Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
(В залата присъстват министър-председателят и цялото правителство.)
Давам думата на господин Станимир Илчев, който иска да направи изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!

"Д Е К Л А Р А Ц И Я
на парламентарните групи на
НДСВ и ДПС

Парламентарните групи на Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи изразяват дълбокото си съжаление, че мирните средства, политическите и дипломатическите усилия за разоръжаването на Ирак, положени от международната общност, включително от България, се изчерпаха на пълно, без да дадат желания резултат. Като отказа да изпълни резолюциите на Съвета за сигурност и да сътрудничи активно, безусловно и пълно с международните инспектори, режимът в Багдад пренебрегна и последните шансове за мирно решение на конфликта и е изцяло отговорен пред своя народ и пред света за сериозните последствия, които Ирак понася като пряк, законен и неизбежен резултат, предопределен от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.
Главният приоритет в политиката на България по иракската криза винаги е бил в търсенето на мирен изход. С ясната си и последователна линия за приемането и цялостното изпълнение на Резолюция 1441 от 2002 г. България положи всички възможни усилия за намиране на компромис между предлаганите различни подходи в Съвета за сигурност и за запазване на единството на международната общност. Независимо от неблагоприятното развитие на иракската криза ООН следва да остане в центъра на международния ред, а Съветът за сигурност да продължи да носи първостепенна отговорност за поддържането на международния мир и сигурност.
С решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г. и декларацията от 21 септември 2001 г. България стана неделима част от международната коалиция. Мнозинството подкрепя действията на правителството в рамките на тази коалиция, гарантираща налагането на условията на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 678 от 1990 г., 687 от 1991 г. и 1441 от 2002 г., както и изпълнението на поетите ангажименти за пълното и ефективно разоръжаване на Ирак. България е била и остава активен член на международната общност, последователен и предвидим партньор и съюзник на Европейския съюз, НАТО и САЩ в поддържането на международния мир и сигурност. Апелираме към единството на международната общност и подкрепа на действията на коалицията.
След приключване на военната операция международната общност следва да положи всички усилия за запазване на териториалната цялост на Ирак, за изграждане на демократични институции и правов ред и за завръщането на страната в общността на свободните държави. Този процес трябва логично да доведе до отменяне на санкциите срещу Ирак и възстановяване на нормалните политически и икономически условия за живот на иракския народ. След десетилетни страдания иракският народ заслужава едно далеч по-добро бъдеще и България е готова да даде своя принос за неговото изграждане.
София, 20 март 2003 г." (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили има думата госпожа Надежда Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители, колеги! Искам да започна с нещо, което за мен беше изненада. Очаквахме в днешния ден парламентът да излезе с общо решение, защото в момента в целия свят заседават парламентите и то в присъствието на държавните глави. А виждам, че президентът на републиката днес не е в тази зала. И има нещо много странно, че всяка политическа сила излиза с отделна декларация. Когато ние говорим за консолидация на позиции, когато говорим за това, че очакваме международната общност да бъде единна, е, меко казано, необяснимо това, че българският парламент и аз се видях принудена също да изразя позицията на Обединените демократични сили.
Последните часове от ултиматума към Саддам Хюсеин изтекоха. В този момент предварителната фаза на операцията в Ирак вече е в ход. Ние съжаляваме, че дипломацията не успя и то по вина на Саддам Хюсеин. Ние не искахме тази война, но не приемаме, че мирът е възможен, ако Саддам Хюсеин остане неразоръжен и ако оръжия за масово унищожение рискуват да се окажат в ръцете на терористи.
Проблемът с Ирак не е проблем с локална диктатура, а проблем със световна заплаха. Лесно е да се говори за мир, трудно е мирът да бъде гарантиран. Това е причината Обединените демократични сили да подкрепят решението на парламента от 7 февруари, което задължава правителството да окаже логистична подкрепа на Съединените щати в случай на операция срещу Ирак.
Решението на парламента определя България като действащ член на антитерористичната коалиция. То беше прието с гласовете на ОДС, НДСВ, ДПС, а Социалистическата партия се противопостави на това. България подкрепи и Декларацията на Вилнюската група, което ни превърна де факто в съюзник на Съединените щати и Великобритания в решимостта им Саддам Хюсеин да бъде разоръжен, включително и с цената на използване на сила. С поведението си в Съвета за сигурност България поддържаше тази линия. Като всяко тежко политическо решение, решението на България има своите рискове. Когато гласуваше в парламента, ОДС знаеше, че българското общество се страхува от изостряне на ситуацията в света, че всяка военна операция носи със себе си много неизвестни. Но в името на един по-сигурен свят ние вярвахме, че единственото правилно решение е да подкрепим нашите съюзници, които на 11 септември 2001 г. бяха нападнати от света на терора.
Позицията, която заехме, разбира се, има плюсове и минуси. Но има една позиция, която има само минуси и това е позицията България да даде своите летища, да участва в операция срещу Ирак, но без да се включи в коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак. Тази позиция е безотговорна, тя е нечестна и губеща. Това е позицията на президента Първанов.
Първоначалната техническа грешка на Държавния департамент на САЩ, вследствие на която България не беше спомената първоначално между страните-членки на коалицията за незабавно разоръжаване на Саддам Хюсеин, е вярна грешка. През последните дни президентът, а и определени среди дори и в правителството се опитваха да превърнат България в нещо като таен съюзник на Съединените щати. Това е изумителната позиция, при която България дава логистична, но не и политическа подкрепа на антииракската коалиция. С идеята си България да бъде таен, снишил се член на антитерористичната коалиция, България не печели нищо, но губи всичко.

За Германия и Франция ние оставаме една от страните, които подкрепиха Съединените щати и Великобритания, за Вашингтон и Лондон ние сме страна, която се срамува от своята подкрепа. За Саддам Хюсеин ние сме съюзник на Съединените щати, а за останалите сме смешни. Не можем да искаме другите да ни уважават, ако не уважаваме себе си! (Ръкопляскания в ПСОДС.) Не можем да искаме обществото да ни подкрепи, ако се страхуваме да говорим с него. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Румен Овчаров – от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! В българския парламент сме изправени отново пред поредния абсурд. Коалиция за България три пъти внася искане министър-председателят да дойде в пленарната зала и да ни информира и да отговори на нашите въпроси за това какво и как предприема българското правителство по отношение на кризата в Ирак. Това не се случи нито миналата седмица, нито вчера, нито днес. Изведнъж днес пристига министър-председателят и ние сме изправени пред поредното парадно мероприятие. (Ръкопляскания в КБ. Смях в НДСВ.)
Уважаеми дами и господа! Можете да се смеете колкото искате, можете и да подвиквате от залата, ние тук сме свикнали много пъти да го правят това и преди вас. Само че ми се иска днес да оцените ситуацията, в която се намира България, ситуацията, в която се намирате всички вие като народни представители, като членове на Народното събрание на Република България. Днес ние сме изправени пред въвличането на България във война. (“А-у-у-у!”, шум и реплики в мнозинството.)
Няма никакво съмнение и ние не сме имали никакво съмнение в това, че Саддам Хюсеин и Ирак трябва да бъдат разоръжени. Няма никакво съмнение, че трябваше да бъдат използвани всички възможности това да стане с мирни средства. Няма никакво съмнение, че този път вече не може да бъде реализиран.
Но, уважаеми дами и господа народни представители, няма и никакво съмнение, че в момента се предприема една военна акция без подкрепата на Съвета за сигурност на Обединените нации, че в момента се предприема една военна акция без подкрепата на НАТО, че в момента се предприема една военна акция без подкрепата на Европейския съюз. Ако някой от вас не е разбрал тези простички истини, аз днес си позволявам тук да ви ги напомня.
Искам също така да ви напомня, че с тази военна акция се поставя на карта като цяло международният световен ред, световното право, реализирано след Втората световна война. Ако и това не сте осъзнали, много ви моля да помислите и по този въпрос. (Шум и реплики в мнозинството и в ПСОДС.)
Искам също така да обърнем внимание на това как българското правителство през цялото време зае едностранна позиция, позиция, която през цялото време не отчиташе нито мнението на Европейския съюз, нито мнението на ключовите държави от Европейския съюз, нито становището на НАТО, нито становището на българския народ.
И, уважаеми дами и господа, опитите ви да обвържете действията на българското правителство с решението от 7 февруари са просто смешни! Много ви моля, прочетете това решение. Това решение съгласно чл. 84, т. 11 от Конституцията, т. 11, госпожо Михайлова, дава и разрешава единствено правото да бъдат изпращани български войски. То не решава въпроса за участието на България във война. Това се решава съгласно чл. 84, т. 10 от Конституцията. Искам да ви попитам какво е състоянието в момента на България, тогава, когато Съединените щати заедно с 35 държави, с една коалиция участват във война? Е ли това война на коалицията с Ирак? Е ли България член на тази коалиция? Е ли в такъв случай България в състояние на война с Ирак? И ако България е в състояние на война с Ирак, питам Ви Вас кой и кога взе решението България да влезе във война? (Ръкопляскания в КБ.) Може ли някой тук от вас да стане и да ми каже кога беше взето това решение от българския парламент? (Реплики от НДСВ: “Как да не е взето?”.) Това решение не е взето от българския парламент. Това решение, както и да се опитвате да го извъртите, не е взето от българския парламент! И българското правителство действа в нарушение на Конституцията на Република България. И българското правителство, и вие като управляващо мнозинство ще понесете политическата си отговорност за тези действия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
От името на Парламентарната група НИЕ - госпожа Асенова.
Заповядайте, госпожо Асенова.
МАРИАННА АСЕНОВА (НИЕ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Ние, народните представители от Национален идеал за единство, дълбоко загрижени от започналите военни действия в Ирак, като потвърждаваме подкрепата си за активното участие на България в намирането на мирен изход от кризата при оказването на натиск по мирен път за пълното разоръжаване на Ирак, декларираме и препотвърждаваме своята ясна и категорична вече заявена от нас позиция.
Първо, като суверенна държава, стремяща се да постигне пълноправното членство в НАТО и Европейския съюз, призоваваме българското правителство да формира националноотговорна позиция за ненамеса на България в преки военни действия в Ирак.
Второ, българското правителство при ясна прозрачност да синхронизира действията си и решенията си с българския парламент.
И трето, призоваваме всички парламентарно представени политически сили за постигане на пълен консенсус при изготвянето на официалната позиция на България за военната намеса в Ирак. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ПГ на НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, вчера след обед до мен беше адресирано искане от господин Сергей Станишев – председател на Парламентарната група на Коалиция за България, в което се казва следното:
“На основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България моля Народното събрание да задължи министър-председателя Симеон Сакскобургготски да се яви в парламента на 20 март 2003 г. и да заяви пред народните представители възнамерява ли правителството да присъедини България към формиращата се от САЩ Международна коалиция за война срещу Ирак без нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН и не смята ли, че това ще доведе до отрицателни политически и икономически последствия за страната.”
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): А къде е молителят? Къде е Станишев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това искане, уважаеми народни представители, за да може да бъде превърнато във воля на Народното събрание, трябва да бъде подложено на гласуване.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте искането на Сергей Станишев за задължаване на министър-председателя да се яви в Народното събрание и да отговори на този въпрос.
Гласували 165 народни представители: за 55, против 103, въздържали се 7.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Щом парламентът не го иска, министър-председателят да си ходи! Помолете министър-председателя да си ходи, парламентът не го иска!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля! Много ви моля, уважаеми народни представители! Откъде - накъде да си ходи министър-председателят, господин Пантелеев? Можете ли да обясните!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ами мнозинството не го иска! (Шум и реплики в залата.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Процедура, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Давам думата на министър Соломон Паси, който поиска думата преди Вас, господин Корнезов. (Шум и реплики в КБ.) Да, разбира се, ще му се даде тази възможност, но преди него думата поиска министър Паси. А има ред, по който се провежда заседанието на Народното събрание. Един министър винаги може да поиска думата и аз му я давам.
Заповядайте, господин Паси. (Шум и реплики в залата.)


МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Господин премиер, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри! Към мен има отправени две питания от господата Пирински и Станишев, но тъй като утре няма да бъда тук, а до следващия петък те ще остареят, реших да отговоря на тези питания, макар и предварително. (Шум и неодобрителни реплики от КБ.) Тези питания, разбира се, са в рамките на дебата, който се води в момента. Това е един дебат, който тече отдавна в българското общество.
Разбира се, вие добре знаете, че правителството и нашата страна, и нашият парламент положиха всички усилия, за да се стигне до мирно решение на иракската криза. Оттук нататък възникват въпроси за правните основания на действията в Персийския залив и, разбира се, правни основания за тези действия има. Тези основания са в Резолюция 678 от 1990 г. на Съвета за сигурност и в Резолюция 1441 от 2002 г.
Резолюция 678 предвижда употребата на всички възможни средства за разоръжаване на Ирак, а Резолюция 1441 предвижда най-тежки последствия в случай, че Саддам Хюсеин не се съобрази с волята на международната общност. Това са същите правни основания, каквито имаше и НАТО през 1990 г., за да изпълни операцията в Косово. Това са правни основания, които бяха еднозначно подкрепени и възприети от тогава 16-те страни–членки на НАТО.
На мен ми беше много приятно да чуя в дебата преди малко, че господин Овчаров е станал такъв голям адвокат на НАТО. Много се радвам, че НАТО намира такъв адвокат в лицето на господин Овчаров. (Единични ръкопляскания от НДСВ.) Още повече, че нашето участие в подкрепата, която оказваме на тази операция, е подобна и на подкрепата, която България още през 1990 г. оказа на тогавашната коалиция в рамките на Персийския залив. Вие си спомняте, че тогава с акт на Великото Народно събрание нашият парламент реши да окаже подобна подкрепа.
Някой спомена, че сме били таен или явен съюзник на НАТО и на Съединените щати. На мен ми е много чудно всичко това – как можем да квалифицираме като таен съюзник държава, която е взела ясни и явни решения. Имаме Декларация на Народното събрание от 21 септември 2001 г., в която ясно и категорично заявяваме, че България е съюзник на НАТО и на Съединените щати в борбата срещу световния тероризъм. Така че нека оттук нататък да се обединим около действията, които цялата международна общност в момента предприема в Персийския залив, и нека наистина отправим молитвите си за това, щото тази операция да бъде възможно най-кратка и с възможно най-малко жертви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Корнезов искаше думата за процедурен въпрос. Искате ли все още думата за този процедурен въпрос?
Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Явно днес се превръщаме в парламент на абсурда. Имаме искане, което беше коректно прочетено от председателя на Народното събрание: на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България министър-председателят да се яви в парламента и да разясни политиката на правителството във връзка с кризата, а вече и войната в Ирак. Министър-председателят е тук, кабинетът е тук и аз питам защо трябва да гласуваме?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това не е процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо трябва да гласуваме, след като министър председателят и правителството, членовете на кабинета са се отзовали на нашето искане, господин председателю на Народното събрание? И какво направихте преди малко? Не даваме думата на министър-председателя, който е тук именно да обясни политиката на правителството.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Каква е процедурата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме учете на процедура! Аз ви казвам: “Чл. 83, ал. 2 от Конституцията”, и не ме учете на процедура.
Затова призовавам министър-председателя на Република България, който е тук, да застане на тази трибуна и да обясни на Народното събрание, на народните представители, а оттук и на българския народ каква е точно политиката на Република България във връзка с кризата в Ирак; кой е дал право на правителството да се включва без разрешение на парламента в една коалиция, която води военни действия?
Имате думата, министър-председателю. (Смях и весело оживление.)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Що за безобразие е това? Крайно време е вече да ги изгоните от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Корнезов, вероятно трябва да Ви отстъпя моето място?!
За процедура има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Господин председателю, процедурният ми въпрос е във връзка с начина, по който водите заседанието. Днес пред Народното събрание е поставен възможно най-сериозният въпрос, който е № 1 за всеки парламент: участие или неучастие във война? Едновременно с това ние виждаме абсурден ход на самото заседание. Както каза господин Корнезов, вместо то да започне с изложение на министър-председателя, както във всеки друг парламент през тази седмица се случваше именно това – идваше главата на правителството, заставаше, аргументираше, изясняваше политиката на правителството, след което се провеждаха дебати.
Вместо това става министърът на външните работи, съобщава ни между другото, че утре ще отсъства и решава между другото да отговори на два въпроса, които сме му задали и то именно по този въпрос – откога станахме членки на една коалиция, която се включва във война?
Ето защо, господин председателю, Ви призовавам да гласувате точка от дневния ред “Парламентарен контрол”. След като друго не се върши, след като е толкова ангажиран господин министърът на външните работи, че не може да остане до утре и да изясни какво прави, нека го направим сега.
Формално предлагам на вашето внимание предложението си да подложите на гласуване преминаване към парламентарен контрол. На всички въпроси, които са зададени от наша страна към господа министрите, да бъдат любезни да отговорят и, разбира се, преди всичко да чуем господин министър-председателя, който по необясними причини, бидейки в залата, неговото мнозинство му отказва думата. Моля Ви, господин председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински. Поне във Вашето предложение се съдържаше нещо процедурно за разлика от това на господин Корнезов.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа! След този драматизъм, който усетихме от колегите от БСП, който е познат от времето на косовската криза, също искам да направя процедурно предложение. Аз не се съмнявам, че министър-председателят ще вземе думата днес и ще изрази своята позиция, но именно във връзка с драматизма, който вие внасяте, аз правя процедурно предложение Народното събрание да гласува и да покани президента на републиката и да чуем неговата позиция по тази толкова драматична ситуация, която вие определяте в момента. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Моля да подложите на гласуване това процедурно искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение да бъде поканен президентът на Република България. Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Пирински. (Шум и реплики от залата.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, уважаеми колеги! Съвършено спокойно искам да напомня и на вас, и на господин Абаджиев, че по Конституция парламентът няма това право. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, понеже беше направено процедурно предложение за преминаване към парламентарен контрол, аз съм длъжен да го подложа на гласуване. Очаквах, че ще има противно процедурно предложение, но то не беше формулирано като противно, затова аз се връщам към предложението на господин Пирински.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на господин Пирински да преминем към парламентарен контрол.
Гласували 202 народни представители: за 64, против 132, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! След като вчера изказах пред обществото становището по тази много тежка тема, след като днес двете парламентарни групи от мнозинството също така се изказаха, считах, че небидейки петък за парламентарен контрол, беше в повече да се кажат някои уточнения. Всички знаете и се извинявам, че преминавам в един може би личен тон, но обичаят ми е да се опитвам да се справя със задачата, с която съм се нагърбил, повече, отколкото да правя големи изказвания или да търся полемика, или някакви, бих казал, ненужни сблъсквания, които вече сме имали толкова през нашето близко минало.
Бих искал да подчертая само колко усилия сме положили, за да се избегне ситуацията, която от вчера вече се е появила, и да ви уверя, че всичко това, което се прави, се прави отговорно и в интерес на България. Всички знаем, че една от общите ни консенсусни цели е да станем член на НАТО, България да членува също и в Европейския съюз. Именно утре имаме срещата в Брюксел, където ще ме придружи също и министър Паси, затова ще отсъства, тъй като тя е много важна. Ще присъстват държавните глави, премиери и министри на външните работи на целия Европейски съюз плюс кандидат-членовете. Може би тогава за идущия петък да имам по-съществени, интересни теми, с които да ви занимая. Мисля, че утрешната среща ще бъде много важна за една малка страна като нашата, която търси консенсус, която търси подкрепа, за да може да се подобри и становището в световния контекст, но също така и да се отрази това в полза на нашите сънародници.
Бих предложил също, може би това не е стандартно, но се връщам към нещо, което съм казал най-откровено, понякога нестандартното може да е по-печелившо, защото е по-оригинално, бих предложил да обсъдим сегашната тема с всичките тревоги, притеснения и много, бих казал, ясни опасения от страна на някои от вас, уважаеми дами и господа в залата, да ги обсъдим след два месеца и да видим дали положението не се е променило коренно и то в полза на нашето решение. (Шум и реплики от залата.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Вие влизате в коалиция, а ще обсъждаме след два месеца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля ви!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Нашето решение, казвам, за да видим това, което сме казали днес, дали съответства на това, което ще се е появило след два месеца.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Когато свърши войната.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Има една друга тема, която считам за важна и това е думата "коалиция". "Коалиция" не означава непосредствено някакъв военен термин, както знаем всички. Мисля, че тук малко се опитваме да спекулираме върху донякъде семантика. Има страни, които подкрепят инициативата да се разоръжи иракската диктатура. И мисля, че всички, не бих говорил от името на всички, но почти всички в тази зала, ако не и всички, са съгласни, че иракският режим и тази диктатура е нещо, което нашата съвест не може да оправдае. Милионите хора, които са демонстрирали по столиците в света през последните седмици, ако бихме ги запитали спокойно дали те са за подобна диктатура, също биха отговорили, че не.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ от място): Това са две различни неща. И ние не сме за диктатура.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Въпросът е, че има хора, които, разбира се, искат да подчертаят, че са против войната. Мисля, че всяко рационално същество е против войната. Това е поне моето дълбоко убеждение.
По темата за втора резолюция – както знаем всички, България беше готова за това, въпреки известни критики от някои страни. След изтеглянето на предложението за втората резолюция от страна на Щатите, Великобритания и Испания това се обезсмисля и колкото и да сме били на мнение, че това именно би дало още една втора възможност на Багдад да се съобрази с изискването на Обединените нации, това не можа да стане, но не поради липса на желание или воля от наша страна.
Друго в настоящия момент, без да се повтаряме, не бих могъл да споделя с вас. Извън това, може да прозвучи тривиално, но днес е четвъртък – има заседание на Министерския съвет. (Шум и викове от блока на КБ.) При такъв един тежък момент може би това, което сме в състояние да направим или да обсъдим, да бъде също от полза за страната, защото това е единственото ми желание. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, изненадан съм от това, че не поставихте на гласуване моето предложение. Не мога да разбера от какво се страхувате да бъде поставено на гласуване това предложение – относно поканването на президента! Ще Ви напомня чл. 98, т. 14 от Конституцията, според която президентът на Републиката информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на неговите правомощия. Дотолкова, доколкото сме парламентарна република, можем да го задължим, но моето предложение е да го поканим. Ако той има чувство за отговорност – ще дойде.
Но много Ви моля да поставите на гласуване моето предложение! (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Уважаеми господин Абаджиев, може би не разбрах съвсем точно първоначалното Ви процедурно предложение. Стори ми се, че Вие казахте “да задължим президента”, което ние не можем да направим. Това, което обаче ние можем да направим, е да го поканим, ако той желае, защото той действително може да информира Народното събрание.
Следователно, уважаеми народни представители, ще подложа на гласуване предложението на господин Абаджиев в тази формулировка – да поканим, но не и да задължим! Да поканим президента на Република България в Народното събрание, за да бъдем информирани.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте предложението за поканване на президента на Република България днес в Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 206, против няма, въздържал се 1. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, от трибуната на Народното събрание искам да поканя президента на Република България да заповяда в Народното събрание, за да информира парламента, така както беше поискано.
Уважаеми народни представители, продължаваме с нашия дневен ред, приет вчера. (Шум в блока на КБ.)
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Искам да направя една процедура, която наистина да ни върне към работния ритъм, все пак.
Моето процедурно предложение е следното. Предлагам да започнем днешната работа по приетия вчера дневен ред с отложените вчера законопроекти: първо, за изменение и допълнение на Закона за документите за самоличност на българските граждани и второ – със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ако направите проверка по стенографския протокол, ще установите, че вчера беше отложено разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с мотива: след произнасянето на решението на Конституционния съд да продължим разглеждането на новия законопроект. Така че разглеждането е отложено, тази седмица не може да бъде гледано това, което се предлага.
Но нека да не си играем с процедурни хватки. Сега проблемът е много тежък и за България, и за света. Убеден съм, че президентът на Република България - господин Георги Първанов, ще се отзове на поканата на българския парламент, защото имаме държавен глава, но нямаме правителство! (Викове: “Браво!” и ръкопляскания от блока на КБ.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Къде са вашите министри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, искам да направя едно уточнение. За да се придържаме стриктно към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в качеството си на председател мога да направя това предложение за дневния ред и аз го правя – предложението, което беше формулирано от господин Пенчев.
Моля ви, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 203 народни представители: за 111, против 87, въздържали се 5.
Това предложение е прието.

При това положение преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Бих искал само да напомня, че вчера на Председателския съвет от господин Абаджиев беше повдигнат въпроса за необходимостта член на правителството да изложи пред Народното събрание дали има евентуални пречки по един от параграфите от този законопроект. Затова искам да поканя господин Петканов да представи пред вас позицията на правителството относно европейската съвместимост на този законопроект за българските документи за самоличност, за да можем да преминем след това към второто четене на законопроекта.
Господин министър, заповядайте да направите това разяснение.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предложените промени за отмяна на ал. 2 и 3 на чл. 35 от Закона за българските документи за самоличност Министерството на вътрешните работи няма възражения и счита, че това предложение може да се подкрепи. Става дума за отпадане на условието за трайно установяване на територията на Република България на български граждани с двойно гражданство, живеещи извън нея, за да може да им бъде издаден български задграничен паспорт.

Тези промени не противоречат на последователните усилия на българското правителство да хармонизира своята миграционна политика с политиката на Европейската общност в това отношение и съответстват на установените в държавите от Европейския съюз стандарти в областта на свободното движение на хора.
В този смисъл стремежът е към едно последователно придържане към принципа, съгласно който всеки български гражданин трябва да има право да напуска страната, а също и да може да се завръща в нея със своя паспорт. Този принцип може и трябва бъде подкрепен като гаранция за правата на лицата и в същото време ограниченията на това право да не могат да бъдат диктувани от други съображения, освен за защита на националната сигурност, обществения ред и правата и свободите на българските граждани.
Могат да съществуват опасения, че лицата, за които сега се предлага отпадане на едно съществуващо изискване за издаване на задграничен паспорт и по този начин им се осигурява безвизов достъп до Европейския съюз, биха могли да създадат проблем за българската държава, ако тези лица нарушават изискванията за престой в шенгенското пространство.
Считам обаче, че не съществуват пречки спрямо нарушителите, ако има такива, да се прилагат предвидените в Закона за българските документи за самоличност мерки за административен контрол, които по принцип се отнасят за всички граждани. А това е чл. 76 от закона. Още повече, че с настоящите изменения на закона е предложено същите да бъдат засилени, а именно отнемане на паспорта за срок до две години за лица, които по време на престоя си в друга държава са нарушили нейното законодателство или установения режим за влизане и пребиваване в съответната страна. Спрямо тези лица със съдействието на българските дипломатически представителства зад граница, най-вече консулските ни служби, компетентните български органи, които представляват нашата страна там, ще могат на общо основание да налагат предвидените в закона различни мерки, включително забрана за пътуване и отнемане на задграничния паспорт.
Така че в резюме, с две изречения бих казал, Министерство на вътрешните работи няма възражения и подкрепя предложенията за промяна на закона в смисъла, в който са направени. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. Ваша воля, можете да останете, а ако сте зает, можете да си тръгнете. Да, Вие изразихте безусловно Вашата позиция.
Уважаеми народни представители, давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси, за да започнем второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Заповядайте, доц. Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Представям ви доклада на комисията.
Заглавието на закона е: “Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност”, което комисията подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на закона, а именно “Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност”.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, мога ли да прочета ан блок първите три параграфа, тъй като едва по § 4 има едно-единствено предложение. Така че не се налага да ги четем поотделно. Да ги обсъдим и гласуваме едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте. Няма възражения.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 1. В чл. 13, ал. 1, т. 2 след думите “дипломатически паспорт” се поставя запетая и се добавя “служебен паспорт”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Параграф 2, подкрепен от комисията:
“§ 2. В чл. 14 се създава т. 13:
“13. карта на чужденец, акредитиран като служител в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация със седалище на територията на Република България.”
И § 3, подкрепен от комисията:
“§3. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “точка 2” се заменят с “точка 3”.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Има ли желаещи, които да вземат думата по първите три параграфа?
Госпожа Масева, заповядайте, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! С внимание изслушах Вашето изложение във връзка с промяната на § 3. Съгласна съм с част от Вашето изложение, обаче ние имаме въпроси, които касаят гаранциите във връзка с новия режим, който се установява с промяната на ал. 2 и 3. Ние изискахме такива гаранции от Министерство на вътрешните работи в лицето на вашите заместник-министри, както и от представители на Министерство на външните работи, но до текст, който да гарантира избягването на известни проблеми, които могат да се очертаят с отмяната на тези текстове, не се стигна.
Затова съм длъжна да поставя този проблем, за да не бъдем изненадани от него, след като не сме разисквали и не сме казали истината докрай. Става дума за десетките спогодби за реадмистия, по които Република България е страна, и проблемът с двойното гражданство.
В случай, че ние либерализираме и всъщност установяваме нов режим, би трябвало да се намери механизъм, съгласно който въз основа на тези спогодби евентуалното връщане на българските граждани с двойно гражданство, които притежават български паспорт, по силата на тези спогодби се осъществява на територията на Република България. Това може да бъде един процес, който би нараснал лавинообразно, затова не се молим и не разчитаме, но който би затруднил българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Масева, говорете на парламента. Министърът слуша. Да уважаваме пленарната зала, ако обичате, разбира се.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Да, разбира се, но моите слова са най-вече към министъра и към част от експертите, които биха могли да предложат вариант на експертна основа как би могъл да се реши проблемът с връщането на българските граждани при положение, че те не изпълняват някои от условията на приемащите държави. Това не са само държавите от Шенген, това са близо 50 държави, с които имаме споразумения. Как бихме могли да отговорим на този проблем и на това предизвикателство и как бихме могли при новите условия на отменена ал. 2 на чл. 35 да осигурим изпълнението на закона в частта на чл. 75, чл. 76 със санкциите, с проверките?
Искам господин министре, и затова бях обърната към Вас, в качеството си наистина на министър да подпомогнете работата на Народното събрание и да предложите Вашите мерки в това отношение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата министърът на вътрешните работи проф. Петканов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! До този момент към мен беше отправен въпрос, на който мисля, че отговорих точно и категорично, а въпросът беше: има ли пречка от гледна точка на европейското законодателство лица, които притежават двойно гражданство, едно от които е българско, да получат български задграничен паспорт? Това беше въпросът към мен. И от тази гледна точка: какво е становището на МВР по предложените промени – дали то ги подкрепя или не?
И аз отговорих, че европейското законодателство не въвежда ограничение в тази насока. На общо основание лице, което е български гражданин, макар и да има друго гражданство, тоест, има двойно гражданство, може да получи български задграничен паспорт.
Това беше въпросът към мен и мисля, че аз му отговорих достатъчно ясно. От тази гледна точка ми се струва, че няма пречка за промяна на закона в тази насока.
Оттук нататък, уважаема госпожо Масева, вероятно с тази промяна ще възникнат допълнителни въпроси. Да, аз съм съгласен с Вас. Тяхното решение обаче трябва да се търси на друга плоскост, с други промени, с организационни мерки и т.н.
Опасенията, че тези лица могат да извършват нарушения, да, такива опасения съществуват. Само че аз не съм съгласен с Вас, че това ще расте лавинообразно. Не бива да бъдем толкова песимисти.
Оттук нататък аз споменах, при положение че тези лица извършат нарушения, нашите консулски служби ще предприемат спрямо тях мерки, които у нас се предприемат спрямо всички български граждани. Само че компетентността ще бъде на консулските служби, а не на Гранична полиция, която прилага тези мерки в страната.
Вероятно биха възникнали въпроси и със споразуменията за реадмисия. И ако такива проблеми възникнат, това означава, че на плоскостта на международното право с тези споразумения за реадмисия ще бъде решен и този въпрос. Според мен неговото решаване не трябва да стане сега с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 1, 2 и 3 така, както бяха прочетени от председателя на комисията доц. Анелия Мингова.
Гласували 121 народни представители: за 104, против 8, въздържали се 9.
Параграфи 1, 2 и 3 включително са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 има предложение на народния представител Елиана Масева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 4.
Ще ми позволите, господин председател, да включа някои редакционни бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ще моля те да се протоколират.
“§ 4. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се правят следните изменения:
а) Създава се нова т. 2:
“2. служебен паспорт – издава се от Министерството на външните работи на служителите от централната и териториалната администрация, изпълняващи служебни функции в чужбина, и на административно-техническите служители на дипломатическите и консулските представителства на Република България – съгласно списък на длъжностите, определени с акт на Министерския съвет по чл. 47а;”.
б) Досегашните точки 2 и 3 стават съответно точки 3 и 4.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 4 имат право само на един паспорт от съответния вид.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 4, който включва по принцип предложенията на народния представител Елиана Масева, в новата му редакция.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграф 4 в новата му редакция е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, моля да прочета параграфи от 5 до 14 включително.
“§ 5. В чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. служебен паспорт – масленозелен;”
2. Досегашните точки 2 и 3 стават съответно точки 3 и 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 6. Създава се чл. 47а:
“Чл. 47а. Условията и редът за издаване на служебни паспорти се определят с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 7. В чл. 49 се създава ал. 3:
“(3) Лицата, за които е отпаднало основанието за издаване на дипломатически, служебен или моряшки паспорт, са длъжни да го върнат на органа, който го е издал. Невалидността на паспортите се обявява по реда на ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 8. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават точки 12 и 13:
“12. временно удостоверение за напускане на Република България – издава се от Министерството на външните работи;
13. карта на чужденец, акредитиран като служител в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация със седалище на територията на Република България – издава се от Министерството на външните работи със срок на валидност – срокът на акредитация.”
2. В ал. 2, изречение първо след думите “се издава” се добавя “от дипломатическите и консулските представителства”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа.
“§ 9. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Българските документи за самоличност на чужденци по чл. 14, т. 13 освен данните по чл. 16, ал. 1, точки 1, 2, 4 и 5 съдържат и данни за:
1. дипломатическото или консулското представителство или международната организация, към която е акредитиран чужденецът;
2. дипломатическия ранг и/или длъжност.”
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.

“§ 10. В чл. 75, т. 5 се изменя така:
“5. данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2, букви “а” и “б” от Данъчния процесуален кодекс”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 11. В чл. 76 се правят следните изменения:
1.Точки 5 и 6 се изменят така:
“5. лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство – за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение, от компетентните органи на съответната държава;
6. лица, принудително изведени или експулсирани от друга държава за нарушения на режима за влизане и пребиваване – за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи за извършеното нарушение или от датата на получаване от компетентните органи на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 12. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Издаването на заповедите по чл. 78 и тяхното обжалване се извършва по реда на Закона за административното производство”.
2. В ал. 4 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 13. В чл. 81, ал. 1, т. 5 накрая се добавя “или след отпадане на основанието за издаването му”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
И последният § 14:
“§ 14. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 4 накрая се добавя “и министъра на външните работи”.
2. В § 19 след думата “дипломатически” се добавя “и служебен”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доц. Мингова.
Има ли желаещи, които искат да вземат думата по параграфи от 5 до 14, включително? Не виждам.
Подлагам на гласуване на второ четене текстовете на параграфите от 5 до 14, включително така, както бяха докладвани от председателя на комисията Анелия Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Параграфите от 5 до 14, включително, са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1, § 4, т. 2, параграфи 5, 6 и 14, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 16. Министерският съвет приема актовете по чл. 38, ал. 1, т. 2 и по чл. 47а и утвърждава образците на служебен паспорт и на заявление по реда на параграфи 3 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби в срок 6 месеца от обнародването на закона”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по Преходните и заключителни разпоредби – параграфи 15 и 16? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на глава “Преходни и заключителни разпоредби”, включваща параграфи 15 и 16 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Глава “Преходни и заключителни разпоредби”, включваща параграфи 15 и 16, е приета на втора четене и с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.

Преминаваме към следващата точка от гласуваната програма за работа на парламента:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Имате думата за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека да спазваме собствените си правила, които сме приели. Ето стенографския протокол от вчера. В този стенографски протокол изрично е отбелязано за този закон по повод направеното предложение и мотивите към него във връзка с висящото дело пред Конституционния съд, да се отложи разглеждането на този законопроект.
Ето какво пише в стенографския протокол:
“Председател Огнян Герджиков: Моля, гласувайте отново предложението за отлагането на разглеждането на този законопроект.
Гласували 173 народни представители: за 90, против 82, въздържал се 1”.
Това означава, че разглеждането на законопроекта се отлага.
Не е възможно, господин председател, след като вчера ние сме гласували отлагането на разглеждането на законопроекта явно въз основа на чл. 42, ал. 2, т. 2 от нашия правилник, сега отново да го поставим за разглеждане. То не е разумно междупрочем! (Реплики от НДСВ.)
Не е решено! Решено е вчера, не днес!
Не можете да преразглеждате един вече решен въпрос за отлагане на законопроекта.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Може, може!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, всичко може със сила да го направите, но отново ще сгрешите! Отново ще сгрешите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, моля! Какво Ви е процедурното предложение, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминете към следващата точка от дневния ред, защото не можете да нарушавате правилника и вчерашното гласуване! Направете справка със стенографския протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Имам го пред себе си.
Има противно предложение на това процедурно предложение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Силен шум в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Това е една абсолютна манипулация! Ние днес в тази зала гласувахме както моето предложение, така и предложението на председателя на Народното събрание господин Герджиков да се поднови разглеждането на този законопроект. Никакви пречки няма за това. Никога не сме отлагали със срок разглеждането на законопроекти.
Мотивите бяха едно, но мотивите са напълно несъстоятелни, защото Конституционният съд ще се произнесе по друг казус, който няма нищо общо с тези изменения, и затова моля изобщо да престанат тези дебати и да преминем към разглеждане на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Корнезов, само преди половин час председателят подложи на гласуване дневния ред и тази точка беше приета. Това е волята на парламента, така че просто правите неправомерно процедурно предложение.
Продължаваме работата по второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Моля, каня на трибуната председателя на Комисията по икономическата политика господин Димитров. Моля да заемете Вашето място и започваме доклада.
Прието е заглавието на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 1 има предложение на народните представители Димитров, Агайн и Пенчев. Комисията приема по принцип предложението.
Има предложение на Комисията по икономическата политика – § 1 се изменя така:
"§ 1. В ал. 1 ал. 4 се изменя така:
"(4) Този закон не се прилага за:
1. приватизацията на лечебни заведения с държавно и общинско участие, както и на нежилищни имоти, в които са разположени такива лечебни заведения;
2. разпоредителни сделки с държавно участие в банки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 1 има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което се приема от комисията.
Има ли желаещи за изказване по § 1? Не виждам.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 1.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 98, против 14, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
Господин Пенчев, имате думата за процедурно предложение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, понеже стигнахме до разглеждането на § 2 от законопроекта, искам да направя следното процедурно предложение: моля на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да не бъдат разглеждани и обсъждани § 2, § 6 или 11 по номерацията на комисията, и § 13 или 26 по номерацията на комисията. Тези предложения бяха направени между първо и второ четене и те съществено се отличават от духа и идеите, приети на първото четене на законопроекта. Съгласно цитираната разпоредба – чл. 71, ал. 2, изречение трето, ние не следва да ги разглеждаме.
Моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение.
Повтарям, § 2, § 6 или 11 по номерацията на комисията и § 13 или 26 по номерацията на комисията да ги оставим без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава предложете да отпаднат от доклада.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Добре, да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не – добре, а е точно така.
Който е съгласен с направеното предложение - § 2, 6 и 13 по номерация на вносителите да отпаднат, моля да гласува.
Гласували 128 народни представители: за 126, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение за отпадане на параграфи 2, 6 и 13 е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, и аз имам процедурно предложение. Моля в залата да бъде допуснат господин Калоян Нинов – заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема. Моля заместник-министърът да заеме своето място в залата.
Имате думата за процедурно предложение, госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение да прегласувате, тъй като заседанието започна при кворум 213 души и изискуемият кворум за 50 процента плюс 1 е 107, така че 105 народни представители не са достатъчни за това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте екзактна. Подлагам на прегласуване допускането на заместник-министъра в пленарната зала.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Господин Нинов остава в залата.
Благодаря Ви, госпожо Литрова. Кворумът ни трябва да бъде 107.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Николов, Иван Иванов, Василев и Димитър Йорданов за създаване на § 1в:
"§ 1в. В чл. 7 се създават нови ал. 3 и 4:
"(3) Не се допускат до участие в приватизацията физически лица, по отношение на които има наложени принудителни административни мерки или влязла в сила присъда на основание чл. 10, ал. 1, т. 1-7, 10, 11, 13 и 14 от Закона за чужденците в Република България, както и юридически лица, в които те участват като членове на управителни или контролни органи, собственици, съсобственици или акционери.
(4) Участниците в приватизацията (кандидат-купувачите) подават декларация, с която установяват съответствието си с изискването на предходната алинея. Декларацията е неразделна част от задължителните документи, които се подават за участие в приватизацията. Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол изискват служебно информация за достоверността на обстоятелствата, декларирани от кандидат-купувачите."
Досегашните ал. 3 и ал. 4 стават ал. 5 и ал. 6."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата.



ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, вече няколко пъти в пленарната зала ние защитаваме аргументирано това наше предложение, но за съжаление досега парламентарното мнозинство не намира политическа воля да го подкрепи. Предложението е ясно. Ние правим това предложение, за да предотвратим участието на лица, които са изгонени от страната, в приватизацията и да придобиват дълготрайни материални активи. Целта е в приватизацията да не могат да участват мръсни пари. Това във всички случаи ще допринесе за борбата с престъпността. Още повече по пътя, който ние сме поели като страна, която иска да се интегрира активно в Евроатлантическия съюз, това във всички случаи ще даде много силен тласък.
Освен това не е силен аргументът на опонента на това наше предложение, че не може да се намери механизъм, който да преустанови този процес. Ние даваме механизма в ал. 4 на нашето предложение - всички участници в приватизационния процес трябва да попълват декларации, чрез които да се установят тези факти. Така че тези аргументи според нас не са основателни.
Има ли парламентарното мнозинство политическа воля да приеме това наше предложение или няма – това е въпросът, на който след малко ще получим отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа още няколко неща за текста, предложен от народни представители от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили в качеството си на член на Комисията за борба срещу корупцията. Определено този текст има антикорупционен смисъл. Аз мисля, че членовете на Комисията за борба с корупцията – тук виждам господин Костов, който е неин председател – трябва да вземат отношение по този въпрос. И мнозинството наистина трябва да има политическа воля това изискване по отношение на приватизационния процес да бъде прието. Аз даже мисля, че този кръг от проблеми е малко по-широк. Този проблем сме го дискутирали в Комисията за борба с корупцията, но за съжаление аз не усещам да има воля, включително от председателя на комисията и от членовете в комисията на мнозинството.
Аз бих помолил наистина да се вземе отношение по този въпрос и текстът да бъде подкрепен. Там, където има мръсни пари, там, където има възможност да влязат такива пари в приватизационния процес – това създава условия за корупция. Иначе приказките на хора от мнозинството, че водят борба с корупцията, остават само като декларация. Беше създадена Комисия за борба с корупцията към Народното събрание, има една комисия към изпълнителната власт, председателствана от министър Станков, за координация на тези проблеми. Вътре в Комисията за борба с корупцията непрекъснато търсим разговори с ръководството на Върховната касационна прокуратура, поставят ни се въпроси тези текстове или подобни текстове да бъдат приети като антикорупционни мерки.
Поставям този въпрос много сериозно в неговия антикорупционен смисъл. Умолявам народните представители от мнозинството да обърнат внимание на този въпрос и да подкрепят текста, предложен от народни представители от Обединените демократични сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Като един от вносителите на този текст също бих искал да взема отношение по него. Смятам, че сега имаме пълното основание този текст в този вариант на Закона за приватизация, n-вариант на Закон за приватизация, който се разглежда в парламента, да бъде приет, защото много добре си спомням, че в сега действащия Закон за приватизация, който беше приет в пленарната зала, основният мотив и на икономическия екип, и на колегите, които са в Комисията по сигурността, бе, че влизайки под шапката на националната сигурност отделни предприятия, които се приватизират, този текст не ги касае и реално въпросът за национална сигурност при продажбата на тези предприятия е решен.
Тук, в този вариант на закона, който е внесен, разбира се, националната сигурност не е поставена под такава форма и по такъв начин в приватизацията. Поради тази причина аз смятам, че е от изключително значение да бъде приет такъв текст. И аз не виждам какво би трябвало да ни притеснява. Спомняме си много добре последния път, когато се гласува този текст и бе отхвърлен, в Комисията по икономическата политика той беше приет. След това се получиха едни бързи дипломатически совалки в пленарната зала между коалиционните партньори и той беше отхвърлен. Така и не получихме обяснения защо, едно обаче трябва да е сигурно, че този текст решава няколко въпроса.
Единият от въпросите е, че веднъж завинаги се изчиства образът откъм това кои хора ще имат право и възможност да приватизират в българската икономика. Това дава гаранция за присъствие на чисти капитали в нашата икономика, на чисти инвеститори и на хора, които се ползват с добра репутация – и политическа, и икономическа, и съдебна, в нашите мащаби и в световен мащаб.
Следващото нещо, което също ще бъде от значение, е, че по този начин ще се привлекат стратегически инвеститори и ще се принудим да правим такива поправки в законите, каквито бяха направени последния път - да има национална сигурност, отстраняване на съдебната система от контрол и т.н., изключително деликатни моменти, които видяхте докъде доведоха нещата. Взриви се и парламентарното мнозинство, и икономическият екип на министъра, и приватизацията зацикли. В голяма степен и хора, които по един или друг начин са били свързани с подобни актове на държавата да бъдат отстранявани, безспорно имат апетити и ще имат апетити винаги, ако България им създаде такава обстановка да се превърне в зона, където подобни средства могат да се препират, да купуват собственост и да участват в преразпределение на държавната собственост.
Може би част от проблемите на “Булгартабак” нямаше да ги има, ако този текст беше приет и бяха изчистени някои казуси, свързани с приватизацията му, изобщо с приватизационния процес в страната, защото знаем апетитите и интересите на различни представители в “Булгартабак”.
Също така бих искал да отбележа и това, че, приемайки този текст, приемайки тази поправка, ние ще дадем възможност на българската икономика наистина да създаде условия за нормални стратегически инвеститори, които в никакъв случай няма да влизат в тази графа. И за в бъдеще, ако има такива граждани, които са отстранени по една или друга причина от България за това, че са работили против националните интереси, да намират пътища да се връщат отново в страната като собственици на предприятия и на дялове от българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Пенчев, заповядайте, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изкажа малко противно становище по този текст от това, което беше изказано дотук от вносителите.
Идеята ми харесва да не може мръсни пари да влизат в България и да участват в приватизацията - това също ми харесва, но ми се струва, че по начина, по който се предлага, това просто няма да върши работа. Аз само, четейки текста на § 1в, мога да ви кажа веднага как, ако бях един мафиот с мръсни пари, щях да го заобиколя елегантно и никой нямаше да може да каже, че попадам под него – винаги моите капитали могат да бъдат управлявани от братовчеди, от роднини, от други съдружници и така да направим нещата, че тази точна формулировка да не свърши работа. Това е едно.
И точно в казуса “Булгартабак” трябва да ви кажа, че този текст дори и да беше сила не би могъл да реши този казус по никакъв начин, тъй като там нямаме пряко участие на такива лица в бордове на директори и в други управителни органи на такива дружества. Затова ние възприехме термина “национална сигурност”, за да можем по целесъобразност да кажем във всеки един случай кога наистина има данни за такива мръсни пари, които не са хванати в точната формулировка на закона, но ги има. Така че за нас тази идея беше по-разумна.
Затова, уважавайки това желание, смятам, че не бих могъл да подкрепя този текст.
Има нещо друго. Мен даже ме е страх този текст да не ни въвлече пак в спорове пред Конституционния съд, защото тук може да се постави едва ли не твърдението, че това е един лустрационен текст, че се ограничават равните права на всички физически и юридически лица, които нашата Конституция прокламира. На мен ми се струва, че вместо да направим доброто, вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи. Затова, въпреки че уважавам идеята на вносителите, уважавам и самите вносители, аз ще гласувам против това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пенчев, аз абсолютно не мога да се съглася с Вас. Вие по същество подкрепяте текста. Казвате, че приемате да не може да участват мръсни пари; да не може хора, които са изгонени от България, които нямат право да живеят в България, да участват в нашата приватизация, да придобиват тук собственост. Но другите Ви аргументи аз не мога да приема и се учудвам, че Вие, като юрист, можете да ги поддържате. И този текст, който се предлага, може да бъде заобиколен. Ами почти няма законов текст, който да не може да не бъде заобиколен, ако някой иска да заобикаля закона.
Вие не знаете ли, че продължава да действа чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, който е общ текст и който казва: “Всяка сделка, извършена в нарушение или заобикаляне на закона, е нищожна.” Ако някое от тези лица се опита да заобиколи една такава забрана, то рискува сделката му да бъде обявена за нищожна и знаете какви са правните последици от това. Така че, ако вие сте искрени, че искате такива лица да не могат да участват в нашата приватизация, или трябва да подкрепите този текст, или дайте да помислим да приемем друг текст, който по-трудно би могъл да бъде заобикалян. Но изобщо да няма такъв текст, да няма тази забрана тези лица, дори при последното прието изменение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, да могат да участват в приватизацията на тези 15 търговски дружества, които са от значение за нашата национална сигурност, аз просто недоумявам как не можете да разберете, че се получава нещо абсурдно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пенчев, аз видях, че в цялото си изказване и струва ми се, че и с душата си подкрепяте този текст, но търсехте отнякъде аргументи да го сложите в отлагателния вариант: “Да, да, много хубаво, но още не му е дошло времето”.
Аргументите, които изброихте, фактически са по-скоро в защита, за да можем ние да запазим държавата си от участие в приватизацията на мръсни пари, да запазим националната си сигурност от участието в нея на мръсни пари, отколкото в това да имаме опасение, че тези, които се опитат да ги прокарат, можели да атакуват закона. Още по-интересно е, когато казахте, че този текст можело да бъде атакуван в Конституционния съд, тъй като се ограничавали правата на хората. Но те вече са с ограничени права от самия факт, че са изгонени от страната във връзка с това, че нарушават нейната национална сигурност.
Поради това, господин Пенчев, Ви моля, както и колегите от мнозинството: не търсете аргументи за отлагане, които намирисват на някаква друга система, на някаква друга сделка, която се върши не в тази зала, а подкрепете този текст и кажете, че в България в приватизацията трябва да участват само чисти пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също съм вносител на това предложение и се обръщам към господин Пенчев и към колегите му: не търсете отхвърляне на предложението, без да аргументирате защо го отхвърляте с мотивите, че едва ли не нямало нужда от него.
Ще Ви кажа една хипотеза, която може да се случи. По сега действащия, последния приет Закон за приватизацията, където 15 предприятия влязоха в списък, който касае националната сигурност, някой, който е изгонен от страната, има забрана да пребивава тук точно заради заплаха за националната сигурност, може да купи такова предприятие. А това ако не е абсурд какво друго е абсурд? Човек, изгонен за заплаха за националната сигурност да стане собственик на предприятие от списъка, касаещ националната сигурност?! Отговорете ми на това, господин Пенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Пенчев, имате думата за дуплика.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята дуплика по въпроса на господин Соколов е следната. Не, господин Соколов, сделката няма да бъде нищожна, защото този субект, който ще купи, няма да бъде от тези, които са в § 1в. За това нямаме нарушение на закона.
Аз пак ще ви кажа какво най-много ме опасява. Опасява ме този текст да не бъде обявен за лустрационен. Защо? Вие казвате: “Едно лице е изгонено от България”. Да, едно лице е изгонено от България по текст на закона, по специална процедура. Означава ли това, че на това лице ще му вземем футболния отбор, ще му вземем и вестника? Не означава. Значи ние не можем да кажем: “Ти щом си изгонен от България нито можеш да купуваш, нито можеш да продаваш, нищо не можеш да правиш.” Той не е лишен от тези права. Дайте просто да се разберем! Аз не съм адвокат на тези лица.
Господин Нихризов, аз не съм сключвал сделки нито с тази зала, нито извън нея. От две години, откакто съм народен представител, не съм сключвал сделки. Искам да Ви обясня, че тук става дума за едно тотално ограничаване на права, което може да бъде отклонено от Конституционния съд.
А що се отнася до тези 15 предприятия, няма никаква опасност такова лице да ги приватизира, защото именно затова е докладът на службите. И когато службите кажат на Агенцията, на Министерския съвет: “Това лице в това предприятие има връзка с капитали на онова лице, изгонено от България”, правителството или Агенцията никога няма да го номинират и да го класират като такъв евентуален купувач. За това няма да има опасност.
За този текст идеята може да ми харесва, господин Нихризов, но аз ще Ви цитирам Вас. Тоя текст е: “Да живее международното положение!”. Това е този текст. Той не върши работа. Той прокламира, че ние сме против мръсните пари – безспорно, но не върши работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, днес целият свят отбелязва Международния ден на франкофонията. Каня ви най-любезно по време на почивката на чаша шампанско и ние, българският парламент, също да отбележим този Международен ден на франкофонията в Клуба на народния представител.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по § 1в.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи за изказвания по § 1в.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 54, против 60, въздържали се 6.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение за прегласуване. И ще моля народните представители от мнозинството, колкото и малко да са в залата, да подкрепят текста. Става дума, още веднъж напомням, за мръсни пари, които могат да влязат в приватизацията на България. Става дума за текст, който има определено антикорупционни характеристики. Аз призовавам всички народни представители, членовете на Комисията за борба с корупцията и лично нейния председател да подкрепят този текст. Защото в противен случай ще огласим пред обществото, че наистина тази комисия – говоря от името на комисията като нейн член – не се бори против корупцията, а напротив. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението за прегласуване на това предложение за § 1в.
Гласували 151 народни представители: за 68, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 от текста на вносителя има предложение на Димитров, Агайн и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 2, който става § 3: "В чл. 8, ал. 1, т. 2 след думите "10 на сто" се поставя запетая и се добавя "с изключение на постъпилите плащания в случаите на разсрочено плащане на покупната цена по приватизационни договори, 10 на сто от които постъпват в Агенцията за следприватизационен контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 2.
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, по принцип по същество § 2 е нашето предложение с колегата Юнал Тасим и аз ще се опитам да бъда максимално кратък. Тук става въпрос най-вече за финансовото осигуряване на дейността на Агенцията за следприватизационен контрол, което ние бяхме направили с колегата. Искам да потвърдя, че ние приемаме измененията в този параграф във вида, в който са предложени от комисията, и ви умолявам да ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
Други изказвания по § 2? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 104, против 17, въздържали се 14.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение от народния представител Панайот Ляков – в § 3, чл. 11 се създава изречение трето: "Списъкът може да се допълва."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, със следното съдържание: "В чл. 11, изречение първо, думата "годишен" се заличава и след думата "капитала" се добавя "който може да се допълва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 3? Няма желаещи за изказвания.
Гласуваме предложението на господин Панайот Ляков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 22, против 86, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 3 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 87, против 11, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Димитров, Агайн и Пенчев за създаване на § 3а, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на § 5 по новата номерация: "В чл. 18 ал. 3 се изменя така: "Агенцията за следприватизационен контрол администрира приходите в размер на 10 на сто, набрани от разсрочените плащания на покупната цена по приватизационни договори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Не знам дали правя най-доброто предложение, но ми се струва, че вместо “администрира приходите” да бъде “се разпорежда с приходите в размер на 10 на сто” и т.н. Може би да помислим и за някаква друга дума, но все пак “се разпорежда” е по-добре от “администрира”. Така ми се струва и затова предлагам тази редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това, което каза господин Папаризов, по принцип е така, само че аз се опасявам, тъй като този текст е съгласуван с Министерството на финансите и с езика на бюджетното законодателство, че, ако променим термина “администрира приходи”, можем наистина да променим логиката на този текст. Затова аз бих предложил да остане така, тъй като това е по предложение на самия министър на финансите за редакция на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз си признавам, че в мен се бунтува българинът. За да управляваш една съвкупност от хора, се създава администрация и тази администрация управлява съответната организационна структура, но пари не се администрират. Какъв е смисълът на това словосъчетание? Можеш да се разпореждаш, те не могат и да се управляват. За какво си говорим? Дайте да го сложим на български, че “се разпорежда”, а това, че някой от Министерството на финансите казал на парламента, че така трябва да го запишем, дайте да спрем да се унижаваме. Ако трябва да викаме тук специалист по български език, да го извикаме и той да каже можем ли да раждаме такива словосъчетания или е абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре, аз подкрепям наистина това редакционно предложение. Нека да бъде “се разпорежда с приходите в размер на 10 на сто”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията на комисията, с редакционното уточнение: думата “администрира” се заменя със “се разпорежда”.
Гласували 127 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение от народните представители Димитров, Агайн и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Панайот Ляков в чл. 19, т. 6 думите “предприема действия за разваляне на” се заменят с “разваля”, което комисията не подкрепя.
Предложението на комисията за § 4, който става § 6 по новата номерация, е:
“В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 6: “може да предприема действия за разваляне на приватизационните договори, по които е прехвърлена собствеността, когато са налице основанията за това."
2. Създава се ал. 3: “Агенцията за следприватизационен контрол осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 и в случаите на сключени приватизационни сделки по реда на чл. 32, ал. 1, т. 5, когато купувачът е поел допълнителни задължения, освен заплащане на покупната цена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този § 4 има ли?
Заповядайте, господин Ляков, имате направено предложение по него.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение на пръв поглед е само за по-голяма яснота и по-точно дефиниране на възможността Агенцията за следприватизационен контрол да може да разваля приватизационни сделки, по които са констатирани нарушения в приватизационния договор. Вие знаете, че темата за това дали трябва в дейността на агенцията да се вмени като една от най-важните характеристики винаги, когато има достатъчно основания приватизационните договори, които са нарушени, да бъдат разваляни, да не бъде така ясна и категорична, тоест винаги да се дава възможност, ако има нарушения, които могат да бъдат преодолени или те не са толкова съществени, да не се стига до разваляне на приватизационните договори.
Има спор върху това дали трябва да има по-голяма категоричност и да се даде съвсем ясна дефиниция на възможността Агенцията за следприватизационен контрол, когато констатира важни, съществени, засягащи съществените условия на приватизационния договор, той да бъде анулиран. Защото знаем, че това не е добре нито за самата държава, която отново ще придобие имущество, което вече е съществено променено, с други характеристики, нито пък за този, който го е придобил, тоест приватизирал, употребил, не му намерил най-доброто функциониране и т.н.
Аз искам, когато има такъв текст, той да бъде достатъчно ясен и категоричен, защото за мен формулировката “може да предприема действия за разваляне на приватизационните договори” означава, че не се дава много ясна подкрепа на агенцията да се намесва и категорично да защитава в случая интереса на обществото. Тоест да се намесва тогава, когато този, който е приватизирал дружеството, не се е оказал добър собственик, тоест той е измамил при приватизацията държавата, която му е продала дружеството, подписала е един фиктивен договор, смятала е, че няма да го изпълни. И нека да бъде по-категорично това задължение на агенцията. Нека тази формулировка “може да предприема” да се замени с “може да разваля приватизационните договори”, когато са налице основания за това. Звучи много по-ясно, много по-категорично и ще подтикне агенцията да бъде по-енергична и настоятелна.
Аз съм да има такава ясно поставена насока за действията на Агенцията за следприватизационен контрол за разваляне на приватизационните договори тогава, когато са нарушени съществени условия в тях. Затова съм предложил тази ясна, според мен, много по-добра формулировка на този текст, отколкото пожелателното тълкуване, което се получава от текста, предложен от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте, господин Папаризов, за изказване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Все пак бих предложил да приемем този текст по т. 6 в редакцията на вносителя, а не на Икономическата комисия, тоест без това допълнение "по които е прехвърлена собствеността", тоест може да предприема действия за разваляне на приватизационните договори, когато са налице основания за това.
Някой би казал, че това уточнение е направено от чисто правна гледна точка, но се питам: какво става примерно с тези договори, по които РМД-тата са получили възможност за разсрочено плащане в течение на десет години? Формално собствеността още не е прехвърлена, в същото време кой се занимава с тези договори - Агенцията за следприватизационен контрол или още Министерството на икономиката, което вече няма никакви функции по приватизация? Затова нека да не се опитваме да правим този текст толкова прецизен, а по-скоро да го запазим в редакцията на вносителя, защото сигурно ще има случаи, където ще се изисква да се уточняват съответните процедури, да се прецени, Агенцията може да е инициатор на действия от другата агенция и т. н.
Затова ви предлагам все пак т. 6 да си остане в редакцията на вносителя, още повече, че става дума не за разваляне на договори, както предлага господин Ляков, а за предприемане на действия по разваляне на договори. Агенцията за следприватизационен контрол, по мое разбиране, може да се обърне и към Агенцията за приватизация, ако още договорът се контролира формално в някаква степен от тази агенция, когато се вижда, че интересите на държавата налагат развалянето му, макар и формално още да не са завършили всички етапи по прехвърляне на собствеността.
Затова моля да запазим редакцията на т. 6 в този вид, в който е предложена от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте за реплика, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, наложи се да бъде внесен този текст, защото по нашето гражданско законодателство е ясно, че всеки един двустранен договор може да бъде развален поради неизпълнение от една от страните. Не е необходимо да има специална разпоредба за това. Обаче в случая се получава, че страна по приватизационните договори е или Агенцията за приватизация, или министерствата, които са били органи по чл. 3 от отменения закон. Тогава вече се получава малко двусмислие – как може една агенция, която не е страна по договора, да упражнява правата на страна. Именно затова се налага това уточнение – изрично да се посочи в закона, че Агенцията за следприватизационен контрол има право да разваля договорите, макар и да не е страна по тях, формално погледнато.
Това е смисълът. Не мога да схвана каква е разликата между вносителя и …
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: …"по които е прехвърлена собствеността".
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Макар че предложението изхожда от мен, не виждам какъв е смисълът на "прехвърляне на собствеността". Може би не е лошо да остане първоначалната редакция, но това е моето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше реплика.
Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Едно уточнение по повод и на това, което каза господин Пенчев. Нека да обърнем внимание на окончателната редакцията на т. 6: "може да предприема действия за разваляне на приватизационните договори, по които е прехвърлена собствеността". Там, където са прехвърлени дяловите участия на купувача, се предприемат тези действия, защото след това става въпрос за размяна на престацията, тоест всеки трябва да върне онова, което е получил – купувачът да върне обратно придобитите акции, съответно държавата да върне това, което е получила. Обаче там, където не е прехвърлена собствеността, става въпрос за другата агенция. Има известно разделяне на правомощия между двете агенции. Агенцията за приватизация може да предприема подобни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Внимателно слушах господин Пенчев. Но тогава той трябва да приеме предложението на господин Ляков – че агенцията разваля договорите, когато е прехвърлена собствеността. Иначе този по-широк текст, който предлага вносителят, според мен означава, че тя може да предприема и действия, включително да се обърне към съответното министерство или Агенцията за приватизация, когато счита, че има основания за разваляне на договора дори преди собствеността да е прехвърлена. От тази гледна точка предложението на вносителя ми се струва най-подходящо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше дуплика.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги! В практиката се оказва, че има случаи, когато собствеността не е прехвърлена, договорът е сключен, но дяловото участие не е прехвърлено. Значи този подобен договор също може да бъде развален! Така че прехвърлянето на собствеността е изпълнение на договора, а сключеният договор се разваля.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): Я!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Е, как да не е, моля Ви се! Приватизационните договори не са реални, а са консенсуални, господине! За това става въпрос, извинете! Той влиза в действие, когато се сключи с постигане на съгласие между страните. Прехвърлянето на собствеността е изпълнение на договора. Но договорът си е в действие, след като е сключен. Сключеният консенсуален приватизационен договор също може да бъде развален. Въпросът е именно: кой да го развали? Тук нещата са ясни от юридическа гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Реших да не вземам отношение по този закон, но ще направя процедурното си предложение, госпожо председател, тази т. 6 да я отложим и още веднъж внимателно да я обсъдим. Проблемът е изключително актуален, сложен и нееднозначен. Щом договорът е консенсуален, той се сключва и провежда своите правни действия в момента, когато двете воли се съединят! Тогава има прехвърляне на собствеността, това е азбучна истина!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма такова нещо!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, момент, бе, недейте така скача, бе, хора!
Второ, един договор, нека да е приватизация, той всъщност е покупко-продажба, може да бъде развален на основание чл. 87 и чл. 88 от Закона за задълженията и договорите, но може да бъде евентуално нищожен, може да бъде унищожаем, а не развалян. Сега се поставя целият проблем в това: кой има право да предяви иск в съда за развалянето на договора или за обявяването му за нищожен, или за унищожаем.
Ето това е въпросът. Ако това е въпросът, бих ви казал: всеки, който има правен интерес… Ние обаче явно не искаме да разширим кръга на лицата, които имат тази възможност да атакуват един договор , а да го стесним. Може би това е идеята? Но нека да седнем юристите-цивилисти, да го обсъдим тук и да намерим най-добрата формула. Защото, представете си развалянето на една приватизационна сделка до какви обратни последици може да доведе, включително могат да бъдат накърнени съществено и интереси на държавата от развалянето.
А пък особено това за прехвърлянето на собствеността – въобще не му е мястото тук. Един договор или се разваля, или не се разваля, независимо от това дали е прехвърлена собствеността или не, какъв е видът собственост и т.н. Защото има и различен режим за развалянето, господин Димитров – зависи дали собствеността е върху недвижими имоти или движими вещи, има различни начини. Така че отворете облигационното право - препоръчвам ви проф. Кожухаров - и тогава ще говорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е процедурно предложение за отлагането на гласуването на § 4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Правя насрещно процедурно предложение, макар че сега трябва отново да навлизаме в тази материя.
Господин Корнезов, тук става дума за собственост върху дяловото участие на държавата. Това са акции и те се прехвърлят с джиро. Прехвърлянето на тези акции, господин Корнезов, е изпълнение на сключен договор. (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Как да не са акционерни дружества?! Обърнете внимание – прехвърлянето е изпълнение на вече сключен договор. Договорът е сключен, породил е последици, държавата се задължава да прехвърли с джиро тези акции при условие, че другата страни плати цената. Оказва се, че в практиката има много такива случаи, когато неизправният купувач не плаща цената. Тогава държавата задържа акциите при себе си, но разваля договора.

В този случай договорът ще бъде развален, само това да ви кажа, от Агенцията за приватизация.
Когато обаче акциите са джиросани, тоест има разменени престации в изпълнение на сключения договор, тогава вече ще има правомощия Агенцията за следприватизационен контрол, която ще развали договора, и тогава става въпрос за връщане обратно на разменените престации. И това изцяло е в съответствие с азбучните истини на облигационното право, към които вие ме препращате. Така че хайде сега да не говорим на тази плоскост.
Мисля, че тук нещата са ясни от чисто практическа гледна точка. Тези текстове са съгласувани и с двете агенции и всъщност това разграничение има чисто практически смисъл. “Прехвърляне на собствеността” означава прехвърляне на дяловото участие на държавата чрез джиро.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): “Е-е-е!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение на господин Корнезов за отлагане гласуването на § 4.
Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 32, против 79, въздържали се 4.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Димитров искаше думата за изказване, господин Жотев след това.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз ще бъда съвсем кратък, господин Жотев. Предлагам думите “може да” да отпаднат, тъй като ще прочета текста отзад напред:
“Когато са налице основания за разваляне на сделката, Агенцията за следприватизационен контрол може да предприеме действия за разваляне на приватизационните сделки”.
Но значи, че може и да не предприеме. В закон да запишем, че може и така, може и така, толкова открит призив за корупционна практика едва ли е имало. Значи тя е длъжна, след като е имала основание за това, пък дали съдът ще го развали или няма да го развали, е друг въпрос. Но да даваме възможности за корупция, смятам, че не е работа на законодателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първа реплика – господин Димитров, втора реплика – господин Пенчев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз, разбира се, уважавам мотивите на господин Димитров, но в случая става въпрос за нещо абсолютно неизбежно, колеги, и това е много важно да се разбере. Ние не можем да задължим агенцията, и не трябва да го правим, да разваля договорите, дори когато има основание за това. Защо? Защото на агенцията трябва да дадем право на преценка до какво ще доведе това, когато държавата трябва да върне полученото от нея. Може да се окаже, че ако автоматизираме този процес и ако агенцията винаги разваля всеки приватизационен договор, по който има неизпълнение на задълженията, това да доведе до сериозни щети за бюджета, да излязат пари от държавата.
А какво ще получи насреща държавата? Нали трябва да се разменят престациите? Тоест всеки да върне това, което е получил, когато договорът вече е развален и не съществува.
В този случай, ето това е рискът, че държавата може да даде живи пари и срещу това да получи един обезценен пакет от акции в дружество, което е разграбено, източено, които акции няма да имат никаква стойност.
Значи за Агенцията за приватизация, и това Законът за задълженията и договорите го дава на всеки титуляр на едно такова право по двустранен договор – да развали или да не развали договора, това е преценка за това съответства ли на интереса. В случая това е интересът на държавата.
Значи не можем да лишим Агенцията по приватизация от право на такава преценка. В противен случай поставяме бюджета пред много сериозен риск и това трябва да се разбере. Автоматизмът в никакъв случай няма да доведе до добри резултати. Добрите намерения ще доведат до обратен резултат – ще плаща държавата и ще получава боклуци срещу това. Това трябва да се има предвид.
Значи това е така наречената дискреционна компетентност или оперативна самостоятелност, с която разполагат поначало административните органи. Няма нищо лошо, когато тя се упражнява в определени рамки. Все пак Агенцията за следприватизационен контрол подлежи на контрол от страна на други държавни институции и те могат да контролират доколко има корупционна практика или не. Но да лишим агенцията от право на преценка, просто я поставяме в едно изключително неблагоприятно положение, а и държавата. Нека това да се разбере, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Втора реплика – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров, колеги! Ние този въпрос много, много го обсъждахме в комисията, но очевидно пак има неизяснени неща.
Без да повтарям това, което каза господин Димитров и което подкрепям изцяло, ще дам и друг пример. В приватизационните договори, вие знаете, че има клаузи за неустойки при неизпълнение и т.н., различни други санкционни механизми. Може в конкретен случай Агенцията да прецени, че много по-полезно и по-доходно за държавата е да се иска изпълнение на договора. Имаш задължение за инвестиции, не ги изпълняваш. Плати неустойки! Защо трябва на всяка цена да разваля договора? Не! Ти имаш пари, знам, че предприятието работи, обслужвам те, плащаш неустойки на държавата, а ако сложим, че тя във всички случаи при неизпълнение на договора, тя го разваля, значи ние отнемаме преценката на агенцията дали не е по-добре и по-полезно да иска изпълнение на задължението, а не разваляне. Защото развалянето е крайна мярка в облигационното право. Винаги първо имаш възможност да искаш изпълнение на това, което не е изпълнено, и ако това е вече невъзможно, тогава се отива към разваляне.
Този въпрос много дълго го обяснявахме и, пак казвам, явно е, че не е ясен. Затова смятам, че категорично трябва да се остави възможност на агенцията за преценка – да развали или не договора в конкретния случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други реплики няма.
Дуплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Пенчев, аз чета текста: “когато са налице основания за разваляне…”. Това, че има неустойки, то си има механизъм за санкциониране. А тук има основания за разваляне, които са записани в договора, и ние искаме да го развалим. Ние искаме да го развалим!
Аз ще ви дам примера със захарния завод. Един колега, който сега стои отдясно тук, застана на тази трибуна, бидейки вицепремиер, и каза: сега аз ще им взема неустойки милион и половина. Отиде им на гости в завода и не им взе неустойки.
Значи за това става въпрос. Че ние тук отваряме възможност за корупционна практика. Във всеки случай конкретните хора ще решават дали да разваляме или да не разваляме договора, повтарям, когато има основание за това.
Обяснете ми: има основание за разваляне и не го разваляме. Дайте ми някакво обяснение! Значи, ако договорът е сключен толкова калпаво, че при разваляне нанася само вреди на държавата, което може да е така, има и такива договори, тогава е друг въпрос. Но тогава трябва да търсим отговорност от чиновника, който е сключил толкова калпав договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказване – господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук обсъждаме по същество два основни въпроса – дали в първоначалното предложение на вносителя да се добави текстът, че Агенцията за следприватизационен контрол може да предприеме действия по развалянето, това е единия въпрос, и другия въпрос, който колега от ОДС поставя, е дали да предприемат действия по развалянето или просто да развали договора.
Когато един парламент неудачно избере вицепремиер, премиер или министър на икономиката, проблемът на парламента, ако той е избрал наистина неподходящ човек, не може да бъде решен като се опитваме чрез промени в закон да направим така, че този министър или този премиер да започне да работи по-добре.
Не беше добре, че НДСВ предприе инициатива, с която преди известно време промени Закона за приватизация, защото не харесваше процедурата, при която съдът може да се намеси и да обяви едно решение за незаконно.
Не бива отново, когато не харесваме действията на изпълнителната власт, законодателната власт да се опитваме да се месим в дейността на изпълнителната власт. Това сякаш е характерно за всяка една власт. Изпълнителната власт се опитва да се намесва в законотворчеството, парламентът се опитва да изпълнява функции на изпълнителната власт. Парламентът не бива да прави това. Аз съм убеден, че в текста е добре да бъде записано, че Агенцията за следприватизационен контрол може да предприема действия за развалянето на договора. Да, господин Димитров, тя в определени случаи може и да не предприема действия. И това е добре. Защото животът е достатъчно сложен. Има всякакви казуси при сключването на един договор за покупко-продажба, какъвто всъщност е всеки договор за приватизация.
Такава беше и първоначалната идея на икономическия министър – всички процедури да бъдат ясно и категорично записани в Закона за приватизация, т.е. изпълнителната власт да е сигурна, че законодателната власт ще разпише всичко. Само че няма такъв умен министър, който да може всички казуси на живота да ги сложи в един закон! Няма и никога няма да има!
Затова трябва да се доверим на Агенцията за следприватизационен контрол. Аз също не харесвам дейността на досегашния директор на Агенцията за приватизация. Имам съмнения за възможностите и на новия директор, но това няма никакво значение. Ние тук трябва да направим максималното, така че законът да даде достатъчно възможности на изпълнителната власт да си върши работата. Затова е добре в текста ясно да бъде записано: “Агенцията за следприватизационен контрол може да предприема действия по развалянето.” Вярно е, че може да има неустойки.
Господин Димитров от Коалиция за България казва, че можело да става въпрос за калпаво сключен договор. Но условията преди 10 години са различни от тези сега. И наистина може да има калпаво сключен договор. Тогава какво да направим? Изпълнителната власт, в случая Агенцията за следприватизационен контрол трябва да има тази дискреция, както каза господин Димитров – ръководителя на Комисията по икономическата политика. Трябва да има тази дискреция при всички случаи.
Няма проблеми и по отношение на този вид договори, при които акциите или дяловете всъщност не са сменили собствеността си. Никакъв проблем няма,защото тогава Агенцията за приватизация също трябва да преценява какви действия да предприеме.
Има основания за корупция. Естествено, всяка една дейност на министър или шеф на Агенцията за приватизация или каквото и да било друго в ежедневната им работа има основания за корупция. Но законът не може да излекува това. Ако считаме, че по отношение на контрола може да се направи нещо по-добро, тогава – да. Да запишем нещо, което да задължава парламента да контролира по-добре. Но аз се съмнявам. Ние просто трябва да направим така. Първо, да изберем добро, а не калпаво правителство, да изберем добър министър, а не калпав министър, а след това изпълнителната власт да си носи цялата отговорност. Който е нарушил закон, който има други нарушения, другата власт – съдебната, трябва да си свърши работата.
Нека обаче тази поредна поправка в Закона за приватизация да не влошава качеството на закона. Този Закон за приватизация е много лош. Той е кърпен десетки пъти. Тези промени са правени много често под влияние на някакви конюнктурни проблеми, знаете за какво става въпрос. И за “Булгартабак” – хоп, нов закон! Някакъв друг проблем ще се появи, пак ще дойдем тук.
Нека да уважаваме себе си, колеги, нека да уважаваме законодателната власт, защото това, което казваме тук и което приемаме с нашите гласове “за” и “против”остава в аналите на българската история, на българския парламентаризъм.
Затова аз ще подкрепя не вносителя, аз ще подкрепя промяната, която дойде след заседанието на Комисията по икономическата политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване по този параграф.
Моля, гласувайте предложението, което направи господин Папаризов в залата – да се гласува редакцията на вносителя по т. 6.
Моля, гласувайте редакцията на вносителя по предложение на господин Папаризов. Комисията има друга редакция.
Гласували 105 народни представители: за 14, против 91, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 19, против 85, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Петър Димитров в залата – от редакцията на т. 6 в началото да отпаднат думите “може да”.
Гласували 98 народни представители: за 44, против 53, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 6.
Параграф 4 е приет.
Моля, докладвайте § 4а и § 4б.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Димитров, Агайн и Пенчев за създаване на § 4а и § 4б, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създават се нови § 6 и § 7:
“§ 6. В чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 след думата “правила” съюзът “и” се заменя със запетая, след думата “назначаване” запетаята се заменя със съюза “и”, а думите “и допълнителното материално стимулиране” се заличават.
2. Създава се нова т. 6:
“6. по предложение на изпълнителния директор определя реда, служителите и индивидуалния размер на допълнителното материално стимулиране за участие в работата по следприватизационен контрол в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата на Агенцията за следприватизационен контрол.”
3. Досегашната т. 6 става т. 7.
§ 7. В чл. 24 думите “по чл. 5” се заменят с “по чл. 5, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6 и § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Моля, докладвайте следващия § 5 на вносителя.


:ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 5 от номерацията на вносителя има предложение на Масева, Абаджиев, Иванов и Димитров - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Ляков:
В § 5, т. 1 да отпадне.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Димитров, Агайн и Пенчев, което е подкрепено от Комисията по икономическата политика.
Предложение на комисията за § 5, който сега става § 8 по новата номерация:
“§ 8. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) След думите “общинските съвети” се добавя “могат да”.
б) Създава се ново изречение второ: “При продажба на акции или дялове, собственост на държавата или общините от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, задължително се изготвя анализ на правното състояние”.
в) Досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В ал. 3:
а) В текста след думата “приватизация” се поставя точка, а текстът до края се заличава.
б) Създава се изречение второ: “След приемане на оценката, органът за приватизация уведомява писмено министъра на финансите и министъра на икономиката за правата, възникнали или с местоизпълнение на територията на друга държава, отразени в приетата оценка”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по повод на направеното от нас предложение за отпадане на § 5.
Причините, за да направим това предложение, се съдържат в самия текст на чл. 26, ал. 3 и за да се разбере за какво точно става въпрос, аз ще си позволя да ви припомня, да ви прочета чл. 26, ал. 3, която гласи:
“(3) При приватизацията на търговски дружества, които имат права, възникнали или с местоизпълнение на територията на друга държава, задължително се изготвя приватизационна оценка, която се приема от органа за приватизация след одобрението й от министъра на финансите”.
Фактически текстът в досега действащия закон изисква министърът на финансите да одобри тази оценка.
Това, което се предлага от вносителите на законопроекта и което по-нататък е залегнало и като решение на комисията, изисква: първо, да отпадне текстът, който постановява одобрението на приватизационната оценка от министъра на финансите, и второ изречение, в което “одобрението” се заменя единствено с “уведомление”, защото след приемането на оценката органът за приватизация уведомява писмено министъра на финансите.
Сами разбирате, че от самото уведомяване не произтичат никакви задължения за министъра на финансите и съобразяване, от друга страна, с неговото становище, докато съгласно първия текст министърът на финансите чрез отделите, които са на негово подчинение в Министерството на финансите, трябва да проследи дали в Агенцията за приватизация коректно са представени всички такива дружества, дали те са декларирали от своя страна права, които са възникнали или са с местоизпълнение на територията на друга държава, какво е тяхното участие, какви са приходите и задълженията им в тези дружества.
Всъщност, до голяма степен този текст е свързан, макар че това не е директно декларирано, основно с едно дружество, което е в процес на приватизация. Това е БТК.
Нещо повече, съгласно промените, които ние гласувахме със създаването на нова глава шеста за дружества със значение за сигурността на страната, в Преходните и заключителни разпоредби е ясно от тях, че БТК ще бъде приватизирана докрай по действащия закон, защото не попада, поне към момента, в клаузите на измененията, които гласувахме.
Поради тази причина се изисква именно основно заради БТК гласуване на подобен текст.
Аз все пак искам да ви припомня с примера на БТК какво всъщност се подменя с текста. Българската телекомуникационна компания като търговско дружество участва в голям брой регионални и международни проекти – “Интел сат”, “Ю тел сат”, “Интер спутник”, “Рила солюшънс”, международни проекти за изграждане на телекомуникационни системи, няма смисъл да ги изброявам, споразумение за наемане на капацитет на подводни кабелни системи. Реално министърът на финансите, където на регистър се водят всички тези дружества, би трябвало след щателна проверка и оценка на приватизацията на дружеството, в случая на БТК, да се произнесе и да даде своето становище по отношение на задължение, както и вземания от страна на търговското дружество.
За мен подмяната на ролята на министъра на финансите с едно уведомяваме действително може да доведе до укриване на част от тези дружества и на тяхното финансово състояние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания по този параграф няма.
Преминаваме към гласуване по този параграф.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 25, против 77, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 11, против 82, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев за създаване на нов § 5а:
“§ 5а. В чл. 28, ал. 2 думите “но не по-късно от 31 декември 2002 г.” се заличават”.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“Създава се § 9:
“§ 9. В чл. 28, ал. 2 думите “но не по-късно от 31 декември 2002 г.” се заличават”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Гласуваме § 10 в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 6 от номерацията на вносителя има предложение на народния представител Панайот Ляков, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 6, който става § 10.
Тук, колеги, искам да поясня – господин Пенчев направи процедурно предложение за отпадането на този текст, но всъщност тук става дума, че неговото процедурно предложение се отнася само за т. 2 от предложението на комисията за създаване на нова ал. 6. Това ще отпадне и аз сега чета предложението на комисията във вида, в който трябва да бъде подкрепено или неподкрепено в пленарната зала:

"В чл. 32 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 т. 5 след думите "чл. 149" се добавя "149а и 149б".
2. Създава се ал. 7:
"(7) Размерът на таксите за предоставяне на услуги за приватизация във връзка с провеждането на централизирани публични търгове се определя с тарифа, приета от Министерския съвет."
Една редакционна поправка – това трябва да бъде ал. 6, а не ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ал. 6.
От редакцията на комисията отпада предложението по ал. 6.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Комисията по икономическата политика за § 6 в редакцията, както беше представена в залата. От него отпада ал. 6, а ал. 7 става ал. 6.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев за създаване на § 6а. Комисията е подкрепила предложението за ал. 1, а предложението за ал. 2 е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 11. След чл. 32 се създава чл. 32а:
"Чл. 32а. Преди извършване на действията за разваляне на приватизационен договор, задължително се предявяват всички дължими по него неустойки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 6а?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние в Комисията по икономическата политика подкрепихме този параграф, но оспорихме редакцията му, защото така редактиран създава чувството, че съответните неустойки ще се предявяват само тогава, когато ще се разваля сделката. Според мен това условие, че ще се предявят всички неустойки към съответния купувач на дружеството е задължение на Агенцията за следприватизационен контрол и тя е длъжна по закона да го свърши. Така че уточнението, че преди да започнат действията по разваляне, ще се предхождат от предявяване на неустойки, според мен е или несъстоятелно, или създава чувството, че в противен случай няма да се предявят тези неустойки. Затова моля нека да отпаднат тези думи от началото на § 6а, които касаят този проблем. Предложението е чисто редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата за реплика на господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това, което каза господин Николов, има основание донякъде. Бих предложил редакция на този текст: "Действия за разваляне на приватизационен договор могат да се предприемат само след задължително предявяване на всички дължими по него неустойки". Съгласни ли сте с тази редакция, господин Николов? Това означава всъщност, че агенцията не може да предприеме действия по разваляне на договори, без задължително да е предявила всички дължими по тях неустойки и едва след това може да предприеме действия по разваляне на договорите. Това е смисълът на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика давам думата на господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Николов, аз по принцип съм съгласен с Вас, но като че ли не мога да се съглася тук, защото според мен не става въпрос само за предявяване на дължимите неустойки от страна на продавачите. Струва ми се, че този текст важи и задължава продавача да уведоми съответния купувач за предявяване на искания от негова страна във връзка с неустойки, които са заложени в договора. Така разбирам този текст. В този смисъл мога да приема редакцията, която предложи господин Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
Имате думата за дуплика, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз споделям, че е правилна логиката на текста. Притеснявам се от следния факт: казахме всички неустойки, но имаме нарушения, за които има дължими неустойки. Ако трябва да се предявят всички неустойки, а част от задълженията са във времето и ще бъдат предявени по-късно, това означава, че ние изчакваме последния момент, в който приватизираното предприятие е било ликвидирано. Идеята е: задължително е да се предявяват неустойки в съответния срок. Имаме поне няколко лоши примера, когато тези срокове бяха изпуснати. След предявяване на такава неустойка, моментално трябва да се пристъпи по условията на логиката на този закон към разваляне на сделката. Ако ние чакаме дотолкова тя да бъде развалена или дотолкова да бъде съсипано предприятието, че предявяването и на последната неустойка да бъде в срока, в който Агенцията за следприватизационен контрол иска разваляне на сделката, то няма никакъв смисъл. Това е моята логика, ако я приемате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Други изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: За съжаление господин Николов не формулира ясно редакционно текста. Не знам какво бихме могли да гласуваме, ако той настоява за гласуване на подобен текст. (Неразбираема реплика от място на господин Никола Николов.) Господин Николов, така просто се губи акцентът, губи се смисълът на текста, че предявяването на дължимите към определен момент неустойки е задължително условие, за да можеш да предприемеш действия по разваляне на договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той е прав, защото ако е пропуснато предявяването на една неустойка, тогава не може да се развали целият договор – било пропусната давност, някакво бездействие…
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Дължимите към определен момент неустойки винаги са изчислими. Техният размер е определим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тук се акцентира на условието на предявяване, а не на размера на неустойката.

Заповядайте, господин Николов, за изясняване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз се извинявам, че може би не бях съвсем ясен. Непредявяването на една неустойка по силата на този текст означава, че не може да се развали договорът. А има вече такива пропуснати, има пропусната поне една неустойка да бъде предявена в някои сделки и то в големи сделки. Вие вероятно го знаете. Това означава, че точно този договор, по който съзнателно или несъзнателно, няма значение, не е предявена неустойката, не може да бъде развален. С този текст вие обвързвате развалянето на сделката с предявяването на неустойката. Повярвайте ми, с този текст може наистина да се шикани и да има проблеми.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вижте, колеги, някои неустойки са погасени по давност. Няма значение, че едно вземане на неустойка е погасено по давност, ти можеш да го предявиш. Въпросът е, че ако насрещната страна не ти направи възражение за давност, съдът ще ти уважи искането на тази неустойка. Така че няма пречка да се предявяват дори погасени по давност вземания.
Аз не мисля, че този текст би създал някакви проблеми и не виждам някаква добра алтернатива. Аз ще си позволя да повторя пак редакцията, която предложих: “Действията за разваляне на приватизационен договор се предприемат след задължително предявяване на всички дължими по него неустойки”. Предявяват се неустойките, а какво от тези неустойки ще бъде уважено… Става въпрос за всички дължими към определен момент. Винаги към определен момент има някакво неизпълнение на договора. Към този момент се изчислява размерът на съответната неустойка. Може да има изпълнени или неизпълнени задължения. Тези неща са определими във всеки момент. Не мога да разбра какъв е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мингова, заповядайте, имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, текстът има своя смисъл, защото той поставя едно условие пред възможността за разваляне, което все пак дава възможност да се използват всички възможности при това сделката да се осъществи преди да се пристъпи към нейното разваляне. Обстоятелството, че може да е изтекъл срокът на погасителната давност само по себе си не прави нито недължимо, нито неизискуемо задължението. То продължава да бъде дължимо и точно това визира текстът на чл. 32а.
А ако става дума, че то би било вече неизискуемо, защото е погасено по давност, то това може да бъде направено само чрез възражение, и то изрично, от длъжника. Такова възражение той пък може да направи само след като му бъде предявено дължимото вземане. Следователно, при една такава хипотеза няма никаква пречка да се отправи искането, защото вземането е дължимо, а ако евентуално то е станало неизискуемо поради изтекъл срок на погасителна давност, това може да бъде направено чрез възражение. От този момент насетне няма да има пречка пред действието за разваляне. Затова за мен текстът не е некоректен и има своето основание и смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Николов оттегля предложението си.
Гласуваме предложението на комисията за § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение за създаване на нов § 6а, направено от народния представител Михаил Миков:
“§ 6а. В чл. 37, ал. 1, в края на изречението се поставя запетая и се добавя: “освен в случаите по чл. 38 при условие, че предоставянето на концесията не противоречи на чл. 36, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за създаване на § 6а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 17, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение на Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 7, т. 1 след думите “става ал. 1” се добавя “жилищни компенсаторни записи по Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 7, който става § 12:
“§ 12. В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, накрая се поставя запетая и се добавя “както и по приватизационни сделки, сключени по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, когато в договорите е предвидена възможността цялата или част от покупната цена да бъде платена чрез непарични платежни средства”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При разваляне или прогласяване на нищожност на приватизационни сделки, по които има извършено плащане с компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и поименни компенсационни бонове, се връща тяхната равностойност в лева, определена по средно претеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на разваляне на договора или прогласяване на нищожността, а ако търговия не се извършва – за последния тримесечен период, в който такава е извършена. В случаите, когато плащането е извършено с други непарични парични средства по ал. 1, при разваляне или прогласяване на нищожност на приватизационни сделки се връща тяхната равностойност в лева, определена с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 7? Няма.
Гласуваме предложението на Михаил Миков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 84, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 7 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 13.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев за създаване на нов § 7а, който е подкрепен от комисията и става § 13 по новата номерация:
“В § 7 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният тест става ал. 1.
Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
“(2) Емисии от акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло или частично по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1, които не са вписани по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, се вписват служебно по инициатива на Агенцията за приватизация или овластени от нея лица по чл. 5, ал. 1.
(3) По реда на ал. 2 съответните емисии се вписват в регистъра на Централния депозитар и се приемат за търговия на Фондовата борса.
(4) Акциите по ал. 2 са безналични и за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага, без да е необходимо в уставите на дружествата да се вписват промените.
(5) Редът по ал. 2 до ал. 4 се прилага в случаите, когато за продажба се предлагат не по-малко от 5 на сто от капитала на съответното дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Изказвания по § 7а? Няма.
Гласуваме § 7а в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 14.
Параграф 7а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение за създаване на нов § 7б, който става § 14 от Допълнителните разпоредби.
Предложение на Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията:
“В Допълнителните разпоредби се създава § 7а:
“(1) В случаите на приватизация по чл. 32, ал. 1, т. 5 приватизиращият орган има право в сроковете по чл. 151, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа да:
1. постави пред предложителя и комисията допълнително условие за приемане на търговото предложение;
2. поиска приемането на търговото предложение да се извърши чрез подписването на приватизационен договор, включващ условията по т. 1.
(2) Прилагането на реда по ал. 1 не е условие за одобряване на търговото предложение от Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 14 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 15.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 8 на вносителя има предложения последователно на Панайот Ляков и Михаил Миков за неговото отпадане. Те са идентични. Не са подкрепени от комисията.
Има предложения на Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев, които са подкрепени от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 8, който става § 15:
“В § 9 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “на други” се заменят с “в други”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) В случаите на продажба по ал. 1 на акции и дялове, собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие в други дружества, паричните постъпления се разпределят по реда на чл. 8, ал. 1 и се намалява капиталът на едноличното търговско дружество при спазване на разпоредбите на Търговския закон. Паричните постъпления или част от тях могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на Агенцията за приватизация след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала и остават собственост на дружеството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Гласуваме предложенията на народните представители Панайот Ляков и Михаил Миков, тъй като са идентични по съдържание, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 58, против 66, въздържали се 4.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 16.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев за нов § 8а, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 16:
“В Допълнителните разпоредби се създава § 11а:
“В случаите, когато има сключена приватизационна сделка при условията на разсрочено плащане по чл. 25, ал. 3 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, по отношение на купувачите се запазват изискванията на чл. 25, ал. 3, т. 3, 4 и 5, ал. 4 и ал. 5 от същия закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 8а? Няма.
Моля, гласувайте § 8а в редакцията на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 от текста на вносителя има предложения на Елиана Масева и Димитър Абаджиев, както и на Благой Димитров и Иван Иванов, за отпадането на този параграф. Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Има предложение на народния представител Анелия Мингова в т. 1 буква “а” да отпадне, като следващите алинеи не се преномерират.
Комисията не подкрепя това предложение.


Има предложение на народния представител Михаил Миков – в § 9, т. 1, буква “г”, ал. 8, в края на текста се поставя запетая и се добавя “в случай, че предоставянето на концесията не противоречи на чл. 36, ал. 1 или на § 17, ал. 6 и 7 от Преходните и заключителните разпоредби или дружествата по § 17, ал. 7 или дружеството по § 17, ал. 7 е отказало да придобие концесията”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията, като предложението по т. 1 е отразено в § 22.
Предложение на комисията за § 9, който сега става § 17:
“В § 17 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 7 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Заповядайте за изказване, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, направила съм предложение за отпадане на тази точка в § 9 и всъщност възразявам и срещу редакцията, която е направила комисията, тъй като тя е само редакционна в оставането на текста като § 22 от законопроекта.
Какво се предлага с това правило? Предлага се всъщност да се въведе една нова преходна разпоредба, която всъщност въздейства, отменяйки върху преходно правило, прието с приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Едно такова ново преходно правило, което въздейства върху друго преходно правило, поначало е недопустимо. То създава фактически нов правен режим за хипотези, които са имали действие въз основа на приетото преходно правило още при приемане на Закона за приватизацията.
Самото предложение така, както е направено и в редакцията на комисията, не дава отговор на въпроса към кой момент ще се приложи разпоредбата? В § 22 всъщност се предлага това да е датата на влизане в сила на този закон. Това означава, че вече година време е действала една преходна разпоредба и тя е визирала определени хипотези, които сега ние не можем да върнем с обратна сила, защото по тоя начин се създава една разнопоставеност по отношение на другите хипотези, за които преходното правило на приетия тогава закон вече е проявило действие.
Освен това тук се визират четири групи хипотези – всъщност две основни хипотези с две възможности за развитие на съдебните производства, които не могат да бъдат обединени в един параграф и да намерят еднакво решение с уредбата на това преходно правило.
На последно място, което е най-същественото и за което ви моля да подкрепите предложението за отпадане, е това, че става дума за една разпоредба, с която всъщност се пренебрегва философията на приетия миналия март Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който отрича възможността за приватизация чрез преговори с потенциален купувач.
Поради тези съображения аз поддържам моето предложение за отпадане на тази точка от текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Въпреки позицията на комисията, изразена в заседанието, аз предлагам да подкрепим това предложение на госпожа Мингова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да подкрепим предложението на госпожа Мингова – да.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Логиката, която следваме с моите колеги за отпадане на § 9, е същата, която имахме по отношение отпадането на § 5. Това винаги е свързано със случаите, когато под разпоредбите на приватизацията подлежат дружества, които имат възникнали права в чужбина. Но докато в § 5 се изчерпваше въпросът единствено свързан с оценката по приватизация, сега тук в § 9 се разширява този текст и с предложението на комисията фактически се говори, че няма да се изисква одобряване от министъра на финансите на продажбите на дялове или акции въз основа на изготвена приватизационна сделка и одобрена от министъра на финансите.
По същество § 9 в неговата финална редакция – предложението на комисията за отпадане на ал. 7, е точка, която е въведена единствено за една компания и това е Българската телекомуникационна компания. Защото в тази ал. 7 се говори за случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е открита процедура за приватизация от орган по чл. 3, ал. 1. Реално това е единствено БТК.
Аз считам за недопустимо именно, за да се заобиколи оценката на министъра на финансите и впоследствие неговото одобрение за продажба на дялове или акции от БТК, да се въведе специален параграф в този изменителен закон, защото по такъв начин ние правим закон за едно дружество и то в ущърб на интересите на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз също искам да подкрепя предложението на госпожа Мингова, което много по-точно отразява икономическата логика и смисъла на този закон и освен това да изразя несъгласие с предложението да отпадне ал. 7 на § 17, което фактически премахва необходимостта министърът на финансите да вземе отношение по приватизацията и оценката на търговски дружества, които имат активи в чужбина.
На практика, след всички реорганизации в Министерския съвет, той е единственият компетентен, който да оцени тези активи. Ако този текст отпадне оттук на практика ние ще дадем възможност да се извършва приватизация без да се отчитат едни огромни активи. Представяте си например да започне приватизация на “Техноекспортстрой”, на “Булгаргеомин” без подобна оценка от министъра на финансите. Това, според мен, би било доста сериозно нарушение на националния интерес, ако приемем това предложение за отпадане на ал. 7 на § 17. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също съм срещу това да отпадне ал. 7, още повече, че очевидно мотивът на колегите, които го предлагат, е фактът, че министърът на финансите практически отказва одобряването на оценки на предприятия, които имат възникнали и с местоизпълнение извън страната права.
Истинският проблем се корени в българския Закон за счетоводството, където тези предприятия задбалансово водят тези активи. Те се оценяват по някаква абсолютно измислена формула и практически предприятия, които имат права, които имат вземания в чужбина в размери, наистина големи, както е например в “Агрокомплект” – 60 млн. долара се водят задбалансово; активът на предприятието му е 11 млн.; продава се за 9 млн. и правата, естествено за тия 60 млн. долара задължения към “Агрокомплект” преминават в патримониума на новото дружество. На каквато и оценка те да бъдат оценени и след това цесирани, това означава, че в дружеството само от тези права ще постъпят много повече средства от цената, за която е платено.
Струва ми се, че експертизата за оценка на тези права на дружествата, е само в Министерството на финансите. Отказът на министъра на финансите да ги подписва означава едно-единствено нещо – че ние сме прави като твърдим, че трябва да има такава оценка.
Моля ви да коригирате своята позиция именно за отпадането на ал. 7 от § 17 на Преходните и заключителните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева и господин Абаджиев, което не е подкрепено от комисията по този параграф.
Гласували 164 народни представители: за 43, против 103, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Димитров и на господин Иванов е аналогично, така че няма да го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мингова, което беше подкрепено от председателя на комисията в залата.
Гласували 180 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 44, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 9.
Гласували 146 народни представители: за 90, против 52, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да прекратим дотук законопроекта, защото всеки момент в залата се очаква да влязат президентът и премиерът на републиката, след което ще продължим, ако остане време.
(В залата влизат президентът Георги Първанов, премиерът Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и председателят на Народното събрание Огнян Герджиков. Народните представители стават и ги посрещат с ръкопляскания. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, преди няколко часа Народното събрание гласува да покани президента на Република България да информира парламента за позицията на държавния глава по иракската криза. Господин президентът се отзова на поканата и аз искам да го поканя да направи своята информация пред българското Народно събрание.
Заповядайте, господин президент.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ от място): Излъчва ли се по националната телевизия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако има предложение за излъчване по националната телевизия, сигурно може да се излъчва, но такова не постъпи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): Тогава правим такова процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава ми позволете да направя от тази трибуна процедурно предложение за пряко излъчване по националната телевизия и националното радио за изказването на господин президента.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 168, против 6, въздържали се 7.
Приема се това предложение. Благодаря ви. Могат да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Господин президент, заповядайте.
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри и народни представители, драги сънародници! Държавният глава не подлежи на парламентарен контрол, но приех поканата ви, защото държа да подчертая уважението си към българския парламентаризъм и, което е по-важно – да използвам високата парламентарна трибуна, за да направя своето обръщение към нацията и към нейните представители в Народното събрание.
Войната започна - една война, която беше предизвестена, а може би и фактически обявена далеч преди първите бомбени удари. Аз не приемам тази война, защото споделям моралното разбиране, че всяка война е тежко изпитание за народите, защото смятам, че военните средства са особено неприемливи в условията на ХХI век, когато глобалните проблеми и предизвикателства пред човечеството изискват обединяване, а не разсъединение и противопоставяне на страните и народите. Не мога да подкрепя тази война и заради факта, че тя се предприема без резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Този дебат, уважаеми госпожи и господа, не е само дебат за характера на войната. Това е дебат за бъдещето на международните отношения, на установения в последните години световен ред. Защото всички ние добре съзнаваме, че първите пострадали от войната са международните организации, на които от дълги години се крепи световният ред и сигурност и които се оказаха разсъединени и противопоставени повече от всякога.
Българският национален интерес може да бъде гарантиран само в рамките на един стабилен световен ред с ясни правила, със стабилни партньорства в рамките на утвърдените международни организации, главно Организацията на обединените нации, Европейския съюз и НАТО. България се оказа в списъка на коалицията на воюващите държави. Този факт за пореден път предизвиква серия въпроси относно легитимността на обявяваните позиции по кризата и участието в конфликта. Решението на парламента от 7 февруари тази година, което, подчертавам, трябва да бъде спазвано безусловно, разписва ангажиментите ни по военното планиране за логистична подкрепа и участието на контингента в спасителни операции в съседни страни. Този документ не решава въпроса за участието ни в коалицията. Въпросът е принципен. Смятам, че никой не може да взема бланкетни решения за включването ни в подобна коалиция – във воюваща коалиция, без да са ясни целите, участниците, параметрите, взаимните ангажименти в тази коалиция, без да е ясно как се регламентират отношенията между България и съюзниците.
Тук не става дума за самоцелен правен перфекционизъм. Става дума, уважаеми госпожи и господа - и искам ясно да го кажа в българския парламент – за държавническото ни самочувствие и самосъзнание. Изпълнението на ангажиментите по военното планиране, заложени в решението на парламента, не предполагаше автоматично участие във военна коалиция. Ние бяхме част от силовия натиск, но това не означаваше, че задължително трябва да станем част от военното, от силовото решение. България трябваше да стои докрай на позицията си за легитимност по разоръжаването на Ирак и от тази гледна точка да заяви, че не може да споделя политическата отговорност на една война без санкцията на ООН.
Уважаеми госпожи и господа! На етапа на формирането на българската позиция е имало различия между мен и правителството, между мен и правителственото мнозинство. Сега обаче не е времето да спорим кой е прав и кой къде е сгрешил. Сега, когато войната вече е факт, трябва да помислим как България да се държи най-достойно, как да реализираме съвместно разработените и утвърдени мерки, гарантиращи сигурността на страната и на всеки един отделен гражданин. Трябва ясно да формулираме българския национален интерес и с общи усилия да го следваме, да сведем до минимум проблемите, които конфликтът поражда за страната и народа ни. Както преди повече от 40 дни, така и сега ще кажа: българският интерес в тази война не може да има значими материални измерения. От този конфликт трябва да излезем с ненакърнена европейска и евроатлантическа перспектива, с достатъчно солидни гаранции за своята сигурност и за икономическото си развитие и просперитет.
Светът, уважаеми госпожи и господа, показа реална чувствителност към заплахата, която носи в международен план разпространението на оръжия за масово унищожение. Политиците, гражданите, общественото мнение категорично осъдиха нарушенията на международното право от страна на иракския режим, използването на оръжия за масово унищожение срещу собствения народ. Ирак трябва да бъде безусловно разоръжен.
Трудно може да бъде обяснен обаче фактът, че войната започна в момент, когато механизмът на инспекциите даваше видими, макар и недостатъчни резултати. Саддам Хюсеин е диктатор и би било много добре, ако той бъде отстранен. Но аз се питам дали международната общност е готова да приложи сила и към послушните диктатори.
Всяка война, уважаеми госпожи и господа, е поражение за световната дипломация, в това число и за българската, за институциите и организациите, които са отговорни за поддържането на мира. Случилото се е тежък удар върху авторитета на Организацията на обединените нации, но това в никакъв случай не е причина тя да бъде пренебрегвана в бъдеще. Наистина възниква основателният въпрос: защо се стигна до това тежко разделение на международната общност, при това твърде скоро след тоталното обединение срещу световния тероризъм? Въпреки всички стари и нови проблеми смятам, че ние трябва да работим за това да се утвърди ролята на ООН като основен фактор в борбата срещу тероризма, за решаването на глобалните проблеми и за преодоляването на подобни кризи. Трябва да бъдат съхранени основните принципи на досегашния световен ред, на международните отношения, където да доминира силата на правото, а не –както се очертава, правото на силата. В тази връзка наистина стои въпросът и за ефективността в работата на Съвета за сигурност и контрола за изпълнение на неговите решения.

Сега, в началото на войната, уважаеми госпожи и господа, трябва да осъзнаем още по-болезнено, че българският национален интерес е свързан със стабилността на европейските и евроатлантически организации, със запазването на ясната перспектива за европейската ни интеграция.
По повод на нашата позиция чухме и прочетохме думи, които не ласкаят националното ни самочувствие. Можем да полемизираме, и мнозина го правим, с някои от крайните обидни оценки. Трябва да разберем обаче огорчението на Романо Проди и на много други наши европейски приятели. Трябва да признаем, че Проди е много прав, когато припомня, че Европа не е само икономически съюз, но и че трябва да бъде истинско политическо пространство, единство на ценности.
Европейските лидери, разбира се, не могат да ни се сърдят, при положение, че не успяха да изработят единна, силна и работеща позиция. Ние обаче трябва да си дадем сметка, че образът ни на ястреб не ни прилича, че той би бил вреден, ако се утвърди, за авторитета на България в близките години. Не бива да изключваме възможността, дано да бъда опроверган, поведението ни около кризата да затрудни диалога ни с някои от европейските ни партньори и да повлияе на темповете на преговорите ни за членство в Европейския съюз. Затова аз смятам, че са необходими наистина бързи, единни действия на всички институции, партии, граждански организации за възстановяването на доверието и за отстояването на разбирането, че придвижването ни към Европейския съюз трябва да бъде в зависимост главно от реалните резултати в покриването на критериите на съюза.
Намирам за твърде обезспокоителна заплахата да бъде подкопана солидарността в основните стълбове на международната сигурност, и главно Европейския съюз и НАТО, да бъде поставен под съмнение работещият характер на трансатлантическата връзка между Европа и САЩ.
Преди седем месеца заявих във Вашингтон, по време на моето посещение, че не приемам ситуацията, в която сме изправени, да избираме между европейските ни партньори и САЩ. За съжаление, нито едните, нито другите направиха достатъчно, за да преодолеят противоречията си. Сега можем само да се надяваме, че това разделение няма да има дълготрайни последици, че полемиката бързо ще отшуми, емоциите ще стихнат, кризата ще бъде преодоляна и отношенията между Европа и САЩ ще се върнат в нормалното си русло. Защото доброто партньорство между тях е задължително условие за международния ред и сигурност. Много важно е да не се допуснат антиевропейски или антиамерикански настроения, да не допуснем компрометиране или ерозия в общественото мнение на евроатлантическата кауза, съмнения и колебания в стратегическата цел за европейска и евроатлантическа интеграция на страната. Не бива да подценяваме такава заплаха.
От друга страна, нека да кажем ясно, че никоя от големите сили не би трябвало да се държи назидателно и високомерно към малките държави, да злоупотребява с положението ни на кандидати за членство в Европейския съюз и НАТО. Достойнството на нашите народи трябва да бъде запазено в името на стратегическото ни партньорство.
Искам да изразя надежда, уважаеми госпожи и господа, че военните действия ще приключат бързо и че няма да доведат до многобройни жертви и непоправими разрушения, да поставят под въпрос бъдещото развитие на Ирак.
България трябва да бъде част от дипломатическите и политическите усилия за изход от конфликта, свързан с минимизиране на жертвите и пораженията за невинните мирни граждани, за региона, в който се водят бойните действия.
Особено важно е всеки според възможностите, според лостовете и ресурсите, с които разполага, да направи необходимото за реактивирането на отношенията ни с арабските страни. С усилията на всички държавници, политици, граждани не трябва да допуснем в тази ситуация да се провокира напрежение и противопоставяне между мюсюлмани и християни, да се превърне конфликтът в религиозен. Сутрешното изявление на Саддам Хюсеин показа, че това ще бъде един от основните елементи на неговата тактика. Това е проблем, който може да съдържа потенциална заплаха не по-малко от оръжията за масово унищожаване в един огромен регион, където двете религиозни общности съжителстват от векове.
Добре е да се каже дали тази война ни приближава към решаването на проблема с тероризма, но това е много трудно. Във всеки случай България трябва да активизира дейността си по запазването на международната антитерористична общност.
Искам да припомня, уважаеми госпожи и господа, ясно изразената воля на Консултативния съвет по национална сигурност България да не поема допълнителни ангажименти. Трябва ясно да кажем, че България няма да приеме бежанска вълна на своята територия. Можем, ако събитията го налагат, да участваме в изграждането на бежански лагер в друга страна.
В съответствие с решението на Народното събрание българският контингент ще участва в хуманитарни и спасителни действия на територията на съседни страни. Но ние не можем да се съгласим с изпращането на наша военна част на театъра на военните действия. И аз се радвам, че тази позиция беше категорично изразена от всички – и от правителството, и от опозицията.
Като президент и върховен главнокомандващ искам още веднъж, в заключение, да подчертая, че според ръководството на Българската армия, на Министерството на вътрешните работи, на специалните служби, казвам го и на базата на информацията, която чухме в Консултативния съвет по национална сигурност, и от докладите, които ръководителите на тези служби ми представиха тази сутрин, пряка военна заплаха няма и се прави всичко необходимо, за да се предотвратят възможни вътрешни предизвикателства, които военният конфликт може да породи. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания в КБ, единични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще направя съобщения за утрешния парламентарен контрол.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Абаджиев.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стойко Танков и Тодор Бояджиев и на две питания от народните представители Васил Калинов и Расим Муса и Тошо Пейков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Любомир Пантелеев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов и на две питания от народните представители Васил Калинов и Асен Агов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Кръстьо Петков, Емилия Масларова и Кръстьо Петков, Емилия Масларова, Димитър Димитров, Йордан Димов, Стойчо Кацаров и Петър Мутафчиев и Тома Томов и на питане от народния представител Бойко Великов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народните представители Васил Маринчев и Кина Андреева.
Министърът Неждет Моллов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Тодор Бояджиев и Стойко Танков и Емилия Масларова и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Съобщения за заседания на комисии.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 20 март 2003 г. от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по културата ще проведе заседание на 25 март 2003 г. от 14,00 ч. в зала 130.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 26 март 2003 г. от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 20 март 2003 г., днес, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре – 21 март 2003 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева