Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да пожелая една успешна и ползотворна пленарна седмица.
На вашето внимание е проектът за програма за работата на Народното събрание за 18-20 септември.
1. Законопроект за ратифициране на Договора за дилър-мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк.
2. Проект за решение за промяна в състава на Комисията по въпросите на гражданското общество.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд.
4. Законопроект за ратифициране на споразумения за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото.
6. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Рамково кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България.
7. Законопроект за ратифициране на договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
9. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги.
10. Ново обсъждане на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 23 юли 2002 г. и върнат с указ на Президента на републиката.
11. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките, приет от Народното събрание на 27 юли 2002 г. и върнат с указ на Президента на републиката.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите.
13. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчен материал.
14. Второ четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
15. Първо четене на законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
16. Първо четене на законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
17. Първо четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
18. Парламентарен контрол.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Все пак, преди да гласуваме програмата за тази седмица, бих желал да напомня едно решение, което е известно на всички народни представители и на журналистите. Така или иначе, ние трябва да го имаме предвид. Ако искаме да не се съобразяваме с него, поне трябва да приемем решение за неговото изменение. Миналата седмица, в сряда, на заседание на Народното събрание, председателствано от господин Юнал Лютфи, чета стенограмата, се гласува следното решение: “Председател: Предлагам на гласуване предложението, направено, а именно: на следващото първо заседание ще се гласува съставът и ръководството на постоянната Комисия за борба срещу корупцията, като междувременно дотогава се проведат консултации, включително и по предложението, направено от господин Местан на това заседание да се гласуват и онези промени в нашия правилник, които ще позволят на Парламентарната група на Движението за права и свободи да може да участва в определения брой депутати.” Решението е гласувано и е прието.
Така или иначе, ние трябва да се съобразим с това решение. На Председателския съвет бяхме информирани, че то е препратено на Комисията по правни въпроси. Стана вече ясно на миналото заседание, че съгласно § 1 от нашия правилник в 14-дневен срок се разглеждат предложенията за промени в правилника, без те да преминават през постоянни комисии.
Така че ние трябва да се съобразим с това решение, в противен случай нарушаваме собствените си решения и авторитета на Народното събрание. Ако желаете да не се съобразявате, то трябва да бъде отменено. Благодаря ви. И ви моля, ако то не бъде променено, да бъде включено в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Не очаквах от Вас подобно процедурно предложение, тъй като Вие сте уважаван от мен юрист. Искате да гласуваме състав на комисия, а комисия още няма. Не знам как ще гласуваме състава на нещо, което още не съществува. Ако трябва да бъда по-изчерпателен, то съгласно чл. 5, ал. 5 от българската Конституция нормативните актове влизат в сила 3 дни след обнародването. Смятам, че няма съмнение, че правилникът на Народното събрание е акция с нормативно съдържание, сиреч нормативен акт. Той ще влезе в сила 3 дни след като се обнародва в “Държавен вестник” и предстои неговото обнародване. След като се обнародва, тогава ще има такава комисия, за да изберем нейния състав.
Така че, всяко действие би било преждевременно и решение, взето в противния смисъл, е в нарушение на Конституцията. Аз не бих си позволил такова нарушение на Конституцията, поради което подлагам на гласуване прочетения от мен дневен ред, а след това ще имате възможност за процедура, господин Соколов. (Смях и викове от блока на ПСОДС.)
Моля, гласувайте дневния ред.
Гласували 156 народни представители: за 119, против 25, въздържали се 12.
Приема се.
Господин Соколов, имате думата за процедурен въпрос. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Съгласно нашия правилник, процедурни са и въпросите, засягащи начина на ръководене на пленарните заседания на Народното събрание.
Аз се учудвам, господин председател, и Ви връщам репликата, която отправихте към господин Абаджиев, че юрист като Вас може да показва такова непознаване на правните положения. Има решение на Народното събрание. Дали то е обнародвано или не, дали подлежи на обнародване, защото много от решенията на Народното събрание не подлежат на обнародване, то е задължително за самото Народното събрание и за Вас.
Първо, вече беше разгледан въпросът, че съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на нашия правилник, когато става дума за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложението не се праща на никаква комисия, а има задължителен 14-дневен срок, в който Народното събрание трябва да разгледа това предложение. Така че с Вашето разпореждане проектът за решение за изменение на правилника да бъде препратен на постоянна комисия, това е Комисията по правни въпроси, е също в нарушение на правилника. Не е вярно, че няма гласуване да има такава комисия. Вие просто не сте се запознали с протокола от предишното пленарно заседание.
Народното събрание реши, че създава Постоянна комисия за борба с корупцията, като остана само да бъде уточнен нейният брой и вече персонален състав. И затова, като не включвате изобщо в дневния ред и не поставяте този въпрос, въпреки решението на Народното събрание, Вие нарушавате и правилника, и вече взето решение на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов, само искам да напомня, че такава е практиката и на предходното Народно събрание – Тридесет и осмото, когато Вие бяхте председател на Народното събрание. За това има стенограми. Така че аз не се отклонявам и от практиката, наложена от предходните Народни събрания. (Шум и реплики в ПСОДС.)
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносители Никола Николов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси на 12 септември 2002 г. На 26-и изтича 14-дневният срок. Госпожо Мингова, ще Ви помоля Комисията по правни въпроси да се запознае с този проект и да излезе със становище.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за предотвратяване на дискриминацията, вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по европейска интеграция и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката, подпомагаща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. Вносител – Националният осигурителен институт, водеща е Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда и социалната политика.
Преди да преминем към първа точка от дневния ред, да направя едно съобщение:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Благой Димитров, Иван Иванов, Александър Праматарски и още 6 души оттеглят внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата от 19 юли 2001 г.

Уважаеми народни представители, продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ДИЛЪР МЕНИДЖЪР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЖЕЙ ПИ МОРГЪН СЕКЮРИТИС ИНК., ДЖЕЙ ПИ МОРГАН ЮРЪП ЛИМИТИД И САЛОМОН СМИТ БАРНИ ИНК.
Искам да припомня, че са представени становищата на комисиите и предстои представяне на законопроекта от вносителя.
От името на вносителя има думата министърът на финансите – господин Милен Велчев.
Заповядайте, господин Велчев, да представите този законопроект.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет внася за ратификация Договор с дилър мениджъри, с банките Джей Пи Моргън и Саломон Смит Барни. С това ще се изпълни формалната процедура, необходима за осъществяване на предлаганата от правителството операция по обмяна на част от нашите брейди облигации в доларови глобални облигации с падеж 2015 г.
Макар че това е една доста комплицирана финансова операция, обществото и всички вие сте достатъчно запознати вече с нея, тъй като тя по същество е едно повторение в по-малък мащаб на операцията, проведена през месец март и завършила през април, в която бяха обменени брейди облигации на сума 1 млрд. 300 млн. за еврооблигации и доларови глобални облигации.
Операцията днес е по-елементарна, тъй като за обмяна се предлагат вече съществуващи облигации, т.е. това ще предполага разширяване на обема на съществуващата емисия с падеж 2015 г., а от друга страна, тъй като тези облигации вече съществуват и се котират на пазара, това премахва още една неизвестна и е още една гаранция за успеха на сделката.
В допълнение мога да добавя, че общата сума на сделката ще бъде лимитирана този път до 800 млн. долара с цел оптимизиране на условията, които ще получим, тъй като, както се досещате, тези инвеститори, които имат най-голямо желание и готовност да си обменят облигациите, вече са го направили. Тоест, сега при тази сделка ще трябва да приложим по-големи усилия за убеждаване на инвеститорите, но от друга страна в наша полза действа факторът, че след тази сделка остатъчният размер на брейди облигациите ще намалява сериозно, тяхната ликвидност съответно ще е намаляла и това ще създаде допълнителен стимул на инвеститорите да участват в обмяната.
Мисля, че почти всички от вас са запознати от средствата за масова информация с очакваните придобивки, ползи от сделката по аналогия с предишната сделка, макар и с малко различни параметри. Ние тук очакваме България да спечели, измерено в нетна настояща стойност, около 87 млн. долара. Нетният дълг ще се намали с около 238 млн. долара, като от тях 151 млн. ще дойдат от освободено обезпечение, което ще се влее във фискалния резерв, и останалите ще дойдат от намаление на външния дълг.
Както знаете, в резултат на мартенската операция и на други фактори – продължаващата приватизация и ниският бюджетен дефицит, общият държавен дълг спадна сериозно за последните 12 месеца от 85 процента спрямо брутния вътрешен продукт на около 61 процента днес. След тази операция очакваме, че най-после общият дълг на България ще падне под нивото 60 процента, с което ние ще сме изпълнили поредния критерий от Маастрихт, необходим един ден за влизане в Европейския паричен съюз.
Изразявам твърдото си убеждение в успеха на сделката и макар че не мога да назова точните параметри, тези параметри са примерни, тъй като много зависи от реакцията на инвеститорите, само мога да се ангажирам с това, че правителството в лицето на Министерството на финансите ще направи всичко възможно за максимизиране на печалбите за България и, разбира се, последната дума по време на предвиждания аукцион ще бъде наша, ние ще сме в пълното си право да изберем и обема на сделката, и цената, по която тя ще се проведе, така че да защитим максимално интересите на страната.
Като ви благодаря предварително, разчитам на вашата подкрепа за договора и съответно за операцията по дълга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Велчев.
Заповядайте, господин Нихризов, за процедурен въпрос.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради важността на обществения дебат във връзка с разглежданата от нас точка, предлагам дебатът в залата да бъде предаван по Българско национално радио и по Българска телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има предложение за пряко предаване. Има ли противоположно предложение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 197 народни представители: за 175, против 17, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, да бъдат включени камерите и микрофоните на националните медии.
Имате думата за процедурен въпрос, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Красимир Катев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Катев.
Има ли противоположно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Катев.
Гласували 166 народни представители: за 136, против 20, въздържали се 10.
Заместник-министър Катев може да влезе в залата.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по първото четене на този законопроект по 30 мин. за всяка парламентарна група плюс възможно удължение от една трета.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Представен е законопроект за ратифициране на Договара за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк. Един договор, с който се прави промяна в нашия външен дълг. Прави ми впечатление, че в мотивите към законопроекта не е посочено кое е основанието, за да се внася за ратификация този договор. За разлика от мотивите, в текста на самия договор има положение, че настоящият договор подлежи на ратификация от Народното събрание на Република България със закон за ратификация, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на България от 1991 г. Очевидно, че без да е обявено, това е правното основание и на правителството да внесе този законопроект за ратифициране от Народното събрание. На мен обаче ми се струва, че и правителството, и Комисията по бюджет и финанси, която е разгледала този законопроект и препоръчва той да бъде приет, правят една съществена грешка, която всъщност е нарушение на Конституцията. И аз правя това изказване, защото ми се струва, че Народното събрание трябва да бъде предпазено да вземе едно погрешно решение, да направи едно погрешно гласуване и да поеме отговорност, която не е негова.
Преди броени месеци Народното събрание прие и гласува подобен закон за ратифициране на подобен договор, да не кажа същия, защото страните се покриват, за друга част от нашия външен дълг. Този закон беше атакуван от група народни представители пред Конституционния съд. Конституционният съд не прие за разглеждане отправеното до него искане с едни много съществени мотиви. Те се свеждаха до това, че съгласно Конституционния съд договор, независимо че е сключен между Република България и три финансови институции, няма характер на международен договор, защото извън Република България другите участници в този договор – Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк. са частни финансови институции. А това означава, че ние изобщо не сме пред хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Защото съгласно този текст, вярно е, че е казано, че Народното събрание ратифицира: “4 договора, които съдържат финансови задължения за държавата”, но в текста на ал. 1 изрично е казано, че Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори. Ако един договор не е международен, той не подлежи на ратификация. И вече имаме произнасяне на Конституционния съд по този въпрос.
Аз не мога да допусна, че това определение на Конституционния съд не е известно на правителството, не е известно на министъра на финансите. Защо въпреки това се внася сега този проектозакон? Просто правителството и министърът на финансите бягат от своята отговорност. Затова, защото се предлага един договор – аз няма да развивам този въпрос, предполагам, че други мои колеги ще го засегнат – който не е изгоден за България. Изгоден е за определени лица, за определени кръгове, но не и за България.
Мит е това да се казва, че понеже ние ще изкупуваме брейди облигации под номиналната им стойност, България печели. Брейди облигациите никога не са имали своята реална стойност, която отговаря на номиналната, а виждаме, че лихвеният процент отново от 3,5 на сто, колкото е средният лихвен процент за трите вида брейди облигации, се вдига над 8 на сто. (Неразбираема реплика на народния представител Иван Искров.) Всеки може да си направи сметка, когато длъжникът ще плаща вместо 3,5 на сто средна лихва 8,25 на сто, колкото е средната лихва по замяната на дълга, дали печели длъжникът – Република България, или кредиторите. (Шум и реплики.) Затова правителството и министърът на финансите бягат от своята отговорност и искат да я прехвърлят на Народното събрание, да кажат: да, вярно, ние подписахме договора, но Народното събрание го ратифицира.
Аз ще гласувам против именно като се съобразявам с определението на Конституционния съд, че това не е договор, който подлежи на ратификация. Той няма характер на международен договор, каквото е изричното изискване на нашата Конституция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Реплика от господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, господин Соколов! Действително този въпрос в началото на дискусията по същество е уместен, но смятам, че позоваването на определението на Конституционния съд от Вас пропуска част от мотивите, където, доколкото си спомням, докладчикът сочи, че дали един въпрос ще бъде разискван от Конституционния съд, той трябва да преценява с оглед наистина дали това е международен договор по смисъла на Конституцията. Но оттам нататък преценката за ратификацията на договора е отделен въпрос и той не е обвързан със сочените в определението основания. За мене обаче възниква един проблем от самото определение на Конституционния съд – дали наистина такива въпроси попадат в полето на международните договори по смисъла на българската Конституция.
Искам да ви припомня един текст от приетия неотдавна Закон за международните договори, който казва, че режимът за международните договори, тоест тези, които са сключени между държави или между организации с международен характер, се разпростира и към договорите, по които страна е Република България, сключени с чуждестранни юридически лица, ако тези договори подлежат на ратификация. Не искам да навлизам в дискусия по определението на Конституционния съд. Смятам, че в него се решават въпроси, които са от съществото на искането, което за съжаление обаче беше отхвърлено преди да се разисква.
И тук сега вече се питаме може ли да има договор по смисъла на т. 4 от ал. 1 на чл. 85, който да съдържа финансови задължения за държавата? И ако той не е в тази категория на международните договори, ние никога няма да можем да гледаме такъв договор пред Народното събрание! Защото всеки един заем е договор и ако ние използваме чистото класическо разделение на публичните и частните отношения, то всеки един заем е някаква сделка и тогава тя не трябва да бъде разисквана. Но тогава се пита всъщност, господин председател, защо въобще в Конституцията е записан такъв текст, ако той никога не може да бъде приложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Соколов, ще се възползвате от правото си на дуплика, заповядайте!
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Има казани от Вас неща, с които аз бих се съгласил. Вярно е, че съгласно гласувания от нас Закон за международните договори този договор би трябвало да е международен. Само че не така мисли Конституционният съд.
Лично аз също смятам, че този договор би трябвало да е международен, но аз като правист се подчинявам на определението на Конституционния съд. Не е вярно, че с това определение Конституционният съд е разгледал въпроси по същество. Напротив! Той отказа да разгледа искането, да навлезе в съществото именно по това съображение, че всъщност този закон не подлежи на контрола на Конституционния съд по простата причина, че негов предмет е един договор, който по силата на Конституцията не е трябвало да бъде подложен на ратификация.
Народното събрание може да разглежда всякакъв въпрос. Ние разглеждаме много широка палитра от въпроси. Народното събрание може да приема свои актове, но закон за ратификация на договор, който не подлежи на ратификация, Народното събрание не трябва да приема, защото именно с това нарушава Конституцията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма такова нещо в мотивите.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: И не е вярно сега, че Вие давате някакво тълкуване, че никога Народното събрание нямало да разглежда договори, с които се създават финансови задължения за държавата, защото Конституцията казвала международни договори. Казва го не само Конституцията. Казва го и Конституционния съд. Какво повече ние можем да искаме? В самата Конституция изрично този текст и според мене неслучайно казва: ратифицира международни договори, които съдържат финансови задължения за държавата. По аргумента от противното – Вие сте юрист – немеждународни договори няма да подлежат на ратификация. Всеки договор, с който някакъв държавен орган поема задължения, ние ратифицираме ли го? Едно министерство като извърши една сделка в качеството си на юридическо лице, ние ратифицираме ли я? Като си купи мебели, направи някакъв ремонт или изразходва някакви средства, или се задължи да изразходва?… Ето защо аз не мога да приема нито едно от Вашите съображения.
Аз отново казвам, че ние трябва да се съобразим, ако искаме да сме парламент на висота, със становището на Конституционния съд, което е много кратко и пределно ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Продължаваме дискусията.
Господин Валери Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. И двамата изказали се преди мене колеги – господин Соколов и господин Стоилов – засегнаха определение № 4 на Конституционния съд. Аз обаче лично смятам, че господин Соколов даде по мое мнение една некоректна интерпретация на волеизявлението на Конституционния съд по това определение. Защо?
Той застава на позицията, че видите ли, не е необходима изобщо ратификация на такъв международен договор, тоест, че това е международен договор, който въобще е извън обхвата на ратификационната компетентност на парламента, защото това е договор с частноправни субекти – те са съконтрагентите на Република България.
Господин Соколов, Конституционният съд никъде в своето определение не е застанал на позицията, че такива договори не подлежат на ратификация. Напротив! Точка 4 от последната част на определението на съда изрично посочва и аз ще си позволя да я цитирам. Тук става въпрос за това, че Конституционният съд разграничава два вида международни договори. Едните – които въвеждат правни норми в нашето законодателство и именно по повод на тези договори Конституционният съд може да прецени дали съответстват на нашата Конституция или не. Но по отношение на договори с частноправни субекти, които са сделки и не въвеждат в нашето право правни норми, Конституционният съд застава на позицията, че те също подлежат на ратификация, но са извън обхвата на контрола за конституционност. Изрично, експлицитно Конституционният съд е изразил своето становище, че те могат да бъдат ратифицирани. Това е посочено изрично в т. 4 от последната част на определението.
Ето какво се казва: ето защо законът за ратификация на процесните договори – става въпрос за ратификацията от м. април – законът за ратификация на процесните договори не инкорпорира правни норми, а е само квалифицирана, конституционно установена форма на съгласие за придобиване на права и поемане на задължения с частноправен характер. Едва ли може да се оспорва това становище на Конституционния съд. Ясно е, че законодателят може да изрази своята ратификационна воля във връзка с такива частноправни договори, така че според мен тук няма никакъв проблем. Считам, че дискусията се отклонява в напълно неправилна посока.
Така че аз не смятам, господин Соколов, че ние можем да приравняваме едно министерство като юридическо лице, макар и държавна институция, можем да го приравняваме с Република България. Тук става въпрос за това, че Република България сключва тези договори. Вярно, в качеството на частноправен субект на международното право, но така или иначе това е Република България, а не отделна държавна институция, така че тези договори подлежат на ратификация. Това е категоричният извод, който се съдържа в определението на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, ние наистина навлизаме в една правна материя, но аз искам по простичък начин да го обясня, за да може да бъде разбрано по-ясно.
Всеки закон подлежи на контрол от страна на Конституционния съд. Ние приемаме ежегодно и ще приемаме много закони за ратификация.
Какво означава ратификацията? Това означава съгласие на Народното събрание по един вече сключен договор. Ами, ние тогава трябва да приемем така, както вие искате да изкарате, че гласи Определение № 4 на Конституционния съд, а ако го прочетете цялото ще видите, че това не е така, че никой закон за ратификация няма да подлежи на контрол от страна на Конституционния съд, защото всеки закон за ратификация, независимо какво ратифицираме, не означава нищо друго, няма друга правна норма. Аз почти не познавам, дори не познавам, закон за ратификация, който да има повече от един член и този член гласи: ратифицира еди-какво си. Тоест, Народното събрание дава съгласие за нещо, което вече е станало. Ами, тогава излиза, че извън контрола на Конституционния съд ще бъдат по-големият брой закони, защото ако вие и сега направите една справка колко е броят на законите като нормативни актове и законите за ратификация, които е приело и това Народно събрание, ще видите, че броят на законите за ратификация е по-голям от броя на другите закони. Съвсем не е това основанието на Конституционния съд, а че в конкретния случай договорът не е международен, след като страни по него са частни финансови институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Ако няма друга реплика, господин Валери Димитров има думата за дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Соколов, аз прочетох решението докрай. Дадох си този труд и то много внимателно, и тъй като става дума точно за контрол върху ратификацията искам да обърна внимание на това, че Конституционният съд ясно дефинира нещата, ясно ги разграничава и едва ли можем да смятаме, че решението му е двусмислено. По никакъв начин.
Става въпрос за следното: има два вида договори, които подлежат на ратификация – едни са международните договори, сключени с чужди държави или международни институции с публично-правен статут, при който по силата на тези договори те стават част от нашето вътрешно право. Става дума за правни норми и тук контролът на Конституционния съд се отнася не само до ратификационния закон, който е външната форма, но и до съдържанието на тези договори и доколко то, тъй като съдържа норми, не противоречи на Конституцията.
В случая, пред който ние сме изправени, Конституционният съд има право да провери за конституционност самият ратификационен закон, който е правната форма, но той няма право да се произнася за конституционност на сделката, която е съдържание на този ратификационен закон, тъй тя подлежи на контрол от страна на съдилища, които контролират частни договори, граждански сделки. За това става въпрос.
Мисля, че тук Конституционният съд е направил едно много уместно разграничение, но аз пак обръщам внимание на това, че естеството на нашата дискусия се свеждаше до това – трябва ли парламентът да ратифицира това Споразумение. Смятам, че ако се прочете внимателно решението на Конституционния съд ще стане ясно, че той изразява тази позиция – парламентът има право да ратифицира и международни договори с публичноправни субекти и международни договори с частноправни субекти, каквато е хипотезата в нашия случай. Това е международен договор с частноправни субекти, който подлежи на ратификация. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Продължаваме нататък дискусията.
Господин Муравей Радев, заповядайте. Имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Наистина, сякаш дискусията се изплесна в една юридическа, такава, плоскост, която не е толкова разбираема. На мен ми се ще да я върнем в нейната съдържателна плоскост, съдържателната страна.
Какво всъщност днес иска правителството от нас, от Народното събрание? То иска да дадем и съгласие – съгласие да се сключи един договор. Той вече е сключен. И в който договор да се замени част от нашия външен дълг с друг външен дълг и ни обещава вносителят – кабинетът, правителството, че това е една изключително изгодна за България сделка.
Убеждават ни, че сделката е перфектна и България ще спечели от нея. Хем ще спести 350 млн., каза вносителят, хем ще намали равнището на външния държавен дълг с около 250 млн. долара. Тоест, ние ще спечелим, но ще спечели и нашият кредитор. Всички печелят! Всички са доволни! Настъпва една всеобща радост!
Знаете ли, когато някой започне така настойчиво да ме убеждава как така при една такава финансова сделка от този род ще спечелят и двете страни, аз неволно се сещам за барон Мюнхаузен и неговия опит да се изтегли от блатото, теглейки се сам за косите си, защото при една сделка, финансова сделка подобна, от такъв характер, когато едната страна печели, другата в най-добрия случай реализира пропуснати ползи.
И понеже материята е доста специфична, далеч от ежедневието на народните представители и на хората, които сега ни гледат и слушат, и понеже става дума за много пари, става дума за замяна в крайна сметка на външен дълг в порядък над 2 млрд. и 50-100 млн. долара от двете сделки – мартенската и сегашната, аз ще направя един опит простичко, разбираемо да обясня за какво точно става дума.
Тази операция, която ни се предлага днес да дадем своето съгласие за нея, е пряко продължение на мартенската. Може би трябва да започнем с това и да видим какво се случи с тази мартенска операция вече шест месеца след нейното сключване. Ами, можем да установим пълен провал на тази сделка! Пълен и безспорен провал на мартенската сделка! Защо? Защото в резултат на тази сделка България реализира еднократни загуби в огромен размер, но и нееднократни загуби, постоянни загуби в годините напред.
Какви са те? Миналата година българският външен дълг, обект на тези замени, се търгуваше някъде средно 74-75 до 76 цента за долар. Това беше в последните няколко години. Това беше нивото на пазарната цена на българските брейди облигации.

Новото правителство миналата есен направи една ювелирна сделка, според мен доста непредпазливо или умишлено несръчно започна да изкупува външен дълг. Всички го разбраха. Би барабанът. Естествената реакция на пазара беше увеличаване на цената на брейди облигациите. Те достигнаха някъде около 80 цента вместо средно 75. Първо трябва да знаем, че когато някой купува външен дълг, трябва да купува при минимално ниски цени. Правителството направи обратното.
Втора стъпка след това – съвсем непредпазливо, непазарно се афишира бъдеща замяна на дълга от един инструмент в друг. Каква беше реакцията на пазара? Много логична – отново скок на цените на брейдитата, които стигнаха своите исторически, феноменално високи равнища от 90-92 цента. И на тези високи цени през март българското правителство направи замяната. Какво значи това? Това значи разликата между 75-76 цента и 92 цента да е чиста количествена загуба за България и в същия размер – печалба на нашите външни кредитори, на държателите на българския дълг. Аз съм сигурен, че загубата от мартенската сделка, която моят колега Пламен Орешарски изчислява поне на 150 милиона, е много занижена и че тя достига ужасяващата цифра от около 200 млн. долара.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А спечели ли някой?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Втора груба грешка: тази замяна бе извършена в най-неподходящото време. През месец март бяха най-високите стойности на долара от години насам. При тази висока стойност на долара и заменените единия с другия дълг се извърши и превалутиране от доларова емисия в евроемисия. Значи 830 милиона бяха превърнати в еврооблигации, с евроеквивалент. Оттогава насам доларът се обезцени с около 10 процента, което представлява точният размер на загубата, която еднократно понесе България. Значи над 800 милиона количествена загуба еднократно.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Не 800, а 80 милиона загуба.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разбира се, има и постоянни загуби. Кои са те? Ако вземем лихвата, която плащахме дотогава по този инструмент – някъде около 2,5 процента, заменена с твърдата лихва 8,25 процента, дори да допуснем предвижданията на правителството, че те ще се сбъднат и че плаващата лихва ще се увеличава, то във всичките години, в които има разлика между 2,5 процента или нарасналата част на тази лихва до 8,25 процента, ще бъдат реализирани десетки милиони левове загуба. Това е резултатът от тъй наречената ювелирна мартенска сделка.
Какво ни предлагат днес представителите на правителството? Предлагат ни отново да продължим тази сделка. Отново оптимизъм, отново възторг, отново “Вервайте ни, всичко ще бъде наред”. Аз се чудя как така отново сме свидетели на едно поведение, типично за един търговец, който хвали своята стока, за да я продаде, като преувеличава всички нейни достойнства, дори нещо повече – измисля си несъществуващи достойнства и съвсем съзнателно неглижира и забравя за лошите, за опасните, за негативните страни.
Една презентация. Ами, то толкова сироп в тази презентация, че захарта просто тече от нея. Текат захар от тази презентация и клишета от рекламните проспекти на инвестиционните посредници. Това ни се предлага днес да одобрим. Авторите на този продукт сякаш са забравили, че не са търговци, а са държавници и като такива са длъжни да защитават най-напред и над всичко интересите на държавата, а не интересите на този или онзи търговец – посредник.
Защо казвам всичко това? Защото всичкият този сироп в тази презентация почива на тенденциозно подбрани прогнози, на умишлено подбрани, и то избирателно подбрани отделни периоди от 13-годишния период, и на спекулация с числа, на откровена спекулация с числа.
Да се опитаме в крайна сметка да разберем дали България ще спечели наистина или ще загуби от това, което ни се предлага. Единственият начин да разберем дали печели или губи, е да видим какви ще бъдат крайните резултати от тази сделка и да ги съпоставим с това какви биха били те, ако нямаше сделка или две сделки. Това може да стане обаче единствено, ако вземем всички разходи, които България прави по обслужването на външния дълг в частта брейди облигации, но не само главница, не само лихва, а сумарно, защото обслужването на дълга включва разходи, които България плаща. Това е интересно за нас като народни представители – какво всъщност ще платим преди сделката и след сделката. Тогава можем да оценим има или няма ефект от това, което ни се предлага.
Да разгледаме двата компонента поотделно. Най-напред главницата. Има или няма намаление на дълга? Аз твърдя, че вероятно ще има намаление от порядъка на около 800 милиона. Това е намаление на единия компонент от обслужването на държавния дълг.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): По коя сделка?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие казвате малко повече. Това всъщност е разликата между номиналните равнища на стария дълг и този, който го заменя. Това е истинската, фактическа икономия от главница. Нищо друго. Никакви такива 350 милиона спестени пари! Тук вече се заиграваме с понятия. Какво значи спестени пари? Ето я презентацията – 348 милиона спестени пари. За умишлено подбран 10-годишен период. Аз разбирам спестени, ако останат в джоба ми. Да, ама не. Те не остават в джоба ми. На 13-та, на 15-та година ги плащам всичките накуп. Това е разликата. Изтласкваме главницата назад и я плащаме наведнъж накуп. Тежко и горко на онова правителство, което в тези години трябва да връща тези заеми. Със сигурност няма да е днешното. Затова му е вероятно широко около врата.
Казахме за това, което печели главницата – не повече от 80 милиона. И тук едно заиграване с числа. По един неизвестно защо начин авторите на това предложение слагат в ефекта от сделката и нашите собствени пари чрез обезпечението, което имаме за брейди облигациите. Това са американски облигации, които са собственост на българското правителство. И изведнъж тази стойност от 150-151 милиона я прибавят към ефекта – “Видите ли, това е нашата заслуга”. Ето това е типичен пример за спекулиране с числа. Повече от 80 милиона едва ли ще има намаление на главницата на дълга.
Какво е положението с лихвите? Там положението наистина е съвсем трагично. Защо е трагично? Нека да видим изходната позиция, от която стартираме. В момента по старите инструменти България плаща плаваща лихва от 2,5-2,6 процента. На нас ни се предлага да заменим тази лихва с твърда лихва 8,25 процента – 3,3 пъти повече. Защо ни се предлага? Авторите казват, защото е по-сигурно да плащаш твърда лихва, отколкото плаваща.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не по-сигурно, а по-евтино.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: При това било по-модерно. Отделно от това казват, че се очаква лихвеното равнище рязко да нарасне, така че в един момент лихвата, която бихме плащали по стария инструмент, да се изравни и дори да увеличи размера на лихвеното натоварване на брейди облигациите. Това е пълно безумие! На теб ти се предлага сега да замениш 2,5 процента лихва срещу очакване през следващите 5-6 години тази лихва да стане 6-6,5 процента и поради тази опасност, видите ли, дайте от утре да плащаме 8,25 процента лихва.
Това ми напомня за оня човек, който, страхувайки се да не падне в една пропаст, за по-сигурно сам скача в нея. Ето, това е аналогията с тоя случай.
Има ли наистина загуба от тази предстояща операция? Има и то много голяма. Много голяма загуба, защото, ако съберем двата компонента на плащанията, които България ще извършва – главница и лихва, и ако го съпоставим с това, което беше преди тези две ювелирни операции, наистина косата на народните представители ще настръхне.
Тъй като нашата българска плаваща лихва е вързана с либора плюс 13/16, да допуснем, че либорът няма да прескочи тези величини, за които става дума. Значи, според мен авторите на проекта умишлено заиграват с едни бъдещи много високи, но реално високи равнища, за да могат по някакъв начин да обяснят виртуалната полза от тези сделки.
Добре, защо гадаете, защо стъпвате на такава несигурна база, след като имаме нещо много по-сериозно, по-солидно – имаме отчета за предходните десет години? През тези предходни десет години либорът средногодишно не е прескочил границата от 5 процента. Средногодишно! Ако ние вземем тази база и допуснем, че сега тази нова операция, сделка ще се осъществи в едни параметри, да кажем, 750 млн. стар дълг DISK се замени срещу номинал 700 млн. нов инструмент – еврооблигации, глобални бонове. Какво ще се получи тогава? И либорът е 5 процента средногодишно. Тогава числата, уважаеми колеги, са зашеметяващи. Тук имам една таблица, ще я дам после на авторите на проекта, ако те желаят, разбира се, в която са изчислени разходите по обслужването на дълга за целия 13-годишен период – от 2003 до 2015 г., сумарно. Разходите без тези две сделки – мартенската и сегашната – за тези 13 години възлизат на 5 млрд. 200 млн. Осреднявам числата. 5 млрд. 200 млн. разходи за главница и лихва заедно. Какво ще се случи при тези допускания с първата сделка – мартенската сделка? Колко ще плати България общо за този 13-годишен период?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): В долари ли или в левове?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: 6 млрд. 700 млн. долара! И първия път е в долари, господин Искров, и втория път е в долари. И втория път е 1 млрд. 500 млн. повече разход на държавата с мартенската сделка.
Какво ще плати, ако днес Народното събрание се съгласи на това, което ни се предлага? Общо за тези 13 години разходите на България ще бъдат 7 млрд. 700 млн. долара – 2,5 млрд. повече, отколкото ако нямаше изобщо никаква сделка.
Ето, това е печалбата за България. Може ли тя да бъде по-малка? Може ли да бъдат намалени тези негативни резултати? Вероятно може, въпрос на допускане. Но много малко вероятно е загубата да е сериозно по-малка от тези величини, които казвам. Съвсем невероятно е да няма загуба преди и след тези сделки, ситуацията по обслужването на външния дълг да бъде неутрална. Съвсем невероятно е това. Защо? Защото, за да се изравни лихвеното натоварване преди, операцията е отсега, новите сделки, трябва либорът да достигне 7 процента. Може ли това да стане? Сигурно може, но става въпрос за средногодишен период от 7 процента. За да бъде средногодишно в следващите 13 години либорът 7 процента, той трябва в някои години да бъде на стойности 12, 13 процента, след като сега е 1,8. За да стане средно 7 процента за 13 години, трябва 12-13 процента годишни стойности и то няколко години. Това наистина е фантастика.
Затова най-вероятно е България да реализира огромни загуби и никакви печалби. Всъщност, печалби ще има и то сериозни. Тези наши загуби са автоматически печалби за онези големи инвестиционни фондове, големи инвестиционни банки, откъдето идват днешните автори на това предложение. И затова, поради тази огромна опасност, която се задава на хоризонта на българския външен дълг, който ще натовари с допълнителни плащания нас и поколенията след нас, аз призовавам народните представители да не дават съгласие за ратификацията, която ни се иска.
А на младите автори, на младите автори на този продукт пожелавам час по-скоро да излязат от битието на търговеца брокер и да влязат в битието на отговорния български държавник. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Реплика? Заповядайте.
КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаемо народно представителство! Като член на Комисията по бюджет и финанси следих внимателно разискванията, които предхождаха това заседание на Народното събрание. Аз съм икономист, но не съм специалист в тази област. Затова внимателно следих какво ще кажат знаещите повече от мен по тази материя.
Заявявам отговорно, че всички специалисти, според мен, които разбират на най-добро равнище тази материя в България, бяха поканени в Комисията по бюджет и финанси и там чух две неща. Едното е, че бившото правителство не е имало умение, желание или възможности да извършва такива сделки – цитирам специалистите, които го казаха – затова такива сделки не са провеждани. С изключение на господин Орешарски, нямаше друг изявен специалист, който да се изкаже по тази материя. Всички останали специалисти – ще цитирам само две имена, там бяха професори и т.н., Емил Хърсев и Стоян Александров - всички специалисти казаха, че сделката е добра и че всички коментари по нея след това ще бъдат само политика и нищо друго.
Разбира се, прав е господин Радев, че съществуват възможности за негативно развитие, но възможности за добри резултати от тази сделка са най-добрата перспектива в това отношение.
Така че всичко, което се каже тук, е без особено значение, след като специалистите на национално равнище казаха, че това е добро и че не може да се прогнозира особено лошо развитие. Всичко останало ще бъде политика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Радев. Имате възможност за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Костов! Ще Ви обясня, ако не Ви е ясно. Вие говорите, че някои придворни икономисти се били съгласили, че това е ювелирна акция. Ако Вие внимателно разгледате битието и досието на тези, които говориха, ще си обясните, аз мога и от трибуната да Ви кажа, защо го подкрепиха, ако пожелаете.
Колкото до това, че предишното правителство се е страхувало да прави такива операции – много грешен, грешен е терминът, който използвахте. Предишното правителство смяташе много добре и много внимателно и беше убедено, че България ще загуби. Затова не си позволи този риск. Затова не си позволи тази брокерска авантюра, която днес ни карате да подкрепим. Миналото правителство на господин Костов в продължение само на две години успя да ликвидира външен дълг от 1 млрд. долара, като го закупи срещу 17 ст. за долар! Когато вие постигнете подобно нещо, тогава може да говорите и да правите оценки.
Българското правителство преди вас изкупи 500 млн. долара външен и вътрешен дълг внимателно, както се прави, без да подава сигнал на външните пазари, при цена по 74-75 цента, за разлика от вашите 80 и 92, на които сега правите тази замяна.
Така че, аз Ви моля, ако говорим за политика, то не забравяйте, че има числа. А когато числата говорят, и представителите на НДСВ би трябвало да мълчат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Радев.
Сега аз бих бил благодарен на господин Катев като специалист да даде обяснение, за да може да стане ясна за мен и за народното представителство истината за тази сделка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тук се чуха доста изказвания. За мен винаги е удоволствие да споря с хора, които разбират значително по-малко от материята. Бяха казани доста полуистини, имаше неправилни цитати на цифри, неправилни изчисления и т.н. Но може би най-жалкото е, че особено изказването на господин Радев ясно показва, че той просто не си е направил труда да вникне в числата, да вникне в структурата на тази сделка.
Искам да започна със следното. Тази сделка се вписва много добре в приоритетите по управление на дълга, които са били повтаряни дълго време и които бяха написани и представени на пресата преди няколко дни. Искам да напомня, че подобни приоритети в по-голямата си част се съдържат и в стратегията, на която не беше дадена публичност, стратегия, разработена от предишното правителство през 2000 г. Така че тук очевидно се използват двойни стандарти. Искам да мина обаче на конкретна плоскост и да поставя нещата конкретно.
Отправени бяха няколко обвинения. Първото обвинение беше, че видите ли, предишното правителство било изкупило много умело дълг на 75-76 цента. Да, това е вярно. Това е спекулация, уважаеми дами и господа народни представители, защото това бе направено с изтегляне на значителна сума от фискалния резерв – над 150-160 млн. долара, в момента, в който България не беше сигурна дали ще може да се рефинансира. Ако си спомняте оценките на предишните кабинети и на Международния валутен фонд, става въпрос за рефинансиране на пазарни условия, дами и господа. Така че това като риск е значително по-голямо.
Освен това, говорейки за загуби, искам да напомня, че ако направим такава проста сметка между цената на 76 и цената 90, която се била вдигнала, защото нещо било изтекло, в такъв случай аз мога да ви изляза със същия плитък контрааргумент: през 1998 г. цената на същите тези брейди беше 40 и вие не ги изкупихте по 40, а по 76 цента и реално загубите са 35 цента, което са милиарди долари. Просто тези разсъждения са най-малкото неуместни.
Второ, повишаването на цената от 76 на 88 в 1990 г. се дължи на много фактори и не на последно място на неколкократното повишение на кредитния рейтинг, на споразумение с Международния валутен фонд, на повишаване цената на кулатерала с около 7-8 цента в сравнение с цената, на която беше извършена предната замяна.
Втори аргумент. Ако едната страна печели, видите ли, другата страна губи. Това също показва непознаване на такъв тип финансови транзакции, но не можем да упрекваме част от опозицията в това, че не е имала опит с такива транзакции. Затова нашата задача е да обясним колкото се може по-добре. Става въпрос за следното. В резултат на първата замяна 2/3 от книжата бяха заменени при следните условия – инвеститорите продадоха брейди книжа на цени между 88,5 и 80 цента и закупиха еврооблигации 2013 на цени около 97. Дълго време и досега цената на тази облигация, която те закупиха, е под първоначалната цена с около 2 до 3 цента. Дълго време тя варираше на цени 93-94, докато цената на брейди облигациите се е вдигнала с 1-2 цента. Тоест виждате, че тези 2/3 от новите инвеститори в предишната замяна реално са загубили в резултат на това, че са участвали в замяната, от порядъка на 2 до 4 цента. Това са цифри, това не са предвиждания. Тоест инвеститорите поемат рискове. Ако те не са достатъчно бързи и съобразителни и не се застраховат подходящо, те могат да загубят.
Също така те могат да загубят и при тази замяна. Защо? При тази замяна става въпрос за следното. Брейди облигации, които имат средна цена около 90 цента в момента, се заменят чрез отваряне на доларовата облигация 2015, цената на която се е вдигнала с 10 цента – от 94 на 104. Можете да си представите какво може да стане, при положение че инвеститорите закупуват на 104 и утре в резултат или на вдигането на лихвените нива в Съединените щати, или на вътрешнополитически проблеми или каквито и да е проблеми в България, тази цена падне обратно на 94! Те пак губят. Така че е доста неправилно да се разсъждава, че няма никакви рискове за инвеститорите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти за инвеститорите не ни говори, кажи за лихвите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: За лихвите. Доста неправилно е да се сравняват само лихви. Искам да опресня паметта на господин Муравей Радев, който твърдеше, че либорът за последните 10 години не е бил над 5%. Той явно не си спомня, че самият той е плащал 7,5% през 2000 г. Бяха показани много графики, това са исторически данни, това не са прогнози. Само през 2000 г., когато 6-месечният либор в долари беше на 6,5, българското правителство плащаше лихви по тези книжа на около 7,5%. Освен това тук не става въпрос само за лихви, става въпрос и за главница. Нека да ви попитам какво става, при положение че резервът е нисък, не можем да се рефинансираме, плащаме си ниските лихви, но не можем да револвираме главницата. Естествено трябва да се опитаме да вземем заем. Този заем неминуемо идва на много високи лихвени нива, защото държавата е в нужда. Така че едно динамично моделиране на поведението на дълга ни като лихва и главница напред показва, че фокусиране само на лихвите е напълно погрешно.
Продължавам с лихвите. Приоритет и на предишното правителство, който е залегнал в непубликуваната или полупубликуваната стратегия за управление на дълга от 2000 г., беше постепенно намаляване на експозицията към плаващите лихви. Това не можете да го отречете. И има много причини за това – по-добра предсказуемост, по-добро планиране и т.н. Един много прост пример от тази година: в резултат на това, че около 80% от лихвите по дълга бяха плаващи ние не успяхме да предвидим много точно нивата на либора и лихвените плащания. Като резултат има 300 млн. лева лихвени спестявания, които за съжаление не могат да бъдат използвани за социални или за други разходи. Тоест има си доста висока цена това да може да се прогнозира точно.
Когато говорим за плащанията по дълга, става въпрос и за главница и за лихва, нека да ви дам някои конкретни примери. Тази година ние плащаме и главница, и лихва, например визирам FLIRВ-овете, които са 1/3 от тези брейди облигации, тази година ние заплащаме 9,56% главница и около 3% лихва, т.е. около 12,5. Даже и да вземем тази година, която е все още година със сравнително малка натовареност на главницата, даже тази година сметката се връзва. Това е съвсем проста сметка. Ако влезем в по-дълбоки сметки ще видим, че те се връзват много повече. Ето – 12,5 за плащане тази година срещу 8,25.

Освен това механично се прави сравнение на 8,25 на сто лихва, като се забравя, че емисионната цена е над номинала, по всяка вероятност тя ще бъде 103 – 104 цента. Това дава една ефективна доходност от около 7,8 – 7,9 процента. Такава ефективна доходност за емитент като България за дългосрочни облигации е изключително добра. Това е доходност, която плащат страни с по-висок инвестиционен рейтинг като Мексико.
Искам да развия малко тази тема. Ако визираме 2007 г., която беше визирана и като пример, не защото това е годината с най-големи плащания по главницата, просто защото това е една година, която ще бъде важна за нас, виждаме следното: облигациите, например IAВ, изплащат 12 на сто главница. Облигациите FLIRВ изплащат 9,5 на сто главница. DISC-овете не изплащат главница, обаче там реалната цена, на която ги изкупуваме, е 50 цента заради обезпечението, което е 40 цента. Тоест цената на DISС-а е 90 цента минус 40 цента обезпечение, което се освобождава, или нетна цена от 50 цента.
Ще завърша с това, че имаше обвинение за курса на еврото и долара. Ако някой в тази зала може да предскаже къде ще бъде курсът на долара след три месеца, той действително не трябва да е в тази зала. Искам само да отговоря на някои обвинения. По време на замяната на дълга през месец март курсът беше 88,5 – 89. Искам да припомня на господин Радев, че това не беше най-ниският курс в продължение на последните две години, а беше над средния курс. Най-ниският курс беше 0,82, а най-високият – 0,95. Така че и от тази гледна точка в исторически план по време на замяната курсът беше над средния.
Освен това искам да напомня, че над 3 млрд. лв. от фискалния резерв бяха държани изключително в евро. Тъкмо поради тази причина смятахме, че има възможност еврото да се вдигне. Какво означава това? Три милиарда с 8 до 10 на сто надценяване на еврото означават 300 млн. печалба. Естествено, пропускаме да говорим за това. Тоест един комплексен поглед върху операцията недвусмислено показва, че тя е печеливша. Искам само да ви напомня, че Мексико, която е страна с инвестиционен рейтинг, вчера обяви точно такава замяна. На нас ни беше казано вчера вечерта.
Така че няма смисъл да преоткриваме колелото, такива замени са правили доста по софистицирани емитенти от България. Явно, че ако нямаше полза, нямаше всички страни с брейди облигации да са правили такива замени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Катев.
Продължаваме дискусията.
Заповядайте, господин Арсо Манов, имате думата.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! На вашето внимание е предоставен един строго специализиран интелектуален продукт. Бих казал: високоинтелектуален продукт. Този продукт се характеризира с една особена специфичност поради материята, която третира, и е с една изключителна сложност. Аз съм убеден, че България, нямам предвид залата, в България специалистите, които биха могли да дебатират и дискутират този проблем в детайли, са твърде малко. Бих казал даже, че те се броят на пръсти.
Основната цел на този продукт е да облекчи дълговото бреме на България. Поради неговата особеност ми се струва, че твърдението, свързано с желанието на вносителите да повишат неговата цена, е толкова вярно, колкото и желанието на тези, които са против сделката, да подценят стойността на продукта. Също така и твърдението, че тези, които се готвят да гласуват за тази операция, без да са наясно с нейната полза, е толкова вярно, колкото и твърдението, че тези, които ще гласуват против сделката, също не са наясно от ползата на тази операция.
Затова аз мисля, че не е необходимо да политизираме операцията. Има огромен риск, това е вярно, рискът при подобни операции се свързва главно с вероятностният характер на процесите, които са в основата на прогнозирането и развитието на всички макроикономически явления, макроикономически процеси и процеси, свързани с финансите не само в България, но и в света. Ако говорим с езика на иконометрията, тук става дума за вероятностни процеси, за процеси от типа “рандовло” или процеси, които могат да се определят като брауново движение. Това са процеси, които изключително трудно могат да се прогнозират. Всички опити да се прогнозира например валутният курс за един по-дълъг период от време са били обречени на провал. Най-добрата прогноза на валутния курс за утре, например, е днешният валутен курс. Опитът да се прогнозира валутния курс и всички финансови процеси за един по-дълъг период от време е просто една абсурдна задача. Ето оттам идват рисковете.
Ще си позволя едно сравнение. За да се опитате да прогнозирате валутния курс и другите финансови процеси за един достатъчно дълъг период от време е все едно да сте сигурни, че ще улучите бягащ заек от два километра с ловджийска пушка. Или вие се опитвате да прогнозирате дали ще вали дъжд на 20 септември 2015 г. по обяд. Това е изключително деликатна материя.
Как може да се избегне този риск? За да се избегне този риск, трябва да се намалят до минимум възможностите за хазартни елементи в самата операция. Това може да стане, ако системата за управление на външния дълг бъде една адаптивна, приспособяваща се към бързо изменящите се процеси на финансите както в България, така и в света. Тази система трябва да бъде адаптивна, тоест система, която трябва да отчита измененията перманентно, за да може да се реализира желания ефект от подобна операция.
Ние ще гласуваме “за” тази операция, защото вероятността от реализиране на успех е значително по-голяма на този етап, отколкото вероятността за реализиране на неуспех от подобна операция, и от нашата убеденост, че екипът на министерството има достатъчно специалисти, способности и възможности, които биха могли да осигурят тази адаптивност, тази приспособяемост на процеса на управление на външния дълг, което от своя страна ще гарантира успеха на неговото управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
За реплика има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Манов, вярно е, че прогнозите са несигурни, особено тези, захаросаните, в тази презентация, която ни е дадена. Защото тя се базира на вътрешни несигурни, абсолютно несигурни събития. Спомняте ли си през месец март, господин Манов, че същите тези автори прогнозираха, че либорът днес ще бъде 3 на сто? Какво се случи с него? Срина се до 1,8 на сто. Какво ще се случи с печалбата и загубата на България при онзи сценарий, който днес ни предлагат авторите на тази замяна? Ако се случи подобно нещо, знаете ли каква ще е загубата? Тези 2,5 милиарда долари, за които аз говоря, ще бъдат бледа сянка в сравнение с онова, което България ще загуби. Точно затова предложих на господин Катев и група да престанат да се държат като адвокати на нашите външни кредитори и да си спомнят, че най-после са български държавници и трябва да отчитат абсолютно обективно всички трудности, всички проблеми, всички лоши страни, всички опасности, пред които поставят България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Това беше реплика. Втора реплика няма.
Ще вземете ли отношение, господин Манов? Заповядайте.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин Радев, във въздуха виси едно предположение и аз няма да се въздържа да го спомена тук – това е предположението за далавера с тази сделка. Уважаеми господин Радев, докажете ни с простички и ясни думи, че тази сделка представлява някаква финансова далавера и ние ще гласуваме против нея.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това е загуба за България.
АРСО МАНОВ: С прости и ясни думи да разберат не само господата депутати, а и българският народ, който ни слуша.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това е загуба за България.
АРСО МАНОВ: Дали ще има загуба за България до този етап е изключително трудно да се прогнозира.
Уважаеми господин Радев, аз нееднократно съм заявявал, че уважавам Вашия практически опит, но ми се струва, че в момента Вие разсъждавате по принципа: ако фактите са против нас, толкоз по-зле за фактите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Продължаваме дискусията. Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямаше да се активизирам и да взема думата, ако не взех повод от изказването на господин Манов. Аз ще говоря за несигурността, но преди това искам да припомня нещо, което ми се случи в един есенен ден на 1987 г., господин министър.
Чаках в самолета на “Балкан”, който се бавеше да излети от летище Хитроу, в Лондон. В един момент се оказа, че този самолет се бави, защото вътре трябваше да бъде натоварен един мотоциклет, скъп мотоциклет “Ямаха”. След него в самолета се качи тогавашният член на Политбюро Милко Калев Балев. Мотоциклетът беше за неговия син. Вечерта чух по радио “Би Би Си”, че е сключена сделка с лондонски частни банки за 1 млрд. 800 млн. долара и пълномощникът за това е бил Милко Калев Балев, който се прибра с мотоциклет за своя син. Синът му днес живее някъде в Париж или в Италия. (Шум и реплики.)
Казвам всичко това, защото то илюстрира нахалството и цинизма, с който беше натрупан българският външен дълг. Казвам и евтината цена на решенията, които са били взимани тогава, за да подчертая тежката цена, която ние трябва да платим днес тук, в свободния български парламент, когато трябва да вземем решение, за да ратифицираме този договор.
Аз няма да говоря като специалистите. Но аз много внимателно следих дискусията, която се води както в Комисията по бюджет и финанси, така и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, така и в публичното пространство и видях, и чух остър сблъсък на мнения. Остър сблъсък на мнения на експерти, които никак не можаха да изградят своето единодушие за това дали сделката е добра или не. Това създава несигурност, съгласете се. Също така във всичкото това време чух въпроси, зададени от моите избиратели, които питат: “С какво сега ще се подобри нашето положение в този момент? Тази сделка ще подобри ли нашето положение?” Честно казано, аз не можах да отговоря на този въпрос дали техните сметки за тока ще станат по-ниски или по-поносими. Ето, това е въпрос, който стои без отговор, и това създава допълнителна несигурност в българското общество.
Несигурност създава и обстоятелството, че аз не получих ясен отговор от иначе уважавания от мен заместник-министър на финансите господин Катев, който очевидно добре си разбира занаята на дилър и брокер и е много добре подготвен в материята, която ни поднася тук, но аз не получих ясен отговор, уважаеми госпожи и господа, как точно са подбрани дилър мениджърите от “Джей Пи Морган” и т.н., - да не изброявам всички тези чужди за България имена. В комисията ми беше отговорено, че за тази сделка са избрани тези дилъри, защото са били дилъри по предишната сделка. И тук са свидетели на този отговор всички онези, които присъстваха на общото заседание на двете комисии. Според мен това не е достатъчен мотив, защото той веднага поражда другия въпрос: “А как бяха избрани при предишната сделка, около която имаше толкова много препирни?”.
Вие ще кажете: необходима е дискретност. Аз съм съгласен, че всяка една от тези банки, господин министър и господин заместник-министър, има своя многогодишен, вековен авторитет на световните финансови пазари. Съгласен съм с това. Но има и други. И как ни убедихте вие – вие не ни убедихте тук, нито в комисията, че именно тези предлагат най-добрите условия. Как стана това – с комисия? Естествено, не можем да очакваме такава сделка да се извършва по Закона за обществените поръчки. Но тази непрозрачност създава несигурност. Тя създаде несигурност при предишната сделка, господин министър, - казвам Ви го с най-добро отношение. Защото тази несигурност поражда онези приказки, които спомена тук и господин Манов – приказките за далаверата.
Аз, разбира се, отминавам всички тези глупости, които се говорят в обществото, че сделката се правела, за да съвпадне със сватбата на Калина, че наричат “Джей Пи Морган” – “Гепи Морган” и т.н. Това е част от хумора, който аз отхвърлям.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): От вас идва това.
АСЕН АГОВ: Аз отхвърлям този народен хумор, но тази несигурност - тук ставам страхотно сериозен, защото наистина не трябва да обръщаме внимание на тия слухове - тази несигурност поражда тези слухове. Тази несигурност кара и нас тук, народните представители, да се чудим кой е крив и кой прав – аргументираният господин Катев или също така аргументираният господин Радев. Ние не можем да бъдем съдници. Ние сме поставени в едно изключително несигурно положение, в което трябва да вземем своето решение днес, сега и веднага. Кой ще ми каже, че е сигурно да се играе с облигации на това огромно световно казино, наречено “борси”? Кой ще ми каже, че е сигурно? Разбира се, всеки един дилър в едно казино ще ви каже, че печалбата ви е гарантирана. Затова там предлагат всичко безплатно. Разбира се, че те ще кажат това.
Но аз питам: Ние, всички, можем ли днес да дадем съгласието си с парите на българите да се играе на световните борси? Питам ви, дайте ми отговор. Гласувайте и ми кажете: Да, ние сме съгласни да играем с тия пари на българите на световните борси. Да играем този хазарт. Ако вие кажете: “да”, тогава вие носите цялата отговорност. Не я носи министърът, не я носи и господин Катев. Ние, със своя глас тук, носим тая отговорност. И от тази гледна точка, ето затова е необходима тази ратификация – за да можем да свалим от плещите на господин министъра и на господин Катев отговорността за този хазарт с парите на българите и да го носим ние. Утре това правителство ще си отиде, ще си отиде и този парламент и ние ще си отидем заедно с него, но тежестта ще пада върху името на всеки един, който е гласувал “за” тази сделка. Историческата тежест ще падне върху него. Затова помислете! Не споря с експертите, споря със съвестта на всеки, който ще гласува “за”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Искам да припомня, че до момента Обединени демократични сили са изразходвали 36 минути, което значи, че вече ползват и от допълнителното време и им остават само още 4 минути.
Заповядайте за реплика, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да си обясня яростната атака срещу нещо модерно, което се мъчим да направим в този парламент. Разбирам, че господин Агов не прави разлика между казино и борса и, явно, между финансови операции и хазарт. Аз разбирам това нещо. Разбирам и защо чак след 90 години българският финансов министър или българското Министерство на финансите прави някакви такива модерни опити да следи и да управлява така наречения външен дълг, който всички ние трябва да забравяме от кого беше натрупан – от Комунистическата партия на Република България. (Шум и реплики.)
Това, което искам да кажа, е следното. В тази презентация не знам защо никой не обърна внимание на последните три предложения, които дават моментното състояние, и това са цифри към дадения момент, които са се сбъднали и са се случили. Аз искам да ги прочета тук.
За м. януари 2002 г. размерът на външния дълг е бил 9 млрд. 764 млн.; към м. юли този външен дълг е 8 млрд. 594,5 млн. евро или с 1 млрд. 169,5 млн. евро е намалял. И това не са цифри, които аз си ги измислям. Това са цифри, които могат да се проверят в Българска народна банка.
В Приложение № 5 има други две цифри, които също са показателни, които също са минали във времето, а не са прогностични. Цифрата на размера на фискалния резерв през м. януари е бил 2 млрд. 395 млн. евро, а м. август е 3 млрд. 369 млн. евро, или с 967 млн. евро се е увеличил фискалният резерв. Благодаря за вниманието.
Коментирайте тези цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
За втора реплика думата има господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да се обърна към господин Церовски: нека да не спекулираме много с парите, които са натрупани в годините и от кой и как. Процесът е много по-сложен. (Шум и реплики от ОДС.)
Тъй като сравненията с Милко Калев Балев могат да имат подобни аналогии, господин Агов, и в много по-скорошен период – през миналите четири години, с хора, на които очевидно стандартът не отговаря на доходите, хора, които очевидно притежават имущества, които не отговарят на бизнеса, с който се занимават. Но не това е предмет на този разговор, тъй като говорите за морал от тази трибуна.
Станах да репликирам, тъй като имаше няколко неверни твърдения, изказани тук от господин заместник-председателя на парламента, а именно, че има остър сблъсък на мнения между експертите в Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители, нямаше такъв сблъсък. Единственото отрицателно мнение беше на заместник-председателя на СДС и бивш заместник-министър на финансите господин Пламен Орешарски. Нямаше такъв сблъсък на мнения.
И тук се връщам и на забележката от страна на господин Муравей Радев, не си спомням точно как ги нарече, за миналото на финансовите експерти. Господин Радев, всеки един може да покани финансови експерти. Вие, когато сте канили в комисията, е можело да каните каквито и да са. Но, така или иначе, отговарям: нямаше такъв сблъсък. И ако погледнете печата и електронните медии, ще забележите само няколко лица – лицето на господин Пламен Орешарски и лицето на господин Муравей Радев. Няма други, които да защитават обратната теза.
Ще допринесе ли господин Агов с нещо за неговия избирател? Да, господин Агов, и не само за Вашия избирател, а за всички избиратели, тъй като тук не можем да делим избирателите на сини, червени, жълти и пембени. За всеки един, тъй като тези пари, които се спестяват от дълга, не отиват някъде другаде, а отиват именно за разпределение през бюджета на държавата.
А това, че бъркате борса с хазарт, затова вие навремето обединихте хазарта и застраховахте в една агенция – дълбоко непознаване на процесите на финансовите пазари. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Агов, имате право на дуплика.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Благодаря и за този плам в гласа на господин Искров. Виждам как с ярост и с много топлота застава зад тази сделка. Обаче аз искам, господин Искров, наистина ясно да се запомни лицето и името Ви при гласуването. Вие сте председател на Комисията по бюджет и финанси, Вие убеждавате това мнозинство в този парламент да приеме тази сделка и Вие носите цялата отговорност. Нека и българите знаят, че Вие носите тази отговорност за това решение на този парламент.
Готов ли сте със същия плам, господин Искров, да понесете цялата тази отговорност? Виждам, че кимате и че сте съгласен със същото лекомислие, с което се дават оценки от тази трибуна.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Вие давате оценки.
АСЕН АГОВ: Утре, господин Искров, ние ще си спомним за това гласуване и най-вероятно нашите деца също ще си спомнят за това гласуване. Дай Боже, те да не съжаляват за Вашето решение.
И още нещо, понеже тук убеждавате колко сделката е изгодна, как щяла да подобри инвестиционния климат. Аз взимам един пример от вчерашния ден, изобщо един пример от последната приватизация в България – тази на “Булгартабак”. Защо, ако този климат беше толкова добър, не дойде нито един стратегически инвеститор за “Булгартабак”, след като беше направена толкова успешна и така благоприятна за инвеститорите сделка през м. март? Този въпрос внася допълнителна несигурност. За тази несигурност говоря. И отново апелирам: ако сте несигурни, не гласувайте. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Агов.
Думата има господин Мирослав Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, драги министре, уважаеми колеги! Аз разбирам тази радост, която е в очите на опозицията. Ще се постарая да не кажа нито една глупост, господин Агов.
Господин Агов, като един опитен български политик с опит от последните десетина години, знае много добре, че ако има нещо, което да притеснява избирателите, то е несигурността. С несигурността на избирателите, господин Агов, както Вие знаете, всички политици по цял свят правят препирни и говорят много. Хората се притесняват дали ще имат работа утре, хората се притесняват, дали ако работят повече, ще получават повече. Хората се притесняват и ако се вгледат в миналото си.
Господин Агов, днес ние не говорим за парите на българите, а за голямо съжаление ние говорим за дълговете на българите.
АСЕН АГОВ (ПСОДС, от място): Те пак са пари.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Да, пари са, но други пари – тези, които има да плащаме, господин Агов.
Днес въпросът е, след тежкия преход, дали ще намери кураж българското правителство, българският парламент да направи така, че да даде глътка въздух на българската икономика днес, тази година и догодина, дали днес българското правителство ще има възможност да помогне на хората да напълнят своите хладилници.
Господин Агов, това не е популизъм. И предния път при предната сделка, когато опозицията излезе от тази зала, аз казах, че опозицията бяга от дискусията за българския хладилник. А по отношение на предишните сделки, когато вие излязохте, я изпуснахте. Съвсем скоро вашите експерти, които доста активно говорят по медиите и критикуват предишните сделки и обясняват колко лоши са те и колко много сме загубили, съвсем скоро в рамките на 15 дни аз ви обещавам че ще получите отговор, както се казва, от най-високо място. Във финансовия свят по-високо място май няма и аз ви казвам: задръжте дъх и по-скоро не говорете, по-скоро Вие поставете собствената си съвест на изпитание и си отговорете на въпроса.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Да верваме, може би?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Не, на вас си вярвайте. Господин Радев, истината ще Ви направи свободен. Ако Вие се вгледате в документите и в хартиите, написани от господин Катев и от господин Велчев, ако Вие намерите добрите финансови експерти, които са Ви необходими повече от очевидно, то тогава тази истина вероятно ще освободи Вашето съзнание и Вие ще подкрепите тази сделка.
Уважаеми колеги, по този начин бихме могли много да говорим, бихме могли да загубим още време на българския избирател. Аз нямам никакво съмнение, че сделката е навременна, че екипът на Министерството на финансите знае какво да работи. Нямам никакво съмнение, че консултантите, които са избрани от Министерството на финансите, знаят какво и как да направят. Нямам никакви съмнения и притеснения пред моите избиратели, че тази сделка ще бъде успешна и също така вярвам, че моето дете, което е на четири и половина години, ще има да плаща по-малко дългове, когато порасне и започне да създава национален продукт.
Уважаеми колеги, моля ви да подкрепите сделката, която се предлага. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Заповядайте за реплика, господин Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Севлиевски!
ОДС излезе при гласуването и беше категорично против предишната сделка през март, надявам се сега колегите категорично да бъдат и против новото предложение за нова сделка по външния дълг.
Не е успешна вече операцията, която мина през март. Пред мен е отчетът на Българската народна банка. Господин Арсо Манов преди малко попита: “Дайте доказателства”. Бих желал да ви споделя две цифри: брейди облигациите през март 2002 г. са били 4 млрд. 743 млн. щатски долара, намалели са в резултат на операцията през март на 3 млрд. 416,6 щатски долара, тоест намалението е с 1 млрд. 326 млн. щатски долара. Същевременно обаче, са пуснати глобални облигации, това е отчет на Българската народна банка, на обща стойност 1 млрд. 344 млн. 900 хил. щатски долара. Намаляват брейдитата с 1 млрд. и 300, увеличават се глобалните облигации с 1 млрд. 344-345 млн. щатски долара. Загуба за България! Загуба, господин Севлиевски, за Вашето 4-годишно момченце…
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Момиченце!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Или момиченце, ще плаща повече, защото с това не се подобрява инвестиционния климат, с това се вкарва България в още една рискова операция. Добра за много хора разбира се, добра, за да се каже, че това е вторият далаверимпекс, който се прави в България за последните 3-4 месеца. Вторият, третият засега изостава чрез спирането на сделката за “Булгартабак”. Сигурно и още ни чакат, чакат горкия български народ да види докога ще продължава НДСВ, и по-скоро част от министрите, да правят това, което си искат и да обслужват корпоративни интереси, а може би и собствени. Това всичкото е режисирано преди изборите и продължава в пълен ход.
Господин Манов, ето Ви доказателства: България губи от сделката, която беше направена през март. Експертите на министъра на финансите казаха, че добре познават валутния пазар. Направиха сделката – повече от 800 млн. ценни книжа в евро бяха издадени, точно тогава, когато с валутния курс стана така, че доларът се срути. Това отново утежни баланса на България.
Тази сделка не бива да бъде подкрепяна, уважаеми дами и господа народни представители. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
Това беше реплика към господин Севлиевски. Дали има втора реплика?
Заповядайте, господин Севлиевски, имате право на дуплика да защитите бъдещето на Вашето дете. (Приятно оживление в залата.)
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Както се казва, аз много се радвам, че българската опозиция днес е в залата и участва задълбочено в тази дискусия. Изключително съм щастлив, че моят колега, господин Жотев, избран от Бургаски многомандатен избирателен район, ползва всяка възможност, когато аз се изкажа, и когато предложа закон, той да каже, че е глупост това, което правя. Разбира се, политиката го изисква… може би.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА НДСВ: Кажи за банката!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: За банката е хубаво отново да прочете господин Жотев това, което е написано в отчета на Българска народна банка и също така да прочете отново това, което стои пред него на масата по отношение на тази сделка. Аз моля обаче господин Жотев, когато употребява думички от рода на “далаверимпекс”, да не ги свързва с това правителство. Аз няма да губя нито една минута парламентарно време да напомням за подобни неща, господин Жотев, свързани с едно министерство, в което Вие бяхте министър. Не го казвам с Вашето име, казвам с министерството.
Господин Жотев, по Ваше време “Биохим” беше почти продадена за 20 млн. лева.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Евро!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Да кажем… Днес “Биохим” се продаде за три пъти повече. Но за това е безсмислено да говорим повече. Това, което аз казвам, е: господин Жотев, не правете аналогии, които са свързани с предишни правителства, с настоящото правителство!
А по отношение на “Булгартабак”, господин Жотев, смятам, че Вие знаете не по-зле от мен за какво става дума.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Всички знаем!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Да, всички знаем. Мастодонтът, който създаде българските медии, който имаше монопол дълги години в България, няма да го наричам днес, той беше създаден от Вас, господин Радев, и от вашето правителство.
Спирам дотук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Севлиевски.
Продължава дискусията. Преди да дам почивка има време за още едно изказване.
Има ли желаещи или имате нужда от почивка?
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Преди да продължим дебата, искам да припомня какво е изразходваното време.
Използвано време от НДСВ – 14 минути, остават 26 минути с допълнителното време. Парламентарният съюз на ОДС е използвал 39 минути, остава 1 минута. Коалиция за България е използвала 2 минути, остават 38. Движение за права и свободи е използвало 4 минути, остават 36. Независимите не са използвали време досега, те разполагат общо с 5 минути пленарно време.
Уважаеми народни представители, продължава дискусията. Имате думата.
Господин Пирински, заповядайте. Очаквах Вашето изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председателю, Вие на един етап от дискусията преди почивката, поканвайки заместник-министъра господин Катев да вземе думата, изразихте надеждата и така се обърнахте към него с надеждата да разберете за какво става дума. И действително предполагам, че и за народните представители е много важно да разберем за какво става дума, а, разбира се, и за публиката, която ни наблюдава.
Моето опасение е, че този род дебати, които водим в пленарната зала по такъв изключително сериозен въпрос, не помагат да вникнем в същината на проблемите, които са пред нас.
Проблемите са два. Единият е дали предлаганата замяна на едни облигации за български дълг срещу други облигации е изгодна за България като сделка. Другият въпрос е тази сделка с промените, които внася в структурата и срочността на държавния дълг, как се отразява на цялата икономика на страната, на нейния външен сектор и на националната икономика като цяло.
В мотивите, с които е придружено предложението, което е пред нас, правителството се е постарало да обоснове пет ползи от тази замяна. Първата, че се намалява номиналният размер на държавния дълг.
Втората, че се намалява делът на онези купони, които са с плаваща лихва и съответно носят по-висок риск, с твърда лихва, която намалява риска.
Третият аргумент, че се намалява делът на онези купони, които предвиждат плащане на лихва в зависимост от растежа на икономиката. И доколкото се очаква икономиката на даден етап да нарасне с повече от 25 процента спрямо момента на сделката по дълга, тогава се предвижда едно сериозно завишаване на лихвите, които плащаме, с тази замяна подобна вероятност отпада.
Четвъртата полза е, че се удължава така наречената дюрация, която господин Велчев, господин Катев, господин Искров и други специалисти разбират какво значи. Най-общо те ни обясняват, че това е средно претеглената срочност, продължителност на дълга в зависимост от структурата на падежа. Най-общо означава, че по-малко са падежите, които са по-скоро, и повечето плащания отиват по-надалеч във времето. Така си го обяснявам.
И последната полза е следната: че се намаляват сумите за обслужване на дълга през следващите 5-10 години, както е казано, което вече, стигаме до хладилника на господин Севлиевски, ускорява икономическия растеж, подобрява платежния баланс и облекчава общото социално-икономическо положение в страната.
Пет сериозни аргумента, които заслужават сериозно внимание. Разбира се, не в едно изказване, не се опасявайте, че ще започна да ги дискутирам.
Крайният ефект, който правителството заявява, че може да се получи от тази сделка, е твърде сериозен. А той е значително повишаване на кредитния рейтинг на България на международните финансови пазари. Той сега най-общо е 3В минус, ВВВ минус. Правителството казва: като направим тази сделка, той ще се повиши с три степени и ще стане 2В минус.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не, сега е 2В минус.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А, сега е 2В минус, а ще стане 3В минус. Извинявайте.
Дали това е така?
Първо, за параметрите на самата сделка. Аз и в Комисията по бюджет и финанси го казах, опасявам се, че онези сравнения, които прави господин Радев, не отчитат спецификата и сложността на такъв вид операции. Господин Радев още в дискусиите през март по първоначалната сделка оприличи операцията, горе-долу така се изрази, със замяна на домати с краставици или на краставици с домати. (Оживление и смях.)
Сериозно се опасявам, че нещата са малко по-сложни и затова тези аритметики, които той представи пред нас, според мен са подвеждащи. Господин Радев, смятам, че нещата са с доста по-друг характер, свързани са с поведение на дългови инструменти на пазара, с всичките тези пазарни трендове и т.н., които всеки инвеститор калкулира, всеки инвеститор има свой портфейл от такива дългови инструменти и си прави сметката. Заменяйки едно с друго, той, разбира се, от една страна, губи от предимствата, които досега е имал, от друга страна, печели обаче предимства, които получава с новите инструменти и е въпрос на преценка.

Такива едностранни загуби, за които Вие говорите, нямат място на един пазар, особено със сериозни участници в него. И аз не вярвам, че тези числа са верни.
Но преценката с колко се губи и колко се печели – това също го заявих в комисията – най-вярно могат да направят хора, които текущо наблюдават пазара и участват на пазара на финансови инструменти, гледат екрана, на който се котират различните инструменти ежедневно като професия, не като наблюдаване на телевизионно предаване, на някакви екшъни, и правят своята професионална преценка. Тук никой не оспори, според мен, професионалната квалификация на министъра на финансите, на неговите заместници, познаването на пазарите. И от тази гледна точка аз смятам, че те имат сериозни аргументи, с които да защитят всеки един от тези първи четири пункта, за които стана дума.
Аз поставям въпроса за петата точка – намаляването на плащанията през следващите 5-10 години и оттам ефекта върху националната икономика. Защото има неща, които са ясни. Наистина в краткосрочна перспектива правителството получава повече свободни пари и от прехвърлянето от облигации с текущо плащане по главницата към облигации, по които чак 2015 г. ще се плаща главница, и поради освобождаването на обезпечението срещу тези облигации, и поради другите операции, свързани със замяната. Целият въпрос е какво става с тези средства, какво става с този ресурс, как той се управлява така, че да допринесе за ръста на националната икономика?
Защо поставям въпроса? Не само от гледна точка на текущото жизнено равнище, а защото проблемът пред България, структурният проблем е, че нашата икономика е недостатъчно конкурентоспособна. И това най-ясно личи в растящия дефицит на външната търговия. Все по-бавно расте износът, той дори отбеляза и абсолютни спадове през отделни квартали и все повече ни изпреварва вносът. И искам да ви уверя, че всички разсъждения по повод това откъде и как идва външният дълг на България, много ефектни изказвания могат да се правят за моторетки и за не знам какво, фундаменталният фактор е, че равнището на потребление, което очаква българинът, степента на заетост и т.н. изискват ресурси, за които нашата икономика не може да произведе достатъчно конкурентен продукт. И се трупа дълг. За да се излезе от това омагьосано състояние трябва да има много целенасочена, дългосрочна структурна политика за издигане на общото равнище на конкурентоспособност, за издаване на експортно ориентирани сериозни отрасли и за създаване и насърчаване на импортнозаместващи производства. Не се опасявам да го кажа, защото в най-либералните страни, когато прочетете задачите на един министър на икономиката или търговията, някъде най-отдолу фигурира и така нареченият “импорт събститюшън”, независимо от всички призиви за либерализация. И тук за мен правителството е сериозният и засега незадоволително издължил се партньор в тази дискусия да обясни каква е неговата стратегия да се излезе от дълговото бреме, да се преструктурира икономиката, за да може да започне да расте и жизнено равнище, и ефективността на националната икономика.
Аз поставих тези въпроси и в комисията, когато беше дискусията. Господин Искров изрази мнение, че това са въпроси, несвързани с това решение, което имаме да вземаме, че това е друг кръг въпроси. Според мен основателно му възрази господин Вълчев и каза: “Не, напротив, това са въпроси, които трябва да се разглеждат именно в контекста на тази сделка, която обсъждаме сега”. Но разсъжденията, които тогава направи господин Велчев, мен не ме удовлетворяват. Най-общо неговата хипотеза беше, че и другите източноевропейски страни са минали през този период, и при тях е имало един период на голям и растящ външнотърговски текущ дефицит. След това обаче те излизат от тази фаза, започва да расте икономиката и то на по-конкурентна основа във връзка с влизането на инвестиционни стоки и проблемът се преодолява. Да, но дали можем просто така да очакваме, че автоматично това ще се случи с нас? Ако вземем външнотърговския баланс от последното десетилетие ще видим например, господин Велчев, че за тези 10 години делът на потребителските стоки във вноса се е удвоил от някъде 10 процента през 1996 – 1997 г. до 20 процента през първите два квартала на 2001 г. Нашият внос става все по-консумативен, все по-имагинерни стават онези инвестиционни стоки, които ще дойдат да преструктурират основните производства, все по-голям дял от тези машини са транспортни средства и резервни части и т.н. Ние затъваме в една консумативна икономика, която неизбежно ще възпроизвежда дълг.
Вчера тук имаше една доста подробна дискусия по Закона за държавния дълг. Тези въпроси се постарах да регламентирам в дебат с господин Катев. Той основателно възрази на една моя забележка и признавам, че беше прав – в закона има определение на консолидиран държавен дълг. Но, господин министър, Вие във Вашето уводно изказване говорихте за спадането на процента дълг – БВБ от 75 към 60 процента. Задавам въпроса какво включвахте под понятието “държавен дълг”, когато говорихте за този процент? Според мен Вие говорите за правителствения дълг на централното правителство. Вие в закона, който прокарахте, се отклонявате от препоръката на Европейския съюз да се третира целият дълг, който е предмет на управление или който се генерира от управление било на централно, било на местно равнище, като параметърът, общият консолидиран дълг, който ние трябва да третираме от гледна точка на управленските решения, които взимаме. Точно от това вие бягате в закона, който беше приет вчера, и не давате отговор на въпросите по какъв начин тази ваша пета цел за икономически растеж и т.н. ще я реализирате.
На заседанието на комисията имаше и още един, признавам си за мен смущаващ елемент във вашите отговори, който е свързан с другия дебат, който тук се разви – за едни или други процеси около дълга. На въпроса във връзка с кривата на котировките на българския дълг на пазарите в Лондон, на международните пазари и хипотезата, че е изтекла информация за замисляната сделка, вашият отговор беше: “Може и да е изтекла – казахте – не е от мен, разбира се, но такива неща стават”. Ако не Ви цитирам правилно, разбира се готов съм да ме поправите, но поне аз така възприех Вашите думи. И тук е претенцията. Съгласен съм с колегите отдясно, че такива операции се правят при минимален шум, правят се възможно най-тихо. Ние тук правим точно обратното, правим национално предаване по телевизията след двуседмични, съвършено произволни разсъждения и тълкувания по въпроса. Струва ми се, наистина, че не трябваше да влиза това продължение на вече мандатираната от Народното събрание сделка в парламента, че можехте да постъпите по-възможно най-дискретния начин по замяна на едни облигации с други, още повече, че в § 13 на Закона за бюджета за тази година това право ви е препотвърдено. Така че смятам, че в случая правителството подходи недостатъчно аргументирано. За мен поне остават открити твърде сериозни въпроси и аз съм принуден, при положение, че не получа достатъчно убедителни аргументи от Вас, да гласувам против тази сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Щерев.

АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушаме повече от 2 часа дебат по отношение на работата на Министерството на финансите – конкретен повод по работата на Министерството на финансите и на министъра на финансите Милен Велчев. Аз искам да заявя от тази трибуна, че според мнението на специалисти във финансовия сектор наистина констатацията е, че парите на България никога не са били по-добре управлявани, отколкото сега, от сегашното Министерство на финансите, от министър Велчев и неговия екип. (Оживление.) Това е констатация не само на наши финансови експерти. Това е констатация на международни финансови институции и в подкрепа на това е непрекъснато растящият кредитен рейтинг на страната. Сигурен съм, че определянето на кредитния рейтинг не става по шуробаджанашки принцип.
Тогава си задавам въпроса защо е целият този дебат. Задавам си въпроса защо се говори за домати, краставици, за Мюнхаузен и т.н. Защо се губи 2 часа парламентарно време, след като е ясно за какво става въпрос – за една последваща финансова операция, която ще направи Министерството на финансите, за да може да ръководи по-добре дълга.
Не мога да разбера защо господин Радев не стане да говори за “Балкан” най-напред като говори за сделки и финансови въпроси. Защо господин Жотев не стане да говори за “Кремиковци”? Те познават тези сделки, знаят за какво става въпрос, когато се говори за икономическото положение в страната. Просто се чудя докога ще продължаваме да говорим за неща, по които не сме си свършили работата, когато е трябвало и когато някой се опита да направи нещо, ние трябва поне да се опитаме да му попречим. Благодаря.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Краставиците и доматите са като тебе, защото не знаеш за какво става дума. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Дискусията продължава, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи да вземат отношение по нея? Отляво – няма, в средата – няма, вдясно сте Вие, господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. С дясно и ляво само объркваме главите на избирателите и на хората, които ни гледат.
Аз се замислих дали точно сега да взема думата, тъй като чакам господин заместник-председателя Агов, който не е в залата, за да запомни ясно лицето и името ми – целият български народ и той самият. Когато се изказвам, аз винаги съм бил прям, когато съм защитавал своите позиции. Надявам се, че ме гледа от някой монитор.
Искам да благодаря на колегите от Съюза на демократичните сили, че поискаха прякото предаване на дискусията, въпреки че напълно споделям казаното от господин Пирински, че едва ли е много полезно, когато става въпрос за дискусия по дълг, да дискутираме пред цялата общност, включително агенциите на международните институции, които наблюдават дискусията по сделката. Но аз съм радостен, че колегите от управляващото мнозинство подкрепиха това искане и в момента сме пряко по телевизията.
Навремето, преди много години, когато Чарлз Дарвин защитавал неговата теория за произхода на човека – за еволюцията, господин Радев и колеги критици на сделката, по същия начин той е бил в това положение пред тогавашните теолози на Британската империя, в каквото положение сега е финансовият министър Велчев и неговият заместник Катев. (Смях и ръкопляскания.) – Пред хора, които не разбират за какво става въпрос.
И тогава, бидейки поканен на публична дискусия, казал: “И предаде ги Господ в ръцете наши…”. Горе-долу такъв е преводът. И аз си мисля, че предаде ви и Господ в ръцете наши, искайки точно тази дискусия (оживление), тъй като предишния път, напускайки залата – тогава разбирам колегите от Коалиция за България, които по процедурни въпроси вероятно бяха прави и напуснаха, но вие, напускайки залата и разполагайки с огромна финансова мощ за въздействие в общественото пространство, като че ли тогава ние не можахме да обясним добре сделката. Още веднъж ви благодаря за предаването, което осигурихте по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Искам да ви кажа и друго преди да кажа защо ще гласувам за сделката – че СДС пропуска един шанс да се закачи за успехите на сегашното правителство. (Силно оживление.) Така както пропусна шанса, когато добре започнаха преговорите с НАТО и Европейския съюз, видни ваши представители да ходят по Европа, да искат вечери с президентите на тези организации, което е похвално и по този начин да се качите и вие във влака. Съжалявам, че пропускате този шанс, но искате ли да ви кажа защо го пропускате? Защото влязохте в клопката на двама или трима човека, седейки тук, в първата част на залата, а един от тях на осми ред.
Когато през месец март ви обясниха, че това е било губеща сделка, че как щял да бъде заробен българският народ, че договорите са неконституционни и стигнахте до патовата ситуация да обжалвате пред Конституционния съд и просто след това да бягате от дискусия – да не признавате, че сгрешихте. Това е пак заради тези трима или четирима човека, когато тогава ви подведоха, така че аз съвсем спокойно показвам лицето си да бъде запомнено тук, от тази трибуна, когато говоря за външния дълг на Република България.
Напълно споделям казаното от колегата Пирински, че не трябва да падаме до нивото, на което се опитаха да ни доведат говорителите отдясно в тази зала, когато се говори по техниката на дълга и по специфични цифри по простата причина, че аз мисля най-добре беше обяснено от господин Манов: който и да прогнозира, винаги греши. И за да не прогнозираме и за да не грешим, уважаеми колеги, ние използваме реални цифри, реални прогнози, които се правят в реално време, на реални пазари. Не на Софийска фондова борса, а на големите финансови пазари. Именно всичките тези обосновки са направени не от нас, не от Министерството на финансите, не от Централната банка за разлика от вашите, които са правени на “Раковски” 134. Те са направени от лондонските пазари в реално време за реални сделки. (Оживление.)
Краставици и домати. На мен ми е ясно нивото на част от преждеговорившите, но искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че се учудвам как така те дори в собствените си редици не могат да стигнат до една цифра. Щели сме да загубим твърди колегата Радев 5,2 млрд. долара. Седем милиарда долара каза, че щяла да бъде крайната загуба.
Уважаеми колеги, целият външен дълг към момента – да ме поправи финансовият министър, ако греша, е някъде около 8 млрд. долара. Как ще стане тази работа с обмяна на брейди облигации с глобални облигации за 800 млн.? Просто умът ми не го побира. И крайно време е, когато говорите нещо, поне в рамките на вашата централа седнете и се уточнете. Заместник-председателят ви – ресорен по тези въпроси, говори по всички медии, че ще загубим 200-220 млн. долара. Заместник-председателят на групата Радев обяснява как сме щели да загубим 7 млрд. долара.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): 2,5 млрд.!
ИВАН ИСКРОВ: Това са просто несериозни аргументи. Ясно е на всички тук присъстващи какво целите. (Шум и реплики.)
Всяка сделка за обмяна на дълга следва да се разглежда единствено в рамките на Концепцията за управление на дълга. Тук съм абсолютно съгласен – всяка сделка. (Неразбираема реплика на народния представител Муравей Радев.)
Съжалявам, че не е при мен на трибуната, господин Радев, стратегията на правителството Костов за управление на дълга от 2000 г., за да Ви цитирам точно какво сте писали Вие – правилно сте вписали като стратегия за управление на дълга. И не да ми обяснявате тук как сте били изкупили 1 млрд. долара за по 16-17 цента. Съжалявам, господин Радев, но това е голяма заблуда. Вие сте изкупили 1 млрд. долара – това беше много добра сделка, задължения, които имахме към банките на СИВ – банките, създадени по идеята на Съвета за икономическа взаимопомощ. Нерде СИВ – нерде “Джей Пи Морган” и съвременните пазари… (Смях и реплики.) Това не е пазарен дълг, господин Радев. Това не е брейди дълг.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Той не беше вътре в целия дълг.
ИВАН ИСКРОВ: Той не беше, както каза и министърът, вътре в целия общ дълг.
Има обаче нещо друго, което си признавате и което господин Костов в писмо до предишния премиер написа. Вие тайничко сте изкупили 200 млн. каза той, а Вие казахте 500 млн. и вчера, и днес…
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Общо.
ИВАН ИСКРОВ: Общо, тихичко, без никакви аукциони. Хоп, договаряйки се в кабинетчета, на тихо, на топличко, без никой да знае!
И дали това е лимонада или сироп, както го нарекохте в презентацията, не знам, но кажете вие какъв сироп или лимонада демонстрирахте през цялото управление? Никакъв! Пълна непрозрачност по управление на държавния дълг. Пълна непрозрачност! (Ръкопляскания от НДСВ.)
Стратегията за управление на дълга, уважаеми колеги, залага на няколко много важни елемента, подчертани от преждеговорившите тук, и от господин Катев. Вероятно и финансовият министър ще вземе отношение след малко по това.
Стратегията, казвам, която препотвърждава стратегията на предходното правителство в голяма степен, и 100 процента по отношение на лихвените плащания и преструктурирането на дълга залага на намаляване на държавния дълг. А то се мери по един начин, по който е казал Европейският съюз, подписвайки договора за присъединяване от Маастрихт – състояние на дълг към брутен вътрешен продукт. Това е меродавният показател, господин Радев.
И понеже господин Жотев твърдеше за някакви цифри на Централната банка, които са абсолютно верни, но изводите бяха софистични, това е, което трябва да гледа нашият народ и детето на господин Севлиевски, и моето дете, и вашите внуци, да са ни живи и здрави! Това е нашето управление – силно спадане на дълга като съотношение между дълг и брутен вътрешен продукт. Силно и стръмно, господин Радев! Надолу, а не нагоре!
Вторият елемент е структурата от гледна точка на валутния и лихвения риск и, за да е ясно не само на неикономистите в тази зала, но и на нашите зрители и слушатели, за да го обясним по-просто, тъй като това дава пряко отражение върху техните пенсии, заплати и други бюджетни разходи, трябва да кажем, че когато имате голям риск при управление на дълга от гледна точка на валутата, в случая долари, или на плаващите лихви, става много по-трудно планирането на бюджета.
Неслучайно и министър Радев преди две години, неслучайно и министър Велчев, залагат в концепцията именно преминаване от плаващи към фиксирани лихви. И тук възниква следващият въпрос, тъй като съм съгласен още веднъж с преждеговорившите, че ние трябва да говорим като политици тук, в тази зала.
Питам и искам отговор – мисля, че имате време да ми отговорите – кога и как щяхте да изпълните своята стратегия за преминаване от плаващи към фиксирани лихви? Кога е имало по-добър момент, за да направите тази стратегия в действие? Не е имало друг по-добър момент. Не е имало и други по-добри специалисти, господин Радев, в Министерство на финансите. Твърдя!
Като цяло беше посочено от някои от колегите, като крайна сметка, уважаеми колеги, с подобряването именно на структурата на дълга се цели не само по-изгодни лихвени плащания и плащания по главницата, не само изтласкване на плащанията в един по-добър период, когато вече ще сме пълноправен член на Европейския съюз – 2013-2015 г., когато са падежите и на двете емисии, но се цели и подобряване на кредитния рейтинг на страната. Никой не дава рейтинг на лица, в това число и на държави, които не познава. И това е една от заслугите, огромната заслуга на финансовия екип и на сегашното правителство, че след 90 години липса на световните пазари се появи, и то много успешно, с три много важни сделки, с което ние се надяваме, че като краен резултат много преди края на мандата на правителството, може би още догодина, България ще получи инвестиционен рейтинг “3В минус”.
Какво се получава при замяната? Получава се намаление в размера на дълга с 87 млн. долара в резултат на това, че се заменят 1,15 облигации – по памет цитирам – 1,20 облигации, брейди облигации, с една нова. Междупрочем, това е още едно доказателство, че бакалските сметки – 2,5 процента плащане преди Велчев, 8,25 процента след Велчев, не е вярно, тъй като има “Джи Ди Пи”клаузи по брейди облигациите най-малкото, тъй като ще се плаща върху по-малък дълг, уважаеми колеги от ОДС, а не върху същия номинален размер.
Имаме нетно намаление на дълга с 238 млн. долара. Защо? Защото не е вярна тезата на Вашия заместник-председател, колеги от ОДС, че видите ли, сравнение той пък даваше със семейни бижута, с някакви апартаменти и видите ли, това са си наши пари и ние си ги слагаме в резерва, тъй като вярно ги слагаме в резерва – веднъж сме по-оперативни, но резервът всъщност трябва да се разглежда като пряка компонента на дълга, тъй като ние бихме могли веднага с тези 151 млн. допълнително да намалим дълга, така че не е вярна тезата, че няма отношение освободената гаранция, която се държи в американски облигации, няма отношение към дълга. Това просто не е вярно.
Като цяло се получава спестяване от обслужване на дълга от 346 млн. лв. Не загуби за 7 млрд., както твърди колегата Радев, а спестявания за 346 млрд. лв.! (Шум и реплики отляво.)
И, уважаеми колеги, бих искал да завърша пак с тази графика и затова, което се прави от сегашното управление.
В резултат на активното управление на дълга, което беше декларирано още по време на изборите и което беше приведено в действие след изборите в продължение на година и половина вече, намалихме дълга от около 74-75 процента, съотношението дълг към брутен вътрешен продукт, на 61 процента. С днешната ратификация ще го намалим на около 59 процента. За мандата на правителството нетният дълг е спаднал с 3 млрд. лв., колеги! Три милиарда лева!
Три милиарда лева са точно тригодишните субсидии от републиканския бюджет към НОИ, към Държавното обществено осигуряване. Това са тригодишните субсидии, които са в размер на 1 млрд. 26 млн., цитирам по памет. Това идва от 1 млрд. увеличение на фискалния резерв и 2 млрд. намаление на дълга.
Това са, уважаеми колеги, реалните цифри и затова аз пледирам тази сделка да бъде не само подкрепена, но да бъде силно подкрепена с гласовете на всички от нас! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Радев има думата за реплика. Имате право на половин реплика – една минута остава, но Вие можете да се справите и с това! (Оживление в залата.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Искров, особеността на Народното събрание е, че всяко нещо, което се каже от тази трибуна остава в историята. Записва се тук и един ден се чете и хората се чудят понякога на ума на някои народни представители!
Това, за краставиците и доматите беше за специалиста по всичко, ин витро, доктор Щерев, щото иначе нямаше как да го разбере, а за такива като вас аз съм приготвил друга табличка. Ето я тук.
В тази табличка това, което ви казах аз преди малко, е записано. Сега вие и от сто кладенеца вода да ми донесете, ще повторите онзи сироп, за който говорих от презентацията.
Ето Ви, господин Искров, за Вас, добрият специалист, една табличка, в която двата резултата – преди двете замени и след тях дават тези – при първата замяна 1,5 млрд. загуба за обслужването на дълга, загуба за България и след втората замяна – 2,5 млрд. Седнете, смятайте и тогава ще говорим отново! Благодаря ви.
Точно една минута, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Вместихте се великолепно във времето. Знаех, че така ще бъде. (Оживление в залата.)
Има ли следваща реплика? Няма.
Господин Искров, имате възможност за 3 мин. да вземете отношение по репликата на господин Радев.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам в рамките на дупликата само да благодаря на господин Радев, тъй като тази справка още повече ще ни покаже нивото на компетентност на експертната мисъл на “Раковски”, 134. (Весело оживление в залата.)
А иначе, използвам случая само, понеже забравих да отговоря на въпроса на господин Пирински, няма пропуск в Закона за държавния дълг. В Преходните и заключителните разпоредби изрично се казва какво значи консолидиран държавен дълг и именно консолидираният държавен дълг, може би това трябваше да се поясни вчера, подлежи на контрол по линия на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Продължаваме нататък.
Господин Румен Овчаров иска думата.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги, честно да си кажа, този патос, който се разгоря в последните минути от дебата, ми е малко странен. В момента ние не обсъждаме голямата политика на България. Затова не мога да схвана патоса и на господин Искров, патоса и на господин Радев, и на господин Катев.
Не мога също така обаче да пропусна няколко елементарни факта. Да, външният дълг на България намалява, господин Искров. Но той намалява по една проста и елементарна причина – курсът на долара спрямо еврото и спрямо българския лев се промени драматично. Това е една от най-големите причини за намаляването на външния дълг.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това е най-голямата глупост, която може да се каже.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Управлението и операциите, които проведе правителството, също допринесоха в тази посока, но съвсем не са те тези, които са намалили външния дълг с 3,5 млрд. Не ги говорете тези неща, защото някой наистина ще вземе да ви повярва.
Вторият въпрос, по който не би трябвало да има никакво съмнение, е, че ние днес тук дискутираме един проблем, по който като че ли би трябвало да имаме пълен консенсус. Едва ли има човек в България, който да се занимава с икономика или поне да чете икономически вестници, който да е против активното управление на външния дълг. Едва ли има разумен човек в България, който да е против номиналното намаляване на стойността на външния дълг. Едва ли има човек в България, който е да против намаляването на рисковото обслужване на външния дълг. Едва ли има човек в България, който да е срещу увеличаването на дюрацията на външния ни дълг. И въпреки това по тези като че ли толкова очевидни, бих казал даже очевадни истини, ние тук вече три часа дискутираме.
Коя е причината за това? Според мен причината е една и тя е много простичка – че този дебат не е за пленарната зала на Народното събрание. Ние тук не сме дилъри в офиса на Джей Пи Морган, на Морган Стенли или на който искате. И господин Катев не ни е началникът, за да ни поучава със снизходителен тон какво можем и какво не можем, какво и как трябва да правим.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той иска да ни продаде облигации.
РУМЕН ОВЧАРОВ: От друга страна ние тук с вас не сме и Клуб на глупаците, които вземат решенията си на принципа “Аз чух там едни хора, те говореха, много хубаво говореха и ми харесаха и затова аз ще ги подкрепя”. Така не става! Ние тук сме Народното събрание на България и когато трябва да решаваме такива ключови въпроси, трябва да ги решаваме с необходимата за това отговорност.
Изходът от ситуацията е един и той е много прост – тук, в Народното събрание трябва да обсъдим стратегията за обслужване на външния дълг. Нищо повече. Оттам нататък правителството да си поеме отговорностите и с конкретни действия да решава проблемите на външния дълг, а не ние тук да влизаме в дискусия, защото тези въпроси са извън компетенцията на много от колегите. Само че правителството не прави така. Правителството вкарва този проблем отново в Народното събрание.
Колеги, аз ви предлагам много сериозно да помислим по този вариант: да обсъдим една стратегия, но това не е тази стратегия, която сте ни предложили в днешното становище на комисията. Не може да бъде стратегия нещо, което преди шест месеца е било така, а днес е вече наобратното. Защото няма как да отговорите на въпроса защо преди шест месеца превалутирахме външния дълг и това беше приоритет, а сега вече не превалутираме, макар че условията са значително по-изгодни за това. Това не е стратегия.
Много е спорна и тезата за това, че видите ли, като съберем валутния резерв, ще започнем да изкупуваме обратно външния си дълг. Защо ще го изкупуваме? Може би в България много сме цъфнали и вързали от прекалено много инвестиции, та ще даваме парите, които с мъка вземаме, като ги върнем на бърза ръка?! Дайте тази стратегия да обсъдим тук, в парламента.
След това да упълномощим правителството в съответствие с тази стратегия да прави туй, което е необходимо. Да му дадем един лимит за годината – 800 милиона, 1 милиард, и в тези граници да прави това, което е необходимо, но да го прави тогава, когато трябва да го направи, а не тогава, когато ние вече две седмици сме се пазарили по един въпрос и целият позитив от тази сделка, който би могъл да бъде реализиран, вече отдавна е изконсумиран на финансовите пазари.
Разбирам дългосрочните аритметики и апокалиптичните прогнози на господин Радев. Той просто в момента изпитва съжаление, че пет години ги проспа за активно управление на външния дълг. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ, ДПС и КБ.) И сега се опитва да покаже защо той не трябва повече въобще да бъде управляван. Но говорейки за тези дългосрочни апокалиптични прогнози и имайки предвид факта, че когато говорим точно за тези операции, ние трябва да ги разглеждаме точно в такъв дълговременен план, а не от днеска за утре. Това от друга страна съвсем не отменя необходимостта ние да видим, след като сме започнали тези процеси, дали те до момента вървят с позитив или негатив за нас. Трябва честно да си признаем, че като че ли резултатът от първата операция, отново казвам, погледнато в шестмесечен период, е повече негативен, отколкото позитивен. Сега има също много голям шанс втората операция да бъде също така негативна.
Аз онзи ден показах една графика на Комисията по бюджет и финанси и попитах господин министъра дали има опасения за това, че е изтекла предварителна информация и не е ли вече изконсумирано предлагането на замяната на финансовите пазари. Господин Велчев ми отговори така: “Аз мога да гарантирам за себе си, за заместник-министъра и за екипа в министерството, който работи. Дали отдругаде не е изтекла информация, аз не мога да гарантирам”. А господин Катев обясни графиката, която аз тогава показах, с факта, че видите ли, това е свързано с бразилския дълг. Ето, това е графиката. (Показва я на залата.) Виждате как от един значителен минимум българският дълг се качва и достига равнища, които общо взето са малко трудно обясними. Аз обаче си направих труда и взех още няколко движения на други външни дългове. Ето, това е дългът на Хърватско (показва графиката на залата), който коренно се различава като движение от нашия външен дълг. Това е дългът на Мароко (показва графиката пред залата), който също коренно се различава. Тоест обяснението с някакви глобални процеси е невалидно в дадения случай. Говоря това не за да обвинявам някой в министерството или където и да било, че някой прави далавера или лично облагодетелстване за сметка на българския външен дълг. Говоря това, за да покажа, че ползата от тази емисия е вече изконсумирана на пазарите. Нашите брейди облигации са се качили на пазарите, нашите еврооблигации са се понижили и цялата тази полза, която би могла да бъде получена, вече е изконсумирана.
Затова ви предлагам сега да не провеждате тази сделка в този момент. Просто няма смисъл от нея, защото това, което тук господин Катев се опитваше преди малко да направи, той явно репетираше речта си за предстоящите роуд-шоута, които ще прави в Европа, за да убеждава инвеститорите. Там няма нужда да ги убеждава. Трябва да убеждава нас.
За съжаление фактите, които в момента говорят в полза на сделката днес или утре, за мен са много спорни. Затова ви предлагам да се върнем към това, което ви предложих. Дайте да обсъдим стратегията и да дадем възможност на правителството да провежда тези сделки тогава, когато реши, без тези пазарлъци, без тези шумотевици, без тези излишни загуби за България. Вярно е, че може би 10-15 милиона не са кой-знае каква цифра, но това ще бъде отрицателният ефект, ако ние сега проведем сделката.
Поради тази причина и поради още една, без да влизам повече в подробности, без да разисквам факта, че примерно 8,5 процента лихва, която ще плащаме оттук нататък, само за рамките на 2-2,5 години ще изконсумира това нетно намаление на външния дълг, без да се опитвам да оспорвам прогнозите на господин Катев за това, че либорът ще се повиши и ще стане 6 процента след няколко години, искам само да му напомня, че графиката, която ни е дал, започва от 2001 г. и либорът вече би трябвало да се е увеличил, но той въпреки всичко не е.
Затова, господин Искров, се обръщам към Вас, и към Вас, господин министър. Дайте да подходим сериозно по този въпрос. Тук не е въпрос да покажем кой е по-компетентен в дилърството на финансовите борси, не е въпросът да покажем кой е по-устат или по-шумен. Тук въпросът е да демонстрираме едно националноотговорно поведение. То изисква тези сделки да се правят без този абсолютно излишен шум. Те трябва да се правят така, както става в нормалните държави: излиза се на борсата и се купува. Правителството има възможност за това, ние му гарантираме тази възможност, то го прави тогава, когато намери за целесъобразно, без излишни шумотевици. Когато направим това, мисля си, че до голяма степен всички ще бъдем консенсусно убедени, както по принцип би трябвало да бъдем, че правим наистина най-доброто за България. Иначе тази шумотевица е от вреда за всички ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Реплика – господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Аз само искам да стане ясно на всички народни представители какво току-що предложи господин Овчаров. Моите уважения, но, първо, според мен, ще трябва да променяме Конституцията, господин Овчаров. Иначе, прав сте, че за такива сделки колкото повече се шуми, по-лошо е от гледна точка на провеждане на сделката и на поведението на инвеститорите. Но, господин Овчаров, Вие тук говорите за някакви графики, които вадите абсолютно от контекста на пазарите на Мароко, на Алжир, на не знам си кой. Ами, представете си, ако не беше тази дискусия тук – полезна или вредна – тогава какво щеше да се говори от онази част на залата във вестниците, в медиите, а и от вашата част? Ако беше непрозрачна, проведена при всички правила за управление на дълг! Да, прав сте, какво щеше да стане тогава?
Така че аз си мисля, че законодателят, приемайки Конституцията, добре е предвидил тези въпроси и го е решил по най-добрия начин – ратификация от Народното събрание, добро или лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Това беше реплика.
Господин Овчаров, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин Искров, в България винаги много се е говорело. И ако ние сме се страхували от това, че ще се говори, според мен просто нямаме място в тази зала. Който се страхува от мечки, не ходи в гората. Правителството затова е правителство, то трябва да поеме отговорността за изпълнителните действия, които трябва да предприеме. Ние гласуваме стратегията, даваме му пълномощията и то си изпълнява оттам нататък отговорностите. Какво значи това “какво ще се приказва”? Ами, то винаги ще се приказва! И сега се приказва. Да не би да не се приказва? Но тогава ще бъде вече друга базата, на която ще се приказва.
Така че аз не приемам тази Ваша реплика за сериозна. Тук трябва да обсъдим стратегията и правителството да си носи отговорността за конкретните действия. Няма друг шанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Силно се надявам, че няма повече желаещи. Дали наистина е така?
Господин министърът иска да вземе думата.
Заповядайте, господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред разрешете ми да отговоря на господин Агов и да разсея неговото безпокойство и, както каза той, несигурност, като му кажа, че никога не съм натоварвал мотоциклет в Лондон; не съм си купувал вила на “Слънчев бряг” за 15 000 долара; не съм купувал на безценица държавни апартаменти срещу компенсаторки. Няма и да го правя, защото предпочитам да заработвам парите си с честен труд.
Господин Пирински зададе няколко уместни въпроса. Аз се опитах да дам отговор на тях в Комисията по бюджет и финанси. Съжалявам, че той е останал неудовлетворен, но не смятам, че мога да дам кой знае колко по-добър отговор на тях тук. Но все пак ще повторя това, което казах в Комисията по бюджет и финанси, тъй като повечето от вас не присъстваха на тази дискусия.
Наистина, има основание да се обсъжда проблемът с текущия дефицит, пред който в момента и в последните няколко години държавата ни е изправена, в контекста на управлението на външния дълг, тъй като парите за погасяването на външния дълг идват от резерва на Централната банка, който в условията на валутен борд неизбежно е ограничен, и нови дефицити по текущия баланс неминуемо имат отрицателен ефект върху общите резерви на БНБ. Но е вярно, че правителството е предприело сериозни мерки по въпроса за решаването на този проблем и е въпрос на време, надявам се кратко време, когато тези мерки ще дадат резултати.
Тези мерки не са тайна за никого и не са изненадващи нито за присъстващите тук, нито за международните институции, които ги подкрепят безрезервно. Те са свързани с провеждането на редица структурни реформи в икономиката, в обществото. Те са свързани с реформи на Кодекса на труда, свързани са с дерегулация на икономиката, с намаляване на лицензионните и разрешителни режими и са свързани преди всичко с привличане на много по-големи чуждестранни инвестиции, на които, сигурен съм, ще бъдем свидетели преди края на годината. А през следващите години, след като започне да расте по-бързо икономиката на нашите основни търговски партньори, мисля, че положението в този смисъл ще е много по-спокойно.
По отношение на другия въпрос на господин Пирински, свързан с изтичането на информация, който беше повдигнат и от господин Овчаров в Комисията по бюджет и финанси. Това, което казах в Комисията по бюджет и финанси, е, че, първо, повишението на цените на българския дълг през последните един – два месеца се дължи предимно на повишаването на цените на дълга в световен мащаб на развиващите се пазари. Графиките на господин Овчаров показаха всъщност точно това – новите графики по отношение на Хърватско и на другите страни.
Второ, аз казах, че не мога да гарантирам, че тридесет и няколкото души, които знаеха за операцията, преди тя да бъде обявена публично, не са използвали тази информация, за да търгуват нечестно с български дълг и да се облагодетелстват от това. Мога да гарантирам само за себе си и за екипа си, че не сме направили това, но не мога да гарантирам за тридесет и няколко души, които включват и представители на опозицията.
И на третия въпрос на господин Пирински – за публичността на тези сделки. Аз съм напълно съгласен, че колкото по-малко се говори и шуми за тези сделки, толкова по-добре за България. Но този проблем стои. Господин Искров спомена, че без промяна в Конституцията, за съжаление, ние не можем да избегнем един такъв по-широк дебат. Той е и полезен от гледна точка на информирането на обществото, но и не толкова полезен за целите на провеждане на сделката.
Господин Пирински, както винаги, беше много дипломатичен, когато спомена за въпросите, поставени от Муравей Радев. Той се слави със своята дипломатичност, все пак е бил и външен министър. Аз смятам, че независимо дали господин Радев говори за краставици, домати, салати, ракии, или говори за загуба от 2 милиарда и 2,5 милиарда долара при една сделка само за 800 милиона – независимо от това за какво говори той, става ясно само едно: тоталното му безсилие и некомпетентност в управленските решения, които е провеждал до средата на миналата година.
Без да слизам до нивото на тази дискусия, ще отговоря само на няколко от конкретните въпроси, които той постави.
За поскъпването на външния дълг, което, видите ли, се дължало на технически причини, тоест на изкупуването от правителството на част от облигациите. Аз само ще подчертая няколко много важни, фундаментални причини, поради които поскъпна в този период българският дълг. Това се дължи на общото повишаване на оптимизма на пазарите. В този период поскъпнаха всички облигации, на различни страни. Това се дължи и на новата програма, успешно сключена с Международния валутен фонд; дължи се на неколкократното повишаване на кредитния рейтинг; дължи се и на това, че реално очакваме и се надяваме тази година Европейският съюз да даде оценка, че България е функционираща пазарна икономика най-после, след толкова години непризнание; дължи се и на това, че България получи достъп до външните пазари на едни много добри нива – при малко над 7% лихва през ноември, нещо, за което правителството на СДС можеше само да си мечтае, и се дължи разбира се на рязко намалялото съотношение между дълг и брутен вътрешен продукт.
Апропо, да отговоря и на господин Овчаров, че това намаляване се дължи на поскъпването на еврото. Да, отчасти, но само отчасти. Доларовият ни дълг е около 5 млрд., което значи, че при 10-процентното поевтиняване на долара нашият дълг, изразен в евро, е намалял с около 500 млн. долара. Тоест само една малка част от двумилиардното общо намаление на дълга се дължи именно на тези валутни колебания.
В крайна сметка независимо дали, дами и господа, дългът е скъп или евтин, ползата от сделката не се изчерпва с това и икономическата полза от сделката не зависи от днешната цена на дълга. Защо? Защото колкото повече поскъпват брейди облигациите, толкова повече поскъпват и новите облигации, евро облигациите, с които ние ще ги заменим. Реално ние извличаме полза не от това дали сме погасили брейди облигациите при 90 или при 75 цента, а от разликата в доходността между старите книжа и новите книжа. И такава разлика има. Тя е в наша полза.
Ползите, които ще извлече България, са много по-големи, отколкото печалбите, които също ще получат инвеститорите. Да дам пример, защото чух фраза, че безпрецедентно и нелогично високи били цените на българските облигации, на около 90, 90 и няколко цента. Ние неминуемо се движим по пътя на другата източноевропейска страна, единствената друга източноевропейска страна, която има брейди облигации, а именно Полша. Облигациите на Полша също преди са били на нива под 90 цента, а сега те са малко над 100 цента за долар. И мисля, че няма нужда да чакаме и ние да стигнем дотам, за да се сещаме тогава да управляваме по-активно външния си дълг.
По отношение на плаващите лихви и лихвените спестявания. Господин Радев се опитваше да ни убеди, че ние трябва да продължим да плащаме плаващи лихви по дълга – те сега са около 80% от него, – защото той бил сигурен, че либорът няма да се повиши над 5 на сто. Да не говорим, че е объркал фактите, защото либорът не е бил под 5% през последните няколко години. От 1990 г. насам той е бил на нива над 6 на сто, а в началото на 80-те години либорът е бил и на нива над 15 на сто. Трябва ли да чакаме сега да се повиши, да рискуваме, че може да се повиши и над 15%, че тогава да се сетим, че било хубаво да заменим част от дълга в дълг с плаващи лихви?
Няма смисъл да спорим толкова в детайли, тъй като спокойно можем да погледнем един документ, наречен “Стратегия за управление на правителствения дълг”, приет от правителството на СДС през 2000 г., в който пише някои интересни неща. Например на стр. 4 има констатация: “Неблагоприятна е експозицията на правителството към плаващите лихвени проценти”. Днес вече господин Радев смята, че тя изведнъж е много благоприятна. На стр. 18 пък пише нещо друго. Там са изредени няколко стратегически насоки на поведение при проектиране на средносрочните дейности по управление на дълга – мъдро казано. Но една от тези стратегически насоки е “формиране на по-значим пакет от дългови инструменти с фиксирани лихвени купони с цел ограничаване на високата степен на зависимост на фискалните разходи от външните лихвени флуктоации”.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Но не на всяка цена и не когато е неизгодно!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това искахте до го правите, господин Радев, но – както някой беше казал – едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
Ще ми позволите последен цитат от същата стратегия, стр. 4, където се казва: “Стратегията за управление на портфейла на правителствените задължения през последното десетилетие е насочена към поддържане на пасивна позиция”. Аз бих казал, ако не се боях да навляза в речника на краставиците и доматите, и в клекнала позиция.
Господин Агов попита за това как са избрани банките. Мисля, че достатъчно обяснявахме през пролетта как сме избрали банките. Естествено, че това не може да се прави на публичен търг, с което се съгласи и той. Естествено, че проведохме конкурс и избрахме двете най-способни банки, които имат и най-голям опит, и приложиха най-добрата стратегия за предлаганата сделка.
По-интересното е, че в тази нова сделка банките ще получат комисионна от 0,375 на сто, което е точно два пъти по-малко от комисионната, която господин Радев обеща на моята банка през 1997 г. за една много по-елементарна сделка.
Ще завърша с това, дами и господа, да напомня отново, че всички независими експерти, които се изказаха по сделката, с изключение на един зависим експерт – господин Орешарски, заместник-председател на НИС на СДС, безрезервно подкрепиха сделката, изказаха се благоприятно и за операцията, която беше проведена през март. И мисля, че няма нужда от повече коментари, освен да кажа това, че от думите на господин Радев излезе, че правителството на СДС са били най-хитри и умели държавници. Очевидно по-хитри от правителството на Полша и правителствата на всички останали страни с брейди облигации, които направиха такива сделки. Именно тази балканска хитрост, дами и господа, това недоверие и неумение да се направи сделка, при която печелят и двете страни, пречи в момента на модернизацията на държавата и ние не се присъединяваме към нея. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, това е в. “Пари” от днес и всички народни представители го получават в пощенските си кутии. Искам да ви уведомя, че полските облигации освен че падат въобще, само единият вид не, те са устойчиви. Няма други облигации в момента в днешния вестник, които да отбелязват такива ръстове, каквито българските: DISC – 0,25, FLIRD – 0,62, другите са 0,75. Полските и двете се движат надолу, специално PAR са на 80, а RSTA са на 86. Така че това, което ни казахте, че са над 100, нещо се разминава. Може би експертите са Ви объркали. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Нямах никакво намерение да се включвам в тази дискусия и имах предварително изработено становище за моето гласуване. Включвам се в дискусията единствено провокиран от нещо, което чух от господин министъра. Той каза, че 32 човека е кръгът на хората, които са били посветени. Такова мащабно мероприятие не може да се проведе от един човек. Ясно е, че трябва да има такъв кръг от хора.
Вие декларирахте лично за себе си, господин министър, и аз Ви поздравявам с това и вярвам, че е така – че не сте се възползвали лично от тази информация. Но Вие не можете да гарантирате за останалите. Не са важни персоните, не е важно дори дали са се възползвали за сметка на България или не. Важно е, че при такъв тип операции и правителствени решения, ако не е водещ националният интерес, то може да бъдат нанесени щети на страната.
Защо вземам думата? За да споделя пред вас нещо много лично. В средата на предизборната кампания, втората седмица, аз ръководех заседание на предизборния щаб на нашата коалиция. На това заседание един от анализаторите на нашата предизборна дейност и на нашите политически опоненти ни информира, че при победа на новосъздадената политическа формация и формиране на правителството непременно ще бъдат преследвани и реализирани четири задачи. Една от тези задачи е управлението на външния дълг по тази схема, на която днес сме свидетели. Тогава аз взех политическото решение за целите на политическата борба да експонираме пред обществото и в последните две седмици ние говорихме, че вие идвате на власт, за да управлявате по този начин външния дълг. По-интересното за мен и това, което не ми дава спокойствие, е, че тогава българските инструменти се продаваха много по-малко от 70-72 цента, ако не ме лъже паметта, те тогава бяха 57 цента. Но прогнозата е ужасяващо точна, че правителството ще продава на 92. Аз няма да коментирам повече, задавам си въпроса, ако 32 българи са посветени в характера на операцията, какво ли ще се случи на България, ако самата операция е била известна вън от България преди България да има правителството, което я провежда. Това е големият въпрос, на който в ежедневното си поведение трябва да отговаряме – че политиката на България и калкулацията на интересите на България се върши в България в интерес на нашата страна. И вие трябва да го доказвате всеки ден и с всяка стъпка. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За реплика – заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! По същото време на предизборната кампания аз пък се занимавах, какво да кажа, от другата страна на избирателите. И ние ясно и точно бяхме написали в нашата предизборна програма, че активно ще управляваме външния дълг. Във всичките си публични изявления, които бяха правени от тогавашния кандидат-депутат Велчев, от Василев и други членове на икономическия екип, всичко това, което се случва днес, беше доста ясно написано като стратегия. Вероятно експертът, който сте ползвали, е бил изключително добър.
Това, което ние направихме в предизборната кампания, е следното. Проведохме поредица от конферентни разговори с много или почти с всички инвеститори в български книжа и инвеститори в България въобще. Беше обстойно обсъждана подобна възможност за активно управление на българския външен дълг. Така че ние не сме скрили нищо от избирателите и резултатите на 17 юни миналата година категорично показаха, че избирателите подкрепиха точно такова управление на българския външен дълг – активно! (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Севлиевски. Това беше реплика към изказването на господин Георги Божинов, който има право на дуплика и очевидно ще го упражни.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Моето разсъждение и откровение пред Вас беше на друго и различно ниво на отговорност от направената ми реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Божинов.
Силно се надявам да няма повече желаещи, след като близо 4 часа обсъждахме този въпрос. Не виждам повече желаещи, затова ще пристъпим към отговорния акт на гласуване на Закона за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инкорпорейшън, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инкорпорейшън.
Гласуваме на първо четене този законопроект.
Моля, гласувайте! (Реплики от залата: “Няма сигнал за гласуване в първия ред.”)
Моля да се направи контрол в системата. Ако не се отстрани повредата в първия ред, ще гласуваме на ръка. Теоретично възможно е и да гласуваме с картите за гласуване, а само колегите от първия ред да гласуват на ръка. Моля, гласувайте чрез системата.
Гласували 212 народни представители: за 120, против 66, въздържали се 26.
Моля колегите от първата редица, които не успяха да гласуват поради липсата на сигнал, да гласуват с вдигане на ръка. Моля парламентарните секретари да преброят гласовете.
За – 4; против – няма; въздържали се – няма.
В такъв случай крайният резултат е: общо гласували 216 народни представители, за 124, против 66, въздържали се 26.
Благодаря ви. Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Абаджиев, имате думата за процедурно предложение.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Господин председател, възползвам се от правото си по правилник да поискам прегласуване поради наистина създадената суматоха и в системата. Ако тя не работи, нека гласуването да бъде поименно, наистина с оглед на голямата отговорност, която носим днес. Това не е състезанието “Стани богат”. Нека днес наистина да се отнесем по-сериозно и да се повтори гласуването, ако е необходимо – поименно.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Подкрепяме това предложение.
Първият ред ще се премести на задните пултове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване, което аз съм длъжен да изпълня.
(Председателят прави уточнение с оператора относно пултовете за гласуване.)
Уважаеми народни представители, от първия ред в средата, където има проблем, ще ви помоля да отидете на свободни пултове с вашите карти, да се регистрирате там, за да може да бъде проведено гласуването, тъй като пробивът е само в средата на първия ред.
Уважаеми народни представители, подлагам на повторно гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране.
Гласували 219 народни представители: за 124, против 65, въздържали се 30.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от НДСВ.)
За процедурно предложение има думата господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение сега, в това заседание, да се гласува законопроекта за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам желаещи за противно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Иван Искров.
Гласували 209 народни представители: за 134, против 65, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Господин Искров, имате възможност да представите законопроекта и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Съзнавайки положителния ефект от 300 млн. долара и повече върху бюджета на страната с най-голямо удоволствие бих желал да го представя.

“ЗАКОН
за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи
Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк.

Член единствен. Ратифицира Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк., подписан на 4 септември 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Подлагам на гласуване на второ четене този законопроект.
Гласували 222 народни представители: за 124, против 67, въздържали се 31.
Законът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
С това изчерпахме първа точка от дневния ред.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО.
Вносител е Надежда Михайлова.
Вносителят има ли желание да обоснове предложението си? Не виждам.
“Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по въпросите
на гражданското общество

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава като член на комисията Николай Евтимов Младенов.
Избира Михаил Рашков Михайлов за член на комисията.”
Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ФИНАНСИРАНЕ (ПРОЕКТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В КАЧЕСТВОТО Й НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ ЕКОЛОГИЧЕН ФОНД.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата господин Церовски да представи доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ:

“Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси по законопроект
№ 202-02-36 от 28.08.2002 г. за ратифициране на
Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за
възстановяване на влажните зони и намаляване на
замърсяването) между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие в качеството й на
Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 12 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, подписано на 20 юни 2002 г. в София.
Споразумението беше представено от господин Николай Куюнджиев – началник на отдел “Опазване на водните обекти” в Министерството на околната среда и водите. Безвъзмездното финансиране е в размер на 7,5 млн. щат. долара. Проектът за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването е с продължителност от 5 години. Той има за цел местните общности и местните власти в природен парк “Персина” и защитената местност “Калимок/Бръшлен” да усвоят практиките за устойчиво управление на природните ресурси и включва: възстановяване на влажни зони, управление на защитените територии и управление, координация и мониторинг.
С постигането на тези цели проектът ще подкрепи изпълнението на поетите от България международни ангажименти по Стратегическото партньорство за намаляване на биологичното замърсяване в басейна на река Дунав и Черно море.
Ратифицирането със закон на Споразумението за безвъзмездно финансиране и изпълнение на проекта ще позволи:
1. да се създадат необходимите предпоставки и да се регламентират възможностите за изпълнението на проекта;
2. да се регламентира освобождаването от такси по вноса и данъци в съответствие с действащото законодателство на Република България на оборудването, материалите, друго имущество и услуги за реализиране проекта;
3. да се постигнат глобални, национални и местни ползи, като намаляване на трансграничното замърсяване на река Дунав и Черно море, обмен на опит между България и другите крайбрежни страни в ползването на влажните зони като уловители на биологичните елементи, подобрена продуктивност на екосистемите в обхванатите територии и подобрена земеделска производителност.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд в размер на 7,5 млн. щат. долара, подписано на 20 юни 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Церовски, заповядайте да прочетете доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ:

“Д О К Л А Д
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 202-02-36 за ратифициране на
Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за
възстановяване на влажните зони и намаляване на
замърсяването) между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие в
качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния
екологичен фонд, внесен от Министерския съвет на
28 август 2002 г.

На 12 септември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд и прие следното становище: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд в размер на 7,5 млн. щат. долара, подписано на 20 юни 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, защото е очевидно, че няма кворум.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Церовски.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем към разглеждане и гласуване на законопроекта на второ четене.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Церовски, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ:

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд

Член единствен. Ратифицира Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, подписано на 20 юни 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГА НА МИНЕРАЛБАНК ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГА НА СТОПАНСКАТА БАНКА И МИНЕРАЛБАНК КЪМ САЧЕ – ИТАЛИЯ, ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Може би това е законопроектът с най-дълго име.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на споразумения за удължаване на срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и на споразумение за удължаване на срока за действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанска банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия
с № 202-02-33, внесен от Министерския съвет на 20.08.2002 г.

На 12 септември 2002 г. Комисията по бюджет и финанси проведе заседание, на което разгледа законопроект за ратифициране на споразумения за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк към испанската държава посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и на споразумение за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
На заседанието на комисията като представител на Министерския съвет присъства госпожа Рая Узунова – главен експерт в Дирекция “Външни финанси” на Министерството на финансите. От името на вносителя госпожа Узунова изложи мотивите на правителството, като подчерта, че законопроектът има за цел да продължи срока за прилагане на компенсационния механизъм по двете рамкови споразумения.
Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия е подписано в Мадрид на 24 септември 1998 г. и е ратифицирано със закон на 8 октомври 1998 г.
Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия е подписано на 19 ноември 1999 г. и е ратифицирано от Народното събрание със закон на 22 декември 1999 г.
Сключването на двете споразумения е елемент от процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз и е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България от 3 декември 1997 г. Чрез прилагането на компенсационния механизъм, установен в двете рамкови споразумения, част от дълга на Република България се изплаща посредством участието на инвеститори в приватизацията на
български държавни предприятия.
Към днешна дата от общия размер на дълга към Испания по този начин са изплатени около 17 млн. щ.д. и остават за изплащане още около 12 млн. щ.д.
По отношение на дълга към САЧЕ – Италия, не е налице прилагане на компенсационния механизъм за изплащане на дълга и към момента неизплатената главница е в размер на около 60 млн. щ.д.
От икономическа гледна точка прилагането на компенсационен механизъм е свързано с финансовото участие на испанската и италианската страни, привличането на техни инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
На основание чл. 1.3 от двете рамкови споразумения чрез размяна на писма е постигнато съгласие за удължаване срока на действие на споразуменията с Испания с една година от 20 октомври 2001 г. до 19 октомври 2002 г. и със САЧЕ – Италия, с една година от началото на м. януари 2002 г. до началото на м. януари 2003 г.
По законопроекта се направиха изказвания и се зададоха въпроси за изясняване на сроковете на рамковите споразумения и размера на неизплатените по този начин задължения. След разискванията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да разгледа и приеме проекта на Закон за ратифициране на споразумения за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и на споразумение за удължаване на срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Станимир Илчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

“ДОКЛАД
относно законопроект № 202-02-33
за ратифициране на споразумения за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и на споразумение за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия,
внесен от Министерския съвет на 20 август 2002 г.

На 12 септември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на споразумения за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и на споразумение за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Споразуменията, сключени чрез размяна на писма на 28 ноември 2000 г. и на 31 октомври 2001 г. за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид, ратифицирано със закон в “Държавен вестник” бр. 121 от 1998 г., и
2. Споразумението, сключено чрез размяна на писма на 12 ноември 2001 г. за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 19 ноември 1999 г. и ратифицирано със закон в “Държавен вестник” бр. 114 от 1999 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам такива.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене, няма да чета заглавието му, защото вече го прочетохме няколко пъти и е доста дълго.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Искров има желанието да направи процедурно предложение, заповядайте, господин Искров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, моля на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме и на второ четене законопроекта за ратификация на споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите законопроекта, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на споразумения за удължаване на
срока на действие на Рамковото споразумение за
прилагането на компенсационен механизъм за изплащане
на дълга на Минералбанк посредством
конвертирането му в участие на инвеститори в
приватизацията на български държавни предприятия
и на Споразумение за удължаване на срока на действие
на Рамковото споразумение за прилагането на
компенсационен механизъм за изплащане на дълга на
Стопанска банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия,
посредством конвертирането му в участие на
инвеститори в приватизацията на български държавни
предприятия

Чл. 1. Ратифицира споразуменията, сключени чрез размяна на писма на 28 ноември 2000 г. и на 31 октомври 2001 г. за удължаване срока на действиe на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид (ратифицирано със закон, ДВ, бр. 121 от 1998 г.).
Чл. 2. Ратифицира споразумението, сключено чрез размяна на писма на 12 ноември 2001 г., за удължаване срока на действие на рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанска банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 19 ноември 1999 г. (ратифицирано със закон, ДВ, бр. 114 от 1999 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате ли желание да вземете отношение по текста на законопроекта? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА И ИМУЩЕСТВОТО.
Заповядайте, господин Церовски, да докладвате становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси

На заседание, проведено на 12 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на протокола между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, подписан на 15 юли 2002 г. в София.
На заседанието присъства госпожа Искра Славчева – началник-отдел “Данъчни спогодби” в Министерство на финансите, която представи законопроекта.
Актуализацията на действащата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото между Република България и Китай се налага от извършените съществени промени в данъчните законодателства на Република България и Китайската народна република в периода след подписването й.
Ефективното сътрудничество в икономическата област между двете страни изисква актуална и съобразена с променените икономически условия правна база. Сега действащата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото е била договорена при различни от настоящите икономически и правни условия – действието на Указ № 56 за стопанската дейност, данъчни закони, които впоследствие са отменени или значително изменени, и др.
Промяната на спогодбата ще допринесе за стимулиране на търговския обмен и заинтересованост на стопанските субекти на двете страни от задълбочаване и разширяване на техните бизнес контакти, което ще съдейства за увеличаване на притока на инвестиции в Република България.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на протокола между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, подписан на 15 юли 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Церовски.
Давам думата на народния представител Станимир Илчев да прочете доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
относно законопроект § 202-02-35 за ратифициране на
Протокола между правителството на Република България
и правителството на Китайската народна република
за изменение и допълнение на Спогодбата между
правителството на Народна република България и
правителството на Китайската народна република
за избягване на двойното данъчно облагане и
предотвратяване на отклонението от облагане с
данъци върху дохода и имуществото, внесен от
Министерския съвет на 28 август 2002 г.

На 12 септември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, подписан на 15 юли 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Илчев.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта на първо четене? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Церовски – процедура.

ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Господин председател, моля да подложим на гласуване законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли против това процедурно предложение? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, господин Церовски, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола между правителството
на Република България и правителството на Китайската
народна република за изменение и допълнение на Спогодбата
между правителството на Народна република България и
правителството на Китайската народна република за избягване
на двойното данъчно облагане и предотвратяване
отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото

Член единствен. Ратифицира Протокола между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, подписан на 15 юли 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по законопроекта? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет и на второ четене.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА РАМКОВО КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ КЪМ СЪВЕТА НА ЕВРОПА И “НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА” АД И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Искров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по проект за решение № 202-03-49 за даване на съгласие за
водене на преговори и сключване на Рамково кредитно
споразумение между Банката за развитие към Съвета на
Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България,
внесен от Министерския съвет на 2 септември 2002 г.

На заседание, проведено на 4 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Рамково кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България.
Принципното споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД е за заем в размер на 15 000 000 евро при искане на държавна гаранция за сумата до 10 000 000 евро и Писмо за намеренията от Министерството на финансите за остатъка в размер до 5 000 000 евро.
Условията на заема са следните:
- срок на кредитната линия – 10 години за държавно гарантираната част и 5 години за частта, гарантирана с писмо за намеренията;
- срок за усвояване – 24 месеца на четири транша с гратисен период по избор на “Насърчителна банка” АД;
- лихвен процент – плаващ, индивидуално определян за всеки от четирите транша, около тримесечен EURIBOR + марш от 0,45 % за държавно гарантираната част и марш от 0,5 % за частта, гарантирана с писмо за намеренията.
Средствата ще бъдат използвани за финансиране на производствени и инвестиционни проекти в полза на малки и средни предприятия за създаване и запазване на работни места, което ще е значителен фактор за социалното укрепване на България.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Рамково кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България за предоставяне на държавна гаранция до 10 000 000 евро по предоставения заем.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение?
За процедура – господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Сашо Чакалски – изпълнителен директор на “Насърчителна банка” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Чакалски в залата.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Въпросът е важен, както е посочено и в мотивите, защото става дума за първи заем от Банката за развитие към Съвета на Европа и, както е казано, при успешното му усвояване има възможност за нова линия от 10 000 000 евро, без втория път вече да е необходима държавна гаранция, когато видят, че сме сериозни.
Моят въпрос, който бих искал да задам на господин Чакалски, той ще дойде всеки момент, е свързан с Приложение № 1 към материала, озаглавено “Синтез. Секторно-базирана мултипроектна програма”.
Както стана, господин Искров, става дума за финансиране на малки и средни предприятия по индивидуални проекти за създаване на нови работни места и запазване на съществуващи. Въобще възможно най-важна и съществена цел. Въпросът ми е свързан с този раздел “План за финансиране”, тъй като, както стана ясно, от банката се дават 50 процента от средствата, а е посочено “Други източници – 50 процента”. Предполагам, че се има предвид, че самата банка ще съфинансира съответните проекти.
Исках да задам въпроса дали е готова да бъде достатъчно активна банката. Виждам, че господин Чакалски влиза в момента в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пирински, ще Ви помоля да повторите въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за следното. Аз съм сигурен, че веднага ще се ориентира изпълнителният директор. Става дума за условието за 50 на сто съфинансиране по отделните проекти. Въпросът ми е: има ли готовност банката да осигури това 50-процентно съфинансиране, така че да се усвои успешно този първи заем, за да можем да отидем и на втората линия, която не иска държавна гаранция? Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте да отговорите, господин Чакалски като изпълнителен директор на банката.
САШО ЧАКАЛСКИ: Може би трябва да кажа няколко думи за историята на придобиване на тази кредитна линия. Най-интересното при нея е, че една част от нея – 5 млн., се дават без държавна гаранция, което е един пробив пред институцията Банка за развитие към Съвета на Европа. Това е първата стъпка към едно дългосрочно сътрудничество, тъй като беше договорено като втора стъпка да ни предоставят нова линия от 10 млн. без държавна гаранция, само поемайки риска на Насърчителна банка на базата на досегашните финансови резултати и развитието на кредитния портфейл на банката.
Конкретно на въпроса на господин Пирински: линията е договорена като линия за рефинансиране. Поемат се 50 на сто от Банката за развитие към Съвета на Европа. Останалите 50 на сто се осигуряват: 25 на сто от самия кредитополучател под формата на самоучастие, а 25 на сто от Насърчителната банка. След направените разчети ние имаме възможност да посрещнем линията. Имаме необходимия финансов ресурс, който ще бъде оползотворен много по-рационално по този начин. Наред с това се постига един лост за използване на самата линия, така че на практика с 15 млн. евро ще бъдат кредитирани проекти на малки и средни предприятия за 30 млн. евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение? Няма.
Господин Искров, моля прочетете решението, за да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за водене на преговори и
сключване на Рамково кредитно споразумение между
Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна
банка” АД и Република България

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Рамково кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България за предоставяне на държавна гаранция до 10 млн. евро по предоставяния заем.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате решението.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ИСПАНИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Имате думата, господин Адемов да прочетете доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател. Преди това бих искал да направя едно процедурно предложение. Във връзка с обсъждането на законопроекта в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате предложението за поканване на заместник-министъра на труда и социалната политика.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема – заместник-министърът на труда и социалната политика е в залата.
Моля господин Адемов да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

“Д О К Л А Д
по законопроекта за ратифициране на Договора между
Република България и Кралство Испания за социално
осигуряване № 202-02-37 от 30.08.2002 г., внесен от
Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 4 септември 2002 г., обсъди законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Емил Мирославов, директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване, политика по доходите, анализи и прогнози” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Валентина Кръстева, главен директор на Главна дирекция “Социално осигуряване” в Националния осигурителен институт и др.
Госпожа Валентина Кръстева представи Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, който е подписан на 13 май 2002 г. във Валенсия. От страна на Кралство Испания договорът се прилага спрямо законодателството, отнасящо се до контрибутивните обезщетения на испанската система за социално осигуряване относно: обезщетенията за временна нетрудоспособност при общо заболяване и нетрудова злополука; обезщетенията за майчинство и риск по време на бременност; обезщетения за постоянна нетрудоспособност, пенсии и пенсии за оцеляване; помощи при смърт, обезщетения за безработица; трудова злополука и професионално заболяване. От страна на Република България договорът се прилага спрямо законодателството за Държавното обществено осигуряване, което се отнася до обезщетения за временна нетрудоспособност и майчинство; пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, до наследствените пенсии, до обезщетенията за безработица и помощ при смърт.
Според принципа на равно третиране гражданите на едната от договарящите се страни, които упражняват или са упражнявали дейност за чужда или за своя сметка на територията на другата страна, следва да се подчиняват и ползват права от социалното осигуряване, каквито имат гражданите на тази страна, освен ако не се предвижда друго в договора. Този принцип се прилага и спрямо бежанците и лицата без гражданство. Запазват се придобитите права и изплащането на пенсиите в чужбина. Работещите, спрямо които се прилага договорът, се подчиняват единствено и изцяло на законодателството за социално осигуряване на договарящата се страна, на чиято територия упражняват трудовата си дейност, като са предвидени изключения за определени случаи. Конкретизирани са условията за получаване на различните видове обезщетения, пенсии и помощи и др. Предвидена е административна помощ и сътрудничество между съответните институции при решаване на конкретни осигурителни въпроси.
След ратифицирането на договора той ще засегне около 1500 пенсионери от Република България, за което са необходими и ще бъдат осигурени около 2 млн. лв. в бюджета на Общественото осигуряване. Бе отбелязано, че понастоящем в Кралство Испания работят над 11 000 български граждани и прилагането на настоящия международен договор ще допринесе за тяхното социално осигуряване.
В договора са спазени основните принципи на международното и европейското осигурително право – Конвенция № 102 на Международната организация на труда, Регламент № 1408 на Европейския съюз, документите на Съвета на Европа, като са отчетени особеностите на законодателствата на Република България и Кралство Испания.
След проведеното гласуване и резултати “за” – 14, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Илчев, за да представите доклада на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
относно законопроект № 202-02-37 за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на 30 август 2002 г.

На извънредно заседание, проведено на 11 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, подписан на 13 май 2002 г. във Валенсия.
Становището беше прието с консенсус”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Адемов, имате думата за процедурно предложение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли друго предложение, противно на направеното? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Адемов, за да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Договора между Република България
и Кралство Испания за социално осигуряване
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, подписан на 13 май 2002 г. във Валенсия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля да гласувате!
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Следващата точка от дневния ред е доста обемиста. Няма да можем да я завършим за четирите минути, които остават до края на работното време, затова ще закрия заседанието.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:

Благовест Сендов

Секретари:
Ралица Агайн

Георги Анастасов