Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да използвам възможността, която ми дава чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да предложа като първа точка от дневния ред да бъде включена декларация на Народното събрание, за която, както разбирам, има подкрепа на всички парламентарно представени политически сили.
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 2.
Това предложение се приема.

Първа точка от дневния ред:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Предложението е подписано от председателите на парламентарните групи: Станимир Илчев, Надежда Михайлова, Сергей Станишев, Лютви Местан и Никола Николов.
Уважаеми народни представители, искам да помоля някой от вносителите да представи проекта за декларация.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да прочета пред вас проекта на декларацията.

“ДЕКЛАРАЦИЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Тридесет и деветото Народно събрание на Република България,
Като се ръководи от националните интереси и разглежда членството в НАТО като основна гаранция за сигурността на страната;
Като потвърждава желанието и готовността на Република България да се присъедини към Северноатлантическия договор и да поеме отговорностите и задълженията, и да ползва правата, произтичащи от пълноправното членство, както и да довърши необходимите за това реформи;
Като приветства Заключителното комюнике от заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище министри на външните работи на 4 декември 2003 г. в Брюксел, в което се заявява, че формалното присъединяване на новите членове към Северноатлантическия договор ще се осъществи веднага след приключване на ратификационния процес;
Като разглежда борбата срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожаване като належаща необходимост и един от основните приоритети на международната общност и на Република България;
Като потвърждава волята на страната ни да продължи да генерира стабилност на Балканите и да допринася за усилията на международната общност за справяне с новите заплахи и предизвикателства към глобалната сигурност;
Като напомня политиката и действията на Република България като фактически съюзник на НАТО и САЩ и се опира на положителния опит от взаимодействието и активното ни включване в глобалната коалиция за борба срещу международния тероризъм чрез оказване на подкрепа за операцията “Трайна свобода” в Афганистан, участието в ИСАФ в Афганистан и в Силите за стабилизиране на Ирак;
Като потвърждава външнополитическия приоритет на Република България за разширяване и задълбочаване на стратегическото партньорство и сътрудничество със САЩ,

ДЕКЛАРИРА:

1. Одобрява действията на държавните институции за ускоряване присъединяването на Република България към Северноатлантическия алианс и изразява своята готовност да пристъпи своевременно към предвидената в Конституцията процедура за присъединяване на Република България към Северноатлантическия договор.
2. Изразява принципната подкрепа на Република България за предприетия от правителството на САЩ процес на преразглеждане разположението на американските въоръжени сили в чужбина и привеждането му в съответствие с новите реалности на сигурността като част от укрепването и цялостната трансформация и адаптация на НАТО.
3. Подкрепя започналите консултации по конкретните параметри на процеса между правителството на САЩ и НАТО с Република България, както и с правителствата на други съюзници и партньори.
4. Правителството да информира редовно българския парламент за всички фази на процеса.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата по проекта за декларация.
Има ли желаещи? Не виждам.
С надежда Ви гледам, господин Станишев. (Реплики от блока на Коалиция за България.)
Аз също гледам мнозинството.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Предлагам да дадем почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не може да се даде почивка, правилникът не разрешава.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Тогава поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Масларова, заповядайте за процедурно предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искаме поименна проверка. Всички вие настоявате важните неща, които се решават от целия български парламент, да се решават по начин, по който всеки един от нас да каже своя глас. Когато се решават проблеми, свързани с бъдещето на България, с нашите международни ангажименти, струва ми се, че рехавото мнозинство от вчера, при приемане на бюджета, този път трябва да изглежда малко по-различно. При бюджета вие решавате това, което каже правителството, но тук трябва да изразим всички своята воля. Така че, моля ви за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважавам Вашето искане. Започвам поименна проверка.
(Председателят извършва поименна проверка на кворума.)
В залата присъстват 141 народни представители.
Честит рожден ден, госпожо Драганова! Да сте жива и здрава! За много години! Поздравявам Ви от мое име и от името на цялото Народно събрание! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не искам с поименни проверки да рискуваме да провалим нашите последни работни дни, затова ми позволете веднага да направя едно процедурно предложение за два извънредни работни дни – в събота и неделя.
В събота при следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
2. Законопроект за ратифициране на Мярка № 1 и Решение № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на Двадесет и шестото консултативно съвещание на Договора за Антарктика за учредяване на Постоянен секретариат на Договора за Антарктика.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Конституционния съд.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
6. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
И дневен ред за неделя:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Искам да уведомя уважаемата зала, че в събота трябва да работим не за друго, а за да бъде работен ден и да може да тече срокът по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: От колко часа?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: От 9,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От 9,00 ч. в събота и от 9,00 ч. в неделя – извънредни пленарни заседания с обявения дневен ред.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 206 народни представители: за 156, против 23, въздържали се 27.
Процедурното предложение е прието.
Господин Пантелеев, заповядайте за процедурно предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление, кворумът в залата продължава да е рехав и постоянно намаляващ. Няма нито един представител на правителството. Отсъства министър-председателят, отсъства министърът на външните работи. Току-що, слава Богу, дойде госпожа Михайлова. Но отсъстват още двама от политическите лидери и ръководители на парламентарни групи.
При това положение от името на парламентарната група ние смятаме, че когато става дума за обсъждане на такъв ключов, стратегически приоритет на страната и предстои толкова важен дебат, в тези условия той не бива да бъде проведен. Ето защо предлагаме току-що приетата точка да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Има процедурно предложение за отпадане на точката “Декларация на Народното събрание”.
Има ли противоположно процедурно предложение? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение…
РЕПЛИКИ ОТ КБ: За отлагане, не за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението беше за отпадане, а не за отлагане. “Отпадане” беше думата, която използва господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Пантелеев. Искате да се коригирате ли?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Вероятно не съм добре разбран. Ние предлагахме отлагане на точката до пристигането на министър-председателя. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване коригираното процедурно предложение на господин Пантелеев за отлагане на точката до пристигането на министър-председателя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 196 народни представители: за 47, против 127, въздържали се 22.
Това предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, имате ли други процедурни предложения? Не виждам.
Преминаваме към дебат по същество върху проекта за декларация, ако има желаещи за такъв дебат.
Имате думата.
Има ли желаещи?
Има ли желаещи от Националното движение Симеон Втори? Няма.
От Парламентарния съюз на Обединените демократични сили има ли желаещи? Няма.
От Коалиция за България има ли желаещи?
Заповядайте, господин Станишев. Вие сте винаги готови. (Възгласи: “Е-е-е!” от НДСВ и ПСОДС, ръкопляскания от КБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не разбирам това весело оживление, което настъпи в залата, и смятам, че е изключително несериозно толкова важна декларация на парламента да мине без никакви дебати, ей така, да върви. Защото това показва отношението на мнозинството, на дясната опозиция към дългосрочните проблеми на националната сигурност (реплики от ПСОДС) и търсенето на гаранциите за сигурността на нашата страна.
Искам веднага да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесения проект за декларация на Народното събрание. Ние ще го направим въпреки редица събития и факти, които се случиха през последните седмици, въпреки лековатия, бих казал кавалерийски подход от страна на правителството и управляващите по един изключително важен въпрос на сигурността и на отношенията ни със стратегически партньор, какъвто са Съединените американски щати.
Така и не стана ясно с кого се надпреварваме в препускането във времето, след като самите Съединените американски щати заявяват, че става дума за начало на един процес на преглед на разположението на войските им по света, който може да отнеме години.
Без съмнение при по-сериозна работа по текста на декларация можехме като парламент да излезем с много по-задълбочен политически документ. Да не говорим, че до вчера в текста имаше правописни грешки, което е красноречиво доказателство за подхода на мнозинството.
Ще застанем зад декларацията, въпреки че правителството до последно държеше Народното събрание, опозицията и другите институции на тъмно по очевидно водените политически и военнотехнически консултации със САЩ. Стигна се до абсурдната за една демократична държава ситуация основни политически сили да получават информация по темата от посланика на Съединените американски щати.

Ще подкрепим декларацията, пренебрегвайки изцепките на министри, които създадоха впечатление, че е решено едва ли не разполагането на бази с ядрено оръжие на територията на страната, без изобщо да се отчита и да се подготвя общественото мнение. Въпреки съзнателно създаваните свръхочаквания, че при разполагане на американска военна инфраструктура върху нас ще се излеят реки от мед, защо тогава Парламентарната група на “Коалиция за България” застава зад предложената декларация? Защото нашият избор в полза на членството на България в НАТО е дълбоко осъзнат и се основава на разбирането ни за националните интереси в променящия се свят. Само реалното членство в съюза може да осигури пълния обхват на права и гаранции в рамките на колективната система за отбрана. Ние разбираме, че влизайки в Евроатлантическия съюз, само след няколко месеца България не може единствено да консумира сигурност, но трябва да поеме и своята отговорност, в т.ч. и чрез предоставяне на своя инфраструктура за военни цели на съюзниците.
“Коалиция за България” оценява, че САЩ са водещият партньор в НАТО, който осигурява основна част от военния потенциал на организацията. Войските им, разположени в Европа, са част от общите възможности на НАТО. Достатъчно е да посочим, че американско военно присъствие има практически във всички досегашни страни-членки на Северноатлантическия договор.
Не е за пренебрегване и икономическият ефект от евентуалното присъствие на части на САЩ – не толкова директният, тъй като вече на всички е ясно, че става дума не за традиционните големи бази с разгърната инфраструктура и голям персонал, а за ограничени обекти, които ще облагодетелстват ограничен кръг жители на тези общини, където ще бъдат разположени. По-важно ще се окаже косвеното въздействие – политическият знак за стабилност, който реално може да поощри значителни външни инвестиции.
Ние разглеждаме като фактор от първостепенна важност предприятия от Съединените щати процес на преразглеждане на разположението на американските въоръжени сили в чужбина и привеждането му в съответствие с новите реалности на сигурността като част от укрепването и от цялостната адаптация и трансформация на НАТО. Този процес цели да преодолее наследеното от Студената война разположение на военните сили, основаващо се на блоковото противопоставяне, да доведе до съществено съкращаване на техния размер и численост зад граница, да създаде необходимите предпоставки за своевременното и гъвкаво реагиране срещу новите заплахи и рискове, сред които на първо място е международният тероризъм.
Нашата страна не може да стои встрани от този процес в позата на щраус, който се крие от действителността. Ние смятаме, че е необходимо България пълноценно да се включи в консултациите, инициирани от САЩ по посочения преглед, както и в обсъжданията в рамките на НАТО и други форуми на тези въпроси. Това предполага в рамките на тези многостранни и двустранни консултации да се оценят реалните заплахи за сигурността в региона и близките райони на света, както и адекватните отговори и действия, при които е необходимо и целесъобразно да участва българската страна.
Искам да подчертая, че отсега нататък особено важни са начинът, идеите и аргументите, с които България ще участва в тези консултации и преговори. Твърде често политиката на нашата страна е рефлектираща, а не активна. Сред хората се създава впечатлението, дано се лъжа, че ние действаме като държава не изхождайки от нашите дългосрочни приоритети, ясно осъзнати интереси, а от желанието да угодим на някой, който е най-силен в момента в света. Крайно време е България да се научи да формулира ясно пред нашите партньори и да поставя на масата на преговорите своите интереси. (Ръкопляскания от блока на КБ.) Нашата икономика остава недостатъчно конкурентоспособна на международните пазари, изпитва бремето на растящия външнотърговски дефицит и нарастващия външен дълг.
Разбира се, решаването на тези проблеми е преди всичко грижа на българските институции, но без ангажираното осъзнато взаимодействие и подкрепа на външните ни партньори този проблем би бил трудно преодолим. За нас е от особено значение Народното събрание съобразно своите конституционни задължения и роля да играе водеща роля по проблемите на националната сигурност, в т.ч. и в започващите консултации.
Затова ние настояхме в текста на декларацията да залегне правителството редовно да информира парламента за всички фази на този процес. Нещо повече, според нас то трябва да се отчита и да получава рамката за своите действия. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
Наред с това участието на България в търсенето на отговорите, на новите предизвикателства в света, не може да се свежда единствено до действията в рамките на НАТО. Ние сме свидетели и на нарастващата политическа воля на Европейския съюз за развитие на общата политика в областта на сигурността и отбраната и за създаване на собствен военен капацитет – не като алтернатива на НАТО, а като втори стълб на евроатлантическата сигурност. България трябва да е готова да поеме своите ангажименти, които произтичат от бъдещото ни членство в Европейския съюз.
Наред с всичко изброено, за БСП заплахите, пораждани от международния тероризъм, етническите, религиозните и социални конфликти, организираната престъпност изискват не само военен отговор, но и ефективна многостранна система на международни отношения, водеща до един по-справедлив, сигурен и обединен свят. Ядро на тази система продължава да бъде Организацията на обединените нации, в рамките на която се формират многостранните стратегии и подходи и се търси решаването на кризите и фундаменталните проблеми на света. Цялата сложност и динамика на света през последните години налага България далеч по-ефективно да формира своята политика, за да може в максимална степен да отстоим нашите интереси. Това е възможно при едно ключово за левицата условие – гражданите на страната, общественото мнение да бъдат спечелени за каузата за намирането на нашето ново място в света. Българската социалистическа партия и “Коалиция за България” са готови да дадат своя принос за решаването на всички тези предизвикателства. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Има ли други желаещи? Или господин Станишев изчерпа всичко, което може да се каже от народните представители?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Те се присъединяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за Декларация на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 200, против 3, въздържали се няма.
Декларацията е приета.
Уважаеми народни представители, давам думата за обяснение на отрицателен вот на професор Андрей Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Господин председателю, позволете ми да заменя умореното и банализирано обръщение “уважаеми, уважаеми, уважаеми…” с изречението “Нищо лично към никого от вас, никакъв упрек към никого от вас”.
Само че искам да ви напомня нещо. Забравихте, че тези аплодисменти трябваше да преминат в овации, а след това и в едно бурно “Ура!”, защото всички подобни съдбоносни решения са вземани от такова малцинство по този начин.
Трябва да ви кажа съвсем накратко, че онези съдбоносни решения, които са ни нареждали на страната временно на силните, а вечно на победените и дори презираните, са вземани точно по този начин – с опиянение, с увереност, че сме на страната на силните, на перспективните, че сме прави, че нашите внуци ще се гордеят от това, а се е оказвало точно обратното, независимо за какво решение става дума.

В такъв смисъл не ви упреквам, защото вероятно не знаете какво вършите. Почитаемият ми шеф господин Станишев каза, че ще има икономически ефект. Да, смея ли да ви напомня, че при рухването на Второто Българско царство имаше също силно стопанско оживление? Ние знаем какво заплатихме за това. Имаше дори и силно полово оживление, затова имаме днес такава красива демографска панорама пред нас.
Така че, става дума за нещо, което трябва да имаме предвид – че имаме и други българи, и друга България и другомислещи. Нали индикацията за демокрация беше не само приемане, но и толерантност към този, който мисли другояче! Нали най-свирепият упрек към комунистическа България беше, че тя е сателитна държава. Изръкопляскайте, ако сметнете сега, че България е независима държава! Това е принципен въпрос. За пръв път в цялата ни история узаконяваме, и то с предварителна не много достойна молба, да има войски, които са тук. Дали са трима, триста или тридесет хиляди, е еднакво омерзително. Разбирам, че вие не разбирате какво правите. Три личности ще честваме много скоро – Левски, Стамболов и Ботев. В нито една от речите, които ще бъдат посветени на него, няма да има една дума от тази декларация, защото е позорна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантев.
Дали има други желаещи да изразят отрицателен вот? Не виждам.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЯРКА № 1 И РЕШЕНИЯ 1, 2, 3 И 4 И ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ НА ХХVI КОНСУЛТАТИВНО СЪВЕЩАНИЕ.
Има думата за процедурно предложение господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В моето предложение за извънредно заседание утре аз предложих като точки 6 и 7 от сегашния дневен ред и причината за това е, че няма доклад на водещите комисии и по двата законопроекта.
Затова ще ви моля да преминем направо към т. 8 – избор на членове на Съвета за електронни медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за разместване – да разгледаме точката за избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За процедурен въпрос – господин Благой Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение, в смисъл, да си остане точката такава, каквато е в програмата, с уточнението, че все още ние нямаме информация дали е направена необходимата справка за изискването съгласно чл. 26, т. 3 от Закона за радиото и телевизията. Аз ще ви моля, господин председателю, ако наистина има направена справка чрез Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, това да стане ясно. Ако не, това гласуване да остане за след Коледните празници.
Разбира се, ако мнозинството не уважи това наше искане, в хода на дебата ще стане ясно на цялото народно представителство защо толкова бърза мнозинството да минем към тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров. Това е искане за отлагане, при положение че няма готовност, както беше изтъкнато.
За противно процедурно предложение – госпожо Милотинова, заповядайте.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз правя противното процедурно предложение не по някакви други съображения, а единствено защото имаме писмо от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на която по решение на Комисията по медиите написахме писмо чрез Вас. Това писмо е разпространено до всички членове на комисията и то гласи, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не разполага с архива на бившата Държавна сигурност и по силата на никакъв закон не би могла да направи проверка дали бъдещите членове на СЕМ са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Милотинова.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Това процедура ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше опит за противно процедурно предложение – да не се отлага разглеждането на избора. Така го тълкувам аз.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): А моето беше обратното на предложението на господин Пенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Благой Димитров за отлагане на избора на членове на СЕМ за след празниците.
Моля, гласувайте предложението на господин Благой Димитров.
Гласували 168 народни представители: за 62, против 106, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
За процедурно предложение – господин Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз ще помоля да прегласувате това предложение на госпожа Милотинова. За мен, госпожо Милотинова, не е довод едно писмо, подписано от господин Владимир Дончев. Аз разбирам от моите колеги, че комисията не се е събирала, не е обсъждала този въпрос. Има решение на Комисията по медиите да се осъществи такава процедура и вие в момента спекулативно четете това писмо на господин Владимир Дончев, което, отново повтарям, не е на базата на решение на комисията. Аз съжалявам, че господин Дончев го няма в момента в залата.
Искам още веднъж да помоля всички народни представители да подкрепят отлагането, защото Народното събрание, уважаеми дами и господа, може да влезе в абсолютно същата срамна ситуация от преди две години – в Съвета за електронни медии да влезе ченге тук с вашите гласове. И след това самият Съвет за електронни медии извади ченгето от състава си. И цялата българска общественост тогава беше скандализирана от това, което направи госпожа Милотинова с някои свои колеги. Моля ви се, вразумете се, да бъде направена съответната проверка. Не вкарвайте Народното събрание отново в неудобна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров за отлагане на избора на членове на Съвета за електронни медии.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 73, против 107, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Преминаваме към:
ПРОЕКТОРЕШЕНИЯ ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по медиите госпожа Милотинова да представи становището на комисията по проекторешенията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, господин председател.

“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по медиите относно проекти за решения
за избор на членове на Съвета за електронни медии
На свое заседание, проведено на 16 декември 2003 г., Комисията по медиите разгледа постъпилите в деловодството на Народното събрание и разпределени от председателя на Народното събрание проекти за решение за избор на членове на Съвета за електронни медии от парламентарната квота.
На заседанието присъстваха членове на Комисията по медиите, вносители на проектите за решения, както и предложените за членове на регулаторния орган – Александър Стайков, Райчо Райков, Васа Ганчева, Иля Велчев, Райна Николова и Асен Сираков.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията избира с решение членовете на СЕМ от своята квота. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията съставът на регулаторния орган се обновява през две години от всяка квота. По силата на § 51, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията през ноември 2003 г. съставът на СЕМ се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един представител от квотата на президента.
С оглед оптимизиране на работата по обсъждане и разглеждане на постъпилите кандидатури и спазване на изискванията на Закона за радиото и телевизията, на свои заседания Комисията по медиите взе решение за определяне на инструктивен срок за постъпване на проектите за решения. Комисията реши проектите да бъдат придружени от документи, с които се удостоверява, че номинираните лица отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията.
До 9 декември 2003 г. в деловодството на Народното събрание бяха внесени общо шест проекта за решения, както следва по реда на постъпването:
Проект за решение за избор на Александър Стайков за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Благой Димитров, Панайот Ляков и Марио Тагарински; проект за решение за избор на Райчо Райков за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Емел Етем, Хюсеин Чауш и Кемал Еюп; проект за решение за избор на Васа Ганчева за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев; проект за решение за избор на Иля Велчев за член на Съвета за електронни медии, внесен от Иво Атанасов и Любомир Пантелеев; проект за решение за избор на Райна Николова за член на Съвета за електронни медици, внесен от Кирил Милчев и група народни представители; проект за решение за избор на Асен Сираков за член на Съвета за електронни медии, внесен от Теодора Литрова и група народни представители.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по медиите разгледа всички постъпили и разпределени й проекти за решения.
На заседанието се проведе дебат относно процедурата за обсъждане и гласуване на постъпилите номинации. Направени бяха предложения за гласуване на решенията по реда на постъпването им в деловодството, по азбучен ред, както и предложение от членовете на комисията и представители на Парламентарния съюз на ОДС комисията да подкрепи всички внесени проекти за решения.
След проведено гласуване беше взето решение да се гласува отделно за всеки проект за решение, като всеки член на комисията има право да гласува “за” само за две кандидатури.
Вносителите на проектите за решения представиха номинираните лица. Кандидатите за членове на СЕМ имаха възможност да изложат своите виждания за бъдещата си работа в регулаторния орган и да отговорят на конкретни въпроси на членовете на комисията.

Членовете на комисията разгледаха документите, съпътстващи всички проекти за решения, и препоръчаха преди гласуването в пленарната зала проекти за решения № 354-02-101 и № 354-02-100 да бъдат допълнени със свидетелства за съдимост.
Във връзка с изискването на чл. 26, т. 3 от ЗРТ членовете на СЕМ да не са били щатни или нещатни сътрудници на бившата държавна сигурност до председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията беше направено запитване относно процедурата по проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност съгласно новия Закон за защита на класифицираната информация. С писмо до членовете на Комисията по медиите председателят на ДКСИ изразява становище, че “изискването по т. 3 на чл. 26 от Закона за радиото и телевизията следва да се счита за мълчаливо отменено” и че ДКСИ не е компетентна да извърши проверка за принадлежност към органите на бившата Държавна сигурност.
На заседанието на комисията се проведе дебат относно необходимостта и от извършване на проверка на номинираните лица за принадлежност към органите на бившата Държавна сигурност. По предложение на народния представител от ОДС Благой Димитров и след проведено гласуване Комисията по медиите предлага на председателя на Народното събрание да бъде възложено на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да осъществи проверка чрез съответните органи за съответствие с това изискване. По мнение на депутатите направеното предложение няма да задържи избора в пленарна зала.
Комисията по медиите внася за разглеждане в пленарната зала всички проекти за решения, като с 8 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” подкрепя проекта за Решение № 354-02-106 за избор на госпожа Райна Николова за член на Съвета за електронни медии, внесен от Кирил Милчев и група народни представители. Със 7 гласа “за”, 1 “против” и 3 “въздържали се” подкрепя проект за Решение № 354-02-99 за избор на Райчо Райков за член на СЕМ, внесен от Емел Етем, Хюсеин Чауш и Кемал Еюп. С 2 гласа “за”, 0 “против” и 9 “въздържали се” гласува проект за Решение № 354-02-94 за избор на Александър Стайков за член на СЕМ, внесен от Благой Димитров, Панайот Ляков и Марио Тагарински. С 1 глас “за”, 1 “против” и 7 “въздържали се” гласува проект за Решение № 354-02-100 за избор на Васа Ганчева за член на СЕМ, внесен от Иво Атанасов и Любомир Пантелеев. С 1 глас “за”, 0 “против” и 9 “въздържали се” гласува проект за Решение № 354-02-101 за избор на Иля Велчев за член на СЕМ, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев. С 1 глас “за”, 0 “против” и 9 “въздържали се” гласува проект за Решение № 354-02-107 за избор на Асен Сираков за член на СЕМ, внесен от Теодора Литрова и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Милотинова.
За процедурен въпрос има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията.
Аргументите са следните. Член 26 на Закона за радиото и телевизията казва:
“Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица:
1. осъждани;
2. еднолични търговци;
3. лица, били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност.”
Обърнете внимание на тази точка. Добър или лош този текст, той е текст на закон. Ние сме длъжни да спазваме закона. Не можем да преминем към гласуване и избор преди да видим дали тези лица, които ни се предлагат и участват в избора, отговарят на условията. Това, което ни се пише от госпожата Цвета Маркова, че, видите ли, чл. 26, т. 3 била отменена мълчаливо… Чакайте, госпожо, кога станахте законодател, за да отменяте текстове на закона? Това го чух тук и от председателката на Комисията по медиите. Ама моля Ви! Това е специален закон! Пак казвам, хубав или лош закон, трябва да го спазваме. Просто не можем да преминем към разискване и гласуване, докато не се уверим, че тези лица, за които става реч тук и ще гласуваме, имат право въобще да участват в избора.
Затова правя процедурно предложение, уважаеми дами и господа, въз основа на чл. 42, ал. 2, т. 4 да отложим разискванията. Аз просто недоумявам. Тук виждам и писмо, на което се позова председателката, на уважаемия господин Владимир Дончев. Ами, разбира се, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не разполага с данни, тя няма архив. И как може въз основа на едно такова писмо, видите ли, щото нямаме архив, дайте сега да минем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има процедурно предложение за отлагане на разискванията. Има ли противно процедурно предложение?
Господин Милчев, заповядайте.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз правя обратно процедурни предложение. Моите уважения към всички аргументи, които каза господин Корнезов. Това е наистина така, но никъде в закона не е казано, че ние трябва да проверяваме по тези текстове хората, които са номинирани. Те така или иначе не са станали членове на СЕМ. И ако те са 50 или 60 човека, ние едва ли имаме това право. А още повече, че вече имаме процедура и след като изберем двамата членове на СЕМ, наистина може да се направи тази проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Любен Корнезов за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 176 народни представители: за 86, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение за прегласуване.
И още веднъж ясно, вероятно само на народните представители от мнозинството, да се помъча да обясня за какво става дума.
Уважаеми колеги, чл. 26, т. 3 императивно казва, че в Съвета за електронни медии не могат да бъдат бивши сътрудници и служители на бившата държавна сигурност. Императивно! Това не може да се удостовери пред Народното събрание само с декларация. Защото преди две години бяхме в същата процедура. Тогава се оказа, че двама човека, попълнили декларация, са подвели и излъгали Народното събрание. Единият от тях беше избран от Народното събрание и СЕМ трябваше да отзовава този човек от своя състав с гласуване. Сега, в момента, сме отново в същата процедура и навлизаме в същата ситуация.
Затова има решение на Комисията за електронни медии, Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, която е в непрекъснат контакт с шефовете на специалните служби, да направи тази проверка, която се изисква от чл. 26, т. 3, и тогава да минем към гласуване. Тоест, ако сега не се направи тази проверка и сега се гласува, изпадаме в ситуацията Народното събрание да наруши закона, който само е приело. Това е много елементарно. Аз не мога да разбера защо госпожа Милотинова проявява упорство и се мъчи да подведе народното представителство.
Още веднъж ви умолявам: с прегласуването дайте възможност да бъде направена тази проверка и след това да влезе в подпроцедурата в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Любен Корнезов за отлагане разискванията по тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 115, против 105, въздържали се 2.
Разискването по тази точка се отлага.
По следващите две точки от дневния ред няма доклади на водещата комисия, което увеличава почивката с 20 минути до парламентарния контрол в 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Думата иска господин Станимир Илчев, председател на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз мисля, че няма да бъде нито неуместно, нито прибързано, нито късно, ако ми позволите да поставя необходимия акцент върху датата 12 декември, денят, в който чухме, малко е да се каже, окуражителните сигнали от Европейската комисия, от Европейския съюз. Новините от този ден са най-добрата илюстрация за полезност, за оправданост на пътя, по който страната ни няколко поредни години върви, един път, по който извършваме небезпроблемно, небезкритично и, дори бих казал, болезнено движение, движение на собственото ни реформиране, движение на постигане на стандарти и покриване на критерии, които са толкова изискуеми, колкото и неизбежни.
Ние всички, сигурен съм в това, сме добре запознати с днешната ситуация, в която България като страна-кандидатка за пълноправно членство в Европейския съюз се намира, но не е излишно да ги припомним, тъй като те са и опорните ни точки за следващите две-три години.
Европейският съвет определи 1 януари 2007 г. като обща цел за присъединяването на България към Европейския съюз. Тук искам да припомня не излишните, но понякога твърде схоластични и дори смехотворни наши собствени спорове за това дали, ако решителни действия бъдат извършени от страната на 31 декември 2006 г., те ще получат адекватния, реципрочния отговор на Европейския съюз в първите часове на 2007 г. Това малко чудо е на път като че ли да стане, защото фиксирането на датата 1 януари 2007 г. означава няколко неща – признание за качеството на реформите в страната, признание за темпа, по който водим преговорите, и признание за нарастващата консолидираност на българската политическа и обществена воля да се извършат точно тези действия, които се извършиха и извършват.
На второ място, страните-членки приканиха Европейската комисия да даде финансова рамка в началото на 2004 г. Говорим за една развръзка, която ще настъпи след броени седмици или най-малко два-три месеца. По този начин страната ни ще може да завърши преговорите със Съюза по финансовите глави.
На трето място, страните-членки приеха за обща цел подписването на договора за присъединяване с България да стане възможно най-рано през 2005 г., което между другото дава онази изключително важна пауза между този акт и акта на пълноправното членство, през която да се изпълни така наречената довършителна работа по цялостното подготвяне на България за встъпване в Съюза.
На четвърто място, страните-членки потвърдиха намерението си да приложат към присъединяването на България принципите, следвани при оценяването на десетте страни, присъединяващи се на 1 януари 2004 г. Това може да се квалифицира като огромен пробив. Нека да си припомним, че ние имахме доста сериозни опасения, че можем да попаднем в ситуация, при която тези принципи да са частично или цялостно невалидни за нас, ние можехме да се окажем в състоянието на държава – субект на очаквания от нея допълнителни утежнени условия. Това опасение вече се разсейва.
На пето място, става ясно, че от 1 януари 2004 г., след броени дни, се очаква предприсъединителната помощ, която България и Румъния могат да усвоят чрез ФАР, ИСПА и САПАРД, да бъде в размер на близо 3 млрд. 300 млн. евро. В каквито и пропорции да поставяме тази сума, първо, тя не е малка и второ, ще се поделя между двете страни-кандидатки – България и Румъния, и няма съмнение, че тази финансова помощ ще изиграе онзи огромен озониращ ефект за не един и два сектора на реалния икономически живот.
Тези дни попаднах на едно изключително качествено съждение на известен наш социолог, който отбелязва, че в началото на прехода Европа е изглеждала като химера, като далечна идеална цел и дори като нов вариант на светлото бъдеще. Той маркира по-нататък еволюцията в тази представа, впрочем в нашата собствена представа. Той маркира еволюцията, която са изживяли и отделни хора, които са писали, наблюдавали, изследвали, измервали и тълкували за обществото този процес. Някои от тях са използвали удивително интересните термини “химера”, “лунна пътека”, “сияен хоризонт”, “обетована земя” и т.н. Днес вече няма съмнение, че тези изрази и тези образи губят своя смисъл, губят своята същност, защото европейската перспектива става реалност, а по-важното за нас е, че и България става част от тази реалност.
Накрая искам да се спра на въпрос, който според мен е повод за чувствителност не само у нас, а във всички страни-кандидатки, независимо в каква степен те са интегрирани в Европейския съюз или независимо от времето, през което предстои да придобият този статут. Тази свръхчувствителност се свързва с допускането, понякога основателно, че Европа е един свръхсубект и че там, където има свръхсубектност, правителствата вече са безсубектни.
Въпросът е резонен, но с отговора според мен ние не бива да бързаме, защото ако бързаме да дадем отговора на този въпрос какво печелим, когато губим част от суверенитета си, и какво губим, когато се интегрираме в едно голямо семейство на модерни и развити държави, ние рискуваме да попаднем в матрицата на нашия добре известен национален комплекс, което представлява комбинация от песимизъм и подозрителност. На нас тепърва ни предстоят преговори, тепърва ни предстои усилие да постигнем нови баланси, някои от тях неподозирани от европейците, а други от тях още неизмислени от нас самите. Искам да кажа с прости думи, че това, което изглежда като част от загубата, може да се превърне като прелюдия на една бъдеща печалба. Част от тези действия ние ще извършим сами, друга част обаче са възможни в рамките на временни и динамични алианси. Новината е, че нашите бъдещи, да допуснем, умни коалиции ще бъдат с едни или други държави-членки на Съюза, не изобщо с някои държави някъде в света. Те ще бъдат алианси с една или друга държава от Европейския съюз. Тези алианси ще работят при условията на тотално променен международен статус на България, когато нейната дума ще тежи повече, нейните аргументи ще се запомнят по-лесно и нейното поведение ще бъде възприемано като по-логично.
Това, което днес за нас изглежда като солиден, но отхвърлен аргумент, утре ще бъде вписано в новата ни визитна картичка и новата ни визитна картичка тогава ще стои на масата, на европейската маса, ще напомня за нас. Тя няма да бъде визитна картичка, която някой от куртоазия взема и благодари и я пуска в джоба на сакото си.
И когато обсъждаме и най-чувствителните въпроси, един от тях е въпросът за перспективите на българската атомна енергетика, аз мисля, че няма да сгрешим, госпожо Масларова, ако си представяме съвсем реално момента, в който визитната картичка на България стои на европейската маса и на нея не пише само България – някъде на Балканите, но пише равноправен член на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за изказване от името на парламентарна група, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Действително, след последната среща на най-високо ниво на Европейския съюз България навлиза в решаваща фаза на своята подготовка за пълноправно членство в съюза. Всички знаем, че сред политическите сили в българското общество съществува много широк консенсус за членството ни в Европейския съюз. Наред с това трябва да си даваме сметка, че членството в съюза дава възможности, създава предпоставки за успешно икономическо и обществено развитие на всяка една държава-членка на съюза. Но тези възможности не са дадени наготово, не са гарантирани и могат да бъдат оползотворени само ако съответната държава има своето виждане за мястото си и в съюза, и в съвременната система на международни отношения и на икономическото разделение на труда в света. От тази гледна точка за Коалиция за България, за Българската социалистическа партия е от особено значение как оттук нататък се подготвяме за членството в съюза, за ефективно членство в Европейския съюз и във вътрешен план, където трябва да бъдат насочени основните усилия на държавата и институциите оттук нататък, и в преговорите с нашите партньори по основните глави. Наскоро Българската социалистическа партия обяви своите виждания по този процес и своите изисквания към правителството на Република България. За нас е от особено значение в началото на годината правителството да се отчете пред българския парламент за основните ангажименти, които са поети дотук във връзка с членството в Европейския съюз, за да знае и обществото, и бизнесът как да се подготви и да се преструктурира към новите предизвикателства, защото наред с облагите, с присъединителните структурни фондове, ще имаме и сериозна конкуренция в икономически план, особено за такива чувствителни и важни сфери на икномиката като селското стопанство и много от отраслите на българската индустрия. От тази гледна точка настояваме за това преговорите по основните финансови глави да стават под надзора на българското Народно събрание, което да мандатира действията на правителството, да дава рамката, на основата на която да се водят преговорите. Защото, както и в предишната дискусия по темата за новото глобално позициониране на американските въоръжени сили, в обществото остава впечатление, че нямаме собствени дълготрайни виждания за българските национални интереси. За това, за съжаление, и това правителство даваше много поводи. Един от тези поводи е поведението на правителството по случая с атомната електроцентрала в Козлодуй, с преговорите за закриването на трети и четвърти блок. Коалиция за България е единствена от представените тук политически сили, която имаше последователна и неотклонна позиция в защита на нашия икономически и политически интерес. Не е вярно, че не е възможно той да бъде отстоян с аргументите пред европейските ни партньори.
Миналата година, през пролетта, Европейският парламент прие декларация – позиция за подготовката на България за членство в Европейския съюз, която, за съжаление, е много повече пробългарска от тази на българското правителство, тъй като в нея се казваше, че когато се обсъжда темата за АЕЦ "Козлодуй", е необходимо да се отчитат икономическите и социалните последици и да се търси в диалог взаимноприемливо решение. В този смисъл беше и решението на българския парламент, което беше прието с огромно мнозинство. В тази ситуация кабинетът закри Глава "Енергетика" със съвсем различни ангажименти от мандата на Народното събрание. И това е абсолютно неприемливо за българската левица. Оттук нататък след експертната проверка на Европейския съюз трябва да намерим начин да отстоим нашите интереси и за развитие на българската атомна енергетика, и за отстояване на българските финансови интереси, защото за мен е необяснимо как държави, които ще бъдат в Европейския съюз следващата година напролет като пълноправни членки, отстояха по-добри условия, отколкото България, която, дай Боже, да бъде пълноправен член на съюза през януари 2007 г. Нека се учим от другите страни-кандидатки как отстояват своите интереси. Република Полша успя в Копенхаген да отстои своите интереси, беше спрян часовникът на срещата на най-високо ниво, докато не постигнат взаимноприемливи условия. Това е един урок за българските политици и най-вече за българското правителство. Оттук нататък отговорността е на министър-председателя и на целия кабинет. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Не виждам да има други желаещи от името на парламентарни групи.
Новопостъпили питания в периода от 12 до 18 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно лоша експлоатация на язовир "Тополница" поради слабо управление на "Напоителни системи" – Пазарджик. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народните представители Димчо Димчев и Мария Ангелиева към Христина Христова - министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на програмата за целево енергийно подпомагане. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Маринчев към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно хода на ликвидацията на "Интеркомерс" ЕАД и използване на постъпленията при разпродажбата на дълготрайните материални активи на дружеството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Бойко Великов към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно закриването на жп линията Горна Оряховица – Елена и други жп линии в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Фелис Хюсменова – министър без портфейл, относно реализацията и управлението на проект "Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население". Следва да се отговори писмено до 16 януари 2004 г
Постъпило е питане от народните представители Теодора Константинова и Росица Тоткова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно правата за получаване на целеви помощи за отопление на лица с трайно намалена работоспособност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2004 г.
Писмени отговори:
- на актуален въпрос от народния представител Владислав Костов от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева;
- на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков от министъра на отбраната Николай Свинаров;
- на актуалния въпрос от народния представител Стойко Танков от министъра на вътрешните работи Георги Петканов;
- на актуалния въпрос от народния представител Ангел Найденов от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев.
- от министъра на образованието и науката за госпожа Евгения Живкова.


Уважаеми госпожи и господа народни представители! Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на питане от народния представител Татяна Дончева относно позицията на правителството за евентуално отваряне на Глава "Енергетика" в преговорите с Европейския съюз.
Питане на подобна тема е зададено и от народния представител Стефан Мазнев. Неговото питане е относно изявление на министър-председателя на 20 ноември 2003 г. за ангажиментите на правителството за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй".
Уважаеми народни представители, със съгласието на питащите и на министър-председателя на тези две питания по сходна тема ще бъде отговорено в пространен отговор, като питащите ще могат да зададат поотделно своите уточняващи въпроси и поотделно да изразят своето отношение към отговора на министър-председателя.
Искам да поканя народния представител Татяна Дончева да развие своето питане към министър-председателя.
Заповядайте, госпожо Дончева, разполагате с пет минути пленарно време.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председателю! В края на м. август 2002 г. изненадващо българското правителство, малко през задната врата, внесе в Министерския съвет едно допълнение към вече уговорения дневен ред. И то беше озаглавено: "Допълнителна информация към позицията за преговори по Глава "Енергетика"."
Който знаел какво се съдържа зад това – знаел. Който не знаел – да е знаел.
Правителството взема решение България да излезе със становище по затварянето на Глава "Енергетика" с известното ни съдържание. Чак тогава българската общественост и парламентаристите започнаха да дискутират въпроса: всъщност какво се крие зад тази допълнителна информация и може ли така вкарана, закарфичена допълнителна информация, да дава възможност за решаване на съдбата на българската ядрена енергетика?
Някои обаче предвидливо си припомниха, че, ни в клин, ни в ръкав, месеци преди това в разговори с Костас Симитис – гръцкия министър-председател, нашият министър-председател просто изтърва, че ние ще затваряме реакторите си. Без някой да го пита, без да се водят някакви преговори, да е ясно всъщност в каква връзка той изтърва това изречение. Неясно за нас, неясно за българските граждани, може би за някои от чужбина, но според мен изключено да не е ясно за него самия.
Тук, в тази пленарна зала, и след това няколко министри, между които тук присъстващите днес министър на енергетиката и по европейските въпроси, очевидно за да окажат логистична подкрепа, се надпреварваха да заявяват, че затваряме временно Глава "Енергетика" и искаме партньорска проверка, която да докаже, че реакторите са технически изправни, в резултат от проверката да я отворим отново и да бъдат определени обективни дати на базата на техническите резултати.
Това е заявил господин Ковачев на 24 септември 2002 г. за всички национални медии, това е заявила госпожа Кунева на същата дата по Националното радио. А заместник-министърът на външните работи Любомир Тодоров даже прибавил на 25 септември, че съществува неофициална договореност между България и Европейския съюз за предоговаряне на сроковете.
Междувременно нашият парламент прие едно становище на 2 октомври, което беше след приемане на решението на Министерския съвет, но преди изпращането на това решение в Европейската комисия, с което каза, че ние сме готови да затворим реакторите и да спазваме срокове, но след приемането ни в Европейския съюз. И датите, които трябва да бъдат договорени, трябва да бъдат такива.
Правителственият говорител и всички останали твърдяха, че било едно и също, макар че за всички е ясно, че не е едно и също да затваряш реакторите като член на Европейския съюз и преди да си станал член на Европейския съюз. Независимо от това обаче правителството на 5 октомври изпрати своята позиция, твърдейки за местна и чужда консумация, че тя била същата.
След като мина достатъчно дълго време, след като се произнесоха всички международни фактори, след като много месеци преди това най-влиятелните лица на Европейския съюз казаха, например Романо Проди, че той не приема искането за допълнителна проверка и приветства правителството за това, че ще затвори 3 и 4 блок до края на 2006 г., а пък Ноел Льоноар – френският делегиран министър по европейските въпроси, каза просто: "Радвам се, че затваряте АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г. Не възразяваме да има нова мисия, обаче при условие, че тя няма да послужи като претекст да се оспорват подписани от България ангажименти".
Към днешна дата техническата проверка приключи. Господин Антонио Мадона, който я оглавяваше, каза: "Не ме разбирайте погрешно, въпросът за работата на 3 и 4 блок не бе разгледан от тази мисия и не е наша работа да оценяваме цялостната сигурност на реакторите, а само как са изпълнени препоръките от предишните мисии преди две години и те са изпълнени много коректно."
Е, сега към днешна дата, след като е приключила партньорската проверка, след като е ясно всъщност тя какво произведе, бихте ли ни отговорили, господин министър-председателю: как гледате на възможността Глава "Енергетика" в преговорите с Европейския съюз да бъде отворена отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Давам думата на народния представител Стефан Мазнев да развие своето питане относно изявленията на министър-председателя на 20 ноември 2003 г. за ангажиментите на правителството за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй".
Заповядайте, господин Мазнев, разполагате с пет минути.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа!
Моето питане е свързано с изявлението на премиера на 20 ноември пред премиера на Ирландия, но тъй като от левицата господин Станишев се изказа за последователната политика на БСП, искам да припомня защо нещата стигнаха дотук.
Уважаеми дами и господа, ето, в ръцете си държа едно споразумение, подписано на 16 юни 1993 г. – точно на рождения ден на премиера, преди десет години. Ще ви прочета раздел 3.07 от него. Разделът е озаглавен: "Спиране на някои блокове на АЕЦ "Козлодуй". Това е, пак повтарям, датата, 16 юни 1993 г.
В този раздел е казано, че България ще спре производството на електроенергия на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" не по-късно от 1 април 1997 г. Това е твърдият ангажимент. (Възгласи "У-у-у-" в НДСВ.)
Какво се казва по-нататък? "И правителството смята, че за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще спре производството на електроенергия до края на 1998 г."
Ето последователната политика на БСП, уважаеми дами и господа! (Бурни ръкопляскания и възгласи "А-а-а" в НДСВ.) Това споразумение е подписано от Никита Шеваршидзе на 16 юни 1993 г. (Силен шум и възгласи в блока на мнозинството.) Просто бях предизвикан, не исках да ги говоря тези неща, но, когато говорим от тази трибуна, трябва да бъдем наистина наясно с някои неща.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Каква е връзката сега?
СТЕФАН МАЗНЕВ: През 1997 г. управлява правителството на ОДС. Можеше ли тогава господин Костов да каже: "Имам ангажимент за спиране на блокове от 1 до 4 до 1997-1998 г.", и да ги спре? Ами, можеше, защото това е ангажимент от предишно правителство. Но така ли направи предишното правителство? Голям политик е този, който не се оправдава с наследство, а е важно какво оставя по време на своето управление.
И сега искам да ви покажа една друга стенограма. Това е стенограма от срещи през 1998 г. между представители на българското правителство, нося една от стенограмите, с представителите на Европейския съюз, от Европейската банка за възстановяване и развитие, с петима представители от НЕК. Дори господин Ковачев, който сега е министър, е бил един от представителите на Националната електрическа компания. По време на тази среща непрекъснато ни е било напомняно ние да изпълним ангажимента си и да спрем четирите блока до 1998 г. Който прочете тази стенограма, ще разбере, че наистина представителите на нашето правителство като опълченците на Шипка са защитавали атомната енергетика… (Шум, смях и, ръкопляскания и възгласи “Браво” от КБ.)
Те са искали… Аз ще ви кажа какво пише тук. Тук са искали първи и втори блок…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Моля ви за тишина, пленарната зала!
СТЕФАН МАЗНЕВ: На това място, господа, аз щях да наведа глава и покорно да замълча след вашите истории с АЕЦ “Козлодуй”.
Първи и втори блок да бъдат спрени не по-късно от 2005 г., а ангажиментът за трети и четвърти блок да отпадне въобще.
В резултат на тези сложни преговори на 29 ноември 1999 г. се подписва един меморандум. Целта му е да отложи само Раздел 3.07. Той не отменя споразумението от 1993 г. Меморандумът не е за затваряне на блокове, а за отлагане закриването на блокове. Такава е целта на меморандума. Той казва така: “Правителството се ангажира да затвори окончателно блокове на АЕЦ “Козлодуй” преди 2003 г.”, т.е. пет години и осем месеца по-късно от първата дата – 01.04.1997 г.
А вижте какво пише за трети и четвърти блок. Там има две становища, тъй като не е постигнат резултат. “Позицията на правителството е не по-късно от 2010 г.”, но тъй като не се стига до окончателно решение, се казва: “България ще вземе решение през 2002 г.”, така че въпросът остава да се решава през 2002 г.
В тази връзка, господин премиер, е моето питане към Вас, тъй като на 20 януари…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Месец ноември.
СТЕФАН МАЗНЕВ: … на 20 януари Вие споменахте през Костас Симитис, че ще закрием блокове три и четири до 2006 г.
Ето стенограмата от мое питане към Вас от 1 февруари 2002 г., където аз Ви казвам, че с това си изказване Вие обезсмисляте усилията и на експерти, и на собствените си министри.
И веднага след това, след партньорската проверка правите изказване пред премиера на Ирландия, че ще ги закриете.
В тази връзка е и моето питане – кои бяха мотивите да направите тези изявления? Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи “Браво” от ОДС.)
ПРЕСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски да даде отговор на питанията на народните представители Татяна Дончева и Стефан Мазнев.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател… (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля за тишина от пленарната зала!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаема госпожо Дончева, уважаеми господин Мазнев, като начало бих искал да подчертая, че в питането Ви, госпожо има нещо, което не е съвсем точно и ще се опитам да го обясня по-нататък. Вие казвате, че в последните седмици бе приключена партньорската проверка.
За да Ви припомня, а също така и на народните представители, и на гражданите, които следят парламентарния контрол, как се развиха събитията, ще се позова накратко на хронологията на преговорите по глава “Енергетика”.
В редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България за 2003 г. е отбелязано и цитирам: “Реакторите от едно до четири на АЕЦ “Козлодуй” следва да бъдат затворени съгласно поетите ангажименти от българското правителство в контекста на преговорите за присъединяване и на базата на Меморандума, подписан с Европейската комисия през 1999 г.” В съответствие на поетите ангажименти реакторите първи и втори бяха спрени от експлоатация през м. декември 2002 г. България представи в конференцията по преговорите своята позиция по глава “Енергетика” на 8 октомври 2001 г. Позицията беше приета от Съвета по европейска интеграция на 24 септември 2002 г. и единодушно одобрена от Министерския съвет на 26 септември същата година.
Първоначалната позиция на Европейския съюз е последвана от “Допълнителните информации”, подготвени от българска страна. В контекста на преговорите за присъединяване към Европейския съюз България приключи преговорите по глава “Енергетика” на 18 ноември 2002 г., както всички знаем. Затварянето на тази глава даде възможност за ускоряване на преговорите и постигането на записи в заключенията на европейските съвети в Копенхаген и Солун, които дадоха тласък на целия преговорен процес. Решението, прието на Европейския съвет в Копенхаген през м. декември миналата година, определи политическата рамка за постигане на целта за членство на България в Европейския съюз през 2007 г. Европейският съвет в Солун, проведен през м. юни т.г., даде по-нататъшна конкретизация на мандата за преговори с България. В средата на м. ноември т.г. в съответствие с постигнатата при затварянето на главата договореност Европейският съюз инициира практическото изпълнение на партньорската проверка на блокове три и четири от АЕЦ “Козлодуй”. Очакваме официалните резултати от партньорската проверка, която е един процес, а не еднократен акт. Окончателният доклад ще бъде готов и предоставен през м. април идущата година. В този смисъл проверката все още не е приключила. (Смях от КБ.) Ние ще използваме резултатите й като аргумент в преговорите за допълнително финансово и техническо съдействие от Европейския съюз при предсрочното затваряне на двата малки блока, прилагайки принципа за равнопоставеност с другите страни – кандидатки.
Тук е мястото да подчертая още веднъж позицията на правителството за развитие на ядрената енергетика в България в контекста на нейното европейско бъдеще. Членството в Европейския съюз и развитието на ядрената енергетика са съвместими – искам да го подчертая – те са съвместими. Тъкмо поради това нашето правителство размрази през миналата година проекта АЕЦ “Белене”. И с моя заповед бе създаден Консултативен съвет за изграждане на модерна ядрена мощност, съобразена със световните стандарти за конструктивна и оперативна безопасност.
До пролетта на следващата година очакваме министърът на енергетиката да внесе доклада с резултатите от анализа на предварителния етап на проучванията в Министерския съвет. Наред с това вече има и сериозен инвеститорски интерес за изграждане на атомната електроцентрала. Мисля, че това е нещо, което също засяга и интересува всички.
Тук е мястото да акцентирам върху дейността на правителството, довела до резултатите от проведената миналата седмица среща на върха на Европейския съюз в Брюксел.
България е удовлетворена от решенията, които бяха взети там. Най-важното е, че за първи път датата за присъединяването ни е фиксирана за м. януари 2007 г. и то, потвърдена, издигната в обща цел на Съюза от 25-те страни.


Нашата страна си извоюва възможността да приключи преговорите през 2004 г. на базата на собствените постижения. Това е заслуга не само на правителството и на управляващото мнозинство, но и на всички български граждани, които желаят по-скорошното присъединяване и всеотдайно работят за това.
Уважаеми господин Мазнев, специално на Вашия въпрос бих искал да отговоря следното.
Аз отстоявам позицията, която е приета единодушно от Министерския съвет, която е станала обща с позицията на Европейската комисия и която, както всеки запознат с темата като Вас знае, ще доведе до по-скорошното членство на България в Европейския съюз. Потвърждавам своите думи, че поетите ангажименти трябва да се изпълняват, особено по тема като ядрената енергетика, която е крайно чувствителна за редица европейски държави, а да не говорим за противоядрените лобита. България трябва да провежда последователна политика, да бъде надежден и прогнозируем пратньор. Само така можем да покажем, че страната ни е част от общността, към която толкова силно желаем да се присъединим. Във всеки случай последната дума ще има Народното събрание, защото именно то ще прецени дали приема условията, които е договорило правителството. И аз вярвам, че Народното събрание ще подкрепи целия пакет от договорености, които така грижливо България готви вече четвърта година.
В заключенията на Европейския съвет в Брюксел от 13 декември т.г. е предвидено Договорът за присъединяване да бъде подписан възможно най-рано – през 2005 г., което също е едно постижение. Решението на Народното събрание относно затварянето на блокове три и четири на АЕЦ “Козлодуй” до края на 2006 г., но не преди членството ни в Европейския съюз, е в синхрон с решението на Европейския съвет България да се присъедини през м. януари 2007 г. Така че едното без другото няма да стане.
През следващите месеци Европейската комисия ще представи финансов пакет за България и Румъния е ще подготви позиции по трите финансови глави – Земеделие, Регионална политика и Бюджет. Бих искал да подчертая, че всички тези постижения нямаше днес да бъдат факт, ако не беше затворена глава “Енергетика” още през 2002 г.
Технически е възможно да се отварят и затварят преговорни глави, както всички знаете. Това може да стане с решение на двете страни – България и Европейската комисия. Но очевидно не е оправдано нито от политическа, нито – което не е за подценяване – от икономическа гледна точка. Надали и от гледна точка на бъдещето на нашите деца, за които най-скорошното членство в Европейския съюз, дълбока жизнена потребност.
Именно затова правителството ще следва неотклонно пътя, който ще доведе до скорошното присъединяване на България към Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Давам думата на народния представител Татяна Дончева, която има право на два уточняващи въпроса в рамките на пет минути.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин министър-председател, не знам защо казвате толкова убедено, че благодарение на затварянето на глава “Енергетика” ние сме получили такава пътна карта. Защото и Румъния получи такава пътна карта. Абсолютно същата пътна карта с пет-шест глави по-назад и без да има призната функционираща пазарна икономика. Това би трябвало да ви подскаже, че когато и Европейският съюз има интереси да ни даде този график, той просто ще ни го даде. Но заедно с това искам да се върнем на въпроса, който аз Ви поставих в питането – какви виждания имате за отваряне на глава “Енергетика”? Накрая в 10-минутния Ви отговор намерих нещо, че политически и икономически не е оправдано. И тогава да се върнем на онова, което правихте от последните две години.
Имате решение на Народното събрание. Изпратили ли сте това решение на Комитета по преговори? Ако сте го изпратили, кога и с какъв документ?
Уведомихте ли Комитета по преговори за решението на Върховния административен съд, който отмени решението на Министерския съвет, което сте депозирали в Комитета по преговори? Ако сте го уведомили, кога и как е станало това?
И ако може да ни кажете според Вас какво е политическото, икономическо, правно и всякакво значение на това, когато Върховният административен съд отмени Вашето решение, вече депозирано в преговорите? Как виждате това във времето? Защото дори сега Комитетът по преговори да има интерес, че с това вече отменено решение сте затваряли главата, това е един несъмнен прецедент в цялата практика на преговори. Как смятате да излезете от това положение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Вашите въпроси бяха доста повече от два уточняващи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Само два – за двете решения.
ПРЕДСЕДТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз ги преброих повече, но да приемем, че са само два.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): И без това министър-председателят няма да отговори на нито един от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин премиер, да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Татяна Дончева в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИЕМОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо! Трудно е преди да получим и окончателния отговор от “peer review” през април, сега да предрешаваме някои теми… Опитваме се да се съобразим по всеки начин с изискванията на двете страни в смисъл на нашите национални интереси и на това, което се изисква от страна на комисията. Самият факт, че в Брюксел трима от премиерите, които присъстваха, като дойдоха да ни поздравят за това, че бяхме получили вече една дата, за която ние си мечтаехме – януари 2007 г., подчертаха изрично, че ако не бяхме затворили глава “Енергетика” нямаше да получим нито една от трите дати. Според мен това беше нещо показателно. Аналогията с Румъния естествено, че е основателна, но мисля, че ние трябва да се придържаме към това, което България се опитва да направи и по възможност към успешния резултат.
Връщам се пак към това, което казахте – има възможност да се отвори главата, но в този случай мисля, че това вече е въпрос на експертна проверка или нещо друго.
За политиката на това правителство, колкото и да може да се критикува, все още мисля, че ще можем да преодолеем тези трудности и да постигнем желания резултат, което е много сложно. И аз също се надявам, че ще се преодолеят общите интереси, защото в крайна сметка не са политически въпроси.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Кой е желаният резултат? Не се разбра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Стоилов! Нека да не се изказвате от място.
Благодаря господин премиер.
Има думата госпожа Дончева да вземе отношение непосредствено по отговора на министър-председателя.
Заповядайте, госпожо Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин министър-председател, аз имах към Вас само два уточняващи въпроса: уведомили ли сте Комитета по преговори за решението на ВАС и за решението на Народното събрание? Изпратили ли сте го, кога и по какъв начин? От отговора Ви оставам с впечатление, че не сте ги уведомили. Какво обаче още бих искала да Ви кажа? Много е хубаво човек да счита, че поетите ангажименти трябва да се изпълняват. Само че Вие поехте ангажименти пред българския народ, като му обяснихте, че ще пробвате с партньорската проверка, за да постигнете временно затваряне. Днес вече думата “временно” сте я пропуснали. Ангажиментите към българския народ са също толкова важни, за да не кажа по-важни, защото той трябва да Ви избира и той определя колко дълго ще стоите негов министър-председател.
На второ място обаче смятам, че това, което правите две години с българските граждани, е да ги лъжете. Един министър-председател трябва да бъде наясно на какви преговори отива, за какво му трябва тази партньорска проверка. Разумните хора смятаха, че тя за нищо не Ви трябва и за нищо няма да Ви послужи. Освен да си създадете претекст, че можете още известно време да поставите българския народ пред свършен факт и всеки, който би могъл да Ви попречи. Самият факт, че Вие използвахте този трик, за да сащисвате Европейската комисия и да им казвате, че, ако дойдат на проверка, Вие бихте могли временно да затваряте и отваряте глави, което въобще не е практика на Европейската комисия, говори, че Вие имахте също така некоректно отношение към Европейската комисия. Лъжата е лоша политика, господин министър-председател.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): При БСП какво беше?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Още по-лошо за мен е, че Вие за някои неща лъжете и себе си. Вие лъжете себе си, че някой Ви вярва. Няма кой да Ви вярва днес. Когато поставяме под въпрос Вашето мото “Вервайте ми”, то не е защото сте поели ангажименти преди време, които не можете да изпълните, а защото с възлови за страната въпроси Вие, заблуждавайки всички, се опитахте да прокарате своя собствена политика. По същото време парламентът на Вилнюс е приел позиция, в която казва следното: …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, времето…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Три минути е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нямате три минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Две минути са за въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, имате две минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Три минути.
Парламентът на Литва е приел, че ако те не… (Шум и реплики, тропане по банките от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля! (Татяна Дончева продължава да говори при изключени микрофони.)
По отговора на питането не се провеждат разисквания, не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, това е госпожа Татяна Дончева, може в рамките на две минути да изрази своето отношение към отговора, госпожо Дончева. (Ръкопляскания от мнозинството.) Затова много Ви моля. Бях толерантен, изчаках Ви половин минута повече, но нека да не са три минути, нека да се опитаме да спазваме правилника.
Господин Мазнев, заповядайте, имате възможност да развиете уточняващи въпроси към господин премиера.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на Вас, господин премиер.
Уважаеми дами и господа, искам най-напред да благодаря на госпожа Дончева. Аз преди малко упрекнах, че на 16 юни 1993 г. правителството на ДПС и БСП произнесе смъртната присъда над АЕЦ “Козлодуй”. Аз не получих реплика, за което й благодаря, което косвено означава, че тя признава този факт. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
Господин премиер, аз съм съгласен с Вас, че ангажиментите, които поема едно правителство, трябва да се изпълняват и Вие сте напълно прав за това. Точно, за да изпълни ангажимента си и да не закрие блоковете, предишното правителство предприе редица стъпки, аз казах за какво става въпрос, и отложи техните срокове, като се имаше предвид, че има и модернизация, имаше и проверки и т.н. Преди известно време – миналата седмица излезе идеята, че тримата - президентът, Вие и господин председателят на Народното събрание - имате идея да подготвите общо становище, но господин президентът на Република България Георги Първанов, който е един от глашатаите за спасяване на АЕЦ “Козлодуй”, само преди около две седмици беше във Франция на среща с президента Жак Ширак и, забележете, той забрави да постави този въпрос пред Жак Ширак – един президент на най-могъщата атомна държава в света. (Ръкопляскания.)
Вие ми кажете, господин премиер, как се нарича един човек, който говори едно, а прави друго. Аз няма да го определя.
По-нататък искам да се спра на идеята, която беше спомената от господин Костов и подкрепена от господин Герджиков за това, че има възможност – господин Костов каза това по време на едно предаване в БТВ – при договарянето на Глава тридесет и едно - “Други въпроси”…
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Нали са уточняващи въпроси, какви са тези дебати?
СТЕФАН МАЗНЕВ: …наистина да се направи пробив евентуално въз основа на резултатите от партньорската проверка, въз основа на резултатите от мисията на Международната агенция по атомна енергия, която се проведе през юли м.г.
Така че, господин председател, аз искам да ви попитам: какво Ви е мнението за тази идея и дали няма да има промяна в екипа, тъй като знаем, че министър Ковачев каза, че министър Паси е подменил текстове във финалната глава при затварянето на Глава четиринадесет “Енергетика”, какво Ви е мнението по този въпрос? Извинявайте, господин председател, привършвам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин премиер, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Стефан Мазнев. Разполагате с пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Господин председател, само ще добавя, че този дълъг, тежък и мъчителен път ще трябва да го извървим всички заедно, без да търсим политически дивиденти, по един рационален, прагматичен и коректен начин. Много неща не зависят от малка България, за съжаление. В мое лице всички може да имате спокойната увереност, че ще отстоя интересите на нашата страна. Тези дни в Брюксел вече успях да повдигна въпроса, въпреки много напрегнатото настроение и атмосфера по други съображения, както всички знаете, покрай Конституцията на Европа, повдигнах вече въпроса за допълнителни компенсации, които естествено, че трябва да ни бъдат дадени.
Ще се огранича само да отговоря на госпожа Дончева, че наистина думата “лъжа” или лично аз да вярвам на някакви мечти в човек, който е доста конкретен, не е нещо, което считам, че е аргумент, и то особен аргумент пред цял един парламент, който представлява достойно българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Давам думата на господин Стефан Мазнев да изрази отношението си към отговора на министър-председателя.
Господин Мазнев, надявам се, че Вие знаете, че две минути е времето, в което може да направите това. Заповядайте.

СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин премиер, аз съжалявам, но не чух конкретика от Вас по отношение на идеята, казана от господин Костов и потвърдена след това от господин Герджиков – да се направи опит да се предоговорят нови срокове. Смятам, че наред с това, че ще искате допълнително финансово постъпление, все пак трябваше да се направи опит в тази насока.
Господин премиер, тъй като отговарям за енергетиката, искам да Ви кажа, че наистина в България нещата не стоят добре. Това е първото правителство, което закри два блока на АЕЦ “Козлодуй” – първи и втори блок, първото, което пое твърд ангажимент за трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, първото правителство, което си позволи такъв ръст на цените на тока – от 0,8 на 0,15 лв., догодина ще станат 0,17 лв., първото правителство, което така рязко повишава цените на хляба. Хората не живеят добре, господин премиер. В този смисъл те не са черногледи, както Вие казвате, и да им е сбъркан чипът, защото имаше един вицепремиер преди около 10 години, който каза: “Егати и държавата, щом аз съм вицепремиер”. (Смях в залата.) Мен ме притеснява да не би и Вие да имате предвид това изказване и да казвате, че българите са със сбъркан чип, че едва ли не щом Вас са избрали за премиер, нещо има сбъркано в тези хора. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, давам думата за процедурен въпрос на господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги!
Господин председател, грубо възразявам срещу начина, по който се води парламентарният контрол. Не е допустимо тогава, когато се задават кръг въпроси към министър-председателя, този, който ги задава, да дава оценки и да прави квалификации на политически сили и на Президента на Република България. (Силен шум в залата.) Особено, когато тези квалификации и оценки грубо се разминават с истината.
Уважаеми господин Мазнев, когато през 1993 г. е подписано Споразумението от господин Шервашидзе (силен шум в блока на ПСОДС) и което Вие току-що четохте, защо не прочетохте освен 1997 и 1998 г. и условията, при които трябва да бъдат спрени тези реактори?! Уважаеми господин Мазнев, говоря това не за да защитавам господин Шервашидзе. Шервашидзе трябва да го защитавате вие, защото вие, вашето правителство – на Филип Димитров, го направи шеф в енергетиката. (Тропане по банките в блока на ПСОДС.) Уважаеми господин Мазнев, когато говорите за Споразумението от 1993 г., ще трябва да мълчите, защото вашето правителство прие тези ангажименти като официален ангажимент на България. (Тропане по банките в блока на ПСОДС.) И ако сте решили днес да изчистите срама от челото на Иван Костов за цялата му престъпна политика, не използвайте процедурите на парламентарния контрол. Това е грубо нарушение на Правилника на Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ, тропане по банките и възгласи “У-у-у…” от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Овчаров използва процедурното предложение, за да отправи остър протест срещу начина, по който аз водя заседанието. Останах с впечатление, че той наруши правилника, защото по същество това не беше възражение срещу начина, по който аз водя заседанието. Затова, господин Овчаров, Ви правя забележка за това, което направихте. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ПСОДС.)
Има думата за процедурен въпрос госпожа Екатерина Михайлова. Госпожо Михайлова, силно се надявам, че Вие няма да последвате примера на господин Овчаров.
ЕКАТЕРИНА МИХАЛОВА (ПСОДС): Няма да правя процедурно предложение, а ще се изкажа от името на парламентарна група.
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В днешния парламентарен контрол се случиха няколко неща и аз искам да взема отношение по тях.
Първо, благодаря Ви, господин председател, че направихте забележка и наложихте наказание на народния представител Румен Овчаров за неговото поведение, което не отговаря на поведението на български народен представители, използвайки процедура, за да хули правителства, които са направили добри неща за България. (Ръкопляскания от блока на ПСОД.) Мисля, че това е нещо изключително важно и трябва да се уважава във всеки момент от българския парламент, независимо към кое правителство се отнасяме. Още повече, че господин Румен Овчаров беше министър на енергетиката в правителството на Жан Виденов и всички добре знаем какви огромни постижения имаше енергетиката в този период и развитието на атомната енергетика. (Силен шум в блока на КБ и викове в блока на ПСОДС.) Затова Българската социалистическа партия по темата “Енергетика и АЕЦ” е добре да престане да развява знамето на популизма, да гледа реално фактите в очите и да предлага прагматични решения.
Това, което стана ясно днес от изказванията на министър-председателя по повод на питанията, беше, че не се получиха ясни отговори на въпросите, които бяха зададени. Практически по въпроса, който беше отправен, и по допълнителните въпроси на господин Мазнев ние не чухме отговори от страна на господин министър-председателя. Затова се обръщам към него, към министрите и към Вас, господин председател, в следващите дни на парламентарен контрол наистина той да се превърне в дебат по проблемите, а не в отговори за нещо друго неясно и практически да не се получава дискусия в парламента и отговори на въпроси.
Поставям този въпрос, защото той е част от темата дали сме правова държава и парламентарна република, защитаваме ли парламентаризма. Правото на парламентарен контрол на опозицията е свещено право в една парламентарна държава. А това право означава, че когато задаваш въпроси, трябва да получаваш отговори на тях, а не неясни неща, от които никой не може да разбере за какво става дума.
Все пак от отговора на министър-председателя на мен ми стана ясно едно. То прозвуча доста ясно и аз искам да го повторя, ако не се е чуло. То е следното. Наистина има решение на Народното събрание, наистина има решение на Върховния административен съд, които не бяха съобразени от правителството на Република България по време на преговорите с Европейския съюз. Това означава, че в момента, в който се преговаряше и бе затворена глава “Енергетика”, правителството нарушаваше нашите български закони. Защото важно е да отстояваме европейската интеграция и Обединените демократични сили винаги са били за това и положиха началото на преговорите с Европейския съюз, но важно е да се спазват и българските закони и да се отстояват българските национални интереси. Затова Вие нямахте право да затворите главата в нарушение на българските закони.
Днес чух обаче как ще се измъкнете. Това чух. Чух, че ще измъкнете, така че пак ще натоварите Народното събрание да решава въпросите, които Вие не можахте да решите и нарушихте законите, защото Вие, господин министър-председател, казахте, че проблемът с нарушението на българската Конституция ще го реши парламентът, когато ратифицира договора с Европейския съюз. Недопустимо е подобно поведение на българско правителство! То трябва да носи отговорност, а не непрекъснато да прехвърля на друг решенията. Затова взех думата, защото чух това от Вашите думи, господин министър-председател, че Вие и в бъдеще ще нарушавате законите и накрая, когато изпаднете в безизходна ситуация, ще търсите саниране на Вашите грешки от българския парламент. Питам се какво ще стане, ако в следващия момент, когато трябва да ратифицираме договора, българският парламент каже, че не можем да го ратифицираме, защото са нарушени законите на България?!
Задавам този въпрос в бъдеще. Зная, че всички хора, които са в парламента и в институциите, са хора, които би трябвало да отстояват интересите. Но Вие практически поставяте един много тежък проблем за бъдещо решаване от българския парламент, независимо какъв ще е съставът, чие ще е мнозинството. Вие подлагате парламента на невероятно изпитание за това, че нарушихте българските закони – абсолютно недопустимо нещо за един български министър-председател. За това взех думата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми народни представители, продължаваме с парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, искам от вас едно позволение. По реда би следвало министърът на финансите Милен Велчев да отговори на едно питане и един актуален въпрос, но по настояване на народния представител Йордан Бакалов и със съгласието на заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев, който има само един единствен въпрос от господин Бакалов, ако залата не възразява, нека този въпрос да бъде сега зададен и да му бъде сега отговорено.
Не виждам възражения в залата, за което ви благодаря.
Господин Бакалов, заповядайте, имате възможност да зададете актуалния въпрос към заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев относно развитието на Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив, и изплащане на трудовите им възнаграждения. Разполагате с три минути пленарно време.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е свързан с предприятие “Транспортно строителство и възстановяване”, на които Вие сте принципал. Държавното предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” извършва строителни работи и ремонти в сферата на БДЖ. Предприятието е работещо и има в момента обекти за изпълнение. Въпреки това до настоящия момент не са изплащани работните заплати от 1 януари 2003 г., забележете, а са изплащани само минимални суми за първите четири месеца на тази година под формата на аванс. Не са правени вноски и към НОИ, а това води до последствия за самите работещи във вашето предприятие.
Господин министър, моят въпрос към Вас е ще вземете ли необходимите мерки за изплащане на трудовите възнаграждения на персонала като ресорен министър, отговарящ за държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за отговор заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател и колеги министри! Уважаеми господин Бакалов, длъжен съм да призная, че въпросът Ви наистина е от изключителна важност в този момент. И съм длъжен да призная, че информацията, с която разполагате и ни запознахте, е абсолютно вярна. Вярна до преди няколко дни.
Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” към момента има 1456 работници и служители. Средната работна заплата, достигната в предприятието, е 303 лв., т.е. малко по-висока от средната за страната. Но, разбира се, трябва да се има предвид, че става дума за тежки строителни работи.
През годината предприятието е работило основно по преходни обекти от 2002 г. и спечелени обекти по Закона за обществените поръчки, основно в системата на железниците. Към настоящия момент предприятието все още дължи на работниците средства за работна заплата в размер на 1 млн. 684 хил. лв. Наистина предприятието не е плащало заплати средно за около половин година на своите работници. С този проблем съм запознат от месец август, след като станах министър на транспорта и съобщенията и оттогава съм имал множество разговори с изпълнителните директори в системата на железниците, както и с колегите министри на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, тъй като по цялата верига в железниците има доста неразплатени задължения на дружествата едно към друго и съответно неразплатени заплати.
Както знаете, най-напред нашите мерки доведоха за пръв път от 2000 г. насам до пълно изплащане на заплатите на всички железничари в “БДЖ” ЕАД и в Националната компания “Железопътна инфраструктура”.
До преди една седмица не бях сигурен, че ще можем преди Коледа да изплатим всички заплати на 1456 души от “Транспортно строителство и възстановяване”. Вследствие на положените усилия обаче ние успяхме да договорим чрез бюджета на Изпълнителна агенция “Пътища” и някои корекции, които бяха направени, по сметката на Национална компания “Железопътна инфраструктура” най-напред да постъпят 10 млн. лв. на 18 декември и освен това 9 млн. лв., които разчитаме в следващите няколко работни дни да пристигнат. От тези 10 млн. лв. съм взел всички мерки приоритетно да бъдат изплатени най-напред задълженията към персонала и към Националния осигурителен институт. Вследствие на това очакваме “Транспортно строителство и възстановяване” да получи 5 млн. 586 хил. лв. в началото на следващата седмица, от които да изплати всички свои заплати и всички задължения към НОИ.
Имам конкретни данни и по поделения. В София тези средства ще бъдат 1 млн. и 100 хил. лв., в Горна Оряховица – 820 хил. лв., в Пловдив – 832 хил. лв., и във Варна – над 2 млн. и 700 хил. лв.
Така че, в заключение бих искал да ви уведомя, че преди Коледа всеки служител ще получи средно по 1086 лв. просрочени заплати, след което разчитам, че цялата система на железниците и на транспорта и съобщенията ще приключи годината без неизплатени заплати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз най-малкото се радвам за това, че Вие сте взели мерки толкова бързо да решите проблема с изплащането на трудовите възнаграждения на Вашите служители. Не знам дали точно моят въпрос е повлиял, но явно сте взели мерки точно в тази посока. Защото мен най-много ме интересува Клон Пловдив, а там задълженията са 590 хил. лв. Явно става въпрос за трудови възнаграждения, без добавките, които трябва да се изплащат за осигуряване, така че Вие сте осигурили 832 хил. лв., което на този етап удовлетворява 180-те служители в предприятието.
Но искам да обърна много сериозно внимание на това, че моето питане по принцип е направено благодарение на жалба на служители точно от този клон. В жалбата изрично е написано, че е нормално Вие като министър да вземете мерки и да прекъснете една порочна практика – когато предприятието е работещо и то след това работи под формата на услуги и преотдава определен вид отстъпки и услуги за извършеното. И нещо, което е написано в жалбата, аз ще Ви го цитирам дословно, е, че след подписване на договорите до 40 % от строителните работи, предвидени в офертата, се предоставят за изпълнение на фирми под формата на услуга. Точно тук явно е основният момент в това държавно предприятие “Транспортно обслужване” Вие да вземете мерки и да преустановите тази порочна практика. Защото точно това държавно предприятие има възможностите да извършва този вид строително-монтажни работи в сферата на БДЖ и да не се получава такова закъснение при изплащане на заплатите. Защото аз не мога да си представя как ти ще получиш от януари до април авансово плащане, а от април до декември трябва да чакаш, независимо че си си изпълнил задълженията, като си усвоил определен вид поръчки. В същото време управлението на държавното предприятие в Пловдив прехвърля 40 – 50 % от договорите, които има за изпълнение към други структури. Обърнете внимание точно на това, за да не се прави и следващата година питане точно по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Бакалов.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, дами и господа министри!
Уважаеми господин Бакалов, Вие сте прав за това, че по-малката част от дейността на “Транспортно строителство и възстановяване” се преотдава на други подизпълнители, което между другото е и стандартна практика в цялата строителна индустрия, тъй като част от дейностите са много специфични и почти не съществуват универсални строителни компании, които да извършват абсолютно всичко. В същото време правим максималното нашите държавни предприятия в рамките на транспорта и съобщенията при възможности да получават колкото се може повече поръчки и в държавния сектор, и частни поръчки, за да могат да увеличат своите продажба и, както виждате, правим всичко възможно да изплащат своите заплати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на финансите господин Милен Велчев.
Първото питане е на народния представител Панайот Ляков относно защита на бандеролите от фалшифициране и политиката на Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете Вашето питане.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Поставям този въпрос, защото според мен фалшифицирането на бандеролите осигурява още един финансов източник на организираната престъпност. За това има достатъчно сведения и мисля, че този въпрос не трябва да бъде подценяван по никакъв начин. Основен критерий на Министерството на финансите обаче при избор на производител и доставчик на специализирана хартия е нейната цена, а не степента на защитеност. С това на практика държавата доброволно преотстъпва на фалшификаторите десетки милиони левове. От 1 т хартия могат да се произведат приблизително 3 млн. 250 хил. бандерола. Отнесени към бутилка от 0,7 л с 40-градусов концентрат в тях следва да се съдържа акциз за около 4,5 млн. лв. Годишното производство на бандероли на спиртни напитки, по мнението на експерти, изисква около 40 т специализирана хартия. Доставната цена на използваната хартия с традиционната защита воден знак и светещи нишки, които вече се фалшифицират, е от порядъка на 2900 лв. или около 1500 евро за тон, тоест около 115-120 хил. лв. годишно. Пак по мнението на експерти, ако се използва хартия с по-надеждни защити като бифлуорисцентните влакна, тази цена би била от порядъка на 3900-4000 лв. за тон, или за цената на сигурността при защитената хартия трябва да се даде повече около 1000 лв. на тон, или 40 хил. лв. годишно.
Ако приемем, че около 30 процента от продавания концентриран алкохол е с фалшиви бандероли, слагам възможно най-ниския процент, използването на 1 т специализирана хартия с по-надеждни защити би донесла на бюджета допълнително около 1 -1,5 млн. лв. Сравнете 40 хил. с 1-1,5 млн. лв. Следователно за 1,00 лв., който трябва да бъде вложен за повишаване сигурността на хартията, този лев ще бъде върнат 1200 пъти в бюджета. Комбинирането на бандеролите с по-надеждно защитена хартия с уникален печат, наричат го доверителен печат, който свети в син цвят, който е защитен патентно, би осигурило тяхната непробиваемост в близко време, тоест хартия с такъв печат не може да се фалшифицира. Очевидно е, че Министерството на финансите би следвало да промени принципно критериите и политиката си по отношение защитата на бандеролите. Само за 40 хил. лв. става дума и затова Ви питам, уважаеми господин министър, ще го направите ли? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата министърът на финансите за отговор в рамките на 10 мин.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, в отговор на Вашето питане относно защитата на бандеролите за спиртните напитки от фалшифициране и политиката на Министерството на финансите за борба срещу сивата икономика Ви уведомявам за следното. От 5 години, от м. януари 1998 г. до момента, бандеролите за тютюневи изделия и спиртни напитки в България не са се променяли по отношение на формите на защита срещу фалшификация. На базата на нашия опит и световната практика за периодични промени в защитата на ценните книжа и направения анализ на съществуващите форми на защита на действащите бандероли и тяхната вече недостатъчна ефективност на 5 септември 2002 г. одобрих предложението за нов дизайн и нови форми на защита на бандеролите за тютюневи изделия и спиртни напитки. Въз основа на това бе стартирана подготовката за реализирането на проекта за нови образци на бандероли.
Първият етап от тази подготовка бе провеждането на конкурси за избор на производители и доставчици на материалите за новите бандероли, в т.ч. за избор на производител и доставчик на специализирана хартия. В конкурса взеха участие само световноизвестни производители с дългогодишен опит и традиции в производството на хартия, предназначена за печат на банкноти и ценни книжа, гарантиращи сигурността на производството и доставките на хартия за Министерството на финансите.
Критерият за оценка на постъпилите предложения на производители и доставчици за специализирана защитена хартия, определени в документацията за провеждане на конкурса, бе съвкупност от техническа и финансова оценка, като тежестта им в комплексната оценка бе, както следва: за техническа оценка – коефициент 0,6, а за финансовата – коефициент на тежест 0,4. Този факт недвусмислено опровергава твърдението Ви, че основният критерий на Министерството на финансите при избор на производител и доставчик на специализирана хартия е бил единствено цената на хартията.
Същият принцип е спазен и при провеждането на останалите конкурси, свързани с доставката на другите материали, отпечатването на новите образци на бандеролите. При изграждането на концепцията за нов дизайн на бандеролите за тютюневи изделия и спиртни напитки, базирайки се на основната ни цел – борбата със сивата икономика и защита на интересите на държавата, сме се ръководили от критерия той да осигурява висока ефективност и надеждност срещу подправяне и фалшификации.
Признато в световен мащаб професионално становище е, че висока защитеност на ценните книжа, каквито са бандеролите за тютюневи изделия и спиртни напитки, може да се постигне, когато те са продукт от комбинация от защитни елементи в графичен дизайн, в хартията, в мастилата и в печатната технология. При новия дизайн на бандеролите за спиртните напитки, освен защитните елементи в хартията, сме предвидили защитни елементи във всеки един от изброените компоненти и то под нова форма, в сравнение с досега използваните при печатане на бандероли у нас, а именно:
- графичният дизайн и вградените в него защитни елементи са изработени със специален уникален по рода си софтуер, собственост на Министерството на вътрешните работи;
- при отпечатването им ще бъдат използвани нов вид мастила със специални свойства, достъпът до които е строго регламентиран и ограничен;
- ще бъде приложена нов вид печатна технология, използвана за отпечатване на високозащитени изделия като банкноти и лични документи.
Освен това въвеждаме изцяло нова висококачествена форма на защита на бандерола – апликирана холограмна лента тип кинеграма, с много висока степен на защитеност, осигуряваща ефективна потребителска, професионална и юридическа идентификация.
Практиката налага извода, че няма невъзможни за фалшифициране или имитация защити и че всяка защита има ограничена – по-дълготрайна или по-краткотрайна ефективност. Въпреки това считаме, че с така концептирания нов дизайн на акцизните бандероли ще постигнем целта си в по-дългосрочен план да се пресече незаконната търговия на стоки с фалшив бандерол и да се увеличи събираемостта на дължимия акциз от реализацията на тютюневите изделия и спиртните напитки, както и да се подобрят пазарните условия за производители, търговци и потребители.
Уважаеми господин Ляков, считам, че не бихме постигнали желания резултат по отношение на защитата на издаваните от Министерството на финансите акцизни бандероли, ако се осланяме на надеждността само на един от елементите на производството на този вид ценни книжа, пък бил той и надеждните бифлуорисцентни влакна, вграждани в някои видове специализирана хартия.
Като Ви благодаря за отправеното от Вас питане и след като Ви запознах с основните елементи от процеса по осигуряване надеждността на защитата на акцизните бандероли, стартирана от нас още през 2002 г., се надявам да съм разсеял Вашето притеснение и да съм Ви убедил, че Министерството на финансите не изостава в предприемането на мерки, осигуряващи надеждност и защитеност на ценните книжа, осигуряващи съществени приходи в бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Панайот Ляков да зададе два доуточняващи въпроса.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър. Аз съм доволен от отговора. Наистина, когато се използват повече елементи за защита, тя е по-сигурна. Кинеграмата също е съвременен, надежден елемент, който до момента не може да се фалшифицира. Хубаво е, че сте го използвали.
Единственият уточняващ въпрос, който ще Ви задам, е: кога тези бандероли ще бъдат отпечатани и акцизните стоки ще бъдат облепвани с тях? Просто ми кажете конкретна дата през 2003 г., за да разсеем всякакви съмнения и да сме сигурни, че оттук нататък поне за няколко години тези акцизни стоки и бандеролите, с които те се облепват и продават, ще бъдат защитени от фалшификация и приходите в бюджета ще нараснат и няма да има възможност да бъдат финансирани престъпни групировки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ляков! Образецът на новите бандероли вече е готов и публикуван в "Държавен вестник". Съответно е започнала и работата по печатането на новите бандероли. Те вече се печатат и част от тях са на разположение.
Освен това искам да Ви информирам, че за последните няколко месеца има три пъти повече заявки за бандероли на спиртни напитки, което е свидетелство, от една страна, може би и на това, че предишният образец бандероли не е предоставил достатъчно ефективна защита, а, от друга страна, може би и на очакванията на търговците, че с преминаването на по-голямата част от търговията със спиртни напитки в стъклени опаковки също ще е необходимо по-добросъвестно плащане на акциза и, респективно, закупуване на новите бандероли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, желаете ли думата?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от Михаил Миков, също към министъра на финансите относно прилагане преференции за нулев данък печалба в общините с висока безработица.
Заповядайте, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Понеже по представения вчера списък забелязах, че имам въпрос само с министъра на правосъдието относно таксите и затова реших, че е станало объркване, но наистина съм задал такъв въпрос към министъра на финансите. Радвам се, че сега ще мога да получа отговор.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Велчев! В законодателството, свързано с данъчното облагане, до миналата година съществуваха преференции по списък, които предвиждаха възможност за освобождаване от данъци, при условие, че се създават нови работни места в общините с тежко социално-икономическо положение. Такива например са десет общини от единадесетте на Видинския избирателен район.
През миналата година с изменение в закона беше прието не по списък, който е част от закона и приет от Народното събрание, а по списък, одобряван от министъра на труда и социалната политика, тогава беше госпожа Шулева, това освобождаване да се извършва или да се преотстъпва, да се дава такава преференция. Това беше прието като един позитивен акт от страна на парламента и правителството, с оглед насърчаване на заетостта в региони с тежко социално-икономическо положение.
Какво беше учудването ми, когато преди около месец в един столичен седмичник прочетох за едно писмо, изпратено от вашето министерство, което по същество премахва или прави почти невъзможно прилагането на закона. Затова си позволявам да отправя към Вас този въпрос: дали смятате, че това писмо служи за изпълнение на целите на закона, дали то ще продължи да се прилага или Вие ще предприемете действия по неговото отменяне с оглед действителното прилагане на това, което е законодателна идея, като практика по прилагане на закона? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Във връзка със зададения от Вас въпрос, уважаеми господин Миков, изразявам следното становище. В съответствие с политиката на правителството на Република България за насърчаване на производството и намаляване на безработицата Тридесет и деветото Народно събрание прие промени в Закона за корпоративното подоходно облагане през 2002 г., влизащи в сила от 1 януари 2003 г. Една от тези промени е приемането на нов чл. 61д в закона, според разпоредбите на който на данъкоплатците, отговарящи на определени условия, посочени в материалния данъчен закон, им се преотстъпва 100 на сто от корпоративния данък за извършваната от тях производствена дейност.
Причината за необходимостта от издаване на указания на министъра на финансите за практическото приложение на чл. 61д от ЗКПО са множеството постъпили въпроси от данъкоплатци към Министерството на финансите относно тълкуването на конкретните разпоредби от закона. Следва да имате предвид, че указанието е разработено и е изцяло в съответствие с разпоредбите на материалния данъчен закон, като целта му е да даде отговор на поставените до момента на изготвянето му въпроси, касаещи пряко данъчно задължените лица.
Значителният брой на предприятията, функциониращи в райони с висока безработица, както и невъзможността на една част от тях да ползват външни консултанти, обуславя големия брой въпроси и последващата възникнала потребност от издаването на единно методологическо указание по прилагането на конкретната разпоредба. Друга причина, поради която е издадено указанието, е необходимостта от еднаквото третиране на определени въпроси както от страна на данъчно задължените лица, така и от страна на всички структури на Министерството на финансите.
Основанията за издаване на подобно указание е разпоредбата на чл. 232, ал. 2, т. 2 от Данъчния процесуален кодекс, а именно: "Министърът на финансите анализира, разяснява и обобщава данъчната практика, изготвя общи становища и указания за единното прилагане на данъчното законодателство, които са задължителни за органите в структурата на Министерството на финансите, и ги публикува по реда на т. 1."
Следва да имате предвид, че указанието само разяснява същността и приложението на закона без да ги променя. Тоест, министърът на финансите не може да ограничава конкретните разпоредби на материалния данъчен закон. Не считаме, че указанието по някакъв начин е възпрепятствало изпълнението на закона, а напротив, то е улеснило неговото прилагане.
Обръщайки внимание на конкретни текстове в указанието, ще се отчете, че при изготвянето му са били отразени и реалностите в практиката. Така например предприятие, което притежава паричните средства по сметки в банки, които не се намират в райони с висока безработица, ще може да се възползва от данъчната преференция. Това право е дадено поради факта, че в някои райони с висока безработица е възможно да няма финансови институции, които да обслужват данъкоплатците.
Разгледани са и въпросите, свързани с обхвата на производствената дейност, за която се преотстъпва корпоративният данък в случаите, когато данъкоплатецът продава дълготрайни активи, с които осъществява производствената си дейност. Когато продажбата е осъществена с цел освобождаване от морално или физически остарял актив или е в резултат на модернизиране на дейността, финансовият резултат от тази сделка се включва във финансовия резултат от производствената дейност и определеният данък върху него подлежи на преотстъпване.
Непрофесионално звучат опасенията относно териториалното разположение на вземанията на предприятията и притежаваните от него инвестиции в други предприятия. Поради факта, че тези активи имат нематериален характер, тяхното местоположение е в обектите, от които данъкоплатецът осъществява дейността си, а не където е териториално разположено предприятието, в което е инвестирано, или длъжникът, от който е възникнало вземането.
Указанието е изцяло в съответствие с нормите на ЗКПО и при неговото разработване е изхождано от съдържанието и смисъла, вложени в чл. 61д. Не се поставят по-ограничителни условия от тези, заложени в закона. В подкрепа на този аргумент е текстът на чл. 61д, ал. 1, т. 3. В него е поставено изрично условие: "Липса на ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях за календарната година, за която се ползва преотстъпването", а не към определен момент от годината, например 31 декември от календарната година или датата на подаване на годишна данъчна декларация.
В потвърждение на това е фактът, че в други норми на ЗПКО, поставящи условия за липса на задължения при ползване на определена данъчна преференция, изрично е записано: "към момента на извършване на разхода". В този смисъл, ако волята на законодателя е била данъчно задълженото лице да няма ликвидни изискуеми задължения и обектите и активите му да са в общини от утвърдения списък не през цялата календарна година, а към определена дата, то категорично това би се съдържало в текста на закона.
При анализиране на поставените условия за местонахождението на активите на данъкоплатците следва да се изхожда от конкретния текст на закона. Законодателят изрично е регламетирал в чл. 61д, ал. 1, т. 1, че активите по смисъла на Закона за счетоводството на данъчно задълженото лице се намират изцяло в административните граници на общините, съгласно списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите. Активите на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството са всички ресурси, контролирани от него, а не само тези с производствено предназначение.
Волята на законодателя е от режима на чл. 61д от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък да се ползват само изрядните данъкоплатци. Държавната политика никога не е била насочена към създаване на данъчни стимули за данъкоплатци, които не спазват разпоредбите на закона. В този смисъл е и чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, съгласно който разходите за глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове и лихвите за невнасяне в срок на публични вземания не се признават за разход за данъчни цели. Няма логика веднъж законът да не признава дадения разход, а след това да разреши преотстъпване на данъка, дължим върху този разход. Смисълът на преференцията е от преотстъпване на годишния размер на данъка да се ползват само данъчно задължените лица, които в рамките на цялата календарна година нямат задължения и лихви за невнасянията им в срок.
Утвърденото определение за производствена дейност в издаденото указание по никакъв начин не ограничава съдържанието на понятието и волята на законодателя. В подкрепа на този аргумент е обстоятелството, че в Закона за изменение и допълнение на ЗКПО, приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 4 декември 2003 г., обнародван в “Държавен вестник”, бр. 109 от 16 декември 2003 г. и влизащ в сила от 1 януари 2004 г., е регламентирано определение за производствена дейност. Съгласно § 1, т. 65 от Допълнителните разпоредби, производствена дейност за целите на чл. 61д е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване, обработка или преработка на суровини и материали с цел последваща реализация.
Поради факта, че в зададения от Вас въпрос не се посочва точно какво в указанието пречи на изпълнението на закона, не бих могъл да дам и конкретен отговор. При задаване от Ваша страна на конкретен въпрос, касаещ анализираната проблематика, ще бъдем в състояние да дадем и изчерпателен отговор.
Уважаеми господин Миков, указанието следва да бъде възприето като положителна стъпка в унифицирането на данъчната практика в страната, улесняване разбирането и прилагането на нормите на материалния данъчен закон и избягване на последващи спорове между данъкоплатците и данъчната администрация, касаещи конкретната норма – предмет на въпросните указания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Арсенова, уважаеми господин Велчев! Възниква един въпрос, който поне аз не мога да разбера. След като ние приемаме текстове, които са по 2-3 алинеи, а след това данъчната администрация се налага да прави разяснителни указания от няколко страници, дали ние не си вършим работата? Защото се страхувам, че въпреки изложеното от Вас, в това указание се съдържат разширяване на критериите и изискванията за прилагането на текстовете на закона. Поне такова е и мнението на тези хора, които би трябвало да се ползват от него. В този смисъл аз ще си позволя съвсем конкретно да изчета това указание и ще предложа на Вашето внимание текст за законопроект, за да може в България данъчното законодателство, съответно преференциите и облекченията, свързани с данъците, да действат и пряко да произтичат от закона, а не с допълнителни писма. Защото Вие сам виждате, че това е едно тълкуване на закона, което аз лично се съмнявам, че е съвсем в унисон с волята, която ние сме заложили. И най-важният ефект от такъв тип уеднаквяващи писма или писма – практическо указание, че волята на Народното събрание се подменя от воля на данъчната администрация. Това е големият проблем в правенето на законодателството. Аз лично съжалявам, че не успях да обърна внимание на този проблем в рамките на промените в данъчните закони, защото можеше всички тези неща, които Вие казвате, да бъдат записани ясно в закона, и без това ние в тези закони вкарахме доста счетоводни стандарти, така че на едни такива конкретни и ясни изисквания мястото им е в закона, за да няма никакво съмнение по отношение на това, че чрез писма се подменя целта на закона.
Аз се надявам, че Вие още веднъж ще погледнете това указание с оглед постигане на целта на закона, защото в момента приложението на разпоредбата на чл. 61д е ограничено. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков! Неоспоримо е, че волята на народните представители може да бъде претворена в едни по-подробни указания за данъкоплатците и ние не възразяваме това да стане. В отговора си аз посочих, че указанието е дадено в отговор на възникнали проблеми в тълкуването на разпоредбите и ние нямахме избор дали да разтълкуваме или не разпоредбите. Това е задължение на министъра на финансите.
Първоначалният вариант на указанието наистина срещна някои възражения от страна на бизнеса и ние работим в рамките на работни срещи с бизнеса с цел, ако е възможно това в рамките на закона, подобряване на това указание.
Дотук ще се огранича с отговора на Вашия въпрос. Ще си позволя да завърша с една малко различна тема.
Вчера Вие ми отправихте тежко обвинение, че министърът на финансите лъже народните представители. Тогава аз казах, че стоя зад всяка дума, изречена от тази трибуна, и държа да получа извинение от Вас за казаното. Не мога, разбира се, да Ви накарам насила да направите такова извинение, това е въпрос на Вашето възпитание. Аз смятам, че е недостойно за един народен представител да отправя такива груби квалификации, без да има основание за това. Аз в един момент ще бъда принуден да помоля председателя на Народното събрание да Ви направи забележка за направените квалификации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Завършихме с питанията и актуалните въпроси към министъра на финансите Милен Велчев.
Преминаваме към питане от народния представител Михаил Миков към министъра на правосъдието Антон Станков относно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието.
Заповядайте, господин Миков, да развиете Вашето питане.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Съжалявам, че господин министърът излезе, защото аз бих се извинил тогава, когато той ми докаже, че казаното вчера тук, пред пленарната зала, е истина. Не е възможно да се отнема едно право за облекчение на Министерския съвет и в същото време да се твърди, че бюджетът пропуска приходи. Точно обратното, бюджетът печели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков, призовавам Ви най-любезно да спазваме правилника. Преминете към Вашето питане. Министърът го няма.
МИХАИЛ МИКОВ: Той се изниза просто и не иска да проведем този разговор докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бъдете така любезен да преминете към питането.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин министър, през лятото на миналата година беше извършено едно изменение в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата и следствените служби и от Министерството на правосъдието. Вследствие на това изменение простите такси бяха драстично увеличени, увеличени от 5 до 10 пъти с аргумента, който Вие сте били така любезен да изложите пред Народното събрание – инфлацията и дългия период, в който те не са променяни. В същото време пропорционалните такси не са драстично увеличени, даже някои такси са намалени. Но не би могло да бъде и другояче, защото щом има процес на инфлация, то приходите от пропорционалните такси ще се увеличават съответно и на процеса на инфлацията. Така че никакви загуби няма, даже нещо повече, инфлацията води и до увеличаване на средствата, които се събират по линия на тези такси.
Многобройните ми срещи с избиратели показват, че механичното увеличение на простите такси в определени случаи силно затрудняват достъпа до правосъдие, защита на някои основни права или пък да кажем регистрацията на неправителствени организации, нещо изключително важно в нашата страна, с оглед създаване на законодателен комфорт за инициативните, за тези, които могат чрез създаване на неправителствени организации, да реализират определени идеи в неправителствения сектор.
Когато обсъждаме този въпрос, искам да Ви припомня, че и Вие в отговора си тогава отговаряте на народния представител Янаки Стоилов, че това е било предложение на Висшия съдебен съвет. Лично аз смятам, че все пак отговорността за това е на кабинета, на правителството и то би трябвало да има един селективен подход по отношение на предложенията на други органи, защото то приема решението и то в крайна сметка носи отговорността.

Тази година в рамките на бюджетната процедура мисля, че съдебната власт беше достатъчно осигурена с финансови средства. Става въпрос за простите такси, при определянето на които трябва при всички случаи да се ръководим не толкова от стремежа за повишаване приходите на съдебната система, едва ли това е чак толкова възможно с тези прости такси, колкото да смятаме, че данъкоплатецът е осигурил дейността на съдебната система в това отношение и тези такси да се движат някъде около себестойността. Става въпрос и за свидетелствата за съдимост, и за различните актове – преписи от документи. Дори да има някаква инфлация, не можем да търсим печалба в съдебната система именно от такъв тип такси. Това достатъчно добре сме го уплътнили в бюджета като средства, които се предоставят на Висшия съдебен съвет, за да покрият тези разходи.
В този смисъл си позволих да Ви задам и питането дали предвиждате, дали се обсъжда, дали ще се реши в Министерския съвет едно намаляване на таксите по тарифа № 1 на Министерския съвет с оглед улесняване на достъпа на българските граждани до правосъдието и ползването на тези услуги, много често свързани със защита и реализация на определени права, които услуги се предоставят в рамките на съдилищата, прокуратурата и следствието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата Антон Станков – министър на правосъдието, да отговори на питането на народния представители.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, господин Миков! Имам подготвен писмен отговор, от чиито рамки ще изляза.
Ще припомня историята по вдигането на таксите. Тази идея възникна във Висшия съдебен съвет, като идеята беше те да бъдат актуализирани. Висшият съдебен съвет излезе с решение от 12 март 2003 г., с което предложи на министъра на правосъдието таксите да бъдат увеличени. Стриктно и дословно спазих това предложение в името на добрия тон на отношение между изпълнителна и съдебна власт. Основавайки се на това решение, внесох проект за изменение на Тарифа № 1 в Министерския съвет. Тук сте абсолютно прав, че независимо, че сме се съобразили с това решение, отговорността е на Министерския съвет.
Кратката практика по приложението на тази тарифа показва две неща: първо, броят на делата не намаля и, второ, прав сте във Вашия извод и това се показа в практиката, че за една част от хората събираните такси категорично се явяват една пречка за достъп до правосъдието.
Прав сте и в другия извод, че пропорционалните такси всъщност бяха намалени. Така че тази кратка практика по приложение на таксите мотивира Висшия съдебен съвет в предходния му състав в заседание на 15 декември отново да предложи на министъра на правосъдието да се обсъди намаляване на тези такси. С дълбоко лично удовлетворение приех това предложение. Веднага на основание на решението на Висшия съдебен съвет съм сформирал работна група, която, спазвайки съответните съгласувателни процедури, ще внесе предложения, тоест, аз ще внеса предложения в Министерския съвет за намаляване на увеличените такси. В момента не мога да бъде конкретен по кои пунктове точно ще бъдат намалени. Това ще бъде резултат от работата на тази работна група, но при всички положения считам, че най-късно до края на м. януари ще сме приключили работата, за което ще Ви уведомя преди да внеса проект в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Миков, имате думата за два доуточняващи въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Арсенова, господин министре, дами и господа! В рамките на тази процедура трудно ще се справя с двата уточняващи въпроса. Искам да благодаря на господин министъра и да благодаря на Висшия съдебен съвет в предишния му състав – органът, който все пак е оценил, че едно механично решение невинаги е правилно.
На пръв поглед изглеждащо логично, то може да доведе до сериозни проблеми. Друго доказателство за това са и поне няколкото постъпили жалби във Върховния административен съд по повод на тази тарифа. Лично аз се надявам, че поне този достатъчно разумен срок, който дадохте, ще позволи онези дела да не стигат до някаква финална препирня. Разбира се, може би ще е добре, ако групата прецени и се срещне с тези, които обжалват таксите и се чуе и тяхното мнение. Разбира се, не бива нито Вие, нито групата, нито Министерският съвет да приема всичко като задължително.
Благодаря Ви за разбирането по този въпрос, но нека по-бавно да се обсъдят таксите, но да бъдат такива, че да не ограничават достъпа на българските граждани до правосъдието. Нека съдебните такси в определения случай да играят именно онази стимулираща роля, която правителството иска да изиграе в такива сфери, каквато е примерно неправителствената. И да държи сметка за доходите на определени лица, когато става въпрос за простите услуги – свидетелство за съдимост и пр., които са ежедневни и често срещани.
Така че съм удовлетворен от Вашия отговор, удовлетворен съм от разбирането, което Вие и Висшият съдебен съвет сте проявили и се надявам, че този въпрос ще влезе в нормалното си русло в рамките на няколко месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря и на Вас, господин Миков.
Преминаваме към питане от народната представителка Стела Банкова относно предприетите действия от министерството на районна инспекция по околна среда и води – гр. Варна, по узаконяване на така наречените “буферни зони” около защитените езера в Дуранкулак и Шабла.
Заповядайте, госпожо Банкова, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на 10 мин.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, драги колеги! Със заповед № 110 на ръководещата РИОС – Варна госпожа Теодора Караиванова от 14 август 2003 г. започва процедура по създаване на буферни зони, включващи 16 519 дка земя, от които 7 875 дка за ниви на частни стопани и 8 644 за мери, ливади и друга държавна и общинска собственост и собственост на юридически лица. Буферната зона, съгласно закона, представлява ограничителна полуоса, отстояща на определено разстояние от защитената водна площ. Разстоянието се определя след решение, предшествано от становища в писмена форма на собствениците на земи, влизащи в буферната зона.
РИОС – Варна трябваше да оформи своето становище на базата на предварително планирани и оповестени срещи с населението на селата Дуранкулак, Ваклино, Крапец, Езерец и Шабла. На тези недостатъчно широко оповестени и набързо организирани и проведени срещи са присъствали:
- на 5 ноември в с. Дуранкулак – около 40 души, от които пряко заинтересовани истински наследници – около 10-20 души;
- на 29 октомври в с. Крапец са присъствали 15 души, от които само 5 наследници;
- в с. Ваклино вследствие на умишлено недобрата нагласа също са присъствали малко наследници;
- срещата в гр. Шабла е проведена на 12 ноември и, забележете, на нея присъстват около 40 души, непознати на шабленци, т.е., собственици на земи, повечето от които закупени във времето около 14 август 2003 г. Сред тези регистрирани с така наречената “идентификационна карта” са представители на различни юридически лица, предимно фондации за защита на различни видове птици, прилепи, патици и др.
Основният интерес на РИОС – Варна е бил насочен към създаван на Дуранкулашката буферна зона. За отбелязване е, че на тези срещи не са взети становищата на около 500–600 души наследници, собственици от гореспоменатите селища. Питам: защо?
Какво прави впечатление при провеждането на тази акция от РИОС – Варна?
Първо, през времето, през което прибързано и формално се провежда тази акция след 14 август 2003 г. фактически всички отговорни пред избирателите си избиратели са ангажирани в предизборна дейност. Подчертавам, че това не е случайно.
Второ, срещата в най-заинтересованото село Дуранкулак е буквално ден преди новоизбраната кметица на община Шабла и на новоизбрания кмет на с. Дуранкулак от листата на БД НИЕ да положат клетва, а старите кметове са в служебен отпуск. Отново подчертавам, че и това не е случйно.
Трето, на срещата в Шабла не е взето под внимание предложението на кмета госпожа Елка Димова срещата с всички заинтересовани страни да се отложи за 16 март 2004 г., отново ще подчертая, и това неслучайно.
Четвърто, кой и защо улеснява изкупуването на земеделска земя в бъдещата буферна зона от лица, които не са жители на общината, обърнете внимание, непосредствено преди и по време на акцията на РИОСВ – Варна? Цената, по която е изкупувана земята, варира до 250 лв. на декар, т.е. 0,25 лв. на кв. м. Тази толкова важна акция се провежда със заповед от РИОСВ - Варна без да бъдат ангажирани специалисти и отговорни лица от министерството.
По време на акцията е оповестено, че след три години, т.е. през 2007 г. цената на земите, за които става дума, ще бъде от 400 до 800 евро за кв. м.
Аз питам: кой, защо и срещу какво помага срещу 0,25 лв. на кв. м по-късно избрани хора, вероятно неслучайно, да получат по 500 евро за кв. м? Каква ще бъде реакцията на местните жители – собственици на евтино продадените земи, когато след две години разберат, че са измамени, т.е. продали са земите си на безценица? Кой организира присъствието на непознатите нови собственици, дошли на срещата на 12 ноември 2003 г. в община Шабла по покана на РИОСВ – Варна? С тези 35 - 40 гласа така наречената комисия си “свърши работата”, т.е. фактически получи становищата, които й бяха необходими за узаконяване на буферната зона.
И накрая, за отбелязване е, че така наречената идентификационна карта съдържа информация, която би могла да се използва за изнудване на съответния собственик на земята да извърши неизгодна за него сделка с имота си.
Моите въпроси към Вас са следните: защо под благовидния предлог за запазване на биоравновесието в защитената зона около Дуранкулашкото езеро всъщност се създават условия за незаконно обогатяване на група хора? С оглед европейското законодателство държавата ще обезщети ли собствениците на земя в буферната зона, която ще бъде обявена за държавна собственост, вследствие на което те ще получат за земите си 500-800 евро, вместо сегашните 0,25 лв. на кв. м?
И вторият въпрос: законът забранява ново строителство в буферната зона. Ще декларирате ли, госпожо министър, че ръководената от вашето министерство РИОСВ – Варна, няма да продължава да дава разрешения за строеж на туристически обекти в споменатата буферна зона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Арсенова да отговори на питането на народния представител Стела Банкова. Отговорът може да бъде в рамките до 10 минути.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Процедурата по обявяване на буферни зони е регламентирана в Раздел IV – “Буферни зони”, Глава втора – “Национална екологична мрежа”, от Закона за биологичното разнообразие.
За буферни зони се обявяват зони около резерватите, поддържаните резервати и влажните зони, които са защитените територии, обявени по реда на Закона за защитените територии.
Към последната от изброените категории може да бъде отнесена защитената местност “Дуранкулашко езеро”, която е включена в списъка на влажните зони с международно значение към Рамсарската конвенция. Буферните зони се създават с цел намаляване на антропогенното въздействие върху съответните защитени територии. Обявяването на буферни зони не води до промяна на собствеността на земите, горите и водните площи, включени в тях.
В съответствие с чл. 21 от Закона за биологичното разнообразие регионалните инспекции по околната среда и водите подготвят документацията за обявяване на буферна зона. Документацията включва: описание на земите, горите и водните площи, попадащи в буферната зона, карта на защитената територия, предлаганата буферна зона около нея и предложение за режима на буферната зона.
В правомощията на директора на регионалната инспекция е да назначава комисия, която изготвя с протокол предложение до министъра на околната среда и водите за границите и режимите на буферната зона. В състава на комисията се включват представители на заинтересованите териториални органи на изпълнителната власт, общините, неправителствените организации и собствениците на гори, земи и водни площи. Въз основа на протокола на комисията, подготвената от нея документация и след съгласуване със заинтересованите ведомства министърът на околната среда и водите на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие издава заповед за обявяване на буферната зона. Режимите за опазване и ползване на буферните зони, включително и забранителните, се определят не по силата на Закона за биологичното разнообразие, а съгласно заповедта на министъра за обявяване на буферната зона.
Уважаема госпожо Банкова, сега ми позволете да отговоря на поставените от Вас два въпроса.
По първия – относно забраната за извършване на ново строителство в буферната зона и какво ще стане със сега съществуващите вили, хижи и други обекти, придобити по незнайни пътища?
Видно от това, което казах досега, Законът за биологичното разнообразие не регламентира въпроса за новото строителство в буферните зони. Такава забрана може да бъде включена само и единствено в заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на буферната зона, ако комисията, назначена със заповед на директора на съответната регионална инспекция прецени, че новото строителство не е съвместимо с опазването на флората, фауната, както и на езерните води и защитената територия от възможните вредни въздействия като шум, отпадъци, отпадъчни води и пр., вследствие на самото ново строителство и на дейностите на обитателите на новите постройки.
Споменатата комисия провежда срещи с местни хора, собственици и представители на общини и неправителствени организации за обсъждане на режимите на дейностите в буферната зона, включително забраната за ново строителство. След приключване на обсъжданията и консултациите комисията представя проекта на заповед за обявяване на буферната зона на министъра.
Досега, уважаема госпожо Банкова, такъв проект на заповед за обявяване на буферната зона не е представен. Издаването на заповед, евентуално включваща забрана за ново строителство в буферната зона на защитена местност “Дуранкулашко езеро”, няма да повлияе по никакъв начин на постройките, съществуващи в района на буферната зона. В разглежданата територия по териториално-устройствен план на община Шабла, разработен паралелно с изготвянето на плана за управление на защитена местност “Дуранкулашко езеро” няма вили, хижи и други обекти, освен изградените през 70-те години ресторант “Златна рибка”, бивши сгради на АПК и хижа на острова “Голяма Ада”.
През периода 2000-2001 г. в района е изграден информационен център на фондация “Лю Балкан”
Относно собствеността върху посочените постройки и осъществяваните разпоредителни сделки с тях Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, и Министерство на околната среда и водите не са компетентни органи.
Вторият Ви въпрос, доколкото го разбрах, е относно това ще декларирам ли, че Регионалната инспекция – Варна, не продължава да издава разрешения за строеж на туристически обекти в буферната зона.
Декларирам, уважаема госпожо Банкова, че Регионалната инспекция – Варна, респективно Министерство на околната среда и водите, не е органът, който издава разрешение за строеж. Това е функция на компетентните органи по чл. 148, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на територията, а именно главният архитект на общината, областният управител и министърът на регионалното развитие и благоустройството след провеждане на съответна съгласувателна процедура.
В съответствие с чл. 8, т. 4 от Закона за устройство на територията конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и в защитените територии може да бъде за природозащита и изграждане на буферни зони.
Инвестиционното предложение се представя за разглеждане пред експертен съвет по устройство на територията, в състава на който съгласно чл. 6, ал. 4 от Закона за устройство на територията се включват представители на контролни органи, какъвто е Регионалната инспекция по околната среда и водите.
Окончателното разрешение за ползване на строежите се издава от държавна приемателна комисия, в чиито състав, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, участват експерти на специализираните контролни органи, какъвто е Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна.
Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие директорите на регионални инспекции по околната среда и водите са оправомощени да спират строителството в защитените територии и буферните зони, когато то е в нарушение на заповедите за обявяването им, но в конкретния случай, уважаема госпожо народен представител, няма издадена заповед за обявяване на буферна зона за защитена местност “Дуранкулашко езеро”, а само е стартирала процедурата по това с назначаването на комисия от директора на Регионалната инспекция – Варна, което е в съответствие с чл. 22, ал. 1 от същия закон.
С други думи, разрешения за строеж на туристически обекти в "буферната зона” на защитена местност “Дуранкулашко езеро" не само, че не се издават от Регионална инспекция - Варна, но и самата "буферна зона" не е обявена като такава със заповед на министъра на околната среда в съответствие с чл. 23, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие.
Както многократно съм подчертавала, Министерството на околната среда и водите се ръководи в дейността си преди всичко от стремежа да прилага прецизно и точно нормите, които регламентират опазването и възпроизводството на околната среда, отчитайки интересите на обществото като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, имате право на два уточняващи въпроси.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаема госпожо министър, аз не мога да бъда доволна, но по-важното е, че хората от споменатите села: Дуранкулак, Ваклино, Крапец, Езерец и гр. Шабла, няма да бъдат доволни, защото всички тези събрания са правени изключително набързо, без никаква разгласа.
Отново искам да акцентирам, че не получих отговор на няколкото въпроса, които поставих. На тези срещи не са взети становищата на около 500-600 наследника, собственици от горепосочените селища. Хората изключително остро настояват да бъде взето предвид тяхното мнение, защото става дума за техни земи.
Искам да допълня и още нещо. Решение № 48 от 1 септември 2003 г. на РИОС, Варна, с изх. № 30-35, подписано от директора Теодора Караиванова, позволява на едноличен търговец Пеньо Пенев от Дуранкулак да извършва ново строителство върху площ от 3,437 дка. Тези декари са в имот № 00163. Едноличен търговец Пеньо Пенев ще строи мотел и заведение за обществено хранене в "буферната зона". Разрешението за строеж е подписано от бившия кмет на Шабла Коста Костов на 3 ноември 2003 г. Само след два дни – на 5 ноември 2003 г., РИОС, Варна, провежда среща с жителите на Дуранкулак. Прочетена им е заповед на директора на РИОС, Варна, според която в "буферната зона" не се разрешава ново строителство. Едноличен търговец Пеньо Пенев е един от заинтересованите сегашни собственици, имащи обект в "буферната зона". Другият заинтересован собственик е фондация "Льо Балкан", която също има застроена хижа в "буферната зона".Публична тайна в Шабла е, че именно в тази фондация ще работи бившият кмет на Шабла Коста Костов.
В крайна сметка хората от споменатите селища питат: ще бъде ли поискано мнението им? Защо не е зачетена молбата на кмета на Шабла срещата със заинтересованите страни да бъде отложена за 16 май 2004 г.?
В крайна сметка, дали част от въпросите ще се отклонят към вашето ведомство или към друго министерство, по-важно е, че са ощетени интересите на хората от тези селища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на поставените Ви допълнителни въпроси.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: От пространното експозе, касаещо главно кой къде е работил и кой къде ще работи, успях да извадя есенциално две основни теми, които вълнуват госпожа Банкова, и да ги експонирам в този вид:
- Ще бъде ли зачетено мнението на собствениците на земите?
- Защо не е взето предвид становището на новоизбрания кмет на община Шабла последното заседание на комисията, одобрена от директора на Регионална инспекция - Варна, да бъде отложено?
Съдейки по законодателните разпоредби, считам, че Регионална инспекция - Варна, е подходила законосъобразно заедно с местната изпълнителна власт, като е направила съобщения на съответното място в общината и е разгласила своите заседания на комисията чрез местната преса, чрез което е изпълнила своите ангажименти. Всички заинтересовани имат възможността и удобството да проследят кога и как ще се развива процесът и съответно да присъстват на заседанията на комисията на тема обявяване "буферната зона" на Дуранкулашко езеро.
Освен това в предишната Ви просторна пледоария ми направи впечатление, че Вие свързвате издаването на заповед за обявяване на "буферна зона" Дуранкулашко езеро, която е защитена местност, с провеждането на местни избори. Искам да Ви уверя, че Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури не се интересуват от провеждането на местни избори, когато осъществяват своята политика по управлението и възпроизводството на околната среда и водите. Въпреки това те са си позволили в рамките на законоустановения срок да обявят процедурата за защитена "буферна зона" на защитената местност “Дуранкулашко езеро” три месеца преди да стартират тези избори. Така че кметовете са имали възможност да бъдат запознати с процедурата, а и те са участвали на тези срещи. На последната среща е участвала и новоизбраната кметица на Шабла, като наистина е направила предложение заседанието да бъде отложено. Но при проведеното гласуване от общо 33 присъствали членове 21 са гласували "против", 11 - "за" и 1 "въздържал се". Въз основа на това комисията е продължила своята работа.
Това обаче е едно от поредните заседания, не е последно. Комисията ще заседава още. Сега, когато поставяте въпроса, а аз имам удоволствието да ви отговарям от тази трибуна, всички, които се интересуват от това какво ще стане с техните имоти или какво ще се случи точно на следващите парламентарни или местни избори, вече са уведомени за пореден път, че могат да присъстват на тези заседания, че могат да се изказват, да дават свои мнения, становища и предложения и те да бъдат взети предвид или не от комисията. Тази комисия, пак повтарям, е създадена със заповед на директора на регионалната инспекция.
По отношение на това – защо не са присъствали органи на централното ведомство, ще отговоря, че централното ведомство, в лицето на дирекцията "Национална служба "Защита на природата" е дало своите инструкции и указания.
Уверявам Ви, госпожо Банкова, всичко, което е според закона и възприетия традиционен български морал, е изпълнено от страна на централното ръководство на Министерството на околната среда и водите и нашата регионална инспекция във Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, имате право да изразите своето отношение към отговорите на министър Арсенова.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаема госпожо министър, по бъдещата реакция на хората от споменатите селища аз съм уверена, че в скоро време Вие ще разберете, че те не са удовлетворени от отговора, който давате.
Вие не ми отговорихте какви са били мотивите за неефективната разгласа. Защо по особено целесъобразен начин са подбирани хората, поканени на тези срещи? Не ми отговорихте какви са основанията за двойния стандарт при даване на разрешения за строителство. Не ми отговорихте за разрешението за едноличния търговец Пеньо Пенев. Аз мисля, че тук има доста неща, които би трябвало да кажете. Уверявам Ви, че жителите в Дуранкулак и останалите селища в скоро време ще потърсят правата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, отправен от народния представител Йордан Соколов, относно системното обгазяване и запрашаване на селата Горно и Долно Сахране, община Павел баня, към министър Арсенова.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър на околната среда и водите! Отправям към Вас един конкретен актуален въпрос, който тревожи жителите на две от големите села на община Павел баня – Горно и Долно Сахране. Получих писмото, писано лично от жители на тези села, с което те се оплакват, че техните села системно се обгазяват и запрашват от дейността на дървообработващото предприятие “Габровница” АД. Жителите на тези две села са се обръщали към Вашето министерство и след извършени проверки от РИОС – Стара Загора, са регистрирани превишения по показателите “общ прах” – 2 пъти над допустимата норма, и “общи въглеводороди” – до 3 пъти над нормата. На фирмата е наложена месечна санкция и са дадени предписания за промяна в технологията на нейната работа.
Въпреки уверенията Ви, с Ваше писмо № 24-102 от 7 август 2003 г., че РИОС – Стара Загора, ще продължи да упражнява контролна дейност по отношение на предприятието и че при констатиране на нарушение на законодателството в областта на околната среда ще бъдат предприети съответните административни мерки, за да се преустановят нарушенията, досега това не е станало. От писмото на жителите на тези две села се вижда, че обгазяването и запрашването над нормите продължава.
Ето защо моят актуален въпрос към Вас се свежда до следното. Първо, бихте ли ми отговорили след 7 август 2003 г. какви конкретни измервания е провело и какво мерки е взело Вашето министерство, респективно РИОС – Стара Загора, за ликвидиране на горния случай? И второ, смятате ли да упражните крайните предвидени в закона санкции, за да се спре веднъж завинаги обгазяването и запрашването на селата Горно и Долно Сахране и да се гарантира здравето на техните жители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на народния представител Йордан Соколов.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Министерството на околната среда и водите осъществява управлението, опазването и контрола на всички компоненти на околната среда и фактори, въздействащи върху тях на национално равнище, а на регионално ниво контролът се осъществява от нашите регионални инспекции. Регионалната инспекция по околна среда и води – Стара Загора, извършва превантивен текущ и последващ контрол на всички предприятия, намиращи се на територията на Старозагорска, Сливенска и Ямболска области. Дървообработващото предприятие “Габровница” АД, относно което е и Вашето конкретно питане, е в списъка на предприятията, подлежащи на контрол от експертите на Регионалната инспекция – Стара Загора.
Този обект е разположен в регулацията на с. Горно Сахране, както и Вие съобщите преди малко, община Павел баня. Изграден е и функционира от 1943 г. През 1997 г. заводът е приватизиран. През 2001 г. е закупен от турската фирма “Кастамону Ентегре Агач Санай ве Тидж” А.Ш. За узаконяване на площадката е разработен и съгласуван от община Павел баня застроителен план при намалена хигиенно-защитна зона. При необходими 300 м, съгласно изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, обектът се намира на 100 м до най-близките жилищни сгради северно от площадката, за което има разрешение на Министерство на здравеопазването.
Във връзка с постъпили жалби в нашето министерство и нашата регионална инспекция в Стара Загора от жителите на селата Горно и Долно Сахране за запрашване и обгазяване от дейността на обекта, експерти от нашето министерство и регионалната инспекция са предприели следните мерки:
На 20 май 2003 г. е направена проверка на обекта от експерти на регионалната инспекция и са извършени емисионни измервания. Резултатите от анализа показват превишение на пределно допустимите концентрации по показател “прах от сушилната инсталация” от 1,8 до 2,76 пъти над нормите, за което на фирмата е наложена месечна санкция на 158 лв. Извършени са и газхроматографски анализи на летливи органични съединения в лабораторията на Регионалната инспекция - Бургас, които не показват превишение на пределно допустимите концентрации. Дадено е предписание от експертите на регионалната инспекция за въвеждане на автоматизирана система за контрол на работата на горивната камара със срок на изпълнение 1 септември 2003 г.
Извършени са и емисионни измервания на качеството на атмосферния въздух в три пункта – на производствената площадка в с. Горно Сахране и Долно Сахране. Регистрирано е минимално превишение по показател “прах” само на производствената площадка на “Габровница” АД.
На 27 юли 2003 г. е направена нова проверка, придружена с пълна инвентаризация на производствения процес. Отново са извършени емисионни измервания на димните газове. Анализът на резултатите показва стойности, аналогични на тези от предишното измерване. Дадено е предписание за представяне на доклад, уточняващ съответствието на използваното технологично оборудване с проектните разработки.
С писмо, вх. № 31-40 от 1.09.2003 г. в Регионалната инспекция – Стара Загора, е получено искане от страна на “Габровница” АД за удължаване срока на дадените предписания, тъй като фирмата е възложила на експерти от университет “Коджели” – Турция, да изготви доклад за екологичните проблеми на “Габровница”, въз основа на който да се изработи програма за проучване, подготовка и изпълнение на мерки за опазване на околната среда. На 17 септември същата година докладът и програмата са представени в регионалната инспекция.
На 26-и същия месец и година е направена поредна проверка с измерване на емисиите от димните газове от Пресовия участък, при която е констатирано превишаване на нормата за общи въглеводороди от 1,11 до 1,68 пъти. След извършена проверка на резултатите от експерти на министерството е установено, че не са включени измервания на единични въглеводороди. Поради това и с оглед факта, че регионалната инспекция не разполага с необходимата апаратура за извършване на този вид измервания, се взе решение за извършване на повторна проверка и измервания в предприятието и получените резултати да се анализират от Референтната лаборатория на Изпълнителната агенция за околна среда в София.
На 3.11.2003 г. експерти от министерството и строителната агенция и регионалната инспекция извършиха отново проверка на обекта. Не са направени емисионни замервани, тъй като предприятието, поради авария в линията за подаване на отпадъчен дървесен прах към горивната камера не е работила. Последващите проверки и измервания са планирани за първата половина на м. декември. На 10 декември 2003 г. експерти на регионалната инспекция и изпълнителната агенция извършиха измервания с мобилна емисионна лаборатория на вредните емисии в Сушилния цех и Праховия участък в “Габровница”. След получаването на анализа на параметрите на газовия поток и при констатиране нарушения в законодателството в областта на опазване на околната среда, ще бъдат предприети допълнителни мерки от страна на регионалната инспекция и министерството.
Господин Соколов, в резултат на упражнения контрол и категоричните предписания на експертите от министерството и регионалната инспекция, дървообработващото предприятие е представило програма за предприемане на конкретни действия за опазване на околната среда с посочени финансови средства и отговорниците по изпълнението му. Освен това предприятието е сключило договор с немската фирма “Бату” производител и доставчик на технологично оборудване на завода за оптимизиране на процеса за горене и изсушаване. Извършен е преглед от завода – производител на инсталацията за горене и изсушаване на дървесината и в резултата на него е започнала профилактика и настройка на инсталацията за горене и сушене, подмяна на основния вентилатор и ремонт на циклоните за улавяне на праха. Подписан е договор с фирма за проектиране и монтиране на допълнителни очистни съоръжения, така наречени мокри филтри за емисиите, изхвърлени в атмосферата със срок на изпълнение 30 януари 2004 г., с което ще се постигнат емисионни норми, съгласно екологичното законодателство.
Уверявам ви, че нашите експерти от регионалната инспекция ще продължат да упражняват постоянен контрол, продължават с измервания за установяване на въздействието от обекта върху компонентите на околната среда и при констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда допълнително ще бъдат предприети съответните административно-наказателни мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, имате право на реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, не съм доволен от Вашия отговор. Многократно са правени измервания, винаги те са показвали превишения на обгазяването и вредни емисии над допустимите норми. Предприятието прави нещо, с което аз не мога да се съглася. От турския университет да получи някакви данни, някакви напътствия как да си преустрои работата. Очевидно, че за нас и за Вас като министър на околната среда и водите, по-важно нещо от здравето на хората няма. И аз не мога да се съглася така, както не са съгласни и хората, и аз ще си позволя да Ви дам една нова подписка с 683 подписа на жители от тези две села, непрекъснато тяхното здраве да бъде увреждано срещу едни санкции, които очевидно не отговарят на нарушенията. Защото, съгласете се, но първата санкция, доколкото разбирам, единствената санкция, която е наложена на едно доста голямо предприятие с голямо производство – 158 лв. месечна санкция, е нищо. Това е наистина подигравка със здравето на хората.

Затова неслучайно аз Ви зададох въпроса: готова ли сте, нека да се получат и последните измервания, ако те отново покажат, а хората са убедени, че ще покажат, защото те най-добре чувстват и виждат дали има промяна в дейността на това предприятие, замърсяване над допустимите норми, да приложите крайните санкции – да се спре производството на това предприятие, да му се даде срок то да преустрои технологията си и чак след това то да започне да работи отново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – министър Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Тази ежемесечна станция е съобразена със закона и законът казва толкова. Ние сме се съобразили и толкова сме наложили. Освен това подчертах на няколко пъти многото проверки, които се извършват там, и констатациите от тях. Очакваме последната, ще направим и една, както Вие препоръчвате. Ще се съобразя със списъка и приложението, което ми давате тук. След като Вие апелирате от тази трибуна, наистина е мое основно задължение да пазя чиста околната среда и да я възпроизвеждам там, където е нарушена, без да се съобразявам с това, че в предприятието работят 202 човека, въпреки всичките констатации и факта, че са вложени 20 милиона лева инвестиции, съвсем непосредствено преди да говорим с Вас в тази зала, че значителна част от тази сума е вложена в системи и технологии, които да предпазват увреждането на околната среда, т.нар. "чисти технологии".
Въпреки това, от констатираното досега превишение на прах и общи въглеводороди, нямаме основание да предприемем крайната мярка, която Вие сега предлагате от трибуната, а именно спиране на предприятието. От последните измервания, които ще бъдат направени и анализирани, ако се установи, че превишенията на прах и общи въглеводороди, каквито са изискванията според закона, са такива, че да ни позволяват спиране работата на предприятието, даване на предписания, каквито сме давали не един път какво точно трябва да бъде извършено, аз ще се съобразя с това, което Вие изисквате сега от тази трибуна и ще го направя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров, относно екологичната обстановка в Старозагорско.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожо и господин министри, уважаеми колеги! Ние, за разлика от колегата Мазнев, днес не задаваме актуален въпрос с оглед да оневиняваме или да оправдаваме един или друг премиер и неговото управление, а задаваме актуален въпрос, който е свързан с проблемите на хората в Старозагорска област. Проблеми, които цялата общественост там, в региона е заинтересована да знае как изглеждат и каква е днешната ситуация. Многократно, не само от парламентарната трибуна, а и по всички медии се коментираше преди известно време унищожаването на ракетите СС-23, Скът и Фрог на територията на полигона в Змейово. Гражданската съвест, гражданското общество, екологичните организации, всички научни институции в България обединиха усилията си в максимална степен да защитим територията не само на полигона Змейово, не само на Старозагорския избирателен регион, но и екотериторията на България при унищожаването на тези ракети.
Аз мисля, че трябва да припомня и госпожа Арсенова предполагам добре си спомня, че на едно много горещо заседание, обсъждане пред старозагорската общественост, където беше препълнено с хора с различни политически нюанси, на различна възраст, с различна квалификация, тя пое ангажимента, че Министерството на околната среда и водите ще бъде онази институция, която много стриктно, много коректно, много точно ще следи екофона в Старозагорска община и, разбира се, в региона на полигона Змейово. Тъй като ние обаче непрекъснато обикаляме в региона, имаме сигнали от страна на хората в Пъстрово, Змейово, Казанка, Остра могила, Ново село и т.н., има притеснения сред населението там. Хората са притеснени от факта, че във флората и фауната се случва нещо, което им е непознато до този момент. За нас това не е без значение, мисля, че и за Министерството на околната среда и водите не е без значение, затова ние задаваме актуалния въпрос на госпожа Арсенова и благодаря, че отговаря веднага.
Правят ли се онези изследвания, които бяха обещани, ако са направени, кога и какви са резултатите, ако не – кога се предвижда да се направят такива изследвания? Благодаря Ви, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, господин Димов и господин Димитров! Във връзка със зададения от Вас въпрос, относно евентуално отрицателно влияние върху компонентите на околната среда след унищожаване на ракетните части на полигона в с. Змейово, искам да ви информирам по-подробно за следното.
Едно от главните условия, знаем всички, което България трябваше да изпълни, за да стартира процедурата за приемане на страната ни в НАТО, беше унищожаването на всички ракетни комплекси с далекобойност до 550 км. Технологията за унищожаване на ракетните комплекси беше предложена от Министерството на отбраната и съгласувана с Министерството на околната среда и водите. Тази технология, както и екологичните изисквания за нейното прилагане, бяха подробно проучени от Комисията по опазване на околната среда и водите в Тридесет и деветото Народно събрание. На закрито заседание Народното събрание одобри технологията и сроковете за унищожаване на ракетните комплекси. Съгласно утвърдената технология, на полигона в с. Змейово бяха унищожени 81 бр. бойни глави, съдържащи само конвенционално взривно вещество. Преди започване на унищожаването експерти от нашето министерство и Регионалната инспекция в Стара Загора извършиха замервания на компонентите на околната среда в селата Средногорово, Казанка, Пъстрово, Горно Ново село, Сладък кладенец и Бузовград. Бяха анализирани проби от атмосферния въздух, повърхностни и подземни води и почви, както следва, за качество на атмосферния въздух, концентрация на прах под 10 микрона, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон, амоняк, хлор, хлороводород и метеопараметри. Не бяха регистрирани превишения на пределно допустимите концентрации за посочените показатели.
За качество на почвите – анализ за съдържание на тежки метали, киселинност, устойчиви органични замърсители. Не бяха констатирани наднормени стойности.
За качество на подземни води – по всички анализирани показатели стойностите отговарят на пределно допустимите норми с изключение на пробата от селата Долно Ново село, Казанка и Средногорово по отношение на желязо и цинк. Считаме, че причината за превишената стойност е остарялата водопроводна мрежа.
За качество на повърхностните води – резултатите от анализите на пробите от повърхностни води отговарят на нормите за течащи води.
Унищожаването на бойните глави беше извършено в периода от 10 септември до 11 октомври 2002 г. През посочения интервал от време в селата Пъстрово, Средногорово и Горно Ново село бяха проведени непрекъснати 24-часови измервания на качеството на атмосферния въздух с три мобилни емисионни лаборатории от системата на нашето министерство. Не бяха констатирани превишения на пределно допустимите концентрации по нито един от изследваните параметри. Беше извършен и физикохимичен анализ по показателите разтворен кислород, азот, нитрати, фосфати, тежки метали и други на повърхностните и подземни води в района на горепосочените села. Отново не бяха констатирани превишения на пределно допустимите концентрации.
От трите пункта в с. Средногорово, Пъстрово и Горно Ново село са анализирани и почвени проби за киселинност, за тежки метали и устойчиви органични замърсители и е извършена оценка на ефекта на натрупване на евентуални замърсители. Не беше констатирано замърсяване на почвите.
По време на унищожаването на бойните глави в района на селата Пъстрово, Казанка, Горно Ново село и Средногорово беше извършен фонов и радиологичен контрол на всички компоненти на околната среда и не бяха констатирани превишения на радиационната обстановка в района.
Независимо от факта, че направените от нашето министерство изследвания и анализи не показаха превишения на пределно допустимите концентрации, на сесия на Общинския съвет в Стара Загора през м. октомври 2002 г. беше взето решение за извършване на изследвания на компонентите на околната среда от независима лаборатория – гр. Щутгарт, Германия. На Регионалната инспекция за околна среда в Стара Загора беше възложено провеждането на допълнителен мориторинг на подземните води от каптаж за питейно-битовото снабдяване на с. Казанка. Резултатите от тези измервания потвърдиха данните, получени от предишните изследвания и отново доказаха, че няма превишение на пределно допустимите концентрации на контролираните показатели.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Масларова, по време на целия процес на унищожаване на ракетните бойни глави в района на с. Змеево експертите от нашето министерство спазиха всички изисквания на екологичното законодателство и не беше допуснато замърсяване на околната среда. Отново искам да подчертая, че това беше потвърдено както от нашите лаборатории, така и от независимата немска лаборатория.
Извършва се мониторинг на компонентите на околната среда в района на Змеево, като през м. декември на настоящата година е извършен анализ на качеството на подземните води в района на полигона в Змеево и не е констатирано отклонение от нормите. През 2004 г. ще продължи мониторинга на района. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, Вие разбирате чувствителността на хората в този регион – чувствителност и граждански натиск, които не позволиха, както Вие казахте, предварително одобрената технология на Министерството на отбраната за унищожаване, която между другото беше съгласувана от Вашето министерство, да се реализира, граждански натиск, който доведе до експертиза от работна група на БАН за начина на унищожаване, граждански натиск, който ние с Вас добре знаем, че не позволи предвиденото ликвидиране на маршовите двигатели на ракетите по един неизползван дотогава и особено опасен начин да бъде реализирано на този полигон.
От тази гледна точка са обясними страховете на хората. Според мен нашата задача е да разсейваме тези страхове. Моето мнение е, че не е необходимо да се чака питане на народен представител, за да се дава отговор на хората там, на място. Там има страхове и в момента. Не е необходимо сега да обясняваме за експертизите, които са правени преди повече от една година. Хората ги знаят. Става дума за днешните страхове. От тази гледна точка не съм сигурен, дали Вашият отговор задоволява хората, които слушат в момента. Необходим е по-нататъшен задълбочен и дългосрочен мониторинг на всички параметри на околната среда, а не само на отделни параметри.
От тази гледна точка са необходими периодични срещи на ваши специалисти на място, по селата, където хората имат въпроси и искат да получат отговор на тях от експерти. Според мен е необходимо по-добро оборудване на РИОС – Стара Загора с необходимата апаратура, която ще позволи цялостното и дълбочинно анализиране на параметрите на екологията в района, още повече, че това е регион, замърсен не само в конкретния случай. Надявам се, че Вие ще поемете ангажимент за тези по-нататъшни изследвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика, ако прецените. Не желаете.
Преминаваме към въпроси на народни представители към министър Мехмед Дикме.
Първият актуален въпрос е от народния представител Моньо Христов относно водените разговори за внос на зърно от САЩ и Казахстан.
Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашия актуален въпрос.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги, въпросът, свързан с водените разговори излезе в масмедиите през месеците септември и октомври. В изявлението на министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме беше посочено, че реколтата от 2003 г. е 2,1 млн. тона зърно. В България бяха засети над 3 млн. дка царевица и към днешна дата знаем, че реколтата е около 1 млн. тона. Заедно с наличното количество зърно от държавния резерв според изчисленията на Министерството на земеделието и горите към месеците септември и октомври България разполага с над 3 млн. 200 хил. тона зърно.
Същевременно в този период министърът на земеделието дава изявление, че няма проблеми, има зърно, а от друга страна самият министър и негови заместници казват, че водят преговори за внос на зърно. Тогава този въпрос – към 4 ноември, стана много висящ.
Дами и господа народни представители, зърнено-фуражният баланс на страната за изхранването на населението, животновъдството, пивоварството и сеитбата се движи между 2,8-3 милиона тона зърно. Според изнесените данни от Министерството на земеделието и горите в България има излишък от зърно. Същевременно сме свидетели на обратното.
Господин министър, моят въпрос е следният: във връзка с Вашите изявления в медиите и пред българската общественост, че от една страна няма проблем на зърнения пазар, а от друга страна – че се водят разговори със САЩ и Казахстан за внос на зърно, моля да ми отговорите как приключиха тези преговори и колко тона внос на зърно ще се осъществи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Христов.
Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов, действително нееднократно аз съм заявявал и днес тук твърдя и заявявам за необходимостта от внос на такова количество зърно в страната. Не трябва човек да бяга от истината, от реалностите такива, каквито са - не само в България, но и в световен мащаб. Франция, която е една от най-големите зърнопроизводителки и износителки, преди две седмици договори внос на пшеница от Съединените американски щати. В това няма нищо лошо, когато реколтата в световен мащаб е ниска. Не знам доколко сте запознат с данните в последния доклад на ООН. За последните 50 години в света тази година е с най-ниските зърнени запаси в настоящия момент.
Конкретно на отговора на Вашия въпрос. Действително в началото на м. септември правителството взе решение за деблокиране на 100 хиляди тона от Държавния резерв и за внос на 100 хиляди тона пшеница. Вие сте дългогодишен депутат и предполагам знаете, че Министерството на земеделието и горите не е търговска организация, но е направило предложение за съответния внос, както и е участвало активно в преговорите за осъществяване на такъв внос през м. септември.
В края на м. септември т.г. президентът на Република България господин Първанов посети Казахстан и имаше среща на най-високо равнище. Там с президента на Казахстан беше договорен внос на около 100 хиляди тона казахстанска пшеница за България. В делегацията участваше заместник-министърът на земеделието и горите Бойко Боев, който направи съответните срещи на министерско ниво. Беше договорена цена до казахстанската граница в рамките на около и до 130 долара на тон за 100 хиляди тона хлебна пшеница. Анализите, направени от Държавния резерв и Министерството на икономиката, са доказали, че не е ефективно с оглед на големите транспортни разходи, които ще оскъпят вноса на пшеницата от Казахстан до България с над 30%.

По отношение на вноса на пшеница от Съединените американски щати. Всичко онова, което съм казал и пред медиите, и пред цялата българска общественост, стоя зад тези думи. Това са на базата на фактите и на документите, които са ми представени от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Действително в началото на септември официално при тях имаше такова предложение за внос на американска пшеница и това предложение беше изпратено и до мен.
В заключение, в отговор на Вашия въпрос аз ще кажа само следните думи. За голямо съжаление решението за вноса не зависи от министъра на земеделието или от Министерството на земеделието и горите. Внос в България трябваше да бъде направен от 100 хил. тона и с оглед не заради недостига, заради баланса, а за успокояване на духовете, защото по-добре е държавата да освободи целия си държавен резерв в настоящия момент и догодина обратно да попълни държавния си резерв като купува от земеделските производители. По този начин, макар че това не е във функциите и в правомощията на Държавна агенция “Държавен резерв” да изпълнява функциите на интервенционна агенция, имаше и има такава възможност за извършване на интервенция на зърно на пазара.
Аз бих Ви помолил да се обърнете за по-конкретни данни за действията на Държавна агенция “Държавен резерв” към Министерството на икономиката, защото Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министерството. Ние нямаме пряко нито административно, нито финансово отношение и взаимоотношения с Държавна агенция “Държавен резерв”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате думата за реплика в рамките на две минути.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър, аз не знам кога говорите истината и кога говорите други неща. Ваше изявление в Комисията по земеделие: “Внос на зърно, лично аз го казвам, няма да има.” Ваше изявление: “Пътува зърно на 140 долара от САЩ и Казахстан” – ето го във вестника.
Преди малко Ви казах, че по изчисленията, които ги има, зърното, което Вие давате, България има с резерва 3,5 млн. тона зърно – новата и старата реколта. Вие казвате, че трябва да внасяме. Аз по тези Ваши изчисления и данни, които давате, смятам, че ние трябва да изнасяме зърно. В момента България трябва да прави износ, а България ще трябва да внася. Тези Ваши разнопосочни знаци и сигнали объркват всички, объркахте цялата държава, производители и правителство. Вие ме пращате при резерва. Онзи ден тук госпожа Шулева ни прати при Вас. Каза: господин министър Дикме даде такива данни, затова държавата не се намеси навреме. Вие казвате обратното: идете при резерва да проверите. В края на краищата сме една комисия и вече имаме четири заседания и от резерва не ни дават никакви материали. Засекретени ли са? Ние народни представители ли сме? Вие ни давате различни неща, които въобще не са верни, а ефектът какъв е? Да Ви го кажа ли какъв е?
Това е мое питане от 22 ноември 2002 г., в което аз Ви казвам нещо и Вие ми отговаряте:
“Господин Христов, аз не знам защо Вие се притеснявате? Би трябвало аз да се притеснявам, защото ако няма добра сеитба, тогава Вие предричате зърнена криза и това нещо аз ще го понеса, а не Вие.”
Господин министър, мисля, че трябва да си го понесете. Зърнена криза има в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Христов, аз след малко ще Ви отговоря и на въпроса за сеитбата, който сте задал. Онова, което съм Ви казал през 2002 г., стоя зад тези думи и ги повтарям още веднъж. Не трябва Вие да се притеснявате. Аз съм министърът, аз трябва да се притеснявам за тези неща.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): А хората какво да ядат?
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Госпожо Тоткова, Вие ще имате възможност да зададете въпрос. Кажете ми някъде да има опашки за хляб или нещо такова? Някъде да е станало нещо? Напротив, има едно голямо предлагане – 10-15 вида асортимент и т.н. Като дойде времето да отговарям на Вашия въпрос, ще ми го зададете. Сега отговарям на господин Моньо Христов. (Неразбираема реплика от народния представител Росица Тоткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз мисля, че хората са Ви гласували доверие като народен представител и са смятали, че сте достатъчно възпитана и ще се държите възпитано, и да не репликирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, отговорете, ако обичате, на въпроса.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Така че, господин Христов, аз нося моята отговорност и ще си я понеса като отговорност на министър. Никога не съм бягал от отговорност. Напротив, продължавам да си нося отговорността.
Не знам, като че ли не само на мен, но на обществото и на специалистите прави впечатление, че повече политиците коментират тази тема, отколкото специалистите. По този начин се коментираше и от народния представител Иван Костов, че липсва демотивация у населението да сее. Миналата година в сравнение с онази дата, когато аз застанах пред вас и казах, общо засети зърнени култури, говоря пшеница и ечемик, господин Христов, бяха повече като площи по оперативни данни на Министерството на земеделието и горите от 1998 и 1999 г. Запишете го. След малко аз ще подпиша официална справка и ще Ви я дам.
Друг е въпросът, че малшанс е, и то не само в България, че замръзна реколтата, една определена част над 600 хил. декара. Аз ще отговоря на въпроса на господин Върбанов. Над 600 хил. декара бяха по-малко рекултивираните площи с пшеница и една част пострада от сушата. Друг е въпросът, че добивите бяха по-ниски, което доведе до по-малко реколта. Защото ако реколтата беше добра, България наистина щеше да има без никакви притеснения възможности за износ.
Аз продължавам да твърдя на базата на данните, които са ми предоставени от специалистите, които данни, господин Христов, са направени върху 6000 пункта в страната, изследвани върху 6000. Аз не знам дали вашата анкетна комисия ще има възможност до 60 или до 600 да направи такова проучване. Върху 6000 пункта в страната е направено допитване и данните са на базата на това допитване.

Колкото до това, дали е необходимо или не е необходимо – мисля, че правителството много ясно и точно е декларирало своите намерения, след като е взело съответните решения. Още през м. април, след като бяха известни данните, по предложение на министъра на земеделието и министъра на икономиката приблизително 60 хил. т от стоковия фонд бяха задържани към държавния резерв. Държавният резерв има достатъчно количество зърно, за да се намесва. Тук отговарям и на допълнителния Ви въпрос – има криза – няма криза. По принцип логиката на пазарната икономика подсказва, че при наличие на дефицит би трябвало да има повишено търсене на един продукт. В настоящия момент, уважаеми господин Христов, държавният резерв се опитва да продава чрез борсата зърно от резерва си, което стои месец и половина. Към днешна дата, само преди месец от онова, което е от втората интервенция – 53 хил. т, са платени и изтеглени едва около 30. Питам: ако има недостиг, защо не се теглят другите количества, защото сме готови веднага да освободим другите 60 хил. т, които са освободени с решение на Министерския съвет.
Дали правителството ще продължава да се намесва на зърнения пазар? Ще продължава да се намесва дотолкова, доколкото има спекула на пазара. В случая, господин Христов, искам да кажа няколко думи. Ситуацията на българския пазар е такава, че от това положение, в което се намираме в сегашния момент, пострадаха единствено зърнопроизводителите и крайните потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Два часът е, уважаеми народни представители.
Останалата част на въпросите и питанията към министър Дикме, министър Дамянов и министър Славчо Богоев и към министър Милко Ковачев се отлагат за следващите парламентарни дни на контрол.
Следващото заседание ще бъде утре, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов