Председателствали: заместник-председателите Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Пожелавам ви приятен и успешен пленарен ден, уважаеми колеги!
Има постъпили предложения за седмична програма на Народното събрание от председателя на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори господин Панайотов - от 16 точки, и проектопредложение, направено по надлежния ред от народния представител Любен Корнезов. Предлагам да подложим на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за включване на точка в дневния ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Може ли да кажа две думи, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Корнезов. Имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Направено е предложение по реда на чл. 40, ал. 3 от правилника първият законопроект за омбудсмана, внесен от Любен Корнезов и група народни представители, и вторият, внесен от народните представители Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Елиана Масева, да бъдат включени като точка от дневния ред за тази седмица.
Всъщност първият законопроект е внесен на 12 юли 2001 г. Минаха почти 9 месеца - толкова, колкото и за другия законопроект. Двата законопроекта са минали през комисиите, така че и от тази гледна точка няма никаква пречка парламентът да ги разгледа. Третият законопроект, който беше внесен, е изтеглен.
Призовавам народните представители чрез гласуването си да подкрепят разглеждането на тези два законопроекта, защото е безспорно, че такъв законопроект на България е необходим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, госпожо Масева. Вие сте един от вносителите.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да подкрепя внесеното от народния представител Любен Корнезов предложение.
В източноевропейските страни този законопроект вече е факт, дори в Албания. Ние преминахме един дълъг период на проучване на европейските и световните практики по отношение на този институт, бяха изработени два законопроекта, които са много близки, тъй като те наистина очертават и синтезират опита, който съществува в цивилизования свят.
Искам да ви поканя да обърнете сериозно внимание на този законопроект и най-после той да влезе в пленарна зала и да бъде разгледан, след като 4 месеца, приет по принцип от две комисии, той не е придвижен по съответния ред съгласно правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на госпожа Масева.
Желае ли някой думата по този въпрос? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов за включване на точка от дневния ред, а именно обсъждане на законопроекта за омбудсмана с вносител Любен Корнезов и група народни представители и законопроекта за омбудсмана с вносители Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 77, против 82, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По процедура ли искате думата? Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят процедурен въпрос е да се прегласува направеното от господин Корнезов предложение.
Не виждам логиката да се отлагат във времето законопроекти, при това на първо четене, да бъдат включени в дневния ред, които отлежават в Народното събрание повече от 7-8 месеца. Защо, след като има готовност по един законопроект, който е свързан с нашето присъединяване към Европа, със затварянето на определени глави, което е нещо нормално в другите страни - два законопроекта са внесени, какъв проблем има в това те да не бъдат включени в дневния ред? Разбира се, ако дневният ред за тази седмица не се изпълни, ще остане за по-нататък, но няма логика два, три или пет гласа да са тези, които ще решат законопроекти, които отлежават, да не бъдат допуснати да се гледат в залата на първо четене. Ако не ви харесват, ако има проблеми, няма да ги приемем, но невключването им в дневния ред лично за мен е необяснимо и затова моля Ви, господин председателю, да подложите на прегласуване направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Приемам процедурното предложение. Подлагам на прегласуване предложението за включване в дневния ред, направено от господин Любен Корнезов.
Моля, гласувайте. Гласуваме повторно предложението за включване в дневния ред точката, предложена от господин Любен Корнезов. Искам ясно и точно да го формулирам, за да няма недоразумения.
Гласували 186 народни представители: за 91, против 93, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Любен Корнезов не се приема.

Моля, гласувайте за проекта за работа на Народното събрание, направен от председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Пламен Панайотов.
Гласували 169 народни представители: за 116, против 19, въздържали се 34.
Седмичната програма за работата на Народното събрание е приета.
Преди да преминем към изпълнение на тази програма позволете ми да ви запозная с постъпили законопроекти и проекторешения за периода 13-19 февруари 2002 г.
14 февруари 2002 г.:
Проект за решение за разрешаване на транзитно преминаване през територията на Република България на румънска пехотна рота, включена към италиански контингент от състава на мироопазващите сили на КФОР в Косово. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
15 февруари 2002 г.:
Законопроект за висшето образование и научните звания. Вносители са Йордан Нихризов и Марио Тагарински. Водеща е Комисията по образованието и науката.
19 февруари 2002 г.:
Проект за решение за отмяна на решението на Народното събрание от 23.11.2001 г. в частта му за избор на господин Веселин Стойков Стойков за член на Съвета за електронните медии. Вносител е господин Любен Андонов Корнезов. Водещи са Комисията по правни въпроси и Комисията по медиите.
Проект за решение за създаване на Министерство на младежта и спорта. Вносител е Министерският съвет. Проектът е раздаден на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Втора комисия е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратификация на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Втора е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Това бяха новопостъпилите законопроекти и проекторешения.
Бих искал да ви запозная и с две съобщения:
"Уважаеми господин председател,
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме законопроект № 254 01-7 от 21 януари 2002 г. за омбудсмана, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители."
Второ съобщение:
"Уважаеми господин председател,
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 17 януари 2002 г. законопроект за статута на лицата, които са били президент и вицепрезидент на Република България. Мирослав Севлиевски и група народни представители."
Преминаваме към нашата работа по приетата седмична програма за работа на Народното събрание.

Първа точка от седмичната програма е:
ИЗБОР НА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
Имаме становище на водещата Комисия по медиите, което е доста обемисто. Заповядайте, госпожо Милотинова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, ще ви запозная със становището на Комисията по медиите относно попълването на състава на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание във връзка с решение по чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията.
"Поради освобождаването на Веселин Стойков Стойков като член на Съвета за електронни медии на основание чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията Комисията по медиите на извънредно заседание, проведено на 19 февруари т. г. обсъди постъпилите номинации за нов член на съвета, а именно: Анна Вълчева Хаджиева, предложена от журналистическия екип на Радио "Пловдив"; Асен Николов Сираков, предложен от народния представител Кирил Милчев; Боряна Светославова Статкова, предложена от Дружество на нещатните журналисти към Съюза на българските журналисти; Дончо Ботев Папазов, предложен от Парламентарната група на ОДС; Димитър Станчев Станчев, предложен от народния представител Господин Чонков; Димо Стоянов Дичев, предложен от Обединение "Промяна"; Емил Пенчев Владков, предложен от народния представител Явор Милушев; Ивайло Любчев Малинов, предложен от народния представител Иван Павлов и група народни представители; Иван Русев Балтаджиев, предложен от народния представител Явор Милушев; Иван Петков Дренников, предложен от народните представители Венко Александров и Петко Ганчев; Иван Петров Гунчев, предложен от 64-то журналистическо дружество на СБЖ; Константин Стефанов Хаджиев, предложен от интелектуалци и общественици; Олга Николаева Бузина, предложена от народната представителка Юлиана Дончева; Петко Тодоров Тодоров, предложен от Парламентарната група на Коалиция за България; Росица Димитрова Василева-Ганчева, предложена от народния представител Господин Чонков; Светлана Кирилова Божилова, предложена от СБЖ "Подкрепа", СБЖ при Програма "Хоризонт" на БНР и Радиосиндикат "Свободно слово" и Хачо Кирилов Бояджиев, предложен от народния представител Мирослав Севлиевски.

Постъпилите предложения отговарят на изискванията на чл. 25 от Закона за радиото и телевизията, а именно за определен трудов стаж.
По време на дискусията народният представител Кирил Милчев оттегли номинацията си за Асен Николов Сираков.
След дискусията в Комисията по медиите се проведе гласуване, при което кандидатурата на Анна Вълчева Хаджиева беше подкрепена с 8 гласа "за", 0 "против" и 2 "въздържали се".
На базата на това гласуване Комисията по медиите прие следното решение:
"Комисията по медиите предлага за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание да бъде избрана Анна Вълчева Хаджиева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Започваме дискусията.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
В становището, което е предложено от комисията, има неточности. Първата неточност е това, че е записано, че има 0 "против" и 2 "въздържали се". Това не е вярно. Имаше един негласувал, неучаствал в гласуването - това бях аз, сега ще кажа какви са моите мотиви. И това, госпожо Милотинова, не е отразено по един коректен начин. Отново вкарваме в заблуждение пленарната зала. Тоест, няма "въздържали се", има 1 "негласувал". Може би и 1 "въздържал се".
Освен това, текстът, който е предложен за решение, коментарът в комисията, уважаеми дами и господа народни представители, беше, че се препоръчва да бъде подкрепена кандидатурата на госпожа Анна Хаджиева. А вижте какво е записано - че комисията е решила да бъде избрана госпожа Анна Вълчева Хаджиева за член на Съвета за електронни медии. Такова решение в комисията не е взимано. Още веднъж искам да спомена - препоръчва да бъде подкрепена кандидатурата на... Наистина трябва да бъдем коректни в това, което се дава в решението.
И сега с няколко думи да ви кажа защо аз не участвах в гласуването. Затова, защото госпожа Милотинова дойде в комисията, съобщи решението на мнозинството - на съвместно заседание на парламентарните групи на Движението за права и свободи и Национално движение Симеон Втори е взето решение за тази кандидатура. По принцип ние нямаме нищо против кандидатурата, но така или иначе политическо решение се институционализира чрез това, което е предложено тук като становище на комисията. Аз искам все пак да спомена, че това не е точно така. Именно това ми беше доводът.
Правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, да бъдат подложени на гласуване всички номинирани шестнадесет, защото беше оттеглена една от кандидатурите - на господин Асен Сираков - от господин Милчев. Но трябва да бъдат подложени, и така е коректно, всички 16 номинирани, а не само кандидатурата, която е посочена тук, да бъде избрана. Тоест да видим залата какво ще подкрепи от тези 16 номинации. Не е добре да правим грешки, които бяха допуснати при избора на състава на Съвета за електронни медии, който мина преди няколко месеца. И ще помоля това да бъде гласувано като процедурно предложение.
Впрочем това беше взето като решение в комисията, но аз се страхувам, че така, както е дефинирано решението, залата може да бъде подведена и набързо да бъде гласувана само едната кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, аз много внимателно слушах това, което казахте по отношение на съдържанието на текста на решението, прието от Комисията по медиите. Вие не предлагате конкретна промяна в текста на приетото решение, а предлагате всъщност да направим нова процедура - да се изчетат всички 16 кандидатури.
Ако ние направим това, господин Димитров, ще се получи нещо, което досега не сме правили в този парламент - да не уважим едно решение на водещата комисия, в случая Комисията по медиите. Защо? Защото в тази комисия, уважаеми колеги, пропорционално са представени всички политически сили и предполагам след много дълги дебати, може би на няколко заседания, решението е налице. Ако имате конкретно редакционно предложение по отношение текста на решението, това е съвсем друг въпрос. Но отново да предлагаме и де факто да започваме нова дейност в пленарната зала по това, което трябваше да направи комисията и го е направила, смятам за нецелесъобразно и затова няма да го подложа на гласуване. Имаме коректно прието решение на водещата Комисия по медиите с резултати от нейното гласуване. И пак повтарям, че там пропорционално са представени всички политически сили.
Заповядайте, господин Димитров. (Реплики от НДСВ.)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Близнаков, моля Ви не подсказвайте на председателя, той ръководи заседанието. Това беше едно изказване от страна на господин Лютфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не беше изказване, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Отделен е въпросът, че при изказване трябва да се слезе на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така. След като не съм го направил долу, значи не е изказване, господин Димитров. Но, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Още веднъж, господин Лютфи, искам да Ви кажа, че некоректно е записано решението и това, което беше коментирано в комисията. Казвам Ви го като човек, който е присъствал на това заседание, Вие не сте присъствали.
И още нещо, има неточност, смея да отбележа, че има 2 "въздържали се". Това не е така. И вероятно госпожа Милотинова ще го потвърди. Така че аз правя процедурно предложение, което на практика не противоречи, нищо ново няма в това, което е записано тук, да се гласува за всички. И това беше гласувано, вероятно и други членове на комисията ще го потвърдят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Нищо ново не казахте.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Нещата не стоят по начина, по който ги описа господин Благой Димитров. Разбира се, той присъства, не гласува, но очевидно присъствието не е било достатъчно, за да разбере какво се случи в комисията.
Имаше двама въздържали се, господин Димитров, и това бяхме аз и господин Иво Атанасов. Вашият представител господин Ляков подкрепи тази кандидатура, Вие не участвахте в гласуването. И аз нямам спомен някога в тази зала или в която и да било комисия в протокола да се отбелязват и негласувалите, което просто означава, че не присъстват и не желаят да вземат отношение по този въпрос. Така че протоколът му в тази му част е абсолютно коректен. Друг е въпросът, че текстът, който Вие оспорвате - препоръчва или не - такъв текст наистина не е гласуван. Имаше гласуване за госпожа Анна Хаджиева и тя получи тези гласове. Тя получи тези гласове, а текстът, че одобрява и препоръчва е бил прибавен от тези, които са изготвили протокола и са го подписали.
Така че, ако наистина трябва да бъдем много коректни, бихме могли да запишем, че комисията е одобрила с еди-колко си гласа кандидатурата на еди-кой си. И толкоз. Което също би звучало като препоръка в тази зала.

Има нещо, с което съм съгласен с Вас - така избраната тогава процедура за гласуване отново отне възможността на народните представители да одобрят или да се изкажат в подкрепа и на други кандидатури. Това е една практика, която беше въведена от вашата парламентарна група. Сега тя стриктно се следва. Аз лично подкрепям Вашето предложение в частта му, че трябва да потърсим процедура, която да ни позволи да изразим вота си в подкрепа и на други кандидати. Каква би могла да бъде тази процедура на мен ми е трудно да кажа. Бихме могли да тръгнем обратно по списъка, който ни е предложен, не по азбучен ред или, ако искате, на лотарийния принцип, но във всеки случай действително това, което сега ще направим, ще ни отнеме възможността да изразим собствените си предпочитания към една или друга кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, господин Пантелеев. Благодаря Ви много.
Господин Местан, заповядайте, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Отново по процедурата - понеже възприех изказването на господин Пантелеев като процедура да бъдат подложени на гласуване всичките 17 номинирани кандидати, аз се опасявам, че не е възможно да прибегнем към една такава процедура. Няма как да го направим, господин Пантелеев, защото съгласно нашия правилник в тази зала ние можем да гласуваме единствено предложения, направени по надлежния ред от народни представители или от тези, които по Конституция имат право на законодателна инициатива. Това наистина е така.
Например, зад предложението на Съюза на българските журналисти, моите уважения, за госпожа Светлана Божилова трябва да стои волята на народен представител, който да е изразил тази воля в съответната писмена форма и да е внесъл проект за решение за избиране на член на СЕМ на госпожа Божилова.
Абсолютно същото важи за предложенията, направени от други граждански сдружения и народни представители.
В случая имаме един-единствен проект за решение, внесен по надлежния ред и това е за госпожа Анна Хаджиева. Затова, ако има народни представители, които биха потвърдили тази си воля техни номинации да бъдат гласувани в пленарната зала, те биха могли да вземат думата и тогава бихме могли да прибегнем и до такава процедура, но пред вас в момента има един-единствен коректно внесен проект за решение и аз Ви моля да го подложите на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Местан, предложението, което е направила Парламентарната група на Коалиция за България е внесено по надлежния ред. То е за господин Петко Тодоров и отговаря напълно на тези изисквания, които са включени в нашия правилник, така че няма основание то да не бъде гласувано от тази гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата като председател на Комисията по медии, госпожо Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като се насъбраха много изказвания от колеги, аз съм длъжна да внеса едно уточнение.
Аз разбирам, уважаеми колеги, че този дебат в пленарна зала е за пред медиите. Естествено е всеки от нас да прави и своя P.R. чрез парламентарната трибуна, но нека да уточним някои неща, които отново бяха казани пред медиите, може би и пред други журналисти в Комисията по медиите на извънредното заседание вчера.
Това дали комисията препоръчва, както казва господин Благой Димитров, или предлага, както ние сме записали, според мен, е несъществен спор, защото смисълът е един и същ. Дали Комисията по медиите ще препоръча на Народното събрание да избере Анна Вълчева Хаджиева или ще предложи на Народното събрание да избере Анна Вълчева Хаджиева - смисълът е един и същ, господа.
Относно това, което стана ясно в Комисията по медиите вчера, понеже тук се създава впечатление, че мнозинството, видите ли, нещо е наложило, едва ли не силово е подходило - ами, вие, уважаеми колеги от опозицията, попитахте от всичките 8 предложения, зад които седят народни представители от мнозинството кое е подкрепено от Парламентарната група на НДСВ. Именно затова аз взех думата и ви отговорих, че на съвместно заседание на двете парламентарни групи - на НДСВ и на ДПС, беше подкрепена тази кандидатура и това стана в отговор на Ваш въпрос. Слава Богу, има протоколи от заседанията на Комисията по медиите!
Така че, понеже, господин председател, става въпрос за попълване на едно овакантено място, а не на две или на три, или на повече, именно затова Комисията по медиите реши с мнозинство да предложи на Народното събрание една кандидатура, тъй като няма начин на едно място да седнат двама души.
И аз наистина предлагам, господин председател, да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, Вие отдавна искате думата. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да се обърна към всички народни представители и преди всичко към юристите в тази зала. Не ние, юристите, трябва да се съобразяваме с някои самоизживяващи се политици, а политиците трябва да се съобразяват с нормите на правото!
Искам това да го кажа още в началото преди да започна моето изложение, тъй като и с днешното избиране на нов член на Съвета за електронни медии кашата, които някои я забъркаха, вече прехвърля границите на нормалния юридически казус.
И ще започна с това становище на комисията - предложение, господа, за решение и за избор на член на Съвета за електронни медии по силата на чл. 87 от Конституцията - прочетете чл. 87! - могат да правят само народни представители, респективно Министерският съвет.
Член 75 от правилника, господа, прочетете го - прочитам ви го аз - проект за решение могат да внасят народни представители и парламентарни групи!
И сега - не познавам госпожа Анна Хаджиева, вероятно е много голям специалист, но за нея няма предложение от народен представител, респективно от парламентарна група. Къде е? Тя е предложена от журналисти от радио "Пловдив". Те нямат право на законодателна инициатива! По силата на коя норма е предложена?
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Но, ние тук няма да приемаме закон, господин Корнезов!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Решение, решение, господин Панайотов! Прочетете чл. 75 от правилника и ще разберете кой може да предлага проект за решение. Четете! (Шум и реплики от залата.)
И по-нататък, за да бъде... (Реплики.)
Боже Господи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много моля, господин Корнезов! Все пак тук сме парламент!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да! Парламент сме и именно затова, че сме парламент, трябва да спазваме Конституцията и правилника, както и законите на страната!
За да бъде попълнен съставът на Съвета за електронни медии първо трябва да бъде освободен господин Стойков. И се поставя тук въпросът - освободен ли е законосъобразно?
В това същото становище е посочено, че той е освободен на основание чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията. Прочетете го! Той е тук, при мен и мога да Ви го дам и на Вас, поради несъвместимост. Цитирам: "Несъвместимост"!
За да бъде избрано едно лице за член на СЕМ, трябва да отговаря на определени условия. Те са дадени в чл. 25 и чл. 26 от закона. Той трябва да отговаря на следните условия: да има висше образование, пет години трудов стаж, да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, включително т. 3 на чл. 26 - да не е бил щатен или нещатен сътрудник на Държавна сигурност. Само когато тези условия и предпоставки са налице, едно лице може да участва в избора и да бъде избрано. Когато едно лице няма тези качества, то въобще не може да участва в избори, защото има т. нар. "неизбираемост", а не несъвместимост.
Ако господин Стойков е бил според комисията "Андреев" нещатен сътрудник на Държавна сигурност, той въобще няма право да участва в избора, камо ли да бъде избран. Порокът на този избор е в решението на Народното събрание, което ние сме приели на 23 ноември 2001 г., "Държавен вестник" бр. 104 от 30 ноември 2001 г. Това наше решение, понеже не сме знаели този факт, но той обективно е съществувал, е порочно, незаконосъобразно. Ако знаехме, въобще господин Стойков нямаше да го подложим на гласуване. Следователно нашето решение е незаконосъобразно.
Несъвместимостта, господа, е друга правна категория. Тя означава, че изборът е валиден, че едно лице има право да бъде избрано, но след като вече е встъпило в длъжност и извършва други дейности, които са несъвместими с качеството на член на СЕМ (те са описани в чл. 27 - примерно стане член на партия, на синдикат, извършва друга дейност и така нататък), тогава СЕМ може да го освободи, защото като член на СЕМ извършва дейности, несъвместими със закона.
Обърнете внимание на чл. 72, т. 3 от нашата Конституция: "установяване на неизбираемост или несъвместимост". Това са две отделни категории. Ето тук петте решения на Конституционния съд, който прави разликата между неизбираемост и несъвместимост. Следователно с всичките си уважения към членовете на СЕМ, те нямат право да отменят решение на Народното събрание, порочно или не. Единствено и само Народното събрание може да си отмени собственото решение, както си отменяме и изменяме закони, респективно нашето решение да бъде атакувано пред Конституционния съд и той да го обяви за противоконституционно. Никой друг орган не може да отменя актове на Народното събрание. Това е азбучна работа.
Затова, господа, внесено е предложение и председателят ви докладва Проект за решение - раздадено е на всички днес, даже и разпределено по комисия - господин Веселин Стойков Стойков да бъде освободен като член на СЕМ, като се отмени решението на Народното събрание в тази му част. С решение ние освобождаваме - това е законосъобразното действие - и на негово място избираме тук когото решим. Това е пътят - разберете го. Иначе правим още по-голяма каша, която сме забъркали с общи усилия досега.
Да ви прочета ли решенията на Конституционния съд, ако не сте ги чели?
Затова, господин председателю, Вие докладвахте тук решение за освобождаване от Народното събрание на господин Стойков, който е порочно, неправилно избран от Народното събрание поради т.нар. неизбираемост. Дайте да гласуваме това решение и да продължим работата с попълване на петия член от квотата на Народното събрание на този много важен регулаторен орган.
Той не е революционен, но виждам, че в него стават революции.
Не знам какво е това - безобразие ли е, как да го нарека?! Вчера изтече съобщение по БТА за някакви резолюции на Софийския градски съд, пък делото още не било изпратено от Върховния административен съд в Градския съд. Преди малко ми казаха, че някой сам си е пуснал това съобщение в БТА. Може ли да се управлява една такава държава?! Битката е ясна. Става въпрос за генералния директор на Българската национална телевизия.
Нека това да го направим точно, ясно и законосъобразно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Пенчев. Имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам такова красноречие като господин Корнезов. Ще се опитам по-накратко и по-ясно да изразя моето скромно становище по този въпрос.
Ние знаем, че съгласно Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии се конституира чрез избор на пет члена от Народното събрание и на четири члена, назначавани от президента. Тези органи обаче, които са излъчили своите представители в СЕМ, не могат да ги освобождават предсрочно. Това е така, защото иначе би се получила една зависимост и СЕМ не би бил независим регулаторен орган, а би бил зависим от съответното мнозинство на всеки един парламент. Ето защо единствено Съветът за електронни медии е компетентен той сам да освободи предсрочно свой член... (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.) Моля да ме изслушате. Аз Вас Ви изслушах. Съветът за електронните медии е единствено компетентен да освободи предсрочно свой член при изчерпателно изброените основания в закона. Ако приемем, че Народното събрание може да отмени своето решение за избор, респективно президентът да отмени своя указ за назначаване по едно или друго съображение, това би означавало, че ние заобикаляме тази забрана на закона и че по всяко време съответният орган може да си сменя своите членове. Аз лично не мога да приема това твърдение. За мен няма никаква пречка Съветът за електронни медии да освободи господин Стойков тогава, когато разбере, че е бил сътрудник на Държавна сигурност.
Не мога да приема, че едва ли не сме направили някакъв нищожен избор, че той е бил неизбираем, значи изборът е нищожен. Смятам, че такава трактовка би довела до правна анархия и хаос. Така или иначе ние не сме знаели, че Стойков не отговаря на условията. Ами ако той няма трудов стаж пет години, а четири години и половина, и ние не сме го знаели, пак ли Народното събрание трябва да отмени своето решение, или СЕМ да го освободи?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Да, Народното събрание.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Ако тръгнем по този начин на разсъждение, ние просто обезсмисляме забраната в Закона за радио и телевизия: органът, който е посочил своите членове в СЕМ, да ги освобождава предсрочно. Тоест ние го водим до една пълна зависимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Пенчев.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Първо, искам да заявя, без да ангажирам никого освен себе си, че съм категорично против този Закон за досиетата. Той е с по-дълго наименование. Виждаме, че той се използва не за целите на катарзиса на обществото, а за други цели. Така или иначе той съществува.
А сега да се обърна към уважавания мой колега. Чета ви дословно чл. 30, ал.3: "Мандатът на членове на Съвета за електронни медии може да се прекратява предсрочно:
...
3. При установяване на несъвместимост."
Несъвместимостта е дадена в чл. 27, в т. 1, 2, 3 и 4. Тоест имаме валиден избор и след това се извършват тези дейности, за които ви говоря. Тук има проблем при самия избор, тоест нарушен е чл. 26, т. 3. Господин Веселин Стойков по силата на закона (може би е прекрасен човек, може би нищо лошо не е извършил на държавата, може би е служил на нейните интереси, не мога да кажа) е нямал право да бъде избран. Порочно е нашето решение, господин Пенчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Ганев - за реплика. Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, излишно усложняваме днешния разговор. Във френското право това се нарича недопустимост за избор и за това говори господин Корнезов. Наш е порокът. Трябва да го отменим. И понеже го няма пък това отменяне на решението в дневния ред, предлагам господин председателят като извънредна точка да го каже, да го гласуваме и да вървим нататък. Никаква друга хипотеза тук не е възможна. Несъвместимостта - сега ли да отваряме учебниците - е съвършено друга категория. И прав е господин Корнезов с това позоваване, в края на краищата, и на една наука, която се казва "правна". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Колеги, нека да внесем малко яснота, все пак да стъпим на нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Корнезов, правилно цитирате чл. 75. Но прочетете и ал. 2 - "Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 64.".
Следователно, тъй като Вашият проект за решение е постъпил на 17-и, аз днес следобед ще го изпратя в компетентните комисии - в Комисията по правни въпроси и в Комисията по медиите. След като имаме вече становище на тези две комисии, отново Вие имате пълното основание да го внесете като точка в дневния ред. Това е.
Процедура? Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, Вие сте толерантен човек и точно цитирахте чл. 75. Вярно е, проектът за решение се разпределя на комисиите в определен срок, но питам Ви: този проект за решение за избор, който днес искате да направите, първо, внесен ли е, разпределен ли е на комисията? Кой го е разпределил на комисията? Няма такова нещо.
Аз Ви давам възможност да излезем от този, извинявайте, юридически топик. В края на краищата, внасям за освобождаване.
Вижте, решението за избора на господин Стойков е публикувано в "Държавен вестник". То отменено ли е? Не е отменено. Дайте да решим този въпрос! Мисля, че няма да има никакъв проблем. Плюс това тези срокове там - три дни и т.н., са инструктивни. Имаме, готови са, с едно изречение. Вижте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Божинов - за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Очаквах, че господин Корнезов ще направи много ясно процедурно предложение за единствено възможното продължение на нашата работа.
Уважаеми господин председател, Вие съвсем коректно, в съответствие с правилника, се разпоредихте кога и къде да бъде гледано предложението за промяна на решението на Народното събрание. Но без промяна на това решение не можем да вървим към избор на нов член.
Затова аз предлагам да преминем към т. 2 и да отложим дебата и решението по т. 1. И предлагам да го гласуваме. Това е моето формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение да прекъснем дебата по т. 1 и да продължим по-нататък.
Съгласно правилника, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за прекъсване на дебата по т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 77, против 95, въздържали се 4.
Предложението на господин Божинов за прекъсване на дебата по т. 1 не се приема.
Заповядайте, господин Пантелеев, за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам половин час почивка, тъй като консултациите трябва да бъдат проведени в спокойна атмосфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа с дебатите.
Първо давам думата на господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата, за да внеса яснота по въпросите.
Първи въпрос. Вие, господин председател, направихте едно заключение, че пленарната зала е длъжна да се съобразява със заключенията на комисията. Това е абсолютно невярно и противоречи както на правилника, така и на нашата постоянна практика. Комисията докладва своето становище и пленарната зала е властна да приеме това становище или да го отхвърли. В случая има няколко кандидатури за член на СЕМ. Комисията предлага една от тях. Добре, прекрасно, пленарната зала обаче има право да приеме това предложение или да го отхвърли, а всеки един от народните представители, който е направил предложение, или всяка парламентарна група, която е направила предложение за други кандидати, има право да ги защити и пленарната зала е длъжна да ги гласува. Това е безспорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Втори въпрос. Можем ли да изберем член на СЕМ, докато не сме легализирали положението на сега съществуващия член на СЕМ? Това е абсолютно невъзможно. Защото, ако дадем право на СЕМ сам да отменя правомощията на избран представител от Народното събрание, ние правим СЕМ един самовъзпроизвеждащ се орган, което е в противоречие със смисъла на закона, който определя квота, избираема от Народното събрание. Следователно СЕМ е длъжен да се съобрази с решението на Народното събрание.
Направено е предложение. Това предложение трябва да бъде разпределено, трябва да бъде гледано от комисията, трябва да бъде прието от пленарната зала. Тогава ще се оваканти мястото и после ще се избере нов член. За всеки един юрист това е елементарно. И аз моля пленарната зала да даде право на юристите да имат компетентно мнение, защото в противен случай изпадаме в смехотворната поза на баничар, който прави обувки и на обущар, който прави баници. Нека да дадем на всеки един по компетентност правото да взема становище и да защитава своето становище.
Така че ние сме длъжни да разгледаме предложението за освобождаване и тогава да изберем новия член. Иначе изпадаме в комичното положение да избираме за един и същи пост двама души.
Моля Ви при това положение, господин председател, да отложите разискванията по този текст, за да се даде предимство на разглеждане на предложението за освобождаване на господин Стойков.
Тук обаче искам да направя едно уточнение. Какво решение трябва да вземе Народното събрание, респективно комисията, по предложението за ликвидиране положението на господин Стойков? Ако той наистина е бил неизбираем, то неговото избиране е било нищожно и нестанало - "Нюл е нон а венир", както се казва във френската терминология. При това положение ние трябва да обявим неговия избор за нищожен, за нестанал, не да го освобождаваме екс нунк. Това е точното юридическо разрешение на въпроса и аз ви моля да го приемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Лучников. Искам само да Ви кажа, че наистина пленарната зала решава решенията на една или друга комисия дали да бъдат приети или не. Мисля, че това е азбучна истина за всеки един народен представител.
За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председателю, откъде се създаде това впечатление, че пленарната зала решава всичко, включително това, което е противозаконно? Ръководството на парламента - трети път казвам - е властно само, без да пита народните представители, да даде път на едно предложение или не. Не всичко, което е казано, се подлага на гласуване. Случаят е точно такъв. Трябваше господин Лучников да прибави своето мнение, за да стане още веднъж ясно.
Трябва да бъде обезсилен изборът на господин Стойков. Това прави Народното събрание. Даже, ако ме питате мен, друг е въпросът, но е Ваша преценка дали това предложение да го пратите в комисия или не. Защото комисиите са помощни органи на пленарната зала. Но Вие сте длъжен сам да решите това, а не да питате залата как да наруши закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ганев, всичко е ясно.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз съм много благодарен за това, че днес ми дойде ред да взема думата. Бях готов да сторя това утре. Няма да вземам отношение по юридическия спор, защото нямам подобаващо образование, но връщайки се назад, се сещам, че, уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, винаги, когато не сте ни послушали, сте сгрешили. И не смятайте, че в момента ние търсим някакво забавяне на решаването на този въпрос. Напротив, искаме решението да бъде неоспоримо. Защото след това ще стане още по-голям хаос.
В случая аз по един категоричен начин заявявам, че не виждам никаква вина на госпожа Милена Милотинова като председател на комисията, а на уважаемите юристи от парламентарното мнозинство. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че много често процедурите, които са били предлагани от жълтите юристи - съжалявам, че го казвам, - не са били изпипани. Господин Панайотов, ще се съгласите, че е така, още повече, че има много факти в тази посока.
Така че наистина, като че ли тук става дума за неизбираемост и трябва да се намеси парламентът, а не за несъвместимост, един казус, който се решава от Съвета за електронни медии. Но моето мнение не е достатъчно компетентно по този спор. Вие, юристите, ще го решите, надявам се правилно.

Аз искам да обоснова кандидатурата на доц. д-р Петко Тодоров Тодоров, която внесох в определения срок от комисията, тоест петък до 15 ч.
Господин Тодоров е роден през 1947 г. в Плевен. Завършва през 1971 г. висше образование в Пражката политехника. През 1975 г. защитава докторска дисертация в Прага. През 1976 г. има следдипломна квалификация по журналистика. През 1998 г. е доцент в Университета за национално и световно стопанство по иноватика и управление на масмедиите. Член е на Съюза на българските журналисти, председател на творческа секция. Автор е на шест публицистични книги, на учебник, съставител е на осем книги, водещ и автор на телевизионни и радиопредавания. Има десетки научни публикации и стотици статии. Владее чешки език. Работи с руски и френски и е с много добра компютърна грамотност. Работил е като главен секретар на Комитета по пощите и далекосъобщенията през 1995 - 1997 г. Участник е в работата на Комитета по масмедиите и координатор на българското участие в Медийната програма на Съвета на Европа. През 1995 - 1997 г. е генерален директор на телевизия "7 дни". От 1976 г. е преподавател във Факултета по журналистика в Софийския университет. От 1998 г. е доцент в Университета за национално и световно стопанство. Казах и при предишното гласуване, когато беше избрана парламентарната квота на Съвета за електронни медии, това важи и днес, че от всички кандидати господин Петко Тодоров е единственият, който отговаря на всички възможни капризи и хрумвания на закона в това отношение. Няма друг такъв кандидат, който да покрива абсолютно всички изисквани от закона качества за член на Съвета за електронни медии.
Тези аргументи ми дават основание да защитя кандидатурата на доц. Петко Тодоров и в пленарната зала. Но случаят с господин Стойков поставя много въпроси, които няма как да се премълчат, защото именно оттам стигнахме до днешната точка в дневния ред. Да, аз също съм гласувал против Закона за досиетата, защото това е един тъп закон, съзнавам, че думата не е съвсем прилична за пленарна зала, но законът наистина е тъп. Защото той не прави разлика между научно-технически разузнавач и политически доносник. Човек може да е осигурил на страната си десетки научно-технически секрети, може да се е добрал до формулата на атомната бомба или на ракетното гориво, все едно, синият закон ще го третира като политически доносник. Това е едно много голямо несъвършенство на закона, толкова голямо, че истинско чудо е как този закон продължава да действа. Това е един сигнал към мнозинството да изчисти ...
АСЕН АСОВ (ОДС, от място): Това не е по темата.
ИВО АТАНАСОВ: Напротив, по темата е, защото тази тема ни доведе дотук. Тази тема и този закон, който Вие, господин Агов, гласувахте.
Но има още един аспект. Господин Стойков на два пъти е проверяван - веднъж като областен управител по времето, когато ген. Бонев беше министър, и втори път от същата тази комисия "Андреев" като шеф на Държавната комисия по далекосъобщения. И двата пъти господин Стойков е излизал чист. Какво се случи сега, че господин Стойков беше показан като личност с агентурно минало? Докога ще се търпи една комисия, която доказано лъже - комисията "Андреев", която миналата година казва едно, а тази година казва друго? Това е доказана лъжа! Тази комисия ни гледа в очите и ни лъже. Тази комисия не изпълнява функциите, които са й възложени със закон. Тя служи на някого другиго, но не на парламентарното мнозинство, не на сегашните управляващи. И да се държи една такава комисия, за да се осигурява чрез нея действието на тайната власт в България, струва ми се, че това не е нормално. И кога тази комисия вади данните за господин Стойков? С колко месеца закъснение? Когато Комисията по медиите поиска от комисията "Андреев" да провери кандидатите за това място в СЕМ - дали имат агентурно минало, комисията "Андреев" направи това за два - три дни, а когато става дума за господин Стойков, тя бави нещата три месеца. И кога ги вади? Тогава, когато тече последният срок за избор на генерален директор на Националната телевизия. С изваждането в този момент на агентурното минало на този човек се блокира и се компрометира, осуетява се изборът на генерален директор на Националната телевизия, подлагат се на съмнение всички досегашни решения на Съвета за електронни медии. Кой прави това? Очевидно не парламентарното мнозинство, очевидно не лявата опозиция. Това се прави от онзи, който избра комисията "Андреев". И това е една комисия, която използва досиетата в услуга на тайната власт в България. Защото в България наистина има власт, която действа по-силно от номиналната, една власт, която не носи отговорност, защото стои в сянка. И докато мнозинството търпи този закон и тези комисии, то ще бъде пленник на тази тайна власт. Това, което се случи през юни месец, какво е? Върху старото управленско тяло беше сложена шапката на новото парламентарно мнозинство. И нищо повече. И ако тази шапка не промени тялото, рано или късно тялото ще удари шапката в земята.
Казвам това, уважаеми дами и господа от мнозинството, с най-голяма загриженост. Защото вие носите отговорност, а друг управлява България. И е крайно време да вземете мерки и поемайки отговорността, да поемете и управлението на България. Ако можете да го направите. Ако не, рано или късно, пак ще повторя, тялото ще удари шапката в земята. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика - господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! По повод на Вашите заключителни слова искам да кажа, че изцяло подкрепям това, което Вие казахте. И понеже днес много говорим за несъвместимост, лично за мен този Закон за досиетата е несъвместим с моето чувство и за морал, и за право. Но това е друг въпрос.
Моята реплика обаче се отнася до Вашите думи, господин Атанасов, че господин Стойков бил неизбираем и че Народното събрание трябвало да си отмени решението. Още един път искам да внеса яснота: нека не си играем с правни еквилибристики, аз съм юрист, няма защо да теоретизираме въпроса. Дайте да изчистим въпроса като юристи, практици и политици. Към това ви призовавам.
За какво става дума? Неизбираем ще бъде човекът тогава, когато органът, който го избира, знае, че той не може да бъде избран. Да, ако той беше едноличен търговец, ние бяхме длъжни да проверим това и да не го изберем. Ако той беше осъждан - също. Но, извинявайте много, Вие знаете, че има специален закон и специален ред, по който се установява дали даден човек е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност. И това е един тромав ред от един компетентен орган. Не би могло Народното събрание да провери предварително всички кандидатури, а и няма основание, преди да ги гласува. Затова по мое скромно мнение несъвместимостта на господин Стойков да бъде член на Съвета за електронни медии е възникнала от момента на доклада на комисията. Защото от този момент се знае, че той има тези качества, които са несъвместими. Да, господа, от този момент, ние не можем да знаем какво е правил господин Стойков преди 20 години. Това не е възможно. И да ми се говори тук в Народното събрание от тази трибуна, че има възможност да кажем, че решение на Народното събрание е нищожно, аз това не мога да го приема! Едно решение на Народното събрание не може да бъде никога нищожно. Защото ако приемем това, къде отиваме, уважаеми господа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Атанасов си позволи да лъже от парламентарната трибуна.
Господин Атанасов, когато беше създадена комисията по чл. 4, ал. 1 или комисията, която е ръководена от господин Методи Андреев, господин Стойков не беше председател на ДКД. (Неразбираема реплика от народния представител Иво Атанасов.) Не е проверяван от комисията "Андреев" и недейте да лъжете Народното събрание. Тогава председател на ДКД беше Иван Таушанов, а Вие излъгахте, че господин Стойков е проверяван от комисията "Андреев" - един път го проверила, втори път го проверила и сега му намерила. Това не е вярно и добре знаете, че не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ляков, моля Ви да говорите на парламента, ако обичате!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Вторият момент - дали е работил за интересите на България, дали е бил политически доносник, какви функции е изпълнявал, не е важно. Важно е, че този човек, господин Атанасов и уважаеми колеги, е зависим. Неговите бъдещи решения могат да бъдат предопределени, защото много от документите, които той е подписвал, може да ги няма в архива на Държавна сигурност, но ги има в други архиви, в други хора, които всеки момент могат да диктуват на този човек какво решение да вземе. И много от тези хора са в медийния бизнес. Диктуват условията на медийния пазар и утре чрез хората, които са в Съвета за електронни медии, ще могат да диктуват решения, които са изгодни за тях. Тази зависимост трябва да бъде премахната и това е целта на този закон. И хората, които искат този закон да го няма и да няма такива текстове в него, значи искат да поставят медийния пазар под контрола на бившата Държавна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За трета реплика - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов, Вие сам преди три месеца казахте и непрекъснато в средствата за масова информация твърдяхте, че не беше спазена процедурата за проверка на съответствие на тогава номинираните кандидати за членове на регулаторния орган. Сега твърдите друго. В момента не искам да навлизаме в подробности по юридическия казус, който беше повдигнат и от ляво, и от дясно. Едно се забелязва в работата на комисията, включително и в нейното ръководство - Вие сте заместник-председател на комисията - непрецизна работа. Не се изпипват процедурите така, както трябва. Пиарът е после. Тук става дума, че по някакъв начин... Защото, госпожо Милотинова и господин Атанасов, иначе се получава, казвам ви го като членове на ръководството, обратно - става черен пиар. Това, че вие не си изпипвате процедурно нещата. И искам да ви уверя, че това нещо бие и върху парламентарната група на мнозинството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз никога не съм казвал, че законът не трябва да се спази. Напротив, и тогава, и сега тезата ми е, че законът е тъп, но трябва да се спази. Тъпи закони сте приели. Ние ще ги спазваме, макар да са такива, докато новото мнозинство не ги промени.
Що се отнася до кадрите на в. "Орбита", издание на ЦК на ДКМС, аз се отнасям с много голямо внимание към всичко, казано от господин Ляков, но така или иначе не успях да чуя кой е показал чист господин Стойков на два пъти. Добре, може да не е комисията "Андреев". Кой, господин Ляков? Вие бяхте на власт тогава. Кажете кой изкара на два пъти господин Стойков чист и защо сега го представят като агент. Какви са тия интереси? Легитимни ли са? Значи докато господин Стойков беше зависим от СДС, той можеше да бъде и областен управител, можеше да бъде и председател на Държавната комисия по далекосъобщения. В момента, в който господин Стойков се отскубна от опеката на СДС, той вече беше показан, осветен като агент. Ето я тази зависимост, за която вие се борите и за която сега ви боли. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.) Вие искате тази комисия да съществува, за да съществува зависимост на бившите агенти към СДС. И аз отново ще попитам мнозинството смята ли това за нормално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Местан, имате думата за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз няма да се връщам към спора за този прословут Закон за достъпа до информацията за бившата Държавна сигурност, защото там нещата са ясни - докато са в СДС, всички са чисти. Излязат ли от СДС - било при Софиянски или Бакърджиев - стават агенти. То е ясно. Въпросът е обаче по спора доколко Народното събрание първо трябва да отмени свое решение за избор на господин Стойков за член на СЕМ и след това да пристъпи към избор на нов член на Съвета за електронни медии.
Колеги, все пак е добре, струва ми се, в тази връзка да си припомним самия Закон за радиото и телевизията. С чл. 30 от този закон Народното събрание предоставя това право именно на Съвета за електронни медии, който може да прекрати предсрочно мандата на член на Съвета и се изреждат в няколко точки кога точно става това. В случая ни интересува т. 3 на ал. 2 на чл. 30 - "при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон". Спорът беше дали в случая ние сме в режим на несъвместимост или неизбираемост.
Моите уважения към господин Корнезов, още по-дълбоки към господин Лучников, обаче ми се струва, че чл. 26, който гласи, че не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са - и в това т. 3 - "били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност", едва ли урежда само отношение на неизбираемост. Неслучайно не е казано, че "не могат да бъдат избирани за членове", а "не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии", което означава, че с чл. 30 от закона Народното събрание предпоставя възникването след време на определени обстоятелства, които биха направили невъзможно заемането на длъжност "член на Съвета за електронни медии".
Аз ще си послужа с един пример. Например в чл. 26, за който Вие казвате, че урежда единствено и само отношение на неизбираемост, в т. 2 четем, че еднолични търговци, собственици на капитал на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации не могат да бъдат членове на СЕМ. Аз ви задавам въпрос: ако едно лице е избрано за член на СЕМ и след един месец се регистрира като едноличен търговец отново ли сме в режим на неизбираемост? Трябва ли отново Народното събрание да отмени своето решение или това трябва да го направи Съветът за електронни медии? Явно, когато сме избирали Веселин Стойков за член на Съвета за електронни медии, за Народното събрание не съществува факт на принадлежност на този кандидат към бившата Държавна сигурност. За нас такъв факт не съществува. Той се установява впоследствие. Именно затова, въз основа на т. 3 на ал. 2 на чл. 30, който гласи: "при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон", което е безкрайно широко понятие, Съветът за електронни медии взима решение за неговото освобождаване.
Аз мисля, че това решение е абсолютно законосъобразно. То е въз основа на право, делегирано именно от това Народно събрание, и поради това, уважаеми господин председател, аз ще завърша с процедурно предложение да прибегнем към избора на нов член на Съвета за електронни медии, защото един член от състава е освободен въз основа на закона от оторизирания за целта орган - Съвета за електронни медии. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Прекратявам дебатите по точка първа за попълване състава на Съвета за електронни медии и преминаваме към гласуване, така както беше формулирано от народния представител Лютви Местан.
Моля председателят на Комисията по медиите да прочете още веднъж решението на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Предлагам на Народното събрание следното решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Съвета за електронни медии

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24 и чл. 30, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията
Р Е Ш И :
Избира Анна Вълчева Хаджиева за член на Съвета за електронни медии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте решението така, както беше докладвано от председателя на Комисията по медиите госпожа Милотинова.
Гласували 166 народни представители: за 105, против 14, въздържали се 47.
Предложението за избор на нов член на Съвета за електронни медии е прието.

Точка втора от програмата за работа на Народното събрание е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ".
Вносител е Пламен Моллов.
Господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател!
"Проект
Р Е Ш Е Н И Е
за изменение Решението по Доклада на Временната анкетна
комисия за проучване на дейността на Държавен фонд
"Земеделие", обнародвано в "Държавен вестник", бр. 109
от 2001 г.

Сроковете по т. 2 и т. 4 от Решението по Доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" се удължават до 31.03.2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой думата по проекта за решение?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм изненадан, първо, че един проект за решение се вкарва в пленарна зала, без да е постъпил писмено с някакви мотиви. Такива не притежаваме ние като народни представители. Това е едно нарушаване на приетата процедура на Народното събрание.
Аз смятам, че това е една формална, но много съществена причина ние да отложим тази точка, защото по този начин се нарушава възприетият ред, по който ние действаме в това и в предишните народни събрания, съобразно техния правилник.
Освен това, комисията е приела някакво проекторешение, което е гласувано тук, в пленарна зала, независимо, че аз съм бил с особено мнение, когато в комисията е приемано това решение, независимо, че съм гласувал "против" в пленарна зала, но тъй като мнозинството от народното представителство е гласувало за него, то вече има силата на решение на Народното събрание.
Как става така изведнъж, че решение на Народното събрание, което е предложено от специалната временна комисия, изведнъж се променя в някакви си срокове, без този проект да е разгледан в комисията и без този, който иска да се променят тези срокове, най-малкото на едно заседание в комисията да мотивира защо иска, какво му е попречило и защо иска точно такъв срок, а не някакъв друг срок. Ние сме лишени като членове на тази комисия от тази възможност и сега се явяваме тук да вземем някакво бланково решение, тоест да подпишем бланков чек. Защо е това? Как става това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Вие знаете за какво става въпрос - да се отложи точката и да се изпълни правилникът на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, всички народни представители, включително и Вие, съвсем надлежно сте получили в документите за работа на парламента през тази седмица и предложението с мотивите. Ето го. Така че аз се учудвам на това, което Вие твърдите.
Пламен Моллов има думата.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм малко изненадан, че се опитваме да внасяме някакъв политически елемент в едно решение, което по същество е техническо.
Ще се опитам да обоснова това, което казвам. Има поне две съображения, които налагат това решение да бъде взето. Първото съображение е това, че по време на заседание на Комисията по земеделието и горите, а не някъде другаде, макар и по друг повод, ние взехме решение да възложим на Министерството на земеделието и горите да подготви стратегия за подпомагане на земеделските производители, както и да представим в комисията законопроект за подпомагане на земеделските производители в съответствие с тенденцията към хармонизиране с европейското законодателство и промяната на Фонд "Земеделие" в посока към интервенционна агенция. Срокът, който ние дадохме по време на заседанието на Комисията по земеделието и горите, който беше гласуван с абсолютен консенсус, беше 31 март.
Тук аз искам да напомня, че сега предлаганата промяна на решението всъщност касае същото нещо, тоест, актуализация на решението, което сме взели в пленарна зала, тъй като т. 2 и т. 4 от решението на Временната анкетна комисия касае точно промяната в Закона за подпомагане на земеделските производители, в частност - стратегията и работата на Фонд "Земеделие". Така че аз не виждам причина в момента да водим някаква излишна дискусия, още повече, че е логично, след като се представят материалите от Сметната палата и другите инстанции - Главно данъчно управление, Агенция "Митници" и другите, които бяха натоварени съгласно решението на Народното събрание - да има известен срок от време, който да даде възможност министерството да обмисли тази информация и да представи стратегията си и предложението за промяна на закона в този смисъл.
Така че аз предлагам да бъде подкрепено проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Костов.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Господин Моллов! Тук не става въпрос за целесъобразността на това проекторешение, а става въпрос за реда - че тези проекторешения трябва да минат съответно през комисиите, респективно през комисията, разпределени съответно от председателя на Народното събрание, нещо, което не е сторено в случая. Аз за това говоря. Защото вече много станаха тези прецеденти, когато се прескачат тези правила, които са предвидени в нашия правилник. Това имам предвид.
Решението може да е много целесъобразно, може да е, както искате го наречете - правилно или изискващо необходимото време, но това трябва да се прави по съответния ред и порядък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Колеги, има ли друг желаещ да вземе отношение по обсъжданата точка? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Костов за отлагане гласуването на това проекторешение.
Моля квесторите да поканят народните представители. Предстои гласуване. Да заповядат в пленарната зала.
Повтарям. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Владислав Костов за отлагане обсъждането на т. 2 от днешния дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 38, против 98, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Владислав Костов за отлагане на т. 2 от дневния ред не се приема.
Преминаваме към гласуване на самото проекторешение така, както беше изложено от председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 24.
Решението за изменение и допълнение на решението по доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие", обн. в "Държавен вестник", бр. 109 от 2001 г., е прието.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

(Председателят Благовест Сендов започва поименна проверка на кворума. Голяма група народни представители влизат в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Позволете ми да ви запозная с доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно законопроект № 202-01-7 за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г.
"На редовни заседания, проведени на 24 януари и 14 февруари 2002 г., с участието на госпожа Янкулова - заместник-министър на отбраната, ген. Маринчев - заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите, господин Странчевски - секретар по националната отбрана в Администрацията на президента, господин Слатински - секретар по националната сигурност, госпожа Захариева - парламентарен секретар на Министерството на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г.
Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България урежда обществените отношения, свързани с отбраната и Въоръжените сили на Република България, като определя отбраната като част от националната сигурност и система от дейности за укрепване на мира и сигурността, нейните основни дейности и ръководство, състав, структура, използване, изграждане на Въоръжените сили, воински задължения, граждански лица, отговорности, административнонаказателни разпоредби.
Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България съдържа предложения за промени, съобразени с приетите от Народното събрание изменения и допълнения във Военната доктрина и с етапа, на който се намира реформата в Българската армия.
Предложени са изменения в следните основни насоки:
Променя се съставът на Въоръжените сили - чл. 7, ал. 2, като се предвижда те да включват личния състав на Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра - второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Предлага се Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които досега бяха в състава на Въоръжените сили, да излязат от съдържанието на понятието "въоръжени сили" и да имат статут на специализирани служби, като до приемането на закон или закони за организацията и дейността им, се прилага този закон и Правилникът за кадрова военна служба - § 54 от измененията, "Преходни и заключителни разпоредби".
В законопроекта се разширяват правомощията на Министерския съвет да определя в рамките на числеността на Въоръжените сили, определена от Народното събрание с Военната доктрина, числеността на военнослужещите в обхвата на едно военно звание, като нормативна гаранция за осъществяване на съотношението между младши и старши офицерски звания.
Предлага се нов кадрови модел, предвиждащ водещо при кадровото развитие да бъде военното звание. Длъжностното развитие на кадровите военнослужещи да се извършва по ред, определен от Правилника за кадрова военна служба.
Създава се възможност чрез новата система на заплащане на труда да се намалят нивата на длъжности в обхвата на едно военно звание, като спецификата във функциите се отчита чрез различни допълнителни възнаграждения. По този начин механизмът за формиране на длъжностите според военното звание и за определяне на възнагражденията на военнослужещите се привежда в съответствие със страните-членки на НАТО. Постига се стабилност в конкретното служебно правоотношение, тъй като броят на военнослужещите в обхвата на едно военно звание се определя от Министерския съвет и след 2004 г. ще стане постоянна величина.
Усъвършенстваният модел на кадрово развитие дава възможност кадровите военнослужещи да се пенсионират, независимо от притежаваното военно звание, щом са придобили право на пенсия съгласно чл. 69 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. По този начин се постига изравняване в статута на кадровите военнослужещи с този на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи. Функционирането на модела до 2004 г. ще се осигури от ежегодното извънредно атестиране на кадровия състав на Въоръжените сили, което ще гарантира формиране на качествен състав.
Създава се ново основание за прекратяване на договорите за кадрова военна служба с предизвестие от страна на министъра на отбраната - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като инициативата за прекратяване може да произхожда както от кадровия военнослужещ, така и от другата страна по служебното правоотношение - министъра на отбраната. В съответствие с чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България освобождаването от кадрова военна служба на офицери от Българската армия на това основание се извършва по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия. В тази връзка е и допълнението на чл. 223 от закона.
Намаленият срок на наборна военна служба в армията предполага във военните учебни центрове да влязат предварително подготвени младежи, с познания в областта на техниката и природните науки. В тази връзка в законопроекта се предвижда допълнителна точка за отлагане от военна служба на наборниците, които не са завършили основно образование - до завършването му, но не по-късно от 27 години.
Предлага се промяна в размерите на отпуските на наборните военнослужещи с оглед променения срок на наборната военна служба, който е в сила от 1 октомври 2001 г.
Законопроектът предвижда текстове, които оптимизират процедурата за освобождаване от кадрова военна служба, регламентират възможността военнослужещите да получават допълнително възнаграждение за заместване или съвместяване на длъжности, да закупуват жилища от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната независимо от прослужените години във въоръжените сили в случаите на прекратяване на договора за кадрова военна служба.
Предложени са изменения, гарантиращи реалното получаване на еднократните парични обезщетения при освобождаване от кадрова военна служба, в размер на 20, респективно 15 и 10 брутни месечни възнаграждения без да се облагат с данъци, дава се възможност за пенсиониране на кадровите военнослужещи до 2014 г. при условията на чл. 6 от Закона за пенсиите, ако са освободени от кадрова военна служба във връзка с осъществяване на реформата в Българската армия (§ 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължителното обществено осигуряване).
Регламентират се възможностите министърът на отбраната да може да награждава български и чуждестранни граждани за съществен принос и заслуги към отбраната на страната с отличие и предметни награди, като наградата "поименно лично оръжие" да не се облага с данък, както и да предоставя на военно-патриотичните съюзи и организации за безвъзмездно ползване и други помещения и сгради освен такива във военните клубове.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г.
Този доклад на комисията е приет с 15 гласа "за", нито 1 "против" , и 3 гласа "въздържал се"." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
От вносителя - Министерският съвет, няма желаещи.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Член 67, ал. 3 иска становище на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Становището на вносителя бе изнесено в доклада на комисията.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Така пише, да има становище на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Илчев?
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Становището на вносителя е отразено в становището на комисията, в доклада на комисията 100 на сто. По време на дискусията бяха направени коментари и предложение за допълнителни изменения и допълнения, които с това решение на комисията, което чухте, могат да се направят в рамките на предвидения от закона срок между първо и второ четене, както и в евентуалните изказвания днес. Начинът на гласуване отразява одобряването от страна на комисията както на съдържанието на това становище, така и на неговата структура, която, пак повтарям, в преамбюла й се съдържат мотивите на вносителя, а съдържанието в снет вид представлява опис на предложените от вносителя предложения за изменение и допълнение.
Не мога да отсъдя дали това е в нарушение на правилника на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
За процедура, заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Обяснението на господин Илчев е обяснение на една комисия, която не е упълномощена да прави адвокатура от името на вносителя.
Най-после вносителят е тук. Чест прави на министъра на отбраната, така и трябва да бъде.
Но все пак нека да прочета този чл. 67 на правилника:
"Чл. 67. (3) На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути..."
Какво толкова трудно има? Просто парламентаризмът трябва да се парламентаризира, в края на краищата, в името на нашето Народно събрание. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Искам, господин председателю, да приканите вносителя, а той сигурно ще се съгласи, да представи с няколко думи своя законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вносителят вече поиска думата. Заповядайте, господин Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! С риск да повторя част от мотивите на господин Илчев, прочетени пред вас, ще си позволя накратко да обясня кое наложи промените в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Основната ни цел, предлагайки тези промени на Министерския съвет, а след това и по реда - пред вас, е да се подобри правната основа за извършване на реформата в Българската армия. Съдържащите се предложения бяха анализирани от господин Илчев. Ще си позволя да се спра само на някои от тях.
Действително, Законът за отбраната и въоръжените сили е приет във време, когато и националните приоритети, и политиката на Република България като цяло е била различна от сегашната. Действително, през целия период от приемането на закона до днес има множество поправки, ако не греша - 10 или 11 поправки, които са налагани в различно време от различни мотиви. И Народното събрание е наясно с всички тях.
Към настоящия момент с оглед извършения преглед на структурата и силите на Българската армия, с оглед актуализирания с постановление на Министерския съвет План 2004 за организационно изграждане на Българската армия, с оглед на вече приетите от Народното събрание промени във Военната доктрина, се налагат конкретизации и промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които нормативно, на ниво закон да позволят осъществяването на реформата в Българската армия.
Какви са целите на реформата мисля, че не е необходимо да се спирам в днешното заседание. Всички вие сте наясно с това.
Кои бяха основните теми, които обсъждахме като вносители, за необходимостта от промени в Закона за отбраната и въоръжените сили?
На първо място, ние искахме да е ясно какво се включва в понятието въоръжени сили. Това е един диспут, воден през годините. И повечето от вас, които са били в предишните Народни събрания, вероятно добре познават темата на диспута. Проблемът се състои в следното. Знаете, че ние имаме определен цифров състав - мирновременен и военновременен на Българската армия, но в Закона за отбраната и въоръжените сили определението за въоръжени сили беше подложено на тежък коментар и не издържаше на критиките както вътре в страната, така и извън нея. Ние искахме да бъде ясно какво се включва в състава на въоръжените сили, защото трябваше да е ясен регламентът, по който изграждаме въоръжените сили на Република България. В този смисъл се наложи и ясната промяна, за да знаем какво включва съставът от 45 хил. - мирновременен състав. И това наложи изваждането на двете служби, които са ви известни, от състава на въоръжените сили, за да е ясно, че те цифрово не влизат в този състав.
Този въпрос предизвика както медийни дискусии, така и, предполагам, медии в дискусиите, а може би ще предизвика и в пленарна зала. Затова ще си позволя с няколко думи да обясня мотивите ни за тази промяна.
Най-напред, изваждането на службите, както вече казах, целеше яснота по въпроса 45-хилядният състав кого точно включва. Очевидно беше както вътре в страната, така и извън нея, че службите не могат да бъдат в числения състав от 45 хил. души.
Изваждането на службите поставя два кръга въпроси. Първият въпрос е за тяхното нормативно уреждане. Известно е вече, а въпросът се дискутира и по време на обсъждането на промените във Военната доктрина, че тези служби трябва да бъдат уредени с отделен закон, което е отразено и в параграф към промените, които днес ви се предлагат за обсъждане на първо четене.
Наред с това се поставя и въпросът цели ли вносителят и промяна на правомощията в институциите на държавата по отношение на специалните сили. Ясният и кратък отговор на този въпрос е не. Всички права на президента по отношение на чл. 28 от закона се запазват. И до нормативно уреждане на службите с отделен нормативен акт, закон, както пише в Преходните и заключителните разпоредби, няма да има никаква промяна на институциите по отношение на специалните служби. Толкова по този въпрос.

Следващата тема, която подлежеше на сериозно обсъждане както в Министерството на отбраната, така и в Министерския съвет, предполагам и в комисията - аз не съм присъствал на заседанията там, както стана ясно - беше въпросът с кръга от лицата, от които ще се избира висшето държавно ръководство в частност началникът на Генералния щаб. По действащите преди внесените промени днес правила, началникът на Генералния щаб се избираше от същия кръг лица с едно изключение - там беше записано първият заместник на началника на Генералния щаб, сега кръгът се разширява и включваме всички заместници. И това, което се променя, е досега действащият принцип на ротацията. Съображенията ни бяха да се създаде по-широк кръг за избор от страна на институциите, от които зависи това по реда: министър на отбрана, Министерски съвет, президент на Републиката. Смятаме, че това създава една по-добра възможност за по-правилен подбор за висшето държавно ръководство. Това беше второто сериозно съображение.
В закона, без да се спирам в детайли, се предвидиха и някои изменения, които касаят подобряване на социалния статус на кадровите военнослужещи. Вече бяха очертани от господин Илчев, аз няма да ги повтарям. Затова ви моля внесеният пред вас законопроект да бъде подкрепен и в тази част.
Това са само част от мерките, които предвиждаме. За съжаление аз съвсем спокойно мога да кажа пред вас, че ние имаме нужда от нов Закон за отбраната и Въоръжените сили. Дадохме си сметка обаче, че работата по изграждане на изцяло нов закон ще отнеме много време и през това време ние ще бъдем във вакуум по отношение на законодателното уреждане на военната реформа. Затова си позволяваме пред вас да предложим тези промени, които за нас са най-важни и в най-кратък срок трябва да бъдат отразени в закона.
Наред с изложеното се предвиждат и някои нови основания за прекратяване на договорите за кадрова военна служба, което е от съществено значение през следващите две години с оглед необходимостта от съществено съкращаване на кадровия и личен състав на Въоръжените сили.
Аз съм готов да отговарям на въпроси, искам да поднеса извиненията си на всички вас за това, че поради неотложен ангажимент аз в 12,45 ч. трябва да напусна тази зала, което ми е безкрайно неприятно, но не можах да променя програмата си. Разбира се, както между двете четения, така и при второто четене съм готов отново да отговарям на вашите въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Агов - заместник-председател на Народното събрание.
АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Слушах много внимателно аргументите както на вносителя, така и доклада на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. И със задоволство мога да кажа, че голяма част от промените, преобладаващата част от промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили са не само уместни, но представляват една стъпка напред в потвърждаване на онези действия, които осмислят реформата и модернизацията на българските Въоръжени сили.
На първо място искам да подчертая, че се решават голяма група социални въпроси за българските военни. Това е много важна стъпка напред, тъй като ние бяхме длъжни пред българските офицери, пред българските сержанти и пред българските войници именно защото не бяхме уредили законодателно техните социални проблеми.
Също така искам да подчертая, че се отваря един много по-лек законов път за това Министерството на отбраната и Генералния щаб на българските Въоръжени сили да бъдат, както се казва, с легално развързани ръце, за да могат да осъществят онова, което е необходимо, така че България наистина да има въоръжени сили, съвместими с онези на съюзниците от Северноатлантическия алианс. Затова аз приветствам тези промени и ще помоля моите колеги от Парламентарната група на Обединените демократични сили да подкрепят по принцип промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. И в същото време, припомняйки, че гласувах "въздържали се" в комисията, аз искам да кажа някои мои разсъждения, които ме накараха да предприема такъв вот в рамките на комисията.
На първо място, аз, без да се опитвам да ставам досаден на залата, ще кажа, че ако бързо не предприемам нови стъпки, които биха могли да бъдат или нов Закон за отбраната и Въоръжените сили, както каза министърът на отбраната, или допълнителни промени, ние ще бъдем изправени в един момент да нямаме достатъчно правна регламентация на целия проблем за реформата и модернизацията на войската. Няма да имаме такава правна регламентация.
Аз изтъкнах своите аргументи по време на дебата за промените във военната доктрина и сега ще ги кажа. Според мен, още повече от законова гледна точка, трябва да се реши статутът на Въоръжените сили, на всички звания вътре, на различните длъжности. Крачка напред е, безспорно, че се премахна онази двойнстевност, онзи дуалитет, който съществуваше между длъжности и звания - нещо, което беше искано от военните. Но, струва ми се, че трябва да направим още една стъпка напред. И аз приемам днешните изменения в Закона за отбраната и Въоръжените сили по-скоро като стъпка, която закъснява след събитията, отколкото стъпка, която да изпреварва събитията. На нас ни е необходима стъпка, която да изпреварва събитията. Разбира се, давам си сметка, че такава стъпка може да бъде напълно реалистична от политическа гледна точка тогава, когато има неяснота дали България ще стане в близката година член на Северноатлантическия съюз или това ще се отложи с някоя и друга година, не дай си Боже.
Има един въпрос, който буди спорове. И това е въпросът за подмяната на принципа на ротацията за началника на Генералния щаб. И няма защо да си кривим душата. Няма идеален избор. Няма избор, който да каже: ротацията е най-доброто или пък подходът, който ни предлага вносителят днес, е по-доброто. Аз ще се опитам да бъда максимално обективен и като че ли съм повече привърженик на тезата, която впрочем е мотивирала редица страни от Северноатлантическия съюз да подхождат така - тезата за това да се дава възможност за една ясна ротация. Тази възможност създава една предсказуемост в Генералния щаб, създава една яснота на висшите генерали, на висшия генералитет кой след какво следва, кой какво израстване ще има.
Разбира се, в рамките на шегата аз казах, че не е ясно какво става с един генерал, след като вече е бил началник на Генералния щаб. Той обикновено става депутат, както се вижда тук от присъстващия ген. Петров, но този въпрос остава нерешен. Някои стават съветници при президента. Както и да е. Аз мисля, че принципът на ротацията има своите добродетели, има своите възможности за създаване на ясен режим във войската при издигане на офицерството.
От друга страна, разбира се, разбирам и мотивите на вносителя. Мотивите на вносителя са да създаде по-богат избор за решаването на този въпрос. Но този избор - дали ще бъде добросъвестен избор, имаме ли механизмите, с които блокираме един недобросъвестен избор? Като казвам "недобросъвестен", не е защото не вярвам в добрата съвест на министъра на отбраната или на президента на републиката, а защото си мисля, че няма механизми, с които да предотвратим политическия избор. Онзи избор, който е избор на целесъобразността - изборът, да речем, на хора, които не подлежат на парламентарен контрол или на нормалните проверки на демократичния контрол върху Въоръжените сили, а взимат решенията в определени кабинети, влияят върху хората, които издават заповедите - президента, министъра на отбраната, министър-председателя и т.н. Техните интереси започват да влияят и по този начин ние нямаме застраховка, че определени временни интереси няма да бъдат използвани, за да се извърши конкретното назначение в Генералния щаб.
Кои страдат от това? Според мен страдат висшите офицери, защото нямат ясна перспектива за себе си. Утре вътре в рамките на Генералния щаб те непрекъснато ще се оглеждат един друг, за да знаят кой е следващият началник на Генералния щаб измежду заместниците. Няма да има онази яснота в отношенията, онзи колективен дух в Генералния щаб, който е необходим, за да могат военните да си вършат работата. Тези съображения ме карат да се замисля много сериозно дали да приема тази поправка за ротацията в Генералния щаб. Не внасяме ли напрежение? Не внасяме ли политически избор при решението? Не внасяме ли елемента на целесъобразност тогава, когато искаме наистина да освободим военните от вземането на политически решения, от това да се бъркат в политиката. В крайна сметка това е философският смисъл на цялата реформа.
Ето затова аз ще споделя тук своето колебание дали да подкрепя точно този член и ще си запазя правото, обяснявайки по този начин своя вот "въздържал се" в комисията, да се размисля сериозно дали да не внеса поправка, която да съхрани досегашният текст на закона, тоест запазването на ротацията.
Друг въпрос, който не търпи отлагане (чувам положителни сигнали и в тази посока), е за изваждането на НРС и НСО от Закона за отбраната и Въоръжените сили, тоест изваждаме ги от състава на войската. Това е правилно действие, подкрепяно категорично от мен, защото не е нормално НРС и НСО да се водят в състава на Въоръжените сили. Това никъде не е така. От друга страна се замислям: този закон с поправките, измененията и допълненията ще продължи да бъде валиден за действието на НРС и НСО, тоест изваждаме ги от състава на войската, но законът продължава да действа. Получава се едно, хайде да го нарека по най-мекия начин - объркване, ако щете - едно законово двувластие. Според мен от тази гледна точка става още по-наложително онова, за което настоявах по време на дебата за промените във Военната доктрина - създаване на отделен Закон за националната сигурност, който да регламентира дейността на специалните служби, било НРС, НСО и пр. Чувам, че уважаваният от мен колега Илчев прави стъпки в тази посока. Без да надценявам ролята на опозицията в този случай, искам да изразя задоволството си, че след като повдигнахме тези въпроси, очевидно има движение напред.
Уважаеми колеги, с тези изменения обаче ние правим още по-наложително приемането на Закон за националната сигурност, защото утре, когато се нарушава Законът за Въоръжените сили, кого ще търсим отговорен - министъра на отбраната или Министерството на отбраната затова, че в друга служба, която на практика не е подчинена там, извършва такива нарушения на закона?
Трябва в рамките на един силен консенсус тук, в този парламент, когато говорим за активен, градиращ консенсус, да направим според мен и тази крачка напред.
Ще се присъединя към моите колеги от Обединените демократични сили и ще подкрепя на първо четене закона, като запазвам всички тези резерви, които имах честта да споделя пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Агов.
Има думата ген. Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна отново със забележката, която направих при обсъждането на Проекта за изменение на Военната доктрина, че и Законът за отбраната и Въоръжените сили е разпределен отново само на една комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Не считам това за съвсем удачно. Отношение към този закон имат Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, Комисията по транспорт и телекомуникации, ако щете и всички останали комисии, защото се касае за уреждане на обществени отношения в една изключително важна сфера, каквато е отбраната. Но за много голямо съжаление, както при Военната доктрина, така и тук, само една част от народните представители (от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност) имаха възможност да се запознаят по-детайлно и да изложат своите виждания по тези изменения.
Искам да отбележа, че днес много хора са пуснали своите радиоприемници на парламентарен канал и с интерес следят дискусията, която протича в Народното събрание по този изключително важен законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Съвсем нормално е управляващите след измененията във Военната доктрина да предложат и изменения в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Това е нормално и логично, тъй като Военната доктрина определя параметрите на военната политика, а Законът за отбраната и Въоръжените сили урежда отношенията в тази област, следвайки тази политика.
Все пак защо се наложи внасянето на тези изменения? В мотивите си към Закона за изменения и допълнения е посочено: да се подобри правната основа за извършване на реформата в Българската армия. Това подчерта и вносителят - уважаваният от мен министър на отбраната.
Да, това е така. Искам обаче да върна малко аудиторията към историята на този закон, защото колкото повече се връщаме към минали събития, можем да почерпим много ценен опит. А това е изключително важно за системата за отбрана. Съвсем добронамерено правя това. Сега действащият Закон за отбраната и Въоръжените сили видимо не е добра правна основа за реформата, а беше толкова силно рекламиран от предишното парламентарно т.нар. реформаторско мнозинство. Четири години друг парламент не е имал тази възможност да изпълни своя мандат. През тези четири години той е внесъл 13 поправки в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Извинете ме, ще приложа тук малко математика: 13 поправки за четири години прави по 3 поправки на година. Това означава, че през четири месеца са правени поправки. Значи измененията, които са внасяни, са били толкоз некомпетентни и недалновидни, че докато тук се обсъжда проектът за изменение и допълнение, отвън вносителят започва да обмисля следващото изменение на онова, което вече се обсъжда и изменя тук. Що за политика, що за законотворчество е това?! За мен то е страшно необяснимо, обидно и срамно за едно управление.
Вижте какво представлява Законът за отбраната и Въоръжените сили в последната му редакция! Той не може да се чете. Няма текст, който отпред да не започва с "изменения и допълнения, обн. в "ДВ", бр. ... и т.н.". Това е ненормално.
Сам министърът на отбраната, вносителят на основния законопроект заяви, че този закон вече е неадекватен, поради което се налага приемането на нов закон. Поради това, че мнозинството сега е в цайтнот, няма друга възможност и се опитва с измененията да приведе в адекватно състояние сега действащият Закон за отбраната и Въоръжените сили. Мисля си, че каквито и да са били причините за тези промени през тези четири години, те са били невинаги мотивирани и неадекватни, което е налагало само след няколко месеца те отново да бъдат променяни. Това говори за една неяснота, обърканост, недалновидност на управляващите тогава. Всичко това в една много сериозна област, каквато е отбраната, си е чиста проба разточителство със законодателството, разточителство на сили и средства, което се е отразило и на състоянието на цялата система на отбраната, а Законът за отбраната и Въоръжените сили е доведен до неадекватност на съвременните реалности и днес управляващите, както казах, се опитват с изменения в най-важните неща да го коригират, актуализират и да могат да продължат това, което армията очаква и иска, а и българската общественост - да се продължи реформата.
Но аз не считам, че с тези изменения това е възможно. Вие сами сте убедени, че това може да стане само с един нов закон. Но дотолкова, доколкото всички сме в очакване ноември месец да се случи нещо, аз приемам този подход с тези частични изменения на Закона за отбраната и Въоръжените сили, макар и с дълбокото ми убеждение, че той не променя нещата в тази област.
Законът за отбраната и Въоръжените сили след измененията има такива абсурди, които просто е обидно да се коментират от тази трибуна. Пълен е с неточности, недоразумения. Този закон е много, много слаб. Той не изпълнява предназначението си. Ще се спра само на няколко абсурда.
Член 6а - нов текст към този закон. Алинея втора казва: "Планирането на отбраната включва и разработването на планове и програми в областта на колективната система за сигурност и отбрана." Възползвам се от случая, че министърът на отбраната е тук и понеже там се планира отбраната, искам да вземе отношение, може би по-късно, как това е възможно - че това са ресурси, че това са средства, ти не си в колективна система, а планираш отбрана като член на една колективна система. Това говори за един мъртъв текст, който не работи, а и няма как да проработи, докато не бъде приет. По-нататък има продължение и аз очаквам реплики в това отношение. Но преди да ми зададете репликите, прочетете по-нататък текста. Аз спирам дотук, говоря само за това.
Следващата ал. 3 - "Планирането на отбраната се извършва въз основа на Бялата книга за отбраната - вижте - държавния военновременен план и плана за териториалната отбрана". Възможно ли е това да са основанията за планиране? Къде е Конституцията - основният закон на Република България, на който не може да противоречи нито един закон? И там са разписани, може да не е систематично, може да не е събрано на едно място, но са разписани много детайлно всички основни положения, касаещи отбраната на Република България. И тя да не се има предвид! В какво се кълнем ние, народните представители, когато встъпваме в парламента? Че ще спазваме Конституцията и ще се ръководим от интересите на народа. Как това в този текст намира място?
По-нататък, липсва още законът. Ами, след Конституцията е законът! Ами, концепцията за национална сигурност, Военната доктрина! А се пише Бялата книга! Официален документ ли е Бялата книга? Аз разбрах, че днес някъде там ще се обсъжда някакъв проект на Бяла книга. Съжалявам, че не можах да отида да послушам аргументи в тази област, поради точката, която обсъждаме днес. Но каквото и да е това там, не мога да го приема за официален документ, който да послужи за планиране на отбраната на една държава, която си има Конституция, има си закони, има си доктрини, има си концепции и т.н.
По-нататък, може ли държавният военновременен план и планът за териториалната отбрана да бъдат също основание за планиране? Ами, че те са приложения към плана за отбраната! Аз много се извинявам, че Ви ангажирам с такива детайли, но когато ние приемаме такива закони тук, трябва да се опрем именно на тези неща. Това е закон и от него мърдане нататък не може да има. Но сега вече това дава възможност да се тълкува, че това противоречи на Конституцията, другото противоречи на доктрината, третото на не знам какво противоречи, на интереси и затова този хаос в системата за отбраната е пълен особено след четиригодишния мандат на Обединените демократични сили с тяхното реформаторско - извинете ме, ще си позволя по-точна квалификация - ликвидаторско мнозинство. Извинете ме.
По-нататък, раздел ll - "Изграждане на Въоръжените сили". Отворете го и погледнете какво включва. Празен раздел - "Изграждане на Въоръжените сили." И е записано в чл. 73, ал. 1 на този раздел един абсурд: "Българската армия е основен отбранителен потенциал на Република България". Ами, уважаеми дами и господа народни представители, това в средите на специалистите знаете ли каква ирония предизвиква, най-меко казано? Защото това е една много странна и нищо незначеща като определение и като задача за Българската армия констатация. Нищо не означава. Тук ще споменем, че този текст, който е приет 2000 г., е заместващ текст на друг със следното съдържание: "Българската армия е общонационална въоръжена институция, която осигурява защита на териториалната цялост и суверенитета на страната". Алинея втора - "На Българската армия не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер". И аз мисля, че това е един изключително конституционен текст.
Отмененият текст е приет с консенсус в Тридесет и седмото Народно събрание в края на 1995 г., но е премахнат с гласовете само на реформаторското мнозинство, когато опозицията не присъства в залата на обсъждане на първо и второ четене. Аз не искам да се връщам към тези събития, но опозицията не е била в залата и мнозинството тогава използва ситуацията и приема на галоп около 160 параграфа, внесени тогава от министър Бойко Ноев и чрез Министерския съвет, разбира се.
Странното е, че отмененият текст съответства напълно на Конституцията на Република България, чл. 9, който казва: "Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост". Тоест, законът повелява на армията да изпълнява само външнополитически функции. Когато е конкретизирана задачата на армията, законодателят е преценил, че конституционната задача на Въоръжените сили съдържа в себе си и вътрешнополитически аспект, който обаче е недопустим за Българската армия в преходния период поне, поради което е подкрепил текста за нейното предназначение с добавката, че на армията не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Това обаче мнозинството на СДС не го признава, отменя го и записва друго нещо, абсурдно, да се чудиш и да се маеш какво е това.
С новоприетия текст мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание е игнорирало конституционното предназначение на армията. Със заличаването на дотогавашния текст то е лишило армията от основната й задача, без да й определя друга такава. Това е много странна, нищо незначеща като определение и задача за Българската армия констатация. С въвеждането на една пределно обща формулировка парламентът е направил нищо незначеща една обща констатация. Това не само че не е ангажиращо като задача и предназначено за армията, но е и дълбоко невярно. Армията в никакъв случай не може да бъде основа на отбранителен потенциал. Тъкмо обратното - отбранителният потенциал е основата на бойната готовност, на боеспособността, на бойната мощ на армията. Това е така, защото отбранителният потенциал е функция на икономическия, на политическия, на социалния, на демографския, на научния потенциал и само ако една от съставките на отбранителния потенциал не може да отговори на потребностите на отбраната, вече може да се смята, че е под съмнение способността на армията да изпълнява своята конституционна задача.
С каква армия ще разполага обществото зависи от много фактори, формиращи отбранителния потенциал. Аз на тях няма да се спирам. Въпросът тук е: защо управляващите тогава са променили предназначението на армията? Може би са смятали, че армията вече не следва да защитава териториалната цялост и суверенитета на Република България, което, междупрочем, пролича и във Военната доктрина. Аз говорих по това нещо преди няколко дни - нещо много опасно.
А може би и нещо друго - защитава тяхната власт или нечии чужди интереси, уважаеми колеги. Аз изпитвам сериозно безпокойство от този текст. Откакто съм го прочел, все търся удобен момент да изложа позиция по този въпрос. Защото тези неща се налагат силово и не се слушат мнения на специалисти.
Не само посочените дотук текстове от Закона за отбраната и въоръжените сили са получили редакции, изменящи предназначението на армията и обезсмислящи закона. Повечето от 160-те параграфа, приети от мнозинството, са пропити от подобен смисъл и съдържание. Ето защо пак казвам, че този закон само с някои незначителни изменения не може да бъде подобрен, още повече че предложенията за изменение не са насочени към коригиране на основните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили, а дори задълбочават някои от тези проблеми.
Подкрепям по-голямата част от мотивите, приложени към законопроекта и по-голямата част от измененията. Приветствам това, че водещо в кадровото развитие на военнослужещите ще бъде военното звание. Тази идея отдавна е предлагана, но най-после е намерила проявление, от което аз изразявам удовлетворението си. Обаче тук не са заложени параметрите, механизмите как това ще стане. Дадено е право на Министерския съвет да определя. Да, но законът трябва да има някакви критерии, някакви норми.
Независимо от това, че някои не приемат отпадането на ротационния принцип за назначаване на началник на Генералния щаб, аз пък приветствам това. Защото иначе е назначаване, а сега има възможност за избор. Определен е кръгът, измежду които може да се назначава началникът на Генералния щаб. И тези 6 - 7 кандидати, когато се доберат до този кръг, те вече имат стимул, знаят, че са под прожекторите. И считам, че конкуренцията между тях ще бъде благородна в едно такова съревнование кой да заеме следващия пост. Изцяло подкрепям този текст.
Има и още много неща, които заслужават подкрепа, но има и много неща, заради които изпитвам голямо притеснение. Надълго и нашироко господин Агов обясни тук състава на Въоръжените сили. И с това започва изменението на закона: личният състав се състои от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Ами, уважаеми колеги, това е едно и също. Дали са подчинени на министъра на отбраната тези военни формирования, дали са подчинени на заместник-министър, дали са подчинени на началника на Генералния щаб, това са части от Българската армия.
Необяснимо е защо Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана също са извадени от състава. Не мога да се съглася с аргументите за определен числен състав, който трябва да ограничи числения състав на Въоръжените сили. Не мога да се съглася, защото функциите, които изпълняват и двете служби, са тясно свързани с отбраната на страната и тяхното логично място е в състава на Въоръжените сили. Всякаква друга логика е абсурдна. И това не е навсякъде по света, както тук се каза. Този въпрос ние сме изследвали дълго време и сме видели как е в съседните страни, как е в европейските страни. Не е така, както тук се твърди. Много съжалявам, но това не го приемам, защото тези служби, особено едната не е чисто служба за бодигардове, а има изключително важни функции, свързани с отбраната. Не мога да ги разкрия. Само ще попитам дава ли си сметка някой по време на война, по време на конфликт България ще има ли Народно събрание? Ще кажете: да. А къде ще заседават? Тук? Сигурно не. Ще има ли Министерски съвет? Да. Къде ще работи? Сигурно не на "Дондуков" 1. Президент ще има ли? Да. Къде? Няма да бъде на "Дондуков" 2! И някои от тези служби изпълняват много специфични задачи в това направление и тяхното изваждане от тук е крайно несериозно, безотговорно по отношение на отбраната.
Аз няма да разкривам повече неща, но предполагам, че в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност са се докоснали до тези неща и тук трябваше да прозвучи една тревога защо се обезсилват Въоръжените сили, защо се обезсилва Българската армия с изваждането на тези структури.
Юристите поставят въпроса за някакъв правен вакуум. Аз не съм специалист, за да взема отношение по това. Те ще продължат по този закон да изпълняват функциите си, докато излязат устройствените закони за техните служби. Но колко време ще продължи това? Това е някакъв парадокс, който аз не мога да приема.
По-нататък, в т. 16 на чл. 51 какви са тези структури на подчинение на министъра на отбраната? Служба "Военна информация", служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване", Военната академия "Г.С.Раковски", Военно-медицинската академия и изпълнителните агенции към министъра на отбраната. От всичко това приемам последното - изпълнителните агенции на пряко подчинение към министъра на отбраната, за да има една гражданска администрация, която да осигурява държавната политика в областта на армията. Но другите са чисто военизирани и структурно мястото им е само в Българската армия.
Нека да погледнем какъв е обектът на дейност на Военната академия. Там се обучават офицери или съветници на министъра на отбраната? И едното, и другото, ще каже някой. Основното предназначение на Военната академия е да повишава подготовката на офицерския състав. Но тук тя е подчинена на министъра на отбраната. Защо? Кой професионално може да ръководи тази подготовка на офицерите там? Който знае какво могат тези офицери във войските, видял ги е, изпратил ги е тук, за да повишат подготовката си, наблюдава този процес и знае как да го регулира, за да получат максимум знания, максимум методика. Естествено, че трябва да ги учи офицер, началникът на Генералния щаб.
Извинявам се на министъра на отбраната, но колкото и да е грамотен, компетентен, в това отношение си има хора, които са завършили училища, академии, провели са много учения, с много богат опит са. Докторът се учи от доктор, военният се учи от военен. Много съжалявам, че казвам тези неща съвършено откровено, но трябва да ги кажа. И стига с този стремеж министърът на отбраната да преобретава управленски функции. Това не е негова работа в Министерството на отбраната. Да осъществява контрол - да, но не и да управлява. И така е в цял свят. Защо не погледнем към съседните страни? Защо не погледнем към Европа, закъдето сме тръгнали? С тези недоразумения аз бих ви казал, уважаеми колеги, че ние се отдалечаваме от целите, които сме си поставили. СДС четири години непрекъснато ни отдалечаваше от Европа и сега пак продължава. Аз считам, че това не е логично и не може да се подкрепят такива изменения.
Има още много неща по проекта, които могат да се изложат - за социалната цена на реформата. Нищо не се предлага в това отношение с изключение на това, че се разрешава военнослужещите от кадър при освобождаване да имат право да закупят жилище, без да са прослужили 10-те години. Голяма преференция, извинете ме. Ние сме в толкова голям дълг на военнослужещите от кадъра, че просто това е несериозно, това е унизително. Защото, първо, офицери на 6 - 7 години нямат възможност да си купят това жилище. Министерството на отбраната няма фонд, откъдето да задели средства. И в тази област нищо конкретно не се предлага - какви преференции, какви кредити, кой да ги осигури на някакви изгодни за тях условия. Такова нещо не се предлага. Много сме далеч от това, което тук се изложи като мотив, че във всяко отношение се повишава статутът на военнослужещите. Нищо подобно. Това не е така.
Нещо друго - за младите офицери. Аз мисля, че още един път трябва да се осмисли "План 2004". Ясни и точни критерии трябва да се предложат за освобождаване на военнослужещите от кадрова военна служба.
Не може миналата година, съжалявам, че министърът излезе, младите офицери, които завършиха военните училища, учили са 5 години, да не могат да бъдат назначени. Къде по света го има това? На шестата година на офицера му се казва: ти не можеш да бъдеш офицер, след като са инвестирани толкова много средства за неговото обучение. И къде да отиде той сега тепърва да започва да гради кариера? В тези изменения на закона това не се вижда. Много съжалявам!
Уважаеми колеги, силно се надявам, че ще имаме възможност до второто четене да направим много разумни предложения. И се надявам вносителите да не ревнуват, както и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност също ще да приеме и с общи усилия да направим такива изменения и колкото е възможно, да подобрим Закона за отбраната и Въоръжените сили. От това Българската армия, България само ще спечели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петров.
Има ли други желаещи? За реплика - господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Аз няма да споря с ген. Петров, очевидно ние сме застъпници на два коренно противоположни възгледа за изграждането на Българските въоръжени сили. Единият е възгледът за съхраняване на предишното статукво, другият е възгледът за изграждане на едни съвременни въоръжени сили. Но не мога да се съглася, ген. Петров, че четири години СДС е отдалечавал България от Европа. И ще кажа защо. Ще ви дам две дати. Едната дата е декември 1997 г., когато на Европейския съюз в Люксембург България беше поканена да стане кандидат за член на Европейския съюз. Ще ви кажа и втора дата - декември 1999 г., когато на Европейския съюз в Хелзинки България беше поканена да започне преговори. Аз това не мога да приема, че е отдалечаване на България от Европа. Това е точно обратното. И именно заради истината си позволявам да взема думата. А се надявам по-нататък в дебата да се даде отговор на всички, ще ги нарека, ретроградни тези за развитието на българската войска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики има ли?
Господин Петров, заповядайте за дуплика.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Агов! Много Ви благодаря за репликата, която ми направихте, за да кажа още нещо, което се притеснявах да изложа с оглед на времето. СДС не само по отношение на армията е длъжник, на българското общество, той е длъжник по много други въпроси. Той направи и немалко в интерес на истината. Но аз говоря за вредите. И вие бъдете по-самокритични, не се притеснявайте, когато ви критикуват, защото човек трябва да се притеснява тогава, когато му се търси съдебна отговорност. Мисля, че трябва да има и такъв момент в най-новата история на България.
Никой няма право да разрушава отбранителния потенциал на страната и аз се чудя защо главният прокурор не се поинтересува какъв е отбранителният потенциал на България. Ако в това число и аз имам някаква вина и нося отговорност, съм готов да си я поема, господин Агов. Но вие не се притеснявайте, че ви критикуват, а наведете глави, засрамете се, защото всичко това е истина. Аз го преживях в Генералния щаб, когато вашето синьо управление в 1991 - 1992 г. се опитваше да разруши законовата уредба, за да може да се безчинства в армията, да се граби с шепи. Господин Агов, Вие знаете всички тези неща много добре. И не ме карайте да си отварям още устата, защото мисля, че наближава времето за това да се търси някаква отговорност.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Не ме плашете!
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Не плаша аз! А ако пък Вие имате от какво да се плашите, това си е Ваш проблем.
И мисля, че реформата, която се опитвате да правите в армията, не беше толкова с оглед да се повишат ефективностите на структурите в армията, колкото да се разграби имущество, техника. Знаете ли колко сделки се направиха с оръжие? Знаете ги много добре! Идва моментът да се осветят тези неща. Приемете си критиката, изчакайте си времето, защото идват пак избори и там ще ви се покаже още един път червеният картон. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте!
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, ще направя в по-спокоен тон изказването, свързано с мотивите за приемане на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тези промени, които се предлагат, отразяват тенденцията и желанието на правителството и на държавата за по-нататъшното ни развитие и присъединяване към международните структури, в случая - НАТО. По-важните моменти, които бяха застъпени тук, за които се говори дали това е стъпка напред или затвърждаване на позициите. Да, това е една стъпка напред и правната му основа подобрява тези условия за нашето развитие.
По въпроса за ротационния принцип, който беше залегнал и в двете изказвания. Ротационният принцип дава яснота, но тази яснота не дава спокойствие, а води повече до рутина. Разширяването на кръга на хората, които могат да заемат длъжността началник на Генералния щаб, ще подобри дейността в ръководството на Българската армия и ще подобри качеството на този избор.
За изваждането на службите от състава на Българската армия. Те се изваждат от състава, за да има 45-хилядна армия, но те не се изваждат от системата за национална сигурност, което се опитва да се каже.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): За колко души става въпрос?
ЦОНКО КИРОВ: След това ще поговорим.
Още един път искам да обърна внимание на това, че изваждането им от една структура не ги вади от системата за национална сигурност и те там ще продължат да си изпълняват задачите. Няма двувластие, докато действа законът и докато не е приет новият закон, те ще се подчиняват само на една структура и никой няма да промени издадени законови уредби.
По въпроса на кого са подчинени. Директното подчинение е на министъра на отбраната. Никой не вади хората и организациите, подчинени на министъра на отбраната, от структурите на Българската армия. И ако говорим за професионален подход при обучението, министърът на отбраната, да, той е много качествен човек, но той няма да ги обучава. Там си има професионални преподаватели, те ще бъдат обучаващите и те ще дават професионалните насоки и опит. А подчинението е друга структура, което определя само разпределението на задълженията и на правата. Затова, без да се впускам в повече подробности, няма да коментирам и другите изказвания, предлагам на колегите да подкрепят проекта за промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Илчев.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз нямам намерение да споря с никой от изказалите се до този момент, включително и най-малко с колегата ми Цонко Киров, който направи някои, може би, безобидни, но важни пояснения. Защото понякога в усилията си да дебатираме на всяка цена ние пренебрегваме фактите, абстрахираме се от цифрите, смесваме календарни периоди, правомощия, прерогативи, приноси или пък грешки на предишни правителства и създаваме един много усложнен фон, върху който разполагаме единствено своите собствени политически и професионални пристрастия. От тази гледна точка господин Петров би се оказал най-разбран от мен самия, поради това че имам огромни адмирации към армията, винаги съм я уважавал, служил съм в нея според всички изисквания на уставите, винаги съм се отзовавал, когато са ме викали запас, следил съм тази проблематика с огромен интерес, а не по задължение. И затова смятам, че темата е винаги чувствителна и вероятно винаги ще остане чувствителна, тъй като това е една особена професия, тъй като въоръжените сили са били и ще си останат завинаги, докато ги има, най-специфичният компонент, най-специфичният механизъм в устройството на всяка държава. Но мисля, че в такива моменти, когато обсъждаме законодателна материя, чието действие ще се разпростира върху огромен брой хора, ще ангажира огромни ресурси и ще действа определено, но немалко време, трябва да бъдем по-хладнокръвни. Така и не се разбра от някои изказвания тук кой е имал по-голямата вина за проблемите на армията - политическото ръководство, правителствата от миналото или може би част от ръководните военни кадри.
Да ви припомня екзотичната идея на един човек от изкуството, който призова публично армията да извърши преврат. Ако се абстрахираме от тази екзотична идея, която, слава Богу, няма нито привърженици в армията, нито би могла да създаде социална база за реализацията си, все пак остава един много любопитен момент - защо той призовава армията към такова неконституционно, опасно, авантюристично действие.
Първо, от добри съображения, за да изиграе тя, според него, е консолидираща и оздравителна функция в обществото. Второ, защото вероятно вярва, и ние сигурно ще го подкрепим, че като институция тя е съхранена, изградена вертикално и с изключителна спойка в отделните си елементи. Третото обаче е любопитното - дали той не визира и нещо друго, което като очакване е било адресирано към армията, а тя не е отговорила на това очакване. И аз сега ще се опитам да го формулирам: армията през тия 12 години по своему беше също безучастна към онова, което става в България и което става в нейната собствена светая-светих. Аз чувам някакви умерени легенди как някой си генерал по едно време решил да тропне по масата. По кое време, по какъв повод? Аз чувам как се вълнували по един повод някога група офицери. Около какво са се вълнували - заплати, израстване в длъжност, малкия жилищен фонд, неправомерното им третиране? Междупрочем армията никога не е имала кураж и гъвкавост да артикулира разбираемо своите същностни проблеми. И затова, уважаеми колеги, политическата класа, дори когато е добронамерена, прави единствено възможното - да налучка тези проблеми. Естествено, в такъв случай предложенията са скромни, ефектът им може би незначителен, а скоростта на оздравителните процеси там - бавна.
Този законопроект няма радикално значение, той има корективно значение. Той няма да предизвика революция във Въоръжените сили, в техните структури, капацитет и ресурсно осигуряване. В никакъв случай. Преди три дни Съветът за отбраната изслуша искането за увеличаването на финансовите средства за реформата в армията. Финансовият министър в момента ги търси. Вестниците днес съобщават, че те почти са намерени, дори се цитира по-голяма сума от тази, която беше искана. Всичко това, очевидно премерено с инструментариума на модерните държави с развита икономика, на укрепналите и безпроблемно функциониращи въоръжени системи, е нещо скромно, бих казал, дори палеативно, но ние днес се нуждаем дори от тези палеативи. И затова този законопроект, без да се адмирира особено, трябва да се приеме като една добре обмислена практическа и крайно необходима стъпка. Той дава отговор на множество въпроси. Ако това не се направи, ние трябва да приемем, че от тази трибуна е възможно, естествено, да се правят изказвания във всякаква посока.
Между другото господин Петров направи много квалификации и изнесе по-малко факти. Това е негово право. Аз квалификации няма да правя, с изключение на една. Докато Ви слушах, господин Петров, разбрах две неща: че Вие сте последователен патриот - патриот на България и патриот на нейната армия. В същото време изказването Ви звучи доста ортодоксално. Аз си представях реални картини, докато Ви слушах, и картината ме връщаше назад във времето, в ситуациите на Варшавския договор и едно друго съотношение на силите при един друг мащаб, неограничен между другото за армията или, простичко казано, онова, което армията тогава искаше, й се даваше. И сега би могло да бъде така, но няма какво повече да се дава. Армията трябва да се вгледа също по своему, по нов начин в себе си. Великолепният пълководец Дрангов не е спорил с плановиците в своето министерство. И когато е настъпвал, и когато се е отбранявал той е работил с онова, с което разполага. Затова е бил гъвкав, изобретателен и още има надписи в негова прослава по кората на дърветата на Дойранския фронт и при "Али ботуш", защото е бил изобретателен. Защото е знаел, че в една бутилка от 1 л не може да се налее повече от 1 л и ако тя се изсипе пак ще изтече 1 л. Ние днес имаме една бутилка и нещо, с което се опитваме да я напълним. В момента на тезгяха няма друга стъклария.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Изпразнете я.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Нямаме такова намерение. Виждате, че малко по малко я пълним.
Този въпрос за планирането, естествено, е много важен, но аз не съм съгласен, че има някакво недоразумение, когато там е изписано, че планирането става в рамките на предвидените разходи и действия при условията на колективна отбрана или както Вие точно се изразихте - на колективна сигурност. Това е част от планирането. То вече съществува. Когато се финансира ротата в Босна и Херцеговина и взводът в Афганистан, когато се финансират наши участия по "Партньорство за мир", когато се финансират специалните сили, компонент между другото вече на Въоръжените ни сили, ние правим планиране по една модерна, международно приета натовска система, известна на офицерите днес като РРBS - планинг, програминг енд баджетинг систъм. Така че не е безсмислица да се говори, че в рамките на колективната система за сигурност и на колективната система за отбрана се извършва финансовото планиране и всеки друг вид планиране. Разбира се, то е неразвито, частично, фрагментарно, зародишно състояние, но като методика съществува в общата методика на планиране на Въоръжените сили.
За двете служби тук се казаха аргументи и "за", и "против". Както се казва: това е положението. Те не са демократичен атрибут на нито една модерна армия. Аз се съмнявам и от функционална гледна точка колко би спечелил планиращият орган на Министерството на отбраната, ако се ограничи само с информацията на своята собствена разузнавателна служба и колко, ако натрупва информация и от другите специални служби. Съмнявам се, че това натрупване на информация непременно води до увеличаване на крайния резултат. Тоест онова, което извършва военното разузнаване и военното контраразузнаване, някои хора смятат, че е предостатъчно като информационна основа за планиращите органи и звена на Министерството на отбраната. Останалото би било пак един екстензивен, количествен подход, според който ние би трябвало да прехвърлим в Министерството на отбраната и противопожарната охрана, и жандармерията, и граничната полиция, и, както казвате Вие, в някои случаи и парламента като такъв. Вие, разбира се, имахте предвид друго.
Накрая искам да кажа, че е неизбежно да се поправят тези закони по две разбираеми причини. Предполагам, разбираеми от всички - времето е малко, с оглед на събитията, които очакваме както през ноември в Прага, така също и още през май в Рейкявик. Ако не се кълнем йезуитски в това, което сме обявили за наш външнополитически приоритет, излиза, че сме длъжни всеки ден да създаваме по един малък аргумент в полза на нашата кандидатура. Единият аргумент го създадохме миналата седмица и той е Военната доктрина. Вторият аргумент започваме да го създаваме днес, с първото четене на този закон. Следващите аргументи ще бъдат Законът за управлението на кризите, Законът за класифицираната информация и по-нататък цял още един пакет от закони, а след известно време и новата редакция на Концепцията за национална сигурност ще бъде подготвена и аз съм сигурен, че тя ще има качествено съдържание и ще се хареса на болшинството от специалистите и политиците.

Аз вярвам в съзвучното действие на тези закони - не в един отделен закон, който трябва да стане еманация на нашите въжделения, алтернатива на нашите въпроси и панацея на нашите проблеми. Така че да се въоръжим с известно търпение, да чакаме и да се готвим за работа и по следващите закони. Слабите места неизбежно ще съпътстват и работата на отделните народни представители, и работата на отделните комисии, и няма как да не водят до известни въпросителни в който и да е следващ закон, затова съществува възможността да ги отменяме или да ги поправяме.
Бих използвал присъствието ми зад микрофоните да помоля господин председателя на заседанието, когато приключат всички изказвания и парламентарните групи изчерпят времето си, да се разгледа предложението ми - до второто четене на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили народните представители да разполагат с 14 дни, през които мисля би имало достатъчно време и възможност те по съответния ред да отправят всички свои въпроси и предложения по текстовете на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли други желаещи, които да искат думата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България № 202-01-7, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 23.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България № 202-01-7, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г., е приет на първо четене.
За процедурно предложение думата има господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Правя процедурно предложение да гласуваме 14-дневен срок до второто четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение срокът да бъде 14 дни за внасяне на предложения между първо и второ четене на току-що приетия законопроект на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение за срока между първо и второ четене е приет.

Преминаваме към точка четвърта от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ - продължение.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, стигнахме до § 10 от Допълнителните разпоредби.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"§ 10. (1) Преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества чрез разпределяне на имуществото, предоставено им от държавата в дялове или акции, съгласно разпоредбите на Търговския закон, се извършва от Министерския съвет или от определен от него орган.
(2) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с повече от 50 на сто държавно или общинско участие. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва при условия и по ред, установен от Министерския съвет, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.
(3) При преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества имуществото, предоставено за стопанисване на тези предприятия, се предоставя в собственост на тези дружества с акта на преобразуването, освен ако в него е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 10? Няма.
Моля, гласувайте § 10 така, както беше докладван от председателя на комисията, който всъщност е и текст на вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 9.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Панайот Ляков в § 11 ал. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В § 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо, думите "или с компенсаторни записи" да отпаднат.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Правоимащите, които са предявили правата си по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в сроковете, посочени в тези закони, се обезщетяват по предвидения в тях способ."
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 1 и не приема предложението по т. 2.

Предложение на народния представител Йордан Нихризов: в § 11, ал. 1 след изречение първо се създава ново изречение:
"Количеството акции, заделени за претенции на правоимащите, трябва да отговаря по стойност на размера на заявените претенции."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 11. (1) В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Когато акциите или дяловете - собственост на държавата или на общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, те се обезщетяват с компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции.
(2) За търговски дружества, включени в списъците по чл. 3, ал. 1 и ал. 2, изречение второ, правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, се обезщетяват само с компенсаторни записи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Лучников, заповядайте, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Благодаря на комисията, че е приела моето първо предложение, обаче моля да приемете и второто.
За какво става дума? Става дума за заявени права за обезщетяване по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Положението е напълно идентично с изразените желания за обезщетение по другите закони. Имайте предвид, че тези закони действат вече дълго време, даже сроковете за предявяване на заявки за обезщетение по тях отдавна са изтекли, маса случаи са решени, други са висящи и предстои да бъдат решени.
Ако ние сега изведнъж сменим начина, по който те ще бъдат обезщетени, най-напред ще създадем едно неравностойно третиране на хората, чиито въпроси вече са решени, и на тези, на които въпросите са в процес на решаване. Това противоречи на основното правило на правната справедливост за еднакво третиране на еднакви случаи.
Не намирам абсолютно никакво основание да премахваме вече предвиденото обезщетение, щом като претенции за него са заявени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Нихризов, заповядайте. Имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз в голяма степен ще потвърдя това, което каза господин Лучников, защото в този параграф се залага един порочен принцип, който е срещу справедливостта. По този начин ние узаконяваме един модел, известен ни отдавна, за когото може, за когото е стигнало времето - да получи, за когото не е стигнало времето и са се сменили обстоятелствата - да остане на центъра на пътя.
Все пак трябва да имаме предвид, че в съдебната система в момента има доста висящи дела и не е вината на хората, които имат претенции по отношение възстановяване на своята собственост, че тези дела не са придвижени в съответния срок.
Никой не иска да спира приватизацията като процес. Но не може в един определен момент ние да нарушим принципа на справедливостта, защото тя пречела на една заложена цел, каквато е бързината на приватизацията. Защото по този начин могат да се създадат много трудности и много социално напрежение.
В момента създаваме нов закон и с промяна на някои от текстовете в него ние загърбваме стари проблеми, които са съществували съобразно текстовете на досега действащия закон.
Имайте предвид, че не тръгваме от голо поле. И аз дори не знаех, но например по досега действащия закон - чл. 35, който смятахме, че отдавна вече е отмрял като действие, все още се получават съдебни решения. И конкретно ще ви кажа, че само преди половин месец се е получило съдебно решение в община Айтос. Сега, отменяйки тези разпоредби в новия закон, фактически ние поставяме органите за приватизация пред един отворен, още по-голям въпрос.
Случаят не се отнася до този член - 35. Случаят се отнася за права на граждани и затова и аз, както и господин Лучников, искам тези права да бъдат защитени, защото ние сме правова държава, в която действа българската конституция и конституционните права на хората не бива да бъдат нарушавани, независимо каква е целесъобразността на дадения момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се огранича само с това, че сегашният § 11, ал. 1, предложена от комисията, всъщност възпроизвежда разпоредбата на § 6, ал. 6 от сега действащия закон. Тоест, това е едно утвърдено нормативно разрешение, по него има утвърдена практика, така че тук няма нищо, което да е смущаващо, бих казал. Не знам защо тези текстове се третират като принципно нови, което всъщност не е така.
Така че, колеги, призовавам ви да подкрепите текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване направените предложения. Първо, предложението на народния представител Панайот Ляков - в § 11, ал. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Отменете гласуването, започваме поименна проверка на кворума.


(Председателят Юнал Лютви започва поименна проверка. Група народни представители влизат в залата.)
Имаме необходимия кворум. Прекъсваме поименната проверка.
Продължаваме нашата работа по гласуването на § 11.
Подлагам на повторно гласуване предложението, направено от народния представител Панайот Ляков, в § 11 ал. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 22, против 119, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников в частта от предложението му, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 28, против 108, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Светослав Лучников по т. 2 от § 11, ал. 2 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 29, против 99, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.
Подлагам на гласуване § 11 така, както беше предложен от председателя на комисията Валери Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 125, против 20, въздържали се 6.
Предложението на Комисията по икономическата политика относно § 11 е прието на второ четене.
Продължете, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В Допълнителните разпоредби се създават § 12 и § 13:
"§ 12. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник.
(2) Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза на държавата.
§ 13. В търговски дружества с 30 и повече процента държавно или общинско участие не се допуска намаляване на това участие без съгласието на Агенцията за приватизация."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще започна от втория параграф - § 13. Той вече практически няма смисъл да се гласува, защото парламентът в предишен текст прие, че в търговските дружества с повече от 34 на сто държавно или общинско участие не се допуска намаляване на това участие без съгласието на Агенцията за приватизация.
Искам да ви напомня, че в предишния закон текстът беше много по-целесъобразен, когато ставаше дума за 30 и повече процента държавно участие, защото по този начин се осигуряваше ролята на Агенцията за приватизация и на държавата във всички тези случаи, когато това 30-процентно участие се намаляваше и се осъществяваше един доста по-сериозен контрол над разпореждането и над съдбата, така да се каже, на държавното участие в приватизираните предприятия.

Сега с намаляването на този процент фактически се създава една възможност без знанието на Агенцията за приватизация принципалът да извършва разпоредителни сделки, които да свиват държавното участие и по този начин да обезсмислят цялостния приватизационен процес. Но вече това не би могло да се гласува, тъй като беше приет друг текст, друга граница за намеса на Агенцията за приватизация в подобно намаляване на държавното участие. Мога само да съжалявам, че предложението не беше прието, когато се обсъждаше основният текст.
Що се отнася до нищожните сделки, този текст, който сега комисията не приема, беше част от предишния закон. По този начин се създаваше една допълнителна дисциплина за приватизацията, извършвана чрез подставено лице или скрит пълномощник. Очевидно мнозинството иска да либерализира процеса на приватизацията, в смисъл тя да не бъде толкова чиста, колкото беше в миналия закон. Независимо от уверенията тук, в залата, вие виждате по колко много въпроси възможността за контрол върху приватизационните сделки беше премахната, включително контрола като цяло.
Предполагам, че няма да приемете и този текст, който на практика прави приватизацията по-прозрачна и по-контролируема, защото такава е волята на мнозинството. Тя стана ясна от много текстове на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз съм възхитен наистина от окачествяването на досегашната приватизация, извършвана при действията на сега действащия закон, от досега действащите правителства като чиста. Просто съм възхитен от това! Наистина, човек трябва да си помисли къде присъстваме. Приватизация полукриминална, свързана с толкова много скандали, при липса на контрол, при липса, повтарям един много важен факт, господин Папаризов, че Надзорният съвет, политическият орган на парламента нито веднъж през изтеклите години не се е отчел пред същия този парламент как е свършил своята работа.
При тази ситуация да говориш за чиста приватизация, е, ей Богу, смешно.
Този текст, за който се отнася, е един абсолютно мъртъв текст. Досега не е имало никаква практика по него и няма нито един такъв случай. Просто това е един текст, който няма никакво реално практическо приложение. Ако вие можете да ми посочите практика, когато една сделка е обявена за нищожна, понеже е осъществена чрез подставено лице или скрит пълномощник, ще ви бъда много благодарен. Посочете една такава сделка, посочете някаква практика в този смисъл. Не можете да посочите, защото няма. И от подобни мъртви текстове просто наистина няма смисъл. Те няма да направят приватизацията по-чиста. Приватизацията ще стане наистина по-чиста, когато този закон влезе в действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм малко затруднен, защото в двете части от изказването на господин Димитров се съдържаха две противоположни тези по същество. Аз не съм казал, че досега приватизацията е била чиста. Именно затова дойде сегашното мнозинство - да я направи по-чиста. Но с текстовете, които приема, ми се струва, че когато наистина започне приватизацията от това мнозинство, тъй като тя още не е започнала по същество, ще имаме много повече основания да оспорваме сделките, отколкото досега. И както върви законът, бъдещата приватизация не се очаква да бъде по-добра от тази, осъществена досега, дори се очаква да бъде доста по-спорна и доста по-неудачна. Така поне показва законът.
Що се отнася до втората част, да, този текст е наистина мъртъв. Защо? Защото досега приватизацията не беше достатъчно чиста и не се провеждаше и не се прилагаше законът в пълен обем. Затова дайте да запазим тези текстове, за да може Агенцията за приватизация, която сега се състои от по-коректни, както вие казвате, служители и представители, да могат да прилагат тези текстове. И в случаите, когато приватизацията е с подставени лица, сделките да бъдат фактически нищожни и средствата по същество да отиват в полза на държавата.
Действително текстът не е приложен, но всеки от нас знае редица сделки, извършени с подставени лица. Мисля, че частта на тези сделки досега е огромна. И за това много от мениджърските предприятия, където подставените лица са доста на брой, отиват, както и вие признавате, към фалит. И очевидно неслучайно вицепремиерът говори за неплатени близо 1 млрд. лв. за приватизационни сделки. Очевидно те не са платени, защото в много случаи има подставени лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложенията, направени от народния представител Атанас Папаризов, а именно - в Допълнителните разпоредби да се създадат нови два параграфа 12 и 13. Предложението не се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Гласували 143 народни представители: за 22, против 113, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби". Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 12. Този закон отменя Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн. ДВ., бр. 38/1992 г.; изм. и доп. бр. 51/1994 г., бр. 45, 57 и 109/1995 г.; бр. 42, 45, 68 и 85/1996 г.; попр. бр. 86/1996 г.; доп. бр. 108/1996 г.; попр. бр. 109/1996 г.; изм. и доп., бр. 55, 61, 89, 98, 128/1997 г.; бр. 39/1998 г.; бр. 41/1998 г.; бр. 70/1998 г.; бр. 12/1999 г.; реш. № 8 на КС/1999 г.; бр. 47/1999 г., изм. и доп. бр. 56, 84 и 96/1999 г.; бр. 20/1999 г.; бр. 108/2000 г. и бр. 42/2001 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 12 така, както беше предложен от председателя на Комисията по икономическата политика. Това е и предложението на вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 10.
"Преходни и заключителни разпоредби" като заглавие и § 12, така както са предложени от вносителя и подкрепени от Комисията по икономическата политика, са приети.
Докладвайте § 13, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 13 има предложение от народния представител Светослав Лучников - в ал. 3 думите "на собственост" да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Валери Димитров - в § 13 се създава ал. 5:
"(5) Договорите и документите по сключени приватизационни сделки се съхраняват от съответните държавни общински органи или други определени лица за срок от 50 години."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 13:
"§ 13. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се прилагат до издаването на съответните нови, доколкото не противоречат на този закон.
(3) Министерският съвет приема правилник относно реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
(4) Министерският съвет определя условията и реда за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.
(5) Договорите и документите по сключени приватизационни сделки се съхраняват от съответните държавни и общински органи или други определени лица за срок от 50 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
По-скоро имам един въпрос. Аз мисля, че комисията прие предложението на господин Лучников, защото става дума...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, прието е.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно е станала грешка, защото става дума не само за правата на собственост да се приеме правилник, а за всички права на държавата в търговските дружества с държавно участие. И предполагам, че би трябвало да сме приели предложението на господин Лучников. Отразено е в текста, значи грешката е в доклада. Благодаря.
Тоест, ние приемаме това предложение на господин Лучников, което прие и комисията, за един правилник, който урежда всички права на държавата в дружествата с държавно участие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи по текста на § 13? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Светослав Лучников в § 13, ал. 3 думите "на собственост" да отпаднат.
Предложението не се приема от комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, колеги! Както правилно забеляза господин Папаризов, всъщност в доклада има известна грешка. Предложението е прието и то е отразено в окончателния текст, предложен от комисията. Така че в този смисъл предложението на господин Лучников е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за по-голяма прецизност в доклада за второ четене, господин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Валери Димитров в § 13 да се създаде нова ал. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Направеното предложение от народния представител Валери Димитров в § 13 за създаването на нова ал. 5, е прието.
Подлагам на гласуване целия текст на § 13 с петте алинеи, както бяха предложени от председателя на комисията Валери Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Параграф 13 е приет така, както е приет от комисията и предложен от нейния председател на вниманието на пленарната зала, е приет на второ четене.
Заповядайте за процедура, господин Дончев. (Реплики от КБ: "Няма време!".)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Има още 30 секунди.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното заседание с 1 час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли противоположно предложение?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Първо, господин председател, изглежда часовникът на господин Дончев е доста назад, трябва да си го смени.
Второ, в Комисията по икономическата политика ще разглеждаме един много важен проект, за който тук е заместник министър-председателят - стратегията за "Булгартабак". Много хора са поканени и аз моля, когато такива важни въпроси за всички комисии се разглеждат, да не се търсят поводи отново да се намалява прозрачността.
Ако Вие подкрепите това предложение, значи в 14,30 ч. няма да се състои това обсъждане на сделката за "Булгартабак", която интересува много хора, не само депутати и е редно в крайна сметка да уважите тези хора, които желаят по такива важни въпроси навреме да могат да ги обсъждат. Доста по-важни са от няколкото текста, които утре ще минем за 20 минути. Затова съм против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Дончев за удължаване на работното време до 15,00 ч. Чухме и аргументите за противоположното мнение.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма кворум. Изтече едната минута по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля народните представители да заповядат в пленарната зала и да гласуват.
Няма необходимия кворум. Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,04 ч.)





Заместник-председатели:
Юнал Лютфи

Благовест Сендов



Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов