Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Ралица Агайн и Несрин Узун


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме нашата работа с дискусията по:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА - първо четене.
Във вчерашната дискусия Национално движение Симеон Втори е употребило 4 минути, Обединени демократични сили - 22 минути, Коалиция за България - 28 минути, Движението за права и свободи също не е изчерпало своето време.
Председателстващият заседанието вчера е определил по 40 минути на Национално движение Симеон Втори и по 30 минути на останалите парламентарни групи.
За процедурно предложение заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Имам процедурно предложение в залата освен за вчера гласуваните, да присъства и господин Асен Асенов - директор на Агенция "Митници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение господин Асенов да бъде допуснат в пленарна зала.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Асенов да заповяда в пленарната зала.
Имате думата за изказване, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всички, предполагам, подробно сте се запознали с мотивите на внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Основание да мисля, че това е така, са продължителните дебати и изразените мнения и становища по законопроекта.
Ще се опитам накратко да отговоря на поставените от народните представители въпроси в хода на обсъждането и да внеса по-голяма яснота относно замисъла и целите, които правителството си поставя, одобрявайки и внасяйки за приемане в Народното събрание този законопроект.
В предложения чл. 166а се дава право на специализирани органи на Агенция "Митници" да спират пътни превозни средства за целите на митническия контрол и надзор върху внасяните, изнасяните и транзитираните стоки през митническата територия на Република България. Бих искал да бъда точно и ясно разбран, както и изрично да подчертая, че с предложената правна норма не се разширяват функциите на митническата администрация, както и не се увеличават правомощията на митническите органи при осъществявания от тях контрол и надзор. Това е основният въпрос, който вълнува повечето от критиците на законопроекта. И с правилното осмисляне и тълкуване на предложението според мен ще се преодолеят и съществуващите противоречия.
Функциите и правомощията на митническите органи са изчерпателно посочени в Закона за митниците и е напълно естествено те да се регламентират само в този закон. Както ви е известно, а и това беше многократно изтъквано, че съгласно закона митническият контрол и надзор не се разпростират само в зоните на граничните КПП, а и на цялата митническа територия, която съвпада с територията на Република България. Това е така, тъй като митническият контрол и надзор върху лицата, превозните средства и стоките не приключва след преминаването на зоните на ГКПП. Не би следвало да е необходимо да отговарям на въпроса защо митническата администрация трябва да упражнява митнически контрол навсякъде по територията на страната. Все пак бих отбелязал, че това се налага от спецификата на различните митнически режими и свързания с тях риск от неправомерни действия до тяхното приключване.
Основно правомощие на митническите органи, пак съгласно Закона за митниците, е извършването на проверки на стоки, превозни средства и лица в зоните на ГКПП и на цялата митническа територия на страната. Как според вас, господа народни представители, това правомощие на митническите органи би могло да се реализира на територията на страната, ако те не могат да спират пътните превозни средства, за да извършат съответния контрол, който до митническото оформяне на стоките е перманентен във всеки един момент и на всяко едно място? Следователно с предложението за допълнение на Закона за движение по пътищата (ЗДП) не се цели създаването на нови правомощия на митническите органи при осъществявания надзор и контрол, а се създават предпоставки за упражняване на вече дадените правомощия, които, за огромно съжаление, вече 4 години от приемането на новия Закон за митниците - един от най-добрите закони, приет в процеса на хармонизирането с европейското право - не могат да бъдат осъществявани в пълен обем.
Защо са направени предложения за промени именно в ЗДП? Защото това е законът, който регулира отношенията между участниците в движението по пътищата. В него е систематичното място на разпоредбите, даващи правно основание на различните държавни органи да спират пътните превозни средства за реализиране на осъществявания от тях контрол, а също така в тях са уредени правилата, които тези държавни органи трябва да спазват при извършването на това действие.
Как ще се осъществяват контролните правомощия на митническите органи във вътрешността на страната? Това ще става чрез създаването на така наречените мобилни и контролни групи.
Тук искам да отговоря на много от въпросите, повдигнати в тази зала, че едва ли не чрез допълнението в Закона за движение по пътищата се създават нови административни органи, увеличава се броят на служителите в администрацията и т.н. Искам да насоча отново вашето внимание върху обстоятелството, че в случая нито се създават нови, допълнителни правомощия, нито се създават нови митнически органи и структури, различни от определените в същия Закон за митниците, който се явява и устройствен за митническата администрация. Това е въпрос на вътрешна организация на работата и изпълнението на задачите от Агенция "Митници", с което отговарям на многобройните въпроси за предвиденото право на директора на агенцията да определя специализираните контролни органи. Разбира се, тук става въпрос за конкретни митнически служители и в рамките на ръководните си функции. С цел оперативност при вземане на решения това право следва да се упражнява от директора на агенцията.
Имаше въпрос по какъв начин ще се регламентират проверките. Проверките ще се осъществяват на базата на анализ на риска и селективност, която включва различни компоненти - рискови трасета, рискови превозвачи, рискови периоди за определен вид стоки, конкретна информация и др. Идеята е тези мобилни групи да контролират отделни региони от страната.
Уважаеми народни представители, с риск да повторя изложеното в мотивите към законопроекта, искам да изостря вниманието ви към това, че в Европейския съюз митническият контрол във вътрешността на общността играе все по-голяма и решаваща роля. Поради това Република България е задължена да организира по подобен начин своите правомощия с цел изпълнение на критериите за солидна външна бъдеща граница на Съюза. Това е залегнало както в позицията на Европейския съюз по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" в частта "Митническо сътрудничество", където се подчертава важността от укрепване от страна на България на капацитета по отношение на адекватните средства за борба срещу измамите и корупцията, така и по глава 25 "Митнически съюз".
Следователно, ако не бъдат реализирани тези препоръки, считаме, че ще се затрудни възможността за затваряне на глави двадесет и четвърта и двадесет и пета и ще се затрудни самият преговорен процес.
Предвид дебатите, които се развиха по този законопроект, бяха предприети усилия от страна на митническата администрация за допълнително изясняване на правомощията на митническите органи в страните-членки и на Европейския съюз. Може би сега е моментът да ви запозная с официален документ на Европейската комисия във връзка с разпределението на правомощията на митническите служби в страните-членки. Документът е разработен по програмата на Европейската комисия "Митници 2002", одобрен е от Съвета на министрите и е изпратен до мисиите към Европейската общност в Брюксел на страните-кандидатки и до националните координатори по програмата.
Документът представлява анализ на правомощията на митническите администрации в 9 области, една от които е контрол над превозните средства. Констатациите в тази област са следните:
Първо, контролът на превозните средства се извършва по цялата земна, речна и морска територия. Това важи за всички страни.
Второ, при тези проверки митническите служби могат да заповядат, да наредят на превозните средства да спрат - това, което въвеждаме ние. Правят го митническите органи на всички държави с изключение само на една - Португалия.
Трето, нещо повече - митническите служители могат да употребят сила, за да пристъпят към проверката. Това го правят всички държави с изключение само на една - Дания.
Предвид изложеното смятам, че позицията, която защитаваме, е вярната. Агенция "Митници" разполага с посочения документ на английски, френски, немски и български език и всеки, който желае, би могъл да се запознае с него.
Дами и господа, в заключение бих отбелязал, че правителството пое един много силен ангажимент, за да постави в ред митническата администрация, да намали нивото на корупция и да повиши събираемостта на приходите, дължими в републиканския бюджет. С приемането на предложения законопроект ще се постигне увеличение на ефективността на митническия контрол в борбата с митническите нарушения, ще се подобри събираемостта на държавните вземания, ще се развие превенцията и ще се допринесе за подобряване на условията на преговорите с Европейския съюз.
Поради всичко казано настоятелно ви моля да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Продължаваме с изказвания по законопроекта. Имате думата.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от вчера наистина се развиват бурни дебати във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Учудвам се, че вчера и отляво, и отдясно беше изместен основният въпрос и като че ли разглеждахме законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, а не на Закона за движението по пътищата. Ако има проблеми със Закона за митниците и митническите служби, има ред, по който съм сигурен, че или Министерският съвет, или народните представители могат да представят пред нас измененията и допълненията и тогава в тази зала ще се разглежда законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Но засега, колеги, смятам да прекратим политическите дебати във връзка със Закона за митниците и да се спрем на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, където ясно и точно да се каже имат ли воля народните представители днес, тук, в тази зала, да дадат едно рамо и възможност на митническите служби да могат да изпълняват служебните си задължения, произтичащи от Закона за митниците и във връзка с движението на автомобили и всякакъв вид други превозни средства, които се движат по пътищата на България.
Всяко правителство идва на власт с обещание, че ще направи всичко възможно да намали до минимум корупцията и да прекрати контрабандния внос на стоки в България. Убеден съм, че и отдясно, и отляво сред всички народни представители няма нито един днес тук да се противопостави на този проблем - проблема за борбата с контрабандата и с корупцията.
Учудвам се също така, когато ставаше въпрос да дадем ли възможност на нашите митничари - една малка възможност да могат да спрат движещото се возещо контрабандна стока превозно средство, да дадем ли възможност на нашия митничар да вдигне палката и да спре возещия контрабандна стока, а не чичото или вуйчото с колата със сено и с животните, возейки от едно село в друго.
Разбирам наистина усилията, които полага правителството и във връзка с договора с "Краун ейнджънс", за едно тънко място, където очакваме в най-близко време да се получат положителни резултати. Може би някои от присъстващите се притесняват от това, че ще има положителни резултати, но те ще са факт и днес едва ли е необходимо да повдигаме този въпрос в тази зала.
Какво се иска от допълнението на закона? На всички ни е ясно, че движещи се транспортни средства влизат в границата и граничният митничар не е в състояние да ги провери обстойно, тъй като има и международни спогодби с този ТИР - карнет, с който превозните средства минават през нашата страна транзитно или влизащи до необходимата митница - Софийската или Пловдивската - те минават само с този карнет без да може да се направи един обстоен преглед на границата.
Защо да не дадем възможност на тези мобилни групи? Тук отварям скоба. Господин Миков в тези мобилни групи вчера едва ли не видя групата на БСП, качила се на автобуси да отива някъде на конгрес и тогава митничарите да излязат пред тях, да ги спрат и да ги проверяват митнически какво возят. Не, колеги, не става въпрос за това.
Въпросът е за това, че ако не искаме да създадем 15-километрови опашки на границата с нашите съседи, било Турция, Македония или Гърция, след обстойно прегледан документ и колата, превозваща стоката, влезе в границата, по сигнал на митническите служби - така както е в Италия, така както е в Европейския съюз, някъде на удобно място нашите митничари да имат възможността да проверяват стоката дали е контрабандна или не.
И тук аз се извинявам. Вчера и господин Соколов видя едно държание от моя страна, което не било прилично. Но аз не мога да квалифицирам и неговото държание като приличие. Онези митничари, които работеха за тях през последните четири години, бяха пчелички и изведнъж, когато сега ние искаме тези митничари да работят за България, да преустановят контрабандата, в тяхно лице видяхме хлебарки. (Реплики от ПСОДС.)
Колеги, ако искаме да издигнем авторитета на контролиращите органи, ако искаме да издигнем авторитета и на Народното събрание, крайно време е да изкореним от съзнанието на обществото като се чуе за митничар, да се сетят за народен представител, а като чуят за народен представител, да се сетят за митничар. (Смях от ПСОДС.)
Аз още повече не мога да разбера, колеги, защо пък точно господин Благой Димитров от дясната страна видя мобилните групи, оборудвани с пистолети и картечници да гонят чичо Хасан със сеното, да стрелят по него и той да не спира, затова защото митничар му вдигнал палката.
За да се върнем към текста, който е представен пред нас, нека да се съсредоточим върху това, че искаме да направим изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, за да можем да дадем възможност на тези мобилни групи да осъществят митническия контрол върху цялата митническа територия на страната. Нищо друго от нас не се иска.
Наистина, колеги, има някои нередности в текстовете, които се представят в момента, но на нас ни е ясно, че между първо и второ четене всеки, който е толкова активен днес и вчера от тази трибуна може да прояви активността си писмено и да даде предложенията си и тези текстове да бъдат променени и да придобият наистина онзи законен вид, който ние искаме да излезе от тази зала.
И затова аз от името на Движението за права и свободи апелирам да оставим политическите страсти настрана и да дадем възможност на нашите митничари да контролират превозването на контрабандната стока на цялата територия на Република България. Ако вие, ние всички тук днес сме се събрали и милеем за това, и желаем да пресечем или да намалим, ако не можем да пресечем, контрабандата, ще ви помоля да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
Има ли други изказвания?
За реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Аталай, аз се радвам на сериозността, с която днес говорихте по този наистина сериозен проблем, но за да бъдете наистина толкова убедителен, така че да предложите на народното представителство да подкрепи закона, бихте ли ми отговорили - наясно ли сте колко човека ще бъдат в мобилните групи и от кои държавни органи ще бъдат тези хора? В тези мобилни групи, господин министър, който днес благоволи да дойде - на втория ден на дебата и да ни обясни какво е тяхното виждане, в тези мобилни групи мислите ли, че трябва да има представител на Министерството на вътрешните работи, тоест на полицията? Това е единият въпрос.
Бихте ли обяснили на народното представителство какви са другите мерки, които правителството, в което вие участвате като коалиционен партньор, предприема, за да реши въпроса с корупцията, за да реши въпроса изцяло с контрабандата в страната?
Това го напомням, защото вие ни обвинихте, че виждате ли, ние изместваме дебата, че става дума само за някаква промяна в Закона за движение по пътищата.
Законът за движение по пътищата, господин Аталай, много добре го знаете, се занимава само с отношенията между хората, които се движат по пътя и съответно държавните органи. Тук става дума за нещо много по-важно - как ще бъдат решени проблемите на българските митници, на българската държава, така че не можем да гледаме отделно, само като един частен случай, изменението на Закона за движение по пътищата. Тук задължително трябва да се мисли за комплексните мерки, които трябва да бъдат предприети във всички закони и най-вече в Закона за митниците, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
За втора реплика думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Очевидно е, че не става дума за промени. Формално погледнато - да, промени в Закона за движение по пътищата, но и за митническия закон, тъй като тук присъства тъкмо министъра на финансите, а не министъра на транспорта. И очевидно цялата тази материя касае митниците, независимо, че формалното предложение е внесено, както обикновено прави Министерството на транспорта, в насипен вид и Вие сам признахте, господин Аталай, че този текст се нуждае от някакви корекции.
Аз бих желал да чуя преди да гласувам какъв тип корекции възнамерява мнозинството да предложи между първо и второ четене. Ако те са удовлетворителни и ако има ангажимент, че ще бъдат наистина направени, аз бих подкрепил законопроекта. Ако те не бъдат оповестени тук в присъствието на министъра, то аз бих се въздържал при гласуването.
Не съм съгласен и с това, което каза министъра, че няма промени, не се разширяват правомощията. Разширяват се и то е очевидно.
Дали това е добра посока - нито един от нас не оспори по никакъв начин необходимостта да се приемат адекватни мерки за ограничаване на контрабандата. И намирам за политическа дебелащина да правим неконкретизирани намеци, че видите ли, някой се ограничава и се притеснява от това, че ще бъде ограничена контрабандата благодарение на прословутия договор с "Краун ейджънтс".
Аз и вчера помолих господин Асенов, който беше така добър на заседание на комисията съвсем недвусмислено да заяви, че всъщност става дума за няколко автомобила и само за ограничен брой служители, които ще получат тези пълномощия. И аз искам да получа ясен отговор за адекватността на приеманите действия. Ако цялата тази работа, този огромен пробив на нашите граници, който знаем, че съществува, може да бъде силно редуциран с няколко автомобила и ограничен брой служители, тогава защо делегираме такъв тип пълномощия? Така че аз бих желал да получа едни по-ясни отговори и във връзка с това как би изглеждала бъдещата инструкция, която ще приемат двамата министри. Тогава ние ще можем по-лесно да одобрим сега предложените текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика думата има господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Аталай! Аз съм констатирал отдавна, че доста несръчно се мъчите да се шегувате от трибуната, но става дума за много сериозни неща.
Първо, тези поправки противоречат на Закона за митниците. Отворете на чл. 3 и направете справка. Ще видите, че на точно определени места могат да стават митнически проверки.
Чрез Закона за движение по пътищата в момента Министерският съвет ни предлага да променяме този принцип в Закона за митниците. Значи, това е принципен въпрос!
Тук беше казано и от колегите - не може с няколко автомобила със сини буркани, със специален режим, и там някакъв, аз не знам какво по количество администрация, при тези хвърковати чети на РевиЗоро, който беше пък, не знам, господин министърът ще каже защо беше сменен, защото той налагаше тези модели, сериозно да отваряте дебат, че въпросът с контрабандата ще бъде решен.
Отново питам защо Министерството на вътрешните работи не се ангажира с тези проверки за движението по пътищата? Няма ли кореспонденция между министъра на финансите и министъра на вътрешните работи?
И още веднъж казвам, този път сериозно, не за дядо Хасан от селото със сеното става стрелба - питам, става проверка на трафиканти, става престрелка, което е абсолютно нормално - какво правят тези митничари? Те въоръжени ли са? Ще имат ли някакви специални правомощия в това отношение? Тук колегите питаха ще имат ли правомощия по отношение на това пред прокуратурата да представят доказателства? Тези неща витаят в пространството. Разговорът е много сериозен. Аз не мога да подкрепя законопроект за изменение на Закона за движението пътищата в присъствието на министъра на финансите. Това е много несериозно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Колеги, не видях да сте ме изслушали със сериозност, но наистина сте ме изслушали несръчно, защото ви помолих да се върнем към законопроекта за допълнение на Закона за движение по пътищата. Вие пак се опитвате да ни прехвърлите в Закона за митниците и пак ви се виждат някакви червени ескадрони с пистолети и калашници, пак ви се вижда, може би, английската корона, застанала на нашите граници и да я пази с конете си. Колеги, истината е една. Разбира се, не сме толкова сръчни в някои неща като вас и не искаме да се научим от вас, отдясно, но ще ви помоля днес да дадем възможност на органите, които наистина искат да си вършат работата, да могат да сторят това, защото ние с вас отдясно в предишния парламент, а сега заедно и с лявата страна решихме, че ще вървим към Европа, а не към калашниците. Преди малко господин министърът ни каза, че няма нито една европейска страна, която да не прилага този принцип и метод на проверка на стоките в цялата територия на държавата си. Тъй че ако вие днес не подкрепите този закон и се въздържите, ние ще сметнем, че вие се отказвате от някои ваши виждания към Европа. Благодаря. (Шум в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Думата за изказване има господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Тази седмица започна доста динамично, ако си спомняме вчерашния дневен ред. За няколко часа ние приехме 7 точки от програмата за седмицата. Стигнахме до следващата точка, където се предлага промяна в Закона за движение по пътищата. Чудя се защо по време на обсъжданията на първите 7 точки нямаше политически изказвания, защо парламентът работи динамично, докато се стигна до един законопроект, до едно допълнение, което се предлага към Закона за движение по пътищата, което възбуди изказвания. Не си спомням вчера някой от която и да било политическа сила да е правил политическо изказване. Нямаше такива. Имаше загриженост, най-вече отдясно и отляво защо се дават извънредни пълномощия на част от администрацията на Министерството на финансите. Нищо повече. Първото политическо изказване го чухме тази сутрин от представителя на ДПС. Това беше Вашето изказване, господин Аталай.
Според нас проблемът е, че предложението не е добре обмислено, че предложеното допълнение към Закона за движение по пътищата не е в хармония със Закона за митниците. Защо - пита представителят на ДПС - се говори за Закона за митниците? Тъкмо защото в чл. 3, още в самото начало на законопроекта пише къде се извършват проверки от митнически служители. Да го прочете министърът и да види, че влиза в противоречие с този закон. За това става въпрос.
Преди малко министърът на финансите изтъкна мотив, че ако не се направи тази поправка в Закона за движение по пътищата, са застрашени две глави от преговорния процес. Хайде бе! Толкова ли е критично това? Въпросът е какъв обем от митническите проверки ще бъдат на територията на страната и не е ли той пренебрежително малък в сравнение с огромния обем работа, който митничарите трябва да вършат на самата граница? Защото там е мястото на проверките! И ако някой не си върши работата, нека администрацията да бъде структурирана и организирана по такъв начин от министъра на финансите, че да си върши по-добре работата. Това го искаме всички. Повече и по-добри митнически проверки означават повече постъпления в бюджета и по-малко корупция. Тук няма политика. Целият народ чака това от министъра на финансите. Той започва обаче с много важна стъпка - да дадем специални привилегии на една група мобилни инспектори от митниците. Защо? Ще възникнат технически проблеми, защото всички водачи, които участват в движението със своите моторни превозни средства, ще имат пред себе си нов субект - митничари, които със своите униформи се различават от обичайната гледка, където полицията (КАТ) правят своите проверки по един обичаен начин, с който хората са свикнали. Каква ще бъде реакцията на тези шофьори, не е много ясно. Всеки ден четем за престъпност, която вилнее по магистралите, за бандити и групировки, които причакват чужденци и българи и ги обират, маскирани като полицаи. Още по-голяма ще бъде опасността, ако към полицията, която осигурява контрола по пътищата, се прибави още един субект - никому непознати до този момент митничари.
Аз поставям въпрос, господин министър: колко български шофьори знаят всъщност и са виждали български митничар? Има ли той униформа? Някои може би не знаят това. Каква е тази униформа? А може би пред себе си те имат банда крадци. Нима ще трябва да направим нови промени в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагането на този закон, където трябва да вменим като задължение на шофьорите да се обучават и по тази наредба, която предстои да бъде приета от Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Инструкция, а не наредба.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Добре, инструкция. И това ли трябва да бъде един от тестовете, през който трябва да минават кандидат-шофьорите? Замислете се за това. Иначе каква ще бъде реакцията на шофьорите, когато срещнат тази мобилна група от митничари? Дали те ще заковат спирачките или ще дадат газ, за да дадат възможност, както каза министърът на финансите и както е в другите страни, да се употреби сила от митничарите? Нима това е регламентирано до този момент? Нима сме готови за тази промяна? Нима ще се постигне нещо по-добро с една прищявка на практика - шефът на Агенция "Митници", неговите подчинени и още една група да се ползват от специален режим на движение по пътищата? Нека първо видим резултати как се подобрява митническият контрол на самата граница, нека да видим десетки милиони левове повече постъпления всеки месец, които да идват от митниците, като самата проверка се извършва на границата.
Има едно разумно предложение. Ако трябва да се прави някаква промяна, нека да се запише, че полицията извършва проверка и в полицейската кола примерно може да участва един митничар, да присъства, да огледа и ако е необходимо, да сезира компетентните органи. А те в случая са единствено тези, които отговарят за контрола за движението по пътищата. Това е полицията, никой друг!
В заключение, аз не мога да подкрепя това предложение. То е недомислено и за голямо съжаление никакви поправки не могат да го подобрят между първо и второ четене. Спомням си вчера една представителка от НДСВ каза, че е важно да приемем философията. Проблемът тук е, че точно философията е сгрешена, защото контролът по пътищата трябва да се извършва от пътната полиция, а митничарите с някаква вътрешна наредба могат да участват в тези проверки. Против съм това допълнение в Закона за движение по пътищата и моля да не го подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Жотев, аз внимателно Ви изслушах. И аз съм на мнение, че контролните органи като че ли стават много повече по нашите пътища. Излизам от тази презумпция, която вие, от вашата парламентарна група постоянно прокламирате днес тук, като казвате, че ако не спре евентуално превозвачът, ние ще го гоним.
За да не стане тази гонитба, ние даваме възможност на митничаря да спре возещия контрабандна стока. Защото той и сега, без да му увеличаваме правомощията, с този закон, който приехме в предишния парламент, сме му дали пълна възможност да има право да проверява какво вози съответният превозвач. И сега чисто и просто, за да не го гони от едната граница до другата, да върви подир него, или да търси следващия контролен орган - КАТ, не знам къде може да го намери, за да отиде той да го спира, а следващият да го проверява, даваме възможност да се пресече возенето на контрабандната стока. Вие против това ли сте?
Значи, дали сте право, предишният парламент заедно с вас, възможност на митничаря да проверява всичко, което вози съответният превозвач, а сега искаме да му дадем минималното право да му каже само: "Отбий в дясно!" и вие сте против. Не мога да разбера против коя философия сте? Или искате нашите митничари да запалят ладите си и да ги гонят от Свиленград до другия край на границата и там вече, след като спре, да започне да проверява какво вози, или още на Свиленград, след като е изминал 10-20 км, на Харманли да му каже: "Моля Ви се, спрете, за да проверя какво возите Вие!". Аз не мога да разбера. За това става въпрос, колеги. Не е сгрешена философията на допълнението, сгрешена е философията на законите, в които ние не искаме да има корупционен елемент. А те не са наши закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика няма.
Господин Жотев - за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, господин Аталай! Решението на въпроса е много елементарно. Между двете министерства има стотина метра разстояние. Да седнат двамата министри и да напишат една съвместна наредба, ако им е необходима.
Но аз твърдя, че няма закон, няма нормативен акт в България, който да забрани на митничарите да се присъединят към Пътна полиция и да правят каквито проверки желаят и каквито Законът за митниците им разрешава.
Да, нормативната уредба е налице. Необходими са организационни мерки, подобряване структурата на митническите служби, на Агенция "Митници" и най-вече укрепване на дисциплината, взискателността, за да изчезне корупцията. Нищо не пречи полицията със стоп-палка да спира която иска кола и към двамата офицери, които ще се представят по съответния начин, описан в правилника, да се присъедини и един митничар в униформа, разбира се, който също да се легитимира, за да не създава подозрения. Нищо повече!
За какво е тази промяна? Аз пак ще кажа: не се решават проблемите на преговорния процес с това. Господин Аталай, няма да се намалят тия 15 км опашки по границата, за които Вие казвате, че ако сега се приеме тази промяна, ще се намалят тези опашки. Други са проблемите. Културата на митническите служби в България липсва. Защото, чудя се аз, как така един председател на агенция към Министерството на финансите стана заместник-председател на митниците? Защо чуваме, че се плаща, за да стане един човек митничар? Тук е проблемът. Той е чисто организационен, той изисква усилията на правителството и най-вече на министъра на финансите и неговия екип. Нищо повече!
Сега ние просто задоволяваме една прищявка - прищявка, с която няколко човека ще си сложат буркани. И се питам: дали пък не даваме и зелена улица на някои от тези хора, които работят в митниците, като се накичат с тези специални устройства, да могат да си карат, където си поискат, крадената от самите тях стока? Благодаря. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказване - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Слушам тази продължителна дискусия и си мисля какви ли чувства възпроизвежда тя в специалистите по контрабанда, контрабандни канали, от една страна, и в специалистите по борбата с контрабандата, уволнени в различни периоди или служещи на страната си в този момент. Смятам, че в първите предизвиква насмешка, във втората група - много тягостни чувства. Защо? Защото ние разглеждаме тук един фрагмент, един елемент от борбата срещу контрабандата и нарушението на нашия суверенитет. Но ние го разглеждаме отделно и изолирано от системата, в която се реализира това посегателство към националните интереси на България. И затова, дори и да го подкрепим, дори да има 100-процентов ефект от това намерение, няма да се получи оня така желан от българското общество, за неговото достойнство и ефективност, резултат. И това е проблемът, уважаеми господа.
Аз лично ще гласувам "за". Ще го подкрепя и ще подкрепя всяко едно искрено намерение на българското правителство да сложи ред. Това ще направят и моите колеги. Но пак повтарям, няма да го има резултатът, ако няма една обществена дискусия, в която да се изяснят всички проблеми, да се заяви публично воля и начин на действие срещу корупцията и тази заявена позиция да бъде безпрекословно отстоявана, и всяко действие в нарушение на тази публично заявена позиция да бъде и правно наказано, и публично порицавано.
Имах възможност в близките дни да заявя, че силата на непубличния сектор на обществото, личности и структури е колосална. Тази сила може да ви позволи да си купите диплома, да си купите любов или да поръчате убийство. Всичко това е възможно за големите пари.
Обществото няма друга сила и противотежест, освен публично заявената, подкрепена от обществото, отстоявана и защитавана от него позиция. Това е единствената противотежест на големите пари и на подземния свят. Затова решението, което предлагате днес, макар и да бъде подкрепено, няма да реши големите проблеми на контрабандата. Защото уважаваните от мен митничари не могат да не знаят, че контрабандните канали се замислят, реализират и поддържат с благословията на най-високопоставените държавни институции. Цитирам думи на господин Соколов като председател на Народното събрание и председател на Комисията "Антимафия" при завръщането му от едно посещение в Москва. Тогава той дословно заяви това, което казах преди малко.
Проблемът е, че със смята на властта и на правителствата контрабандните канали не се разрушават, а се превземат и обслужват други и също така накърняват националните интереси. И това трябва да се каже публично. Това трябва да се дискутира в нашето общество и онова, което пред нас, депутатите, шушукат уволнените бивши директори на службите, трябва да бъде казано публично. Обществото трябва да знае перфектния механизъм на контрабандния внос на кафе и играта на цените, и стотиците милиони, които губи обществото, които са му нужни за здраве, за образование, за култура и за достойнство. Обществото трябва да знае, че има министър-председатели, които са викали при себе си шефовете на службите, давали са им карт бланш да разработват каналите и когато са идвали да докладват пред тях, министър-председателите са ги питали: "Вие срещу мен ли ще работите, бе, господа?". И е последвало уволнение на тези началници на службите за борба с организираната престъпност.

Когато има такива факти, когато ги знаем и ги премълчаваме, а с часове спорим дали ще дадем на няколко митничари правото да спират камиони, ние в очите на тези, които реализират каналите, предизвикваме истински присмех и съжаление на едни безпомощни хора, които си губят времето и не могат да се противопоставят срещу силата на големите пари и контрабанда.
Вие, господин министър, не може да не знаете какво става на българските граници. Вие не може да не знаете, че преминават камиони с документи за несъответствие при контрабандния внос на месо. Вашият колега министърът на земеделието, който преди няколко дни изслуша в Комисията по земеделието и горите дебата за дейността на службите за ветеринарно-санитарен контрол, не може да не знае, че зад гърба на групата на експертите стояха контролиращите контрабандните канали на внос на нелегално месо в България, което убива бюджета и убива българската икономика. И ние го знаем и мълчим, а тук дискутираме с часове дали ще могат с палки да ги преследват по територията на страната.
Така че подкрепата за това, което искате днес, ще бъде съвършено недостатъчна, за да има комплексно решение на проблемите в България. Аз лично ще ви подкрепя, ще гласувам "за", ще се радвам да има ефект. Но имам съзнанието, че това раково образувание е много по-страшно и ние го гъделичкаме, а не го оперираме. Ние или нямаме воля, или няма мъжество и няма достатъчно държавници в България, или просто сме се съгласили да живеем в едно общество на заблуда. Вие, колеги народни представители, трябва да изберете. Днешното решение е крайно необходимо, но също толкова крайно недостатъчно.
Господин министър, предлагам Ви да инициирате публичен дебат за начините, по които се посяга върху българския суверенитет и интереси на българските граници и след този дебат и публично огласяваната воля и намерение за борба да поискате комплексно решение от българския парламент, а не палиативи като днешните. Тогава ще бъдете подкрепен. Тогава ще имате мандата и подкрепата на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. С това изчерпихте времето на Коалиция за България заедно с продължението от 40 минути.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, ако в този дебат може да се говори за политическа реч, Вашата беше действително от началото докрай една политическа реч, която имаше място не тук, в залата на Народното събрание, а може би в пленарната ви зала на "Позитано" 20.
Второто, което искам да заявя, е, че с тази политическа реч, особено с това, което казахте, че ангажирате с изказването си цялата парламентарна група, след вчерашните дебати и направените от Ваши колеги изказвания за сетен път показвате, че сте една неделима част от управлението на страната. Защото само парламентарна група, която подкрепя това управление, може да направи подобна реч.
Използвам случая да заявя, че ако сте следили внимателно Закона за митниците, ще разберете, че това, което се предлага, по никакъв начин не подпомага борбата с контрабандата, а обратно, ще засили корупцията и рекета по пътищата на страната.
На трето място, искам да се обърна към Вас, господин министър. Когато беше подписан договора с "Краун ейджънтс" независимо от силните възражения, които бяха чути, включително в пленарната зала, беше казано, че това ще доведе до съществена промяна във философията на борбата с контрабандата и корупцията по границите. След това имаше доклад, който доколкото си спомням съдържаше 72 препоръки. Ако от всичко това, което аз очаквах да видя като промяна в Закона за митниците, където в Преходните и заключителни разпоредби, както и в настоящия основен закон, има препратки в Закона за акцизите, в Закона за ДДС, в Закона за банките и т.н., беше направена препратка в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата само в рамките на общите изменения, това бих го приел. Но когато този закон се променя без никакъв видим ефект, това очевидно по никакъв начин не допринася за борбата срещу корупцията по митниците и срещу контрабандата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Господин Божинов, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Много благодаря на колегата за това, че ми даде възможност още един път да потвърдя, че тук е политическият орган на България. Тук е политическият дебат и тук се прави политиката на България за борба с корупцията. Който не е разбрал това, той просто не знае къде се намира.
Второ, моята парламентарна група ще се въздържи, но моето мнение беше лично мнение. И аз съм свободен да подкрепя правителството на моята страна в опита му да направи нещо. Но аз казах, че то е недостатъчно. Аз изложих картината, драмата. И ако вие се чувствате засегнати, че това е вашият министър-председател, за когото говорих преди малко, без да назовавам името му, това още по-красноречиво говори кой кой е в тази схема и драма на България.
И така, в заключение, аз лично ще подкрепя, но имам съзнанието и предупреждавам министъра, че това е фрагмент, че това няма да доведе до желания резултат. И ако той ще предложи политика, която е ефективна, ще има нашата подкрепа. Ако се изчерпи с палиативи, той просто ще си отиде, защото трябва да дойде друг, който да защити интересите на България. Това е истината и това е политическата постановка на въпроса, уважаеми господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожице Чилова, заповядайте.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Колеги, искам да ви призова да спрем с драматизирането на този проблем, защото той е изключително сериозен, и да престанем да изкарваме политически дивиденти от едни много сериозни за нашето общество въпроси.
Аз ще си позволя като член на тази комисия в хронологичен ред да представя как беще обсъждано това предложение в Комисията по транспорт и телекомуникации. Разбира се, че народните представители от всички политически сили направиха изказвания, че така предложеният законопроект не е съвсем прецизен, не е ясен, не е точен. Направо е недопустимо да се дават правомощия на един контролен орган, който има специализиран закон, а това очевидно е Законът за митниците, да им се визират правомощия в друг закон, макар и да влиза в обхвата и приложното поле като функция. Затова имаше дискусия, известни колебания и наистина текстът се нуждаеше от прецизиране и от по-голяма яснота.
Аз с удоволствие чух тук изказванията на господин Мутафчиев и на господин Иванов. Те наистина имат основание в известна степен, защото нашата идея беше успоредно с този закон, с изменението и допълнението на Закона за движение по пътищата да се направи още една допълнителна разпоредба, в която трябва да бъде променен Законът за митниците. Разбира се, че трябва да бъде променен Законът за митниците и това е ясно на всички нас.
Затова ви призовавам да проявите политически разум и разбиране на този проблем. Текстът между първо и второ четене ще бъде коригиран, ще бъде прецизиран така, както трябва да се вмени едно правомощие на един контролен орган, който има специализиран закон.

Защото безусловно е необходима защитата на третите лица. Очевидно е, че когато има нарушение на съответната процедура от компетентния орган, той трябва да бъде санкциониран. А той трябва да бъде санкциониран по своя специализиран закон. Така че наистина ви призовавам да спрем вече дебатите. Очевидно е какво трябва да се направи между първо и второ четене и аз ви уверявам като член на тази комисия, че това нещо ще бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За разлика от другите колеги, които се изказаха, ще насоча вашето внимание конкретно към разглеждания въпрос. Член 165 и чл. 166 от действащия Закон за движение по пътищата уреждат функциите по този закон на министъра на вътрешните работи и на министъра на транспорта и съобщенията. В ал. 2, точки 1 и 2 са два идентични текста: при изпълнение на функциите си имат право да спират пътни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управлението на превозното средство и с извършвания превоз, да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи.
Каква е философията на закона, който е предложен от Министерския съвет? Правомощията по чл. 165, които министърът на вътрешните работи има, и по чл. 166, които са разписани за министъра на транспорта и съобщенията, да бъдат дадени и на контролните органи на Агенция "Митници" за целите на митническия надзор и контрол върху внасяните, изнасяни и транзитирани стоки, тоест да имат право да спират пътни превозни средства и да извършват проверки по Закона за митниците. Това е философията на закона. И мисля, че върху това трябва да се насочим ние. Изказванията вчера на господин Иван Иванов, на господин Благой Димитров, на господин Мутафчиев, на господин Пантелеев реално подкрепиха закона. Те казаха, че имат конкретни предложения между първо и второ четене, тогава гласувайте на първо четене за този закон, за да видим вашите конкретни предложения. Аз ги чух в комисията, интересни са, но мисля, че това е по-доброто решение за колегите отляво и отдясно, за да дадем шанс на Агенция "Митници" да решава по-глобалните въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми към Вас, господин Мирчев, е, че току-що цитирахте два члена от Закона за движение по пътищата, но те се отнасят, както Вие сам казахте, за обществения транспорт. Вие го прочетохте. Не може да четете и да интерпретирате и това, което е във Вашата глава, да го разпространите и в нашите глави. Вие прочетохте коректно два от членовете на закона, но те не решават този проблем.
