Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Започваме днешната работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ - продължение.
Госпожо Радева, моля да докладвате § 9.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на комисията за нов § 9:
"§ 9. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови."
2. Създава се ал. 5:
"(5) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 9? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за нов § 9.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Параграф 7 на вносителя – в чл. 46, ал. 2 се изменя така:
"(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уговорената или по определената от държавен или общински орган цена, а в случай, че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно Приложение № 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарната им стойност, а когато тя не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения – по номинала им;
4. превозните средства – по застрахователната им стойност;
5. останалите движими вещи и права – по пазарната им стойност."
Комисията не подкрепя предложението за § 7 и предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 7? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 7.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Параграф 7 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на комисията за нов § 10:
"§ 10. В чл. 47, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Буква "а" се отменя.
2. Буква "б" се изменя така:
"б) 0,7 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца".
3. В буква "в" думите "т. 1 и 2" се заменят с "буква "б"."
"§ 8. В чл. 48, ал. 1, т. 1, буква "г" и т. 2 думата "инвалиди" се заменя с "хора с увреждания"."
Комисията подкрепя предложението за § 8, който става § 11 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 11. В чл. 48, ал. 1, т. 1, буква "г" навсякъде и в т. 2 думата "инвалиди" се заменя с "хора с увреждания"."
Комисията подкрепя по принцип предложението за § 9, който става § 12 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 12. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) се създава ново изречение второ: "За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.";
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. Създава се ал. 7:
"(7) При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за нов § 9; за § 8, който става § 11; и за § 9, който става § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Работната група подкрепя предложението за § 10, който става § 13, и предлага следната окончателна редакция:
"§ 13. В чл. 55 се правят следните допълнения:
1. В ал. 6 след думата "автомобил" се добавя "до 12 тона технически допустима максимална маса".
2. Създава се ал. 15:
"(15) За товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 12 тона се заплаща данък в зависимост от технически допустимата максимална маса (допустимата максимална маса), броя на осите и вида на окачването, както следва:
А) С две оси – допустима максимална маса, равна или повече от 12, по-малка от 13; данък 30 (задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното), (други системи за окачване на задвижващата ос/оси)…"
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, необходимо ли е таблицата да бъде четена?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Мисля, че не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не я представяйте. Тя е част от текста. Вие представихте текста на § 13.
Има ли желаещи за изказване по § 13? Няма.
Моля да гласуваме § 13 в редакцията на комисията заедно с принадлежащата към нея таблица.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.



ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 11. В чл. 60 ал. 2 се изменя така:
“(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.”
Комисията подкрепя предложението за § 11, който става § 14.
“§ 12. В Глава втора Раздел V се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за § 12, който става § 15 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 15. В Глава втора, Раздел V “Пътен данък” с членове 61а-61ж се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 11 и § 12 в редакция на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Димитър Дъбов за нов параграф:
Създава се нов Раздел VІ на Глава втора със следното съдържание:
“Раздел VІ
Местни занаятчийски такси

Чл. 61з. (1) С местна занаятчийска такса се облагат лицата, отговарящи на следните условия:
1. лицата са самонаети;
2. лични членове са на съответната Камара на занаятчиите.
(2) Таксата е месечна и се плаща авансово.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз не можах да защитя в комисията това свое предложение. Виждам, че другото е прието.
Става дума за следното: за местни занаятчийски такси. В населените места има хора, които са самонаети, да речем – бръснари, фризьори, обущари. Те нямат големи обороти и големи дейности. По-голяма част от тях работят на патент. Вие знаете, че патентната такса не може да влиза в общините и няма начин да стане това. Идеята тук е тези производители или самонаети лица да се регистрират в Камарата на занаятчиите и вместо патентна такса да внасят местна занаятчийска такса в общината. И по този начин приходите от тяхната дейност да отиват в общините. Това, което говорихме, че се очертава като проблем с отпадането на пътния данък и невъзможността патентният данък да бъде предоставен изцяло или дори частично на общините. Занаятчийската такса да бъде месечна, тъй като в определени моменти тези хора нямат клиентела, работят сезонно и самата такса да се внася авансово. Това ще им дава възможност същевременно да се самоосигуряват и да могат да се готвят за пенсиониране.
Моето предложение към народните представители е да се приеме въвеждането на местна занаятчийска такса и тези самонаети лица да имат възможност да избират дали да плащат тази такса или да се регистрират по патентния данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, ако желаете заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин Дъбов, аз разбирам мотивите, които Ви водят, за да направите това предложение. Защото наистина има огромна разлика в степента на развитие и степента на натовареност, а оттам и на доходността при упражняване на различните занаятчийски услуги. Но така направено предложението по никакъв начин, натоварвайки съответното лице с местна занаятчийска такса, не го освобождава от задължението му, упражнявайки определен занаят, да плаща патентния данък. Всъщност той така ще бъде обложен два пъти: един път с патентен данък и един път със занаятчийска такса. Може би цялостната идея и режимът трябва да бъдат свързани с промени в Закона за облагане доходите на физическите лица и режимът на патентния данък, който да има и такъв вид модификация, ако се намери подходящо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Дъбов, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо Радева! Мисля, че в Преходните и заключителните разпоредби бихме могли да отразим това, като кажем, че тези самонаети лица, които са регистрирани и внасят местна занаятчийска такса, не внасят патентен данък. Тук има представители на Министерството на финансите и за мен е важно да чуя какво мислят те по едно такова предложение. Още повече, отново подчертавам, че част от тези хора не могат да направят тези обороти и не са в състояние да плащат и патентен данък. Тук става дума и за хора, които се занимават с грънчарство, с битова керамика – малки обороти, ниски обороти, нерегулярни, неритмични обороти. Това е идеята на предложението. Като тези суми, както казах, остават в общините. Една идея, която сме коментирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дъбов.
Господин Тасев, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих съсредоточил вашето внимание върху факта, че таксата се плаща при предоставяне на услуга от общината. В случая няма да има наличие на такава услуга, за да се събира такава такса. Този въпрос е решен с патента, с това райониране.
Промените, които иска господин Дъбов, биха могли да станат при едно цялостно уреждане на тази материя.
Преди няколко дни на първото четене споменах, че и моето, и становището на Министерството на финансите е, че патентният данък е една отживяла форма на облагане на различните дейности. Такива дейности, които имат изключително локален, местен характер, трябва да се намери начин да бъдат контролирани от местните органи, още повече при настоящото и предстоящото концентриране на данъчната администрация в големите градове. Защото ще бъдем свидетели след година-две как разходите по администрирането на патентния данък ще бъдат по-големи от техните приходи, затова защото те възлизат на около 50 млн. лв. Представете си как данъчният от Благоевград ще отиде до Сатовча и колко ще струва това, за да провери примерно 3-4 лица с патент там.
Надявам се, господин Дъбов, да бъдем свидетели следващия път при разглеждането на тази материя в уреждането на патентния данък той да бъде отменен и да бъде заменен с нещо подобно на това, което Вие предлагате. Иначе на настоящия етап не виждам как това би могло да стане. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по това предложение на господин Дъбов? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението за създаване на нов параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 47, против 56, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Васил Маринчев за нов параграф - в чл. 66 се правят следните изменения:
1. В чл. 66 се създава нова ал. 4 със следния текст:
“(4) В общините, за които Общинския съвет е приел за база при определяне на таксата да се използва данъчната оценка, таксата се събира от данъчната администрация”.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Маринчев, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, и вчера, когато предложих да се гласува да отпадне плащането от общините към данъчната администрация за тяхната услуга, че събират местните такси, господин Попов ме убеди, че вече има изработени нормативи и няма да има проблем, да се определя размерът на разходите и аз го приех. Това е така, няма да спорим. Доволен съм, че това е станало.
Друг е въпросът, че в случаите, когато общинският съвет не се възползва от това да промени начина на събиране на такса смет на база данъчна оценка, аз не оправдавам тези общини, те не си ползват правото да приемат някакъв друг по-нормален начин на определяне на такса смет, а не данъчната оценка, но дали в този момент не е по-добре да останат данъчните служби да събират такса смет, тъй като данъчната оценка е на тяхно разположение. И пак ще влезе в това отношение правилото, че общините ще си заплащат съответната услуга, според разходите, които са извършили.
Това е идея на Сдружението на общините, така че аз с тази цел съм направил това предложение и моля да бъде подкрепено. Надявам се, че господин Попов този път няма да има нищо против, след като вече има изработени нормативи за определяне на разходите за събиране на таксите и за извършване на тази услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по това предложение на господин Маринчев?
Господин Имамов, заповядайте за реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, това предложение в Комисията по бюджет и финанси беше доста сериозно защитавано от представителите на Националното сдружение на общините. Аз допускам, че комисията не успя да получи достатъчно информация , отхвърляйки го, затова моята молба към представителите на Министерството на финансите е да вземат отношение по него, защото очевидно става дума за следното: нови задължения се предписват на общините, особено на малките общини, без да бъдат покрити със съответните финансови ресурси, с които да бъдат посрещнати тези задължения.
Моят въпрос, който трябва да намери отговор от представителите на Министерството на финансите е: дали, ако бъде прието това предложение, ще има сериозен негативен ефект върху приходната част на бюджета. Изобщо какви ще бъдат негативните ефекти от приемането на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще вземете ли отношение, господин Попов? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направеното предложение от господин Маринчев според мен може да предизвика една неравнопоставеност между общините в България, тъй като се въвежда едно изключение от общото правило, че сега общините могат да възложат на данъчната администрация събирането на такса смет, независимо от начина, по който тя е образувана, независимо от базата, която е избрана за налагане на тази такса. Тук се предлага текст, в който се казва, че общинският съвет, ако запази досегашния начин на облагане с такса смет, то само тогава данъчната администрация трябва да събира тази такса. А предложението по-напред, в чл. 9, дава пълното право на всяка една община да определя, чрез решение на общинския съвет, базата, върху която да облага населението с такса смет.
Не виждам с какво ще се допринесе до попълването на общинските бюджети, тъй като данъчната оценка по различните региони на страната е много различна. Едно е данъчна оценка в голям областен град, друго е данъчна оценка в малките общини в България, така че това е по-скоро рестриктивен текст, отколкото да даде възможност и самостоятелност на общинските съвети сами да определят базата и оттам необходимите средства за извършване на услугата по сметосъбирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Госпожо Радева, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: В контекста, на това което господин Попов каза току-що, смятам, че с настоящото предложение не се създава неравнопоставеност между общините, а по-скоро една гаранция за общините, които няма да имат капацитета и възможностите да променят или да правят някаква нова, различна политика по отношение на таксата, да бъдат сигурни, че тя ще им се събира от данъчната администрация. Аз така я схващам, господин Попов. Така разбира, че това е една гаранция за по-малките общини да могат да си решават този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Да, действително замисълът беше данъчните служби задължително да поемат събирането на такса смет, но само в случаите, когато общинският съвет е оставил базата данъчна оценка. И разбира се, ще си влезе регулацията да си плащат за извършените разходи от данъчната служба.
Онези общини, които са си избрали друг метод за определяне на базата за събиране на такса смет и размера на такса смет и т.н., могат да си тръгнат по общия ред да ви възложат тази услуга и да си плащат отново. Но те могат да организират и сами това събиране. В този случай данъчната оценка първичната информация е в данъчните служби. Дори ще стане по-сложно, ако общините тръгнат да събират и поемат информация за данъчните оценки от данъчните служби и после да събират таксите.
По този начин ние ще облекчим общините без с това да загуби бюджета. Това е моето мнение и в този смисъл аз подкрепям това, което Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Други изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Маринчев за създаването на нов параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 51, против 58, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Моето формално процедурно предложение е този текст да бъде прегласуван. Мисля, че в изказванията на господин Имамов и на госпожа Радева пролича, че бюджетът няма да се ощети, никакви усложнения няма да се създадат. Напротив, до известна степен някои общини ще бъдат облекчени. Аз съм сигурен, че в следващите две-три години на практика няма да остане община, която ще определя такса смет на база данъчна оценка.
Колеги, помислете реално, такса смет, когато основата е данъчната оценка и първичната информация в данъчните служби, ще стане по-трудна за общините и за звената, които следят за събиранията, ако се създадат такива звена. Ако те поначало се възползват от правото си, както каза и господин Попов, да предоставят тази услуга на данъчните служби, тогава никаква разлика няма.
Така че, моля ви, проявете разум и подкрепете предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Прегласуване предложението. Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 104, против 25, въздържали се 16.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението за § 13, като предлага да се създадат § 16 и § 17 със следната окончателна редакция:
“§ 16. Чл. 113 се изменя така:
“Чл. 113 (1) За издаване на разрешения и за упражняване на дейности се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, при спазване на следните принципи:
1. размерът на таксите се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите и за контрола по спазването на изискванията за извършване на дейността;
2. при прекратяването на дейността на даден търговски обект общината възстановява частта от годишната такса, пропорционална на периода, през който дейността не се осъществява;
3. при сезонна работа годишната такса се заплаща в размер, пропорционален на периода на извършването й.
(2) Таксите по ал. 1 са:
1. първоначална – за издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;
2. годишна – за контрол по спазване на изискванията за извършване на следните дейности:
а) търговия с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;
б) складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
в) търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
г) търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения;
3. дневна – за временен щанд за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни.
(3) За годината на издаване на разрешението или на започване на дейността годишната такса се заплаща в размер на една дванадесета част от годишната такса за всеки пълен месец до края на годината, включително месеца на издаването.
(4) Лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението.Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и на други финансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението.
§ 17. Чл. 114 се изменя така:
“Чл. 114. Първоначалната такса по чл. 113, ал. 2, т. 1 се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешение, а годишната по ал. 2, т. 2 – до 31 януари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Има ли желаещи за изказвания по § 13? Няма.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 13.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 14. Чл. 124 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението за § 14 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 14 от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 14.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 14 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3 и не подкрепя т. 2 на § 15, който става § 18, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Т. 14 се отменя.
2. Създават се т. 21 и 22:
“21. “Поземлени имоти” са тези по смисъла на § 5, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.”
22. “Моторни превозни средства, внесени като нови” по смисъла на чл. 44, ал. 3 от Закона за моторните превозни средства, за които едновременно са налице следните условия:
а) изтекли са не повече от 6 месеца от датата на първата им регистрация (включително в чужбина);
б) изминали са не повече от 6 000 км.”
“§ 16. В чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 се създава изречение трето:
“Удостоверенията за данъчна оценка на незастроени земеделски земи са валидни до края на текущата година.”
Комисията подкрепя предложението за § 16, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Изказвания по тези два текста? Господин Маринчев, заповядайте.






ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Веднага искам да кажа, че нямам възражения или сериозно оспорване по текста на новия § 18, но искам да задам един въпрос. В предложението на вносителя се казва “урегулирани поземлени имоти”. В окончателното предложение е останало “поземлени имоти”. Има разлика в тези две понятия по смисъла на Закона за устройство на територията. Какво се е имало предвид? Да не допуснем грешка, защото урегулиран имот е едно, а поземлен имот е друго. Така е и по първоначалното предложение. Урегулиран поземлен имот - § 5, т. 11, а това е вече § 5, т. 2. Кое трябва да бъде? Може би колегите от министерството, може би господин Попов ще вземе отношение, за да бъдем наясно какво гласуваме. За съжаление аз нямам в момента текста на Закона за устройство на територията, за да мога да цитирам точно каква е разликата. Но безспорно има разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, действително има голяма разлика между текста на вносителя и на комисията.
Господин Тасев, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Забележката е коректна, но споменаването по този начин е направено в контекста на чл. 10, където е казано, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Приемам обяснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по тези два параграфа? Няма.
Моля да гласуваме § 15 и 16, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 17. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон собствениците на товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 12 т подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват технически допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването на превозното средство.”
Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и предложението за § 17, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и съдържанието на § 17.
Гласували 93 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 21 със следната окончателна редакция:
“§ 21. Предприятията, задължени или избрали да прилагат Международните счетоводни стандарти от 1 януари 2001 г., подават декларации за същата година по чл. 17, ал. 1 от закона за промяна в обстоятелствата в срок до 30 юни 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме новия § 21, предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 18. В Данъчния процесуален кодекс се правят следните изменения:
1. В чл. 60, ал. 2, изречение първо, след думата “мотивира” се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. В чл. 185:
а) в ал. 1, т. 3 думите “срока за подаване на декларацията по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси” се заменя с “шестмесечен срок от откриване на наследството”;
б) в ал. 3 думите “срока за подаване на декларацията по чл. 32, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси” се заменя с “шестмесечен срок от откриване на наследството”.”
Комисията не подкрепя предложението за § 18 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 18? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на параграфа по предложение на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 7.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 19. В Гражданския процесуален кодекс в чл. 55, ал. 1, буква “б”, думите “за облагане с данък върху наследствата” се заменят с “съгласно Закона за местните данъци и такси”.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага § 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 19? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на § 19 по предложение на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 20. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност в § 2 от Допълнителните разпоредби думите "по реда на чл. 33" се заменят с "по реда на чл. 46"."
Комисията не подкрепя предложението за § 20 и предлага да отпадне.
"§ 21. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд § 6 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя."
Комисията не подкрепя предложението и предлага § 21 да отпадне.
"§ 22. В Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти чл. 5 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението за § 22 и предлага да отпадне.
"§ 23. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи § 8 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя."
Комисията не подкрепя предложението за § 23 и предлага да отпадне.
"§ 24. В Закона за паметниците на културата и музеите в чл. 29, ал. 1 изречение второ се заличава."
Комисията не подкрепя предложението за § 24 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на параграфи от 20 до 24 включително, по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението за § 25, който става § 22, и предлага следната окончателна редакция:
"§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2006 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 25, който става § 22, в редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема, с това е приет и Законът за местните данъци и такси.
Следващата точка е Законопроектът за корпоративното подоходно облагане, но по отложените текстове няма готовност.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, бих предложил да прескочим т. 5 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Там бяхме дали кратък срок за постъпване на предложения и, както разбирам от госпожа Радева, е необходимо едно допълнително заседание на комисията.
Предлагам да продължим, да се насочим към първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Илчев, Вие предложихте продължаване, а то всъщност не е започнало.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Продължаване на дневния ред.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължаване на дневния ред, но поне за мен прозвуча, че господин Илчев е под впечатлението, че вече е започнало четенето на тази точка и просто да продължим разглеждането й.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Да продължим работата с този законопроект.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Радева, Вие сама разбирате, че пристъпването към дискутиране на бюджета на държавното обществено осигуряване изисква присъствие в пленарната зала навярно на министъра на финансите, при всички случаи - на ръководството на Националния осигурителен институт.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Те са тук.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако са тук, е добре да се гласува да присъстват в пленарната зала.
Разбира се, също да има възможност отделните парламентарни групи да осигурят пълноценно участие в дискусията, тъй като очевидно досега разчетът на времето е бил за продължаване на работата по данъчните закони.
Без да възразявам да се гласува предложението на господин Илчев, бих Ви предложил, ако прецените, да дадете 5 или 10-минутна почивка, за да може да се създаде организация за пристъпване към пълноценно четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да продължим работата днес с първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., след което ще дам 10-минутна почивка, за да могат представителите на парламентарните групи да организират участието си в дискусията по него.
Гласували 123 народни представители: за 105, против 18, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Обявявам 10 минути почивка.
Моля в 10,05 ч. да бъдете в пленарната зала, за да продължим работата си по тази точка от дневния ред. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2005 Г.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Йордан Христосков – управител на НОИ, госпожа Христина Митрева – главен директор в НОИ, господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, както и господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме посочените лица да бъдат допуснати в залата.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят лицата.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., № 402-01-62, внесен от Министерския съвет
на 9.11.2004 г.

Комисията по бюджет и финанси на заседание, проведено на 11 ноември 2004 г., обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха Христина Христова - министър на труда и социалната политика, Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, Христина Митрева - главен директор в Националния осигурителен институт, и Владимир Петров - директор на дирекция “Държавни разходи” в Министерството на финансите.
В мотивите към законопроекта и в експозето на господин Христосков се изтъкна, че консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2005 г. е разработен на основата на:
1. Очакваното изпълнение на бюджета за 2004 г. При одобрени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване приходи 3 140 млн. лв. се очаква да постъпят 3 220 млн. лв. или повече от разчетените с 80 млн. лв. Тези очаквани постъпления осигуряват извършването на всички предвидени със закона разходи от 4 122 млн. лв. плюс една допълнителна сума от 16 млн. лв., поради по-високия коефициент, с който се извърши осъвременяването на пенсиите от 1 юни 2004 г.
2. Приетите от правителството основни макроикономически показатели, по които е подготвен и внесен в Народното събрание проектът на консолидирания държавен бюджет за 2005 г. От тях най-важни за проектобюджета на държавното обществено осигуряване са:
- брутен вътрешен продукт – 41 343 млн. лв.;
- средногодишна инфлация за периода – 3,6 на сто;
- средна брутна месечна работна заплата – 344,09 лв.;
- среден месечен осигурителен доход – 330,16 лв.;
- минимална месечна работна заплата за страната – 150 лв.;
- индексирането на бюджетните заплати с до 5 на сто от 1 юли 2005 г. съгласно политиката по доходите за 2005 г.
Спрямо действащото законодателство и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. в проекта за 2005 г. се предлагат следните изменения:
- повишаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 200 на 220 лв.;
- повишаване на максималния доход за всички осигурени лица от 1200 на 1300 лв.;
- запазване общия размер на осигурителните вноски от 2004 г. с отразяване на промяната в съотношението работодател – осигурено лице от 75:25 на 70:30;
- намаляване на осигурителната вноска за фонд “Безработица” от 4 на 3,5 на сто поради въвеждането на 0,5 на сто вноска за Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите;
- отпадане на приходите от вноски за сметка на работодателя за фонд “Пенсии” върху обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане;
- увеличаване от 1 юни 2005 г. на социалната пенсия за старост от 53 лв. на 60 лв. и на всички свързани с нея минимални пенсии по действащите нормативи;
- индексиране на пенсиите със 7 на сто от 1 юни 2005 г.;
- намаляване броя на новите пенсионери за осигурителен стаж и възраст с около 37 500 души в сравнение с 2004 г. поради по-трудното достигане на сумарното изискване (възраст и осигурителен стаж) за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В изпълнение на Закона за гарантиране вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя за 2005 г. за първи път се внася в Народното събрание предложение за приемане на план-сметка на фонд “Гарантирани вземания на работници и служители”; за определяне размера на вноската за фонда и за определяне на максимален размер на гарантираните вземания.
Предлагат се изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване в някои от следните насоки:
1. Промени в текстовете за отпускане на пенсии за инвалидност.
2. С изменението на чл. 84 се регламентира добавката от пенсията на починалия съпруг (съпруга) да се изчислява съобразно вида на получаваната пенсия.
3. С изменението на чл. 100 се регламентира постоянна формула за осъвременяване на пенсиите с оглед реалното индексиране на всички видове пенсии, като се отчита нарастването на осигурителния доход и индекса на потребителските цени.
4. В чл. 6, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 се определят размерите на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване ще се урежда само разпределението на вноската по фондове на държавното обществено осигуряване. По този начин се създава стабилност в размерите им и възможност бизнесът в страната да планира разходите си за по-дълги периоди.

5. С измененията на чл. 64 се регламентира определянето на диференцирана вноска за трудова злополука и професионална болест въз основа на групи основни икономически дейности, тъй като при наличната информация това е единственият начин да се диференцира вноската.
6. Промяната в § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване ограничава нарастването на максималната пенсия, тъй като ще се взема предвид максималният осигурителен доход за предходната календарна година.
І. По приходите
В проектобюджета се предвижда да постъпят общо приходи 3382 млн. лв. срещу 3140 млн. лв. за 2004 г. Увеличението на приходите в сума е 242 млн. лв., а в проценти 107,7 на сто.
От общата сума на приходите с най-голям относителен дял са приходите от осигурителни вноски 3312 млн. лв. срещу 3083 млн. лв. за 2004 г. Тук нарастването е с 228 млн. лв. или 107,4%.
Втората по големина група са приходите от глоби, санкции и наказателни лихви, други неданъчни приходи и приходи от чуждестранни осигурителни институции за пенсии по международни спогодби общо 70 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата за 2004 г. с 14 млн. лв. или е нараснала на 124,6%.
От всички осигурителни вноски най-голям е относителният дял на тези от работодатели за работници и служители – 2249 млн. лв. (66,5%). Тази сума е по-голяма от Закона за бюджета за 2004 г. с 25 млн. лв. и е по-малка от очакваното изпълнение за 2004 г. с 52 млн. лв. поради промененото през 2005 г. съотношение във вноската между работодателя и осигуреното лице (70:30).
На второ място са личните осигурителни вноски от работници и служители – 776 млн. лв. (относителен дял 22,9 на сто). Тук нарастването спрямо закона за 2004 г. е със 186 млн. лв., а спрямо очакваното изпълнение за 2004 г. – 158 млн. лв.
Не на последно място са и вноските от самонаетите лица, които се предвижда да са в размер на 158 млн. лв. Тази сума нараства спрямо закона за 2004 г. с 15 млн. лв. и спрямо очакваното изпълнение на бюджета за 2004 г. с 10 млн. лв.
Събраните суми по актове за начет от контролните органи на НОИ за 2005 г. се очаква да бъдат в размер на 97 млн. лв., от които главница 75 млн. лв. и лихви 22 млн. лв., а от Агенцията за държавни вземания – 90 млн. лв., съответно от 50 млн. лв. главница и 40 млн. лв. лихви.
Общата сума на приходите за 2005 г. е по-голяма от приходите по закона за 2004 г. с 242 млн. лв., а от очакваното изпълнение със 162 млн. лв. В нарастването на общите приходи най-голям дял се пада на вноските от работници и служители – на личната вноска, която за 2005 г. нараства със 186 млн. лв. спрямо закона за 2004 г., а спрямо очакваното за 2004 г. със 158 млн. лв. Причината за това е новото съотношение в осигурителната вноска, където нараства делът на личната осигурителна вноска от 25 на 30 на сто. Поради това през 2005 г. намаляват приходите от вноски за сметка на работодателите, които в очакваното изпълнение за 2004 г. растат със 77 млн. лв., а в проекта за 2005 г. намаляват спрямо очакваното изпълнение за 2004 г. с 52 млн. лв.
ІІ. По разходите
Предлага да се извършат разходи на обща сума 4462 млн. лв. срещу 4122 млн. лв. за 2004 г. Ръстът в сума е 340 млн. лв., а в проценти – 108,2 на сто. От общата сума на разходите за пенсии са предвидени 3665 млн. лв. или в повече от 2004 г. с 320 млн. лв. От общата сума за пенсиите 3451 млн. лв. са за пенсии, изплащани за сметка на държавното обществено осигуряване; 176 млн. лв. за пенсии за сметка на републиканския бюджет и 38 млн. лв. за пенсии по международни спогодби. За пощенска такса са предвидени 32 млн. лв.
Предвижда се средният брой на пенсионерите за 2005 г. да бъде 2 306 975 човека, т.е. да намалее с 20 000 спрямо 2004 г., а средният брой на пенсиите да бъде 2 755 000 при очакван брой за 2004 г. – 2 722 126.
Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер през 2005 г. ще бъде 133,14 лв. Номиналното нарастване е 9,6 на сто, а реалното – 5,8 на сто при очаквана средна годишна инфлация за 2004 г. 6,3 на сто.
Втората по големина група разходи са разходите за социални помощи и обезщетения, за която се предвиждат общо разходи от 632 млн. лв. От тази сума за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социалното осигуряване са 401 млн. лв. и за здравноосигурителни вноски за пенсионери, безработни и лица до 18-годишна възраст или до завършване на средно образование – общо 231 млн. лв.
В проектобюджета на държавното обществено осигуряване през 2005 г. са предвидени трансфери от централния републикански бюджет в размер 462 801 000 лв. Те включват средствата, необходими за изплащане на:
- пенсии за военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии, персонални пенсии в размер на 159 729 000 лв.;
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война, в размер на 15 690 000 лв. (включително пощенска такса и ДДС);
- добавки към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (включително пощенска такса и ДДС) в размер 2 203 000 лв. Средствата са предвидени за 4000 души със среден размер на добавката 45,5 лв.;
- здравноосигурителни вноски за пенсионерите в размер на 204 хил. 653 хил. лв.;
- трансфер за здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършването й, ако учат редовно – до завършване на средно образование – 18 хил. лв.;
- вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване – 1200 хил. лв.;
- трансфер за отбранително-мобилизационна подготовка в размер на 1026 хил. лв.;
- трансфер за обезщетенията по чл. 233, ал. 1-4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България – 300 хил. лв.;
- трансфер за резерва за реформата – 60 хил. лв.
Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2005 г. е разчетен да приключи с недостиг в размер на 624 млн. лв. За балансирането на недостига се предлага централният бюджет да предостави допълнителна субсидия.
По отделните фондове общите резултати са следните:
Бюджетът на фонд “Пенсии” се предлага за одобряване в общ размер на приходите – 2714 млн. лв.; на трансфер от централния бюджет – 266 млн. лв.; на разходите – 3752 млн. лв., или дефицит – 772 млн. лв.;
Бюджетът на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се предлага за одобряване в общ размер на разходите – 178 млн. лв., и на трансфер от централния бюджет – 178 млн. лв.;
Бюджетът на фонд “Трудова злополука и професионална болест” се предлага за одобряване в общ размер на приходите – 58 млн. лв.; на разходите и трансферите – 41 млн. лв., и излишък – 17 млн. лв.;
Бюджетът на фонд “Общо заболяване и майчинство” се предлага за одобряване в общ размер на приходите – 255 млн. лв.; на разходи и трансфери към републиканския бюджет – 276 млн. лв., или тук има дефицит от 21 млн. лв.;
Бюджетът на фонд “Безработица” се предлага за одобряване в общ размер на приходите – 287 млн. лв.; на разходи и трансфери към републиканския бюджет – 130 млн. лв., или излишъкът тук е 157 млн. лв.;
Бюджетът на Националния осигурителен институт се предлага за одобряване в общ размер на приходите – 67 млн. лв.; на разходите – 91 млн. лв.; субсидия и трансфер от централния бюджет – 643 млн. лв.; трансфер от НЗОК по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване – 1 млн. лв., и излишък 620 млн. лв.
Излишъците от фонд “Трудова злополука и професионална болест”, фонд “Безработица” и бюджета на Националния осигурителен институт отиват за покриване на дефицита на фонд “Пенсии”.
В следващите 4-5 години се очаква бюджетът на фонд “Пенсии”, който формира най-големия недостиг в консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, да преодолее дисбаланса между приходите и разходите си и да започне да натрупва излишък.
По законопроекта се проведе дискусия с изказвания и въпроси, на които задълбочено и изчерпателно отговори господин Христосков.
След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
“За” – 10 народни представители, “против” – 4 народни представители, и “въздържали се” – 2.
На основание на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. № 402-01-62/9.11.2004 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11 ноември 2004 г., разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова - министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов - зам.-министър на труда и социалната политика, господин Георги Николов - председател на Сметната палата, господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, господин Апостол Апостолов - председател на Комисията за финансов надзор, господин Владимир Петров от Министерството на финансите, господин Дикран Тебеяни и госпожа Асия Гонева - представители съответно на Българската стопанска камара и Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. беше представен от господин Йордан Христосков - управител на НОИ. Законопроектът е обсъден и приет от Надзорния съвет на НОИ и от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Предоставен е за становище на Сметната палата. Одобрен е с Решение № 881 от 6 ноември т.г. на Министерския съвет.
Беше подчертано доброто сътрудничество между Националния осигурителен институт, Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика по подготовката на законопроекта, който изцяло отразява политиката в областта на доходите и общата финансова политика на правителството.
За основа бе представено очакваното изпълнение на бюджета на ДОО за 2004 г., според което се очакват с 3,5 процента по- високи постъпления от осигурителни вноски от работодателите. От работниците и служителите се очакват постъпления, по-високи с 4,8%, а от самоосигуряващите се лица се очаква по-високо изпълнение с 3,3 процента от заложеното в бюджета. Очакваното надвишаване на разходите е с 0,4 процента заради увеличението на пенсиите със 6%, вместо заложените 5,8% за 2004 г. Очакват се и около 90 млн. лв. спестена субсидия от държавния бюджет, заедно с предвидения резерв от 60 млн. лв.
Основните макроикономически показатели, при които е изготвен проектобюджетът за 2005 г., са както следва: брутен вътрешен продукт - 41 343,0 млн. лв.; инфлация в края на 2005 г. - 3,5 на сто; средногодишна инфлация за периода - 3,6 на сто; темп на нарастване на БВП - 5 на сто; прогнозен валутен курс - 1,66 лв. за 1 щатски долар; средна брутна месечна работна заплата - 344,09 лв.; среден месечен осигурителен доход - 330,16 лв.; минимална месечна работна заплата за страната - 150 лв.; индексиране на бюджетните заплати съгласно политиката по доходите за 2005 г. до 5 на сто от 1 юли 2005 г.
Като основни цели на бюджета на ДОО за 2005 г. бяха посочени осигуряване на финансов ресурс за нарастване на пенсиите и обезщетенията по държавното обществено осигуряване и за своевременното им изплащане; нарастване приходите на държавното обществено осигуряване при намаляване на осигурителните вноски и на осигурителната основа и чрез по-висока степен на събираемост; недопускане на допълнителен дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване; подобряване на обслужването при икономичен режим на разходи за администриране на системата на обществено осигуряване при разширяващи се функции и др.
Намалява се общият размер на осигурителните вноски с 0,5 процента за фонд "Безработица" за сметка на създаване на Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите. Предлага се съотношение на вноските между работници и работодател от 70:30% за 2005 г.; размерът на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд остава на 3 процента. Отпада плащането на вноски за сметка на работодателя за фонд "Пенсии" върху обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане, въвежда се диференцирана вноска за фонд "Трудова злополука и професионално заболяване" по групи икономически дейности. При самонаетите, от които повечето са земеделски производители и наети по граждански договори, се предвижда растеж с около 6 хиляди души през 2005 г. спрямо 2004 г.
