Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, днес, 20 февруари, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Както разбрах, вчера е започнало изказване на народния представител Благой Димитров, което е било прекратено поради изтичане на времето за пленарно заседание в 14,00 ч.
Господин Димитров, имате право да продължите Вашето изказване – досега сте говорили 7 минути – до изчерпване лимита на СДС.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина вчера започна дискусията по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от група народни представители.
Искам да припомня на колегите, аз вчера развих тезата, че в това предложение има нещо рационално – опити за установяване на някаква прозрачност за сключени концесионни договори. Проблемът в момента е изключително актуален, тъй като сега върви Законът за гражданското въздухоплаване, а вероятно след седмица или две ще влезе и законопроектът за пристанищата, където основно се третират чрез измененията и допълненията на тези закони възможностите за концесиониране на инфраструктурни обекти.
Искам само да припомня, уважаеми колеги, какво съществува като възможност в действащия Закон за концесиите. В чл. 7, ал. 3 се казва, че се обнародва в “Държавен вестник” и в един централен ежедневник информация, която е регламентирана в ал. 7 на същия член, а това е: предмет на концесията, срок на концесията, начин на определяне на концесионера, видът, размерът и начинът на плащане на депозита, основни права и задължения по концесията, началният срок и условията за осъществяване на концесията, видът и размерът на гаранциите, видът, размерът и начинът за изпълнение на задължението за концесионно възнаграждение на договора за концесия.
Това, което колегите предлагат, е нещо, разбира се, по-различно. Те предлагат в 20-дневен срок след сключване на концесионния договор упълномощеният по реда на чл. 7 министър, на практика това е принципалът, да обнародва в “Държавен вестник” неща, свързани с конкретния сключен договор – възнаграждения, имуществени права и задължения на страните, информация, която обхваща общо взето всички дейности, които споменах преди малко, но на базата на сключен договор.
Аз мисля, уважаеми колеги, че това е едно добро предложение. Аз ще подкрепя законопроекта на колегите – Севлиевски и група народни представители, но все пак искам да чуя от вносителите, тук виждам госпожица Хаджикян, има и други колеги, какво мислят те по отношение на възможността между двете четения да разширим в по-голяма степен тези гаранции, за които става дума чрез техния законопроект. Какво имам предвид?
Искам да чуя от вносителите дали те ще подкрепят между двете четения наши предложения, свързани основно със същите гаранции, но не чрез публикации в “Държавен вестник” и столичен ежедневник, като имам предвид основно големи терминали за концесиониране – летища, пристанища и други обекти, за които да има изискване за изработване на генерален план. Или, ако се допусне самият концесионер да изработи генералния план, държавата, Министерският съвет или ресорният министър, да имат възможност да залагат определени изисквания по отношение на генералния план, т.е. да са защитени държавните интереси в концесионирането.
Завършвайки, уважаеми колеги, искам все пак да препоръчам на вносителите, аз вчера бях изненадан защо този законопроект не минава през Министерския съвет, за мен това е нормалното, тъй като все пак той концесионира, да не се изкушават в края на работния ден или по някакъв начин, когато е рекла залата, да прокарват такива важни неща. Все пак искам да кажа на колегите, че когато предложенията са добри, винаги могат да очакват подкрепа от нас. Но вероятно трябва да има някаква по-ясна комуникация и нещата да се изясняват предварително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Продължава дебатът. Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Заповядайте, госпожице Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като господин Димитров се обърна и към мен, аз се считам длъжна да отговоря на въпроса. Ние сме готови да приемем всяко едно конструктивно предложение на опозицията, но сега не бих могла да приема ангажимента и да ви кажа: да, ние ще го подкрепим, при положение, че все още няма никакъв писмен текст. Готови сме да направим подходящите промени в законопроекта за концесиите, които ще доведат до по-логични и адекватни резултати както за Министерския съвет, така и за Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожице Хачикян.
Заповядайте, господин Маринчев, имате думата изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Такъв въпрос за генерален план беше повдигнат, когато обсъждахме Закона за пътищата и когато мнозинството наложи едно решение, което не е съобразено със Закона за устройство на територията, затова аз се опасявам, че и сега може да се получи по същия начин. Не може да се извършва каквото и да е строителство на каквато и да е територия, без да има влязъл в сила подробен устройствен план. Това е, господин Димитров, терминът “подробен устройствен план”. И да говорим за отдаване на концесии на каквото и да е и каквото се концесионира, допълнително да се прави такъв устройствен план, аз считам, че е неблагоразумно и не можем да го допуснем, макар че вече мнозинството допусна такъв случай в Закона за пътищата. Тогава се опитахме да възразим, да доказваме, че това не е правилно, накрая се оказа, че избрахме термина “избран вариант на трасето”.
Така че, ако този закон, господин Севлиевски, създава такава опасност – да се премине към концесиониране, без да има такъв устройствен план, влязъл в сила, това ще създаде само проблеми. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям казаното от господин Маринчев. Ние сме силно разтревожени, че изменения в този закон се правят по повод и без повод. Всички бяхме свидетели как работихме извънредно на връх Коледа, за да се прокарат едни текстове, за които ще съжаляваме. Тогава един министър ни убеждаваше, че едва ли не граничните контролно-пропускателни пунктове са задръстени от чужди инвеститори, които ще изграждат пътищата на България, а само преди два дни поиска 300 млн. лв. от Милен Велчев.
Ако сега приемем тази поправка, тя сама по себе си не е лоша, но крайно време е парламентът да приеме един действително адекватен Закон за концесиите, който отговаря на изискванията на България за присъединяване към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Чачев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на този законопроект с вносител Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица, за да имаме възможност наистина да огледаме нещата и да комуникираме с колегите, за да стане законът наистина по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно на това процедурно предложение?
Господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! От една малка поправка, която касае публичност, ние направихме някаква голяма драма и всичко, което не сте си казали през последните години по отношение на концесиите, сега започнахте и го извадихте. Или искате да има публичност в България, или не искате! Или искате да има граждански контрол, или не искате! Стига сме търсили някакви бля-бля, за да моткаме нещата. Господин Благой Димитров вчера мота нещата 15 мин., днес се опита да направи лоша политика от друга тема. Стига! Една седмица е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Тоест, правите противно процедурно предложение – да няма продължение и срокът да бъде две седмици, а да си остане една седмица.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение от народния представител Благой Димитров срокът между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица.
Гласували 128 народни представители: за 51, против 67, въздържали се 10.
Това предложение не се приема. Следователно остава времето, предвидено в правилника – една седмица между първо и второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Моля господин Валери Димитров да представи законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Димитър Хаджиниколов – заместник-министър на икономиката, и госпожа Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля гласувайте направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 78, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието. Поканете в пленарната зала госпожа Стоянова и господин Хаджиниколов.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-01-53 от 21.10.2003 г. за
изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет

На няколко свои заседания, с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона – “Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 1 комисията не подкрепя текста на вносителя – в чл. 2, т. 5 думите “туристическите дейности” се заменят с “качеството на туристическия продукт”.
Предложението на комисията е:
“§ 1. В чл. 2, т. 5, накрая се добавя “и качеството на туристическия продукт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 1 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за съдържанието на § 1.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение на народния представител Панайот Ляков – в § 2 се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 4 думата "културния" се заменя с "културно-историческия".
2. В чл. 3, ал. 4 изречение първо се изменя така:
"Туризмът е международен (входящ и изходящ) и вътрешен, организиран и неорганизиран. Освен това туризмът е:".
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 2:
"§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) създават се нови т. 5 и 6:
"5. плажовете;
6. ски-пистите;";
б) досегашната т. 5 става т. 7 и в нея думите "места за развлечение и атракции" се заменят с "развлекателни";
в) досегашната т. 6 става т. 8;
г) досегашната т. 7 става т. 9 и в нея след думата "резерватите" се добавя "поддържаните резервати".
2. В ал. 4:
а) точка 2 се изменя така:
"2. културно-исторически";
б) създава се нова т. 7:
"7. конгресен;";
в) досегашната т. 7 става т. 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказвания по § 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков по т. 2, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 23, против 48, въздържали се 13.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 2.
Гласували 76 народни представители: за 68, против 8, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. създава условия за развитие на ваканционния, културно-историческия, екологичния, здравния и на балнеоложкия, спортния, селския, конгресния и друг туризъм;"
2. В т. 5 думите "на качеството в туризма" се заменят с "върху качеството на туристическия продукт"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 3 има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на народния представител Панайот Ляков – в § 4, т. 3 думата "утвърждава" се заменя с "предлага".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за § 4:
"§ 4. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. Министърът на икономиката провежда държавната политика в туризма, като:
1. разработва стратегия и краткосрочни програми за развитие на туризма;
2. координира дейността на министерствата и ведомствата;
3. утвърждава правилника за състава и дейността на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) и правилника за състава и дейността на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО);
4. извършва регистрация и издава удостоверение за регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност по предложение на ЕКРТТА;
5. определя категорията на туристически обекти по предложение на ЕККТО в предвидените от закона случаи;
6. организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт;
7. ръководи Националния съвет по туризъм;
8. утвърждава и контролира изпълнението на годишната програма за национална реклама;
9. провежда съвместно с компетентните ведомства държавната политика по отношение на обучението и повишаване квалификацията на кадрите в туризма;
10. контролира дейността на Агенцията по туризъм;
11. контролира дейността на Комисията по търговия и защита на потребителите относно предоставените й по този закон правомощия;
12. координира дейността по привличане на инвестиции и за реализиране на проекти за развитие на туризма на национално, регионално и местно равнище;
13. осъществява международното сътрудничество и представлява държавата пред международните организации в областта на туризма;
14. съдейства за изграждането и поддържането на инфраструктурата, свързана с туризма;
15. определя съвместно с министъра на здравеопазването центровете и местата за предлагане на балнеолечебни и други медицински услуги;
16. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на културата предлага на Министерския съвет наредба за условията и реда за придобиване на статут на курорт с национално значение;
17. разработва проекти на нормативни актове в областта на туризма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Панайот Ляков го няма.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложения параграф?
Заповядайте, господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз предлагам да отпадне текстът “курорт с национално значение”. Защото, както ще видите по-нататък, има голям спор по тяхното определяне. Аз предлагам или да отложим този член – това е другият вариант, докато не изясним действително обхвата на тези курорти, или, ако отлагането не се приеме, този текст да отпадне на този етап – “курорт с национално значение”.
Това е т. 16: “… определя с наредба условията и реда за придобиване на статут на курорт с национално значение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, цялата т. 16.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, точно така. Предлагам на този етап да отпадне, защото има много спорове – едни курорти стават с национално значение, други не. Затова предлагам да отложим текста, а ако това не се приеме, да отпадне т. 16 и после да мислим как да действаме по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение?
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на т. 16 от § 4 и новата редакция на чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 33, против 50, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, които се намирате в залата, аз предлагам да прегласуваме този текст, тъй като в комисията се разгоря голям дебат, а този дебат в залата отсъства. Струва ми се, че отсъства изобщо и информация за това какво влагаме с тази точка. От дебата в комисията разбрахме, че зад понятието “национален курорт” не се крие нищо и щяло да се роди в бъдеще някакво виждане по темата. Всеки от представителите на министерството излагаше свое становище какво щяло да се появи зад това понятие. В края на краищата в комисията разбрахме, че т.нар. национални курорти по вижданията на министерствата ще бъдат някакви особени зони, в които едва ли ще се получат някакви особени преференции за тези, които работят в тях. Но при всички случаи ще се направи опит да се реализира една идея, срещу която въстанаха общините в България, да се направи първата крачка към община без жители и оттам нататък особеният статут в нашата администрация на тези т.нар. национални курорти.
Уважаеми колеги, всички, които си спомнят летния дебат по тази тема, моля да възприемат предложението този параграф да бъде отложен и съответно да бъде направено прегласуване за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате да кажете т. 16, а не параграфа.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Точно така.
Заедно с предложението за прегласуване предлагам да подложите на гласуване и второто предложение на господин Папаризов параграфът да бъде отложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В едно процедурно предложение се прави само едно процедурно предложение, не могат две и три.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение на господин Папаризов за отпадане на т. 16 на чл. 5, § 4.
Гласували 100 народни представители: за 41, против 52, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Правя процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2, т. 5 отлагане на гласуването на тази т. 16.
Уважаеми колеги, нека да не предрешаваме нещо, което не ни е ясно. Убеден съм, че на никой в тази зала, включително и на мен, не му е ясно какво е това национален курорт и кои са тези национални курорти. Докато не изясним този въпрос, трябва да отложим тази т. 16, да разискваме този изключително важен проблем и тогава да се върнем към т. 16, нямам нищо против, разяснявайки понятието “национален курорт”. В противен случай гласуваме слепешката.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има го.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде го има?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По-нататък го има.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има го по-нататък, но не сме го разисквали.
Знаете ли в какви подпочвени води се вкарваме? Имате ли представа?
Затова правя процедурното предложение да отложим само тази точка и да се върнем, когато решим кардиналния въпрос. Сега просто не можем да го разискваме, тъй като тук въпросът е до правомощия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да чуем и представителя на Министерския съвет заместник-министър Хаджиниколов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Действително въпросът е от изключително значение. Не са тайна проблемите, които са факт, в курортите с национално значение, защото всички ние употребяваме този термин. За съжаление за първи път се прави опит да се даде дефиниция какво е това “курорт с национално значение”, като идеята е Министерството на икономиката, министърът на икономиката, съвместно с компетентните други ведомства да подготвят тази наредба.
Какво е “курорт с национално значение” в текста, който ви е раздаден, на стр. 51 в § 62 се дава дефиниция:
“Курорт с национално значение” е селищно образование без постоянно живеещо население, без самостоятелно землище, със собствена инфраструктура, което задоволява общонационални потребности в областта на туризма.”
Както виждате, ние не целим с това определение да създаваме някакви анклави в сега съществуващите общини.

Напротив, целим чрез регулиране да създадем условия както за развитие на общината, така и на курортите с национално значение. Проблемите от сегашното състояние на нерегулиране на тази дейност са факт и няма защо да се спирам по-подробно на тях.
В тази връзка призовавам народните представители да гласуват т. 16 от предлагания параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате, бихте ли повторили?
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Да се гласува т. 16 от предложението, което е направено от комисията.
Преди това има направено процедурно предложение, перфектно в контекста на правилника, от господин Корнезов – заместник-председател на Народното събрание – съгласно чл. 42, т. 5 предложи да се отложи гласуването по предложението на т. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 35, против 53, въздържали се 7.
И Вашето предложение, господин Корнезов, не се приема.
Точка 16 е приета.
Подлагам на гласуване отново предложението на господин Папаризов за отпадането на т. 16, чл. 5, § 4 – последно гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 31, против 53, въздържали се 9.
Предложението за отпадане на т. 16 в чл. 5, § 4 не се приема.
Господин Ляков има предложение по § 4.
Господин Ляков, искате ли думата?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Не, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме новата редакция на целия § 4, така както беше предложен от председателя на комисията Валери Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 79, против 5, въздържали се 18.
Параграф 4 е приет в новата му редакция.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Гласувах против този текст, защото по същество приехме понятие “национален курорт”, което изключва възможността това да бъде курорт, в който има жители. А както каза колегата Червеняков – село Баня никога не може да стане национален курорт с национално значение, ако не изгоним жителите от него. Абсурдно! Хисаря не може да стане курорт с национално значение, защото има жители в него. Такъв абсурд вече гласувахме, така че ви моля, поне като дойдем на 51 страница да се откажем от този абсурд, защото ще ни се смеят в цял свят. Този случай ще бъде прецедент в световната история. Доколкото знам, има много курорти с национално и международно значение в света, където хората си живеят и поддържат тези курорти и никой не е решил да ги изключва от това понятие. Но с това гласуване постигнахме този велик принос към развитието на българския и международен туризъм.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5:
“В § 5 в чл. 6, ал. 2 думите “по закона” се заменят с “по този закон”.”
По § 6 има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията:
Наименованието на Раздел ІІ, Глава втора се изменя така: “Национален съвет по туризъм, агенция по туризъм, експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции, експертна комисия по категоризация на туристически обекти".
Комисията не подкрепя текста на вносителя по § 7:
В чл. 7, ал. 5, т. 4 се изменя така:
“4. Приема и предлага за одобряване от министъра на икономиката годишен доклад за дейността на Агенцията по туризъм”.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"В чл. 7, ал. 5, т. 4 се отменя."
По § 8 има предложение на Валери Димитров, като част от него е оттеглена, а в останалата част е подкрепена от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика за § 8:
“§ 8. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. (1) Създава се Агенция по туризма към министъра на икономиката.
(2) Агенцията по туризъм:
1. осигурява административното обслужване на лицата, кандидатстващи за издаване на регистрация за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност и за определяне категорията на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 ,3, 5 и 6;
2. участва в разработването на нормативната уредба в областта на туризма и анализира практиката по прилагането на нормативните актове;
3. взаимодейства с туристическите сдружения при осъществяването на политиката в областта на туризма и в управлението и контрола върху качеството на туристическия продукт;
4. разработва и предлага за одобряване от Националния съвет по туризъм годишната програма за национална реклама;
5. изпълнява програмата за национална реклама;
6. информационно подпомага въвеждането на системи за управление на качеството във фирмите, извършващи туристическа дейност;
7. съдейства за обучението и повишаване квалификацията на кадрите в туризма, съвместно с компетентните ведомства и национално представените туристически сдружения;
8. осъществява методическо ръководство и координация на дейността на регионалните и местните туристически информационни центрове;
9. организира създаването и поддържането на единната система за туристическа информация, включително Националния туристически регистър;
10. координира дейността на българските културни институти и дружествата в чужбина по популяризирането на българското културно-историческо наследство;
11. съдейства за информационното обслужване на лицата, извършващи туристически дейности, включително по програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и други международни организации;
12. осигурява информационното обслужване и подпомага участието на български фирми в панаири и прояви, свързани с туризма;
13. подпомага дейностите по развитие на инфраструктура и управлението на курортите с национално значение;
14. осъществява контролни функции в предвидените в този закон случаи.
(3) Агенцията по туризъм е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката.
(4) Агенцията по туризъм се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се подпомага от заместник-изпълнителен директор.
(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Спираме дотук.
Заповядайте, имате думата по текстовете от § 5 до § 8.
Имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, в този текст продължава абсурдът от предишния текст. Затова предлагам в т. 13 да отпадне и "управлението на курортите с национално значение".
Значи Агенцията по туризма ще подпомага управлението на Пампорово, но няма да подпомага управлението на Банско, което на практика в момента е с по-голямо национално значение, защото Банско има население, а Пампорово няма население?
Аз ви предлагам да спрем с този абсурд и поне да отпадне този текст тук и навсякъде нататък да внимаваме какво приемаме за управлението на курортите с национално значение. Сега си създадохте нова агенция за управлението на "Слънчев бряг", "Албена" на първо място, безспорно, защото в "Слънчев бряг" има и население, има и блокове, където живеят постоянно хора. Май че в "Албена" само няма постоянно население и в Пампорово.
Така че си направихме и служба, която да управлява тези два курорта в Агенцията по туризма.
Моля ви, колеги, да престанем с този абсурд и да гласуваме отпадането в края на т. 13 "и управлението на курортите с национално значение". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, предлагате да остане "подпомага дейностите по развитието на инфраструктурата".
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на думите "и управлението на курортите с национално значение".
Гласували 103 народни представители: за 46, против 56, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по текстовете и новите редакции на някои от параграфите от 5 до 8 включително? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте параграфите 5, 6, 7 и 8 включително.
Гласували 89 народни представители: за 51, против 28, въздържали се 10.
Параграфите 5, 6, 7 и 8 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИРОВ: По § 9 има предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИРОВ: Има и предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията:
"Създава се чл. 9а:
"Чл. 9а. (1) Към изпълнителния директор на Агенцията по туризъм се създават Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) и Експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО).
(2) Председател на комисиите по ал. 1 е изпълнителният директор на Агенцията по туризъм или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) В състава на ЕКРТТА се включват с равен брой гласове представители на Министерството на икономиката и на Агенцията по туризъм, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения на туроператорите и туристическите агенции, от друга страна.
(4) В състава на ЕКТТО при категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 се включват с равен брой гласове представители на Министерството на икономиката и на Агенцията по туризъм, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения на хотелиерите и ресторантьорите, от друга страна.
(5) В състава на ЕКТТО при категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6 се включват с равен брой гласове представители на Министерство на икономиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на земеделието и горите, Министерство на околната среда и водите, Министерство на младежта и спорта и Агенцията по туризъм, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения и други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на съответните туристически обекти, от друга страна.
(6) Членовете на комисията по ал. 1 се определят със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по туризъм, съгласувано с министъра на икономиката, по предложение на съответното ведомство и на съответното сдружение.
(7) Организацията на работа, съставите и дейността на комисиите по ал. 1 се уреждат със съответни правилници, утвърдени от министъра на икономиката."
По § 10 има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията:
"§ 10. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Програмата за развитие на туризъм предвижда мероприятия за:
1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища, свързващи курортите с аерогари, жп гари и автогари, както и с паметниците на културата и на историческото наследство;
2. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;
3. изграждане на информационни туристически центрове и организации на информационното обслужване на туристите;
4. реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти, намиращи се на територията на общината."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея:
а) т. 1 се отменя;
б) т. 2 се изменя така:
"2. създава и ръководи Консултативен съвет по въпросите на туризма;"
в) в т. 4 думата "категоризира" се заменя с "определя категорията на";
г) в т. 5 думите "категоризираните от него обекти" се заменят с "категоризираните туристически обекти по чл. 52, ал. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тук имате едно предложение за създаване на § 10а. След това обаче комисията предлага да се създаде § 11. Това едно и също ли е, господин Димитров – 10а или 11?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИРОВ: Моето предложение е за създаване на § 10а, но комисията предлага това да бъде § 11, а текстът на вносителя по § 11 след това да бъде оформен като § 12. Това е преномерация, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, за да стане ясно. Значи Вие предлагате нов параграф, който става § 11.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИРОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прочетете и него.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИРОВ: Предложението на Валери Димитров е подкрепено и предложението на комисията е:
"Създава се § 11:
"§ 11. Създава се чл. 10а:
"Чл. 10а. (1) На територията на всяка развиваща туризъм община се създава Консултативен съвет по въпросите на туризма по предложение на кмета или на туристическо сдружение.
(2) Председател на Консултативния съвет по въпросите на туризма е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) В състава на Консултативния съвет по въпросите на туризма участват равен брой представители на местната администрация, от една страна, и представители на туристически сдружения и други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на туризма, сдружения на местния бизнес и на потребителите, от друга страна.
(4) Кметът на общината определя броя на членовете на Консултативния съвет по въпросите на туризма, съгласно ал. 3.
(5) Консултативният съвет по въпросите на туризма:
1. изработва и предлага на общинския съвет програмата по чл. 10, ал. 1;
2. прави предложения и дава становища по въпроси, които са от съществено значение за развитието на туризма на територията на страната, включително за размера на туристическата такса.
(6) Консултативният съвет по въпросите на туризма взема решенията си с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете.
(7) Организацията на работа, числеността и състава на Консултативния съвет се урежда с правилник, приет от общинския съвет."
По § 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението е за оформянето на тези текстове в § 12:
"§ 12. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) т. 5 се изменя така:
"5. участват с представители в ЕККТО;"
б) т. 6 се изменя така:
"6. участват с представители в ЕКРТТА".
2. В ал. 3 думите "на качеството в туризма" се заменят с "върху качеството на туристическия продукт"."

По § 12 от текста на вносителя комисията подкрепя текста, като § 12 става § 13:
“§ 13. В чл. 14 думите “Министерството на икономиката” се заменят с “Агенцията по туризъм”.”
По § 13 има предложение на народния представител Валери Димитров, подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 13, който става § 14:
“§ 14. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 думите “единна система за” се заличават.
2. В ал. 2, т. 2:
а) в буква “а” думата “лицензиране” се заменя с “регистрация”;
б) в буква “б” след думите “председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите” се добавя “и изпълнителния директор на Агенцията по туризъм”.”
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя, като параграфът става § 15.
“§ 15. В чл. 16, ал. 3 думите “в изпълнение на Общинската програма за развитие на туризма” се заменят със “само за дейностите по чл. 10, ал. 2”.”
По 15 има предложение на народния представител Валери Димитров, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията по този параграф, който става § 16:
“§ 16. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва само от регистрирани по този закон лица.
(2) Регистрацията се извършва от министъра на икономиката в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Регистърът е публичен.
(3) За извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност в регистъра се вписва лице, което отговаря на следните изисквания:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;
2. има персонал с подходящо образование, езикова квалификация и стаж;
3. лицето, осъществяващо функциите по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност има подходящо образование, езикова квалификация и стаж;
4. е осигурило подходящо помещение за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност;
5. е сключило предварителен договор за застраховка по чл. 42, ал. 1;
6. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност;
7. не е извършвало туроператорска или туристическа агентска дейност без лиценз/регистрация през последните 12 месеца;
8. не е с отнет лиценз/заличена регистрация за извършване на съответната дейност през последните 12 месеца.
(4) Изискванията по ал. 3, точки 2, 3 и 4 се конкретизират в наредба, приета от Министерския съвет.”
Има и предложение на народния представител Валери Димитров за създаване на нов § 15а, подкрепено от комисията.
Този текст се оформя като нов § 17:
“§ 17. Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. (1) За вписване в регистъра лицата по чл. 17, ал. 3 подават заявление по образец, в което се посочват: видът на туристическата дейност, за която се иска регистрация, име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление, данъчен номер и код по БУЛСТАТ, когато има такива, както и адрес на туристическия обект. Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение за актуална съдебна регистрация на заявителя или копия от документи, удостоверящи, че юридическото лице има правото по силата на друг закон да извършва стопанска дейност – оригинал или заверен препис;
2. удостоверение, че лицето не е в производство по несъстоятелност – оригинал или заверен препис и декларация, че не е в производство по ликвидация;
3. справка за образованието, езиковата квалификация и стажа за персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност;
4. копие от документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност;
5. справка за местоположението, пригодността и оборудването на помещенията за упражняване на туроператорска или туристическа агентска дейност;
6. копие от акта за собственост или от договора за наем, както и друг документ, от който произтича правото за ползване на помещенията по т. 5, с валидност най-малко една година от датата на подаване на заявлението;
7. копие от предварителния договор за застраховка по чл. 42, ал. 1;
8. декларация, че през последните 12 месеца преди подаване на заявлението заявителят не е извършвал туроператорска или туристическа агентска дейност без лиценз/регистрация и не е с отнет лиценз/заличена регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност;
9. документ за платена такса за разглеждане на документите съгласно тарифата по ал. 10.
(2) Заявлението по ал. 1 с приложените към него документи се подават в Агенцията по туризъм.
(3) ЕКРТТА разглежда заявленията и документите по ал. 1 в двумесечен срок от датата на постъпването им и се произнася по тях с мотивирано предложение до министъра на икономиката за извършване на регистрацията или за отказ за извършване на регистрацията.
(4) В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по ал. 1, ЕКРТТА дава на лицето 30-дневен срок за отстраняването им. Срокът по ал. 5 започва да тече от датата на отстраняване на непълнотата, съответно нередовността.
(5) Министърът на икономиката въз основа на предложението на ЕКРТТА в срок до два месеца от постъпването на заявлението в Агенцията по туризъм извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва извършването на регистрация.
(6) Изричният или мълчаливият отказ за регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) Действието на регистрацията и удостоверението за регистрация е безсрочно.
(8) Правата по регистрацията не могат да се прехвърлят или преотстъпват.
(9) На регистрираните лица се издава удостоверение за регистрация, което се поставя на видно място в туристическия обект.
(10) За разглеждането на документи и вписването в регистъра на туроператорите и туристическите агенти се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете от § 9 до § 17 включително.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Понеже много текстове се прочетоха наведнъж и аз закъснях със своето желание да взема думата.
В § 16 има един изключително важен чл. 17. Предлагам, преди да гласуваме въобще този член, да помислим какво се получава. Тук се променя по същество режимът за туроператорска или туристическа агентска дейност, които се извършват само от регистрирани по този закон лица. Все пак съществуването на лицензионен режим по тези въпроси дава определена гаранция, че в България с такава дейност… По мое разбиране, господин Димитров може да го оспори, но според мен това, което има значение при едно лицензиране е, че дотолкова, доколкото тези фирми се занимават с много хора, по същество трябва да бъдат коректни към много хора. Те ангажират времето, съдбата на много хора за един немалък период от време. Затова просто регистрационният режим не е достатъчен. Това е първият път, в който аз защитавам лицензии, а не регистрации. При един лицензионен режим има много ясни критерии за това дали съответната фирма реално извършва стопанска дейност на територията на България, има ли достатъчно гаранции за нейната коректност. Вие знаете, че при един регистрационен режим нещата в тази област невинаги могат да бъдат така ясно определени на територията на Република България. Достатъчно е някой служител да не прегледа добре документите, да не види, че не се отговаря на някои от изискванията и да регистрира подобна туроператорска или туристическа агентска дейност.
Струва ми се, че, когато се работи с хора и се ангажират техните права, в някои случаи става въпрос за сигурност на транспорта, с който се превозват, за здравословни условия на хотелите, в които ще живеят, трябва да има все пак един по-строг лицензионен режим. Още повече, че при един лицензионен режим задължително съответната фирма трябва да има място на стопанска дейност, да е регистрирана в България, по същество да има свое българско юридическо лице или клон в България, за да могат съответно да се осъществяват съответните претенции.
Така записано, във връзка със задълженията, които сме поели в рамките на Световната търговска организация в областта на услугите, всяка една фирма – и чуждестранна, без да е регистрирана в България, може да извършва туроператорска или агентска дейност в България и никой не може да й откаже регистрация, ако тя декларира, че отговаря на някои условия.
Моля ви, когато мислим над този режим, да имаме предвид и тези международни задължения, които България е поела, че ние не можем тук да прилагаме някакъв дискриминационен режим към чуждите фирми, дори тези, които нямат български представителства.
И най-малкото, по тази причина, за да имаме достатъчно информация за тези фирми, ми се струва, че режимът тук не трябва да е регистрационен, а лицензионен.
Затова аз просто ви моля да не приемаме чл. 17 в този му вид, все пак да го обсъдим още веднъж. Това е § 16, в който е чл. 17, господин председател.
Аз бих предложил той да отпадне и да остане досегашният текст в закона. Чисто формално, предлагам не приемем този регистрационен режим и приканвам всички още веднъж да помислим под каква форма да обсъдим този въпрос.
Действително, имаше спор в Комисията по икономическата политика, но мисля, че ние недостатъчно обмислихме и това, че във връзка със задълженията, които България международно е поела, след това няма да можем да ограничим недобросъвестни чужди фирми. Това ми се струва, че е един аргумент, който ние внимателно не обсъдихме, затова предлагам да не приемаме този § 16 и да оставим досегашния текст на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, вземам думата, тъй като тук господин Папаризов засегна концептуален въпрос за това какво е лицензионен и какво е режим на административна регистрация.
Аз за пореден път се убеждавам, че господин Папаризов не желае да разбере разликата между тези два режима и съответно за какво става въпрос. Просто моето впечатление е, че той се е вторачил в думата “лиценз”. За него тя има и малко магическо значение и изпитва едно суеверно преклонение пред самата дума “лиценз”. Видите ли, лицензът означавал сигурност, ред, докато регистрацията била нещо – хей така, като при нея няма преграда за недобросъвестни лица. Това просто не е вярно!
Уважаеми колеги, аз мисля, че е време да говорим вече с ясни и категорични понятия, тъй като те са установени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Предложенията на Комисията по икономическата политика са съобразени именно с този модел.
Административната регистрация е един строг административен режим, който предвижда много строг контрол за дейността на съответните лица, подлежащи на този регистрационен режим. Всъщност това е същото като лиценза. Единствената разлика, господин Папаризов, е, че при лицензът администрацията може по целесъобразност да ви откаже да ви пусне на пазара. Може и да не ви пусне на пазара. Може да отговаряте на всички изисквания в закона, но администрацията няма да ви пусне на пазара по свои съображения – по съображения за целесъобразност, тоест тя има дискреционна власт да не ви пусне на пазара. Това е много опасно.
Лицензионният режим поначало е именно режим, при който усмотренията на администрацията са същностни за този режим и по тази причина лицензионните режими са опасни.
При режима на административна регистрация администрацията, административният орган не може да прави преценка за целесъобразност дали да ви пусне на пазара или не. Тоест, има контрол, но този контрол означава, че администрацията не може да действа по усмотрение и не може да своеволничи. Иначе, двата режима не се отличават по нищо друго. Тоест, и върху дейността на турагентите и туроператорите, които са на регистрационен режим, ще се провежда строг последващ контрол. Те ще бъдат проверявани, ще им бъдат извършвани проверки на място, съответно проверки по документи. Ако нарушат изискванията на закона, заличаването на регистрация означава изхвърлянето от пазара. То е напълно равностойно на отнемането на лиценза, така че тук няма разлика.
Моля ви да не бъркате понятието “регистрация”. Вие си мислите, че това е едва ли не регистрация по Търговския закон. Това е режим на административна регистрация, който е свързан с много сериозен контрол върху дейността на тези, които подлежат на тази регистрация. Така че тук по никакъв начин не можем да кажем, че потребителите на услуги или че общественият интерес е застрашен. Напротив, той е напълно гарантиран, но се дават възможности и да бъде ограничено опасното усмотрение на администрацията, за да не може тя понякога, когато това усмотрение й дава възможност, да злоупотребява със своите правомощия. Ние тук това сме го ограничили до минимум. Ако отговаряш на изискванията на закона – заповядай на този пазар, извършвай услуги под контрол. Ако нарушиш закона, те изхвърлят от пазара. В това е смисълът на административната регистрация, господин Папаризов.
Аз мисля, че практически този режим е равностоен напълно на лицензионния режим. Крайно време е вече да се разбере тази концептуална разлика между двата режима и да не ги бъркате. Вие просто ги бъркате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Само не му се карайте, господин Димитров! (Весело оживление в залата.)
Господин Папаризов, заповядайте за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, очевидно някои хора, които преподават, са свикнали да не слушат другите, а само да им обясняват, да ги назидават.
Мисля, че на всички стана ясно защо предлагам лицензионен режим, защото става дума за живота и здравето на хората и тук е нужна предварителна преценка за това дали тази фирма ще осигури живота и здравето на хората, а не последващ контрол като нещо се случи. Мисля, че това говорих досега и господин Димитров не трябва да заменя този изключително важен въпрос с лекция по регистрационни и лицензионни режими.
Същността на проблема е, че когато става дума за хора, за възможност да бъде увреден техният живот и здраве от недобросъвестна агенция или туроператор, то за това е необходима предварителна преценка, държавните органи да се ангажират с допускането му на пазара, а не просто за последващ контрол, когато нещо се случи, когато тези хора, примерно се карат с автобус, който се разпадне, защото тази фирма не се е постарала автобусът да е като хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател, промених желанието си и предпочитам да направя кратко изказване по един тесен кръг от проблеми, които току-що бяха засегнати в изказването на господин Папаризов и това на господин Валери Димитров.
Искаше ми се да направя реплика на господин Димитров, не защото не подкрепям идеята лицензионният режим да бъде трансформиран в регистрационен. Напротив, аз защитавам тезата, че точно лицензионният режим трябва да отпадне и да бъде наложен регистрационен, но възражението ми срещу господин Димитров беше само в тази част, в която той се позова на закона, който наскоро приехме, за ограничаване на административната намеса. Не това е важното според мен, нито пък е важно как е в другите страни.

Важното е да преценим дали промяната на режима и отмяната на лицензионния режим ще създаде допълнителни рискове пред туристическата и агентската дейност или пред туроператорската дейност. Аз категорично смятам, че такива рискове няма. В този смисъл в първата си част от изказването аз поддържам господин Димитров.
Като министър на икономиката имах възможност през ръцете ми да минат стотици, а даже и хиляди заявления за откриване на хотели, ресторанти, туроператори, фирми, които се занимават с туристическа и агентска дейност и т.н. Господин Папаризов, няма разлика по същество в документите, които ще бъдат представени пред комисията в Министерството на икономиката. Дали ще се кандидатства за лиценз или ще се даде разрешение на една фирма да върши дейност в областта на туризма, няма разлика. Няма никакво значение дали фирмата е българска или чуждестранна. Няма разлика. Разликата е, че има фирми, които работят добре, и фирми, които работят лошо. Лошо могат да работят български фирми, също толкова лошо могат да работят пак български фирми, които могат да минат през друга държава. Това е толкова лесно. Един автобус може да се разпадне и при лицензионния режим – еднакво успешно или безуспешно, както и при регистрационния режим. Документите, които ще гледа комисията в Министерството на икономиката, и при двата режима ще са едни и същи. Разбира се, при лицензията има фактор – чиновникът започва да те гледа и казва: “Проблем. Министърът може да не иска да ти подпише лицензията. Аз обаче се познавам добре с министъра и може да се уреди нещо”. Следва плик, бял плик. (Оживление в залата.) Това всъщност ние изрязваме, ако се приеме точно тази идея.
През 4-те години, когато управляваха Обединените демократични сили, отпаднаха повече от 100 лицензионни режима. Горе-долу в същата посока, но не така успешно, се движи и НДСВ с партньора си. (Оживление в залата.)
Лицензионните режими са едно от многото огнища на корупция в България. Срещу тези огнища трябва да се борим, като ги изрязваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Жотев, независимо, че може би имате основание за такива примери в това и в предишното правителство, аз все пак продължавам да смятам, че има достатъчно отговорни хора, които са готови да си вършат работата без пликове. Съжалявам, че не мога да Ви подкрепя във Вашето разбиране, че всеки режим трябва да означава плик за министъра. Ако това е било някаква практика по Ваше време, гарантирам Ви, че тя не е била по мое и няма да бъде в бъдеще отново практика, ако ми се наложи да взимам важни решения. Изумен съм от Вашия пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да благодаря на господин Жотев, защото той блестящо защити отпадането на лицензионния режим с толкова цветист пример, че едва ли може да се каже нещо по-добро. Благодаря на господин Жотев за това.
Колеги, проблемът е точно този – режимът на административната регистрация намалява до минимум корупционния потенциал на тези актове, издавани от съответния административен орган, в случая министърът на икономиката и ръководителя на Агенцията по туризма. Ето това е разковничето и смятам, че принципното заместване на лицензионния режим с режима на административна регистрация свежда до минимум риска от корупция и произвол на администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Жотев, имате думата за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, не мога да разбера господин Папаризов. Уважавам Ви, господин Папаризов, но не разбирам защо моят пример Ви е изумил. Това е един пример как един министър трябва да си върши работата и да заставя неговата администрация също да си върши работата, да не се вземат такива пликове. Защо така сте ме разбрали?
Въпреки че сте добър професионалист, надявам се, че скоро на представител на БСП няма да му се наложи да подписва регистрационни и лицензионни режими, защото дори и във време на опозиция дали са били пликове или са били танкери, все нещо е правила Вашата партия.
Господин председател, ще дам още един пример. Знаете, че преди няколко години лицензионният режим за валутните бюра отпадна и премина в регистрационен режим. Нека да се разходят примерно хората на министър Велчев по централните улици на София и да видят колко бюра – аз мога да им дам и адресите, нарушават предписанията по регистрационния режим. Колеги, няма никакво значение дали едно валутно бюро е получило лицензия или е регистрирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Излизаме извън темата на дискусията, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Така стои въпросът и с туроператорите, господин председател.
Един разпаднал се автобус, чийто собственик е лицензиран туроператор, е разпаднал се автобус и няма никакво значение дали туроператорът е взел преди това лицензия вместо разрешение. Съвсем други са механизмите за контрол. Ако господин Папаризов има някакви предложения за затягане на този контрол, то тези предложения ще свършат отлична работа в рамките на предлагания регистрационен режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Имаше предложение на господин Папаризов за отпадане на § 16 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 50, против 71, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Папаризов не се приема.
Преминаваме към гласуване на параграфите, докладвани от председателя на комисията Валери Димитров – 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 63, против 1, въздържали се 25.
Параграфите от 9 до 17 включително са приети.
Обявявам половин час почивка – до 11,00 ч.
Следва парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори за връчване от:
министър Славчо Богоев – на актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков;
заместник министър-председателя Николай Василев – на актуален въпрос на народния представител Любен Корнезов;
министър Милен Велчев – на актуален въпрос на народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов, и на народния представител Мария Стоянова;
министър Мехмед Дикме – на два актуални въпроса на народния представител Мария Стоянова;
министър Валентин Церовски – на актуален въпрос на народния представител Мария Стоянова;
министър Христина Христова – на актуален въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
министър Игор Дамянов – на актуален въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
министър Милко Ковачев – на актуален въпрос на народния представител Елка Анастасова, на актуален въпрос на народния представител Петър Димитров и на актуален въпрос на народния представител Стефан Мазнев.
Новопостъпили питания:
Постъпило е питане от народните представители Георги Божинов, Янаки Стоилов и Михаил Миков към министър Мехмед Дикме относно обезщетяване на собственици на земеделски земи с поименни компенсаторни бонове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към Васил Иванов – министър на младежта и спорта, относно отказа на министъра да приложи Решението на Централната комисия по лицензиране към Министерството на младежта и спорта за отнемане лиценза на Българската голф асоциация и предложението към същата комисия за издаване на лиценз на Федерацията по голф. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Моньо Христов към Пламен Панайотов – заместник министър-председател, относно преговорите по глава “Земеделие”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгения Живкова към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно нормативните документи за подготвителната група за училище в подготвителния клас. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2004 г.
Няма да чета писмата за отлагане на отговорите. Те са известни на народните представители.
Преминаваме към същинската част на парламентарния контрол.
Господин Димитър Калчев – министър на държавната администрация, ще отговори първо на питането на народните представители Стойчо Тодоров Кацаров и Иван Николаев Иванов относно политиката на Министерския съвет за прилагане на проекта “Електронно правителство”.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашето питане към министър Калчев.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, нашият въпрос, който Ви задаваме с господин Кацаров, касае старта на електронното правителство у нас. Той беше зададен на 2 октомври – един ден, след като стартира електронното правителство. Не са у нас причините за забавянето с повече от четири месеца и половина, особено в последните две седмици, на отговора, който Вие ще ни дадете.
В крайна сметка, на 1 октомври стартира електронното правителство, като предостави четири от изискваните до края на 2005 г. 20 услуги, които трябва да бъдат предоставени на гражданите в пакета от услуги на електронното правителство, а именно: промяна на адресната регистрация на гражданите, справка за съдебната регистрация на юридическите лица, информация за осигурителните вноски на физически лица и накрая отново справка за внесените от фирмите вноски по фондове.
Вие, господин министър, в нарочно обръщение отбелязахте, че българските граждани ще имат възможност безплатно и при условията на общодостъпност да се възползват от услугите. Господин министър, заявявам, че това не е вярно и че Вие реално скрихте истината от гражданите.
На първо място, за да се ползват тези услуги, е необходимо гражданите да притежават цифров сертификат. Този сертификат за физически лица струва с ДДС 114 лв. годишно, а за юридическите лица вноската е близо три пъти по-висока. Сам разбирате, че четири услуги – тези, които изброих, за да бъде ясно това на хората, едва ли струват 114 лв. Те не биха могли да си го позволят – говоря основно за физически лица.
На второ място, на 30 септември отново във Вашето обръщение, господин министър, Вие заявихте, че сертификатите ще се издават единствено – повтарям, единствено – от фирма “Информационно обслужване” към Министерството на финансите. Това създава нов монопол – този път в областта на електронното правителство. Коя е гаранцията, че утре фирма “Информационно обслужване” няма да реши и да вдигне цените на услугите?Защо не е дадено това право и на други фирми, като по такъв начин ще се създаде конкуренция и ще се намалят цените на услугите?
И на трето място – това го считам за особено скандално – Вие фактически изисквате гражданите, които ползват тези услуги, задължително да са потребители на Microsoft Windows. Защо електронното правителство е посочило този софтуерен продукт като задължителен за ползване в електронните услуги? По такъв начин Вие, министър Калчев, лишавате притежателите на другите операционни системи от достъп до граждански услуги. Това се нарича дискриминация. По-важен е фактът, че Microsoft са избрани без търг и без алтернатива като основен партньор на българското електронно правителство.
Ще Ви напомня, че и досегашните взаимоотношения на държавата със софтуерния гигант нямат добра слава. Ние все още помним случая, когато Вие закупихте 30 хил. пакета на Microsoft Windows ХР и Microsoft Office ХР за близо 14 млн. долара. Знаете, че заедно с господин Кацаров ние сме завели дело. То е отложено на първо разглеждане по причина, която се съдържа у Вас. Надявам се обаче, нещо повече, сигурен съм, че ние ще спечелим делото по отношение на това, че Вие скрихте договора, по който са доставени тези 30 хил. пакета, без никакви видими причини. Но ако в този случай – говоря за закупуването на пакетите за държавната администрация – Вие фактически ощетихте по определен начин единствено държавната администрация, то в случая с електронното правителство Вие принуждавате всички български граждани насила да купуват продуктите на Microsoft. Това, господин министър, наподобява дейност на един търговски агент на една фирма. Но Вие знаете, че никоя от услугите, които извършва един търговски агент, не са безплатни, дори той да заема висш държавен пост.
Всичко това, което изброих, господин министър, дава на мен и на моя колега Стойчо Кацаров достатъчно основания да отправя към Вас следното питане: каква е политиката на Министерския съвет за приложение на проекта “Електронно правителство” и в частност какъв е обхватът на услугите и възможността – повтарям, възможността – за достъп на всички български граждани до електронния обмен на информацията? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Димитър Калчев – министър на държавната администрация, да отговори на питането на двамата народни представители.
Господин министър, по правилника Вие можете да отговорите в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров, уважаеми господин Иванов! В моя отговор ще се опитам да дам отговор на въпросите, които поставихте в питането, както и на някои предварителни коментари, които съпътстваха вашия въпрос.
Първо, по основната политическа рамка. Политиката на правителството на Република България се съобразява и следва директивите и препоръките на Европейския съюз поради факта на съществуващия процес на присъединяване на Република България. Правителството на Република България има поети ангажименти към Европейския съюз с подписания Меморандум през 2001 г. за 100-процентно реализиране на пакет от 20 електронни административни услуги в интерактивен режим по Интернет път до 2005 г. – 12 за граждани и 8 за бизнеса.
Електронното правителство се възприема като важна част от процеса на модернизиране на държавната администрация в България и подготовката й за работа в условията на пълноправно членство в Европейския съюз. Правителството на Република България се ангажира да осъществява модерно и ефикасно управление със средствата на съвременни информационни технологии, за да посреща реалните потребности на гражданите и на бизнеса по всяко време и на всяко място, да намали разходите по извършването на услугите, да увеличи ефективността и намали корупционния натиск.
Технологична политика. Европейската комисия в своя План за електронна Европа до 2005 г. указва разработването и използването на програмни среди, базирани на отворени стандарти, като окуражава използването на софтуер с Отворен код. Засега начините за обмен на документи в Европейския съюз в 99 на сто от случаите са създадени с продукта Microsoft office. Двете инициативи по програмата "Обмен на данни в администрацията (IDA)": правила за миграция към програмни среди, реализирани с Отворен код (Mig Oss), и създаване на стандартен формат за обмен на документи в администрацията (Open Document Format) са създадени специално, за да установят дали е възможно да се установи такъв модел, при който едновременно ще може да се работи с програмна среда, реализирана с Отворен код, и с такава, която то не е, но и в двата случая да има стандартен формат за обмен на документи в администрацията.
Несъмнено, неяснотите в различията между програмите Отворен код (Open Source) и Отворени стандарти (Open Standards) – независимо дали са непредумишлени или преднамерени – са смущаващи. Държавните структури, които търсят внедряването на технологично решение от различни производители, трябва да фокусират вниманието си повече на използването на Отворени стандарти, отколкото върху модела на разработка, който се използва при внедряването. Ангажираността към Отворени стандарти изисква дисциплина при продължение на целия процес. Но дисциплинираният подход, необходим при разработването на Отворени стандарти, подсигурява най-високото ниво на технологична независимост в най-широк обхват на конкурентни продукти и услуги и по този начин допринася максимални изгоди за най-широк кръг потребители.
Като първи етап на Електронното правителство се предвижда реализация на пилотни проекти по инициативата на няколко големи компании, водещи в сферата на информационните технологии в България. Това е с цел да се демонстрира възможността на отделните компании както технологична, така и организационно- професионална за решаване на поставените в Електронното правителство задачи. Въз основа на практическото доказване на различните технологични концепции при тези пилотни проекти ние ще имаме възможността да анализираме световните технологии и опит в български условия, да се ориентираме за най-удачните и подходящи практики за България и да формулираме най-правилно тръжните изисквания за предстоящите проекти на Електронното правителство.
Завършеността на тези услуги ще се оценява в четири степени: първо, предоставяне на информация за услугата; второ, еднопосочно взаимодействие; трето, двупосочно взаимодействие; четвърто, цялостно обслужване, включително доставка и разплащане.
Искам да кажа няколко думи относно организационната политика. В изпълнението си на тези ангажименти правителството на Република България се обвърза със стратегията за Електронно правителство, приета от Министерския съвет с Решение № 866 от 29 декември 2002 г. Създаде се и Съвет за модернизиране на държавната администрация, който сега се председателства от заместник министър-председателя господин Пламен Панайотов и работна група към него "Административно обслужване и Електронно правителство", на която съпредседател съм аз. С решение на Министерския съвет оперативното управление на процеса на изграждане на Електронно правителство бе възложено на министъра на държавната администрация.
За изпълнението на стратегията за Електронно правителство бе необходимо да се създадат законови предпоставки. В това отношение се прие Законът за електронния документ и електронния подпис, който създава възможност за електронно подписване на документи, което пък от своя страна създава предпоставки за развитие и реализация на Интернет базираните административни услуги с двупосочно взаимодействие. Такъв е и Законът за защита на личните данни, с който се регламентира начинът на ползване и защита на персоналната информация за гражданите.
В процес на доизграждане е оптичната мрежа на държавната администрация, като е завършена половината и в момента към нея са включени 1158 административни структури. Развитието й ще доведе до по-добра организация и информационна свързаност, също Интернет среда на държавните организации. Успешно завърши и процесът на сертифициране на електронния подпис, като вече, уважаеми господин Иванов, правилна е Вашата критика, не е възможно една организация и то държавна организация да бъде само сертифицираща институция. От един месец и половина, може би вече два месеца "Банк сервиз" също пое сертифицирането. Аз напълно подкрепям Вашата теза за антимонополна позиция и мисля, че в скоро време ще се включат поне още един-два сертифициращи органи.
Колкото до Вашата забележка, напълно съм съгласен с нея, че за нашия стандарт в нашата страна 130 лв. за корпоративен абонат са все пак сериозни средства, сериозни пари. Те може би ще имат смисъл тогава, когато наистина стигнем до 20 вида информационни услуги, а не както сме в момента на 6 вида електронни услуги. Като продължение на първия етап в момента "Информационно обслужване" подготвя и стартира услугата "Данъчни декларации по ДДС" и "Данъчни декларации за данък печалба", както и за Националния статистически институт по проекта IBM – предоставянето автоматизирано на данни по Интернет път за Националния статистически институт. Съгласен съм, дори във всички случаи смятам, че забележката Ви е правилна, на първия етап поради ненапълно покриване на административните услуги да се търси някаква по-ниска цена на тези електронни сертификати, на SMART-картите. Моето лично мнение беше, че те трябва да бъдат безплатни. Вие сте прав, като ме критикувате, защото когато те са безплатни, по този начин ние ще стимулираме използването им, като те ще влязат много по-бързо в употреба, отколкото в каквито и да е други случаи. Така че приемем забележката Ви и Ви обещавам, че ще поработя по тази тема много сериозно.
Разработихме и съгласувахме с другите министерства и държавни ведомства на централно и местно ниво план за изпълнение на Стратегията за електронно правителство за периода до 2005 г., който е достъпен в уеб-сайта на държавната администрация. Внесен е за разглеждане в Съвета за модернизиране на държавната администрация и предстои приемането му с решение на Министерския съвет.
По отношение на финансовата политика искам да подчертая, че пилотните проекти се осъществяват изцяло за сметка на компаниите-разработчици и ще продължаваме тази схема, като през тази година два пилотни проекта ще се разработят за сметка на безлихвено дългосрочно кредитиране, тъй като средствата, които са предвидени по бюджет, в никакъв случай няма да стигнат за покриване на абсолютно всички цели и задачи. Продължаваме с тази политика на привличане на донорски програми, както и търсене на нисколихвени кредити за реализиране и проекти, които използват механизмите на обществено-частното партньорство и отдаване на услуги на концесионен принцип.
Що се отнася до възможностите за ползване от гражданите на съществуващите услуги, през м. септември 2003 г. завършиха два пилотни проекта – един на централно ниво в София и един на местно ниво в гр. Варна. И двата проекта бяха свързани с демонстриране на възможностите и технологиите на две различни водещи IT бизнес компании - Microsoft и Novele, който е един от дистрибуторите и на Linux, за създаване на портал на електронно правителство с няколко електронни услуги за гражданите и фирмите съответно на централно и общинско ниво.
Във Варна продължаваме с втория пилотен проект, който се разработва в момента с консултанти от университета в Сеул за прилагане на една система, разработена за областна администрация и за общините в Сеул. Проектът ще завърши до края на следващия месец и, ако той се окаже удачен, ще го мултиплицираме във всички останали областни администрации.
Пилотният проект на централно ниво демонстрира и дава възможност на гражданите и фирмите при наличие на цифров подпис да им осигурява следните видове услуги: смяна на адресната регистрация, достъп до информационните ресурси на Националния осигурителен институт и т.н. Няма да ги изреждам, Вие ги казахте много точно. През настоящата година към този портал на Електронното правителство се предвижда демонстриране и включване на допълнителни услуги за гражданите и фирмите, свързани с декларациите по ДДС за фирмите, данъчните декларации за доходите на гражданите и електронни обществени поръчки за процедурите под праговете по Закона за обществените поръчки.
В този дух смятаме да продължаваме до достигане на тези 20 вида електронни услуги. Само искам да кажа, че ние смятаме, че ще надхвърлим пакета от 20 вида електронни услуги, тъй като много активно с помощта на VNDP, USAD и с финансиране по ФАР се включиха много активно през тази година разработките, които касаят общините и областните администрации. В момента в хотел "Шератон" тече четвъртият дискусионен форум, на който са събрани всички представители на местни власти, които обсъждат възможността за въвеждане в електронните портали на общините на тези услуги, които в момента се правят на т.нар. едно гише.
Искам специално да кажа, че демонстрирането и използването на услугите, предоставени от портала на Електронното правителство, става при пълно спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за електронния подпис. Ние следваме опита и се опитваме да използваме практиките на английското електронно правителство и използването на Отворени стандарти, като поощряваме доработката на този портал за използването на втори електронен подпис по реализация на "Банк сервиз" и развитието на технология въз основа на технологично независим програмен език JAVA, позволяващ ползването на Електронното правителство от всички продукти, базирани на Отворен код.
Уважаеми господин Иванов и господин Кацаров, темата е много дълга и бихме могли да говорим още много, но засега аз исках да ви кажа само това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин министър.
Д-р Кацаров, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Калчев, уважаеми колеги! Аз съм силно изненадан от позицията, която Вие днес заявявате, защото за пръв път чувам от Вас подобна позиция.
Първият въпрос, който искам да поставя, е това поредната доза социалистическа демагогия ли е или означава истинска промяна в позицията на правителството по отношение на Отворения код и на отворените файлови формати? Аз знам, че никакъв отговор няма да задоволи, а единствено ще задоволят последващи действия. Ако това наистина е промяна в позицията на правителството, аз съм готов да я приветствам. Но ще я приветствам тогава, когато видя действия, а не само думи. Защото до този момент, господин министър, ние сме свидетели на силно разминаване на думи и действия. В стратегията за развитие на електронно правителство е записано като една от целите за постигане на технологична независимост. Би трябвало да знаете това. Обратно на записаното в стратегията, изграденият електронен портал на електронното правителство е в 100-процентова технологична зависимост от фирмата “Microsoft”. В Концепцията за изграждане на портал платформа за електронно правителство е записано, че достъпът до услугите трябва да се реализира през Internet чрез стандартен браузер и да не се изисква инсталиране на допълнителен софтуер. Точно обратното на това, за да ползвате електронното правителство, не само че не можете да ползвате стандартен браузер, а можете да ползвате само един браузер и то браузера на “Microsoft”. И не само това, но трябва да свалите и допълнителна програма, за да може да ползвате услугите на електронното правителство.
През 2002 г. правителството се е присъединило към Европейската програма “IDA”. Тази програма е насочена точно към това – към въвеждане на отворения софтуер, отворения код и отворения файлов формат. През 2003 г. Вие, господин министър, сте се присъединили към Декларацията на Конференцията на европейските правителства ИГАБЪРМЕН, проведена в Италия, в която изрично е записано, че правителствата се ангажират да стимулират въвеждането на отворения код и отворените файлови формати. В разрез с това ние наблюдаваме изграждане на електронен портал и електронно правителство, които са изцяло, в 100-процентова технологична зависимост от една-единствена частна фирма - “Microsoft”.
Аз моля да отговорите на тези разлики и разминавания между думи и декларации и документи, които са очевидни факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Калчев, моля да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Стойчо Кацаров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кацаров, това не е демагогия. Ние поработихме много през изтеклата година и наистина следим много внимателно развитието на отворените стандарти, развитието на отворен код и затова аз в моето изказване, освен за сертифициращите организации, че вече са се увеличили, говорих много накратко и за развитието на технология въз основа на технологично независимия програмен език JAVA, позволяващ използването на електронното правителство от всички продукти, базирани на отворен код. Това не е демагогия, това е изискване на времето. А защо сме отишли на технологическа зависимост, както Вие казвате, от “Microsoft”, съгласете се, че това не е така, защото ние не можехме да приемем нещо друго, тъй като в момента 95% от софтуера, който се използва в България, е на “Microsoft” и само 5% може би и на Linux. Това не беше прищявка, а съобразяване с наличната ситуация в момента в България.
Що се касае до програмата “ИДА”, че с тази JAVA-технология ние можем да ползваме тази система за обмен на информация и при ползване на продукти на отворен код. Не искам да навлизам повече в детайли, но с удоволствие бихме се събрали на една кръгла маса по темите на програмните продукти на “Microsoft”, на отворения код и по-скоро във връзка с изискванията за ползване на отворени стандарти. Аз винаги съм си мислил, може би не съм прав, че ние много често бъркаме понятието отворени стандарти с отворен код. Но въпреки всичко, понеже програмните продукти на отворен код така или иначе съществуват и ние не можем да налагаме монопол и не трябва да налагаме монопол, аз ви уверявам, че това, което беше направено през последната година по посока на тези така наречени "JAVA-технологии", е нашето добро желание да не затваряме вратата, а ние и нямаме възможност, нямаме и право да направим това нещо, за да можем да имаме бъдещи възможности за развитие на технологии, ползвани в електронното правителство на отворения код.
Аз Ви благодаря за критиката и не я приемам като лична критика, а по-скоро като едно напътствие по какъв начин трябва да работим за модернизиране на тази стратегия, която ние сме направили. Тя е отворена за развитие и мисля, че всички критики са добре дошли и трябва да ги ползваме със съзнанието на отговорни хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кацаров, респективно господин Иванов, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър Калчев.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми министър Калчев, аз съм от хората, които правят разлика между отворен код и отворен файлов формат или иначе казано, отворен стандарт. Затова казвам, че стартът на електронното правителство е погрешен. Ако той беше стъпил на отворен стандарт, щеше да бъде достъпен еднакво добре и за хората, които ползват “Windows”, и за хората, които ползват Макинтош и каквато се сетите друга операционна система. По начина, по който е изграден, той е достъпен само за хора, които ползват операционната система на “Microsoft Windows”. Тук се създава един още по-голям проблем. Не е въпросът само в технологичната зависимост, в която изпада правителството по този начин, въпросът е, че по този начин Вие на практика принуждавате всички български граждани, които ползват Internet-услуги и които биха желали да работят с електронното правителство, да закупят също продукта на “Microsoft”. В противен случай те не биха имали достъп до електронното правителството. Това е истинската драма на проблема и той може да бъде решен много лесно. Още повече, че в стратегията, която е приело правителството, в концепцията за изграждането на портала то е предвидило, че трябва да бъде направено по този начин. В разрез с тези документи е изграден един наистина технологично 100% зависим продукт на “Microsoft”. Това е истинската драма. Това е нещо, което е недопустимо. На практика по този начин се съдейства за монополизацията на целия български пазар на софтуерни продукти.
Аз отново ще кажа: приемам за чиста монета и за промяна в позицията това, което Вие казахте, и очаквам в близки срокове тези корекции да бъдат направени. В противен случай просто няма нужда да провеждате търгове за доизграждането на електронното правителство. Начинът, по който е изградено, единственият, който може да надгражда, е “Microsoft”. От само себе си се разбира, че няма да има търгове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Преди да преминем към актуалния въпрос на господин Дъбов, правя следното съобщение: в периода от 13 до 20 февруари 2004 г. е постъпило и питане от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски относно предприетите действия от правителството за регулиране на демографските процеси в България. Следва да се отговори на 27 февруари 2004 г.
Давам думата на народния представител Димитър Дъбов да зададе своя актуален въпрос към министър Калчев относно реализацията на електронното управление.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър на държавната администрация! Моят актуален въпрос до голяма степен кореспондира и е продължение на питането от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Иванов, затова ще се огранича само в тази част, която не бе коментирана преди малко.
Вие, освен че сте министър, сте и ръководител на проекта “Административно обслужване и Електронно правителство”. Разбира се, след като бе надхвърлен обхватът на приложението извън правителството, а именно започна експериментирането и прилагането му в общините, влезе Законът за електронния документ – електронния подпис, с което значително се облекчи работата на фирмите и гражданите. Очаква се редица данъчни услуги и разплащания също да се извършват чрез Интернет. Вече можем да говорим за електронно управление в държавата, а не само за електронно правителство. Вероятно са прави тези, които казват, че, освен бързина и качество на услугите в администрацията и данъчната област, намалява коруптивността, защото служителите не участват във формирането на услугата, а търсещите услугата не ходят до администрацията и не чакат на опашки пред нея.
Същевременно, господин министър, в общественото пространство и главно чрез медиите редица специалисти одобриха, а други оспориха начина на прилагане на информационните технологии, техните производители, тяхната надеждност, тяхното съхранение и цена.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е, без значение кой производител е това – преди малко стана дума за редица производители – кой производител ще бъде избран и каква програмна платформа ще бъде използвана? Аз и не само аз се интересуваме какви са критериите, които Вие, като министър и ръководител на проекта, сте заложили, за да гарантират запазването на натрупаните масиви от данни, особено при настъпването на неблагоприятни събития, каквито например могат да бъдат свързани с избрания производител на програмната платформа? Какво би станало с набраната информация и данни, ако, да речем, избраната от българското правителство фирма “Х” изчезне като стопански субект, ако бъде закрита или ако фалира? Ще може ли съществуващият отворен стандарт и занапред да извършва интегрирането на тази цялостна информация между министерствата, ведомствата и общините?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на народния представител господин Дъбов. Разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Дъбов, откровено казано, аз не очаквах този въпрос, но ще Ви отговоря максимално кратко, тъй като Вие поставихте един въпрос – ако се смени фирмата, какво би станало с данните при изчезването на фирмата като стопански субект и т.н. Критериите за запазване на натрупаните масиви от данни при неблагоприятни събития?
Искам да Ви кажа, поне дотолкова, доколкото аз съм в течение на нещата, пилотният проект за електронното правителство го изградихме на базата уж на най-добрата практика в реализирания проект за електронно правителство във Великобритания – UK-Gateway, Румъния, Чехия, Словакия, Полша, долу-горе схемата е една и съща и ние не сме измислили нещо много по-различно при ползване на отворения и индустриално признат със стандарт ХML. Този отворен стандарт, поне по информацията, която имам, се подкрепя както от всички водещи производители на комерсиалния софтуер, така и от доставчиците на решения с отворен код и позволява интегрирането на информацията на различните министерства и ведомства, така че да работят като единно цяло без значение от производителя на програмната платформа. Това го казвам по повод и запитването на господин Стойчо Кацаров, че наистина има промяна в позицията и че тази промяна се дължи именно на променените условия, които наблюдаваме при реализацията на електронните правителства на съседните нам страни.
В рамките на споразумението с Microsoft държавната администрация заложи пълен достъп до документацията и описанието на използваните Х1 архитектурни схеми за предоставяне на електронни документи като част от проекта на електронното правителство. Това ни гарантира, че имаме цялата необходима информация за използване на данните и принципите на работа на системите в случай на изчезването на фирмата като стопански субект. Това наистина може да се случи.
При изграждането на пилотния проект за електронно правителство сме се водили от принципа за максимална възвръщаемост на направените инвестиции, възприет от страните-членки на Европейския съюз. Ползвали сме опита на Великобритания, на Италия, на Словения. По този начин нашето единствено ултимативно изискване от технологична гледна точка е да се спазва принципът на отворените стандарти, в случая на ХML, без значение от типа на програмната платформа, към която трябва да се преминава.
Финансовите анализи, които имаме, на себестойността от преминаване към каквато и да е програмна платформа ще следват горесподелените принципи на държавите-членки на Европейския съюз. Ние наистина разполагаме с такива сравнителни анализи и ако е необходимо, мога да Ви дам допълнителна информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дъбов, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за получената информация. Наистина тя до голяма степен разсея моите опасения, свързани с избора на производител на програмните платформи. Независимо от това, в мен остават някои съмнения, тъй като Вие свършихте дотам, докъдето може би стана най-интересно. Разполагате ли със сравнителен анализ за себестойността на разходите, които ще направи правителството за преминаване на едно работно място, включено в електронното управление от старата, обикновено досега действащата версия, към по-нова версия – в дадения случай става дума за Microsoft – от сегашната версия на Windows към по-нова версия на Windows или, ако стане нужда за преминаване от Windows към Linux, при положение, че и двете програми използват така наречените отворени стандарти? Можем ли да направим сравнение например колко ще струва това тук, в България? И ако случайно Вие знаете каква е европейската или световната практика, колко струва това на други държави, намиращи се в Европа? И ако все пак се окаже, че има разлика в цените, естествено, възниква основателният въпрос: какви са гаранциите за сигурността и надеждността на отделните програмни платформи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика също в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин Дъбов, аз действително разполагам с някои сравнителни данни. Не исках да ги споменавам, тъй като те са доста драстични, но ще Ви дам някои сравнения, които можете да проверите и при един следващ разговор да се върнем пак на тази тема, защото нашите проучвания са базирани предимно на анализите на независими фирми за анализи, на натрупания наш и чужд опит.
Фирмата, която сме ползвали за анализи – съжалявам, че нямам цялото извлечение от анализа на фирмата, но имам някои данни – фирмата за анализи “Гартнър”, на тема: “Къде правителствата трябва да ползват софтуер с отворен код”. Напоследък чета много внимателно тези данни и сравнения. То беше публикувано на 27 януари 2004 г. и там буквално беше записано – имам извадка: “Правителствените агенции трябва да разглеждат мигриране на работните си места към Linux, като претеглят факторите, излизащи извън пропагандата и конфронтационните тежнения. Тези фактори включват набор от използвани програми, изискванията на потребителите, като всички важни разходи по миграцията, както и възвръщаемостта на инвестициите за миграция”.
Нашият опит се базира главно при преминаването от по-стара версия на Windows към по-нова версия на Windows. В Министерския съвет, с нашия скромен бюджет, в порядъка на около 10 хил. долара, бе направена модернизация на 400 компютъра, което прави около 25 долара на работно място. Това е модернизацията на старата версия Windows и преминаване към нова версия на Windows за 400 компютъра.

Скоро получихме данни за опита на община Мюнхен, използван като един типичен пример за преминаване към Linux. Според данни на немския печат, данните са на компютър, “Boxeн”, бр. 1 от 09.01.2004 г. необходимият бюджет за проекта за преминаване на 14 хил. работни места в община Мюнхен, представляващи почти половината от компютрите в държавната администрация, е 35,7 млн. долара, което прави 2550 долара на работно място.
Колегите от Мюнхен, доколкото знам, ще стартират пилотни проекти за проверка на направените разчети в по-малък мащаб и ще вземат окончателно решение за внедряване на Linux в община Мюнхен в края на 2004 г. Ние ще следим много внимателно този процес.
Според резултатите от друго пазарно изследване на Гартнър на тема преминаване на работните места към Linux, публикувано през юни 2003 г., разходите за едно преминаване на едно работно място се движат в рамките от 3000 до 4000-4200 долара в зависимост от набора от приложения, като делът на разходите за труд е някъде към 40% от цялата сума.
Аз разполагам и с по-подробни данни, но може при друг разговор да ги представя. Само две изречения за това какви са гаранциите за сигурността и надеждността на отделните платформи.
Мога да отговоря доста подробно, мога да отговоря и само с две изречения. Поддръжката на операционната система от фирмата-производител, става въпрос за поддръжката на най-популярния Linux-пакет в момента или за дистрибуция, е Redxat Linux-9. Пакетът е обявен за публично ползване от края на март 2003 г. и в момента това е единствената официално поддържана версия. За сравнение – Microsoft удължи поддръжката на Windows’98 до средата на 2004 г. Така че имаме доста добра възможност да наблюдаваме развитието и на двете направления и по отношение на сигурността и надеждността да използваме най-добрите моменти и от двете разработки.
В заключение искам да ви кажа, като контравъпрос винаги са ми го задавали: знаете ли, господин Дъбов, приложение на отворен код, което да работи с цифров подпис?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да приключвате, отдавна изтекоха двете минути.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Този път и аз искам да питам. В България има два сертификационни оператора, както вече казах, на цифров подпис – “Информационно обслужване” и “Банксървиз” АД. Приложение на отворен код с такава функционалност, която да работи с цифров подпис, досега няма и на мен лично не ми е известно някой да разработва в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият актуален въпрос е от народните представители Панайот Ляков и Благой Димитров относно приемане на тарифа за таксите за радио-телевизионна дейност от Министерския съвет към министър Калчев.
Давам думата на народния представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Калчев!
Вече втора година Съветът за електронни медии стои на трупчета, не може да осъществява своята дейност, не може да лицензира и не събира съответно регистрационни и лицензионни такси на радио- и телевизионните оператори.
Искам да Ви попитам: знаете ли за съществуването на чл. 102, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, който задължава, господин министре, Министерския съвет да приеме една такава тарифа на таксите, за които споменах? Има две възможности: или да не знаете за съществуването на този текст, или да не желаете да поставите на вниманието на Министерския съвет този текст. Независимо какви са мотивите Ви, разбира се, какви са причините за това, от това страда българската медийна общност, т.е. страдат радио- и телевизионните оператори, които оперират на територията на страната.
Искам все пак да спомена, че липсата на такава тарифа, заедно с нежеланието на мнозинството да приеме стратегия, която е изработена от Комисията за регулиране на съобщенията и от Съвета за електронни медии, т.е. тази стратегия аз също не знам по какви причини не е минала през Народното събрание, та тези две неща слагат в една много неприятна вилка Съвета за електронни медии. Вероятно има някакви политически съображения или не знам какви са съображенията, но си мисля, че трябва на вниманието на Министерския съвет този документ час по-скоро да бъде представен. Още повече, това неприемане на закона означава нарушение на закона от страна на Министерския съвет, което е изключително неприятно. Не може текстове, приети от Народното събрание, да се нарушават, закони да се нарушават от министри или, най-общо казано, от Министерския съвет. Има съответни срокове за това. Аз си мисля, че ако Министерският съвет нарушава законите, какво да говорим за гражданите на България, които виждат на практика това, което правят министрите, правителството.
В заключение искам да Ви призова, господин Калчев, като човек, който се грижи в края на краищата за документооборота на държавата, най-общо казано, да поставите на вниманието на Министерския съвет този текст и да влезе в изпълнение чл. 102, ал. 2 на Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Димитър Калчев да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин Ляков, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Член 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изисква актуалните въпроси, които се отправят към министри, да представляват обществен интерес и да са в техния ресор на управление. Действащите подзаконови нормативни актове не предвиждат правомощия на министъра на държавната администрация в областта на дейностите, осъществявани от Съвета за електронни медии. Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензи за осъществяване на радио- и телевизионната дейност и чрез упражняването на надзор само върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазване на Закона за радиото и телевизията. Съветът е юридическо лице със собствен бюджет и самостоятелна администрация.
По чл. 102, ал. 2 Министерският съвет трябва да разгледа тарифа за таксите. Запознахме се с ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Това предполага от съответния член на Министерския съвет извършване на предварителна преценка относно законосъобразността на съответния подзаконов акт, както и целесъобразността на установената уредба. В конкретния случай се налага извършването на преценка и по отношение на съответствието на предлагания размер на таксите с материално-техническите и административните разходи по извършването на лицензирането и регистрацията. Като министър на държавната администрация аз мога да внасям за разглеждане в заседания на Министерския съвет актове, които са свързани с моите функции и правомощия по отношение на административната реформа - Закона за администрацията, Закона за държавния служител и т.н. Поставеният от Вас въпрос е свързан със специфична по естеството си материя, която не попада в обхвата на моята отраслова компетентност. Като министър на държавната администрация аз не разполагам и с необходимия административен капацитет да извърша необходимата преценка, в случая, от областта на регулирането на радио- и телевизионната дейност.
Въпросът за причините, поради които тарифата все още не е приета от Министерския съвет, би могъл да се раздели на две части:
Първо, от процедурна гледна точка тарифата следва да се внесе в Министерския съвет от министър, в чиято област на компетентност попада регулирането на тези обществени отношения.
Второ, съответният министър да подкрепя проекта по същество. Това е задължителна предпоставка, която обуславя последващото му гледане и приемане от Министерския съвет като колективен орган.
Бих искал да отбележа, че в случая не става въпрос за несъзнаване на проблемите, Вие сте абсолютно прав, като поставяте този въпрос, които според СЕМ произтичат от неприемането на тарифата или за нежелание от моя страна да съдействам за разрешаването на този въпрос. Изхождам единствено от принципни съображения, които са свързани с областта на моите отговорности като министър на администрацията. Обещавам да поставя този проблем и пред останалите министри и се надявам, че в близко бъдеще той ще намери правилно решение.
Благодаря ви за въпроса, господин Ляков и господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика. Заповядайте, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Калчев, Вие сте необходимият грешник, защото въпросът беше зададен към председателя на Министерския съвет и беше върнат и насочен към Вас. Така че човекът, който трябваше да отговаря тук и който би трябвало да носи отговорност за дейността на Министерския съвет, е министър-председателят. Има много случаи, когато той е отказвал да поеме такава отговорност, няма да ги изброявам, но в случая е скандално, че след една поправка в закона, внесена от вашето мнозинство, от която са минали повече от две години, не е изпълнено законово задължение на Министерския съвет!
Как искате от гражданите на България да спазват законите, а България да бъде правова държава, да има ред и сигурност - внасяте стратегия срещу престъпността, когато Министерският съвет нарушава закона, когато министър-председателят е нехаен, безхаберен и изобщо този въпрос, от Вашите думи го разбирам, не е бил поставен на заседание на Министерския съвет! Министър-председателят, след като не влиза в кръга на Вашите задължения, да посочи министър, който да подготви тарифата, да я внесе на заседание на Министерския съвет, да я обсъдите и приемете и да спре този блокаж на медийния пазар, на медийната регулация и тези хора, които изпълняват важна обществена функция най-после да бъдат спокойни и да знаят какво ще правят в бъдеще, да имат някаква сигурност. Това още един път показва, че Министерският съвет не изпълнява своите конституционни задължения.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Отказ от управление.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Отказ от управление – може и така да го наречем, бягство от отговорност, каквото искате, управленска немощ…
Разберете, че това е изключително болезнен въпрос, който трябва да бъде решен от Министерския съвет и ще продължаваме да искаме Министерският съвет да изпълнява своите законови задължения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Калчев, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Иво Атанасов към министър Калчев относно продажбата на 65 апартамента от фонда на Министерския съвет.
Господин Атанасов, заповядайте, може да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Съжалявам, че точно за тези минути влизаме във времето, през което и БНТ, и БНР ще излъчват новини, но съм убеден, че това, което ще отговори министър Калчев, ще бъде тиражирано по всички медии.
Уважаеми господин министър, в началото на този мандат от тази трибуна отговорихте на мои въпроси, свързани с раздадените от правителството на Иван Костов жилища на министри, заместник-министри и други висши служители в администрацията на синия кабинет на държавни, вместо на пазарни цени и платени с хартийките, които се наричат компенсаторни записи, вместо с реални пари. Тогава отговорихте много изчерпателно и дадохте пълен списък на тези, които са се облажили от властта. Но аз Ви зададох този въпрос не за да ви подскажа как и вие да се облагодетелствате от присъствието си в управлението на България.
Много съжалявам, че две години след това съм принуден отново да задам подобен въпрос към Вас, защото и новото време действа както старото, защото и новото дясно управление работи както старото дясно управление и раздава апартаменти на апетитни места, а някои дори и в центъра на София, на министри, заместник-министри, областни управители и даже на народни представители.
Въпросът ми е свързан с основанията, на които са взети решенията. Разбира се, Вие сигурно ще цитирате определени закони, правилници, поднормативна база, която стои непроменена още от времето на Костов, а може би и отпреди това и която Вие с удоволствие прилагате, за да облажите своите участници в управлението на България. Нещо повече, доколкото разбирам дори комисията, която раздава жилищата и която взема решенията, е още от времето на Иван Костов.
И питам: докога тази практика ще продължава в нашата страна? Докога тези, които вземат властта, ще се грижат най-напред да облагодетелстват себе си, а след това да работят за онези, които са ги избрали? Настоявам да огласите списъка на онези, които получиха жилища при последното раздаване – подаряване, да кажете на какво основание е станало това, използвани ли са компенсаторни инструменти и на какво основание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Калчев, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Иво Атанасов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! В рамките на краткото време ще се опитам по най-бързия начин да ви дам информацията, с която разполагам. По повод на постъпилия Ваш актуален въпрос Ви уведомявам следното:
На основание чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, който през периода, в който Вие отправихте Вашето първо питане, не действаше, всеки служител следва лично да декларира своето съгласие или несъгласие да бъдат оповестени тези лични данни. За хората, които влизат в публичния регистър, включително и за мен, те са оповестени и са достъпни. Що се касае за останалите служители, до момента са събрани подписи на 49 от 65-имата служители, закупили ведомствени жилища в периода от 24 юли 2001 г. до 10 февруари 2004 г., като всеки от тях е декларирал несъгласие за огласяване на данни във връзка със сделката. В момента действа комисия по заповед на министър-председателя с председател заместник-министъра на правосъдието Тачева, която трябва да завърши работата си до 28 февруари. Предполагам, че след това ще бъдат обявени данни дотолкова, доколкото не влизат в противоречие със Закона за защита на личните данни. Лично аз разполагам с абсолютно всички данни.
Тези данни, ако питате мен, не знам защо съгласно Комисията за защита на личните данни не могат да бъдат оповестени, тъй като всеки един от вас може да ги извади от Службата по вписванията, където са регистрирани сделките. Но така или иначе законът си е закон и ние, придържайки се към него, в момента имаме това затруднение.
От друга страна, от тези ведомствени жилища, които са продадени, нито едно не е продадено с компенсаторки. Всички тези 65 апартамента са купени, платени с реални средства – с пари или с кредитни средства. Ние осигурихме кредити на нашите служители от Държавна спестовна каса, за което благодарим на ръководството й. По силата на чл. 49, ал. 2 от Закона за държавната собственост продажбата на държавни жилища, управлявани от ведомства, се извършва от областния управител по местонахождението на имота със съгласието на ръководителя на ведомството. До 19 ноември 2001 г., преди влизане в сила на изменението на Закона за администрацията, администрацията на Министерския съвет се ръководеше и се представляваше от министъра на държавната администрация на основание чл. 40, ал. 4 и 6. След 20 ноември 2001 г. тези правомощия са възложени на министър-председателя.
В Закона за държавната собственост и правилника за приложението му не е предвидена правна възможност за делегиране на правомощия на ръководителя на ведомството за настаняване под наем и за разпореждане с ведомствени жилища.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 40, ал. 4 и 6 от Закона за администрацията съгласията за извършване на продажби на жилища от ведомствения жилищен фонд са дадени на министър-председателя, в качеството му на ръководител на ведомството. Всички сделки, както вече казах, са извършени при условията на парични плащания без компенсаторки. При определянето на цените на сделките областният управител на област София стриктно е спазвал разпоредбата на Глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, като във всеки конкретен случай е определял цени при следните хипотези – това, което вчера се опитахме да обясним на журналистите, но или не го разбраха, или пък има някаква друга причина…
Първо, две са основните категории: за кандидат-купувачите, отговарящи на условията на чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, които не притежават друго жилище или вила, или някакъв жилищен имот, годни за постоянно обитаване или идеална част от такъв имот в София или страната и не са прехвърлили жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., освен на държавата или общината, или при прекратяване на собственост. Областният управител в тези случаи е прилагал базисни цени, завишени с допълнителен коефициент в размер от 1,5 до 2.
Вторият случай, когато е действано съгласно разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, когато кандидат-купувачите са прехвърлили жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г. или не отговарят на някои от останалите условия по чл. 78, тоест притежават някъде част от жилищен имот или нещо друго в други територии на страната, в случая оценките са извършени от външни лицензирани оценители по действащи пазарни цени. Затова е и голямото разсейване в нивата на оценките на отделните жилища, които са продадени на тези 65 служители на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, имате право на реплика.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, с репликата ще премина направо към втория си въпрос, защото …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, господин Атанасов. Сега се намираме във въпроса Ви. Вие имате право на реплика.
ИВО АТАНАСОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото Вие казахте, че преминавате направо към следващ въпрос. Не можете да преминете, тъй като министърът пък има право на дуплика. Трябва да приключим този въпрос.
ИВО АТАНАСОВ: Добре.
Аз чух господин министърът да казва, че сред тези 65 ведомствени апартамента, раздадени на ниски цени, да го кажем, на безценица, няма купени с компенсаторни инструменти. И затова ще попитам по какъв начин министър Валентин Церовски си е купил апартамента. Там са приложени компенсаторни механизми, което ме кара да попитам: има ли списък на жилищата, изготвен от Министерския съвет, които ще се продават с компенсаторни записи, както се предвижда в един от законите? Ако такъв списък има, къде е обявен, за да могат и други граждани да се включат в купуването на тези жилища с компенсаторни инструменти? И това е въпросът ми към господин Калчев. Няма значение, господин Корнезов, че нарушаваме процедурата. По какъв начин господин Церовски си е купил апартамента, господин министър, и не е ли с компенсаторни механизми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, Вие чрез реплика преминахте към следващия си въпрос.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Смятайте, че не съм направил реплика, а съм си задал направо въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, добре. Чакайте да уточним, защото процедурата и правилникът трябва да се спазват точно. Да го разбираме така: реплика ли е това или се отказвате от репликата? Добре, реплика. Намираме се още в рамките на предишния въпрос.
Имате право на дуплика, ако решите да се възползвате.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Понеже така или иначе въпросът ми беше зададен, аз имам готовност и мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не. Имате право на дуплика по първия въпрос на господин Иво Атанасов, а не за министър Церовски. Следващият въпрос е за министър Церовски.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Атанасов! Потвърждавам още веднъж казаното, че в Министерския съвет няма извършена продажба и няма разрешение за извършване на каквито и да е продажби на имущество, включително и на апартаменти, с компенсаторни записи. Това беше условието, поставено още в началото на мандата от министър-председателя. Говоря за администрацията на Министерския съвет. Нямам данни, не мога да ви дам, дали други сделки, в други министерства и ведомства са правени с компенсаторни записи. Аз говоря за администрацията на Министерския съвет и твърдо стоя зад думите, които казвам. Няма нито една сделка, направена с компенсаторки.
А за случая с господин Церовски разбирам, че има друг въпрос и имам готовност по него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов относно закупен от министър Церовски апартамент.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Господин министър, доколкото разбирам, Вие се ангажирате с твърдението, че от тези 65 апартамента, продадени от Министерския съвет, няма закупени с компенсаторни записи. Но подсказвате, че по линия на отделните министерства вероятно има такъв тип продажби, което ме кара още веднъж да Ви попитам, Вие вероятно не можете да отговорите за другите министерства, но като министър на държавната администрация би трябвало да сте наясно дали Министерският съвет е съставил този списък на жилища, които могат да се продават с компенсаторни инструменти, дали този списък е бил обявен и дали всеки български гражданин, притежател на компенсаторни инструменти, е могъл да се включи и да купи жилища от този фонд. Това първо.
И второ, Вие сте подписали на министър Валентин Церовски да си купи апартамента на бул. “Патриарх Евтимий”. Разбира се, това става с една много усърдна гимнастика, предприета от министър Церовски веднага след като сяда на министерския стол. Най-напред той прехвърля апартамента от активите на държавното предприятие “Строителство и възстановяване” към жилищния фонд на Министерския съвет. И след това вече Вие, господин Калчев, му подписвате да си закупи този апартамент и с пари, и с компесаторни записи, но реалната цена, която е платена, е с пъти по-ниска от пазарната цена, която може да се вземе или да се даде за един апартамент на такова място в София.
И моят въпрос е: на каква база Вие сте сложили своя подпис? Тъй като прехвърлянето на жилището от “Строителство и възстановяване” към фонда на Министерския съвет може да стане само от министър, но заповедта за прехвърляне не е подписана от министър Церовски, а е подписана от заместник-министър. И аз питам: има ли писмено пълномощно този заместник-министър да уреди прехвърлянето или тук много пряко е нарушен законът и сделката, която извършва министър Валентин Церовски, грубо погазва българските закони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Имате думата за отговор, министър Калчев, на зададения актуален въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Първо, няма такъв списък на жилища, който Министерският съвет да е одобрявал за продажба с компесаторки. Както ви казах, всички 65 жилища на Министерския съвет по личното указание на министър-председателя са продавани без компенсаторки, само с реални парични средства.
Не е възможно да бъде обявен такъв списък от нас за продажба с компенсаторки, тъй като жилищата са продадени на наематели, които живеят в тях. Съгласете се, че няма никаква правна възможност да изгоним наемателите от жилищата и да ги обявим на пазарен принцип за продажба с компенсаторки. Това е самата истина. Затова въобще няма и изготвени такива списъци, тъй като всичко е продадено на наематели.
Що се отнася до самата продажба, с Решение № 493 на Министерския съвет от 2003 г. апартаментът се предоставя за управление на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това, което казвате, е вярно. На основание § 11, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост министър Валентин Церовски е настанен във ведомствено жилище със заповед на министъра на държавната администрация. Аз нямам правна възможност да откажа настаняване или продажба. Продажбата е извършена при спазване на разпоредбите по действащото законодателство, като съгласно § 11, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост заповедта е издадена и договорът за покупко-продажба е сключен с министъра на държавната администрация.
Още един път казвам, че аз нямам правно основание да откажа да сложа подписа си под една такава сделка.
Цената на жилището е определена с оценителен протокол от комисия, назначена от областния управител на област София. Въз основа на това е изготвена и оценката от лицензирания оценител. Процедирането при настаняването и продажбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството не е от компетентността на жилищната комисия на администрацията на Министерския съвет. Тя действително не е променяна от 2000 г., откакто е създадена по времето на господин Иван Костов, но мисля, че тук проблемът не е в това кой е създал комисията. Може би документите, с които работи комисията, и нейният правилник наистина би следвало да се осъвременят, но това е друга тема.
Петдесет на сто от цената, в размер на 49 300 лв. без ДДС, е заплатена с компенсаторни записи, съгласно чл. 8 от Закона за обезщетение на собствениците от одържавени имоти. Компенсаторните записи, жилищните компенсаторни записи по закона не са отречени като платежно средство. Господин Церовски е притежател на такива компенсаторни записи, получени като обезщетение за отнети имоти на семейството му. В Закона за държавната собственост и правилника за прилагането на този закон не е предвиден предварителен съдебен контрол. Последващ контрол се осъществява чрез одит, извършван от Сметната палата и от Агенцията за държавен финансов контрол. Това мога да отговоря, господин Атанасов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Атанасов. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Вече тринадесета година съм в българския парламент и сигурно мога да бъда критикуван за политика, както всеки един от нас. Но още не се е родил онзи, който може да ме упрекне за нещо финансово или материално. Оставам с една панелка в Кюстендил и с една кола на лизинг, която използвам като парламентарна, защото в 90% от случаите пътувам по депутатските маршрути, а не по лична работа. И такива колеги са много. Да вземем един Руси Статков, който беше два мандата народен представител, сега е член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол. Той пътува всеки ден година и половина от Монтана до София и обратно, и си плаща транспорта. А този човек има същите права, както неговите колеги, както казвате Вие, господин министър – права да купи, да влезе във ведомствен апартамент и после да го купи с компенсаторни инструменти. Така че причината не е в закона, както се изрази един представител на управляващото мнозинство, че новият морал е в стария закон. Законът е една възможност, но той е един тест за проверка на морала на отделния политик. И тези, които сме се запазили честни, а това са мнозинството от депутатите на Коалиция за България, разбира се, и от други политически групи, сме избрали сами това поведение и се гордеем с него, независимо че честният политик в България е за подигравка под път и над път и се смята за загубен, за нетактичен, за неспособен да реши личните си проблеми.
Но това е пътят, по който ние можем да внесем новия морал, в името на който дойде едно друго мнозинство преди две години и половина.
И все пак, господин министър, случаят с господин Церовски поставя още веднъж въпроса: направен ли е този списък – не на Министерския съвет, а от Министерския съвет – за да може този апартамент да се продаде с компенсаторки. Ако този списък не е направен, вие сте го продали незаконно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Калчев. Ще се възползвате ли от нея?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще направя едно изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Ще припомня първите дни на сегашното Народно събрание, когато колегите Георги Божинов и Михаил Миков внесоха точка в проекта за дневния ред за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на решенията, които правителството на Иван Костов е вземало от април до юли 2001 г., тоест през периода, през който българският парламент не действаше и кабинетът е бил извън сферата на парламентарния контрол.
На 18 юли 2001 г., държейки в едната ръка “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски с мотото, че тя е написана за всеки, който ще каже: “Това не се отнася до мен”, председателят на Народното събрание с другата ръка намери процедурна вратичка да не подложи на гласуване това предложение на народните представители Георги Божинов и Михаил Миков.
На 25 юли 2001 г. от името на Парламентарната група на Коалиция за България Георги Божинов отново предложи в дневния ред да бъде включена точка за създаване на временна парламентарна анкетна комисия, която да разследва периода от дейността на правителството на Иван Костов между стария и новия парламент. Гласуват 45 народни представители от Коалиция за България “за”, ОДС се въздържа, ДПС се въздържа и 3 народни представители от НДСВ гласуват “за”. Но това не са господата Цеков, Кошлуков и Севлиевски. Това са господата Борислав Спасов, Иван Козовски и Николай Чуканов.
Ние приветстваме законопроекта, който представителите на новото време внесоха вчера в деловодството, и който се стреми по определен начин да реши този въпрос, въпреки че има юридически спор дали той може да действа със задна дата.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Може, може!
ИВО АТАНАСОВ: Но, ако народните представители от новото време бяха упражнили своето влияние още тогава – на 25 юли 2001 г. – да се избере такава комисия, да се види механизмът, по който се раздават жилища на ниски цени, да се види начинът, по който един кабинет може да облагодетелства своите служители с апартаменти на ниска цена, купени с компенсаторни записи, ако това беше направено, господин Цеков, нямаше да има нужда днес от Вашия проектозакон. Нямаше вашето правителство да повтори тази практика и нямаше Вие да се изявявате като морален коректив и да се делите на новодомци и на нововремци. (Ръкопляскания от КБ.) А това не е и възможно, защото, когато нововремците се качват на яхтите около Монте Карло или прескачат до Лондон, както ние прескачаме до избирателния си район, тогава новодомците се изявяват като морален коректив вътре в НДСВ. Когато пък новодомците се разширят в новите си апартаменти, нововремците изземват тяхната роля и се изживяват като морален коректив вътре в НДСВ.
Е, тази игра на морал омръзна на българския избирател.
Тогава, на 25 юли 2001 г. господин Божинов каза от тази трибуна: “Уважаеми дами и господа от НДСВ! Гласувайте за тази комисия, защото ако ние замълчим по този въпрос, утре хората ще кажат, че и едните, и другите, и третите са от една и съща порода”.
И вие, идвайки в името на новия морал, действително доведохте хората до такова състояние, да казват “тия горе” и да не правят никаква разлика между позициите, които има една или друга парламентарна група и между становището и поведението, което има един или друг народен представител.
Така че катастрофира и новото време, и новият морал. И това е нашето основание да търсим скъсяване на пътя към следващото Народно събрание.
Но тук има някои въпроси, които са изключително важни и които поставих в питанията си към господин министъра. В България са раздадени сигурно над един милион ведомствени жилища, такава беше практиката. Но от един момент започва раздаването на жилища срещу компенсаторни механизми. И това е задължение на Министерския съвет – да състави списък на тези жилища, които ще бъдат търгувани срещу компенсаторни записи. И това е списък не на Министерския съвет, господин министър, за да ни отговаряте само за жилищата, раздадени от кабинета. Това е списък на Министерския съвет за всички жилища, които ще се търгуват с компенсаторни инструменти. Такъв списък, както признава господин министърът, няма и до ден-днешен.
Първо, по този начин се ощетяват многобройните притежатели на компенсаторни инструменти – тези, на които не може да бъде възстановена собствеността в реални граници, получават едни хартийки и с тези хартийки не могат да направят нищо.
Второ, създава се една привилегия за висши чиновници, за служители в министерствата, за политици – една привилегия да купуват на ниски цени и с компенсаторни записи жилища в най-хубавите райони на София.
Тази практика трябва да бъде сменена. Българският парламент и българската политика трябва да престанат да бъдат място за облагодетелстване.
Нашият народ имаше големи надежди, че това ще се случи в Тридесет и деветото Народно събрание. Тези надежди обаче не се оправдаха. Ето още едно основание да внасяме вот на недоверие. Ето още един мотив да искаме предсрочни избори. Ето още един аргумент да искаме да скъсим пътя до следващото Народно събрание – тогава, когато ще бъде прекъсната тази серия от десни управления на ОДС и на НДСВ, които, както видяхме, правят едно и също нещо и управляват по един и същи начин, и се обогатяват еднакво от властта. Тази дясна серия трябва да бъде прекъсната. България има нужда от нова политика и тази нова политика може да бъде реализирана от българската левица. Благодаря. (Шум и реплики в залата. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата от името на парламентарна група, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, драги колега Атанасов, когото уважавам!
Аз разбирам вашата болка, че БСП отново тича след събитията и дори като опозиция не е пълноценна. Вие като управляващи бяхте непълноценни. Сега се оказва, че Новото време понякога е и по-голяма опозиция от вас. И разбирам, че от това ви боли. Нормално е.
Ако вие бяхте внесли законопроект тогава, вместо да искате празни приказки, ако вие бяхте предприели конкретни действия, може би щяхте да намерите и парламентарна подкрепа, но, говорейки, че ние внасяме законопроект само за времето на нашето управление, за тези случаи, когато имаме продадени жилища в периода от 5 юли 2001 г., вие забравяте нещо друго. Ние постъпваме коректно и отговорно, разсъждавайки, критикувайки и търсейки истината за нашето управление. Вие обаче не се интересувате от вашето управление, а търсите управлението на СДС! Че малко ли жилища бяха раздадени по времето на Виденов? Че малко ли бяха раздадени по времето на Луканов? Предложете и направете анкетна комисия и ще се провери. Аз мога да ви кажа, но не бих го направил.
Предложете анкетна комисия за управлението на БСП и тогава ще потърсите подкрепа. Това лицемерие и този опит за политизиране на иначе значим обществен въпрос е нещо, което е неприемливо – нито за нас, а вярвам, и за другите парламентарни групи.
Въпреки уважението ми към Вас лично и към всички останали колеги, не мога да приема такива евтини спекулации! Новото време не е катастрофирало, за разлика от БСП, която катастрофира преди няколко години. Вярвам, че ще се възстанови от катастрофата, но недейте да търсите под вола теле! Недейте да търсите под вола теле, защото ще се окаже, че Новото време не само катастрофира по Вашите думи, а Новото време ще бъде наистина носител на новия морал в българската политика.
И тъй като говорите много често за подкрепа, търсите Новото време, разбирам, че го приемате като значим фактор, то е така – ето тук, от трибуната ви казвам: ако в БСП има отговорни и откровени политици, подкрепете онези закони, които ще реформират политическата система, така че да няма подобни случаи. Подкрепете мажоритарното начало, вместо да се снишавате и да търсите всякакви други измислени основания, за да нарушавате ваши партийни решения, които, ако не се лъжа, имате, за да подкрепите такова мажоритарно начало. Подкрепете Закона за референдумите, подкрепете прозрачните правила за финансиране на партиите, както го направихте с проекта на колегата Радоев, и тогава можем да търсим подкрепа, но иначе нямаме база за разговор. Останалото са празни приказки! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали има други изказвания от името на парламентарна група или да преминем към парламентарния контрол отново?
Господин Найденов и господин Румен Петков имат въпрос към господин Калчев относно регистъра за обществените поръчки.
Господин Петков, заповядайте, за да зададете въпроса.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! Задаваме този въпрос към Вас с ясното съзнание, че той може да бъде зададен със същия успех и към министъра на отбраната Николай Свинаров. Задаваме го с ясното съзнание, че в приложното поле на Закона за обществените поръчки има определени ограничения за сделките, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Съгласно Закон за обществените поръчки, възложителите на обществените поръчки са длъжни да изпращат цялата информация, свързана с възлагането на обществени поръчки, за вписване в регистъра. Регистърът е публичен, създаден е и се поддържа от министъра на държавната администрация.
По две причини адресираме въпроса си към Вас – първата е, че министър Свинаров и предишния петък, и този петък, чрез процедурни хватки избягва отговора на питането, което сме му отправили и той вероятно има сериозни основания да бяга от този публичен дебат.
Втората причина, че Вие се занимавате с поддръжката на този регистър. Благодаря Ви за своевременната реакция, защото обществото остава с впечатлението, че в ремонта и модернизацията на самолетите и хеликоптерите има нещо нередно. Създават се предпоставки Българската армия към датата на влизане в НАТО да бъде практически без самолети и без хеликоптери. Създава се впечатлението, че се накърняват държавните интереси от гледна точка на сигурността, от финансова гледна точка, бих казал, и от обществено-политическа гледна точка.
В наредбата за водене на регистъра детайлно са изписани съдържанието, структурата и набирането на информацията, както и сроковете за нейното вписване в регистъра.
В тази връзка, господин министър, нашият актуален въпрос е следният: има ли подадени данни от Министерството на отбраната и вписани ли са в регистъра договорът за ремонт и модернизация на самолетите "МИГ-29" и информация за процедурата по възлагане поръчки за ремонт и модернизация на хеликоптерите "МИ-17" и "МИ-24"? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте за отговор, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, господин Найденов!
Във връзка с поставения от вас актуален въпрос ще бъда много кратък и ще се концентрирам само върху това, което е поставено като задача на министъра на държавната администрация и Дирекция "Обществени поръчки"– да водим точно регистъра на обществените поръчки.
По регистъра за обществените поръчки ние набираме и съхраняваме информация, свързана с възлагането на обществени поръчки, като условията и редът за водене, поддържане и ползване на регистъра са определени в Наредбата за водене на регистъра за обществените поръчки, публикувана в "Държавен вестник", бр. 89 от 31 октомври 2000 г., в сила от 1 ноември 2000 г.
На вписване в регистъра подлежат обстоятелствата, предвидени в чл. 55, ал. 2 от Закон за обществените поръчки и настъпилите в тях промени. Съгласно същия този чл. 55, ал. 2, който е изменен през 2002 г., регистърът за обществените поръчки съдържа: решение за откриване на процедури за възлагане на обществените поръчки; поканите за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки; информация за сключените договори за обществени поръчки; препоръчителен списък на лица, които възложителите могат да използват като външни експерти; годишни класации за най-добрите търговци в съответния бранш; практиката по прилагането на закона и друга информация, определена в наредбата по ал. 5.
Трябва да ви кажа, че ние не разполагаме и в регистъра не се съдържа информация за обществени поръчки, изключени от приложното поле на Закона за обществените поръчки, съгласно чл. 6 от същия.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 6, т. 1 от Закона за обществените поръчки от приложното поле на закона са изключени обществените поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на класифицирана информация, съставляваща държавна тайна и тяхното изпълнение, което е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната.
Условията и редът за възлагането на тези обществени поръчки се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната – Наредба за условията и реда за възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, обнародвана в “Държавен вестник” бр. 119 от 27 декември 2002 г.
Това мога да кажа по тъй наречения Регистър за обществените поръчки.
Не мога да Ви отговоря докрай на въпроса за ремонта и модернизацията на самолетите МИГ-29 и хеликоптери МИ-17 и МИ-24. Това не се съдържа в регистъра за обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, не ни изненадвате с този отговор. Ние добре познаваме Закона за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на поръчки, свързани с отбраната и сигурността, и Наредбата за регистъра.
Искам да Ви благодаря за готовността да отговорите, защото както стана ясно, Вашият колега министър Свинаров за пореден път е далеч назад в списъка за парламентарен контрол. Ние задаваме въпроса, за да очертаем параметрите на една практика, започната при предишното правителство, но която беше успешно усвоена и доразвита при това правителство и това мнозинство. Това е практика, която се разминава драстично с принципите за прозрачност, за публичност, за честна конкуренция, за контрол върху изразходването на финансовите средства, практика, която се свързва с това значими въпроси от сферата на обществените поръчки и приватизацията да се отнасят към националната сигурност и по този начин да се скриват от обществения и политическия контрол. Ние не сме против британската фирма или срещу която и да е друга фирма – потенциален изпълнител на ремонта и модернизацията на хеликоптерите, когато те са надеждни, коректни и с възможности. Нашият интерес е насочен към действията на администрацията и в случая към Министерството на отбраната, за да се прецени доколко те са прецизни, компетентни и законосъобразни, за да бъдат разсеяни всякакви съмнения и опасения за възможна злоупотреба с власт или за корупция.
Господин министър, искам да завърша с това, че ние с моя колега ще внесем предложение за промяна в Закона за обществените поръчки, която да бъде насочена към това информацията, свързана с възложителя, с вида на поръчката, с процедурата и етапите на процедурата да бъдат отнесени към регистъра и те да бъдат публично достояние.
Надявам се, че като ресорен министър, който отговаря за поддържането на регистъра, ще подкрепите това предложение за промяна. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това беше реплика. Имате право на дуплика, господин Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министър Христова е отправен от народния представител Кръстьо Петков относно дейността и управлението на системата за профилактика и отдих.
Имате думата, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Известно е, че дейността на фирмата за профилактика, рехабилитация и отдих (ПРО) през последните години рязко се сви. Средствата, заделени от бюджета за тази дейност, през последните 2-3 години въпреки настояванията на някои депутати, са ограничени и се задържат на равнище 9-10 млн. лв. годишно. Моите сведения са, че не се усвояват докрай. Фирмата не е достатъчно конкурентоспособна при усвояването на средства от бюджета, които се отпускат за субсидиране и почивки, поради факта, че има по-добри частни фирми и че ведомствените почивни станции получават допълнителни средства от техните административни шапки.
Освен това ПРО ремонтира и вече прехвърли на общините няколко обекта, построени с държавни средства.
Госпожо министър, създава се впечатлението, че ПРО е посредническа институция и като че ли тя няма стратегическо значение за социалната политика в държавата. Достатъчно е да кажем, че над 80% от българите вече не могат и не ползват годишна почивка по тази и по други линии, които са съществували и съществуват в други държави.
Оттук моят актуален въпрос е:
1. Има ли концепция и каква е концепцията на Министерството на труда и социалната политика за по-нататъшно развитие на ПРО? Има ли утвърдена програма и списък за продажба на обекти, за реконструкция и подобряване на материалната база, за рехабилитация на осигурени лица?
2. Какви са участията на ПРО в други търговски дружества? Извършва ли се контрол и проверка на сделките с обекти на ПРО? Моля да предоставите информация за това. Каква е съдбата на обектите за социални нужди, определени от Надзорния съвет на ПРО?
3. Кои са представителите на държавата в управлението на фирмата и на какъв принцип са определени другите участващи извън държавните в Управителния съвет на ПРО? Госпожо министър, какви са финансовите резултати на фирмата за 2003 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Министър Христова, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! Позволете ми първо да дам информация за нормативните основания за действията по рехабилитацията и профилактиката на предприятието.
Кодексът за социално осигуряване дава правото на парични помощи за профилактика и рехабилитация както на осигурените за всички социални рискове, така и на осигурените за трудова злополука и професионална болест. В Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. бяха предвидени разходи в размер на 8 млн. 880 хил. лв. за парични помощи за профилактика и рехабилитация, за 2003 г. – 9 млн. 294 хил. лв. и за 2004 г. – 10 млн. 900 хил. лв. Сумите за парични помощи за профилактика и рехабилитация се изразходват по ред, определен с инструкция, приета от Надзорния съвет на НОИ. Профилактиката и рехабилитацията на осигурените лица не е форма на социално подпомагане, а политика за запазване на работоспособността и ограничаване или намаляване на възможностите за инвалидизиране.
Чрез вторичната профилактика и рехабилитация на рецидивите при често или продължително боледуващи, болните с хронични заболявания и на пенсионираните поради инвалидност се намалява продължителността на периодите на неработоспособност, а оттам се намаляват и разходите за парични обезщетения и пенсии за инвалидност от средствата на Държавното обществено осигуряване. Предвидените в бюджета на ДОО за 2003 г. средства за профилактика и рехабилитация на осигурените лица, макар и ограничени по размер, се оказаха достатъчни за целогодишното изпълнение на програмата и дадоха възможност за подобряване здравословното състояние на 31 хил. 686 човека.
Предложението на НОИ за 2004 г. е съобразено с потребностите от средства за профилактика и рехабилитация според информация от НОИ, още повече, че в сравнение с 2003 г. средствата са повече.
Дейността по профилактика и рехабилитация се осъществява в заведения на юридически лица, които Националният осигурителен институт ежегодно избира с конкурс по условия и по ред, определени с инструкцията. Право на участие в конкурса имат всички юридически лица с предмет на дейност осъществяване на профилактика и рехабилитация, изрично отразен в съдебното решение за регистрация, както и ведомствените санаториуми, включително и тези на бюджетна издръжка.
Едно от търговските дружества, което ежегодно участва в конкурса, съответно в дейността, е точно ПРО (“Профилактика, рехабилитация и отдих”) ЕАД, собственост на Националния осигурителен институт.
Уважаеми господин Петков, Вашият актуален въпрос съдържа три подвъпроса, на които аз конкретно ще се спра, за да Ви отговоря.
Първо, относно концепцията за развитие. Прехвърлените на НОИ обекти на държавната фирма “Социален отдих” през 1998 г. бяха обособени като търговско дружество. Още при взимането на това решение от Надзорния съвет на НОИ беше начертана стратегията за неговата дейност и развитие, а именно продажба на определени обособени части и реновиране на обектите с възможности за балнеолечение, профилактика и рехабилитация, което даде възможност на НОИ да формира политиката си в тази област.

Надзорният съвет, изпълняващ функциите на принципал на дружеството, с Решение № 46 от 5 август 1999 г. дава съгласие през 1999 г. да започне процедура за продажба на обособени части от дружеството по определен списък. От 1999 г. до края на 2003 г. са продадени около 140 обекта общо за 27 млн. и 29 хил. лв. С постъпилите суми започва реновирането на балнеолечебните обекти в утвърдени национални балнеологични центрове, като за тази дейност до края на 2003 г. са изразходвани 20 млн. и 500 хил. лв. Трябва да се подчертае, че тези реновирани обекти остават собственост на НОИ за ползване предимно от осигурените лица и не се предполага предлагането им за продажба. В резултат на реконструкцията, 9 от бившите балнеосанаториуми са превърнати в модерни балнеохотели, предлагащи най-съвременни условия за лечение. Закупени са и модерни съоръжения за рехабилитация.
По неокончателни данни, към края на 2003 г. в обектите на “ПРО” са реализирани 375 хил. и 500 нощувки, от които за осигурени лица 264 500 и за свободни туристи 110 хил. и 900. Броят на осигурените, ползващи базите на “ПРО” през 2003 г., е 17 457 като лица, не като нощувки, а постъпилите средства за профилактика и рехабилитация в Държавното обществено осигуряване са в размер на 5 млн. 804 хил. лв.
Второ, относно участието на “ПРО” в други търговски дружества. Неустановената собственост на обектите на бившата държавна фирма “Социален отдих”, прехвърлени на НОИ, създаде редица проблеми. Това е наложило и създаване на акционерни дружества между “ПРО” и доказали собствеността си други юридически лица.
“ПРО” ЕАД участва в две акционерни дружества – “Евридика 2000” и “Бриз-2”. По решение на общите им събрания започва реконструкция и модернизация, като през този период хотелите реално не са работили. По тази причина дивиденти от дейността досега не са реализирани.
Продажбата на обособените части се извършва с решение на съставения на трипартитен принцип Надзорен съвет на НОИ, което е гаранция за упражняване на контрол. Извършени са проверки от оторизираните за това органи по жалби на участвали в конкурса купувачи, но не са установени сериозни нарушения.
“ПРО” ЕАД изпълнява и следните функции: при минимални цени предлага високо качество на битово медицинско обслужване на осигурените лица; макар и в пазарни условия се опитва да дава преференциални цени за почивка и балнеолечение на пенсионери и безработни; от приходите на обособените части са внесени за 2001 г. и 2002 г. общо 2 млн. и 300 хил. лв.
С решение на Надзорния съвет на НОИ са предоставени шест обекта за социални нужди. Надзорният съвет на НОИ е възложил на “ПРО” ЕАД да ремонтира и реконструира за своя сметка обектите в Трявна, Троян, Белица, Красновски минерални бани, Старозагорски минерални бани и Стефан Караджово. По информация от “ПРО” за възстановяването на тези обекти досега са изразходвани 3 млн. 395 хил. лв. Четири обекта са предадени на съответните общини за социални домове. Останали са два – в Троян и Красновски минерални бани, като последната информация, която получих, е, че обектът Красновски минерални бани е предоставен на Агенцията за социално подпомагане за създаване на Дом за възрастни с деменция.
Трето, Съветът на директорите на “ПРО” към настоящия момент се състои от пет членове, избрани от Надзорния съвет на НОИ. Трима от членовете са представители на държавата, един е представител на НОИ и един – на работодателите, който е и председател на Съвета на директорите. Надзорният съвет на НОИ избира членовете на съвета на директорите по предложение на партньорите. Финансовите резултати за 2003 г. ще бъдат определени след годишното приключване. Анализът на състоянието на дружеството за деветте месеца за 2003 г. показва нарастване с 18 на сто на приходите от дейността спрямо същия период.
Ако ми позволите, уважаеми проф. Петков, аз мога да Ви предоставя удостоверението от последното актуално състояние на дружеството и списъка с обектите, които подлежат на продажба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Христова.
Заповядайте за реплика, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Благодаря, госпожо министър, за предоставената информация. Аз не бих оспорил фактологическата страна на Вашия отговор, но у мен остават два въпроса:
Първият въпрос е: какво правят в управлението на “ПРО” работодателите и особено синдикатите при положение, че, както казахте, то няма този капацитет, а и няма перспектива да осъществява активна и нарастваща социална политика спрямо осигурените лица? За мен, така както Ви чух, “ПРО” е една остатъчна търговска структура, която след време ще отмре. И тогава възниква въпросът: отказва ли се държавата, респективно министерството, от социалните си функции и ще ги прехвърли ли на други институции, да кажем, пенсионноосигурителни и други фондове? Но както знаете много добре, точно тези социални институции в момента не проявяват интерес към този сектор на социалната политика. Не инвестират масирано, а има и пречки за техните инвестиции.
Бих искал да Ви обърна внимание на следното. Да не се получи така, че “ПРО” се самосдружава с други институции. Добре е да се види и да се направи строга разлика между съвместните дружества, където по принуда, заради реституционни и други претенции са направени подобни структури и изкуствено образувани дружества.
В заключение искам да кажа, тъй като не желая, но Ваше право е да отговорите: аз не зная дали сте в състояние да проследите какво е станало с продадените и подарени по-рано обекти или държавата вече е загубила и интерес, и механизми да прави това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател!
Уважаеми проф. Петков, тези въпроси, които зададохте, веднага ще дам на един екип, който беше създаден със заповед преди две седмици, и, признавам, катализатор за това беше Вашият въпрос. Този екип с представители на Министерството на труда и социалната политика, а очакваме да се включат и представители на Националния осигурителен институт, ще направим анализ, включително и на това, че след като “ПРО” е едно търговско дружество, дали там е необходим също трипартитен принцип на управление в съвета на директорите. Ще проверим всичко това, което е самосдружаване, както Вие казахте, на “ПРО”, дали е целесъобразно създаването на съвместни дружества с други търговски дружества. И, разбира се, ще направим анализ, за което ще ни трябва време, на всичко, което се е случило досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Христова.
Актуален въпрос към министър Христова са отправили народните представители Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн относно Правилника за прилагане на Закона за замяна на войнските задължения с алтернативна служба.
Имате думата, госпожице Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър!
През м. май миналата година бяха приети доста сериозни изменения в Закона за замяна на войнските задължения с алтернативна военна служба, където по волята на народните представители отпаднаха някои абсурдни изисквания към замяната на военната служба с алтернативна, т.е. с цивилна служба. Така например отпадна абсурдното изискване до момента наборниците да доказват своите убеждения, че не желаят да носят оръжие. Това тяхно право им е дадено и по Конституция и не бива да бъде ограничавано от държавата. Също така беше внесена възможността тези, които успеят да спечелят конкурс при работодател на бюджетна издръжка, каквито са университети, болници, училища и т.н., да могат да отслужат на тази работа именно своите войнски задължения. В приетия правилник обаче, гласуван от Министерския съвет през септември същата година, много от тези възможности или са неясни, или пък въобще са изпуснати. Поради тази причина ние бихме желали да получим от Вас информация по следните няколко въпроса:
На първо място, как Вие оценявате към настоящия момент каква е реалната възможност всеки български гражданин, който отговаря на условията, посочени в закона, и не желае да носи оръжие, да се възползва от алтернативната служба?

Бихме искали да научим чрез Вас, а всъщност да научат и всички български граждани, които се интересуват, откъде наборниците биха могли да получат информация за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба. Искам да обърна внимание, че такава информация в момента не се съдържа на официалната интернет страница нито на Министерството на отбраната, нито на Министерството на труда и социалната политика.
Предвижда ли се разяснителна кампания и в какво ще се изразява тя?
Освен това бихме искали да знаем какъв е броят на подадените молби за алтернативна военна служба през 2003 г. и колко от тях са удовлетворени. Тук бих искала да вметна, че в хода на разискванията по закона, когато той беше гласуван в комисията и в пленарната зала, за мен стана ясно, че в предишните години бройките, които са били отпускани за алтернативна военна служба, са били около стотина, всичките за изключително нискоквалифициран труд, като например чистачи, готвачи и т.н. Рядко се съдържа някоя и друга бройка, която по някакъв критерий е била включена като по-квалифицирана работа. Поради тази причина за мен е много необясним фактът как Министерският съвет успява да определи всяка година предварително колко души точно не желаят да носят оръжие и как ще се защити правото на тези хора през годината, ако те не желаят да носят оръжие, да изпълнят задълженията си на алтернативна служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожице Агайн.
Имате думата за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Агайн, господин Севлиевски, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Агайн, ще отговоря на всички Ваши въпроси и, разбира се, давам си сметка, че благодарение на лично Вашия принос беше усъвършенствано в голяма степен законодателството за алтернативна военна служба. Но всичко, което съществува, би могло да бъде доусъвършенствано все повече и повече.
Условията и редът за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба са регламентирани в Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба и правилника за неговото прилагане. Всеки български гражданин, който отговаря на изискванията на този закон, може да се възползва от правото си да поиска замяна на воинските си задължения с алтернативна служба, като подаде мотивирана молба чрез началника на военното окръжие по местоживеене до Комисията по алтернативна служба към Министерството на труда и социалната политика. Съдържанието на молбата, както и необходимите документи, които се прилагат към нея, се определят в Глава втора на правилника за прилагане на закона.
Комисията по алтернативна служба разглежда постъпилите от гражданите молби и с мотивирано решение заменя или отказва да замени воинските задължения с алтернативна служба. Работните места и длъжностите за изпълнение на мирновременната алтернативна служба се одобряват с решение на комисията, което се обнародва в “Държавен вестник”. На основание на решенията на комисията председателят й със заповед повиква гражданите за изпълнение на мирновременната алтернативна служба. Това са граждани, които подлежат на военна служба.
Броят на гражданите, които могат да започнат мирновременна алтернативна служба през годината, се определя ежегодно с решение на Министерския съвет. То е свързано и с планирането на бюджета. За 2003 г. техният брой е 200 души. Подадени са 63 молби за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. На 17 граждани молбите са уважени от Комисията по алтернативна служба, 15 граждани са се уговорили с конкретен работодател и са започнали изпълнението на тази служба като програмисти, юристи, преподаватели, специалисти в общински администрации и др. Изпълнението на алтернативната служба на двама граждани е отложено поради липса на подходящи работни места. Молбата на един човек е отхвърлена от комисията за несъответствие на изложените мотиви с изискванията на закона. Четиридесет и пет молби са отложени за разглеждане от комисията до отстраняване на непълноти в документацията и мотивите.
Въз основа на направения анализ от постъпилите молби от граждани и работодатели е изготвен проект за решение на Министерския съвет за определяне броя на гражданите, които могат да започнат изпълнение на мирновременна алтернативна служба през 2004 г., като предложеният брой въз основа на опита и анализа за 2003 г. е 200 човека. Най-много работни места за настоящата година е заявило държавното предприятие “Строителство и възстановяване” – 52 работни места. То е заявило доста длъжности с добра квалификация, а именно технически ръководител, програмист, юрист, строител. Очакваме през тази година повече граждани да се възползват от възможността да уговорят изпълнението на мирновременната си алтернативна служба с работодател и да започнат работата си на длъжност, подходяща на образованието им и квалификацията.
С измененията през 2003 г. в Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба и правилника за неговото приложение се либерализира режимът на алтернативната служба, както и Вие сама отбелязахте. Намали се срокът на службата. Той беше два пъти по-дълъг от обикновената военна служба, сега е един път и половина по-дълъг. Въведе се по-високо заплащане на труда на алтернативно служещите. Предвиди се възможност по време на изпълнението на мирновременната алтернативна служба гражданите да се включват в квалификационни курсове.
Въпреки това все още малко граждани, подлежащи на наборна военна служба, се възползват от правото си да изпълняват алтернативна служба. Считаме, че има неизползвани възможности за популяризиране на алтернативната служба сред донаборниците и работодателите. Периодично актуализираме публикуваната информация на официалната интернет страница на Министерството на труда и социалната политика. Тя и в момента е там заедно с образеца на молба-декларация и т.н. относно реда и условията за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, изискванията, на които трябва да отговарят работодателите, възможността гражданите сами да се уговарят и други такива неща. Ще предприемем и допълнителна разяснителна кампания. Подготвени са обяви за няколко централни вестника, които да поканят работодателите да заявят интерес към наемане на хора на алтернативна служба. Също е подготвено издаването на брошура. Ще се организират и дискусии с работодателите и гражданите, подлежащи на наборна военна служба, тъй като се има предвид, че в нашата страна нямаме дълбоки традиции в тази област.
Във връзка със зададения от Вас въпрос е направен анализ на Правилника за прилагане на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба и е възложено на експертите, които работят по този въпрос, да дадат предложение в най-кратък срок, ако е необходимо да се промени. Искрено се надявам, че през 2004 г. мирновременната алтернативна служба ще бъде приемлив вариант за повече хора, подлежащи на служба в нашата страна, и много от тях да могат да започнат реално изпълнението на тази служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Христова.
Заповядайте, госпожо Агайн, имате думата за реплика.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, използвам правото си на реплика, за да Ви благодаря за направения отговор, също така да отправя молба лично към Вас да се акцентира на разяснителната кампания, тъй като Вие повече от всеки друг министър трябва да положите усилия всички тези квалифицирани младежи, които желаят да отслужат на цивилна служба, да могат да реализират знанията си, работейки в полза на държавата и на общините. В противен случай много малки общини никога няма да разберат, например, че могат да използват квалифициран икономист, който да разработи техния бизнес проект например по някоя европейска програма. Или пък никога една малка община няма да може да ползва квалифициран лекар за временни нужди, ако не знае, че има такава възможност в момента, дадена от закона.
Като Ви благодаря още веднъж, надявам се разяснителната кампания да бъде достатъчно активна, за да може българските граждани да се възползват от тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Той е от народните представители Атанас Папаризов и Кръстьо Петков относно натиск за уволнение на директора на Бюрото по труда в гр. Омуртаг.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, преди да развия въпроса си, бих искал да Ви благодаря за това, че още миналата седмица бяхте готова да ми отговорите и днес сте изключение сред Вашите колеги министри, които така се пререждат в отговорите за парламентарен контрол, че въпросите губят актуалност. В случая това не е така.
Сега преминавам към въпроса. С писмо до ръководителя на Изпълнителната агенция господин Ушев и кметът на община Омуртаг, и 41 работодатели от община Омуртаг, също синдикатите в Омуртаг и Антоново пишат тревожно, че се оказва политически натиск за смяната на ръководителя на Бюрото по труда. Аз рядко задавам въпроси по такива конкретни случаи, защото обикновено те са предмет на работа може би на място на народния представител, но в случая е изразен натискът за смяна на директора на бюрото, правят се периодични проверки и е ясно, че нормалният диалог в защита на професионализма не е достатъчен. Нужно е въпросът да се постави от трибуната на този парламент, защото става дума за бюро по труда, което успешно изпълнява програмите за заетост в един от районите с най-висока безработица.

През миналата година чрез това бюро по труда не само са осигурени работни места на близо 2000 безработни в Омуртаг и 800 души в Антоново, но и с помощта на диалога на бюрото с работодателите и кмета на общината допълнително са осигурени 704 работни места. Въпреки това във всички тези писма се пише едно и също – че се оказва политически натиск за смяна на ръководителя на бюрото, че се използват редица основания, някъде може да са и административни пропуски, за да стане това факт. И безпокойството и на работодателите, подписали писмото, и на кмета на общината, и на синдикатите е, че една такава ненавременна и необоснована промяна може сериозно да затрудни работата в общините Омуртаг и Антоново по осигуряване на работа и поминък за безработните, за трайно безработните и по търсенето на нови работни места.
Проблемът е особено актуален и аз се надявам, че Вие ще дадете отговор, който ще докаже, че във Вашата работа се съобразявате с професионализма и с добрите резултати, а не с формализма и търсенето на политически обосновани решения, които биха могли да доведат до много вредни резултати за всички, които търсят работа в община Омуртаг и в община Антоново.
Надявам се, госпожо министър, да отговорите и на моя въпрос, и на въпроса на хората, които очакват активната политика на бюрото по труда – на кмета на общината, на синдикатите и на работодателите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народните представители Атанас Папаризов и Кръстьо Петков.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов, уважаеми господин Петков! Ще се опитам да дам, колкото е възможно на този етап, обективна информация от това, което получих от Агенцията по заетостта, като предварително ви заявявам, че за себе си ще продължа проверяването на фактите.
В края на ноември миналата година работна група от Агенцията по заетостта извърши планова проверка на Бюрото по труда в Омуртаг. Такива проверки започнаха да се правят през втората половина на миналата година по изпълнението на мерките и програмите за заетост и по финансово-счетоводната дейност, тъй като имаше много нови програми и мерки за заетост. В доклада на работната група бяха констатирани редица нарушения на служебните задължения на директора на Бюрото по труда. Ще ви запозная накратко с констатираните нарушения.
Първо, от гледна точка на трудовото законодателство. Установено е, че служител на Бюрото по труда, заемащ важна за бюро от такъв мащаб длъжността “старши специалист” точно в работата с безработните, е отсъствал в продължение на 40 дни – от 15 септември до 31 октомври, за което обаче му е водено присъствие от директора на Бюрото по труда и му е изплащана работна заплата.
Констатирани са и редица други нарушения, като например липса на молби и заповеди за отпуск на служители, които към момента на извършването на проверката не са били на работното си място, а са били в отпуск.
Второ, нарушения по реализиране на Националната програма “От социални помощи – към осигуряване на заетост”. Безработните са били насочвани към програмата според продължителността на получаване на месечна социална помощ, а не по приоритетни групи, което е нарушение на съвместните изисквания на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. От началото на 2003 г. от дейностите по програмата са освободени 84 души, като липсва информация защо тези хора са били освободени. През месец ноември 2003 г. е допусната злоупотреба с официални документи, като без да е извършена фактическа проверка, са изготвени и подписани протоколи, на които е слаган надпис, че е проверено на място. При нарушаване клаузите на сключените въз основа на програмата договори не са налагани предвидените санкции на работодателите, когато те не са спазвали ангажиментите си. Допуснати са и нарушения по Кодекса на труда за регистрацията на договорите, за което Бюрото по труда не е уведомило Областната инспекция по труда в Търговище. Не са изготвени графици за проверките по обектите на програмата, с което са нарушени указанията на агенцията. Не са извършени изискваният брой проверки на място на обектите по програмата по проекта “Опазване на реколтата”, който е много важен за този район.
Независимо от препоръките на регионалната дирекция да се засили текущият контрол, контролната дейност и до момента не е активизирана. Регистрационните досиета на включените хора в програмата не са окомплектовани, специално за община Антоново. Също в община Антоново не са извършени необходимият брой проверки на обекти по програмата, а са представени протоколи, които са подписани само от работодателя. Не са попълвани регистри за извършените проверки съгласно указанията. Постъпили са много жалби на граждани, на които е отказвано включването в една или друга програма, без да им се дава информация защо им се отказва.
Трето, допуснати нарушения при осъществяване на финансово-счетоводната дейност. Особено по системата за двойния подпис, който е голямо задължение вече в администрацията, по чл. 19 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол се установи се, че повечето от документите са подписвани само от директора, без да е прилаган двоен подпис и без да има упълномощено за това лице. Надвишен е определеният разходен таван за изпълнението на бюджета за 2002 – 2003 г. Липсват редица разходооправдателни документи. Неправомерно са изплащани обезщетения на безработни за 2002 и 2003 г. Допуснати са нарушения за прилагане системата за финансово управление и контрол, а именно не са попълвани досиетата за разход. Това не е правено от 1 юли 2001 г. Не са съставени контролни листове за същия период. Не са отчитани разходите на лекия автомобил, който се ползва. Няма заповед на директора кой експлоатира този лек автомобил, какъв е норменият разход на гориво, гориво-смазочни материали, какви са правилата на експлоатация.
Допуснати са нарушения и по отношение на договорите за външни услуги. Намерени са първични счетоводни документи за направени значителни разплащания и за извършени услуги, без да са сключени въобще договори с редица фирми: фирма “Елит”, фирма “Касандра”, фирма “Маратон’62”, “Новита” и редица други за извършени строително-ремонтни работи. Липсват план-сметки, количествено-стойностни сметки, документи за реални разходи, документи за назначена комисия за приемане на обектите.
Директорът на Бюрото по труда е поканен съгласно реда на Закона за държавния служител в Дисциплинарната комисия в Агенцията по заетостта, но до момента не се е явила. А това е наистина възможност да се дадат обяснения и евентуално да се дадат възражения по тези проверки.
За себе си аз назначих нова проверка от Независимия инспекторат лично към министъра на труда и социалната политика, която в понеделник отново ще започне работа и ние ще ви дадем информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Папаризов, имате думата за реплика. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо министър. Действително списъкът, който прочетохте, съставен набързо, след като ръководителят на Бюрото по труда е участвала през октомври в изборната кампания на кмета, защото жената има право да има и политическо разбиране, показва как трескаво са търсени причини да бъде уволнена. Все пак се радвам, че има независима комисия под Ваше ръководство и Вие ще видите защо има такова огромно разминаване между становището на кмета, на работодателите и тази проверка. Да не би все пак тя да е предизвикана от писмото на областния управител до предшественичката на господин Ушев, в което пише така:
“Предложение
от инж. Бехчет Керим – областен управител на област Търговище
Уважаема госпожо Наньова, в резултат на зачестилите оплаквания от работата на Бюрото по труда – град Омуртаг, и за подобряване работата по провеждане на социалната политика на територията на общините Омуртаг и Антоново, предлагам да бъде освободен сегашният ръководител на Бюрото по труда град Омуртаг, госпожа Росица Стефанова и за ръководител на Бюрото по труда град Омуртаг да бъде назначен Бюлен Билянов Мехмедов.”
Това е счетоводител и е точно този, който не е свършил някои от финансовите задължения, които е имал в Бюрото по труда. Надявам се, че ще обърнете внимание на това проверката действително да бъде направена професионално, а не по повод на писмото на областния управител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожо министър, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Папаризов, уважаеми господин Петков! Аз знам за това писмо на областния управител до предишния директор на Агенцията по заетостта. Разговаряла съм с новото ръководство, с новия директор и той ме е уверил, че няма никакви предложения и не е занимаван с никакви нови предложения. Искам да Ви уверя, че ще опитаме съвсем обективно да ви дадем информация по случая и за ситуацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова относно становището на Министерството на труда и социалната политика за определяне границата на бедността в България.
Заповядайте, госпожо Масларова, да развитие Вашия актуален въпрос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Задавам един въпрос, който е от изключителна важност, когато се взимат основни решения и предложения, обсъждат се рамките за бъдещите доходи и стандарт на живот на българите и на хората в нашата страна. Това е въпросът за границата на бедността. Един въпрос, който от десет години се коментира, че трябва да бъде определен, но така и той все още официално не съществува и официално не е рамка или упор при решаване на политиката на доходите и вземане на сериозни, конкретни, социални предложения и решения от областта на Министерството на труда и социалната политика.
По разчети на синдикатите, в момента границата на бедността в България е 124,12 лв., което е определено на базата на 77 най-необходими стоки, без които българският гражданин не може.
В същото време аз, госпожо министър, припомням, за да кажа защо този въпрос ни интересува изключително много, че в момента минималната ни работна заплата е 110 лв. Тя дискредитира труда на българина. Успоредно с това около 35 процента от българските домакинства разполагат с около 107 лв. доход на човек от населението. С между 120 и 160 лв. разполагат около 40-45 процента от населението или, ако ги сумираме, над 85% от българското население балансира някак си, жонглира някак си около тази граница на бедността.
В същото време, забележете, издръжката на живот само за една година е скочила с над 13,7%, близо 14%, и вече е 313 лв. При положение, че средната работна заплата е 290 лв., при положение, че средната пенсия е 121 лв., Вие виждате, че пенсионерите вкупом са под границата на бедността, а средната работна заплата не може да достигне за възпроизводството на самата работна сила, камо ли да издържа и децата. Защото за издръжката на едно дете до 3-годишна възраст в момента, при днешните цени на Република България, са необходими 178 лв. Ето, това са все неща, които действително ни карат да попитаме, основателно смятам аз, кога най-после Министерството на труда и социалната политика ще ни даде методиката и начина, по които ще изчисли официалната граница на бедността, за да можем в крайна сметка най-после да кажем: равнис по европейските стандарти и по европейските изисквания? Защото те не са само политически, не са само икономически, а са параметри, свързани със стандарта на живот на всяка една страна, която желае да се присъедини към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Емилия Масларова. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Като социален министър, Вие най-добре от всички знаете, че съм ангажирана с тези проблеми на жизнения стандарт, даже на ежедневния живот и проблеми на хората. Стандартът на живота, прагът на бедността е нещо изключително сложно и Вие знаете, че както Вие, когато сте била социален министър, така и министрите след Вас не са дръзнали да определят официалния праг на бедността в България. Още по-сложен и отговорен става този въпрос, когато наистина напуснем обичайните популистки концепции и формираме наистина сериозна държавническа политика в борбата с бедността и социалната изолация.
На основата на широка обществена дискусия през последната година бяха приети важни правителствени документи в тази област като Националната стратегия за борба с бедността и планът за действие. За първи път правителството на България се ангажира официално с решаването на този проблем и още в самата стратегия вече са заложени прогнозите, с които се очаква да се работи официално в нашата страна, като, разбира се, ще се прилагат европейските стандарти. Националният план за борба с бедността и социалната изолация е един пример вече за ясно дефиниране на конкретни задачи и мерки в насочване на близо 2 млрд. лв. от държавния бюджет и средства от предприсъединителните програми за решаване на проблемите на бедността и социалната изолация. В него ясно са формулирани 52 задачи и 185 мерки, а една от тях е именно определяне на официалния праг на бедността.
Искам да подчертая, че и досега Националната статистика изчислява линии, прагове и дълбочина на бедност, както и показатели за диференциация и поляризация на населението по доход чрез данни от регулярното наблюдение на домакинските бюджети. Прилагат се трите основни подхода за измерване: абсолютен, относителен и субективен. За всеки от тези подходи са разработени методи и по този начин се изследва динамиката на този процес за периода 1992-2003 г. Данните обаче се използват главно за аналитични цели и нямат официален характер.
По въпросите на бедността и определянето праговете на бедността са правени изследвания 1995, 1998 и 2001 г. по методиката и със средства на Световната банка, като върху анализа на този империчен материал се формира и политиката на сегашното правителство.
Естествено е, че за да вземем политическо решение, отговарящо на актуалното състояние, трябва наистина да познаваме проблема, да получим данните на анализаторите. Ето защо продължаваме много важната дейност, заложена в плана за действие, а именно много целево изследване на домакинските бюджети, с което се завършва един почти десетгодишен цикъл на наблюдение на бедността в нашата страна и което ще има и много сравнителни данни.
По какви въпроси работи националният екип по този въпрос в настоящия момент? Първо, измерване на бедността или колко са бедните и колко остър е проблемът; профилите на бедност или кои са бедните в страната; детерминантите на бедност или защо хората са бедни; картографиране на бедността или какви са равнищата и тенденциите в отделните региони; и политиките за намаляване на бедността – с какво държавата следва да интервенира този процес. Богатата информация, която се съдържа в сегашното изследване, ще позволи разработване, надявам се, на още по-добре формулирани политики.
В началото на м. май 2004 г. Министерството на труда и социалната политика ще организира национален форум с участието на социалните партньори, академичните и научни среди и всички, които работят по въпросите за изчисляване прага на бедността и профилите на бедност с участие на международни консултанти. Целта е именно да се обсъдят предложенията на националния екип по тези проблеми и важно следствие за политиката, след определяне прага на бедност, профилите на бедност и нейното картографиране в страната, е как именно всичко това ще рефлектира върху определянето на минималните плащания и цялата система от определяне на социалната политика по доходите. Така че вече е съвсем близко времето, в което правителството ще излезе официално с официални цифри, линии и прагове на бедността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Масларова, имате право на реплика. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Едва ли аз бих могла да бъда обвинена в някакъв популизъм, именно защото дълго време следя всички тези процеси в страната. Аз зная, че това е сложно, но в същото време разбирам и виждам, мисля, че всички ще се съгласите, че все по-сложно става за тези, за които се отнасят тези изисквания и, разбира се, чакат някакъв резултат.
Госпожо Христова, социалният министър винаги е опозиция, дори и в собственото си правителство. Той винаги иска, винаги настоява, защото има своите аргументи и своите конкретни измерители от живия живот. Днес научаваме, че милиард и 200 млн. лв. са глътнати незнайно къде по времето на господин Костов от “Кремиковци”. Не днес, а преди няколко дни научаваме, че правителството се готви да даде 240 млн. дивидент от БТК незнайно на кого и незнайно защо. Това са все пари на тези хора, на тези български данъкоплатци, които чакат да получат лев, два или пет лева отгоре върху своите доходи.
Така че аз искрено искам да вярвам, че Вие няма да допуснете, радвам се, че и здравният министър е тук, нито господин Богоев ще допусне единствено и само проблемите в държавата да се решават от гледна точка на фиска и на Министерството на финансите. Защото фискалната рамка, нулевият бюджетен дефицит е едно, но, както я караме, ние ще стигнем до нулево гражданство в Република България. Всички ще избягат от България, защото не може да не ни вълнува, че една крава в Европа получава толкова, колкото един гражданин в България. Това са все човешки болки, това са трагедии и аз неслучайно се обръщам към Вас и вярвам, че Вие ще направите час по-скоро необходимото в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Госпожо Христова, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Трябва обаче всички да сме наясно, че проблемът с бедността не е проблем само на България, да речем, защото не се управлява добре или нещо такова. Това наистина не би било коректно и не би било обективно. Проблемът с бедността е проблем на целия свят. Аз имам данни само от преди две седмици от Европейската комисия в Брюксел, където бяха свикани министрите на труда и социалната политика точно по проблемите на бедността и усвояването на структурните фондове. Там “антибедност мрежата”, която работи за Европейската комисия, изнесе следните данни: че в Европа в момента има 55 млн. бедни, от които 15% живеят в страните-членки на Европейския съюз, и 7% от работещите хора в страните-членки на Европейския съюз са бедни хора. Така че Вие в началото на изказването си застъпихте този въпрос, че се оформя около 120 лв. границата на бедност, а и заплатата е 120 лв. Това е големият проблем за работещите бедни и тук е мястото на държавата. Тук не е само гарантираният минимален доход, тук не са само някакви социални помощи, тук са и възможностите за отопление през зимата, които дава държавата, тук са и плащанията за инвалидите, тук е и възможността за заетост, която дава държавата, всичко това е интервениране на бедността.
Аз мисля, че проблемът е толкова голям, че си мечтая за такъв момент, в който по този проблем да има консенсус на политическите сили, за да има наистина успех в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров към министъра на здравеопазването Славчо Богоев относно причините за смяна на изпълнителния директор на Многопрофилна болница “Св. Петка” в град Видин.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете Вашия актуален въпрос към министър Славчо Богоев.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Господин министре, от няколко месеца се мъчите, засега безуспешно, да смените директора на областната болница в град Видин. Пред мен е отчетът за дейността на областната болница за 2003 г. Какво показват данните?
Финансовият резултат – за първи път през 2003 г. болницата завършва със 137 хил. лв. повече приходи от разходите. Задълженията към доставчиците са намалели два пъти – от 400 хил. лв. в края на 2002 г. – на 200 хил. лв. в края на 2003 г. В същото време натуралните показатели показват силно положително развитие. Броят на преминалите болни е увеличен, оборотът на едно легло е увеличен, средният престой на преминали болни е намален, оперативната активност – увеличена, средната отчетна работна заплата за периода е увеличена с 20% на персонала на болницата. Както и да погледнем тези данни, това са едни отлични показатели за работата на която и да било болница в България.
Финансовият резултат изцяло се вмества в определените предварително от Вас като министър на здравеопазването рамки за финансовия резултат на областната болница, а именно размерът на приходите да надхвърля размера на разходите и размерът на краткосрочните задължения да не надминава 15% от размера на направените разходи. В случая цифрата за областната болница във Видин е 6% - повече от два пъти и половина по-малко от рамката, която Вие сте поставили и която считате, че, влизайки в тази рамка, това означава добро управление.
Гледайки отчета за дейността на областната болница във Видин, господин министър, за мен безспорно е едно: няма професионални мотиви за смяната на изпълнителния директор на болницата д-р Василев. Точно обратното, аз смятам, че директор с такива резултати би следвало не да бъде уволняван, а да бъде даден за пример, дори на многото университетски болници в страната, които се намират в много по-тежко финансово състояние и с по-лоши натурални показатели.
Тъй като не откривам професионални мотиви за желанието Ви да уволните изпълнителния директор д-р Василев, тъй като не допускам да има и политически мотиви, по простата причина, че д-р Василев е бил назначен за изпълнителен директор от Вашия предшественик Божидар Финков, моят въпрос към Вас е: какви са мотивите на Министерството на здравеопазването за предстоящото уволнение на директора на областната болница в град Видин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кацаров.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Кацаров! Позволете ми да не се съглася нито с предварително обявените от Вас изводи, преди да чуете моя отговор на Вашия въпрос, нито с мотивите, които Вие изложихте.
На 16 януари 2004 г. бе проведено общо събрание на акционерите в Многопрофилна болница за активно лечение “Св. Петка” в град Видин, на което се взе решение за промяна на състава на директорите на болницата. Решението все още не е вписано в Търговския регистър на Видинския окръжен съд. Съгласно разпоредбите на Търговския закон избор и освобождаване на членовете на съветите имат действие от вписването им в Търговския регистър, т.е. досегашният изпълнителен директор д-р Василев продължава да изпълнява функциите си.
Всъщност провеждането на извънредното общо събрание на болницата, в дневния ред на което е включена точка за смяна на двама от членовете на съвета на директорите, включително и изпълнителния директор, на два пъти се отлага и проваля от м. юли 2003 г. досега по различни причини и начини. След като съветът на директорите не предприе действия по свикването на общо събрание и след съответните постъпки пред Видинския окръжен съд, бях овластен от съда да свикам общо събрание по предвидения в закона ред. Този начин на провеждане е свързан с неприемлива за мен загуба на време от няколко месеца, а това протакане вероятно е преднамерено и целенасочено. Възпрепятствано е и задължението ми като министър, записано в § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника на реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, за свикване на извънредно общо събрание на дружествата с държавно участие с цел приемане на нови правила за определяне на възнагражденията на изпълнителните им органи.
На проведеното извънредно общо събрание предложих и се прие като решение промяна в състава на досегашния състав на директорите на основание на дадената ми от закона възможност да упражнявам правата на държавата като акционер в лечебното заведение и да нося отговорност за своите действия при управляването на държавното имущество.

Бих искал да изложа по-важните мотиви за освобождаването на досегашния състав на съвета на директорите.
Първо, недостатъчна активност и ангажираност при изпълнение на своите задължения от страна на изпълнителния директор на многопрофилната болница “Св. Петка” – Видин, като считам за недостатъчни усилията му за решаване и преодоляване проблемите на болницата.
Второ, недобро финансово състояние на болницата. Неправилно цитирахте сумата, която болницата дължи към 31 декември. Позволете ми да Ви поправя – по счетоводни данни, каквито притежаваме в министерството, дългът на болницата към 31 декември е 323 хил. 314 лв., което е видно от декларация, представена от главния счетоводител на болницата и директора.
Седемстотин и четири хиляди лева беше общо допълнителната субсидия, която държавата чрез Министерството на здравеопазването предоставя на болницата “Св. Петка” за покриване на над 800 хил. задължения, които бяха възникнали до м. септември. Имайте предвид, че тази година действително се наблюдава стабилизиране на болниците, действително финансовото им състояние в края на годината е много по-добро, съпоставено с финансовото състояние в края на предходната година. Средства получиха не само болниците, които имат дългове, в това число и болницата във Видин, а и болници, които нямат дългове. Така че не бих казал, че тези средства предварително бяха гарантирани и са резултат не толкова от качествата на директора, колкото от усилията на ръководния екип на министерството.
Трето, създаване – и това е изключително важно, тъй като показва обстановката, в която се работи в болницата, показва и целенасочените усилия на директора – на организационни пречки за провеждане на общо събрание на болницата. Въпреки официално писмо с мое искане, в качеството ми на министър и представляващ държавата, която е акционер с 51% от капитала, общото събрание не бе проведено от м. юли 2003 г. Едно от задълженията на съвета на директорите е подготовка и провеждане на общи събрания на акционерите, на които се разглеждат и приемат отчетни доклади за работата на болницата, финансовите резултати, информират се акционерите за предстоящи структурни промени, инвестиционни планове, решават се важни въпроси, включени в дневния ред. Непровеждането на общото събрание внушава наличие на тревожно състояние и опит за прикриване на негативни резултати.
Специално искам да отбележа пред Вас своето учудване и недоумение от предприетото от изпълнителния директор умишлено саботиране на провеждането на общото събрание на 16 януари т.г. Незнайно защо и с какви средства охраната на общото събрание е създала пречки за допускане в залата до заседание на единствения оправомощен представител на Министерството на здравеопазването. Не бе признато редовното пълномощно на друг представител от община Видин.
В заключение считам, че не може да се толерира положение, при което най-големият акционер – държавата, чрез министъра на здравеопазването, който е и финансиращ орган, да не може да поиска средства за изразходване на бюджетни средства и да санкционира съвета на директорите.
С промяната в състава на съвета на директорите се надявам да се нормализира управлението на болницата и взаимоотношенията с акционерите, както и да се подобри работата в интерес на пациентите и работещия персонал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Богоев.
Господин Кацаров, имате право на реплика. Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, не чух мотиви! Да, цифрата на задълженията… Споменах цифрата на задълженията към доставчици, общите задължения са точно такива – 328 хил. лв. – 6% от общите разходи на болницата при рамка, която Вие сте поставили – не повече от 15% - два пъти и половина по-ниско. Болницата завършва 2003 г. с печалба. И Вие ми казвате тук, че нещо се опитва да укрива? Какво се опитва да укрива?
Това, че Вашето министерство и Вашите юристи не могат да го сменят шест месеца е друга тема, то показва, какви са качествата на Вашите служители и на Вас като министър. Искрено Ви желая за оставащата Ви една година и няколко месеца до края на управлението да успеете да смените този директор, да смените директора на Враца и на всички болници. Питам се обаче, какъв е смисълът и защо е така?
Нека да поставим и един друг въпрос – искате да смените още един член на съвета на директорите – проф. Борисов. Доколкото знам, в момента, господин министре, изучавате здравен мениджмънт и Ваш преподавател е точно проф. Борисов. Правилно искате да го смените, защото той не Ви е научил как се четат данните от отчета на болниците. Ако Ви беше научил, щяхте да признаете тук, че този финансов резултат е един от най-добрите финансови резултати на лечебни заведения в България. Затова не чувам мотивите за това нещо.
Ще Ви помогна – имате право на дуплика. Кажете ми каква е ролята за смяната на този директор на народния представител от НДСВ д-р Цветан Ценков – родом и живеещ в гр. Видин, който притежава собствен медицински център, който очевидно има конфликт на интереси с това лечебно заведение? Моля да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин министър, имате право на дуплика. Няма да се възползвате от това право.
Преминаваме към следващото питане, което е от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев относно финансирането на общинските болници. Искам да обърна внимание, че същата тема е тема на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков – относно методиката за финансиране на общинските болници.
Затова първо ще Ви помоля да развиете Вашето питане, след което ще бъде актуалният въпрос на господин Петков.
Въпросът на господин Петков отпада, само питането остава.
Заповядайте, госпожо Масларова, разполагате с 5 минути.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За съжаление всеобща тайна в България е, че в здравеопазването нещата не само не вървят, а че са в един хроничен хаос. Един хаос, който затруднява и бременните с плода в себе си, и новородените, и хронично болните, и тези, които са работещи, и тези, които са пенсионери. Изобщо една реформа в здравеопазването, която показва, че сме избрали възможно най-неверния, най-неправилния, най-дискредитационния път, по който пациентът изчезва, по който път незнайно къде отиват всички онези средства, които заделя и държавата, и всеки един български данъкоплатец – по 6%, за да се лекува.
За информация на всички ни трябва да кажа, че в онази страшна 1989 г. парите за здравеопазване са били точно толкова, колкото са предвидени за 2003 г.
Искам да направите една съпоставка как сте се лекували тогава и как се лекувате сега.
Нашият въпрос е по една изключително тежка тема, въпросът, който по всяка вероятност ще Ви създаде много проблеми, господин министър, и може и да взриви това управление – проблемът с общинските болници.
Миналата година те имаха на разположение цифром и словом 114 млн. лв., тази година “щедро” им бяха отпуснати 90 млн. лв. От тези 90 млн. лв. едни 10% се дадоха за най-отдалечените болнични райони, само да не сгреша, с малък брой население, 10% се дадоха за Националната здравноосигурителна каса, която ще съвместява обработката на информацията за дейността на болниците и контрола, пак отново за информацията за НЗОК. Там вече отидоха много милиони на българите. В момента са останали на разположение около 62 млн. лв. Няколко пъти питаме по каква методика тези 62 млн. лв. ще се разпределят между болниците в страната? Говоря за всички болници на териториите на общините. Няколко пъти поставяме въпроса, след като толкова бързо искате за по 1 лв. да фалирате тези болници и да ги продадете на кой за клиника ин витро, на кой за някаква друга клиника, тоест, да направите платеното, хубавото здравеопазване, против което ние нямаме нищо против, но то е част от общото, а не е само то и единствено, какво предвиждате в крайна сметка? Какво предвиждате да стане с тези хора, които живеят в общините и селата – отварям една скоба – в селата живеят 35% от българското население, а там нямат вече и здравни пунктове, какво предвиждате за тяхната действителна болнична помощ така, че да има здравеопазване и в общините, и в големите градове, и в София? Защото гражданите на страната не се делят на първа, втора, трета и четвърта категория, както са разделени населените места, а всички са равноправни по Конституцията, по закон и по всички морални човешки права, най-вече по морала на новото време и на хората, които ни управляват две години и половина.

Нашето питане, господин министър, към Вас е: в крайна сметка имате ли някаква визия как ще работят болниците, кой ще доплаща онези средства, които не стигат, и какво ще стане с тях след, примерно, 1 април 2004 г., защото всички сигнали, които имаме от тези болнични заведения, говорят, че те просто няма да могат да издържат повече.
Много искам да вярвам, че Вие ще ни отговорите с колегата Мутафчиев като човек, който добре разбира от финанси, човек, който е работил в тази област, но човек, който като министър на здравеопазването има и човешко, голямо сърце за болките и страданията на нацията, за всеки един, който има нужда се лекува. Защото здравето не е стока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев. Разполагате с 10 мин.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, господин Мутафчиев! Благодаря за отправеното към мен питане, тъй като отговорът ми ще даде ясна представа на народните представители по един такъв важен за настоящата година въпрос, а именно финансирането на общинските болници. Това беше дискутирано между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и действително в изпълнение на тези два документа ние разработихме и от 1 април ще започнем да прилагаме нова методика за разпределяне на държавата субсидия.
Ще си позволя да започна с данни, касаещи изобщо болничната система, финансирането и в частност общинските болници.
Общите публични разходи за болнична помощ по консолидирания държавен бюджет на страната за 2004 г. са в размер на 601 млн. лв., което практически е близко до равнището на средства за болниците по първоначалния бюджет за 2003 г.
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. за болниците са предвидени 245 млн. лв. или с 45 млн. лв. в повече от предходния бюджет. Освен това се предвижда 60 млн. лв. от годишния неразпределен резерв също да се насочат към болниците, с което общото увеличение на здравноосигурителните плащания за болнична помощ през тази година спрямо предходната ще възлезе на 105 млн. лв. С това се създават финансови условия НЗОК да разшири обхвата на заболяванията, по които ще заплаща, както и да увеличи цените на клиничните пътеки, за да се доближат те до фактическите разходи.
Този допълнителен финансов ресурс, който ще се разпределя съобразно изпълнените клинични пътеки, ще се предоставя на всички държавни и общински лечебни заведения, отговарящи на изискванията за сключване на договор с Касата.
В бюджета на Министерство на здравеопазването за 2004 г. предвидените субсидии за лечебните заведения за болнична помощ са в размер на 280 млн. лв., в т.ч. 190 млн. лв. за държавните болници, което беше първоначално предвидено в Закона за държавния бюджет, и за общинските болници, допълнително между първо и второ четене на закона бяха включени 90 млн. лв. Общо 280 млн. лв.
Тези средства са с 54 млн. лв. или съответно с 20 млн. лв. по-малко от субсидиите на държавните общински болници, осигурени от републиканския бюджет през 2003 г. Съответно намалението на общинските болници е с 14 млн. лв., за държавните – с 40 млн. Тук е важно да подчертая, че намаляването на преките субсидии от бюджета ще се компенсира с увеличаване на средствата по клинични пътеки, които ще заплаща Националната здравноосигурителна каса. В съответствие с § 38 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. Министерство на здравеопазването ще субсидира държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за извършена дейност, по единна методика и ред, определен от министъра на здравеопазването.
С методиката, разработена в последните няколко месеца от Министерство на здравеопазването, се предвижда субсидиите на болниците да се определят тримесечно на базата на брой лекувани болни във всяка конкретна болница, по 18 основни групи или класове болести, по определени средни разходи за преминал болен. Средният разход за преминал болен ще се определя въз основа на отчетни данни от болниците за фактическите им разходи по групите болести от предходните 2002 и 2003 г.
Болниците са групирани в пет групи, те са съпоставими в групата по критериите: функционална специализация, технологично и професионално ниво на услугите, които извършват.
Накратко ще се спра върху петте групи, които бяха дефинирани.
Първата група, това са лечебни заведения за болнична помощ, които са университетски, национални, многопрофилни и специализирани болници за активно лечение.
Втората група са многопрофилни болници за активно лечение.
Третата група са специализирани белодробни болници и специализирани болници за рехабилитация и диспансери.
Четвъртата група са многопрофилни болници за активно лечение, които имат локални функции, тоест те не са районни или областни.
И пета група, специализирани болници, които имат също локален обхват.
Болниците, в които има разкрити центрове по хемодиализа и трудови експертни лекарски комисии, ще получават субсидия за извършваната хемодиализа и за издадено разрешение от ТЕЛК.
Всички болници ще получават постоянна компонента, определена на базата на брой преминали болни от предходната година, с което ще се гарантират част от постоянните разходи за всички структури за поддържане на инфраструктурата, независимо от това, че може да има намаление на броя на болните през настоящата година.
В съответствие с проекта на постановление на Министерския съвет за изпълнение на бюджета за 2004 г. някои общински болници в рискови райони, определени по критерии и списък, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България, ще получават допълнително субсидия за поддържане на инфраструктурата на болниците, независимо от броя преминали болни. С това на практика ще се гарантират малки болници, които се намират на уникални местоположения, в отдалечени райони, с проблеми в пътната мрежа и смесено население, където тези структури трябва да съществуват поради липса на алтернатива.
Допълнителни субсидии ще бъдат предвидени и за някои многопрофилни специализирани университетски болници и национални центрове, които осигуряват прием и лечение на усложнени случаи, тъй като това изисква съвременни и скъпи диагностични и терапевтични медицински технологии.
През първото тримесечие на годината болниците ще получават авансова субсидия, определена в съответствие с разпоредбите на Закона за бюджета за 2004 г. и договора за финансиране в рамките на 90 на сто от една дванадесета част от средствата, предвидени в бюджета на Министерство на здравеопазването за 2004 г., намалени със сумите, предвидени за хемодиализа и ТЕЛК, както и общинските болници в рискови райони, които ще се заплатят допълнително накрая на тримесечието.
Авансовите субсидии за държавните болници са определени процентно на база на първоначалните суми по договори за финансиране за 2003 г. Авансовите субсидии за общинските болници са разпределени на база на разчетените суми в бюджета на съответните общини по Решение № 612 на Министерския съвет от 2003 г. Тоест съизмеримо на субсидиите, които тези структури са получавали през предходната година от републиканския бюджет.
Погледнато общо системно за м. януари, когато започна финансирането на държавните общински болници, общо болниците са получили около 1 млн. лв. повече, сравнено с м. януари 2003 г., което означава, че всички неща, които се изприказваха по отношение на това какви рискове новата методика ще донесе, на практика не се потвърждават.
В хода на внедряването на новия пазарно-ориентиран подход за финансиране на лечебните заведения ние оценяваме и потенциалния риск от някои трудности, конкретно за общински болници, като например нежеланието на някои общински съвети и кметове да споделят отговорността за развитието и дофинансирането на общинските болници за сметка на местни данъци, такси или други собствени приходи. Прави се опит отговорността за финансовите проблеми в болниците да се прехвъри изцяло на държавата.
В края на 2003 г. редица общини, независимо че получиха допълнителна субсидия от държавата за болниците, които са в техния район, не приведоха средствата за тези болници, за да уредят просрочените им задължения, с което поставиха тези структури в изключително тежко финансово състояние в началото на настоящата година.

Друго, което мога да спомена, е отсъствието на воля и решимост от страна на ръководствата на някои общински болници да започнат общо или вътрешно преструктуриране на заведенията по отделения, независимо че анализите на наши експерти показват недвусмислено, че редица общински болници имат ниска използваемост и не разполагат с капацитет за осъществяване на съвременна и ефективна диагностична и лечебна болнична помощ.
Друг проблем е стремежът на мениджърските екипи на болниците да разчитат изцяло и единствено на преките субсидии от държавата за покриване на исторически сложил се и според тях необходим разход за заплати и издръжка, независимо от това дали капацитетът на болницата съответства на здравните потребности на населението в региона и дали персоналът, който е ангажиран, и останалите инфраструктурни разходи на заведенията съответстват на дейността, която болницата реално извършва.
За преодоляването на тези обективни проблеми Министерството на здравеопазването ще разчита на широка обществена подкрепа, на органите на местното самоуправление и на всички парламентарно представени политически сили в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате възможност да зададете уточняващи въпроси, господин Мутафчиев. Знаете – два въпроса – две минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Зная, че сте стриктен, господин председателю, затова ще спазя правилника.
Уважаеми господин министър, слушайки Вашия отговор, останах с едно сериозно притеснение. В момента общинските болници висят между централната изпълнителна власт, между проблемите, които им се създават от страна на вашето министерство и Министерския съвет, и също така невъзможността на местната власт да реши техните проблеми. Но аз мисля, че отговорността за общинското здравеопазване е най-вече върху Вас като министър на здравеопазването. И ще Ви кажа защо. Защото държавата с този бюджет, приет от това Народно събрание, по-точно от мнозинството в това Народно събрание, което подкрепя правителството, не даде възможност с общинските бюджети и субсидии да има достатъчно средства за здравеопазването, така че от недостига на системата и промяната, която Вие наложихте с Бюджет 2004, да могат да покрият този недостиг.
Вие говорите, че има увеличение на средствата за здравеопазване със 115 млн. лв. За съжаление, тези 115 млн. лв. по методиките, които сте изработили и които възнамерявате да поддържате всяко едно тримесечие, сочат, че няма да отидат в общинските болници, а в болниците в областните градове и в специализираните държавни болници, т.е. ще има една неравнопоставеност.
Навсякъде се твърди според сметките, направени в общинските болници, че ще се получат средства между 50 и 70 на сто от това, което са имали миналата година като субсидия, а Вие твърдите, че има увеличение.
И първият ми въпрос към Вас, господин министър, е: кажете какъв ще бъде недостигът и какви мерки ще предприемете, за да покриете дейността на болниците до края на годината? Твърденията на болничните управи са, че средствата ще им стигнат до м. юни и не повече от това.
Имам още един въпрос, господин председателю, и приключвам.
Искам да поставя въпроса за болниците, които поставихте в четвърта група, каквато е Асеновградската болница. Между другото, тя е болница с междуобщински характер. Там недостигът е близо 200 хил. лв. за тази година.
Кажете защо смятате, че средствата трябва да отидат в общинските болници, които са на областно ниво, тъй като те са в по-горна група – в трета група, вместо в четвърта? И по този начин вие не обричате ли всички районни болници на една бъдеща приватизация? И не лишавате ли селското население, което живее в по-отдалечени райони от областния център, от каквато и да е здравна и болнична услуга? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси, зададени от народния представител Петър Мутафчиев. Разполагате с не повече от пет минути.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин Мутафчиев! Оправдано е Вашето безпокойство. Наистина в България в момента се въвежда нов начин на финансиране. Макар че той още не е започнал, дискусиите и дебатите какво ще се случи след шест месеца или една година вече започнаха. Мисля, че ние сме все още на много предварителен етап от въвеждането на новата система. И всички тези сценарии, за които Вие говорите, засега са само хипотеза.
Неслучайно споменах за м. януари. Вече имаме информация за това какво е финансирането на общинските болници за м. януари. Разбира се, когато говорим за една година дали е добра или лоша, ние трябва да я съпоставим с нещо. Нормално при финансирането това се прави спрямо предходната година. За м. януари 2004 г. общинските болници, които вече се субсидират от Министерството на здравеопазването, получиха авансова субсидия в размер на 4 млн. 580 хил. лв. и приходи за изпълнени клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса в размер на 7 млн. 183 хил. лв. или общо 11 млн. 763 хил. лв.
Вие казвате: субсидията е намаляла. Да, действително субсидията е намаляла и това през последните няколко години е трайна тенденция, но то се компенсира с парите за дейност, които Националната здравноосигурителна каса заплаща по договор за изпълнени клинични пътеки с болниците.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А колко процента? Седемдесет процента?
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Следователно, когато говорим дали парите са повече или по-малко, ние не можем да се спрем само на една част от финансирането и при това, една намаляваща част, защото вие знаете, че тенденцията е болничната дейност изцяло да се финансира от Националната здравноосигурителна каса.
През м. януари т.г. общинските болници получиха с 1 млн. 158 хил. лв. повече от м. януари 2003 г. Ето какво показват числата. През м. януари 2003 г. общинските болници са получили 10,6 милиона. През м. януари т.г. – 11,7 милиона, от които – от Националната здравноосигурителна каса миналата година – 4,9 милиона, а от Националната здравноосигурителна каса тази година – 7,1 милиона лева. Ето къде е ръстът в средствата. И аз смятам, че когато се говори за ръст във финансирането на болниците и разходите, които те извършват, следва да се отчита, че по-голямата част от средствата идва от Националната здравноосигурителна каса. При това съотношението между тази и миналата година е обърнато, тъй като при 4,9 милиона, получени от НЗОК миналата година, субсидията през общинските съвети е била 5,7 млн. лв., т.е., повече, отколкото парите от Касата. Тази година при наличие на повече средства парите от държавата са по-малко, парите от Касата са повече. Следващата година тази тенденция ще бъде още по-силно застъпена и ще доведе до резултат, който ще даде отговор на въпроса дали една болница е правилно разположена, дали една болница е добре натоварена, дали една болница съответства със своята структура, със своите възможности за лечение на здравните потребности на населението. Тоест, няма ли някъде болница, която не е натоварена и за която се плаща от държавата и общините, без да има полза от нея.
Проблемът, доколкото разбирам, е, че когато се плаща за дейност, парите не се разпределят равномерно. Някои болници получават и ще получават повече средства, отколкото предходната година, в контекста на по-големите суми, заделени за болниците през тази година, други болници ще срещат трудности и това ще е стимул за тях да преструктурират своята дейност.
Това е, което исках да ви кажа, и то е новото, бих казал, положителното в този начин на финансиране, който се осъществява във всяка една развита държава в света. Да не забравяме, че Германия, Австрия, Унгария заплащат именно за дейност чрез метода на диагностичносвързаните групи, който метод в момента в България се въвежда чрез тази комбинация от клинични пътеки и заплащане за диагноза. На практика ние не излизаме от контекста на системите на заплащане, които съществуват в Европа. За болниците, които имат уникално значение, искам да кажа, че Асеновградската болница не влиза в тази група, има предвидена допълнителна държавна субсидия, която следва да ги гарантира.
По отношение на втория Ви въпрос, да, възникна питане от директора на болницата дали не може тя да бъде приравнена към общинската болница, например в Казанлък. Не, не може, поради близостта до гр. Пловдив и поради това, че тя няма междурайонни функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Масларова, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър Славчо Богоев, за да сложите венец на днешния парламентарен контрол.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, господин министър! Аз съм длъжна да Ви кажа, че преструктуриране може да има в много области, но за съжаление не можем да си преструктурираме здравето и не можем да предвидим как то ще се преструктурира в едно или друго населено място.
Отговаряйки на въпросите, които Ви зададе господин Мутафчиев, Вие казахте, че е много важно какви са потребностите на населението. Дали изобщо знаете за какви потребности става въпрос в страната? И дали все пак следите това, че заболеваемостта на българина през последните десет години се е увеличила чувствително в сериозни направления от сферата на здравеопазването.
Преди малко Вие споделихте, че ние едва ли не хипотетично си мислим, че има хипотеза, че нещо може да се случи или да не се случи. Не, господин министър, не е хипотеза това, че болницата в Казанлък, хората в Казанлък са недоволни и правят стачни действия, които законът им позволява, но не са недоволни само здравните специалисти и работещите в болницата. Недоволни са гражданите в целия регион. Не е хипотеза това, че в Раднево също болницата и хората в града са недоволни. Не е хипотеза и това, че по тази теория и логика, която се излага в тази система на здравеопазването, трябва да се знае едно – болниците не са магазини за ширпотреба. Нашето здраве не е прахосмукачка или бутилка бира. Ние имаме нужда от това. И в никакъв случай няма да се съглася с това, че щом Касата плаща повече, отивали повече средства в сравнение с миналата година. А каква е цената на лекарствата в сравнение с миналата година? Някой каза ли, че България е страната с най-висока надценка на лекарствата в цяла Европа – 23 процента?! Всички тези неща не може да се подминават така, защото тук става въпрос за сериозни работи, става дума за най-ценното, което природата ни е дала – здравето. Аз Ви връчвам декларациите на тези две болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, с това приключи парламентарният контрол.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 25 февруари 2004 г.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Ралица Агайн

Наим Наим