Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
В началото искам да помоля залата за съгласие по чл. 40, ал. 5 от нашия правилник да разгледаме проект за Решение за избиране на заместник-председател и членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Моля да подкрепите с гласуване включването на тази точка в началото на днешното заседание.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 3, въздържал се 1.
Приема се.
Преди да преминем към тази точка, имам приятното задължение да поканя в залата обявения за избран за народен представител Александър Кирилов Атанасов от Коалиция за България, съгласно Решение № 409 от 19 май на Централната избирателна комисия.

И така проектът за решение е следният:
“Проект!

РЕШЕНИЕ

На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители ЦИК обявява за избран за народен представител от 25. Многомандатен избирателен район – София, Александър Кирилов Атанасов от Коалиция за България.”
Моля да поканите господин Александър Атанасов за полагане на клетва.
Заповядайте на трибуната, господин Атанасов, и повтаряйте след мен думите на клетвата.
АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
Честито, господин Атанасов.

Преминаваме към включената точка преди малко, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Ще помоля някой от вносителите да представи решението.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предложението е следното:
“На основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


ПРЕДЛАГАМЕ:

Проект за Решение за избор на заместник-председател и членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Молим проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.”
Вносители са: Станимир Илчев – председател на Парламентарната група на НДСВ, Ахмед Доган – председател на Парламентарната група на ДПС, и господин Борислав Цеков – председател на Парламентарната група на Новото време.
Проектът за решение е следният:
“Проект!

РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност,

РЕШИ:

1. Избира Емилия Димитрова Михайлова за заместник-председател на комисията.
2. Избира Рушен Мехмед Риза и Николай Иванов Николов за членове на комисията.”
Приложени са автобиографичните справки на тримата кандидати, които отговарят на условията и за целта са подписали декларации за завършено образование и професионална пригодност. Двамата от тях са юристи, а единият е завършил философия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Илчев.
Колеги, имате думата по проекта за решение. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за избор на заместник-председател и членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съобразно представеното от Станимир Илчев.
Гласували 140 народни представители: за 102, против 16, въздържали се 22.
Решението се приема.

Преминаваме към нашата редовна програма, а това е точка четиринадесета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И ПРОФИЛНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ.
Не виждам доц. Щерев в залата.
Господин Цеков, моля да започнете доклада на комисията, докато доц. Щерев дойде.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Докладът на комисията е относно Законопроект за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти, № 454-01-133, внесен от Антония Първанова и група народни представители на 1.12.2004 г.
Наименованието е: “Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за наименованието на закона: “Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, по наименованието на закона има ли някакви съображения, както е предложено от комисията? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на закона, както беше представено от народния представител Валери Цеков.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

"Глава първа
Общи разпоредби
Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, условията за упражняване на професиите им, както и за поддържането на професионалния им регистър."
Предложение на комисията за чл. 2:
"Чл. 2. (1) Съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти по смисъла на този закон е Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(2) Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) е юридическо лице със седалище София.
(3) Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи упражнява своята дейност по места чрез регионални колегии."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 3 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 3. (1) Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, които упражняват професиите си, членуват в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(2) Членството на медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, които не упражняват професията си, е доброволно."
Предложение на комисията за следната окончателна редакция на чл. 4:
"Чл. 4. Медицинска сестра, акушерка или асоцииран медицински специалист могат да упражняват професията си на територията на Република България, ако отговарят на изискванията на Глава втора и са вписани в регистъра на регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, на територията на която упражняват дейността си."
Предложение на Комисията по здравеопазване за заглавие на Глава втора:
"Глава втора - Условия за упражняване на професията от медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти".
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 5 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 5. (1) Упражняването на професиите "медицинска сестра" и "акушерка" се осъществява от лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователна квалификационна степен "бакалавър" или "специалист", удостоверение за правоспособност, издадено по реда на Закона за здравето и са вписани в регистъра на съсловната организация по чл. 2, ал. 1.
(2) При упражняване на професията си медицинската сестра осъществява диагностика на нуждите, промотивни, профилактични, клинични и рехабилитационни здравни грижи, в съответствие с професионалните й компетенции, определени с наредбата по чл. 7.
(3) При упражняване на професията си акушерката осъществява диагностика на нуждите, промотивни, профилактични, клинични и рехабилитационни здравни грижи в областта на акушерската дейност на бременни жени, гинекологично болни, родилки и новородени деца, в съответствие с професионалните й компетенции, определени с наредбата по чл. 7."
Комисията предлага текстът на чл. 6 да отпадне.
Материята се урежда в новата редакция на чл. 7, ал. 1.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 8, който става чл. 6:
"Чл. 6. (1) Асоциираните медицински специалисти са лица, които притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователна квалификационна степен "бакалавър" или "специалист", удостоверение за правоспособност, издадено по реда на Закона за здравето или със свидетелство за професионална квалификация, издадено по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
(2) Асоциираните медицински специалисти осъществяват здравни грижи, профилактика, рехабилитация и здравна промоция, в съответствие с професионалните им компетенции, определени с наредбата по чл. 7."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 9 и предлага следната окончателна редакция на този член, който става чл. 7:
"Чл. 7. (1) Професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти могат да извършват по назначение или самостоятелно, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, след съгласуване с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(2) В наредбата по ал. 1 се определят изискванията за упражняването на професиите и за придобиването на професионалните степени от медицинските сестри и акушерките, в съответствие с нивото на професионалната им квалификация и трудов стаж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, имате думата по наименованието на Глава първа, наименованието на новата Глава втора и текстовете на всички членове от 1 до 7 включително. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава първа и Глава втора и текстовете на членове от 1 до 7 включително, както бяха представени от народния представител Валери Цеков.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: "Глава втора – Функции".
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Глава втора, която става Глава трета.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 10, който става чл. 8:
"Чл. 8. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи:
1. представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси;
2. създава и води национален и регионални професионални регистри на членовете си;
3. определя реда и условията за вписване в регистрите по т. 2 на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и правилата за издаването на сертификат за квалификация по професията;
4. приема Кодекс за професионална етика на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и упражнява контрол по спазването му;
5. приема правила за добра практика, предлага ги за утвърждаване от министъра на здравеопазването и упражнява контрол по спазването им;
6. налага санкциите, предвидени в този закон;
7. организира, координира и регистрира продължаващото обучение на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, при условия и по ред, определени в договори с висшите медицински училища и с базите за следдипломно обучение;
8. участва със свой представител със съвещателен глас във Висшия медицински съвет към министъра на здравеопазването;
9. дава становища по проекти на нормативни актове в областта на здравните грижи, осъществявани от медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;
10. осъществява сътрудничество с други органи, организации и институции в страната и чужбина;
11. подпомага своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно устава на организацията;
12. извършва други дейности, предвидени в устава й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли съображения по "Глава втора – Функции", която става Глава трета с чл. 8 по комисия? Няма.
Моля, гласувайте Глава втора – нова Глава трета по комисия, с текста на чл. 8.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.





ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Глава трета – Устройство”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Глава трета, която става Глава четвърта.
“Раздел І – Органи на национално равнище”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на раздела.
“Чл. 12. Органи на БАПЗГ на национално равнище са:
1. конгрес;
2. Национален съвет;
3. Управителен съвет;
4. Контролна комисия;
5. Комисия по професионална етика;
6. Национален съвет по качество.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 12, който става чл. 9.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 13, който става чл. 10:
“Чл. 10. (1) Конгресът на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се състои от представители на регионалните колегии.
(2) Представителите по ал. 1 се избират от общите събрания на регионалните колегии при норма на представителство един делегат на 75 членове. Условията и редът за избора им се определят в устава на организацията.
(3) Органът по ал. 1 се свиква на редовно заседание веднъж на три години и на извънредни заседания. Редът за свикване и правилата за работа и за вземане на решения се определят в Устава на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 14 и предлага следната окончателна редакция за члена, който става чл. 11:
“Чл. 11. Конгресът на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи:
1. приема, допълва и изменя Устава на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи;
2. приема, допълва и изменя Кодекса за професионална етика на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и осъществява контрола по спазването му;
3. избира и освобождава членовете на Управителния съвет, Контролната комисия, Комисията по професионална етика на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по ред, определен в Устава;
4. избира и освобождава председателя, заместник-председателите, главния секретар и членовете на Управителния съвет; председателя и членовете на Контролната комисия; председателя и членовете на Комисията по професионална етика;
5. приема, допълва и изменя Правила за издаване на сертификат за квалификация по професиите, включени в организацията по чл. 2, ал. 1;
6. избира и освобождава председателя и заместник-председателите в Националния съвет по качество, както и представителя на съсловната организация във Висшия медицински съвет към министъра на здравеопазването;
7. приема отчетите на Управителния съвет, на Контролната комисия, на Комисията по професионална етика и на Националния съвет по качество;
8. определя минималния размер на членския внос и размера на отчисленията към органите на национално и регионално равнище;
9. приема правилата за набиране и разходване на средствата за на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи;
10. взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(2) Изискванията за избор на председателите и заместник-председателите на органите по чл. 9 се определят от конгреса на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.”
“Чл. 15. (1) Конгресът на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се счита за законно проведен при присъствието най-малко на 2/3 от избраните представители.
(2) Конгресът на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи приема Устава и кодексите за професионална етика с квалифицирано мнозинство от 2/3 от делегатите, а всички останали решения – с обикновено мнозинство от присъстващите.
(3) При липса на кворум конгресът се отлага с един час, след което се провежда с присъстващите членове, които не могат да бъдат по-малко от половината делегати на общото събрание.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 15, който става чл. 12.
Има предложение на комисията за създаване на чл. 15а, който става чл. 13 със следната редакция:
“Чл. 13. (1) Националният съвет се състои от членовете на Управителния съвет и председателите на регионалните колегии, на Контролната комисия, на Комисията по етика и Националния съвет по качество на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(2) Председателят на Националния съвет е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(3) Националният съвет взема решения по оперативни въпроси, свързани с възложените функции на съсловната организация.
(4) Националният съвет се свиква на заседание по предложение на петима от членовете му не по-малко от един път годишно.
(5) Решенията на Националния съвет се приемат с обикновено мнозинство.”
По чл. 16 комисията приема предложението на вносителя за члена, който става чл. 14:
“Чл. 16. Управителният съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се състои от председател, заместник-председатели, главен секретар и членове. Броят на заместник-председателите и на членовете се определя с устава на организацията.”
Следва чл. 17, който комисията приема и който става чл. 15. Текстът на новия чл. 15 е следният:
“Чл. 15. Управителният съвет се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца.”
По чл. 18 комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на члена, който става чл. 16:
“Чл. 16. Управителният съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи:
1. свиква конгрес;
2. управлява имуществото на организацията;
3. води, поддържа и актуализира годишно Националния регистър по чл. 8, т. 2;
4. осигурява ползване на данните от Националния регистър за целите, определени в закона;
5. ръководи дейността на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по изпълнението на нейните функции;
6. работи съвместно и подпомага дейността на Националния съвет по качеството.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 19, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи организира и ръководи работата му и го представлява.
(2) Заместник-председателите подпомагат председателя в дейността му и го заместват по време на отсъствие.
(3) Главният секретар на Управителния съвет:
1. организира и ръководи дейността по изпълнението на решенията на Управителния съвет;
2. организира заседанията на Управителния съвет;
3. организира техническото и административното осигуряване на цялостната дейност на Управителния съвет;
4. осъществява взаимодействието с регионалните колегии.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 20, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Контролната комисия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се състои от председател и членове. Броят на членовете се определя с устава на организацията.
(2) Комисията по ал. 1:
1. контролира законосъобразността и целесъобразността на приетите от Управителния съвет решения и тяхното изпълнение;
2. разглежда докладите по чл. 33, ал.1, т. 3 и се произнася по тях;
3. представя пред конгреса на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи отчет за своята дейност и предложения за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на членовете на Управителния съвет.
(3) Заседанията на комисията по ал. 1 са закрити. Председателят и членовете й могат да присъстват на заседанията на Управителния съвет.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя по чл. 21 и предлага следната окончателна редакция на члена, който става чл. 19:
“Чл. 19. (1) Комисията по професионална етика на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се състои от председател и членове. Броят на членовете се определя с устава на организацията.
(2) Заседанията на комисията по ал. 1 са закрити. Комисията се произнася по въпроси, свързани с професионално-медицински, морално-етични и деонтологични норми, възникнали при упражняването на професиите.”
Комисията предлага текстът на чл. 22 да отпадне.
По чл. 23 комисията приема по принцип текста на вносителя, като предлага текстът да се раздели на три текста, които стават съответно чл. 20, 21 и 22 със следната окончателна редакция:
“Чл. 20. (1) Националният съвет по качество (НСК):
1. участва в изработването на наредбата по чл. 7 и предлага на министъра на здравеопазването критерии за професионалните степени на медицинските сестри и акушерките в съответствие с професионалната им квалификация и трудов стаж;
2. издава сертификати за квалификация по професията в съответствие с нормативно определените изисквания и правилата по чл. 8, т. 3;
3. изработва правила за добра практика за упражняване на професията от медицинските сестри, акушерките и асоциирани медицински специалисти;
4. ползва Националния регистър, информационната система по този закон и достъпа до личните данни и защитата им.
Чл. 21. (1) Националният съвет по качество се състои от 13 членове, в т.ч. председател и двама заместник-председатели, които се избират при условия и по ред, определен в Устава на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(2) В състава на НСК се включват:
1. шестима членове – от квотата на представителите на професията медицинска сестра и с минимум три години стаж по специалността;
2. четирима членове – от квотата на представителите на професията акушерка;
3. трима членове – от квотата на асоциираните медицински специалисти.
(3) Председателят и заместник-председателите на НСК са лица, които имат придобита образователна-квалификационна степен на висшето образование “Магистър” или “Бакалавър” по професионални направления “Здравни грижи” или “Обществено здраве”.

(4) Заместник-председателите на НСК са трима, които се избират по един от съответните представители на професиите, включени в организацията по чл. 2, ал. 1.
(5) Председателят и заместник-председателят на НСК се избират от конгреса на БАПЗГ с мандат от 3 години, но за не повече от два мандата.
(6) При необходимост НСК привлича външни експерти при решаване на конкретен проблем. Председателят на НСК изпраща покана до външните експерти.
Чл. 22. (1) Националният съвет по качество заседава най-малко веднъж месечно, като заседанията се свикват от председателя, а в негово отсъствие от заместник-председателите.
(2) Заседанията на НСК са редовни, ако присъстват най-малко половината от членовете му, като задължително има представители от всички квоти.
(3) Членовете на НСК се уведомяват писмено за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко три дни преди провеждането му.
(4) Решенията се вземат с явно гласуване с обикновено мнозинство.
(5) Националният съвет по качество приема правила за организацията на дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата по наименованието на Глава трета, нова Глава четвърта по предложението на комисията, наименованието на Раздел І и текстовете на членове от 9 до 22 включително, предложени от комисията. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета, нова Глава четвърта по предложение на комисията, наименованието на Раздел І и текстовете на членове от 9 до 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Заповядайте за процедура, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Предстои ни приемането на важни закони в днешния ден. Виждаме, че в залата има не повече от 30 народни представители. Затова от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам поименна проверка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Започваме поименната проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Кирилов Атанасов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Савов Кръстев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Божидар Зафиров Абрашев - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джеват Яшар Мехмед - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Борисов Маринчешки - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - тук
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Николов Шейтанов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Дияна Божинова Костадинова - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Николов Памуков - отсъства
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Николов Маринов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - тук
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Николов Чакъров - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - отсъства
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Николова Донева - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цветослав Василев Кръстев - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата присъстват 129 народни представители. Имаме кворум.
Продължаваме с Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: "Раздел ІІ – Регионални органи. Регионалната колегия на БАПЗГ".
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел ІІ.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 24, който става чл. 23:
"Чл. 23. (1) Регионалните колегии на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи са териториални органи на организацията със седалища и териториален обхват съгласно приложението.
(2) Регионалната колегия се състои от вписаните в регистъра й медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 25, който става чл. 24:
"Чл. 24. Органи на Регионалната колегия на БАПЗГ са:
1. Общо събрание на Регионалната колегия на БАПЗГ;
2. Управителен съвет на Регионалната колегия на БАПЗГ;
3. Контролна комисия на Регионалната колегия на БАПЗГ;
4. Комисия по професионална етика на Регионалната колегия на БАПЗГ."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 26, който става чл. 25:
"Чл. 25. (1) Общото събрание на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се формира на делегатски принцип, при норма на представителство 1 делегат на 20 членове за всяка регионална колегия. Условията и редът за избор на делегати на Общото събрание на регионалните колегии на асоциацията се определят в нейния устав.
(2) Управителният съвет на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи свиква Общото събрание на редовни и извънредни заседания. Редовните заседания се провеждат веднъж на три години. Редът на свикване, правилата за работа и за вземане на решения се определят в Устава на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 27, който става чл. 26:
"Чл. 26. (1) Общото събрание на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи:
1. приема правила, програми и планове за работа на органите на Регионалната колегия;
2. определя размера на средствата за осигуряване на дейността на Регионалната колегия;
3. избира и освобождава председателите и членовете на управителните съвети, на контролните комисии и на Комисията по професионална етика на Регионалната колегия и определя мандата им;
4. избира делегати за конгреса на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи;
5. приема отчетите за дейността на органите по т. 3 на Регионалната колегия и взема решение по тях;
6. приема правилата за набиране и разходване на средствата на Регионалната колегия;
7. взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на Регионалната колегия, съгласно действащото законодателство и Устава на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(2) Правилата, програмите и плановете по ал. 1, т. 1 се приемат в съответствие с Устава на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 28, който става чл. 27:
"Чл. 27. (1) Общото събрание на Регионалната колегия се счита за законно проведено при присъствието на две трети от избраните делегати. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.
(2) При липса на кворум заседанието се отлага с един час, след което се провежда с присъстващите членове, които не могат да бъдат по-малко от половината делегати на Общото събрание."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 29, който става чл. 28:
"Чл. 28. (1) Управителният съвет на Регионалната колегия на БАПЗГ се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Броят на заместник-председателите и на членовете, както и правилата за работа и за вземане на решения се определят в правилата за дейността им.
(2) Управителните съвети на регионалните колегии се свикват на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца и на извънредни заседания при необходимост."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 30, който става чл. 29:
"Чл. 29. Управителният съвет на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи:
1. ръководи работата на Регионалната колегия в съответствие с решенията на Общото събрание;
2. води и поддържа регистъра на Регионалната колегия по чл. 8, т. 2;
3. осигурява ползването на данните в регистъра за целите на този закон и защитата им от неправомерен достъп;
4. изпраща списък на своите членове на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, като го актуализира ежемесечно;
5. управлява имуществото на Регионалната колегия;
6. свиква Общото събрание на Регионалната колегия;
7. осигурява защита на професионалните права и достойнството на членовете на Регионалната колегия;
8. вписва в регистъра на Регионалната колегия наложените на членовете си наказания по този закон;
9. осъществява други функции, възложени му от Общото събрание."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 31, който става чл. 30:
"Чл. 30. (1) Председателят на Управителния съвет на Регионалната колегия на БАПЗГ организира и ръководи работата му и я представлява.
(2) Заместник-председателят подпомага председателя в дейността му и го замества по време на отсъствие.
(3) Секретарят:
1. организира дейността по изпълнение на решенията на Управителния съвет;
2. организира и осигурява административно-технически цялостната дейност на Управителния съвет."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 32.
Комисията предлага текстовете на чл. 32 и чл. 33 да се обединят.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 33 и предлага следната окончателна редакция на обединените чл. 32 и чл. 33, която става чл. 31:
"Чл. 31. (1) Контролната комисия на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се състои от председател и членове.
(2) Броят на членовете, правилата за работата и организацията на дейността на регионалните комисии по ал. 1 се определят с решения на Общото събрание и правилата за организация на дейността на регионалните колегии.
(3) Комисията по ал. 1:
1. контролира законосъобразността на взетите от регионалните управителни съвети решения и тяхното изпълнение;
2. представя пред Общото събрание на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи отчет за своята дейност и предложение за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на Управителния съвет;
3. при констатирани нарушения на закона, устава или решенията на Общото събрание в двуседмичен срок изготвят доклад, който внасят в Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи или свикват Общо събрание на Регионалната колегия.
(4) Председателят и членовете на комисията по ал. 1 могат да присъстват на заседанията на Управителния съвет на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 34, който става чл. 32:
"Чл. 32. (1) Комисията по професионална етика на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се състои от председател и членове. Броят на членовете се определя от Общото събрание.
(2) Комисията по ал. 1 се ръководи в работата си от правилата за организация на дейността си и от Кодекса на професионалната етика по чл. 8, т. 4.
(3) Комисията по ал. 1:
1. следи за спазване на професионално-медицинските, морално-етичните и деонтологичните въпроси и правила, свързани с упражняването на професията;
2. разглежда жалби по въпросите, посочени в т. 1;
3. издава актовете за установяване на нарушенията по чл. 40;
4. осъществява други функции, възложени от Общото събрание на съответните регионални колегии.
(4) Заличаването от регистъра на колегията става само след решение на Националната комисия по етика."

По предложение на комисията чл. 35 става чл. 33:
“Чл. 33. Заседанията на Комисията по професионална етика и на Контролната комисия на Регионалната колегия на БАПЗГ, са закрити.”
Комисията предлага текстът на чл. 36 да отпадне.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 37, който става чл. 34:
“Чл. 34. (1) За членове на Управителен съвет, в Контролна комисия и в Комисия по професионална етика на БАПЗГ и в органите на регионалните им колегии не могат да бъдат избирани лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Едно лице не може да бъде член на повече от един от следните изборни органи:
1. Управителен съвет на БАПЗГ;
2. Управителен съвет на Регионалната колегия на БАПЗГ;
3. Контролна комисия;
4. Комисия по професионална етика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по текстовете от Раздел ІІ на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на раздела, членове от 24 до 37, включително и отпадането на чл. 36 от законопроекта по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Глава четвърта – Членство, права и задължения”.
Комисията приема предложенията на вносителя за наименование на Глава четвърта, която става Глава пета.
“Раздел І – Членство”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел І.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 38, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) Членството в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи възниква с вписването в регистъра на Регионалната колегия на територията, на която лицата по чл. 4 осъществяват дейността си.
(2) Вписването се извършва след подаване на заявление по образец в колегията по ал. 1. В заявлението се посочват трите имена, ЕГН, месторождението, гражданството на лицето и адресът по местоживеене и месторабота, номер, дата и място на издаване на диплома за образователна степен, диплома за специалност, удостоверение за квалификация.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат: диплома за придобито висше образование; удостоверение за правоспособност, издадено по реда на Закона за здравето; диплома за специалност или за научна степен и звание – при наличие на такава; документ, удостоверяващ работата и стажа на лицето; справка от регистъра по чл. 185 от Закона за здравето за обстоятелствата по чл. 191 и чл. 193 от Закона за здравето; извлечение от регистъра за наложено наказание - при подновяване на членството; разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната и удостоверение за правоспособност – за чужденци; медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост в срок на валидност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Продължаваме с текста на чл. 39.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Комисията приема по принцип текста на чл. 39 и предлага следната окончателна редакция на чл. 39, който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Управителният съвет на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проверява дали са налице изискванията по този закон и по Глава седма от Закона за здравето за вписване на лицата, упражняващи професиите по чл. 1 в регистъра на колегията.
(2) Ако лицата отговарят на изискванията по ал. 1, вписването се извършва в 14-дневен срок от подаването на документите по чл. 35, ал. 3.
(3) Управителният съвет на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи изпраща заявленията до Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи за вписване в националния регистър. В срок до един месец Управителният съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи издава членска карта на лицето по образец, утвърден от Националния съвет.
(4) Отказ от вписване в регистъра на Регионалната колегия на БАПЗГ се прави при:
1. непредставяне на документите по чл. 35, ал. 2 и 3;
2. при заличаване на лицето от регистъра на друга регионална колегия – за срока на наказанието.
(5) Отказът от вписване в регистъра може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, който се произнася с решение в едномесечен срок.
(6) Решенията на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Комисията приема предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 40, който става чл. 37:
“Чл. 37. (1) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена и единният граждански номер, месторождението и гражданството;
2. адрес по местоживеене и месторабота;
3. висше медицинско образование – номер, дата и място на издаване на дипломата;
4. специалност – номер, дата и място на издаване на дипломата;
5. научната степен, научното звание – номер, дата и място на дипломата, съответно протокола;
6. наложените наказания по реда на този закон;
7. удостоверение за правоспособност;
8. други валидни документи, удостоверяващи придобитата квалификация;
9. други обстоятелства, определени от Националния съвет.
(2) Лицата, вписани в регистъра на Регионалната колегия, са длъжни да заявят за вписване промяна на обстоятелствата по ал. 1, точки 2, 4, 5, 6 и 7.
(3) Всички вписани обстоятелства и промени в регистъра, регионалната колегия изпраща на Националния регистър на електронен и хартиен носител в срок до 10 дни.
(4) Националният и регионалните регистри са за служебно ползване и при ползването им се спазват изискванията на този закон и на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта и на Раздел І, както и членове от 38 до 40 включително в редакция, предложена от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Раздел ІІ – Права и задължения.”
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 41, който става чл. 38:
“Чл. 41.Членовете на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи имат право:
1. да избират и да бъдат избирани в органите на БАПЗГ и на регионалните колегии;
2. да се ползват от закрилата на асоциацията при спорове, свързани с упражняването на професията;
3. на материална помощ в случаи на оттегляне от работа, загубена трудоспособност, както и на семействата им в случай на тяхната смърт, съгласно Устава;
4. да бъдат информирани за всички дела на БАПЗГ;
5. да търсят съдействие на БАПЗГ за професионалното си усъвършенстване;
6. на достъп до обстоятелствата, вписани в регистъра.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 42, който става чл. 39:
“Чл. 39. Членовете на БАПЗГ са длъжни:
1. да упражняват своята професия в съответствие с Кодекса за професионална етика и в рамките на своите компетенции;
2. да прилагат правилата за добра медицинска практика;
3. да спазват Устава;
4. да уведомяват Управителния съвет на Регионалната колегия, в която членуват, за промените, свързани с упражняването на професията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този Раздел ІІ?
Моля да гласуваме наименованието на раздела и текстовете на чл. 41 и чл. 42, подкрепени от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.




ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Глава пета - Нарушения и наказания”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава пета, която става Глава шеста.
“Чл. 43. Членовете на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи носят отговорност за следните нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните си задължения:
1. неспазване на правилата, предвидени в Кодексите за професионална етика;
2. неспазване на правилата за добра медицинска практика.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 43, който става чл. 40.
“Чл. 44. За нарушения по чл. 40 на членовете на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи могат да бъдат налагани следните наказания:
1. порицание;
2. глоба в размер от една до пет минимални работни заплати;
3. заличаване от регистъра за срок от три месеца до три години.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 44, който става чл. 41.
“Чл. 45. Комисиите по професионална етика на Регионалните колегии на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи разглеждат жалби за нарушения по чл. 40.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 45, който става чл. 42.
“Чл. 46. (1) Нарушенията по чл. 40 се установяват с акт за констатирано нарушение.
(2) Актове по ал. 1 има право да съставя всеки член на Комисията по професионална етика към Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(3) Наказателните постановления се издават от Председателя на Управителния съвет на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(4) Препис от наказателното постановление се изпраща на ръководителя на здравното заведение, в което работи наказаното лице, и на директора на Районната здравноосигурителна каса.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 46, който става чл. 43:
“Чл. 43. (1) Нарушенията по чл. 40 се установяват с акт за констатирано нарушение.
(2) Актове по ал. 1 има право да съставя всеки член на Комисията по професионална етика към Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(3) Наказателните постановления се издават от Председателя на Управителния съвет на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(4) Препис от наказателното постановление се изпраща на ръководителя на здравното заведение, в което работи наказаното лице.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 47, който става чл. 44:
“Чл. 44. (1) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Сумите от наложените глоби постъпват в приход на регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.”
“Чл. 48. (1) Налагането на наказанията по чл. 44 не изключва търсенето на наказателна, гражданска или дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда.
(2) Когато при разглеждането на жалби органите по чл. 45 и 39 констатират данни за други нарушения извън тези по чл. 43, те сигнализират компетентните органи за търсене на отговорност.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 48, който става чл. 45.
Комисията предлага текстът на чл. 49 да отпадне в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Материята е уредена в Закона за защита на личните данни и не следва да се урежда отново в закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по Глава пета от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава пета и текстовете на чл. 43 до чл. 49 включително, в редакция на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Допълнителни разпоредби”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за това наименование и предлага следната окончателна редакция:
“Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага то да се обособи в § 1, със следната окончателна редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Асоциирани медицински специалисти” са медицинските лаборанти, рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите, фелдшерите, ортопедичните техници и масажистите.
2. “Сертификат за квалификация по професията” е документ, издаден от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, с който се удостоверява, че медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти са вписани в националния регистър на съсловната организация и отговарят на изискванията по чл. 35, ал. 2 и 3 и чл. 36, ал. 1 и на правилата по чл. 8, т. 3.
3. “Здравни грижи” е дейността, свързана със здравето и болестта, извършвана от лицата по чл. 1 за осигуряване на човешките потребности, когато лицето не може (поради болест, възраст, инвалидност и други причини), няма познания или не трябва да я извършва само.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Допълнителните разпоредби от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 1 от него.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията приема предложението на вносителя за това наименование.
“§ 1. Министерският съвет, областните управители и общините са задължени да предоставят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и на регионалните колегии помещения, държавна или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им.”
Комисията приема предложението на вносителя за § 1 от Преходните и заключителните разпоредби, който става § 2.
Комисията предлага да се създават параграфи 3-11 със следната редакция:
“§ 3. Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизането на този закон в сила, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, се ползват с правата по чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от този закон и по § 2 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за здравето.
§ 4. В едномесечен срок от влизането в сила на закона регионалните центрове по здравеопазване изготвят списъци с трите имена, единния граждански номер, адресите по местоживеене и месторабота на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, които упражняват професията си на територията на съответната област.
§ 5. В двумесечен срок от изтичането на срока по § 4 регионалните центрове по здравеопазване свикват първите общи събрания на регионалните колегии на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по списъците по § 4 за избор на органи на колегиите и на делегати за първия конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Първите общи събрания на регионалните колегии се председателстват без право на глас от директорите на съответните регионални центрове по здравеопазване.
§ 6. В едномесечен срок от провеждането на изборите по § 5 медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, които упражняват професията си, са длъжни да подадат заявления за вписване в регистъра на съответната регионална колегия.
§ 7. В едномесечен срок от изтичането на срока по § 6 министърът на здравеопазването свиква първия конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи за избор на органи на асоциацията. Първият конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се председателства без право на глас от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него лице.
§ 8. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1. 01. 2005 г.) в чл. 6, ал. 2, в изречение първо след думите “НЗОК” се поставя запетая и се добавя “един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи”.


§ 9. В Закона за лечебните заведения, в чл. 11, ал. 1, т. 1 се създава нова буква “г”:
“г. диспансеризация”.”
Към доклада има приложение към чл. 23, ал. 1 с наименование: “Седалища и райони на регионалните колегии на БАПЗГ”, където те са изброени.
Комисията приема предложението на вносителя за приложението към чл. 23.
Госпожо председател, имам две предложения:
“По § 1 на Преходните и заключителните разпоредби думите “са задължени” да бъдат заменени с думите “могат…”. Нататък текстът остава същият.
И още едно допълнение, което бих искал да направя. То се отнася до една промяна в Кодекса на труда, която трябва да съответства на текста, който вече приехме в този закон. Промяната вероятно е пропусната, когато е съставен докладът. Промяната изглежда така:
“Създава се нов § 10 в Преходните и заключителните разпоредби:
“§ 10. В Кодекса на труда се прави следното допълнение:
В чл. 330, ал. 2, т. 3 се добавят думите: “…или от регистъра на БАПЗГ по Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по предложенията, които се направиха за корекция. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, от § 1 до новия § 10 включително, изменението в § 1 думите “са задължени” се заменят с думите “могат”, както приложението към законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето процедурно предложение е свързано с малка промяна в точките от дневния ред. Молбата ми е колегите да подкрепят предложението да преминем към второто четене на Законопроекта за екстрадиция. Правя това предложение с оглед на това, че по този закон сме изостанали в сроковете, които са договорени с Европейската комисия, и затова бих искал да приключим с него днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение да преминем към Законопроекта за екстрадицията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ.
Господин Стоилов, моля да започнете представянето на Доклада по Законопроекта за екстрадицията, докато дойде госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Доклад на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за екстрадиция, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет за второ четене. Закон за екстрадиция.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: “Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа:
 
“Глава първа
Общи положения

Задачи
Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за осъществяване на екстрадиция и изпълнението на Европейската заповед за арест.
(2) Екстрадицията се осъществява по отношение на лице, намиращо се на територията на една държава, срещу което е образувано наказателно производство или което се издирва за изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода” от съдебните власти на друга държава или от международен съд.
(3) Европейска заповед за арест се изпълнява по искане на една държава-членка на Европейския съюз, от друга държава-членка на Европейския съюз, за задържане и предаване на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или привеждане в изпълнение на наказание “лишаване от свобода” или на мярка за неотклонение “задържане под стража” срещу него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създадат нови чл. 1, 2 и 3:

“Предмет на закона
Чл. 1. Този закон определя условията и реда за осъществяване на екстрадиция, както и условията и реда за издаване и изпълнение на Европейска заповед за арест.

Екстрадиция
Чл. 2. Екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава:
1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд;
2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд;
3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане.

Европейска заповед за арест
Чл.3. Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава-членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава-членка на търсено лице, с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му.”

“Приоритет на международното право
Чл.2. (1) Този закон се прилага само при наличието на международен договор, по който Република България е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси.
(2) При липса на международен договор този закон се прилага при наличието на взаимност. Процедурата за установяване на взаимността се осъществява от Министерството на правосъдието.”


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2, който става чл. 4:

“Приложно поле
Чл. 4. (1) Този закон се прилага при наличието на международен договор, по който Република България е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси.
(2) При липса на международен договор, законът се прилага при условие на взаимност. Взаимността се установява от министъра на правосъдието.
(3) Този закон се прилага и при получаване на Бюлетин за международно издирване на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), с цел задържане и екстрадиция.”

“Приложимост
Чл. 3. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат и в случай на налагането на мерки за неотклонение. За целите на този закон изразът “мярка за неотклонение” означава всяка мярка, предвиждаща лишаване от свобода, издадена от съдебен орган.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и при получаване на европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава-членка на Европейския съюз, и при получаване на Бюлетин за международно издирване с цел арест и екстрадиция на Международната организация на криминалната полиция “Интерпол”.
Комисията предлага чл. 3 да отпадне.

“Двойна наказуемост
Чл. 4. (1) Екстрадиция може да бъде допусната само когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е престъпление по българския закон и по закона на молещата държава.
(2) Съществуващите разлики между легалните дефиниции и наименованието, дадено на едно и също престъпление от законите на двете държави, е без значение, освен ако друго не е предвидено в международен договор или при условията на взаимност.”
Комисията предлага чл. 4 да отпадне.

“Размер на наказанието
Чл. 5. (1) Екстрадиция се допуска само за престъпления, които се наказват по закона на молещата и замолената държава с “лишаване от свобода” не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание, както и за престъпления, за които се предвижда налагане на мярка, изискваща задържане на лицето.
(2) Лицето се предава за изтърпяване на наказание, когато наложеното му наказание е не по-малко от четири месеца “лишаване от свобода” или ако трябва по отношение на него да се изпълни постановена от съд мярка, изискваща задържане на лицето.”
Комисията предлага чл. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези текстове на Законопроекта за екстрадиция, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване заглавието – “Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест”.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Подлагам на гласуване членове 1, 2 и 3 така, както са предложени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване чл. 4 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване отпадането на членове 3, 4 и 5 – по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Тези текстове отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ще прочета всички предложения по Глава втора – “Условия за отказ от екстрадиция”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така: “Условия за екстрадиция. Основания за отказ за екстрадиция.”.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 5:

“Двойна наказуемост
Чл. 5. (1) Екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.
(2) Екстрадиция се допуска и с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, наложени в молещата държава за не по-малко от 4 месеца.
(3) Деянието съставлява престъпление и в двете държави, когато независимо от разликите между съставите им, техните основни признаци съвпадат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и предлага следната редакция:

“Лица, спрямо които не се допуска екстрадиция
Чл. 6. (1) Не се допуска екстрадиция на:
1. български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;
2. лице, на което е предоставено убежище в Република България;
3. чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България;
4. лице, което не е наказателно отговорно съгласно българското законодателство.
(2) Наличието на българско гражданство, предоставено убежище в Република България или имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България се преценява към момента на получаване на искането за екстрадиция.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:

“Основания, при които се отказва екстрадиция
Чл. 7. Екстрадиция се отказва:
1. за политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за политически;
2. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право;
3. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;
4. ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания;
5. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно изискванията на международното право;
6. за престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава;
7. когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска;
8. ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено – няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:

“Основания, при които може да се откаже екстрадиция
Чл. 8. Екстрадиция може да се откаже:
1. за деяние, подсъдно на българския съд;
2. когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е прекратено;
3. когато в Република България срещу лицето, чието екстрадиране се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция;
4. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е знаело за наказателното преследване срещу него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че на лицето се осигурява повторно разглеждане на делото с право на защита;
5. за престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, когато законодателството на Република България не позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление.”

“Задължения в случай на отказ да се допусне екстрадиция
Чл. 9. (1) При отказ да се допусне екстрадиция Министерството на правосъдието на Република България уведомява молещата държава.
(2) Когато е отказано екстрадиране на български гражданин или на политически бежанец по искане на молещата държава, случаят се предоставя на българските компетентни органи с цел да се проведе наказателно преследване, ако има основания за това.
(3) За нуждите на наказателния процес по ал. 2 молещата държава предава на Министерството на правосъдието безплатно всички документи, информация и вещи, свързани с престъплението.
(4) Отказът да се екстрадира чужд гражданин, срещу когото е повдигнато обвинение или който е осъден в друга държава, не е пречка българските компетентни органи да предприемат наказателно преследване, ако има основание за това.”
Комисията предлага чл. 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава втора с наименованието, което предлага комисията; чл. 5, както предлага комисията; чл. 6, както предлага комисията; чл. 7, както предлага комисията и чл. 8 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 9.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Член 9 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета: “Процедура по екстрадиция”.

“Раздел І – Екстрадиция по искане на друга страна”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага заглавието на Раздел І да се измени така: “Екстрадиция по искане на друга държава”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:

“Молба за екстрадиция
Чл. 9. (1) Молба за екстрадиция се подава от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до Министерството на правосъдието на Република България.
(2) Молбата за екстрадиция може да се предаде и по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) или по друг начин, който може да се уговори между молещата държава и Република България.
(3) Към молбата за екстрадиция се прилагат:
1. оригинал или заверено копие от присъдата, акта за привличане към наказателна отговорност или заповедта за задържане, или друг документ със същата сила, издаден по реда, предвиден от закона на молещата държава;
2. описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, време и място на извършването му, правната квалификация, размера на вредите, ако такива са причинени, и копие от приложимите законови разпоредби, включително за давността;
3. данни за исканото лице, придружени и от друга информация, позволяваща установяване на самоличността и гражданството му;
4. информация за неизтърпяната част от наложеното наказание, ако се иска екстрадиране на осъдено лице;
5. документите, удостоверяващи гаранциите по чл. 7, т. 8 и чл. 8, т. 4.
(4) Молбата и приложените към нея документи се съставят на езика на молещата държава, като се прилага и превод на български език, ако друго не е предвидено в международен договор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:

“Информиране за множество молби за екстрадиция
Чл. 11. Когато е поискана екстрадиция на едно и също лице от две или повече държави за едно и също или за различни престъпления, министърът на правосъдието незабавно информира компетентните органи на молещите държави за наличието на множество молби за екстрадиция.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, който ще мине преди чл. 11.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.

“Проверка на молбата за екстрадиция
Чл. 10. (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице проверява молбата и приложените към нея документи.
(2) Когато молбата и приложените към нея документи не отговарят на изискванията по чл. 9, министърът на правосъдието или оправомощеното длъжностно лице ги връща на молещата държава, като посочва основанията за това.”


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12:

"Изпращане на молбата и документите на
Върховната касационна прокуратура
Чл. 12. (1) След проверката по чл. 10 министърът на правосъдието изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция и приложените към нея документи или молбата за временно задържане.
(2) При множество молби за екстрадиция Върховната касационна прокуратура съгласува поредността им с Министерството на правосъдието."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14 и предлага следната редакция на този член, който става чл. 13:

"Временно задържане
Чл. 13. (1) В неотложни случаи компетентните органи на молещата държава могат да поискат от Министерството на правосъдието или от Върховната касационна прокуратура временно задържане на исканото лице преди изпращането на молба за екстрадиция.
(2) В молбата за временно задържане се посочва наличието на акт за задържане, привличане към наказателна отговорност или присъда и намерението на молещата държава да подаде молба за екстрадиция. Молбата трябва да съдържа и информация за престъплението, за което ще бъде поискана екстрадиция, за времето и мястото на извършването му, както и данни за издирваното лице.
(3) В случай, че молбата за временно задържане е подадена от държава, с която Република България няма сключен договор за екстрадиция, министърът на правосъдието уведомява Върховната касационна прокуратура за наличието на взаимност.
(4) Молбата за временно задържане може да се изпрати по поща, телеграф, телекс, факс, по дипломатически път, чрез Международната организация на Криминалната полиция (Интерпол), или по какъвто и да е друг начин, позволяващ писменото доказване на получаването и на нейното съдържание.
(5) След установяване местонахождението на лицето на територията на Република България и на самоличността му, Върховната касационна прокуратура го задържа за срок до 72 часа и изпраща молбата за временно задържане заедно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто район се намира лицето.
(6) В срока по ал. 5 окръжният прокурор назначава защитник и преводач на лицето, ако не владее български език и внася в съответния окръжен съд искане за временното му задържане.
(7) Окръжният съд разглежда искането по реда на чл. 152а, ал. 5 и ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и се произнася с определение, с което взима мярка временно задържане или друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция. Мярката временно задържане се взема за срок до 40 дни или за друг срок, установен в международен договор, по който Република България е страна.
(8) Определението по ал. 7 може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в 3-дневен срок.
(9) Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно министъра на правосъдието и молещата държава за взетата мярка.
(10) Окръжният съд по искане на задържаното лице в срока по ал. 7 може да измени мярката временно задържане в друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция, по реда на чл. 152б от НПК. Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в 3–дневен срок.
(11) Прокурорът отменя мярката временно задържане, ако в определения от съда срок на временно задържане Република България не получи молбата за екстрадиция и документите по чл. 9, ал. 3.
(12) Освобождаването на лицето не е пречка за ново задържане с цел екстрадиция или за извършване на самата екстрадиция, ако молбата за екстрадиция бъде получена след изтичането на срока по ал. 7."
"Чл. 15. Действия на прокуратурата след получаване на молбата за екстрадиция."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 14:

"Действия на прокуратурата след
получаване на молбата за екстрадиция
Чл. 14. (1) След получаване на молбата по чл. 9 Върховната касационна прокуратура образува преписка по случая. При множество молби те се обединяват в една преписка.
(2) Върховната касационна прокуратура задържа лицето за срок до 72 часа, включително и когато срокът на временното задържане, определен от съда по реда на чл. 13, ал. 7, е изтекъл или е взета друга мярка, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция.
(3) Преписката заедно със задължителни указания се изпраща на съответния окръжен прокурор, в чийто район се намира исканото лице.
(4) Окръжният прокурор в срока по ал. 2:
1. осигурява на исканото лице защитник, ако то няма такъв, и преводач, ако не владее български език;
2. запознава лицето и неговия защитник с всички документи по преписката и взема писмени обяснения от лицето;
3. запознава лицето с правото му да изрази съгласие пред съда за незабавното му екстрадиране;
4. внася искане пред съответния окръжен съд за вземане на мярка задържане под стража на исканото лице до приключване на производството по екстрадиция;
5. внася преписката за разглеждане в съответния окръжен съд."
Комисията предлага да се създаде нов чл. 15 със следното съдържание:


"Вземане на мярка задържане под стража
Чл. 15. (1) В случаите на чл. 14, ал. 4, т. 4 окръжният съд разглежда незабавно искането за вземане на мярка задържане под стража по реда на чл. 152а, ал. 5 и ал. 8 от НПК.
(2) Явяването на исканото лице се осигурява от прокурора. Участието на защитник и преводач в съдебното заседание е задължително.
(3) Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира в 3–дневен срок пред съответния апелативен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове на Раздел І. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Глава трета, Раздел І, съответните текстове до чл. 15 включително, така както са предложени от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Текстовете до чл. 15 включително са приети.
Остава 1 минута и 33 секунди.
Обявявам почивка до 11,30 ч., след това ще продължим с разглеждането на следващите текстове от законопроекта. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Цеков за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, още едно процедурно предложение за разместване в точките. Предложението е сега, непосредствено след почивката, да разгледаме т. 16 от нашата програма – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Той е само от един параграф. След това да продължим с представянето на второ четене на Законопроекта за екстрадицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение временно да прекъснем разглеждането на Законопроектаа за екстрадицията, за да приемем тази точка от дневния ред. Тя е много кратка, текстът е консенсусен.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Госпожо Дикова, заповядайте да докладвате Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България”.
Комисията подкрепя заглавието на законопроекта.
По параграф единствен е постъпило предложение на народните представители Васил Маринчев и Йордан Нихризов.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен:
“Параграф единствен. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За обявяване на село за град е необходимо населеното място да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3500 души, а в курортните населени места – не по-малко от 1000 души.”
2. В ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. По предложение на кмета на кметството или на кмета на общината общинският съвет в двумесечен срок приема решение за извършване на промяната и го изпраща на областния управител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дикова.
Имате думата за изказвания по този текст от законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграф единствен от него, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

Моля да преминем отново към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА – продължение.
Моля да докладвате чл. 16 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция на чл. 16:

“Образуване на съдебно производство по екстрадиция
Чл. 16. (1) След получаване на преписката по молбата за екстрадиция окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание не по-късно от 7 дни от постъпването й.
(2) Съдията-докладчик прекратява производството по екстрадиция в случаите по чл. 6.
(3) С разпореждането за насрочване на делото съдията-докладчик се произнася по задържането на лицето.”
По чл. 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Производство пред първата инстанция
Чл. 17. (1) Молбата за екстрадиция се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.
(2) Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за незабавно екстрадиране и последиците от това.
(3) Съдът може да изиска от молещата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване.
(4) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.
(5) Съдът обсъжда:
1. налице ли са условията по чл. 5 и чл. 6 и има ли основания за отказ за екстрадиция по чл. 7 или чл. 8;
2. има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция.
(6) При множество молби за екстрадиция на едно лице за едно и също или за различни престъпления съдът обсъжда и въпросите относно мястото на извършване на престъпленията, гражданството на исканото лице, тежестта на извършените престъпления, поредността на извършването им и възможността за последваща екстрадиция в друга молеща държава, датите на получаване на молбите и наличието на условия за взаимност. Когато една от молбите е подадена от международен наказателен съд, тя се ползва с предимство пред останалите.
(7) Съдът постановява решение, с което допуска или отказва екстрадиция, като го обявява незабавно след изслушването по ал. 4.
(8) С решението съдът се произнася и по предаването на молещата държава на намерените в лицето и свързаните с деянието документи, книжа и вещи. Те се предават, и когато междувременно лицето е починало или се е укрило.”
По чл. 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Отлагане на екстрадицията. Временна екстрадиция
Чл. 18. (1) С решението за допускане на екстрадицията съдът може да отложи фактическото предаване на исканото лице, ако срещу него в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпления, различно от това, за което е допусната екстрадицията.
(2) Ако отлагането по ал. 1 може да доведе до изтичане на давността за наказателното преследване в молещата държава или сериозно да го затрудни, съдът може да допусне временна екстрадиция, при условие че лицето ще бъде върнато в Република България веднага след извършване на действията, за които е допусната временната екстрадиция.”
По чл. 19 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:

“Процедура при съгласие за незабавна екстрадиция
Чл. 19. (1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за незабавна екстрадиция, съдът го запитва доброволно ли дава съгласието си и разбира ли последиците от това.
(2) След като съдът се увери, че съгласието е дадено доброволно, то се отразява в протокола и се подписва от лицето и защитника му.
(3) Ако не е налице основание за отказ за екстрадиция по чл. 7, съдът постановява решение за незабавна екстрадиция в срок до 24 часа. Решението е окончателно.
(4) Заверен препис от решението по ал. 3 се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.”
По чл. 20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Производство пред апелативния съд
Чл. 20. (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора в 7-дневен срок от обявяването му.
(2) Жалбата или протестът се разглеждат в 10-дневен срок от постъпването им в съда по реда на чл. 17.
(3) Решението на апелативния съд е окончателно.
(4) Заверен препис от решението на апелативния съд се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.”

Комисията предлага да се създадат нови членове 21 и 22:

“Действия при отказ за екстрадиция
Чл. 21. (1) При отказ за екстрадиция министърът на правосъдието уведомява молещата държава.
(2) Когато деянието е подсъдно на българския съд, материалите се предоставят на съответния прокурор за провеждане на наказателно преследване, ако има основания за това.
(3) Отказ да се екстрадира чужд гражданин, срещу когото е повдигнато обвинение или който е осъден в друга държава, не е пречка за наказателно преследване в Република България, ако има основания за това.

Екстрадиция по искане на международен съд
Чл. 22. Разпоредбите на този раздел се прилагат и когато екстрадицията се иска от международен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Имате думата за изказвания по тези текстове от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме от чл. 16 до чл. 22 включително в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: “Раздел ІІ – Екстрадиция по искане на Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 23:

“Органи, които правят искане за екстрадиция
Чл. 23. Искане за екстрадиция на лице, извършило престъпление, подсъдно на българския съд, се прави от:
1. главния прокурор – за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда;
2. министъра на правосъдието – за подсъдим по предложение на съответния съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 24:

“Молба за екстрадиция
Чл. 24. (1) Молба за екстрадиция се подава в писмена форма. Към нея се прилагат документите по чл. 9, ал. 3.
(2) Молбата и документите се изпращат от Министерството на правосъдието по един от начините, посочени в чл. 9, ал. 2. Ако замолената държава поиска допълнителни документи, те се изпращат по същия начин.
(3) Преводът на молбата за екстрадиция и приложените към нея документи се осигурява от Върховната касационна прокуратура в случаите по чл. 23, т. 1 и от министъра на правосъдието в случаите по чл. 23, т. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 25:

“Временно задържане под стража
Чл. 25. (1) В неотложни случаи органът по чл. 23 може да поиска от компетентните органи на другата държава временно задържане под стража на лицето преди изпращане на молба за екстрадиция.
(2) Молбата за временно задържане под стража се изготвя и изпраща при условията и по реда на чл. 13, ал. 2 и ал. 4.
(3) Националното централно бюро “Интерпол” изготвя и разпространява Бюлетин за международно издирване на лицето с цел задържане и екстрадиция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по Раздел ІІ от Глава трета на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ, и членове от 21 до 23 включително по номерацията на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава четвърта – Последици на допусната екстрадиция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
“Раздел І – Задължения на Република България като замолена държава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.

“Предаване на екстрадираното лице
Чл. 24. (1) При допусната екстрадиция Върховната касационна прокуратура със съдействието на Националното централно бюро “Интерпол” уговаря с молещата държава да даде мястото на предаване на лицето.
(2) Предаването на лицето се извършва в изпълнение на постановление на Върховната касационна прокуратура, като органите на Министерството на правосъдието осигуряват охраната и конвоирането му.
(3) При предаването се съставя протокол, в който се отразяват предаването и приемането на лицето, участващите длъжностни лица и други обстоятелства. Към протокола се прилагат: документът за самоличност на лицето, опис на личните му вещи, справка за здравословното му състояние, както и справка за продължителността на задържането под стража за осъществяване на екстрадицията.
(4) Когато предаването не е осъществено, компетентните органи на двете държави се споразумяват за нова дата на предаване. Ако исканото лице не е прието на новата дата, то се освобождава след изтичането на 30 дни от тази дата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 26.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 25, който става чл. 27:
“Предаване на лице при отложена екстрадиция
Чл. 27. В случаите по чл. 18, ал. 1 предаването се извършва, след като наказателното преследване срещу лицето бъде прекратено, производството приключи с оправдателна присъда или след изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.”
По чл. 26, който става чл. 28, комисията подкрепя текста на вносителя:

“Повторна екстрадиция
Чл. 28. (1) Ако екстрадираното лице избегне наказателното преследване или изтърпяването на наложеното наказание в държавата, в която е екстрадирано, и се завърне на територията на Република България, то може да бъде екстрадирано отново.
(2) Повторното предаване се извършва по молба на заинтересуваната държава на основание на постановеното първоначално решение. Повторната екстрадиция на лицето се извършва по реда на чл. 26.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 29:

“Транзит на екстрадирано лице
Чл. 29. (1) Транзит на екстрадирано лице през територията на Република България се разрешава от Върховната касационна прокуратура след представяне на молба по един от начините, посочени в чл. 9, ал. 2, при условие, че екстрадицията, за която е поискан транзитът, не е недопустима по чл. 7.
(2) Разрешение за транзит на български гражданин се дава при условията, при които се допуска екстрадицията.
(3) При използването на въздушен транспорт:
1. ако е предвидено кацане, молещата държава представя молба за транзит преди извършването на транзита;
2. в случай на непредвидено кацане, молещата държава незабавно след кацането представя молба за транзит.
(4) Молбата за транзит по ал. 3 се изпраща по реда на чл. 13, ал. 4 и има действието на молба за временно задържане под стража.
(5) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато компетентните български органи поискат транзит през територията на друга държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласувате наименованието на Глава четвърта и Раздел І от него, както и текстовете на чл. 24 до 27 включително по номерацията на вносителя.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел ІІ – Задължения на Република България като молеща държава”.
Заглавието е подкрепено.
По чл. 28, който става чл. 30, комисията предлага следната редакция:

“Приемане на екстрадирано лице
Чл. 30. (1) Екстрадирано в Република България лице се приема по реда на чл. 26.
(2) Лицето се настанява незабавно в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, ако трябва да изтърпи наложено наказание, или в място за изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. Компетентният орган по чл. 23 се уведомява незабавно.”
По чл. 29, който става чл. 31, комисията предлага следната редакция:

“Съдене на лице, предадено от друга държава –
принцип на особеността
Чл. 31. (1) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако:
1. е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му, или
2. то е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало.
(2) Молба за получаване на съгласие по ал. 1, т. 1 се изпраща на другата държава от съответния орган по чл. 23, при спазване на изискванията на чл. 9, ал. 3.
(3) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира до получаване на отговор от замолената държава.
(4) При изменение на обвинението срещу предаденото лице в хода на наказателното производство, ако новото обвинение е за престъпление, за което се допуска екстрадиция, наказателното производство продължава по новото обвинение, без да е необходимо получаване на съгласие по ал. 1-3 от предалата лицето държава.”
По чл. 30, който става чл. 32, редакцията е следната:

“Последваща екстрадиция за трета държава
Чл. 32. Когато трета държава поиска екстрадиция на лице, което не е български гражданин, за извършени от него престъпления преди предаването, различни от тези, за които лицето е екстрадирано в Република България, тази екстрадиция не може да се извърши без съгласието на държавата, екстрадирала лицето в Република България.”
По чл. 31, който става чл. 33, текстът е следният:

“Привидна екстрадиция
Чл. 33. Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или какъвто и да е друг начин, който прикрива екстрадиция.”
По чл. 32, който става чл. 34, текстът е следният в редакция на комисията:
“Разноски
Чл. 34. (1) Разноските за екстрадицията, направени на територията на Република България като замолена държава, се поемат от нея при условията на реципрочност.
(2) Разноските за транзит през територията на Република България при екстрадиция се поемат от молещата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ, чл. 28 до чл. 32 по номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте текстовете от Раздел ІІ.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава пета – Предаване въз основа на Европейска заповед за арест”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
“Раздел І – Приложимост”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следното заглавие: “Раздел І – Приложно поле, форма и съдържание на Европейската заповед за арест”.
По чл. 33, който става чл. 35, комисията предлага следната редакция:

“Предаване на лице между държави-членки
на Европейския съюз
Чл. 35. Задържане и предаване на лице с цел провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане между Република България и държавите-членки на Европейския съюз, се извършва въз основа на Европейска заповед за арест при условията и по реда, предвидени в тази глава.”
По чл. 34, който става чл. 36, комисията предлага следната редакция:

“Условия за прилагане на Европейска заповед за арест
Чл. 36. (1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от четири месеца.
(2) Предаването въз основа на Европейска заповед за арест се осъществява, ако деянието, за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да бъде отказано изпълнение на Европейска заповед за арест във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава-членка.
(3) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за не по-малко от три години:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка на изделия и пиратство;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 37:

“Форма и съдържание на Европейската заповед за арест
Чл. 37. (1) Европейската заповед за арест се издава в писмена форма съгласно приложението към този закон и съдържа данни относно:
1. самоличност и гражданство на исканото лице;
2. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган;
3. доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици;
4. характер и правна квалификация на престъплението;
5. обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице;
6. наложено наказание, ако има влязла в сила присъда или вид и размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава-членка за извършеното престъпление;
7. други последици от престъплението.
(2) Европейска заповед за арест, издадена от български орган, се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава-членка или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
(3) Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език.”

Комисията предлага да се създаде нов Раздел ІІ със заглавие: “Раздел ІІ – Изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена в друга държава-членка на Европейския съюз”.
По чл. 35, който става чл. 38, комисията предлага следната редакция:

“Компетентни органи
Чл.38. (1) Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава-членка, се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира исканото лице.
(2) Централен орган по Европейската заповед за арест е министърът на правосъдието.”
По чл. 36, който става чл. 39, комисията предлага следната редакция:

“Основания за отказ да се изпълни
Европейска заповед за арест
Чл. 39. Окръжният съд отказва изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:
1. престълението, за което е издадена заповедта, е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция;
2. е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава-членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено;
3. исканото лице е малолетно, съгласно българското законодателство.”
По чл. 37, който става чл. 40, комисията предлага следната редакция:

“Основания, при които може да се откаже изпълнение
на Европейска заповед за арест
Чл. 40. Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:
1. престъплението, за което е издадена заповедта, е подсъдно на българския съд;
2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл, съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд;
3. е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;
4. исканото лице живее или е постоянно пребиваващ в Република България, или е български гражданин и Република България приеме да изпълни съгласно българското законодателство наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава-членка;
5. престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава-членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България”.
По чл. 38 комисията предлага следната редакция и нова номерация:

“Гаранции, предоставени от издаващата държава-членка
Чл. 41. (1) Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, когато исканото лице не е било известено за наказателното преследване срещу него и не е участвало в делото, се изпълнява само, ако издаващата държава-членка даде достатъчно гаранции, че лицето може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в издаващата държава с негово участие.
(2) Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, се изпълнява при условие, че законодателството на издаващата държава-членка предвижда възможност за:
1. преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на лицето или
2. преразглеждане на наложеното наказание или мярка служебно, не по-късно от 20 години, или
3. помилване.
(3) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България, предаването му се извършва при условие, че след като е изслушано в издаващата държава-членка, ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава-членка наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.”
Комисията предлага чл. 39 от предложението на вносителя да отпадне с оглед особеността му. Текстът му е инкорпориран в предходен текст.
Комисията предлага да отпадне и чл. 40 със заглавие “Съдържание и форма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове по Глава пета, Раздел І от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава пета, на Раздел І и членове от 33 до 38 включително, подкрепени от комисията, както и отпадането на членове 39 и 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага заглавието “Раздел ІІ – Процедура по предаване на лицата” да отпадне.
По чл. 41, който става чл. 42, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Действия след получаване на Европейска
заповед за арест
Чл. 42. (1) След получаване на Европейска заповед за арест пряко от компетентен орган на издаващата държава-членка, окръжният съд, в чийто район се намира исканото лице, проверява дали тя отговаря на изискванията по чл. 36 и чл. 37 и разпорежда на полицията задържането му за срок 24 часа.
(2) Когато за исканото лице е получен сигнал чрез Шенгенската информационна система (ШИС), полицията го задържа за срок 24 часа.
(3) Полицията незабавно уведомява съответния окръжен прокурор за задържането на лицето по ал. 1 и ал. 2.
(4) Сигналът по ал. 2 се приравнява на Европейска заповед за арест, ако е придружен от информацията по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и се изпълнява в съответствие с чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.”
Комисията предлага чл. 42 и заглавието към него да отпаднат.
По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Задържане под стража
Чл. 43. (1) В срока по чл. 42, ал. 1 и ал. 2 прокурорът внася искане в съответния окръжен съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице.
(2) Съдът разглежда искането незабавно по реда на чл. 152а от НПК.
(3) Съдът назначава на лицето защитник и преводач, ако не владее български език и го запознава с основанието за задържането му, съдържанието на Европейската заповед за арест, както и с правото му да изрази съгласие за предаване на компетентните органи на издаващата държава-членка и последиците от това.
(4) По искане на задържаното лице, окръжният съд може да измени мярката задържане под стража в друга мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест по реда на чл. 152б от Наказателно-процесуалния кодекс.”
Комисията предлага чл. 44 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 44:

“Съдебно производство
Чл. 44. (1) Окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание за разглеждане на Европейската заповед за арест в 7-дневен срок от задържането на исканото лице от полицията.
(2) Европейската заповед за арест се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.
(3) Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за предаване на издаващата държава-членка, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 и последиците от тези действия.
(4) Съдът може да изиска от издаващата държава-членка допълнителна информация като определи срок за получаването й, както и да приеме информация, предоставена от издаващата държава.
(5) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.
(6) Съдът обсъжда налице ли са условията за предаване по чл. 36 и чл. 41 и има ли основание за отказ по чл. 39 и чл. 40, има ли основание за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52.
(7) Съдът постановява незабавно решение за предаване исканото лице или за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:

“Процедура при съгласие за предаване
Чл. 45. (1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за предаване, както и отказ от прилагане на принципа на особеността, съдът прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2.
(2) Исканото лице може да оттегли съгласието по ал. 1 в тридневен срок от даването му. В този случай производството продължава по реда на чл. 44.
(3) Когато исканото лице даде съгласие да бъде предадено, съдът постановява решение в 7-дневен срок от изтичането на срока за оттегляне на съгласието по ал. 2, след проверка на условията по чл. 36 и чл. 41 и основанията за отказ по чл. 39. Решението е окончателно.”
Комисията предлага чл. 46 да отпадне.
Комисията предлага отпадането и на следващия чл. 47.
По чл. 48 комисията предлага следната редакция и нова номерация:

“Решение при множество европейски заповеди
за арест. Конкуренция между Европейска заповед за
арест и молба за екстрадиция
Чл. 46. (1) Когато в окръжния съд са постъпили европейски заповеди за арест от две или повече държави-членки за едно и също лице, съдът взема решение с оглед на всички обстоятелства, след като прецени тежестта и мястото на извършване на престъпленията, датите на постъпване на европейските заповеди за арест и целта, за която е издадена съответната заповед.
(2) Съдът може да се консултира с Eurojust при вземане на решението по ал. 1.
(3) В случай на конкуренция между Европейска заповед за арест и молба за екстрадиция, подадена от държава, която не е членка на Европейския съюз, съдът преценява всички обстоятелства, по-специално посочените в ал. 1 и в съответния международен договор.
(4) Молба за екстрадиция, подадена от Международния наказателен съд, се ползва с предимство.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 47:

“Привилегии и имунитети
Чл.47. (1) Когато исканото лице се ползва с привилегия или имунитет по отношение на юрисдикцията на Република България и български орган има правомощие да отнеме привилегията или да снеме имунитета, съдът незабавно прави искане за това до компетентния орган.
(2) Когато компетентен е орган на друга държава или международна организация, съдът незабавно уведомява издаващия орган, за да направи искане за отнемане на привилегията или снемане на имунитета.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня, в който съдът е уведомен за отнемането на привилегията или за снемането на имунитета.”
По чл. 49 комисията предлага следната редакция и номерация:

“Производство пред апелативния съд
Чл.48. (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора, подадени в 5-дневен срок от обявяване на решението.
(2) Жалбата и протестът се разглеждат в 5-дневен срок от постъпването им в съда по реда на чл. 44.
(3) Решението на съда се постановява не по-късно от 60 дни от задържането на лицето от полицията и е окончателно.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 50 и нова номерация:

“Продължаване на срока за постановяване на
съдебно решение
Чл. 49. (1) Когато Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в сроковете по чл. 45, ал. 3 и чл. 48, ал. 3, съдът незабавно уведомява за това издаващия орган, като излага мотивите за забавянето. В този случай сроковете се продължават с още 30 дни.
(2) Когато производството не е приключило в 90-дневен срок от задържането на лицето от полицията, съдът незабавно уведомява Eurojust за закъснението, като излага мотиви за това.”
По чл. 51 комисията предлага следната редакция и номерация:

“Временно предаване или изслушване на
исканото лице
Чл.50. (1) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване и до приключване на съдебното производство по изпълнение на заповедта издаващият орган направи искане до окръжния съд за изслушване или временно предаване на исканото лице, съдът или изслушва лицето, или го предава временно на издаващия орган.
(2) Исканото лице се изслушва от съда в присъствие на представител на издаващия орган в съответствие с българското законодателство и при условия, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.
(3) Исканото лице се предава временно при условия и за срок, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.
(4) Временно предаване се допуска при условие, че издаващият орган гарантира връщането на лицето в Република България, за да участва в съдебното производство по изпълнение на заповедта.”
Комисията предлага чл. 52 да отпадне.
По чл. 53 комисията предлага следната редакция и номерация:

“Предаване на лице, екстрадирано в Република България
Чл. 51. (1) Лице, екстрадирано в Република България от държава, която не е членка на Европейския съюз, и защитено от принципа на особеността, предвиден в международния акт, по силата на който е било екстрадирано, не може да се предаде на издаващия орган, освен ако е получило съгласие от държавата, от която е било екстрадирано.
(2) Министърът на правосъдието незабавно прави искане до компетентния орган на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, за съгласие то да бъде предадено на издаващия орган.
(3) Сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня на получаване на съгласието по ал. 2.
(4) До получаване на решението на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, окръжният съд му налага мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест."
Комисията предлага да се създаде нов чл. 52:

“Отложено изпълнение на Европейската заповед за арест. Изпълнение под условие
Чл. 52. (1) Ако срещу исканото лице в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, с решението за предаване, съдът може да отложи предаването на лицето до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание.
(2) В случаите по ал. 1 вместо отлагане на предаването, съдът може да предаде временно исканото лице на издаващата държава-членка при условия, определени в писмено споразумение между съда и издаващия орган.”
По чл. 54 комисията предлага следната редакция и номерация:

“Уведомяване за решението
Чл.53. (1) Окръжният съд уведомява незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат.
(2) Заверен препис от влязлото в сила решение за изпълнение на Европейската заповед за арест незабавно се изпраща на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на решението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи за изказвания.
Тъй като наименованието на Раздел ІІ отпада, гласуваме отпадането на наименованието на Раздел ІІ, отпадането на членове 42, 44, 46 и 47 по предложение на комисията.
Моля да гласуваме отпадането на тези текстове, както и съдържанието на членове от 41 до 54 включително, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде нов Раздел ІІІ:
“Раздел ІІІ – Предаване на лица по Европейска заповед за арест. Транзит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 54:

“Предаване на лицето
Чл. 54. (1) Предаването на исканото лице се извършва по реда на чл. 26, ал. 1-3 не по-късно от 10 дни от влизане в сила на съдебното решение за изпълнение на Европейската заповед за арест.
(2) Когато по независещи от държавите-членки причини предаването на лицето в срока по ал. 1 не е извършено, Върховната касационна прокуратура, Националното централно бюро “Итерпол” и издаващия орган незабавно уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва не по-късно от 10 дни от новата дата.
(3) Предаването може да бъде временно отложено от окръжния съд при основателно предположение, че то ще застраши живота или здравето на исканото лице. Европейската заповед за арест се изпълнява незабавно след отпадане на това предположение. Върховната касационна прокуратура и издаващият орган незабавно уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва до 10 дни от новата дата.
(4) Ако лицето не бъде предадено след изтичане на сроковете по ал. 1-3, то се освобождава.”
Комисията предлага следващия чл. 56 по вносител да отпадне.
По чл. 57 комисията предлага следната редакция и нова номерация:

“Транзит на лице, предадено въз основа на
Европейска заповед за арест
Чл. 55. (1) Министърът на правосъдието приема молбите за транзит и придружаващите ги документи по начин, който удостоверява писменото им предаване и незабавно ги изпраща на Върховната касационна прокуратура.
(2) Върховната касационна прокуратура разрешава транзит през територията на Република България на лице, което се предава за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, при условие че е предоставена информация за:
1. самоличността и гражданството на лицето;
2. издадената Европейска заповед за арест;
3. характера и правната квалификация на престъплението;
4. обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително дата и място на извършване.
(3) Върховната касационна прокуратура уведомява държавата-членка, поискала транзита, и министъра на правосъдието за своето решение по начин, който може да удостовери предаването му писмено.
(4) Когато лицето, за което е издадена Европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно преследване, е български гражданин или постоянно пребиваващ в Република България, транзитът може да се извърши, при условие, че след като приключи наказателното производство в издаващата държава с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, то ще бъде върнато в Република България за изтърпяването им.
(5) Разпоредбите на този член не се прилагат в случай на превоз по въздух без планирано междинно кацане в Република България. В случай че се наложи извънредно кацане, издаващата държава-членка предоставя информацията по ал. 2 на министъра на правосъдието.
(6) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно, когато транзитът е на лице, екстрадирано от трета държава в държава-членка на Европейския съюз.
(7) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато органите по чл. 56, ал. 1 поискат транзит през територията на друга държава-членка на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този Раздел ІІІ - предложение за създаване на нов Раздел ІІІ. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ, чл. 55, отпадането на чл. 56 и чл. 57 в редакции на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: За 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде Раздел ІV с нови чл. 56, 57, 58 и 59:

“Раздел ІV
Издаване на Европейска заповед за арест в
Република България.

Компетентни органи
Чл. 56. (1) Европейска заповед за арест в Република България се издава от:
1. съответния прокурор – за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда;
2. съответния съд – за подсъдим.
(2) Европейската заповед за арест се издава във формата и със съдържанието, посочени в чл. 37.



Изпращане на Европейска заповед за арест
Чл. 57. (1) Когато местонахождението на исканото лице на територията на държава-членка на Европейския съюз е известно, издаващият орган може да изпрати Европейската заповед за арест пряко до изпълняващия орган в държавата-членка. Когато издаващият орган не разполага с информация за изпълняващия орган на държавата-членка, той се консултира с Европейската съдебна мрежа.
(2) Издаващият орган може да подаде сигнал за исканото лице в ШИС чрез органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) Сигналът по ал. 2 се подава в съответствие с чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.
(4) Сигналът за издирване в ШИС се придружава от информацията по чл. 37, ал. 1 и 2 и се приравнява на Европейска заповед за арест.
(5) Изпращането на Европейска заповед за арест може да се осъществи чрез:
1. ШИС;
2. телекомуникационната система на Европейската съдебна
мрежа;
3. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), или
4. всеки надлежно защитен начин, при който изпълняващата държава-членка може да установи автентичността на Европейската заповед за арест.
(6) Трудностите по установяване на автентичността на документ, необходим за изпълнение на Европейска заповед за арест, се разрешават пряко от издаващия и изпълняващия органи или с участието на централните органи на държавите-членки.

Информация, предоставяна от издаващия орган
Чл. 58. Издаващият орган по чл. 56, ал. 1 предоставя необходимите данни и информация по искане на изпълняващия орган във връзка с производството по изпълнение на Европейска заповед за арест.

Уведомяване за забавяне на изпълнението на
Европейска заповед за арест
Чл. 59. При редовни забавяния на изпълнението на издадена в Република България Европейска заповед за арест от страна на държава-членка, министърът на правосъдието уведомява Съвета на Европейския съюз, за да се направи оценка на изпълнението от държавите-членки на Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз № 202/584/JНА от 13 юни 2002 г.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете, прочетени от председателя на Комисията по правни въпроси. Няма желаещи.
Моля, гласувайте докладваните текстове.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на Раздел ІІІ – “Последици от предаването”, който става Раздел V.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 60:

“Приспадане на времето на задържане в изпълняващата
държава-членка
Чл. 60. Времето на задържане в изпълняващата държава-членка във връзка с Европейска заповед за арест, издадена от органите по чл. 56, ал. 1, се приспада от общия срок на лишаване от свобода, който лицето трябва да изтърпи по постановена от български съд присъда.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 61:

“Принцип на особеността
Чл.61. (1) Лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Република България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. предаденото лице е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я напуснало;
2. за престъплението не се предвижда наказание лишаване от свобода или доживотен затвор;
3. наказателното производство не изисква вземане на мярка, която ограничава личната свобода;
4. исканото лице се е отказало пред изпълняващия орган от прилагане на принципа на особеността едновременно с даване на съгласие да бъде предадено в Република България;
5. след предаването му в Република България исканото лице изрично се е отказало от прилагане принципа на особеността за престъпления, извършени преди неговото предаване;
6. изпълняващият орган е дал съгласие принципът да не се прилага.
(3) В случаите по ал. 2, т. 5 предаденото в Република България лице може да се откаже от прилагане на принципа на особеността пред компетентния орган, издал заповедта, като се прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 62:

“Наказателно преследване за други престъпления със
съгласието на изпълняващия орган
Чл. 62. (1) Молба за получаване на съгласието по чл. 61, ал. 2, т. 6 се подава от съответния български орган, издал заповедта, заедно с информацията и превода по чл. 37.
(2) Молба за даване на съгласие се подава до окръжния съд, с чието решение е предадено лицето, заедно с информацията и превода по чл. 37, по реда на чл. 57. Съдът дава съгласие при спазване на разпоредбите на чл. 36 и чл. 39-41. Съдът се произнася с решение не по-късно от 30 дни от получаване на молбата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 63:

“Последващо предаване или последваща екстрадиция
Чл.63. (1) Лице, предадено на Република България от държава-членка, може да бъде предадено на трета държава-членка въз основа на Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването му на Република България, без съгласието на изпълняващия орган, когато:
1. лицето даде съгласие да бъде предадено в трета държава-членка въз основа на Европейска заповед за арест по реда на чл. 61, ал. 3;
2.исканото лице не се ползва от принципа на особеността съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 и 4-6.
(2) След предаване на лице от Република България въз основа на Европейска заповед за арест в издаващата държава, съгласие за предаване на лицето на трета държава-членка се дава от окръжния съд, постановил решение за изпълнение на заповедта, при условията и по реда, предвидени в чл. 62, ал. 2.
(3) Лице, предадено на Република България въз основа на Европейска заповед за арест, може да бъде предадено на трета държава, която не е членка на Европейския съюз, само със съгласието на изпълняващата държава-членка.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 64:

“Предаване на вещи
Чл. 64. (1) По искане на издаващия орган или служебно съответният окръжен съд може да разпореди съгласно българското законодателство изземването и предаването на вещи, които:
1. могат да бъдат изискани като доказателства, или
2. са придобити от исканото лице в резултат на престъплението.
(2) Вещите по ал. 1 се предават и в случаите, когато Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена поради смърт или укриване на исканото лице.
(3) Когато вещите по ал. 1 подлежат на изземване или конфискация на територията на Република България, при положение че са необходими във връзка с висящо наказателно производство в издаващата държава-членка, компетентният български съд може да вземе решение временно да бъдат задържани в Република България или временно да бъдат предадени на издаващата държава-членка с условие да бъдат върнати.
(4) Правата, които Република България или трети лица са придобили върху посочените вещи, се запазват. При наличие на такива права вещите се връщат в изпълняващата държава-членка на разноски на издаващата държава-членка незабавно след приключване на наказателното производство.”
Комисията предлага да се създадат чл. 65 и 66:

“Разноски
Чл.65. (1) Разноски по изпълнение на Европейска заповед за арест, направени на територията на Република България като изпълняваща държава, се поемат от нея.
(2) Всички останали разноски се поемат от издаващата държава.

Субсидиарно прилагане на Наказателно-процесуалния
кодекс
Чл. 66. Доколкото този закон не съдържа специални правила се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване прочетените текстове.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя заглавието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
Комисията приема текста на вносителя за § 2, който става § 1:
“§ 1. Образуваните екстрадиционни производства и допуснатите екстрадиции се довършват и изпълняват по реда на този закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
“§ 2. В Наказателно-процесуалния кодекс (Обн. ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 362а, ал. 1 се създава изречение второ:
“Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява без да преценява дали лицето е знаело или не за наказателното преследване срещу него.”
2. Раздел ІІ на Глава двадесет и втора “Особени производства” с членове 435–441 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
“§ 3. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на членове 35–65, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приложенията, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Към закона има приложение към чл. 37, ал. 1, по променената номерация – Европейска заповед за арест, със съответните образци, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по Преходни и заключителни разпоредби и приложението към законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за екстрадиция и Европейската заповед за арест. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, Тридесет и деветото Народно събрание, убеден съм, заедно с всички народни представители изпълни своя дълг. Нека историята да ни съди.
Нашият Тридесет и девети парламент прие 630 закона, 609 решения, 26 декларации и обръщения. В Европа няма такъв парламент, който за толкова кратък срок да е свършил толкова много законодателна дейност. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги и приятели, още веднъж ви благодаря.
Обявявам работните заседания на Тридесет и деветия парламент за закрити.
На 17 юни от 10,00 ч. ще се съберем за тържествено заседание.
Закривам последното работно заседание на парламента. (Звъни.)

(Закрито в 12,50 ч.)



Председател:
Борислав Великов


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева