Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Господин Илчев, заповядайте да направите процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, прави бяха колегите, които вчера протестираха, че прекъсваме важните четения по данъчните закони. Но тъй като днес програмата не започва с тях, аз предлагам да отделим необходимото внимание на Проекта за решение за създаване на самостоятелен колеж по туризъм в Минерални бани, област Хасково. Въпросът е много важен и тези от вас, които 15 години са създавали, откривали, трансформирали висши учебни заведения, няма защо сега да се преобличат отново с излишни скрупули. Благодаря ви много. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Илчев.
Гласували 167 народни представители: за 116, против 40, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието.
Започваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ – САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ С НАИМЕНОВАНИЕ КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И ТУРИЗЪМ СЪС СЕДАЛИЩЕ ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ, ОБЛАСТ ХАСКОВО.
Госпожо Кънева, заповядайте да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ):

“ДОКЛАД
относно Проект за решение за откриване на частно висше
училище – самостоятелен колеж с наименование
Колеж по икономика и туризъм със седалище община
Минерални бани, област Хасково, № 402-03-21,
внесен от Министерския съвет на 2.06.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж по икономика и туризъм със седалище община Минерални бани, област Хасково, № 402-03-21, внесен от Министерския съвет на 2.06.2004 г. На заседанието присъстваха проф. Камен Велев - заместник-министър на образованието и науката, господин Росен Кузев – заместник-областен управител на област Хасково, господин Орхан Шабан – кмет на община Минерални бани, д-р Борислав Попов, проф. Лальо Радулов, госпожа Веселина Павлитова – представители на учредителите на висшето училище.
Проектът за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж по икономика и туризъм със седалище община Минерални бани, област Хасково е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с изискванията на чл. 15, чл. 16 и чл. 17, ал. 6 от Закона за висшето образование.
Според учредителите предметът на дейност е подготовка на студенти в редовна и задочна форма на обучение за придобиване на образователната и квалификационна степен “специалист по” по специалности от професионални направления “Икономика” и “Туризъм”.
Предвижда се обучение по специалностите – организация и управление на туристическото обслужване; застраховане и социално дело; счетоводство и контрол. Основните звена на колежа са: катедра “Икономика” и катедра “Туризъм”, а обслужващите – библиотека и лингвистичен център. Управленската структура на колежа е: академично настоятелство, директор, съвет на колежа, ръководител на катедра и катедрен съвет.
Предвижда се проектосъставът да бъде от 40 преподаватели, от които 11 са с подписана декларация за основен трудов договор.
Учредител на колежа е “Център за образователни технологии” – “Еврика” ЕООД, със седалище гр. Стара Загора, бул. “Цар Симеон Велики” № 105, регистрирано по ф.д. № 1024/2002 г. по описа на Старозагорския окръжен съд с Решение № 2220/09.09.2002 г., представлявано от Борислав Николов Попов, едноличен собственик на капитала.
За нуждите на колежа община Минерални бани е отдала безвъзмездно за срок от 10 години два етажа от четириетажна сграда на училище в с. Минерални бани, съгласно Решение № 361 на Общинския съвет от 4.08.2003 г.
Акредитационният съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация е дал положителна оценка на Проекта за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж по икономика и туризъм, със седалище община Минерални бани, област Хасково. Определен е срок от две години, считано от акта на Народното събрание за създаване на колежа, в който новооткритият колеж трябва да поиска институционална акредитация.
В решението на Акредитационния съвет са посочени следните препоръки:
1. Да се редуцира броят на предложените в проекта специалности на две, а именно: “Организация и управление на туристическото обслужване” и “Застраховане и осигурително дело”. Тази препоръка е с оглед предложения академичен състав и учебна документация.
2. Да се постигне съответствие на числеността на академичния състав на основен трудов договор в колежа с изискванията за численост на катедрите. Да се оптимизира числеността и възрастовата структура на предложения хабилитиран академичен състав на основен трудов договор в колежа. Да се постигне по-голямо съответствие на научната специалност на преподавателите и предвидения учебен план.
3. Да се прецизира учебният план по специалност “Застраховане и социално дело”, като се увеличат дисциплините с практическа насоченост и се постигне по-добър баланс между застрахователните и социалните дисциплини.

4. Годишният прием да бъде до 120 студенти в редовна и задочна форма на обучение и да се преосмислят източниците за финансиране и предложената инвестиционна програма на колежа.
В хода на проведената дискусия членовете на комисията се присъединиха към препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация. Във връзка с необходимостта наименованието на колежа да съответства на препоръката за редуциране броя на предложените специалности, народните представители се обединиха да се измени наименованието, а именно: от “Колеж по икономика и туризъм” на “Колеж по туризъм и застрахователно дело”.
Членовете на комисията взеха следното
РЕШЕНИЕ:
С 11 гласа “за”, “против” – няма и 6 гласа “въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи Проекта за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж по икономика и туризъм със седалище община Минерални бани, област Хасково, № 402-03-21, внесен от Министерския съвет на 02.06.2004 г. като “Колеж по туризъм и застрахователно дело” със седалище община Минерални бани, област Хасково, с предмет на дейност обучение на студенти за придобиване на образователно-квалификационна степен “специалист по…” от професионални направления “Туризъм” и “Икономика”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Имате думата за изказвания по проекта за решение.
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В личен план ще подкрепя внесеното предложение. Струва ми се, че идеята да се роди колеж подкрепя идеята за мечтата на българина за по-високо образование и от тази гледна точка като приоритетна сфера туризма, мисля, че имаме пълно основание да подкрепим това предложение за решение.
От друга страна, позволете ми, госпожо председател, да Ви връча една декларация на протестиращи структуроопределящи предприятия във връзка с протестите и на синдикални организации по кръстовищата на Република България, в частност, протести в Пернишка област. Заповядайте. (Народният представител Димитър Дойчинов връчва декларацията на председателя.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие като представител на протестиращите ли ми връчвате тази декларация? В какво качество?
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Връчено ми е от тях, за да Ви го връча, тъй като е визирано и Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Протестиращите чрез Вас ни връчват тази декларация. Благодаря.
Има ли други изказвания по този проект за решение?
Господин Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Господин Илчев, аз се изненадвам и Ви разбирам в какво деликатно положение се намирате, след като вчера в продължение на един час ни увещаваха, че тази точка от дневния ред трябва да мине, даже да се спре разглеждането на един въпрос, който вървеше в залата, и да се разглежда най-важният въпрос, който в момента нас ни вълнува. Това е въпросът за създаването на висше училище в Хасковските минерални бани.
Господин Дойчинов, аз не разбрах, Вие се представихте пред тази аудитория, за да споделите Вашето съгласие в разкриването на процедура и утвърждаването на това висше училище или да връчите на председателя протеста на хората от Перник?
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ, от място): И двете.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Аз очаквах от Вас да се мотивирате във връзка с това.
Известно е, че процедурата за откриване е внесена през 2003 г. и утвърдена с Протокол от 22 януари 2004 г. за създаване на висше училище в Хасковските минерални бани. Аз разбирам, че България е много богата на термални извори и има опасност в следващите години да разкрием такива и в Кюстендилските минерални бани, Нареченските минерални бани и така нататък. Това много добре разбирам. Както върви, ще покрием изцяло страната, където имаме термални извори, с висши училища.
Когато се представяха мотивите за утвърждаването на това училище в Националната агенция по оценка и акредитация се каза, че България има голяма нужда от кадри в туризма, поради бъдещото развитие на туризма в страната и така нататък. Аз не мога да разбера - ние, когато имаме нужда за камериери, помощник-готвачи, готвачи в туристическия бранш, висше образование ли ще им даваме на тези хора в края на краищата? (Реплика на народния представител Алиосман Имамов.)
Второ, ние имаме достатъчно училища по Черноморието, като се започне от Добричка област и се завърши в Бургаска област, на професионални училища, също така и на колежи – единият е холандски, в Албена и т.н., за да продължаваме в същия темп да разкриваме непрекъснато висши училища.
Критериите, които се поставят за утвърждаване на едно висше училище, са представени от Националната агенция за оценка и акредитация в шест точки, от които едната не се покрива. Забележките, които са дадени, са очевидни и много категорични. Затова искам да ги представя на залата, като те касаят:
Първо, препоръки по отношение на вида, наименованието и предмета на дейност на висшето училище, по което има доста забележки.
Второ, по отношение на съответствие на структурата с изискванията на Закона за висшето образование.
Трето, по отношение на учебната документация.
Четвърто, по отношение на академичния състав.
Пето, по отношение на материалната база и финансирането, което е доста спорно.
На последно място, препоръки във връзка с приема на студентите в колежа на Хасковските минерални бани.
За да не бъда голословен, ще посоча няколко основни неща:
На първо място е необходимо да се постигне съответствие на числеността на академичния състав към основния трудов договор.
Второто, което е важно – да се оптимизира числеността на възрастовата структура. Не може повече от половината от тези 10 или 11 души на постоянен трудов договор, да са над 70 години и така нататък.
Не на последно място, по отношение на материалната база, вие виждате, че общината я дава безвъзмездно. Какво значи това?
Още нещо – издръжката ще следва да се преосмисли на базата на – казват в Националната агенция по оценка и акредитация не на базата само на вноските от студентите, а и на базата на научно-приложна дейност. Каква научно-приложна дейност ще правят те в този колеж? Ние тук сме се събрали толкова хора – преподаватели. Това е смешно – научно-приложна дейност ще правят в колежа в Хасковските минерални бани.
Завършвам с това, освен, че гласувах “против”, не бях съгласен с това да се създават нови училища – ние сигурно ще минем скоро и бройката на висши училища, включващи 42 университета и над 90 колежа и скоро ще поставим рекорд на Гинес – над трицифрено число.
В унисон с това, което с председателя на Народното събрание дискутирахме скоро и говорихме във връзка с нагона към разкриване на висши училища, изглежда това е доходна работа – да се разкриват висши училища в страната и във връзка със забележките на Световната банка за закриване на част от правните факултети в България, които стигнаха фантастичната цифра 12, и наред с други забележки, аз не мога да подкрепя това предложение. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Господин Илчев – изказване или реплика? Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Изказване, госпожо председател, защото репликата е твърде кратка форма. За мен дори изказването е недостатъчно като продължителност, когато се налага да се спори с уважаван професор.
За жалост обаче част от професорите на съвременна България, волно или неволно, съзнателно или не, поради дълбоко промислена своя академична, професионална и житейска мотивация или поради инерцията на съсловното мислене, слава богу, не винаги, но доста често разсъждават консервативно, действат рестриктивно и доста враждебно се отнасят към всичко, което може да е по-различно от статуквото и от традицията. Според тях “производството” на академични кадри трябва строго и централизирано да се планира, така щото нито един специалист да не остане без работа. И обратно, нито едно работно място да не остане покрито от някой, завършил някое от десетте стари традиционни учебни заведения. Някои от тях дори не допускат, че освен 70-годишни професори със съхранен капацитет да преподават може да има 75-годишни кандидат-студенти. Някои от тях обичат да смятат колко щели да бъдат кандидат-студентите на възраст между 17 и 25 години през 2010 година. Казват: това ще бъдат 30 000 души, теглят чертата и обявяват за излишни 2/3 от българските висши учебни заведения. А това не е така, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Така е!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Все повече хора на 50 години се записват в първи курс. Все повече безработни хора между 20 и 35 години, докато търсят работа, учат. Все повече хора, талантливи като Вас и с всестранна ориентация като Вас, започват да търсят втора и дори трета специалност. И някои от тях, които са завършили примерно педагогика, могат да решат да завършат второ висше образование в Колежа по туризъм в община Минерални бани. (Смях в ОДС.) Господин Благой Димитров е готов да завърши туризъм в Колежа по туризъм в Минерални бани. Извинете, професор Камбуров, това не са Хасковски минерални бани, това е една нормална, равнопоставена община върху административно-териториалната карта на страната. Не е необходимо мястото да се казва Варна, Пловдив, Бургас, София и дори Кюстендил, за да стане дом, да даде покрив и вдъхновение на група радетели на образованието, на група инвеститори, на група кандидат-студенти и на група преподаватели.
Изброих класическите и напълно достатъчни параметри, за да бъде създадено и стартирано едно висше учебно заведение.
Удивителното е, че критичните гласове идват от политическата сила, която иначе е за свободен пазар, свободни отношения във всички сфери на икономическия и духовния живот и стимулиране уж на свободната инициатива. Това безвъзмездно предоставяне не бива да смущава никого. То лесно може да се провери и ако там има заложени правни недостатъци, да се отстранят. Но ако една община в своя общински съвет е решила да даде убежище на един добър проект, мисля, че не бива да й се пречи, защото най-често в тази зала ние правим заклинания за децентрализация, която не би следвало да се възприема само като финансова.
От гледна точка на това къде е разположен един колеж, в случая Колежът по туризъм, няма никакво значение дали той е в центъра на голям град, в неговите покрайнини или в полето. Не това прави престижа на учебното заведение. Като минат три или четири години, пазарът казва своята тежка дума. Така е, госпожо Масева!
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС, от място): А защо не е в Сапарева Баня?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Фактът, че американския университет в Благоевград го разположихме в бившия партиен дом, не го направи БКП-университет. (Ръкопляскания в ДПС и НДСВ.) Той си остана американско либерално висше учебно заведение. И духът на първия секретар Причкапов не нанесе никакви щети на този университет! Сградата и мястото нямат абсолютно никакво значение, важно е качеството на специалистите, които излизат с диплома от това висше учебно заведение. Тази припряност ние да се произнасяме и то в един предопределен аспект – че тези кадри няма да са добре подготвени, защото ще ги подготвят възрастни професори, защото заведението ще е малко, то стартира с 200 студенти и след това ще увеличи броя им – е много подозрителен подход.
Аз сега съм заинтригуван дали е имало подобни изказвания преди 5, 10 и 15 години в залата на Народното събрание, когато беше първата кампания за произвеждане на институти в университети, така както фелдфебели са произвеждани през войната в поручици. Колко от вас негодуваха, когато институти, среден калибър институтчета станаха университети? Колко от вас бяха критични, когато университетите започнаха да стават академии?
Аз апелирам към депутатите, които се ръководят от рационално и безпристрастно мислене, да подкрепят този проект. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
За реплика – господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Уважаеми господин Илчев, аз съм изненадан от Вашето изказване, което продължи повече от 6 минути с единствената цел да убедите аудиторията, че създаването на висше училище в Хасковски минерални бани е нещо, което е действително съвременно. Това е невъзможно, господин Илчев, и Вие го знаете много добре. А това, че университетските структури са консервативни структури, е действително добре. Това ги е поддържало не само в България, а и в целия свят, знаете. Затова Вашите доводи, които изложихте, в никакъв случай не могат да ме убедят в тяхната правота. В никакъв случай!
Аз виждам деликатното положение, в което се намирате – че тези, които са седнали от дясната Ви страна и днес са в по-пълен състав, депутатите, които са тук пред мен, имат определен интерес, тъй като в тази община техен представител е кмет. И това, че човекът е дал безвъзмездно една сграда, за да се прави висше училище, е един пиар от тази гледна точка.
Съжалявам, че днес на заседанието не присъства председателят на Народното събрание, за да стане свидетел на поредната смехотворна изява в създаване на висши училища. И в този смисъл съжалявам много, някаква акция подобна на тази с чешмите, виждам в това да се създава у хората една представа: ето, вижте какво направихме за вас ние сега! Ето, в Хасковски минерални бани ние ще направим и университет, и това, което искате. Това прилича горе-долу на това едно време циганите какво са обещавали на сватбите, кога са изпълнявали обещанията и т.н. Срамно е това нещо! Аз не мога да го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камбуров.
Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Илчев! Искам да се обърна към Вас, разбира се, като колега, но и като родител, като баща към бащата. Вие бихте ли препоръчали на Вашия син да учи и да завърши този колеж в Хасковски минерални бани? Той да специализира туризъм и след това, да речем, да направи някакъв бизнес в областта на туризма у нас или в чужбина. Така че нека да мислим за подрастващите, да мислим за новата генерация. Това, което говорите от тази трибуна, е изключително несериозно. Преди малко беше казано, наистина може би колегите от Движението за права и свободи имат някакви интереси, може би финансови интереси, не знам.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Вие само за финансови интереси ли правите нещата?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: След малко в хода на дискусията трябва да бъде изяснено какво е това еднолично дружество с ограничена отговорност, кой го финансира?
Така, че господин Илчев, не мога да подкрепя една такава, бих казал, абсурдна идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Друга реплика към господин Илчев има ли? Няма.
Господин Илчев, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място.): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – господин Китов. Заповядайте.


БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз заставам на трибуната като един от тези, които преди 7-8 години не само не подкрепиха да стават множеството университети, а нещо повече. По онова време, въпреки че излизах от Пловдивския медицински институт, ние не предложихме той да стане университет. Нещо, което направихте вие сега. Няма лошо, но не за това е речта в момента.
Речта в момента е, че без човек да е професор е съвсем наясно, че, първо, висшите учебни заведения в България са прекомерно много и е съвсем наясно също, че образованието, което се получава в една голяма част от висшите учебни заведения, не е на нивото, което е необходимо да се получи за там, накъдето сме тръгнали. В това отношение мисля, че е излишно да се спори. Излишно е да се спори освен това, уважаеми колеги, че гастролиращите професори или формата на гастрол на хора, които идват веднъж или два пъти в седмицата, не е най-доброто. Защото обикновено точно в тези дни те сливат целия материал за двата дни. Не са определено заинтересовани от подготовката на студентите. И също не е необходимо човек да е професор, за да е наясно за това.
Освен това сме съвсем наясно, че формата на акредитация на висшите учебни заведения е проформа. За съжаление, и с това също сме наясно. Аз задавам въпроса на всички уважаеми колеги в тази зала: не беше ли по-добре да се тръгне към създаване на едно училище, което просто да не е висше, което наистина да подготви кадри, които са необходими за туризма? Защото в крайна сметка проблемът не е в това дали имаш висше образование или просто имаш нужното образование, за да си вършиш работата. Ето, това е проблемът, който днес трябваше да обсъдим и той не е конкретен за съответното училище. Той просто е един от многото.
Това, което започна наистина – не мога да не се съглася с казаното преди малко, което започна с масовото създаване на университети, не издига нашето ниво. Увеличаването на броя на учебните заведения не издига нивото на образованието в нашата страна. Защото, ако се върнете назад в годините, ще видите, че Садовското земеделско училище е подготвило много по-добри кадри, отколкото някои висши учебни заведения днес. Ето това е проблемът. И ако искаме наистина да подготвим бъдещото поколение, младите хора в България днес за утрешния ден, не е необходимо да правим висше учебно заведение, а е необходимо да правим училища, които да ги подготвят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте за реплика към господин Китов, госпожо Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Китов! Аз мисля, че много се отклонихме от решението, което трябва да вземем. Погледнете за какво става въпрос – за създаване на колеж, който ще подготвя специалисти, степен специалист. (Реплики от ОДС.)
Да, висше, да така е, но ще подготвя специалисти, което означава четири семестъра след средно образование. Не става въпрос за университет, не става въпрос за магистри и доктори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за друга реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема д-р Михайлова, аз съм наясно с това, но се обръщам към Вас именно като доктор, за да Ви кажа. Аз още отпреди четири години предупреждавам, че средните медицински колежи са също много и ще дойде един момент, в който няма да могат да си намерят работа. И проблемът не е да създаваме само висши училища, в които да учат хората, а проблемът е какво ги учим, за какво ги учим и в крайна сметка как те се реализират. Ето, това е проблемът. Безспорно, абсолютно ненужно е това училище днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, няма да коментирам словесния фойерверк на уважаемия господин Илчев, той впрегна цялото си красноречие. Не стана ясно обаче защо или може би по-скоро стана ясно защо.
За разлика от него и като имам предвид сериозността по принцип на дебатите, които се водят в Народното събрание, аз ще бъда съвсем конкретен. Процедурата за откриване на едно висше училище според Закона за висшето образование е следната: изготвя се проект; този проект се предлага на Агенцията за оценка и акредитация; тя се произнася и ако оценката не е отрицателна, той се предлага от Министерството на образованието и науката за гласуване в пленарната зала, за одобрение от нас, народните представители. Този ред до голяма степен предполага една формална санкция от страна на парламента, като се предполага, че Агенцията за оценка и акредитация е свършила добросъвестно и подробно своята работа. По принцип това е така. И въпреки това думата на народните представители и решението на парламента не може и не е било формално, защото тук, в момента остават отворени за решаване въпроси, които по принцип касаят всеки проект за ново висше училище, а именно необходимостта от това ново висше училище, и не е без значение мястото, където то е разположено. Защото България е малка страна, разстоянията не са проблем и това е едно благоприятно обстоятелство за оптимизиране мрежата на висшите училища. Такъв случай вече имахме. Знаете, че преди месец-месец и половина не беше одобрен проект за едно висше училище, според мен, основателно.
Тук вече искам да подчертая процента, това необичайно нещо, което се случва. За пръв път има рязко, драстично противоречие между оценката на Агенцията за оценка и акредитация, изразена чрез съответствието с различни критерии, съответната оценка по тези критерии и нейното заключение. Оценката е сведена на места незадоволителна, особено в частта “Учебна документация и преподавателски състав”, а препоръката е положителна. И възниква отново въпросът: защо? Аз няма да коментирам това. Всички сме достатъчно интелигентни, за да поразсъждаваме върху този твърде очебиен факт, за пръв път случващ се в работата на агенцията, която работи вече около три години.
Нещо повече. В препоръката на агенцията има препоръка да бъде спазен законът. Това е невероятно. Това е проект за откриване на висше училище, според който всичко в структурата, в организацията и всички изисквания от Закона за висшето образование трябва да бъдат изпълнени по закона, и едва тогава проектът по принцип може да постъпи в агенцията. И ето я препоръката: "Необходимо е да се постигне съответствие на числеността на академичния състав на основен трудов договор в колежа с нормативните изисквания на закона". Тоест, законът не е изпълнен. Същото се отнася и за академичния състав.
Професор Камбуров се спря и на другите препоръки, които отново са в противоречие със заключението на агенцията. Аз няма да се спирам. Но искам да споделя с вас, уважаеми народни представители, немаловажния факт, че на заседанието на комисията, когато тези въпроси, повдигнати от мен, проф. Камбуров и други колеги от комисията, бяха зададени на господина, много се извинявам, мисля, че беше доцент, не си спомням фамилията, който ръководи проекта и който се предполага да бъде и ректор, може би, сега той е в учредителното тяло на това висше училище, не е важно, но той не отговори на нито един от въпросите. Буквално на нито един!
Какво означава това? Спекулираше се с една цифра от 40 хил. души – необходимост на страната от такива кадри. На България в момента са необходими, не достигат 40 хил. души в сферата на туризма, на услугите в туризма. Но пита се: какъв е съставът? От тези 40 хил. души всички не могат да бъдат мениджъри, администратори и пр. персонал, който се нуждае от висше образование, за да може да функционира този сектор на икономиката. Очевидно в по-голямата си част това ще бъде обслужващ персонал и значи няма да бъдат 40 хил. Според известни критерии, които в момента не мога точно да спомена, ако необходимостта е от 40 хил. души, то необходимостта от мениджърски персонал е някъде около 3-4 хил. Да не забравяме, че в България има няколко утвърдени колежа по туризъм при това в градове, които са туристически центрове, с всичките хотели, с цялата необходима материална база, където тези обучаващи се студенти могат да практикуват и да получат необходимата квалификация.
Аз мисля, че това е достатъчно. Напълно убедено и в комисията, и тук ще гласувам против. Мисля, че ще бъде голяма грешка, ако парламентът подкрепи този проект за висше училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Панев.
За изказване думата има господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател! Аз споделям тревогите на някои от колегите по отношение на академичните изисквания и те трябва да бъдат спазвани. Съмнявам се обаче дали има случай на създаването на колеж или на висше учебно заведение, където да няма препоръки по отношение на тези изисквания. Не мисля, че създаването на този колеж е изключение. След като комисията с болшинство е приела създаването на този колеж, мисля, че дискусията около академичните изисквания е излишна тук. Става дума за нещо друго.
За какво става дума? Става дума за създаването на колеж, а не на университет. Някои от колегите повдигнаха този въпрос. Председателят на Народното събрание тук реагира бурно за създаването на университети. Има известна разлика. Нещо друго, аз дълбоко вярвам, че има една грешка, когато интерпретираме ролята на висшите учебни заведения – те не произвеждат специалисти. Висшите учебни заведения произвеждат знания и умения и този, който иска да ползва услугата знание и умение, произвеждана от дадено висше учебно заведение, той избира даден университет и даден колеж. Следователно ние нямаме право в условията на пазарна икономика да казваме този университет ще съществува, този колеж няма да съществува. Все едно да кажем: тази фирма ще я открием, тази ще я закрием. Това не е наше задължение. Утре животът и потребностите на деня ще кажат: този университет ще остане, този колеж няма да остане. Хората са достатъчно умни и интелигентни да избират висшето учебно заведение, където да отидат да учат. Тогава ще се окаже, че ние имаме страшно малко кандидати за висши учебни заведения и страшно много вузове и някои от тях по естествен път, поради изискванията на живота, просто ще си отидат в историята.
Има нещо друго в случая. Уважаеми проф. Камбуров, този колеж няма да произвежда готвачи, екскурзоводи и т.н. Аз не знам дали грешката Ви е случайна или тенденциозна, но той ще произвежда специалисти по икономика на туризма в един район, където наистина има такава потребност.
Нещо повече, дълбоко се учудвам от факта, че някои отдясно говорят толкова упорито за етническия модел, а когато трябва да се решат конкретни проблеми на един смесен район, категорично се противопоставят. Това не е единственият случай. Хасковска област и този район имат потребност от този колеж. Нека да им дадем шанс и животът през следващите години ще каже дали е така или не е така. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, господин Хасан.
МУСТАФА ХАСАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с опасението на част от колегите, че колежът е почти общински, смея да ви кажа, че община Минерални бани е географски център, а колежът е насочен към всички области около Хасковска област – и Кърджали, и Смолян, и Стара Загора. Упреците, че едва ли не изцяло ДПС е в основата, не са верни, тъй като подкрепата, която е получена от всички политически сили в Хасковска област, и предложението, което е направено от името на всички, показва, че тази потребност е факт. Надявам се, че днес с това гласуване ние ще докажем, че наистина мислим, след един институт, който беше единствено в Хасково за културно-масови кадри, сега ще имаме възможност да създадем предпоставка за един колеж по туризъм.
Потребността е от 10-12 хил., господин Панев. Както и господин Имамов каза, времето ще покаже колко ще съществува този колеж. Тези, които няма да подкрепят, са прави сигурно в мотивите си, но аз предварително искам да благодаря на тези, които ще подкрепят. Дай Боже, занапред да има такива кметове, които да осигуряват безвъзмездно места, където да се провеждат тези обучителни процеси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване думата има госпожа Кина Андреева. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес дебатираме уж един конкретен случай, но въпросът е принципен. Дебатираме по същество качеството на висшето образование в България. И дали ние имаме право, като парламент, да допринасяме за това то все повече и повече да се влошава, защото имаме много такива индикации вече. В България в момента имаме повече висши училища, отколкото във Великобритания, макар че те имат 10 пъти по-голямо население. Пословичен е стремежът на българите да се обучават, но в България има достатъчно много места, достатъчно много утвърдени вече университети, колежи и други висши училища, които могат да поемат тази бройка.
Така както тече дискусията и фактите, които бяха изнесени от колегите, ме навеждат на следната мисъл: очевидно става въпрос не за потребност на хората от този регион, а става въпрос за потребност на някаква определена група. Защото как може да бъде обяснен фактът, че Комисията по акредитация дава изключително сериозни препоръки и констатира несъответствия с изискванията на закона и накрая дава положителна оценка? Как може да се обясни фактът, че в нарушение на Закона за общинската собственост общината предоставя на частна фирма безвъзмездно сграда, която е нейна собственост, за 10 години експлоатация?

Уважаеми колеги, трябва ли да поощряваме тези средища, които не са в състояние по никакъв начин да осигурят качествено образование на младите българи? Защо трябва да поемаме тази отговорност? Питам и много бих искала да чуя отговор на този въпрос от вносителите.
За мен става въпрос за създаването на поредната куха структура, за една поредна PR-акция, много евтина обаче, която по никакъв начин няма да допринесе нито за решаване на проблемите с безработицата или липсата на кадри за туризма, нито пък ще реши какъвто и да е друг важен проблем.
И накрая искам да кажа още нещо. Господинът ни напомни, че някога в Хасково е имало училище за културномасовици. Защо да възпроизвеждаме тази порочна практика от времето на социализма? Това, което искате в момента да откриете, е същото. Няма хора, които да подготвят, няма възможност това висше училище да отговори на изискванията за качествено образование. Не го правете.
Апелирам към колегите – не подкрепяйте това решение. Няма нужда парламентът да бъде ангажиран с подобни безсмислени дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте за реплика, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нямах никакво намерение да взимам думата, но госпожа Андреева ме провокира много жестоко.
Уважаема госпожо Андреева, ако ще говорим за принципи, ние отдавна в Комисията по образованието и науката – можете да видите стенограмите, сме заложили тези принципи. Не можем от едно предложение за решение в Народното събрание да правим такива велики изводи, каквито Вие си позволихте.
Да, господин Панев припомни – Националната агенция за оценяване и акредитация е тази институция, която стриктно следи правилата, които са определени при подготовка на документите за откриване на каквото и да било висше училище. Тя дава положителна оценка, можете да проверите в едно от последните заседания на комисията – отговорите на проф. Попов за това доколко и как са изпълнени препоръките от м. февруари. Принципно няма как да не пуснем това училище тук с тези популистки изявления. Да, много са училищата в България, но всички ние, които сме ангажирани в този сектор, знаем от какво имаме остра нужда – от оптимизиране на държавните висши и средни училища. Никой нямаше куража да направи това, никой досега. Защо сега не дадем правото на свободен избор на децата – дали ще бъде висше училище със “специалист” или “бакалавър”, дали ще бъде в Хасковските минерални бани, Пловдив, Плевен или Благоевград – дай Боже повече кметове, които да осигуряват общински сгради за училища в България, да ги даряват. Това е доброто, което се случва.
А иначе децата, младите хора, сами ще кажат къде е най-добре да бъдат обучавани.
Много са проблемите, колеги, но не по този начин! Не можем селективно да подхождаме, нека да подхождаме принципно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Очевидно са засегнати много интереси. Тази реакция показва това. (Шум на недоволство в НДСВ.)
Госпожо Гроздилова, Вашето мнозинство много пъти наруши принципите, които Вие тук споделихте, че следвате. За този парламент направихме толкова университети и висши училища, колкото в България досега не е имало.
Оптимизирането на висшето образование няма да се реши чрез откриването на поредната куха структура в Хасковските минерални бани. Длъжни сме да осигурим качествено образование, а не просто места, където някой може да получава тапии. Длъжни сме да спазваме и законите. Звучи странно от трибуната на парламента вие да твърдите, че е много хубаво един кмет да дарява на училищата. Той няма такива права, защото тази собственост не е негова, а е собственост на общината. Един кмет може да дари своята собствена къща за нуждите на едно училище, но не може да разполага с общинската собственост по този начин.
Отново ви призовавам, колеги, проявете здрав разум и нека не унижаваме и българския парламент, и българското висше образование!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, нямах никакво намерение да се изказвам, но...
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС, от място): Защо се изказваш тогава?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще ви обясня.
Като слушах господин Имамов да говори за това имаме ли правото или не да гласуваме “за” или “против”, най-вече “против” желанието на населението в една от общините да имат колеж, реших, че трябва да се изкажа не за друго, а за да попитам управляващото мнозинство: ако като парламент нямаме право на двойнствен стандарт, ако трябва да спазваме закона и даденото право по закон да се откриват такива колежи и висши учебни заведения, след като има акредитация за от тях комисията, с какво право Министерският съвет, който вие избрахте, уважаеми господа от НДСВ и ДПС, отказва на други три колежа, които имаха перфектно защитени документи пред Акредитационната комисия, да постъпят в комисиите на Народното събрание и днес да бъдат гласувани, заедно с този колеж? По същия начин, както Гроздилова каза: виждате ли, общината е осигурила всичко необходимо.
Да, единият колеж е в Пловдив – транспортен колеж. Целта е няколко браншови организации да си подготвят кадри. Искат да са специалисти, хора, които същевременно да поемат и семейния бизнес, да си осигурят необходимите кадри, които в момента им липсват. Явно образователната система не им дава достатъчно кадри или с това качество, което смятат, че трябва да имат.
Тази двойнственост на правителството принуждава парламента в един момент да помисли не трябва ли в момента наистина да се спре целият този процес на откриване на учебни заведения, докато ясно и категорично не се каже накъде ще вървят нещата.
И може би имат основание представителите на СДС и ОДС, които в момента казват, че станаха много висшите учебни заведения. Но мисля, че е дълг и на Народното събрание да се каже накъде ще върви този процес. Тук се изказват представители на Комисията по образованието и науката – намерете консенсуса и да видим ще продължаваме ли натам или не. Но май е предизборно време и сега всички ще гледаме да откриваме колежи. Натам вървят нещата. Явно че без политическо разбирателство и консенсус този въпрос няма да бъде решен.
Питам мнозинството: склонни ли сте, след като парламентът отхвърли една претенция, едно желание на Висшето транспортно училище да стане университет, да поставите този въпрос сега на дискусия, за да стане ясно къде е правото и има ли интерес България от откриването на все повече и повече нови висши учебни заведения? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Господин Мутафчиев, аз съм съгласен с Вас във връзка с повдигнатия въпрос. Искам да взема отношение по повод Вашето изказване и изказването на госпожа Гроздилова.
Госпожа Гроздилова, Вие бяхте права, когато казахте, че в тази държава трябва да има порядък, а не това състояние на образованието, в което се намираме сега.
След одобряване на един проект от Националната агенция за оценяване и акредитация, той трябва да влезе тук, при нас, и ние да решим въпроса трябва ли да разкрием или не трябва да разкрием такъв колеж. Същата тази Национална агенция за оценяване и акредитация даде отрицателен вот на идейния проект на Софийския университет за медицински факултет, но този проект беше пуснат в Министерския съвет. Въпреки закона! И след десет дни получи 6 милиона – колкото е издръжката на Пловдивския медицински университет за цяла година. (Единични ръкопляскания на Петър Мутафчиев.)
Вие сте прав също, Вие сте прав, че ние не можем да не бъдем еднакви към всички искания. Това е принципът.
И третото, с което искам да завърша. Господин Мутафчиев, преди три години имахме 243 хиляди студента. Тази година те са 193 хиляди, след десет години те ще бъдат 80 хиляди. За какво да правим тези университети тогава, след като една голяма част от децата отидоха да учат в Европа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика искате ли?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Камбуров, Вашите думи доказаха още веднъж твърдението, че трябва да се направят сериозни промени в Закона за висшето образование, така че да се махне двойнственият стандарт, така че да се уреди едно сериозно бъдеще на българските висши учебни заведения, на университетите, така че да подготвяме достойни кадри, които могат да се реализират в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Процедурно предложение – господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Предлагам да бъде отложена тази точка от дневния ред. Очевидно няма консенсус и дебатът… (Реплики от ДПС.)
Аз имам право да направя това предложение. Вие може да не го приемете.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Ще има гласуване. Няма нужда от консенсус.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Хубаво, не ми отнемайте правото да направя процедурно предложение. Нямам нужда от наставници.
Очевидно няма консенсус, но по-важно е другото – тук ние констатираме, че в различни случаи при вземането на подобни решения се прилагат различни критерии. Случаят с Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", което отговаря на всички критерии, е драстичен.
И сега, ако заради едно механично мнозинство се вземе прибързано решение, ние изпадаме в неудобно положение.
Второ, действително е крайно време да се приеме управленски документ, който да погледне малко по-напред. Аз, за разлика от проф. Камбуров, съм оптимист и смятам, че българското образование ще се развива като средище, че този "пазар" няма да се свива и поради растящия интерес на младежи от региона. И ако се запази и развие едно високо качество, това ще бъде само плюс за всички нас.
Нека да избегнем тази срамна дискусия, да я прекратим и друг път да вземем решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков, но тъй като предлагате отлагане на гласуването, а не на разискванията, ще подложа на гласуване процедурното предложение накрая, ако има още изказвания.
Има ли още желаещи за изказвания? (Реплика.)
Ако искате отлагане на разискванията, щях веднага да го подложа на гласуване. Но процедурното предложение се гласува към края, когато се гласува решението.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има два факта, с които ще започна моето изказване. Първият, че председателят на парламента проф. Герджиков не е на председателския фотьойл и това не е случайно. Защото той би се чувствал крайно дискомфортно по време на тази дискусия, след като отначало в пленарната зала, а след това и по медиите взе отношение, че трябва да се защитава качеството на нашето образование и изискванията към висшите училища.
Второто, което не може да не направи впечатление, е, че след като още в сряда влиза за разглеждане на първо четене бюджетът на България за 2005 г., това е последната точка, която се разглежда преди разглеждането на бюджета, и много от нас, а може би и извън залата, си задават въпроса дали това не е едно от последните парчета на пъзела, наречен подкрепа за републиканския бюджет 2005 г. Знам, че ще бъда опроверган за това свое твърдение, но без факти. Истината обаче действително е тази, която твърдя.
Освен това съжалявам, че тези, които твърдяха, че учредяването на колежа трябва да бъде подкрепено, в изказванията не обърнаха внимание на нещо, което е крайно необходимо за българското образование. Като представител на дясна и консервативна партия искам да изтъкна, че най-важното условие за развитие на българското образование, а оттам и на България като цяло, е качеството на образованието. И затова поставям въпроса: отговаря ли колежът, за който в момента се пледира да бъде учреден, на това изискване за качество на образованието?
Ако погледнете действително препоръките, които са дадени от Националната агенция за оценяване и акредитация, те пряко говорят, че не отговаря. Има поне пет пункта, по които това личи направо от пръв поглед. Преди всичко има нарушение на закона, защото не е спазен чл. 26д от Закона за висшето образование по отношение на числеността на академичния състав на основен трудов договор – това, което е записано тук и е свързано с нормативните изисквания за численост на катедрите.
На второ място, записано е: "Да се оптимизира числеността и възрастовата структура на предложения хабилитиран академичен състав на основен трудов договор".
Тук оптимизирането, за разлика от оптимизирането на училищната мрежа, означава да се повиши – нещо, което никъде не личи, че е изпълнено.
На трето място: "Да се постигне по-голямо съответствие на научната специалност на преподавателите с предвидения учебен план".
Това означава, че са събрани преподаватели, за да се отговори на някакви изисквания, но тези преподаватели не са всъщност тези, които по своята компетенция и опит могат да отговорят на изискванията за провеждане на това обучение.
И още нещо. Казано е, че "е целесъобразно да се редуцира броят на предложените в проекта специалности с оглед на предложения академичен състав и учебна документация". Отново терминът "академичен състав".
Всичко това, уважаеми колеги, говори, че е налице желание, налице е предложение, но изискванията, които ние трябва да си поставим, и затова тези документи влизат в парламента, са за да отговорим и като политици трябва ли да защитим изискването за високо качество в българското образование.
Този проект не отговаря на тези изисквания. Това го заявявам съвсем ясно. Мога да се впусна и в разсъждения относно това каква материална база трябва да бъде създадена, която в момента не съществува, какви традиции трябва да има. Това не е свързано по никакъв начин, защото господин Алиосман Имамов започна да твърди едва ли не, че това е срещу някои етноси в страната. Нищо подобно. Всички етноси в страната имат еднакви права да завършат и средно, и висше образование в България, да продължат аспирантура, да продължат като преподаватели, какъвто сте Вие, какъвто съм аз, господин Имамов. Тоест всички ние сме равнопоставени в това отношение.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Когато ядохте заедно баклавата, тогава сте равнопоставени. (Оживление.)
ИВАН ИВАНОВ: Ние като български граждани сме равнопоставени, господин Юсеин, по причина, че всички имаме една и съща Конституция и еднакви закони и по нея сме граждани на тази страна – без разделение нито на етнос, нито на религия. И Вие знаете това.
По отношение на това какви са перспективите пред този колеж, те са твърде слаби, както пред много други колежи, за които, уви, Националната агенция за оценяване и акредитация не изпълни ролята си на филтър и ги пропуска. Защото проф. Камбуров ви каза данните. България през 2003 г. е имала два пъти по-малко родени деца, отколкото през 1985 г., по редица причини, които могат да бъдат изброявани, но няма никакъв смисъл. Поради това броят на завършващите средно образование ежегодно намалява с 12%. Като се има предвид, че не всички от тях биха могли да кандидатстват за висше училище, каквото е и колежът, реално можем да смятаме, че това намаление е с близо 20%.
Очевидно е, че нашата цел трябва да бъде да се укрепят и да се засили качеството в съществуващите висши училища. В противен случай ние действително ще продължим да даваме възможност да завършват хора, които ще носят дипломи, но няма да носят знания и умения. Неслучайно тук е заявено, че по отношение на материалната база няма специалности с практическа насоченост. Да, защото няма необходимата адекватна материална база – такава, каквато трябва да има в едно висше училище, към което евентуално да бъде разкрит филиал или да бъде разкрит колеж.
По тази причина, уважаеми колеги, аз няма да подкрепя учредяването, създаването на този колеж. И апелирам, преди да гласувате, наистина да помислите, че от нас зависи дали ние ще изпълним дълга си да бъде защитено качеството на българското образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Иванов, аз ни най-малко не се съмнявам във Вашите идеи. Те нямат нищо общо със сегрегацията и дискриминацията в нашите среди. Ние добре се познаваме с Вас.
Става дума за нещо по-фундаментално. Вие говорите за качеството на образованието. Според мен става дума за качеството на образователната услуга. Кой ни дава право ние да преценяваме качеството на образователната услуга на едно звено, което не е започнало да произвежда тази услуга? (Реплики от ОДС.)
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Предразсъдъкът!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие сте дясна консервативна партия, което според мен означава да ратувате за пазарни механизми. Кое ни дава право ние предварително, априори да кажем, че това звено няма да произвежда качествени образователни услуги? Това е задача на потребителя! Аз потребявам услугата и казвам: “Тази услуга е качествена, ще я предпочета. Тази услуга не е качествена, няма да я предпочета.”
Защо да даваме шанс на толкова други подобни звена дотук, да демонстрират производството на качествени образователни услуги, а да отрежем тази възможност за колежа в Минерални бани? Защото е в Минерални бани – очевидно това е причината!
Кое ни дава право ние да оценяваме качеството на услуга, която още не е произведена? Защо не дадем шанс тези, които желаят да потребяват тази услуга, те сами да кажат дали е качествена или не е качествена.
Обучението в западните университети, господин Иванов, това добре го знаете, е изключително скъпо, защото произвеждат качествени образователни услуги, но това са го казали потребителите.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): След две години.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кандидатите да учат … След две години може да имаме два университета, но потребителите ще кажат кои университети и колежи да останат в България, не Вие или аз! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Когато Вие казвате кой ни дава право да преценяваме, преди да е учреден колежът, критериите, които са наложени съгласно Закона за висшето образование, и нормативните документи на Агенцията по оценяване и акридитация ни дават това право – да преценим състава, който се предлага, неговите компетентности като специалности, възрастов характер и т.н., това ни дава право да направим тази преценка.
Освен това, за разлика от вас, които сте либерална партия, ние като консервативна партия считаме, че когато вземаме едно решение, трябва да защитим не правото на този, който иска да учреди колежа, а правото на потребителите на образователната услуга. В това отношение ние трябва да защитим правото, като изискваме образователната услуга, която се предоставя, да бъде наистина с високо качество. Това са аргументите, които ни карат да бъдем тук съвсем категорични в нашите оценки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура има думата господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да спрем дебатите по тази точка, тъй като вече ясно се очертаха тезите.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Има записани за изказвания! (Шум и реплики от ОДС.)
ХЮСЕИН ЧАУШ: Затова моето процедурно предложение е да спрем дебатите и да преминем към гласуване. Благодаря. (Шум и реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да се прекратят разискванията.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Не може да вкарвате такива предложения. Има време за парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като проектите за решения са подчинени на режима на гласуване и разглеждане на законопроекти на първо четене, действително няма право процедурното предложение на господин Чауш да бъде подложено на гласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това не го пише в правилника, защо се прави тази аналогия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кенаров, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря Ви и затова, че спазихте правилника на Народното събрание. Мисля, че колегите от ДПС първо трябва да спазват правилника на Народното събрание, когато искат някой да ги подкрепя. Колеги, не можете да нарушавате правилниците и да искате от нас подкрепа. Освен това се решава ваш проблем, внесен от ДПС. И цялата зала в момента стои и ви гледа, а вие казвате: “Дайте да спрем дебата, да го претупаме.” Не става така, уважаеми господа, това е парламент. Ако бяхме на някакво ваше частно парти, готово, но това тук не е парти!
Уважаема госпожо председател, Вие сте доцент. Тук има доста хора, които се занимават с преподаване. Искам да попитам: проблемът на Република България днес е свързан със създаване на едно висше училище в Минерални бани или със стачкуващите учители в България? Онова, което става в момента в България, това ли е дебатът на българската държава? Ще гледаме Минерални бани какво висше училище ще правят!
Колеги, разгледайте първо Закона за висшето образование в България. Какви ще правите там – бакалаври, магистри, доктори. Казвате, че след две години потребителят щял да каже какво е дереджето. Затуй дереджето на българското образование е такова. Ако погледнете “Тринити колидж”, “Кингс колидж” в “Кеймбридж”, които имат 200-300-годишна история, те не се наричат университети, но всеки мечтае да изпрати децата си там. Има традиция във висшето образование.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Нали това се опитваме да направим.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: И Вие, господин Имамов, сте доцент в Икономическия университет, да говорите такива глупости от трибуната на Народното събрание… (Шум и смях от ДПС.) Вижте, това става за смях! Аз лично няма да подкрепя такова нещо.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Разбрахме!
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Няма да го подкрепя, защото българският народ не се нуждае от това. Дайте да увеличим или да погледнем проблемите на средното ни образование. Учителите днес стачкуват, виждате ги в цялата страна, а вие се занимавате с вашия частен проблем.
АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ, от място): Говори по същество.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: И занимавате българския парламент с това.
Уважаеми колеги, да не чакаме хората да вземат и обикалят парламента, защото частните си проблеми, които днес се опитвате да решавате, няма да създадат условия българското образование да получи своите европейски гаранции и качество.
Поради това ви предлагам, уважаеми колеги, помислете много сериозно – и от левицата, и от десницата, и колегите от либералната част – вие говорихте за либералния модел на образованието – това ли ви е либералният модел? Това ли ви е европейската либерална перспектива за България?
АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ, от място): Кажи нещо съществено да чуем.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Създаване на колежи в Минерални бани, висши училища в бани! Разградиха се университетите, през това време се разградиха академии, а сега създаваме други! По какъв начин? (Шум и реплики от мнозинството.)
Изказването ми е политическо, защото от тази трибуна се правят политически изказвания. Затова го правя такова. Либералната идея – това ли е либералната идея и либералният модел на България? Това ли ще предложите вие на българското общество на изборите? Вероятно тези либерални идеи ще им предложите на изборите – минерални бани и висши училища! Ибрици ще предложите!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС, от място): Не се притеснявай какво ще предложим.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Така че, колеги, днес водим не идеята да създадем висши училища или не, а политически дебат върху висшето образование на България, това е проблемът.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Това са две различни неща.



ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Погледнете какъв е бюджетът на Софийсия университет – единственият, който има правото да се докосне до университетската структура на света и на Европа, направиха вече и Медицински колеж. Вашето висше училище, което ще обучава по икономика на туризма, ще бъде съпоставимо със Софийския държавен университет, ще бъде съпоставено с някои други университети, които имат и кадровия ресурс, които имат и материалната база. Искам да Ви попитам не става ли дума пак за бюджетни пари? Кой ще го финансира? Вие ми казахте, че е частно училище. Дайте ми тук доказателства с какви пари ще бъде създадено това висше училище. Само с частни, само с дарения или с държавна подкрепа, бюджетна подкрепа? Това също е важен въпрос за нас.
Едно висше училище, когато се създава, има принципи: каква ще бъде философията на неговото управление; какви ще му бъдат управленските програми; каква ще бъде неговата материална база; по какъв начин то ще бъде финансирано. Това нещо, ако го няма в тази пленарна зала или не е представено ясно, а има други нездрави интереси, естествено, че няма да се подкрепи.
Аз мисля, че ще получа отговор от колегите от ДПС кой ще финансира това висше училище, ще ползвате ли бюджетни средства, след като го правите висше училище с решение на българския парламент? Каква ще бъде бюджетната субсидия?
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Прочети документите и ще видиш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам все пак залата да знае за един проблем, с който се занимаваше може би преди месец – месец и половина Комисията за борба с корупцията. Имам предвид проблема с Великотърновския университет. И аз се обръщам към вносителите и сторонниците за това проекторешение на парламента. Тези стеснени параметри, за които беше казано – по-малко деца, деца, които излизат с по-големи възможности в Европа, и това стесняване на “пазара” докъде води?
Във Великотърновския университет се работи по следната схема: еднолични дружества с ограничена отговорност, на които собственик е ректорът, стават филиали в отделни градове на страната. Това са като структури, като агенции за привличане на кандидат-студенти. Като, разбира се, и определена част от обучението в тези търговски дружества се осъществява. Стигна се дотам, че на базата на решение на Комисията за борба с корупцията беше сезирана Върховна касационна прокуратура, мисля и следствието, и в края на краищата нещата стоят такива, каквито са с Великотърновския университет.
Забележете парадокса – Великотърновският университет има филиал в София, където е Софийският университет.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Говори за колежа, не говори за Великотърновския университет.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Като говоря за тези филиали, имам предвид точно колежни форми на обучение във Великотърновския университет.
Отделен е въпросът, оказва се, че ректорът на Великотърновския университет е общински съветник на НДСВ, на управляващата партия. Вероятно има политически чадър. И наистина голяма далавера. Забележете, ректорът на едно висше училище с държавна субсидия е едноличен собственик на дружество с ограничена отговорност в София, което набира кандидат-студенти. И аз призовавам наистина прокуратурата да си свърши работата, да се намеси и този човек да влезе в съда. Този човек, който обучава подрастващото поколение, който обучава студенти.
И си давам сметка за неудобното положение например, в което изпада господин Костов, председател на Комисията за борба с корупцията, тъй като и той е член на управляващото мнозинство. И не само тук, а и в Комисията за борба с корупцията. Като говорим за Великотърновския университет, аз виждам, че възпроизвеждаме такива паразитни структури чрез този колеж, който се предлага в Хасковски минерални бани. И аз питам как ще се финансира този колеж? Отговорете. Как ще се финансира? В момента вземаме едно решение, и съм сигурен, че догодина в бюджета този колеж ще кандидатства за субсидия от републиканския бюджет. С други думи, тук говорим и за парите на данъкоплатците.
И още нещо – тези структури, за които говорих преди малко по отношение на Великотърновския университет, зарибяват децата и техните семейства. По един недопустим начин се осъществява PR-акция, определена реклама, за да може определено дете да се запише в тези филиали. Подобен е проблемът и с Бургаския университет, където аз, доколкото знам, има наистина завършили колеги второ висше или първо висше образование, не знам. Аз имам информация, че колеги от Движението за права и свободи са били питомци на Бургаския университет и въобще на свободните университети. И аз се питам до каква степен е компетенцията на базата на тези дипломи. Не може човек да вземе магистърска степен за две години. Аз ви цитирам случаи, парадоксални случаи, които бяха на вниманието на нашата Комисия за борба с корупцията може би преди два месеца или преди два месеца и половина. И, за съжаление, аз не виждам развитие по този въпрос.
Аз няма да подкрепя това проекторешение, но вероятно това, което господин Кръстьо Петков предложи, да се отложи това решение, също е нещо, по което трябва да се замислите. Не може да правите с българското образование политика на Движението за права и свободи в една община, където има кмет. Такова нещо не може да стане. Не бива българският парламент да допуска такова нещо. Не бива тук от хабилитирани лица да слушаме, че образованието било услуга от знания и ние априори не можело да определим дали ще бъде качествена услугата или не. Забележете, какъв абсурд! Ами, как ще се убеди детето, което кандидатства? Ако ние не можем или Агенцията по акредитация не може да се съобрази с критериите, ние тук с копчетата – зеленото или червеното копче, аз още веднъж казвам, че ще натисна червеното копче, не мога да подкрепя такива абсурдни проекторешения, аз не зная накъде отива този състав на парламента.
Наистина е показателно, че проф. Герджиков в момента отсъства от залата. И аз призовавам госпожа Касабова да вземе отношение като университетски преподавател от Софийския университет. Не може да се мълчи, госпожо Касабова, при тия абсурди, които наблюдаваме. Това са абсурди. Аз просто не вярвам на очите и на ушите си. Не мога да подкрепя, колеги, това предложение на мнозинството и основно на Движението за права и свободи, защото не мога да си позволя да подкрепя нещо, което практически представлява някакъв политически акт, заигравайки се с проблемите на българското образование на българските деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, както виждате, втори ден съм на трибуната, без да съм мръднала, защото председателят е в Молдова.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, аз виждам Вашата загриженост, която изказахте тук пред всички народни представители. Ще Ви помоля обаче да разясните нещо, което не стана ясно от Вашето изказване. Свързано е с финансирането.
Този колеж, който ще бъде, от една страна, частен, може ли да обясните каква ще бъде схемата, при която този колеж после ще получи необходимата държавна поръчка, финансиране, за да започне да се издържа от републиканския бюджет.
И вторият ми въпрос към Вас е следният.

Аз мисля, че Вие бяхте прав, когато призовахте хора, които са в университетите, участват в академичния състав, да се произнесат върху това – в момента правим ли нарушение. Правим ли нарушение съгласно закона, след като господин Иванов изброи толкова много нарушения?
И въпросът е следният: господин Благой Димитров, Вие считате ли, че ние като народни представители трябва да си затваряме очите, защото трябва да има един колеж в Хасковски минерални бани?
И третият ми въпрос е следният: на 50 км от Хасковски минерални бани се намира Тракийският университет, в който има няколко икономически акредитации на различни специалности. Аз питам: защо, примерно, тази специалност не е включена в състава на Тракийския университет, който е акредитиран, има различни специалности, има и сходни специалности? Можете ли да ми отговорите, господин Димитров, на тези въпрос? (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Отговорът на Вашия въпрос преди малко го даде господин Иванов – има шест нарушения на закона, ако това решение мине. Но аз искам да Ви припомня, господин Христов, едно решение на миналото Народно събрание, взето тук, в тази зала, тогава когато се наложи да закриваме Славянския университет. Славянският университет подлъгваше семейства от София, от страната, подлъгваше деца. Спомнете си в каква тежка ситуация бяхме тогава, за да можем да пренасочим тези деца и впоследствие да учат по специалности в другите висши учебни заведения. И може би само миналият състав на парламента, както и правителството на ОДС, имаше куража наистина да закрие едно такова паразитно образование, което пък беше свързано с една пирамида – банка “Славяни”.
Моите дълбоки подозрения са, че тук се намираме в същата ситуация, само че става дума за колеж. Само че някакво настоятелство, не знам какво е, колегите от Движението за права и свободи ще кажат, стои финансово зад идеята, както и кметът на община Хасковски минерални бани. Преди зад Славянския университет стоеше Българската социалистическа партия, а сега тук – Движението за права и свободи. Това е, иначе не виждам някаква друга разлика.
Ще се наложи за този колеж, си мисля аз, по-нататък може би с акт на Министерския съвет или на парламента да се намесят, защото съм убеден, че ще отидем в същата ситуация, както беше със Славянския университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение да продължи обсъждането на проекторешението до гласуването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение да се продължи дискусията в рамките на почивката. Парламентарният контрол не мога да го отложа. Той започва в 11,00 ч. и ще отговаря министър-председателят.
Който желае почивката да бъде уплътнена с разисквания по проекта за решение, моля да гласува. (Шум и реплики в залата.)
Това принципно може да стане – почивката да се промени.
Моля, гласуваме това процедурно предложение!
Гласували 173 народни представители: за 69, против 93, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване. (Силен шум в залата, реплики, провиквания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението почивката да бъде запълнена с разисквания по проекта за решение.
Гласували 181 народни представители: за 85, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Почивка до 11,00 ч.
Ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 12 ноември – 18 ноември 2004 г. са следните:
Постъпило е питане от народните представители Ангел Найденов и Атанаска Тенева към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно договор на Министерството на отбраната с “Интендантско обслужване” ЕАД. Следва да се отговори писмено до 26 ноември 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Александър Паунов към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно опис на новите обособени територии за разпределение на природен газ в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 ноември 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно приватизацията на БТК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 ноември 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Ангел Найденов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно Държавен поземлен фонд в Хасковска област. Следва да се отговори писмено до 1 декември 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Камбуров към Филиз Хюсменова – министър без портфейл, относно опасностите, свързани със стабилността на жилищните блокове “Република”, ул. “25 септември” – гр. Добрич, след земетресенията през 1972, 1988 и 2004 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 ноември 2004 г.
Постъпило е питане от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно публикация във в. “24 часа”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 ноември 2004 г.
Има за връчване писмени отговори, след което господин Севлиевски ще направи изказване от името на парламентарна група.
Давам думата за процедурно предложение на господин Румен Петков. Заповядайте.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, колеги! Прави впечатление, че през последните няколко седмици някои от министрите упорито биват скривани от парламентарен контрол. Аз ще дам два примера.
С господин Александър Паунов отправихме актуален въпрос към министър Николай Свинаров, свързан с модернизацията в Българската армия. Актуалният въпрос е отправен на 20 октомври. Днес сме 19 ноември. Честваме месец откакто ръководството на Народното събрание упорито крие министър Свинаров от отговора на този въпрос.
Вторият въпрос е отправен към Милко Ковачев. Той е свързан с Меморандума за разбирателство между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията за приватизация от една страна, Националната федерация на енергетиците в Конфедерацията на труда “Подкрепа” и КНСБ. Той е свързан с приватизацията на електроразпределителните дружества. Приватизацията приключи. Меморандумът със синдикатите не е спазен, но министър Ковачев днес е седми подред за отговори от министрите, а той започва да отговаря от 25-26 въпрос нататък, което очевидно е опит и министър Ковачев да бъде скрит от ефективен парламентарен контрол.
Обръщам се към ръководството на Народното събрание с молба да не прибягва до такива дребни хватки, за да бъдат крити отделни министри от изключително важни за обществото и държавата ни въпроси, а да се спазва стриктен ред, който да позволява въпросите наистина да бъдат актуални и да се търси тяхното решаване. Иначе остава впечатлението, че председателят на Народното събрание съзнателно крие определени министри от ефективен парламентарен контрол.
Много настоявам това да го отчетете за следващия петък за парламентарния контрол, защото в противен случай вие ще бъдете съучастници в много тежки решения, които взима правителството за страната ни и за народа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прекалено тежки констатации, господин Петков. Ще проверя къде е “скрит” – в коя зала, министър Свинаров. Миналия път не е отговарял, защото не е стигнало времето, а в момента е в чужбина. Това е основанието да не отговаря днес.
РУМЕН ПЕТКОВ: Точно това казвам – че Вие поставяте тези министри, които трябва да отговарят тук, на 16-о място, за да не се стигне до тях. С тази дребна хватка, която правите, пестейки им на тях отговори на актуални въпроси – вече казах, че единият въпрос става неактуален, ще приключи и въпросът с модернизацията в армията, и той ще стане неактуален – и вие сте съучастници – откровено казвам, а не тежка квалификация – в криенето на министри от отговори на актуални въпроси, които са твърде съществени за обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министрите са подредени по реда на правилника за отговор. Никой не ги крие! Най-малкото – аз!
РУМЕН ПЕТКОВ: Не ползвайте правилника, за да криете министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група има думата господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаема госпожо председател, господин премиер, уважаеми колеги! След лошите новини, които сподели господин Румен Петков, аз имам добра новина. Оказа се, че най-после в този парламент, когато става дума за професионално написани и добре обосновани закони с национално значение, дори винаги спорещите групи могат да стигнат до общо решение. Веднъж вече казах, че тук стана чудо. Сега сми свидетели на нови чудеса. Парламентът прие законопроектите на Новото време, с които законодателят най-после направи малки, но изключително важни стъпки за българското образование и българската наука. Гласувахме данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети, стимулирахме тези, които инвестират в научноизследователска дейност. До този момент законът ги наказваше, вместо да им помага. (Силен шум в залата.)
Най-сетне показахме, че не само можем да говорим колко ни е мил малкият и средният бизнес, но и че можем да му помогнем в битката за оцеляване. Промените в данъка върху добавената стойност дадоха възможност на фирмите да съдят държавната администрация за невърнат в срок ДДС-кредит. Така премахнахме незаконното бреме, което тегнеше над малките фирми – да финансират държавата. Премахнахме непосилния патент, наложен на интернет-клубовете, който беше на път да ликвидира тези съвременни читалища, които за огромна част от децата на България са единственото място, което им дава достъп до глобалната мрежа. Премахнахме дискриминацията над малките и средните фирми, които търсят развитие и растеж. Намаляването на данък дивидент пък ще стимулира бизнеса да излезе на светло, да декларира печалби и да осъзнае ролята си за развитие на обществото.
Всички тези малки прагматични стъпки са в полза на цялото общество и са важно вложение в модернизацията на България. С тях целият парламент изпълни едно от основните си задължения – да пишем и да приемаме именно такива закони. Новото време благодари на всички колеги в парламента от всички парламентарни групи, които подкрепиха тези наши идеи. Разчитаме, колеги, на вашата подкрепа и за законите, които ще променят българската политическа система.
И тъй като говоря за важни неща, които се случват напоследък в парламента, искам от тази трибуна да припомня на министър Шулева нещо, което тя може би иска да забрави. На депутатите от всички парламентарни групи, на целия български парламент следващата седмица тя дължи отчет – отчет за това с какви темпове се изпълнява Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг”. Искам да напомня на министър Шулева, че на 5 ноември Народното събрание прие решение, с което задължи правителството и лично нея да представи този отчет и освен това да обоснове как е конкретизирала конкретните мерки за преструктуриране и, повтарям, оздравяване, оздравяване на предприятията от холдинга. Но съветвам министър Шулева още преди да донесе отчета в парламента, още днес да каже какво прави министерството й за хората, които протестират отвън. Хората са на студено днес, защото преди години тя им обеща справедливост.
И накрая искам да изясним един спор, който тече от две седмици в тази зала. Много бяха версиите за това с чии гласове ще мине проектобюджетът на правителството. Вчера в решаващата за този закон комисия всичко стана ясно. Само представителите на НДСВ и ДПС гласуваха за проекта на правителството. Но тези, които се пишат първи опозиционери, осигуриха мнозинство за бюджета, осигуриха го с отсъствието си. Бюджета подкрепиха, отсъствайки, Асен Димитров Гагаузов, Веселин Борисов Черкезов, Димитър Иванов Стефанов, Димитър Стоянов Дъбов, Иван Георгиев Иванов. Няма аз да казвам кой наистина иска промени в бюджета и кой го приема, без дори да го обсъди. Благодаря. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедурно предложение господин Дъбов.

ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Както винаги, Новото време е на “Ви” с аритметиката. Днес изтича двуседмичният срок, който парламентът даде на министър Шулева да внесе корекции в Стратегията за приватизация, и да ги докладва в Народното събрание, както и да предложи мерки за оздравяване на търговските дружества в системата на “Булгартабак”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура, господин Дъбов! Моля Ви! Каква е процедурата?
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Процедурата ми, госпожо председател, е министър Шулева да бъде поканена и да докладва мерките в дадения й от Народното събрание двуседмичен срок, който изтича днес, след един час.
Що се отнася до това, което господин Севливски каза…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, нямате право на реплика! Моля Ви!
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Искам да припомня, че Новото време не гласува за заплатите на работещите в тютюневата промишленост.
(Реплика от Новото време:”У-у-у! Лъжа!”. Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямате право! Това не е реплика!
Господин Абаджиев, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви.
Кой ще подкрепи бюджета ще стане ясно другата седмица. (Реплики от залата.) Това е по повод шегата на господин Севлиевски.
След добрата новина на господин Севлиевски, за съжаление, аз трябва да поставя един процедурен въпрос, който не е свързан с добра новина и е малко по-неприятна новина. На 2 ноември подадохме актуален въпрос с д-р Теодора Константинова към заместник министър-председателя госпожа Шулева по повод кражбата на инвестиционни бонове на около 200 хил. души. Въпросът ни е върнат от председателя на основание, че имало заведено дело от един от тях. Аз не допускам, че в този момент, когато е писал писмото си, господин председателят е загубил част от юридическите си знания. Но е смешно и за всеки народен представител, и за неюристите, че не може да се връща актуален въпрос по една тема, която е обща, свързана е с кражбата на 200 хил. души, по повод на едно дело, което е завел един от тях.
Нашият въпрос беше: какви мерки ще предприеме Министерският съвет, за да предотврати тези кражби. Пак ще подадем въпроса. Второто му връщане ще покаже отношението и на ръководството на Народното събрание, и на правителството по отношение на този въпрос. Хората ще трябва да знаят кой връща въпроса и кой наистина не иска да вземе отношение към тях.
Изразявам възражение срещу начина, по който ръководството връща актуалните въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, заповядайте от името на група.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Парламентарната група на Коалиция за България е силно обезпокоена от случилото се в неделя на стадион “Надежда” в София. Само една щастлива случайност попречи да бъде отнет човешки живот.
Но докато траят споровете и апетитите за собствеността на спортните бази, не може непрекъснато да се разчита на щастливите случайности. Случилото се преди време на стадиона на “Локомотив” - Пловдив и на стадион “Надежда” в София преди една седмица повдига отново болезнени въпроси около собствеността и ползването на спортните обекти, около държавната политика за спорта като обществена ценност. На практика тези бази днес са безстопанствени.
Какво показват фактите? Първо, от 2000 г. е налице разпоредба в Закона за физическото възпитание и спорта, според която на министъра на младежта и спорта е възложено да направи предложение за определяне на статута и режима на спортните обекти, които са държавна или общинска собственост и да го представи в Министерския съвет.
Вместо да изпълни това свое задължение, той прави опити да заобиколи законовите разпоредби и да бъдат отменени дори някои от тях. Явно е отсъствието на политическа воля за разрешаване на проблема. Явно е, че добрите закони, подкрепени от всички, защото само Новото време с търговските си 10 гласа не може да приема закони, не се спазват.
Въпреки наличието на отделно министерство, подкрепено и от Новото време, вече три години няма и следа от необходимите подзаконови актове, предвидени в Закона за физическото възпитание и спорта. Логичен е въпросът: защо ни трябваше да превръщаме една агенция в министерство, ако не за да провежда ясна политика по отношение на спорта и използването на спортните бази в съответствие с българските закони и европейските правила за подобряване на тяхното състояние и достъпността до тях.
Второ, засилените апетити в края на мандата на НДСВ да се разпродаде част от спортната база, която е държавна, засега срещат отпор от спортните среди и широкото гражданство. Общественото мнение се превръща в страж срещу опитите да бъдат приватизирани тези обекти. Но е несериозно да се очаква гражданите да действат като спасителна команда и парче по парче да спасяват, каквото успеят, от нечисти политически и най-вече бизнес мераци.
Днес успяваме да разберем едно, утре можем да пропуснем информация за друго. Гражданската бдителност не е достатъчна, за да не се превърне думата “спортна база” в част от речника на научната фантастика.
Необходимо е българските министри да престанат да се занимават с разпродажба на сергия, а да започнат да изпълняват законите и политика, която отговаря на обществения интерес. Днес ни трябва държавническо мислене и отговорност, а не разбиране, че спортът е преди всичко бизнес, без идея за неговата социална цел.
На трето място, проблемът със спортните бази трябва да се реши принципно и според изискванията на законите. Най-важното – защитавайки интересите на българските граждани. И за целта са нужни поне две неща: създаване на регистър на спортните бази, които са от национално и общинско значение. Става дума за онези обекти, които трябва да се запазят и развиват, за да се гарантират правата на българските граждани и всеобщият достъп до тях.
Необходим е обществен дебат и съгласие за запазване и развитие на тези обекти, които са достояние на всеки отделен българин. Важно е така определената спортна база да е съотносима към конкретните нужди на българското население. Тоест, необходимо е конкретно виждане и политика – колко и какви спортни терени и съоръжения са нужни, за да се гарантира здравето на нацията и развитието на българския спорт. Необходим е ясен ред за ползване, финансиране и отдаване на спортните бази. Тук има достатъчно опит в различните европейски страни, който може да послужи за добра база за изработване на наша, държавна политика за общодостъпност на спортните съоръжения. Освен това в европейските страни се отделя сериозно внимание на разработване на програми за натовареност на спортните бази.
До извършването на тези действия Коалиция за България категорично изисква министърът на младежта и спорта и Министерският съвет като цяло да преустановят всякакви опити за безконтролно раздаване и скрита приватизация на спортни обекти и спортни бази, за подмяна на тяхното предназначение и ограничаване в перспектива на достъпа до тях.
Европейският опит показва, че основна грижа на държавата е запазване на физическото здраве на нейните граждани и търсене на социалния ефект от използването на спортните съоръжения. А след това се гледа на тях като на добра възможност за печелене на пари.

В България се прави точно обратното. Управляващите не желаят спорта да е печеливш за държавата и обществото, на първо място, и съзнателно пречат на това, защото единствената цел е държавното имущество да се използва за частни цели, да се облагодетелстват, за да покажат високи финансови резултати от дейността си като министри или дори още по-лошо - да се превърнат в едноличен собственик на спорта. Само че това е вън от всякакъв морал и противоречи със самата същност на спорта, с неговия дух и смисъл. Или това е още една проява на прочутия нов морал, с който дойдохте на власт преди четири години – морал, отречен днес от българските граждани. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Има за връчване писмени отговори от министър-председателя Симеон Сакскобургготски на питане от госпожа Масларова и група народни представители. (Реплика от КБ.)
Писмен отговор от заместник министър-председателя Николай Василев на питане от народните представители Иван Иванов и Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Иван Костов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Втори отговор на госпожа Арсенова на актуален въпрос от народните представители Евдокия Манева и Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Иванов.
Втори отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуални въпроси от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Иванов.
Писмен отговор от министър Христина Христова на народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков.
Писмен отговор от министър Христина Христова на г-н Стойко Танков.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Христо Марков.
Отговор на господин Марков има от министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Кирил Милчев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова.
Писмен отговор от министъра на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Елка Анастасова.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Питане към министър-председателя Симеон Сакскобургготски е отправила народният представител Надежда Михайлова и група народни представители относно редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Господин Николай Младенов от името на групата народни представители, които са отправили питането към министър-председателя, иска думата.
Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (СДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, уважаеми народни представители! Днес в българските медии прочетохме една като че ли окуражителна новина, изнесена от председателя на събранието господин Герджиков, че вероятно на 16 април България ще подпише договора за присъединяване към Европейския съюз. Дано тази новина да е истина. Това ще бъде един голям успех за България - успех, за който са работили не само правителствата от 1997 г. насам, но и хилядите хора в държавната администрация, които остават винаги анонимни в един такъв процес и на които ние дължим огромна благодарност.
Припомням на уважаемите народни представители, че 1997 г., когато Европейската комисия излезе с първия си доклад по кандидатурата на България, нейното становище беше отрицателно. И то беше отрицателно, защото социалистическото правителство на Жан Виденов беше оставило страната ни с 1000-процентна инфлация, с фалирала банкова система и с неефективни и нефункциониращи държавни институции. (Реплика от КБ.)
За периода от 1999 до 2004 г., тоест за пет години нашата страна постигна един от най-големите успехи в своята история, а именно приключи успешно преговорите с Европейския съюз.
За съжаление обаче, вярна и на приказката за власите и р. Дунав, накрая на преговорите с Европейския съюз ние станахме свидетели на една управленска немощ, проявена от настоящето правителство, което в преговорите си с Европейския съюз се съгласи в Глава тридесет и първа на тези преговори към България да бъде приложена срамна предпазна клауза.
Правителството отстъпи от принципите, които бяха отстоявани от предходното правителство и от всички останали страни в присъединителния период, на равното третиране на страните-кандидати и се съгласи към България да бъде приложена клауза, която позволява нашето членство в Европейския съюз да бъде отложено с една година, преди фактическото ни приемане. Тоест, ако ние сега се надяваме да станем член 2007 г., това членство да бъде отложено за 2008 г. Никоя друга страна преди България няма подобна клауза в своя предприсъединителен договор. Вероятно подобна клауза ще бъде написана и в договора с Румъния, но ние бяхме първите, и за съжаление, нашето правителство не успя да отстои националния интерес, да защити интереса на България да се противопостави на тази клауза, давайки ясни доказателства, че ангажиментите, поети в хода на преговорите, ще бъдат изпълнени навреме и България ще бъде успешно подготвена за членство към 2007 г.
Българското общество посрещна с огромно недоумение това отстъпление от страна на правителството. За съжаление обаче, то вече е факт. Дори ставаме свидетели през последните дни, че социалистът Пиер Мусковиси в Европейския парламент подготвя доклад, който да обосновава нуждата от прилагането на тази клауза спрямо България. Срамно развитие, уважаеми народни представители, създадено заради приемането на тази клауза в договора с България. Срамно, наистина.
Водени от разбирането, че присъединяването на България към Европейския съюз е основен приоритет за българското общество, група народни представители от Съюза на демократичните сили отправя питане към министър-председателя:
Какво, уважаеми господин министър-председател, ще предприеме Вашето правителство, за да избегне влизането в сила на предпазните клаузи спрямо България и да осигури ефективна и навременна подготовка на страната ни за присъединяване към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Ще се радвам да чуя Вашия положителен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Господин министър-председател, имате думата за отговор на отправеното питане. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Младенов! Благодаря за възможността да отговоря на въпросите, свързани с редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г. и за мерките, които България предприема, за да осигури ефективната и навременна подготовка за присъединяването й към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Мога да изразя единствено задоволство от тазгодишния редовен доклад на Европейската комисия, защото това е последният доклад от този тип, изготвен за нашата страна. В него за първи път се подчертава, че до 1 януари 2007 г. България ще изпълни всички критерии за членство.

Бих искал да обърна специално внимание на факта, че стратегическият документ за първи път фиксира и точната дата на членство в Съюза и тя е, както казах, 1 януари 2007 г.
Редовният доклад оценява положително напредъка, постигнат от България от 1997 г., когато комисията даде първото си становище по кандидатурата ни за членство, до 2004 г., когато ние фактически приключихме най-важния етап от процеса на присъединяване – преговорите за членство по всички глави.
Документът съдържа основания за увереността ни, че през декември държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз ще вземат и политическото решение за края на преговорите с България. Нещо повече, в стратегическия документ е записан ангажимент на Европейската комисия да направи всичко възможно договорът за присъединяване да бъде подписан колкото се може по-рано през 2005 г.
Когато се говори за защитни клаузи, следва да се има предвид, че те са въведени съгласно принципите на Петото разширяване, част от което е и нашата страна. Условията, договорени с България в Преговорна глава 31 и други, са еднакви със съответните протоколи към бъдещия договор за присъединяване на десетте новоприети страни-членки. В тази преговорна глава се детайлизират условията на общата защитна мярка, защитна мярка по вътрешния пазар на Общността и защитна мярка по правосъдие и вътрешни работи. Посочените защитни мерки са стандартни и идентични с тези на десетте нови страни-членки.
Що се отнася до общата предпазна клауза, тя се въвежда във връзка с важността на подготвителния период до датата на пълноправното членство, който, за разлика от десятката, за България е над 2,5 години след датата на техническото приключване на преговорите. За Румъния периодът е съизмерим.
Европейският съюз обръща сериозно внимание на продължаващия мониторинг по изпълнение на поетите по време на преговорите ангажименти. Във връзка с това е и договореният текст на допълнителната клауза в бъдещия договор за присъединяване, гласящ, че ако в основата на мониторинговите доклади на Европейската комисия се установи, че има ясно доказателство за наличието на сериозен риск, повтарям, сериозен риск България да бъде демонстративно неподготвена за изпълнение на критериите за членство до датата на присъединяване в редица важни области, то Съветът би могъл чрез пълно единодушие на базата на препоръка от комисията да вземе решение за отлагане на датата за присъединяване до януари 2008 г.
Следва да се подчертае, че прилагането на тази защитна клауза е възможно само и единствено при пълно единодушно съгласие на всички 25 страни-членки.
Съгласно оценката на Европейската комисия и страните-членки по изпълнение на ангажиментите засега освен теоретични, няма абсолютно никакви основания да се очаква, че посочената защитна мярка би могла да бъде приложена по отношение на България.
В този смисъл предпазната клауза е договорка за взаимна гаранция между България и Европейския съюз. Това означава, че България трябва да бъде готова за членство на 1 януари 2007 г., а Европейският съюз гарантира, че България ще бъде приета именно на тази дата, само ако продължи със същия темп реформите. За България има двойна изгода – ясен ангажимент от страна на Европейския съюз и допълнителна мотивация за продължаване на модернизацията на страната.
Ние работим за модернизацията на България не заради Европейския съюз, а заради нас самите, за всеки един български гражданин. В същото време на основата на този подход се аргументират критериите, които ще бъдат валидни и прилагани в развитието на процеса на разширяване на Европейския съюз в следващия етап за Шестото разширяване, приключване на преговорите на основата на конкретната реализация на ангажименти, а не само тяхното определяне и планиране за бъдещ период.
Разбира се, ние не пренебрегваме забележките и критиките в тазгодишния редовен доклад на Европейската комисия, консолидираме усилията на всички нива, за да се справим с тях. Не си правим илюзия, че цялата работа е свършена. Напротив, знаем, че усилията ни трябва да продължат, за да гарантираме и на себе си, и на Европейския съюз, че на 1 януари 2007 г. България заслужено ще заеме мястото си в европейското семейство.
Ще отбележа, че в отговор на отправените препоръки в редовния доклад за 2004 г. българската администрация направи пълен анализ по сектори и предприе съответните стъпки. Продължава изпълнението на Плана за действие за 2004 г. към стратегията за ускоряване на преговорите. Започнахме и подготвителната работа по изготвянето на Плана за действие за 2005 г. В него ще бъдат включени мерки в изпълнение на ангажименти от преговорните позиции, препоръки от редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г., препоръки от пътната карта “Партньорство за присъединяване”, документа “Основни административни структури, необходими за прилагането на достиженията на правото на Европейския съюз”, и мониторинговите таблици. Ще бъдат включени мерки за изпълнение на препоръките от посещенията за оценки, така наречените пир ревю, и изпълнените мерки от Плана за действие за 2004 г. също така.
Министерският съвет ще разгледа и приеме Плана за действие в средата на декември т.г., за да можем да работим с пълна енергия до края на мандата на сегашното Народно събрание.
В контекста на изпълнението на българските ангажименти за членство и на планираните мерки специално бих желал да спомена важността на практическото прилагане на Националната концепция за реформа на наказателното правораздаване, за което правителството разчита изключително много на всички политически сили. Ние се надяваме, че както и досега страната ни ще бъде оценявана на принципа за индивидуалните й заслуги и достижения. Оценките, които получаваме от страна на Европейския съюз в рамките на мониторинга, показват, че сме на прав път.
Бих искал да добавя също, че поредното доказателство, че Европейският съюз гледа сериозно на перспективата за скорошното българско членство е и подписването от страна на България на Заключителния документ на конференцията за учредяване на Конституцията на Европа. На 5 ноември в Брюксел ни бяха представени резултатите от Ноемврийския европейски съвет. Председателят на Комисията представи накратко докладите за страните-кандидати, включително и България. Решенията ще бъдат взети, както знаем, на 17 декември.
Бих искал да ви уверя, че никой от нашите европейски партньори не изрази съмнение в перспективата за подписване на Договора за присъединяване през пролетта на 2005 г. и членство през януари 2007 г.
Поради всичко, което казах по-горе, не бих споделил вашите притеснения за влизането в сила на предпазната клауза, която, както споменах, би се задействала след много сложен механизъм от процедури и при сериозно неизпълнение на поети ангажименти, което ние няма да допуснем. Убеден съм, че динамиката, дадена от правителството на НДСВ и ДПС, трябва да продължи до 31 декември 2006 г. Само по този начин на следващия ден България ще бъде член на Европейския съюз. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Младенов, заповядайте, имате право на два уточняващи въпроса.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър-председател, за Вашия отговор. За съжаление обаче, аз не чух от него конкретиката, която се надявах министър-председателят на Република България да сподели с народните представители, защото редовният доклад на Европейската комисия излезе на 6 октомври. Днес сме средата на м. ноември, а Вие казвате, че чак едва към средата на м. декември правителството ще има ясна програма за това как да адресира критиките, изнесени в доклада на Европейската комисия.
Разбрахме, че за двата месеца от доклада Вие сте направили анализи и сте предприели съответните стъпки, но не разбрахме нито съдържанието на тези анализи, нито какво конкретно съдържат конкретните стъпки, които Вие сте предприели. Разбрахме даже, че Вие приветствате вписването на тази срамна предпазна клауза към България и смятате, че тя е взаимна гаранция. Нещо, с което аз категорично не мога да се съглася, защото не виждам защо нашата страна трябва да бъде поставена в по-неравнопоставено отношение спрямо останалите десет страни-кандидати, да бъде опитното зайче, върху което Европейският съюз изпробва сложните механизми, по които ще води преговорите за присъединяване на Турция и на Хърватия оттук нататък. Единственото обяснение за това е именно притеснението не само в Съюза на демократичните сили, но и в нашите партньори в Европа, че това правителство няма да успее до края на мандата да изпълни ангажиментите, които е поело пред Европейския съюз.
Преди няколко седмици станахме свидетели на размахването в Народното събрание на една законодателна програма от 80 закона, които включват и промени на Конституцията, свързани с членството в Европейския съюз. Аз се учудвам, че дори Вие не споменахте за тази програма, която именно вашето правителство е инициирала. Но вашите депутати в Народното събрание си дават сметка, че тя е нереализируема.
За да навляза в конкретиката, към която се стремях, бих Ви попитал конкретно какви мерки и какви стъпки предприема вашето правителство, за да адресира критиката на Европейската комисия за нуждата от ясна борба с корупцията на най-високо ниво в държавата? За първи път тази критика присъства в редовен доклад за България.
Какво прави вашето правителство, за да се бори с корупцията на най-високо ниво на управление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Младенов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа нарони представители! Господин Младенов, след проведените ни срещи миналия ден с премиера на Швеция, както и с премиера на Естония, усещам, че подкрепата в Европейския съюз е твърде сериозна и положителна. От друга страна, тази клауза, която считате за срамна, според мнението на някои от другите премиери на така наречените стари или петнадесет членки на Евросъюза е стимул, за да ускорим необходимите мерки или закони, за да може да бъдем приети през 2007 г. Това се прилага и за Румъния.
Също така въпросът за корупцията на най-високо ниво. Мисля, че всяка правова държава не само има задължението, но е нормално да се пребори с един такъв наистина срамен феномен. Доколкото този министър-председател може да се заангажира, това ще бъде една от моите грижи до края на мандата ми.
Считам наистина, че с усилията на целия парламент, на цялата администрация и, както Вие много точно подчертахте, на толкова анонимни хора, които са допринесли от 1997 г. досега за успешните мерки, с които вече се счита, че ще бъдем приети на 1 януари 2007 г., това ще може да бъде един факт, а не само нещо пожелателно от страна на правителството. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
Имате право да изразите своето отношение към отговора на министър-председателя, господин Младенов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (СДС): Благодаря, господин министър-председател, но мнението на другите премиери обикновено е в защита на националните интереси на другите държави. Аз искам българският министър-председател да защитава българския национален интерес. Останалите министър-председатели защитават интересите на техните държави и това е демокрацията, и това е хубавото на живота, в който живеем.
За съжаление, аз не смятам, че вашето правителство успя да защити българския национален интерес в този случай. Всъщност, Вие сте прав, господин министър-председател, че това е верният път. Съжалявам, че трябва да го кажа, но явно вашето правителство не е правителството, което може да води България по верния път. Защото именно в тези трудни месеци, които остават до присъединяването ни в Европейския съюз, когато ще трябва да бъдат взети най-трудните решения, когато ефективно ще трябва да покажем на българските граждани качествената промяна в техния живот, която Европейският съюз ще може да осигури в нашата страна, имаме нужда от правителство, което ясно знае не само пътя, но има и експертизата, и волята да върви напред.
За съжаление, правителство, което се съгласява с тази клауза, нарича я приемлива и я нарича взаимна гаранция, правителство, което казва, че в края на неговия мандат борбата с корупцията на най-високо ниво, която за първи път е отбелязана в доклад на Европейската комисия за България, за първи път ще бъде грижа на министър-председателя, такова правителство не може да води България напред. Защото именно вашето правителство дойде на власт с изключително бомбастични обещания за 800 дни и т.н., и т.н. Нито тези обещания бяха изпълнени, нито някой в тази зала може в момента да повярва на правителството, че ще се бори с корупцията на най-високо ниво в държавата до края на мандата си, защото именно това правителство е част от корупцията на най-високо ниво в държавата. И това е констатирано от Европейската комисия.
Съжалявам, господин министър-председател, че Вие не дадохте достатъчно конкретика в отговора си на нашия въпрос. Надявах се да чуя за конкретни мерки, за конкретни срокове, за конкретни действия, които правителството ще предприеме. Това е отговорната позиция, която едно правителство, което защитава интересите на България и се интересува от проблемите на хората, може и трябва да направи.
Съжалявам, че оттук нататък дори и каквато програма да приеме Народното събрание, каквото решение да приеме за стимулиране на управлението, да предприеме стъпки в защита на интересите ни и в изпълнението на критиките, това няма да бъде изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Младенов, изтече времето Ви.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Съжалявам, господин министър-председател, Вашето време, както явно моето, изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Говорите една минута повече.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Взимам думата на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да направя предложение за извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. до 19,00 ч.
Процедурата ми е мотивирана от това, че преди да започнем разглеждането на първо четене на републиканския бюджет за 2005 г., през следващата седмица трябва да разгледаме и проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., както и да приключим с оставащите текстове от данъчните закони, които бяха предмет на обсъждане тази седмица.
С оглед на това аз предлагам дневният ред на това извънредно пленарно заседание да изглежда по следния начин:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане – продължение.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност – продължение.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица – продължение.
5. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Стоян Кушлев и група народни представители.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона на Министерството на вътрешните работи.
Използвам случая от взетата дума, за да поздравя нашата колежка Весела Караиванова, на която всички пожелаваме бързо оздравяване и скорошно връщане в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за извънредно заседание във вторник с обявения дневен ред от господин Цеков.
Гласували 196 народни представители: за 109, против 78, въздържали се 9.
Процедурното предложение се приема.
За процедурно предложение думата има господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Моето процедурно предложение е свързано с молба към Вас, а именно да наложите, съобразно правилника, наказание на един народен представител, който си позволи, изричайки нахални лъжи от трибуната на парламента, да обиди цяла една парламентарна група, в случая на Новото време.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това е обяснение, а не е процедура.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Когато се лъже от парламентарната трибуна, се обижда и Народното събрание като институция.
Аз Ви моля да наложите наказание на господин Димитър Дъбов от БСП, който нахално излъга, че Новото време е гласувало срещу заплатите на хората от “Булгартабак Хасково”. Ще Ви връча разпечатката от гласуването, която ясно доказва, че единодушно Новото време е гласувало в подкрепа на хората.
Моля Ви, въз основа на това единствено и най-ясно доказателство, че господин Димитър Дъбов лъже, да му наложите наказание. Надявам се, че всеки народен представител ще подкрепи морално това наказание, защото в парламента няма място за демагози и за лъжци. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оказва се, че трябва да наложа две дисциплинарни наказания в момента.
Първото е на господин Дъбов въз основа на справката, че е изнесъл невярна информация.
Второто е на господин Борислав Цеков, че наруши правилника и иска лично обяснение сега, а не в края на парламентарния контрол.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво е наказанието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Наказанието е забележка, естествено.
Господин Мутафчиев, заповядайте за процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Хубаво е, че Новото време говори на висок глас, но като гледам не присъства в залата. И аз не знам как председателстващата наложи наказание заради твърдение на народен представител! Ако някой трябва да го опровергае, да излезе и да го опровергае и да покаже на медиите дали е говорил истината или не, но аз взимам думата за процедурно предложение по друг въпрос.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, в началото на заседанието уважаемият народен представител Димитър Дъбов поиска процедура да извикаме вицепремиера Лидия Шулева за отчет по това какво е свършено по решението на Народното събрание отпреди две седмици. Срокът изтича днес. Това решение беше гласувано с гласовете на мнозинството. То не се изпълнява.
Вие, госпожо председател, не подложихте на гласуване процедурата на господин Дъбов.
Второ, госпожо председател, навън вече няколко часа стоят работниците от “Балканкар – 6-ти септември” и чакат някой от управляващото мнозинство да отиде при тях, чакат някой от ръководството на парламента от управляващото мнозинство да отиде и да вземе техните искания, да се срещне с тях, или да приеме тяхна група.
Защо, госпожо председател, никой не направи това в интерес на авторитета на българския парламент?
Предлагам да се определи представител от ръководството на Народното събрание, който да получи исканията им или да приеме протестиращите работници пред българския парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първото Ви процедурно предложение, което дублира процедурното предложение на господин Дъбов, не мога да подложа на гласуване, защото срокът изтича днес в 18,00 ч. Това процедурно предложение може да го направите във вторник и тогава ще го гласуваме.
Като председателстваща вчера и днес Народното събрание съм длъжна да стоя на мястото си от 9,00 ч. до 14,00 ч. Когато приключи пленарният ден, ще преценя какво да направя.
Питане от народния представител Кръстьо Петков относно стратегията на правителството за българското участие във военните действия в Ирак, отправено към министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър! През последните седмици в медиите се появи информация, че е възможно да се разшири геополитическият район, където ще оперира така наречената коалиция на желаещите. Отговорни представители на правителството не изключиха възможността за участие на България в действията на коалицията в Ирак и след изборите в тази страна. Между другото, част от тези изказвания ни прозвучаха в дисонанс с Ваши собствени коментари, които сте правили в Брюксел. Имам предвид изказването на министъра на външните работи господин Паси и изказването на министъра на отбраната господин Свинаров.
По сведения на експерти и депутати досега България е изразходвала пряко и косвено над 250 млн. евро, свързани с мисията в Ирак. На едно от предварителните обсъждания на бюджета представител на Министерството на финансите ме увери, че сумата е силно завишена, може би Вие ще я уточните.
България продължава да дава човешки жертви и нашият контингент е изложен на постоянен риск от терористични нападения. Българският парламент не е информиран изцяло за изменящата се ситуация и новите стратегически и геополитически планове. Правителството не се е отчело към днешна дата пред парламента за поетите ангажименти и резултатите от нашето включване в тази коалиция. Националният бюджет се натоварва с допълнителни разходи при положение, че над 60% от населението в страната е бедно или социално слабо. Един факт – за следващата година са заложени 5% от брутния вътрешен продукт да отидат за отбрана и сигурност, при положение, че за здравеопазване и образование този дял е значително по-малък.
И накрая, но не последно по важност, е нашето интегриране в Европейския съюз. Водещи страни в него и в НАТО, като Германия, Франция, Испания, Белгия и други, а напоследък и Унгария, заемат различни позиции от българската. В навечерието на приемането ни в Европейския съюз това едва ли е най-изгодната позиция за страна като България.
Моето питане, уважаеми господин премиер, е: каква е стратегията на правителството за военно участие на България в проточилите се военни действия в Ирак? Предвижда ли се продължение на военната ни мисия и след м. януари 2005 г.? Колко струва досега и още колко бюджетни средства ще бъдат изхарчени до края на мисията? Смята ли правителството да поиска от парламента нов мандат за оставането ни в Ирак? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на питането.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! Темата за българското участие в иракската криза подлежи на непрекъснат анализ както от страна на правителството, така и при участието на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната в работата на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. На свое заседание, проведено на 1 ноември т.г., Съветът по сигурността с участие на компетентните институции разгледа и даде положителна оценка за участието на българския батальон в Ирак и беше отчетен неговият принос за страната и въоръжените ни сили.
Искам още веднъж да потвърдя, че сигурността на батальона, защитата на живота и здравето на военнослужещите са били важен аспект на цялостната дейност на политическо и военнотехническо равнище досега. Работата в тази насока се е утвърдила като водеща при оценката на обстановката при планирането и провеждането на действия и при организацията на цялостната логистична дейност. Не мога да се съглася с констатациите, направени от трибуната на Народното събрание, че народните представители не са информирани за българското участие в иракската криза. Бих искал да акцентирам върху фактите, а именно: проведени са 45 заседания на парламентарната комисия, в която темата е била обсъждането на обстановката в Ирак.
Комисията е имала безотказано сътрудничество с ръководството на Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Генералния щаб, и съответните служби.
Считам, че всеки един от народните представители при желание е могъл да вземе участие в дебатите и да бъде добре информиран.
Според мен формулировката от питането за участието на България в проточилите се военни действия в Ирак е некоректна спрямо действителното състояние на нещата. Българският контингент не е изпратен в Ирак за участие във военни действия и решението на Народното събрание по този въпрос е ясно и се изпълнява точно. За съжаление, на нашите военни се налага да прибягват до сила при самоотбрана срещу терористични нападения, при което бяха дадени тежки човешки загуби.
В същото време категорично следва да се подчертае, че вече ясно е определена стратегия на международната общност по Ирак, като нейните основни жалони са отразени в Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. България следва да действа и действа в рамките на тази стратегия, както и в съответствие с ангажиментите, поемани от нейните съюзници НАТО, Европейския съюз и многонационалните сили.
За самостоятелна стратегия по Ирак силите на България са очевидно недостатъчни. Процентът на предаването на властта в ръцете на иракското правителство, насрочването на общи избори за м. януари 2005 г. и постепенното укрепване на основните институции в страната са фактори, които дават основание да се прогнозира необходимостта от демократичния процес в Ирак.
Резолюция 1546 от 8 юни т.г. цели да утвърди процеса по възстановяване на пълния суверенитет на Ирак във всички области на обществено-политическия живот, включително и в сферата на сигурността.
Международната общност в лицето на ООН, НАТО, Европейския съюз, страните, участващи в многонационалните сили и други заинтересовани от стабилизиране на обстановката в Ирак полагат усилия за реализиране на следните основни цели: подобряване на влошената обстановка по сигурността в страната и създаване на условия за по-траен мир в дългосрочна перспектива; осигуряване на възможно най-гладко протичане на политическия преход към суверенитет, особено на провеждането на изборите; ускоряване на икономическото възстановяване и подобряване на влошената хуманитарна обстановка. Особено бих подчертал все по-широката ангажираност на Европейския съюз като цяло и на отделни страни, като Белгия, Германия, Франция, Холандия както с икономическото възстановяване на Ирак, така и с подготовката на военни и полицейски сили. В напреднал стадий е подготовката за разполагането на мисията на НАТО за подготовка на местните сили за сигурност.
Изводът, който се налага от казаното дотук, е, че е налице една все по-ярко изразена еднопосочност на действията на международната общност, която не само се намалява, а обратно – нараства и то в посоката, в която българското правителство работи от самото начало на нашето участие във възстановяването на Ирак. За тази тенденция свидетелства и е доказателство инициативата на съседните на Ирак страни за Международната конференция в Шарменшех.
От изключително важно значение за бъдещето на Ирак ще бъде провеждането на предвидените за м. януари избори. Следва да сме наясно обаче, че това е само една от многото крачки, които предстои да бъдат извървени до достигането на крайната цел – завършване на процеса на нормализация и установяване на суверенно и самостоятелно управление в Ирак. След изборите предстоят още важни стъпки, включително приемане на Конституция и нови избори, които да легитимират иракските органи на властта. Затова в момента е преждевременно международната общност и България като част от нея да се опитват да оценяват в точни времеви рамки докога и в каква форма и мащаби ще бъде необходима международната подкрепа за Ирак. Участието на Република България в Коалицията на многонационалните сили е регламентирано с Решение на Народното събрание от 29 май 2003 г. въз основа на предложение от правителството, което бе израз на стратегията на правителството и на цялостната му последователна политика по този въпрос.
Като отчита развитието на обстановката в Ирак и ангажираността на международната общност в процеса на стабилизиране на ситуацията в страната, тази стратегия е в състояние да отрази по най-целесъобразен начин както настоящите, така и бъдещите промени. Вследствие на решението на Народното събрание изпълнителната власт осъществява изпълнението на поетите ангажименти посредством прилагане на балансиран подход между международните задължения и оптимизираното използване на необходимите финансови средства.
В този контекст разглеждането на въпроса за промяна на мандата, даден от Народното събрание за участието ни в многонационалните сили би се наложило само в няколко случая: при изтичане на предишния, тоест при приключване на операцията, при качествена промяна на мисията или при конкретна парламентарна инициатива за преразглеждане на досегашния мандат. Нито едно от тези условия в момента не е налице.
Що се отнася до общата сума, заделена за подготовка и издръжка на мисията на Република България в Ирак за 2003 и 2004 г., бих искал отново да се обърна към фактите.
Твърдението в питането, че до момента България е изразходвала 250 млн. евро, тоест 500 млн. лв., е невярно.
Истината е, че досега разходите ни възлизат на 104 млн. лв., тоест 53 млн. евро.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Не е вярно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: В заключение бих желал да се обърна към всички вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, с призива да ценим международния престиж на страната ни, който всички заедно изграждаме, включително и посредством участието ни в усилията на международната общност за изграждането на стабилна, суверенна и просперираща иракска държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Петков, заповядайте да отправите своите уточняващи въпроси към министър-председателя. (Реплики на Стела Банкова от място.)
Госпожо Банкова, ще Ви наложа дисциплинарно наказание, ако продължавате да крещите от края на залата.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, аз съм доволен от пространния отговор и приемам Вашата корекция, свързана с бюджета. Но без да ми се сърдите, ще се хвана за част от Вашите думи.
Вие казахте, че ние одобряваме и стоим близко до позицията на Холандия, на Белгия, на Франция, на Германия. Ами, направете я нашата точно като тяхната. Нека да стане тяхната позиция. А тяхната позиция изключва участието на войскови контингент в Ирак при условие, че ситуацията еволюира от мироопазваща до чисто военна, акция на война, която се води без начало и край, без правила и морал, когато нарушенията са и от двете страни. Защото Вие ме впечатлихте с изказването си от позицията на международната общност, но като премиер на Република България Ви питам: ще се ангажирате ли с категоричен отговор “да” или “не”? Изтегляме ли се и кога? Кажете: “да” или “не”! Имате ли политическата воля, кураж, мъдрост на човек, който е живял толкова време в различни ситуации, да го направите така, както Унгария го направи ден-два преди изборите в Съединените щати?
Тогава ще призная и Вашия личен принос като държавник в намирането на стратегически изход за излизане от една ситуация, на която не се вижда близък край. Вие ще кажете ли “да” или “не”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Господин министър-председателю, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин Петков, мисля, че това е една много тежка тема, с която не бива да се спекулира или да се политизира.
Съществува едно консенсусно мнение или намерение от страна на ръководителите на държавите, които участват в Ирак, да се изчакат изборите до края на януари и след това по всяка вероятност да се преоцени общата стратегия или общото становище.
Питате мен конкретно. Като всеки друг българин и като всеки отговорен ръководител, мисля, че нашият корпус не би трябвало да остане там един ден след решението, което би се взело, и един ден повече да не стои там. Това е, което бих могъл да ви кажа сега.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): От кого зависи? Кой решава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Петков, заповядайте да изразите своето становище по отговора.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин премиер, аз съм доволен, че темата за българските ангажименти в Ирак влезе в парламента и моят първи коментар е: не е имало актуален отчет на правителството през последните месеци пред парламента като институция. Под натиска на опозицията и настойчивото искане на левицата неколкократно е имало изслушване. Аз лично не се оплаквам дали съм информиран или не. Въпросът е тук, в тази зала, институцията да се произнесе, след като е ясно, че решението от 2003 г. вече не отговаря на изискванията. Не ми се сърдете, за такъв отчет става дума. Вие сте под отчета на българския парламент, “акаунтабилити”. Това е! Не можете да решавате сам тези въпроси.
Второ, мен ме интересуваше как ще защитите българския национален интерес. И аз сега си правя извод, че българският национален интерес не вижда светлинка в тунела. Шансовете ни да вземем част от дълга са нулеви или близки до нулата. И това няма как да се промени през следващите месеци и години, тъй като с това поведение да се върви след събитията и по течението ние се поставяме в абсолютна зависимост.
И накрая, ако чакате да дойде свещената дата, когато ще стихнат войните, най-вероятно ще са се сменили няколко български правителства и това няма да касае Вас лично и мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Процедура. Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Ще ме извинете, госпожо председател, но просто поехме ангажимента, да не ангажираме Вас и господин премиера, да ви връча от тези 400 души, които една година нямат заплати… (Силен шум и реплики в залата.)
Връчвам апела на протестиращите 400 души от “Балканкар”, които една година не са получавали заплата, не могат да стигнат до господин премиера, трудно е да влязат в Народното събрание, тяхната молба, за да се прочете, да се види, и, разбира се, да се вземат необходимите мерки. (Силен шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Можете да изчакате в 14,00 ч. Налагам Ви забележка. Това не е процедурно предложение и изказване, а днес цял ден Коалиция за България играе посреднически функции и ни връчва петиции. (Силен шум и реплики.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е ролята на партиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Христина Христова е отправил народният представител Панайот Ляков относно фонд “Красива България”.
Първият актуален въпрос към министър Христова – на госпожа Масларова, ще бъде трансформиран в писмен.
Така че, господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Задавам този въпрос, не защото не знам как функционира фонд “Красива България”, а защото добрите неща, които остават чрез този фонд, се използват по изключително спекулативен начин от народни представители от НДСВ.
В нашия регион в момента се изпълняват обекти в шест общини. Част от народните представители от НДСВ, начело с водачката на листата Милена Милотинова, обикалят региона и говорят навсякъде, че тези обекти се правят благодарение на тях, че проектите са спечелили благодарение на тяхната намеса и понеже много от хората не знаят по какви критерии се одобряват проектите и как функционира фондът, вероятно биват заблуждавани.
Затова аз искам да попитам уважаемата госпожа министър на труда и социалната политика има ли в тези критерии ходатайство на депутат? Има ли в тези критерии ходатайство, ако депутатът се казва Милена Милотинова, за да го чуят всички жители на Пазарджишка област?
Мисля, че от Вашия отговор ще стане ясно, че такива критерии няма и че защитата на подобни проекти се дължи на това, че общините действително са представили за подкрепа от фонд “Красива България” сгради и други обекти, които заслужават да бъдат финансирани, които променят облика на тези градове, които подобряват естетическия им вид, които всъщност са нещо полезно за самата община. Очаквам с нетърпение да чуя Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Проектът “Красива България” вече е с дълга история, повече от осем години, с добър обществен авторитет. Много добри неща са направени по линията на “Красива България”, както сам казахте.
Аз, разбира се, съм се подготвила да отговоря изчерпателно на Вашето питане, което е: по какви критерии се одобряват проектите от фонд “Красива България” и как се финансират?
“Красива България” е проект на Министерството на труда и социалната политика за трудова заетост и преквалификационно обучение чрез дейности, обновяващи градската среда. Проектът се управлява от Програмата за развитие на ООН и се финансира от бюджета на Министерство на труда и социалната политика. Условията за участие по различните компоненти са следните.
Първо да изброя компонентите:
- първи компонент – “Подобряване на градската среда”;
- втори компонент – “Социална инфраструктура”;
- трети компонент – “Туризмът - семеен бизнес”.
Условията за участие са следните:
По първи компонент “Подобряване на градската среда”. По този компонент могат да участват всички общински и държавни институции. Максималният размер на един проект е 150 000 лв., от които 50% е съфинансиране от страна на кандидата. Това съфинансиране трябва да бъде приведено не по-късно от споменатата в поканата за участие в конкурса дата, която за първия конкурс, обявен за 2004 година, беше 31 март 2004 година. Няма ограничение за броя на подадените проекти.
Съществува и един подкомпонент “Гражданска инициатива”. По него по тази програма могат да кандидатстват частни собственици на сгради, признати за паметници на културата. Частните собственици също осигуряват 50 на сто от финансирането на ремонтираните сгради.
По компонент “Социална инфраструктура” могат да участват всички общински и държавни институции и неправителствени организации. Максималният размер на един проект е 120 000 лева, от които 50% е съфинансиране от страна на кандидата. Това съфинансиране трябва да бъде приведено не по-късно от посочената в поканата дата. За първи конкурс за тази година датата беше 31 март. Няма ограничение за броя на подадените проекти.
В рамките на тази програма “Социална инфраструктура” има един нов подкомпонент “Защитено жилище”, който е за проекти за изграждане на домове за настаняване на млади хора с умствени увреждания. По този компонент могат да участват общини и неправителствени организации – поотделно и съвместно, в партньорство или в партньорство с други институции. Защитените жилища трябва да бъдат ремонтирани и изградени на територията на 12 общини, разположени в близост до съществуващи социални, учебни, професионални заведения и социални заведения за хора с ментални увреждания. Максималният размер за финансиране тук е 120 000 лева. Няма ограничение за броя подадени проекти. Кандидатстващите общини трябва да осигурят до 10% от този размер.
По компонента “Туризмът - частен бизнес” могат да участват частни фирми и физически лица, занаятчии и кооперации за обекти, които се намират в близост до вече оформени туристически маршрути и региони. Тук максималната стойност на един проект, който може да включва няколко обекта, не може да надвишава 37 500 лева. По проекта “Красива България” може да се кандидатства за 30% от стойността на строително-монтажните работи, 40% могат да се получат като микрокредит, гарантиран от гаранционния фонд за микрокредитиране към Министерството на труда и социалната политика, останалите 30% се осигуряват от кандидата. Допустимо е от общия размер на средствата, които не се изискват от проект “Красива България”, 70% да се финансират изцяло от кандидата. В този случай максималната стойност на проекта може да достигне 150 000 лева. Проектите се подават в регионалните центрове за подкрепа и управление на този проект, които са 9 на брой в цялата страна. Срокът за отговор дали проектът отговаря на критериите е 3-дневен, като до заявителя се изпраща писмен отговор от съответния регионален офис. Решението за финансиране се взема от националния управителен съвет на проекта, който включва представители на държавата, Националното сдружение на общините в България и Програмата за развитие на ООН, с цел да се гарантира прозрачност и обективност.
За да бъдат класирани проектите по компонент “Подобряване на градската среда и социална инфраструктура” критериите са следните. Проектите да са предложени от общински и държавни институции. Обектите да са публична държавна или общинска собственост. Срещу тях да няма реституционни и други претенции. Проектите да са обсъдени и подкрепени от социалните партньори – членове на съветите за сътрудничество на общинско ниво. Проектите да бъдат съобразени с възможността за завършване в рамките на предстоящия строителен сезон, като общините се ангажират с изпълнението на всички съгласувателни дейности преди началото на строително-ремонтните работи. Проектите да включват създаването на временни работни места в трудоемки дейности. Не по-малко от 80% от труда да се полага от безработни, на които проектът “Красива България” осигурява професионална квалификация и преквалификация. Обхватът на всеки проект трябва да позволява наемането на безработни за не по-малко от 3 месеца. След приключване на проекта обектът да е достъпен за хора с увреждания. Проектът да не включва дейности, които могат да се подпомагат по други програми на Министерството на труда и социалната политика. Посочените обекти и дейности да не съвпадат с вече одобрени за финансиране проекти и сключени договори. Общината да се ангажира с осигуряване поддръжката на обекта след неговото завършване.
По компонент “Гражданска инициатива” критериите са следните. Проектите да са частна собственост и да са регистрирани паметници на културата. Да бъдат съобразени с възможностите за завършване в рамките на предстоящия строителен сезон. Проектите да включват създаване на временни работни места в трудоемки дейности. Не по-малко от 80% от труда да се полага от безработни.
За да бъдат класирани проектите по програмата “Защитени жилища” те трябва да отговарят на следните критерии. Да са предложени от общински институции или неправителствена организация или съвместно. Сградите, които ще се приспособяват за защитени жилища или терените, на които ще се строят такива, трябва да са публична собственост и срещу тях да няма реституционни или други претенции. При строителството на защитените жилища трябва да се създадат временни работни места. Не по-малко от 80% от труда да се полага от безработни. Проектите да включват ремонта и приспособяването на съществуващи или изграждането на нови сгради и защитени жилища, в които ще живеят между 8 и 10 души. В проекта да се предвиждат защитени жилища от 5 до 10 стаи с подходящи собствени санитарни помещения, дневна, кухненско обзавеждане, по възможност двор и пълна достъпност за хора със затруднения в придвижването.
По компонента “Туризъм и семеен бизнес” се прилагат следните критерии. В срок един месец след получаване на първоначалното заявление на кандидатите по този компонент технически експерти от регионалните центрове посещават обекта и изготвят първоначалната количествено-стойностна сметка по усреднени цени. Регионалните центрове за подкрепа оценяват проектите по следните критерии: туристическият потенциал на общината, на територията на която се намира обектът; готовност и техническа възможност за разширяване на съществуващ или стартиране на нов туристически бизнес – семеен хотел-ресторант, къща за гости, магазин за сувенири, занаятчийска работилница и за получаване на съответен туристически лиценз; декларирана готовност за разкриване на постоянни и временни работни места; ресурси за финансово съучастие в размер на 30%; осъществимост на предложените дейности в рамките на един строителен сезон.



Изготвеният пакет от предлаганите за оценка проекти се представя за окончателно одобрение от Националния управителен съвет. Националният управителен съвет взема решение с консенсус, като отчита целесъобразността на проекта спрямо приоритетите на “Красива България”, Националния план за действие по заетостта и Националния план за борба с бедността.
В случай, уважаеми господин Ляков, че ще нуждаете от допълнителна конкретна информация по конкретни въпроси, сме готови да Ви предоставим тази информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Ляков, заповядайте, имате думата. Имате право да зададете два доуточняващи допълнителни въпроса в рамките на две минути.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви.
Нямам нужда от допълнителна информация, тя беше напълно изчерпателна. Аз Ви благодаря за нея. Вашият отговор ще бъде изпратен на всички медии в Пазарджишка област. Както и очаквах, сред критериите няма ходатайство от народен представител от НДСВ или от Милена Милотинова. Надявам се, че всички жители на Пазарджишка област са чули Вашия отговор и ако не са го чули, ще го научат от медиите и ще разберат, че финансирането на тези обекти става по много точни и строги критерии. Това разбрахме от Вашия отговор – че има контрол и че не може по приумица на някой си даден обект да получи финансиране, а след това с това да се трупат политически облаги и да се използва в предизборна кампания нещо, което, както Вие казахте, вече е утвърдено и работи от осем години.
Аз ви благодаря още един път за отговора, и се надявам, че моите колеги от НДСВ ще престанат с тези спекулации, защото не е почтено към хората от Пазарджишка област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Теодора Константинова относно програма “Заетост на младежите с висше образование в публичната администрация”.
Заповядайте, госпожо Константинова, да развиете Вашия актуален въпрос.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми присъстващи в залата дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! В приемната ми в гр. Русе постъпи жалба от младежи с висше образование, работили в администрацията по програма “Заетост на младежите с висше образование в публичната администрация”. От 4 август 2004 г. същите са били освободени поради изтичане 9-месечния срок на договора, чието начало е 3 ноември 2003 г. Осигуряването им с всички осигурителни вноски, включително и преквалификация за безработица, е точно девет месеца. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване, тези младежи имат право на регистрация като безработни с право на парично обезщетение към НОИ. Такава им е отказана поради тълкувателно решение на отдел “Правен” на НОИ, че регистрация с право на парично обезщетение имат наемни работници с 9 месеца осигурителен стаж, чиито договор обаче започва от първо число на месеца.
Уважаема госпожо министър, справедливо ли е да се отказва регистрация като безработни и с право на парично обезщетение на младежи, наети по програма “Заетост на младежите с висше образование в публичната администрация” след изтичане срока на договора, само защото същият не започва от първо число на месеца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Госпожо министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Константинова, относно Вашето питане бих искала да дам следната информация. Програмата “Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация” заработи през 2002 г. Нейната основна цел е да се повиши пригодността за заетост на младите хора след включването им в субсидирана от бюджета на държавата 9-месечна заетост в публичната администрация. По тази програма непосредствено след дипломирането си младите хора в България започват работа в министерства, агенции, областни и общински администрации. Голяма част от тях успяват да останат на постоянна работа при същия работодател след изтичането на 9-месечния срок. Това, разбира се, е най-добрият резултат от програмата – да помогне на младите хора да се устроят на постоянна работа. Разбира се, една част от тях се установява, че или не съответстват на заеманата работа и не могат да продължат, или не могат да се намерят от работодателя средства за продължаване на трудовия договор.
Не съществува пречка за младежите, които не успеят да останат на постоянна работа, да се регистрират в бюрата по труда, тъй като според чл. 18, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, всеки български гражданин, който активно търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Ето защо въпросът с правото на регистрация в бюрата по труда не стои пред младежите, работили по програмата. Те имат право на тази регистрация. Паричното обезщетение за безработица обаче се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат хората, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко девет месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването. Практиката на Националния осигурителен институт приема, че под календарен месец законът разбира дните от първо до последно число на съответния месец. Например при прекратено правоотношение, считано от 9 ноември 2004 г. според практиката на Националния осигурителен институт 15-те календарни месеца обхващат периода от 1 август 2003 г. до 31 октомври 2004 г. Ето защо деветте месеца, през които хората подлежат на осигуряване, независимо дали са последователни или с прекъсване, се определят в рамките на тези 15 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е прекратено правоотношението. На наетите по програмата младежи се осигурява 9-месечна заетост. В момента практиката на Националния осигурителен институт е такава, че когато правоотношението с тях е прекратено от първо число на календарния месец, те имат право на парично обезщетение за безработица, тъй като са осигурявани 9 месеца в рамките на последните 15 календарни преди прекратяване на осигуряването. В случаите, в които правоотношението не е прекратено от първо число на месеца, пак според практиката на Националния осигурителен институт младежите нямат право на парично обезщетение, ако са подлежали на осигуряване само по програмата, тъй като през последните 15 календарни месеца те нямат пълен 9-месечен период за право на обезщетение за безработица. В деветте месеца за придобиване на право на обезщетение се включва и времето, през което хората са подлежали на осигуряване за всички осигурени социални рискове, извън програмата в рамките на последните 15 календарни.
Уважаема госпожо Константинова, съществуват и други експертни становища и съществува дискусия между експертите, които не приемат за правилна тактиката на Националния осигурителен институт по този въпрос. Тези експерти считат, че срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец, както е според Закона за задълженията и договорите.
В качеството си на министър на труда и социалната политика поемам твърд ангажимент да внеса в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт този въпрос, за да се намери решение, което по-добре да обезпечава правата на младежите, наети по програма “Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация”, от обезщетение за безработица. Освен това е ясно, че този казус може да възникне и при други трудови правомощия и благодарение на Вашия въпрос ние направихме доста анализи и справки по тази материя. Ако се окаже обаче, че решаването му не е в компетенциите на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, то ние бихме подкрепили и законодателни промени, които да помогнат да се избегне противоречивото тълкуване на закона.
Накрая още веднъж бих желала да поясня, че целта на програмата е да се осигури работа на завършилите висше образование младежи, като след изтичане на срока на субсидираната заетост те да продължат да работят. В този случай смятам, че програмата досега постига основната си цел, тъй като огромната част остават да работят. Разбира се, ние следва да се погрижим за обезпечаването на правата на другите, които не продължават своята дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Константинова, имате думата да изкажете Вашето становище по получения отговор.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо Христова. Аз съм изключително удовлетворена от това, че Вие поемате ангажимент да внесете предложения за промяна по отношение на тези проблеми, тъй като тази несправедливост е една от многото причини да се руши доверието на хората в институциите и да се обезсърчават младите хора в България, като вследствие на многото причини, една от които е и тази, да търсят своята реализация извън пределите на страната.
Докато в нашите институции се жонглира наистина, както сме свидетели по този случай – с възможностите, които предоставят различни тълкувания, докато се отнемат по безпрецедентен начин правата на хората, изпълнили стриктно своите ангажименти – доверие, сигурност и спокойствие няма да съществуват.
Аз искрено се надявам, че този въпрос ще бъде разрешен и че ще може младежите, които са изпълнили своите договорни отношения и са работили точно девет месеца, да получат своето право на регистрация и обезщетение. Мисля, че би трябвало по тези въпроси да реагира първо министерството, тъй като много трудно и бавно става придвижването на проблемите по другия път – през приемните на народните представители. Ето, тези хора чакат вече няколко месеца. Това са хора с бъдеще и с желание за реализация.
Затова искрено се надявам, че въпросът ще бъде разрешен и Ви благодаря за поетия ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към последния актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика госпожа Христова. Той е зададен от народния представител Александър Маринов – относно закононарушенията, извършени от директора на Бюрото по труда в гр. Белоградчик.
Заповядайте, господин Маринов, да развиете Вашия актуален въпрос.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Имам информация от избирателите си от гр. Белоградчик – Видинска област, че лицето Васил Кирилов Виденов-Михайлов, който е директор на Бюрото по труда в гр. Белоградчик и общински съветник в Общинския съвет на гр. Белоградчик, развива търговска дейност, която е несъвместима със статута му на държавен служител. Същият е избран за общински съветник и е положил клетва като такъв на 14 ноември 2003 г., а по-късно – през м. юни 2004 г. е избран за председател на Общинския съвет – Белоградчик, с възнаграждение 50% от месечната заплата на общинския кмет, възлизащо на 450 лв. От приложеното Ви копие от Бюлетина на Министерството на икономиката – “Икономическа политика”, бр. 4 от 2004 г., се вижда, че Васил Кирилов Виденов-Михайлов е получил сумата 15 000 лв. като първи грант от Проект 100. Тази сума е получил за развиването от него на търговска дейност, а именно строеж на частен хотел в гр. Белоградчик. Освен това възмутени граждани ме информираха, че господин Виденов-Михайлов системно ползва служебния автомобил марка “ДЕУ” на Бюрото по труда, като превозва с него цимент и други строителни материали и ежедневно пътува в две посоки по километър и половина от жилището си до местоработата. Развиването на търговска дейност и получаването на субсидии от неправителствени организации е несъвместимо със статута му на държавен служител и представлява грубо нарушение на чл. 107а, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
Освен това и в качеството си на общински съветник господин Виденов-Михайлов е участвал в общо 13 сесии на Общинския съвет – от 14 ноември 2003 г. до 21 октомври 2004 г., за което е бил длъжен да поиска неплатен отпуск от Бюрото по труда съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 64 от Закона за държавния служител, за което нямам сведение дали е поискал. Ако се окаже, че господин Виденов-Михайлов не е вземал неплатени отпуски, тогава значи, че той има 13 самоотлъчки, които би трябвало да Ви дадат основание за дисциплинарно наказание по чл. 90, т. 5 от Закона за държавния служител.
Уважаема госпожо министър, моят актуален въпрос към Вас е: след обстойна проверка от изнесените от мен факти да ми отговорите – ако са налице извършени закононарушения от директора на Бюрото по труда – гр. Белоградчик, какви дисциплинарни мерки ще предприемете спрямо него? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Маринов, относно Вашия актуален въпрос предоставям следната информация.
В самото начало на м. ноември в Агенцията по заетостта е постъпил сигнал за извършени закононарушения от директора на Бюрото по труда в Белоградчик – господин Васил Кирилов Виденов-Михайлов. Във връзка със сигнала изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е разпоредил да се извърши проверка. Малко по-късно във връзка с поставения от Вас актуален въпрос, когато аз разпоредих проверка, разбрах, че такава вече тече. Беше направена допълнителна втора по-разширена проверка с конкретни въпроси. Двете проверки са потвърдили по-голямата част от посочените закононарушения. Аз съм приложила документацията от проверките към отговора си. Тя е на разположение, ако проявявате интерес.
От събраните материали при проверката става ясно, че господин Виденов е избран за общински съветник като водач на листата на партия “Българска социалдемокрация” на местните избори през есента на 2003 г. През лятото на 2004 г. той е избран и за председател на Общинския съвет – Белоградчик. Тогава на господин Виденов е било определено възнаграждение до 50 на сто от заплатата на кмета, което той е получавал редовно. Също така проверките са установили, че от 17 май 2004 г. – датата на встъпването в длъжност директор на Бюрото по труда – Белоградчик, до момента Васил Виденов е участвал в седем сесии на Общинския съвет – Белоградчик, за което не е ползвал отпуск.
Вярно се оказа и твърдението, че господин Виденов развива търговска дейност като едноличен търговец. Направената справка във Видинския окръжен съд е установила, че на 9 август т.г. съдът е заличил от Търговския регистър неговата фирма – ЕТ “Визаж – Васил Михайлов”. На същата дата обаче същият съд е регистрирал нова фирма – ЕТ “Васил Виденов”. Въпреки различията в имената от подадените заявления до съда става ясно, че зад тях стои един и същ човек, а именно Васил Кирилов Виденов-Михайлов. Факт се оказва, че господин Виденов има одобрен проект на стойност 15 хил. лв. за строеж на частен хотел в Белоградчик, финансиран по Проект 100 на Министерството на икономиката. Към 15 октомври 2004 г. той е усвоил 2977 лв. от стойността на проекта.
Колкото до ползването на служебния автомобил от господин Виденов за транспортиране на строителни материали и за други лични нужди, за съжаление това е трудно доказуемо и изисква продължителна проверка, която не може да се извърши в кратките срокове, предоставени за отговор на Вашия актуален въпрос.
Във връзка с констатираните закононарушения, извършени от господин Виденов в качеството му на държавен служител и директор на Бюрото по труда в Белоградчик, Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната политика предприеха следните мерки: прекратено е, считано от вчера, без предизвестие служебното правоотношение на господин Виденов поради това, че той като държавен служител осъществява дейност, несъвместима с това му качество. В случая е нарушена императивната разпоредба на Закона за държавния служител, а именно държавният служител да не може да бъде едноличен търговец. Тук трябва да отбележа, че работата му като общински съветник и председател на Общинския съвет – Белоградчик, не е в нарушение на закона.
Второ. Тъй като господин Виденов е подписал декларация с невярно съдържание при постъпването си на длъжност директор на Бюрото по труда в Белоградчик, Агенцията по заетостта е сезирала прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.
Трето. След доказване и определяне размера на вредите, нанесени на държавата от господин Виденов - отсъствие от работа без разрешен неплатен отпуск, а също така и неправомерно ползване на служебния автомобил за лични ползи – ако това се докаже, ще му бъде потърсена имуществена отговорност по Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Господин Маринов, заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря за отговора, госпожо министър. Аз съм доволен. Ще бъда докрай доволен, ако приключат и останалите действия по предвидената от Вас проверка и ще уведомя гражданите на гр. Белоградчик за взетите от Вас мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, желаете ли думата?
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, заповядайте. Имате думата за процедура.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Тъй като с парламентарния контрол изоставаме твърде много – министри не са отговаряли на въпроси, които са зададени още през м. септември, от името на Парламентарната група на Обединени демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, предлагаме следващия петък парламентарният контрол да започне от 9,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение – следващия петък парламентарният контрол да бъде от 9,00 ч. до 14,00 ч. (Шум и реплики в залата.)
Гласували 135 народни представители: за 101, против 34, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. (Ръкопляскания.)
Господин Великов, заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Разбира се, аз изразявам своето възхищение към моите опоненти отляво, които следят кой е в залата и предложиха това в удобен за тях може би момент. Но все пак, ако гледаме наистина държавнически, трябва да върви и парламентарният контрол, безспорно. Но нека да си бъде в рамките на нормалното, тоест все пак да има малко време другия петък и за нормална законодателна дейност. Моля да се прегласува. (Шум и реплики от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев – следващия петък парламентарният контрол да бъде от 9,00 до 14,00 ч.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Моля ви за тишина!
Гласували 180 народни представители: за 107, против 71, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Господин Казак, заповядайте за процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател! Миналата седмица по подобен въпрос беше изказано принципно становище от Коалиция за България, че промени в програмата на Народното събрание (шум и реплики в залата), промени в това кога трябва да има, колко трябва да трае парламентарният контрол, могат да бъдат правени само единствено при приемането на седмичната програма на Народното събрание.
Народното събрание на основата на тази принципна позиция прегласува вече гласувано решение за провеждане на парламентарен контрол и промени свое решение, гласувано два пъти.
Аз моля тези представители на опозицията, които държат на принципността, да продължат да държат на нея. Това решение, което беше гласувано два пъти на тази основа, не би трябвало да бъде в сила. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, моля ви за тишина. Има правилник и всичко ще си дойде на мястото.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, процедурата ми е да не се спекулира от страна на народните представители и Вие да не им давате думата под формата на процедурно предложение.
Първо, предложението беше направено от уважаемите депутати от ОДС. Не е направено от Коалиция за България. Ние подкрепихме това предложение, защото управляващото мнозинство отне един цял ден на опозицията – възможност, която…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мутафчиев, каква е Вашата процедура?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Процедурата ми е да не давате думата на народните представители да спекулират от тази трибуна и да се извинят на всички български граждани. Това е процедурата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това не беше процедура. (Шум и реплики в залата.)
Доктор Константинова, заповядайте. Имате думата от името на парламентарна група.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС):
“ПОЗИЦИЯ
на Парламентарната група на Обединени демократични сили – Демократи за силна България и БСДП относно нарастващото напрежение в България
В страната започнаха мащабни протестни действия на работещи в различни сфери и браншове. Стигна се до национална стачка в транспорта и образованието. Стачкуват миньори, учители, работници от различни производствени отрасли. Протестират енергетици, лекари.
Парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България и БСДП е разтревожена от липсата на диалог на управляващите със синдикатите. Поставените проблеми се отминават с високомерие и безразличие. Това ще изведе още повече протестиращи на улицата.
Парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България и БСДП сочи също липсата на диалог на управляващите с работодателските организации. Предприемачите в България нямат информация за договорените позиции с Европейската комисия и са изправени пред сигурни фалити, ако не отговарят на европейските критерии. Задълбочаващият се конфликт между участниците в социалния диалог може да доведе до дестабилизация на икономиката и дестабилизация на частния сектор. А това означава и заплаха за тяхната невисока конкурентоспособност.
Правителството отминава тези опасности с високомерие и безразличие. Вместо да водят диалог с представителите на гражданското общество, управляващите се грижат единствено как да спазарят необходимите им гласове за приемане на бюджета на Република България. В тази връзка ОДС – Демократи за силна България и БСДП заявяват отново категоричното си намерение да не подкрепят бюджета.
Като потвърждаваме позициите си за законността и основателността на синдикалните процеси и за това, че политическите партии не трябва да се намесват в тях, ние отново настояваме правителството да не бяга от своята отговорност пред синдикатите и работодателите." (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания от парламентарни групи?
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
Първият актуален въпрос е от народния представител Панайот Ляков относно преструктурирането на филиала на Спешна помощ в община Пещера.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е зададен на 2 септември и, както виждате отговорът идва след почти три месеца. Затова смятам, че предложението на моите колеги беше абсолютно правилно. Много въпроси чакат своя отговор.
Накратко, пещерската общественост, уважаеми господин министър, е разтревожена и изразява несъгласие във връзка с Ваша Заповед № 09-502, с която се преструктурира филиалът на Спешна помощ, община Пещера. Тяхното притеснение е от това, че от нея се отделя един екип – двама лекари, три медицински сестри, петима шофьори и линейки, които се пребазират в община Брацигово. Те смятат, че по този начин ще бъдат създадени две звена – недобре работещи, които няма да обслужват както трябва нито община Пещера, нито община Брацигово. Тоест, тази добра организация, която съществува в момента, ще бъде нарушена.
Те смятат така, защото това звено в община Пещера обслужва няколко медицински заведения: Многопрофилната болница за активно лечение, която ползва спешен екип за транспортиране на болни до специализирани болнични звена по неврохирургия, кардиохирургия, Клиника по изгаряния, Спешна детска хирургия, ортопедия и травматология.
Освен това, това звено доставя и спешни биопродукти – кръв и плазма, когато е необходимо. Тоест то изпълнява доста по-голям набор от функции и затова хората от Пещера според мен са основателно разтревожени.
За да не се случи това, аз от тяхно име поставям този въпрос и Ви питам: смятате ли, уважаеми господин министър, да преразгледате взетото решение, като съществуващата структура за спешна медицинска помощ в община Пещера се запази, а за кадровото обезпечаване на звеното в община Брацигово се разкрият нови щатни места? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, имате думата за отговор на зададения актуален въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Наличието на съвременна система за спешна медицинска помощ е от голямо значение за навременното, адекватно и професионално оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Принципът на структуриране на филиалите на центровете за спешна медицинска помощ и териториалният обхват на обслужваното население не съвпада с общинското деление на страната.
При създаването си Филиалът за спешна помощ, гр. Пещера, има за цел да обслужва населението на двете общини – Пещера и Брацигово, с обща численост 34 хиляди човека на територия от над 350 кв. км. Екипите в състава на филиала в Пещера до 15 август т.г. бяха два – един реанимационен и един екип за първа помощ. Филиалът разполага с два реанимобила.
Община Брацигово, като териториална единица, включва град Брацигово и шест прилежащи села с общо население 11 771 човека. Съществуващият досега вариант на екипите от филиала в Пещера да обслужват и населението на община Брацигово не е достатъчно ефективен. Екипите не пристигат навреме до всички селища на общината. Това е причината да преместим един дежурен екип в град Брацигово, който при нужда да поема по-бързо обслужването на населението от района. Това не означава, че в случай на нужда изнесеният екип в Брацигово няма да се отзовава в град Пещера. За нуждите на екипа община Брацигово предоставя за безвъзмездно ползване на Центъра за спешна медицинска помощ - Пазарджик, към когото е филиалът в Пещера, част от първия етаж в сградата на бившата поликлиника и медицинско оборудване.
През м. септември Министерството на здравеопазването прехвърли още един автомобил за нуждите на екипа за спешна медицинска помощ в гр. Брацигово.
Анализът за дейността през изминалите години на филиала в град Пещера показва средна натовареност малко над три повиквания на смяна. Една смяна е 12 часа. При базирането на екип в град Брацигово няма да се влоши организацията по оказване на спешна помощ и да доведе до пренатоварване на екипа в град Пещера. Напротив, практиката до момента показа, че при спешни случаи в Брацигово екипът тръгваше от град Пещера, а после при необходимост от хоспитализация се връщаше обратно до болницата в гр. Пещера. Доста по-тежко е положението, когато касае още по-отдалечено населено място, което е в състава на шестте прилежащи населени места към град Брацигово.
Сами разбирате, че така се губи ценно време. Изнасянето на екип в Брацигово подобрява времето за реакция, особено през зимните месеци, когато е затруднена проходимостта по този планински терен.
Освен това изградената комуникационна и информационна система позволява прехвърлянето на повиквания на екипи, намиращи се най-близко до посочения адрес. По този начин в рамките на един филиал при определени ситуации екипът в град Брацигово може да поеме повиквания на граждани от град Пещера или живеещите в населените места, граничещи в община Брацигово и община Пещера.
Пребазирането на екипа в град Брацигово няма да наруши дейността на останалите лечебни заведения в извънболничната и болнична помощ в района. Лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ са обособени структури, които имат функции, задачи и финансиране. Устройството и дейността на центровете за спешна медицинска помощ, обхватът и редът за оказване на такава помощ са регламентирани с Правилника за устройството и дейността им и наредба на Министерството на здравеопазването. Абсолютно е недопустимо екипите на спешна медицинска помощ да бъдат ангажирани с несвойствена дейност от страна на лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
В заключение, бих желал отново да ви уверя, че с новото териториално структуриране на екипите за спешна медицинска помощ ще бъде осигурена по-навременна и качествена медицинска помощ на целия обслужван от филиала в Пещера район. Става дума, както сами разбирате, за пребазиране на екип, а не за промяна на структурата на филиал – град Пещера. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков, имате право на реплика. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие сте взели управленско решение и съответно носите отговорност за него.
Аз не съм тук, за да бъда защитник на жителите на едната или на другата община, тъй като хората, които живеят и в двете общини, са ми еднакво скъпи и според мен имат нужда от еднакво внимание и грижи, и съответната медицинска помощ. Аз като народен представител просто изразих тревогата на цялата пещерска общественост, на представителите на всички болнични заведения, на кметската администрация, на общинския съвет от това, че с това решение според тях се нарушава дейността на едно добре работещо звено. Вие смятате, че това не е така, но аз Ви моля, след като сте взели това решение и сте го привели в действие, все пак да продължите да следите дейността на това звено, разделено на два екипа. Защото ви казвам, ако се случи нещо, даже един човек да пострада, не дай си Боже да почине, не знам тогава с какви очи ще гледате хората. Защото да смятате, че с тази норма на повиквания – 3 на смяна, може по някакъв начин да се характеризира дейността на едно звено, според мен не трябва да се правят такива бакалски сметки. Това звено е там, защото когато възникне нужда, човешкият живот трябва да бъде спасен. Затова са там тези звена. И Вие трябва да понесете отговорността, ако това пребазиране доведе дотам, че човешки живот да не бъде спасен. Дано да осъзнавате тази отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.

МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин Ляков, разбирам Вашата загриженост. Същите мотиви са водещи и за ръководството на Министерството на здравеопазването в решаването на тези проблеми.
Спешната медицинска помощ е национална система. Тя не е общинска. Тя е за всички граждани, а не за гражданите, които населяват една или друга община. Сами разбирате, че изнасянето на екип в друга община и друго населено място при осигурени нормални, добри условия за дежурство, за работа подобрява времето за реакция за тези жители, за които до този момент този екип трябваше да пътува от Пещера към Брацигово. За пример можем да погледнем и София-град, който е достатъчно голям. Очевидно е, че линейките са разпръснати така, че да могат в който и район да възникне необходимост, да реагират своевременно. Нищо не се е променило в структурата на филиал - Пещера и Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик. Структурни промени не са настъпили. Става дума за изнесена линейка, която е по-близо до населението, което следва да обслужва.
Изминалите километри за 2003 г. са 65 800 км. Част от тях са напразно навъртени, част от тях са напразно изминати със загубата на време, тъй като те стартират от една точка, а обслужват различно население в различни посоки. Смятаме, че по този начин ние решаваме по-добре нуждите на цялото население и от двете общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането на народните представители Росица Тоткова, Васил Паница и Борислав Китов относно осигуряване на нормални условия на труд на работещите в ХЕИ - Пловдив.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Известно е на пловдивската общественост, а предполагам и на Вас, че от доста време в ХЕИ - Пловдив няма нормални условия на работа, което рефлектира както във взаимоотношенията вътре в самия колектив, така и на работата на самото ХЕИ.
Във връзка с това се появи особено сериозно напрежение сред служителите във връзка със системно осъществяван сексуален и психически тормоз върху определени служители от определени служители.
Във връзка с остро поставените от работещите и медиите проблеми на 2 септември ние се обърнахме към Вас със следното питане: какви действия предприемате като министър на здравеопазването за гарантиране на нормалните условия на труд в ХЕИ - Пловдив и оттам за гарантиране, че ХЕИ - Пловдив изпълнява в действителност задълженията си.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин министър, моля да отговорите на въпроса за този тормоз.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, д-р Паница, доц. Китов!
Във връзка с постъпили сигнали и жалби в Министерството на здравеопазването, както и публикации в пресата, свързани с дейността на ХЕИ – Пловдив, на 28 и 29 юли 2004 г. работна група от министерството извърши проверка в пловдивската инспекция. Освен работната група, назначена със заповед на министъра на здравеопазването, в проверката участваха областният координатор на КНСБ в град Пловдив и ръководителите на синдикалните организации в Хигиенно-епидемиологичната инспекция – Пловдив.
Работната група проведе срещи и разговори с директора на ХЕИ, началника на отдел “Държавен санитарен контрол”, служители на ХЕИ - Пловдив, с подателите на жалбите и сигналите.
Проверена бе наличната документация в инспекцията, имаща отношение към повдигнатите в жалбите и сигналите въпроси, както и дейността на отдел “Държавен санитарен контрол” като цяло.
Проведена бе анонимна анкета за отношението на работното място със служители на отдела, началниците на всички отдели в инспекцията и всички желаещи да участват в нея служители на инспекцията. Анонимността беше гарантирана. Получените сигнали на граждани, в които се съдържат твърдения за неправомерно получаване на пари и отправените обвинения от д-р Дамянова и д-р Какачева за упражняван сексуален тормоз срещу д-р Арнаудов завеждащ сектор в отдел “Държавен санитарен контрол” и д-р Дасари – началник на отдел, са изпратени на Окръжна прокуратура – Пловдив за решаване по компетентност.
В резултат на проверката и проведените разговори гладната стачка на семейство Благоеви бе прекратена.
По време на извършената проверка работната група констатира редица пропуски в работата на отдел “Държавен санитарен контрол”. Организацията на работата в отдела не съответства на даденото от министерството указание за дейността на ХЕИ. Липсва ежедневен контрол върху дейността на служителите от страна на началник отдела и завеждащ секторите. Не се спазва регулярно работното време, основно свързано с отсъствие в края на работния ден и неотчитане на извършената работа от санитарните инспектори. Резултатите от проведената анкета показаха, че е налице напрежение и влошаване на взаимоотношенията в отдела, което пречи на изпълнението на служебните задължения.
Ръководството на Министерство на здравеопазването счита, че д-р Рави Дасари – началник отдел “Държавен санитарен контрол” в ХЕИ – Пловдив, не притежава необходимите професионални умения и лични качества за изпълнение на посочената длъжност. Като началник на отдел “Държавен санитарен контрол” д-р Рави Дасари, който заема тази длъжност от 1 декември 2002 г., не е успял да създаде необходимите условия за осигуряване на пълноценна и нормална работа в отдела.
В отдела липсва добра организация на работа, осъществява се слаб контрол върху изпълнение на поставените задачи и е нарушен психоклиматът.
Към днешна дата д-р Дасари вече не е служител на инспекцията, тъй като е подал молба за напускане, която е била уважена от неговия работодател – директора на ХЕИ – Пловдив.
В резултат на възникналата ситуация допълнително бяха предписани от Министерството на здравеопазването следните мерки: да се подобри дейността на отдел “Държавен санитарен контрол”, като бъдат отстранени всички констатирани пропуски в работата; да се засили ефективният контрол върху дейността на началник отделите; да се осъществява контрол върху спазването на работното време в ХЕИ; да се спазват разпоредбите на Кодекса на труда при издаването на заповеди за дисциплинарни наказания, като се изяснява обективно фактическата обстановка преди издаването им; да се подобри кадровата политика за оптимизиране дейността на инспекцията и осигуряване на нормални и достойни условия на труд.
Считам, че след предприемане на посочените мерки в инспекцията няма да бъдат допускани действия, недостойни за доброто име на структурата в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Росица Тоткова за два уточняващи въпроса.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Вие признахте от трибуната на Народното събрание, че във Ваша структура, която е поделение на Министерство на здравеопазването, е допусната възможност за сексуален и психически тормоз.
Вие признахте, че сте допуснали този тормоз да продължава дори и след като хората, подложени на такъв тормоз, преодоляха своя свян, характерен за българите, да изнесат публично, че над тях се осъществява сексуален тормоз.
Вие признахте в същото време, че сте предприели действия едва след като народните представители от Парламентарната група на Народен съюз и Парламентарната група на ОДС зададохме този въпрос.
Уважаеми господин министър, признавайки всичко това, аз не мога да бъда доволна от мерките, които Вие сте предприели, защото такъв тормоз, който е нехарактерен за България, не говоря за Европейския съюз, трябва да бъде наказван единствено и само по един начин – не с дисциплинарно наказание и с някакви предписания, които могат да бъдат изпълнени или които не могат да бъдат изпълнени, а с отстраняване от длъжност на съответните лица.
И аз Ви питам: защо Вие във Вашето изложение изобщо не отбелязахте факта, че отговорният за създаване на нормални условия на труд не е просто и само един началник отдел, а е директорът на ХЕИ – Пловдив. Той е работодателят, той е органът, който е длъжен да отговаря за създаването на тези условия на труд, в това число и с поведението на своите началник отдели.
И затова Ви питам: кое Ви кара, с какви аргументи Ви кара да не прилагате Кодекса на труда по отношение на този директор в ХЕИ – Пловдив, който е навършил пенсионна възраст и продължава да бъде такъв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос.

МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо Тоткова, Вие ме цитирахте, за съжаление, неправилно по отношение на всички тези признания. Бих си позволил да повторя своите думи. Във връзка с повдигнатите жалби, оплаквания и сигнали работната група предаде всички материали на Окръжна прокуратура – Пловдив, по компетентност. Когато има обвинение, което обвинение обаче не е доказано, би следвало компетентните органи, които са сезирани по този начин, да се заемат и аз съм сигурен, че това ще бъде направено. Не е в правомощията на министъра на финансите или на работодателя да прецени тези обвинения.
А що се касае до Вашия допълнителен въпрос, който визира директора на ХЕИ – Пловдив, работната група прецени, че в този случай той няма вина. Така или иначе, в неговото ведомство са били допуснати всички пропуски, за които споменах по-горе, така че на него му е направена устна бележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на доц. Борислав Китов да изрази отношението си към отговорите на министъра.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин министър, изобщо не сте прав! Че прокуратурата ще се произнесе има ли наказателна вина, това е едната страна на въпроса. Другата е административна. Стана Ви ясно, че има системен психически тормоз. Стана ясно на цяла България, че в ХЕИ – Пловдив, се прави от баща и син гладна стачка. Стана ясно, че гладната стачка е за това, че един санитарен инспектор е внесъл едни данни, касаещи определени хора – да не ги цитирам, Вие ги знаете кои са – и заради това, че е дал верните данни, той е уволнен. Стана ясно, че директорът на ХЕИ от две години е надминал пенсионна възраст и продължава да стои там, след като за цял Пловдив е ясно, че хаосът се дължи на неговото некомпетентно ръководство. И не на последно място, всичко това се дължи на грубото кадруване на НДСВ – Пловдив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Актуален въпрос от народния представител Пламен Кенаров и народния представител Борислав Китов относно доплащането по клинични пътеки – отново към министър Славчо Богоев.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От тази трибуна многократно сме задавали въпроса, след като клиничните пътеки заплащат около 70-75 на сто от стойността на медицинските дейности, след като подобно е и заплащането от страна на министерството на болничните заведения за дейност, кой би следвало да доплаща останалите 20-25 на сто? Ние бяхме "приятно" изненадани, че във вестник "Труд" от 3 септември – пак от 3 септември, за съжаление такава е бързината на нещата – се цитира едно Ваше изказване, уважаеми господин министър, според което от 1 януари пациентите ще доплащат за лечението си по част от клиничните пътеки. Разбира се, това изказване по друг повод беше повтаряно и от господин Атанас Щерев.
Затова нашият въпрос към Вас е как ще регламентирате това допълнително заплащане от българските граждани за лечението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Славчо Богоев да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Китов и доц. Кенаров! Във философията на нашата здравноосигурителна система е заложена по-голяма отговорност за собственото здраве и споделено участие във финансирането на системата. Контролът върху разходването на обществените фондове трябва да включва споделено участие на потребителите на медицинската помощ. За никого не е тайна, че лекарите имат стремеж да хоспитализират все повече пациенти, дори когато лечението може да се осъществи в домашни условия. От своя страна пациентите също продължават да третират медицинското обслужване като безплатно и да оказват постоянен натиск за все по-голям обем и все по-скъпо обслужване, често излизащо извън рамките на научнообоснованата медицинска целесъобразност. Това създава значителен финансов риск за системата. Затова практиката на много страни от Европа и Америка е разходите да се ограничават както чрез засилване на административния контрол, така и чрез въвеждане на системата на доплащането.
Основната цел на системата на доплащането е да се постигне заинтересованост на пациентите да не приемат безкритично оказаната медицинска услуга извън границите на медицинската целесъобразност. Разбира се, на второ място е и целта да се дофинансира системата, но това е по-скоро допълнителен ефект на механизма на доплащането. Той моделира обема и качеството на медицинските услуги, оказвани предимно в лечебните заведения.
За пример ще ви дам Германия, която въведе системата на доплащането съвсем наскоро. Няколко месеца по-късно германските колеги ни уведомиха, че системата бързо се е стабилизирала, въпреки първоначалното силно нежелание както на лекарите, така и на пациентите за въвеждането на този механизъм. Резултатът там показва, че навсякъде има намаляване на потреблението, като най-много то е в лекарствата. Първоначалните им изчисления показват допълнителен приход от 10 млн. евро и спестявания за близо 60 млн. евро. Тоест това, което се дава безплатно, не винаги излиза евтино на данъкоплатеца.
Доплащането е познато дори и в такива социални държави като Швейцария. Системата е с доказани положителни качества най-вече по отношение на възпитателния и дисциплиниращ ефект върху гражданите.
По отношение на моето изказване на редовната пресконференция на Министерството на здравеопазването, бих си позволил да цитирам моите точни думи: За следващата година обсъждаме дали да не предвидим доплащане за някои клинични пътеки, една или две, което да тества системата и да покаже как да се въведе плавно. И по-нататък: В Германия се въведе копеймънт върху някои болнични дейности и върху лекарствата. Характерното за немското общество е плавността на прехода, дискусията там продължи около две години.
За да не цитирам повече, това, което е най-важно, е, че чрез примери се опитах да разясня основните постулати на механизма на доплащането. Първо, че се касае за сравнително малка сума, която има своя таван и в никакъв случай не е съизмерима с действителната сума на лечебно-диагностичния процес. Второ, това е механизъм, който трябва да бъде въвеждан постепенно с поетапно оценяване на позитивите и негативите от него.
И трето, априорно от него следва да се изключат групи от населението, като социално слаби пациенти, деца, пациенти с инфекциозни заболявания и някои други.
Не мога да не се спра и на една друга страна на този механизъм, която в момента е може би най-важна за българския народ – доплащането е и метод за борба със съществуващите в момента нерегламентирани плащания. В страните, където то съществува, никой не може да принуди пациента недоброволно да плати повече от това, което официално му е поискано от болницата.
Разбира се, въвеждането на тази система ще бъде предпоставено от широко обсъждане в обществото. Ще бъдат отчетени естеството на спешната помощ, за която категорично няма да се доплаща, материалният статус на пациентите, които ще бъдат освободени, и типа заболяване. Уверявам ви, че преди да се вземе решение за въвеждането на доплащането тези въпроси ще бъдат анализирани задълбочено, като то ще зависи от размера, вида на услугата и редица други фактори, на които не мога да се спра в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Пламен Кенаров за реплика.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър на здравеопазването, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който зададохме към министъра на здравеопазването, въобще не е случаен. Как ще доплащат българските граждани клиничните пътеки в болниците? Уважаеми господин министър, това, което изложихте досега, го слушахме на пресконференцията в Министерството на здравеопазването. Или тези, които Ви подготвиха текста, са некомпетентни по Конституцията и законите на България, или Вие не сте добър мениджър. Защото премиерът Ви сложи като добър мениджър. Ето Ви Закона за здравното осигуряване. В него има задължително осигуряване на българските граждани, има и доброволно осигуряване – там се плаща доброволно и допълнително. Българските граждани и сега плащат копеймънт, плащат за първите 20 дни да се лекуват в болниците. Това знаете ли го? Знаете ли колко пари се събират в болниците? Нямате информация, защото не Ви се предоставя. Така че копеймънт има и в момента.
В Конституцията, в която Вие се клехте като министър само преди година и половина, пише нещо коренно различно.
Уважаеми господин министър, едва ли това е политиката на НДСВ, с която дойде на власт. Там пишеше 6% от брутния вътрешен продукт. Вие бяхте последен в листата на Пламен Панайотов. Това ли убеждавахте българските граждани, когато се кандидатирахте и впоследствие станахте министър – на българските граждани ще им съдерем джобовете, щом се разболеят! Ние ще ги накажем, ще ги накараме да плащат в болниците, защото вие с министъра на финансите не можете да осигурите необходимите ресурси на болничното здравеопазване.
Това, че ще ми приказвате сладката приказка за Германия. Това не е германската система, господин министре, нито е американската система, нито българите са гласували за това.
Аз мисля, че наистина е много неудобно, че сте министър на здравеопазването и Ви го казвам като доктор, който има дългогодишен стаж, управлявал е дълги години тая система и има някакъв авторитет в българското здравеопазване. За мен е неудобно да слушам това, което говорите на пресконференциите – българските граждани да плащат допълнително, да ги накажем, защото са се разболявали. Такова чудо никога не е имало в 100-годишната ни история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми доц. Кенаров, уважаеми доц. Китов! Разбирам вашето безспокойство за българския народ, разбирам и вашата загриженост за вашите колеги-лекари. Тъй като нямаше уточняващ въпрос, а политическо изказване, не бих могъл да конкретизирам върху моето изложение нещата, за които вие бихте попитали.
Действително с наредбите, които регламентират задължителните плащания в болниците, както и доброволните плащания по наредбата за платените услуги, се събира доста малка сума годишно. За 2003 г. е близо 7 млн. лв. Вие разбирате, че една система, която получава около 700 млн. лв. от държавата и обществените фондове, това в никакъв случай не е твърде голяма сума.
Когато говорим за доброволно заплащане, когато говорим за задължително заплащане, ние в никакъв случай не поставяме акцента върху дофинансирането на системата, както вие очевидно погрешно сте разбрали. Става дума за лимитиращияг фактор на платената услуга, лимитиращият фактор към потреблението на безплатните медицински услуги. Колкото по-скъпа е една медицинска услуга, толкова по-голям риск за данъкоплатеца, дал тези 700 млн. лв. на обществените фондове и на държавата, толкова по-голям риск има тези пари към този данъкоплатец, да се разпилеят. Доплащането, както в редица европейски държави, е механизъм за ограничаване на това потребление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият актуален въпрос е отново от доц. Борислав Китов и доц. Пламен Кенаров към министъра на здравеопазването относно Наредба № 23.
Господин Кенаров, имате думата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, от общото в здравеопазването минаваме към частното, тъй като Вие говорите, че това е политически въпрос. На 1 юли 2004 г. беше издадена Наредба № 23, която утвърди медицински стандарт и “Очни болести”. Това е една типична практика, приета по закона, и всяка една основна и профилна специалност, която съществува, трябва да има стандарт. Такъв стандарт се определя и за очните болести.
Истината е, че нашият актуален въпрос беше зададен на 16 септември 2004 г., когато наредбата току-що беше излязла. Истината е, че в тази наредба бяха допуснати груби грешки, в частен смисъл на специалността “Очни болести”, и беше предоставена възможност само на университетски клиники по очни болести да оперират перде. От 30, 40 и 50 години в България във всяка една бивша окръжна болница и по-малка, в частните клиники се оперира това заболяване.
Голяма част от българските специалисти, хабилитирани лица от София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора – университетските центрове, отиват и правят операции на перде в тия малки болници, защото е по-евтино. Защото големият, великият, добрият, професионалист-специалист може да отиде и в частна клиника, и в малка болница и да направи тази операция. За наша голяма изненада обаче, като професионалисти, вглеждайки се в тая Наредба № 23, за очните болести ние открихме, че Вие изведнъж сте отрязали всички болници и сте дали право само на пет университетски клиники в България да оперират пердето, което е масово заболяване. Нещо не беше в ред.
Дали финансови стимули са накарали някой да напише това нещо, дали искате да кажете, че в България няма специалисти, също не ни беше ясно. В резултат на което Ви зададохме тоя актуален въпрос. Оказа се, че две седмици по-късно Вие веднага променихте наредбата. Веднага, с невероятна скорост.
Нашият актуален въпрос е: кои са мотивите, които Ви накараха да подпишете тази Наредба № 23 и мотивите бързо да я отмените след две седмици точно в тоя текст? Кои лични мотиви бяха? Кой Ви докладва, тъй като Вие не сте лекар, ние го знаем? Че грешката е грешка е ясно, тя е очевадна. Кои са тия мотиви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на двамата народни представители.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми доц. Кенаров и доц. Китов, благодаря за така артистично зададения въпрос. Правилата, които определят къде да бъде лекувано определено очно заболяване действително са дефинирани в медицински стандарт “Очни заболявания”. Този стандарт е разработван в продължение на няколко години от колегията на офталмолозите в България под председателството на националния консултант към Министерството на здравеопазването по очни болести доц. Руска Христова. Той е публикуван под формата на Наредба № 23 от 1 юли 2004 г. на министъра на здравеопазването. В публикувания текст бяха допуснати няколко грешки от техническо естество, които променяха смисъла на възприетите правила от практиката за извършване на рутинни операции при очни заболявания.
Веднага след публикуването на текста тези грешки бяха установени. Беше консултирана колегията на офталмолозите в България, както и самата доц. Христова и с последващо изменение на наредбата те бяха коригирани. Изменението на наредбата беше публикувано в “Държавен вестник”, бр. 85 от 2004 г., тоест един месец след публикуване на основния текст на наредбата.
С моя заповед беше разпоредено утвърдените от съответната лекарска колегия медицински стандарти да не се предават само на електронен носител, каквато беше практиката досега. По този начин се създаваше опасност да се допуснат нерегламентирани промени в текстовете. Съгласно заповедта медицинските стандарти ще бъдат предоставени на хартиен носител със съответните подписи, за да се избегне възможността от досадни грешки от подобен род.
Използвам случая да ви уверя, че в никакъв случай министерството не е целяло да ограничи лечението на очни заболявания в определени клиники. С уважение към вашата бдителност, аз ви благодаря, че оставате все така нащрек към работата на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Китов.
Имате право на реплика в рамките на 2 минути.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин министър, взе да става практика ние да проявяваме по-голяма бдителност от Вас. Разбира се, Вие поправяте нещо, което в крайна сметка е добро.
Искам обаче да Ви запозная с нещо друго, господин министър, което е важно. На заседание на комисията, когато беше поставен този въпрос, не друг, а Вашият заместник господин проф. Олег Хинков – чета дословно: “Според мен тук има криминално деяние”. Става въпрос именно за това криминално деяние и че наистина, според Вашия заместник-министър, в повереното Ви министерство стават деяния, които той именно квалифицира като криминални.
Какви мерки взимате? С този се видя, но също се вижда, че във вашето министерство стават неща, които се квалифицират от вашите служители като криминални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми доц. Китов, мисля, че аз квалифицирах тази грешка като досадна, като техническа. Така че аз Ви благодаря. Това издига според мен ролята и на българския парламент, и на народните представители в тяхната социалнополезна функция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането от народния представител Евдокия Манева относно политиката на Министерството на здравеопазването за осигуряване на кръв за кръвопреливане.
Имате думата, уважаема госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Поводът за моя въпрос е сериозен здравен проблем на жена от моя избирателен район. Този проблем е изключително важен и за много други хора, затова аз с острота поставям пред Вас въпроса за осигуряването на кръв и кръвни продукти за болни пациенти.
Във връзка със заболяването на тази жена й е предписано кръвопреливане. В болницата обаче, в която тя се лекува, й е поставено условие да си осигури донор и да заплати кръвта. Тя не може да стори това, защото размерът на пенсията й е изключително нисък. В опита си да помогна на жената, а съответно и на хората, изпаднали в подобно положение, установих следната абсурдна ситуация.
Съгласно законите в областта на здравеопазването и подзаконовите актове осигуряването на кръв и кръвни продукти е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и то е обект на осигуряване на средства от държавния, от републиканския или от общинския бюджет. Кръв обаче често няма в болниците и това Вие мисля прекрасно знаете. Остава изборът на пациента – да се откаже от лечение и да се остави в божиите ръце, или да тръгне по административните лабиринти с надежда да получи социална помощ, да получи подкрепа, за да реши този проблем. За съжаление обаче в момента няма механизъм за социална помощ, защото този проблем не е в обхвата на социалното подпомагане, независимо че в законите, регламентиращи тази дейност, категорично е казано, че социални помощи са средства в пари или натура, които допълват или заместват собствени доходи за основните жизнени потребности или за задоволяване на инцидентно възникнали потребности. Тоест случаят, за който аз говоря, категорично попада в обхвата на тази разпоредба, няма обаче механизми, които на практика да дават възможност органите, които се занимават със социално подпомагане, да приложат тази норма на практика.
Това наистина е едно абсурдно положение. Аз твърдя, че това не са изолирани случаи и тази абсурдна ситуация трябва да намери решение, още повече, че в Съвета за социално подпомагане Вие имате свои представители и няма никакви пречки този проблем да бъде решен. Очевидно е, че републиканският бюджет, общинските бюджети не решават проблема и възникват такива недопустими ситуации, в които здравето на хората откровено се пренебрегва и те са поставени в едно абсолютно безпомощно състояние.
Затова аз днес поставям пред Вас въпроса: каква е политиката на Министерството на здравеопазването за осигуряване на кръв за случаите на заболявания, които се нуждаят от кръвопреливане? Моля Ви да съсредоточите отговора си не върху общите принципи, а върху тези конкретни на пръв поглед изключения, които за съжаление са многобройни в нашата страна и са абсурдни по своята същност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването, за да отговори на питането на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! През последните години Министерството на здравеопазването обръща внимание на националната мрежа по трансфузионна хематология. Бяха обновени и оборудвани с модерна апаратура пет центъра за кръвопреливане в София, Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора. През 2003 година беше приет Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, който отразява политическата воля, ангажираността и отговорността на правителството да постави дейностите, свързани с кръводаряването и кръвопреливането, в една съвременна законова рамка. Новият закон е насочен основно към защита на правата и здравето на донорите и реципиентите. Предвиден е и строг трансфузионен надзор, който следва да осигури качество и сигурност на преливането на кръв и кръвни съставки. Съгласно разпоредбите на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е предвидено ежегодно планиране на количествата кръв и кръвни съставки за задоволяване нуждите на лечебните заведения в страната. Освен това се предвижда и резерв за спешни случаи и евентуални бедствени ситуации, който се съхранява в болниците и петте центъра, които споменах.
Факт е обаче постоянното намаляване на броя на безвъзмездните кръводарители. От 214 000 през 1993 г. – на 140 000 през 2003 г., като през 2003 г. се наблюдава известна тенденция за увеличаване спрямо 2002, което е добър знак. Надяваме се да продължим в тази посока и през 2004 г.
Най-тревожно е намалението на доброволните кръводарители, които безвъзмездно и доброволно даряват кръв – с около 63%, които са основата на осигуряването на безопасна кръв и кръвни съставки. Недостигът на безвъзмездни и доброволни кръводарители се компенсира частично с увеличаване на относителния дял на дарители, близки и родственици на пациентите, които за последните 10 години са се увеличили с 54%. В повечето случаи това е акт на хуманност, милосърдие и човешка солидарност към нуждаещите се. Не е тайна, че в някои случаи се спекулира, като определена категория граждани превръщат даряването на кръв в професия срещу заплащане от роднините на нуждаещите се.
Кръвта е специфичен продукт, той не може да се произведе. Даряването на кръв отразява по един специфичен начин зрелостта на обществото и на личността, на хуманност и милосърдие в неговите граждани. Дефицитът на кръв, поради намаляването на кръводарителите, създава всички тези трудности.
Министерството на здравеопазването със своите структури по тарнсфузионна хематология, заедно с Червения кръст и Червения полумесец, както и други неправителствени организации, редовно провежда разяснителна дейност по промоции на доброволно даряване на кръв. За успешно реализиране на тези дейности и достигане на чувствително увеличаване е необходимо обаче участието на цялото общество. Само така изпадналите в беда болни, някои от които Вие визирахте, и пострадали няма да бъдат принуждавани да заплащат на случайни, а в някои случаи и рискови, дарители. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате възможност за два уточняващи въпроса към министъра на здравеопазването.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин министър, аз искам да отбележа две неща.
Първо, че институционално въпросът за кръвните центрове беше наследен в ред от вашето правителство, така че всъщност Вие имахте всички предпоставки да преминете към решаване на конкретни проблеми, един от които е този, за който аз говоря.
Вторият проблем, който искам да подчертая, е, че ние не можем да разчитаме във всички случаи на милосърдието на хората, още повече, че често става дума за самотни хора, които могат да нямат обкръжение от близки и роднини, които са готови да направят този жест, или за кръвна група, която не притежават близките и роднините, които също нямат средства.
Затова аз искам да Ви предложа два допълнителни въпроса, за да предприемете определени действия.
Първият ми въпрос е: ще предприемете ли необходимите действия, за да може осигуряването на кръв в случаите, в които болниците не разполагат с такава и става дума за хора, които нямат финансова възможност да посрещнат разходите, тези случаи да бъдат включени в мрежата за социална защита? Това не е никакъв проблем. Това е един формален акт на допълнение на съществуващите разпоредби и това би трябвало да стане.
И второ: ще се ангажирате ли конкретно да помогнете на жената от моя избирателен район, за да бъде решен нейният здравен проблем, без тя да бъде изнудвана, да прави разходи, които не са по силите й? Аз ще Ви предоставя всички документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на уточняващите въпроси от народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Манева, на конкретно поставения от Вас въпрос за случая с Габрово – никъде в закона и подзаконовите актове не е указано, че пациентът заплаща кръвта. Единственото допустимо изключение за плащане на кръв е при много редки кръвни групи, но и тогава заплащането не се извършва от пациента, а от лечебното заведение. Съгласно чл. 6 от Закона за кръвта болницата не е следвало да издава бележка на пациента за дарената кръв.
Уверявам Ви, че по изложения от Вас въпрос ще разпоредя да се направи проверка и се ангажирам лично да ви уведомя за резултата.
Що се касае за общосистемния въпрос, който поставихте по отношение на социалното подпомагане на гражданите, тъй като нееднократно подчертах, че даряването на кръв е безвъзмезден хуманен акт на човешка солидарност, това не би могло да се компенсира със социални помощи. Недостигът и дефицитът на кръв, който създава такива напрежения, не би могъл да се компенсира с производство или материализиране на кръв по друг начин, тоест това, което Вие казвате, не е обект на социалното подпомагане. Проблемът с дефицита на кръв би трябвало да се решава по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да изразите Вашето отношение, госпожо Манева, към отговорите на министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Господин министър, не сте прав във Вашето твърдение. Със социална помощ няма да компенсираме недостига на кръв, а ще създадем механизъм – тогава, когато има готов донор, който срещу заплащане е готов да предостави кръв, хората, които нямат средствата да платят тази кръв, да получат социална помощ. В мрежата за социална помощ е включена електроенергия, топлоенергия и какви ли не други случаи, които не отричам, че са свързани със жизнените потребности на хората, но не можем да пренебрегваме тези масови случаи. Това не е отделен случай, това са масови случаи.
Прочетох Ви определението на това, какво представлява социалната помощ. Няма никакви пречки в разпоредбите, свързани със социалното подпомагане, да се опишат случаите, в които при наличието на донор, който е готов срещу заплащане да осигури кръв на нуждаещи се, социалната мрежа да може да влезе в своите функции. Уверявам Ви, че няма абсолютно никакви пречки, просто е необходимо разбиране на проблема, съчувствие към проблемите на хората и желание този проблем да бъде решен.
Що се отнася до габровския случай, касае се точно за рядък вид кръвна група и за нежелание от страна на болницата да реши този проблем. Надявам се на положително решение на проблема. А за решение по линия на социалната мрежа ще настоявам не само аз, ще ме подкрепят и други депутати и тази битка ще се води, докато проблемът не се реши. Абсолютно недопустимо е да продължава подобна ситуация. Подобна ситуация съществува не в една или две болници и хората, които изпадат в тази ситуация, са десетки и стотици.
Просто нямате право да бъдете безразличен към този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До 14,00 ч. остават шест минути.
Следващият актуален въпрос, който е зададен, е от народния представител Теодора Константинова и изисква минимум 12 минути, така че няма да можем да се поберем.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС, от място): Той е писмен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият актуален въпрос също изисква минимум 12 минути. Сега останаха пет минути. Можем ли да се поберем в тях?
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаеми господин министър, в сряда в Комисията по здравеопазване изяснихме много въпроси по отношение на нашия актуален въпрос. В момента обаче съществуват някои неща, за които беше решено, че трябва да се направят допълнителни законодателни промени или нещо допълнително във връзка с предстоящото договаряне на лекарствени средства по отношение на заплащането им от Националната здравноосигурителна каса във връзка с това, че в проектната документация, която е предложена на Националната здравноосигурителна каса при 47 бъдещи участници в това договаряне, има нарушения конкретно на чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и на чл. 45, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Нашият актуален въпрос с доц. Китов към Вас е: смятате ли, тъй като извършваме и контрол върху това, че тази документация отговаря на законовите разпоредби в България и принципите на свободно договаряне и равнопоставеност между участниците в договарянето с НЗОК, още повече, че Вие чрез Вашия заместник-министър в Управителния съвет на Касата участвате пряко в одобряването на тези процедури?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви за кратък, изчерпателен и съдържателен отговор.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря за краткия въпрос.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми доц. Китов, доц. Кенаров! С изменението на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване през април т.г. се постави нова нормативна основа на договарянето на лекарствата, стойността на които Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло или частично. Съгласно промяната на закона НЗОК съвместно с две съсловни организации договаря с притежателите на разрешение за употреба на лекарствата и упълномощените техни представители цените на конкретните лекарства. След приключване на този процес Касата сключва договори за конкретните лекарства и техните цени. Казвам това, за да подчертая бъдещата роля на Здравната каса и съсловните организации в този процес.
В съответствие с новите законови текстове Министерският съвет прие наредба за условията и реда на договаряне на лекарствата. Както изисква законът, проектът на тази наредба бе изготвен от Националната здравноосигурителна каса и съгласуван с Комисията по прозрачност. В процеса на изготвяне и съгласуване на проекта за наредба бяха предвидени дискусии и срещи с широк кръг лица, заинтересовани от прилагането на бъдещия нормативен акт. Принципите и основните положения, залегнали в изготвяния от НЗОК проект бяха приети с консенсус от представителите на повечето сдружения, които осъществяват колективна защита на интересите на производители и търговци на лекарства.
Конкретната документация за провеждане на договарянето е изготвена съвместно между Националната здравноосигурителна каса и представителите на двете съсловни организации – на лекарите и стоматолозите. След приключването на работата по утвърдената документация директорът на Касата обяви в “Държавен вестник” договарянето. Към настоящия момент текат срокове за закупуване на документи и подаване на предложения за участие от страна на притежателите за разрешение на употреба.
Утвърдената документация съответства на чл. 8, ал. 2 от наредбата, както и на всички други условия, изисквания и принципи, залегнали в нея.
След стартиране на процедурата от страна на потенциалните кандидати постъпиха редица становища и предложения, основно засягащи размера и начина на определяне на банковата гаранция за добро изпълнение на бъдещия договор. В тази връзка в Касата се проведоха срещи, които доведоха до промяна на утвърдената документация, която засяга предимно банковата гаранция, която беше намалена.
В обобщение на всичко казано по-горе – документацията за провеждане на процедурата по договаряне не противоречи на духа на закона и на приетата от Министерския съвет наредба. Там изрично е записано, че след процедурата по договарянето и сключването на самите договори НЗОК определя своите изисквания към търговците на едро и споразуменията между самите кандидати и търговците на едро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Борислав Китов за кратка реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Съвсем кратка, господин председател.
Уважаеми господин министър, вчера Вие сам разбрахте, че това не е така. От една страна, законът е категоричен и казва, че трябва да бъдат договаряни с производителите или техните представители на цена, но в същото време от тях се изискват банкови гаранции не само за вноса, а впоследствие за дистрибуцията, което налага да направят нарушения във връзка със Закона за аптеките и лекарствените средства в хуманната медицина, където е казано, че производителят няма право да се занимава с дистрибуция.
Именно в тази връзка мисля, че нищо не пречи Националната здравноосигурителна каса да прави договори, както Вие завършихте Вашето изказване, с дистрибуторите и да искате гаранции за извършеното от тях. А за производителите – нека да си плащат банкова гаранция, но само за нещата, които зависят от тях, а именно до вноса от съответната страна.
Така че мисля, че има известни нарушения и те станаха ясни много добре вчера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, господин председател.
Действително на последното заседание на Комисията по здравеопазване тези въпроси широко се дискутираха. Комисията не взе решение по отношение на своята оценка относно законосъобразността на действията на Управителния съвет на Касата и съсловните организации, така че мисля, че въпросът е отворен и би могъл да се реши по законовия ред. Присъединявам се към решението на комисията и не бих си позволил в момента да дам отговор относно законосъобразността, както Вие поискахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега часовникът показва точно 14,00 ч.
Позволете ми да благодаря на министъра на здравеопазването Славчо Богоев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следващото заседание е извънредно – във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян
Наим Наим