Председателствала: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гергана Грънчарова и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограма за работа на Народното събрание за седмицата от 19 до 21 септември 2001 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Литва. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел. Вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 183 на Международната организация на труда, относно закрилата на майчинството, 2000 г. Вносител - Министерският съвет.
5. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 191, относно закрилата на майчинството, 2000 г., приета от Международната конференция на труда на 88-та сесия, 2000 г. Вносител - Министерският съвет.
6. Насрочване на изборите на президент и вицепрезидент.
7. Избиране на състава и ръководството на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
8. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
9. Попълване на състави на постоянни комисии на Народното събрание.
10. Отчет за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2000 г. Вносител - Министерският съвет.
11. Парламентарен контрол.
Поставям на гласуване програмата така, както е предложена.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Постъпили законопроекти и решения за периода 12 - 18 септември 2001 г.:
- Проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание от 12 септември 2001 г. Вносители - Явор Милушев и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица. Вносители - Емилия Масларова, Георги Пирински и Асен Гагаузов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители - Иван Искров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Вносители - Валери Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по правните въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
- Законопроект за международните договори на Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛИТВА.
Преди да преминем към обсъждането на законопроекта, моля в залата да бъдат допуснати експертите Диана Найденова, Росица Василева и Пролетка Радонова, които са експерти в Министерството на икономиката и могат да вземат отношение към тези законопроекти. Моля, гласувайте това мое предложение.
Гласували 141 народни представители, за 139, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата експертите.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Литва е разпределен на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля заместник-председателя на Комисията по икономическа политика да запознае пленарната зала със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-02-6 от 14.08.2001 г.
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Литва, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 септември 2001 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Литва, подписано на 8 май 2001 г. в София.
Споразумението отговаря на приоритетите на външноикономическата политика на Република България, насочена към разширяване на търговията и икономическите връзки със страните, асоциирани към Европейския съюз. Споразумението отговаря на духа на Есенската декларация на Европейския съюз от декември 1994 г. за регионално интегриране и либерализация на търговията между асоциираните страни.
Република Литва е сключила и прилага споразумения за свободна търговия с всички страни от ЦЕФТА с изключение на България и Румъния, с Европейските общности и техните страни-членки, с ЕАСТ. Между Литва, Латвия и Естония е създадена Зона за свободна търговия, като споразумението е влязло в сила на 1 април 1994 г.
В момента отношенията между България и Литва се регламентират от подписаната през април 1996 г. Спогодба за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Стокообменът на България с Литва е най-голям от трите балтийски републики и съставлява 41 на сто.
Споразумението предвижда създаване на зона за свободна търговия в рамките на преходен период до края на 2001 г.
Либерализацията на търговията с промишлени стоки предвижда 50 на сто намаление на прилаганите от двете страни мита по вноса в деня, предхождащ влизането в сила на споразумението. Базови мита ще бъдат митата на принципа на "най-облагодетелстваната нация", прилагани от страните в деня, предхождащ датата на влизането в сила на споразумението. Договорено е страните да премахнат количествените ограничения и да не въвеждат нови, както и мерки с еквивалентен ефект, от датата на влизането му в сила.
За селскостопанските стоки са договорени взаимни концесии, обхванати в Протокол А и съответните приложения към споразумението. Взаимните концесии са под формата на тарифни квоти с преференциални мита. Двете страни имат право да прилагат мерки в изпълнение на селскостопанските си политики, включително и такива, произтичащи по линия на Световната търговска организация. На Литва й предстои скорошно присъединяване към Световната търговска организация поради напредналия стадий на преговорите.
Страните могат да прилагат също и други защитни мерки, санитарни и фитосанитарни, антидъмпингови, мерки за защита на платежния баланс и други, при спазване на съответна процедура за уведомяване и консултации.
Предвидено е създаване на Смесен комитет, който да следи за спазване на договореностите и който приема решения в предвидените в споразумението случаи.
Неделима част от споразумението са четири приложения и три протокола.
При подготовката на споразумението са спазени рамковите условия, приближаващи максимално отделните елементи и на споразумението към ангажиментите на двете страни в предприсъединителната им подготовка за пълноправно членство в Европейския съюз. Предвиден е текст за денонсиране на споразумението при присъединяването на една от страните към Европейския съюз без право на компенсации за другата страна.
Споразумението разширява възможностите за кумулация на произхода, съгласно общите договорености за паневропейска кумулация на произхода, действаща в Европейския съюз, ЕАСТ, ЦЕФТА и Турция. Дава се възможност за използване на суровини и материали с произход от Литва при производство на стоки с български произход.
Прилагането на споразумението ще допринесе за разширяване на търговско-икономическите отношения между България и Литва.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Литва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, но становище от тази комисия по него не е постъпило. Независимо от това, чл. 67, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ни позволява да разгледаме законопроекта.
Моля за вашето становище по него. Не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Литва. Моля, гласувайте!
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, заповядайте за процедурно предложение, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Предлагам процедура. Съгласно чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в днешното заседание да гласуваме и на второ четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде гледан на второ четене на днешното заседание. Моля, гласувайте!
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второто четене на законопроекта. Ще прочета съдържанието:

"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Литва


Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Литва, подписано на 8 май 2001 г. в София."
Има ли желаещи да се изкажат по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта. Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ.
Тъй като по този законопроект има протокол, който е секретен, моля всички лица, които не са народни представители, да напуснат залата.
Подлагам на гласуване да остане в залата госпожа Дияна Найденова, експерт в Министерство на икономиката, която има отношение към този законопроект.
Моля, гласувайте процедурното предложение, което направих.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.




Преминаваме към разглеждането на законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел.
Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля господин Тасим да прочете становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-02-7 от 16 август 2001 г. за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 септември 2001 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел, подписано на 8 юни 2001 г. в София.
До този момент отношенията между България и Израел се регламентират от Спогодба за търговско, икономическо, промишлено, технологично и научно-техническо сътрудничество, подписана през август 1991 г. и в сила от 2 април 1992 г.
Споразумението е в съответствие с външноикономическата политика на нашата страна, придаваща важно значение на споразуменията за свободна търговия с асоциираните към Европейския съюз държави.
Държавата Израел е преференциален партньор на Европейския съюз (по силата на Евро-Средиземноморското споразумение за асоцииране). Израел има подписани 23 споразумения за свободна търговия със страните от ЦЕФТА, ЕАСТ, САЩ, Канада и други. Израел е член на Световната търговска организация (СТО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и др.
Споразумението между България и Израел предвижда създаване на Зона за свободна търговия в рамките на преходен период до 1 януари 2004 г. То има за цел да насърчава хармоничното развитие на икономическите отношения, да осигури справедливи условия за лоялна конкуренция в търговията, да допринесе за премахване на пречките в търговията, да задълбочи сътрудничеството между страните и в други области.
Либерализацията на търговията се извършва по различни схеми за промишлените и за селскостопанските стоки, както следва:
За промишлените стоки:
1. За повечето промишлени стоки - незабавна либерализация от датата на влизане на споразумението в сила.
2. За чувствителните промишлени стоки - до 50% намаление на базовите мита и пълно премахване на митата от 1 януари 2002 г.
3. За най-силно чувствителни стоки - до 25% намаление на базовите мита..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тасим, извинявайте, ще Ви помоля да прекъснете доклада на комисията, който четете, тъй като се оказа, въпреки че обявих заседанието за закрито, че се предава по телевизията.
Моля, правя процедурно предложение заседанието да бъде закрито по причините, които обявих в началото.
Моля, гласувайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): В смисъл да не присъстват репортерите ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Когато е закрито заседанието, не могат в залата да присъстват нито лица, които не са народни представители, нито да се излъчва по радиото и телевизията.
Гласували 155 народни представители: за 154, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието, продължаваме със закрито заседание. (Звъни.)


(След закритото заседание.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме с редовното заседание. Излъчването по радиото и телевизията може да продължи.
На закритото заседание е приет:

"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел с приложенията и протоколите към него (Протокол "В" - секретен), подписано на 8 юни 2001 г. в София."


Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИРИЙСКАТА АРАБСКА РЕПУБЛИКА ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Тасим ще ви запознае със становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!


"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 102-02-8 от 20.08.2001 г. за
ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Сирийската
арабска република за взаимно насърчаване и защита на
инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 септември 2001 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 май 2000 г. в Дамаск по време на провеждането на 12-та сесия на Смесената междуправителствена комисия.
Разпоредбите в договора обхващат цялостно въпросите, свързани с осъществяване на инвестиции от физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна на принципа на взаимната изгода, равнопоставеност и добра воля. Договорът е съобразен със Закона за чуждестранните инвестиции и не съдържа клаузи, накърняващи националните ни интереси.
Клаузите в договора определят обхвата на понятието "инвестиция", третирането на инвеститорите, инвестициите и печалбите от тях, въпросите за отчуждаване, обезщетения и превод на плащания, решаването на спорове и др.
Ратификацията на договора е необходимо условие, тъй като в него се съдържат клаузи, предвиждащи участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове (чл. 8 и чл. 9).
Влизането в сила на договора ще има важно значение за стимулиране и активизиране на търговско-икономическите отношения между двете страни, както и за възстановяване на позициите на България на сирийския пазар.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
Становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност не е постъпило.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене. Има ли желаещи да вземат отношение по него? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Тасим, заповядайте за процедурно предложение.
КАСИМ ДАЛ (ДПС): Предлагам съгласно чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да мине и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан на това пленарно заседание на второ четене.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение по неговото съдържание? Няма желаещи.
Цитирам съдържанието на законопроекта:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството
на Република България и правителството на
Сирийската арабска република за взаимно насърчаване
и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 май 2000 г. в Дамаск."
Подлагам на второ гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 138 народни представители, за 138, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 183 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ЗАКРИЛАТА НА МАЙЧИНСТВОТО, 2000 Г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по труда и социалната политика като водеща комисия и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Постъпило е становище на водещата комисия.
Моля господин Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика, да ни запознае с него.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо председател!
"ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Конвенция № 183
относно закрилата на майчинството, 2000 г. на
Международната организация на труда № 102-02-10,
внесен от Министерския съвет на 24 август 2001 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 14 септември 2001 г., разгледа проекта на Закон за ратифициране на Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството, 2000 г., № 102-02-10, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов - директор на Дирекция "Трудово право", госпожа Христина Митрева - главен директор на Главна дирекция "Анализ, планиране и прогнози" на Националния осигурителен институт, госпожа Ася Гонева, председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Бяха представени и обсъдени основните разпоредби на Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството, 2000 г., мотивите към проекта на Закон за нейното ратифициране и съпътстващата декларация.
В Конвенцията се дефинират понятията "жена" и "дете", с оглед премахването на каквато и да е дискриминация. Конвенцията се прилага спрямо всички наети жени, в това число и тези, упражняващи нетипични форми на зависим труд. Определя се правото на отпуск по майчинство в размер не по-малък от 14 седмици. Този размер трябва да бъде определен в декларация, придружаваща ратификацията. Страните членки се задължават да осигуряват парични обезщетения, които да гарантират добро здраве и подходящ жизнен стандарт на майката и нейното дете. Ако жената не отговаря на условията за парични обезщетения, те трябва да се осигуряват от фондовете за социално подпомагане. Съгласно националните закони и практика трябва да се осигурява медицинска помощ на жената и нейното дете в периода на бременност, раждане и след него, а при необходимост и хоспитализация. Защитава се положението на жените на пазара на труда, на получаването на обезщетенията за отпуск по чл. 4 и чл. 5, начините на осигуряване на средства, отношенията между работодател и наета жена по отношение стойността на обезщетението. Особено внимание е отделено и на закрилата на заетостта и недопускане на дискриминация. Като незаконно се определя прекратяването на трудовото правоотношение на жена в периода на нейната бременност или отсъствие поради отпуск по чл. 4 и чл. 5, или в периода след нейното завръщане на работа.
Държавата е гарант за това майчинството да не е повод за дискриминация в заетостта, като е определена забрана изискването на тест за бременност или документ от него при постъпването на работа. Изключение се прави в случаите, когато работата е забранена или ограничена и съществува признат риск за здравето на майката и детето. На майките кърмачки се регламентира правото на почивки за кърмене на детето, намаляване на работното време, без промяна на трудовото възнаграждение.
Всяка държава, която е приела ратификацията, трябва периодично в консултация с представителните организации на работодателите и на работниците да преразглежда целесъобразността на продължителността на отпуска по чл. 4 или увеличаване размера на паричните обезщетения по чл. 6.
Широка основа за прилагане на Конвенция № 183 относно закрилата на майчинството, 2000 г., представлява Конституцията на Република България.
В глава първа "Основни начала" в чл. 6, ал. 2 се гарантира равенството на всички граждани пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, в това число и пола на гражданите. В чл. 14 е регламентирана закрилата от държавата и обществото на семейството, майчинството и децата. В чл. 47, ал. 2 е определена особената закрила на жената-майка от страна на държавата, която е длъжна да осигури платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
Други конституционни права, имащи отношение към Конвенцията, са правото на труд по чл. 48, грижите на държавата за осъществяването на това право, правото на здравословни и безопасни условия на труд, правото на почивка и отпуск. В чл. 52 е провъзгласено правото на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване.
В националното ни законодателство са намерили приложение както разпоредбите на Конституцията, така и приетите международни документи, по които Република България е страна.
Кодексът на труда регламентира правото на майките на отпуск поради бременност и раждане в размер на 135 дни за всяко дете, като 45 дни се ползват преди раждането. Закрилата на бременните жени и майките е регламентирана в раздел "Специална закрила на жените". В чл. 140, ал. 4 се забранява нощният труд за бременните и майките с деца до 3-годишна възраст, на майките с деца от 3 до 6-годишна възраст. Тази забрана е валидна и за всички майки, освен ако те са съгласни, които се грижат за деца инвалиди, независимо от възрастта им. В чл. 166 се предвижда определен размер платен отпуск на майката с нейно съгласие за кърмене до навършване на 8 месеца на детето в различен размер и в различни случаи, като отпускът може да се ползва и от осиновителка или майка на завареното дете.
Обезщетенията при бременност и раждане са уредени в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Гаранция за осигуряването на средствата е наличието на Фонд "Общо заболяване и майчинство", чийто бюджет заедно с този на другите осигурителни фондове се приема от Народното събрание в рамките на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. В глава четвърта, раздел втори от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, в членове от 48 до 54 са определени размерите на различните видове обезщетения. Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41.
Ако на бременната или на майката бъде прекратено осигуряването за всички осигурени социални рискове по време на получаването на обезщетение за бременност и раждане, получаването на сумите продължава до изтичане на срока по чл. 50 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. При смърт или тежко заболяване на майката обезщетението се получава от лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда.
В Указа за насърчаване на раждаемостта и Правилника за неговото прилагане са предвидени социални плащания за неосигурени и неработещи жени за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст в размер на минималната работна заплата, когато раждането е станало до 6 месеца от прекратяването на трудовия договор, осигуряването или дипломирането. Майките, които не са в този обхват, имат право на месечна социална помощ по Закона за социалното подпомагане и Правилника за неговото прилагане.
Конвенция № 183 е във връзка и с ратифицираната от Република България Европейска социална харта (ревизирана). С приетите клаузи и с пълното обвързване с чл. 8 "Право на работещите жени на закрила на майчинството" държавата поема задължения за по-пълна защита на майчинството.
Бе отбелязано, че Конвенция № 183 относно закрилата на майчинството, 2000 г., е съвместима с Международния пакт за икономически, социални и културни права и с Декларацията за социалния прогрес и развитие на Обединените нации.
Конвенцията е във връзка с Директива 92/85 на Европейската икономическа общност за въвеждането на мерки за насърчаване подобренията в областта на безопасните и здравословни условия на труд на работничките, които са бременни, родилки или кърмачки. Бяха проведени дебати относно съвместимостта на разпоредби на националното законодателство с международни актове и документи, отнасящи се до майчинството и "принципа за равенство в третирането", според Директива на Съвета на Европейските общности 92/85 на Европейския съюз, според която е неправилно тази директива да се отделя от Директива 76/207 на Европейския съюз, която дава възможност на жените и мъжете да работят при равни условия.
Бе отбелязано, че в националното ни законодателство са обхванати значителна част от разпоредбите на Конвенцията.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване с резултати "за" - 13 гласа, "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенция 183 на Международната организация на труда, относно закрилата на майчинството, 2000 г. по законопроект № 102-02-10, внесен от Министерския съвет, със следната декларация съгласно чл. 4, т. 2 от Конвенция 183:
"Република България декларира, че съгласно българското законодателство работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И аз Ви благодаря, господин Адемов.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта за ратифициране на Конвенция № 183?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в нашата комисия доста задълбочено разгледахме предоставеният ни от Министерския съвет материал. Считам, че на този етап Република България в максимална степен защитава правата на работещите жени-майки, дори и в някои минимални нормативни изисквания ние сме изпреварили това, което се поставя в международните документи. Бих цитирала само един от тях - минималното изискване за отпуск по майчинство и раждане в документа е 14 седмици, а у нас е близо 19 седмици.
Разбира се, ние всички с вас ще се връщаме към проблема на закрила на майките - на работещите и на неработещите и на необходимостта от допълнително стимулиране на семействата с деца. И съм убедена, че ще променим в още по-добро нашите позиции до този момент.
Аз препоръчвам на народното представителство да подкрепим предоставения ни документ и да подкрепите становището на комисията. Аз лично ще гласувам "за". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството, 2000 г.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Ще помоля господин Адемов да прочете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Конвенция № 183 на Международната
организация на труда относно закрилата на майчинството, 2000 г.

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството, 2000 г., приета от Международната конференция на труда на 88-та сесия през юни 2000 г. със следната декларация съгласно чл. 4, т. 2 от Конвенция № 183:
"Република България декларира, че съгласно българското законодателство работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКА № 191 ОТНОСНО ЗАКРИЛАТА НА МАЙЧИНСТВОТО, 2000 Г., ПРИЕТА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА НА 88-ТА СЕСИЯ 2000 Г.
Този проект за решение е разпределен на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Постъпило е становището само на водещата комисия.
Моля, господин Адемов да ни запознае със становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,

"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 191
относно закрилата на майчинството, 2000 г., № 102-03-4
от 29 август 2001 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 14 септември 2001 г., разгледа проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 191 относно закрилата на майчинството, 2000 г., № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 29 август 2001 г. Препоръката е приета от 88-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда.
На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов - директор на Дирекция "Трудово право", госпожа Христина Митрева - главен директор на Главна дирекция "Анализ, планиране и прогнози" на Националния осигурителен институт и госпожа Ася Гонева - председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Приемането на решение от Народното събрание за вземане на акт от конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда, има за цел да информира обществото и да доведе до приемане на ефективни мерки за тяхното прилагане. Това произтича от разпоредбите на чл. 19, ал. 5, буква "б" и ал. 6, буква "б" от Устава на Международната организация на труда, според който правителствата на държавите-членки се задължават да представят на съответния законодателен орган, за вземане на акт от всички международни документи, приети от Международната организация на труда.
Препоръка № 191, приета от 88-та сесия на Международната организация на труда, е разработена на основата на постъпилите предложения във връзка със закрилата на майчинството при приемане на Конвенция № 183 относно закрила на майчинството, 2000 г. Документът допълва и конкретизира конвенцията, като се препоръчва на страните-членки да се стремят да увеличат продължителността на отпуска по майчинство най-малко на 18 седмици.
Специално внимание се обръща на предвиждане на разпоредби, които да регламентират увеличаването на отпуска по майчинство в случай на многократни раждания. При възможност се препоръчва да се даде възможност на жената да избере времето, през което да ползва незадължителната част от отпуска по майчинство.
Препоръчва се, след консултации с представителните организации на работодателите и на работниците, повишаването на паричните обезщетения за отпуска по майчинство да бъдат повишени до пълния размер на получаваните доходи.
Конкретизира се съдържанието на чл. 6, § 7 от конвенцията относно медицинската помощ, предоставяна на жените в периода до раждането, по време на раждането и след това. Според Препоръката тази помощ следва да бъде оказана в лекарски кабинет, в дома, в болнично заведение или в друго медицинско заведение от общопрактикуващ лекар или от специалист, от квалифицирана акушерка или от друга майчинска служба. Това следва да включи престоя и грижите в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ.
По отношение финансирането на обезщетенията се препоръчва всяка дължима вноска по задължителното социално осигуряване да се плаща съгласно общия брой на заетите мъже и жени без разлика на техния пол. Препоръчва се периодът на отпуска по чл. 4 и чл. 5 на конвенцията да бъде зачитан за трудов стаж.
За защитата на здравето на бременната или кърмачката и нейното дете следва да се направи оценка на риска на работното място, свързана с безопасността и влиянието на условията на труд, като майката трябва да бъде информирана за резултатите от тази оценка. При установяването на съществен риск, според чл. 3 на конвенцията, са посочени степенувано алтернативите, които трябва да се търсят за неговото преустановяване. Мерките се отнасят до тежките видове труд, работа в условията на биологични, химични или физически агенти, работа, свързана с физическо напрежение, с екстремални температури, вибрации и др., които са опасни за репродуктивните способности на жената. При полагането на нощен труд се препоръчва това да не се извършва, ако е несъвместим с бременността или кърменето. Отпуските, свързани с майчинството, се препоръчва при смърт или невъзможност на майката, преди изтичане на следродовия период, правото на отпуск да се даде на работещия баща, а така също и на отпуск за отглеждане на детето. Този отпуск да бъде еквивалентен на неизползваната част от отпуска на майката. Периодът за ползване на родителски отпуск, неговата продължителност и други условия, включващи изплащането на родителско обезщетение, следва да бъдат определени в националното законодателство. Препоръчва се на осиновителите да се осигури идентичен достъп до системата на закрила, предвиден в Конвенция № 183 относно закрилата на майчинството, 2000 г.
Бе отбелязано, че в националното ни законодателство са обхванати значителна част от разпоредбите на Препоръка № 191.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване, с 13 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме решение за вземане на акт от Препоръка № 191 относно закрилата на майчинството, 2000 г., приета на 88-та сесия на Международната конференция на труда, 2000 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Не виждам желаещи.
Моля господин Адемов да прочете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги!

"РЕШЕНИЕ
за вземане на акт от Препоръка № 191 относно
закрилата на майчинството, 2000 г., приета от
Международната конференция на труда на 88-та
сесия, 2000 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 6, буква "б" от Устава на Международната организация на труда
РЕШИ:
Взема акт от Препоръка № 191 относно закрилата на майчинството, 2000 г., приета от Международната конференция на труда на 88-та сесия, юни 2000 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Моля, гласувайте!
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Обявявам почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието след почивката.
След съгласуване между парламентарните групи и поради обстоятелството, че от т. 6 до т. 9 няма готови материали, предлагам да преминем към т. 10 от дневния ред: отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2000 г.
Подлагам на гласуване направеното от мен предложение - да преминем към т. 10 от дневния ред, гласуван днес.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 9, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към разглеждане на точка десета от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2000 ГОДИНА.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да запознае народните представители със заключението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Преди да запозная уважаемото Народно събрание със заключението за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. поднасям извиненията на министъра на финансите господин Милен Велчев и неговия заместник господин Кирил Ананиев за тяхното отсъствие. Те имаха готовност за сутринта в 9 ч. да бъдат тук, но знаете, че точката беше отложена за петък и сега е изтеглена поради причините, изложени от госпожа Касабова.
В случай, че има технически въпроси по отчета, сме поканили и моля да бъде гласувано, госпожо председател, допускането в пленарна зала на господин Добрин Пинджуров, директор на Дирекция "Бюджет и държавно съкровище", Бойко Георгиев, директор на Дирекция "Финанси на общините", Владимир Петров, директор на Дирекция "Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове", госпожа Марина Стойчева, началник отдел "Касово изпълнение" в Дирекция "Бюджет и държавно съкровище", госпожа Яна Пальозова, началник отдел "Консолидирани сметки и отчетност на държавните финанси в Дирекция "Бюджет и държавно съкровище", Светла Костова и проф. Георги Николов, председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Иван Искров - Добрин Пинджуров, Бойко Георгиев, Владимир Петров, Марина Стойчева, Яна Пальозова, Светла Костова и Георги Николов да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят дамите и господата в пленарната зала.
Моля, господин Искров, да запознаете пленарната зала със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, моля за второ процедурно предложение. Така, както беше предложено при приемането на отчета на Националния осигурителен институт от акад. Благовест Сендов, ако сте съгласни, когато стигнем до цифровия материал, да не чета всичките тези над 20 и няколко страници, а да приемем отчета съгласно приложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение - цифрите в доклада да не се четат.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 17.
Процедурното предложение е прието.
Цифрите в доклада няма да се четат, а ще бъдат съгласно приложението.
Моля, господин Искров, за становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по отчета за изпълнението на държавния бюджет
за 2000 г., № 102-03-1,
внесен от Министерския съвет на 17 юли 2001 г.

Комисията по бюджет и финанси на свое заседание, проведено на 27 юли 2001 г. разгледа отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха министърът на финансите господин Милен Велчев, господин Добрин Пинджуров - директор на Дирекция "Бюджет и държавно съкровище", господин Владимир Петров - директор, господин Бойко Георгиев - директор, председателят на Сметната палата господин Георги Николов и членове на палатата.
В експозето и доклада на министъра на финансите и в експозето на господин Добрин Пинджуров се подчерта, че икономическото развитие на Република България през 2000 г. беше силно повлияно от възстановяването на търсенето в международен мащаб, увеличението на международните цени на петрола и обезценката на еврото спрямо щатския долар. Международните цени на суровия петрол са се повишили с над 56% в доларово изражение, а обезценката на еврото е била 15,6 на сто за 2000 г. спрямо 1999 г.
Благоприятната външна среда и напредъкът в процеса на преструктуриране на икономиката съдействаха за ускоряване на икономическия растеж. За 2000 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт е 5,8 на сто (номиналният брутен вътрешен продукт е 25 млрд. 453 млн. лв.)
По предварителни данни търговското салдо за 2000 г. е -1 млрд. 175 млн. щатски долара (при минус, или отрицателно салдо, 1 млрд. 81 млн. щатски долара за 1999 г.), а дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е 701 млн. щатски долара, при 651 млн. щатски долара през 1999 г. През 2000 г. основно перо с положителен принос към текущата сметка е салдото по услугите, което се подобрява преди всичко поради приходите от силния туристически сезон.
Финансирането на дефицита по текущата сметка се реализира чрез преки чуждестранни инвестиции на стойност 1 млрд. 1 млн. щатски долара и официални кредити на стойност 271 млн. щатски долара. Резервите на Българската народна банка за 2000 г. нарастват с 409 млн. щатски долара, без отчитане на курсовите разлики, съответно 527 млн. щатски долара през 1999 г.
Индивидуалното потребление на домакинствата продължава да има принос за растежа на реалния брутен вътрешен продукт, като през 2000 г. е нараснало реално с 3,3%.
Инфлацията в края на 2000 г. е била 11,4%, а средногодишната - 10,3%. Динамиката на цените през годината е била силно повлияна от външни фактори, преди всичко от увеличението на международните цени на петрола и обезценката на еврото спрямо щатския долар, както и от възстановяването на търсенето в международен мащаб.
Вътрешен фактор за повишаване на общото равнище на цените са промените в административно определяните цени. През 2000 г. бяха направени две увеличения на цените на електроенергията - през м. януари и през м. август. Административните цени са се повишили общо с 13,8% в края на годината и са допринесли за общо увеличение на индекса на потребителските цени с 2,8 процентни пункта.
Данните от наблюденията върху работната сила показват, че броят на заетите в страната е намалял с 2,8 на сто. Равнището на безработицата нараства от средата на 1999 г. до март 2000 г., а в края на миналата година се стабилизира на ниво около 16% по дефиницията на Международната организация на труда.
Според предварителните данни на Националния статистически институт средната месечна работна заплата в страната е нараснала със 7,4% спрямо 1999 г. в реално изражение. Средната месечна работна заплата в частния сектор е нараснала реално с 14,9% спрямо 1999 г., докато в държавния сектор нейното увеличение е 4,1%.
През 2000 г. продължи структурната реформа в реалната икономика и в края на годината са били приватизирани 51,4 на сто от активите на всички държавни предприятия. Това представлява около 78% от предвидените за приватизация активи. За цялата година са сключени 473 сделки, или около една трета от броя им за 1999 г., 160 от които за обособени части. Общият финансов ефект е 584 млн. щатски долара при средна доходност от сделка 671 хил. щатски долара. Реално постъпилите суми в бюджета са едва 326,4 млн. лв. Също така през 2000 г. раздържавяването на малките и средни предприятия на практика приключи.
Започналото въвеждане на компютризираната информационна система за финансово управление е важен компонент от провежданата реформа в бюджетния сектор. Това ще оптимизира процеса по планирането, изпълнението, отчета и контрола на консолидирания държавен бюджет. Първият етап на проекта включва адаптирането на стандартния софтуер SAP R/3 към българските изисквания при отчитане на бюджетните и счетоводните операции. Той е трябвало да завърши през м. юни 2000 г. Основните функционални области, които се реализират на този етап, са счетоводство, управление на бюджета и управление на паричните потоци, които се въвеждат в централните администрации на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и в пилотни второстепенни разпоредители.
Постигнатият дефицит по консолидираната фискална програма е 1,06% от брутния вътрешен продукт, докато разчетеният по програмата дефицит е в размер на 1,51% от брутния вътрешен продукт.
Изпълнението на консолидирания държавен бюджет показва следните общи резултати: общи приходи по програма или заложени от бюджета - 10 млрд. 128 млн. лв., по отчет - 11 млрд. 65 млн. лв., процентно изпълнение - 109,2%.
Данъчни приходи - по програма 8 млрд. 531 млн. лв., по отчет - 8 млрд. 707 млн. лв., процентно изпълнение - 102%.
В това число:
- данъци, събирани от Министерство на финансите - 5 млрд. 414 млн. лв. по програма, по отчет - 5 млрд. 763 млн. лв., процентно изпълнение - 106,4%;
- социалноосигурителни вноски - по програма 3 млрд. 116 млн. лв., по отчет - 2 млрд. 943 млн. лв., процентно изпълнение - 94,5%.
Затова стана въпрос и при предишния отчет.
Неданъчни приходи - по програма 1 млрд. 596 млн. лв., по отчет - 2 млрд. 154 млн. лв., процентно изпълнение 135%.
Помощи - 1,5 млн. лв. по програма, по отчет - 203 млн. лв.
От таблицата се вижда, че най-голям дял от общите приходи имат данъчните приходи, които представляват 78,7%, а най-голям процент на преизпълнение се постига при неданъчните приходи. Наблюдава се и нарастване на дела на социалноосигурителните приходи в брутния вътрешен продукт - 11,6% за 2000 г., срещу 10,4% за 1999 г. В тези приходи се включват и здравноосигурителните вноски.
Разходната част по консолидираната фискална програма е изпълнена в размер на 108% от годишната програма и представлява 44,5% от брутния вътрешен продукт за 2000 г. и 44,7% от брутния вътрешен продукт спрямо планираните разходи по програмата.
С цел осигуряване на стабилност на бюджета и гарантиране плащанията по външния дълг се е поддържало високо ниво на фискалния резерв, който към 31 декември 2000 г. е 2 млрд. 394 млн. лв. по програмен курс.
В края на м. декември 2000 г. външният дълг е 7 млрд. 752 млн. щатски долара. В сравнение с предходната година размерът му е намалял със 186 млн. щатски долара, което е резултат основно от валутно-курсови разлики.
Вътрешният държавен дълг в края на годината е 4 млрд. 328 млн. лв., като с най-голям относителен дял - 59,2% е дългът към Българска народна банка; 21,5% е дългът по държавни ценни книжа, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит; 17,6% е по държавни ценни книжа, емитирани за структурната реформа, и 1,1% от дълга е по гаранционни държавни ценни книжа. В сравнение с края на предходната година вътрешния държавен дълг намалява, което се дължи на отпадането на държавната гаранция върху влоговете в Държавна спестовна каса и на отрицателното вътрешно финансиране.
През изтеклата година прекият дълг към Българската народна банка отбеляза увеличение с 357,8 млн. лв. Причините за това са получените четири транша в рамките на тригодишното разширено споразумение с Международния валутен фонд в размер на 209,2 млн. лв. специални права на тираж.
На основата на посочените основни макроикономически и финансови показатели е постигнато следното изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2000 г.:

"I. ПО ОТЧЕТА НА РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ:
При разчетени в закона 5 млрд. 137 млн. 610 хил. лв. приходи и помощи са постъпили 6 млрд. 120 млн. 925 хил. лв., или в повече са постъпили 983 млн. 314 хил. лв. В това число приходите са преизпълнени с 932 млн. 113 хил. лв., а помощи са постъпили в повече в размер на 51 млн. 201 хил. 300 лв.
Преизпълнението на приходите се формира от данъчни приходи в размер на 658 млн. 303 хил. лв., а най-голям относителен дял от преизпълнението на данъчните приходи се пада на данък добавена стойност - 385 млн. 440 хил. лв., или преизпълнение със 19,5 на сто. След него следват акцизи с преизпълнение 273 млн. 677 хил. лв., или 35,8 на сто. Със 7,4 на сто е преизпълнен данъкът върху доходите на физическите лица и с 10,3 митата и митническите такси. При данъка върху печалбата не се изпълнява разчетът с 38 млн. 858 хил. лв. при приети със закона 509 млн. 606 хил. лв. са постъпили 470 млн. 747 хил. лв. Не са изпълнени и 25 млн. 73 хил. лв. от други данъци. В преизпълнението на неданъчните приходи основен дял се пада на преизпълнението на приходите и доходите от собственост - 261 млн. 825 хил. лв. Преизпълнение имат държавните и съдебните такси с 56 млн. 173 хил. лв. Неизпълнение има при другите неданъчни приходи с 41 млн. 691 хил. лв. и приходите от концесии с 10 млн. 591 хил. лв. Общото преизпълнение на неданъчните приходи е в размер на 273 млн. 809 хил. лв.
Разходите са разчетени в размер на 5 млрд. 677 млн. 395 хил. 800 лв., а са изпълнени 6 млрд. 304 млн. 766 хил. лв., или в повече с 627 млн. 370 хил. лв., или са преизпълнени с 11,1 на сто.
Има неизпълнение на текущите разходи със 190 млн. 475 хил. лв., а преизпълнение има в капиталовите разходи - със 185 млн. 411 хил. лв. и в прираста на държавните резерви - със 74 млн. 504 хил. лв. През 2000 г. са изплатени 90 млн. 909 хил. лв. по-малко лихви по обслужването на дълга, в това число за лихви по външните заеми са изплатени 24 млн. 738 хил. лв. по-малко, а по вътрешните заеми - 66 млн. 171 хил. лв. по-малко.
В резерва за непредвидени и неотложни разходи по закона са предвидени 205 млн. 600 хил. лв., от които за структурни реформи - 175 млн. 600 хил. лв. и за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и други производствени аварии - 30 млн. лв. По отчет за структурните реформи не е посочен разход на този ред, а в забележка е отбелязано, че те са включени в съответните разходни параграфи по Единната бюджетна класификация, а за ликвидирането на последиците от стихийните природни бедствия и крупни производствени аварии са разходвани 36 млн. 298 хил. лв. Трансферите (нето) са преизпълнени с 686 млн. 742 хил. лв. Предоставените субсидии на общините са в повече с 334 млн. 199 хил. лв., а вноските от общините не са изпълнени с 16 млн. 774 хил. лв.
На Държавното обществено осигуряване са отпуснати 197 млн. 400 хил. лв. в повече от предвидените.
В Закона за бюджета за 2000 г. не е предвидено да се предоставят временни безлихвени заеми, но по отчета се посочва, че такива са били раздадени на обща стойност 12 млн. 25 хил. лв. съгласно приложената справка и от тях са възстановени само 264 хил. 800 лв.
По Закона за бюджета е предвидено дефицитът да възлезе на 539 млн. 785 хил. лв., а по отчета той е намален на 183 млн. 841 лв. Разликата в намалението е 355 млн. 943 хил. лв. и е изцяло резултат от преизпълнението на приходите по държавния бюджет. За финансиране на дефицита в разчета на бюджета е предвидено да постъпят приходи от приватизация в размер на 304 млн. 400 хил. лв., а фактически са постъпили 326 млн. 443 хил. лв., или в повече с 22 млн. 43 хил. лв.

II. ПО ОТЧЕТА НА БЮДЖЕТА НА
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
По Закона за държавния бюджет за приходите на съдебната власт е разчетено да постъпят 84 млн. 723 хил. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 52 млн. 423 хил. лв. и приходи от дейността на органите на съдебната власт 32 млн. 300 хил. лв. Отчетът на бюджета на съдебната власт показва, че са постъпили общо приходи в размер на 93 млн. 744 хил. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 59 млн. 99 хил. лв. и от приходи от дейността на органите на съдебната власт 34 млн. 644 хил. лв. В приходната част на бюджета е предвидено да се направят трансфери за Фонд "Съдебни сгради" и Фонд "Затворни сгради" към Министерството на правосъдието за 1 млн. 700 хил. лв., а фактически са отчислени 2 млн. 113 хил. лв.
В закона разходите са предвидени до размера на приходите - 84 млн. 723 хил. лв. От тях текущите разходи възлизат на 78 млн. 51 хил. лв., а капиталовите разходи - на 6 млн. 572 хил. лв.
Съгласно Закона за съдебната власт в разходите е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 100 хил. лв., които изцяло са усвоени през течение на годината. В хода на изпълнението на разходите общата сума се увеличава на 93 млн. 566 хил. лв., от които текущите разходи нарастват с 10 млн. 560 хил. лв., а капиталовите разходи намаляват с 1 млн. 617 хил. лв. Основното увеличение на разходите с 8 млн. 843 хил. лв. почти изцяло е за сметка на увеличение на субсидията от републиканския бюджет.
От отчета на бюджета на съдебната власт се вижда, че в края на годината той приключва с превишение на приходите над разходите със 177 хил. лв.
III. По отчета на бюджета на Сметната палата
Субсидията от централния бюджет със закона е предвидена на сума 5 млн. 905 хил. лв., а от бюджета са предоставени през течение на годината 5 млн. 661 хил. лв. или в по-малко с 244 хил. лв.
Разходите са разчетени до размера на отпусната субсидия, от които за текущи разходи е предвидено 4 млн. 945 хил. лв., а е разходвано 5 млн. 428 хил. лв. или общо в по-малко с 244 хил. лв. В разходната част са направени размествания, в резултат на което текущите разходи се отчитат в повече с 482 хил. лв. за сметка на намаление на капиталовите разходи в размер на 727 хил. лв.

IV. По отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата
По Закона за бюджета е предвидено по приходната част да постъпят собствени приходи в размер на 640 млн. 455 хил. лв., а по отчет са постъпили 984 млн. 258 хил. лв. или в повече с 343 млн. 802 хил. лв. Увеличението се дължи основно на закриването на фонд "Републиканска пътна мрежа" и преминаването му към бюджета на Изпълнителна агенция "Пътища" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и увеличение на приходите на Министерството на икономиката за натрупване, освежаване и възстановяване на държавния резерв.
Разходите по закона са определени на 2 млрд. 797 млн. 970 хил. лв., а са отчетени в размер на 3 млрд. 146 млн. 845 хил. лв., т.е. с 348 млн. 875 хил. лв. в повече, което е в резултат от структурната промяна на фонд "Републиканска пътна мрежа".
Субсидията по закона е разликата между разчетените собствени приходи и общия размер на разходите по закон и възлиза на 2 млрд. 177 млн. 464 хил. лв. Тази сума по отчет възлиза на 2 млрд. 428 млн. 485 хил. лв.

V. По субсидиите от републиканския бюджет за Българско национално радио и Българска национална телевизия
Със Закона за бюджета за 2000 г. на Българско национално радио е била разчетена субсидия от 23 млн. 594 хил. лв. и е предоставена субсидия в размер на 23 млн. 897 хил. лв. или в повече с 302 хил. лв. На Българската национална телевизия е била разчетена субсидия от 33 млн. 956 хил. лв., а е предоставена субсидия в размер на 29 млн. 668 хил. лв. или с 4 млн. 288 хил. лв. в по-малко. От размера на непредоставената субсидия 904 хил. лв. е по взаимно съгласие.

VI. По субсидиите от републиканския бюджет за организациите с нестопанска цел
За организациите с нестопанска цел в закона е било предвидено да се предостави субсидия в размер на 1 млн. 812 хил. лв., а по отчета са посочени 1 млн. 811 хил. лв.

VII. По трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН
Чрез бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН е предвидена субсидия в размер на 206 млн. 839 хил. лв., а по отчет са им предоставени 230 млн. 615 хил. лв., т.е. 23 млн. 775 хил. лв. в повече. От предоставените допълнителни средства най-значителни са получили Българската академия на науките - 4 млн. 671 хил. лв., Техническият университет - 2 млн. 165 хил. лв., Софийският университет "Св. Климент Охридски" - 2 млн. 62 хил. лв., и по над 1 млн. лв. са получили ВМИ - Пловдив, ВМИ - Плевен, ВМИ - София. Всички останали висши училища са получили средства в допълнителни размери.

VIII. По касовото изпълнение на общинските бюджети
Първоначалният разчет на собствените приходи в консолидираната фискална програма за 2000 г., на основата на която е приет Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. е в размер на 1 млрд. 91 млн. лв. На сесия на общините са приети собствени приходи в размер на 1 млрд. 184 млн. лв. или в повече - 92 млн. лв.
Отчетените собствени приходи възлизат на 1 млрд. и 122 млн. лв. или в повече от прогнозата с 30 млн. лв.
Със закона на общините е утвърдена субсидия в размер на 395 млн. лв., от които обща субсидия - 311 млн. лв., целева за капитални разходи - 76 млн. лв., целева за социални помощи - 63 млн. лв. и вноски в републиканския бюджет - 56 млн. лв.
В края на годината уточнените бюджетни взаимоотношения са в размер на 741 млн. лв., от които обща субсидия 608 млн. лв., целева за капиталови разходи - 83 млн. лв., целева за социални помощи - 82 млн. лв. и вноски в републиканския бюджет - 32 млн. лв.
Направените през годината промени са общокомпенсирано в размер на 346 млн. лв., от които в увеличение на общата субсидия или намаление на вноската - 307 млн. лв., в увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи - 20 млн. лв., в увеличение на целевата субсидия за социални помощи - 19 млн. лв. и извършена трансформация на целева субсидия за капиталови разходи в обща субсидия в размер на 13 млн. лв.
По разчет разходите на общините по консолидираната програма са 1 млрд. 486 млн. лв., а общинските съвети са приели 1 млрд. 698 млн. лв. или в повече с 211 млн. лв. От тази сума 116 млн. лв. са за финансиране на дефицита по общинските бюджети.
Изпълнението на разходите към 31 декември 2000 г. е в размер на 2 млрд. и 4 млн. лв., което е в повече спрямо прогнозните разходи по консолидираната програма с 519 млн. лв. Тези допълнителни разходи са осигури за сметка на преизпълнение на собствените приходи в размер на 30 млн. лв., допълнително предоставена субсидия от републиканския бюджет в размер на 346 млн. лв. и друго финансиране за 142 млн. лв.
В края на годината общините са приключили с касова наличност в размер на 15 млн. лв. и същите са посочили неразплатени разходи в размер на 171 млн. лв.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е бил приет.
Председателят на Сметната палата господин Георги Николов в своето изказване подчерта, че отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет. Оценката за достоверността на информацията в отчета ще се направи в доклада на Сметната палата по изпълнението на държавния бюджет за 2000 г.
По предоставения отчет се проведе дискусия. На поставените от народните представители въпроси отговориха представителите на Министерството на финансите.
При гласуването се получиха следните резултати: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Въз основа на резултатите от гласуването и направената обща положителна оценка от председателя на Сметната палата, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ:

Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 4 на Закона за устройството на държавния бюджет

РЕШИ:

Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2000 г., както следва:".
Съгласно второто процедурно решение, уважаеми колеги, ще бъдат приложени съответните цифри. Те са пред вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Може би ще забележите известно разминаване в проекта за решение, който беше прочетен от господин Искров и в предложените ви писмени материали. В тях има едно правно позоваване на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет. Това не е коректното правно позоваване. Коректното е именно това, което в момента господин Искров го прочете - чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Ще помоля господин Георги Николов да запознае пленарната зала със становището на Сметната палата.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоящият доклад се представя пред Народното събрание в изпълнение на чл. 41, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 30 от Закона за Сметната палата. Той е изготвен на основата на резултатите от извършена проверка от Сметната палата на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2000 г.
Проверката обхвана отчетените приходи, разходи, дефицити и източници за финансиране на дефицита по републиканския бюджет, приходи и разходи по бюджетите на съдебната власт и Сметната палата, приходи, разходи, трансфери, субсидии и финансиране на бюджетните салда на държавните органи, министерствата и ведомствата, и субсидии за организациите с нестопанска цел, БАН и държавните висши училища. Провериха се също отчетените взаимоотношения между републиканския бюджет и бюджетите на общините съответно така, както са приети със закона - субсидия или вноски.
За резултатите от проверката е изготвен акт за констатации, съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за Сметната палата, който е връчен на министъра на финансите по установения ред. В предвидения в Закона за Сметната палата срок постъпиха обяснения на министъра на финансите по отделни констатации и факти, които нямат характер на възражение. Актът за констатации е приет с решение на Сметната палата, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 5 от Закона за Сметната палата.
Като се имат предвид резултатите от проверката и изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет, Сметната палата прави преценка - отново ще подчертая, това са трите пункта, по които беше направена нашата оценка, и по отчетите за изпълнение на бюджета за Държавното обществено осигуряване - за законосъобразността на съставянето на отчета за изпълнение на държавния бюджет, за съответствието на структурата и съдържанието на отчета със Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г, и за достоверността на данните в отчета за изпълнението на държавния бюджет.
Най-напред по отношение на законосъобразността на съставянето на отчета за държавния бюджет.
Първо. Изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2000 г. е осъществено на касова основа, съгласно изискванията на чл. 29, ал. 1 на Закона за устройство на държавния бюджет. То е завършило на 31 декември 2000 г., с което е спазено изискването на чл. 39, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Не са констатирани отчетени приходи и разходи, осъществени след срока за приключване на изпълнението на държавния бюджет.
Второ. Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка съответно с писма от 18 декември 2000 г. и 19 декември 2000 г. своевременно са определили реда, сроковете и процедурите за приключване на банковите сметки на разпоредителите с бюджетни кредити, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 на Закона за устройство на държавния бюджет. Не са установени нарушения при приключване на отделните банкови сметки, които да водят до неправилно отчитане на изпълнението на държавния бюджет.
Трето. Министерството на финансите, съгласувано със Сметната палата, е изготвило и предоставило с писмо от 16 януари 2001 г. на всички разпоредители с бюджетни кредити подробни указания, с които са определени редът и сроковете за съставяне и представяне на годишните отчети за касовото изпълнение на техните бюджети за 2000 г. С това е спазено изискването на чл. 40, ал. 3 на Закона за устройството на държавния бюджет.
Четвърто. Отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2000 г. е съставен по единната бюджетна класификация за същата година на основата на заверените от Сметната палата отчети за изпълнението на централния републикански бюджет, бюджетите на съдебната власт и на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, с което е спазено изискването на чл. 40, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Пето. Министерският съвет е разгледал и приел Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. с подробен доклад по него, с Решение № 582 от 17 юли 2001 г. в съответствие с изискванията на чл. 41, ал. 1 на Закона за устройството на държавния бюджет. На същата дата отчетът е изпратен със съответни писма в Народното събрание с предложение за разглеждане и приемане, и на Сметната палата за извършване на проверка по самия отчет.
Шесто. Председателят на Народното събрание с Разпореждане № 150-01-11 от 17 юли 2001 г., е разпределил Отчета по изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. на Комисията по бюджет и финанси по установения ред с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията по бюджет и финанси е разгледала отчета на свое заседание и е изготвила заключение по него, съгласно изискванията на чл. 41, ал. 2 от Закона за Сметната палата, което е предоставено на народните представители, преди малко беше представено и от самия председател господин Искров в пленарната зала. В заключението на комисията се предлага проект на решение на Народното събрание по Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г., който съответства на внесения отчет от Министерския съвет с основанието, госпожо председател, Вие съвсем основателно, съвсем точно отбелязахте да се коригира.
Седмо. Отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. се разглежда и приема от Народното събрание в срока по чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет. Този срок гласи, че отчетът трябва да бъде приет до края на съответната година.
Вторият основен момент в нашия доклад е съответствието на структурата и съдържанието на отчета със Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.
Първо. Отчетът е съставен, съгласно структурата на държавния бюджет, приета със Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. Той включва отчета за изпълнението на републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт, съгласно чл. 4, ал. 1 на Закона за устройството на държавния бюджет. В отчета за изпълнението на републиканския бюджет са включени приходите, разходите, трансферите и бюджетните салда по централния републикански бюджет, бюджета на Сметната палата и бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
Второ. Републиканският бюджет е отчетен по показателите, по които е приет със Закона за държавния бюджет за 2000 г., съгласно чл. 41, ал. 2 на Закона за устройство на държавния бюджет. Допуснато е изключение при отчитането на разходите за резерва за непредвидени и неотложни разходи, по който са отчетени само разходите за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Предвидените по резерва със закона разходи за структурна реформа са отчетени по други разходни параграфи, без това да влияе върху общия размер на отчетените разходи по републиканския бюджет.
Трето. По показателя "Приходи и доходи от собственост" по републиканския бюджет е отчетено превишението на приходите над разходите на БНБ. Средствата, които Централната банка внася в приход на държавния бюджет в изпълнение на чл. 8, ал. 4 от Закона за Българската народна банка, следва да се приемат и отчитат по отделен показател. Такава практика у нас съществуваше до няколко години и Сметната палата настоява и ще настоява и в новия бюджет за 2001 г. тези приходи да бъдат отделени на специален ред, тъй като те не се покриват от наименованието на показателя и би следвало да бъдат обект на отделен контрол, включително и от Сметната палата.

Четвърто. Отчетът на държавните органи, на министерствата и ведомствата по т. IV от материала, който имате, не съответства на приетите със закона показатели. Приетите с чл. 4, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за 2000 г. приходи на три първостепенни разпоредители с бюджетни кредити включват трансфери, планирани като положителни нетни суми.
В изпълнение на чл. 23, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, с Постановление № 15 на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет за 2000 г. са конкретизирани стойностните показатели по тези бюджети, в резултат на което са утвърдени приходи, намалени с размера на трансферите, и те не съответстват на приходите, одобрени от Народното събрание.
Държа да подчертая, че тези въпроси, които ще споделя, са по-скоро въпрос на техника, на отчетност, а не на достоверност на информацията, с която вие разполагате.
В Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. по т. IV са отчетени с отделен показател нетните суми на трансферите по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2000 г. Като отделен показател, който не е приет със закона, е отчетено финансирането на дефицита или излишъка към 31 декември 2000 г. по всеки един от тези бюджети. Подчертавам, че това не влияе върху Отчета за изпълнение на държавния бюджет, но е необходимо да се прилага еднакъв подход при приемането и отчитането на съответно приходите, разходите, трансферите и субсидиите, което дава възможност за една по-голяма прозрачност и съответно контрол върху процеса на изпълнението на бюджета.
Пето. По отделни бюджети са отчетени повече разходи и субсидии от определените със Закона за държавния бюджет за 2000 г. По бюджетите на всички държавни органи, министерства и ведомства са извършени корекции на основание чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет, в изпълнение на нормативни актове на Министерския съвет и споразумителни протоколи между първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, каквото основание се съдържа именно в посочения чл. 34 от Закона за устройство на държавния бюджет. Министърът на финансите е разрешавал допълнителни кредити по бюджетите от преизпълнението на приходите по републиканския бюджет на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Шесто. Отчетените общи субсидии по бюджетите на общините са два пъти повече от приетите със Закона за държавния бюджет за 2000 г. Превишението е в резултат на допълнително предоставени субсидии от републиканския бюджет и намаление на приетите със закона вноски от общините на основание чл. 28, чл. 34, ал. 1 и 2 и чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, както и чл. 36, ал. 1 от Закона за общинските бюджети.
Допълнително са предоставени средства за - ще си позволя да посоча тези актове:
- финансова компенсация по бюджетите на общините за 2000 г. за влезли в сила нормативни актове след приемане на Закона за държавния бюджет за 2000 г., които въпроси нормативно са решени чрез Решение № 498 на Министерския съвет от 14 юли 2000 г.;
- финансова помощ за намаляване на просрочени задължения на общините с трайни финансови проблеми към 31 август 2000 г., предоставени на общините по утвърдени от министъра на финансите критерии на основание на Решение № 653 на Министерския съвет от 6 октомври 2000 г.;
- увеличение на средните месечни брутни заплати и свързаните с тях осигурителни плащания в съответствие с промените в Постановление № 25 на Министерския съвет от 2000 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности;
- допълнителни трудови възнаграждения на персонала, зает в системата на народната просвета, в изпълнение на § 35 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, обнародван в "Държавен вестник", бр. 36 от 1998 г.;
- обезщетения на работници и служители от закрити здравни заведения за извънболнична помощ и изплащане на задължения за тези заведения съгласно Постановление № 205 на Министерския съвет от 2000 г.;
- пътни разходи за явяване на наборници, които се осигуряват от държавния бюджет по бюджетите на общините съгласно чл. 183, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България;
- допълнителни средства за изплащане на просрочени трудови възнаграждения и осигурителни плащания по Постановление № 284 на Министерския съвет от 27 декември 2000 г. и просрочени социални плащания.
Позволих си да посоча почти всички нормативни основания за извършване на тези разходи. Но накрая ще си позволя да прикова вниманието на парламента върху този проблем, най-вече върху този чл. 35.
Трето. Достоверност на отчетите на съставните бюджети на държавния бюджет и съответно на данните, които се съдържат при обсъждания отчет:
1. Отчетените приходи и разходи, трансфери и дефицит по републиканския бюджет за 2000 г. съответстват на стойностите по параграфите в заверените от Сметната палата годишни отчети за касовото изпълнение на централния републикански бюджет, бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, както и на тези, които имат взаимоотношения с републиканския бюджет.
2. За достоверното отчитане на републиканския бюджет Министерството на финансите е изискало допълнителна информация за приходите и разходите от първостепенните разпоредители и са извършени необходимите уточнения за получените и възстановените субсидии от републиканския бюджет.
3. Отчетените приходи от дейността на органите на съдебната власт, субсидии от републиканския бюджет, разходи и трансфери за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворени сгради" по бюджета на съдебната власт, както и отчетените приходи и разходи на Сметната палата съответстват на стойностите по параграфите на Единната бюджетна класификация за 2000 г. в отчетите за касовото изпълнение на техните бюджети за същата година.
4. Отчетените приходи, разходи, трансфери, субсидии и бюджетни салда на държавните органи, министерствата и ведомствата съответстват на стойностите по приходните и разходните параграфи на Единната бюджетна класификация за 2000 г. в заверените от Сметната палата годишни отчети за касовото изпълнение на техните бюджети.
Достоверно са отразени в отчета също субсидиите за организациите с нестопанска цел, Българската национална телевизия и Българското национално радио, трансферите от Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както и взаимоотношенията на републиканския бюджет с бюджетите на общините, съответно субсидии и вноски.
И последната, пета точка. Точка VIII на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2000 г. - общата субсидия за общините е намалена предварително с вноските на общините и не съответства на отчетената субсидия по т. 6.1.1. на отчета за разходите на републиканския бюджет. Това следва да се коригира преди обнародването на отчета за изпълнението на държавния бюджет в "Държавен вестник". Става дума, че на двете места има различен подход по т. VIII. Общата субсидия е посочена нето, т.е., като са приспаднати вноските, които съответните общини са направили в бюджета, а в отчета за изпълнението на разходите по републиканския бюджет е дадена субсидията бруто, ако мога да употребя този израз, и отделно са дадени вноските.
В заключение, Сметната палата преценява, че отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2000 г. е изготвен при спазване на нормативните разпоредби. Той съответства на структурата и съдържанието на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. В отчета достоверно е отразена информацията от годишните отчети за касовото изпълнение на централния републикански бюджет, бюджетите на съдебната власт, на Сметната палата, на държавните органи - министерства и ведомства, първостепенни разпоредители с кредити, както и останалите разпоредители, които са ползвали средства през 2000 г.
Бих желал, тъй като вероятно дискусията ще продължи в тази насока, Тридесет и деветото Народно събрание независимо от решението, което се взе от Конституционния съд, при една по-спокойно обстановка да обсъди чл. 35. Нашите наблюдения показват, че през последните четири години приходите по републиканския бюджет се превишават средно с 20 на сто. Тези 20 на сто могат да бъдат използвани по силата на действащия закон от всеки - подчертавам - министър на финансите, без това да минава през волята на парламента. Ето защо Сметната палата е готова на един по-късен етап да участва в една такава дискусия. Ние сме категорични, че трябва да се запази това право на министъра, тъй като с най-малките превишения на приходите не трябва да се занимава парламентът или трябва да се определи някакъв праг. При всички случаи това право, което е дадено, трябва да става по правила, които се знаят предварително и са известни на всички. Смятаме, че по този начин, когато превишението е с по-голям размер, се налага да се ангажира парламентът. Защото убедеността на Сметната палата и лично моята е, че този чл. 35, ал. 2 може никога да не доведе до актуализация на бюджета. Едва ли това е била волята на законодателя, когато е приемал през 1996 г. Закона за устройството на държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Определям по 30 мин. на парламентарна група за изказвания по отчета за изпълнение на държавния бюджет на България за 2000 г., естествено, с възможността за увеличаване на дискусионното време с една трета, ако бъде поискано от парламентарна група.
Моля за вашите изказвания.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Откровено казано, наистина се колебаех дали да взема думата, защото като че ли усещам настроението на залата да се гласува този отчет без дебати. В края на краищата вярвам, че нито един от нас колегите не е заинтересован да върви против общата воля или пък да създава излишни емоции, или да отклонява вниманието на колегите от онова, което те считат за нужно.
Но все пак ще си позволя да кажа няколко думи, защото ако днес няма дискусия, в най-близко време на нас ще ни предстои не само дискусия, но и гласувания не по отчети, а по закони за следващата година. Тогава отговорността на всеки от народните представители няма да бъде дали приема или не приема един или друг отчет, отговорността ще бъде, че се взема решение по какъв начин да се упражняват финансите на държавата и оттам всеки от нас поема своята отговорност.
Според мен, госпожо председател, смисълът на дискусията на един такъв отчет не може да се свежда до това да се констатира, че бюджетът е упражнен касово, както е бил заложен в закона. Това е част от отчета, разбира се. Това беше отразено и в доклада на господин Искров, и в онова, което изложи господин председателят на Сметната палата Георги Николов. И това беше основанието и в Комисията по бюджет и финанси да се гласува за приемането на бюджета.
Но смисълът на дискусията в пленарната зала все пак трябва да се съсредоточи върху политиката, която е била заложена в Закона за държавния бюджет за 2000 г. Защото - пак повтарям - пред нас ще възникне въпросът да се продължи ли тази политика с бюджета за следващата година или ще стане ясно, че се налагат твърде съществени промени и във финансовата, и в икономическата политика.
Ще се постарая да се аргументирам накратко въз основа на два документа. Единият е част от доклада на бившия министър на финансите при внасянето на проектобюджета за 2000 г. от октомври 1999 г., в който той излага целите на фискалната политика на правителството за 2000 г. Другият документ е самото заключение, което господин Искров ви прочете, което всъщност е преразказ на доклада на Министерството на финансите вече за изпълнението на бюджета за 2000 г.
В първия доклад, от края на 1999 г., тогава министърът на финансите и Министерството на финансите са назовали целите, които са заложени в бюджета за 2000 г., като се подчертава, че политиката, която е заложена в този законопроект, е продължение на политиката, водена през последните три години, тоест от 1997 г. насам, и че тази политика е подчинена на поддържането на здрава бюджетна позиция въз основа на икономически растеж и добър фискален мениджмънт. На тази основа се заявява, че с проектобюджет 2000 се целят следните конкретни резултати: "стабилен бюджет, съвременна и ефективна здравна и пенсионна осигурителна система, стабилна и прозрачна данъчна система, насочена към стимулиране на икономическия растеж, ефективен и продуктивен публичен сектор и намаляване на фискалния риск".
Не знам, уважаеми колеги, дали от онова, което чухте от господин Искров и от господин Николов, сте готови да заключите, че тези цели и задачи са били изпълнени. Според мен един безпристрастен и обективен анализ на изпълнението на бюджета ще ни убеди, че те са далеч от задоволително изпълнение, по-скоро във всяка една от тези области има твърде сериозни проблеми, да не кажем кризисни процеси и състояния.
Ако говорим за стабилността на бюджета, чухме изобилие от цифри за преизпълнение на приходите и преизпълнение на разходите, но в по-малък размер. Не знам дали вие останахте с това впечатление, но на мен ми звучеше като "преизпълнение на народностопанския план", малко като от едно време - еди колко си планирахме, еди колко си преизпълнихме, уважаеми..., тогава не беше госпожи и господа. Така ми прозвуча.
Има обаче две неща, които трябва да имате предвид, че в проектобюджета инфлацията - и средногодишната, и на края на годината, към декември, беше предвидена да бъде 2,8 на сто. Както ни прочете и господин Искров, средногодишният и крайният размер на инфлацията е твърде различен - над 10 на сто средно и над 11, 11,7 според мен, в края на годината. Ето защо, като четете цифрите по разчета и по отчета, ако щете по закона и по отчета, трябва да имате предвид, че в отчета е отразена инфлация, която е три-четири пъти по-висока от онази, която е заложена в бюджета.
Има още един факт - курса на долара към лева или на лева към долара. Защото, както стана ясно и в дискусията в комисията, за която говори господин Искров, когато ние поставихме тези въпроси за "преизпълненията", доскорошният заместник-министър на финансите господин Димитър Радев, спомена, че когато съпоставите съотношенията по закон и по отчет на приходи и разходи към брутния вътрешен продукт, разчетен и отчетен, се получава горе-долу непроменено съотношение. Тоест тези превишения, за които се говори, съвсем не са такива.
Вторият момент е, че два много важни параметъра, които спомена господин Искров, са според мен недостатъчно коректно представени пред вас. Първият параметър е пасивът на търговското салдо. Господин Искров говореше за суми от 1 млрд. 100 млн. - 1 млрд. 170 млн. долара превишение на вноса над износа. Трябва да знаете, че тези числа са изчислени на база внос ФОБ, а не СИФ . Някои от вас може би не правят тази разлика, но тя е съществена. Внос ФОБ значи стойността на внесените стоки толкова, колкото струват в страната, от която ги купувате, а СИФ означава, че към тази цена прибавяте разходите за транспорт, разходите за застраховки, всички други разходи, които ви струва този внос, за да дойде до България. И когато ги добавите, ще ви стане ясно, че имате дефицит вече от над 1 млрд. 500 млн. щатски долара и за миналата година, и за предходните две - три години. Правителството се мъчеше да замазва този факт, говорейки за ръст на постъпленията от търговски услуги, от туризъм, ръст на чуждестранните инвестиции и т.н. Но трябва да ви е ясно, че един от основните параметри на Тригодишното споразумение с Валутния фонд, което сега приключва и се преговаря за ново, беше дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да бъде в рамките на 3% спрямо брутния вътрешен продукт. По един или друг начин този дефицит беше ограничаван до към 4-5% с едни или други отчитания, но най-важният компонент на текущата сметка - външнотърговската сметка - остава крайно тревожна. Тя остава някъде близо два пъти по-висока от дефицита по текущата сметка. А вие добре трябва да си давате сметка какво означава превишение година след година на вноса над износа с 50%. Това говори за неспособност да си плащаме потреблението, за неконкурентоспособност на българските основни производствени отрасли да печелят толкова валута, колкото ни е необходима, за да си платим енергията, суровините, потребителските стоки, машините и така нататък. И в резултат на това неизбежно е повишаването на външния дълг.
И тук е вторият параметър, който господин Искров спомена. Той каза, че външният дълг е отбелязал известно намаление. Той повтаря това, което Министерството на финансите отчита - че има подобрение със 100 - 170 млн. долара в състоянието спрямо 1999 г. И тук трябва да ви е ясно, че ви се представя част от картината. Защото онова, за което се говори, е правителственият дълг, дългът на централното правителство. Има две нива над дълга на правителството, които са по-широка агрегация. Едното е целият публичен дълг, което е дълг и на централното правителство, и на местни органи и други публични институции. И има още едно ниво, което е брутният външен дълг или общият дълг на всички български субекти, публични и частни. И ако вземете най-високо равнище, ще видите, че там ръстът е ясен и последователен година след година за четирите изминали години. В резултат на което в края на 2000 г. брутният външен дълг на България е със 720 млн. и отгоре щатски долара по-голям отколкото в края на 1996 г.
Връщам се на първия пункт - стабилен бюджет. Нямаме никакво основание да констатираме, че е постигната такава именно макроикономическа стабилност. Не говоря за касовата стабилност, защото касовата е постигната с драстични, убийствени съкращения на публичните разходи, за да се изкарат тези финансови резултати. Но това не е стабилен бюджет.
И по-нататък. Вземете самия отчет, който беше представен от господин Искров. В него скромничко са казани три неща, които според мен отново трябва да ни кажат, че бюджетът е бил вързан чисто силово. Първият момент е свързан с тази добавка от 197 млн. лв. в края на годината за Държавно обществено осигуряване. По нея говорихме миналия път - малко по-приповдигнато, малко по-шумно може би, но стана пределно ясно, че от пенсионната система са отпаднали за 2 години над 1 милион лица, които подлежат на пенсионно осигуряване, че разширяването на обхвата на осигуряването не е конвертирало отпадането на тези приходи и че в края на 2000 г. правителството с едно - две постановления е прехвърлило, за да запуши дупката, 197 млн. лв. Извън всякакви норми на Закона за устройство на държавния бюджет. И всички емоционални пледоарии, че министърът на финансите има право на такова нещо просто са кухи фрази. Няма никакво подобно право. Онова, което трябваше да стане, е, разбира се, да се влезе в парламента, да се заяви пред парламента, че в процеса на изпълнение на бюджета на Общественото осигуряване са настъпили такива процеси, които не са били предвидени, и да се поиска корекция. Но това ще торпилира тезата за безкрайно успешното управление.
Вторият момент. Обърнете внимание на това, което пише в отчета за местните финанси. И това, което ви прочете господин Искров, ясно говори, че в началото на годината в бюджета са били предвидени, грубо казано, половината от сумата на трансфери, нужни за общините, и че в края на годината са предвидени още 330 млн. лв., за да се покрие колкото може от този недостиг. И, забележете, са останали 171 млн. лв. така и неразплатени. Нещо, което и наши, и чужди видяха. В частност, като казвам чужди, имам предвид американската Програма за местно развитие, която още в края на 1999 г. ясно и членоразделно писмено във взаимодействие с местните власти беше констатирала, че в бюджета има недостиг от над 400 млн. лв. за местните бюджети. И излезе точно.
Какво се получава? Цяла година общините се държат в една абсолютно стресова ситуация, да се чудят откъде да платят на лекари, учители и социалните помощи. Изстискват се по всякакъв начин и най-накрая, в края на годината им се раздават благодеяния. Е, това ли е отговорна фискална политика? Това е един от най-фрапиращите примери на качеството на управлението на предишното мнозинство - да събере всичко, да контролира всичко и да отпуска толкова и на този, на когото реши. Това няма нищо общо с пазарна икономика, освен всички други политически норми, морални категории и т.н. И когато ни пише Европейският съюз "нямате, уважаеми господа, функционираща пазарна икономика", няма на кого да се сърдим - нито на европейци, нито на отвъдевропейци, а само на себе си.
Не бих искал да продължа по точките стабилна и прозрачна данъчна система, ефективен и продуктивен публичен сектор, намаляване на фискалния риск. Всички тези цели, които се твърди, че се постигат с бюджета и се преследват сериозно, подлежат на много сериозна критика.
За да не бъда голословен бих споменал само следния параметър - доколко имаме ефективен и добре функциониращ публичен сектор. Вземете отчетите на Българска народна банка, които също предстои да гледаме в пленарна зала, и обърнете внимание, госпожо председател, предполагам и на параметърът, който Вас особено Ви интересува - съотношението между предоставени от търговските банки кредити на нефинансови, частни и стопански предприятия и брутния вътрешен продукт. И ще видите една много драстично спадаща крива от 1996 г.; 1997 г. е вече доста долу; 1998 г. се изравнява и има едно хоризонтално движение на тази линия, което ми напомня кардиографа като спре сърцето и се получава едно такова равно, тихо умиране. Сега стойността на това съотношение е около 20 процента, което е едно трагично съотношение и то беше тръгнало, струва ми се, от 60-70 процента, а може би и по-висока стойност. Като, разбира се, тук веднага възражението може да бъде: ама, да, тогава банките бяха пробити, тогава банките раздаваха на поразия. Ние трябваше да се намесим, ние трябваше да въведем валутния борд, ние трябваше да стабилизираме и т.н., и т.н.
Нека добре да бъда разбран. Не защитавам антибанкирането и източването на банки по начина, по който наистина се вършеше. Но в същото това тригодишно споразумение основната качествена цел беше да се премахнат така наречените бариери за ефективно преразпределение, пренасочване, реалокация, ако употрибим оня термин, на финансовите ресурси от непродуктивни, губещи, крадливи, ако щете, приложения към производителни такива. И затова, ако беше оправдана, да речем, 1997 г. тая крива да падне до 20 процента, 1999 г. и 2000 г. тя трябваше да се е върнала някъде горе, там, където беше 1996 г., разбира се, вече със здрави кредити, с производителни кредити. Кредити, които имат достатъчно и предостатъчно основание да считаме, че ще бъдат обслужвани надлежно. Нищо подобно. Седи си на 20 процента и знаем къде отиват парите. Те се влагат извън българската икономика, просто защото българската икономика е с неприемливо висока степен на риск. И здравомислещият български банкер, който държи на интересите на своите вложители, държи и на своето собствено и професионално, и лично спокойствие, търси надлежното вложение и не го вижда в България. Всякакви твърдения, че имаме ефективен и не знам какъв публичен сектор, просто пазарът ги опровергава. Не става въпрос някой тук да държи красиви речи.
Но, госпожо председател, чувствам се малко като глас в, ако не в пустиня, защото не сме в пустиня, в, така да се каже, малцинство на единицата, доколкото ми се струва, че залата не е подготвена за този дебат днес. Може би по линия на парламентарните групи трябва да се върши по-сериозна подготовка за такива разглеждания. И отново трябва да помислим за смисъла на гласуването "за" или "против" такъв отчет.
Аз гласувах "за" в Комисията по бюджет и финанси. Сега ще гласувам "против" по съображенията, които се постарах да изложа пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И аз благодаря, господин Пирински.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Много интересна метаморфоза наблюдавахме. Господин Пирински, който в резултат след няколко дни може и от "за" да гласува "против", мотивирайки това "против", според мен, доста несъстоятелно. Но тази метаморфоза всъщност има по-дълга история, защото ако господин Пирински в продължение на 20 мин. се чудеше от колко кладенеца вода да донесе, за да критикува бюджета за миналата година, която безспорно е най-добрата икономическа година от последните 11 години, която реализира един много добър икономически растеж, една безспорна финансова стабилизация, един много добре съставен и още по-добре изпълнен държавен бюджет, аз се учудвам на способността му за метаморфоза. Ако трябваше да прави анализ на бюджетите на неговото правителство - 1995 г. и 1996 г., аз си мисля, че нямаше да му стигнат месеци, а не седмици да коментира онези безсмислици, които тогава бяха насътворени. И анализът на същия човек днес, към този бюджет, който според мен е един образец, просто показа възможността за великолепна метаморфоза на някои народни представители.
Конкретно по това, което каза господин Пирински, колкото и според него да е аргументирано и мотивирано, ще се опитам да отговоря на неговите обвинения.
Най-напред, господин Пирински, има един принципен спор, който, за съжаление, Вие не възприехте по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, но по който е абсолютно безсмислено да спорим. Вие говорите, че днес трябва да се разисква политиката, която е заложена в този бюджет. Аз оспорвам тази Ваша теза, защото тази политика се разглежда тогава, когато се предлага да се приеме съответния бюджет и подобно нещо ние толкова дълго и подробно правихме през есента на 1999 г., когато предложихме бюджета за 2000 г. на уважаемото Народно събрание. Тогава се изприказваха всички тези приказки, коментираше се политиката, оспорваше се. В крайна сметка бе заложена онази политика, която управляващото мнозинство, в изпълнение на своята управленска програма, смяташе за целесъобразно да заложи в същия този държавен бюджет.
Сега има ново управляващо мнозинство, то може да има нова политика. Аз много се надявам скоро да видя управленската програма на новото управляващо мнозинство, за да мога от тази трибуна да кажа онова, което аз и моите колеги от опозицията смятаме за него. Но когато се приема бюджета, господин Пирински, а не когато се отчита неговото изпълнение една година по-късно. Защото по закон днес ние трябва действително да видим дали изпълнението на бюджета отговаря на онзи бюджет, който бе приет от Народното събрание и ако има някакви промени, дали те са в съответствие с действащото законодателство. Това упражнение трябва да направим днес и никое друго. Другото е приказки.
Казвате, че имало проблеми в осъществяване на политиката на правителството през миналата година, които личали в бюджета. Сигурно има. Няма бюджет, който да няма проблеми. Още повече, че в този бюджет миналата година, влагайки правителствената политика за миналата година, аз твърдя, че ние постигнахме основните цели с него - това е висок икономически растеж и безспорна от никой, дори и от опозицията, финансова стабилност. Тези две неща цял свят ги признава, а надявам се и Българската социалистическа партия най-после да ги признае, защото те са очевиден факт.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): С цената на мизерията.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вярно е, че бяха заложени и редица механизми и действия, свързани с продължаване на реформата в социалната сфера, не само в нея, а бих казал и в икономиката като цяло.
Аз твърдя, че този бюджет действително отговори на необходимостта от продължаването на тези много тежки, при това в едно и също време, провеждащи се реформи - и в социалната сфера, и в реалния сектор, и в банковата система. Никак не е лесно това. И аз смятам, че с отчета на този бюджет добре се справихме с тези проблеми. Проблеми ще има и по-нататък. Бюджетът, който се надявам да влезе в това Народно събрание до края на тази година, спорове ще има, но когато нещо е очевадно, да го отричаш, според мен не е най-добрият начин да си полезен на България.
Вие казвате, господин Пирински, че в отчета нямало реални числа, имало инфлация от 11 на сто, която обезсмисляла всичко друго. Аз не знам, като сте чели този отчет на Бюджетната комисия, не Ви ли направи впечатление, че навсякъде се казва "реално изпълнение". А "реално изпълнение" означава елиминиране на инфлацията. Не Ви ли направи впечатление, че там е записано 7,4 реално увеличение на работната заплата? Не Ви ли направи впечатление, че там е записано "реално увеличение на частния сектор", като част от тази работна заплата от 15 на сто реални, тоест, с погасена инфлация.
Навсякъде, където може да прочетете, ще видите, че елементът инфлация е елиминиран. А това, че тя е по-висока от заложената, повече от естествено е. Обратното би било чудо. Обратното при този срив на всички прогнози за цената на долара, на неговия доста дълго време много висок курс в цял свят, за тази цена на петрола, която многократно бе увеличена в последните няколко години, ами това са обективни фактори извън възможностите на всяко едно правителство в света и те се отразяват и много добре са описани в отчета на комисията като причини. Остава да обвиним миналото правителство за тези световни процеси, които са неутрални по отношение на неговите дейности, което е според мен недобросъвестно.
Вие говорите за пасива на търговското салдо - че не е 1 млрд. 100 млн. лв., а е 1 млрд. 500 млн. лв., като сте отчитали още други разходи, които тук не са отчетени. Но може би забравяте, че тази методика не е измислена от нас и тя не е българска методика. Това е международна методика за отчитане на този показател. Ние не можем сега, защото на Вас не Ви харесва, изведнъж да сложим някаква друга методика, която на Вас отчита за момента, забележете, конюнктурен интерес. Защото преди пет години нямаше да говорите по този начин, а точно по обратния вероятно. Но когато си отчел един параметър по международните стандарти, така както ти го изискват и в Европейския съюз, и международните финансови институции, един народен представител, изключително многоуважавания от мен господин Пирински, от тази трибуна да спекулира с това най-малкото не е достойно.
По-нататък - текущата сметка. Малко казахте за нея. Тя е по-малко от половината от този търговски дефицит наистина. Но, господин Пирински, и текущата сметка, и търговският дефицит бяха непрекъснато на вниманието на правителството и на Международния валутен фонд, с който имахме споразумение на финала, и ние всяко тримесечие коригирахме тези очаквани параметри към края на годината. Така че тези пет цяло и нещо на сто дефицит в търговския баланс бяха предварително съгласувани с Международния валутен фонд и те бяха убедени, че са резултат на обективни причини.
Може би трябва да ви кажа, че именно в резултат на увеличеното отрицателно салдо на текущата сметка правителството взе още по-непопулярни мерки, като намали дефицита по отчет от 1,5 на сто, говоря за бюджетния дефицит, и направи дефицит от 1 на сто. Защото това е механизмът да се реагира на правителствено и държавно ниво на увеличеното отрицателно салдо на търговския баланс и най-вече на текущата сметка, защото тя е подобрена в резултат на повече приходи от другите елементи на текущата сметка, най-вече от туризма. Но да говорите сега, че това е грешка или са вредни действия на правителството и на бюджета в резултат на едни абсолютно ясно изразени международни процеси, пак казвам, е опит да намерите под вола някакво теле. Колкото и да Ви се ще, няма да го намерите, защото телето не е под вола.
По-нататък Вие говорите за брутен външен дълг. И тук още веднъж мога да ви обвиня в спекулация. Брутният външен дълг на България се бил увеличил, защото третото ниво, за което говори господин Пирински, включило и корпоративните задължения. Ами - да.
Господин Пирински, Вие не казахте това лошо ли е или е добре за България. Имам чувството, че говорихте, че е зле за България. Това, че корпоративният дълг на България се е увеличил да е зле за България, аз пък ще го оспоря. Според мен това е признак на развитие на икономиката на България. Това е признак на увеличаване на икономическата активност. Това е признак, че българските корпорации са взели пари, за да развиват своята дейност. Така че в този случай, вместо да правите такъв извод, Вие би трябвало точно обратното да направите, но понеже може би някой няма да разбере за какво става дума, хайде сега да кажем, че и това е нещо лошо за държавата, сътворено от предишното българско правителство.
А иначе за онзи дълг, за който правителството отговаря, това е държавният дълг. Това е дългът на държавата. Да, дори бих присъединил и дългът на общините и на други бюджетни системи, независимо, че правителството няма механизъм, по който да влияе до този момент на тези процеси, а би трябвало да има. Аз ще пледирам по-нататък да има. Може би в следващия Закон за държавния дълг, който ще гледаме, трябва да има такъв механизъм, с който централното правителство да може да влияе върху действията на други системи, които увеличават външния държавен дълг. Това е добре за България и аз ще настоявам за него.
Вие казвате, че силово бил обвързан държавния бюджет, защото имало дефицит в съставните бюджети и изредихте общините и НОИ. Да, така е. Всяка година е така. Аз много пъти съм говорил от тази трибуна. Това е проблем, с който ще се сблъска сега новото управление. Това трябва много добре да е ясно. Правителството има ограничени възможности да влияе на консолидирания бюджет. То може да влияе много силно, сто на сто върху републиканския бюджет, върху съставните му части, но то няма как да влияе върху другите, то не може да управлява разходите нито в общините, нито в НОИ, нито някъде другаде. И в края на годината точно поради тази причина най-често се получава нещо много неприятно - сервират се сметки и правителството трябва да ги плаща, макар че не е виновно за тях. Сметки от общините, сметки от НОИ, предварително сме предвидили някакъв дефицит в НОИ, той обаче не може да се побере в него, отива два пъти, три пъти повече. Същото е и за общините. Там всеки гледа да надлъже другия. Там всеки гледа да вземе повече пари и в крайна сметка ти сервират едни неразплатени разходи, но вече извършени разходи, и какъв е възможният начин да се спаси държавният бюджет? Ами, като се стисне онова, върху което можеш да влияеш - републиканският бюджет. Това е. Изцеждаш републиканския бюджет и покриваш преразходите на другите бюджети. Трета година подред го правя това нещо, защото няма друг изход.
Затова аз много дълбоко се съмнявах още преди месеци, когато чувах от днешното мнозинство, от негови представители, че рязко щяло да съкрати точно административните разходи, точно държавните разходи. Илюзия е това. Безплодна илюзия, защото тя толкова е съкратена, че едно следващо съкращаване би обрекло отделни системи на изваждане от системата на бюджетните структури. Това да е ясно. Това просто да е ясно. Ще похваля всеки, който може да извади оттам пари толкова, колкото смята, че трябва да покрие онова, което тепърва ще увеличава в резултат на поетите предизборни ангажименти. Но за мен тази задача не е изпълнима.
Господин Пирински и миналия път каза, че дефицитът, по който се покриват тези съставни бюджети, бил незаконен. Аз ще го помоля да се справи с решенията на Конституционния съд по-внимателно, по-задълбочено и друг път да не казва това нещо, поне докато съществува законът в сегашния му вид. Това беше засегнато и от Сметната палата и аз малко по-късно ще говоря и за това, което господин Николов спомена.
Но трябва да отговоря на няколко от нещата, които самият той каза. Това, което чух от Сметната палата, въпреки че беше добре малко по-рано този отчет да влезе в Комисията по бюджет и финанси и аз сега говоря малко в двойно качество - и като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, и като финансов министър за миналата година, за отчета, който сега тук гледаме - т.е., ща, не ща, явявам се в някакво двойно качество днес пред вас.
Аз съм съгласен, че е възможно да съществува някакво разминаване в техниката на отчетност между виждането на Сметната палата и виждането на Министерството на финансите. Това е нормално и логично. В крайна сметка това са неща, които във времето могат да бъдат изчистени, стига да се достигне до необходимата степен на съгласуваност. Има неща, които не могат да бъдат приети и тук, за съжаление, няма арбитър. Просто няма арбитър. Сметната палата от едно гледище вижда така нещата, правителството и Министерството на финансите могат да го видят от друга гледна точка със също толкова сериозни аргументи, каквито са на Сметната палата. Липсата на арбитър до този момент вероятно е причината да има такива разминавания в отчитането на един и същи параметър. Но това въобще не е фатално. Това с нищо не променя достоверността на отчета. Защото дали ще държиш в единия джоб или в другия сумата, за която става дума, все едно - тя е твоя. Аз съм доволен, че Сметната палата в крайна сметка констатира, че бюджетът за миналата година е законосъобразно изпълнен в съответствие и със Закона за бюджета, и с останалите нормативни актове, действащи през миналата година.
Сега искам да се спра на този прословут чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет. Господин Николов тук много подробно прочете кои точно разходи са плод на използването на този член, както в неговата ал. 4, която дава правомощия на Министерския съвет, така и в неговата ал. 5, която дава правомощия на министъра на финансите.
Аз не бих се съгласил с генералния извод, че този член - чл. 35 - е причината да няма актуализация на бюджета. Не съм съгласен с такава констатация по простата причина, че този закон и този член в същия му вид съществуваше и преди нашето правителство, по време на правителството на БСП. И ако този член даваше възможност да няма актуализации, то нямаше за 2 години да има 16 - на половина, за 2 години 8 актуализации на държавния бюджет. Просто самата практика опровергава твърденията на господин Николов, защото оттогава, 1996 г. имаше 4-5 такива поредни актуализации. Защо е така? Ами, така е, защото този член е неприложим тогава, когато ти нямаш извънредни приходи или разкрити нови приходоизточници. Тогава, когато ти нарушиш баланса на бюджета, тогава, когато ти увеличиш дефицита му, този член е неприложим. Затова точно става дума.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие скрихте приходите!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега не искам да чувам подвиквания от място. Ако имате да кажете нещо, елате и го кажете тук. Така просто не се води дискусия.
Така че, ако искаме да бъдем честни, трябва да знаем, че когато имаш реални възможности в резултат на по-добро управление на ресурсите, на разкриване на повече и различни приходоизточници и докараш по-големи приходи в бюджета, само тогава можеш да го използваш, защото ограничителното условие е да не влошиш дефицита на държавния бюджет. Четири години ние подобряваме дефицита, който е приет, не го влошаваме. Едната година имаше и плюс 1 на сто - 1998 г., ако не се лъжа - имаше излишък от 1 на сто, което изцяло опровергава тази Ваша теза.
Сега за злоупотребата, както казвате Вие, с правата на министъра на финансите за раздаването на пари, даже и на общините. Ами, да, всички те обаче, всички тези средства бяха предоставени на базата на предварително приети правила, ясни критерии, безспорни критерии, на базата на които от годишния резултат, който беше, плод на по-високата икономическа активност и плод на по-високия постигнат по отчет икономически растеж, една част от този ресурс беше преведен на тези общини.
И тук трябва да разсея спекулацията от последните няколко дни на един член на сегашното правителство, що се касае до общините, който ни в клин, ни в ръкав, обвинява миналия финансов министър - мен - в наказание към една община - Русе. Трябва да е ясно, че това е пълна спекулация. Защото господин Калчев твърди, че и днес община Русе имала заплати за учителите само за 9 месеца, което е абсолютно невярно. Защо? Защото с бюджета за тази година са осигурени на учителите не 12, а 13 работни заплати, от които 13-та работна заплата се дава на три части по време на тези празници.
Затова аз бих имал правото да попитам господин Калчев какво направи с тези пари? Къде другаде ги заведе и какво точно плати с тях, а не онова, което е записано в държавния бюджет, ако говорим за държавен бюджет?
Така че аз съм съгласен, че е необходима дискусия. Съгласен съм, че чл. 35 може да създава едни или други предпоставки за спорове най-малкото - дали трябва или не трябва това да се даде на този или на онзи. Нека да проведем тази дискусия. Но дотогава, докато съществува този закон, да се обявяват действия, направени съобразно него, за незаконни, просто няма как да го приема. Не мога да приема такова обвинение.
Аз се надявам, че днешното мнозинство по този въпрос - ето няколко пъти става дума в тази зала за този много отговорен, много остър проблем - нека да отидем на една такава дискусия. Аз съм сигурен, че в резултат на тази дискусия едва ли бихте се съгласили този член да бъде премахнат, защото тогава според мен ще бъдем принудени ежемесечно да се занимаваме с неща, които са от текущ делови порядък и нямат отношение към философията, нямат отношение към цялостното изпълнение на държавния бюджет.
Така че аз не се учудвам от господин Пирински, от това, че той казва, че нямало да гласува за него. Негово право е и може би предпочитание за това дали днес е прав или преди една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин Радев, няма никаква непоследователност. Аз гласувах "против" закона и преди една година, когато той се приемаше, и гласувах именно "против" политиката, заложена в него. Вие малко злоупотребихте, казвайки, че Народното събрание е приело бюджета. Прие го мнозинството. А ние точно това, което говоря сега, го казахме и тогава. Така че във всичко друго ме упреквайте - и в невежество, и в заблуда, но в недобросъвестност - по никой начин.
Второ, Вие твърдите, че коректно сте представили отчета, говорейки за реални стойности. Вие дори не сте си направили труда в отчета, който представихте, да дадете колонка "Закон" и колонка "Отчет". Дали сте само "Отчет". И аз бих искал Вие да потвърдите, че числата, за които говорите "общо приходи", "общо разходи" по пера, са коригирани с инфлацията и курсовите разлики. Защото според мен това са неприведени в съпоставим вид числа, а номиналните числа към 31 декември 2000 г. и т.н., и т.н.
Репликата е с ограничено време.
Вие казвате, че е добре да се взимат заеми от чужбина. Не може така механично да разсъждавате, защото едно е това в случая с България, друго е в случая със страна с активен платежен баланс.
Задава се елементарният въпрос: защо трябва да изтекат българските пари в чуждите банки и след това българските предприятия да взимат кредит от чуждите банки? Защо не е нормализиран оборотът на кредитния ресурс в страната?
Защото вие не можете да заемете позицията, че е еднозначно позитивно българските фирми да задлъжняват към чужбина в условията на остра валутна криза, в която се намира страната, дългова криза.
Първостепенна задача на правителството е да пренасочи, да създаде икономически условия за пренасочване на кредитния интерес на фирмите към местни източници, и, разбира се, да нормализира лихвените съотношения, спредовете, рисковете и т.н.
И накрая - за правомощията. Вижте, Конституционният съд е отсъдил както Вие казвате. Аз уважавам всяко едно решение на Конституционния съд като решение, което трябва да се изпълнява и формално вероятно не можете да бъдете атакуван. Но аз оставам на своето мнение, че е ненормално това, което Вие считате за нормално - по такъв начин в края на годината да се преразпределят и да се уреждат сметките. Ами, елементарното бюджетно планиране, господин Радев, предполага далеч по-реално разчитане на очакваните приходи и реално отразяване на необходимите разходи. А не онова, което вие правихте три години: съзнателно занижаване на приходите, реализиране на така наречените скрити резерви, орязване на разходите на половина, както личи и от бюджетите на местните финанси, и след това раздаване накрая толкова, колкото няма как да не се даде. И да отчитате тук успешна фискална бюджетна политика. Това е подигравка със сериозното отношение към фиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пирински, да Ви помоля, доста надвишихте времето си за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за толерантността. Нито секунда няма да злоупотребя повече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Признавам, че нямах никаква предварителна, специална и психологическа подготовка за участие в този дебат и обсъжданията по тази точка от дневния ред, но това, което чух, ме предизвика и това, което зная, ме задължава да се включа в този дебат.
Чухме, че ръководителят на Сметната палата посочи, а бившият министър се позова на това, че е законосъобразно всичко, което днес трябва да утвърдим, че законът дава правомощия по чл. 35 на министъра на финансите да направи тези целесъобразни разходи и не беше пропуснато да се отбележи, че това са четири последователни бюджета, в които не се е стигнало до актуализация. Това го приемам като висша проява на наглост.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС, от място): Това изказване ли е, или реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказване, да.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС, от място): Аз имах реплика към господин Пирински. Мислех, че това е втора реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Как да направим - да прекъсна и да му дам думата и след това да продължа точно оттук, където стигнах, или как?
Заповядайте, господин министър, аз ще си продължа мисълта.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Вече не е министър!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Който е бил министър, цял живот му казват "министър". Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Радев, за дуплика. Не разбрах, че искате да вземете дуплика преди изказването на господин Божинов. Извинявайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Аз се извинявам, че се получи това недоразумение, защото очаквах да е втора реплика, но, господин Пирински, Вие говорите, че няма отчет за номинални числа, съпоставен с държавния бюджет. Това може да го направи всеки средноинтелигентен, със средно образование икономист, защото бюджетът е публикуван навсякъде и го има. (Шум и реплики в залата.)
Вярно е, ако държите на Вас, трябваше специално да Ви го направя, но, вижте, това не е аргумент да казвате, че няма реални стойности. Тъй като, ако внимателно прочетете отчета на Комисията по бюджет и финанси, ще видите и онези величини, които трябва да бъдат третирани съобразно елиминирана инфлация. Там са посочени в реални числа. Така че това просто не го споменавайте като обвинение.
За корпоративния дълг няма да се съглася с Вас. Няма да се съглася, защото това е начин да расте българската икономика. Това са в крайна сметка чуждестранни инвестиции в България, превърнати ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, извинявайте, картата си забравихте и не мога да следя времето.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Приключвам след 30 сек. Няма да злоупотребявам.
Просто разберете, мина времето, когато държавата можеше да каже на това предприятие: ти ще вземеш заем от тази банка, а не от онази. Мина времето, когато държавата можеше да управлява икономиката и да й забранява да взема кредити отвън. Да се разберем по този въпрос! Тук може би с вашата партия никога няма да имаме единомислие. Трябва тези корпоративни интереси да си ги защитава корпорацията. Държавата няма да се меси там и не бива да го прави. Иначе ще сбърка.
И накрая за изкуствените икономии. Това го чуваме всяка една година, вероятно ще го чуваме и по-нататък. Господин Пирински, и тук не мога да се съглася с Вас, защото едно е да предвиждаш нещо, друго е да го постигнеш. Опитайте се да го направите и вие, ще бъда само доволен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Продължавам изказването си там, където бях стигнал, вземайки дори реплика от господин Радев. Той пледираше, че трябва да си средноинтелигентен, за да можеш да се ориентираш в числата. Аз казвам, че е достатъчно да си грамотен. Чета от отчета, пишете:
"Със Закона за общините е утвърдена субсидия", забележете, "в размер на 395 млн. лв., от които обща субсидия 311 млн. лв., и целева за капитални разходи 76,8 ..."
Спирам дотук, изречението продължава, и минавам на следващия ред, който позволява да се направи този паралел между закон и отчет. В този следващ ред пише, затова пледирах за грамотност:
"В края на годината уточнените бюджетни взаимоотношения са в размер на 741,6 млн. лв."
Съпоставете 395 със 741.
И изречението продължава: "...от които обща субсидия", за която искам да говоря, "608,1 млн. лв.".
Как става така, господин Радев, че парламентът, който утвърждава бюджета в една парламентарна република, е предвидил 311 млн. лв. за обща субсидия, а в края на годината са станали 608 млн. лв.? Два пъти! Значи толкова, колкото е утвърдил законодателният орган, който приема закона, и това наистина е законът за всички действия, вие по чл. 35 сте го направили два пъти повече! Къде беше парламентът-маша в предишния си състав, на вашето правителство? И тази теза Вие не можете да я отречете.
И когато имате тази възможност по чл. 35, вие никога няма да имате нужда от актуализация и да се връщате в парламента, за да ви разреши тези разходи. Нещо да ми отговорите? Много трудно ще Ви бъде.
А как стигнахте до това да имате право да преизпълнявате този бюджет, който сами си правехте? Можете ли Вие, вече като интелигентен и запознат човек, да кажете на този състав на парламента колко милиона гласувахте приходи от приватизация и колко реализирахте? Цинизъм! Десетки пъти по-малко записвахте приходи, като знаехте, че само едно от десетките и стотици предприятия, които предвиждате от Програмата за приватизация, ще ви донесе тази цифра, която сте записали в бюджета! Как няма да го преизпълните?
И тук го говорехме в миналия състав. И Пирински го говореше, и трети, и пети, и десети. Вие си го гласувахте. Че как няма да го преизпълните този бюджет?! Че как няма да стигнете до чл. 35 и как няма да изразходвате толкова пари, колкото ви е дал парламентът? Това трябва да се каже с ясен глас. Просто да го разберат хората, за да рухне идеологемата, че сте управлявали добре и грамотно, че не сте актуализирали бюджета и сте стигнали до финансова стабилност, която ви признаваме, но тя е на цената на мизерията и разхищенията, защото тези пари от приватизацията, разликата от предвиденото в бюджета и постигнатото, сте ги изразходвали Вие като министър на финансите, и ако има ред в България, ще трябва да отговаряте.

И за да бъда конкретен и ясен, ще ви кажа за какво трябва да отговаряте. В края на същата 2000 г. в седесарската община Роман пристига писмо до Вас, че им трябва допълнителна субсидия, но не по критериите, за които тук говорехте, че сте имали и само по тях сте действали. Само за 11 дни им отговаряте, че им давате нова допълнителна субсидия за оставащите 17 дни, толкова, колкото е била за цялата година. И само след 7 дни по нова молба на кмета Вие същият, господин Радев, трансформирате тази обща субсидия в капиталови разходи. И ако това е Ваше право, но ако има съд в България, той трябва да види дали този път е построен или го няма. Тук Георги Николов ни каза, че всичко е о'кей. Вие по закона по чл. 35 имате право да ги дадете, онзи кмет, защото няма кой да го контролира, вместо път е направил нещо друго или е прибрал средствата. Народът бедства и гладува и всичко е о'кей.
Затова, ако има ред, този отчет няма да го приемем. Онзи кмет трябва да го осъдим, за да има доверие българският народ. Това означава поновому отношение, а не, както си е било: "И вълкът сит...", но агнето не е цяло, защото няма какво да яде народът. Това е нов подход и ново отношение.
И аз съжалявам, че тук го няма господин Иван Костов. Когато точно преди една година от тази трибуна аз, позовавайки се на разчетите на Американския институт, предричах, че ще бъде около 400 млн. лв. недостигът на общините и че вие ще трябва с обща субсидия да го компенсирате, което оттук личи, че е било така, Костов ме обвини, че дестабилизирам България. Има го в стенограмите тук. И ако той е достоен човек, не говоря като министър-председател, трябва сега да се извини. Той тогава ме обвини, че предизвиквам дестабилизация в България и във връзка с международното положение това е опасно. Но ето ги цифрите: 300 млн. не са ви стигнали, за да разплатите законово предвидените и необходими на общините средства. Вие ги записахте ниско и идваха при Вас да искат. И Вие, добрият министър, давахте. И давахте, защото преизпълнявахте. Това е цинизъм, а е наглост въз основа на тази реалност да се биеш в гърдите! Това е положението, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, заповядайте за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Не се сърдя на опитите и на емоционалното Ви слово, защото предполагам, че те не са резултат на лошо сърце, а на непознаване, на пълна неграмотност, господин Божинов! Вие говорите за средства от приватизацията. Вие сте вече втори път народен представител, трябваше да се научите за две народни събрания, че приходите от приватизация не могат да се изразходват за текущи разходи. Та вземете научете тази азбучна истина: приходите от приватизация не влизат в приходната част на държавния бюджет. Няма като как да се изразходват текущо.
С приходите от приватизация, господин Божинов, запишете си и го научете най-после, единствено се изплаща външният дълг на България. А това не е текущ разход. Средствата, които отидоха в общините, са около 310 плюс още 20 или 30 млн., в края на годината бяха около 340 млн. - средства, чийто резултат е единствено от преизпълнение на приходната част на държавния бюджет в резултат на онези източници, които бяха гласувани в това Народно събрание. И да продължавате непрекъснато и упорито да оспорвате закона след решение на Конституционния съд, аз нямам думи да споря повече с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Божинов, заповядайте за дуплика. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Първо, да Ви коригирам, не съм втори, а съм четвърти мандат народен представител последователно.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Още по-зле, още по-зле!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И второ, Вие пред очите на публиката подменихте моята теза. Когато илюстрирах Вашата философия и политика умишлено да занижавате приходите, аз илюстрирах този подход. Но аз Ви помолих да кажете колко записахте приходи от приватизацията и колко реализирате като отчет, за да е ясно, че десетки пъти умишлено сте скрили при приемането на бюджета средствата, които се постигат. А тези пари отиват... (Неразбираема реплика от място на господин Муравей Радев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...за финансиране на бюджетния дефицит. И понеже питате и говорите...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Това е неграмотност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Успокойте се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Използвайте микрофона, ако искате да вземете отношение, макар че по този въпрос вече няма, защото процедурата е изчерпана.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз твърдя, че Вие по всички приходни пера...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Че има отношение...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...на бюджета умишлено и съзнателно, за да не кажа по-тежка квалификация, предвидихте занижени приходи...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Народното събрание, а не аз!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...за акцизите и митата. Първо, за да ги преизпълните, и второ, за да осигурите онази част, която не влиза в бюджета, а се разпределя между властта и групировките и затова е такава бедността в България, уважаеми господин Радев (общ смях и неразбираеми реплики от блока на ОДС), защото Вие отлично знаете колко стоки влизат в България и какви акцизи трябва да се съберат. И Вие умишлено ги занижавахте, за да ги преизпълнявате и да ги разпределяте с престъпните групировки.
Господин Соколов от тази трибуна заяви, че организирана престъпност и контрабанда без връзка с върховете на властта е невъзможна. И Вие я реализирахте и това беше елемент от Вашата политическа същност. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Шефът на митниците в Свиленград, вашият партиен секретар в Свиленград, той ще пази митниците!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Божинов.
Други желаещи да вземат отношение?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашата парламентарна група и аз като председател на Комисията по бюджет и финанси се намираме в много интересна ситуация - приема се отчет за бюджет, който е изпълняван от правителство, което в момента е в опозиция, а в същото време се критикува от тогавашната опозиция, която и в момента е пак в опозиция!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Не съвсем!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не бих взел отношение, тъй като аз очаквах спорът да бъде само между вас. Не бих взел отношение и бих гласувал директно за приемане на отчета, но тъй като господин Пирински мисля, че 9 пъти употреби моето име в неговото изказване, искам да направя само няколко мои заключения.
Господин Пирински, на всички е ясно и Вие не оспорвате това, че политиката се определя с приемането на бюджета. Политиката не се приема с приемането на отчета по бюджета. И Вие, и господин Божинов, и двамата много Ви уважавам, но и двамата казвате: "Аз няма да подкрепя отчета, тъй като не приемам политиката по бюджета на предишното правителство".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е последователност.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Но приемането на отчета не означава приемането на политиката. Дали е била тя правилна или не, имаше избори преди няколко месеца и те са дали някакъв отговор на тези въпроси. Но аз, като комисия, и като председател на Комисията по бюджет и финанси не мога да не подкрепя този отчет, тъй като, както и председателят на Сметната палата, не го виждам вече тук, господин Николов, не намираме основания да не се приеме този отчет.
Не искам да взимам отношение по всички тези, които бяха изложени тук. Разбира се, съгласен съм с голяма част от изложеното от господин Пирински, от господин Божинов. Вие виждате, особено що се касае до бюджетите на общините. И се надявам заедно да ги решаваме с приемането на бюджета за 2001 г. Не искам да политизирам тук. Знаете, че има големи проблеми с изплащането на учителските заплати и със социалните осигуровки, които всъщност са функция на държавата, но са прехвърлени за плащане от общините. Надявам се да намерим решение в следващия бюджет.
Господин Пирински постави въпроса дали да се продължи или да се коригира политиката по бюджета. Определено ще има корекция в политиката по бюджета, но пак казвам, това не означава сега да правим корекции в отчета и да не го приемаме.


Що се касае до брутния външен дълг, за който говорите, позволявам си да се солидаризирам с колегата народен представител и икономист господин Радев. Аз също се радвам, че нарастват задълженията на нашия корпоративен сектор към външни кредитори. Това означава, че ние все повече се отваряме и все повече финансовото състояние на нашите фирми показва възможност да се теглят кредити от чужди банки. А защо парите на чуждите банки са навън, господин Пирински, ние в понеделник с Вас имахме среща с АТБ и знаем. Очевидно е, че предишното правителство не реши много от въпросите на банките. Но това пак не означава, че е лош отчетът или, че би трябвало да бъде отложено приемането на отчета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Салдото расте отрицателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Божинов, ще имате възможност за реплика.
ИВАН ИСКРОВ: Но това не е задължение на държавата. Това не е задължение по бюджета на държавата. Това не е задължение на правителството.
Защо е бил вътрешният кредит към брутния национален продукт 20 процента? Мисля, че той даже не е 20 процента. Не са точни цифрите, с които разполагате. Той е около 14,5-15 процента. Защото имаше страхотна криза 1996-1997 г. и Вие знаете, че след това банките не желаеха да кредитират. И към днешна дата постепенно се връща доверието в нашите фирми и ние с вас тук, надявам се съвместно, ще приемем някои изменения. Ние като парламентарна група вече започнахме да внасяме някои изменения. Ще приемем някои закони, с които да облекчим банковото кредитиране.
Ако нашата парламентарна група подкрепи предложението за приемане на отчета по държавния бюджет за 2000 г., това не означава, че тя подкрепя политиката, която е следвана. Искам да направим тази разлика.
Постави се един много сериозен въпрос от господин Николов - председателя на Сметната палата, за прословутия чл. 35. Очевидно истината е някъде по средата. Прав е господин Радев, от една страна, че не можем по всяко време да занимаваме парламента с дребни разпределения, дребни трансфери, които налагат допълнително да се правят, субсидии към разпоредители с бюджетни средства. Очевидно и вие сте прави и трябва да намерим и тук баланса, тъй като господин Божинов основателно каза: какво е това възползване на финансовия министър по чл. 35, с което той почти двукратно е завишил субсидията на общините? И тук не говорим за нарушения. Аз пак искам да кажа - това не е нарушение на закона. Става въпрос за целесъобразност, която ние трябва да намерим, обсъждайки Бюджет 2002.
Съгласен съм, господин Пирински, има много примери и аз ги подчертавам в заключението на комисията, което е представено на всички народни представители. Вземете едни 12 млн. лв., които са на общините, поискал съм специална справка, мисля, че и на Вас е изпратена. Това определено е нарушение на бюджета. Мисля, че съгласно чл. 43 финансовият министър може да предоставя безлихвени кредити и т.н., които трябва да бъдат занулени в края на годината. Те не са върнати. Но няма санкция. Да издърпаме ушите на господин Радев!? Очевидно е имало проблеми в тези общини, които, пак казвам, че заедно трябва да се опитаме да ги решим с новия бюджет за 2002 г. Единствената санкция, която е предвидена, мисля, че беше по ал. 2 или ал. 3 - да се начислява лихва по тези невърнати кредити. Тук е Бойко Георгиев от Министерството на финансите, ако желаете, той може да даде повече пояснения, той е безспорен познавач на тази материя от тук присъстващите.
Като заключение, аз се обръщам към всички вас и особено към народните представители от Национално движение Симеон Втори с предложение да приемем този отчет така, както е внесен от Комисията по бюджет и финанси, като подчертавам още веднъж, че приемането на отчета на бюджета не означава приемане на политиката. Защото аз бих поставил въпроса по друг начин: добре, не приемем отчета, и какво следва от това нещо? Нищо не следва. За разлика от една търговска банка, аз идвам от този сектор и затова давам пример, но там са разделени - отчет за дейността и годишен отчет за приходите и разходите, за баланса и т.н. Тук няма такова разграничение. И сме принудени наистина с един вот да приемем отчет, който приема и някаква политика.
Пледирам да се приеме отчетът така, както е внесен от Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте, господин Пирински, за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Искров, Вашият последен въпрос: ако не бъде приет отчетът - какво от това? Струва ми се, че ние сме в дълг на пленарната зала, защото мисля, че не си свършихме докрай работата както трябва в Бюджетната комисия. Както е записано в предпоследния ред на отчета, който прочетохте, състояха се дискусии, бяха зададени въпроси и бяха дадени отговори. Както става ясно, при едно сериозно вглеждане в отчета, въпросът не е само до политиката. Въпросът е именно как е разпореждан бюджетът, как е упражняван. В същия този отчет, който четем, има и една такава фраза: "Средствата за структурна реформа, предвидени в бюджета, не са отчетени", а със звездичка е казано, че по параграфи там, където са правени тези разходи, са дадени.
Толкова много приказки се изприказваха за тази структурна реформа, че е неудобно човек вече да споменава понятието. А ни се съобщава в отчета на финансите, че те с едни или други разбивки са ги разбили и са ги изразходвали, но няма и два реда какво е разходвано, къде е разходвано и какъв е ефектът.
Господин Искров, това беше едно от първите заседания на Бюджетната комисия, то беше едно мащабно заседание с участие на много хора, с много "пъблисити", може би не беше моментът там да навлизаме в този род дискусии, в които навлизаме сега. На мен обаче ми се струва, че оттук нататък ще трябва да задълбочим критичността на нашата работа, за да влизаме в пленарната зала с предложения даже и за отхвърляне на отчет като този, защото последицата от отхвърлянето е изясняването на всички тези въпроси по упражняването му, които бяха зададени.
Аз ще гласувам "против", независимо от Вашето изказване. Нека всеки гласува по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Не виждам повече желаещи за изказване.
Преминавам към гласуване на проекта за решение:
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет да приеме отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2000 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 133, против 40, въздържали се 10.
Решението е прието.

Преди да закрия заседанието, няколко съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще има заседание на 20 септември от 16,30 ч. в зала 238 на пл. "Ал. Батенберг" № 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 19 септември 2001 г. от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 19 септември 2001 г. от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси на 20 септември 2001 г. в зала 134 от 15,00 ч.
Комисията по енергетиката ще проведе две заседания - на 19 септември от 14,30 ч. и на 20 септември от 16,00 ч. в зала 130.

Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 19 септември 2001 г. от 15,00 ч. в зала 356.
Утрешното пленарно заседание ще започне в 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,00 ч.)



Заместник-председател:

Камелия Касабова

Секретари:

Гергана Грънчарова

Николай Младенов