Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Весела Лечева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2003 Г.
Господин Искров, заповядайте на трибуната. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вчера гласувахме и приключихме с чл. 10.
Има предложение от народния представител Муравей Радев за нов чл. 10а:
“Чл. 10а. Утвърждава целева субсидия за капиталови разходи в размер на 30 млн. лв. за екологични обекти, разпределени по общини съгласно Приложение № 6.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев го няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Муравей Радев за създаване на нов чл. 10а.
Гласували 146 народни представители: за 44, против 102, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Муравей Радев не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 11, господин председател, са постъпили две предложения.
Първото предложение е на народния представител Никола Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков – в чл. 11, ал. 1 изразът “определени със закон” се заменя с “от собствени приходи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) От общинските бюджети могат да се извършват капиталови разходи над определените с чл. 9, ако източник за финансиране са средства от местните данъци и такси и други неданъчни приходи, обща изравнителна субсидия, както и други средства, определени със закон.
(2) Като източник за финансиране на капиталовите разходи по ал. 1 не могат да се ползват средства от преотстъпения данък по чл. 8, ал. 1 и от общата допълваща субсидия по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Миков, имате предложение по чл. 11. Искате ли да го защитите?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 11.
Гласували 128 народни представители: за 25, против 103, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 11, така както беше докладвана от председателя на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 102, против 17, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 12 е постъпило предложение на народния представител Панайот Ляков по ал. 2.
В чл. 12, ал. 2 се предлага нова т. 4 със следния текст:
“4. Разходи за отбрана и сигурност.”
Старите точки 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12:
“Чл. 12. (1) Разходите по републиканския бюджет се извършват до размера на постъпилите приходи по сметката в банката (в касата).
(2) Министерството на финансите периодично разпределя постъпилите средства, като спазва следните приоритети:
1. плащания по обслужване на държавния дълг;
2. трансфери за осигурителните фондове и за общините;
3. субсидии за бюджета на съдебната власт;
4. разходи за министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации;
5. субсидии за нефинансови предприятия.
(3) Министерствата, ведомствата и организациите им изразходват бюджетните средства при съблюдаване на следните приоритети:
1. плащания по обслужване на държавния дълг;
2. заплати, осигурителни плащания, обезщетения, помощи, стипендии и медикаменти, включително за извънстационарно безплатно лекарствено снабдяване;
3. храна, отопление, осветление, както и издръжка на социалните, здравните и образователните заведения.
(4) Министрите, ръководителите на ведомствата, ректорите на държавните висши училища, председателят на Българската академия на науките и кметовете могат да поемат задължения за разходи при съобразяване на ограничителните условия по чл. 3, ал. 2, чл. 4, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на народния представители Панайот Ляков по чл. 12.
Гласували 151 народни представители: за 32, против 104, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст на чл. 12, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 96, против 18, въздържали се 9.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по последните два члена на закона няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя, така че предлагам да ги изчета наведнъж и да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Чл. 13. При възникване на допълнителна потребност от извършване на разходи, свързани със спецификата на фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и фонд “Радиоактивни отпадъци” към министъра на енергетиката и енергийните ресурси, може да се предостави допълнителен лимит за разход, при условие че не се нарушава бюджетният дефицит по чл. 1, ал. 3.
Чл. 14. (1) Преобразуваните в държавни предприятия през 2003 г. разпоредители с бюджетни кредити правят еднократна вноска в полза на централния бюджет в размер на разликата между утвърдените им приходи и разходи за 2003 г.
(2) Средствата по ал. 1 се превеждат до 25-о число в края на всяко тримесечие на база на фактическото изпълнение на приходите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези членове? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 13 и 14, така както е редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 13.
Членове 13 и 14 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, преминаваме към “Преходни и заключителни разпоредби”. Нямаме забележки по наименованието.
По § 1 и 2 няма предложения, затова, ако позволите, ще ги прочета наведнъж.
“§ 1. Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон е предвидено друго.
§ 2. Законната лихва за неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържаните, но невнесени в срок държавни вземания, постъпват в приход на съответния бюджет, извънбюджетна сметка или фонд, където следва да постъпи невнесеното държавно вземане.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби? Не виждам.
Поставям на гласуване заглавието и текстовете на § 1 и 2.
Гласували 123 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 6.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби числото "1,1" да се замени с "1,15".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3:
"§ 3. Определя коригиращ коефициент 1,1 съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за изменение в § 3.
Моля да гласувате.
Гласували 133 народни представители: за 15, против 113, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Михаил не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 3, който се подкрепя от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 6, въздържали се 6.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4 също е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – изразът "от Министерския съвет" се заменя с "наредба на Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4:
"§ 4. Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4 се разходват по ред, определен от Министерския съвет, във връзка с изпълнението на програмите за приватизация и преструктуриране, както и за реформите в публичния сектор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 8, против 106, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Моля да гласувате за текста на § 4, представен от председателя на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
Текстът на § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 5 не е постъпло предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 5. Постъпленията от приватизация на държавни предприятия в специалната бюджетна сметка по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се използват за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктуриране и управление на дълга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма предложения по § 5.
Моля да гласувате текста на § 5.
Гласували 126 народни представители: за 100, против 20, въздържали се 6.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 6 има предложение на господин Михаил Миков - § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се подкрепи текстът на вносителя за § 6:
"§ 6. Изменението на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с централния бюджет в изпълнение на нормативни актове влиза в сила от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков - § 6 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 16, против 109, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Моля да гласувате за окончателния текст на § 6.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 3, въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 7 са постъпили две предложения. Първото е на народните представители Муравей Радев и Елиана Масева, които предлагат § 7 и неговата ал. 1 да отпаднат. Алинеи 2, 3, 4 и 5 от отпадналия § 7, да станат съответно алинеи 1, 2, 3 и 4 от § 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на народния представител Михаил Миков: в § 7 алинеи 1, 2, 3 и 5 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7:
“§ 7. (1) Размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се счита за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.
(2) С получените като трансфер бюджетни и извънбюджетни средства служебно се увеличава размерът на общинските бюджети по приходната и разходната част.
(3) Промените по ал. 1 и 2 се отразяват служебно по бюджета на съответната община и не е необходимо решение на общинския съвет.
(4) Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната.
(5) Когато в изпълнение на нормативен акт се променят натуралните показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните корекции на взаимоотношенията на централния бюджет и бюджетите на общините.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има предложение, направено от народните представители Муравей Радев и Елиана Масева, което подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 33, против 102, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има предложение, направено от народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 8, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 7.
Гласували 113 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 6.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, по параграфи от 8 до 14 включително няма постъпили предложения и са подкрепени от комисията, да ги прочета наведнъж.
“§ 8. Общините могат да определят за общинските дейности в образованието по-висока численост на персонала от разчетената от Министерството на образованието и науката, като средствата за тях се осигуряват от местните данъци и такси, неданъчни и други общински приходи.
§ 9. Размерът на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, не може да бъде по-нисък от 203 лв. от 1 януари 2003 г. и от 210 лв. от 1 юли 2003 г.
§ 10. Базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 224 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, чл. 218, 218а и 219 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията е 238 лв. от 1 януари 2003 г. и 247 лв. от 1 юли 2003 г.
§ 11. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2003 г. е 200 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за деца по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за 2003 г. е 15 лв.
§ 12. Определя извънбюджетните сметки и фондове за 2003 г. съгласно Приложение № 7.
§ 13. Считано от 1 януари 2003 г. се закриват извънбюджетните сметки и фондове съгласно Приложение № 8.
§ 14. (1) Наличните остатъци по извънбюджетните сметки и фондове с отпаднало нормативно основание на държавните органи и бюджетните организации се превеждат по съответните бюджети.
(2) Министърът на финансите, на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, да извърши корекции по съответните бюджети, произтичащи от закриването на извънбюджетните сметки и фондове по § 13.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по параграфи 8-14 включително? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 8-14 включително, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 18.
Параграфи 8-14 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 15 има три постъпили предложения, господин председател: на господин Миков, който предлага в § 15 след израза “Министерският съвет” да се добави “след разрешение на Народното събрание”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Муравей Радев и Елиана Масева е § 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров, Петър Димитров и Емилия Масларова предлагат аналогично с господин Миков в § 15 след думите “Министерският съвет” да се добави “след одобрение от Народното събрание”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 15:
“§ 15. За оптимизиране на обслужването на държавния дълг Министерският съвет може:
1. да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната при условие, че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга при условие, че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суап операции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по направените предложения за изменения в текста на § 15? Господин Радев, заповядайте.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение да падне този параграф се свежда до това да ограничим възможността на правителството да направи подобна авантюра като тази, на която бяхме свидетели тази година.
Ако казвам “авантюра” то не е за смях, господин Искров, а може би за сълзи! Защото, ако не беше тази авантюра, а според вас ювелирна акция, със замяна на външния дълг, за 2003 г. България щеше да плати повече от 200 млн. лв. по-малко по лихвите на външния дълг. И тези фокуси, дето ги приказваме от тази трибуна и навън, в обществото, че намаляваме дълга, тоест намаляваме главницата, пренебрегвайки втората част на плащанията на България – лихвената тежест, която има пряко отношение към разходите на държавния бюджет, е най-меко казано – спекулация.
Хората трябва да знаят какво плаща България! В резултат на тези две ювелирни операции следващата година българското правителство ще плати 200 и над 200 млн. лв. повече лихви по обслужването на външния дълг! Сега, ако искате, мога да ги дефинирам точно защо и как, но това вие го знаехте много добре и най-вече той! (Посочва министъра на финансите.)
Така че би трябвало според нас да ограничим подобна авантюра за 2003 г. и апетитите на правителството да продава националните интереси по един абсолютно безотговорен начин. Това е смисълът на нашето предложение, а вие го отхвърлете, ако искате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Чухме аргументите на господин Муравей Радев защо трябва да отпадне § 15.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, както и Вие, така и народните представители могат да видят от направените предложения, че първоначалното предложение на вносителя по § 15 е от едно изречение без точки, докато в окончателното предложение на комисията е записан един доста по-разгърнат текст, където само т. 1 съответства на онова, което е внесъл Министерският съвет, а в точки 2 и 3 се отива в доста технически обяснения. Добре е колегите да погледнат това.
Те са свързани със Закона за държавния дълг, който прие това Народно събрание преди няколко месеца, но аз сега поставям въпроса в следната светлина – обръщам се и към господин Искров – дали е коректно в тези Преходни разпоредби на Закона за държавния бюджет да се фиксират и формите, в които ще се извършват тези операции, за които става дума, тъй като това означава, че по-нататък мандатът е изцяло на министъра на финансите, за да осъществява такива операции. Докато според мен, ако прецени Народното събрание, че е целесъобразно да се гласува § 15 в редакцията, която Министерският съвет е дал, по-нататък какъв вид операции се осъществяват – дали за намаляване на риска, дали суапове да се правят и т.н., това трябва да бъде предмет на дискусия отново най-малко в Министерския съвет или между онези министри, съгласувано с Народната банка, които имат пряко отношение към валутните отношения.
Вярно е, че пазарните операции не са подходящи за пленарни заседания, за дискусии, за много политика, но имайки предвид и споровете, господин председател, които възникнаха относно оценката на ефекта от досега извършените операции и онова, което господин Радев току-що повдигна, тъй като гледайки моментните ефекти и движението на валутните курсове, лихвените равнища, действително преките изчисления потвърждават тези твърдения.
Аргументацията на правителството, доколкото разбирам, е, че един по-комплексен поглед в една средносрочна перспектива с отчитане на вероятните тенденции и т.н. поставя под сериозен въпрос дали това е коректната оценка на операцията, но така или иначе те са спорни, много деликатни и ангажират стотици милиони долари.
Ето защо ми се струва, а пък и Вие сам сте свидетел, господин председател, както и всички ние, че при осъществяването и на досегашните операции се стигна до необходимостта и в Комисията по бюджет и финанси да бъдат канени независими специалисти, президентът на републиката да намира за необходимо да свиква съвещания по операциите на валутния пазар – неща, които по принцип не би трябвало да се случват. И те няма да се случват, ако бъде създаден достатъчно сериозен механизъм, процедура за дискусия наистина между конкретните специалисти не само от правителството, наблюдаващи ежедневно пазара, оценяващи неговите моментни, срочни тенденции, стигащи до заключението за необходимостта от едни или други операции.
Правителството и мнозинството достатъчно ясно заявиха, че те имат друг подход към управлението на дълга – така нареченото активно управление, не пасивно. Стремят се да го защитят и това е тяхно право, но, господин председател, аз поставям под въпрос текста, който предлага комисията за този § 15.
Както обявих вчера – нито аз, нито ние ще участваме в гласуването по него, но бих призовал всеки, който гласува "за", да си дава сметка, че дава бланков чек за една неясна процедура, ангажираща много милиони долари, валута, ограничавайки отговорността, според мен, неприемливо тясно до министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие бяхте доста ясен.
Господин министър, искате ли думата?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Бих искал да взема отношение по последните две изказвания.
По първото само ще напомня как, когато заместникът ми Гати ал Джебури участваше в предаването “Стани богат” му се падна въпросът “Кой е храмът на Мелпомена в София?”. Два от възможните отговори бяха - Народното събрание и Народният театър. Той отговори на този въпрос с помощта на публиката правилно, но 13 процента от публиката смяташе, че храмът на Мелпомена е всъщност Народното събрание. Ако тези 13 процента са били прави, мисля, че въпросът е излишен – кой е главният му жрец! На този храм!… (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е председателят във всеки случай! (Весело оживление в залата.)
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Мисля, че в последните два дни станахме свидетели на много театрални изпълнения, които впечатляват наистина. И господин Стефан Данаилов преди известно време изрази възхищение от подобни изпълнения. Но, това не променя нещата. Не променя фактите, че проведените през тази година сделки за управление на външния дълг бяха категорично, макар и неединодушно, оценени като свръхуспешни от българското общество, че в резултат и на тях външният дълг, общият държавен дълг на страната спадна от 73 процента спрямо брутния вътрешен продукт в края на миналата година до малко под 60 процента от брутния вътрешен продукт за тази година и че лихвените разходи, заложени в бюджета за следващата година, са със стотици милиони лева по-малко от лихвените разходи, заложени в бюджета за 2002 г.
По въпроса, повдигнат от господин Пирински, бих искал да уточня, че окончателният текст, който е предложен от комисията, се одобрява от Министерството на финансите в по-голяма степен, отколкото първоначалния текст и най-малкото поради следната причина, че той дава възможност на Министерския съвет – повтарям, на Министерския съвет, а не на министъра на финансите еднолично, да провежда операции не само такива, които водят до нарастване на държавния дълг, до създаване на нов държавен дълг, както по Конституция Народното събрание трябва да дава такова разрешение, но и да провежда други операции на международните пазари, които не са свързани с нов държавен дълг. Това са валутни, лихвени, суап операции, които по същество имат за цел намаляване на валутните и лихвените рискове за бюджета.

Не знам доколко има необходимост да навлизам в детайли, но знаете, че само един малък елемент от проведените тази година операции беше изразен в намаляване на риска. Има операции, които не са свързани със създаване на нов дълг, а са насочени изключително към намаляване на рисковете. Те са по-елементарни по същност, могат да се направят за броени дни. Пазарите, на които се осъществяват, са безкрайно прозрачни и трансперентни и всеки специалист може впоследствие да прецени за разумността на проведените операции. Не впоследствие, разбира се, а по всяко време, когато те се обсъждат. Но поради някои несъвършенства на българското законодателство юристите ни не са на единодушно мнение, че такива операции могат да се провеждат, както са се правели в други страни, без съответната санкция от Народното събрание. Именно затова ние одобряваме този текст, който дава предварителна санкция от Народното събрание към Министерския съвет за провеждане на такива операции, защото всеки специалист ще ви каже, че има смисъл от тях.
По отношение на президента. Господин Пирински, само ще кажа, че ние не поставяме под въпрос правото на президента да преценява на всякакъв форум, какъвто той прецени за уместно, смисъла и рационалността от операциите, които той впоследствие одобрява, като подписва съответния закон. И не само че не оспорваме, но и активно участваме с наши експерти в такива обсъждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Няма други желаещи, които да вземат думата. Всъщност чухме предложенията.
Подлагам на гласуване направените предложения така, както следва:
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което е идентично по текст с предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Подлагам двете предложения на гласуване едновременно, уважаеми колеги, понеже те са идентични по отношение на промените в § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 30, против 92, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Михаил Миков и предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители не се приемат.
Уважаеми колеги, преди да продължим нашата работа по законопроекта за държавния бюджет, позволете ми, макар и късно, да поздравя нашата колежка, народния представител Весела Драганова, с рождения й ден днес. Пожелаваме й от сърце много здраве, много радост и много успехи, разбира се, в попрището на Народното събрание! (Ръкопляскания.)
Продължаваме по-нататък.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Муравей Радев и Елиана Масева за отпадане на § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 26, против 90, въздържал се 1.
Предложението на народните представители Муравей Радев и Елиана Масева не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 15 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 94, против 20, въздържал се 1.
Окончателният текст на § 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 16 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, както следва:
“§ 16. Министерският съвет може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори – физически лица, при доходност до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа, и в обеми до 20 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 16.
Гласували 108 народни представители: за 94, против 9, въздържали се 5.
Текстът на § 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 17 са постъпили две предложения. Едното е на господин Миков, който предлага в § 17, след израза “Министерският съвет” да се добави “след разрешение на Народното събрание”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Сергей Станишев и група народни представители:
“Параграф 17 да се промени, както следва:
“§ 17. Министерският съвет може да емитира облигации на международните пазари в щатски долари или друга валута, равностойна на не повече от 1 млрд. лв., след одобрение на параметрите на емисията от Народното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Чета окончателния текст:
“§ 17. Министерският съвет може да емитира облигации на международните пазари в размер до 1 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Радев, заповядайте, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Смятам, че това предложение е много удачно и е в контекста на онова, за което говорих преди малко, именно възможното ограничаване на една безмислена и недостатъчно обоснована експанзия на така нареченото активно управление на външния дълг, което до този момент за съжаление води само до негативи. Защо казвам това? И в предишните бюджети е имало подобен запис, само че размерът на емисията беше много по-малък. Сега се говори за 1 млрд. При възможността да се достигне до някакво предпазно споразумение с Международния валутен фонд необходимостта от подобни операции на външния пазар – емитиране на нов държавен дълг, е много сериозна, тя ще бъде необходима. Затова санкцията на Народното събрание в този случай, като един орган, който може да прецени степента на риска, е добре да съществува. Когато размерът е малък, не е толкова опасно, затова можеше да бъде сегашният запис. При по-голям размер това е повече от необходимо да минава през Народното събрание и да получи одобрението и санкцията опитът да се излезе отново на международните пазари.
Тъй като преди малко господин Велчев спомена, че следващата година лихвите били значително по-малки като обем в бюджета, той забравя една малка подробност или може би умишлено я спестява, което е по-вероятно, че миналата година лихвите се изчисляваха при долар 2,20 и толкова се купуваха валутите, когато си плащахте дълга, тази година е 1,90. Ето откъде идва разликата. Но господин Велчев по никакъв начин не може да обоснове загубата на тези 200, дори 220 млн., защото от тези две ювелирни операции България губи за следващата година най-малко 200 млн. Защо? Защото вместо да плащаме лихвите по външния дълг около 2-2,5 процента, колкото щяха да бъдат, ако не бяха тези ювелирни операции, сега ги плащаме – едните по 7,5, другите по 8,15. Като извадите едното от другото, получавате 5,5-6-процентни пункта повече, които България ще плаща през следващата година. Умножете 2 млрд. заменен външен дълг, 2 млрд. и нещо е дори, умножете го по 5,5-6 и получавате точно 200 и няколко млн. лв. Тези 200 и няколко млн. лв. ги губим, а можехме тези 100 млн. за общините, за които толкова много спорим, да им ги дадем и да стартираме наистина финансовата децентрализация. Ето за такива съпоставки става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Пирински има думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, предложението на господин Миков е онова, което е предвидено в § 17 – Министерският съвет да емитира облигации на пазарите до 1 млрд. в лева или друга валута, да става след разрешение на Народното събрание. Господин Радев подкрепи тази идея. Аз бих поставил въпроса така, господин председателю, едната крайност е Министерският съвет сам да взема решение за това, другата крайност е Народното събрание да бъде ангажирано текущо в преценяване на операции на валутния пазар. Онова, което се опитах да обоснова и предишния път, е, че в управлението на страната не е избистрен докрай работещ механизъм, който пълноценно да ангажира онези, които добре разбират същината на тези операции, които не са всички в правителството, в отговорна дискусия.
Аз не поставих под въпрос правото на президента да свиква специалисти по всеки въпрос, онова, което казах, е, че не смятам, че това е добрият механизъм. Това е по-скоро нещо, което в една ситуация, която е стигнала до крайна степен на оспорване, вероятно налага президентът да се намеси. Затова лично аз не бих подкрепил в тази му форма предложението на господин Миков, още повече, че както знаем, във всяка от страните, които са водещи участнички във валутните операции, съществуват така наречени независими парични комитети, които управляват тези операции в рамките било на централната банка, или на някакъв паричен съвет, който, разбира се, отчита в пълна степен и политиката на правителството, но който има една малко по-независима гледна точка.
От обясненията на господин министъра още повече според мен възниква необходимостта от такава намеса, защото той самият спомена, че има спорове докъде и как стигат правомощията на правителството като правителство за такива операции. И е в интерес на самото правителство да ангажира на достатъчно ранен етап преценката за целесъобразността от такива операции, тъй като те наистина не са аритметика, те са сложна преценка между моментни изгодни и дългосрочни изгоди или неизгоди и трябва да е ясно, че тук се подхожда от гледна точка на дългосрочния интерес, а не на краткосрочния интерес на правителството или, толкоз по-лошо, на локализирани в правителството интереси, тъй като беше възразено, че Министерският съвет ще взема тези решения. Знаем, че законът за дълга на практика дава правомощията в ръцете на министъра на финансите.
Ето защо, господин председателю, аз съм по-скоро за отпадането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сте за отпадането на § 17.
Господин министър, желаете ли думата? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Във всеки случай предложението на господин Пирински е по-принципна позиция, тъй като с предлаганата добавка този текст става абсолютно изпразнен от съдържание, няма никаква нужда от него, както казва господин Искров.
Какво се има предвид с този текст? Както в предишни години, така и сега ние се стремим да изгладим определена тромавост на българското законодателство, което за разлика от законодателството във всички други страни, за които се сещам, изисква не едно, а две разрешения от Народното събрание за създаване на нов държавен дълг. Естеството на операциите на международните капиталови пазари е такова, че с всеки изминал ден на забавяне на провеждането на тези операции те стават все по-неизгодни за емитента. По наше мнение няма абсолютно никаква нужда Народното събрание два пъти да се занимава с един и същ въпрос. От друга страна, ние категорично не се отказваме, категорично се съгласяваме с необходимостта всички параметри на предлаганите емисии в бъдеще да бъдат консултирани с Народното събрание – и в комисиите, и в пленарната зала. Правили сме го и досега.
Затова молбата ни е вие да подкрепите този текст, като дадете едно предварително разрешение за структуриране на такива операции, не за самото им провеждане, защото самото им провеждане по Конституция е невъзможно без ратификация на съответния договор от Народното събрание. И в случай, че те бъдат проведени, такава ратификация ще бъде поискана и, надявам се, получена.
По отношение на сумата, много ми е интересно къде господин Радев прокарва границата, защо според него 500 млн., както е било в минали години, е нормална сума, която няма нужда да се обсъжда в Народното събрание, а 1 млрд. вече трябва да се обсъжда в Народното събрание. Къде точно се пада тази граница, при което Народното събрание вече трябва да даде своята санкция – на 600 ли, на 700, на 750 ли? Като слушам господин Радев, само се сещам за английската поговорка: “You can`t teach an old dog new tricks!”. Няма да я превеждам, защото господин Радев току виж ме разбрал и се обидил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към гласуване на направените предложения за изменения в текстовете на вносителя по § 17.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Михаил Миков след израза "Министерския съвет" да се добави "след разрешение на Народното събрание".
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 31, против 107, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 10, против 100, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 17, който всъщност е текстът на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 102, против 30, въздържали се 2.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 18, уважаеми колеги, не е постъпило предложение между първо и второ четене.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чета окончателния текст на § 18:
"§ 18. В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте § 18 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 103, против 11, въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 19 са постъпили две предложения.
Предложение на народния представител Георги Анастасов - § 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Михаил Миков – в § 19 числото "2,0" да се замени с "1,0".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага текстът на вносителя да бъде подкрепен:
"§ 19. Максималният размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които може да бъдат поети в съответствие със Закона за държавния дълг през 2003 г. е 2 млрд. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да защитят предложенията си? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов за отпадане на § 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 109, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Георги Анастасов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в § 19 числото "2,0" да се замени с "1,0".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 20, против 107, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 19.
Моля, гласувайте § 19.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 7, въздържали се няма.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 20 има две предложения.
Предложение от народния представител Михаил Миков – в § 20 числото "19,9" да се замени с "19".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Анастасов - § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20:
"§ 20. Максималният размер на държавния дълг към края на 2003 г. не може да надвишава 19,9 млрд. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за изменение в § 20.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 120 народни представители: за 5, против 113, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов за отпадане на § 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 4, против 106, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Георги Анастасов не се приема.
Моля, гласувайте § 20 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 14, въздържали се няма.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 21, господин председател, е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя предложението не господин Ляков и предлага окончателния текст за § 21, както следва:
"§ 21. (1) Вземанията на държавата, произтичащи от отпуснати временни финансови помощи, от активирани държавни гаранции, от предоставени кредити и от неиздължени плащания и неустойки по приватизационни договори, се събират от Агенцията за държавни вземания по реда, предвиден в Закона за събиране на държавните вземания.
(2) Агенцията за държавни вземания представлява държавата в производството по несъстоятелност и отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с вземанията по ал. 1.
(3) Министърът на финансите чрез органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол може да извършва проверки на действията на синдиците по управлението на имуществото на обявени в несъстоятелност търговци, към които държавата има предявени за събиране публични или частни държавни вземания, включително да проверява търговските книги и съдържанието на касата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване § 21 в новата му редакция, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 139, против 2, въздържали се няма.
Параграф 21 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 22 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков, който предлага в § 22, ал. 1 след израза “разплащане и отчитане” да се добави “при запазване на тяхната финансова автономност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Чета окончателния текст:
“§ 22. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Сметната палата, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък “единна сметка”.
(2) Средствата в Българската народна банка, на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.
(3) Средства от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.
(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата и ведомствата, Сметната палата, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, органите на съдебната власт, Националната здравноосигурителна каса и подведомствените им разпоредители с бюджетни кредити се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.
(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилагат чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(6) Обслужването от търговските банки в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и търговските банки. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.
(7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.
(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет, като в този случай не се прилага чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(9) Министерството на финансите определя и актуализира периодично лимити за плащания по бюджетите и извънбюджетните средства по чл. 45, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет на Сметната палата, министерствата и другите ведомства.
(10) За бюджетните и извънбюджетните средства по ал. 2 и 3 лимитите за плащане се определят и актуализират след съгласуване между Министерството на финансите и съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(11) Бюджетните взаимоотношения на министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 4, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 1, ал. 5 и единната бюджетна класификация за 2003 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.
(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и 5 да се включат в единната сметка и системата за електронни бюджетни разплащания бюджетните приходи и плащания на други бюджетни организации, обслужвани от търговските банки, средствата и плащанията на извънбюджетни и набирателни сметки, както и възстановяването на данъчни и неданъчни приходи на централния бюджет от данъчната администрация.
(13) Министърът на финансите може да определи за бюджетните организации, включени в системата на единна сметка, и други бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, да преминат към безкасово изплащане на заплати и възнаграждения на персонала и други разходи.
(14) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.
(15) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3, както и средствата по набирателните сметки по ал. 1, могат да се депозират по депозитни сметки по ред и условия, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват и обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените лихви по тях се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.
(16) Министърът на финансите упражнява общ контрол и осъществява управление на ликвидността на средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и търговските банки, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 22 има едно предложение, направено от народния представител Михаил Миков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: То не е подкрепено, тъй като е включено в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, пише, че комисията не подкрепя предложението. Подкрепя ли го?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по-чисто е да го гласуваме като неподкрепено, а пък то практически по принцип е подкрепено в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз ще спазя правилника, да.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за изменение в § 22, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 13, против 101, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 22, неговата окончателна редакция, така както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 103, против 15, въздържали се няма.
Параграф 22 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 23 са постъпили три предложения от народния представител Михаил Миков, от които едното е подкрепено от комисията.
Чета двете предложения на народния представител Михаил Миков, които не са подкрепени от комисията:
В § 23, ал. 4 след израза "Българска народна банка" да се добави изразът "със съвместна наредба".
Второто неподкрепено предложение е: в § 23, ал. 5 изразът "отделни указания" да се замени със "съвместна наредба".
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 23, в която е инкорпорирано и подкрепеното предложение на народния представител Михаил Миков:
"§ 23. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните организации се осъществява от Българската народна банка и от търговските банки.
(2) Наличностите по всички сметки, депозити и акредитиви в левове и във валута на бюджетните организации, включително на общините, в търговските банки се обезпечават чрез блокиране на държавни ценни книжа на българското правителство от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите. Блокирането на държавните ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на учреден особен залог върху тях.
(3) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1 и 2.
(4) Изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации се уреждат с отделни указания на министъра на финансите и Управителя на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков по § 23, ал. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 1, против 117, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Михаил Миков, касаещо § 23, ал. 5, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 1, против 101, въздържал се 1.
И второто предложение не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 23, както беше докладвана от председателя на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграф 23 е приет в неговата окончателна редакция.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, ако ми позволите, да изчета § 24, 25 и 26 заедно, тъй като има само едно постъпило предложение по § 25 от народния представител Иван Искров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 24.
"§ 24. (1) Бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута на министерствата и ведомствата – първостепенни разпоредители, държавните висши училища от гр. София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2002 г. бюджетни, извънбюджетни, набирателни и депозни сметки в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.
(2) Министърът на финансите може да разреши на организациите по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.
(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните организации по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.
(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавно гарантирани заеми."
По § 25 предложението, направено от народния представител Иван Искров, е подкрепено и комисията предлага следната окончателна редакция:
"§ 25. (1) Дължимите вноски за Държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд за сметка на бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, без общините и тези по ал. 13, се начисляват и отчитат от тях по съответните бюджети, сметки и фондове като разходи за осигурителни вноски и трансфер за поети осигурителни вноски.
(2) Вноските за сметка на осигурените лица за Държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване, се начисляват, удържат и отчитат от бюджетните предприятия по ал. 1 по съответните бюджети, сметки и фондове като разходи за заплати и други възнаграждения за персонал и трансфер за поети осигурителни вноски.
(3) В отчетите за касовото изпълнение на бюджетните предприятия по ал. 1 разходите за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигурените лица се посочват в размер, съответстващ на отчетените изплатени или изтеглени суми за заплати и други възнаграждения за персонал.
(4) Начислените по реда на ал. 1, 2 и 3 суми се отчитат по бюджетите на Държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд като приходи от осигурителни вноски и вземане от централния бюджет.
(5) Дължимите суми по ал. 1 и 2 се превеждат от сметки на централния бюджет директно по сметките на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд в Българската народна банка.
(6) Преводите по ал. 5 се извършват текущо през годината от централния бюджет при съобразяване с изпълнението на бюджета и управлението на ликвидността на Единната сметка и размера на предвидените разходи за осигурителни вноски по съответните бюджети, сметки и фондове. Разликата между начислените по ал. 1 и 2 суми и извършените преводи през годината се уреждат по реда на ал. 7.

(7) До 30 юни 2004 г. се извършва годишно разчитане между централния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд на разликата между текущо начислените и преведените през 2003 г. суми въз основа на отчетените и декларирани от бюджетните предприятия по ал. 1 данни за осигурителните вноски.
(8) Начислените по реда на ал. 1 и 2 по извънбюджетните сметки и фондове суми за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице се отразяват и като коректив на трансфера за поети осигурителни вноски и задължение към бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(9) Дължимите суми по ал. 8 се внасят по съответните бюджети до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, а за четвъртото тримесечие – до 20 декември. Дължимата за четвъртото тримесечие сума се определя на базата на начислените за октомври и ноември осигурителни вноски, а за м. декември – на базата на дължимите осигурителни вноски за изплатените до 20 декември суми по възнаграждения на осигурените лица, начислени за този месец.
(10) Когато извънбюджетна сметка или фонд получава трансфер от Централния бюджет или от бюджета на съответния разпоредител с бюджетни кредити, министърът на финансите може да разпореди този трансфер да се прихваща до размера на дължимите по ал. 8 суми, като се превежда само разликата.
(11) Невнесените към края на годината суми по реда на ал. 9 остават дължими за внасяне от извънбюджетните сметки и фондове към съответните бюджети в следващата година.
(12) Начислените по ал. 8 суми се отчитат по съответните бюджети като вземане и корективен трансфер за поети осигурителни вноски.
(13) Разходите за осигурителни вноски по бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса се начисляват и внасят месечно от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса по съответните сметки в Българската народна банка до 20-то число на месеца, следващ начисляването на сумите.
(14) При отпускането на субсидии и трансфери от централния бюджет и определянето на лимитите за плащане за съответните бюджети, сметки и фондове, Министерството на финансите приспада и отчита като трансфер за поети осигурителни вноски сумите за осигурителните вноски по ал. 1 и 2.
(15) Текущо предоставените от централния бюджет касови субсидии и сумата на трансферите за поетите осигурителни вноски се отчитат до размера на утвърдените с този закон субсидии, трансфери и корекциите им през годината. Всяко превишение над тази сума в края на годината се отчита по съответните бюджети на първостепенните разпоредители по ал. 1 като задължение към Централния бюджет, което се погасява в тримесечен срок, включително чрез прихващане от субсидията от централния бюджет за следващата година.
(16) Разпоредбите на ал. 14 и 15 се прилагат и за субсидиите от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2, като в случаите на отчетени суми на касовите субсидии и трансфера за поети осигурителни вноски над утвърдените с този закон размери и корекциите им през годината, те се отразяват и погасяват като задължение към съответния финансиращ бюджет.
(17) Данните за осигурителните доходи и вноски на осигурените лица се предоставят от бюджетните предприятия по ал. 1 и ал. 13 на Националния осигурителен институт ежемесечно по реда на чл. 5, ал. 3 и 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и в срокове, определени от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(18) Произтичащите от прилагането на този параграф разчети и свързаните с тях разлики и преводи по уреждането им се отразяват в отчетите за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове в частта на вътрешното финансиране.
(19) За невнесените в срок суми по реда на ал. 9 и ал. 13 се дължи законната лихва, която се внася по съответните бюджети.
(20) Разпоредбите на чл. 5, ал. 8 и чл. 7 от Кодекса за задължително обществено осигуряване не се прилагат за бюджетните предприятия по ал. 1 и ал. 13.
(21) Възникналите към 30 юни 2003 г. разчети на бюджетните предприятия по ал. 1 за осигурителните вноски за Държавното обществено и здравно осигуряване се уреждат, погасяват и отчитат по реда на този параграф.
(22) Първостепенните разпоредители, държавните висши училища и Българската академия на науките предоставят информация на Националния осигурителен институт за БУЛСТАТ и други идентификационни данни за всички техни подведомствени разпоредители и структурни звена и настъпилите промени в тях в срокове и по ред, определени от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(23) Дължимите от общините вноски за Държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително за сметка на осигурените лица, се извършват по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
(24) Министърът на финансите дава указания по прилагането на този параграф.
§ 26. (1) Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване за сметка на осигурителя и осигурените лица и произтичащите от тях разчети, трансфери и лимити за плащания се определят, начисляват, удържат, внасят, уреждат и отчитат от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, без общините, по реда на § 25.
(2) Дължимите суми за вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване по ал. 1, без тези по ал. 4, се превеждат от централния бюджет директно по набирателната сметка по чл. 159, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване на Националния осигурителен институт в Българската народна банка.
(3) Преводите по ал. 2 се извършват ежемесечно до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят сумите, въз основа на декларираните и отчитаните от бюджетните предприятия по ал. 1 данни по реда на чл. 5, ал. 3 и 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
(4) Разходите за вноски по допълнително задължително пенсионно осигуряване се начисляват по бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса и се внасят от техните сметки в Българската народна банка по набирателната сметка на Националния осигурителен институт по ал. 2 до 20-то число на месеца, следващ месеца, в който са начислени сумите.
(5) Постъпилите по реда на ал. 3 и 4 суми по набирателната сметка на Националния осигурителен институт се превеждат на съответните професионални и универсални пенсионни фондове до 31-во число на месеца, в който са преведени сумите от централния бюджет.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на този параграф.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 24, 25 и 26. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 24 25 и 26 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 13.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 27 има три предложения.
Има предложение на народния представител Михаил Миков в § 27, ал. 1 изразът “без общините” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков в § 27 ал. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението, тъй като комисията предлага целият параграф да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, но не представихте § 27.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 27. (1) За получаването на суми за добавки, помощи и обезщетения от фонд "Майчинство и общо заболяване" бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводство, без общините, могат да инициират незабавно инкасо срещу съответните сметки на Държавното обществено осигуряване след 31 март 2003 г.
(2) До 31 март 2003 г. сумите за сметка на фонд "Майчинство и общо заболяване" временно се изплащат от съответните бюджети, сметки и фондове. След тази дата бюджетните предприятия си възстановяват изплатените от тях суми чрез процедурата на незабавно инкасо по ал. 1.
(3) При определянето на лимитите за плащания в системата за електронни бюджетни разплащания и отпускането на субсидиите Министерството на финансите и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити вземат предвид ефекта от прилагането на ал. 1 и 2.
(4) При необходимост министърът на финансите може да удължава или намалява срока по ал. 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 27? Няма.
Гласуваме отпадането на § 27 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 9.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 28 е постъпило предложение на народния представител Михаил Миков:
"В § 28 изразът "те не заплащат наеми" се заменя със "заплащат наем по норматив, определен с постановление на Министерския съвет"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27:
"§ 27. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 28? Няма.
Гласуваме предложението на господин Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за няма, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 28 на вносителя, подкрепен от комисията, който става § 27.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28. Няма други предложения.
"§ 28. (1) Държавните и общински предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско имущество, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, внасят 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските – в общинския бюджет.
(2) За имоти, отдадени под наем от смесени дружества с държавно или общинско участие, в съответния бюджет се внася 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
(3) Недвижимите имоти по ал. 1 и 2 се отдават под наем по цени не по-ниски от определените от Министерския съвет или от общинските съвети.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем, или изпълняват програми за финансово оздравяване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(5) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 29? Няма.
Гласуваме § 29 на вносителя, подкрепен от комисията, който става § 28.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 7, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Следващият параграф, моля.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 30 са постъпили 4 предложения.
Предложение на Никола Николов и група народни представители:
Да отпаднат думите "обща изравнителна субсидия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
"В § 30, ал. 5 числото "20" да се замени с "25", а числото "80" – с числото "75"."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
"Думите "20 на сто" и думите "80 на сто" се заменят с думите "50 на сто"."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Искров, което е подкрепено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 30, който става § 29:
"§ 29. (1) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23 от Закона за устройството на държавния бюджет общинските съвети приемат бюджетите на общините за 2003 г., които в 10-дневен срок представят в Министерството на финансите и в Сметната палата.
(2) Бюджетът на общините се съставя на основата на бюджетната прогноза за преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица съгласно чл. 8, ал. 1, съгласуваната с Главна данъчна дирекция прогноза за местните данъци, постъпленията от общата допълваща субсидия, общата изравнителна субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи и от операции с общинско имущество, глоби, лихви и други неданъчни приходи.
(3) Неизпълнението на плана за преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица за 2003 г. е за сметка на централния бюджет.
(4) Преизпълнениeто/неизпълнението на плана за другите данъчни и неданъчни приходи за 2003 г. е за сметка на съответния общински бюджет.
(5) След приключване на първото полугодие и след всяко последващо тримесечие Министерството на финансите изготвя оценка на очакваните постъпления от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица в годишен размер. В случай на компенсирано преизпълнение на преотстъпените данъци сумарно за всички общини по Закона за облагане доходите на физическите лица спрямо годишния разчет, то се изразходва за финансиране и на делегираните от държавата дейности и се разпределя, както следва:
- 20 на сто за общината, на база относителния й дял в компенсираното преизпълнение;
- 80 на сто между всички общини въз основа на критерии, съгласувани между министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
(6) Държавният трансфер в частта на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, включително сумата от преразпределението по ал. 3 и 5, се извършва текущо от Министерството на финансите чрез отделен платежен код за всяка община в системата за електронни бюджетни разплащания.
(7) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на текущите разходи на делегираните "държавни дейности" остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват през следващата година за същата цел.
(8) С решение на общинския съвет за сметка на местните данъци и такси и други приходи, и изравнителната субсидия могат да се завишават нормативно определените разходи за издръжка на делегираните "държавни дейности".
(9) Ако в срока по ал. 1 проектът за общински бюджет не бъде обсъден и приет от общинския съвет, разходите за финансиране на дейностите “държавна отговорност” се извършват в размер на утвърдените средства с чл. 9, ал. 1 при условията на ал. 2, а разходите за дейностите “общинска отговорност” се финансират в размер 70 на сто от постъпилите средства от имуществените данъци, неданъчните и други приходи с общински характер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Заповядайте, господин Ляков. Вие имате предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение в § 30, ал. 5 е да се даде по-голяма възможност на общините, които имат по-голям дял и принос за преизпълнението на тези преотстъпени данъци, да получат един вид някаква награда, като им се преотстъпи по-голяма част от това преизпълнение, не 20 процента, поне 25 процента, т.е. една четвърт. Смятам, че това е по-справедливо, тъй като тези общини явно са създали добра икономическа среда, стимулирали са развитието на бизнеса и затова е имало преизпълнение на съответните данъци.
Не знам дали това предложение ще бъде прието. Но все пак аз не съм си позволил като моите колеги да променя съотношението толкова драстично, да отива на 50 на сто.
Смятам, че това е малко увеличение – от 5 на сто, но то ще бъде един знак, че оценяваме усилията на такива общини и ги стимулираме да работят по-добре. Това е предложението ми.
Искам да оттегля предложението си по § 65. То е за промени в Закона за приватизацията, тъй като текстът, който беше гласуван, по мое предложение, според мен е достатъчно ясен и ще гарантира събирането на държавните вземания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Оттегляте предложението си по § 65.
Други изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Иванов и Васил Василев по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 19, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 29, против 77, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение на Никола Николов и група народни представители по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 31, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 30, подкрепена от комисията. Параграфът става § 29.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 9, въздържали се 15.
Параграфът е приет.
От името на госпожа Драганова правя съобщение, че тя кани всички народни представители в Клуба на народния представител сега от 11,00 ч.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, предлагам § 31 и § 32 да бъдат изчетени и разгледани заедно, тъй като по тях няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 31, който става § 30:
“§ 30. (1) По решение на общинския съвет от общинските бюджети за 2003 г. в частта “Местни дейности” могат да се осигуряват средства за издръжка, включително за заплати и социални осигуровки на държавните драматични и куклени театри, филхармонии, опери и други културни институти, въз основа на сключените договори между Министерството на културата и общините съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.
(2) На основата на договорите по ал. 1 министърът на културата утвърждава допълнителна численост на персонала при спазване на утвърдената от министъра на културата средна месечна брутна работна заплата и размера на средствата за издръжка на всеки културен институт.
(3) Освободените средства за работни заплати по ал. 2 могат да се ползват за творчески проекти, целеви програми и за финансово подпомагане дейността на културните институти.”
Параграф 32 става § 31 със следния текст:
“§ 31. Средствата, необходими за издръжката на новосъздадените общини, общински съвети и общински администрации по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвидени в разходната част на централния бюджет за 2003 г., се уточняват и предоставят по ред, определен от министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 31 и § 32? Няма.
Гласуваме параграфи 31 и 32 ан блок, подкрепени от комисията с текста на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 9.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 33 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Хюсеин Чауш - текстът на вносителя по § 33 да стане ал. 1, а за ал. 2 се предлага следният нов текст:
“(2) Националните културни институти не прилагат системата на единна сметка, а по решение на Министерския съвет прилагат система на “делегирани бюджети” и ползват два източника на необходимите им средства преходния остатък от получените през 2002 г. суми. При прилагане на “делегиран бюджет” на тези институти се предоставя право на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелни бюджети.”
По време на заседание на комисията господин Чауш го оттегли, но нямаше право да го оттегли като цяло, така че по-коректно е, госпожо председател, да бъде гласувано.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32:
“§ 32. За общинските училища и обслужващи звена в системата на народната просвета, прилагащи системата на “делегирани бюджети”, и за дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети може да се предостави правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелни бюджети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 33? Няма.
Гласуваме предложението на Стефан Данаилов и Хюсеин Чауш, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 5, против 79, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 33 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, ако позволите параграфите 34, 35 и 36 да бъдат дискутирани и гласувани наведнъж, защото единствено по § 35 е постъпило предложение от колегите Калинов и Расим Муса и то е подкрепено по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Параграфи 34, 35 и 36 ще се представят наведнъж.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 34 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 33:
“§ 33. Отписват се като задължения към централния бюджет отпуснатите на общините през 2001 г. временни безлихвени заеми в размер 12 млн. 539 хил. лева, съгласно приложение № 9.”
По § 35 е постъпило предложение от народните представители Васил Калинов и Расим Муса относно длъжници на Държавен фонд “Земеделие”.
Комисията по принцип подкрепя предложението и предлага следния окончателен текст на § 35а, който става § 35:
“§ 35. Опрощават се изискуемите задължения на земеделските производители към Държавен фонд “Земеделие” по сключени от 01.01.1996 г. до 31.12.1999 г. договори по краткосрочни целеви финансови линии, с главници в размер до 100 лева, на обща стойност 12 369, 52 лева, съгласно Приложение № 11, и дължимите по тях лихви към 31.12.2002 г.
Приложение № 11 към § 35 – справка относно нередовни длъжници на Държавен фонд “Земеделие” със задължение до 100 лева по финансови линии до 1999 г.”
Госпожо председател, ще приложа приложението към протокола, ако позволите да не го чета.
И § 36, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 36. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ, които са били субсидирани от бюджета на Министерството на здравеопазването и общините до 31 декември 2002 г., се субсидират по съответните бюджети и през 2003 г. въз основа на договор.
(2) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще взема отношение по § 34, въпреки че нямам предложение, защото не е справедливо. Аз ще подкрепя този текст, защото е внесен от правителството, но веднъж завинаги Народното събрание и правителството трябва да решат един въпрос. Защо се отписват? Ще се отписва ли оттук нататък това, което е отпуснато като безлихвени заеми на общините? И ако погледнете, уважаеми колеги, на кои общини са отпуснати безлихвени заеми за 2001 г. в Приложение № 9 ще видите, че става въпрос за една сума от 12 млн. и половина. Общини като Плевен, Русе, Перник им се отписват като задължения по милион и половина – два милиона. И в края на годината правителството като се разплати с една част от общините почти 100 на сто, ще излезе, че една група общини са били привилегировани и изведнъж са получили една допълнителна субсидия, защото са имали повече лобисти в етажите на централната власт.

Тези общини от всичките 263 общини, които са били коректни, уважаеми дами и господа народни представители, и са стягали коланите до последно в съответната община, се ощетяват. В момента ние с отписването на тези задължения на общини към централния бюджет, реално стимулираме некоректните общини, а наказваме коректните общини в България. Коректни общини са предимно по-бедните и по-слаборазвитите общини – хора, които спазват финансовата дисциплина.
Не можах да си обясня защо в този вид се предлага и за себе си не получих отговор, когато обсъждахме законопроекта на първо четене и по време на дискусиите в комисиите. Може би щеше да бъде по-справедливо да не им се отписват задълженията по тези безлихвени заеми. Може би трябваше да измислим един компенсационен фонд, за да знаят тези общини, че няма да им се отписват тези пари като коледен подарък. Сумата от 12,5 млн. лв., когато голяма част от общините получават по 200-300 хил. лв. за капиталови разходи целево, е наистина много голяма и един много голям жест към 49 общини в страната.
Ако погледнем внимателно, ще видите, че една част от тези общини винаги успяват да взимат и екопроекти. Една част от тези общини винаги успяват да взимат пари от различни програми. Едни и същи общини! Опасявам се, че една много малка група, включително и в ръководното тяло на Националното сдружение на общините, лобират за тази политика. Това не е държавническа политика и трябва да се спре с тази порочна практика.
Нещо подобно е и § 35. Вярно е, че няма предложения за изменение или за отпадане на § 35, но не е справедливо. Не може в една община, където безработицата е 30 на сто, да спазват финансовата дисциплина - не са имали лобисти, не са получили безлихвени заеми. И изведнъж тези, които са имали лобисти, получават от парите на всички общини, на всички български граждани и ние толерираме само 5-6 общини, на които се отписват безлихвените заеми като задължение към централния бюджет.
Това исках да споделя, господин министър. Надявам се, че това е последното опрощаване на тези безлихвени заеми. Не зная, не съм сигурен дали имаше такива след 2001 г. Мисля, че има, но това трябва да бъде последното, колеги. Догодина, когато обсъждаме бюджета, предварително ние всички трябва да кажем, че точно по този въпрос оттук нататък никой не бива да се надява, че може да получи безлихвен заем и след това той може да бъде опростен. Това са моите притеснения и нека поне от следващата година нататък да няма такъв прецедент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Други желаещи за изказване по тези параграфи?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, господин Ремзи Осман повдигна много важен въпрос. И аз го повдигах също така и не е лошо или господин министърът, или господин Ананиев да вземат отношение по него. Трябва да се сложи край на тази порочна практика. Аз подкрепих в комисията и тук ще подкрепя това предложение, но нека да видим какви са очакванията на министерството и ще продължава ли тази практика, както и на какво се дължат тези безлихвени заеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, мога да заявя, че вече сме сложили край на тази практика. Съгласно споразумението ни с Националното сдружение на общините безлихвени заеми вече няма да се отпускат, освен в най-крайни случаи, но тогава те пък няма да се опрощават, а ще се компенсират за сметка на евентуални, ако се отпускат, допълнителни субсидии по строго установени критерии, договорени с Националното сдружение. И тогава, примерно, ако една община е взела 1 млн. лв. безлихвен заем, а впоследствие по допълнителен механизъм е получила допълнително финансиране от 1,5 млн. лв., ще получи само половин милион лева от това допълнително финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме § 34, 35 и 36 ан блок.
Гласували 123 народни представители: за 115, против 7, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 37 има две предложения. Едното е да народния представител Георги Анастасов, който предлага в § 37 след израза “общинските бюджети” точката да се замени със запетая и да се добави следният текст: “по предоставени целеви субсидии от републиканския бюджет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Михаил Миков е в § 37 накрая да се добави изразът “в съответствие с предоставената държавна субсидия”.
Това предложение също не се подкрепя.
Комисията предлага да бъде подкрепен текстът на вносителя за § 37:
“§ 37. Дейността на здравните кабинети в детските заведения и училищата на републиканско и общинско финансиране за 2003 г. се финансира от общинските бюджети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 1, против 113, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 3, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме § 37 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 3, въздържали се няма.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 38 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 38. Централизираните доставки за здравни и лечебни заведения на лекарства, медицинска апаратура и техника, инструментариум и консумативи, предвидени в закон или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми и проекти, се осъществяват от Министерството на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 38 няма изказвания.
Гласуваме § 38 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 3, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 39 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков:
След думата “държавно” да се добави изразът “или общинско”.
Комисията не подкрепя предложението.
Чета окончателния текст на вносителя за § 39, подкрепен от комисията:
“§ 39. Закупената по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването безвъзмездно, съобразно предназначението им на лечебни и здравни заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно участие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 39? Няма.
Гласуваме предложението на Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 39 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 3, въздържали се няма.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, ще докладвам наведнъж § 40 и § 41:
“§ 40. Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечебна дейност на базата на договори с лечебните заведения по критерии, утвърдени в Националния рамков договор 2003 и в съответствие със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
§ 41. (1) Постъпленията в общинските бюджети от продажбата на общински жилища и терени и сумите, получени срещу отстъпено право на строеж върху общинска земя, се ползват за изграждането на жилищата, дадени в обезщетение на собствениците на отчуждени недвижими имоти и на младежи, работили в строителството по реда на отмененото Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за общини, които нямат такива задължения към граждани.
(3) Приходите в бюджета на Министерството на вътрешните работи от продажба на ведомствените им жилища се ползват за финансиране изграждането на жилища, дадени в обезщетение на собствениците на отчуждени недвижими имоти, на които инвеститор е Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези два параграфа? Няма.
Гласуваме § 40 и § 41 ан блок.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 42 има две предложения – едното е неподкрепено, на господин Миков, който предлага в § 42 изразът “по ред, определен от Министерския съвет” да се замени с “постановление на Министерския съвет”.
Има и предложение от народните представители Иван Искров и Ремзи Осман.
Комисията подкрепя предложението на депутатите Искров и Осман и предлага следния окончателен текст на § 42:
“§ 42. Одобрените със закона средства за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт на местните общински пътища в размер на 6 млн. лв. се разпределят по общини в срок до 31 март 2003 г. по ред, определен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 42? Няма.
Гласуваме предложението на Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 4, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за § 42.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 3, въздържал се 1.
Параграф 42 е приет.
Моля, докладвайте § 43 и § 44.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “§ 43. Държавните приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба и приходите от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки, включително погашенията по инвестиционни кредити, ползвани за изграждане на транзитната газопреносна мрежа, дължимите мита, такси, данъци и нормативно определена надценка, се внасят от “Булгаргаз” – еднолично акционерно дружество, в централния бюджет.
§ 44. За неизплатените в срок задължения от предприятия по смисъла на Закона за счетоводството към електропроизводствените търговски дружества, “Национална електрическа компания” – ЕАД, електроразпределителните търговски дружества, “Булгаргаз” – ЕАД, топлофикационните дружества и “ВиК”-дружествата, произтичащи от доставката на природен газ, електрическа и топлинна енергия и вода, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237, буква “и” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок. В производството пред съда кредиторът и длъжникът се освобождават от държавни такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези два параграфа? Няма.
Гласуваме § 43 и § 44 ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 3.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 45 е постъпило предложение от господин Михаил Миков в ал. 2 на § 45 изразът “определени от министъра на финансите” да се замени с “постановление на Министерския съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45:
“§ 45. (1) За направените през 2003 г. погашения от търговските дружества на задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., които съгласно сключените тристранни договори е определено да бъдат изплатени след 1 януари 2004 г., министърът на финансите сконтира задълженията на търговските дружества със сконтов процент 12 на сто.
(2) Операциите по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени от министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 45? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 6, против 93, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 45 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ще прочета наведнъж § 46 и § 47, тъй като няма постъпили предложения и се подкрепят от комисията.
“§ 46. Преведените по този закон субсидии за общините не могат да се ползват като източник на средства за възстановяване на надвнесени данъци за общините за минал период.
§ 47. Необходимите разходи за превоз на хемодиализирани лица се осигуряват със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 46 и § 47? Няма.
Гласуваме ги ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 48 е постъпило предложение от многоуважаемия ни колега господин Миков, който предлага в § 48 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението и подкрепя текста на вносителя, а той е:
“§ 48. (1) Изградената Информационна система за финансово управление в бюджетния сектор се използва от определените от Министерството на финансите първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити за отчитане и консолидиране на счетоводните и бюджетните операции.
(2) Включването на нови разпоредители с бюджетни кредити в Информационната система за финансово управление в бюджетния сектор се извършва по ред, определен от министъра на финансите.
(3) При необходимост министърът на финансите сключва договор за разширяване на Информационната система за финансово управление в бюджетния сектор и включване на допълнителни функционалности в системата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 48? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 96, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 48, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 3, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 49 също има предложение от народния представител Михаил Миков – в § 49 изразът “от министъра на финансите” да се замени с “постановление на Министерския съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 49:
“§ 49. (1) Годишните финансови отчети за 2002 г. на бюджетните предприятия включват елементите, приложими за годишните финансови отчети на бюджетните предприятия за 2001 г.
(2) Редът и сроковете за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети за 2002 г. на бюджетните предприятия и отчетната информация по чл. 33, ал. 3 от Закона за счетоводството се определят от министъра на финансите.
(3) По въпроси, неуредени в сметкоплана и счетоводните стандарти за бюджетните предприятия, се прилагат националните счетоводни стандарти по ред, определен от министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 1, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 49 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 7, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 50 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 50. (1) Съществуващите към 31 декември 2002 г. левови извънбюджетни сметки на бюджетните предприятия, открити на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за общинските бюджети, се закриват до 31 януари 2003 г., като наличните салда се прехвърлят по съответните бюджетни сметки по ред и начин, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
(2) Разходването на сумите по ал. 1 се извършва по реда на чл. 4, ал. 6 и § 7, алинеи 2 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 50? Няма.
Гласуваме § 50, подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 4, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 51 има предложение на народния представител Евдокия Манева:
“В § 51 ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) От бюджета на Министерството на околната среда и водите се предоставят средства в размер на 110 млн. лв. за формиране на имуществото и капитала и за стартиране дейността на държавното предприятие по чл. 60 от Закона за опазване на околната среда. Средствата се осигуряват, както следва: 50 млн. лв. от преходния остатък за 2002 г. по извънбюджетната сметка”Национален фонд за опазване на околната среда” към МОСВ и 60 млн. лв. от приходите от екологични такси за 2003 г.”
Предложението е свързано с намалението на разходите по чл. 4, ал. 1, т. 14 – Министерство на околната среда и водите, в колони 6 и 7 с 60 млн. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се подкрепи текстът на вносителя за § 51.
“§ 51. (1) За 2003 г. приходите от таксите върху течните горива по Закона за чистотата на атмосферния въздух постъпват изцяло по бюджета на Министерството на околната среда и водите.
(2) От бюджета на Министерството на околната среда и водите се предоставят средства в размер 40 млн. лв. за формиране на имуществото и капитала и за стартиране дейността на държавното предприятие по чл. 60 от Закона за опазване на околната среда. Средствата се отразяват по бюджета на министерството в частта на финансирането и се отчитат като предоставени суми за увеличение на капитала на държавното предприятие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 51? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 90, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 51, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 5, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 52, госпожо председател, няма предложения. Подкрепя се текстът на вносителя.
“§ 52. (1) Целево предоставяните средства от централния бюджет на нефинансовите предприятия със субсидии, компенсации и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, саниране на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняване на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения и/или залог.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и за вземания на трети лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 52? Няма.
Гласуваме § 52, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 4.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 53 има предложение на народния представител Мирослав Севлиевски:
“В Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. да се създаде нов § 53 със следното съдържание:
“§ 53. Периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на държавния бюджет, съставени по пълна бюджетна класификация съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет, да се публикуват от министъра на финансите в 7-дневен срок от получаването им.”
Предишните § 53 и 65 да станат съответно § 54 и 66.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53:
“§ 53. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за професиоаналното образование и обучение (обн. ДВ., бр. …) думите “учебната 2003/2004 г.” да се заменят с “учебната 2004/2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 53? Няма.
Гласуваме предложението на Мирослав Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 1, против 90, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 53 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 3.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: В следващите параграфи, които ще прочета, всички предложения са приети от комисията.
“§ 54. В чл. 22 от Закона за Икономически и социален съвет (ДВ, бр. 41 от 2001 г.) ал. 2 се отменя.
§ 55. В чл. 8 от Закона за Социалноинвестиционен фонд (ДВ, бр. 32 от 2001 г.) ал. 1 се отменя.
§ 56. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията (обн. ДВ., бр. …) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “2002 г.” се заменят с “2003 г.”.
2. В ал. 3 т. 1 се отменя.
§ 57. В чл. 37 от Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. …) ал. 3 се отменя.
§ 58. В Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн. ДВ, бр. ..) се създава § 22а:
“§ 22а. Дължимите вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, Учителския пенсионен фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството се начисляват, внасят и отчитат през 2003 г. по реда на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 54 до 58 ан блок.
Гласували 98 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 2.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: § 59 предлага изменение в Закона за счетоводството.
Постъпило е предложение от народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров, Петър Димитров и Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 59 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме отпадането на § 59 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 4.
Параграф 59 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “§ 60. В чл. 16 от Закона за туризма (обн. ДВ, бр. 56 от 2002 г.) се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите “във фонда по ал. 1” се заменят с “за развитието на туризма в общината"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 59.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 61, който става § 60.
“§ 60. В чл. 59 от Закона за физическото възпитание и спорта (обн. ДВ, бр. ..) ал. 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 60 и 61, които стават § 59 и 60, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 59 и 60 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 62 е постъпило предложение от народния представител Стефан Мазнев, който предлага § 62 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 61:
“§ 61. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ДВ, бр. 63 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 50, ал. 4 се изменя така:
“(4) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.”
2. В чл. 92:
а) Алинея 3 се отменя;
б) Създава се ал. 5:
“(5) Средствата по ал. 4 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 90, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 62, който става § 61, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 9, въздържал се 1.
Параграф 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Чл. 63. В чл. 52 на Закона за общинската собственост (обн. ДВ, бр. ..) се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “на извънбюджетна сметка” се заличават.
2. В ал. 3 думите “по извънбюджетна сметка” се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 62.
Предложение на комисията за нов текст на § 64, който става § 63:
“§ 63. В Закона за изпълнение на наказанията се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 64а се изменя така:
Чл. 64а. (1) Създава се държавно предприятие “Фонд затворно дело” по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон за управление на дейностите”, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанието “лишаване от свобода”.
(2) Държавното предприятие “Фонд затворно дело” е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове.
(3) Органи на управление на държавното предприятие “Фонд затворно дело” са:
1. министърът на правосъдието;
2. управителен съвет;
3. изпълнителен директор.
(4) Държавното предприятие “Фонд затворно дело” открива разплащателни сметки, по които се набират и разходват средствата от дейностите по ал. 1.
(5) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
2. Създава се заключителна разпоредба:
“§ 1. Навсякъде в закона думите “Фонд затворно дело” се заменят с “Държавно предприятие “Фонд затворно дело”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 63 и 64, които стават 62 и 63? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за § 63 и 64, които стават 62 и 63.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Параграфите се приемат.
Има предложение за нов § 65 от господин Ляков, което той оттегли в залата преди малко.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин Миков предлага нов § 65 със следното съдържание:
“§ 65. За разходване на средства от фискалния резерв е необходимо решение на Народното събрание”.
Параграф 65 става § 66.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по това предложение на господин Михаил Миков? Няма.
Гласуваме предложението на господин Миков за създаване на нов § 65, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 2, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Веселин Близнаков за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението, като този параграф става § 64:
“§ 64. (1) Министърът на финансите съгласува с министъра на енергетиката и енергийните ресурси размера на средствата по чл. 50, ал. 3, и чл. 92, ал. 4, от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, спрямо който да се отнася съответната сума на лихвата, начислена по депозитите в Българската народна банка, извършени от министъра на финансите по реда на § 22, ал. 16.
(2) Лихвата по ал. 1 се превежда по сметките на Фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд “Радиоактивни отпадъци” за сметка на приходите от лихви на централния бюджет от депозити в Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по това предложение? Няма.
Гласуваме предложението на Веселин Близнаков за създаването на нов § 64, което е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 96, против 16, въздържали се 2.
Параграф 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, ще прочета останалите предложения до края.
Предложение на народния представител Иван Искров, което комисията подкрепя и предлага създаването на нови параграфи 65, 66 и 67.
“§ 65. (1) Неизпълнението на приходите по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. може да се компенсира за сметка на неданъчните приходи по централния бюджет, но не повече от превишението на разходите над общата сума на приходите и трансферите, определени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г.
(2) Редът и начинът за компенсирането по ал. 1 се определя от Министерския съвет.
§ 66. Общият размер на субсидиите за 2003 г., които се предоставят от Държавен фонд “Земеделие” на земеделските производители, както и годишната субсидия от държавния бюджет към Държавен фонд “Земеделие” могат да бъдат в по-малък процентен размер от определения процентен размер в чл. 12, ал. 5, респективно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.”
Постъпило е предложение на народния представител Иван Искров, което не е подкрепено от комисията – оттеглям го.
Предложение на народния представител Нина Чилова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага създаването на нов § 67 със следния текст:
“§ 67. При реализиране на икономии в лихвените разходи или при преизпълнение на приходите на републиканския бюджет Министерският съвет да осигури по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнително сумата от 1 млн. лв. по бюджета на Министерския съвет за капиталови разходи на областните администрации.”
Комисията предлага създаването на нови параграфи 68, 69 и 70.
“§ 68. Средствата “за структурни реформи” по чл. 1, ал. 2, т. 4, се разходват по ред, определен от Министерския съвет, като не по-малко от 50, но не повече от 75 на сто са за реформата в съдебната система.
§ 69. От средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4 “за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии” може да се разходват до 10 на сто за превантивни действия по предотвратяване на стихийни бедствия и крупни аварии.
§ 70. Министърът на финансите да осигури в процеса на изпълнение на държавния бюджет до 100 хил. лв. по бюджета на Министерството на културата за честване на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.
§ 71. Разпоредбите на параграфи 25 и 26 влизат в сила от 1 юли 2003 г.
§ 72. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Заповядайте, господин Бояджиев.


ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както си спомняте, в началото на нашия дебат за приемане на бюджета за 2003 г. стана дума за 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. И ето че на финала, когато ще гласуваме целия бюджет, стигаме отново до § 70 – по новата номерация, който третира същия въпрос.
Така, както е предложен от комисията, няма да го чета, тъй като всички го имате в бюджета, но правим следното уточнено предложение за текста на § 70. Започвам с тези, които правят предложението: това са председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров от НДСВ, Тодор Бояджиев от Коалиция за България, Хюсеин Чауш от ДПС, и господин Веселин Черкезов от Парламентарния съюз на ОДС. Както виждате, предложението, което ще ви прочета, има широка подкрепа на всички парламентарни групи в българския парламент. То е следното:
"§ 70. (1) Министърът на финансите да осигури в процеса на изпълнение на държавния бюджет до 100 хил. лв. по бюджета на Министерството на културата за организиране на честването на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание."
Промяната в тази ал. 1 е единствено редакционна - добавят се думите "за организиране". Всичко останало е така, както комисията е предложила.
"(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на културата при разпределение на капиталовите си разходи за 2003 г. да осигурят финансирането на обектите четвъртокласна пътна връзка, водоснабдяване и ремонт на музеен комплекс, свързани с честването по ал. 1."
Става въпрос за инфраструктурата и за музейния комплекс в местността "Петрова нива" или "Странджанското Оборище", където е взето решението за вдигане на Преображенското въстание.
Убеден съм, че, знаейки кои са вносителите, залата ще подкрепи това предложение и това ще е един хубав финал на гласуване на цялостния Закон за бюджета.
Между другото, господин Радев беше консултиран и той също подкрепя тоя текст.
Аз предварително знам, че гласуването ще е единодушно, но тъй като по процедурни причини няма да мога да взема думата отново, искам отсега да поканя всички народни представители на 19 август на "Петрова нива", за да отбележим финала на всички тържества, свързани със 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание.
Ще си позволя, поднасяйки своите новогодишни поздравления към министъра на финансите господин Милен Велчев, да му дам документацията на Храма-костница, който вече се строи на "Петрова нива" и за който не става въпрос бюджетът да го финансира, тъй като ние очакваме и вярваме, че всички честни българи ще подкрепят тая инициатива.
С новогодишно пожелание, господин Велчев, тая папка до 19 август, когато очакваме да бъдете с нас, наш гост на "Петрова нива", да има място на Вашето бюро, за да можете да проконтролирате изпълнението на тези решения, които след малко ще се гласуват. (Народният представител Тодор Бояджиев предава папката на министър Милен Велчев.)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И аз, като господин Бояджиев, пожелавам тази папка да се превърне до август в тухли и керемиди.
Госпожо председател, този текст е уточнен с министъра на финансите, както и с мен като председател на Комисията по бюджет и финанси, така че аз също пледирам да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по тези параграфи, които бяха представени от господин Искров? Няма.
Подлагам на отделно гласуване предложението, което беше направено в пленарната зала от господин Бояджиев, подкрепено от всички парламентарно представени политически сили, за нова редакция на § 70, ал. 1 и 2.
Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
Параграф 70 е приет. (Ръкопляскания.)
Подлагам на гласуване от § 65 до § 72 включително ан блок, без § 70, който гласувахме току-що.
Гласували 115 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, ако позволите, да изчета само номерацията на приложенията, към които членове са и техните наименования и след това да ги приложим към протокола.
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2, озаглавено "Трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките."
Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1 - "Субсидии за юридическите лица с нестопанска цел от централния бюджет за 2003 г."
Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 беше прочетено изцяло заедно с чл. 8 и гласувано, тъй като касаеше общините и размера на данък общ доход. Него не трябва да гласуваме, госпожо председател.
Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1 - "Механизъм за определяне на бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините за 2003 г."
Приложение № 5 към чл. 9, ал. 4 - "Недостиг на средства за допълване норматива за текуща издръжка до 100 на сто за делегираните "държавни дейности" по общини."
Ако си спомняте, имаше алтернативно предложение на народния представител Муравей Радев по чл. 9, което беше отхвърлено.
Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1 - "Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство през 2003 г."
Приложение № 7 към § 12 от Преходните и заключителни разпоредби - "Списък на извънбюджетните фондове и сметки, които ще функционират през 2003 г."
Приложение № 8 към § 13 - "Списък на извънбюджетните фондове и сметки, които се закриват, считано от 1 януари 2003 г."
Ще прочета фондовете и сметките, тъй като се закриват:
1. Фонд "Жилищно строителство" към общините и Министерството на вътрешните работи.
2. Извънбюджетна сметка към Общинската служба за социално подпомагане – Закон за социално подпомагане.
3. Специален фонд към съответните общини за развитие на физическото възпитание и спорта – Закон за физическото възпитание и спорта.
4. Общински фонд за развитие на туризма – Закон за туризма.
5. Извънбюджетна сметка – Закон за общинската собственост.
Приложение № 9 към § 34, който е нов § 33 – "Списък на общините, на които се отписват като задължения към централния бюджет отпуснатите през 2001 г. временни безлихвени заеми."
Приложение № 10 към § 35, нов § 34 – "Списък на едноличните търговски дружества с държавно имущество, на които се отписват задължения (главница и дължима лихва към 31 декември 2002 г.) по получени временни финансови помощи от Държавен фонд "Енергийни ресурси" и заеми от Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР)."
Приложение № 11 към § 35, който е нов и беше подкрепен в пленарната зала – "Списък по финансови линии, за които се отписват задължения на земеделски производители". (Приложенията се прилагат към протокола.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте Приложение № 1.
Гласували 127 народни представители: за 106, против 21, въздържали се няма.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1.
Гласували 113 народни представители: за 93, против 19, въздържал се 1.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1.
Гласували 125 народни представители: за 99, против 23, въздържали се 3.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 5 към чл. 9, ал. 4.
Гласували 115 народни представители: за 95, против 19, въздържал се 1.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1.
Гласували 123 народни представители: за 98, против 25, въздържали се няма.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 7 към § 12.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 8 към § 13.
Гласували 116 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 9.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 9 към § 34, нов § 33.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 3.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 10 към § 35, нов § 34.
Гласували 110 народни представители: за 96, против 10, въздържали се 4.
Приложението се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 11 към нов § 35.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 6.
Приложението е прието, а с това и целият Закон за държавния бюджет за 2003 г. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, без да губя много време, за да оставя време на министъра на финансите господин Велчев, искам да благодаря на всички народни представители, които бяха в залата и гласуваха Закона за бюджета за 2003 г. Искам да благодаря на всички членове на Комисията по бюджет и финанси, които през последните два месеца имаха много тежка дейност, включително и по данъчните закони. Искам да благодаря и на всички колеги от опозицията за конструктивните предложения, които бяха обсъждани и в комисията, и в пленарната зала.
Искам да си пожелаем през 2003 г. бюджетът да бъде не само изпълнен, какъвто сме го предвидили, но и преизпълнен като за 2002 г. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата министърът на финансите господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бюджет 2003 вече е факт. След 3 дни продължителни дебати бюджетът на по-високата заетост е приет.
Бих искал да благодаря на всички вас, които подкрепихте бюджета, да благодаря и на всички народни представители, които не го подкрепиха, и по аналогия с това, което каза новият министър вчера, да изразя пожелание, че начинът, по който той ще бъде изпълнен, да ги накара да съжаляват за това, че не са го подкрепили.
Благодаря ви от името на правителството и поемам от името на Министерския съвет и от името на Министерството на финансите ангажимент този бюджет да бъде изпълнен.
През последните седмици България получи множество ясни сигнали от международната общност за доверието към управляващото мнозинство в България. Това са и поканата за членство в НАТО, и получаването на дата за присъединяване към Европейския съюз, това, че преговорите с Международния валутен фонд са на път да приключат успешно, това, че през тази година всички големи кредитни агенции повишиха рейтинга на България, като дори се стигна до прецедент една от тях да го повиши два пъти.
Сигурен съм, че изпълнението на този бюджет ще даде основание за нови положителни сигнали и ново повишение на рейтинга на страната ни.
Политиката на правителството в областта на създаването на заетост и борба с безработицата води до реални резултати. През последния месец безработицата достигна най-ниското си ниво за последните три години – под 17%. Всичко това става в една нелека икономическа среда. Всички знаем, че е лесно да регистрираш икономически растеж, когато всички твои партньори също регистрират такъв. Много по-трудно е обаче да расте икономиката, когато твоите партньори са в стагнация. И в година, когато основните ни партньори от Европейския съюз са в рецесия, а други едвам-едвам успяват да регистрират макар и минимален икономически растеж, България е на път да надхвърли предварителните очаквания за икономически растеж от 4% и да регистрира (това ще стане факт и ще узнаем със сигурност в началото на следващата година) икономически растеж най-вероятно над 4,2%.
През тази година беше рязко подобрено състоянието на текущата сметка на платежния баланс. Износът растеше по-бързо от вноса. Туризмът регистрира най-високите приходи в страната за последните 10 години.
По отношение на инфлацията също бяха налице положителни тенденции. В бюджета за 2002 г. беше заложена инфлация от 3,5%. Черните прогнози на някои коментатори за едва ли не 10-процентна инфлация далеч не се сбъднаха. Тази година се очаква да завърши с инфлация под 3,5% - между 3,2 и 3,5%.
Казвам това, за да направя преход към Бюджет 2003 – бюджетът, за който международната общност вече гласува своето доверие и който имаше повече критики вътре в страната. За щастие тези критики бяха разнопосочни, което доказва, че това е един балансиран бюджет.
Инвестициите в икономиката също растат с бързи темпове. Докато в годината преди парламентарните избори през 2000 г. бяха 18,3% от брутния вътрешен продукт, очакванията за следващата година са те да са вече 21,6% от БВП. Това е двуцифрен растеж в проценти всяка година от три години насам.
Банковите кредити стимулират, разбира се, инвестициите и, както може би знаете, те са нараснали със 100% - двойно за последните две години.
Но нека да не забравяме, дами и господа, коя е основната задача на правителството и управляващото мнозинство днес – да допринесе за това, тези положителни тенденции, наблюдавани и отразявани единодушно от нашите международни партньори да доведат до повишаване на благосъстоянието на народа и до ръст на доходите. Смея да твърдя, че с този бюджет ще имаме основания след една година да се поздравим за това. Заплатите в бюджетната сфера ще се увеличат с 10,4% спрямо тази година, а пенсиите – с 8,5% на средногодишна база.
Но не само в бюджетния сектор очаквам да стане това. За разлика от последните няколко години, когато растежът на заплатите в частния сектор изоставаше в бюджетната сфера, поне очакванията на международните наблюдатели, регистрирани под такова авторитетно издание като “Файнейшъл таймс” са, че доходите в частните сфери ще растат още по-бързо. Очаква се доходите в България да бъдат с най-високо нарастване в целия свят – с 15% в номинално отношение или около 11% в реално отношение.
Всичко това ми дава основание отново да ви благодаря за подкрепата, да благодаря и на всички служители от Министерството на финансите, които неуморно се трудиха през последните няколко месеца, за да подготвят и представят бюджета, също така и на служителите от останалите министерства, които работят в тази сфера.
И в заключение искам да ви поканя от името на председателя на Бюджетната комисия и от свое име на чаша шампанско в клуба, ако, госпожо председател, благоволите да дадете почивка. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Дончев за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, процедурното ми предложение е във връзка с искането на Парламентарната група на НДСВ за удължаване на настоящото пленарно заседание съгласно разпоредбите на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 136, против 7, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – продължение.
Заповядайте, господин Тошев.
Да припомня само на залата: на предишното пленарно заседание, когато започнахме разглеждането на законопроекта за вероизповеданията, приехме заглавието и чл. 1 на законопроекта. Приключихме заседанието с дискусия по чл. 2, 3 и 4. Имаше желаещи за изказване по тези текстове, много предложения за редакционни промени бяха направени.
Имате думата за изказвания по тези текстове – чл. 2, 3 и 4.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, само да припомня: по чл. 2 и 3 нямаше постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 4 основно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 4 имаше предложение в ал. 2 изразът “религиозните общности” да стане “религиозните общности и институции”. Имаше и предложение за отпадане на останалия текст – “освен в случаите и по реда на този закон”.
Това са двете предложения, които съм си отбелязал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има още едно предложение, което беше направено от господин Местан. Всеки момент чакам да ми внесат стенограмата, за да бъдем абсолютно коректни с предложенията.
Давам думата, ако има още някой желаещ, да се изкаже по тези текстове.
Заповядайте, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Оттеглям предложението си по ал. 2 на чл. 4, имайки предвид, че законът дава гаранции и, според мен, част от възраженията имат своето основание. Затова правя предложение за оттегляне на текста по този член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По този начин и предложението на господин Соколов отпада – няма да го гласуваме.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай поставям на гласуване предложението на господин Ганев в чл. 4, ал. 2 терминът “религиозни институции” да се замени с термина “религиозни общности”.
Моля, гласувайте.
Гласуваме предложението на господин Ганев терминът “религиозни институции” да се замени с термина “религиозни общности”. Това е редакционна поправка. (Шум и реплики в залата.) Не, не е приет така от комисията. Не е приет, в текста на комисията го няма това нещо.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В текста на комисията е “общности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В текста на комисията е “общности”, а той казва думата “общности” се заменя с “институции”.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: А, не, Вие подложихте на гласуване да бъде “общности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вижте, нека да уточним какво гласуваме в момента още веднъж. Господин Ганев, още веднъж, така е записано в протокола.
Анулирайте гласуването. По моя спомен беше да се добави “и”, но в протокола е записано така и това ме изненадва. Да.
Господин Ганев, терминът “религиозни институции” да се замени с термина “религиозни общности”. Така е в протокола.
А по мой спомен предложението беше “общности и институции”.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, точно така беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи се оказва, че протоколът не е … Затова сега за протокола го направете още веднъж.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): При дискусията надделя разбирането да се пише “религиозни общности и религиозни институции”, защото съгласно дефинициите институциите са юридическите лица, общността по съвсем разбираеми причини трябва да бъде също тук.
Други корекции няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване това предложение: в чл. 4, ал. 2 след думата “общности” да се добави “и институции”.
Гласували 160 народни представители: за 145, против 14, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Въпреки че господин Великов си оттегли предложението, то все пак е включено в редакцията на комисията и трябва да го гласуваме.
Гласуваме отпадането в чл. 4, ал. 2 на израза “освен в случаите и по реда на този закон”. Това беше предложение на господин Соколов. Господин Великов го оттегля като свое предложение, но е в редакцията на комисията и трябва да го гласуваме.
Гласуваме да отпадне изразът “освен в случаите и по реда на този закон”. Господин Великов, който е вносител на този текст, го оттегли.
Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Местан, моля Ви, още веднъж Вашето предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Отпада ли текстът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Този текст отпада.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следователно предложението на господин Местан вече няма място в закона.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Ако отпада, аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Може ли, госпожо председател, за да няма недоразумения, да прочета как се формулира ал. 2 на чл. 4?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други предложения и редакционни корекции по текстовете? Няма.
Затова подлагам на гласуване ан блок чл. 2, 3 и 4, заедно с гласуваните редакционни изменения в чл. 4.
Гласували 177 народни представители: за 176, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Господин Тошев, глава втора, чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“Глава втора – Право на вероизповедание”.
Комисията подкрепя текста за наименованието на глава втора.
“Чл. 5. (1) Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и др.
(2) Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи.
(3) Верското убеждение се изразява частно, когато то се осъществява от член или членове на религиозната общност в присъствието само на лица, принадлежащи към нея, а публично – когато изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 5 има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте чл. 5 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага редакция в ал. 1 на чл. 6. Моля да прочета редакцията на комисията:
“Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните по-важни правомощия: както и в т. 4 след думата “материали” да се добави “и предмети”.
“1. да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им;
2. да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;
3. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции;
4. да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали за обредите и обичаите на една религия или вяра;
5. да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации;
6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор;
7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;
8. да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;
9. да се спазват дните за почивка и да се почитат религиозните празници;
10. да се установяват и поддържат връзки в страната и чужбина с лица и общности по религиозни и верски въпроси.
(2) Родителите, настойниците и попечителите имат право да осигуряват религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените си убеждения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 6?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че предложението на комисията за промяна в първата алинея на чл. 6 не е прецизна. “Правото на вероизповедание включва и следните по-важни правомощия” предлага комисията. Религиозните образувания и вероизповедания, както и хората, не могат да имат правомощия. В правото правомощия имат само държавните институции, органите на власт, органите на управление. Всички останали образувания, включително и вероизповеданията могат да имат права и свободи.
Затова според мен първоначалният текст на вносителя е по-точен от правна гледна точка. Аз бих предложил да подкрепим него. Той гласи: “Правото на вероизповедание включва и следните права:”. И след това следва изброяването на правата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Подкрепям направеното редакционно предложение на господин Соколов, като го формулирам по следния начин: “Правото на вероизповедание включва и:” и оттам нататък се изреждат правата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е Вашето предложение: “Правото на вероизповедание включва и:”. (Реплики от залата.)
Моля, дайте си предложенията от микрофона. Господин Соколов и господин Цеков направиха своите предложения. Дайте други ваши предложения.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Предлагам следния текст: “Правото на вероизповедание включва и следните по-важни права:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, това е Вашето предложение.
Има думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, аз подкрепям изцяло това уточнение. Трябва да се добави, че това са права, които влизат в общото право на вероизповедание. Не могат да се сложат две точки след думата “включва”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две предложения – едното е на господин Цеков, другото е на господин Соколов.
Господин Соколов счита, че трябва да се запази редакцията на вносителя.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също подкрепям текста, който е на вносителя във вида, в който той е съществувал до заседанието на комисията.
Не мога да подкрепя предложението на господин Цеков и дори апелирам той да го оттегли, защото когато говорим за следните по-важни права, ние обезателно трябва да запишем накрая “и други права”. Докато текстът е изключително изчерпателен и дава десетте права, които са разписани.
Затова ви предлагам да бъде подкрепен текстът на вносителя.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Цеков оттегля предложението. Господин Соколов и господин Иванов поддържат текста на вносителя.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо, всички се съгласихме с предложението на господин Соколов, че следва в текста да запишем “права”, а не “правомощия”. Тук спор няма.
Но ще отнася до това – дали да се говори за следните по-важни права или следните права, аз подновявам вече от свое име оттегленото от господин Цеков предложение да се запише “и следните по-важни права”, защото в противен случай бихме останали с убеждението, че това са единствените права, които уреждаме с този закон. Възможно ли е да няма други права, освен изредените десет? Никога едно изреждане не може да бъде достатъчно изчерпателно.
Затова, госпожо председател, имам процедурно предложение редакцията на текста, отново повтарям, съгласявайки се с господин Соколов, да бъде: “и следните по-важни права”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, аз смятам, че тук се пропуска съюзът “и”. Ние казваме “включва и следните права”. Първо, едни права не могат да бъдат по-важни от други права, за да се каже, че тези права са по-важните. Или са права, или не са права, значи терминът трябва да е “права”, както и господин Соколов предложи, а съюзът “и” мисля, че всъщност решава въпроса, който Вие поставяте. “Включва и следните права” – това не означава, че това са всички, но и следните права, и тези.
Така че смятам, че текстът на вносителя, както е предложен, с добавката в т. 4 след думата “материали” да се добави “и предмети”, е най-доброто решение. Говоря за текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пенчев има думата за втора реплика.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, няма да ви отнемам времето. Аз изцяло поддържам това, което каза господин Тошев. Точно това е: съюзът “и” означава, че не са изброени изчерпателно правата. Аз също съм съгласен с него, че по-важни или по-неважни права не би следвало да има и аз също подкрепям редакцията на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми колеги, продължавам да оставам на мнение изразът да бъде “и следните по-важни права” поради простата причина, че “следните права” чрез съюза “и” се отнася към генералното право на вероизповедание и тук имаме вече опозиция между едно генерално, по-общо право и следните права, които са само 10, и не съдържа идеята, че те могат да бъдат повече от 10. Това би могло да стане “и в следните по-важни”, тоест законодателят счита за необходимо да изреди 10 от по-важните, но същевременно казва чрез определението “по-важни”, че те могат да бъдат и 11, и 12, и безкрай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Други изказвания по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа първо на гласуване предложението на господин Местан, тъй като то е предложение за допълнение: в чл. 6, ал. 1 изразът да стане “и следните по-важни права”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 53, против 104, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по чл. 6, ал. 1, подкрепено от господата Соколов, Пенчев, Цеков, Тошев. Става дума за първото изречение на чл. 6, ал. 1, тъй като по него има спор.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 167, против и въздържали се няма.
Член 6, ал. 1, изречение първо се приема в този вариант.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в т. 4 след думата “материали” да се добави “и предмети”.
Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Гласуваме целия чл. 6 с гласуваните в залата току-що редакционни изменения.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 170, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля да гласуваме и наименованието на глава втора “Право на вероизповедание”, което пропуснах да направя.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, по чл. 7 има неприето предложение на народния представител Бойко Великов, което гласи: “В ал. 3 в началото вместо думите “правата и свободите” да се изпише “конституционните права и свободи”.
Комисията не е приела предложението.
Има и предложение на народния представител Анелия Мингова ал. 4 да се измени така:
“(4) Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си лица, ненавършили 18 години, освен с изричното съгласие на техните родители, настойници или попечители”.
Комисията не приема предложението и предлага собствен вариант на чл. 7, който гласи:
“Чл. 7. (1) Свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.
(2) Религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели.
(3) Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1 и ал. 2.
(4) Правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност, не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуали и обреди на тази общност или институция.
(5) Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си лица, ненавършили 18 години, ако има изрично несъгласие на техните родители, настойници или попечители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като аз не присъствах на заседанието на комисията и не можах да изложа своите аргументи и да чуя становището на членовете на комисията, бих искала сега да получа отговор.
На пръв поглед изглежда редакционно предложението ми, но то всъщност не е такова, а е малко по-различно по смисъл на направеното от вносителя. Според мен в текста трябва да се изхожда от идеята, че лицата, ненавършили 18-годишна възраст, не бива и не могат да бъдат включвани в дейността на религиозните общности. Това е принципът, от който следва да изхождаме за това коя е предпоставката да направим изключение от този принцип. Тогава, когато основното правило, заложено като идея, изхожда от отрицание на една възможност, правната логика налага предпоставката, която допуска изключение от това изключение, да е изразена позитивно. И аз точно това съм направил в своето предложение.
Освен това по смисъл ми се струва, че нормата, която аз предлагам, създава по-големи гаранции за защита на правата на ненавършилите 18 години лица, които биха могли да бъдат въвлечени в тези дейности, въпреки че са непълнолетни, като предпоставката е да има изрична положителна воля за това от лицата, които ги представляват, респективно от техния родител или попечител.
И на трето място, чисто граматически в едно изречение две отрицания в двете глаголни действия не ми звучат убедително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Мингова, и двата принципа - този, който предлагате Вие, и този, който е предложението на комисията, бяха предмет на продължителна дискусия в комисията, в работната група и т.н.
Аргументите на комисията да предложи принципа на изричното несъгласие са следните: представете си на практика какво означава, че ако лицето не е навършило 18 години, трябва да има изрично съгласие и т.н. Това означава едва ли не на входа на всяка църква, на всяка джамия и т.н. трябва да се иска лична карта и разрешение, че съответното дете може да влиза в такъв храм.

Аз разбирам големия смисъл в това, поради наличието на различни секти и т.н. или пък просто личната родителска отговорност и тяхното нежелание детето им да принадлежи към еди-каква си общност, но за да бъдем адекватни на чисто житейските практики, нека да приемем този принцип за несъгласието, който създава гаранция, че когато родителите узнаят и са несъгласни, въпрос на тяхна отговорност е да заявят това пред вероизповеданието и тогава вече топката отива във вероизповеданието и то ще бъде уязвимо, ако нарушава този принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз исках думата за редакционна поправка, но по принцип наистина в Православната църква по време на литургията деца, които не са навършили 18 години, участват в службата. Те обикновено учат в такива религиозни училища и не се налага наистина от родителите да се иска специално съгласие и да става като двойно разрешение. Това – като реплика.
По-скоро, имаме допълнение към ал. 2 на чл. 7. По принцип верските убеждения не би следвало да се използват за никакви светски цели. И аз предлагам след “политически” да се добави поне “и синдикални цели”, тъй като това са организации, които влияят на обществения живот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други предложения и изказвания по този текст?
За изказване има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
По ал. 4 на чл. 7 ние ще подкрепим становището на комисията, която тук мисля, че става ал. 5, господин председател.
Мотивите ми за това са повече от ясни. Практиката е много по-богата от сухата правна теория. Защото, ако приемем позитивният подход при решаване на този проблем, госпожо Мингова, ще бъдем изправени пред редица трудности. Например, включително едно посещение на Храм-паметника по време на литургия, което вече е дейност на едно вероизповедание и би трябвало да има специално оправомощени лица, които да проверят дали тази група ученици влизат в този храм по време на литургия с изрично съгласие на родителите. Това, разбира се, няма как да се случи, а също така не бих искал и да обяснявам тук на моите колеги, източноправославни християни, на колко е бил синът Божи, когато е влязъл в църквата. И едва ли е имал разрешение от своите родители. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ами, те са го завели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по този текст?
Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Аз наистина се затруднявам като юрист специално за този текст.
От юридическа гледна точка, според мен, текстът, предложен от госпожа Мингова е по-правилен, тъй като все пак, така или иначе, до 18 години в нашето законодателство човекът се счита, че не е способен сам да взема отговорни решения, които го касаят. Едно от тези отговорни решения, според мен, е и това какво вероизповедание и към каква вяра той ще се причисли. Именно затова дори в други текстове е предвидено, че родителите имат права върху религиозната ориентация на своите деца до навършване на тяхното пълнолетие.
В случая ни се предлага като единствено ограничение да има изрично несъгласие на родителите за това тяхното дете да участва в дейности на определена религиозна общност.
Аз бих искал да попитам тогава уважаемите членове на комисията: ами, какво ще се случи, ако родителите никога не узнаят, че тяхното дете посещава определени събирания на дадена секта, например? Изведнъж това дете изчезне, както се е случвало неведнъж в някои секти. Или пък се окаже, че детето е навито, индоктринирано от тази секта… Има всякакви случаи, когато то загубва пълния капацитет на своя разсъдък.
Мисля, че в тази възраст – до навършване на 18 години все пак наистина в закона трябва да има изрични гаранции, че не може да се злоупотребява с недотам развитото съзнание – и гражданско, психическо дори, и всякакво на един млад човек.
Затова аз лично се придържам към предложенията на госпожа Мингова като не оспорвам правото на моите колеги да гласуват по съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване, господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Аз разбирам мотивите на госпожа Анелия Мингова, но това нещо почти не може да се приложи.
Религията, която аз изповядвам, примерно, ислямът повелява, че в годината имаме два байряма. Или пък, когато сме свободни, отиваме на петъчна молитва. Ако аз съм на 15 години и моите родители са в чужбина няма ли да мога да посетя свещените празници, които са два в годината, ако нямам изричното съгласие на моите родители? И другото – ако няма изричното ми съгласие, моето дете не може да посети в годината поне два пъти тази служба?
Аз разбирам мотивите. Сектите навлизат, но според мен наистина е по-правилно, ако един родител наистина иска да възпитава своето дете, да изрази своето несъгласие с това, че детето му участва в такива дейности.
Не съм толкоз вярващ или толкоз либерален. Смятам, че съм скромно вярващ човек и когато имам възможност отивам на молитви. В моята религия е прието, когато имаш възможност, дори пет пъти на ден, да се молиш. Давам ви само един пример. Трябва ли пет пъти през деня да се иска изричното съгласие на родителя?
Ние поставяме едни много сериозни въпроси. Утре – вдругиден някой може да застане пред храма и да започне да следи. Убеден съм, че това важи и за всички религии, но изричното несъгласие вече ще се знае. Ще се знае, че родителят на детето не е съгласен то да участва в дейността на съответното вероизповедание. И мисля, че е добре да остане текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, аз не знам дали моите съображения ви прозвучаха много теоретично, но аз ще продължа в същата насока.
Ако от 14 до 18 години едно лице е непълнолетно и аз мога да приема аргументите на комисията, че текстът трябва да звучи, както е предложен в ал. 4, категорично не мога да приема същото положение да важи за децата, които са малолетни и те нямат и не могат да изразят собствена воля до 14 години. Ако остане текстът на ал. 4 ще се получи така, че техните законни представители, които са единствено родителите или попечителите им няма да имат никаква роля и една религиозна общност ще може самоволно да определя тяхното участие в нейните дейности. Това за мен е абсолютно недопустимо!
Аз правя едно предложение към председателя на комисията, ако може в тази алинея да се създадат две изречения, в които да отграничим двете хипотези – за малолетните до 14 години, при което текстът да бъде този, който аз предлагам, разбира се, с определени корекции, ако прецените това за необходимо и това, което комисията предлага.
Аз съм склонна в тази възраст – от 14 до 18 години, ето, виждам, че и господин Ганев в случая изразява определено съгласие, да остане текстът на комисията.
Но, помислете, колеги! Един малолетен няма собствена воля. Пагубно е да предоставим това, а Семейният кодекс дава друго като текст. Ние ще влезем в противоречие и с други закони, ако отнемем правото на законния представител да определя волята на малолетния и го предадем на някаква религиозна общност, та дори и тя да е традиционното ни вероизповедание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Други реплики няма.
За процедурно предложение думата има госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Госпожо председател, без да затормозявам работата на пленарна зала правя процедурно предложение този текст да го отложим. Това е ал. 5 от предложението на комисията. Нека да го отложим само за редакционно изчистване на текста, като това няма да забави приемането на закона, защото ние ще го оформим за няколко минути и в края на дебатите днес ще го включим за обсъждане и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за отлагане на гласуването на ал. 5.
По чл. 7 има направени и други предложения, затова отлагаме гласуването само на ал. 5 и ще продължим с дебатите по другите текстове.
Гласуваме отлагането на ал. 5 на чл. 7 до окончателното формулиране на редакцията му.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 168, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказване по чл. 7.
Ние отложихме гласуването само на ал. 5.
По чл. 7, ал. 2 има предложение, направено от господин Мазнев, след думата “политически” да се добави и “синдикални”, тоест: “Религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически и синдикални цели”. Има предложение за добавяне на тази дума.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 186 народни представители: за 30, против 140, въздържали се 16.
Гласуваме чл. 7, ал. 1 до ал. 4, включително ан блок. Гласуваме редакцията, предложена от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Тошев, моля докладвайте чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
“Чл. 8. (1) Правото на вероизповедание може да се ограничи само с решение на съда при условията на състезателен процес, ако са нарушени изискванията на чл. 7.
(2) Компетентен да се произнесе в този случай е Софийският градски съд като първа инстанция”.
Има предложение на госпожа Мингова чл. 8 и чл. 9 да се обединят със следното съдържание:
“Чл. 8. (1) Правото на вероизповедание може да бъде ограничено, ако са нарушени изискванията на чл. 7 чрез:
1. спиране на разпространението на дадено печатно произведение;
2. спиране на издателската дейност;
3. ограничаване на публичните изяви;
4. отмяна на регистрацията на учебно, здравно или социално заведение;
5. преустановяване на дейността за срок до 6 месеца;
6. отмяна на регистрацията на юридическото лице на вероизповеданието.
(2) Производството за ограничаване се образува по искане на заинтересованите лица или прокурора. Делото се разглежда по исков ред от Софийския градски съд.
(3) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване по общия ред”.
Комисията приема предложението за обединяването на тези членове – 8 и 9 в този член така, както е предложен от госпожа Мингова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нека да помислим доколко е прецизен текстът на т. 5: “Преустановяване на дейността за срок до 6 месеца”.
Вероятно искаме да кажем: “Преустановяване на дейността на юридическото лице”, доколкото вече в други разпоредби на този закон се разбрахме, че правото е индивидуално, но може да се упражнява и колективно чрез различни форми на сдружаване. И в този смисъл няма как да преустановим дейността, ако под дейност разбираме и правото да вярваш като индивидуално право. Затова вероятно се иска да се каже, че иде реч за преустановяване на дейността на юридическо лице за срок от 6 месеца.
За по-голяма яснота аз бих предложил да се добави изразът: “на юридическото лице”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението, направено от господин Местан в т. 5 на чл. 8, ал. 1 да се добави след “дейността” изразът: “на юридическото лице”.
Гласували 164 народни представители: за 126, против 17, въздържали се 21.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Мингова, което е подкрепено от комисията – чл. 8 и чл. 9 да се обединят с редакцията, която беше представена от господин Тошев в залата.
Гласували 170 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Госпожа Мингова вече е готова с новата редакция на ал. 5.
Имате думата, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, всъщност аз предлагам ал. 5 да се състои от две изречения, които да визират двете категории лица – малолетните и непълнолетните.
Предлагам следната редакция: “Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни лица освен с изричното съгласие на техните родители или настойници”.
И следващото изречение, което всъщност е въз основа на текста на вносителя, да звучи по следния начин: “Непълнолетните лица могат да бъдат включвани в дейността на религиозните общности и институти освен ако има изричното несъгласие на техните родители или попечители”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Изказвания по това предложение няма.
Моля да гласуваме предложението, направено от госпожа Мингова за редакция на ал. 5 на чл. 7.
Гласували 179 народни представители: за 167, против 11, въздържал се 1.
Предложението се приема. Алинея 5 е приета.
Господин Тошев, моля да представите чл. 10.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 10 имаме прието по принцип предложение на господин Ганев.
Становището на комисията е чл. 10 да гласи:
“Чл. 10. Всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си, верските убеждения и физическите лица, съставляващи религиозната му общност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 10? Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз приемам текста на вносителя. Макар че комисията заявява, че приема по принцип предложението на народния представител Гиньо Ганев, тя не го е приела и то основателно, защото отделните вероизповедения се характеризират, а след това те могат да се разграничават. Ние не можем да пишем текст по какво едно нещо се разграничава от друго.
В предложението на комисията, както и на вносителите, аз предлагам да отпаднат думите “и физическите лица”. Едно вероизповедание не може да се характеризира с физическите лица. Какво значи да се характеризира с физическите лица? Тук в България 5 милиона изповядват източното православие, а един милион са мюсюлмани. Ако утре се промени бройката, това друго вероизповедание ли става? Струва ми се, че трява да се помисли и да се прецизира, но в никакъв случай физическите лица, които изповядват една или друга религия, едно или друго вероизповедание, не могат да характеризират самото вероизповедание. Те го приемат и изповядват или не го приемат и не го изповядват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Други изказвания? Няма.
Господин Соколов направи предложение изразът “и физическите лица” от чл. 10 да отпадне.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Искам думата за поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми колеги, ако отпадне словосъчетанието “и физическите лица”, изречението става безсмислено. Мисля, че намерението на вносителите и на комисията е било текстът да бъде: “Всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си и верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност”. Това е смисълът на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли нови предложения? Няма.
Има две предложения.
Първо ще гласуваме предложението на господин Соколов за отпадане на израза “и физическите лица”.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си. (Шум в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Анулирам гласуването. (Силен шум в блока на КБ.) Оттегля си предложението.
Гласуваме предложението на господин Казак: “Всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си и верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност”.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 85, против 97, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има думата господин Панайот Ляков за прегласуване. (Силен шум в блока на КБ.)
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Преди да направя предложението, моля Ви да призовете Вашите колеги – господата Севлиевски, Цеков и Кошлуков да си седнат на местата, защото това не е ресторант. Обикалят като цветарки по банките. (Смях и приятно оживление в залата.)
Моля да подкрепите много точната формулировка на господин Казак, която получи достатъчно голяма подкрепа. Затова предлагам този текст да бъде прегласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Прегласуваме предложението на господин Казак.
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 106, против 104, въздържали се няма.
Предложението се приема. (Приятно оживление в залата.)
За процедурно предложение има думата госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили предлагам 30 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мога да обявя само 15 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Тошев, моля да представите чл. 11.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: " Чл. 11. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляемата Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав.
(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон или подзаконов акт."
Предложение на народните представители Мария Стоянова и Иван Николаев Иванов:
"Чл. 11, ал. 1 да добие следната редакция:
"Чл. 11. (1) Източноправославното християнство е традиционното вероизповедание в Република България."
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Анелия Мингова – в чл. 11, ал. 1 изречение второ да отпадне.
Комисията не е подкрепила и това предложение.
Има и трето предложение – на народния представител Иванов, който в момента го оттегля.
Така че има две предложения.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Аз също оттеглям моето предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И госпожа Мингова го оттегля.
Има предложение и на народния представител Гиньо Ганев и група народни представители - в ал. 3 да се заличат в края думите "или подзаконов акт".
Комисията приема предложението.
Предложението на комисията за текст на чл. 11 е:
"Чл. 11. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав.
(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Член 11 е един от най-важните текстове в предлагания законопроект. В изявленията, които бяха направени от вносителите на законопроектите, на базата на които беше направен общ законопроект, непрекъснато в ефира и по вестниците звучеше, че чл. 11 повтаря изрично конституционната разпоредба. Ако това е така, би трябвало всички да гласуват за моето предложение, тъй като аз свеждам чл. 11, ал. 1 именно до текста на Конституцията, с едно уточнение, което считам за напълно целесъобразно, а именно:
"Източноправославното християнство е традиционно вероизповедание в Република България. Източното православие – така, както е текстът в Конституцията - намира своето истинско изражение в източноправославното християнство." Защото това определение ни характеризира като християни.
Що се касае до следващите две изречения, те имат един констативен и декларативен характер. Аз съм съгласен с тяхното съдържание, но от тези изречения не произтичат никакви правни последици, поради което, тъй като ние отложихме разглеждането на преамбюла към закона, неслучайно в предложението на господин Лютви Местан реално тези текстове присъстват в преамбюла.
Но аз не мога да отмина втората половина на предпоследното и цялото последно изречение на ал. 1 на чл. 11, защото считам, че текстът така, както е разписан, е в противоречие с нашата Конституция. В Конституцията чл. 13, ал. 2 изрично прогласява, че религиозните институции са отделени от държавата. В същото време в ал. 1 на чл. 11 е записано директно какви са ръководните органи, тоест, управлението на Българската православна църква. Това, уважаеми колеги, е елемент, който е един от най-съществените на устава на Българската православна църква, така както на всички останали вероизповедания съществен елемент е устройството и управлението. Но нещо повече, така разписано ръководството на Българската православна църква като текст влиза в противоречие с вече гласувания от нас чл. 4, ал. 2, където е казано, че е недопустима държавната намеса във вътрешната организация на религиозните общности.
Именно ръководните органи са един от най-важните елементи във вътрешната организация на религиозните общности. Ако прочетете ал. 2 на чл. 11, който разглеждаме в момента, там също е записано, че Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав, а не в закона.
Към това бих добавил, че във втората половина на предшестващото изречение е записано чрез закона, че Българската православна църква е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Да, в момента - и се надявам и в бъдеще винаги - тя е член на Световната православна църква. Но нека не забравяме, че имаше дълъг период, в който Българската православна църква беше в схизма от 1872 до 1941 г. Ние чрез нашия закон вменяваме задължение на Световната православна църква по никакъв начин да не поставя в състояние на схизма Българската православна църква. Това е недопустимо чрез нашето национално законодателство – да вменяваме задължение на един такъв орган, който по същество е международен.
Освен това, за мен е недопустимо, че текстът на чл. 11, ал. 1 е използван впоследствие в § 2, ал. 3, в който се казва, че съдът вписва служебно на закрито заседание регистрираните по ал. 1 вероизповедания, с изключение на вероизповеданието по чл. 11. Тоест, касае се за Българската православна църква.
Аз съм практикуващ източноправославен християнин и се гордея с това, но не считам за правилно да бъде едно вероизповедание, дори моето собствено, изведено извън общността на всички вероизповедания в страната. Това нарушава чл. 6, ал. 2 на българската Конституция. По смисъла на чл. 6 и в съответствие с духа на Конституцията не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на различни социални признаци, включително и по религиозен признак.
Ето защо правя предложение да бъде подкрепено моето предложение за чл. 11, ал. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване?
За процедурно предложение – господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател! Предложението ми е за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебата по настоящия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на тази част от заседанието.
Гласували 200 народни представители: за 179, против 21, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема. Моля да се включат камерите.
Господин Нихризов, заповядайте за изказване.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Господин Иванов направи преди мен едно изказване, което за съжаление камерите на Българската национална телевизия и Българското национално радио не излъчиха. Но той беше напълно прав. Не за пръв път ние гласуваме декларативни текстове, които не ни носят нищо. Аз много съжалявам, че госпожа Мингова, която е един уважаван юрист, оттегли своето предложение. Защото освен че повтаряме това, което е написано в Конституцията, в първото изречение, второто изречение изяснява нещо, което всеки българин знае. Та кой не знае, че Българската православна църква има съществено значение в нашата история? Кой не помни Патриарх Евтимий? Кой не помни Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, поп Груьо Бански и т.н.? Кой не помни факта, че представителите на Българската православна църква са участвали в съдбините на българския народ и кой не уважава тяхното дело? Кой ще се усъмни например в това, че техните действия имат съществено значение за държавния живот? Та нима не знаем дори за поп Андрей? Та нима не си спомняме трагичната съдба на отец Камберов?
Така че, ако ние сложим цялата българска история и днешната действителност в това изречение, като прибавим към закона и още допълнителни материали, нищо няма да решим по същество. Така че въпросът е не да приемаме поредната декларация, а да приемем един закон. И аз се чудя, тъй като се твърди, че цветът на българската юридическа мисъл е в НДСВ, тя би ли подкрепила да има текстове, които не говорят нищо и не уреждат нищо.
Затова, госпожо Мингова, разрешете ми като инженер, а не като юрист, да повторя Вашето предложение за отпадане на този текст, както и на следващото изречение, което по принцип би трябвало да бъде в Устава на Българската православна църква, където му е мястото. Естествено е в този Устав да бъдат посочени всички онези неща, които са свързани с устройството на Българската православна църква. Както каза господин Иванов, да вменяваме в дълг на трети лица неща с този закон, първо, не е редно, второ, едва ли би могло да се изпълни.
Затова аз предлагам и второто изречение на ал. 1 на чл. 11 да отпадне. Така ние ще можем да направим един действително конституционосъобразен закон, един закон, от който след това няма да се срамуваме, няма да се срамуваме, че в него има текстове, които не значат нищо. Още повече аз казах, че говоря като инженер. А когато един строителен инженер направи конструкция и тя се срути, на него му търсят отговорност. Когато един машинен инженер направи машина, тя аварира и убие някого, на него му търсят отговорност. Господа юристи, когато се отмени един текст от Конституционния съд, какво трябва да направят юристите в дадения случай?
Затова недейте предлага текстове, които звучат много добре исторически, но едва ли носят някаква полза за уреждане на отношенията в един закон. Дайте възможност за независимост на вероизповеданията и една оценка – точна и ясна, каквато е дадена в Конституцията, за огромното значение на Българската православна църква в нашия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, Вашето предложение е да отпаднат изречение второ и трето.
Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! По същество ал. 1 изцяло противоречи на духа на закона, на този закон, който сега се опитваме да приемем. Защото господин Иванов е прав, че тази алинея противоречи на чл. 4, ал. 2. Но аз бих допълнил, че тя противоречи и на ал. 1, където се казва: “Вероизповеданията са свободни и равноправни”. За каква свобода говорим ние на Българската православна църква, ако ние предварително й вменяваме нейното ръководство и едва ли не нейния Устав?
И тук искам да обърна внимание, че в чл. 11 между ал. 1 и ал. 2 има пълно противоречие. Защото в ал. 2 е казано, че устройството и управлението се определят съгласно нейния устав, а в ал. 1 казваме, че тя се ръководи от Светия Синод и т.н. Това е пълно противоречие между двете алинеи.
Така че или трябва да се приеме предложението на господин Иванов и да отпаднат последните две изречения, или в ал. 2 да се запише: “Устройството и управлението й се определят съгласно този закон”. Защото ако се приеме предложението на комисията, това означава, че ние предварително определяме нейното ръководство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам думата за изказване. Около чл. 11 напоследък се развиха големи дебати в обществото, защото се смята, че с този член се регистрира настоящото ръководство на Българската православна църква, което се очаква от едни и поражда опасения в други. Аз не смятам, че този член решава такъв въпрос. Кое е ръководството на Българската православна църква решава Българската православна църква, а не законът. Тук не са посочени имена. Но това, което бих искал да кажа по този член, е, че наистина не е редно самият закон да определя каква е структурата на Българската православна църква, че тя има Светия Синод, че има Патриарх, който е Митрополит Софийски. Не защото това не е така, така е, това е уставът. Обаче защо законът трябва да казва това? Противоречието е в това, че го казва самият закон. Никой не оспорва, че има Българската православна църква, че тя има Свети Синод, а и Патриархът, който е Митрополит Софийски. Това е по устав. Той е регистриран отдавна. Спорът в Българската православна църква е за физическите лица, а такъв спор се решава от съда, а не от закона. Защото днес са едни, утре ще бъдат други.
Също така споделям, че е неуместно да се посочва, че Българската православна църква е член на Вселенската православна църква. Не защото не е член, тя е член, но не законът трябва да каже това.
И последният аргумент. Всички останали вероизповедания се смятат в момента дискриминирани от това, че в ал. 2 се определя Българската православна църква като юридическо лице екс леге, което означава, че нейният Устав и нейното ръководство няма да подлежат на специална регистрация. Това не означава, че те не могат да бъдат оспорвани, ако в църквата има спорове. Обаче другите вероизповедания смятат, че когато те ще имат охранително производство пред съда по реда на чл. 16 и после в § 2 – за вече регистрираните Софийският градски съд трябва да ги регистрира служебно по този закон, като документите им се прехвърлят от Министерския съвет, от Дирекцията по вероизповеданията, където са сега, в съда, те смятат, че това им създава известна неравнопоставеност и това е основателно. Господин Иванов изтъкна чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който изисква да има равно третиране на всички, когато става въпрос за един закон. Поради което подкрепям неговото предложение за отпадане на последните две изречения на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Казак, заповядайте за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз слушах с подчертано внимание преждеговорившите и наистина у мен се затвърди чувството на съжаление за това, че ние сме принудени, и то пред камерите на Българската национална телевизия, да спорим и да слушаме спорове. Наистина проблемът, който се засяга в чл. 11, според нас е един проблем, който засяга единствено и само източното православие в България, а това е един частен проблем и ние като Парламентарна група на Движението за права и свободи не искаме да влизаме в този спор.
Ние обаче поставяме един друг принципен въпрос, един проблем, който се съдържа в чл. 11 и то по-скоро не в ал. 1, който нас не ни засяга, а в ал. 2, в която според нас в сегашния вариант на текста се дава една привилегия, едно преимущество на едно от вероизповеданията в България – нещо, което според нас в този си вид е недопустимо, противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията и ние не можем да се съгласим с една такава редакция. Според чл. 6, ал. 2 на Конституцията не може да има привилегии или да се дискриминира на редица основания, едно от които е и вероизповеданието, верското убеждение, а именно на едно от вероизповеданията в сегашната редакция на ал. 2 се предоставя една такава привилегия, като тя става юридическо лице екс леге, т.е. по силата на закона. И след това ние виждаме, че в Преходните и заключителните разпоредби тази привилегия е потвърдена, като тя е изключена от общия режим за регистрация на вероизповеданията чрез изключението тя да бъде регистрирана в съда.
Затова аз искам да направя едно конкретно предложение – ал. 2 да се измени по следния начин:
“(2) Вероизповеданията, регистрирани до 1 март 1949 г., са юридически лица. Устройството и управлението им се определят в техните устави.”
По този начин ние предлагаме всички основни вероизповедания, които така или иначе имат според нас значение и в историята на страната, и които са значими за гражданите на Република България, да получат един подобаващ статут и да няма дискриминиране от страна на преобладаващото вероизповедание спрямо другите.
България е светска държава. Нека припомним и Конституцията, която казва, че църквата е отделена от държавата, т.е. религията е отделена от държавата. Мисля, че това трябва да е принципът, който трябва да се съблюдава. И ако някой сега стане и изкаже някакви съображения, че в някои страни дори имало държавна религия и т.н., някои европейски страни, мисля, че ние не бива да се съобразяваме с това, защото този проблем във всяка държава е разрешен по своему. Има примери и в обратната посока – например във Франция, както знаете, е изключено всякакво вмешателство от страна на държавата, там църквата е отделена от държавата и няма никакви привилегии за нито една религия. Докато например в една Великобритания, напротив, дори църквата не е отделена от държавата, тъй като, както знаете, кралицата е главата на англиканската църква. Така че нека да не взимаме произволно примери от други страни, нека да видим нашата традиция. Никога в България една религия не е била обявявана за държавна религия и не е получавала някакви привилегии. Винаги на източното православие е била признавана традиционната роля в българската история, но никога не се е предоставяло със закон такова привилегировано положение.
Затова моето предложение е за този текст на ал. 2. Мисля, че тази ал. 2 би била по-справедлива и би отговаряла по-адекватно на нашата историческа традиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Казак, ще Ви помоля да ми оставите писмено редакцията, която прочетохте.
За реплика има думата госпожа Кина Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Казак, аз съм изключително учудена от Вашето твърдение, което току-що направихте не само пред всички народни представители, а и пред българските избиратели – “нас ал. 1 не ни засяга”! Доколкото знам, това е българският парламент. Вие се прогласявате за българска национална партия. Ние тук имаме за цел с този закон не да решим проблемите на една вяра или на друга вяра, нашата цел е да решим проблемите на всички вероизповедания в България, така че те всички да бъдат равнопоставени и всички да бъдат третирани по еднакъв начин пред закона. Така че по никакъв начин не мога да допусна и наистина съм изключително учудена, че Вие тук заявихте, че вас ал. 1 на чл. 11 не ви интересува. Ако ние сме отговорни народни представители, нас всички тези членове трябва да ни интересуват, защото ние трябва да излезем с един закон, който да реши проблемите на църквата.
А що се отнася до второто предложение – тук аз се обръщам и към председателстващата Народното събрание – това излиза извън редакционните поправки, които могат да се правят между първо и второ четене. Вие всъщност правите едно предложение за редакция по същество, което съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е допустимо и затова аз предлагам това да не бъде взето под внимание и да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съгласна съм с това становище.
Друга реплика на господин Казак? Няма.
Господин Казак, заповядайте за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Все пак искам да припомня и на Вас, и на всички колеги, че ние разглеждаме един закон, който се нарича Закон за вероизповеданията. А вероизповеданието, както е записано и в самия закон и както е общоизвестно, е въпрос на лична воля, на лично убеждение. Движението за права и свободи винаги е взимало активно участие във всички процеси в страната – и в политическия, и в обществения живот, и ние винаги сме доказвали, че нашето участие сме се стремили да бъде винаги конструктивно. Но когато става въпрос за един текст, който засяга конкретно едно вероизповедание в страната, аз мисля, че по-силната и правилна позиция е хората, принадлежащи към друго вероизповедание, да не се намесват във вътрешните дела на това вероизповедание. Защо искате ние да се намесим в споровете в едно от вероизповеданията в страната?
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): А как ще гласуваш?
ЧЕТИН КАЗАК: Недейте оспорва нашето желание да не участваме, да не се месим в този спор, който е вътрешноцърковен спор в България.
Имайки предвид това, аз казах, че нас ал. 1 не ни засяга дотолкова, доколкото в нея се третират конкретните проблеми, съществуващи в едно от вероизповеданията в страната.
Така че Вашата реплика според мен беше некоректна. Движението за права и свободи ще продължи винаги да бъде една национална партия, която защитава националните интереси, участва активно в обществения и политическия живот и има своя ясно изразена позиция по всички въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Гиньо Ганев. Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз подкрепям предложението на комисията по чл. 11. Нямаше да има нужда от много дълги аргументи – сега мисля, че пак това не се налага – но според мен трябва да се изяснят няколко неща. Има конституционен текст – чл. 13, ал. 2 – признанието, че традиционна религия в Република България е всъщност православното вероизповедание. Това не е един гол декларативен текст и той не стои в някакъв преамбюл, а стои в самото съдържание на Конституцията. И понеже в чл. 11 в това отношение, според мен, се развива само тъкмо тази идея, без дълго да се говори, за тези, които имат спомени, а и сегашни желания, искам да отворим Търновската конституция – нейният чл. 37, който съответства на сегашния български текст на чл. 37 на действащата Конституция:
“Господстващата в Българското царство вяра е православно-християнската от източно изповедание. Българското царство от църковна страна като съставлява една неразделна част от българската църковна област, подчинява се на Светия Синод - върховна духовна власт на българската църква, дето и да се намира тая власт. Чрез последната (т.е. чрез Синода) Българското царство съхранява единението си и с Вселенската Източна църква във всичко що се отнася до догмите на вярата.”
Употребените тук с главни букви “Принадлежност”, “Членство”, към “Единната” и т.н. църква са всъщност тази принадлежност на България към Вселенското християнство. И в това няма нищо лошо, защото това, което е в повече не вреди, ако няма нещо друго. Целият чл. 11 иска да възстанови не само духа на тези две конституции, а сякаш чрез него да се забрави една много порочна практика. Уж тази Българска православна църква беше с регистриран устав - никой не признаваше нейното ръководство. И сега не е ли време законът тъкмо по един ясен и много деликатен законодателен начин да прекрати това двуженство?
Ще ви кажа още нещо. Има ли юридически лица, които се създават екс леге по закона, когато става дума за субекти с голямо значение? Разбира се, че има. БАН е създаден по този начин. Малко ли е значението, за което говорим, чрез текстовете на две конституции, на Българската православна църква? Защо това да не бъде обявено тъкмо по този начин?
Господин Казак, Вашето предложение в ал. 2 на чл. 11, там, където се казва, че: “Българската православна църква е юридическо лице” да се прибавят и другите религии, регистрирани към 1949 г., знаете ли докъде може да ни доведе? Чета ви справката: “Статут на вероизповедания и регистрация по Стария закон за изповеданията тогава, към 1944 г., преди 1949 г., са имали Българската православна църква и иноверските - мюсюлманското вероизповедание, Арменската апостолическа православна църква и Израелтянското вероизповедание”. Ако възстановим, това къде е католическата религия? Имаме ли право днес да оставим толкова признати църкви извън това, за което говорим тук? Това изброяване ще бъде много погрешно, защото няма да бъде пълно. С какво основание такова право, ако следваме тази логика, не може да се признае на всички други 34, които са регистрирани и сега съществуват в регистрите като юридически лица?
Вижте какъв режим е приел законът! Аз не мога да си представя по-толерантен от този. Просто техните досиета на регистрацията се пренасят физически от Дирекцията по вероизповеданията в съдебното отделение за регистрация и без никой да предявява никакви искания съобразно този, новия закон, към тях, повтарят тяхната регистрация, и то служебно. Това е достатъчно. А това изваждане на Българската православна църква, както каза някой тук “извън скоби”, мисля, че това е един дълг на българското Народно събрание. Защото, както някъде се казваше, Българската православна църква не е допринасяла само за културното развитие и духовността на българския народ и на България. Тя има принос в българската държавност. В тези 12 века, когато не е имало официална българската държава тя е представлявала държавността. И мисля, че Народното събрание днес трябва да се чувства принадлежащо и носител на тази изключително важна българска национална традиция.
Текстът не нанася никакви вреди на никакво друго изповедание. Той разрешава един спор, който въпреки съобщението, че Българската православна църква е традиционна и се управлява по свой устав – знаете ли колко съдебни и прокурорски решения има в обратния смисъл? Благодаря. (Единични ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Значението и ролята на Българската православна църква в хилядолетната история на България е безспорна и ако ние решим всеки един от нас да изрази това от трибуната на Народното събрание едва ли ще има различие между нас. Но аз все пак от изказването на господин Ганев не чух отговор на моите възражения за противоконституционността на предлаганата ал. 1, а така също и ал. 2 на чл. 11.
В Търновската конституция е записано точно така и господин Ганев я цитира съвсем коректно, но всяка конституция трябва да бъде разглеждана в своя исторически контекст. Искам да припомня, че законодателната справка за страните от Европейския съюз показва, че в ХIХ век подобни текстове има записани в почти всички тогава съществуващи държави в Европа, но в началото на ХХI век почти навсякъде тези текстове – не казвам абсолютно навсякъде, знам изключенията, които може би господин Милчев ще посочи, но почти навсякъде тези текстове не съществуват.
И още нещо. Беше направена съпоставка на регистрацията екс леге на Българската православна църква със Закона за БАН. Да, регистрация екс леге съществува в българското законодателство. То е регламентирано не само в Закона за БАН, в Закона за Сметната палата, за Българската народна банка, за Българския Червен кръст. Но там, във всички тези закони до един, държавата възлага на определени национални институции да осъществят определени обществени задачи и да регулират определени обществени отношения. Нещо, което по никакъв начин не е валидно в този случай, където ние гласуваме Закон за вероизповеданията, които по Конституция са отделени от държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ганев! Първото нещо, което искам да кажа, е, че може би по-уместно е, когато цитирате конституциите, особено от лявата страна, да цитирате Димитровска конституция или Конституцията от 1971 г., отколкото Търновската конституция.
Това, което каза господин Иванов, за историческите дадености, в които се е развивало нашето общество. Аз не оспорвам и никой от нашата парламентарна група не оспорва ролята, значението й за държавността, и за културата, и за духа на българското общество и на българската държава, които е изиграла Българската православна църква. Затова чл. 11, ал. 1 ясно и изрично е казал това, което включва и конституционният текст на чл. 13. Но ние се противопоставяме на това в ал. 2 да се предоставя изрична привилегия на едно вероизповедание в страната чрез това, че единствено то придобива правото да бъде юридическо лице екс леге, а всички останали вероизповедания да минават по един друг, различен от този, режим. Ако това не е предимство или привилегия, господин Ганев, Вие като юрист мисля, че не може да си кривите душата.
Аз питам тогава какво би казал господин Рупен Крикорян, който е тук, за арменската църква? Или колегите, които изповядват юдеизма, например? Няма ли да се почувстват и те засегнати за това, че и техните религии по този начин са дискриминирани в полза на едно вероизповедание?
Затова ние предлагаме основните религии, които са били в България, да придобиват този статут. Повтарям още един път, ние не искаме да се намесим, желаем проблемите в Българската православна църква да бъдат разрешени веднъж завинаги, защото на никого не му е приятно, когато неговото вероизповедание е разделено. Просто искаме да няма дискриминационни разпоредби в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Мария Стоянова има думата.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да защитя предложението, което направих, за чл. 11 с редакцията, която ви предложихме: “Източното православно християнство е традиционното вероизповедание в Република България”.
Имам моралното право да направя това предложение, защото аз наистина произхождам от религиозно семейство. Раждана съм в едно време, в което е било трудно да бъдеш кръщаван, венчавана съм и ние изповядваме източното православие у дома.
И днес, когато 6,5 млн. българи, които са източноправославни, са в навечерието на един голям християнски празник – Рождество Христово, ние нямаме право да бъдем грешни. Ние трябва да вземем едно вярно решение, защото истината е тази, която трябва да надделее в този дебат. Не бива да има неравнопоставеност. Не е редно, не е правилно и не е отговорно ние да допуснем да се пререгистрират служебно другите вероизповедания в съда, а само Българската православна църква да бъде облагодетелствана от този закон. Защото Съдът по правата на човека, Европейската комисия по правата на човека, Съветът на Европа ще реагират на подобни наши действия. Знаете ли, че вече Европейският съд се произнесе по подобен казус, произнесе се категорично, произнесе се по бързата процедура. Не бива да нарушаваме отново Конституцията на Република България. А там ясно е казано, чл. 6 е категоричен.
В чл. 11, ал. 1 ние се опитваме да опишем структурата и представителството на Българската православна църква, което е предмет на Устава на Българската православна църква. Ние не можем да включваме неща от устава в закон, защото, включвайки ги в закон, ние задължаваме църквата да не променя своя устав.
Аналогично се предпоставя, че Българската православна църква е член на Вселенската църква по нашия закон, а не по канона на църквата. Какво ще стане, ако утре Българската православна църква престане да е член на Вселенската църква, както е било, имало е такъв момент? Нима ние тук, законодателите, се опитваме да наложим отново права на църквата?
В този ред на мисли аз искам да помоля колегите народни представители наистина да се замислят върху този текст. Той е особено важен текст и той дава нашата философия за целия закон. Защото в нашите действия днес са фокусирани много очаквания, но ние не бива да се хлъзгаме по тази плоскост. Очевидно е, че трябва да бъдем максимално прави, максимално конкретни и ясни, за да не допуснем каквито и да е съмнения в тези, които ще четат този закон. А и не бива по никакъв начин да задължим изпълняващите закона да се съмняват в правотата на нашите решения.
Затова, уважаеми колеги, аз апелирам към вас да подкрепите така предложените от нас предложения за промяна на чл. 11, защото това е най-кратката и най-ясната дефиниция за чл. 11, която не дава възможност за никакви по-нататъшни спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура думата има господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като сме на чл. 11 от закона, предстои още доста работа, а времето напредва, и тъй като чухме основните аргументации на колегите от СДС по техните предложения, освен ако няма някакви коренно нови, принципно различни, предлагам да се ориентираме към приключване на този дебат по тези предложения и да минем в режим на гласуване. Пак казвам, ако нямат някакви драматично различни и фундаментални неща, които да ни предложат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Аз имам противно мнение, госпожо председател!
Аз мисля, че обсъждаме един много важен закон. Господин Кошлуков, в никакъв случай не бива да се прекратяват разискванията. Казвам в никакъв случай, защото от нашата парламентарна група трима изразихме желание да вземем отношение. Това не е политически закон. Тепърва предстоят някои неща ние да изложим от името на парламентарната група.
Много Ви моля да не се спират разискванията по чл. 11. Много Ви моля, оттеглете това предложение.
Госпожо председател, моля Ви от името на парламентарна група да поставите на гласуване дали да се прекратят разискванията или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кошлуков, моля Ви да вземете отношение към процедурното предложение, защото иначе съм длъжна да го поставя на гласуване.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, вече разискваме доста време, чухме няколко изказвания от вас, но ако има такива, разбира се, пак ви казвам: ако има някаква позиция, която не сме чули до момента, защото аргументациите ги чухме, предлагам, ако няма други различни предложения, защото се получава тавтология, вече говорим едно и също, а и заемаме телевизионно време…
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Да, има.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Добре, с уважение към Вас оттеглям процедурното си предложение. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Господин Лютфи има думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз слушах много внимателно всички изказвания.
Господин Кошлуков, въпреки моите най-добри чувства, много трудно може да се определи кое е фундаментално предложение и кое не е фундаментално. Всяко изказване крие в себе си различен нюанс. Аз мисля, че всички ние тук желаем по пътя на убеждението с аргументи да направим един перфектен, доколкото може, европейски закон за вероизповеданията. Поне аз и моите колеги от ДПС имаме такава нагласа.

Защо когато моят колега Четин Казак предлага чисто европейско алтернативно предложение на ал. 2 на чл. 11, госпожа Кина Андреева се връща и взима на въоръжение атрибути от 1990-1992 г.? Нима забравихме, колеги, че от 12 декември де факто сме европейци и трябва да мислим по европейски? Ние винаги сме били българска партия, защо трябва да влизате в такава полемика? Трябваше отдавна да се отърсим от този арсенал на думи, изрази и квалификации.
Но по същество. Искам да ви кажа, че получих писмо от Дейвид Аткинсън, с което е запознат уважаемият председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и моите колеги, лично писмо, разбира се, с негови лични препоръки, няма да ви го чета дословно, в което се казва накратко следното: “Настоящият проектозакон за вероизповеданията (регистрацията на религиите) е несъвместим със стандартите на Съвета на Европа и трябва да бъде представен първо на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, преди да бъде гласуван в България. Разбира се, това е една препоръка, ние сме суверенен парламент и имаме право да гласуваме това, в което сме убедени.
Същевременно обаче искам да погледна към предложението, което направи Четин Казак именно от тази гледна точка – на равнопоставеност на религиите, господин Ганев! Никой не отрича ролята и мястото за развитието на държавата, културата и традициите на България в тези векове досега. Но да не забравяме, че и останалите традиционни религии – ислямът, арменската религия, религията на нашите колеги-евреи, също са толкова традиционни и също са носители на културни традиции! Следователно, когато казваме, че богатството на една национална култура е разнообразието на културите на малцинствата, които са представени в тази държава, то същото важи и за религиите!
Много Ви моля, господин Кошлуков!
Оттук следва нашата позиция, която беше много ясно и чисто изразена – самото даване на предимство така, както вече е предложено от комисията екс леге – да няма регистрация на Българската православна църква само затова, защото е традиционна, съгласно Конституцията, защо трябва да лишаваме другите традиционни религии? И те са традиционни! Убеден съм, че и Вие също сте убедени в това. Защо да не се приеме този текст, който предлагаме чрез нашия колега Четин Казак?
Господин Аткинсън продължава по-нататък и е абсолютно прав, че с този член първо се прави опит да се уреди конфликтът в Българската православна църква. И това ще стане, ако го приемем. Но същевременно той е не толкова европейски, защото дава привилегии на една религия над други традиционни религии! Говоря ви най-искрено, че ние ще се покажем като европейски парламент, ако се обединим около предложението, което направи господин Четин. Мисля, че доста колеги споделят това нещо. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Кина Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Лютфи! Вашето напомняне за това, че ние сме европейци, го разбирам само по един-единствен начин. Първо, това очевидно е признание. Може би по-скоро репликата беше към господин Казак, а не към мен, защото той беше този, който очевидно направи гаф и направи едно неевропейско изявление. Второто и по-важното нещо – щом трябва да бъдем европейци и се смятаме за такива, нека законите ни да бъдат европейски! Вашето предложение включва това, да се дадат привилегии вместо на една, на четири религии!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Да бъдат третирани по еднакъв начин!
КИНА АНДРЕЕВА: Нашето предложение е всички вероизповедания в България да бъдат третирани по един и същи равноправен начин. Ето това е европейският подход! Защото иначе проблемът отново няма да бъде решен. Вероизповеданията отново ще бъдат разделени на няколко групи – такива, които ще имат право екс леге и такива, които няма да имат това право, което, позволете ми да се обърна към Вас, по никакъв начин не е европейско!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за друга реплика към господин Лютфи? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че чл. 11 е най-важен в този законопроект, господин Ганев, за вероизповеданията, а не Закон за Българската православна църква! Законопроект за вероизповеданията! Когато изчитаме текстове от Конституцията, независимо дали са от Търновската или от сегашната, хубаво е да прочетем и следващите текстове – че България е светска държава, че религията е отделена от държавата, че Конституцията не допуска привилегия на една религия над друга религия или над други религии. Примерът Ви с Търновската конституция – виждате ли, по това време имало даже и по-широки текстове … Да, съгласен съм с Вас, но по това време не е имало Дирекция по вероизповеданията с тези правомощия. Изслушайте ме внимателно! По това време, ако погледнете примерно в структурата на мюсюлманското вероизповедание, ще видите, че държавата никога не се е намесвала, убеден съм, в структурата и дейностите на другите религии, които са били регистрирани по това време. Това означава ли, когато даваме пример с Търговската конституция, че трябва да върнем и другото – примерно браковете между мюсюлманите известно време са били подписвани само през мюфтията! Трябва ли да върнем и този текст?
Има много неща, когато давате примери е хубаво да дадете примери за другите неща. Но мен ми притеснява, колеги, че от една страна законът казва, че не могат да бъдат предоставени привилегии или по-големи права на едно вероизповедание, а в същия момент ограничаваме всяко вероизповедание, което е извън традиционното за България. Никой в залата не отрича, че източното православие е традиционната религия за България.
Вие като депутат от Великото Народно събрание знаете, че и по този текст по време на Великото Народно събрание не е имало спор и всички сме били единни, че държавата не бива да се намесва и да дава привилегии на една религия. Ако сме светска държава, това означава ли, че оттук нататък ще дадем привилегии само на едно вероизповедание за сметка на другите религии? Това е неприемливо, няма значение кой каква религия изповядва. Няма никакво значение, според мен, че е посочено, че традиционната религия в България е източното православие! Едното е коренно различно от другото! И в ал. 1 на чл. 11 и конституционните текстове, че традиционната религия е източното православие не означава, че трябва да се дават привилегии на едно вероизповедание! Означава ли това, господин Ганев, че Вашият Бог е по-силен от моя Бог? След 12 години, уважаеми колеги – тези които много бързат да гласуваме този текст, означава ли това, че единият Бог е по-силен от другия? След 12 години поставяме един спор, който е разрешен през 1990 г. в България. Даваме пример с етническия модел в България.
И изведнъж в случая, за да разрешим един вътрешноцърковен проблем, ние унижаваме всички останали религии в България. Това е истината, колеги. С този акт днес, ако мине в този вид, дами и господа народни представители, вие ще поставите в унизително положение всички останали вероизповедания в България. Унизително положение и в никакъв случай техните водачи няма да гледат с добро око, че един такъв текст е минал.
Аз се притеснявам, че в случая няма никакво значение кой какви аргументи ще изложи. Видите ли, въпреки че сме част от управляващото мнозинство, има гласове: ние ще прокараме този текст! Няколко пъти сме поставяли въпроса пред наши колеги от различни парламентарни групи, че трябва много внимателно да се прецени още един път. Не е вярно, че не е имало случай в Народното събрание, включително и днес, щом като не е направено писмено предложение и не можем да гласуваме. Не е вярно! Даже и по този законопроект вече има няколко случая, когато сме гласували.
Що се отнася до това, че, видите ли, господин Ганев, ако се запише един такъв текст - до 1949 г., ще останат вероизповедания, които не са били регистрирани тогава, ами, ако не сте съгласни с това нещо, да продължи в § 2 на Допълнителните разпоредби за тези, които не са регистрирани до 1949 г., да остане този текст. Защото в близкото минало вие знаете, когато господин Жан Виденов беше премиер, и случаят от името на бившия главен мюфтия стигна до Страсбург заради това, че някои хора се намесиха във вътрешните правила на едно вероизповедание. Аз не съм убеден, че днес, оставайки в този вид, господин Ганев, обръщам се към Вас като към опитен юрист, Дирекцията по вероизповеданията няма субективно да се произнесе за някои вероизповедания. Мен това нещо ме притеснява. И не бих искал като народен представител да бъда свидетел пак на дела по европейските съдилища и пак да се изложим. Това е, което исках да споделя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура – господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам днешното заседание на парламента да продължи и след 16,00 ч., докато приключи дебатът по настоящия член и той бъде гласуван. (Силен шум, реплики и възражения в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Противно процедурно предложение – господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Прави се абсурдно процедурно предложение, което противоречи на правилника. И аз се учудвам, господин Пламен Панайотов, който е юрист, не познава ли правилника? Преди няколко заседания аз си позволих да му отправя упрек, че трябва да чете правилника. Пак не сте го прочели!
Съгласно действащия правилник е казано докога продължава нашето заседание. Може да бъде продължено с не повече от 2 часа. Цитирайте въз основа на кой текст.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Това е обичайна практика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма обичайна практика! Никаква обичайна практика няма да се нарушава правилникът!
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Вие сте я наложили, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много Ви моля, не ме прекъсвайте! Аз оставам с впечатление, че вашата обичайна практика означава нарушаване на нашия правилник.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Тя е наложена от Вас, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Перманентна практика на Народното събрание. С такова гласуване правилникът за конкретния случай се променя ад хок.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Панайотов.
Гласували 185 народни представители: за 145, против 40, въздържали се няма.
Приема се.
Имате думата за изказване, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колкото и да искам, не мога да подкрепя чл. 11 нито в редакцията на вносителя, нито в редакцията, която предлага комисията. С това съдържание, което ни се предлага, този текст просто в няколко направления ще се окаже противоконституционен. И на мен ми се струва, че мнозинството вече трябва да е разбрало, че гласувани от него текстове, които противоречат на нашата Конституция, нямат шанс да останат да действат. Особено след последното решение на Конституционния съд.
И аз наистина апелирам, когато ние разглеждаме и гласуваме този текст, и тези народни представители, които не са юристи, но особено юристите, да не забравят какво са учили, кои са основните принципи на правото, какво гласи нашата Конституция.
Господин Ганев, тази разходка в историята, която Вие се опитахте да направите, в момента оставам с впечатление, че забравихте нещо, което винаги сте помнили: че Вие сте един от участниците в създаването на днешната Конституция. Защото Търновската конституция не предвиждаше отделянето на църквата от държавата. Сега се предвижда. Недейте го забравя!
Първият текст е добър, но той дословно преповтаря текста на Конституцията. Никога не е желателно един закон да преповтаря Конституцията, защото това е излишно. Конституцията е акт от по-висока степен и тя си действа.
Второто изречение – че традиционното вероизповедание има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния живот, е вярно, то няма място в текст на закон, но то е много слабо. Защото истината е, че Българската църква, нашата религия, която е традиционната - източноправославната, има не само историческа роля, много повече. Без Българската православна църква нямаше да има българска държава. И никой от нас не трябва да забравя това.
Ние приехме чл. 4 от сегашния закон, който гласи: “недопустима държавна намеса във вътрешната организация на религиозната общност”. Ами, точно това прави чл. 11. С волята на Народното събрание той се намесва във вътрешната организация на източноправославната църква – отнема се независимостта на източноправославната църква от държавата, от Народното събрание.
Вижте чл. 19! Той казва: “Уставът на вероизповеданията трябва да съдържа задължително:
“3. структурата и органите на вероизповеданието”.
Алинея 2 на същия този чл. 11 изрично казва: “Устройството и управлението”, дори на Българската православна църква вече конкретно, “се определят от нейния устав”.
Че как със закон ние ще кажем къде ще членува Българската православна църква? Не тя ще реши, независимо че тя е решила вече, но утре може да промени своето решение. Ние със закон ли ще я държим там, където тя не би искала да бъде? Как може със закон да кажем кои са органите на управлението?
Българската независима православна църква ще си реши кои са нейните органи на управление. Патриарх, да. Ами, представете си, че утре Българската православна църква реши патриархът да не е софийски митрополит, да си има отделно патриарх и отделно софийски митрополит. Ние със закон ли ще наложим това?
Предлагат ни се от гледна точка на действащата Конституция абсурдни неща. И нека мнозинството си помисли да не се озове в същото положение, в което се озовахте преди два дни. Нищо по-лесно от това – да падне този чл. 11, който е сърцевината на този закон, ако го гласувате в този му вид, в който сега се предлага.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това заплаха ли е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Този спорен текст, който сблъска доста противоречиви мнения, според мен би имал логично звучене и логичен текст, ако в Конституцията беше записано, че източното православно християнство е официално вероизповедание на България.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Ти не искаш да е официално.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Господин Милчев, ако имате нещо да ми кажете, заповядайте на трибуната, не ми подвиквайте от място!
Затова, уважаеми колеги, няма да повтарям аргументите на моите приятели от парламентарната група. Те бяха достатъчно ясни и категорични.
Но би могло, когато се говори за този текст, когато хората се изказваха, да правят разлика между вяра, религия и църква. Това не са едни и същи неща. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
Религиозните хора, уважаеми колеги, дълбоко религиозните хора нямат нужда от посредници, за да общуват с Бога.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ти нали беше в Комсомола?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да. Този текст според мен е писан не от религиозни хора, а от атеисти, които се опитват чрез него да придадат един авторитет, да придадат един морален образ на Българската православна църква, който в момента много й липсва.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Комунист!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз никога не съм бил комунист, господин Цеков, и се гордея с това!
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е начин на мислене, а не партийна принадлежност.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Госпожо председател, може ли да въведете все пак ред в залата, защото аз мога по същия начин да отговарям… (Шум и реплики от мнозинството и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако обичате, сложете си картата.
Моля за тишина в залата!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Призовете ги за тишина и да не ме прекъсват. (Шум и реплики от мнозинството и КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти говориш глупости!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Господин Миков, вие никога не можете да разберете какво говоря, защото вие сте атеисти. Това са думи, които са за религиозни хора. Те ме разбират. Не е нужно вие да ме разбирате. (Шум и реплики от КБ.)
За дълбоко религиозните хора, пак повтарям, няма нужда от посредник.
И повтарям думите си, че Българската православна църква е в дълбока морална криза. И няма със закон да я извадите от тази криза! Тук се искат други неща, които обаче трябва да бъдат извършени от самата църква, а най-важната част от тази църква са вярващите хора! Не е клирът, не е Светият Синод, не е лицето Максим, който се представя за патриарх и софийски митрополит. (Шум и реплики от мнозинството и КБ.)
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Я се махай, бе! Не те е срам!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Затова, уважаеми колеги, аз не защитавам никакви групировки, синоди и т.н. Аз говоря от името на религиозните хора. (Смях.)
И затова този текст в закона няма да й помогне на Българската православна църква й, за да излезе от кризата! А в тази криза тя изпадна благодарение на господата отляво, хората от Комунистическата партия…(Шум, смях от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Хората от Комунистическата партия 45 години поругаваха, тъпкаха, унижаваха и преследваха Българската православна църква. (Шум и реплики от КБ.) И това е истина, която никой не може да отрече.
За съжаление, след тези години хората, които бяха начело на църквата, не успяха да намерят сили в себе си, да се покаят, да се поклонят на всички религиозни хора за това, което са вършили като ваши слуги и под ваша диктовка и да поведат народа си вече пречистени и покаяни. Ако те това не направят, те никога няма да се превърнат в духовни водители и никога православната църква няма да заеме мястото си и никакъв закон няма да й помогне за това. Защото духовните водачи не могат да бъдат слуги. Благодаря ви. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Високопочитаема госпожо председател и уважаеми колеги! Доказа се, че няма нови аргументи и изказвания. Затова аз отново искам да внеса процедурното си предложение за прекратяване на дебатите и ориентиране към гласуване.
Всички, които претендираха да се изкажат, имаха шанс. Чухме ги.
Моля, подложете на гласуване процедурното ми предложение за прекратяване на дебатите и ориентиране към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 204 народни представители: за 148, против 54, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
За процедура има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Считам за недопустимо, че не ми се предоставя възможност да се изкажа по един от ключовите текстове от законопроекта за вероизповеданията, тъй като освен всичко друго, аз съм един от съвносителите на един от трите законопроекта, въз основа на които е разработен този консолидиран текст.
Струва ми се, че би било добре занапред да не допускаме подобни процедури, които лишават вносител на законопроект да не може да се изкаже по един от основните текстове.
Възползвам се обаче от взетата дума и обещавам в рамките на времето, определено за процедура, да заявя следното. Позволих си като народен представител, по-скоро дръзнах да предложа свой законопроект по една толкова деликатна материя, каквато е материята, свързана с вероизповеданията, защото вярвам във важността на това да се подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважението, свързани с въпросите на съвестта и вярата.
Бяхме на път да постигнем това с този законопроект, но изглежда няма да успеем съвсем.
Днес въпросът не е за това дали традиционното вероизповедание в България е източноправославното християнство. Не, уважаеми колеги. Не, никой, нито един от моите колеги не оспорва този факт.
Напротив, ние не говорим за признаване на традиционната роля на Българската православна църква, а в предложението си подчертаваме един безспорен факт. Но всички текстове от този законопроект, уважаеми колеги, решават общи въпроси, свързани с всички вероизповедания в България, с изключение на чл. 11, който се отнася до едно-единствено вероизповедание.
Председателят каза, че вече в обществото има настроения едва ли не, в зависимост от това как ще се гласува, това ще се възприеме като подкрепа за едната страна, или за другата. Движението за права и свободи… (Шум и реплики в залата. Председателят Камелия Касабова дава сигнал за просрочено време.)
Моля, не ме прекъсвайте поне за още 30 секунди. Аз съм вносител на законопроект, да заявя позицията на парламентарната ни група.

Не, че не ни интересува този въпрос. Няма въпрос, който се дебатира в българския парламент, който да не стои на вниманието на български народни представители, включително от групата на Движението за права и свободи. Не казахме, че не ни интересува този проблем.
Ние заявяваме, че не можем да участваме в гласуването на чл. 11, именно защото, както и да гласуваме, това би се възприело като намеса не на български народни представители, които изповядват исляма, защото в нашата партия членуват и християни, а ще се възприеме като намеса на български народен представител във вътрешноцърковните дела на едно от вероизповеданията, поради което Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да участва в гласуването по чл. 11, ако се отхвърли предложението на господин Четин Казак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, което са направили госпожа Стоянова и господин Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 193 народни представители: за 46, против 146, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Другите две предложения, направени от госпожа Мингова и господин Иванов – второ предложение, са оттеглени в залата.
Подлагам на гласуване направеното от господин Нихризов предложение в пленарната зала: в ал. 1 на чл. 11 изречение второ, трето и четвърто да отпаднат. То е аналогично на вече гласуваното, но гласуваме сега предложението на господин Нихризов.
Гласували 159 народни представители: за 7, против 152, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Мазнев за редакция на ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 8, против 149, въздържал се 1.
Предложението не се приема. (Депутатите от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили напускат пленарната зала. )
Гласуваме предложението на господин Четин Казак за ал. 2 на чл. 11.
Гласували 169 народни представители: за 17, против 115, въздържали се 37.
Предложението не се приема. (Депутатите от Парламентарната група на ДПС напускат пленарната зала.)
Гласуваме чл. 11 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Член 11 е приет. ("Браво!" и ръкопляскания от НДСВ и Коалиция за България.)
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,10 ч.)



Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Весела Лечева

Несрин Узун