Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми колежки и колеги народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като т. 1 от дневния ред да влезе проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
Извънредно вкарвам решението като т. 1, тъй като срокът изтича и има опасност комисията да не може да си свърши работата.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Все пак колко време и докога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това ще бъде представено в проекторешението, което ще представи председателят на комисията и което ще се гласува.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 131 народни представители: за 96, против 35, въздържали се няма.
Приема се. Това решение ще бъде т. 1 от дневния ред.
Има процедурно предложение от госпожа Анелия Мингова.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тази сутрин беше раздаден общият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, поради което моля да гласуваме удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване с една седмица, така че общо този срок да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Има предложение за удължаване на срока от една на две седмици.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
Искам да направя едно съобщение. Постъпил е и се раздава обобщен проект, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Това е общият законопроект, чийто срок гласувахме да стане две седмици. Съобщението се прави с оглед именно на това.


Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме с точка първа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН В ИРАК.
Искам да поканя господин Борислав Ралчев да представи проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искането за удължаване на срока е мотивирано по две основни причини. Първоначалният срок бе в рамките на един месец и всъщност половината от това време мина в конституиране на комисията и отработване на нейните процедурни правила. В крайна сметка се получи така, че пет заседания, които комисията по вътрешния си правилник прие, че трябва да се състоят всеки четвъртък, не можаха да бъдат проведени по чисто обективни причини: в два от случаите имаше празници, в един от случаите комисията не можа да заседава, защото по същото време заседаваше комисията, свързана с въпросите за Кербала и участниците в нашата комисия бяха на заседание на другата комисия.
Очевидно е, че от гласувания до този момент срок, който парламентарната зала е дала на нашата комисия, месец и половина по обективни причини не е използван.
На второ място, аргументите са свързани с това, че в момента текат процеси, които биха помогнали ние да изградим едно обективно отношение и един обективен извод, такъв какъвто изисква от нас парламентарната зала.
С оглед на това в комисията обсъдихме обстойно всички аргументи “за” и “против” и стигнахме до извода, че един срок, свързан с 22 юли, като съобразяваме възможностите…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Коя година?!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Очевидно не може да бъде 22 юли 2006 г., нито 22 юли 2005 г., а става въпрос точно и само за настоящата година. Този срок държи сметка и за онзи период от време, който е необходим, за да бъде изготвен докладът. Този доклад сме решили да стане след задълбочено обсъждане поне на две заседания.
С оглед на това ние молим за вашата преценка да се удължи този срок, за да можем да постигнем наистина един балансиран и положителен резултат, свързан с работата на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Господин Миков, имате думата.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Първият основен въпрос днес е какво разглеждаме ние – писмо на председателя на една комисия до председателя на Народното събрание в два варианта: вариант, подписан от Станимир Илчев и Тошо Пейков от 12 май; и друго писмо, преподписано и придружено с някаква справка от 18 май?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Няма проект за решение.
МИХАИЛ МИКОВ: Да. Бих искал да попитам има ли проект за решение, който да бъде включен евентуално в рамките на процедурата и тогава да започнем дискусия по същество, или да правим дискусия по същество по писмото на председателя на комисията до председателя на Народното събрание, което той поставя за разглеждане в дневния ред?
Моля първо да изясним предварително този въпрос и оттам насетне да видим какво правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Ралчев, имате думата, за да има яснота и да знаем какво правим.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Миков, това, което Вие направихте в първата част като забележка, е напълно основателно. От моя гледна точка се касае до една грешка, свързана с това, че искахме да се входира по вътрешните правила на комисията искане за удължаване на срока. Струва ми се, че е допусната процедурна грешка по отношение писмото на Пейков. Това е поправено след обсъждане на въпроса в комисията и предложението е това, което е направила комисията с мотивировката, свързана към нея.
Съжалявам много, но смятам, че от Правния отдел, ако господин председателят помогне, в рамките на минути можем да решим въпроса с писмения текст на проекторешението. Трябваше да бъде готово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Очевидно е, че сега не можем да разглеждаме тази точка от дневния ред, затова я отлагаме докато стане процедурно възможно това да бъде предмет на обсъждане и решение от Народното събрание.
Преминаваме по-нататък по нашия дневен ред. Би трябвало да продължим със законопроекта за здравето.
Има ли някаква процедурна пречка?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми колеги, вчера, както всички си спомнят, ние каквото можахме забранихме. Предлагам да продължим днес смело напред. Единственото, което не сме забранили, това са жените. Предлагам да забраним и тях и да започнем един наистина здравословен начин на живот. Стига ниски страсти! Благодаря за вниманието. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате ли готов текст, господин Сапарев? (Оживление.)
Заповядайте за процедура, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми дами и господа, бих искал да направя процедурно предложение в синхрон с това, което се реши на Председателски съвет, а именно в четвъртък сутринта да прекъснем гледането на законопроекта за здравето и да преминем към гледане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите. И след това да продължим с втора и трета точка по програмата, както сме я приели. Благодаря ви.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Не чухме мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Мотивите са, че наближава 24 май.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин Ганев, вчера обясних мотивите, днес ще кажа пак.
Във връзка с празниците 24 май и следващите има необходимост да бъдат наградени някои особено изявени личности от нашето общество, а това към настоящия момент няма как да се случи, тъй като няма образци на ордените и медалите, които би трябвало да се раздадат. Така или иначе има споразумение между всички парламентарни групи. Комисията по културата ще докладва това изменение и ние ще вземем решение в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми дами и господа, има процедурно предложение за разместване на точки в дневния ред по мотивите, изложени от господин Валери Цеков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 116, против 14, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля председателя на Комисията по културата проф. Стефан Данаилов да представи доклада за първо гласуване на този законопроект.
Заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:

“Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за
изменение на Закона за ордените и медалите на
Република България, № 454-01-38 от 18 май 2004 г.,
внесен от Явор Милушев и група народни представители

Комисията по културата обсъди на 19 май 2004 г. Законопроект № 454-01-38 от 18 май 2004 г. за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България, внесен от Явор Милушев и група народни представители.
Изменителният законопроект урежда отпадането на ограничителни норми в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ордените и медалите на Република България по неговото пълно приложение. Изменението в § 1 на закона отменя изцяло Указ № 1094 от 1974 г. за духовното стимулиране в Република България. С приложението на графичните и цветните изображения на ордените и медала отпада необходимостта от действието на текстове на Указ № 1094 на неговите чл. 8, т. 1 и 2, чл. 26, 28 и 99.
Със законопроекта се предлага изменение на § 3 на Закона за ордените и медалите на Република България, като конкретно се записва, че са приложени графичните и цветните изображения на ордените и медала съгласно определения им статут с чл. 3, ал. 2 на закона. В Заключителна разпоредба е изведено влизането в сила на закона от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
В приложението към § 3 са посочени конкретно всички изображения по законопроекта на ордените “Стара планина”, “Св. Св. Кирил и Методий”, “За гражданска заслуга”, “За военна заслуга”, “Мадарски конник”, “За храброст” и на медала “За заслуги”.
След приемането на Закона за ордените и медалите на Република България на 29 май 2003 г., Народното събрание прие решение по неговия § 3 за изработването на графичните и цветните изображения на ордените и медала. В изпълнение на т. 1 от решението Министерският съвет прие Постановление № 212 от 24.09.2003 г., с което предостави средства от държавния бюджет в бюджета на Министерството на културата за организирането и провеждането на конкурс за изработването на графичните и цветните изображения на държавната наградна система. В изпълнение на чл. 4 на ПМС № 212, Министерството на културата проведе първия тур на конкурс, определи носителите на наградите за изработването на графичните и цветните изображения на ордените и медала.
С Решение № 396 от 17 май 2004 г. Министерският съвет одобри резултатите от проведения конкурс за изработването на графичните и цветните изображения на ордените и медала по Закона за ордените и медалите на Република България.
Финализирани са действията по графичните и цветните изображения на ордените и медала, народните представители разполагат с тях, приложени са към закона, което позволява цялостното му действие.
На основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по култура прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Подкрепя на първо гласуване Законопроект № 454-01-38 от 18 май 2004 г. за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България, внесен от Явор Милушев и група народни представители на 18 май 2004 г.
Законопроектът е подкрепен с 13 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Господин Милушев, искам да Ви поканя като вносител на законопроекта – да го представите накратко и съдържателно.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Този законопроект беше напълно логичен. Още навремето, когато правихме закона, знаехме, че ще дойде време, когато тези предложения ще трябва да станат естествена част, неделима част от самия закон и, че промяната на § 3 ще бъде наложителна. Законопроектът има своята логика, вие сте запознати и с мотивите.
Аз бих искал да ви кажа една допълнителна информация - в съответствие с решението на Министерския съвет Министерството на културата проведе един таен конкурс. Беше определено жури и бих искал да ви запозная, длъжен съм, тоест, да го направя, кое е било журито и кои са спечелили конкурса.
Журито беше председателствано от: проф. Георги Чапкънов, автор на герба на Република България, доктора на науките Тодор Петров от Центъра за военноисторически изследвания към Военната академия "Г. С. Раковски", известния български художник Божидар Икономов, проф. Божидар Йонов – известен български художник и ректор на Художествената академия, известния също български художник Стефан Груев, изкуствоведа Чавдар Попов, господин Павлов – директор на дирекция "Протокол" на Президента на Република България. Следват имената на много представители на всички ведомства, Министерския съвет, експерти от Националния център за музеи и галерии, Националния център за българско изобразително изкуство. Комисията по култура и председателят натовариха мен – аз да бъда представител на Комисията по култура в това жури.
Бяха представени, трябва да ви кажа, над или около 70 проекта. Работата беше изключително трудна. Бяха излъчени победителите, като цветните и графичните изображения на ордените и медала, с които те спечелиха конкурса, са представени на вашето внимание както в малък вариант в парламентарните групи, така и в южното фоайе при парадния вход на Народното събрание. Гости днес на балкона на Народното събрание са и авторите на макетите на ордените и медалите проф. Христо Харалампиев, проф. Георги Чапкънов, проф. Варджиев, господин Стойков, така че ако някой желае да се срещне с тях, да разговаря и да задава въпроси, те са на ваше разположение.
Както знаете, вчера се откри една наистина изключителна изложба в Националната галерия – във фоайето на Монетния двор, където са представени всички ордени и медали от създаването на Третата българска държава. Спечелилите конкурса проекти най-много обхващат, в пълна степен обхващат българската традиция в орденската система и създават една нова философия, която, смея да твърдя, по изказвания на големи специалисти – може да има дълготрайно значение.
Предвид това, че само след няколко дни ние ще честваме Деня на славянската писменост и култура и на Светите братя Кирил и Методий, аз моля, уважаеми колеги от Народното събрание, да приемете законопроекта, който е на вашето внимание, за да може вече да бъдат издадени и указите за награждаването на достойните българи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Уважаеми госпожи и господа, откривам дебата по този законопроект. Дали има желаещи?
Процедурен въпрос – господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Редно е, уважаеми господин председателю, проектите да се сложат тук в самата пленарна зала. Народните представители няма защо да ходят във фоайетата, да се срещат с художниците и някой да им обяснява. Тук стоят няколко идеи. Едното е за традицията, но има хора, които тук ще попитат – възможно ли е една корона да бъде държател на един орден например на Светите братя равноапостоли?
Нека тук да се сложат проектите и народните представители да проявят малко не графично, а политическо въображение и тогава да приемат нещо с цялата му сериозност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Ганев, в пленарната зала да бъдат вкарани цветните изображения на ордените и медалите.
Предполагам, че технически това е възможно да стане, без особени затруднения и преустройство на пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 60, против 41, въздържали се 32.
Това предложение на господин Гиньо Ганев не се приема.
Господин Ганев, искате ли прегласуване или нищо не искате?
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Какво значи да искам прегласуване? Трябва да иска залата да прояви по-голямо внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Обърнете им внимание.
ГИНЬО ГАНЕВ: Разбира се, че искам да помоля да се прегласува това. Не се отнасяйте механично към този въпрос. Когато е приеман и гербът на България, тук бяха наредени всичките проекти. Когато ставаше дума за химна на България, един народен представител стана даже да го пее. Не пееше добре, но все пак се слушаше. Това е несериозно, което правите. Народното събрание заседава в зала, а не в коридорите на парламента, където са проектите. Това е искането ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Гиньо Ганев за вкарване в пленарната зала на цветните изображения.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 94, против 33, въздържали се 30.
Това предложение вече е прието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
Много моля със съдействието на господа квесторите, под ръководството на председателя на Комисията по култура господин Стефан Данаилов – господин Данаилов, върху Вас ляга тежката задача да организирате експонирането на макетите в пленарната зала.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, струва ми се, че няма пречка да започне дебатът по този законопроект, за да не губим време и преди още цветните изображения да са пред нас, ако има желаещи. Има ли или чакате да виждаме какво ще говорим?
Господин Явор Милушев има думата за изказване.





ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За изпълнение на Закона за ордените и медалите Министерският съвет създаде всички условия. Беше проведен таен конкурс, който има своите решения. Резултатите от този конкурс са въпросното приложение, което ние приемаме. Ние приемаме текст само, че графичните и цветните изображения на ордените и медалите стават приложение към Закона за ордените.
Що се отнася до информацията, която получихте от уважавания от мен господин Гиньо Ганев – тя не е вярна. Всички български ордени имат държатели българска корона. Не съществува друго. Единствено най-ниската шеста или седма степен на Ордена за храброст е бил само един триъгълен държател и това се е давало на загиналите в най-циничната и най-кървавата война – Първата световна война.
Ние днес не можем да работим с категории “харесваме – не харесваме”. Ние нямаме компетенциите на художествен съвет. След като толкова авторитетна комисия вече е свършила работа, ние не можем да променяме решението на самата комисия и самия конкурс. Следователно, можем да приемем само приложението. Или го приемаме, или не го приемаме, но да обсъждаме тепърва нещо, което е прието с таен конкурс от комисия мисля, че е недопустимо. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще помоля да не се влиза в пленарната зала без решение на залата!
Думата за реплика има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Милушев! Преди време може да е имала символ короната, защото сме били царство. Сега не сме и не могат да се правят аналогии успоредно с това какво е било в миналото. Тогава е имало едни символи, сега имаме други символи.
Второ, аз мисля, че ние не приемаме само приложението, защото няма смисъл тогава това да се приема от Народното събрание и малко или много народното представителство би следвало да изкаже мнението си по отношение на самите проекти.
Аз съм съгласен, че ние нямаме качеството на една творческа комисия, но в крайна сметка по отношение на символите, които медалите носят, ние имаме право да кажем своята дума. Така че много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Милушев! Аз възразявам срещу Вашето внушение, че всъщност тук парламентът трябва механично да гласува или да узакони, така да се каже, приложенията към закона, или да ги отхвърли, тъй като имало конкурс, вероятно максимално обективен, но това, което казвате, не е правилно.
Ако парламентът трябва механично да гласува нещо, направете си така, че някой друг да го приеме. Аз тук виждам едни петолъчки, примерно. Не ми харесват. Не ги искам. Господин Ганев не харесва, примерно, кръстовете. Защо да нямаме право, господин Милушев, да изразим своята позиция? Как може?
Ако това не Ви е необходимо - да чуете нашите позиции намерете си някоя институция в България, която да приеме това нещо. Само че не можете без нас, затова тук ще чуете аргументите.
Аз възразявам срещу това, не харесвам, че върху част от тези изображения има петолъчки и няма да ги подкрепя. Това е съвестта ми на народен представител. Друг няма да подкрепи кръста или нещо друго – или корона, ако има такава. Затова възразявам. Моля ви, не предрешавайте! Не давайте сигнал на вашите съпартийци! Просто нека всеки да си изкаже позицията върху това, което обсъждаме днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Желаещи за трета реплика не виждам.
Господин Милушев няма да се възползва от правото си на дуплика.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, пред вас са цветните изображения на ордените и медалите. Вече смятам, че можем да проведем дебат, ако има, разбира се, желаещи. Ако няма желаещи – дебат няма, има гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Аз вчера направих изрично съобщение, че цветните изображения се намират в библиотеката на Народното събрание, че са изложени макети във фоайето, така че тези народни представители, които са проявили желание и са имали интерес, надявам се и познания, са могли да се запознаят с тях.
За процедурно предложение думата има господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да поканим в залата на Народното събрание председателя на журито проф. Георги Чапкънов и всички автори, спечелили конкурса – проф. Христо Харалампиев, проф. Тодор Варджиев, господин Петър Стойков и господин Иван Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за допускане в залата на изброените господа.
Няма противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Уважаеми господа, които си чухте имената, заповядайте в пленарната зала.
Искам да поканя председателя на журито проф. Георги Чапкънов на трибуната, за да обясни накратко символиката на всеки от ордените и медалите.
Господин Чапкънов, заповядайте.

ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ: Добър ден. Здравейте! Драго ми е, че съм пред вас. Драго ми е, че оглавявах едно много висококомпетентно жури и трябваше да се справим с тежка задача – най-после да се получи една орденна система, която оттук нататък да изпълни своето предназначение, тъй като сума ти години липсваше подобно нещо и много хора, които са направили нещо за България, останаха ненаградени. Не само това, но дори останаха и незабелязани. Това не е добре, но както и да е, спирам да говоря за тези неща. Явор Милушев беше доста изчерпателен и точен за всичко, което ви осведоми.
Единственото, което мога да кажа оттук нататък повече, е, че журито, което – пак повтарям, беше много силно и според закона, който имахме пред себе си, и според заданието на конкурса това е възможно най-добрият резултат. Смятам, че той ще изпълни своето предназначение.
Оттук нататък ако нещо не ви е ясно, може да се обясни, да се допълни. Журито най-взискателно и пълноценно прегледа всичко. Това е най-доброто и достойно. Смятам, че сме свършили своята работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чапкънов. Моля да отидете на мястото си. Ако има въпроси към господин Чапкънов или другите участници в конкурса, можете да ги задавате.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз не харесвам три от символите, които виждам тук отдясно. Очаквах господин Чапкънов – както Вие обявихте, господин председател – да изясни мотивите, идеите и символиката. Това чух от Вас. От господин Чапкънов чух само, че е имало висококомпетентна комисия. Това мен не ме интересува. Убеден съм, че всеки на негово място ще изпълни задачите си и ще оглави една висококомпетентна комисия.
Защо след 40 или 45 години на социализъм, когато петолъчката беше някак си вплетена в символиката на социалистически строй, се появява сега?
Искам да попитам господин Чапкънов: та нима нямаше нито един друг проект, където този символ да го е нямало?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Квадрат ли да сложи?!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин Стоилов, не би трябвало да ме репликирате. Аз просто не харесвам това и искам да чуя от председателя на комисията защо се е появил този символ. Интересува ме, за да изградя своята позиция. Разбира се, тук парламентът ще реши какво да прави. Този символ на мен не ми харесва и аз не бих искал да гласувам в негова подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
Има ли реплика към изказването?
Заповядайте, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, макар да не казахте точно кой от проектите не Ви харесва, предполага се, че говорите за проекта на орден “Стара планина”. Както знаете, при промяната на Указ 1094 от Великото Народно събрание бе решено ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата” да останат, тъй като те не са загубили първо своето значение, второ – отговарят на символиката на България като един знак, трето – че този орден не е девалвирал, тъй като са го получавали преди всичко стойностни хора, хора с големи заслуги към държавата. От тази гледна точка Вие отлично помните дебата в Народното събрание по Закона за ордените и медалите. На Народното събрание беше предоставена възможност или да отхвърли орден “Стара планина”, или да го запази. То запази орден “Стара планина” и в този смисъл е изпълнена изцяло волята на Народното събрание.
Иначе, повтарям, категории “харесва”, “не харесва” след конкурс – мисля, че не са валидни за настоящия вернисаж, който провеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Аз само ще си позволя да прочета текст от закона, приет през м. май и огласен в “Държавен вестник” на 13 юни 2003 г., приет, господин Жотев, от Народното събрание: “Орден “Стара планина” с лента е без степени и има формата на петолъчна звезда със златни кантове, покрита с бял емайл, прикрепена чрез напречен банд и златен лъв за бялата лента с българския национален трибагреник от дясната страна. Носи се през рамо.
Звездата на ордена: върху златни лъчи петолъчна звезда със златни кантове, покрита с емайл в средата, с пръстен със златни кантове, покрит с емайл и надпис “Стара планина”. Носи се на гърди.”
Те са оповестени в закона, който приехме през м. май миналата година. Така че изпълнителите са вложили своето изкуство, но са се съобразявали с поставеното в самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Това беше втора реплика. Трета? Не виждам.
Господин Жотев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика. Господин Жотев напусна залата и по този начин се отказва от дупликата.
Други желаещи народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, въпреки че поддържам усилията да имаме вече пълната система на българските ордени и медали – всички бяхме за това, лично на мен ми е трудно да подкрепя онова, което днес виждам в залата.
Първо, господин Ганев постави чисто процедурно един въпрос. Аз също смятам, че това, което сега правим, всъщност ще ни затрудни после какво да решаваме. Ние имаме раздаден един законопроект, в който пише: “Приложение към § 3”, а няма никакви приложения. Има описания на приложенията. Кое ще се обнародва в “Държавен вестник” – това, което сега тук приемаме, или тези рисунки?! На всяко графично изображение, което виждаме, трябваше да пише: “Това е приложение по чл. 1, т. 2”, а не човек да тръгне да чете. Наистина не виждам как ще се обнародва този законопроект, ако стане закон.
А сега по същество. При цялото ми уважение към хората, които са работили и които са спечелили конкурса, които са дали своите проекти, трябва по достойнство да оценим техните усилия. Лично на мен не ми харесват. Аз изразявам лично мнение.

Достатъчно е ние да отидем на тази изложба в Националната художествена галерия и да видим, че същите тези ордени в миналото бяха много по-красиви. Сега какво виждам? Авторите на проектите действително са се придържали към закона, който е в сила, който ние приехме. Същевременно защо трябва да се правят – аз изказвам личното си мнение – нови проекти? Ние възстановихме редица стари ордени – и Орден за гражданска заслуга, и Орден за военна заслуга, Ордена за храброст. Остава ордена "Стара планина", остава орден "Мадарски конник". Това са традициите! Защо не възстановим точно старите ордени и само там, където на тях има надпис, който вече не е актуален, вместо "Царство България" да бъде "Република България" и това решава въпроса. Тогава вече според мен няма да се поставят тези въпроси, които чувам и в кулоарите, че се поставят: защо има корона, защо има формата на петолъчка.
Какво ни пречи едни хубави стари ордени, които ние със закон ги възстановихме като ордени, да бъдат със същото и графично изображение, и изпълнение?
Аз не смятам, че това, което сега се представя от авторите, е по-добро от съществуващите стари ордени. Определено не е по-добро. Вземете и "Свети Равноапостоли Кирил и Методий", вземете Ордена за храброст. Тук виждам нещо, което сигурно е виждане на автора – българският трикольор, поставен не водоравно, а под някакъв наклон.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Нямаме право да не е водоравно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В пленарната зала не е водоравно.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако не може да е водоравно, може да е отвесно, но под диагонал – какво означава това?
Ето защо това бързане, защото наближавал 24 май и трябвало достойни хора да бъдат наградени, смятам за излишно. Ние знаем, че по много поводи и без поводи има наградени хора, награждаваха се и миналата седмица, и по-миналата седмица имаше наградени хора по различни поводи и случаи. Не може това бързане да бъде определящо, защото днес сме 19 или 20 май, а идва 24 май.
Моето предложение е наистина да не се приеме дори на първо четене този законопроект, а да помолим авторите на тези проекти да се върнат към съществуващите проекти, да се внесат в тях изменения съобразно приетия от нас и действащ закон. Няма защо да се променят нито цветове, нито друго. Сега тук виждам един цвят в ордена "Кирил и Методий", който за мен е неопределен цвят. Това гълъбово ли е, синьо ли е, сиво ли е, какво е? Аз не мога да го определя. Не съм далтонист. Не е сиво, не е синьо, а е някакъв междинен цвят.
Поставям съвсем сериозно този въпрос. Възстановихме действащите ордени на българската държава. Защо да не ги възстановим такива, каквито са били? Това е нашата традиция, това е нашата история. И наистина да се огледа кой от тях се нуждае от някаква поправка единствено в надписите. Нищо повече не е необходимо. Смятам, че това ще бъде най-доброто решение и с достойнство и с чест ще решим наистина този въпрос, от който България има нужда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За реплика има думата господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Соколов! Доколкото си спомням, законопроектът за ордените и медалите беше внесен в началото на 2002 г. Оттогава минаха две години и всички народни представители имаха възможност да вземат участие в дискусиите, а те бяха изключително широки. Не само това. Всички народни представители имаха възможност да проявят своята законодателна инициатива. Вие също можехте да внесете предложение да бъде възстановена едно към едно орденската система отпреди Девети септември. Тогава, доколкото си спомням, и Вие, и други народни представители изразихте становище, че монархическата орденска система веднъж е изцяло отречена, втори път – социалистическата републиканска орденска система, също изцяло е отхвърлена през 1991-1992 г. и следва да се създаде нова, която да обединява философията и духа на двете орденски системи, защото ние не можем да бягаме от своята история, ние не можем да се правим, че определен период от нашата история не е съществувал и сякаш ние сме от други светове, но през тези две години всеки можеше да направи такова предложение.
Не само това. Като вносител на законопроекта и аз имах такова желание и неслучайно всички параметри в статута на ордените са почти същите, каквито са от времето на създаването на орденската система. И Вие това го знаете отлично.
Така че според мен тези проекти напълно отговарят на духа на времето и по никакъв начин не може затова, че на един или двама българи тази наградна система не харесва, да се отказваме от възможността да дарим на българския народ един закон, който може да оценява неговото достойно гражданско поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Това беше реплика. Дали има желание за втора реплика към изказването?
За втора реплика има думата господин Стефан Данаилов.
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз си спомням двата дни с паузи, докато приемахме закона, колко души имаше в залата. Искам да кажа следното. Неслучайно толкова години наградната система се прехвърляше от парламент на парламент.
Ако има нещо добро с всичките забележки, които сега всеки може да изкаже, е това, че ние сме на прага да решим един проблем с наградната система. Защото, когато разговаряхме за Ордена за храброст – какви степени да има, в комисията имаше становище, че сега не е военно положение, че сега е друго. А виждате какво се случва.
В същото време вътре в комисията, защото дойдоха и други писания от различни – с уважение - граждански сдружения на офицери-запасняци, този закон се обсъждаше в продължение на шест месеца в комисията. Оглеждано е, разговаряно е с експерти и т.н. Имаше възражения в Министерството на културата от големи български творци с несъгласие за някои оповестени и приети вече от Народното събрание в закона положения. Артистите направиха и изпълниха това. Наистина нещата се забавиха, но от друга страна ние не можем да продължаваме така. Имаме още една година работа на този парламент. Ако днес отложим това, смятайте, че няма да имаме наградна система.
Никой закон не е закован и да не може да се промени в края на краищата.
Затова моят апел към вас е: съгласни – несъгласни с петолъчки и корони, дайте днес да приемем този закон и не крия, че аз ще го предложа веднага и за второ гласуване и да вървим напред. Много ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов. Това беше втора реплика.
Желаещи за трета не виждам.
Господин Соколов, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Милушев, уважаеми господин Данаилов, с това, което казахте като реплика към моето изказване, всъщност с нищо не се противопоставихте на това, което аз предложих, че е хубаво да се приеме законът, че сме закъснели. Въпросът е да приемем добър закон. И наистина, когато приемаме тази система за ордените и медалите, тя да бъде най-добрата.
Аз не видях някой да каже нещо срещу моето предложение или да се аргументира срещу него. Нека всеки един народен представител да отговори за себе си на следния въпрос: това, което ни се предлага сега, дали е по-красиво и по-добро от това, което сме имали. Защо трябва да се напъваме да го променяме с някакви детайли? Господин Милушев, именно ако държим на историята, ако държим на традициите, нека възстановим тези ордени, които ние възстановихме като ордени. Нямаше орден за храброст – има орден за храброст. Нямаше орден за военни заслуги – има орден за военни заслуги. Нямаше орден за граждански заслуги – има. Има ли сме ги в миналото. Против ли сте да ги възстановим такива, каквито са били в миналото?
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Защо не предложихте това преди 2-3 години?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оставете 2-3 години, сега го решаваме. Вие защо не го внесохте, ако сте съгласни с това, защото не ми възразявате, защо не внесохте това предложение? Нямате отговор и в репликата си не дадохте отговор. Напротив, по-скоро това, което казахте, че трябва да държим на традиция, на минало, на история, подкрепя моето изказване.
И аз съвсем сериозно поставям този въпрос. Нека никой не се чувства обиден. Нека никой не смята, че е положил усилия, които могат да се окажат напразни. Дайте да се върнем към историята, към нашата традиция. Тези ордени, които са съществували в миналото, които с приет от нас закон ние възстановихме и станаха сегашни ордени, да им дадем това графично и цветно изображение, което са имали в миналото, с едно-единствено допълнение – там, където има надпис, който вече не е адекватен, не отговаря на дадени дати и на нашия държавен строй, да бъде променен. И смятам, че това ще бъде най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз подкрепям идеята на вносителите, че е необходимо в България да съществува цялата гама на орденската система за различни видове заслуги на граждани на България и чужденци. По принцип тази група ордени, която се предлага, мен ме удовлетворява. Обаче, за да мога да определя своята позиция, са ми необходими някои разяснения по графичното изображение. Тук виждам орден “Кирил и Методий”. Вляво долу е “Мадарски конник”. Те са изчистени от определена символика. Главно ордените за храброст, за военни заслуги и пр. се съпътстват с два вида корони. Там се вижда, че пише “Република България”, а отгоре да има корона – това малко не пасва, тъй като все пак короната е символ на друг вид управление, на монархическо, а там пише “Република България”.
Моят въпрос е към председателя на комисията. Би ли могъл той да обясни символиката на короните, които съпътстват тези ордени, какво символизират тези корони, за да знам как да гласувам за графичното изображение на знаците, без да оспорвам потребността от цялата гама ордени, която се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също подкрепям необходимостта от подобна гама ордени и медали. Няма да се изказвам по компетентност за тяхната художествена стойност. Аз обаче бих искал да кажа следното: ордените и медалите за мен са символи, символи на съответната държава и на нейния строй. Така че аз се учудвам защо в закона, в който е дадено какво трябва да има орден “Стара планина”, не са дадени параметрите и на останалите ордени и медали, за да може графичното изображение да бъде съобразено с тези параметри.
Аз приемам трудно да се възстановят напълно и изцяло старите ордени и медали. Възможно е те в някое отношение да са по-добри като графика, но в крайна сметка са символ на едно друго време и друг държавен строй, който аз никога не съм подкрепял. Така че на мен ми се струва, че в настоящия момент има символи, които аз лично не одобрявам и трудно бих подкрепил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Бих искал да помоля някои от гостите в залата, участници в конкурса, да отговорят на въпроса на господин Дъбов за символиката на короната, която фигурира в някои от ордените.
Давам думата на проф. Христо Харалампиев, председател на Съюза на българските художници, който да даде отговор на този въпрос.
ХРИСТО ХАРАЛАМПИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Много ви благодаря, че имам възможност да кажа няколко думи от тази трибуна. Искам да ме разберете, наистина се вълнувам. Тук бяха казани някои неща. Струва ми се, че може би някои от констатациите са направени, без внимателно да се погледнат проектите или поне старите ордени. Колективът, който работихме и спечелихме конкурса, си беше поставил като първа задача наистина да се опре на традициите. Както виждате, почти във всички ордени, които предлагаме и които уважаемото жури одобри, композиционната схема, духът и смисълът са взети точно от традициите. И ако господата народни представители са гледали наистина изложбата, за която става дума, те сигурно са забелязали и че например трикольорът е сложен точно по диагонал. За това си има хералдическо значение, но сега едва ли е времето да обяснявам това. Хералдиката, както знаете, е една от най-традиционните науки и нещо, което се променя много трудно във вековете. Например, звездата е хералдически символ от дълго време и някои нации я имат по 50 пъти във флага си.
Короната в никакъв случай не е символ на монархията, тя е символ на държавността, короната, която съществува в българския герб, който е над мен в момента и пред който правите вашите изказвания и вземате вашите решения. Това е същата корона, короната от държавния герб, герба на Република България.
Що се отнася до това дали предложените от нас проекти са по-добри от старите, искам да ви обърна внимание на следното. Едно е да се види проектът в графично изображение в този мащаб, друго е да има изпълнение в материал – в метал и в емайл, където нещата изглеждат по различен начин. Но така или иначе желанието и усилията на нашия колектив бяха да събере традициите, да ги осъвремени и да направи проектите адекватни на общественото положение и времето, в което живеем. Съгласете се, че една механична промяна на старата орденска система с писането само на “Република България” просто наистина не е професионално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Харалампиев.
Давам думата на господин Чапкънов, който да внесе допълнителна яснота по символиката.

ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да напомня следното.
Известно е, че парламентът е съставен от цвета на нацията и на държавата. Всички от вас говорят прекрасно, иначе нямаше да бъдат тук, и твърде убедително, когато трябва да защитават нещо. Но ето, в момента имам правото да ви кажа следното.
Всеки от вас е тесен специалист в нещо, всеки от вас е най-добре запознат и е насочен към някакво поприще от живота най-точно, най-ясно и най-компетентно.
Искам да ви уверя, че хората, които прегледаха проектите, както и тези, които спечелиха, са до един корифеи в нашето поприще. В тази зала не виждам нито един такъв. Много ви моля да имате предвид и наум това нещо. Обсъждат се неща, които не са от компетентността на народните представители. Каквото е трябвало с цената на огромни усилия е доведено дотук. Спомняте си до каква агония се стигна, когато трябваше да се приема гербът. Това бяха шестгодишни митарства и какви ли не обсъждания и споразумения. Слава Богу, всичко приключи. Не правете така, че наново да се затъва в подобни криви улици.
Имайте доверие в тези, които са си свършили работата, и то, уверявам ви, перфектно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чапкънов.
Давам думата на господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Понеже тук се споменаха усилията на предишни Народни събрания и опита по изработването на герба на Република България, от тази гледна точка искам да спомена няколко неща, без да засягам компетентността и професионализма на тези, които са спечелили.
Искам да поставя въпроса по следния начин. И тогава проектите, които бяха предложени, не бяха одобрени изведнъж от Народното събрание. И тогава имаше достатъчно разговори, без да се оспорва професионалното мнение на тези, които бяха предложили проектите. Но народните представители, които в случая трябваше да одобрят герба на Република България, изхождаха не само от професионалните умения, а и от това, какво ще представлява този герб и какво ще говори на българите и на останалите нации.
Ако си спомнят колегите народни представители, които са били тук, тази корона, която е сега отгоре на герба не беше онази, която беше представена в началото при проектите. Не е онзи елемент, който беше в самото начало.
Така че, когато народните представители тук правят забележки по наградната система на ордените и медалите, те имат и своите основания, защото в края на краищата по начина, по който ще бъде приета тази наградна система, по същия начин ще има своето ехо в обществото. Защото приемането на тези ордени и медали без консенсус, без единодушие ще има и съответния отрицателен ефект при връчването на тези ордени поне в началото на тази дейност. Ето защо виждам основателни елементи в забележките на колегите народни представители. За мен, без да обиждам никого, все пак я няма известната систематичност в някои от тези предложения, стоят доста странно. Споделих с някои колеги, че някои елементи от тези ордени не са в онази общност и цялостност, за която можем да говорим. Именно затова ги сравнявам и с герба, който направихме. В края на краищата той показва целостта, символиката, традициите – всичко за България. Тези ордени и медали не говорят за това.
Моето предложение, уважаеми колеги, въпреки голямото желание на вносителите, въпреки голямото желание на тези, които са работили върху тях, е, че този законопроект трябва да бъде отложен. Трябва да имаме, съгласен съм, онези изображения на ордените и медалите в гипс или съответните отливки, за да видим наистина тяхното звучене на живо, хармонията им. Начинът, по който са изложени, не говори добре за тях.
Поддържам си предложението и считам, че ще бъде най-добре и за народното представителство да приеме този закон именно в рамките на консенсуса, за да може да каже, че това са ордените и медалите на Република България, а не на част от мнозинство или някои други от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте за реплика, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Христов, не разбрах много добре дали искате да бъде променена короната и дали искате короната в ордените да бъде различна от тази в герба. Доколкото разбирам, искате това.
Аз пък като народен представител считам, че е недопустимо! Недопустимо е в символиката да се използват различни символи с различно значение. Трябва да има единност, не само художествена стилистика, а единност във философията на ордена.
А приложенията е необходимо да се приемат в тези графични и цветни изображения поради една също много проста причина. Казвате да се приемат старите ордени, въпреки че не сте направил и Вие такова предложение. Ордените в България са се правили в чужбина. В България, ако съществуват графични изображения, те са копия. Същото е и с орден “Стара планина”, който е правен по възлагане. Днес орденът е осъвременен, обогатен с тези допълнителни символи на българската държавност. Така че тук се представя една не само естетическа орденова система, а една…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Пантелеев!
Заповядайте, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Защо казвам, че категориите “харесвам” и “не харесвам” тук не бива да бъдат меродавни. Тези категории са в случай, че гледате филм или си купувате костюм на улицата – така може да кажете, че харесвате или не харесвате нещо. Тук трябва да говорим за значението във времето, за крайната цел – дали тази система ще постигне своята цел. А тя е за да бъдат посочени примерите на високо гражданско поведение и присъствие в нашето общество. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря. Това беше реплика към господин Христов.
Втора реплика не виждам.
Господин Христов, заповядайте, имате право на дуплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Господин Милушев, Вие точно казахте, философията и времето, в което чрез тези медали и ордени отдаваме нужното на достойните хора. Но точно заради самата философия, моето мнение е по-различно от Вашето. Аз не казвам: не ги харесвам, защото, ако кажа, Вие ще сте прав, че нямам основание. Аз казвам, че те трябва да бъдат приети, но в онзи им вид, който удовлетворява мнозинството, тоест с консенсус от народните представители. От изказванията тук се вижда, че това не е така. Тогава това означава, че философията, за която говорите, и онази тежест, която те ще олицетворяват за гражданите, които ще ги получават, е заложена още в самия й зародиш тук, в Народното събрание, като конфликт. Този конфликт е в Народното събрание и ще се пренесе по-нататък и в обществото.
Именно затова, господин Милушев, се обърнах към Вас и към другите вносители този закон да бъде отложен.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Той е приет и действа.
МОНЬО ХРИСТОВ: В тази му част да не бъде разглеждан сега. Да имаме възможност, споменах и нещо друго, освен тези графическите изображения, да видим и част от тези проекти, да се пипнат, както се казва, на живо.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Няма пари.
МОНЬО ХРИСТОВ: Пари, господин Данаилов, има за всичко, особено за ордени и медали. За техните проекти трябва да има, щом са такава важна величина и ценност, щом са на вниманието на Народното събрание и искаме да решим този въпрос.
Така че още веднъж поддържам своето мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Стоян Кушлев. Заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, не се смятам специалист по хералдика – една хилядолетна наука, но хорът на дебатите в залата при обсъждането на законопроекта ме изкуши да изкажа и аз своето мнение по някои от повдигнатите проблеми.
Струва ми се, че основните принципи, към които трябва да се придържаме тук при изработването на орденната система, са, първо, онези закономерности, които съществуват в хералдическата наука, и второ, още по-важно, нашите исторически традиции, дълбоко залегнали в тази система, която е съществувала досега.
Повдигна се въпросът защо е необходимо короната да съществува в почти всички ордени. Нека си дадем сметка, уважаеми колеги, че короната е била символ на държавност още от покръстването на българите при княз Борис I, когато сменяме конската опашка със знака на княжеската власт – короната, която тогава е подарена от византийските императори.
И това минава през цялото развитие на българската държава – през Първото и Второто българско царство. Всичките печати на българските царе и владетели, които са открити при разкопки, на Калоян и на Иван Асен, представляват царя до кръста с короната и скиптъра, като короната е символът на независимостта на българската държава и на царското достойнство, защото България тогава е била царство.
Нека да погледнем и традициите на нашето Възраждане, да видим устава на Българския революционен комитет, написан от Васил Левски. Какъв е печатът? Разкрачен коронован лъв.
Вижте Търновската конституция, на която преди няколко дни чествахме 125 години. Държавният герб на Република България е златен коронован лъв на фона на червен щит. Нещо, което и сега донякъде е влязло в нашия герб и осъществява една историческа приемственост в развитието на гербовата система на нашата държава.
Но аз бих искал да взема отношение и по друго. Не може у нас да възниква съмнение необходимо ли е короната да я има във всички ордени и медали, които са представени тук. Да, необходимо е, защото тя в момента е символ на българската държавност и в този вид, в който е в герба, тук е абсолютно прав господин Милушев, е недопустимо да бъде променян. Така е влязла в герба.
Друг е въпросът, аз лично имам съмнения и не искам да отправям критика към предишното Народно събрание, което е приело герба, че това е, така да се каже, един образец на византийска корона. За мен, ако трябваше да приемем една корона, това трябваше да бъде короната на Симеон Велики. Тя да влезе в българския герб и да се подчертае тази историческа приемственост в развитието на нашата държава.
По тези съображения мисля, че предложените от комисията ордени и медали, отговарят, първо, на основните принципи на хералдиката, и второ, на онези исторически традиции, които са залегнали в развитието на орденната система и въобще на българските отличителни знаци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Боя се, господин Кушлев, че корените на Вашия патос в защита на короната не са заровени толкова далеч в миналото, както се опитвате да ни убедите, а в днешния ден.
Всички знаем, че короната е символ на държавността и без съмнение ние бяхме сред тези, които гласуваха и герба, който тук е основен аргумент. Само че по един начин е представена короната в герба и е вградена, интегрирана в един по-цялостен замисъл, по съвсем друг начин стои короната с тези ленти, които в момента приличат на жартиери. И тази шапка, която доминира над всичко, е откъсната от общия контекст.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Въпрос на подсъзнание.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Това виждам, това казвам. Тук всеки изразява някаква своя гледна точка, въпреки суровите предупреждения, че депутатите не биха могли да се изказват поради некомпетентност в тази посока. Но така или иначе ние олицетворяваме определени представи в това общество.
Ето защо на мен ми се струва, че възраженията, които се изложиха, имат причини да бъдат уважени, тъй като те наистина изразяват мнение и то не е случайно възникнало. Има ордени, които изглеждат приемливо, достатъчно са интегрирани, и има други, в които този символ доминира по един доста нелеп начин, според мен. И не носи това послание, за което Вие говорите. Ето, там е проблемът. А не дали да има или да няма въобще корона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика. Дали има втора реплика към господин Кушлев? Не виждам.
Господин Кушлев, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми народни представители, уважаеми господин Пантелеев! Да, всеки би могъл да има своите виждания за художествено оформление на герба. У Вас или у някой друг могат да възникнат някакви съмнения, но аз лично не виждам някаква съществена разлика между короната в герба, която символизира независимостта на българската държава и историческата приемственост в нейното развитие, с тази, която е представена от почитаемата комисия, назначена да изработи тези ордени. Това е в основата на моето виждане.
Аз дълбоко уважавам господин Соколов. Преди малко не взех отношение по неговото предложение. Но не бихме могли да възстановим в онзи вид ордените, съществували преди 1945 г., защото там короната е друга, уважаеми господин Соколов. Тя е българската царска корона, а не е тази корона. Това е разликата. Ако погледнем, има малка разлика, но има разлика.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Има много голяма разлика.
СТОЯН КУШЛЕВ: Разликата не е само в надписа. На мен ми се искаше това да стане, за да може, ако има живи хора, те да си носят и онези ордени с достойнство, така както заслужават. Да ги носят и ордените да бъдат приблизително същите, каквито са сега, но има разлика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен проблемът е, че ние обсъждаме и говорим общо за всички проекти, които са ни предложени. Ясно е, че трябва да се събере мнозинство в залата и то трябва да се събере колкото се може по-голямо мнозинство по този въпрос.
Мисля, че ние сме тръгнали по грешен път. Лично аз бих одобрил, без да се колебая, част от тези проекти. Те ми допадат, защото смятам, че са свързани с традициите, историята, науката и всичко. Но не бих подкрепил други проекти, защото те ми приличат на мартеници или имат символи, които ми напомнят сто процента за символи, с които са се кичили хора, които днес никой не уважава.
Ето защо аз предлагам да не бързаме. Не е нужно преди три дни да получим тези проекти и днес да ги гласуваме. Предлагам в разумен срок да се подготви една анкета с помощта на вносителите, която да се раздаде на народните представители, защото аз знам по кои проекти мога да имам някакви претенции, макар че другите колеги могат да нямат такива претенции. И тогава бързо и лесно, обсъждайки проект по проект, можем да стигнем до приемливи решения.
Иначе другото ще бъде бързо налагане на волята тук да приемем неща, които след това може би не на всички или на мнозинството да допаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За реплика има думата господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Василев, ние сме приели Закон за обществените поръчки и като Ви слушам, си задавам въпроса дали тези, които изпълняват Закона за обществените поръчки и някой след това спечели търг или конкурс, трябва да го привикваме отново в Народното събрание, за да видим отговаря ли на нашите изисквания. Това разбирам от Вашето изказване.
Две години след внасянето на закона всеки един народен представител имаше възможност да предложи примерно орден “Стара планина” с петолъчката – най-стария хералдически символ, да отпадне или да остане. Но доколкото ми е известно, в Народното събрание няма внесено предложение за отпадане на ордена “Стара планина”.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Не е вярно.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Има, но вие пожелахте вашите предложения да се обсъждат ан блок, а не едно по едно. Това беше проблемът. Те бяха добри предложения. Имаше предложение за създаване на ордени от “Иван Рилски” до “Васил Левски” и “Джон Атанасов”. Но имаше желание тези предложения да бъдат гледани ан блок, а не едно по едно. И това беше недопустимо, затова комисията не го възприе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Кина Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дебатът, който днес водим, показва много ясно, че този толкова важен законопроект, вече и закон в голямата си част, още от самото начало беше поставен на грешна основа. Вместо да се потърси един консенсус и да се приеме един Закон за ордените и медалите, в който да има пълно съгласие между всички политически сили за орденската система на Република България, пътят, който беше избран, беше погрешен. Защото още в самото начало двамата вносители – господата Явор Милушев и Борислав Цеков, ревниво се придържаха към своите предложния и отхвърляха всяко разумно предложение, което беше постъпило от народни представители. Този начин, този маниер на работа продължи и след това, когато на второ четене законопроектът се гледаше в залата, вие си спомняте, че всички разумни предложения бяха отхвърлени. И това доведе до колизията в един момент никой да не може да се награждава, защото се оказа, че липсват графичните изображения.
И днес продължаваме по този начин. Преди малко господин Явор Милушев каза, че не е имало предложение орден “Стара планина” да отпадне. Не е вярно, имаше токова предложение! То беше мое предложение съвместно с мой колега. И аз нееднократно съм аргументирала това свое предложение, но за съжаление то не се прие. Но и във вида, в който днес виждаме този орден, не ми дава основание да го подкрепя.
Аз гласувах и в комисията “въздържал се”, когато бяха представени тези графични изображения. Не виждам и никаква причина днес да подкрепя този законопроект.
Смятам, че по този важен въпрос трябва да има пълно съгласие. Единствено тогава ние ще можем да направим нещо, което да остане дълго време, и хората, които получават тези ордени, наистина да бъдат горди с това, че са отличени с високите награди на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Дотук със спомените. Прави са вносителите от Комисията по култура, че ние разискваме допълнението към един приет закон. Това, че някой възразявал срещу съществуването на един или друг орден, както например “Стара планина”, това са възпоминания. Народното събрание се е произнесло по този въпрос.
Аз съм от тези, които поддържат идеята, че короната, такава каквато е в нашия герб, е символ на империума или на държавността. Тази корона не е първоначалната, по която се водеше спорът, а това е корона от епохата на Иван Асен II. Ние сме я приели, тя е над главата ни в герба на Република България. Мисля, че авторите са възпроизвели именно тази, а не друга корона.
На мен лично ми се струваше, когато гледах тези изображения, че прекалено много някъде короната стои като ключодържател, че е един елемент, върху който или чрез който се люлее отдолу истинският орден. Не искам да споря с естетически категории, господин Чапкънов малко злоупотреби с идеята за крайните специалисти и забравя, че Народното събрание е политически орган и че говорим чисто политически днес, а не нещо друго. Добре е, че тази корона, каквато и да бъде тя, не е закачена върху ордена на Светите равноапостоли братята Кирил и Методий и че този орден е такъв, какъвто е бил в миналото и какъвто можете да го видите в бившия Дворец или в Националната художествена галерия сега.
Аз съм убеден като господин Данаилов, че зад целия субективизъм, чисто политически, с който заседаваме в това Народно събрание, както впрочем във всички досега, ако наистина тази тема се отложи, тя няма да бъде приета. Срамно е, че България няма орденска система. Имаме ордени, нямаме орденска система. И понеже имаме сега само един "Стара планина", с него награждаваме, или президентът награждава, всички категории хора. Не искам да обиждам никого.
Сега, ако някой спаси едно давещо се дете, нямаш какво да му дадеш, защото няма орденска система, защото е премахнат "Гражданска заслуга" и т.н.
За мен надделява повече този разум – да направим цялостна орденска система, не е възможно друго. Имало една комисия, аз знам встрастени хералдици, които са против този резултат. Някои от тях са отявлени монархисти, другите – не съвсем. Но това е, което е прието от едно жури - коректно и компетентно.
Мен, като общественик, не ме смущава короната, разположена върху ордените така, както е. Дано в една изработка, в материал това да бъде точно толкова красиво, както каза и господин Соколов, идете да видите, това са изключителни знаци. Вярвам, че днешните представители на това изкуство, на хералдиката, сигурно ще го защитят, когато стане дума да бъде изработено вече по начина, по който то ще се дава.
С тези, малко на пръв поглед, сложни обяснения, господин председателю, аз лично ще подкрепя законопроекта в този му вид с главния мотив, че ако не го приемем днес, няма да го приемем дълго време. А не това е толкова страшното. Страшното е, че няма наградна система в България. Това не е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
За първа реплика – народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ганев, Вашите слова звучаха почти като заклинание, повтаряйки словата на господин Данаилов. Откъде накъде сте толкова убеден, че ако днес, на тази дата, не бъдат приети, Народното събрание няма да се занимава с този въпрос след една седмица, две или три? Какви са тези заклинания? Откъде накъде Вие пренареждате и давате такава тежка прогноза за работата на Народното събрание?
Мисля, че ако това е основният Ви мотив, който изтъквате и искате да бъде приет този закон, тоест тази част от закона, това не е сериозно. Сериозното е другото - Народното събрание сериозно да се отнесе към този въпрос, а не сега, защото идвал 24 май и трябва да бъдат наградени хора, на всяка цена трябва да се приеме законът. Ето това за мен е по-несериозното. И това е несериозното отношение към самата наградна система.
Затова мисля, господин Ганев, че особено Вие с Вашия опит не бива да отивате към заклинанията, а към разума, който сочи именно това – да го приемем по-късно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! С част от Вашите аргументи съм съгласен – в тази част, където Вие казвате, че вдясно, където са показани графичните изображения, гербът някак си крещящо е наложен и изпъква прекалено много върху цялата картина. С това съм съгласен. Но възразявам срещу основния мотив, с който Вие ще гласувате, защото Вие казвате: няма орденска система. Това са Вашите думи. И тъй като скандално се награждават с какво ли не само с един орден, дайте да вкараме цялата система в действие. Това е най-неправилното нещо, което трябва да прави който и да е парламент. Именно заради мотива бързане, прибързаност тук, в това Народно събрание, се сътвориха такива безумни, или най-малкото, калпави закони. Да не привеждам примерите още от първия ден на това Народно събрание.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е закон, а приложение към закона.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Това няма никакво значение и не ме репликирайте, ако обичате! Какво като е приложение?! В момента гледаме проект, който трябва да обсъдим. Това, че сте заместник-председател на групата, не Ви дава никакво основание да ме поучавате как трябва да говоря.
Господин председател, моля Ви да направите бележка на господин Цеков.
Аргументът, който Вие посочвате, господин Ганев, трябва да се изчерпи и никога да не се използва този аргумент. Трябва да се работи качествено – толкова бавно или толкова бързо, така че да се градят качествени закони. В други парламенти минават години, за да се направи един закон. Тук правим стотици закони и председателят много често се хвали, че сме приели стотици закони за една година. Това е лошо нещо. Лошо качество на този парламент, а и предишните бяха едни такива.
Затова, господин Ганев, ако това е основният аргумент да влезе час по-скоро тази система, аз всъщност Ви приканвам по-скоро да защитите другата теза и с гласа си да отложите приемането на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика има народният представител Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Разбира се, че е тревожно, че няма цялостна орденска система. Заради "Червено знаме на труда", понеже бил от минала епоха, няма с какво да наградим хората на труда. Заради това, че имаше орден "Майчина слава", но бил от "онова" време, като го премахнахме, няма с какво да подкачиш житейското начало на многодетните семейства.
С други думи, тук не е въпрос до прибързване. Аз съм от тези, които винаги са твърдели, че законодателство с прибързаност и с гняв не се прави. Но кой е казал, че този закон не е отлежавал достатъчно дълго? Това не е сериозно. Първо, имаше парламенти, в които не се внесе изобщо закон за цялостната орденска система. Направи се това, обсъжда се дълго, приехме го. Сега става дума за приложенията.
Господин Христов, ако го отложим за две седмици, например, какво ще се промени точно? Нов конкурс ли ще се направи? Ние тук ще влезем в ролята на една комисия по хералдика ли? Очевидно това не можем да направим. Така че моят аргумент не е прибързването, моят аргумент не е нетърпението. Моят аргумент е против прекаленото търпение на един парламент България да стои без орденска система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Аз първо бих искала да се обърна към многоуважаемия господин Чапкънов.
Господин Чапкънов, мисля, че няма човек в тази зала, който да не е Ваш фен. Има много народни представители, които имат естетическа нагласа да възприемат произведения на изкуството, така че парламентът в крайна сметка е този, който ще приеме този законопроект и никой няма право да обижда който и да било парламентарист.
От друга страна, с моето скромно присъствие тук, все пак аз ви гарантирам, че съм действително един ценител на изкуството, който има и образованието да бъде и критик на изящното изкуство. Затова си позволявам да изляза на тази трибуна и да изкажа моето становище по предложения законопроект. Аз съм съгласна с председателя на Съюза на българските художници и възприемам съвсем нормално цялата хералдика и символика, която е използвана в представените ни проекти. Това мен не ме притеснява.
От една страна, аз приемам повечето от представените проекти, такива каквито са, не за друго, а защото действително художникът се е постарал да ни представи най-доброто, на което той е способен, да изпълни една отговорна задача, която му е поставена, и най-после в България да има нещо, с което ние да се гордеем и като парламент, и като държава. Тоест, да уважаваме чрез ордените и медалите, които ще се създадат, онези личности в България, които допринасят за популяризирането на България пред света.
Аз ще се обърна и към господин Пантелеев, който не виждам тук в залата, но който направи едно несериозно изказване по мое мнение, че някои хора са се кичили с тези медали. Да, действително ние имахме една друга политическа система, в която се раздаваха много медали, но мога да кажа, че много от онези, които са носители на тези медали, ордени и държавни отличия, са получили тези медали по заслуга, точно защото имат принос към представянето на България пред света. Не искам да изтъквам моята скромна личност, защото мисля, че е недостойно повече да говоря на тази тема. Не му прави чест на господин Пантелеев.
От друга страна, може би нямаше да се стигне до този дебат, ако беше направена една друга процедура по приемането на тези предложения – проекти. Ако беше представен този законопроект с тази папка, която едва вчера ние получихме в парламентарната група, предполагам и във всички парламентарни групи, и ако този законопроект беше разпределен не само на една комисия, а беше разпределен на всички парламентарни групи, за да имаме действително днес консенсус, за който пледират много наши колеги. Аз мисля, че действително това е един много голям пропуск от страна на ръководството на Народното събрание. С моето извинение, разбира се, към тези, които са го предоставили по такъв начин като процедура.
Аз приемам, още веднъж казвам, тези проекти. Някои от тях страшно много ми напомнят, ще кажа на какъв орден, на който аз лично съм носител, това е орден “Георги Димитров”. Авторът можеше да помисли за една по-друга разработка. Разбира се, тук се изказаха и други мнения по отделни символики. Още веднъж казвам – символиката и хералдиката, която е представена от авторите, ни най-малко трябва да ни притеснява.
Аз съм за това да се приеме този законопроект на първо четене, но с всичките забележки, които бяха направени, да не се избързва, а да се предостави възможност на авторите да направят някои корекции на някои от проектите, които тук са ни предоставени. Така че аз ще гласувам на първо четене този законопроект, но след това трябва да се помисли да се даде едно сериозно предложение на авторите за евентуална корекция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? След като няма други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект, ще го поставя на гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Ще помоля също така народните представители, както е по правилник, всеки да гласува със своята карта, тъй като се чуха и различни становища от едни и същи парламентарни групи – всеки съобразно съвестта си и разбиранията си да гласува.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване законопроекта за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 120, против 25, въздържали се 33.
Законопроектът е приет на първо четене.
Остават две минути. Имате ли някакви предложения или да давам почивка?
Давам думата на народния представител Стефан Данаилов.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много мнения се казаха, но от тях конкретно предложение не постъпи – такова, което може да се гледа между първо и второ четене, затова на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение внесеният законопроект да бъде гласуван и на второ гласуване в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение да преминем по този законопроект на второ четене.
Моля, гласувайте!
Гласували 173 народни представители: за 112, против 51, въздържали се 10.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
Предлагам да се прегласува направеното процедурно предложение, защото поначало го намирам за съвършено необосновано. Откровено казано аз очаквах, че пленарната зала ще го отхвърли. И съм удивен, че по този въпрос, по такъв въпрос, по който се разгърна една доста сериозна дискусия, по който прозвучаха съвършено конкретни възражения и различни идеи, в които изказвания подкрепилите гласуването за първо четене същевременно направиха уговорката, че непременно между двете четения трябва да бъдат извършени съответните допълнителни дискусии и т.н., сега се предлага ние на второ четене да гласуваме в момента.
Намирам това предложение за съвършено несъстоятелно и настоятелно моля, господин председател, да подложите на прегласуване направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, поставям още веднъж на гласуване предложението, направено от народния представител Стефан Данаилов, да се премине към второ четене по този законопроект. Това е процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 104, против 56, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Тъй като сега е 11,03 ч., имаме почивка от 30 минути, тоест до 11,33 ч., след което ще продължим с второ четене на този законопроект.
Почивка от 30 минути. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Преди почивката пленарната зала е гласувала за преминаване към второ четене на Закона за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България.
Искам да помоля председателят на комисията господин Стефан Данаилов да представи закона на второ четене параграф по параграф.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предлагаме следното наименование на закона: “Закон за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието има ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Параграф 1 се изменя така:
“§ 1. Указ № 1094 за духовното стимулиране в Република България (обн., ДВ…) се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст за отмяна на Указа за духовното стимулиране има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е текстът на комисията, нали?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, 1 се въздържа за отмяната на този указ.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“2. Параграф 3 се изменя така:
“§ 3. Графичното и цветното изображение в съответствие с чл. 3, ал. 2 е приложение към този параграф.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на редакцията на § 2 и да се помисли отсега как ще бъде обнародван в “Държавен вестник” законът, който ще приемем. Защото отново се плъзгаме с оглед и на бързината, която се търси, към нарушаване на елементарни правила на законодателна техника – нещо, което бях посочил още когато приемахме основния закон. Тогава не се обърна внимание. Наложи се да се променя в скоро време след това приетият закон.
Вижте какво гласи § 2: “Параграф 3 се изменя така: “§ 3. Графичното и цветното изображение в съответствие с чл. 3, ал. 2 е приложение към този параграф.” Това приложение обаче го няма. Имаме раздаден законопроект. Пише “Приложение към § 3”. Очевидно това се има предвид, което нито е графично, нито цветно изображение, а описание, че някъде има такова графично и такова цветно изображение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Цветно изображение не може да се публикува в “Държавен вестник”.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, не може… Като не може, ще е черно-бяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Пише: “Графичното и цветното изображение…”.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някои колеги подсказват, че в “Държавен вестник” не можело да има цветно изображение. Аз не виждам защо да не може. Проблемът е какво приемаме ние. Това, което ще гласуваме, не е нито графично, нито цветно изображение. Тук само е казано, че графичното и цветното изображение е в съответствие с чл. 3, ал. 2. Къде го?!
Обърнах внимание, че схемите и рисунките, които са ни дадени, не носят надпис кой е този орден и към кой член от приетия от нас закон е това графично или цветно изображение.
Уважаеми господин председател, не виждам как Вие ще подпишете и какво ще се обнародва в “Държавен вестник”, когато приемем § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност това е т. 2 на § 1.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Казвам т. 2, защото ги гласуваме отделно.
Обръщам съвсем добронамерено внимание – да се помисли, защото стига сме си затваряли очите да приемаме нещо, което не може да бъде прието. То не съдържа нищо. На нас трябваше да ни се раздаде законопроект, в който да бъдат отпечатани одобрените рисунки, които вносителите предлагат да ги гласуваме тук. Тогава този законопроект в този вид ще бъде обнародван в “Държавен вестник”. Иначе ако Вие обнародвате това, което ние сега ще гласуваме, то ще се окаже, че в новия закон няма да има и не трябва да има, ако държим да сме прецизни и точни от законодателна и правна точка, нито графично, нито цветно изображение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате ли някакво конкретно предложение за излизане от това положение.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като конкретно предложение виждам тези рисунки да бъдат отпечатани допълнително и именно те да съставляват приложението, а не тяхното описание, че някъде има графично и цветно изображение. Пише, че някъде има графично и цветно изображение, но къде е то и какво представлява?! Това трябва да е залегнало в законопроекта. Както го гласуваме, така да бъде обнародвано в “Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов.
Ако ми е позволено, от място да вметна, че във всички случаи графичното и цветното изображение трябва да фигурира като приложение към този параграф и то ще фигурира в “Държавен вестник”. Такъв е замисълът и не може да бъде другояче. Вярно е, че словесният изказ не е най-добрият, но така или иначе по този начин би трябвало да се постъпи.
Други желаещи? От лявата страна на залата? Няма. В средата? Няма. Отдясно? Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа, моля ви, гласувайте т. 2, както беше представена.
Гласували 125 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 15.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по Заключителната разпоредба? Отляво? В средата? Отдясно? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте § 2.
Гласували 103 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 9.
Законът е приет и на двете четения! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Данаилов.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само една дума бих искал да кажа, уважаеми господин председател.
Благодаря ви, уважаеми народни представители, за риска, който поехте. Надявам се, че това ще е благороден риск. Благодарение на творците, които изпълниха проектите. Да са живи и здрави. Благодаря ви от сърце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз от мое име. (Ръкопляскания.)

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Искам да помоля председателя на комисията господин Дурмишев да заповяда на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На миналото заседание ние стигнахме до § 40.
Към § 41 има две предложения. Едното е на народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Искам думата за процедура, за да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е необходимо, тъй като това е гласувано преди. Заместник-министърът може да заповяда в залата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Предложението на народния представител Светослав Спасов и група народни представители е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41 и предлага следната окончателна редакция за § 41, който става § 48:
“§ 48. В чл. 73а се правят следните изменения и допълнения:
1. Навсякъде думата “представителството” се заменя с “националното представителство”.
2. В ал. 3 след думите “от отчисления” се добавя “в размер на 10 на сто”.
3. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Средствата по ал. 3 се използват за финансиране на национални програми за образователна, научна, културна, спортна и друга творческа дейност на студентите, както и за провеждане на международна дейност.
(6) Получените средства се одитират от Сметната палата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този текст, уважаеми дами и господа, има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 48.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът на § 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 49:
“§ 49. Създава се чл. 73б:
“Чл. 73б. (1) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието и науката.
(2) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието и науката, като в него се включват:
1. четирима представители на националното представителство на студентските съвети;
2. трима представители на национални студентски организации – юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културни права и интереси на студентите и докторантите.
(3) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.
(4) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
На основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове комисията предлага текстът на § 42 да се раздели на отделни параграфи, както следва:
“§ 42. Глава десета се изменя така: “Глава десета - Акредитация на висшите училища “.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека най-напред да гласуваме това евентуално отпадане, за да изчистим въпроса.
Глава десета по вносител е наименована “Акредитация на висшите училища”.
Комисията предлага да отпадне това заглавие.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на наименованието на Глава десета.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава десета отпада.
Докладвайте следващия параграф, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По чл. 75 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 75 и предлага да се създаде нов § 50 със следната окончателна редакция:
“§ 50. Член 75 се изменя така:
“Чл. 75. (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6.
(2) Оценяването и акредитацията имат за цел да стимулират висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование.
(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.
(4) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, както и за откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии.
(5) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен “доктор” по научни специалности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 50, отнасящ се до чл. 75.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По чл. 76 са постъпили две предложения. Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено по принцип, а предложението на народната представителка Татяна Калканова и група народни представители е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 76 и предлага той да се раздели на чл. 76, чл. 77 и чл. 78, като се създадат нови параграфи, съответно § 51, 52 и 53 със следната окончателна редакция:
“§ 51. Чл. 76 се изменя така:
“Чл. 76. (1) Акредитацията е институционална и програмна.
(2) Програмната акредитация може да бъде поискана от висшето училище след получаване на институционална акредитация.
(3) Оценка на проекти за откриване на основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.
§ 52. Чл. 77 се изменят така:
“Чл. 77. (1) Институционалната акредитация:
1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;
2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.
(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:
1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;
2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;
3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;
4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;
5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;
6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;
7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;
8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.
§ 53. Чл. 78 се изменя така:
“Чл. 78. (1) Програмната акредитация се основава на оценяването на качеството на предлаганото образование в определено професионално направление в основно звено и/или филиал на висшето училище, на специалност от регулираните професии или научна специалност.
(2) В рамките на професионалното направление оценяването е насочено към проверка на качеството на обучението на студентите във всички предлагани форми на обучение по образователно-квалификационните степени и образователната и научна степен “доктор”.
(3) Обект на оценяване при програмната акредитация са:
1. структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми;
2. профилът и квалификацията на преподавателския състав;
3. материално-техническата осигуреност на обучението;
4. методите на преподаване и оценяване постиженията на студентите;
5. управлението на качеството на образованието;
6. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на студентите и докторантите в нея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 51, 52 и 53.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфи 51, 52 и 53 са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По чл. 77 е постъпило предложение от народната представителка Татяна Калканова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 79, и предлага да се създаде § 54 със следната окончателна редакция:
“§ 54. Чл. 79 се изменя така:
“Чл. 79. (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четирибална система, включваща оценките: “много добра”, “добра”, “задоволителна” и “незадоволителна”.
(2) Срокът на валидност на акредитацията е шест години, когато получената оценка е “много добра” или “добра”, и три години – при “задоволителна” оценка.
(3) При получена “незадоволителна” оценка се прави отказ за акредитация.
(4) Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи и на професионални направления и специалности от регулираните професии се оценяват с положителна или отрицателна оценка.”
По чл. 78 има направено предложение от народната представителка Татяна Калканова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 80, и предлага да се създаде § 55 със следната окончателна редакция:
“§ 55. Чл. 80 се изменя така:
“Чл. 80. (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3.
(2) Висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен “доктор” по научни специалности, които са получили при акредитацията оценка “много добра”.
(3) На неакредитираните висши училища или професионални направления и специалности от регулираните професии не се утвърждава прием по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6.
(4) Неакредитираните висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират от държавата.
(5) Разпоредбите по ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления или специалности от регулираните професии до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 84, ал. 2.
(6) Разпоредбите на ал. 1 и 4 не се прилагат и за висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 83, ал. 4, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем и към § 56. Има предложения, които са приети. Мисля, че са безспорни.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По чл. 79 има две предложения. Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено по принцип. Предложението на народните представители Татяна Калканова и група народни представители е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 81, и предлага да се създаде § 56 със следната окончателна редакция:
“§ 56. Чл. 81 се изменя така:
“Чл. 81. (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:
1. институционална акредитация – по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;
2. програмна акредитация на:
а) специалностите от регулираните професии и
б) професионални направления – по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;
в) научни специалности от регулираните професии и
г) останалите научни специалности – по искане на висшите училища, организациите по чл. 47, ал. 1 и/или на министъра на образованието и науката;

3. оценяване на проект за откриване на висше училище – по искане на министъра на образованието и науката или учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;
4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище – по искане на висшето училище или учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;
5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал – по искане на висшето училище;
6. оценяване на проект за откриване на:
а) специалност от регулираните професии и
б) професионално направление – по искане на висшето училище.
(2) Процедурата за програмна акредитация по ал. 1, т. 2, б. “б” в определено професионално направление се открива едновременно за всички висши училища, които извършват обучение в това направление, подали искане, по график, съгласуван със Съвета на ректорите.
(3) Процедура за програмна акредитация извън графика по ал. 2 се открива по искане на министъра на образованието и науката и висшите училища.
(4) Процедурите по ал. 1, т. 1, 2, б. “а” и “в” и т. 3, 4, 5 и 6, б. “а” се осъществяват от Акредитационния съвет.
(5) Процедурите по ал. 1, т. 2, б. “б” и “г” и т. 6, буква “б” се осъществяват от постоянната комисия по съответната област на висшето образование.
(6) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, организациите по чл. 47, ал. 1 или учредителите по чл. 14, ал. 1, започва с решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия на основание на представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.
(7) При откриване на процедура за акредитация по искане на министъра на образованието и науката, висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия за откриване на процедурата, да представят в Националната агенция за оценяване и акредитация доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.
(8) В Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.
(9) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.”
По чл. 80 е постъпило предложение от народната представителка Татяна Калканова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 82, и предлага да се създаде § 57 със следната окончателна редакция:
“§ 57. Член 82 се изменя така:
“Чл. 82. В едномесечен срок от постъпване на искането за откриване на процедура Акредитационният съвет, съответно постоянната комисия, взема решение за даване ход на процедурата или отказва откриване на процедурата, когато заявителят не е представил информацията по чл. 81, ал. 6, 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, които сте останали в залата, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 54 до § 57 включително.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По чл. 81 има предложение на народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията и гласи: в чл. 81, ал. 3, т. 1 да отпаднат думите “и капацитет на висшето училище, а при програмна акредитация – капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии”.
Предложението на народния представител Татяна Калканова и група народни представители е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 83, и предлага да се създаде § 58 със следната окончателна редакция:
“§ 58. Член 83 се изменя така:
“Чл. 83. (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.
(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 72, ал. 1.
(3) Решението за акредитация съдържа:
1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация – капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;
2. препоръки и срок за изпълнението им.
(4) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:
1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 47, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;
2. срок за предприемането на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-голям от 18 месеца.
(5) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Камбуров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 19, против 65, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 58.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Параграф 58 е приет.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 82 има едно предложение, което е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 84, и предлага да се създаде § 59 със следната окончателна редакция:
“§ 59. Член 84 се изменя така:
“Чл. 84. (1) Процедурата за оценка на проекти по чл. 81, ал. 1, точки 3, 4, 5 и 6 приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно постоянната комисия, което се приема в петмесечен срок след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.
(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или на научна специалност.
(3) Новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и научни специалности, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в ал. 2.
(4) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.”
По чл. 83 има предложения, които са подкрепени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 85, и предлага да се създаде § 60 със следната окончателна редакция:
“§ 60. Член 85 се изменя така:
“Чл. 85. (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:
1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие с този закон и държавните изисквания;
2. утвърждава процедурите по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;
3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и на научни специалности;
4. утвърждава критерии и процедури за следакредитационно наблюдение на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии по смисъла на чл. 11, ал. 4;
5. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на които акредитира или отказва акредитация;
6. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;
7. обнародва в “Държавен вестник” списък на акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и на акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, заедно с получените оценки не по-късно от м. май на всяка календарна година.
(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.
(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По чл. 84 има направено предложение от народния представител Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 84, ал. 1 точки 2 и 3 се изменят така:
“2. двама представители на Българска академия на науките и един представител на Националния център за аграрни науки;
3. един представител на Министерството на образованието и науката.”
Има предложение на народната представителка Татяна Калканова и група народни представители, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 86, и предлага да се създаде § 61 със следната окончателна редакция:
“§ 61. Член 86 се изменя така:
“Чл. 86. (1) Акредитационният съвет се състои от 11 членове – председател и 10 членове – хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол. Членовете включват:
1. шест представители на висшите училища;
2. един представител на Българската академия на науките и един представител на Националния център за аграрни науки;
3. двама представители на Министерството на образованието и науката.
(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.
(3) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.
(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.
(5) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение членовете на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки.
(6) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение председателя и заместник-председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на министъра на образованието и науката. Заместник-председателят се предлага от състава на членовете по ал. 1, т. 1.”
По чл. 85 има направени две предложения, които се подкрепят.
“§ 62. Член 87 се изменя така:
“Чл. 87. (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е шестгодишен.
(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.
(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 86.
(4) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно от председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки, както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия.
(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:
1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:
а) постъпване на негово писмено заявление;
б) системно неизпълнение на задълженията;
в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от шест месеца;
г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4.
2. смърт на лицето.
(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, б. “б” и “в” се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.
(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 86 до края на съответния мандат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа има предложение на народния представител Георги Божинов, който заявява, и моля това да се отрази в стенографския протокол, че оттегля предложението си.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По чл. 86 предложението на народния представител Георги Панев не е подкрепено и то гласи:
В чл. 86, т. 1 думата “утвърждава” се заменя с “взема”.
Другото предложение е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 88, и предлага да се създаде § 63 със следната окончателна редакция:
“§ 63. Член 88 се изменя така:
“Чл. 88. Акредитационният съвет:
1. разработва критерии за оценяване и акредитация;
2. разработва конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;
3. приема решения за откриване на процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, б. “а” и “в”, т. 3, 4, 5 и т. 6, б. “а”;
4. създава постоянни комисии по области на висшето образование и експертни групи към тях и по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;
5. приема решения по откритите процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, б. “а” и “в”, т. 3, 4, 5 и т. 6, б. “а” въз основа на докладите на постоянните комисии;
6. информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища за извършените оценки и акредитации;
7. разработва правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и чрез министъра на образованието и науката го предлага за приемане от Министерския съвет.”
По § 64 комисията предлага чл. 87 да стане чл. 88а и да се създаде § 64 със следната окончателна редакция:
“§ 64. Създава се чл. 88а:
“Чл. 88а. (1) Постоянните комисии по области на висшето образование и Постоянната комисия за следакредитационно наблюдение имат състав от трима до седем членове, които се назначават с 3-годишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.
(2) Положението на председателя и на член на постоянна комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите “ректор”, “заместник-ректор”, “декан” и/или “директор на филиал във висше училище”, съответно “председател”, “заместник-председател” и “директор на институт” на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки.
(3) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.
(4) Постоянните комисии по области на висшето образование:
1. приемат решения за програмна акредитация в случаите по чл. 81, ал. 1, т. 2, б. “б” и “г” и т. 6, б. “б”;
2. подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване при процедурите по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, б. “а” и “в”, т. 3, 4, 5 и т. 6, б. “а”.
(5) В зависимост от заявената процедура докладът по ал. 4, т. 2 съдържа мотивирана оценка относно съответствието на представените от висшето училище доказателства с критериите за институционална или програмна акредитация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.”
По § 65 се създава чл. 88б:
“Чл. 88б. Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:
1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;
2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;
3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;
4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по текстовете от параграфи от 63 до 65 включително. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Панев, което не е подкрепено от комисията и беше докладвано от председателя.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 18, против 54, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
И така, поставям на гласуване параграфи 63, 64 и 65, така както ги докладва председателят на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, моля госпожа Калканова да продължи четенето на доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, господин Дурмишев.
Госпожо Калканова, можем да продължим с чл. 88а на стр. 56.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88а и предлага той да отпадне. Най-напред това да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Да, това е ситуацията, нека да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по това предложение на комисията за отпадане на текста? Няма.
Всъщност гласуваме отпадането на текста.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 88а отпада.


ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: По чл. 88б има направено предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Татяна Калканова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88б.
Комисията предлага чл. 88б да стане чл. 88в и да се създаде § 66 със следната окончателна редакция:
"§ 66. Създава се чл. 88в:
"Чл. 88в. (1) При изпълнение на функциите си по чл. 11, ал. 1 Националната агенция за оценяване и акредитация се подпомага от постоянна комисия за следакредитационно наблюдение и контрол.
(2) За извършените проверки постоянната комисия съставя констативни протоколи.
(3) При констатирано неизпълнение в срок на дадените препоръки или при констатирано съществено нарушение на закона постоянната комисия приема решение, с което предлага на акредитационния съвет да отнеме съответната институционална или програмна акредитация.
(4) Акредитационният съвет се произнася по предложението по ал. 3 в 3-месечен срок от неговото постъпване с решение, с което потвърждава или отнема акредитацията.
(5) Решението за отнемане на акредитацията съдържа:
1. мотиви за отнемането на акредитацията и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;
2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-голям от 18 месеца.
(6) Решенията по ал. 5 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 66 има ли народни представители, желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 66.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 66 се приема.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Тук има предложение на народния представител Димитър Камбуров, което не се подкрепя. То гласи: в Глава десета "Акредитация на висшите училища" навсякъде думата "образование" се заменя с "образование и обучение".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по това предложение на народния представител Димитър Камбуров. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Камбуров.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 66, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Димитър Камбуров не се приема.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: По § 43 има предложение на народния представител Татяна Калканова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43 и предлага следната окончателна редакция на § 43, който става § 67:
"§ 67. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 навсякъде след думите "основните звена" се добавя "и филиалите".
2. В ал. 3 се създава т. 5:
"5. приходи по чл. 13, ал. 2 и по чл. 89, ал. 3;"
3. Създава се нова ал. 5:
"(5) В сроковете на представяне на годишния финансов отчет висшето училище публикува отчет за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет."
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този § 67 има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте § 67 така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 67 е приет.
Господин Панев иска тук като процедура да отбележи нещо по свое предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Това, което ще кажа, донякъде се вмества в процедурата, господин председателю.
Имам предложение по чл. 86 на стр. 54. В чл. 86 моето предложение е записано грешно. В чл. 86, т. 1 думата "утвърждава" се заменя с "взема". Очевидно то е безсмислено и е отхвърлено от пленарната зала.
Става дума за т. 5 на чл. 86, която гласи: "утвърждава решение за акредитация". И аз съм предложил текстът да бъде: "взема решение за акредитация". И наистина акредитационният съвет взема решение за акредитация, както е казано и в т. 3 "взема решения за откриване на процедури за акредитация".
ИВАН ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Или "приема решение".
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, или "приема", или "взема решение". Но "утвърждава" не е точната дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 86, т. 5 е записано "приема решение". Ние гласувахме "приема".
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре, важното е, че решението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отбележи в протокола, че всъщност е направена техническа грешка относно предложението на народния представител Георги Панев в чл. 86 – предложението му е за т. 5, а не за т. 1. По същество това предложение е прието.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Важното е, че е станала работата!
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Има предложение на народния представител Георги Божинов за създаване на нов § 43а.
Комисията не подкрепя предложението. То е следното.
Създава се § 43а:
"§ 43а. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) В т. 1 в началото се добавя думата "пълната".
б) Точка 3 се изменя така:
"3. издаване на учебници, учебни помагала, научни трудове и други творчески дейности;"
в) В т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя "които са не по-малко от 5% от издръжката за обучение."

2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 1 се изменя така:
“1. диференцирани нормативи по професионални направления и специалности за един студент, определяни от Акредитационния съвет и утвърдени от Министерския съвет;”;
б) в т. 2 преди думата “студенти” се добавя “приетите”.
3. В ал. 4 текстът след думата “определят” се заменя с “в размер на 3% от издръжката за обучение”.”
Както казах, комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народния представител Георги Божинов? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 23, против 41, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Георги Божинов не се приема.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: По § 44 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 44, който става § 68:
“§ 68. Член 92 се изменя така:
“Чл. 92. Правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет.”
По § 45 има предложение на народния представител Георги Божинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Татяна Калканова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45 и предлага следната окончателна редакция на § 45, който става § 69.
И тук, господин председател, тъй като комисията прецизира допълнително своето предложение за § 69, имам молба да ви прочета окончателния текст, който се предлага от комисията. Има го в допълнителния доклад, с който разполагат колегите народни представители.
“§ 69. Член 93 се изменя така:
“Чл. 93. Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура, оборудване и свързаните с тях консумативи и химикали от висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност.”
Това е окончателният текст, който комисията предлага за чл. 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да гласуваме изменението в членове 92 и 93, както ги прочете госпожа Калканова като предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46 и предлага следната окончателна редакция на § 46, който става § 70:
“§ 70. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Таксите от обучението по чл. 21, алинеи 2 и 4 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 2 се изменя така:
“2. лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; военноинвалиди; кръгли сираци;”
б) точка 4 се изменя така:
“4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.”
3. Досегашните алинеи 5, 6 и 7 стават съответно алинеи 6, 7 и 8.”
По § 47 има предложение на народния представител Татяна Калканова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Мирчев и Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 47 да се раздели на два параграфа, които стават съответно § 71 и § 72 със следната окончателна редакция:
“§ 71. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4 ал. 2 се изменя така:
“(2) Български висши училища могат да откриват в структурата си основни звена съвместно с чуждестранни висши училища по реда на този закон в съответствие с:
1. международни спогодби;
2. споразумения с чуждестранни висши училища.”
2. В § 4а думите “за кандидат-студенти, лауреати на национални и международни олимпиади, и” се заличават.
3. Създава се § 4д:
“§ 4д. По смисъла на този закон:
1. ”Основен трудов договор” е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
2. “Капацитет на висшето училище, на професионалното направление, както и на специалност от регулираните професии” е максималният брой на студентите и докторантите, които могат да се обучават за една учебна година във висшето училище, професионалното направление или специалността от регулираните професии в съответствие с осигуреното качество на образование, академичен състав, учебна документация, материална база и учебна площ.
3. “Преименуване” е промяна на наименованието на висшето училище.
4. “Успех от диплома за завършена степен на висшето образование” е успехът, който се формира като средно аритметична оценка от средния успех по предметите, включени в учебния план и от средния успех от оценките от държавните изпити или от защитата на дипломната работа.
5. “Действащи студенти и докторанти” са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година.”
Създава се § 4е:
“§ 4е. Висшите училища ежегодно представят в Министерството на образованието и науката необходимата информация по чл. 10, ал. 2, т. 3.”
§ 72. § 11 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 11. По предложение на Катедрения съвет и Съвета на основното звено и/или филиала, след решение на Академичния съвет трудовите договори с хабилитираните преподаватели при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок от една година, но за не повече от две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов § 73.
И тъй като тук, господин председател, също има допълнение от последното заседание на комисията, което народните представители имат в допълнителния доклад, чета окончателната редакция на текста, предложен от комисията, а именно:
“§ 73. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Акредитационният съвет се конституира в съответствие с изискванията на чл. 86. Мандатът на досегашния Акредитационен съвет и неговия председател се прекратява с назначаването на председателя, заместник-председателя и членовете на новия Акредитационен съвет.
(2) Съставът на новия Акредитационен съвет, с изключение на председателя, след изтичане на три години от конституирането му, се обновява по жребий с трима представители от квотата на висшите училища, един представител от квотата на Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки и един представител от квотата на Министерството на образованието и науката.”


По § 48 има предложение на народния представител Ангел Тюркеджиев, подкрепено по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Всички направени предложения са подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48 и предлага следната окончателна редакция на § 48, който става § 74.
Тук отново, господин председател, в допълнителния доклад има изменен текст за ал. 1, който ще ви прочета:
"§ 74. (1) От деня на влизането в сила на този закон до 1 януари 2005 г. се преустановява приемането от Националната агенция за оценяване и акредитация на искания за откриване на процедури за акредитация, с изключение на исканията за акредитация по чл. 81, ал. 1, т. 1.
(2) Откритите процедури за програмна акредитация по чл. 81, ал. 1, т. 2, за които висшите училища са заплатили необходимите средства по чл. 81, ал. 9, се приключват от органите по чл. 81, ал. 4 и 5 до 1 януари 2005 г. по реда, по който са открити. Всички останали процедури за програмна акредитация се прекратяват.
(3) Откритите процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 се продължават в съответствие с изискванията на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Моля, гласувайте тези параграфи, така както бяха докладвани тук - в пленарната зала.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа се приемат.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: По § 49 има предложение на народния представител Татяна Калканова – подкрепено е.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 49.
Комисията предлага § 49 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение на комисията? Няма.
Моля, гласувайте за отпадане на § 49.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 49 отпада.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Предложение на народния представител Татяна Калканова – предложението е прието по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 49а, който става § 75:
"§ 75. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон:
1. Министерският съвет приема наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение от висшите училища;
2. министърът на образованието и науката приема наредбата по чл. 44а, ал. 7."
По следващия параграф има предложение на народния представител Петко Ганчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 50 и предлага следната окончателна редакция на § 50, който става § 76:
"§ 76. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон:
1. Министерският съвет:
а) приема наредбата по чл. 7, ал. 1;
б) привежда правилника по чл. 9, ал. 3, т. 12 в съответствие с този закон.
2. Националната агенция за оценяване и акредитация привежда в съответствие с този закон критериите, процедурите и документацията по чл. 85, ал. 1, т. 1, 2 и 4.
3. Министърът на финансите по предложение на Националната агенция по оценяване и акредитация и след съгласуване със Съвета на ректорите утвърждава нови нормативи по чл. 81, ал. 9.
4. Висшите училища въвеждат системата по чл. 6, ал. 4."
По следващия параграф има предложение на народния представител Спасов, което комисията по принцип подкрепя.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 51, който става § 77:
"§ 77. (1) В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон се произвеждат избори за студентски съвети.
(2) Студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети две или повече от две години, не могат да участват в процедурата за избор на нов студентски съвет."
Комисията предлага да се създаде § 78:
"§ 78. В срок до четири години от влизането в сила на този закон учредителите на частните висши училища привеждат учредителните си актове и правилниците на висшите училища в съответствие с този закон."
Параграф 79, който ще прочета в окончателната му редакция по допълнителния доклад:
"§ 79. Европейското дипломно приложение по чл. 7, ал. 1 се издава от висшето училище на лицата, придобили образователна и квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" от 1 юли 2004 г. "
Комисията предлага създаване на нов § 79а със следния текст:
"§ 79а. Лицата, заварени на длъжността "извънреден професор" и "извънреден доцент" до влизането в сила на този закон, запазват правата си по трудовите им договори, но за не повече от шест месеца."
Нов § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надали е 51, ще го оправим. Това да го отбележим в протокола.
"§ 51. Член 43 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се изменя така:
"Чл. 43. Учащите се инвалиди с трайно увреждане или деца на родители инвалиди с трайно увреждане имат право на стипендии и други социални облекчения, определени в Закона за висшето образование."
Тук е отбелязано, за протокола, комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да спрем дотук.
Има изказване – народният представител Георги Панев.
Господин Панев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, макар и като доклад на комисията без предложения, така прочетените текстове далеч не са безспорни и някак си може би не биваше да се изчитат изведнъж. Така че аз ще взема отношение по няколко от тези текстове.
Най-напред по § 77, който урежда избора на новите студентски съвети. Предлагам ал. 2 да отпадне по две според мен, едната особено, много основателни причини. Вижте как е формулиран текстът – студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети две или повече от две години, не могат да участват, отбележете, в процедурата за избор на нов студентски съвет. Което ни повече, ни по-малко е недопустимо нарушение на правото на глас на всеки един студент в Република България. Тъй като процедурата, освен издигане на кандидати, освен всички междинни етапи, докато се стигне до събранието за избор, включва и гласуване за тези кандидати и правото на вот не може да бъде отнето. Това е първото ми възражение срещу този текст.
Второто е, че този текст със задна дата налага ограничения за право на избор в студентския съвет, което също мисля, че не е редно. В комисията имаше съгласие по това, че от момента на влизане на закона в сила, разбира се, тези мандати с известни спорове бяха приети. Редно е да има мандатност именно такава, но от влизането на закона в сила. Поради тези две, особено първото мое възражение, аз предлагам текстът да отпадне.
Второ, и по § 79, който урежда въпроса с европейското дипломно приложение.
Отново обръщам внимание на формулировката, в която за съжаление – казвам “за съжаление”, тъй като също съм член на комисията, но никой от нас не е безгрешен, включително и всеки един член от комисията поотделно – ние сме допуснали един текст, който може да се тълкува по два начина.
Прочитам текста отново, за да няма недоразумение: “Европейското дипломно приложение по чл. 7, ал. 1 се издава от висшето училище на лицата, придобили образователно-квалификационна степен “бакалавър” и “магистър” от 1 юли 2004 г.”. Така се предлага: “2004 г.”. Ще работим с тази дата.
Текстът може да се тълкува по два начина – право на европейско дипломно приложение имат всички лица, които са придобили образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” и това право им се дава от 1 юли 2004 г., но може да се изтълкува и по другия начин, че само тези български граждани, които са се дипломирали след 1 юли 2004 г., могат да претендират за такова приложение.
След като допуска такова двояко тълкуване – второто тълкуване всъщност е нарушаване на права и поставяне в неравнопоставеност на всички магистри и бакалаври, които вече са получили своите дипломи назад във времето. Аз мисля, че понеже не става въпрос за промяна на същността на текста, а за една бистра редакция, която да даде ясен израз на това какво всъщност се иска, аз предлагам следната редакция. Това е редакция в смисъла, в който говорих досега: “Европейското дипломно приложение по чл. 7, ал. 1 се издава от висшето училище от 1 юли 2004 г. на лицата с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър”.” Не се казва “придобил степен”, а винаги се казва: “лицето еди-кой си със степен еди-каква си” и т.н. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Панев, моля за писмения текст на предложението Ви. Ще прочета това Ваше предложение преди да го гласуваме.
Заповядайте за реплика, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да не се съглася с аргументите на господин Панев във връзка с § 77.
Бих искал да дам моята позиция по ал. 1. Тя е предложена във връзка с приетия вече чл. 72 от § 46 за мандатността на студентите в студентските съвети. Наистина е нормално, когато започват едни нови мандати, свързани с вече приетия чл. 72, би трябвало да се даде възможност наистина за нов избор на представителите на студентските съвети. Аз моля наистина колегите да подкрепят ал. 1.
Във връзка с ал. 2 – идеята, както вече беше споменато и преди, при обсъжданията е, че студенти, които са заемали позиция на членове на студентските съвети повече от две или три години наистина не е нормално да им се дава възможност за още две години, защото ако те са били във втори курс, когато са избрани и са имали вече възможност четири години да бъдат членове на студентските съвети, наистина не е нормално в пети курс да бъдат избрани с мандат за още две години. Те де факто няма да бъдат и повече студенти, така че наистина според мен би трябвало да остане това ограничение.
Лично аз бях предложил да е повече от три години, но комисията прие да е повече от две. Аз съм съгласен да остане…
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС, от място): Да, но те няма да имат право на глас!
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Те имат право да участват в процедурата, но не могат да бъдат предлагани, така че наистина, господин Панев в тази връзка е прав. Те могат да участват в процедурата, но нека да бъде коригирано, че не могат да бъдат избирани за следващ мандат.
Господин Панев, извинявайте, Вие сте прав. Не могат да бъдат избирани, но имат право на глас. Господин Панев е прав в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, дайте ми текст.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Не могат да бъдат избирани в състава на новия студентски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да го редактирам, но не е моя работа оттук да правя редакция.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Не, защото стана ад хок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбирам идеята Ви, господин Спасов, но нали трябва да поставя точно на гласуване това, което Вие предлагате?
Господин Панев предлага да отпадне изцяло ал. 2. Вие предлагате ал. 2 да остане, но в друга редакция.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: А редакцията е: “Студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети две или повече години, не могат да бъдат избирани в състава на новия студентски съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има госпожа Калканова.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз бих искала да направя кратък коментар във връзка с текста за европейското дипломно приложение и това, което предложи доц. Панев.
Ние много коментирахме каква да бъде окончателната редакция на този текст, а именно така, както доц. Панев предлага текста излиза, че всички, които са завършили до 1 юли 2004 г. могат да искат и да получат такова европейско дипломно приложение, но тук имахме коментар от страна на доц. Борисов, който виждам в залата, както и от други ректори, че архивът, на базата на който може да се издаде такъв документ, се пази само пет години назад във времето, затова ние не приехме тази редакция, просто защото излиза, че на практика е невъзможно да се удовлетвори едно подобно искане, което законът би дал за такива, които са завършили преди повече от пет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Панев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): По репликата на господин Спасов. Той се съгласи с втората част на възражението ми, с второто ми възражение и текстът ще се поправи в залата, ако може. Аз поддържам това, че все пак се нарушават права със задна дата. Нека да отпадне този текст.
Възражението на госпожа Калканова, че в архивите документите, които позволяват издаването на такова свидетелство се пазят само пет години, аз някак си не мога да го приема. Това е диплома за висше образование. Тя винаги може да бъде загубена. По някой път се появява необходимост да се извади дубликат. Доколкото знам, дипломите и документите се пазят много, много дълго. Не знам колко, но би трябвало да се пазят. Ако човек си изгуби дипломата какво ще стане? Така че това според мен не е възражение и поддържам да има равнопоставеност и да няма нарушаване на правата на тези, които са придобили степента “бакалавър” или “магистър” преди 1 юли 2004 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказване народни представители? Заместник-министърът искаше думата. Вие имате предимство пред народните представители като вносител на този законопроект, но, господин заместник-министър, нека да чуем и другите народни представители, което може би е по-рационално, а след това да вземете думата.
Господин Маринов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Господин председател, аз искам да продължим дебата по § 77, ал. 2, защото колегата Спасов каза, че – да, той е съгласен, не можем да лишим от участие в процедурата студентите и докторантите и по-нататък продължава – да разпишем в текста, че забраната се отнася за членове, които са избрани на студентските съвети. Но, ние в § 46 вече приехме такъв текст като определихме мандата на две години с право на повторно избиране за още две години.
В този смисъл колегата Панев е прав, че ал. 2 на § 77 следва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Народният представител Георги Станилов, имате думата.

ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е свързано със срока в § 78, където даваме срок до четири години на ВУЗ-овете за привеждане към този закон.
Моето предложение е този срок да бъде не четири, а три години. Мотивът ми за това е, че разпоредбите в § 9, чл. 14 в първия вид, в който ги гледахме, бяха доста по-твърди, а сега тази процедура олекотява до известна степен регистрацията на ВУЗ-овете. В тази връзка моето предложение е срокът да бъде намален от четири на три години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, ще започна с предложението на моя колега Георги Панев. Позволявам си да го подкрепя, защото в него има много ясна логика. Не приемам, че дипломите се съхраняват само пет години, защото те са паметта на висшето училище и поне там, където аз преподавам – Техническият университет, пази дипломите от създаването си досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И в Софийския университет е така, не само в Техническия университет.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз нямам тази информация, но съм убеден, господин председателю, че Софийският университет и всеки уважаващ себе си университет и висше училище постъпва по същия начин.
Затова моето предложение е, след като е записано “за лицата, придобили образователна и квалификационна степен “бакалавър” и “магистър”, че за всички придобили тези степени от влизането на закона в сила, а той беше влязъл в сила на 27 декември 1995 г. – тогава беше публикуван, откакто бяха въведени в българското висше образование тези две образователни квалификационни степени, то лицата, които пожелаят, да получат своето европейско приложение. В този период не са настъпили никакви съществени изменения, заради които можем да кажем, че лицата преди това не биха могли да получат това приложение. Това е първата част от моето изказване.
Второ, искам да взема отношение по § 77, по който се разви дискусия с участието на колегите Панев, Спасов и Маринов. Аз също подкрепям отпадането изцяло на § 77 и ще дам своите аргументи, с които мисля, че ще убедя колегите в залата.
Ние гласувахме един перфектен текст на ал. 1 на чл. 72: “Създава се изречение трето:
“Мандатът на студентите и докторантите в Общото събрание и в Студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат от две години.” Този текст прави безмислен § 77, който се предлага да бъде гласуван. Ако дадено лице е изчерпало възможностите, дадени в чл. 72, ал. 1, т. 3, то той напуска студентския съвет по силата на гласувания от нас текст и трябва да се извърши частичен избор, за да бъде попълнен Студентският съвет с лицето, тъй като по гласувания вече текст не може да бъде член на Студентския съвет.
Ако гласуваме § 77, от друга страна той има репресивен характер. Помислете, колеги. В ал. 1 е записано: “В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон се произвеждат избори за студентски съвети”. Защо е това? Та в студентските съвети има хора, които са избрани може би само преди шест месеца, когато се е провело тяхното Общо събрание на студентите. Защо трябва да се постъпва по този начин спрямо тези, които отговарят на изискванията на закона?! Това е репресивна мярка, която означава крайно негативно отношение на народното представителство, ако то гласува този текст, към студентските съвети в повече от 50 висши училища в страната. За мен е недопустимо да настояваме да се гласува този текст.
Що се касае за ал. 2, тя в този вид повече не може да бъде гласувана, защото гласувахме текст, за който преди малко говорих – два мандата по две години. Този текст влиза в противоречие с гласувания вече от нас текст. Второ, текстът, който ви прочетох преди малко, изчерпва тази материя. Студент, който е бил член на студентските съвети в рамките на два мандата по две години, повече не може да бъде член, дори и да иска по друг начин да бъде в ръководството, било в Общото събрание, било в Студентския съвет.
Затова, уважаеми колеги, ако следваме логиката на закона, би трябвало § 77 да не го гласуваме. Не вярвам някой да ми даде разумни доводи в обратната посока, особено с този 6-месечен срок, който е репресивен текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Много се извинявам, но когато говорим за въвеждане на европейското дипломно приложение, трябва да се съобразяваме с реалността. А тя е простичка, господин Иванов. Има Закон за архивите. В университета, поне в нашия, по нормативни документи нещата се пазят пет години, след което ги предаваме в Централния архив, и то не всичко. Това, което се пази 20-30 години, е само една главна книга, по която вие не можете да издадете европейско приложение и при най-голямо желание, тъй като в приложението трябва да има дисциплина и хорариум. Тази документация просто я няма. Какво ще пишете в приложението?! Не съществува информация! А смисълът на европейското дипломно приложение е точно да се отразят дисциплините и хорариума, за да може на базата на кредитите да се прави приравняване към европейските дипломи.
За мен е безсмислен този дебат, след като не съществува информационната база, за да се осигури връщане назад във времето и да се издават приложения за досега издадени дипломи. Може би ще се осигури за тези няколко години, но каква е логиката защо три години назад или пет години назад, а не 20 години назад?! Взимаме решение за европейско дипломно приложение и оттук нататък започваме да го издаваме. Аз не мога да обясня на някого има ли или няма учебен план, ако е завършил преди четири или пет години. Прибавете “преходни учебни планове”, “актуализирани учебни планове”. Това става една невъзможна история. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
С цялото ми уважение към ректор Борисов, а аз си позволих преди малко и на място да му го кажа, че не виждам никаква драма. Поне тези студенти, които са обучавани с новите учебни планове, с образователните степени “бакалавър” и “магистър”, биха могли да получат такова европейско приложение, защото са обучавани във висшите училища в този петгодишен срок, даже и по-кратък, за който той говори, че се пазят архивните документи във висшето училище.
Не виждам проблем. Не виждам поток от бивши студенти нито към висшето училище, което оглавява господин Борисов, нито към някое друго. Защо да не дадем възможност на тези млади хора, които биха искали да ползват такова европейско приложение, да го получат?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Борисов, опасявам се, че Вие просто не чухте това, което аз казах по време на своето изказване, че ние не говорим за студентите, които са завършили преди 20-30 години, по простата причина, че тогава тези образователно-квалификационни степени “бакалавър” и “магистър” не бяха въведени. Касае се за випуските от 1996 г., защото реално в края на 1995 г . влезе в сила законът. Нещо повече, мисля, че след влизането на закона в сила имаше пренастройка в рамките на една или две години. Тоест, касае се наистина за отминали пет до шест години.
А това, което Вие говорите за главната книга, да, в главната книга е записан предметът, оценката и подписа на преподавателя. Но няма съмнение, че в университетите се пазят учебните планове отпреди пет или шест години, защото другото би било за мен едно безумие, ако пет години по-късно учебните планове се хвърлят на боклука или се дават някъде другаде. И след като се знае предметът, от учебния план може веднага да се види хорариумът. В крайна сметка и вие, и аз, и други колеги университетски преподаватели сме правили тези справки, уточнявали сме хорариума, когато променяме учебни планове. Така че това не е проблем.
И аз считам, че ще има воля у народните представители да не направят едно изкуствено разделение и в известна степен дискриминация спрямо хора, които са завършили преди 5-6 години. А едва ли това ще бъде искане от страна на всички, завършили в този период – от 1996 до 2004 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за трета реплика на народния представител Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Винаги, когато става въпрос за ограничаване на права, трябва да бъдем особено прецизни и внимателни. Когато аз направих предложението си за редакция на този текст, която позволява от това право на европейското дипломно приложение да се ползват и лицата, завършили преди 2004 г., м. юли, аз имах предварителната информация за това, че пет години се пази в архивите на висшите училища подробната документация. Но това в крайна сметка не е никаква пречка за тези лица, които са завършили до пет години преди тази дата, да се ползват от това право. А всеки разумен човек ще разбере, че ако по независещи от него обстоятелства няма документи, а и толкова назад във времето, не трябва да има претенции. Но след като ние имаме възможността да защитим права и да избягаме от крайно неловкото положение да ги ограничим, ние трябва да се възползваме от тази възможност. И това е репликата ми към господин Борисов. И се радвам, че колегите подкрепят предложението, което направих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Борисов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Господин председател, колеги! Искам правилно да бъда разбран. Нямам никакви възражения това право да се даде на хората възможно най-назад във времето. Това, че със закона от 1995 г. се въведоха образователно-квалификационните степени “магистър” и “бакалавър” обаче не ни устройства, защото със същия закон се приравниха досега завършили студенти, получили висше образование, на степен “магистър”.
Ако тръгнем по тази логика назад във времето, ние не можем да стигнем до някаква граница. Единственото, което мен ме притеснява и то много сериозно, е, че ще дадем едно право в закона, което не можем да осигурим информационно. Може би трябва да се фиксира някакъв срок, който ще позволява това нещо, а не безкрайно назад във времето. Кой е срокът назад във времето? Ще подведем хората да искат нещо, което не можем да им дадем. Това е моето притеснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Анелия Мингова, от събота професор. Заповядайте.
Честито! (Ръкопляскания.)
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, че ми давате думата, господин председател. Аз искам да направя съвсем кратки бележки по обсъждания вече тук § 79. Много неща се казаха относно възможността да получат европейско дипломно приложение или да не могат да получат такова лица, за които евентуално може да се окаже, че не са налице архивните данни във висшите учебни заведения. И Вие сте процесуалист, господин председател, и предполагам, че ще ме подкрепите в тези разсъждения. За тези, за които има такива архивни материали, проблемът не би могъл да съществува, защото на базата на тези документи ще се издаде и визираният в този закон документ.
Що се отнася до краткия брой години – две или три, от влизането в сила на онова изменение през 1995 г., с което се въвеждат новите степени “бакалавър” и “магистър”, и които действително може би няма да бъдат две или три години, а аз се съмнявам, че и всички висши учебни заведения стриктно спазват тези пет години за пазене на архивите, но това няма да бъдат много на брой случаи, в които за удостоверяване на техните учебни планове и всичко, което е необходимо за получаването на съответната степен, за липсващите доказателства те могат да проведат охранителното производство, визирано в Гражданския процесуален кодекс, за да може в него със свидетелски показания да се допълни доказателственият материал от липсващите документи. Става въпрос за чл. 436 от Гражданския процесуален кодекс. Ако ние не допуснем това и не визираме в текста не 2004 г., не 2005 г., а влизането в сила на изменителния закон от 1995 г., когато и да е това влизане в сила, то ние ще нарушим конституционни права на определен кръг лица, което аз лично не бих могла да си позволя да гласувам в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин заместник-министър, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕЛЕВ: Благодаря, господин председателю. Аз искам да се спра само на въпроса за § 79 – за европейското дипломно приложение. По принцип на срещата на министри в Берлин беше препоръчано на страните, участнички в Болонския процес, от 2005 г. да въведат европейското дипломно приложение. Затова ние бяхме фиксирали срока 1 юли 2005 г. Аз се извинявам, че не разбрах много съображенията на проф. Мингова, но във всички случаи, ако трябва да се дава дипломно приложение на хора, завършили преди 10, 15 или 20 години по учебни планове, които са съвсем различни, това означава една огромна документация, която ще се стовари върху висшите училища, понякога непълна, и по този начин ние рискуваме да компрометираме изобщо идеята. Нещо повече, на това дипломно приложение ще започне да се гледа с известно подозрение, както вече се гледа на някои наши документи по други причини, разбира се.
Така че, ако се върнем назад, то е разумно да се върнем само за тези студенти, които са завършили според новия Закон за висшето образование, а това са студентите, приети в някои висши училища през 1997 г., в други през 1998 г., даже някои 1999 г. в зависимост от това кога са били готови държавните изисквания.

Бих предложил на вашето внимание един текст, ако ми е разрешено, господин председателю…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много текстове ще станат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕЛЕВ: Просто как да бъде редактиран този текст.
“Европейското дипломно приложение по чл. 7, ал. 1 се издава след 1 януари 2005 г. от висшите училища на лицата, придобили образователна и квалификационна степен бакалавър или магистър в съответствие със Закона за висшето образование от 1995 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, макар че около пет-шест параграфа бяха докладвани общо, ще гласуваме всеки параграф поотделно със съответните предложения.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
След консултациите, които направихме тук, говорихме за § 77, ал. 2. Действително доц. Панев има основание за това, което твърди – че не могат да се ограничават правата. Още повече, че вече сме записали в закона, че студенти докторанти могат да бъдат два пъти по два мандата членове на студентския съвет.
Предлагам следната редакция за ал. 2:
“(2) Студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети повече от 4 години при влизането в сила на този закон, не могат да бъдат избирани в състава на студентския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 75, по който няма предложения, нямаше изказвания, струва ми се, че е безспорен.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 75 е приет.
По § 76 също няма предложения, нито имаше изказвания в пленарната зала.
Уважаеми дами и господа, гласувайте § 76.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 76 е приет.
По § 77 има няколко предложения.
Първото е на народния представител Иван Иванов, който предложи изцяло да отпадне § 77.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 46, против 75, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Господин председателю, моля Ви да подложите на прегласуване моето предложение за отпадане на § 77.
Повтарям, колеги, вие гласувате един репресивен текст без никакво правно основание. В срок от шест месеца да се проведат избори за студентски съвети. Ние знаем такива текстове и в други закони – те не носят нищо добро. Ако целта е хората от студентските съвети, които са били вече четири години в тях, повече да не продължават да бъдат там, въпросът е изцяло уреден в гласувания от нас чл. 72, ал. 1, изречение трето, който беше предложен от господин Танков, беше гласувано в пленарната зала и съгласно него студентите могат да бъдат членове на студентския съвет само в два мандата по две години. Оттук нататък питам: каква е целта да се проведе в рамките на шест месеца общо събрание навсякъде на студентите за избиране на нови студентски съвети? В крайна сметка студентският съвет не е нищо друго освен представителите на студентите в общото събрание. Означава ли това, че в рамките на тези шест месеца трябва да се проведат общите събрания за избори на нови академични ръководства? Не означава. Питам: защо се разделят студентите от останалата част на академичната общност и гласуваме един действително репресивен текст спрямо тях? Може ли някой да ми каже някакви истински правни основания, нещо, което наистина да е необходимо?
Моля ви, колеги, да ме подкрепите и да отпадне чл. 77 с този репресивен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за изцяло отпадане на § 77.
Гласували 143 народни представители: за 54, против 82, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема за втори път.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Панев за отпадане на ал. 2 на § 77.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 90, въздържали се4.
Предложението на народния представител Георги Панев не се приема.
Има две предложения по ал. 2, които са редакционни.
Първото беше направено от господин Спасов, второто от госпожа Калканова.
Моля да се отрази в протокола, че господин Спасов оттегля своето предложение и подкрепя предложението на госпожа Калканова.
Моля, госпожо Калканова, да прочетете още веднъж текста на ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Предлагам следния текст на ал. 2:
“(2) Студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети четири или повече от четири години не могат да бъдат избирани в състава на новия студентски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте това предложение за ал. 2.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 9.
Алинея 2 на § 77 е приета.
Гласуваме ал. 1 на същия § 77.
Гласували 114 народни представители: за 88, против 21, въздържали се 5.
Параграф 77 с двете си алинеи е приет.
По следващия параграф - § 78, има предложение от народния представител господин Станилов – думата "четири" да се замени с "три" години. Всъщност срокът вместо 4 да бъде 3 години. Това е предложението на господин Станилов, което подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Станилов се приема.
Поставям на гласуване § 78 изцяло, разбира се, с приетото предложение на господин Станилов за срок от три години.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 78 е приет.
Стигаме до § 79 – този деликатен бих го нарекъл параграф. Идеята на всички народни представители е да помогнем на нашите студенти, които вече са завършили, да получат дипломи със съответните приложения. Тук имаше няколко предложения, които са все в тази насока.
Има един обобщен текст, предложен основно от господин Панев.
Господин Панев, мога ли да прочета Вашето предложение, което да поставя на гласуване?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС, от място): Може ли, господин председателю, в разрез с процедурата, да участвам в дискусията по този текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Онова, което каза господин заместник-министърът, е съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Заповядайте по Вашия текст.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря, господин председателю, за предоставената възможност.
Всъщност взех думата, за да внеса в предложения от мен текст добавката, която заместник-министър Камен Велев направи. И ще го прочета в окончателния вид, за да няма недоразумения, макар че, както проф. Мингова изтъкна, от чисто правна гледна точка всичко е добре.
"Европейското дипломно приложение по чл. 7, ал. 1, се издава от висшето училище от 1 юли 2004 г. на лицата, които са придобили образователна и квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по Закона за висшето образование, приет в съответствие…"
Ето, тук не мога да го формулирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, гласуваме текста. Трябва точно да го кажем.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: "…по сега действащия закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То по друг няма. "…по Закона за висшето образование, приет през 1995 г."
Или "ДВ, бр. 112/1995 г." Това ли да пишем?
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Това няма нужда да се пише. "… по Закона за висшето образование" и в скоби се дава броят на "Държавен вестник".
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре, правилно. Само "по Закона за висшето образование". Той е един – който действа и който дава "бакалавър" и "магистър".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате в скоби да пишем, защото въпросът е за влизането на Закона за висшето образование. Ако предлагате и желаете, бихме могли да го направим така: "ДВ, бр. 112 от 1995 г." и да го сложим в скоби.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Значи, "… които са придобили степента по Закона за висшето образование". И толкова по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А да пишем ли в скоби или не? Дайте текст!
Виждам, че тук се правят консултации. Моля, уточнете, за да знаем точно какво гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин председател, правя процедурно предложение да минем към гласуването на следващия текст и тогава да предложим редакция на § 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Докато гласуваме другите текстове, които остават, отлагаме гласуването на § 79.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Не е гласувано отлагането, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Петър Димитров е прав, макар и формално.
Дами и господа, гласувайте предложението, направено от госпожа Калканова, за временно отлагане гласуването на § 79, докато се уточни редакцията на текста.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 6, въздържали се няма.
Временно отлагаме гласуването на § 79.
Гласуваме следващия параграф, без да уточнявам номера, вероятно § 80. Той е безспорен.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
И този параграф е приет.
Уважаеми дами и господа, докато текстът се редактира, два параграфа бяха отложени – § 9 и § 16.
Моля да се докладва § 9.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател.
Имаше дебати в пленарна зала по предложенията на комисията за чл. 14 в § 9 и вече имаме окончателна редакция, приета от комисията. Тя е за ал. 3, така че чета новата ал. 3 на чл. 14:
"(3) Учредителите по ал. 1 учредяват право на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 за срока на съществуване на висшето училище или могат да прехвърлят правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това беше § 9, чл. 14, който има четири алинеи. Той беше докладван. Имаше спорове по ал. 3 по доклада на комисията.
Има ли народни представители, които искат думата по този параграф?
Има думата Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, аз се радвам, че Вие водите заседанието, тъй като според мен комисията просто не си е свършила работата и промяната, която се предлага, не променя нищо в същността на закона. Ставаше въпрос за това, че частните вузове в България нямат собственик. Нещо като РМД, нещо като пирамида, нямат собственик! В тази връзка това беше основната претенция на пленарна зала. И решението беше взето в пленарна зала. И аз не мисля, че сега с 42 души ние можем да променим волята на пленарната зала.
Какво се предлага, господин председател? Старият текст, който вменяваше задължения на собственика да подари частната си собственост на учредявания ВУЗ, т.е. да подари РМД-то на работещите във ВУЗ-а, тук този израз е заменен с “учредяване право на ползване”. Това е същата работа. Правото на ползване е съставна част на правото на собственост. Отнемането на една от съставките на правото на собственост влиза в противоречие с Конституцията. Текстът категорично е антиконституционен.
И понеже времето е 13,57 ч. мисля, че в този състав не можем да спрем нито часовника, нито времето, за да извършим поредната глупост, казвам го категорично, тъй като частните вузове действително са пирамиди. И само когато се намира съзнателно ръководство те функционират като вузове. А когато се намери един нехранимайко, който е дошъл да граби, той започва да източва ВУЗ-а. И понеже няма кой да го контролира – нито държавата, нито пък частният собственик, който му е подарил собствеността си, се получава абсурдната ситуация да събираме пари от студентите, да провеждаме формални занятия без качество и да раздаваме дипломи.
Това е абсурдна ситуация. Ако ние ще отиваме към варианта да има частни университети, каквито има по света, нека в съответствие с Конституцията да си възстановим правото на собственика, този частен собственик да запазва собствеността си, да може да участва в управлението на университета. А при немаловажния въпрос, когато университетът не получава акредитация, какво се получава със собствеността му? Държавата я национализира. Това е позната схема.
В случая проф. Мингова може да помогне. Най-вероятно този текст трябва да бъде насочен към Комисията по правни въпроси на парламента. Но този абсурд не може да бъде гласуван от българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остава една минута време.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Искам да направя противно процедурно предложение. Да удължим времето до приемането на този закон, защото категорично не съм съгласна с квалификацията, която направи колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие правите процедурно предложение за удължаване на работното време до приключването на закона. Останаха три или четири текста.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 42, против 64, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Следователно съм длъжен да прекратя днешното заседание, защото в момента е 14,00 ч.
Утрешното заседание ще започне от 9,00 ч. Парламентарният контрол ще започне от 11,00 ч. Към този момент обаче зададените въпроси не са подредени. Ще кажа следното:
Пламен Панайотов ще отговаря на въпроси на Евгени Кирилов и Атанас Папаризов.Министър Церовски също ще отговаря - на група народни представители. След това ще отговарят заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева, както и министърът на отбраната Николай Свинаров, министърът на финансите Милен Велчев, министърът на финансите Соломон Паси, министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме, министърът на образованието и науката Игор Дамянов, министърът на труда и социалната политика Христина Христова, министърът на културата Божидар Абрашев, министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, министърът на държавната администрация Димитър Калчев, министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев и министърът на младежта и спорта Васил Иванов.
Надявам се, че най-късно до един час на парламентарните групи ще бъде представена и поредността на отговорите на министрите по питанията и въпросите на народните представители.
Има и няколко съобщения за заседания на комисиите, но всеки народен представител знае, че трябва да отиде там, където е член на комисия.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов