Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители! Откривам заседанието на Народното събрание, като ви пожелавам приятен ден и приятна седмица.
Позволете ми да ви запозная с проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 19-21 март:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет.
3. Проект за решение за избиране на член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
8. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител - Министерският съвет.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
11. Второ четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
12. Първо четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
13. Второ четене на законопроекта за омбудсмана.
14. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложената проектопрограма за работата на Народното събрание за периода 19-21 март 2003 г.
Гласували 168 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 22.
Програмата за работата на Народното събрание през тази седмица – 19-21 март, е приета.
Уважаеми народни представители, постъпили са и предложения за включване в дневния ред, както следва:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 19-21 март 2003 г.:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, вх. № 254-01-115;
2. Законопроект за браншовите организации.
Председател на ПС на ОДС: Надежда Михайлова”
Желае ли някой да обоснове това предложение или да го подлагам направо на гласуване?
Моля, гласувайте тези два законопроекта, предложени от председателя на Парламентарния съюз на ОДС, да бъдат включени в програмата за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 180 народни представители: за 65, против 89, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение:
“Уважаеми господин председател! На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за работата на Народното събрание за периода 19-21 март 2003 г. да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Вносители: Любен Корнезов и Михаил Миков”
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! За 15-и път поставяме искането в дневния ред да се включи прословутият Закон “за запетайката” – един несправедлив закон, мисля, че всички сме убедени в това, който ограбва, буквално ограбва част от българските граждани.
Призовавам ви за 15-ти път поне да го включим в дневния ред, за да умием срама и от собственото си чело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното предложение от народните представители Любен Корнезов и Михаил Миков за включване на точката в дневния ред.
Гласували 180 народни представители: за 59, против 109, въздържали се 12.
Предложението не се приема.

Има отправено писмо от Сергей Станишев, председател на Парламентарната група на Коалиция за България, до председателя на Народното събрание господин Огнян Герджиков.
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България моля Народното събрание да задължи министър-председателя Симеон Сакскобугготски да се яви в парламента на 19 март 2003 г. – тоест днес – и да заяви пред народните представители възнамерява ли правителството да присъедини България към формиращата се от САЩ международна коалиция за война срещу Ирак без нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН и не смята ли, че това ще доведе до отрицателни политически и икономически последствия за страната."
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес погледите на целия свят са насочени към Ирак и към очакваната след броени часове война, която няма санкцията на Съвета за сигурност на Обединените нации, която не е война и на НАТО и която няма подкрепата на Европейския съвет, тоест на страните – членки на Европейския съюз.
Преди повече от месец, на 7 февруари, ние имахме дебати в Народното събрание, дискутирахме искането на Съединените щати за подготовка и планиране на евентуална операция и за участието на България в тази подготовка и планиране, за оказване на логистична подкрепа, за предоставяне на въздушно пространство, бази и военен контингент. Вие добре си спомняте, че тогава Коалиция за България призова евентуалното участие на България в провеждането на такава операция да бъде обвързано със санкция на Съвета за сигурност на Обединените нации. През последния месец видяхме огромните дипломатически усилия от страна на международната общност да се постигне политическо решение на този конфликт. Бяхме свидетели и на успехи в работата на международните инспектори. В тази ситуация, въпреки постигнатите резултати, неоправдано беше прекъснато търсенето на политическо решение на тази криза. И виждаме, че във всички страни, които се ангажират по един или друг начин, вървят дебати. Ако сте гледали вчера телевизия, в испанския парламент, в парламента на Италия, в парламента на Обединеното кралство – Великобритания и Северна Ирландия, народните представители дискутират този въпрос и министър-председателите изразяват позицията на техните правителства, като убеждават в своята политика.
Повече от един месец министър-председателят на републиката не отговаря на актуални въпроси и питания от Коалиция за България относно политиката на българското правителство по тази криза – на какво се основава, какви решения се вземат и на какво се основава поведението на нашата дипломация. Смятам, че е абсолютно задължително днес министър-председателят да се яви пред Народното събрание и да заяви пред нас дали възнамерява да включи политически Република България в така наречената Коалиция на волята, която се формира без санкция на Съвета за сигурност на Обединените нации. Защото това, което България прави днес, ще има трайни последици върху начина, по който страната ни ще бъде възприемана от света утре и след много години.
Благодаря ви за вниманието и призовавам народните представители да докажат, че парламентът е институцията, която формира българската политика. Нека си спомним, че министър-председателят се избира и може да бъде свален от Народното събрание, а не той определя състава на парламента. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Станишев, уважаеми колеги, вече може би знаете, че довечера министър-председателят (шум и реплики) ще направи обръщение към българския народ. Въпреки това аз съм длъжен да поставя на гласуване направеното предложение.
Моля, гласуваме да бъде поканен днес министър-председателят да направи изявление пред Народното събрание.
Гласували 205 народни представители: за 77, против 125, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 12 – 18 март 2003 г.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Никола Николов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносител – Людмил Симеонов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Вносител – Никола Николов.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект "България – транзитни пътища 4, първа фаза". Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението на НАТО по "Партньорство за мир" - "Кооператив партнърс 2003 г." в Украйна. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на заемното споразумение "Програмен заем за преструктуриране" между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител – Владимир Дончев.
По процедурен въпрос има думата заместник-председателят на Народното събрание акад. Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Председателят на Тридесет и деветото Народно събрание проф. Огнян Герджиков въведе и продължава да провежда една традиция, а именно да съобщава рождените дни на народните представители. Днес той навършва 38 години в 16-тична позиционна система. (Смях.) Аз смятам, че въпреки че не присъства в залата, ние можем да го поздравим с рождения му ден! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да го поздравим и да му пожелаем много здраве, много щастие и успехи в неговата отговорна дейност! (Ръкопляскания.)
Има думата народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да направя моето процедурно предложение позволете ми също да поздравя председателя на Тридесет и деветото Народно събрание господин Огнян Герджиков с неговия рожден ден!
Правя процедурно предложение господин Герджиков, който беше водач на официалната делегация на Република България за участие в траурната церемония по погребението на убития министър-председател на братска Сърбия Зоран Джинджич, да информира Народното събрание за това събитие. Медиите съобщиха нещо много неприятно – че тази делегация била закъсняла, не успяла да вземе участие в поклонението пред тленните останки на убития министър-председател, паметта на когото ние почетохме тук в българския парламент, не е могла да поднесе венец от името на Република България заедно с останалите над 70 официални делегации. И всъщност, ако не е била делегацията на Съюза на демократичните сили, водена от лидера на СДС госпожа Надежда Михайлова, която е сторила това, участвала е в церемонията, била е поканена на почетната трибуна до председателя на Европейската комисия Романо Проди, щеше да излезе, че Република България не е взела участие в тази траурна церемония.
Затова правя процедурно предложение да бъдем информирани наистина получил ли се е такъв гаф, за който медиите оповестиха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кога предлагате да стане това?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Във време, когато той прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще му бъде предадена Вашата молба, господин Соколов, господин председателят Огнян Герджиков в съответно време, подходящо за него и за Народното събрание, да информира за това, което Вие разказахте тук от трибуната.

Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ПРОЕКТ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРИ ГКПП ВИДИН – КАЛАФАТ - ФЕРИБОТИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител – Министерският съвет.
Господин Искров, заповядайте да изнесете доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите, с неговия главен експерт госпожа Десислава Лазова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля господата да заемат определените им места в пленарната зала.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

“ДОКЛАД
по законопроект № 302-02-15 от 11 март 2003 г. за
ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ
(Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин
– Калафат – фериботи) между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 март 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 януари 2003 г. в София.
На заседанието присъстваше Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция “Външни финанси” към Министерството на финансите, който представи законопроекта.
Проектът предвижда отпускането на безвъзмездна помощ в размер на 400 хил. щ. д. за срок от една година. Той допуска големия Проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, подкрепян и финансиран от Световната банка. Изпълнението му е свързано с развитието на транспортен коридор № 4 в участъка между двата града - Видин и Калафат, и с подобряването на граничните връзки между България и Румъния.
Средствата от безвъзмездната помощ ще бъдат администрирани от Световната банка и изразходването им ще се осъществява по стандартните процедури на банката.
Основните цели на проекта са да повиши пропускателната способност на ГКПП – Видин – Калафат – фериботи, чрез намаляване престоя на транспортните средства, чакащи за гранична обработка и натоварване на ферибота и да се намалят транспортните разходи.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер 400 хил. щ. д., подписано на 21 януари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата проф. Мирчев да представи доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
законопроект за ратифициране на Споразумението за
безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването
при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република
България и Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет

Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 13 март 2003 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Проектът за подобряване на преминаването през ГКПП – Видин – Калафат – фериботи се финансира от Американската агенция за международно развитие и е самостоятелен проект. Той допълва Проекта за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, подкрепян и финансиран от Световната банка, в който участници са Република България и Република Румъния.
Изпълнението на проекта е свързано с развитието на транспортен коридор № 4 в участъка Видин - Калафат, както и подобряването на граничните връзки между България и Румъния.
Основните цели, които се поставят в проекта са насочени към:
- повишаване пропускателната способност на ГКПП – Видин – Калафат – фериботи посредством намаляване престоя на транспортните средства, чакащи гранична обработка и натоварване;
- намаляване на транспортните разходи.
Постигането на тези цели ще се осъществи чрез реформи на процедурите за обработка на двата гранични пункта, обслужващи фериботната линия и чрез финансиране на строителни работи, оборудване и консултантски услуги.
Безвъзмездната помощ за Република България и за Румъния е в размер на 800 хил. щ. д. – по 400 хил. за всяка от страните, и се отпуска за срок от една година. Средствата ще бъдат администрирани от Световната банка и изразходването им ще следва стандартните процедури на банката. Споразумението за безвъзмездна помощ между България и Международната банка за възстановяване и развитие по проекта за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи е подписано на 21 януари 2003 г. в София.
В хода на дискусията бе подчертано, че проектът и неговата реализация ще спомогнат за улесняване на търговията и транспорта в района, а в по-голям мащаб и улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 12 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, под № 302-02-15, внесен от Министерския съвет на 11 март 2003 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще бъде представен от господин Илчев.
Заповядайте, господин Илчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“На редовно заседание, проведено на 13 март 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното
СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 януари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по законопроекта за ратификация.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с вносител Министерският съвет.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при ГКПП – Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение законопроектът за ратифициране на Споразумението да бъде гласуван и на второ четене в настоящото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ
(Проект за подобряване на преминаването при граничния
контролно-пропускателен пункт Видин – Калафат –
фериботи) между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Споразумението за безвъзмездна помощ (Проект за подобряване на преминаването при граничния контролно-пропускателен пункт Видин – Калафат – фериботи) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 януари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ е приет.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: Валери Апостолов – зам.-министър на труда и социалната политика, и Пламен Добрев – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Моля господата да заемат своите места.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Искров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

“ДОКЛАД
по законопроект № 302-02-14 от 11 март 2003 г. за
ратифициране на Заемното споразумение (Проект за
социални инвестиции и насърчаване на заетостта)
между Република България и Международната банка
за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 март 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 29 януари 2003 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика Радослав Бозаджиев и Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
С Решение от 5 декември 2002 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 10.12.2002 г.) Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да сключи заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на равностойността на 50 млн. щатски долара в евро за подкрепа на дейността по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.
В изпълнение на посоченото решение на 29 януари 2003 г. в София е подписано Споразумение за заем в размер на 50,8 млн. евро в подкрепа на проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.
Съгласно Приложение 2 към Споразумението целите на Проекта са да се подобрят съществуващите услуги за социална защита и се повиши жизненият стандарт на бедните и безработни лица и на избрани общности в неблагоприятно положение.
Проектът се състои от следните части, които подлежат на периодични модификации след съгласуване между банката и Заемополучателя:
Част А: Инициатива за развитие на общинска инфраструктура.
Тази част включва предоставянето на техническа помощ, стоки, обучение и отпускане на малки дарения за изпълнението на общностни и общински подпроекти на основата на участие с цел да се подобри предоставянето на социални и икономически услуги за населението в бедните райони и развие социалния капитал, социалното съзнание и институционален капацитет на бедните общности и местните власти.
Част Б: Българска инициатива за активни мерки на пазара на труда.
Тук се предвиждат инициативи за предоставяне на техническа помощ и стоки за подпомагане на безработни лица в бедни общности, които да се включат отново в пазара на труда чрез развитието и използването на информационна система за пазара на труда и предоставяне на активни услуги за заетост на безработни лица в бедни общности, които услуги се предоставят посредством бюрата по труда на цялата територия на страната.
Част В: Управление на проекта.
В тази част се включва предоставянето на стоки и техническа помощ, включително финансиране на одиторски услуги за Проекта, както и финансиране на присъщите разходи за дейността на Социално-инвестиционния фонд по отношение изпълнението, оценката и мониторинга на Проекта.
Банката отпуска на Заемополучателя сума от 50 млн. 800 хил. евро.
Сумата на заема се разпределя за следните видове разходи:
Категории разходи:
1. Стоки – 450 хил. евро.
2. Консултантски услуги, одити и обучение – 1 млн. 800 хил. евро.
3. Малки дарения по Част А на проекта – 37 млн. евро.
4. Активни услуги за заетост по Част Б на проекта – 10 млн. 300 хил. евро.
5. Присъщи оперативни разходи – 270 хил. евро.
6. Първоначална такса – 508 хил. евро.
7. Неразпределени – 472 хил. евро.
Всичко – 50 млн. 800 хил. евро.
Заемополучателят заплаща на банката първоначална такса от 508 хил. евро, което е 1 процент от сумата на заема.
Заемополучателят периодично ще заплаща на банката такса-ангажимент, възлизаща на три четвърти от 1 процент годишно от неизтеглената сума от главницата по Заема.
Заемополучателят периодично ще заплаща лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по Заема, като процентът за всеки лихвен период е равен на основния LIBOR плюс общия спред на LIBOR.
Лихвата и другите такси са платими на полугодие на вноски на 15 юни и 15 декември всяка година.
Заемополучателят издължава главницата по Заема в съответствие с погасителния план, представен в Приложение 3 на Споразумението.
Изплащането на главницата започва на 15 юни 2007 г. и завършва на 15 декември 2019 г.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 14 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 50,8 млн. евро, подписано на 29 януари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов да представи доклада на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Заемното споразумение
(Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта)
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от
Министерския съвет на 11 март 2003 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 март 2003 г., разгледа и обсъди законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Деян Иванов – началник отдел “Финансово-административен” в Социално-инвестиционния фонд, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
Със свое решение (обн. в ДВ, бр. 115 от 10.12.2002 г.) Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да сключи от името на Република България Заемно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие в подкрепа на дейността по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.
С Решение № 143 от 7 март 2003 г. Министерският съвет е одобрил Заемното споразумение.
Проектът ще се изпълнява от Социално-инвестиционния фонд и съдейства за разгръщане на нови социални възможности. Средствата ще финансират новата стратегия за активна социална политика, в основата на която е диференцираният подход към различните социални групи, децентрализация на социалните услуги и повишаване на тяхната ефективност и качество.
Мерките са разработени да подпомогнат уязвимите общности, където хората живеят в условия на бедност, за излизането им от това положение. Инициативата за развитие и подпомагане на общностите ще осигурява пряко финансиране в определени размери на малки инфраструктурни проекти (до 80 хил. щатски долара всеки) и на комплексни общински проекти (до 200 хил. щатски долара всеки). Предвижда се финансова подкрепа на около 300-400 общински инициативи под формата на безвъзмездна помощ с минимално финансово участие на ползвателите.

Проектът "Социални инвестиции и насърчаване на заетостта" ще допринесе за укрепване системата за социална защита с цел намаляване на бедността и повишаване социалния статус на групите в неравностойно положение. Инициативата за активен пазар на труда ще намали бедността чрез подкрепа на общностите в неравностойно положение за получаване на допълнителен ресурс към услугите за активни мерки на пазара на труда. Общинските служби по заетостта ще реализират услуги за заетост, преквалификация, подпомагане на дребния бизнес във взаимодействие с неправителствени организации, частни фирми, организации на работодателите и на работници. Предвижда се около 25 хил. търсещи работа да получат такива услуги, като с това ще се повиши тяхната конкурентоспособност на пазара на труда.
Предвижданите дейности ще допринесат и за подобряване на взаимодействието между правителството, органите на местното самоуправление и организациите на гражданското общество. Ще се повишат възможностите на местните общности за разработване и реализиране на проекти по международни програми с външно финансиране, предприемане на инициативи от нов тип за подобряване на социалните условия на живот в общините с ограничен финансов ресурс.
След проведено гласуване и резултати "за" – 20 гласа, "против" и "въздържали се" – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 11 март 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
И накрая – докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Има думата председателят на комисията Станимир Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"На редовно заседание, проведено на 13 март 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното
С Т А Н О В И Щ Е:
Приема за основателни мотивите на правителството. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 29 януари 2003 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, след като изслушахме докладите на трите комисии, може би е добре да чуем, ако има желание, разбира се, и представител на вносителя – Министерският съвет.
Заповядайте, господин заместник-министър. По-смело вдигайте ръка, тъй като става въпрос за 50 млн. 800 хил. евро. Все пак, добре е да чуем от трибуната на парламента становището на вносителя.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представено е на вашето внимание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 да подкрепите, като ратифицирате със закон Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, един проект на стойност 50,8 млн. евро. Този заем ще бъде използван във връзка и съобразно новата политика в сферата на социалната политика, а именно диференциран подход към различните социални групи, активна социална политика, децентрализация на социалните услуги и повишаване на тяхното качество. Бенефициенти на този проект ще бъдат хората в тежко състояние, трайно безработните и етническите малцинства в отделни региони, които са с висока степен на безработица и нисък жизнен стандарт.
Проектът ще съдейства и за подобряване и на социалните условия за живот в тези бедни общности, като ще допринесе за укрепване на системата за социална защита, а така също ще подкрепи и предприемачеството.
Изразявам позицията на вносителя, като ви приканвам да подкрепите това Заемно споразумение, като го ратифицирате със закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта за ратификация на Заемното споразумение.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Пирински, имате думата, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, несъмнено целите и мотивите, заложени в този заем и програмите, които той предвижда, са нужни на обществото, безспорни като замисъл и необходимост и не предизвикват някакви принципни смущения. Въпросите, които бих искал да поставя и отправя към вносителите, са свързани с механизмите и гаранциите за реално постигане на тези цели – как на практика ще се управляват тези средства и какъв контрол ще бъде приложен – финансов, държавен, за да не се допуснат злоупотреби със средствата?
Господин председателю, както е описано и в докладите на комисиите, става дума за две групи основни мероприятия. Едните са развитие на самия капацитет на общините да подпомагат хората със затруднен социален статус, както е тази малко витиевата фраза, тоест наистина изпадналите в тежка криза слоеве от населението. Другата група мероприятия са свързани с директно подпомагане на такива хора, казва се, че 25 хил. души ще бъдат директно бенефициенти на помощ и съдействие по линия на тези фондове. Споменава се, че около 300 – 400 проекта ще бъдат финансирани за увеличаване на капацитета на самите общини да провеждат такава активна социална политика.
Казва се, че заемът ще бъде управляван от Социално- инвестиционния фонд; заявява се, че мероприятията ще бъдат реализирани от общинските служби по заетостта; заявява се, че това ще стане във взаимодействие с широк спектър граждански, неправителствени организации.
Тук първият въпрос, който възниква, господин председателю, е до каква степен съществува сега работеща система на взаимовръзка и механизъм между тези различни участници в процеса на усвояване и насочване на средствата, има ли изградени договорни отношения, има ли създаден капацитет, който да помогне на общините и общинските служби на практика да се възползват от тези средства по начина, по който те са разписани в Заемното споразумение, още повече, че става дума за общините в най-тежко положение? Знаем до каква степен управлението в тези общини е ограничено или направо смачкано от липсата на всякакви средства. И не на последно място трябва да имаме предвид и това, че в момента общините и сдружението им поставят пред правителството много остро въпроса за десетките, стотиците милиони лева, неразплатени разходи на тези общини, които пряко се отразяват върху тяхната способност да функционират пълноценно.
От тази гледна точка, господин председателю, тази разбивка, която е дадена в самия заем и възпроизведена в доклада на комисията, който господин Искров прочете, до каква степен ще бъде усвоявана така, както е замислена? Казва се, че ще бъдат предоставени консултантски услуги, одити и обучение за 1 млн. 800 хил. евро. В миналото сме се натъквали, за съжаление, на не един случай, където под формата на консултации и други такива дейности на практика ефектът за страната ни е бил минимален, да не кажем отрицателен, докато за отделни частни интереси той е бил повече от положителен.



Имаме една такава рубрика, господин Лютфи, в т. 3 “Малки дарения по част А”, тоест проектите за общини са ни повече, ни по-малко 31 млн. евро. Това са очевидно средствата за тези 300 – 400 проекта. Отново каква част и как ще бъде усвоявана, какви евентуално поддоставки от български доставчици ще се търсят да се реализират тези проекти и в крайна сметка ще се стигне ли до това повишаване на капацитета на общините да провеждат такава доста специализирана и сложна политика, каквато е заложена пак с едни фрази, които малко биха могли да бъдат облекчени – “изграждането на социалния капитал”, “социалното съзнание”, “развитието на съзнанието на населението”, “институционалния капацитет на бедните общности”.
Тези, които предлагат този заем, ще спечелят, ако говорят с малко по-прости фрази и кажат колко ромски общности, да речем, колко общности на концентрирана безработица, в кои общини с 50, 70, 80% безработни ще бъдат подпомогнати конкретно.
Така че, първо, все пак бих помолил вносителите да не се ограничат в своята мотивировка с това, че целите са благородни и по принцип има такава необходимост, а да се постараят да ни убедят, че Социално-инвестиционният фонд, който пристъпва към своята ефективна работа, е в състояние, във взаимодействие с всички други звена на държавното управление и неправителствения сектор да осигурят реализацията на този заем, така както той е замислен.
И вторият ми въпрос - към Министерството на финансите, е все пак как ще се контролира реализацията на този заем? Това не са един-два проекта, които са централизирани, които са много видими. Става дума за стотици отделни проекти, за десетки хиляди индивидуални бенефициенти. Коя е системата на Държавния финансов контрол, която ще ни гарантира наистина приоритетното, целево и ефективно усвояване на тези ресурси.
Господин председателю, смятам, че, по тази тема - намаляване на бедността и социалната изолация, Народното събрание е длъжно не само да ратифицира с отворени очи този заем, но и периодично да контролира неговото изпълнение. Смятам, че и колегите от Коалиция за България, и другите в Комисията по бюджет и финанси, ще се постараем да упражним такъв контрол и по парламентарна линия. Но сега бих предложил да чуем допълнително представители на вносителите във връзка с въпросите, които поставих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, господин Пирински.
Наистина доста сериозни и основателни идеи развихте във Вашето изказване.
Желае ли някой от вносителите да откликне на апела на народния представител Георги Пирински?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина основателни са въпросите, които зададе господин Пирински и са свързани с много важна част от заема, а именно управлението и контрола на средствата, тъй като става въпрос за много средства.
Искам да кажа, че този заем е предхождан от съществуващ проект, който е вървял и е продължил до 2001 г., това е Регионалният инвестиционен фонд и именно в него, когато е гласуван и е работил предишния пилотен проект, са били утвърдени механизмите, показателите за контрол и мониторинг, които са уточнени и съгласувани със Световната банка и съответно ще бъдат проследявани от Световната банка, като е създаден управляващ комитет, в който влизат представители на Световната банка, на работодателите, на правителството и на синдикатите.
Разбира се, остро стои въпросът с одита. В Заемното споразумение има предвидени средства за осъществяване на независим одит. По отношение на средствата, които са заложени в проект, именно тези 37 млн., като това е основната част от заема, са насочени за ползване от общините.
Искам да подчертая, че относно въпроса за изграждането на капацитет в общините, такъв беше изграден с Регионалния инвестиционен фонд и всъщност това е продължение на този изграден капацитет. Имаме заложени средства в Заемното споразумение за развиване на техническа помощ за доизграждането на такъв капацитет в общините.
С няколко думи по отношение на управлението и контрола, това е, което мога да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратификациране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратификация.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е приет на първо четене.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедурен въпрос. Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 67, ал. 2 от правилника правя процедурно предложение да гласуваме законопроекта за ратификация на Заемното споразумение и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за преминаване към второ четене на това заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“Закон
за ратифициране на Заемното споразумение
(Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта)
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие.
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 29 януари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Пирински, имате думата. Намираме се на второ четене на законопроекта. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви. Да, действително там се намираме, господин председателю – на второ четене на законопроекта.
Такъв е процедурният ред на нашата работа, че в хода на първото четене няма възможност човек да се изкаже втори път, така че не можах да взема отношение по допълнителната информация, предложена от господин Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега бих добавил следното, господин председателю. Все още за мен стоят сериозно недоизяснени въпросите за ефективното усвояване и особено за одита. Както спомена и заместник-министърът в своето изказване, този въпрос по неговите думи стои открит.
Ето защо моето предложение е Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите да отделят допълнително внимание. Би било добре да внесат в Комисията по бюджет и финанси един допълнителен доклад за това как предвиждат да се реализира тази трета част на заема, а именно – управлението на проекта, където става дума за стоките и техническата помощ, и за одиторските услуги, свързани с проекта.
Разбира се, да преценят не е ли необходим един сериозен и критичен анализ от изпълнението на предходния заем, за който спомена господин Апостолов – за Регионалния инвестиционен фонд. Той говори отново предимно за това какво предвижда това предходно споразумение, а не какво всъщност е реализирано от него. Когато посещавате много общини и общински администрации, с невъоръжено око се вижда, че те не са нито достатъчно добре технически оборудвани за ефективно усвояване на средствата, нито разполагат с онзи персонал, който е необходим за такава дейност. Така че стои въпросът до каква степен Регионалният фонд е създал тази база, за която говореше господин Апостолов, чрез която да се усвоят тези средства.
Разбира се, отново предлагам и на колегите от Комисията по бюджет и финанси, и на колегите от Комисията по труда и социалната политика, а може би също и на колегите от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да включат в своите предстоящи заседания и точка за разглеждане на хода на реализацията на този заем, който днес ратифицираме, защото, пак повтарям, той възможно най-близко се допира до най-болезнените точки на обществото. Тук не можем да си позволим да подходим формално или служебно.
Аз ще гласувам и на второ четене "за" приемането на законопроекта, но ми се струва, че държавната администрация и ние имаме да свършим много работа, за да се получи реален ефект от него така, както е замислен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други народни представители или представители на Министерския съвет, които желаят да вземат думата по законопроекта, предложен на второ четене?
Въпросът за контрола и одита, за разходването на тези средства наистина е много важен – както парламентарният контрол, така и мисля, че господин Пирински е прав – за изострянето на контрола от страна на ведомствата - Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, господин Пирински! Допълнителна информация относно контрола. Самият проект предвижда извън рамките на стандартния контрол, който се осъществява от Сметната палата и от държавния вътрешен финансов контрол, всеки шест месеца да бъдат извършвани редовни одити от страна на мисии на Световната банка.
Освен това, както спомена господин Апостолов, са предвидени средства за наемане и извършване на независим външен одит, като външните одитори ще бъдат избрани по процедурите на Световната банка.
В самия договор е предвидено и е одобрена процедура, предвидена в правилника, според която Управителният комитет също да извършва одит върху средствата и ефективността им при изразходването. Още повече, че както каза господин Апостолов, има предвидени показатели за мониторинг и контрол на действията и ефективността на проектите, които ще бъдат финансирани със средства от този проект.
Бих добавил само, че целите на заема предвиждат именно повишаване капацитета на общините, така че ние се опитваме чрез тези средства да повишим този капацитет. Очакваме за в бъдеще общините да сътрудничат с централната власт много по-добре и да имат възможност да финансират тези политики много по-ефективно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дацов.
Има ли други изказвания по законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Чухме текста на член единствен, така както беше докладван от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте за този законопроект.
Гласували 123 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 5.
Законът за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет, е приет на второ четене.

Преминаваме към точка трета от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВО.
Има постъпило предложение до председателя на Народното събрание господин Огнян Герджиков:
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за промяна в състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите."
Предлага се следното проекторешение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на
Комисията по жалбите и петициите на гражданите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4, и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Борислав Славчев Борисов като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите."
Има ли изказвания по това проекторешение?
Заповядайте, господин Корнезов. Вие сте председател на тази комисия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
От тази трибуна искам да благодаря на колегата Борислав Борисов за неговата дейност и работа в нашата комисия. Той е един от най-редовните и активни членове на комисията. Предполагам, че не е негово желание да напусне нашата комисия, но вероятно така се налага.
Обръщам се към ръководството на Парламентарната група на НДСВ. Той ще бъде освободен от тази Комисия по жалбите и петициите на гражданите и след минути ще го изберем за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Така са решили, нормално, естествено е. Но е естествено на мястото на господин Борисов в Комисията по жалбите и петициите на гражданите някой друг колега да го замести.
Освен това от тази трибуна бих искал също да се обърна към ръководството на Парламентарната група на НДСВ. Явно се налагат и други размествания, тъй като колеги народни представители от НДСВ са в три комисии, не могат да присъстват на заседания и това много затруднява функционирането на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Затова използвам случая да се обърна към тях, ако може другата седмица да се попълни Комисията по жалбите и петициите на гражданите, както, разбира се, и останалите комисии, за да може да работят и функционират нормално.
Да пожелаем на господин Борисов успех и в новата комисия! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Имате думата, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да уведомя вас, както и господин Корнезов, че по желание на колегата Борисов, той предпочита да бъде в Комисията по местно самоуправление, а не може да бъде в повече от две комисии. Затова той напуска Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Вие сте прав, господин Корнезов, че ние трябва да попълним състава на всички комисии. Всъщност тук има вече проблем с новата парламентарна група НИЕ, които също имат право да участват. В момента сме в процес на преговори и на уточнения. Аз също се надявам другата седмица да можем окончателно да решим въпроса с комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване проекторешението за освобождаването на Борислав Борисов като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Моля да гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 110, против и въздържали се 2.
Решението е прието – народният представител Борислав Славчев Борисов е освободен от Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Има предложение от председателя на Парламентарната група Национално движение Симеон Втори господин Пламен Панайотов, което гласи:
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за избиране на член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство."
Проектът за решение гласи:

"Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Борислав Славчев Борисов за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство."
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по това проекторешение? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекторешението за избиране на Борислав Борисов за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Моля да гласувате.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Решението за избиране на Борислав Славчев Борисов за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство е прието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Д О К Л А Д

по законопроект № 202-01-62 от 18.09.2002 г.за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет;
по законопроект № 254-01-78 от 24 септември 2002 г. за изменение и допълнение на същия закон, внесен от Константин Пенчев.
по законопроект № 254-01-79 от 24 септември 2002 г. за изменение и допълнение на същия закон, внесен от Несрин Узун и Юнал Тасим.
по законопроект № 254-01-85 от 7 октомври 2002 г. за изменение и допълнение на същия закон, внесен от Валери Димитров и Константин Пенчев за второ четене.
На извънредните заседания, проведени на 12 и 13 декември 2002 г. с участието на представители на вносителите, Комисията по икономическата политика обсъди общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, постъпилите писмени предложения на народните представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния "Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – заглавието на вносителя, което се подкрепя от комисията.
Моля да гласувате. Гласуваме заглавието на закона.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието на второ четене.
За процедура има думата проф. Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Има сериозно смущение в част от депутатите по това, което започваме да правим. Започваме да гледаме поправки в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, когато е известна съдбата на този закон. Затова, ако може, вносителите да дадат предварително обяснение. Имаме изменение на ситуацията в сравнение с преди месец-два. Каква е правната и друга логика сега да гледаме тези поправки при положение, че по повод на закона и негови важни текстове, по повод на съдържанието и бих казал даже същността на закона, имаме три молби в Конституционния съд. Какво прави вносителят при това положение? Още неполучили яснота по една част от правната материя, ние започваме да правим паралелно поправки по друга.
Нищо лошо не бих искал да кажа, просто дайте, за да не работим на празни обороти, да чуем и вносителя, и част от юристите, икономистите да кажат редно ли е това да стане на днешното заседание или трябва просто да се изчака? Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Петков. Вие се обръщате всъщност към петимата вносители, нали?
Какво мисли по това процедурно предложение, което е доста важно, председателят на комисията?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз правя обратно процедурно предложение – да продължим с гледането на закона, тъй като тук, в този консолидиран законопроект, уважаеми колеги, има много подобрения на Закона за приватизацията, които бяха обсъдени и приети, бих казал, дори консенсусно, с представителите на различни политически сили. Не става въпрос за атакуваната част от Закона за приватизация и следприватизационен контрол пред Конституционния съд. Тук става дума за съвсем други неща.
Искам да обърна внимание на това, че не е атакуван целият закон, атакувана е просто част от него, която се смята, по мнението на вносителите на това искане, за противоконституционна, но не и целият закон! Така че ние тук трябва да приемем предложения, които са напълно, бих казал, наложителни, например, удължаването срока за действие на инвестиционните бонове; уреждане финансирането на Агенцията за следприватизационен контрол, за да може тя да осъществява ефективно своите функции; решаването на съдбата на даденото по развалени от Агенцията за следприватизационен контрол приватизационни сделки – един изключително важен въпрос. С други думи това са чисто практически проблеми, които с този закон се прави опит да бъдат решени и те нямат отношение към делата в Конституционния съд. Затова този закон трябва да бъде приет.
Още повече, че тук става дума и за това да бъде ясно очертано неговото приложно поле по отношение на приватизацията на банки, така че нека да продължим с гледането на закона. Той няма, повтарям, в 90% от неговите текстове няма отношение към делата в Конституционния съд.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но, 10% имат отношение!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тези 10%, уважаеми господин Корнезов, няма да ги гласуваме… (Шум и реплики в залата.)
Един момент! Нека да спорим тук, в залата. Това са вече стари текстове от гледна точка на тези промени, които бяха направени и които бяха обнародвани. Но другите промени са много важни, за да може просто да върви безпрепятствено процеса на приватизацията и най-вече Агенцията за следприватизационен контрол да си върши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това беше, доколкото разбирам, обяснение, което дадохте. Сега би следвало да продължим по четенето на законопроекта. (Шум и реплики в залата.)
Добре, сега предстои гласуване. Разбрах, благодаря ви.
Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте направеното процедурно предложение за отлагане разглеждането на този законопроект.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 63, против 77, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Корнезов, имате процедурно предложение вероятно?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване.
Колеги, Конституционният съд ще се произнесе, както вече знаете, на 3 април, т.е. след две седмици и ако Конституционният съд обяви една цяла глава за противоконституционна, разбирате, че се получава един вакуум в целия закон. И това има отношение и към това, което разглеждаме.
Този основен закон за приватизацията го приехме преди по-малко от една година. След това го допълняхме, изменяхме, кърпихме, кърпихме… Разумът – и политически, и юридически – е да се изчака решението на Конституционния съд и тогава да видим какво ще правим с този основен закон за приватизация. Иначе, сега ще го приемем, утре пак ще трябва най-вероятно да го променяме и допълваме.
Няма значение, господин Димитров, дали 10% от този законопроект имат връзка с конституционните дела. И половин процент да има, трябва да изчакаме. Това просто го изисква правната логика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има процедурно предложение за прегласуване на предложението за отлагане.
Моля, гласувайте отново предложението за отлагане разглеждането на този законопроект.
Гласували 173 народни представители: за 90, против 82, въздържал се 1.
Приема се.
Това означава, че разглеждането на законопроекта се отлага.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам прегласуване! (Оживление в залата, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, не може! Тази възможност не е позволена.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Искам да поканя председателя на комисията проф. Асен Дурмишев да представи доклада на второ четене.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание!
Използвам случая, че съм на катедрата, за да Ви поздравя с Вашия рожден ден и да Ви пожелая здраве и дръзновение във Вашата дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря!
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Предлагам да гласуваме в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката господин Герджиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, има предложение за допускане на заместник-министър в пленарната зала. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Господин Дурмишев, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание за второ гласуване следния: “Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на закона има ли някакви възражения? Не виждам.
Моля ви, гласувайте наименованието на този закон.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 1 има направено предложение от народните представители Иван Иванов и Димитър Камбуров, което комисията е подкрепила по т. 1 и не е подкрепила предложението по т. 2 – “В чл. 24, ал. 4 след думата “задължителната” се добавят думите “и задължително избираемата”, а в края на текста се добавят думите “на училището”.”
Комисията предлага следния окончателен текст за § 1:
“§ 1. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 3, 4 и 5:
“(3) Държавният зрелостен изпит по български език и литература се провежда в два равностойни изпитни варианта по учебно-изпитни програми, разработени върху учебното съдържание, изучавано в задължителната подготовка съгласно учебния план. Учениците полагат държавния зрелостен изпит само по избрания от тях изпитен вариант."
По ал. 4 - комисията е направила допълнение към доклада, което е заведено в Деловодството на Народното събрание под № 353-09-6 от 13 март 2003 г., по § 1, т. 1 за нова окончателна редакция на ал. 4, а именно:
“(4) Вторият държавен зрелостен изпит се провежда по учебно-изпитни програми, разработени върху учебното съдържание, изучавано в задължителната подготовка по учебния план съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.”
“(5) Учебно-изпитните програми по ал. 3 и 4 се приемат с наредба на министъра на образованието и науката, а за училищата, които се финансират чрез бюджета на друго министерство или ведомство – след съгласуване със съответния министър или ръководител на ведомството.”
2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 6, 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, желае ли някой думата по § 1?
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Идеята за обща матура в края на средното образование беше замислена и въведена със Закона за народната просвета от юли 1999 г. Основните цели, които предлагаше решаването и реализирането на тази идея, бяха: създаването на всеобщата матура да гарантира чрез общ критерий в оценката на учениците равностойност на дипломите в страната, издавани от различните училища в регионите й. Фактически такава равностойност съществува и сега, но тя е само юридически защитена.
Втората цел, която си поставяше промяната в Закона за народната просвета и създаването на всеобща матура в средното образование, беше безспорно отпадането на приемните изпити в университетите в страната, като финалният изпит в средното образование в случая е като вход за висшето образование в университетите на страната.
В края на краищата всъщност, ако има някаква европейска връзка с цялата тази история с дипломите, това беше фактът, както във всички страни от Европейската общност, отпадането на приемните изпити и създаване на правило дипломите за завършено средно образование да послужат като вход за университетите в страната.
Ние с моя колега доц. Иванов предложихме две промени в чл. 24, касаещи § 3 и § 4. И докато § 3 има предимно редакционен характер и беше приет от комисията, в § 4 ние предлагаме по отношение на втория държавен зрелостен изпит да се замени задължителната подготовка съгласно учебния план със задължително избираема. В края на текста се добавя и думата “училището”.
Какви са нашите мотиви? Известно е, че в учебния план задължителната подготовка по предмети се осъществява основно в първите две години от горния курс на обучение. Това са 9 и 10 клас. В 11 клас задължителната подготовка по предметите рязко намалява и тя е само символична в последния клас на горния курс. При това положение се създава един вакуум в подготовката на учениците и, естествено, при явяването им в крайна сметка на матурата в последния клас подготовката няма тази систематичност в изложението.
Никоя уважаваща себе си държава, според мен, не би могла да си позволи да подготвя специалисти с университетско образование, за чийто прием е достатъчна само определен тип подготовка в рамките на средното образование.
Вторият аргумент, който поставяме. Безспорно е, че вторият матуритетен изпит е изключително индивидуален – по преценка, по желание и интереси на кандидата. За право той е история, за медицина е биология, за техническите специалности е математика и т.н. Още повече, че в излезлия Правилник за приложение на Закона за народната просвета в края на февруари т.г. четем в чл. 98 на § 3: “Задължително избираемата подготовка осигурява усвояването на знания и умения на по-високо равнище по учебните предмети от културно-образователните области съобразно интересите и индивидуалните възможности на ученика”. Това е съществено.
И завършвам с четвъртия аргумент, че след малко ние ще приемем едно изменение в закона – в дипломата за средно образование да се вписват като оценки за зрелостен изпит за тази година на випускниците средноаритметичната оценка на годишните оценки по български език и литература и вторият, безспорно, изпит от зрелостния. Фактически в тази програма и в тази оценка влизат и задължително избираемите изпити от 9, 10, 11 и 12 клас.
В заключение мога да кажа безспорно, че очакванията и страхът, че успехът от всеобщата матура ще бъде по-нисък от успеха, постиган според сегашната система, вече тласкат експертите на Министерството на образованието и науката да изберат такава форма и степен на трудност на всеобщата матура, та всички ученици да могат да се справят с нея. Така или иначе за мен един изпит, който не дава обективна оценка на знанията и който само ще повтори сегашното разпределение на оценките, просто няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камбуров.
За изказване по § 1 - заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Извинявам се на колегите, не чух началото на изложението на проф. Камбуров, но ми позволете и аз да изразя становище и не само свое.
Изключително много уважавам авторитета на проф. Камбуров като преподавател във висше училище и специалист в областта на висшето образование, но философията на всички тези промени, които ние сега обсъждаме, беше заложена на основата на два принципа – равнопоставеност на всички ученици и равнопоставеност на зрелостните изпити. Освен това, ако колегите си спомнят, при обсъждането на първо гласуване аз казах, че нито едно висше училище – и имаме становище в комисията от заместник-министър Герджиков с ресор “висше образование” – нито едно висше училище не провежда своите конкурсни изпити върху учебно съдържание от задължително избираема подготовка.

Всичко това, което казвате, проф. Камбуров, е идеално, но ние нямаме готовност за такъв начин на провеждане на държавните зрелостни изпити. Нека да следваме тези принципи, които сме заложили във философията на този законопроект, нека се оптимизират всички подзаконови актове и може би до няколко години ще се стигне до такова ниво, че нито един академичен съвет няма да има притеснения да зачита резултатите от държавните зрелостни изпити като вход във ВУЗ.
Аз съм съгласна с това, че е по избор, но нека да следваме равнопоставеността. Вие се позовавате на това, че задължителната подготовка като обем учебно съдържание е заложена в учебния план само в първите две години от гимназиалния курс. Аз тук бих ви посочила училище, където това не е така. На територията на един град има няколко училища, където обемът учебно време дори в рамките на задължително избираемата подготовка е много различен. Как можем да определим едни общи критерии, едни стандарти, с които ние чрез показаните резултати от държавните зрелостни изпити да сме спокойни, че сме уеднаквили и знаем, че зрелостникът е на това ниво, завършвайки своето средно образование?
Така че аз моля колегите, на този етап в нашето средно образование нямаме готовност и нека и вторият държавен зрелостен изпит да се осъществява върху учебното съдържание от задължителната подготовка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Гроздилова.
За реплика има думата проф. Камбуров. Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо Гроздилова, опасенията на господин Иванов и моите са, че в най-реномираните университети на страната извънредно трудно бихме могли да приемем този вариант. Това създава много предпоставки за размисъл. Защото обикновено при този вариант за прием въз основа на равнопоставеността на дипломите, който съществува сега, ще приемат само слабите университети, които нямат кандидати. Даже ще има и факултети от университети, които нямат кандидати, които ще го приемат, но не и университетът като цяло.
И когато решаваме такива важни въпроси за образованието, за здравеопазването, аз ще ви цитирам една латинска сентенция: “Quidguid agis, prudenter agas et respice finem”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Госпожо Гроздилова, заповядайте, имате право на дуплика.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Длъжна съм да припомня отново на колегите факта, който изложих на колегите при обсъждането за първо гласуване. Професор Камбуров от камбанарията на управленец във висшите училища сигурно има сериозно основание, но проблемът, колеги, е заложен в изработването на учебния план 1999-2000 г., когато при определянето на общообразователния минимум в Закона за степен на образование и общообразователен минимум и учебен план са заложени минимален брой часове със задължителна подготовка, които часове определят общообразователния минимум с оглед уеднаквяване. Защо? Защото има условие в професионалните училища 50:50 общообразователна и техническа подготовка. Оттам е дошъл големият проблем. И ако си спомняте, проф. Камбуров, господин Иванов си призна това, макар и неофициално.
Когато аз казах да се преработят подзаконовите актове, цялата нормативна уредба по този проблем, преди всичко имах предвид съвсем скоро да се промени учебният план съобразно действащите текстове на Закона за степен на образование така, че да се оптимизира учебното съдържание от задължителната подготовка. И тогава тези притеснения във висшите училища няма да ги има, но ще се запази равнопоставеността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
За изказване има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Определено считам, че няма правилна позиция, която човек може да подкрепи с чиста съвест. И в двата подхода има слабости – втори зрелостен изпит на базата само на задължителната подготовка и предложението на колегите Камбуров и Иванов да включва и учебното съдържание на избираемата подготовка. При това положение ние ще изберем не правилното решение, а определено считам, че ще изберем едно преходно решение и това ще бъде изборът на по-малкото зло.
Истина е, че има редица ректори на висши училища, академически среди, които категорично настояват вторият зрелостен изпит да включва и обема съдържание на избираемата подготовка и изтъкват много простички и валидни аргументи, че по определени предмети обемът на задължителната подготовка като хорариум не е достатъчен и не прави възможно приемането на оценката от държавния зрелостен изпит като основание за вход във висшите училища. Това трябва да го отчитаме.
Въпреки тези съображения, именно защото слушах много внимателно госпожа Гроздилова, поради известни несъответствия и в учебните планове струва ми се, че нямаме готовност да подкрепим на този етап по-правилното решение, което предлагат колегите Камбуров и Иванов.
Аз с огромно неудоволствие ще подкрепя текста на вносителя с ясното съзнание обаче, че това е едно преходно решение. И нека да се чуе от другите политически сили, че ще имаме волята, след като си свършим работата по всички законови и подзаконови нормативни актове, които уреждат тази материя, след време – и нека това не бъде много далеч - ние да се спрем на по-правилното решение според мен, това е и перспективата, вторият зрелостен изпит да включва и обема съдържание по избираемата подготовка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
За изказване има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Въпросът, който обсъждаме, е действително изключително важен, защото от решението, което ще вземе пленарната зала днес, зависи с каква подготовка ще излязат учениците от средното училище и заедно с това какъв ще бъде контролът върху тяхната подготовка. Ние с моя уважаван колега проф. Камбуров внесохме предложение, което се базираше на следните основни аргументи.
Преди всичко, защитавайки тезата, че по втория избираем предмет зрелостният изпит трябва да включва както задължителната, така и задължително избираемата подготовка, изхождаме от следните аргументи. Първо, както задължителната, така и задължително избираемата подготовка, влизат в задължителния хорариум на обучение на учениците в гимназиалния клас. В случай че ние откажем задължително избираемата подготовка да бъде включена в учебно-изпитните програми за втори избираем предмет, това, първо, се минимизира българското средно образование. Защото по същество ще обезсмисли задължително избираемата подготовка, ще бъдат демотивирани и преподавателите, защото реално техният труд и дадените от тях знания на студентите не подлежат на никакъв контрол.
На второ място, ще демотивира самите ученици, защото по същество само върху задължителната подготовка те ще имат форма на контрол и необходимост от определено оценяване с оглед на продължаване на тяхното образование.
На трето място, задължителната подготовка ще се превърне в единствената цел на българското средно образование, защото това ще бъде нивото, откъдето ще завършват нашите гимназисти и съответно ще кандидатстват за висшето си образование.
Едновременно с това, когато говорим за държавния зрелостен изпит, задължителното явяване на него само върху задължителната подготовка де факто означава, че учениците ще полагат зрелостен изпит само върху учебното съдържание от 9 и 10 клас. Аз не говоря за няколко учебни предмета, които се изучават в 11 и 12 клас също като задължителна подготовка, преди всичко български език и литература, философия, математика, физическа култура и спорт, аз говоря за цялото онова разнообразие, спектър от учебни дисциплини, които учениците изучават. Това са химия, физика, биология, история, география, по които задължителната подготовка реално завършва в 10 клас. И тъй като в залата има хора, които са не само университетски преподаватели, но са хора с много важни функции в българското общество и българското образование, аз ще си позволя да ви кажа какво означава приемането на този текст де факто. Постарах се да видя по математика какво няма да се полага като зрелостен изпит, ако отпадне задължително избираемата подготовка. От геометрията отпада стереометрията, отпадат всички пространствени тела, призми, конус, пирамиди, кълба – всичко, което задължително участва почти винаги. И аз ще направя справка в последните 50 години, те са присъствали в приемните изпити на техническите университети и на обучението по специалност “Математика”. Всичко това отпада от зрелостния изпит, отпадат производите, отпадат комплексните числа, отпада една голяма част от уравненията, неравенствата, от числовите редици. Това наистина осакатява и лишава от смисъл полагането на зрелостните изпити. Но аз ще продължа и по отношение програмите по биология и здравно образование. Отпадането на задължително избираемата подготовка в учебно-изпитните програми означава да отпаднат знанията за онези химични елементи, които се натрупват в храната и околната среда, тяхното влияние върху човешкото здраве, видовете вируси, ваксинации, многоклетъчния организъм с център човека, алергии, стрес, диабет, наркотици, антропогенното въздействие върху биосферата и опазването на човешките и природни ресурси. Всичко това означава, че действително зрелостните изпити ще престанат да играят своята толкова важна функция като вход за висшето образование. И ние ще се явим уникален случай, когато в рамките на един месец учениците ще полагат и зрелостни изпити, и приемни изпити в университета.
Завършвайки, искам само да кажа, че ако от страна на висшето образование досега се твърди, че приемните изпити обхващат задължителната подготовка, то е, защото Законът за учебния план, където подготовката беше разделена на три вида, влезе в сила от 1999 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
За реплика – заместник-председателят на Народното събрание акад. Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Не за пръв път Ви репликирам, обаче с положителен знак. Действително това, което казахте, е така. Аз не исках да се намесвам, защото не искам да казвам пределно силни думи. Просто пълно неразбиране на съвременното състояние на процесите на обучение! Ние живеем в един свят, в който вече математиката се използва навсякъде благодарение на помощта на машините. Но никой няма да може да използва компютъра, ако той даже не знае термините, с които се означават тези математически понятия. Не трябва да съкращаваме, а трябва да адаптираме познанията така, че те да имат тази математическа култура. Съюзът на математиците в България е втрещен! Ние сме водеща нация по математика в света и режем клона, на който седим. Не исках да вземам думата, защото смятам, че тук просто има нещо, което не се разбира и не може да се разбере. Ако има национално предателство, това е едно от тях. И аз просто не знам какво ще правим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате право на дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искрено благодаря на акад. Сендов. Неслучайно дадох примера с всички теми от задължително избираемата подготовка по математика, защото там това действително е стряскащо – че важни глави от математиката, които винаги са залягали в зрелостните изпити, на които ние сме се явявали, но сме се явявали тогава, когато съгласно учебния план подготовката ни беше разделена на задължителна, задължително избираема и свободно избираема и реално целият обем на подготовка влизаше в учебно-изпитните програми, сега се оказва, че всичко това отпада от зрелостния изпит. Питам: в интерес на българското общество ли е да се дават едни нереални оценки за положени зрелостни изпити? Нима не би трябвало зрелостният изпит да се полага върху материала, който се изучава в целия четиригодишен курс на обучение в средните училища? Каква е логиката в края на 12 клас учениците да полагат зрелостен изпит например по биология въз основа на материала, който са изучавали в 9 и 10 клас? След това как ще си възстановят знанията от задължително избираемата подготовка, които ще са им необходими за приемен изпит в университета?
Ето защо, уважаеми колеги, по този въпрос, отчитайки неговото наистина фундаментално значение за развитието на образователния процес в България, на реформата в страната, отчитайки обстоятелството, че ние, приближавайки се към страните и образователните системи на Европейския съюз, въведохме това профилирано обучение в последните два класа на гимназията, за да позволим на българските ученици да развиват своите качества в определени насоки, но и след това да покажат тези свои знания, нещо, от което ще ги лишим, ако гласуваме текста, който предлага комисията, ви моля да подкрепите предложението, което сме направили с проф. Камбуров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с изказвания по § 1 от законопроекта.
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също бях в голямо затруднение при обсъждането на тоя въпрос, защото знам основанията, които могат да доведат до вземането на едното решение и основанията, които могат да обосноват вземането и на другото решение. Струва ми се обаче, че колегите, които се изказаха преди мен – акад. Сендов, проф. Камбуров и другите, в своята логика надделяват, защото поставят решаването на въпроса на по-принципни позиции. И ако ние приемем текста на комисията, както се внася в момента, наистина той ще е едно временно решение и само след година-две ще бъдем принудени да се върнем на изходната позиция и да обсъждаме този вариант, за който досега говорим.
Защо считам така? Има два основоположни принципа в системата на образованието. Единият ще го нарека етажност на обучението – начално образование, основно образование, средно образование, след това висше образование. Какво правим ние сега със средното образование? В средното образование тоя принцип на етажност на усвояването на знанията също се спазва. Има последователност на усвояване на знанията в IХ, Х и ХI клас. И ако задължителните дисциплини наистина са в IХ и Х клас, а избираемите основно в ХI, ние изведнъж измъкваме етажа на тия знания в ХI клас от постройката на знанията на учениците и казваме: “Ще прескачате, това знание вас не ви интересува, по него няма да полагате изпит и прескачайте направо в системата на висшето образование”. Такава постройка ще се срути. Тя няма един етаж в сградата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Кой етаж липсва, Боби?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Понеже ми задават въпроса: “Кой етаж?”, ще се обоснова за кой етаж говоря.
Условно, знанията, които се получават чрез задължителните дисциплини и задължителните избираеми дисциплини, мога да ги разделя, пак повтарям, условно на традиционни, класически знания и знания в същата област на съвременния етап на знанието – модерни, съвременни знания. Ако изведем избираемите дисциплини коя част от знанието ще изведем, което ще получат учениците? Ще изведем съвременната част от знанието в дадената област. Бихте ли ми казали кой студент или ученик ще си даде труда да учи по една дисциплина, по която знае, че после няма да има изпит? Пак почива на класическото познание и това, което е съвременното, за което говори акад. Сендов – най-съвременните неща. И им казваме: “Вижте какво, вие ще ги учите, но за вас те нямат значение по-нататък.” Ето, нарушаването на тия два принципа ме смущава и наистина след сериозни колебания, защото има основание и другата страна, аз мисля, че колегите са прави и ще подкрепя предложението, внесено не от комисията, а от колегите, изказали се след това внасяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Борисов.
Заповядайте за реплика, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Борисов, изненадвате ме. Много лесно можем чисто популистично тук да се опитваме да убеждаваме колегите. Аз също изложих моите притеснения, но моите въпроси, уважаеми колеги, са много набъбнали и не са към нито един от тази зала. Моите въпроси, уважаеми акад. Сендов, се отправят към тези, които бяха автори на Учебния план 1999 г. Не само математиците, а от Колегията бяха втрещени, акад. Сендов. Всички бяхме втрещени, защото се орязаха часовете от задължителната подготовка и се преляха към задължително избираемата подготовка. Ето, това е сериозният проблем.
Аз затова казах, че е въпрос на кратко време, ако този учебен план трябва да се преработи в дълбочина, за да се оптимизира общото учебно време по всички важни за развитието на зрелостниците учебни дисциплини. Проблемът не е в закона. А в този момент ние нямаме избор, доц. Борисов. Ние трябва да намерим най-оптималния вариант. Най-оптималният вариант е учебното съдържание от задължителната подготовка да влезе в учебно-изпитните програми за държавния зрелостен изпит, защото иначе рискуваме да задълбочим хаоса. Някои от нещата ги изложих – неравнопоставеност на обема учебно време в различните видове училища, дори и в рамките на един град.
Освен това искам да кажа по това, което Вие апелирате тук в полза на задължително избираемите предмети – право на избор на ученика. Да, това е ценно право и ние трябва да го отстояваме. Но кой може да даде гаранции, че един ученик ще задържи този избираем предмет до края на средното си образование, че в ХI клас няма да избере друг? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Гроздилова.
Желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаеми колеги, без изненади, аз казах, че отчитам сложността на въпроса и отрицателните страни на това решение. Но едно е да се вземе принципно решение в закон, с което системата от знанията да се остави да стои на един крак при нейното завършване в ХI клас, а друго е да се промени един учебен план. Тук аз съм напълно съгласен, че това може и трябва да стане много бързо – въпрос на учебен план. Благодаря.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): И ще реши проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, държа да кажа, че това министерство ми е много симпатично. За първи път аз работя човешки с едно българско Министерство на образованието и науката. Същевременно обаче не може да не кажа, че същото това министерство направи луди българските деца с това дали ще има, дали няма да има и каква ще бъде матурата им, поради което се стигна и до всякакви екцесии, на които сте били свидетели.
Като човек, свързан с висшето образование, нормално е да заема позицията на моите колеги от висшето образование и отначало беше така. Техните аргументи изглеждат много сериозни. Проблемът е обаче, че като се срещах тук-таме с разни учители ми задаваха основателни въпроси от обратната страна: “Защо децата, които учат за автомонтьори или шлосери, трябва да се явят на изпит върху всички български автори, след като, дето се вика, нито ще ги научат като хората, нито са им нужни всички тези автори? И, второ, защо трябва да взимат един куп частни уроци?”.
Живеем във време на някаква специализация. Естествено, че е много хубаво всички да учат колкото се може повече неща, но въпросът е, първо, дали това е възможно и, второ, дали е необходимо? Няма защо да се лъжем, никой сериозен университет няма да приеме държавните зрелостни изпити за вход към основните дисциплини, или модните дисциплини, за които всички се борят. Няма защо да се лъжем – няма да стане. Ще ги вземат само там, където няма кандидати или в тези масови ментета, които действат в момента в България.
Проблемът е там, че ученикът така или иначе, когато няма да кандидатства, няма да учи нещо подобно, ще се яви върху някакъв минимум и ще си вземе някаква диплома. А ако иска да учи българска филология, разбира се, че ще седне да учи и задължителните, и другите – незадължителните, защото ще се яви на един конкурс за самия университет и ще трябва да знае повече. Тоест, той ще се самопрофилира. Има и такава логика.
Отново казвам, отначало бях на страната на своите колеги, които изразяват гледната точка на висшето образование. Но има и една друга гледна точка – това е гледната точка на другия контингент млади хора, които нямат това профилиране и не държат на него; и, второ, родителите им нямат достатъчно пари, за да взимат частни уроци.
Друг е въпросът дали трябва да поддържаме идеята за системата от частните уроци. Тя вече добива и почти официален характер.

Прави са тези, които казаха, че няма добро решение. Това е като оня богатир, който отива на кръстопътя и пише: "Ако продължиш напред, конят ще си загубиш, ако тръгнеш наляво, ще се ожениш" – все лошо.
Така че и двете решения са лоши, но въпросът е кое от тях да изберем. Отново казвам, че едното звучи принципно по-добре и в някаква степен повече служи на висшето образование, другото обаче пък затруднява родителите и част от децата. А този, който иска да се явява на изпити, и този, който иска да учи съответна специалност, който иска да учи математика или електроника, просто ще учи малко повече математика и всички тези неща наистина ще ги научи.
От опит трябва да ви кажа, че във висшето образование в момента има много голяма разлика между едни мотивирани студенти, които са дошли да научат нещо и преди това са учили нещо, и хора, които са дошли ей така да вземат диплома, явно не са учили преди това и са полуграмотни и смятат да завършат по този начин.
Така че нека да помислим за тези два варианта, като отново казвам, че добър между тях няма. Има малко по-добър от една гледна точка и малко по-лош – от друга гледна точка. Проблемът е в българския навик да впрягаме каруцата пред коня. Цялата идея за желателно задължителните или задължителните пожелания и изборните изпити и матури е доста смешна и на практика несериозна.
Второ, разберете, че няма, повтарям, разработени нормативни документи, изисквания и критерии за провеждането на всички тези неща.
Компромисният вариант би могъл да бъде такъв: да се направи разумно съчетание в учебния план или програма между това, което те са учили в IХ-Х клас, и това, което учат в ХII клас. Малко да се разшири това, върху което трябва да се държи изпит, но не изцяло и не до безкрайност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Иванов и Димитър Камбуров по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 64, против 75, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. Мисля, че аргументите, които бяха изложени последователно от няколко оратора, бяха достатъчно силни, за да покажат, че отхвърлянето на това предложение реално не само връща нашата образователна система назад, но я връща в един наистина силно деформиран вид. Защото, ако преди години се полагаха държавните изпити върху задължителната подготовка, задължителната подготовка беше цялата подготовка в гимназиалния курс, сега всъщност учениците ще полагат зрелостните си изпити само върху една част, която осреднено е не повече от 60 на сто от часовете, по които те извършват своята подготовка. Това е наистина отстъпление от завоюваните позиции на българското образование, а то все още има такива позиции.
В името на това аз ви приканвам да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Направено е процедурно предложение за прегласуване на т. 2 в § 1 от народните представители Иван Иванов и Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 170 народни представители: за 68, против 94, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 84, против 14, въздържали се 19.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Госпожо председател, има предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 1а, което комисията подкрепя, но то трябва да бъде включено в съдържанието на § 2 от окончателния текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така че няма да го гласуваме сега.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 2 са постъпили три предложения.
Има предложение от народните представители Снежана Гроздилова и Маргарита Кънева, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Стефан Данаилов, което комисията подкрепя по принцип.
Има и предложение от народния представител Иван Иванов – той е оттеглил предложението си по т. 1, а предложението по т. 2 е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следващите два параграфа от законопроекта - § 3 и § 4, да бъдат включени систематично в окончателния текст на § 2, тъй като и те се отнасят до промени в допълнителните разпоредби.
По § 3 има предложение от народните представители Снежана Гроздилова и Маргарита Кънева, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Стефан Данаилов, което комисията подкрепя.
Има и предложение от народния представител Иван Иванов, което също е подкрепено от комисията.
В § 4 фактически се променя номерацията на § 6б и § 6в, които стават § 6в и § 6г.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 2:
"§ 2. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) алинеи 3 и 4 се изменят така:
"(3) Министърът на образованието и науката одобрява със заповед учебниците за системата на народната просвета, след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3, 7 и 9, но не повече от три учебника по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от определения в чл. 14 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
(4) Министърът на образованието и науката одобрява със заповед учебните помагала за системата на народната просвета, а министърът на културата – учебните помагала за обучение по изкуство и култура, след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3, 7 и 9."
б) създават се алинеи 5 и 6:
"(5) Министърът на културата одобрява със заповед учебниците за задължително избираемата подготовка за обучение по изкуство и култура, след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3, 7 и 9, но не повече от три учебника по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от определения в чл. 14 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
(6) За учебните предмети по професионално обучение могат да се одобряват учебници за повече от един клас по реда на ал. 3 и 5."
2. Параграф 6а се изменя така:
“§ 6а. Министерството на образованието и науката събира такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет, както следва:
1. За разглеждане на искане за откриване или преобразуване на частна детска градина или частно училище. Таксата се определя в зависимост от вида детска градина или училище и включва разходите за извършване на оценка на съответствието на заявените факти и обстоятелства и представените документи с изискванията за откриване или преобразуване на частна детска градина, или частно детско училище.
2. За издаване на разрешения или приемане на решения за откриване или преобразуване на частна детска градина, или частно училище и промени в тях. Таксата се променя в зависимост от вида училище или детска градина и включва разходите за подготовката им.
3. За разглеждане на заявления за одобряване на учебник или учебно помагало за системата на народната просвета таксата включва разходите за проверка на внесените документи.
4. За извършване на оценка на учебник или учебно помагало за съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3 и 9.
5. За признаване на документ за завършен етап на училищно обучение, степен на образование и професионална квалификация, издаден от училища на чужди държави и за издаване на удостоверения. Таксата се определя в зависимост от признавания етап на училищно обучение, степента на образование и професионална квалификация и включва разходите за проверка на документите и за извършване на експертна оценка за съпоставяне на продължителността на обучението, вида на училището, в което е извършено обучението и учебните предмети с изискванията на нормативните актове, учебните планове и програми, действащи в системата на народната просвета.”
3. Създава се нов § 6б:
“§6б. За извършване на действия за одобряване на учебници и учебни помагала за задължително избираема подготовка за обучение по изкуство и култура по реда на § 1, ал. 4 и 5, Министерството на културата събира такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
4. Досегашните § 6б и 6в стават съответно 6в и 6г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи, обединени в общия параграф на комисията? Няма желаещи. Всички предложения по предходните параграфи са приети.
Подлагам на гласуване § 2 на законопроекта в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 31 от Преходните и заключителни разпоредби има постъпило предложение от народните представители Снежана Гроздилова и Маргарита Кънева, което комисията подкрепя, като т. 4 ще бъде обособена в отделен параграф от Преходните и заключителни разпоредби на този закон.
Също така има предложение на народния представител Иван Иванов, който е оттеглил т. 1 и 3, а комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията предлага § 5 да стане § 3 със следния окончателен текст:
“В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – ДВ, бр. 90 от 2002 г., в § 31 се правят следните изменения и допълнения:
“1. Досегашният текст става ал. 1, като в нея думите “1999-2000 г.” се заменят с “2000-2001 г.”.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5.”
Комисията е направила допълнение към доклада, заведено в Деловодството на Народното събрание с вх. № 353-09-6 от 13 март 2003 г. за нова окончателна редакция на т. 2 от § 3, която гласи:
“2. Създават се ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8:
“(2) Учениците, постъпили в 9 клас през учебната 1999-2000 г., в т.ч. постъпилите през учебната 1998-1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език с прием след 7 клас на профилирани гимназии, профилирани и професионални паралелки, гимназии или в средни общообразователни училища и с прием след 7 клас в професионални гимназии, техникуми и училища по изкуствата, които завършват успешно 12 клас през учебната 2002-2003 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на този закон, без да полагат държавни и зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и 2.
(3) По свое желание те имат право да положат държавните зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и 2.
(4) Учениците по ал. 2 не полагат зрелостните изпити, посочени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им.
(5) В дипломата за средно образование се вписват като оценки за зрелостни изпити средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език и литература и по избран от ученика учебен предмет от учебния план на училището, изучаван в гимназиалния етап на обучение, както и оценките от държавните зрелостни изпити, ако са положени успешно по реда на ал. 3.
(6) Оценките за зрелостните изпити, които се вписват по реда на ал. 5, могат да бъдат променени от учениците при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
(7) Лицата, придобили средно образование и получили диплома за завършено средно образование по реда на ал. 2 се ползват с правата на лицата, придобили средно образование и получили дипломата по чл. 24, ал. 1.
(8) Дипломата на учениците, придобили средно образование по реда на ал. 2, е окончателна и дава право за продължаване на образованието им за професионално обучение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по § 5 на вносителя.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По този параграф имах три предложения. Първото и третото са приети, второто комисията не го подкрепя. Оттеглям го в този му вид, но правя предложение в залата – това, което ми позволява правилникът, да бъдат заличени в ал. 2 думите “през учебната 2002-2003 г.”. Причината за това мое предложение е следната.
Логиката на ал. 2 е центрирана около приема на учениците и самата алинея започва с това: “ученици, които са постъпили в 9 клас през учебната 1999-2000 г., в т.ч. постъпили през учебните 1998-1999 г.” и се изброяват различните видове обучение и съответно различните видове средни училища, в които извършват това обучение. След това се продължава така: “които завършват успешно 12 клас през учебната 2002-2003 г.” Аз бих желал текстът да бъде само: “които завършват успешно 12 клас, придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на този закон.” Защото има определен брой ученици, които по здравословни причини, дори и по непоказан успех, не могат да завършат успешно през 2002-2003 г. Преди всичко ние не можем да считаме, че непоказването на определен успех за преминаване на целия гимназиален курс в този интервал е вина на самия ученик.
Ние не можем да считаме, че всички ученици се раждат с еднакви възможности за възприемане на материала. И това е съвсем естествено. Обратното би било една уравниловка, която и реално не съществува в природата.
За мен е по-важно всички ученици, които са влезли в указаните години и които се обучават по учебните програми, валидни в смисъла на тази алинея, да завършат без полагане на зрелостните изпити. Иначе ще се получи следното развитие: тези, които завършват в рамките на 2002-2003 г., няма да полагат държавни зрелостни изпити. Другите, особено тези, които поради здравословни причини, независещи от тях, изостават с една година, се налага да полагат зрелостни изпити, тоест ще бъдат наказани административно за това, че са загубили година по болест.
И втората ми забележка, госпожо председател, е свързана с ал. 5. Смятам, че текстът, който така е записан: “Когато за зрелостни изпити в дипломата се записва оценката, която е средноаритметична оценка от годишните оценки по съответните предмети”, по същество, по своя смисъл се явява един абсурд. За мен средната оценка не може да се запише като зрелостен изпит. Смисълът на зрелостния изпит е ясно дефиниран и всеки го знае. Може да се запише, че това са средноаритметични оценки, но останалото, аз питам: кого всъщност измамваме с това, че средноаритметичните оценки ги записваме като зрелостен изпит - българските ученици, техните родители или обществото като цяло?
Какъвто и да е отговорът, това, че са зрелостни изпити, а след това ще полагат държавни зрелостни изпити, по същество създава една неравнопоставеност, защото по-нататък едните ученици на базата на средноаритметичните си оценки ще показват един успех, а други ще се налага да полагат държавни зрелостни изпити, където условията безспорно ще бъдат по-строги и те ще бъдат в определена степен ощетени.
Редното е, ако е необходимо, да се направи определена промяна в подзаконовите нормативни актове, имам предвид наредбите на Министерство на образованието и науката, но ясно да се разпише, че тези ученици завършват с диплома, в която са указани средноаритметичните оценки през годините на тяхното средно образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така и не разбрах, господин Иванов, по ал. 5 какво е предложението Ви?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Госпожо председател, по ал. 5 предлагам да отпаднат думите “като оценки за зрелостни изпити”, тоест искам да бъде записан текстът: “В дипломата за средно образование се вписват средноаритметичните оценки, съставени от годишните оценки по предметите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика – госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Дискусията, която се води в Комисията по образование по въпроса, който повдигна господин Иванов – за ал. 2, беше много продължителна. И аз искам още веднъж просто да припомня изводите от тази дискусия.
На първо място, стигнахме до общо мнение, че ако се приеме предложението на господин Иванов за отпадане на думите “2002-2003 г.”, първо, до голяма степен се подменя философията на законопроекта, и второ, се отваря една много голяма възможност във всички случаи да се прилагат тези разпореди, за които господин Иванов говори.
По-скоро се обединихме около становището, подадено от Министерство на образованието и науката, а именно, че в случаите, когато учениците по уважителни причини не завършват със съответния випуск, за тях може да се прилагат индивидуални учебни планове и други възможности. Така че в този смисъл техните права са защитени.
А що се отнася до това, което той предлага по ал. 5, смятам, че е абсолютно недопустимо да се говори за някаква измама. Напротив, в законопроекта се дава възможност да се използва една практика, която от години се ползва в българското училище, а именно чрез своя молба учениците да поискат признаването на резултатите, които имат като средноаритметични, за резултати от зрелостни изпити. Това е една дългогодишна практика, която не виждам защо трябва да се променя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика искате ли, госпожо Гроздилова? Не, няма.
Дуплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Калканова! По отношение на нашата дискусия в комисията, помня много добре, помня включително това, което екипът на министерството декларира – че могат да се прилагат индивидуални учебни планове.
Преди всичко законът би трябвало изрично да разпише правата на българските ученици в тяхната цялост. Ако ние бяхме записали текст или министерството като страна бе записало такъв текст, аз ще знам, че тези права са гарантирани. В момента ние оставяме това изцяло на ръководството на училището - да реши въпроса, а то може да го реши и по начин, който преди малко казах. Няма изричен текст, който да урежда правата на учениците, особено които по уважителни причини не са завършили. Мисля, че всяка причина е уважителна, защото, ако един ученик не е показал съответните знания, е напълно уважителна причината той да изостане в своето образование. Това не е например отсъствие от училище без оправдателен документ.
Що се отнася до следващия момент – по ал. 5, може би такава практика съществува, но смятам, че българските законотворци не би трябвало в закон да разпишат текст, че средната оценка се явява оценка от зрелостен изпит. Ако това е решение на поднормативен акт, нека си остане така. Защото иначе със закон ние действително узаконяваме една форма на запис, която е абсолютно некоректна. Не би могло да се твърди, че това е практиката. Защото, ако такава е логиката, защо да не продължим и в бъдеще? Защо ще въвеждаме държавни зрелостни изпити? Ами, да продължим средноаритметичните оценки да ги вписваме като зрелостни изпити и да си вървим така во веки веков!
Това определено е практика, която трябва да се промени. Вместо това ние я издигаме от наредбата в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Абаджиев, заповядайте от името на парламентарна група.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви. Ако ми позволите да прекъсна за момент дебата по закона с изявление от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес световната демократична общност е изправена пред изпитание. В парламентите в присъствието на премиери и президенти политическите сили обсъждат ситуацията, свързана с кризата в Ирак. В момента България също има нужда от единство на позициите, от ясни послания, от отговорни държавници.
Заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, посветено на иракската криза в понеделник, задълбочи неяснотата по българската позиция. В резултат на това днес световните агенции разпространиха противоречива информация за България, изброявайки страните, които образуват коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак.
Затова Парламентарният съюз на Обединените демократични сили настоява днес в своето обръщение към нацията министър-председателят Симеон Сакскобургготски да даде ясен и конкретен отговор на въпроса: България е ли член на антитерористичната коалиция за незабавно разоръжаване на Ирак от оръжия за масово поразяване или не е част от тази коалиция? Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Госпожо Гроздилова, заповядайте за изказване.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Нямах намерения да се изказвам, защото смятах, че текстовете са достатъчно ясни и детайлно разписани и веднага хора, които нямат нищо общо със средното образование, разбират за какво се налага въвеждането на тези текстове в законопроекта.
Провокацията е от страна на господин Иванов. Затова колеги, позволете ми да обясня някои неща по-детайлно, за да стане съвсем ясно за какво става дума.
След излязлото решение на ВАС от 18 ноември, ако не се лъжа, се създаде такава непоносима ситуация за випуск 2002-2003, че трябваше спешно всички да се включим, за да може тези ученици и техните родители да бъдат спокойни за това, че те ще завършат нормално средното си образование, първо, и, второ, че те ще получат документ, който ще им дава пълните права на завършил средно образование, за да могат да продължат по-нататък образованието или професионалната си квалификация.
Уважаеми господин Иванов, знам, че помните всяка дума от дебатите в комисията. Знам, но тук става дума за индивидуален ред за завършване на тези ученици, които няма да успеят да се дипломират през пролетта на 2003 г.
И Вие сам ми помогнахте, като казахте, че става дума за единици и че няма да е проблем в правилника за приложение на закона да се разпише този индивидуален ред.
Още повече, казвате, че това са ученици със слаб успех. А ние казваме – по уважителни причини. Ако приема Вашата теза, че това ще бъдат деца, които поради слаб успех няма да могат сега да се дипломират, за какво би им било необходимо да завършат с полагане на държавни зрелостни изпити следващата година? Те няма да отидат на такива държавни зрелостни изпити. Те ще получат документа за завършено средно образование, без да положат държавни зрелостни изпити.
Така че много добре знаете, че ние въведохме това уточнение именно за успокоение на зрелостниците и родителите им. Защото, уважаеми колеги, се наложи всички тези текстове да ги внесем допълнително в законопроекта именно за внасяне на пълна яснота. И както виждате, голяма част от тях ще бъдат валидни само за този випуск, само за тази учебна година.
Що се касае до отразяване в дипломата на реквизит-резултати от положените зрелостни изпити, бих казала следното. До момента по стария учебен план каква оценка фигурираше за положен държавен зрелостен изпит на тези ученици, чиято средноаритметична оценка като резултат от годините на обучението беше “много добър” 5 или над “много добър” 5? Не беше ли средноаритметично като резултат от зрелостен изпит, без фактически да е полаган този изпит?
Аз съм съгласна, че има едно колебание като за двоен режим, но пак повтарям, това са деца, които са обучавани само една година по стария учебен план, а останалите четири години са обучавани по новия учебен план. И ние трябва да ги облекчим и да им дадем права по стария и по елементи от новия учебен план, ако те желаят да използват това. Така че няма проблем според нас в това – като резултат от зрелостни изпити да влязат оценки като средноаритметични за всички зрелостници. И ал. 3 им дава възможността, ако те не са доволни, защото някои от тях, излизайки от пубертета, вече имат друго мислене, ако не са доволни от този резултат, да положат изпит за промяна на тази оценка. И този изпит ще бъде по училищен режим, така че е по стария учебен план. Така че няма място за никакви притеснения.
Това беше основното. Въвеждайки текста в ал. 5, имахме предвид това, че в някои висши училища, по-често се срещат такива извън България, където нашите зрелостници и след това кандидат-студенти ще кандидатстват, за да продължат образованието си, могат да имат пречка, ако нямат резултат от зрелостен изпит. Това беше нашето притеснение. И ние не виждаме нито законова, нито подзаконова пречка точно така да бъдат оформени оценките като резултат от зрелостен изпит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
За реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Гроздилова! Аз съм напълно съгласен, че ситуацията, която се създаде с учениците и с техните родители, беше действително нетърпима и трябваше нещо да се предприеме. И по същество предложенията, които правя, не са да се отмени тази възможност, тоест те да бъдат накарани в момента да полагат зрелостни изпити – ни най-малко. Но аз правя предложение с оглед въпросът в неговите детайли да бъде решен по същество. Не си спомням, но мисля, че госпожа Калканова даже беше казала, че едва ли не се променя философията на законопроекта. Нищо подобно. Аз, ако исках да се реши въпросът с правата на всички ученици, които са постъпили през съответните години, но не завършват през 2002-2003 г., то е именно, за да се изчерпи цялостно въпросът в рамките на законопроекта. Защото, ако Вие казвате, че това ще се решава индивидуално, чрез подзаконов акт, какъвто е Правилникът за приложението на Закона за народната просвета, аз питам защо там не се реши по този начин въпросът какво ще съдържа дипломата за средно образование, където се записва този текст, който за мен наистина е безумен, записан в закона.
Или Вие заявявате така: “Това ще създаде някои проблеми за децата, които ще искат да продължат в чужбина, където се иска оценка от зрелостни изпити.” Ако ние искаме да бъдем докрай последователни и съвсем ясни и пред българското общество, а и пред тези университети в чужбина, трябва да кажем на тези деца: съгласно ал. 3 вие имате право да положите държавни зрелостни изпити и с техните оценки да кандидатствате в Европа, Америка или ако щете – в Австралия. Това за мен е чистата позиция. Останалото, аз отново повтарям, е неприемливо записано като текст в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин Иванов, нима забравихте решението на ВАС? Как така ще ги препращаме само към полагане на държавни зрелостни изпити?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Ако пожелаят.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: А ако не пожелаят?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Ако не пожелаят, ще използваме средната оценка от изпитите.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Средната оценка от дипломата, без реквизит на резултати от зрелостни изпити?!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Да, защото не са полагали зрелостен изпит.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Затова, уважаеми господин Иванов, записахме в законопроекта точно този реквизит на дипломата, защото всички или имаме деца в училище, или децата на наши близки са от този випуск, всички сме родители и каквито и текстове да ни звучат като привилегия за тези деца, те ще бъдат недостатъчни, за да компенсираме четиригодишните страдания на тези деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението, което направи господин Иванов в зала в ал. 2 да отпаднат думите “през учебната 2002-2003 г.”.
Моля, гласувайте неговото предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 26, против 81, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте другото предложение, което направи господин Иванов в зала – в ал. 5 думите “като оценка за зрелостни изпити” да отпаднат.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 83, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, който става § 3, в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
Моля, заповядайте за § 6.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията подкрепя наименованието на “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 6 има предложение на народните представители Снежана Гроздилова и Маргарита Кънева, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, който е оттеглил т. 1 и т. 3.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, която се отнася до текста на предходния параграф, тоест тя беше гласувана в предходния параграф – за отпадане на “завършват 12 клас”.
Комисията предлага § 6 да стане § 4 със следния окончателен текст:
“§ 4. В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 90 и 95 от 2002 г.), в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Учениците, постъпили в 9 клас през учебната 1999-2000 г., в т.ч. постъпилите през учебната 1998-1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език с прием след 7 клас за профилирани гимназии, профилирани и професионални паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища и с прием след 7 клас в профилирани гимназии, техникуми и училища по изкуствата, които завършват успешно 12 клас през учебната 2002-2003 г., придобиват средно образование и получават дипломата при условията и по реда на Закона за народната просвета, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 7, ал. 1.
(3) Учениците по ал. 2 не полагат зрелостните изпити, посочени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им. По свое желание те имат право да положат държавните зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за народната просвета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по така представения § 6 на вносителя от Преходните и заключителните разпоредби.
Няма желаещи за изказване.
Гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов, което не е прието от комисията, по т. 2.
Моля, гласувайте. (Реплики.)
Вие го оттегляте.
Отменям гласуването.
Гласуваме § 4 в редакцията, предложена от комисията. Това е § 6, който става § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
Моля, докладвайте предложението за новия § 6а от господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, народният представител Иван Иванов е предложил нов § 6а, който комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 5 със следния окончателен текст:
“§ 5. Учебниците, одобрени със заповед на министъра на образованието и науката и министъра на културата до влизане в сила на този закон се ползват до одобряване на нови учебници по реда на § 1, ал. 3 и 5 от Допълнителните разпоредби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Бихте ли представили и следващия параграф? По него няма предложения, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията предлага да се създаде § 6 със следния окончателен текст:
“§ 6. В срок два месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет одобрява:
1. тарифата по § 6а – по предложение на Министерството на образованието и науката;
2. тарифата по § 6б – по предложение на Министерството на културата."
“§ 7. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Гласуваме § 5, 6 и 7 от Преходните и заключителни разпоредби ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Закона за народната просвета – изменение и допълнение.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ ЗА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Господин Дурмишев, заповядайте, за да представите доклада си.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона по принцип: “Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма желаещи.
Гласуваме заглавието на законопроекта така, както беше представено.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Докладвайте § 1 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Госпожо председател, допуснах грешка. Исках да прочета какво е предложението на комисията:
“Закон за допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”. За съжаление, аз прочетох това, което е предложение на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи, “изменение” отпада, остава само “допълнение”.
Добре, това е за протокола.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 1 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което той е оттеглил.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова, Снежана Гроздилова, Кръстанка Шаклиян, Маргарита Кънева и Златка Бобева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1 по принцип и предлага следния окончателен текст на параграф единствен:
“Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 7а, 7б и 7в:
“§ 7а. (1) Учениците, постъпили през учебната 1998/1999 г. в l курс или 8 клас с прием след 7 клас с интензивно изучаване на чужд език в техникуми, средни професионално-технически училища, професионални гимназии или в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни училища и гимназии, придобиват професионална квалификация при условията и по реда на този закон и получават свидетелство по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета без да полагат държавните изпити по чл. 36, ал. 1.
(2) Учениците, постъпили през учебната 1999/2000 г. в 9 клас с прием след основно образование в техникуми, средни професионално-технически училища, професионални гимназии или в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни училища, гимназии и специални училища придобиват професионална квалификация при условията и по реда на този закон и получават свидетелство по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета, без да полагат държавните изпити по чл. 36, ал. 3.
(3) Учениците по ал. 1 и 2 полагат изпити за придобиване на професионална квалификация, посочени в учебните планове, съгласно § 7:
1. за придобиване на втора степен на професионална квалификация – по теория по обобщен конспект и по практика, съгласно задание, определено от училището и след успешно завършен 12 клас;
2. за придобиване на трета степен на професионална квалификация – по теория по обобщен конспект или защита на дипломна работа и по практика, съгласно задание, определено от училището или след успешно завършен 13 клас.

§ 7б. (1) Учениците, постъпили през учебната 1998-1999 г. в VIII клас с прием след VII клас в училища по изкуствата, придобиват професионална квалификация при условията и по реда на този закон и получават свидетелство по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета, без да полагат държавните изпити по чл. 36, ал. 1.
(2) Учениците по ал. 1 полагат изпитите за придобиване на трета степен на професионална квалификация - по теория по обобщен конспект или защита на дипломна работа и по практика, съгласно задание, определено от училището и след успешно завършен ХII клас.
§ 7в. (1) Лицата, които завършват през учебната 2002-2003 г. обучението си по професии и специалности с прием след завършено средно образование, не полагат държавните изпити за придобиване на професионална квалификация по чл. 36, ал. 1.
(2) Лицата по ал. 1 полагат изпити за придобиване на втора и/или трета степен на професионална квалификация, посочени в учебните планове съгласно § 7:
1. за придобиване на втора степен на професионална квалификация - по теория по обобщен конспект и по практика, съгласно задание, определено от училището;
2. за придобиване на трета степен на професионална квалификация - по теория по обобщен конспект или защита на дипломна работа и по практика, съгласно задание, определено от училището.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване параграф единствен от законопроекта в редакция, предложена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет, а с това и целият закон.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изкажа благодарността на членовете на Комисията по образованието и науката на всички, които взеха отношение по този закон, и на тези, които ни подкрепиха. Благодаря ви. От днес всички ученици трябва да знаят, че няма държавни зрелостни изпити за тази година. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Господин Пенчев – за процедурно предложение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес на председателски съвет взехме решение, че Законът за документите за самоличност се нуждае от няколко допълнителни уточнения, поради което моето процедурно предложение е да отложим разглеждането на този законопроект и да преминем към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Направено е процедурно предложение да отложим гледането на тази точка от дневния ред и да продължим със Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 12, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Искров, имате думата да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите, и господин Васил Киров – председател на агенция “Бюро за финансово разузнаване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение господин Зия и господин Киров да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Моля да поканите господин Зия и господин Киров в пленарната зала.
Господин Искров, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари”.
По § 1 са постъпили две предложения:
Едното предложение е на народните представители Анелия Мингова, Константин Пенчев и Четин Казак.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и по т. 2, относно предложената нова ал. 6, и не подкрепя предложението по т. 2, относно новата ал. 5, съответно интегрирана по-надолу като т. 3 за нова ал. 5.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Йордан Соколов и Веселин Черкезов – в § 1, буква “ж”, новата т. 28 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Чета окончателния текст на § 1, както е подкрепен от комисията:
“§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) т. 1 се изменя така:
“1. Българската народна банка, банките, банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, финансовите къщи, обменните бюра, както и лицата, предоставящи услуги по паричен превод от страната за чужбина или обратно, действащи от свое или от чуждо име;”
б) в т. 2 накрая се добавя “и чуждите застрахователи, получили разрешение от Комисията за финансов надзор да извършват застраховане и презастраховане в страната чрез клон”;
в) в т. 12 след думата “борси” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “посредници” се добавя “и лица, организиращи неофициални пазари на ценни книжа”;
г) в т. 21 накрая се поставя запетая и се добавя “когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута”;
д) точка 24 се изменя така:
“24. лица, които извършват по занятие сделки с вещи с висока стойност, като благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството, предмети с историческа, археологическа, нумизматична, етнографска, художествена и антикварна стойност и природни образци, както и лица, които организират търгове за разпродажба на такива вещи, когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута;"

е) т. 26 се изменя така:
“26. лица, които по занятие извършват консултации в областта на данъчното облагане;”
ж) създават се т. 28 и 29:
“28. адвокати и други лица, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) извършват правни консултации относно покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец или осъществяват такава сделка от името на свой клиент;
б) извършват правни консултации относно управление на пари, ценни книжа или други финансови активи или управляват подобни активи от името на свой клиент;
в) извършват правни консултации относно откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа или откриват, или се разпореждат с банкова сметка или със сметка за ценни книжа от името на свой клиент;
г) извършват правни консултации относно набавяне на средства за учредяване на търговец, увеличаване на капитала на търговско дружество, за предоставяне на заем или за всяка друга форма на набиране на средства за осъществяване на дейността на търговеца, или извършват тези действия от името на свой клиент;
д) извършват правни консултации относно учредяване, организиране на дейността или управление на офшорна компания, компания, предоставена на доверително управление или друга подобна структура, или учредяват, организират дейността или управляват офшорна компания, компания, предоставена на доверително управление или друга подобна структура, в страната или в чужбина от името на свой клиент;
е) действат за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция или сделка с недвижим имот;
29. лица, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти.”
2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “както и към регистрираните в страната клонове на чужди лица, попадащи в кръга на посочените в ал. 2 и 3”.
3. Създава се ал. 5:
“(5) Мерките по ал. 1 не се прилагат от адвокатите, когато осъществяват процесуално представителство на свой клиент или предоставят съвети с оглед упражняване на неговото право на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България. Не подлежи на съобщаване по реда на този закон информацията, станала известна на адвоката при или по повод участието му в съдебно производство, което е висящо, предстои да бъде открито или е приключило, както и информацията, свързана с упражняване на право на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
За процедурно предложение има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, моля Ви в края на днешното заседание да ми дадете думата за лично обяснение във връзка с направените неверни твърдения в началото на заседанието от господин Соколов по повод посещението на официалната държавна делегация в Сърбия и Черна гора, в Белград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, имате това право, ще Ви дам думата в края на заседанието.
Има ли изказвания по § 1?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили няколко народни представители, е в § 1, буква “ж” новата т. 28 да отпадне.
Съгласно предлаганата нова т. 28 се създава задължение за адвокатите в редица текстове да извършват, както следва:
“28. адвокати и други лица, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) извършват правни консултации относно покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец или осъществяват такава сделка от името на свой клиент;
б) извършват правни консултации относно управление на пари, ценни книжа или други финансови активи…;
в) извършват правни консултации относно откриване или разпореждане с банкови сметки…;
г) извършват правни консултации относно набавяне на средства за учредяване на търговец, увеличаване на капитала на търговско дружество, за предоставяне на заем или за всяка друга форма на набавяне на средства…;
д) извършват правни консултации относно учредяване, организиране на дейността или управление на офшорна компания…;
е) действат за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция или сделка с недвижим имот.”
Става дума, че адвокатската професия е учредена по силата на самата Конституция в главата за съдебната власт и без дейността на адвокатите е немислимо не само правораздаването в България, но защитата на законните права и интереси на гражданите. В тази точка е обхваната почти цялата адвокатска дейност. Адвокатите не могат да бъдат сравнявани с другите професии, които фигурират в Закона за мерките срещу изпиране на пари, защото, както вече споменах, става дума за една професия, която е въздигната и уредена от самата Конституция и в редица текстове на Конституцията на адвокатите се дават права, каквито други професии нямат, именно когато упражняват своята професионална дейност.
По силата на Закона за адвокатурата – този закон не предвижда промяна в Закона за адвокатурата – всеки адвокат е длъжен да пази тайната на своя клиент. По силата на клетвата, която полага по силата на Закона за адвокатурата, всеки адвокат се заклева да пази тази тайна. И сега не може с този закон всичко това да отпадне и адвокатът да бъде задължен всъщност да донася за своя клиент особено в една такава широка дейност. Почти няма аспект на адвокатската дейност, която да не попада тук.
Опитът, който се прави с предложението на народните представители Мингова, Пенчев и Казак да се смекчи това положение, като се създава нова ал. 5, че мерките по ал. 1 не се прилагат от адвокатите, когато осъществяват процесуално представителство на свой клиент или предоставят съвети с оглед упражняване на неговото право на защита по чл. 56 от Конституцията, както и че не подлежи на съобщаване по реда на този закон информацията, станала известна на адвоката при или по повод участието му в съдебно производство, което е висящо, предстои да бъде открито или е приключило, е неуспешен, защото е много трудно да се каже дали едно съдебно производство предстои или не. Кой ще прецени дали предстои или не? Това е едно бъдеще несигурно събитие в правото.
С оглед на това аз поддържам направеното от нас предложение адвокатската дейност да бъде извадена от действието на този закон, защото наистина то влиза в противоречие с конституционни разпоредби и с други действащи закони у нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Господин Искров, заповядайте, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, държа да се изкажа, тъй като нищо чудно адвокатското лоби да подкрепи това предложение и да се окаже, че след месец–два Европейската комисия отново ще иска промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари или ще отвори отново преговорната позиция. Аз искам да обърна внимание, че навсякъде, във всички конституции на либералните държави с либерална демокрация има такива изисквания за независима съдебна власт – независима от законодателна, от изпълнителна и такива солисит тръст, които да защитават гражданите на съответната държава. Навсякъде обаче където се прилагат директивите и въобще договореностите по линия на Лионския документ, се изисква адвокатите да не правят изключение. Неслучайно, за което благодарих по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, подкрепихме текста на госпожа Мингова, господин Казак и господин Пенчев, модифициран, разбира се, с оглед да се отговори и на изискванията на чл. 56 от нашата Конституция. Но, уважаеми колеги, това, което господин Киров ще каже след малко, ако стане да се изкаже, е, че и в наблюденията и на всички международни конференции се посочва, че именно чрез адвокати най-много пари се перат в света. И то, ако щете, нашият текст е много мек, господин Соколов. Ние казваме “при извършване на консултации”, а препоръките дори са при извършване на каквито и да е сделки. Тъй като много често хората и организациите, които искат да перат пари, възлагат на своя адвокат анонимно да управлява техните пари и да закупува съответните недвижими имоти и други движимости.
Така че за нас е неприемливо, първо, поради същността на разглеждания въпрос – прането на пари, и, второ, поради поетите ангажименти към Европейската комисия и по преговорния процес, по директивите да подкрепим вашето предложение, направено с колежката Масева и други народни представители от ОДС. Смятаме че текстът, който се предлага на страница 4 и продължава на страница 5, уважаеми колеги, за създаване на нова ал. 5 е компромисен, отговаря на изискванията на Конституцията и по този начин изпълняваме и своите ангажименти.
Аз само ще ви прочета, ако желаете, с цел да спестя по-нататъшни спорове. Съгласно справката, изготвена от Правната дирекция към Народното събрание, изискванията на Директивата на Европейския парламент и на Съвета на Европа 91/308 и 2001/97 се казва следното:
“Чл. 2а. Държавите-членки гарантират, че задълженията, определени в настоящата директива, са наложени на следните институции: … (да не ги изброявам)
5. нотариуси и други независими юристи (като има и уточняване, че става въпрос и за адвокати), когато участват било:
а) чрез подпомагане на техния клиент в планирането или извършването на сделки, отнасящи се до:
1. покупката и продажбата на недвижимо имущество или на търговски предприятия;
2. управлението на средствата, ценните книжа или другите активи на клиента;
3. откриването или управлението на банкови, спестовни сметки или сметки по ценни книжа;
4. организацията на вноските, необходими за създаването и управлението или ръководеното на дружества;
5. създаването, управлението или ръководенето на тръстове, дружества или сходни структури;
б) или действайки от името или за сметка на техния клиент във всяка финансова сделка или сделка с недвижимо имущество.”
Тук дори не казват, че може да има право на защита по съответната конституция, възникнало в резултат на сделки с имущество. Така че текстът на ал. 5 е коректен, уважаеми колеги, и аз пледирам да бъде подкрепен § 1 така, както е предложен от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика на господин Искров – господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Нека не спекулираме с това какво щяло да стане. Никой не може да каже какво щяло да стане – дали преговорите ще се върнат, дали ще бъдем принудени след време да приемем същия текст.
На второ място, Вие давате Ваше си тълкуване на понятието “независим юрист”. Неслучайно в директивите никъде не се говори за адвокати. Адвокати има навсякъде, във всички страни на Европейския съюз и ако в тези директиви Европейският съюз и Съветът на Европа искаха да влязат адвокатите, щяха да ги назоват с тяхното име. Независими юристи, които упражняват дейност по даване на консултации и на съвети във връзка с финансова дейност, дори управление на банки, каквато дейност по закон и по Конституция един адвокат у нас не може да извършва, визира съвсем друга категория лица.
И на последно място, на мен ми се струва, че Вие просто допускате едно объркване, когато казвате, че нашият текст е много по-мек. Напротив, той е много по-твърд. Защото едно е един адвокат да трябва да дава информация за осъществена сделка, за нещо, което реално е станало, друго е вие да задължите един адвокат да дава информация за всеки съвет, който дава, или за всяка консултация, защото така както е редактирана т. 28, наистина няма съвет или консултация, която дейност по закон извършва адвокатът, която да не е обхваната от тези подточки.
Така че Вие всъщност не само не стеснявате действието на директивите, ако изобщо те се отнасят за адвокати, а аз това не приемам, а просто разширявате този текст, като го разпростирате върху всички съвети и консултации, които дава един адвокат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика - госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Искров! От това, което цитирахте като съдържание в директивата, явно че преводът или не е добър, или не е съвършен, или тълкуването Ви е доста разширително и произволно. Защото в текста на нашия законопроект става дума за даване на консултации, за извършване на консултации, извършване на правна помощ. Докато това, което ми направи впечатление е, че в текста на директивата става дума за участие на адвокат. Това са съвсем различни хипотези и мисля, че подставеното лице адвокат като една наистина пречка и като една възможност за злоупотреба е нещо съвсем различно от даването на консултации и извършването на дейност от българската адвокатура, която освен това е и конституционно защитена.
Ето защо мисля, че този текст трябва да бъде отложен и много добре да се сравни оригиналът с английския текст, за да могат да се направят най-верните изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вашето предложение е за отлагане на т. 28? Благодаря.
Други изказвания?
Има процедурно предложение, направено от госпожа Масева, да се отложи разглеждането на т. 28 от параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 83, против 85, въздържали се 5.
За процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Колеги, разумно е предложението да отложим т. 28, да се направи точният и ясен превод от английски. Колегите нямат текста, аз го нямам, материята е много деликатна – за правомощието и функциите на адвокатурата. Защото тя пък, адвокатурата, защитава правата на гражданите. И няма да сбъркаме, ако прескочим т. 28, продължим си по текста, а утре можем да се върнем на него, но да бъдем наясно какво правим. Нека не гласуваме слепешката.
Затова моето процедурно предложение е и се обръщам към колегите да отложим гласуването само на т. 28. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение, направено от госпожа Масева, за отлагане гласуването на т. 28 от параграфа.
Гласували 196 народни представители: за 100, против 92, въздържали се 4.
Процедурното предложение за отлагане се приема.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, в такъв случай предлагам целият § 1 да остане за утре, а не само т. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Искров, за отлагане на гласуването по § 1.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, с цел пестене на време, ако позволите да изчета всички останали текстове, тъй като не сме имали спорове нито в Комисията по бюджет и финанси, нито пък са постъпили предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Представете изцяло доклада, а след това ако има изказвания – текст по текст.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 2 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
"§ 2. Създава се чл. 3а:
"Чл. 3а. (1) Органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предоставят информация на Агенцията за финансово разузнаване, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари или неизпълнение на задължението по чл. 11а.
(2) В проверките, извършвани от органите по ал. 1, се включва и проверка на изпълнението на изискванията на този закон от проверяваните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор уведомяват Агенцията за финансово разузнаване, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част."
По § 3 също няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3, като предлага следната окончателна редакция:
"§ 3. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на трайни търговски отношения, в това число при откриване на банкова сметка или сметка за ценни книжа, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 – и при извършване на операция с левове или с чужда валута в наличност на стойност над 10 хил. лв.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно 10 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.
(3) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 7 са длъжни да идентифицират клиентите си по реда на чл. 6 при вписването в регистъра по чл. 72, ал. 2 от Закона за хазарта.
(4) При невъзможност за идентифициране съгласно изискванията на този закон или при непредставяне на декларация по ал. 7 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да откажат извършването на операцията или сделката.
(5) При установяване на трайни търговски отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предприемат подходящи мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента. Такива мерки могат да бъдат проверка на представените документи, изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 3, ал. 2 и 3 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна- членка на Европейския съюз, или установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в българска банка, клон на чужда банка, получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон, или в банка от страна-членка на Европейския съюз.
(6) Мерките по ал. 5 се включват във вътрешните правила по чл. 16.
(7) Лицата, извършващи операция или сделка чрез или с лице по чл. 3, ал. 2 и 3 на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната операция или сделка.
(8) Формата на декларацията по ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3, условията и редът за подаването й, както и условията и редът за освобождаване от задължение за деклариране се уреждат с правилника за прилагане на закона.
(9) Идентификация по ал. 1 не се извършва и декларация по ал. 7 не се подава, когато клиентът е българска банка, чужда банка, получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон, банка от страна-членка на Европейския съюз, както и банка от държава, включена в списък, утвърден със съвместна заповед на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
(10) В списъка по ал. 9 се включват държави, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон. Списъкът се обнародва в "Държавен вестник".
(11) В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 е длъжно да идентифицира клиента в момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. Този случай не изключва задължението за идентификация при установяване на трайни търговски отношения.
(12) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2 идентифицират клиентите си при сключване на застрахователен договор съгласно раздел I от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, когато брутният размер на периодичните премии или вноски по застрахователния договор за една година е 2 хил. лв. или повече или премията или вноската по застрахователния договор е еднократна и е в размер 5 хил. лв. или повече.
(13) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си и извън случаите по ал. 1-12, когато възникне съмнение за изпиране на пари."
По § 4 не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя. Чета окончателния текст:
"§ 4. В чл. 5 се създава ал. 3:
"(3) При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да извършат уведомяването по чл. 11 и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Мерките се определят с Правилника за прилагане на закона."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) От документите по ал. 1, т. 1 и 2 се снема копие, освен ако данните, съдържащи се в тях, се отразяват точно в други документи, съставяни от лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, и се съхраняват при условията на чл. 8.”
2. В ал. 5 думите “за идентифициране на клиенти” се заличават.
3. В ал. 7 думите “чл. 6” се заменят с “този закон”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 6, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Агенцията за финансово разузнаване е администрация към министъра на финансите, която получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на този закон.
(2) Агенцията по ал. 1 е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Структурата, организацията на дейността и числеността на персонала на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(4) Агенцията за финансово разузнаване се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя за срок от 5 години без ограничение в броя на преназначаванията.
(5) За директор на агенцията може да бъде назначено лице, което:
1. има магистърска степен по право или икономика и най-малко 5 години стаж по съответната специалност;
2. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;
3. не е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник или прокурист;
4. не е обявяван в несъстоятелност като едноличен търговец или като неограничено отговорен съдружник в търговско дружество;
5. не е бил член на управителен или контролен орган на търговско дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на назначаването, ако има неудовлетворени кредитори.
(6) Директорът на агенцията не може да извършва друга платена дейност освен преподавателска или научна, или като член на международна организация във връзка с дейността на агенцията.
(7) Обстоятелствата по ал. 5, точки 3, 4 и 5 и по ал. 6 се удостоверяват с декларация.
(8) Директорът на агенцията може да бъде предсрочно освободен от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя, преди изтичането на срока по ал. 1:
1. по негова писмена молба;
2. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от шест месеца;
3. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или лишаване по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност;
4. при грубо или системно нарушаване на този закон или на нормативните актове за неговото прилагане.
(9) Министърът на финансите определя заместник-министър на финансите, който изпълнява функциите на главен инспектор на финансовото разузнаване, предвидени в този закон или в друг нормативен акт.
(10) Главният инспектор на финансовото разузнаване може по всяко време да извърши проверка или да възложи на инспектор от Министерството на финансите извършването на проверка на дейността на Агенцията за финансово разузнаване, както и да изиска доклад от директора на агенцията. Директорът е длъжен да представи доклада в определения от главния инспектор на финансовото разузнаване срок.
(11) Главният инспектор на финансовото разузнаване не може да взема решения или да дава указания по въпроси, които са от компетентността на директора на Агенцията за финансово разузнаване или засягат непосредствено осъществяването на нейните функции.
(12) Министърът на финансите одобрява годишния доклад за дейността на Агенцията за финансово разузнаване, който се изготвя от директора на агенцията.
(13) В Агенцията за финансово разузнаване могат да бъдат привличани като експерти представители на Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, на органите на съдебната власт и други специалисти.
(14) Взаимодействието между Агенцията за финансово разузнаване, Българската народна банка, службите за сигурност и обществен ред, националната следствена служба и прокуратурата се урежда с инструкции на министъра на финансите и съответно на управителя на Българската народна банка, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба, директора на Националната следствена служба и главния прокурор.
(15) Взаимодействието между Агенцията за финансово разузнаване и административните структури към министъра на финансите се извършва по ред, определен от министъра на финансите.”
По § 7 няма постъпили предложения. Подкрепя се текстът на вносителя.
Чета окончателен текст:
“§ 7. Създава се чл. 11а:
“Чл. 11а. (1) Лицата по чл. 3, алинеи 2 и 3 уведомяват Агенцията за финансово разузнаване за всяко плащане в брой на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент.
(2) Агенцията за финансово разузнаване води регистър на плащанията по ал. 1. Регистърът може да се използва само за целите на противодействието на изпирането на пари.
(3) Редът и сроковете за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.”
Комисията предлага окончателен текст за § 8:
“§ 8. Създава се чл. 11б:
“Чл. 11б. (1) Агенция “Митници” предоставя на Агенцията за финансово разузнаване информацията за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, събирана при условията и по реда на Валутния закон.
(2) Редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определя от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 9. Създава се чл. 11в:
“Чл. 11в. (1) Агенцията за финансово разузнаване и службите за сигурност и обществен ред обменят класифицирана информация, свързана с осъществяваните от тях законово установени функции. Решението относно обема информация, който следва да се предостави за всеки конкретен случай, се взема от директора на агенцията, съответно от директора на службата за сигурност или обществен ред.
(2) Условията и редът за обмена на информация, както и способите за защитата й се определят в съвместните инструкции по чл. 10, ал. 14.”
По § 10 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 10. В чл. 12, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “или съответните служби за сигурност и обществен ред”.”
“§ 11. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “Българската народна банка” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “банките” се добавя “и банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка, да осъществяват дейност в страната чрез клон”.
2. В ал. 2 след думите “Българската народна банка” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “банките” се добавя “и банките със седалище в чужбина”, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка, да осъществяват дейност в страната чрез клон”.
3. В ал. 5 думите “статистическа информация по чл. 7 от” се заменят с “информация, събирана по”.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 12:
“§ 12. В чл. 14 след думите “алинеи 2 и 3” се поставя запетая и се добавя “лицата, които ги управляват и представляват, както”, а след числото “11” се добавя “11а”.”


По § 13 се подкрепя предложението на вносителя. Чета текста на § 13:
“§ 13. В чл. 15 след числото “11“ се добавя “11а“, а в края на текста се добавя “или на договор“.“
По § 14 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната редакция:
“§ 14. В чл. 15а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след числото “11“ се добавя “11а“.
2. В ал. 2 след думата “разузнаване“ съюзът “и“ се заменя със запетая и се добавя “главният инспектор на Финансовото разузнаване, инспекторите, на които е възложена проверка по чл. 10, ал. 10 и“, а цифрата “3“ се заменя с “13“.
3. В ал. 3 след думата “агенцията“ се добавя “главният инспектор на Финансовото разузнаване, инспекторите, на които е възложена проверка по чл. 10, ал. 10, а цифрата “3“ се заменя с “13“.
4. В ал. 4 думите “чл. 10, ал. 3“ се заменят с “чл. 10, ал. 10 и 13“.“
Има предложение на комисията за нов § 15:
“§ 15. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “от влизането в сила на закона или“ се заличават.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, съгласувано с Агенцията за финансово разузнаване, могат да приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, към които членовете на тези организации и сдружения могат да се присъединяват в срока по ал. 1 с декларация. Единните вътрешни правила и декларациите се изпращат в Агенцията за финансово разузнаване в срока по ал. 3.“
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 15, който става § 16 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 16. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “актове и двустранни споразумения“ се заменят с “договори и взаимност“.
2. Създава се ал. 2:

“(2) Директорът на агенцията сключва, изменя и прекратява международни договори относно обмена на информация по случаи, свързани със съмнение за изпиране на пари, при условията и по реда на Закона за международните договори на Република България.“
По следващия § 16 комисията подкрепя предложението на вносителя, като става § 17:
“§ 17. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след числото “15а“ се добавя “чл. 17, ал. 6 и 7 или откаже да окаже съдействие, да предостави документи или сведения или да осигури достъп по чл. 17, ал. 7“.
2. В ал. 2 след числото “11“ се добавя “11а“.“
По § 17 също няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя предложението на вносителя, като същият става § 18.
Чета окончателния текст:
“§ 18. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 4, 5 и 6:
“4. “Служби за сигурност“ са Националната разузнавателна служба, Национална служба “Сигурност“ - МВР, Дирекция “Защита на средствата за връзка“ – МВР, и Служба “Сигурност“- военна полиция и Военно контраразузнаване“ – Министерство на отбраната.
5. “Служби за обществен ред“ са Национална служба “Полиция“ – МВР, Национална служба “Борба с организираната престъпност“ – МВР, и Национална служба “Гранична полиция“ – МВР.
6. “Орган за надзор“, е държавен орган, овластен от закон или друг нормативен акт да упражнява общ контрол върху дейността на лице по чл. 3, ал. 2 и 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по параграфи от 2 до 18 включително? Няма желаещи.
Моля, гласуваме параграфи от 2 до 18 включително, ан блок.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“Допълнителна разпоредба
§ 18. Навсякъде в закона думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
Комисията подкрепя предложението на вносителя, като той става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по допълнителната разпоредба? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието Допълнителна разпоредба“ и §18.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби“.
Постъпило е предложение на комисията за нов § 20.
“§ 20. (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало преди приемането на този закон, привеждат вътрешните си правила по чл. 16 в съответствие с изискванията на закона и ги изпращат в Агенцията за финансово разузнаване в четиримесечен срок от влизане в сила на този закон.
(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, за които възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари по силата на този закон, приемат и изпращат в Агенцията за финансово разузнаване вътрешни правила по чл. 16 в срока по ал. 1.“
Параграф 19 става § 21:
“§ 21. В закона за банките в чл. 64, ал. 2 думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
Параграф 20, който става § 22:
“§ 22. В Закона за защита на класифицираната информация в чл. 48, ал. 5, думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
Параграф 21, който става § 23:
“§ 23. В Закона за Сметната палата в чл. 7, ал. 1, т. 2, думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
Параграф 22, който става § 24:
“В Закона за хазарта в чл. 80, ал. 1, думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
Параграф 23, който става § 25:
“§ 25. В Закона за държавния вътрешен финансов контрол, в чл. 8, ал. 1, т. 17 думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
Предложение на комисията за нови § 26 и 27:
“§ 26. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма в чл. 9, ал. 2 и 3, чл. 14 и § 2 думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
§ 27. В Закона за Комисията за финансов надзор в чл. 18, ал. 8 и чл. 25, ал. 1, т. 2 думите “Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се заменят с “Агенцията за финансово разузнаване“.“
Параграф 24, който става § 28 – чета окончателния текст:
“§ 28. (1) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Агенция “Бюро за финансово разузнаване“ се поемат от Агенцията за финансово разузнаване.
(2) Заварените трудови и служебни правоотношения не се прекратяват, като съответно се прилага чл. 123 от Кодекса на труда.“


Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 25, който става § 29:
“Параграф 7 влиза в сила от 1 януари 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма желаещи.
Гласуваме Преходните и заключителните разпоредби и параграфите от 20 до 25 включително ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Благодаря Ви, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря и аз, госпожо председател.
Каня госпожа Масева, господин Соколов, както и господин Корнезов в удобно време да уточним § 1 и тогава да приемем окончателно закона, заедно с представителите на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, имате думата за лично обяснение в края на заседанието. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Изключително съм огорчен от процедурата, с която днес представителя на Съюза на демократичните сили господин Соколов за пореден път се опитва да извлича теснопартийни политически дивиденти от един акт, който е свързан с добросъседските отношения между България и народите на Сърбия и Черна гора.
На 15 март официална държавна делегация, водена от председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, с участието на министър Валентин Церовски, на господин Желю Желев – представител на Министерството на външните работи и моя милост като председател на Групата за приятелство с народите на Сърбия и Черна гора, взе участие в траурните церемонии в Белград.
През цялото време сме се съобразявали изключително с протокола, представен и съгласуван от българското посолство в Белград по съответния дипломатически ред. Това беше съставът на официалната държавна делегация. Тя присъства на опелото в храма "Свети Сава", поднесе венец на следващата стъпка от церемонията на новото гробище в Белград, както и на срещата в Палатата на федерациите, където, държа да отбележа, бяха проведени две изключително важни срещи: с председателя на сръбския парламент – госпожа Наташа Мишчич, и с председателя на парламента на Сърбия и Черна гора – проф. Мичунович. И двете срещи, продължили по около половин час, бяха изключително полезни за продължаване на сътрудничеството между нашите страни.
В траурната церемония, държа да отбележа, че участваха освен министър-председателите на различни страни, външни министри, авторитетни личности, участваха и представители на други парламенти, тоест техните делегации, какъвто е случаят с Испания и Италия. Тези делегации бяха водени също от председателите на долните камари на съответните страни.
Лично аз смятам, че е твърде грозно да се извличат политически дивиденти от такъв траурен случай, но още по-грозно е да се търси теснопартийна реклама върху интересите на добросъседските ни отношения, върху интересите на единното и добро представяне на Република България извън България. Всъщност не съм много учуден, но искам да споделя пред вас това лично обяснение, че именно такава политика, такъв теснопартиен и егоистичен подход беше проявен и от представителите на Съюза на демократичните сили в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург, когато есента, през септември, се обсъждаше отново приемането на Югославия за парламентарен член на Съвета на Европа, а днес този въпрос стои отворен за Сърбия и Черна гора – новата държава, която от един месец вече има друга уредба.
Не съм учуден и дотолкова, доколкото знаем Съюзът на демократичните сили като дясната партия в България със значително и винаги рекламирано участие в ръководството на Европейската народна партия какво лобиране и какъв резултат постигна при гласуването за определянето на дата за приемане на България. Никой от нас досега не си позволяваше да търси и да извлича частна реклама за своята политическа сила от всичко това. Днешното поведение на господин Соколов и отварянето за пореден път на темата, която в някои от вестниците от началото на седмицата беше представена измамно, за пореден път доказва, че СДС и неговите представители поставят в своите отношения извън чужбина преди всичко не българските интереси, а частните интереси на собствената си политическа сила.
Държах това лично обяснение във връзка с поставената процедура от господин Соколов. Друг е въпросът, дали председателя на събранието ще прецени дали да ви представи информация за участието на официалната държавна делегация в церемонията в Белград. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Съобщения:
Комисията по труда и социална политика ще проведе заседание на 20 март от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 20 март от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 20 март в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 19 март, сряда, от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 19 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 19 март от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 19 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото парламентарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов