Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, представям пред вас проектопрограма за работата на Народното събрание от 18 до 20 декември 2002 г.:
1. Второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. – продължение.
2. Проект за решение за изменение на решението на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България и проект за решение за промени в Министерския съвет на Република България, вносител – министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски.
3. Второ четене на законопроекта за вероизповеданията – продължение.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, вносители -Емилия Масларова и група народни представители, и Министерски съвет.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество.
8. Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 184 от 2001 г. относно безопасност и здраве в селското стопанство, приета на Осемдесет и деветата сесия на Международната конференция на труда.
9. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 192 от 2001 г. относно безопасност и здраве в селското стопанство, приета на Осемдесет и деветата сесия на Международната конференция на труда.
10. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за временен внос.
11. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Кувейт за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото, вносител – Министерски съвет.
Това е проектопрограмата.
Моля, гласувайте проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 18 – 20 декември т.г.
Гласували 154 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 31.
Програмата за работата на Народното събрание е приета.
Уважаеми народни представители, позволете да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения от 11 до 17 декември 2002 г.:
- проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносител – Владимир Михайлов Дончев;
- законопроект за ратифициране на гаранционното споразумение “Проект за рехабилитация на топлофикацията на гр. София” между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, вносител – Мирослав Петров и група народни представители;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вносител – Николай Бучков;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките, вносител – Николай Бучков и група народни представители;
- проект за Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание, вносител – Камелия Касабова;
- проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия за подготовка и обучение в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили СФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, вносител – Министерски съвет;
- проект за решение по годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г., вносител – Министерски съвет;
- проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносител – Елка Анастасова и група народни представители;
- законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, вносител – Министерският съвет;
- законопроект за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширяване на летище София;
- законопроект за Националния архивен фонд и архивите, вносител – Министерски съвет;
- проект за решение за изменение на решението на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България, вносител – Министерски съвет;
- проект за решение за промени в Министерския съвет на Република България, вносител – Министерски съвет.

Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа с:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2003 Г.
Господин Искров, заповядайте.
Вчера приключихме с чл. 4. Предстои да започнем обсъждането на чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 5 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
В чл. 5, ал. 1 думата "юни" да се замени с "март".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Те предлагат да отпадне ал. 2 на чл. 5 и да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Не се допуска в хода на изпълнение на бюджета да се извършват промени в определените по предходната алинея инвестиционни разходи."
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 3 е постъпило предложение на народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Те предлагат да отпадне ал. 3 на чл. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, а той е:
"Чл. 5. (1) Въз основа на поименните списъци на обектите за строителство и основен ремонт и за придобиване на нематериални дълготрайни активи, спесификациите за безобектовите машини и съоръжения и списъците за проучвателните и проектните работи министърът на финансите в срок до края на м. юни утвърждава разчетите за финансиране на капиталовите разходи на държавните органи, министерствата, ведомствата, Държавното обществено осигуряване, съдебната власт, Сметната палата, Националната здравноосигурителна каса, Българската национална телевизия, Българското национално радио и другите бюджетни организации, без общините, както и на предприятията и юридическите лица с нестопанска цел, които получават капиталови трансфери от централния бюджет.
(2) В рамките на определените капиталови разходи съгласувано с Министерството на финансите се допуска извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение след 30 юни 2003 г.
(3) Промени по ал. 2 се допускат само в рамките на бюджетната година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Както докладва председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Искров, към текстовете на чл. 5 има внесени две предложения за промени. Едното е от господин Миков, другото е от господин Станишев и група народни представители.
Позволявам си да привлека вниманието – и Вашето, и на пленарната зала, към тези две предложения, тъй като те и вчера бяха засегнати, господин председателю. Но и министърът на финансите, господин Велчев, и никой друг не намери за необходимо да отговори на въпросите, които поставихме и по предходни текстове, имащи сходно или същото съдържание.
Първото предложение, което прави господин Миков, е в ал. 1 на чл. 5, който разглеждаме сега, срокът юни да се замени със срока март. Става дума за това докога министърът на финансите ще утвърди разчетите за финансиране на капиталовите разходи на държавните органи, министерства и ведомства, ДОО, съдебна власт, Сметната палата, Здравната каса, телевизията, радиото и други бюджетни организации, без общините, както е казано.
Пита се, господин председателю, защо трябва да се чака до м. юни министърът на финансите да утвърди тези списъци? Какво ще правят те половин година, след като са получили яснота с колко вложения могат да разполагат, защо да чакат средата на годината, за да разберат дали министърът на финансите ще утвърди или не тези списъци? Къде е логиката тук?
Не мисля, че това е добра практика или процедура – тук да е поставен един ясен въпрос и макар че министърът вчера беше тук, навярно и днес ще дойде човекът по някое време – да остава пасивен при тези въпроси. Те се отнасят лично до него, до неговите отговорности. Той наистина се стреми понякога да взема отношение, но това, което ни казва, е че нулевото салдо е най-доброто за народа и приключва аргументацията си. (Смях от блока на КБ.) Моля да получим някакъв отговор.
Ние настояваме и аз приканвам пленарната зала да гласува предложението на господин Миков и да запишем "до края на м. март", а не "до края на м. юни".
Моля Ви, господин председателю, да подложите това предложение на най-сериозно гласуване, като привлечете вниманието на колегите за какво става дума.
С това е свързано и второто предложение, господин председателю. Виждате, че Сергей Станишев и група народни представители са предложили да не се допуска в хода на изпълнението на бюджета да се извършват промени в определените по предходната алинея инвестиционни разходи. Тук вече е заложен и малко подтекст. След като до м. юни ще се утвърждават списъците и след като явно няма да могат да се усвоят всичките средства, е заложена като че ли една възможност за маневра – второто полугодие да се преразпределят нещата. Ще отпаднат някои капиталови разходи, но ще се позапушат някои и други дупки. В този род изпълнения на бюджета, с висока степен на маневреност!
Нашите колеги предлагат да няма такива скрити картинки и да е ясно, че което е за капиталови разходи – е за капиталови разходи и да се усвоява на 100 процента.
Ето защо предлагам това предложение да бъде гласувано най-сериозно с цялата му отговорност.
Благодаря, господин председателю, за възможността да обоснова тези две наши предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви благодаря, господин Пирински.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински, уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 5, ал. 1 действително е посочен срокът "30 юни", но не "30 юни", а "до 30 юни", което означава, че в зависимост от готовността на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити това може да стане незабавно, след като изтече срокът, който е предвиден с постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Един месец след неговото приемане първостепенните разпоредители трябва да представят в Министерството на финансите освен разпределението на своите бюджети по пълна бюджетна класификация, заедно с него те трябва да представят и поименните списъци. За Министерството на финансите колкото е по-ранна датата е толкова по-добре, тъй като създаваме необходимите организация и ред в изпълнението на публичната инвестиционна програма. Проблемът е, че има определени срокове, в които първостепенните разпоредители с бюджетни кредити трябва да уточнят своите поименни списъци и те да бъдат включени в програмата, която ще бъде утвърдена от министъра на финансите. Тоест Министерството на финансите не е заинтересувано от изтеглянето на този срок, а самите инвеститори имат нужда от оперативно време, за да подготвят своите поименни списъци.
Пак казвам, "до 30 юни" не означава, че не може да бъде, примерно, 30 март или 28 февруари. Щом първостепенният разпоредител е готов с бюджетните кредити, ние веднага подготвяме, анализираме, разглеждаме и утвърждаваме направеното от тях предложение.
Разбира се, господин Пирински, това не пречи първостепенният разпоредител с бюджетни кредити да изпълнява своята инвестиционна програма в частта й, която има преходен характер от предходната година. В самото постановление за изпълнение на бюджета и в указанията, които пуска министърът на финансите, има изрични текстове, в които ние даваме съгласие да продължава този инвестиционен процес без прекъсване с оглед да не се създава натрупване в определен период от време за извършването на тези публично-инвестиционни разходи.
Така че срокът "до 30 юни" може да го считате, че тече от първия работен ден на новата 2003 г. И в зависимост от готовността на първостепенния разпоредител Министерството на финансите веднага реагира.
Аз не възразявам да сложим срок 30 март, но тогава голяма част от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити няма да са могли да направят своята инвестиционна програма в новата й част, не за преходните обекти. Тогава те ще изпаднат в нарушение и ще затрудним изпълнението на техните бюджети. Това е единственият мотив, който ни е водил, когато сме определили този срок. И не случайно сме сложили “до”, за да дадем маневреност в зависимост от готовността първостепенните разпоредители да си представят своите предложения.
Що се отнася до другата възможност, за която казахте Вие, естествено е, когато се разработва една инвестиционна програма от всеки един разпоредител с кредити в течение на годината по ред причини, включително и обективни, и субективни, разбира се, някой от обектите да не може да бъде изпълнен или да има някакви проблеми по тръжната процедура и т.н., да възникне някаква нова потребност през течение на годината. Затова е дадена тази възможност да се прехвърля след 30 юни от един на друг обект, като бъдат направени съответните промени в поименния списък.
Всичко това е направено, за да дадем възможност по-ефективно първостепенният разпоредител с бюджетни кредити да разходва средствата, които са му дадени за публична инвестиция.
Ако, разбира се, народните представители преценят, че, свивайки срока ще създадем по-добра организация, аз не възразявам. Това, което сме предложили, сме го направили за по-добра организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм сигурен, че срокът до месец юни е прекалено дълъг. Той действа и демобилизиращо по отношение на държавните първостепенни разпоредители, които, ако трябва тепърва да си мислят какви обекти да сложат, то просто го отпишете. Те имат преходни обекти. За тях няма проблем. Работят си тази година и по-голямата част от тях са преходни. Ще се появяват един, два или три обекта. Ще се появи нещо ново като безобектни машини за доставка, обзавеждане, оборудване. Ако им се остави месец юни като срок, както досега, според мен това ще им действа демобилизиращо. Ако ние оставим 31 март, аз съм сигурен, че сега, когато знаят средствата, които ще получат при приет тези дни бюджет, нищо не им пречи това да бъде изготвено още през месец януари като списък. Друг е въпросът, че Министерството на финансите трябва да осъществи задължителен контрол върху тези поименни списъци. Става дума за държавните учреждения и за капиталови вложения на държавни учреждения, първостепенни разпоредители, задължителен контрол. Защото много пъти сме били свидетели на разхищения, буквално на разхищения на капиталови средства, за да се постигне едно ниво, една котва, която след това да служи за ориентир за следващи години, когато трябва отново да настояват за капиталови разходи.
Така че ако ние оставим 31 март на първостепенните разпоредители да представят своите списъци в Министерството на финансите и дадем възможност един месец Министерството на финансите да извърши тези проверки, да може да каже: това не става, защото е лукс и излишък и да протече съответната консултация с ведомството, 1 април, въпреки символичния характер на тази дата, е, един много добър срок, в който тези списъци могат да бъдат утвърдени и да станат факт.
Вярно е, че животът е много сложен и наистина се налага по време на изпълнение на тези проекти да се извършва някаква замяна в един или друг случай по целесъобразност. Така че по втория въпрос аз смятам, че трябва да дадем възможност за определена мобилност на Министерството на финансите и на съответните първостепенни разпоредители да променят по време на годината тези списъци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика има думата Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Всъщност една уточняваща реплика към казаното от господин Радев по два пункта.
Господин Радев, Вие казахте, че има преходни обекти, които са в ход на изпълнение. Онова допълнение, което бих искал да направя, е, че има и подготвени проекти, които още не са вкарани в инвестиционния процес. Така че, господин Ананиев, те няма да започнат да проектират от 1 януари, когато разберат какви са им вложенията, а те имат дебел портфейл от проекти, които са разработени и могат веднага да ги включат.
Второ, както Вие казахте, те научават с какво разполагат на 1 януари вече като закон, но те очевидно са водили диалог с финансите, както добре знаете, още в хода на второто полугодие на тази година. Така че те имат достатъчно ориентация на какво потенциално могат да разчитат като капиталов ресурс и могат веднага да представят своите проекти, разработени за утвърждаване. А иначе съм напълно съгласен с Вас, че 1 юли е безкрайно демобилизиращ и деконцентриращ срок и отново повтарям предложението си за 31 март.
Що се отнася до втората Ви забележка за известна гъвкавост, аз съм склонен да се съглася с Вас, че такава е необходима. Разбира се моите колеги-вносители трябва да вземат отношение, така че може би господин Овчаров би искал да се изкаже по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Румен Овчаров.
Вие сте съвносител на предложението. Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, господин Ананиев, с голямо внимание слушах това, което Вие казахте и честно казано не можах да схвана каква е разликата между “в срок до юни” и “до юли”. Каква съществена разлика виждате Вие в тези две неща?
Второто, което ми се струва, че би трябвало да отбележим, е, че 31 юни е срок не за инвеститорите, не за първостепенните разпоредители с бюджета, а срок за Министерството на финансите. И ако Министерството на финансите може да свърши тази работа, както Вие казвате, до 30 март, аз не виждам причина, поради която срокът да не бъде направен 30 март. Това дава и значително по-голяма възможност за това, което е предложено в т. 2, за една по-голяма гъвкавост по време на годината – да се види кои обекти са наистина реализуеми, за които възникват определени проблеми, за да може да се реагира. Иначе как ще реагирате вие от 30 юни нататък? Юли и август са месеците, в които на практика нищо не се върши и накрая на годината ще се окажем пак с неизпълнени и неусвоени средства за капиталови разходи.
Затова, ако наистина Министерството на финансите не възразява да поеме този срок, то просто се съгласете с датата 31 март и да приключим този дебат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Ананиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател, действително този срок 30 юни е срок за министъра на финансите, който трябва да одобри поименните списъци. Срокът за разпоредителите с кредити е в едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнение на бюджета те трябва да бъдат представени в Министерството на финансите. Ако трябва да говорим откровено, този срок обикновено не се спазва от второстепенните разпоредители, защото това е все пак една сериозна процедура, в която не винаги е достатъчен този едномесечен срок. Това е първата причина.
И втората причина – искам да ви кажа какво представлява тази процедура за утвърждаване на поименните списъци – тъй като министърът на финансите ме е оторизирал и господин Радев знае много добре, че аз подписвам тези поименни списъци. Това са едни папки, които представляват десетки хиляди страници, които ние преглеждаме по законосъобразност, целесъобразност, преходност на обекта, степен на постигане изпълнението на обекта през текущата година, какво остава за следващата година – това е един много трудоемък процес.
И от тази гледна точка, за да свършим и ние от Министерството на финансите ефективно своята дейност, сме сложили един период “до”, като никъде не възразяваме да бъде по-кратък, стига да успее това да бъде свършено.
В крайна сметка, ако всички народни представители смятат, че този срок може да бъде оптимизиран, според може да се сложи един по-малък срок, но по-рано от 30 или 31 май, според мен, не бива да бъде, за да можем и ние да си свършим работата качествено и както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, много е опасно да се правят изменения по законопроект на второ четене в пленарната зала и набързо да се взимат решения, а още повече по Закона за бюджета. Но след като на два пъти господин Ананиев казва, че може да си позволят да вземем едно компромисно решение, аз бих предложил да приемем в чл. 5, ал. 1 изразът “до края на месец юни” да се замени с “до края на месец май”. Един месец не е малко. Още повече, че става въпрос за много работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение в чл. 5, ал. 1 вместо “юни”, да бъде “май”.
Заповядайте, господин Пирински, за реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Искров се готви да си оттегли предложението. Той може да го направи, разбира се, само от трибуната, за да се впише в протокола. Аз бих го приканил да си поддържа предложението, защото моята реплика щеше да бъде в подкрепа на това предложение, но подкрепа по принуда, тъй като не мисля, че въпросът трябва да бъде решаван като някакво търгуване – дали ще е април, дали ще е май, дали ще е юни, а от гледна точка на една трезва преценка коя е работещата дата.
Господин председателю, между двете включвания на господин Ананиев има едно противоречие. В първото той каза, че няма проблем, ако залата реши, да бъде 30 март. Във второто вече разви мисълта си и каза, че все пак малко по-откровено говорейки, списъците са много дълги.
Господин Ананиев, проблемът с това дали първостепенните разпоредители ще си представят списъците, си е техен проблем. Те трябва да са готови, те трябва да са подредени, така че Вие, като човек, който ги разписва, да не бъдете поставени в абсурдната ситуация да трябва да им ги поправяте и т.н., и Вашите сътрудници да могат да ги обработят своевременно.
Ето защо, господин председателю, аз бих помолил следното: да поставите на гласуване срока 30 март или до края на месец март, а ако това предложение не се приеме, аз подкрепям предложението на господин Искров да бъде до края на месец май, ако той, разбира се, не прецени, че би предпочел да го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Искров оттегли своето предложение. (Оживление.)
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, моята реплика е към господин Искров. Аз пак продължавам да смятам, че тези проблеми идват не от Закона за държавния бюджет, не от работата, която е много и трябва да се свърши, а от разхайтеност и от липса на дисциплина. Това е проблемът, който ние сега разглеждаме. Разхайтеност и липса на дисциплина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подберете малко по-интелектуална дума, моля Ви се!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Какво става на 30 юни? Съответният първостепенен разпоредител си получава списъка, утвърден по надлежния ред и започва да обявява конкурси – конкурси за обществени поръчки. Сещате ли се къде отиваме?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Следващата година.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Септември, октомври… Кой тогава ще започне да строи, че да направи разходите и да усвои средствата?
Това е безумието, за което говоря и то се дължи, пак казвам, на разхайтеност. Защо? Защото всички първостепенни разпоредители, за които говорим сега, отдавна имат в главата си какво ще правят. Голяма част от тези проекти не се нуждаят дори от проектиране. Това са безобектови машини и съоръжения, които са основните доставки: компютри, обзавеждане и т.н.
Когато има строителство, когато има обекти, те отдавна са настоявали за пари. Възможно е и да не е проектирано, но от утре вече те ще знаят с какво разполагат и могат да стартират проектирането. Нищо не им пречи до 31 март да представят в Министерството на финансите тези списъци. Който не ги представи, да се сърди на себе си.
Наистина в Министерството на финансите трябва да има срок за много щателен преглед. Тук господин Ананиев е абсолютно прав. Дайте да разделим този срок на две: за представяне на нещата в Министерството на финансите и за извършване на тази проверка, която може да е месец, може да е два – не се наемам да кажа колко трябва да бъде, но в никакъв случай до месец юни. Ако постъпим така, ще направим нещо много разумно. Вие преценете кое е по-добро.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това е по същество, а не е редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Радев.
Имате думата, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да правя реплика, но съм провокиран от изказванията. В голяма част съм съгласен с това, което каза господин Муравей Радев, но питам защо досега наложилата се практика в Министерството на финансите беше такава? Ние сме свидетели на опорочаване на тези конкурси, свидетели сме и на забавяне на целия инвестиционен процес.
Искам да разгледам въпроса от една друга гледна точка – от гледната точка на потърпевшия, на този първостепенен разпоредител, който трябва да поеме тези средства. Да, вярно е това, което казвате, господин Радев. За съжаление, българската практика до този момент не го прилага.
Точно тук ще се обърна към господин Ананиев. Да, наистина ние трябва да притиснем администрацията на Министерството на финансите, защото тези проекти ги има и сега. Те се знаят отсега. Те са анонсирани пред министерството до този момент. Вярно е, че не са утвърдени, вярно е, че не са заложени, но кое пречи във второто полугодие на годината Вашите служители и експерти да са работили по тях и да имат готовността за залагането им за следващата година?
Инвестиционният процес е затормозен и ще продължава да е затормозен, ако ние оставим срока 30 юни. Тридесети март е наистина необходимият срок, ако искаме реално да върви нормален инвестиционен процес. И не е оправдание, че администрацията е затисната с много бумаги и т.н. В крайна сметка това й е работата и тази работа не е кампанийна за два или три месеца, а е целогодишна. Всички сме страдали до този момент именно от този дефект.
Слава Богу, в последните години бюджетът на държавата се приема в рамките на предходната година, а не с изоставане през януари, февруари, март и т.н., за да се черпят авансово средства. Мисля, че това препятствие е преодоляно. И като е преодоляно това препятствие, дайте да преодолеем и другото – чисто бюрократичното препятствие.
Следователно, аз призовавам залата не по команда, а по вътрешно себеубеждение да гласува срока 30 март. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Една много кратка дуплика.
Уважаеми колеги, аз пак искам да обърна внимание, че много често безобидни текстове създават проблеми, когато се гласуват в последния момент. В крайна сметка специализираната комисия е разгледала и е отделила достатъчно време за обсъждане на тези текстове, като не е подкрепила предложението. Господин Илиевски, нека да не спекулираме с термина “под команда” или по някакъв друг начин. По този начин спекулирахме миналата седмица по Закона за акцизите и след това трябваше да нарушаваме правилника и да поправяме текстове. Нека да си гласуваме текста, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подкрепете текста на вносителя.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Михаил Миков предложение по чл. 5, ал. 1 думата “юни” да се замени с “март”. Имаше 30 минути изказвания “за” и “против” това предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 165 народни представители: за 70, против 92, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители – да отпадне ал. 2 на чл. 5 и да се създаде нова ал. 2.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Това беше оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, оттегля се.
По чл. 5 ал. 3 има предложение на народния представител Сергей Станишев и група народни представители – да отпадне ал. 3 на чл. 5.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 30, против 105, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на чл. 5 в редакцията, която беше представена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 96, против 29, въздържали се 24.
Член 5 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 6 няма постъпило предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6:
“Чл. 6. (1) Определя субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва:
1. Българско национално радио – 31 836,2 хил. лв., в т.ч. за капиталови разходи – 300,0 хил. лв.
2. Българска национална телевизия – 41 061,9 хил. лв.
(2) Утвърждава субсидиите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Наистина няма предложения.
Подлагам на гласуване текста на чл. 6, както го представи председателят на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 97, против 23, въздържали се 18.
Член 6 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: За чл. 7 е постъпило предложение от народния представител Искров, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията:
“В Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1 се правят следните промени:
15. Асоциация “Централен съюз на кооперациите на инвалидите и Национална федерация на работодателите на инвалидите” да се промени на “15. Асоциация на Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалидите и Съюз на военноинвалидните кооперации в България”;
16. Сдружение “Комисия по регионално и международно сътрудничество по проблемите на мобилността и комуникативността на хората с трайни увреждания” да се промени на “16. Сдружение “Комисия по интеграция на хората с трайни увреждания”.”
По ал. 2 е постъпило предложение от народния представител Станишев и група народни представители – в чл. 7, ал. 2 числото “90” да се промени на “95”, а числото “10” – на цифрата “5”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7 и предлага подкрепените предложения да се отразят в Приложение № 2.
Чета чл. 7, а другите предложения са отразени в Приложение № 2:
“Чл. 7. (1) Приема субсидиите от централния бюджет на юридическите лица с нестопанска цел за 2003 г. съгласно Приложение № 2 на обща сума 3 599,9 хил. лв.
(2) Утвърждава субсидиите на юридическите лица с нестопанска цел в размер 90 на сто от определените им суми по Приложение № 2, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение по чл. 7, ал. 2 от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Аргументирали сме го многократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители за промяна в чл. 7, ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 27, против 100, въздържали се 8.
Предложението на Сергей Станишев и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 7, включваща редакцията, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 98, против 23, въздържали се 10.
Член 7 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми дами и господа, по чл. 8 са постъпили множество предложения от народните представители, по ал. 1 – от Йордан Соколов и Стефан Мазнев – от Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 община Стара Загора за отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от същите народни представители – Йордан Соколов и Стефан Мазнев:
“1. Община Стара Загора да се извади от списъка по Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 от проектозакона. Допълнителните средства до 100 процента от Данъка за облагане доходите на физическите лица в размер на 3 300,0 хил. лв. да се разпределят както следва:
- с 2 900,0 хил. лв. да се завиши издръжката на държавните дейности;
- сумата от 400 хил. лв. да се трансформира в капиталови разходи, необходими за възстановяване на операта в Стара Загора;
- произтичащите от това корекции да се нанесат в чл. 9, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пантелеев и Танков:
“1. В чл. 8 ал. 1, Приложение № 3 да отпаднат от списъка общините Бургас, Камено и Созопол.
2. В чл. 8 ал. 1, Приложение № 3 размерът на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица за общините да се измени така:
- община Бургас – числото “71,7 процента” с “86,8 процента”;
- община Камено – числото “18,2 процента” с “27,2 процента”;
- община Созопол – числото “74,5 процента” с “85,3 процента”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Костов и група народни представители:
"Община Пловдив да се извади от списъка по Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1, като процентът на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица за Пловдивска община да се промени от 73,0% на 100,0%. Пълният размер на разчетения за 2003 г. данък върху доходите на физическите лица за Пловдивска община възлиза на 43 млн. 745 хил. 300 лв. На тази база предложеното увеличение възлиза на 7 млн. 845 хил. 300 лв., които се разпределят, както следва:
- за допълване норматива за текущата издръжка на делегираните държавни дейности – 5 млн. 845 хил. 300 лв.;
- за допълване недостига на средства за прилагане на стандартите по Решение на Министерския съвет № 612 от 2002 г. – 2 млн. лв.
Тези промени да се отразят в сумите по чл. 9, ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители:
"В Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 процентът на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица за Столична община да се промени от 40,1% на 50,0% или с 9,9-процентни пункта завишение.
Пълният размер на разчетения за 2003 г. данък върху доходите на физическите лица за Столична община е 380 млн. лв. На тази база предложеното увеличение с 9,9% възлиза на 37 млн. 620 хил. лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Муравей Радев:
"Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 да се измени по следния начин:
"Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1:
Размер на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, с изключение на данъка върху еднократните парични обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи: …"
Господин председател, да изчитам ли цялата таблица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, аз мисля, че колегите я познават.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Навсякъде господин Радев щедро предлага увеличение на преотстъпения данък общ доход за общините.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
"В чл. 8, ал. 1 отпадат думите "с изключение на тези по Приложение № 3"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Анастасов:
"В Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 за размера на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица за следните градове процентите трябва да добият следните стойности: …"
Господин председател, предложението е пред всеки един народен представител. Ако позволите, пак да не го чета. Народният представител Георги Анастасов предлага по 50% за изброените общини.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев, Сергей Станишев, Иво Цанев, Теодора Константинова, Анели Чобанова, Николай Чуканов, Теодора Литрова и Тошо Пейков – прочитам ги по изричното настояване на колежка от НДСВ:
"В Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 се прави следното изменение: за община Русе размерът на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица от 81,4% да стане 95,2%."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Член 8 гласи:
"Чл. 8. (1) Средствата от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица, с изключение на данъка върху еднократните парични обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи, се преотстъпват в размер 100 на сто по бюджетите на общините, с изключение на тези по Приложение № 3.
(2) Данъкът по Закона за облагане доходите на физическите лица върху еднократните парични обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи постъпва изцяло в централния бюджет по ред, определен от министъра на финансите."
Господин председател, чета и Приложение № 3, за да може да бъде гласувано заедно с члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно правилно, да.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Към чл. 8, ал. 1 – окончателен текст:
"Размер на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, с изключение на данъка върху еднократните парични обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи: за Благоевград – 73,9%, Бургас – 71,7%, Камено – 18,2%, Созопол – 74,5%, Аксаково – 49,2%, Белослав – 72,5%, Варна – 64,5%, Девня – 17,6%, Козлодуй - 26,1%, Габрово – 78,8%, Севлиево – 76,4%, Балчик – 98,1%, Бобовдол – 41,4%, Троян – 94,3%, Белово – 88,7%, Панагюрище – 81,0%, Белене – 99,1%, Плевен – 86,8%, Пловдив – 73,0%, Куклен – 30,4%, Русе – 81,4%, Столична община – 40,1%, Божурище – 39,7%, Горна Малина – 82,6%, Драгоман – 60,1%, Етрополе – 87,5%, Златица – 57,3%, Костинброд – 68,2%, Мирково – 34,7%, Пирдоп – 52,8%, Своге – 94,0%, Челопеч – 22,6%, Гълъбово – 32,9%, Раднево – 19,7%, Стара Загора – 84,4%."
С това свършва Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 8 има наистина доста предложения.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Само не можа да стане ясно защо не прочетохте моето предложение, като прочетохте това на вносителя Министерския съвет. Някаква дискриминация ли, що ли? Би трябвало да прочетете и това. Няма никакво основание да разрешавате нелепия въпрос на господин Искров: "Да чета ли по-нататък неговото предложение?". Това просто да го имате предвид, защото така ще Ви задавам въпросите всеки път, когато не можете да обясните действията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте. Аз мога да обясня моето действие. Вие сте запознат много добре…
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, не се прави така. Когато се гледа бюджет, се четат предложенията на народните представители, защото има протокол и там се отразяват тези предложения. Най-малко затова трябваше да прочетете и моето предложение.
Така че аз Ви правя съвсем дружелюбно тази бележка. Не смятайте, че по този начин искам да изострям атмосферата. Вие преди малко нарушихте правилника и само Ви обръщам внимание.
От този член нататък, уважаеми колеги народни представители, започва ходенето по мъките на мнозинството по бюджета за 2003 г. Оттук нататък мнозинството започва да прави точно обратното на онова, което декларира. Тази финансова самостоятелност или независимост на общините от този член нататък започва да става едно кухо пожелание, което се елиминира от всички текстове в този член и най-вече в следващия чл. 9.
Какво имам предвид? Оттук става ясно, че 100% от данък общ доход остава в полза на общините, но с едно малко изключение от 35 общини. И тук точно е заровено кучето.
В тези 35 общини общият доход е по-голям като величина, отколкото половината издръжка на държавните дейности. Защото Министерският съвет е решил да даде само половината издръжка за вменените от него задължения на общините. Половината, което прави този текст, е конституционно несъобразен. Повтарям го вече втори ден.
Не можеш ти да определиш определени разходи, да ги признаеш, че някоя бюджетна система ще ги осъществи, да я задължиш да ги осъществява, защото те са държавна поръчка едва ли не, и да й кажеш: "Търсете си пари. Половината от тази издръжка няма да я получите." Безумие е това да съществува в документ, наречен "Държавен бюджет". И точно това нещо ще бъде причина да бъде отменено от Конституционния съд. Силно се надявам.

Господин Искров, моля Ви, знам, че сте изморен, елате и говорете оттук, не ме апострофирайте непрекъснато.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Говорете по чл. 8. Господин председателю, моля Ви, направете му забележка, не говори по чл. 8.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Моля Ви, господин председател, нека този човек да мълчи, когато говори някой друг, или му дайте думата той да говори, пък аз после ще дойда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По-спокойно, господин Радев!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Може ли така, на всяко изречение да получавам апостроф? Разбирам го момчето, но какво да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, обсъждаме чл. 8. Вие имате конкретно предложение по чл. 8. Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И така, по-нататък, господин Искров, моля Ви, съвземете се малко и слушайте какво Ви се говори.
Господин председател, уважаеми колеги, още веднъж казвам, че този списък от 35 общини, на които директно се признава, а по-нататък и в други текстове има, че се дава само половината от издръжката на общините, пак казвам, е нещо, което трябва да бъде поправено. Точно в това се състои моето предложение. Аз ви казвам така и това е не само мое предложение, това е едно към едно предложението на Националното сдружение на общините в България. Моделът, който ще разбием по-нататък в чл. 9, е свързван неразривно с чл. 8. Много е важно народните представители да внимават, за да разберат за какво става дума, защото те утре ще носят отговорността при провала на този бюджет, ако не го гласуват, както ние го предлагаме, а го гласуват така, както е текстът на вносителя.
Става дума за следното. На всички общини разходите се покриват сто на сто от държавна издръжка, която е вменена като задължение. На някои от онези общини, които имат средства от данък общ доход, който е по-голям от необходимата им стопроцентова издръжка, тогава се прави този списък. Това е качествената разлика между нашия списък, между моя списък и този на Министерския съвет. В него има 29 общини. Какво е основното в тези 29 общини? Издръжката – 100 процента за държавните разходи, които трябва да направят следващата година, когато е по-малка от общия доход, който тази община ще събере, тази разлика вече е онова, онзи белег, който вкарва тази община в списъка на Приложение 3. Тоест всички тези общини от списъка – 35 на брой, които са наредени от Министерския съвет, трябва да се увеличат със съответния размер, за да достигнат 100 процента държавна издръжка. Това е предложението по този въпрос. По-нататък то е свързано и с чл. 9 и тогава ще развия останалата част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много съжалявам, че министърът на финансите не е в залата, а само уважаваният от мен господин Кирил Ананиев. Аз много очаквах, когато господин Милен Велчев стане министър на финансите, човек, който е минал през Масачузетската политехника и е работил в Джей Пи Морган, да донесе този дух на свобода и предприемчивост. За съжаление схемата за съставяне на бюджета, рамката, е точно такава, каквато беше по времето на Вълко Червенков. Знам, че това, което говоря в момента, е доста отегчително, но ние сведохме нашето местно самоуправление точно до това кметовете да обикалят само около елхичката на Министерството на финансите и, ако Дядо Мраз им даде някой лев отгоре, това да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министърът идва.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Господин Велчев, много очаквах от Вас като човек, образован в Съединените щати, да смените манталитета на съставяне на бюджета. Защото рамката на този бюджет е точно такава, каквато беше по времето на Вълко Червенков – централизира се в София и каквото се даде на общините, на министерствата и т.н. Къде е този дух, при който на общините, на местното самоуправление да се даде инициативност? Всичко като инициатива е отнето от общините.
И тъй като при разговора с общините, а сигурно и Вие много пъти сте говорили с тях, Вие знаете, че ще се яви един дефицит от 130 до 150 млн. лв. в разходите на общините, както преди малко каза и господин Муравей Радев, и този дефицит ще бъде около 50 на сто, а същевременно бюджетът разрешава само 10 на сто дефицит. Просто не искам да повтарям отново и отново, че в този парламент ние постоянно нарушаваме законите на България. Преждеговорившите вчера говореха за здравеопазване, говореха за образование, говореха за всички задължения на държавата, в края на краищата те отиват в общините. Еманацията на всички тези разговори ще завърши в общините. И излиза така, че кметовете и общинските съветници се превръщат в едни жалки буфери на местното самоуправление между хората и централната власт.
За какво местно самоуправление говорим ние? Защо въобще правим избори? По-хубаво е кметовете да се назначават, както едно време си ги спускаше БКП, и да не си играем на местно самоуправление. Аз очаквах нов дух, ново време, но за съжаление няма и 20-30 депутата от новото време, които да проявят интерес за нещо ново, което ще правим в така нареченото ново време. Караме си я по отъпкания марксистко-ленински начин и изглежда коментарите, че независимо кой къде завършва, когато коренът му е червен, такъв си се и връща. И да стои под звездното знаме, той пак си идва червен, пак с червената идеология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. И господин Радев, и господин Искров имат основание, госпожо председател. Господин Радев заяви, че от чл. 8 започва една дискусия по финансовата децентрализация, която очевидно е възможно най-отговорна и по която мнозинството и министърът са длъжни да дадат пред Народното събрание преди всичко ясни отговори на въпросите, които задават и общините, и обществото.
Едновременно с това, разбира се, и господин Искров е прав, че ние дискутираме чл. 8 на второ четене и трябва да сме достатъчно коректни да не разливаме дискусията, а да погледнем конкретния текст пред нас.
За да могат да се ориентират и колегите, в чл. 8, уважаеми дами и господа, става дума за две неща. Първото е, че се прокарва, фиксира се новият принцип данък общ доход да остава в общините като начин за разпределяне на отговорностите и за финансиране на тези отговорности. Едновременно с това, както става ясно от ал. 2, от общините, посочени в Приложение № 3, се правят удръжки от този данък общ доход и се централизират в държавния бюджет, който ние приемаме, в графа “Приходи от данъка върху доходите на физическите лица”, която фигурира, госпожо председател, с някъде над 350 млн. лв. в чл. 1, ал. 1 – “Приходи”.
Но защо все пак, госпожо председател, тук възниква принципен въпрос? А той е свързан и с това, което каза господин Кирчев, дали има всъщност промяна на подхода. Но ние сме сезирани като Народното събрание от извънредна среща на кметовете на близо 200 общини, които са се обърнали към Народното събрание със специално обръщение отпреди два дена, от 16 декември, което е под заглавие “Не отлагайте децентрализацията, ще плащаме всички”. И е редно и господин министърът, който добре че е тук - уважаеми господин министър, добре дошъл, добро утро! - да даде тук отговор на онова, което общините са заявили към него преди всичко, тъй като не е достатъчно просто с една политическа квалификация, че това са спекулации и т.н., да се изчерпи въпросът.

Ето какво заявяват кметовете по чл. 8 в своята декларация, госпожо председател - не говоря за цялото обръщение. “Министерството на финансите грубо нарушава постигнати след много усилия споразумения. Играе се опасна игра с изземване на измислени преизпълнения при различен за отделните общини подход. Не се спази методиката за разпределение на средства по програмата за ликвидиране неразплатените разходи на общините. Отново беше едностранно наложен старият модел за “наказване” на най-дисциплинираните и икономично работещи общини. Явно е, че се цели да се покаже, че общините не могат да управляват добре своите ресурси.”
За да се говори с числа, а не с общи квалификации, кметовете са се постарали да кажат следното – че се очертава общ дефицит по бюджетите на общините от около 300 млн. лв.; че те са заявили, че биха очаквали да им се издължат 130 млн., колкото според тях са дължимите държавни дейности, делегирани за изпълнение на общините, и казват, че “тези средства щяха да ни бъдат достатъчни, за да осигурим поне нивото на услугите за нашите граждани отпреди 2 години. Колко във времето назад трябва да се върнем?” и други по-такива, риторични въпроси.
Обръщението е достатъчно сериозно и аргументирано и според мен не носи някакъв тенденциозен или политически характер, за да заслужава най-сериозно внимание и отговор от страна на Министерството на финансите. Сигурен съм, че господин министърът има своите съображения, че е премислил това, което е написано. Добре е да го чуем тук. Но каквото и да обяснява сега Министерството на финансите, очевидно е, че с текстовете, които ние така или иначе ще гласуваме или се предлагат за гласуване, тъй като аз апелирам ние да не гласуваме “за”, ще бъде утвърден този списък, който господин Искров прочете преди малко – извинявам се, господин Искров, не ми се сърдете! – като бюлетинът на река Дунав, малко монотонно и не се разбра…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: С възклицание ли да го чета?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, мисля, че народните представители не разбраха точно кой списък четете и какво означава той. (Неразбираема реплика от министър Милен Велчев.)
Не, тук не става въпрос за театър, господин министър, не говорим за артистичност, но говорим да бъде събудено вниманието на пленарната зала за важността на въпроса, който разглеждаме, и ние очакваме Вашето отношение по него с целия интерес, който той заслужава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Заповядайте за изказване, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Това, че в залата присъстват много малко народни представители, аз го отдавам единствено на факта, че може би те се срамуват от това, което предлагат с този проектобюджет. Затова не искат да погледнат хората в очите – останалите, които не са съгласни. Аз се учудвам, че от 35 човека, които са избрани от София, в залата може би присъстват двама или трима човека.
Какво имам предвид? Имам предвид, че с това предложение за 40,1 от данък общ доход, който трябва да остане в Столична община, вие ще ликвидирате града. Вие ще направите живота на софиянеца, на гражданина от София кошмарен.
Защо? Бюджетът на Столична община за тази година е 420 млн. лв. и може би наистина трудно се справиха с всички тежести за този град. Сега се предлага с 40,1 бюджетът да стане 310 млн. лв. Какво означава това, дами и господа? Още от началото на новата година ще поскъпне или ще намалее градският транспорт. За да не намалее драстично, най-вероятно общинарите ще бъдат принудени да вдигнат цената на билета. Улиците ще потънат в мръсотия, защото няма да има пари за чистота. Улиците ще бъдат осеяни от дупки, защото няма пари за ремонт на улиците. Улиците ще бъдат тъмни, защото няма да имаме пари да се плати. Всички вие живеете в този град сега. Вие ще бъдете ликвидатори на този град, запомнете го! Аз няма да пропусна да съобщя навсякъде, че вие мразите този град, ако приемете това предложение. (Неразбираеми реплики от НДСВ.) Това е истина!
Приканвам поне тези хора, които са избрани от София – много от вас са и софиянци, но поне тези, които са избрани от София, да не предават своите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, разбира се, допустими са и силни квалификации. Аз изцяло подкрепям тезисите в изказването на господин Пирински и на цялата парламентарна група.
Искам да кажа, че тези ограничения, които са направени върху отчисленията по Закона за облагане на данъка върху физическите лица, носят строго субективен характер и аз не можах да получа задоволителни обяснения нито от експертите на комисията, нито от министерството, въпреки че бяха отправени и писмени питания към министерството. Аз говоря преди всичко за три общини от Бургаска област, това са Камено, Бургас и Созопол. Тази отстъпка се нуждаеше от определена корекция.
Повярвайте ми, ние направихме съвсем прецизни изчисления с помощта на много експерти. За съжаление, промените, които вие сте предложили, макар и в посока на нашите предложения, са крайно недостатъчни. И ако за Созопол и отчасти за Бургас те пак са стигнали до половината на желаното, то за община Камено не е така.
Община Камено е една от малкото в България, няколко на брой, в които хората живеят в условията на екологична катастрофа. Няма никакво преувеличение в думите ми. Има достатъчно факти, от които се вижда, че средната продължителност на живота там е с 10 години по-ниска от тази в страната и това се дължи на близкото съседство с “Нефтохим”. Освен това, през последните 6 или 7 години бюджетът на община Камено общо взето е бил 2 пъти по-висок от този, който сега вие предлагате на общината. Аз не знам какви са тези критерии и параметри, които вашите специалисти ме убеждаваха, че са еднакви за всички, биха довели до такъв рязък срив и до пълната невъзможност да се предложат каквито и да било сериозни компенсации.
Ето защо аз още веднъж настоявам специално за община Камено парламентът да гласува предложения от нас размер на отстъпката, който възлиза вместо на “18”, както е предложен от правителството на първо четене, ако не се лъжа, на второ става “20 процента и нещо”, да възлезе на “27,2 процента”. Това няма да промени много картината с балансите в националния бюджет и би било един знак за хората от тази община, че правителството съзнава условията, в които те живеят и работят и не желае да отстъпва от онова, което предишните правителства са давали на общината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние сме направили предложение в чл. 8 да отпаднат думите “с изключение на тези по Приложение № 3”. По същество това означава всички средства, които се преотстъпват на общините по данъка за облагане дохода на физическите лица, да остават в разпореждане на общините.
Ние считаме, че по никакъв начин не се получава финансова децентрализация, ако в държавния бюджет по един преотстъпен данък се концентрират средства от общините и то в размер по-голям, отколкото е в момента чрез данък печалба.
Защо е това наше предложение? Считаме, че ако говорим за финансова децентрализация и ако в данъчните закони сме предвидили насърчение за депресивните общини, то тогава ние наистина трябва да създадем и условия и ония, които се развиват, да могат да привличат все повече и повече инвестиции; конкуренцията да насочва тези инвестиции към малките депресивни общини поради факта на преференциите, които създаваме в закона, и по този начин да балансираме икономическото развитие в страната.
Лесно се вижда, че големият проблем в България след демографската криза е неравновесното развитие на отделните региони, което се дължи един път на демографската криза, после на онова планово стопанство, което вече не съществува. Естествено е предприемачите да търсят конкурентност в по-големите, в по-развитите региони на страната.
Няма начин ние да направим ефективна финансова децентрализация, ако не се вземат наистина смели решения. Ние предлагаме такова смело решение, като сме убедени, че в един период от 2-3 години по естествен път и поради преференциите, приети вече в законопроектите, макар че там вие не ни послушахте, че трябва да дадем възможност не само за насърчаване на местните предприемачи, а трябва да насърчим и потока от инвестиции от развитите региони към по-слабо развитите с идеята, че там ще се създадат работни места, то тогава ще настъпи онова равновесие в развитието на отделните региони, което е необходимо и което е стимулиращо бизнеса в тези региони.
Сега разбирам, че вие трудно ще приемете това решение, но все пак предлагам да го подложим на гласуване, защото съм убеден, че само смели решения могат да се справят с проблема, който сега съществува в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да се опитам да защитя предложението си, искам да ви помоля да излезете от унеса, в който залата се намира вече два дни. Безусловно пасторският тон на господин Искров предразполага към мечтания, но мисля, че всеки от нас трябва да знае, че това, което гласуваме днес, ще се отрази на нашите съграждани, на всички нас през следващата година.
Искам да обърна специално внимание, имайки предвид темата на чл. 8, върху бюджета на Столичната община. Шестдесет на сто от данъка върху дохода на физическите лица се изземва от общината и се създават огромни затруднения за нормалното функциониране на столичния град. В този град живее една седма от населението на България, живеете и вие и имате претенции към обслужването, което ви се предлага в този град. Имате претенции към паркирането, към чистотата, към транспорта, ако понякога го ползвате, така че има значение какво гласуваме днес.
Затова много ви моля, вгледайте се внимателно в предложенията, които сме направили. Има една таблица, която е предложил господин Муравей Радев, която таблица е съгласувана с организацията на общините, която е премислена, която не е претенциозна и която отговаря на изискванията и напълно е по възможностите на бюджета при едно разумно преосмисляне и преразпределение на разходите.
Затова ви призовавам да подкрепите предложението на Муравей Радев, в което не само Столичната община, а и такива общини като Габрово, като Севлиево, като Русе и други общини, които в момента са поставени на колене, ще получат малко въздух. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Други изказвания по чл. 8 има ли?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Неслучайно всички депутати от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, които сме от София, сме подписали това предложение. В момента ние сме изправени пред нещо уникално – София имаше 380 млн. лв. през 2001 г.; 420 – през 2002 г.; сега стигаме на 310. Какво се е изменило в момента? Намалели са хората, спрели са проблемите на столицата, всичко е решено или в момента има нещо много интересно в новото време – опит да се докаже, че политическата воля може да смаже и столицата? Защото столицата представлява именно лицето на една държава.
Господин Искров в Закона за облагане доходите на физическите лица прокара тезата, че не трябва в този град да има райониране. По този начин ние натиснахме бизнеса, за да покажем, че когато една част от държавата има успешно развитие и по-малка безработица, ние можем да я доведем на нивото на останалата част, където има висока безработица. Сега в момента с тези изменения, които правите на бюджета, вие искате да докажете, че след като има едно добро лице на България, каквото е столицата, ние трябва да я доведем на нивото на най-изостаналите общини в тази страна.
Това ли е целта, уважаеми дами и господа, депутати от управляващото мнозинство, избрани в този град? Ако това е целта, вие напълно я постигате.
Но аз смятам, че действително трябва да чуете госпожа Манева и господин Муравей Радев и да се събудите от унеса и да разберете, че софиянци са най-близо до парламента и когато са най-близо до парламента, те могат да прескокнат от претенциите на съседната сграда на общината и да попитат самите вас защо заложихте тези условия за столичния град.
Затова, уважаеми дами и господа, нека да не се изравняваме по схемата, по която в момента вие работите, да се опитаме да дадем възможност в София хората да живеят нормално, защото и самите вие ползвате облагите, които има в столичния град. Ако в момента вие доведете такава схема, каквато сте заложили, имайте предвид, че вие обричате столицата на една голяма финансова катастрофа, а оттам и една седма от населението на България на същата катастрофа. Бъдете разумни и за първи път, може би в този закон, помислете какво трябва да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Други изказвания по този текст има ли?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, много добре се говори от тази трибуна, но когато се говори от тази трибуна, е хубаво да се говори истината, да не се говорят неща, които нямат нищо общо с истината и с нормативната база. Преждеговорившите, може би без господин Пирински, показват непознаване на нормативната уредба, върху която се базира чл. 8 и чл. 9, който е свързан с него.
Затова аз искам да Ви отговоря, господин Николов, че никой не мрази този град и мен не ме е срам, както ме призовахте, а Вас трябва да Ви е срам, защото излъгахте от тази трибуна преди малко. Аз ще докажа как излъгахте, като първо обясня какво значи това “данък общ доход”, като по този начин донякъде ще отговоря и на господин Пирински.
Новият подход, употреби колегата Пирински, бил данък общ доход да остава в общината. Вероятно тук е разковничето на неразбиране на фискалната децентрализация, колеги. Новият подход от гледна точка на този преотстъпен данък е платежният инструмент, източникът на средствата за делегираните държавни дейности да бъде данък общ доход, а не той да остава в общината. А Х разходи, които държавата е делегирала, да бъдат заплатени с У преотстъпка на данък общ доход. И този, уважаеми колеги, за София е 40,1, а за другите общини, както ги прочетох.
Не знам защо сте толкова неудовлетворени, госпожо Манева, а и някои колеги, че било монотонно? Трябва да кукуригам ли тук? Но това са общините, в които държавата е изчислила, а и общините са изчислили, че толкова трябва да бъдат разходите, които да бъдат покрити с данък общ доход.

