Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма предстои:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Искам да поканя председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на
закона за ветеринарномедицинската дейност, № 302-01-2,
внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 11 юни 2003 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите Бойко Боев и експерти.
Законопроектът беше представен от господин Боев.
Със законопроекта се цели:
- въвеждане на по-пълна правна уредба на материята за употреба, производство и търговия с ветеринарномедицински препарати;
- постигане на по-висока степен на съответствие със законодателството на Европейския съюз;
- създаване на необходимата законова база за издаване на подзаконови актове за въвеждане на европейското законодателство;
- премахване на разрешителни режими за внос и продажба на отделни партиди ветеринарномедицински препарати;
- регламентират се дейности и задължения на компетентните органи, свързани с контрола и надзора на пазара на ветеринарномедицински препарати.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.
Това становище е прието с 15 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Господин председател, предлагам да бъде гласувано допускането в пленарната зала на заместник-министъра на земеделието и горите господин Бойко Боев и на началника на Националната ветеринарномедицинска служба д-р Янко Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Приема се, поканете господата в пленарната зала.
Доклада на Комисията по здравеопазването ще представи д-р Цветан Ценков.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по здравеопазването по
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, № 302-01-2,
внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2003 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.
В обсъждането взеха участие господин Славчо Благоев – заместник-министър на здравеопазването, господин Бойко Боев – заместник-министър на земеделието и горите, експерти от Министерството на икономиката, от Националната ветеринарномедицинската служба и други.
На вниманието на народните представители бяха предоставени становища на Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и Националната ветеринарномедицинска служба.
Законопроектът бе представен от неговия вносител.
Основните промени, които са обект на внесения законопроект, обхващат Глава IХ от действащия закон. С промяната се цели въвеждането на по-пълна и прецизна правна уредба на материята за употребата, производството, вноса и търговията на едро и дребно с ветеринарномедицинските продукти. С изменението се постига и възможно най-пълна синхронизация със законодателството на Европейския съюз и по-конкретно с разпоредбите на Директива 2001/82/ЕС, като се създава необходимата законова база за издаване на подзаконови актове за пълното въвеждане на европейското законодателство в тази област.
В проектозакона са отстранени недостатъци и пропуски, констатирани в процеса на прилагане на настоящата Глава IХ. Във връзка с това са въведени система за фармакологична бдителност, чиято цел е събиране и оценка на информацията за неблагоприятните лекарствени реакции в резултат на употребата на ветеринарномедицински препарати, изискванията на европейското законодателство за защита на данните от фармакологичните, токсикологичните и клиничните изпитания на фармацевтични продукти (data exclusivity), въпроси, свързани с действието на патентната защита на ветеринарномедицинските продукти, както и редица нови понятия, които са дефинирани в Допълнителната разпоредба на закона.
В хода на дискусията бе поставен въпросът дали производителите на ветеринарномедицински продукти ще имат готовност и финансова възможност да приведат дейността си в съответствие с изискванията, предвид заложените в законопроекта срокове. В отговор вносителите заявиха, че промените са обсъждани и съгласувани с представители на фармацевтичните производители.

















След обсъждането и последващо гласуване с 11 гласа “за”, “против” няма и 1 “въздържал се” членовете на Комисията по здравеопазване взеха следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 2.01.2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Ценков.
Моля доц. Борислав Великов – заместник-председател на Комисията по околната среда и водите, да представи доклада по този законопроект.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
На заседанието присъстваха г-жа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите, г-н Кирил Боев – заместник-министър на земеделието и горите и експерти от посочените министерства.
Законопроектът беше представен от г-н Кирил Боев, който посочи, че предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност преследва две цели. Първата е свързана с постигане на по-голяма степен на съответствие на националното ни законодателство в тази област със законодателството на Европейски съюз. Това се постига с въвеждането на разпоредбите на Директива 2001/82/ЕС. Втората цел на предложения законопроект е прецизирането и създаването на по-пълна правна уредба на материята, свързана с производството, употребата, вноса и търговията с ветеринарномедицински продукти. Съществена част от тази отношения нямат законова регламентация, което обуславя тяхното уреждане с подзаконови нормативни актове към настоящия момент. Правната уредба в Глава девета на Закона за ветеринарномедицинската дейност, свързана с четирите режима – регистрационен, разрешителен и два лицензионни, е непълна поради липсата на изчерпателност на условията за издаване на съответното разрешително или лиценз; срокът му на действие; основанията за отказ за издаване и редът за обжалването му и т.н. Предложените изменения отстраняват тези недостатъци на действащия закон и създават необходимата законова база за издаването на подзаконови нормативни актове по прилагането му.
Представителите на Министерството на околната среда и водите изразиха подкрепа за предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, но отбелязаха два дискусионни момента:
Първият е свързан с единството на използваната терминология в Закона за ветеринарномедицинската дейност и последваща Наредба за максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в суровини и продукти от животински произход, като беше направено предложение терминът, употребен в текста на чл. 82а “максимално допустими концентрации на остатъчни количества” да се замени с термина “максимално допустими концентрации на остатъчни количества”, употребен в наредбата, която трябва да въведе Регламент 2377/90.
Направено беше предложение сред правните норми на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност да се добави и текстът “при забраната за употреба и търговия с определена партида ветеринарномедицински продукти, притежателят на продукта изнася наличните количества извън страната и в държави, където употребата им е разрешена или ги обезврежда и представя в Национално-медицинската служба доказателства за износа им. Износът е за сметка на притежателя на продукта”.
Аргументите на представителите от Министерството на околната среда и водите за това предложение са в две насоки. От една страна подобни препарати, които залежават и престояват в различни складове, представляват опасност за човешкото здраве. От друга страна България не разполага с център за съхраняване или унищожаване на опасни отпадъци, но има държави в Европа, където са изградени съоръжения за обезвреждане и унищожаване на опасни отпадъци.
Експертите от Министерството на земеделието и горите изразиха съгласие, че този проблем е от съществено значение, но все още не е намерил своето пълно решение и предложиха организирането на съвместна работна група с представители от Министерството на околната среда и водите за прецизиране съдържанието на тези текстове.
Членовете на комисията подкрепиха направеното предложение.
След проведените разисквания и гласуване законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г., беше подкрепен от Комисията по околната среда и водите с единодушие, в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доц. Великов.
Моля представител на Комисията по европейската интеграция да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Паница.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ПАНИЦА: “На свое редовно заседание, проведено на 12 март 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя от г-жа София Касидова – заместник-министър на икономиката.
С предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност се цели постигането на пълно съответствие на българското законодателство с европейското право, което попада в обхвата на предварително затворената на 10 юни 2002 г. преговорна глава № 1 “Свободно движение на стоки”. По-конкретно законопроектът предвижда разпоредбите на Директива на Европейския парламент и Съвета 2001/82/ЕС за Кодекса на Общността относно ветеринарномедицинските продукти. В допълнителна информация към преговорната позиция по Глава “Свободно движение на стоки” България е поела ангажимент с оглед постигане на пълно съответствие с разпоредбите на цитираната директива да измени най-късно до края на 2003 г. Глава девета от Закона за ветеринарномедицинската дейност, уреждаща ветеринарномедицинските продукти.
Второ, в съответствие с изискванията на Директива № 82 от 2001 г. е предвидено издаване на разрешително за употреба, производство, търговия на едро и дребно с ветеринарномедицински продукти. Във вътрешното законодателство се въвеждат изискванията на Европейския съюз за защита на данните от фармакологичните, токсикологичните и клиничните изпитания на фармацевтични продукти.
Данните от посочените изпитвания са защитени за срок от 6 или 10 години от датата на издаване на разрешителното съобразно с изискванията на чл. 13 от посочената директива. С внесения законопроект се предвижда създаването на система за фармакологична бдителност с цел осигуряване на ефективност и безопасност на ветеринарномедицинските продукти на фармацевтичния пазар. Въвеждат се и изискванията на Директива № 82 от 2001 г. относно контрола върху употребата, производството и търговията с ветеринарномедицински продукти, както и предвидените санкции за извършени нарушения.
С настоящия законопроект се уеднаквяват процедурите за пускане на пазара на ветеринарномедицински продукти местно производство и такива, произведени в чужбина посредством изискването, предвидено в чл. 89, ал. 2 – чуждестранен производител да произвежда и внася в страната ветеринарномедицински продукти само чрез упълномощен представител, получил разрешително за производство по реда на този закон.
В предложените със законопроекта изменения на Допълнителните разпоредби към Закона за ветеринарномедицинската дейност се създават нови дефиниции, които имат за цел привеждане на терминологията, използвана в закона в съответствие с Директива № 82.
Със законопроекта се създава правната рамка за пълно въвеждане на разпоредбите на Директива 2001/82/ЕС, както и на изискванията на Директива 91/412/ЕС относно принципите и насоките на добрата производствена практика на ветеринарномедицински продукти и Регламент 2377/90/ЕЕС относно общностната процедура за установяване на максимални граници на остатъчните вещества от ветеринарномедицински продукти в хранителни продукти от животински произход, което е предвидено да бъде извършено с приемането на наредби.
С оглед постигане на по-висока степен на съответствие с разпоредбите на Директива 2001/82/ЕС могат да бъдат направени следните бележки:
1. Не е въведена прецизно разпоредбата на чл. 10 във връзка със същия член от Директива 2001/82/ЕС, предвиждаща прилагане на неразрешен за употреба ветеринарномедицински продукт по изключение за облекчаване на страдания на едно или малък брой животни от конкретно животновъдно стопанство. В чл. 87в от законопроекта, транспониращ чл. 10, ал. 2 относно прилагането по изключение на ветеринарномедицински продукти върху продуктивни животни, уточнението за броя на животните не е отразено.
2. В разпоредбата на чл. 86е от законопроекта не е въведено задължението за притежателя на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт, предвидено в чл. 27, ал. 3 от Директивата, да уведомява компетентните органи не само за случаите на забрани или ограничения на употребата на произвеждания от него ветеринарномедицински продукт, но и за всеки сериозен неблагоприятен ефект на продукта, проявен при животни или хора.
3. Член 90г, ал. 1 от законопроекта, въвеждащ изискванията на чл. 52 от Директивата, предвижда задължение за притежателя на разрешително за производство на ветеринарномедицински продукти да наема по договор най-малко едно квалифицирано лице, което да е постоянно на негово разположение. Без да посочва как следва да бъдат уредени отношенията между производителя на ветеринарномедицински продукти и квалифицираното лице, чл. 52 от Директива 2001/82/ЕС изисква производителят да разполага задължително, постоянно и непрекъснато с такова лице, както и да бъдат предвидени подходящи мерки за осигуряване привличането му към отговорност при неизпълнение на неговите задължения. Във връзка с тази разпоредба Комисията по европейска интеграция препоръчва на водещата комисия да обсъди възможността в закона да бъде конкретизирано, че квалифицираното лице ще се наема на трудов договор.
4. Член 56, ал. 2 от Директивата позволява в националното законодателство да бъде предвидено като принудителна мярка временно отстраняване от дейност на квалифицираното лице при започване на административно или дисциплинарно производство за неизпълнение на задълженията му. В предложения законопроект разпоредбата на чл. 56, ал. 2 е транспонирана в чл. 90г, ал. 8, съгласно който обаче дейността на квалифицираното лице се прекратява временно при образуване на административнонаказателно или наказателно производство за нарушения или пропуски при изпълнение на задълженията му. Комисията по европейска интеграция препоръчва в чл. 90г да бъде запазено налагането на тази мярка при започване на административнонаказателно производство, като в същата разпоредба отпадне текстът относно временното отстраняване в наказателното производство, тъй като уредбата на тази принудителна мярка се съдържа в НПК.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният проект на закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност е в съответствие с изискванията на Директива на Европейския парламент и Съвета 2001/82/ЕС за Кодекса на Общността относно ветеринарномедицинските продукти и отговаря на поетите от България ангажименти за хармонизация на законодателството. Пълно транспониране на разпоредбите на европейското законодателство в тази област ще бъде постигнато с приемането на заложената в законопроекта подзаконова нормативна уредба.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
Искам да поканя заместник-министърът на земеделието и горите господин Боев да представи накратко законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предлагания законопроект се изменя изцяло глава девета – “Ветеринарномедицински препарати”, на Закона за ветеринарномедицинската дейност. С промяната се постигат следните цели:
Първо. Въвежда се по-пълна и прецизна правна уредба на материята за употребата, производството, търговията на едро и на дребно с ветеринарномедицински продукти. Облекчават се и някои от действащите режими в тази област. В сегашната си редакция глава девета не урежда пълно и точно условията за издаване, отказ и отнемане на съответните правопораждащи документи, като разрешителни, лицензии и други за осъществяване на дейности по производство, употреба и търговия с ветеринарномедицински продукти. Тези недостатъци на действащия закон са отстранени с предлаганите изменения. В новата правна уредба е уеднаквен подходът към режимите, които са изпълнили изискванията на законовата им регламентация. Посочени са: органът, оправомощен да издаде акта; основните изисквания към документацията; срокът за издаване на разрешителното и условията за подновяването му; срокът на валидност на разрешителното, с изключение на случаите, когато то е безсрочно; основанията за отказ и редът за тяхното обжалване; законовата делегация, необходима за подробното уреждане на реда и условията за издаване на разрешителните в подзаконов акт.
2. Постига се по-висока степен на съответствие на законодателството с това на Европейския съюз и по-конкретно с разпоредбите на Директива 2001/82/ЕС. В тази връзка в раздел I – “Разрешително за употреба”, се предвижда:
1. срокът за издаване на разрешителното за употреба да се съкрати от една година на 7 месеца;
2. да се премахне срокът за отстраняване на недостатъци и непълноти в представената документация за издаване на разрешително за употреба, като в съответствие с европейското законодателство процедурата остава открита, докато заявителят не представи на компетентния орган поисканата допълнителна информация.
Второ. В раздел II – “Разрешително за производство”, се предвижда въвеждане на едни и същи режими по отношение на българските и чуждестранните производители, който е в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Въвеждат се и нови дефиниции в допълнителните разпоредби на закона за привеждане на терминологията в съответствие с тези на европейското законодателство.
На трето място се въвеждат изисквания на законодателството на Европейския съюз за защита на данните от фармакологичните, токсикологичните и клиничните изпитвания на фармацевтични продукти. Законопроектът предвижда въвеждане на разпоредбите на Директива 2001/82/ЕС за защита на данните от фармакологични, токсикологични и клинични изпитвания на оригиналния продукт за срок от 6 или 10 години от датата на издаване на разрешителното за употреба. Въвежда се тъй наречената разпоредба “Булар”, която позволява извършване на необходимите изследвания за изготвяне на регистрационното досие на генеричен продукт по време на действие на патентната защита на оригиналния продукт. Това позволява генерични продукти да излязат на пазара максимално бързо след изтичане на патентната защита на оригиналния продукт. Тази възможност ще компенсира в известна степен ефекта на забавяне обновяването на продуктовите листи на българските производители вследствие на въвеждането на защитата на данните.
На четвърто място се създава необходимата законова база за издаване на подзаконови актове за пълно въвеждане на европейското законодателство в тази област. С този проект на закон се премахват и разрешителните режими за внос и продажба, които не съответстват на европейското законодателство. Пълното въвеждане на европейското законодателство по отношение на разрешението за производство прави излишни разрешителните режими за внос и продажба, изискването от чуждестранните производители да получат разрешение за производство чрез упълномощен представител в Република България и да разполагат с квалифицирано лице, позволяващо унифициране на процедурите за пускане на пазара на отделните партиди препарати от внос и местно производство. Регламентират се и дейности и задължения на компетентните органи, на притежателя на разрешителното за употреба, на ветеринарни лекари и на други лица, свързани с контрола и надзора на пазара на ветеринарномедицински препарати.
Законопроектът предвижда неуредена в действащия закон възможност за създаване на система от фармакологична бдителност, която е един от многото лостове в европейското законодателство за осигуряване на ефективност и безопасност на ветеринарномедицинските препарати на фармацевтичния пазар.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители! Откривам дебата по първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Имате думата.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Докладите на председателя на водещата комисия и на останалите три комисии, в които с единодушие се препоръчва приемането на измененията и допълненията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, ни изправят пред необходимостта да приемем тези изменения. Тоест, върху този проблем в парламента съществува консенсус. И аз бих казал нещо повече. През последната една година вътре в българския парламент се наблюдава едно положително явление – да се създава консенсус между политическите сили по решаване на вътрешнополитически проблеми, не само на проблеми на външната политика. И те са главно в сферата на модернизацията на българското земеделие, на начертаване посоките му то да се развива по европейски път. Това е едно ново явление в българския парламент, което за съжаление мнозина от тези, които ни гледат отвън, не го забелязват, бих казал, че не се забелязва и от политическите анализатори. Нека им напомним за това.
Днес ние на пръв поглед извършваме една рутинна дейност на парламента, приемаме изменения и допълнения, които са предопределени от етапа ни на икономическо развитие и които се налагат от нашата интеграция с Европейския съюз в преговорите по най-трудната глава, всепризната от всички, които стоят в парламента, Глава осма “Земеделие”.
Искам да кажа още няколко предварителни думи. Преди малко повече от година заедно с господин Моллов и други колеги бяхме на един семинар в Европейския съюз и там бях приятно изненадан от високия авторитет, който има българската ветеринарномедицинска служба пред органите на Европейския съюз. И този авторитет не е случаен, уважаеми колеги, защото в първата година на миналия век – тази служба има 102-годишна история – нейните основоположници, когато я залагаха, я строяха по европейски образец. И те не можеха да го направят по друг начин, защото бяха възпитаници на най-прочутите европейски университети. Сред тях се откроява една голяма фигура, фигурата на проф. Георги Павлов – родоначалникът на българската ветеринарномедицинска наука. И това не е в много далечно време, уважаеми колеги и уважаеми господин председател, защото ние с вас, с господин Гиньо Ганев и другите юристи от по-старото поколение можем да кажем, че сме възпитаници на неговия син акад. Стефан Георгиев Павлов, достоен син на дваж по-достоен баща. И този европейски път, по който ние сега приемаме с модернизацията на закона, както виждате не е случаен. Българската ветеринарномедицинска наука и българското ветеринарномедицинско дело винаги са се равнявали с постиженията на Европейския съюз. Сега фактически ние извършваме едно ново съобразяване, т.е. продължаваме това дело, което са извършили нашите предшественици.
Какво бих казал по самия закон? Първо искам да отбележа, че в своята структура и съдържание той е приемлив. Ако погледнем Глава девета, както е разработена в 7 структурни раздела, виждаме, че тя обхваща цялата дейност по употребата, производството, търговията и създаването на система на фармакологична безопасност и подобряване на държавния контрол в тази насока.
Аз бих искал да кажа още нещо, което също трябва добре да оценим. На пръв поглед ние изменяме само терминологично заглавието на тази глава – от “Ветеринарномедицински препарати” става “Ветеринарномедицински продукти”. Но това никак не е случайно. Нека си припомним нашата дейност през последната година като започнем със Закона за растителната защита, където също променихме заглавието на “Растителнозащитни продукти”, а не “Растителнозащитни препарати”, минем през Закона за храните, през Закона за зърното, през Закона за розопроизводството, който вчера обсъждахме в комисията, т.е. ние приемаме една нова терминология, съизмерима с европейската научна терминология. Тоест не само по своето съдържание, но по методите и на законодателствуване, с терминологията, която ние вкарваме в нашите закони, ние се съизмерваме с Европейския съюз. Това също е едно явление, което трябва да продължим и да го отбележим като положителен факт в дейността на парламента.
Един от най-съществените моменти в изменението на закона е възприемането на Директива 82 от 2001 г., при което се поставят в еднакъв режим на производство българските и чуждестранни производители на ветеринарномедицински продукти. И друг път няма, уважаеми колеги. Ако ние искаме да вървим към Европа, трябва да уеднаквяваме условията за българските и чуждестранните производители. Така е в Европейския съюз. Там не се прави разлика на коя нация е гражданин съответният производител и тази разпоредба ние безспорно трябва да я приемем.
Вече се отбеляза от уважаемите докладчици, че с приемането на тези изменения и допълнения ние създаваме законови предпоставки, т.е. препратки за издаване на подзаконови нормативни актове, които ще ни дадат възможност за транспонация на други директиви, по-скоро на регламенти на Европейския съюз, които са задължителни за страните. В тази връзка бих искал да отбележа някои мои бележки и пожелания за преценка във водещата комисия при второто четене на закона, а също така на вносителите, за един нов преглед на законодателната уредба, която се предлага, тъй като се получава една изключителна детайлизация.
Поставям такъв въпрос: необходимо ли е всички тези норми, които имат научно-технически характер, на които, когато дадем юридическа сила, те се превръщат в правни норми, но дали всички се нуждаят от уреждане с нормативния акт с най-висша юридическа сила – закон? Тоест би ли могло някои от тези текстове, които сега са залегнали и които имат правно-технически характер, да бъдат изключени и след това да бъдат уредени в последващите подзаконови нормативни актове, които се предвиждат с приемането на закона? Аз бих помолил главно вносителите да помислят по този въпрос, а също и уважаемите членове на Комисията по земеделието и горите. Това е едната ми бележка.
Другата ми бележка е по-скоро пожелание за допълнение. В разпоредба на закона се визира издаването на наредба за добрата производствена практика. Има и обяснение в края на закона какво представлява добрата производствена практика. Но на мен би ми се искало, за да избегнем всякакъв субективизъм, вносителите да уточнят основните принципи на тази практика, които да бъдат разработени в закона, да залегнат в него и след това да бъдат детайлизирани и конкретизирани в подзаконовите нормативни актове.

В заключение искам да отбележа още едно обстоятелство. Наличието на глава за създаване на фармакологична бдителност е много важен момент не само защото ние ще осигурим една защита на класифицираната информация в тази насока, но същевременно ние ще гарантираме фармакологичната безопасност на нашето население. А това е един проблем, който има различни аспекти и който трябва да получи своята оценка.
Аз бих казал нещо повече. В работата на нашия парламент се забелязва едно също положително явление – в законодателната уредба на всяка материя да се търсят онези промени, които гарантират безопасността на гражданите на държавата при уреждане на даден проблем, като ядрена безопасност и други. Това също е едно ново явление за нас, защото нашите икономисти с право могат да се гордеят, че в България е призната функционираща пазарна икономика, но аз бих казал нещо друго – когато ние констатираме тази тенденция на гарантиране всестранната безопасност на гражданите, за мен вече България е с функциониращо гражданско общество. Защото основната задача на гражданското общество е да осигури свободата и безопасността на неговите граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз взимам думата по този законопроект, тъй като това е законопроект, който де факто създава една възможност да се коригират някои части от Закона за ветеринарномедицинската дейност, т.е. да се приведат в съответствие със съответната директива на Европейския съюз, която касае ветеринарномедицинските продукти и която е абсолютно необходимо да бъде приета във връзка със стремежа ни към затваряне на главата за земеделие и преговорите с Европейската комисия в Брюксел и с оглед ускоряване на процеса на приключването на тези преговори. Така че този закон безспорно е необходим, няма какво да се агитираме тук и няма какво да спорим по важността му и необходимостта да бъде приет.
Друг е въпросът дали точно такъв закон трябва да бъде приет – точно като обем и като съдържание. Защото на практика това, което ни се представя тук, е един нов Закон за ветеринарномедицинските продукти, който се пришива към закона, но така се пришива, че структурно хич не пасва на това, което е развито в предшестващите глави и което е развито в Глава девета – нещо, което подхвърли и господин Кушлев. И като такова все пак смятам, че трябва да има единство в съставянето на закона и да може да бъде една равностойност и на останалите глави и като действие, и като контрол, и като практика, и като изискване. Защото аз бих казал, че законът се нуждае от съответни сериозни корекции в главата за лечебно-профилактичната дейност, в главата за Държавния ветеринарно-санитарен контрол, също така в главата за околната среда, за да могат действително тези норми да намерят едно по-добро формулиране, по-добро прилагане и един по-ефикасен контрол върху тяхното прилагане. Нещо, от което този закон крещящо се нуждае в резултат на вече 4-годишната практика по прилагането му. Защото този закон, който изменяме и допълваме, е приет през 1999 г.
Така че действително смятам, че трябваше да се погледне малко по-обемно, всеобхватно върху предложените изменения и допълнения, за да може той действително да бъде изменен и допълнен съобразно изискванията в момента.
Нещо друго – и затова аз се присъединявам към това, което каза господин Кушлев, че трябва все пак, господин Боев, и, д-р Иванов, да се помисли дали не може част от обема на предложения законопроект да влезе в подзаконови нормативни актове. Защото целта на закона е да рамкира някои положения и да даде отправни изисквания, докато чисто и просто правно-техническата част може да бъде отнесена и в подзаконови актове, за да може да стане законът действително по-усвояем за тези, които ще го прилагат и контролират, а не така както сега е много труден дори за изчитане, камо ли за прилагане. Разберете, това е един тежък текст. А има време и възможност, както сме правили много пъти, да направим подобряване и олекотяване на текстовете.
Аз искам да обърна особено внимание тук на няколко неща, които ми направиха впечатление още в началната част и моля за коментар, ако е възможно, от вносителя. В чл. 44 на закона или § 4 на проектозакона се предлага думите “Национална ветеринарномедицинска служба” да се заменят с “министъра на земеделието и горите или други упълномощени от него длъжностни лица”. Смятам, че това е ненужно, и бих казал, и неправилно. Защото какво казва чл. 44, където искате да замените думите “Национална ветеринарномедицинска служба” с “министъра”? Внос и износ на обектите се допуска след получаване на ветеринарномедицинско разрешително от Националната ветеринарномедицинска служба, при условие че всяка пратка е придружена от ветеринарен сертификат. Ами кой издава тези ветеринарномедицински разрешителни в Република България? Естествено Националната ветеринарномедицинска служба, а не министърът. Той е компетентният орган. Кое е другото упълномощено лице, което ще издава ветеринарномедицински разрешителни? Няма Съюзът на Камарата на винарите да ги издава, джанъм! Естествено че Ветеринарномедицинската национална служба ще ги издава! И защо прехвърляме нещата на министъра? За мен не е ясно това. За мен това е в края на краищата някакъв евфемизъм и е необясним.
Същото се касае и за това, което предлагате за чл. 45. Лично аз смятам, че тези текстове във философията на закона за увеличаване правата на Националната ветеринарномедицинска служба и увеличаване на контрола не се вписват в тези текстове.
По отношение на ветеринарномедицинските продукти, тъй като сериозно се изписват права, задължения, изисквания, контрол, отговорност и т.н., много нови положения, които са във връзка с цитираната в мотивите Директива 2001/82 и Директива 91/412 на Европейския съюз, тогава дължа да обърна внимание на вносителя защо при това положение в § 10 на Преходните и заключителните разпоредби се казва, че издадените до влизането в сила на този закон лицензии за производство на ветеринарномедицински продукти запазват действието си до 31 декември. И също така, § 12, издадените до влизане в сила на този закон лицензии за търговия и сертификати за регистрация са валидни до изтичането на срока, за който са издадени.

Ако този закон влезе в сила три дни след публикацията му в "Държавен вестник", и в който се посочват съвсем нови изисквания, отговорности, контрол, действия и норми, които са съобразени с директивите на Европейския съюз, не мога да разбера защо тогава остава да влиза в сила до изтичането на издадените лицензии, сертификати по изискванията на стария закон, който в това отношение беше съвсем далече от директивата на Европейския съюз. Мисля, че това е един конфликт и моля да ми бъде обяснено. И ако действително съществува конфликт, при второто четене да бъде съответно коригирано. Това е лесно да се извърши.
Като правя тези забележки и забежки, и разсъждения върху закона мисля, че все пак ще се наложи един малко по-дълъг срок за комисията да поработи между двете четения и ще подкрепя на първо четене законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дискусията на първо четене?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря.
Подкрепям, разбира се, законопроекта за изменение и допълнение. Искам само да обърна внимание на нещо, което ми направи впечатление в един от текстовете, за което, може би, не е лошо да се помисли между първо и второ четене, а именно чл. 89, ал. 2: "Чуждестранният производител може да произвежда и внася ветеринарномедицински препарати в страната само чрез упълномощен представител на територията на Република България, получил разрешително за производство от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба." Опитвам се да си представя как това ще изглежда практически, при положение, че имаме някаква голяма ветеринарномедицинска компания, примерно в САЩ. Може би аз нещо не разбирам, вероятно ще се вземе отношението на вносителите, но как тази голяма фармацевтична компания в Съединените щати ще получи разрешително за производство от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба? Тук, може би, между първо и второ четене има нужда от известно прецизиране на текста с оглед това, че все пак разрешително за производство тази фирма в Щатите сигурно е получила по съответния ред от техните компетентни органи и тук по-скоро ще става дума за едно разрешително за внос, може би, ако правилно долавям идеята на вносителите. Но по принцип смятам да подкрепя и призовавам всички колеги да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте, д-р Иванов.
ЯНКО ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за това, че бяхме допуснати във вашето заседание и за разбирането и принципната подкрепа по законопроекта. Тъй като възникнаха някои въпроси, които са технически, искам да ви благодаря и за предложенията. Ще ги съобразим между първо и второ четене. Имаше и някои доста важни въпроси.
По отношение на разрешителното за производство, действително към настоящия момент в действащия закон има два вида разрешителни: едното е за производство, а другото е когато се внася и търгува с даден препарат. Сега това ще стане едно разрешително, което ще се казва "Разрешително за производство". То ще бъде в същото време и разрешително за внос и търговия. По този начин ще постигнем две цели: в страната към настоящия момент големите фирми, за които споменахте вече, имат свои представителства, а други, по-малки фирми се представляват от няколко души и това създава много често конфликт. Това е във връзка и с европейското изискване, така наречената "data exclusivity", тоест сега ще изискваме фирмата да има свой изключителен представител на продуктите и той да отговаря за вноса, търговията и разпространението в страната.
По въпроса за Преходните и заключителните разпоредби, за които господин Владислав Костов спомена и за валидността на вече издадените разрешителни, необходимо е чисто технологично време, за да се преиздадат новите и тъй като в старите сертификати, които със срок на валидност 5 години, другите ще са вече безсрочни, е записано "ветеринарномедицински препарат", а също и реквизитите на самия документ са различни от тези, които ще влязат, сме предвидили един период, в който до изтичането на 5-годишния срок ще бъдат валидни, след което ще трябва се издаде новият документ за този препарат, който е безсрочен.
По отношение на § 4 – за правата на министъра на земеделието, дали да бъде в Националната ветеринарномедицинска служба, ще го обсъдим и ще се съобразим с вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и аз.
Продължаваме нашата дискусия. Не виждам желаещи за изказване.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност е приет на първо четене.

Преминаваме към точка седма от програмата за работата на Народното събрание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ. Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, Законът за рибарството и аквакултурите в еднаква степен урежда материята, касаеща стопанска дейност - в прерогативите на Министерството на земеделието и горите, и природозащитна дейност – в прерогативите на Министерството на околната среда и водите.
Рибите и аквакултурите са една много важна част от биоразнообразието на България и неслучайно редица от процедурите, които са регламентирани с този закон, се осъществяват от двамата министри.
По тази причина законът е разпределен към двете комисии – към Комисията по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите.
За съжаление днес е заседанието на Комисията по околната среда и водите, поради което аз предлагам да отложим гласуването на този закон, за да може и двете комисии да представят своето становище, така че да разгледаме материята всеобхватно, в пълнота и да не пропуснем съществени неща.
Моето процедурно предложение е да отложим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да се отложи обсъждането днес, докато се изготви становище на Комисията по околната среда и водите. Така ли? Правилно ли съм Ви разбрал?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Съвършено правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Искам да информирам народното представителство, че председателят на парламента е разпределил законопроекта, както следва: водеща комисия – Комисията по земеделието и горите, от която имаме изготвено становище. Останалите две комисии са Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейска интеграция. Тук към досието на този законопроект има становище само на Комисията по европейска интеграция.
Това, което каза госпожа Манева, е правилно като констатация. Липсва становището на Комисията по околната среда и водите.
Ето защо подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане обсъждането на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите поради липса на становище на Комисията по околната среда и водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 126, против 5, въздържали се 10.
Процедурното предложение на народния представител Евдокия Манева за отлагане на обсъждането на законопроекта от днешното заседание до изготвяне на становището на Комисията по околната среда и водите се приема.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка осма от приетия дневен ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН – продължение.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Искров отсъства от пленарната зала. Има ли някой от неговите заместници?
Господин Пирински, заповядайте, на Вас се пада честта да докладвате законопроекта на второ четене.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, аз бих предложил процедурно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: А, за процедура желаете думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам да отложим обсъждането на тези няколко останали текста…
Ето го господин Искров, това исках да предложа – той да докладва въпроса, тъй като е наясно с последните уточнения, които бяха направени в тези няколко текста, и е нужно да бъдем съвършено прецизни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ясно, искате да предложите господин Искров да продължи доклада.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, господин Искров да докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. Извинявайте, но бях на друга среща. Благодаря и на господин Пирински.
Уважаеми дами и господа народни представители, както знаете, отложихме § 23 и § 24 от миналата седмица, тъй като нашето желание като законодатели е новите мерки, които касаят сделките с валутни ценности и благородни метали, както и чуждестранни средства за заплащане да могат да влязат още отсега в сила. Това беше мотивът, само напомням, а вносителите предлагаха да влязат от 1 октомври, с оглед, видите ли, да можело да се подготвят дотогава и наредбите.
Така или иначе, консултирахме се отново и с Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” на парламента, както и с представителя на вносителите. Не пречи законът да си влезе както е практиката – 3 дни, след като бъде обнародван в “Държавен вестник”, а въз основа на действащи след тези 3 дни разпоредби и Българската народна банка, и Министерството на финансите съответно да си актуализират своите наредби. Това е и нормалната законодателна практика досега.
Затова, уважаеми господин председател, предлагам в § 23 да вменим един краен срок, а именно: § 23, ал. 1 да гласи:
“(1) В срок 1 октомври 2003 г. Министерският съвет приема, съответно министърът на финансите и БНБ издават наредбите по прилагането на закона.”
Алинея 2 няма нужда да се прегласува, тъй като тя вече е гласувана.
И съответно, господин председател, § 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Параграф 24 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Прегласуваме ал. 1 на § 23, както я прочетох, а § 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защото комисията предлага нова редакция.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин председателю, обръщам се и към господин Искров, във връзка с направеното предложение за ал. 1 на § 23, което гласи, както беше прочетено: в срок 1 октомври 2003 г. Министерският съвет приема, а министърът на финансите и БНБ издават наредбите по прилагането на закона, моят въпрос е: все пак дали 1 октомври да бъде този срок или 1 август?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Може би да бъде в срок “до 1 октомври”.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И вторият ми въпрос. Да, малко е необичайна редакцията, обикновено се казва “в срок до 1 октомври” или докогато и да било, но ние разбираме, че всъщност става дума дали ще бъде обхваната част от дейността, която покрива Валутния закон. Това е дейността на обменните бюра и въпросът е дали наредбите, които ще бъдат издадени в изпълнение на закона, ще влязат в сила в активния туристически сезон или след неговото приключване. И доколкото ми се струва, че в основни линии наредбите за изпълнение на този закон би трябвало да са готови вече, а не сега тепърва да се започне обмислянето какви да бъдат те и как да бъдат редактирани, напълно възможно е, днес сме 19 юни, ако не се лъжа, до 31 юли при една достатъчно сериозна работа тези наредби да бъдат приети.
Ето защо предлагам срокът да бъде фиксиран в ал. 1, която гледаме сега, господин председателю, в срок до 31 юли 2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Едно пояснение, господин председател.
Мотивите, за да предложа отлагане от миналата седмица са абсолютно аналогични с тези на господин Пирински, а именно да може да се затегне контролът още от утре, ако може. И това няма как да не стане, господин Пирински, тъй като законът ще бъде, да кажем, другата седмица в “Държавен вестник”.
Така че всички тези мерки, които ще се прилагат спрямо търговията със златни и други изделия от благородни метали, с чуждестранни средства за плащане и т.н., ще влязат моментално в действие, включително и най-тежките мерки, като запечатване на обекти. И днес във вестниците има информация, че някои обменни бюра по морето започват да действат с курс "купува" на чекове. Такава беше идеята от миналата седмица и затова я предложихме.
Притесненията за по-ранна дата за наредбите идва единствено от Българската народна банка, тъй като колегите трябва да издадат няколко наредби и една от най-важните е по чл. 7, ако не се лъжа, където се отчитаха вземанията и задълженията към чужбина на местните лица. Колегите от Централната банка поискаха един по-голям толеранс, за да си подготвят аналогията.
Това не пречи, поне така твърдят колегите юристи от Правния отдел, с които говорихме, а също и вносителите, законът да си действа, а там, където съответната наредба противоречи, тя просто да не се прилага. Така че притеснението Ви е покрито от текстовете, които съм предложил.
Аз приемам, господин председател, да бъде "в срок до 1 октомври 2003 г.", тъй като наистина голяма част от промените могат да станат и по-скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Не приемате предложението на господин Пирински да бъде 31 юли?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Но, ако позволите, отново да прочета текстовете на това, което трябва да се гласува, господин председател.
"§ 23. (1) В срок до 1 октомври 2003 г. Министерският съвет приема, съответно министърът на финансите и Българската народна банка издават наредбите по прилагането на закона."
По § 24 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте § 23, ал. 1 в редакцията, прочетена от председателя на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. Параграф 23, ал. 1 е приета.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 24 от текста на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Параграф 24 отпада.
Законът за изменение и допълнение на Валутния закон е приет на второ четене.
Кворумът е доста крехък, уважаеми народни представители.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка девета от приетата програма за работа на Народното събрание за тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение заместник-министър Ананиев да влезе в пленарната зала.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Заместник-министър Ананиев да заповяда в пленарната зала и да заеме своето място.
Имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.".
По § 1 е постъпило предложение на народните представители Муравей Радев, Йордан Соколов, Иван Георгиев Иванов, Димитър Йорданов, Веселин Черкезов, Елиана Масева, Христо Кирчев и Стойчо Кацаров. Те предлагат в чл. 1, ал. 2, т. 4 числото "72 300,0" да се замени с числото "67 311,3", а числото "20 000" да се замени с числото "15 011,3".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 1. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 4 числото "72 300,0" се заменя с "69 300,0", а числото "20 000,0" се заменя с "17 000,0";
2. В т. 5 числото "2 млн. 99 хил. 848, 6" се заменя с "2 млн. 102 хил. 848,6";
3. в т. 5.1. числото 2 млн. 108 хил. 608,6" се заменя с "2 млн. 111 хил. 608,6";
4. в т. 5.1.3. числото "95 942,8" се заменя с "98 942,8"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение тези от народните представители, които са направили предложението, неподкрепено от комисията?
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Аз ще започна с Вашия призив преди малко народните представители да заемат мястото си в пленарната зала, защото най-малкото е срамно, да не кажа по-тежка дума, първата актуализация на държавния бюджет след шест години да се гледа в такава рехава зала, при това при отсъствието на основния виновник – министъра на финансите. Не е имало такъв прецедент досега.
Имаше бюджети, които преди шест години се променяха, по няколко пъти годишно бяха актуализирани, но тогава поне финансовият министър имаше доблестта да присъства тук и да дава обяснения на въпросите на народните представители.
Затова Ви моля, уважаеми господин председател, поне това направете от уважение към ранга на Народното събрание - народните представители да спрат с кафепиенето и да благоволят да дойдат тук в залата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, съгласен съм с Вас.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: В противен случай, ако след изказването ми по тази точка положението е същото, ще поискам поименно преброяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате право.
Заповядайте, господин Радев, по същество.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И така, уважаеми колеги, предложението на група народни представители от Обединените демократични сили по този § 1 се свежда до източника на средствата, които се прехвърлят за увеличаване на средствата в съдебната система, което пряко произтича от решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционна част от влезлия в сила държавен бюджет за 2003 г. Ние смятаме, че тези 3 млн., с които се разместват разходни части в държавния бюджет, не са достатъчни. Затова предлагаме те да бъдат 5 млн. Това е по отношение на източника.
По отношение на целесъобразността и самото увеличение на средствата в разходната част на съдебната система, в § 2, когато разглеждаме чл. 2, тогава ще говоря по-конкретно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Моля квесторите да поканят народните представители от Клуба на народния представител да заповядат в пленарна зала. Господин Радев има абсолютно основание в това отношение.
Има думата председателят на комисията Иван Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да направя много кратко изказване. Не съм поканил господин Велчев, както беше наречен тук “главен виновник”, тъй като става въпрос не за актуализация на държавния бюджет. Господин Радев трябва хубаво да прочете Закона за устройството на държавния бюджет и по-точно чл. 10. Става въпрос за техническа корекция в резултат на едно решение на Конституционния съд по целесъобразност. И тъй като в момента тече заседание на Министерския съвет, просто не съм поканил господин Велчев. Така че критиката трябва да е към мен, господин Радев. И ако има такава, аз я приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря.
Господин председател, във връзка с предложението на народните представители от ОДС - господин Муравей Радев и неговите колеги – в заседанието на Бюджетната комисия беше обсъждан въпросът колко всъщност са средствата, които биха били достатъчни за онези цели и потребности, които Върховният касационен съд е посочил като непокрити в неговия бюджет за 2003 г. И аз бих искал да насоча и Вашето, и вниманието на народните представители в залата към този въпрос, защото особено на второ четене ми се струва, че няма защо да повтаряме казаното на първо четене актуализация ли е, не е ли актуализация и т.н., а да погледнем по същество кой е проблемът, който беше повдигнат от Върховния касационен съд. Той е по-нататъшната работа, капиталовите разходи, необходими за Съдебната палата. И тогава представителите на Министерството на финансите поеха ангажимента да съобщят и в Бюджетната комисия, а може би утре и в пленарната зала, необходимия размер на разходите и за тази година и то във връзка с възможността да се ползват допълнително средства по разчета за тазгодишния бюджет, които стават достъпни от средата на годината и могат да бъдат разходвани, които, ако не се лъжа, са за над 10 млн. Господин Ананиев, Вие ще уточните числото.
Но, господин председател, въпросът е свързан и с работата по бюджета за следващата година, за 2004 г., и за най-правилният начин разходите за Съдебната палата да бъдат разчетени така в централния или в републиканския бюджет като трансфери и разбира се по разходната част може би на съдебната власт, така че да извадим това строителство и реконструкция наистина от национално значение от политическия вихър, където един безспорно необходим, първостепенен разход влиза в един политически оборот, който не е достоен нито за самата задача, която трябва да се изпълни, нито за Народното събрание. Ето защо предлагам да чуем господин Ананиев, който вярвам, че има необходимата информация, която ще бъде от интерес за всеки народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, това е наистина сериозен въпрос – степента на достатъчност, както казвате. Само че това е доста разтегливо понятие. То зависи от няколко фактора. Най-напред от това има ли приоритети или няма. Правителството доказва, че няма такъв приоритет. Второ, зависи от летвата. Трето, зависи от чергата. Всичко това обаче се решава от управляващото мнозинство, съответно неговите виждания за конкретната година. Така че ако някой сега започне да ми обяснява каква е тази степен на достатъчност без тези фактори да бъдат анализирани и да бъдат достатъчно добре аргументирани тук, това ще бъде загубено време.
Аз мога да ви кажа едно нещо. От опита, който добих от тези пет бюджета, които съставих тогава, когато бях министър – нашето правителство внесе пет бюджета в миналото Народно събрание – винаги в първия момент, когато се изготвя бюджетът на страната като проект от Министерството на финансите, винаги се е съблюдавала определена целесъобразност и минимално изразходване на разходите в съответствие със съответните приоритети. И аз съм склонен да мисля, че подобно нещо е било направено и с този бюджет, който сега ремонтираме. Щом е така, щом на първо четене е била внесена сумата за съдебната система с 5 млн. повече, след като, пак подчертавам, тези суми са прецизирани в резултат на една много сериозна, аналитична дейност на цялото Министерство на финансите с всички бюджетни системи. Изведнъж между двете четения тези 5 млн. да бъдат намалени? Аз много пъти казах, че това за мен беше наказателна акция. Сега от 9 кладенеца вода да донесете, не само мен, никой друг няма да бъде убеден от онези, за които знаят за какво става дума, съзнават и са участвали в бюджетния процес. Това, че сега отново някаква обоснована степен на достатъчност ще бъде достатъчна, за да приемем 3, не 5 млн. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
За дуплика имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Радев, нямам намерение да търся да докарвам вода от кладенци. Прав сте, че въпросът е на приоритети, на преценки и на ресурси. Единственият ми мотив да предложа да чуем точни числа, е, първо, да преценим дали Вашето предложение може да има основание, тъй като трябва да чуем каква е конкретната преценка и ангажимент на Министерството на финансите за този разчет, който те предлагат като промяна. Дали се ангажират нещата да вървят нормално със самата работа, която има да се върши. И онези от колегите, които са в течение на проблема по същество да могат да оспорят това, което твърди правителството.
И второ, що се отнася за работата за следващата година, господин Радев, да не се окажем отново в тази общо-взето глупава ситуация, в която сме сега. Помните и в Бюджетната комисия стана ясно, че миналата година по това време не е имало реален диалог между Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите по разчета за тази година. И ние бяхме изправени в края на годината пред съвършено разминаващи се разчети на съдебната власт и на Министерството на финансите, без да се е състоял онзи диалог, който Вие сте водили с продължение на години по необходимия сериозен начин.
Ето защо предлагам да чуем господин Ананиев от гледна точка на реалните числа, за които да си съставим представа доколко отговарят на приоритетите, какви са разчетите и какво трябва да направим за следващата година.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Ананиев има думата да отговори на някои въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Ние изпълнихме своето задължение и подготвихме справка, която сега ще прочета или преразкажа пред народните представители, с която смятам, че ще дам по-подробна и по-точна информация.
Предварително искам да отговоря на втория Ви въпрос, който е свързан с бюджетната процедура за 2004 г. В стартирането на тази бюджетна процедура ние проведохме диалог с всички министерства, ведомства и самостоятелни бюджети. Такъв диалог проведохме и с Висшия съдебен съвет. Това, което мога да кажа на този етап на бюджетната процедура е, че съдебната власт е изведена като един от основните приоритети в Бюджет 2004 и не само за 2004 г., а и в бюджетната прогноза за 2004 – 2006 г.
Мога да кажа, че Висшият съдебен съвет е предложил разходи за следващата година в размер на около 400 млн. лв., което е един значителен ръст и Вие, господин Радев, сигурно знаете, че трудно бихме могли да осигурим ръст от 138 млн. на 400 млн. лв. Но мога да ви уверя, че ръста, който ние на този етап сме предвидили, е значителен и аз мисля, че ще впечатли дори и представителите на Висшия съдебен съвет.
Ще се опитам да комбинирам и двете изказвания. По отношение на законопроекта, който гледаме, искам само да допълня, че единственият мотив, който ни е водил при взимането на решението за тези 3 млн. лв., е Решение № 4 на Конституционния съд, където вие добре знаете, че той самият изтъква един основен аргумент: "Убедителен аргумент за достигане до извода за достатъчност на средствата на определен конституционен орган е сравнението с предоставените средства пред предходната година”.
Тук, разбира се, ние всички знаем какви са разчетите за 2002 г. и на тази база направихме актуализацията като сме убедени, че през второто полугодие на 2003 г. Върховният касационен съд ще получи допълнително пари от § 68 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за тази година, където е предвидено между 50 и 75 на сто от резерва за структурна реформа да бъдат предоставени на съдебната власт.
Разбира се, съдебната власт си има свой орган – Висшият съдебен съвет. Те ще имат своето крайно решение за разпределението на тези пари и аз мисля, че много по-точно от нас ще преценят нуждите на отделните органи на съдебната власт, в това число и на Върховния касационен съд.
И още един последен мотив искам да кажа: с тези 3 млн. лв. аз мисля, че създаваме добра основа за продължаване ремонта на Съдебната палата до момента, в който Висшият съдебен съвет ще има вече правомощията да разпредели тези пари, които допълнително ще бъдат предоставени на Висшия съдебен съвет, така че ще има едно плавно преливане между това, което осигуряваме сега и компетенциите, които има Висшият съдебен съвет по използването на останалите пари от резерва за структурна реформа.
Искам да кажа няколко изречения за справката, която подготвихме и изпратихме в Комисията по бюджет и финанси, относно капиталовите разходи за обект “Ремонт и преустройство на Съдебната палата”. Ще чета справката, защото вътре има много цифри и да не допусна някоя грешка при интерпретирането.
Ремонтът и преустройството на Съдебната палата в град София започват през 2001 г. В представената от Висшия съдебен съвет планова документация за капиталовите разходи за 2001 г. обектът е заложен с едногодишен срок за изпълнение със сметна стойност в размер на 400 хил. лв. В изпълнение на Решение № 306 на Министерския съвет от 7 май 2001 г., на съдебната власт са предоставени допълнително 14 млн. 956 хил. 600 лв. за капиталови разходи, в това число 12 млн. 212 хил. 600 лв. за преустройство и ремонт на Съдебната палата в град София.
В представената актуализирана документация сметната стойност на обекта е завишена с размера на допълнителните средства и възлиза на 12 млн. 612 хил. 600 лв., като остава с едногодишен срок на изпълнение. От Висшия съдебен съвет няма предоставена обосновка за причините, довели до завишаването на тази сметна стойност.
За 2002 г. съдебната палата в град София отново е включена в инвестиционната програма на съдебната власт със сметна стойност на 32 млн. лв. и с година на завършване 2003. За промяната на стойността и срока за изпълнение на обекта в Министерството на финансите не е представена обяснителна записка, поради което не разполагаме с данни за сметната стойност на обекта, която да оформи окончателната му стойност.
Тук искам само да вмъкна едно допълнително обяснение, което, разбира се, всички знаете. Особено е мястото на Министерството на финансите и на изпълнителната власт като цяло по отношение съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт, поради което ние не винаги можем и имаме право да искаме съответната информация и още повече да изискваме със сигурност да ни бъде предоставена. Това след малко ще го видите в тази кратка справка с конкретните цифри, която ще ви докладвам.
До момента в Министерството на финансите не е представена актуализирана документация и отчет за капиталовите разходи за 2002 г., както и разпределението им за 2003 г. Предвид гореизложеното, не можем да дадем изчерпателна информация относно усвояването на субсидията за капиталови разходи за обект “Ремонт и преустройство на Съдебната палата”. И тук идва тази бележка, която казах, за ролята на Министерството на финансите и Министерския съвет в този процес.
Ще дам една по-детайлизирана информация за движението на парите през тези години:
Закон за държавния бюджет за 2001 г. – капиталови разходи в съдебната власт – 5 млн. лв., в това число за Съдебната палата 400 хил. лв.
Допълнителна субсидия по РМС 306 – 14 млн. 956,6 хил. лв., в това число за Съдебната палата 12 млн. 212,6 хил. лв. Или уточненият план за капиталовите разходи за 2001 г. на съдебната власт е 19 млн. 956 хил. 600 лв. Срещу тях само за Съдебната палата са 12 млн. 612 хил. 600 лв.
Превели сме 15 млн. 600 хил. лв. от този уточнен план. Усвоеният размер общо е 13 млн. 823 хил. лв., като само за Съдебната палата са 9 млн. 798 хил. 800 лв., в това число 350 хил. лв. има извършени, но неразплатени разходи в края на 2001 г.
За 2002 г. в Закона за бюджета има 12 млн. лв., в това число за Съдебната палата 6 млн. 974 хил. 800 лв. Допълнителна субсидия по РМС 678 от 2002 г. – 4 млн. 600 хил. лв. Нямам информация каква част от тази сума се е дала за Съдебната палата, тъй като това решение го взима Висшият съдебен съвет и такава информация до нас не е стигнала.
Допълнителна субсидия по РМС 852 също от 2002 г. – 2 млн. 50 хил. лв. Тук вече имаме неофициална информация, че цялата сума е отишла за Съдебната палата.
Или уточненият план за 2002 г. е 18 млн. 650 хил. лв. Преведени са 15 млн. 600 хил. лв. Усвоени са 13 млн. 823 хил. лв., като срещу тези три цифри нямам информация точно колко е разходвано за Съдебната палата.
С тази информация разполага Министерството на финансите в компетенциите, които то има да изисква детайлна информация по отношение на изпълнението на бюджета на Съдебната власт и това мога да съобщя пред вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на направеното предложение от народните представители Муравей Радев, Йордан Соколов и техни колеги, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 32, против 83, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и подобрения текст на § 1, както беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте подобрената редакция на § 1.
Гласували 100 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 9.
Предложението за § 1 в основната му редакция е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Муравей Радев и група народни представители. Те предлагат в чл. 2 да се направят следните изменения:
“А) В ал. 1:
а) в раздел I “Приходи”, на ред първи числото “138 882,8” се заменя със “143 871,5”, а в т. 3 числото “95 942,8” се заменя със “100 931,5”;
б) в раздел II “Разходи”, на ред първи числото “138 882,8” се заменя със “143 871,5”, а в т. 2 числото “7 000,0” се заменя с “11 988,7”.
Б) В ал. 2:
а) в т. 2 числото “7 121,3” се заменя с “12 110,0”;
б) на ред “Всичко” числото “138 882,8” се заменя със “143 871,5”.”
Комисията не подкрепя предложението. Мотивите са същите, както при § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел I “Приходи” на ред първи числото “138 882,8” се заменя със “141 882,8”, а в т. 3 числото “95 942,8” се заменя с “98 942,8”;
б) в раздел II “Разходи” на ред първи числото “138 882,8” се заменя със “141 882,8”, а в т. 2 числото “7 000,0” се заменя с “10 000,0”.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 числото “7 121,3” се заменя с “10 121,3”;
б) на ред “Всичко” числото “138 882,8” се заменя със “141 882,8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, заповядайте, имате думата за изказване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Залата продължава да е все толкова рехава и започвам да си мисля, че вашите усилия ще бъдат напразни, защото интересът на народните представители е някъде другаде, а не тук, където са пратени от хората, което означава, че този парламент скоро може би ще се приближи към своя определен и не особено славен край. (Смях в блока на НДСВ и ДПС.)
Не се радвайте, това е истината. Вижте колко хора има в залата! Това е тъжно, дори не е за смях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, за процедура ли взехте думата? Нали имате думата за изказване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Искров се опита преди малко за пореден път да каже, че това е някаква дребна техническа корекция. Отново ще го накарам да прочете Устройствения закон за държавния бюджет. Там има един-единствен начин, една-единствена хипотеза за внасяне в Народното събрание на законопроект за промяна на държавния бюджет – чл. 10, ал. 2. Няма друго. Това е основанието. На това хората популярно казват “актуализация”. Актуализацията пък от друга страна означава срам за правителството или за Министерството на финансите, че е допуснало такава актуализация. Няма защо да се търси някакъв по-лек начин, за да излезе, че това не е онова, което е. Смятайте го както искате, но това не променя същността на нещата. Пред нас има закон за промяна на Закона за държавния бюджет и нищо друго. Вие го наричайте “техническо”, както щете. Хората му казват “актуализация”. Няма такъв термин в закона, но както и да е.
По същество на предложението. Това, което ние сме предложили, е всъщност дублиране на предложението на Висшия съдебен съвет по отношение на необходимите средства за капиталови разходи за довършване на задачата през тази година по реконструкцията и ремонта на Съдебната палата. Толкова е поискал Висшият съдебен съвет. Как сега ще чуя от висш представител на Министерството на финансите, че те нямали тази информация?! Господин Ананиев, Вие прекрасно знаете, че когато започва строителство на някакъв обект, се прави проектосметна документация. Тя има стойност по години, тя се утвърждава от стотици институции, докато стане факт и започне изграждането. Дори когато обектът е инженерингов, когато в началото не се знае общата стойност и когато по време на строителството се проектира и тази стойност излиза успоредно с ремонта или строителството, дори и тогава годишната задача е пределно ясна. И няма как за тази година тази задача да не е ясна. Това, че комуникацията между Министерството на финансите в днешния му вид, в днешното му ръководство и съдебната власт е нарушена, то причината трябва да се търси другаде. Несериозно звучи Министерството на финансите да не знае за такъв голям национален обект за милиони левове – 15 или 30 млн. лв., така и не стана ясно от това, което чухме, каква е годишната задача.
Поне по мое време, а господин Ананиев чудесно го знае, че ние получавахме ежеседмично справки за това колко точно е усвоено и каква е годишната задача по всеки един обект, включително и по този. Ако днес това не е така, аз задавам въпроса защо не е така?! Каква е причината това елементарно нещо да не се знае?! Ами, това ако не се знае, то какво ще се знае тогава? Кое в това Министерство на финансите се знае? Обект с такава висока стойност, а не му знаели годишната задача! Ако Министерството на финансите не може да се справи с тази задача, аз мога да му помогна, но ще бъде смешно. И след няколко дена ще имате това, от което имате нужда. Надявам се обаче да не се стигне дотам. След като Висшият съдебен съвет е поискал тази година 5 млн. лв., значи той знае, че тези 5 млн. лв. може да ги усвои. Ако трябва да ги доказва, потърсете му доказателствата. Затова ние смятаме, че е по-добре да се облегнем на данните, дадени от инвеститора, от онзи, който строи, отколкото на някаква много труднообяснима днес степен на достатъчност. Няма по-нелепо извинение от това да ни обосновавате тук някаква степен на достатъчност, която, видите ли, после още 2 млн., после още 1 млн., пък оттам ще се вземе, пък един ден като се подкваси морето…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Петте минути изтекоха, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Приключвам. Нашето предложение се свежда до възстановяване размера на средствата, които са поискани от Сметната палата. Тя да носи отговорността, ако не е в състояние да ги усвои до края на годината.
Благодаря, господин председател, бяхте много търпелив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, Вие имате право на 5 минути. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Само с две изречения: аз пледирам, уважаеми колеги, да не се подкрепя предложението на господин Радев и групата народни представители не само защото господин Радев беше много ясен, а защото напомням, че петте милиона, които ние пренасочихме от бюджета на ВКС, си останаха в бюджета на съдебната система, в бюджета на Висшия съдебен съвет, който е в правото си, ако иска, да ги пренасочи обратно.
А иначе, господин Радев, оня, който строи, както го нарекохте, наистина най-добре знае сумите, само че проблемът, за да се стигне дотук, беше, че оня, който строи, и оня, който му го е възложил, не е минал по законовия ред, а именно Законът за обществените поръчки. Така че може да е доста пораздута тази цифра. Поради тази причина би трябвало да не се подкрепя вашето предложение, а да се подкрепи предложението на вносителя за тази техническа корекция, отново казвам, на Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Йордан Соколов за изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ви моля да подкрепите нашето предложение. Чух изказването на господин Искров. Той за пореден път започва с това, че ремонтът се извършвал в нарушение на Закона за обществените поръчки.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не, Сметната палата каза.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сметната палата за много ведомства е казала това и въпреки това средства в бюджета има за тях.
Ние искаме ли да завърши ремонтът на Съдебната палата или не искаме? Искаме ли това да стане възможно по-бързо, в рамките наистина на възможностите да се усвоят максимално средствата или наистина това, за което вече стана дума – някакви наказателни акции? Господин Радев смята, че за тази наказателна акция е виновен министър Милен Велчев. Не е това истината, виновен е господин Искров. Вие бяхте заявили в Комисията по бюджет и финанси, и не само там, че няма да бъде удовлетворено искането на Върховния касационен съд и това стана. И сега ние отново преливаме от пусто в празно. Стигнахме дотам, докъдето ние предупреждавахме, че ще се стигне. Беше приет бюджетът в нарушение на процедурата, заложена и в Конституцията, и в Закона за устройството на държавния бюджет, и то в редакцията, приета от това Народно събрание. Трябваше да се намеси Конституционният съд, за да преразглеждаме сега бюджета. И отново не стъпваме на това, което иска Висшият съдебен съвет, който е преценил каква е необходимостта и може ли наистина тази сума да се усвои. Очевидно е, че може. Колкото по-малко пари отпускаме, толкова по-дълго време ще трае този ремонт, толкова по-бавно ще започне да функционира това, което ние искаме да подобрим – съдебната система.
Аз не знам колко от вас, ако не са направили това, направете си труда, интересно е, отидете в Съдебната палата. Цял един етаж се ремонтира и стои, без да може там съответните съдебни органи да се нанесат и да функционират нормално. Това ли искаме ние? Непрекъснато говорим за реформа в съдебната система, непрекъснато взимаме акт от това, че Европейската комисия, Европейският съюз ни упрекват за работата на нашата съдебна система, забележете, и за административния капацитет, който е пряко свързан с битовите условия там.
Може ли съдебни органи, които ще работят на този етаж, който продължава да се ремонтира, да работят нормално, поставени при други условия? Трябва ли да стигнем до там господин Пирински наистина да ни сочи колко е важен този обект за имиджа на България, за престижа на България, като паметник на културата? Ами този обект беше разрушен по една идея – не искам да кажа на кого – Съдебната палата да престане да бъде Съдебна палата, а да стане Национален исторически музей. Това се поправи. Защо трябва бавно да го поправяме? Толкова ли нашата държава няма двата милиона, които се искат, в рамките на тези пет милиона? Онзи ден чухме министър Велчев, който каза, че има 400 млн. лв. превишение на приходите. Много добре! Всички трябва да се радваме. И от тези 400 млн. лв. не могат да се намерят 2 млн. лв. и наистина още в рамките на тази година да приключат нещата! Ще го отложим за следващата година, отново ще губим време и тук, и не само тук, колко да бъде заложен в следващия бюджет – толкова ли, колкото иска Висшият съдебен съвет, по-малко ли, ще го наказваме ли или не. Това са абсурдни неща! И аз се учудвам, че мнозинството не иска да разбере толкова просто нещо, което дори е в интерес и на него като управляващо мнозинство – да подадем ръка на съдебната система, да й създадем тези условия, които искаме тя да притежава, за да може да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заместник-министър Ананиев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Радев! Нямаше да взимам втори път думата, обаче безкрайно много уважавам колегите, които работят в Министерството на финансите – всъщност, на голяма част от тях и Вие бяхте министър на финансите четири години – и затова си позволих да взема думата. Вие много добре знаете – както Вие, така и Милен Велчев – че на мен са ми възложили да утвърждавам поименните списъци на всички бюджетни организации. Така че както аз, така и моите колеги до болка познават какво представлява един поименен списък и какво съдържа той в натурални и стойностни изражения от самото начало със сметната стойност, през годините какво е изпълнено, какъв е фактическият разход и какво остава.
Просто имам чувството, че не чухте онова изречение, което прочетох – и нарочно го прочетох, а не го възпроизвеждах – в което казах, че в Министерството на финансите не е представена актуализирана документация за разчетите на Висшия съдебен съвет за миналата година нито отчет на тези капиталови разходи за миналата година. Да не говорим, че ние сме гласували Закон за бюджета за тази година и документацията и за тази година не е дошла в Министерството на финансите. Тук не става въпрос за това да им се обадя по телефона или на приятелски начала да поискам тази информация. Тук става въпрос за закон и за задължения на всички органи в държавата да изпълняват своите компетенции и задължения, които са възложени.
Така че ние не може да имаме информация – нещо, което не ни е предоставено. И от тази гледна точка мисля, че колегите от “Публични инвестиции” са свършили възможно най-много работа. А това дали е предоставено тежи на съвестта на други.
По отношение на излишъка от 409 млн. лв. Да, действително такъв излишък беше реализиран към 30 април, но това не означава, че този излишък в целия му размер не е предварително предвиден да бъде за съответното тримесечие. Господин Радев знае много добре, че когато ние подписваме споразумението с Международния валутен фонд, правим разпределение на крайния дефицит по тримесечия. За първото тримесечие обикновено дефицитът е много висок, за второто тримесечие сме на излишък, третото тримесечие в зависимост от годината сме близко до нулата или в малък излишък и малък дефицит и в четвъртото тримесечие отиваме на предвидения дефицит, който е записан в закона, или евентуално неговото намаление. За второто тримесечие на тази година е предвидено да имаме излишък 238 млн. лв. и тази цифра трябва да се сравнява с 409 млн. лв., а не да смятаме, че имаме 400 млн. лв., които да разходваме за други цели.
Не забравяйте, че първото нещо, което предстои, след като завърши полугодието, е да направим крачката за общините, където сме поели ангажимент за 155 млн. лв. Това е задължително да го изпълним, за да не нарушим всички тези процеси, които протичат по отношение на финансовата децентрализация на общините. Вие знаете, че ще има някои проблеми с лекарствата в Националната здравноосигурителна каса и с болниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване първо на направеното предложение за изменение на § 2 от народните представители Муравей Радев, Йордан Соколов и група техни колеги. Чухме аргументите и на господин Соколов, и на Муравей Радев.
Моля, гласувайте .
Гласували 134 народни представители: за 41, против 91, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на § 2 на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от господин Муравей Радев и група народни представители, което комисията като компетентен орган на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не разгледа, тъй като е съвсем извън обхвата на внесения законопроект.
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. В двуседмичен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет представя в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдената бюджетна сметка на Върховния касационен съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Радев, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Наистина съвсем неуместно беше отклоняването на нашето предложение по чл. 9 от Закона за държавния бюджет, защото ние сме направили много мотивирано и аргументирано предложение. Аз съм съгласен, че бюджетът като съставяне и изпълнение не е сбор от четири тримесечия и че дефицитът в някои моменти от натрупването е предвиден да бъде вместо дефицит излишък. Това е така, разбира се, само че в един определен момент този излишък може да бъде доста по-различен от този, който е предвиден. И аз си спомням, че през м. май 2001 г. беше точно това явление, което даде възможност на Министерството на финансите тогава да обяви допълнителна инвестиционна програма. И един от съставителите на тази инвестиционна програма е господин Ананиев, разбира се, под мое ръководство. Но тогава всички изисквания на Устройствения закон за държавния бюджет бяха спазени. Днес сме в същата ситуация.
Не мога да разбера, господин Искров, на какво се дължи това Ваше веселие. Вместо да бъдете съпричастни към това, което казвам, Вие непрекъснато се радвате, усмихвате се, сякаш актуализираме бюджета в плюс, а не в минус, сякаш правим нещо в това Народно събрание, което не трябва да правим. Вие сте председател на Бюджетната комисия и носите отговорност за тези неща. Не бива да се отнасяте така лековато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, без диалози! Говорете на пленарната зала.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Говорим за толкова важни неща, говорим за бюджета на общините, господин председател, говорим за няколко срамни текста, които бяха допуснати в този бюджет – чл. 9, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 4, позорни текстове, които това Народно събрание си позволи да гласува миналата година, в които признава разходи по норматив, възложени от държавата на общините. Забележете, разходи по норматив за вменени от държавата дейности, които общините ще изпълняват. И казва: по норматив имаш право на толкова разходи, само че ти ги давам за половин година. Е, тази половин година изтече. Сега сме средата на м. юни, прескочихме я. Има преизпълнение на бюджета над заложения излишък към този момент. Сега е моментът да оправим тази несправедливост, да дадем тези 130 млн. на общините, защото в края на м. юни има общини, които не могат да си платят заплатите на персонала и трябва да съкращават хора. И не само да ги съкращават, трябва да спрат услугите, които са длъжни да извършват като общини. Защото някой си написал тук и ние, благодарение на ината на това мнозинство, приехме срамните текстове, че даваме ресурси за половин година, а другата половина, ако се подкваси морето, тогава. Е, сега се подкваси, направете го сега. Сега е моментът!
Затова няма място да усмивки и няма място за радост. Има място за повече разум и повече отговорност – нещо, за което с всеки изминат ден доказвате, че като мнозинство страдате от остър дефицит. И някои от вас наистина знаят това. Оставам това на тяхната съвест.
Така че това е аргументът ни да искаме промяна сега, в този момент. Заместник-министър Ананиев каза, че ще освободят 10-те процента за полугодието. Хубаво, освободете ги. И после добавя: ние обаче ще дадем безлихвен заем там, където трябва. Какъв безлихвен заем ще дадеш ти три месеца преди избори за местна власт, господин Ананиев? Как така едно министерство си позволява преди избори за местна власт да раздава безлихвени кредити там, където намери за добре? Че кога е било това нещо в България? Че как можем спокойно да приемем този фарс и председателят на Бюджетната комисия да се радва? Как е възможно това? И отсреща се радва още един човек, който е далеч от тази тематика, но онзи зад него знае, надявам се. И знае, че съм прав. (Визират се народните представители от ДПС Четин Казак и Арсо Манов.) И знае, че сега е момента, не утре. Защото когато утре започнете да давате безлихвени кредити по някакви критерии, каквито и да са били те, никой не може да убеди обществото, че това е плод на някаква формула, че това е плод на някаква прецизна, добре сметната необходимост или целесъобразност. Защото сме в изборна година. Защото тези 130 млн., които признаваме в бюджета, че им ги дължим за второто полугодие, трябва сега да им ги дадем. И да им ги дадем на базата на тези критерии, на базата на тези разчети, които са направени и които никой не оспорва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, Вие вероятно сте прав, обаче това предложение, което сте направили заедно с Вашите колеги, действително не е в контекста на този закон, който днес обсъждаме. Именно съгласно чл. 71, ал. 2 Вашето предложение категорично се разминава с измененията, които правим съгласно Решение № 4 на Конституционния съд. Това, за което Вие говорите, касае като цяло Закона за бюджета. Нямате право да правите предложения за такива изменения в закона.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие формално може да сте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно съм прав.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: … ,но в това Народно събрание е имало редица закони, които сме обръщали с хастара навън и то в резултат на това, че народното представителство е смятало, че е по-добре да ги направим тук, отколкото да ги направи вносителят, който е донесъл един сурогат. Има такива случаи. Този е подобен и той е по-важен от всички останали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, нарушаваме правилника с Вас. Аз Ви дадох думата от уважение към Вас, но Ви предлагам да направите коректно предложение съгласно правилника за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Аз няма да го правя, само Министерският съвет може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. Господин Радев се обърна към мен, че съм се бил смял и съм бил демонстрирал добро настроение. Господин Радев, добро ми е настроението, не виждам причина да ми е лошо настроението. Това че Вие с всеки изминат ден ставате все по-болезнено чувствителен, все по-обидчив и гледате на работата на финансовия министър като на личен проблем и с всяко едно изказване Муравей Радев демонстрира, че подходящият финансов министър е именно Муравей Радев, това е Ваш проблем, това не трябва да ме кара мен да съм намръщен или да се чувствам неудобно в тази зала.
Това, което предлага господин Радев, надявам се, че колегите, които са приподписали това предложение, не са знаели какво приподписват, е всъщност да се бутне бюджетът, колеги. Ама никакво съчувствие към общините! Знаете, че съгласно § 4, цитирам по памет, много скоро, през м. юни Министерството на финансите ще започне да си покрива тези 130 млн. Знаете защо беше записан този текст. Не става въпрос за съчувствие към неплатени заплати, както е в главата на господин Радев, а става въпрос за груб опит да се бутне бюджетът – това, което се демонстрираше през есента: злорадство, видите ли, как еди-кой си съд или не знам кой си друг щял да прати бюджета на Конституционния съд и държавата щяла да остане без бюджет! Това е Довеберовото разбиране на ролята на опозицията. Много скоро вие, като правихте един партиен съд на един ваш съпартиец, бившият Ви лидер каза: твоята работа – каза – е да бутнеш правителството, да плюеш другите и да бутнеш правителството. Това демонстрирате, господин Радев и затова няма да бъде подкрепен този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин Искров, това, което казахте, ми прилича на онази работа за смешния плач. Вие от тази трибуна си противоречахте преди малко по един изключително прозрачен начин. Вие казвате, че започвате да давате на час по лъжичка на тези общини през второто полугодие тези 130 млн. Аз ви предлагам сега да ги решим със Закона за държавния бюджет. Къде е тук опитът за събаряне на бюджета? Хем вие давате 130 млн., непрозрачно, както си искате, хем аз ви казвам да ги дадем днес със Закона за държавния бюджет. Къде е опитът за сваляне на бюджета?
Господин Искров, Вие се страхувате от собствената си сянка и аз казвам, че имате право. Сега ще кажа нещо лично, защото Вие лично се отнесохте към мен преди малко – че аз се изживявам като настоящия финансов министър, това дълбоко се е загнездило във Вашето съзнание, може и да имате право. Но, господин Искров, Вие по един недопустим начин си позволихте с днешния финансов министър да направите посещение в Централната банка, казвам го съвсем отговорно, и да се опитвате да изнудвате днешния управител на Централната банка по един недостоен за управляващо мнозинство начин. Това, надявам се, няма да отречете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Нерде Ямбол – нерде Стамбул! - казваше тук един доста едър народен представител преди години. Не знам откъде идва информацията на господин Радев, знам, че сте много близки с някои хора….
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Отречете го!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Но, господин Радев, мерете си думите, които казвате тук от тази трибуна.
Използвам дупликата на г-н Радев, за да продължа изказването си, тъй като преди малко ми свърши времето. Благодаря за трите минути, които ми дадохте.
Действително, господин Радев, ако Вие твърдите, че с Вашето предложение, ако бъде подкрепено, не променяте параметрите на бюджета, значи, че Вие за тези четири години престой във финансовото министерство не сте разбрали що значи държавен бюджет. И аз не го предполагам. Ако вие подкрепите тези 130 млн. сега за общините, това означава действително актуализация на бюджета. Ама актуализация на бюджета искате вие, а не ние! Актуализация на бюджета не се иска от тази част на залата, тя се иска само от вас, господин Радев!
И когато давате примери, моля Ви, недейте да се позовавате на така наречената допълнителна инвестиционна програма на правителството от 2001 г., която преди малко дадохте за пример. И дори въвлякохте един достоен човек като господин Кирил Ананиев с името му, че той я бил разработил. Допълнителната инвестиционна програма на правителството през 2001 г. беше извършена в нарушение на Закона за устройство на държавния бюджет, беше тайна и непрозрачна!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Откъде знаеш ти?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Зная, защото имам пълно копие на тази програма в Бюджетната комисия.
Така че, уважаеми дами и господа, нека да не взимаме такива “добри” примери от близкото минало и нека да не подкрепим предложенията, които са направени от уважаемия от нас господин Муравей Радев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, предложението, което е направено от народните представители Муравей Радев, Йордан Соколов и група техни колеги, действително излиза извън контекста на този законопроект, който днес ние обсъждаме на второ четене и съгласно чл. 71, ал. 2 аз не мога дори да го поставя на гласуване.
Така че преминаваме към обсъждане на § 3. Чухте текста на § 3, който се подкрепя от комисията. Има ли желаещи народни представители, които желаят да вземат думата по § 3? Не виждам.
Поставям на гласуване Заключителната разпоредба § 3, така както беше докладвана от председателя на комисията Иван Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 5.
Параграф 3 от Заключителната разпоредба е приет, а с това е приет и самият закон.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Моля, господин Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди това правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта в залата да бъдат поканени господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт и господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията по финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо председател!

“Д О К Л А Д
(втора част)
относно второ гласуване на законопроекта за изменение и
допълнение на Кодекса за задължително обществено
осигуряване № 202-01-78, внесен от Министерския съвет

На проведени заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанията, Комисията предлага на Народното събрание втора част на следния проект на "Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване."
По § 71 има направено предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за § 71:
“§ 71. Член 171 се изменя така:

“Право на прехвърляне
Чл. 171. (1) Осигуреното лице има право да промени участието си във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната партида от един в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, ако са изтекли 2 години от датата на сключване на първия му осигурителен договор или от датата на служебното му разпределение след възникване на задължението му за осигуряване.
(2) Извън случаите по ал. 1 участието във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване може да се променя след изтичане на една година от сключване на договора за осигуряване в него.
(3) Осигурените лица могат да променят без ограничение участието си във фонда при несъгласие с извършени промени в правилника му, ако в 3-месечен срок от уведомлението по чл. 144, ал. 2 подадат заявление за това, освен ако тези промени произтичат от изменение на нормативната уредба.
(4) Отказът на пенсионноосигурителното дружество да промени участието на осигуреното лице или да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната му партида от един в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, се обжалва пред комисията.
(5) Редът и начинът за промяна на участието във фонд и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида на осигуреното лице от един фонд в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, се определят с наредба на комисията.”
Има предложение на Комисията по труда и социалната политика за създаване на нов § 71а:
“§ 71а. В чл. 174, ал. 1 и 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 71 и 71а в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 72 има направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров:
В чл. 176 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, буква “в” да се добави т. 8 със следното съдържание:
“8. Други инвестиционни инструменти.”
2. В т. 2 след думите “в ал. 2” да се добави числото “50” става “30” и”.
3. В т. 3 в ал. 3 числото “5” да стане “10” и след думите “инвестиционни имоти” да се постави точка, като текстът до края се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова:
В § 72 се правят следните изменения:
1. В т. 1, буква “в” се създава нова т. 8 в чл. 176, ал. 1 със следното съдържание:
“8. други инвестиционни документи”.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. числото “50” се заменя с “30” (чл. 176, ал. 2)”.
3. Точка 3 да отпадне.
4. В ал. 3 на чл. 176 се правят следните изменения:
1. Цифрата “5” да се замени с числото “10”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за окончателен текст за § 72:
“§ 72. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите “на активите” се заличават.
2. В ал. 1:
а) думата “активите” се заменя със “средствата”;
б) точка 5 се изменя така:
“5. ипотечни облигации, издадени от местни банки съгласно Закона за ипотечните облигации;”.
в) създават се т. 6 и 7:
“6. деривати на ценни книжа – под опции на индекси и облигации, търгуване на регулирани пазари на ценни книжа, ако се използват за намаляване на инвестиционните рискове;
7. инвестиционни имоти”.
3. В ал. 2 думите “и/или във взимания по банкови депозити” се заличават.”
4. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Не повече от 5% от активите на пенсионния фонд могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти, като не се допуска инвестирания в сгради за собствени нужди на дружествата и за нуждите на свързаните с тях лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Госпожо Тоткова, заповядайте, имате предложения по § 72.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание, че вече се намираме в глава “Активи и инвестиции на пенсионните фондове”. Казвам го, защото не само тези текстове, а и всичко останало, което правим, но най-вече тези текстове, които ни предстои да приемем, са пряко свързани с философията на създаването на втория стълб на пенсионната система, а именно капиталовата система. Основният мотив за всички, които се осигуряват да ги привличаме към осигурителната система не само с административни мерки, а именно и със създаване на условия, това е възможността за повишаване на доходността на средствата, които се натрупват по индивидуалните партиди на осигурените лица.
Предложението, което съм направила, е ориентирано именно в тази посока. Това е първо да се намали задължителният минимален размер от активите на пенсионния фонд да бъде инвестиран в ценни книжа, защото това всъщност е единственият инвестиционен инструмент, който е предвиден в Кодекса за задължително обществено осигуряване и за който е записано, че пенсионноосигурителните дружества са длъжни да инвестират не по-малко от 50%. За всички останали инвестиционни инструменти има горна граница. Единствено за този има долна граница и това до известна степен предопределя всичко останало, което може да бъде инвестирано в другите инвестиционни инструменти.
Защо не предлагам да се намали размера на задължителния минимален размер от инвестициите да бъде в държавни ценни книжа? Защото смятам, че много важно условие, което може да намалява риска от инвестирането, това е диверсификацията на портфейла. Тоест, да се създаде възможност средствата, които са натрупани по индивидуалните партиди да бъдат разпределени във възможно повече инструменти. Мисля, че никой няма да оспори това, че концентрацията в един инструмент всъщност повишава риска, на който са подложени средствата и безспорно това ще оказва влияние и върху доходността, защото това, с което започнах, всъщност е първо да има стабилност и сигурност на средствата на осигурените лица и второ, да има мотивация за привличане в осигурителната система чрез създаване на условия за високодоходност. Това не противоречи на философията на целия закон, но дава възможност за повишаване на диверсификацията на портфейла, т.е. възможностите за инвестиране в различни инструменти. Още повече, че това е предвидено и в самото предложение на вносителя.

Искам да кажа и във връзка с второто ми предложение да се включи възможност за инвестиране в други инвестиционни инструменти, разбира се, финансови инструменти, което е много важно да бъде регламентирано. Но защо предлагам да се включат и други такива финансови инструменти? Защото дори в самите аргументи на вносителите, които защитаваха предложенията си, беше посочено, че от времето на действието на този Кодекс за задължителното обществено осигуряване са се появили нови такива финансови инструменти. И те сега използват тази възможност, което е съвсем правилно, разбира се, да ги включат като законова възможност за инвестиране на средствата на осигурените лица. И аз мога да посоча: това са ипотечните облигации, които са включени, защото имаше един текст, който по-скоро се превръщаше в забрана за инвестиране на средствата в ипотечни облигации, тъй като при първоначалното записване те не са такива публични акции, а е записано, че са ценни книжа, които са приети за търговия на регулираните пазари. И сега с включването им в текстовете на чл. 176 всъщност се дава такава възможност.
И, второ, забележете, по предложение на Министерството на финансите също е включен нов инструмент, срещу което аз не възразявам, просто го давам като аргумент за развитие на капиталовите пазари в България. Това е да се включи и този нов инструмент – деривати на ценни книжа. Те също са включени и са описани в самия текст и по-подробно, и конкретно под акции, индексни облигации и т.н.
Това ми дава основание да смятам, че ако продължаваме да напредваме, макар и бавно, в развитието на тези пазари, мисля, че трябва да дадем такава възможност. Защото следващия път, когато се изправим пред промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, всъщност ще се отчете, че отново времето ни е изпреварило. А аз искам ние да изпреварим времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност, госпожо председател, въпросът ми е към господин Адемов: до каква степен при обсъждането на тази група въпроси имаше възможност в комисията да се преценят аргументите за намаляване на този минимален праг държавни ценни книжа от 50 на 30%?
И тъй като логика има, що се отнася до аргумента за по-висока доходност, както виждате, госпожо председател, в нашите предложения, които бяха посочени от господин Адемов, се съдържат и двете идеи – други инвестиционни инструменти и замяна на числото "50" с "30".
Тук аз не бих аргументирал, че по този начин, с намаляването на този праг, се постига по-голяма сигурност, защото държавните ценни книжа са най-сигурната инвестиция. Но, първо, въпросът е за смисъла от това половината от средствата да се инвестират в ценни книжа на държавата, защото се получава едно финансиране на бюджетния дефицит през тези пенсионни дружества, което става малко самоцелно упражнение.
Но другият аргумент за възможността от диверсифициране на инвестиционните инструменти и постигане на по-голяма доходност, без да се накърнява съществено критерият "риск", ми се струва обоснован и затова аз поддържам и нашето предложение, но бих бил благодарен на господин Адемов, ако ни каже до каква степен е бил преценяван този баланс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Господин Адемов, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Действително по този текст имаше доста сериозни дебати в комисията.
Господин Пирински, в досегашния кодекс е записано инвестиране на активите и там е казано, че активите на пенсионния фонд могат да бъдат инвестирани само в ценни книжа, издадени гарантирано от държавата, ценни книжа, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа, общински облигации, банкови депозити и т.н.
Действително това, което казвате Вие, 50% от активите на пенсионния фонд да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа, е един момент, който е застъпен в началото, в първите години на функционирането на пенсионноосигурителните дружества, тъй като те са институции, които сега се налагат на нашия пенсионноосигурителен пазар. Вероятно вносителите са преценили, такава беше и дискусията в комисията, че на този етап не е необходимо да се намалява от гледна точка на сигурността и от гледна точка на популяризирането на идеята за стабилни финансови пенсионни пазари. Така че това, което беше прието, е на практика и волята на вносителите на този етап. Може би по-нататък ще има такава възможност за по-голяма диверсификация на пазара от гледна точка не толкова на по-голяма доходност за пенсионноосигурителните дружества, колкото за самите осигурени лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пирински! Аз се възползвам от правото на реплика, защото този въпрос наистина е изключително важен.
Искам да кажа няколко неща във връзка с това, което беше казано от господин Пирински, защото едва ли може да се намерят по-големи радетели за сигурността на пенсионната система и на доверието в пенсионната система, и изобщо в осигурителната система в България, от членовете на Комисията по труда и социалната политика. Защото всички действия, които ние предприемаме, са били именно в тази посока, независимо от това, че понякога мненията ни се различават и сме стигали до много сериозни спорове в комисията. Но аз разбирам това като едно отношение, именно като загриженост към сигурността и доверието в пенсионната система.
Вярно е, че още с приемането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване беше прието да бъде 50%. Но аз мисля, че оттогава вече измина много време, ние сме натрупали опит, и ако вие смятате, че нашата държава се намира в същото състояние, в което се е намирала като развитие преди всичко на финансовите пазари в България и развитие на самата пенсионна система, смятам, че мога да изразя дълбоко несъгласие с тази теза. Защото през това време самата пенсионноосигурителна система се развиваше, тя натрупваше опит и това дава възможност сега да се предприемат нови действия, в което е и смисълът на промяната. Защото всичко, което се прави, е на база на натрупания опит, отчетените дефекти, постиженията в самата система. Затова смятам, че ние тук можем да се замислим много сериозно по този въпрос.
Иначе, господин Пирински, в комисията точно по този текст – за намаляване на размера на инвестираните в държавни ценни книжа средства, изобщо не е воден дебат. Просто въпросът е приет по аналогия с това, което е било прието досега. Мисля, че по този въпрос си заслужава да се водят дебати и, тъй като това е пропуснато в комисията, смятам, че трябва да се проведат такива именно в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Във връзка с това, което каза господин Адемов, само още едно съображение по аргумента за сигурността. Ние създадохме Комисията за финансов надзор – един нов орган, който има много широки правомощия, който има и специална, основна част от своята дейност наблюдаването на пенсионните дружества. Ето защо ми се струва, че има още един аргумент и към онези, които прозвучаха, действително, госпожо председател, този въпрос да бъде преценен конкретно тук, в пленарна зала. Не знам до каква степен може да се отиде до много широк дебат.
Аз бих предложил, госпожо председател, отделно да гласувате, когато пристъпите към гласуване, нашите предложения и предложенията на госпожа Тоткова по т. 8 “Други инвестиционни” и което фигурира и в двете предложения по т. 2 – числото “50” да стане “30”. Да ги подложите на гласуване отделно, ако няма възражение и госпожа Тоткова, тези два момента.
Може би представителите на Националния осигурителен институт или господин Бисер Петков биха искали да вземат отношение по тези два момента? Но нека да прецени пленарната зала или ако има и други изказвания по въпроса дали действително тук не бива да създадем един по-пълноценен режим за активно участие на капиталовия пазар за рециклиране на средства между бюджета, фондовете и обратно в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Имате предвид Вашето предложение и това на госпожа Тоткова по т. 2 да се гласува отделно извън съдържанието на останалата част от предложението?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря Ви.
Господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Дълъг беше дебатът по този член и по този параграф в комисията именно в тази посока – да се намери балансът, да допуснем по-голяма възможност на пенсионноосигурителните дружества да участват на пазара с повече финансови инструмента с оглед постигане на по-добра и по-висока приходност. В крайна сметка у членовете на комисията и у представителите на управляващото мнозинство надделя мнението, че засега все още, намирайки се в етапа на първи стъпки, защото две години са твърде кратък период за едни толкова сериозни финансови институции, отправени толкова към далечното бъдеще, засега може би е по-добре и по-голяма сигурност бихме могли да гарантираме, ако оставим този праг да бъде 50 на сто, т.е. да не дадем възможност на пенсионноосигурителните дружества да паднат под тази граница в инвестиране на активите си по отношение на държавните ценни книжа.
В крайна сметка комисията гласува именно такъв долен праг. Права беше госпожа Тоткова, за останалите инвестиционни инструменти има горен праг. Но всичко това е направено с оглед да създадем една по-голяма сигурност, една по-голяма гаранция пред обществото, че тези фондове не биха могли да правят твърде много и твърде трудно доловими финансови манипулации. Бих искал меко да се изразя – именно финансови манипулации, които пред обществото да не са си изградили практика и да не са добили онази степен на доверие, която ние искаме да постигнем по отношение на пенсионноосигурителните дружества.
Но аз искам да направя едно предложение за отпадане в ал. 3, където сме заложили, че ограничаваме възможността за инвестиции на активите в инвестиционни имоти в рамките до 5 на сто от активите на пенсионния фонд. Там във втората част на изречението, ограничаваме, че не се допуска това инвестиране да бъде в сгради за собствени нужди на пенсионноосигурителните дружества.
Всъщност това, което аз искам да предложа, е да разширим малко ограничението, като това ограничение за използване на инвестиционните имоти за собствени нужди да се разпростира не само върху сградите, а и върху земята, защото инвестиционни имоти - този термин включва в себе си и сграден фонд, но и земя. И става така, че ние можем да ограничим да се ползва сградата, закупена като инвестиционен имот от пенсионноосигурителния фонд, да се ползва тя от дружеството, но остава възможността земята да се ползва.
А всъщност това е идеята, тъй като пенсионноосигурителното дружество управлява инвестирането на активите, то управлява и имотите. И може да се стигне до такава ситуация, в която активи на фонда да бъдат инвестирани в земя, която дружеството да отдаде на себе си под наем – една практика, която вероятно няма да бъде използвана, но все пак е по-добре тази възможност да бъде ограничена от закона.
Така че моето конкретно предложение е във втората част на изречението: “като не се допуска” да отпаднат думите “инвестиране в сгради за собствени”. Да отпаднат тези думи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: То става безсмислено?!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не, има смисъл.
Получава се следната редакция: “като не се допуска тяхното използване”, имам предвид използването на инвестиционните имоти, “за нуждите на пенсионноосигурителното дружество и на свързаните с него лица”.
Ако позволите, ще прочета текста така, както той би придобил окончателната си редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Алинея 3 да се измени така:
“(3) Не повече от 5 на сто от активите на пенсионния фонд могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти, като не се допуска тяхното ползване за нуждите на пенсионноосигурителното дружество и на свързаните с него лица.”
Разширяваме малко обхвата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков. Това е предложение по-скоро не за отпадане, а за редакция.
Заповядайте за изказвания.
Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цеков! Аз ще се спра най-напред на Вашето предложение, защото е важно то да бъде уточнено в пленарната зала.
Всъщност, Вие правите едно предложение за промяна по същество, защото да инвестираш в сграда за собствени нужди е едно, а да ползваш някаква сграда е съвсем различно. Това са две съвсем различни неща. Аз мисля, че трябва да спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да се стремим с тези предложения, които правим, да не нарушаваме този правилник. Още повече, че законът беше разглеждан продължително време в комисията. И ако има някъде неща, които будят притеснения, аз съм склонна и съгласна да приема такава технология на работа – да се отлагат текстове и след това ние да ги разглеждаме много внимателно. Защото това поправяне на текстовете в пленарна зала много често след това ни изненадва, когато законът става факт и се появят следствията от тези промени.
Аз не си мисля, а съм убедена, че Вашето предложение всъщност променя смисъла на ал. 3 на чл. 176 по същество.
Освен това много бих искала да чуя Вашите аргументи за това защо Вие отказвате да се включат други инвестиционни инструменти, пак искам да кажа, които трябва да бъдат регулирани, и задължително да са финансови инструменти, защото точно такива се имат предвид. Защото с въвеждането на новите инструменти всъщност ние догонваме времето. И това просто трябва да го признаем. Защото законът започна да действа от 1 януари 2000 г. Преди две години и половина този закон е в действие и животът винаги се оказва по-мъдър от нас и това му е най-хубавото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата Цеков.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо Тоткова, за Вашата реплика. Няма да се спирам отново на аргументите, защото вече ги изложих, по отношение на това, защо предлагам да отпаднат тези думи от текста на ал. 3. Според мен съвършено ясно е защо. Съвършено ясно е, че ако един пенсионен фонд се управлява от едно пенсионноосигурително дружество и това пенсионноосигурително дружество инвестира активите на фонда в един инвестиционен имот и след това ние допуснем възможността този имот да бъде отдаден за ползване на пенсионноосигурителното дружество – забележете, от кой ще бъде отдаден, от същото това пенсионноосигурително дружество – ясно е каква ще бъде цената на наема. Ако аз отдам на себе си един имот под наем, естествено е, че на себе си ще предложа една преференциална цена. Това е абсолютно сигурно. Защото пенсионното дружество управлява активите на фонда, но то също формира търговска печалба. Така че е ясно, естествено, то няма да завиши само своите разходи най-малко по отношение на наема. Така че идеята тук е ясна. Идеята е именно това, че когато обсъждахме, ние всички приехме, че инвестиционните имоти, в които са инвенстирани активите на фонда, не могат да се ползват от самите пенсионно-осигурителни дружества. Това е безспорен факт. Тук ние бяхме абсолютно единни в комисията. С тази разлика, че ние пропуснахме факта, че в инвестиционния имот освен сграда, влиза и земята.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Това е друго.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не, точно това е, за това става дума. Ако активите на фонда ще бъдат инвестирани в някаква земя под формата на инвестиционен имот, тогава дружеството естествено няма да ползва тази земя. Откъде накъде ще я ползва, като именно то управлява тези активи. Така че тук няма изобщо промяна в концепцията, има една подобрена редакция.
Разбира се, ако вие сте против това и искате да има такава възможност, кажете го направо. Тази редакция подобрява текста.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Тя променя смисъла на текста.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не, въобще не променя смисъла. Тук става дума за ограничаване на възможността пенсионноосигурителното дружество да инвестира в един имот и след това да си го даде под наем. За това става дума. Няма нищо друго.
Що отнася до инвестирането в други финансови инструменти аз смятам, че тук по-квалифицирано може да се изкаже заместник-председателят на Комисията по финансов надзор, защото според мен и според колегите, когато обсъждахме този текст в комисията, текстът е твърде общ – други инструменти. Извинявайте, но ние изписваме цял текст, един куп алинеи, в които точно казваме какви са инструментите, в които могат да бъдат инвестирани активите и изведнъж казваме “и други”.
За мен като нефинансист това е твърде общо и твърде широко понятие. Но все пак има финансисти в залата, те биха могли да ни помогнат с малко повече доводи в тази посока.
Така че предложението, което правя, според мен, е редакционно и то подобрява текста, който сме приели в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цеков.
Моля, господин Бисер Петров – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, да вземе отношение по проблема.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господа народни представители, наистина на материята за активите и инвестициите на пенсионните фондове е една от важните в кодекса и една от най-динамично променящите се. Аз бих желал само да се спра на няколко пункта.
Първо, по отношение на нормата на ограничението – минималният праг, който се поставя за инвестиране в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата. Наистина, както споменаха уважаемите народни представители, такова задължение съществува и в действащия кодекс. И като информация бих искал да кажа, че поведението на пенсионните фондове на този етап е повече от консервативно – някъде между 60 и 70% от активите си, тоест доста над минималната граница, те поддържат в ценни книжа, издадени и гарантирани от държавата.
Наистина това е въпрос, който вероятно ще се наложи да се преоцени в бъдеще, когато нараснат активите, когато вероятно отеснее пазарът. Но с оглед на поддържане точно на тази сигурност, която има водещо значение при инвестирането на средствата на осигурените лица, се запазва нормата да се инвестира не по-малко от 50%.
По отношение на включването на други инвестиционни инструменти като възможност за инвестиране, бих желал да изкажа следните аргументи.
Първо, избран е подходът изчерпателно да бъдат изброени допустимите инструменти за инвестиране в кодекса. Такъв подход беше следван и в действащия кодекс и в него няма такава възможност за задължителните пенсионни фондове. Проблемът ако се допуснат други инвестиционни инструменти, в това попадат примерно злато, картини и други произведения на изкуството, е това, че не могат да бъдат пазарно оценявани. А по отношение на оценката на активите на пенсионните фондове, водеща е концепцията за тяхната пазарна оценка. И всъщност кодекса по-нататък провежда концепцията за дяловете, която отново почива на справедливото оценяване на активите на пенсионните фондове. Тоест, трябва да има развит пазар, трябва да има възможност пазарно да се оценяват тези активи.
И последно ще се огранича с инвестиционните имоти или както се използваше досега терминът недвижимо имущество. Наистина в действащия кодекс границата е до 5%. Тя се запазва и в предложението. Само за ваша информация бих искал да кажа, че в много други законодателства, сходни на българското, този инвестиционен инструмент, инвестиционните имоти или недвижимото имуществото е забранено, тоест изключено от възможността за инвестиране.
И тук аз напълно подкрепям редакцията, която предложи уважаемият народен представител д-р Цеков за ал. 3. Благодаря ви.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Това е промяна по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Има ли други изказвания по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване по реда на предложенията, които се направиха в залата и които са направени пред комисията в писмен вид.
На първо място ще подложа на гласуване в съответствие с чл. 56, т. 2 от правилника, предложението на госпожа Тоткова да се отложи гласуването на ал. 3 на чл. 176, за да се обсъди в комисията.
Има проблеми със системата за гласуване. Десет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към гласуване.
Преди да изключи системата бяхме подложили на гласуване и сега отново го поставям, предложението на госпожа Тоткова за отлагане на гласуването на ал. 3 на чл. 176.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 31, против 60, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението за заместване, направено от господин Цеков по силата на чл. 56, т. 3 от правилника – заместване в ал. 3 на чл. 176. (Неразбраема реплика от ПСОДС.) Аз лично не мога да преценя каква е промяната. Хората от залата преценяват, особено след изказването.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ПСОДС: Вие формулирате какво ще гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не мога да преценя. Има две хипотези: аз да преценя, ако мога. Другият вариант е, когато не мога да навляза в съществото на проблема, залата преценява дали това излиза извън предмета или не. (Оживление в ПСОДС.)
Можеше да се уточни, бях съгласна и затова подложих най-напред на гласуване Вашето предложение да се уточни в комисията. Не аз решавам.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 64, против 25, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на господин Пирински и на госпожа Тоткова, които са аналогични: в т. 2 числото “50” да се замени с числото “30”.
Моля, гласувайте това предложение отделно от останалите предложения.
Гласували 99 народни представители: за 35, против 60, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Пирински в останалата му част.
Гласували 87 народни представители: за 31, против 56, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова в останалата част извън т. 2, което не е подкрепено от комисията и което още не сме гласували.
Гласували 92 народни представители: за 26, против 60, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 72 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 66, против 11, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 73 има направено предложение от народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов.
Комисията подкрепа предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 73:
“§ 73. В чл. 177 се правят следните допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създават точки 3 и 4:
“3. Ценни книжа, издадени от банката-попечител, от лицата по чл. 123в, ал. 1 или от свързани с тях лица.
4. Ценни книжа или инвестиционни имоти, собственост на пенсионносигурителното дружество, което го управлява, или на свързани с него лица.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Пенсионноосигурителното дружество или свързани с него лица не могат да придобиват ценни книжа или инвестиционни имоти, притежавани от управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Гласуваме § 73 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 68, против 2, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 74 има направено предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров:
“В чл. 178, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 числото “25” да стане числото “15” и числото “10” да стане числото “5”.
2. Алинея 5 да придобие следната редакция:
“(5) Не повече от 5 на сто от активите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в други инвестиционни инструменти, съгласно чл. 176, ал. 1, т. 8.”
3. В ал. 6 числото “30” да стане числото “15” и числото “10” да стане числото “5”.
4. В ал. 8 числото “10” да стане числото “20”.
5. В ал. 9 числото “20” да стане числото “10”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
"В § 74 се правят следните изменения:
Точка 2 се изменя така:
- в ал. 4 числото “25” да се замени с числото “15” и числото “10” да се замени с числото “5”.
Алинея 5 да добие следната редакция:
“(5) Не повече от 5 на сто от активите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в други инвестиционни инструменти съгласно чл. 176, ал. 1, т. 8.”
- в ал. 6 числото “30” да се замени с “15” и числото “10” да се замени с числото “5”;
- в ал. 8 числото “10” да се замени с числото “20”;
- в ал. 9 числото “20” да се замени с числото “10”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 74:
“§ 74. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Заместник-председателят на комисията може да разреши на едно пенсионноосигурително дружество да инвестира до 10 на сто от активите на универсалния или на професионалния пенсионен фонд в ценни книжа, издадени от едно дружество. Заместник-председателят на комисията издава или отказва да издаде писмено разрешение в 7-дневен срок от получаване на заявлението.”
2. Създават се ал. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10:
“(4) Не повече от 25 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в банкови депозити, като инвестициите в банкови депозити в една банка не могат да превишават 10 на сто от активите на фонда.
(5) Заместник-председателят на комисията може да разреши на едно пенсионноосигурително дружество да инвестира до 35 на сто от активите на универсалния или на професионалния пенсионен фонд в банкови депозити със срок един месец. Заместник-председателят на комисията издава или отказва да издаде писмено разрешение в 3-дневен срок от получаване на заявлението.
(6) Не повече от 30 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ипотечни облигации, като инвестициите в ипотечни облигации, издадени от една банка, не могат да превишават 10 на сто от активите на фонда.
(7) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в общински облигации, като инвестициите в общински облигации, издадени от една община, не могат да превишават 5 на сто от активите на фонда.
(8) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в акции, емитирани от български емитенти и търгувани на регулирани пазари.
(9) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в корпоративни облигации, емитирани от български емитенти и търгувани на регулирани пазари.
(10) Не повече от 2,5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в деривати на ценни книжа – пут опции на индекси и облигации, търгувани на регулирани пазари на ценни книжа, ако се използват за намаляване на инвестиционните рискове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение да се отложи този текст. Имам следното съображение. Решаващо за сигурността на средствата, които се предоставят като депозити в една банка, не е толкова дали процентът ще бъде 10 или 5 процента – било от активите на фонда, било от активите на банката. Решаващото е доколко схемата за гарантиране на депозитите, която действа в нашата страна, се надвишава или не се надвишава. Тоест ако става въпрос за сравнително малко средства, господин Адемов, които са до 15 хил. лв., тогава рискът е нулев, ако се инвестират във всяка една от 34-те банки в страната, тоест има едно разпространение на риска от страна на един фонд.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това са юридически, а не физически лица.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Това няма никакво значение. Дали са физически или юридически лица – това не е аргумент. В България действа схема за гарантиране на депозитите. Това го знаем всички тук. Наскоро увеличихме лимита от 10 хил. на 15 хил. лв. Един фонд спокойно може да разпространи средствата си на 34 места при положение, че не достигат 15 хил. лв., и да има нулев риск, тъй като според законите, които сме приели – Закона за банките и Валутния закон, както и цялото законодателство за банковата система постепенно границите се вдигат и ни доближават до Европейския съюз. Това е мое съображение. Аз съм далеч от тази материя, но мисля, че е редно въпросът да се обсъди. Затова правя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев. Ще подложим на гласуване процедурното Ви предложение.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Жотев за отлагане гласуването на § 74.
Гласували 106 народни представители: за 39, против 63, въздържали се 4.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за изказване, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз мисля, че законът е много важен, за да отминаваме мълчаливо текстовете. Още повече, че преди малко беше приет текст с 66 гласа – една четвърт от парламента, която определя съдбата на милиони български граждани. Това е унизително за българското Народно събрание.
В чл. 178 всъщност се въвеждат инвестиционни лимити или такива ограничения по различните възможности за инвестиране на средствата, което е разписано по-подробно и което според мен ще се отрази положително върху правилата, контрола и сигурността на средствата. Но след като колегите много настоятелно защитаваха тезата, че трябва не по-малко от 50 процента от средствата на фондовете да се инвестират в държавни ценни книжа, аз не мога да разбера защо в този член те всъщност изменят на тази философия?! Защото ако 50 процента от средствата се инвестират в държавни ценни книжа, би трябвало останалата сигурност на средствата да се търси да се постигне чрез диверсификация. А по начина, по който сега подхожда вносителят, всъщност даваме възможност средствата да бъдат съсредоточени на две места. Ние им даваме тази възможност. Така всъщност създаваме чрез закона условия за това да я няма тази диверсификация, за която говорихме преди малко, и по този начин да подлагаме на риск. На практика това е концентриране на средствата. Ние даваме тази възможност за концентриране на средствата в два други инвестиционни инструмента. Прочетете какво сме записали.
Мисля, че нашите предложения са насочени към това да се намали горният праг, който ограничава инвестирането на средства в определени инвестиционни инструменти и по този начин да се задължат чрез закона или да се създаде режим чрез закона, за да може пенсионноосигурителните дружества да инвестират средствата в повече инструменти, което ще даде по-голяма сигурност за средствата. Преди малко и господин Жотев говори за сигурността на средствата на осигурените лица. Ние знаем много добре, че всяко сътресение в тази система ще бъде изключително неприятно и бих казала застрашително. Затова си мисля, че тези средства, които се инвестират в банкови депозити, в ипотечни облигации, в акции, емитирани от български емитенти, в корпоративни облигации, емитирани от български емитенти и търгувани на регулираните пазари, можем да намалим горната граница и по този начин да създадем тези благоприятни условия. Ако вие сте възприели една практика, а тази практика да бъде да се създаде по-голяма сигурност на средствата на осигурените лица, което вие защитавате чрез тези 50 процента за инвестиране в държавни ценни книжа, което според мен не е най-смисленият аргумент, то би трябвало тук да се подхожда по същия начин.
Аз не разбирам тази логика. Затова се обръщам към всички да разгледате внимателно предложенията. Те дават възможност за използване на повече инструменти, нищо повече от това, т.е. да се използват средствата в повече инструменти. Никакви други мотиви не са ме ръководили при предлагането на тези промени в чл. 178. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Други желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението по този параграф на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 29, против 75, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 47, против 60, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 74 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 54, против 18, въздържали се 19.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател! От § 75 до § 84 включително няма направени и неприети предложения.
По § 75 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 75:

“§ 75. Чл. 180 се изменя така:

“Инвестиции в чужбина

Чл. 180. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не повече от 15 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в чуждестранни ценни книжа.
(2) Видовете чуждестранни ценни книжа, изискванията към тях и регулираните пазари, на които те се търгуват, както и редът за извършване на инвестициите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на финансите съгласувано с управителя на Българската народна банка.”
По § 76 има направено предложение от народния представител Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 76:
“§ 76. Създава се чл. 180а:

“Нарушаване на ограниченията

Чл. 180а. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно в 3-дневен срок да уведоми заместник-председателя на комисията при нарушение на инвестиционните ограничения по чл. 176, 178 и 180 в резултат на:
1. промяна в пазарните цени на активите;
2. промяна в стойността на активите на пенсионния фонд;
3. придобиване на права при увеличаване на капитала на даден емитент;
4. намаляване на капитала чрез обезсилване на акции.
(2) Заместник-председателят на комисията може да предостави на дружеството в случаите по ал. 1 до 6-месечен срок за привеждане на активите на фонда в съответствие с разпоредбите на членове 176, 178 и 180.”
По § 77 - комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 77:
“§ 77. Член 181 се изменя така:

“Оценка на активите

Чл. 181. Начинът и редът за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, изчисляването и обявяването на стойността на един дял, както и изискванията към воденето на индивидуалните партиди се определят с наредба на комисията.”
“§ 78. Членове 182, 183 и 184 се отменят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78.
По § 79 - комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 79:
“§ 79. Член 185 се изменя така:

“Изисквания към счетоводството на пенсионноосигурителното
дружество и на пенсионните фондове

Чл. 185. (1) Пенсионноосигурителното дружество организира и осъществява счетоводството и съставя финансовите си отчети и финансовите отчети на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти и разпоредбите на този кодекс.
(2) Заместник-председателят на комисията определя вида, формата и съдържанието на отчетите и на приложенията към тях, които се представят пред комисията от дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.”
По § 80 има предложение на народните представители Марина Василева и Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 80:
“§ 80. Член 186 се изменя така:

“Счетоводство на пенсионния фонд

Чл. 186. Пенсионноосигурителното дружество води отделно счетоводство на всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и съставя отделни финансови отчети за тях.”
По § 81 - комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 81:
“§ 81. Създава се чл. 186а:

“Месечни отчети

Чл. 186а. (1) Дружеството е длъжно да представя на заместник-председателя на комисията месечни отчети на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срок до 20 дни след края на всеки месец.
(2) Месечният отчет включва финансов отчет със съдържанието по чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството и приложения.”
По § 82 - комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 82:
“§ 82. Чл. 187 се изменя така:

“Годишни финансови отчети

Чл. 187. (1) Годишните финансови отчети на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него пенсионни фондове се проверяват и заверяват от двама регистрирани одитори или от специализирано одиторско предприятие, определени от общото събрание на дружеството.
(2) Регистрираните одитори и специализираните одиторски предприятия са длъжни да извършват добросъвестна и безпристрастна проверка и да опазват служебната тайна.”
По § 83 - комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 83:
“§ 83. Член 188 се изменя така:

“Отчет за управлението

Чл. 188. Отчетът за управлението и годишният финансов отчет на пенсионния фонд се приемат от общото събрание на пенсионноосигурителното дружество.”
“§ 84. В чл. 189 думата “счетоводни” се заменя с “финансови”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Имате думата за изказвания по тези текстове – от § 75 до § 84 включително, които бяха представени от господин Адемов, тъй като по тях няма неприети предложения от комисията.
Заповядайте, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С § 75 се извършва промяна на чл. 180, а в чл. 180 става въпрос за инвестициите в чужбина. В предложения текст на вносителя е повишен размерът на средствата, които могат да се инвестират в чуждестранни ценни книжа. В сегашния текст те са били не повече от 5% в държавни ценни книжа и общински облигации и не повече от 5% в ценни книжа, допуснати за търговия на регулираните пазари на ценни книжа. Тоест, ние имаме едно реално увеличение на размера на средствата, които могат да бъдат инвестирани в чуждестранни ценни книжа. И аз питам защо трябва да се увеличава този размер? Какви са аргументите за повишаване размера на средствата, които трябва да се инвестират в чуждестранни ценни книжа, след като преди малко с текста, който вие приехте, на практика ние стеснихме възможностите за инвестиране в България в други инвестиционни инструменти освен в държавни ценни книжа?
Второ, вие, уважаеми колеги от мнозинството и от вносителите, защитихте чл. 176 за това да няма други инвестиционни инструменти с аргумента, че в закона трябва да бъдат подробно изписани всички инвестиционни инструменти и че това нещо създава сигурност на инвестирането на средствата на осигурените лица.
Защо сега вие се отказвате от начина, по който това беше уредено в Кодекса за задължително обществено осигуряване, действащ и сега, и давате тези възможности, без да има някакво изброяване на видовете чуждестранни ценни книжа, а давате възможност на министъра на финансите да определя какви да бъдат, кои да бъдат и т.н.? Значи законът трябва да определи българските инструменти и вие казвате, че това е най-силният аргумент защо не трябва да се допуска нещо, което е различно, защото законът трябва да бъде много точен, много изчерпателен, много ясен. Добре, аз се съгласявам с вас, хубаво, нека да е така. Защо обаче сега приемате друг подход? Защо министърът на финансите ще трябва да определя кои са тези книжа и какви са тези книжа?
Аз искам да получа отговор на тези два въпроса. Ако не получа отговор, ще смятам, че всъщност вие насочвате средствата навън и ги насочвате в неизвестна посока, или в посока, която ще определи министърът на финансите. Аз смятам, че парламентът е този, който трябва да поеме и отговорността за това да осигури ред и условия за сигурност и доходност от инвестиране на средствата от осигурените лица, а не да даваме някакви възможности, които никой няма да знае. Дори няма никакви ограничения за това, които законът да поставя. Той просто ще си направи някакъв избор – на кои пазари, дали ще са едни, дали ще са други. И по този начин ние му даваме правомощие и то за 15% от средствата на пенсионноосигурителните дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Нека представителят на вносителя да даде разяснение по тези въпроси.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Тоткова, ще се опитам да дам отговор на зададените от Вас въпроси. Наистина в действащия Кодекс за задължително обществено осигуряване границата за инвестиране на средства извън страната е до 10%, 2 по 5%, както казахте Вие, като конкретно инструментите, в които може да се инвестира, и сега се регламентират от наредба на министъра на финансите, съгласувана с управителя на БНБ. Така че тук подходът не се променя. Такава наредба е приета и е действаща от 31 май 2002 г. В нея подробно са изброени видовете ценни книжа, в които може да се инвестира извън страната.
Само ще отбележа, че изискванията към тези ценни книжа са доста завишени по отношение на техния инвестиционен рейтинг. До 30 юни 2003 г. дружествата могат да инвестират в ценни книжа, които са с рейтинг от група А, т.е. най-високият рейтинг. Така че по отношение на този момент подходът не се променя. Редакцията в действащия закон е същата.
Единствената промяна е, че границата се увеличава от до 10% - до 15%. Това е, което бих могъл да кажа като пояснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! Аз все пак не мога да се съглася, че двата текста са идентични. Затова ще си позволя да ги прочета.
Досегашният текст гласи:
“Чл. 180. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не повече от 5 на сто от активите на пенсионния фонд в чужбина в държавни ценни книжа и общински облигации и не повече от 5 на сто от активите в ценни книжа, допуснати до търговия на регулираните пазари с ценни книжа.
(2) Инвестицията по ал. 1 се извършва по ред, установен от министъра на финансите, съгласуван с управителя на Българската народна банка.”
Новопредлаганият текст гласи следното:
“Чл. 180. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не повече от 15 на сто от активите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване в чуждестранни ценни книжа.
(2) Видовете чуждестранни ценни книжа, изискванията към тях и регулираните пазари, на които се търгуват, както и редът за извършване на инвестициите по ал. 1, се извършват с наредба на министъра на финансите, съгласувано с управителя на Българската народна банка.”
Тоест, ако в първия случай имаме разделение по 5% в две направления, тук не само повишаваме границата от 10 на 15%, а вече го няма и ограничението по направления. Затова не мога да приема, че този член е еднакъв с предходния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
За реплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Маринчев! Става дума точно за видовете ценни книжа. В сега действащия текст на закона видовете са точно определени, както бяха определени за българските ценни книжа за инвестиране в България. Но въпросът е, че сега видовете ценни книжа ще ги определя министърът.
Вие изразихте аргументи, че в парламента трябва да приемем текст, в който за България трябва да бъдат изписани много точно и ясно всички инструменти. А когато става въпрос за чужбина, видовете ценни книжа, какви видове, ще ги определя министърът с наредба. И аз мисля, че това е съществена промяна.
Използвам възможността поради тези причини да направя процедурно предложение да отпадне § 75 на вносителя и да остане старият текст на чл. 180, защото смятам, че трябва да бъдем еднакво коректни и към българските инвеститори, и към чуждестранните инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Тоткова.
За обратно процедурно предложение има думата господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз правя противно процедурно предложение. Против отпадането съм на § 75 от така предлагания законопроект, защото не са точни доводите, които бяха изложени пред пленарната зала. Да, действително се увеличава границата от 10 до 15% за възможност за инвестиране на ценни книжа в чужбина, като се дава възможност министърът на финансите заедно с управителя на БНБ да преценят в кои точно видове ценни книжа ще бъдат допуснати тези инвестиции. В стария закон бяха фиксирани само два вида чуждестранни ценни книжа – държавни и общински. Сега освен че се увеличава тази граница, се дава възможност на водещите финансисти в държавата - финансовият министър и управителят на БНБ – да определят видовете ценни книжа, както и начинът, което е прекрасно изписано в ал. 2 на чл. 180 в новата редакция.
Така че, аз бих казал, корелацията, която госпожа Тоткова се опитва да направи, според мен не е точна и тя подвежда колегите, а именно, че тогава когато изписахме регулирането за инвестиции в български ценни книжа, там предложението на опозицията беше “други инвестиционни инструменти”, без да е описан редът и начинът, по който се определят тези инвестиционни инструменти. Тук такава аналогия няма. Ясно е предложен механизмът, по който да се определят видовете ценни книжа в чужбина, които могат да се използват за инвестиране активите на фонда.
Така че моето предложение е да се запази § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за отпадането на § 75.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 35, против 81, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Госпожо Тоткова, заповядайте да направите Вашето предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, аз правя процедурно предложение за прегласуване. Защото всичко, което каза господин Цеков, е абсолютно несъстоятелно.
Господин Цеков, аз предложих и други инвестиционни инструменти – финансови, а Вие предлагате всички да бъдат други. Нали разбирате каква е разликата? Всички тези 15% са “и други”. Няма точно определение в закона какви са те. И да клатите глава, и да не клатите глава, това е факт, защото то е написано черно на бяло. Аз точно срещу това възразявам. Вашата логика, когато се отнася за инвестиционни инструменти в България е една, когато се отнася за чужбина – е съвсем различна. И вие изобщо не можахте да защитите предложението си за това, че трябва да изнасяме парите си извън България, вместо да развиваме българската икономика. И на всичкото отгоре да дадете възможност на финансовия министър той да вземе решения за това какви да бъдат чуждестранните ценни книжа. Единственото му задължение е те да са чуждестранни, това е! Тоест, да не са извън българската държава. И оттам нататък той може да избира къде да бъдат, на кои пазари да бъдат, дали да бъдат в общини, дали даже да бъдат и държавни такива книжа. Може и изобщо да не са държавни. И аз не знам дали това не целите – да му дадете тази възможност той да избира някакви специални книжа, защото вече сме го виждали това в нашия парламент. Вие, кимайки с глава, подкрепяте, но ще дойде ден, в който и ще отговаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за отпадане на § 75.
Гласували 146 народни представители: за 61, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване ан блок от § 75 до § 84 включително, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте подкрепените от комисията параграфи.
Гласували 127 народни представители: за 84, против 16, въздържали се 27.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на комисията по труда и социалната политика за създаване на нов § 84а:
“§ 84а. В чл. 190 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “счетоводни” се заменя с “финансови”, а думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.
2. В ал. 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменя с “комисията”.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров – в чл. 192, ал. 2, думите “определен от Министерския съвет” се заменят с “определен в Наредбата по чл. 193, ал. 12”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова – да се създаде нов § 84а със следното съдържание:
“§ 84а. В чл. 192, ал. 2, думите “определен от Министерския съвет” да се заменят с думите “определен в Наредбата по чл. 193, ал. 12.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Тоткова, искате ли да защитите Вашия текст, който не се подкрепя от комисията, или не?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте го. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 29, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 84а.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 13.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, по следващите параграфи – от § 84б до § 88 включително, няма неприети предложения и ако позволите, да ги прочета заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Създава се § 84б:
"§ 84б. В чл. 192, ал. 2 след думата "наредба" се добавя "на комисията".
По § 85 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следния окончателен текст:
"§ 85. Член 193 се изменя така:

Минимална доходност

Чл. 193. (1) Пенсионноосигурителните дружества са задължени да постигат минимална доходност при управлението на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(2) Минималната доходност се определя от заместник-председателя на комисията към края на всяко тримесечие в процент поотделно за универсалните и професионалните пенсионни фондове на базата на постигнатата доходност от управлението на активите на всички фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период.
(3) Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.
(4) Минималната доходност се обявява от заместник-председателя на комисията до края на всеки месец, следващ отчетното тримесечие.
(5) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е по-ниска от минималната, пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, е длъжно в 10-дневен срок от обявяването й да покрие разликата до минималната от създадени за целта резерви.
(6) За гарантиране на минималната доходност се създават резерви в пенсионния фонд и в пенсионноосигурителното дружество.
(7) Когато постигнатата доходност от универсален или професионален пенсионен фонд е с над 40 на сто по-висока от средната постигната доходност за съответния вид пенсионен фонд или превишава с 3-процентни пункта средната – което от двете числа е по-голямо, средствата от доходността над този процент се заделя за резерв от съответния фонд.
(8) Пенсионноосигурителното дружество формира със собствени средства резерв за всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер не по-малък от 1 на сто и не повече от 3 на сто от активите на съответния фонд.
(9) Ако постигнатата доходност на универсалния и професионалния пенсионен фонд е под гарантирания минимум, разликата се покрива от резерва във фонда. Когато средствата от резерва във фонда не са достатъчни, пенсионноосигурителното дружество покрива недостига със средствата от резерва по ал. 8.
(10) Средствата на резервите по ал. 7 и 8 се инвестират при спазване разпоредбите на чл. 175 – 180.
(11) Отчисленията за създаване на резерва по ал. 8 се признават за разход на пенсионноосигурителното дружество и не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(12) Начинът и редът за определяне на минималната доходност, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите по ал. 7 и 8 се уреждат с наредба на комисията."
По § 86 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следния окончателен текст:
"§ 86. Глава седемнадесета с членове 194-200 се отменя."
По § 87 има предложение на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за § 87:
"§ 87. В чл. 201 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. инвестиционна такса в размер до 1 на сто годишно върху стойността на нетните активи в зависимост от периода, през който те са били управлявани от пенсионноосигурителното дружество."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Удръжката по ал. 1, т. 2 се отчислява по ред и начин, определен от комисията."
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 88:

"§ 88. Член 202 се изменя така:


"Допълнителна такса

Чл. 202. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да събира допълнителна такса в размер до 20 лв. при всяко прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида от един фонд към друг. Таксата се заплаща от осигуреното лице.
(2) Таксата по ал. 1 не се заплаща при прехвърляне поради несъгласие с изменения в правилника на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми народни представители, имате думата от § 84б до § 88 включително.
Има ли желаещи да се изкажат? От лявата страна не виждам, от средата не виждам, отдясно също не виждам.
Това ми дава основание да подложа на гласуване от § 84б до § 88 включително в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Тези параграфи са приети.
Уважаеми народни представители, виждам, че има седем минути до 14,00 ч., а следват текстове, по които има известни проблеми и може би ще изискват по-големи дебати. Затова смятам да се ограничим дотук по същество, за да мога да направя и съобщенията, които трябва да направя пред вас, а именно:
Съобщение за парламентарен контрол на 20 юни 2003 г., петък:
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на питане от народния представител Росица Тоткова.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народния представител Димитър Йорданов.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова и на две питания от народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Бакалов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов и на питане от народния представител Димитър Йорданов.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Тома Томов, Стела Банкова, Петър Мутафчиев (два въпроса) и Бойко Великов.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на питане от народния представител Благой Димитров.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев – на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
министърът на отбраната Николай Свинаров – на питане от народния представител Росица Тоткова.
На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлага отговорът на министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров – на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

Съобщение от Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред, която ще има редовно заседание на 25 юни, сряда, от 14,30 ч., в зала 232 на пл. "Батенберг".
Уважаеми народни представители, следващото заседание е утре в 9,00 ч. в пленарната зала.

В 13,56 ч. закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов