Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гадар Хачикян и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Преди да преминем към гласувания дневен ред за извънредното заседание, трябва да положат клетва народни представители, както и да се освободят такива, които се отказват да заемат местата си като народни представители.
Първият проект за решение: с Решение № 397 на Централната избирателна комисия на 14 април 2005 г. на основание чл. 72 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Румяна Георгиева, избрана с листата на Коалиция “Национално движение Симеон Втори” в 23. Многомандатен избирателен район – София.
“На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия


Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 23. Многомандатен избирателен район – София Божидар Абрашев от Коалиция “Национално движение Симеон Втори”.”
Следващото решение на Централната избирателна комисия: на същото основание и на основание прекратяване пълномощията на народния представител Снежина Чипева, се обявява за избран за народен представител в 24. Многомандатен избирателен район – София Станко Петров Михайлов от Коалиция “Национално движение Симеон Втори”.
Моля квесторите да поканят господин Божидар Абрашев и господин Станко Михайлов в пленарната зала, за да положат клетва.
Господин Абрашев и господин Михайлов, заповядайте пред микрофоните, като повтаряте след мен клетвата. (Всички стават.)
БОЖИДАР АБРАШЕВ, СТАНКО МИХАЙЛОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Честито!
Трябва да гласуваме решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И :

Прекратява пълномощията на Драган Маринов Георгиев, народен представител от 19. Многомандатен избирателен район – Русенски.”
Моля да гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Първото решение е прието.

Следващият проект за решение –

“Р Е Ш И :

Прекратява пълномощията на Филиз Хюсменова, народен представител от 20. Многомандатен избирателен район – Силистренски.”
Моля да гласуваме проекта за прекратяване пълномощията на госпожа Хюсменова.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Решението е прието.
На същото правно основание се прекратяват и пълномощията на Пламен Василев Славов, народен представител от 17. Многомандатен избирателен район – Пловдивски.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 3, въздържал се 1.
Решението е прието.
Моля да гласуваме Решение за прекратяване пълномощията на Тошко Симеонов Стоев, народен представител от 17. Многомандатен избирателен район – Пловдивски.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Последният проект за решение е за прекратяване пълномощията на Васил Минчев Иванов – Лучано, народен представител от 23. Многомандатен избирателен район – София.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 3, въздържали се няма.
Решението е прието.
На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е заявил решението си да излезе от Парламентарната група на Коалиция за България народният представител Кръстьо Петков, който остава независим депутат. Това е като съобщение за пленарната зала.
Първата точка от дневния ред е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Господин Нихризов – процедурно предложение преди това.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В днешната програма има съществени закони като Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. В залата няма и 60 човека. Смятам, че, макар и към края на парламента, редно е когато приемаме важни законопроекти да има поне достатъчното мнозинство от хората, които ще ги гласуват.
Затова от името на Парламентарния съюз на Демократи за силна България искам поименна проверка с изчитане имената на депутатите, за да можем поне да открием това заседание в един нормален състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Започваме поименна проверка:

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Божидар Зафиров Абрашев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Николов Шейтанов - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - отсъства
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - тук
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - отсъства
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Николова Донева - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

Имаме кворум – 126 народни представители.

Продължаваме с точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Госпожо Радева, имате думата.



ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, позволете ми преди това да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, господин Асен Асенов – директор на Агенция “Митници”, господин Александър Раков – заместник-директор на Агенция “Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Моля, експертите да бъдат поканени в залата.
Госпожо Радева, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 402-01-73 за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет
на 21 декември 2005 г.

На заседание, проведено на 3 февруари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Стамен Тасев, директорът Асен Асенов и заместник-директорът на Агенция “Митници” Александър Раков.
Законопроектът беше представен от господин Стамен Тасев.
Предложеният законопроект цели хармонизиране на българското митническо законодателство с правото на Европейските общности в тази област, както и да се доразвият и усъвършенстват някои национални разпоредби, отнасящи се до митническия контрол, митническото разузнаване и разследване, митническите нарушения и наказания и др.
Основните промени в законопроекта са:
1. Предвижда се осъществяване на последващия контрол като специфичен митнически контрол за проверка на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, на счетоводното законодателство, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на държавните вземания. Регламентират се органите на последващия контрол, а именно – специализирани звена в Централното митническо управление на Агенция “Митници” и в регионалните митнически дирекции; лицата, които ще бъдат обект на контрол; процедурата за извършване на проверките – редът за възлагане и документиране на проверката, за събирането, установяването и обезпечаването на доказателствата и др.; правата и задълженията на проверяваните лица; способите за събиране, изготвяне, обезпечаване и установяване на доказателствата и доказателствените средства при извършването на проверката и др.
2. Доразвиват се въпросите за възникването, погасяването, възстановяването и опрощаването на митническото задължение, с които се цели постигане на по-висока степен на съответствие с Митническия кодекс на Европейските общности (Регламент № 2913/92 на Съвета на ЕО).
3. Предвижда се постановленията, с които се налагат обезпечителни мерки да се обжалват по реда за обжалване на постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания.
4. Предлагат се промени и в административнонаказателните разпоредби – изравняват се санкциите, налагани на физически лица и на юридически лица и еднолични търговци, в случаите, когато такива са предвидени (чл. 234, 234а, 235, 238 и 238а), предлага се налагане на имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци (чл. 235, 238 и 238а), с което те стават еднакво отговорни с физическите лица при неспазването на съответните митнически разпоредби.
5. Променя се начинът на определяне на административнонаказателната отговорност в случаите на митническа измама, като санкцията се обвързва с нанесената щета на бюджета, а не с митническата стойност на стоката – предмет на нарушението.
6. Доразвиват се правомощията на митническите органи по чл. 16 от закона, свързани с осъществяването на действия по претърсване и изземване. Дава се възможност митническите органи да могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като в тези случаи те имат правомощията на органи на досъдебното производство.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
1. Ще има ли преструктуриране на звената в Агенция “Митници” с оглед задачите, които се поставят с този законопрект пред митническата администрация?
2. С какъв акт ще се установяват митническите задължения при последващия контрол?
3. Да се прецизира формулировката за разследването, което ще извършват митническите служители, с оглед да не се допуска дублиране с функциите на полицията и тези на данъчните служители.
4. Ако при последващ контрол се открие нарушение, предвидено ли е да се налага санкция на митническия служител, който е оформил документите.
5. Какъв ще е статутът на свидетелските показания, които съгласно чл. 84д ще се считат за доказателства?
6. Имат ли необходимата компетентност митническите служители да преценяват законосъобразността на действията на проверяваните лица при последващия контрол?
7. Да се обмисли въпросът и се предложат текстове в законопроекта за фиксиране на митническата облагаема стойност и възможността за използване на борсови котировки, с цел да се ограничат злоупотребите със занижените стойности на стоките и ощетяването на бюджета.
На поставените въпроси изчерпателно отговориха представителите на вносителя.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” - 10 народни представители, “въздържал се” - 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Постъпило е становище и на Комисията по европейска интеграция.
Господин Памуков, виждам че имате готовност. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря.

“С Т А Н О В И Щ Е
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за митниците № 402-01-73, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2004 г. На заседанието присъстваха представители на Агенция “Митници”: господин Асен Асенов – директор и господин Александър Раков – заместник-директор.
І. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците има за цел да доразвие и усъвършенства нормативната уредба на митническия контрол, митническото разузнаване и разследване, митническите нарушения и наказания и събирането на митните сборове и другите държавни вземания, установявани от митническите органи. С проекта се цели и продължаване на процеса на възприемане на достиженията на правото на Европейския съюз в българското митническо законодателство.
ІІ. С оглед на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз, материята на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците попада в обхвата на преговорна глава № 25 “Митнически съюз”, предварително затворена на 29 юли 2002 г.
Аcquis communautaire в областта на митническите правоотношения се състои почти изключително от актове, които са пряко обвързващи за държавите-членки и не изискват въвеждане чрез вътрешноправни актове в националното законодателство.


Това са Митническият кодекс на общността (приет с Регламент на Съвета № 2913 от 1992 г.) и разпоредбите по неговото прилагане, Комбинираната номенклатура, Общата митническа тарифа и разпоредбите за тарифната класификация, освобождаването от мита, отменянето на митата и определени тарифни квоти, както и споразуменията на Европейската общност в областта на митническите отношения.
Според редовния годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на Република България през 2004 г. в процеса по присъединяване към Европейския съюз, страната е постигнала висока степен на съответствие на българското митническо законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз и в голяма степен е изпълнила ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по Глава 25 “Митнически съюз”.
Основната задача с оглед бъдещето членство на Република България в Европейския съюз е развиване на административния капацитет за прилагане на acquis communautaire.
ІІІ. Към процеса на европейската интеграция имат пряко отношение разпоредбите на § 7 и § 8 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
С § 7 се предлага създаването на нови членове – чл. 84а-84л в Закона за митниците. Тези текстове предвиждат детайлна уредба на митническото разследване и на последващия контрол от митническите органи: компетентните органи, обхватът на контрола, редът за възлагане на проверка, способите за събиране и обезпечаване на доказателства и доказателствени средства, правата и задълженията на проверяваните лица, актовете на митническите органи и други.
С предлаганите разпоредби в § 7 се отговаря на направената препоръка в редовния годишен доклад на Европейската комисия за 2004 г. – да се развие и усъвършенства законодателството относно последващия митнически контрол.
С § 8 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците се предлагат промени в разпоредбите на чл. 202, ал. 1, т. 3 и т. 5 от закона. Те са насочени към постигане на по-висока степен на съответствие на закона с Митническия кодекс на общността. Предлаганите разпоредби се отнасят до нормите, определящи длъжника по митническото задължение, в случаите, когато стоката е отклонена от митнически надзор или е употребена или изразходвана в свободен склад или свободна зона в нарушение на действащите правила. Това са лицата, отговорни за изпълнение на задълженията по съответния митнически режим (§ 8, т. 1 от законопроекта) и лицата, изразходвали или употребили стоките при условия, различни от законовите, а когато митническите органи не могат да установят тези лица, за длъжник се счита последният известен държател на стоките (§ 8, т. 2 от проекта).
Измененията в Закона за митниците, предлагани в § 8 от законопроекта, съответстват на нормите на чл. 203, ал. 3 и чл. 205, ал. 3 от Митническия кодекс на общността (Регламент на Съвета № 2913/1992 г.).
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-73.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Памуков.
Колеги, имаме законопроект с европейски характер. Има единодушие на Комисията по европейска интеграция. Бихме могли да преминем към тъй наречената олекотена процедура по нашия правилник.
Откривам разискванията.
Моля онези, които желаят, да дадат знак.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз първо искам да изкажа съображения по принцип. Хубаво е, че тук има представители на Агенция “Митници” – виждам тук шефа на агенцията, виждам и заместник министъра Тасев. Нямаме съмнение в тяхната компетентност.
Но доколкото става въпрос за четири-пет закона, и то свързани помежду си, твърде важни закони, това би трябвало да бъде политиката на правителството и би трябвало това да не се обсъжда в отсъствието на министър Велчев. Или министър Велчев съобщава само хубавите неща на българските граждани, а ще си има свои заместници, които ще трябва да извършат непопулярните неща?! Това е първият въпрос по принцип. Ясно е, че министърът е в Америка, защото той не е министър за да седи в Народното събрание и да обяснява политиката на правителството, ако въобще има такава. Той е министър за PR-мероприятия.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): И брат му да строи хотели!
МИХАИЛ МИКОВ: Да, и да участват активно в приватизационни сделки, разбира се.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Ти не гледай какво казва Благо!
МИХАИЛ МИКОВ: Ако той беше министър на място, щеше да направи най-малкото съгласуване, защото това, което обсъждаме специално по този закон, е свързано с редица въпроси, свързани с правораздавателната ни система, с компетенциите и функциите на Министерството на вътрешните работи. Не знам какво мисли Министерството на вътрешните работи по тези въпроси. Господин председател, може би ще бъде добре да поканите някого – ако не може министъра, поне някой от заместник-министрите му. И най-вече – какво става със съотношението между митнически нарушения и престъпления по Наказателния кодекс? Твърде лош атестат за нашето законодателство е всеки министър да генерира закони в собствената си област. В един момент тези закони до такава степен се изключват и си противоречат, или пък се припокриват, че се губи правото, а оттам и правовата държава, и всяко ведомство се превръща в собствена губерния.
На пръв поглед аз си мислех, че в § 7 Министерството на финансите прави опит за организация на тъй нареченото митническо данъчно дознание за нуждите на наказателното преследване и за нуждите на реализация на наказателна отговорност. След като се зачетох много внимателно в текстовете, стигнах обаче до извода, че не става въпрос за нищо такова, а за въвеждане на предварителната проверка, която ние извадихме от наказателния процес, и то пак във връзка с реформата в съдебната система, със създаването на дознателския апарат.
Господин председател, нали ще помолите някой от МВР да дойде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, сега.
МИХАИЛ МИКОВ: В един момент се вижда, че тази предварителна проверка е за нуждите на административното наказване в митниците, но забележете – с правомощия, които са далеч надхвърлящи функциите на тези органи и съдебния контрол върху тях, и без намесата на прокурор. Вярно е, че не завършват с влязла в сила присъда, а с някакъв административен акт или споразумение, но всичко това се извършва в рамките на администрацията. Мисля, че това е принципен и фундаментален въпрос, който не може да остане без нашето внимание.
И така, накрая на това Народно събрание – леко, тихо и кротко да мине, пък кой разбрал за какво става въпрос, кой не разбрал, че тук се въвеждат такива възможности за нарушаване на права, които не знам доколко са съгласувани с Европейската конвенция за правата на човека. За нуждите на наказателното преследване всички тези нарушения са възможни, но там има гаранции за контрола и на съда, и на прокуратурата. Тук ще се прави претърсване, обиск, изземване, без съдът да контролира това съществено нарушение на определени права.




И аз мисля, че нищо европейско няма в тази работа и най-малко общо има една Европейска конвенция за правата на човека, която е базисен документ. Значи ние заради онази конвенция правим редица изменения в наказателния процес, а тук изведнъж в една административна процедура всичко е направено, наредено под мотото “Ние се борим с митническите нарушения”.
Втори принципен въпрос. Как досега функционира системата, кое налага да се случва всичко това? Преди година или две министър Велчев много настояваше да се предоставят права на митническата администрация да върши дознание, да извършва предварително производство. Ами аз искам да чуя, като искате още повече права, колко дознания са приключили с осъдителни присъди за това време, за да видим доколко тази администрация е успяла да изгради свой дознателски апарат, доколко той функционира ефикасно, доколко той обслужва наказателното преследване и доколко има реализация в съда. Или какво правим? Повече и повече права на администрацията – даже аз се абстрахирам, че тук става въпрос за митническата администрация, нямам нищо против митническата администрация – и по-малко резултати в съда. Това се превръща в една много благодатна почва за корупция. Пак го казвам, в това, че чрез закона се дават едни свръхправа, с които може да се злоупотребява, и в тази работа, господин председател, също няма нищо европейско. Защото защитата на правата на тези граждани никак не е гарантирана. Тук има и други колеги юристи, които не са само от опозицията, аз ви моля и вие да вземете отношение по тези въпроси.
Забележете как е формулирана същността на този последващ контрол: “Всички лица, които упражняват дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон или които са свързани пряко или косвено с такава дейност или с резултатите от нея.” Всички лица, пряко или косвено, упражняват дейност, контролът върху която е възложена на митническите органи със закон! И по-нататък, забележете за какво се извършва проверката – не за установяване на нарушение. Ако беше за установяване на нарушение, ако беше за установяване на престъпление, да, процедурите и в НПК са същите. Но тук става въпрос за законосъобразността на действията на проверяващото лице при прилагане на съответните режими. Защо не си проверявате митничарите за законосъобразността на действията им? Единственото действие, което вършат проверяваните лица, е да подписват документи. И като подпишат документ с невярно съдържание, носят наказателна отговорност. Това също е в рамките на наказателното преследване. И ако Вие бяхте предложили с една такава процедура, господин Асенов, и изменение в Наказателния кодекс, аз бих се съгласил. Само че Вие използвате цялата машина, пак казвам, с най-тежките механизми, които са характерни за наказателното производство – претърсване, изземване, обиск, запечатване. Само в един момент сте си дали право след 72-ия час, ако не е стигнало това време, съдът да разреши офисът да стои още затворен. Представяте ли си една недобросъвестна власт и администрация какво може да направи с този бизнес, който не е “на ти” с актуалната власт в момента. Може просто да го попилее, уважаеми дами и господа! И то съвсем в рамките на това четиво, което днес в края на събранието, при оредяла зала, при спаднал интерес към законите, свързани с финансовата сфера, ние ще приемем.
Аз мисля, че твърде тежки и сложни са проблемите, които са поставени тук. Пак казвам, чудя се защо кабинетът се е ангажирал без едно сериозно обсъждане да внесе въобще един такъв законопроект. Тук е писано, че са регламентирани способите за събиране, изготвяне, обезпечаване и установяване на доказателствата и доказателствените средства при извършването на проверката. Но за какво се ползват тези доказателствени средства? Здравомислещият човек ще каже, да, те ще обслужат наказателния процес за реализация на наказателната отговорност. А тук те ще се използват без способите на съдебния контрол за обслужване на митническата администрация. Това е невъзможно! Това е изнасяне на дейност по правораздаване извън съдебната система. Мисля, че тук въобще не може, защото произнасянията при всички случаи ще бъдат спорни, колкото и тук да са предвидени едни процедури, че се съгласяват, приемат споразумителни процедури.
Мисля, че всичко това трябва поне да ни накара малко да се замислим и да прочетем текстовете. Събиране, установяване и обезпечаване на доказателства, както и действия за обезпечаване на установени при извършването на проверката публични държавни вземания.
Стигаме до другия въпрос. Ами публичните държавни вземания са друга материя, не на митниците е работа да събират публичните държавни вземания. Те ги констатират, но това какво значи? Че ние ще създадем няколко отделни институции в тази държава и едните ще си събират едно, другите – друго, третите – трето! Нали има Агенция за държавните вземания и независимо дали от данъци или от мита произтичат тези задължения, няма пречка. Хубаво, господин Асенов, ще излезете и ще обясните, но тази концепция може би само Вие си я знаете. Аз лично смятам, че това просто не е редно. Не мога да разбера какво става! Откъде накъде митниците ще се занимават с това, като има Агенция за държавни вземания? Дайте да направим една единна администрация, една агенция и да знаем, че върши всичко – и мита, и всичко. И жалбата е пред началника и началникът ще определя лица, които да извършват действия по събиране на всички тези доказателства.
По-нататък. Хич не приемам, че е редно да се предоставят информации, събирани в това производство на чуждестранни фирми, когато това се предвижда по международен договор. Не знам в този закон ли го прочетох или в другия, защото днес ни заляхте с 4-5 законопроекта. Явно че има проблем с “Краун ейджънтс” на законно основание. Убедете ме, че не е така! Кои са тези чужди фирми или чужди юридически лица, които по международен договор ще получават информация, която е търговска тайна? И за какво се прави това нещо? Обяснете ни, това най-малкото изисква някакъв отговор, иначе все си мислим за “Краун ейджънтс”. Защото това са търговски тайни, които търговски тайни могат да бъдат ползвани в ущърб на едно или друго търговско дружество.
По-нататък – обекта на проверката. Пак да се върнем на това. Всички лица, които упражняват дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон или които са свързани пряко или косвено с такава дейност или с резултатите. Практически предметът на тези проверки се разпростира едва ли не върху всеки български гражданин. Или потърсете дефиниция, ясно да се определи кои са обектите на проверката, или недейте да давате такива обтекаеми формулировки. Утре митническите органи могат да влизат навсякъде едва ли не и да извършват действия от типа на предвидените в Наказателния кодекс без никаква гаранция за защита срещу нарушаване на права. И ако този закон тръгне да действа и ако се приложи, бъдете сигурни, че срещу държавата ще има доста дела в Страсбург. Поинтересувайте се какво става в редица случаи при прилагане на Наказателно-процесуалния кодекс. Повтарям, основният, базисният документ на Европа освен регламентите и директивите е Европейската конвенция за правата на човека. Само че приемането на такъв закон с такива идеи сам по себе си е доста лош атестат за България няколко дена преди подписването на договора.
Аз не знам, вие се позовавате на чуждия опит, на европейски решения. Само че да не се окаже, че сте вземали частични европейски решения. Говори се за обществена опасност на митническите нарушения. Досега обществена опасност в България имаха само престъпленията. Щом ще приемем, че има обществена опасност при митническите, да приемем, че и данъчните ще имат обществена опасност, и всички други.


И в крайна сметка, ако толкова е високо и налага тези мерки, предвидете текстове в Наказателния кодекс, дами и господа! Там са най-тежките, най-общественоопасните състави, а сега какво правите? Предлагате един състав на митническа измама. Разписали сте го като административно нарушение. Аз съм сигурен, че става въпрос за престъпление и съм съгласен да бъде престъпление и да се разследва като престъпление. Ама вие май искате да проведете цялата процедура като за престъпление, а накрая да се договаряте с извършителя. Не е редно! И аз мисля, че не бива парламентът да допуска това.
Благодаря Ви, господин председател. Продължавам да настоявам представител на Министерството на вътрешните работи да си каже мнението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Миков.
В момента чрез министър Петканов се опитваме да видим кой е най-компетентен по материята, тъй като Вие зачекнахте важни въпроси и който бъде компетентен, ще дойде.
Заповядайте за изказване, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бях се подготвила за изказване по законопроекта, но изказването на господин Миков ускори моето желание и намерение, тъй като наистина искам да кажа, че посочените проблеми в неговото изказване – проблеми на законопроекта, бяха отбелязани и в дискусиите на Бюджетната комисия.
Затова искам в една по-логична систематизация по съдържателната част на законопроекта да се опитам да се спра на някои от тях, като разбира се искам да кажа, че законопроектът като цяло предвижда такива промени, които са насочени към повишаване на ефективността в работата на митническата администрация и в този смисъл той следва да бъде подкрепен. Тук не става въпрос за това, че ние търсим поводи да прокарваме едни или други текстове под претекста на хармонизацията с европейското законодателство, а това, че действително този закон и с мотивите си за допълнение, както и със съдържателната си страна, представлява една важна стъпка в хармонизацията на българското законодателство с европейското митническо законодателство.
Няма да се връщам и много пространно да се спирам на това какви са основните предимства на закона. Преди всичко те са свързани с доразвиване на последващия контрол, осъществяван от митническите органи, и въпросите, свързани с възникването, погасяването, възстановяването и опрощаването на митническите задължения, както и усъвършенстване на разпоредбите за административнонаказателна отговорност, като много важно предимство на този законопроект е, че се изравняват санкциите, които се налагат на физическите, юридическите лица и едноличните търговци.
Освен това важно е, че санкцията се определя в случаите на митническа измама, санкцията се определя, като се обвързва с щетите, които се нанасят върху бюджета, а не толкова със самия размер на измамата.
Бих искала обаче да обърна внимание на един момент от законопроекта, който породи дебати на заседанието на комисията, а именно какви са разпоредбите за последващ контрол. Както стана ясно от мотивите към законопроекта, по същество като вид митнически контрол, той се осъществява след вдигане на стоките и представлява извършване на проверка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговска политика, на счетоводна политика и данъчно законодателство. Като форма на контрол, последващият контрол съществува и в сега действащия Закон за митниците, а именно чл. 84. С новите разпоредби се доразвиват принципите за осъществяването му, процедурата за извършване на проверките, правата и задълженията на проверяваните лица, създаването на специализирани звена за осъществяване на последващ контрол и т.н. Както стана ясно от дискусиите по време на заседанията на комисията, този контрол е обусловен от факта, че на гранично-пропускателните пунктове не може да се извършва физическа проверка на целия обем от стоки, така че този контрол се явява проверка, която трябва да осигури доказателства за размера на възникнало митническо задължение, доколкото то е определено коректно, защото може да се декларира един вид стока и да се обмитява един вид стока при този контрол, а при последващия контрол да се установи нещо съвсем различно, което и сега е в най-обичайната практика на митнически престъпления. Но така, както е разписана процедурата за проверка, то тя се разпростира, както каза и господин Миков, върху всички лица, които упражняват дейност, контролът, върху която е възложен на митническите органи със закон. И тук възниква въпросът: по какъв критерий ще се извършва проверка и дали няма да се основава на субективна преценка на митническите органи и на предположения за извършено митническо нарушение. От една страна, това е проверка, която цели да установи фактическа обстановка, но от друга страна, тя цели да събере доказателствен материал за евентуално митническо нарушение и като такава е със строго целенасочен разследващ характер.
Освен това за целите на тази проверка е предвидено и разширяване на правомощията на митническите органи. Съгласно чл.16, ал. 7 от законопроекта, която им дава право да извършват претърсване, изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като в тези случаи имат правомощията на органите на досъдебното производство. Предложеният текст въвежда правомощия на митническите органи като на органи на МВР, следствие и прокуратура, които са разписани в Наказателно-процесуалния кодекс. При това положение и както процесуалните им действия, правомощия и задължения, така и правата на проверяваните граждани и дружества следва да са съобразно разпоредбите на НПК.
Затова в предлагания текст следва изрично да бъде отразено и в този смисъл следва да се прецизират разпоредбите за последващия контрол, включени в законопроекта с цел ограничаване възможността за субективна преценка на митническите органи по повод извършването на последващ контрол, както и да се създадат достатъчно гаранции за защита на правата на проверяваните лица предвид разширените правомощия на митническите органи, свързани с осъществяване на функциите им по претърсване и изземване.
Също така, при последващия контрол ще се изменят и вече установени данъчни задължения както за ДДС, така и за акцизите, тъй като митническата облагаема стойност е данъчната основа и върху нея се изчисляват дължимите данъци. В тези случаи, тъй като се касае за данъчните задължения, е задължително стриктното регламентиране на разпоредбите на ГПК с разпоредбите, които визират този закон, тъй като е недопустимо едни и същи публични вземания да се установяват и събират по различни процедури и по различни режими.
В този смисъл законопроектът има нужда от прецизно и подробно уреждане на материята или да се предвиди пряко препращане към ДПК или към НПК, както и в предходното изказване стана въпрос, или да се предвиди много по-прецизен ред и процедури за изменение и установяване на митническите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Радева, само един пункт - Вие казахте, че е добре казаното, че при последващ контрол ще се извърши проверка по законосъобразността. Вижте какво пише текстът: “… се извършва проверка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими”. Не на закони, а на режими! Процедури и мерки на търговската политика! Законосъобразност за прилагането на мерките на търговската политика. Законосъобразност може да се установява само за прилагане на писано право в широкия смисъл – на закон и подзаконови актове, а мерките на търговската политика не са от този порядък, за да се проверяват и режимите. (Реплика от залата.)
Знаете ли защо, господин Асенов? Защото Вие си пускате в Митниците там някакво писмо, което не е публикувано по съответния ред за тълкуване на някакъв закон или на някакъв подзаконов акт и искате гражданите да го спазват. Е, не са длъжни да го спазват и не може вие да правите проверка за законосъобразност. А тези, вашите служители – те са длъжни да прилагат това. Тоест, той има само вътрешен характер и тук текстът при всички случаи ще трябва да бъде “законосъобразност на действията по спазване на нормативните актове”! Точка. Край. Няма режими, няма търговски политики.

Къде се публикуват? Публикувани ли са търговските политики в “Държавен вестник”? Аз досега не съм прочел в “Държавен вестник” да пише “търговска политика”.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това е във връзка с вноса на цените.
МИХАИЛ МИКОВ: Това значи са постановления. Ако е с постановление, това е нормативен акт.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това си е политика.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, политика. Не може да се търси законосъобразност на нещо, което не е закон. Следи се за законосъобразност за нещо, което е в закон.
Второ, за законосъобразност в България основният орган, който следи, това е правораздавателната система. Иначе какво става? Ще започнем да правим правораздаване по ведомства. Утре, ако екологията си приеме екологична полиция - прави същото, вдруги ден здравеопазването ще приеме същото, трети ден, не знам кое министерство, икономическото – само то не се е сетило досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря за малко по-дългата реплика, но Вие направихте реплика едновременно и към господин Асенов, така че донякъде може да се приеме.
Госпожо Радева, тъй като не виждам желаещи за друга реплика, желаете ли да отговорите официално от трибуната на господин Миков или Вие между другото вече му казахте каквото имате? Не желаете.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурното ми предложение е да поканите да вземе думата или заместник-министърът господин Тасев, или господин Асенов, защото господин Миков постави предостатъчно и достатъчно сериозни въпроси. Те се споделят от доста сериозен брой народни представители. И вместо да изслушаме още няколко изказвания, които в основата си навярно ще поставят спорни въпроси, предлагам на този етап от дискусията да чуем, след като няма представител на Министерския съвет, няма министър, който по правилник е длъжен да изложи мотивите за законопроекта, но доколкото в това Народно събрание се възприе тази неиздържана практика, да поканим онези, които са работили по законопроекта, да се постараят да адресират въпросите, които бяха отправени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре. Виждам, че има готовност от делегацията.
Има думата директорът на Агенция “Митници” господин Асенов да отговори на възникналите към момента въпроси и евентуално да направи други разяснения, които смята за необходими.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, първо бих искал да ви благодаря за интереса, който проявявате по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Той наистина има своето много голямо значение по отношение на функционирането на митническата администрация.
Позволете ми да започна с препоръката, която ни беше направена в последния редовен доклад по отношение на Глава 25 “Митнически съюз” от страна на Европейската комисия. В редовния доклад е маркирано, че е необходим по-нататъшен напредък по отношение на последващия контрол, включително на неговата законодателна страна и засилване на правомощията за разследване от страна на митническите служители. Тази препоръка беше направена в последния редовен доклад, но ние знаехме за посоката и за развитието на тази проблематика, затова и преди около две години стартирахме туининг-проект с германската митническа администрация, който се финансираше по Програма ФАР. Резултатът от работата на този проект с германската митническа администрация в момента е синтезиран и обобщен в този законопроект по отношение на последващия контрол.
Бих искал да направя няколко уточнения и разграничения. Последващият контрол е функция на митническата администрация, която съществува и към настоящия момент и тя съществува в сегашния Закон за митниците, приет от българския парламент, и е в унисон на нормите, които действат в митническия кодекс на Европейския съюз.
Втори въпрос е, че сега с това изменение в законопроекта се развива процедурата, при която става една ясна регламентация както за митническите служители, за техните функции и задачи, така и за търговските субекти, които ще бъдат обект на последваща проверка.
Какво обаче липсваше досега и какво цели този проект? Липсваше това, че след освобождаването на стоката от митническия контрол практически при вноса на стоките в страната не съществуваше орган, който реално да проверява стоката след нейното митническо освобождаване. И ако мога да градирам нещата – нашата главна цел в този случай, така бих искал да отговоря и на господин Миков, е да проверим дали правилно са изчислени вземанията към държавата към момента на вноса. Защото е невъзможно, това прозвуча и в изказването на госпожа Радева, при обемите, в които непрекъснато се внасят стоки на територията на страната на 100 процента това да бъде осъществено предварително. Пет до 10 % е онова, което би могло да бъде проверено физически от която и да било митническа служба. Тоест логиката и идеята са търговията да се развива свободно, да бъде оставена да тече, ако мога образно да се изразя, като една река, но да има орган, който последващо да може да извърши проверка относно коректното прилагане на митническото законодателство.
Още нещо искам да кажа, което е свързано и с опростяване на процедурите в търговския сектор. В страните-членки на Европейския съюз повече от 70% от декларирането на стоките пред митническите органи се извършва по т.нар. система на опростено деклариране, не по нормалната процедура, което задължително пък би могло да се извърши само ако има орган в държавата, който последващо, и това е митническата администрация, би могъл да проконтролира това опростено деклариране от страна на търговеца. Без наличието на такава развита функция в митническата администрация не е възможно прилагането на опростени процедури за деклариране, които са изключително важни за конкурентоспособността на търговските субекти в страната.
Нашата главна цел в този случай, при тази последваща проверка, искам много ясно да прозвучи, не е да наказваме някого с тази последваща проверка. Нашата главна цел е да съберем, да видим, да се убедим дали правилно вземанията за държавата са осигурени. Ако в процеса на извършване на тази проверка се установи, че е извършено нарушение или престъпление, този случай се предава индивидуално за друго производство. Той не е свързан с тази последваща проверка. Последващата проверка цели да установи вземанията – дали ставката на митото е 5 или 15%, дали е такъв произходът на стоката, дали това е тарифното класиране. Ако има данни за нарушение, извършено при която и да било друга митническа проверка, ние си образуваме административнонаказателно производство от компетентен друг орган, различен от органа, който е извършил тази последваща проверка. Ако имаме данни за престъпление при констатацията, се дава на съответните органи с данни за престъпление и текат други процедури, други процеси, които не са свързани пряко с извършването на тази проверка.
Няколко статистически данни, ако ми позволите, тъй като Вие засегнахте проблема с дознанието.
Вие знаете, че митническите органи имат право да извършват дознание единствено по чл. 242 от Наказателния кодекс за контрабанда, против митническия режим. За периода, в който ни беше предоставено това право, имаме образувани, а това е от около година и седем-осем месеца назад, ми се струва, някъде средата на 2003 г. – 237 дознания, господин Миков, като статистиката ни обхваща периода до края на м. март 2005 г. – от тях с мнение за съд са 47, приключили с осъдителна присъда – 21, за спиране – 24, за прекратяване – 40, за преобразуване – 23, на производство – 75. Това е много приличен резултат.
По отношение на това, което споменахте за международното сътрудничество. Митническата администрация в България има сключени, като политика, споразумения за взаимопомощ в митническата област с всички наши съседни страни и с най-големите ни търговски партньори – САЩ, Русия, Украйна, в процес на сключване е с Франция, а с Полша сключихме миналата година. Това, което Вие интерпретирахте в посока на предоставяне на данни на търговски субекти, е некоректно. Става въпрос за данни, които биха могли да бъдат предоставяни по силата именно на такива международни споразумения, които са сключени от българската държава и влезли в сила.
По отношение на това дали публичните държавни вземания са компетенция на митническата администрация. Разбира се, онези публични държавни вземания, за които митническата администрация е оторизирана от българския парламент да ги събира. Това са митата, данъкът върху добавената стойност при внос, акцизът при внос на стоки. Това са трите вземания, които събира българската митническа администрация. Тя е оторизирана със съответните закони да ги събира и администрира. Ние сме компетентни по тяхното събиране и администриране до мига, до който са констатирани. Ако ние не успеем да ги съберем по доброволен начин, тогава вземанията се предават на Агенцията за държавни вземания и тогава настъпва тяхната изискуемост от Агенцията за държавни вземания по принудителен път. В този законопроект ние изобщо не третираме въпроса за принудителното изпълнение. Ние третираме въпроса за установяването на задълженията. Защото установяването на задълженията и доказателствата, които се събират за установяването на тези задължения, са също така съдебно обжалваеми. След като преминат административното обжалване, те отиват в съда и в съда някой трябва да представи доказателства, че това задължение е сто и петдесет единици, а не сто единици.
В този смисъл моята молба е, ако е възможно, да подкрепите този законопроект. Защото съм убеден, че с неговото приемане ще бъдат създадени по-добри условия за бизнеса и за митническата администрация в страната и в никакъв случай той няма да накърни интересите на търговския сектор в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Асенов.
Заповядайте за изказване, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ни се представят пет важни законопроекта на първо четене. За нас всички в тази зала е пределно ясно, че тези законопроекти няма да се приемат в Тридесет и деветото Народно събрание, или повечето от тях няма да се приемат, защото те са с достатъчно голям обем, защото следват процедури по предложения за второ четене, заседания на комисии, а парламентът има-няма 20 работни дни да неговото разпускане.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По-малко.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: По-малко – казва господин Миков.
Тоест ние правим едно упражнение, което ще повторим в следващото Четиридесето Народно събрание и тези неща, както всички знаем, трябва да започнат отначало. Това ме навежда на мисълта, че ние правим нещо, за да покажем на някого, че там, където сме се забавили и където търпим критики в оценките от Европейския съюз, трябва да бързаме. Оттук идва другият въпрос, че сме се забавили – забавили, но защо се забавихме през тези четири години с тези четири законопроекта?
За всички е ясно, че митницата е слабо звено в държавната администрация. Много слабо звено и това не витае само в общественото мнение, но това се вижда с просто око на вътрешния български пазар, който е залят от некачествени и дъмпингови стоки, от стоки, които са подфактурирани, внесени са на по-ниски цени от стоки, които пък изобщо са внесени контрабанда.
Аз поздравявам тези усилия, защото наистина трябва да има задължително такъв последващ контрол. Но се питаме: защо сега? Тоест през следващите месеци пак нищо няма да стане. Докато се конституира следващият парламент, докато избере правителство и т.н., се предполага, че тези закони ще тръгнат някъде чак есента – месец септември-октомври.
Толкова по същността на приемането на тези закони.
В европейската практика има много сериозни специализирани звена за последващ контрол. Тук се каза, че много малка част от потока може да се проверява. Въпросът е каква организация се създава, как тези пет или десет процента от потока на стоки да бъдат проверявани така, както правят и социолозите, че да се дава достоверна извадка. Какви са хората, които работят на митниците? Защото и най-добрите закони и най-добрите шефове на митници няма да свършат работа, ако техните екипи не са много добре обучени, много добре да знаят за какво са там.
Добре, ние даваме правомощия на тези специализирани звена да проверяват, одобрявам го, защото така трябва да бъде, защото държавата трябва да си взема вземанията, защото на тези вземания чакат много други отрасли в нашата страна, които чакат пари от бюджета. Но питам: кой ще проверява тези звена? България е особена страна в това отношение, с лоша слава. Кой ще проверява? Такова нещо аз не виждам в закона. Кой ще контролира тези звена дали те ще проверяват един, а за другия ще си затворят очите? Както става и в престъпния свят – едни групировки се преследват, а други не се преследват. И тук се поставя въпросът, след като управлението е такова, какъв контрол трябва да има над тези звена?
Друг е въпросът как ще бъдат защитени добросъвестните служители, защото аз съм убеден, че ще има много добросъвестни служители в тези звена? Защото от много години се стреля по хората, които нарушават митническите закони и които пред очите на всички натрупаха богатства. Не виждам никой от сериозните шефове на такива канали да е получил заслуженото.
Постави се въпросът да се чуе и мнението на Министерството на вътрешните работи. Ясно е, че тези големи митнически нарушения трябва да бъдат пресечени. Това е една правилна стъпка. Парламентарната група на СДС ще одобри на първо четене този законопроект. Въпросът е, че за второ четене, тук и госпожа Радева изтъкна някои пропуски и слабости, трябва да се помисли много и да се направят много нови предложения именно в тази насока – как да бъдат подбирани тези звена, каква защита да им се осигури, как те да бъдат контролирани и каква отговорност те ще носят при несвършване на своята работа, освен това, което се предвижда като наказание по Наказателния кодекс?

Но пак казвам, че по всички тези закони, които имат отношение към Вашата дейност, включително и Законът за акцизите, който е много важен, всички знаем, че нарушенията, престъпленията с акцизни стоки са на световно ниво.
Ако тръгнете по всички тези бензиностанции, които, Вие знаете, че продават горива без да си плащат акцизите ...
За мен това е много важен закон, но, пак казвам, това са закъснели закони, които едва ли ще бъдат приети в това Народно събрание. Дебатът, разбира се, е полезен. Този дебат със същата сила ще започне в 40-то Народно събрание, защото, ако приемем този закон, следващият – за акцизите, който е с много по-голям обем, просто няма как да го приемем.
Иначе е добре да покажем пред Европейския съюз, да напишем отчет, че сме приели тези закони на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, Вие във Вашето встъпление в началото на дискусията заявихте, че това е един европейски закон и той ни доближава в по-голяма степен към нормите на европейското право, които в областта на митническото право са доста ясни.
Но в какво се състои проблемът? Самите мотиви на вносителя, така както са формулирани, маркират на първо място хармонизирането на българското митническо законодателство и едновременно с това, както в много случаи се казва: “…както и да се доразвият и усъвършенстват някои национални разпоредби, отнасящи се до митническия контрол, митническото разузнаване и разследване, митническите нарушения и наказания, и събирането на митните сборове и други държавни вземания, установявани от митническите органи”. Имам чувството, че се създава една практика, в която под егидата на хармонизирането се въвеждат паралелно с това редица решения, които са продиктувани от момента, от състоянието или по-скоро от липсата на достатъчно действаща система на взаимодействие между органи, на синхронизиране на норми и един орган като Агенция “Митници”, стараейки се да отговори на очаквания, за които и тук стана дума, започва да вкарва в един или друг акт и норми, които считат, като натоварени с изпълнението на определена дейност, че е добре да бъдат записани, за да разширят своите правомощия. Прокарването на тази разделителна линия между правомерно вписвани текстове, които наистина възпроизвеждат с една или друга степен на адаптация норми от европейското право, и от друга страна, записването на специфични решения за специфичната ситуация в България, могат да направят хора, които много добре познават както самата директива, която се цитира тук – от 1992 г., така и, ако щете, наказателно-административното право, което действа в страната – което ми се струва, че господин Миков в по-голяма степен отколкото, да речем, ние от Комисията по бюджет и финанси може да направи като сравнителен правен анализ.
Направи ми впечатление, господин Асенов, цитирайки доклада на Европейската комисия и констатацията там, че трябва да се продължи с хармонизирането, ако не се лъжа, господин Асенов, Вие цитирахте текст, който говори за такава хармонизация в областта на митническото разузнаване и разследване, но от цитата, който Вие възпроизведохте, не прозвуча нищо за контрол, наказания, събиране на сборове и други вземания.
Според мен, господин председателю, ние действително днес се натъкваме на една ситуация с тези пет законопроекта, които са пред нас, на решения, които ни се предлагат на парче. По-нататък в дневния ред е включен на първо четене цял нов кодекс, не какво да е, а данъчно-осигурителен процесуален кодекс, който урежда практически целия кръг процедури, свързани с данъчното и осигурително производство. В заседанието на Комисията по бюджет и финанси онзи ден, когато се гледаха тези законопроекти, аз също се изказах със степен на рязкост или острота, сходна на онази, с която се изказа господин Миков по отношение на този начин на процедиране – законопроект за законопроект, без достатъчно яснота за взаимовръзките, без яснота за предварително извършената работа за дискутиране на тези норми с онези, които те засягат. В рамките на Комисията по бюджет и финанси ни беше съобщено от представителите на Министерството на финансите, че такива дискусии са проведени, че са отчетени мненията и т.н., но и в пресата днес се повяват коментари на хора, които от години следят тази област, които са вътре в тази проблематика, които справедливо отбелязват, те са и тук в залата, слушат дискусията, че би било коректно поне да ни се съобщят резултатите от тези дискусии. Никого не устройва това, че – да, ние си поговорихме, чухме ги и толкоз.
Какъв е проблемът, господин председателю? Също през тези дни в печата се появява мнение не на кого да е, а на главния директор на Главна данъчна дирекция, че на нас ни е нужен нов Закон за корпоративното подоходно облагане. Защо? Защото, кашата, създадена със сега действащия, приет в края на миналата година закон, с тези полутранспонирани норми на международните счетоводни стандарти, създава една неуправляема ситуация в счетоводната отчетност. И ние възпроизвеждаме този подход при всичките клетви на правителството, че действа Данъчен съвет, че има Национален съвет по стандартизация, че всичко това е резултат на една премерена и целенасочена политика, в резултат на която неразборията се задълбочава неколкократно. Никой не може да ни убеди, че след като имаме данъчно-процесуален кодекс, приет преди две години и имаме осигурително законодателство, което е в процес на текущи промени и изведнъж като направим един общ данъчно-осигурителен процесуален кодекс ще стане единен процес и всичко ще тръгне по мед и масло.
Пак във връзка с този Законопроект за митниците възникна и тази хипотеза: да обединим Главна данъчна дирекция с Агенция “Митници”, след като ще се събират данъци от едните и другите и след като очевидно митниците ще събират една огромна част от данъците във връзка с промените на самия режим. Стана дума, че такова нещо съществувало и във Великобритания, защото там така станало и т.н. Тоест, не можем да вървим и да импровизираме през цялото време решения, които ни хрумват, тъй като виждаме, че ситуацията се променя, без да чувстваме, че има някакъв процес на осмисляне на всички тези промени, на синхронизирането им и на достатъчно системното постепенно премислено преминаване към една по-работеща система.
Аз лично не се смущавам, господин председателю, да призная, че бих искал и се чувствам приятел на Агенция “Митници”. Не виждам в тях нито хора, които преднамерено искат да разбъркат нещата, нито пък това, което е разпространено, че непременно там властва корупционният елемент и т.н. Смятам, че ръководството достатъчно отговорно се мъчи да бъде на равнището на европейските и националните изисквания. При една предишна поправка на този законопроект, мисля, че направихме нещо полезно, вкарвайки този институт ли е, форма ли е на споразумяването при установяване на нарушения, в резултат на което в голяма степен бяха разтоварени много от мощностите и процедурите на агенцията.
Но не съм убеден и го споделям с колегите, че този така подготвен законопроект с всичките тези процесуални, административни и наказателни норми, включително и с вкарването на правото за лични данни, събирането, съхраняването, разпространяването, споделянето, включително и с това разширено функциониране като досъдебно производство, е коректният начин да се регламентират такива режими.

Според мен, без да съм специалист, когато става дума за навлизане в сферата на личните данни, там, където е специализираният закон, би трябвало да се запише и съответно правомощие на един или друг орган, който се счита, че в определени случаи трябва да има това право, защото то е там, в общия контекст на режима, по който се прилага подобно право за навлизане в сферата на личните данни.
Там, където се говори за досъдебно производство в специализираното законодателство, ако се счита, че и митниците в определени случаи трябва да имат това право, пак там трябва да отиде тази регламентация. Защото не може закон за закон да се превръща в, така да се каже, затворена интегрална система, в която да се записват всички норми, които са нужни, за да функционира тази система. Поне на мен така ми се струва като човек, който се мъчи да си представи как по-гладко и добре би функционирало едно такова законодателство.
Не мисля, че е добре преценено да се гледат петте законопроекта един след друг в този състав на пленарното заседание, както каза господин Миков, при една понижена степен на аналитичност на пленарната зала.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): На бдителност.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още повече без да чувстваме, че те са били гледани във взаимовръзка и се внасят след преценка как ще взаимодействат помежду си, и без да имаме отговорното присъствие на Министерския съвет, който да ги представи.
Така че могат, разбира се, да бъдат натиснати копчетата, може да се възпроизведат числата на електронното табло, но от това делото на митниците не знам дали ще прогресира много. Спасението на давещите се е в наши ръце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Пирински.
Колеги, някаква реплика към господин Пирински? Не виждам.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, наистина Законът за изменение и допълнение на Закона за митниците е важен закон, особено когато всеки един народен представител, получавайки законопроекта, след като прочете, че това е законопроект за изменение и допълнение на закона с цел да се продължи процесът на хармонизиране на българското митническо законодателство или всяко друго законодателство, ние машинално и автоматически възприемаме, че това наистина е един необходим закон. Нямаме претенции към необходимостта от този закон. Разбира се, претенциите ни започват впоследствие, когато погледнем закона малко повече в детайли.
Когато прочетем, че усъвършенстването на този закон е с цел да се доразвият и усъвършенстват някои национални разпоредби, отнасящи се до митническия контрол, специално в този закон, веднага всеки един народен представител започва да разгръща и да поглежда в кой параграф по какъв начин сме развили точно националния интерес, вече разграфен в личен, в държавен, общодържавен, общоличен и тогава започват да възникват въпроси, на които би трябвало да получим отговор, поне като народни представители.
Освен това този закон продължава и казва, че би трябвало да усъвършенстваме някои национални разпоредби относно митническото разузнаване и разследване – митническите нарушения и наказанията, и оттам нататък вече събиране на митните сборове и другите държавни вземания. Всичко това като се прочете накуп, пред нас се появява една такава картина, като че ли даваме много права на хората, които ще се занимават с последващия контрол, и впоследствие търсим дали е възможно да има някакъв друг орган, който да ги контролира. Или те ще се възползват от правата си дотолкова, че да са в ущърб на дейността на някое търговско предприятие или физическо лице.
Именно тук възниква проблемът с този законопроект, колеги. Разбира се, нито един народен представител от тук присъстващите в залата не е против последващия контрол, след като вече е внесена някоя стока, техника или технология. Разбира се, един последващ контрол е полезен. Щом като не сме в състояние да намерим достатъчно време и възможности да проверяваме на границата, поради това че обемът и наличието на митническите служители на границата не е достатъчен или пък не може да бъде достатъчен, да има и един последващ контрол.
Но какво правят проверяващите, последващият контрол? Като че ли от всичко това, което четем, достигаме до извода, че те изискват. У нас остава впечатлението, че митническите служители възприемат всеки един вносител, всеки един добросъвестен търговец или производител още в началото едва ли не като някакъв престъпник. Тук, в закона, не става ясно защо ще проверяват човека с последващ контрол – направил ли е някакво нарушение или така, както казваме, пътувайки по пътя, случайно контролиращият орган – КАТ, решава, че трябва да те спре на средата на пътя, независимо дали си направил нарушение или не, спира те и започва да ти търси всички документи от цялата азбука, за които се е сетил. Ако се сети и за гражданския ти брак, и това го изисква.
Значи ако ще хармонизираме този закон, нека между първо и второ четене да стане ясно точно как ще се извършва последващият контрол, на кого ще се възлага и кой ще го възложи. Защото изведнъж, колеги, прави впечатление, че като отворим § 7 на чл. 84е, във всеки закон започваме да четем едно и също нещо:
“Когато няма друга възможност за обезпечаване на доказателствата, митническите органи могат да запечатват офиси, каси, складове, търговски и други помещения за срок от 72 часа”.
Ако вземем няколко законопроекта, аз не казвам всички, ще видите, че като че ли няма закон, в който в основните параграфи да не запечатваме някой офис или склад. Превърнахме се на създатели на запечатващи закони, а не да сме в услуга, в помощ на търговеца, на производителя, на всеки, който иска да произвежда съответния продукт за икономиката ни.
Имайки предвид всичко онова, което каза господин Миков, или онова, на което господин Пирински наблегна, за да не останем с впечатлението, че не сме за хармонизацията на законите с европейските, да, за това сме, готови сме да дадем възможност и за последващ контрол, но при ясно очертани правила на играта. Защото няма нито един, който да се е включил в определена игра без да знае правилата и да е излязъл с положителни стойности от нея.
Това, което ни каза господин Асенов, е добре. Много добра дейност е осъществена, получени са, разбира се, съответните разпоредби, указания или виждания от немската система, как е направено там, какво е направено. Готови сме, колеги, да подкрепим законопроекта след като се изчистят всички онези параграфи и параграфчета, които оставят съмнение у народния представител, че пак ще създадем някакъв орган, който ще бъде пречка за по-нататъшната дейност на икономиката в тази държава.

Готови сме да дадем възможност на онези, които искат, ако искате го наречете и последващ контрол, само да е в интерес на икономиката, в интерес на това, че този орган ще бъде в услуга на всеки, който е вносител, а не пречка, а не орган, който ще запечатва дейността на определени фирми, изхождайки от презумпцията, че личният му интерес е по-голям от държавния.
Господин председателю, смятам, изхождайки от това, че целта е да хармонизираме българското митническо законодателство, да подкрепим на първо четене този законопроект, но с ясното съзнание, че има сериозна работа между първо и второ четене, за да облечем и последващия контрол, и митническото разузнаване с такава дейност, че те да бъдат полезни за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Имам чувството, че основните оратори взеха отношение, но отново приканвам, ако някой желае, сега е моментът да подаде сигнал.
Този път вярвам, че наистина се приближаваме да проведем гласуването по този законопроект преди почивката.
Колеги, моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците на първо четене.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 8, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.

Имаме още малко време до почивката и можем да минем към точка втора по дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Вносители са народният представител Нина Радева и група народни представители.
Госпожо Радева, заповядайте като председател на Комисията по бюджет и финанси да докладвате.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете да направя процедурно предложение във връзка с разглеждания законопроект в пленарната зала да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър, господин Николай Попов и госпожа Людмила Елхова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има направено процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля да бъдат поканени колегите от министерството в залата.
Заповядайте, госпожо Радева, за доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 554-01-30 за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Нина Радева и група народни представители на 15 март 2005 г.

На заседание, проведено на 7 април 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Нина Радева и група народни представители.
На заседанието присъства заместник-министърът на финансите Стамен Тасев.
От името на вносителите законопроектът бе представен от Нина Радева.
Законопроектът предвижда изменение в тарифата към Закона за акцизите в частта за акцизната ставка на цигарите с филтър и изменение в Закона за тютюна и тютюневите изделия по отношение режима за определяне цените на цигарите.
Въведените от 1 януари 2005 г. акцизни ставки доведоха до повишаване цените на цигарите от местно производство от по-нисък клас и до понижение цените на някои марки вносни цигари.
С цел защита на местното производство на цигари със законопроекта се предлага да се възстановят акцизните ставки, действали през 2004 г.
Предложението за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия цели преминаване от режим на свободно определяне и регистриране на продажните цени на цигарите към фиксирани цени и е продиктувано от следните мотиви:
Първо, ограничаване възможността за регистриране на дъмпингови цени от страна на вносителите на тютюневи изделия и предотвратяване на условията за нелоялна конкуренция на вътрешния пазар.
Второ, създаване на условия за по-ефективен контрол и наблюдение върху движението на тези стоки с оглед защита на местното производство на цигари, както и за гарантиране събираемостта на дължимия акциз и обезпечаване на данъчните приходи в държавния бюджет.
Трето, осигуряване на условия за финансова стабилност и подпомагане на българската цигарена индустрия, както и за увеличаване на финансовите ресурси с цел обезпечаване реализацията на производствената и инвестиционни програми за развитие на тютюневия отрасъл.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” 8 народни представители, “въздържал се” 1, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Нина Радева и група народни представители.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Желае ли някой от вносителите да каже няколко думи, за да изчерпим тази част от процедурите? По същество, това, което се казва в доклада, би могло да се каже и от вносителите.
В рамките на една-две минути, ако желаете, госпожо Радева, заповядайте, за да изчерпим процедурата.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че нашият законопроект е внесен на основата на пълен консенсус между представителите на основните политически сили – Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Новото време, но в много голяма степен то е свързано и с това, което беше основно изискване особено от страна на Коалиция за България да не бъде променян акцизът на цигарите – българско производство, така че асортиментната листа на българските цигарени фабрики да не бъде подложена на каквито и да било ценови сътресения и обемът на производството на български цигари да не подлежи на промяна или поне на намаление.
Аз разчитам на подкрепа на настоящия законопроект, който визира, от една страна, връщане към режима на акцизните ставки на цигарите от 2004 г., а от друга страна, възстановяване на режима за продажните цени на цигарите, като също се връща старият режим за определяне два пъти през годината от страна на Министерския съвет със специална наредба на цените на цигарите и цигарените изделия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Вероятно е така, както казвате, но ние, които сме в залата, смятаме, че заслужихме своята почивка, макар и с 1-2 минути по-рано. След почивката ще продължим.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Госпожа Нина Радева представи доклада на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Законопроектът е приет с единодушие в Комисията по бюджет и финанси, само с един “въздържал се”, вероятно това е основанието – като безспорен – да няма желаещи за изказване в момента.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, преди почивката госпожа Радева представи законопроекта като консенсусен, на практика, между всички, както тя каза, основни парламентарни сили плюс Коалиция за България, и нас ни включи в разширения състав на тези сили, позовавайки се на разбирането, че такова намерение за такава поправка е прозвучало още в контекста на миналогодишните дискусии. Все пак, госпожо председател, една поправка, която беше приета миналата година с дебати на три пленарни заседания – на 4, на 5 и на 11 ноември, когато наистина дискусията беше и разгорещена, но и по същество, едва ли бихме могли сега просто да гласуваме възстановяването на старото положение: до 1 януари т.г. така механично.
Аз вземам думата не от желание за самоцелно дискутиране, а от необходимостта според мен да си дадем ясна сметка какво означава днес възстановяването на режима от края на миналата година, тъй като ние имаме пет месеца действие на новите ставки на местни и на вносни цигари с ефектите, до известна степен, които се очакваха, но до известна степен. Имаме променена картина по отношение на производството на различните марки цигари и потреблението им на пазара. Сега възстановяването на адвалорния акциз и специфичния в предишния му вид трябва да бъде разгледано от гледна точка какво следва оттук нататък.
Госпожо председател, трите точки, които се съдържат в мотивите, придружили този законопроект, се свеждат до това – да се подпомогне местното производство, като се създаде една определена степен на протекция, да се избегне нарушаването на местния пазар чрез продажби от внос на дъмпингови цени чрез въвеждане, не само регистрация, а на определяне цените на цигарите от Министерския съвет. И трета точка, госпожо председател, подпомагане на българската цигарена индустрия и за увеличаване на финансовите ресурси с цел обезпечаване на производствената и инвестиционни програми за развитие на тютюневия отрасъл.
Тук стават интересни и важни нещата, защото ние така и не знаем какви са тези програми, има ли ги и как си ги представя това правителство в последните седмици от неговия мандат. Защото трябва да е ясно, че този вид протекция може да просъществува до 1 януари 2007 г., когато пазарът ще трябва да бъде изцяло либерализиран и когато няма да има нито фиксирани цени на тютюна, изкупуването на суровия, нито на цигарите.
Затова, госпожо председател, приемането на тази поправка сега ще означава две неща: от една страна, възстановяването на степен на протекция и на регулиране не, а регламентиране на пазара, което от гледна точка на конкурентния пазар означава връщане една крачка назад, което имаме право да направим, но трябва да сме ясни защо го правим. Иначе потенциални външни инвеститори и онези, които наблюдават режима, ще си направят извода, че “Булгартабак” няма намерение да бъде активен играч на свободния европейски пазар, а се мъчи краткосрочно да оптимизира и максимизира някакъв режим и финансов резултат, без да е ясно какво има намерение да прави по-нататък. Онова, което трябва да се прави, и то много интензивно, през този период от година, две, е да се реализира програма, която да направи “Булгартабак” атрактивен като конкурентна фирма, което, както знаем, означава целият онзи кръг болезнени преструктурирания, които така или иначе от българска страна не се оказа достатъчна воля да бъдат извършени и се надявахме да ни бъдат като валутен борд, тоест цигарен борд, наложени от евентуален външен купувач, което не се състоя.
Ние не можем да пребиваваме в безвремие, докато дойде някой, който отново да предложи едни условия, които са повече от ниски, за да се случи онова, което неизбежно ще се случи.
Ето защо, имайки предвид тези корекции на акциза, които ще доведат до различни съотношения между заложените в цената плащания за фиска, печалба за фирмата, ефект за производителя, ефект за потребителя, трябва да има наистина програма, която да си представи достатъчно ясно как ще се променят финансовите потоци от реализацията на местните цигари и къде ще бъдат насочени тези потоци. Това, разбира се, зависи от това какви цени на практика ще фиксира Министерският съвет в съответствие с правомощията, които сега ще му гласуваме, дали ще върне в пълния обем крайната цена до предишното положение, дали ще прецени, че е по-целесъобразно тя да бъде задържана на равнища, които се оказва, че не водят до снижаване на потреблението особено много и ще насочи тези средства към програми за следващите една, две, три години, които да пренасочат свръхзаетата работна ръка и да поставят началото на програми за преструктуриране на ешелоните на системата на “Булгартабак”.
Затова, госпожо председател, подходът, който е избран с един такъв кратък текст за промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия и в т. 4.1. от тарифата от Закона за акцизите - възстановяване на старите ставки, технически, така да се каже, създава новия стар режим, но не отговаря по никакъв начин на основните въпроси, които бяха предмет на дискусията миналата година и които стоят с цялата си сила пред цигарения отрасъл и тютюневия отрасъл и ден-днешен.
Ето защо отново трябва да констатираме, че правителството върви по линията на най-малкото съпротивление на прокарването на едно решение, което да се представи, че е консенсусно, но зад което не личи някаква по-отговорна позиция от онази, на която бяхме свидетели в края на миналата година – тя беше всичко друго, но не и отговорна.
Ето защо аз гласувах в Комисията по бюджет и финанси “въздържал се”, госпожо председател, същото ще направя и сега, не защото споря с необходимостта да няма дъмпинг и да има известна протекция, а защото не виждам в каква стратегия са вписани тези мерки, поради което не мога да подкрепя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също като господин Пирински ще започна от момента, в който се приемаха измененията в Закона за акцизите в края на миналата година. Тогава от управляващото мнозинство имаше отстояване на позиции, дори със силата на аргументи на две и на три четения. Когато не можеше да се намери необходимият кворум, се правеха и допълнителни заседания, само и само да се наложи една определена теза.
Сега започвам да чета по ред на нещата това, което са осъзнали управляващите пет месеца по-късно.
Отварям мотивите. Там е написано: “Въведените от 1 януари 2005 г. акцизни ставки доведоха до повишаване цените на цигарите от местно производство от по-нисък клас и до понижение цените на някои марки вносни цигари. С цел защита на местното производство на цигари предлагаме да се възстановят акцизните ставки, действали през 2004 г.”.
Ами, за какво от тази трибуна на парламентарната зала ние си изтъркахме езика да заявяваме, че точно това е ефектът, който ще се постигне, само че насреща силово ни заявяваха, че трябва да има точно такава политика, че това е нашата политика, нашата цел. В края на краищата мнозинството я постигна, само че пет месеца след като постигна това нещо се разбра, че “Булгартабак” нещо не се приватизира. Разбра се, че оттам нататък идват може би избори и е неприятно да имаш местно производство, което е на по-високи цени, пък да стимулираш външното производство.
Сега, както каза господин Пирински, се крием зад някакви стратегии, които също са неясни къде, как, в кое време ще се оформят.
Другото нещо – ние започваме да променяме данъчни закони в средата на годината и аз чета заключителната разпоредба: “Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
Оттам нататък нека да си помислим какво ще стане на пазара, когато цените в един определен момент в средата на годината се изменят вследствие на изменението на акцизната ставка и как това може да влияе върху отрицателните явления, свързани с търговията на цигари. Тези цигари, които днес, примерно, са стрували 1,80 лв. от следващия ден ще се върнат на 1,60 лв., а други, които са стрували по-скъпо, изведнъж ще паднат. В кой момент и как ще стане всичко това ще разберем едва месеци или дори години по-късно, ако изобщо това стане. Вследствие на което ние сами тук, в тази пленарна зала, ще създадем хаос на пазара, при това хаос планиран, хаос отчетен в дейността на хората, които определяха тази политика на акцизите.
Оттам нататък ще прибавя и още нещо – когато е вкаран този законопроект в пленарната зала дори като погледнете т. 2 ще видите следното: “§… Този закон влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.
Значи, погледнали ли са вносителите, които са сложили зад параграфа многоточието кой номер параграф трябва да бъде той в съответния закон? На две места го има.
Очевидно законопроектът е правен с някакъв панически елемент – да спасим и върнем нещата такива, каквито са били, за да могат хората колкото се може по-рано да забравят що сме сторили.
Във връзка с това ще заявя, че от тази парламентарна трибуна, когато опозицията, в това число и нашата парламентарна група, поставяше въпросите, много от хората, които седяха по средата, подвикваха, че ние нищо не разбираме, че ние не сме наясно с генералната линия. Сега очевидно те ще си мълчат и ще кажат пак, че не сме прави и сме пречили със забавянето на заседанието, с това, че поставяме проблеми, които не съществуват, и т.н.
В самите мотиви дори не става и дума по въпроса за това като как се появи това изменение, кой го внесе и как сега изведнъж пет месеца, след като го е изгласувал, дойде на обратното мнение? Изменението беше внесено със законопроект на Министерския съвет. Сега ремонтът се извършва, доколкото виждам, по предложение на група народни представители, а тази технология вече започна да се играе твърде убедително в пленарната зала.
Когато Министерският съвет иска да се скрие зад нещо или когато Министерският съвет иска да няма отношение и мнение по въпроса, се използват един или двама депутати от мнозинството, които прокарват някакъв законопроект, сякаш събитието и становището на Министерския съвет или не съществува, или даденото решение изобщо не е било взето. Тоест, Министерският съвет изчезва от отговорността и тя се прехвърля на тази пленарна зала. При това по медиите се говори, че парламентът е взел това решение.
Извинявайте, уважаеми дами и господа народни представители от управляващите, но аз не смятам, че опозицията, която е част от този български парламент, е виновна за приемането на настоящите условия в Закона за акцизите. Напротив, от двете страни на залата, за да бъдем честни, настоявахме да има изменения, но в обратна посока на това, което беше внесъл Министерският съвет, само че мнозинството го прокара и оттам нататък установи, че, виждате ли, събитията, които е смятал, че ще се случат, не станаха. Сега депутати от същото това управляващо мнозинство тихо, без знанието на Министерския съвет, изведнъж вкарват законопроект в залата.
Къде е становището на Министерския съвет? Нека го чуем поне от представителя на Министерство на финансите, защото и по следващия законопроект аз също ще попитам – как тези, които защитаваха невъзможността да се случат определени мерки, сега ги предлагат като собствен законопроект. Ако обичате, уважаеми представители на изпълнителната власт, на Министерството на финансите, разяснете като как се обърнаха нещата в България за пет месеца, та госпожа Радева и групата народни представители трябва в момента да поправят набързо вашата грешка? Вие стоите ли зад тази позиция и как това ще отрази на пазара, когато в средата на година вие решавате да смените Закона за акцизите?
Иначе, що се отнася до принципа, аз също ще гласувам “въздържал се”, за да покажа, че не съм против това да се върнат старите ставки и да се подпомогне производството, но да покажа на всички онези, които приемат закони, все едно че изпълняват социалистически планове, че преди да натиснат копчето трябва да включат собствения си разум! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Нихризов, може би Вашият политически опит се основава на криене и на скриване на истинските проблеми както в пленарна зала, така и от българския народ и от избирателите, но нашият опит се основава на откритост. Нашата политика е открита и в това отношение съвсем открити бяха и мотивите на Министерския съвет, тогава когато в стария вариант на Закона за акцизите се предложи промяна на акцизните ставки на цигарите във връзка с изискванията за реализация на стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг”.
Всички ние и тепърва ще чувстваме големите загуби и икономически, и обществени от несъстоялата се приватизация на “Булгартабак”, но в крайна сметка на всички е ясно, че тази промяна в Закона за акцизите беше направена именно в подкрепа на стратегията за приватизация.
И тогава всички – и лявата, и дясната страна, много активно извиваха ръцете на вицепремиера Шулева, бих казала, дори принуждавайки я на заседанията на комисията да приеме лични ангажименти за това, че ще се върне равнището на акцизите, ако приватизацията не се състои. Но изглежда е изключително къса паметта, включително и на тук присъстващите.
Аргументите са изключително ясни, мотивите са ясни. Няма защо отново те да се превръщат в обект на дебат. Приватизацията не се състоя. В наш интерес и като народни представители е да подкрепим, да създадем условия държавното дружество “Булгартабак холдинг” да запази, да укрепи своето финансово състояние, затова промяната на акцизите във връзка с промяна на асортиментната структура на това дружество не е необходима. И мисля, че всички в залата трябва да се съгласят с това и да подкрепят настоящия законопроект, който връща този режим в условията на режима за 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
За дуплика имате думата, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Радева! Вие ме връщате към онези времена, когато се подготвяше оставката, смяната и на председателя на Народното събрание. Аз си спомням как всичко беше толкова открито, та дори се проваляха три седмици подред заседания на парламента, като имахме уникалния случай парламентарното мнозинство да избяга от пленарната зала и по този начин да дадем челен пример на други парламенти от Европа, че можем да провалим заради една сделка заседание на парламента.
Всичко беше пред очите на българската общественост до такава степен, че под масата се раздаваха ритници и се извършваше не без знанието на двете тогава управляващи сили, след това се включи и третата, чиста проба рекет за това по какъв начин да бъде изтъргуван “Булгартабак”.
Разбира се, заради това изгърмяха министър Дикме, министър Шулева, в крайна сметка си отиде дори и Огнян Герджиков като председател на Народното събрание.

Ето това е откритостта, която получи управляващото мнозинство. Оттам нататък в момента трябва по някакъв начин да се запоят пробойните, които се получиха в съответните закони. И това е една от методиките за запушване на тези пробойни.
Какво е ясно? Ами, ясно е това, че дори писалите закона, госпожо Радева, сред които сте и Вие, не знаят например в кой номер параграф трябва да сложат всичко онова, записано в т. 2. Защото поне, като пиша законопроект и го внасям в Народното събрание, слагам номер на параграфа. Значи това е оставено отворено, където му се намери мястото. Това е първото нещо, което личи по формален начин от законопроекта, който сте внесли. В този смисъл е открито – ако някой иска да вкара и нещо друго в Закона за акцизите, моля да побърза и да напише следващия параграф с точки, точки, точки между първо и второ четене, за да може да се вмъкне в навлязлата вода през пробойната, преди да са й сложили лепенката.
Така че, госпожо Радева, не се сърдете, когато управляващото мнозинство прави грешки и се опитва да скрие собственото си правителство и неговата некадърност зад общото понятие: "Така гласува парламентът!". В парламента имаше и хора, които бяха на друго мнение и го изразиха. И в момента те продължават да отстояват това свое становище и Вие трябва да признаете, че са били прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект?
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Промяната, която се наложи в края на миналата година по отношение на структурата на акциза на цигарите, имаше условен характер и това беше известно на всички не само в тази зала – това беше известно на цялата общественост. Защото лично тогавашният министър на икономиката заяви публично, че ако не се случи едно явление, след като тя поема ангажимент, включително и ние, имам предвид по-голямата част от политическите сили, да предприемем мерки да се възстанови старото положение. Ето това е истината. Знам, че е трудно да се намери аргумент срещу едно протекционистично действие, защото в момента ние точно това правим. Знам, че е трудно от страна на някои колеги от опозицията, но мисля, че ние трябва да подкрепим тези промени, без да правим генерални изводи по отношение на развитие на тютюневия отрасъл, защото това е много, много по-голям проблем.
Искам само да напомня, че съгласно възприетия график от страна на нашата държава, през следващата година трябва да се увеличи акцизът на тютюна и тютюневите изделия – да се увеличи, не да си променя структурата, и съответно на горивата. Искам също така да напомня, че ние имаме тригодишен гратисен период по отношение на цените, така че тази протекционистична мярка ще действа малко повече време и ние всички трябва да я подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Реплика – господин Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Имамов, целият проблем е, че начинът, по който беше направена промяната и начинът, по който сега се възстановява старото положение, е напълно неприемлив. Беше въведена преференцията за внос и ограничаването на местното производство, без да е ясно каква ще е съдбата на българското цигарено производство. И срещу тази неяснота групата на Движението за права и свободи реагираше възможно най-остро, включително и чрез оттегляне от споразумението, което беше постигнато. Така че актът, който беше извършен, беше съвършено безотговорен, защото той не беше вписан в някаква политика, която да запази и развие българското цигарено производство. И, второ, възстановяването на старото положение кога се прави? Пет месеца по-късно, с един законопроект, както каза господин Нихризов, от няколко народни представители, без някаква позиция на правителството. Ако имаше наистина една премерена и последователна политика, тази мярка трябваше да бъде въведена следващата седмица след провалянето на сделката. Като се каже: "Ето, не стана, възстановяваме старото. Имаме план - вместо онова, което считахме, че приватизаторът ще направи, ние да предприемем съответните действия, за които и вие апелирахте." Така че упрекът, че едва ли не търсим под вола теле като опозиция и се мъчим нещо да намерим, което е нередно, не го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, заповядайте за втора реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Имамов, не може вие, като част от управляващото мнозинство, да искате да се отклоните от дискусията за загубите, които правителството нанесе на България, с цялата каша около тази сделка.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): За акцизи говорим.
МИХАИЛ МИКОВ: За акцизи говорим и за данъчна политика.
И вторият принципен въпрос, по който искам да Ви възразя, е, че ние не правим сега протекционистично действие. Аз не мисля, че това трябва да се говори най-малкото и да се коментира от парламентарната трибуна. Става въпрос за възстановяване на автономността на българския парламент да решава въпроси от данъчната политика. Автономност, която беше нарушена от тайни сделки на правителства и на министри, които сега ги няма, в Лондон – там се договориха тези акцизи, там се договориха и един вицепремиер си замина.Ама цялото правителство сега трябва да се знае, че е отговорно за тази работа, госпожо Радева. И цялото това правителство трябваше малко по-рано, наистина прав е господин Пирински, да си върне нещата в старото положение.
И един съвет към бъдещите правителства: никога да не извиват парламентите си за неща, които са от такъв порядък – тайни сделки в Лондон по повод на друго нещо, които са срещу националните интереси. Истината е тази! И сега се прави някакъв опит за замазване на тази работа и то за замазване преди изборите, защото пък и ние от опозицията успяхме да направим така, че голямата част от българските граждани да знаят защо се вдигнаха цените на цигарите.
Аз виждам една константна практика в управляващото мнозинство да внася сега законопроекти, които няма да се случат, нито да се приложат, нито да са възможни да се приложат. Слава Богу, този не е от този порядък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Господин Радев, заповядайте за трета реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, целта на днешното занятие е безпределно ясна. Тя не се нуждае от обяснение дори и от въпроси, и от реплики. Едва ли някой тук не си дава сметка за какво става дума.
Моят въпрос обаче към господин Имамов е следният: има-няма пет месеца, може би шест, от тази трибуна Вие и Ваши колеги обяснявахте много аргументирано как България, която не успя в преговорния процес, с вашето мнозинство и вашето правителство, да договори достатъчно отлагателен период с Европейската комисия за някои, свързани с националните интереси на България, постижения във времето, достигане на акцизите на Европейския съюз с отлагателно…. пет години. След като това не успя да стане и трябваше да се преследва един график, сгъстен график на достигане на тези средни ставки и това беше ваш сериозен аргумент от тази трибуна, който аз уважавам, защото знам какво е това ангажимент, който трябва да постигнеш. Та, базирайки се на този график в годините, вие отказвахте да приемете тогава настояването на опозицията да не увеличавате акцизите с тези размери. Днес Ви питам от тази трибуна: бихте ли могли да заявите, че това, което правите, не е една малка бомба със закъснител под стола на следващия кабинет и на следващото управляващо мнозинство, което трябва да постигне същия този график, само че вие сега му правите една пробойна от една година?! Това е моят въпрос към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Пирински, мисля, че поведението на ДПС по отношение на сделката с “Булгартабак” не е функция на промяната в структурата на акциза. Изобщо не може да има такава интерпретация. Според мен промяната в структурата на акциза беше действие, което трябваше да улесни успешното приключване на тази сделка. Друг е въпросът как е свършила. Не съм съгласен с подобна интерпретация.
Що се отнася до времето, господин Пирински, съгласен съм с Вас, че може да има технически проблеми, свързани с това, че закъсняхме. Аз приемам този аргумент, но не съм съгласен, че има такива промени в структурата на продажбите и потреблението, които биха оказали някакво влияние върху родното производство на цигари. Аз съм убеден, без да правя специални анализи, че това, което се случи с промяната в структурата на акциза, не е оказало почти никакво или по-точно казано – оказало е пренебрежимо малко влияние върху структурата на продажбите и структурата на потреблението на цигари поради ниската еластичност на този продукт по отношение на доходи и цени. Може би някой ще изнесе данни, че цялото потребление на цигари у нас е 96-98% и това не се е променило през последните няколко месеци. Така че тези аргументи в посока на сериозна промяна на структурата и как ще се отрази оттук нататък на производството, според мен също са неоснователни.
Господин Миков, няма никаква тайна в промяната на акциза. Какво е ставало в Лондон, какво са си говорили, кой какво е правил – аз не зная и не искам да зная.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Затова така казваш, защото не знаеш!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: По отношение на акциза, господин Миков, цяла България узна по какъв начин беше променен този акциз. Аз не виждам никаква тайна в това, не виждам и никакви скрити аргументи при предложението, което сега се прави.
Господин Радев, Вашият въпрос наистина е изключително интересен. Интересен е от гледна точка на това какво ще става оттук нататък с акциза. Вероятно е предизвикан от моето напомняне, че догодина съгласно този график предстои увеличение на цените на цигарите. Това е така, господин Радев, но нито аз, нито знам кой друг е договорил този срок от три години. Не желая да го коментирам. Вероятно нашето или вашето – не съм сигурен в това. Аз лично бих желал да имаме по-дълъг период, с което бихме гарантирали по-големи възможности на нашето производство на цигари.
Не съм съгласен, че е бомба със закъснител. При всички положения нашият пушач и потребител трябва да знае, че от следващата година предстои увеличаване на акциза на цигарите в България.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСДСБ, от място): И затова трябва да бъде с двойна стъпка, нали?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Има думата за процедурно предложение господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не се безпокойте. Няма да искам проверка на кворума, макар че има 40-50 души в залата. В моето изказване, тъй като в момента няма други изказващи се, както и в изказването на господин Радев, се визираше представителят на Министерството на финансите и към Министерството на финансите бяха отправени въпроси в две направления: първо, как ще се отрази тази стъпка на момента, в който ще трябва ние постепенно да преминем към едни по-високи цени на цигарите; и второ – как ще бъде възприето това предложение на народните представители, стои ли зад него Министерството на финансите и как счита то – ще се отрази ли това предложение на пазара на цигари на дребно, когато изменението се прави в средата на годината?
Моля, уважаема госпожо председател, да помолите представителя на Министерството на финансите да внесе яснота по тези отправени от наша страна питания в пленарната зала, а не просто да подминем момента, като кажем, че тук имало представител на Министерството на финансите и толкова!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще намалят цените на цигарите преди изборите!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Знам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да поканя представителите на Министерството на финансите, ако имат желание, да вземат отношение.
Заповядайте, господин Тасев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Процедурата, свързана с промените в структурата на акцизите, беше споделена от заместник министър-председателя госпожа Лидия Шулева на заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което присъстваха народни представители, журналисти, много специалисти от бранша. Там беше заявено категорично, че тази промяна е предпоставка за успешното приключване на сделката. Това никой никога не го е криел. Това е споменавано от министър Велчев и от други.
Вносителите на Законопроекта за промяна на Закона за акцизите нямат пряко отношение към сделката. За това, че тя не е станала, можем само да съжаляваме, но се налага да се върнем на изходното положение, тоест да възстановим статуквото – връщането на стария акциз при старите условия. Естествено е, че това можеше да стане две-три седмици след това. Няма нищо фатално, че това става четири-пет месеца след като е функционирала една нова схема на акциза. Технически нещата са напълно под контрол и няма да е за първи път на данъчната администрация да контролира подобни ситуации. До изчерпването на акцизите просто се отпечатват нови акцизи и става тяхното ново разпространение.
Изкушавам се обаче от възможността, макар и да сте малко, да напомня, че всеки един от вас – и от опозицията, и от НДСВ, е имал шанса да въздейства върху пазара на цигарите в страната и да защити не само българските производители, но и всички останали. През 2002 г. бюджетът е възстановил 50 млн. лв. акциз от продажба на безмитни магазини. През 2004 г. тази сума от 50 млн. лв. става 156 млн. лв., а данните от проверките на мобилните екипи и други показват, че 70% от цигарите, които се продават в безмитните магазини, са за вътрешна употреба. Заслужава си да обсъдите този въпрос, вместо да обсъждаме технически решими неща, които са част от ежедневието на данъчната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Тасев.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Нина Радева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Комисията по бюджет и финанси е водещата комисия.
Госпожо Радева, моля да представите нейното становище.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурното предложение – по настоящия законопроект в залата да се допуснат господин Тасев, господин Николай Попов и господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като двамата господа са тук, гласуваме достъп до залата на господин Григоров.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"ДОКЛАД
по Законопроект за акцизите, № 502-01-12,
внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г.

На заседание, проведено на 12 април 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за акцизите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Стамен Тасев и заместник-директорът на Агенция "Митници" Георги Григоров.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Тасев.
Законопроектът предвижда отмяна на Закона за акцизите и изцяло нова уредба на акцизното облагане при производството и вноса на акцизни стоки. Проектът урежда общите принципи на акцизното облагане – видовете акцизни стоки, възникването на задължение за плащане на акциз, данъчно задължените лица, данъчната основа, акцизните ставки, режимите на възстановяване на акциз, контрола и санкциите, а също и условията и реда за лицензиране на акцизни складодържатели и задължителната регистрация на определен кръг лица, режима на отложено плащане на акциз от акцизните складодържатели при производството, складирането и движението на акцизни стоки.
По-съществени моменти в законопроекта са:
1. Към енергийните продукти – обект на облагане с акциз, се добавят природният газ и други стоки, които съгласно европейските директиви подлежат на контрол по отношение на производството, складирането и движението им.
2. Запазват се акцизните ставки в сила от 1 януари 2005 г.
3. Въвеждат се диференцирани ставки за енергийните продукти, когато те ще бъдат използвани като гориво за отопление, за битови нужди или за селско и горско стопанство, за овощарски, рибовъдни, стационарни мотори и извънпътни превозни средства. Въвеждането на диференцирани ставки за горивата ще намали разходите на индустрията и домакинствата, в резултат на което се очаква цените на стоките да се намалят и реалният разполагаем доход на домакинствата да се увеличи.
4. Специалните бензини и бензиновите фракции за преработка и производство на автомобилни бензини и други смеси, както и толуолът отпадат от обхвата на акцизните стоки, тъй като тези продукти не се използват като моторни горива и като горива за отопление.
5. Нов момент е предвиденото освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти с двойно предназначение – когато не се използват като моторни горива или горива за отопление – на енергийни продукти, използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво, и на енергийни продукти, използвани при производството на топлинна или електрическа енергия.
6. Акцизът става дължим от момента на производството на акцизните стоки или от момента на вноса им. Изключение от това правило се допуска единствено за акцизни стоки, поставени под режим отложено плащане на акциз. Под "отлагане" се разбира, че датата на настъпване на данъчното събитие и възникване на акцизното задължение е отложена във времето и акцизът става изискуем на една по-късна дата, когато акцизните стоки бъдат освободени за крайно потребление. Режим движение на акцизни стоки с отложено плащане се допуска при: движение на стоки от акцизен склад към друг акцизен склад; движение от акцизен склад към гранично митническо учреждение с цел износ; внос на стоки към акцизен склад.
Режимът отложено плащане на акциз може да се прилага само от лицензиран складодържател. Акцизни складодържатели могат да бъдат производители на акцизни стоки и търговци, които отговарят на определени условия. С цел упражняване на контрол е уредено изрично, че алкохол и алкохолни напитки, енергийни продукти и тютюневи изделия могат да се произвеждат само в акцизен склад.
7. Предвижда се акцизът да се администрира от митническата администрация, а не както досега от данъчните органи. Митническите органи при осъществяване на правомощията си ще имат правата и задълженията на органи по приходите и те ще установяват и събират дължимия акциз, като за производството по издаване, обжалване и изпълнение на актовете ще се прилага Данъчнопроцесуалния кодекс.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно прецизирането на някои разпоредби и най-вече на чл. 104 относно прилагането на Данъчнопроцесуалния кодекс в производствата по издаване, обжалване и изпълнение на актовете, съставени от митническите органи.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: "за" – 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за акцизите, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция.
Господин Памуков, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ:

"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за акцизите, № 502-01-12,
внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 март 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за акцизите, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г. От страна на вносителя присъстваха господин Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Златанова – началник отдел "Данъчни и нормативни актове", госпожа Тодорова – началник отдел "Фискална интеграция", господин Григоров – заместник-директор на Агенция "Митници", и госпожа Дончева – началник отдел "Данъци при внос на стоки" в Агенция "Митници".
¬І. Основната цел на проекта за нов Закон за акцизите е хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на акцизното облагане и въвеждането на системата на акцизните складове. Законопроектът предвижда норми относно общите принципи на облагането с акцизен данък -видовете акцизни стоки, данъчно задължените лица, данъчната основа, акцизната ставка, възникването и изискуемостта на данъчното задължение, контрола и санкциите.
ІІ. В контекста на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз материята на облагането с акциз попада в обхвата на преговорна Глава десета "Данъчна политика", предварително затворена на 10 юни 2002 г.
Сред основните актове на органите на Европейския съюз, засягащи акцизното облагане, са Директива 92/12/ЕИО за общите правила относно стоките, подлежащи на облагане с акциз, и складирането, движението и контролът върху такива стоки; Директива 2003/96/ЕО за преструктуриране на рамката на Общността по отношение на облагането с данъци на енергийни продукти и електрическа енергия; Директива 92/83/ЕИО относно хармонизация на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки; Директива 92/80/ЕИО за структурата на акциза за тютюневи изделия, различни от цигари; Директива 92/79/ЕИО за хармонизиране на данъците върху цигарите и други.
Законодателството на Европейския съюз в областта на акцизния данък е прието основно в контекста на изграждането на вътрешния пазар. То засяга предимно три групи въпроси: 1) структурата на данъка по отношение на определена група акцизни стоки хипотезите на освобождаване от акциз; 2) минималните размери на акцизните ставки; 3) производството, съхранението и движението на акцизни стоки между държавите членки. Задължително подлежат на облагане с акциз алкохолните, тютюневите и енергийните продукти. По отношение на другите видове стоки и услуги отделните държави членки са свободни да преценят дали те да се облагат с акцизен данък.
ІІІ. Законопроектът за акцизите като цяло в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. С него се отговаря на препоръката от последния редовен годишен доклад на Европейската комисия за необходимостта от по-скорошно създаване на правна уредба на акцизните складове и движението на акцизни стоки под режим на отложено плащане.
По отношение на размера на акцизната ставка съответствието е частично, но следва да се има предвид, че към момента Република България спазва Програмата за постепенно повишаване на акцизните ставки до достигане на минималните за Общността, съгласувана с Европейската комисия. Договорен е преходен период относно ставката на цигарите за достигане на минималния акциз за Общността до 31.12.2009 г.
Към отделни текстове на проекта за нов Закон за акцизите могат да се направят някои бележки и препоръки.
1. Член 6 от Директива 92/12/ЕИО (за общите правила относно стоките, подлежащи на облагане с акциз и складирането, движението и контрола върху такива стоки) има за цел създаването на идентични правила във всички държави членки относно настъпването на изискуемостта на акциза (§ 4 от преамбюла на директивата). Изискуемостта настъпва в момента на освобождаване на акцизната стока за потребление или в момента на установяването на липси (чл. 6, ал. 1). Като “освобождаване за потребление” чл. 6, ал. 1 определя хипотезите на: 1) всяко отклонение на стоките от режим “отложено плащане”; 2) производство на акцизни стоки извън режим “отложено плащане”; и 3) внос на акцизни стоки, които не са поставени под режим “отложено плащане”. Член 21 от директивата предвижда възможност за държавите-членки да изискват поставянето върху акцизните стоки на данъчен знак (бандерол) или национален идентификационен знак, без по този начин да се засяга приложението на чл. 6, ал. 1. Законопроектът предвижда като една от хипотезите на изискуемост на данъка, изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите, ако акцизът вече не е станал дължим на друго основание (чл. 20, ал. 2, т. 7). Тази уредба може да се окаже в противоречие с изискванията на директивата, доколкото предвижда възможност данъкът в някои случаи да стане изискуем преди освобождаване на стоката за потребление, поради което препоръчваме на водещата комисия да обсъди нейната наложителност.
2. Член 19, ал. 2, предложение 2 от Директива 92/12/ЕИО предоставя възможност за държавите-членки да предвидят задължение на получателя на акцизна стока, в допълнение към задължението му в 15-дневен срок да върне един от екземплярите на придружителния административен документ, да изпрати незабавно и копие по факс на изпращача, с оглед по-бързо освобождаване на предоставена гаранция от последния. Въпреки че разпоредбата не е задължителна за държавите, може да се препоръча на водещата комисия да обсъди дали не е уместно нейното закрепване в законопроекта.
3. По отношение на структурата на законопроекта, следва да се отбележи, че е необходимо тя да се съобрази с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане, като обясненията на значението на използваните термини се обособят в допълнителните разпоредби.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване, Законопроект за акцизите, № 502-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005, при условие че направените с настоящето становище бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Памуков.
Процедурно предложение – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, приемаме нов закон за акцизите на една твърде рехава зала, затова Ви моля да мобилизираме малко народното представителство чрез една поименна проверка от името на парламентарна група. Благодаря Ви. (Шум и реплики).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За днес втората ли е тази поименна проверка? Само втората, затова ще започна поименната проверка в обратна последователност. (Шум и реплики.)
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Може ли, госпожо председател – процедура? Няма ли възможност, госпожо председател, да си дадем имената?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да си дадете имената ...
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Да си дадем имената и веднъж завинаги този вторник да не се работи, защото гледайте колко хора сме!? Да си дадем имената и тия, които са тук - тук са, а които ги няма - няма ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление, тази схема не е разписана в правилника.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Когато има гласуване за заседание за вторник, няма да гласувам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започвам поименна проверка.





Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Николова Донева - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства

Достатъчно пълна е залата.
Господин Миков, доволен ли сте? Да прекратя ли проверката?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да, това беше целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имаме кворум.
Има ли желаещи за изказване по този законопроект, уважаеми дами и господа?
Вносителите желаят ли да вземат отношение, да представят законопроекта? В момента не виждам желаещи от името на вносителите.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги, за ориентация на така понапълнилата се зала, законопроектът, който се гледа в момента, е внесен от Министерския съвет и е проект за нов Закон за акцизите. Както добре съзнавате, един Закон за акцизите опира до всяка сделка с определен кръг стоки и до най-чувствителните сектори от търговията, където се реализират и особено големи приходи за бюджета, където се реализират и не малко незаконни доходи.
Затова, госпожо председател, първият въпрос, който трябваше да изясним, са мотивите на вносителя, тоест на Министерския съвет. И както всички добре знаете, правилникът не предоставя избор на вносителя дали е съгласен или не да представи мотивите, а той е длъжен да го направи в рамките до 10 минути и беше редно представител на Министерството на финансите – господин Тасев, да вземе думата и да представи мотивите за този законопроект, още повече че дискусията по тази точка е продължение и на дискусията по предишните две.
Въпросът за акцизните складове, който е централен за този законопроект, беше предмет на дискусии също миналата година и господин Нихризов подсказа, че той навярно ще засегне и сега някои аспекти на този режим във връзка със спора от миналата година.
Но тъй като не взех реплика и не взех процедура по финалното изказване на господин Тасев по предходната точка – за акциза на цигарите, той тогава се поскара на народните представители, че не сме взели инициативата да внесем предложения за пресичане злоупотребите с режима на безмитната търговия, аз все пак искам да обърна внимание, госпожо председател, че основна отговорност за законодателната инициатива носи не друг, а правителството и че не друг, а Министерството на финансите е онзи орган на правителството, който пръв трябва да бъде активен в предлагането на промени в законодателството, които да пресекат злоупотреби, за които именно министерството има най-сериозна информация. Така че изцяло неуместно е според мен да се вменява на нас, още повече на опозицията, някаква пасивност по въпрос, който многократно и по най-остър начин беше поставян от представители на левицата.
Аз виждам в залата господин Божинов, който си навлече и някои лични емоции по тоя въпрос. Беше предмет на повишено внимание с плюсов и с минусов знак, така че не такова участие очакваме от представителите на Министерството на финансите. Не да ни обръщат едно или друго внимание и да ни отправят упреци, а да изяснят достатъчно ясно своите действия, своите законодателни инициативи и да отговарят на въпроси, когато очевидно тези инициативи са недостатъчни, половинчати, закъснели или пък с неиздържани мотиви.
И след като става дума за мотиви, добре е да сме наясно, че предходният законопроект за възстановяване на старата ставка на акциза очевидно е продиктуван от предизборни съображения. Защото при положение, че Министерският съвет запази старите цени на цигарите – местно производство, ще се освободи един ресурс, който управляващото мнозинство и правителството очевидно по свое усмотрение ще насочи за изплащане на неплатените договори за тютюн – там, където сметне за добре, и, разбира се, с повишените премии, които Министерският съвет гласува миналия четвъртък, ще премира пак там, където намери за добре. Така че, като говорим за мотиви, ако предпочитате, нека да си говорим по този начин.
Но въпросът за законопроекта за акцизите е много сериозен, той е режимен закон и не аз, а хора, които са професионалисти и специалисти в областта на акцизите, анализирайки този законопроект, поставят редица твърде сериозни въпроси - за това, че режимът, който е предвиден, от една страна, изостава от онова, което Европа прави, от втора гледна точка, създава се един доста усложнен режим за регистрация, изясняване на облагането на едни или други акцизни стоки и, трето, не осигурява съблюдаването на режима, така както бихме искали да бъде.
По първия кръг въпроси един специализиран поглед върху законопроекта поставя следните въпроси: защо сред облаганите позиции не са такива, които са основни източници на замърсяване на околната среда или пък са специфични хранителни продукти? В материала, с който разполагам, са приведени редица примери за облагане на горива с повишено съдържание на въглероден двуокис, с повишено съдържание на сяра, хлор. В някои страни данъчната основа за облагане на моторните превозни средства е именно количеството на въглеродния двуокис, който се отделя от един или друг автомобил, а не мощността на двигателя, както е у нас. Има различни режими на облагане на отпадни води, да речем никел-кадмиеви батерии, на азотосъдържащи продукти, които, от една страна, облагайки тези позиции, генерират ресурс за фиска, допълнителен акциз, от друга страна, водят до ограничаване на потреблението и ползването на подобни устройства и продукти и по такъв начин спомагат за подобряване на състоянието на околната среда до намаляването на рисковите компоненти в едни или други хранителни продукти и, трето, освобождават ресурс на фирми, на фиск за мероприятия за подобряване на същите тези сфери.
Що се отнася до регистрационния режим. Експертен поглед върху текстовете, поне един такъв поглед, говори, че не е предвидена обща разпоредба за регистрация на всички притежатели и производители на акцизни стоки, които са с превишена стойност спрямо определената пределна в законопроекта. Мнението на експертния поглед е, че тази регламентация в текста, с който разполагаме, е частична, не е достатъчно обхватна. Направен е опит за изчерпване на регламента за лицензиране и управление на дейността на акцизните складове, но се счита, че материята за акцизните складове би следвало по-добре да се третира в отделен законопроект, а не заедно със Закона за акцизите.
Ако погледнете и Вие, госпожо председател, самия текст на закона, навярно ще Ви направи впечатление, че в него, що се отнася до обектите на облагане, не са назовани поименно групите стоки, а са употребени номерата по комбинираната номенклатура на Република България. Не съм сигурен дали това е стандартна данъчна технология. Може би в някои страни с далеч по-развита практика на прилагане и употреба на комбинираната номенклатура се борави с тези номера, но в нашия закон според мен е необходимо тези групи стоки да бъдат изписани, да бъдат ясно фиксирани и, разбира се, ако е необходимо, да бъдат посочени класификационните групи, към които те принадлежат в комбинираната номенклатура.
Самото получаване на лиценз за акцизен склад би трябвало да е по-облекчено, да бъде дори с автоматично получаване на такъв лиценз, разбира се, със засилен последващ контрол дали се злоупотребява или не с този режим. Тук се сблъскваме с подхода, който доминира при нас, за предварителни многократни проверки и след това липса на ефективен контрол, докато, както знаят и колегите от Министерството на финансите, стремежът е обратното – по-облекчено да се получава дадено разрешение и, разбира се, злоупотребата с него ефективно и строго да се санкционира с отнемане или друго достатъчно чувствително наказание.
Госпожо председател, тъй като вече десета минута отнемам от времето на залата, нямам намерение да продължа с изказването си, но ще се постарая между двете четения да внеса писмено онези допълнения и предложения, които по мнението на хората, които работят в тази област, и доколкото аз мога да преценя, ще помогнат за подобряване на качеството на законопроекта. Но начинът, по който се процедира и по него, обстоятелството, че сякаш отново ни се предлага проект, който е недостатъчно обсъден, недостатъчно преценен и недостатъчно отговарящ на онова, към което се стреми, ако щете, и европейската практика, аз ще се въздържа да го подкрепя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес гледаме втори законопроект, който се нарича Закон за акцизите. Това не е случайно, разбира се, по простата причина, че първият законопроект, както стана ясно, идеше, за да ревизира едно създадено от Министерския съвет положение, което в края на краищата трябваше Народното събрание отново да поправи.
Втората цел на това предложение беше да се извършат съответните плащания преди изборите. Иначе не виждам защо толкова се бърза в момент, в който са пропуснати някъде четири-пет месеца.
Сега е ред на втория законопроект. Той идва с благородната цел, както пише в мотивите, да хармонизира нашето законодателство с европейското в областта на акцизното облагане и да въведе системата на акцизните складове. Оттук възниква първият въпрос. Днес, доколкото ми е известно, е 19 април. Когато бяха обещанията да се направи едно цялостно разглеждане на данъчните закони и специално на този за акцизите, мисля беше 2002 г. Оттогава обаче продължиха кръпките по съществуващия законопроект и ето сега в края на мандата се появява едно цялостно решение, което за съжаление вносителите не представиха до момента на вниманието на народните представители. Възниква въпросът дали този законопроект, какъвто е представен пред нас, ще може действително да стане закон? Дали в края на едно Народно събрание, когато събираме депутатите, за да могат само да бъдат преброени и те моментално изчезват по други лични дела, е точно най-главният момент да се разглеждат представените пред нас идеи.
Но да приемем, че всичко е било наред и Министерството на финансите действително е успяло най-накрая в края на мандата да изпълни едно свое обещание.
И аз като господин Пирински ще припомня думите, казани от заместник-министър Тасев на тази трибуна. Думи, казани преди около половин час, когато той ме запита защо не спрем контрабандата, която се извършва с акцизните стоки с цигарите. Мисля, че това беше нещо като въпрос към самото министерство, въпрос, който той трябваше да отправи преди всичко към своя министър – господин Велчев, защото до ден-днешен не е ясно как прехвалени мероприятия по отношение на това да се спазват законите за митниците, митническия контрол и специално с акцизни стоки, като случая с “Краун ейджънтс”, успяха да реализират необходимите мерки, след като господин Тасев ни даде две цифрички с нарастващ ефект от 2002 към 2003 г. - количеството на цигарите, които са били уж изнесени, за които акцизът е върнат, но се оказват в България.
Господин Тасев, не аз, а Вие дадохте тези цифри. Но аз само припомням, че тези цифри станаха след мероприятието, в което господин Велчев – Вашият началник, пропагандира ето оттук, от тази трибуна, че в момента е затегнат митническият контрол. Нищо повече не казвам, останалото го казахте Вие. Ние, депутатите, единствено можем да задаваме въпроси към Вашия министър, а той може да не ни отговаря. Но сега е време за избори и, предполагам, той ще даде следващите обещания в тази насока.
И сега отново към законопроекта. Да, вярно е, в него има доста положителни моменти. Разглежда се прословутият въпрос за акцизните складове. Господин Пирински му отдели достатъчно време заедно със забележките, които имаше в Комисията по евроинтеграция, и тези неща няма да ги повтарям.
Остава питането дали ще стигне времето на Комисията по бюджет и финанси и българския парламент, да приемем действително добър закон в тази област или в последната минута ще бъде претупан, или пък ще бъде забравен, за да бъде отчетено едно задължение – ето, ние пред Европа сме казали, че ще внесем нов Закон за акцизите. Внесохме го и дотам сме си изпълнили задължението.
Ще припомня, че доста законопроекти в момента влизат, минават на първо четене с главната цел да се отчетем пред нашите контрагенти от Европа или пък съответно да направим някакъв предизборен фойерверк и да плеснем с ръце: ами, не ни стигна времето, обаче имахме желание.
По стар български обичай всеки, които имал желание, но не му е стигнало времето, никой не го съди. И оттам нататък виждаме едни нови постановки, които са вкарани в закона. Това са диференцираните ставки за горива. Ще припомня, че само преди пет месеца в тази зала имаше голям спор. Депутатите, които сега съставляват Парламентарния съюз Демократи за силна България, тогава предложиха нулева ставка за пропан-бутана като гориво за битово потребление. От тази трибуна господин Тасев каза следното нещо, за съжаление нямах възможност да извадя цялата стенограма, но той много добре помни, че мотивите бяха как това мероприятие не може да се реализира в България: ще пречат съдовете, няма достатъчно начини за контрол, тоест, при никой случай не може да се получи такава диференциация на акциза за горивата в България като битово потребление и като моторно гориво. Сега в този законопроект се оказва, че въпросът е решим. Какво се е случило и как стана това чудо, че Министерството на финансите в първото тримесечие разреши всички неразрешими проблеми, за да ги предложи вече на вниманието на Народното събрание? Виждам две причини. Първата причина е, че или възможност е имало и в онзи период, когато предложението беше от Демократи за силна България, или че и досега няма възможност за реализация, но вкарваме един законопроект, за който предизборно ще кажем: ето, виждате ли, ние сме тези от управляващите, които ви предлагаме нулева ставка на газта за битово потребление. За справка на всички онези, които и миналия път бъркаха пропан-бутана с метана, ще кажа, че и в момента се въвежда облагане на метана като гориво, така че тогава ставката на метана беше нулева.
Нали е така, господин Тасев? А сега, в момента, ако метанът се използва за моторно гориво, съобразно европейските критерии ще бъде включен в акцизното облагане. Така че тук нямаме нищо ново, което да не води по един или друг начин в посока, различна от тази, която беше предлагана с години. Разликата е само една. Разликата е, че днес сме 19 април, че този законопроект съдържа идеи, които биха се харесали на избирателите, че съдържа над 120 члена, които много трудно могат да бъдат обработени и обмислени, но може да бъде използван прекрасно като едно предизборно условие, че, виждате ли, правим съответната европейска крачка.
Първото основание – правим реверанс за това, че сме си изпълнили европейските ангажименти.
Второто нещо – правим реверанс пред избирателите – ние имахме желание да направим такива и такива отстъпки по пътя на облекчаване на битовото потребление на определени видове горива, което беше предложено преди години от опозицията, но не беше прието от управляващото мнозинство. Разчита се на късата памет, на бързото забравяне на хората и на изпреварващия ефект с господството в медиите на тези, които определят правилата на играта.
Финалният въпрос: в момента пред нас стои законопроект. Законопроект, за който Комисията по евроинтеграция даде положително отношение със забележки, което водещата Комисия по бюджет и финанси е приела почти с единодушие. Оттам нататък в него са вплетени положителни мотиви. Въпросът е дали действително управляващите искат да ги изпълнят или искат да надуят поредния сапунен мехур?
Смятам, че предложеното в този законопроект е стъпка напред, обаче пътят и методиката, която поеха тези, които го внасят, и фактът, че тук отсъства министърът на финансите, към когото също бих задал въпросите, а не на господин Тасев, защо в края на краищата в края на мандата, защо досега отстоявахте обратната теза, е многозначително. Затова, уважаеми дами и господа, считам, че предложените днес законопроекти за акцизите се обединяват от една обща предизборна цел.
За първата вече говорихме, тя беше свързана с въпроса за цигарите.
Втората е просто едно формално изпълнение на идеи, които бяха дадени от опозицията и за които Парламентарния съюз на Демократи за силна България настояваше и на които идеи беше даден отпор, а днес просто са взети и се представят като желание за бъдещи стъпки. Този подход е известен в България, но смятам, че съдбата на този законопроект ще бъде в комисия между първо и второ четене.
Надявам се обаче положителните идеи, които съществуват в него, все пак до края на годината да бъдат реализирани като законопроект и дано до следващата 2006 г. станат част от нашето законодателство и бъдат отворени към хората. Това е идея, която трябва да бъде реализирана, която ни поставя стъпка напред по пътя към Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Имате думата за изказвания по този законопроект. Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУЛЕН КОДЕКС.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Моля, госпожо Радева, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Д О К Л А Д
по проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
№ 402-01-36, внесен от Министерския съвет на 27.07.2004 г.

На заседание, проведено на 12 април 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта на Данъчноосигурителен процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите – Стамен Тасев и главният данъчен директор Николай Попов.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Тасев.
Приемането на нов процесуален закон е мотивирано от изпълнението на поставените цели за създаването на Националната агенция за приходите и реалното й функциониране, тъй като понастоящем са налице съществени разлики в процесуалното законодателство относно установяването и събирането на данъците и задължителните осигурителни вноски.
В проекта на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс са уредени производствата по регистрация, обслужване, установяване и обжалване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, извършвани от Националната агенция за приходите, както и събирането на публичните вземания.
По-съществените моменти в проекта са:
1. Проектът обединяване регистрацията за целите на данъчното облагане и събирането на задължителните осигурителни вноски, извършвана сега от данъчната администрация и Националния осигурителен институт, само в Националната агенция за приходите.
2. Предлага се изцяло служебен принцип на регистрация въз основа на данните в регистър БУЛСТАТ, без да е необходимо клиентите на администрацията да подават декларации за регистрация и деклариране на промени. За стопанските и другите субекти, които подлежат на регистрация по БУЛСТАТ, регистрацията в Националната агенция за приходите ще се извършва чрез служебно вписване на данни, получени по служебен ред от регистър БУЛСТАТ. За тези лица задължението за данъчноосигурителна регистрация ще се счита за изпълнено с регистрацията в регистър БУЛСТАТ. За останалите лица данъчноосигурителната регистрация ще се извършва служебно при подаване на съответната декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
3. Предвидени са кратки срокове за издаване на исканите удостоверения и документи – в 7-дневен срок от постъпване на искането. Относно отказите за издаване на удостоверения проектът предвижда ускорена процедура по обжалване – отказът се съобщава с мотивирано решение в 7-дневен срок от издаването му, след което в 14-дневен срок от връчването му може да се обжалва пред териториалния директор.
4. Предложени са единни правила за подаването, приемането и обработването както на данъчни декларации, така и на декларации за задължителни осигурителни вноски. Така се създават възможности за включване на данни, свързани с данъчното облагане и задължителното осигуряване в общи декларации, с което се подобрява възможността за контрол на декларираните данни и се улесняват лицата при изпълнение на задълженията им.
5. Предлага се единен процес и еднакви правила на контролно-ревизионната дейност за целите на данъчното облагане и установяването на задължителните осигурителни вноски.
6. Въвежда се единен индивидуален административен акт, с който се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, съответно се възстановяват надвнесените суми.
7. Въвежда се съставянето на ревизионен доклад и издаване на ревизионен акт като задължение за органите на Националната агенция за приходите е връчване на доклада с констатации на ревизираното лице с оглед правото му да направи възражения и да представи доказателства преди издаване на акта.
8. Уеднаквяват се режимите на обжалване на данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, като са възприети следните основни положения за административно обжалване:
- обжалването да се извършва пред горестоящия административен орган;
- запазване на жалбите за бавност;
- запазване на правилото, че при непроизнасяне на горестоящия орган в законовия срок ревизионният акт се счита за потвърден, което дава възможност на задълженото лице да пренесе спора пред съда, без да е длъжно да търпи забавянето на администрацията;
- при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила производството се възобновява в тази фаза, в която е допуснато нарушението, с цел то да бъде отстранено, като горестоящият орган дава съответните задължителни указания;
- запазване на забраната за влошаване положението на обжалващия;
- запазване на възможността горестоящият административен орган да събира доказателства с оглед произнасяне по съществото на спора.
9. За първи път се предлага възможност за включване на споразумение между администрацията и ревизираното лице в рамките на производството по административното обжалване относно фактите и обстоятелствата, които ще се считат за безспорни и правните последици на това споразумение.
10. Предлага се запазване на общите принципи на съдебно обжалване на административните актове съгласно Закона за административното производство и Гражданския процесуален кодекс. Като втора инстанция издаваните от Националната агенция за приходите актове ще подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд. Като трета инстанция решенията на окръжните съдилища ще се разглеждат от Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
11. Предлага се действията по принудително събиране да се обжалват пред окръжните съдилища като втора и последна инстанция в съответствие с принципите за обжалване на същите действия в Гражданския процесуален кодекс.
12. Запазва се възможността за предварително обезпечаване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и за предварителното изпълнение на актовете.
13. Въвежда се безкасовото изпълнение на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски като основен принцип и се урежда възможността за касовото изпълнение само на задълженията по Закона за местните данъци и такси.
След представяне на проекта на Данъчноосигурителния процесуален кодекс се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно прецизирането на някои разпоредби и най-вече за намаляване срока за ревизиите, равнопоставеност на субектите и органите по приходите, съответствието между разпоредбите на този проект с разпоредбите на проекта на Административно-процесуалния кодекс и други.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: “за” 10 народни представители, “въздържали се” 3 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Данъчноосигурителен процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има и кратък доклад на Комисията по европейска интеграция. Господин Памуков, моля Ви да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря, госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс,
№ 402-01-36, внесен от Министерския съвет на 27.07.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20.10.2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. На заседанието присъстваха господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика” в Министерство на финансите, господин Валентин Виделов – заместник-директор на Главна данъчна дирекция, господин Росен Иванов – началник-отдел “Правен” в дирекцията и госпожа Росица Василева – държавен експерт в същата.
І. Целта на предложения проект е създаване на необходимото процесуално законодателство за събиране на данъчните и осигурителните вземания от един орган, какъвто е Националната агенция по приходите. Създаването на НАП, която трябва да започне дейност през 2006 г., е част от Проекта за реформа в администрацията и е препоръчвано в докладите на Европейската комисия за 2003 и 2004 г. Изграждането й се финансира от Световната банка. Към НАП ще премине обслужването на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, както и дейността по установяване на задълженията и контрола на приходите.
ІІ. Основен принцип на правото на Европейския съюз е административните и процесуалните отношения да се уреждат от националния правов ред на страните-членки, поради което правната уредба на данъчните производства не е регламентирана с нарочни правни актове на институциите на Европейския съюз. Ангажиментите на България, поети в преговорния процес, са по отношение на резултата, а именно създаване на ефективна система за събиране на публичните вземания и защита на правата на задължените лица от незаконни и необосновани действия на администрацията, а начинът на постигането му чрез конкретните норми на процесуалното законодателство е предоставен на преценката на страните - членове на Съюза. Следователно не се налага преценка на съответствието на предложения проект с нормите на acquis communautaire.
Такава преценка би следвало да бъде направена по отношение на политическите критерии за членство в Европейския съюз, доколкото държавите-членки на Европейския съюз са поели политически ангажимент да зачитат основните човешки права. Доколкото предложеният проект възприема и последователно прокарва принципите на законност, обективност, добросъвестност и самостоятелност на органите по приходите, които са възприети както от действащото българско процесуално право, така и в т. нар. Европейско административно пространство, той съответства на политическите критерии. Правото на защита на субектите на различните производства е осигурено в изискваната от Европейската конвенция за правата на човека степен, предвидена е възможност за обжалване на всички актове по административен и съдебен ред.
По отношение на сроковете за извършване на ревизия може да се направи следната бележка: според чл. 114 от проекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс срокът за извършване на ревизията може да бъде до шест месеца, с възможност да се продължи още шест месеца. По отношение на редица данъчни субекти и осигурители такъв срок може да бъде обоснован със сложността или обема на подлежащата на контрол документация. Но този срок е еднакъв за всички данъчни субекти, което е нарушение на принципа на пропорционалност, който е основен принцип както на правото на Европейския съюз, така и в практиката на Съда за правата на човека и следва да бъде прокарван последователно в законодателството на членовете на Европейския съюз. С оглед на това водещата комисия следва да въведе диференциран подход при определяне на максимално допустимите законови срокове, за да не се допуска натоварването на данъчните субекти с непропорционално продължителни ревизии. Във връзка с последователното провеждане на принципа на пропорционалността следва да се предвиди и изрична законова разпоредба, изискваща провеждането на ревизията да бъде по начин, по който минимално се препятства продължаването на дейността на субекта на ревизията.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи приема, че проектът за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс не подлежи на преценка за съответствие с acquis communautaire, а с оглед съобразяването с политическите критерии за членство в Европейския съюз, водещата комисия следва да вземе предвид направената бележка при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Памуков.
Откривам разискванията. Колегите, които желаят и имат готовност, да заявят.
Колеги, подканвам ви към по-голяма активност по един важен кодекс, знаете – имаме известни ангажименти към Международния валутен фонд, към господин Фликеншилд, така че онези от вас, които съм сигурен, че са готови да вземат отношение, да го направят, тъй като това ще бъде от полза при по-нататъшната работа по проекта.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Щом Фликеншилд казва, ние какво да кажем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Казах, че имаме известни ангажименти. Включително казах, че ще се постараем в рамките на възможното да разгледаме поне на първо четене този кодекс, когато той идва тук, в Народното събрание.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Наистина в момента трябва да одобрим един изключително важен законопроект, какъвто представлява проектът на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Аз искрено съжалявам, че ние не съумяхме във времето така да структурираме работата на Комисията по бюджет и финанси и на пленарната зала, че да може наистина в края на мандата на това Народно събрание да имаме нов Административно-процесуален кодекс и нов Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Това щеше да бъде в много голяма полза както за българския бизнес, така изобщо за българските граждани и Ви уверявам, господин Миков, че това трябваше да го направим не защото някой отвън ни го налага и го иска, а защото наистина в тези кодекси са заложени процедури, които са стиковани помежду си и които ще направят както процедурата, така и сроковете за обслужване на фирмите и на гражданите значително по-приемливи от тези, които съществуват в момента.
Смятам, че не е случаен интересът и на Международния валутен фонд, и на Световната банка към приемането поне на първо четене на този Данъчно-процесуален осигурителен кодекс, защото в някаква степен усъвършенстването на тези процедури е една сигурна гаранция за това, че и приходите в бюджета за в бъдеще няма да бъдат накърнени поне що се касае до това, което е свързано с начина, по който администрацията обслужва бизнеса; начина, по който се установяват данъчните задължения и начинът, по който се събират.
Кои са основните моменти, на които искам да обърна внимание така че наистина колегите да бъдат достатъчно мотивирани, за да подкрепят предложения законопроект?
Проектът обединява регистрацията за целите на данъчното облагане и събирането на задължителните осигурителни вноски, тоест всичко това, което досега се извършва в рамките на две отделни структури – Националния осигурителен институт и данъчната администрация. То ще бъде обединено в рамките на една нова структура каквато представлява Националната агенция за приходите.
Предлага се изцяло служебен принцип на регистрация въз основа на данните в регистъра БУЛСТАТ без да е необходимо клиентите на администрацията да извършват някакви специални действия като подаване на декларации за регистрация, както е сега в случая във всяка една отделна институция и при всяка една промяна те отново да са длъжни да правят такива декларации. Мисля, че това също е един много положителен момент.
Запазени са сроковете за издаване на исканите удостоверения като тези срокове са 7-дневни, както и при сега действащия чл. 36 на Данъчно-процесуалния кодекс, както и включително това, че не произнасянето в срок да се счита за мълчалив отказ като отказът се обжалва в 14-дневен срок пред териториалния данъчен директор.
Предложени са единни правила за подаването, приемането, обработването, както на данъчни декларации, така и на декларации за задължителни осигурителни вноски. По този начин се създават значителни възможности за включване на данни, свързани с данъчното облагане и задължителното осигуряване в общи декларации, с което се подобрява възможността за контрол на декларираните данни и се улесняват лицата при изпълнение на задълженията им. Иначе, в момента съществуващите закони налагат подаването на тези декларации в съвсем отделни институции, което съответно е свързано с опашки, чакане и ангажиране на времето на бизнеса с една недостатъчно гъвкава административна процедура.
Предлага се единен процес и еднакви правила на контролно-ревизионна дейност за целите на данъчното облагане и на установяването на задължителните осигурителни вноски – нещо, което също смятам, че е много добро, заедно с въвеждането на единен индивидуален административен акт, с който се установяват задължения за данъци и осигурителни вноски и съответно за дължими и за надвнесени суми.
Предлага се да се възобнови отменената практика по Закона за данъчното производство със съставяне на ревизионен доклад, съответно и издаване на ревизионен акт като задължение за органите на Националната агенция за приходите и връчването на доклада с констатациите на ревизираното лице с оглед правото му да направи възражения и да представи доказателства преди издаването на ревизионния акт, което също е в полза на бизнеса.
Един много сериозен проблем, на който се обърна внимание при дискусията в комисията това е срока за ревизиите. За съжаление, съществуващата процедура в законопроекта удължава срока за ревизията, а не го скъсява, каквото е общото желание на бизнеса. Смятам, че при една по-систематична работа по текстовете може да се променят някои от режимите и да се съкратят сроковете, защото сега, при евентуална реализация на всички срокове, които текат, включително и на обжалване на ревизията, може да се стигне до продължителност от 24 месеца.
Уеднаквяват се режимите за облагане на данъчни задължения и задълженията за осигурителни вноски. В този смисъл в проекта за кодекса са приети следните основни положения относно административното обжалване: обжалването да се извършва пред горестоящия административен орган; запазване на жалбите за давност; запазване на правилото, че при непроизнасяне на горестоящия орган в законовия срок ревизионният акт се счита за потвърден, което дава възможност на задълженото лице да пренесе спора пред съда без да е длъжно да търпи произвол и забавяне от страна на администрацията.
При допуснати съществени нарушения на процесуалните правила производството се възобновява в тази фаза, в която е допуснато нарушението с цел то да бъде отстранено като горестоящият орган дава съответните задължителни указания.
Запазва се забраната за влошаване положението на обжалващия.
Запазва се възможността на горестоящия административен орган да събира доказателства с оглед произнасяне по съществото на спора.
За първи път се предлага възможност за сключване на споразумение между администрацията и ревизираното лице в рамките на производството по административното обжалване относно фактите и обстоятелствата, които ще се считат за безспорни и правните последици от това споразумение.
Разбира се, не на последно място – въвеждането на безкасовото изпълнение на данъчните и осигурителни задължения, което е също едно улеснение за бизнеса.
Като запазвам резервите си относно някои текстове в предложения законопроект, които са свързани с нарушения на баланса между правата и задълженията съответно на ревизиращите органи и на ревизираните субекти, смятам, че на първо четене настоящият законопроект трябва да бъде подкрепен, защото той при всички случаи създава една по-благоприятна среда за обслужване на бизнеса и за осигуряване на условия за изпълнение на данъчните и осигурителните му задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря много, госпожо Радева.
Желаещи за реплика не виждам.
За изказване има думата народният представител Михаил Миков, който днес е много активен. Аз му благодаря за това.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, нямах особени намерения да се изказвам, но госпожа Радева ме подтикна към това волно или неволно.
Уважаеми дами и господа, тук се говори за някаква кодификация. Ама, преди два часа говорихме за ситуацията в митниците и виждаме, че няма никаква кодификация, така че такава Национална агенция по приходите ще бъде за част от приходите, а пък митническата администрация ще си създава друга система за събирания на вземанията. И двете имат едно качество, че и двете са задължение към една и съща държава – българската, а не към някой друг.
Не знам какво става в това Министерство на финансите, та толкова не могат да се примирят интересите на две негови служби, така че да не расте само чиновническият апарат и да върши той едно и също – събиране на дължими пари от юридически и физически лица. Нищо различно: в единия случай задълженията произтичат от мита, акцизи, ДДС, а в другия случай пак могат да произтичат от акцизи и ДДС, само че не заради това, че са внесени. Това е много сериозна разлика и защо трябва да се създават две администрации? За каква кодификация говорим? Ако това сте казали на въпросния Фликеншилд, че имаме някаква кодификация, сте излъгали и него, и вас си.
Какво обаче е интересното и в двата случая? И в двата случая тази администрация на Министерство на финансите – данъчна, митническа, поема върху себе си правата и много иска да изземва, да претърсва, да запечатва, с тази разлика, че тук са по-скромни. Тук искат разрешение от районния съдия, докато митническите органи могат и без разрешение. Поне така го разбрах. Но, забележете, че искат разрешение само когато случаят не е бърз и неотложен.
Възникват много прости въпроси – когато едно и също действие, аз не смея да го нарека “деяние”, защото тогава вече ще възникне въпросът, че то може да е и престъпление, е предмет на проверка и от митницата, предмет на проверка и от данъчните, предмет на проверка от икономическа полиция. И че в един момент, може да се получи хипотезата през три дни, едни и същи хора да се прескачат в дома на този човек, за да изземват документи и първият, който ги е взел, да остави останалите две служби в невъзможност да изземат нещо. Или те ще се задоволят само със запечатване? Това е доста парадоксално. Все пак сме ХХІ век. И това говори за друго нещо.
Това говори за липсата за усещане на държавност и за една държава! Говори по-скоро за някаква разпръснатост на ведомствените интереси – едни са интересите на митниците, други са интересите на данъчноосигурителната администрация, трети ще бъдат интересите на Министерство на вътрешните работи.
Това е разпръсната материя, уредена в различни закони, повечето от тях титулувани с претенциозното кодекс. Ама аз ви казах, че няма никаква кодификация.
Възникват простите въпроси при колизия на разследването, когато данъчните смятат едно нещо за данъчно нарушение, а икономическата полиция го разследва за икономическо престъпление. Защото има текстове в Наказателния кодекс, които едно към едно се покриват със състави, които данъчните ги приемат за данъчни. В този момент се появяват митничарите и изземват документите.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не, те само ще запечатат офиса.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами те само ще запечатат и ще чакат да дойдат от другата служба да ги изземат. Сами разбирате, че такъв тип законодателство, на парче, по никакъв начин не сближава българското законодателство с европейското.
Има още един принципен въпрос, че изпълнителната власт за несвършената работа постоянно прехвърля обвиненията в Народното събрание. Това не е само в това Народно събрание, не е само и в предишното, то винаги се е получавало. И вече от самите народни представители зависи, независимо дали са от опозицията или от мнозинството, дали могат да поставят администрацията на мястото й да си върши работата. А не постоянно да се оправдават с лошите закони. Защото практиката какво показва? Че администрацията постоянно предлага закони, мнозинството обикновено поради партийната дисциплина ги приема, а после администрацията се оплаква от лошите закони, които българският парламент й е подарил, за несвършената работа.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че този закон има едно качество, което е изключително позитивно и не може да бъде отминато току-така. Най-доброто качество на този законопроект е, че той никога няма да действа. Слава Богу, дискусията по този проект тече във време, което технологично и никак не позволява той да бъде приет на второ четене. Мисля си, че това е най-положителното качество, заради което всеки от вас нека гласува по съвест, въпреки че твърде лош атестат за нашата работа е да се събираме на такива безплодни заседания, на които всеки с мъка виждам намира нещо да каже. Слава Богу, че има и някакви провокации понякога, които ни карат да сме откровени, по иначе доста обемния материал, заради който е изхабено огромно количество хартия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Миков
Има ли някаква реплика към изказването? Не виждам.
Колеги, има ли други мнения или становища?
Подлагам на гласуване на първо четене проекта за Данъчноосигурителен процесуален кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 16.
Проектът се приема на първо четене.
Процедурно предложение – господин Черкезов. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да използваме максималния срок, който се дава по правилник, от три седмици за предложенията, които трябва да бъдат направени от колегите народни представители между първо и второ четене.
РЕПЛИКА ОТ КБ: До 24 май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля, не прекъсвайте оратора.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Тъй като това са много текстове, това са различни сфери, които са обединени в този проектозакон и ние трябва да имаме възможността да се запознаем и да дадем конкретни предложения. И затова ви моля нека срокът да бъде максималният – от три седмици. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не възразявам. Наистина това е логично. Подкрепяме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Черкезов.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Колеги, имаме съвсем малко време, но можем да свършим още малко работа по първото четене на Законопроекта за държавния вътрешен финансов контрол.
За процедура – господин Радев. Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Някак си малко обидно започва да става, такива важни неща, дори по-голямата част от нашите народни представители да смятат, че това е една формална изява, която няма да има второ четене. От уважение към самите нас, като народни представители, от тази материя, която е толкова важна и значима, националнозначима, аз бих предложил да не започваме този законопроект, сега – пет минути преди края на работното време. Господин председател, нека да го оставим, когато има и повече народни представители. Защо? Специално тук има неща, които бих желал да обясня малко по-подробно на народните представители, за някои опасности, които се крият от този формат, който е предложен. Предвид на преговорния процес с Европейския съюз са неща, които ние трябва отговорно да погледнем, и ако решим да го правим да го направим както трябва, а не да даваме отново възможност на европейските бюрократи да прилагат тази предпазна клауза – отлагателна, още с една година.
Затова, понеже въпросът е важен, предлагам да не изнудваме днес Народното събрание с няколко минути, а съвсем спокойно утре или в други ден това да бъде разисквано по подобаващ начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Мисля, че колегите, които са в залата, вътрешно са съгласни, че това, което каза господин Радев, е справедливо. Тъй като очевидно е, че тези, които сме в залата, работихме днес достатъчно усърдно и бихме могли няколко минути преди седем да прекратим за днес.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,55 ч.)

Председател:
Борислав Великов


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Гадар Хачикян

Несрин Узун