Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Най-напред да разгледаме проекта за Програма за работата на Народното събрание за тази седмица – от 20 до 22 април т.г. В този проект предвиждаме да има 21 точки:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата. Вносител – Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшно намаляване на серните емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон. Вносител – Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Вносител – Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “услугите на информационното общество” на Съвета на Европа. Вносител – Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT). Вносител – Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007. Вносител – Министерски съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
8. Избор на заместник-омбудсман.
9. Избор на подуправител на Българската народна банка.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
11. Първо четене на Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител - Министерският съвет.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Вносители – Министерски съвет и Юлияна Дончева и Асен Гагаузов.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, продължение.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
17. Първо четене на Законопроекта за държавния вътрешен финансов контрол. Вносител – Министерският съвет.
18. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители: Борислав Китов; Пламен Кенаров и Димитър Стефанов; Хасан Адемов и група народни представители.
19. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители – Евгения Живкова; Емил Кошлуков и група народни представители; Елка Анастасова, Милена Михайлова и Николай Чуканов; Татяна Калканова и група народни представители; Евгения Живкова; Мирослав Севлиевски и група народни представители; Христо Марков; Нонка Матова и Надя Атанасова; Антонина Бонева.
20. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
21. Парламентарен контрол.
Колеги, моля ви да гласуваме проекта за програма, за да се превърне тя в действителна програма за работата ни.
Гласували 147 народни представители: за 137, против 3, въздържали се 7.
Проектът за програма е приет.
За да довършим работата си по дневния ред ще отбележа, че има постъпили традиционно предложения по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник, които също би трябвало да разгледаме и да вземем отношение по тях.
Първото предложение е на заместник-председателя на Парламентарна група на СДС Валентин Василев, който предлага като точка от дневния ред на Народното събрание през седмицата да бъде включен проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Моля да гласуваме това предложение на народния представител Валентин Василев.
Гласували 115 народни представители: за 36, против 73, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от заместник-председателя на Парламентарния съюз на Демократи за силна България Димитър Абаджиев, който предлага като точка в дневния ред да включим Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Моля да гласуваме това предложение на народния представител Димитър Абаджиев.
Гласували 122 народни представители: за 30, против 83, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от заместник-председателя на Парламентарния съюз на Демократи за силна България Йордан Нихризов, който предлага като точка в дневния ред да се включи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 23, против 82, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже виждам, че гласуващите “за” стават все по-малко и се ограничиха в кръга на Парламентарния съюз на Демократи за силна България искам просто да ви кажа за какво иде реч.
Става дума за законопроект, с който евентуалният излишък да бъде разпределян – до 1% от изпълнителната власт, от Министерския съвет, а над 1% това да става с решение на Народното събрание.
Този въпрос беше широко дискутиран, по който дори министърът на финансите каза, че трябва да се вземе решение.
Законопроектът е твърде кратък и можем да го приемем до края на мандата на това Народно събрание.
Аз искам да ви припомня, че в момента има шест ратификации, а вече започваме да разглеждаме на първо четене и законопроекти, които никой път няма да видят бял свят като например Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, тъй като в Комисията по икономическата политика дори на първо четене той беше отхвърлен преди близо една година и няколко месеца.
Уважаеми дами и господа, смятам за редно да се включи в дневния ред този законопроект още повече, че подобни законопроекти има и от една парламентарна група. В момента не я виждам да присъства в залата. Тя коронно не подкрепя предложението за приемане на Законопроект за изменение на устройството на държавния бюджет. Смятам, че това ще бъде акт на честност предвид предстоящите парламентарни избори и няма да създаде съмнение, че някой иска да използва и сега натрупаните резерви вследствие на хлабавия бюджет за други цели, свързани с предизборната кампания. Благодаря ви.




ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Колеги, подлагам на повторно гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов за включване като точка в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 56, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото и всъщност последно предложение по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник е с вносител Петър Мутафчиев, който предлага като точка от дневния ред да бъде включен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вече за десети път предлагаме Народното събрание да приеме един практичен закон. Този Закон за изменение и допълнение на Закона за колективните трудови спорове е само от един член и целта е да даде правото на стачка на работещите в сферата на съобщенията.
През 1990 г. е въведена забраната за стачки именно в този сектор, като основната причина е била: виждате ли, ние трябва да защитим правото на българските граждани да получават услуга от един монополист. Сега вече монопол в съобщенията няма! И това обикновено управляващите го твърдят като една голяма заслуга и на тяхното правителство. Така че идва моментът, в който трябва да дадем правото на работниците да защитават своите права. Така, уважаеми дами и господа от НДСВ, е в целия Европейския съюз. И се надявам, че в края на този парламент ние ще удовлетворим исканията на синдикатите и ще дадем възможност чрез гласуването на тези текстове те да защитават своите права.
Виждам, че не слушате, вероятно имате решение да отхвърлите това предложение. Но аз искам да ви кажа само нещо, което е заслуга на вашето правителство. Гласувахте стратегия, уважаеми дами и господа, за приватизацията на БТК. Подписахте договор за приватизацията чрез вашето правителство. Там трябваше да бъдат съкратени само четири хиляди от двадесетте хиляди, работещи в БТК. В момента знаете ли колко са работниците уж доброволно напуснали, които са извън БТК? Над 10 хиляди! Това са потенциални безработни, защото на тези хора не дадохме възможност, след като се подписа договорът за приватизация, да защитават своите права.
Надявам се, че именно днес с вашето гласуване ще си поправите тази грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев за включване като точка в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 42, против 75, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение – господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, явно е, че този парламент като че ли няма кой знае какво отношение към работещите в съобщенията. На всички ви е ясно, че след създаването на няколко мобилни оператора, след липсата на монопол, тази забрана за протестни действия в далекосъобщенията просто е безумна. Тя противоречи на всякакъв здрав разум и само един десен инат в случая пречи да се отмени една забрана, която е съществувала, когато Българската телекомуникационна компания е имала монопол. В момента има конкуренция в сектора и тази забрана, както и в Европа не съществува, е добре да бъде премахната и в България. Всъщност това е възможност за един акт към българските работници, към българските синдикати, с който народните представители в това Народно събрание да покажат действителното си отношение към тях.
Така че ви моля разумно да прегласувате и да приемете направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Подлагам на повторно гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев за включване на допълнителна точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 54, против 71, въздържали се 16.
Колеги, в Народното събрание е постъпило Решение № 394 от 18 април 2005 г. от Централната избирателна комисия, с което се обявява за избран за народен представител Атанас Савов Кръстев от Парламентарната група на ДПС. Така че днес предстои един тържествен акт. Да поканим Атанас Кръстев за полагане на клетва и той да заеме мястото си в редиците на Парламентарната група на ДПС.
Моля да поканите господин Кръстев в пленарната зала, за да положи клетва.
Господин Кръстев, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
АТАНАС КРЪСТЕВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, преди да преминем към първа точка от приетата седмична програма ще ви уведомя за постъпилите законопроекти и проекторешения от 13 април до 19 април 2005 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносители – Екатерина Михайлова, Стойчо Кацаров и Васил Маринчев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител – Кръстьо Петков. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Трети програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Доклад за дейността на Комисията за борба с корупцията за Единадесетата парламентарна сесия. Вносител – Коста Костов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Димчо Димчев. Водеща е Комисията по енергетика.
Законопроект за ратифициране на Рамковата конвенция за контрол на тютюна. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител – Валентин Милтенов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, Е-71 “Виилинген” между Република България и Кралство Белгия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Вносител – Огнян Герджиков и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на земеделието и горите на Република България и Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство и на Допълнението към Споразумението между Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на република Австрия и Министерството на земеделието и горите на Република България за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство.
Това са постъпилите законопроекти и проекти за решение.

Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ЗА КУЛТУРАТА.
Вносител е Министерският съвет.
Давам думата за процедурно предложение на госпожа Мариана Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Във връзка с т. 1 от дневния ред моля в пленарната зала да бъде поканена госпожа Анда Палиева – заместник-министър на културата и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, моля да гласуваме процедурното предложение за поканване в пленарната зала на заместник-министър Палиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят госпожа Палиева в залата.
Първият доклад, подготвен по законопроекта за това споразумение, е на Комисията по бюджет и финанси. Тъй като не виждам председателката на комисията, моля госпожа Мариана Костадинова да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря.

“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 502-02-19, внесен от Министерския съвет на 1 април 2005 г.

На 7 април 2005 г. Комисията по бюджет и финанси проведе заседание, на което разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, внесен от Министерският съвет.
На заседанието присъстваше и госпожа Анда Палиева – заместник-министър на културата, която представи законопроекта.
Споразумението е подписано на 15 февруари 2005 г. в София. Целта му е да се допринесе за развитието на изкуството в Република България. Помощта е предназначена за Софийската национална опера и балет за закупуване на озвучителна и звукозаписна техника на стойност 43 млн. 300 хил. йени или около 400 хил. щатски долара. Отпускането на помощта беше обявено по време на официалното посещение на министър-председателя на Япония през месец декември 2004 г. и отбелязано в Съвместното заявление за партньорство, подписано от премиерите на двете страни.
По Програмата за безвъзмездна помощ за бюджетни институции в областта на културата, образованието и спорта и средствата за масово осведомяване, от 1991 г. насам правителството на Япония е дарило оборудване на Българската национална телевизия, Федерацията по джудо, Боянската църква, Народната библиотека, Народния театър, Държавната музикална академия, Националната художествена галерия за чуждестранно изкуство, Националния институт за паметниците на културата, Националната академия за театрално и филмово изкуство, Софийската филхармония и Националния дворец на културата на обща стойност над 4 млн. щатски долара.
В споразумението са изброени задълженията на правителството на Република България във връзка с получаването на помощта. Така например японски физически и юридически лица ще бъдат освободени от митни сборове, вътрешни данъци или други фискални вземания, които могат да бъдат наложени в България във връзка с доставката на оборудването или услугите на помощта. Софийската национална опера и балет ще осигури за своя сметка разтоварването, митническото оформяне на оборудването, поемането на вътрешния транспорт от пристанище/летище и поемането на други разходи, непредвидени в помощта, които евентуално ще възникнат при усвояването й.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10 народни представители, без против и въздържали се.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
Ще помоля председателя на Комисията по културата – проф. Данаилов, да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тъй като преамбюлът е ясен, ще прочета само края на доклада.

“ДОКЛАД
на Комисията по културата за първо гласуване относно Законопроект за ратификация на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 502-02-19, внесен от Министерският съвет на 1.04.2005 г.

Членовете на Комисията по култура се обединиха около становището за целесъобразността на поетия в разменените ноти между двете страни ангажимент – японски юридически и физически лица да бъдат освободени от митнически сборове, вътрешни данъци и други фискални вземания, които могат да бъдат наложени в България във връзка с доставката на оборудването или услугите, предмет на помощта.
Като взе предвид изложеното в доклада, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по култура с 15 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържали се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, сключено чрез размяна на ноти на 15 февруари 2005 г. в гр. София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, професор Данаилов.
Колеги, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, професор Данаилов. Това ще го таксуваме като изказване.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, действително помощта, която в течение на няколко години получава българската култура от страна на японското правителство е много полезна и много нужна на този етап на нашето икономическо развитие. Това, което прочете колежката от Комисията по бюджет и финанси, е факт. Тази трайна връзка, която съществува вече доста години, трябва да продължи. Затова не смятам, че трябва да ви убеждавам да приемем този законопроект на първо гласуване. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, проф. Данаилов.
Макар че всичко изглежда безспорно, все пак може би има някой от колегите, който желае да сподели мнение от трибуната. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение – заповядайте проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да разгледаме днес и на второ четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от проф. Данаилов, законопроектът да бъде разгледан и гласуван на второ четене в това заседание.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Ще прочета проекта:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България и правителството
на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, сключено чрез размяна на ноти на 15 февруари 2005 г. в София.”
Има ли съображения по този текст? Няма.
Моля да гласуваме на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет. Благодаря, колеги.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 г. ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ.
Бих искал да помоля председателя на Комисията по околната среда и водите доктор Джевдет Чакъров да представи доклада на комисията във връзка с този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вниманието ви доклад на Комисията по околната среда и водите относно проект на Закона за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшното намаляване на серните емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, № 402 02-86, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2004 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2005 г., Комисията по околната среда и водите разгледа проект на Закон за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшното намаляване на серните емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г.
Законопроектът беше представен от господин Ангел Костов, началник-отдел “Качество на атмосферния въздух” в Министерството на околната среда и водите.
С посочения законопроект се ратифицират два международни акта, които заедно с останалите шест протокола към Конвенцията за трансграничното замърсяване на далечни разстояния разширяват нейното приложно поле.
Целта на Протокола от 1994 г. за намаляване на серните емисии е да се предотвратят или, когато това е невъзможно, да се ограничат емисиите на сяра. Това е петият поред Протокол към Конвенцията за трансграничното замърсяване на далечни разстояния и той е подписан от Република България на 14 юни 1994 г. в Осло, Норвегия. Протоколът е ратифициран от 25 държави и е в сила от 5 август 1998 г.
С ратификацията на Протокола Република България поема задължения да намали емисиите от сяра по такъв начин, че отлаганията на серни съединения в дългосрочен план да не надвишават критичните натоварвания, тоест тези, които се определят като критични според сегашното ниво на научни знания.
Целта на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон е да бъдат намалени или когато това е невъзможно, да се ограничат емисиите от серни и азотни оксиди, амоняк и летливи органични съединения от антропогенната дейност, които предизвикват вредно въздействие върху здравето на човека и околната среда. Това е осмият поред Протокол към Конвенцията и той е подписан от Република България на 30 ноември 1999 г. в Гьотеборг, Швеция. Към настоящия момент той е ратифициран от 16 държави и ще влезе в сила на 17 май 2005 г.
Посочените в Протокола замърсители се пренасят на големи разстояния и предизвикват подкиселяване, еутрофикация и образуване на вреден за здравето на човека и селското стопанство тропосферен слой.
Освен постигането на посочените цели ратифицирането на тези два Протокола към Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния ще допринесе за осъществяването на редица политики в областта на опазването на околната среда. Създават се възможности за получаване на международна финансова помощ, в т.ч. непосредствено от предприятията, източници на емисии. С ратифицирането на тези два международни акта се осигурява изпълнението на съответните задължения във връзка с присъединяването на страната към Европейския съюз и в частност – сближаването на българското законодателство с решение 81/462/ЕС за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
С ратификацията на тези два протокола не произтичат допълнителни финансови задължения. Двете декларации, които са включени в законопроекта, са в съответствие с договореното с операторите на източници на емисии за намаляване на съдържанието на сяра в горивата и прилагане на най-добрите налични техники.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно Законопроекта за ратификация на проект на Закон за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшното намаляване на серните емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, внесен от Министерския съвет, и изрази следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшното намаляване на серните емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон № 402-02-86, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2004 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, доктор Чакъров.
Колеги, това очевидно е една важна Конвенция във връзка с опазването на околната среда. Откривам разискванията по нея.
Заповядайте, господин Пирински.



ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Както казвате, това безспорно е един важен акт, с който се поемат сериозни ангажименти от България. Моят въпрос към господин Чакъров е следният: във второ римско се казва, че се създават възможности за получаване на международна финансова помощ, в това число непосредствено от предприятията (източници на емисии). До каква степен тези възможности са конкретизирани и дали вносителят – Министерският съвет, е бил по-ясен в технологията на получаване на това съдействие?
По-нататък се казва, че с ратификацията на тези два протокола не произтичат допълнителни финансови задължения. Двете декларации, които са включени в законопроекта, са в съответствие с договореното с операторите на източници на емисии за намаляване на съдържанието на сяра и прилагането на най-добрите техники.
Това, може би, като непосредствени финансови последици, но има ли хипотеза, пак питам, тъй като става дума за далечни разстояния, предотвратяването на това разпространение, от предявяването на искания към България от трети страни, които считат, че България е източник на такива емисии и до задействането на всички схеми за намаляване на тези замърсители да се появят претенции за намаляване на дейността на източниците на замърсители? Мисля, че е понятно това, което питам.
С една дума, преценени ли са и преките, и непреките финансови последици от тази ратификация и доколко сме готови пък да се възползваме от евентуалните финансови ползи, които произтичат от тези актове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има ли други мнения и становища? Не виждам.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Това, което се каза, наистина е добре да бъде ратифициран този законопроект, с оглед и на всички аргументи, които бяха посочени в Доклада на Комисията по околната среда и водите.
Аз приветствам, че Вие правилно сте забелязал, че страната ни наистина не поема допълнителни финансови задължения и ангажименти с ратифицирането на този законопроект с оглед намаляването на серните и азотни емисии.
Вторият пункт, по който Вие правилно насочвате вниманието. Действително има възможности и механизми, с които да се подобри технологията на производствените единици, които имат такива емисии. Считам, че е разумно и целесъобразно това да става от тези производствени единици с оглед намаляването на тези емисии. Знаем в страната в кои области, в кои региони има такива емисии и така наречените киселинни дъждове. Така че има механизми и считам, че тези икономически субекти, които имат такива емисии, е редно да се обърнат към Министерството на околната среда и водите за по-подробно разясняване. Може би беше правилно тези разяснения да бъдат дадени от вносителя в лицето на Министерския съвет и представителите на Министерството на околната среда и водите, но по време на заседанието на комисията всичко това беше подробно разяснено, така че аз съвсем спокойно мога да заявя от трибуната на Народното събрание, че тези механизми са налични и е редно ние като страна да се възползваме от тези възможности.
Най-важното е, че ние нямаме допълнителни финансови ангажименти с ратифицирането на този законопроект, така че предлагам всички колеги народни представители да подкрепим ратифицирането на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Чакъров.
Конвенцията действително е важна. Тя е доста специализирана с всички тези емисионни тавани.
Има ли други мнения или становища по въпроса? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшното намаляване на серните емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, внесен от Министерския съвет.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. да бъде гласуван и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, д-р Чакъров, да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г.
за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни
разстояния относно по-нататъшното намаляване на серните
емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за
трансграничното замърсяване на въздуха на далечни
разстояния за намаляване на подкиселяването,
еутрофикацията и тропосферния озон

Чл. 1. Ратифицира Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшно намаляване на серните емисии, подписан на 14 юни 1994 г. в Осло, Норвегия, със следната декларация:
“Декларация по чл. 2, ал. 5, буква “в”: Република България декларира, че продължава срока за прилагане на нормите за сяра в дизеловите горива с 6 години, а в газьола – с 9 години след датата на влизане в сила на протокола.”
Чл. 2. Ратифицира Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, подписан на 30 ноември 1999 г. в Гьотеборг, Швеция, със следната декларация:
”Република България декларира, че за постигане целите на протокола по отношение на прилагането на разпоредбите на т. 1 и 2 от Приложение VІІ и т. 6 и 9 от Приложение ІХ желае да бъде третирана като държава с икономика в преход”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли някакви мнения по законопроекта? Не виждам.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.


Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГА НА МИНЕРАЛБАНК ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
По този законопроект има два доклада – единият е на Комисията по бюджет и финанси, а другият е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на заместник-министър Тасев в залата.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля господин Тасев да бъде поканен в залата.
Заповядайте, госпожо Радева, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-88 за ратифициране на
Споразумението за удължаване на срока на действие
на Рамковото споразумение за прилагането на
компенсационен механизъм за изплащане на дълга
на Минералбанк посредством конвертирането му
в участие на инвеститори в приватизацията на български
държавни предприятия, внесен от Министерския съвет на
20 декември 2004 г.
На заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване на срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвентирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Илия Лингорски.
Необходимостта от приемането на законопроекта се налага от това, че срокът на валидност на Рамковото споразумение е изтекъл на 20 октомври 2004 г. Чрез размяна на писма между страните е постигнато поредното пето едногодишно удължаване на срока на неговото действие.
Чрез прилагането на компенсационен механизъм част от дълга на Република България се изплаща посредством участието на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. До момента по този начин са изплатени около 80 на сто от дълга към испанската държава. Остават за погасяване задължения в размер на 5,4 млн. евро и именно размерът на тези задължения е мотив за удължаване на срока с една година, което ще доведе до пълното изплащане на дълга.
След представянето на законопроекта и дискусията по него се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 11 народни представители, без "против", "въздържали се" – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 и ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване на срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвентирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, сключено чрез размяна на писма на 18 ноември 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Има и доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Ще помоля проф. Александров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-88 за
ратифициране на Споразумението за удължаване
срока на действие на Рамковото споразумение
за прилагането на компенсационен механизъм
за изплащане на дълга на Минералбанк посредством
конвертирането му в участие на инвеститори в
приватизацията на български държавни предприятия

На редовно заседание, проведено на 17 март 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Мотивите на правителството бяха изложени от представители на Министерството на финансите.
Това споразумение предвижда поредното пето едногодишно удължаване на срока на неговото действие, тъй като той е изтекъл на 20 октомври 2004 г. Съгласно Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България е осигурен заем в размер на 250 млн. екю, което е ратифицирано със закон от Народното събрание на 8 октомври 1998 г. Част от този дълг на Република България се изплаща посредством участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и по този начин са изплатени 80% от дълга към испанската държава. Остават за погасяване задължения в размер на 5,4 млн. евро и ако не се удължи срокът на действие на споразумението, тези задължения се трансформират в пряк държавен дълг при неблагоприятни условия.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, сключено чрез размяна на писма на 18 ноември 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към разисквания по този законопроект.
Има ли желаещи колеги да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 60, против 4, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение думата има госпожа Нина Радева.





ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Тъй като това безспорно е една ратификация, която не предизвиква полемика в залата, предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ четене, тъй като наистина е една изгодна за България схема за погасяване на дълговете на Минералбанк.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене на днешното заседание.
Гласували 85 народни представители: за 69, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за удължаване на срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия

Член единствен. Ратифицира Споразумението за удължаване на срока за действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, сключено чрез размяна на писма на 18 ноември 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по текста на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене, както беше представен от председателя на Комисията по бюджет и финанси Нина Радева.
Гласували 73 народни представители: за 64, против 4, въздържали се 5.
Законът е приет на второ четене.


Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ИНФОРМАЦИОННО И ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “УСЛУГИТЕ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО” НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно Законопроекта за ратифициране на конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение “Услугите на информационното общество” на Съвета на Европа

На редовно заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации, проведено на 24 март 2005 г., беше разгледан и обсъден този законопроект. На заседанието присъства заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Неделчо Неделчев. Целта на конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “Услугите на информационното общество” на Съвета на Европа се състои в изграждането на система за правна информация и сътрудничество в сферата на новите информационни услуги, представляващи дейности с интерактивен характер, предоставени он лайн и имащи икономическа стойност.
С присъединяването и след влизането в сила на конвенцията Република България ще има достъп до проекти на актове на всички държави по конвенцията в областта на услугите на информационното общество. Създават се възможности всяка държава страна по конвенцията, да изказва мнение по проектите на актовете, както и да бъде информирана за предстоящите законодателни промени в съответната област.
Конвенцията е проектирана в съответствие с Директива 98-34 на Европейския съюз, указваща процедурата за предоставяне на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти – изменение на Директива 9448 на Европейския съюз. Изискване на конвенцията е всяка присъединила се към нея държава да определи орган, чрез който да се осъществи обмена на информация по конвенцията.
След влизането й в сила е целесъобразно председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор да изпълнява ролята на национален информационен център на Република България по обмена на информация с генералния секретар на Съвета на Европа. Министрите и другите органи на изпълнителната власт трябва да предоставят на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор копия от проектите на Нормативните документи, които се разработват от съответни министерства и ведомства.
В изпълнение на Директивата на Европейския съюз 98-34 с постановление на Министерския съвет от 2004 г. на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор са възложени аналогични функции като национален информационен център за обмен на информация за проекти на технически регламенти на европейската комисия. Ратифицирането на конвенцията ще доведе и до въвеждането на общоевропейски стандарти по отношение на услугите на информационното общество.
Комисията по транспорт и телекомуникации с 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на услугите на информационното общество на Съвета на Европа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Ще помоля Владимир Дончев да запознае пленарната зала с доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.


“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “Услугите на информационното общество” на Съвета на Европа, № 502-02-15, внесен от Министерския съвет.

На редовно заседание, проведено на 24 март 2005 г. Комисията по правни въпроси обсъди на първо четене Законопроект за ратифициране на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “Услугите на информационното общество” на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Неделчо Неделчев, който от името на вносителя изложи основните цели на предлагания законопроект. Господин Неделчев подчерта, че целта на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “Услугите на информационното общество” на Съвета на Европа е създаване на база данни във всички проектонормативни актове в страните-членки на Съвета на Европа, касаещи услугите на информационното общество. Тези услуги се развиват изключително динамично. Това са услуги като електронна търговия, електронни подписи, сключването на договори он лайн, борбата с нерегламентирано съдържание в Интернет, защита на потребителите на тези услуги. Всички тези услуги са презгранични, тоест много по-трудно се регулира достъпът до тези услуги в сравнение с традиционните търговски услуги. Затова съгласуването на правната уредба на международно ниво на тези услуги е изключително важно.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “Услугите на информационното общество” на Съвета на Европа, № 502-02-15, внесен от Министерския съвет.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, колеги, за мнения по законопроекта. Намираме се в процедура първо четене. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество на Съвета на Европа.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение – господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам на основание Правилника за устройството и дейността на Народното събрание този законопроект да бъде гласуван и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаване и към второ четене на този законопроект на днешното заседание.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене. Бих помолил отново господин Дончев да представи пълния текст на законопроекта, за да могат колегите да се ориентират по текста, ако случайно го нямат пред себе си, макар че той е много кратък. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “услугите на информационното общество” на Съвета на Европа

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “услугите на информационното общество” на Съвета на Европа от 4 октомври 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Това е текстът, колеги.
Имате ли някакви бележки по него? Няма.
Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за информационно и правно сътрудничество по отношение на “услугите на информационното общество” на Съвета на Европа.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата, пета точка от приетата ни седмична програма, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТРОЛОГИЧНИ СПЪТНИЦИ (EUMETSAT).
Имаме доклад на Комисията по образованието и науката и на Комисията по бюджет и финанси.
Ще помоля госпожа Нина Радева да започнем с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.

“С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект № 502-02-5 за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метрологични спътници (EUMETSAT), внесен от Министерския съвет на 21.02.2005 г.

На заседание, проведено на 7 април 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метрологични спътници (EUMETSAT).
На заседанието присъстваха господин Константин Цанков – директор на Националния институт по метеорология и хидрология, и господин Людмил Котецов – държавен експерт в Министерството на външните работи.
Законопроектът беше представен от господин Цанков.
Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метрологични спътници е подписано на 20 декември 2004 г. в изпълнение на решение на Министерския съвет.
По силата на споразумението България ще получи достъп до качествена спътникова информация и интегриране на Националния институт по метеорология и хидрология в общоевропейските инициативи в тази област, което ще повиши качеството на прогнозата на времето, както и ефективността при изпълнение на задълженията си, свързани с осигуряване дейността на държавните институции (отбрана, земеделие, околна среда и др.).
Като асоцииран член Република България ще има един представител в Консултативния комитет на държавите, с които EUMETSAT осъществява сътрудничество. След пет години асоциирано членство Република България ще стане равноправен член на EUMETSAT и българските институции ще могат да участват в усвояването на европейските фондове за развитие на системата на спътникови наблюдения.
Споразумението е със срок на действие пет години и влиза в сила от датата, на която EUMETSAT бъде официално уведомена, че националните изисквания на Република България за неговото влизане в сила са изпълнени.
Годишният членски внос, който Република България ще плаща на EUMETSAT, е в размер на половината от стойността на членския внос, който би трябвало да плати, ако е държава-член, но не по-малко от 130 хил. евро. Вноските ще се правят от 1 януари 2005 г.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” 10 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метрологични спътници EUMETSAT, внесен от Министерския съвет.”
Само, господин председател, позволете ми да допълня, че сумата, която всъщност е необходима за членския внос на България, е предвидена в държавния бюджет за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
За доклада на Комисията по образованието и науката не виждам проф. Дурмишев, но вероятно има членове на тази комисия.
Доктор Михайлова, заповядайте.


ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИХАЙЛОВА- ЯНАКИЕВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за
сътрудничество между правителството на Република България
и Европейската организация за разработване на
метеорологични спътници (EUMETSAT), № 502-02-5,
внесен от Министерския съвет на 21 февруари 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 април 2005 г. Комисията по образованието и науката разгледа внесения законопроект. В заседанието взеха участие заместник-министърът на образованието и науката проф. Камен Велев и старши научен сътрудник д-р Константин Цанков – директор на Националния институт по метеорология и хидрология.
Законопроектът бе представен от старши научен сътрудник д-р Цанков. Целта на предложения законопроект е ратификация на подписаното от Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) Споразумение за сътрудничество.
Споразумението ще осигури достъп до качествена спътникова информация и ще даде възможност на Националния институт по метеорология и хидрология да се интегрира в европейските инициативи в тази област. Информационните потоци от EUMETSAT ще се получават от правителствените органи безплатно.
В продължение на пет години България ще бъде асоцииран член на EUMETSAT, след което ще придобие статут на равноправен член и ще участва в усвояването на европейските фондове за развитие на системата на спътниковите наблюдения в рамките на оперативните програми на организацията. Стойността на годишната вноска на България за участие в EUMETSAT е половината от членския внос, ако тя е пълноправен член на организацията. Сумата не може да бъде по-ниска от 130 хил. евро.
Споразумението е за период от пет години. През третата година то ще бъде официално преразгледано с оглед приемането на Република България като държава – пълноправен член на EUMETSAT.
При последвалото обсъждане народните представители изразиха своята подкрепа за ратификация на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници EUMETSAT.
Комисията по образованието и науката със 17 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма взе следното

РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници EUMETSAT, № 502-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 февруари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Михайлова.
Колеги, имате думата за разисквания по законопроекта. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за EUMETSAT.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
Предлагам законопроектът да бъде разгледан и гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има направено процедурно предложение за преминаване към разглеждане на този законопроект на днешното заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Бих помолил сега проф. Сапарев, ако не възразява, да представи законопроекта, тъй като водеща е Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН САПАРЕВ: Уважаеми колеги!

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество
между правителството на Република България и
Европейската организация за разработване на
метеорологични спътници

Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, подписано на 20 декември 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Сапарев.
Уважаеми колеги, имате думата, ако някой има някакви съображения. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за EUMETSAT.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законът е приет. Благодаря ви.

Преминаваме към точка шеста от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА РАМКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИ НА ОБЩНОСТТА В ПОДКРЕПА НА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ПОЛИТИКА ЗА ГОДИНИТЕ 2004 ДО 2007 ГОДИНА.
Доклади са постъпили от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси Нина Радева за представяне на доклада пред пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Радослав Бозаджиев – заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за поканване в пленарната зала на заместник-министър Бозаджиев.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Бозаджиев в залата.
Заповядайте, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект № 502-02-2 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между Европейската
общност и Република България относно участието на
България в общата рамка за финансиране на дейности
на Общността в подкрепа на потребителската политика
за годините от 2004 до 2007, внесен от Министерския съвет
на 18 януари 2005 г.

На заседание, проведено на 7 април 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007, подписан на 30 септември 2004 г.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката Валентин Първанов.
Общата рамка на Европейската общност за финансиране на дейности в подкрепа на политиката за защита на потребителите (2004-2007) е приета с Решение № 20 на Европейския парламент и на Съвета на министрите от 2004 г.
Дейностите, които ще бъдат финансирани в рамките на програмата, са:
- защита на здравето и безопасността на потребителите по отношение на нехранителните стоки;
- защита на икономическите и правните интереси на потребителите;
- повишаване на информираността на потребителите;
- повишаване на капацитета на потребителските организации за сътрудничество на европейско ниво.
Програмата цели защита на потребителите чрез:
- ефективно прилагане на законодателството за защита на потребителите чрез контрол на пазара, сътрудничество между административните и правоприлагащи органи, достъп до механизмите за решаване на рекламации;
- включване на потребителските организации във формулиране на потребителската политика и други политики, засягащи потребителските интереси и др.
Общият бюджет за финансиране на дейностите по програмата е 72 млн. евро. Членският внос, който следва да плати България е:
- 45 580 евро за 2005 г.;
- 46 688 евро за 2006 г. и
- 48 073 евро за 2007 г.
Бенефициенти по програмата са всички страни-членки, европейски потребителски организации и сдружения на потребителите. Програмата е отворена за страните-кандидатки и за асоциираните държави.
Участието на България в програмата ще даде възможност на държавните органи за защита на потребителите и на сдруженията на потребителите да кандидатстват по програми, финансирани от Европейската комисия, както и за уеднаквяване на системата за защита на потребителите в нашата страна с тази на Европейския съюз.
Основание за участие на Република България в програмите на Европейския съюз е Решение № 1 от 2002 г. на Съвета за асоцииране на Европейския съюз – България от 5 юни 2002 г., което регламентира принципното участие на страната в програмите на Европейската общност, като конкретните условия се договарят чрез Меморандума за разбирателство с Европейската комисия. Меморандумът съдържа условията за участие, членския внос и правилата за мониторинг и оценка на програмата.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 7 народни представители, “въздържали се” – 3 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между Европейската общност
и Република България относно участието на България в
общата рамка за финансиране на дейности на
Общността в подкрепа на потребителската политика
за годините от 2004 до 2007, № 502-02-2, внесен
от Министерския съвет на 18 януари 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 февруари 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007, № 502-02-2, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха госпожа Евгения Колданова - заместник-министър на икономиката, и господин Емил Алексиев – началник-отдел в Дирекция “Външноикономическа и търговска политика” в Министерство на икономиката.
І. Предложеният за ратифициране с настоящия законопроект Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007, № 502-02-2, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2005 г., е подписан на 30 септември 2004 г. в съответствие с Решение на Министерския съвет от 10 юни 2004 г. при условие на последваща ратификация. Принципната възможност за участие на Република България в програмите на Европейската общност е предвидена в Решение № 1 от 2002 г. на Съвета за асоцииране Европейския съюз – България. Според това решение България може да участва във всички програми на Общността, отворени за страните от Централна и Източна Европа, като конкретните условия, в това число и финансовите ангажименти на страната, се определят допълнително – чрез споразумение между Европейската комисия и компетентните органи в България.
ІІ. Общата рамка на Европейската общност за финансиране на дейности в подкрепа на политиката за защита на потребителите (2004-2007) е установена с Решение № 20 от 2004 г. на Европейския парламент и Съвета на министрите от 8 декември 2003 г.
Общата рамка предвижда финансирането на 19 дейности в следните области: защита на безопасността на потребителите по отношение на услугите и нехранителните стоки; защита на икономическите и правните интереси на потребителите; повишаване на информираността на потребителите; повишаване капацитета на потребителските организации за сътрудничество на европейско ниво. Дейностите, финансирани по общата рамка, имат за цел постигането на: високо общо ниво на потребителска защита; ефективно прилагане на законодателството за защита на потребителите; включване на потребителските организации в процеса на формулиране на потребителската политика, както и на другите общностни политики, които засягат потребителските интереси.
Общият бюджет за финансиране на дейностите за целия период на Рамката е 72 млн. евро, от които 54 млн. евро покриват периода до 1 януари 2006 г.

Съгласно подписания Меморандум за разбирателство Република България участва в дейностите, посочени в Общата рамка, съгласно целите, критериите, процедурите и крайния срок, определени за страните-членки с Решение 20/2004/ЕО. Участието в някои дейности зависи от изпълнението на допълнителни условия като подписване на двустранно споразумение за участие на България в системата за обмен на информация RAPEX, сключване на договора за присъединяване, постигане на пълна хармонизация на българското законодателство с acquis communautaire в областта на защитата на потребителите. За участие в Рамката България заплаща финансова вноска, която съгласно Приложение 1 към Меморандума е на обща стойност 140 341 евро, разпределени за 2005, 2006 и 2007 г. Меморандумът съдържа специални правила за финансов контрол и налагане на административни мерки и наказания. Той се прилага за целия срок на Рамката, като е предвиден механизъм за автоматично удължаване на действието му.
Участието на Република България в Общата рамка на Европейската общност за финансиране на дейности в подкрепа на политиката за защита на потребителите (2004-2007 г.) има отношение към политиката на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите и попада в обхвата на преговорна Глава 23 “Защита на потребителите и тяхното здраве”.
ІІІ. Въз основа на изложеното се налага изводът, че присъединяването на Република България към Меморандума за разбирателство относно участието на България в Общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007 ще подпомогне изпълнението на поетите от България ангажименти в хода на преговорния процес, поради което предложеният от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007 следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи реши да предложи на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене проекта на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Памуков.
Колеги, откривам разискванията по този законопроект.
Заповядайте, господин Пирински, за изказване на мнение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Все пак струваше ми се, че може би някой ще вземе отношение по този въпрос, защото става дума, господин председателю, в края на краищата не за спътниците, нито за някакви други, без съмнение важни, но отвлечени от ежедневието въпроси, въпреки че и спътниците чрез прогнозите всеки ден ни задават настроението може би за деня, макар и индиректно.
Тук говорим за ратифицирането на един меморандум, който, както чухме от госпожа Радева, която възпроизведе мотивите на вносителя, тоест на Министерския съвет, има за цел да защити потребителя чрез сътрудничество по линия на Европейския съюз в изпълнение на един меморандум, който ни се предлага да ратифицираме.
В Комисията по бюджет и финанси, господин председателю, аз поставих въпроса, че основата на такава защита по линия на Европейския съюз минава през транспонирането на правото на Европейския съюз в тази област в националното законодателство. Тогава възникна въпросът, че миналата година на 20 август Министерският съвет внесе в Народното събрание Законопроект за защита на потребителя, един доста обемист законопроект с близо 250 текста на членовете в основната част на закона и с още 40-50 преходни и заключителни и допълнителни разпоредби. Изпълнението на меморандума, както казвам, зависи от това до каква степен България не само е приела съответното законодателство, но и ефективно го прилага. В дискусията в Комисията по бюджет и финанси представителите на правителството, господин Бозаджиев, който гласувахме да влезе в залата, но аз не мога да видя къде е в залата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тук е, при господин Коев, вдясно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие ли сте, господин Бозаджиев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, той е.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Представителят на Министерство на икономиката тогава постави нещата така: ние сме внесли закона още преди десетина месеца, парламентът оттогава се бави и не си върши работата. Аз оспорих тази позиция на министерството, господин председателю, защото един вносител на законопроект, още повече Министерският съвет, не може да си позволи такава пасивна позиция, още повече че преди първото четене на законопроекта, след това, имаше доста сериозна дискусия в Народното събрание около този законопроект, с доста широко участие на неправителствени организации, защитаващи потребителя, на други заинтересовани среди, в които стана ясно, че законопроектът е доста спорен в редица свои текстове. Може би си спомняте, че в пленарна зала той беше приет под много голямо условие, само и само да не се блокира тази работа, но с разбирането, че по него предстои много сериозна допълнителна работа. Претенцията ми към Министерство на икономиката беше, че то не може да седи като пасивен наблюдател и да чака от само себе си този процес да протече.
Същевременно, господин председателю, навярно ще е справедлива и претенцията на изпълнителната власт, че и Народното събрание пък не може да си позволи да е пасивно по такъв кръг въпроси, защото говорим за неща от простата измама на купувача, когато отиде в даден търговски обект и си плаща от парите за стока, която трябва да е качествена, да не е опасна за здравето му и т.н. до защитата на потребителя при сключването на едни или други договори – било за наем, било за други по-дългосрочни взаимоотношения. Европейският съюз е разработил една много разгърната система от защити именно на потребителя в целия този набор от хипотези, когато той потенциално може да бъде излъган, измамен и здравето му да бъде увредено, и сигурността му да бъде застрашена. Проблематиката на тази защита е доста комплицирана, доста разгърната и затова изисква и предполага съответната степен на ангажираност на българските държавни институции, за да прехвърлят ефективно тази защита, която да се почувства от хората. Не просто да слушат речи за Европейския съюз, а да усетят в ежедневието си, че нормите на този съюз са полезни за тях, защото ги защитават срещу маса рискове, на които те са не само подложени, а и потърпевши в днешното наше ежедневие.
Ние пристъпваме към ратифицирането на този меморандум, господин председателю, без да имаме основата за неговото приложение в страната. Нов закон няма. Действащият закон е от 1999 г. Както се заявяваше в мотивите на вносителите на новия законопроект, този факт означава няколко неща: първо, след 1999 г. има доста нови решения на органите на Европейския съюз, които не са прехвърлени в нашето законодателство и, второ, и онези до 1999 г. са прехвърлени частично или някои от тях въобще не са.
Ето защо, когато пристъпим към гласуване, ще трябва да сме наясно, че от тази година, както също казах в Комисията по бюджет и финанси, България ще трябва да плаща 45-50 хил. евро годишно за участието в тази обща рамкова програма. Тези пари, които тя евентуално би получавала не са автоматични. Те трябва да бъдат защитавани, както обикновено, със съответни проекти. Неизпълнението на условията по такова участие се олихвява и България може да бъде поставена пред необходимостта да плаща лихви при определени просрочия и т.н. Тези всичките неща са описани в Меморандума и в приложенията към него.
Затова, господин председател, си позволих да отнема няколко минути от работата на Народното събрание тази сутрин, защото за мен и изпълнителната власт, и Народното събрание са длъжници на българския потребител и то много сериозни длъжници. Преди всичко това е отговорност на мнозинството – на Парламентарната група на НДСВ и на Парламентарната група на ДПС и ми се струва, че пристъпвайки към гласуване по този Меморандум всеки трябва да си дава сметка, че това не е в никакъв случай формален акт.
Аз лично ще се въздържа да подкрепя този законопроект, защото смятам, че за неговото ефективно прилагане няма необходимата готовност. Не съм привърженик на формалното наброяване на актове, към които сме се присъединили без да сме наясно, че ние не сме в кондицията ефективно да се възползваме от тях, а напълно е възможно от такова действие да произтекат допълнителни тежести за България. Затова става дума поначало за подхода към предстоящото ни членство в Европейския съюз. Това не може да бъде нито пропагандна акция, нито формално инкасиране и регистриране на едни или други актове, а достатъчно точна сметка за ползите и тежестите, които България поема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли някакви други мнения или становища, които да бъдат изказани от колегите?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Нещо като глас в пустиня!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, донякъде е така, но действително Законопроектът за защита на потребителите мина трудно на първо четене в залата по причините, които Вие също изтъкнахте.
Има ли някакви мнения по този законопроект, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство в подкрепа на потребителската политика.
Гласували 75 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам законопроектът да бъде разгледан и гласуван и на второ четене сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на Нина Радева за преминаване на днешното заседание и към второ четене на законопроекта.
Гласували 71 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 6.
Можем да преминем и към второто четене на този законопроект.
Заповядайте, госпожо Радева, за да представите текста.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между
Европейската общност и Република България относно
участието на България в общата рамка за финансиране на
дейности на Общността в подкрепа на потребителската
политика за годините 2004-2007 г.

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в общата рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините 2004 до 2007, сключен на 29 октомври 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Колеги, имате ли някакви съображения по текста на законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване второ четене на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България в подкрепа на потребителската политика.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Законът е приет и на второ четене.
Колеги, по първите шест точки от седмичната програма до почивката работихме ефективно. Преминаването към т. 7 от тази програма за краткото време, което ни остава до почивката, вероятно не е съвсем оправдано и в съгласие с председателя на водещата комисия по този законопроект – господин Адемов, ще отложим второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, както е по дневната ни програма, за след почивката, която я обявявам в момента и която е от 30 минути. (Звъни.)


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.

Заседанието продължава с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Доктор Адемов, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на предложения законопроект правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени заместник-министъра на труда и социалната политика господин Румен Симеонов и госпожа Пенка Йорданова – директор на Дирекция “Услуги по заетостта” към Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт в залата.
Нека да започнем с доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

“ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 454-01-43, внесен от Гадар Хачикян и Валери Цеков

Уважаеми господин председател, на проведени заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Гадар Хачикян и Валери Цеков, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ четене следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да гласуваме най-напред наименованието на закона, след това ще преминем по текстовете.
Мисля, че наименованието на законопроекта е безспорно, то не може да бъде друго. Все пак, ако има желаещи народни представители да вземат думата, заповядайте. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “§ 1. В чл. 15 се създава нова точка 4 със следното съдържание:
“4. такси за извършени посреднически услуги по договор с чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции за наемане на български граждани в други държави.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 1 има ли желаещи да се изкажат, уважаеми дами и господа народни представители? Няма.
Моля, гласуваме за § 1.
Гласували 67 народни представители: за 57, против 5, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложения на народният представител Росица Тоткова:
В чл. 18, ал. 2, т. 4 изразът “придобили право на” да се замени с “получаващи пенсия за”.
Комисията не подкрепя предложението.
По този параграф има предложение от народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 2:
“§ 2. Чл. 18, ал. 2, т. 4 се изменя така:
“4. лица, придобили право и лица, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Давам думата на народният представител Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Искам да Ви обърна внимание, господин председател, че всъщност моето предложение е прието по принцип, тъй като първоначално то беше отхвърлено, но при разглеждането на следващия параграф този въпрос се постави отново на дискусия и се прие моята теза, че Агенцията по заетостта не може да отказва услуги на пенсионерите, на лицата, които са се пенсионирали. Те не се регистрират като безработни, а се регистрират като лица, които търсят работа.
Една държавна институция каквато е Агенцията по заетостта не може да отказва обслужване на своите граждани дори и те да са пенсионери, защото при тези ниски размери на пенсията, защото при 120 лв. средна пенсия за страната, защото при 2,56 лв. увеличение за година на пенсията за целия мандат на управлението на Симеон Сакскобургготски е дори цинично да се отнема тази възможност.
Да убедя колегите от мнозинството в това ми бяха необходими повече от 40 минути. В края на краищата аз се радвам, че те разбраха, че това не утежнява броя на безработните. Очевидно, че броя на безработните се поставя на първо място, макар че според мен, а и не само според мен, а според Лисабонската стратегия не е важен броя на безработните, а е важен броя на заетите лица, който трябва да расте. За съжаление, това в България не се случва.
Така че, господин председател, аз мисля, че моето предложение е прието по принцип и Ви моля да не го подлагате на гласуване. Надявам се, че и пленарната зала ще възприеме този подход, че българските граждани, които са пенсионери, които са придобили право на пенсия за трудов стаж и за осигурителен стаж и възраст, и тези, които са се пенсионирали първа и втора категория, тоест получават професионална пенсия за ранно пенсиониране имат право и агенцията е длъжна да ги обслужва в случаите, когато те се обръщат към нея, за да им помогне тя, да ги консултира, да ги информира и да ги насочи към работни места или към дейности, които те биха могли да изпълняват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
След като сте убедили членовете на комисията се надявам, че ще убедите и пленарната зала за правилността на Вашето предложение. То е прието в следващия параграф.
Доктор Адемов, струва ми се, че госпожа Тоткова е права и не следва да подлагаме на гласуване нейното предложение. Нали е така? Добре.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване § 2, така както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “По § 3 има предложение на народният представител Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст по § 3:
“§ 3. В чл. 19, ал. 2, т. 3 се изменя така:
“3. лицата, придобили право и лицата, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране – по т. 1 и 3.”
По § 4 има направено предложение на народният представител Росица Тоткова, което предложение е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 4:
“§ 4. Чл. 20 се изменя така:
“Чл. 20 (1) Лицата, които са регистрирани като безработни са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и график за посещения.
(2) При писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта безработните лица са задължени да се явят на посочените дата и час.
(3) Регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица:
1. сменят адреса, по който са регистрирани в Дирекция “Бюро по труда” без да я уведомят за това;
2. подадат молба по свое желание;
3. починат.
(4) Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато:
1. не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията, сроковете и графика за посещения, включени в плана за действие;
2. не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок от три работни дни от тази дата;
3. не спазват определения им график за посещения в поделението на Агенцията по заетостта;
4. окажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в курс за професионална квалификация, и/или прекратят участието си в такъв курс и откажат включване в програми и мерки за заетост по този закон;
5. започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от Кодекса за социалното осигуряване;
6. придобият право на пенсия, получат пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
7. не изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ;
8. се включат в програми и мерки за заетост по този закон.
(5) Лицата имат право на следваща регистрация не по-рано от изтичането на 12 месеца след прекратяване на предходната регистрация на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, точки 1, 2, 3, 4 и 7.
(6) При представяне на доказателства за наличието на уважителни причини, прекратената на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1, 2, 3, 4 и 7 регистрация се възстановява.
(7) Възстановява се и регистрацията на лицата:
1. осигурявани по чл. 4 от Кодекса за социалното осигуряване за срок не по-дълъг от 9 месеца, когато са уведомили Дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от възникване на основанието за осигуряване и са се явили в Дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от отпадане на основанието;
2. включени в програми и мерки за заетост по реда на този закон, явили се в Дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок от изтичане на срока на договора по програмата или мярката;
3. уволнени от наборна военна или мирновременна алтернативна служба при явяване в Дирекция “Бюро по труда” в 30-дневен срок от датата на уволнението;
4. представили доказателства за наличието на уважителни причини за неспазване на срока за явяване за възстановяване на регистрацията по т. 1, 2 и 3.
(8) Регистрацията на лицата по ал. 7, т. 3 се възстановява независимо от основанието за прекратяване.
(9) Регистрацията на лицата, чието участие в програми и мерки за заетост е прекратено с дисциплинарно уволнение не се възстановява. Лицата имат право на регистрация не по-рано от изтичането на 12 месеца след уволнението.”












Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
“§ 5. Член 21, ал. 2 се изменя така:
“(2) Решенията по ал. 1 се издават, изпълняват и обжалват по реда на Закона за административното производство.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 5а:
“§ 5а. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Условията и редът за ползването на преференции за реализация на насърчителни мерки, се определят с правилника на прилагане на този закон. Подборът на работодатели се извършва по критерии, утвърдени със заповед на министъра на труда и социалната политика.”
2. Създава се нова ал. 6:
“(6) Условията и редът за ползване на преференциите по програми за заетост и обучение се определят в съответната програма и/или правила и утвърждават със заповед на министъра на труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, позволих си да Ви помоля дотук да бъде представен докладът, защото аз имам предложение по чл. 30, който регламентира планирането на програми и мерки за насърчаване на заетостта и условията за ползването на такива преференции. И аз искам да изкажа моето възражение срещу това подборът на работодателите, които ще ползват тези преференции, да се извършва по критерии, утвърдени със заповед на министъра на труда и социалната политика. Заповедта е един индивидуален административен акт, който може да бъде променян всеки път. Това е нещо, което министърът – който и да е той, може да променя всеки ден, всяка седмица, в зависимост от това какви работодатели има, кои са те и да може условията и критериите за подбор на работодателите да бъдат моделирани спрямо кандидатите, а не обратното. И затова имам много сериозни възражения срещу такъв подход. Не може по този начин, със заповед на министъра, да се определят такива важни критерии. Критериите трябва да бъдат определени още в условията и реда за ползването на преференциите. Там нали трябва да има и критерии за това кои работодатели на какви условия трябва да отговарят. Мисля, че такъв подход на колегите при очевидна доброжелателност да може да се подхожда, как да го нарека по-гъвкаво, граничи с използване на властта, която има министърът, за да може да се насочват мерките в една или в друга посока.
Смятам, че нито един колега от пленарната зала не може да защити такава позиция. Още повече, че текстът на чл. 30, такъв какъвто е съществувал досега, не е затруднявал работата по прилагането на програмите и мерките. Няма такъв, който да е казал, че има проблем при прилагането на програмите и мерките, защото трябва да има заповед на министъра.
Затова аз правя формално две процедурни предложения.
Първо, второто изречение на ал. 5 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: След закона.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, след закона. И ал. 5 всъщност си остава с текста, който и сега съществува в чл. 30, ал. 5.
Същото смятам, че трябва да стане и с ал. 6 – да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точка 2 изцяло да отпадне.
РОСИЦА ТОТКОВА: Точка 2 изцяло да отпадне.
И второто ми процедурно предложение е думите “със заповед” в двете алинеи да отпаднат и да се заменят “с акт”, тоест да се извършва това с акт на министъра, който може да бъде инструкция, наредба, някакъв акт, който да има по-голяма устойчивост. Не може с един документ, който може да се мени през един час, да се създават такива изключително важни правила и ние това да го регламентираме в закон.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това е при положение, че не отпаднат.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, това е при положение, че не отпаднат.
Категорично възразявам и много ви моля, обръщам се към всички колеги в пленарната зала, нека да не създаваме възможности да се търси друг подтекст в тези предложения, който е много близо до това, че може да се злоупотребява с власт. Не казвам, че това ще се прави, но в края на краищата ние сме тези, които трябва да създаваме правилата. И ако след това има злоупотреба с този текст, никой няма да каже, че министърът е злоупотребил, а ще се намери един генерал или не генерал, защото в социалната сфера все още няма генерали, който ще каже: тези, които са в пленарната зала, те са му дали баницата.
Затова много настоявам, смятам, че текстът е достатъчно ясен, правилата се записват в правилника и оттам нататък всички в държавата са наясно с тези правила и са длъжни да се съобразяват с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Други народни представители имат ли желание да вземат отношение по разглежданите текстове?
Госпожо Хачикян, заповядайте.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в комисията наистина имаше дискусия по въпроса дали тези критерии да бъдат облечени в индивидуален административен акт или да бъдат в подзаконов нормативен акт. В крайна сметка, тъй като в дискусията взеха участие представители от Министерството на труда и социалната политика и заместник-министър Румен Симеонов, оказа се, че има такава практика и, че наистина критериите, а не работодателите могат да бъдат определени със заповед, която наистина е индивидуален административен акт. И това не води до никакви критични последици.
Предлагам, след като съгласувахме и с колегата Цеков, евентуално ал. 5 да придобие следната редакция:
“(5) Условията, редът и критериите за ползването на преференции за реализация на насърчителни мерки се определят с правилника за прилагане на този закон.”
Тоест и самите критерии да бъдат определени в правилника, ако няма някаква голяма драма да се приеме по този начин текстът. Правилникът вече е подзаконов нормативен акт и не е толкова лесно неговото изменение, така както е заповедта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за първа реплика госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, тук става въпрос за една изключително важна и чувствителна сфера. Мисля, че наше задължение е да търсим общото решение. Радвам се, че представител от мнозинството подкрепя моето предложение и аз напълно съм съгласна ал. 5 да придобие редакцията: “Условията, редът и критериите за ползването на преференции… се определят с Правилника за прилагането на този закон”. Смятам, че това са изключително важни аргументи, които се създават в закона. Те трябва да бъдат ясни предварително и не могат да се променят във времето, за да може всеки един, който желае да се включи в тези преференции, да е наясно, и ако не отговаря на тези условия, да вземе мерки да отговаря. Например ако не си е платил осигурителните вноски или има задължения към Националния осигурителен институт или към данъчните власти, или пък някакви други изисквания, той трябва да е наясно предварително с това, а не тези критерии да се пишат във всеки един момент. Това по никакъв начин няма да навреди на ползването на преференциите. Точно обратното, ще осигури равнопоставеност на работодателите, прозрачност на този процес и ще отнеме аргументи за нападки, дори за спекулации в определени случаи по решенията на изпълнителната власт. Мисля, че това е в общата ни загриженост средствата, които се събират от българските данъкоплатци, да бъдат изразходвани прозрачно и на основата на равнопоставеност между отделните участници в този процес.
За ал. 6 обаче въпросът си остава. Мисля, че ако мнозинството има такива предложения, които да водят до консенсус и разбиране, именно за да се прилагат тези принципи на равнопоставеност и прозрачност, бих била склонна да подкрепя. Иначе моето предложение си остава за отпадане на ал. 6 или за замяна на “заповед” с “акт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да приемем това за реплика, доста условно.
Има ли друга реплика? Няма.
Госпожо Хачикян, имате ли желание за дуплика? Не.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Уважаеми дами и господа, поставям на гласуване параграфи 3, 4 и 5, без § 5а, който ще гласуваме отделно.
Моля, гласувайте параграфи 3, 4 и 5, както са предложени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
Ще поставя на гласуване спорния § 5а. От изказванията на госпожа Тоткова и на госпожа Хачикян се стига до еднакви идеи. Друг е въпросът за правната му форма. Госпожо Тоткова, да уточним параграфа: първото изречение отпада, а второто изречение става така: “Условията, редът и критериите за ползването на преференции за реализация на насърчителните мерки се определят с Правилника за прилагането на този закон”. Нали така? Добре.
Точка 2 на ал. 6 ще я гласуваме отделно.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на второто изречение на ал. 5.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Няма нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да отпадне. Вие направихте това предложение и фактически госпожа Хачикян направи същото.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да гласуваме отпадането на второто изречение. Поне в дискусиите това беше безспорно.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Второто изречение на ал. 5 отпада.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Хачикян – да се добави “Условията, редът и критериите…” и по-нататък върви по текста.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Хачикян.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението на госпожа Хачикян се приема.
Моля да гласуваме ал. 5 с това допълнение и в редакцията, която вече ви прочетох, и както гласувахме преди малко предложението на госпожа Хачикян. Става въпрос за цялото изречение, за цялата ал. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Алинея 5 е приета.
По ал. 6 има направени две предложения от госпожа Росица Тоткова: първо, изцяло ал. 6 да отпадне; и второ, ако не отпадне, тогава думата “заповед” да се замени с думата “акт”.
Най-напред да гласуваме отпадането на ал. 6 по предложение на народния представител Росица Тоткова, направено в залата.
Гласували 104 народни представители: за 25, против 73, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване отново предложението на народния представител Росица Тоткова – думите “със заповед” да се заменят със “с акт”.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 23, против 76, въздържали се 2.
И това предложение на народния представител Росица Тоткова не се приема.
Давам думата на госпожа Росица Тоткова за процедура, вероятно за прегласуване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още веднъж искам да благодаря за разбирането от колегите от мнозинството за насърчителните мерки, като условията, редът и критериите да се определят с правилник.
Сега говорим за програмите за заетост и обучение. Искам да ви кажа следното:
Около 70, а може би и повече процента от парите на Социалното министерство се изразходват за програми за заетост и обучение и една нищожна част от тези пари се изразходва за насърчителни мерки. Вижте отчетите на Агенцията по заетостта. Тоест огромният ресурс на Агенцията по заетостта ще се разпределя в зависимост от волята на министъра. Единствено и само той може да си променя тези условия, както преди малко говорих за насърчителните мерки. Може да си ги променя всеки път. Тук чух възражение за това, че тези програми са различни, за всяка програма трябва да има различни критерии, защото те имат различна насоченост. Това е вярно. Имаше възражение и за това, че всяка година наименованието на програмите е различно. Например програмата за временна заетост сега се нарича “Програма преодоляване на бедността”, макар че това е “Пременил се Илия пак в тия”, защото това е същата програма за същите хора. Но не може този огромен ресурс да се разпределя със заповед на министъра. Трябва да има акт на министъра. Още повече, че Националният план за заетостта се приема в началото на годината. И там са записани всички тези програми. Така че тези критерии, тези условия, трябва да бъдат решени предварително, след като програмите са включени в този национален план.
Затова аз настоявам за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, уважаеми дами и господа народни представители, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова думите “със заповед” да се заменят със “с акт”.
Гласували 118 народни представители: за 35, против 77, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване т. 2, с която се създава нова ал. 6, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 3.
Алинея 6 е приета.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 6:
“§ 6. В чл. 30а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 след думата “възнаграждение” се поставя запетая и се добавя “включително възнаграждението по т. 3”;
б) в т. 5 след думата “изплатеното” се добавя “брутно”, а след думата “възнаграждение” се поставя запетая и се добавя “включително възнаграждението по т. 3”;
в) в т. 10 думите “намалена работоспособност” се заменят с “увреждания”;
г) създават се точки 15 и 16:
“15. разходи, направени за закупуване на селскостопански животни, включително пчелни семейства, буби, риби и зарибителен материал, както и необходимата за отглеждането им техника, пчеларски инвентар и лекарствени препарати по одобрен проект за земеделска дейност;
16. средства за започване на самостоятелна стопанска дейност по чл. 49;”
д) в т. 11 след думите “чл. 47, ал. 1” се добавя “и чл. 49 и чл. 49а”.
2. В ал. 2:
а) в т. 4 думите “намалена работоспособност” се заменят с “увреждания”;
б) в т. 5 след думите “по чл. 47” се добавя “чл. 49 и чл. 49а”;
в) в т. 7 думите “за земеделска дейност” се заличават, а след думите “т. 14” се добавя “15 и 16”.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 6а:
“§ 6а. В чл. 31, ал. 3 думите “в дейности от обществен интерес” се заличават.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 6б:
“§ 6б. В чл. 36, ал. 2, думите “намалена работоспособност” се заменят с “трайни увреждания”.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 6в:
“§ 6в. В чл. 42, ал. 1, думите “постоянното им местоживеене” се заменят с “постоянен адрес”.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 6г:
“§ 6г. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “наети” се добавя “до две”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Средствата по ал. 1 се предоставят за всяко наето безработно лице, при условие че се увеличава средносписъчната численост на персонала.”
Предложение на комисията за нов § 6д:
“§ 6д. В чл. 47, ал. 1, думите “или помощи” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7:
“§ 7. Член 49 се изменя така:
“Чл. 49. (1) Безработни лица, регистрирали микропредприятие по Закона за малките и средни предприятия, могат да ползват съгласно чл. 30а, ал. 2, средства за започване на самостоятелна стопанска дейност по одобрен от териториалното поделение на Агенцията за заетостта бизнес проект.
(2) Средства по ал. 1 могат да ползват само лица, които не са упражнили правата си по чл. 47 и 49а.
(3) За придобиване на професионална квалификация по предмета на дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект на лицата по ал. 1 се предоставят допълнително суми съгласно чл. 30а, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
“§ 8. В чл. 49а, ал. 1, след думите “т. 14” се добавя “и т. 15”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
“§ 9. Създава се чл. 49б:
“Чл. 49б. На лицата по чл. 47, 49 и 49а съгласно чл. 30а, ал. 2, могат да се възстановяват средствата за използвани външни консултантски услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Предложение на комисията за създаване на нов § 9а:
“§ 9а. В чл. 52, алинеи 1 и 2, думите “трайно намалена работоспособност” да се заменят с “трайни увреждания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, аз искам да взема отношение по § 6г и правя процедурно предложение т. 1 на § 6г да отпадне. Всъщност за какво става дума? Става дума за една насърчителна мярка, която е за насърчаване на работодателите за разкриване на работни места за лица, които се насочват от поделенията на Агенцията по заетостта за половината от законоустановеното работно време. Аз не мога да си отговоря на въпроса защо трябва да се ограничава броят на наетите лица по тази мярка до две в закон. Ако Агенцията по заетостта реши да предоставя тази мярка за десет, двадесет, това е нейно право. Ако иска да реши да предоставя тази мярка за едно лице, това също й е право. Защото това зависи и от бюджета, зависи и от потребностите, зависи и от възможностите.
Сега, когато говорим за разширяване на възможностите за така наречената нетипична заетост, която в България може да се каже, че е в някакъв зародиш, който още е трудно да се идентифицира, и че трябва да се търсят механизми за насърчаване на хората да работят на по-малко от законоустановеното работно време, тоест 8 часа, за да могат да имат някакви доходи, ние сега изведнъж в закона слагаме такива ограничения. Аз искам да ви кажа, тъй като нямаше нито един представител на Комисията по труда и социалната политика или някой друг от народните представители на тази кръгла маса, организирана от Европейската комисия в парламента, основният акцент, който се поставя в Европейския съюз, е насърчаване на така наречената нетипична заетост и преодоляване на препятствията, които има в законодателствата по тази нетипична заетост. Част от тази нетипична заетост е и работата на по-малко от законоустановеното работно време, какъвто е половин работен ден в България.

Същото се отнася и за работата по срочни трудови договори. Защото поставянето на такива безкрайни и безбройни, вредни дори ограничения всъщност отнема възможност на хората да работят. А нашата главна задача е да създаваме условия на хората да работят. Работодателят има нужда, работодателят осигурява работното място, за това работно място отсреща има хора. Данъкоплатците са отделили от своите средства в бюджета на Агенцията по заетостта и ние сега изведнъж, нали, ще трябва да насилваме някой да се включва в тази мярка и да ограничаваме този, който желае. Аз просто наистина не мога да разбера тази логика.
Много моля, колеги, вслушвайте се в такива предложения, защото те са в интерес на гражданите, а в интерес и на нас като народни представители, които се опитваме да създаваме такива регламенти, които да бъдат от полза за хората.
Наистина си мисля, че така някой се е опасявал от нещо. Може би има някакви такива случаи, в които може да е имало злоупотреби, но Агенцията по заетостта има една основна функция – освен да консултира, тя и да наблюдава тези заети лица, защото има такива случаи. Аз искам да ви кажа и да го заявя от трибуната на Народното събрание, макар че това ще го направя и във вид на актуален въпрос към министъра. Има работодатели, които на лицата по програми за временна заетост не им изплащат цялата сума, която агенцията превежда на работодателя, но човекът не може да се бори сам срещу такива нарушения. Агенцията трябва да охранява правата на хората, тоест тя трябва да извършва това непрекъснато наблюдение, за да може да се охраняват правата на хората, а не самите граждани да се борят с работодателя и да се пазарят с него дали да му дава 10 лв. по-малко или повече. Той във всички случаи ще загуби и тогава и тази хубава идея на министъра на труда – да има такава гореща линия, на която хората да се оплакват или да споделят нарушенията на трудовото законодателство, няма да помогне. Регламентите трябва да се правят просто така, че да може наистина да се охранява интереса на хората и да се използват всички възможности.
Надявам се, че вие разбирате всички тези аргументи и си мисля, че от начина, по който реагирате и ме гледате ще подкрепите това мое предложение да отпадне т. 1, тоест да отпадне ограничението “до две”. Надявам се, че това ще бъде така, защото това е единствения начин да помогнем на много хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има думата заместник-министърът Румен Симеонов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз бих искал да споделя с вас мнението на Министерството на труда и социалната политика по отношение на този текст.
Считам, че госпожа Тоткова неправилно е схванала смисъла на предлаганото изменение. То не поставя ограничение, а напротив, в стария текст, досега съществуващия на чл. 43, изрично е посочено, че тази преференция се полага на работодателя за всяко разкрито работно място. Тоест с текста не се ограничават възможностите на работодателя да разкрие 2, 3, 5 или 10 такива работни места, които да се заемат от безработни лица на половината от законоустановеното работно време.
Смисълът на това предложение “до две работни лица” е само този, че в практиката се случва, и то доста често, в малки населени места в бюрата по труда да има регистрирано само едно лице, което отговаря на условията да е регистрирано, да е получавало обезщетение за безработица не повече от 5 месеца. Сегашната редакция на текста, която говори за “наети безработни лица”, в множествено число, създава затруднения при прилагането, когато не може да бъде намерено второ такова лице, отговарящо на критерия за ползване на тази преференция от страна на работодателя. А така или иначе, тъй като се наемат на едно работно място за половината от законоустановеното работно време, тези лица не могат да бъдат повече от две. Не бихме могли за половината от законоустановеното работно време на едно работно място да поставим да работят три лица, математически не се получава.
Становището на министерството е, че този текст трябва да придобие предлагания от комисията вид, за да може да се даде възможност, когато само едно лице отговаря на критерия за ползване на преференцията от работодателя да не бъде отказвано поради това, че няма второ лице. Не се ограничава броя на разкритите работни места, те си остават като възможност неограничен брой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народният представител Росица Тоткова – в § 6, т. 1 да отпадне.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Приемам това обяснение, макар че имам известни притеснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте ли го?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай отменете гласуването.
Народният представител Росица Тоткова оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 6 до 9а включително.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на комисията за създаване на нов § 9б:
“§ 9б. В чл. 56, ал. 1 се изменя така:
“(1) Програмите и насърчителните мерки по закона може да ползва работодател, който няма изискуеми публични задължения и отговаря на изискванията за отпускане на помощи по Закона за държавните помощи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 9б.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 9б е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение от народният представител Росица Тоткова – в чл. 60, т. 4 да се добавят думите “... и работодатели”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народния представител Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, следва едно изключително важно предложение, което е свързано с отчитане на потребностите на българските граждани, които работят, и на българските работодатели, защото съгласно сега действащия закон обучението за придобиване на професионална квалификация на възрастни освен Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието се осъществява от Агенцията по заетостта, Националната агенция за професионално образование и обучение, центрове за професионално обучение и други институции, посочени в закон или в акт на Министерския съвет.
Аз предлагам накрая на това изречение да се добави “и работодатели”. Тоест да се даде възможност и на работодателите да участват в този процес, защото без работодателите този процес се превръща в самоцелно изразходване на пари.
С голяма тревога ще кажа нещо, което е известно на всички, че една много малка част от хората, които преминават през квалификация, намират работа. Тоест квалификацията не води до намиране на работа, защото квалификацията се използва за отчитане на някаква дейност. Тя не е съобразена с потребностите на пазара на труда, не е съобразена с потребностите на българските работодатели, те не участват в определянето на тези професии, за които трябва да има съответните курсове, които трябва да се провеждат.
Знам, че ще кажете нещо и аз искам да ви изпреваря, че работодателите могат да се регистрират по този общ ред, но искам да ви прочета ал. 7 от Директива 2002/14 на Европейския съюз, в която буквално пише следното: “Съществува необходимост от засилване на диалога и насърчаване на взаимното доверие в рамките на самите предприятия… (пропускам една част) и да се улесни достъпът на работниците или служителите до обучение в предприятието” – вътре в самото предприятие, а не някъде извън него, където някой чете нещо и едва ли се разбира точно за какво става дума – “… да се улесни достъпът на работниците или служителите до обучение в предприятието. Освен това, да се подобрят възможностите на работниците или служителите да предприемат мерки и действия за увеличаване на своята конкурентоспособност на пазара на труда”.
Две изключително важни неща. Тоест вътре в самото предприятие да може да се организира такова обучение и работниците, не безработните, а работещите да имат възможност да повишават своята конкурентоспособност на пазара на труда, защото това може да им отвори по-големи възможности, първо, вътре в самото предприятие и, второ, навън на пазара на труда.
Така че няма по-добър обучител, така да го кажа, от самия работодател.
Искам да ви дам един пример. Един работодател, който има шивашка фирма, приема работници, обучава ги, прави ги квалифицирани работници и те стават, да речем, добри в своята професия, голямата част от тях стават добри в своята професия. Защо държавата да не подкрепя този работодател? Дори работникът да напусне това предприятие, той вече е квалифициран. Кажете ми коя е тази организация, която ще направи това обучение толкова добро, колкото може да го направи работодателят? Има ли такава? Ще ги вземе за две седмици, ще ги сложи някъде и ще каже: давайте да шием, за да се научим да шием. Това важи и за много други професии. Работодателите на практика извършват това, но те го извършват без подкрепата на държавата. Няма нужда да се харчат пари за неща, които нито ползват обучаваните лица, нито ползват държавата, нито ползват данъкоплатеца, защото тези хора продължават да бъдат безработни. Целта е да се обединят усилията на всички, за да може наистина да се постигне този ефект, който очакват всички с тези пари, които са си отделили от заплатите да плащат като данъци, за да може да има повече работещи и те да плащат данъци и така да се повишава брутният вътрешен продукт.
Аз ви моля още веднъж да помислите върху това. Никой не казва, че трябва вратата да е толкова широко отворена, че да няма никакъв регламент. Напротив, този въпрос трябва да бъде регламентиран, но законът трябва да даде тази възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Хачикян, заповядайте.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя кратка реплика. По същество съм съгласна с госпожа Тоткова, че никой по-добре от самия работодател не разбира нуждите, които той има по отношение на квалификацията на работниците. Но това, което искам дебело да подчертая, е, че сега, към настоящия момент, няма никакъв проблем работодателят да се лицензира и да бъде организация, която да обучава и да квалифицира работниците и служителите си. Още повече, че цялото това квалифициране и преквалифициране на работниците и служителите става по заявка на самия работодател и то се свързва със задължително стажуване след това в мястото, откъдето работодателят е предложил работниците и служителите.
Така че по същество тази точка е излишна според мен. Защото и към настоящия момент работодателят има всички възможности да предоставя работници и служители за квалификация. Няма нужда да влизаме в колизия със Закона за професионалното обучение. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожице Хачикян! Това, което казвате, е много далеч от истината, защото обучението на безработните не се извършва по заявка на работодатели. Признание за това е фактът, че като огромен успех се приема това, че една четвърт от преминалите курсове за обучение си намират работа. Ако всички тези бяха ангажирани чрез работодатели, трябва тази успеваемост да е 100 процента. Самият факт, че толкова малко хора започват работа е достатъчно показателен. Освен това, не можем да накараме всички работодатели да се лицензират. Вие много добре разбирате това. Тук става въпрос за обучаване в самото предприятие.
Освен това, уважаеми госпожи и господа, аз искам да ви попитам: как вие ще приложите тази Директива на Европейския съюз № 14 от 2002 г., в която се казва, че трябва да се улесни достъпът, ще го прочета още веднъж дословно: “на работниците или служителите до обучение в предприятието”. Как? Като създаваме лицензионни, регистрационни и не знам какви си още режими, за да можем да ограничим този достъп. Как работещите ще повишават конкурентоспособността си, когато ние не им даваме тази възможност?
Тук отново трябва да се върнем към това – каква е нашата цел, какво преследваме с всички тези промени на закона? Да го направим угоден на някого, та на него да му е лесно да насочва парите в една или друга посока, или да направим така, че хората да се възползват от тази възможност да добият ново качество. Ново качество. Още веднъж ще кажа – ново качество! За да може с това качество на пазара на труда те да бъдат конкурентоспособни.
Иначе, уважаеми колеги, ние ще тъпчем, както тъпчем досега. Тъпчем, тъпчем четири години и от това тъпчене осигурените лица не са мръднали. Ако не беше програмата за заетост, осигурените лица в България в края на 2004 г. щяха да са по-малко. Аз мога да ви кажа колко по-малко – 48 хил. средно за година. Затова е битката, която аз се опитвам да водя с всеки един поотделно и с всички, които възприемат това предложение като на един от депутатите от опозицията. Напротив, това е интересът на работещите, това е интересът на работодателите. А щом е интерес и на двете страни – и на работещи, и на работодатели, това е интересът на нашата държава. Ние трябва да направим така, че да създадем условия и догодина по това време осигурените лица да са мръднали поне с 50 хил. без програмите за заетост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова.
Гласували 116 народни представители: за 30, против 78, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Стана традиция в този парламент още от първия му ден, когато се иска прегласуване, да се дава тази възможност.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Господин председателю, смятам, че не нарушавам правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм казал това!
РОСИЦА ТОТКОВА: Ако на някой му е скучно, може да излезе.
Господин Атанасов, ще Ви черпя лично едно кафе, ако желаете да излезете.
Използвам формално тази процедура, за да кажа следното нещо.
Първо да си направя процедурата за прегласуване.
Господин Атанасов, всеки един от вас, от по-голямата част от присъстващите в пленарната зала, ще се изправи само след три седмици пред избирателите и ще обещава какво ли не, като на сватба – сега ли се дава или сега се обещава? Ето ви обещанията.
Днес имате една възможност да изпълните част от обещанията, защото всички ще искате и ще казвате на хората: ние ще повишим заетостта, ние ще намалим вноските, ние ще повишим пенсиите! Как ще стане това, ако не се повишава броят на лицата, които работят, ако не се повишава тяхната квалификация, ако не се повишава тяхната конкурентоспособност. Няма как да стане. И пенсиите ще си стоят на същото ниво, заплатите ще си стоят пак на същото ниво, защото са мръднали само с 14 лв. на година и никога, ама никога няма да стигнем в подножието на заплащането в Европейския съюз.
Затова, както е казано в Светото писание, по делата ще ги познаем. Ето, днес имате възможност да докажете дали сте за това българският работник да има възможност за квалификация и да си повишава конкурентоспособността или сте за това той да бъде на социалната опашка и да се кланя на държавата за мизерните пари, които му дава.
Аз избирам свободата на човека да работи. Ако вие избирате опашките, гласувайте против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 48, против 85, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Росица Тоткова не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По следващия § 10 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателния текст на § 10:
“§ 10. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “и мотивационно обучение” се заличават.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Изборът на център за професионално обучение се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”.”
Предложение на комисията за създаване нов § 10а:
“§ 10а. В чл. 63, ал. 1, т. 2 думите “и 48а”, се заменят с “48а, чл. 49 и чл. 49а”.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 10б:
“§ 10б. Член 64 се отменя.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 10в:
“§ 10в. В чл. 65 ал. 1 се изменя така:
“Чл. 65. (1) Включването на безработните лица в обучение за придобиване на професионална квалификация, организирано от Агенцията по заетостта, се предхожда от професионално ориентиране, информиране и консултиране”.”
По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 11. В чл. 66, ал. 3 думите “Наредба на Министерския съвет” се заменят с “правилника за прилагане на този закон”.”
Предложението на комисията за окончателния текст на § 12 е:
“§ 12. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
“4. “Подходяща работа” е тази, която съответства на образованието, квалификацията и здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него, при условие, че има подходящ обществен транспорт, за период до 24 месеца от датата на регистрация на лицето в Дирекция “Бюро по труда”. След този период “подходяща работа” е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето”.
2. В т. 4а навсякъде думите “трайно намалена работоспособност” се заменят с “трайни увреждания”.
3. Точка 21 се изменя така:
“21. “Самотен родител (осиновител)” е лице, което отглежда само деца до 18-годишна възраст.”
4. В т. 27 думите “трайно намалена работоспособност” се заменят с “трайни увреждания”.
5. Създава се т. 29:
“29. “Лице с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психологично увреждане е с трайно намалени възможности да изпълняват дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто”.”
Предложение на комисията:
“Създава се наименование “Допълнителна разпоредба” и § 13:
“§ 13. Навсякъде в закона думите “Кодекса за задължително обществено осигуряване” да се заменят с “Кодекса за социално осигуряване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Вземам отношение по § 12, т. 3 – какво е това “самотен родител или осиновител”. Напълно съгласна съм с логиката, която е представена в закона синтезирано в едно изречение, което заменя тази т. 21, която описва безброй условия за това кой е самотен родител. Само че има едно притеснение и аз се сетих за него от изказването на заместник-министъра във връзка с тълкуванието на чл. 43 и приех неговия аргумент. Досега по този текст “самотен родител” е лице, което отглежда само деца до 18-годишна възраст, а не е ли самотен родител този, който отглежда сам дете до 18-годишна възраст? Има разлика, защото вие преди ме убеждавахте, че тъй като е в множествено число, това ви създава затруднения. В закона пише, много моля да се произнесат юристите…
За мен има притеснения, след като не са прилагали чл. 43 и са имали затруднения, за мен има такова притеснение, защото пише, че самотен родител е лице, което отглежда само деца, тоест, трябва да бъдат две или повече деца.
Затова предлагам да се замени “всички деца” с “едно или повече”, защото съм убедена, уважаеми колеги, че такава е била волята, но просто трябва да бъдем много внимателни. Благодаря ви за това, че кимате утвърдително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За мен поне е безспорно, че “самотен родител” е лицето, което отглежда както едно, така и повече деца, стига те да са до 18 години.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Такова е разбирането, но текстът не е такъв!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, "само отглежда едно или повече деца до 18-годишна възраст", щом смятате, че така ще бъде по-ясно, макар че за мен е безспорно.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова в § 12, т. 3 да се добави след думите "само отглежда" "едно или повече" пред израза "деца до 18-годишна възраст".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 88, против 10, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Росица Тоткова се приема.
Моля, гласувайте параграфи от 10 до 13 включително.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети, а с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ОМБУДСМАН.
Напомням ви, че съгласно чл. 11 от Закона за омбудсмана Народното събрание избира заместник-омбудсман по предложение на омбудсмана.
Подобно предложение е постъпило и е раздадено на народните представители.
Господин Гиньо Ганев е предложил за заместник-омбудсман да бъде избран господин Метин Казак.
Господин Цеков, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволявам си да взема думата с процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Гиньо Ганев – омбудсман на Република България, и номинираният от него господин Метин Казак за заместник-омбудсман, който също е уместно да бъде в залата по време на избора. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до пленарната зала на омбудсмана господин Гиньо Ганев и на господин Метин Казак.
Гласували 138 народни представители: за 120, против 8, въздържали се 10.
Моля, поканете господата в пленарната зала.
Ще помоля господин Гиньо Ганев да представи своето предложение за заместник-омбудсман.
Господин Ганев, имате думата да представите своето предложение за заместник-омбудсман и мотивите за това предложение.
ОМБУДСМАН ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложението, което съм направил и което народните представители имат пред себе си, е плод на мое дълбоко вътрешно убеждение. Става дума за господин Метин Казак – гражданин на България, който удовлетворява принципното разбиране за функцията на омбудсмана и моето лично разбиране, че институцията трябва да включва в себе си хора от различни обществени среди, добри граждани, с качества, както се казва в чл. 9 в Закона за омбудсмана, там се наричат "високоморални", става дума за чувство за справедливост, с доказани прояви на безпристрастност и на обективност. Досегашният живот на господин Казак, там, където е учил и е работил, говорят тъкмо за това.
Честно да ви кажа, завиждам на неговите биографични бележки. Това е един формиран човек, гражданин със своите достойнства, необременен от никого. Като заместник-омбудсман съм сигурен, че той няма да си позволи това, което наричаме влияние отвън.
Разговарял съм с него и на висок глас искам да ви кажа, че той непременно ще се впише в тази нова институция на българския държавен живот с всичките си възможности и че заедно ще можем да направим не само една добра държавна институция, независима, извънсъдебна, но институция, която няма да си позволи или няма да позволи някой на висок глас да й внушава или пък с тих партиен шепот да й нашепва.
С тези няколко думи, без по-дълги пледоарии, искам, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение. И ако Народното събрание го одобри, искам вътрешно да изръкопляскате на един добър избор. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за изказвания по предложената от господин Гиньо Ганев кандидатура.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, чувал съм господин Ганев като наш колега, който вече е омбудсман, да казва може би няколко пъти в годините "Вън търговците от храма". Сега чувам за "тих партиен шепот". Мисля, че в момента сме свидетели на комбинация от двете неща – това, че има пазарлък в храма и това, че тези важни институции стават чрез партийно шушукане не знам къде. Това практически не е толкова важно.
Защо казвам всички тези неща? Защото в момента аз оставам с впечатлението, че се подготвя едно ново преструктуриране в другото Народно събрание. Тези пазарлъци ще имат продължение. Те се правят днес или са се правели вчера, но тези пазарлъци ще имат продължение в следващото Народно събрание, при формирането на следващ кабинет, във връзка даже ако искате с това, което чуваме като предположение от президента – за лявоцентристки коалиционен кабинет, вероятно с привкус от Движението за права и свободи и какви ли не комбинации, които очакват страната.
И в това отношение Парламентарният съюз на Демократи за силна България не си правим никакви илюзии. Ние сме наясно, че в момента сме в зоната на здрача, в зоната на сивотата. Господин Ганев в частен разговор винаги е развивал тезата, че е добре пред чистилището да има ясна позиция накъде. Или може би е по-добре да има размити образи, а не да е абсолютно ясно дали в рая или в ада. Вероятно господин Ганев си спомня този разговор. Така че в момента се осъществява един пазарлък между Движението за права и свободи и в частност Българската социалистическа партия и този пазарлък е част от алианса, който управлява в момента страната. Аз лично смятам, че с тези избори миналата и по-миналата седмица и това, което става днес, се залага в момента една бомба със закъснител и сме свидетели на това, което предстои на България, според мен независимо от това какъв ще бъде изходът от парламентарните избори.
Това, което наблюдаваме още при първия ремонт, при свалянето на председателя на парламента, ремонта на кабинета, всички тези неща, които ставаха по отношение на изборните длъжности, които трябваше да бъдат осъществени в рамките на парламента, в момента това, което става и на днешния ден, просто е един завършек на тези, според мен грозни пазарлъци. В никакъв случай аз не мога да приема това, че само по вътрешно убеждение се предлага от омбудсмана заместник, който да изберем тук. И аз разбира се съм наясно какъв ще бъде изходът от този избор. Защото за мен звучи неубедително това, че трябва по някакъв начин емблематично да се покаже чрез институцията омбудсман или това, което аз схванах, присъствието на Движението за права и свободи. Аз така разбрах. Вероятно е добре, че изтичат последните дни на този парламент, защото ако имаше повече време, щяхме да станем свидетели на какви ли не други, според мен срамни за парламентаризма неща.
Аз съм раздвоен, господин Ганев, от това, което виждам, и в никакъв случай не мога така чистосърдечно да приема, че правите предложението по вътрешно убеждение, че правите предложението извън сферата на партийния шепот, извън пазарлъците. Просто това е част от пазарлъка, за съжаление. Част от един безпринципен пазарлък. Или вероятно постилате червен килим за следващото коалиционно управление на страната. Но в края на краищата вероятно няма никакво значение това, което аз ще кажа, може би ще остане само за протокола. Ние сме наясно какво ще покаже гласуването след малко. Все пак, за да бъда чист пред съвестта си, бях длъжен да кажа това, което мисля, и наистина омбудсманът да чуе това, което група народни представители, в частност аз, смятат за това, което става в момента в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Юсеин, имате думата за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, колега Димитров, направо съм разочарован, защото се предлага едно чисто младо момче.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ, от място): Партийно.
АХМЕД ЮСЕИН: Кой ще бъде в ада, кой ще бъде в рая, народът ще каже. Но аз не искам да бъда в рая с Добрин Митев. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли дуплика? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по предложението на господин Гиньо Ганев?
Няма как да се изкажете вече, господин Ганев. Вие направихте предложение. Но за изказване мисля, че нямате право.
ГИНЬО ГАНЕВ: Откъде мислите, госпожо председател, че нямам право, след като правя предложение и някой възразява на това предложение? Аз съм в българския парламент именно в тази свобода не както казва господин Димитров, а като колега до вчера. Приятелю Димитров, няма колеги в Народното събрание. Има граждани, избрани всеки поотделно на равно основание. Но това вече е спомен за мен. И стига с тази история “търговците в храма”, и стига с това, че някой мислел за бъдещо управление. Има избори, те ще покажат кой какво ще прави и как мисли оттук нататък занапред. Не приемам идеята Ви, че участвам в някаква политическа бакалия. Издигам един кандидат със своето собствено достойнство и го представям именно в това отношение, не с нещо друго.
Аз знам, че има хора тук, които смятат, че някой, който е принадлежал на някаква политическа тенденция, все щял да носи отпечатъка на тази история. Това не е вярно. Като го изберете, ако го изберете, гледайте го, той всеки ден е под лупата на обществото. Не само той, а и аз, и всички други.
И едно последно изречение, аз го дължа отдавна. Вижте, от всички среди качествени хора с това достойнство на безпристрастие би било много добре да бъдат бъдещата институция на омбудсмана. Веднъж избрани и като прекрачат прага на тази институция, да забравят партии и политически пристрастия. Само за това говоря. Но целият въпрос е да прекрачат прага, който още го няма, защото омбудсманът няма къде да седи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Госпожо председател, аз Ви умолявам да спазвате правилника.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Правилно, не може два пъти ти да се изказваш.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И не е ясно в качеството на какъв втори път омбудсманът взима думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Има си хас и това да не ти е ясно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Парадоксалният довод, че имало във връзка с неговото предложение възражения не е аргумент да му дадете думата, защото Вие сега, след като аз се изкажа по процедурата, може пак да му дадете думата, ако прецените. И аз съм възмутен от това, което става. Това, което в момента прави омбудсманът, нарушавайки Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, развивайки тезата, дали вярно е употребена думата “колегиалност” или не, но това е негов спомен – край на цитата, това не е аргумент за това, че кандидатурата, която той предлага, не е партийна. Кандидатурата е партийна и кандидатурата е плод на пазарлък между Движението за права и свободи и БСП.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Каква е процедурата?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тя е плод на пазарлък, за да можеше господин Ганев миналата седмица да събере необходимия брой гласове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното Ви предложение, господин Димитров?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И моето процедурно предложение, госпожо председател, е Вие да спазвате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, аз го спазвам, макар че и Вие трябва да го спазвате, а Вие в момента го нарушавате.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Спазвайте го, защото Вие като пръв сред равни трябва най-много да държите на спазването на правилника не само от страна на народните представители и на омбудсмана, а Вие, като председателстваща в момента, най-вече трябва да спазвате правилника.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, в момента, нарушавайки правилника, Вие ми обяснихте как аз трябва да го спазвам.
Има ли други желаещи за изказване по предложението на господин Гиньо Ганев? Няма други желаещи.
На основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана подлагам на гласуване предложението на господин Гиньо Ганев Народното събрание да избере Метин Хюсеин Казак за заместник-омбудсман. (Реплики от ПСДСБ.)
Гласували 167 народни представители: за 136, против 31, въздържали се няма.
Господин Метин Хюсеин Казак е избран за заместник-омбудсман.
Ако има предложение за прегласуване, моля то да бъде направено. Няма.
Да честитим на господин Казак избора и да му пожелаем успех в тази отговорна дейност, която предстои да изпълнява за в бъдеще! Честито, господин Казак! (Ръкопляскания от ДПС.)

Преминаваме към точка девета от дневния ред:
ИЗБОР НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Господин Цеков, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, вземам думата отново да направя процедурно предложение за допускане в залата на управителя на Българската народна банка господин Иван Искров и на номинирания от него кандидат за подуправител на Българската народна банка господин Димитър Костов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на управителя на Българската народна банка и кандидатурата за подуправител – господин Иван Искров и господин Димитър Костов.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 146, против 7, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Искров и господин Костов.
Напомням ви, че на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка Народното събрание избира подуправители по предложение на управителя на БНБ. Господин Иван Искров е направил свое предложение за подуправител на БНБ, което е раздадено на народните представители.
Моля, господин Искров, да представите Вашето предложение и мотивите към него.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За мен е чест в изпълнение на Закона за банките да бъда тук и да представя кандидатурата за подуправител на Българската народна банка. Преди да представя кандидатурата, искам да ви кажа, че не е никак лесно да се стигне до едно такова решение, тъй като кандидатът трябва не просто да бъде познат, но да бъде добър професионалист, тъй като подуправителят е много специфична длъжност, той пряко ръководи дейността на банката по отношение на счетоводството, по отношение на фискалните услуги, по отношение на платежни системи и много други специфични дейности на банката.
Така че измежду обмислените от мен кандидатури, няколко на брой, наистина ми беше трудно да стигна, но сега съм убеден и отново поддържам кандидатурата, която внесох в Народното събрание, а именно Димитър Иванов Костов да бъде избран за подуправител на Българската народна банка и ръководител на управление "Банково". Искам да напомня, че правното основание за това е Законът за Българската народна банка, съгласно който членовете на Управителния съвет, в това число и от президентска квота, и от парламентарна квота, се избират с мандат от шест години. Съгласно Решението от 1997 г. мандатите бяха конструирани така, че да има приемственост и всяка година да изтича по един мандат, съответно да бъде и подновяван един мандат. Редуват се: една година изтича мандат от парламентарната квота и една година – от президентската квота.
Правомощията ми са по чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка, съгласно който подуправителите се избират от парламента по предложение на управителя. Също така съгласно Закона за Българската народна банка изборът трябва да бъде извършен не по-рано от три и не по-късно от два месеца преди изтичане мандата на действащия подуправител, с оглед осъществяване на една приемственост и във връзка с избягване на неприятни забавяния на избори, както се случи през 2003 г.
Искам да кажа защо предлагам именно този кандидат. На първо място, господин Димитър Иванов Костов е добре познат на професионалната общност – не само добре познат, но и с изключително доверие, което доведе до избора му за председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки, пост, който той доброволно напусна преди три седмици, отчитайки според неговата етика, че не би трябвало да се излага организацията на някакви дискусии във връзка с предстоящия му избор.
Господин Костов, освен всичко останало, има над 25 години стаж през почти всички органи на държавното управление и администрация: като започнете от експерт в Държавния комитет по планиране преди промените от 1989 г., преминете през заместник-министър в правителството на ОДС, след което първи заместник-министър в правителството на господин Беров и стигнете до министър в правителството на господин Виденов. След парламентарните избори, при които тогава имаше смяна на властта, господин Костов беше поканен да оглави Централната кооперативна банка, след което премина по покана на "Алианц България" като изпълнителен директор на банката и до този момент той е такъв в търговска банка "Алианц България".
На трето място, може би по номерация, по изложение, но не по важност, за мен като управител на банката е изключително важно, че Димитър Костов познава висшите длъжности в държавната администрация, особено в областта на финансите, и участието му през отделните етапи на прехода в правителства както на центъра, така и на дясното, и на лявото, и неговото непартийно обвързване, подчертавам, непартийно обвързване с нито една от политическите сили го правят един достоен кандидат, който може да се вгради и да работи успешно в един екип, какъвто е нашият екип и където се служи на каузата на България, а не на една или друга отделна политическа сила.
Няма да спестя да спомена, никога не съм бягал от отговорностите и това е мое право, че много внимателно наблюдавах реакциите, след като внесох на 14 и ви беше раздадена на 21 март номинацията на господин Костов.
И ако позволите, мога да обобщя с едно изречение: образно казано, добра професионална кандидатура, но неподходяща от гледна точка на това, че бил, видите ли, член на правителството на господин Виденов, при който примерно доларът стигнал три хиляди лева. Аз няма да вляза в тези дебати, госпожо председател, уважаеми дами и господа, тъй като на това оценка са дали избирателите, а историята ще дава по-нататък. (Реплика от ПСДСБ.)
Но това, което искам да кажа, е, че с още по–голям интерес следях отрицателните реакции за работата му като финансов министър. Такива нямаше, уважаеми дами и господа. Никъде в пресата не видях и не чух, независимо колкото и да е имало критики към финансовите министри на прехода след промените от 1989 г., никъде не видях и не чух, повтарям, персонални критики към господин Димитър Иванов Костов в качеството му на финансов министър някъде да е вдигал било митнически бариери, било да подписва документи, да създава данъчни чадъри или да използва властта си за тероризиране на вражеските бизнеси, образно казано. Така че това ме успокоява още повече.
В заключение, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да спомена и това, че съм си давал сметка за реакциите, за подкрепата и, разбира се, вероятно не всички ще подкрепят тази кандидатура, но винаги съм вярвал, че добрите решения невинаги са популярните решения, които носят PR-ефект. И затова, като отчитам и това, че господин Костов, освен професионалната автобиография, е един дълбоко етичен и почтен човек, когото добре познавам, моля за вашата подкрепа за кандидатурата му за подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банково". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по направеното предложение за подуправител на Българската народна банка. Има ли желаещи за изказване?
Господин Валентин Василев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили няма да подкрепи тази кандидатура по ред причини. Българската народна банка е важна институция, която до голяма степен определя финансовата политика и участва в определянето на финансовата политика и финансовата стабилност на Република България.
Колкото и господин Искров да се опита да представи тук, че това е лично негово предложение, ние всички знаем, че това предложение трябва да е било съгласувано с политическите сили, които имат мнозинство тук, и с техните лидери.
Искам да напомня един кратък епизод от биографията на господин Костов, за който тук господин Искров говори, че той е бил министър на финансите по времето на управлението на правителството на Жан Виденов. По това време беше извършен най-големият обир в България, така нареченият банков обир. (Шум и реплики от Коалиция за България.) По това време, поради слабия контрол на банката, така наречените новоизлюпени банкери окрадоха парите на хората и фирмите в тази държава.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кога се излюпиха? Спомняш ли си кой ги излюпи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Аз знам, че по това време е имало и пропуски в законодателството, но задължението на ръководството на банката е било да алармира и да предложи начини да бъде спрян този грабеж. По това време се вихреха така наречените застрахователни компании, които застраховаха с бухалки всеки български бизнесмен. По това време инфлацията надхвърли 300 процента. По това време България обяви фалит и въведе валутния борд и след това подписа Споразумение с Международния валутен борд, от който ние все още не можем да се отървем. По това време изгоряха парите на хората и те със заплатите си не можеха да нахранят своите деца. (Шум и реплики от Коалиция за България.)
Ясно е от подвикванията тук, че тази кандидатура е била съгласувана с Българската социалистическа партия. И така, както е лесно Жан Виденов да чете лекции по икономика и да учи нашите деца как да правят икономика, така тук и господин Костов ще определя политиката на Централната банка на Република България.
Тук има и една друга политическа страна на въпроса, която по никакъв начин не може да бъде скрита. Това означава по-нататъшно сближаване на НДСВ с БСП. И по реакцията на Българската социалистическа партия, и по гласуването на Българската социалистическа партия за тази кандидатура ние много ясно ще разберем кой къде седи в българския политически живот, кой има къса памет и кой не иска да помни близкото минало, което нанесе много страшни щети на българските финанси и на българската икономика.
Този парламент, уважаеми дами и господа, всички политици в тази държава и всички хора не бива да забравят: и в политиката все пак трябва да има някаква памет и някакъв морал.
Аз няма да говоря за персоналните качества на господин Костов. Но все пак има важни държавни институции, които определят и налагат политика в една или друга област. И когато става въпрос за такива хора, убеден съм и Съюзът на демократичните сили е убеден, че ние трябва да си даваме много ясна сметка в това отношение. Ето защо, пак повтарям, ние не можем да подкрепим такава кандидатура за подуправител на Българската народна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли реплика на господин Василев?
Господин Червеняков, заповядайте.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Василев, и злобата, и отрицанието трябва да имат някаква мярка. Те останаха някак си безвъзвратно в миналия век, който вие не усетихте, и може би затова исторически ще си останете там.
Що се отнася до господин Костов, трябва да кажа, че в правото има един похват за отделяне на спорното от безспорното. Кое, според мен, е безспорно? Безспорно е, че рядко Народното събрание е било изправяно пред такъв достоен избор. Рядко такава достойна кандидатура е предлагана на нашето внимание.
Второто, което е безспорно, е, че Асоциацията на търговските банки, която се състои почти от три четвърти чуждестранни банки, избра господин Димитър Костов за председател на тази асоциация.
Третото, което е безспорно, е, че "Алианц България" – една от най-големите финансови институции, избра за директор на своята банка в България господин Димитър Костов.
Следващото, което е безспорно, е, че господин Димитър Костов има безспорен авторитет, като е участвал в редица правителства на нашата страна.
Що се отнася до това, че в политиката има двама Костови и единият от двамата беше против валутния борд, докато другият се чудеше как да спасява финансите на страната, то нека историята да отреди кой от двамата е оставил по-дълбока следа. Нека да си спомним само, че банковата система през декември 1994 г. вече беше декапитализирана с над 330 милиарда. И когато правим изказвания от тази трибуна, нека да не се опитваме да звучим само голо политически, а да оценяваме онова конкретно, което стои на нашето внимание. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Червеняков.
Заповядайте за дуплика, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Аз не мога да говоря за това как се е проявявал господин Костов след това в сферата на търговските банки. Аз коментирам това, което той със своите действия или бездействия е допуснал да се случи в България при най-голямата финансова криза на тази страна. По начина, по който господин Червеняков защитава Димитър Костов, а те са били колеги в правителството на Жан Виденов, тежко и горко на България, ако тя се управлява от министри от същото правителство.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: И ти беше министър тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Втора седмица сме свидетели на безпринципните сделки на Сакскобургготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев. Това виждаме и днес, това видяхме и миналата седмица. Днес с избора на омбудсман се даде делът на ДПС. Сега с избора на подуправител на БНБ Сакскобургготски дава дела на БСП.
Парламентарният съюз на Демократи за силна България е категорично против кандидатурата на Димитър Костов за подуправител на Българската народна банка. Българската народна банка е много сериозна, много важна институция, която трябва да пази финансите на България и да гарантира финансова стабилност. Личността на Димитър Костов е свързана с нестабилност във финансовата сфера. Неговата личност като министър в правителството на Жан Виденов е свързана не само с банковите фалити. Свързана е с нещо, което е ужасно в близката ни история – пирамидите, които разориха милиони български граждани. Само над 100 млн. лв. потънаха от граждани на Варна във финансовите пирамиди по времето, когато министър беше Димитър Костов. Ако обърнете страниците и стенограмите на Народното събрание, ще видите, че тогава макар и при мнозинство на БСП по настояване на опозицията се стигна до разглеждане на случаите с тези пирамиди и за това, че няма контрол от страна на финансовите институции за безобразията, които се вършеха. Имаше хаос, имаше разорени български граждани. Разориха се и с банковите фалити точно по времето на Димитър Костов.
И накрая, като министър на финансите на Виденовото правителство Димитър Костов е отговорен за хиперинфлацията, която настъпи в края на 1996 и началото на 1997 г. Там инфлацията не 300, а стигна 600%. Всичко това беше по времето, когато финансов министър на Жан Виденов беше Димитър Костов.
Ние, Демократи за силна България, гласуваме против тази кандидатура. Предупреждавахме и в предишните дни и седмици, че това сговаряне, което в момента се прави между Сакскобургготски,
Ахмед Доган и Станишев, е вредно за България. Затова ще продължаваме да алармираме българските граждани какво се върши.
Обръщам се към вас, колеги народни представители от всички парламентарни сили: важно е кой отива в една финансова институция. Важен е вашият глас дали в нея ще влязат хора с неопетнено минало или ще влязат хора, на които етикетът е свързан с най-страшните финансови злоупотреби и кризи в новата ни българска история. Гласувайте срещу Димитър Костов, защото това ще бъде правилното решение. Това ще бъде решението, което ще даде успокоение, че няма пак да настъпи хаос във финансовата сфера в България. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Когато гласуваха за НОИ и за Христосков, беше добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика на госпожа Михайлова? Няма.
За изказване давам думата на госпожа Радева. Заповядайте.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Очевидно градусът на дискусията се вдига и за съжаление тази дискусия отново се превръща в нещо далеч извън кръга на проблема, който трябва да решим в момента, а именно да изберем един достоен професионалист за подуправител на Българската народна банка.
Какъв избор ни се предлага? Каква дискусия да водим в този момент? Една дискусия, която 15 години след прехода от тоталитаризъм към демокрация всъщност се основава на един твърд идеологически тоталитаризъм, който за мен е твърде необичайно да идва от дясната страна на залата. (Шум и реплики в блока на ПСДСБ.)
Дискусията е в рамките на това: между какво да избираме – между политическа лоялност или между професионализъм. А всички ние в тази зала знаем много добре, че развитието си България дължи на професионалистите, а те във всяка отделна област за съжаление не са чак толкова много. Сложен е пътят, който трябва да преживее всеки човек в своята лична и професионална кариера. Може би ние присъстваме тук точно на такъв пример.
Но какво е еднозначното в личността на господин Димитър Костов? Това безспорно е, че той е професионалист, признат не от политическите централи, а от независими професионални организации и сдружения. Аз няма за повтарям това, което господин Червеняков каза, но това е много важно, защото оценка за неговата работа ние получаваме не само от професионалните банкови организации в България, но и от международни организации и тази оценка е еднозначно положителна. Това не е нещо, което може да бъде пренебрегнато. Напротив, смятам, че точно това е базата, върху която трябва да стъпи народното представителство, за да вземе своето решение дали господин Костов е подходящ или не за длъжността подуправител на Българската народна банка.
Другият подход, който ни се предлага, е подходът на една политическа дискусия, която с нищо няма да подпомогне вземането на конкретното решение, което ни е поставено с тази точка на дневния ред. Мисля, че съставът на днешното Народно събрание и на конкретното заседание ще демонстрира своята политическа зрелост и ще даде път за развитие на един безспорен специалист, който мисля е доказал, че може да надрасне политическия интерес и е годен да защитава националния и държавен интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Разглеждаме точката от дневния ред “Избор на подуправител на Българската народна банка”. По тази точка управителят на банката господин Иван Искров ни е внесъл своето предложение и то гласи: “Предлагам на Народното събрание да избере за подуправител на БНБ и ръководител на Управление “Банково” господин Димитър Иванов Костов”.
Преди всичко бих искал да обърна внимание, че право на управителя на банката по закон е той да предложи кои да бъдат негови подуправители. Смятам, че това е основателно като норма, защото всички разбираме, че Управителният съвет на банката е екип от управител, трима подуправители, които ние избираме, и трима членове, които се излъчват от президента на републиката.

И в този смисъл говорим за държавна институция, която е независима и която едновременно с това трябва да бъде инвестирана с доверието на всички институции в страната и на широките делови и неделови кръгове на обществото, тъй като Българската народна банка е гарантът, хранителят за стабилността на лева дотогава, докато той е национална валута, и по-нататък за стабилността на финансовата система, когато един ден ние възприемем общата европейска валута. И аз предлагам на всеки, който се изказва по тази точка днес, да основава своите изказвания преди всичко на това разбиране. Дискутираме решение, което да допринесе за утвърждаването на доверието в БНБ и осигуряването на синхронизирано ефективно управление. Тоест става дума не просто за избор на подуправител, член на екип. Междупрочем, в своите мотиви господин Костов, приемайки предложението на господин Искров, именно така поставя нещата – че той разглежда своето участие в управлението като участие в екип.
На второ място, обърнете внимание, че той е предложен за подуправител, отговарящ за управление “Банково”. В това направление са съсредоточени шест жизненоважни функции на Централната банка. На първо място, това е банковата политика; на второ място – статистиката, счетоводството; инструментите на държавния и държавно гарантирания дълг; и наблюдението на касовите потоци на бюджета.
В Закона за БНБ като конкретна задача и отговорност на управление “Банково” е да реагира и следи в случай на така наречения системен риск – тогава, когато се създаде опасност от изпадане на платежната система, на банковата система в затруднение от системен характер. Вие разбирате, че това е възможно най-високата степен на отговорност на една Централна банка.
От тази гледна точка, тоест обсъждайки въпроса не на някого да се намери работа, а да се намери личност, която най-добре да свърши една изключително отговорна работа, от тази перспектива ви предлагам да прецените кандидатурата, която господин Искров ни предлага днес. Данните от професионалната биография на господин Костов според мен еднозначно свидетелстват за възможно най-висока степен на компетентност да се изпълни тази задача в БНБ. Опитът му и в правителството като отговарящ за държавните финанси, и в банковия сектор, работещ успешно в сектора на търговските банки, и професионалната му квалификация, която през цялото време расте, включително и чрез допълнително обучение в Съединените щати, според мен свидетелства, че той съчетава качества, които малко други хора притежават. Аз се затруднявам да назова друг човек в България, който ги притежава днес.
Въпросът, който беше поставен от народните представители от Демократи за силна България и от ОДС, е свързан с епизод от развитието на страната, на икономиката, на финансовата система в средата на този 15-годишен период. Преценете от каква гледна точка се поставя под въпрос кандидатурата в този контекст – че господин Костов е бил министър на финансите в период, в който финансовата система претърпя много тежък трус, крах може да се каже, много болезнен, който трябваше да се лекува чрез въвеждането на режима на валутен борд. И това се вменява в отговорност на господин Костов. Но аз се обръщам към вас възможно най-сериозно да се замислите дали това е основателна, защитима гледна точка. По следните причини.
Първо, финансовата система беше подложена на тежка дестабилизация далеч преди мандата на правителството от 1995-1997 г. Второ, тази дестабилизация има своите корени в неспособността на политическите сили от самото начало на прехода да постигнат национално съгласие за необходимите промени и реформи в икономиката и в обществото. Още от първите години на този преход – и в това Народно събрание и извън него – надделя грубо политизираният подход, стремежът да се завладее власт за сметка на нагнетяването на криза в обществото и в икономиката. Не способността да се преодолее политическият егоизъм и личният нагон за власт, да се изведат наистина националните интереси напред, а, напротив, да се нагнетява напрежение, стигащо до криза, въз основа на която да стане смяна на властта.
В изказванията, които прозвучаха включително и по предходната точка на господин Димитров, аз лично чувам отгласи от този начин на мислене. Казва ни се така: ясно е каква е играта, която се играе, знайте, че независимо от моментните резултати ще има да става каквото ще става. Поставям много сериозно пред всеки, който споделя тази гледна точка, въпроса дали си дава сметка за степента на отговорност, която поема, тръгвайки пак по този път, който наистина струваше на България огромна цена.
Няма да се разпростирам по тази тема, госпожо председател, защото не това е въпросът в дневния ред днес. Но отново се обръщам към всеки от народните представители, който предстои да направи своя избор, да го направи с много ясното съзнание за отговорност пред интересите на страната, стабилността на икономиката, на финансовата система в един период, в който тя е подложена на определено напрежение поради прекомерно висока кредитна активност на търговските банки, когато е изправена пред предизвикателствата на 2007 г. и на 2010 г., когато ще се решават условията за преминаване към икономически и паричен съюз на Европейския съюз, и да прецени кое ще надделее у него – дали личните пристрастия или отговорността пред страната. Съветвам всеки да избере второто основание за своето решение. Призовавам всички вас да гласувате за направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
За процедурно предложение – господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да се опитаме днес да приключим с тази точка от дневния ред, заради което правя предложение работното ни време да бъде удължено до приключването на тази точка, но не с повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме това процедурно предложение да удължим работния ден до два часа, като той ще приключи с приемането на тази точка от дневния ред.
Гласували 153 народни представители: за 125, против 27, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, имате думата за изказване.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, донякъде бях провокиран от това, което каза господин Пирински, във връзка с това каква отговорност поема всеки в зависимост от това в серията от дебати по изборите какви тези заема. Миналата седмица и сега наблюдаваме един протяжен процес по избор на отделни органи на държавната власт, които по закон трябва да бъдат предложени в Народното събрание и Народното събрание практически да утвърди. И практически всичко това, което се казва, е едно инкасиране на процесите, едно казване на процесите, които наблюдаваме.
Какво наблюдаваме в момента? Две основни неща, поне това, което на мен ми прави впечатление. Идва председателят на Сметната палата и предлага един поименен списък от 10 члена на Сметната палата, в който виждаме практически, че повече от половината членове на Сметната палата са представители на парламентарното мнозинство. Преди малко омбудсманът, пак по Закона за омбудсман, предлага чисто партийна кандидатура и, разбира се, с либералното мнозинство и гласовете на Българската социалистическа партия човекът беше избран и ние, разбира се, сме наясно. Сега, в момента, наблюдаваме абсолютно същото нещо – идва, разбира се, по Закона за Българската народна банка, управителят и предлага, номинира своя кандидатура, която пак ще бъде подкрепена с мнозинството и с гласовете на Българската социалистическа партия.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще ти направя реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това каква реплика ще бъде направена или няма да бъде направена, няма да промени хода на нещата. Тоест така стоят нещата - чисто партийни кандидатури.
Второто нещо, което прави впечатление. В момента практически, и това е абсолютно нормално, като защита на кандидатурата на господин Димитър Костов се изказват негови колеги от кабинета “Виденов”, министри от кабинета “Виденов”, поне двама души от кабинета. Аз даже се изненадвам от това, което каза госпожа Радева преди малко, като тя вероятно не забелязва, че както това, което обсъждаме като кандидатура в момента, така и миналата седмица, практически кандидатурите са чисто партийни, така както господин Ганев спомена, става с партиен шепот, с пазарлък.
Другото важно нещо, което наблюдаваме през последните десетина дни, са неща, които трасират това, което има да се случва в страната през следващите четири години. (Реплики от БСП.)
Казвам го още веднъж, защото е много важно кой ще бъде подуправител на Българската народна банка във връзка с правомощията, дадени му по закон. Затова го казвам. Това нещо вероятно трябва да се казва много пъти, за да се разбере. (Реплики от КБ.) Защото с господин Петър Димитров в състава на Тридесет и седмото Народно събрание от Парламентарната група на БСП, тогава ми се струва, че беше на Демократичната левица, участвахме в една анкетна временна комисия, разследваща пирамидите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Я кажи нещо за Втората световна война.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така че тези неща, които казваме, не са толкова далечни събития като Втората световна война, както примерно хора от БСП си мислят. Тези неща станаха вчера, условно казано, неща от миналия век, но тези неща станаха вчера. Тези неща станаха преди един парламент и тези неща не могат да се забравят така лесно. Така че, каквото и да говорите за професионални качества, безусловен е следният факт: господин Димитър Костов беше финансов министър по времето на кабинета “Виденов”, в който се разгоря най-голямата финансова криза и това нещо не може да го отрече никой.
Така че, уважаеми дами и господа, тогава, когато говорите, разбира се, аз още веднъж казвам, че разбирам негови колеги от кабинета, министри, нормално е да защитават тази кандидатура, партийна кандидатура на БСП, пак с пазарлъци, няма нищо лошо, но тези неща трябва да се казват. Естествено е да се казват от опозицията. И аз не виждам защо мнозинството се дразни. И сега много ми е интересно, хора от мнозинството, от НДСВ, които твърдят, че стоят на десни позиции, как ще гласуват. Аз се обръщам към тях.
Знам, че има хора от мнозинството, на които родителите са били репресирани от Комунистическата партия. Много ми е интересно да видим как те ще гласуват. Това е изключително важно и аз се обръщам точно към тези хора, към тяхната съвест, към техните спомени за това, което се е случвало не толкова в далечното бъдеще, така както тук подхвърлят в момента отляво бивши членове на Комунистическата партия.
И още веднъж казвам: колеги от мнозинството, това че дясната опозиция няма да подкрепи тази кандидатура е ясно. Важно е какво ще направите вие с гласа си след малко. Обръщам се към съвестта на хора от Парламентарната група на НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, Вие споменахте и такава фраза: да, разбира се, това е пазарлък. Пазарлък – нищо лошо. Напротив, аз смятам, че пазарлък в случая е недопустим и ако някой се ръководи от съображения за пазарлък, това е не само лошо, това е престъпно. И тъй като Вие по-нататък поставихте въпроса кой как ще гласува и въз основа на какво ще гласува, Вашето предложение е много ярка илюстрация на онова, което аз казах. Вие последователно и системно внасяте разделение и в пленарната зала, и в обществото по всеки въпрос и казвате: естествено.
Задайте си вие тогава въпроса, тъй като много от вас са наследници на политически сили от периода преди Втората световна война и по време на Втората световна война, когато е имало жертви и не просто жертви, а масови избивания и има хора в залата и извън, които са наследници на избитите. Това ли предлагате да бъде основата, по която гласуваме? Не съзнавате ли колко гибелна е тази позиция, която заемате?
Аз ви предлагам друга. Способен ли е господин Костов да бъде адекватен на изискването на поста подуправител, отговарящ за Управление “Банково” от гледна точка на паричната политика, която подуправителят на тая позиция трябва да води? Той трябва да е финансист във висша степен, а вие знаете, че финансистът е преди всичко човек, който държи ресурса и не го пуска, и гледа да го пласира там, където той най-сигурно и най-изгодно ще бъде инвестиран. (Весело оживление в ПСДСБ.)
Смехът, който чувам, е свързан с вашите отпратки към пирамидите, но вие вменявате вина по асоциация. Това е най-недемократичната основа, която можете да измислите и единственото ви убежище е в изтеклото време. Но вашите аргументи са нищожни. Вие сте безпомощни в тая аргументация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, много странен аршин на морал прилагате днес, когато говорите, че господин Костов е бил финансов министър в правителството на Виденов, че вие направихте господин Гаврийски, който беше заместник на министър Костов, управител на БНБ в предишния мандат и ние тогава от левицата възприехме това като отношение и оценка за професионализъм. Вие, депутатите от ОДС и СДС, които сте живи тук, направихте господин Гаврийски, който беше заместник-министър на господин Димитър Костов, управител на БНБ.
Извинявайте, миналата седмица, когато започнахте с другите инсинуации, инсинуациите за тези сделки, никой не тръгна от нас да каже, че Христосков не става за управител на НОИ - човек, при който Националният осигурителен институт осигурява такива пенсии на българските граждани, назначен от вашия кабинет, и който беше избран. Защо вадите от тези пакети – за омбудсмана, за другите? Защо вадите случая НОИ, където става въпрос за 10% от държавния бюджет? Или за господин Христосков ще си траете. Ето, това е вашият морал. Това е вашият морал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин Димитров, тъй като споменахте Комисията за пирамидите, прекрасно знаете, че името Димитър Костов по никакъв повод не беше свързано с пирамидите. Прекрасно го знаете. Знаете, че в заключенията на комисията имаше претенции към прокуратурата, знаете, че имаше претенция към банковия надзор, но по никакъв начин, повтарям, името Димитър Костов не беше свързано с това явление.
Вие сте отдавна в парламента и прекрасно знаете, че преговорите с Международния валутен фонд се водеха преди всичко от господин Димитър Костов. Най-върлият противник на тези преговори и на навременното въвеждане на валутния борд в България се казваше Иван Костов, бившият финансов министър, който е седял в креслото на Димитър Костов преди това. Но Димитър Костов излезе от политиката в изключително тежък момент за българската политика, излезе от политиката с изключително висок международен рейтинг. Повтарям ви го. Попитайте какво е мнението тогава, потърсете примерно госпожа Ан Макгърк, попитайте и сега какво е мнението на международните финансови институции за господин Димитър Костов. И не е случайно, че тогава, когато нашата озъбила се политика линчуваше господин Костов, частните банки, които не са 70%, господин Червеняков, а са почти 100%, го забелязаха и го взеха.
Както и да го гледате, в банковите среди това е един от най-големите професионалисти на България. И не е случайно, че онзи, който хвърли бюджета през прозореца, сега го няма нито в банките, нито в политиката, а онзи, чийто бюджет беше хвърлен, е тук. Не е случайно. Действително това е един от най-сериозните професионалисти на България. Този професионалист не излезе от финансовото министерство с етикети от рода на “Сапио”, “Бъдеще за Костови” и т.н. Обратното, излезе чист и професионалист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което чувам от представителите на левицата, още веднъж ме убеждава, че кандидатурата на господин Димитър Костов е партийна кандидатура. Защото иначе нямаше така разпалено колегите отляво да защитават тази кандидатура.
Но има нещо много важно. Вземете един господин Ананиев в Министерството на финансите, който прави бюджета на страната в последните 15 години. Случаят с господин Христосков е същият. Случаят с господин Гаврийски е същият. Но случаят не е същият за човек, който е бил в политически кабинет, независимо какъв професионалист е. Независимо!
Защото, уважаеми колеги, много по-опасно е партиен професионалист от безпартиен професионалист, член на експертно тяло. Аз не мога да приема тезата, че господин Димитър Костов е някакъв независим банков експерт, който стои някъде отстрани, и над него няма влияние лявата партия. Обратно, от вашите реакции аз оставам с впечатлението, че вие искате да наложите на парламента чисто партийна кандидатура. Може би от нашите реакции трябва да съдите кога една кандидатура е партийна и кога не е партийна. Примерите, които тук бяха казани, са много христоматийни в това отношение. Случаят Христосков, случаят Гаврийски – да, това не са партийни кандидатури. Именно затова ние подкрепихме кандидатурата на господин Христосков. Но не мога да се съглася, когато се лансират партийни кандидатури, че по някакъв начин се дава една надпартийна окраска на експерти. Това просто не е така.
Така че за мен реакцията отляво е ясна. Аз си мисля, че тя трябва да стане ясна и на хората от мнозинството, които имат други разбирания – десни. Просто не подкрепяйте тази кандидатура, която е лява кандидатура. Вижте реакциите какви са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, само за една седмица парламентът успя накуп да реши дълго затлачените кадрови въпроси. Естествено и днес чувам потвърждение на това, което възнамерявах да кажа. Чухме оценка, че това е резултат от пазарлък – първа теза, и втора теза, че това е финално предизборно заграбване на още власт от либералните формации.
Мисля обаче, че политическото остойностяване на това, което се случва през последната седмица и днес се финализира с избирането на господин Димитър Костов за подуправител на Българската народна банка, трябва да се търси извън тези две категорично безпочвени тези.
Първо, ако всичко това е резултат от пазарлък, както казахте, между Ахмед Демир Доган, Симеон Борисов Сакскобургготски и Сергей Дмитриевич Станишев, защо пропуснахте да включите в тази тройка и Иван Йорданов Костов? Защото част от кадровите решения засягат и една личност, която повтаря мандата си, а получи първи такъв точно от Иван Йорданов Костов. Аз не си спомням някой да е участвал в такива пазарлъци.
Второ, говоря за пет ключови позиции като ръководители на важни държавни институции. Три от тези позиции, уважаеми госпожи и господа, не по наша оценка само, а и по ваша оценка, не се заемат от представители на либералното мнозинство. Не ние, а вие определихте, като принадлежащи към едно друго направление, две от имената. Разбира се, отляво побързаха да посочат направлението, от което започва кариерата на председателя на НОИ.
Няма да влизам в този грозен разговор, защото имаме претенцията, че подкрепяме не представители на левицата, не представители на десницата, а имаме претенцията, че подкрепяме достойни професионалисти. Фактът, че взаимно се обвинявате в партийна пристрастност на кандидатурите означава, че още не сте скъсали със стереотипи, които добре характеризират подходите, принципите, на които бе подчинена собствената ви кадрова политика.
А що се отнася до предишното правителство, там признакът “партийна преданост” вече не бе достатъчен, защото беше необходимо още едно условие – личната преданост към Командира, който неслучайно дойде като алтернатива на едно лошо управление, но успя да изгради образа на Командира и колкото по-наближаваше краят на мандата му, толкова по-командир ставаше Командира.
Е, няма как да възприемете, няма как да проумеете едни нови подходи, нови принципи на кадрова политика в българската държава, когато представителите на едно либерално мнозинство не правят аристократични жестове наляво или надясно, а извеждат като основен принцип професионализма на кадрите. Точно на това основание днес парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи кандидатурата и на господин Димитър Костов, не само защото той е получавал знаци за своя професионализъм и от един друг Костов – Иван Костов, който го е и предложил за заместник-министър, не само за това. Явно това вече е забравено от вас и няма никакво значение. Основанията на ДПС ще ги търсим другаде.
Само за миг преди да взема думата ...
РЕПЛИКА ОТ ПСДСБ: Кажи за парадигмата!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И за това взех думата.
Представих си какво би било ако днес като гости на това заседание горе седяха представителите на българските търговски банки. Знайно е, че банковата система е 100 % приватизирана, знайно е, че финансистите, ръководителите на търговските банки, банкерите са една особена прослойка, която издига в култ моженето, професионализма. Ако тази прослойка е намерила достатъчно основания да избере за председател на Асоциацията на търговските банки в България, на неправителствената организация, която представлява интересите на банкерите в България, господин Димитър Костов, то този факт би трябвало да бъде достатъчен да спрем с атаките срещу тази кандидатура. Защото това е обида вече не само за Димитър Костов, обида е за професионализма на ръководителите на всички търговски банки в България, които са сметнали, че той има качеството да бъде председател на тяхната асоциация.
От уважение към оценката не само на управителя Иван Искров, но заради този факт, който на мен ми изглежда самодостатъчен – че той, господин Димитър Костов, е заслужил доверието на банковите среди да бъде председател на неправителствената им организация – Асоциацията на търговските банки в България, и е бил достатъчно доблестен да си подаде оставката като председател на асоциацията от момента на номинирането си, независимо дали ще бъде избран или не, вече имаме достатъчно основания да подкрепим тази кандидатура. Другото е активизиране на поовехтели митове, които целят да посъбудят електорат, избирател, който безвъзвратно е загубен за вас, като доверие, господа! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте за изказване, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се обърна преди всичко към тези, които много се развълнуваха и изместиха темата.
Нямаше да се изказвам, ако в един определен момент не разбрах от това, което каза от тази трибуна господин Пирински, че всички сме виновни за състоянието на прехода, за случилото се в него и най-вече за това, че не се е постигнало съгласие, някой е дестабилизирал системата и така постепенно намерих и собствената си вина.
Виновен съм за това, че се бунтувах, че заплатата ми в края на 1996 г. и началото на 1997 г. беше достигнала до 8 долара, а пенсията на обикновените хора беше 3 долара. Те справедливо се бунтуваха.
Инфлацията през този момент надхвърляше 600 %, а процесите в икономиката вървяха като по пързалка. Вярно е това, че България не беше в криза, а в катастрофа!
Когато през Тридесет и осмия парламент приемахме законите, включително и Закона за банката, господин Искров, вътре бяха написани едни ограничителни условия – че определена длъжност не може да се заема от хора, които са били в управителния съвет на фалирали предприятия, които по един или друг начин са участвали в търговски субекти, които са оставили неизплатени длъжници. И тук възниква въпросът какво да направим със случая, когато един човек е участвал в едно фалирало правителство? Той формално не попада под тези параметри на закона, защото правителството носи така наречената “политическа отговорност” и, както виждате, всички се наредиха.
Но защо тези, които се наредиха в редицата на защитниците, искат да отнемат правото на другите в тази зала да кажат своето мнение и своето несъгласие? Искат единствено да се погледне само тяхната позиция. Не ви ли прилича това на нещо като връщане към тоталитаризма? Защо да има позиция, различна от вашата? Ще има, естествено, ще има, защото точно по онова време, ако си спомняте, бюджетът се актуализираше няколко пъти. И въпреки че, госпожо Масларова, имаше устройствен закон за бюджета, който предвиждаше да се приеме бюджет до края на годината, той обикновено се приемаше около май месец. Спомняте си също така, че лихвата през месец октомври 1996 г. се вдигна май над 300 %, но не спря процесите.
Господин Пирински говореше за нещо – казваше, че в днешния момент има кредитна експанзия, ама кредитна експанзия имаше от банките от същия този период, вследствие на което те се получиха с твърде куха структура. Да, много банкери ръкопляскаха дори на собствените си фалити, след което се изнесоха по най-бързия начин в съответните страни. После се върнаха, инфлацията издаде всичко и го струпа върху главата на хората.
Сега говорим за избиране на подуправител на Българската народна банка. Когато се говори по въпроса за такъв важен пост, когато господин Пирински говори и за днешните задачи на банката и регулативните процеси, не можем да си замълчим и да се направим на слепи за онова, което се е случило в периода, в който господин Костов е изпълнявал своите задължения.
Иначе започваме да вървим в една посока, тъй като господин Пирински го няма, ще се обърна задочно към него, когато цялата тази парламентарна група говореше само едно нещо: при нас са професионалистите – гонят ги.
И се чудиш как през 1997 г. България почти фалира. Да се чудиш как същите тези министри днес застават и казват от трибуната: “Да забравим, това е било през миналия век!” Само че тази инфлация от миналия век изяде парите на хората, които живеят и в този век. И те съответно не могат да не се съобразяват с това, което им се е случило.
А опозицията, госпожо Масларова, в тази зала е затова, за да насочва вниманието на обществото към всички пазарлъци, които се вършат от управляващото мнозинство. И във всяка европейска страна, към която ние се стремим, госпожо Масларова, задължително представителите на опозицията, когато се избира представител на висш държавен пост, изтъкват всички опасности, които могат да се случат, всички потенциални опасности. Но управляващите не ги обвиняват за това, че са били честни пред съвестта си да кажат на тях и на обществото какво може да се случи. Ето, това е разликата в европейското разбиране и в българското отношение по някакъв балкански манталитет, когато някой има различно мнение.
Уважаеми господа управляващи от НДСВ, ДПС, Новото време и сключилите съответната сделка представители на Коалиция за България, Парламентарният съюз “Демократи за силна България” ще гласува против. Ние изложихме своите мотиви и дори само поради факта, който подчертах, че в редица закони е написано, че хора, които са изпълнявали определени длъжности, в момента, в който се е случил съответния фалит, независимо виновни или не, специалисти или не особено големи специалисти в дадената област, те носят отговорност. Затова ние имаме една принципна позиция – да информираме обществото, и вие не можете по никакъв начин да ни забраните да го направим.
Затова Парламентарният съюз на Демократи за силна България предупреждава обществото, че не иска да се върне онова време, в което България фалира с вашата помощ и с усилията на вашите специалисти, които изградихте в продължение на дълги години. Това е нашата позиция и ние имаме право да я отстояваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди мен един от ораторите изказа хипотезата за това какво би било според него поведението на представителите на българските търговски банки, ако те биха имали възможността да бъдат тук, днес и сега в тази зала.
Аз смятам, че българските банкови среди днес са тук с нас и следят този дебат. Мисля, че те разсъждават, говорят и говориха през изминалите дни по един много по-различен начин от това, което ние направихме днес тук, от тази трибуна. Българските банкови среди и техните представители не говорят за Димитър Костов. Те не разсъждават особено много около името и професионализма на Димитър Костов. Българските банкови експерти са определили отдавна отношението си към него. Смея да кажа, че те са наясно с неговите качества, с неговия професионализъм, с неговата етичност и морал. Българските банкови среди говорят по този повод повече и по-скоро за Иван Искров. Те високо оценяват способността на този млад човек и ръководител на Банката в България в първите дни след избирането му да направи един малко неочакван, но много красив жест, когато покани господин Гаврийски за свой съветник. И този ритуал достави удоволствие на всички.
В изминалите три седмици те говореха, че Искров е направил едно предложение, което му прави чест, защото в някои отношения Димитър Костов може би в този момент знае малко повече по дадени въпроси и само оня, който е много голям, може да прецени другия, да му признае, че и той в някои отношения е повече от него, да го оцени, да му предложи и да се ползва от него. Това качество на Иван Искров аз оценявам високо, присъединявам се към оценката на банкерите на България, смятам, че Иван Искров не е участвал в партийните пазарлъци, за които се говори тук, че той наистина, преди парламентът да гласува поредицата от назначения, суверенно лансира едно име, което е заслужило тази номинация, и парламентът днес трябва да отдаде дължимото и на двамата, като подкрепи предложението на единия и натовари с отговорности другия.
Що се отнася до нашия дебат тук, ние казахме почти всичко за себе си. Едни от ораторите си признаха и това, което опонентите им не смеят да кажат. Те признаха, че преди тези избори са в зоната на здрача. Такова самопризнание може да направи човек, който е на прага на отчаянието в навечерието на изборите. Други оратори припомниха всичко за опонентите си като подцениха избирателите. Това не беше много добър атестат за парламента, но нека да отделим този дебат от съдържателния въпрос. Подкрепям предложението на Искров, ще гласувам за Костов, защото смятам, че се изгражда една солидна група от специалисти, от които и от чийто труд България тепърва ще бере плодове. Благодаря за това предложение, което направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подадох сигнал повикване за гласуване. Моля народните представители да влязат в залата.
Уважаеми дами и господа, на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 2 и 4 от Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българска народна банка подлагам на гласуване предложението Димитър Иванов Костов да бъде избран за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление “Банково”, с мандат шест години, който започва на 11 юни 2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 148, против 42, въздържали се 3. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Господин Димитър Костов е избран за подуправител на Българската народна банка. Да му е честито!
Господин Костов, заповядайте да положите клетвата, която се предвижда в Закона за Българската народна банка.
Моля да повтаряте след мен:
ДИМИТЪР КОСТОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банковата и търговската тайна, включително и след прекратяване на правомощията ми. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Честито, господин Костов! Желая Ви успех на този високоотговорен пост, който заемате.
Уважаеми дами и господа, следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,26 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева