Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание – на 19 януари 2005 г.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работата на събранието за периода 19-21 януари 2005 г.:
1. Ново обсъждане на Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18.12.2004 г. и върнат с Указ № 376 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпуснати на страни от третия свят – произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията – продължение.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
7. Проект за Решение за одобряване на Стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД - Русе.
8. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
9. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
12. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2003 г.
13. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия – продължение.
14. Второ четене на Законопроекта за защита срещу домашното насилие.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
17. Второ четене на Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
18. Второ четене на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
19. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.9.2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
20. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за програма за работата през седмицата.
Гласували 160 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 28.
Приема се тази програма.
Има твърде много предложения по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Започвам да ги представям:
Първото от тях е на Никола Джипов Николов, който предлага да се включат в дневния ред:
Първо, законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, с вносители Министерски съвет и Никола Джипов Николов.
Като второ негово предложение е първо четене на Законопроекта за браншовите организации, с вносители Никола Джипов Николов и Панайот Ляков, както и законопроект с вносител Валери Димитров и група народни представители.
Подлагам на гласуване първото предложение за включване в дневния ред на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Моля, гласувайте това предложение на господин Никола Николов.
Гласували 162 народни представители: за 70, против 62, въздържали се 30.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение, също на Никола Джипов Николов, е първо четене на Законопроекта за браншовите организации.
Моля, гласувайте това негово предложение.
Гласували 136 народни представители: за 41, против 56, въздържали се 39.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е подписано от народния представител Валентин Василев, който предлага да се включи като точка в дневния ред проект за Решение за създаване на временна анкетна комисия за изясняване на целесъобразността на решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 16.12.2004 г., съгласно Протокол № 48, т. 11 за предоставяне на концесия за републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово - Стара Загора - Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас”, изключителна държавна собственост.
Моля, гласувайте проекта за решение за създаване на тази временна анкетна комисия.
Гласували 185 народни представители: за 92, против 53, въздържали се 40.
Не се приема това предложение.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Може би не на всички колеги стана ясно за какво става въпрос. За да се изчистят всякакви съмнения, подозрения в нередовността на това решение на Министерския съвет, ние предлагаме създаването на тази анкетна комисия.
Затова моето предложение е за прегласуване на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Отново подлагам на гласуване предложението за създаване на тази временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 103, против 70, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от господин Валентин Василев, който предлага Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, с вносители Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 32, против 65, въздържали се 66.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е на народния представител Величко Клингов, който предлага за включване в дневния ред първо четене на Законопроект за етичните норми в работата на народните представители.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 28, против 48, въздържали се 86.

Следващото предложение е подписано от народния представител Борислав Цеков, който предлага да се включи в предстоящата седмична програма като точка второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 48, против 36, въздържали се 88.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Емил Кошлуков, който предлага да се включи като точка второ четене на Избирателния кодекс.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 31, против 50, въздържали се 95.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Теодора Константинова, която предлага да се включи в дневния ред законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 181 народни представители: за 50, против 49, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Екатерина Михайлова, която предлага да се включи като точка в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 186 народни представители: за 85, против 59, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Нихризов, който предлага като точка в дневния ред да се включи Законопроект за Закон за инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 72, против 66, въздържали се 36.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева, която предлага да се включи в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 47, против 55, въздържали се 46.
Не се приема.
Предложението на господин Петър Димитров няма да го подлагам на гласуване, тъй като вече е прието. То е за създаване на временна анкетна комисия. (Шум и реплики в залата.)
Какво има, господин Димитров?
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, съществено е променен предметът на комисията. Отпред е добавена една част, която ще изследва произхода на кредитите вероятно да не са мръсни парите, които сме давали на други държави, целите на предоставяне, времето на предоставяне. Това е чисто политическа дейност, която не е работа на парламента, тъй като парламентът не е Историческият институт на БАН.
Втората част е съществена – какво са правили правителствата по събирането на тези вземания, но предметът е стеснен. Има вземания на български държавни фирми, които също са значителна част от тези вземания. Не знам защо те са прескочени, а точно там има най-много съмнения, тъй като не е включена в приватизационните оценки и продажбата на тези дружества, разбирате, че това е несъмнен приход.
Аз предлагам двете решения, понеже са по един и същи предмет на дейност, да се обединят и да се обсъждат в рамките на т. 2, а парламентът вече да се произнесе как да се казва комисията и какви да бъдат нейните правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това съвсем спокойно може да бъде в приетата точка – по същество се обсъжда точно предметът на дейност, така че едва ли е необходимо да се гласува изрично. Това, така или иначе, ще стане в разискванията и гласуването по същество по тази приета точка.
Има предложение от господин Пантелеев да се включи в дневния ред проект за Решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски. Вносител – Сергей Станишев.
Моля, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 199 народни представители: за 91, против 100, въздържали се 8.
(Шум и реплики в залата.)
Няма значение, и без господин Тошо Пейков да е гласувал, резултатът е известен.
Господин Пантелеев, имате възможност да поискате прегласуване и две минути можете да обосновавате защо го искате.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Ще бъда по-кратък, господин председател.
Ще повторя само, че доколкото господин Сакскобургготски не можа да реши една проста морална и политическа дилема “името или имотите” и предпочете “да има” вместо “да бъде”, със създаването на тази комисия ние му даваме още един шанс.
Аз много ви моля, уважаеми колеги, дайте възможност на премиера да докаже, че неговите досегашни реализирани приватизационно-реститутски претенции са наистина законово обосновани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Отново поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев за такава точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 99, против 97, въздържали се 7.
Не се приема.
Има още едно предложение, което е по дневния ред и е на народния представител Четин Казак за една точка, която е включена в дневния ред, но като т. 11, а той предлага това да бъде т. 2.
Господин Казак иска да обоснове защо точно т. 2, а не, например, т. 1.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Наистина, виждам, че е включена в седмичната програма тази точка. Мисля, че това е една точка, която няма да предизвика задълбочени или дълги дебати и около нея очаквам да има консенсус и да мине бързо. Затова, ако ми позволите, ще коригирам само предложението си – вместо т. 2 да бъде т. 3, тоест тази точка да бъде след точката за създаване на временна комисия. Още един път повтарям, тя ще мине бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Всъщност окончателното предложение е това да бъде т. 3.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение на господин Казак.
Гласували 148 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 37.
Предложението се приема. Тази точка става т. 3 в нашия дневен ред.
С това, струва ми се, че успешно приехме седмичната програма.
Сега ми позволете да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 12 до 18 януари 2005 г.
Законопроект за акредитиране на студентите и докторантите с вносител Министерски съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител Марина Василева. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по европейска интеграция.
Проект на Кодекс за застраховане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е на Комисията по икономическата политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпускани на страни от Третия свят, нещо, което приехме в седмичната програма. Вносител е народният представител Станимир Илчев.
Проект за Решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България, относно участието на България в общата рамка за финансиране на дейности на общността в подкрепа на потребителската политика за годините 2004 до 2007. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по икономическата политика, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета с вносител Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Позволете ми да ви направя и няколко съобщения.
Първото произтича от писмо до мен от народния представител Борислав Цеков, който казва, че на основание чл. 72 от Правилника за работа на Народното събрание оттегля подписа си като съвносител на Законопроекта за частното изпълнение.
Следващото писмо е от Димитър Димитров, който на основание на същия член – 72 от правилника, оттегля подписа си като съвносител на Законопроекта за Селскостопанската академия.
Господин Петко Ганчев също е оттеглил подписа си като съвносител на този законопроект. След оттеглянето и на господин Димитров, всъщност целият Законопроект за Селскостопанската академия трябва да се счита за оттеглен.
Следващото съобщение е от министър Славчо Богоев. Съгласно новия Закон за здравето, министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите. Искам да ви уведомя, че този доклад е раздаден на народните представители и те могат да се запознаят с него.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да започнем с деловата част, искам да ви представя едно писмо от Централната избирателна комисия, в което се казва, че се обявява за избрана за народен представител Силвия Динкова Бадънкова от Коалиция “Национално движение Симеон Втори” на мястото на напусналата Диляна Грозданова. На основание на това има едно решение, в което се казва:
“Обявява за избрана за народен представител от 7.Многомандатен избирателен район, Габровски – Силвия Динкова Бадънкова от Коалиция “Национално движение Симеон Втори”.”
Моля да поканите госпожа Силвия Динкова Бадънкова в пленарната зала, за да положи клетва.
Госпожо Бадънкова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
СИЛВИЯ БАДЪНКОВА: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Искам да Ви поздравя. Да Ви е честито.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към първа точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 18.12.2004 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 376 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по въпросите на гражданското общество. Моля, господин Кошлуков, да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"Комисията по въпросите на гражданското общество надлежно разгледа ветото на президента на 13 януари 2005 г., с което се връща за ново обсъждане в Народното събрание Законът за политическите партии и мотивите за връщането на закона.
Както уважаемото народно представителство е добре запознато, президентът на републиката смята, че с приетия Закон за политическите партии е направен опит да се постави на нова основа развитието на политическия плурализъм у нас и упражняването на едно от основните права, които българската Конституция предоставя на гражданите – свобода на сдружаване, както и че законът съдържа сполучливи нормативни решения, които обективно усъвършенстват режима на учредяването и функционирането на политическите партии. Наред с тях обаче според президента на републиката в закона са намерили място и разпоредби, които будят възражения, а именно ал. 2 и 3 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби.
Нека да кажем, че с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18 декември 2004 г., в шест алинеи се уреждат условията и редът за пререгистрация на политическите партии, регистрирани до влизането в сила на този закон, за привеждане в съответствие с изискванията на закона за минимален брой от пет хиляди членове; пререгистрацията на политическите партии, за да се изпълни изискването за недопустимост на повтарянето на наименованието или абревиатурата на друга партия, както и с прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци; освобождаването от пререгистрация, включително и от пререгистрация с ново име на политическите партии, които са участвали самостоятелно или в коалиция на предходните парламентарни избори и имат народен представител в Тридесет и деветото обикновено Народно събрание, както и тези, които имат достатъчен брой народни представители за образуване на парламентарна група; прекратяването на започнатите производства по регистрация на политически партии към влизането в сила на този закон; правните последици при неподаване на документи за пререгистрация в съда.
С § 4, ал. 2 от Закона за политическите партии се въведе разпоредба, която гласи:
"Не подлежат на пререгистрация регистрираните политически партии, които са участвали самостоятелно или в коалиция в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. и имат народен представител в Тридесет и деветото обикновено Народно събрание, както и политически партити, които имат достатъчен брой народни представители за образуване на парламентарна група."
Счита се, че горната разпоредба създава недопустими привилегии за определените в тази разпоредба парламентарни партии и затова законът е върнат за ново обсъждане със следните мотиви:
Одобрява се предвиденото в чл. 15, ал. 3, т. 7 от закона изискване за представителност на политическите партии, но се смята, че то трябва да се отнася до всички политически партии, включително и до тези, които са представени в парламента. Според президента с тази разпоредба законът предвижда създаването на двойнствен режим – едни партии ще трябва да се пререгистрират, доказвайки пред съда, че имат над пет хиляди членове, а на други това изискване е спестено. Очевидно е непонятен критерият, по който със закона тази привилегия се предоставя и на такива партии, които са създадени наскоро, не са участвали в никакви избори и тепърва предстои да се доказват в политическия живот. Тази привилегия се счита особено несправедлива особено спрямо онези партии, които показаха добри резултати на последните парламентарни избори, макар и непреодолели избирателната бариера и неполучили представителство в парламента.
С ал. 3 на § 4 се въведе разпоредба, която гласи:
"Политическите партии с изключение на тези по ал. 2, които са регистрирани чрез повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, регистрирана преди тях, както и чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци, подлежат на пререгистрация в тримесечен срок."
Тази разпоредба също е оспорена със следните мотиви:
Президентът на републиката споделя, че законът не бива да дава възможност да се заблуждават избирателите и да се допуска регистрация на партии, които практически дублират наименованията на вече регистрирани партии, както и че е е съвършено справедливо изискването онези партии, които паразитират върху авторитета на вече създадени и утвърдили се политически формации, да се пререгистрират под ново име. Необяснимо е обаче защо това изискване няма да важи за партиите по § 4, ал. 3.
На своето заседание Комисията по въпросите на гражданското общество обсъди тези мотиви за връщане за ново обсъждане на закона.
Изказани бяха становища, че разпоредбата на § 4, ал. 2 наистина създава привилегия за определените в нея политически партии, като въведеният с текста двойнствен режим за политическите партии относно тяхната пререгистрация не съдейства за постигане на целите на Закона за политическите партии. Законът цели да създаде един демократичен и адекватен към съвременните политически реалности и обществени потребности правен режим на учредяване, регистрация, устройство, дейност и прекратяване на политическите партии. За да бъде постигната тази цел, разпоредбите на закона следва да се прилагат еднакво спрямо всички политически партии – както към такива, които тепърва биха се регистрирали, така и към вече регистрираните, както и към тези, които са участвали преди Тридесет и деветото Народно събрание, така и към регистрираните след неговото конституиране, както и към тези, които към настоящия момент имат свое парламентарно представителство, така и към извънпарламентарните.
Оспорената в това вето разпоредба на § 4, ал. 3 също не е в съответствие с целите на Закона за политическите партии. Изискването за пререгистрация на партия под ново име в случаите, когато наименованието или абревиатурата й повтаря това на регистрирана преди нея политическа партия, както и чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа и други знаци, следва да бъде приложено еднакво и спрямо вече регистрираните политически партии.
Разбира се, комисията напомня, че всъщност президентът е подкрепил оригиналния текст на вносителите на закона и предложението на комисията, в който се предвиждаше режимът да действа еднакво за абсолютно всички.
След проведеното гласуване с 10 гласа "за", нула гласа "против" и 1 глас "въздържал се" комисията уважи съображенията и подкрепя отлагателното вето.
Комисията по въпросите на гражданското общество предлага на народните представители да не приемат повторно Закона за политическите партии в частта относно § 4, ал. 2 и 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кошлуков.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по Законопроекта за политическите партии в частта, върната от президента – чл. 4, ал. 2 и 3. Дискусията по ветото на президента е както по законопроект на първо четене, в смисъл това е времето на парламентарните групи за изказване по ветото.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Позволете ми още в началото на своето изложение да заявя от името на Парламентарната група на на Коалиция за България, че ние ще подкрепим ветото на президента, защото то е обосновано и съобразено с Конституцията. С кратки, но точни и съдържателни мотиви президентът посочва порочността на върнатите текстове.
Всъщност Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Коалиция за България още в деня на приемането на текста в специална декларация остро протестира срещу приемането на § 4, ал. 2 и 3, както и на други текстове и в знак на протест, ако си спомняте, дами и господа, Парламентарната група на Коалиция за България напусна пленарната зала. Тогава какви ли не хули и закани бяха отправени към нас – представителите на българската левица, а днес чуваме един друг, много, много благ глас преди малко. Днес тези войнстващи политикани, ако имат съвест, трябва да се изчервят, но зная, че чувството им за срам е непознато.
НДСВ, ДПС и Новото време носят политическата отговорност, като поставят трудно преодолими препятствия пред нормалното провеждане на предстоящите парламентарни избори.
За мен, а и за моите колеги от левицата, това е направено не само от незнание, а умишлено, за да се саботират евентуално предстоящите парламентарни избори.
Защо от юридическа гледна точка § 4, алинеи 2 и 3 са противоконституционни? Президентът го казва по-дипломатично, цитирам го: “Не са в съзвучие с Конституцията”.
Първо, създава се един двоен режим - така наречените парламентарно представени партии се ползват с недопустими от гледна точка на Конституцията привилегии. Те няма да се пререгистрират и техните наименования са гарантирани, а всички други партии, в кавички ги наричам, това са партии второ качество – те трябва да се пререгистрират и да си сменят наименованието. Поставя се въпросът защо? Целта е да се отстранят от политическия живот на страната тези по-малки политически партии. Това е целта на този закон! Всъщност законът не се отнася за така наречените парламентарно представени партии, той важи само за извънпарламентарните. Според авторите на този закон и тези, които са го подкрепили, излиза, че този закон се отнася за всички извън тази зала, но не и за партиите, които са в тази зала. Правният абсурд достига своя връх при определяне на така наречените парламентарно представени партии, за които законът всъщност не важи, не се отнася.
Тук чухме цитата, пък и вие знаете ал. 2 на § 4. Защото ако имаш и един народен представител или достатъчно народни представители, тоест 10 за парламентарна група, ти се обявяваш за парламентарно представена партия и законът не важи за теб.
Питам се що за фокус е това да не си участвал в избори, нито един гражданин да не е гласувал за теб, но да си привилегирован? А за другите, извън тази зала, политически партии и организации, за които може би са гласували – и има такива случаи – десетки хиляди граждани, но не са прескочили 4-процентовата бариера, за тях законът да важи, те да са партии “второ качество”. В политиката трябва да има, дами и господа, поне капка морал.
Парадоксът обаче продължава, уважаеми дами и господа, мнозина от вас бяхте в тази зала, ние бяхме извън тази зала. Как се роди този текст? Пред мен е стенографският протокол, който иска, може да се запознае с него. Уважаеми млад колега господин Казак, Вие измъкнахте от Вашия, бих го нарекъл, вълшебен ръкав, един текст, който, разбира се, друг го е писал и който Вие прочетохте в тази зала оттук. Прочетохте го, без да е раздаден, без никой да го е виждал! Този текст, който беше измъкнат от вълшебния ръкав на господин Казак, беше гласуван тук на второ четене! И аз съм убеден, че юридическата съвест на господин Герджиков, който в момента е извън тази зала, се е бунтувала, но в грубо нарушение на правилника и на Конституцията го подложи на гласуване и текстът беше приет. (Реплики в мнозинството.) Да, а господин Цеков леко помогна за редукцията на вълшебния текст на господин Казак.
Дами и господа, за вас този въпрос може да изглежда второстепенен, но по този начин вие създадохте изключително опасен парламентарен прецедент, защото утре друго мнозинство по вашия път евентуално ще се позовава на този прецедент – да се гласуват текстове, които въобще не са раздадени, въобще не са разглеждани в комисията, а тук да преобръщат на 180о, бих казал образно, един законопроект.
Изводът е: оспорваните текстове от президента не само не са, както той казва, в съзвучие с Конституцията, но те противоречат, чуйте, на чл. 4, чл. 6, чл. 11, чл. 12, чл. 44, чл. 87 и чл. 88 от българската Конституция, която тук, в тази зала на 18 декември беше нарушена.
Дами и господа, ако вие не приемете ветото на президента, Българската социалистическа партия и Коалиция за България още днес ще сезира Конституционния съд. Не ви заплашвам, казвам го!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Днес няма да може!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кошлуков, слушай, че ти забърка работите! (Смях и реплики в мнозинството.)
Главният проблем, обаче уважаеми дами и господа, колкото и весело да ви е, не е само в § 4, алинеи 2 и 3, проблемът е в това, че Законът за политическите партии може да блокира – чуйте! – да блокира предстоящите парламентарни избори. Този парламент, ако си спомняте – аз знам, че си спомняте – беше избран на 17 юни 2001 г. и беше конституиран, за пръв път тук се събрахме в тази зала на 5 юли 2001 г. Съгласно чл. 64 от българската Конституция Народното събрание има мандат, срок 4 години. А изборите за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване на мандата на нашето Народно събрание. С други думи, на този парламент остава живот пет месеца.
В § 4, ал. 1, която не се атакува, е записано, че в тримесечен срок регистрираните партии представят документите пред съда, тоест до май месец политическите партии – дали са парламентарно представени или сега ще го изменим и ще бъдат всички, трябва да представят своите документи в Софийския градски съд през май месец. След това започват, уважаеми дами и господа, съдебните процедури, които могат да продължат месеци, години, казвам ви го като един стар съдия. Примерно само оспорванията на наименованието между отделните политически формации може да продължи с години и вероятно ще продължи с години. След това идва Централната избирателна комисия също с възможности за съдебни оспорвания за участниците в парламентарните избори. Така де факто Законът за политическите партии превръща съда, разберете, съда в политически регулатор. Независимият, деполитизиран български съд – поне по Конституция – става политически регулатор, режисьор, на предстоящите след няколко месеца парламентарни избори.
Следователно, не знам дали осъзнаваме всички, но за всеки държавник и политик трябва да е ясно, че предстоящите парламентарни избори могат да бъдат оспорени, опорочени и юридически обжалвани пред Върховния административен съд и Конституционния съд. Болните политически амбиции на някои в тази зала ни доведоха до тази задънена улица!
Още веднъж ви повтарям, проблемът не е толкова в оспорените две алинеи, проблемът е в евентуалното блокиране и оспорване пред съответните правораздавателни звена на самите парламентарни избори. Пет политически партии, ако щете, една политическа партия, която е спазила всички срокове по закона, но не може да участва, ще има възможност да оспори изцяло изборния процес.
Какво трябва да направим, ако в тази зала все пак надделее мъдростта? Ако може, чуйте гласа ми, а той е гласът и на моите колеги, убеден съм, и на мнозина от вас.
Първо, да подкрепим ветото на президента. Мисля, че това е ясно.
Второ, за да не блокираме парламентарните избори, Законът за политическите партии трябва да влезе в сила от 1 септември т.г. Нямаме друг изход.
Трето, проблемът, уважаеми дами и господа, на българския политически живот не е в малките политически партии, които законът преследва и иска да ликвидира, проблемът на българския политически живот е в големите политически партии, които започнаха да корозират от финикийските знаци!
И към авторите на законопроекта: ще постъпите разумно, уважаеми колеги и господин Кошлуков, ако си сложите този закон в джоба за спомен. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Реплики има ли към господин Корнезов? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес разглеждаме ветото на президента върху Закона за политическите партии. Още в самото начало на неговото приемане на второ четене беше заявено, че по някакъв странен начин този Законопроект за политическите партии влезе в много пряка връзка с друг законопроект – Законопроекта за държавния бюджет за 2005 г. Той беше опит за една търговска сделка – дали нагласена, дали парадна – но все пак всички в България разбраха за тази сделка.
И в случая както мога да бъда съгласен с доводите на господин Корнезов, така мога да бъда и несъгласен. Защото господин президентът извърши нещо положително – той върна един от двата проблемни законопроекта. Но първо го върна само по един текст, и второ, това му помогна да пусне безпрепятствено другия пазарин срещу законопроекта бюджет - Закона за държавния бюджет за 2005 г. Всяко зло за добро! Имаме текстове, които са върнати от законопроект, срещу който бях въстанал още от края на м. октомври. И никой няма да отрече, че още тогава пред нас бяха представени такива обстоятелства и такива текстове, които противоречаха на всякакъв демократичен начин на мислене.
Какво се получи на практика? Господин президентът върна законопроекта с основанията, свързани с начина на пререгистрация. Да, вярно е, че това е противоконституционно. Но дали това са единствените текстове? И защо определени хора от средите на тази зала толкова много бързаха този закон да бъде приет и дори накрая бяха готови на пазарлък, само и само той да мине? Да погледнем основния принцип, по който го връща президентът – няма равнопоставеност. Хайде сега да обърнем на чл. 31 от сегашния законопроект, който в иначе раздадения материал за второ четене, сега твърде апокрифен за намиране, е чл. 33, и ще прочетем нещо много интересно: “Държавата и общините предоставят под наем на политическите партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава, помещение за осъществяване на тяхната дейност.”
И ал. 2: “Помещенията по ал. 1 могат да се предоставят и на партии, получили над 1% от действителните подадени гласове в последните парламентарни избори.”
Този текст не съществува тук, той е съвършено различна форма. Той пада някъде отгоре, но пак създава неравнопоставеност. Неравнопоставеност под следната форма: две политически партии могат да влязат в парламента и да вземат 6%, но да нямат достатъчно депутати за парламентарна група и съответно да нямат право на клубни помещения. А политически партии, които не влизат в парламента, но са минали един процент от гласовете, да имат право на клубове. Просто защото в този текст, гласуван по неизвестен начин, или както обичахме да казваме в този момент, транспониран отнякъде, думичката “коалиция”, съществуваща в материала, който беше за второ четене, е отпаднала, изчезнала, изхвръкнала.
Но за да продължа с примерите, които съществуват в законопроекта и да се съглася с господин Корнезов, че порочността не е само в § 4, ще цитирам § 5, следващия. И той се отнася за клубовете: “В срок от 6 месеца от влизането в сила на закона областните управители и кметовете на общините прекратяват договорите под наем на помещенията държавна и общинска собственост, сключени с политическите партии, които не са регистрирали кандидати в последните избори за народни представители, проведени на 17 юни 2001 г., или са получили под 1% от гласовете при две поредни участия – внимавайте! - в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове.”
Питам в коя регистрация се прави статистика на подадените общо за политическата партия гласове за общински съветници и кметове в България? Ами там имаме безбройни коалиции и тези коалиции са различни за всяка община поотделно! И как този текст се напасва с другия текст за правата в чл. 31?
Мога да продължа и с други примери. Например има нещо много интересно във финансовия контрол, който беше пропагандиран като основна цел на закона. В чл. 34, ал. 2, в изречение второ е записано: “Независим финансов одитор не може да бъде лице, което е член на политическата партия или получава възнаграждение от нея под всякаква форма.”
Сега четем ал. 3: “Разходите за одита и заверката на финансовите отчети са за сметка на съответната политическа партия.” Ами хоп! На това лице трябва да му платиш, значи ти влизаш в някакви финансови отношения с това лице, което ще бъде твой одитор. Дори плащането да бъде след извършването на одита, това лице не може да извърши одит следващата година. Просто безсмислени текстове!
Няма да продължа нататък. В чл. 15 например се изисква да се влезе в ролята на системен администратор на лични данни лице, което изобщо не представлява никого. Защото се повелява това лице да събере подписите на хора, имената и единните им граждански номера – хора, които трябва да станат бъдещи членове на една бъдеща политическа партия. Ами ако тази политическа партия не се регистрира, какво правим? Сега ще изменяме и ще създаваме нови условия в Закона за защита на личните данни. А тук имаме възможност примерно на една организация, която е антиконституционна, да й дадем шест месеца срок, в които тя да събира лични данни и да се разхожда напълно законно из страната, след което да ги внесе в съда и естествено съдът да й каже, че не е необходимо.
Но нека да се върнем на въпроса за ветото за равнопоставеността. Господин Корнезов каза, в дадения случай ние нямаме голям избор. Може би ще се питаме защо някой се опита да прокара този закон. Той имаше няколко автори и авторите търсеха неговото провеждане в политическия живот по две причини.

Едната е с появилия се също неизвестно откъде текст за така наречената “нова система”, свързана с финансирането, която уж забраняваше така наречените “анонимни дарения”, но въведе фондонабиращите мероприятия без всякакво ограничение и забрана. Това беше първата цел на организаторите на този закон.
Втората цел беше свързана с това не да ликвидират политическите партии-фантоми, те на никого не пречеха, а да създадат условия преди изборите в политическия живот в България да има достатъчно количество трудности за политическите партии с традиции и в крайния момент, мнозинството, понеже разбра какво на практика е сътворило, реши да замаже лицето на тези, които се намират в парламента с един текст на § 3 тогава, а сега § 4, който ги облекчава при определени условия – разбира се, напълно противоконституционен.
Оттук нататък аз си задавам два въпроса: Как да приемем ветото на президента – така, както е записано в Конституцията, или така, както е записано в нашия правилник? Защото за всички онези, които ще ме ориентират към правилника, аз съм прочел какво пише там. Но ако ние приемем по принцип ветото на президента, както е записано в Конституцията, че този закон не дава възможност за равнопоставеност, ние ще извършим на практика едно добро дело. Защото той дава не само неравнопоставеност между парламентарни и извънпарламентарни партии, той дава неравнопоставеност между богати и бедни политически субекти в България, и която е свързана с всички онези изисквания, отнасящи се до начина на отчитане на финансовата дейност.
Пред вас, уважаеми дами и господа, възниква възможността госпожа Мингова като председател на Правната комисия, не да се опитва по някакъв начин на второ четене да оправя текстовете в движение, да транспонира от един член в друг – нещо, което отсъства в правилника, а да й се даде възможност заедно с колегите от нашия парламент, които представляват, както някои посочват, цвета на юридическата мисъл, да кажат действително своето мнение по целостта на този закон.
Затова правя процедурното предложение: ако това вето на президента бъде гласувано, да бъде предложено на парламента основната, водещата комисия да бъде сменена и това да бъде Комисията по правни въпроси, за да може действително да има законопроект, който да отговаря на изискванията на българското общество.
Предлагам на председателя и на Народното събрание да преразгледат своето становище, защото в противен случай ние ще свършим нещата пак до половината и тогава дали ще бъдат под натиск или няма да бъдат под натиск – това е отделен въпрос.
Но ще припомня едно нещо.
Уважаеми колеги от мнозинството, ако в края на м. декември ви натискаха с бюджета, сега вие сте свободни хора, защото имате приет бюджет. Сега върху вас не може да бъде упражняван един или друг тип рекет. Значи, ние сме свободни да решим въпроса за политическите партии, развързан от държавния бюджет. Ние сме свободни да възприемем ветото на президента и оттам нататък да направим така, че в България действително да има Закон за политическите партии, а не закон срещу определени политически партии.
Уважаема госпожо председател, като правя тези предложения смятам, че в днешния ден действително трябва да надделее разумът, а не начинът, по който беше приет настоящия закон, със знаците на шефа на Комисията по въпросите на гражданското общество, който като римски император определяше дали даден текст ще мине или ще изчезне от полезрението. Защото такива текстове, които изчезнаха и се появиха в този законопроект, са по-скоро срам за нашата работа, отколкото едно положително действие, което ни води към Европа, към която се стремим.
Затова, уважаеми дами и господа, предлагам и от името на Парламентарната група на ОДС да възложим работата на специалистите, които могат да я вършат. Така ще покажем, че в България българският парламент познава поне българската традиция в поговорката “Всеки да върши своята работа”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли реплика на господин Нихризов?
Господин Китов, имате думата за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще започна най-напред с това, че има известно основание – две мнения по този въпрос няма, но бих искал да кажа, че този път имаме двоен аршин, защото други подобни текстове не бяха върнати.
Вие, господин Корнезов, сам казахте, че Законът за политическите партии, който точно по един такъв начин определя кои са парламентарно представени и дава възможност – аз съм съгласен с Вас, на хора, неявили се на избори, формирали група, да станат парламентарно представени. Но оттам също произтичат привилегии и тогава част от Коалиция за България подкрепи тези текстове. Там също произтича привилегия – било по време на избори, било и преди това.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние напуснахме тогава.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е вярно и можеш да го провериш. Но това е друг въпрос.
Що се отнася до другото – по същество, бих искал да кажа следното. За мен, когато се връща един закон, би следвало да важи за целия закон, както е чл. 101 от Конституцията. Защото, ако се разглеждат изолирано само един-два параграфа и две алинеи, има неща, които са взаимносвързани, и впоследствие могат да се получат наистина непредвидими последствия и аз ще кажа какви.
Нека да влезем в хипотезата, че партия или организация, която има тирета в наименованието, трябва в тримесечен срок да се преименува. Законът обаче казва, че промяна в устава и в повечето политически организации може да става само от конгрес.
Уважаеми колеги, които имате опит в политиката, може ли конгрес да се свика по устав за три месеца? Вие сами разбирате, че при тази хипотеза ще има политически организации, които няма да имат технологичното време, то няма да им стигне, защото в техните устави е казано как се свиква конгрес, какво е необходимо да се направи, за да бъде той регистриран, за да бъде реален - той трябва да спази тази процедура, а това в три месеца не може да стане.
Тогава възниква втората хипотеза, че би следвало най-малкото в тези случаи управителният, оперативният орган да може да предложи примерно промяна на името. Въпреки че не намирам, че трябва със старо действие това да става.
Що се отнася до другото – за пререгистрация е необходимо да представи 5000 члена – окей, но да представиш и уникалност на името – тази уникалност на името ще става по ред, определен от съда. Не ви ли се струва, че дори този ред да е административен, не е ясно как ще става това.
От друга гледна точка, има и други текстове, както казаха колегите, които наистина категорично противоречат на Конституцията. В такъв случай дори господин Първанов да атакува само определени алинеи, мисля, че е съвсем редно, ако искаме наистина да направим нещо, целия закон да го разглеждаме като върнат.

Оттук насетне аз задавам и още един въпрос и напълно съм съгласен тук с преждеговорившите, че в тези три месеца е невъзможно за повечето политически сили да се пререгистрират. Те няма да могат, по силата на този закон, да участват в изборите и реална е възможността тези избори след това да бъдат оспорени. И възниква въпросът: когато имаме добри намерения, защо трябваше точно в последните три, четири, или пет месеца този закон да се разглежда и приема? Защо трябваше наистина да скъсяваме разстоянието, което, категорично за мен, дава възможност, както беше подчертано, съдът, деполитизираният съд да стане политически арбитър. Защото, каква е гаранцията, уважаеми колеги, че някой няма да напише хиляда или две хиляди имена, взимайки ги от ЕСГРАОН-а, които ще се повтарят? Кой ще доказва автентичност на подписите? За колко време може да стане това? И тогава започва наистина едно отлагане, което реално ще направи повечето партии да не могат да бъдат регистрирани.
Аз не съм съгласен с господин Корнезов, че има толкова време – четири или пет месеца, защото за регистрацията в ЦИК, за обявяването на изборите времето се скъсява и идва м. май, а дотогава вече дори, в зависимост от това кога ще се приеме и ще мине указът, ще се обяви в "Държавен вестник", може и да не стигне като технологично време до регистрация в ЦИК. Тогава какво правим?
Затова, уважаеми колеги, аз също считам, че Правната комисия не може и не трябва да бяга от един по-внимателен, професионален прочит на закона. Считам, че трябва да бъдат уважени взаимосвързани текстове, които произтичат и които задължително би следвало да се оправят. И ако трябва да бъда съвсем точен, ако искаме наистина да свършим нещо добро, просто този закон, така както повелява Конституцията – внимателно, текст по текст, трябва да го преразгледаме на второ четене, за да направим един продукт. И ние трябва ясно да заявим, че това няма да бъде свързано с изборите, за да не бъдем обвинени.
В заключение аз се обръщам, уважаеми колеги, че когато наистина се опитваме по определени неща да не допускаме привилегии на парламентарно представените политически сили, би следвало във всяко едно действие и в други закони да не го правим.
Нека да бъдем последователни и нека в оставащите месеци да се опитаме да сътворим нещо, което да бъде удобно за всички в тази страна. Нека дори и с минимални текстове да не нарушаваме правото на сдружаване за българските граждани. Съгласен съм напълно, че не малките партии са проблемът на държавата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, днес ние разглеждаме ветото на президента, което частично засяга двата текста на параграфа и с това вето президентът практически подкрепи закона такъв, какавто беше внесен от комисията. В неговото вето се съдържа оригиналният текст на законопроекта.
Както забелязахте от изказванията дотук, старите партии използват повода, за да заявят панически, че този закон е особено страшен за тях. Да, такъв е и ние затова сме го написали. Крайно време е да започне промяната в България. Тя беше отложена за последните пет месеца, защото в тази зала Новото време е внасяло закони – този, и Избирателният кодекс, и Етичните стандарти, и лобизма, всичките законопроекти, които променят политическия модел, всяка божа сряда на всяка седмица и те събират 15, 20, 25 гласа. Този законопроект е тук от две години и ако някой е искал да мисли и да работи, и да направи промяната качествена, просто трябваше да натисне зеленото копче.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това не е сериозно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Истината е, че този законопроект, в текста, в който е направен, по никакъв начин не пречи на никой достоен политик, който би желал да работи честно и прозрачно за своите избиратели. И, както забелязвате, това е признато от президента, за което ние сме му задължени и благодарни.
Целият смешен плач за нарушаване на права на сдружаване, за лишаване от кебапчийници и чалгаджийници, за тежките финансови условия се оказа невалиден. Президентът върна единствено текстовете, пак повтарям, и подкрепи оригиналния на комисията, т.е. режимът да важи за всички, както го бяхме написали.
Всички опити на старите партии да докажат, че този закон ще ги обърка за изборите показват едно-единствено нещо – че те не желаят да се разделят със статуквото. Тези петнадесет години се изгради една порочна система за излъчване, селектиране, номиниране, издигане и назначаване на политическия елит, от която България страда. Разбира се, в основата на тази порочна система е фиксираната листа - тоя избирателен модел, по който дори и магаре да напишеш на първо място, влиза, стига да премине четирите процента. Но не по-маловажна е и партийната система и партийният модел; начинът, по който партиите стават заложници на своите партийни централи; по който сивите кардинали ги командват; по който перат пари на групировки и мутри, без никаква прозрачност за тези финанси; по който режат парчето от баницата. Затова законът се опитва да направи нов модел, нов ред, нови правила, сравнително прозрачни и ясни за дейността на еманацията на гражданското общество в политиката, а това са политическите партии. Начинът, по който влиза един човек в политиката, става депутат, министър, чиновник, висш административен или каквото и да е, става чрез партия и е много важно да знаем партиите как са уредени.
Същите тези хора, които тук ви обясниха колко много добре са знаели как това трябва да се върне и колко са страшни точно тези алинеи – съжалявам, че трябва да освежа тяхната и бездруго залязваща памет, но за същите параграфи не са гласували, няма "против". Казвам ви разпечатката: на § 3, тогава ал. 3, предложена от Цеков, има 11 "против", от които 9 са от ДПС, 1 – независим и 1 от Коалиция за България. На следващого гласуване има само 1 "против", и той е независим; на следващото гласуване има само 1 "против" и той е от ОДС. Това е гласуването. Слава Богу, че в парламента се водят стенограми и има запис на гласуванията.
Този закон може да бъде приложен, ние можем да направим това, което президентът ни призовава да направим – да изравним режима за всички - и за парламентарните, и за непарламентарните, и между първо и второ четене, според мен, да подкрепим мотивите на президента, те са повече от очевидни. Но, че един ден България трябва да започне да търси сметка на политиците и партийните централи трябва да отговарят откъде взимат парите, как се финансират, как работят, каква е вътрешнопартийната демокрация, реално ли съществуват в политиката, имат ли поне тези пет хиляди човека, това е очевидно. Да, разбира се, ако тук отново статуквото и старите партии се опитат, най-вероятно те ще отложат закона. Целта на всички тези дебати е да не остане технологично време за приемането му. Затова аз ви призовавам да подкрепим мотивите на президента, защото той подкрепи нашия текст, и изключително бързо да бъде приет законът на второ четене, да бъде публикуван и да влезе в действие. Има достатъчно време до м. март. Всички сериозни политически формации, които твърдят, че са прозрачни, отговорни, изключително силни, имат членове и за тях не представлява никаква трудност да спазват тези изисквания, да го докажат. Но ако някой в ХХІ век смята, че буквички печелят избори и ще прави драми заради наименования или смята, че клубовете трябва да са кебапчийници и това ще му носи доходи като партиец, той просто е пропуснал идването на новото хилядолетие.
Не просто този закон трябва да мине час по-скоро, час по-скоро трябва да приемем и мажоритарни избори в някакъв вид. Това е, което искат хората. Искат народни представители, избрани от тях, искат закон за референдума, за да може да се произнасят между изборите. Тези закони лежат от три години. Къде беше политическият кураж и воля на тези многознайковци, които в момента ни обясняват колко са нарушени правата и свободите на всички наши граждани и колко са противоконституционни? Къде беше техният принос, тяхното обсъждане, техният кураж да подкрепят закони, вече внесени от Новото време?
Да, този закон влезе с държавния бюджет и бюджет България ще има, както е имала винаги, и ще продължи да има. Но ще трябва да влезе и Законът за референдумите и ще трябва да разглеждаме и избирателната система. Никой от тук няма да избяга от тези въпроси. Днес просто наред дойде Законът за политическите партии. И президентът, забележете, не казва нито дума по текстовете; по основната философия; по предложенията, които са същината на този закон; новото финансиране; новата финансова отчетност; новата регистрация на партиите. Просто казва: "направете го еднакво за всички", както го бяхме направили.
Благодаря Ви, госпожо председател.
Надявам се час по-скоро тази дискусия да завърши с единен консенсус за подкрепа ветото на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Кошлуков отново се опита от тази трибуна да заблуди народните представители. Пред мен е стенографският протокол, включително и разпечатката за гласуванията, господин Кошлуков. Аз няма да се скверня да говоря, тоест да чета какви думи Вие сте изрекли точно по § 3, сега § 4. Няма да се скверня, прочетете си ги.
От тази трибуна и госпожа Дончева, и господин Миков, и господин Янаки Стоилов, и моя милост сме говорили, че тези текстове са противоконституционни. Прочетете го това.
А що се отнася до гласуването, господин Миков направи процедурно предложение, включително и за кворума, и парламентарната група напусна. Ето го протокола. Даже ние оспорвахме чрез господин Юруков дали има кворум или не. Защо заблуждавате, че Парламентарната група на Коалиция за България едва ли не е подкрепила?
В разпечатката, господин Кошлуков, има една грешка и аз ще ви я прочета:
“ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е новата редакция на ал. 2 на параграфа.
Гласували 145 народни представители: за 137, против 6, въздържали се 2.
Приема се една корекция – един глас има повече “против”. По погрешка е натиснато от господин Юнал Лютфи копчето на господин Любен Корнезов, така че това да влезе в протокола, за да няма после партийни недоразумения.”
Това е в протокола на стр. 90 – Огнян Герджиков.
Вие бяхте тук. Така че Парламентарната група на Коалиция за България е била против тези два параграфа, а и не само против тези два. Десет пъти сме го повтаряли, включително и на Вас, че тези текстове са противоконституционни. Вие носите политическата отговорност за евентуалното блокиране на парламентарните избори, които ни предстоят. Благодаря ви.
Извинявайте, госпожо председател, за продължението със 17 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
За втора реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Кошлуков, уважаеми дами и господа! Господин Корнезов разсея тези спекулации по отношение на приноса на Коалиция за България в тези законодателни решения, които са днес предмет на обсъждане в рамките на президентско вето.
Но аз искам да взема думата, господин Кошлуков, по отношение на менторския тон, с който налагате един абсолютен егоцентризъм. С думите за порочна система, порочна политическа система значи ли, че отричате прехода като такъв? Някои от вашите партньори, от вашите играчи казват, че преходът е приключил. Ако е била порочна политическата система и тези политически партии, които 15 години участват в политическия живот, който политически живот изпълни Копенхагенските критерии и затова ние ще влизаме в Европа и никой не подлагаше досега на съмнение този въпрос. Вие сега се намирате в ХХІ век, идвате Новото време и, пак казвам, заради суетата на бляскавите фрази, на егоцентризма ви да се доказвате, пускате твърдения, които са абсолютно неверни – че в България, едва ли не, е имало една порочна политическа система, един порочен преход. Как сме изпълнили Копенхагенските критерии? Как са ни признали отвън, че сме действаща демокрация?
Така че невинаги нещо, което слага прилагателното “ново”, е ново. То е добре познато старо. Вие също сте имали участие в същата тази система с една или друга стара партия от така наречените от Вас стари партии. Не може постоянно Вие да търсите собствения имидж на вашата формация, разграничавайки се от тези, които са имали разума или шанса по-рано да се учредят и да заявят, организирани партийно, своите политически идеи. Не така ще спечелите доверието на избирателите. Това крие много сериозни опасности за оня нихилизъм, който винаги съществува в България. Защото, ако се тръгне да се търсят кусури на новите партии, мисля, че достатъчно много могат да се намерят. Защото някои, както казваше оня известен класик, остаряват като галоши, а други като катедрали. Внимавайте Новото време да не остарее като галош в рамките на следващите парламентарни избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми колеги, аз съжалявам, че такъв важен закон наистина отдавна трябваше да намери времето и мястото в този парламент, а не в последния момент, както сега става. Защото аз съм съгласна с графика, който е невъзможно да бъде спазен, ако действително някой трябва да търси ново име и да го регистрира, действително да спази цялата процедура. Аз пак се връщам на това, което казах в началото, че се учудвам, че един такъв сериозен закон беше представен от неговите вносители по такъв невъзпитан начин, начин, по който не създава нито единомислие, нито толерантност в този парламент и който търси обаче да бъде подкрепен.
Аз съжалявам, но този стил на приказки на мен не ми е присъщ. Човек може да бъде много твърд, без да отправя обиди, без да приписва отново и да коригира историята, да обижда тази или онази партия, защото в този парламент от това нямаме нужда. Ние имаме нужда от сериозно отношение по един много сериозен въпрос. Защото, пак ще кажа, той не е поставен вчера, не е поставен онзи ден, но не бива да бъде поставен и в последната минута. А това, че той не е влязъл, не зависи от Парламентарната група на Народен съюз, а зависи главно от мнението и настроението на мнозинството, защото те са тези, които гласуват дали един законопроект да влезе в пленарната зала или да не влезе.
И последно, понеже БЗНС – Народен съюз, няма пълни каси и никой не може да го обвини, че някой му е давал някакви средства, нито пък, че между нас има мутри, затова мисля, че човек не бива да обобщава по такъв начин, защото както е казал оня голям писател, всяко обобщение е признак на повърхностно гледане на нещата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мозер.
За дуплика думата има господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не разбрах от направените реплики дали някой е “за” или “против” закона, а разбрах само, че БСП е гласувала “против”, което е факт. Те въобще не са гласували. Само казвам по този конкретен текст, върнат от президента, какви са гласуванията. Нищо повече.
Да влизам в политологичен спор, разбира се, без да влизам в стилистиката на уважаемия народен представител Миков, е излишно от тази трибуна. Дали преходът е завършил успешно е най-добре да попитаме нашите съграждани, които се чувстват предимно жертви на прехода, а не победители.
Дали една политическа система, която се движи напред, трябва да бъде променяна, за мен е повече от риторичен въпрос – естествено, че самата идея за прогрес предвижда подобрение и развитие, иначе нямаше да мръднем от мястото си никога.
А в нашата избирателна система – системата на политическите партии, липсата на закон за референдумите, липсата на правила за отношенията пари-власт, тоест, някаква яснота по лобизма, са факти. Мога да ви спомена единствено последния доклад на Европейската комисия, в който единственият закон, препоръчан от тях, е Законът за етичните стандарти на народния представител. Това, което Новото време се опитва да прави, е да инициира дискусии и дебат. Знаем, че трудно ще се приемат, но отнякъде трябва да започне. Този закон щеше да е много по-лесен, ако беше влязъл по-рано. Така щеше и да е с Избирателния кодекс, който лежи от две години на бюрото на всеки един от вас. На първо четене го приехте със 160 гласа, включително и с Вашия.
Питам Ви: на второ четене как ще гласувате за него? Дали ще кажете, че е късно? Че е късно да районираме мажоритарните едномандатни райони? Къде бяхте Вие преди година и половина, когато гласувахте за промяна на избирателната система, и къде сте днес, когато я отлагате отново? Същото правите и със Закона за партиите. Тук има хора, които очевидно пазят статуквото, не за друго, а защото иначе нямат хляб и бъдеще.
Нашата задача е да отговорим на потребностите и нуждите не просто на новото време като партия, а на новото време като философия на новите хора в страната. Казвам ви, че рано или късно българските ни съграждани ще се сетят, че по-заможните, по-образованите, по-интелигентните, по-работливите трябва да управляват останалите, а не обратно. И тази промяна ще стане. Законът за политическите партии е само една брънка от дълга верига от развитие на България, която трябва да я направи модерна страна.
А иначе, че всички в тази зала имат принос за промените, е факт. То и Горбачов има такъв, но днес е никъде. Просто историята се развива напред. Нищо лошо няма в това и нищо лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Радоев.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ние двамата с Николай Камов носим особена отговорност към днешна дата по темата, която обсъждаме. Април месец 2002 г. инициирахме тази тема в дневния ред на Народното събрание. Инициирахме я с дълбокото убеждение, базиращо се на сериозни изследвания и анализ, че е необходим нов Закон за политическите партии, закон, който да потърси тази реформа на партийната система, която да отговаря на съвременните обществени условия, на натрупванията, които българското общество изживя през тези 15 години. Ние разглеждахме закона като начало на тази реформа. Законът е една законодателна рамка, определяща общите граници, и в никакъв случай не го разглеждаме като административен акт, който за една нощ, за един месец или за три месеца ще преобърне всичко обратно или така, че да се сложи точка. Разглеждахме закона като еднакъв за всички партии, и за големите, и за малките, и за старите, и за новите, тъй като само на тази основа може да се търси тази качествена реформа, която ние предложихме на Народното събрание и на българското общество.
Когато представяхме нашия законопроект на първо четене, казахме, че разглеждаме закона като структуроопределящ за политическата система и от тази гледна точка като закон, който трябва да постигне максимален консенсус и в пленарната зала, но и консенсус между Народното събрание, между българските политици, между българските партии и българското общество. Така разглеждахме закона, тъй като именно обществото изразява тези нагласи по отношение на партиите, които търсят корекция в своята дейност.
И без да бягаме от отговорност, може би предоверявайки се на начина, по който тръгна обсъждането на закона и в комисията, считаме, че в крайна сметка добрата идея за качествена реформа на партийната система, отговаряща на тези условия, за които споменах, беше дискредитирана по начина, по който беше обсъждана в пленарната зала. Не само върнатите два текста се писаха на коляно в залата, много други също получиха редакция, с нагласата да бъдат подобрени някъде и бяха развалени.
Не искам да анализирам проблемите, защо това стана така – дали защото прекалено се партизира законът, дали защото се търсят партийни дивиденти в полза на едни партии и в ущърб на други, както прозвуча в крайна сметка в обществото, но, така или иначе, законът беше дебалансиран в окончателния му вид, в който беше приет, и едва ли може да изиграе тази роля, която предвиждахме в нашите нагласи.
Промяната в двата текста поставя редица въпроси към редица предходни текстове – това трябва да се разбере от специалистите по тази проблематика, те не могат да бъдат толкова лесно коригирани, да уеднаквим условията за пререгистрация и да решим проблема. Факторът време, който беше споменат и в предходни изказвания, сега, в навечерието на изборите, също предопределя възможността законът да бъде въведен в тези срокове, които са записани в него.
Ето защо, инициирайки преди години този въпрос пред Народното събрание с Николай Камов, стигайки до изводите, които споделих сега с вас, веднага след приемането на закона в пленарна зала потърсихме с него среща с президента и изложихме тези мотиви с молбата да бъде наложено вето върху закона, поне отчасти да оправдаем своето друго виждане за това как трябва да бъде реформирана партийната система в страната.
Подкрепям изложените предложения, че законът трябва да получи по-сериозен оглед и в Правната комисия на Народното събрание, че със закона не трябва да се бърза в името на това да направим действително такъв закон, който да даде добра законодателна рамка за реформата в партийната система. Не е въпросът дали ще влезе преди или след изборите, въпросът е да бъде приет качествен закон, въпросът е той да бъде приет тогава, когато сме готови да направим това – закон, който да не ни противопоставя както един срещу друг в тази зала, така и с нагласите на българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радоев.
Заповядайте за изказване, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем ясно е, че България се нуждае от един нов Закон за политическите партии и сигурно Новото време, като започна да работи по този закон, си е поставило благородната задача да внесе ясни и точни правила за политическите партии и по този начин да се престане с политическата партизанщина. Но впоследствие този закон или начинът, по който беше приет, се опорочи. Опорочено беше и самото му приемане. Той ни беше наложен силово чрез една грозна сделка. На всички ни е ясно, че законът беше приет набързо, за да може да бъде подкрепен бюджетът от Новото време.

Така или иначе този закон не може да проработи. Този закон не е точен. Ние сме длъжни, според мен, да подкрепим ветото на президента, да върнем закона, да поработим върху него като най-важното е да сме наясно предварително, че този закон ще влезе в сила от датата след изборите. По този начин ние ще имаме възможността да работим безпристрастно по закона. Защото ако този закон влезе в сила преди изборите и важи за изборите, всички ще бъдем свидетели отново на грозни сделки. Да го подкрепим затова, защото всички политически партии имат интерес. Това е безспорно.
Именно от тази гледна точка аз мисля, че по този закон трябва да се поработи и да влезе в сила след парламентарните избори, за да бъдем безпристрастни в работата по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз взимам думата, тъй като в някои от предходните изказвания бяха отправени конкретни нападки и по-конкретно беше цитирано моето име.
Искам, първо, да направя следното уточнение. Движението за права и свободи никога не е имало проблем с този закон и ние никога не сме имали някакви скрупули по отношение на това целите, които преследва този закон, да бъдат постигнати, а именно оздравяване на българския политически живот. Затова от първия момент до последния ние сме подкрепяли този закон както във водещата комисия, така и в пленарната зала.
За съжаление обаче приемането на този закон, неговото придвижване в парламента по съответния процедурен ред се проточи неимоверно много. За съжаление, този закон не срещна сериозно отношение в по-голямата част от това време от страна на основните политически сили и като резултат от това се стигна до една ситуация, в която се налагаше в последния момент да се правят спешни консултации, за да се изчистват текстове. В тези консултации ние участвахме заедно с всички други политически сили и фактът, че аз прочетох от тази трибуна резултата от тези консултации, по никакъв начин не ме прави автор на тези текстове, уважаеми господин Корнезов. Просто явно никой друг не се осмели да го направи.
Аз искам да подчертая едно – ние от Движението за права и свободи имахме два основни мотива, с които подкрепихме този закон и две основни цели, които преследвахме. Едната е, разбира се, всички онези текстове, които целят повишаване на отчетността на средствата, финансовата отчетност, изискванията, които се поставят пред политическите партии, да не могат да се използват за други цели, освен за политика. И не на последно място ние искахме с този закон да се оздрави цялостния политически живот в България. За съжаление, към днешния момент, особено след налагането на ветото от страна на президента, факторът време, за който вече стана дума тук, започва да тежи все повече и повече. И факторът време започва да предоминира пред всички останали качества на този закон.
Затова ние ще подкрепим ветото на президента и ще продължим работата в съответната комисия, на която този закон бъде разпределен – дали това ще бъде Комисията по гражданско общество или някоя друга комисия, ще реши председателят на Народното събрание, за да може да постигнем едно – или ще приемаме един работещ закон, който няма да застраши по някакъв начин провеждането на парламентарните избори, или този закон няма да влезе в сила преди тези парламентарни избори. Друга алтернатива няма, защото по-важно е българската политическа сцена да бъде стабилна и точно преди парламентарните избори да няма сериозни сътресения най-вече от страна на фактора съдебна власт, или ние ще постъпим безотговорно по отношение на българските граждани. Ние не желаем да постъпваме безотговорно. Напротив. Затова ще продължим да действаме конструктивно за приемането на един добър, изчистен от недостатъци Закон за политическите партии.
Искам също така да отхвърля някои нападки, които бяха отправени в медийното пространство, че едва ли не някои текстове са били приети под натиска на Движението за права и свободи. Ние винаги сме отстоявали принципната позиция, че не може да се поставя знак за равенство между партии-фантоми, партии-файтони и партии, които са утвърдени в политическия живот в продължение вече на 15 години. И тази принципна позиция я отстоявахме и тук, в пленарна зала. За съжаление обаче не ние сме принудени да се съобразяваме с други фактори като коалиционни партии, присъдружни партии, партии-мандатоносителки и т.н. Така че крайният резултат, който се постигна специално с утвърдените параграфи, не беше този, за който ние настоявахме. И наистина крайният резултат, крайният текст даде основание за отхвърлянето на президентското вето. Но Движението за права и свободи няма никакво отношение към това. Така че ние ще продължим да отстояваме нашата принципна позиция и ще работим за това подобни недостатъци да не бъдат допускани за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам да поздравя моя колега господин Казак за умереното, точно и разумно предложение в своето изказване към пленарната зала, за подкрепа на президентското вето и мъдрост при окончателното оформяне на закона и с фактора време.
Господин Казак, аз зная, че ДПС няма проблеми дали ще е с този текст или с какъвто и да е друг текст. Мога да Ви уверя, че Българската социалистическа партия няма проблеми за някаква пререгистрация.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): И НДСВ няма.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И НДСВ няма. Законът е насочен срещу по-малките партии, за да не могат да участват в политическия живот.
Вие обаче обърнахте внимание на моето изказване едва ли не, че съм Ви обвинил за тези текстове. Ето стенографския протокол. И правилно Вие казвате: “След проведени консултации с политическите парламентарно представени сили…” и четете точно тези три алинеи, за които президентът наложи вето. Аз даже казах, че не Вие сте ги писали, а сте ги извадили от вълшебния си ръкав, млади колега.
Аз също съм правил грешки, затова е и хубаво, когато напишете един текст, елате тук, защитете го, а не да ставаме говорители на чужди интереси.
Благодаря ви още веднъж за поведението, което имате в този момент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Госпожа Кина Андреева, заповядайте за изказване.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моят достатъчно дълъг и политически, и житейски опит ме е научил на едно нещо: когато на бял свят се появява един законопроект с претенцията, широко и много силно прокламирана, да реформира една политическа система, трябва много внимателно да се вгледаме в него. Защото обикновено зад подобни претенции се крие нещо друго. Аз си мисля, че двата законопроекта, които бяха внесени и въз основа на които днес беше създаден този законопроект, който обсъждаме, имаха една друга цел. Слава Богу, че след силния обществен натиск тази идея отпадна, но целта на тези законопроекти не беше да се реформира политическата система в България. Тя не беше да влезем в ХХІ век с някакви нови и супермодерни реформирани политически партии, доста по-прозаична беше целта. Тя беше – политическите партии да се превърнат в търговски дружества. Пак казвам, слава Богу, че този текст отпадна, защото прекалено силен беше общественият натиск за това.
Днес разглеждаме ветото на президента и ако сме изправени пред тази колизия, то вина за това определено носят не само вносителите на двата законопроекта, а и управляващото мнозинство, защото позволи по един безпринципен начин един закон, който е толкова важен за гарантиране на демократичните политически права в България, да бъде изтъргуван, за да може да мине държавният бюджет.
Всъщност заради това днес сме изправени пред тази колизия и се чудим как да излезем от ситуацията. Няма да реформира този закон българските политически партии. Няма да се създаде някакъв нов политически елит. Аз не зная всъщност господин Кошлуков, като толкова яростно атакува стария политически елит, той към кой точно се причислява. Ако трябва да сме точни, Вие сте част от същия този стар и вече за боклука според вас политически елит.
Няма да унищожим и малките партии чрез въвеждането на този административен подход на регистрацията. Няма да намалим броя на партиите или ще го намалим, но незначително, а в същото време ще попречим на много малки партии, които имат своето място в българския политически живот, да съществуват. Аз винаги съм била против тази административна мярка и нееднократно съм изразявала отношението си от парламентарната трибуна. Когато в един съботен ден преди Коледа трябваше цял ден да заседаваме и да разглеждаме Закона за политическите партии, за да може на другия ден да довършим пазарлъка за бюджета, аз отново от тази парламентарна трибуна казах, че е непочтено партиите, които се намират днес в парламента, да приемат за себе си един режим, който да не важи за всички останали политически партии. И днес продължавам да мисля, че това е така.
Аз не мога да се съглася с тълкуването на президентското вето, което направи господин Кошлуков преди малко, че, отхвърляйки само два текста от Законопроекта за партиите, той подкрепя останалия закон като цяло. Аз смятам, че точно това е грешката на президента и се учудвам, че той се е побоял да върне целия закон, защото вътре има много несъответствия, които няма да му позволят да заработи и да изпълни онези функции, които тук, от тази трибуна му се възлагат от неговите вносители.
Накрая искам да кажа следното: аз съм убедена, че този закон трябва да бъде внимателно огледан. Ветото на президента трябва да бъде подкрепено и да се помисли за отпадането на този режим за регистрация, впрочем предложение, което ние имахме и по законопроекта между първо и второ четене, което защитавахме тук в залата и което тогава залата много лекомислено според мен отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин Цеков, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искал още веднъж да подчертая нещо, което като че ли някои старателно се опитват да отбягнат, а именно, че сме изправени пред едно, съгласно нашия правилник, частично вето на президента. Президентът не оспорва закона по принцип, не оспорва неговата философия, не оспорва новите механизми за финансиране и контрола върху него, така както бяха приети от Народното събрание. От повече от 30 и няколко члена с 50-60 алинеи президентът на Републиката оспорва две алинеи, при това несвързани с философията на закона, а третиращи заварените политически партии.
Държа да подчертая това, защото аз се надявах, че няма да бъде възпроизведена трагикомичната словесна вакханалия, с която противниците на този модерен и реформаторски закон с псевдоюридически, свръхемоционални, понякога, за съжаление, арогантни, с размахан пръст и назидателен тон сипеха от тази трибуна какви ли не страховити упреци спрямо всяка една, подчертавам, всяка една от разпоредбите на този закон.
Аз се надявах, че частичното вето на президента ще отрезви поне част от истеричните противници на този закон. Виждам, че за някои това е така и това е достойно за уважение. Отново виждаме размахани пръсти от трибуната, назидателен тон какъв бил законът, услужливо забравяйки, че президентът с частичното си вето, оспорващо само две алинейки от този закон, по същество подкрепя философията му, факта, че това е един приложим закон и т.н.
Съгласен съм и е напълно основателно днес да се изразява загриженост за това, че по ред причини сме твърде напред във времето, времето става все по-сгъстено и трябва много внимателно да премислим в рамките на срока, който ще имаме за предложения, като приемем, вярвам, ветото, поне такова е становището на Парламентарната група на Новото време - да уважим частичното вето на президента върху тези две алинеи. В рамките на правителствената коалиция, в рамките на едни консултации между правителствената коалиция и Новото време и всеки друг, който добронамерено иска да допринесе, добре дошъл, да предложим други текстове, които да са съобразени вече и с фактора време.

Не искам да влизам в менторския тон на господин Корнезов, макар че си бях извадил някои негови приказки от дебата по закона, които президентът на Републиката очевидно не подкрепя. Няма да ги цитирам. Нека да оставим емоциите и безсмислените, неоснователни спорове настрана и всеки, който иска България да има един нов и модерен Закона за партиите, който и тук подчертавам, това е големият смисъл на закона, който и президентът Георги Първанов подкрепя, слага нов ред във финансирането на партиите и контрола върху него, нека да огледаме нещата и повторно да приемем този закон след, като днес уважим ветото на президента.
Това е смисълът и ролята, която вярвам отговорните политици, политически сили в този парламент, уважавайки частичното вето на Георги Първанов, ще намерят за необходимо да изиграят. Всичко останало е дребнаво политиканстване, псевдоюридически – подчертавам дебело – псевдоюридически небивалици и един до голяма степен обиден за българския парламент партизанлък.
Нека без повече емоции, без менторство, господин Корнезов, което не знам от висотата на какво свое положение си позволявате тук да говорите – кои млади, кои стари. Обикновено, когато липсват рационални аргументи, се слага аргументът за възрастта. Аз само казвам и то най-добронамерено към това, което спомена госпожа Андреева – за стари и нови партии. Не става дума за възрастта на партията. Една партия може да е учредена вчера и пак да е стара, ако води една ретроградна, антиреформаторска, антимодерна политика. Всяка партия сама се самоидентифицира като нова или стара с политиката, която следва, затова недейте да се привиждате на база на, така да се каже, политически стаж като стар политик или като стара партия, нова партия и т.н. Ние, Нововремци, не влагаме такъв смисъл в делението стари и нови партии.
Затова Парламентарната група на Новото време призовава още веднъж да подкрепим частичното вето на президента, оспорващо само тези две алинеи и в срока, който ще имаме, внимателно да поработим така, че да направим закона адекватен на късите срокове, които предстоят до следващите парламентарни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цеков.
За реплики ще имат думата господин Нихризов, господин Китов и господин Корнезов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цеков!
Няколко пъти подчертавахте, че сте юрист. Аз ще подчертая, че не съм юрист. И ще подчертая също, че няколко пъти Вие казахте, че алинейките, които връща президентът, нямат отношение към закона. Аз не съм чувал да има закон, в който членчета или алинейки да нямат отношение към него. И мисля като неюрист, че всички членове и всички алинеи барабар със запетайките в тях са прекалено важни в един законопроект. Това – първо.
Второто нещо, което ще Ви кажа – не хората от опозицията държаха менторски тон и не те размахваха пръст. И без да съм адвокат на господин Корнезов ще кажа, че той имаше друг жест – започна от половината на закона да се държи за главата, защото успя да прочете какво е написано вътре. И за главата се хванаха и други Ваши колеги юристи, но нямаше какво да правят, защото беше направена вече сделка и подписана. И ние направихме нещо уникално, господин Цеков, спряхме държавния бюджет, за да приемем точно този закон!
Така че, ако смятате, че нещо се прави на инат, то винаги има такъв резултат. И аз смятам, че не постижение на президента е, че е върнал един текст, а че това е недостатъкът, че в този закон има текстове, които и в бъдеще няма да работят. И президентът смятам, че трябваше да върне целия закон, но просто времето го вкара в тази сделка, която съществуваше между останалите политически сили.
Затова аз Ви призовавам, господин Цеков, да разгледате широко ветото на президента и така да му помогнете, вместо да викате “Да живее президентът!” заедно с господин Кошлуков, защото ще бъде просто нещо лековато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цеков!
Моята реплика - няма частично вето. Такова понятие не съществува. И мисля, че ако трябва да разглеждаме това, аз ще Ви кажа, че една от същините на въпроса е за финансирането. Две мнения няма. Но регистрацията и пререгистрацията са също от същината на всеки закон за политическите партии.
И аз в моето изказване преди това се опитах да Ви кажа, че има взаимосвързани текстове, които би следвало да се разглеждат като свързани с тези алинеи.
Аз се надявам, че Вие сте добър юрист и мисля, че Вие сам разбирате това. В никакъв случай не може да се твърди, че тези две алинеи са абсолютно изолирана част на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега Цеков, понеже споменахте името ми, съм длъжен тук да кажа, че това е стенографският протокол и е стр. 80. Всъщност тези две алинеи, на които е наложено вето са прочетени в редакцията на господин Борислав Цеков. (Реплики.)
Ето го! Ето, това пише. Ако стенографският протокол е неточен, е друга тема, но при мен е текстът, в който Вие сте подкрепили тези две алинеи. (Шум и реплики в залата.)
И тогава защо поне Вие, господин Кошлуков, не се извините на Народното събрание за приемането на тези противоконституционни текстове, като прочетете стенографския протокол? Многократно ние сме ви предупреждавали, че тези текстове са противоконституционни, че чрез тях евентуално вие ще блокирате предстоящите парламентарни избори.
И затова не е въпрос до менторски тон, а е въпрос да има чуваемост, включително и от тези, които в момента в този парламент, а и в бъдещия, са малцинство. Няма ли чуваемост – ето това е крайният резултат! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, господин Цеков.
Ако ще има други желаещи за изказване, това ще стане след почивката.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Не смятам за необходимо да отговарям на господин Нихризов, доколкото нищо от това, което той се опита да направи като реплика, не беше казано от мен. Вземете стенограмата и вижте какво точно е казано.
Що се отнася до репликата на господин Китов относно частичното вето – има, господин Китов, съгласно нашия правилник. Аз, за съжаление, имам предимството или недостатъка да говоря относително точно, но казах “частично вето съгласно нашия правилник” и в него е въведено това разграничение. Вие добре го знаете, стар парламентарист сте.
Що се отнася до казаното от господин Корнезов, който не беше чел закона, когато го обсъждахме.
Не е вярно, господин Китов, че е четено от господин Корнезов и това на няколко пъти ставаше ясно в хода на дискусията.
Господин Корнезов, аз не коментирам това, че Вие пак спекулирахте тук със стенограма, която не е вярна. Няма никакво значение в крайна сметка. Аз не искам пак да се нахвърлят някакви…, че нещо срамно е предложил Валери Цеков – колегата от НДСВ. Нека, както каза един колега, да не се спори за бащинство. Всички са гласували в тази зала за тези текстове. Но това, което споменах, беше за Вашия менторски тон. Вие и сега тук вероятно по навик стар от времето, когато сте бил конституционен съдия, се произнесохте безпрекословно за това, че тези текстове са противоконституционни. Радвам се, че вече в България Любен Корнезов казва кой текст е противоконституционен и кой не. Очевидно президентът обаче не е съгласен с всичко това, което господин Корнезов, господин Червеняков, госпожа Дончева, господин Миков и т.н. говориха в хода на дискусията по закона.
Ето, цитирам, понеже говорим за стенограми:
“Господин Любен Корнезов: явно този текст, както и останалите, е юридически неиздържан, не е прецизен и съм убеден, че ако се приеме в този му вид целият закон ще има много проблеми” и т.н.
Това беше по всеки текст. Не мога да го пресъздам с псевдотеатрален патос.
“Президентът Георги Първанов удря звучен шамар на тези, които оспориха текстовете, свързани с новите механизми за финансиране, със самата философия на закона”. (Шум и реплики в залата.)
С философията на закона президентът е съгласен. Помислете си защо, уважаеми негови бивши съпартийци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме по тази точка от дневния ред. Дали има още желаещи за изказване?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Текстът, който обсъждаме, е един от тези, които много ясно илюстрират интересите на политическата върхушка. Въпреки многото лозунги за обновяване на политическия живот, за прилагане на еднакви критерии, за взискателност на партиите и рязко намаляване на броя на слабо влиятелните партии този текст позволява да се възпроизведат много от тях.
Всяка една партия, макар да има само един народен представител с някакво партийно наименование на партия или коалиция, само затова, че има своята собствена регистрация, ще бъде освободена от това да докаже, че има обществено влияние. Тук са включени и тези, които имат парламентарни групи.
Това показва, че и Новото време, съжалявам, че те използват едно хубаво име от българската история, защото тези, които са говорили за ново време, са имали предвид нова епоха, а не новите политически комбинации. Затова този текст показва, че парламентарните партии не искат да приложат единен критерий – всички политически партии да представят, че имат минимално изискуемия брой членове и да се явят за доверието на българските граждани.
Докато в парламента няма достатъчно политици и партии, които да предлагат еднакви критерии, а не да се занимават няколко седмици със собствените си партийни въпроси, в България няма да се обнови политическият живот, ако искате и още пет Закона за политическите партии да приемете.
Позволих си нещо, което може би не е най-добрият подход, да цитирам своя отрицателен вот при приемането на този текст. По две причини: първо, защото не виждам нищо повече, което да може да се каже по него. И второ, защото то опровергава една фалшификация отпреди около един час, в която господин Кошлуков твърдеше, че срещу този текст не е имало гласове. Гласовете са против и самото наличие на отрицателния вот доказва, че тази позиция е била изразена точно, когато е трябвало.
Правя това, защото в България една от слабостите е, че политическата памет по правило е доста къса и тон за това дават много от политиците, които често сменят своите позиции, тук вече не говоря за една или друга политическа сила, а според обстоятелствата излагат това, което е изгодно, без да се придържат към някаква трайна логика на поведение - отстояване на определени позиции, да не говорим за принципи. Затова аз смятам, че има основание да бъде подкрепено ветото на президента, но това е и едно основание. Може би тези, които отразяват парламентарния живот, трябва да поставят по-рано въпросите, а не едва в тяхната финална фаза. Може би тогава много хора в предколедното увлечение не поставиха така рязко тези въпроси, които впоследствие станаха предмет на президентското вето. В политиката, ако използваме други събития, също ни трябват системи за ранно предупреждение. Моят апел е и към медиите да бъдат една от тези системи за ранно предупреждение, а не само да резонират това, което се е появило от една или друга институция в страната.
Необходимост от нов Закон за политическите партии съществува. Но смятам, че ние вече се намираме в такава фаза, в такова кратко време преди изборите, че едва ли този закон, без сега да обсъждаме останалите му текстове доколко са сполучливи или неудачни, няма да може да бъде приложен. Това вече беше казано. Този график на изискуемите от закона действия – тримесечният срок за пререгистриране на партиите, минимално необходимият срок за насрочване и разглеждане на делата, да не говорим за тяхното обжалване, всичко това означава, че този закон вече, ако бъдем откровени, не може да изпълни задачите, които му се възлагат, с оглед на предстоящите избори. Отделен въпрос е, че моята критика, доколкото съм участвал в този закон е, че той не е толкова радикален, колкото е необходимо и колкото претендират неговите вносители. Защото и сега всякакви партии с по 1% обществено влияние ще се ползват от всички материални облаги, които трябва да им предостави държавата – като помещение, като финансиране и т.н. А при все по-ниската избирателна активност добре разбирате, че с няколко десетки хиляди гласа една партия може да се възпроизвежда десетилетия, без дори да достигне до парламентарно представителство.
По тези причини аз смятам, че ние трябва да обмислим вариант, в който наистина да се изисква от партиите да докажат определен минимален брой членове или привърженици и това да стане с оглед на предстоящите избори, като това може да бъде извършено от самите органи, които се занимават с организирането и провеждането на изборите. Така че темата остава актуална и аз смятам, че днес, след като бъде подкрепено президентското вето, след като този закон по-нататък извърви своя път, той вече може да има отношение към други политически събития, а не към предстоящите парламентарни избори. А това, което е най-наложителното за парламентарните избори, вероятно трябва да намери решение в промените на Закона за избиране на народни представители, така че да се ограничи броят на тези партии, които получават символичен брой гласове и не могат да докажат наличието на обществена подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
На Коалиция за България остават още 7 минути пленарно време заедно с допълнителното.
Господин Анастасов, заповядайте. Разполагате с не повече от 7 минути.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): На мен и по-малко време ми е достатъчно, защото от тази трибуна по тези текстове по време на разглеждането на този Закон за политическите партии заявих, че това е дискриминационен закон. Ако се бяхме вслушали внимателно тогава, именно тези текстове, които ви приканих и Вас като юрист да обърнете внимание на Вашите колеги да не ги гласуват, аз мисля, че този закон сега щеше да бъде факт.
Между другото, аз съм благодарен, че тогава беше приет този закон в този му вид, защото мобилизира моята формация – автентичните социалдемократи, защото те отдавна попълниха необходимите документи и декларации, за да надхвърлят необходимата бройка. Но повтарям още веднъж, сега вече при тази върната ситуация, този закон дали ще може да изиграе своята роля, защото времето, което остава до изборите, е толкова малко, че няма да може и не е достатъчно за тези три месеца съдът да се справи.
Искам още веднъж да припомня, че тогава исках да предложа още един текст. Ще се върна и на него, когато започне да се обсъжда този закон. Когато има такъв кратък срок – три месеца, нека да сложим един императив, който да каже: партия, която в определения срок си е подала документите, но съдът по една или друга причина не си е свършил работата, не е разгледал тези документи на тази партия, да се счита, че тази партия си е свършила работата и отива на избори по съответния законен ред, защото тя наистина няма никаква вина, че един съд не желае да гледа нейните документи.
Надявам се, че тук сега ще подкрепите ветото, което е наложено от президента, и вече задълбочено и сериозно ще се разгледа този закон, не само в тази част, а и там, където са допуснати други пропуски, за да може наистина той да бъде един действащ закон, такава, каквато е и целта на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има ли още желаещи народни представители да се изкажат?
Господин Христов, заповядайте, имате думата. Разполагате с 30 минути.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще позволите да кажа няколко думи за това, че освен наложеното вето от президента, трябва да погледнем на закона като на практическо действие, когато бъде приет, и какво той дава за развитието на политическите партии в България в смисъл на техните права на свободно сдружаване на хора по целия вертикал и йерархия на една политическа организация.
Аз съм съгласен с президента и с всички, които говориха досега, че не бива под някакъв предлог, въпреки че често се случва в парламента, да се дава предимство на една или друга политическа сила в зависимост от нейното моментно представяне и състояние. Това е правилен подход на президента. Мисля, че същевременно президентът ни напомня, ако искаме да бъдем обективни и същевременно да даваме възможност за развитие на политическите партии, че сме сбъркали в направата на този закон.
Какво имам предвид? Ще повторя някои неща, които бяха казани и преди. Този закон не поставя пред политическите партии възможността за реална конкуренция и за определени критерии, на които те трябва да отговарят, за да бъдат основни елементи в многопартийната система. Напротив, аз се страхувам, че с този закон се получава онова, което вече се получи на местните избори, а и не само на тези местни избори, но се зададе тенденция още на предишните местни избори. Местните структури на всички политически организации са поставени в изборността на предпочитание – когато избират кандидати за кметове или съветници, да се поставят в зависимост от този, който има пари, т.е. да не изхождат от този, който има авторитет и просперитет в обществото, а от този, който може да плати една кампания, при което се получава така, че в края на краищата мажоритарният вот на избрания кмет, независимо кой е победил, вече обезсмисля функционирането на политическите партии и общинските съветници, които представляват тези партии. Кметът започва да властва изцяло.
Защо говоря това? Защото този закон фактически дава възможност на централните ръководства на едни политически партии да се укрепят завинаги и никога да нямат опозиция, никога да нямат по-различно мислещи, тъй като всички по-долни структури се поставят в зависимост от това централно ръководство. Говоря, че всичко, що се случва с финансиране, субсидиране и всякакви други дейности, минава през централното ръководство. Това ще доведе до стабилност на централното ръководство, но ще доведе и до онзи момент на вътрешно затваряне на някои политически партии по места.
Ще се спра на другия момент, който ме притеснява най-много – ако този закон беше приет през м. септември, с онзи срок, който беше заложен - в рамките на шест месеца, мисля, че нямаше да има реакции от нито една политическа сила, за да може да проведе различните форми, които са необходими, и различните технологии, за да обмисли своите неща, дори ако трябва да обмисли и своето име, то да бъде възприето от тези, които го искат, или дори да вземат решение да се влеят в други политически субекти.
В рамките на това обаче, което беше разписано - за три месеца, то ако вземем само т.нар. процедури за изпълнение, свързани с инициативните комитети, учредяване и т.н., вече се създава надпревара кой е по-бърз в писането и във възможността да си подготви добре книжата, а не кой как ще обмисли и какво ще предложи на тези 5 хиляди или 500 учредители.
Ето защо считам за разумно не само да подкрепим ветото, а да дадем шанс да направим необходимите корекции в този закон. Под корекции разбирам преди всичко този закон да не е пречка или после оправдание, или пък същевременно да предизвика тежки настроения във връзка с предстоящите избори. Сигурно всички от вас са направили разчети, че в един момент можем да влезем в засичане на определени срокове в предизборната ситуация - насрочването на датата на изборите, преди това обявяването на изборите от президента и необходимите дни за това.
Ето защо мисля, че е достойно Народното събрание, след като не е догледало в рамките на предишната си сесия и започвайки новия политически сезон, да направи необходимото, за да не създава настроения в политически реалните субекти. Нямам предвид онези 250 партии, които нямат никакви реални шансове. Имам предвид обаче около 10-12 формации, които на местните избори са получили резултати в рамките от 30 до 100 хил. гласа. Ако целта на Народното събрание е да елиминира тези политически субекти и по този начин да каже, че е помогнало за развитие на политическата система, ще бъде голяма глупост – глупост на един парламент, която после ще бъде заклеймена от следващото Народно събрание.
И тъй като трябва да мислим за това какво оставяме във всяко Народно събрание, от тази гледна точка предлагам да приемем ветото на президента, законът да бъде върнат на оглеждане в Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на гражданското общество и след това да бъде преценено откога той да заработи и дали да бъде за следващите избори.

По този начин, въпреки че аз разбирам желанието на Новото време да покажат характер, да покажат мъжество, бих казал, и политически инат как да поправят политическата система в България, но явно за това, предвид на изборите, в момента няма достатъчно време.
Уважаеми колеги, дебатите, които бяха преди Коледа, показаха ясно, че голяма част от политическите формации не бяха подготвени за този закон. Тоест някак си повърхностно се мина, без да се разгледат в дълбочина всички неща, а това е един закон, свързан с действията и на самия парламент. Тук се представят политически формации и когато се атакуват политически формации оттам, където те са представени, и когато те се оформят по модела на парламента, в смисъл, да се запази статукво или да се даде шанс, това не е добре. Политическите партии, които действат в България въпреки опитите за промени на закона в периода 1994-1997 г., бяха 154. Беше внесен закон, реакцията от този закон беше, че партиите станаха около 220. В периода между 1997-2001 г. пак беше внесен закон, който да подобри нещата. Реакцията е, че партиите от 220 станаха 330.
Искам да се замислите. Този закон в такъв вид няма да бъде добър за политическите партии, така че е необходимо наистина Народното събрание да вземе решение, което да позволи нормалното функциониране на тези политически партии, тоест тяхната нормална регистрация и пререгистрация да се извърши в рамките на едно спокойствие. А спокойствие има тогава, когато няма избори. Не може едни политически формации в момента да се готвят за избори, да правят предизборни щабове, да издигат кандидати за народни представители, да търсят парични средства, тоест да искат енергията на техните членове и симпатизанти да бъде насочена в една посока, а в същото време голяма част от тези партии ще трябва да разчитат на благоволението на Софийския градски съд от гледище на това, което е записано там за уникалност на името и всички други критерии.
Затова ви призовавам още веднъж да приемем ветото и да заложим текстове, които да задействат след изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Давам думата на господин Николай Камов. Всички изказвания са в една посока, но въпреки това те не спират.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази сутрин беше публикувано едно авторитетно социологическо проучване, което посочва, че едва 7% от българите се чувстват европейци. Мисля, че за този резултат допринася и българският парламент, в частност и с дебатите по този законопроект.
Законодателната идея беше лансирана навреме – през пролетта на 2002 г., това вече беше казано много пъти тук. Но не беше поставена на дневен ред навреме. Аз не знам колко пъти предлагахме това и колко пъти то беше отхвърляно. Така че отговорността за това, че отново сме в 12 без пет и обсъждаме толкова важен въпрос, е главно на мнозинството.
Но мен ме тревожи повече друго – че от нашите дебати, особено в края на миналата година, от българския парламент лъхна това, което Алеко Константинов описа толкова гениално и заради което беше убит. И може би наистина трябва да приемем днес много важно решение, освен да подкрепим ветото на президента, за което разбирам, че има консенсус – да не дадем шансовете на героите на Алеко отново да изплуват във връзка с тези избори.
Какво трябва да се направи? Мнозина говориха за това – трябва да се приеме ветото, първо. Второ, не трябва да се отива с този закон на изборите, защото няма време и защото ще се объркат много повече неща, отколкото могат да се оправят. А идеята беше стандартите, свързани с регистрацията, с функционирането на политическите партии да бъдат приближени с тези, с които работи Европейският съюз. На тези, които се произнесоха по въпроса и не прозвуча съвсем точно, искам да кажа, че ние нямаме преговорна глава по тези въпроси. Тъкмо затова нещата стават и по-сложни. Но има стандарти на политическа дейност, към които ние трябва да се стремим да бъдем по-близки. И точно това не постигаме.
Уважаеми господин председател, аз се обръщам към Вас, ние не постигаме тези стандарти. Ние не можем да влезем в Европейския съюз с този закон. Ако през пролетта ние ще подписваме споразумението за присъединяване, тъкмо с този закон не би следвало даже ако щете само по морални причини, освен по юридически, за които няма, както казах, строги изисквания, ние да го правим.
Не знам какви юридически формули и какви процедурни формули ще бъдат измислени, но не се очертава и в този парламент да се приеме закон, който да изпълни тази основна цел.
Така че с приемането на ветото аз се надявам, че по-голямата част от народните представители ще бъдат в пълното съзнание да се стремят към това, а не към това, което прозвуча в досегашните дебати. Надявам се, че ще приближим България към това, към което сме се стремили през цялото време, а няма да я отдалечим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем естествено беше наистина с този закон да се стигне до ветото на президента. Длъжна съм да припомня, още в началото на разглеждането на закона на второ четене поставих някои въпроси към юристите в тази зала, към колегите юристи за юридическите абсурди и евентуалните практически последствия от тях, заложени в този законопроект. Така че действително ветото на президента ни дава един шанс, както споменаха и други колеги, да коригираме, доколкото ни е възможно, и да усъвършенстваме онези текстове, онези негативи, които така или иначе успяха да се промъкнат в това конвейерно приемане на такъв сериозен закон. Нека да се възползваме наистина от това, нека да съумеем да коригираме поне част от нещата.
Лично аз бих подкрепила не само ветото, подкрепям и идеята на господин Нихризов законът да бъде разпределен този път на Правната комисия като водеща комисия, тъй като действително ми се струва, че от всичко, което се случи дотук, е съвсем ясно, че Правната комисия би трябвало да огледа текстовете максимално добре и се надявам да го направи.
И може би това, което предложиха и другите колеги – действието на закона да бъде отложено за след изборите, тъй като действително подозирам, че може да бъде предизвикан много сериозен хаос на настоящите парламентарни избори. Освен, разбира се, ако между гледането на следващо четене не сме коригирали и усъвършенствали до такава степен текстовете, че да бъде избягнат такъв хаос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Има ли други желаещи народни представители? Заповядайте, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, два часа и половина слушаме едни дебати, които общо взето стават все повече безсмислени. Качеството на законопроекта, който сме приели, и на който беше наложено вето от президента, ще бъде коментирано първо, с резултата от това гласуване, което предстои, и по-нататък, при работата върху текстовете, които вероятно трябва да претърпят някаква промяна.
През тези два часа и половина тук не беше изказан нито един юридически аргумент по отношение на текстовете, на които е наложено вето. Тук, уважаеми колеги, бяха изказвани само политически аргументи. Аз искам да помоля всички вас и Вас, господин председател, да не се спекулира с качеството на Комисията по правни въпроси, като една от постоянните комисии в това Народното събрание.
Комисията по правни въпроси не е сбор от експерти, уважаеми колеги. Всеки от нейните членове с работата си тук носи същата политическа отговорност, както всеки един от нас, и както всяка една от другите комисии.
Този законопроект има своите вносители, защото е сбор и е общ проект от три внесени закони за политическите партии. По него има становище Консултативният съвет по законодателството, който именно има ролята да бъде експертният юридически помощник на Народното събрание и на неговите постоянни комисии, и на всеки един от нас в качеството ни народни представители.
Възразявам категорично срещу спекулациите със статута на Комисията по правни въпроси. Прочетете внимателно, уважаеми колеги, нашия правилник, и поне в края на нашия мандат трябва на всеки от нас да стане ясно, че ние тук като членове на Комисията по правни въпроси не сме в качеството си на помощници и експерти, а сме в качеството на народни представители и в частност тази комисия има достатъчно отговорна работа с ангажиментите, които цялото Народно събрание е поело главно по отношение на съдебната реформа, за да си позволя аз като неин председател да свърша работата, която тези, които стоят зад законопроекта, и които го подкрепят, не са могли да свършат навреме. Затова моето изказване приключва дотук. Съжалявам, ако съм била малко по-остра в изказването си.
Аз също ще подкрепя това вето, но ако смятаме, че този закон трябва да бъде приет до края на мандата и трябва да изиграе политическа роля с оглед предстоящите избори, много моля всички, които стоят зад него и водещата комисия по този законопроект от три години насам да си свърши работата и да ни предложи вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Реплика – господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Мингова! Когато предложих от трибуната да бъде преразпределен този законопроект в Комисията по правни въпроси, имах предвид не нещо друго, а че юридическата мисъл, която има отношение към този законопроект, е съсредоточена именно в тази комисия. Самата Вие, госпожо Мингова, много пъти ставахте на второ четене и поправяхте в движение текстове, които не бяха съобразени.
Освен че сте политици, вие сте и най-добрите юридически експерти в България и по никакъв начин не исках да обидя комисията, а точно обратното. Тъй като господин председателят отсъстваше, аз ще използвам тази реплика, за да повторя предложението си, доколкото е възможно, във връзка с чл. 64, ал. 4 именно вам, в ръцете на Комисията по правни въпроси и в ръцете на господин председателя е възможността да вземе решение разпореждането, което е направил господин председателят от 28.12.2004 г. по отношение на Указа на президента да бъде възложено на тази комисия, а не на Комисията по въпросите на гражданското общество, тъй като продуктът, с който разполагаме, и който беше върнат справедливо от президента, и върху който имаше доста забележки и сега в залата, се оказва, че е пряко свързан както с бъдещите избори, така и с много аспекти на нашето устройство и с присъединяването ни към Европейския съюз, за което говори господин Камов, където има съответните критерии, и които госпожа Кина Андреева от Парламентарната група на ОДС изложи пред вас, но не бяха чути. Затова, госпожо Мингова, Ви моля да възприемете това мое предложение, както моля и Вас, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Това беше реплика към госпожа Мингова. Не виждам втора реплика.
Госпожо Мингова, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Госпожо Литрова, имате думата.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз напълно споделям убежденията на госпожа Мингова за оставането на този законопроект в рамките на Комисията по въпросите на гражданското общество, и то с основния аргумент, че след разглеждането на тези текстове и след ветото на президента рухна един мит, а това е, че ние създаваме един модерен закон за политическите партии.
В този закон не се решават много от важните проблеми, които имат политическите партии при функционирането си. Основните, спорните въпроси за всяка една политическа партия се решават не чрез Закона за политическите партии, а чрез Закона за лицата и семейството. Тоест, всички тези текстове, които препращат възможности за спорове в политическата партия, касаещи спазването на нейния устав, защото този закон не изисква и не определя законовата санкция, когато една политическа партия не действа спрямо устава си, се прехвърлят към Закона за лицата и семейството.
Аз лично очаквах, че президентът ще наложи вето и по някои други текстове, определящи моралното естество на политическите участници, и по текстовете в закона, които позволяват да бъде излъчен народен представител от една политическа партия и по време на парламентарния мандат този народен представител да бъде дори подбуждан да премине във втора политическа партия и да завърши края на мандата си в трета политическа партия. Тоест, законовите възможности народните представители, неучаствали на избори, да формират нови парламентарни групи, да представляват политически партии, които не са участвали в изборите са нещо много порочно и затова те ще бъдат наградени дори с разпределение на държавната субсидия.
Аз питам как би се почувствал модерният български парламент, ако при избора на европейски депутати, избрани депутати от листата на Народната партия, примерно минат през парламентарната група на либералите и завършат в края на мандата си при социалистите. Възможно ли е това да се случи в Европейския парламент? Възможно ли е това морално право да бъде основание да се гради политическият живот и политическата система на една страна със законоустановени норми? В Европейския парламент това не е възможно. Но този Закон за политическите партии позволява в българския парламент това да се случва и позволява политическите партии да получават държавна субсидия на основание на това, че определени народни представители могат да образуват във всеки един момент парламентарна група.
Смятам, че това е един изключително порочен елемент и ние по никакъв начин не можем да се гордеем със законопроект, който дава правно основание за нарушаване на моралните норми. Така че аз не съм съгласна с определението, че този закон е един модерен закон. Този закон е закон, който решава при това частично, единствено проблемите, какво се случва при регистрация на една политическа партия и изобщо не решава основният и водещ проблем, който беше в основата на предложенията да се намали броят на фиктивно съществуващите политически партии в България.

Мисля, че народното представителство продължава да е в дълг на обществото, продължава да е в дълг на функциониращата политическа система и заради това всяко едно социологическо проучване завършва с това: “Нулево доверие на политиците”, оттам следва и нулево доверие към институциите, за съжаление, най-много пострадавща институция е народното представителство. Така че с един такъв закон ми се струва влизането ни в Европейския съюз няма да е приветствано и ми се струва, че ако това народно представителство се замисли и направи съответните промени и по други текстове, които не са върнати от президента, до голяма степен ще може да даде отговор на най-важните въпроси и да не се налага в България да се налага политически борд, защото по този начин функционирали политическите партии не допринасят нищо за развитието на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Има ли още желаещи? Няма.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване Закона за политическите партии, а не ветото.
Гласували 201 народни представители: за 1, против 120, въздържали се 80.
Това показва, че законът, съгласно чл. 71, отново се връща в постоянната комисия, както си му е редът.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.
Имате думата за процедурно предложение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, поисках тази процедура поради многото възражения по закона.
Предлагам срокът за второ четене да бъде удължен на 14 дни. Имаше доста предложения, поставиха се доста въпроси, така че нека да има един по-разумен срок за предложения за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение срокът да бъде удължен.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 204 народни представители: за 108, против 68, въздържали се 28.
Предложението се приема.
Господин Борислав Цеков иска думата за прегласуване.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване по причини, които са ясни. Няма нужда. Вероятно на господин Миков и шест месеца няма да са му достатъчни, за да направи своите предложения, така както не беше направил и през трите години, когато е обсъждан този законопроект.
Моля да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Михаил Миков.
Гласували 214 народни представители: за 99, против 89, въздържали се 26.
Това означава, че предложението на господин Миков при прегласуването се отхвърля и остава срокът, който е предвиден в нашия правилник.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както в изказването си, така и в репликата към госпожа Мингова направих предложение на основание чл. 64, ал. 4 указът на президента за връщане на Закона за политическите партии да бъде преразпределен на Комисията по правни въпроси като водеща комисия. Вече достатъчно излагах съображенията си. По такъв начин ще можем да постигнем едни по-добри резултати в законодателството и да бъдат отчетени всички забележки, които са не само свързани с текстовете, но и със сроковете, и с последствията, които те пораждат.
Уважаеми господин председателю, моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не е въпрос на пленарната зала, господин Нихризов. Това е въпрос на председателя. Председателят е този, който има тежката участ да поеме върху себе си отговорността, а вие съответно да не сте доволни от мен.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ОТПУСКАНИ НА СТРАНИ ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ – ПРОИЗХОДА НА КРЕДИТИТЕ, ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ И ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЕНО; ДЪРЖАВИТЕ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ; ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТ 1990 Г. НАСАМ ПО СЪБИРАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЕЗИ СПОРАЗУМЕНИЯ.
Уважаеми народни представители, има един проект за решение с вносители Станимир Илчев, Валери Цеков, Борислав Ралчев, Борислав Великов, Ваня Цветкова и т.н.
Много моля този проект за решение да бъде представен преди да започнат разискванията по тази точка.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Проектът за решение е следният:
“РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за
проверка на междуправителствените споразумения за
кредити, отпускани на страни от Третия свят –
произхода на кредитите, целите на предоставяне и
времето, когато това е осъществено; държавите
кредитополучатели; действията на правителствата от
1990 г. насам по събиране на вземанията на Република
България, произтичащи от тези споразумения

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпускани на страни от Третия свят – произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от три месеца.
3. Комисията се състои от 17 народни представители, пропорционално на броя на депутатите във всяка парламентарна група, както следва:
Парламентарна група на Национално движение Симеон Втори – 6 души
Парламентарна група на Коалиция за България – 3
Парламентарна група на Обединените демократични сили – 2
Парламентарната група на Движението за права и свободи – 2
Парламентарна група на Съюза на демократичните сили – 1
Парламентарна група “Новото време” – 1
Парламентарна група “Народен съюз” – 1
Независими народни представители – 1.
4. Избира председател и трима заместник-председатели.”
Мотивите са напълно разбираеми, още повече, че по темата вече се натрупа известна давност. Медиите, освен в Народното събрание, също участваха в началните размени на гледни точки и позиции по този въпрос. Затова в мотивите ние сме изтъкнали на първо място именно тиражираните твърдения за неизгодни за българската държава действия по търгуване на вземанията на България в интерес и в услуга на външни лица и организации, от което е възникнала необходимост да отговорим действително на комплекс от въпроси. Тези въпроси според нашата представа са подредени по значимост така:
1. Комисията в обхвата на своя предмет, на своето предназначение да се занимае с документите и фактите, върху които се основават посочените твърдения.
2. Комисията да изясни причините за формиране на вземанията и последвалите многократни разсрочвания и опрощавания от страна на българските правителства до 1990 г. Защото без тези действия би било половинчато всяко обяснение както за размера на тези дължими към страната ни суми, така и за онази част на възстановеност на тези суми, което е резултат от действията на сегашното правителство.
3. Очакваме комисията да изясни структурата на предоставяните кредити и гаранциите за тяхното погасяване, тъй като много хора все още смятат, че това са преки плащания и правят спекулация с днешна дата, че са извършени преки вземания.
Колеги, всъщност е ставало дума в повечето от случаите за стокови кредити на манипулативни цени. В рамките на тези стокови наличности или стокови номенклатури обикновено е имало специална продукция – оръжие, екипировка и т.н.
4. Нашите очаквания за работата на комисията са свързани с опит да се анализират действията на правителствата от 1990 г. насам по събирането на тези вземания.
Това е много полезно, много необходимо и много важно. Иначе няма как, ако не се сравнят с действията на предшествали правителства, да се твърди какви са изобщо действията на сегашното правителство. Те могат да бъдат значителни и могат да бъдат нищожни, но и едната, и другата квалификация са постижими именно в сравнителен аспект. С прости думи в доклада на комисията накрая трябва да се съобщи, най-вероятно, кое правителство е загърбило тези задължения на страни от третия свят към България, кое е направило опити за контакти с правителствата на тези държави и кое е развило тези контакти с правителствата на тези държави до някакъв положителен ефект в полза на българския бюджет.
Това са накратко мотивите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, преди да дам думата за разисквания, искам да помоля всички тези народни представители, които ще правят предложения по текстовете, редакции, нови формулировки, да бъдат така любезни в много четлив вид да ми ги представят, освен аргументите, които ще излагат от трибуната.
Давам думата на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В резултат на процедурните хватки през миналата и тази седмица стигнахме до положение, при което сега обсъждаме един-единствен проект за решение – този, внесен от мнозинството във връзка с външния дълг към България.
Както добре помните, миналата седмица пленарната зала гласува и прие като точка от дневния ред да бъде разгледан проектът за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпускани на страни от Третия свят – произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществявано; държавите-кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
Дълбоко съм убеден, че този предмет на работа на анкетната комисия, а миналата седмица и вие бяхте убедени в това, е много по-точен и обхваща действително взаимоотношенията, които сега Република България има със страните-длъжници на България, но също така и отношенията, които имат българските инженерингови организации със съответните държави и които винаги с помощта на междуправителствените комисии са могли да обезпечават своите вземания години наред. Действително България е изнасяла и оръжие, както каза господин Илчев, но преди всичко България в този период е строила инженерингови обекти, строила е големи полезни за отделните страни заводи и предприятия, строила е жилища, строила е държавни и административни сгради, болници и училища и повечето от тези строежи, които са давали препитание на хиляди български граждани, някои от които за съжаление все още не са си получили парите за своя труд, всички тези строежи също са били в голямата част на основата на кредити, предоставени от страната или от съответната инженерингова организация.
Господин председател, мисля, че не трябва да го давам в писмен вид, достатъчно е секретариатът на Народното събрание да Ви даде отново проекта от миналата седмица, че това заглавие, този предмет на дейност на комисията много повече съответства на задачите на парламента, на неговите функции и затова предлагам вместо предмета на дейност на комисията, предлаган от мнозинството, да се възприеме предметът на дейност на временната анкетна комисия, предложен с нашето предложение от миналата седмица. Това е едно формално предложение, което правя. После ще се изкажа по другите точки, а и моите колеги ще се изкажат по другите точки.
Наред с това ние сме дълбоко убедени, че една такава комисия, за да бъде действително справедлива и да може да анализира проблемите не от гледна точка на това да защити мнозинството и министъра на финансите, а от гледна точка на интересите на България, трябва да бъде създадена по начин, който да осигури равнопоставеност на участниците в комисията, каквато практика ние сме възприемали в други анкетни комисии. Аз мисля, че в нашето предложение, господин председател, именно тази практика се предлага, която се утвърди в последно време, а не това, което предлага мнозинството, комисията да бъде комисия на мнозинството. В нея да има 6 души от НДСВ, 3 – от Коалиция за България, 2 – от ОДС, 2 – от ДПС, 1 – от СДС, 1 – от Новото време. Така както се предлага комисията, може мнозинството да напише доклада и ние да почнем да пишем своето особено мнение. Не такава беше практиката и не такъв беше духът на работата в другите анкетни комисии, господин председател.
Затова предлагам т. 3 на проекта за решение, който се предлага от мнозинството, да се замени с т. 3 от нашия проект за решение: Комисията се състои от 15 народни представители – по 2 от всяка парламентарна група и 1 независим народен представител.
Така че, уважаеми колеги, аз предлагам най-малкото тези две промени да осъществим, за да можем да приемем една комисия не в защита на министъра на финансите, с предрешени резултати, с мнозинство на управляващите в тази комисия, а комисия, която да разгледа действително тези много сериозни въпроси, които стоят пред нашата страна.
Например, ако правителството бъде готово да дава информация, то ще каже какво направи с Либия, която дължи над 300 млн. на инженерингови организации и последната междуправителствена комисия, мисля, че господин Жотев я беше водил, вече постигна определено съгласие за изплащане на този дълг. Оттогава правителството на НДСВ не е направило нито една стъпка по отношение на това решение на междуправителствената комисия с Либия. Именно такива въпроси би следвало да се разглеждат наред, разбира се, с информацията, която най-накрая трябва да получим за шестте страни, с които са вече решени проблемите, с която не разполагаме. Комисията действително трябва да види страна по страна какви са задълженията към България, какво е качеството на договореностите, на основата на които могат да се търсят тези задължения, дали изпълненията, както е станало навярно с Алжир, са единственият начин и тогава каква е отстъпката. Това са много конкретни въпроси, които действително биха могли да бъдат обсъдени, ако се възприеме този обхват на работата на комисията, който вече предложих в заглавието и съответно в т. 1 и този състав на комисията, който предложих в т. 3. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Папаризов.
Вашият проект вече е при мен, така че след това ще подложа на гласуване и заглавието, и предмета на дейност – т. 1 и т. 3, когато му дойде времето.
Заповядайте за реплика, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Папаризов, неслучайно още в началото на текста сме поставили акцент върху тиражираните твърдения. Тиражирани бяха твърдения не за това как се управлява външният дълг на България към нейните кредитодатели – държави, от които сме взимали пари на заем, банки и обединения на банки. Не за това ставаше дума от 9 януари насам. Ставаше дума за това как са погасени частично задълженията на 6 от 32 държави, от които 30, според категоризацията на един по-предишен исторически период, са държави-членки на Третия свят, колкото и размито и оспорвано понятие да е това.
Ще бъда напълно откровен с вас – ако приложим критерия “принадлежност към Третия свят” от тези 32 държави – длъжници на България, следва да бъдат извадени, най-вероятно комисията ще ги извади, Украйна и Русия, още повече, че Русия направи ясна декларация, че ще погаси своя 24 млн. долара дълг. Става дума за твърдения, в сърцевината на които беше чудовищно обвинение към министъра на финансите. Когато в цивилизована държава бъде отправено чудовищно обвинение, естествено е политическата сила, която го е направила министър, да го защити и тя признава, че ще го защити със силата на мнозинството си в тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма мнозинство в тази комисия, извинявайте, господин Илчев, не сте коректен!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Защото, ако тези твърдения се окажат верни, на този финансов министър следва да му се наложи чудовищна присъда и ние не крием, че ще направим огромни усилия да го оневиним. Едно от обвиненията беше, че той е получил част от крайбрежната ивица на държава от Третия свят! Това са изказвания на ваши партийни активисти от “Позитано” и на вашия заместник-председател на партията. Тук никой не живее с илюзията, че ще защитаваме министър Велчев.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Брат му, не той!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи за друга реплика?
Заповядайте, господин Папаризов, за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, много не можах да разбера първата част на репликата на господин Илчев. Не виждам смисъл да се стеснят страните, които дължат пари на България, само до Третия свят, още повече, че Украйна и Русия все още имат някои задължения, най-спорното от които е свързано с “Кривой рог”. То не е изяснено още между Украйна и Русия. Отказваме ли се от тези инвестиции, които сме направили в “Кривой рог” и не е ли добре парламентът да види този въпрос? Това стесняване и смисълът на Вашата реплика защо се осъществява то, не можа да ми стане много ясно.
Що се отнася до втората част на Вашата реплика, направо съм изумен, че Вие действително заявихте, макар и председателят да искаше да замаже този гаф, че със силата на мнозинството желаете да защитите управлението на НДВ от нападки във вестниците, които Вие цитирахте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не от вестниците!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че е много по-важно, когато парламентът се занимава с един въпрос, с усилията на 15-20 депутати… Тази комисия ще има председател, и кола ще му дадат, и секретарка, и т.н., поне да свърши някаква работа, не само да чете вестници, както прави Комисията за Мазното петно, наречена “Петролгейт” или нещо подобно. Поне занимавайки се с вестниците, да може да се занимае и с един проблем по същество – как парламентът да съдейства българското правителство, сегашното, следващото, да интензифицира усилията си за събиране на външния дълг, да го прави съгласно законите на страната, като информира парламента, като се чува неговото мнение и по този начин извършва тази дейност в условията на парламентарна република, а не на еднолично управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, наистина има две решения на българския парламент за създаване на временна анкетна комисия. Едното беше подкрепено от по-голяма част от народните представители, внесено от Коалиция за България, което уважаемият председател на Народното събрание вече получи и е на неговото бюро.
Второто е внесеното днес, което гласувахме, от председателя на НДСВ по молба на министъра на финансите.
Мисля, че в тази зала всички народни представители по волята на Конституцията и на своя свободен мандат ще трябва да представят истината по отношение на дълговете, натрупани в България. Дали са били към трети, четвърти или пети страни и в каква категоризация сме ги слагали, това няма никакво значение за един съвременен български парламент, който трябва да си търси българските пари. Неслучайно има клубове на държави и банки в света, които и след 50 или 100 години си търсят парите.
Не мисля, че ако има допуснати грешки, някой от парламентаристите ще окаже политическа воля на защита на престъпление, което човек на изпълнителната власт може да допусне в изпълнение на своите служебни задължения.
Поради това, уважаеми колеги, констатирайки, че съществуват две проектопредложения в българския парламент и двете са приети като решения за създаване на такава комисия, Ви моля, уважаеми господин председателю, да подложите и двете на гласуване по отношение на състава на комисиите.
Първо, не е редно в една временна анкетна комисия да има само един народен представител от една парламентарна група, тъй като той няма да получава пари за това, то не струва бюджет, не струва пари на българския парламент. Временната анкетна комисия е за изясняване на истината, на въпросите, които българското общество е поставило и за възстановяване на финансовия ресурс на българската държава. Ако се предрешава, че с една временна анкетна комисия тя ще бъде не на паритетен, а на квотен принцип, както е в българския парламент в постоянните комисии, това означава, че половината членове или по-малко ще подпишат, още отсега се знае, с особено мнение или няма да подпишат протокола и работата ще бъде преливане от пусто в празно.

Поради което, уважаеми господин председателю, моето предложение е да присъстват поне по двама представители от всяка парламентарна група.
Какви са мотивите ми? Един народен представител може да се разболее, може да пътува в своите региони, може да пътува в чужбина, може да има други ангажименти. Е, политическата сила няма ли да има представителство в тази временна анкетна комисия, ако точно този народен представител отсъства? Поради което предложението е да има поне минимум по двама народни представители от всяка една парламентарна група, които да могат да си взаимодействат, които да могат да си помагат, и когато става въпрос за гласуване, да има по-обективно становище в българското Народно събрание. По двама народни представители от всяка парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Това предложение съществува. Това е предложение на Коалиция за България. Аз ще го подложа на гласуване, когато стигнем до гласуване. И там се казва: “и един независим народен представител”. Така че това нещо съществува.
Господин Петър Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последно време темата за външния дълг на България отново се завъртя в публичното пространство. По принцип аз съм песимист по отношение на това какво би могло да бъде получено като краен резултат от каквато и да било комисия – парламентарна, правителствена. Но темата така или иначе е в устата на медиите, министър се изказва, политическа сила говори по нея. Няма лошо да се създаде такава комисия.
Аз, господин председател, държа пред себе си проекта за решение, който е подготвен от народни представители от НДСВ. Имаме едно предложение за промяна в т. 1, където се казва, че се създава Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпускани на страни от Третия свят и т.н. На мен не ми харесва изразът “отпускани на страни от Третия свят”. Предлагам текстът да бъде “на междуправителствени споразумения за кредити, предоставени на други държави”.
Първо, “страна от Третия свят” е едно неправилно понятие. То битува в практиката, в медиите, но е доста спорно дали една страна, ако се види, че по нашата квалификация е от Третия свят, дали ще приеме това нещо. Изобщо няма такава класификация. Има класификации на ООН, те всяка година се приемат. Тук става въпрос за десетилетия. Една държава, която преди 20 години е била в Третия свят, нищо чудно да я видим след развитите държави в момента, като някои държави от Азия и т.н.
Така че това понятие не е коректно. Аз не виждам смисъл парламентът да гласува такова некоректно понятие. Това е формалният довод. А по същество България е предоставяла маса кредити в миналото. Нека да видят членовете на тази временна комисия къде са предоставени кредити, защо са предоставени, как са използвани, има ли проблеми, има ли нарушения? Ако такива нарушения има, естествено докладът ще отиде при компетентните органи. Тук аз не влагам никакъв политически смисъл. След като веднъж виждаме, че между нас има желание да се създаде такава комисия, нека да я направим такава, че обхватът на нейната работа да бъде по-добре изчистен.
В заключение искам да кажа, не зная доколко е вярно, но в някои от вестниците видях финансовият министър да казва, че Международният валутен фонд ни натиска, или не знам кой ни натиска, и това ни кара да водим разговори за решаване на проблема с външния дълг. Аз бих призовал всеки от правителството да не се подава на каквито и да било внушения на развити държави-членки на Парижкия клуб, за опрощаване на част от задълженията или на всички задължения, които други държави дължат на България. Нашата страна все още е във валутен борд и е неморално, просто неприемливо която и да било институция, в това число и Международният валутен фонд, ако е истина, разбира се, да иска от България да опрощава част от дълговете, част от кредитите, които тя е предоставила в миналото. На това българското правителство трябва да се противопостави категорично. И мисля, че ще има възможност в рамките на доклада, който ще се подготви, такава да бъде тезата и на българския парламент по този въпрос. България трябва да получи всичките си кредити, които е предоставила в миналото, независимо кое правителство – социалистическо, капиталистическо, няма никакво значение. Всеки лев, който е предоставен от България в миналото, трябва да бъде върнат. Естествено, възможно е да има редукция. Но тази редукция не бива да става под влияние на това, че, виждате ли, Парижкият клуб ще опрощава дългове на страни, които са в лошо финансово положение, природни бедствия и т.н. Нашата държава е с достатъчно много проблеми, да не забравяме, че все още сме във валутен борд и още дълго време ще бъдем, за да се заиграваме на тази тема, та и ние, барабар Петко с мъжете, да се правим на богата държава.
Затова аз се надявам, че финансовият министър не е предприемал стъпки в посока на редукция на дълга към други държави, именно поради натиск, който, според медиите, идва от Международния валутен фонд.
В заключение, аз лично нямам проблеми с предложението по т. 3 на НДСВ, където се казва колко народни представители да има от дадена парламентарна група. В края на краищата все пак статуквото, макар и отпреди четири години, е изградено и този парламент отразява това статукво на българското общество. Който от нас е недоволен като опозиционна политическа сила просто трябва да направи необходимото, така че на следващите парламентарни избори да се промени това статукво. Но иначе всяка комисия, в това число и временните, според мен трябва да отразява това статукво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Ще Ви помоля писмено и четливо да ми дадете Вашето предложение за Третия свят.
Господин Петър Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, миналия понеделник зададох въпрос на финансовия министър точно по тематиката, която се предлага за създаването на комисия. И съм радостен от това, което каза и господин Илчев, и господин Жотев, тъй като отговорът на министъра на финансите е повече от интересен. Попитах министъра на финансите колко са външните ни вземания. Един прост, нормален въпрос. Милиард ли са, два милиарда? Говори се за 6,5 милиарда с лихвите.
Господин председателю, държа да разгледате отговора на министъра на финансите. Той не ми отговаря. Министърът на финансите не знае колко са външните вземания на Република България. Човекът, който трябва да контролира този въпрос, който трябва да го регулира, не знае.
Зададох му още един изключително прост въпрос: с кои са сключени споразумения, има ли такива споразумения, каква е главницата, какви са лихвите, има ли редукция на плащанията или няма редукция? Ще ви прочета какво ми отговоря министърът на финансите: “През периода 2002-2004 г. са подписани споразумения за вземанията на Република България от шест държави”. Има шест държави и министърът на финансите го признава, че ги има.
Съгласно Конституцията на Република България външните вземания са право и задължение на парламента. Освен това има решение на Министерския съвет от 16 март 1999 г., съгласно което при постигане на споразумение споразумението е трябвало да влиза в Народното събрание за одобрение. Има шест споразумения. Някой от вас да е чул за тях? Да са влезли в Народното събрание? Кой и как е взел решение – министърът на финансите или Министерският съвет? И кой им е дал права по управлението на външните вземания те да правят редукция? Но министърът благоразумно не ми дава отговор какъв е размерът на редукцията, какво се е случило.
Питам господин министъра: ползвани ли са услугите на фирми посредници? Нормален въпрос, използват се такива посредници. Какво ми отговаря господин министърът? “Споразумението за вземанията на Република България са сключвани между правителствата, а в случаите, когато е било необходимо съдействие за реализиране на договорените процедури, са залагани критерии като наличие на успешна практика и опит, добра репутация и др. Изискванията са формализирани и в определени правила, разписани от министъра на финансите. При използването на такова съдействие българската страна не се е ангажирала и не е заплащала възнаграждения на каквито и да било лица или компании.”
Какво е плащала страната-длъжник, очевидно не е работа на министъра да ми отговаря.
Виждате, че такива посредници са ползвани. Не е имало търг. Те са набирани по критерии, определени персонално от министъра на финансите. И възниква въпросът: защо се случи така, че министърът на финансите, появявайки се в България, най-напред се заинтересува от външния дълг? Той можеше да бъде търгуван в съобразна форма и го направи. Смени евтин дълг със скъп дълг. Но се оказва, че задълженията в един период също е станало възможно да бъдат търгувани. И министърът на финансите го е направил. Значи дългът на България е станал интересен като обект на покупко-продажба и, както е в нормалния брокерски свят, е обект на комисиони. И аз питам: какви са тези комисиони и в чии джоб са влезли? И не получавам отговор на този въпрос.