Втората ми част от репликата е: искам да ви попитам какво ще се случи, ако мобилните групи към Министерството на финансите, митничарите, спрат един ТИР с 30 т товар, стока, която изисква товаро-разтоварна работа, направят му проверка на някоя отбивка и се окаже, че няма нищо, кой ще плаща? Или пък и да има нещо. Ако това недомислие се приеме с тази поправка в Закона за пътищата, срещу органите на митническия контрол, срещу самото Министерство на финансите ще завалят жалби и най-вероятно много адвокати ще спечелят делата. Кой ще плаща? И защо е това? Не е ли по-нормално там, където се извършва товаро-разтоварната дейност, там, където се разтоварва, след като е мината границата, там да се извършва контролът. Тоест една фирма прекарва през границата тирове, отива в своя склад, там да отидат митничарите, пак повтарям, заедно с пътната полиция. Това, което предлагате, няма как да бъде проверено като философия. Това е проблемът и това е моята реплика. Затова е по-добре да не приемаме тази поправка, а да се насочим към поправка в Закона за митниците, ако желаете да дадете по-сериозни правомощия на митническите служители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
За дуплика - господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Жотев! Цитирах членове 165 и 166 в частта - имат право да спират пътни превозни средства и по-нататък съобразно предложението за целите на митническия надзор и контрол върху внасяните и изнасяните стоки. Тоест аз акцентирам върху онази част от членове 165 и 166, която решава проблемите на Агенция "Митници" относно прилагането и изпълнението на техните функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване, господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих започнал с думите, с които завърши господин бившият вицепремиер. Като вицепремиер на държавата в предишното правителство нашият колега много добре знае, че по тази логика, когато спират представители на Министерството на вътрешните работи, понякога правят някаква проверка, карат Ви да отваряте багажника и то съвсем основателно, ако не се открие нещо, по тази логика те трябва да съдят и Министерството на вътрешните работи. Но аз не съм видял някой да заведе дело за това, че полицай го е спрял. Но има резон, че някой може да злоупотреби с тези правомощия.
В началото аз бих искал да се присъединя към това, което колежката Нина Чилова каза, че със Закона за движение по пътищата се опитваме да правим промени в Закона за митниците, без изрично да го посочим. Това е истината. И тези колеги, които в момента казват, че, променяйки Закона за движението по пътищата, ние нищо няма да променим, аз съм лаик в областта на митниците, не знам точно какво пише, не съм контактувал с митничари, единствено когато излизам в чужбина, виждам някой надут митничар на границата, но истината е, че с този закон, ако изрично не сме посочили, че правим промени в Закона за митниците, ако там наистина е казано, че на точно определени места ще се правят тези проверки, то какъв е смисълът? Ако днес митничарите имат право да правят проверки на пазара, тогава има смисъл. Министърът на финансите не ни каза това нещо, може би колегите от Комисията по бюджет и финанси трябваше да ни пояснят това нещо. Ако идеята е, че днес и без това митничарите имат тези правомощия, но като видят в един автомобил товари не могат да го спрат и трябва да ходят да го чакат някъде, където спре, тогава - да. Но тогава трябва да се промени и нещо друго.
Уважаеми колеги, в никакъв случай не бих се съгласил и парламентарната група на ДПС, съвсем официално го заявявам, няма да се съгласи на някого да му хрумне да внесе законопроект, няма значение дали е правителството, макар че сме част от управляващото мнозинство, само затова, че един законопроект е внесен от Министерския съвет, да получи подкрепа от парламентарната група на ДПС. Това няма да стане никога. Ние ще подкрепим законопроекта, но прочетете § 1: директорът на Агенция "Митници" ще определя тези автомобили. Моите уважения към директора, но навсякъде министърът го определя това! Може ли едно правителство и министърът на вътрешните работи да не са реагирали? Може по предложение на министъра на финансите министърът на вътрешните работи да определи, може по предложение на директора на агенцията, но тази агенция не е със специални правомощия. Когато законодателят е дал правомощия на министъра на вътрешните работи да определя кои са тези специализирани органи, имаше дълъг коментар защо се дават тези правомощия. За съжаление вносителите излязоха, господин министърът го няма, но много ясно трябваше да каже за § 1. Ако министърът на финансите каже, че трябва да остане директорът на Агенция "Митници" в § 1, аз ви заявявам, че нашата парламентарна група няма да подкрепи законопроекта. Но това нещо трябваше да го чуем от министъра на финансите.


Що се отнася за специализираните органи на Агенция "Митници", в случай че получат тези правомощия, аз лично, пак казвам лично, и моите колеги от парламентарната група подкрепяме тези действия. Каквито и да са усилията на едно правителство в посока за пресичане на контрабандата, трябва да бъдат подкрепени, няма значение кое е това правителство. Възможно е да има риск, както има риск, когато даваме правомощие на пътните полицаи. Ние всички чуваме, че когато са те хванали с превишена скорост, пътният полицай, не може да се докаже, е взел пари, така да се каже, за чорба. Чуваме, така е, но не може да се докаже.
Ако ние се плашим по тази логика, че някои полицаи взимат рушвет, не бива да има полиция, не бива да има съд. Ако ние се плашим, че някои митничари взимали рушвет на границата, тогава трябва да я закрием, а не можем да я закрием. Тоест, това е задължение на службите, които взаимно ще се контролират.
Завършвайки, уважаеми колеги, съвсем официално се обръщам, някой от вносителите, въпреки че ги няма, може би представител на агенцията много ясно трябва да каже: държат да остане директорът на Агенция "Митници" ли да предлага този режим или са съгласни министърът на финансите да предложи на министъра на вътрешните работи да определи. Аз искам задължително да чуя това нещо, преди парламентарната група да гласува. Ако вие заявите, че този текст ще остане в този вид, нашата парламентарна група няма да го подкрепи. Ако министърът на финансите или вие предлагате на министъра на вътрешните работи, ние ще ви подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители!
Господин Осман, с втората част на Вашето изказване аз съм изцяло съгласен. С въпросите, които Вие поставяте към министъра на финансите, към шефа на Агенция "Митници", аз се съгласявам, присъединявам се към тези въпроси. Те още веднъж показват, че този проект не е подготвен добре.
Моята реплика към Вас е по повод твърдението Ви, че досега не е имало случаи служител на МВР или самото МВР да е било съдено от някой, когато си изпълнява задълженията. Естествено, защото това са свойствени задължения, вменени от законодателя. Защото едно е при проверката да те проверяват дали си нарушил скоростта, дали превозното ти средство не създава опасност за другите и така нататък, и така нататък, както е описано в Закона за движение по пътищата и в правилника за неговото приложение, съвсем друго е, когато митническият служител ще се опитва да установи има ли контрабанда или не. Този ТИР, за който аз споменах, може да не е един, а може да са десет - какво ще стане тогава? Тогава така наречената мобилна група ще трябва да си вземе един пикап с роми, с хамали, които да ходят с тях и да товарят и да разтоварват. Защото няма такива фирми, защото това могат да бъдат и чуждестранни фирми, които да се оставят ей така просто да бъдат манипулирани. Защо манипулирани? Така както някои недобросъвестни катаджии взимат по 10 - 20 лв. за нарушение на скоростта, аз не знам колко ще почнат да искат митничарите в тези мобилни групи. Те не взимат толкова малко, както чуваме. Взимат много повече. Това е още едно условие за повече корупция в България. Затова не мога да се съглася и затова беше моята реплика към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение думата има господин Гиньо Ганев.
След това ще моля представителите на вносителя да вземат отношение по повдигнатия от господин Ремзи Осман въпрос кой орган ще определя - дали директора на Агенция "Митници" или Министерството на финансите.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позовавам се на чл. 42, ал. 2, т. 5 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предлагам да се гласува отлагането на гласуването на този закон. Мотиви от няколко изречения.
Прави се един опит да се заобиколи принципът, който така мъчително се вкара в Конституцията - в България няма делегирано законодателство, защото преди 9 септември 1944 г. не е имало в условията на един личен династичен режим. И след 9 септември с така наречените укази на Държавния съвет се иззеха функциите на Народното събрание. И колкото и модерните държави да предвиждат Министерският съвет да може да приема норми, които след това се одобряват от парламентите им, у нас това не е допустимо.
Вижте колко е неясен текстът. Говорим за някаква инструкция, прехвърлят се правата на парламента върху органи на изпълнителната власт. Нека тези идеи на инструкцията тук да дойдат, имат може би чисто законодателен характер. Била създадена мобилна група с друг закон, сега се оказва, че тя не е мобилна, а автомобилна. Ние правим някаква нова "Хвърковата чета на Бенковски", без да се каже ще прави ли Априлско въстание или нещо друго.
Трябвало да се промени Законът за митниците. Ами да се внесат тези промени. Вносителят на този законопроект трябва да направи една коректна норма, а не да си служим тук с обещания за женитба - приемете го, а ние до една седмица ще внесем и промени в Закона за митниците. Това е несериозно да се слуша в парламентарната зала.
Предлагам ви, ако няма противно предложение, а и да има, да подложите на гласуване това мое искане. Това са аргументите ми. Иначе приемаме едно дефектно законодателство, което всички съзнаваме, но понеже някоя парламентарна група е решила да наложи надмощието си, дайте да натискаме зеленото копче. Натискайте зеленото копче на съвестта си сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
За второ процедурно предложение думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да се позова на чл. 72, където ясно е казано, че вносителят на един законопроект може да го оттегли до започване на първото гласуване.
Искам да отправя апел към директора на Агенция "Митници", като представител на вносителя - Министерския съвет, да оттегли законопроекта, при което ще се обезсмисли следващата процедура за отлагане на гласуването. В крайна сметка беше заявено, че е необходима една обща промяна на Закона за митниците и в рамките на тази промяна, която да бъде една стратегия за борба с контрабандата и корупцията по границите ни, може да се разглежда вече евентуално изменение в Закона за движение по пътищата, но, както каза и господин Ганев, с ясно разписани процедури, които да гарантират, че няма да се изроди тази норма в, бих казал, следващото погазване на закона чрез рекетиране по пътищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има две процедурни предложения.
Моля, гласувайте първото процедурно предложение на господин Гиньо Ганев по чл. 42, ал. 2, т. 5 да се отложи гласуването по този законопроект до изработването на една прецизна норма, която е за тази материя.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 91, против 89, въздържал се 1.
Приема се.
Думата има госпожа Чилова за предложение за прегласуване.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): На какво основание?
НИНА ЧИЛОВА: Мотивите ми са в посока на това, че на уважаемите народни представители според мен не стана ясно какво е предложението. Затова ще ви помоля да прегласувате направеното процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване, поради обстоятелството, че процедурното предложение от господин Ганев не е достигнало до пленарна зала в истинската си същност.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 95, против 100, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Продължаваме с разискванията.
Думата има директорът на Агенция "Митници" господин Асенов.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители!
Бих искал на първо място да изразя благодарността си за широкия дебат, който се разви по законопроекта, подготвен в Министерството на финансите и приет от Министерския съвет, след което предложен на вашето внимание. Използвам възможността, че говоря пред вас, за да изразя няколко мои впечатления от дебата, който беше развит и от проблемите, които се появиха.
На първо място бих искал да посоча, че правомощията на митническите служители много ясно и детайлно са посочени в Закона за митниците. Член 16 от Закона за митниците урежда правомощията на митническата администрация.
По отношение мястото на извършване на проверки - дали на граничния контролно-пропускателен пункт или на територията на страната, чл. 16 от Закона за митниците гласи: "Митническата администрация има право да извършва проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на ГКПП и на цялата митническа територия на страната". Посоченият в днешния дебат чл. 3 от Закона за митниците регламентира особеното място единствено за проверките на ГКПП и то е много логично и естествено, защото в зоната на един ГКПП работят няколко служби за граничен контрол, една от които е службата, която осъществява митнически контрол и надзор на стоките. Така че няма никакво противопоставяне на чл. 3 и 16.
По отношение на това, което беше изразено от Парламентарната група на ДПС - кой е органът, който би следвало да посочи кои са специализираните органи, искам много точно да ме разберете и да изложа нашата логика.
В рамките на структурата на митническата администрация съществуват както на централно, така и на регионално ниво дирекции, наречени "митническо разследване и разузнаване". В рамките на тези дирекции ще има определен сектор, определени служители, които ще бъдат идентифицирани и ще се занимават специално с мобилния контрол. Нашата идея е те да бъдат не повече от 20 до 40 човека с автомобилен парк между 5 и 10 автомобила за територията на страната.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Само намерения...
АСЕН АСЕНОВ: Тази структура на митническата администрация е развита в устройствен правилник на митническата администрация, приет от Министерския съвет и обнародван в "Държавен вестник".
По отношение на това, защо директорът на агенцията - просто защото считаме, че това е вътрешноорганизационен момент, търсим по-голяма мобилност. Тук бих искал да заявя, че от наша гледна точка няма пречка, но ако вие прецените това да бъде министърът на финансите, организационно ние ще се съобразим с това ваше намерение. Няма пречка това да стане. Министерският съвет все пак е приел този законопроект.
Бих искал да взема отношение във връзка с взаимоотношенията между митническата администрация и останалите органи в държавната администрация. Един много сериозен въпрос, който дебатираме, това са връзките по вертикала, от една страна, и връзките по хоризонтала, които следва да бъдат развивани. Взаимоотношенията между митническата администрация и Министерството на вътрешните работи съгласно нашето законодателство, би следвало да бъдат уредени в инструкция и това е предвидено в Закона за митниците. Такава инструкция съществува.
Многопластови са връзките между митническата администрация и службите на Министерството на вътрешните работи в зависимост от компетенциите. Там има различни видове служби, които имат различни компетенции и се налага различно ниво на взаимообвързаност. Давам пример: една е комуникацията, която се осъществява между Националната служба за борба с организираната престъпност и Национална служба "Гранична полиция", други са проблемите, които се решават между митническата администрация и служба "Гранична полиция", и т.н.
Това е предвидено в закона и затова ние сме посочили, че в този случай предвиждаме нова форма на сътрудничество, изграждайки такава структура като комуникация между нас и Министерството на вътрешните работи. Трябва да има форма на сътрудничество между двете министерства, за да може тази организирана форма на контрол, която се предвижда и която съществува във всички европейски страни, от една страна да бъде ефективна, а от друга - да минимизира евентуално негативните явления, за които вие говорихте в пленарната зала.
Със себе си съм донесъл документ (който желае, мога да му го предоставя), преведен на български, френски, английски и немски език. Това е анализ, направен от френски и италиански експерти по програма "Митници 2002". В него е анализирана ситуацията за правомощията на митническите служби в девет области като цяло. Много точно, пунктуално, в таблици са дадени правомощията във всяка една от тези области. Една от областите, която е изследвана, това е контролът на превозните средства. С абсолютно мнозинство във всички страни-членки на Европейския съюз, с изключение на една, митническите администрации могат да заповядват на превозните средства да спират. Посочено е еднозначно без какъвто и да е коментар.
Вярвайте ми, в експертни разговори, които сме водили, колегите от Европейския съюз се учудват как изобщо е възможно да се дебатира по този проблем, защото ти не можеш да осъществяваш митнически контрол, без да имаш правото да спреш превозното средство.
Няма друг орган в държавата към настоящия момент, който да осъществява митнически контрол и надзор. Това е само митническата администрация.
Нещо повече, дадено е правото, и аз съм съгласен, ако можем да продължим този разговор по отношение на увеличаване на правомощията в бъдеще на митническите служители, дори да употребяват сила. Към настоящия момент такова право нямаме. Но имаме право да се защитаваме и имаме право да носим оръжие и това е посочено в нашия Закон за митниците, чл. 16, ал. 3., отговарям и на въпроса, който беше поставен, а именно: "Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана или крайна необходимост".
Бих могъл да посоча и други области на правомощия, но не бих искал сега да ангажирам вашето внимание. Докладът е на разположение в Агенция "Митници" - един много сериозен материал, много сериозен документ, по който предстои, според мен, дебат.
В законодателната програма на правителството за втората половина, мисля, е предвидено изменение на Закона за митниците като цяло, принципно. Бих искал да кажа, че там по отношение на систематичното място обаче на тези промени ние твърдо сме убедени, че това е Законът за движението по пътищата, господин Ганев. Там се урежда мястото на всички органи, които имат право да спрат превозното средство, защото там са уредени взаимоотношенията между движещия се и контролния орган.
А нашите правомощия за целите на митническия контрол са уредени в Закона за митниците и тогава ние, правейки тези промени, ще се опитаме да отразим европейското законодателство, онова подобрено европейско законодателство, защото сме длъжни да го направим.
В заключение бих искал да отговоря на въпроса или репликата на господин Жотев по отношение на приходите. С радост все пак мога да заявя, че за този период от време администрацията отчита един не малък прираст по отношение на приходите от митни сборове, данък добавена стойност. Вчера изнесохме резултатите за първото петмесечие в средствата за масово осведомяване и бих искал да заявя, че те са малко над 70 млн. повече, в сравнение със същия период на миналата година.
Недейте да забравяте и още едно обстоятелство - че при наличието на този контрол, на възможността за осъществяването му, има и едно друго действие, това е превенцията. Когато някой знае, че може да бъде контролиран от едно място до друго място във вътрешността на страната, много по-трудно би рискувал отклонението на стоката, рискът, който поема, е много по-голям.
И още една последна ремарка. Не съм съгласен с изказването, че митническият контрол като перспектива следва да се извършва на граничния контролно-пропускателен пункт. Тъкмо обратното. От 5 до 7 процента това е възможно да се направи на граничния контролно-пропускателен пункт. Тенденцията е митническият контрол да се извършва във вътрешността на страната. Не е възможно граничния контролно-пропускателен пункт да поеме така нареченото обмитяване на стоката.
Първо, вижте каква е ситуацията, да речем, на граничния контролно-пропускателен пункт Кулата към днешния момент. На ден преминават между 600 и 700 превозни средства. Ако някой мисли, че на един такъв пункт може да се извърши ефективен контрол по отношение на обмитяването на стоките, на тяхното точно тарифиране, на тяхното определяне на митническата стойност, това просто не е така. Затова контролът се изтегля във вътрешността на страната, където специалистите биха могли да оценят максимално вярно стоката, да определят нейния произход и да се извършат плащанията за тази стока.
Това е перспективата и от гледна точка на присъединяването на страната към Европейския съюз. С бъдещото отваряне на границите България винаги ще остане външна граница на Съюза, но трябва да създаде своите предпоставки за контролираното вече движение във вътрешността на страната, бидейки външна граница на Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието, надявам се, че поне малко съм се опитал да ви убедя или да променя мнението ви по отношение на изработения от нас и предложен от Министерския съвет на вашето внимание законопроект и да ви помоля да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Асенов.
Има ли желаещи за изказвания от ДПС и НДСВ, тъй като те все още имат време? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Гласували 190 народни представители: за 106, против 53, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Има становище на Комисията по транспорт и телекомуникации, която е водеща комисия, и на Комисията по европейска интеграция.
Моля, господин Мирчев, да представите становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо ще ми разрешите едно процедурно предложение - в залата да бъдат допуснати господин Цветан Иванов - директор на Дирекция "Оперативно-техническа информация" към Министерство на вътрешните работи, и господин Красимир Колев - главен юрисконсулт в ДОТИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение - господата Иванов и Колев да бъдат допуснати в пленарна зала.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Мирчев, прочетете доклада на комисията.



ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
"ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона
за пощенските услуги, № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 31 май 2002 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 юни 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Володя Пърмаков - началник-отдел в Дирекция "Оперативно-техническа информация" към Министерство на вътрешните работи. Господин Пърмаков обясни, че промените в Закона за пощенските услуги регламентират задълженията на всички пощенски оператори да създават условия за осъществяване на законопредвиденото наблюдение и контрол от компетентните органи върху пощенските услуги и пратки, като се предлага да доставят, монтират и въвеждат в експлоатация и поддържат необходимото специално оборудване и софтуер. Промените са свързани с изискванията на Всемирната пощенска конвенция, ратифицирана със закон от Народното събрание и станала част от вътрешното ни законодателство.
По смисъла на Конвенцията компетентните държавни органи и пощенските оператори трябва да не допускат в пощенските пратки наличие на забранени предмети и вещества. Предложените текстове имат за цел да гарантират както сигурността на пощенските служители, така и живота, здравето и сигурността на българските граждани. Конкретните изисквания за необходимите технически устройства и софтуер, които ще дадат възможност на компетентните органи да осъществяват законоустановено наблюдение и контрол, ще се регламентират след съгласуване с пощенските оператори.
Народните представители - членове на комисията, поставиха много въпроси във връзка с предложените промени в Закона за пощенските услуги. Поставен беше въпросът за гарантиране на правата на българските граждани, свързани с неприкосновеността на тайната на кореспонденцията, регламентирани в чл. 34, ал. 1 на основния закон на страната ни - Конституцията на Република България, и в чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги. Изразени бяха мнения във връзка с неяснотата по изискванията за пощенската сигурност, както и по текста: "Съгласуват с компетентните органи изискванията за необходимите технически устройства и софтуер."
В хода на дискусията беше отбелязано, че изискванията трябва да бъдат подробно разписани, за да не будят неяснота и да водят до различно тълкуване. Изразени бяха мнения, че предложените текстове са необходими, защото са в духа на Всемирната пощенска конвенция и са свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред и бяха направени предложения за усъвършенстване на проектозакона.
На поставените въпроси представителят на Министерството на вътрешните работи отговори, че изискванията за пощенската сигурност ще се регламентират детайлно в Наредбата за пощенска сигурност, чиято подготовка е в заключителна фаза. Съгласно чл. 14 от Закона за пощенските услуги изискванията за пощенска сигурност се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувана с министъра на вътрешните работи.
След проведената дискусия и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации с 8 гласа "за", 0 гласа "против" и 3 гласа "въздържал се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 202-01-30, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Госпожа Гергана Грънчарова, моля да представите становището на Комисията по европейска интеграция.

ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно проект на Закон за изменение и допълнение
на Закона за пощенските услуги, № 202-01-30,
внесен от Министерския съвет на 31 май 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 юни 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде внесен и гласуван от Народното събрание на първо четене.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от госпожа Зинаида Велева - директор на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет. На обсъждането присъстваха и представители на Министерство на вътрешните работи.
Законът за пощенските услуги е приет от Народното събрание в изпълнение на ангажимент на България по глава деветнадесета "Телекомуникации и информационни технологии", която е закрита за преговори на 26 октомври 2001 г. С внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги не се изпълнява поетото задължение на България по глава деветнадесета от преговорите. Предложеният законопроект предвижда въвеждане на ново изискване към пощенските оператори, което се изразява в задължение от тяхна страна за извършване на доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и поддръжка на специално оборудване и софтуер. Изпълнението на това задължение има за цел да създаде условия за осъществяване на законоустановено наблюдение и контрол върху пощенските услуги и пратки от страна на компетентните органи.
Изискванията към България за създаване на условия, които да гарантират живота, здравето и сигурността на гражданите при получаване на пощенски пратки, са предвидени в следните групи източници. Към първата група източници се отнася чл. 5 от Директива 9767 на Съвета на Европа от 15 декември 1997 г. относно единните правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в общността и подобряване качеството на услугата. Вторият източник е Всемирната пощенска конвенция, ратифицирана от Народното събрание през 2000 г. В чл. 25 от нея е посочено, че компетентните органи са задължени да отказват приемането на пощенски пратки, в които се съдържат забранени предмети или вещества. Това изискване може да се изпълни от страните, присъединили се към конвенцията, само когато те предприемат необходимите мерки за извършването на контрол върху пощенските пратки с помощта на подходящи технически средства.
В раздел VIII, т. 25 и т. 29 от Отчетния доклад от Съвещанието на Групата за действия в сферата на пощенската сигурност, създадена към Всемирния пощенски съюз на 10 април 2002 г. в Берн, е посочено, че страните - членки на Всемирния пощенски съюз, трябва да предприемат необходимите мерки за обезопасяване на пощенските пратки с цел предотвратяване извършването на терористични актове.
Комисията по европейска интеграция с единодушие на представените парламентарни групи се обедини около становището, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е в съответствие с изискванията на правото на европейските общности относно предоставянето на пощенски услуги.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 202-01-30." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене. Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Вероятно отиваме към един законопроект на първо четене, подобен на този, който беше гласуван преди малко с процедурно прегласуване и пр. За какво става дума? Винаги, когато се предлагат такива малки текстове, аз си мисля, че трябва с прости думи на народното представителство да се каже точно за какво става въпрос, какво се цели с този законопроект.
Точка 5 по сега съществуващия закон, изречението спира до "от страна на компетентните органи". Оттук насетне изречението по т. 5 продължава в чл. 20, ал. 1 на съществуващия закон, с което на практика се задължават пощенските оператори за своя сметка да поддържат технически устройства и софтуер, с които съответно да се проверява и да се осъществява контрол по отношение на кореспонденция и пр.
Първо, аз не мога да се съглася с това, че трябва да има такова допълнение. Вероятно тук има представители от вносителя. Те трябва да дадат точни разяснения. Но аз не съм доволен от това, което чух в комисията. Имаше представители вероятно на Министерство на вътрешните работи, защото мисля, че МВР е вносител на този текст, разбира се чрез Министерския съвет. Но не е ясно защо има това допълнение по отношение на т. 5.
Забележете какво казва т. 6. "Съгласува с компетентните органи изискванията за необходимите технически устройства и софтуер." Това означава, че за всеки конкретен случай трябва, да речем, представители на МВР да казват какви са техническите изисквания към този софтуер и технически устройства. Това означава, че техническите изисквания могат да бъдат за точно определена фирма, която да произведе или от която да бъдат купени от държавата тези устройства. Става дума за изключително скъпи устройства, става дума за много пари. И аз съм изненадан как може т. 6 да фигурира в този си вид?! Компетентните органи да съгласуват с оператора, а в същото време това закупуване става с парите на пощенския оператор. Тук т. 6 създава условия за заобикаляне на Закона за обществените поръчки - от една страна.
Нещо повече, аз си мисля, че т. 6 създава условия за корупция от страна на специализираните органи. Може такива изисквания да има с подзаконови актове - да има наредба, да речем, на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувана с министъра на вътрешните работи. Но в никакъв случай не може да се приеме в текста на т. 6, че за всеки конкретен случай компетентните органи съгласуват с оператора какви да бъдат техническите изисквания.
Още веднъж повтарям, това съгласуване може да доведе до такива изисквания, че тези устройства и софтуер да бъдат купени от точно определен производител. Чиста проба корупция!
Минавам нататък. Странно защо при предишния законопроект министърът на финансите внася изменения и допълнения на Закона за движение по пътищата. Сега в момента министърът на вътрешните работи внася законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги! Не зная по какъв начин тук чрез други закони се урежда материя, която е предмет на специални закони?! Аз просто си мисля, че това е едно много несериозно отношение към сериозни неща.
Наистина, тук мотивите са за това, че с тези технически устройства, тези технически средства и софтуер се поставя въпросът за борбата срещу тероризма. Но има и още нещо по отношение на т. 5 и т. 6. Кое гарантира конституционното право на гражданите, така както са разписани текстовете, за тайна на кореспонденцията?

Техническите изисквания на тези устройства при всички положения трябва да отговарят на условията, че устройствата трябва да осъществяват съответната идентификация за взривни вещества, за наркотици и пр., но не трябва да бъдат устройства, които могат да четат кореспонденцията, с което се нарушава и Конституцията, нарушава се и т. 1 от действащия Закон за далекосъобщенията - т. 1 отразява конституционните права на гражданите. Следователно, първо, няма гаранция в тези текстове за тайната на кореспонденцията; второ, залага се текст, който създава условия за корупция; трето, според мен се създава информационен излишък по отношение на т. 5, както споменах - казват се някакви допълнителни неща, от които нищо конкретно не следва; четвърто, министърът на вътрешните работи на практика чрез Министерския съвет вкарва изменения и допълнения в Закона за пощенските услуги - абсолютно некоординирана дейност по отношение на законите, които минават през Министерския съвет.
Аз съжалявам, че пак се връщам към закона, който гласувахме преди малко, но на практика тук още веднъж ни се предлага нещо подобно. Аз ще помоля вносителите - не знам в момента има ли в залата, госпожо председател, от Министерството на вътрешните работи хора, които са разписали текстовете, които се внасят, защото уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, в комисията дойдоха хора, които са неподготвени. На наши конкретни въпроси те не могат да отговорят. Не могат да кажат какви са съществуващите подзаконови актове, объркаха се. Аз не знам какъв беше този служител от МВР, но дойде неподготвен да защитава текстове в комисията.
За да мога да подкрепя нещо такова - аз в тоя вид в никакъв случай не мога да подкрепя законопроекта, искам ясно да се отговори на тези 4-5 основни неща: първо, какви са гаранциите за тайната на кореспонденцията; второ, какви са гаранциите за това, че изискванията от съответните органи няма да доведат до закупуване от конкретен производител, т.е. да се заобиколи Законът за обществените поръчки; трето, кое гарантира на операторите обективност; и четвърто, защо все още не е приет Правилникът за приложение на Закона за пощенските услуги. В Преходните и заключителни разпоредби на закона е разписано, а този правилник все още го няма, т.е. министърът на транспорта и телекомуникациите не си е свършил работата, а в момента министърът на вътрешните работи ни предлага текст.
Не мога да подкрепя този законопроект. Би трябвало да гледаме законопроекта тогава, когато наистина е налице Правилникът за приложение на Закона за пощенските услуги или подзаконова нормативна уредба, която да покрива изискванията на Закона за пощенските услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
За реплика - господин Мирчев.
ЙОРДАН МИТЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, пощенските оператори са длъжни да осигуряват тайната на кореспонденцията. Това е чл. 20, ал. 1, т. 1. Аз мисля, че сега действащият Закон за пощенските услуги дава отговор на Вашия въпрос.
Що се отнася до това да се избегне възможността за възникване на корупционни явления и т.н., т. 6 говори, че е необходимо съгласуване с компетентните органи на техническите изисквания и софтуера. Аз приемам Вашите бележки. Ние ги обсъждахме в комисията и между първото и второто гласуване на законопроекта ще направим предложение това да става на базата на техническите изисквания, съгласно чл. 14 на сега действащия закон. Член 14 гласи: "Министърът на транспорта и съобщенията с наредба, съгласувана с министъра на вътрешните работи, определят изискванията за пощенската сигурност", т.е. този въпрос ще бъде решен между първото и второто четене. По този въпрос всички членове на комисията постигнаха съгласие и по този начин тези съмнения действително ще бъдат решени и няма по-нататък да предизвикват недоверие относно прилагането на тази част от Закона за пощенските услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
За дуплика - господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Тайната на кореспонденцията е заложена в закона - мисля, че т. 1 на чл. 20. Но трябва конкретно да бъде записано, примерно в т. 6, ако се приеме - аз категорично няма да гласувам за този текст - че изискванията за необходимите технически устройства и софтуер гарантират тайната на кореспонденцията, защото аз твърдя, че има такива рентгенови устройства, които могат да четат, примерно, затворено писмо. За колетна пратка нещата са други. Трябва да има гаранция за тайната на кореспонденцията. Това са конституционно заложени права на гражданите.
Още веднъж поставям въпроса защо липсва подзаконова уредба, което е изискуемо от закона. Защо министърът на транспорта и телекомуникациите не си е свършил работата? Точно с тази подзаконова уредба можеха да бъдат уредени тези неща. Ние ставаме свидетели на една порочна практика непрекъснато в насипно състояние в пленарната зала Министерският съвет да дава текстове за изменение и допълнение на различни закони, включително и специализирани закони, а в същото време министрите са недисциплинирани и не си вършат работата. Пламен Петров не е разписал наредба към този закон и министърът на вътрешните работи ни дава тук текстове за изменение и допълнение на закона. Аз това питам: защо министърът на транспорта и телекомуникациите е недисциплиниран и не изпълнява решение на Народното събрание съгласно този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преди да обявя 30-минутна почивка, ще помоля представителите на вносителите да вземат отношение по поставените проблеми след почивката.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Работата продължава с проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
Продължават дебатите по първото четене на този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказване или преди почивката всеки си е казал каквото трябва?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Законът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, който е представен на нашето внимание независимо от това, че съдържа само два текста, има съществено значение, тъй като се засягат въпроси, които изключително опират до текстове от българската Конституция.
Преди това обаче искам да изкажа своето дълбоко неудовлетворение, че както при разглеждането на предишния закон - Закона за движение по пътищата, така и при разглеждане на изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, нито министъра на транспорта и съобщенията, който е ресорен и по двата закона - господин Пламен Петров, не присъства, нито който и да е от заместник-министрите, защото по същество не експертите в министерството, а именно министъра и заместник-министрите като членове на Министерския съвет или заместващи членовете на Министерския съвет, са отговорни от името на вносителя да представят и защитят законите си.
Минавам по същество - действително при засилената терористична дейност в последната година, включително и терористична дейност, упражнявана чрез използване на пощенски пратки, необходимо е да бъде по определен начин допълнен Закона за пощенските услуги. Затова говори не само Всемирната пощенска конвенция, която беше ратифицирана от българския парламент през 2000 г., но най-вече решението, което беше взето на 10 април 2002 г. от работната група за осигуряване на пощенската сигурност и естествено, че всяка мярка, която защитава живота и сигурността на българските граждани в тази област би била приветствана и подкрепена.
Предлаганите промени обаче поставят три основни въпроса.
На първо място - дали текстовете, които са записани съответстват напълно на изискванията, които налага основният закон на страната - българската Конституция, чрез чл. 34, ал. 1, който член касае неприкосновеността на тайната на кореспонденцията. Междупрочем същото изискване е заложено в чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги.
Дали тези два текста, особено на този от Конституцията няма да се окажат под определена форма подменени от промените, които се предлагат в момента по Закона за пощенските услуги?
Второто, което буди известно недоумение, това е, че в текст на закона - това е предлаганият втори текст, т. 6, без да се говори за конкретни органи е казано: "Съгласуват с компетентните органи изискванията за необходимите технически устройства и софтуер".
Категорично настоявам, ако това са Министерството на вътрешните работи или определена служба от Министерството на вътрешните работи, то да бъде разписано директно в текста на закона, защото иначе компетентните органи могат и като брой, и като приложение да бъдат разширени необосновано.
И, третият въпрос е въпросът с техническите устройства, които ще бъдат използвани. Това е текст, който всъщност е първата промяна в така предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, където се говори за технически устройства и софтуер. Известно е, че именно някои от техническите устройства са в състояние да нарушат неприкосновеността и тайната на кореспонденцията на българските граждани, от една страна. От втора страна могат по определен начин да повредят някои от пощенските пратки.
Естествено, този въпрос би бил изцяло изчистен, ако Наредбата за пощенската сигурност, която на заседание на комисията представителите на Министерството на вътрешните работи, ми се струва, заявиха, че е в заключителна фаза и всеки момент ще бъде завършена, беше всъщност подготвена към днешна дата, защото тогава ние бихме могли да имаме яснота какви технически средства се използват и какво те биха могли да открият и в кои случаи всъщност те могат да бъдат използвани, без да се застрашат основните права на българските граждани.
Тези въпроси не получиха ясен отговор в комисията, включително и тук ние нямаме ясен отговор. И аз благодаря, че становището, което е на Комисията по транспорт и телекомуникации, е представено перфектно. В него са отразени всичките забележки, които направихме по време на заседанието. Именно това ме накара да се въздържа от подкрепа на този законопроект в комисията. По същия начин ще постъпя и сега като отново заявявам, че всяка мярка, която служи за повишаване на сигурността на пощенските пратки, аз я приветствам, но без тя да нарушава основните права на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект, който е с параграф единствен?
Струва ми се, че можем да считаме дискусията за приключила, ако правилно се ориентирам. Не виждам повече желаещи за изказване, затова ще подложа на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
Заповядайте, господин Димитров. На няколко пъти подканям.
Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз зададох няколко въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате изказване преди почивката, ако правилно съм разбрал.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз взех думата за процедурен въпрос.
Зададох няколко въпроса към представителите на вносителите, но не получих отговор и някак си тези неща стоят във въздуха, а преминаваме към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз ще се обърна към тях.
Може ли от името на вносителите да дадете отговор на въпросите, които народният представител Благой Димитров е поставил преди почивката, за да бъде ясно преди да се пристъпи към гласуване?
Заповядайте, имате думата. Ще Ви помоля кратко и ясно да дадете отговор на зададените въпроси отпреди паузата.
ЦВЕТАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати!
На поставените въпроси в тяхната цялост може да им се отговори по следния начин.
С предложеното изменение на чл. 20, ал. 1, т. 5 всички пощенски оператори, осъществяващи дейността на територията на Република България ще бъдат поставени при равни условия, съобразно осъществяваната от тях дейност.
Конкретните изисквания за необходимите технически устройства и софтуер, които ще дадат възможност на компетентните органи да осъществят законно установения контрол и наблюдение, ще бъдат регламентирани след съгласуване с пощенските оператори.
С предложените изменения се регламентира задължението на всички пощенски оператори да създадат условия за осъществяване на законно наблюдение и контрол от компетентните органи върху пощенските услуги и пратки и да доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат специалното оборудване и софтуер.
Дейността по наблюдението и контрола върху пощенските услуги се осъществява от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Тази дейност съгласно чл. 122, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи се състои в оперативно-техническа проверка на пощенската кореспонденция за опазване на живота, здравето, сигурността на гражданите, за защита на националната сигурност. Проверката на пощенската кореспонденция е насочена към преглеждане чрез технически средства на пощенските пратки, без това да нарушава тяхната цялост, т.е., без да бъдат отваряни, и има за цел да разкрие вложените в пратките забранени вещества или предмети по смисъла на глава десета от Закона за пощенските услуги и чл. 25 от Всемирната пощенска конвенция. Такива забрани за влагане в пощенски пратки на вещества и предмети съгласно посочените актове са за наркотици, упойващи, психотропни, силно действащи и отровни вещества, оръжие, взривни, запалителни и други общоопасни вещества и предмети.
Закупуването от пощенските оператори на необходимите технически устройства ще даде възможност да бъдат проверявани приеманите, пренасяните и доставяни от тях пощенски пратки с оглед гарантиране сигурността на пощенските служители и помещения, както и опазването на живота, здравето и сигурността на гражданите.
Предложеното изменение в Закона за пощенските услуги е в духа на изискванията на Всемирната пощенска конвенция, ратифицирана от Народното събрание. По смисъла на конвенцията компетентните държавни органи и пощенските оператори следва да не допускат в пощенските пратки наличие на забранени предмети и вещества.
С предлагания законов текст ще се създадат условия за изпълнение на законовите изисквания, гарантиращи... (Шум в блока на ПСОДС.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Моля да отговорите на въпросите. Ние сме ги чели тези мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако имате възможност да отговорите на въпросите, които са били зададени преди почивката, направете го. Възпроизвеждането на мотивите не е най-доброто, което правите.
ЦВЕТАН ИВАНОВ: Конкретно т. 6, гласяща "съгласуват с компетентните органи изискванията за необходимите технически устройства и софтуер", е предложена в хода на съгласуването на законопроекта от представителите на "Български пощи" при Министерството на транспорта и съобщенията. Включена е по тяхно настояване. Искам да заявя, че Министерството на вътрешните работи няма никакво намерение и желание да се вмесва в търговската част на сделките по доставянето на тези устройства. Това е задължение на самите оператори. Те избират доставчиците и ни осведомяват за техните технически параметри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате ли да добавите още нещо? Нямате. Благодаря Ви.
Има ли още желаещи да вземат отношение по предложения законопроект? Няма.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги на първо четене.
Гласували 154 народни представители: за 118, против 25, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС с вносители Михаил Миков; Димитър Абаджиев; Валери Димитров и Иван Искров; Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак; Министерския съвет; Валери Димитров и Петя Гегова.
Давам думата по процедурни въпроси на господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, ползвам възможностите си, за да задам един процедурен въпрос или да поставя един въпрос пред вас, като поводът ми е предшестващата проява на някакъв господин, който се яви тук да ни занимава по някакъв начин със законопроекта, който току-що гласувахме. Очевидно е нашето нежелание да присъстват тук хора, които не са в състояние да дадат компетентен отговор на народното представителство като най-висшия орган в страната. Това е подценяване на нашата работа.
Господин председател, моля Ви това да не се повтаря в бъдеще, а тук да си идват титулярите, които съгласно Конституцията и Правилника са оправомощени да вземат отношение и да уважат народното представителство и тази свещена институция. А това, господин председател, е преди всичко Ваше задължение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Имате основание да поставите този въпрос. Благодаря за това.
Заповядайте, госпожо Мингова, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Изброените от Вас законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бяха разгледани и обсъдени на редовно заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 13 юни 2002 г.
На заседанието присъстваха представители на вносителите: Гергана Грънчарова; Марио Димитров - заместник-министър на правосъдието, госпожа Имова от Върховния касационен съд, госпожа Тодорова от Държавната агенция за закрила на децата, госпожа Марчева и госпожа Божкова от Асоциацията на търговските банки.
Народният представител Гергана Грънчарова представи законопроекта, по който е вносител тя и група народни представители. Проектът се отнася до изменение на чл. 155 и чл. 157 от Наказателния кодекс, с които се предвижда дискриминационен режим спрямо хомосексуалистите. Посочените разпоредби са обект на критики и влияят негативно върху процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз. В отговор на това е и представеният от тази група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Заместник-министър Димитров представи законопроекта, по който вносител е Министерският съвет. Целта на предложения проект е синхронизиране на системата на наказания с тази на другите европейски страни и усъвършенстване на уредбата за наказване на тероризма, корупцията, организираната престъпност, трафика на хора и търговията с хора, компютърните престъпления, разработването, производството, натрупването и използването на химически, бактериологични и токсични оръжия съобразно международните стандарти в съответните области. Предлага се възстановяване на института на продължаваното престъпление, като се подкрепят мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Михаил Миков. Проектът предвижда също промени в системата на наказанията и въвежда ново наказание - "пробация". Това наказание е алтернативна форма на наказанието "лишаване от свобода". Необходимостта от въвеждане на алтернативни мерки на наказанието "лишаване от свобода" е в съответствие с европейските стандарти за третиране на правонарушителите, както и с препоръките на Съвета на директорите на европейските затворни администрации към Правния департамент на Съвета на Европа.
Беше посочено от заместник-министър Димитров, че законопроектът е съобразен с внесените законопроекти на народните представители Миков, Димитров и Искров.
Народният представител Миков представи законопроекта, по който той е вносител. Проектът предвижда възстановяване института на продължаваното престъпление в чл. 26 от НК с ограничаване на възможностите за злоупотреба с този институт. Предвижда се също защита на обществените отношения, свързани със създаването, използването, разпространението и съхранението на компютърна информация. Специално се криминализира детската порнография. Необходима е и допълнителна правна защита и гаранции срещу злоупотреби с електронния подпис и електронния документ, което е налице с предлаганите в този законопроект предложения.
Народният представител Валери Димитров представи двата законопроекта, по които той е вносител заедно с народните представители Иван Искров и Петя Гегова. С първия от тях се предвижда криминализиране на поведението на длъжници, с което се противодейства неправомерно на законно провеждан изпълнителен процес и извънсъдебно принудително изпълнение. Според законопроекта се криминализират: неправомерното учредяване на залог върху чужда вещ; неправомерното разпореждане със заложена или запорирана вещ, както и унищожаването или повреждането на ипотекирана или заложена вещ. Във втория законопроект се предвижда криминализиране подправянето на платежни инструменти, неовластено използване на платежни инструменти и използване на такива инструменти без покритие.
Законопроектът с вносител народният представител Димитър Абаджиев предвижда разширяване приложното поле на чл. 283б от Наказателния кодекс.
При проведените дискусии взеха участие народни представители, съответно:
Народните представители Миков и Козовски се изказаха против приемането на законопроекта с вносители Гергана Грънчарова, Ирина Бокова, Димитър Абаджиев и Четин Казак. Те считат, че действащият Наказателен кодекс съдържа европейско решение по отношение на хомосексуализма и не се нуждае от промяна.
Народният представител Лучников по принцип подкрепи законопроекта, внесен от Министерския съвет. По отношение на останалите законопроекти той счита, че предложените с тях промени могат да бъдат отразени в основния законопроект при второ гласуване. Господин Лучников отправи забележка, че пробацията не е хомогенно уредена. Тя е определена веднъж като наказание, а на следващо място и като вид административна мярка. Втората принципна забележка на господин Лучников бе по отношение определяне на обектите на тероризъм.
Народният представител Миков по принцип изрази подкрепа за законопроекта, внесен от Министерския съвет. Същевременно той постави въпроса за финансовото изпълнение при въвеждане института на пробацията. Той счита, че са неудачни предложените текстове на § 32 и § 34 и не е съгласен с предложената от Министерския съвет систематизация на компютърните престъпления. Същевременно господин Миков сподели изказаното от господин Лучников мнение, че същността на пробацията не е достатъчно добре изяснена. По отношение законопроекта на народните представители Валери Димитров и Петя Гегова господин Миков изложи съображение, че проблемът следва да бъде решен по-общо, като се уреди режимът на подправяне и неправомерно използване на пластичните носители на информация.
Народният представител Соколов подкрепи всички внесени законопроекти, като счита, че следва да се прецизира възстановяването на продължаваното престъпление с оглед да не се допусне злоупотреба.
Народният представител Пенчев също счита, че следва да се прецизира възстановяването на продължаваното престъпление. Той взе отношение и по законопроекта, внесен от госпожа Грънчарова и група народни представители, като напълно подкрепя премахването на дискриминационния режим относно хомосексуалистите.
Изказване бе направено и от народния представител Стоилов, който заяви, че Министерският съвет следва да помисли за въвеждане на състав, предвиждащ наказание при виновно неизпълнение на съдебно решение от длъжностно лице.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 154-01-24, внесен от народния представител Михаил Миков, и законопроект № 202-01-22, внесен от Министерския съвет; № 254-01-2, внесен от Валери Димитров и Иван Искров, както и законопроект № 254-01-47, внесен от Валери Димитров и Петя Гегова.
Комисията прие с 11 гласа "за" и 1 "въздържал се" законопроект № 154-01-64, внесен от Димитър Абаджиев.
Комисията реши да приеме с 8 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържали се" и законопроект № 254-01-27, внесен от Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак.
В резултат на изложеното Комисията по правни въпроси взе решение да предложи на Народното събрание да подкрепи за първо гласуване всички обсъдени и изложени пред вас законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като след провеждане на гласуването бъде изготвен общ законопроект въз основа на всички тях, който да бъде предложен на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Искам да помоля председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред - но аз не го виждам в залата - да представи доклада на комисията. Ако него го няма, господин Касим Дал е подписал доклада, но и него не го виждам.
Има ли представител на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред?
Господин Соколов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"Д О К Л А Д
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
относно законопроект за изменение и допълнение
на Наказателния кодекс, № 154-01-24, внесен от
Михаил Райков Миков, и законопроект за
изменение и допълнение на Наказателния кодекс,
№ 202-01-22, внесен от Министерския съвет

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените законопроекти на своето заседание на 29 май 2002 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на правосъдието.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен за разглеждане от народния представител Михаил Миков, цели подобряването на някои текстове от Наказателния кодекс с цел улесняване на наказателното съдопроизводство. В тази връзка се предлага възстановяване на института на продължаваното престъпление, включването на състави, които целят защита на обществените отношения, свързани със създаването, използването, разпространението и съхранението на компютърна информация. Отчитайки процеса на интегриране на Република България в евроструктурите, се предлагат мерки за защита на финансовите интереси на Европейския съюз в сферата на присъединителните фондове на Европейския съюз и емитирането на новата европейска валута - еврото.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се предлага от Министерския съвет в съответствие с последователно провежданата политика на Република България за предприемане на всички законови мерки и действия, които в своята съвкупност целят синхронизиране на системата на наказания с тези на другите европейски страни и усъвършенстване на уредбата за наказване на корупцията, тероризма, трафика и търговията с хора, компютърните престъпления, производството и използването на химически, бактериологични и токсични оръжия съобразно международните стандарти в съответните области.
Комисията подкрепя предложените промени в системата на наказанията и въвеждането на ново наказание - пробация, като форма на алтернатива на наказанието "лишаване от свобода". Въвеждането на пробацията е в съответствие с европейските стандарти за третиране на правонарушителите, регламентирани с Европейската конвенция за защита правата на човека, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията, Европейските правила за затворите и други.
Нарастващата заплаха от терористичните действия с международен елемент, особено след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в Съединените щати, накара международната общественост да предприеме бързи мерки за модернизиране на международните стандарти и вътрешното законодателство относно мерките за борба с международния тероризъм.
Събитията от последните месеци рефлектираха и върху българската общественост и разкриха необходимостта от правна регламентация на проблемите, свързани с тероризма.
В Особената част на Наказателния кодекс се предвиждат специални състави за тероризъм и финансиране на тероризма. При изготвянето на тези текстове са взети предвид съответните текстове в ратифицираната наскоро Международна конвенция за борба с финансирането на тероризма, по която комисията беше водеща комисия, във Всеобхватната конвенция на ООН срещу международния тероризъм, както и предложението на Европейската комисия за рамково решение на Съвета за борба с тероризма.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепя предложените в законопроекта дефиниция на понятието "организирана престъпна група" и наказание за образуването, ръководенето и участието в такава група, като намира, че са съобразени напълно със стандартите на Съвместните действия от 1998 г. за обявяване за престъпление на участието в престъпна организация в държавите - членки на Европейския съюз и Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и допълващите я два протокола. Комисията счита, че тези действия са навременни и необходими с оглед изпълнението на предвидените мерки от страна на българското правителство за борба с организираната престъпност.
За изпълнение на стандартите на Съвместните действия от 1998 г., както и за привеждане на наказателно-правната уредба в съответствие с изискванията на Протокола за трафик на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, се създава нов раздел "Трафик на хора".
Бързото развитие в областта на информационните технологии създава големи възможности за извършване на деяния с висока степен на обществена опасност. В тази връзка предложените текстове имат за цел да дефинират новите понятия, свързани с предлаганата криминализация на деяния, нарушаващи глобалния достъп до компютърни информационни данни или използването на информационни системи и услуги. Създава се нова глава "Компютърни престъпления", съдържаща правната уредба на деяния, насочени срещу сигурността, неприкосновеността и правилното функциониране на компютърните системи и компютърните информационни данни. При подготвянето на проектотекстовете са взети предвид и предложенията, направени от народния представител Михаил Миков.
Корупцията се превърна в глобална заплаха не само за икономическото развитие на отделните страни и международните им връзки, но и за световната икономика и политика като цяло. През последните няколко години българското общество постави в центъра на вниманието си проблемите, свързани с корупцията. През октомври 2001 г. Министерският съвет прие Национална стратегия за противодействие на корупцията.
Предложените промени в Наказателния кодекс в материята, уреждаща подкупа, са насочени към изпълнение на националната стратегия и на задълженията, свързани с привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Във връзка с гореизложеното Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред счита, че предложените промени в Наказателния кодекс ще увеличат капацитета на правораздавателните органи за противодействие на посочените престъпления и ще спомогнат за ограничаване и контролиране на престъпната дейност. Те ще се отразят положително както върху хода на преговорите за членство с Европейския съюз по глава двадесет и четири "Правосъдие и вътрешни работи", така и върху решението за покана на страната за членство в НАТО.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приема законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет. Становището на комисията е прието с консенсус.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Михаил Райков Миков. Становището на комисията е прието с 13 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 глас "въздържал се".
Становището на комисията е прието на 29 май 2002 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Искам да поканя господин Даниел Вълчев да представи становището на Комисията по европейска интеграция по тези законопроекти. Заповядайте, господин Вълчев.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по европейска интеграция е приела становище по два от постъпилите законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, а именно по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 202-01-22 с вносител Министерския съвет и по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-27 с вносители народните представители Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак.
Ще започна със становището по първия законопроект.
"На свое редовно заседание, проведено на 29 май 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
С внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се изпълняват поетите от Република България задължения по Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз. Основна цел на предложените промени е привеждане на вътрешното ни наказателно законодателство в съответствие с европейските стандарти за наказателно противодействие на корупцията, организираната престъпност, компютърните престъпления, тероризма, детската порнография, трафика на хора и др.
Предложените изменения и допълнения са в съответствие с нормите на: чл. 8 от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност; чл. 1 от Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки; членове 2, 3, 5-12 от Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията; членове 2 и 3 от Конвенцията на Европейския съюз от 1997 г. за борба с корупцията, в която са въвлечени служители на европейските общности или служители на държавите - членки на Европейския съюз; чл. 2 и чл. 3 от Протокола от 1996 г. към току-що посочената конвенция; чл. 2 и 3 от Съвместните действия на съвета от 1998 г. за борба с корупцията в частния сектор.
С допълнението на чл. 93, т. 17 (§ 19, т. 3); допълнението на чл. 93, т. 18 (§ 19, т. 4); измененията и допълненията на чл. 337 (§ 66), чл. 339 (§ 67), чл. 353б (§ 70), чл. 415 (§ 71) и създаването на нов чл. 415а (§ 72) се допълват понятията за "прекурсор" и "незаконен трафик", криминализират се незаконното производство, преработване, поправяне, разработване, съхраняване, търгуване, пренасяне, внасяне, изнасяне, придобиване, държане, предаване на химически, биологични или ядрени оръжия; пренасянето в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, през границата на токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества; воденето на война с бактериологично, биологично или токсично оръжие; предприемането на военни приготовления за използването на ядрено, химическо, бактериологично, биологично или токсично оръжие като средство за водене на война.
Измененията и допълненията се предлагат като отговор на изискванията на чл. 4 от Конвенцията на ООН за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и тяхното унищожаване, ратифицирано от Република България през 1975 г., и чл. 7, ал. 1 от Конвенцията на ООН за забрана на разработването, производството и натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, съответно ратифицирано от България през миналата година. Измененията и допълненията напълно съответстват на нормите на двете конвенции..."
Господин председател, дали ще ми разрешите, тъй като становището е на разположение, а то е доста подробно, да прочета само тази част, която дава препоръки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, и накрая ще прочетете заключението.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: "Във връзка с измененията и допълненията на чл. 155, ал. 1, съответно § 28, т. 1, и чл. 157, ал. 5, съответно § 29 от законопроекта с вносител Министерският съвет.
В редовния си доклад от 2001 г. Европейската комисия изрично препоръчва да бъдат премахнати дискриминационните спрямо хомосексуалистите разпоредби в Наказателния кодекс. Препоръките в тази насока са отправени от страна на Европейския парламент. Съгласно мотивите на законопроекта целта на измененията и допълненията на чл. 155, ал. 1 и чл. 157, ал. 5 е уеднаквяване на наказателноправната защита на половата неприкосновеност на лицата от мъжки и женски пол. С предлаганите със законопроекта промени тази цел обаче по наше мнение не е напълно постигната.
Комисията по европейска интеграция установи следните несъответствия, за отстраняването на които препоръчва, на първо място, уеднаквяване на възрастта на лицата, предмет на престъпно посегателство по чл. 151, ал. 1 и чл. 157, ал. 2. Съгласно действащия чл. 151, ал. 1, който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода до три години. Този състав визира хетеросексуалния акт. Съгласно чл. 157, ал. 2 същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст. Следователно, съществува една разлика във възрастта.
Второ, декриминализиране на извършването на хомосексуални действия по открит начин или с цел отстраняване на съществуващата дискриминация спрямо хомосексуалистите. Съгласно чл. 157, ал. 4 извършването на хомосексуални действия открито или по скандален начин съставлява престъпление, докато извършването открито на хетеросексуални действия не е престъпление по Наказателния кодекс.
И, трето, уеднаквяване на наказателноправното уреждане на хомосексуалното и хетеросексуалното изнасилване. Наказателно-правното уреждане на хомосексуалното изнасилване е различно от това на хетеросексуалното. Предвидените наказания при хомосексуалното изнасилване са по-леки, липсват по-тежко наказуеми състави за хомосексуално изнасилване.
В заключение, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предлаганите изменения и допълнения на Наказателния кодекс отговарят на европейските стандарти за наказателноправно уреждане на разглежданите престъпления. С цел постигане на пълно съответствие е необходимо направените в становището препоръки да бъдат взети предвид при обсъждане на законопроекта на второ четене.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 202-01-22 с вносител Министерският съвет.
Второто становище е по проектозакона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 254-01-27, внесен от народните представители Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак.
На заседание, проведено на 10 април 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители народните представители Грънчарова, Абаджиев, Бокова и Казак. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителите.
По същество става въпрос за текстовете, на които току-що обърнах внимание в предходното становище, а именно разпоредбите на чл. 155 и чл. 157 от Наказателния кодекс. Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че е необходимо изменение в разпоредбите на Наказателния кодекс, инкриминиращи хомосексуалните действия. Наред с това бяха приети за основателни изразените от членовете на комисията съображения, че ще бъде по-целесъобразно измененията, предложени с настоящия законопроект, да бъдат обсъдени в рамките на предстоящата реформа в областта на наказателното право, което Министерският съвет направи с другия законопроект.
Комисията по европейска интеграция подкрепя предложението възрастта на лицата, обект на престъпления против половата неприкосновеност от Наказателния кодекс, да бъде уеднаквена. Предвид изказаните по-горе съображения този въпрос също трябва да бъде решен в съответствие с общата държавна политика в областта на наказателното право.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс съответства на основните принципи и стандарти на правото на Европейския съюз и международните актове в областта на правата на човека.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители четиримата народни представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Вълчев.
Това бяха становищата на комисиите, на които бяха разпределени законопроектите.
А сега бих искал да поканя съответно вносителите на тези законопроекти да представят законопроектите. На първо място това е господин Михаил Миков, чийто законопроект е пръв по време, следователно трябва да се очаква, че е по-силен по право.
Заповядайте, господин Миков, да представите Вашия законопроект.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Вие сте прав, уважаеми господин председател, че законопроектът е бил силен по право, защото и трите основни посоки, в които съм предложил изменения, разбира се, това не са всички необходими изменения на Наказателния кодекс, са възприети като решения в проекта на Министерския съвет, наистина по-различни - и продължаваното престъпление, и увеличаването на глобата от 50 стотинки. Това е състояние, което е смешно за обществото да съществува в българския Наказателен кодекс, след като има административни глоби по 20-30 хил. лв. Най-малкото, това е признак за една законодателна немарливост и едно неглижирано отношение към санкциите в Наказателния кодекс.
Аз няма да се спирам обстойно и да излагам мотивите за предлаганите изменения, защото съм ги излагал и в предишното, и в това Народно събрание. По-скоро, ще се опитам в два пункта, свързани с проекта на Министерския съвет, да очертая някои размисли.
На първо място, по отношение на продължаваното престъпление. Трябва да знаем, че когато този текст беше отменен в закона, една от основните причини за неговото отменяне беше честото шиканиране с възможността за прилагане на института на продължаваното престъпление, което бавеше разследването. В моя проект аз съм се опитал да огранича на един по-ранен етап възможността в института на продължаваното престъпление да се включват деяния и престъпни резултати, така че да не може по-късно делото да бъде връщано. Само в скоби да кажа, че институтът е материално-правен, той има изключително процесуално значение, а оттам и връзката му с бързината и икономията на наказателния процес. И ако ние приемаме връщането на този институт като безспорно, установено е и в многобройни разговори и консултации с колеги от съда и прокуратурата, междувременно съдът се опита преди година и половина да реши чрез постановление на пленума на Върховния касационен съд този въпрос, но не можа да го реши, то ние много добре трябва на второ четене да обсъдим до кой момент да се затваря възможността за включване на определени деяния и престъпни резултати в т.нар. продължавано престъпление. Аз се страхувам, че текстът, който малко е модифициран в правителствения законопроект, във финалната си фаза внася една неяснота, която макар и в рамките на предварителното производство, вече не в съдебната фаза, ще дава възможност пак за шиканиране. Става дума за престъпленията, господин министър, извършени преди предявяване на обвинението. Може би ние трябва да се обединим около становището, че текстът трябва да има такъв вид, че той да стимулира лицето, извършило престъпление, поради по-благоприятния режим на наказване при продължаваното престъпление да признава всички деяния и резултати, така че те да бъдат включени в продължаваното престъпление на един сравнително ранен етап да приключи следствието и оттам бързичко да се стигне до налагане на наказанието, а не чрез тези адвокатски подходи, бих употребил иначе една друга чуждица, да се бави и протака наказателният процес.
Пак във връзка с продължаваното престъпление аз и в комисията си позволих да изкажа притеснения относно предложената редакция на един текст в Преходните разпоредби на правителствения законопроект, § 76, където правителството се опитва да премахне несправедливостта, която се е създала от дву-тригодишното прилагане на сегашната разпоредба на чл. 26.

За какво иде реч? Става въпрос за това, че за сравнително дребни по своя резултат престъпления определени лица са били осъдени на 50-60-70 години. Да, както казва уважаемият господин миистър, получил се е един джакпот, макар че резултатът от тяхната престъпна дейност е пренебрежимо малък към резултата на едно само престъпление, извършено от едно лице, за което то може да получи 5-10 години. Създава се една несправедливост, по отношение на която Народното събрание трябва да вземе някакво отношение и трябва да се опита да реши този проблем. Защото такива резултати, натрупвани в годините, са чужди въобще на целите на наказанието по нашия закон, чужди са на разбирането и смисъла на наказателната отговорност.
Но аз смятам, че това е невъзможно да бъде решено с текст в Наказателния кодекс. Още повече, че правото за обратното действие, въпросът дали може законът да редуцира наложени вече присъди, така че ние тук, доколкото разбирам и в комисията, се обединихме около това разбиране, че трябва да се търси решение с един закон за амнистия, внимателно написан, така че да се постигне резултатът, който според мен вносителят е заложил в § 76.
По отношение на компютърните престъпления. Лично аз смятам, че уредбата на дефинициите в правителствения законопроект е добра, още повече, че когато аз съм внасял законопроекта през юли, пък и в предното Народно събрание, не беше окончателно готова Европейската конвенция за престъпления в кибър-пространството. Разбира се, това не пречеше на България да приеме своите законодателни решения, защото тогава имаше многобройни случаи на общественоопасни посегателства, които останаха извън санкцията на наказателното право.
Що се отнася обаче до решението, което е наложено в правителствения законопроект по отношение мястото на отделната глава, аз лично бих изложил мотиви, че тя би трябвало да бъде не глава 5а, а по-скоро глава 9а. Защото става въпрос за едни отделни обществени отношения. И ако разглеждаме същинските компютърни престъпления, тоест престъпленията, свързани с правилното боравене с компютрите, най-общо, те трябва да бъдат сложени до документните престъпления. Мястото им, където са поставени - при стопанските престъпления, малко размива обекта на посегателството, още повече, че там за същинско компютърно престъпление е приета компютърната измама. Аз лично, пък и в европейските решения се приема, че компютърната измама е един особен вид измама и тя трябва да си отиде при измамата, при документната измама. А самите компютърни престъпления, които са свързани с проникване в компютри, с модификация на информация, опитвам се най-общо и с по-прости думи да очертая тези престъпни състави, въвеждане на компютърен вирус и някакви други действия, свързани с правилното функциониране на компютрите и информационните мрежи, те трябва да си бъдат отделно. По същия начин и в Наказателния кодекс с оглед защита на съответните обществени отношения ще бъдат разпръснати и, примерно, посегателството чрез компютър върху лична тайна, върху държавна или служебна тайна, на съответните места, където са защитени съответните обществени отношения и от посегателства, извършени с други средства, не непременно с компютър.
Като че ли безспорно се наложи, пак произтичащи от нашите конвенционални ангажименти, уреждането на детската порнография. В крайна сметка може би трябва да се помисли малко повече по отношение на другия законопроект, внесен от Валери Димитров, свързан със защитата при злоупотреба с кредитни карти. Използвам това лаическо понятие "злоупотреба", защото там много трудно може да се запише в състав чрез изразяване на обективните признаци на деянието, това, което се върши с кредитните карти, независимо дали тя е фалшива или открадната. Безспорно е, че такова решение трябва да имаме. И сега имаме в Наказателния кодекс такъв текст, но той не може да реши проблемите, поради което България е упреквана многократно на различни международни форуми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следващият законопроект е на народните представители Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак.
Заповядайте, госпожо Грънчарова.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За кратко време ще привлека вниманието ви върху една тема, по която действително трудно се говори, и една тема, която е неблагодатна основа за спекулации. Така че моята лична молба към вас е, поне колегите, които не са запознати професионално и в детайли с направеното предложение, да не се подават на излишни емоции. Става въпрос за едно предложение в чл. 155 и чл. 157 от Наказателния кодекс, това е раздел Vlll - "Разврат". Става въпрос за едно техническо действие по уеднаквяване на режимите, третиращи хетеросексуални и хомосексуални престъпления.
Искам категорично да подчертая, че мотивите на вносителите, сред които има представители на всички политически сили, представени в парламента, са единствено насочени към преодоляването на една формална пречка по пътя на преговорите ни с Европейския съюз. Те не отразяват никаква тенденция за промяна по същество на режима на третиране на този род престъпления, а целта е изкореняване на всякакви разпоредби, които създават известно диференцирано третиране на полови престъпления, при които се прави диференциация на основата на пола.
Това е предложение, което го правим четирима членове от Комисията по европейска интеграция. Това е промяна, която действително много сериозно е ставала обект на критики от страна на нашите европейски партньори в различни формати. Като предложение за промяна то е залегнало в редовния доклад на Европейската комисия. Нашата Комисия по европейска интеграция получи редица писма, в които ни критикуваха с оглед този диференциран режим на третиране на хетеросексуални и хомосексуални престъпления.
Това, което ни подтикна да преминем към едно действие за преодоляване на тези различия, беше заседанието на Съвместния парламентарен комитет миналата година, на което няколко европейски депутати, и по-специално един от тях, много остро разкритикуваха наличието на такава разпоредба, като чл. 157, ал. 4 в нашия Наказателен кодекс.

Бързам да подчертая, че това е една разпоредба, чиято архаична формулировка е видна още на пръв поглед. Тя присъства в нашия Наказателен кодекс от 1968 г., не е била обект на промени оттогава и с радост отбелязахме, че последните десетина години няма нито едно заведено дело по тази разпоредба. На практика ние сме изправени пред една правна разпоредба, лишена от съдържание, мъртъв текст в нашето законодателство, което обаче се явява формална пречка в преговорите ни за членство в Европейския съюз.
Самият акт на внасяне на това предложение на първо четене в комисията беше много живо приветстван на сегашното заседание на Съвместния парламентарен комитет преди две седмици в Брюксел и господин Кешман, който иначе изключително негативно се отнасяше към нашата делегация, направи едно великолепно изказване, в което специално благодари на нашата делегация за внесените промени и нарече прогреса на България по пътя на присъединяването ни към Европейския съюз за последните няколко месеца изключителен. Той каза, че това е едно чудо. Казвам ви го само като коментар за това, че това не са действия, които са просто формално предприети, а действия, които са реално оценени.
И ако ми разрешите няколко думи по същество.
Основният проблем, който много широко беше дискутиран в медиите, това е уеднаквяването на възрастовата граница за доброволно полово съвкупление или сношение, когато отношенията са между лица от различен пол или лица от един и същи пол. Досега имаше различна възрастова граница - 14 години за хетеросексуално съвкупление и 16 години за хомосексуално.
Нашата идея беше да уеднаквим режима, като първоначално се обединихме около намаляване на възрастта около 14 години, с оглед на много сериозната негативна обществена реакция и в медиите, и сред обществото. Възприехме една съвсем либерална позиция - идеята е уеднаквяване на режима, така че между първо и второ четене ние дадохме нашето съгласие възрастовата граница да бъде вдигната на 16 години. Нашата цел е, повтарям, да се уеднакви режимът. Това е една посока, в която не само ще се мисли, но и ще се действа. Засега нашето решение е действително да направим възрастовата граница на 16 години.
Консултирайки се с много юристи, които се занимават с тази област, преценихме, че деянието, което ал. 4 визира, би могло спокойно да мине под текста на изпълнителното деяние "хулиганство" по чл. 325. Самата алинея говори за хомосексуалните действия като извращения, нещо, което дразни дори и като формулировка. Алинея 5 се премахва, но не изобщо, а се прави един общ текст в чл. 155, който визира и хомосексуалните и хетеросексуалните действия.
Пак се обръщам към вас с молба - това е текст, който е много благодатен за спекулации, действително се разви една много широка обществена дискусия, прочетете първо промените, които ние предлагаме и може би след това се поддавайте на емоция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Следващият законопроект е на Министерския съвет. Искам да поканя министър Антон Станков да представи законопроекта на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще се опитам съвсем накратко да ви опиша идеите на предлаганите от Министерския съвет промени в Наказателния кодекс.
Целта на предлагания законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е синхронизиране на системата на наказания с тази на другите европейски страни и усъвършенстване на уредбата за наказване на тероризма, корупцията, организираната престъпност, трафика на хора, компютърните престъпления, разработването, производството, натрупването и използването на химически, бактериологични и токсинни оръжия, съобразно международните стандарти в съответните области.
Първо. С § 1 се предлага възстановяването на института на продължаваното престъпление, като Министерският съвет изцяло споделя мотивите, изложени в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от депутата Михаил Миков. За философията на възстановяването на чл. 26 депутатът Миков говори, аз няма да повтарям тези идеи. Споделям изложените от него съображения относно ал. 6 и съм съгласен, че трябва още веднъж внимателно да се премисли идеята, заложена в този текст.
Второ. С § 2 до 18 на законопроекта се правят промени в системата на наказанията и се въвежда ново наказание - "пробация". Това наказание е форма на алтернатива на наказанието "лишаване от свобода", както и сега действащите алтернативни наказания - поправителен труд, задължително заселване и лишаване от право на местоживеене в отделно населено място, както и възможностите за условно осъждане и условно предсрочно освобождаване.
Необходимостта от въвеждане на алтернативни мерки на наказанието "лишаване от свобода" е в съответствие с европейските стандарти за третиране на правонарушителите, регламентирани с Европейската конвенция за защита правата на човека, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията, европейските правила за затворите, както и препоръките на Съвета на директорите на европейските затворни администрации към Правния департамент на Съвета на Европа, които определят лишаването от свобода като най-тежка, крайна мярка за противодействие на престъпността.
С § 7 минималният размер на наказанието "глоба" се определя на 100 лв.
С § 18 се предвижда разширяването на възможностите за прилагане на условно предсрочното освобождаване и спрямо осъдените за престъпление, представляващо опасен рецидив.
Трето. Във връзка с необходимостта от създаването на съвременна уредба за наказване на тероризма, в проекта с параграфите от 20 до 23 се предвижда да бъдат въведени специални състави за тероризъм и финансиране на тероризма. Освен това предлаганите промени в Наказателния кодекс са насочени към наказването на "създаване, ръководене и участие в терористична група, приготовлението към извършване на тероризъм и приложение на конфискацията спрямо тези престъпления".
Няма да описвам пълния аспект на този вид престъпна дейност.
Четвърто. Създаването на т. 20 в чл. 93 на Наказателния кодекс е насочена към законово дефиниране на понятието "организирана престъпност" в § 19 от законопроекта.
Предложеното определение на организирана престъпна група е напълно съобразено с дефиницията по чл. 1 на съвместните действия от 1998 г. за обявяване за престъпление на участието в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз, както и с тази по чл. 2 на Конвенцията на организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, която е ратифицирана от нашата страна.
Същото се отнася и за измененията и допълненията с § 62, в чл. 321, които са насочени към адекватно регламентиране на наказателната репресия по отношение образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група, както и към криминализиране на сговора за извършване на организирана престъпна дейност. Във връзка с борбата с организираната престъпност в параграфите от 24 до 26, съответно и 28, 31, 37, 46 и 64 се предлагат квалифицирани състави по отделните видове престъпления.
Пето. Измененията и допълненията с § 27 в раздел "Разврат" на Наказателния кодекс предвиждат по-строги и диференцирани наказания за изнасилване на малолетни и непълнолетни лица, както и за изнасилване с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция. Промените, предвидени в § 28 и 29 са насочени към уеднаквяване на наказателно-правната защита на половата неприкосновеност на лицата и от двата пола.
С измененията на чл. 159, § 30 в същия раздел се създава нова адекватна уредба за наказване на порнографската дейност, включително и на тази, свързана с използването на деца. Освен това, в съответствие с изискванията на Европейския съюз, се криминализира държането на детска порнография.
Шесто. За изпълнение на стандартите по посочените съвместни действия от 1997 г., както и за привеждане на наказателната уредба в съответствие с изискванията на Протокола за трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, и двата акта са ратифицирани от нашата страна. С § 31 се предлага в Наказателния кодекс да бъде създаден нов раздел: "Трафик на хора", съответно членовете 159а, 159б и 159в, съдържащи разпоредби относно наказването на трафика на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, принудителен труд, взимане на органи или държани принудително на подчинение както в рамките на страната, така и в международен мащаб.
В този раздел са предвидени и квалифицирани състави с по-тежки наказания за трафик на деца и такъв, извършен чрез използване на принуда, въвеждане в заблуждение или използване на състояние на зависимост, както и когато деянието е извършено от организирана престъпна група.
Текстовете на предлаганите с § 19 точки 21, 22, 23 и 24 в чл. 93 от Наказателния кодекс имат за цел да дефинират новите понятия, свързани с предлаганата криминализация на деяния, нарушаващи глобалния достъп до компютърни информационни данни или използването на информационни системи и услуги. Определенията са адаптиран прочит на дефинициите на тези понятия в Европейската конвенция за киберпрестъпността, подписана от наша страна през 2001 г.
Предлага се с § 41 да бъде създадена нова глава - "Компютърни престъпления", в която да се съдържа наказателноправна уредба на деянията, насочени срещу сигурността, неприкосновеността и правилното функциониране на компютърни системи и компютърни информационни данни. При подготвянето на текстовете са взети предвид предложенията на депутата Михаил Миков, Министерство на вътрешните работи в частта за компютърните престъпления, както и от другите институции.
Осмо. Значителна част от измененията и допълненията в законопроекта са насочени към изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията, респективно задълженията, поети от държавата по някои международни антикорупционни инструменти, и на тези за привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с достиженията на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи. Тези изменения и допълнения съответстват на стандартите на антикорупционните инструменти на Съвета на Европа, по-конкретно Наказателната конвенция срещу корупцията, ратифицирана от нас; Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съответно Конвенция за борбата с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, също ратифицирана, влязла в сила и обнародвана; международните инструменти на Европейския съюз, също конвенциите, няма да ви ги чета, известни са ви.
Промените предвиждат също и разширяване на обхвата на понятието "чуждо длъжностно лице", криминализиране на подкупа в частния сектор, предлага се усъвършенстване на действащите състави по раздел "Подкуп", включително обхващане на неимотните облаги, съответно услуги, от предмета на подкупа и въвеждане на наказание "глоба", криминализиране на пасивния подкуп на чужди длъжностни лица, криминализиране на търговията с влияние, съответно упражняване на влияние с цел облагодетелстване, криминализиране подкупа на арбитри и в определени случаи на защитници и повереници, ограничаване на защитите по чл. 306 от Наказателния кодекс.
Предлаганата нова редакция на чл. 302, т. 1, и разпоредбите на чл. 304а и 305, ал. 2, са пряко насочени към противодействие на корупцията в съдебната власт и във връзка с осъществяването на правосъдието.
Направеният от Министерство на вътрешните работи анализ на съответствието на действащата наказателноправна уредба със задълженията на България, произтичащи от присъединяването й към Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и неговото унищожаване съответно, наложиха предложения и създаване на състави в тази посока. Няма да се спирам подробно на тях, известни са ви.
Десето. Освен предложените тематични промени, проектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс включва съответно и: наказателноправна защита на членуването в синдикална или друга организация - текст, предложен от нас по искане на Конфедерацията на независимите синдикати в България. С § 35 предлагаме завишаване на наказанието за опиване и продаване за лична употреба на алкохол на непълнолетни.
В параграфи 43 и 44 се завишават наказанията за престъпления по чл. 233 и 234 от Наказателния кодекс. Това са съответно външнотърговска дейност със стоки с възможна двойна употреба и продажба на стоки без бандерол.
Предвид нарастването у нас на някои видове престъпност предлагаме и криминализирането на неправомерно поведение на заложния длъжник, с което умишлено се увреждат интересите на кредиторите, съответно с параграфи 38 и 39. Предлагаме състав по отношение на търговията с черни и цветни метали, без съответно разрешение; противоправното носене с цел използване за извършване на друго престъпление на полицейска униформа, знак или надпис - § 47; възпрепятстването или осуетяването на изпълнение на съдебно решение по какъвто и да е начин - § 48; причиняването по непредпазливост на горски пожар при умишлен палеж на стърнища - § 65.
С оглед постигане на процесуална бързина и икономия и облекчаване дейността на прокуратурата с параграфи 32, 34 и 36 се предвижда някои престъпления от общ характер с по-ниска степен на обществена опасност да се преследват по тъжба на пострадалия.
С Допълнителните разпоредби се определя завишаване на предвидения досега размер под 100 лв. на наказанието "глоба" в Особената част на Наказателния кодекс, като съответно предлагаме размер на глобата от 100 до 300 лв. - § 73. Отменените наказания "задължително заселване" и "лишаване от право на местоживеене в определено населено място" се заменят в Особената част на Наказателния кодекс с новото наказание "пробация" - § 74.
С Преходните разпоредби в § 75 се отлага влизането в сила на всички изменения, свързани с въвеждането на наказанието "пробация" до приемане на съответните промени в Закона за изпълнение на наказанията, с който освен редът за изпълнение на нововъведеното наказание ще се регламентират и случаите на започнало изпълнение на наказанията, евентуално отменени с настоящия законопроект.
Параграф 76 регламентира реда за изтърпяване на наказанията на рецидивисти, наложени по действащата досега и в момента разпоредба на чл. 26. Аз възприемам изложеното от депутата Миков, заслужава да се обмисли и тази идея. Съответно § 77 се занимава също с тези промени.
Законодателните промени във връзка с наказването на тероризма, корупцията, организираната престъпност, търговията с хора и компютърните престъпления са от особена важност за ефективното противодействие на съответните видове престъпна дейност в страната и ще имат силен превантивен ефект. Тези промени в наказателния закон значително ще увеличат капацитета на правораздавателните органи за противодействие на посочените престъпления и ще помогнат за ограничаване и поставяне под контрол на съответните видове престъпна дейност. Освен това предлаганата наказателноправна регламентация значително ще подобри възможностите за полицейско и съдебно сътрудничество, съответно правна помощ и екстрадиция, за разкриване, преследване и наказване на тези престъпления със страните - членки на Европейския съюз, и другите страни със съвременни наказателноправни системи.
Във връзка с последното промените в Наказателния кодекс ще се отразят положително както върху хода на преговорите за членство в Европейския съюз по Глава двадесет и четири - "Правосъдие и вътрешни работи", така и върху решението за покана на страната ни за членство в НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Станков.
Следващият законопроект е с вносител Валери Димитров и Петя Гегова. Заповядайте, госпожи Гегова, да представите вашия законопроект.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Накратко ще ви припомня мотивите, с които беше внесен този законопроект за допълнение на чл. 93 и промяна на чл. 249 от Наказателния кодекс.
Тези промени бяха продиктувани от факта, че дебитните, кредитните и други карти, както и чековете вече влизат в много по-голямо обращение в страната и това дава повод за значителна злоупотреба с тези дебитни и кредитни карти.

С Валери Димитров най-напред считаме, че трябва да се внесе една яснота и да се даде едно легално определение в чл. 93 какво е то "платежен инструмент". Определението за платежен инструмент е заимствано от Рамковото решение на Съвета на Европа от 28 май миналата година за борба с измамата и подправянето на непарични платежни средства. Считаме, че по този начин се доближаваме и хармонизираме българското законодателство с това на Европейския съюз.
Наред с това поради липсата на адекватни наказателно-правни мерки за по-голяма част от деянията, свързани с използването на подправени платежни инструменти, с неовластено използване на платежни инструменти, както и с използването на инструменти без покритие, дава повод голяма част от лицата, които извършват подобни деяния, или изобщо да не носят наказателна отговорност, или пък техните деяния да бъдат квалифицирани под други състави, които не отразяват точно особеностите от обективна страна.
Поради това български граждани, както и чужди граждани използват банковата ни система за извършване на операции с подправени инструменти или за неовластени операции с платежни инструменти. Така се причиняват значителни вреди както на българската банка и на български държатели, а и имиджът на България в чужбина е значително увреден.
Затова считаме, че една промяна в чл. 249 от Наказателния кодекс, където се предвижда наказателна отговорност за всякакви платежни инструменти, независимо дали са електронни или не, а също и за платежни инструменти, за които в момента липсва положителна правна уредба, но чието използване е в оборот, например електронното портмоне, значително би ограничила именно това използване на платежни инструменти, които са подправени, които се използват неовластено или се използват без покритие.
Това са накратко нашите аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожа Гегова.
Преминаваме към дискусия по законопроектите на първо четене.
Господин Червеняков, заповядайте за изказване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Самият факт, че в Народното събрание са внесени пет законопроекта плюс един на Министерския съвет за промяна в Наказателния кодекс, поставя два основни въпроса на нашето внимание. Първият е за подхода в промяната на наказателното законодателство. Вторият е свързан с провежданата от държавата наказателна политика в настоящия момент.
По първия въпрос според мен базовото и основното положение е дали ние ще продължим този екстензивен начин на промяна на наказателното законодателство, който от 1968 г. досега се характеризира с 44 поправки на Наказателния кодекс. Дали ние ще потърсим по-общ отговор на въпросите, които стоят за реформа в наказателното законодателство, или почти всяко ново управление ще се стреми към въвеждането на нови състави на Наказателния кодекс, връщането на досега съществуващи състави и отменени през времето главно поради конюнктурни причини, без почти нито едно сериозно изследване на ефективността на законодателството или пък някакви криминологични изследвания, които да показват степента и разпространеността на дадени престъпни деяния.
Според мен в този подход ние трябва да си отговорим и защо се въвеждат нови наказания. Безспорна е необходимостта от синхронизиране на нашето законодателство с разпоредбите на европейските страни. И от тази гледна точка въвеждането на нови наказания от типа на пробацията са безспорно необходими. Но ние не даваме основния отговор - защо правим това. Обикновено, когато в редица европейски страни се възприемат такъв вид наказания, това е ставало при ясното съзнание за категоризацията на престъпленията и наличието на така наречените административно-наказателни простъпки, които налагат друг вид наказание, друг вид характер на наказанието. И според мен тук основният въпрос, който се поставя, е дали ние частично и периодично ще променяме Закона за изпълнение на наказанията, Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, без да ни е ясно на каква основа стъпват.
Не е ли време да се замислим дали ние ще правим категоризация на отделните видове престъпления? Да въведем отделни наказания за всеки вид престъпление, съответна процедура за налагане на всяко едно от тях и съответен начин на тяхното изтърпяване, така че при всяка една законодателна промяна, която се прави, да се дава отговор и на въпроса защо.
Вторият основен въпрос, който се поставя според мен, е за наказателната политика. Още когато в това Народно събрание правихме първите промени в Наказателния кодекс, аз поставих основния въпрос - дали ние ще вървим по линията на засилване на репресията чрез увеличаване на санкцията и криминализиране на нов вид деяния, или ще вървим по линията на една либерализация на наказателната отговорност чрез депенализация или декриминализация на определени деяния. Очевидно е, че предлаганите законопроекти даже и в тази насока не дават ясен отговор. Ако приемем единствения по-цялостен законопроект - този на Министерския съвет, то в него преди всичко ще видим криминализиране на нови деяния. Безспорно, те отговарят на някаква обективна потребност. Можем да забележим и увеличаването на определени санкции, можем да забележим и въвеждането на едни по-леки наказания като пробацията. Следователно, според мен, въпросът за наказателната политика на държавата много трудно може да намери отговор в предлаганите изменения на НК.
Считам, че е крайно време ние да се замислим върху тези въпроси. Принципно биха могли да бъдат подкрепени доста от предложенията, които са направени, а част от тях - и да бъдат възприети. Но пред нас като народни представители стои въпросът, че рано или късно с този подход трябва да приключим. И оттук нататък да приемем една ясна концепция за реформа в наказателното законодателство, която да даде възможност всяка промяна да отговаря на въпроса какво цели и как ще бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Други изказвания по законопроектите?
Заповядайте, господин Козовски.
ИВАН КОЗОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа! Вземам думата във връзка с внесеното от група народни представители предложение за изменение и допълнение в Наказателния кодекс, в неговата част на чл. 157 и съответните алинеи.
Аз недоумявам и се учудвам на, меко казано, странните мотиви на вносителите на законопроекта за промяна в частност на този член. Той съдържал, цитирам: "архаични формулировки". Хомосексуалните действия не са извращения. Цитират се препоръки на Европейската комисия и други комисии. Иска се незабавно промяна на законодателството в това отношение и така нататък.
Госпожо Грънчарова, вие отсъствате - емоции има, но те са отрицателни емоции и те са от Ваша страна. По този начин едва ли не се изпада в паника.
Един от западноевропейските ни ментори, а те са много, безброй - господин Бертен, чеърпърсън на СОС - холандец, си позволява да заплашва България с най-арогантен тон, че няма да бъде приета в Европейската общност, ако не коригира чл. 157, който засяга хомосексуалността а в същото време показва невежество по отношение на българския Наказателен кодекс, като цитира в своята много заплашителна нота и чл. 162 и иска промяна и на този член. Както е известно, по чл. 162 от Наказателния кодекс се наказва расовата и национална омраза и дискриминация.
Сега да видим какво представлява хомосексуалността от религиозна, от медицинска, от социална и от морална гледна точка и защо между другото трябва да има разлика във възрастта, когато се налагат съответните наказания за хетеросексуални и хомосексуални простъпки?
От религиозна гледна точка ще си позволя само един-единствен цитат от библията, а те са няколко: "Ако някой легне с мъжко като с женско и двамата са извършили гнусота, непременно да се умъртвят, кръвта им да бъде върху тях" и т.н.
Само преди известно време Негово светейшество папа Йоан-Павел Втори заклейми хомосексуалните действия като голям грях в техния най-гнусен вид, като цитирам библията - педофилията. Наложи се отлъчването от католическата църква на стотици свещеници - педофили, които са извършили хиляди подобни грехове. В България също ги има. Това е по отношение на религията.
По отношение на медицината хомосексуалността се третира като полово извращение или ако щете полова перверзия - това е едно и също, във всички учебни ръководства в България - на проф. Анкова, проф. Бостанджиев и др., да не изреждам. Понеже чувам тук известни негодувания, предполагам, че ние тук всичките, в този най-висок български гремиум сме изразени в хетеросексуално отношение личности (оживление) и никакви евфемистични опити да се прикрие и да се замаскира хомосексуализмът като извращение няма да променят медицинското мнение, а както виждате, мнението и на библията.
В този член естествено все пак могат да се направят някакви корекции, като например, в ал. 4 да отпадне текстът за лишаване от свобода, но само в ал. 4. В ал. 5 на същия член да се намали срокът за лишаване от свобода, както и да отпадне задължителното заселване. В никакъв случай, естествено, не трябва да се намалява възрастта за инкриминация на 14 години. Това е безобразие. Съответната редакция на този текст би трябвало да остане: "за дете под 16 години".
Аз ви моля да отхвърлите на първо четене така предложените промени в нашето законодателство и не се съмнявам, че, както казах, вие ще направите това, защото, ако сега проявим слабост и раболепие, следващото, което ще ни накарат да направим, е да узаконим еднополовите бракове и осиновяванията на деца, тоест, ако сега се намираме на колене пред тези западноевропейски ментори, в скоро време ще ни принудят, извинявам се за израза, ще ни накарат да си свалим и гащите. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Козовски.
Други изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министре, дами и господа народни представители! Волю или неволю първо ще взема отношение по коментирания от д-р Козовски законопроект.
Принципното ми становище, което изразих и в комисията, е, че години наред наши представители, пътувайки по Европа, не успяват да разяснят добре на европейците същността и съдържанието на нашето наказателно право. От 1968 г., даже и преди това, в България, за разлика от други страни в бившия съветски блок, хомосексуалните действия не са престъпление. Третирането на хомосексуализма не е като престъпление.
За какво иде реч? Наказуеми по нашия Наказателен кодекс, а всъщност и сега предлагани да отпаднат във внесения законопроект, са: хомосексуални действия открито и по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването и прочее; или хомосексуални действия с цел да се набави имотна облага или с такава цел свождане на другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия.
Аз съм крайно учуден и от това, че в правителствения законопроект има съвсем друга философия по предлаганите текстове. Там от страна на Министерството на правосъдието се предвижда даже засилена и разширена наказателна отговорност при ползването на имотна облага и то също на конвенционална основа - то се изисква от нас, така че отпадането на тези текстове по никой начин няма да синхронизира повече правото ни с европейското.
Направих си труда да погледна в някои страни, които са действителни членки на Европейския съюз, как стои този въпрос и установявам, че в една Великобритания минималната правно регламентирана възраст за съгласие за хомосексуални отношения е 18 години. Ако двама мъже имат сексуален контакт и поне единият от тях е под 18 години, и двамата се считат за виновни за хомосексуализъм или полова извратеност. В законодателството на Великобритания са предвидени и специални санкции, при които свързването с възрастта на лицата се третира много по-сериозно, отколкото еквивалентните на тях хетеросексуални престъпления.
В една Австрия санкцията е до 1 година за лице, което предприеме действие, което е насочено срещу обичайното душевно или здравословно развитие на лица под 16 години и срещу невменяеми лица или срещу възпитанието, образованието и възгледите на тези лица с цел да се възбуди или задоволи сексуално, освен ако според особеностите на случая се изключва опасността за невменяеми лица и за лицата под 16 години.
Щатското законодателство, което е много по-крайно в някои щати, няма да цитирам. Но, примерно, една Швейцария едва през 1997 г. стигна до извода, че хомокескуализмът не е престъпен.
И същите тия хора сега идват и искат от нас неща, които не съответстват на действителното състояние на българското законодателство! Сигурно по тоя начин идват и изискват от нас определени действия за спазване правата на някои малцинства или за малтретиране или дискриминационно отношение, защото наши представители по Европа или злепоставят действителното състояние на нещата, или търсят някакви евтини политически дивиденти от това.
Аз се страхувам, че години наред европейската общественост и тези, които се борят за равноправно третиране, не са били запознати с действителното състояние на нашия Наказателен кодекс. В този смисъл не виждам - и в комисията си позволих да изразя това становище, кое толкова налага и с какво толкова България е изостанала, след като включително и страни, които са в процес на присъединяване, не са приели такива изменения.
Принципният въпрос, примерно в Ирландия - до 1993 г. въобще са забранени хомосексуалните престъпления.
В Дания - там извършването на полови действия с лице под 18 години от лице над 18 години, когато последното се възползва от невъзможността на жертвата да определи сексуалната си ориентация, е престъпно. Дания също е член на Европейския съюз. (Реплики.) Възрастта е 18 години!
Тук сега ние с някакво гузно чувство едва ли не приемаме обвинения, които са несериозни и неверни. Ако искат тези господа, които толкова смятат, че нашето право не е синхронизирано, да дойдат, да седнат и да се запознаят с традицията на нашето наказателно право, с достиженията, от които много от тях могат да се поучат. Толкова по този въпрос.
Аз лично този законопроект няма да го подкрепя. Още повече, пак казвам, че той е в противоречие със заложеното в правителствения законопроект, в аналогични текстове.
По отношение на правителствения законопроект.
На първо място - за въвеждането на новия вид наказание - пробация.
Уважаеми дами и господа, когато преди няколко месеца влезе Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс аз предложих онзи закон да изчака да се приеме това наказание, да се уреди то в Закона за изпълнение на наказанията, за да не го приемаме само като някакъв текст, съществуващ в Наказателния кодекс, а да можем да предложим наистина вид наказание, което да се прилага. За това заместник-министър Марио Димитров изложи поне два аргумента, че спешно се бърза със Закона за изпълнение на наказанията и че тук щяло да има нов закон, специално за пробацията.
Аз лично съм против в отделен закон да се описва наказанието пробация, защото тогава трябва да направим Закон за лишаването от свобода, Закон за общественото порицание и да направим още десет закона. И пак някакво достижение на нашето право - кодификация на една и съща материя, в случая свързана с изпълнение на наказанията по Наказателния кодекс и за краткост ще използвам русизма - углавните наказания, ние ще развием в отделни закони.
Това не е подход, който е достоен за съвременно законодателство. Аз разбирам, че много често това е съпроводено с някакво чиновническо отчитане на дейност, участие в програми, създаване на нови и нови закони, но то е вредно за българското законодателство, ако щете и за хората, които ще прилагат законите.
Втори, обаче принципен въпрос, уважаеми господин министър, който възниква и аз го поставих на заседание на комисията - финансово това не е осигурено - въвеждането на санкцията пробация. Пробационна мрежа и пробационни служители в страната няма.
В същото време, приемайки го веднага в Наказателния кодекс трябва да започне да се налага от съдилищата. На никой не може да бъде отказано правото и никой съдия няма правото да мине през пробация.
Аз неслучайно не казвам това наказание и тези мерки, защото ще отворя и следваща тема.
В същото време ние отменяме подобни, аналогични мерки като задължителното заселване и лишаването на право на местоживеене, без да сме създали пробационните служби и ще се получи един опасен вакуум. Нямаш тия наказания без лишаване от свобода, които решаваме, че сега така ще ги трансформираме в пробацията, а нямаш и създадено от държавата пробационна мрежа, осигурено финансиране и всички тези необходими други мерки извън закона, за да може това да се налага.
Има две възможни решения. Едното е в бързи разговори с министъра на финансите по бюджетната процедура да се каже - държавата толкова пари ще осигури, да се види пробационните служби към кого ще бъдат и в рамките на месец да се подготви тази работа.
Другият вариант е да се отложи приемането, влизането в сила на тази поправка, отменяща двете други наказания - лишаване от право на местоживеене и задължителното заселване, поне за година, година и половина и в това време трябва да сме наясно, че толкова пари, с толкова служби, с такава организация и толкова подготовка трябва да бъде изградена. Иначе, ако приемем пробацията и приемем отпадането на другите две, ще имаме едни текстове, които за нищо не ни трябват. Това е голямата опасност.
Вторият принципен въпрос, свързан с пробацията - аз го поставих и в комисията и така и не получих отговор. Мисля, че трябва между първо и второ четене много сериозно да го обмислим. Трябва да сме много наясно пробацията наказание ли е или е мярка за въздействие. Защото, какво се получава? Има хипотези, при които при условното осъждане, което всъщност е безусловно осъждане, но неизпълнение на наказанието, ние го заменяме с пробационни мерки. Ама, тогава как ще стане така? Значи, тогава има замяна на наказанието "Лишаване от свобода" с пробационни мерки, а не условно осъждане и освобождаване от изтърпяване на наказанието.
Господин заместник-министърът Марио Димитров каза: "Тази работа ще обсъждате в университета". Ама, тя има много сериозни практически последици, защото, от една страна, ти ще го освободиш от изтърпяване от едно наказание, а ще му го замениш с друго. И трябва да се въведе тогава институт в общата част - замяна, което в случая го има при определени ситуации.
Ако се приеме, че пробацията е наказание. Ако се приеме, че са мерки за въздействие, тогава е друго.
Трябва да се изясни много добре съотношението на пробацията с принудителните медицински мерки и този тип настаняване, лечение в съответствие с медицински предписания и тяхното съотношение с принудителните медицински мерки, защото пък те не са санкция. А тук всъщност ще налагаме санкция или мярка за въздействие. Тоест, това не е много добре изяснено и аз се страхувам, че в практиката ще се породят много сериозни проблеми.
По-нататък, по отношение на внесения законопроект. В особената част - аз лично приветствам решенията, които са свързани с конвенционални изисквания за тероризма, за подкупа. Макар че лично аз смятам, че за тази престъпна група формулировката й не е добре направена. Там са заложени толкова цели, които трябва да се доказват, а Вие като наказателноправен съдия най-добре знаете, че тяхното доказване обикновено прекатуря каруцата на обвинението, така че трябва да се опитаме да направим действени състави за организираната група с максимално обективни признаци и с минимално възможното - субективни признаци, за да може тези текстове не само ние тук да ги обсъждаме, да ги приемаме и да пишат вестниците, а да намират приложение в практиката.
Лично аз не споделям решенията, които са предложени по отношение на един нов, според мен, също институт, който е подминат в общата част и изведнъж се появява в особената. Става въпрос за § 32. Изброени са едни престъпления и се казва, че за престъпление по еди-кое си наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати. Такива са и в § 32. Така е в § 34 - пак тъжба на пострадалия.
Ние сме учили и знаем, че има или престъпления от общ характер, които са служебно движени от прокурора или такива с тъжба на пострадалия. Това смесено начало ме кара да смятам, че тъжба до прокурора не е нищо друго, освен сигнал, жалба или писмо до прокурора, само че възниква другият въпрос - променяме ли характера на тези престъпления и длъжна ли е прокуратурата, ако не получи писмо, наречено тъжба, да се занимава? Щом вие казвате "не", аз категорично съм против, защото смятам, че тези престъпления трябва да продължат да остават от общ характер.
За какво става въпрос? Тежка телесна повреда по непредпазливост. Имаме и досега текстове, когато на роднини - там се взема предвид, че все пак санкцията потрошил жена си с колата е прекалено тежка, за да се занимава обвинението с него, но във всички други случаи все пак трябва с оглед на тежестта на деянието да се преценява.
Заразяване с венерическа болест - умишлено заразяване. Злепоставянето - тук специално за лицата, упражняващи медицински занятия, след като се покани и не се притече на помощ.

При тази здравна реформа, при тази комерсиализация на здравеопазването, смятам отпадането на този текст за твърде опасно и може да доведе до случаи, при които лекарят да каже: "Нямаше пари да ми плати, покани ме". Това ще го оставим на тъжба на пострадалия ли - обикновено хора с ниски доходи, малограмотни? Лекарите трябва да знаят, че когато бъдат поканени да се притекат на помощ без опасност за живота и здравето, трябва да отидат, и то да бъде скрепено със санкция в Наказателния кодекс.
По-нататък: "Проникване в чуждо жилище със сила, заплаха, хитрост, ловкост или злоупотреба с власт". Смятам, че това престъпление трябва да си остане от общ характер. Какво означава това? Че "застрахователите" ще му разбият вратата, ще влязат в жилището и прокурорът ще чака тъжбата. Забележете, тук има два типа - единият е само по тъжба, а другият - по подадена тъжба, която не може да се прекрати по негово искане. Значи това не е тъжба, а престъпление от общ характер. Или тъжбата може да се оттегли и това е от частен характер, или тъжбата не може да се оттегли - това е от общ характер, или всичките тези работи трябва да се изяснят в общата част.
Лично аз не възприемам и решението политическите права на гражданите също да бъдат защитавани и да са от частен характер. В България още сме като "Бай Ганьо" и при изборите стават страшни неща. Всички сме минавали из избирателните райони. Някои от по-старите депутати - повече. Знаете какво става по време на избори. И ние сега ще решим, че въпросът за политическите права, за избирателните права е въпрос от частен характер, тоест гражданинът сам ще трябва да сезира, ако смята, че му е нарушено избирателното право. Това безкрайно не го споделям и ще пледирам специално това престъпление и другите престъпления срещу политическата система и избирателните права да си останат от общ характер. Това са съществени конституционни права.
По-нататък става въпрос за престъпленията по чл. 182 и 183. "Родител или настойник, който остави дете, намиращо се под родителски грижи или настойничество без надзор и достатъчно грижи...". Нали сега възприемаме това законодателство за детето, мерки за детето, комисия за детето, агенция за детето, всичко за детето. В същото време: "...без надзор и достатъчно грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие, се наказва с лишаване от свобода...". "Родител или сродник, който не изпълни съдебно решение...". Казваме, че ще защитим детето, защото го искат по европейските конвенции, само че във вътрешното ни законодателство, където са углавните санкции, където е гаранцията...
Знам, че прокуратурата не иска да се занимава с тези дела. Тя иска да се занимава с банкери, магазинери и бизнесмени. В Наказателния кодекс трябва да си останат тези стари текстове, от социалистическо време, за да гарантират изпълнението именно на тези европейски конвенции, които ние щедро обещаваме и транспонираме в нашето законодателство. Иначе ще оставим детето да пуска тъжба до прокурора срещу родителя си. Познайте кога ще пусне и какво ще му се случи, когато я пусне.
И накрая - по текста, който се споменава по чл. 274а - за униформите и служебни знаци и надписи. Не знам защо този текст се е появил при вас от Министерството на вътрешните работи. Досега си имаме много по-добър текст. Тук това се свежда само до Министерството на вътрешните работи, а ние в момента санкционираме всякакви униформени знаци и облекло. "Който самоволно извърши..., спада в кръга на функциите, без да има право да носи униформени дрехи". Защото може да не е от МВР. Ами ако облече униформата на горски стражар, състави акта, извърши всичките нарушения... Само в МВР ли имат униформи? Да прочетат чл. 274 и да видят, че в предлагания текст на чл. 274а няма нищо повече освен "държи формено облекло". Но маса пенсионери си държат униформеното облекло в гардероба. Ами как стои въпросът при военните? Когато един чужд гражданин пътува нощем из страната, дали ще знае, че униформата е на полицията или на войската в тези случаи, когато го спрат? Разбирам за какво е направен този текст, но той не върши работа.
На финала искам да заявя, че като цяло подкрепяме промените с всичките сериозни проблеми, които се надявам, че между първо и второ четене ще се опитаме да поправим, но основният въпрос е с пробацията, отпадането на задължителното заселване и правото на местоживеене, лишаването от правото. И това не е въпрос, който можем да решим тук, в тази зала, с пипане на текста. Този въпрос трябва да се разреши в разговори с министъра на финансите - къде ще бъдат тези пробационни заведения и т.н.
Благодаря. Дано не съм бил отегчителен за залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате думата, министър Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Господин Миков, споделям притесненията Ви по отношение на въвеждането на пробацията. Тя има два аспекта. Единият е процесуалният, който Вие описахте, другият е чисто административният - изграждането на пробационните служби, решаването на въпроса къде ще бъдат дислоцирани, кои ще бъдат служителите в тях и естествено - бюджетът им. Аз по-скоро бих възприел вторият вариант, който Вие предлагате - да бъде отложено във времето влизането в сила на тази норма. В същото време внимателно трябва да преценим доколко във времето трябва да го отложим. Считам, че в случая трябва да се гледа по-позитивно. Това е началото на въвеждането на една цялостна нова философия по отношение на изпълнение на наказанията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нека да вървят другите неща, докато се въведе това.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Предстои много работа в тази посока. Бих обобщил с едно изречение: категоричен извод на всички пеналисти е, че затворът не решава проблеми с целите на наказанието. Затворът е школа за престъпници.
По повод на предлагания нов текст на чл. 161 от Наказателния кодекс, предлагаме смесена форма. Вярно е, че нашето право до момента не познава такава форма. Идеята е за някои конкретни видове престъпления наказателното производство да бъде инициирано от пострадалия, но оттам нататък то има всичките характеристики на производство от общ характер, тоест цялата държавно-правна защита да се ползва едва след като държавата бъде сезирана от пострадалия. Идеята е да бъдат предотвратени някои заобикаляния на закона, които в момента съществуват. Като пример ще дам тежката телесна повреда. Не винаги това става между роднини. Често пъти това са приятели, хора в категорични лични отношения. Можем ли да затворим вратата пред тях да си уредят отношенията по друг начин, а не пред държавната репресия? Това е нашата идея.
Аз не се притеснявам от едно внимателно обсъждане на текста. Може не всичко, което сме предложили, да е добро. Обясняваме нашата идея - да има воля за започване на държавното наказателно преследване.
Колкото до състава за използването на униформеното облекло, прав сте, с колегите от МВР сме дискутирали въпроса. Идеята е предотвратяване на едно тревожно престъпление - магистралните грабежи. Искали сме да решим този проблем. Виждате, че извеждаме специален състав във втората алинея. Можем да обсъдим доколко този състав се поглъща от вече съществуващия.
Надявам се между първо и второ четене тези недостатъци да бъдат преодолени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Станков.
Заповядайте, господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! И в Комисията по правни въпроси днес аз ще подкрепя всички предложени законопроекти, защото смятам, че те наистина допринасят за усъвършенстване на нашето наказателно право. Когато слушахме мотивите на вносителите, смятам, че всички се убедихме, че те са в изпълнение на вече поети задължения по международни конвенции, които България е подписала, в изпълнение на препоръки на Европейската комисия, не на отделни представители на една или друга страна-членка на Европейския съюз. Предвиждат различни нови деяния, които се криминализират, и с това отговарят на една нужда да се запълнят празноти в нашето действащо право.
Има два големи законопроекта, да ги нарека, - това са на Министерския съвет и на колегата Миков, които в много от материята се припокриват. Пръв е законопроектът на колегата Миков, след това на Министерския съвет. Там, където това е така, за щастие, смятам, че се дават еднопосочни разрешения.
Останалите законопроекти разглеждат отделни специфични материи. Това е законопроектът на колегите Валери Димитров и Искров, които третират материята за заложените вещи, както и за платежните документи.
Разбира се, по отделни текстове могат да се направят бележки между първо и второ четене, с цел да бъдат усъвършенствани. Такъв е законопроектът на четиримата народни представители Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак. Такъв е законопроектът на колегата Димитър Абаджиев, който всъщност синхронизира едни и същи явления в различни закони, които трябва да бъдат приравнени, като се даде една обща санкция на държавни служители, които не изпълняват свои задължения по отношение на посочените законопроекти.
Аз бих искал да се спра от цялата тази наистина много голяма, обемиста материя само на въпроса за продължаваното престъпление. Това е един правен институт, който по различен начин е уреден в различните правни системи. Има правни системи, които не познават института на продължаваното престъпление. При тях се налага наказание за всяко отделно деяние, което иначе при понятието "продължавано престъпление" е само съставна част от това продължавано престъпление. Има и правни системи, които познават деянието "продължавано престъпление". Така беше много дълги години у нас, като наказанието при продължаваното престъпление беше, че деецът се наказва с наказанието, предвидено за най-тежкото от продължаваните престъпления, увеличено най-много с една втора.
Какви бяха мотивите, съображенията по време на Тридесет и осмото Народно събрание да отпадне институтът на продължаваното престъпление? И затова аз имам известни резерви към сега предлаганите решения и смятам, че при всяко положение трябва доста внимателно, прецизно и предпазливо да се обмислят, най-малкото. Не е въпрос само, че при условията на продължаваното престъпление много престъпници се ползваха от него, за да шиканират било предварителното разследване, било процеса. Просто в края на едно предварително разследване едно лице, което е извършило много надомни кражби или кражби на моторни превозни средства, изведнъж казваше: "Има още една кражба, за която досега не сте ме питали. Аз признавам, че и нея извърших". Той не рискуваше с нищо да направи това признание, защото размерът на наказанието беше същият. И наистина се ползваха недобросъвестни лица - това са престъпници, тоест, ние не трябва да се учудваме, че това се правеше - от тази правна възможност, която им даваше законът.
Но имаше и едно друго съображение, което за мен беше не по-малко важно. Проблемът беше, че когато едно лице започне да извършва отделни деяния при условията на продължавано престъпление, когато то съществува в правната система, то просто се освобождаваше от всякакви спирачки, задръжки да продължава своята дейност. Защото дали ще извърши три присвоявания или десет, наказанието е същото; дали ще извърши по-малко на брой кражби или повече на брой кражби, наказанието беше същото горе-долу. И ако сега ние върнем продължаваното престъпление, ще се озовем в същата ситуация. И това беше второто съображение.
Сега виждам, че с шестата алинея донякъде се прави един опит - аз бих го нарекъл условно успешен - да се съчетаят тези две неща. Тоест, казва се, че разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани - тоест, не може да имаш продължавано престъпление при убийство на отделни граждани или друг вид престъпление срещу личността на различни граждани и за престъпления, извършени след предявяване на обвинението, което е добре, както и за престъпления, извършени преди предявяване на обвинението, но невключени в него.
Тоест, ако едно лице, което е обвиняемо за извършване на продължавано престъпление, не признае само, че е извършило и други престъпления от тази верига, други деяния и те не бъдат включени в обвинителния акт, ще бъде съдено допълнително и отделно, което аз възприемам. Разбира се, струва ми се, че тук трябва да се даде една малко по-добра редакция, тоест, да имаме един текст, който да мотивира отделните престъпници наистина да правят пълни признания, защото това ще се окаже в тяхна полза, в съответния момент на съдебното или досъдебното производство, без да могат с това да шиканират самото производство.
Имам обаче известни резерви по отношение на четвъртата и петата алинея, така както се предлагат в проекта на Министерския съвет. Стана дума, че до голяма степен се възстановяват стари текстове. Но на мен ми се струва, че дори когато възстановяваме стари текстове, вече с опита, който сме придобили - и законодателен, и опита на практиката - може би е добре това да не го правим механично.
Какво имам предвид? Алинея 3 казва: "Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях - тук е ясно и добре - като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност".
Какво казват обаче алинеи 4 и 5: "Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последните се подвеждат по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието". Ами това, според мен, се включва в предишната алинея.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ама да. Защото ако ние в ал. 3 кажем, че се наказват по по-тежкото от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност, след това не би трябвало да правим преценка това квалифициращо обстоятелство значително или незначително се е отразило на цялостната дейност. Съдът, който ще определя наказанието, именно по силата на ал. 3 - защото така тя го задължава - ще изхожда от това доколко квалифициращите обстоятелства са се отразили на цялостната дейност.
И ал. 5: "Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършеното наказание не се отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание за опит". Това вече не мога да го приема по същество. В едно продължавано престъпление има ли довършено деяние, редно е деецът да си понесе наказанието за него, дори то да е по-малката част от отделните деяния, които влизат във веригата на продължаваното престъпление.
За мен е трудно да приема, че когато довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, въпреки че имаме довършени деяния, този престъпник ще се наказва само като за опит. Отделен е въпросът, че по силата на нашия Наказателен кодекс опитът се наказва с наказанието за довършено наказание.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ето го отговорът!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако това е така, тогава този текст става излишен. Но това вече е нещо, което може да се разисква между първо и второ четене, че ал. 3 на § 1 в чл. 26 покрива всичките състави, а алинеи 4 и 5 стават излишни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Соколов, освен че има една чисто практическа причина, че има ужасно много добре оформена практика по тези текстове, логическа практика, хубава практика, има и много изписана доктрина, така че е хубаво текстът да е максимално близък до онези решения, които не са решения на Кодекса само от 1968 г. У нас за тази работа се говори още от 20-те - 30-те години и се възприема германската система.
Вие сам си отговорихте на въпроса за опита. Разбира се, ние нямаме отделен състав за опит, така че това е само една индикация към съда, когато има три опита и една кражба, все пак при определяне на санкцията съдът да се съобразява с това, че не са настъпили трите престъпни резултата, а само в четвъртия случай има престъпен резултат, разбира се, като отчита и причините, поради които не са довършени предните три престъпления. И едното се отнася до квалификацията на деянието. Примерно има три кражби по чл. 194, обикновени, и една взломна кражба по чл. 195. Това, че има една взломна кражба, ще се отрази при индивидуализацията на наказанието, ще се отиде към максимума. Не е редно да отидем в по-тежките санкции, защото по нашия закон няма абсолютно определени санкции, те винаги са относително определени и съдът играе с индивидуализацията с оглед целите. Така че тези два механизма са толкова много прилагани в практиката, удачни, и тук всъщност се дава една много по-голяма възможност на съда да индивидуализира наказанието, като пояснява, разбира се, как да става това обединяване на общия престъпен резултат, когато става въпрос за различни състави - основни и квалифицирани. Така че нямам никакви притеснения в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Ще продължим дискусията утре.
А сега съобщения за парламентарния контрол за утре, 21 юни 2002 г.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Асен Гагаузов, Стефан Мазнев и Стойко Танков и на питане от народните представители Росица Тоткова и Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иво Цанев, Румен Петков, Иво Цанев и Теодора Константинова и Стефан Данаилов.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова - два въпроса, и Панайот Ляков и на питане от народните представители Росица Тоткова и Георги Хубенов.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стефан Мазнев, Любен Петров и Васил Василев и на питане от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Дъбов и Георги Божинов и на шест питания от народните представители Венцислав Върбанов - три питания, Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов, Васил Калинов и Никола Николов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на пет питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Михаил Миков, Петър Жотев и Георги Станилов, Благой Димитров и Теодора Константинова.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Борислав Китов и Емилия Масларова и Кръстьо Петков и на две питания от народните представители Стойчо Кацаров и Стойчо Кацаров и Васил Василев.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков и Радослав Илиевски и на питане от народния представител Никола Николов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Ралица Агайн

Несрин Узун