По приходите за 2005 г. се предвижда да постъпят 382 162,3 хил. лв., в т. ч. приходи от осигурителни вноски от работодатели за работници и служители - 2 249 351,7 хил. лв. (66,5 на сто) от всички приходи; лични осигурителни вноски от работници и служители -775 750 хил. лв. и осигурителни вноски от самонаети лица – 158 405 хил. лв. Събраните суми по актове за начет от контролните органи на Националния осигурителен институт за 2005 г. се очаква да бъдат в размер 97 млн. лв., а от Агенцията за държавни вземания - 90 100,0 хил. лв.
По разходите за 2005 г. се предвижда средствата да бъдат 4 461 768 хил. лв. В тях са включени социалноосигурителните разходи (пенсии, социални помощи и обезщетения), разходите за издръжка на службите за социално осигуряване, разходите за отбранително-мобилизационна подготовка и средствата за резерва за реформата.
Най-голям относителен дял - 82,1 на сто от всички разходи, имат разходите за пенсии. За 2005 г. са предвидени 3 664 733 хил. лв. и 60 млн. лв. за резерва за реформата в социалното осигуряване, като са включени разходите за пенсии от ДОО и републиканския бюджет, добавките към пенсиите на участниците във войните и на репресираните лица, както и пенсиите по международни спогодби.
Предвижда се средният брой на пенсионерите за 2005 г. да бъде 2 306 975 души, което е с около 20 000 по-малко спрямо 2004 г. и се дължи главно на намаляване броят на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст поради нарастването на изискванията за минимална възраст и брой точки по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване.
Средният брой на пенсиите през 2005 г. ще бъде около 2 755 010, при очакван брой за 2004 г. 2 722 126, което се дължи предимно на отпускането на втори, трети и четвърти социални пенсии за инвалидност съгласно чл. 101, ал. З от Кодекса за социално осигуряване. Очаква се техният брой средно за 2005 г. да достигне 373 286 пенсии. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер през 2005 г. ще бъде 133,14 лв. Номиналното нарастване е 9,6 на сто, а реалното - 5,8 на сто, при очаквана средногодишна инфлация за 2004 г. - 6,3 на сто. Средната пенсия на пенсионер ще бъде 52,3 на сто от прогнозирания нетен осигурителен доход за 2005 г.
Разходите за социални помощи и обезщетения за 2005 г. се предвижда да бъдат в размер на 631 601 хил. лв. В разходите по Кодекса за социално осигуряване са включени основно разходите за обезщетения при временна неработоспособност и разходите за обезщетения при безработица, като най-голям относителен дял в разходите за обезщетения при временна неработоспособност заемат обезщетенията поради общо заболяване - 141 154 хил. лв., следвани от паричните обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст - 73 010 хил. лв., и обезщетенията за бременност и раждане - 25 218 хил. лв. В проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г. са предвидени общо 13 500 хил. лв. за финансиране на профилактиката и рехабилитацията на осигурените лица. Разходите за обезщетения при безработица за 2005 г. са предвидени в размер 121 407 хил. лв., като са планирани за 80 654 безработни с право на обезщетения, на които ще се плаща обезщетение със среден месечен размер 125,44 лв. Разходите за службите по социално осигуряване съставляват 1,6 на сто от общите разходи по проекта на консолидирания бюджет на ДОО за 2005 г. и са в размер на 70 986 хил. лв. В проектобюджета са предвидени трансфери от централния републикански бюджет в размер 462 801 хил. лв. Те включват средствата, необходими за изплащане на пенсии за военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии, персонални пенсии, добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война, добавки към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, здравноосигурителни вноски за пенсионерите; трансфер за здравноосигурителни вноски за лицата до 18 годишна възраст и след това ако учат редовно до завършване на средно образование; вноски за фонд "Пенсии" за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване; трансфер за отбранително-мобилизационна подготовка; трансфер за обезщетенията по чл. 233, ал. 1-4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и трансфер за резерва за реформата. Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2005 г. се очаква да приключи с недостиг в размер 623 896 хил. лв.
Предлагат се промени в Кодекса за социално осигуряване. Фиксира се размерът на осигурителните вноски като обща вноска и вноски по отделните фондове на общественото осигуряване. Годишната индексация на пенсиите се предлага да се изчислява по формула, като се дава съответната тежест на инфлацията и на ръста на осигурителния доход. Относно придобиването на правото на инвалидна пенсия се създават специализирани експертни лекарски комисии към Националния осигурителен институт, които да разглеждат експертните решения на ТЕЛК по отношение само на осигурителните права. Преустановява се възможността след получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Предвиждат се промени, които са свързани с диференциация на вноските за фонд "Трудова злополука и професионално заболяване". Предлагат се промени към по-благоприятен режим за учителските пенсии, който се изразява в намаляване на процента, с който се редуцират пенсиите на учителите при ранно пенсиониране, както и увеличаване на добавката към учителската пенсия в случаите, когато учителите не се възползват от тази възможност. Предлаганата промяна засяга пенсиите, отпускани впоследствие, както и отпуснатите учителски пенсии до 2005 г., като преизчислението за тях ще бъде извършено служебно.
В проведените разисквания бяха поставени и обсъдени въпроси, сред които: как би се отразил върху разходната част на бюджета един засилен контрол върху решенията на ТЕЛК и НЕЛК; кога Националният осигурителен институт ще престане да получава субсидии и ще изчезне ли дефицитът във фонд "Пенсии"; защо се задържа увеличението на обезщетението за безработица и за отглеждане на малко дете; защо се правят опити да се редуцират инвалидните пенсии; приближава ли ни обсъжданият бюджет към европейските критерии за осигуряване и др.
След като бяха дадени изчерпателни отговори и приключване на разискванията беше проведено гласуване: с резултати "За"- 11 гласа, "Против"- 6 гласа, "Въздържал се"- 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., №402-01-62/9.11.2004 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Преди да преминем към дискусия по законопроекта господин Георги Николов – председател на Сметната палата, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сметната палата представя настоящето становище по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за Сметната палата. То съдържа преценка за законосъобразността на изготвянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание, както и за съответствието на структурата и съдържанието му с изискванията на Кодекса за социално осигуряване и другите закони, свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване. Становището съдържа и преценка на Сметната палата за възможните рискове при изпълнението на бюджета от държавното обществено осигуряване за 2005 г.
В тези три части е структурирано и изложението.
На първо място, отново подчертавам, е частта по законосъобразността на изготвянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание. Спазени са разпоредбите на чл. 19, ал. 2 и чл. 36, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване при изготвянето на законопроекта от Националния осигурителен институт, утвърждаването му от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и представянето на законопроекта в Министерския съвет за съгласуване със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
На второ място, законопроектът е одобрен от Министерския съвет с Решение № 881 от 8 октомври 2004 г. и е внесен в Народното събрание на следващия ден – 9 октомври същата година. Той е разпределен от председателя на Народното събрание с Разпореждане № 450-01-358 от 9 ноември 2004 г. на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
По структурата и съдържанието на законопроекта.
1. Структурата и съдържанието на законопроекта съответстват на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване. Законопроектът е съставен по бюджетната класификация за държавния бюджет, с което са спазени изискванията на чл. 19, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване.
2. В законопроекта не са включени приходи и разходи извън определените с Кодекса за социалното осигуряване и други закони, свързани с държавното обществено осигуряване. Предвидено е увеличение на разходите за текуща издръжка на службите по социално осигуряване, което е наложено от възлагането на нови функции на Националния осигурителен институт. Уточняваме, става дума за включване на доверени лекари в трудово-експертните лекарски комисии и в Националната експертна лекарска комисия, както и администрирането на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
3. Което е важно във връзка и със следващите закони, които предстоят да се приемат за бюджетите: трансферите в законопроекта са съгласувани със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., като трансферите по ал. 3 на чл. 1, Раздел 3А от законопроекта съответстват на трансферите по чл. 1, ал. 2, т. 1.2. от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г. Трансферите по чл. 4, ал. 3, Раздел 3Б и чл. 5, ал. 3, Раздел Б от законопроекта съответстват на трансферите в становището на Министерския съвет по чл. 1, ал. 2, т. 2.1. от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., с което са осигурени средства за фонд "Условия на труд" съгласно изискванията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд за провеждане на мероприятия за подобряване на условията на труд.
На следващо място, осигурени са средства за Агенцията за хората с увреждания съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2, буква "в", чл. 12, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване за парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждане на работоспособността.
4. Предвидените трансфери по бюджета на Националния осигурителен институт от Националната здравноосигурителна каса по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социалното осигуряване по актове за начет за здравно осигуряване съответстват на трансферите в Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
5. Предвидени са дефицити по бюджетите на фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство", които са покрити с излишъците по бюджетите на другите фондове на държавното обществено осигуряване и с част от предвидения трансфер от републиканския бюджет.
6. Не са предвидени, както и през предходни години, постъпления по бюджета на НОИ, формирани като процент от приходите от осигурителнте фондове за държавното обществено осигуряване, каквото е изискването на чл. 20, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване поради обективни причини, а именно посочените вече дефицити по фондовете "Пенсии" и "Общо заболяване и майчинство". Не са предвидени и отчисления от бюджетите на фондовете за държавното обществено осигуряване за формиране на общ резерв поради продължаващата реформа в социалното осигуряване.
7. Подобрена е структурата на законопроекта. За по-доброто структуриране на показателите в отделните бюджети е целесъобразно те да се номерират по подобие на показателите в Законопроекта за държавния бюджет. В ал. 4 на членовете от 1 до 7 трябва да отпадне излишният текст "дефицит или излишък". С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени – това е т. 8 – промени в Кодекса за социалното осигуряване, с които, на първо място, се регламентират размерите на осигурителните вноски в Кодекса за социалното осигуряване, които са определяни досега с ежегодния Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е една трайна уредба, която действително така трябва да бъде решена.
На следващо място, с промените се създават нова организация и контрол върху експертните отношения на ТЕЛК и Националната експертна лекарска комисия при издаване на разпореждания за отпускане на пенсии за инвалидност и добавки за чужда помощ, което вероятно и сигурно ще внесе подобрения в дейността на Националния осигурителен институт.
9. Предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване са целесъобразни, но те би трябвало да се направят с отделен закон, тъй като Законът за бюджета на ДОО е с едногодишно действие и с него не би следвало да се правят промени в трайни отношения, които се уреждат в кодекса. На същото основание би следвало да се преценят и предлаганите промени в Закона за Комисията за финансов надзор, които не са свързани пряко със Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Последната точка в този раздел – 10. Към законопроекта е приложена план-сметка за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за 2005 г. съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Третата част, сравнително кратка, това са преценените от Сметната палата възможни рискове при изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. Тези рискове според Сметната палата са следните:
Първо, продължаващото преструктуриране на икономиката и предстоящата приватизация на големи предприятия с голям брой персонал могат да доведат до намаляване на приходите от осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Второ, ангажирането на контролните органи или както е по закона – финансовите ревизори на Националния осигурителен институт с административното обслужване на гражданите във връзка със здравното осигуряване намалява времето за изпълнение на преките им задължения, което може да окаже влияние върху събираемостта на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване.
Трето, липсата на определен ред и орган за съхраняване на ведомостите за заплати на ликвидираните търговски дружества в частен капитал може да доведе до издаване на неточни документи за осигурителния стаж и работната заплата на лицата в тези дружества при тяхното пенсиониране.
На последно място, през 2005 г. Националният осигурителен институт ще извършва административно, техническо, счетоводно, правно и информационно обслужване на фонда "Гарантирани вземания на работниците и служителите". В Кодекса за социалното осигуряване и в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя не е предвидено да се отчисляват средства за покриване на разходите за обслужване на този фонд, което може да наложи увеличаването на разходите за издръжка на НОИ.
Уважаема госпожо председател, независимо че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване не се разглежда едновременно с трите закона, Сметната палата още веднъж декларира, че е осъществена връзка между трите законопроекта, което дава възможност за последователното обсъждане и приемане на отделните закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Тъй като остават пет минути до почивката, не е подходящо да започваме дискусия сега. Сега ще обявя половин час почивка и след това ще преминем към дискусия по законопроекта.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Имате думата за изказвания по законопроекта.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз разбирам, че социалните закони са по-малко интересни за разлика от дебатите по социалните въпроси, но, така или иначе, трябва да ги започнем и по този изключително важен бюджет – бюджетът на Националния осигурителен институт. Той представлява една изключително голяма част от националния бюджет и, от друга страна, това е бюджет, който касае близо една трета от българското население. (Шум в залата.)
Определено считам, че това е един бюджет на статуквото, един бюджет, който в крайна сметка не гарантира реално увеличение на доходите на част от населението. Нещо повече, той продължава да разтваря ножицата между доходите на хората в неактивна възраст и доходите на хората в активна трудова възраст. (Силен шум в залата.)
Аз, понеже имам достатъчно време за изказването си, ще изчакам за малко тишина в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: В приходната част на консолидирания бюджет се предвиждат приходи в размер на 3 млрд. 382 млн. лв. като допълнителната субсидия за 2005 г. ще бъде също една доста значителна сума – 623 млн. 896 лв. Независимо, че при реформата на пенсионната система приехме фондовия принцип като водещ, бюджетът на Националния осигурителен институт в този му вариант не може да се самофинансира и всъщност това е един показател, че формулата за формиране на приходи и разходи, и, разбира се, съответно фондовата система не работи в най-добрия вариант, което всички очаквахме.
С предлагания бюджет се намалява осигурителната тежест за работодателите за тази година, за следващата година. При положение, че се прие данъчната ставка по Кодекса за социално и пенсионно осигуряване да бъде 15%, всъщност на база, данъчната тежест на работодателите ще намалее с 6,81%.
В същия този бюджет, който ни се предлага, се увеличава осигурителната тежест за наетите лица. От една страна е увеличението на минималния среден осигурителен праг със 7%. От друга страна е процентното увеличение на индивидуалното участие от 25 на 30%, което вие знаете, или общо на физическите лица тежестта се увеличава с 19,81%.
Но това са неща, които всеки един от нас може да ги направи като изчисление, да ги прецени и ги констатира. За мен обаче е по-важно да констатираме другите измерения, другите процеси, които протичат в предлагания законопроект за държавно обществено осигуряване и оттам да си зададем въпроса – догонваме ли доходите на хората в третата възраст в европейските страни, в Европейския съюз, към които ние ще се присъединим само след две години?
На второ място да поставим въпроса: справедлива ли е нашата социалноосигурителна система тогава, когато социалната пенсия е изравнена с минималната пенсия за прослужено време и старост?
На трето място да поставим друг въпрос – редно ли е ежегодно с промените в бюджета на Националния осигурителен институт да се правят промени на основни закони, които са приети в Република България?
И аз ще се помъча да кажа моята теза и моето виждане и, разбира се, да дам и съответни предложения.
Реално през 2005 г. средната пенсия, която ще бъде 133,40 лв. ще се увеличи в сравнение с 2004 г. с 2,86 лв. Чисто и просто! Два лева и осемдесет и шест стотинки е средното увеличение на средната пенсия. (Реплики.)
Средната пенсия, господин Адемов, за миналата година е 130 лв.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сто и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Средната социална пенсия ще стане 60 лв. В същото време, уважаеми госпожи и господа, се предвижда минималната пенсия за прослужено време и старост да бъде 69 лв., но забележете, че това ще бъде от средата на годината или фактически ние отличаваме минималната пенсия от социалната пенсия с някакви си 2-3 лв. Сами разбирате, че в крайна сметка тук е нарушен осигурителният принцип.
Аз искам да попитам, защото все пак всички ние тук с вас коментирахме и данъчни закони, и политика на доходите, непрекъснато говорим за по-добри икономически показатели, но в крайна сметка защо с този бюджет тази година се правят едни еквилибристики, с които се ограничават досега давани права, съобразно законите на страната?
Миналата година ние приехме, че таванът на пенсията ще бъде равен на 35% от тавана на осигурителния доход. На 1200 лв. осигурителен доход таванът на пенсията беше 420 лв. Тази година таванът на осигурителният доход става 1300 лв., само че таванът на пенсията остава на 420 лв., не на 455 лв., т.е. прибираме едни 35 лв. тихомълком ежемесечно.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И то на 10 хил. човека!

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: На следващо място искам да попитам: как е възможно при положение, че досега плащането на осигуровката за майчинство е била винаги на равнището на минималната работна заплата, тази година то остава на същото равнище от миналата година, тоест 120 лв., при положение, че минималната работна заплата става 150 лв., тоест и от майките, от жените, които са в отпуск по майчинство, ние вземаме по 30 лв. месечно.
Ще продължа нататък. Осигурителните плащания за обезщетения за безработица са в рамките от 80 до 140 лв. За първи път тази година осигурителните плащания остават на предишното равнище от миналата година, и забележете, максималното обезщетение при безработица ще бъде под минималната работна заплата. Извинявайте, не се ли нарушава осигурителният принцип, не се ли нарушава стремежът ние да се осигуряваме при безработица?! Аз ще се осигурявам на 800 лв. и в крайна сметка ще получа обезщетение, ако съм безработен, не дай си Боже, по-малко от минималната работна заплата! И тук отново – леко и внимателно свиване на парите, които ще се дават в тази насока.
Мога да продължа нататък, защото има твърде много неща, които могат да се поставят на дискусия днес. Защото когато говорим за пенсионна реформа, когато говорим за реформа в една изключително трудна и тежка система, имайки предвид демографските процеси, ние трябва да бъдем наясно – какво сме предвиждали, какво се е случило, какво става и какви мерки ще предприемем в тази насока. В случая освен затягане на коланите в този бюджет аз не виждам нищо друго.
Понеже говорихме за осигурителните правила, в Кодекса за социално осигуряване ние с вас се осигуряваме за всички видове рискове – за болест, за майчинство, за безработица, за прослужено време и старост. Изведнъж се явява едно допълнение, че тези от нас, които получават пенсия за прослужено време и старост, няма да имат право на пенсия за инвалидност. Кое налага тази допълнителна ревизия на Кодекса за социално осигуряване?! Кое налага с бюджета на НОИ да продължават да се свиват всички онези параметри на плащанията, които са абсолютно необходими за гражданите?!
Какво считаме, че трябва да се направи и какво ще предложим? Ние определено считаме, че минималната пенсия категорично трябва да се откъсне от социалната пенсия. Считаме, че е напълно във възможностите на този парламент, на Бюджет 2005 минималната пенсия да бъде 105 лв. – близка, даже малко по-малко от гарантирания минимален доход, който за 2005 г. се очаква да бъде 107 лв.;
Уважаеми госпожи и господа, 70% от нашите родители живеят с малката потребителска кошница. Сами разбирате, че малката потребителска кошница – това са тези 107 лв. месечно. Може ли да си работил 32 или 35 години и да получиш 64, 68 или 70 лв. пенсия?!
Определено считаме, че е във възможностите на Бюджет 2005 да гарантира, да осигури това откъсване на минималната от социалната пенсия и минималната пенсия да стане 105 лв.
Ние ще направим още едно, друго предложение, което вие не приехте в един друг закон – в Закона за данък върху добавената стойност. Ние направихме компромис и приехме той да бъде 20%, защото знаем, че от нищо нещо пари не се правят, но предложихме диференцирани ставки на ДДС за онези неща в малката кошница – за лекарствата, за хляба, за млякото, за най-необходимото, за най-насъщното, което всъщност консумират тези български пенсионери. Затова ние ще предложим на всеки български пенсионер месечно, който е изразходвал срещу фискален бон, срещу доказан разход за лекарства, мляко и хляб до 60 лв. покупателен разход, да му се върнат 10 лв. ДДС. Годишно 120 лв. не са много, но това е онзи данък върху добавената стойност, който вие не искахте да го намалим за хората в третата възраст. А те са онези, които най-много боледуват, които за съжаление са останали на хляб и мляко.
Няма да се разпростирам повече по този бюджет, защото и моите колеги ще се изкажат и ще споделят своите виждания и становища, но категорично искам да кажа, че този бюджет с нищо не подобрява хала на хората, които разчитат на базата на своите осигурителни вноски да живеят малко по-достойно в достойна България, присъединяваща се към достойна Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Василев за изказване.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, преди малко този бюджет беше наречен бюджет на статуквото. Аз ще си позволя да бъда малко по-рязък. За мен това е бюджет на мизерията! Четири милиарда и четиристотин и шестдесет милиона лева за два милиона и седемстотин хиляди пенсионери, които се очаква да бъдат през 2005 г. – поне така пише в мотивите. Как правителството ще се грижи за възрастните хора с тези 4 млрд. 460 млн. лв.? Какво предвижда? – Записано е в самите мотиви на бюджета.
Първо, като увеличи социалната пенсия от 53 на 60 лв. Дами и господа, 60 лв. пенсия – две години пред прага на Европейския съюз!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но без никакъв принос за тази пенсия, бе, Василев!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Нека да са 100 лв., нека да са 150 лв. Колко получават огромна част от пенсионерите в България?! Какво може да плати един пенсионер със 150 лв.? Дали да си плати лекарствата – с 20% ДДС, които са едни от най-скъпите в Европа?! Дали да си плати храната – по 2 лв. на ден за храна?! Дали да си плати електричеството?! За телефона и парното – няма проблеми, защото си ги изключват.
Какво предлага правителството на второ място? Като намалее броят на новоотпуснатите пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Хей така ще се грижим за хората! Трябва да намалее броят на пенсионерите, които получават пенсия за инвалидност!
По-нататък има един абзац, който не ми се четеше, но ще го кажа: “като се намали броят на пенсионерите, защото се увеличава възрастовата граница”. Разбирам, че тук не става дума за политика на НОИ. Господин Христосков е тук. Става дума за държавна политика, защото Националният осигурителен институт прави това, което му се задава от правителството.
Какво става в същото време в държавата? Нямало пари. Миналата седмица тук министър Милен Велчев внесе доклад относно причините за формиране на бюджетния излишък. Там пише: “от данък добавена стойност – 467 млн. лв. министър Велчев е събрал повече тази година, от акцизи – 108 млн. лв., от мита – 73 млн. лв., от данък физически лица – 120 млн. лв. и т.н.”. Много похвално. Той е събрал близо 1 милиард лв. повече данъци. Къде са отишли и къде отиват тези допълнителни приходи? Отиват… Хайде, няма да се връщам към алеята на пенсионера, защото на пенсионера му трябва повече висока пенсия, отколкото алея. Отиват за други неща. Отново се говори за предварително изплащане и погасяване на дългове на България. Не може тази държава да плаща предварително, когато пенсионерите в нашата страна са в такова състояние.
Мога да кажа, че Съюзът на демократичните сили като дясна политическа сила е наясно, че богата държава от бедни хора не става! Напротив, хората трябва да се чувстват по-добре, да са по-богати. Тогава пазарът ще е по-голям, тогава ще имаме и по-големи стимули за икономия. Не може с бедни хора да правим богата държава. Не можем с тези пенсии да отиваме в Европа, с тези заплати дори!
Какво ще стане като въведем еврото през 2009 година? Знаете ли средно с колко поскъпва животът в европейските страни при въвеждането на еврото? Ние сме били готови да въведем еврото. Ами не сме готови да въведем еврото! И тук не става въпрос дали отговаряме на критериите за инфлация, за финансова стабилност, за макроикономика и т.н. Тук става въпрос, че като въведем еврото ще имаме големи социални неприятности в тази държава.
Явно е, че има нещо много порочно и сгрешено в цялата тази политика на осигуряване и политика на доходи. Защото, пак повтарям, тези два бюджета – този бюджет, заедно с републиканския бюджет, са неразривно свързани. И в републиканския бюджет, в консолидирания бюджет отново според нас се крият най-малко 2 милиарда и половина лева. Тази година са скрити милиард и над милиард. За следващата година е заложено скрито преизпълнение от 2,5 милиарда. Защо тези пари не бъдат включени в бюджетите? Защото от републиканския бюджет тук има трансфер, защото собствените приходи са някъде около 3 млрд. 300 млн., останалите милиард и нещо се допълват от държавата в бюджета. Значи има начини, в които наред с мисълта за ускорен икономически растеж, който може да бъде още по-висок от това, което се залага от правителството, ние трябва да помислим и за всички тези хора, които работят, получават заплати, отчисляват за пенсии, хората, които получават пенсии. Защото не можем да изтъкваме предимството, че сме с ниски заплати. Това било предимство на българската икономика. Ами, че не е това предимството на българската икономика. Никой вече не търси хора с ниски заплати, защото те са ниско квалифицирани. А ниските заплати означават ниски отчисления за пенсии и означават ниски пенсии. Цялата философия не можем да я разглеждаме разделена от цялата осигурителна философия, от икономическата философия на тази държава.
В заключение, ще заявя, че Съюзът на демократичните сили няма да подкрепи този бюджет и за второ четене ще предложи ново виждане. Сигурен съм, че в тази зала ще чуем и други изказвания в тази посока, тъй като въпросът е много сериозен. Той е колкото политически, толкова и социален. Той е свързан с икономиката на България и с всичко това, което ние можем да осигурим на хората в тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През 2001 г. българските граждани чуха много обещания. Цитирам: “Незабавно, но не символично увеличение на доходите, особено на земеделските пенсии. Периодично осъвременяване на достигнатите равнища на пенсиите в съответствие с реалното поскъпване на живота. Увеличаване на добавките, получавани от преживелия съпруг. Повишаване на обезщетенията при бременност, раждане и отглеждане на дете.” Дори такъв ангажимент, такова обещание беше повторено през 2002 г. “Намаляване на осигурителната тежест. Стимулиране на частните пенсионни фондове и развитие на третия стълб на пенсионната система.” Мога да изброявам още.
Може ли някой да каже, че е изпълнено едно от тези обещания. През целия период на управлението на Симеон Сакскобургготски, вместо повишаване на пенсиите, реалният размер на пенсиите всъщност намалява. Намалява за миналата година с 3%. Миналата година над 1 млн. 100 хил. пенсионери получиха повишение от 3,33 лв. до 5,20 лв. и то от 1 юни. Тази година обаче Симеон Сакскобургготски е по-щедър – от 1 юни ще се повишат пенсиите на 2/3 от пенсионерите с 4 лв. до 8,50 лв. С цели 0,67 ст. повече, отколкото миналата година ще се повишат пенсиите. И никакви обяснения за това какъв бил размерът на средната пенсия не може да отнеме заключението на всеки нормален човек. Защото българските граждани са точно такива – нормални хора, когато си пресмятат увеличението, когато на 100 лв. пенсия от 1 юни те ще получат 7 лв., а не казаните тук и в двата доклада, вероятно пак ще се повторя.
Ето тези 7% повишение на пенсиите трябва да компенсират инфлацията. И всъщност за 2005 г. ще има по-голям спад на реалните пенсии на пенсионерите и той ще бъде 4%. Това означава, че пенсионерите ще живеят по-лошо. Миналата година живяха по-лошо от 2003 г., 2005 г. ще живеят по-лошо от 2004 г. Ето вие така разбирате изпълнението на обещанията, които дадохте на българските граждани. Не само ги дадохте, а ги повтаряхте и сега даже се осмелявате да говорите, че това са реалните достижения на управлението на Сакскобургготски.
Как увеличихте добавките на преживелия съпруг? Може ли някой да отговори на този въпрос? Защо поехте такъв ангажимент, след като добавката за преживелия съпруг си остава 20%, толкова колкото беше 2000 г. Или може би го оставяте за някакво далечно бъдеще, когато се надявате, че отново с приказка, разказана на българските граждани, те ще ви гласуват доверие.
Как ще обясните на една много значима част от българските граждани и много важна, бих я нарекла, част от българските граждани, които отглеждат децата си? Вие обещахте повишаване на обезщетенията при бременност, раждане и отглеждане на дете и в същото време отнехте за един доста сериозен период от време подкрепата на бременните жени. И след натиска на парламента това беше поправено. Обаче вие не сте забравили каква е вашата политика, защото сега отново за първи път правителството на НДСВ и ДПС замразява размера на обезщетението за отглеждане на дете. Ще го повторя още веднъж – за първи път, за първи път!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): През последните 15 години.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не знам дали е в последните 15 или колко години. Последните 15 г. със сигурност. Винаги обезщетението за гледане на дете се е движило заедно поне с минималната работна заплата. Ето това е подходът към децата, към бъдещето на България, към отглеждането на децата, към стимулирането на семействата, отношението към демографската криза, към управлението на Сакскобургготски.
И защо да се осигуряват хората? Може ли някой да отговори – защо да се осигуряват хората? Напротив, с тези мерки вие ги стимулирате да си крият доходите и ще бъдат прави. Защото, когато взимаш от един човек, и то му взимаш от доходи, които са му безкрайно нужни днес, ти му казваш инвестирай за утре, като му взимаш тези пари. На практика се оказва, че утре го обричаш на още по-голяма мизерия.






Всъщност вашата политика не е да вадите сивата икономика. Вашата политика е точно обратното – да тласкате хората в сивата икономика, с тези мерки и с такива, които предприемахте в предишните години. Затова осигурените лица в България са замръзнали на нивото на 2001 г. Замръзнали са и няма да се размразят, защото вие сами признавате, че следващата година броят на осигурените лица ще се повиши с 60 000 – цели 60 000 души, с всички мерки, които предлагате, с всички разходи, които предлагате и половината от тях ще бъдат повишение за сметка на бюджета, субсидирани работни места.
Ето това всъщност е основният проблем. Ако се решават тези въпроси на икономиката с всички предложения, които могат да дадат този шанс на хората – сами да поемат грижата за себе си, а не да се чувстват контингент на Сакскобургготски или на министъра на труда и социалната политика, може да се говори и за по-бърз растеж на пенсиите, макар че нашата оценка е, че и сега може да имат по-високи размери всички заместващи доходи в осигурителната система. Но вместо да предлагате начини за развитие на осигурителната система, вие всъщност тръгвате в една посока, и то много уверено тръгвате в тази посока, да ерозирате осигурителната система. Министърът на труда и социалната политика беше казал, че пенсионният модел е добър. Аз също смятам, че пенсионният модел е добър, но смятам, че след този бюджет пенсионният модел няма да е добър. Той ще стане по-лош. Защо? Защото:
Първо, запазва се така нареченият консолидиран бюджет. Още повече, че вие дори засилвате тази консолидация на различните осигурителни рискове, защото в Кодекса за социалното осигуряване те вече ще се определят като глобална сума. Ами тогава, защо има фондове, защо има различни осигурителни рискове, след като в края на краищата всичко се събира в един кюп и отива за пенсии.
Кой позволява на българската държава средства, които са взети и от работодатели, и от работещи, за покриване на някои осигурителни рискове – например, осигурителен риск “Безработица” или осигурителен риск за трудова злополука, да се плащат пенсии, в т.ч. и на тези, които нямат принос в тези рискове. Кой разрешава това нещо? Това е принцип, който може да се прилага в данъчното събиране на средства, но това по никакъв начин не отговаря на принципите на осигуряването.
Ние категорично се противопоставяме на тези опити, за това държавата да не носи своята отговорност, а тя да се прехвърля на работещите и на работодателите.
Кажете ми защо фонд “Безработица” трябва да завърши 2005 г. със 160 млн. лв. излишък, при разход от 130 млн. лв. Защо? За да отчита следващата година отново преизпълнение на бюджета ли? Ами, той е заложен предварително. Миналата година разходите отново са били по-малко от излишъка, 2003 г. също. Има достатъчно вече данни, достатъчно аргументи, за това че вноската за безработица не може да остане толкова, колкото е сега, дори и при 3,5%. Аз тук ще отворя една скоба и ще кажа – това, че вноската за безработица стана 3,5% беше резултат от една много жестока битка в Комисията по труда и социалната политика, защото управляващите се канеха да я запазят с текстове в Закона за гарантираните вземания. Нали го помните това? И когато ние казахме, че не можем да приемем такъв подход за един и същи риск да има различни размери на осигурителната вноска с много аргументи всъщност се преборихме за тази макар и малка справедливост, но защо тя трябва да бъде 3,5%, след като излишъкът е с 30 млн. лв. повече отколкото са разходите. Разходите са 130 млн. лв., а излишъкът е 160 млн. лв. За да прави някой с осигурителните средства чешмички, за това ли вземаме от хората пари? За да си прави някой PR? Няма значение кой е той. И да злоупотребява управлението с неволите на хората, които си отделят от средствата, за да могат да се осигурят и да се движат в рамките на закона.
Защо смятаме, че ерозирате осигурителния модел? Защото държавата не поема своята тежест. Защото военните в България по всички закони – за изпълнение на наказанията, за МВР и т.н., имат привилегията, дадена им от Народното събрание, да се пенсионират единствено при едно условие – 25 години трудов стаж, независимо от възрастта. Затова държавата внася 3% повече вноски.
В същото време работещите при първа категория труд, работодателите внасят 15% повече вноски, при постигането на три условия за достигане на пенсия. А кой ще плаща пенсията на военните? Кой ще плаща? И после казваме, че държавата подкрепяла системата. Не, държавата си спестява разходи и казва, че подкрепя системата.
За 2004 г. парите, които внася държавата като осигуровки на тези лица – офицери, сержанти, длъжностни лица и не знам още какви от тези ведомства, няма да достигнат за изплащане на техните пенсии. Това е дълбоко погрешно, защото никъде вътре в държавното обществено осигуряване няма фракции на различни групи от хора, а всички са обединени в един консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване и конкретно за фонд “Пенсии”. Дори и така, макар и погрешно погледнато, за да е ясно, излиза, че не държавата дава пари на пенсионерите, а осигуряващите се подкрепят държавата. Защото от техните вноски, от вноските на работещите, от вноските на работодателите ще се плащат и тези пенсии.
За следващата година нещата са още по-драстични. За по-следващата – са още по-драстични. Така че трябва да се намери тази справедливост в обществото и за всеки човек трябва да се внася толкова, колкото ползва той като условие за пенсиониране. Защото за огромната част от хората бариерата е толкова висока, че те трудно я постигат! Някои дори не доживяват да я постигнат. Но за тези, които имат малка бариера, които на практика могат да се пенсионират и на 45 години, при това с несравнимо по-високи пенсии, държавата си е определила 3% пенсия. Аз мисля, че е крайно време това да се коригира. Защото не може осигурителната тежест да носи тежестта на държавата.
Освен това отварянето широко на вратите за осигуряване на целия осигурителен принос от бюджета на държавата за една огромна група български граждани, които са не обикновени, както всички останали, а са много привилегировани, всъщност засилва тази несправедливост – и за държавните служители, и за военните, и за цялата съдебна система, държавата продължава да внася цялата осигурителна вноска. Те нямат свой личен осигурителен принос.


И искам да ви кажа следното нещо. Защото непрекъснато се питаме откъде да вземем пари, има ли ги, няма ли ги. От 2000 г., откакто влезе в сила новата осигурителна система, до тази година от бюджета на държавата са изплатени вместо лични вноски 610 млн. лв. Шестстотин и десет милиона лева, които, ако бяха събирани като резерв, сега щяхме да имаме много по-голяма свобода и много по-голяма сигурност за всички онези хора, които имат своя принос в осигурителната система, и за всички, които ползват тези части от осигурителната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Тоткова, извинявайте, че ще Ви прекъсна за минутка.
На посещение в българския парламент е германска парламентарна делегация от Бундестага, начело с господин Хагеман – заместник-председател на Комисията по петициите. Моля да ги поздравим. (Всички депутати стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз се радвам, че делегацията може да присъства, може би случайността е довела до това, и да слуша дискусия точно по осигурителната система. Защото развитието на осигурителната система е проблем не само за България, тя е проблем за всяка една държава. Въпросът е, че едни държави се справят навреме и по-лесно, други – като нашата – се справят късно и по-лошо. Това е основната разлика и за мен това е изключително тревожно.
Уважаема госпожо председател, за Закона за бюджета могат да се кажат много неща. Аз искам да кажа, че ако не се предприемат спешни действия от парламента за развитие на българския осигурителен модел, този модел ще се разпадне. Досега винаги съм казвала с много голяма предпазливост, че ще се наруши доверието в него, но сега си мисля, че ако осигурителният модел в България продължава ерозира в същия дух, той ще се разпадне. Защото започват да се отварят и други врати, започват да се нарушават основни правила, които българският парламент е приел, които водят не до консолидиране на средства, не до търсене на възможности и то от реалната икономика, а не чрез административни методи с въвеждане на прагове, регистрации и какво ли още не, а чрез реално развитие на икономиката да се повишават приходите и оттам да има средства за разходи. Просто се тръгва по една система отново да отваряме вратите, за да може, защото хората нямали работа, да се пенсионират. Аз мисля, че задължението на управлението е не да отваря вратите за пенсиониране, а да създава условия за работни места.
Затова ние сме разработили такъв пакет от мерки за развитие на българския осигурителен модел, който е умерен, който не залита нито в едната посока, нито в другата посока. Струва ми се, че такъв умерен подход в развитието на осигурителния модел е подход, който би могъл бързо да доведе до добър резултат за осигурителния модел. Ние сме тези, които носим отговорност за държавата. Защото все още си мисля, че всеки един от нас знае, че сме парламентарна република. Отговорността на всеки един от нас е изключително голяма и ние я възприемаме именно като такава отговорност. И точно защото носим своята отговорност пред българските граждани, нашата парламентарна група не може да подкрепи такъв Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, в който няма политика, в който има връщане назад, в който се ощетяват хората, в който не може да се очаква развитие напред. Защото спестените пари само от фонд “Безработица” отиват за други неща. Дори при този огромен бюджетен излишък правителството не намери сили да даде толкова пари за коледна добавка на пенсионерите, колкото даде миналата година. Миналата година за коледна добавка, без да има такъв излишък, правителството отпусна на Националния осигурителен институт 113 млн. лв. Тази година при този огромен бюджетен излишък правителството отпусна 103 млн. лв. Това не е политика за българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
За процедурно предложение – господин Димчев.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение преди да продължим понататъшните разисквания по Проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване да преминем към Проект за решение за откриване на частно висше училище самостоятелен колеж по туризъм и застраховане със седалище община Минерални бани.
Предложението за включване в дневния ред, както знаете от вчера, е направено на основание чл. 30, ал. 3 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание от народните представители от всички парламентарни групи, което предпоставя достатъчно широко съгласие и разбиране за приоритетността на проекта за решение.
Затова моля да подложите процедурното предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не знам кое обстоятелство от изключителна важност и спешност налага да прекъснем дискусията с това процедурно предложение. Да прекъснем дискусията, да гласуваме проекта за решение, който е влязъл в програмата за тази седмица, и след това да продължим. Това предложи господин Димчев.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): А ние от кои парламентарни групи сме, та не знаем това?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ако бюджетът на НОИ е по-маловажен от едно частно училище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съгласна съм изцяло с Вас, госпожо Масларова.
За обратно процедурно предложение има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че е гротескно! Може ли да прекъснем дискусията по бюджета на държавното обществено осигуряване, защото някой е направил предложение за създаване на висше училище? Ако е включено в дневния ред, ще му дойде времето. Ако не е включено, аз ще си изразя волята чрез гласуване. Но такова скандално подценяване на темата, която сега разискваме, се случва за първи път!
Моля господин Димчев да си оттегли предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Настоявате ли за предложението си, господин Димчев? Добре, ще гласуваме това предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 54, против 40, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
За изказване – господин Христо Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди всичко останах втрещен отново от новия морал, който ни предложиха. Оказа се, че девизът "Вземи каквото можеш и бягай" е в пълна сила в тоя парламент. Жалко, господин Илчев! Много жалко! Жалко за Новото време, жалко за новите идеи, но големите лъжи!
Приятели, да продължаваме. Оказа се, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е една много маловажна работа. Явно това е и политиката на НДСВ, на управляващите. Аз не искам да се спирам на цифри. Искам само да подчертая нещо, което е очевадно - този бюджет, господин Христосков, е направен на валутен курс 1,66 лв. за долар. Смятате ли, уважаеми народни представители, които сладко си чуруликате по ландщайн времето, че той ще стигне, този фантастичен курс на долара, при това положение на глобалната политика, за да покрие този бюджет? Едва ли този долар в тая ситуация, в която се намира светът, ще бъде покачен. Никога Съединените щати и Алън Грийс Банк няма да си позволят един огромен дефицит само и само да покрият бюджета на НОИ, за да излезе.
Аз мисля, че финансистите, които са съставяли този бюджет, са го правили сигурно в добро почерпено състояние. Но нещо, което ми прави впечатление, е, че е заложена инфлация 3,6%. И не върви на един десен политик, за който аз не считам да ставам популист, това е работа на госпожа Масларова. Тя обича тия работи – кошници, хладилници.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз не ги казвам тия работи, светът го казва.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Обаче е неприятно това, че наистина, приятели, нашето население, което трябва да получава пенсии, до такава степен да бъде пренебрегнато… То бива, бива, ама чак толкоз не бива.
Вчера ни поканиха на една Правна комисия, на която трябваше да приемем Закон за отнемане имуществото на незаконно забогателите. И се оказа, че едно време народната власт – правя едно отклонение – ни разрешаваше да имаме по един панелен апартамент, по една ръждясала "Лада", по едно малко лозе и 35 кв.м виличка. И изведнъж, видиш ли, след 10 ноември се оказа, че България, София, Варна, крайбражието е цял Лас Вегас със скромни заплати, хора с червени книжки вдигнаха цели палати, цели комплекси.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Все пак да кажем нещо по законопроекта.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Да, ще кажем и за закона, защото тия пари, уважаеми колеги, са точно на тоя народ, който даде 40 години от своя живот да построи това състояние, в което България беше до 10 ноември, и след това беше ограбено от новите барони. И ние в тоя момент, господин Адемов, се чудим защо на нашите пенсионери минималната пенсия от 53 лв. ще става на 60 лв.
Аз не искам да говоря за подигравката към хората, за лицемерието. Заради това станах да се изкажа.
Снощи показват по телевизията на един финансов министър от настоящото правителство хотел от 90 хил. кв. м във Варна, който той прави със заплатата си, заедно с брат си. Отделно друг построен хотел, прави един друг къмпинг на 750 хил. кв. м "Луна" и ние тук си говорим, чуруликаме си, каква голяма грижа имаме към българския народ.
Откъде идват тия пари, бе, приятели? За какво става дума? Тук политически речи ли изказваме или говорим някакви жестоки истини?
Преди известно време ни показват на една екологична министърка новата къща. И тя сигурно е от заплата. Не знам колко декара беше и тя. За какъв нов морал говорим, за каква грижа за пенсионерите, за какво завишаване със 7%, господин Адемов, където Вие ми говорите в момента: "Господин Кирчев, говори по закона".
Сигурно и аз като госпожа Тоткова ще отворя закона и ще започна: защо има 20 хил. намалени пенсионери; защо има 37 хил. други намалени пенсионери? Това е най-лесното – много приказки за нищо.
Това, което ме убива, е тая философия на това управление, което дойде с такива големи лозунги за нов морал, такова плюене беше наляво и надясно, че нищо няма да се допусне, че едва ли не с господин Василев трябваше да пускаме пощенски картички, ако някой излъже за нещо, а елате да видим какво става с БМФ . И се чудим в момента защо няма пари и защо на хората даваме 50, 60, 100 лв.
Аз не искам да демагогствам. Боли ме, защото болните хора стават по-болни, защото тия старци, които в момента са една трета от населението – видях тука 2 млн. 700 хил. души, грубо казано, тези хора наистина едвам съществуват. Сигурно някой ще ме репликира, че от чешмичките имало голяма полза. Ние спорихме тук един ден дали да има НДСВ или да няма.
Вижте, просто съм възмутен от такава пошла демагогия. И да престанем с тая грижа за народа и нека да станат тук управляващите и да кажат, че преди всичко се грижат за себе си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирчев! След толкова професионално изказване, човек трудно може да намери начин как да направи реплика и, разбира се, да не демагогства. Но аз искам да припомня няколко неща на уважавания от мен господин Кирчев. Повече от шест години Парламентарната група на левицата предлагаше – понеже Вие се грижите за тези хорица, 20 или 25% от средствата от приватизация – това, което са направили тези хорица, да се прехвърли в пенсионния фонд. Но точно Вие, господин Кирчев, и вашата парламентарна група не допускаха такива неща.
Аз няма да питам кой изяде БГА "Балкан", кой приватизира "Химко", къде отидоха парите. Няма да питам тези неща. Искам само да ви кажа, че тези неща, за които ние имаме афинитет да ги говорим – за потребителската кошница и за равнището на потребление, се правят от Организацията на обединените нации. Правят се домакински бюджети, по които светът се сравнява не какво е равнището единствено и само на доходите, а каква е покупателната способност на тези доходи, които получават. Тоест какво можеш да си купиш с тези пари, които ти дава държава. Държавата може да ти дава и 50 лв. и да си купиш три пъти повече отколкото, ако ти дават 500. Но това са много сложни неща и те трудно могат да се разгадаят.
Искам да кажа и нещо друго. Когато говорим за пенсионните фондове, когато говорим за проблема на хората в третата възраст, действително много прецизно трябва да преценяваме кой в кой етап какво е направил, кой какви промени е предложил, кой какви закони е предложил, кой какви изменения е направил и общо да търсим решението на тези проблеми. Иначе е много лесно да коментираме за червени бабички, за сини бабички и т.н. Мисля, че е недостойно точно днес в тази зала, когато се води общо взето професионален разговор и дебат, да отиваме на толкова популизъм и на такава политическа плоскост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кирчев! Всеки се изказва така, както преценява. Един може да говори с конкретни данни, а друг може да говори общо, дори и да няма връзка или да има връзка, аз не искам да Ви правя никаква забележка. Но струва ми се, че задължение е на всеки да каже какъв път вижда той и неговата парламентарна група.
Аз Ви питам: Вие пътя на председателя на Парламентарната група на СДС ли ще следвате или пътя на председателя на СДС ще следвате в осигурителната система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Тоткова, извинявам се, че не съм бил разбран и Ви се извинявам, ако нещо персонално съм Ви засегнал. Аз не виждам кой знае каква философия е да отвориш 10 листа, от които 8 са обяснения и 2 листа са пояснения за бюджета, за да разкрие човек диамантената мина, наречена бюджет на ДОО. Така че нека да не се правим на чак толкова големи експерти. В СДС сигурно има достатъчно сили и в момента се разработва концепция, която ще бъде внесена за второ четене, предложения за промени в закона. Така че да не говорим само от първа инстанция, че колко била сложна, видите ли, тази работа. Това са 10 листа, човек ги чете и много добре разбира къде какво става.
Лошото е, госпожо Тоткова, че тук аз не чух Вашата философия, която се занимава с т.нар. нов морал на нашите нови политици тук. Това не виждам тук. Цялата тази демагогия, от една страна, дето строят дворци, а, от друга страна, тръгнали да мислят как ще вдигнат със 7% пенсиите - от 53 на 60 лв., а в същото време децата, понеже няма кой да ги гледа, са по дискотеките и се трепят и дрогират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
За пореден път нашият парламент обсъжда бюджета на НОИ в отсъствието на представители на правителството и при едно много оскъдно, преднамерено пасивно участие на депутати от управляващото мнозинство – от НДСВ и ДПС, но да се надяваме, че и те ще се включват в дискусията.
За този проект на бюджета могат да се кажат предварително две неща. Едното е добро и с него искам да започна.
Бюджетът на НОИ го гледаме по същество в пленарната зала преди държавния бюджет. Дано това да не е само намек, но и реален завой към уважение и реален дебат, свързан с независимите институции, какъвто е бюджетът на НОИ, разбира се, на държавното обществено осигуряване.
Второто е, че при тази незаинтересованост на финансовите, на икономическите фактори в правителството очевидно на бюджета не се гледа толкова сериозно от гледна точка на перспективата в развитието на нашата икономика и социална политика. Ако трябва да гледаме по-конкретно закона, предложените решения, мотивите и ако трябва да се затворим в текущата оценка какво сочат формалните параметри, този бюджет е малко по-добър от миналогодишния. И може би, успокоени от това, депутатите от двете управляващи партии НДСВ и ДПС не проявяват активност. Но ако се върнем към стратегията на самото управляващо мнозинство, заложена в неговата програма и в общия доклад за бюджета, оценката би трябвало да е друга. Този бюджет на държавното обществено осигуряване, и в частност на НОИ, се разминава съществено със заложените стратегически цели преди няколко години и не дава възможност през последната година от мандата те да бъдат постигнати или доближени, освен ако не се стигне до извънредно решение, за което аз ще говоря малко по-нататък.
Какво по-точно, уважаема госпожо председател, в раздадения ни проект подлежи на критика и в крайна сметка подлежи на отхвърляне?
На първо място, тъй като става дума за доходите на над 2 милиона и 400 хиляди души и други, които са засегнати от ресурса, заложен в бюджета на държавното обществено осигуряване, е редно да се запитаме къде е новата политика на доходите. За да не се повтарям, само ще подкрепя говорилите преди мен колеги госпожа Масларова, госпожа Тоткова и господин Василев, които казаха, че чрез този бюджет не се прави нова, очаквана, обещана и реалистична политика на доходите. Защото 7% от 1 юни увеличеие на пенсиите и другите увеличения имат символичен характер, имат последващ характер, а България – година и половина–две преди приемането й в Европейския съюз при дадената оценка, че по равнище не доходите сме дори и под дъното - има нужда от радикална стъпка не догодина, не след 2007 г., а именно сега. Не повишение със 7% номинално на пенсиите – с 4 лв., което средно за годината е два пъти по-малко, а скок в реално изражение с минимум 20%.
И за да не бъда обвинен, че говоря на популистки език или защитавам някаква нереалистична лява програма, ще се позова на очевидния факт, посочен и от експерти, че България след като поддържа минимум 5% темп на годишен растеж на икономиката, на брутния вътрешен продукт, и след като може да достигне повече, би трябвало да заложи най-сетне реален, съществен растеж на доходите и в частност на пенсиите и социалните плащани. След като имаме резерви, които се измерват в милиарди, и след като се подобрява общият баланс на системата на социалното осигуряване, финансовата му система, би следвало да се обърне към тези, чиито пенсии зависят от миналите им плащания и от текущия резултат. След като постигаме висока производителност на труда, която вече се признава, кога най-сетне тя ще намери изражение в доходите и в частност в социалните плащания?
Всъщност моят въпрос, в случая не е към господин Христосков, който стои в дъното на залата, е към политика, който отсъства тук от катедрата: няма ли най-после да направим връзка между едното и другото, за да не говорим, че пенсиите са подаяние? Къде са ви европейските критерии и измервания?
Нещо повече, посяга се на съществени придобивки, а при мизерния живот, който водят повечето от българите, и особено пенсионерите, предизвиква най-малкото недоумение. Защо сте се вгледали в стотинките на хората? Защо ги лишавате, като придобият право на пенсия по общо заболяване, да я получават, ако получават другата пенсия? Колко излиза в края на краищата това? Икономии не се правят от левчета, а икономии се правят чрез запушване на големи и съществени финансови дупки и чрез непрекъснат растеж.
Нещо повече, госпожо председател. Обръщам се към Вас и двамата Ви колеги – проф. Огнян Герджиков и проф. Любен Корнезов, вие тримата сте с основание разглеждани сред топюристите на България. В едното си качество като юристи и в другото, като председателство на нашето събрание, как ще оцените факта, че в Преходните и заключителните разпоредби има 13 поправки на 13 члена на Кодекса за социално осигуряване? Кажете ми как се спазва юридическата практика и правилата – писани и неписани, когато е ясно, че над всичко стои Конституцията, после са основополагащите закони и накрая идват другите?

Втора или трета година, госпожо Касабова, по такъв начин – със Закона за бюджета, се променят основополагащи правила, едното вече го споменах – в чл. 74, но има още няколко такива члена. С тези предложения за 13 членове и над 40 поправки обезкостявате Кодекса за социално осигуряване!
Какво искате, госпожо Радева, понеже Вие ме гледате внимателно? Да въведем бюджетен регулатор на цялата законодателна система? Само след два-три месеца трябва да се върнем към Кодекса за социално осигуряване и да вземем да го преправим.
Продължавам по-нататък. Миналата година, отново по инициатива на НОИ, беше вкарана поправка чрез Закона за бюджета, засягаща социалните плащания, правата на бременните майки. Всички по веригата го прозяпаха и след това тук се срамувахме седмици наред, че някои от нас не са допускали и не са обърнали внимание на Преходните и Допълнителни разпоредби – отнети са базисни права на хората! Това е принципен въпрос, въпрос на правна подготовка и на морал.
По-нататък. Щедри сме в едно, а сме стипци в друго. Четвърта година за такава важна дейност, каквато е профилактиката, рехабилитацията и отдихът, се отпуска на час по лъжичка. Погледнете другите разходи – в това число и част от тях, които са за командировки, административни и т.н., само на административната система. Те надхвърлят всичко, което давате на хората, за да насърчите възрастните и болните да отидат да се лекуват или да извършат профилактични дейности. То и без това остана едно зрънце в държавната система, всичко се разпродаде.
Приключвам със следното предложение: не преди изборите и не от излишъците, сега и в рамките на бюджета! Не под черта, а официално и прозрачно заложете в тази част на бюджета, а след това и в другите, скок на реалните доходи с 20%. Това ще ви осигури подкрепа на опозицията и тогава няма да спорим кой чие гаражче или предприятие открадна, приватизира и т.н. Нека да затворим тази страница, но да напишем за бюджет 2005 първата стъпка в повишение на пенсиите с 20% в реално изражение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли желаещи да вземат отношение по поставените проблеми от господин Петков?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбира се, гледаната тема е поле за много популизъм и голямо изкушение за всички да говорят как трябва да се вдигнат заплатите, пенсиите и т.н. Искам да обърна внимание върху същината на НОИ като пенсионен фонд и да се опитам да дам решението, което моята партия – Съюзът на демократичните сили, предлага, така че НОИ да се превърне от фонд, който събира и веднага разплаща, в истински пенсионен фонд. Ще търся аргументи само в цифрите и ще ги доказвам с политиката, която предлагаме.
Като се прочете бюджетът на НОИ, веднага прави впечатление, че имаме недостиг от 624 млн. лв., който трябва да се балансира чрез трансфер от държавния бюджет. В същото време имаме несъбрани или забавени събирания на тези вноски от 450 млн. лв. – приблизително еднакви суми, които дават възможност да се балансира бюджетът на НОИ. Въпросът е защо тези суми не се събират, защо НОИ няма възможности, с изключение на това да запорира сметките на длъжниците, да събира тези вземания и защо Агенцията за държавни вземания, на която са прехвърлени около 300 милиона такива вземания, не си върши достатъчно активно работата и не е реализирала обезпеченията по тези вземания. Знаете, че на много предприятия, включително и такива, за които се пледира, че са изключително важни за българската икономика, им се дават преференции, отсрочват безкрайно своите задължения към НОИ, като по този начин ощетяват всеки един от нас и влошават икономическата среда в страната. Прави ми впечатление, че в приходите за догодина са предвидени само 50 млн. лв. за събиране от Агенцията за държавни вземания.
Според мен управляващото мнозинство трябва да си отговори на въпроса защо, след като се промени възможността НОИ да успява да реализира тези обезпечения, Агенцията за държавни вземания е създадена специално за това, не може да ги реализира и не може да балансира с приходите, които биха се получили, бюджета на НОИ. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Може би ще чуя това обяснение, д-р Адемов, но на мен ми се вижда нелогично, след като в момента са 300 милиона, отново да разсрочим 250 милиона на тези некоректни длъжници. Подчертавам, че основанията за това разсрочване обикновено са, че са много важни предприятия, в същото време те увреждат икономическата среда в страната.
Това, което предлагаме и което, според мен, е важно, е постепенното превръщане на НОИ в истински пенсионен фонд. Няма как доброволните пенсионни фондове, които създадохме и по силата на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, да имат доходност от 9%, а националният, който акумулира средства в размер на 3 милиарда и 200 милиона, да не може да капитализира.
Нашето предложение е да създадем стълб в НОИ, който да дава възможност чрез капитализация да осигурим един път по-малко плащане, намаляване на осигурителната тежест, а от друга страна увеличаване на пенсиите. Тези две неща очевидно трябва да вървят успоредно. Тази идея има своята реализация. Вече се чуха много гласове, че сме за това да се вкарат в НОИ средства от фискалния резерв, от приватизация и т.н. За съжаление обаче никой не го предлага реално, в този момент не чувам някой да го предлага и става факт. Тогава тази идея получи популярното име “реституция на труда”. Така бихме могли един път да намалим вноските на работодателите и втори път да увеличим пенсиите – едно изключително справедливо и същевременно дясно решение, което си струва да бъде реализирано. Само така можем да стабилизираме Националния осигурителен институт и да го превърнем в реален пенсионен фонд. По този начин могат да се получат и необходимите средства за повишаване на пенсиите и за намаляване на осигурителната тежест.
Къде обаче е актуалният проблем, който виждаме в този бюджет и въобще в политиката по доходите на правителството? Реалният проблем е в споразумението, което беше подписано с Международния валутен фонд. Без доказана необходимост от това споразумение, без то да финансира дефицита по текущия платежен баланс на страната, подписахме споразумение, в което управляващите приеха, че ограничаването на доходите в бюджетната сфера трябва да послужи като сигнал и за реалната икономика. Това е записано едно към едно в споразумението с Международния валутен фонд. Предприеха се и онези мерки, за които говори преди мен проф. Петков, а именно – при възникване на права за нормална пенсия да не получаваш инвалидната – нещо абсурдно, според мен.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде го има?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Наистина става дума за малки пари, които държавата би могла да дава.
За съжаление тогава, освен Съюзът на демократичните сили, никой не вдигна глас срещу това споразумение и то, разбира се, получавайки подкрепата на по-голямата част от народните представители, включително и на съвместните заседания, които бяха проведени, беше подписано. Там се взе едностранно и едностранчиво решение, че вместо ние да насърчаваме икономиката на страната, вместо да насърчаваме растежа на доходите, ще връщаме предсрочно задълженията си към международните финансови институции. Ето, там е проблемът, който днес се изразява и в цифри, и предопределя именно такъв бюджет на НОИ. Според мен решенията трябва да бъдат радикални, трябва да бъдат перспективни и най-после Народното събрание да събере смелост да ги реализира. Капитализацията на НОИ, в смисъл създаването на фонд в НОИ, който да носи приходи, и те да послужат само и единствено за повишаване на пенсиите и за намаляване на осигурителната тежест, според мен е крайно наложително и се надявам да се събере воля за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплика има ли? Няма.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Днес разглеждаме един от важните бюджети. Многократно беше споменато тук, в тази зала, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е един от важните законопроекти, които се приемат в пленарната зала.
За съжаление при обсъждането на този бюджет сериозна дискусия поне досега не се получи. Не се получи по няколко причини.
На първо място, аз съм убеден, че когато говорим за български пенсионен модел, когато говорим за бюджета на държавното обществено осигуряване, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за държавния бюджет в крайна сметка, трябва да сме наясно, че бюджетите са взаимно свързани, а похвално за тази година е, че набрахме все пак самочувствие да гледаме всички тези бюджети, ако не заедно, поне последователно, предложени в пленарната зала.
Трябва да подчертая, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса беше внесен в Народното събрание вчера, но независимо от това са създадени условия процедурата по приемането на държавния бюджет да не бъде нарушена.
Искам да се върна на това, че идеите, които се дават за укрепването на пенсионния модел, са добре дошли, но в никакъв случай не трябва да забравяме, че чудеса в социалното осигуряване не стават. Не може с еднократни решения, каквито и да са те, да се увеличи размерът на пенсиите. Този пенсионен модел има нужда от усъвършенстване, има нужда от стабилност и всички предложения в посока на усъвършенстването на модела, всички предложения в посока на увеличаването на стабилността, задължително трябва да се вземат предвид.
Както всяка година, така и през тази са спазени всички изисквания на бюджетната процедура. Стана традиция Националният осигурителен институт и Надзорният съвет да ни представят законопроекти, които са съобразени с бюджетната процедура.
Законопроектът за държавното обществено осигуряване е обсъден в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, в Националния съвет за тристранно сътрудничество и е приет от него. След това е обсъден и приет от Министерския съвет и внесен от министър-председателя в Народното събрание. Сега, след като беше обсъден в двете комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика, е внесен за разглеждане в Народното събрание.
В хода на представянето на законопроекта от господин Христосков пред двете комисии беше дадена оценка за изпълнението на текущия бюджет за 2004 г. и оттам стана ясно, че има една радваща информация: за тази година не е използван резервът и субсидията – около 90 млн. лв., заедно с предвидения резерв от 60 млн. лв. за реформата в социалното осигуряване.
На следващо място, когато обсъждаме проектобюджета на държавното обществено осигуряване, е важно да дефинираме целите, които този бюджет си поставя.
В бюджета на държавното обществено осигуряване са поставени цели: да се осигурят необходимите финансови ресурси за изплащането на пенсиите и обезщетенията. Стана традиция през последните няколко години да няма проблеми с изплащането на пенсиите. Независимо от техния размер, пенсиите на българските пенсионери се изплащат в определения срок, няма проблеми поне в това отношение.
Да се увеличат приходите от държавното обществено осигуряване чрез повишаване степента на събираемост. Както преди малко господин Николов каза, Агенцията по държавните вземания е изпълнила предвиденото по плана в размер на 37%. Очакванията към нея са изключително големи, но тук трябва да споменем и факта, че Агенцията за държавните вземания е изправена пред една изключително трудна задача да събира дължимите осигурителни вноски, които са изключително трудни, от предприятия, по-голямата част от които вече не съществуват или съществуват в различни форми. Така че тук проблемите продължават да бъдат изключително тежки и не случайно е заложена тази цифра, за която преди малко господин Николов спомена. Това обаче в никакъв случай не означава, че тези вземания на Националния осигурителен институт трябва да бъдат пренебрегнати.
На следващо място, следващата цел, която си поставя този бюджет, е да не се допуска допълнителен дефицит в държавното обществено осигуряване. Няколко пъти се споменаваха цифрите, които искам да повторя: за тази година трансферът от републиканския бюджет към Националния осигурителен институт е в размер 463 млн. лв., но, не бива да забравяме, това са плащания, които са определени със съответните закони. Така че Националният осигурителен институт няма как да влияе, няма начин, по който да влияе на тези трансферни суми.
Другата сума, която многократно се спомена тук, е така наречената субсидия – в размер на 623 млн. лв. Големият проблем сега е, че в края на 1999 г., когато се приемаше Кодексът за задължителното обществено осигуряване, беше заложена такава субсидия в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако погледнем тристълбовите системи, ако погледнем другите практики в страните от Европейския съюз, може да се твърди, че 30% от средствата, необходими за държавното обществено осигуряване, средно 30%, са за сметка на държавния бюджет. Така че можем да твърдим, че България не прави изключение от европейската практика в това отношение.
Но независимо от всичко идеята е тази субсидия да бъде нулирана към 2007-2009 г. Това е идея, която беше заложена още в началото на реформата в социалната сфера.
На следващо място, следващата задача, която си поставя този бюджет, е да се оптимизират разходите за административно обслужване на осигурители и осигурени. Не виждам уважаемия господин Петков тук, в залата, но трябва да ви кажа, че процентът, заделен за административно обслужване, ако не се лъжа, господин Христосков, е около 5% или по-малък. Вие след малко вероятно ще имате възможност да кажете.
Така че в никакъв случай не може да се твърди, че за административно обслужване на гражданите, независимо от непрекъснатото допълнително вменяване на Националния осигурителен институт задачи и функции, не може да се твърди, че е голям.
Кои са новите моменти в Бюджет 2005 г. на държавното обществено осигуряване?
Дебело искам да подчертая, че този бюджет е лишен от предизборен популизъм. В този бюджет няма никакви предизборни лозунги и изхвърляния. Неслучайни и достатъчно аргументирани са критиките на опозицията, на които ще се спра след малко.
Твърдя, че няма популизъм в този бюджет. И мога да го докажа, разбира се.
Кои са новите моменти в този бюджет?
На първо място, намалява се общият размер на осигурителните вноски с 0,5%. Вярно е, че може да се желае много в тази посока, особено във фонд “Безработица”, за който се говори. Сто и шестдесет милиона лева излишък в този фонд са едно красноречиво доказателство, че има резерви да се намали осигурителната вноска за безработица още през тази година. Разбира се, че това трябва да се съчетае с всички останали показатели по отношение данъчноосигурителната тежест, но мисля, че определено има възможности за лавиране в посока на намаляване на осигурителната вноска за безработица. Тези 0,5%, както добре знаете, са за сметка на създаването на фонд “Гарантирани вземания на работниците”.
На следващо място, има промяна в съотношението работодатели – работници по отношение на осигурителните вноски от 75:25 на 70:30.
На следващо място, нов момент е задържането на вноската, всъщност това не е ново, вноската за задължително допълнително пенсионно осигуряване е с 3% увеличение, като се дава възможност в перспектива за прогнозиране на действията на универсалните пенсионни фондове. Следващите години увеличението е на 4 и на 5%. Задължително трябва обаче това увеличение да бъде съобразено с това как то ще даде отражение върху първия стълб на държавното обществено осигуряване, тъй като ако не се увеличат приходите в ДОО, това увеличение на 6-7% неминуемо ще даде сътресения в първия стълб.
По отношение на това по какъв начин трябва да се процедира с държавното обществено осигуряване, по какъв начин трябва да се развива тристълбовият модел, трябва да се подчертае, че на този етап – не съм убеден дали цифрата е точна – но около 650 млн. са средствата, акумулирани от универсалните пенсионни фондове. За съжаление, портфейлът, с който разполагат, и възможностите, които дава законът на тези универсални пенсионни фондове, не са достатъчно либерализирани и не е достатъчно развит капиталовият пазар в България. Моето предложение е следното. Нека първо да наберем опит в инвестирането на този ресурс, а не чрез него да реинвестираме средства в държавния бюджет чрез държавни ценни книжа. Нека да наберем някакъв позитивен опит, който по-нататък да разширим като приложение и практика в първия пенсионен стълб.
На следващо място искам да подчертая, че отпада плащането на вноските за сметка на работодателя във фонд “Пенсии” върху обезщетенията за временна нетрудоспособност, бременност и раждане.
Уважаеми колеги, с тази мярка, която е предвидена по закон, 40 млн. лв. остават в работодателите. Тези 40 млн. лв. са на тяхно разположение, за да разгърнат своите възможности и подпомогнат не само правителството, но да подпомогнат и собствения си бизнес от гледна точка на разкриването на нови работни места, от гледна точка повишаване доходите в реалния сектор. Ситуацията в България е парадоксална. Може би България е единствената страна, в която доходите в бюджетната сфера са по-високи от средните доходи в реалния сектор. Тук има една голяма въпросителна. И този ресурс от 40 млн. лв. според мен е достатъчен да се разгърне стопанската инициатива на българския работодател.
На следващо място, въвежда се диференцирана вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест”. Тези предложения бяха правени години наред включително и от госпожа Тоткова. Радостно е, че сега се намери добрият механизъм и дано има ефект от диференцирането на тази вноска за трудова злополука и професионална болест.
На следващо място може да се отбележи повишаването на минималния и максималния осигурителен доход. Доколко това е аргументирано – минималният осигурителен доход да се увеличи на 220 лв., а максималният осигурителен доход – на 1300 лв., има аргументи и в едната, и в другата посока. Аз няма да се спирам сега подробно на тях. Това е предложението, което е на нашето внимание.
По отношение на много дискутираната тема: дали със законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване трябва да се правят промени в Кодекса за социално осигуряване. Разбира се, че има аргументи и в едната, и в другата посока. Кои са аргументите в посока на това със законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване да се правят промени ежегодно – вече традиционно – в Кодекса за социалното осигуряване? В самия кодекс ние говорим за някои от параметрите от Кодекса за социално осигуряване – те да се определят ежегодно с бюджета на държавното обществено осигуряване. И ако изхождаме от презумпцията, че трябва да има такива промени, задължително трябва да променим и Кодекса за социално осигуряване.
Следващите мерки, които ще ви прочета, като формализирането на досегашния принцип за годишни индексации на пенсиите, където се дава тежест на инфлацията за сметка на ръста на осигурителния доход, е освен ангажимент към международните финансови институции, и едно доказателство в посока на това, че няма всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване да се променя Кодексът за социалното осигуряване.
По въпроса за тежестта на инфлацията, разбира се, че тук има и други мнения. В предложения проект се дава приоритет на този показател – 75% за инфлация и 25% за ръст на осигурителния доход. Мисля, че има и други, по-добри решения в тази посока, като например златното швейцарско правило, за което се говори, при което приносът на единия и на другия показател са 50:50%. Иначе, в противен случай, ако се дава превалиране на показателя инфлация, това на практика означава, че ние индексираме единствено и само, или приоритетно инфлацията за съответната година, без да държим достатъчно сметка за ръста на осигурителния доход. Нали ние многократно като принцип на социалното осигуряване сме заявявали, че ръстът на осигурителния доход, индивидуалното участие, индивидуалният принос в осигурителния доход трябва по някакъв начин да намират отражение в размера на пенсията, която се получава. Мисля, че това е крачка назад. И колегите, които оспорват този принцип, имат своите основания.
На следващо място, една много важна тема, която се обсъжда тук, в залата, са законовите бариери пред нарастването на инвалидните пенсии, които са в две посоки. Едната посока е, че се създава възможност за втора контрола чрез специализирани експертни лекарски комисии към Националния осигурителен институт, които да разглеждат и да препотвърждават решенията на ТЕЛК по отношение само на осигурителните права. Това е изключително важно – само по отношение на осигурителните права. Този административен капацитет, който има Националният осигурителен институт, съгласно изискванията на приетия вече Закон за здравето, изграждан чрез подсигуряване на така наречените доверени лекари както в Националния осигурителен институт, така и в Националната експертна лекарска комисия и в телковете, да се надяваме, че ще даде възможност за намаляване броя на инвалидните пенсии.
Уважаеми колеги, ще ви кажа една цифра, която поне за мен е шокираща. През последните три години броят на инвалидните пенсии на съпоставима база от 2001 г. досега е увеличен със 140 хил. Сто и читиридесет хиляди инвалидни пенсии! Какво има в България, епидемия или някакво събитие, което да е предизвикало такова инвалидизиране? Или има някакъв стремеж да се включи в системата на социалното осигуряване човек, който не отговаря на утежнените условия за включване, за вход в системата на пенсионното осигуряване.
Уважаеми колеги, пенсионната система не може да бъде отдушник за решаването на всички останали проблеми. Не може с инвалидните пенсии да решаваме проблемите на безработицата. Не можем с инвалидните пенсии да решаваме всички останали проблеми в държавата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А когато докторите инвалидизират хората?
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Масларова задава един много важен въпрос, проф. Камбуров – как докторите инвалидизират хората – много съществен въпрос. Затова се налагат тези контролни мерки и затова трябва всички заедно не да ощетяваме този, който е инвалидизиран, не да пречим на този, който има основания и право да получава инвалидна пенсия, а да видим къде се допускат субективни грешки. Точно това е целта на тези 120 или 150 човека, които влизат в системата. Това е допълнителен ангажимент към Международния валутен фонд: да може с акт на Националния осигурителен институт да се препотвърди решението на съответните институции.
По втория болезнен въпрос: прекъсването на възможността след получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Дебело подчертавам, че това не се отнася за вече отпуснатите пенсии, за досегашните пенсии, не се отнася за добавката за чужда помощ с решение на ТЕЛК, не се отнася за социалната пенсия за инвалидност в размер на 25%, не се отнася за трудова злополука и професионално заболяване.
Уважаеми колеги, пенсията за инвалидност има за цел да компенсира доходи от труд. Такава практика в българското законодателство, дори при благоприятния режим на Закона за пенсиите, който действаше до 2000 г., няма. Няма практика в нито една европейска страна да се преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на инвалидна пенсия. Точно това са аргументите в тази посока. Аз дълбоко съзнавам, че това решение съдържа в себе си известен негативен момент, известно ограничаване на правата. Съзнавам го това нещо. Кажете ми 140 хил. инвалидни пенсии за три години дали са реална цифра?
На следващо място, промените в Кодекса за социално осигуряване. Едно добро нещо, което се предлага в проектобюджета – искам да го подчертая дебело – това е по-благоприятният режим за учителските пенсии, който по-благоприятен режим се изразява в намаляване на процента, с който се редуцират пенсиите при ранно пенсиониране.
На второ място, увеличаване добавката към учителската пенсия, когато не се възползват съответните правоимащи от възможностите за ранно пенсиониране.
Понеже тук няколко пъти се говори какъв е размерът на пенсиите по отношение на това – през 1989 г. какви пенсии са получавали българските пенсионери; по отношение на това какви са възможностите на българското пенсионно осигуряване да осигури размер на пенсиите, който да се доближи до пенсиите в Европейския съюз, аз искам да ви приведа в подкрепа на това, което е заложено в бюджета, няколко аргумента:
На първо място, така нареченият коефициент на заместване, който е един от обективните критерии за това дали се увеличава размерът на пенсиите и никога не бива да забравяме, че пенсията е заместващ доход, а не основен доход. Пенсията е заместващ доход на сума, която е получавана, когато се е упражнявала трудова дейност. Коефициентът на заместване на дохода в нетно изражение е вече над 52% на средната пенсия на един пенсионер спрямо нетния разполагаем доход на един работещ. През 1989 г. – годината, към която се връщаме напоследък много често, средният размер на пенсията е бил 38% от средната работна заплата. Сега този размер наближава цифрата – 36-37%. Няма какво да крием тези данни – това е обективната истина. Това е информация от Националния осигурителен институт и аз съм убеден, че господин Христосков, ако има възможност, ще потвърди тази информация. В Европейския съюз този процент е 45 – пенсия към средна работна заплата. В България – 36-37%. Усилията на всички правителства оттук нататък, усилията на всички мнозинства, на всички парламенти, трябва да бъдат в посока на това да догонваме. Да догонваме с механизмите на икономическия растеж, с механизмите на управлението на фондовете на доброволното пенсионно осигуряване, с развитието на българския пенсионен модел, а не с чудеса. Чудеса в пенсионното осигуряване, уважаеми колеги, не стават.
Аз, въпреки всички забележки, които пропуснах, сега ще се опитам да коментирам и прословутите средства, които се съдържат на ниво 120 лв. – обезщетенията за гледане на малко дете. Да, действително това е едно решение, което е доста непопулярно; едно решение, което е уникално, то е за първи път решение – мисля, че в тази посока могат да се търсят решения. Аз съм убеден, че ако 36 хил. осигурени бременни получат дори по още 10 лв. към тази сума от 120 лв., да достигнат необлагаемия минимум, разчетите, които са направени в Националния осигурителен институт, показват информация, че това струва 12 млн. лв. Това не е кой-знае каква голяма сума, може и да се намерят възможности да се компенсират. Мисля, че могат да бъдат намерени по-добри решения.
По отношение обаче на другия аргумент – за тези 120 лв. Не трябва да забравяме, че осигурените бременни, осигурените майки в България получават обезщетение в продължение на две години. Има идея в посока на това, както е в други европейски държави, максимално в страните от Европейския съюз – между 4 и 5 месеца се получават обезщетения за гледане на малко дете. Във връзка с аргумента да не се деквалифицира майката, във връзка с аргумента, че могат да се намерят възможности за гледане на малките деца – ако се намери воля в следващи мнозинства, в следващи парламенти, при висок обществен кредит на доверие на управляващото мнозинство, този двугодишен срок да се намали на една година, биха могли да се намерят възможности в рамките на тази сума да се получава обезщетение в размер на 240 лв. Разбира се, че това е едно предложение, което не е достатъчно добре аргументирано, не е достатъчно популярно – трябва да се търсят възможности за намиране на консенсус в тази посока.
Аз приключвам с това и смятам, че, въпреки недотам добрите решения в някои части на този бюджет, като цяло този бюджет може да бъде подкрепен. Нашата парламентарна група, и аз включително, ще го подкрепи. Мисля, че този бюджет може да отговори на потребностите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Адемов, репликата ми е по онази част от Вашето изказване, където говорихте за пенсиите за инвалидност и за техния много ускорен ръст. Разбира се, всички добре съзнават, че не са се появили такива екстремални събития, които да инвалидизират такива маси пенсионери. Също така пределно ясно е, че се отива на такова решение, защото самата пенсия за трудов стаж и възраст е мизерна. Простичкото предложение, което правим ние, е да се нормализират равнищата на пенсията за осигурителен стаж и възраст и да отпадне този обективен фактор, който кара хората, за да могат да вържат двата края, да търсят инвалидна пенсия. Тук целият въпрос е, че правителството и управляващото мнозинство просто не желаят да погледнат реалностите в очите. Правят точно това, което каза господин Петков.
Господин Адемов, Вие се усмихвате, но аз бих привлекъл Вашето внимание. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.) Вашият колега по-скоро Ви разсейва. В такъв случай приемам усмивката Ви, защото иначе работата е пределно сериозна.
В мотивите на Министерския съвет, с които е внесен този законопроект за бюджета, е казано буквално следното: промяната в текстовете за отпускане на пенсии за инвалидност са във връзка с поети задължения по меморандума с Международния валутен фонд и с решението на Надзорния съвет. Какво излиза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте…
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имам още една секунда. Поемат се някакви задължения от правителството, което не ще да реши въпроса, така както трябва да бъде решен и както се предлага от нас, и след това ни се представя проектобюджет, с който да узаконим това. Абсурдна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Адемов! Вие казахте, че този бюджет няма предизборен характер. До известна степен мога да се съглася с Вас, защото предизборният характер е заложен в Закона за бюджета на Република България. Защото в закона за бюджета са отделени средства в министерствата, които след това ще бъдат разпределяни като увеселителни балончета на различни хора в България. Госпожа Шулева ще дава на месарите, на млекарите, на не знам си какви и по този начин това ще бъде личното й участие, личната й грижа. Това се прави за голяма част от тези министерства. Познайте кой ще бъде водачът на листа!
Второ, Вие не сте прав докрай, защото вече и тук има предизборен характер. В този закон има предизборен характер, защото сега, господин Адемов, се предвижда да се направи промяна, която има точно такъв предизборен характер, за да успокои социалното напрежение в обществото. Ще дойде време, ще говорим за този въпрос. След като не можа да стане със заповед, сега ще се направи със закон.

Второ, казахте че има нужда от усъвършенстване. Вчера вашата парламентарна група отказа да подкрепи такова предложение за усъвършенстване на осигурителната система. И не само вчера, но това е най-пресният случай. И не само вашата, а за съжаление най-вече НДСВ, което нито чува, нито се изказва, нито го интересува за какво изобщо става дума и затова не можем да говорим и за сериозна дискусия.
Освен това аз до известна степен споделям това, което беше казано от господин Никола Николов, защото това е нужно за нашата осигурителна система. Защото само тези 610 милиона, които плаща държавата на държавните чиновници и още 100 милиона от вноските на военните, които трябва да дават – ето ви го този капитал вътре, който може да носи доходност, та дори и само 9%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли на господин Адемов? Няма.
Господин Адемов има думата за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря за репликите.
Господин Пирински, Вие споменахте за инвалидните пенсии и споменахте, че ако минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличи, тогава няма да има нужда, няма да има стимул за това.
Уважаеми господин Пирински, аз пак се връщам на моята теза, която се опитвах да формулирам по някакъв начин – не може социалноосигурителната система, социалното осигуряване да се занимава с други въпроси, които не са типично социалноосигурителни рискове. Не може социалноосигурителен модел… (Шум и реплики в залата.)
Вие се смеете, но всички проблеми, които не ги решава държавата, икономиката, реалната икономика се прехвърлят за решаване на Националния осигурителен институт. Няма такава социалноосигурителна институция, която да удържи.
А по отношение на това дали хората, които са придобили правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да имат право на инвалидни пенсии ще ви напомня, че аз в своето изказване отбелязах, че дори и в стария Закон за пенсиите, който действаше до 2000 г. нямаше такава възможност. Такава възможност се появи по-късно в законодателството и вие прекрасно го знаете това нещо.
Освен това можете ли да ми кажете една европейска страна, в която има такова чудо – 140 хиляди инвалидни пенсии за три години? Просто няма такъв модел! Няма такъв модел, защото идеята на инвалидната пенсия е да компенсира доход от положен труд, а хората, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст те вече са реализирали основния осигурителен риск – старост. Те получават пенсия и да се актуализира само заради това, защото трябва да се догони минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст не смятам, че е достатъчно сериозен аргумент.
Госпожо Тоткова, ние многократно сме спорили по тези въпроси. Аз пак повтарям: Вие не можете да намерите нито едно изречение, нито един текст с ярко предизборен характер, с ярко популистичен характер. Трудно може да го намерите. Аз мога обаче да Ви напомня нещо, което е изключително важно и което не се различава или може би се различава по методологията на приложението.
Аз не обичам да се връщам назад във времето, но искам да се върна към 2001 г. – предизборната 2001 г. Тогава имаше допълнителна инвестиционна програма в размер на 300 млн. лв. Отричате ли го това, госпожо Тоткова? Отричате ли това, че 178 милиона от тази програма бяха реализирани, само че по друг механизъм не по този, по който… (Шум и реплики в залата.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Но точно тогава имаше едно намаление на вноските на работодателите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, заповядайте. Имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много неща бяха казани. Аз ще се постарая да бъда кратък.
Преди малко господин Адемов каза няколко неща, с които съм съгласен и, първо, че чудеса в осигурителната система не стават. Действително, това е така. Тази система е консервативна. Тя е инерционна и често пъти сверките, които се залагат имат късен последващ етап. Затова много внимателно трябва да се анализира действието на тази система, която в момента е в сила. Това е новата пенсионна система, която беше въведена 2000 г.
Съгласно перспективите, 2008 г. ние трябваше да отиваме към една стабилизация на фондовете на държавното обществено осигуряване, т.е. в момента ние сме по средата от въвеждането на тази система – четвъртата година. И точно за това трябва да бъде направен един точен анализ на тенденциите, на проблемите, на тревожните въпроси, които поставя този четиригодишен период.
Може би беше по-добре ние да обсъждаме и да анализираме и бюджета от 2003 г. Непонятно защо той стои някъде в дневния ред, може би в края на мандата ще бъде обсъждан, така че този модел, уважаеми колеги, е един и същ. Промяна в модела няма! Това е моделът от 2000 г., който беше приет от тогавашното управляващо мнозинство.
Аз с учудване днес чувам, че няколкото части на бившето управляващо мнозинство говорят за някаква нова политика, говорят за някакъв нов модел. Вие отказвате ли се от модела, който вие въведохте? Това е моделът! И това управляващо мнозинство сега, в момента последователно реализира този модел в пенсионната реформа. (Шум и реплики в залата.)
Основната философия на модела е непроменена. Някои от моментите, които бяха въведени имат по-скоро положителен характер – минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори, но философията на модела е от 2000 г.
Важно е да обсъждаме този бюджет по особен начин, тъй като сега е последната година от работата на управляващото мнозинство.
Господин Адемов каза още нещо вярно, с което аз съм съгласен, господин Адемов, че това не е бюджет на предизборния популизъм. Предизборният популизъм беше няколко години по-рано. Това е бюджет на политическата немощ да се реализират обещания. Това е бюджет, който обяснява проблемите с вдигане на раменете и с извода “Толкова можем! Пари няма!”.
Действително, това е такъв бюджет. Никакви цифри, които бяха споменати не могат да променят няколко факта и те са очевидни. За какъв реален ръст в пенсионното осигуряване можем да говорим, когато две трети от пенсионерите получават пенсии под средната, когато две трети от пенсионерите ще получат, забележете, увеличения от полугодието на следващата година между три и девет лева? Това ли е реалният ръст?
Прочетете. Тази седмица излязоха цифри от Националния статистически институт. Те не са измислени от нас. Те не са в момента някакъв популизъм. Това са цифри на Националния статистически институт, че за догодина за храна и битови нужди ще са необходими 67 лв. повече на месец, 14 лв. повече за ток, вода и парно! Това са реални цифри, от които не можем да избягаме. (Силен шум и реплики в залата.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Кой те чува? Чува ли те някой?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ние говорим за по-нататъшно обедняване и за никакъв реален ръст!
След като и тази година не се търси възможност минималният осигурителен праг, който беше една стъпка в правилната посока да бъде гарантиран, че ще е минималната работна заплата, тъй като ние сме свидетели, че има такива моменти независимо много или малко, че нискодоходни работници се осигуряват на минимално осигурително ниво, но получават реална заплата, която е под това ниво. Ние продължаваме преждевременно да увеличаваме осигурителната тежест, променяйки съотношението 70:30.
Продължаваме едва ли не с гордост да говорим за намаляващия брой пенсионери!
И, господин Адемов, разбира се, съвсем неслучайно е рязкото и реципрочно увеличение на инвалидните пенсии. Съвсем неслучайно е. Но въпросът е дали има осъзната необходимост, че трябва да се борим не с последствията, тъй като това е последствие, а с причините, които пораждат това действие.
Естествено е, че когато хора със значителен осигурителен стаж – над 30 години, са без работа, когато нямат възможност през последните няколко години да започнат работа и са без никакви доходи, те търсят друг изход от ситуацията, независимо дали ще опрат до системата на инвалидната пенсия, дали ще търсят възможност да влизат в сивата икономика без осигуряване, без договори. Но проблемът трябва да се търси в причината, а не в последствията. Инвалидните пенсии са последствие от една причина на тип икономическа политика. И ако тази година решим проблема с инвалидните пенсии, догодина ще се появи друг проблем. Хората ще намерят друга ниша, в която ще търсят изхода от ситуацията, в която са поставени. А те са поставени от този модел на пенсионна реформа, която е започнала през 2000 г.
Не мога да разбера защо с държавния бюджет и днес с бюджета на общественото осигуряване се посяга на толкова деликатни групи от хора. С държавния бюджет посягаме на хората с увреждания, на инвалидите, въвеждайки подоходния тест, рязко намалявайки средствата за деца инвалиди до 18 г., които продължават образованието си, а с бюджета на общественото осигуряване посягаме на други две категории – безработните и обезщетенията за отглеждане на малко дете. Непонятно е какви са необходимите средства, за да решим този проблем. Още повече, че беше казано, че фонд "Безработица" има значителен положителен баланс – над 157 млн. лв. Защо посягаме на тези най-нискодоходни категории? Това осъзнато поведение ли е или е случайност? Това липса на пари ли е или нещо друго? Никакви резерви ли няма? Да погледнем само рекламните бюджети на някои от министерствата за следващата година.
Говорейки за модела, трябва да осъзнаем, че има тревожни тенденции. Тук е ръководството на НОИ. То много добре знае тенденцията, която се развиваше в началото на въвеждането на тази система – че 2004-2005 г. трябваше да бъдат преломни години, в които пречупваме тенденцията и към 2008 г. отиваме на стабилитет на бюджета на общественото осигуряване. Но цифрите говорят съвсем друго – продължаващо увеличение на недостига на средства: 2003 г. – 390 млн. лв., 2004 г. – 570 млн. лв., 2005 г. – 630 млн. лв. Тоест, тенденцията е обратна. И аз чувам тук нещо друго – че това вече е нормално, че ако допреди няколко години недостигът е бил от порядъка на 20-30 дни средства за пенсионери, вече недостиг от два месеца е съвсем нормален. Това значи ли, че променяме предварителните си виждания? Или означава, че трябва много внимателно да анализираме модела?!
Съгласен съм, че със социалното осигуряване не можем да решаваме проблеми на икономиката, но не е ли ясно, че тези две сфери са скачен съд, че пенсионната система в първия стълб е разходно-покривна и ние не можем да я гледаме изолирано от заетостта, от растежа, от доходите.
Затова днес при това обсъждане, ако управляващото мнозинство имаше желание обсъждането да е сериозно, задълбочено, да търси причини, тенденции, изход от ситуацията, тук трябваше да има двама министри – министърът на икономиката и министърът на труда и социалната политика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): И министърът на финансите.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да. Отсъствието говори за липса на желание да се решават проблемите. Отсъствието говори за липса на желание да се търсят причините, а не да се борим с последствията. Отсъствието говори, че ние продължаваме да ратуваме на затварянето на тази система, на ограничаването на достъпа до пенсионната система, на продължаващо обедняване на пенсионерите, на продължаващо ограничаване или отнемане на социални права, и то на най-нискодоходните категории от хора. Това е бюджет, който не може да бъде подкрепен! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Георгиева, заповядайте за изказване.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз също подкрепям това, което господин Димитров каза – не може да отсъстват министри! Не може да не чуем какво е тяхното становище във връзка с политиката, която ни се предлага. Защото в това, което ни е предложено по Закона за бюджета на общественото осигуряване, се казва: “Да, той е съобразен с макроикономическите прогнози за следващата година и е функция от заетостта на доходите и работещите като основа, върху която се плащат осигурителните вноски”. Но така ли е в действителност? Мисля, че не. Ние, представителите от парламентарната група на Новото време задаваме няколко въпроса, които в голяма част бяха подсказани от колегите, които досега говориха.
Първо, господин Адемов, Вие правите предложение във връзка с дискусия за обезщетенията на работещите майки за гледане на деца – да се преразглежда през следващите години, при този демографски срив, който имаме. Давате сравнение и какво се случва в европейските държави, само че знаете какво получават там майките и как могат да си гледат децата. А какво ни се предлага сега? Задържа се нивото на 2004 г. за обезщетението на работещите майки за гледане на дете до двегодишна възраст. Досега тези обезщетения винаги са били равни на минималната работна заплата, а сега изостават с 30 лева, дори не се компенсират с инфлацията за 2005 г.
Евентуалният аргумент “Парите за работещите майки не нарастват, защото се задържат на същото ниво и помощите за неработещите майки" поражда нови два въпроса:
Първо, това ли е политиката на правителството, което постоянно казва, че се грижи за майките и децата? Стимулира ли тази политика към участие в осигуряването, щом като осигурени и неосигурени получават едни и същи помощи?
Второ, защо не нарастват – това вече беше казано и от господин Димитров – минималните и максималните обезщетения за безработица през 2005 година? Знаете, че когато обсъждахме в Комисията по бюджет и финанси този въпрос, имаше излишък във фонд “Безработица” около 150 млн. лв. За първи път максималното обезщетение за безработица ще бъде под минималната работна заплата, а минималното ще бъде малко над половината от нея. Тук не говорим за помощи, а за обезщетения на безработни, които преди това са се осигурявали добросъвестно върху много по-високи заплати. Как тези хора ще си прехранват семействата с тези мизерни обезщетения?
Трето, защо се възприема най-неблагоприятният вариант за индексация на пенсиите като правило, което ще важи не само за 2005 година, но и за следващите години, когато ще влезем в Европейския съюз? Нарастването на пенсиите с коефициент почти близък до инфлацията, не до нарастване доходите на работещите, в следващите години ще удари хората с най-ниски пенсии. Това го направих като изчисление, когато гледахме този въпрос в Комисията по бюджет и финанси. Ако стоките и услугите от тяхната кошница нарастват с по-висок процент от средния индекс на цените, тези хора са обречени на обедняване, а не на символично увеличаване на пенсиите.
Четвърто, как да се компенсира нарастването на осигурителните ангажименти на работещите, които от догодина ще плащат 30 на сто от осигуровките си за сметка на намаляване дела на работодателя? Съобразено ли е това изобщо с данъчната политика? Не води ли до намаляване на разполагаемите доходи на хората с ниски заплати? Това е факт.



Ето защо това, което Новото време казва, е, че всичките тези въпроси говорят за липса на ясни приоритети в правителствената политика на доходите. Такава политика няма. И най-важното на тази политика, това беше и лозунг на управляващите, е, че ще защити най-уязвимите групи от населението – майки, безработни и пенсионери, на практика не се случва. Затова между първо и второ четене представителите на Парламентарната група на Новото време по всички тези въпроси ще внесат конкретни предложения. Защото ще искаме да чуем правителствената политика, ако изобщо я има. Ако я няма, няма да подкрепим такъв бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказване?
Давам думата на управителя на Националния осигурителен институт, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде съвсем кратко. Първо, длъжен съм да взема отношение по становището на Сметната палата, което беше изцяло положително, но все пак имаше и някои предложения за промени от чисто правно-технически характер, които ще бъдат отразени естествено между двете четения. И на вашето внимание ще бъде предложен законопроектът с тези корекции за одобряване.
Също така в становището на Сметната палата се изтъкна проблемът, че една част от хората, които са работили в предприятия, които се заличават, без да имат правоприемник, тези хора се лишават от права да уредят своите пенсии, а също така се крие възможност и за измами. Искам да ви кажа, че Националният осигурителен институт вече е подготвил изменения на подзаконовите актове, за да можем да приемаме тази документация, която е свързана с осигурителните права в тези случаи и хората да могат да получат своите пенсии.
На второ място съм длъжен да дам някои уточнения във връзка с числа и факти, които бяха изтъкнати тук. Беше поставен въпросът, че се увеличава ножицата между доходите на пенсионерите и доходите на работещите. Фактите за 2005 г. като изчисления сочат точно обратното. През 2004 г. съотношението между пенсията и нетния, тоест разполагаемия доход на работещите, брутния доход, намален с данъците и осигурителните вноски, е бил 49,8 на сто. През 2005 г. това съотношение ще бъде 52,4 на сто. Макар и малко, увеличаване на ножицата няма, а напротив – обратно, имаме затваряне в полза на осигурителните плащания в частност на пенсиите.
Също така беше посочено, че средната пенсия през 2005 г. ще бъде увеличена с 2-3 лв. Данните са следните: през 2004 г. се очаква средният размер на пенсията, която получава един пенсионер, заедно с добавки и втори, и трети пенсии, и т.н., е 120,98 лв., а през 2005 г. ще бъде 133,14 лв. Също така се посочи, че разходите за профилактика и рехабилитация са по-малки. Данните са следните: през 2004 г. – 10,9 млн. са предвидени за профилактика и рехабилитация; през 2005 г. – 13,5 млн. лв. Искам също така да направя едно уточнение, че Националният осигурителен институт не издържа съответно балнеосанаториумите, които са наша собственост. А що се отнася до разходите на НОИ за административна издръжка, те са 1,6% от всички разходи при средно между 2 и 5% за сродни институции като нашата в други страни.
На трето място, съвсем естествено в един такъв дебат, беше засегнат въпросът за дефицита в държавното обществено осигуряване и както каза господин Димитров, тенденциите в този дефицит. Вярно е, че 2003 г. беше най-добра, когато размерът на дефицита беше под едномесечно плащане на пенсиите. Едновременно с това искам да кажа, че увеличението на близо два месеца пенсии или на 623 млн. лв. за 2005 г. се дължи главно поради промени в законодателството, тоест в Кодекса за социално осигуряване.
Само за 2005 г. приходите в Националния осигурителен институт в резултат на намаляване на вноските за фонд “Безработица” от 4 на 3,5% и неплащането на осигурителните вноски върху обезщетенията за майчинство от страна на работодателя, плюс трансфера към универсалните фондове към втория стълб ще доведат до намаляване на приходите в НОИ, тоест по чисто нормативен път, с близо 100 млн. лв. – 90 и няколко милиона лева. А субсидията се увеличава само с 50 млн. лв., тоест цялата тази разлика се компенсира с по-добра събираемост.
Във връзка с дефицита беше поставен въпросът за други източници за финансиране на общественото осигуряване. Искам да кажа, че тези предложения не променят модела на социалното осигуряване. Тези предложения, които бяха направени, заслужават своето внимание и Националният осигурителен институт ще осигури със съответни разчети тези предложения. Но в случая става въпрос за намиране на други източници за финансиране на общественото осигуряване. В това число на такива, които капитализират доходите. Тоест един резерв, който води до увеличаване на приходите, оттам и възможност за увеличаване на пенсиите и на другите осигурителни плащания. Така че ние сме готови по всички тези предложения, включително и на една по-прецизна фондова организация на общественото осигуряване, да окажем съдействие и при наличие на политическа воля и консенсус в тази зала, мисля, че тези предложения могат да намерят място. Ако не тази година, то в следваща година. Но отново се връщам на това, че те не променят модела на социалното осигуряване. Някои от тях могат да бъдат реализирани тази година.
И последното нещо, което искам да кажа, госпожо председател, е, че една част от предложенията и критиките, които бяха отправени към запазване на нивата на някои минимални плащания на същото равнище, както за предходната година, наистина не струват много пари. Например повишаването на обезщетенията за гледане на малко дете до 2 години от 120 на 130 лв. е някъде около 6-7 млн. лв. Повишаването на обезщетенията за безработица с 10 лв., минималната и максималната граница, струва общо 12 млн. лв.
Бяха посочени и резерви. Една по-добра събираемост на просрочените задължения наистина може да осигури тези ресурси. Така че ние сме готови отново да окажем съдействие с разчети между двете четения и евентуално тези несправедливости към най-нискодоходните групи от населението да бъдат коригирани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христосков.
Процедурно предложение – госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, моето процедурно предложение е да удължим с няколко минути днешното заседание до гласуване на проектозакона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля гласувайте направеното процедурно предложение за удължаване на пленарния ден до гласуване на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 132, против 9, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Имате думата, господин Апостолов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем телеграфно ще се спра на някои от по-често задаваните въпроси, които се срещаха в изказванията на различни депутати. Преди това да припомня някои числа, на които по-късно ще се върна в моето изказване, а именно, че темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт е 5% и средногодишният темп на инфлация е 3,6%.
Тук ще се спра на политиката по доходите, която обхваща не само увеличението на пенсиите, а и увеличението на минималната работна заплата и гарантираните взимания, които се полагат на хората в неравностойно положение.
Искам да се спра на следните няколко числа, които показват един категоричен анализ. В 2001 г. минималната работна заплата беше 85 лв. Тъй като винаги досега държавният бюджет има като основен параметър в своята макрорамка доларово изражение, това оказва, че към 41-42 долара беше заварената минимална работна заплата. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Предложението, което получавате в момента за минимална работна заплата за 2005 г. при настоящия курс на долара е почти 100 долара, което е 2,5 пъти увеличение.
Ако се спрем на социалната пенсия, тя беше 44 лв. през 2001 г. Сегашното й увеличение в размер на 60 лв. спрямо курса на долара дава с над 36% увеличение на социалната пенсия. Това увеличение на социалната пенсия е значително.
Ще се спра на няколко въпроса, които беше повдигнала госпожа Тоткова, а именно за фонд “Професионална квалификация и безработица”. Искам да подчертая, че това, което не отчита госпожа Тоткова, и което много пъти сме дискутирали в Комисията по труда и социалната политика е следното: в този фонд има скрити трансфери, а именно, че в този фонд има най-малко 50 милиона, които дава за придобиване на осигурителен стаж - това, което госпожа Тоткова винаги пропуска да каже.
Това, което непрекъснато се интерпретира неправилно, а именно за замразяването на броя на осигурените лица – искам да подчертая, като ви обърна внимание, че наистина механично увеличение на броя на осигурените лица няма, но в 2001 г. имаше 450 хиляди лица, които работеха за по няколко часа. Именно там е скритият резерв. Това е изваждането на 370 хиляди трудови договора. Това са над 60-70 милиона приходи в повече в Националния осигурителен институт. Искам да подчертая, че в момента няма водене в статистиката на Националния осигурителен институт на по-малко от осем часа.
Това, което е важно да се знае, а именно за трансфера на инвалидните пенсии, искам да знаете, че не е нормално лице, което получава наследствена пенсия, да трансформира пенсията на наследодателя в инвалидна, което се получава в момента, тъй като законът дава това право. Старият закон – Законът за пенсиите, който действаше до 2000 г. не даваше възможност да се получават инвалидни пенсии, когато лицето получава пенсия, тогава беше пенсия за прослужено време и старост. Нищо ново под слънцето не се предлага. Предлага се нещо, което е било и съществува.
Осигурителната система не нарушава и в момента своите принципи, така че трудно може осигуряването, което е разходопокривно в първия стълб да капитализира вноски, тъй като там няма индивидуални партиди, няма свободни средства, както е във втори и трети стълб. Така че предложението за капитализиране на първия стълб не е подложено на достатъчен анализ. Искам да ви кажа, че такава възможност не съществува, тъй като първият стълб е разходопокривен. Ние с нашите заплати плащаме пенсиите на нашите деди, на нашите майки, така че няма възможност да се капитализира този стълб и да се инвестира, тъй като там нямаме временно свободни средства. За разлика от втори и трети стълб, където имаме средства и където в момента нямаме консумация или консумацията е пренебрежително малка.
Друг често срещан въпрос е защо с Кодекса за социално осигуряване се правят промени в други закони. Да, така е с Кодекса за социално осигуряване. Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване визира няколко промени в Кодекса за социално осигуряване. Нуждата от тях е продиктувана, поради промени и в закона, и в бюджета.
Другите промени са в самата Комисия за финансов надзор. Там в момента липсва заместник-председател и дейността на комисията е блокирана. Затова със закона се създава възможност да бъде избран временно заместник-председател до избора на такъв от парламента.
Тъй като д-р Адемов изчерпателно отговори на въпросите, това бяха основните отговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преди да преминем към гласуване има думата господин Щерев за процедурно предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя процедурно предложение по внесения общ проект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване въз основа на приетите четири законопроекта, които са разгледани и обобщени от Комисията по здравеопазване.
Искам да помоля времето за допълнителни предложения да бъде три дни, за да може да имаме възможност за експедитивно разглеждане на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение – три дни да бъде срокът за писмени предложения.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 180 народни представители: за 125, против 40, въздържали се 15.
Процедурното предложение се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 113, против 75, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.


Съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 18 ноември, четвъртък от 15,00 ч. в зала 134.
Конституционната комисия ще заседава във вторник от 16,00 ч.
Съобщения за парламентарен контрол:
Ще отговарят министър-председателят Симеон Сакскобургготски, министър Христина Христова, министър Славчо Богоев, министър Божидар Абрашев, министър Долорес Арсенова, министър Филиз Хюсменова, министър Милко Ковачев, министър Васил Иванов – Лучано, министър Валентин Церовски, министър Николай Василев, министър Лидия Шулева, министър Георги Петканов, министър Милен Велчев и министър Игор Дамянов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)




Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов