Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното заседание.
На основание на чл. 72 от правилника е оттеглен внесеният законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Кръстьо Петков, Стела Банкова, Надка Пангарова и Иван Козовски.

Започваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2005 г. – продължение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 69. В закона за железопътния транспорт в чл. 26, ал. 1, т. 4 се отменя."
Предложение на Никола Николов и група народни представители:
Предлага се § 69 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по § 69? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 51, против 93, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 69, който е подкрепен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 99, против 30, въздържали се 27.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 70. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите "2004 г." се заменят с "2005 г.".
2. В ал. 3 т. 3 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70.
"§ 71. (1) Със споразуменията между главния данъчен директор и кметовете на общините за възлагане на правомощия на данъчните органи по чл. 237, ал. 4 от Данъчния процесуален кодекс се уточнява числеността на персонала и средствата за работни заплати и осигурителни вноски, които се прехвърлят от бюджета на Главната данъчна дирекция (Министерството на финансите) по бюджетите на общините.
(2) Министърът на финансите на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет извършва промяна между бюджета на Министерството на финансите и бюджетите на общините."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, става дума за § 71, ал. 1, която засяга въпроса, който сме дискутирали неведнъж – за прехвърляне на функции за събиране на данъци на общинските администрации и се визира чл. 237, като се предвижда разходите за това да се прехвърлят от бюджета на Главна данъчна дирекция по бюджети на общините.
В ал. 4 на самия чл. 237 от ДПК е дадено това правомощие на главния данъчен директор. В ал. 4 се казва, че той може да възлага на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската администрация правомощия на данъчните органи по този кодекс за данъчни задължения по местни данъци и такси. Но самият този текст не предвижда непременно прехвърляне на тези разходи за извършване на тази дейност на общинско равнище.
Поставям въпроса: при положение, че това е практика, която ще се развива, която не е ясно как точно ще се реализира, дали е правомерно още през 2005 г., без да има съответен разчет за тези разходи, да бъдат товарени бюджетите на общините с разходи за тези дейности, имайки предвид, че поначало Министерството на финансите е разчело функцията "местни данъци и такси" в разходите на Главна данъчна дирекция. Бих бил благодарен, ако господин Ананиев или господин Дацов биха взели отношение по този въпрос – настояват ли непременно да стане това прехвърляне, или, доколкото има такъв разчет, който сега е в ГДД, да се остави да функционира, както е разчетено в бюджета изпълнението на тази функция, а за 2006 г. да се види как ще се преразчита.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С § 71 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за следващата година се предвижда една възможност за поемане на събирането на местните данъци и такси от общините. Това не е категоричен текст, това е една възможност и нея трябваше да я регламентираме тук, тъй като през последните няколко месеца на тази година се установи една практика, при която общините поемат местните данъци и такси, без да бъде регламентиран въпросът за източника на финансиране на тези разходи. По този начин договорихме този текст с Националното сдружение, подписа се един такъв споразумителен протокол, който не е залъжително да премине от 1 януари, а възможно е въобще да не премине обслужването на местните данъци и такси, като Главната данъчна дирекция продължава да събира тези приходи и има определени взаимоотношения, знаете, че се плаща такса от страна на общините за това обслужване. При условие, че тази дейност премине към общините, сме регламентирали механизма, с който трябва да се поеме числеността на персонала и издръжката от общините – на базата на протокол прехвърляме бройките и средствата и въпросът се решава по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа? Няма.
Господин Пирински, Вие не направихте предложение за отпадане, а искахте само да направите коментар?
Моля, гласувайте параграфи 70 и 71, които са подкрепени от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 133, против 23, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Александър Маринов:
Предлага се да се създадат нови параграфи със следните текстове:
"§… Не се ограничават правомощията на общинските съвети при разпределяне на капиталовите разходи по функции.
§ … Министерският съвет в съответствие с чл. 8, ал. 2 от Закона за общините да приеме решение за прилагане на одобрените от смесените работни групи с отрасловите министерства стандарти за делегираните дейности през 2005 г. с отразяване на коефициента на инфлацията."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Маринов.

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Единият предложен от мен нов параграф касае ограниченията на правомощията на общинските съвети при разпределяне на капиталовите разходи по функции и с този нов текст се иска тяхното премахване.
Мотивите ми да направя това предложение са, че заложеното в проектобюджета разпределение не отчита сградния фонд в различните общини и не дава възможност на всяка една от тях най-ефективно да използва средствата. Хората, които са работили в системата на местното самоуправление, колегите тук присъстващи бивши кметове и общински съветници много добре знаят, че всяка година този проблем възниква пред общините във връзка с разпределението на капиталовите разходи, тъй като колкото и перфектно да се подготвят титулните списъци за обекти и да се защитават, все пак в рамките на една календарна година се променят приоритетните потребности, налага се много често някои сгради приоритетно да бъдат отремонтирани, докато други могат да бъдат отложени, забавени във времето, но след като нямат тези правомощия, общинските съвети не могат да правят такива промени и не се получава най-ефективно изразходване на средствата.
От другия текст става ясно, че от смесените работни групи с отрасловите министерства са одобрени стандарти за делегираните дейности. Затова настояваме чрез този текст да бъдат приложени през 2005 г. с отразяване съответно на коефициента на инфлация.
Моля ви да подкрепите тези два нови параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по това предложение? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Маринов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 31, против 108, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля да представите следващия параграф, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение за нов § 71а:
“§ 71а. За извършване на разходи по неусвоени от минали години дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства, непредвидени по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 3, 4 и 5, министърът на финансите може да осигури средства за сметка на преизпълнение на приходите по Републиканския бюджет по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този нов параграф 71а?
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Въпросът ми е какви са тези разходи, които се визират в § 71а? Малко повече яснота да дадат от Министерство на финансите какво имат като идея, вложена в този текст. Какво конкретно се визира в съдържанието на § 71а? Малко повече яснота да ни дадат от Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дацов, заповядайте да вземете отношение по поставения проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук става въпрос за следното. Всяка година обикновено в края на годината различни организации правят дарения на държавни структури. Вследствие на това, че законът се приема в момента и, представете си в следващите пет дни, ако една неправителствена организация направи дарение например на болница, на детска градина или нещо друго, тези средства не могат да бъдат използвани през следващата година, защото за тях няма предвиден лимит, няма одобрен източник на финансиране, няма одобрен разходен таван. Поради тази причина всяка година възникват проблеми, на които ние трудно намираме решение заради ограничените средства.
Този текст дава възможност за такива дарения, които са със срок повече от една година, но идват в края на година и ще бъдат използвани през следващата календарна година. В рамките на преизпълнението на приходите министърът на финансите да разреши допълнителен разходен лимит, така че тези средства да могат да бъдат усвоени и да бъде изпълнена волята на дарителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Муравей Радев, след това господин Пирински.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Според мен този текст е абсолютно излишен. Той е паразитен, няма смисъл от него.
Какво ни казва този текст? Ако една бюджетна структура има дарения, те обикновено са целеви, дадени са за нещо. Тази структура не е успяла в рамките на календарната година да ги използва. По силата на действащия закон в края на годината бюджетните средства престават да бъдат на организацията, която ги има. Така ли е? Отиват обратно в бюджета.
Какво ни казва този текст? Ако следващата година има преизпълнение на приходите над разходите по чл. 35, ал. 2, министърът на финансите може да разреши както приходи, така и разходи в рамките на това, което не е било похарчено. Какво му пречи да го направи без този текст, питам аз днес. Има ли някой, който да каже, че ако текстът отсъства, министърът на финансите при добро желание няма да направи същото нещо? И обратното, кой е онзи, който може да го задължи да направи това нещо, тогава когато бюджетът няма съответното преизпълнение на приходите и икономия на разходите, за да може да влезе в сила чл. 35, ал. 2? Това първо.
И второ, нали казахме, че чл. 35, ал. 2 следващата година ще бъде в определени размери, които Министерството на финансите и министърът на финансите може да разпределя по свое усмотрение, ако има съответните условия. Останалото ще дойде тук, в парламента, и ще се разпределя от него.
Както и да го погледнете този текст, освен че е паразитен, той може да се окаже и вреден и да пречи след това на онова, което парламентът реши, тоест да разпределя излишъкът тук, а не през Министерския съвет.
Така че аз мисля, че просто този текст или не работи, или може да се окаже вреден в един определен момент и предлагам да не го гласуваме изобщо, да го премахнем от тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трябва да отпадне иначе няма как да го премахнем. Трябва да гласуваме отпадане.
Господин Пирински, заповядайте.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, аз се извинявам, че ще отнема още една-две минути на залата, но текстът заслужава внимание по следната причина. Молбата ми е и колегите от Министерството на финансите и господин Радев, които провеждат частична частна консултация, да ме чуят. Виждам, че господин Ананиев ме слуша и ще продължа.
Колеги, погледнете текста. Става дума за неусвоени от минали години, госпожо председател, дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства. Това всъщност е целият трети подраздел от Раздел "Приходи" в бюджета, който е кръстен "Помощи". И това е сума, която, господин Ананиев, поправете ме, е 200-300 милиона и нагоре.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По-голяма е.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Повече от това е.
Какво ни казва този текст? Ние се фокусираме на думата "дарения" и мислим, че това е нещо, което е дарено на отделни лица. Тук става дума за помощта, която идва и от Европейския съюз, и от други източници, които са безвъзмездни, така наречените грантове.
Не разбирам логиката, която е в този текст, защото по такъв палиативен начин, чрез чл. 35, ал. 2 да се компенсира неусвовяване на средства по тези фондове, което е проблем, който се дискутира и то особено сериозно и като административен капацитет, и като безотговорност на едни или други служители, по такъв начин с такава лепенка, както каза и господин Радев, това е една извънредна и частична процедура - ал. 2 на чл. 35, тук ми се струва, че има нещо, което е неадекватно, средството на проблема.
И аз също съм за това този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Грешка на доклада ли е следващият § 71а?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ще бъде § 71б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ананиев, заповядайте, за да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински, действително помощите в бюджета за следващата година са една значително по-голяма сума, но тук не става дума за основната част от помощите, които получава държавата по линия на Европейската комисия и по Националния фонд, който всъщност е трежарито на тези европейски средства. Тук става въпрос за една сума, която обикновено годишно се движи между 10 и 20 млн. лв. и която е в подкрепа на дейността на определени министерства и ведомства. Ще ви кажа един конкретен случай например за митниците и за данъчната администрация, които в края на миналата година в последния момент получиха средствата и нямаха възможност да ги изразходват. Тази година имахме много сериозни такива проблеми, докато създадем организацията, за да реализираме програмата, по която те бяха страна в един договор.
Този текст по същество ние искаме да бъде заложен в бюджета, за да може, както тази година в края на годината няколко министерство получиха символични помощи по няколкостотин хиляди евро или милиона евро, да може министърът на финансите да направи промяна по бюджета още в началото на годината, за да се изпълнява нормално програмата, която имат те да извършват през течение на годината, а не в последния момент, в края на 2005 г. да се осъществява тази дейност. Разбира се, основанието ще бъде чл. 35, тъй като това са средства, които са дошли над разходните тавани, които държавата е гласувала по съответния бюджет.
В същото време, разбира се, министърът на финансите поема своя ангажимент този чл. 35, който все пак е свързан с преизпълнението на приходите за 2005 г., ако не изпаднем в ситуация на преизпълнение на приходите, той, разбира се, ще спре определени разходи в бюджета, за да може да се реализира тази програма. Тук имаме воля на дарителя, която трябва да бъде изпълнена и обикновено на базата на договори, които се подписват между съответното министерство и оргаът, който е донор на тази програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Муравей Радев за отпадането на този нов § 71а.
Гласували 165 народни представители: за 55, против 96, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за нов § 71а.
Гласували 127 народни представители: за 97, против 18, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Постъпило е предложение от Нина Чилова, Валери Димитров и група народни представители за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция:
"§ 71б. В чл. 4 от Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, …), се създават алинеи 7 и 8:
"(7) Служителите на комисията получават допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение за изпълнение на специфичните им функции по този закон и в зависимост от индивидуалното им трудово изпълнение при условие и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата, приети от комисията.
(8) Средствата по ал. 7 се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата на членовете на комисията и се осигуряват от преизпълнение на бюджета на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, още в снощното заседание госпожа Тоткова обърна внимание на това предложение и изрази своето несъгласие да съществува такъв текст. Аз си спомням, че преди известно време в парламента беше внесен и проект на закона от същите колеги, които са внесли това предложение за § 71а, но той съществено се разминава. Разминава се окончателното предложение на комисията от първоначалното предложение на колегите. В своята основа всички предложения се свеждат до това да се осигурят някакви допълнителни средства за стимулиране, за добавяне към основното възнаграждение на цялата комисия. Спомням си, че в онзи законопроект, който още не е гледан, поне аз нямам спомен да е гледан, пак беше на същите колеги, казвам го по памет, се предвиждаше малко пт друг начин на образуване на тези средства. Пак от преизпълнение на приходите, пак от глоби и санкции, но тогава се заделяше възнаграждение и за членовете на комисията. В този вариант, както аз тълкувам окончателния текст, такова възнаграждение за членовете на комисията няма. Има възнаграждение за допълнително възнаграждение само за служителите на комисията.
Ако се придържаме строго към текста, предлаганата ал. 8 предвижда, че тези средства за служителите могат да бъдат в размер до 25% от фонда от средствата за работна заплата на членовете на комисията. Нямам представа колко е средната работна заплата на комисарите, ако приемем условно, че тя е от порядъка на хиляда, хиляда и нещо лева, това означава около 8 хил. лв. месечно грубо, 25% са 2 хил. лв. – нарочно подбирам такива числа, на които лесно се определят процентите - по 12 месеца са горе-долу около 15 хил. годишно или, ако служителите са от порядъка на 60-70 човека, средно между 200 и 300 лв. годишен размер на служителите. Това не бих казал, че е кой знае каква сериозна сума, но отново акцентирам на разминаването.
В първия случай в предложението на колегите излиза, че тези средства се определят от преизпълнението, от глобите и разходите, от преизпълнение за постъпленията по дейностите на комисията – от глобите и другите санкции и се използват за…
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Сега го прочетох – само заплати на комисията.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: … повишаване на квалификация и за стимулиране.
Тук квалификацията вече изчезва. В ал. 8, госпожо Радева, пише: средствата по ал. 7, т.е. тези за стимулирането, се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата на членовете на комисията. Това са седемте комисари. Вие не можете да правите корекция в движение тук, в залата, след като това не е решение на комисията. Това е отново манипулиране на всички нас, седящи в тази зала.
Тъй като има такъв внесен законопроект, аз предлагам колегите, които са го внесли, а това решение не се постига с онова, което се целеше в законопроекта, аз първо предлагам на колегите вносители Нина Чилова, Валери Димитров, Румяна Георгиева, Лиляна Кръстева, Марина Дикова да го изтеглят и да се гледа, когато дойде самият законопроект. В противен случай предлагам този параграф да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Муравей Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Връщаме се на един въпрос, който няколко пъти в този парламент е бил разискван, и то може би още в началото на конструирането на парламента. Проблемът възниква от натиска на администрацията, когато тя иска да получи допълнително възнаграждение и то по този начин, свързвайки резултата от своя труд – става дума обикновено за онези административни единици, които имат репресивен характер – контролни органи и репресивни органи. Имаше, и при нашето правителство беше заварена една такава практика – 25% от отнетите от подотчетните обекти средства да се разпределят за работни заплати, материално стимулиране и материално-техническа база на персонала, който е отнел тези средства в полза на бюджета. Седемдесет и пет процента на бюджета, двадесет и пет… - абсолютно порочна практика. Изключително порочна, защото онзи, който проверява, има всичките предпоставки, целия стимул да рекетира, ако щете, своите подотчетни обекти, за да може да извади тази сума, от която той се облагодетелства в крайна сметка, увеличавайки заплатата си. Няма по-порочен кръг на един административен чиновник, който при това е контролен орган, да го накараш ти той да злоупотребява със своите правомощия.
Аз си спомням, че предишното правителство започна постепенно да премахва тези наследени изключително порочни практики. Господин Ананиев е свидетел как при всяка промяна на закон от тези "репресивни", умишлено го наричам така, органи сме правили нещо друго. Действително техният труд е по-различен, действително те заслужават нещо по-различно от онова, което всеки друг чиновник има. По хиляди причини сега не искам да ги обяснявам защо точно – вие сами се сещате.
Дайте възможност върху фонд “Работна заплата” за годината, които имат това звено, да се предвиди по бюджет едно увеличение в някакъв размер – 10, 15, 20, та и 25% дори предвидете. Те със сигурност повече ще успеят да вкарат в бюджета, отколкото тези 25% върху техния фонд “Работна заплата”. По този начин няколко такива агенции бяха вкарани в пътя. За голямо съжаление, в началото на конструирането на този парламент половината от тях успяха да върнат своите преимущества, които бяха загубили, именно поради това че лобираха пред народни представители от мнозинството, които вкараха съвсем безразсъдно тези текстове обратно в законите.
Ето сега сме свидетели на поредния опит това нещо пак да се направи. Виждам, че народните представители са дали същия текст, както преди пет години, четири години. Виждам обаче, че комисията значително е променила смисъла на този текст. Моите поздравления към комисията. Само че още нещо има да се доправи от това, което комисията предлага. Тя предлага 25% от фонд “Работна заплата” да се разпределя по приноса, който се оценява от ръководството. Но тези 25% да бъдат, ако има преизпълнение на собствените приходи.
Ето тук отново свързвате личния интерес от работата, от контролната функция на този орган с материалното му стимулиране. Не би трябвало, моля ви, скъсайте я тази връзка, защото тя пречи на самия контролен орган, пречи на държавата като цяло. Дайте му ги тези 25%, вкарайте му ги в бюджета и накрая на годината му разпределяйте, ако той има принос – му дайте, ако не – не му давайте. Но не го правете зависим него, неговата заплата от резултата от неговия труд, ако този човек е контролен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Казак, заповядайте за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също с учудване се запознах с този текст, който явно е резултат от инициатива на група народни представители. Аз мисля, че тази практика, която се налага в последните години и не само в последните години, поединично всяка администрация, всяка държавна институция да се опитва чрез народни представители да прокарва текстове, с които да увеличава своята работна заплата, наистина е недобра практика. Недобра практика, защото по този начин всяка една държавна институция от най-различен характер – било то в сферата на Министерство на финансите, било то агенция към някое друго министерство, било то независим административен орган, било то дори институциите в рамките на съдебната власт, всяка една администрация в България или почти всяка една има правомощия да налага административни санкции, да налага имуществени санкции и по този начин да прибира пари, които идват в полза на държавния бюджет. На това основание всяка една администрация може в един момент, нейните служители да кажат: свържете и нашия материален интерес с нашето заплащане, със сумата, която ние осигуряваме за държавния бюджет. Тогава докъде ще стигнем?
Или трябва да се реши кардинално този проблем, или трябва в административната реформа, която е в ход, да се запише такъв принцип, или напротив: това, което аз мисля, че е правилно, не бива администрацията – тя затова е държавна администрация, затова тези държавни служители постъпват на държавна служба и те се съгласяват да получават това трудово възнаграждение за това, че работят в държавната администрация. Не бива тя да се приравнява с материалния интерес, който съществува в частния сектор. Иначе те наистина ще се превърнат в хора, които дори с цената на всичко ще се мъчат да налагат санкции, да събират пари заради техния собствен личен материален интерес. По този начин няма да се гарантира законността.

Какво ще се получи, ако утре дойдат на опашка при нас, народните представители, хора от патентното ведомство, хора от съдебната система и поискат също да се обвържат техните заплати със санкциите и с глобите, които налагат? Какво ще се получи? (Реплики.)
Аз, както и ние от парламентарната група на Движението за права и свободи ще се въздържим да подкрепим такъв текст, защото считаме, че подобен подход е неправилен. Той трябва да се реши кардинално. Той трябва да се реши кардинално - или държавната администрация като цяло ще повиши заплатите на своите служители, или тогава ще възприемем, че всеки един орган може да събира пари, тоест да отчислява част от събраните пари за работни заплати. Аз мисля, че вторият подход е напълно погрешен.
Тук в ал. 7 какво е записано? Че, служителите на комисията получават допълнително възнаграждение за изпълнение на специфичните им функции по този закон. Е, нали затова са наети тези държавни служители? Те знаят в кой орган се наемат и затова получават тази заплата. Може ли всеки един, който кандидатства за работа в дадена държавна администрация, знаейки каква е функцията, какви са задачите на тази администрация, съгласявайки се да постъпи в нея след това да каже, че заради специфичната си работа иска допълнително възнаграждение? Това е абсолютно нелогично!
Затова, уважаеми колеги, ние ще се въздържим да подкрепим този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Валери Димитров има думата за изказване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, като че ли неоправдан превес се постави върху санкционните и репресивни, едва ли не, функции на комисията, чрез които тя ще осигурява приходи в бюджета си и ще използва част от тези приходи за стимулиране на членовете, съответно на служителите на комисията.
Искам да обърна внимание, че всъщност основната част от бюджета на комисията и съответно неговото преизпълнение ще се осигурява не от санкции, не от глоби, а от таксите, свързани с т.н. преобразувания – когато има сливания, разделяния, отделяния на съответни търговски дружества. Понякога тези проучвания са изключително сериозни, отговорни и тежки и там наистина членовете на комисията и съответните служители трябва да вложат много сериозен труд, за да решат дали е обосновано едно или друго преобразуване на търговски дружества и съответна промяна в пазарния дял.
От тази гледна точка най-сериозните приходи в бюджета на комисията са именно приходите от таксите, свързани с тези преобразувания. Обърнете внимание, че тогава комисията действа не “ексуфицио”, така да се каже, не се самосезира, а обикновено тя прави тези проучвания по молба на съответните заинтересовани лица.
Аз смятам, че няма тук наистина, не е възможно да се злоупотреби с, така да се каже, контролни правомощия, едва ли не, и да се използват тези контролни правомощия за увеличаване на приходите на комисията. Така че аз смятам, че действително предложението заслужава да бъде подкрепено. Работата на тази комисия е много тежка и отговорна и в същото време равнището на възнаграждението на членовете на комисията и на служителите са, според мен, неоправдано ниски. Категорично искам да кажа това.
Текстът, който се предложи в Комисията по бюджет и финанси, е всъщност текст, взаимстван от закона за Комисията по финансов надзор, тъй като те имат същата възможност за допълнително възнаграждение.
Тук само бих предложил в ал. 8, тъй като според мен е допусната една грешка и трябва да стане: “заплати на членовете и служителите на комисията”, тъй като става дума наистина за стимулиране предимно на служителите на комисията, а не само на нейните 7 члена на комисията, които формират, така да се каже, и имат решаваща компетентност, но проучванията, проверките, анализите се правят от служителите на комисията, които са натоварени наистина с оперативната й дейност.
Моето предложение е в ал. 8, за да няма неяснота: “заплатата на членовете и служителите на комисията”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика думата има господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, аз не съм съгласен с две неща от Вашето изказване.
Първо, никъде вече няма записано, че това е обвързано с приходите на комисията, в смисъл като глоби и санкции, в окончателния вариант, който е предложила комисията. Има го във Вашето предложение, където се казва, че средствата, събрани от такси и глоби и имуществени санкции – там го има, но в окончателния текст няма такова нещо. Окончателният текст казва само така: “Служителите на комисията получават допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение за изпълнение на специфичните им функции” и т.н. И никъде не е обвързано. Това за мен са само пари по бюджет. (Реплики.)
Момент! Това е в ал. 7. В ал. 8 – това е вече второто ми възражение против това, което Вие казахте – е казано, че от заплатата на членовете на комисията, това са комисарите, тоест седемте души, Вие правите предложение текстът да стане “Членовете на комисията и служителите”, тоест целият фонд “Работна заплата”, който вече не може да бъде редакционно предложение. Тук освен, ако реши мнозинството отново да погази правилника, Вие правите промяна по същество. Затова аз още един път Ви моля – изтеглете си това предложение от този закон – от Закона за бюджета, и когато му дойде времето в другия закон, който сте внесли, там предложението да се разгледа внимателно. И може би там ще имате възможност да го редактирате по-точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринчев.
Господин Соколов, заповядайте за втора реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров!
Аз щях да се учудя, ако не бяхте станали да подкрепите това предложение, което е чисто лобистко предложение. Аз смятам, че част от Вашата роля в този парламент ще се запомни именно с това, че лобирате много често и още по-често с някакви нечисти намерения. Аз искам да припомня, че още когато ние гласувахме статута на Комисията за защита на конкуренцията, че приехме това да са хората, които получиха в администрацията най-високото възнаграждение. Спомняте ли си? Всички други комисии бяха приравнени по заплати на народен представител, най-много на председател на постоянна парламентарна комисия, тук ние дадохме заплати приравнени на заместник-председател на Народното събрание. И сега отново господин Димитров иска да ни убеди за специфичните функции на тази комисия. Ами, всяко звено на администрацията има своите специфични функции. С какво тук функциите са по-специфични, за да трябва допълнително възнаграждение?
“Много трудни проучвания, анализи” – не е вярно! Това си е точно дейността на всяка една Комисия за защита на конкуренцията. Че другите звена на администрацията да не би преди да вземат едно отговорно решение не извършват анализи, не извършват проучвания, не влагат един наистина специфичен и висококвалифициран труд? Само тази комисия и нейните служители ли правят това?
И тук, докато наистина предложението е за служителите, сега изведнъж се промъква и предложението това да стане и за самите членове на комисията. Малки им са тези възнаграждения, които никой народен представител, включително и председател на постоянна комисия не получава, а сега изведнъж още 25% върху това!
Аз смятам, че просто такъв текст и такова предложение не трябва да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
За дуплика искате ли думата, господин Димитров?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Осман, заповядайте за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги!
Преди малко колегата Четин Казак изрази от името на групата нашите позиции. Аз ще разширя малко това, което каза той и всички колеги, които не се съгласиха с този текст, като мога да кажа, че са прави. По такъв начин в администрацията като цяло се създава едно противоречие. Няма важна, по-малко важна или по-важна администрация. Отваря се възможност да се тръгне по пътя на лобирането и доказването на това коя администрация е по-важна един път заради това, че е неправилно, един път поради паричните средства, за финансовите средства, които се отделят за една комисия.
Преди малко господин Соколов каза нещо, което е много вярно – те получават едно заплащане и са приели тези условия като членове на комисията или служители. (Шум и реплики в залата.)
Но, тук гледам нашите колеги от НДСВ не ме чуват.



Голямата ми молба е да оттеглите това предложение, защото освен, че е много страшно, уважаеми проф. Валери Димитров, е и глупаво. По тази логика ние трябва да дадем стимул на всички катаджии в цялата страна, да глобяват и да търсят процент от тези глоби, които идват, за да имат стимул да контролират по пътищата. Има разлика от това, което прави Комисията по конкуренцията и 1200 убити всяка година по пътищата.
Колкото и да е важна дейността на Комисията по конкуренцията, сравнете я с работата на офицера, който следи и работи по източването на ДДС или пък за годината – 1200 убити. Според мен човешкият живот е по-ценен, отколкото примерно дейността на Комисията по конкуренцията. Това не е популизъм, това е истина – 1200 човека са убити, а един катаджия работи за 300 лв. и искате от катаджията да следи пътищата и да бъде много строг.
Тези членове на комисията получават високо заплащане, а, когато става въпрос за общини или за училища, се чудим откъде да намерим 1 лев. Всеки, който е член на комисията или служител в тази комисия, в началото е приел условията. Ще бъде една порочна практика в цялата държава, ако ние допуснем това в Закона за бюджета.
Умолявам нашите колеги от НДСВ да оттеглят това предложение и да приключим днес час по-скоро със Законопроекта за бюджета, защото това не е сериозно предложение. Нашите колеги могат да имат много основания да го направят, но не бива да има двоен стандарт за различните администрации. Това си е един двоен стандарт. Излиза, че в Закона за бюджета има едно отношение към Комисията по конкуренцията, а всички други администрации са втора категория. Навремето един народен представител от трибуната се изрази много непочтено и невъзпитано, но аз няма да кажа нещо подобно. Но, ако аз съм държавен служител и моята работа не се оценява, а в същия момент една друга държавна агенция постоянно се стимулира, аз няма да имам никакъв стимул, напротив, ще бойкотирам работата на администрацията. Така ще разсъждава човекът, когато неговата работа няма да се оценява.
Молбата ми е да оттеглите това предложение. Според мен не е коректно към другите държавни агенции и към всички останали държавни служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, заповядайте за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Осман, Вие давате пример с катаджиите, а не се ли сещате, че полицията може да има още по-голямо основание от катаджиите, примерно. И че тя е 50 пъти повече от катаджиите, и че 50 пъти повече риск има при нея, за да иска тези неща. И така става един безкраен празник.
Но аз искам друго да ви кажа. Толкова ли е силен този лобизъм в България, толкова ли е лесно, господин Димитров, да се поддават народните представители на такъв лобизъм, че си позволявате дори в един закон, какъвто е Законът за държавния бюджет, да намъквате така грубо това чуждо тяло вътре в него и да опорочавате държавния бюджет на Република България. Що ще този запис тук в бюджета, като си има специален закон, внесете си го в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Димитров. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз не смятам, че се опорочава, господин Радев, държавният бюджет. Не смятам, тъй като за съжаление тази практика е установена много отдавна с Преходните и заключителни разпоредби в годишния бюджетен закон да се внасят промени в други закони. Но аз искам да предложа нещо.
Всички, доколкото знам и господин Ананиев го потвърди току-що, органи с регулативни, контролни и съответно надзорни функции получават подобни възнаграждения. Това трябва да се има предвид. (Реплики от ОДС.) Моля ви, изслушайте ме! Но тъй като Вие сте прав, господин Радев, че наистина преизпълнението на приходната част на бюджета на съответния орган отваря врата за една злоупотреба с правомощия, за да се осигурят приходи да се злоупотребява с правомощия, това наистина е сериозен проблем. И аз предлагам в ал. 8 изразът: “осигуряват се от преизпълнение на бюджета на комисията” да се замени с “осигуряват се ежегодно с бюджета за съответната година”, но да не се обвързва с преизпълнението, защото наистина това създава сериозни рискове за злоупотреба с власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Маринчев. Заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Осман, Вие сте много прав с примера за катаджиите. И господин Муравей Радев е прав за полицаите и още много примери могат да се дадат. Но, не дай, Боже, да тръгнат и полицаите по този начин да си формират заплатите и всички други, които могат чрез санкции да си формират заплатите.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Те така си го и правят.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Онова се нарича не заплата, онова се нарича малко по-друго.
Господин Муравей Радев каза, че не му е мястото в този закон. Господин Радев, не само че не му е мястото в този закон, но просто колегите, които са внесли това предложение, нямат търпение да изчакат да се обсъди тяхното предложение за промяна в основния закон, което евентуално може да стане след ваканцията. Те просто със своите лобистки предложения бързат.
И последното предложение на господин Димитров, ако запишем “само от изпълнение на бюджета”, за какво пък толкова да им даваме? Значи те си изпълняват нормално това, за което са назначени и там изведнъж, защото са изпълнили на 100% задачата, нямат преизпълнение – тогава дай да им дадем. Оттеглете го, господа! Просто засрамете се за такива предложения. И поддържам отпадането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Осман. Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаемите колеги са прави, наистина. Господин Муравей Радев е много прав – не става въпрос само за катаджиите, а и тези офицери, които участват в различни акции, а в същия момент животът на нито един член на една комисия не е застрашен, както е застрашен животът на един офицер. Или пък, уважаеми колеги, щом като говорим за различни агенции, вземете тези, които проверяват качеството на водата или околната среда, на въздуха и на други различни държавни структури. Но по принцип това не е правилен подход - администрацията да се разделя на две.
Аз разбирам, колегите са го внесли. Професор Валери Димитров е един от най-опитните ни юристи в залата, но като подход професоре, не е правилно това, защото всички останали членове на държавната администрация ще се почувстват ощетени от цялата тази дейност. Няма да има стимул и те тогава по същия начин ще тръгнат да лобират в българския парламент, за да прокарат някакви свои виждания. Няма нищо лошо в лобирането, но се опасявам, че качеството на работата на държавните служители страшно много ще падне.
Голямата ми молба към колегите от НДСВ е да оттеглят това предложение. Не бива със Закона за държавния бюджет да решаваме проблеми или пък някакви стимули в една агенция. Помислете за всички останали държавни агенции. Те трябва да бъдат на едно равнище и всеки според условията, които е приел, когато започва работа, трябва да продължи работата при тези условия. Вече в самата агенция сигурно има десетки начини за стимулиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по този текст?
Господин Пирински, заповядайте.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Откровено казано, бих се обърнал и към господин Дацов в случая. Вчера той доста сериозно обоснова принципа, че бюджетни приходи е неправомерно да бъдат отклонявани от бюджета. Както си спомняте, той обоснова този принцип във връзка с предложението за закриване на фонда към министъра на правосъдието за подпомагане на деца в риск. Тогава той ни убеждаваше, че не бива да има такъв фонд, защото се образува от такси, глоби и други такива приходи, които са бюджетни.
Уважаеми колеги от Министерството на финансите, кажете сега тези приходи, които се преизпълняват, бюджетни ли са или не? Очевидно са бюджетни. Защо се оказва възможно да бъдат отклонени те за такъв род допълнително заплащане, а не е възможно бюджетни приходи да бъдат предоставени за един фонд за подпомагане на деца в риск?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Струва ми се, че стигнахме дотам да гоним проблема през вратата и да го пускаме през прозореца. На практика си задаваме въпроса потребно ли ни е допълнително материално стимулиране или самата заплата е достатъчна. Блъскаме се и търсим частично решение на общ проблем. След като нямаме общо решение за всички подобни органи и институти, ние се опитваме тук, в този текст да намерим частично решение. Затова стигаме до тази ситуация, защото налице е противоречие между теория и практика, между различни практики в рамките на различни парламенти.
От тази гледна точка ми се струва, че текстът е особено неиздържан и вероятно трябва да пристъпим не към редакционното му подобряване, а по-скоро да пресечем стимулирането на държавния рекет. Мисля, че налагането на държавен рекет чрез този текст е особено недопустимо.
Затова аз лично няма да подкрепя това предложение за редакция на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дойчинов.
Има ли още изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз знам, че ще има процедурно предложение за прекратяване на изказванията. Това е най-лесното, което може да се наложи в тази пленарна зала. Но слушайки днес дебата и анализирайки това, което коментираха всички колеги "за" и "против" – от една страна вносителите, защитавайки своето предложение, а от друга страна – всички останали, които поставят въпроса от принципна гледна точка, аз също искам да поставя въпроса на размисъл, на негласуване отново под строй, а да се замислите.
По същата логика мисля, че ние бихме могли да предложим да се направят и за колегите от инспекциите по труда, които глобяват нарушителите и внасят приходи в държавния бдюжет, също такива преференции. Не мога да разбера защо ще делим администрацията на "по-" и "не толкоз по-". Уважаеми колеги, само си помислете – аз много добре знам какви са заплатите на тези хора, може би не са достатъчни, но нека да се върнем пет или десет дни назад и да си опресните паметта – какви спорове бяха по проблемите за майчинството, което не е 120 лв., не е 150 лв., а остана 130 лв. Там стана въпрос за десетина лева, а тук говорим за 25% от една немалка част от това, което ще бъде преведено в държавния бюджет.
Колеги, някак си неморално е това да се гледа точно днес и точно сега, след като знаем как изглежда бюджетът, след като знаем какви ограничения налага той и след като има много други хора, които също допринасят със своя труд – пряко или косвено, за увеличаване на приходната част на държавния бюджет.
Моля ви действително да се мисли повече, когато се предлагат тези неща. Лобирането е хубаво нещо, но понякога то е толкова прозрачно, че ни кара час и нещо да дебатираме по един проблем, по който можеше да имаме консенсус още в комисията. Аз не зная какво е гласувала комисията и дали се е съгласила. Сигурно се е съгласила, след като го предлага като обща редакция. Сигурно е имало болшинство на гласове, сигурно има лобистки настроения, но лично аз се противя и бунтувам срещу такова предложение, което считам за неправомерно и нецелесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо Масларова, Вашето възмущение пак е на вниманието на народните представители. Но аз, госпожо Масларова, не мога да се въздържа да Ви направя една реплика, защото Вие много често подвеждате залата с Вашите изяви. Никой не говори за лобизъм тогава, когато не въведохме такъв регламент за новите РИОКОЗ в Закона за здравето, където въведохме същия регламент и дадохме възможност 25% от преизпълнението, което те имат, да отива за стимулиране на служителите и за обучение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние също бяхме против това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Никой не говори за лобизъм, когато тези регламенти се въведоха за Комисията за регулиране на съобщенията, за Държавната комисия за енергийно регулиране и за още десетки комисии.
Понеже споменахте Главната инспекция по труда, искам да Ви напомня, че там също има такъв регламент, който въведохме тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цеков, чувствам се много поласкана от това, че аз мога да подведа 239 народни представители. Това говори, че аз съм човек, който има добри ораторски качества, а може би и други, с които ви омайвам и ви подвеждам. Аз съвършено честно и откровено казах моята позиция, а вие как ще гласувате, това е чисто ваш проблем.
Категорично не приемам специално за държавната администрация, за администрацията по принцип за едни да има преференции, а за други да няма. Дайте да увеличим заплатите. Тук господин Муравей Радев даде едно предложение. Дайте да им увеличим заплатите във фонда на държавния бюджет като фонд "Работна заплата", но по този начин вие давате възможност да се злоупотребява със служебно положение – ако искате да го кажа съвършено директно, или може би както биха се изразили юристите. Така че без да искам да подведа пленарната зала, аз казвам моето мнение. Няма да подкрепя такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедурно предложение господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, с оглед на това, че бяха изразени всички възможни мнения по въпроса, предлагам прекратяване на дискусията и да минем към гласуване. (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Господин Мутатфчиев, бях в залата. Твърдя, че всички възможни мнения са изразени - "за", "против" и междинни – дали да бъдат от бюджета или да бъдат от приходи. Освен тези четири – пето не е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За обратно процедурно предложение има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Обратното ми предложение, господин Додов, е свързано с това, че даже да сте прав, даже всички основни мнения да са изказани, не бяха дадени отговори на някои от основните въпроси, свързани с това гласуване. Мълчанието не може да бъде прието за отговор. Ето защо най-малкото трябва да чуем някакво обяснение за явния двоен стандарт, който в случая се предлага от вносителя, от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Додов за прекратяване на разискванията по този параграф.
Гласували 173 народни представители: за 121, против 51, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на гласуване предложението, което направиха господин Маринчев и господин Радев – да отпадне § 71б.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 118, против 64, въздържали се 12.
Параграфът отпада.
Давам думата за процедурно предложение на господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на на ОДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме заседанието с § 72.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 72. В Закона за движението по пътищата § 11а се отменя.”
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители - § 72 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Тъй като от така представения текст, не става ясно какво право и на кого отнемаме определено право, дадено му със Закона за движението по пътищата, аз ще ви обясня с няколко думи. В Закона за движението по пътищата, господин Дуганов, ние като народни представители сме дали право 1,5% от събраните средства от глобите от КАТ да се използват за закупуване на технически средства за Пътна полиция. Този текст беше приет от народните представители, тъй като всички бяхме загрижени за състоянието, в което се намираше Пътната полиция – липсата на автомобили, липсата на средства за проверка за алкохол и то такива, каквито се изискват по европейските директиви, и т.н. Не знам защо точно сега решихме чрез Заключителните разпоредби да премахнем един текст от един друг закон.
Какъв е проблемът? Аз виждам, че председателят на комисията със сериозна убеденост казва: да, ние отхвърлихме предложение на Никола Николов и Иван Иванов за отпадането на текста и предлагаме да се потвърди това, което е внесено от Министерския съвет. Но аз искам да попитам Министерският съвет отделил ли е в бюджета, не в Заключителните разпоредби, а в бюджета на Министерството на вътрешните работи тези 1,5%, така че да гарантираме техническото оборудване на КАТ? И ако е така, нека да кажат числото и с какво то се различава от миналата година. Нека да се кажат какви са приходите. И тогава аз наистина ще съм убеден, че това е един правилен подход, независимо че самият подход чрез Заключителните разпоредби на бюджета да променяш друг закон е също порочна практика. Когато обсъждахме предния параграф, много народни представители говориха по този въпрос.
Аз усещам една недобра воля от страна на Министерството на финансите. Съжалявам, че министъра го няма. Но искам да ви припомня нещо. Ние направихме фирма “Пристанища”, за да може пристанищата и инфраструктурата им да си върнат средствата, таксите, които се събираха. И те бяха взети, вкарани общо в държавния бюджет и не се използваха по предназначение, така както по законодателството и по международни спогодби трябва да се използват. По същия начин стана и с летищата. Вашето управление, на НДСВ, взе таксите от “Кацане” в общия бюджет и те не бяха използвани за инфраструктурата, т.е. за самите писти. И изведнъж се наложи да ги даваме на концесионери, защото, виждате ли, нямало кой да се грижи за българските летища. А нямаше кой да се грижи, защото правителството отне тези средства противно на всички международни норми.
Молбата ми е да приемем предложението за отпадането на тази алинея и да оставим малкото пари, които се полагат на Пътна полиция, така че все пак да гарантираме един по-сериозен контрол и по-голяма дисциплина в движението по пътищата. Друг е въпросът -това, което предложи и Ремзи Осман за предхождащата алинея - по тази логика, която беше за Комисията за защита на конкуренцията, трябваше да настояваме, разбира се, там да има също стимули. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по § 72?
Заповядайте, господин Мирчев.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Един от основните въпроси, които обсъждаме в Комисията по транспорт и телекомуникации е събираемостта на глобите от направление “Пътна полиция” и набирането на средства за т.нар. обективен контрол по безопасността на движението – за да спрем да говорим, че пътните полицаи са корумпирани, че не си вършат работата и т.н.
Аз също не подкрепям отпадането на § 72, още повече, че в момента в Комисията по транспорт и телекомуникации върви на второ четене Закона за движение по пътищата и има предложение, което комисията ще подкрепи, този процент да стане от 1,5 на 35%. Тук проблемът не е § 72 – един милион или два милиона лева да не влязат в направление “Пътна полиция”, а проблемът е как да съберем 30 млн. лв. – проблем със събираемостта.
Затова моля да не отпада § 72, за да търсим наистина финансово решаване на проблемите по обективния контрол по безопасността на движението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по § 72? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 59, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 72, подкрепен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 105, против 45, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 73. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. се създава чл. 12г:
“Чл. 12г. (1) За извършените след 2004 г. погашения на задължения на търговски дружества към търговски банки, преоформени по реда и при условията на този закон в задължения към държавата, изискуемостта на които, съгласно сключените на основание чл. 12 договори настъпва след 1 януари на годината, следваща годината през която е извършено погашението, предсрочно погасените задължения се сконтират със сконтов процент 10 на сто.
(2) Операциите по ал. 1 се осъществяват при условия и ред, определени от министъра на финансите”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 73? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфа, подкрепен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 110, против 22, въздържали се 15.
Текстът е приет.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Отрицателен вот на § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, ежегодно в Закона за държавния бюджет едни и същи текстове се преписват от миналогодишния Закон за държавния бюджет, които водят до изменения в закони, които са трайно уреждащи някакви обществени отношения. Това е твърде лош стил и на законодателство, и на представата за законодателство във вашия кабинет и правителство. Крайно време е правителството да седне и да види кои са тия по-трайно действащи отношения, какъвто е този случай, където има определени правомощия. Друг е въпросът, че и миналата, и по-миналата година ние сме искали условията, при които се прилага дисконтирането с 10%, да бъдат законово определени или поне в акт на Министерския съвет, за да имат нормативен характер, а не характер и среда, в която Министерство на финансите с подписа на министъра на финансите, могат да се въртят далавери с дисконтирането.
Това сме го казвали миналата година и по-миналата година. Ето затова аз гласувах против. И ще гласувам против и по други текстове, с които се губи парламентарно време, поради липсата на представа за законодателството във вашата изпълнителна власт.
Друг е въпросът, че вашето правителство вас ви разглежда като някакви карти, които само трябва да се натиснат и разбира се, то има основанията за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващият параграф – моля, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 74. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в § 13, ал. 4 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол след думата “държавно” се добавя “или общинско”.”
Предложение на Никола Николов и група народни представители – предлага се § 74 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 74?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Нали сте за децентрализация, нали сте за самостоятелност на общините при вземане на решенията, нали искате една голяма част от вас да им предоставите правото да определят местни данъци, да правите промени в Конституцията? В същото време правилата на работна заплата в общинските дружества искате да ги определя кабинетът. Кога заблуждавате местното самоуправление - тогава или с това, което предлага правителството в бюджета? Аз много бих държал да чуя позиция на правителствен представител по направеното предложение. Правите семинари, казвате: “Децентрализация, децентрализация, децентрализация!” Значи, данъците ще може да ги определя местният орган на властта – общинският съвет, а той не е достоен, няма представа да си определи правилата за определяне на работната заплата в дружества, в които общината е принципал. Е, кога лъжете? Има дълбоко противоречие и моля някой представител на кабинета да излезе тук и каже коя е тая политика, която реализира с този текст? Тук радетелите на местното самоуправление – виждам госпожа Дикова, виждам господин Осман, виждам други, които така са радетели на местното самоуправление. Защо се налага това? Коя политика се прокарва с този текст и чия политика? Или приказките за децентрализация и местно самоуправление ще бъдат по семинарите и по медиите, а при гласуването в пленарна зала и при налагането на политика чрез законите, политика на Министерския съвет ще става точно обратното.
Нека да чуе пленарната зала, за да дадете и отговор, вие по общините, защо са недостойни общинските съвети, защо са некомпетентни да определят правилата за определяне на работната заплата в общинските дружества. Или може би утре ще започнете и да назначавате хора в общинските дружества?! Това ли е децентрализацията, която правителството подкрепя също така на думи.
Аз няма да подкрепя този текст. Мисля, че тия народни представители, които така се пишат за радетели на децентрализацията и местното самоуправление, също трябва да се замислят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 40, против 102, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Аз моля за прегласуване на направеното предложение от народните представители Николов, Иванов, Василев и Димитър Йорданов. Лошото е, че никого не виждам от тях да си защити предложението.
Разберете, тук вие давате много лош сигнал – народното представителство по темата децентрализация. Не е въпрос за една или друга община. Въпросът е принципен – или има политика на децентрализация, или политиката на децентрализация за медиите и семинарите, а фактически, което се доказва не само с този текст, се извършва една сериозна централизация.
Така че ви моля още веднъж да премислите и да гласувате така, че Народното събрание да даде сигнал за своята идея за децентрализация. Отменят се едни неща, а всъщност много по-малки неща се централизират. На кого е нужно това? И нужно ли е това на правителството, което постоянно се хвали, че щяло да прави децентрализация? То всички виждат каква му е децентрализацията.
Така че ви моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на господин Николов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 59, против 101, въздържали се 17.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 74, подкрепен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 113, против 32, въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Следващото предложение е мое и аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Асен Гагаузов – предлага се създаването на нов § 74а:
“§ 74а. В Закона за местните данъци и такси чл. 4, ал. 1 придобива вида:
“Чл. 4. (1) До изграждането на общински административен капацитет събирането на местните данъци и такси се извършва от органите на данъчната администрация безвъзмездно.”
Ние вече гласувахме текст с обратно съдържание.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така че няма смисъл да се гласува. Вече е приет с обратно съдържание текст.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Къде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Председателят на комисията ще каже.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: В § 71. Днес дори го дебатирахме. Параграф 71 е приет във варианта на вносителя.
Както искате, можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той не може да се подкрепи, защото вече е гласуван текст.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, аз не искам като процедура да критикувам ръководството и комисията за начина, по който ни се представя докладът, така че в един момент да не се разбере къде има различни, противостоящи тези и да дебатираме едновременно тези тези, както направихме с чл. 13 и чл. 10, както си спомняте, което според мен е добра практика. Но за съжаление за повечето от текстовете приемаме някакви предложения на комисията и изведнъж излиза, че те са предрешили оттук нататък предложения на народни представители, които не бива да гласуваме.
Аз ще ви обясня защо трябва да гласуваме предложението на господин Гагаузов. То има сериозен смисъл. За какво става дума? Става дума, че за събирането на общинските данъци и такси не трябва, докато няма достатъчен капацитет самата община, тъй като ние им определяме бройките по постановление, даваме им чрез държавния бюджет парите, да не се плаща на данъчните. Това предложение е в унисон с един друг член, който ние приехме. Аз ще ви го прочета. Това е § 30:
“§ 30. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми.”
Значи с § 30 ние задължихме общините, ако данъчните служби ползват общинска сграда, те да не плащат наем. А сега ние искаме задължително общините да плащат за това, че им се събира данък смет на данъчните. Извинявайте, но какво правим с този бюджет тогава? За какво става дума?
Така е, госпожо Радева. Каквото и да говорим, така е. Хайде да седнем и да помислим – за сметка на общините ли го правим? Ами на общините не осигуряваме ли средства от бюджета? Даваме им субсидии. За какво става дума? Значи, в зависимост от ситуацията ние приемаме различни решения.
Аз предлагам да се гласува, включително да приемем предложението на господин Гагаузов, което е разумно. То не отрича изцяло заплащането, но същевременно дава възможност да се установи необходимият административен капацитет, с който общините сами да започнат да си събират своите такси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин Мутафчиев, само преди два часа днешното пленарно заседание започна с дебат точно по този въпрос. Без да повтарям аргументите, които бяха изложени от господин Ананиев, искам само да кажа, че сега общините са изключително облагодетелствани и имат възможност да ползват от данъчна администрация, която им осигурява безплатно ползване както на база данни, така и на софтуерния продукт, въз основа на който става изчисляването на размера на местните данъци. Като единственото, за което са се договорили като разход, който ще се компенсира на данъчна администрация, това са разходите за консумативи. Това е договорено с пълното съгласие на Националното сдружение. Това е напълно незначителен разход на фона на общия размер на разходите, които се поемат, и общината безвъзмездно получава продукта, който ще й даде възможност сама, ако желае и ако има капацитет през следващите години, да събира местните си данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Мутафчиев! Аз всъщност ще споделя това, което и госпожа Радева сподели тук с нас. Ние вече дебатирахме по този казус. Възможните хипотези според мен се регулират с приетия § 71. Аз мисля, че ако господин Гагаузов беше в залата, щеше да си оттегли предложението, защото ние вече и дебатирахме, и гласувахме.
Мисля, че това, което Вие споделяте, всъщност е регламентирано в § 71. Затова моята препоръка към Вас е, все пак не знам доколко Вие може да направите това предложение, да оттеглите така направеното предложение и на практика да спрем да се връщаме към един коментар, който вече сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Това показва още веднъж хаоса, в който ние приемаме бюджета.
Господин Гагаузов какво иска? Той иска общината да няма финансов ангажимент, докато няма достатъчен административен капацитет да събира сама данъците си. Затова става дума. Тъй като този административен капацитет се определя и от държавата, тоест определяйки им бройките, с които те могат да разполагат. Затова става дума.
Абсурдно е, господин Чауш, да ме карате аз да оттеглям на друг народен представител предложението.
Така че аз поддържам искането да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли по текст, който сме приели?
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина съжалявам, че господин Гагаузов не е в залата. Всички, които са тук, имат спомен за онова изказване на заместник-министъра след изказването на господин Пирински, което еднозначно наклони волята и решението на парламента. Колегите, които се изказаха преди малко и се позоваха на него, са прави. Но къде са основанията на господин Гагаузов?
Един анализ, който е направен след постигнатите договорености, за които също беше споменато, показва, че в 30% от българските общини – обикновено малките, приходите, които ще се получат от тази дейност, са по-малко от разходите, които ще костват на общините, и само поради тази причина господин Гагаузов прави това уточнение – услугата да бъде безвъзмездна само за определено време, до изграждането на този административен капацитет. Така че няма да има никакъв конфликт между предишното решение, аргументите, които бяха изложени и станаха основание за онова решение, но да помислим и за тези малки общини, за чиято сметка ще бъде това мероприятие.
Моля господин заместник-министърът, ако тази моя информация е достоверна, да сподели пред нас и ние да вземем своето решение на основата на едни обективни данни, а не субективно и процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Дацов, съзнателно взех малко по-рано думата, защото в моето изказване може би ще стане дума за неща, по които ще вземете отношение. Извинявайте, че Ви преварих до известна степен.
Подкрепям предложението на господин Гагаузов. Подобно изказване направих, когато се гледаше Законът за местните данъци и такси. С приемането на този закон се наложиха някои отлагателни срокове по отношение на събирането на данъците и таксите от данъчната администрация, т.е., от общинските администрации, във връзка с процеса за прехвърляне на капацитета от едните на другите.
Така че го подкрепям и мисля, че това е правилно, още повече, че не съм съгласен с мнението на госпожа Радева, че гласуваният вече § 71 урежда този въпрос. Той го урежда по принцип – че еди-кога си ще се водят преговори и ще стане някога. Но дали ще стане на 1, 2 или 5 януари, или ще стане на 1, 2 или 5 декември 2005 г., не става ясно от този текст. Той не ангажира точно определен срок за приключването на тези преговори, да приключи прехвърляне на капацитета от данъчните служби към общинските администрации. Ако говорим за някаква подкрепа на общините в този смисъл, защото това е същността на предложението на господин Гагаузов, има смисъл.
Когато коментирахме Закона за местните данъци и такси приехме текстове, които едва ли не нормират колко ще трябва да плащат общините на данъчната служба за това, че им събират данъците и таксите. Беше казано, че има споразумение между Сдружението на общините и Главна данъчна дирекция дори и за размера на това колко ще бъде на жител на общината. Цитираше се числото, ако не ме лъже паметта, 7 милиона и нещо.
По-късно в разговор с представител на сдружението и общините се оказа, че оспорват, че не са съгласни, че сумата е тази и смятат, че тя е голяма.
Пак казвам, подкрепям предложението на господин Гагаузов, а нека господин Дацов да изложи своите аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Не исках да се изказвам, но след като ме поканиха...
Не виждам голяма връзка между изграждането на административен капацитет, което е свързано с действията на самата администрация и с възможността да извършва определени действия и разходите, които трябва да бъдат направени за събирането на определени данъци и такси, тъй като това са различни неща.
Съществуването на възможността да извършваш едно действие и конкретните разходи, които са свързани с него, са две различни неща. Така че може да има пак капацитет, но от това няма да стане по-евтино за самата администрация.
Освен това има един принцип – в края на краищата има споразумение, има принципи на финансовата децентрализация, не може да се вършат действия, които са само положителни като ефект за едната страна, а да не се поемат и евентуалните негативни ефекти, които съществуват в цялото това предложение. Не може едната страна да взема само положителните неща, а за другите да остават негативните. Още повече, може би греша, не съм сигурен, но точно чл. 4, ал. 1 ще влезе в сила от 2006 г. и за тази една година би трябвало общинските администрации да могат да изградят този капацитет и да направят съответните сметки за това време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми заместник-министри и други отговорни служители! Принципен е въпросът за отношенията между държавата и общините. В никакъв случай това не са отношения между главния данъчен инспектор и кметовете, между министъра на финансите и Сдружението на общините и тези договорености нито могат да игнорират решенията на Народното събрание, нито да бъдат начин за невслушване в аргументите, които се излагат в пленарната зала.
Има един принципен въпрос, ако щете и за рационалност на администрацията. Отхвърляйки предложението на Гагаузов може да се получи парадоксалната ситуация, в която вече е изграден капацитет, вашите служители ще седят и ще си въртят синджирчетата, защото и Фондът ви каза, че администрацията е раздута, а в същото време общината няма капацитет да свърши работата. Но само защото общината не си плаща, само защото не се е навила да подпише споразумение, което всъщност е доброволен акт, не е принудителен акт – няма! Тази държавна администрация е на държавата Буркина Фасо! Тя е на друга държава и това, че на долния етаж в същата сграда хората не са изградили капацитет, а работата по събирането на парите е обща – ние сме дотук, а вие сте нататък!
Питам ви: защо ежегодно гласуваме тази данъчна администрация безвъзмездно, без да плаща наем, да седи в общинските сгради? Чии са тези сгради? Защо? Те са общински. Дайте тогава да им определят един наем, да ги орежат инфраструктурите с парното и с тока и да кажат: събирайте си данъците за правителството! Това политика ли е, разум ли е?
Мисля, че предложението на Гагаузов е достатъчно нормално и разумно. Както каза преждеговорившият, няма никакво противоречие в идеята да се подписват такива споразумения, но дотогава да не може данъчната администрация да казва: А, не ме интересува, бе, ние ще си играем игрички на компютрите, а вие долу в общината се оправяйте и си събирайте данъците! От коя държава е тази данъчна администрация? В тази община няма ли данъкоплатци, чиито заплати идват от тази държавна администрация? Що е то инат? Що е то инат да не се използва административният капацитет на държавната администрация за нещо, което е общо?
Какво казвате - постепенно държавата се оттегля, централното правителство се оттегля, главният данъчен директор подписа някакви споразумения, къде доброволно, къде доброзорно...
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това е по желание на общините!
МИХАИЛ МИКОВ: Добре де, ще стои администрация и няма да събира данъците и ще казва: не, не, изграждайте си капацитет и отивайте да подпишете споразумение! Такава ви е логиката. (Реплика от народния представител Нина Радева.)
Аз не коментирам логиката на § 71, госпожо Радева. И Вие можете да ми направите реплика.
Аз коментирам предложението на господин Гагаузов: “до изграждането на общински административен капацитет”. Тогава няма проблем. Когато е сключено споразумение, няма проблем. Има проблем, когато по една или друга причина споразумение не е сключено.
Хайде сега да започнем да говорим: общините да изхвърлят данъчната администрация от техните помещения. Да ги изгонят и правителството да си търси начин да ги настани някъде, в частни къщи или на колиби, ако иска. Знам, че ще похарчат пари и ще им изградят сгради, но трябва елементарно разбиране, че живеем в една държава. И интересите на общините са интереси и на централното правителство. Интересите на централното правителство са интереси на общините. И в крайна сметка става въпрос за ефективно използване на един изграден административен капацитет за някакъв преходен период. Преходният период е до подписване на споразумение. Някой решил да не подпише споразумение. Отгоре нямат работа, данъчната администрация, а долу не могат да изградят капацитет. Ще седи правителството, ще гледа и ще казва: оправяйте се сами! Това ли е смисълът на правителствената политика? Това ли е? Какво неразумно виждате за този период да се натовари данъчната администрация, която така или иначе съществува, така или иначе получава заплати, така или иначе е обгрижвана, така или иначе има специален статут, да върши тази работа, която също е работа в българската държава? И не виждам защо е този инат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Божинов.
Господин Тасим – втора реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Дебатът не е безсмислен според мен. От изказването на господин Дацов и на господин Миков стана ясно следното: имаме ситуация, при която този тип данъци се събират от държавната данъчна администрация. Преминаваме към вариант, при който този тип данъци ще се събират от собствената, изградена от общините администрация.
От казаното от заместник-министър Дацов стана ясно, че този преход има цена. Той постави въпроса кой да я плати и разви тезата, че е добре и двете страни да платят, докато преминем в желаното състояние.
Господин Миков, моят въпрос и реплика към Вас е: дали ако приемем, че този период ще бъде безвъзмезден за общините, няма да отлагат във времето безкрай изграждането на собствена администрация, щом като услугата ще им бъде плащана от други? И моят въпрос към Вас и госпожа Радева е: от всички договорености и гласувани досега текстове има ли време, в което сме регламентирали, че общините ще имат собствена администрация и собствен капацитет? Ако това е така, няма никаква причина интервалът до този момент да бъде безвъзмезден.
Ако не е регламентиран, аз самият ще гласувам “против”, защото те…
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не е регламентирано, то е само по желание на общините.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ето това искам да го изясним, за да бъде стимул към изграждането на собствената администрация. Само този въпрос остава неизяснен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, винаги съм Ви се възхищавал, когато застанете на тази трибуна и обяснявате различни неща, особено когато говорите за нещо песимистично, за някаква драма, тогава сте страхотен. Признавам си, шапка Ви свалям! Но има неща, които просто не могат да вървят с този тон непрекъснато.
Защото, първо, трябва да казваме нещата в самата им същност. За какво говорим? Говорим за възможност за един договор, и то двустранен, между общинската и данъчната администрация. Той може да се осъществи, може и да не се осъществи.
Второ, Вие говорите за един административен капацитет на общините. Тук не става въпрос дори за администрация. Тук става въпрос за един софтуер, един среднограмотен българин да застане зад компютъра и да събира такси и данъци. Става въпрос за голяма част от малките общини, господин Божинов. В никакъв случай не може да се говори за събиране на такива суми, които ще бъдат съизмерими с евентуалния договор между двете страни. Това е абсурд, ако, разбира се, имаш базова стойност: един софтуер, един не чак толкова добър компютър дори, който да може да оперира с този софтуер, и един човек. Това е.
В същото време, ако общините не ги устройва, просто ще предоставят тази възможност на колегите от Министерство на финансите. Толкова! А ако кажеш на общините: недейте развива този капацитет, те няма да го направят никога.
Така че аз разбирам, вие казвате: къде е държавата и как се регулират тези отношения? Все едно да кажем: Народното събрание е на България и ние няма да платим тока на НЕК. Е, стига с тези отношения! Говорим за нормална държава, където за всяка услуга трябва да се плаща. А тази услуга очевидно няма да е скъпа. При всички положения. Ако е скъпа, общината няма да сключи този договор и сама ще си свърши работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика – господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Миков, пак ще акцентирам Вашето внимание върху съдържанието на приетия вече § 71 и възприемам Вашето изказване най-вече от гледна точка на развитие на принципна хипотеза, отколкото по същество.
Всъщност репликата ми към Вас е следната: има ли движение на услуга или реализация на осъществявана услуга, би следвало да има и някакво възмездяване. Мисля, че остана назад във времето, когато можехме да говорим за извършване на дейности и услуги и да няма никакво движение, насрещно възмездяване, т.е. нещата да бъдат, както тук е направено предложението на колегата Асен Гагаузов – безвъзмездно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри и други висши чиновници от финансите! На първо място, ще отговоря на многоуважаемия господин Тасим.
Уважаеми господин Тасим, аз пък се възхищавам на Вашето възхищение. Но Вие казвате, че договорът е двустранен и постоянно прехвърляте темата към чл. 71. Ама там става въпрос за една доброволност и аз смятам, че нивото трябва да се изнесе от кмета. Нека общинският съвет да прецени колко ще му струва. Защото правителството иска да прихлъзне леко на някои общини, те и Вашите общини ще пострадат, някои ангажименти, които се виждат непрестижни на данъчната администрация.
Уважаеми господин Чауш, Вие говорите за възмездни отношения между две структури, а всъщност и двете структури се издържат от клетия данъкоплатец. Тези пари не ги е донесъл господин Велчев от Лондон. Тези пари не са някакви пари, които Вие раздавате. Това са пари, които се дават от гражданина на Републиката, за да има едно административно обслужване. Само че в тази междуведомствена битка – кой над кого да вземе превес, кой да плаща и тънкото калкулиране на софтуерите и компютрите, може да се окаже, че този данъкоплатец плаща веднъж за изграждане на общински капацитет, който не е достатъчен, втори път той си е платил и държавата да изгради капацитет, да държи там служители, които гледат общините как се гънат, но си въртят синджирчето и казват: ще ми платиш, за да върша тази работа. Събирането на данъците във всяка държава е общодържавна работа. Иначе какво означава другото?
Защо данъчните служители преминават безвъзмездно през общинските коридори? Да им се въведе пътна такса, когато са на другия етаж и преминават оттам! Дайте да започнем да делим държавата на губернии!
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Това Церовски го прави!
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, Церовски е във вашия кабинет.
И на господин Божинов, но той излезе. И двете страни да платят. Плаща данъкоплатецът, за това става въпрос, и за неефикасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, много Ви моля!
Процедура – господин Цеков.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както вече стана ясно, този дебат се води няколко пъти днес. Мисля, че всички тези са ясни, затова правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията и преминаване към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е процедурно предложение за прекратяване разискванията.
Заповядайте за противоположно предложение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Аз бях коректен, като ми казахте, че времето е свършило. Всъщност не бива да се прекратява дискусията, защото вашите аргументи през цялото време стигат до чл. 71. Ама чл. 71 е един пожелателен текст.
За Георги Божинов, който ми направи реплика, а сега не иска да чуе отговора.
Уважаеми господин Божинов, и двете страни, казвате, да платят… (Реплики от НДСВ.) Не става въпрос да плащат двете страни. Затова трябва да продължат дебатите. В тези дебати да се чуе много ясно, че плащат само данъкоплатците. (Реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, моля Ви!
МИХАИЛ МИКОВ: Когато са двете страни (председателят изключва микрофоните, народният представител продължава да говори при изключени микрофони).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, мотивирахте го, злоупотребявате с това право.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие сте го разбрала, ама другите не са го разбрали. Аз имам процедура 2 минути. (Реплики от НДСВ.)
Опитвам се да убедя Божинов. И той ще гласува за прекратяване на дебатите, защото тук нещо договаря. (Реплики.)
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е процедура.
МИХАИЛ МИКОВ: Абе, ти председател ли си, та се държиш така? Хайде седни си на чина. (Шум и реплики.) Аз разговарям тук със залата и с председателя на събранието. Няма да ми подвикваш и си седни. Знам, че ти е нервно днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Много Ви моля, господин Миков, разбрахме процедурата.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, кажете му да си седне и да ми подвиква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията, след което министър Велчев ще вземе отношение по темата и ще предложи един вариант, който да устрои и двете тези.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 122, против 54, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, току-що в консултации с представители на Данъчна администрация мисля, че можем да предложим компромисен вариант, който устройва и данъчната администрация, и Министерство на финансите. Мисля, че ще е добре и за общините.
Преди да предложа конкретен текст ще кажа, че по същество става въпрос за това да се предвиди данъчната администрация да оказва тези услуги безвъзмездно, едва след като е сключен договор за прехвърляне на тази дейност към общините и започне да се изгражда капацитет в самата община, но не повече от три месеца, след което, ако функциите не преминат към общините, да започне реалното заплащане. И формулировката да бъде след това да се покриват разходите на данъчната администрация.
Готови ли са представителите на Министерството на финансите да предложат конкретен текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: “Не повече от три месеца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ананиев, имате ли готовност за конкретен текст?
Ако искате, да преминем към следващия текст, докато се подготвя този.
Моля да гласуваме отлагане на предложението на господин Гагаузов, докато не се предложи конкретен текст.
Гласували 153 народни представители: за 145, против 3, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на Севлиевски и група народни представители – създава се нов § 75 в Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
“§ 75. В Закона за устройството на държавния бюджет се правят следните изменения:
1. В чл. 10 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за решение за разпределяне на допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи или от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет.”
2. Алинея 2 на чл. 35 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, госпожице Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля за вашата подкрепа да бъдат направени промени в Закона за устройството на държавния бюджет, с които да се даде възможност Народното събрание да решава как да бъдат похарчени средствата от текущия излишък, от преизпълнение на собствените приходи на държавния бюджет. Смятаме, че това е особено важна промяна, тъй като в момента при сега съществуващия ред кабинетът сам преценява как да бъдат разпределени публичните разходи и съответно всеки един кабинет, който и да е той, има един особено сериозен стимул да подценява, вероятно умишлено, планираните приходи за всяка една година, така че да има възможност самостоятелно да разпределя средствата по своя собствена преценка.
Смятаме, че в сегашния момент е особено важно да се въведе правилната политика и практика Народното събрание да определя публичните разходи, независимо дали това е в началото на годината или в края на годината, когато вече е налице определено преизпълнение на приходите. В противен случай е абсолютно излишно днес да спорим откъде да бъдат взети едни средства и на кого да бъдат дадени, тъй като в края на годината вероятно ще се окаже, че ще се разпределят много повече средства, без Народното събрание да може да взема участие и да дава предложение как те да бъдат разходвани. В интерес на публичната политика е Народното събрание да обсъжда разходите, които се извършват във всяка една финансова година и смятаме, че редът трябва да бъде променен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми колеги, предлагам това предложение да не се разглежда по същество, защото то принципно е недопустимо. Искам да ви цитирам § 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, а именно: “Разпоредбите на закона могат да бъдат изменяни, допълвани или отменяни единствено с нов Закон за устройство на държавния бюджет или със специален закон за изменение и допълнение на този закон.” Тоест със Закона за бюджета ние нямаме правните основания да правим промени в Закона за устройство на държавния бюджет. Затова моля дискусията да не се прави по същество, а да се вместим в рамките на това, което вече ни е регламентирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Севлиевски и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 46, против 100, въздържали се 3.
Предложението не се приема.


ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Следващото предложение на госпожа Тоткова вече сме го имплементирали там, където бяха текстовете по социалното осигуряване в § 67.
Следват три еднообразни предложения на народните представители Георги Божинов, Сергей Станишев, Ангел Найденов. В тях се предлага създаване на нов параграф със следното съдържание:
"В Допълнителните разпоредби на Указ № 2242 за свободните зони да се отмени § 17."
Бих искала да кажа, че ние чисто процедурно в комисията не сме подкрепили предложението. Тези предложения касаят несъществуващ параграф в Указ № 2242. Нека дори председателството да прецени дали е възможно те тук отново да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може председателството да прецени, защото тези текстове са обсъждани в комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Чисто формално като внесени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От вносителите господин Божинов моля да аргументира.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Когато предложението е на такива народни представители като Сергей Станишев, Ангел Найденов и Георги Божинов, и се казва, че те са предложили да се отмени нещо несъществуващо, трябва да се поясни защо е станало така. Моето пояснение е следното:
Уважаеми колеги народни представители! В доклада за акцизите с входящ № 453-02-72, има и съществуваше § 5 в Преходните и заключителните разпоредби, предложен от госпожа Теодора Дренска и още трима народни представители. С него, забележете, се създаваше нов § 17 в Допълнителните разпоредби на Указ № 2242, с който се продължаваха изтеклите договори за безмитните бензиностанции на лицата, сключили договор до 1 януари 2004 г. Нещо повече, казваше се, че не могат да се отварят други безмитни бензиностанции или бензиностанции в безмитните зони, освен на тези, които са сключили до тази дата - в комисията на госпожа Радева, която е подкрепила този текст и го е превърнала в § 3 на Закона за акцизите, без да променя смисъла на колегите народни представители. Откъде идва проблемът? Проблемът дойде от това, че Законът за акцизите беше гледан на второ четене, след като приключи времето за предложения по второ четене на Закона за Републиканския бюджет. Защо беше отложен Законът за акцизите?
Искам преди това да подчертая, че самият факт, че се гледа данъчен закон, след като е приключило времето за предложения по Закона за бюджета, е формално нарушение на чл. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Тази фактическа обстановка, уважаеми колеги, е причината ние да изпаднем в това формално нарушение. Защо стана? Защото, както си спомняте, в комисиите и от тази трибуна вицепремиерът госпожа Лидия Шулева обяви, че само след като приключи процедурата за приватизация на “Булгартабак”, и тя трябва да стане преди гледането на Закона за Републиканския бюджет за второ четене, ще имаме окончателна яснота по Закона за акцизите с онзи сложен момент за акциза на вносните и български цигари.
Днес ние приключваме гледането на Републиканския бюджет. Да е приключила процедурата за приватизация на “Булгартабак”? Ще отстоите ли, колеги от ДПС, вашето твърдение, че ако не е приключила процедурата до завършването на бюджета, вие ще предложите изменение на Закона за акцизите в частта му за акциза за българските и вносните цигари? Ето го проблемът. Депутатите Сергей Станишев, Ангел Найденов и Георги Божинов не са току-така сбъркали своето предложение.
Формално, госпожо председател, модифицирам така моето предложение: при тези обстоятелства да се създаде нов параграф в Допълнителните разпоредби със следното съдържание:
"Отменя се § 3 от Закона за акцизите."
Това е коректната редакция на нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Чудесно, знаете, че подобна редакция не можете да предложите, нито да я подложа на гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте малко! Вие можахте да направите куп нарушения, в резултат на които формално нашето предложение е несъстоятелно. Аз сега го дефинирам, вие го отхвърлете с гласуване. То трябва да се чете: отменяме не § 17 от Указ № 2242, както бяхте го записали преди да приемете Закона за акцизите, преди да започне второ четене на Закона за бюджета; единствената възможност да се отнесете коректно към нашето предложение е да приемете, че днес то звучи:
Създава се Допълнителна разпоредба, която гласи:
"Отменя се § 3 от Закона за акцизите." (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първо, не е влязъл в сила § 3, за да го отменяме. Това е абсурдно предложение, господин Божинов. Осъзнавате, че е така, няма смисъл да го дискутираме повече.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вижте, уважаеми колеги, вие ми казвате, че Законът за акцизите не е публикуван. Законите в България казват, че данъчните закони трябва да бъдат приети, преди да започне второто четене на Закона за бюджета.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): То е започнало.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие започнахте второ четене на Закона за бюджета, без да са публикувани. Кой е виновният в случая? Кажете кой? Господин Цеков, обяснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, изтече времето. (Реплики.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, вие сте виновни от А до Я, а сега го приписвате на нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Божинов. (Реплики.)
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Уважаеми господин Божинов, аз не знам какво точно сте мислили, какво точно сте написали, но това, което чета, освен където параграфът е объркан може би с члена – ако приемем, че това е било едно механично объркване и този параграф се отнася всъщност за един член, онова, което сте написали, означава ни повече, ни по-малко да затворим всички безмитни зони. Защото този чл. 17 казва какви са видовете дейности, които една безмитна зона може да извършва. Те са 7-8 на брой, така по памет си спомням. Ако Вие твърдите, че сте объркали параграфа с члена и трябва да махнете този член, тогава пълният абсурд е налице. Безмитната зона съгласно нормативните актове съществува, обаче с този чл. 17 я изпразваме от съдържание, тоест тя не може да действа. Ако такива народни представители, каквито са тримата, които ги изброихте, това толкова елементарно нещо не могат да го осъзнаят, аз не знам какви предложения могат да направят и по кой начин могат да ги защитят от тази трибуна. Вие изпразвате от съдържанието една структура, която е закрепена законово, махате нейната дейност, тя остава куха като съдържание.
Защо не напишете нещо по-просто: закриват се всички безмитни зони? Ясно, чисто, просто. Ама че там се създава някакъв национален продукт, ама че там работят хора, ама че там се прави онова, което е възможно, за да се увеличи износът на България, това не е толкова важно. Това е смисълът, тези безмитни зони затова са създадени – да стимулират, доколкото е възможно, износа, а едва ли България има по-голяма нужда от износ сега, с тази огромна дупка в търговския си баланс.

Вярно е, че сте опитни народни представители, но когато нещо искате, го обличайте в такава форма – първо, тя да е аргументирана и логична, и втори път, да е убедителна. Защото тук, първо, не е аргументирана, нито е логична, и второ – е направо сбъркана. На трето място, не е правилна, защото вие затваряте по този начин едни действащи структури.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това реплика ли е?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не е, напротив. Това е изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Искам думата. Тогава ще ти направя реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Чудесно, направете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Георги Божинов за реплика към господин Радев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Щом ме предизвиквате, господин Радев, ще кажа, че не един и двама, а трима бивши финансови министри, с помощта на много експерти, са направили блестяща схема за източване от бюджета на десетки милиони лева. Беше направено формално предложение преди известно време тази далавера да продължи. Как беше направена – да бъде изменена към чл. 17, т. 6 на Живковия Указ № 2242, ако не греша, и да бъде добавено – забележете, господин Радев, Вие сте бил министър на финансите, че изтеклите договори за безмитните бензиностанции се продължават със закон. И, забележете, спрямо Закона за конкуренцията, никой друг няма да може да открива там бензиностанции, а ще останат само съществуващите до 1 януари.
Перфектен текст, за да продължи източването на 85 млн. лв., които се връщат под формата на акциз и ДДС за гориво, което не е изнесено навън, се връща в България и понякога не влиза в тези бензиностанции, а само по документи от “Лукойл” влиза там и заминава в българските като се смесва с контрабандното гориво и парите се делят между хора, които стоят зад мен, хора, които стоят преди мен и хора, които ми се обадиха онази вечер да не се занимавам с тази работа, господин Радев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика към господин Радев има думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радев! (Шум и реплики в залата.)
Господин Радев, аз правя реплика на Вас, ако е възможно.
Господин Радев, може би трябваше да кажете още неща.
Първо, тази седмица в продължение на може би 4-5 пъти господин Божинов все обосноваваше този текст. Той се занимава с този текст няколко дни, като цитираше няколко цифри – 80 млн., 100 млн., цитираше някакви четири бензиностанции, дори каза и име.
Господин Радев, Вие не бяхте през седмицата и вероятно не сте имали възможност да чуете такива абсурдни тези и аргументи, които нямат нищо общо с пазарната икономика, която ние споделяме, надявам се. Тук целта е малко по-различна.
Първо, господин Радев, в тези зони не оперира една фирма.
Второ, не е вярно, че има четири бензиностанции. Има създадена цяла асоциация на оператори в тези зони. Те са 17 на брой, а обектите – Бог знае колко.
Кой Ви е дал тези данни, че 80 млн. или 100 млн. се крадат от България? (Реплики.)
Обяснявам, защото господин Радев нямаше възможността да ви го каже. Това е абсурд!
Вижте, господин Радев, аз познавам човека, който Вие цитирате. Познавам и Вас, защото съм чел Ваши лекции и имах честта да работя с Вас три години и половина, но Вие подлагате на силен натиск моето добро отношение към Вас като към почтен мъж.
Господин Радев, можете да обясните. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за трета реплика няма.
Има думата за дуплика господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Божинов, аз започнах с това, че сте объркали написаното. След това сте объркали логиката, която изложихте извън написаното, а сега разбирам че сте объркали и изказването с тази реплика, която си позволихте да направите към мен, обвинявайки няколко финансови министри в някакви безотчетни и огромни източвания на пари в тази зона, което е абсолютно без доказателства. Това, което казвате Вие, знаете до какви последици може да доведе. Няма обаче да ви съдя по простата причина, че преди малко признахте, че Ви се е обадил Ваш бивш финансов министър – на БСП! Така че поради това няма да Ви съдя. Разбирам далаверата къде е била, кога е била и защо е била.
Вие до преди малко ни приказвахте едно, а вече говорите за горивни материали, за бензини. Преди това сте написали нещо друго. И аз още един път искам да ви кажа – с този запис вие формално закривате едни структури, които бяха създадени на времето, в чието създаване имаше някакъв смисъл и продължават да функционират и да създават все пак някакъв национален продукт. Ами, кажете, че нямате нужда от него и го закрийте.
Трябва да Ви кажа, че дори в предизборната кампания на предишните избори ДПС бяха заложили в своята предизборна програма разширяване и увеличаване на безмитните зони. Спомням си един дебат с тях и им казах, че ние бяхме направили нещо повече – ние бяхме направили цял закон не за безмитни зони, а за свободни икономически зони, които са една степен по-висока от сегашните, но Европейският съюз ни каза да спрем и затова го върнахме назад. Европейският съюз каза, че това може да съществува дотогова, докато България стане редовен член на Европейския съюз. Има още малко време дотогава и аз не знам защо някои искат да бъдат по-католици от папата, а има други някакви може би лобистки, тясно групови интереси и не знам какви други, може би и семейни интереси, защото и аз дочух нещо, господин Божинов, за едни семейни интереси на един виден представител на БСП и най-вече на неговата съпруга. И аз ги дочувам, но не искам да Ви ги кажа, както Вие ги приказвате тук, затова ви казвам, че не бива да обслужваме такива лобистки, тесни интереси.
Преди час и половина аз обвиних други представители на мнозинството, че се поддават на лобистки натиск от структурите на администрацията и искат народното представителство да им осигури допълнителни възнаграждения. Тогава по принцип говорих. И сега по принцип говоря и Ви моля – въздържайте се от такива крайни оценки, свързани, както казахте, с корупция, с източване на пари, защото техният генезис е много по-червен, отколкото Вие си мислите. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Пирински има думата за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Става дума за следното: поначало има една норма, която току-що и господин Радев защити като норма, даваща определен икономически ефект за България, която си заслужава да бъде продължена и запазена дотогава, докато не се появи непреодолимо задължение тя да отпадне. И едновременно с това – съмнения и безпокойство в народни представители, че с тази норма грубо се злоупотребява, че тя се използва далеч не за тези благородни цели, за които и Вие пледирате, а за нещо съвсем друго.
Както беше споменато в началото в Комисията по бюджет и финанси, това предложение на групата народни представители беше прието и одобрено именно от гледна точка на първото, принципното съображение. След това обаче и в печата, и в самото Народно събрание се появиха достатъчно категорични твърдения, които назоваха конкретно много сериозни частни незаконни интереси, които се обслужват от този текст, така че това е въпросът пред парламента днес – да прецени има ли основание да запази този текст или има достатъчно основание той да бъде отменен като неправомерно използван. И аз затова неслучайно се обърнах и към министъра на финансите, защото ми се струва, че той не може да бъде безучастен към този спор.
Първо, по принципната причина, че такъв текст, според мен, не може да се внася от група народни представители между първо и второ четене, след като той не е включен в законопроекта на Министерския съвет като вносител на основния Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и най-малкото трябва да има категорично становище на министерството, че – да, министерството подкрепя това предложение или не, министерството счита, че то е неправомерно.

За да можем ние да се ориентираме как да постъпим, госпожо председател, Ви предлагам следното: нека да погледнем текста, който сега е оформен в § 7 на приетия от нас на 14 декември Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, който е подпечатан с официалния печат на Народното събрание, но изглежда още не е публикуван в "Държавен вестник". Това, което предвижда вече приетият §7 на този закон, е в Указ № 2242 да се създаде допълнителна разпоредба, номерирана като § 3а, от Допълнителните разпоредби на указа.
Какво предвижда сега този текст? Независимо от срока на съответните договори, дейността по чл. 17, т. 6 по зареждане с течни горива и смазочни масла на шосейни превозни средства се извършва само чрез обекти, съществуващи към 1 януари 2004 г., и се прекратява, когато това произтича от ангажимент към Европейския съюз.
Нека да погледнем в самия указ какво гласи чл. 17, т. 6. Член 17 е първият от Глава "Видове стопанска дейност" и той гласи така: "В свободните зони могат да се извършват производствени, търговски и други, свързани с тях стопански дейности и по-специално:" Точка 6 след това двуеточие е: "Зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози". Повтарям: "Зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози".
Очевидно е, че този облекчен режим на облагане, включително и акцизно, се разпростира далеч не върху всички превозни средства, шосейни, които минават през свободната зона и могат да бъдат зареждани в нея, а явно преди всичко презумпцията е, че става дума за крайбрежни свободни зони и във вътрешността на страната, очевидно транспортни средства, които извършват международни превози, тоест участници в системата на международен пътен превоз – ТИР-системата, или по друг начин се преценява, че извършват международни превози.
Моето усещане е, че с тази норма на т. 6 и досега разширително се прилага за всякакви транспортни средства, които минават през свободната зона и се зареждат в нея.
Сега този текст на § 3а въвежда и ограничаване на субектите, които могат да търгуват и да предлагат досег до сега съществуващите, и запазва, и изрично изписва разширеното тълкувание на т. 6. Два много сериозни въпроса, които според мен оправдават напълно предложението на господин Божинов и другите колеги, този текст да отпадне. И тук имаме пар екселанс, именно редакционна поправка по силата на чл. 71 от правилника, защото това, което те са обозначили като § 17, сега в приетия вече от парламента закон е § 3а. Така че нямате никакво и формално основание да оспорвате правомерността на искането за гласуване. Благодаря ви за 45-те секунди, съжалявам, че просрочих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Предложението на господин Божинов не мога да подложа на гласуване, даже е недопустимо да бъде дискутирано, защото текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите влизат в сила от 1 януари, в момента те не са правна норма, която има своето значение. Мога да гласувам това, което като сбъркано предложение сте си направили и не е подкрепено от комисията, а именно да се отмени един параграф в Указ № 2242, който всъщност и не съществува.
За реплика – господин Божинов. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин Пирински, Вие сам казахте, че има нещо, което е подпечатано с печата на Народното събрание, но Законът за акцизите не е публикуван и ние няма откъде да знаем това предложение, което е атакуемо по същество, под кой номер ще излезе в "Държавен вестник".
Ние се извиняваме на колегите си, но искаме да поясним, че чл. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет казва, че данъчните закони трябва да бъдат приети преди второто четене. Те са приети, но не са публикувани.
Но въпросът е друг и аз съм сигурен, че господин Велчев е дълбоко убеден в другото и различно мнение. Той не може да не знае това, което неговите сътрудници ми дадоха като данни – 1 млн. литра гориво минават формално през тези обекти. Не е възможно, господин Пирински, и затова Ви репликирам, в онзи стеснен и дефиниран по този начин в т. 6 на чл. 17 от въпросното Постановление № 2242 да се изнася, то се връща в България и то се смесва с контрабандата. Дайте да я затворим! И, господин Радев, не са интересите на тези, които искат да я затворят, интересите са на страната на онези, които се възползват от тази практика. И има нечия съпруга, но вече не мога да кажа, че човекът стои зад мен, той вече стои пред мен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Чауш. Заповядайте.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Вие сте уважаван парламентарист с много сериозен парламентарен опит и мисля, че сам разбирате, че това Ваше предложение, което правите, в настоящия етап няма как да бъде прегласувано. То е в разрез с правилника на Народното събрание.
Иначе аз съм съгласен, че хипотезата, която Вие развивате, може да има своите основания. Но за съжаление е изтърван моментът, когато това можеше да бъде дебатирано и съответно взето адекватно решение.
Господин Божинов, това, което ни разяснявате в залата, и, разбира се, намира отражение в стенографския протокол, ми се струва доста несъвместимо…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): С кое?
ХЮСЕИН ЧАУШ: С оглед на това, че той няма откъде да научи и да знае.
Мисля, че не може в "Държавен вестник" да намери отражение документ, който е приет от Народното събрание с по-различно съдържание от това, което е прието като съдържание, независимо подпечатано или не. Така че Вие спокойно можете да установите онова, което Вас Ви е интересувало и от стенографските протоколи, и от крайния законопроект, който е приет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Без да ми се обижда господин Божинов, ще започна от втората реплика.
Господин Чауш, Вие казвате така: пропуснахте момента, тоест, когато се приемаше Законът за изменение и допълнение. Дори да е така, дори тогава да не са били така изострено поставени тези въпроси, означава ли това… Само че много държа и госпожа Касабова да ме слуша, а чувам, че тя разговаря в момента, защото фактически се мъча да отговоря и на нейното възражение.
Имаме приет закон, господин Чауш. Ето го. Законът е приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 14 декември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Госпожа Касабова казва: "Да, обаче не е влязъл в сила, защото не е публикуван в "Държавен вестник"." И аз поставям въпроса и пред юристите, и пред председателя на Народното събрание в момента: е ли това достатъчно основание да си затворим очите, че в един приет закон, макар и непубликуван, съществува норма, която, достатъчно ясно можем да видим, се разминава с режима, който е определен за свободните зони и около която има достатъчно сериозни съмнения, тази норма не е внесена от Министерството на финансите и т.н. Тя самата е вкарана, както знаете, в комисията при второ четене в нарушение. Знаете, че не може да се внасят други предложения, освен тези, които са по смисъла на самия законопроект.
И сега ние да се скрием зад формалното съображение, че още не е публикувано в "Държавен вестник", да си заровим главата в пясъка и да кажем "Не, нямаме право да поправим редакционно предложението на господин Божинов" е несериозно и безотговорно. Мога да продължа да редя квалификации, които са напълно обосновани според мен.
Така че, вместо да четем допълнителния § 17, говорим за § 3а от Допълнителните разпоредби на Указ № 2242, което е чисто редакционна поправка, изцяло по смисъла на нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедурно предложение господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е, както може би се досещате, да приключим с разискванията по това предложение, което, както стана ясно, не е уместно направено и няма как да бъде гласувано при положение, че Законът за акцизите още не е публикуван.
Така че да прекъснем дебатите и да преминем към гласуване на останалите членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да се прекратят разискванията по предложенията на тримата народни представители – господин Божинов, господин Станишев и господин Найденов.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 124, против 34, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Божинов, господин Станишев и господин Найденов, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 38, против 98, въздържали се 18.
Предложенията не се приемат.
Следващото предложение на господин Милушев на практика е отхвърлено, тъй като е гласувано заедно с § 65а и 54а. Няма да го гласуваме.
Следващото предложение се оттегля.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ, от място): Имам изказване.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Той винаги се изказва по всички предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По тези предложения също сте се изказали.
Господин Милушев си оттегля предложението, така че Вие не можете да се изкажете по оттеглено предложение.
Следващото предложение също се оттегля.
Предложение на Георги Анастасов.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Георги Анастасов:
Създава се нов § 75а със следното съдържание:
"§ 75а. Разпределението и разходването на преизпълнението с над 2% на приходите по чл. 1, ал. 1 от приетия Държавен бюджет на Република България се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 75а? Няма желаещи.
Гласуваме § 75а, което предложение на господин Анастасов не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 24, против 97, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Давам думата на господин Дойчинов за процедурно предложение, съзнавайки ясно, че нямате право да вземете отношение по оттеглено предложение, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, мисля, че действате недемократично. Става дума за нещо, което животът и проблемите го раждат. Мисля, че опира до авторитета на българския парламент, включително и до Вашата лична позиция по проблемите на културата, защото по това предложение за Перник, което многократно беше отхвърляно под най-различни форми – не искам да категоризирам тези механични отхвърляния – можехме да помислим за един спешно възникнал проблем, който в крайна сметка не може да мине без намесата на правителството, на парламента, ако щете. Тъй като в момента обсъждаме Бюджет 2005, за изгорелия театър "Боян Дановски" в Перник можеха да бъдат отпуснати целево 500 хил. лв. за ремонт. Мисля, че в това няма нищо нечовешко. Не бива тук да се крием зад процедура, зад правилника на парламента, зад нещо, което си измисляме, само час по-скоро, минута по-скоро да приемем бюджета. Мисля, че много по-демократично ще бъде, ако намерим начин на решение на този проблем, защото това не е сън – да се размине. Мисля, че опира до това как се държим като народни представители, как защитаваме интересите на българския народ и какво е отношението ни към проблемите на културата. Защото, когато един театър е изгорял, мисля, че най-малко неприлично е българският парламент… (Реплика на госпожа Нина Радева.)
Госпожо Радева, не може театърът да изгори преди да сте имали заседание на комисията. Вие предлагате абсурди. Това е удивително и смайващо – заради Вашата комисия, която имала някога заседание – не може тогава да изгори театърът. Това не са поръчки! Нека да вникнем в същността на проблема. Другото е несериозно. Понеже има такъв проблем, сега можем да вземем отношение по въпроса и да отпуснем необходимата сума, а не да се чудим как да отхвърлим предложението, както отхвърлихте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво е процедурното Ви предложение, защото времето Ви изтече?
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Моето процедурно предложение е да бъде оформен нов параграф, в който да бъде записано…
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е процедура.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Добре. Същността на проблема опира до това да не се крием в момента зад правилника. Конкретното ми предложение е да бъдат отпуснати 500 хил. лв. за ремонт на изгорелия театър "Боян Дановски" в гр. Перник. Надявам се на доброто ви отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението на господин Анастасов беше гласувано.
От името на парламентарна група има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, натоварен съм от името на парламентарната ни група да ви запозная със следната декларация:
"Тези дни се навършват 20 години от трагичните събития през зимата на 1984 г., когато комунистическият режим изправи срещу над 1 милион свои граждани милиция и войска, танкове и бетеери, цялата тоталитарна държавна машина за осъществяване на последния етап от така наречения възродителен процес. Започна небивала по своите мащаби и жестокост политика на отнемане на изконни човешки права – име, религия, култура. За кратко време без съд и присъда бяха разстреляни мирни граждани, сред които и невръстно 17-месечно дете в майчиния скут, чиято единствена вина бе, че са се родили различни. Впоследствие хиляди бяха несправедливо осъдени и заточени в лагери и затвори, други – принудително изселени от родните им места – все в името на безумния човеконенавистен експеримент, който се превърна в най-уродливата язва на комунистическия режим в България. Разбираема е болката, че все още няма осъдени за тези жестоки престъпления.
Централното ръководство и Парламентарната група на ДПС осъжда асимилаторската политика. В отношението си към това събитие ДПС не остава само в миналото.
И ако имаме политическа воля да търсим и в най-трагичните събития проекция към бъдещето, то това на първо място предполага българското общество да е изживяло своя катарзис. Естественият подбор, кулминацията на който са майските събития от 1989 г., макар и с мирни средства, разклати устоите на тоталитарната държава и постави началото на края на режима. Въпреки предпоставките за реваншизъм преходът към демокрация остана мирен и вписа в основата си етническия модел, чиято непреходност е едновременно лого и пропуск на България в обществото на обединена Европа. Затова артикулираме самочувствието си на политическа сила, съархитект и основен субект на този ценен капитал на българския преход.
За 15-те години съвременен прочит на Възродителния процес се включва създаването на правна рамка, която ще прави всеки път невъзможен какъвто и да е напън за рецидиви на явна и скрита дискриминация. Защото за демократична България е невъзможно политическото й минало с модерното й европейско настояще и бъдеще. Най-достойната отплата за паметта на жертвите е политиката за създаване на условия за развитие на културата на всеки в условия и наред с интегрирането му в гражданското общество.
Двадесет години след трагичната зима на 1984 г. България е на прага на Европейския съюз и може би точно този факт ни задължава да погледнем малко назад, за да сторим дълбок поклон на десетките убити, на хилядите затворени в репресивни лагери и затвори! Да сторим дълбок поклон и пред стотиците хиляди прокудени от България и унижени! Отчасти на тях дължим днешна и утрешна демократична България.
Поклон!” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаема госпожо председател, разрешете ми отново от името на парламентарната група да поднеса нашите поздравления относно предстоящите Коледни празници. От името на мюсюлманите в нашата парламентарна група да ви пожелая весели празници! Бъдете живи и здрави вие и семействата ви, всички – вярващи и атеисти – в общата ни Родина България! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
След тези думи, госпожо Радева, моля да представите още два текста.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Колеги, позволете ми да се върнем на отложения § 74а в редакцията, която се предлага съвместно:
“§ 74а. При наличие на сключен договор между данъчната администрация и съответната община за преминаване на функцията по събирането на местните данъци и такси към общината, където липсва административен капацитет, събирането им да се извършва от органите на данъчната администрация, но за срок не по-дълъг от три месеца от датата на сключване на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли възражения по тази подобрена редакция? Няма.
Моля да гласуваме текста така, както беше представен.
Гласували 127 народни представители: за 122, против 5, въздържали се няма.
Текстът е приет.
За отрицателен вот – господин Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРНСКИ (КБ): Този текст звучи някак си като отбиване на номера за три месеца. А според мен отношението между държавната данъчна администрация и общината трябва да е партньорско. Това е съображението, което се мъчеше господин Миков да развие тук и което аз напълно споделям. Затова вкарването на тези три месеца, след което “оправяйте се както можете!”, за мен е неприемливо. Ето защо гласувах “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 75. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 75? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 75.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
За процедурен въпрос – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Пред мен са стенограмите от различните комисии и при обсъждането на въпроса за “Булгартабак” не на едно и на две места не един и двама министри се ангажираха, че ако не бъде продаден “Булгартабак” до приемането на бюджета, те се ангажират да бъде преразгледан текстът в Закона за акцизите за акциза за българските и за чуждите цигари. Приключваме гласуването на закона. Поставям процедурния въпрос какво правим по този въпрос при това положение? Ще приема всичко, защото вие сте мнозинство, но искам да помоля да бъде казано ясно и членоразделно: приемаме двете тарифи за вносните и за българските цигари или ще правим нещо в зависимост от развитието на процеса от приватизацията. Благодаря ви. Ако има кой да отговори, а ако не – нека това питане да остане в стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, моля да докладвате приложенията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Приложение № 1 беше раздадено под форма на допълнителен доклад на всички народни представители.
Подкрепяме текста на вносителя по него.
По Приложение № 2 предлагаме да се гласува вариантът на комисията на основа на приетите й в пленарната зала предложения за отпадане на точка “Сдружение Комисия за интеграция на хора с трайни увреждания” и на нейно място е гласувано да бъде включен в този списък “Съюзът на народните читалища”.
В Приложение № 3 не са настъпили промени.
Комисията подкрепя варианта на вносителя.
По Приложение № 4 също подкрепяме варианта на вносителя.
По Приложение № 5 подкрепяме предложението на вносителя.
По Приложение № 6 също предлагаме да отпадне вариантът на комисията във връзка с направените корекции от оттегляне на предложението по чл. 13 и се връщаме във варианта на вносителя.

Приложение № 7 се предлага във варианта на вносителя.
Приложение № 8 също е във варианта на вносителя. В него не са настъпили промени.
Приложение № 9 е също приложено във варианта на вносителя, защото не са настъпили промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези приложения от 1 до 9. Няма желаещи.
В такъв случай ще ги подложа на гласуване ан блок, заедно с корекциите, които са настъпили в тях, вследствие на приемане на определени текстове в законопроекта.
Гласуваме приложенията от № 1 до№ 9 включително.
Гласували 148 народни представители: за 115, против 28, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 76. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 76? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 76.
Гласували 148 народни представители: за 117, против 31, въздържали се няма.
Законът за държавния бюджет е приет. (Ръкопляскания. Законопроектът се прилага към протокола.)
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря на всички колеги, които участваха в дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, имате думата.
След това от името на парламентарна група – господин Валентин Василев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Току-що Народното събрание прие бюджета на държавата за 2005 г. Това стана след най-дългите дебати по този въпрос за последните 15 години. Като министър на финансите не мога да не бъда доволен, тъй като нямаше член от закона, който да не беше подложен на дискусии, както подобава на една демократична страна.
През 2005 г. страната ни ще има бюджет, изцяло обърнат към предизвикателствата, които стоят пред нашата страна както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Така приет бюджетът е напълно съобразен с основните държавни приоритети: дългосрочен ускорен икономически растеж, намаляване на основните преки данъци, повишаване на доходите, ефективно усвояване на разходите в бюджетната сфера.
Ще спомена пред вас някои от основните цифри в него, с които управляващата коалиция и правителството, ще продължат да изпълняват поетите още в началото на мандата ни ангажименти към нашите съграждани.
През 2005 г. разходите за социални грижи ще достигнат 5 млрд. 591 млн. лв. Това е близо половин милиард лева повече спрямо средствата, отделени през тази година.
Разходите за пенсиите догодина ще са с 324 млн. лв. повече от бюджет 2004 г.
Станахте свидетели на нелеките дискусии относно средствата за здравеопазване. За първи път правителството обръща внимание на социално слабите ни съграждани, на които правителството ще гарантира основен пакет медицинска помощ. За целта ще заработи специален фонд – 25 млн. лв. от бюджета. Като цяло разходите за здравеопазване ще са със 154 млн. лв. по-големи, отколкото през тази година. Общо ресурсът, който държавата ще насочи в тази сфера, е в размер на 1 млрд. 777 млн. лв.
Гордея се, че нашето правителство и управляващата коалиция повдигнаха във фокуса на общественото внимание проблема с нереформираното ни образование. Подкрепа в тази посока получихме и от Новото време. Догодина бюджетът на образованието и науката ще бъде с 278 млн. лв. повече спрямо тази година. Нещо повече, ние сме сигурни, че тези разходи за образование ще се превърнат в инвестиция – инвестиция в бъдещето на нашия народ.
С разработването на новия подход за финансиране на образованието Министерството на финансите категорично заявява своето намерение за ефективна реализация на концепцията “стойност срещу пари” в публичния сектор. Ресурсното осигуряване трябва да бъде обвързано с програми и дейности, водещи до повишаване на образователните стандарти за всички учащи. Разбираме, че за да заработят механизмите на свободния избор и конкуренцията, ни предстои изминаването на дълъг и тежък път в близките години.
Първата стъпка от този път ще още през следващата година. Убедени сме, че само по пътя на реформата може да се реализира нашият стратегически принцип за равния достъп до образование. Смисълът на този принцип е образователната система да осигурява равенство на достъпа, участието и ползата за всички участващи в образователния процес в зависимост от техните нужди и способности. Само така всеки гражданин на обществото може да разкрие своя потенциал и да използва пълноценно своите способности.
Не на последно място искам да насоча вашето внимание и към средствата за капиталови разходи през следващата година. Те са със 74 на сто по-големи, отколкото през 2001 г., когато поехме управлението. Догодина държавата ще инвестира в инфраструктурни проекти 1 млрд. 603 млн. лв. Част от тези пари ще бъдат инвестирани в летище София, ж.п. линията Пловдив-Свиленград, изграждането на Дунав мост-2, строителството по Програма “Развити пътища 3”.
Съдебната система също не може да бъде недоволна. Темпът на нарастване на разходите за следващата година е 20,9% спрямо тази. Съдебната власт ще получи допълнителни 10 млн. лв. за капиталови разходи, предвидени в Преходните и заключителните разпоредби на закона. Те ще се предоставят при преизпълнение на бюджета.
Искам да взема отношение и по един въпрос, по който загубихме, за съжаление, часове парламентарно време. Категорично заявявам, че няма конституционни разпоредби или решения на Конституционния съд, които да са нарушени със Закона за бюджета. Напротив, Министерският съвет изцяло се е съобразил с необходимостта единствено да внесе становище по бюджета на съдебната власт, а Народното събрание изрично и ясно упражни волята си в подкрепа на това становище.
Дами и господа, всички тези данни, които ви поднесох, си заслужаваха шестдневните дебати в тази зала. Убеден съм, че такива дебати нямаше да има, ако ние не бяхме показали, че можем да управляваме, да инвестираме и в същото време да събираме много по-успешно държавните вземания. Споровете, както видяхте, бяха за това къде да вложим парите, а не толкова откъде да ги намерим. Смятам, че постигнахме възможно най-доброто разпределение на парите на държавата през следващата година и това ще се усети от всички.
Приемането на Бюджет 2005 е повече от едно обикновено законодателно събитие, по-важно от просто приемане на Годишния финансов план на държавата.
Приетият бюджет за 2005 г. е гаранция, че за втори път от последните 15 години едно правителство ще завърши успешно своя мандат.
Благодаря на всички, които активно участваха в дебата за бюджета 2005 г. и ми позволете да ви поканя на традиционната чаша шампанско, ако, разбира се, госпожо председател, бъдете така добра, да дадете кратка почивка. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
Ще обявя почивка, но поех ангажимент преди това към господин Василев да направи изказване от името на парламентарна група, след което ще обявя половин час почивка.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили не подкрепи проекта за държавен бюджет на Република България нито на първо, нито на второ четене.
Ние, уважаеми господин министър, имаме коренно различна оценка с Вас за това какъв е този бюджет. Съюзът на демократичните сили направи повече от 50 предложения, които смятахме за добри за България, които вие не приехте, не се вслушахте. Останалите опозиционни политически сили също направиха много добри предложения за промяна в Закона за бюджета и данъчните закони. Вие също не приехте нито едно от тях. Аз не си спомням друг такъв случай, в който нито едно от добрите предложения на опозицията да не бъде прието в Закона за бюджета.
Ето защо Вие и вашето правителство сами ще поемете отговорността за този бюджет.
Вие не приехте нашите предложения да изчислите бюджета върху по-реални макроикономически параметри, защото няма как доларът да стане 1,66 лв. следващата година. Вие не приехте да заложите в този бюджет един по-добър икономически растеж на страната, защото за вас 5% е достатъчен, но за нас и останалите опозиционни политически сили 5% е недостатъчен ръст на брутния вътрешен продукт на България, която продължава да бъде една от най-бедните в Европа, а се каним след две години да влизаме с този бюджет в Европа.
Вие не приехте нашите предложения за една по-справедлива данъчна система. Нещо повече, вие дори не приехте това, което бяхте обещали в предизборната си програма. Тази и следващата година вие не предлагате намаляване на данъчната тежест върху фирмите и гражданите на България. С данъчните закони, които прокарахте, вие удряте най-тежко обикновените хора, дребния и средния бизнес. Защото корпоративният данък беше намален, но за сметка на това вижте какви останаха пътните данъци и данъците върху доходите на физическите лица. Вие прехвърлихте данъчната тежест върху по-бедната част от населението.
Вие не приехте нашите предложения следващата година в този бюджет да бъде предвидена една по-добра събираемост на държавните вземания, на данък добавена стойност, на акцизите. Вие не приехте в този бюджет да бъдат записани средствата, които три години ги криете и след това ги отчитате като преизпълнение на държавния бюджет. Ние бяхме предложили в приходната част да бъдат записани 1 млрд. 300 млн. повече приходи – точно толкова, колкото вие отчитате през тази година. Нищо повече не искахме от вас. Искахме те да бъдат записани в приходната част, за да могат общините, здравеопазването и всички останали отрасли да знаят с какво разполагат през следващата година.
Вие не приехте и нашите предложения за реформа в осигурителната система, в бюджета на НОИ. Защото не може българският пенсионер със 100 лв. пенсия да влиза в Европейския съюз.
Вие не приехте да бъдат съкратени излишните административни държавни разходи. Още отсега е ясно, че този бюджет поставя в много тежко положение както общините, така и здравеопазването като цяло, така и образованието.
Тук говорите за инфраструктура, хвалите се, но аз не виждам правителство, което за четири години да е изградило по-малко инфраструктурни обекти, отколкото вашето; неусвояване на средства, които се отпускат от Европейския съюз, за което се наложи да създаваме специални комисии; това, което става сега в момента, с концесията на магистрала “Тракия” и с други проекти, които вие се опитвате да защитавате. Това говори до голяма степен за вашата политика по отношение на инфраструктурните обекти.
Този бюджет, уважаеми господин министър, не е добър за никого. Не го одобриха представителите на бизнеса, не го одобриха синдикатите, той не е добър за възрастните хора на тази страна, защото пенсиите ще останат ниски, той не е добър за общините. И двете сдружения на българските общини се обявиха против този бюджет.
Ето защо, пак повтарям, ние сме силно разочаровани от това, че Вие и управляващото мнозинство не приехте и не се вслушахте в нито едно от наистина добрите предложения на опозицията. Имаше, уважаеми господин министър, много добри предложения, които щяха да подобрят Вашия проект, проекта на правителството.
Ето защо вие ще си понесете сами отговорността за изпълнението на този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2004 ГОДИНА.
Текстът е кратък, имаме само два параграфа.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Закон за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 година”.
Комисията подкрепя заглавието на закона.
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста и в “І. Приходи” числото “795 280 000” се заменя с “838 646 000”;
б) в т. 1 числото “756 400 000” се заменя с “809 766 000”;
в) в т. 2 числото “21 880 000” се заменя с “14 000 000”;
г) в т. 3 числото “17 000 000” се заменя с “14 880 000”.
2. В ал. 2:
а) в текста числото “879 393 797” се заменя с “899 393 797”;
б) във “ІІ. Разходи” числото “878 093 797” се заменя с “898 093 797”;
в) в т. 1 числото “798 453 797” се заменя с “813 117 197”;
г) в т. 1.5. числото “769 705 200” се заменя със “784 368 600”;
д) в т. 1.5.6. числото “245 105 200” се заменя с “259 768 600”;
е) в т. 3 числото “75 640 000” се заменя с “80 976 600”.
3. В ал. 3 числото “84 113 797” се заменя с “60 747 797”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Искам да направя и процедурното предложение по тази точка в залата да бъдат допуснати д-р Букарев – ръководител на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Жени Начева и господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да бъдат допуснати в залата д-р Букарев – председател на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев и другия отговорен представител.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 144, против 19, въздържал се 1.
Гостите могат да заповядат в пленарната зала.
Заповядайте, д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Няма да участвам в това гласуване и ще ви обясня защо. Безсмислено е да се гласува нещо, което вече е изхарчено от НЗОК и постфактум да правим излишен дебат, който е просто след свършения факт.
Другото, което е интересно, е, че в същото време няма нищо, освен нови дългове на болниците. Вчера директорите на големи здравни заведения казаха, че болниците имат 120 млн., министърът каза, че имат 53 млн., след което каза, че тази година ще платят само 10 млн. дългове, а снощи министърът на финансите каза, че ще платят дълговете на болниците. Ето ви затвореният кръг на хаоса! А сега ме карате и аз да участвам в този хаос! Това е против моето виждане за тази реформа. Ако искате сериозно да дебатираме, ще дебатираме по другия законопроект, който е за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
Заповядайте, господин Пирински, за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Да, и Вие се съгласихте с господин Игнатов, че дискусията би трябвало да бъде по-обширна по законопроекта за бюджета за следващата година.
Проблемът обаче, господин председателю, е че тази актуализация е част от проблема и това, че тя не се дискутира, не ни облекчава в по-нататъшното изясняване на въпроса.
Както виждате всички, в ред 1.5.6. на разходите числото “245 000 000” се предлага да се замени с “259 000 000”. Това е разходът за болнична медицинска помощ.

Виждате за какво става дума. В материалите, които ни бяха предоставени при първо четене, този ред се очаква тази година като отчет да бъде 336 милиона. Значи ще се изхарчат 336 млн., но ние актуализираме този ред само до 259 млн., записваме само 14 млн. повече. Защо? Защото, обясняват ни представителите на Касата, на финансите, има преизпълнение на приходи, има преразпределение на разходи. Ето защо даже, казват вносителите, с 20 млн. лв. подобряваме дефицита в бюджета на Касата.
Така поставен въпросът, аз го казах и на първо четене, естественото е да бъде изразена похвала, благодарност и този пример да бъде следван още по-убедително. Целият въпрос обаче е, че никой не поглежда колко е реалният разход, защо е толкоз. В мотивите на първо четене ни беше казано, че с 25% са се увеличили разходите за определен вид заболявания, тоест беше поставен въпросът дали някаква епидемия не е обзела страната. Там пише, че и по-голямата мобилност във връзка с отпадането на ограничения за ползване на медицинска помощ е довела до този по-голям разход, и т.н., и т.н.
Това са все причини, които са всичко друго, но не и критичен анализ на недействаща система. И сега се предлага действително ние тук на 19 декември да дадем съгласие за подобна актуализация, която въобще не разкрива проблемите, съществуващи в системата, и възпроизвежда начин на компенсиране, който е всичко друго, но не и оправдан, сериозен, стабилен и дава възможност за нормализиране на системата. Ето защо действително избор на народните представители е дали да участват в подобно гласуване или да гласуват против. Аз лично ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие ще гласувате против?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Категорично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах. Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, д-р Кенаров, имате думата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, днес, в края на м. декември, в края на парламентарната ни сесия актуализираме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен по предложение на Министерския съвет, разбира се, по правилата и по процедурите по Закона за здравното осигуряване в България – от общото събрание, през управителния съвет в Министерския съвет и от Министерския съвет в Народното събрание.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От общото събрание на представителите.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Така, от общото събрание на представителите.
Целият този път е извървян, уважаеми колеги, и има спазена напълно законовата процедура във връзка със Закона за здравното осигуряване. Аз ще ви върна обаче точно една година и 15 дни назад, точно в тази зала, вие, уважаеми колеги, гласувахте 90 млн. лв. да отпаднат от Националната здравноосигурителна каса и ги прехвърлихте на Министерство на здравеопазването. Защото смятахте, е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е напълно адекватен на нуждите на българското здравеопазване и затова отнехте тези пари.
Днес, една година и 15 дни по-късно, ако погледнем стенографските протоколи и изказванията, които бяха направени тук, се оказва, че на Националната здравноосигурителна каса трябва да й се актуализира бюджетът за 2004 г. Отново със същите мотиви: приходите са много, голяма събираемост има и след това в § 2 разходите ще ги наместим до 336 млн. – толкова, колкото са изхарчени.
Оказва се, че преливаме от пусто в празно, без да се прави реална политика. Защо миналата година управляващото мнозинство не подкрепи разумните идеи, които идваха и от лявото, и от дясното пространство, за да направим тази актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса днес? Защо не ги подкрепи миналата година? Защо искате днес ние да актуализираме този бюджет? Има ли логика в това?
Уважаеми колеги, парите за болнична дейност от Националната здравноосигурителна каса са изхарчени. Няма да достигне и това, което актуализираме днес. Няма да достигнат тези пари! Дълговете ще останат. Остатъчният принцип като политика продължава да съществува четвърта година. Остатъчен принцип, нещо ако остане, нещо ако се събере.
Мисля, че наистина актуализацията ще стане, защото вие имате желанието за това. Но аз няма да гласувам, не защото съм против парите на болниците и против това, което е необходимо в българското здравеопазване.
Отказвам се да гласувам, колеги, защото политиката, която се провежда, не е политика, съобразена с програмата на НДСВ, нито в същото време това е политика, която защитава интересите на българските граждани. Това са само чисти бакалски, счетоводни сметки, уважаеми колеги. Само това е! Нищо друго!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): По-добре да гласуваш “против”.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Успоредно с това вие днес актуализирате бюджета на Касата, а утре ще искате да гласуваме Закона за бюджета на Касата за 2005 г., където отново сте заложили не 336 млн. за болнична помощ, а сте заложили 296 млн. Отново показвате, че следващата година трябва да актуализираме този бюджет. Затова ли Народното събрание се събира, за да изразява своята политическа воля по работата на системите на България – една от основните социални системи?
Затова вие сигурно ще го гласувате, сигурен съм в това, но аз не бих участвал в нещо, което е демагогия пред българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Кенаров.
Има думата народният представител Стойчо Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Втора поредна година парламентът в самия край на годината е принуден да прави актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Втора поредна година предупреждаваме, когато се приема бюджетът, че ще се стигне до актуализация и се стига до актуализация. Бюджетът е еманация на водената политика. Безспорно. Не мога да подкрепя водената политика в областта на здравеопазването. Не мога да подкрепя тази политика – политика, която следва събитията и не решава проблемите, защото това, което искат от нас да направим днес, е да узаконим вече направените разходи на Националната здравноосигурителна каса. Която, не зная защо, има 150 хил. повече пролежавания, извършени в болниците за тази година, защо преразходът на средства за болнична помощ, заложен и защитаван много енергично тук миналата година, отново е факт, отново е налице. Не мога да подкрепя политиката на отказ от завършване на здравната реформа и политиката на отказ от развитие на здравното осигуряване, защото това, което ни се предлага, е точно такава политика. Кърпене на счетоводни дупки. За тях е важно вероятно и сигурно е важно да оправят счетоводството си, да изплатят някакви суми, всъщност да узаконят изплащането на тези суми, но какъв е смисълът и каква е ползата от това за българските граждани, за българските избиратели, за хората, които са болни? Никаква. Да подкрепим тази актуализация означава да подкрепим това, че болниците имат 120 млн. лв. задължения, за поредна година завършват с над 100 млн. лв. задължения – това означава да го подкрепим. Да подкрепим предлаганата актуализация означава да се съгласим с това, че болните трябва да плащат в болницата, за да получат изследване, лечение и т.н.
Ето защо аз не мога да подкрепя този бюджет, не защото съм против това 20 милиона повече да отидат в болниците, а защото тези 20 милиона абсолютно нищо няма да решат. Защото по този начин ще дадем сигнал на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, на Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса, че те могат да си правят каквото искат, че те могат да не завършват реформата, че те могат да не полагат усилия за подобряване на здравното осигуряване, че те могат да не полагат усилия да направят анализ къде са проблемите, на какво се дължат тези проблеми, защото знаят, че в края на годината ще дойдат при нас, народните представители, и ние, понеже бързаме за празници или за нещо друго, ще гласуваме тази актуализация и ще си тръгнем с чиста съвест оттук, че сме решили някакъв проблем. Всъщност никакъв проблем няма да сме решили. Затова, за разлика от моите колеги, които казват, че няма да участват, аз ще участвам в гласуването и ще гласувам “против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник-министър на финансите господин Ананиев пристъпва бързо и бодро към трибуната.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както и на гледането на първо четене, аз бих искал да започна с това, че се използва трибуната на Народното събрание, за да се прави анализ на развитието на реформата в здравеопазването, а в крайна сметка ние сме се събрали, за да гледаме проектобюджета за актуализация бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Искам още веднъж да повторя, че Националната здравноосигурителна каса не прави реформа. Органът, който се занимава с реформата в здравеопазването, е Министерството на здравеопазването и, разбира се, изпълнителната власт като цяло. Националната здравноосигурителна каса е трежари на бюджета си, който изпълнява, в който постъпват здравноосигурителните вноски на здравноосигурените лица, и осигуряваме здравните услуги в обема средства, които са гласувани със Закона за бюджета тук, в пленарна зала.
Веднага искам да заявя и мисля, че най-малко се съмнявате в това, което ще кажа аз, че не е допуснато да извършим разхода и да чакаме решението на Народното събрание, за да покрие този вече извършен разход. Ние плащаме здравноосигурителните плащания в края на месеца, и то само и при условие, че вие гласувате тук Закона за актуализация на бюджета. В противен случай най-малко аз, като председател на Управителния съвет, няма да позволя да се платят тези разходи и естествено те ще отидат като просрочие в бюджета за следващата година.
Втората тема, която се засегна, е въпросът, свързан с дълговете на болниците. Ние сме коректни платци и до този момент нямаме абсолютно никакви просрочия с изпълнителите на медицинска помощ, с които сме сключили договори, тоест обемът на просрочените плащания, което в момента се обсъжда в публичното пространство, не е свързан с изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Искам просто това да го кажа съвсем категорично.
Третият въпрос, който беше поставен, е, че корекцията, която се предлага на болничната помощ, не достига до размера на реалния разход, който ще бъде направен за болнична помощ или 336 млн. лв. Тази корекция, която правим тук, в Народното събрание, е корекция, която се одобрява на базата на изискванията, които се поставят в Закона за здравното осигуряване като механизъм на формиране по план на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В Закона за здравното осигуряване има и други механизми, които дават определени компетенции на управителните органи на Националната здравноосигурителна каса или които най-вече са свързани по линията на изпълнението с резерва за непредвидени и неотложни разходи и, разбира се, с някои от икономиите по административните разходи, с изключение на заплатите. Тази корекция, която правим днес, не може да засегне компетенциите на Управителния съвет, които са оперативни компетенции, а ние просто трябва да отговорим на изискванията на Закона за здравното осигуряване, включително и по отношение формирането на резерва, който всички знаем, че се формира на базата на 10% от приходите и по план той така трябва да бъде гласуван.
Друг е въпросът, че по отчет на базата на функциите на Управителния съвет изпълнението ще претърпи промяна. За пореден път отново се прави съпоставка между очакваните разходи в края на годината за болнична помощ с това, което се предвижда в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса по план за следващата година. Тоест сравняват се разходи, които са направени, освен одобрените от Народното събрание със закона, заедно с разходите, които по решение на Управителния съвет са прехвърлени от резерва за непредвидени и неотложни разходи, заедно с икономиите, които сме направили от останалите административни разходи, а се приема за съпоставка величината, която по план е посочена в Закона за бюджета на Касата за следващата година, без нито един от нас да се съмнява, че резервът на Касата ще отиде основно, да не кажа единствено, за болнична помощ. Тогава на съпоставима основа се вижда, че реално средствата за болнична помощ ще бъдат повече отколкото отчетените за 2004 г., дори след актуализацията. И то с около 50 млн.лв.
На последно място, бих искал да кажа, че това е първата година, а не както се каза преди малко, в която има преизпълнение на приходите. Не бива в никакъв случай да се прави съпоставка с преизпълнението на приходите по държавния бюджет през предходните няколко години. Вие много добре знаете, че това беше първото ръководство на Националната здравноосигурителна каса, което постави ребром въпроса за спазването на Закона за здравното осигуряване, и благодарение на волята на този Управителен съвет и на оперативното ръководство на Касата ние стигнахме до ситуация, в която действително да преизпълним тези приходи. Считаме, че е правилно тези приходи да отидат за покриване на възникнали реално проблеми по изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Когато говорим за това, че Националната здравноосигурителна каса не знае точно защо се предлага тази актуализация на разходите, аз мисля, че това не е никак коректно.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): А знае ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Знае, разбира се и знае всяка една от клиничните пътеки как действа върху това преизпълнение на разходите.
Искам да ви кажа, че пред мен, а и в доклада са посочени основните заболявания с процентите на ръста спрямо онова, което е било през 2003 г. и спрямо онова, което ние сме очаквали. Не искам да ги повтарям. Мисля, че корекцията е необходима. Нека да направим така, че да не минем през 2005 г. с просрочия. Нека Касата да започне начисто. Има достатъчно проблеми, с които да се справя през 2005 г. Нека й дадем шанс да работи спокойно и успешно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Стана ясно също, че има увеличение, преизпълнение на приходната част за 2004 г.
Виждам, че няма други желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на § 1.
Моля да гласувате § 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., заедно със заглавието.
Гласували 189 народни представители: за 116, против 69, въздържали се 4.
Параграф 1 и заглавието на закона са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 1 декември 2004 г."

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Няма изказвания по § 2.
Преминаваме към гласуване на Заключителната разпоредба и § 2.
Моля да гласувате § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
Гласували 166 народни представители: за 114, против 48, въздържали се 4.
С това Законът за изменение на Закона за бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. е приет.
(Законопроектът се прилага към протокола.)
Имате думата за процедура.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да удължим днешното пленарно заседание до изчерпване на дневния ред, от който останаха две точки:
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.; и
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване да данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля да гласувате за направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на двете точки от дневния ред.
Гласували 173 народни представители: за 119, против 52, въздържали се 2.
Предложението е прието да работим до приключването на двете точки от дневния ред.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
Бих искал да ви върна към дискусията, с която приключихме второто четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Докладвани са заглавието, чл. 1 и предложенията към него. Проведени са разисквания. Гласувани са предложенията на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, Кръстьо Петков, и Стойчо Кацаров.
Продължаваме оттам, откъдето сме прекъснали заседанието по тази точка от дневния ред.
Имате думата да докладвате предложението на Иван Козовски, Стела Банкова и Надка Пангарова.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "1. По чл. 1, ал. 1 общата сума на приходи "873 080 000 лв." се увеличава с числото 40 000 000 лв. и става "913 080 000 лв.", в т.ч. т. 1. "Здравноосигурителни вноски" сумата "850 000 000 лв." се увеличава с 40 000 000 лв. и става "890 000 000 лв."
2. По чл. 1, ал. 2 – "Разходи", сумата 984 289 690 лв. се увеличава с 40 000 000 лв. и става "1 184 289 690 лв", в т.ч. т. 1.5.6. – "Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ" сумата "295 100 000" се увеличава с 40 000 000 лв. и става "335 100 000 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по това предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Козовски и група народни представители, което току-що беше прочетено от госпожа Радева.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 32, против 104, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Искам да направя процедурно предложение, господин председател, във връзка с това, че когато започнахме гледането на този законопроект по чл. 1, от пленарната зала се възприе предложението на нашия колега Стойчо Кацаров и група народни представители от ОДС, в което се направи запис, че Министерството на здравеопазването извършва трансфер към бюджета на Националната здравноосигурителна каса в размер на 320 млн. лв., с което се увеличава приходната част, а впоследствие и разходната част на бюджета на Здравноосигурителната каса, както е разписан в чл. 1.

Тъй като по Закона за държавния бюджет за 2005 г. подобен трансфер не се предвиди и пленарната зала неколкократно се произнесе по този въпрос аз мисля, че е редно да прегласуваме това предложение на господин Кацаров, за да не допуснем да има директна колизия между Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. и Закона за бюджета на Република България за 2005 г., след което да преминем към гласуване на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно правилно и логично, тъй като в момента наистина го гледаме.
Преди Вас д-р Кенаров поиска думата.
Господин Кенаров, Вие реплика ли ще правите или имате противно предложение? Правите противно процедурно предложение, заповядайте. (Реплики.)
Господин Кацаров, ако е в същия смисъл, само един има право да направи противно процедурно предложение на това.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от всички политически сили! В Конституцията е записано, че законите в Република България се приемат на първо и второ четене. Имало е и прегласуване точно на този текст на второ четене и то е останало в закона. Сега ще предложим прегласуване на вече приет закон чрез трето гласуване, което грубо нарушава конституционните норми и нашия правилник.
Ако това, уважаеми господин председател, бъде подложено на гласуване независимо от неговия резултат ще се събере група народни представители, която ще сезира Конституционния съд за нарушение на Конституцията, поради което Ви предлагам да не гласуваме. Оставете го така, както го гласувахте в държавния бюджет, тъй като той е устройственият закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте по принцип – България е правова държава и абсолютно сте прав за тази оценка.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Валери Цеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 117, против 60, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Преди да подложа на гласуване, давам думата за процедура. (Шум и реплики в залата.)
Господин Кацаров искаше думата, заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина, колеги! Всички сме уморени. Още малко трябва да се работи.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, това е нарушение на Конституцията откъдето и да го погледнете! (Шум и реплики в залата.)
Да, госпожо Мингова. Не знам дали така учите студентите си. Това ли е правото, върховенството на закона?
Подобно поведение ни поставя редом с контрабандистите, с наркотрафикантите, с убийците, с крадците. Това означава – от гледна точка на закона заставаме днес до тях, следвайки своята целесъобразност. С третото гласуване на закона това правите в момента.
Аргументът, който представи колегата Цеков е просто несъстоятелен. Законът за държавния бюджет не е влязъл в сила, както и този. Защо не се върнем да прегласуваме Закона за държавния бюджет, защото колизията е същата? Колизията е същата, нали? Що за…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква е процедурата, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Господин председател, те са две.
Първо възразявам срещу начина, по който водите заседанието. Нямате право, имайки задължението по нашия правилник да следите за неговото спазване, нямате право изобщо да подлагате подобно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защо да нямам право?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Изобщо нямате право! Защото е в нарушение на Конституцията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: То е направено, съгласно правилника.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Защото е нарушение на Конституцията трето гласуване на един и същи текст. В Конституцията е записано, че законите се приемат на две гласувания, а не на три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз имам различно от Вашето мнение по този въпрос, съгласно правилника.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Затова възразявам срещу начина, по който водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква е следващата Ви процедура?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Аз не знам защо винаги точно Вас избират да правите тези нарушения. Вероятно колегите Ви юристи се срамуват да ги направят и да участват в това нещо!
Второто ми процедурно предложение е да направим прегласуване на направеното предложение.
Обръщам се към всички вас – не ставайте съучастници в едно такова нарушение на законността и Конституцията в страната. Ние сме тези, които трябва да даваме пример за спазване на закона, а не пример за това как може да се заобикаля и нарушава законът и Конституцията на страната, защото във втория случай въпросът е какво изобщо правим тук и защо изобщо стоим тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение от народния представител Валери Цеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 115, против 63, въздържали се 4.
Отново е прието процедурното предложение.
Моля, госпожо Радева, да преминете към гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Всички процедури са изчерпани по този параграф. Всички са изчерпани!
Прочетете, ако обичате текста, който се предлага от Валери Цеков, за да бъде гласуван сега.
Моля ви за внимание, уважаеми народни представители!
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение от народния представител Стойчо Кацаров, Константинова, Паница, Камбуров, Игнатов:
1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 числото “873 080 000” се заменя с “1 193 080 000”.
В таблица 1 в ред “Приходи” числото “873 080 000” се заменя с “1 193 080 000”.
Добавя се нов ред 4 с текст “Субсидия от Министерство на здравеопазването”, като в колоната “Сума” се изписва числото “320 000 000”.
В ал. 2 числото “984 289 690” се заменя с числото “1 304 289 690”.
В таблицата:
- В ред “Разходи” числото “984 289 690” се заменя с числото “1 304 289 690”.
- В ред “Текущи разходи” числото “892 889 690” се заменя с числото “1 212 889 690”.
- В ред 1.5. “Здравноосигурителни плащания” числото “863 600 000” се заменя с числото “1 183 600 000”.
- В ред 1.5.6 “Здравноосигурителни плащания за болничната медицинска помощ” числото “295 100 000” се заменя с числото “615 100 000”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте окончателната редакция, уважаеми народни представители. Чухте и съображенията, които бяха изложени от народните представители господин Игнатов, господин Кенаров и господин Стойчо Кацаров.
Моля ви за осторожно внимание при гласуването!
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 43, против 122, въздържали се 24.
Предложението не се приема. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
Имате думата за отрицателен вот, господин Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, понеже казахте, че следите правилника, може ли да кажете на кой текст от правилника се позовахте, за да подложите на трето гласуване нашето предложение, това – първо.
Второ, при трето гласуване няма ли дискусия? Не трябваше ли при трето гласуване да разпределите по 30 мин. на парламентарна група и да проведем дискусия? Защото правилникът никъде не казва при трето гласуване какъв е дебатът – като при първо или като при второ.
И за да стане пълен резилът на Народното събрание, аз предлагам прегласуване, за да приемете този текст на четвърто гласуване, а не на трето. Затова предлагам прегласуване. Това е процедурата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно. Подлагам на прегласуване предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 41, против 117, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Отрицателен вот – господин Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, гласувах изцяло против, поради недопустимостта на всичко онова, което извършихте по подлагане на гласуването на този текст. Вижте, господин председателю, в каква неспасяема ситуация се поставя ръководството на парламента, процедирайки по един абсолютно извън всякакви норми на правилника начин. Ако си спомняте преди час може би, имаше една дискусия тук по един параграф в Указа за свободните зони. И тогава госпожа Касабова много обстоятелствено ни обясни, че независимо, че законът е приет, но тъй като не е публикуван в “Държавен вестник”, ние не можем нищо да прегласуваме и никакви текстове, които изменят този закон, не можем да приемаме.
Ние имаме тук един още проект, неприет на второ четене, в който вече вие предлагате да се правят промени, след като този текст е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Пленарната зала предложи.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие нямате право да поставите този въпрос пред пленарната зала. Вие трябва да отклоните предложението на господин Цеков, като нарушаващо правилника, това е Вашата роля на председател на Народното събрание, господин председателю. В съответните текстове на правилника пише какво прави председателят. Той абсолютно следи за спазването на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав, точно така.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А Вие допуснахте едно възможно най-грубо нарушение на правилника. Ако сега ми кажете също “точно така” ще се съглася с Вас. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, няма да Ви кажа, понеже не мога да правя коментар от трибуната.
Госпожо Радева, прочетете окончателния вариант на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага следната окончателна редакция:
“ЗАКОН
за бюджета на Националната здравноосигурителна каса
за 2005 г.

Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. по приходите на обща сума 873 080 000 лв., както следва:
І. ПРИХОДИ 873 080 000
1. Здравноосигурителни вноски 850 000 000
2. Приходи и доходи от собственост 13 080 000
3. Глоби, санкции и наказателни лихви 10 000 000
(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходите и трансфера на обща сума 984 289 690 лв., както следва:
ІІ. РАЗХОДИ 982 889 690
1. Текущи разходи 892 889 690
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения 12 627 955
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала 851 592
1.3. Осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване (ДОО) и здравноосигурителни вноски от работодатели 3 727 713
1.4. Издръжка 12 082 430
1.5. Здравноосигурителни плащания 863 600 000
1.5.1. за първична извънболнична медицинска помощ 107 200 000
1.5.2. за специализирана извънболнична медицинска помощ 107 400 000
1.5.3. за стоматологична помощ 57 800 000
1.5.4. за медико-диагностична дейност 50 500 000
1.5.5. за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия 245 000 000
1.5.6. за болнична медицинска помощ 295 100 000
1.5.7. други здравноосигурителни плащания 600 000
2. Капиталови разходи 5 000 000
3. Резерв за непредвидени и неотложни нужди 85 000 000
ІІІ. ТРАНСФЕР към бюджета на Държавното обществено осигуряване по чл. 110, ал. 11 от КСО 1 400 000
(3) Приема дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. в размер на 111 209 690 лв.
(4) Дефицитът по ал. 3 се финансира за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в БНБ.
Чл. 2. Определя здравноосигурителната вноска за 2005 г. в размер на 6 на сто.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, откривам дискусията по окончателната редакция на чл. 1 и чл. 2 на вносителя, които се подкрепят от комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 1 съгласно докладваната редакция от председателя на комисията, и чл. 2.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нека да ги гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отделно ли искате да ги гласуваме, господин Стоилов? Добре.
Подлагам на гласуване чл. 1 в новата му редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 119, против 21, въздържали се няма.
Член 1 в новата му редакция е приет.
Поставям на гласуване чл. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 143, против 1, въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на § 6 думите “капитационни суми” са средствата, които изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ получават извън договорените в Националния рамков договор други плащания за извършена дейност за записаните при тях здравноосигурени лица.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текста на Допълнителната разпоредба. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване текста на § 1 от Допълнителната разпоредба.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 14.
Параграф 1 на Допълнителната разпоредба е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Заключителни разпоредби
§ 2. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите по чл. 1, ал. 2, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения.”
По § 2 има предложение на Масларова, Стоилов: в § 2 след текста “утвърдения бюджет” се добавя изразът “но не повече от 10 млн. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Кръстьо Петков - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 2 има две предложения.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Целта на нашето предложение е да допусне вътрешния трансфер на средства от едни медицински дейности за други, но това да бъде в ограничен размер – до 10 млн. лв., което е малко по-малко от 10% от разходите на Здравната каса, защото без такава ограничителна разпоредба нямаше нужда да се приеме чл. 1 в сегашния разпис от няколко реда на разходи по различни медицински дейности. Достатъчно е тогава да се каже:
“Чл. 1. Приема бюджета на Касата в общия размер на приходите.
Чл. 2. Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходите.” В тези разходи трябва да се напише: “за медицински дейности – общата сума” и “за дейности за издръжка на Касата – в предвидения размер”.
Това са единствените ограничители в бюджета на чл. 1, ако вие приемете § 2 от Заключителните разпоредби. Целта е бюджетът да описва реални задължения и правомощия на тези, които се разпореждат. Би следвало, когато те надвишат този размер, по-голям или по-малък – това е въпрос на преценка, тези промени да бъдат одобрявани от съставителите на бюджета, от тези, които го приемат, а именно Народното събрание.
Иначе пак казвам – това не са бюджети, това е някакъв ориентировъчен финансов план, с който се занимава парламентът, но по-нататък този план не ограничава тези, които управляват средствата на Здравната каса – тоест дали парите ще отиват за болнична помощ, за лекарства или за доболнична помощ – всичко това са медицински дейности и разходи за лечението.
Затова аз смятам, че трябва да има някаква оперативна самостоятелност в управлението, защото животът ни поднася различни ситуации. Пак казвам, това трябва да става по един ясен начин с предварително точни разчети и незначителни отклонения от предвидените разходи за отделните дейности.
Мисля, че тази практика трябва да се затвърждава, защото тя е част от по-ефективния контрол на парламента, който пък от своя страна ограничава свободното разпореждане със средствата от Управителния съвет, а понякога и злоупотребите с пренасочването на средства от едни медицински дейности към други.
Такъв е смисълът на предложението и смятам, че то е напълно обосновано, за да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо предлагам предложението на господин Кръстьо Петков. Той предлага § 2 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 4, против 110, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Емилия Масларова. Чухте аргументите и мотивите на Стоилов защо трябва да се подкрепи. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 24, против 107, въздържали се 4.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 112, против 26, въздържали се няма.
Параграф 2 приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 3. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване има право да разходва средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи по чл. 1, ал. 2, т. 3 само за здравноосигурителни плащания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

“§ 4. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 2 т. 2 от Кодекса за социално осигуряване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Националния осигурителен институт се извършва в края на всеки календарен месец в размер 0,2 на сто върху набраните здравноосигурителни вноски през предходния календарен месец на годината.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
“§ 5. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Националния осигурителен институт се извършва в края на всеки календарен месец в размер 10 на сто от преведените през предходния календарен месец от Националния осигурителен институт суми по актове за начет от невнесени осигурителни вноски за здравно осигуряване. Средствата се отчитат като трансфери между бюджетни сметки и при превишение на сумата по чл. 1, ал. 2, т. ІІІ се увеличава дефицитът по чл. 1, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
“§ 6. Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лица, за които е констатирано, че не са били осигурявани съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса за други здравноосигурителни плащания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
“§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Управителния съвет и на директора на Националната здравноосигурителна каса, както и на Националния осигурителен институт в частта за събиране на здравноосигурителните вноски.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текстовете от § 3 до § 7 включително. Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на Заключителни разпоредби от § 3 до § 7 включително.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 151 народни представители: за 114, против 13, въздържали се 24.
Параграфи от 3 до 7 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 8. Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски, но не повече от 50 на сто, се разпределя за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.”
Предложение на народния представител Кръстьо Петков – в § 8 думите “50 на сто” да се заменят с “20 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители - § 8 от Заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители за отпадане на § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 17, против 121, въздържали се 15.
Предложението за отпадане на § 8 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков в § 8 думите “50 на сто” да са заменят с “20 на сто”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 29, против 117, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 8, който се подкрепя от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 118, против 12, въздържали се 27.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов – досегашният § 9 става § 10 и се създава нов § 9 със следното съдържание:
“§ 9. В чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване се правят следните промени:
1. В т. 1 изразът “по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната” да се замени с израза “по 1 лев на всяко първо посещение”.
2. Точка 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Пирински – в Преходните и заключителни разпоредби се правят следните промени:
а) създава се нов § 9 със следното съдържание:
“§ 9. В чл. 4 на Закона за ветераните от войната се създава нова т. 7 със следното съдържание:
“7. “Специализираната стоматологична помощ по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването, като заплащат 10 на сто от стойността и останалите 90 на сто са за сметка на държавния бюджет.”
б) досегашният § 9 става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Няколко дни ни делят от Коледа и от Нова година, минути ни делят от окончателното приемане на бюджетните закони за следващата година. И всички ние имаме възможност тук да направим нещо, което е в интерес на българските граждани, специално на болните, на тези, които имат нужда от лекарска помощ, на тези, които се нуждаят от болнично лечение.
Ние предлагаме таксата за посещение при лекар да не се определя въз основа на минималната работна заплата, която от следващата година е 150 лв. и това означава увеличение и на таксата за посещение при лекар на 1,50 лв. Нашето предложение е този въпрос да се решава именно тук и затова предлагаме вместо в Закона за здравното осигуряване в Закона за бюджета на Националната здравноосигуррителна каса да определим за 2005 г. таксата да бъде в размер 1 лев за посещението при лекар.
Така че тук се говори по всякакви поводи за човешка солидарност, за благотворителност, всеки да даде своя лев. Аз предлагам на Народното събрание да прояви половината от тази солидарност и да отстъпи на хората 50 ст. от техните собствени. Нищо да не им дава, просто да им вземе по-малко.
Апелирам към вашето съзнание – нещо, което няма да се отрази съществено на бюджета на Касата, нещо, което не е пътя за решаване на проблема с доходите на уважаваните български лекари, но е нещо много важно, особено за тези, които в много случаи трябва да спестят и от посещението при лекар, за да могат да се погрижат за своето здраве.
И второто предложение: да отпадне таксата за престой в болница.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Как ще отпадне!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам да обърна внимание, че ако има определено основание да се изисква заплащане за посещение при общопрактикуващия лекар или при специалиста от доболничната помощ с цел да се регулира прилива към тези хора и да няма такива, които неоснователно ежедневно стоят пред кабинетите на лекарите, то за посещението и престоя в болница е недопустимо да има такава такса, защото, сигурно тук никой няма да ме опровергае, човек отива в болница не по собствено желание, а по лекарско предписание, когато е преценено, че възстановяването на неговото здраве или полагането на определени медицински грижи е необходимо и той отива там, защото това му е предписано, като най-добрия, понякога единствен, начин за лечение.
Затова аз апелирам към вашето съзнание, към вашата съпричастност, към вашата малко по-голяма социалност в този момент – тук не става дума за предоставяне на подаръци, става дума за нещо, което би било много добър сигнал към българската общественост, и то към най-засегнатите, към част от болните, които са социално слаби, които изнемогват, и които трябва да получат съпричастността преди всичко на парламента, а това да бъде и сигнал и към всички български институции.
Затова апелирам, гласувайте не повече от 1 лев за таксата за посещение при лекар и за премахване на таксата за престой в болница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Имате думата, господин Пирински.
(Шум в залата.)
Моля ви за малко внимание, уважаеми дами и господа.
Господин Пирински, заповядайте. Вие имате интересно предложение в т. 2.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, не знам колко от вас имат пред себе си текста, който гласуваме, но предложението ми е следното... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина! Моля ви, колеги!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за една предложена промяна в чл. 4 от Закона за ветераните от войната. Член 4 регламентира различните допълнителни облекчения, които ползват ветераните от войната. Както стана дума, и при други случаи Съюзът на ветераните от войната не от една година предлага една поредица от допълнителни материални облекчения за тях и по-висок размер на допълнителното пенсионно осигуряване, и т.н. (Шум в залата.)
Чувствам, господин председателю, обаче, че залата е смутена, във връзка с дискусията по предходното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, ако обичате спрете за малко!
Уважаеми народни представители, господин заместник-министър Ананиев, седнете си на мястото, ако обичате! Моля най-любезно народните представители да заемат местата си. Остават няколко текста, за да приключим. Госпожо Радева, моля Ви, заповядайте на мястото си. Всичко е ясно.
Господин Пирински, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още веднъж искам да повторя това, което предлагам: да се даде възможност Министерството на здравеопазването да определя, да утвърждава списък на видове стоматологична помощ, която ветераните от войната да ползват при режим: те заплащат 10% и 90% да бъдат за сметка на бюджета.
Искам отново да повторя, че според мен обществото дължи на тези хора особено внимание по принцип и два пъти повече го дължи следващата година. Това предложение е на Съюза на ветераните от войната. Те са го правили нееднократно, като предлагат, разбира се, да е 100% за сметка на бюджета. Вие знаете колко струва стоматологичната помощ. Според мен един горен таван е да искаме от тези хора да платят 10% - да речем от стойността за протеза и даже от друга стоматологична интервенция, и 90% да бъдат от бюджета.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: За горен таван не съм чул.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не безразборно, а по един списък, който да бъде утвърден от Министерството на здравеопазването, и тези няколко милиона да бъдат предвидени в съответните текущи уточнения на изпълнението на бюджета.
Предлагам действително и като заключително гласуване, в едно от заключителните гласувания това предложение да бъде прието. Пак повтарям, предложението не е мое, а на Съюза на ветераните от войната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сигурно и бройката на вонноинвалидите от войната не е голяма.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Игнатов – имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сега аз искам да кажа във връзка с цялостното гласуване, че си е една жива порнография това, което правим, но хайде да не засилвам думите преди Коледа!
Господин Стоилов, и в комисията казах и тук – защо всички се стремите през един Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да оправяте Закона за здравното осигуряване. Аз това нещо не мога да го разбера! Това е жив политически популизъм! За да кажем на хората не лев и половина, а е лев. Много важно! Много важно! Изобщо смисълът на тази такса, сега не искам да Ви обяснявам, че тя е ограничителна по отношение на злоупотребата с медицински услуги. (Реплики от КБ.)
И след като така правим тази пречка да не влиза доктора толкова много, значи той да обърне внимание на истински тежко болните.
Затуй, господин председател, предлагам изобщо да не се гледа тая точка или да гласуваме против нея. А господин Стоилов да си направи промяна в Закона за здравното осигуряване, за да гледаме на нещата глобално, защото той предлага да падне и за болниците. Значи той навлиза дълбоко в дълбочината на тази материя на Закона за здравното осигуряване. Това е смисълът. А сега го правим урбулешката само и само да съберем аплодисментите на хората, които чули-недочули, че ще им стане по-евтино. (Откъслечни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика – господин Петър Димитров.
Втора реплика – господин Янаки Стоилов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Игнатов, разбирам възмущението Ви. Вие сте до голяма степен автор на тази философия. Откъде са парите за здравеопазване? Значи, най-напред ги взимаме от данъкоплатеца. Бъркаме му в джоба и ги взимаме. Около 75% от парите, които се въртят в здравеопазването, са от данъкоплатците. След това бръкваме в джоба на работещите и им взимаме застраховка и тогава, когато се появява пациента при доктора и докторът би трябвало да го регистрира, за да поиска от тези пари на данъкоплатеца и осигурения, ние искаме пари от болния, за трети път. След това той ще се появи отново и там ще го рекетираме, да му свалим не кожата, а да му одерем костите. Това просто е цинизъм, извинете ме! Нашето здравеопазване работи с парите на данъкоплатците, а вие искате болния като се появи допълнително да му взимаме пари. За какво му ги взимаме тези пари, обяснете, за какъв популизъм действително? Тези хора какво ядат днес, точно тия, които отблъсквате – пенсионерите? Дайте да му вземем днес и трите кофички мляко, и хляба, който може да си купи, само и само да не отиде на доктор! Колкото по-рано го уморим, толкова по-добре за системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Стоилов.


ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Игнатов, аз предлагам да спорим сериозно и да не употребявате…
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Вие досега майтапехте ли се?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, защото той не говори сериозно.
Господин Илчев, ако смятате, че изричането на думата порнография от тази трибуна по най-неуместен начин е сериозно говорене,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, крайно несериозно е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: … то тогава трябва да приемем, че и някои оплаквания, които изрази господин Игнатов, ако е имало такъв разговор с главния прокурор по телефона, са нещо в реда на нещата.
Аз затова ви призовавам да искате уважение към собственото си достойнство, когато отговаряте по същия начин към предложенията. Наричайте го популизъм, не съм срещу това, ако популизъм означава грижа за хората и внимание, социална чувствителност към техните реални проблеми. В това няма нищо нередно.
Аз не знам какви са тези неразумни хора, които чух отдясно и от средата да ръкопляскат. Да, предлага се промяна в Закона за здравното осигуряване неведнъж. Погледнете Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета, който беше приет преди час - те съдържат предимно промени в други закони, които са свързани със средствата, формиращи бюджета. Нека тук да стане ръководството на Здравната каса и да каже колко са постъпленията от тези вноски, защото тази такса, която, аз пак казвам, не оспорвам нейното съществуване като известен контрол за входа на системата, когато тя трябва да регулира притока към доболничната помощ. Но тази бариера не трябва да е прекалено висока, за да връща болния, който не може да предостави тези средства. Затова казвам: тези средства не са начина за повишаване доходите на лекарите.
Аз смятам, че ние в много отношения сме длъжници на част от тях, особено тези, които работят в болничната помощ. Но тези доходи трябва да бъдат увеличени не чрез бъркане в джоба на пациента, а чрез здравната политика и чрез бюджета, който държавата формира. Затова ние дори имахме предложение в Закона за здравното осигуряване за по-строга отчетност на събирането на тези пари, защото те са едно незначително, пренебрежимо перо в бюджета на Касата.
Затова, господин председател, аз поддържам предложението и нека т. 1 и 2 да се гласуват поотделно, за да поставят и отделни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Игнатов, имате три минути за дуплика.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Петър Димитров, връщате ме в годината 1996 или началото на 1997, когато бяхме заедно с Вас в телевизията и говорихме за кофичките с кисело мляко. Помните ли този дебат? Карахме се много жестоко. Това беше малко преди да стане нападението тук, в Народното събрание. Дайте да не ползваме същия репертоар – кофичките, млякото. Те са освободени, господин Димитров. Всички тези 17 социални групи са освободени от това плащане. Забравете по-нататък за популизма.
Същото важи и за Янаки Стоилов. А, бе, господин Стоилов, половин час се изказвате, след това пет минути защитавате тезата, което показва, че този въпрос е сериозен. Аз това Ви казвам простичко: защо го правите през тоя закон? Защо Вие, който твърдите, аз твърдя същото, че сте запознат с парламентарната практика, защо искате да го правите през този закон?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защото е най-прекият път.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Не е най-прекия път, не е най-добрият. Не винаги прекият път в парламентаризма е най-добрият. Защото просто идват изборите, затова. И Ви казвам: за изборите дайте да го поправим май месец. Тогава ще говорим, да видим кой колко дивиденти ще събере. Популизъм е от тази гледна точка.
А що се касае до порнографията, тя не се отнасяше до Вас, а за цялата процедура по бюджета на Касата 2004-2005, която беше разиграна тук. Аз за нея говорих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народния представител Антония Първанова, която вероятно ще внесе голяма яснота по дискусията.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин Стоилов, аз в известен смисъл бих била склонна да подкрепя вашето предложение, ако то гласеше изразът: “по едно на сто от минималната работна заплата, установена в страната” да се замени с: “по един лев” и да се постави точка. Обаче вие не свършвате дотук, ами отивате и “на всяко първо посещение”. Ако Вие самият или вашите експерти разбирахте малко повече от здравно осигуряване, може би щяхте да знаете, че потребителската такса фигурира във всяка една система на здравно осигуряване. Но тъй като осем години сте били в опозиция и не сте се занимавали с управление на здравеопазването, очевидно е, че нямате опит в тази система, която е от 1999 г.
Затова би трябвало да ви е ясно, че това едно левче или 1,20 или 1,50 лева, както предстои да стане, има смисъл не за първото посещение, а за следващите, защото то по някакъв начин предпазва системата от прекомерно използване, без това да е необходимо. Затова Ви казвам, че ако бихте били малко по-скромни и завършите с “по един лев” и се постави точка, щяхте да намерите подкрепа и от наша страна, защото ние не по-малко мислим социално отколкото и вие. Само че вие, като че ли искате непременно така, преди изборите, да направите нещо много мащабно, което очевидно обаче не ви се отдава по най-добрия начин.
Заради това считам, че това предложение в момента по-скоро ще нанесе вреда на системата, отколкото да я подпомогне и това ще предизвика натрупване на голямо количество немотивирани посещения при общопрактикуващия лекар.
Освен това считам, че разумно би било или да си направите корекция на самото предложение, или най-малкото да го оттеглите, ако искате да покажете отговорно отношение, защото всички тези, които вие наричате данъкоплатци, първо, те не са вашите избиратели. Точно тия, дето са данъкоплатци, не са от вашата група избиратели и фенове.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Може ли да повторите, ако обичате, че не чух?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Освен това другата група, тия, за които много сте загрижени, те пък са освободени от въпросната потребителска такса, тъй че този изстрел в пространството преди Коледа няма да осени вашите фенове. Затова бъдете все пак малко по-скромни и се опитайте да проявите разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Първанова, не съм имал съмнение във Вашето социално чувство, независимо че Вашият социален статус не принадлежи към изнемогващите, но това прави още по-ценни такива идеи, които споделяте. За да Ви улесня да подкрепите предложението, то наистина е по-радикално, за да не стане така, че за едно заболяване пациентът трябва да плати допълнително 10-20 посещения, отивайки от кабинет в кабинет, аз наистина поддържам предложението само в частта му “по един лев” без думите “на всяко първо посещение”.
Господин председател, нека да се гласува в този му съкратен вариант и госпожа Първанова да апелира към своите колеги, така както тя декларира, че в този вариант ще го подкрепи, да подкрепят масово това предложение. (Реплика от народния представител Антония Първанова.)
Не, аз казвам, ако тук не се говорят само празни приказки от трибуната, а се заявяват позиции. И ние търсим не само някакви предизборни дивиденти, ние търсим наистина да облекчим хората, защото тази позиция я поддържаме от 6-7 години, а в повечето от тези години не е имало избори. Така че ние не можем да се отказваме от една политика, която трайно сме заявявали и която според мен е ориентирана към повечето български граждани.
Нека т. 1 и 2 да се гласуват отделно. В т. 1 да останат само думите “по един лев” без думите “на всяко първо посещение” и мисля, че мнозинството няма да има никакви резерви и колебания да подкрепи това предложение.
А другите съвети за това кои хора чии избиратели са, аз не приемам, защото ние не сме ги проверявали така щателно. Освен това ние тук сме избиратели освен на хората, които пряко са гласували за нас, съгласно Конституцията и на всички български граждани, и това не пречи постоянно към тях да се предлагат различни решения, а те да преценяват това, което е по-близко до техните интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора.
Госпожо Първанова, имате ли нужда от дуплика?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този последен параграф? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на господин Стоилов беше двете точки от неговото предложение да бъдат гласувани отделно, като в т. 1 отпадне изразът “на всяко първо посещение”.
Подлагам на гласуване т. 1 от предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов с направената корекция.
Гласували 168 народни представители: за 64, против 80, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Стоилов, предполагам, че ще искате прегласуване.
Заповядайте.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Разликата не е окуражителна в подкрепа на предложението, но виждам, че това не е партийно разделителна тема. Освен представителите на левицата, които категорично го подкрепят, има и народни представители от всички политически групи, които го споделят.
Аз апелирам, ние сме малко дни преди Коледа и Нова година, пак казвам, нищо в повече не даваме на хората, не им вземайте допълнително по 0,50 лв. за това, че трябва да се погрижат за своето здраве. Направете този жест, той ще бъде оценен от хората, независимо кой го е предложил. Заслугата ще бъде главно на тези, които са допринесли това да стане реален факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Отново подлагам на гласуване т. 1 от предложението на господин Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 79, против 66, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване следващата т. 2 от предложението на господин Стоилов за отпадането.
Моля, гласувайте т. 2 от неговото предложение.
Гласували 184 народни представители: за 56, против 96, въздържали се 32.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 58, против 85, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Господин Пирински има правото за прегласуване.
Заповядайте, господин Пирински, да упражните това Ваше право.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, в така разменените думи между народните представители отново се проявява едно недоразумение. Не става въпрос за военноинвалидите, които са доста по-голям брой от ветераните от войните. За съжаление военноинвалиди има всяка година във връзка и със службата в армията. Става дума за определен контингент хора – ветерани на преклонна възраст, за които да предвидим тази възможност да получат стоматологична помощ в една година, в която ще бъдат на особена почит по списък, утвърден от министерството, като заплащат 10%, така че да няма злоупотреби и т.н.
Не виждам причина да не подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 77, против 82, въздържали се 22.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 9, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 184 народни представители: за 115, против 30, въздържали се 39.
Параграф 9 се приема.
Това всъщност е последият параграф от този Закон за бюджета на Националната здравноосигуритена каса за 2005 г.
За процедурен въпрос думата има господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам половин час почивка. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искате половин час почивка. (Шум и реплики от залата.)
ИВО АТАНАСОВ: Колеги, извинете, не разбирайте думата буквално, тъй като почивка невинаги се използва за почиване, така че не разбирам реакцията ви. Когато е да се пие шампанско, сте “да”, а когато е за нещо сериозно, казвате “не”.
Искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, преди да обявя почивката колко ще е и каква ще е, ще ви помоля за 30 сек. внимание, след което ще дам почивка.
Искам да се обърна към всички вас с една покана за тържествен Коледен концерт “Млади звезди на класическата музика” и на чаша вино на 22 декември от 18,15 ч. в зала “Св. София”, пл. “Александър Батенберг” – другата сграда на нашия парламент.
Ние като народни представители сме домакин на тази проява. Ще бъдат поканени целият дипломатически корпус, правителството и други официални лица. Директно ще се предава по Националната телевизия. Това е една проява, с която искаме да направим така, както правят всички страни от Европейския съюз, които имат такива Коледни тържествени концерти.
Затова ви каня с надеждата, че ще можем да напълним залата.
Обявявам 20 мин. почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.

Продължаваме нашата работа с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН В ИРАК.
Това е единствената точка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Големият проблем на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Големият проблем на България, както каза господин Георги Божинов.
Има думата председателят на комисията господин Борислав Ралчев да представи своето искане – проекторешение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Молбата на комисията е за удължаване на срока на действието с още три месеца. В този смисъл се предлага съответното решение по следните мотиви.
“На 15 декември 2004 г. Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансирането на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак проведе редовно заседание, на което взе решение:
Срокът на действие на комисията да бъде удължен с три месеца със следните мотиви:
1. Предстои получаването на документи и становища по вече отправени искания за предоставяне на информация от: Централното разузнавателно управление на САЩ и Посолството на САЩ, от Република Ирак, Министерството на външните работи и Постоянното ни представителство в ООН.
2. Необходимост от достатъчно време за задълбочен анализ на получения в последно време обем от информация.
3. Искания, направени от членове на комисията, за установяване на контакти с други сродни организации, от които да се поискат данни във връзка с предмета на дейност на комисията и с оглед постановяване и проучване на сведенията по тези контакти.”
С оглед на това комисията предлага на пленарната зала да вземе съответното решение, свързано с удължаване на срока на действие на Временната комисия: “Удължава срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърдения за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак с три месеца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Божинов, имате думата.
Всяка парламентарна група разполага с по 30 минути плюс възможност за удължаване по 1/3, така че до Коледа ще сколасаме. (Оживление в залата.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, пред мен е стенограмата от заседанието на 23 септември 2004 г. – тогава, когато уважаваният господин Ралчев е казал същите последни три думи: “удължаване със срок от три месеца”, пише: “Георги Божинов, от място: Малко е, дайте шест месеца”.
Ако тогава бяхме го направили, сега нямаше да се занимаваме с тези неща навръх Коледа.
Но, уважаеми колеги народни представители, понеже съм отворил стенограмата, аз ще се възползвам от онова, което е казано тогава, за да обоснова това, което твърдя и днес.
На стр. 22 народният представител Панайот Ляков е казал следното: “Аз знам, че ви е неприятна темата, болезнен е моментът, предстоят избори. Трябва някой да плаща, така че ще плащате! Бъдете сигурни, че ще плащате! Да, и рейтингът ви от 22 ще падне под 20. В това може да сте сигурни”. Това е заявил Панайот Ляков тогава.
За какво трябва да плаща преди изборите Българската социалистическа партия?
На стр. 24 от същата експресна стенограма следваме мисълта на същия народен представител Панайот Ляков, който казва: “Вие не знаете отговорите на Националната разузнавателна служба. Не ги знаете, разбира се. Не ги знаете, защото, ако присъствахте там, щяхте да знаете какво ви отговаря нейният председател. Той отговаря, че няма данни, но няма данни и за това, че Българската социалистическа партия не е ползвала иракски петрол”. Ако си позволя да мисля по същата логическа схема, днес, от тази трибуна заявявам: сигурен съм, че нито една служба в света няма данни, че СДС, НДСВ, ДПС и Панайот Ляков нямат никакво участие в атентата на 11 септември. (Ръкопляскания от КБ.)
Но, следвайки тази логика на Панайот Ляков, може да продължим: но няма служба по света, която, цитирам: “да има данни за това, че ДПС, НДСВ, СДС и Панайот Ляков не са били във връзка с атентаторите от 11 септември”.
Нали тази логика е ужасна, уважаеми дами и господа, защото, ако бъде продължена, може да бъде развита така: няма данни, но никой по света не е сигурен, че ДПС, НДСВ... (Шум в залата.)
Чакайте, бе! Спокойно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, има думата господин Георги Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Спокойно, бе! Абсурдът трябва да бъде видян докрай. Нищо обидно няма за ДПС! Говоря за абсурда. (Реплика от председателя Огнян Герджиков.)

И така аз никога няма да завърша тази логика, според която по аналогия с онова, че Антонов и България имат връзка с атентата срещу Папата, мога да изкажа мисълта, че българин и България имат връзка с атентата от 11 септември.
Но логиката на Панайот Ляков нека да бъде изоставена. Да видим логиката на един авторитетен и искрено уважаван от мен човек, какъвто е председателят на комисията. Сравнявам двата текста. Какво е внесъл господин Ралчев?
В мотивите четем… (Реплика.) Чакайте, ще ги сравняваме. Спокойно, това е сериозна работа. Имаме 30 мин. време.
Борислав Ралчев се е подписал под следния текст: “На 15.12.2004 г. Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансирането на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак проведе редовно заседание, на което взе решение срокът на действие на комисията да бъде удължен с три месеца със следните мотиви: необходимост от достатъчно време за задълбочен анализ на получената обемна информация”.
Преминавам към мотивите му от 23 септември. Ако не ви е скучно да слушате, мога да прочета дословно.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС, от място): Скучно ни е.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Без промяна на нито една дума, абсолютно същият текст, различаващ се по това, че комисията е заседавала на 9 септември 2004 г.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Вместо да ходят на манифестация, те заседават.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По-нататък, следващият мотив на господин Борислав Ралчев е:
“3. Искания, направени от членове на комисията за установяване на контакти с други сродни организации, от които да се поискат данни във връзка с предмета на дейност на комисията и с оглед установяване и проучване на сведенията от тези контакти”.
Гледам текста на 23 септември 2004 г. Ако не е скучно и обидно за вас, по т. 3…
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС, от място): Скучно е!
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Скучно, скучно!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Е, скучно е, но такава е темата.
По т. 3 четем: “Искания, направени от членове…” и т.н., дословно до запетайката.
По-интересен е следващият аргумент на господин Ралчев. В днешните мотиви пише: “Предстои получаване на документи и становища по вече отправени искания за предоставяне на информация от…”.
Гледам стр. 19 от 23 септември, господин Ралчев. Там, ако не е обидно за аудиторията, текстът е същият, с едно изключение, има нещо ново и то е, че освен Ирак, Министерство на външните работи, постоянното представителство на ООН, сега сте развили обекта на контакти и е дописано, че това ще бъдат ЦРУ и посолството на Съединените щати. Сериозен източник на информация, за който може би си заслужва да се удължи срокът на действие на комисията.
Гледайки обаче стенограмата, не мога да не се изкуша и да повторя дословно онова, което съм Ви казал тогава по повод казаното от Вас, сериозният и уважаван от мен човек. Тогава съм казал, цитирам, че ”след като чух от тази трибуна… (Силен шум и реплики.)
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ, от място): Жив класик! Цитира себе си!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: … уважавани от мен хора, след като сериозен човек като председателят на комисията прочете мотивите като тези, които чухме, аз мисля, човек може да си позволи да отговори със същата степен на сериозност.
Ето защо правя следното предложение …”, и днес го препотвърждавам, като предложение да бъде гласувано:
“Първо, удължаването на срока на работата на комисията с три месеца няма да доведе до нищо.”
Това съм казал тогава, повтарям го и днес. И след три месеца няма да има никакви факти, както след осем месеца упорита и безрезултатна работа.
Затова предложението ми е: комисията, която разследва въпросния, определен от парламента предмет, да има безсрочен период за действие. Никакви три месеца, още три месеца! Тази комисия, щом стои сега в парламента и ще решава важни въпроси, трябва да бъде неограничена във времето. Някой казва: до изборите. Малко е! Комисията трябва да има неограничен срок на своето действие.
“Второ, освобождава всички досегашни членове на комисията като виновници за този фарс, на който сме свидетели тук и тогава, и днес. Това са хора, неспособни да решат задачите, които им е възложил българският парламент - в определен срок да кажат има ли данни или няма.
Трето, броят на членовете на комисията да бъде неограничен…”.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Двеста и четиредесет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може и 240, само че при едно условие! Трябва човек да не го е срам да напише доклад до председателя на парламента, че иска да работи в тази комисия.
Ето, това предлагам, уважаеми господин председателю, да бъдат заместващи текстове и парламентът да се произнесе по тях. Вие разбирате, че става дума за един абсурд, става дума за една гавра, става дума за начин, по който някои куклуводи се отнасят към името на България, охулвайки една от българските партии. Вие сте неспособни да обвините моята партия! Вие сте неспособни да докажете това, което целите. Панайот Ляков е откровен, той иска политически театър, с който да постигне недостойни политически цели.
Вие тук, уважаеми колеги, се надявам, че сте от двете групи, за които говори Герджиков във вчерашното си интервю. Една трета от вас той определя, че са недостойни да останат в политическия живот на България. Не зная кой е неговият критерий, но аз мисля, че тези, които замислят схеми като тази с детската болница, с външния дълг на България, с аферата “Петролгейт”, са недостойни за политическия живот на България.
Може би господин Герджиков изхвърля онази половина от вас, която гласува, но в душата си се съпротивлява, че я употребяват за такива недостойни неща. Ще имате възможност в края на тази политическа и календарна година с гласуването си да кажете от кои сте – от онези, които не ви искат, но сте удобни, или от онези, които не ви искат, но сте достойни и имате право да останете на политическата сцена на България. Благодаря ви за вниманието. (Шум и реплики, единични възгласи: “Браво!” от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Давам думата за изказване на господин Асен Агов.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Господин председателю, искам да започна, ако ми позволите, с едно извинение към цялата зала. Едно извинение, което дължа в тези предколедни часове. Но нещата стоят така: господин Божинов никога не е присъствал на заседанието на комисията и не знае какво работи тя, за да може да произнася речи тук.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): То не е необходимо да присъства, за да знае, че нищо не работи.
АСЕН АГОВ: Спомням си първото заседание, когато комисията се създаваше. БСП по същия начин оспорваше обстоятелството, че някакъв си вестник клеветял и хулел България. България не е БСП. БСП е една част от България. И ако БСП хвърля петно върху България, не виждам защо ние трябва да носим отговорност за това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Така беше едно време.
АСЕН АГОВ: Значи, първо, не може да се идентифицира БСП с България и мисля, че сме съгласни по този въпрос.
На второ място, искам да се опра само на фактите: от предишното искане на комисията за удължаване на срока до сегашното искане се случиха много важни неща, за които господин Божинов изобщо не говори, тъй като не е бил на заседанията на комисията. Преди всичко излезе един много голям и много авторитетен доклад на Централното разузнавателно управление на Съединените щати, който недвусмислено потвърди, че Българската социалистическа партия фигурира в списъците на организациите, финансирани от режима на Саддам Хюсеин.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Точно е като картата на Македония.
АСЕН АГОВ: Спомням си и реакцията на президента на България, който се опита по същия шеговит начин да отмине този факт, но той предизвика много сериозни разследвания в Съединените щати. И това го казвам на другите, не на БСП, защото няма смисъл. Просто искам да ви убедя, че трябва да вземете правилно решение днес.
Това предизвика действието на една сенатска комисия, на една специална комисия на ООН, които отидоха дълбоко в разследването на Програмата “Петрол срещу храни”, използвана, за да се финансират и купуват съвести на поддръжници на Саддам Хюсеин.

Нещо повече, искам да уведомя цялото народно представителство, че в заседанието на тази комисия фирмата на Маджуков призна, че на два пъти е получавала такива разрешения за сделки и в двата пъти фигурира, както се потвърди, името на Българската социалистическа партия.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): И къде?
АСЕН АГОВ: Едната сделка не е изпълнена, но пък тя е прехвърлена за другата година и това е протоколирано в комисията, защото го каза самият син на господин Манджуков. Господин Манджуков, който беше награден, може би заради това, с орден "Стара планина". Поне така беше казано от народните представители в комисията.
Сега сме поискали от Централното разузнавателно управление на Съединените щати, за да бъдем максимално обективни и за да бъде спокойна съвестта на народното представителство, когато гласува за удължаването на комисията, да представят всички данни, които са довели до извода, че БСП е получила ваучери от режима на Саддам Хюсеин. Какви са тези данни? Освен списъците на иракското Министерство на петрола, освен архива на Таха Ясин Рамадан – вицепрезидентът, който пряко е отговарял и който е получавал впрочем заявките от политическите организации и е давал тези пари, включително и на приближени на генералния секретар на ООН, и разпитите на всички тези лица.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Кой се среща с Рамадан?
АСЕН АГОВ: Ето това се разкри от този доклад. Този доклад е основната случка, която предизвика нова енергия за работата на комисията. Комисията гласува да поискаме официално от американското правителство тези данни. Когато получим тези данни, ще изготвим доклада си и хич няма да се срамуваме да кажем това, което пише. Първо, в потвърдените от ЦРУ данни на вестник "Ал Мада", че БСП е била финансирана от режима на Саддам Хюсеин, и ако получим допълнителни доказателства, ще покажем и документите, въз основа на които БСП е получила тези ваучери. Ще получим и протоколите от разпитите, които потвърждават това. Защото това се случва сега в Сенатската комисия, която разследва всички тези събития. И в крайна сметка аз мисля, че е важно за целия български политически живот, така както е важно впрочем за приближения до БСП Иван Славков да бъде разкрит като корумпиран, така както е важно всичко това да излиза наяве, ние да работим, за да не се повтарят повече тези случки. И аз ще бъда първият, който ще се радвам, ако данните, които получим, оневинят Българската социалистическа партия. Защото в крайна сметка става въпрос за една българска партия. Но, ако тези данни се потвърдят, ще видите, че цялата помпозност в произнесената преди малко реч на господин Георги Божинов, просто е защитна реакция, бягство от истината и говори ако не за друго, то за гузна съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Агов.
Има ли реплика? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Пейков. (Реплики от КБ.)
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, в края на тази тежка и продължителна седмица бих желал преди коледните празници да говорим малко по-спокойно, по-благо, да направим така, че на всички в тази зала да им бъде приятно да посрещнат коледните празници без напрежение и без омраза към своите колеги в тази зала.
Искам да обърна внимание на господин Божинов, че сега се връщам от Враца, където много го уважават. Там един социалист ми каза: "Колко струва един барел петрол към днешна дата?". Вчера проверих курса, беше 41 долара 74 цента за барел. "А колко барела са взели нашите хора?" – попита този човек, който членува в Социалистическата партия. Казах: "По данни на вестник "Ал Мада" 12 милиона барела. За тези 12 милиона барела те са получили ваучери. Както се доказа и в доста документи досега, те са получили част от тези пари." "Притиснете ги", – вика – "Тошко, да кажат къде са парите, защото те не са в касата на Българската социалистическа партия." Изглежда тези пари някой ги е взел и върху името на Българската социалистическа партия падна петното – върху обикновените членове от Мездра, от Враца, от Оряхово, падна петното, че са подпомагали политически режима на Саддам Хюсеин.
И затова аз искам всички спокойно, кротко и благо, да подкрепим удължаването с три месеца срока на действие на нашата комисия, за да излязат наяве данните, които излязоха вече в международната преса. Но, както казва Исус, когато го изгонили от сватбата на Назарет: "Никой не е пророк в собственото си село". Това, което казвахме ние с господин Агов и с другите колеги в комисията, че данните в местния вестник вестник "Ал Мада" се потвърждават и с данни в нашата страна, никой не повярва на тези данни, докато те не излязоха като доклад на "Доклада Дюлфър" на ЦРУ. И затова, ако се наложи, през тези три месеца по силата на българското законодателство, с правото на народните представители на тази комисия, ние ще поискаме да получим информация, ако се наложи и чрез българския съд, и от президента и бивш председател на Българската социалистическа партия и всички, които са отговорни за това, че Българската социалистическа партия участва в тази голяма международна далавера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пейков, аз съм изключително доволен, че Вие днес като един от най-активните членове и инициатори на тази комисия пред пленарната зала, която е доста пълна за това необичайно време, признахте, че Българската социалистическа партия няма нищо общо с тези пари. Даже го разправяте вече и на нейните симпатизанти от Враца. (Реплики.) В този смисъл, ако това, което сте казали на хората във Враца, е вярно и Вие наистина вярвате и го споделихте пред пленарната зала, аз предлагам да направим и една промяна с т. 2 по отношение наименованието на комисията: "Удължава срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране от режима на Саддам Хюсеин в Ирак с три месеца". Защото Вие сам казахте, че тези пари БСП не ги е получавала. Даже това го разправяте на нашите симпатизанти и избиратели от Враца. Казахте го пред пленарната зала. (Реплики.)
Вие не сте ли обсъждали този факт в комисията, господин Ралчев, с оглед предмета ви на дейност? Защото ми се струва, че започвате вече да излизате от него. Ние сме изключително доволни, защото отдавна знаем, че това е така, но, хубаво е, че и вие сте стигнали до този извод.
Така че процедурата ми, уважаеми господин председател, е тази – да има промяна в наименованието на комисията, свързано с току-що изложеното от господин Тошо Пейков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз. Но тази комисия е конституирана твърде отдавна, преди шест месеца и сега да правим промяна на името…
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Десет месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не знам колко месеца са.
Има думата за втора реплика госпожа Стела Банкова. (Смях, ръкопляскания и възгласи: "Стела, Стела!" от НДСВ.)
Много моля за тишина в залата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Който се смее последен, се смее най-хубаво.
Уважаеми господин председател, имам реплика към господин Тошо Пейков, който току-що пожела весели и приятни коледни празници на българското население. Господин Тошо Пейков, който е представител на управляващото мнозинство, което току-що лиши ветераните от войните, които са една шепа хора, от възможността един път да имат безплатен преглед при зъболекар, да им се намали малко таксата за прегледи при лекари. (Реплики от мнозинството.) Това управляващо мнозинство, което поднася такъв дар на българския народ в навечерието на Коледа, това управляващо мнозинство, което изпрати българския народ в една война и произвежда военноинвалиди… Аз мисля, че въпросът, който в момента дебатирате, не би могъл да бъде въпрос от дневния ред на тези шепа стари хора, български достойни мъже, които вие лишихте в момента от толкова човешка привилегия. Не забравяйте, че във Франция ветераните от войните, военноинвалидите имат изключителни привилегии. Едно много високо, заслужено място в обществото. (Шум и реплики от мнозинството.)
Ето още едно доказателство, че това мнозинство провежда антиевропейска, бих казала, антихуманна политика спрямо населението на България. Благодаря. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Господин Тошо Пейков, имате думата за дуплика.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Миков, аз знам, че Вие сте от добрите юристи, но това, което разказахте тук, мога да го квалифицирам като софистика или като казуистика. Просто не бяха верни нещата, които изтъкнахте. Действително има доказателства и ако парите наистина бъдат намерени, аз ги предлагам на госпожа Стела Банкова да запълни всички фондове в своето старание към милосърдие. Парите, които Българската социалистическа партия е откраднала, нека тя да ги разпредели като вече съмишленик на Българската социалистическа партия за бедните и онеправданите. (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
Искам да завърша с думите на Иисус: “Любовта към ближния е смисълът на нашия живот” и това, което е казал Алказар: “Любовта към Бога у човека е Бог”. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Евгени Кирилов. (Шум и реплики.)
Много моля за тишина в залата!
Господин Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Драги колеги, струва ми се, че този хумористичен тон не съвсем съответства на темата, която се обсъжда, но за сметка на това изглежда доста реалистичен.
Първо, само две думи на господин Агов и тази цел за по-нататъшна работа на комисията, искайки доклада на ЦРУ. Докладът беше на човека, натоварен от президента Буш да направи последен опит за намиране на оръжие за масово поразяване. Аз лично слушах и слушах неговия доклад пред комисията, специалната комисия на Сената, и знам много добре какво каза. Деветдесет процента от този доклад беше да се мотивира и да заяви накрая, че няма такива оръжия. Този факт, разбира се, беше споменат. За сметка на това има някои сведения относно режима на Саддам Хюсеин и “Петролгейт” и т.н. Искам да ви кажа, че това е доклад именно на комисията, която е търсила оръжия за масово поразяване. Това не е доклад на ЦРУ. Е, проникна после, че същият човек преди това е бил служител на ЦРУ. Мисля, че комисията, приемайки го като доклад на ЦРУ и смятайки да поиска този доклад от ЦРУ, просто се впуска в един лов на диви патици. Да не говорим, че и да има, надали ще го получи. Но нека да минем пак в хумористичната част.
Аз мисля, че няма нужда да се атакува господин Божинов и дайте, за да не се излагаме повече и да слушаме подобни доклади за дейност на тази комисия, имайки предвид, че тук става дума за ясна политическа акция, да бъдем реалисти, да не унижаваме парламента повече с подобни обсъждания, защото те ще стават още по-смехотворни, и наистина да удължим действието на тази комисия до края на парламента. Ако има възможност даже, да намерим процедурен начин да действа и по време на избирателната кампания. Мисля, че това е по-добре, отколкото да се впускаме в подобни обсъждания и може би да правим нещата още по-хумористични, което не допринася за авторитета на парламента.
По-нататък, разбира се, това няма да го предлагам за гласуване, това е във функциите на председателя на парламента: ако председателят на комисията не е осигурен достатъчно, аз предлагам да бъде напълно осигурен. Не зная дали има автомобил, вероятно има, но ако няма – обезателно да има, да се увеличи двойно експертният и секретарският състав, за да сме абсолютно сигурни, да не се занимаваме повече с този въпрос, да няма никакви пречки тази комисия до края на парламента да се опита да направи всичко възможно и ние ще бъдем щастливи, ако тя наистина извади нещо обективно. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплика – господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ОДС): Разбирам умората на всички, репликата я правя единствено заради истината, защото не можем да се заблуждаваме тук. Докладът е на специалния помощник на директора на ЦРУ, натоварен с това да разследва наистина въпроса за масовото въоръжение в Ирак, на оръжията за масово унищожение в Ирак, но и затова как е била финансирана доставката на тези оръжия за масово унищожение. Както стана ясно, всеки, който е получавал ваучери, е трябвало да връща на Саддам Хюсеин 10%, за да може да си купува той оръжие за масово унищожение. Надявам се, че Българската социалистическа партия не е финансирала програмата за оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин.
Второ, прави ми впечатление напоследък една практика в България. Би Би Си разобличава Славков в корупция, обаче Би Би Си се дава под съд. (Реплики.) Съобщава се за това, че прокуратурата в България се занимава с политически репресии и затова се критикуват онези, които го казват. (Реплики от КБ.) Най-накрая, казва се, че Българската социалистическа партия е получавала пари от Саддам Хюсеин, обаче ЦРУ е виновно за това, а не Българската социалистическа партия, която е получавала тези пари. Тоест дайте да убием вестителя, а не причинителя за лошата новина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика към господин Кирилов.
Имате ли потребност от дуплика, господин Кирилов? Ще се възползвате ли от това право? Заповядайте. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Вземи я прочети тази книга, да видиш какво пише в нея, Мишо. (Шум и реплики. ) Не говори само, нищо не си чел през живота си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля ви!
Господин Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Агов, в тази логика няма нужда да казвам, че аз лично не съм громил американския империализъм, и в онези времена.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: А сте се борили активно с него.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Във всички случаи смятам, че сериозна дискусия по този въпрос не може да стане. Липсва нещо, което можем да обсъждаме. Затова дайте повече да не си губим времето.
Да ви пожелая наистина от името на нашата парламентарна група приятни празници и наистина прогласувайте това решение за удължения период, за да не се занимаваме повече с глупости. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители? (Реплики.)
Предстои последното гласуване за годината.

Започвам от направените предложения от господин Георги Божинов, който предложи да има като т. 1 от решението текст с такъв смисъл – ще ме поправите, господин Божинов, ако нещо бъркам – удължава мандата на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак без срок.
Гласуваме предложенията едно по едно.
Първо подлагам на гласуване това предложение – комисията да е безсрочна.
Моля, гласувайте.
Гласували 217 народни представители: за 48, против 90, въздържали се 79.
Иска ли някой прегласуване?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, снима се в залата със светкавица. Ако обичате да предупредите господин Пейков. Не, че ни пречи по Коледа да снима, ама ще започнат всички народни представители да правят това …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Тошо Пейков, смятам, че не е в духа и традицията на парламента да се прави това. Затова ще Ви помоля да се въздържате от това. Благодаря Ви.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз нямам нищо против мен да ме снима още веднъж, но повече да няма …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всичко е ясно, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Правя предложение за прегласуване. Шареното гласуване от различни парламентарни групи показва, че има едно объркване и неразбиране.
Ние предлагаме срокът на действие на тази комисия да е безсрочен. Запалените фенове не знам защо не искат да разберат истината, защото комисията като си свърши работата ще излезе с нещо. Нека да е безсрочно, уважаеми дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Отново подлагам на гласуване направеното предложение да е без срок действието на тази временна комисия. Разбира се, че това ще бъде до края на мандата на това Народно събрание. Не можем да задължим всички Народни събрания во веки веков да имат такава комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 44, против 128, въздържали се 41.
Преминаваме към следващото предложение на господин Божинов.
Аз признавам, че не можах да ги запиша едно по едно. Така че бихте ли повторили предложението точно, за да мога да го подложа на гласуване? То започваше с: “Освобождава членовете на комисията”, обаче какво точно беше не мога да кажа. Повторете, ако обичате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): За да Ви облекча ще ги оттегля, но само ще Ви ги припомня.
Смятам, че това са хора, които или не искат или не са способни да работят. Те досега не представиха един етапен доклад, само ни казват на коя дата са се събрали, за да решат да удължат срока.
Второ, предложих броя на депутатите, които участват в комисията да е неограничен.
И трето, критерият да бъде: който иска да работи за очистване на името на България, да ми подаде една молба и да се смята, че е в комисията. Но вие отхвърлихте моето първо предложение, затова аз оттеглям останалите три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следващите предложения са оттеглени.
Подлагам на гласуване, уважаеми народни представители, текста на проекта за решение както беше представен от председателя на Временната комисия господин Борислав Ралчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 219 народни представители: за 157, против 37, въздържали се 25.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, с това приключихме с дневния ред за 2004 г.
Искам от мое име и от името на моите колеги от Председателството на Народното събрание да изкажа моята искрена благодарност на всички вас, които вземахте дейно участие, за да може българския парламент да изпълни основните задачи за годината.
И аз лично от свое име искам да поднеса своите извинения за случаите, когато съм бил несправедлив в моите отсъждания.
Желая ви приятни и весели празници! (Ръкопляскания.)
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,05 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:

Светослав Спасов

Несрин Узун