Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Сийка Димовска и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието на 18 октомври 2001 г.
Позволете ми да използвам случая, за да поздравя народния представител господин Петко Ганчев от Националното движение Симеон Втори, който е роден на днешния ден преди години. Затова нека да му пожелаем да е жив и здрав! (Ръкопляскания.) С най-добри пожелания от всички народни представители за днешния Ви рожден ден!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да направя едно предложение по чл. 40, ал. 5 от нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание за промяна на дневния ред и по-точно за преподреждане на точките, като сега ще използваме присъствието на министъра на финансите господин Велчев, за да продължим с отложеното първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
След това ще преминем към първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
И след това ще продължим с второто четене от вчера на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Моля да гласувате направеното предложение за преподреждане на дневния ред.
Гласували 142 народни представители: за 122, против 8, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Господин Димитров, имате думата за процедурен въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз вчера предложих преподреждане на дневния ред. За съжаление мнозинството не го прие.
Във връзка с това е моето предложение до народното представителство да стигне информацията от експертиза, получена в Министерския съвет от Съвета на Европа "Права на човека и медии". Експертиза, свързана с изменението на Закона за радиото и телевизията. Искаме да имаме информация, а не от средствата за масова информация да научаваме, че е получена такава експертиза или такова отношение на Съвета на Европа по промените.
Моля Ви, господин председател, да разпоредите поне до членовете на комисията, а защо не до цялото народно представителство, да стигнат тези документи, ние да се запознаем преди продължаване на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Тъй като това не е същинско процедурно предложение, а става въпрос за една информация, заповядайте, госпожо Милотинова, да внесете яснота по въпроса дали има действително такова становище.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, такова становище наистина има. То беше получено късно снощи.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): А защо късно?
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: А, защо късно не знам. Аз го получавам, господине, не го изпращам. Питайте тези, които са го изпратили.
Съветът на Европа и Европейската комисия вероятно щяха да забавят още това становище, ако не беше нашата изрична молба. И какво пише в него, господин Димитров? (Реплики от ОДС.) Само с две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, госпожо Милотинова, нека се разпространи това становище. Сега не е предмет на обсъждане.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Не става въпрос за обсъждане, господин председател. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще помоля по подходящ начин това становище да се разпространи по всички парламентарни групи. Нека се разпространи така, както е получено. Това е нещото, което задължително трябва да направим, за да могат всички народни представители да се запознаят, да имат отношение. И от тази гледна точка още по-подходящо е това преподреждане, което гласувахме преди малко.
Сега ще продължим с първо четене на законопроекта за хазарта, като искам да припомня, че той беше представен от Правната комисия и от съответната водеща комисия. Беше отложен с оглед присъствието на министъра на финансите, който вече е тук. Така че имаме всички основания да продължим първото четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Заповядайте, господин Лютфи.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нашата работа с:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, продължение.
Имате думата за изказвания. (Неразбираеми реплики на народния представител Любен Корнезов от място. )
Моля, ако искате думата, заповядайте. Съгласно правилника, народните представители говорят само от трибуната.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ако си спомняте, чрез гласуване парламентът задължи министъра на финансите да се яви в пленарната зала и да вземе отношение по този законопроект. Мисля че нормално е присъстващият министър да изложи становището на Министерството на финансите, респективно на правителството, и тогава народните представители да се ориентират за това становище и да продължат дискусиите. Така че моля министъра, разбира се, ако желае, да вземе отношение по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министърът на финансите господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на финансите се запозна със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта и е в процес на изработване на конкретни становища по техническите аспекти на законопроекта, но подкрепя това законопроектът да бъде приет на първо четене, а конкретните наши забележки ще бъдат внесени между първо и второ четене.
По принцип подкрепяме идеята за разделяне на двата органа, което е главният аспект на законопроекта, разделяне на органа на два органа за надзор, както е записано в нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Има ли други желаещи да вземат думата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта? Не виждам желаещи.
Заповядайте, господин Пирински, за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, доколкото почувствах, Вие имахте намерение да предложите на пленарната зала да пристъпим към гласуване на първо четене.
Аз бих направил или правя обратното процедурно предложение - да не гласуваме на първо четене законопроекта, докато не получим становището и коментарите на Министерството на финансите.
От думите на господин министъра на финансите, които той току-що произнесе, става ясно, че министерството споделя идеята за разделяне на агенцията на две - нещо, което и ние не оспорихме, тъй като още при сливането на тези два органа ние ясно заявихме, че това е чисто изкуствено и измислено сливане, никъде не съществува по света.
Но оттук нататък започват нашите сериозни възражения. Ние не можем да си позволим да приемем на първо четене законопроект, по който Министерството на финансите не е осмислило достатъчно точно по какъв начин ще бъде регламентиран контролът и върху хазарта, и върху застраховането. Не е достатъчно заявлението, че по принцип министерството и министърът споделят идеята за разделяне. Нищо не налага предварително да гласуваме такъв законопроект на първо четене. Важно е да видим какви конкретни предложения и коментари ще направи министерството, за да може пленарната зала да се произнесе и по тях, тъй като очевидно те ще станат основата за регламентиране на тази материя по-нататък.
Ето защо, господин председател, обръщам се към Вас и към Вашия опит на парламентарист Вие сам да се въздържите от подлагане на гласуване на първо четене на този законопроект, да отложите това гласуване до получаване на писмените становища и коментари на Министерството на финансите.
Ако все пак прецените, че ще отидете към поставяне на гласуване на първо четене, моля да подложите на гласуване преди това моето процедурно предложение да не се гласува законопроектът на първо четене до получаване на становището на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбрах.
Благодаря Ви, господин Пирински.
Моля, режим на гласуване за процедурното предложение на народния представител Георги Пирински днес да не се гласува на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Гласували 190 народни представители: за 81, против 109, въздържали се няма.
Предложението на Георги Пирински не се приема.
Дискусията продължава.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, няма да скрия разочарованието си, че въпреки достатъчно сериозните доводи, които получихте както на опита за първо четене, така и след това да разберете, че този законопроект е толкова суров, че е нещо, което не е достойно да гласуваме в това Народно събрание. Той е пълен с грешки. Той е пълен с пропуски. Това е най-малката беда. Този законопроект създава правен вакуум. Това толкова ли не се разбра?
Аз се учудвам на тази нелепа упоритост на всяка цена и сега веднага да мине този законопроект, въпреки тези огромни и очевидни негови недостатъци. Проблемът е, че се създава, още веднъж повтарям, един правен вакуум във втората част от дейността на тази агенция. Фактически се заличава една агенция, която има две, според вас, различни несъвместими дейности. Спорен е въпросът за мен, но да приемем, че е така. След като заличавате тази административна структура, вие не уреждате достатъчно добре законово и административно като последица и като действие по-нататък и двете сегашни съставки. Правите един нелеп опит да регламентирате едната - хазарта, и забравяте, че има още една, много по-важно дори от нея - застраховането.
Какво уреждате с този закон, освен с едно изречение, че се възстановява някаква агенция? И по-нататък, какво става по-нататък? Някога щели сме да гласуваме там какво ще правим. А до това "някога" какво става? Какво става със застраховането до това "някога"?
Ние съвсем добронамерено ви предложихме успоредно, след като сте решили да разделяте тези две неща, успоредно да изготвите достатъчно интелигентна законова база за двете дейности. Предложете ги, ще ви ги гласуваме и ние.
Вярно е, че в периода, в който действа Законът за застраховане, проличаха и някои очевидни негови слабости. Ами, той е пресен, нов закон. Той урежда една материя, която много отдавна не е била регламентирана по никакъв начин, допустимо е да има слабости и ги има, и ние сме за изправянето на тези слабости. Но това, което вие ни предлагате, е пълно безумие! Не суров, свръхсуров материал, юридически неграмотен материал!


Аз преди известно време, когато го вкарахте на първо четене, може би имах над 20 или 30 конкретни забележки към него. Тези 20 или 30 забележки трябваше да бъдат огледани от Комисията по правни въпроси. Имаме един доклад, който само доказва, че Комисията по правни въпроси вероятно е получила разпореждане немедлено да прокара този законопроект през пленарната зала на първо четене.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Немедлено?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, така се казва - немедлено. (Оживление и смях в залата.)
Вероятно са ви разпоредили, не зная точно откъде. Може и трябва да си спомните за заглавието на това, което гледаме. И тогава сигурно обяснението само ще се наложи от само себе си.
За мен е повече от недопустимо един финансов министър да каже три изречения по този въпрос, по въпроса, за който утре той ще носи цялата отговорност. И не само за единия вид дейност. Този, който правите нелеп опит да регламентирате с това нещо, на което казвате законопроект. Защото в него няма редица неща. Аз ви казвам, и миналия път, и пак ще повторя, от втора-трета алинея отивате на пета алинея, от двадесет и някоя прескачате и отивате на еди-коя си. Това не е правна, това е административна неграмотност, дори, ако щете.
Но проблемът, пак казвам, сериозният проблем не е в това, това се оправя лесно. Сериозният проблем е, че вие не регламентирате втората основна дейност - застраховането. И там вероятно ще има много сериозни проблеми в интервала, до който ви дойде на ума, че трябва и там да внесете законопроект за промени.
Твърде много неща говорят и за това, че сегашният проект на Закона за хазарта трябваше поне малко да бъде пипнат, ако вие уважавате Народното събрание. Вие, господа от Националното движение, които сте вносители на този законопроект, трябваше на някои елементарни неща в този закон да се постараете да дадете просто характеристика - какво точно е хазарт и какво точно е развлекателна игра.
Някой тук дава ли обяснение? (Неразбираеми реплики от залата.) Някой разграничил ли е едното от другото? Някой от вас сети ли се да обясни за какво става дума? Не желаете.
Значи оттук нататък единственото нещо, което се натрапва като нормално заключение, дами и господа, е, че вие просто бързате, вие просто нямате време. И то нямате време, защото искате да смените ръководството на тази агенция.
Ами толкова други начини има да смените това ръководство. Направете го, без да поставяте под въпрос изключително важни за държавата дейности, каквито са както застраховането, така и хазартът. Ако държавата трябва да се върти на петичка заради вашите намерения да смените този или онзи държавен чиновник...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, моля Ви да приключвате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... това не е достойно за българския парламент. Благодаря ви. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата госпожа Чилова - един от вносителите.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, мисля, че най-малкото не е коректно и не е колегиално тук да се правят квалификации относно работата на парламентарните комисии в Народното събрание.
И още един въпрос, който Вие засегнахте в изказването си. Считам, че поставяте под съмнение паметта на народните представители в тази зала. Защото всички тези аргументи бяха посочени във Вашето първо изказване.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта беше отлаган на два пъти, искам да подчертая, с оглед аргументите и отляво, и отдясно, че този законопроект не е бил перфектен, че в него имало много сериозни нарушения.
Мисля, че членовете в Комисията по бюджет и финанси, както и в Комисията по правни въпроси, са представители на всички политически сили. И там много ясно и категорично, и от трибуната на Народното събрание председателите на тези комисии заявиха, че този закон е своевременен и той наистина цели да бъде премахнато нецелесъобразното обединение на двата контролни органа - на държавните органи, които упражняват контрол върху хазарта и застраховането.
Тази теза беше подкрепена и аз искам да благодаря на господин министъра на финансите, че той също подкрепи този законопроект. Защото няма аналог в световната история на подобно обединение.
В този закон са предвидени само и единствено такива изменения и допълнения, които целят именно това разделяне и обособяване на един контролен орган, който да упражнява както надзора, така и контрола върху хазартната дейност.
Аз посочих в предишното си изказване, че приемам някои от възраженията, които бяха направени от господин Пирински. Но няма законова пречка, нито процедурна, тези възражения да бъдат направени като предложения между първо и второ четене на този законопроект.
Струва ми се, че всички сме наясно, че няма обективни предпоставки за неприемането на този закон. Имам сериозни съмнения, че явно има някакви други интереси, но не законови, за неговото неприемане.
Аз апелирам към вас наистина да бъде приет, крайно време е, този закон на първо четене. А всички разумни предложения, които бъдат направени между първо и второ четене, ще бъдат подкрепени. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожице Чилова.
Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Госпожо Чилова, Вие основателно отбелязахте, че ние не оспорваме идеята на законопроекта. Но аз оспорвам Вашето твърдение, че поне ние, предлагайки отлагане на гласуването на този законопроект на първо четене, се ръководим от каквито и да било други съображения, освен от необходимостта, когато Народното събрание гласува на първо четене, да е наясно по принцип за какво гласува.
Вие се съгласихте, че във вашия законопроект има една голяма празнота, пълна неяснота по какъв начин ще се осъществява надзорът и контролът върху застраховането.
Чухме от господин министъра на финансите, че те ще подготвят своите предложения и идеи.
Аз ви заявявам: ако днес след обяд на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, което е насрочено, Министерството на финансите представи своите предложения, аз ще бъда първият, който ще предложа да се допълни дневният ред на заседанието днес след обяд, да ги разгледаме и да излезем със становище пред парламентарната зала до каква степен ги подкрепяме. Никакви други съображения не ме ръководят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата за изказване народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаемо председателство, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема думата по повод голямата загриженост за държавническото отношение към хазарта. Без да засягам някои от колегите, едва ли има много хора в тази зала, на които е известно каква сложна индустрия е хазартът, как тази индустрия е подчинена на високи технологии, на много стриктен контрол. И точно в развитите държави, за които тук толкова често се говори, например в САЩ, се проверява до десето коляно да не би някой от искащите лиценз да има връзки с криминогенен състав. Също така се упражнява един съвсем стриктен контрол. Извинявам се, че ще бъда многословен, но например една ролетка е едно високотехнологично съоръжение, което, като се деконцентрира малко, може да нанесе големи поражения на играещите в залата. Също проектирането на една игрална зала е нещо като проектирането на театрална зала. Ние ходим често на театър и мислим, че театърът е зрителната зала само, без да се замисляме, че в театъра има също много други съоръжения. По същия начин се изгражда и едно казино, и една игрална зала със съответните следящи високотехнологични съоръжения, записващи устройства и т.н.
И аз се учудвам, че вносителите предлагат, за да се съкратял срокът на бюрокрацията, за да се съкратял този административен контролиращ състав, ни предлагат една комисия от пет човека към министъра на финансите, без да обиждам тази институция, една комисия, която едва ли някой ще зачете. Във всяка една законова държава, уважаваща себе си, тези комисии са от много висок ранг. И аз се чудя защо тук има такова настъпление, след като има държавна комисия по хазарта с категория А3 към Министерския съвет, в която могат да се включат експерти от НСБОП, защото знаем много добре кой в България се занимава с хазарта, също да се извикат експерти от Финансовата полиция и да се изиска тяхното становище, изведнъж тази комисия се изпраща към Министерството на финансите, където пет човека ще решат, по предложението на вносителите, за един месец дали да се издаде лиценз.
Уважаеми колеги, какво да се провери за един месец? Дали те имат връзки с криминогенен състав, дали съоръженията, които ще внесат, ще бъдат наистина съгласно стандартите за тези съоръжения? Искам да ви дам една информация. Аз съм от град, където хазарт дал Господ. Трябва да ви кажа, че само като се разстрои софтуерът на един игрален автомат, който е твърде сложен, и възвръщаемостта му да се направи от 80 - 60 на сто, носи 1000 лв. на ден в едно добро игрално място.
Аз съм съгласен с господин Радев, който каза, че този закон не е съвършен и трябва да се промени. Например на мен ми е безкрайно чудно, че в чл. 92 от съществуващия закон се предлага наказание до 20 хил. долара за неизправни игрални автомати. За колко? Никой не казва. Аз ще внеса 100 автомата, единият ще работи за рушвети и за глоби и останалите 99 хил. марки аз ще си ги прибирам на месец и ще си правя с тях каквото си искам.
С това мое изказване искам да изостря нашето държавническо мислене. Защото вие знаете много добре, като високоинтелигентни хора, какво става с хазарта. Ние искаме ли да подчиним този хазарт, да го контролираме? Тук може да има противоречия дали въпросната агенция трябва да се раздели, да се отдели застраховането, това е въпрос на по-нататъшно обсъждане, но двустепенният контрол аз горещо ви препоръчвам. Защото една агенция с всичките нейни експерти, специалисти по софтуер, инженерен състав могат да следят тези високотехнологични съоръжения и да дадат тези проучвания.
Вижте, в стария закон е записано, че това трябва да става в срок от 3 до 6 месеца. И е правилно. И те да дадат проучванията на тази комисия, която е в друг състав с категория А3, която да обсъди много по-държавнически. Аз горещо апелирам за нашето гражданско чувство, а не само, че предложението идва от една политическа сила, а другата да опонира. Аз бях кмет на един град, в който всеки ден виждах как плачат майки заради неконтролиран хазарт. Вие също имате деца и ние сме отговорни към децата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има думата народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Впечатлен съм от безгрижието, с което финансовият министър не изпълни решението на Народното събрание от последното му заседание да дойде тук и да докладва, да обясни на народните представители каква е позицията на министерството по този въпрос. Наблюдавам от няколко минути и господин Велчев и просто нямам думи за безгрижието, с което този млад господин се почесва (смях в залата), подхвърля съзаклятнически реплики към НДСВ, подсмихва се. Какво смешно има в това, че Народното събрание се опитва да намери по-добри текстове по една важна дейност, към която никой няма нищо против да се развива в нашата страна? Напротив, в човешката дейност го има и това - рискът, хазартът, но нека да го направим така, че да не защитаваме никакви корпоративни интереси. Кой бърза? Всеизвестно е, че в момента хазартът в България се контролира от няколко групировки. Това го знаят всички. Някой възразява ли срещу това, че групировки контролират хазарта, а държавата не е регламентирала добре тази дейност? Не е регламентирана. Тя наистина е високотехнологична, с големи контролни функции на органите, които трябва да извършат този контрол.
Против съм намаляването на срока, в който трябва да се произнася комисията. Защо за един месец? Какво постигаме с това? Намаляваме по някакъв начин броят на лицензионните и разрешителни режими? Нищо подобно. Има три дейности, в които държавата трябва да засили контрола си: банковият сектор, където много ясно трябва да се следи кой влиза в този сектор, хазартът, застраховането и най-накрая сделките със специална продукция. Защото във всеки един от тези сектори, в това число и сделките със специална продукция, има опасност да бъдат увредени интересите на държавата. Всеизвестно е, че чрез хазарта се перат пари. В България вероятно също се перат пари. Могат да идват групировки от Русия, от други държави, които да перат пари в България. Навсякъде по света се прави опит да се затегне прането на пари. Наскоро Европейският съюз направи още една крачка, за да затегне този режим. А ние какво правим? Бързаме да либерализираме разрешителната дейност.
Защо тази проверка трябва да се извършва за един месец? Тя не може да стане без специализираните органи. По никакъв начин не може да стане. Няма компетентни служители на Министерството на финансите, няма този инструментариум, с който те да направят проверките за това кой е истинският молител за разрешение. Защо Министерството на финансите се натоварва с такава функция, която то само не може да изпълни по начина, по който това е уредено в проекта, който е внесен сега? Аз считам, че срокът трябва да бъде много по-дълъг, поне шест месеца.
Освен това имам едно предложение: органът, който ще разрешава или ще отказва, не трябва да се мотивира в случай, че прави отказ. Той не трябва да се оправдава защо не дава разрешение. Защото има случаи, когато вътрешните проучвания на специализираните органи доказват кой бандит всъщност стои накрая на веригата и поръчва музиката, но това не може да издържи в нито един съд. Този специализиран орган, който отказва или разрешава, трябва да има право, както в развитите страни, например в САЩ, да казва "Не". Не на бандита, който иска да влезе в хазарта. Не на бандита, който иска да влезе в банковия сектор, там, където има много пари, там, където лесно се зарибява, там, където могат да се превъртат....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин председател, аз считам, че Парламентарната група на ОДС има повече време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вашата парламентарна група имаше 4 минути. Току-що направих справката. Благодаря.
Госпожа Чилова има думата за реплика.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз леко съм притеснена от обстоятелството, че тук се поставя въпросът за държавната политика по отношение на регулиране на хазартния бизнес. Да, този бизнес наистина е изключително рисков, но, уважаеми дами и господа, предложените изменения и допълнения по никакъв начин не касаят разпоредбите на закона, които визират разрешителния режим за осъществяването на хазартната дейност. Държавната политика по отношение на развитието на хазартната индустрия беше обективирана чрез волята на Тридесет и осмото Народно събрание - тогава, когато вие бяхте управляващо мнозинство.
А що се касае по отношение на сроковете, за оптимизирането и съкращаването на този срок от три и шест месеца на един и в изключителни случаи на два месеца, искам да ви кажа, че дори и органът, който в момента упражнява надзор и контрол върху тази дейност, е дал абсолютно положително становище за тези изменения.
Така че, много ви моля, прочетете добре предложените изменения и допълнения и тогава ги коментирайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожице Чилова.
За дуплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да доразвивам това, което имах намерение да кажа, спекулирайки с процедурата дуплика. Но наистина искам да отговоря на госпожица Чилова, че е възможно становището на комисията да бъде в подкрепа на намаляването на този срок от 3 на 1 и 2 месеца. Възможно е. Но задачата на народните представители тук е по-широка, затова сме от различни слоеве на обществото, затова сме специалисти в различни сектори на икономиката, на стопанския живот. Това е нормално, защото ние се опитваме, и, надявам се, да успяваме да защитим интересите на цялото общество. Съвсем нормално е една група, в това число и експертите, които раздават тези разрешения, да опростят начина, по който дават тези разрешения. Не искам да кажа, че на чиновника това му е изгодно, но тези служители, тези експерти, разбира се, че ще им е по-добре, ако имат една ясна и кратка процедура - преглеждат документите и се освобождават от отговорност. Защото това е отговорност. На всичкото отгоре те много често са под натиск от тези мощни групировки, на които примерно има опасност да не се разреши тази дейност.
Затова аз настоявам, че трябва да погледнем държавнически и да увеличим изискванията при разрешаването на тази дейност. Трябва да се проучи кой всъщност се опитва да пере парите си, кой е окрал тези пари в миналото и сега иска да ги вкара. Разбира се, че може с няколко автомата да се направи така, че този бандит да плаща с удоволствие, а през това време всички останали едноръки бандити да му носят огромни печалби, извинявайте за този израз. Но това е много важна дейност, не бива да я подценяваме, не бива да сме против. Дори би трябвало да я насърчаваме. Колкото по-богат става българинът, толкова повече от нас ще спекулират, като ходят на борсата. Разбира се, никога тези, които са спечелили, не са повече от тези, които са загубили, но това е човешкият характер.
Нямам нищо против и бих подкрепил този законопроект, но да го направим хубаво. Не казвам "направете го хубаво". Не разбирам, госпожице Чилова, защо толкова бързате и така бяхте притеснена още при отхвърлянето на първото четене. Вие казвате, може би някой има интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Жотев, благодаря Ви. Времето Ви изтече.
Има думата народният представител Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Не бих си позволил да ви губя времето, ако предлаганият законопроект не поставяше два по-общи въпроса, касаещи нашата законодателна работа. Безспорна е необходимостта от промяна на закона и това не се отрича от никого. Целият проблем е по какъв начин да бъде направена тази промяна.
Първият въпрос, който се поставя за тези обществени отношения, свързани с такива важни въпроси, каквито са въпросите на хазарта, е дали да бъдат внасяни на първо четене и разглеждане от народното представителство без становище на изпълнителната власт. Дали всяка една от властите може да има становище по тях и дали, най-малкото, което е, - оставям настрана, че най-добре е Министерският съвет да бъде вносител на този законопроект, тъй като той олицетворява политиката и политическата воля за регламентирането на тази материя - най-малкото, да има становище по тях. Струва ми се, че без такова становище не бива да поставяме на разглеждане в пленарната зала тези важни и съществени обществени отношения.
Вторият въпрос е какво приемаме на първо четене. Безспорно е, че ние трябва да регламентираме философията на промените. Това, което чувам от изказванията, не съм експерт в сферата на изказванията, е, че има доста проблеми, които не дават именно тази философия и насока на промените. Чухме, че Министерството на финансите ще внесе своите предложения между първо и второ четене. Чухме, че редица народни представители се готвят да направят такива предложения. Безспорно е обаче едно - ние трябва да сме наясно какво гласуваме на първо четене, какво целим да регламентираме. Ако нямаме отговор на този въпрос, то стигаме в едни такива времена, когато народни представители казваха: трябва да променим този закон не защото тези промени, които предлагаме на вашето внимание, ще бъдат приети в окончателния вид, но просто защото е приет от друго мнозинство. Струва ми се, че без яснота по тези два въпроса ние трудно бихме могли да вземем становище по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Има думата народният представител Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм казал своето мнение при обсъждане на проблемите в Комисията по бюджет и финанси и може би нямаше да се изказвам отново, но бях провокиран преди всичко от господин Радев и господин Жотев, както и желая да отговоря на някои въпроси, поставени тук от господин Пирински и господин Червеняков. Ползвам правото си на изказване.
Да се отложи гласуването до получаване на мнение на Министерския съвет, господин Пирински, мисля, че по този начин това просто би било грешка, защото поставя под съмнение правото на народните представители, които са внесли законопроекта, на собствена законодателна инициатива. Министерският съвет и Министерството на финансите ще дадат своите заключения и предложения, както каза и финансовият министър господин Велчев, между първо и второ четене.
Вече обяснихме, и по този начин отговарям на господин Червеняков, който поставя съществен въпрос, но вече обяснихме защо двата законопроекта - за счетоводството и за хазарта - се внасят от група народни представители от управляващото мнозинство. Поради изключително натоварената законодателна програма на правителството и за да се спести време, тъй като Законът за хазарта регламентира структурни въпроси в Министерството на финансите.
Защо взимам думата? Бях многократно дърпан за ръкава от господин Радев и не мога да не взема отношение. Тук господин Жотев говори за отговорност, за държавнически подход. Видите ли, това го имало само едва ли не в дясната страна на залата. Господин Радев дал 20-30 бележки по него и не били взети под внимание. Ще бъдат взети между първо и второ четене.
Искам да поставя въпроса обаче как работят институциите и ще ви цитирам няколко неща. Пред мен е протоколът от заседанието на 3 октомври 2001 г. и изказването на господин Муравей Радев.
Ще чета и ще сравнявам текстове с едно друго мнение, което след това ще ви кажа чие е. Моля особено депутатите от управляващото мнозинство да внимават и да слушат какво чета.
"Не е отчетен фактът, казва господин Радев, че досегашната Агенция за надзор върху застраховането и хазарта освен правомощия по Закона за хазарта има и такива, и то съвсем немалко, и по Закона за застраховането. Така че правим някаква промяна. То би се наложило успоредно с предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта и се разработи и разгледа проект на закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането."
Какво се казва в другата бумага, която е пред мен? "При изготвянето на законопроекта не е отчетено обстоятелството, че Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта освен правомощия по Закона за хазарта, има и такива по Закона за застраховането. Това налага успоредно с предлагания проект на закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта да се разработи и разгледа проект на закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Ако това не бъде направено, новосъздадената с § 43 от законопроекта Агенция "Застрахователен надзор" остава без ясен, законово уреден предмет на компетентност, статут и структура."
"Ако това не бъде направено, казва господин Радев - сега цитирам какво казва той в неговото изказване от 3 октомври - то новосъздадената с този § 43 от законопроекта Агенция "Застрахователен надзор" остава без ясен, при това законово уреден предмет на компетентност, статут и структура."
Извадил съм няколко примера.
Второ. "В действащия Закон за застраховането ще остане да съществува закрита вече Агенция за надзор върху застраховането и хазарта, имаща право по закон да осъществява надзор върху застраховането."
Другият документ: "В действащия Закон за застраховането ще остане да съществува закритата вече Агенция за надзор върху застраховането и хазарта, имаща право по закон да осъществява надзор върху застраховането."
Продължавам надолу. Ще съкратя малко, за да не ви губя времето. Но това са изключително важни въпроси, тъй като господин Жотев говори за държавност.
"Параграф 23 и § 25, казва господин Радев в неговото изказване, въвеждат различни понятия: "Предметни печалби" и "Предметни награди" за едно и също нещо. Това поражда необходимостта от унифициране на използваната терминология."
Другият документ: "§ 23 и § 25 въвеждат различни понятия: "Предметни печалби" и "Предметни награди" за едно и също нещо. Това поражда необходимостта от унифициране на използваната терминология."
В заключение, господин Радев, който всеки път започва с изказването: "Знаете ли вие какво правите?" - към новото мнозинство...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Бихте ли прочели § 3?
ИВАН ИСКРОВ: "Не са постигнати целите, заложени в кратките мотиви към законопроекта: оптимизиране консумирането на държавната администрация, публичност и прозрачност в реализиране на правомощията й, ограничаване на възможности за корупция и синхронизиране с европейските стандарти за административно обслужване. С една дума, слаб законопроект."
Какво се казва в другия документ? "От направеното изложение се налага изводът, че не са постигнати целите, заложени в кратките мотиви към законопроекта: оптимизиране функционирането на държавната администрация, публичност и прозрачност в реализиране на правомощията и ограничаване на възможностите за корупция и синхронизиране с европейските стандарти за административно обслужване."
Тук е финансовият министър господин Велчев и искам да го попитам: господин министър, кой управлява - Вие ли управлявате в министерството или господин Радев? Защото, уважаеми дами и господа, това, което е казал господин Радев на 3 октомври 2001 г., е мнението на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, изпратено чак на 9-и - 6 дни по-късно - до нейния министър, с изходящ № 100-969 от 9 октомври 2001 г. (Ръкопляскания от НДСВ.) Понеже говорим за държавност.
Що се касае до изложените конкретни предложения от господин Кирчев, от господин Жотев и от господин Пирински, аз разчитам всички тези добри предложения да бъдат внесени между първо и второ четене в комисията и ще бъдат взети под внимание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата народният представител Валентин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз също съм провокиран да взема думата. Според мен, текат две основни заблуди, които опозицията иска да наложи. Първата заблуда е, че, ако този законопроект мине на първо четене, видите ли, застраховането става без надзор в България и то в края на годината, защото няма да има Агенция за надзор на застраховането. Това просто не е вярно. Абсолютно не е вярно! Този закон не отменя Закона за застраховането. Ако в този закон има нещо, което трябва да бъде добавено, това е, че този закон трябва да изчисти в Преходните и заключителни разпоредби всички текстове, в които като с миксер бившето управляващо мнозинство на Тридесет и осмото Народно събрание заджуркаха вътре в Закона за застраховането с хазарта и направиха такава боза от Закона за застраховането, че на човек му се завиваше свят, ако работеше в застраховането. А аз, господин Радев, съм създал една от малкото частни застрахователни компании 1993 г., тръгнала от нула, която, благодарение на вашето законодателство, след 2-3 години сигурно ще отиде към фалит. И мога да Ви кажа как последователно унищожихте тази компания, благодарение на законодателството ви и на хилядите безсмислици в Закона за застраховането.
Да, трудна материя, надзорът се изгражда много трудно. Тук съм абсолютно привърженик на Вашите тези. По надзора ще има много работа. Много работа ще има въобще по изграждане на цялостното законодателство върху държавния надзор на финансовите пазари. И това е втората заблуда, към която ни тикат тук, да ни обяснят как трябва да вървят паралелно тези законопроекти. Аз не съм убеден, че в цял мандат, ако имаме 4 години, ние ще можем да регламентираме компетентно и грамотно този сектор от българската икономика. Аз не съм убеден.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Ако така го карате, няма да можете, със сигурност.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: В момента на първо четене се предлага един принцип, който смятам, че всички трябва да подкрепим. Това е разделянето или абсурдът хазартът да се бърка с надзора в застраховането. Това се предлага. Това е принципът, който ние трябва да гласуваме. Всички тук парламентаристи, които сте вие, отляво и отдясно, знаете, че на първо четене се гласува принципно, а между първо и второ четене ще предложите всички конкретни текстове, аз сигурно също ще предложа редица конкретни текстове, които вече пленарната зала и волята на народните представители текст по текст ще отхвърлят или ще приемат. Затова аз не съм привърженик на тезата, видите ли, пак да захвърлим този закон за бъдещи славни времена.
Внесен е законопроектът, процедурата върви и аз апелирам да се гласува на първо четене с всичките му слабости. Между първо и второ четене, ако ние можем и имаме волята, ще отстраним тези слабости.
Искам да направя една неприятна за мен бележка. Крайно неприлично е да атакувате министъра на финансите с някакви квалификации, господин Жотев. Такова безветрие беше във Вашето министерство, нямам думи, ако човек трябва да се разрови и да се види как вие сте управлявали, без да се почесвате. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Церовски, не приемам Вашето обвинение за опит за заблуда.
В разглеждания законопроект в § 43, който засяга Преходните и заключителни разпоредби, се казва дословно: "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се закрива. Създават се Държавна комисия по хазарта към министъра на финансите и Агенция за застрахователен надзор."
Статутът на тази агенция, господин Церовски, изцяло не е уреден. Просто се заявява, че се създава такава агенция. Аз не казвам, че се отменя Законът за застраховането. Аз казвам, че по никакъв начин не е изяснено какъв ще е статутът, правомощията и т.н. на тази агенция. И именно тук е един от въпросите, който трябва да ни изясни министърът на финансите. С неговите предложения той трябва да каже как ще адаптира закона към това ново положение и по какъв начин ще регламентира. Може да повтори старите текстове, които са отменени, но те са отменени, те сега не действат. А може би опитът е подсказал, че трябва да има някакво развитие.
Господин Искров изказа тезата, че едва ли не нашето очакване правителството или да внесе, или най-малко да даде становището си по този закон ограничавало правото на народния представител на законодателна инициатива. Няма такова нещо. Но съгласете се, когато се внася един закон, който възлага на Министерството на финансите, на правителството конкретни функции в една изключително отговорна област, нормално е или той да го е внесъл, или най-малкото да е съвършено наясно с това, което се внася. От думите на господин Велчев ние разбираме, че той сега се запознава с текста, споделя най-общо идеята, но ще каже по какъв начин смята да се прилага. Това за мен е ненормална процедура и, ако щете, малко злоупотреба с правото на законодателна инициатива.
Вие няколко пъти споменавате аргумента за пестене на време. Той може да има някакво оправдание само дотолкова, доколкото вие сте съгласували достатъчно детайлно с компетентните държавни органи това, което внасяте, а не внасяте нещо, с което те тепърва се запознават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За дуплика думата има господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Без да влизам в детайли по обсъждане на текстовете, смятам, че на второ четене това нещо може да бъде отстранено.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Как?
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: С предложени подходящи текстове.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: С друг закон ли?
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Не съм съгласен с друг закон или пети закон. Има действащ Закон за застраховането. Там са уредени въпросите за Агенцията за застраховането.
Този въпрос даже го обсъждахме в комисията и вие всички се съгласихте тогава, че може на второ четене да решим този въпрос. Абсолютно за това става дума. Аз мисля, че господин Искров, като председател на тази комисия, може да потвърди думите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат думата?
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От тази трибуна в изтеклия един час многократно се правиха опити да бъде въвлечен финансовият министър в един дебат. Аз бих препоръчал на всички, които правят тези опити, да прочетат правилника. В правилника пише, че "По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Разписан е срок, в който да се даде подобно становище. Липсата на становище по предходната алинея не спира обсъждането на законопроекта."
Това са правните възможности, предвидени в този правилник, и по тези текстове не си спомням да е имало разисквания. Не виждам защо трябва да бъде въвлечен финансовият министър в подобен дебат, след като законопроектът е внесен от народни представители. Ако вие действително сте предвиждали подобна възможност, трябваше да я предложите в правилника, а такава няма.
Заедно с това използвам възможността, че съм на тази трибуна, да припомня на всички народни представители текста на чл. 110 от правилника, според който народните представители нямат право да извършват постъпки в залата, които нарушават реда на заседанието. Многократно в тази зала в изтеклите месеци народни представители, които стоят на челни места, се държат непристойно и пречат на провеждането на заседанията. В днешното заседание сме свидетели на подобно поведение.
Искам да ви заявя от името на нашата парламентарна група, че няма да толерираме подобно поведение и че при всяка подобна проява ние ще искаме да се приложи правилникът. Нямам друга възможност да апелирам да се спазва този правилник и да се спазва редът в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Дончев, желанието на народните представители да чуят мнението на министъра на финансите по този законопроект е ясно, то е въз основа на Конституцията, а именно правото на народните представители да призоват съответния министър да участва в пленарното заседание и да даде своите отговори на възникналите въпроси и своите становища. Но аз не бих се ограничил само с процедурната страна на въпроса, а бих Ви предложил да обърнете внимание на чл. 108, ал. 3 от Конституцията на страната, която казва така: "Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго. (Тоест, да са без портфейл.) Те носят отговорност за своите действия."
Със законопроекта на министъра на финансите се възлагат определени твърде важни действия. И съвършено нормално е ние да разберем дали господин министърът приема отговорностите, които му се възлагат с този законопроект, осъзнал ли ги е, осмислил ли ги е, готов ли е да ги упражни или има друго мнение.
Ето защо по никой начин не считам, че имате каквото и да е било основание да поставяте под въпрос участието, и то немълчаливото участие, на един министър в обсъждането на законопроект, който пряко му възлага твърде съществени функции. Оттук нататък ми се струва, че мнозинството, вие имате интерес при всеки законопроект, който се внася или от правителството, или пък от Вас, но засяга пряко функциите на министри и министерства, сами да призовавате министрите, те да бъдат готови да изложат своите виждания и становища, те да убеждават залата да бъде приет законопроектът.
Аз съм съвършено наясно, че днес този законопроект ще бъде гласуван на първо четене. Не искам да създавам ни най-малко някакви изкуствени спънки, но Ви предлагам репликите, които правите, да не влизат в противоречие с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Министър Велчев, заповядайте.

МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Както вече казах в краткото си изказване преди малко, Министерството на финансите по принцип подкрепя законопроекта, който се обсъжда. Това естествено означава, че то приема да носи отговорността и е готово да носи отговорността, която му се възлага с този законопроект. Както добавих, но отново ще подчертая, че ще имаме конкретни - предимно технически - забележки и препоръки по законопроекта, които ще бъдат внесени между първо и второ четене, което смятам, че не се забранява от нормативната уредба, доколкото, разбира се, те не са били вече внесени от господин Радев, както пролича от изказването на господин Искров. (Ръкопляскания от НДСВ.)
И малко по съвсем различен въпрос. Не мога да не изразя недоумението си от изявлението на господин Жотев, който приравни борсата с хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Има ли други желаещи за изказване? Чухме и волята на министъра на финансите по отношение на задълженията, които произтичат от поправките в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Не виждам желаещи за изказване.
За процедура има думата господин Корнезов. Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Безспорно законопроектът, който разглеждаме, регламентира една много деликатна, бих казал, материя. Чухме все пак и принципното становище на министъра на финансите, че поддържа този законопроект. Той повтори преди секунди просто, преди минута, че между първо и второ четене Министерството на финансите ще направи своите предложения.
Господин министър, Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не дават право и възможности на Министерството на финансите да прави предложения между първо и второ четене. Вие нямате право на това. За съжаление това е така. Разбрах, чух, че днес Комисията по бюджет и финанси ще заседава. Би могло по проблема, особено за застраховането, включително и с по-подробните бележки, които имате вие, да участвате в работата на комисията и бихте могли да дадете своето становище именно в тази връзка. Няма никакъв проблем, примерно, утре, вече с изяснените ни проблеми по него да преминем към гласуване.
Затова, господин председател, на основание чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник правя процедурно предложение за отлагане на гласуването. Днес нека Комисията по бюджет и финанси да се събере, включително и с участието на министъра, и евентуално утре да преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За обратно становище има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, както размахахте на предишното заседание един регламентирано получен документ, за него Вие казахте, че това е писмо на председателя на Комисията по бюджет и финанси до министъра на финансите, не до председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, в съответствие с това мое искане министърът ще изпрати до комисията тяхното виждане по законопроекта. Аз, госпожа Чилова и група народни представители ще го внесем между първо и второ четене.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Други ви пишат законите!
ИВАН ИСКРОВ: Поради тази причина, уважаеми дами и господа, предлагам да се отхвърли процедурното предложение, направено от народния представител господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Корнезов, за отлагане по чл. 42, ал. 2, т. 5 гласуването на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 79, против 121, въздържали се няма.
Предложението на господин Корнезов за отлагане на гласуването не се приема.
Уважаеми колеги народни представители! Не виждам желаещи за изказване.
Поставям на гласуване за първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Нина Чилова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 122, против 41, въздържали се 36.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги народни представители, продължаваме нашата работа съгласно прередената програма за седмицата.

Продължаваме с точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова.
Моля да бъде поканен министърът на държавната администрация господин Калчев да заповяда в залата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви представя доклада на Комисията по правни въпроси и нейното становище относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет, взето на редовното заседание на комисията на 11 октомври 2001 г.
На това заседание присъстваха: господин Димитър Калчев - министър на държавната администрация, госпожа Галина Маринска - директор на Дирекция "Правна" на Министерския съвет, господин Мартин Аврамов от Министерския съвет, господин Димитър Костов - доцент по административно право и процес в Юридическия факултет на Софийския университет.
Министър Калчев представи законопроекта, като посочи основните пунктове в него. Той обоснова тези, които се отнасят до усъвършенстване на разпоредбите, свързани с вътрешното структуриране на администрацията, позволяващи по-гъвкаво прилагане на организационния модел, отчитайки спецификите на отделните административни структури.
Втората насока на измененията цели изясняване на разпоредбите, свързани със служебните отношения, като регламентира ясни правила за назначаване като държавни служители на лица с високи професионални качества, които обаче не притежават изискващия се ранг.
С третата насока на изменения и допълнения се цели поставянето на ясна граница между политическите назначения в администрацията и тези, основани на развитие в кариерата. Предлага се промяна в характера на правоотношенията на лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Същността на техните функции не позволява те да бъдат третирани като държавни служители, тъй като режимът на Закона за държавния служител е неприложим за тях и се предлага техните правоотношения да бъдат подчинени на трудовото законодателство. Същевременно се предвижда, че те ще запазят придобитите от тях рангове и отпуски по досегашните си служебни правоотношения, както и служебния си стаж.
На следващо място, законопроектът предвижда формиране на политически кабинети и при областните управители. В законопроекта се урежда прекратяването на правоотношенията с всички лица към съответните политически кабинети едностранно от съответния орган или с прекратяването на неговите правомощия, като по този начин се набляга на личното политическо доверие към тях и на принципа на екипност.
Следващата насока на изменения, представени от министър Калчев, се отнасят до ясното определяне на органа по назначаването в различните администрации в изпълнителната власт и се предвижда възможност за делегиране на главния секретар на отделни правомощия по служебните или трудови правоотношения. Основното в тези промени е обстоятелството, че ръководството на администрацията на Министерския съвет се осъществява от министър-председателя, а не от министъра на държавната администрация.
От друга страна, предвиденото делегиране на някои правомощия по служебните правоотношения на главния секретар дава възможност за по-голяма оперативност и за разтоварване на органите на изпълнителната власт от несвойствени, рутинни дейности.
На последно място, министър Калчев посочи, че законопроектът предлага отмяна на някои разпоредби, обявени за противоконституционни с Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.
Проведе се дискусия, при която се изказаха редица народни представители.
Народният представител Йордан Соколов заяви, че не подкрепя законопроекта поради несъгласие с редица принципни положения в него. Той счита, че тези промени рефлектират върху Закона за държавния служител, в който в настоящия момент изменения не се предлагат. Той изрази мнение, че така се обезсмисля длъжността и функциите на министъра на държавната администрация. Господин Соколов изрази несъгласие и с редица конкретни положения и разпоредби в § 4 и 5 на представения законопроект. Той посочи, че квалифицирането на правоотношенията с лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията като трудови е крачка назад от идеята за изграждане на една солидна администрация.
Народният представител Янаки Стоилов заяви, въпреки възраженията си по някои отделни разрешения, че като цяло законопроектът следва да бъде подкрепен. Според него много по-ясна е логиката на разграничението на политическите длъжности от тези, които имат предимно професионален и административен характер. Той наблегна на факта, че разграничението се налага от политическата целесъобразност на тяхното назначение. Именно поради това тези лица не могат да имат същата стабилност и да отговарят на изискванията, отнасящи се до лицата, изпълняващи държавна служба.
Господин Стоилов изрази и подкрепа на принципа, че лицата в състава на политическите кабинети ясно трябва да бъдат разграничени от тези, които имат статут на държавен служител. По-нататък в изказването си господин Стоилов посочи някои конкретни възражения в законопроекта, като например тези по § 4.
Народният представител Михаил Миков подкрепи законопроекта, като посочи, че той решава някои въпроси, които са съществували още при приемането на Закона за администрацията. Той изрази подкрепа на измененията в чл. 11 и следващите от Закона за администрацията, несподеляйки опасенията, че министърът на държавната администрация се лишава от функции. Такива той има по други закони, например по Закона за държавния служител. Според господин Миков предложенията в законопроекта дават възможност за едно ясно разграничение на отношенията между отделните служители в администрацията, министрите и министър-председателя. Той изрази подкрепа на предоставените функции на министър-председателя, като се отнемат правомощията на министъра на държавната администрация да упражнява контрол върху главните секретари на отделните министерства.
Народният представител Елиана Масева изрази три принципни възражения по законопроекта. Първото се отнася до режима, предлаган в § 4, визиращ намаляване на изискванията при заемане на свободна длъжност в администрацията от лице без необходимия ранг. На следващо място, тя изрази подкрепа на идеята, че статутът на лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията трябва да се доближава до този на държавния служител. И на трето място, изрази съмнение относно възможността за делегиране на определени правомощия по служебното или трудовото правоотношение на главните секретари, което е предвидено в § 11 и следващите от законопроекта.
Народният представител Ремзи Осман заяви, че по принцип ще подкрепи законопроекта, като посочи, че следва да се направят значителни корекции в някои негови разпоредби. Едно от основните му възражения бе относно възможността да се делегират правомощия по служебните или трудови правоотношения на главните секретари, защото така се създава възможност за различен режим в отделните министерства.
По законопроекта се изказа и народният представител Константин Пенчев, който изрази подкрепата си за него. Той посочи, че споделя предложенията по § 5, тъй като лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията не подпомагат дейността на органите на изпълнителната власт, а самите представляват или изграждат персоналния състав на органи на изпълнителната власт. Той изрази подкрепа относно предвидената в § 11 и следващите от законопроекта възможност министър-председателят и съответните министри да делегират някои свои правомощия на главните секретари.
Аз също направих изказване, в което заявих, че ще подкрепя законопроекта по принцип, главно поради предложението в § 5, с който се отнема статутът на държавен служител на лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, като се отчита, че техните назначения имат политически характер. Посочих, че правоотношенията в тях не биха могли да бъдат квалифицирани като същински трудови правоотношения обаче и предложих между първо и второ гласуване да се помисли за някои корекции в § 5, които да позволят отчитането на спецификата на правоотношенията с тези лица. Изразих някои съмнения в предложените изменения по § 4, визиращи отпадане на изискването за ранг при назначаване на лице на свободна длъжност като държавен служител. Изразих съмнение и относно предлаганите в § 11 и следващите от законопроекта положения, според които функциите на министъра на държавната администрация преминават върху министър-председателя.
Последно изказване направи поканеният от комисията доцент по административно право Димитър Костов. Той изрази принципна подкрепа на законопроекта. Господин Костов посочи, че подкрепя предложението в § 11, защото по този начин се набляга върху ръководната функция на министър-председателя като централен орган на изпълнителната власт. Доцент Костов се съгласи и с предложенията в § 5, според които се отнема статутът на държавен служител на лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Доцент Костов изрази и някои конкретни възражения по законопроекта, като посочи, че сегашната редакция на чл. 11 от Закона за администрацията е по-сполучлива от направеното предложение за промяна.
На последно място той заяви, че трябва да бъдат разграничени ясно правомощията, които могат да бъдат възлагани на главните секретари.
В резултат на проведените обстойни разисквания, комисията реши с 12 гласа "за" и 3 "против" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет."
Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Чухме становището на водещата комисия. Ако министър Калчев желае да представи законопроекта от името на вносителя - Министерския съвет, може да го направи сега.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще направя някои допълнения по отношение на основните положения, които са наложили тези промени, които сега предлагаме на вашето внимание.
Относно усъвършенстването на някои разпоредби, свързани с вътрешното структуриране на администрацията.
Промените предвиждат едно по-гъвкаво прилагане на въведения със закона единен организационен модел, като се отчитат спецификите на отделните административни структури. По-специално администрациите с малка численост, например 25-40 щатни бройки, да не са длъжни да формират самостоятелни отдели и сектори, посочени в чл. 7, ал. 2 и 3 от Закона за администрацията, а функциите да се изпълняват в рамките на една дирекция в общата администрация.
За структурите по чл. 60 от Закона за администрацията - лаборатории, изследователски институти и центрове, да не се прилага организирането им в обща и специализирана администрация и обособяването в отделни дирекции, отдели и сектори.
Второ основно съображение относно изясняването на разпоредби, свързани със служебните правоотношения. Променена е ал. 1 от чл. 14 от Закона за администрацията, която в сегашната си редакция не определя прецизно понятието "професионална квалификация" и е пречка за разработването на предвидената в чл. 74 от Закона за държавния служител Наредба за атестиране на държавните служители. Регламентирани са ясни правила за назначаването като държавни служители на лица, които не притежават изискващия се ранг, като по този начин администрацията се отваря за специалисти с високи професионални качества, които досега са работили извън бюджетната сфера.
Трето, относно поставената неясна граница между политическите назначения в администрацията и назначенията, основани на развитие на кариерата.
На първо място, се предвижда промяна в характера на взаимоотношенията на лицата по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Сегашната уредба, която, от една страна, ги приравнява на органи на изпълнителната власт, а, от друга страна, им предоставя статут на държавни служители, е противоречива и несъобразена с чл. 116 от Конституцията. Противоречивостта се състои в това, че функциите на държавния служител са свързани с подпомагане на органа на власт при осъществяване на неговите правомощия, което изключва възможността самият орган на власт да бъде държавен служител. Конституционното изискване на чл. 116, ал. 1 за политически неутралитет на държавния служител е несъвместимо с функциите по формиране и провеждане на държавната политика и с властническите правомощия на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Предоставените на тези органи функции ги включват в най-високите етажи на изпълнителната власт, предвид на което всеки избор или назначаване на лица в тях се основава на политическо доверие. Ето защо няма причина тази категория лица да има статут на държавни служители, след като такъв статут нямат останалите органи на изпълнителната власт - министър-председателят, министрите, областните управители. Следва да се има предвид, че голяма част от правната уредба за държавния служител, към която препраща сега действащият чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията, е неприложима за органите по чл. 19, ал. 4, например атестирането, дисциплинарната отговорност и други. Поради тези съображения законопроектът предвижда лицата, избрани или назначени за органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, да имат правно положение, аналогично с това на другите политически фигури в изпълнителната власт. Доколкото осъществяваната от тях властническа дейност представлява и трудова дейност, те могат и трябва да бъдат подчинени на трудовото законодателство.
Предвижда се освен основанията, посочени в Кодекса на труда, тези лица да могат да бъдат освобождавани и едностранно от органа, който ги е определил или назначил. Тази възможност е израз както на политическото доверие, така и на политическата отговорност, която тези лица носят като органи на изпълнителната власт.
По същите съображения този режим е приложим и за заместник-министрите, областните управители и заместник-областните управители.
След влизането на закона в сила заварените лица, които са органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, ще продължат да изпълняват функциите си, но по трудово, а не по служебно правоотношение. Придобитите от тях рангове и отпуски по служебните правоотношения се запазват, като времето, през което ще работят на тези длъжности по трудово правоотношение, им се зачита за трудов стаж.
На второ място, за подпомагане изпълнението на правомощията на областните управители по провеждането на държавната политика на територията на областта се предвижда сформирането на политически кабинети, в които се включват само заместник-областните управители. По този начин принципът, че в администрацията политически ангажирани лица може да има само в състава на политическия кабинет, се провежда и на ниво областна администрация.
На трето място се предвижда, че правоотношенията с началника на кабинета, парламентарния секретар, началника на звеното за връзки с обществеността, както и експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет се прекратяват или едностранно от съответния орган, който подпомагат, или с прекратяването на неговите пълномощия. Тази регламентация отговаря на личното политическо доверие и на екипността, въз основа на които се подбират лицата в политическия кабинет.
На четвърто място, относно ясното определяне на органа по назначаването в различните администрации на изпълнителната власт е предвиждането на възможност за делегиране на главния секретар на отделни правомощия по служебното правоотношение. С измененията се предвижда ръководството на администрацията в Министерския съвет да се осъществява от министър-председателя, а не от министъра на държавната администрация. Администрацията на Министерския съвет ще се представлява също от министър-председателя или от определено от него лице. Държавните служители в Министерския съвет ще се назначават и освобождават от министър-председателя, който може да делегира отделни свои правомощия по служебно правоотношение - отпуски, командировки и други, на главния секретар.
Трудовите договори с работещите в Министерския съвет ще се сключват, изменят и прекратяват от министър-председателя или от главния секретар, ако това му бъде възложено.
Аналогични разпоредби се предвиждат и по отношение на министерствата, държавните агенции, държавните комисии и изпълнителните агенции. Предвиденото делегиране дава възможност за по-голяма оперативност и за разтоварване на органите на изпълнителната власт от несвойствени и рутинни дейности.
Пето, относно привеждане на Закона за администрацията в съответствие с Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. Известно е, че разпоредбите от закони или части от тях, обявени от Конституционния съд за противоконституционни, не се прилагат. Те обаче остават в правния мир и е въпрос на политическа воля да бъдат съответно коригирани от Народното събрание. Със законопроекта, променяйки обявените за противоконституционни разпоредби, се демонстрира не само уважение към Конституционния съд, но и решимост за спазване на принципа на правовата държава. Благодаря ви, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам разискванията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Парламентарните групи имат по 30 мин. време за изказвания.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, както разбрахте и от доклада на Комисията по правни въпроси, моето становище е против този законопроект. Аз смятам, че той е крачка назад в една материя, която заемаше съществена част от реформата в българската администрация и просто едни вече завоювани позиции биват изоставени.
Искам да припомня, че Законът за администрацията и Законът за държавния служител, които са неразривно свързани, получиха много висока оценка от експертите и на Съвета на Европа, и от Венецианската комисия. И всяко боравене с тези два закона трябва да става много внимателно. Те трябва да вървят и паралелно.
На заседанието на Комисията по правни въпроси беше казано, че се подготвя нов Закон за държавния служител. Ако това е така, не виждам защо трябва да се избързва с едни промени сега само в Закона за администрацията.
На второ място, аз също смятам, както и много мои колеги, че мотивите, с които се предлагат, или въз основа на които се предлагат редица от измененията, не са основателни. Преди всичко се посяга на вече придобити права, понижава се рангът на лица, които са членове на държавната администрация. Може да се спори доколко правилно е това разширяване на политическите кабинети. Разбира се, тук може да има различни виждания. Но по принцип ние не бива да забравяме, че целта на всеки един закон за администрацията и Закон за държавния служител трябва да бъде да има приемственост и редица длъжности, които определят политиката в дадения ресор, да се заемат наистина от професионалисти, въз основа на тяхното израстване в кариерата. И това именно предполага те да не са политически обвързани. В този смисъл и Законът за администрацията, и Законът за държавния служител, съдържаха ясни критерии.
Аз тук си припомням, че за разлика от това, уважаемият господин министър на държавната администрация в едно интервю в един ежедневник, ако неговите мисли са били правилно отразени, беше заявил, че той има своя точкова система за преценяване на един или друг държавен служител или може би служител по трудов договор в държавната администрация. Нещо, което за мен звучи абсурдно, след като законът определя критериите.
Аз не смятам, че е правилно разширяването и обявяването, и приравняването към органи на изпълнителната власт, особено на тези агенции, на ръководителите на агенциите, които са не държавни агенции, а изпълнителни агенции към министерствата. Това очевидно не са решаващи органи. Аз, например, бих задал такъв въпрос: когато тези правоотношения от служебни отношения на държавни служители се превръщат в трудови правоотношения, това не е ли крачка назад? Един директор на изпълнителна агенция, например, ще може ли да има претенции за извънреден труд? И редица други положения, които са залегнали в Кодекса на труда. За мен това звучи абсурдно.
Не разбирам защо трябва министърът на държавната администрация - и поне мотивите, които са изложени в законопроекта за мен не са достатъчно силни - да се освобождава от редица свои функции, след като ние знаем, че тази цифра, която съществува в много европейски страни, министър на държавната администрация, има едни свои особености. Всъщност това е един министър без министерство. Но той изпълнява важни функции в системата на Министерския съвет. Той именно отговаря за цялата държавна администрация. И всяко освобождаване на този човек от едни възложени му със закона функции и прехвърляне на тези функции на други лица, за мен неминуемо ще доведе до въпроса трябва ли да се запази тогава тази длъжност? Защото в проектозакона ние виждаме, че негови основни функции отиват или към министър-председателя, или към главния секретар. И в някои отношения това са дори неприсъщи за тези две лица функции, а присъщи именно на министъра на държавната администрация.
За мен не е приемливо това положение, макар ограничено с един тригодишен срок - да се назначава на съответна длъжност, като държавен служител лице, което няма ранг. Аз приемам, че това може да става само тогава, когато за тази длъжност няма лице със съответстващия ранг. Тогава може да се направи тази отстъпка. Но, ако се обяви един конкурс, ако се явят лица, които притежават изискванията на закона, изведнъж да се избере лице, което няма тези придобити и признати качества, за мен е неприемливо.
За мен някои основни принципни положения, философията на този закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията са неприемливи. И смятам, че много трудно е промените да бъдат направени между първо и второ четене.
С оглед на това аз и днес ще гласувам против приемането на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има думата за изказване народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, господин министър! Както вече беше оповестено в становището на Комисията по правни въпроси, въпреки бележките и възраженията срещу някои от разпоредбите на законопроекта, които имам, аз заявих своята подкрепа за него и я потвърждавам сега. Основните ми мотиви в това отношение са, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за администрацията подобряват действащия Закон за администрацията преди всичко поради по-ясното разграничаване на политическото и административното ниво на държавната власт.
Законопроектът сполучливо разграничава политическите от административните назначения, съответно длъжности. Всички знаем, че Конституцията не посочва изчерпателно държавните органи, особено в сферата на изпълнителната власт и затова ролята на тези други структури е уредена в Закона за администрацията и то определя начина, по който се избират или назначават техните ръководства. Искам да отбележа, че такива структури в изпълнителната власт стават все по-многобройни с все по-важни функции. Например, в Съединените щати действат над 60 агенции, които имат не само изпълнителни функции, но при определени условия осъществяват нормативни и правораздавателни функции и играят доста голяма роля в управлението на страната още от първата третина на ХХ век.
Казвам това, за да си отговорим на въпроса как трябва да бъде възприемана ролята на тези допълнителни, спрямо конституционоопределените органи, структури на изпълнителната власт, всъщност с функции и правомощия, които в редица случаи не отстъпват на тези, които имат министерствата и техните ръководители. Председателите и заместник-председателите на държавни агенции, на държавни комисии и изпълнителните директори на изпълнителните агенции по своите функции, правомощия и политически статус, стоят много по-близо до министрите, отколкото до държавните служители. И да се говори тук, че предлаганите изменения са някакво отстъпление от постигнатото ниво, според мен не е прецизно, или ако то е отстъпление, е отстъпление от позициите, които дадена политическа сила превратно е завоювала в държавната власт чрез такива назначения, които са оформени юридически като назначения на държавни служители, а по същество са предимно политически мотивирани, а изпълняват и политически функции. И така ще бъде с всяка следваща власт. Затова и не само сегашното управление, но и всяко следващо управление трябва да носи своята отговорност в пълна степен и да имат възможността чрез тези длъжностни лица, които провеждат, а преди това и определят неговата политика, да може да окаже съответно доверие на тези, които ще представляват и осъществяват неговата политика. Тези длъжности са част от ръководството на централната и изпълнителна власт. Същото се отнася и за заместник-областните управители като част от регионалните ръководства на изпълнителната власт.
Изтъкнатите дотук аргументи не отменят, искам да подчертая, необходимостта от високи изисквания към професионализма и управленските качества за заемане на висшите длъжности в изпълнителната власт. Разбираемо е обаче, че тези изисквания не могат да бъдат посочени по същия начин, по който това се прави за държавните служители в двата закона за администрацията и за държавния служител. Но, пак подчертавам, въпрос на политическа традиция, на обществена култура е лицата, които са облечени в политическо доверие, да имат и определени професионални и управленски качества и опит, защото политическото доверие в никакъв случай не е достатъчно, за да се постигнат дори и добрите политически цели, които могат да се декларират. Дали тези лица ще бъдат приравнявани по своя правен статус на лица, които работят по трудови правоотношения или по някакъв друг начин - за мен това е второстепенен, макар и немаловажен въпрос. Може би трябва да се предвиди, че за тях съответно се прилага режимът за трудовите правоотношения, защото правилно се изтъква от редица колеги, които говориха и в комисията, и тук, че те не могат да имат всички права и задължения по Кодекса на труда.
Искам също да обърна внимание и на един въпрос, който е практически, но опира до действието на законодателството, което обсъждаме. Искам да изтъкна, че много от лицата, които бяха назначавани на длъжностите, за които говоря, нямаха нито необходимите политически и професионални качества и квалификация, нито управленски опит. Тази практика обаче трябва да констатираме, че не е преустановена. Красноречив пример са много от лицата, назначени сега за главни секретари в министерствата. В повечето европейски страни това са лица с висока професионална квалификация или продължителен управленски стаж, а често и с двете заедно. В България и при сегашното управление редица от тези назначения не отговарят на нито едно от тези две изисквания. И питам аз тогава как могат тези лица да имат съответния авторитет и да ръководят всички служители, за които са предвидени множество изисквания, особено в Закона за държавния служител, след като те самите не могат да покрият повечето от тези изисквания. А това са лица, които стоят вече по-близо до института на държавната служба, защото те се определят с мандат, те трябва да отговарят на тези изисквания, които именно се отнасят до държавната служба, а не до лицата, които са избрани или назначени вследствие на политически избор.
Ние тук водим доста дискусии, които, от гледна точка на политиката и държавното управление са важни, но за гражданите има един най-важен въпрос, който, за съжаление, често остава встрани от вниманието на парламента, а и на правителството. Това е все още тромавата и недостатъчно отзивчива администрация по отношение на правата и законните интереси на гражданите. Има редица проблеми, които съществуват в продължение на месеци. Те се пренасят от едно правителство към друго и тези искания на гражданите остават нерешени в продължение на месеци и на години. И аз използвам дискусията по този законопроект, за да призова и министъра на държавната администрация, а и цялото правителство наистина да създадат такава организация в изпълнителната власт и такива изисквания към подчинените им служители, за да може наистина винаги да се отговаря на исканията на гражданите. Какъв ще бъде този отговор, естествено зависи от законните изисквания, но не могат редица въпроси да стоят открити в продължителен срок и това да бъде за сметка на гражданите.
Смятам, че заслужава подкрепа дадената в законопроекта възможност да се привличат в администрацията лица от други сектори на обществения живот, но това не трябва да е за сметка на изискваната специална професионална квалификация и в това отношение моето мнение е, че предлаганата редакция, включително и с твърде продължителния срок, който е предвиден, на чл. 17, ал. 1 е по-лоша от тази, която съществува в сега действащия закон.
Необходимо е да се държи сметка за тясната връзка, която съществува между Закона за администрацията и Закона за държавния служител, тъй като сега обсъжданите и евентуално приеманите промени би трябвало наистина да бъдат развити в закона, който по-конкретно урежда вече не структурата на администрацията, а правното положение на държавните служители.
И накрая искам да обърна внимание на още един въпрос, който беше засяган в дискусиите и в комисията, и тук - за правото на министър-председателя и на министрите да възлагат отделни свои правомощия по служебните правоотношения на съответните главни секретари. Смятам, че този текст, ако остане, трябва да бъде много по-конкретен, защото функции по служебните правоотношения са включително и най-съществените актове за уволняване и назначаване. А това са действия, които поначало трябва да бъдат в отговорностите на ръководителя на съответното министерство и ведомство. Така че не би трябвало да се отива към едно такова прекалено широко делегиране на правомощия върху лица, които би трябвало да бъдат ангажирани предимно с професионални действия и да не се пренасят върху тях много по-деликатните отношения от определени политически решения. Затова този обхват, ако се запази възможността за прехвърляне на някои от правомощията по служебните правоотношения, трябва да бъде и по-тесен, и по-ясно определен в разпоредбите на закона.
Смятам, че с допълнителното обсъждане на поставените въпроси и с някои допълнения и изменения в самия законопроект той в крайна сметка може да бъде приет не само на първо четене, но и в процеса на неговото превръщане в закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Ремзи Осман, ако искате, да Ви дам думата след почивката.
Предлагам сега да дадем почивка и в 11,30 ч. да започнем отново. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа с дискусията по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Господин Ремзи Осман искаше думата. Не го виждам в залата.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Госпожа Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаемо Председателство, благодаря, че ми дадохте думата!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! След изказванията на господин Соколов и на господин Янаки Стоилов мисля, че в детайли не бих могла да допълня много, но аз искам да изкажа своето становище поради това, че този законопроект няма да бъде подкрепен от мен, както и от Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Господин Калчев, това е първият законопроект, който правителството внася в пленарна зала. Ние много внимателно проследихме мотивите на този законопроект и изразената в тях воля. Много внимателно искаме да Ви обърнем внимание, че в първия Ви законопроект има концептуални противоречия и те са много ясно изразени в мотивите на законопроекта.
От една страна Вие считате, че приравнените към органи на изпълнителната власт следва да бъдат не държавни служители, а служители по трудов договор, защото създавало противоречие между това, че органът на изпълнителната власт не може да бъде държавен служител, а в същото време произвеждате един държавен служител в орган по назначаване и му придавате такива функции и отговорности, каквито наистина има само органът или само работодателят по Кодекса на труда.
Бихме искали тази концепция да бъде по-бистра, за да можем по-подробно и по-детайлно да отговорим на тези промени, които в някои от текстовете наистина са основателни. Освен това, значи и за това концептуално противоречие искам просто да Ви предупредя, както и че смисълът на този закон е не да се ограничава администрацията и държавната служба с политически целесъобразности. Това не би било приветствано нито от Европейската комисия, нито от специалистите, които наблюдават много отблизо тези процеси. Напротив, европейските практики и европейските изисквания диктуват съвсем друго поведение - държавната служба да бъде не ограничавана, а напротив, обсегът й да бъде разширяван, защото държавната служба е една гаранция за неутралитет и за поемането на много по-големи отговорности, включително и санкции за това, което държавният служител извършва.
Значи, аз не съм съгласна и с това, че ръководителите на тези органи, които в момента искате да приравните към трудово правоотношение имат правомощията на конституционно изброените държавни органи. Все пак законът много предпазливо е казал, че те се считат за изпълнителни органи и аз няма да оспоря това, че те действително са изпълнителни органи, обаче те изпълняват функции и задачи, които администрациите на министрите не изпълняват. Това означава, че това са органи, които все пак имат някакъв аксесоарен характер. Значи, те нямат правомощия. Те изпълняват само функции и задачи. Ето от тази гледна точка ние считаме, че тук не бива да се засяга тази територия, че тя трябва да се остави и даже да се доразвие държавната служба с повече изисквания към тях.
Когато се приемаше Законът за администрацията, те бяха и допълнително ограничени, за да не бъде използвана тяхната държавна служба за някакъв политически произвол, затова повечето от тях имаха мандат.
Аз съм съгласна, че имате един текст, в който предвиждате, че техните служебни правоотношения се трансформират в трудови правоотношения, само че тук липсват много важни неща. Значи, това е една недоизказана мисъл, защото добре, трансформира се, това е един вид гаранция може би за тези хора, които сега на тези постове си задават много въпроси по това каква ще бъде тяхната съдба. Ние не можем да бъдем безразлични към тях, но какви ще бъдат тези трудови договори? Дали те ще довършват мандата им, който са започнали като държавни служители? Дали този трудов договор ще бъде с изпитателен срок? Дали този трудов договор ще бъде за неопределено време? Така че отговорът на тези въпроси е много важен заради стабилността.
Аз си давам сметка колко внимателно трябва да бъде подготвян един законопроект за изменение и допълнение на един закон, защото той може да разруши и да накърни концепцията му, защото той може да всее страх у хората, които в момента изпълняват тази служба и които, повярвайте, наистина са много важни.
Що се отнася до това, което и председателят на комисията в своя доклад съвсем точно и изчерпателно изброи като мое възражение - значи, аз се страхувам, че със създаването на правомощия на главните секретари да осъществяват част от правомощията на органа, даже на министър-председателя и министрите в случая, по отношение на служебното правоотношение и по отношение особено на делегираното им ново право да могат да назначават и уволняват служителите, които са на трудов договор, е много опасно. Това би създало хаос в правния мир и в правната практика, защото, отворете Кодекса на труда. Отворете и Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Няма никъде - никъде нито намек за това, че един работодател и един орган може да делегира свои права по уволнение и назначение. Това означава, че има два центъра и винаги при един трудов спор, при развитието на една ситуация, в която трябва да доказваш правата и задълженията си, ще бъде много трудно и на съда да идентифицира и да изследва кой точно е назначаващият, в кой момент е бил упълномощен. Затова и Кодексът на труда, който е с много добри традиции и Вие знаете, че един от най-стабилните актове в правния мир е приел тази постановка и тази позиция - работодателят да бъде един-единствен и да не може да прехвърля права и задължения на никой друг.
Освен тези забележки, аз бях много впечатлена от изявлението на министъра на държавната администрация, че се предвижда едно почти 100-процентово изменение в Закона за държавния служител. Затова, ако приемете моите забележки, че концепцията трябва да се поизбистри и да се даде сметка за оценката от резултатите на такова ограничаване и стесняване на държавната служба, нека тези два законопроекта да вървят успоредно. Нека, защото е много важно, корелацията между тези два закона е много голяма. Не бива да губим време, защото всяко изменение е много скъп продукт, затова бих препоръчала, ако законопроектът за измененията и по втория закон е готов, нека да влязат, така че да може комисията да ги разгледа и все пак да разберем дали има синхрон между двата законопроекта.
Това са моите аргументи, поради които не бих подкрепила този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Едно е ясно, че няма съвършени закони, с времето си всеки закон се нуждае от някакви промени. В периода, когато се прилага един закон, наяве излизат някои несъвършенства на действащите текстове. И много правилно в една част от мотивите вносителят е посочил, че наистина има несъвършенства, които вече са излезли наяве в периода откакто е прилаган този закон.
Аз още в началото искам да кажа, уважаеми колеги, че нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта. Мислим, че е необходимо приемането на един такъв законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Но бих искал в началото също да посоча това, което господин Соколов беше изразил - че самият законопроект, вече като закон е получил добра оценка от европейските структури.
Това е така, трябва да признаем. Но това не означава, че всички текстове са били възприети положително. Те говориха принципно за действащия закон. Но за тях беше много интересно. Два са основните моменти в законопроекта, засягащи чл. 19, чл. 19а и чл. 40 от действащия закон. Именно тези представители от европейските страни малко трудно възприемаха как може от една страна държавният служител да подпомага органа на властта, а от друга страна самият орган, който е посочен като орган на централната власт, да бъде държавен служител?
Би било добре нашите колеги от ОДС да изтъкнат и тези забележки на представителите на европейските структури. Те изрично го изтъкнаха.
Не мога да разбера, в чл. 19 от действащия текст, в ал. 4 да се посочват, от една страна, като органи на изпълнителната власт председателите на държавни агенции, държавните комисии, изпълнителните директори - както и колегата Стоилов каза, техните функции много се приближават до функциите на министрите, а в същия момент по-надолу в чл. 19а да бъдат посочени като държавни служители.
Явно, когато се приемаше този текст, може би колегите са имали предвид, че по някакъв начин трябва да задържат назначени хора. За съжаление, на Балканите понякога тези назначения не се основаваха на професионализма, а повече бяха по политически мотиви.
И ако бъдем искрени, може ли един председател на държавна агенция да бъде държавен служител? Ако сме искрени, отговорът трябва да е - не. По тази логика и министърът трябва да е държавен служител. А има решение на Конституционния съд, че министрите не са държавни служители.
Тоест, тези органи, мисля преди малко госпожа Масева изтъкна, изпълняват решения или функции, възложени от съответните министри. Това не е вярно. Те имат правомощия, изписани в закони и в постановления. И ние можем да изброим десетки агенции, чиито правомощия са изписани в законите.
Вземете само изпълнителната агенция "Пътища". Министърът почти няма възможност да влияе на тази агенция. Това е министерство в министерството. Не напразно когато, примерно, се назначава шефът на изпълнителната агенция "Пътища", министърът на регионалното развитие назначава съгласувано с министър-председателя, не го назначава само министърът. Тоест ние можем да изброим още много други агенции. В никакъв случай не искам да упреквам шефовете на различни агенции дали са добри или лоши. Но щом като не могат да подпомогнат себе си с функциите на държавен служител, какви са тогава?
Правилно е, че вносителят е посочил - при това положение има ли възможност те да бъдат атестирани? Това е положението. Оттам нагоре има ли за тях развитие по кариерата? Няма развитие. Значи те трябва да бъдат хора, които да получат съответното доверие от изпълнителната власт. Както примерно министърът получава доверието на парламента, така и те трябва да получават доверието на тези, които носят отговорността.
Не бих се съгласил, че управляващото мнозинство няма доверие на един изпълнителен директор или шеф на държавна комисия. Той се пази в рамките на държавен служител, никой не може да го пипне, а цялата отговорност примерно за дейността на една комисия или агенция се носи от правителството. И никой няма да знае, че шеф на тази държавна агенция е лицето Х.
Ето защо мисля, че много правилно е посоченото изменение в § 5, ал. 1 и 2. Трябва да бъде възприето от всички колеги.
Също така бих искал да посоча, че положителните моменти в законопроекта са много. Например в § 4. Не зная защо господин Стоилов изтъкна, че досегашният текст, който се предлага в § 4, е по-лошо действащият, господин Стоилов? В досегашния текст на чл. 17 от Закона за администрацията знаете, че има един неопределен срок - също може да бъде назначен, само че не за три години, както сега е посочено, а може да бъде назначен и за пет години, което е по-опасно. (Неразбираема реплика от Янаки Стоилов.) Да, аз съм съгласен, ако случаят изрично вече се изпише. Но трябва да има някакъв срок. Защото, ако няма един такъв срок, както е действащият текст в момента - за неопределено време, това неопределено време може да е пет години, шест години. Щом като не отговаря на тези условия, трябва да бъде назначен за определен срок. След този определен срок, ако не отговаря на новите условия, ако има вече кандидати, които отговарят за държавен служител, естествено е да му изтече срокът.
Бих искал да взема отношение по един въпрос, който ме притеснява. По време на заседанието на Комисията по правни въпроси изразих мнението на нашата парламентарна група. Въпреки че ще подкрепим законопроекта на първо четене, ще направим предложения за изменения на проекта. Става въпрос за § 11, 12 и т.н.
Може би много сериозно ще трябва да се помисли още един път, уважаеми колеги, обръщам се и към вносителя, наистина да се помисли дали да бъдат дадени възможности органите на властта, министрите, да възлагат отделни свои правомощия на главните секретари.
Вярно е, досега имаше текст за администрацията на Министерския съвет, че са с ранг на министерства. Това беше един много особен текст - хем е администрация на Министерския съвет, хем е с ранг на министерство. Беше необяснимо.
Но съвсем нормално е министър-председателят да има тези правомощия. Да речем, може да се измисли изключение за Министерския съвет. Друг е въпросът вече какво става с министъра на държавната администрация. Защото, ако министърът на държавната администрация няма тези правомощия, този въпрос беше повдигнат от всички колеги, ще има ли такъв министър на държавната администрация? Ако тенденцията е примерно да няма такъв министър, аз разбирам. Но може би първо този въпрос трябва да се реши. Изземвайки тези правомощия и отивайки към министър-председателя и главния секретар на Министерския съвет, функциите на министъра на държавната администрация се обезличават. Може би трябва да се изчисти първо този въпрос.
Но не бих се съгласил министрите, като органи на властта, посочени в чл. 19, да имат възможност отделни свои правомощия да възлагат на главните секретари.
Както и председателят на комисията преди малко посочи, в доклада е отразено, изразих и мнението на цялата комисия, ще се получи, че в различните министерства един министър ще прехвърли едни правомощия на главния секретар, а друг министър няма да прехвърли същите правомощия. Опасявам се, че министрите ще бъдат под атаката на една или друга група в Народното събрание, които ще бъдат изнудвани да прехвърлят правомощия на главните секретари.
Понякога, да ме извинят главните секретари на министерствата, се страхувам да не се превръщат в политкомисари. Извинявам се за израза, но се страхувам, че може да се получи нещо, което е отхвърлено в близкото минало.

Надявам се, че сегашните главни секретари са добри професионалисти. Сигурно ще дойде време, за което колегите казаха, че това ще бъде върхът на пирамидата на администрацията в едно министерство, най-авторитетното място. Но аз не го виждам още това време. Ако се прехвърлят евентуално някои правомощия на главните секретари, нека да помислим да бъдат изписани кои са тези правомощия. Както е например в специалните закони за главния секретар на Министерството на вътрешните работи. Вярно, че неговото положение е много по-особено в сравнение с другите главни секретари, неговите функции са много по-различни, но тогава законодателят е успял да изпише всички правомощия - как става назначаването, какви правомощия има. Много е опасно, когато не е изписано какви правомощия могат да бъдат прехвърляни. Ще има различно тълкуване, ще се получава изнудване. А отговорността в края на краищата се носи от министъра.
Права е госпожа Масева, аз не съм специалист по трудовоправни въпроси, какво ще стане, когато се стигне до някакъв спор по тези въпроси. Ще възникват десетки въпроси - кой е подписвал, кой е работодателят. Може би колегите, които се занимават с тези проблеми, би било добре да вземат отношение. Иначе е много лесно ние да гласуваме, но нека да чуем положителните и отрицателни страни на текста, който ще бъде приет. И тъй като разширяваме кръга на тези, които трябва да получат съответното политическо доверие, извън кръга на държавните служители, които са посочени в ал. 4 на чл. 19, пренасяйки тези правомощия, директори, шефове на агенции и комисии да възлагат на главните секретари, проблемът вече не е в министерството. И можем да объркаме много повече нещата. Тъй като самият кръг на органите се увеличава с ал. 4.
Господин министър, може би за второто четене ние ще се нуждаем от ваши допълнителни аргументи в полза на този проект, който е предложен от Министерския съвет. Нашата парламентарна група моли вносителите да помислят още веднъж дали е необходим такъв текст.
И накрая, още един път ще повторя, Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта с тези наши забележки. Ние имаме възможност да направим предложения за второто четене. Надявам се с помощта на колегите, които ще вземат отношение, може би тези, които са специалисти по трудовоправните въпроси, този въпрос да бъде изяснен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
Има думата госпожа Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, нямах намерение да се изказвам, но становищата на преждеговорившите ме провокираха за това.
На първо място, не мога да изразя съгласие по отношение на изказванията, че Законът за администрацията и Законът за държавния служител трябва да бъдат разглеждани заедно в Народното събрание. Отношението на Закона за администрацията към Закона за държавния служител е отношение на общ закон към специален закон. Законът за администрацията определя структурата, принципите на дейност на администрацията, длъжностите в нея и изискванията за заемането им. Той е рамката, в която пък със Закона за държавния служител се изяснява статутът на държавния служител, възникването, развитието и прекратяването на служебното правоотношение. Именно затова аз считам, че е правилно да бъдат приети съответните изменения и допълнения на Закона за администрацията, а след това да се пристъпи към приемане на изменения и допълнения на Закона за държавния служител.
По отношение на изразеното несъгласие с измененията, предложени в чл. 17 от Закона за администрацията. Тази норма не е ясна. Не е изяснен регламентът, при който може да се заема държавна служба от лица, които не притежават необходимия ранг, но за сметка на това притежават необходимата квалификация, необходимите знания и умения да заемат съответната експертна или контролна функция в администрацията. С предложеното изменение се регламентират такива условия. Предвижда се минимално изискуемият ранг или съответно шест години служебен или трудов стаж, за да може да се заема съответната управленска длъжност.
Не мога да приема изразените становища относно делегирането на правомощия от министрите на главните секретари. Член 8 от Закона за администрацията казва, че ръководството на съответната администрация се извършва от главните секретари. Те контролират и координират дейността на администрацията. Тоест, това са хората, които притежават необходимия управленски опит и необходимите качества и познават най-добре самата администрация. Министрите имат много по-важни функции от тези да назначават и освобождават служители по трудови правоотношения. Нормите, които се предвиждат в параграфи 11 и 12, са диспозитивни. Те дават само една възможност на съответните министри - да делегират такива правомощия, а преценката е тяхна.
Аз смятам, че е разумно и логично да се даде такава възможност на министрите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има думата народният представител Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да повтарям аргументите, които бяха изнесени от моите колеги от Парламентарната група на Обединените демократични сили, защото смятам, че те достатъчно защитиха тезата за това, че не са необходими част от промените, предлагани в Закона за администрацията.
Искам обаче да обърна внимание на един въпрос, разглеждането на който беше поставено от госпожа Елиана Масева. Защото в този Закон за администрацията с изменението на чл. 19а се въвеждат специални трудови правоотношения, а ние всички знаем, че трудовите правоотношения се уреждат в Кодекса на труда. И аз не мога да си отговоря на себе си, а това вероятно ще затруднява и всички тези органи, които ще трябва да изпълняват закона, по какъв начин ще бъдат назначавани тези хора, на кои основания от Кодекса на труда ще бъдат назначавани, защото, както знаем, Кодексът на труда в чл. 67 и чл. 68 регламентират вида на трудовия договор. А от вида на трудовия договор произтичат и съответни права и задължения както за работодателя, така и за работещите. Смятам, че тези въпроси, които са свързани с трудовите правоотношения, трябва да бъдат уреждани в Кодекса на труда. И този специален вид трудов договор, който не съществува в Кодекса на труда, тези, които предлагат да има такъв договор, трябва да намерят начин и форма как той да бъде дефиниран. Защото в чл. 19а от закона, който е допълнен с тези представители в изпълнителната власт - аз няма да ги чета - пише, че те ползват всички права, които им дава Кодексът на труда. Значи всички тези хора, които са били в служебно правоотношение и сега са в трудово правоотношение, ползват всички права, които им дава Кодексът на труда.
И в същото време в ал. 2 на чл. 19а е записано, че трудовите правоотношения с всички тези органи могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава. Тоест по този начин ние влизаме в противоречие с разпоредбите на Кодекса на труда и отнемаме едно основно право на защита на трудовия договор, който е сключен от лицата.

Аз съм съгласна, че работодателят трябва да има възможност да прекратява правоотношенията. Дали те ще са служебни или трудови правоотношения, това няма никакво значение. Но в същото време от другата страна, за да има баланс на интересите, трябва да има и някакви защити. Защото в този текст, който е записан, никъде няма дори и най-малките указания за това при какви случаи могат да бъдат прекратявани трудовите договори. Тук много често се споменаваше думата доверие, за това, че управлението трябва да има доверие в тези органи, които представляват държавните агенции, изпълнителните агенции, комисиите и други такива органи, създадени със закон от Народното събрание. В такъв случай как ще измерваме доверието? И за кое доверие ще говорим? Затова аз мисля, че когато трябва да се прекратява едно правоотношение, дали то е служебно или трудово, трябва да бъдат създадени основните условия, при които то може да бъде прекратено. А право на работодателя е да има тази преценка дали лицето отговаря, дали неговите професионални умения, дали качеството на работата, която то извършва, дават достатъчно основание това правоотношение да бъде прекратено на базата на закона.
Така че моите възражения, освен всички останали възражения, които бяха дадени от колегите, са, че тези трудови правоотношения трябва да бъдат уредени в Кодекса на труда и те трябва да бъдат уредени по системите, които съществуват в Кодекса на труда. И във всички случаи трябва да се даде някаква възможност на стабилност, на защита на хората, които работят в държавната администрация. Защото това не са само хората, които са назначени след влизането на закона в сила. Вие ще ги смените, ще дойдат други. Те също ще имат нужда от тази защита. И тук не става въпрос за политическа защита, тук става въпрос за защита на самите правоотношения на тези хора независимо от това те кои са и какви са. И аз мисля, че това е изключително важно, за да не превръщаме наистина, както каза господин Ремзи Осман, някои органи в политкомисари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Тоткова.
Има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И аз искам да изкажа някои мисли по повод на чл. 19. В чл. 19 от сега действащия Закон за администрацията са изброени органите на изпълнителната власт. В ал. 4 като органи на изпълнителната власт са посочени и председателите на държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет. Самият закон обявява, че тези ръководители са органи на изпълнителната власт.
Какво представлява държавният служител? Държавният служител е лице, което отговаря на определени изисквания за образование, за трудов стаж, което лице е призвано да подпомага органите на изпълнителната власт. За това лице се предполага, че е специалист, че е експерт и затова не е правилно това лице да бъде сменяно, когато се смени мнозинството в парламента. Това е идеята на Закона за държавния служител. Аз не мога да си представя как примерно един председател на държавна агенция ще подпомага сам себе си с дейността си. Той нямал правомощия! Как да няма правомощия? Разбира се, че има правомощия, може да не са същите като на министър, но може да се приеме, че е нещо като ранг на ведомство. Това е пак централен орган на изпълнителната власт, която си има определени компетенции и определени правомощия. Затова просто е абсурдна настоящата разпоредба на чл. 19а, ал. 2. Аз съм хем ръководител, хем съм орган на изпълнителната власт, от друга страна пък съм държавен служител. При това положение ми се струва, че съвсем основателна и съвсем навременна е предлаганата промяна в закона. Не виждам никакво концептуално противоречие, че държавната администрация се обременява с политическа целесъобразност. Не, очевидно тези председатели на агенции или изпълнителни директори като органи на изпълнителната власт се назначават по политическа целесъобразност.
И тук вече отговарям и на въпроса, който повдигна госпожа Тоткова - е доверието, какъв е критерият за освобождаването на тези лица. Политическа целесъобразност. Това е критерият за освобождаване на тези лица. Защо? Защото те са в квазитрудовоправни отношения, а не в трудовоправни отношения по Кодекса на труда. Нека прочетем чл. 19а, ал. 1 в сегашния й вид: Министрите имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Министърът на трудов договор ли е? Ами не е на трудов договор, разбира се! Само че министърът получава възнаграждение, получава добавки за клас както всеки, който е на трудов договор. Той ползва тези права. Но когато става дума да сменим един министър, трябва ли да му пуснем предизвестие? И ще ходим ли в районния съд да се съдим, защото той ще атакува незаконосъобразно уволнение?
Същият е случаят и с тези макар и с по-нисък ранг лица органи на изпълнителната власт. Затова ние казваме, че те са в трудово правоотношение, но се освобождават без предизвестие. Тоест те не са в типично трудово правоотношение, каквото е по Кодекса на труда. Те са в това подобно на трудово правоотношение по чл. 19а, ал. 1. Именно затова и мястото на тази разпоредба е в ал. 2 на същия текст. Това е систематично ясно.
От друга страна, аз не виждам някакви фатални последици от това, че главният секретар ще може примерно да назначава или уволнява, още повече, когато има надлежно делегирани права от министъра. Не смятам, че най-важните функции на един министър са да назначава примерно чистачките или секретарките. Или да ги уволнява. Не би могло той да се превърне в партиен секретар, защото тогава можем да кажем, че самият министър е партиен секретар, след като той еднолично решава тези проблеми. Министърът просто се разтоварва от някои не толкова важни за него функции. За мен това е норма по целесъобразност и подпомага съответните министри и министър-председателя. Да не трябва непременно да чакаме министъра да се върне от чужбина примерно, за да назначи някого или да му прекрати правоотношенията. Аз не виждам защо трябва да обременяваме министъра с толкова много бумащина и толкова много излишни действия. Онзи ден господин Паси даже изрази недоволство, че по-голяма част от времето му минава в подписване на документи. Това просто не е необходимо според мен.
Аз с чиста съвест ще подкрепя внесения законопроект и надявам се и вие да направите същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има думата господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Когато в 1997 г. правителството и тогавашното мнозинство ОДС пое своята отговорност за управлението на България, в Програма 2001 на правителството ясно бяха заложени приоритетите, които то ще следва по отношение на изграждането на модерна административна система и на институции в Република България, имайки предвид и основния приоритет на едно по-голямо мнозинство в парламента, България да започне преговори по присъединяването си в Европейския съюз и ангажиментите ни, свързани със започването на едни такива преговори, предварителната подготовка, която трябваше да бъде извършена в структурирането на органите на държавна власт и особено в административните структури, които имат функцията да подпомагат органите на държавна власт в реализирането на техните компетенции. Тогава беше извършен един задълбочен анализ на организационното състояние на административните структури в България. Резултатът, който получихме на базата на този анализ, беше, че развитието на административните структури е спряло някъде в края на 60-те години в България. Знаете в каква ситуация, при каква Конституцията и при какви обществени отношения бе тогава България и това е естествено може би при тези отношения. Но с оглед на присъединяването на България, пак казвам, основният приоритет, от България се изискваше тя да изгради необходимия административен капацитет и да хармонизира своите правни норми и практика с европейските такива. Това са ясни изисквания на Европейската комисия и на всички институции, които подпомагат нейната дейност. Разбира се, този анализ включваше и теорията и практиката и правните норми, които са заложени в държавите, които са членки в момента на Европейския съюз.


Така че приемането на тези закони, а те не могат да бъдат разглеждани отделно - Законът за администрацията и Законът за държавния служител, беше от особена важност за критериите, които ние трябваше да покрием за започване на преговори с Европейския съюз, и ние успяхме да покрием тези критерии. Оценката, която България получи за привеждането на съответните си правни норми и административни структури в съответствие с нормите на Европейския съюз, беше висока и тя е оценка не само на Европейската комисия, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на Световната банка и т.н., няма да изреждам, за това има документи. Тези становища са изложени и в съответните годишни прегледи за състоянието на държавите - кандидати за членки на Европейския съюз. И в тези закони са заложени норми и принципи - аз преди всичко ще говоря за принципи - които, пак казвам, са част от това законодателство.
А сега искам да се съсредоточа върху предложения ни проект за изменение и допълнение на Закона за администрацията и нарушаването на тези основни принципи в текстовете, които ни се предлагат на първо четене.
В § 4 се говори, че би било целесъобразно, макар че според мен това не е мотивирано, да се даде възможност да се наруши един основен принцип - принципът на кариерата. Принцип, който е заложен във всяка една сериозна държавна служба във всички тези страни, към които ние се стремим. Принципът на това, че човек освен своите чисто професионални качества, имам предвид образователния ценз, квалификацията, да се отчитат и негови личностни качества и, разбира се, неговата предсказуемост и това как той отговаря на изискванията на Конституцията да бъде държавен служител, да бъде политически неутрален, да расте в кариерата, да повишава своята квалификация, да натрупва опит. Защото всички вие знаете, че във всяка една нормална европейска държава, когато един човек постъпва на работа, особено в държавната служба има изключително добре развити системи за подбор на държавни служители. Разбира се, аз искам да кажа, че и този закон, и подзаконовите актове не са съвършени и не всичко е изградено докрай, особено, може би там, в тази сфера, има много какво да се направи. И аз се учудвам защо не се концентрират усилията на правителството в тази сфера. Така че една държавна служба е изключително консервативна и не позволява хора без определен управленски опит, без качества, които са свързани с възможността да познават добре функционирането на тези структури, функционирането на държавната машина, както обичаме да се изразяваме, макар че аз не обичам този израз, така че това нарушава този основен принцип. И аз смятам, че това ще доведе до сериозни сътресения и определено тези промени няма да бъдат добре приети от съответните европейски структури и те ще дадат много отрицателна оценка, в което съм напълно убеден.
В § 4 се предлага да бъде променено трудовото правоотношение на лицата, визирани в чл. 19, ал. 4 на Закона за администрацията. Искам да поясня защо тази категория лица бяха определени в чл. 19, ал. 4 като органи на изпълнителната власт и защо от друга страна те имат статут на държавни служители.
Както знаете, в Конституцията ясно се определя, и аз не съм съгласен с това, което господин Янаки Стоилов каза в своето изложение, че Конституцията напълно е определила органите на държавна власт. Ако това е така, господин Стоилов, би трябвало да се внесе проект или да се поиска промяна на Конституцията по съответния ред. В Конституцията ясно са определени органите на държавна власт и конкретно органите на изпълнителна власт. Това са министър-председателят, Министерският съвет, министрите, областните управители и кметовете. Всички тези лица получават своята власт или своите властнически функции чрез съответния вот и го получават за един определен мандат, тъй като и те получават този вот и този мандат по силата на Конституцията и на политиката, както се казва, в най-общия случай по силата на вота на избирателите. Затова са и органи на власт. Но властта, както е записано в Конституцията, произтича от народа и принадлежи на народа. Така че не могат да бъдат вменявани властнически функции и особено политически такива на лица, които прилагат политика или изпълняват функции по отношение на подпомагане на органи на държавна власт, в конкретния случай органи на изпълнителната власт. Така че единственият мотив те да бъдат приравнени в някаква степен, защото в текста е записано: "Органи на изпълнителната власт са и: ..." и са изредени съответните категории. Тъй като те влизат в техните функции като председатели на държавни агенции, директори на изпълнителни агенции, председатели на държавни комисии и т.н., всички органи, които са създадени със закон или с министерско постановление. Но, забележете, функциите, които им се вменяват на органи на изпълнителна власт се делегират от орган по Конституцията. Така че те не могат да имат други властнически функции, особено политически такива. Но те издават индивидуални административни актове и са органи по назначаване, пак казвам, ето, това е връзката със Закона за държавния служител, по оформяне на служебното правоотношение. Те се назначават за срок от пет години и тяхната функция е да прилагат законите и съответната програма на правителството, което е получило вота на парламента и което самият Министерски съвет, който е орган по назначаването на тези държавни служители, взима политическите решения, което му е вменено от Конституцията. Така че напълно несъобразно е тези хора да бъдат политически.
Разбира се, аз разбирам скритият подтекст. Това дава една възможност да се извършат съответните уволнения и назначения на съвсем друг принцип, нарушавайки, пак казвам, основните принципи, които са заложени във всяка една нормална държавна служба навсякъде по света, както казваме ние, в нормалните държави.
В тази връзка бих искал да коментирам и това, което е заложено в § 11, тоест абсурдната възможност да се делегират функции по формиране на служебни правоотношения на държавен служител, което всеки от вас, който е юрист и има понятие от административно право или поне познава световната практика в областта на държавната служба, и аз забелязах, че и председателят на Комисията по правни въпроси - госпожа Анелия Мингова, е изразила своите съмнения относно целесъобразността на едни такива текстове, доколкото това, което е записано в доклада, госпожо Мингова, е вярно.
Функциите на главните секретари, независимо от това дали те са секретари, главни секретари на администрацията на Министерския съвет или на администрацията на отделно министерство, е да координират цялостната дейност на администрацията, но те не са органи, които взимат решенията. Политическите решения се взимат от съответните органи на власт, както казах преди малко, това е съответният министър. И, ако сте забелязали, в Закона за администрацията и в други нормативни актове ясно е определено какви са правомощията на тези органи на изпълнителната власт, как се определят структурата, устройствените правилници на съответните администрации, как се създават тези държавни агенции и държавни комисии. Те се създават от органа на държавна власт Министерския съвет, съответно в конкретния случай, органа на изпълнителната власт. Той е политическият орган, той прилага политика.

Естествено е, че тези лица, които са държавни служители и които дават възможност да има една приемственост в държавната служба, защото законите, които се прилагат, се създават от различни мнозинства, от различна политическа конюнктура, но те са закони на България и тези лица, които са държавни служители, трябва да прилагат тези закони, а не да взимат политически решения и да имат такива управленски функции по взимане на политически решения или прилагане на съответната политика или политическа воля. Конституцията не им е дала това право да имат политическа воля. Така че това според мен е абсолютно нецелесъобразно, за да не кажа по-силна дума.
Имам много други възражения по отношение на това, което ни се предлага, но като цяло искам да обобщя, защото времето ми изтича. Като цяло това, което се предлага в промените в Закона за администрацията, нарушава основните принципи, върху които се строи държавната служба, върху които се структурират органите на държавната власт, в конкретния случай, пак казвам, на изпълнителната власт и особено важното е, че това не ни приближава към Европа, а ни отдалечава от Европа. Защото тези ангажименти, които ние сме поели, са неотменими ангажименти и аз смятам, че реакцията ще бъде съответна на тези промени.
Като цяло искам да кажа, че не мога да подкрепя този закон, защото той е в разрез с всички принципи, заложени в изграждането на една нормална административна и управленска структура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
За реплика думата има господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тагарински! Как ще постъпите, ако Вие сте министър-председател и предлагате нова структура на Министерския съвет? Ако парламентът трябва да избере една от агенциите да стане министерство, какво ще стане с шефа на тази държавна агенция? Няма ли да има тогава сериозно противоречие?
И другият ми въпрос към Вас е: функциите, които изпълнява една държавна агенция, различни ли са от функциите, които изпълнява един министър или едно министерство? Кое е различното? Освен, че единият се избира от парламента, а другият се назначава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин Осман, тази хипотеза е заложена в закона. Естествено това е право на Министерския съвет, пак казвам, че той е органът на изпълнителната власт, да закрива или да създава помощни органи, които го подпомагат в реализирането на неговите компетенции и затова това е една административна структура. Ако е необходимо тази функция да бъде реализирана от министър, една политическа функция вече, орган на изпълнителната власт, това е във възможностите и в правомощията на министър-председателя, когато предлага структурния и персоналния състав на своето правителство, да определи тази функция като създаде или с вота на парламента, но негово право е да предложи да се създаде съответното министерство, което вече ..., съответния министър искам да кажа, защото самото министерство е административна структура, която подпомага компетенциите на министъра. Аз не съм съгласен с това, което се говореше преди малко, че едва ли не трябва да освободим министрите от несвойствени функции. Няма несвойствени функции, защото тези функции са заложени по Конституция и по закон. Няма рутинни функции. Ако на някой това не му харесва, просто не би трябвало да се захваща с тази работа.
Така че тук няма никакъв проблем. В момента, в който министър-председателят прецени, че трябва да промени структурата на Министерския съвет, той внася своето предложение в парламента - структурата и персоналния състав, и с решението на парламента това вече става факт в правния мир. Така че тук няма никакъв конфликт. Това е заложено в Закона за държавния служител и този държавен служител бива освободен на това основание.
Тук искам да ви дам един конкретен пример. Вие говорите само за държавни агенции, но например има такива органи, които са визирани в чл. 19, ал. 4...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да приключвате.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да, приключвам. Изпълнителните агенции или тези, които имат контролни функции, инспекторати и така нататък - един конкретен пример с Главна инспекция по труда. В Конвенция № 81 на Международната организация по труда, ратифицирана от България и станала неразделна част от нашето вътрешно законодателство, е записано, че персоналът на инспекцията се състои от държавни служители, на които статутът и условията на работа им осигуряват стабилност, независимост от смяната на правителствата и от всяко друго неуместно външно влияние. Разбира се, ръководителят на тази инспекция по труда влиза в този състав. Ето тук влизате в конфликт с една конвенция, която България е подписала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Има ли желаещи да вземат думата?
Да, заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! От тази дискусия, която се разгоря тук, и отговорът на въпроса, който постави господин Осман, аз виждам, че господин Тагарински схваща, че зависи изцяло от преценката на министър-председателя дали една функция е политическа или не. Значи, ако реши да преобразува едно министерство или една агенция в министерство или обратното, това зависи изцяло от преценката на министър-председателя. Ясно установими критерии няма. Така ли излиза?
Какво се оказва? Всъщност, аз така разбирам, господин Тагарински, според Вас съответните комисии и агенции, като комисиите са, разбира се, орган, а агенцията е администрация, но комисиите и председателите на агенции не изпълняват политически функции, не осъществяват държавна политика. Те не са само помощни органи на Министерския съвет. Те са органи със собствена компетентност и те провеждат част от държавната политика в съответната сфера на управление. Аз мисля, че това е ясно. Не можем да сведем тези органи като чисто помощни органи на Министерския съвет. Трябва ясно да се прави това разграничение. Те имат собствени правомощия, несходими към правомощията на Министерския съвет и Министерският съвет не може да осъществява техните правомощия, не може да изземе тяхната компетентност. Много съжалявам, но Министерският съвет не може да лицензира например инвенстиционни посредници - това, което прави Държавната комисия по ценните книжа. Това е абсурд. Той няма всекомпетентност, която да поглъща компетентността на тези органи. Независимо от това, те са създадени със закон и мисля, че не можем да ги приравним само на помощни органи на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика думата има господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Такова нещо не съм казал. Аз казах ясно, че това е в правото на министър-председателя да внесе, а парламентът да реши. А тези функции на съответните държавни агенции, комисии и така нататък, се определят от Министерския съвет. Когато се създава една агенция, Министерският съвет й вменява съответните функции, които са му нужни, или я закрива тогава, когато не е нужна. Затова това е една адаптивна система, затова не е машина и затова държавната администрация трябва да бъде адаптивна наистина към функциите, които са нужни в един определен момент, за да бъдат инструмент за реализиране на политиката на правителството и на програмата на съответното правителство.
И това е нормалното. Не може да вменявате функции, които те нямат по Конституция. Органът, който определя техните компетенции, е Министерският съвет. А министър-председателят преценява, когато структурира своето правителство, какво му е нужно, за да реализира своята политика, своята програма. И трябва да прецени точно и ясно по компетенциите, които му е дала Конституцията, и парламентът да одобри или да не одобри това, което той ще предложи. И когато той има съответния министър, значи той е решил, че такъв министър му е нужен и този министър има съответните функции, които са му вменени освен от това, което той ще му определи с решение на Министерския съвет, или са определени по смисъла на съответните закони, в които е визиран като орган на изпълнителната власт.
Така че мисля, че Вие имате някакво объркване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 67, ал. 3 подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители: за 139, против 32, въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за администрацията, обсъждан на първо четене, е приет. (Ръкопляскания.)

Продължаваме по-нататък по дневния ред.
Точка трета е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Вносител е Министерският съвет.
Давам думата за становище на водещата комисия - Комисията по околната среда и водите.
Има думата председателят на комисията д-р Джевдет Чакъров.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви

"Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите относно
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
чистотата на атмосферния въздух, № 102-01-1 от
28 август 2001 г., внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 11 октомври 2001 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
На заседанието присъстваха госпожа Фатме Елиас, заместник-министър на околната среда и водите, и господин Ивелин Буров, заместник-председател на Държавната агенция по метрология и стандартизация, които представиха законопроекта от името на вносителя.
Присъстваха също така и експерти от Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, участвали в разработването на законопроекта, които взеха отношение по повдигнатите в хода на дискусията въпроси.
Мотивите на вносителя за предложените изменения към Закона за чистотата на атмосферния въздух са свързани с необходимостта от създаване на нормативна уредба за оценяване и контрол върху качеството на течните горива в изпълнение на Директива 9870 на Европейския съюз и Директива 9932 на Европейския съюз във връзка с качеството на атмосферния въздух, каквато в момента липсва.
С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух се определя компетентният орган за осъществяване на контрола върху качеството на течните горива, а именно - председателя на Държавната агенция по метрология и стандартизация, както и правата и задачите на оправомощените от него длъжностни лица, извършващи дейността по контрола. Въвежда се изискване за декларация за съответствие на течните горива с качествените изисквания, която да ги придружава от производителя, респективно - вносителя до крайния разпространител.
Предвижда се също така значително увеличаване на глобите за неспазване на определените норми за съдържание на вредни вещества в течните горива, както и въвеждането на други административни наказания за неспазване на предвидените в закона изисквания във връзка с вноса, производството, разпространението, транспортирането и съхранението на течните горива.
По време на дискусията възникна въпросът какви са механизмите и структурата за осъществяване на предвидените в закона надзорни функции на Държавната агенция по метрология и стандартизация, чийто заместник-председател заяви, че агенцията има готовност да осъществява тези функции на базата на съществуващата вече модерна лаборатория за анализ на течните горива и създаването на дирекция по контрола върху качеството на горивата.
Беше поставен въпросът за икономическия ефект от приемането на законопроекта, на който представителите на Министерството на икономиката дефинитивно отговориха, че се очаква значителен положителен ефект посредством спирането на нелегалния внос на нискокачествени течни горива. Беше дискутиран също така въпросът за систематичното място на предлаганите законодателни промени.
В крайна сметка комисията прие за целесъобразно въпросът за контрола върху качеството на течните горива да бъде уреден именно в Закона за чистотата на атмосферния въздух, тъй като основната цел на предвижданите промени е подобряване качеството на атмосферния въздух.
След проведените разисквания, комисията подкрепи законопроекта с 15 гласа "за", 1 "въздържал се" и изрази следното становище:
Като взема предвид, че с прилагането на предвидените в законопроекта мерки, от една страна, ще се стигне до повишаване качеството на използваните течни горива, съответно до намаляване съдържанието на вредни вещества в атмосферния въздух и осигуряване на по-чиста и здравословна околна среда, а от друга страна, ще бъде реализиран положителен икономически ефект, Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 102-01-1 от 28 август 2001 г., внесен от Министерския съвет."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Няма представител на Министерския съвет, който да представи законопроекта. Въпреки това правилникът ми дава основание да открия разискванията на първо четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Дискусията е открита. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Като член на Комисията по околната среда и водите искам да взема отношение по този законопроект и мисля, че трябва да погледнем малко по-широко както към формулираната теза, основна идея, която той носи в себе си, така също и към формата, в която е реализиран.
Ние безспорно трябва да вървим към приемане на такъв Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух и това ще го направим, но на мен ми се струва, и ако помислим малко по-широко, ще видите, че този законопроект в този вид изразява една инерция на мислене и твърде тесни представи за факторите, които влияят върху чистотата на атмосферния въздух.
Ако се погледнат първите членове ще видите веднага, че става дума за течните горива и съответните стандарти, критерии, контролиращи органи, санкции и т.н., които трябва да бъдат приведени в действие, за да се запазят съответните норми.
Ако помислите, ще видите, че чистотата на атмосферния въздух се формира не само от течните горива, формира се от много фактори, които изобщо не са споменати в този закон, в неговия преамбюл. И аз искам да посоча един такъв факт, който трябва да залегне в този законопроект, да стане той закон - това, което вече става, определено мога да кажа, точка от дневния ред за ХХI век - смяната на източниците на енергия с нетрадиционни източници, с възстановими източници, с източници от типа на биогоривата.
Европа вече, определено Германия и Франция, употребяват към 900 хил. тона биодизел. Това е продукт, произведен от растителни култури, маслодайни култури. Това са растителни масла от рапица, соя, слънчоглед и т.н., които успешно се вкарват в транспортните и енергийни системи на европейските страни, на Европейския съюз.
Тук непрекъснато ни се говори за потребността да издигнем нашето законодателство до равнището на Европейския съюз, с който искаме да се интегрираме като равноправен член. И заедно с това продължаваме по инерция да мислим с категориите на вчерашния ден. Ние не поглеждаме изобщо онези тенденции, които са заложени в промяната както на източниците на енергия, така и на системите, така и на стандартите, така и на критериите и изискванията, които стоят пред държавите, които искат да станат модел на останалия свят.
И затова като подкрепям по принцип приемането на този законопроект на първо четене мисля, че той се нуждае от съществени допълнения и радикални поправки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представеният пред вас законопроект за изменение и допълнение на Закона за честотата на атмосферния въздух представлява действително законопроект за изменение и допълнение, тъй като цялостен закон съществува и е приет от предишното Народно събрание. Неговата цел е да реши един конкретен проблем - проблемът за контрола на течните горива.
Този законопроект беше изработен още по времето на управлението на правителството на Обединените демократични сили и е пример как различни ведомства могат да синхронизират своята дейност, за да излязат с общ продукт, който в момента новото правителство внася в Народното събрание.
Няма да дискутирам необходимостта от този законопроект, защото тя е очевидна за цялото общество. В комисията обаче имаше различни становища къде трябва да се намери мястото на законодателното уреждане на проблема. Вярно е, че в България за всеки отделен проблем можем да създаваме отделен закон, но тогава нашето законодателство по бройка закони може да превиши количеството и на хората, живеещи в страната.
Така че фактът, че най-близко проблемът се отнася именно до чистотата на атмосферния въздух, показва и желанията на ведомствата, работили и синхронизирали дейността си, да поставят този проблем за разрешаване като законопроект за изменение и допълнение на този закон.
Имаше и отделни становища, чухме и предишния изказващ се, в които се иска разширяване на проблема. Проблемът може да се разрешава в много посоки и да се разширява, но това е проблем на цялостния Закон за защита на атмосферния въздух.
И тук пред нас възниква въпросът: трябва ли да изчакаме, както имаше такива мнения в комисията, при това от управляващото мнозинство, може би забравяйки факта, че законопроектът се внася от правителството, или трябва незабавно да решим проблемите? Естествено нашето становище е, че ние ще направим крачка към европейското законодателство. Ако приемем този законопроект, ще покажем, че в България има приемственост и продължителност в работата на българските институции, поради което членовете на опозицията, на Обединените демократични сили, в Комисията по опазване на околната среда и водите единодушно подкрепиха този законопроект и смятаме, че той ще бъде крачка напред, подчертавам, както в унификацията на нашето законодателство с европейските норми, така и в изискванията в България да направим нещо реално за опазване на чистотата на въздуха посредством един сериозен контрол върху течните горива и в пътя на тяхното разпространение от производителя до потребителя.
В този смисъл искам да призова всички, които имат някакви съмнения по отношение на законопроекта, някакви нови и по-нови виждания, все пак да направим малкото и да покажем, че в България на първо място е приемствеността както в управлението, така и в начина на мислене - че българинът трябва да живее като един истински европеец. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Като член на Комисията по околната среда и водите бих искал да кажа няколко думи. Документът се внася от Министерския съвет и постигнахме едно почти пълно съгласие за това дали той да бъде приет или да не бъде приет. Това смятам, че е ясно и на колегата Нихризов, и, господин професор, когато се даваше отговор на въпроса за мерките, които ще се предприемат, и за органите, които ще се занимават с това, Вие излязохте и затова не сте разбрали: такъв отговор беше даден. И ако се бяхте посъветвали с нас, щяхме да Ви кажем, за да не го поставяме пред пленарна зала.
Тук става въпрос за следното и аз съм на 100% сигурен, че цялата зала се обединяваме около това по простата причина, че качеството на горивата беше начин за финансиране на редица партии, организации, сива икономика, да не кажа и други по-силни думи. Така че тези, които вече не могат да се ползват, да го кажа по-меко, от възможностите да се внасят некачествени горива, с всичка сила подкрепят законопроекта, а ние като такива, които не искаме да се облагодетелстваме от това, като коалиция заедно с коалиционния ни партньор, подкрепяме напълно тоталния контрол върху чистотата на горивата, а оттам - и на атмосферния въздух.

Между първо и второ четене наистина ще се наложат някои добавки, за да можем превантивно да затворим всички възможни вратички за некоректно отношение към потребителите и към събирането на акцизи, данъци и такси, които се дължат по тези горива. Като цяло становището на нашата парламентарна група, а и на коалиционния ни партньор е да приемем на първо четене този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам повече желаещи да вземат отношение.
Това е и причината да прекратя дискусията.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 151 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми дами и господа, преди да закрия днешното заседание, имам да направя няколко съобщения:
Едното съобщение е на Комисията по труда и социалната политика, която отменя обявеното заседание за днес - четвъртък, за 25 октомври 2001 г., също четвъртък.
Съобщение за парламентарен контрол на 19 октомври 2001 г.:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на питане от народния представител Стефан Мазнев и на четири актуални въпроса от народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев, Панайот Ляков, Иво Атанасов и Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любен Петров.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Екатерина Михайлова.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Татяна Дончева, Михаил Миков и Борислав Китов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
И министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски - на питане от народния представител Кръстьо Петков;
- министърът на финансите Милен Велчев - на актуален въпрос от народния представител Муравей Радев.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 19 октомври 2001 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)
Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи
Секретари:
Сийка Димовска

Наим Наим