Хубаво, общините са изчислили нещо друго, господин Радев, дали са го на Вас и Вие сте го внесли. Аз обаче твърдя, че Министерството на финансите изчислява разходите по-добре и никога не са оставали толкова пари в общините, колкото по времето на нашето управление.
Защо господин Николов излъга от тази трибуна? Никола Николов – софиянецът, който ни призова оттук да сме обичали София! Защо не каза истината? Защото, колеги, пред мен е Решение № 612 на Министерския съвет, прието с консенсус между НСОРБ, Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и тогавашния вицепремиер. Прието е с консенсус! Депутатът Николов Ви плаши, че София щяла да се зарине в мръсотия, щяла да остане без осветление! Само че в постановлението, това го знаете, уважаеми колеги и столичните общински съветници, столичният кмет и всички, по група 6, функция "Жилищно строителство, БКС, опазване на околната среда и устройство на територията" се казва: “държавни общински дейности - осветление на общински улици и площади, чистота".
За транспорта, уважаеми колега Николов, се казва следното във функция 8 "Икономически дейности и услуги”: “държавни дейности - единствено други служби по поземлената реформа – поземлени комисии", а прословутият транспорт е в други дейности по транспорта, пътищата, пощата и далекосъобщенията като общински дейности! Тоест, въобще това, за което говорят колегите тук – Манева, Николов и всички преди тях, без колегата Пирински, няма отношение по чл. 8, който обсъждаме в момента! Защото тук говорим за преотстъпен данък доход, за делегирани държавни дейности, не говорим за местните дейности, които се финансират от местни приходи и които общо за системата…
Ще ме изслушате ли, господин Николов, за да Ви стане ясно за какво става въпрос? Ще Ви дам и копие на решението след това.
Когато те не достигат, уважаеми колеги, законодателят в съответствие с договореностите ще ви предложи по следващия член три вида субсидии: допълваща субсидия 200 и няколко милиона, изравнителна субсидия 15 млн., и капиталова субсидия от 70 млн. лв. Когато не достигат именно тези местни приходи, които финансират тези разходи, за които тук се говори, тогава Министерството на финансите допълва чрез тази обща изравнителна субсидия. Но няма нищо общо казаното с чл. 8! Това е просто една манипулация на залата, за да може да излиза в общественото пространство как, видите ли, София била орязвана! Не е вярно това, което казвате, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте за реплика, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Искам да се обърна към депутата Искров и да го попитам, след това да отговори ясно и точно: бюджетът за тази година ще бъде ли по-голям, или равен на този, или по-малък?
Освен това не се опитвайте да манипулирате, защото другите местни данъци и такси, които влизат в тежестта на тези финанси, са едва 2% от целия бюджет, депутате Искров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Искров, трогнахте ме с призива да се говори истината от тази трибуна. Мисля, че това наистина трябва да се спазва и преди всичко от вашата парламентарна група, защото редовно от тази трибуна се говорят груби неистини. Днес Вие също се опитахте да направите една манипулация. Мисля, че допускате, че голяма част от депутатите разбират за какво става дума. Но когато не можете да покриете разходите за делегираните държавни дейности с преотстъпения данък върху дохода на физическите лица, естествено е, че ще ощетявате другите приходи на общината. Така че, намалявайки изобщо бюджета на Столичната община, безусловно заплашвате нормалното й функционирате. И в това няма нито някаква лъжа, нито нещо нелогично! Всъщност манипулацията се опитахте да я извършите Вие!
Освен това не е вярно, че това, което сте заложили, отговаря на действителните разходи, които са необходими за покриване на делегираните държавни дейности! Знаете, че продължителните спорове, които имахте с общините, с които се разминавате и в момента, доказват това! Няма никакви основания да считаме, че сътрудниците на Министерството на финансите са били толкова изрядни в разчетите, които са направили. Знае се какви инструкции са им дадени и те ще направят такива разчети, каквито вие искате от тях.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Какви са, може ли да ги чуем?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Те са фиксирани в таблицата на господин Радев и отговарят на потребностите на общините. При това в съвсем разумни и скромни граници, постигнати на базата на един сериозен диалог и Вие просто не трябва да пренебрегвате така грубо този диалог, който обещахте да водите нормално с общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги!Не мога да приема обвиненията на господин Искров и министъра на финансите, че е направено всичко, за да се задоволят исканията на общините! Заставам тук с искането на община Варна, кметът на която е от БСП, така че не можете да ме обвинявате в някакви симпатии, че тегля чергата към себе си, както казват възрастните хора. Финансистът на общината е направил най-подробни пресмятания в зависимост от това, каква част като проценти от данък общ доход физически лица трябва да остане в общината, за да се покрият държавните задължения. Господин Искров, от представените от министерството 64,5% финансистът на общината доказа, че трябва да му дадете 74,8%, за да си изпълни държавните задължения. Това Ви го давам като информация. Заповядайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма повече реплики.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Нека да има повече реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може да има повече.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Нека да има повече, госпожо председател, тъй като повечето реплики показват по-голямо непознаване на материята!
На господин Кирчев и на госпожа Манева ще отговоря по чл. 9, когато се обсъждат делегираните дейности, които държавата е възложила.
А иначе, господин Николов, съжалявам, че трябва да го кажа от тази трибуна, но очевидно Вие не сте прочели Закона за общинските бюджети! Иначе няма как да ми зададете този въпрос – какъв щял да бъде бюджетът на София?! Това Народно събрание, трябва да е ясно на всички, не носи отговорност за общинските бюджети! Така е по Конституцията, така е по Закона за общинските бюджети. Народното събрание носи отговорност за взаимоотношенията между общинските бюджети и централния републикански бюджет! Ясен ли съм, господин Николов?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС, от място): Изобщо не си ясен!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Как може да гласуваме и да не носим отговорност?!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Понякога от истината боли. Тоест, господин Николов, дали бюджетът на София ще бъде по-голям, по-малък или равен, трябва да зададете този въпрос и да получите коректен отговор единствено от председателя на Столичния общински съвет, кмета на София или председателя на комисията по бюджет към Столична община, ако има такава комисия! Само те могат да кажат дали ще бъде по-голям, по-малък или равен. Това, което мога да кажа аз тук, е какви ще бъдат взаимоотношенията между централните органи и общините. Това е в компетенциите на Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за други изказвания по чл. 8?
Заповядайте, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не знам дали господин Искров ще има смелостта да се изправи пред кметовете и да каже същото нещо, защото, ако Народното събрание не носи отговорност за бюджетите на общините, то тогава кой носи тази отговорност? Знам много добре какво ще ми кажете, сега ще започнете пак с лекции…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не е лекция, това е законова база!
ИВО ЦАНЕВ: Искам да защитя предложението на група народни представители по чл. 8, ал. 1 или по-скоро Приложение № 3.
Нашето предложение е на група народни представители от Русенски избирателен район, в което основното, което предлагаме, е да се увеличи процентът на преотстъпения данък общ доход от 81 процента на 95,2 процента. Защо правим това нещо?
Нашето предложение е свързано с това, че през м. август, когато от страна на Министерство на финансите са изискани прогнозни бюджети за 2003 г., тогава съвместно с териториалната данъчна дирекция и с финансистите на общината се доказва, че евентуалните приходи за 2003 г. от данък общ доход, тези 81 процента, ще бъдат в размер на 16 млн. 820 хил. лв. Издръжката на община Русе за 2003 г. за тези дейности от държавен характер ще бъде 21 млн. лв.
Има една много сериозна разлика, която се образува между двете числа и всички ние я виждаме. Това е разлика от 3 млн. 56 хил. лв., която разлика е доказана от финансистите на общината и от хората, които работят в Русе от страна на Министерство на финансите, а именно хората в териториалната данъчна дирекция. Това е изчислено, господин Искров, не от финансистите на общината, не от кмета, а от представителя на Министерство на финансите в общината.
Недостиг в размер на 3 млн. 56 хил. лв. Това е недостиг за държавни дейности, не за тези 50 процента, които допълнително ще се дават за издръжка, а недостиг за здравна дейност, за медицинска помощ, за текуща издръжка и за организациите с нестопанска цел. Това са точните числа и аз съм сигурен, че те са в Министерство на финансите. И те не са някакви други, не са измислени или изсмукани от пръстите. Това е големият проблем. Аз смятам, че и моите колеги са прави, когато казват това за другите общини. Има недостиг за тези 100 процента, които трябва да се преотстъпят от страна на Закона за облагане на доходите на физическите лица, от страна на данъците по този закон. И оттук следва, че единственият вариант да се покрие този недостиг в размер на 3 млн. за Русе, е да се увеличи процентът на преотстъпване на данъците. Това е единственото нещо, което може да бъде направено. Аз знам, че сега ще кажете, че това може да стане в някой от другите членове, евентуално да е направи някакво покритие в края на годината, но аз задавам въпроса: ако тези числа са верни, а аз твърдя, че са верни, през първото полугодие на годината по какъв начин тези държавни дейности ще се издържат от страна на общината? Другите 50 процента разбирам, че в Приложение № 5 се преотстъпват, за Русе са в размер на 3 млн. 200 хил. лв., които ще се преотстъпят. Друг е въпросът, и по чл. 9 ще взема думата да говоря, дали това е възможно да стане в Закона за държавния бюджет – 50 процента да се дават и 50 процента да се осигуряват чрез допълнителни плащания в рамките на някакви срокове. Но това, което ние предлагаме, е да се направи така, че да се увеличи този процент за Русе от 81 процента на 95 и, не знам дали сте забелязали, но трябва да изчитате имената на всички хора, които са направили съответните предложения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз ги изчетох.
ИВО ЦАНЕВ: Говоря за всички по принцип, не само за Русе. Защото сред тези хора са и хора от вашата парламентарна група и аз смятам, че те нямат никакво основание да блокират бюджета, както казвате, че правим ние, от опозицията. Нямат никакво основание да правят така, че да бламират своето правителство.
Така че чисто прагматично Ви давам един съвет: изчитайте тези имена, вижте внимателно числата и ги поставяйте на гласуване, за да може всички парламентарни групи да вземат отношение правилно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по чл. 8?
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Взимам отношение по повод нашето предложение, с господин Пантелеев, относно увеличаване процента на преотстъпения данък върху доходите на физическите лица за общините Бургас, Камено и Созопол и лично мен ме предизвика изказването на господин Искров, че парламентът не носи отговорност.
Този процент осигурява бюджет, специално на община Бургас, колкото миналогодишния. Миналата година беше 44 млн. и 500 хил. лв., в момента с този процент се осигурява бюджет около 45 млн. лв.
В същото време реалното изпълнение на бюджета на общината за тази година е 52 млн.
Миналата година тези общини бяха на вноска, сега вноската се заменя с по-нисък процент от 100 процента за данъка върху доходите на физическите лица.
Но къде е всъщност проблемът?
Миналата година тези общини са работили с други прогнози за този данък, много по-високи. Реално за Бургас прогнозата е била около 42 млн. Петдесет процента от тях прави 21 млн., които са постъпили в общината. И това се прави, защото тогава общините бяха на вноска и трябваше да се докаже по-голяма вноска в републиканския бюджет. Тази година се работи с прогноза вместо 42 млн. 400, с 35 млн., тъй като този процент от 71,7 за община Бургас ще носи по-малко приходи в общината.
Ето защо смятам, че точно парламентът определя правилата на играта и по какъв начин ще бъдат формирани доходите на общините.
Процентът, който ние сме предложили за община Бургас, да бъде увеличен от 71,7 процента на 86,8 и на община Камено от 18,2 на 27,2 ще осигури що-годе едно нормално изпълнение на бюджета, така както всъщност показва тази година.
А пък специално за община Созопол мисля, че съвсем неправилно е включена в този списък – Приложение № 3, тъй като миналата година тя изобщо не беше на вноска. Не знам какво се е променило в тази община, че влезе в този списък. Тогава беше община Несебър, което ми дава основание да смятам, че доста субективни са били критериите, по които се е определяло кои общини да влизат в Приложение № 3.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Господин министър, да не бъркате Несебър със Созопол?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Танков.
Заповядайте за реплика, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Една много кратка реплика на многоуважаемия господин Танков.
Не разбрах какво не сте съгласни с мен – че не носим отговорност тук, така ли? Значи аз казвам още веднъж: Народното събрание на Република България, съгласно Конституцията и законите – Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за общинските бюджети и всички други бюджетни закони, носи отговорност единствено за взаимоотношенията между държавата и общините по линия на субсидиите, съответно на трансферите, ако някъде има. Разбирате ли? Ще размножа на всички тези колеги от ОДС, които преди малко се изказаха, които не познават материята, и на Вас също, един Закон за общинските бюджети, за да стане ясно за какво говорим. А не да се прехвърлят проблемите винаги към централно ниво, както стана миналата година с таксата смет, ако си спомняте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Господин Танков, можете ли да ни кажете община Бургас миналата година какъв размер вноски е внесла в държавния бюджет? Вие сам казахте, че е на вноска. Това искам да чуя.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Нищо не е внесла.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Камено внесе, а сега остава с два пъти по-нисък бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Танков.

СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Първо искам да отговоря на господин Искров. Аз не приемам… Всъщност, къде е играта? Този процент, който е определен за община Бургас, трябва да е по-висок по простата причина, че прогнозните данни на териториалните данъчни управления за очакваните приходи от данъка за облагане доходите на физическите лица миналата година се е работил с 42 млн. 400 хил. лв., а сега с 35 млн. лв. за община Бургас. Ето къде е голямата игра, с която всъщност тук са ощетени общините.
Затова казах, че в крайна сметка парламентът трябва да отчита поне да се осигуряват миналогодишните бюджети.
Да отговоря и на господин Манов. Сигурно не е внесла нито един лев. И как да внесе, след като парламентът е приел бюджет за 44 млн. 500 хил. лв., а реалното изпълнение с допълнителните субсидии, които са давани на общината, е 52 млн. лв. За какво става дума? Даваме някакви вноски, а след това по желание на Министерство на финансите се отпускат, колкото преценят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз вчера имах възможността да засегна този въпрос, но сега по същество искам да се спра на нашето предложение с господин Соколов.
Община Стара Загора фигурира последна в списъка по Приложение № 3 на чл. 8, ал. 1. Нашето предложение е тя да отпадне от списъка и получените около 15,6 процента от допълнителните до 100 процента от данъка за облагане доходите на физическите лица, които в размер на 3 млн. 300 хил. лв. да се разпределят, както следва: с 2 млн. 900 хил. лв. да се завиши издръжката на държавните дейности.
И второ, което според нас е по-важно, сумата от 400 хил. лв. да се трансформира в капиталови разходи, необходими за възстановяване операта в Стара Загора. Нашето предложение е такова, защото, така или иначе, гражданите на Стара Загора отчисляват такси по данъка за облагане доходите на физическите лица. И тези средства да останат наистина за възстановяване на операта в Стара Загора, която е от национално значение. Все пак от вноските на гражданите на Стара Загора идва този данък. Молим да се възстанови операта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изглежда, че от Пловдив единствен аз трябва да защитавам интересите на града и ще го направя.
Нашето предложение е в Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 по процента на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица. За Пловдивска община да се промени този процент от 73 на 100 процента. Пълният размер на разчетения за 2003 г. данък за облагане доходите на физическите лица за Пловдивска община възлиза на 43 млн. 745 хил. 300 лв. На тази база предложеното увеличение възлиза на 7 млн. 845 хил. 300 лв. – една сума, която е общо взето символична за втория град в страната. Тази сума се разпределя, както следва. За допълване на норматива за текущата издръжка за делегираните държавни дейности – 5 млн. 845 хил. 300 лв. На второ място, за допълване недостига на средства за прилагане на стандартите и разпорежданията на Министерския съвет № 612 – 2 млн. лв. Предлагаме тези промени да се отразят в сумите по чл. 9, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
За реплика има думата господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам правото на реплика на господин Паница, макар че всъщност не е точно така, но за да видите колко разумни предложения има, за които се пледира, че тук, видите ли, не сте внимавали в дискусията. Само те внимавали и разбирали!
Госпожа Манева вероятно е права, като казва, че “най-точните прогнози ги правел господин Муравей Радев. Той бил направил най-точната прогноза и я дал като предложение.” Затова тя казва “Моля, подкрепете предложението на господин Радев.”
Ако погледнете предложението на господин Радев на стр. 47 – най-правилното предложение, той казва така: “На Пловдив преотстъпеният данък да бъде от 73 процента на 87,5 процента.”
Добре, представете си, господин Радев, че аз вярвам повече на бившия премиер и на бившия финансов министър Иван Костов, който е направил също предложение за Пловдив. Той предлага 100 процента. Коя е истината?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Радев за реплика на господин Паница.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Паница, разликата между това, което Вие искате, и това, което аз казах и което господин Искров тук така образно се опита да оприличи, е, че с него се разминаваме в принципа. Това, което преди малко той се опита да каже на всички – колко добре смята Министерство на финансите, аз зная. Добре смята. Аз най-добре знам. Чудесно смята и никой не оспорва неговите сметки. Но оспорваме принципа, господин Искров. Оспорваме принципа, че вие искате тази година с 50 процента да минете данъка на общините за задължителните държавни дейности. Точно това оспорваме. Толкова ли не го разбрахте? Или искате тук зад един облак от приказки и думи да не стане ясно на хората, на хората тук им става ясно, но на онези отвън кога ще стане ясно, скоро ще разберете, много скоро!
Така че това, което предлагам аз, господин Паница, е много обосновано, защото то е еднакво за цялата страна. Това означава 100 процента покритие на държавните разходи по държавните дейности от държавата! А не е някакъв мижав процент. Вие искате 100 процента да останат в общината. Те ще останат в общините тези 100 процента! Не в общината, а в общините като цяло. Само че това ще го говорим след малко по чл. 9. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Прав е господин Паница. Недей да го заблуждаваш. Той предложи само за Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Сега не се разбра кой е прав от двамата, но оставам на вас това нещо.
Няма да говоря за принципите. Директно ще отговоря на въпроса защо господин Радев иска увеличение на 87 процента, а аз и групата, която представлявам, искаме на 100 процента.
Разликата е тази, че доколкото разбирам, Вие искате да ни оприличите на лъжица в чекмедже, както Вие доста често се представяте. Точно това е разликата. Всеки от нас има право да представя различни проценти. И всеки от нас по различен начин вижда този бюджет. Така че не се опитвайте да ни направите на лъжици от чекмедже, каквито вие сте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин Паница!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Соколов и Мазнев по чл. 8, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 70, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на господин Соколов и господин Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 65, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Любомир Пантелев и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 71, против 101, въздържал се 1.
Предложението не се приема от комисията.
Гласуваме предложението на Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 65, против 113, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Иван Иванов, Георги Хубенов, Кина Андреева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 54, против 108, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев по Приложение № 3 на чл. 8, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 196 народни представители: за 85, против 110, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Манов, заповядайте за обяснение на отрицателен вот.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувам и ще продължа да гласувам против всички предложения по чл. 8 поради следните съображения.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Няма право на отрицателен вот.
АРСО МАНОВ: Аз казах, че съм гласувал и продължавам да гласувам против тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е обяснение на отрицателен вот. Той е гласувал и обяснява отрицателен вот.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Той се е изказвал и няма право на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не се е изказвал.
АРСО МАНОВ: Аз имах реплика, господин Соколов. Аз не съм се изказвал, имах реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обяснява отрицателен вот, не се е изказвал по този текст и има право да го направи.
АРСО МАНОВ: Аз смятам, че предложенията по чл. 8 най-общо могат да се определят като противоречащи на основната регулативна функция на държавата в процеса на финансовата децентрализация. От гледна точка на тази позиция възникват два основни въпроса. Представите от лявата опозиция по този начин противоречат на основната концепция за ролята на държавата в предприсъединителните процеси. Представителите на дясната опозиция противоречат на някои основни становища, които са изказани по повод на бюджетите за минали години.
Аз много добре си спомням, навремето господин Муравей Радев каза нещо подобно, че общините са каца без дъно или нещо такова. Уважаеми господин Радев, аз тогава се възмутих от Вашето изявление, но сега ми се струва, че Вие до голяма степен сте бил прав. На всички е известно, че този подход, заложен в чл. 8, заменя така наречения списък на общините на вноска. Нека министерството, нека останалите да дадат информация за това как са се отнасяли тези общини към държавата. Чрез процедурни хватки и други мерки общините се отнасяха така към държавата, както нееднократно съм посочвал – Андрешко се отнасяше към данъчните органи. Това според мен е Андрешковски подход към интересите на държавата. Очевидно проблемът опира до това кой по-добре изчислява – Министерство на финансите или общините.
Аз питам, уважаеми господа, когато изчислява Министерството на финансите, чий интерес се защитава? А когато вие защитавате интересите на община Х или У от тези 263 общини, чии интереси защитавате?
Именно поради тези причини аз гласувам и ще продължа да гласувам против всички предложения по чл. 8.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура по време на гласуване няма. Седнете си, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура по отношение на това, което става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма такова нещо. Седнете си на мястото!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не може да се дава отрицателен вот по неприето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имаше обяснение на отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не може отрицателен вот по неприето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Иванов, Васил Василев по чл. 8, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 49, против 121, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Анастасов по Приложение № 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 57, против 91, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Димитър Абаджиев, Сергей Станишев, Иво Цанев, Теодора Константинова, Анели Чобанова, Николай Чуканов, Теодора Литрова и Тошо Пейков по Приложение № 3 към чл. 8, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 183 народни представители: за 72, против 109, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията за чл. 8 от проектозакона.
Гласували 184 народни представители: за 124, против 57, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Хайде, господин Миков, сега Вие обяснете отрицателния си вот.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Аз моля оттук нататък, уважаема госпожо председател, да не давате отрицателни вотове по неприети предложения. Обясних и на колегата Манов, мисля, че той ме разбра. Не вдигнахме шум по този въпрос, но по принцип отрицателният вот е когато има прието предложение и човекът не се е изказал. Тоест, ако влезем в тази процедура, която преди малко се приложи, се страхувам, че с оглед на многото отхвърлени предложения и всички отрицателен вотове за Йорданов ден ще приемем бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков. Абсолютно прав сте. Вземам бележка от това, което изказахте.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изразете и Вие своето възмущение, господин Соколов.
Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Госпожо председател, искам да Ви припомня текста на нашия правилник, който Вие отново преди малко приложихте неправилно и го нарушихте. По силата на чл. 47, ал. 3 “Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказвал”.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Той имаше реплика, а не изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Този правилник, за разлика от предишния, не прави разлика между изказване и реплика. Репликата е също изказване, господин Манов и госпожо председател. Ако господин Манов си прави изказванията наум – да, няма да има изказване. Щом излезе тук, на трибуната и вземе отношение било с изказване, било с реплика, то влиза в понятието изказване и затова такъв народен представител няма право на отрицателен вот. И Ви моля наистина да прилагате правилника така, както той гласи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов, за поучителните слова. Ще се възползвам от тях.
Преди да обявя половинчасова почивка, правя процедурното предложение около което имаше съгласие на Председателския съвет сутринта и ще го подложа на гласуване: да прекратим след почивката разискванията по Закона за бюджета, за да преминем към точка втора от дневния ред – Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България и проект за решение за промени в Министерския съвет на Република България – и след изчерпването й веднага да възобновим гледането на Закона за държавния бюджет.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 115, против 18, въздържали се 27.
Процедурното предложение е прието.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 24 ЮЛИ 2001 Г. ЗА СТРУКТУРАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По нея има два проекта за решение:
“Проект за решение за изменение на решение на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България:
Народното събрание на основание чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И :
В решението на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България, обн. ДВ, бр. 66 от 2001 г, думата “трима” се заменя с “двама”.”
Вторият проект за решение е:
“Проект за решение за промени в Министерския съвет на Република България:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 66 от 2001 г.,
Р Е Ш И :
1. Освобождава Костадин Стоянов Паскалев като заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
2. Избира Валентин Иванов Церовски за министър на регионалното развитие и благоустройството.”
Господин министър-председател, като вносител на двата проекта за решение имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, както ви е известно, заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев подаде оставка като член на правителството, за което много съжалявам.
Във връзка с подадената му оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България представям на вашето внимание прочетените проекти за решение на Народното събрание, както следва:
Проект за Решение за изменение на Решение на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България в частта му относно броя на заместник министър-председателите; и
Проект за Решение за освобождаване на Костадин Паскалев като заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Предложението ми е господин Валентин Иванов Церовски да бъде избран за министър на регионалното развитие и благоустройството.
Обръщам се с молба към вас да подкрепите тези проекти за решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Преди да преминем към изказвания по двата проекта за решения, искам да ви представя автобиографията на Валентин Иванов Церовски, който е роден на 20 март 1956 г. в Русе. Средното си образование е получил в гимназия “Христо Ботев” в Русе, специалност “Математика”, висшето си образование – в Русе, специалност “Изчислителна техника”, инженер по радиоелектроника. През 1998 г. има следдипломна квалификация в Института в Свищов по специалността “Финансов мениджмънт в застраховането”.
Професионалният му опит е следният:
От 1981 до 1990 г. е конструктор и отговорен конструктор в Базата за развитие и внедряване в завод “Найден Киров” в Русе. От 1990 до 1991 г. е народен представител във Великото Народно събрание – мажоритарно избран в Русе; член на парламентарната икономическа комисия; член на парламентарната комисия по социална политика; наблюдаващ отбранителната индустрия в България. През 1993 г. – учредител, собственик, заместник-председател на Съвета на директорите, първи заместник-главен изпълнителен директор на Международна застрахователна компания “Европа”. През 2001 г. е учредител, собственик, председател на Съвета на директорите, изпълнителен директор на “Строително-инженерингова компания – София” АД. От 2001 г. е народен представител от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори в Тридесет и деветото Народно събрание от 29 МИР – Хасково; член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси; член на парламентарната Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Обществената му дейност се изразява в следното: през 1993 г. е включен в международния регистър за млади лидери на Атлантическия съвет на Съединените американски щати. От 1991 до 2000 г. е учредител и член на Управителния съвет на Атлантическия клуб в България.
Имате думата за изказвания по двата проекта за решение.
Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Решение за изменение на Решение на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структура на Министерския съвет на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 126, против 39, въздържали се 34.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Обяснение за отрицателен вот. Моля, заповядайте, господин Младенов.


НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз си позволявам да обясня отрицателния си вот, защото резултатите от това гласуване, както и представянето на решението от министър-председателя оставиха у мен няколко въпроса. Ние чухме от министър-председателя, че той съжалява, че господин Паскалев е напуснал това правителство и видяхме резултатите от гласуването, видимото съжаление на социалистите от ляво в залата за това напускане.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ, от място): И на СДС от дясно. (Шум в залата.)
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Но аз бих призовал Народното събрание, преди да продължи с гласуването, да потърси обяснение защо в областта на регионалната политика и инфраструктурите в България до този момент правителството постигна толкова много забавяния, загуби на средства, неизпълнени програми и забавяне на проекти, които бяха важни за развитието на българската инфраструктура. Не може просто да променяме така структурата на Министерския съвет, без да чуем отговори на тези изключително важни въпроси. Такива отговори ние не чухме сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме втория проект за решение – “Решение за промени в Министерския съвет на Република България”.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 122, против 57, въздържали се 23. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Проектът за решение е приет.
Господин Церовски, моля, заповядайте на трибуната да се закълнете в Конституцията на Република България в качеството си вече на министър, а не на народен представител.
Моля народните представители да станат. (Всички стават прави.)
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се”. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да подпишете клетвения лист.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Само една дума, ако позволите, преди да седна оттатък.
Благодаря на всички, които по един или друг начин подкрепиха моята кандидатура. Благодаря и на тези, които не я подкрепиха, и искам да ги уверя, че ще се постарая да работя така, че те да разберат, че са направили някаква грешка. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството. Народни представители поздравяват господин Валентин Церовски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Искров, моля да докладвате чл. 9 от Закона за държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, аз искам да честитя на господин Церовски и “На добър час!”. Току-що Народното събрание лиши Бюджетната комисия от един от най-добрите членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, времето ни е много скъпо. Наистина моментът е тържествен и трогателен, но поздравленията в коридора, ако може.
Продължаваме нашата работа.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 9 са постъпили много предложения.
По ал. 1 има предложение на народния представител Кина Андреева и група народни представители:
“Посочената в чл. 9, ал. 1 обща допълваща субсидия за общините да бъде увеличена от 270 млн. 891 хил. и 900 лева на 283 млн. 579 хил. и 900 лева, като увеличението от 12 млн. 688 хил. лева бъде разпределено за финансиране на държавните дейности по функция “Култура”, както следва: 1 млн. 74 хил. и 600 лева за библиотеки с регионален характер; 1 млн. 275 хил. и 200 лева за музеи и художествени галерии с регионален характер; 10 млн. 338 хил. и 200 лева за читалища.”
За източник предлагат намаление на предвидената в чл. 4, ал. 1, т. 10 субсидия за МТСП.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В чл. 9, ал. 1, числото “355 891,9” се променя на “357 891,9”, числото “270 891,9” – на “272 891,9”, числото “70 хил.” се променя на “105 хил.” и е за общините в област с административен център град Пазарджик, шести ред.
Пазарджик – числата “4 591,9” и “4 008,9” се променят съответно на “6 591,9” и “6 008,9”.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров:
“В чл. 9, ал. 1 – за област с административен център град Стара Загора в частта целева субсидия за капиталови разходи да настъпят следните промени:
Братя Даскалови – 233,0;
Гурково – 146,0;
Гълъбово – 181,0;
Николаево – 137,0;
Опан – 152,0;
Раднево – 404,0;
Стара Загора – 1331,0.”
Предложението е свързано с увеличение на приходите в чл. 1, ал. 1, т. 1.7. – Мита и митнически такси.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Камов:
“По чл. 9, ал. 1 – област с административен център град Смолян:
1. Община Баните – сумата на бюджетните взаимоотношения се променя от 820.7 на 920.7 хил. лв., като общата допълваща субсидия се увеличава с 50 хил. лв. и целевата субсидия за капиталови разходи се увеличава с 50 хил. лв.
2. Община Борино – сумата на бюджетните взаимоотношения се променя от 611.6 на 711.6 хил. лв., като със 100 хил. лв. се увеличава общата допълваща субсидия.
3. Община Мадан – сумата на бюджетните взаимоотношения се променя от 1578.1 на 1878.1 хил. лв., като общата допълваща субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи се увеличават с по 150 хил. лв.
4. Община Рудозем – сумата на бюджетните взаимоотношения се променя от 1003,7 на 8300,7 хил. лв., като целевата субсидия за капиталови разходи се увеличава със 7297 хил. лв.
5. Община Смолян – сумата на бюджетните взаимоотношения се променя от 2204.6 на 21283.87 хил. лв., като общата допълваща субсидия се увеличава с 2530 хил. лв. и целевата субсидия за капиталови разходи се увеличава с 16549.27 хил. лв.
Необходимите за горното увеличение средства в размер на 26 876 270 лв. да се осигурят от увеличението на приходите по т. 1.5. – Данък върху добавената стойност и т. 1.7. – Мита и митнически такси.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев:
“1. В чл. 9, ал. 1, в таблицата за община Стара Загора числото “731,0 хил. лв.” да се замени с числото “1131,0 хил. лв.”.
2. В чл. 9, ал. 1, в таблицата за община Николаево – област Стара Загора, числото “37 хил. лв.” да се замени с числото “200 хил. лв.”.
За източник се предлага намалението на разходите в чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Любомир Пантелеев и Стойко Танков:
“В чл. 9, ал. 1 целевата субсидия за капиталови разходи за общините от Бургаска област да се измени така:
Айтос – числото “186,0 хил. лв.” да се замени с числото “310,0 хил. лв.”;
Бургас – числото “1000,0 хил. лв.” да се замени с числото “2200,0 хил. лв.”;
Камено – числото “120,0 хил. лв.” да се замени с числото “245,0 хил. лв.”;
Карнобат – числото “275,0 хил. лв.” да се замени с числото “480,0 хил. лв.”;
Малко Търново – числото “157,0 хил. лв.” да се замени с числото “210,0 хил. лв.”;
Созопол – числото “152,0 хил. лв.” да се замени с числото “251,0 хил. лв.”;
Сунгурларе – числото “237,0 хил. лв.” да се замени с числото “340,0 хил. лв.”;
Царево – числото “1200,0 хил. лв.” да се замени с числото “1300,0 хил. лв.”.
За източник се предлага увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1 и изменение на процентите по ЗОДФЛ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Бакалов:
“В чл. 9, ал. 1 се предлага увеличение на общата допълваща субсидия за общините, както следва:
1. По общинския бюджет на община Асеновград – сумата на общата допълваща субсидия на общината да се увеличи с 500 хил. лв., като сумата “2108,5 хил. лв.” да стане “2608,5 хил. лв.”.
2. По общинския бюджет на община Лъки – сумата на общата допълваща субсидия на общината да се увеличи с 50 хил. лв., като сумата “404,6 хил. лв.” да стане “454,6 хил. лв.”.
3. По общинския бюджет на община Калояново – сумата на общата допълваща субсидия на общината да се увеличи с 50 хил. лв., като сумата “980,1 хил. лв.” да стане “1030,1 хил. лв.”.
4. По общинския бюджет на община Хисаря – сумата на общата допълваща субсидия на общината да се увеличи със 100 хил. лв., като сумата “573,6 хил. лв.” да стане “673,6 хил. лв.”.
Горното увеличение се предлага за сметка на намаление на разходите по чл. 4, ал. 1, ред 10 – Министерство на труда и социалната политика.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Веселин Черкезов:
“В чл. 9, ал. 1:
1. По общинския бюджет на община Баните:
- предвидената обща допълваща субсидия от 667 800 лв. да се увеличи с 60 хил. лв. и да стане 727 800 лв. за издръжка на учебните и детски заведения;
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 116 хил. лв. да се увеличи с 43 хил. лв. и да стане 156 хил. лв., които ще са насочени главно към водоснабдяването на населени места.
2. По общинския бюджет на община Борино:
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 49 хил. лв. да се увеличи със 100 хил. лв. и да стане 149 хил. лв. за изграждане на вътрешна улична мрежа, за допълнително водохващане и изграждане на вътрешен водопровод на населени места от общината.
3. По общинския бюджет на община Девин:
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 162 хил. лв. да се увеличи с 98 хил. лв. и да стане 260 хил. лв. за изграждане на обекти от инфраструктурата на общината.
4. По общинския бюджет на община Доспат:
- предвидената обща допълваща субсидия от 957 700 лв. да се увеличи със 151 600 лв. и да стане 1 109 300 лв.;
- средствата за капиталови разходи за 2002 г. са 242 хил. лв., а проектобюджетът за 2003 г. предвижда 87 хил. лв. Да се увеличат средствата за капиталови разходи със 155 хил. лв. и да станат 242 хил. лв.
5. По общинския бюджет на община Мадан:
- да се предвидят допълнителни средства за държавни дейности в размер на 1 335 300 лв., а за общински дейности – 300 хил. лв.;
- предвидените 82 хил. лв. за обща изравнителна субсидия да се увеличат с още 300 хил. лв. и да станат 382 хил. лв.;
- целевата субсидия за капиталови разходи в размер от 187 хил. лв. да се увеличи с още 608 хил. лв. и да стане 795 хил. лв.
6. По общинския бюджет на община Рудозем:
- субсидиите, осигурени чрез Закона за държавния бюджет на Република България за държавните общински дейности по бюджета на община Рудозем през 2003 г. са 1 003 700 хил. лв.;
- необходимите допълнителни средства за държавни дейности на общината са в размер на 398 хил. лв., а за общински дейности – 367 хил. лв.;
- целевата субсидия в размер на 56 400 лв. да се увеличи с 60 хил. лв. и да стане 116 400 лв.
7. По общинския бюджет на община Смолян:
- от посочената в проектобюджета сума за обща допълваща субсидия – 2 млн. 204 хил. 600 лв., средствата за общински дейности да се увеличат с 500 хил. лв., за държавни дейности – с 1 млн. 100 хил. лв. и да станат 3 млн. 604 хил. 600 лв.;
- от общата изравнителна субсидия са необходими 1 млн. 500 хил. лв., тъй като в проекта за държавния бюджет за 2003 г. за общината не са посочени средства;
- целевата субсидия за капиталови разходи е 479 хил. лв., да се увеличи с 600 хил. лв. и да стане 1 млн. 079 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля квесторите да поканят всички народни представители в залата, тъй като в момента присъстват само 32 души.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “8. По общинския бюджет на община Чепеларе:
- целевата субсидия за капиталови разходи е 112 хил. лв., да се увеличи с 400 хил. лв. и да стане 512 хил. лв.
Необходимите средства по горните предложения в размер на 6 млн. 272 хил. 900 лв. да бъдат за сметка на намаляване на разходите на Министерството на труда и социалната политика по чл. 9, ал. 4 от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Бойко Великов и Кръстьо Петков – в чл. 9, ал. 1 за общините от Област Велико Търново сумите в колона 3 за допълващата субсидия и колона 5 за капиталови разходи, да се променят, както следва:
Господин председател, може ли да не чета таблиците, тъй като обикновено ги прилагаме към протокола?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Допълнителните суми да се вземат от Министерството на финансите чрез намаление на разходите на Държавната агенция по приходите. Да спомена само, че предлагат увеличение на субсидиите за Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица, Сухиндол.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мутафчиев – в чл. 9, ал. 1, графа 3 – Обща допълваща субсидия – числата, отнасящи се до общините в област с административен център град Пловдив, да се променят, както следва:
За всички общини, които ще прочета, господин Мутафчиев предлага увеличение, а именно: Асеновград, Брезово, Калояново, Карлово, Кричим, Лъки, Марица, Перущица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Стамболийски, Съединение, Хисар.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Нека да се прочетат числата, за да остане в протока.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Асеновград – “2 108,5”, да стане “2 318,2”;
- Брезово – “586,5” да стане “673,7”;
- Калояново - “980,1” да стане “1 059,5”;
- Карлово – “681,2” да стане “950,2”;
- Кричим – “594,3” да стане “653,4”;
- Лъки – “404,6” да стане “485,5”;
- Марица – “268,0” да стане “321,6”;
- Перущица – “315,3” да стане “362,3”;
- Пловдив – в графа 3 да се запише “18 600,0”;
- Първомай – “2 383,5” да стане “2 704,5”;
- Раковски – “1 807,6” да стане “1 960,3”;
- Родопи – “845,7” да стане “ 912,6”;
- Садово – “813,3” да стане “962,5”;
- Стамболийски – “940,9” да стане “1 034,9”;
- Съединение – “757,1” да стане “832,8”;
- Хисар – “573,6” да стане “630,9”.
В чл. 9, ал. 1, графа 5 – Целева субсидия за капиталови разходи на общините в област с административен център град Пловдив, числата да се променят, както следва:
- Брезово – “131,0” да стане “268,0”;
- Пловдив – “2 700,0” да стане “6 500,0”;
- Куклен – “55,0” да стане “142,0”.
За източник предлага увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.4. – Данък върху доходите на физическите лица в размер на 21 307,6.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Соколов и Мазнев:
1. В чл. 9, ал. 1 – община Стара Загора, да се завиши издръжката на държавните дейности с 2 900 хил. лв., както и сумата от 400 хил. лв. да се трансформира в капиталови разходи, необходими за възстановяване на операта в Стара Загора.
За източник предлага Община Стара Загора да се извади от списъка по Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1.
Това вече го гласувахме, така че сега не може да се гласува.
2. В таблицата към чл. 9, ал. 1 за Община Николаево – област Стара Загора, числото 37,0 хил. лв. да се замени с 200 хил. лв., а числото 795,9 хил. лв. да се замени с числото 958,9 хил. лв.
За източник предлага намаление на разходите по чл. 4, ал. 1, т. 10, Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Костов и група народни представители:
1. Предлага се увеличение в размер на 7 845 300 лв. за Община Пловдив, които се разпределят, както следва:
- за допълване норматива за текущата издръжка на делегираните държавни дейности – 5 845 300 лв.;
- за допълване недостига на средства за прилагане на стандартите по Решение на Министерския съвет № 612 от 2002 г. – 2 000 000 лв.
Предлага се за източник изваждането от списъка по Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 на Община Пловдив.
2. Субсидията за капиталови разходи на Община Пловдив да се завиши с 2 300 хил. лв. и от 2 700 хил. лв. да стане 5 млн. лв.
За източник предлагат намаление на субсидията по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители:
В чл. 9, ал. 1 числото “355 891,9” се заменя с “455 891,9”.
Числото “270 891,9” се заменя с “370 891,9”.
Увеличението на общата субсидия е за функция “Здравеопазване” и се разпределя за общинските болници по критерии брой преминали болни през 2002 г. Направените промени да се отразят в бюджета по функции, където е необходимо.
Предлага се за източник намаление на разходите и субсидията по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще продължи господин Арсо Манов – заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Предложение на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева:
В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения:
Област с административен център Благоевград, колона 5 – целева субсидия за капиталови разходи.
1. Община Белица – числото “109” да стане “179”.
1.1. Питейно водоснабдяване на село Бабяк.
2. Община Благоевград числото “700” да стане “4800”.
2.1. Язовир за питейна вода “Ракочевица” – първи етап, 3 млн. лв.
2.2. Деривация “Хърсово” – 1 млн. лв.
2.3. Канализация на махала “Предела” – 100 хил. лв.
3. Община Гърмен – числото “136” да стане “211”.
3.1. Резервоар за питейна вода с. Ореше – 10 хил. лв.
3.2. Разширение на ВиК-мрежа с. Дъбница – 25 хил. лв.
3.3. Резервоар за питейна вода с. Дебрен – 15 хил. лв.
3.4. Разширение на ВиК-мрежа с. Хвостяне – 10 хил. лв.
3.5. Разширение на ВиК-мрежа с. Рибново – 15 хил. лв.
4. Община Кресна числото “92” да стане “167”.
4.1. Канализация кв. “Запад” – град Кресна – 20 хил. лв.
4.2. Канализация на с. Горна Брезница – 40 хил. лв.
4.3. Вътрешна водопроводна мрежа с. Долна Градешница – 15 хил. лв.
5. Община Петрич числото “800” да стане “1050”.
5.1. Тласкател ІІ подем от РЕ-тръби – 100 хил. лв.
5.2. Подмяна ВВМ с РЕ-тръби – 150 хил. лв.
6. Община Сандански числото “703” да стане “2083”.
6.1. Външно питейно водоснабдяване гр. Сандански – ПСПВ – 1 580 хил. лв.
6.2. Изграждане на подпорна стена в кв. “Изгрев – Север” – 100 хил. лв.
7. Община Сатовча – числото “130” да стане “940”.
7.1. Пречиствателна станция за питейни води с. Кочан – 280 хил. лв.
7.2. Резервоар с обем 500 куб. м в с. Туховище – 180 000 лв.
7.3. Мост с. Плетена – 350 хил. лв.
8. Община Симитли – числото “168” да стане “568”.
8.1. Водопровод с. Осеново – 200 хил. лв.
8.2. Канализация на Драгова махала – 150 хил. лв.
8.3. Доизграждане на обект “Детска градина” с. Осеново – 50 хил. лв.
9. Община Струмяни числото “126” да стане “396”.
9.1. Канализация с. Микрево – 100 хил. лв.
9.2. Канализация с. Струмяни – 70 хил. лв.
9.3. Канализация с. Илинденци – 100 хил. лв.
10. Община Хаджидимово – числото “116” да стане “316”.
10.1. Изграждане на канализация за отпадни води 1400 м с. Абланица – 100 хил. лв.
10.2. Изграждане на външен канализационен колектор с. Блатска – 200 хил. лв.
За източник на горните увеличения се посочва намаление на разходите по чл. 4, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Муравей Радев в чл. 9, ал. 1 в Приложение № 4, абзац пети (С2) изречение второ, след думите “за 2001 г. са под” се вмъква “70% от”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Муравей Радев: в резултат на предложените промени по чл. 8, 9 и 10, чл. 9, ал. 1 добива следния вид:
"Чл. 9. (1) Приема размерите на взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините за 2003 г. по механизъм съгласно Приложение № 4 под формата на субсидии 463 542,4 хил. лв. и по видове: обща допълваща субсидия 368 075,0 хил. лв. с източници 76 786,8 хил. лв. централния бюджет и 291 288,2 хил. лв. централизиран данък върху дохода на физическите лица от общините по Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1, обща изравнителна субсидия 25 467,4 хил. лв. и целева субсидия за капиталови разходи 70 000 хил. лв., по общини както следва:"
Трябва ли да чета цялата таблица, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, за протокола задължително.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Тогава предлагам да изчета съдържанието на колоните, които съдържат цифри, за да не ги повтарям непрекъснато.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не може ли да се приложи към протокола тази таблица?
ДОКЛАДЧИК АРСО МАСОВ: Господин председател, питам още веднъж - тази таблица може ли да се приложи към протокола или трябва да я изчета, защото ще отнеме много време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че може да се приложи към протокола. Тази таблица става неразделна част от протокола. Четете по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Изчитам общата сума накрая на таблицата:
"Обща сума: бюджетни взаимоотношения – 463 542,4 хил. лв.; обща допълваща субсидия – 368 075,0 хил. лв.; обща изравнителна субсидия – 25 467,4 хил. лв.; целева субсидия за капиталови разходи – 70 000,0 хил. лв."
Има едно уточнение със звездичка в таблицата:
"Тези общини получават допълнително средства за екологични обекти, съгласно Приложение № 6.
Допълнителните средства за обща допълваща и обща изравнителна субсидия в размер на 107 650,5 хил. лв. и на целева субсидия за екологични обекти по Приложение № 6 от 30 000 хил. лв. да се осигурят за сметка на намаляване на разходите по чл. 4, ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Веселин Черкезов и Муравей Радев:
Член 9 основно да се преработи, като:
1. На общините се обезпечи бюджетът от 2001 г., изчислен на съпоставима база той възлиза на 1 млрд. 630 млн. лв. (без капиталови разходи).
2. Капиталовите разходи да достигнат размера от 2001 г. – 121 млн. лв.
3. Завишението на общата и целевата субсидия по т. 1 и 2 да се осигури от намаление на субсидията по чл. 4, ал. 1.
4. Финансовата децентрализация да се въведе от 2004 г., като дотогава се изготви и приеме комплексна законова промяна, осигуряваща реално нейното провеждане и финансовото й обезпечаване.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров: в чл. 9, ал. 1 предлага:
1. По общинския бюджет за 2003 г. на община гр. Добрич да се предвиди допълнителна субсидия за капиталови разходи от 1 млн. 20 хил. лв. за следните обекти:
- изграждане на канализационна система в кв. "Изгрев" – 870 хил. лв.;
- основен ремонт на учебна и спортна база при училище "Йордан Йовков" – 150 хил. лв.
2. По общинския бюджет на община Крушари за 2003 г. да се отпусне допълнителна субсидия за капиталови разходи в размер на 400 хил. лв. за обект "Преустройство на съществуващата постройка за обединено детско заведение – Крушари".
За източник се посочва намаление на субсидията по чл. 4, ал. 1, ред 10 – Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Радослав Илиевски и Бойко Радоев:
В чл. 9, ал. 1 се предлага:
1. За община Искър – да се отпуснат допълнително 100 хил. лв. за капиталови разходи.
2. За община Никопол – да се отпуснат допълнително 100 хил. лв. за капиталови разходи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Искров и Ремзи Осман:
1. В чл. 9, ал. 1 числото "355 891,9" да се замени с числото "385 891,9", а числото "70 000" да се замени с числото "100 000".
2. Предложението по т. 1 да се отрази в таблицата за бюджетните взаимоотношения с общините, в колони 2 и 5.
3. Разпределението на средствата по общини да се извърши в съответствие с възприетите критерии: население, територия и брой населени места.
За източник на горното увеличение от 30 млн. лв. се посочва намаление на чл. 1, ал. 2, т. 1.11 "Лихви", 1.11.2 "Лихви по вътрешни заеми".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димтър Йорданов и Димитър Абаджиев:
1. По чл. 9, ал. 1 в размера на взаимоотношенията между централния бюджет и общинския бюджет на община Велико Търново:
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 611 хил. лв. да се увеличи с 300 хил. лв. и да стане 911 хил. лв.
2. По чл. 9, ал. 1 в размера на взаимоотношенията между централния бюджет и общинския бюджет на община Свищов:
- предвиденият размер на общата допълваща субсидия от 460 хил. лв. да се увеличи с 450 хил. лв. и да стане 910 хил. лв.;
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 254 хил. лв. да се увеличи с 1 млн. 100 хил. лв. и да стане 1 млн. 354 хил. лв.
3. По чл. 9, ал. 1 в размера на взаимоотношенията между централния бюджет и общинския бюджет на община Лясковец:
- предвиденият размер на общата допълваща субсидия от 723 100 лв. да се увеличи с 200 хил. лв. и да стане 923 100 лв.;
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 80 хил. лв. да се увеличи със 100 хил. лв. и да стане 180 хил. лв.
4. По чл. 9, ал. 1 в размера на взаимоотношенията между централния бюджет и общинския бюджет на община Полски Тръмбеш:
- предвиденият размер на общата допълваща субсидия от 1 млн. 706 хил. 500 лв. да се увеличи с 60 хил. лв. и да стане 1 млн. 766 хил. 500 лв.;
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 152 хил. лв. да се увеличи с 250 хил. лв. и да стане 402 хил. лв.
5. По чл. 9, ал. 1 в размера на взаимоотношенията между централния бюджет и общинския бюджет на община Златарица:
- предвиденият размер на общата допълваща субсидия от 709 хил. 800 лв. да се увеличи с 380 хил. лв. и да стане 1 млн. 89 хил. 800 лв.;
- предвидената целева субсидия за капиталови разходи от 114 хил. лв. да се увеличи с 260 хил. лв. и да стане 374 хил. лв.
Необходимите средства по горните предложения в размер на 3 млн. 100 хил. лв. да бъдат за сметка на намаляване на разходите на Министерството на финансите по чл. 4, ал. 1, т. 5.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Георги Анастасов:
“Област с административен център гр. Стара Загора да придобие следния вид:
Братя Даскалови: 1 322,5 хил. лв.; 1 082,3 хил. лв.; 67,2 хил. лв.; 173,0 хил. лв.
Гурково: 819,1 хил. лв.; 668,2 хил. лв.; 44,9 хил. лв.; 106,0 хил. лв.
Павел баня: 1 815,2 хил. лв.; 1 563,0 хил. лв.; 90,2 хил. лв.; 162,0 хил. лв.
Предложените увеличения да бъдат за сметка на увеличаване на приходите по чл. 1, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стамен Стаменов, Атанас Щерев, Цветан Ценков, Неделчо Калъчев, Атанас Додов, Светлин Белчилов и Антония Първанова:
“В чл. 9, ал. 1 взаимоотношенията да се увеличат с 4 млн. лв. в частта “Обща допълваща субсидия”, в т.ч. изцяло за финансирането на общинските лечебни заведения за болнична помощ, като се разпределят въз основа на разчети на Министерство на финансите.
Това увеличение е за сметка на намаление на разходите по чл. 4, ал. 1, р. 3 Министерски съвет, Клинична база “Лозенец” по колона 3 и колона 5”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иво Цанев и Теодора Константинова:
“В чл. 9, ал. 1 по отношение на община Борово в колонка “Бюджетни взаимоотношения” сумата 798,6 хил. лв. да стане 1 548,6 хил. лв., в колонка “Обща изравнителна субсидия” сумата 46,8 хил. лв. да стане 296,8 хил. лв. и в колонка “Целева субсидия за капиталови разходи” сумата 75,0 хил. лв. да стане 575,0 хил. лв.
Увеличението е за сметка на намаление на субсидията на Министерството на труда и социалната политика по чл. 4, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители:
“В чл. 9, ал. 1 сумата на субсидията от 355 891,9 хил. лв. да стане 361 791,9 хил. лв., в т.ч. общата изравнителна субсидия от 15 000 хил. лв. да стане 17 900 хил. лв. и целевата субсидия за капиталови разходи от 70 000 хил. лв. да стане 73 000 хил. лв.
В чл. 9, ал. 1 по отношение на община Русе в колонка “Бюджетни взаимоотношения” сумата 576,0 хил. лв. да стане 6 476,0 хил. лв., в колонка “Обща изравнителна субсидия” да се запише сумата 2 900,0 хил. лв. и в колонка “Целева субсидия за капиталови разходи” сумата 576,0 хил. лв. да стане 3 576,0 хил. лв.
Общата сума, с която се завишават субсидиите за община Русе в размер на 5 900 хил. лв., да бъде за сметка на намаляване на субсидията на Министерството на труда и социалната политика в чл. 4, ал. 1 (намаляване на сумата на програма “От социални помощи към заетост”).”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
“В чл. 9, ал. 1.
Размерите между взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините от област с административен център Видин да придобие следния вид:
Белоградчик: 1 378,0 хил. лв.; 1 144,20 хил. лв.; 33,8 хил. лв.; 200 хил. лв.
Бойница: 624,36 хил. лв.; 511,56 хил. лв.; 12,8 хил. лв.; 100 хил. лв.
Брегово: 1 945,50 хил. лв.; 1 777,20 хил. лв.; 48,3 хил. лв.; 120 хил. лв.
Видин: 3 443,60 хил. лв.; 2 943,60 хил. лв.; 0,0 лв.; 500 хил. лв.
Грамада: 420,90 хил. лв.; 318,60 хил. лв.; 12,3 хил. лв.; 90 хил. лв.
Димово: 1 299,84 хил. лв.; 1 047,24 хил. лв.; 52,6 хил. лв.; 200 хил. лв.
Кула: 1 061,44 хил. лв.; 902,64 хил. лв.; 28,8 хил. лв.; 130 хил. лв.
Макреш: 558,98 хил. лв.; 445,08 хил. лв.; 13,9 хил. лв.; 100 хил. лв.
Ново село: 644,08 хил. лв.; 521,28 хил. лв.; 22,8 хил. лв.; 100 хил. лв.
Ружинци: 1 158,70 хил. лв; 1 029,60 хил. лв.; 32,1 хил. лв.; 100 хил. лв.
Чупрене: 526,80 хил. лв.; 389,4 хил. лв.; 17,4 хил. лв.; 120 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Бойко Рашков:
“1. В чл. 9, ал. 1 в таблицата се правят следните изменения:
1.1. Община Панагюрище:
- да се предвиди обща допълваща субсидия от 823,0 хил. лв.;
- целевата субсидия за капиталови разходи от 186,0 хил. лв. да стане 331,0 хил. лв.
Няма посочен източник.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Сергей Станишев:
“§ 1. В чл. 9, ал. 1, таблицата, се правят следните промени:
1. За община Ценово субсидията от 720,0 хил. лв. да стане 1 403,8 хил. лв., в т.ч.:
- за обща допълваща субсидия от 597,5 хил. лв. на 979,0 хил. лв.
- за обща изравнителна субсидия от 41,5 хил. лв. на 276,7 хил. лв.;
- за целева субсидия за капиталови разходи от 81,0 хил. лв. на 141,0 хил. лв.
2. За община Сливо поле субсидията от 1 409,3 хил. лв. да стане на 1 719,8 хил. лв., в т.ч.:
- за обща допълваща субсидия от 1 254,5 хил. лв. на 1 455,0 хил. лв.;
- целева субсидия за капиталови разходи от 97,0 хил. лв. на 207,0 хил. лв.
3. За община Иваново субсидията от 713,7 хил. лв. да стане на 1 113,7 хил. лв., в т.ч:
- за обща изравнителна субсидия от 51 хил. лв. на 378 хил. лв.;
- за целева субсидия за капиталови разходи от 117 хил. лв. на 190 хил. лв.
Няма посочен източник.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения по чл. 9, ал. 3.
Предложение на народния представител Муравей Радев: в чл. 9, ал. 3, т. 2 да отпаднат думите “50 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Гиньо Ганев:
1. В чл. 9, ал. 3, т. 2 да не се прилага за читалищата, тъй като за тях няма предвидени средства за текуща издръжка и на основание такова тълкуване за тях да се осигури цялата сума от 23 096 хил. лева.
2. Да се предвиди за дейност някаква минимална сума, около 6 млн. лева. В противен случай народните читалища в България се обричат на бездействие и постепенно ликвидиране.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Иванов и Васил Василев: от чл. 9, ал. 3, т. 2 отпадат думите “и 50 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 9, ал. 4.
Предложение на народния представител Муравей Радев: в чл. 9 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ремзи Осман:
1. В чл. 9, ал. 4 датата “30 юни” да се замени с “31 март”.
2. Средствата, посочени в приложение № 5, се предоставят на общините на три транша, както следва:
- I транш – 40 млн. лева до 25.04.2003 г.;
- II транш – 50 млн. лева до 25.07.2003 г.;
- III транш – 40 млн. лева до 25.10.2003 г.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Никола Николов и група народни представители: чл. 9, ал. 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Стамен Стаменов и група народни представители: чл. 9, ал. 4 се изменя така:
“(4) При условие, че не се нарушава бюджетният дефицит по чл. 1, ал. 3, Министерският съвет по предложение на министъра на финансите в срок до 31 март 2003 г. приоритетно покрива част от недостига на средства в размер на 16 млн. лева целево за финансиране на общинските лечебни заведения за болнична помощ, а след 30 юни 2003 г. – в допълнителен размер до 114 102 800 лева, за допълване норматива за текуща издръжка до 100 на сто за делегираните “държавни дейности” по общини и срокове съгласно приложение № 5, а за Столична община – до 25 млн. лева извън общия режим.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Абаджиев и група народни представители: в чл. 9, ал. 4 текстът да придобие следния вид:
“(4) Възлага на Министерския съвет да покрие недостига на средства за допълване норматива за текуща издръжка до 100 на сто за делегираните “държавни дейности” по общини за първото шестмесечие до 30 юни 2003 г., а за второто шестмесечие до 30 ноември 2009 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Сергей Станишев и група народни представители: във връзка с предложенията по чл. 1, ал. 2, т. 5.1.1. да отпадне чл. 9, ал. 4, а числата в приложение № 5 от проектозакона да се отразят като увеличение на допълващата субсидия за съответните общини, посочени в чл. 9, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков: приложение № 5 по чл. 9, ал. 4 в частта “Област с административен център Видин” да придобие следния вид.
Съдържанието на колоните с цифри – по същия начин. Чета по редове за отделните общини:
Белоградчик 538 010 274 010 273 900
Бойница 76 230 38 170 38 060
Брегово 323 950 162 030 161 920
Видин 922 350 461 230 461 120
Грамада 33 550 16 830 16 720
Димово 106 700 53 350 53 350
Кула 386 980 193 490 193 490
Макреш 44 660 22 330 22 330
Ново село 50 050 25 080 24 970
Руженци 80 190 40 150 40 040
Чупрене 34 870 17 490 17 380
За източник се посочва увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение по чл. 9, ал. 5.
Предложение на народния представител Муравей Радев: в чл. 9 ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков: в чл. 9, ал. 5 след думата “финансите” текстът се променя така: “Провежда консултации с Националното сдружение на общините в Република България и подписва протокол за съгласие за предприемане на необходимите мерки”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Любомир Пантелеев и Стойко Танков: в чл. 9, ал. 5 след текста “…необходимите мерки” да се добави: “за покриване на бюджетния дефицит”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Никола Николов и група народни представители: чл. 9, ал. 5 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
И предложение на народния представител Михаил Миков: чл. 9, ал. 5 придобива следната редакция:
“(5) При невъзможност за прилагане на ал. 4 Народното събрание актуализира бюджета за 2003 г., като прави съответни намаления на средствата за издръжка на министерствата и ведомствата.”
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 9, ал. 6 и 7 има две предложения на народния представител Михаил Миков.
Предложение на народния представител Миков по ал. 6: в чл. 9, ал. 6 изразът “с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г.” се заменя с “решение на Народното събрание”.
Комисията не подкрепя предложението.
И по ал. 7 на чл. 9 господин Миков предлага: в чл. 9, ал. 7 накрая изразът “не могат да бъдат по-малко от показателите по ал. 6” се заменя със “се определят в съответствие с осигурените средства”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложението на комисията за окончателен текст на чл. 9 е следното:
“Чл. 9. (1) Приема размерите на взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините за 2003 г. по механизъм, съгласно Приложение № 4 под формата на субсидии 385 891 900 лв. и по видове: общо допълваща субсидия 270 891 900 лв., обща изравнителна субсидия 15 000 000 и целева субсидия за капиталови разходи 100 000 000 лв., по общини, както следва:”.
В първа колона се съдържат наименованията на областите и общините. Втора колона съдържа бюджетните взаимоотношения, трета колона – обща допълваща субсидия, четвърта колона – обща изравнителна субсидия, пета колона – целева субсидия за капиталови разходи и шеста колона – от тях: за екологични обекти. Мярката е в хил. лв. Да чета ли текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз предлагам да приложим този списък направо към стенограмата, защото те са много, изключително много. А съм убеден, че колегите народните представители са се запознали много внимателно с тях.
Предлагам да спрем дотук.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Ако позволите, не съм довършил текста на чл. 9.
Ще изчета последния ред на ал. 1, т.е. общата сума в тази таблица по съответните колони.
“385 891 900, 270 891 900, 15 000 000, 100 000 000 и за последната колона 30 000 000.
(2) Утвърждава субсидиите на общините в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1.
(3) Приема въвеждането на финансовата децентрализация в общините, считано от 1 януари 2003 г., както следва:
1. местните дейности по бюджета на общината се финансират със средства от местни данъци и такси, неданъчни и други общински приходи;
2. със средствата от преотстъпения данък по чл. 8, ал. 1 и общата допълваща субсидия по ал. 1 се осигурява пълният размер на разходите за заплати и осигурителни плащания, стипендии и 50 на сто от изчислените по норматив разходи за текуща издръжка, субсидиите за осъществяване на здравна дейност и медицинска помощ и за организациите с нестопанска цел;
3. възлага на Министерския съвет да организира осъществяването на мониторинг за реализиране на финансовата децентрализация.
(4) При условие, че не се нарушава бюджетният дефицит по чл. 1, ал. 3, Министерският съвет по предложение на министъра на финансите след 30 юни 2003 г. приоритетно покрива недостига на средства в размер до 130 102 800 лв. за допълване норматива за текущата издръжка до 100 на сто за делегираните “държавни дейности” по общини и срокове съгласно Приложение № 5, а за Столичната община до 25 млн. лв. извън общия режим.
(5) При невъзможност да се приложи ал. 4, Министерският съвет по предложение на министъра на финансите организира провеждането на консултации с Националното сдружение на общините в Република България за предприемане на необходимите мерки.
(6) Стойностните и натурални показатели на общините за делегираните “държавни дейности” се определят с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г.
(7) При съставянето на общинските бюджети за 2003 г. средствата за финансиране на делегираните “държавни дейности” не могат да бъдат по-малко от показателите по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Манов.
Призовавам народните представители да дойдат в залата. Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Обсъждаме бюджета на общините, уважаеми колеги!
Много моля всички народни представители, които се намират извън пленарната зала, да заемат местата си.
Откривам дискусията по чл. 9.
По него има направени 50 много съществени предложения.
Първо, има думата господин Муравей Радев. Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Най-напред благодаря за настойчивата покана, защото е обидно да се приема държавен бюджет в полупразна зала.
Искам да ви предложа това, което предложих и на Вашата колежка Касабова. Тя предварително се съгласи. Аз имам 5 или 6 предложения. Искам да Ви помоля, защото 3 от тях имат някаква последователност и излагат една концепция, да ми разрешите да говоря и по трите едновременно. Предполагам, че ще се събера, даже няма да стигна до 15 минути. Ако сте съгласен, да започна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, най-после стигнахме до този чл. 9, за който си говорим от вчера насам, и който третира бюджетите на общините. Според мен това е втората Ахилесова пета на Бюджет 2003, втората Ахилесова пета след бюджета на съдебната система, но вероятно ще бъде с по-сериозни последици. Защо?
Господин Арсо Манов направи едно изказване, обяснявайки своя отрицателен вот на предложения от народни представители, като го мотивира с това, че те, видите ли, минирали финансовата децентрализация.
Уважаеми господин Манов, ако някой минира финансовата децентрализация, то това е точно този бюджет! Най-голямата мина, заложена за финансовата децентрализация, се нарича чл. 9 на Бюджет 2003. И всеки един, който има поне малка представа за това, за което говоря, знае, че това е така! Не мина, десет мини, събрани в едно! Това е истината за този чл. 9!
Сега ще говоря за няколко алинеи в него.
Най-напред за ал. 3, т. 2. Какво казвате там? Там казвате, че с преотстъпения данък, т.е. данък общ доход и допълваща субсидия се осигурява пълният размер на разходите за заплати и осигурявания и 50 на сто – запомнете, забележете – 50 на сто от изчислените по норматив разходи за текуща издръжка. Петдесет процента за държавните дейности – това казва тази т. 2. Това казва. За каква финансова децентрализация говорим тогава? Тук е налице централизация, обезпечаване на 50 процента на признатата, забележете, признатата издръжка и неосигуряване на тези средства, оголване на финансите на общините. И вие ми говорите за финансова децентрализация!? Говорите за някаква финансова самостоятелност! Ето, това е Ахилесовата пета. Ето я мината, за която говорих.
При 50 процента издръжка общините ще бъдат изцяло, изцяло зависими от изпълнителната власт. Ето, това сте написали във вашия бюджет.
Аз не зная кой ви сложи този таралеж в гащите, на цялото мнозинство таралеж в гащите, но този човек е голям майстор. Запомнете ми думите като мнозинство. Онзи, който ви посъветва да постъпите по този начин, предлагайки ви такава една финансова децентрализация, обърната чрез бюджета в пълна централизация, е голям майстор и таралежът е негов. Намерете си го, той вероятно е някъде във вашите редици.
Алинея 4 на същия този прословут чл. 9. Какво казва тази ал. 4? След 30 юни Министерският съвет при условие, запомнете, при условие, че не се нарушава дефицитът в бюджета, значи, при това условие, Министерският съвет ще благоволи да додаде тези 50 на сто, които ги няма предвидени в разчетите на бюджета, на онези общини, на които им е отнет предварително този ресурс. Под условие! Значи, ако се подкваси морето един ден, ако се подкваси морето, тези общини могат да получат нещо.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Всички общини!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нали така? Ами, това е. Как да ви кажа, такова ясно признание за скрит дефицит по-ясно от това не може да съществува. Това е откровено признание за скрит дефицит, написано в законопроекта за държавния бюджет, като закон! Недоумявам как може да фигурира такъв текст!
Ами, ако няма излишък? Какво става тогава? Какво става, ако няма излишък? Решавате го в следващата ал. 5.
И какво казвате в ал. 5? Значи, при невъзможност да се приложи ал. 4, сиреч, няма излишък, Министерският съвет по предложение на министъра на финансите организира провеждането на консултации с Националното сдружение на общините за приемане на необходимите мерки. Ами, чувате ли го този безумен текст? По-безумен текст в един закон аз не зная как може да съществува! Значи, Министерският съвет се събира с Националното сдружение и търсят някакво решение. Вервайте, те ще седнат умниците и ще решат въпроса.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Естествено!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не държавният бюджет, те ще го решат! А, ако не се подкваси морето, какво става? Значи, вервайте, събират се там едни умници и решават – това е записано в държавен бюджет. Срамувам се от този държавен бюджет!
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): А!?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Искров неслучайно каза преди малко нещо. Неслучайно го каза. Сега искам да го цитирам, защото си го записах. Това е един от поредните бисери: “Това Народно събрание не носи отговорност за общинските бюджети.” – Това каза господин Искров преди един час.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И пак ще го кажа.
Аз съм сигурен, че не само това Народно събрание, искам да кажа това мнозинство… Народното събрание е обобщаващ държавен орган, в него има едно мнозинство, аз се разграничавам от него по този въпрос. Наистина ли – питам – това мнозинство си мисли, че не носи отговорност? Наистина ли се заблуждава, че някой друг носи тази отговорност? Много примамливо и страшно невярна илюзия. Повервайте ми, носите отговорност! Повервайте ми! Не на него, на мен повервайте.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Трудно е.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Какво предлагаме ние? За да стане ясно, ние предлагаме тези безумия да изчезнат от документа, наречен държавен бюджет. Защото по-чисти безумия от тези, вервайте ми, не съм срещал в тези 13 години, откакто има да се правят свестни бюджети, не говоря за предното време. Е, някои бяха по-малко свестни.
Сега искам да внимавате за модела, който ще ви предложим и който по-нататък е отразен изцяло в нашето предложение. Казвам “нашето”, това е 1:1 и предложението на Националното сдружение на общините, включително развит по общини. Каква е логиката? Каква е философията?
Вижте, ако вземем държавните дейности – чудесно, децентрализация, общински дейности – държавни дейности, общински средства за финансиране на тези дейности, държавна субсидия за държавните дейности. Така да го нарека най-общо. Размерът на разходите на признатите държавни дейносит, изчислен от Министерство на финансите и от Националното сдружение на общините, възлиза за следващата година на 1 млрд. 124 млн. Това е необходимо, за да се приложи тази финансова децентрализация в частта “Държавни дейности на общините”. 1 млрд. 124 млн.! Това е записано и признато от Министерския съвет като разход, и от Националното сдружение на общините. Колко е целият размер на данък общ доход? Колко? Това, което е разчетено в бюджета, възлиза на 1 млрд. 47 млн. Ако ние използваме целия размер на данък общ доход за финансиране на тези държавни дейности, няма да достигнат само 77 млн. лв. И нашето предложение се базира на това – целият размер на данък общ доход да остане за ползване в общините и за финансиране само на държавните дейности – образование, здравеопазване, култура и социални услуги. Недостигащите 77 млн. да се додадат от бюджета под формата на допълваща субсидия. И тогава всяко нещо си отива на мястото. Тогава имаме вече обезпечена финансово тази децентрализация, за която толкова приказки се изприказваха.
Как може да стане това технически? И това сме предложили как да стане. Казахме в предишния член не 35 общини да внасят част от своя данък общ доход в държавата, а само 29. Защо? Защото дори при използване на всички разходи за цялата държавна дейност, в някои общини данък общ доход се оказва, че е по-голяма величина от онези разходи, които трябва да финансират държавните дейности. Тези общини са 29 на брой. Като извадим онази разлика, няма да отива в държавния бюджет, а тя, заедно с онези 77 млн., които не достигат, общо прави сумата от 368 млн. 77 плюс 291 млн., които общините ще издадат като данък общ доход, но няма да отидат в бюджета, а отиват обратно в общините, за да дофинансират 100 процента от държавната издръжка, общата сума представлява 368 млн. Тя се разпределя на другите, извън тези 29 общини, и остават още 234 общини. Това сме го направили и сме го разпределили община по община на базата на този принцип. И ако вие наистина искате да има финансова децентрализация, ако искате да има финансова самостоятелност в общините, ако всички тези приказки, които се изприказваха и тук, и къде ли не, искате да имат някакъв ефект, това трябва да приемете и да отхвърлите другото. Защото другото е противоконституционно. Това искам да ви внуша.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Стига вече!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това трябва да разберете. Ако не приемете този модел, а приемете другия, първо, рискувате връщането му от президента. Според мен той ще бъде длъжен да го направи. И отново ще се събираме тук да коментираме по него. След което аз силно се надявам, че съдебната система в лицето на Конституционния съд ще ви посочи още един път грешките, които допускате сега тук. И накрая ще се върнем там, откъдето тръгвате – ще приемете подобен модел. Защо е цялата тази разправия? Вие сами помислете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата за изказване народният представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз имам две предложения по чл. 9. Ще се изкажа и по двете сега. Част от първото предложение е прието и може би формулировката на комисията трябваше да бъде “прието по принцип”, тъй като аз бях предложил сумата за капиталовите разходи за общините да бъде увеличен от 70 на 105 млн., а господин Искров е предложил 100 млн., което предложение е прието. Така че аз съм удовлетворен в тази част. И тъй като първата част на предложението ми, която засяга субсидията ми за община Пазарджик вече не може да бъде променена поради гласуването на чл. 1, аз Ви моля да не подлагате на гласуване моето предложение.
Що се отнася до второто предложение, което засяга ал. 5 на чл. 9, искам да ви обърна внимание на един доста смехотворен израз в този член 5, където ситуацията, която ще възникне, ако Министерският съвет не може да осигури финансирането на така наречената издръжка за делегираните държавни дейности, тези 50 на сто, Министерският съвет в този чл. 5 е записал, че организира провеждането на консултации. Тоест това е единственото му задължение при възникването на тази, бих я нарекъл, аварийна ситуация в държавата. Не зная дали тя ще се случи или не, но да се вменява едно такова безотговорно задължение на Министерския съвет само да организира консултации, тоест да покани Националното сдружение на общините в някаква зала и с това да приключи неговия ангажимент. А какво ще стане … (Неразбираема реплика от народната представителка Нина Чилова.) Така гласи текстът. Поне го променете да бъде “провежда консултации”, ако не приемате моята формулировка, че провежда консултации и тези консултации завършват с подписване на протокол за съгласие. Защото прокламираният от Вас протокол за съгласие с Националното сдружение за общините всъщност е протокол, в който имаше седем точки за съгласие, отнасящи се до предварителната подготовка на започването на преговорите, установяването на принципите. И всичко останало в седем точки беше несъгласие по основни елементи в бюджета, които засягаха общините.

Аз ви моля още един път много внимателно да прецените формулировката на чл. 9, ал. 5, защото по този начин просто си измивате ръцете и Министерският съвет не поема абсолютно никакви ангажименти, ако не може да изпълни изплащането на тези оставащи 50 на сто за делегираните държавни дейности. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Предложението Ви по чл. 9, ал. 5 остава ли, господин Ляков?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Веселин Черкезов.
Колеги, записвам желаещи народни представители да вземат думата и да защитят своите предложения.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз искам да продължа вчерашното си изказване и подкрепям това, което предлагаме в чл. 9.
Вие виждате, че общините от Смолянска област не са толкова нахални, за да може с лека ръка да им бъдат отхвърлени предложенията, тъй като не смятам, че за Министерството на финансите 30-40 или 100 хил. лв. са някаква сериозна сума. Тези пари общините ги искат за изграждане на тяхната инфраструктура и не можем да говорим за даване на преференции в общини с висока безработица на фирми, които искат да инвестират в тях, а в същото време да не можем да дадем възможност на тези общини да се подготвят за привличането на инвеститори при тях. Как ще дойде един инвеститор, когато знае, че няма изграден водопровод, че няма телефонизация, когато иска да направи един обект, например, за мрекопреработка и там трябва да има изградено съоръжение, където да се заусти и да спази условията на Европейския съюз за екологически чисто производство, а ние не можем да отговорим на тези условия, защото общините не могат да си довършат това, което са започнали?
Тук не става въпрос за ново строителство. Тук не става въпрос за някои неща, които те имат в проект. Става въпрос за нещо, което е започнало и трябва да се довършли, за да се създадат необходимите условия за привличане на инвеститори в един изключително изостанал икономически район – това е Смолянска област.
Категорично поддържам това, което са предложили общините, макар и в скромните си предложения и желая то да бъде поставено на гласуване. Нека всеки един народен представител да изрази своята воля чрез гласуване, защото рано или късно това ще бъде един тест, за да се види кой подкрепя общините и кой не ги подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Има думата народният представител Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което сме направили с госпожа Елиана Масева, отнасящо се до чл. 9, ал. 1, е свързано с поетия ангажимент да не се увеличава държавната администрация. Тези бройки, които са заложени в бюджета на Република България, са разчетени със средства и тъй като тук беше поет такъв ангажимент, ние искаме да се изпълни ангажиментът и тези средства да отидат за общини в България, в които трябва да бъдат решени проблеми. Аз знам, че всички общини имат проблеми, но това, което ще ви кажа сега, сигурно ще ви убеди, че става въпрос за общини, които наистина имат много сериозни проблеми. (Неразбираема реплика на народния представител Расим Муса.)
Няма как да си отговорим на въпроса по-важно ли е да решим въпроса с питейното водоснабдяване на с. Бабяк в община Белица или е по-важно да повишим броя на хората, работещи в Министерския съвет с високи заплати? Защото аз се питам по-важно ли е да повишим броя на хората в Министерството на околната среда и водите – повтарям, че беше поет ангажимент да не се повишават бройките на тези хора, а да не можем да решим въпроса с водоснабдяването на населени места в община Сатовча, където впрочем има изградена изключително модерна пречиствателна станция за питейни води и сега остават една част от селищата, които не бяха свързани с пречиствателната станция, да се свържат с нея и да им осигурим именно този воден ресурс, който е така оскъден в Западните Родопи? Става въпрос именно за Кочан, за Туховище, което е до самата граница – в края на краищата и това е част от българската територия, или за Плетена.
По-важно ли е Министерството на младежта и спорта да увеличи своя персонал, отколкото да намерим макар и малко средства, само 50 хил. лв., за изграждане на училище в с. Долно Осеново тогава, когато всички училища казват, че нямат ученици, а там има ученици и те няма къде да учат? Досега това училище е изградено в някаква степен и остава едно малко усилие, което трябва да се направи, за да се построи училището и децата да учат при нормални условия, а не контролните органи да си затварят очите.
По-важно ли е Министерството на финансите – съжалявам, че министърът на финансите сега си говори с госпожа Масларова – да си повиши броя на хората със 110 души, а в същото време да не можем да решим проблемите на Абланица или на Блатска?
По този начин, уважаеми колеги, аз си задавам въпрос какво ще направят нови 109 броя служители в Министерството на труда и социалната политика за община Гърмен, която е една от общините с най-висока безработица в България и в която хората, гражданите на тази община издигнаха барикади с огньове от тютюн заради ниските изкупни цени? И това е факт - не се смейте, защото не е смешно, а е много тъжно, защото за първи път от 1990 г. насам хората реагират по този начин. За първи път се пали тютюнът на улицата, на артерията между Гоце Делчев и Доспат. (Реплики от ДПС.)
Господин Манов, аз ходя много по-често от Вас и мога да Ви кажа, че вече познавам по-добре този район. Мога да Ви кажа с 30-40 или 50 лв., колкото ще получи едно 4-членно семейство за 1 т тютюн, какво може да направят тези 109 нови служители в Министерството на труда и социалната политика.
Аз знам, че от тази трибуна много често се говорят пресилени неща. Знам, че от тази трибуна много често се поемат ангажименти и обещания без да бъдат изпълнени. Знам, че от тази трибуна се говорят лъжи, както направи вчера господин Калъчев, който каза, че за най-голямо съжаление на сините и червените кметове просто няма да минават през кметствата и няма да може кметовете да правят чешмички, площадчета и други предизборни неща в предизборната година. И веднага след това каза: аз не съм обидил никого… Той просто не е казал това нещо, но за щастие тук има записи, които остават, за да се види кой е този, който говори истината.
Но искам на господин Калъчев и на неговите колеги, които си позволяват да говорят неистини или лъжи от тази трибуна, да му кажа, че истината те държи по-чист, отколкото съпунът. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Професор Манов има думата за реплика.

АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Тоткова, под моето достойнство е да коментирам подобен примитивен популизъм.
Смятам, че тук Вие сте проявили завидна скромност във Вашите предложения – от над 150 обекта сте предложили само 10, само 10 общини от 24. Защо сте ги изключили всичките тези работи? Как може да проявявате такава дискриминация към обектите и общините?! Защо сте изключили Гоце Делчев? Сигурно защото кметът е от Гоце Делчев. Защо сте изключили Вашата родна и любима община – Разлог? Няма я тук. Защо сте изключили Якоруда?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз съм за Якоруда!
АРСО МАНОВ: Защо сте изключили Банско? Аз недоумявам! Защо сте предложили такова неравномерно разпределение на обектите? Белица е един обект, Гърмен… Може ли такава дискриминация?! Белица – партизански център, а само един обект ще предложите. Освен това много от обектите, които сте изброили, отдавна не съществуват. Те са изпълнени. Странно как сте ги намерили и сте ги включили тук. Чудя се как вие не успяхте преди 4 години да ги включите тези обекти и да ги изпълните, точно когато вие правехте бюджета.
Още веднъж казвам: аз не ставам и не желая да коментирам подобен примитивен популизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики към госпожа Тоткова? Няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Тоткова. Моля да се вместите във времето – 2 мин.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Манов, искам да ви кажа, че тези предложения са постъпили от Сдружението на югозападните общини в България, тоест общините, които се намират в Пиринска Македония.
АРСО МАНОВ (ДПС, от място): Преди шест години.
РОСИЦА ТОТКОВА: Искам да Ви кажа, уважаеми господин Манов, че ние много коректно направихме нашето предложение в рамките на ангажимента, който пое господин Искров. Всички тези средства са съобразени с намаляването на броя на хората, които той каза, че няма да бъдат назначавани. Общините сме ги подбирали по проблемите, които има там.
И аз искам да Ви кажа за Ваше сведение, че тези общини напреднаха изключително много точно последните четири години с реализирането на инвестиционните проекти. Нима Вие ще отречете, че е изградена пречиствателна станция за питейни води в Сатовча и сега 9 селища са включени в тази пречиствателна станция?! Ще отречете ли това? И кажете кога беше направено. То беше направено точно тези последни четири години, когато управляваха Обединените демократични сили.
Аз ви пожелавам да имате същия успех и вие да можете в края на вашия мандат, когато и да е той, да кажете същото.
Нима ще отречете, че беше направен пътя за Ябланица? Нали пътувате по него. Кога беше направен този път за Ябланица? Ще отречете ли това? Не можете да отречете, че за с. Горно Краище в община Белица беше направено водоснабдяване. Ще го отречете ли? Няма да го отречете, защото просто това са факти. (Неодобрителен шум в блока на НДСВ, ДПС и КБ.) Или може би ще отречете пречиствателната станция за питейни води в Сандански? Или може би ще отречете канализацията на квартал 182 в Петрич – ромската махала, в която бяха инвестирани средства. Нима ще отречете, че беше направен ремонт на общинската болница в Разлог, с което тя може сега да се бори за своето оцеляване, въпреки вашето отношение по тези въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Тоткова. Времето Ви изтече.
РОСИЦА ТОТКОВА: Пожелавам ви и вие да можете да кажете всичко това! И Вие лично, господин Манов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Винаги след изказване на госпожа Тоткова има нужда от 3 мин. улягане на пушилката.
Господин председателю, искам да направя конкретно предложение. Господин председателю, моля Вас и колегите да насочите вниманието си към ал. 3, т. 3, където бих искал на този етап да подновя едно редакционно, а и по същество предложение, което направих още в комисията, но искам сега да го повторя.
Господин председателю, господин Искров, предложението ми е следното: сега текстът гласи “Възлага на Министерския съвет да организира осъществяването на мониторинг за реализирането на финансовата децентрализация”. В комисията, а и сега предлагам този мониторинг непременно да бъде съвместен с Националното сдружение на общините в Република България. Защо, господин председателю? Това е един тест, едно изпитание дали действително правителството, управляващото мнозинство, иска в диалог да защити своите разчети, своя начин на приложение на принципите на финансова децентрализация с един отговорен представител, каквото е националното сдружение, или иска просто да налага своите позиции и разбирания. Въпросът е много принципен. Той засяга и тезата, която господин Искров се постара да защити – че Народното събрание и правителството не отговарят за общинските бюджети, а отговарят за взаимоотношенията между общинските и държавния бюджет. Добре, да приемем тази аргументация, но след като центраната власт има отговорност за взаимоотношенията, нека те се изясняват в диалог, а не на базата на едностранен диктат.
Още повече, господин председателю, че Ви моля да прецените това мое предложение от гледна точка и на следващите текстове, на следващите алинеи от този чл. 9, и по-специално да обърнете внимание примерно на ал. 6, която досега не беше дискутирана, но която е много съществена. Какво ни казва тя? Че стойностните и натурални показатели по делегираните държавни дейности на общините се определят с постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2003 г. Какво означава това? Това означава, че сега засега тези стойностни и натурални показатели, въз основа на които вървят всичките спорове и всичките разгорещени дебати досега, са все още стойностни и натурални показатели, с които разполага Министерството на финансите, които не са официализирани и фиксирани като еднозначно определени, по които се определят всички тези взаимоотношения.
Вие си спомняте, господин председателю, че Сдружението на общините много категорично предлагаше те да бъдат фиксирани в самия Закон за държавния бюджет. Това обаче беше отклонено, господин председателю, което според мен беше абсолютно необосновано. След като обаче това е така, след като предстои тези показатели да бъдат съобщени, трябва поне да се обсъжда какви са последиците от тях – дали това, което се получава на базата на окончателно действащите показатели наистина отговаря на онези числа, които сега ще се приемат с бюджета, какви са допълнителните проблеми, които възникват и т.н., т.н.
Още повече, господин председателю, че аз тази сутрин обърнах внимание на госпожа Касабова, която беше председател на сутрешното заседание, че ние пред себе си имаме обръщението на Националното сдружение на общините до нас, до нас с вас тук и преди всичко до председателя на парламента от онзи ден, от понеделник, където общините предлагат редица действия, които са ангажименти и от тяхна страна, като пример поемане недостига по общинските дейности за тяхна сметка и т.н.
Едно от предложенията им, господин председателю, е да се създаде Тристранен финансов комитет, в който центраната власт и общините да имат равно представителство. Разбира се, това просто така да се приеме сега едва ли е възможно. Правителството очевидно няма да приеме да се постави в зависимост от един такъв тристранен комитет на този етап.
Аз се обръщам отново към министъра – господин Велчев, към господин Искров, към мнозинството – да приемат онзи запис, с който предлагам да допълним тази точка трета като доказателство за готовността да се води сериозен диалог по същество по числата, заложени в тези бюджети, а не да се разменят обвинения в медиите за пристрастност.

Така че предлагам текстът да звучи така: “Възлага на Министерския съвет да организира осъществяването на мониторинг за реализиране на финансовата децентрализация, като предложи на Националното сдружение на общините в Република България съвместното му осъществяване.”
Съзнавам, че два пъти употребявам думата “осъществяване”, което от гледна точка на красотата на фразата не е най-доброто решение. Смятам да жертвам елегантността за сметка на същността. И наистина се обръщам към представителите на правителството и на мнозинството да подкрепят това мое предложение.
Благодаря Ви, господин председателю. Давам Ви и текста на моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви благодаря. Както винаги сте много точен. Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Най-напред, уважаеми господин председател, моята молба към Вас е: понеже към този член имам четири предложения, аз няма да ползвам …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: 20 минути, а ще се съберете в десетина минути.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, по-малко, но ще се опитам да ги мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, това е най-правилният подход. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ: На първо място, предложенията, които са свързани с конкретни цифри на област Видин. Само ще направя едно изявление: съвсем скромни са предложените увеличения. Няма смисъл да мотивирам отново какво е състоянието на общините във Видинска област и че такова отношение и разбирателство ще позволи наистина и там да тръгне някаква финансова децентрализация, а не тя да се проваля. Това е по първото предложение. Виждате колко съм икономичен във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, разбира се.
МИХАИЛ МИКОВ: По-важни обаче според мен са моите предложения по трите алинеи – 5, 6 и 7, защото тук в бюджета е сърцевината на финансовата децентрализация. Едно е да говориш и да се кълнеш във финансова децентрализация, съвсем друго е да я реализираш с ясни законови правила, които да действат универсално, да не подлежат на тълкуване и на субективна злоупотреба от министри или служители в изпълнителната власт.
Най-напред, каква е политиката, която влага Министерският съвет в тези текстове?
На първо място, при условие, че не се превишава бюджетният дефицит, Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, при условие, че се превиши дефицитът, организира провеждането на консултации.
Аз предлагам, ако видим, че се превишава дефицитът, да актуализираме бюджета и то да го актуализираме така, като не само отрежем от общините или не им се изплати това, което е във втората половина, а да преразгледаме разходите и на централните министерства и ведомства.
Какво се получава в този бюджет, каква е философията? Ние осигуряваме на 100 процента държавната дейност в централните министерства и ведомства, назначаваме там тия хиляди чиновници, а пък общините ще зависят от превишението на дефицита, тия делегирани държавни дейности. Е, може ли правителството да има такава политика?! Аз мисля, че политиката – нашата и на правителството, трябва да бъде: когато се види, че е превишен дефицитът, всеки ще намали, ще свие предвидените по бюджет разходи. Това е справедливата политика, която показва еднакво отношение и към местните власти, и към централните министерства и ведомства. В този смисъл съм предложил и конкретна корекция на текста.
Следващият въпрос беше започнат вече от народния представител Пирински. Става въпрос за стойностните и натурални показатели на общините. Ние обсъждаме бюджет с цифри, без да е известно какви ще бъдат тези стойностни и натурални показатели, без да е известно дали правителството има представа, че тези стойностни и натурални показатели, в зависимост от собствените приходи, от субсидията и от възможностите на всяка община да живее и да осъществява ония дейности, които са необходими на живеещите там, са различни. Тоест, има една голяма разлика между едните и другите. Понякога тези стойностни и натурални показатели могат да бъдат в полза на по-големите общини и по-мощните стопански, но може да се окаже, че тия стойностни и натурални показатели привилегироват пък малките, които са изцяло на субсидия и нямат собствени приходи. Това създава усещането за несправедливост и за различно третиране на отделните общини.
Ние като законодатели сме длъжни да въведем в закона такива механизми, че да има публичност в обсъждането на тези стойностни и натурални показатели, да има дискусия, в която аргументите за техния размер да се водят тук, в пленарната зала, а не с тайни постановления на Министерския съвет, каквото е Постановление № 612.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не е тайно.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво направи Министерския съвет през тази година аз ви го споменавах веднъж, но ще го повторя за затвърждаване. През есента пусна едно решение на Министерския съвет, непубликувано в “Държавен вестник”, със секретната поща – не знам какво му е секретното, та трябваше да пътува до кметовете със секретната поща – където се казва: с наше Решение 612 от 12 септември ние ви казваме кои дейности са държавни и кои са общински.
Ето, тук е първият основен, фундаментален въпрос. Казва го Министерският съвет в свое непубликувано решение. Защото всички говорят за децентрализация, всички казват, че тези дейности са държавни, а тези са общински, но не знам дали някой си задава въпроса: “Кой каза това и кой може да го каже?”. Аз мисля, че го казва, на първо място, Конституцията, а на второ място Народното събрание е органът, който ще реши кои дейности са държавни и кои са общински. И ще се делегират после и прочие, и ще се определят стойности и натури. Това с решение на Министерския съвет не може и не бива да става.
Каква е обаче идеята на правителството, видимо и от предложените текстове, и от безкрайната упоритост, с която те се защитават в пленарната зала? Приемаме ние бюджета с определени цифри, а после с Постановлението за изпълнение на държавния бюджет тези стойности и показатели ще се решат от изпълнителната власт, без да се чуят тези публични аргументи, които пораждат днес напрежението между Сдружението на общините и изпълнителната власт, между Сдружението на общините – всъщност, в новото време те нямат кой знае какви напрежения, те не искат да ги видят просто – и между отделните общини вътре в Сдружението на общините.
Тоест, новото време поставя в кризисна ситуация и самото сдружение на общините. По отношение на усещането на големите или на малките, или на средните общини – всеки от тях се усеща ощетен, вместо всеки от тях да отстъпи малко в името на постигане на тази дълго коментирана цел на всички децентрализация. Това ще бъде резултатът при такъв подход на решаване на проблемите.
Идеята на министерството е после с постановлението да се каже кои са стойностите и натурите. Никой кмет в момента в България, без да е видял това постановление, не може даже да прецени стига или не стига този бюджет. Това е възловият въпрос. И ние тук коментираме, анализираме, смятаме на базата на някакви априорни нужди. А какъв ще бъде стандартът, кои ще бъдат натуралните показатели ще го реши Министерският съвет. Както е известно, той даже не води стенограми за своите заседания. Потайно пак. Смятам, че един такъв подход е лош подход за реализация на процеса на децентрализация и проваля процеса на децентрализация.
Следващият принципен въпрос, по който съм си позволил да предложа неговото решаване, е ал. 7, където се казва, че при съставянето на общинските бюджети за 2003 г. средствата за финансиране на делегираните държавни дейности не могат да бъдат по-малки от показателите по ал. 6.
Забележете какво става! С постановление на Министерския съвет ще кажем какви са натурите и стойностите, а общините, като гласуват, им казваме със Закона за бюджета, че не могат да бъдат по-малки. Ами я си представете, уважаеми дами и господа, че общинските съвети не гласуват такъв административно-централизиран, спуснат отгоре бюджет! Казваме им: детската градина или училището е твоя дейност и ти си длъжен да ги осигуриш. В същото време може да има Дом за социални грижи, който не е в кръга на тези дейности. Говоря съвсем принципно.
Ти него няма да го осигуриш, ще го затвориш, но си длъжен първо да осигуриш това, с което държавата не може да се справи, за което не стига изравнителната субсидия, за което ще видим след м. юни дали ще се дадат останалите 50 процента, ти него ще го осигуриш на 100 процента. Е, ако това не е централизация и то даже не държавна централизация, а министерска централизация. Аз не знам точно как да го нарека.
Какво предлагам аз?
На първо място, при нарушение на бюджетния дефицит съм предложил по ал. 5 да има актуализирано намаляване на средствата за издръжка на всички финансирани от бюджета органи. Щом общините ще се свиват долу, ще трябва и министерствата, и ние, Народното събрание, и Президентството, и Министерският съвет, и Министерството на финансите с 40-те милиона увеличение да свият, а не да се коментира евентуално провеждане на консултации с Националното сдружение на общините за предприемане на необходимите мерки. Какви мерки ще предприемете като се консултирате с тях? Парите са концентрирани в Министерския съвет и в Министерството на финансите. И да се консултирате, и да не се консултирате, полза няма. Да не говорим, че от тези консултации, които се проведоха досега, се оказа, че има измамени и измамили ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински направи предложение в този текст, вероятно това имате предвид, или?
МИХАИЛ МИКОВ: Аз предлагам по-твърдо предложение. Щом се види, че не стигат парите, щом има бюджетен дефицит, събираме се Народното събрание, актуализираме и на едните, и на другите. Това имам предвид. В това няма нищо страшно. Нима не е достатъчно основание за преразглеждане харчовете на държавата това, че се превишава бюджетният дефицит? Мисля, че този параметър е доста сериозно основание да пообсъдим в рамките на един или два дни защо се е стигнало до това, откъде да намерим резерви, за да осигурим дейностите. Защото бюджетът не се приема заради самия бюджет, не се приема заради нас, народните представители, не се приема заради министъра, той се приема заради онези, на които трябва да се предоставят всички онези дейности – общински и държавни. И щом не стигат парите, този народ трябва да знае, че се свива отвсякъде по малко, свива се и Народното събрание според действителните нужди, а не според субективната преценка на този или онзи министър, този или онзи чиновник от изпълнителната власт.
Следващият текст. Стойностните и натуралните показатели на общините за делегираните държавни дейности сега е предвидено да се определят с постановление за изпълнение на държавния бюджет. Аз предлагам това да става с решение на Народното събрание. Съвсем обосновано е, смятам, народните представители, които имат един по-общ поглед от по-богати и по-бедни общини, от по-развити и по-неразвити, от областни центрове и от общини с по 2-3 хил. души, всички имат такива в региона си, да видят дали тези критерии, за които ние казваме на тези хора, че са стойностите и натурите, наистина ще осигурят живота на тези малки локални самоуправляващи се общности и живота на хората, които ползват тези услуги – дали са социални, дали са образователни, дали са здравни, няма значение.
И последното предложение. Смятам, че ако се приеме текстът на ал. 7 в този вид, той е противоконституционен. Сега ще ви го прочета:
“(7) При съставянето на общинските бюджети за 2003 г. средствата за финансиране на делегираните държавни дейности не могат да бъдат по-малко от показателите по ал. 6.”
Е добре, като няма средства, как да не са по-малко? Или какво казвате? Ще осигурите приоритетно делегираните държавни дейности, а тези дейности, които са общински, въобще не ни интересува дали за тях имате или нямате средства. Това казва този текст. Смятам, че този текст няма да има правна сила и общините в България, когато видят това постановление за изпълнение, в случай, че тези стойностни и натурални показатели не осигуряват тяхната дейност, просто няма да приемат бюджети. Вие си казвате: ще приемат те, защото ние няма да им привеждаме субсидия. А представете си, че има общини, които ще кажат: ами вие като не ни приведете субсидия, ние ще сложим катинарите на общините, на болниците, на образователните заведения, на детските ясли и ще ви изпратим хората да ви помолят да преведете субсидията на общините. Аз не искам да се стига до такава крайна мярка. И е добре вие сега да помислите много добре по текстовете. Има политика в това, което ви говоря, но освен политика има и рационални неща. А не като по Закона за приватизацията: шляп, шляп – водно колело. Детска работа.
Така че, за да не бъде противоконституционен, текстът трябва да има следната редакция, която съм предложил:
“(7) При съставянето на общинските бюджети за 2003 г. средствата за финансиране на делегираните държавни дейности се определят в съответствие с осигурените средства.”
Толкова средства са от изравнителна субсидия, толкова средства са от данък физически лица, толкова се осигуряват те. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз мисля, че ще има изказвания по тези мои тези, защото е възлов въпросът, за да започнем наистина тази година децентрализацията, а не към м. юни да констатираме, че и този процес е провален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
За процедура има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, от името на Национално движение Симеон Втори моля за удължаване на работното време до приемане на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, правилникът е ясен и категоричен. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение работното време да бъде удължено с 2 часа, до 16,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието. Ще работим до 16,00 ч.
За изказване има думата народният представител Анели Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като аз съм вносител на предложение по чл. 9, бих искала да започна с думите, с които завърших миналата година по това време – “Милост за Русе!”, днес ще започна с: Отдайте дължимото на Русе!
Имам предвид следното. Две десетилетия поколения политици не направиха необходимото да обърнат нужното внимание на проблемите на този регион. Вследствие на това през тези няколко години гр. Русе от преуспяващ промишлен център, както и център на транспорта, се превърна в един западащ регион с висока степен на безработица.


От това ми предисловие сами разбирате, че след последното преброяване се установи, че от 243 хил. население гр. Русе е вече с население от 168 хил. жители. Следователно голяма част от данъкоплатците вече са си отишли от Русе. С това е свързан и моят подпис, който съм поставила под общото предложение на русенските депутати, и бих искала да го подкрепя с някои цифри.
По т. 2 от предложението, а именно по отношение на общата приравнителна субсидия, бих искала да ви зачета някои от конкретните предложения на ръководството на община Русе, а то е следното: очакваните приходи от местни данъци и такси ще бъдат 12 500 хил. лв. и недостигът е 2 900 хил. лв. Може да бъде покрит с обща изравнителна субсидия, която да бъде предвидена за община Русе в този проект. Тъй като в настоящия момент тази предвидена субсидия е твърде малка, то ние сме поискали точно тази сума 2 900 хил. лв. в колонка "Целева субсидия за капиталови разходи". А сумата от 576 хил. лв. да стане 3 576 хил. лв.
Това е продиктувано от следното. В Русе и Русенски регион има твърде много национални обекти, които понастоящем са обекти с национално значение и имат нужда от ремонт и реконструкция, а това са именно: сгради за здравни заведения, където е необходима сумата от 328 хил. лв.; завършване на реконструкция на сградата на Историческия музей, която е паметник на културата с национално значение, и където са необходими 950 хил. лв.; изграждане на нова инженерна инфраструктура за старата градска част, където са необходими 1 600 хил. лв. В същото време виждаме, че за община Русе по това перо ни се предлага крайно недостатъчното количество пари като 576 хил. лв.
Затова аз се обръщам към вас, уважаеми колеги – много моля да наблегнем, ако е възможно, в края на годината, така както в края на тази бюджетна година от общите бюджетни приходи ни беше разпределена сума от 9 млн. – нещо, за което аз безкрайно много се гордея от резултатите на нашето Финансово министерство и съм благодарна за това. Нека, ако е възможно, в края на следващата, тоест тази, която идва, финансова година, да бъде направено възможното да бъдат преразпределени за община Русе малко повече финансови разходи, имайки предвид тези наши поставени искания на депутатите от този регион. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
За изказване има думата госпожа Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили с господин Цанев, е за увеличаване на общата субсидия за община Борово със 750 хил. лв., от които 500 хил. лв. - за капиталови разходи и 250 хил. лв. за издръжка на общината за образование и социални дейности, се базира на сериозни аргументи. Приходите от общински характер в община Борово не могат да покрият пълните разходи по предоставяне на услуги от общински характер, като детски градини, домашен социален патронаж, трапезария, благоустройство и комунални дейности. Равнището на безработица в община Борово е 41,48% - едно от най-високите в Русенска област.
Ползвателите на услугите в системата на образованието, социално подпомагане и грижи са най-вече безработни лица или с един член от семейството, който работи. Община Борово е малка община с население от 8 285 души и освен детски градини, домашен социален патронаж и трапезария не може да предостави друг вид форма на услуга, предназначена за най-малките й граждани, социално слабите лица, инвалидите и пенсионерите.
От друга страна, увеличаването на таксите до размера на покриване на пълните разходи за предоставената услуга ще доведе до финансови затруднения от страна на ползвателите на съответната услуга.
По отношение на капиталовите разходи, голяма част от предложените обекти за 2003 г. са включени в стратегия за развитие на община Борово и в областния план за регионално развитие и изискват спешно реализиране с екологичен и социално-икономически ефект, за да се създадат нормални и съвременни условия за живот. Например доизграждането и разширяването на канализационната мрежа е належащо, поради факта, че гр. Борово е изграден върху льосова почва. Наличните септични ями водят до реална опасност за замърсяване на питейната вода. Редно ли е в ХХI век, запътили се към Европа, хората да живеят върху септични ями и върху неизградена модерна канализационна система? Изграждането на пречиствателна станция в гр. Борово в близост до лагуните, където става оттичането на каналните води, е необходимо, тъй като към частично изградената канализация са включени предприятия, за производството на които е необходима операция "Багрене" с бои и химикали и два колбасарски цеха, а именно в тях е заета голяма част от работоспособното население на гр. Борово и е жизненоважно да продължи функционирането на горепосочените предприятия.
Изложеното дотук е причина да се обърна към народните представители: нека не забравяме малките общини, градове и села, нека да съсредоточим внимание и подкрепа там, където са голяма част от нашите избиратели и разчитат на помощта ни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Нина Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз нямаше да се изказвам, но от казаното тук отляво и отдясно, особено що се касае до нормите, които третират финансовата децентрализация, не мога да не взема отношение, защото в по-голямата си част изказванията заблуждават както голямата част от народните представители, така и цялото българско общество. И отляво, и отдясно като източник за финансиране в повечето от предложенията, които целят именно да се дадат финансови средства, за да се подпомогнат общините, е посочено да се вземат средства от ведомствата и министерствата - от държавната администрация. Не създавайте впечатление, че с тези приходи бюджетите на министерствата и ведомствата са увеличени. Това не е вярно и това може всеки един народен представител да го види в проектобюджет 2003 г. Ако идва увеличение, то идва от онези бройки, които ние тук, в Тридесет и деветото Народно събрание, народните представители гласувахме със закони – със Закона за съдебната власт, с всички ония изменения и допълнения, с които бяха създадени нови държавни администрации и които в по-голямата си част са изискване на Европейския съюз във връзка с всички онези законопроекти за хармонизацията. Това е ангажимент, който е поело цялото българско правителство, но това не означава, че ние изкуствено завишаваме тези бюджети на министерствата и ведомствата.
Не съм съгласна и с коментарите, които бяха по ал. 6 на чл. 9 - за "Стойностните и натуралните показатели на общините за делегираните “държавни дейности" се определят с Постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България."
Уважаеми господа, всички тези показатели, които са посочени в "държавните дейности", на каква база са изчислени? Господин Миков, те не са магинерни или виртуални величини и показатели. Нещо повече, ако тук целта е наистина да се омаловажи това, което направи правителството в рамките на година и половина, - именно това правителство единствено имаше волята и куража да проведе един диалог с Асоциацията на българските общини - и ако това е вашата цел, ясно и открито станете и го заявете. Естествено, че всички тези - делегираните "държавни дейности", са направени разчетите на базата на определените нормативи, натурални показатели и стойности. Това е просто правна техника, която вие много добре осъзнавате. Аз съм убедена.
За мен е просто недопустимо и нека си го кажем ясно, че Сдружението и Асоциацията на българските общини такъв диалог, какъвто проведе с това правителство, никога не е провеждал. И спрете да ни заплашвате с Конституцията, с това, че ще обжалвате този и онзи член. Това е просто несериозно, това е вмешателство на някакви теснопартийни настроения за неща, които са изключително сериозни, защото се касае за държавния бюджет на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо Чилова, ами, от държавната администрация, откъде другаде? Това ние не сме го направили, не сме си го измислили. Вие забравихте ли преди една година и половина как навсякъде приказвахте по предизборни събрания, заседания, срещи с хората, като ви питаме: откъде ще вземете тези пари? Ще съкратим рязко държавната администрация, оттам ще ги вземем и ще дадем на бедните, незабавно, несимволично, ала-бала и прочие. Вие казахте това, не ние, и затова намаляваме държавната администрация като източник на средства. Добре, да, разбира се, че е добре. Вместо това, вие казвате: ние гласувахме закони и в резултат на тези закони увеличихме администрацията. Това е обратното на вашето обещание. Две хиляди и седемстотин нови чиновници набутвате догодина от тези, които заварихте преди. Две хиляди и седемстотин! Това вие го правите, а не някой друг.
Вие казвате, че най-голямото предимство на това правителство е, че е провело голям диалог с Националното сдружение. Как се хвалите с този диалог? Това не е за хвалба. Това е позорно – цяла година да лъжете хората и накрая да ги избудалкате. (Шум и реплики от мнозинството.) И накрая да им кажете: гледайте си работата! (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля! Моля ви!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ако се подкваси морето, тогава ще има пари, иначе няма пари. (Смях в залата.) Това е позорно действие. Ами, прочетете декларацията на Националното сдружение. Как може вие да се хвалите с тези преговори! Това е най-голямото ви фиаско. Толкова ли не го разбирате? Питайте тях и те ще ви кажат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
За втора реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Чилова, уважаеми дами и господа! Когато няма аргументи по същество, се започва с квалификации, лъже се, заблуждава се и прочие. Господин Радев очерта картината по отношение на най-големия диалог с общините.
Аз искам да ви кажа друго. По Решение № 612, уважаеми дами и господа народни представители, в общообразователните училища на един ученик са предвидени 134 лв. Аз ви моля през почивката да излезете и да звъннете на вашите кметове по общини и да констатирате, че в големите общини, където има пълняемост, те са достатъчно, но в малките общини по онези нормативи, които също тук сме приели по Закона за образованието, за маломерните паралелки, там тези средства не стигат. Има нормативи за отдалечени общини, за общини, където има един месец по-студен през годината – планински, на ДПС общините, където разходите са от порядъка на 200, 300 и стигат до 400 лв., където има общежития, трябва да се издържат.
И така, като тръгна по тази таблица с тези общи стандарти и разделения на дейности, но по-важният, юридическият въпрос е друг, на който не получих отговор: защо реши това мнозинство, това правителство, министърът на финансите, че ще разделите дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на държавни и общински и определяне на стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка с решение? Не може това да стане така, казвам Ви го, чисто юридически. Вие сте юрист, разберете, че има конституционни текстове. Коментирахме по Закона за местните данъци и такси, има други закони, това поне с решение го направете и аз това съм Ви предложил, за да се види в тази дискусия онази пъстрота на различните ситуации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков, времето Ви изтече.
Господин Мутафчиев има думата за трета реплика към народния представител Нина Чилова.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо Чилова, най-напред искам да Ви питам: ще потвърдите ли след това политическо слово в защита на правителствената финансова политика и Бюджет 2003 г., че на общините парите ще бъдат достатъчни през тази година и ще покрият всички ангажименти, които има българската държава?
Втори въпрос. Вие питате: откъде, и сте против това да се съкращават разходите на държавните ведомства и че това е един популизъм. Аз се питам тогава: защо не подкрепихте нашето предложение да се повишат разходите, т.е. приходите в чл. 1, ал. 1, т. 1.4., където ставаше дума за доходите на физическите лица? Кажете ми това велико ваше правителство колко работни места създаде и колко увеличи доходите на хората? Ето там ви е мястото, където вие може да осигурите повече приходи в този бюджет. За съжаление вие не успяхте да направите нищо в тази насока.
И накрая ще Ви дам една лека препоръка: когато говорим за бюджет, нека да говорим с числа и с цифри, нека да не говорим с общи фрази. Защото господин Радев сега говори точно и ясно с числа, но навремето, когато го питахме нещо, не можеше да отговори, казваше, че такава е философията на закона. Хайде да оставим философията и да дойдем до финансите.
Надявам се, че с помощта на господин председателя на Комисията по бюджет и финанси ще ми отговорите на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за дуплика госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Радев, аз бях убедена, че Вашата политическа сила поне във външната политика има консенсус с управляващото мнозинство, но очевидно съм се лъгала. Сега ще го докажа, защото Вие казвате, че когато се твърди нещо, трябва да се докаже.
От 2700 души държавна администрация, която е назначена със законите, които е приело Тридесет и деветото Народно събрание, 70 на сто са дадени в съдебната система със Закона за Висшия съдебен съвет. Това означава, господин Радев, че тъй като винаги сте декларирали, че единственият външнополитически ангажимент на България е Европейският съюз, очевидно е, че не е така. Защото Вие възразявате срещу такива законопроекти, които са свързани с външната политика на правителството.
Що се касае до диалога на българското правителство с общините. Господин Радев, Вие сте бил финансов министър. За 4 години управление Вие, господин Радев, нито веднъж не само не сте декларирали, но не сте се ангажирали пряко с това, което българското правителство направи в лицето на Министерството на финансите – 200 млн. просрочия бяха изчистени, за да може финансовата децентрализация да стартира от 1 януари 2003 г.
Господин Мутафчиев, Вашата реплика не ми стана много ясна. Но едно нещо искам да Ви кажа, тъй като Вие говорите за цифри и за числа. Те са в законопроекта, господин Мутафчиев. Тук да излизаме и да голословим само, за да може да демонстрираме някаква ангажираност, мисля, че е несериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Стойчо Кацаров има думата.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Взех думата не за да повтарям това, което вчера говорихме за фалита на общинските болници, а защото слушах това, което говореше преди малко госпожа Чилова.
Госпожо Чилова, Вие казахте, че 30 процента, приемам, че са 30, от тези 2700 души, са в администрацията.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Седемдесет процента.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: А 30-те процента къде са? Питам, къде са другите 30 процента? Тези 30 процента са 540 души! Увеличавате администрацията с 810 души, с 1 млрд. 600 млн. лв. увеличавате приходната и разходната част на бюджета! Парите, които ще харчи правителството! Това ще има за последствие едно-единствено нещо: увеличаване на безработицата! Това е политиката на сегашния бюджет. Хвърляте пари на вятъра! Ще хвърлите 230 млн. за една заетост, която наричате “временна заетост”, която не е нищо друго, освен казармена заетост! Тя няма да даде продукт, няма да даде блага! Ще бъде използвана само за едно-единствено нещо: за да отчете госпожа Шулева накрая на следващата година някакъв процент безработица, който сам по себе си нищо не означава! На фона на това, защото искат да говоря по моето предложение, правите бюджет, с който ще фалират и общинските болници. Какво всъщност целите? Искате на 1 юли всички кметове и директори на болници да отидат при господин министъра и да започнат: моля Ви се, закрива ни се болницата, моля Ви се, дайте ни пари! И на послушните да бъдат дадени, а на непослушните – не! Защо ДПС вчера, когато гледахме същия проблем по чл. 4, гласува против тази поправка?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): ДПС не е лъжица за твоята уста!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Нима те не са заинтересовани за своите общински болници? Много са заинтересовани, защото огромната част от техния електорат се лекува точно в тези болници! И знаете ли защо те не подкрепиха предложението? Защото знаят, че на 1 юли техните общини и болници ще получат пари, а останалите няма да получат! Затова не го подкрепиха. Това е самата истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Говорим за бюджета, доктор Кацаров!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Господин председател на Народното събрание, аз говоря за бюджета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правите политически отклонения!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Говоря за бюджета на общинските болници, който е част от държавния бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, разбира се.
Оставете ДПС на мира!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Благодаря Ви. Не, няма да оставя нито ДПС, нито НДСВ на мира! Няма да ги оставя и още един път ще ви обърна внимание: с фалита на общинските болници правите капитална грешка! Ще стане не само проблем на здравеопазването, а и национален проблем, уверявам ви в това нещо! Действително, парите са намалени 3 пъти.
Ще ви дам един такъв пример, за да бъда още по-ясен: общинската болница в Дупница за 2002 г. е получила субсидия през общинския бюджет 1 млн. 800 хил. лв. Като имате предвид, че 130 хил. лв. месечно са само разходите им за заплати! Същата болница не кара болните да купуват лекарства и храна, това нещо го предоставя на болните, които лежат в нея и завършва годината с неплатени сметки за ток и за вода. Е, добре – през следващата година съгласно бюджета, който подготвяте, тя трябва да получи 600-700 хил. лв. общинска субсидия. Толкова е – 3 по-малко. Това няма да стигне дори за заплатите за полугодието, без абсолютно никаква издръжка! Това е един конкретен факт. А кажете ми, какво да отговоря на моите избиратели? Как да им обясня, че правителството желае да закрие тази болница, която съществува вече повече от 100 години и която, уверявам ви, не работи по-зле от повечето окръжни болници в страната?! Как да го обясня? Това справедливо ли е, не е ли, това ли е реформата, не е ли, това ли започнахте, вие ли го измислихте? Как да го обясня на хората това нещо? Ако можете вие, обяснете го сега от тази трибуна! Дайте един разумен отговор, защото вчера в продължение на 2 часа се води този дебат и никой от мнозинството не стана да даде разумен отговор! Не се чу нито един разумен аргумент за обратното! И въпреки това гласувате.
Но по този начин, уважаеми колеги, гласувате против себе си, уверявам ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, д-р Игнатов. Дано да е истинска реплика. Заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми д-р Кацаров! Съвсем сериозно ще говоря. Вие сигурно не сте имал възможността да получите тази информация. Вчера аз също говорих много по темата за бюджета, обърнах се към министъра и сигурно леко съм го стреснал с моите думи. Сега обаче искам да кажа точно обратното, понеже прочетох нещо, което ме кара да вярвам, че нещата тръгват в правилната посока. Появява се една публикация, която казва така: 1,3 млрд. лв. годишно за рушвети на докторите. Един милиард и триста милиона плюс 1,4 млрд. лв. от бюджета прави 2,700 милиарда. Достигаме мечтаната граница от 8 процента. Нещата са оправени. Значи каква е системата на здравеопазване в България – 50:50, фифти-фифти! Фифти от бюджета, фифти от народа! Ето това излиза! Но системата ще заработи! И понеже не съм Слави Трифонов, но ще цитирам като него – това го е казал доц. Атанас Щерев от Стара Загора.
Така че спокойно, д-р Кацаров, ще има за общините отвсякъде. Вижте колко е - 1 млрд. 300 млн. лв. за доктори. Въпросът е: кои доктори? Всички доктори ли, или някои? Ако е за някои доктори, сумата е много голяма. Ако е за всички доктори, може би положението ще бъде по-добро.
Мисля, че ще разберете иронията на моите думи и ще разберете, че може да говорим и така. Сега, като говоря спокойно, на госпожа Касабова не й се дразни слухът.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Тя не е тук!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Обаче вчера, когато говорих разпалено, говорих чисти истини. А днес просто си направих една малка шега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много пъти съм го казвал, включително и от трибуната, тук, че когато една лъжа се повтаря много пъти, може да се помисли от някого за истина.
Истината е тази, която споделих и пред медиите, но понеже на някои от вестниците явно се плаща само за да се манипулира и за да се говорят лъжи, това нещо сега може да се тиражира и от господин Игнатов, разбира се, който обикновено прави това – да тиражира някоя лъжа в Комисията по здравеопазването или тук, в пленарната зала.
Казах следното нещо: публичните разходи за здравеопазване са 1 млрд. 300 млн. лв. Казах, че има недофинансиране и че гражданите плащат от джоба си най-малко още толкова. Това са регламентирани и нерегламентирани плащания. И ние трябва да сме наясно и не трябва да си крием главата в пясъка и да кажем на хората: парите са достатъчно, а когато един гражданин влезе в болницата, да му одерат 9 кожи! Това е истината! И ние трябва да я кажем и ще я заявим! Защото реформа в здравеопазването няма да има, докато не се регламентират плащанията в болницата! Ние имаме воля и ще направим това – плащанията в болницата да бъдат регламентирани и тези граждани, които нямат възможност да плащат – това са социално слаби, хронично болни, да не бъдат втора категория граждани, а да могат да се лекуват, без да плащат. За този именно регламент говорим и ще продължаваме да говорим.
А е публична тайна, че парите за здравеопазването не достигат! И в никакъв случай не съм казал, че в болниците има корупция и докторите взимат 1 млрд. 300 млн. лв.! Обърнете внимание, че срещу една лъжа и една клевета, пак ще повторя, има по-силно оръжие – това е истината! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доц. Щерев.
Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте за реплика, доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Щерев, моята реплика към Вас е следната.
Първо, в населението на България едва ли има повече от 2 млрд. лева. Така че е много трудно да повярваме, че повече от половината се отделят за здравеопазване на черно. Иначе Вие сте прав, че трябва да се регламентира, аз съм напълно съгласен.
Моята основна реплика обаче е следната. Вие добре знаете, че в момента в болниците, особено в общинските, хората си купуват и консумативи, носят си и храна, купуват си и лекарства, а някои си носят и одеала.
С парите, които в момента се намаляват като субсидия, това явление, за най-голямо мое съжаление, а сигурно и Ваше, ще се увеличи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Втора реплика - народният представител Стойчо Кацаров.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Щерев, ние не за пръв път сме свидетели, когато казвате едно, пък след това го опровергавате – било от трибуната на Народното събрание, било чрез вестниците.
Вие сте прав обаче за едно, че наистина в страната ни съществува такава порочна практика на нерегламентирани плащания. И това е практика в нарушение на законите на страната и по-конкретно в нарушение на Закона за здравното осигуряване.
Обаче аз питам: какво правим ние днес, приемайки държавния бюджет, приемайки бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да спрем тази порочна практика? Питам, но този въпрос е риторичен. Задавам го на Вас, но аз знам отговора. Нищо не правим!
Вие много добре си спомняте, че Комисията по здравеопазване отхвърли държавния бюджет, отхвърли го точно заради болниците и това не беше някакво партийно решение. Това беше решение, взето с гласовете на представители на всички парламентарни групи, изключая ДПС. Те го показаха и днес в залата. И аз мисля, че Вие освен всичко друго сте длъжен и като председател на тази комисия да отстоявате позицията на комисията, че бюджетът в този си вид е лош от гледна точка на здравеопазването, че бюджетът в този си вид е лош от гледна точка на общинските болници, че той не помага на реформата в здравеопазването, а напротив, ще задълбочи негативните явления в цялата система на здравоепазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря на д-р Кацаров.
Има ли други желаещи за изказвания?
Давам думата за последно изказване на господин Муравей Радев – пет минути. След това преминаваме към гласуване на предложенията.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Наистина имам още няколко предложения, но ще се спра само на едното, което не съм коментирал досега.
Съжалявам, че госпожа Чилова излезе, аз я помолих да изчака няколко минути, за да чуе, че и друг път Министерството на финансите е погасявало неразплатени задължения, всяка година оттук назад. Тя каза: за първи път. Даже една година имаше повече, отколкото тази година се разплащат. Тя не е чувала, въпреки че работеше в Министерството на финансите, само че не се занимаваше с бюджета, а с хазарт. Може би затова не знае.
Колкото до това, че трябвало да се увеличи числеността на съдебната система, ами, намалете някъде, пък увеличете там!
Кой е карал нея и нейните колеги от мнозинството, седящи тук, да поемат анагажимент, че рязко ще намаляват държавните разходи? Кой я е карал? Освен някакъв популизъм. Нищо друго! И сега, когато трябва да изпълняваш ангажимента, изведнъж: ама, приехме закони и в резултат на тези закони увеличаваме разходите, а не ги намаляваме. Като всички други обещания, но няма сега да говорим за това.
Но това, което съм предложил, пряко кореспондира с втората теза, която госпожата изложи – Националното сдружение на общините. Ами с това Национално сдружение на общините били провели някакви ювелирни преговори от Министерството на финансите, пак за първи път, според госпожа Чилова. Сякаш досега не е имало срещи с тях. Ювелирни резултати! В резултат на тези ювелирни резултати от тази договореност днес Националното сдружение на общините в България плаче да му дадете бюджета от 2001 г. Не този за 2003 г., не го щат него. Искат си хората оня, проваления бюджет, който беше убийствен, който всички критикуваха тогава, че не знам какво. Днес Националното сдружение иска бюджета, който беше за 2001 г., да му го дадете за следващата година. Дотам го докарахте това Национално сдружение. И да ми говорите, че това била ювелирна акция и резултат, просто значи да си навирате главата още по-надолу в пясъка.
Затова моето предложение, което обосновавам сега, е: уважаеми колеги, като не щете да признаете всички тези неща, които предложихме, като не щете да дадете целия данък общ доход на общините и 77 млн. отгоре, за да покриете 100% държавните нужди, ами, дайте им бюджета от 2001 г. тогава. Дайте го него. Толкова, колкото е бил на съпоставима база, изчислено между Националното сдружение и Министерството на финансите. Дайте му този бюджет и въпросът да приключи. И не ми говорете за финансова децентрализация повече. Като искате да говорите, ще вземете един комплект от закони, ще промените 4 или 5 закона, така че да дадат истински шанс на тази децентрализация, а не да ми го превръщате тук в едно празно нещо, пълен популизъм, да обяснявате, че, видите ли, ние сме седнали с тях да спорим и сме се разбрали. А като погледнете бюджета – точно обратното.
Затова, завършвам, нашето предложение е съгласувано с Националното сдружение на общините в България на съпоставима база да им дадете бюджета за 2001 г. Нищо повече! Онзи, страшният лошият бюджет! Дотам го докарахте, него да искат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към гласуване по чл. 9.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата за гласуване.
Има думата за кратко изказване заместник-министърът на финансите господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз действително ще се постарая да бъда съвсем кратък. Чух много обвинения по отношение на държавния бюджет за следващата година в частта на взаимоотношенията с общините и, обобщавайки тези обвинения, според мен, се постави въпросът дали процесът на финансова децентрализация е заложен в Бюджет 2003 г. или не е заложен. Затова в момента ще се изкажа не само като заместник-министър на финансите, но и като участник в работната група, която беше сформирана към вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството по отношение на финансовата децентрализация.
Първо, искам да кажа нещо, което е изключително важно. Този процес на финансова децентрализация е изключително труден. Във всички страни в Европа и извън Европа той е проведен за един период не по-малък от 3, 5 и повече години. И като вземем предвид, че нашата страна се намира в условията на валутен борд, трябва да отчетем и стъпките, които са възможни да направим през 2003 г.
Какво направи работната група и след това правителството по отношение на финансовата децентрализация?
Беше приета Концепцията за финансова децентрализация и след това беше одобрена и Програмата за въвеждането на тази финансова децентрализация. Разделихме дейностите на общински и на държавни, разработихме съответните нормативи за издръжка, които принципи са заложени в бюджета за 2003 г. Подготвени са всички законопроекти, свързани с финансовата децентрализация, включително и със законопроекта за общинските бюджети и общинската собственост, които в началото на следващата година ще бъдат представени на вашето внимание.
Единственото нещо, което не е намерило пълно отражение в Бюджет 2003 г., това е 100-процентовият норматив за издръжка в държавните дейности, финансирани чрез общинските бюджети.

Затова искам да кажа две неща. Първо, да кажа какво е предвидено като бюджети на общините за следващата година в сравнение с 2002 г. на съпоставима основа. Искам да ви уведомя, както направих това и в различните комисии, че ръстът на разходите в общинските бюджети на съпоставима основа е 9,9 на сто като изключим Столичната община. Със Столичната община ръстът е 5,1 процент.
Понеже стана въпрос за тези нормативи, искам веднага да заявя, че подобни дейности има и в министерствата и ведомствата, тъй като тези министерства и ведомства не са само администрация, те финансират и дейности. И в тези дейности също не е приложен нормативът такъв, какъвто беше определен по отношение на общините.
Нормативът за издръжка в министерствата и ведомствата и техните дейности за следващата година с оглед осигуряването на определени приоритетни разходи, е някъде между 80 и 85 на сто, а в общинските бюджети този процент се движи между 85 и 90 на сто, дори и без да е приложен 100-процентовия норматив, който всички така искаме да бъде приложен. Тоест, в едни условия на валутен борд, в едни условия, в които все пак се поставят определени приоритети за следващата година, естествено, че целият този процес ще премине на определени стъпки и не може да бъде осигурен еднократно 100-процентово в рамките на една календарна година.
Бяха поставени много въпроси, свързани с алинеите, извън цифрите и най-вече свързани с ал. 3 за мониторинга – защо не е включено Националното сдружение на общините в Република България. Разбира се, че ще бъде включено Националното сдружение на общините в Република България, но ако прочетем по-внимателно текста ще видим, че се възлагат организационни функции на Министерския съвет. Изпълнявайки тези свои организационни функции, разбира се, че Националното сдружение на общините ще бъде включено и то ще участва най-активно в провеждането на този мониторинг.
Освен това беше поставен и въпросът защо Министерският съвет ще определя натуралните и стойностните показатели, а няма те да бъдат определени от Народното събрание. На Министерския съвет е възложена функцията по изпълнение на държавния бюджет, включително и по изпълнение на държавните отговорности, които са свързани с общините и в своето постановление, с което се създават оперативни условия за изпълнение на този бюджет, ще бъдат посочени натуралните и стойностни показатели. Представете си Народното събрание в момента да одобрява за всяка една община всички функции, във функциите и съответните дейности държавна отговорност със съответните натурални стойностни показатели. Този закон ще представлява, сигурно, стотици или още повече на брой страници, с които вие трябва да се занимавате. А всъщност тези стойностни показатели се определят съвместно с отраслевите министерства. Те са също част от изпълнителната власт, съгласуват се с общините по съответните ресори, така че няма да има никаква тайна и никаква непрозрачност в определянето на тези натурални показатели.
Що се отнася до стойностните показатели, те са вече приети и вие ги знаете с постановлението, което беше цитирано от редица народни представители.
Що се отнася до проблема, който беще поставен, за бройките, действително най-голямото увеличение на числеността на персонала е свързано със Закона за съдебната власт и не само за Висшия съдебен съвет и неговите органи, а в това число и за Министерството на правосъдието, което поема редица ангажименти, свързани с изпълнението на този закон. Вътре е и числеността на персонала на такива важни комисии като Комисията за защита на личните данни, като Държавната комисия по сигурността на информацията, като Комисията за защита от дискриминацията. Тоест, това не са социални структури и включването на тези бройки в бюджета за следващата година осигурява изпълнението на едни изключително отговорни функции, които вие сте им възложили и с които се стреми да се постигнат точно определени показатели и прозрачност в дейността на отделните физически и юридически лица. Така че ние в никакъв случай не искаме да увеличаваме числеността на персонала безцелно или безотговорно и всяка една бройка има своята защита.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението по чл. 9, ал. 1 на Кина Андреева, Георги Панев, Димитър Игнатов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 51, против 115, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Ляков по тази точка е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Частично е удовлетворено и частично трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате предложението на господин Ляков в частта, в която не е прието.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 52, против 106, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 180 народни представители: за 68, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Николай Камов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 64, против 110, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Йордан Соколов и Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 68, против 114, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Любомир Пантелеев и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 70, против 116, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Йордан Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 50, против 115, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 52, против 105, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Бойко Великов и Кръстьо Петков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 188 народни представители: за 71, против 117, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Петър Мутафчиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 190 народни представители: за 74, против 116, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Йордан Соколов и Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 53, против 108, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Иван Костов, Васил Паница и Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 39, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Стойчо Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 71, против 108, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Росица Тоткова и Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 42, против 111, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме първото предложение на господин Муравей Радев по чл. 9, ал. 1, Приложение 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 188 народни представители: за 70, против 115, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Муравей Радев по чл. 9, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 62, против 119, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Веселин Черкезов и Муравей Радев по чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 189 народни представители: за 65, против 124, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 62, против 117, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Радослав Илиевски и Бойко Радоев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 67, против 111, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Димитър Йорданов и Димитър Абаджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 57, против 109, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 70, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Стамен Стаменов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 72, против 105, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Иво Цанев и Теодора Константинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 61, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Димитър Абаджиев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 64, против 110, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Хайде, господин Миков, гласуваме Вашето предложение по чл. 9, ал. 1.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 197 народни представители: за 86, против 107, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Бойко Рашков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 56, против 113, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Сергей Станишев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 167 народни представители, за 52, против 115, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване по чл. 9, ал. 3.
Моля, гласувайте предложението на Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 62, против 113, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Гиньо Ганев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 63, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Иванов и Васил Василев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 65, против 114, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението по чл. 9, ал. 4 на господин Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 59, против 116, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Ремзи Осман, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 45, против 105, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 49, против 117, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Стамен Стаменов, Атанас Щерев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 9, против 123, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Димитър Абаджиев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители, за 32, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Сергей Станишев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 31, против 110, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 44, против 112, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Муравей Радев по чл. 9, ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 47, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Панайот Ляков по ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 42, против 109, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Любомир Пантелеев и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 50, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 44, против 111, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Михаил Миков по ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 42, против 109, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Михаил Миков по ал. 6 на чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 43, против 115, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Михаил Миков по ал. 7 на чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 41, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преди да поставя на гласуване редакцията на комисията за окончателен текст на чл. 9, искам да поставя на гласуване редакционното предложение, което господин Пирински е направил в зала. В чл. 9, ал. 3, т. 3 да се добавят думите “след децентрализация”, да се постави запетая и да се добавят думите “като предложи на Националното сдружение на общините в България съвместното му осъществяване”.
Текстът звучи така: “Възлага на Министерския съвет да организира осъществяването на мониторинг за реализиране на финансовата децентрализация, като предложи на Националното сдружение на общините съвместното му осъществяване”.
Моля, гласувайте това редакционно предложение на господин Пирински по ал. 3, т. 3.
Гласували 164 народни представители: за 54, против 102, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 197 народни представители: за 118, против 73, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Имате думата по чл. 10, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, по чл. 10 са постъпили този път малко предложения.
Предложение по ал. 1 на народния представител Васил Василев и Венцислав Върбанов: в чл. 10, ал. 1 в Приложение № 6 да се направят следните промени: “Област Плевен, община Плевен:
1. Регионално депо за твърди битови отпадъци за община Плевен, община Долна Митрополия и община Долни Дъбник:
Години на строителство – 2003/2005.
Разходи за 2003 г. – 2 млн. 100 хил. лв.
2. Старо сметище на гр. Плевен – закриване.
Години на строителство – 2003/2005 г.
Разходи за 2003 г. – 1 млн. 250 хил. лв.
3. Главен колектор “Е” – гр. Плевен.
Години на строителство – 1991/2004 г.
Разходи за 2003 г. – 950 хил. лв.
4. Главен колектор – парк “Кайлъка” – довършване строителството на втория етап.
Години на строителство 2001/2003 г.
Разходи за 2003 г. – 100 хил. лв.
Сумата на увеличенията по точки от 1 до 4 включително в размер на 4 млн. 400 хил. лв. се предлага да се осигури чрез намаление на разходите по чл. 4, ал. 1, ред 10 – Министерство на труда и социалната политика”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Муравей Радев – в чл. 10 ал. 1 да се измени така:
“(1) Средствата от целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 9, ал. 1 се разпределят пообектно от общинските съвети по приети местни приоритети, като поименните списъци се представят на МФ за сведение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков – в чл. 10, ал. 1 думата “юни” се заменя с “март”, а думата “задължително” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 10, ал. 3 има предложение на народния представител Муравей Радев – в ал. 3 да отпаднат думите “с изключение на целевите субсидии за обектите по Приложение № 6”.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 5 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков:
В чл. 10, ал. 5 след думата “неусвоените” да се добави изразът “до 30 септември”, а след “Министерство на финансите” да се добави изразът “за капиталови разходи на общините” на мястото на израза “съгласуване с Министерството на околната среда и водите…”, който отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 6 на чл. 10 също има предложение на Михаил Миков – в чл. 10, ал. 6 след израза “социалните грижи” да се добави “здравеопазването”.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 6 има предложение и на народния представител Муравей Радев, който предлага в ал. 6 да отпаднат думите “след осигуряване на обектите по Приложение № 6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, а той е:
“Чл. 10. (1) Въз основа на поименните списъци на обектите за строителство, основен ремонт и за придобиване на нематериални дълготрайни активи, спесификациите за безобектовите машини и съоръжения и списъците за проучвателните и проектните работи министърът на финансите в срок до края на м. юни утвърждава разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия по чл. 9, ал. 1, в рамките на които задължително се осигуряват поименно указаните екологични обекти в Приложение № 6.
(2) Със средства от целевата субсидия по чл. 9, ал. 1 може да се финансират капиталови разходи за общински и държавни дейности.
(3) В рамките на определените капиталови разходи, финансирани със средства от целевата субсидия, се допуска съгласувано с Министерството на финансите извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение, с изключение на целевите субсидии за обектите по Приложение № 6, след 30 юни 2003 г.

(4) Промени по ал. 3 се допускат само в рамките на бюджетната година.
(5) Неусвоените средства за екологичните обекти по Приложение № 6 се пренасочват от Министерството на финансите, съгласувано с Министерството на околната среда и водите за екологични обекти по Приложение № 6.
(6) След осигуряване на обектите по Приложение № 6, средствата за капиталови разходи по чл. 9, ал. 1 се разпределят по решение на общинските съвети като с предимство се осигуряват разходите в областта на питейното водоснабдяване, социалните грижи, образованието и екологията, съчетани с изискването обектите да са с близък срок на въвеждане в действие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 10.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
По този член съм направил четири предложения, но няма да говоря повече от 4-5-6 минути, надявам се.
Става дума за нещо много важно. Става дума за капиталовите разходи, които ще се осъществяват на общинско ниво.
Две основни неща има, които съм предложил. Съществени!
Преди няколко часа гледахме начина, по който се утвърждават обектите за капиталови разходи на първостепенните разпоредители с бюджетни средства от държавната администрация – министерства, ведомства и др. Държавни!
Тук става дума за общински. Не за държавни, а за общински.
Ако за държавните казах, че е повече от необходимо Министерство на финансите да извършва съответния преглед и да отстранява онези обекти, които смята, че са лукс или са ненужни и за сметка на това могат по-необходими обекти да се финансират – да. Това е право и задължение на Министерството на финансите.
Тук обаче говорим за общини. Тук говорим за някаква псевдо, все още, финансова децентрализация на общините. Защо общините ще правят списъка за капиталови разходи и ще го носят да им го заверяват в Министерството на финансите? Защо? Ами, нали има финансова децентрализация на ужким? Поне в тази част не противоречете толкова явно на замисъла.
Хайде, там не им дадохте пари – по чл. 9. Осакатихте изобщо идеята като цяло. Сега разбирам, че 30 млн. по-нататък ще предложите да се увеличат по отношение на екологичните обекти и да могат общините да могат да използват изцяло тези 70 млн. Ама, защо, след като им ги давате, карате някой да им утвърждава поименните списъци? Че това е задължение и отговорност на общинските съвети, не на някой друг.
И точно затова първото ми предложение е в чл. 10, ал. 1 да се измени така: “Средствата от целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 9, ал. 1 се разпределят пообектно от общинските съвети по приети местни приоритети като поименните списъци се предоставят на Министерството на финансите за сведение”.
Не за утвърждаване, а за сведение, защото няма по-добър източник на приоритет, който да си знае приоритета, освен общинския съвет. Дайте му тази възможност да си ги определя и да си решава въпросите. Това е едното предложение.
По-нататък – другите две ги прескачам, защото те са свързани с промени в сега действащите, в така предложените текстове от Министерския съвет. Премахвам няколко изречения, които отговарят на смисъла, който сега предлагам, тоест списъците да се изготвят на базата на решение на общинския съвет и да се изпращат в Министерство на финансите само за сведение.
И ако това е така, то отивам на второто си предложение – да се създаде нов чл. 10а. И с този чл. 10а да се въведе този текст:
“Чл. 10а. Утвърждава целевата субсидия за капиталови разходи в размер на 30 млн. лв. за екологични обекти, разпределени по общини, съгласно Приложение № 6”.
Ето ги тези 30 милиона. Ето ги държавно вменените екологични обекти. Да, нека те си отидат в отделна алинея. Те да си бъдат финансирани по смисъла на този член с тези 30 млн., но в отделен списък, по отделен ред.
Да не се смесват за екологичните обекти 30 млн. с онези обекти, на които парите сме дали на общината, а искаме след това Министерството на финансите да ги утвърждава в списък, което е нелепо. Ако въобще говорим за някаква децентрализация.
Затова аз ви приканвам да приемете моите предложения, които, за кой ли път повтарям днес, са абсолютно идентични с предложението на Националното сдружение на общините в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този текст?
Имате предложение, господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Да, ще се съобразя с напредналото време.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
В ал. 6 съм предложил средствата в сферата за капиталови разходи да се включи и сферата “Здравеопазване” след “Социални грижи” – питейно водоснабдяване, социални грижи, здравеопазване, образование, екология…
Здравеопазването е извадено от тези приоритети, а има места, в които може да има такива обекти, решаващи определени проблеми, на определени малки населени места, където има недостъпност до здравеопазване, което може да има голям социален ефект за хората, които живеят там.
По втория принципен въпрос – по ал. 5 е предложението ми – предложил съм неусвоените средства за екологични обекти по Приложение № 6, които до 30 септември не са усвоени, да се насочват за капиталови разходи за общините, защото какво правим с този текст?
Държавата не може да усвои средствата за обектите, записани в поименния списък. Тя ги прехвърля на други обекти, а в същото време общините, които имат много по-висок капацитет за усвояване на тези средства, които могат да реализират своя политика са в пълен недостиг на средства за капиталови разходи. И аз не мога да разбера това упорство на централната власт с тези екологични обекти.
По отношение на третия въпрос – списъка за обектите. Аз лично смятам, че в един сравнително кратък срок Министерството на финансите трябва да е наясно какви обекти ще се изграждат и ще се финансират от капиталовите разходи. Не може да няма яснота и да се отпускат някакви общи цифри. Трябва да се види има ли представени проекти.
Съжалявам, че го няма министърът… (Шум и реплики в залата.)
А, добре, че вече е тук.
Господин министър, зададох Ви преди около месец писмен въпрос: имате ли поименните списъци за капиталовите разходи?
Първо, Вашите служители ми изпратиха преснимани страници от бюджета, което, ако не Ви е известно, на нас ни го раздават. Така че това не беше отговор.
После, след около 10-ина дни парламентарни разговори с Вашия парламентарен секретар ми дадоха Ваши идеи по принцип за разпределяне на тази допълнителна субсидия за капиталните разходи. Това ми изпратиха Вашите чиновници. Аз и досега не знам имате ли в Министерството на финансите идея за поименните списъци, срещу които сега гласуваме някакви цифри или ги няма тези поименни списъци и цифрите се правят ангро?
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Има!
МИХАИЛ МИКОВ: Ако имате поименни списъци аз от тази трибуна Ви моля да отговорите на въпроса, зададен преди около месец писмено и да проконтролирате какво ми е отговорено и ще видите, че не ми е отговорено.
Но, основният въпрос е за екологичните обекти. Щом не може държавата да се справи, щом не може да усвои средствата, да ги предоставите капиталовите разходи по някаква схема на общините след 30 септември, а не на първо място да си осигурим централизираните разходи ние и да говорим за децентрализация. Ами, няма да е децентрализация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата за гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Васил Василев и Венцислав Върбанов по ал. 1 на чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 23, против 88, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

Гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 28, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 26, против 88, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев по чл. 10, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 36, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков по ал. 5 на чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 28, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков по ал. 6 на чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 37, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев по ал. 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 25, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 10 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 101, против 52, въздържали се няма.
Член 10 е приет.
За процедура – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, от името на парламентарна група моля за 15 мин. почивка. От 12,00 ч. сме започнали и вече нещата са доста напреднали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Възложено ми е от Парламентарната група на Коалиция за България да изразя следното наше становище за работата по приемането на Закона за държавния бюджет за 2003 г. досега, дотук, и за нашите намерения оттук нататък, във връзка с по-нататъшната работа и, разбира се, за съдбата на този закон след неговото евентуално приемане от Народното събрание.
Първо, госпожо председател, основателна беше забележката, която беше направена от наши колеги в началото на работата след почивката от гледна точка на това, че очевидно в залата няма необходимия кворум.
Второ, госпожо председател, въпросът е в това, че не само в момента, а от самото начало на второто четене на този законопроект беше неудобно да се гледа присъствието, първо, в пленарната зала, второ, машиналният начин, по който мнозинството гласуваше предложенията досега. Независимо от всякакви аргументи и доводи, които се стремяхме да изтъкнем, ясно беше, че се гласува не въз основа на силата на аргументите, а просто под команда. Не бих искал да споменавам дори последния пример, непосредствено преди почивката, където едно чисто невинно редакционно предложение, което предвиждаше ни повече, ни по-малко диалог с общините, да бъде отхвърлено.
Госпожо председател, досега минаха 10 текста от законопроекта, но по същество с тях бяха гласувани възловите параметри на бюджета и оттук нататък е предопределена бюджетната рамка, а оттам и съдбата на всички разпоредители с държавния бюджет, а оттам и на всички юридически лица, до голяма степен на всеки гражданин. Ние достатъчно ясно направихме своята аргументация по чл. 1 – какъв бюджет според нас е необходимо да има България днес с едни много по-други съотношения между брутен продукт – приходи и разходи. Не получихме сериозни аргументи, че това е несъстоятелно, освен това, че в миналото бюджетните дефицити били еди-колко си и че трябвало да сочим откъде да се режат разходи, а ние сочим откъде да се събират допълнително приходи.
На второ място, госпожо председател, особено обезпокоителен е подходът, по който бяха приети текстовете и числата, свързани с общинските бюджети. Независимо от всички твърдения, които бяха направени, че е проведен едва ли не сериозен диалог, че параметрите, по които са направени изчисленията, са фиксирани в съответни правителствени актове, че механизмът, който е предложен, всъщност предвижда реално въвеждането на фискалната децентрализация, на практика това просто не е така. Не е така, защото преди всичко мнението на онези, към които са адресирани тези числа и текстове – общините, категорично отхвърлят така създадения бюджет.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това не е вярно!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е документирано, това не е мое твърдение, в тяхната декларация от 16 декември, преди 2 дни, която е адресирана до всеки от нас. И няма защо да вярвате на мен, прочетете какво са написали там.
И защото, госпожо председател, отново се оказа, че не само не се чува онова, което ние аргументираме, не се счита за нужно министърът на финансите да вземе даже отношение по това, което заявяваме. Поначало, госпожо председател, мнозинството не отдели необходимото време в програмата на Народното събрание за сериозна работа по бюджета. Отново ние трябва да галопираме в последния момент. Отново сме поставени пред необходимостта да работим двойно на работното време, предвидено за Народното събрание. Не е въпросът в това, че ние ще останем в залата и ще стоим, въпросът е, че оттук нататък предстоят още няколко текста на самия закон и предстоят 71 параграфа Преходни и заключителни разпоредби, в които е описан целият режим на приложение на бюджета оттук нататък, в които е предвидено какви изменения да се направят в някои действащи закони – една практика, която според нас е порочна, тъй като когато трябва да се променя закон, трябва да се внесе отделен законопроект, и очевидно намерението на мнозинството оттук до края на текстовете да вървим по познатия начин с бодра стъпка, гласувайки текст след текст, с едно или друго отклонение за някоя и друга дискусия или реплика.
Намираме този подход към държавния бюджет за недържавен, за неотговорен, за подход, който за момента може би устройва мнозинството, но не устройва онези, които ще бъдат потърпевши от този бюджет.
Ето защо, госпожо председател, още веднъж искам да повторя: ние категорично се разграничаваме от числата и текстовете в този законопроект. Постарахме се да аргументираме достатъчно ясно защо. Не бяхме чути, нямаше желание да бъдем разбрани. Убедени сме, че онези, които следят дискусията, добре са разбрали кой как подхожда към този въпрос. Оттук нататък ние не можем да носим никаква отговорност за текстовете, които ще се приемат, няма и да гласуваме нито “за”, нито “против”, нито “въздържали се”. Изцяло на отговорността на мнозинството нека бъде по-нататъшната работа по този текст. Същевременно ние ще следим дискусията и тогава, когато преценим за нужно, ще вземаме отношение към едни или други тези и предложения, които се правят, но бъдете уверени, че след така нареченото приключване на работата по този бюджет истинската дискусия по него тепърва ще започне в обществото. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пирински, искам само да Ви уведомя, че на Председателския съвет сутринта Коалиция за България беше представена от уважаемия от мен господин Корнезов, Обединените демократични сили бяха представени от господин Абаджиев. С никакви противоречия приехме и нагласихме работата на Народното събрание до края на седмицата така, че да устройва всички политически сили. Съобразихме програмата за седмицата със съответните удължавания, спирания на часовника, включително и с решението днес. (Шум и неразбираеми реплики от КБ.) Моля ви, не шумете в залата! Когато господин Пирински говореше, аз не шумях зад гърба му.
Така че, аз ще се съобразя с решението на двете опозиционни сили, които мислят по един и същи начин, да не продължаваме заседанието днес след 16,00 ч., само че искам да Ви уведомя за решението на ръководствата на двете парламентарни групи, което беше взето току-що, че двете точки от програмата, които съзнателно взаимно извадихме, за да се облекчи работата, ще бъдат добавени, че ще работим както в събота, така в неделя, така и в понеделник, на 27, 28 и 29 декември.
Господин министър, имате думата. Не искате.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 15,58 ч.)




Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Иво Цанев