Попитах кой е агентът на Министерство на финансите, как е подбран, имало ли е конкурс, не е ли имало конкурс? Оказа се, че агентът е “Булбанк”. Питам: какво му е платено? Вижте какво ми отговаря министърът на финансите, като че го питам дали е дал лични джобни пари, той ми отговаря: възнаграждението бихме могли да съобщим след осигуряване на съгласие от агента. Като че агентът е платил на българската държава, а не българската държава е платила на агента.
Така че, скъпи колеги, стигнахме до парадоксална ситуация, парламентът е длъжен да контролира този процес, парламентът е заобиколен в шест случая в официалния отговор на министъра на финансите. Парламентът би трябвало да е скандализиран от това положение.
Вместо това ръководителят на групата на мнозинството казва: вие нападате нашия финансов брокер и ние ще го защитим. Какво нападаме бе, скъпи господа народни представители? Ние представляваме избирателите си, а не министъра на финансите. Мнозинството не представлява правителството, правителството представлява мнозинството. Стигна се дотам, че министърът на финансите иска да контролира парламента. Той, възмутен, създава парламентарна комисия и мнозинството тича да отговори на неговото искане. Ние сме парламентарна република, не сме министерска република. Абсурдна ситуация.
Тази комисия, която се предлага, вижте как звучи: ще проучим защо са давани преди 20-25-30 години, било ли е целесъобразно, не е ли било целесъобразно – ние не сме Исторически институт на БАН, ние контролираме правителството, изпълнителната власт и на тази основа министърът на финансите и Министерският съвет са обект на контрол. Няма кой друг да се контролира. А Министерството на финансите, Министерският съвет ако иска да контролира не от 1990 г., може да ги контролира от началото на 1899 г. и да се обърне към прокуратурата.
Това е един от въпросите ми: сезирана ли е прокуратурата? Тъй като, ако се счита, че са ощетени интересите на България, би трябвало да се сезира прокуратурата и тя да си вземе мерки. Вместо това Народното събрание ще проучва историята на въпроса и като проучи историята, какво ще направи?
От тази гледна точка това, което се прави, действително е не просто предизборен ход, тоест за да се изчисти имиджът на дошлите брокери от лондонското Сити.
Затова ви призовавам да си направим една нормална парламентарна комисия, която да провери какво прави Министерството на финансите по този въпрос, да видим колко са ни вземанията, ако можем – да ги вземем, ако трябва да се редуцира нещо – ние сме хората, които имаме власт да направим тази редукция, а не Милен Велчев. Тоест в крайна сметка парламентът да влезе в нормалните си функции.
Затова ви призовавам да не отиваме към такъв политизиран вариант на политическа парламентарна защита на министъра на финансите, да проверим какво е реалното състояние и на тази база парламентът да вземе решение какво ще прави с външните вземания и с този финансов министър, който си позволява да ги управлява така, както той смята за целесъобразно. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този проект за решение, защото считаме, че българските граждани е съвсем редно да знаят какви задължения е поела страната и след това как те се събират. Така че аз мисля, че е едно добро начинание, което търси своя отговор в нашите съграждани.
Не бива обаче в никакъв случай, след като мисля, че почти всички сме съгласни с това решение, дори с някои малки забележки по формулировката, не бива ние чрез това разпределение на комисията да правим заявка - видите ли, ние се опитваме да го предрешим, създавайки пропорциите на парламента. Това малко или много ще накара хората да мислят, че наистина се цели това. Вие сами виждате, че почти всички са убедени и всички с желание биха подкрепили и ще подкрепят това решение.
Така че нашето формално предложение е по-скоро да създадем една истинска анкетна комисия на паритетен принцип, която съвсем задълбочено до края на мандата на това Народно събрание да даде отговор на тези въпроси, които интересуват българския народ, и аз мисля, че по този начин ще издигнем нивото на Тридесет и деветото Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Преди да дам думата за реплика, искам да помоля междувременно – нека да получавам от парламентарните групи предложения за състава в двата варианта: във варианта на НДСВ, във варианта на Коалиция за България, за да може след това, като се стигне до гласуване, да ми е по-лесно.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Китов, уважаеми дами и господа! Господин Китов, ако до днес Вие сте мислили, че някой има за цел да установи действителното състояние, нали господин Илчев Ви каза, че това е защитната комисия “Велчев”? Нали той Ви каза своето изложение? Вие сега какво му казвате: господин Илчев, това, дето го казахте, не го казвайте, защото иначе ние подкрепяме. Господин Илчев много ясно каза, че тази комисия се прави за защита на финансовия министър Велчев. Неслучайно не се приема другата комисия, която би трябвало да погледне и управлението на дълга в момента.
Неслучайно това го няма в предмета на тази комисия, а ще се занимавате с архивите на БКП. Каза Ви го господин Петър Димитров: има Исторически институт, има политически ръководства, които могат да изчетат тези архиви и преди изборите да си правят от тях политическа пропаганда. Истината е, че един парламент, освен политиката, която се прави в него, се занимава с актуалния контрол върху действащия министър и кабинет. Другото може да има наистина даже наказателноправно значение, каза го пак Петър Димитров, прокуратура и пр.
Целта е днешният кабинет, а днешният кабинет ви казва, господин Илчев, че това е защитната комисия за финансовия министър и за неговата докачена чест и достойнство. Вие се чудите защо така – ами защото така. Затова не се приема другата част от формулировката – държавно гарантираният дълг и управлението на дълга.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това е съвършено друга тема.
МИХАИЛ МИКОВ: Тя не е друга тема, тя е същата тема. Тя е внесена преди две седмици, но мнозинството никога няма да допусне тази тема, а ще качи вас – опозицията - да защитите честта на финансовия министър. Живи и здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Това беше реплика към господин Борислав Китов.
Втора реплика – господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Разбира се, че не с два гласа в повече ние ще защитаваме Милен Велчев, и, разбира се, повтарям, че ние ще защитаваме Милен Велчев.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А не държавата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: В продължение на три месеца комисията трябва да извърши огромна работа. Господин Петър Димитров, който е свързан с флота, както и господин Найденов, знае, че ние имахме задържани кораби в неутрални уж води и арестувани капитани, малтретирани в продължение на 24 часа до алжирското крайбрежие, в сандъци с разглобени шевни машини пренасяхме минохвъргачи. Тези оръжия се остойностяваха и когато говорим за кредити, за втори път ви моля да не си представяте пари и парични преводи, а остойностена специална продукция. Тъй като тук действително има да се рови, да се разчленяват политически решения от търговски сделки, помощ за партизански движения, за движението на Самора Машел, Амилкар Кабрал, Аугустино Нето, и последният от тях приятел на проф. Кръстьо Петков, команданте Даниел Ортега – с това ще се занимава тази комисия, защото някой се опита в началото на януари, докато още не бяхме в добра кондиция, да каже на българите, че Милен Велчев е получил декари плажна ивица в Ангола, за да вземе по-малко, отколкото анголците ни дължат.
Затова одеве ви казах: тъй като обвинението е чудовищно, отвъд границата на абсурда, в комисията ние, които никога не сме искали оставката на този министър, ще направим най-естественото – чрез документи и факти да го защитим. Впрочем това, което Парижкият клуб е поставил като рестрикция и предписания, е надхвърлено и тези, които ще работят в комисията, още в първите дни от работата й ще се убедят в това. Няма да им остане нищо друго, освен да похвалят Милен Велчев. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти на Боби Китов трябваше да направиш реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Това беше реплика към Борислав Китов, макар че аз много не разбрах, че е такава.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Той предложи друг състав, а аз отстоявам пропорционалния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Китов, заповядайте, имате думата за дуплика.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Нямах удоволствието да чуя изказването.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сега чухте!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Сега чух изказването. Съвсем точно от името на нашата група подхождаме по този въпрос, защото аз съм убеден, че ние не само оръжие сме давали – ние сме строили язовири, правили сме и училища. В крайна сметка ние сме правили не само лоши неща. Но въпросът е, че е редно да се знае какво е дадено, редно е да се види как е събирано и в никакъв случай не е редно, само при запазване на това съотношение, аз приемам, че наистина комисията може да се казва, че е една комисия за защита на министър Велчев.
Аз смятам, че работата дори да е огромна, броят на хората пак може да бъде същият. Но не мисля, че с едно сигурно мнозинство в тази комисия някой има за цел наистина да свърши работата така, както се задава като проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип групата на Обединените демократични сили няма никакви трудности за участие в такава комисия, каквато се предлага на парламента. Но от настоящия дебат започвам да разбирам нещо съвсем различно. Спорът ми прилича на преливане на една доста ароматна течност, в отрицателния смисъл на думата, в два скачени съда, като всеки се стреми тази воняща течност да остане в съда на противника.
Защото има два въпроса, които са взаимно свързани. И кой знае защо участниците в тези въпроси също са свързани, ако не по някакъв друг начин, то с далечни роднински връзки.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И близки роднински.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: А може и с близки роднински връзки. Така че Българската социалистическа партия е разбрала за някакви действия на министър Велчев и иска сега да прелее тази течност в каничката на НДСВ, защото счита, че това е техният опонент за бъдещите избори. (Реплика на Емилия Масларова.)
Национално движение Симеон Втори – в лицето на министър Велчев, бърза да го върне в обратната посока, ама кой-знае защо действията като че ли са от общ характер. А защо са от общ характер? В момента, в който с господин Лъчезар Тошев тръгнахме да се занимаваме с въпроса за външнотърговските, задграничните дружества до 1990 г., едно от основните ни искания беше загубеният ревизионен акт на Българската външнотърговска банка от 1993 г. Той взема, че се появи в секретна секция и всеки от вас, който иска, може да го прочете. Вътре в страниците на този доклад има доста прелюбопитна информация и по поставените от господин Илчев въпроси. Така че господин Жотев е напълно прав, когато маха понятието “Трети свят”, защото кой-знае за Китай дали ние не сме трети свят или пък те са трети свят.
Освен въпроса за всичките онези латинопартизани, които са издържали, има и афропартизани навярно сред тях. Но нещата, свързани с натрупването на задълженията, опират и до едно мазно петно, от което господин Папаризов искаше да избяга. А от това мазно петно допирът е също много интересен. Иракският дълг винаги е нараствал и никога не е намалявал.
Така че в една комисия има работа и за едната страна – как министър Велчев е решил да реши натрупаните с времето въпроси и по този начин се е справил много лесно с посредници, с контакти и т.н., може би защото ги е имал от време оно, от тези, които са натрупали дългове.
Така и другият въпрос, зад който застава господин Илчев, респективно господин Велчев, защото там, доколкото разбрах, връзката е по-скоро на адвокатска основа: защо аджеба само на определени държави са давани, някои от дълговете са върнати, обслужвани, в някои случаи е имало редукция, в други е нямало, но трети страни, като например Ирак, са излезли в една много особена позиция. И ако утре някой предложи да свържем комисията “Петролгейт” с настоящата комисия, то ще видите как ще се намери и една тръбичка в тази насока.
Така че, уважаеми дами и господа, които предизборно в момента си отправяте яростни нападки и плесници. Истината за българската икономика и нейното разграбване действително трябва да излезе наяве, затова ние ще подкрепим тази комисия. Но заедно с излизането на тази истина наяве… (Шум и реплики в Коалиция за България.) Недейте да се правите опоненти един на друг, защото очевидно знаете за семейните контакти и връзки и можете да получите информация. Така че аз ви моля, съдействайте за разкриването на истината, дори и само в историческия й аспект. Дори това ще бъде удобно на България, за да не играем двете лица на една монета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Първа реплика – господин Петър Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Нихризов, много често от тази трибуна все се пледира за истината, включително за тази истина, която искате вие да научите за кредитите, които е отпускала българската държава на страни от Третия свят. Мисля, че като управляващо мнозинство неведнъж след 1989 г., имахте тази възможност и много добре знаете имало ли е законово основание или не.
Затова БСП не се притеснява, че тази комисия примерно предизборно може да тръгне да търси и да излиза, както днес вече започна актив от страна на НДСВ, по медиите да обвинява, виждате ли, виновниците са тези, които са отпускали тези кредити. Но не мога в никакъв случай да приема от Вас упрека, че с тази комисия ще се разбере за ограбването на българската икономика. Друга комисия, господин Нихризов, е необходима, за да разберем кой ограби българската икономика. И тази комисия трябва да разследва най-вече един период, който е от 1997 г. до 2001 г. Вече излезнаха прокурорски данни, където е продадено имущество над 20 млрд. лв., а само 2 млрд. лв. са постъпили в българския бюджет.
Така че много Ви моля, ако имате желание наистина да научите истината, попитайте участниците във вашето правителство на ОДС, а също така предложете като един достоен народен представител една комисия, която да разследва приватизацията, която извършвахте вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Михаил Миков, заповядайте за втора реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Нихризов, господин Мутафчиев Ви подсети – Вие имахте четири години, когато имахте пряк достъп до цялата информация. Ако имахте такъв исторически интерес, какъвто днес проявявате, можехте да го задоволите.
Да не говорим, че за неща, за които господин Илчев говори, вече има книги на пазара, писани за Даниел Ортега, за Августино Нето и пр.
Само че има един прост въпрос: каква комисия иска да приеме парламентът? Комисия, която да провери какво прави това правителство и този министър, или комисия, която иска да се занимава с исторически изследвания? Ако иска и двете, да приеме и двете комисии. Само че истината каква е: иска комисия за историята, за да не може да се види какво става в настоящето. Иска защитна комисия за Милен Велчев, за да не може да се види какво прави правителството по въпроса с външния дълг и по въпроса за събирането на дълговете на други страни към България.
Ето това е голата истина. Всякакви други връщания и разходки в миналото могат да бъдат предизборни разходки. Те могат не непременно да стават в парламентарни комисии. Има достатъчно информация по тези въпроси, която господин Илчев може да разказва на предизборните си срещи. Могат да я разказват и други представители на мнозинството. Но работата на парламента е да контролира министъра и кабинета. Това е! Само че вие с Комисията по историята искате да избягате от реалната Комисия за контрол върху днешното състояние и действие на кабинета и на министъра на финансите. Това е истината и нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Това беше втора реплика. Трета – не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, както разбрах от господин Илчев, не се отнасяло даже за пари, ами за продукция, която се е изнасяла. Ако считате, че тази продукция е била собственост на Българската социалистическа партия тогава, изобщо няма да говоря за българската икономика.
Що се отнася за периода 1997-2001 г., той беше предшестван от период на пълен разпад – 1995-1997 г., за който за една бройка не пребиха присъстващите в тази зала. Не знам дали имаха достатъчно основания за това, но хората, които протестираха, бяха прекалено много.
Господин Миков, въпросът не е за историята. Точно това исках да подчертая в моето изказване. В БСП вие сте разбрали нещо много интересно. Господин Велчев е намерил подходящите посредници от средите, с които сте разговаряли навремето като Българска комунистическа партия, които да уредят съответните задължения. Сега в момента Вие сте разбрали от старите си връзки, че някой иска да вземе съответното захарче. Вярно е, че това е несправедливо за България, но конфликтът е абсолютно семеен. И той съответно със своите защитници иска да ви докаже, че освен тези 6 или 7 държави, в които е намерил и активирал старите връзки, за да получи съответните възнаграждения, има и още държави, за които има информация. Има информация, която не е известна на обществото и с която може да ви залее изцяло. Тоест двата скачени съда си разместват миризливата течност. Хубаво е тези съдове да бъдат счупени, за да може течността веднъж завинаги да изтече и да се види каква е била връзката между двата субекта, които по различни начини, но с общ корен успяха да разграбят това, което българският народ беше трупал с години. Останалото е форма на политика, с която ще си разменяте шамарите, но вие сте вързани в едно общо цяло, господин Миков. И ако те искат да намерят собствената си история, ще влязат именно във вашите среди. Ако вие искате да намерите техните далавери, така или иначе те са свързани с вашата история. Това е истината.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ти си адвокат на господин Илчев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, фактически дискусията, която се води, е дискусия по съществото на въпроса, а не по двата проекта за решение.
Първото ми предложение, господин председателю, и към Вас е да се постараем да стигнем до решение каква комисия ни е нужна, а след това в хода на работа на самата комисия и при евентуалното дискутиране на резултатите й в пленарната зала, ще бъде уместно да бъдат засегнати всички тези въпроси, които и сега прозвучаха, но които според мен не са по въпроса за мандата, а за същината на работата.
Второто нещо, което бих искал да отправя като апел към всички, които дискутират този въпрос и които искат да участват в изясняването му, е да имат предвид едно според мен решаващо съображение или разбиране – че това не е партиен въпрос. Обръщам се и към господин Нихризов. Господин Нихризов, малко като реплика към Вас: въпросите, които гледаме, не са партийни въпроси, а въпроси на българската държава, на държавното съкровище, на държавните финанси. Не бива да си създаваме такъв фон на разсъжденията, че става дума за мръсна течност, която едни или други се мъчат да си прелеят. Истината е, че в тези 15 години въпросите на дълга се дискутират в българското общество – мога да кажа почти 100-процентово – в скандален план, като поредица от скандали, грабежи, форма на разбойничество и може би по-тежки простъпки от гледна точка на политическата страна, за която говори господин Илчев.
Трябва да е ясно на всеки, който иска да мисли отговорно, че кредитите, които българската държава е предоставила, в огромното си мнозинство са за реализация на българска продукция – машиностроителна, промишлена, на български индустриални услуги, по обичайните форми за реализация на този вид дейности, а те са на кредит – държавен или фирмен. Трябва да бъде признато, че способността на България до 1989 г. да произвежда и реализира съвременни промишлени произведения, съвременни промишлени системи и инженерингови услуги, говори за равнище на конкурентоспособност, което й е позволявало да реализира своя национален доход като индустриализирана държава.
Всяка кредитна дейност има и своите политически аспекти. Не всички кредити са граждански. Има и военни. Говорим за период, в който светът беше разделен на две и всяка от страните, попадайки там, където се е оказала, е действала в онези условия, в които се е намирала.
Много от примерите, за които говори господин Илчев, никак не са убедителни, защото тези движения, които той визира, ако не като престъпни, а най-малкото като твърде укорими, доведоха до освобождаване на съответните страни от колониално владичество, до формиране на държави и правителства, които днес са активни и уважавани участници в международните отношения, включително на Мозамбик, включително на Ангола, и по никой начин не можете да инкриминирате помощта за такива движения от днешна гледна точка, от гледна точка на проблемите и мястото на държавите в съвременния свят.
Що се отнася до дълговете, които българската държава е сключила, приемайки външни дългове, ползвайки външни кредити, тук отново трябва да е пределно ясно, че огромната част от тези средства са отишли за индустриализирането на страната, за създаването на нова икономика и за развитието на страната във всяко едно отношение. Ето защо не можете с лека ръка да заявите, че всичко това е ползвано кредитиране, което след това е отишло някъде. Разбира се, има част от ползваните кредити, които са краткосрочни, горещи пари. Това е нещо съвсем друго. Там възниква въпросът до каква степен е било оправдано поддържането на такава кредитна активност - докога, докъде и т.н.
Не знам до каква степен може господин председателят да следи онова, което се мъча да обоснова, но то най-общо се изразява в следното: дълбоко съм убеден, че проблемите на държавния дълг не бива да са предизборна дъвка по няколко причини.
Първо, защото става дума за много големи суми. Става дума за милиарди левове и долари. Те засягат първостепенни, същински интереси на държавата. Най-малко удачната атмосфера е предизборната, за да можете да си осигурите възможно най-добри условия да си вземете онова, което ви се дължи, и там, където сте задлъжнял, да договорите най-добрите условия, за да платите най-малко по това, което дължите. Предизборният период е противопоказан и за двете цели, а тези две цели са същинските, към които една държава трябва да се стреми.
Конкретният въпрос, който възникна във връзка с твърденията, че е договаряно уреждане на дълг, дължим към България, от сегашното правителство и сегашния министър на финансите, е съвършено конкретен кръг въпроси, свързани с дейността на сегашния кабинет, който се е заклел пред този парламент да спазва законите и преди всичко Конституцията на страната, да се мотивира единствено от интересите на обществото, тоест на народа. Това е един конкретен, актуален и напълно легитимен като въпрос за парламентарен интерес в сегашния момент аспект на големия проблем.
От отговорите, които ви съобщи тук Петър Димитров, дадени от министъра на финансите Милен Велчев, по съвършено ясен и недвусмислен начин произтича, че това правителство, този кабинет е нарушил Конституцията и е дълг на Народното събрание да изясни точно кога и как е станало това, какви са последиците от тези действия и разбира се, каква е отговорността, която трябва да се носи.
Трябва да е ясно, господин председателю, че всеки е длъжен да носи своята отговорност така, както я е поел, така, както повеляват законите и в съответствие с мястото, което заема в държавното управление. Всеки, господин Илчев, има правото на защита срещу хули, клевети, необосновани нападки и т.н., и т.н., но едното не може да подмени другото. Когато пред себе си вие имате ясни, недвусмислени не просто индикации, а факти, които повеляват на парламента да ги изясни по възможно най-отговорния начин, с анкетна комисия, избрана от него по процедурите, които повелява правилникът, без да се поддава на някакви пропагандни внушения и т.н., парламентът просто е длъжен да направи това и разбира се, където се появяват необосновани нападки, твърдения и т.н., да защити обвинения, но да го защити по правилата на правилника.
Онова, което вие предлагате, е да се подмени въпросът – актуалният, конкретният въпрос пред парламента, връщайки ни към годините преди 1990 г., разтваряйки целият възможен кръг въпроси около онова, което даже и аз не разбирам, както и колегата Димитров - произходът на кредитите, като че ли може да е някакъв друг, освен държавният фиск или във финансова, или във формата на финансиране на износ и т.н. Вие най-откровено от трибуната заявявате, че това ще е една масирана пропагандна акция, която да докаже, че Българската комунистическа, сега социалистическа партия се е занимавала с износ на революция, пласирала е еди-колко си вида оръжие, в еди-кои си райони и т.н., и т.н.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е ли така?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не. Това е една изопачена картина. Аз се помъчих да обясня защо. Една част от държавните кредити са давани за така наречената специална продукция, тя не е малка, но пак Ви казвам, това е една дискусия, която засяга много аспекти на международните отношения. В много отношения, тя е свързана с цели на международната общност, които са били в унисон с онова, което и днес се преследва като справедливи международни отношения. Ето защо на репликата Ви от място: “Не е ли така?”, аз казвам: “Не!”.
Но, фактът, който и Вие не може да оборите е, че Вие се мъчите да подмените въпроса за отговорността на сегашния министър с тълкувания на макар и близката история, и един парламент трябва да е в състояние, ако иска да се занимае и с втория въпрос, да раздели двата въпроса.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин Илчев! Въпросът за външния дълг е повдиган периодично в Народното събрание от 1990 г. досега. По този въпрос още 1990 г. Великото Народно събрание създаде комисия за изучаване причините за катастрофата. Следващият парламент се занима с комисия, която написа доклад по въпроса, който така и не беше разгледан и приет от парламента, защото съдържаше много лъжи. Периодично тази проблематика се рециклира с една или друга степен на затопляне на полувкаменени твърдения все с благородната амбиция да бъде изяснена истината.
Още 1990 г. в един от етапите на дискутиране на комисията, тъй като аз бях избран за член на тази комисия, въпросът беше поставен така: “Как така искате вие комисия от хора, които са виновни за това, дето ще изучава?” Аз бях първият, който каза: “Няма проблем, оттеглям се от комисията! Нека тя се чувства свободна от онези, които са смятани и разглеждани за виновни, и да си свърши работата”. Тази работа така и не стигна доникъде.
Затова пак казвам: всеки е длъжен да бъде готов да носи своята отговорност и да отговаря, но да отговаря там, където е мястото да се изясняват тези въпроси. Смятам, че това е парламентът, смятам, че трябва да се приложи парламентарната практика, технология, норми. Вместо това, обществото 15 години е бомбардирано от всякакъв род манипулации и в резултат на тези манипулации днес сме в този умствен формат на “мръсната течност”.
Уверявам ви, това не помага на държавата, не ни движи напред, не ни позволява да реализираме онова, което дължим и ни прави държава, в която скубят доста повече, отколкото би трябвало да допускаме.
Затова, господин председателю, аз наистина апелирам да се подкрепи решението, което Коалиция за България внесе преди решението на господин Илчев. Молбата ми е да приложите процедурата на ал. 2 на чл. 56, ако не се лъжа, там, където има предложение от един вид, се гласуват по реда на постъпването им, тоест нашето предложение е преди онова на НДСВ и апелирам и колегите от НДСВ да гласуват за това предложение, защото то дава възможност на една обективна основа да се изяснят фактите, не отваря вратата на инсинуациите и пропагандата.
Аз съм убеден, че ако всяка парламентарна група иска да излезе сериозна пред избирателите, пред себе си, тя трябва да се стреми да защити своята правда въз основа на фактите и на легалните процедури, а не на подмяната на въпроси.
Ето защо дори бих предложил, господин Илчев, да изтеглите своя проект за решение и да подкрепите нашия.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това е прекалено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Илчев, имате думата за реплика.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, аз разбирам Вашия апел, но действително няма как да го подкрепя. Смесване на тезите, именно с цел подмяната им, има във вашето проекторешение. Как в една комисия ще се разискват въпросите на управлението на вземания, сиреч, какво държавата е успяла да върне от това, което е дала, и на обслужване на външен дълг, т.е. какво държавата дължи на други, от които е вземала. Може и това да се направи и то още днес, ако внесете проекторешение за анкетна комисия по едната тема.
Второто нещо, което искам да споделя с Вас най-чистосърдечно, е, че представата, която лансирате, е повече от смехотворна, а именно представата как ние ще защитаваме министър Милен Велчев. Не, разбира се, с юмруци и с тояги, а именно със силата на аргументите и фактите. И тъй като силата на фактите или фактите, които носят най-голяма сила, са, за жалост, в част от историята, и там ще ги търсим.
Аз ще Ви припомня един безобиден и от днешна гледна точка смехотворен битов пример: първите модерни войнишки обуща, с които нашите войници започнаха да се обуват, при които вече имаше кожен конч, а не платнени гети, получиха името Мобутовки, неслучайно. Най-напред Мобуто Сесе Секо получи огромни количества от тези войнишки обувки и след това българският редник. Вие сега твърдите, че са дадени някакви пари на движения, които едва ли са били престъпни. Да съм казал, че тези движения са били престъпни? Не. Но са дадени оръжия за движения, които след това са излезли извън контрола дори и на международните институции и някои от тях завършиха с преврати и геноцид срещу собствения си народ. Не може това да не се каже. И да се представя нещо като мистериозно свършено в последните месеци от министъра на финансите на България, всъщност по този начин Вие искате да кажете, че Милен Велчев трябва да бъде укорен, критикуван за това, че е върнал пари срещу изпратени някога оръжия в страни от третия свят. Той е успял да ни донесе писмо от умрял, както се казва, и ние за това ще го критикуваме?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Вземам повод от думите на господин Пирински, когато той апелира да се обърнем към легалните процедури и легалните дефиниции. Ние обсъждаме, бих казал, един правен въпрос – дали има закононарушения, извършени при регулирането на една правна сделка, която е пораждането на дълга, погасяването на дълга.
Първото нещо, което ние трябва да направим при днешния дебат, е да отделим спорното от безспорното. Безспорно е, че всички искаме комисия. БСП поиска комисия, опозицията от другата страна поиска, НДСВ беше тази, която първа поиска комисия. Спорното е дали тази комисия да се занимава с генезиса на задълженията, които са обект на погасяване в резултат действията на министъра. Като юрист мога да ви кажа, че едно гражданско правоотношение в своето естествено развитие минава през зараждане, развитие на взаимоотношенията и погасяване. Вие искате сега да отделим генезиса на тези задължения и да гледаме това кой как е финализирал тези задължения без оглед на това как те са възникнали и как са се развили.
Като юрист мога да ви кажа, че в правото съществува една максима при решаване на всеки правен спор, още в римското право са търсели кой има полза, ки продест. В рамките на дейността на комисията би трябвало, като се абстрахираме от политическите моменти, комисията да установи кой действително е имал полза – дали БСП от зараждането на този дълг, дали българската държава или Милен Велчев, както вие твърдите.
Това, което сега обсъждаме, е нещо съвсем друго. Ние обсъждаме дали да разгледаме това правоотношение в неговата цялост. За мен звучи неестествено желанието ви да отделим по политически причини генезиса на тези задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли желаещи за друга реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги, ще се помъча да отговоря на двете реплики едновременно. Въпросът е можем ли да разграничим генезиса от моментната реализация? Разбира се, че не. Но, господин Илчев и господин Спасов, в какъв смисъл и по какъв начин да ги свързваме? Вижте мотивите, които ние сме внесли, като шест конкретни разшифровки: какъв е действителният размер на вземанията; къде се съхраняват документите; какъв е размерът на всяко уредено вземане.
Какво ни предлага господин Илчев? На базата на твърдения в печата, първо, документите и фактите, върху които се базират посочените твърдения. Ами Вие предлагате друга анкетна комисия, господин Илчев. Вие предлагате анкетна комисия за публикации в печата.
Защо нашето предложение отговаря на Вашите претенции, очаквания, твърдения? Защото когато се изясни, че едно вземане е уредено не по номинал, както очевидно е така, а да речем при цена 20% или 10% и като възникне въпросът: защо уважаеми, така да се каже министри или други, вие сте отишли на тази цена? Тогава е моментът да се каже: ами защото става дума не за 100 долара, дадени в брой, а става дума за една или друга продукция или вид доставки, които са кредитирани, които не са от най-ликвидните на пазара, събирането на чиито равностойност по цял свят е известно и свързано с огромни трудности, най-често не срещу пари, а срещу насрещни доставки; има съответните дисконти при всяка една такава сделка и т.н. Тогава съвършено резонно и законно всеки отговорен министър може да докаже, че е действал добросъвестно в най-добрия интерес на държавата, уреждайки нещо, което, както каза господин Илчев, може да не е баш от умрял писмо, но очевидно са събирания с много висока степен на трудност. Ние именно това предлагаме – да се изяснят по същество тия 6 сделки при какви условия са, на каква сума са, колко е номиналът, колко е дисконта и ако министърът е в състояние да обясни точно, че това са били разумно приеманите възможни и най-добри пазарни условия.
Но има два въпроса, които той ще трябва да изяснява много ясно – първо, защо е направил това, заобикаляйки Конституцията? И второ, има ли трети, частни, нелегитимни интереси, които са повлияли на тия резултати? Защото аз ви задавам въпроса, и вие сами трябва да си го зададете: правомерно ли е довчерашен заместник-министър днес да е търговски агент на пазара на дългове и в същото време да е съветник на министъра на финансите? Ако това не е конфликт на интереси, вие ми кажете кое е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя предложение да увеличим работното време с един час. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на пленарния ден с един час.
Гласували 152 народни представители: за 96, против 51, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за изказване, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз нямах намерение да говоря на тази тема, но бях искрено провокиран от някои от изказващите се преди мен, а темата е изключително важна и изключително националноотговорна.
Става дума за това как, поради каква причина, кой точно беше виновникът и поради какви причини възникна огромният външен държавен дълг на България? Това е единият въпрос, който поставя една политическа сила: защо и кой е виновен за възникването? Другата политическа сила поставя другия въпрос: как се управлява този външен дълг днес? Как се управляват външните вземания на България – правилно, скрито или явно и в интерес на България? Това са двата въпроса. Аз не желая по никой начин единият да измести другия, единият да замени другия или двата взаимно да се самоунищожат, защото са достатъчно важни.
Мисля, че ние, като народни представители, трябва да подходим достатъчно отговорно към тези два въпроса. Как възниква българският външен дълг? Кога? 1985-1990 г., в онзи период, когато партията-държава започна да губи почва под краката си, когато онзи огромен мастодонт на Изток, на който България беше един сателит, започна да прави перестройка, тогава изведнъж външният дълг на България нарасна многократно, поне 4-5 пъти повече, отколкото беше нормално преди това. Добре е това да се разгледа от народните представители като мотивация.
Хората, които се занимават с тази материя, знаят, че България задлъжня по четири-пет начина, дори бих казал шест. И не са само кредити, и не са само за машини и съоръжения, и не са само за ноу-хау, откраднато от някой, и не са само за терористическите движения, за които съм абсолютно съгласен с това, че не може да подкрепяш финансово или оръжейно едно революционно понякога, а твърде често терористическо, движение само и само за това, че колониализмът, виждате ли, по този начин бил победен.
Това просто, господин Пирински, е абсурдно. От тази трибуна такива неща може би не е достойно да се говорят.
Така че, ако една сериозна комисия се спре сериозно върху материалите, които съществуват за тези източници, не всички от тези източници аз бих нарекъл, че са криминални, има и някои от тях, които наистина са били насочени към това България да може да напредне по пътя на иновацията и да открадне нещо от Запада, което да приложи по-лесно тук. Това е много дълга тема и аз не искам да се спирам върху нея, но добре е тя да бъде разгледана с подходящата сериозност.
Аз твърдя, че тези два въпроса, които се взаимозаменят, са поставени и двата с политическа цел. Те неслучайно днес са на нашето внимание. Нито единият, нито другият случайно е влязъл в тази зала. Казвам, че влизат с политическа цел преди парламентарните избори. Веднага ще ви докажа защо това е така.
Външният дълг се появи като въпрос в Народното събрание , като контрапункт на другия въпрос. Кой е той? Казах преди малко, че това е управлението на външния дълг, как днес той се управлява. Веднага питам БСП, господин Миков, който говореше на тази тема преди малко, не го виждам в момента в залата, той критикува НДСВ и по-специално министъра на финансите, че е направил много неудачни замени с външния български дълг. Това се казва управление на външния дълг.
Господин Миков, преди две години, когато аз от тази трибуна, а и не само от тази трибуна, не остана медия, по която да обяснявам какви точно вреди настъпват след тези две абсолютно неудачни замени на българските брейди облигации с евро бонове, които днес ако някой си направи труда да изчисли загубата, съм убеден, че ще достигне 1 млрд. долара към днешния момент. Загуба от тези само две ювелирни операции.
Ако господин Миков е тук, сега бих го запитал: къде беше той тогава, когато почти като управляваща опозиция се държеше? Тогава, когато нейният народен представител, който водеше листата на БСП, сещате ли се кой е той – Стоян Александров, вашият човек Стоян Александров, беше един от най-запалените трубадури на тези две позорни за България сделки. Колко модерни били, колко хубави били, как били изгодни за България и т.н. Защо не поискате днес от Стоян Александров да ви изчисли каква е загубата от тези две ювелирни операции? Или господин Пръмов? Познавате господин Пръмов, надявам се, един известен финансист в България, който също се нареди между онези трубадури. Или Емил Хърсев, ако щете вземете. Защо тези хора днес не говорят на тази тема? Може би вече ги е срам. Но тогава БСП мълчеше, тогава БСП подкрепи управляващите за тези сделки. Изваждайки днес този въпрос на дневен ред, какво е, ако не се търсят политически дивиденти тук? Аз това не мога да разбера.
Как може господин Пирински да казва: не, въпросът не е политически. Точно политически е и ви доказах защо е така. Защото трябваше тогава да го направите, а не само аз и Пламен Орешарски да говорим. Кой ли ни чуваше нас тогава? Сега ще ни чуят обаче и има защо.
Господин Илчев, преди малко казахте: кой е получавал от умрял писмо. Спомням си този цветист израз, който така добре Ви стои в устата. Господин Илчев, сигурно е така, може да сте прав. Но когато една държава води преговори за своите външни вземания, тя говори, господин Илчев, по достатъчно официален и прозрачен начин, тя говори като държава с държава. В случая имам всички основания да смятам, че тук воденето на преговорите е ставало между държавна институция, може би, и частен посредник. Господин Илчев, това нещо отдалече намирисва много на корупция. Не може едно частно лице да се набутва между две държави с благородната цел да спомогне за уреждане на техните задължения. Вие знаете ли, че аз, докато бях министър, на седмица по двама-трима съм гонил от кабинета си, които са идвали точно с такава задача? Ето, аз съм приятел на еди-кой си, мога чрез него да направя еди-какво си, такава и такава комисионна искам. Нито един от тях нямаше шанс.
Нещо повече, господин Илчев, нашето правителство си позволяваше да води преговори с другото правителство на официални нива и тогава, когато договаряхме писмото да дойде от полуумрелия, да получим това писмо тук, в България, защото това е нашият български национален интерес, тогава си позволявах да поискам съгласието на опозицията в неформален порядък. Може да попитате господин Пирински и някои негови колеги, не ги виждам сега в залата, но са народни представители. Направих го, за да знае опозицията какви са параметрите на тези споразумения и наистина да получа от тях съгласието, че те са изгодни и тогава ги правехме, когато получавахме съгласие от БСП, че това е в интерес на България.
Това са национални въпроси, не са теснопартийни. Поставянето днес по този начин, извинете ме, си е чиста проба политически акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика думата има господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Същината на репликата ми, господин Радев, е по отношение на Вашето твърдение, че БСП е подкрепила двете сделки за замяна на дълг. Трябва да опресните паметта си. При първата сделка настояхме да има достатъчно време да се запознаем с онези материали, които бяха внесени в Народното събрание от правителството в последния момент и които бяха подложени на гласуване, без да има възможност която и да е от парламентарните групи да може да се запознае с тях. Ако си спомняте, тогава, тъй като доста остро възразихме, също и вашата парламентарна група, напуснахме пленарната зала, именно защото мнозинството употреби диктата на гласовете си и настоя да се гласува, без да е налице нормалната възможност за запознаване с материалите.
При второто гласуване, при втората сделка, се изказах от тази трибуна, министърът на финансите седеше тук. Заявих му, че е изключено да подкрепя такава сделка и гласувах против именно поради това, че тя е абсолютно непрозрачна и че има достатъчно основание да се съмняваме, че не е била известна предварително на определен кръг лица с, естествено, не теоретично познавателна, а чисто практическа страна на това знание.
Затова бих ви предложил и Вие да не се поддавате на политически пристрастия, каквито всеки от нас има, и да обвинявате лявата опозиция в нещо, за което тя не носи отговорност.
Искам отново да Ви кажа, че и парламентарната група, и всеки от нас, които по-пряко се занимаваме с тази проблематика в групата, последователно сме се стремили да не правим политика от нея, а, както Вие казвате, да се стремим тя да бъде третирана и решавана от гледна точка на държавния интерес.
Затова отново казвам, че възникването на целия този кръг проблеми в предизборния период за мен е контрапродуктивно от гледна точка именно на държавния интерес. Но членовете на правителството са длъжни да отговарят за действията си пред парламента, така както Конституцията и правилникът изискват във всеки момент. И пред това правителство, и този министър сега стои конституционното задължение да отговори на тези въпроси, които поставихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Радев, господин Пирински Ви опресни паметта, макар че аз смятам, че тя не че не е прясна, а просто е политически обременена за позицията на Коалиция за България.
Има един факт, който трябва да докажете с гласуването. След като Коалиция за България е внесла предложение за комисия за проверка за управлението на външния дълг, на държавния и държавно гарантиран дълг…
Ето, сега правя още едно писмено предложение - към тази комисия, която мнозинството предлага – нейният предмет да бъде именно този – управлението на държавния и държавно гарантиран дълг. Тоест, с гласуването си ще докажете вашата действителна позиция извън политиката, която, естествено, предизборно ще тече във всички партии от всички страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правите предложение по т. 1 от проекта за решение на НДСВ?
МИХАИЛ МИКОВ: Да.
Това имах да ви кажа.
Иначе за паметта – господин Пирински я опресни достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Пирински, уважавам дълбочината на логиката, която използвате, говорейки от тази трибуна, но Вие в момента използвахте риторика, а не оборихте нито един от фактите, които изложих пред вас и които ми дадоха основание да смятам, че в това, което сега повдигнахте като въпрос, има преобладаващ политически елемент. Самият факт, че когато това се случи, не направихте това, което правите днес, и днес, пет-шест месеца преди изборите го повдигате, точно в сегашния момент, при определени обстоятелства във вътрешната политика на България, е категорично за това, което Ви казах. Не може само с това, което твърдите – че сте били против…
Първия път сте поискали време да помислите.
Господин Пирински, от тази трибуна два часа съм говорил по тази тема с числа, с аргументи, с факти! И не само аз, а и други видни и много уважавани от мен самия икономисти в България. Още на самата смесена комисия, когато беше предложено, беше поставен този въпрос. Имаше много въпроси и много отговори. Вие поискахте време да се ориентирате. Едно време, като Вас, време за ориентация поискаха Вашите предшественици и част от вас може би, когато се случиха едни събития в Русия, наречени "пуч" – нямало информация, трябвало информация, че тогава да се вземе отношение по този въпрос. Та, понамирисва ми малко на този проблем.
Имахте информация, имахте данни и числа, не го направихте! Не го направихте, не желаехте да го направите!
В един публичен диспут с господин Овчаров го запитах защо не го направихте. Питайте него, ако си спомня, ако не, ще трябва да намери стенограмата на това, което той отговори тогава.
Така че втория път, че Вие сте бил против… Може и лично Вие да сте бил против, но като цяло едва ли цялата ви група е имала Вашето поведение. Но, за да не спорим, трябва да отворим разпечатките от тези гласувания и тогава въпросът ще бъде решен.
Господин Миков, истина е, че чрез гласуване ще се покаже кой как мисли, защото точно това беше единият от въпросите, които поставих тогава на Румен Овчаров.
А Вие, като говорите така сега пред мен, знаете ли как сте гласувал тогава и защо сте гласувал обратно на това, което казвате сега?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Знам, не съм гласувал обратно. Недей да лъжеш!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не знам Вие как сте гласувал, казах, ще отворим разпечатките, господин Миков, и ще видим!
Но това, което казах преди малко, беше друго – и двата въпроса са много важни, и двата въпроса трябва да бъдат разгледани, а не единият за сметка на другия; не двата да се самоунищожат. Затова, тъй като нито едното от двете предложения не включва този комплексен подход, апелирам към комплексен подход за решаване на въпроса. Не може и не бива да се разкъсат надве, не може да кажеш как и защо възникна държавният дълг на България, да го анализираш и да спреш дотук, без да отидеш по-нататък и да кажеш: чакай сега да видим как пък го управляваме този държавен дълг. И, бих казал, не само външния дълг. Как се създава вътрешният държавен дълг, с разходи под черта например, сложени миналата година, а пък за тази година! Това са теми, които са изключително важни и националноотговорни.
Апелирам народните представители да изготвят проекти на такива решения, които да решат и двата въпроса едновременно, но разделено един от друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Коалиция за България изчерпи времето за изказвания.
Моля народните представители да влязат в залата, за да преминем към гласуване. Преминаваме към гласуване. Започваме с предложенията по наименованието на проекта за решение.
Господин Папаризов е направил предложение проектът за решение да има следното заглавие: "Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка управлението вземанията на Република България по предоставяне правителствени кредити по международни спогодби, взманията на български държавни фирми, както и управлението на държавния и държавно гарантирания дълг".
Също така ще подложа на гласуване и т. 1, която господин Папаризов е предложил, тъй като преповтаря заглавието на проекта за решение.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов за заглавие на проекта за решение и т. 1 от него.
Гласували 204 народни представители: за 95, против 85, въздържали се 24.
Предложенията не се приемат.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля този текст да бъде прегласуван. Както стана ясно от дискусията, моето и предложението на колегите от Коалиция за България обхваща всички задължения на Република България. Мисля, че няма защо да ги ограничаваме формално само до задълженията към българската държава, а би трябвало да обхванем и задълженията към българските инженерингови и други организации, които в някои случаи са много повече. А ако изключим Ирак, ми се струва, че са повече от задълженията към българската държава.
Моля ви още веднъж да помислите над това действително анкетната комисия да се занимава с всички задължения към Република България и към българските държавни фирми по това време, защото повечето от кредитите към Третия свят, както стана дума, са били стокови кредити на основа на извършена дейност от хиляди българи, които са работили в тези страни. На някои от тях още предстои да получат заплатите си за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да прегласуваме предложението на господин Папаризов по наименованието на проекта за решение и по т. 1 от него.
Гласували 215 народни представители: за 100, против 97, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков в заглавието на проекта за решение след израза “за проверка на” да се добави “управлението на държавния и държавно гарантирания дълг”.
Моля да гласуваме за същите думи и в т. 1 от проекта за решение, тъй като са идентични по съдържание.
Гласували 196 народни представители: за 85, против 91, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за прегласуване.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Явно, че управляващото мнозинство въобще не иска никой да се интересува от актуалното управление и състояние на държавния дълг. То иска да се интересуваме от Мобуто Сесо Секо и от Даниел Ортега – любимци на господин Илчев от ранния му период! Аз ви моля още веднъж. От всички страни се чуха аргументи, че това е главният въпрос. Няма пречка, господин Илчев, в рамките на по-голямото изследване да се засегнат Вашите любими герои от младостта и отношенията на нашата държава с тях. Нека да видим все пак в тази дискусия какво е сегашното състояние, управлението и състоянието на държавния и държавно гарантирания дълг. Много моля мнозинството да не бягате от тази тема, защото следващият парламент ще дойде и ще направи нарочна комисия по този въпрос. Бягството от темата не ви решава въпроса. Следващият парламент ще е след 6-7 месеца и той специално ще трябва да се занимава с действията на министъра, но тогава и вие, депутатите от мнозинството, ще трябва да си отговорите защо сте били тук.
Моля за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, нека гласуваме още един път предложението на господин Миков за заглавие на проекта за решение и т. 1 от него.
Гласували 213 народни представители: за 98, против 102, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Жотев за редакция на т. 1, а именно:
“Създава Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави” – изразът “предоставяни на други държави” да се добави на мястото “на страни от Третия свят” в т. 1. (Шум и реплики.)
Предложението на господин Жотев има много разумно съдържание. Всъщност, по предложение на господин Жотев правим редакционна корекция в т. 1 от проекта за решение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 205 народни представители: за 117, против 83, въздържали се 5.
Тази редакция се приема.
Следващото предложение е в т. 3.
Първо, постъпило е предложение от господин Папаризов комисията да се състои от 15 народни представители - по двама от всяка парламентарна група и един независим народен представител.
Моля, гласувайте това предложение на господин Папаризов за редакция на т. 3.
Гласували 216 народни представители: за 97, против 93, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да бъде прегласувано това предложение. Става дума за една анкетна комисия, която, ако бъде съставена на основата на равнопоставеност на всичките парламентарни групи, действително ще даде обективни и според мен по-балансирани, конкретни резултати. Затова и ние като парламентарна група настояваме в дадения случай този принцип да бъде спазен дотолкова, доколкото в крайна сметка става дума за националния интерес, а не за интереса на един или друг министър. Надявам се, че анкетната комисия в крайна сметка ще се ръководи от националния интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да прегласуваме още един път предложението на господин Атанас Папаризов по т. 3, което визира състава на временната комисия.
Гласували 224 народни представители: за 103, против 91, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Четин Казак за т. 3, което е редакционно и е коректно – думата “на депутатите” да се замени с “им”.
Моля да гласуваме редакционната корекция на господин Четин Казак в т. 3.
Гласували 156 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 35.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме проекта за решение заедно с приетата корекция в т. 3 на господин Казак и приетата корекция на господин Жотев в т. 1. Това е целият проект, след което ще гласуваме състава на комисията.
Гласували 200 народни представители: за 155, против 11, въздържали се 34.
Проектът за решение се приема.
Като състав на временната комисия от Национално движение Симеон Втори е постъпило предложение председател на комисията да бъде Нина Чилова, а за членове да станат: Теодора Дренска, Минчо Спасов, Димитър Ламбовски, Весела Караиванова и Йордан Памуков.
От Новото време - Ралица Агайн.
От независимите – Стела Банкова.
От Движението за права и свободи – Алиосман Имамов и Рамадан Аталай.
От Обединени демократични сили – за заместник-председател - Петър Жотев, за член – Йордан Нихризов.
От Парламентарната група на Народен съюз – Марио Тагарински.
От Съюза на демократичните сили – Димитър Йорданов.
За уточнение има думата господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да внеса едно уточнение. Предлагаме господин Алиосман Имамов освен за член и за заместник-председател на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме състава на комисията така, както беше представен:
за председател – Нина Чилова;
за заместник-председатели: господин Жотев и господин Алиосман Имамов.
Коалиция за България не е предала списък за свои представители в състава на комисията.
Моля да гласуваме този състав на комисията.
Гласували 187 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 30.
Съставът на комисията е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Вносители са Елиана Масева и група народни представители и Ахмед Юсеин.
Има доклади на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Господин Тошев, заповядайте да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията .
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"На своето редовно заседание от 23 септември 2004 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа едновременно внесения от госпожа Елиана Масева и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 454-01-72 от 8 септември 2004 г. и внесения от господин Ахмед Юсеин Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 454-01-73 от 17 септември 2004 г.
На заседанието присъстваха господин Иван Николаев Иванов и господин Васил Маринчев като вносители, госпожа Дарина Кюртева от Министерството на труда и социалната политика и господин Иван Еничеров и господин Владислав Горанов от Министерството на финансите.
Господин Иванов и господин Маринчев представиха следните мотиви от името на вносителите по първия законопроект, както следва:
Измененията на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица целят да коригират един законодателен пропуск, като предлагат да се разшири кръгът на лицата, неоснователно изключени досега от правото да получават добавка към сбора на получаваната пенсия, а именно лицата по т. 4 на чл. 1. Касае се за група от лица с високо обществено положение, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред в населени места, където не им се е разрешавало да работят по своята специалност и да упражняват своите придобити квалификации.
Господин Ахмед Юсеин представи следните мотиви към втория законопроект, като акцентира върху целта да се постигне пълна справедливост за репресираните лица, добавяйки в чл. 1 три нови категории, а именно: принудително задържани и използвани като работници на ДЗС, лица, осъдени за опит в бягство през граница по политически причини, и лица, осъдени по политически причини и убити в затвори, лагери и в арестите на МВР от служителите му. Законопроектът предлага също така лицата по чл. 1, т. 4 (интернирани, изселвани и заселвани по административен ред), както и тези, които са били освобождавани от заеманата длъжност по политически причини и принудително заставяни да работят по строителни обекти, в системата на общинската чистота или в селското стопанство, да получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка в съответен размер.
Народните представители се запознаха с писмените становища по двата законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, което счита, че с направените предложения ще се даде едно по-справедливо решение, както и на Министерството на правосъдието, което подкрепя законопроекта. В хода на дискусията представителите на Министерството на финансите господин Иван Еничеров и господин Владислав Горанов изразиха съображение, че веднъж тази категория репресирани лица са получили еднократно обезщетение, времето на изселването, заселването или интернирането е било признато със закона за трудов стаж и сега на практика се предлага втора компенсация за получаване на добавка към пенсията. Те изтъкнаха също така, че от 1991 г. досега се включват неколкократно допълнителни категории лица, с което се създава предпоставка за непрекъснато разширяване на кръга на репресираните лица и безкрайно обезщетение. Министерството на финансите по принцип изразява позицията, че финансовото обезпечаване и изпълнението на всякакви такива промени изискват ясен анализ – да се знае колко лица евентуално ще предявят такива искания, да се знае колко пари ще струва това на бюджета.
В хода на дискусията бе обърнато внимание на факта, че Централната комисия по чл. 4 от закона все още не е конституирана.
По време на разискванията присъстващите народни представители – членове на комисията – изразиха мнение, че на второ четене трябва да се намери съответната формула, за да се даде дължимото уважение към тези репресирани лица.
След проведените разисквания членовете на комисията проведоха гласуване, както следва:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 454-01-72 от 8 септември 2004 г., внесен от Елиана Масева и група народни представители: "за" 8 народни представители, "против" няма, "въздържали се" 2.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 454-01-73 от 17 септември 2004 г., внесен от Ахмед Юсеин: “за” 9 народни представители, "против" няма, "въздържал се" 1.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване двата законопроекта." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля представител на Комисията по въпросите на гражданското общество да прочете становищата на комисията по двата представени законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА ХАСАН:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 454-01-73 от 17.09.2004 г.
за изменение и допълнение на Закона за политическа
и гражданска реабилитация на репресирани лица,
внесен от Ахмед Юсеин

На 14 октомври 2004 г. Комисията по въпросите на гражданското общество проведе заседание, разгледа Законопроект № 454-01-73 от 17.09.2004 г. за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Ахмед Юсеин.
Предвидените изменения и допълнения уреждат добавка към пенсията да получават репресирани лица, които несправедливо и неоснователно са изключени от обхвата на закона, лица интернирани, изселвани и заселвани по административен ред, лица, принуждавани да работят тежък физически труд.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Хасан.
Сега доклада за другия законопроект.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА ХАСАН:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 454-01-72 от 08.09.2004 г.
за изменение и допълнение на Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от
Елиана Масева и група народни представители

На 16 септември 2004 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 454-01-72 от 08.09.2004 г. за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Елиана Масева и група народни представители.
В сега действащия закон неоснователно са изключени от правото да получават добавка към сбора на получаваната пенсия интернираните, изселваните и заселваните по административен ред лица. Предвидените изменения уреждат този съществен пропуск в закона.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Хасан.
Ще процедираме така: тъй като вносителите не са в залата, ще продължим дискусиите утре сутрин, така че и комисиите ще могат да започнат навреме.
Следващото заседание – утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,40 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Асен Агов



Секретари:

Силвия Нейчева

Весела Лечева