Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гергана Грънчарова и Весела Лечева
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от правилника обявявам, че ще започнем днешния дневен ред със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Той следва по програма. След около час обаче ще прекъснем обсъждането на този законопроект и ще продължим с ново обсъждане на законопроекта за опазване на околната среда и ново обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение Закона за банките.
Господин Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да се гласува допускането в залата на заместник-министъра на здравеопазването доц. Петър Тенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 139 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
Моля да ме извините, да гласуваме направеното предложение за пренареждане на дневния ред. Просто го пропуснах, извинявайте.
Моля да го гласуваме.
Гласували 139 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 29.
Процедурното предложение се приема.
Параграф 5, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: "§ 5. В чл. 14, ал. 4 думите "и 5" се заличават."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Лекарствените продукти се разрешават за употреба по реда на закона от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата."
2. В ал. 2 думите "и 5" се заличават.
3. Създават се нови алинеи 3 и 4:
"(3) Условията и редът за разрешаване за употреба на радиоактивни лекарствени продукти се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания, се разрешават за употреба при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването."
4. Досегашните алинеи 3, 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 5, 6, 7 и 8 и в ал. 8 думите "по ал. 3" се заменят с "по ал. 5"."
Комисията приема текста на вносителя за § 6.
По § 7 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"§ 7. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "чл. 17, ал. 3" се заменят с "чл. 17, ал. 5".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Не се изисква представянето на фармакологично-токсикологични и клинични данни за съществено подобен на разрешен за употреба оригинален лекарствен продукт, ако заявителят може да докаже, че:
1. е налице писмено съгласие на притежателя на разрешението за употреба на оригиналния лекарствен продукт, от което е видно, че той е дал съгласието си данните от фармакологично-токсикологичните и клиничните изпитвания да се използват при оценката на документацията на съществено подобен лекарствен продукт, или
2. е налице публикувана научна литература, от която е видно, че лекарствените вещества, влизащи в състава на предлагания за разрешаване за употреба лекарствен продукт, са утвърдени в медицинската практика, имат призната ефикасност и приемливо ниво на безопасност, или
3. лекарственият продукт е съществено подобен на разрешен за употреба в Република България оригинален лекарствен продукт и са изминали не по-малко от шест години от датата на издаване на първото разрешение за употреба, или десет години от датата на издаване на първото разрешение за употреба на биотехнологичен/високотехнологичен лекарствен продукт, в Европейския съюз или Република България. В тези случаи 6-годишният, респективно 10-годишният срок, не се прилага след изтичане на срока на действие на патент за оригиналния лекарствен продукт, издаден за територията на Република България.”
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Когато лекарственият продукт, за който се иска разрешение за употреба, се предлага в различни терапевтични индикации или се предвижда да се прилага по различен път, или в дози, различни от дозите на оригиналния лекарствен продукт, се представят резултатите от необходимите фармакологично-токсикологични и/или клинични изпитвания.”
4. Създават се алинеи 5 и 6:
"(5) В случай на нов лекарствен продукт, съдържащ известни лекарствени вещества, които не са били използвани в предлаганата комбинация за терапевтични цели, се представят резултатите от фармакологично-токсилогочните и от клиничните изпитвания, свързани с тази комбинация. В този случай не се представя документация по отношение на всяко отделно лекарствено вещество.
(6) Когато за лекарствения продукт или за метода за получаване на този продукт, за който се иска разрешение за употреба, има действащ патент на територията на Република България, лицето по чл. 17, ал. 5 уведомява писмено Изпълнителната агенция по лекарствата при подаване на заявлението. Наличието на действащ патент до две години преди изтичането на патентната защита не е пречка за клинични изпитвания по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2, както и за разглеждане на заявлението за разрешение за употреба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Имате думата за изказвания по тези параграфи.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз бих искал да заостря вниманието на колегите народни представители във връзка с последния § 7, който е, бих казал, най-важната част от промените в Закона за лекарствените средства и аптеките.
Колеги, във връзка с преговорите с Европейския съюз, безспорно се налага защита на патентните данни. Това е част от изискването, което ние в момента синхронизираме с тези текстове.
От друга страна обаче, големият въпрос, който се налагаше да бъде разрешен и се дебатираше в комисията, беше именно ние да въведем в нашето законодателство "поправката Болар", която дава възможност на българските производители след изтичане на патентния срок да регистрират генериката на съответния медикамент.
По този начин, колеги, с този текст, който всички подкрепихме с консенсус, мисля, в комисията, ние, първо, синхронизираме нашето законодателство с европейското, и, от друга страна, правим всичко възможно да защитим и родното производство, така че то да получи същите възможности, каквито има в Чехия, Словакия, Унгария, Америка и другите европейски страни.
Ето защо аз приканвам колегите да подкрепят с единодушие предложените от комисията текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Други изказвания? Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
В така предложения ни текст има допусната една съществена грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В кой параграф, господин Кацаров?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Говоря за § 7. Не техническа грешка, а има грешка по същество.
Алинея 3 дава три възможности, в които може да бъде копиран един оригинален продукт. Едната възможност е, ако има съгласие от този, който е произвел оригиналния продукт.
Втората възможност е без такова съгласие, ако са изминали шест години от датата на първата му регистрация.




Точка втора обаче обезсмисля другите две, защото тя казва, че “е налице публикувана научна литература, от която е видно, че лекарствените вещества, влизащи в състава на прилагания за разрешаване за употреба лекарствен продукт, са утвърдени в медицинската практика”, тоест тя всъщност заобикаля и двете изисквания – и съгласието на производителя, и шестгодишния срок, указан в трета точка. Тоест тя в този си вид обезсмисля целия текст. Мястото на втора точка не е тук.
Всъщност, две са възможностите, които дава Европейската директива. Едната възможност е производителят, собственикът на оригиналния продукт да даде своето писмено съгласие да бъде копиран неговият продукт. И втората възможност без такова съгласие е, ако са изминали най-малко 6 години от датата на първата му регистрация. Така написаната втора точка дава и трета възможност, която е абсурдна – без съгласието на собственика и без да са изминали тези 6 години. В такъв случай няма смисъл от първа и трета точка.
Според мен това ще създаде много сериозни проблеми на страната ни като цяло, много сериозни проблеми, свързани не само със синхронизацията на законодателството ни с Европейския съюз, но и с ТРИПС споразумението със Световната търговска организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест да отпадне или да се редактира, какво да правим с т. 2?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това е просто изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Кацаров! Искам да направя реплика на д-р Кацаров. В директивата също се позовават на съответната научна литература, така че в никакъв случай не може да се премахне този текст. И аз не смятам, че сте прав в тези упреци към т. 2 от ал. 3. Тя също трябва да се запази, защото съответства на директивата. Ние просто сме следвали директивата с правенето на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 5 до 7 включително ан блок. Текстовете са подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 8 има предложение на народния представител Панайот Ляков.
“Параграф 8 в чл. 20 в текста на ал. 1 изречение трето не се отменя.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 8:
“§ 8. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея изречение трето се отменя като се създава ново изречение трето със следното съдържание:
“В 14-дневен срок от датата на представяне на заявлението по чл. 18, ал. 1 Изпълнителната агенция по лекарствата извършва проверка на представената документация и дава писмени указания за отстраняването на недостатъци или непълноти в тази документация.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Процедурата по разрешаване за употреба на лекарствен продукт се прекратява, в случай че:
1. лицата по чл. 17, ал. 5 поискат писмено това от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата;
2. лицата по чл. 17, ал. 5 прекратят дейността си, за което са длъжни да уведомят писмено директора на Изпълнителната агенция по лекарствата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказвания по § 8, заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Всъщност с промените се дава възможност само при два случая да бъде прекратена процедурата за разрешение за употреба на нов лекарствен продукт и се премахва възможността, която досега е имало. И аз искам да прочета това изречение, което всъщност ще отпадне: “Ако в срок от шест месеца от уведомяването на кандидата за разрешение за употреба на лекарствен продукт не отстрани недостатъците или непълнотите, процедурата по разрешаването за употреба на лекарствен продукт се прекратява.”
Липсата на тази възможност според мен всъщност ще позволи на тези, които кандидатстват и не са достатъчно изрядни в документацията или в представените изследвания и т.н., да са в една безкрайна процедура на утвърждаване на лекарствения продукт. Защото според мен те няма да използват другата възможност да поискат писмено прекратяване на процедурата и изпълнителната агенция ще бъде задръстена според мен от такива процедури.
Склонен съм даже да увеличим този срок на 12 месеца, тоест да има повече време, но мисля, че тази възможност трябва да съществува. Не трябва да се оставят такива безкрайни отворени процедури за утвърждаване на лекарствени продукти. Това съм имал предвид, когато предлагам да не отпадне изречение трето. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз напълно подкрепям колегата Ляков със следния аргумент. Лицензите се дават за определен срок от време, след което се подновяват. И при подновяването документите трябва да се подадат отново. При подаването на документи, ако има наистина някакви нарушения, изпълнителната агенция им дава срок да ги отстранят, проф. Дуров. Но това не спира той да го продава. И когато ги няма тези срокове, в които е фиксиран срокът, в който той или ги отстранява, или лекарството се привежда в съответствие, или спира да го продава, наистина се получава хипотезата, че той може да го продава без лиценз дълго време. Това в някои отношения може да бъде вредно за здравето на българите. В такъв случай мисля, че тази хипотеза трябва да намери своето решение така, както беше в стария закон.
Но позволете ми да кажа и още нещо. В момента ние натоварваме Изпълнителната агенция за лекарствените средства с много важна функция. Друг е въпросът да се запитаме дали със сегашното състояние на агенцията с кадри и със сграда, с която разполага, тя може да върши толкова отговорна работа? И аз твърдя, че тя не може.
Затова моят апел е и към Министерство на здравеопазването, господин Тенчев, да се направи всичко възможно Изпълнителната агенция по лекарствените средства да разполага с необходимите кадри, с необходимите помещения и сграден фонд, за да може да си върши тази работа. Защото в най-скоро време тя няма да има къде да съхранява и досиетата на тези лекарствени продукти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 42, против 65, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 16.
Параграф 8 е приет.
Моля, докладвайте § 9, господин Щерев.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 9 има предложение на народния представител Панайот Ляков – в чл. 21 в променената ал. 3, числото “18” се заменя с “24”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Антония Първанова и Валери Цеков – в § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, относно чл. 21:
“§ 9. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Членовете на специализираните комисии се определят със заповед на министъра на здравеопазването. На всеки 18 месеца една втора от състава на комисиите се подменя.”
2. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Министърът на здравеопазването може да освободи предсрочно член на специализирана комисия по негова молба, при практическа невъзможност да изпълнява задълженията си за срок по-голям от два месеца.
(6) Министърът на здравеопазването определя с правилник условията и реда за работа на специализираните комисии.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 9:
“§ 9. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Членовете на специализираните комисии се определят със заповед на министъра на здравеопазването. На всеки 18 месеца една втора от състава на комисиите се подменя.”
2. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Министърът на здравеопазването може да освободи предсрочно член на специализирана комисия по негова молба, при неизпълнение на задълженията му за срок по-голям от три месеца или при недобросъвестно осъществяване на функциите му.
(6) Министърът на здравеопазването определя с правилник условията и реда за работа на специализираните комисии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Специализирани комисии включват медицински и други специалисти, които имат научни постижения и практически опит в съответните сфери на приложение на лекарствените продукти. В стария текст една трета от състава на комисиите се сменяше на две години. Сега предложението е хем половината да се сменя, хем срокът се намалява на 18 месеца. Аз мисля, че няма достатъчно научен капацитет от специалисти, които имат и практически опит, които могат да обхванат всички сфери на приложение на лекарствени продукти. Още повече, че това е една от научноизследователските дейности, която много бързо се променя и много бързо има замяна на поколения лекарства с по-съвременни, по-модерни. И смятам, че ако се премине към този вариант – на 18 месеца половината, това ще се отрази на качеството на комисиите.
Аз приемам, че трябва да се сменя по-голяма част от комисиите, но смятам, че това трябва да стане не толкова в краткия период 18 месеца, а на две години, както беше в стария текст. Мисля, че моето предложение е един разумен вариант и ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз няма да се спирам на това, което каза господин Ляков, защото е абсолютно прав. Прав е, защото наистина няма толкова много изтъкнати специалисти в тази област. Но моят въпрос е следният:
По ал. 2 министърът ще може да освобождава член, ако той недобросъвестно си изпълнява задълженията. Какво значи това и каква е дефиницията? И каква е гаранцията, че другият член, който добросъвестно си изпълнява задълженията, няма да бъде сменен от недобросъвестен министър? Защото става въпрос наистина за интереси. И ми се струва, че когато в един закон се дава възможност за отстраняване, не трябва в никакъв случай да се оставя възможност за субективизъм.
Във връзка с това ми се струва, че колегите Първанова и Цеков са много по-точни в предложението си. Те се различават от предложението на вносителя, забележете, само по този текст. Но аз ви питам кой е този, който добросъвестно ще определи, че някой недобросъвестно си гледа работата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато говорим за тези текстове, аз отново се сещам за темата за корупцията и съответно за предложенията за създаване на комисия и т.н. Искам в моето изказване пак да подкрепя моята теза, че борбата срещу корупцията е с правенето на всеки закон. Затова, защото всеки закон има отношение към корупцията. Трябва да има отговорност. Провеждането на лекарствената политика е известно във всяка страна, не само в България, че крие най-добри възможности за създаване на корупционна среда. Оттам нататък би трябвало да се създадат такива условия. И аз ще възразя на господин Ляков, че няма достатъчно специалисти у нас, затова, че в едни специализирани комисии хората трябва да се сменят в разумно най-кратки срокове. И от друга страна, ние знаем много добре, че отговорността за провеждането на здравеопазната политика и в частност лекарствената политика, носи министърът на здравеопазването. Известно е, че всички упреци ще бъдат отправени към него, независимо от това как работи една комисия. Именно затова моля народните представители да подкрепят текстовете, които предлага комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Всъщност, доц. Щерев, така, както е написан текстът, създава условия за корупция. Това са едни комисии, уважаеми колеги, които се състоят от 20-ина души изтъкнати специалисти. Предназначението на тази комисия е когато се появи фирма с нов лекарствен продукт и желае да бъде на българския пазар с този лекарствен продукт, тази комисия от специалисти разглежда досието на лекарствения продукт и съгласно Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, преценява и приемайки решение с мнозинство прави предложение досега пред министъра, за в бъдеще, съгласно новия закон, пред директора на дирекцията за лекарствата, да бъде или да не бъде разрешен за употреба този лекарствен продукт. Това е логиката тази комисия да има някакъв мандат и да има някаква сигурност в тези хора, че те са там и не могат утре да бъдат сменени, защото са се изказали “за” или “против” определен лекарствен продукт.

Оставяйки тази недефинирана възможност, ние навлизаме в една такава неясна територия, казвайки какво е това “недобросъвестно изпълнение”. Недобросъвестна работа ли е да закъснееш за работа, например? Това също е недобросъвестно изпълнение на задълженията, както недобросъвестно изпълнение на задълженията е да вземеш пари от някоя фирма и да пробуташ нейния лекарствен продукт, така че това са две съвсем различни неща, но според мен и двете попадат в тази категория.
Давайки възможност на министъра по всяко време да смени който и да било член на тази комисия, той, разбира се, много лесно ще може да мотивира недобросъвестност по какъвто и да искате начин. Да, закъснял е за работа, и го маха, но това може да бъде формалният повод. Истинската причина може да бъде, че самият министър желае да прокара някой лекарствен продукт. И това е начина да му въздейства. Казва: “Или ще му подпишеш досието, или ще те изхвърля от комисията”.
Това е идеята да има някакъв мандат и да има някаква гаранция. Осемнадесет месеца не е голям срок. Ако видиш, че този човек не работи, давай, след 18 месеца той ще напусне комисията, но според мен текстът всъщност е така написан, че може да бъде сменян по презумпция, по желание на министъра, заради някакво недефинирано понятие “недобросъвестност”. Според мен така се създават условия за корупция. По-малко условия ще има, ако тези хора, тези специалисти, имат своя гарантиран мандат. То, между другото, в тази посока е и предложението на колегите Първанова и Цеков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика на господин Кацаров заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Кацаров! Ако вземеш пари, за да прокараш един лекарствен продукт, това не е недобросъвестност. Това си е чиста корупция и ти носиш наказателна отговорност по закон. И това е съвсем друго!
Точно Вие бяхте прав, че дали ще закъснееш, дали ще се разсейваш, това ще стане въпрос неудобните за някой министър да бъдат махани. Другото е чиста корупция и затова се носи наказателна отговорност по българските закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние не се намираме във време, когато един член на комисията ще бъде освободен и той ще си мълчи. И всички останали членове на комисията също ще си мълчат. Това време отдавна премина!
Всеки член на комисията, който ще бъде освободен, ще се защитава с всички сили и средства и това ще стане публично достояние. Абсолютно сигурно е това нещо, както и досегашната практика. Там е цялата работа, че когато тази комисия работи и когато има министърът някакви подозрения или някакви съображения за това нещо, че трябва да бъде сменен член на комисията, който се заиграва със съответните фирми, то с какво друго ще се заиграва, защото фирмите дават парите, оттам нататък трябва да има механизъм, по който трябва да бъде сменен и това ясно трябва да се каже.
Не става въпрос за закъснение и вие го разбирате много добре. И как ще го докажат? Това нещо ще стане публично достояние и абсолютно сигурно е, че едната или другата страна ще доказва, както в медиите, така и в съда своите аргументи. Това е абсолютно сигурно! Но въпросът е, че ние трябва да създадем такава среда, че този, който носи отговорност, в случая министърът на здравеопазването, трябва да има съответно възможността да прояви тази своя отговорност.
Извинявайте, но същото нещо става и на митниците. Хората у нас се чудят как е възможно хора на митниците да работят с десетилетия на едно и също място. Навсякъде по света хората на митниците се сменят всеки две или всеки няколко години. Ама, за какво говорим?! Това е принцип! Хората, които носят някаква отговорност за нещо в комисии, на определени работни места и където може да се създаде корупционна среда, хората се сменят непрекъснато. Това е принцип и аз защитавам този принцип. И ви моля да гласувате предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Щерев, ние правим закон в момента, а не даваме интервю за медия.
Вие казвате: “Ние знаем какво значи недобросъвестност”. Ами, кажете го, за да го знаем всички и да го запишем в закона какво значи. Така излиза, че само Вие го знаете. Така излиза, че само Вие го знаете!
Защо извеждате напред презумпцията, че видите ли, министърът винаги е почтеният човек, който следи нещата. Практиката – нашата най-близка, пък и цялата ни история показва, че невинаги е било така, че България е имала и министри, които не са били чак толкова почтени и са се възползвали от своята позиция, и са прокарвали определени интереси.
Каква е гаранцията Ви? Законът не може да изхожда от подобна презумпция, че това е човекът, който винаги е прав. Всички други могат да бъдат лоши и той трябва да има право да ги сменява. Аз не възразявам срещу смяната им. Не възразявам срещу това на 18 месеца да бъдат сменявани. Ако щете, на една година ги сменявайте и ги въртете, но тези хора, ако искате да си вършат добре работата и да си вършат правилно работата, трябва да имат един мандат и една гаранция, че през този мандат няма да дойде някой да му каже: “Я се махай, ако не подпишеш това досие!” или “Няма да го подпишеш, но пък ще те махна от комисията!”. Това може да се случи.
И второто нещо – нека не забравяме, че всъщност не решението на тази комисия разрешава продукта за употреба. Продуктът за употреба досега се разрешаваше от министъра на здравеопазването, а сега ще се разрешава от директора на Агенцията по лекарствата. Комисията си остава все пак един консултативен орган. Тя предлага, но не тя решава. Не тя решава!
Аз продължавам да твърдя, че текстът е много лош. Неправилен е текстът и самият текст създава условия за корупция, ако отпадне тази част от текста, която му дава възможност да ги сменя заради, пак казвам, недефинираното понятие “недобросъвестно изпълнение”.
Аз твърдя, че и Вие недобросъвестно си изпълнявате функциите като председател на комисията, ама какво да правим?! Изпълнявате си ги! Това е. Ако можеше да ви сменя председателят, примерно, на Народното събрание през 2 месеца заради това, на какво щеше да заприлича Народното събрание? Ами, на нищо нямаше да заприлича! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Паница, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Доцент Щерев ме улесни в моето изказване за една забележка към чл. 21, ал. 3. Ясно е, че правомощията на министъра са почти неограничени и няма как да се вкарат в някаква рамка, но в този чл. 21, ал. 3 пише, че на всеки 18 месеца една втора от състава на комисията се подменя.
Преди малко доц. Щерев каза, че в митниците има хора, които с години не се сменят, но в този текст не личи е дали някои няма да останат постоянно. Представете си, че тази една втора постоянно се сменя, а другата една втора постоянно си остава. Така че в този текст има и възможност някои хора да останат несменяеми, така че коректната поправка към този текст би била, че евентуално всеки би могъл да остане в тази комисия максимум два мандата по 18 месеца, за да се избегне тази несменяемост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 37, против 96, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 9…
Моля, извинете ме. Отменям това гласуване, просто обърках параграфите, които гласуваме.
Гласуваме предложението на госпожа Първанова и господин Цеков по § 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 29, против 83, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 9 в редакцията на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 85, против 16, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
Моля, докладвайте § 10.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 10. Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 10:
“§ 10. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “по чл. 18, ал. 1” се поставя запетая и се добавя “съответно от изпълнението на писмените указания по чл. 20, ал. 1.”
2. В ал. 2 думите “Министерството на здравеопазването” се заменят с “Изпълнителна агенция по лекарствата”.”
По § 11 комисията приема текста на вносителя:
“§ 11. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “министърът на здравеопазването” се заменят с “директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите “министърът на здравеопазването” се заменят с “директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
4. В ал. 4 думите “министъра на здравеопазването” се заменят с “директора на Изпълнителната агенция по лекарствата”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 11.
“§ 12. В чл. 27а думите “Министърът на здравеопазването” се заменят с “Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 12.
“§ 13. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “лекарствата” се добавя “и се връща на лицето по чл. 17, ал. 5”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) В 3-дневен срок от вписването по ал. 1 Изпълнителната агенция по лекарствата изпраща на Министерството на здравеопазването препис от разрешението за употреба.”
Комисията приема текста на вносителя за § 13.
“§ 14. В чл. 30, ал. 1 думите “чл. 17, ал. 3” се заменят с “чл. 17, ал. 5”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на § от 10 до 14 включително ан блок. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 14а. Комисията приема по принцип предложението на Антония Първанова и Валери Цеков и предлага следната окончателна редакция за § 14а:
“§ 14а. В чл. 30а, ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. да представя в Изпълнителната агенция по лекарствата обобщени данни относно наблюдаваните нежелани лекарствени реакции на всеки шест месеца през първите две години след получаване на разрешението за употреба, на всеки 12 месеца през следващите три години и на всеки пет години с документацията за подновяване на разрешението за употреба. Изискванията към данните относно наблюдаваните нежелани лекарствени реакции се определят в наредба на министъра на здравеопазването.”
По § 15. Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 15:
“§ 15. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изречение второ се изменя така:
“Подновяване на разрешението за употреба може да се извърши за нови пет години по заявление от притежателя му, подадено до Изпълнителната агенция по лекарствата не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока, за които е валидно разрешението за употреба.”
2. В ал. 2 думите “Министъра на здравеопазването” се заменят с “Директора на Изпълнителната агенция по лекарствата, като посочи причините”.
3. В ал. 3 думите “чл. 17, ал. 3” се заменят с “чл. 17, ал. 5”.
4. В ал. 4 след думата “регистъра” се поставя запетая и се добавя “с изключение на случаите, когато причините за прекратяването са свързани с безопасността на лекарствения продукт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето предложение е свързано с § 15, т. 4 – “в ал. 4 след думата “регистъра” се поставя запетая и се добавя “с изключение на случаите, когато причините за прекратяването са свързани с безопасността на лекарствения продукт”. Аз предлагам този текст да отпадне и да остане както е бил в текста на вносителя, без това допълнение “с изключение на случаите, когато причините за прекратяването са свързани с безопасността на лекарствения продукт”.
Първо, защото тук не е систематичното му място. Случаите на блокиране на лекарства, свързани с проблеми с тяхната безопасност, ефективност и качество, се разглеждат от друг член на закона, а не от този. Те са много добре уредени. Има и такава наредба на министъра, в която са описани начините, по които става блокирането и изтеглянето от мрежата.
Предлагам този текст да отпадне, първо, защото не му е тук мястото. Тук става въпрос за прекратяване на разрешение за употреба, когато е изтекъл срокът или когато вносителят на това разрешение е пожелал да стане, а не за случаите, когато има проблем с безопасността. Това са специални случаи и те са уредени в друг член. Не че нещо ще пречи, но просто е излишно в този параграф да се намира подобен текст. Пак казвам, той е много добре уреден в друг член на закона и не е нужно да бъде дублиран и да утежнява текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Кацаров за отпадане на т. 4 в § 15.
Гласували 98 народни представители: за 19, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 14а и § 15 ан блок, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 14.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 16. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Министърът на здравеопазването” се заменят с “Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Заличаването на разрешението за употреба се извършва от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата по предложение на съответната специализирана комисия по чл. 21 и след писмено уведомяване на притежателя на разрешението за употреба.”
3. В ал. 4 думите “Министерството на здравеопазването” се заменят с “Изпълнителната агенция по лекарствата”.
4. В ал. 5 думите “Изпълнителната агенция по лекарствата и на” се заличават.”

Предложение на народния представител Борислав Цеков:
"В § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, относно промяната в чл. 32:
"§ 16. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя:
"2. създава се нова ал. 2:
"(2) Лицата, допуснали издаване на разрешение за употреба на лекарствен продукт по ал. 1, подлежат на административна, а по т. 3 и 4 на ал. 1 – на наказателна отговорност."
2. Точка 2 става т. 3 и се допълва:
"3. алинея 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Заличаването на разрешението за употреба става от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата, съгласувано със съответната специализирана комисия по чл. 21 и след писмено уведомяване на притежателя на разрешението за употреба. Предложение за заличаване може да прави всеки, който е констатирал предпоставки за заличаване по ал. 1."
3. Създава се нова т. 4:
"4. алинея 3 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Заповедта за заличаване на разрешението за употреба влиза в сила от датата на връчването й на притежателя на разрешението за употреба и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови друго. Въз основа на заповедта за заличаване Изпълнителната агенция по лекарствата блокира лекарствата."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 16.
Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Цеков за § 16, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 77, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 16 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: "§ 17. В чл. 34, т. 1 думите "1, 2 и 3" се заменят с "1, 2, 3, 9, името на производителя на лекарствения продукт и международното непатентно наименование на лекарственото вещество"."
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
"В § 17 след думата "името" се добавя "и седалището на производителя"."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Изказвания?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте предложението.
Тогава моля да представите следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Следващия текст е на § 18:
"§ 18. В чл. 55 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите "и 5" се заличават.
2. Точка 3 се изменя така:
"3. търговецът е посочил в заявлението за издаване на разрешение фармакологичните групи, с които ще търгува."
3. В т. 4 думите "наредбата по т. 3" се заменят с "наредба на министъра на здравеопазването".
4. Точка 5 се изменя така:
"5. предлаганите цени отговарят на изискванията на наредбата по чл. 85а"."
Предложение на народните представители Теодора Константинова, Борислав Китов, Стойчо Кацаров и Васил Паница:
"В § 18 се правят следните изменения и допълнения:
"§ 18. В чл. 55, т. 1 след думата "лекарствата" се добавя "с площ най-малко 35 кв. м".
Предложението е оттеглено от вносителите в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 18:
"§ 18. В чл. 55 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думата "помещения" се добавя изразът "независимо от площта им".
2. В т. 2 думите "и 5" се заличават.
3. Точка 3 отпада.
4. В т. 4 думите "наредбата по т. 3" се заменят с "наредба на министъра на здравеопазването".
5. Точка 5 се изменя така:
"5. предлаганите цени отговарят на изискванията на наредбата по чл. 85а."
"§ 19. В чл. 56, т. 5 думите "Закона за териториално и селищно устройство" се заменят със "Закона за устройство на територията"."
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 19:
"§ 19. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. Точка 2 отпада.
2. В т. 5 думите "Закона за териториално и селищно устройство" се заменят със "Закона за устройство на територията"."
Параграф 20 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 20:
"§ 20. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. Думите "Изпълнителната агенция по лекарствата" се заменят с "Министерството на здравеопазването".
2. В т. 1 думите "срок и вид" се заменят с "и срок".
3. Точка 5 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи от 17 до 20 включително, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: "§ 20а. В чл. 59, ал. 1 думите "или списък на фармакологичните групи, с които търгува" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, изказването ми е принципно и не е по текста на параграфа, а изобщо по допускането на възможността да се гласува този параграф.
В правителствения законопроект не фигурира чл. 59. Съгласно нашия правилник, първо, "народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване законопроект". Значи, само по членове, които са дадени за изменение в правителствения законопроект.
Повтарям, чл. 59 не фигурира. Има изменения в § 20 - в чл. 58, и в следващия § 21 – в чл. 60.
След това, "комисията също може да прави изменения по предложения на нейни членове, но само по приетия на първо гласуване законопроект". Аз не мога да си обясня, вие непрекъснато говорите за ред, за правила и непрекъснато давате драстични примери и ги нарушавате. За мен е безобразие, ако се допусне гласуването на този параграф.Грубо нарушение на правилника! И за какво го приехме този правилник и ще го изпълняваме ли, в крайна сметка?
Аз казвам това, защото след това има нови такива членове. В една от главите правителството е дало три поправки на закона. Народни представители внасят 12 поправки, които нямат нищо общо с правителствения законопроект. Това коренно променя, по-добре хвърлете този правителствен законопроект, той става друг законопроект. Обаче имайте доблестта да си го внесете, както трябва, да застанете на трибуната и да го защитавате, а не да се промъквате, нарушавайки правилника.
Моля ви, ако ще има ред в това Народно събрание, спазвайте го този ред; ако няма да има, обявете, че няма и да се знае от всички, че ние нарушаваме правилника, а искаме след това да има ред в държавата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по 20а?
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Зависи как четете правилника на Народното събрание, господин Ляков. Правилникът на Народното събрание е точно така, както го цитирате, но какво се разбира под обхват и обем е отделен въпрос. Народното събрание досега е дало достатъчно примери, че тълкува правилника в една или друга посока. Това досега е практика в Народното събрание. Този текст на правилника не се прилага еднозначно. Оттам нататък, може да се направи изводът, че комисията при гласуването би могла да приеме едно или друго становище и оттам нататък това е решение на комисията, разбира се, и решение на пленарната зала, на народните представители.
Така че не приемам обвинението Ви, че има нарушение на правилника на Народното събрание. Разбира се, че ще бъдем свидетели и на друго тълкуване на правилника, но така или иначе – пак повтарям – досега работата на Народното събрание е дала достатъчно поводи този член от правилника да се тълкува по различен начин и да се прилага по различен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 20а на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 21 има оттеглено предложение от вносителите в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 21:
“§ 21. Член 60 се отменя.”
Във връзка с това комисията предлага да бъде създаден § 21а със следното съдържание:
“§ 21а. Създава се чл. 60а със следното съдържание:
“Чл. 60а. (1) Разрешението за търговия на едро с лекарства е безсрочно.
(2) Разрешението по чл. 55 се прекратява, ако притежателят му поиска писмено това от министъра на здравеопазването.
(3) Разрешението по чл. 55 се прекратява и в случай, че лицата по чл. 54, ал. 1 прекратят дейността си, за което са длъжни да уведомят писмено министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 21 и § 21а? Няма.
Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 10.
Параграфи 21 и 21а са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 22. В чл. 61, ал. 1 се създава т. 4:
“4. Министерството на здравеопазването с ваксини, токсини и серуми, произведени от търговски дружества с държавно участие, необходими за изпълнението на Имунизационния календар на Република България, както и при извънредни епидемични ситуации.”
Предложение на народния представител Борислав Цеков:
“В § 22 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, относно промяната в чл. 61:
§ 22. В чл. 61 се правят следните изменения:
2. В чл. 61, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения:
“3. лечебни заведения за собствени нужди, когато в населеното място няма аптека, открита от магистър-фармацефт.”
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Текстът на § 22 в този си вид е противоконституционен. Не може законът да създава предимство на базата на формата на собственост. Текстът създава предимство като казва, че Министерството на здравеопазването може да купува ваксини от търговски дружества с държавно участие. Създава привилегия за търговски дружества, в които има държавно участие, без дори да уточнява какво е точно това държавно участие. То може да бъде и 1%, и по-малко дори.
Второто ми възражение е по-скоро техническо. Начинът, по който текстът е написан, е безсмислен. Той е една глупост. Вижте какво се получава. Текстът на чл. 61 е следният: “Производителите могат да снабдяват само с произведени от тях лекарства Министерството на здравеопазването с…, произведени от търговски дружества с държавно участие”. В това няма никакъв смисъл. Защото т. 4 всъщност е продължение на изречението на ал. 1 на чл. 61. Няма никакъв смисъл. Това не е самостоятелно изречение, а е продължение на изречението от ал. 1. Но по-важното според мен е, че ние нямаме право в закона да даваме някаква преференция в зависимост от формата на собственост, от това, че дадено дружество има или няма държавно участие. Мисля, че това е нарушение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи по Вашата логика да отпадне § 22.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Логиката на нещата е наистина Министерството на здравеопазването, което осигурява на българските граждани ваксини и серуми, да може да ги закупува по-евтино и по този начин да ги предоставя на повече хора. Но абсолютно прав е и господин Кацаров, че след като се дава възможност на производителите да снабдяват, би следвало всички производители да имат тази възможност. Безспорно Министерството на здравеопазването е тази институция, която ще избере най-изгодната за нея оферта. Защото в противен случай наистина ние нарушаваме онзи член на Конституцията, в който се казва, че всички форма на собственост са равнопоставени. В момента ние даваме преимущество на една от тези форми – държавна или с преобладаващо държавно участие, което бъдете сигурни, че ще бъде върнато от Конституционния съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Принципно това, което казва д-р Кацаров, е съвсем точно. Действително с този текст ние правим дискриминация на търговските дружества и като че ли търговско дружество с държавно участие ще се ползва с преференции в закона. Това е направено, защото, както виждате, има един текст, който гласи: “както и при извънредни епидемични ситуации”.
Ние обсъждахме дълго тази възможност само държавни структури да произвеждат и да снабдяват Министерството на здравеопазването с ваксини, токсини и серуми, особено пък при извънредни епидемични ситуации, имайки предвид състоянието на бюджета на Министерството на здравеопазването и доколко би могъл да бъде раздут при една такава ситуация. Затова се записа този текст. Не съм убеден, че текстът е най-добрият. Комисията не приема другите предложения, приема текста на вносителя, но бих призовал народните представители или да се изкажат по този въпрос, или да гласуват по съвест. Защото действително е много трудно да се вземе решение.
Пак повтарям, това, което каза д-р Кацаров, е абсолютно вярно. Защото ние не можем да правим дискриминация по отношение на собствеността, заявявали сме многократно това. Още повече, че ако такава мярка бъде приета в закона, то сигурно има възможност да бъде атакувана в Конституционния съд и сигурно Конституционният съд би отхвърлил такава норма. Затова си мисля, че може би е по-редно да приемем една поправка и текстът “произведени от търговски дружества с държавно участие” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля господин Тенчев да вземе отношение по въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР ТЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Този текст касае една доста стеснена като казус хипотеза – това е снабдяването в условията на извънредни и масови бедствия.
Що се касае до направените забележки по отношение държавното участие, категорично подкрепям казаното дотук от доц. Щерев и доц. Китов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по този текст?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Предложението за текста в закона е:
“4. Министерството на здравеопазването с ваксини, токсини и серуми, необходими за изпълнението на Имунизационния календар на Република България, както и при извънредни епидемични ситуации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това предложение за текста на т. 4 в ал. 1.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на господин Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 22 на вносителя с току-що гласуваната в залата поправка в него.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Комисията предлага да бъдат направени промени в чл. 68 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова:
“Чл. 68. (1) Право да получи разрешение за откриване на аптека има само магистър-фармацевт, едноличен търговец, като притежател на разрешението за аптека може да бъде само магистър-фармацевт.”
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложенията на народните представители Антония Първанова и Валери Цеков се приемат по принцип.
Предложение на народния представител Борислав Цеков:
“В Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина да се създаде нов § 22г, който въвежда промяна в сега действащия чл. 68:
§ 22г. В чл. 68 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Производителите на лекарства и търговците на едро с лекарства не могат да откриват собствени аптеки, да участват в дружества, които притежават аптеки, както и да сключват с магистър-фармацевт или дружеството, в което участват, всякакъв друг вид договори, които биха довели до поставяне в зависимост и подчинение на една от двете страни и/или до несамостоятелно вземане на решение на която и да от страните.”
Комисията не приема предложението.
“2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Най-малко 60 на сто от стоковите наличности в аптеката следва да бъдат снабдени със собствен капитал на магистър-фармацевта.” Като следващите алинеи се изменят като номерация.”
Комисията не приема предложението.

Комисията предлага да бъде създаден § 22а за изменение и допълнение на чл. 68 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина със следното съдържание:
“§ 22. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Право да получи разрешение за откриване на аптека има физическо лице – едноличен търговец или юридическо лице – търговско дружество, регистрирани по Търговския закон, при условие, че дейностите по чл. 65, ал. 1 се извършват под ръководството и контрола на магистър-фармацевт.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Магистър-фармацевтът по ал. 1 е ръководител на аптеката и носи лична отговорност за дейностите по съхранение, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации и отпускане на лекарства по лекарско и без лекарско предписание.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и тя се изменя така:
“(3) Лечебните заведения по чл. 9 и чл. 10 от Закона за лечебните заведения могат да откриват аптеки за задоволяване на собствените си нужди.”
4. Сегашната ал. 3 става съответно ал. 4.
5. Сегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Ръководителят на аптеката не може да работи на друго място като магистър-фармацевт.”
6. Сегашната ал. 5 става ал. 6 и след думите “лечебни заведения” се поставя запетая и се добавя “диспансери”.”
Уважаема госпожо председател, има редакционни поправки към текстовете. След това ли да ги прочета или сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изчетете текстовете и след това кажете къде ги правите.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “7. Сегашната ал. 6 става ал. 7 и изречение първо в нея се изменя така:
“Магистър-фармацевтите по ал. 1, както и ръководителите на аптеки на лечебни заведения, диспансери или на общини трябва:”.
8. Сегашната ал. 7 става ал. 8.
9. Алинея 8 става ал. 9 и се изменя така:
“(9) Магистър-фармацевтът, ръководител на аптека задължително работи в нея.”
По § 22а предлагаме следните редакционни поправки:
По § 22а следва да се промени текстът по т. 6 и т. 7:
“6. Сегашната ал. 5 става ал. 6 и след думите “лечебни заведения” се добавя “по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения”.
7. Сегашната ал. 6 става ал. 7 и изречение първо в нея се изменя така:
“Магистър-фармацевтите по ал. 1, както и ръководителите на аптеки на лечебни заведения по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения или на общини трябва:”.
Тези поправки, които прочетох по ал. 6 и 7 са редакционни и не променят смисъла на предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще направя две процедурни предложения. Тъй като господин Щерев с половин уста призна, че комисията е нарушила правилника, а тук има още по-драстично нарушение на правилника, тъй като се внася радикална промяна в режима на откриване на аптеки. Промяна, която не е предложена от правителството в неговия законопроект.
Първото ми предложение е представителят на министерството да каже дали правителството подкрепя тази промяна.
Второто ми предложение е към народните представители Антония Първанова, Борислав Цеков и господин Щерев – на основание чл. 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи, че при внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.
Моля ги да направят такава декларация, защото ако не я направят, аз ще смятам, че те имат пряк финансов интерес от този текст, който е вкаран в нарушение на правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, правя също процедурно предложение този текст въобще да не се разглежда в пленарната зала и ще обясня защо. Освен това, което каза господин Ляков, вие виждате, че има един текст, който поставя въпроса за смяната на режима на откриването на аптеките. Ние с проф. Кръстьо Петков бяхме направили предложение, но в комисията, но тъй като не беше предмет на обсъждане, се прие, че нарушаваме правилника и ние го оттеглихме, съобразявайки се с Правилника на Народното събрание.
След това с един трик в комисията, който беше много на баланс, се внесе един текст, който виждате, че изцяло изменя философията и в крайна сметка това нарушава чл. 71, ал. 2 от нашия правилник.
Аз бих могла да продължа нататък и с още някои конституционни неща, които се нарушават, но мисля, че народното представителство ще спазва стриктно своя правилник и няма да гласуваме.
Правя процедурно предложение да вървим по-нататък като не гласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Всъщност аз твърдя, че такова процедурно предложение не трябва да се гласува, уважаема госпожо председател. Съвсем очевидно е нарушението на правилника. Това са текстове, които не са гледани на първо четене – в разрез с изискванията на чл. 71.
На второ място, тук се говореше за принципа и обхвата. Очевидно това са текстове, които са извън обхвата на предложения на първо четене законопроект, защото нямат нищо общо с текста на вносителя. Вносителят е направил две или три поправки в цялата тази глава за аптеките и те са свързани с промяна на Закона за териториално и селищно устройство като се заменя със Закона за устройство на територията. Режимът за лицензиране на аптеки по същество той въобще не е пипал - начинът, кой има право, чия собственост да бъдат. Вносителят не е пожелал да прави такива промени.
Очевидно предложените текстове са извън и принципа, и обхвата на приетия на първо четене законопроект. И тъй като това е нарушение на правилника, аз твърдя, че подобно процедурно предложение не трябва да се гласува.
А Вие, уважаема госпожо председател, както гласи чл. 8, ал. 1 на нашия правилник, в която т. 9 казва, че “председателят осигурява и следи за спазването на този правилник”, считам, че Ваше задължение в този момент, в изпълнение на нашия правилник, е да не подлагате на гласуване тези текстове. В тази глава са създадени цели осем нови параграфа. Вие ще нарушите правилника, а по правилник Вие сте задължена да следите за неговото изпълнение. Затова твърдя, че не трябва да се гласува процедурното предложение, а да се премине по текстовете от следващата глава или по текстовете, които са предложени от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Вярно е, че мое задължение е да спазвам правилника, но в случая не става въпрос за спазване на правилника, а за взимане на отношение от председателя по един законопроект и да влезе в съществото му, да знае дали попада или не попада в обхвата, нещо, което не ми е възможно да направя в момента. (Народният представител Кръстьо Петков иска думата.)
За изказване ли искате думата, господин Петков?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): По въпроса на процедурата, за да Ви дам допълнителна информация, с което да Ви облекча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения и не мога да дам думата за повече преди да съм приключила с тези.
Процедурните предложения на господин Ляков не подлежат на гласуване. Към тях ще преминем, когато се вземе отношение дали да се гласува или не този параграф.
Първото предложение на госпожа Масларова беше да не се обсъжда този параграф, който касае предложенията по чл. 68, а да се продължи нататък.
Ще подложа на гласуване процедурното предложение да не се обсъжда чл. 68.
Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Щерев.

АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще отговоря на въпросите, които постави господин Ляков, но като процедура искам да кажа, че чл. 68 би трябвало да продължи да се обсъжда и съответно след това да се гласува. Аз ще се опитам да обясня за какво става въпрос и защо толкова настоятелно се иска да не се обсъжда и да не се гласува.
В чл. 71 на Правилника на Народното събрание има следния текст…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това не е процедура.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Именно процедура е. “Допустими са редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.”
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това не са редакционни поправки.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Само че там е цялата работа, че Народното събрание многократно е правило точно това, което правим ние в момента. (Шум и реплики от опозицията.) Извинявайте, Правилникът на Народното събрание е приет точно така, за да може да се тълкува в настоящия момент.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не е вярно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: В момента комисията е приела, че трябва да разглежда този член от законопроекта и го предлага на пленарната зала. Затова ние трябва да продължим обсъждането на тази точка от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения.
Моля, гласувайте да не се обсъжда чл. 68.
Гласували 151 народни представители: за 58, против 89, въздържали се 4.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Игнатов, заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, в момента Вие направихте нещо, което почти го няма в тези 12 години. Ние гласувахме да спазваме правилника или да не го спазваме? Предложихте това да гласува залата. Значи да не спазваме правилника си гласуваме ние самите, който правилник ние сме приели.
Тук са всички народни представители от всички парламентарни групи, които бяха в комисията, и е въпрос на чест, на мъжка чест е Щерев да стане и да каже защо манипулира тогава комисията и вкара чл. 68. Също така да не мълчи и д-р Първанова, която има явни икономически интереси и лобира открито. Това всичко го видяха и разбраха. Сега обаче всички си крият главите като щрауси. И всички твърдят, включително и министерството, и тук бяха и хората от ДПС, и всички знаем, че правилникът не позволява да се гледа чл. 68. Същото това, което искат да постигнат, могат да си го постигнат с отделен нов законопроект. Никой не пречи на Първанова да внесе такъв законопроект и пак мнозинството да си го приеме. Но вие просто нарушавате нарочно правилата, защото сте водени от други интереси и тези интереси са комерсиални. Както искате, така го разбирайте.
Моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за прегласуване.
Аз не мога да не го подложа на гласуване, защото не мога аз да взема отношение към един текст, който виждам за първи път в залата и да преценя дали попада или не попада в обхвата. (Шум и реплики от КБ.)
Не мога да преценя такова нещо, госпожо Масларова. Господин Щерев е председател на комисията и да си понесе отговорността, да обясни на залата за какво става въпрос. Аз не мога да взема отношение. В момента прегласуваме предложението на госпожа Масларова чл. 68 да не се обсъжда в залата.
Моля, прегласувайте предложението да не се обсъжда чл. 68.
Гласували 173 народни представители: за 94, против 75, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, искането ми на процедура е по въпрос, свързан с начина на провеждане на заседанието. Възразявам срещу начина, по който се води заседанието в момента. Вие сте тази, която трябва да решите дали текстът е такъв или не. Независимо че Народното събрание прие този текст за чл. 68, следват още седем такива новосъздадени параграфа. Аз твърдя, че не е правилно за всеки един от тях Народното събрание да казва, че за този ще нарушим правилника, а за този няма да го нарушим. Ако не познавате текста, дайте почивка, запознайте се с него и като председател сложете ред и следвайте спазването на нашия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма прецедент председателят на Народното събрание да взема отношение по законопроектите, тъй като не ги познава в същината им. Има председател на комисия, който може да каже. (Шум и реплики от залата.)
За процедурно предложение има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да внеса малко яснота. В Комисията по здравеопазването по време на цялото обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на закона тези предложения по чл. 68 не бяха разглеждани. Тези предложения започнаха да се разглеждат в края, когато бяхме приключили вече със законопроекта.
В тази връзка, освен че се нарушава чл. 71, ал. 2 на нашия правилник, аз твърдя, че ако приемем да обсъждаме чл. 68, ще нарушим и Конституцията. Защото в чл. 88 е казано, че законите в България се приемат на две четения, а не само на едно. Член 68 не е гледан на първо четене. Така че, ако ние го гледаме само на второ четене, това означава нарушение на Конституцията. В тази връзка аз в Комисията по здравеопазване не участвах при обсъждането и разглеждането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Член 68 вече няма да се гласува. Това го приехме.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател! Може би малко нестандартна е ситуацията, но аз неслучайно настоявах да взема отношение, за да ви кажа, че съм сезирал писмено председателя на Народното събрание за нарушенията, които се направиха в нашата комисия. Там съм обяснил няколко прости факта. По редица членове, в т.ч. и по чл. 68, на нас ни беше отправено възражение от ръководството на комисията, че не може да бъде гледано предложението, тъй като не се вписва в обхвата и предмета на предложенията на вносителя. Ние съвсем коректно, предполагам, че доц. Щерев ще потвърди, изтеглихме нашето предложение, за да не се гласува изобщо този текст, след което, както господин Адемов обясни, зад гърба ни се вкара това предложение и то беше гласувано. Това са фактите.
В подкрепа на казаното, струва ми се от г-н Ляков, настоявам да намерите механизъм оттук нататък до края на закона лекарите от НДСВ, а и всички лекари, които имат интереси, свързани с аптеки, търговия на лекарства и т.н., публично да заявят това и ние да знаем кой, как и защо гласува. Аз настоявам това да стане, иначе няма да си обясним какво ще стане и при чл. 69, и по-нататък, и по-нататък. Ние, като Народно събрание, трябва да бъдем морално коректни към нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков. Съжалявам, че за първи път чувам за това Ваше писмо до председателя.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно приетия дневен ред за работата на Народното събрание за днес, преминаваме към въпроса за ветото, наложено с Указ № 276 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията за връщане за ново обсъждане на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 23 юли 2002 г.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, аз искам да попитам лично Вас - на какво основание от правилника прекъсвате гледането на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и минавате на нова точка? Кое е Вашето основание да прекъснете дебата, почивката беше взета в момента, когато трябваше да продължим да гледаме § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Веднага Ви давам отговор.
Основанието е вотът на пленарната зала, изразен преди почивката, гласувано е, следователно това е основанието! (Шум в залата.)
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не е гласувано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Как да не е? В началото на заседанието е гласувано, Вие сте отсъствали вероятно. Нищо, не е проблем, отсъствието не е толкова фатално. В началото на заседанието, д-р Игнатов, е гласувано. Не се притеснявайте, ще Ви извиня отсъствието. (Смях в залата.)
По доклада на Комисията по околната среда и водите искам да поканя председателя на комисията д-р Джевдет Чакъров да представи доклада.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на госпожа Фатме Илиаз, заместник-министър на околната среда и водите, господин Красимир Дуков, заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Нона Караджова, държавен експерт в Министерството на околната среда и водите, и госпожа Ваня Григорова, също експерт в Министерството на околната среда и водите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в залата. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в зала на посочените дами и господа.
Гласували 173 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 12.
Приема се.
Поканете господата и дамите в залата.
Господин Чакъров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Предлагам на вниманието ви

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно
Указ № 276 от 5 август 2002 г. на президента на
Република България за връщане за ново обсъждане
на Закона за опазване на околната среда,
приет от Народното събрание на 23 юли 2002 г.
и мотивите към него

На свое заседание, проведено на 12 септември 2002 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Указ № 276 от 5 август 2002 г. на президента на Република България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 23 юли 2002 г.
С наложеното отлагателно вето се оспорват отделни текстове от Закона за опазване на околната среда, свързани с достъпа до информация за околната среда, както и с екологичната оценка и оценката на въздействие върху околната среда, а именно чл. 20, чл. 81, ал. 1, т. 2, чл. 85, ал. 3, чл. 93, ал. 2 и § 10, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби.
След като се запозна с мотивите на президента, комисията ги определи като несъстоятелни и тълкуващи отделните членове на закона извън неговата цялост. Не е потърсена и видяна тяхната логическа връзка с други текстове от този и други закони, за да се добие представа за цялостната уредба на третираните във ветото въпроси. В хода на протеклата дискусия членовете на комисията се изказаха в подкрепа на закона и защитиха оспорените текстове, като се обединиха единодушно около следното

СТАНОВИЩЕ:

По първата група от мотивите, свързани с предоставянето на информация за околната среда. С първия пункт от ветото се твърди, че липсват разпоредби, с които държавните и общинските органи се задължават да информират обществото за обстоятелства, които имат значение за живота и здравето на гражданите и условията, в които те работят и живеят. Твърди се, че тази информация ще бъде предоставена само при поискване от конкретни лица.
В резултат на това президентът счита, че се ограничава правото на информация по чл. 41 в контекста на чл. 55 от Конституцията. Опасенията на президента са напълно неоснователни, тъй като задълженията на държавата в тази връзка и тяхното изпълнение се гарантират със следните текстове от закона:
1. Член 23, според който при аварийни или други замърсявания, когато са нарушени нормите на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, компетентните органи, съответните областни управители, кметовете на съответните общини, регионалните инспекции по околната среда и водите, басейновите дирекции и органите на Държавната агенция “Гражданска защита” са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.
Текстът на чл. 23 еднозначно показва, че визираната във ветото заплаха от информационни затъмнения, подобни на случая с Чернобил, е абсолютно несъстоятелна.
2. Разпоредбите на чл. 22, 24, 25, 147, ал. 6 гарантират от своя страна информирането на населението чрез публикуване на периодични бюлетини – доклади за състоянието на околната среда и създаване на публични и общодостъпни бази данни и масиви от информация за околната среда.
3. С разпоредбата на чл. 162 се предвижда административнонаказателна отговорност за длъжностните лица, които не изпълняват своите задължения по този закон, включително задълженията за информирането на гражданите за състоянието на околната среда.
Гаранции за предоставянето на информация от съответните компетентни органи и длъжностни лица се съдържат и в чл. 353а от Наказателния кодекс, според който длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти въздух, вода, почва, морски пространства и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 хил. лева.
С т. 1.2 от своите мотиви президентът предлага да бъде обсъдена още веднъж необходимостта от запазването на въведените с чл. 20 ограничения за достъп на гражданите до информация за околната среда, доколкото според него те надхвърлят конституционната рамка по чл. 41, ал. 2. Според чл. 41, ал. 2 на Конституцията гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Съвсем очевидно е, че въведените с чл. 20, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда ограничения не надхвърлят предвидените с конституционния текст изключения, а именно случаите на държавна тайна, друга защитена от закона тайна и засягане на чужди права.
От друга страна, чл. 20, ал. 1 предвижда само една възможност за отказ, а не императивна разпоредба за отказ за достъп до информация за околната среда в изброените случаи.

Освен това по предложение на комисията, отразяващо мнението на неправителствения сектор, в чл. 20 беше създадена ал. 4. Според нея компетентният орган преди да вземе решение за отказ за предоставяне на информация се задължава да отчете обществения интерес от разкриването на тази информация. С това в българското екологично законодателство се въвежда така нареченият “тест за обществена значимост” – една съвременна мярка, залегнала в Конвенцията от Орхуш, която не се прилага дори във всички западноевропейски страни все още.
И най-важното, законът гарантира, че никакви ограничения за достъп до информацията не могат да бъдат налагани, когато става въпрос за емисии на вредни вещества в околната среда – чл. 20, ал. 6.
Така че, както и президентът пледира, законът не допуска тази част от информацията за околната среда, която може да се разглежда като предпоставка и гаранция за правото на живот на хората, да бъде третирана като държавна или служебна тайна.
Като се има предвид, че определението на понятието “информация за околната среда” – чл. 19, е доста широко и далеч надхвърля информацията за самото състояние на околната среда по компоненти и фактори, които й влияят, то премахването на възможностите за отказ, посочени в чл. 20, ал. 1, би означавало, че държавните органи ще бъдат длъжни да предоставят при поискване например информация за:
- химични формули на бойни отровни вещества и други препарати;
- позициониране, маршрути, системи за навигация и друга информация в областта на националната сигурност, независимо от сключените споразумения в тази област;
- запасите на подземни богатства и друга подобна информация от стратегическо значение за икономиката на страната;
- използвани технологии, методи, състави, патенти, промишлени образци, предмет на защита на интелектуалната и промишлена тайна във всички цивилизовани страни в света. Липсата на защита на тези права ще отблъсне потенциалните чужди инвеститори;
- местоположение, количества и други параметри на застрашени видове от дивата флора и фауна, които не рядко са предмет на незаконна търговия и контрабанда.
По втората група мотиви, касаеща законовата уредба на екологичната оценка и оценката на въздействие върху околната среда:
В т. 2.1. от мотивите президентът изразява позиция, че не е редно да отпадне периодичното извършване на ОВОС на обектите – големи замърсители, или така наречения “ОВОС на действащи обекти”, както е по сега действащия Закон за опазване на околната среда. В тази връзка той препоръчва чл. 81 да добие нова редакция, която да принуждава предприятията – големи замърсители, постоянно да полагат грижи за опазването на околната среда. Комисията категорично счита, че не е необходима нова редакция на чл. 81, тъй като той напълно изчерпва изискванията на европейското законодателство по отношение на оценката на въздействие върху околната среда, която се отнася само до планирани и проектирани дейности, а не за съществуващи обекти, и се разглежда като инструмент за осъществяване на превантивен контрол.
За обектите в експлоатация европейското законодателство, с което България е длъжна да се съобрази, въвежда режима на така наречените “комплексни разрешителни” – Директива 96/61 на Европейския съюз за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Този режим е разписан подробно и ясно в глава седма на закона. В комплексните разрешителни се поставят изисквания за емисионните норми, а също така се определят и задължителни мерки за опазването на въздуха, водите и почвите - чл. 123.
Освен това за спазването на тези условия и изисквания са предвидени съответните механизми на контрол и наказания при евентуално неспазване, които са значително по-високи от тези в сега действащия Закон за опазване на околната среда. Комплексните разрешителни ще се преразглеждат на всеки пет години, както и при всяка промяна в дейността на предприятията с възможност за промяна на условията в тях – чл. 124. Ето защо комисията счита, че с глава седма на закона се дават достатъчно гаранции, че предприятията ще бъдат принудени непрекъснато да полагат грижи за опазването на околната среда.
В т. 2.2. от мотивите по ветото се твърди, че за да бъде оправдано ограничението за извършване на екологична оценка и ОВОС на планове и програми и инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност – чл. 85, ал. 3, и за да се гарантира, че няма да има злоупотреби на тази основа, е необходимо Законът за опазване на околната среда да въведе определение на понятието “национална сигурност”.
Комисията намира това за ненужно, тъй като определение на понятието “национална сигурност”, както и самият президент посочва, е дадено в Закона за защита на класифицираната информация. Законът за опазване на околната среда спокойно може да използва това понятие, без да му дава ново определение, както това правят още 30 други закони.
Допълнителна гаранция за правилното и еднозначно разбиране на понятието “национална сигурност” е работа на няколко колективни органа (съвети) към президента, Народното събрание и Министерския съвет, както и упражняването на граждански контрол върху държавната политика за сигурност.
С т. 2.3. от мотивите си президентът заявява, че намира за неприемливо предвиденото в закона право на министъра на околната среда и водите да изключва инвестиционни предложения от задължителна ОВОС, макар и в ограничения кръг случаи по чл. 93, ал. 2.
Комисията счита и тази част от мотивите за неоснователна, тъй като е налице неправилно тълкуване на текстовете от закона.
Член 92 ясно определя случаите на задължителна ОВОС и никъде в закона не се позволява да бъде направено изключение от тези случаи.
Правото на министъра на околната среда и водите да се произнася по необходимостта от извършване на ОВОС се отнася само до инвестиционните предложения, които не подлежат на задължителна ОВОС. Визираните от президента случаи по чл. 93, ал. 2 са точно такива и са в пълно съответствие с т. 13 от Приложение 2 на Директива 97/11/ЕС, поставяща изискването за извършване на такава преценка. Освен това министърът на околната среда и водите дава своята преценка по точно определени критерии и е длъжен да я мотивира.
С т. 2.4. от мотивите, отнасяща се до предвидените в § 10 отлагателни срокове за влизане в сила на разпоредбите за “екологичната оценка”, президентът счита за недопустимо стабилната законова уредба да бъде заменена с регламентация от по-ниско равнище, като има предвид ОВОС на национални, регионални и областни планове и програми за развитие, която ще се извършва съгласно наредба до влизането в сила на текстовете за екологичната оценка.
И в този пункт от мотивите на президента е налице неточност. Не може да става въпрос за подмяна на стабилната законова уредба с регламентация от по-ниско равнище, защото и досега действащият Закон за околната среда не урежда в детайли процедурата и изискванията по извършване на ОВОС на национални, регионални и областни планове и програми за развитие, устройствени планове и техните изменения. Това става с Наредба № 4 от 1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда. Предвижданата с ал. 2 на § 10 наредба ще бъде директен пренос на точно тези текстове от Наредба № 4.
Що се отнася до препоръката за преразглеждане на отлагателните срокове, самата Директива 2001/42, с която се въвежда изискването за извършване на екологична оценка, дава възможност на страните – членки на Европейския съюз да хармонизират своето законодателство с нейните изисквания до 21 юли 2004 г. Тази директива е съвсем нова – от 2001 г., и дори в Европейския съюз не е налице опит по прилагането на екологичната оценка. В момента по възлагане на Европейската комисия се разработва ръководство по прилагането на директивата за екологична оценка, което се очаква да стане готово до края на 2002 г.
С оглед на това и като се има предвид, че екологичната оценка се отнася до планове и програми за развитие на национално и регионално ниво във всички области на националното стопанство, което изисква добра осведоменост и подготовка на цялата изпълнителна власт в тази насока, комисията счита за целесъобразно България да се възползва от дадения за страните-членки отлагателен срок.
Отлагателното вето на президента беше отхвърлено единодушно с 0 гласа “за” ветото, 13 гласа “против” и 0 “въздържали се”.
В резултат на това, и като има предвид, че всички текстове от Закона за опазване на околната среда, включително и оспорените, са напълно съобразени с действащото българско, европейско и международно законодателство, Комисията по околната среда и водите отхвърля възраженията на президента, с които се връщат за ново обсъждане разпоредбите на чл. 20; чл. 81, ал. 1, т. 2; чл. 85, ал. 3; чл. 93, ал. 2 и § 10, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
Комисията по околната среда и водите предлага на народните представители да приемат повторно Закона за опазване на околната среда.” Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че докладът на комисията, в която и аз участвам, е доста изчерпателен добър и достатъчно ясно подсказващ защо ветото трябва да бъде отхвърлено.
Аз искам да се спра само на един допълнителен въпрос, който е свързан със забавянето на влизането в сила на този закон и изобщо на продължителността на работата по него, защото той постъпва в Народно събрание от Министерския съвет на 13 декември. И вече повече от девет месеца той не е влязъл в сила. Като "приносът" на президента тук е някъде около два месеца, като се има предвид, разбира се, и парламентарната ваканция.
Но ако ние се запитаме изиграва ли някаква роля това вето, макар и отлагателно, аз смятам, че отговорът е отрицателен. Защото в мотивите на това вето ние не виждаме, както беше изтъкнато и в доклада, никакви принципно нови виждания, никакви нови концепции, които да насочат законодателния процес в една или друга посока. Това е от една страна.
От друга страна, ние не виждаме да се атакуват някакви конкретни текстове, че са противоконституционни или неотговарящи на някакви международни директиви.
На трето място, ние дори виждаме правно-технически вероятно грешки в самите мотиви, да кажем в т. 2.2. Там се цитира чл. 85, ал. 3 – член, който изобщо не касае извършването на оценки на въздействието върху околната среда. Също така в т. 2.4. е отбелязано, че по новия закон се извършват оценки на въздействието върху околната среда на национални, регионални и областни планове и програми за развитие, което също не е така, не е правилно. Това показва, че вероятно в краткия срок, тук аз бих разграничил президента с неговото основателно желание, вътрешно чувство, че проблемите на околната среда са наистина важни, от жизнена важност за страната и за държавата, от това, което са направили неговите съветници. Може би те не са имали достатъчно време от 23 юли, когато законът е приет на второ гласуване тук, до 2 август, когато е издаден указът на президента, да прочетат внимателно закона и да изготвят своите мотиви, без да допускат някои неточности. Защото остава моето впечатление, тук разграничавам президента от съветниците, че те просто не са успели да доловят някои нови моменти, например да разграничат екологична оценка от оценка на въздействието върху околната среда.
Преди малко отбелязах точно такива два случая от мотивите, където това очевидно си личи.
Какво означава това? Че отлагателното вето на президента, вместо да бъде наистина една контролна лампа пред парламента, която да спре временно даден законопроект, закон, евентуално да постави някои важни въпроси, той се превръща в едно вето и то второ вето върху, условно казано, терена на околната среда, той се превръща в някакво показване на мускули. В случая обаче на някакви много хилави мускули.
Бих искал да кажа по-точно, че ние бихме желали да не се превръщаме тук в поле на някакви взаимоборства между съветниците на президента и Министерството на околната среда и водите, което се видя и от пресата преди месец-два. Бихме искали да има по-добра координация между законодателната власт и президента и неговите съветници.
Смятам, че доктор Чакъров няма да възрази, ако аз отправя покана и от тази трибуна към президентските съветници. Винаги, когато се гледа в Народно събрание някакъв законопроект, свързан с околната среда, по който те смятат, че е важно да се ориентират за какво става дума, те винаги ще са добре дошли. В този смисъл е по-добре да имаме едно взаимодействие с президента.
Като заключение бих искал да кажа, че апелирам към всички колеги в залата да гласуваме повторно и по-скоро потретно Закона за околната среда, както го направихме на 23 юли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Великов, уважаеми господин Чакъров. Днес обсъждаме Закона за опазване на околната среда, а не толкова ветото, което е конституционно правомощие на президента, не толкова президента, пък мисля, че съвсем не е мястото тук да обсъждаме неговите съветници. Принципният въпрос при всяко едно вето или по-скоро при всяка една процедура по прегласуване на върнат за прегласуване закон трябва да бъде, че се обръща внимание и с аргументи се оборват онези тези в мотивите, които би трябвало да ни дадат основание за пореден път да прегласуваме закона.
Аз определено смятам, че има достатъчно основания, включително част от тях засегнати в мотивите, с които се налага ветото, но и такива, които са извън тези мотиви, които пречат без корекции в този закон ние да го прегласуваме за пореден път.
За какво иде реч? Освен новите моменти в правната уредба, законът съществено преурежда и важни институции на правото за опазване на околната среда, правото на информация за околната среда и участието на обществеността. Има едно значително ограничение в сравнение с досега действащата уредба. Позоваването на господин Великов или по-скоро в доклада на комисията на Конвенцията от Орхус мисля, че крие сериозната опазност да заблуди народното представителство. Текстът в Конвенцията в § 5 директно казва, че: "Решенията в тази конвенция не засягат правото на която и да е от страните да продължи да осъществява или въвежда мерки, предвиждащи по-широк достъп към информация, по-активно участие на обществеността в процеса на приемане на решения и по-широк достъп до правосъдие по въпросите, отнасящи се за околната среда, отколкото е предвидено в конвенцията".
Така че мисля, че е доста несъстоятелно, когато ние имаме законодателство, което е отишло и по-напред от европейските решения, позовавайки се на конвенцията, да търсим едно намаляване на възможностите за достъп до информация на обществеността по въпросите на околната среда.
Конвенцията е пред мен. Ако някой по друг начин чете текста й, то това е друг въпрос.
Драстично в новия закон се преуреждат отношенията във връзка с извършване на оценка на въздействие върху околната среда, като се въвежда нова паралелна процедура – екологична оценка. Определено смятам, господин Великов, че чл. 85 е съотносим към материята, която обсъждаме, защото той е свързан именно с оценките. (Неразбираема реплика от място на господин Великов.) Преди малко Вие казахте, че той е несъотносим. Но това няма значение. Това все пак се отнася до мотивите на президента, които Вие коментирате. А аз бих искал повече да коментираме закона, който днес трябва да прегласуваме, което е и наше право, и наше задължение.

Завишават се размерите на глобите и санкциите до 4 пъти и се включват редица бланкетни състави, които на практика ще лишат подлежащото на имуществена санкция лице от възможността му да се защити и да оспорва законосъобразността на наложената санкция поради прекалената бланкетност на съставите. Разширява се кръгът от органи, на които се възлагат функции по опазване на околната среда, като все пак смятам, че е направен опит за точно определяне и разграничаване на техните правомощия.
Като цяло обаче регламентацията на новия закон отстъпва от редица постижения, закрепени в досега действащия закон, характеризира се с наличие на голям брой, както вече казах, бланкетни норми, които няма да дадат нужната ефективност при правоприлагането. Продължава законодателната тенденция за прехвърляне на компетенции, по-скоро за разширяване на правомощията на органите на изпълнителната власт, както и с разширяване на регулацията на обществените отношения на по-ниско нормативно равнище. Имам предвид актовете на Министерския съвет или актове на министър.
За съжаление и този нов закон разкрива редица слабости от чисто правно-техническо естество при формулирането на отделни разпоредби. На първо място, силно е ограничен достъпът до информация за състоянието на околната среда. С чл. 20 са дефинирани редица основания за отказ, включително такива общини и ясни основания като тези в т. 5 – информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено и когато не е съгласно с предоставянето на информацията. Чувате какви текстове сме приели предишния път? Или, примерно, в т. 6: “Информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда”, което е абсурд, защото няма начин с информация да може да се влияе върху въздуха, водите и биологичното разнообразие.
Между другото, аз мисля, че точно същите тези неща ви ги казвах, не зная дали беше тук уважаваната госпожа министър, когато законът се приемаше на второ четене.
По действащия Закон за опазване на околната среда няма ограничение за достъпа до информация. Това е сегашното състояние. Напротив, държавните органи са задължени служебно да предоставят информация чрез средствата за масова информация или по друг начин в достъпна за гражданите форма, без да е необходимо отправяне на искане към тях, забележете, дори в случаите, когато информацията не подлежи на разпространение, т.е. съставлява някакъв вид тайна. И в този случай по действащия закон компетентните органи не можеха да откажат да предоставят информация, а се въвеждаше забрана за начина на предоставяне и по-скоро ограничение писмено, без право получилото я лице да я разпространява от своя страна, за да се опази тайната. Това е решението на сега действащия закон.
Новият закон обръща принципа за предоставяне на информация на околната среда. От задължение за органите да предоставят служебна информация до неограничен кръг адресати чрез средствата за масова информация и по друг подходящ начин, сега задължението са органите само да предоставят информация при поискване по общия ред на достъпа до обществена информация, регламентирана в Закона за достъп до обществена информация. По новия закон отпада задължението за държавните органи да предоставят информация за състоянието на околната среда, като се въвежда ново задължение – да публикуват, забележете, веднъж годишно информация относно масивите от обработена информация за околната среда, които се поддържат и с които оперират компетентните органи. Задължението да се предостави информация за околната среда до неограничен кръг адресати по новия закон се прехвърля на средствата за масова информация.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Давай накратко!
МИХАИЛ МИКОВ: Искров, ако бързаш – напусни! (Оживление.)
Но те не са задължени субекти, които да събират и обработват такава информация и следователно няма да могат и ефективно да информират обществеността. Подобно нормативно разрешение и смяна на принципа за предоставяне на информация за околната среда следва да се оценят като неприемливи или ограничаващи основни човешки права. Ще отворя една скоба – може би на голяма част от народните представители е известно, че правото на благоприятна околна среда е част от правото на живот, според европейските разбирания. В този смисъл, ограничавайки правото на информация, което в екологичното право се разглежда като част от правото на благоприятна околна среда, се засягат съществени конституционни права на граждани.
Конституционният съд е имал повод да се произнесе в свое Решение № 10 по конституционно дело № 8 от 1995 г. и да изтъкне своето разбиране, че без съмнение правото на живот, разбирано като право на опазване на живота и здравето е конституционно право от най-висш порядък. По същите съображения нецелесъобразно, смятам, е и прилагането на общ режим за достъп до обществена информация, както казах преди малко – препращането до Закона за достъп до обществена информация. Новият закон гарантира само частично правото за достъп до информация за околната среда, само доколкото се отнася за емисиите или, да използвам българската дума, количеството на вредните вещества, като същевременно отстъпва от досегашния принцип за нейното разпространение да се предоставя служебно до неограничен кръг адресати чрез средствата за масова информация или в друга удобна форма.
Коренно е изменен и преуредена уредбата на процедурата за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), като, за съжаление, новата законова уредба разкрива редица слабости. По действащия закон ОВОС е процедура за установяване, анализиране, оценка и вземане на решение за възможните последствия от програми, проекти, обекти и дейности и техните практически алтернативи по отношение на риска за човешкото здраве и опазването на околната среда. При това участието на обществеността в тази процедура по досегашния ред е гарантирано от закона. От гледна точка на управлението на опазване на околната среда ОВОС се дефинира преди всичко като превантивно средство за недопускане на вредно въздействие. Това, че господин Великов се позовава на Директивата за отлагателния период, не смятам, че когато ние имаме по-добри решения в законодателството, които повече са ориентирани към защита на правата на гражданите, ние трябва да търсим основание в европейските директиви да връщаме нашето законодателство назад. По-скоро трябва да кажем на Европа, че ние имаме понякога и по-добри решения от европейските.
От гледна точка на новия закон не виждам текст да се предвижда ОВОС за действащи обекти, което определено смятам, че е отстъпление от установения режим за опазване на околната среда. Изрично в чл. 20, ал. 4 от сега действащия закон е уредено изискването за периодично извършване на ОВОС на действащи обекти, като за големи замърсители извършването на ОВОС веднъж на 5 години е задължително. Това изискване по новия закон отпада. Новият закон въвежда две нови паралелни процедури, което донякъде може би е целесъобразно – на екологична оценка и на ОВОС, които се разграничават преди всичко във връзка с предмета на оценка. Екологичната оценка е за стратегия, планове и програми, докато ОВОС е за инвестиционни предложения, дефинирани като прединвестиционните проучвания или задания за проектиране.
За екологичните оценки новият закон въвежда и изключения – планове и програми, свързани с националната сигурност, не са предмет на оценка, което е недопустимо по съображенията, изтъкнати по-горе. Може данните да бъдат на някакъв специален режим, но те също би трябвало да попадат в кръга на оценката.
Новият закон ограничава кръга от инвестиционни предложения, за които ОВОС ще е задължителен. Същевременно се дава възможност за преценка на министерството в случаите, когато инвестиционните предложения попадат в списъка от предложения за задължителния ОВОС, ако са разработени изключително и предимно за развитие на нови методи или продукти със срок на действие не повече от две години, сам да решава дали инвестиционното предложение да бъде подлагано на ОВОС или не. Това е недопустимо от гледна точка на опазването на околната среда.
По принцип нормативната уредба за опазването на околната среда се характеризира с това, че администрацията в повечето случаи следва да действа като обвързана по компетентност администрация със слаби правомощия за преценка. Подходите в закона са точно обратните. Това е така, защото в крайна сметка опазването на околната среда е опазване на човешкото здраве и не би следвало да се дава възможност за преценка поради риск от допускане на чести грешки.
И двете процедури по новия закон са двуетапни – първо, преценка на компетентния орган дали е необходимо извършването на екологична оценка или ОВОС и след решение по преценката, осъществяване на самата процедура.
В процедурата по екологична оценка участието на обществеността се регламентира като организиране на консултации, а в процедурата по ОВОС публичното обсъждане е по-скоро с цел да се информира обществеността. Лично аз не смятам, че това е публично обсъждане. И тя не може да изрази реално своето становище. Това е така, защото отговорен да организира публичното обсъждане по новия закон е инвеститорът. По действащия закон това е компетентният орган. И впоследствие инвеститорът представя пред компетентния орган протокола за общественото обсъждане и изразените становища. При евентуален конфликт на интереси между инвеститора и обществеността, което е обичайният случай, очевидна е неравнопоставеността и възможностите на обществеността да влияе върху вземането на решения от компетентния орган.
Смятам за нецелесъобразно и въведеното задължение по новия закон в рамките на процедурата по ОВОС инвеститорът да иска и да провежда консултации с компетентните органи във връзка с вземане на решението по ОВОС. Имам предвид чл. 95, ал. 2. Така определеното задължение за консултации или ще спъва работата на компетентните органи поради това, че ще им отнема време за консултации всеки инвеститор, а може и да е окаже предпоставка за създаване на корупционни практики.
В § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на новия закон действието на текстовете от закона, въвеждащи новата процедура, се отлагат след 1 юли 2004 г. – около две години.
И в доклада, а мисля, че и господин Великов, коментираха този въпрос. Да, юридическа пречка няма, но ние защо тогава не отложим въобще действието на закона за 3-5 или 10 години? Нали целта на закона е да регулира тези отношения, които в определен момент имат важно значение за човешкото здраве? В този период министерството ще извършва ОВОС върху националните, регионалните и областните планове и програми за развитие по ред – забележете – който следва сам да определи със своя наредба. Кому е нужно това? Нали сме правова държава, в която трябва да има закон и изпълнителната власт изпълнява закона, а не със своя наредба да си възлага права за двугодишен период? Това е нещо, което не мога да приема като удачно законодателно решение.
Това е всъщност един от многото примери, при които на практика законовата уредба се дерогира и подменя с уредба от по-ниско равнище, което само по себе си е предпоставка за по-лошо решение от предишното.
Като основно контролно средство за изграждането на нови и експлоатацията на действащи инсталации, при това такива, които оказват съществено негативно въздействие върху околната среда, в новия закон се въвежда така нареченото “комплексно разрешително”. И макар, че трябва да се поощри този стремеж, в конкретната уредба могат да се открият известни слабости, които при едно преработване на закона да бъдат отстранени.
Стеснено е приложението по предмет. При това и за изрично изброените дейности и обекти по приложението се допускат изключения – инсталации, използвани за изследователска работа, разработка и изпитания на нови продукти и процеси.
Смятам, че това е недопустимо от гледна точка на целите и принципите за опазване на околната среда. Изпитателският характер на дейността не може да ги направи по-малко опасни за околната среда. Нещо повече, понякога тези дейности могат да бъдат и по-опасни, доколкото не се познава пълното развитие на процеса.
Новата законова уредба разкрива недостатъци при определянето на санкциите за замърсяване и увреждане. Допуснат е съществен пропуск – от текстовете излиза, че се санкционират само юридически лица и еднолични търговци. След отмяната на действащия Закон за опазване на околната среда няма да има обща санкционна норма, която да въвежда наказание “глоба” за физически лица, увреждащи или замърсяващи околната среда над допустимите норми.
Новата законова уредба завишава многократно максималните и минималния размери на административните наказания – глоби и имуществени санкции. Може би е правилно с оглед превантивния ефект, но наред със завишаването по размер на санкциите, съставите, за които ще се налагат, са доста по неясни от съставите в сега действащия закон. Не може, примерно, да бъде определена като целесъобразна бланкетната санкционна норма на чл. 165, ал. 2 от новия закон – имуществена санкция от 2 хил. до 20 хил. лв. се налага на юридическо лице или едноличен търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1 – става въпрос за недопускане на проверяващ орган в обекта на проверка, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника и служителя.
Подобна разпоредба на практика ще изключи правото на защита от страна на юридическите лица. Щом може да се установи самоличността на работника, редно е той да носи отговорността за недопускане. Значи, какво става? Влиза контролният орган, установява, че лицето Х му пречи да влезе в обекта, подлежащ на проверка, и наказва неговия работодател, след като има данните и самоличността на извършителя на нарушението. Твърде странен ми се вижда един такъв подход.
Уважаеми дами и господа, в крайна сметка това са част от нещата, които ме карат да не подкрепя, както всъщност към правил и досега, закона заради тези проблеми, свързани с неговите решения.
Има обаче и един друг проблем, който президентът не е отразил в своето вето, който мисля, че задължава Народното събрание, ако не искаме да профанизираме до крайна степен законодателството, да внесем поне една необходима корекция, да се възползваме от ситуацията на трето четене и законът наистина да може да бъде приет от хората като един що-годе добър закон, а не като поредното недомислие, прието от Тридесет и деветото Народно събрание.
Параграф 15 от новия Закон за опазване на околната среда в т. 2 се правят изменения. И там тези изменения – става въпрос за фонда – уважаема госпожо министър, и предприятието, са свързани с промени в чл. 186 от Закона за защитените територии. Всъщност, в Закона за биологичното разнообразие, аз Ви моля да проверите още един път преди да гласувате, § 11, т. 9 ми се струва, че този чл. 86 от Закона за защитените територии е отменен изцяло. Тоест, със Закона за опазване на околната среда, настоящият § 15, се прави изменение в отменен с друг закон, приет от Народното събрание, изцяло текст. Мисля, че това е един твърде лош атестат за нашата работа и оправданието бързане не може да бъде мотив. Бързат такива като господин Искров, но те могат и да бързат, иначе народното представителство трябва много сериозно да се опитва, доколкото може, да приема закони, които утре да бъдат приложими дори и тогава, когато са несправедливи, когато засягат съществени човешки права. Това е вече въпрос на политика – политика на мнозинството, което взема решенията във всяко Народно събрание.

Аз ви благодаря, уважаеми дами и господа и уважаема госпожо министър, за вниманието, с което ме изслушахте. Надявам се, че поне част от това, което съм ви казал, е стигнало малко по-навътре от слуховите органи на народното представителство и при натискане на копчетата при гласуването ще съобразите тези мотиви за вашата воля, която ще изразите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има думата за реплика господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги!
Господин Миков, аз държа ако правите дуплика, да признаете доблестно, че съм прав, че чл. 85, ал. 3 няма нищо общо с правене на оценка на въздействието върху околната среда. Моля да си го отбележите, да го прочетете отново. Познавам Ви като умен, доблестен човек. Моля Ви да ми се извините, тъй като преди малко не бяхте прав.
От друга страна бих искал да кажа, че това, което господин Миков изнесе като един хубав съдоклад, изясни всъщност на хората, че той е понавлязъл в материята, макар и може би не съвсем. Той се опита според мен да разшири чувствително мотивите на съветниците на президента и в известен смисъл да ги спаси. Съгласен съм, че ако той беше участвал в съставянето на мотивите на съветниците на президента по това вето, то щеше да бъде много по-успешно. Но просто не са го поканили навреме.
По същество искам да се спра на един момент – във връзка с обектите в експлоатация. След като има цяла глава седма и въпреки всичко тук господин Миков да твърди, че ОВОС на действащия обект не е предвидено да се прави и трябва да се спазват едва ли не досега действащите разпоредби, това ми се вижда също така един незадълбочен подход. Моля го да си вземе бележка. В глава седма всичко е толкова добре разписано - както по отношение на емисионни норми, на мерки на опазване на въздуха, водите и почвите, че просто няма какво повече да се иска. Смятам, че законът е добър, дори и без последната забележка на господин Миков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Давам думата за втора реплика на господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, колежки и колеги народни представители, уважаеми господин Миков, аз очаквах да чуя нещо от господин Георги Божинов. Разбирам защо така стояха думите във Вашите уста. Това е материал, който явно Вие не би трябвало да четете, а някой друг. И не е подготвен от Вас. Това пролича в залата. Не го приемайте като лична нападка. Ще ви направя две добри реплики, за да разберете.
Единият въпрос беше за неосигуряването на достъп до проверявания обект. Повечето частни фирми наемат частни фирми да ги охраняват. По този начин какво би се случило? Фирмата Х, която притежава обекти, е наела фирма У за охрана и не допуска контролни органи, като в същото време има емисия и имисия. След малко ще обясня за какво става въпрос. Фирмата У не допуска контролните органи, които не могат да съставят констативен протокол, допуска ги след 48 часа, когато такива не са налице. Мога да дам редица такива примери, но не е моментът в тази зала да давам примерите. Тогава вие не можете да наложите имуществена санкция на фирмата, а тези щети за околната среда биха могли да бъдат много сериозни. Аз мога да дам примери за Пловдив как няколко пъти е обгазяван от “Ален мак”, от КЦМ.
Другото, което искам да ви изясня, е за българската дума “количество вещества” и “емисия”. Съществуват няколко понятия. Ще ви кажа две много близки – емисия и имисия. В случая вие не разбирате духа на закона и се изказвате като неспециалист по един закон, който е за специалисти, а такива има в залата. Какво означават емисия и имисия? Едното означава количеството вещества, изпускани от източника на замърсяване, а второто означава замърсяването в околната среда с тези вещества. Тоест вие използвайки вещества над пределно допустимите норми, е все едно да направите транскрипция на “кибрит”, която също не е българска дума, на “драсни пални клечица”.
ПЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пейчев. Малко ни напрегнахте с просрочването.
Ако няма трета реплика, господин Миков, имате възможност да се изявите още веднъж, този път за три минути.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам и други възможности за изява. Тук се опитвам да дам малко разум в главите на народното представителство, но за съжаление трудно се получава.
Господин Пейчев, аз никакви аргументи по отношение на преводи и такива неща не съм искал да дам. Само се опитах да го кажа на български при изказването си – за емисии, имисии и пр.
Второ, въпросите на охранителния бизнес не означават, че след като контролният орган е снел самоличността на едно физическо лице, не може да го накаже директно, та ще трябва да наказва фирмата му. Нека да си има имуществена санкция за фирмата, но да има глоба за това лице, защото законът освен за специалисти и от специалисти като Вас се прави най-вече за всички граждани – да се прилага за всички граждани и да се чете от тях.
По отношение на казаното от господин Великов. Господин Великов, аз Ви помолих да не коментираме ветото, президента, съветниците. Тези Ви коментари ги приемам само като липса на аргументи по другите въпроси, за които Ви говорих 24 мин., хайде да съм говорил 2 мин. уводни. Никакви други аргументи не чух по същество.
Ще ви прочета чл. 85, за който искате да Ви се извиня, че няма нищо общо с оценката. Искахте ал. 3: “Планове и програми, свързани с националната сигурност и с Гражданска защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение, не са предмет на оценка.” Много е свързано с оценката…
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): В кой раздел е това?
МИХАИЛ МИКОВ: Раздел “Екологична оценка”. Професор Герджиков ще Ви каже, че съдържанието на отделните текстове не може да се вади единствено и само от заглавието на разделите. Така че това е тясно свързано. Тук е казано, че не са предмет на оценка. Аз в моето изложение исках да кажа, че това е отстъпление от принципа на защита на околната среда и също трябва да бъдат предмет на оценка тези планове и програми, свързани с националната сигурност и Гражданската защита. Ето това исках да ви обясня. Ако не сме се разбрали, това е друг въпрос, но смятам, че не Ви дължа извинение. Този текст се отнася много свързано с оценката. Така че няма за какво да Ви се извинявам. Прочетете чл. 85, ал. 3, а не заглавията на разделите. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, аз първоначално нямах намерение да се изказвам. Както и доц. Великов, отново ще се позова на доклада на комисията, където много изчерпателно са посочени мотивите на комисията, където всички колеги от всички политически сили се обединихме единодушно около това становище на комисията.
Само бих искал да припомня, че по време на второто гласуване на Закона за околната среда бяха направени забележки от господин Мутафчиев, от господин Миков, които бяха взети предвид, относно чл. 20 – за достъпа до информация. След това този член беше прередактиран и по време на второто гласуване текстът беше подкрепен изцяло и от вашата парламентарна група.
Бих искал да посоча, че основанията за ограничения на достъпа до информация са неоснователни, което беше посочено и в доклада, с оглед на това, че в чл. 20, ал. 6, в случаите, когато има вредни емисии, достъпът до информация въобще не е в сила. Можем да погледнем всички. А другата материя – в случаите, когато има наднормено замърсяване, аварийни ситуации, е прекрасно уредена в чл. 23, ал. 1 и 2, където се посочват компетентните органи – областни управители, административни ръководители, общински кметове, на които е вменено задължението веднага да уведомят съответните органи и служби на Министерството на здравеопазването да вземат мерки с оглед защита здравето и имуществото на всички граждани в страната. Тоест, опазване и на околната среда, и здравето, и имуществото на всички граждани.
Относно достъпа до информация - това, което се посочи в доклада, както и във Вашето изказване, господин Миков. Ще си позволя и аз да посоча, че до голяма степен в обширното изложение, което направихте, Вие до голяма степен преповторихте мотивите на експертите на президента.
Аз лично съжалявам, че експертите на президента за втори път подвеждат президента. Както относно Закона за биологичното разнообразие, и този път подвеждат президента и се налага отлагателно вето относно текстове, които считаме, че не подлежат на оспорване.
Не приемам Вашите бележки, че след съответно преразглеждане донякъде този закон би имал по-добър вид. Аз благодарих на всички членове на комисията, когато го приехме на 23 юли на второ гласуване, за изключително съвестното отношение и огромната работа и труд, които вложиха по време на извънредни заседания на комисията. Ние сме работили върху този закон от януари до приемането му много усилено. Многократно беше разглеждан и искам да посоча, че тук се приеха и се внедриха в текстовете, в регламентацията много предложения както на колеги-народни представители, така също и на неправителствени организации.
Така че достъпът до информация е прекрасно уреден в чл. 22, 23, 24. А в ал. 3 на чл. 25 е посочено, че ние вменяваме на министъра на околната среда и водите да има публикации в Интернет на всички данни за околната среда. Всяка година имахме специално заседание. Даже поради това, че има закъсняване на публикацията на данните за околната среда и изготвянето на ежегодния доклад, имахме специална работна среща с Националния статистически институт с оглед ускоряването на обработката и изготвянето на годишния доклад за състоянието на околната среда. Така че това е предвидено.
Аз съжалявам, че експертите на президента гледат в частност оспорените текстове. Ние отнемаме доста време днес, аз съжалявам за това, но съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да разгледаме именно тези оспорени текстове от президента на Република България.
Относно отлагателния срок за екологична оценка бих си позволил да ви посоча, че Директива 42 за екологична оценка на Европейския съюз е приета 2001 г. Даже в страните – членки на Европейския съюз, срокът за прилагането й е 21 юли 2004 г. А ръководството за прилагането на Директивата за екологична оценка ще се изготви до края на 2002 г.
Аз си позволявам отново да изразя позицията на комисията, че ние преценяваме, че е уместно да се възползваме от отлагателния срок, за да се прецизира и по най-добър начин да се изготви наредбата и приложението на съответната Директива за екологична оценка в нашите условия.
Обръщам се към всички колеги и апелирам да бъдат подкрепени текстовете на комисията – такава, каквато е и позицията и становището на цялата Комисия по околната среда и водите, да бъдат подкрепени текстовете на закона такива, каквито бяха приети на 23 юли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Реплика – госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Чакъров, аз не съм от Комисията по екология и не съм голям любител на този род проблематика. Влязох в залата без предварителна нагласа дали трябва да подкрепя или не ветото.
Потресена съм от това, че след като някой излага 20 мин. конкретни доводи по закона, които ми се видяха смислени, разбираеми и предметни, Вие като председател на комисията използвахте за най-голям свой довод две неща: едното – законът е хубав; второто – съветниците на президента го подвеждат.
Считах, че Вие като уж тесен специалист на сериозни и конкретни доводи, дори да не ги приемете, ще отговорите с конкретни доводи защо считате, че те са несъстоятелни и неприемливи. Единодушието на никоя комисия само по себе си не може да бъде аргумент “за” и “против” един спор. Ако то е формирано въз основа на сериозни доводи, кажете ни доводите. Ние бихме могли да ги приемем.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Вие не ги ли чухте?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Много Ви моля! Господин Великов, свидетели очевидци твърдят, че част от проблемите с този закон и с биологичното разнообразие е Вашата упоритост и любов към собственото Ви мнение. Приемам, че това е непроменимо и е част от ситуацията. Но това, което Вие направихте тук, също е да обясните, че честта на комисията и Вашата собствена стоят най-високо.
Вие може да имате математически гласовете, за да отхвърлите ветото, и никой не може да ви попречи за това. Но аз все пак бих искала да чуя доводи на аргументите, които чухте. Защото механичното единодушие и честта на комисията не могат да водят един народен представител при мнението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Втора реплика – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Чакъров, съветниците няма да ги коментираме – и Вие имате съветници, и президентът, и аз имам, и всеки има и трябва да има, за да може повече гласове да се чуят.
Първият принципен въпрос е, че все още, като цитирате новата Директива, имам предвид Директива 42 от 2001 г., това не значи, че е отменена Директива 85337 относно оценка на въздействие на определени публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 9711. Там се казва, че “най-добрата политика за околната среда се състои в предотвратяване на замърсяването и нарушенията при източника, отколкото впоследствие да се правят опити за противодействие на правилника”. Аз ви казвам, че тези текстове не постигат това.
За да бъда по-кратък, това, което ми казвате… Слава Богу, че тогава господин Дончев, съжалявам че го няма, прояви разум. Като чу изказването ми по този текст, спряхме обсъждането и малко пооправихте текста за достъп до информацията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ама вие не гласувахте.
МИХАИЛ МИКОВ: Гласувахме го, минимализирахме глупостта, но не е решен проблемът. Самите народни представители, ако видят какво беше внесено като доклад за първо четене, ще се хванат за главите. И слава Богу, че тогава проявихте разум малко да извадите там от ония точки, спомням си го сега, Вие бяхте упорит, но господин Дончев като юрист тогава и като шеф на Комисията по вътрешна сигурност се намеси, та малко се минимализира тая работа.
Но аз и досега не чух отговор на въпроса ще променяме ли отменен с друг закон текст с този закон. Направихте ли справка действа ли чл. 86 от Закона за защитените територии? Защото моето притеснение е – дано да не съм прав, – че е отменен със Закона за биологичното разнообразие. И изпадаме в комичната ситуация да променяме отменени текстове от закони. Като не може с други аргументи, поне да ви кажа нещо такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Това беше втора реплика. Дали има трета? Не виждам.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Чакъров? Не. Благодаря.
Уважаеми народни представители, има ли още желаещи, изкушени от тази материя?
Понеже не виждам, ще дам думата на министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова, която я поиска.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, водена от няколко мотива. Първо, бих искала да споделя уважението си към амбицията на господин народния представител Миков да разбира и от околна среда. Но не ми направи трайно впечатление, че достатъчно дълбоко е навлязъл в нея.
Бих искала да кажа, че уважавам и доброто намерение на господин президента да направи нещо добро за нацията, но за съжаление към настоящия момент то не намира реална кореспонденция с намерението на народните представители, всички, които са тук в тази зала и които в момента отсъстват. Ще си позволя да направя уточнение, че от вас беше приета Стратегия за ускоряване на преговорите на България с Европейския съюз с доброто намерение България да стане една държава, равнопоставена и равноправна членка на същия този съюз. Законът за опазване на околната среда беше приет в тази зала от вас, уважаеми дами и господа народни представители, такъв, какъвто беше внесен от Министерството на околната среда и водите и одобрен от Комисията по околната среда и водите в настоящия парламент.
Уважаеми дами и господа, твърдо съм убедена, че е човешко да се допусне грешка. Човешко е обаче и да се премисли и ако дълбоко се осъзнае, че тази грешка реално е направена, тя да бъде елиминирана. И аз очаквам с вашия глас, който сега ще дадете, да подкрепите закона, който беше внесен и одобрен от вас на второ четене в тази пленарна зала, с което ще отхвърлите ветото, наложено от президента на Република България.
Уважаеми дами и господа, с този ваш глас против ветото вие ще покажете, според мен, две основни неща: първо, че сте запознати с проблематиката в сферата на околната среда, което е ваше задължение като народни представители, като творци на българските закони, второ, ще покажете едно отношение, което кореспондира с визията на всички нас, събрани тук, за едно по-добро бъдеще на всички българи, бъдещето на всеки българин европеец и на всяко наше дете европеец за по-добър стандарт на живот.
Уважаеми дами и господа народни представители, твърде обаче съм обезпокоена от това, което чух преди малко – непознаване на проблематиката на околната среда, нежелание да бъде познато същото. Твърде ме безпокои и становището на господин народния представител Миков, който каза, че българските закони са профанизирани. Искам да кажа, че по този закон, за който вие след малко ще дадете своя глас, работиха най-добрите експерти в сферата на околната среда в България, работиха представители, консултанти на Европейския съюз, които дадоха своето "за" законът да бъде такъв, какъвто беше внесен и одобрен в Народно събрание от същите вас. Освен това получихме положителната подкрепа на представителите на неправителстевните организации, на бизнеса и на местната власт.
Уважаеми дами и господа народни представители, призовавам ви още веднъж да дадете своя глас за по-доброто бъдеще на нашите деца. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Предполагам, че няма повече желаещи да вземат отношение. Не виждам да има повече желаещи, което означава, че предстои гласуването.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате повторно Закона за опазване на околната среда.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 170, против 49, въздържали се 3. (Ръкопляскания.)
С този резултат от гласуването ветото е преодоляно, законът е приет повторно и ще бъде изпратен с двете дати на приемане на президента за обнародване в "Държавен вестник" в 7-дневен срок, съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Уважаеми народни представители, предстои ни още една подобна процедура, още едно вето, а именно:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ, приет от Народно събрание на 27 юли 2002 г. и върнат с Указ на президента на републиката.
Искам да помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
"Д О К Л А Д
относно Указ № 287 от 6 август 2002 г.
на президента на Република България и
мотивите към него за връщане за ново обсъждане
на Закона за изменение и допълнение на
Закона за банките,
приет от Народно събрание на 26 юли 2002 г.,
получен в Народно събрание на 8 август 2002 г.

На 17 септември 2002 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Указ № 287 на президента на Република България, с който се връща за ново обсъждане в Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за банките и мотивите за връщане на закона.
С § 15 на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките, приет от Народното събрание на 26 юли 2002 г., в шест точки се направиха изменения и допълнения на Закона за счетоводството.

С т. 6 се създаде нов § 8а в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството, който гласи:
“§ 8а. Когато между Закона за счетоводството и Международните счетоводни стандарти има противоречие, се прилагат изискванията на приетите от Министерския съвет Международни счетоводни стандарти.”
Президентът на Република България смята, че горната разпоредба противоречи на Конституцията на Република България и връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за банките, като оспорва разпоредбата на § 15, т. 6 със следните мотиви.
Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). При осъществяване на своите конституционни правомощия Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. По изричното изискване на конституционния текст актовете на Министерския съвет се приемат въз основа и в изпълнение на законите, приети от Народното събрание (чл. 114 от Конституцията). Оттук следва, че правителствените актове имат подзаконов характер и създаваната в тях правна уредба е вторична по отношение на законовата. Министерският съвет не може да приема актове с юридическата сила на закон или със свои актове да внася изменения в приети от парламента закони. В случаите когато Министерският съвет констатира, че законови разпоредби са несъвършени или съдържат празноти, той би следвало да упражни правото си на законодателна инициатива по чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България.
По-нататък президентът на Република България счита, че юридическият акт, с който Министерският съвет приема международни счетоводни стандарти, по необходимост ще има подзаконов характер и неговата юридическа сила ще е по-ниска от юридическата сила на нормите на Закона за счетоводството. Оспорваният текст предвижда подзаконов акт на Министерския съвет да се прилага с предимство пред нормите на закона. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията само международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Нормите на тези международни договори имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Създадените със закон норми имат по-висока юридическа сила от нормите на подзаконовите актове, издадени въз основа на закон и по материя, която основно е регламентирана със закон. Конституцията на Република България създава правна система, в която всеки нормативен акт трябва да съответства на самата Конституцията и на другите нормативни актове с по-висока юридическа сила.
В процеса на дискусията по обсъждане на мотивите на президента на Република България комисията разгледа въпроса дали международните счетоводни стандарти са акт на Министерския съвет по прилагането на Закона за счетоводството.
Международните счетоводни стандарти са приемани и утвърждавани от Комитета по международните счетоводни стандарти, впоследствие пререгистриран като Борд по международните счетоводни стандарти. Той е неправителствена професионална организация и няма статут на международна организация. Резултат от работата на борда са самите международни счетоводни стандарти, които се признават от бизнеса и професионалните счетоводителски и одиторски организации в много страни. Международните счетоводни стандарти са голямо постижение на счетоводната теория и практика в света. Те съдържат предимно принципи и подходи за решаване на счетоводно-отчетни проблеми на практиката.
След събитията на така наречените “счетоводни измами” в Съединените американски щати се очаква международните счетоводни стандарти да бъдат приети и от САЩ за използване от практиката.
От много страни се декларира приемането и използването на международните счетоводни стандарти. Има и решение на Европейския съюз страните-членки да започнат прилагането им в публичните дружества, който процес да приключи през 2005 г.
Така посочената практика и изискванията на Европейския съюз са основанието на Република България със Закона за счетоводството да започне директното прилагане на международните счетоводни стандарти, който процес започва от 1 януари 2003 г. и завършва през 2005 г.
Директното прилагане на международните счетоводни стандарти частично от 1 януари 2003 г. в някои случаи може евентуално да доведе до несъответствия на постановки на стандартите с някои разпоредби от Закона за счетоводството. Такова несъответствие може да има по съдържанието на съставните части на годишния финансов отчет – счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал и отчета за паричните потоци. Това наложи предварително преди влизането в сила на международните счетоводни стандарти от 1 януари 2003 г. с § 15, т. 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банките да се допълни Законът за счетоводството с текста на § 8а, който дава предимство на международните счетоводни стандарти пред другите текстове на Закона за счетоводството.
Според мотивите в указа този текст противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно който Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната.
След като Народното събрание е приело със закон, че в Република България ще се прилагат международните счетоводни стандарти, безспорно е, че законодателният орган, а не Министерският съвет е определил и съдържанието на уредбата в стандартите, препращайки към акта на съответната международна организация. Няма конституционна пречка Народното събрание да постанови също, че при противоречие между приетия от него Закон за счетоводството и международните счетоводни стандарти, които се въвеждат в българското законодателство също по силата на приет от него законов текст, се прилагат международните счетоводни стандарти. Подобно произнасяне означава, че Народното събрание придава на международните счетоводни стандарти значението на специален закон по отношение на общия – Закона за счетоводството. Това значение на международните счетоводни стандарти произтича от волята на Народното събрание, а не от волята на Министерския съвет. На Министерския съвет е възложено да осъществи единствено процедурата по въвеждането им в действие, която се състои не в определяне на съдържанието им, а в удостоверяване на това съдържание и точността на превода им и обнародването им в “Държавен вестник”. Подобна законодателна техника на въвеждане в действие на международни счетоводни стандарти не противоречи на Конституцията и вече не е изключение – в такъв смисъл е и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за независимия финансов одит, чл. 5 и § 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите, чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за националната стандартизация. Във всички тези случаи Народното събрание, а не органът на изпълнителната власт, на когото е възложено въвеждането на съответните актове, е определило съдържанието им чрез препращане към актове на международни организации и е възложило на съответния орган процедурата по въвеждането им.
Следва да се има предвид, че оспореният законов текст не урежда отношения между закона и акта на Министерския съвет, с който международните счетоводни стандарти се утвърждават или приемат. Този акт на Министерския съвет безусловно трябва да съответства на Конституцията и всички действащи закони, включително и Закона за счетоводството. Оспореният текст урежда отношения между един закон – Закона за счетоводството, и международните счетоводни стандарти, въведени в България по волята на законодателя. Това дава основание да се направи извод, че § 8а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството урежда отношения между общ и специален закон, а не отношения между закон и подзаконов нормативен акт по прилагането му.
Въпреки гореизложеното може да се направи изводът, че поради недостатъци в редакцията на текста и неговата непрецизна формулировка същият би могъл да доведе до неправилно тълкуване и прилагане. В съответствие с това Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да уважи съображенията на президента на Република България за отпадане на т. 6 от §15 на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките поради недостатъчна прецизност при формулирането на текста.
Това наше предложение е израз на респект към баланса и сътрудничеството между различните власти, предвидени в Конституцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предмета на отлагателното вето на президента по Преходните разпоредби в Закона за изменение и допълнение на Закона за банките не третира въпроси на банковото законодателство.
Междупрочем, господин председателю, може би да прекъсна за момент за един процедурен въпрос или пък във времето, с което разполагам, да го поставя. В предходния случай министърът на околната среда и водите уважи този въпрос, поставен от президента във връзка с околната среда, присъстваше в залата и взе отношение.
Считам, че въпросът, който сега третираме, е не по-малко съществен и би трябвало да има представител на Министерството на финансите, господин Искров, или най-малко на Института на дипломираните експерт-счетоводители, господин председателю. Доколкото това не е направено и доколкото то само по себе си е известна демонстрация на отношението на правителството към този проблем, аз няма да настоявам да се канят представители на Министерството на финансите или на Института, а просто ще регистрирам факта, че те отсъстват и с това демонстрират отношението си и важността, която придават на въпроса, който предстои да разгледаме и по който пленарната зала следва да се произнесе с гласуване.
В доклада, който представи господин Иван Искров, нещата са представени по следния начин.
Първо, са синтезирани, систематизирани, според мен достатъчно добросъвестно, аргументите на президента да предложи за повторно обсъждане текста на § 15, съответно § 8а от Закона за счетоводството, който се предлага.
На второ място, са изложени доста пространно редица мотиви, които се стремят да обосноват, че мотивите на президента са несъстоятелни, че всъщност няма разминаване между предлагания текст и изискванията на Конституцията.
На трето място се казва, че независимо, че президентът няма основания да възразява, ние предлагаме да се отмени текста, защото не е съвсем добре редактиран и защото уважаваме баланса на властите.
Намирам такава постановка за несъстоятелна, господин председателю. Господин Искров по малко своеобразен начин проведе работата в комисията по този въпрос. Той не го постави формално за обсъждане в комисията като точка от дневния ред на заседанието. Проведе едно ориентировъчно събеседване и вече представя тук в доклад: заседание на 17 септември, т.е., вторник, онзи ден, което беше заседание на крак и то тук, отпред в пленарната зала.
Защо поставям въпроса? Ако тези негови консултации и усилия бяха довели до един доклад днес пред вас, в който да се отчете, че мотивите на президента имат сериозно конституционно основание, именно ако щете даже във връзка с тези несъвършенства на редакцията на текста, такъв подход, колкото и да е нестандартен и не по буквата на правилника, аз бих спрял. Но всъщност господин Искров се опита да ни въвлече в една процедура, в която ние да участваме, а той да представи пред пленарната зала един несъстоятелен доклад, с което аз не мога да се съглася, господин Искров.
Разбира се, възниква въпросът защо считам, че е несъстоятелен? Несъстоятелен е преди всичко, защото е подменена тезата. Господин Искров заявява, че “в процеса на дискусията по обсъждане на мотивите комисията разгледа въпроса дали международните счетоводни стандарти са акт на Министерския съвет”. Моля Ви, господин Искров! Хайде, де! Кога сме обсъждали ние дали международните счетоводни стандарти са акт на Министерския съвет и кой нормален човек ще седне да твърди, че международните счетоводни стандарти са акт на Министерския съвет? Ако това не е подмяна на въпроса, кажете ми какво е?
Въпросът, господин председателю, е друг и той е много сериозен, защото засяга всяко едно юридическо лице, занимаващо се със стопанска дейност в България – държавно, частно, смесено, бюджетно, небюджетно, а и много други неюридически лица, които се допират до счетоводството.
Текстът, който оспорва президента, казва така: “Когато има противоречие между Закон за счетоводството и стандарти, приети от Министерския съвет, се прилагат стандартите”. И ако се замислите, господин председателю, трябва да си зададем въпроса: Първо, чакайте да видим кога и къде възникват такива противоречия? Разбираме, че става дума за нещо изключително сериозно. От 1 януари догодина, т.е. след 2-3 месеца, частично започват да действат счетоводни стандарти, които не са действали досега. Вярно, познати са, но това е една цялостна нова международна счетоводна система. От 2005 г. предстои да се въведе изцяло. Това е една счетоводна революция. И ние сега смятаме, че с един такъв текст в Преходните разпоредби на Закона за счетоводството решаваме проблема, когато се появят противоречия как се процедира. Това е абсолютно незащитима теза. И текстът, който е предложен и който е влязъл в Закона за банките, е съвършено неработещ и създава още по-голямо объркване, което между другото се признава и в доклада на комисията като някакъв мотив да се уважи ветото на президента.
Господин председателю, обърнете внимание, че параграфът, който обсъждаме, е номериран § 8а от Преходните разпоредби на Закона за счетоводството. Нека си припомним какво предвижда самият § 8. Параграф 8 казва, че:
“За периода до пълното прилагане на международните счетоводни стандарти от 1 януари 2005 г. се продължава дейността на Националния съвет по счетоводството, създаден с § 9 на отменения Закон за счетоводството като консултативен орган към Министерството на финансите, който подпомага разработването на нормативните актове по счетоводството.
Второ. Националният съвет по счетоводството разработва и приема примерен национален сметкоплан, който има препоръчителен характер за предприятията до въвеждането на международните счетоводни стандарти.
Трето. Обучението на счетоводителите се осъществява по разработена от този съвет програма.”
И не на последно място, господин председателю, в § 10 на същите тези Преходни разпоредби ясно е записано, че изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
Каква е основната теза, която се стремят да развият онези, които оспорват ветото на президента? Че всъщност този текст, който предвижда международните счетоводни стандарти да се въвеждат в България с акт на Министерския съвет, т.е. с постановление, това е една чисто техническа функция на Министерския съвет. Казано е, колкото да удостовери, както е казано и в доклада, точността на съдържанието на стандартите и точността на превода. В това е смисълът на записа, че те се въвеждат с постановление на Министерския съвет.
Преценете сам, господин председателю, от контекста на § 8а, идващ след § 8, в който ясно е обозначено, че предстои преходен период, в който преходен период ще възникват въпроси, по които въпроси трябва да се взима отношение, че е предвидено в закона това отношение и този процес да се следи от Национален съвет по счетоводството и т.н., и т.н., и че прилагането на този закон, т.е. на международните счетоводни стандарти, се възлага на Министерския съвет, кой може да защити тезата, че постановлението, с което те се въвеждат в сила, е един чисто технически акт? Тъкмо обратното. Е, може да си повтаряте докогато искате, че е чисто технически, господин Искров, но Вие си заравяте главата в пясъка. Вие бягате от отговорността - вашата, на мнозинството и на вашето правителство, да осигурите колкото се може по-безпроблемно въвеждане на тези международни счетоводни стандарти. И смятате, че решавате въпроса с едно такова параграфче 8а. Какво решава то? Разбира се, нищо. То бяга от проблема.
Защо бяга от проблема, вече е друг въпрос, навярно доста обширен. Няма да го третирам. Тук могат да се построят различни хипотези. Факт е обаче, че предприятията в България, фирмите в редица случаи са изправени пред доста неразрешими казуси – как да си отчетат баланса; как да си съставят баланса; как да си приготвят отчетите за паричните потоци и другите отчети, които предвижда Закона за счетоводството. И вие им казвате, че когато има конфликт – къде, какъв и доколко е конфликт, кой определя - не е ясно, важат международните счетоводни стандарти.
Оттук мотивите на президента, господин председателю. Какво казва той? Не може в една страна да има правен хаос. Не може да няма субординация на нормативните актове. Не може, след като един закон е дал дадена уредба, вие с постановление на Министерския съвет да избягате от тази процедура, която е определил законът, и даже в случая, нищо нерешавайки, да хвърлите в още по-голяма неизвестност стопанската сфера. Така че неговите възражения са изключително основателни именно от конституционна гледна точка. Защото без правов ред не може да има стабилна бизнес среда, без стабилна бизнес среда не могат да дойдат и инвестиции, за които през цялото време си приказваме, без такава яснота не може да има растеж. Това е ясно като две и две четири за всеки, който иска да разсъждава обективно.
Ето защо, господин председателю, не приемам доклада, който се изнася от председателя на Комисията по бюджет и финанси. Той подменя въпроса. Разбира се, аз споделям предложението да се уважи ветото на президента и този текст да отпадне, но нека сме наясно, че с такова едно действие самият проблем не отпада, самият проблем остава. Как протича този процес на преход към международните счетоводни стандарти, кой решава проблемите на противоречията и разминаванията – тук отговорността е изцяло и преди всичко на правителството. Крайно време е да си я поемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Миков. Благодатна материя.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Благоприятна материя не е ветото, не е законът, а този път е докладът на комисията. Ще бъда максимално и телеграфно кратък.
Уважаеми господин Искров, добре е да отговаряте не като колегите Ви преди Вас с квалификации и оценки, а по същество.
В доклада се казва, че “На Министерския съвет е възложено, всъщност това беше засегнато и от народния представител Пирински преди мен, да осъществи единствено процедурата по въвеждането им в действие, която се състои не в определяне на съдържанието им, а в удостоверяване на това съдържание и точността на превода им и обнародването им в "Държавен вестник". Подобна законодателна техника на въвеждане в действие на Международни счетоводни стандарти не противоречи на Конституцията и вече не е изключение - в такъв смисъл е и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за независимия финансов одит, чл. 5 и § 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите, чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за националната стандартизация.”
Уважаеми господин Искров, дали трябва да Ви чета тези текстове, за да Ви кажа, че това не е вярно и че става въпрос за съвсем други неща в тези текстове? И докога ще бъде тази спекула с народното представителство, като в докладите се включват неща, които не са верни. Ето, сега ще Ви прочета за какво става въпрос.
Закон за независимия финансов одит: "Международните одиторски стандарти, утвърдени от Министерския съвет, влизат в сила от 1 юли 2003 г." Никъде не се казва, че тези Международни одиторски стандарти, когато противоречат със закон, се прилагат те.
Член 5 от Закона за техническите изисквания към продуктите: "За продуктите, които са проектирани и произведени, съгласно изискванията на българските стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, се счита, господин Искров, без постановление на Министерския съвет, забележете, че те съответстват на съществените изисквания, определени с наредбите по чл. 6."
И пак в същия закон, в § 3, отбелязано и във вашия доклад: "Наименованията и регистрационните номера на българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, се публикуват в "Държавен вестник" (не се приемат с постановление на Министерския съвет, гостподин Искров), в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология. При публикуването на стандартите задължително се посочва връзката със съответната наредба."
Закон за националната стандартизация, чл. 4, ал. 2: "Европейските международни стандарти се въвеждат идентично като български стандарти чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език или чрез потвърждаване за прилагане като за български стандарти."
Защото на мен ми настръхна косата, като прочетох в първия момент раздадения вчера доклад, че има и други такива случаи и че това не е изключение, което е направено. И снощи си направих труда да извадя тези текстове. И се учудих, че Вие заблуждавате народното представителство и пленарната зала със съществени пасажи във Вашия доклад.
Аз Ви моля да отговорите или нещо, или нищо по-скоро да не отговаряте, но за в бъдеще да имате едно добросъвестно отношение по всякакви въпроси, свързани със законодателството, защото те са важни въпроси. Те не засягат толкова народните представители, те засягат всички български граждани, тоест не само специалистите по екология, а по-скоро тези, които страдат от екологичните щети. И законодателният процес е изключително важен, за да има едно такова лекомислено отношение, каквото наблюдаваме днес в представения ни доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Думата има господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Готвих се за това изказване, въпреки че мислех, че няма да има дискусия и няма да се наложи да се изказвам. Но малко нахално звучат изказванията на колегите отляво – господин Миков и господин Пирински, поради етапите, през които сме преминали, обсъждайки измененията в Закона за счетоводството чрез Закона за банките. И понеже господин Миков ме призова за добросъвестно отношение, аз бих призовал за същия начин, господин Миков, и от вашите представители в Комисията по бюджет и финанси, и от Вас като нечлен на комисията, но винаги вземащ отношение по всичко – и по екология, и по приватизация, и по банково дело и счетоводство.
Първо, искам да отговоря, че не е имало заседание на крак. Да, заседанието беше в почивката, но беше проведено съгласно Правилника за организацията и дейността на Народно събрание, господин Пирински, на което Вие се въздържахте или казахте, че гласувате "против", но никой друг не се въздържа или не гласува "против" от присъстващите. Тогава се взе решението за този доклад на Комисията по бюджет и финанси. Той не е измислен само от мен.
И другото, с което не съм съгласен, е Вашето твърдение, че актът на Министерския съвет бил не чисто технически, а бил по същество. Няма такова нещо. Вие изкривявате разбирането на Закона за счетоводството. Поради тази причина, тъй като наистина е важен въпрос и започна дискусия, аз ще ви върна, надявам се да имам време, към дискусиите.
Миналата година, мисля, че беше през месец октомври или ноември, приехме един Закон за счетоводството. В Комисията по бюджет и финанси много дълго ние умувахме дали да има такъв Закон за счетоводството. Тъй като никой не оспорваше тогава, нито един от вносителите на предходен проект -–господин Радев и група народни представители от ОДС, нито от Коалиция за България, нито от управляващото мнозинство, че се съгласяваме да въведем Международни счетоводни стандарти. И се чудехме дали да приемем един закон от пет члена, който да каже по аналогия с Хърватско, с Македония, проф. Дурин тогава даваше много примери, като представител на института, с който да кажем: от еди-коя си дата въвеждаме еди-кои си стандарти и с това да приключим, да отменим съответно някои актове или да имаме един преходен Закон за счетоводството. Говоря, тъй като съм призован за добросъвестно отношение. Ще помоля и други колеги от управляващото мнозинство, или други юристи, ако искат, да вземат по-нататък отношение, но аз говоря именно от гледна точка на добросъвестност.

Решихме с оглед по-плавното преминаване към международните счетоводни стандарти да направим един обемист закон от петдесет и няколко члена, ако не се лъжа, който да уреди през транзитния период материята, тъй като имаме два режима: режим на въвеждане на международни стандарти от 1 януари 2003 г. и режим на въвеждане за всички останали от 1 януари 2005 г.
Изрично и ясно е, и това е волята на законодателя, има протоколи, и тук си позволявам да не се съглася с господин Пирински, че Националният съвет по счетоводство към министъра на финансите ще работи само за този период, тъй като не може да има дублаж между два органа, както не може да има една и съща материя в два закона, която да си противоречи, и тъй като ще има лица и фирми, които ще прилагат от 1 януари 2005 г. международните счетоводни стандарти, дотогава този Национален съвет по счетоводство няма, забележете израза “няма да се меша в прилагането на международните счетоводни стандарти”, а ще има помощни материали, като цитирания от господин Пирински Примерен национален сметко-план с оглед на адаптацията и особено на по-малките фирми, в това число обучение на счетоводители и финансови мениджъри, и т.н. Така че нито за минута ние не сме мислили, че Министерският съвет или който и да е ще има някакви различни от техническите функции по въвеждането на международните счетоводни стандарти.
Казвам, колеги, говоря добросъвестно като председател на комисията, а не като юрист.
Влизайки в пленарната зала, понеже се говори за добросъвестност, и докладвайки за второ четене Закона за счетоводството, аз мога да ви предложа точно гласуваното в Комисията по бюджет и финанси от 1.11.2001 г.: “Предприятията изготвят и представят годишните си финансови отчети на база международните счетоводни стандарти, утвърдени от Борда по международни счетоводни стандарти”, издание на Комитета по международни счетоводни стандарти със седалище Лондон – Великобритания. Именно с оглед да няма и запетайка различия, тъй като всяко едно различие би говорило за това, че вече не прилагаме международните счетоводни стандарти, а някакви национални, видоизменени стандарти. изрично се обърна внимание от Института на дипломираните експерт-счетоводители и от представителите на над 28 организации, изслушани в Комисията по бюджет и финанси, че и най-малкото изменение би говорило за други, а не международни счетоводни стандарти.
Тук съвсем основателно припомням, господин Жотев тогава постави въпроса: абе, как така ще ги прилагат, те са на английски!? Самият професор Герджиков водеше заседанието и каза: действително, трябва да намерим някакъв начин да няма никакви различия.
Господин Миков, вероятно добър юрист, но като компетентен по всичко направи силни изказвания и каза: “Аз много добре разбирам, че някой иска и то по възможност частна организация” - това са тезите му и на госпожа Дончева от много дълго време - тя да държи контрола върху тези стандарти, все едно да дадат на Михаил Миков правото да издава Митническата тарифа. Защо не, отварям си печатница и т.н. И като юрист, според мен абсолютно основателно, казва: “Така и тук да адаптира този институт, други институти, трети институти, пети, да имат оторизация от Лондон, да имат единственото право, а то ще им се даде от Лондон, предполагам, че този въпрос сте го решили, казахте, че има договор. В крайна сметка тази хартия, книга, документ, както щете го наречете, трябва да мине и то не да бъде утвърждавана от Министерския съвет, а трябва да бъде приета с Постановление на Министерския съвет. И от това няма как да избягате, както и да го въртите, както и да го сучете, няма да стане. Иначе другото са приказки за международни стандарти, за Лондон, за Темза, за ланския сняг. Ако искате вземете почивка и потърсете правен модус, при който да се избяга от този проблем, който сега се е създал.” Всички юристи казаха единодушно: така е. Господин председателят даде почивка и в рамките на тази почивка с участието на Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” и на господин Миков се реши, че ще се махне точката накрая, ще се превърне в запетайка и след запетайката ще се запише: “се приемат от Министерския съвет”.” Откъдето влязохме в тази ябълка на раздора, в едно колело.
На много по-късна дата, пак говорейки за добросъвестно отношение, господин Миков, по желание на Института на дипломираните експерт-счетоводители и на професионална общност, бяха изказани становища, че е възможно, както го изчетох в документа, в доклада на комисията, е възможно да се появят някъде различия между международните счетоводни стандарти и Закона за счетоводството. Не можем ние да обясним на някого, че това е преходен закон. Най-малкото, не можем да го кажем, ние си го знаем, но не можем да го кажем. Поради тази причина трябва да намерим начин да излезем от него. Очевидно, казва президентът, този начин не е намерен по най-добрия начин.
Аз изказвам в това становище, господин Пирински, двете тези. Аз не бягам от това, не взимам отношение дали е прав президентът или не, показвам двете тези: тезата на президента, която се споделя тук и от неюристи, на всеки е ясно, че постановлението е по-малко от закона, и тезата, че всъщност това постановление в крайна сметка просто урежда преминаването на международните стандарти към “Държавен вестник”, за да може да се публикува.
Господин Миков, виждам че се смеете, казвам: не говоря като юрист. Неслучайно сме го гледали с юристи и сме предложили да бъде уважено ветото на президента. Но понеже много призиви правите оттук за добри отношения, за морал и т.н., описвам състоянието, с което искам и да привърша. Колеги, абсолютно единодушно Комисията по бюджет и финанси възложи на коалиционния партньор на другаря Миков - господин Анастасов, да се срещне с Института на дипломираните експерт-счетоводители и да подготви измененията в Закона за счетоводството, които са нужни да бъдат включени в Преходните разпоредби на Закона за банките. Не е имало спор по този член, не е имало спор и в пленарна зала. Учудвам се, че тогава или Миков, или който и да е от юристите тук не е присъствал.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ядосах се и си тръгнах по-рано.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ядосал се и си тръгнал…
МИХАИЛ МИКОВ: Ама го казах на Константин Пенчев, но той не стана…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Но така или иначе, да се говори вие, вие, вие, ние сме, господин Миков, всичките присъствали членове на Комисията по бюджет и финанси, включително и с вашия коалиционен партньор начело, приехме тези изменения и ги предложихме тук да бъдат включени в закона. Това е истината по това изменение, което беше върнато от президента. Така че дължах да поясня и да ви опресня, уважаеми колеги, паметта. Действително това никога не е било някакъв политически въпрос, който да всява раздори, вероятно ако някой тогава, по-добър юрист от господин Миков, във въпросната почивка, за която казах, през миналата година, беше казал: ами да се публикуват като приложение към Закона за счетоводството тези стандарти, нямаше да влизаме в тази дискусия. Но така или иначе този текст е записан. И е записан, господин Миков, повярвайте ми, изключително добросъвестно с цел намиране на най-добрия подход. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте за реплика, господин Пирински. Очаквах тази реплика.
ГЕОРГИ ПИРНКИ (КБ): Съвсем съм предсказуем за Вас, господин председател, вече не мога с нищо да Ви учудя.
Господин председател, възраженията на господин Искров са по един метод на спорене, който най-общо се заключава с разбирането “а вие защо биете негрите”. Това по-скоро е израз на безсилие да се оспорят тезите, които защитавах.
Така че аз ще игнорирам цялата тази колоритна страна и ще го призова на същата тази трета страница от доклада да обърне внимание на това централно изречение, което е написано от неговите сътрудници: “На Министерския съвет е възложено да осъществи единствено, забележете, господин председателю, процедурата по въвеждането на стандартите в действие, която се състои не в определянето на съдържанието, а в удостоверяване на това съдържание и точността на превода.
Аз също не съм юрист, господин председателю, но доколкото оставам с впечатление, в правния мир има право, която урежда норми, материални норми, има друга част от правото, която урежда процедури как тези норми се прилагат и има разбира се, някакви трети актове, които просто препращат технически.
Постановлението, с което се утвърждават международните счетоводни стандарти, очевидно има за задача да определи процедурата – как да стане това прилагане, което ни цитира господин Искров, в съответствие с решенията на бюрото, което е определило стандартите и те трябва да се прилагат еднозначно, и действителността в България днес и утре.

И както казва самият господин Искров, след като сме приели закона, се сетили счетоводителите, че може да има противоречие между него и стандартите. Не е уникален случай. В много случаи, в много страни, когато тръгнеш да прилагаш нещо, се оказва, че не си преценил всичките му аспекти. И тогава, естествено, намираш процедурата, която именно това, за което господин Миков се застъпи много аргументирано - с постановление да се прилагат стандартите, трябва да преодолее. Вместо да бъдем хвърлени в този казус, който, пак повтарям, президентът на републиката съвършено основателно по конституционни причини връща за обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли втора реплика? Дуплика? Няма.
Има думата госпожа Дончева за изказване, като все пак моля, изказвайки се, да поглеждате часовника.
Благодаря ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Един въпрос се решава, когато се опрости и когато е ясно какъв е въпросът.
Господин Искров, когато вкарате кутия за кибрит в купа слама, просто се загубвате в купата слама, загубвате и кутийката.
Честта си е чест и амбицията - амбиция, обаче във ветото на президента няма нищо лично. Касае се за азбучен въпрос от правото, познат и на юристи, и на икономисти, защото като икономист сте полагали изпит по основи на правото. Това, което сте искали да кажете, е едно. Няма защо да ни губите хиляди часове, хиляди страници хартия, това, което сте написали е друго. Това, което сте написали е противоконституционно по една азбучна причина, която виждам, че и Вие не оспорвате. Да си разказваме сказки за Георги Анастасов, да си четем стенограми, за Лондон, за Каспичан – абсолютно безпредметно. Въпросът е прост и аз ви предлагам да приключим днешното обсъждане с крайното му опростяване. Това, което сте написали в § 8а е противоконституционно по причини, съдържащи се в АБ на правото и учещо се в първите два курса на Юридическия факултет. Всичко останало е без значение – кой бил единодушен, неединодушен, някой го подвел, ни подвел – ваш си проблем.
Въпросът, който искате да решите, е важен. Уверявам ви, че не можете да го решите по начина, по който импровизирате тук – с приложение на Закона за счетоводството. Не можете да го решите поне по две причини на прима виста.
Ако го запишете в приложенията на закона, изпадате в конфликт с част от основните си текстове по закона. И не можете да дадете отговор на казуса, ако международните счетоводни стандарти противоречат на основни части от закона, какво се прилага. Не може да има текстове от един и същи закон, които взаимно си противоречат.
Второ, ако го направите пряко, ще трябва да измислите формула, при която промяната в Лондон автоматически води до промяна на стандарта и автоматически започва да ви бори законът. Това не ви е решение. И дайте да помислим как да решим въпроса с прилагането на международните счетоводни стандарти, а не така импровизирано.
Министерският съвет не може да ви направи технически акт. Министерският съвет не е нотариус и няма и да бъде. Това, което сте написали в доклада, е излагащо и за Вас самия, защото сте се подписали под него. Министерският съвет не е нотариус, не предизвиквайте усмивка в председателя на парламента. Той тук не е в ролята на педагог и на професор по право. Министерският съвет действа само и единствено като властнически орган. Даже когато преписва международни счетоводни стандарти, дословно ги превежда на български.
Това, което сте написали като доклад, е просто обидно за народното представителство, защото е предназначено за едни изключително сложни, наукообразни и юридически изначално погрешни твърдения и нелогични да скрият проблема с кутийката. Вадим кутийката, няма никакво значение кой кого заблудил, на крак ли заседавал, в почивка, не в почивка и какво казал Георги Анастасов и Анастас Георгиев. Проблемът е азбучен, законът е от по-висок порядък нормативен акт и Вашият § 8а е противоконституционен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Надявам се силно, че няма повече желаещи да вземат отношение, което ми дава основание да пристъпя към гласуването.
Уважаеми народни представители, подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за банките.
Моля, гласувайте повторно този закон.
Гласували 184 народни представители: за 1, против 73, въздържали се 110.
Това означава, че законът не е събрал изискуемото мнозинство - повече от половината народни представители, което означава, че ветото не е преодоляно.
Процедурно предложение от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров. Заповядайте.
Хубаво е, че има депутати от Коалиция за България, които подкрепят закона.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Като разчитам на доброто сътрудничество със специалистите от Коалиция за България за намиране на по-добри текстове в бъдеще, предлагам в това заседание да прогласуваме отпадането на оспорения от президента параграф в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение - да се пристъпи веднага към второто гласуване. Понеже става реч за отпадане на текст, който е съгласен да се премине веднага към това, моля да гласува.
Гласували 154 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 17.
Приема се.
Господин Искров, заповядайте, за да докладвате по същество текста.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Чета текста, уважаеми колеги.
“В § 15 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банките т. 6 се отменя.”
Точка 6 съдържа въпросния § 8а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка 6 да отпадне от § 15. Всъщност това е оспореният текст.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване направеното предложение за отпадане на т. 6 от § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Уважаеми народни представители, с това изчерпахме предвидените в Конституцията и от нашия правилник процедури по ветото на президента. (Единични ръкопляскания.) Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за банките без т. 6 на § 15 предстои да бъде обнародван в “Държавен вестник” с двете дати на приемането му.
Уважаеми народни представители, позволете ми да направя няколко съобщения, преди да ви пожелая приятен следобед.
Първо, съобщения за парламентарен контрол, утре, 20 септември 2002 г.:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ваня Цветкова и Румен Петков и на питане от народния представител Емилия Масларова.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Румен Петков и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на питане от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Димитър Камбуров и Иван Николаев Иванов, Димитър Абаджиев и Димитър Йорданов, Михаил Миков и Стойко Танков, и на питане от народните представители Димитър Йорданов, Димитър Абаджиев и Иван Николаев Иванов.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов и Иво Атанасов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Сергей Станишев и на питане от народните представители Борислав Китов и Стойчо Кацаров.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева – на две питания от народния представител Йордан Бакалов;
- министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- министърът на здравеопазването Божидар Финков – на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да присъстват:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев и
- министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Други съобщения:
Днес, 19 септември 2002 г. ще има извънредно заседание от 14,15 ч. в зала “Запад” на Комисията по образованието и науката.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание пак днес – 19.09.2002 г. в зала № 134 от 15,00 ч.
С това приключих със съобщенията.
Следващото заседание е утре, 20 септември 2002 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Гергана Грънчарова

Весела Лечева