Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, след като вчера приключихме с ветата на президента, днес продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ. Вносители са Венцислав Върбанов и Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за горите, № 154-01-31, внесен от Венцислав
Василев Върбанов на 3 август 2001 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 17 октомври 2001 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от народния представител Венцислав Върбанов. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Меглена Плугчиева, проф. Коларов - ректор на Лесотехническия университет и представител на Съюза на лесовъдите в България, проф. Раев – директор на Института по гората, проф. Колев, председател на Съюза на ветераните-лесовъди, представители на Министерство на околната среда и водите, на Българската горскостопанска камара, на Сдружението на общините и експерти.
На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание становища по законопроекта са изготвили и предоставили на членовете на комисията министерствата на земеделието и горите и на околната среда и водите.
Вносителят на законопроекта при представянето му изтъкна, че при провеждането на реформата в горското стопанство е установена необходимост от отстраняване на някои недостатъци в закона. Предлага се създаването на законова възможност за учредяване по определен ред на безвъзмездно право на ползване върху гори и земи от горския фонд на общини за срок до 30 години. Въвежда се лицензионен режим за фирмите, които ще имат право да работят в горите.
Народният представител Стоян Кушлев предложи преди откриването на дебата да бъдат изслушани държавните институции, които са депозирали писмени становища пред комисията.
Заместник-министърът Меглена Плугчиева изрази одобрението си, че темата “гори” е обградена с внимание и в работата на комисията са поканени да вземат участие видни научни работници и професионалисти, след което изрази официалното становище на Министерството на земеделието и горите по законопроекта.
Министерството счита, че проектът не предлага принципно решение на пропуските и слабостите на закона, които практиката е доказала. Предлага несъвършена и непрецизна регламентация относно предоставянето на правото на ползване на общините за срок до 30 години. Застъпва се становището, че за решаването на този много важен въпрос, в който има намесени държавни и екологически интереси, е необходимо да се направи обществен дебат с оглед намиране на най-добрия баланс между тях. Изрази се ясно несъгласие относно предлаганата либерализация на режима за изключване на гори и земи от държавния горски фонд. Подчерта се, че такъв режим не само не бива да се либерализира, а е необходимо да бъде особено строг. В този смисъл има и изискване на Европейския съюз. В заключение се изтъкна, че Министерството на земеделието и горите не подкрепя проектозакона в този му вид и предлага да се направи широк обществен дебат по принципните несъгласия с него.
Представителят на Министерството на околната среда и водите се присъедини към мнението на заместник-министър Плугчиева за обсъждане на промените, които следва да бъдат направени в Закона за горите с участие на всички заинтересовани институции. Предложението е да се подготви нов законопроект, който да се внесе в Народното събрание по съответния ред.
Вносителят на законопроекта изрази несъгласие със становищата на двете министерства, като изтъкна, че законопроектът е подготвен в периода, когато той е бил министър на земеделието. Обществен дебат по въпроса за предоставяне на общините на безвъзмездно право на ползване на гори е осъществен. Напомни, че това е един от малкото въпроси, по които всички политически сили са постигнали консенсус. В тези обсъждания активно участие е взело и Националното сдружение на общините. Изрази несъгласие с тезата, че законопроектът либерализира режима за изключване на гори и земи от държавния горски фонд. Счита, че е необходимо в скоро време да бъдат приети изменения и допълнения на Закона за горите и че е напълно възможно в периода между двете четения да бъдат направени съответните промени на внесения законопроект.
Народните представители Моньо Христов, Евдокия Манева и Владислав Костов се обединиха около мнението, че законопроектът е естествено продължение на принципите и идеите, залегнали в Закона за горите, и че е необходимо приемането му с оглед на съществуващата обществена потребност за това. По време на Тридесет и осмото Народно събрание е осъществен широк дебат около необходимостта да се предоставя право на ползване на гори и земи от горския фонд на общините. Приемат, че процедурата за промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд не е облекчена, а се въвежда регламент, който липсва в действащия закон. Считат, че проектът може да стане работещ закон и е напълно възможно във времето между двете четения да бъдат направени съответните корекции.
Народният представител Стоян Кушлев счита, че горската реформа буксува и че Законът за гората, такъв какъвто е сега, е отчуждил населението, особено планинското от гората. Сега действащият регламент в много насоки е неблагоприятен и има необходимост от основна промяна в Закона за гората. Присъедини се към мнението, изразено от заместник-министър Плугчиева, относно предлаганото фрагментарно изменение на закона и липсата на регламент на основни принципи като стопанисването на горите. Счита, че проектът не отговаря на очакванията. Присъедини се и към мнението, че не е необходим облекчен режим при промяна на предназначението на земите и горите от горския фонд, като се позова на историческата традиция. Проектът недопустимо препраща към регламентация с подзаконови нормативни актове на принципни въпроси, които следва да намерят законово решение.

Народният представител Васил Калинов изрази тревогата си, че реформата буксува, а това пречи на осъществяването на много важни за развитието на българската гора дейности. Проектозаконът трябва да даде решение на по-широк кръг въпроси и е редно това да стане след внимателен анализ и преценка на необходимите промени, които да дадат тласък на реформата; счита за целесъобразно проектът да бъде внимателно подготвен и внесен от екипа на Министерството на земеделието и горите.
При последвалите разисквания тезата на вносителя, че законопроектът може да стане работещ закон след съответните изменения и допълнения в периода между двете четения, не беше възприета от Комисията по земеделието и горите.
На основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите № 154-01-31, внесен от Венцислав Василев Върбанов на 3 август 2001 г.
В подкрепа на законопроекта гласуването протече, както следва: 4 "за", "против" няма и 10 "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Моля да представите втория доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
"Д О К Л А Д
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за горите № 202-01-21,
внесен от Министерския съвет на 14 април 2002 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 18 юли 2002 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие и министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме, заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Меглена Плугчиева и експерти.
Законопроектът има за цел да регламентира по нов начин обществените отношения, свързани със стопанисването и управлението на горите и земите от горския фонд. Действащият Закон за горите не отчита в достатъчна степен особеностите на различните видове собственост, поради което законопроектът ясно определя целите на управлението и стопанисването на държавните, общинските и частните гори.
Със законопроекта се предвиждат стимули за сдружаване на дребните собственици на гори. Практиката е доказала, че разходите при управлението на малки площи гори са по-големи от приходите, поради което е необходимо държавата да подпомага дребните собственици на гори и активно да се ангажира при създаването на нови горски масиви.
Със законопроекта се предвижда възможност за предоставяне на земи от държавния горски фонд за създаване на гори от физически и юридически лица.
За изпълнение на инфраструктурни проекти Министерският съвет може по предложение на министъра на земеделието и горите да учредява ограничени вещни права върху гори и земи от държавния горски фонд – публична държавна собственост, по ред, различен от регламентирания със Закона за концесиите. Необходимостта от тази промяна е породена от обстоятелството, че в много случаи през гори и земи от горския фонд, в това число и площи, публична държавна собственост, трябва да преминават части от линейни обекти (водопроводи, газопроводи, нефтопроводи и други). Целесъобразно е в такива случаи да се прилага по-облекчена процедура в сравнение с предвидената в Закона за концесиите.
С проекта се предоставя възможност на държавните лесничейства не само да организират и възлагат извършването на дейности в горите, но и да вземат непосредствено участие в осъществяването на възпроизводството, ползването и защитата на горите и земите от горския фонд.
Проектът съдържа разпоредби за финансиране на дейностите в горите, съобразени със Закона за държавния бюджет 2002 г. и отразяващи преобразуването на Национален фонд "Българска гора" във второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Проектът цели да разреши конфликта на интереси, възникнал между държавата и собствениците на постройки в горския фонд, които са обект на незаконно строителство, започнало преди влизането в сила на сега действащия Закон за горите.
Законопроектът предлага да се увеличат правата и задълженията на горските стражари с оглед повишаване на ефективността на охраната на горите и земите от горския фонд. Предвидени са и нови състави на административни нарушения, свързани с извършването на дейности в горите от нерегистрирани лица.
Законопроектът отчита особеностите на горите не само като икономически ресурс, но и като основен екологичен фактор. Очаква се проектът да осигури оптимизиране на охраната на горите и земите от горския фонд и ефективен контрол върху дейностите, извършвани в тях.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха положително становище относно предложения със законопроекта нов финансов механизъм за гъвкаво управление, ползване и стопанисване на горите. Те споделиха и вижданията си за новите моменти на законопроекта относно управлението на държавните гори и промяната на философията на сега действащия закон за отделяне на държавата от стопанската дейност в горите.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 17 април 2002 г.
Това становище е гласувано със 7 "за", "против" няма и 3 "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Господин председател, ако ми позволите, да изправя една грешка – да гласуваме процедурното предложение да поканим заместник-министъра на земеделието и горите госпожа Меглена Плугчиева в залата с оглед присъствието й на дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Плугчиева.
Противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение за допускане в залата.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Приема се. Поканете госпожа Плугчиева в пленарната зала.
Сега искам да поканя представител на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да докладва становището на комисията.
Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за горите № 150-01-59, внесен от народния представител Венцислав Върбанов

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2001 г., обсъди внесения от народния представител Венцислав Върбанов законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
След изслушване на експертните мнения и становища и в резултат на проведените разисквания комисията установи, че със законопроекта се предлага нова правна регламентация, целяща:
1. премахване или опростяване на сега съществуващите режими за ползване на горите и земите от горския фонд;
2. създаване на равнопоставеност между лицата, желаещи да ползват гори и земи от горския фонд;
3. създаване на равнопоставеност и между различните форми на собственост върху горите и земите от горския фонд;
4. привеждане на закона в съответствие с промените, настъпили в действащото законодателство;
5. прецизиране и допълване на правомощията на органите и служителите, свързани с горите.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство смята, че внесеният законопроект има добре формулирани, но незащитени на практика цели. Предлаганата нова уредба в много случаи би довела до постигане на отрицателни резултати поради това, че не решава регулираните проблеми докрай или дори поражда нови проблеми. Липсва единна, принципна и непротиворечива регламентация на целия комплекс от дейности, свързани с горските територии. Не са решени удачно или въобще не са регламентирани важни въпроси, свързани със собствеността и в частност – ползването на горите и земите от горския фонд.
Не е решен въпросът с гарантиране правото на собственост на общините върху горските територии, както и за възстановяване правото им на собственост върху всички гори, притежавани от тях към момента на национализирането им. Спорно е дали всички процедури и режими, установени в сега действащия Закон за горите, се нуждаят от либерализиране с оглед запазването на горския фонд и дали предлаганите промени в процедурите би довело до положителни резултати.


Комисията смята, че самото количество на предлаганите с проектозакона промени говори за несъвършенството на законовата база. Този факт ясно показва, че следва да се обмисли възможността за създаване на нов закон за горите, регламентиращ единна философия и принципи за устройството на горските територии, за създаване, опазване и ползване на българската гора. В случай, че се стигне до извода, че не е възможна радикална промяна на правната уредба, действащият Закон за горите трябва да се преработи сериозно, като се отчетат всички, предимно отрицателни, последици от прилагането на този нормативен акт.
Изхождайки отгоре изложеното Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 0 гласа “за”, 13 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите да не се приема на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Уважаеми народни представители, предстои представяне на двата законопроекта от вносителите.
Господин Върбанов, заповядайте. Чакам Ви, за да представите Вашия законопроект.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Една от основните цели на законопроекта, който съм представил, е премахването и облекчаването на сега съществуващите в Закона за горите режими с оглед осигуряване на равнопоставеност на физическите и юридическите лица и ограничаване на административните бариери пред инвеститорите.
В тази насока с проекта за изменение и допълнение на Закона за горите се предвижда:
Първо, облекчаване на разрешителната процедура за изключване на гори и земи от горския фонд. Премахват се дублиращите процедури и се създава законова регламентация по отношение на необходимите документи.
Второ, премахва се лицензионният режим за лицата, извършващи оценка на горите и земите от горския фонд. Премахва се лицензионният режим за упражняващите частна лесовъдска практика физически и юридически лица и се заменя с регистрационен режим като условията и редът за регистрация ще бъдат регламентирани с наредба на министъра на земеделието и горите.
Трето, премахва се и разрешителният режим за одобряване на частично застроително разрешение за необходимите площадки и трасета за строителство в горите и земите от горския фонд.
Четвърто, разрешителният режим за ограждане на гори и земи от горския фонд при доказани нужди на собствениците им се заменя със съгласувателен режим.
Проектът предвижда предоставяне на гори и земи от държавния горски фонд за безвъзмездно ползване от общини или преотстъпване на част от приходите, формирани от държавния горски фонд в землището на общината в полза на съответния общински бюджет.
В законопроекта се предвиждат промени, произтичащи от изменение на други нормативни актове, а именно промени в статута на Националния фонд “Българска гора”, произтичащи от задължението на Националното управление по горите по § 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.
Предвидени са и някои нови състави на административни нарушения. Намалена е долната граница на административното наказание “глоба” за някои от съставите на административни нарушения на Закона за горите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Искам да поканя заместник-министър Плугчиева да представи накратко законопроекта на Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми първо да благодаря от името на Министерството на земеделието и горите за предоставената възможност да се представи проектозакона за изменение на Закона за горите, който е изключително важен и дава възможност за прецизиране и оптимизиране на действието на сега действащия Закон за горите, за гарантиране принципите на устойчиво управление и стопанисване на държавния горски фонд в страната.
Искам да си позволя да кажа накратко основните моменти, които наложиха промяната в закона. На първо място, това е живата практика. Нека да се има предвид, че законът е приет през 1997 г. В период от пет години действащият закон показа, за съжаление, много слаби места. Ангажимент на Министерството на земеделието и горите е чрез промените, които предлага, те да бъдат отстранени.
На първо място, с промените, които предвиждаме много ясно и точно се регламентира новата структура на собствеността в горите – държавна, общинска, частна, на религиозни общности и други, с точен и ясен регламент за начина на стопанисване и управление на различните видове гори и в същото време се утвърждава основният ангажимент на държавата като собственик и стопанин на тези гори и със съответните принципи за гарантиране стопанисването и охраната, тъй като горите на България са не само стопански отрасъл, но имат преди всичко и основно екологична дейност и екологична значимост.
Вторият важен момент, който предвиждаме в промените на закона е, че осигуряваме един сравнително облекчен и опростен режим за частните горовладелци, за облекчаването им при начина на стопанисване и управление на техните гори.
Много важен момент в промяната на закона е предвидената възможност за сдружаване на частните горовладелци и дадените облекчения, когато те съвместно стопанисват и ползват частния горски фонд. При окрупнени масиви, от една страна, расте рентабилността при стопанисване на горите за самия частен собственик, а от друга страна, това дава гаранции наистина за природосъобразно, устойчиво и нормално стопанисване на горите.
Другите режими и промени, които предвиждаме в Закона за горите са за максимално гарантиране увеличаването на горския фонд чрез възможността да се подпомагат както частните горовладелци, така и общините при залесяване на нископродуктивни, застрашени от ерозия терени, които в страната ни, за съжаление, заемат една голяма площ.
Другият важен момент е, че се забранява изключването на гори и земи от горския фонд за срок от 20 години след опожаряването им, което прекъсва опасността или възможността да се злоупотреби и да се налага практиката за опожаряване на гори заради превръщането им в друг вид собственост или за друг вид ползване.
Регламентиран е много ясно и точно редът за изключване, продажба и замяна или учредяване на ограничени вещни права върху държавния горски фонд, В тази връзка искам да подчертая, че е ползвана изключително европейската практика на много рестриктивен режим по отношение движението, изключването или предоставянето на територии от държавния горски фонд. Счита се, че това е едно национално държавно богатство с трансгранично значение. Режимът и начинът по предоставяне и изключване на държавен горски фонд може да стане само за националните нужди или за националната сигурност на страната. Европейската практика е категорична и не предвижда намаляване или изключване от държавния горски фонд, както и предоставянето му за комерсиални и други интереси.
Следващият важен въпрос е свързан със създаването на Национален съвет по горите като консултативен орган към министъра на земеделието и горите и възможността чрез него да се осигурява една широка обществена подкрепа за водене на една националноотговорна горска политика.
Създадена е, аз вече споменах, възможност за стимулиране на частните горовладелци чрез приемането на един много ясен и точен регламент за стопанисване на държавните гори чрез регистрационен режим на физическите и юридическите лица, които ще работят и имат право да извършат стопанска дейност в държавния горски фонд. Това се налага поради горчивата практика, която от момента на действието на закона позволи съвсем случаен капитал и частни лица да влизат и безразборно да секат или да ползват горите. Налага се наистина професионалисти с квалификация и с достатъчна техническа обезпеченост - само такива фирми да бъдат допускани за работа в горите, в държавния горски фонд. Това е европейската практика и пак повтарям – в това отношение изцяло сме се съобразили с нея.


Другият важен момент е свързан с увеличение на санкциите, с прецизиране и подобряване на охраната в горите, възможността горската стража да проверява не само горските масиви, но и да извършва необходимите проверки по складове на дървесина, преработващи предприятия, моторните превозни средства да бъдат спирани за проверка и т.н.
Друг важен момент по отношение на охраната е, че се намалява площта на охранителните участъци, като по този начин се дава възможност за оптимална, за по-добра охрана.
Регламентиран е също така и въпросът с гарантиране на професионалната компетентност и управленски качества на хората, които трябва да работят в системата на горите. Увеличени са глобите при извършване на повторни нарушения и съответно са дадени допълнителни възможности при охраната да се включват служители на органите на МВР.
В заключение искам да кажа, че този закон прави стъпката, която позволява държавата като собственик на 85 процента от горския фонд на страната, да изпълнява и стопанска дейност в горите чрез своите поделения и по този начин да организира и контролира целия процес на възстановяване, стопанисване и ползване на горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по първото четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Кушлев. Откривате дебата.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, цялата наша следосвобожденска история доказва, че българските гори са били предмет на изключително внимание както от страна на законодателния орган, така и от изпълнителната власт. При всички големи поврати в българската национална политика ние сме били изправяни пред създаване на нови закони за горското дело и горското стопанство.
Непосредствено след Освобождението на два пъти се приема Закон за горите – през 1883 и 1887 г. Идва управлението на Стамболов през 1891 г. и отново сме изправени пред нов Закон за горите, при който с изключителни мерки се слага край на една тогава порочна практика и се прекратява бракониерството в българските гори. Защото наистина след Освобождението се е ширило явление, което е присъщо и днес. Даже Стефан Стамболов е вдигнал българската войска, както сега нашата изпълнителна власт вдигна полицейската жандармерия, за да се опита да сложи ред. Само че ние все още не сме сложили този ред. Аз се надявам приемането на този закон да бъде важната и решителна крачка, за да сложим ред в стопанисването и ползването на българските гори.
Този закон действа до 1922 г. Идва Стамболийски – нов Закон за горите. През 1925 г. се сменя режимът на Стамболийски – нов Закон за горите. Идва и 1945 г. – през 1948 г. нов Закон за горите.
Бих казал, че демократичните промени, които настъпиха след 1990 г., не дадоха онова необходимо място на горската реформа и тя се забави със 7-8 години. Това е една грешка в нашето развитие. Това трябва сериозно да отчетем и ние сега, като управляващо мнозинство, и с бързи темпове да наваксаме онова, което беше пропуснато през това време.
Сега сме изправени пред едно мащабно изменение на Закона за горите, което се налага от реалната обстановка, която съществува. Направих изчисление. Ние променяме повече от три четвърти от текстовете на действащия закон, приет през 1997 г. Ако погледнем де факто, ние сме изправени пред един нов Закон за горите, защото променяме всички основни моменти в горската политика – като се започне от организацията на горското стопанство, мине се през управлението, дава се детайлна регламентация на правото на собственост, минава се през опазването на горите, тяхното стопанисване. Тук са направени най-сериозните крачки в новия закон. Именно от това се нуждае сега нашата горска политика – от приемане на една нова концепция за стопанисване на горите, нещо, което е правено неведнъж в нашата история и аз ще се спра върху това.
Защо е необходимо да променим Концепцията за стопанисването на горите? Казах, че горската реформа закъсня у нас със 7-8 години. Не можем да не признаем заслугата на управляващото преди нас правителство, което най-после се реши да извърши тази реформа, но то я направи по един начин, който беше изминат и отречен от развитието на българското горско стопанство. То възстанови тръжната система на ползването на горите – една система, която е докарала безброй беди на българското горско стопанство и която още през 1930 г. е отменена. Отменена е със закона от 1925 г. Питам себе си, питам и народните представители: не можеше ли да се отчете този печален исторически опит, който е известен на почти всички горскостопански деятели у нас? Голямата корупция, която се е развила през 20-те години, а и преди това, е именно на основата на действащата тогава тръжна система.
Малко като на шега, но ще ви кажа какъв е бил основният принцип на тази корупция, която се носи и досега като легенда. Преди да се извърши маркацията на дърветата в гората, защото и тогава дървесината се е ползвала на корен от търговците, а не на склад, както искаме да променим системата, горският си е закачал сакото на едно дърво. То е оставало да виси. Търговецът се е запознавал със сакото на горския. По време на маркацията горският е спирал, вземал е сакото и след това е решавал в зависимост от това какво е намирал в него дали да продължи да маркира или не.
Уважаеми господа, това са действителни случаи от нашата история. Още от онова време се носи една легенда, която е истина. Когато българският министър-председател Михаил Такев (един пещерец, Пещера е дала и втори министър-председател – Георги Кьосеиванов) посетил Пещера, в дома му дошла една съседка и казала: “Михаиле, виждам, че си добре, но аз искам да бъдеш още по-добре. Дай Боже тази година да станеш горски, а догодина – старши горски”. Това е пожелание към българския министър-председател тогава.
Именно за да се прекрати тази система, която довежда до сериозни щети на българското горско стопанство, законът от 1925 г. предвижда въвеждането на стопанска експлоатация на държавните гори от държавата – нещо, което ние се опитваме да направим с приетото вече решение за създаване на Национална горска компания.
Такъв е нашият исторически опит. Защото и другите системи, които са опитани в нашата действителност, са дали лоши, да не кажа печални резултати. В нашата горска история са съществували две концесии. Балабановата концесия, която действа от 1902 до 1933 г. и на основата на която са изсечени над милион и половина гори, е надхвърлила 2,5 пъти годишния прираст на горите в Рилския басейн и е намалила процента на лесистност в този регион. Да не говорим за 200-те човешки жертви, които са дадени за построяването на теснолинейката “Рилския манастир – Кочериново” по време на свличането на дървените материали по реката и чрез мазии.
Гьовленската концесия действа от 1926 до 1928 г. Тя е поставила на усилена експлоатация 350 хил. ха гори в Родопския басейн – най-хубавите наши иглолистни гори. Тогава се вдига голямо негодувание срещу правителството на Андрей Ляпчев, което въвежда със закон тази концесия, отменена през 1928 г.
Тогава се правят плахи опити да се въведе стопанската експлоатация на горите, предвидено в закона от 1925 г., но е нямало необходимите условия. Тези опити се правят през 1927 и 1928 г. Първо, на нашата държава никога не са достигали пари, както сега. Това е добре известно. Второ, не е имало лесовъдски кадри, които да въведат стопанската експлоатация на горите в България.
Нека не забравяме, че Лесовъдският факултет е създаден през 1925 г. До 1925 г. на миналия век българските лесовъди са се учили в Австрия, във Франция, в Швейцария, в Германия. Били са възпитаници на техни университети. Тези 7-8 години, през които се създават тези кадри, най-после довеждат до това решение, което е съдбоносно в историята на българското горско стопанство – наредбата-закон за въвеждане на стопанска експлоатация на държавните гори през 1934 г., последвана след това от един нов закон - наредба-закон за подобряване поминъка на населението в Рило-Родопския и Пиринския край, което също дава широки възможности за подобряване благосъстоянието на населението чрез свързване на неговия поминък със стопанисването на горите.
Ето че в нашата политическа история ние имаме вече един положителен прецедент на изкореняване на корупцията чрез отричане от тръжната система и въвеждане на стопанска експлоатация, разбира се, в други условия. Ние сега с решението си да създадем Националната горска компания тръгваме по същия път, само че в нови условия и чрез една европейска практика и европейски методи.
Аз искам да подкрепя този закон на първо четене, въпреки че към него имам много сериозни бележки. Това трябва да го споделя пред вас, тъй като ми се струва, че както при формулирането на някои основни понятия, каквото е “гора”, “Горски фонд”, той може да бъде подобрен. Не можем да говорим за паша, за сенокос, без да са включени горските пасища, горските ливади в понятието “Горски фонд”.
Тук има едно понятие “недървопроизводителни земи”, което е понятие, несрещащо се в нашата горска практика, в нашето законодателство и което, бих казал, търпи голяма критика. Поне основните компоненти на Държавния горски фонд трябва да бъдат засегнати в определението. Защото след това имаме разгърнат правен режим на пашата, на сенокоса, който е уреден в закона.
Бих искал да посоча на госпожа Плугчиева и екипът й да имат предвид, че в някои отношения все още са останали оценки от една стара концепция, какъвто е режимът на страничните ползвания, засегнат в закона. След като приехме решението за Националната горска компания и искаме да намаляваме дела на дърводобива в икономическата експлоатация, в стопанските резултати от българските гори, както става в европейските страни, не можем да говорим за странични ползвания. Всички ползвания имат еднакво значение, особено екологосъобразните ползвания. Този термин ми се струва, че при второто четене на закона следва да бъде изоставен.
Похвално е, че се дава един разгърнат режим на правото на собственост. Разбира се, делението на публична и частна и тук е проведено така, както предвиждат законите на страната, но аз поставям един много важен принципен проблем. В продължение на сто години, от Освобождението, бих казал, почти досега у нас действа принципът на неотчуждаемост на държавните гори. По този въпрос почти нищо няма казано. Именно този принцип, който е изключвал горите от гражданския оборот, е запазил тяхното съществуване до ден днешен. Този принцип трябва да бъде гарантиран в закона.
Аз приветствам въведения принцип за запазване процента на лесисност, но той трябва да бъде съчетан с този принцип на отчуждаемост на държавните и общинските гори, което е една историческа традиция у нас.
На основата на тези бележки бих искал да кажа, че може би е необходимо срокът между първото и второто четене – аз ще помоля за това уважаемия господин председател на комисията – да бъде максимално дълъг, както позволява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги народни представители, мисля, че е дошло време разделно, време да кажем “Сбогом!” на една порочна система на стопанисването на горите и да върнем това народно богатство на народа, избранници на когото сме ние. Това е нашият дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
За изказване - господин Владислав Костов. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на господин Кушлев за обстойното историческо експозе, което обхваща законодателството на Царство България. То действително е било хубаво законодателство, то е било законодателство при определени условия, при определено социално-икономическо развитие на страната.
Днес ние сме в ХХI век и сме изправени пред един нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, приет преди три години, вече четири.
Проблемите в областта на горското стопанство действително са огромни. Те включват организацията на стопанисването на горите, възпроизводството, охраната, ползванията в тях. Тези проблеми се задълбочиха през последните години и са обект, както виждаме всички, в т.ч. и народното представителство - не малко актуални въпроси се зададоха на министър Дикме във връзка с горите - на сериозна загриженост както на държавно ниво, така и от нашата общественост.
Вярно е, че в процеса на прилагането на закона се яви необходимостта да се извършват някои корекции в него, също и във връзка с приети нови закони и нормативни актове в страната, които пряко или косвено засягат и дейността в горите. Бих казал, обаче, че нещата не опират само до непълнотата на някои членове или необходимостта от други нови членове в закона, а опират и до това, доколко изпълнението на закона от страна на оправомощените органи и по-специално Национално управление по горите и неговите поделения осъществява ефикасна организация на контрола по опазването, охраната на горите и тяхното възпроизводство.
Тук е огромният проблем. Закон хубав, закон лош, но е закон. Проблемът е как се изпълнява този закон. Аз смятам, дами и господа, че този закон не се изпълнява добре. Не се изпълнява добре! Вестниците са пълни с публикации, че именно този закон не се изпълнява добре. Това е голямата беда в този отрасъл, едновременно свързана с дейността на лица и структури, осъществяващи нерегламентирано и, направо да го наречем, незаконно ползване на горите, в т.ч. и сеч, съответно неефикасната работа на поделенията на НУК по предотвратяването на тази дейност. Неефикасна работа! Достатъчно е човек да тръгне в горите, да направи една разходка по Рила, по Пирин, в Родопите, за да види, че много често ще срещне бракониерстващи лица и много рядко ще срещне охраната по горите. Аз лично това съм го установил. Все още съм на възраст, когато мога да ходя по горите и използвам тази възможност.
Така че това е основният въпрос и това е главният въпрос. И това ме тревожи като народен представител. Необходими са корекции, действително, необходимо е увеличаването на правата и административно-наказателните отговорности, но необходимо е да се създаде и материална база, да се създаде и поощрение, което отсъства в закона, за тези, които прилагат закона, поощрение за тяхната дейност по охраната и контрола на горите. Това е необходимо днес, в ХХI век. Иначе ще си бъдат едни чиновници със 150-200 лева заплата и ще бъдат принудени волю или неволю да си затварят очите, а в някои печални случаи, както сигурно има по места, да съдействат за това нерегламентирано ползване.

Ето тук законът немее и трябва да има съответните корекции.
За мен будят недоумение и някои концептуални решения в закона, с които аз категорично не мога да се съглася.
На първо място, това е да се учредяват ограничени вещни права върху горите и земите от държавния горски фонд, публична държавна собственост, по ред, различен от регламентирания със Закона за държавната собственост и Закона за концесиите, и то в името, както винаги се прави някакво заобикаляне, по целесъобразност и за облекчаване на процедурата. Мисля, че такива изключения не бива да се допускат. Публичната държавна собственост е с особен статут и ненапразно за нея е предвиден съответен ред в Закона за държавната собственост и в Закона за концесиите. Това, че навремето някои концесии са се давали не по необходимия ред и не при необходимия контрол, не дава основание сега да пренебрегваме закони, които са приети по отношение на публичната държавна собственост. Още повече, че в закона се предвижда по този заобиколен път да се урежда в горите и земите от горския фонд, цитирам: “Създаване на нови и разширяване на границите на съществуващи отделни регулирани поземлени имоти извън населените места и селищни образувания”.
Каквито и да са мотивите, каквито и да са причините, за да се заобикаля Законът за концесиите, смятам, че това не бива да стане. Представяте ли си с този евфемистичен текст, който ви прочетох, каква не врата, а каква порта ще се отвори за определени учредявания на ограничени вещни права в горите и земите в тях. Аз съм против такава разпоредба. Това са контрапродуктивни разпоредби. И обръщам внимание на колегите народни представители.
На второ място, съгласно Закона за горите държавните лесничейства бяха освободени от стопанска дейност. Това е известно. Тази дейност бе отдавана срещу заплащане на специализирани лесодобивни фирми при условия и по ред, определени в закона и правилника. Със закона се целеше отделянето на стопанската дейност от държавата, като функциите на Националното управление по горите и структурите на Националното управление по горите се съсредоточат в дейностите, които се характеризират с провеждане на държавната политика, управлението, организацията, възпроизводството, охраната на горите и най-общо опазването на горите в Република България. Ползването на горите, стопанската дейност фактически се извършваше от фирми, на които се отдаваше чрез търг и чрез инструментариума, който беше заложен в закона.
Сега чрез този законопроект се връща отново принципът държавата-предприемач, стопански деец. Въпросът е действително концептуален. Като се връща държавата отново към стопанските функции, като се превръщат държавните лесничейства в стопански предприятия, какво ще постигнем? Много хубаво господин Кушлев казва, че се цели да се подобри всичко, аз обаче силно се съмнявам в това. Защото на практика ще отклоним от целите и задачите, които са възложени със закона на лесничействата за дейностите, които вече изброих, а те ще стават и търговски холдинг със структури надолу, а именно държавните лесничейства, които ще извършват стопанска дейност. Каква е гаранцията, че ще има подобрен контрол, след като и сега трябва да има добър контрол, а той не съществува? Освен това и практиката в почти всички области показва обратното. Аз не говоря, че в някои две страни в Европа съществува такъв принцип, но ние при нас имаме специфични условия.
Мисля, че това е опит за възстановяване на вече отживели форми на организация, които сме изпробвали вече в практиката, и че се създава една илюзия, че ще се отива към нещо по-добро – нещо, в което се съмнявам. И не бива безсилието на Националното управление по горите да се справи със задачите си да бъде основание за създаване на една държавна горска компания. Аз тук отварям скоба, че Национална горска компания – “нация” значи “народ”. Народна горска компания – такова нещо не може да съществува. Може да съществува Народна опера, Народна библиотека, народно читалище, където всичко е за общо ползване от хората, от народа. Обаче там, където държавата е принципал, да се слага “народно”, мисля, че това е една отживелица. Както преди 25 години на цирка срещу Министерството на земеделието и горите пишеше: “25 години Народен цирк!”. Така че аз имам определени резерви по тази концепция, заложена в законопроекта.
В този ред на мисли искам да обърна внимание по-специално на госпожа Плугчиева, че въведеният принцип на временния склад на дървени материали не е разработен в законопроекта. Аз може да го разбирам, защото съм член на комисията, но в законопроекта той не е разработен. От текстовете на законопроекта не става ясно какви точно са функциите, задачите, правата, задълженията на този временен склад, кой го създава, кой го ръководи, като какъв се регистрира в края на краищата – търговско дружество ли ще бъде или какво. Това го няма. Кой го финансира? На самофинансиране ли ще бъде? Опитът ми в Допълнителните разпоредби да намеря определение на понятието “временен склад” също се оказа напразен, защото такова нещо отсъства. Слагаме нещо, което го няма, не е установено какво е. Такова липсва и в административнонаказателните разпоредби. Няма го, ама сме си го намислили, че трябва да го запишем. Е това, извинете ме, е малко несериозно.
И не на последно място се сетих за лесовъдната частна практика. Вие казахте, че лицензионният режим ще стане регистрационен. Това е добре. Обаче нека не го записваме в 2-3 реда, а да си има отделна глава. Защото сега практиката е такава, че са лицензирани дори служители по горите в частната лесовъдна практика. Мисля, че това не е редно, когато са държавни служители, да бъдат и в частната практика. Да си гледат работата по горите. Но трябва да има отделна глава, където тази материя да бъде разработена много сериозно, защото тя не е без значение за развитието на горите в България.
В този ред на мисли, уважаеми колеги, аз се помъчих да обоснова моето решение да не подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов. Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли още желаещи?
Заповядайте, господин Моллов.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз нямах намерение да се изказвам, но искам просто и ясно да разгранича, тъй като от изказванията не стана ясно – и двата законопроекта при гласуването не са отхвърлени. На практика са отхвърлени чрез въздържане на народните представители. Тоест, и в двата законопроекта има някои неща, които са добри. Повечето добри неща се съдържат в законопроекта, който е предложил Министерският съвет, който всъщност комисията подкрепя. Основната принципна разлика, която се състои в двата законопроекта, е в това, че в законопроекта, предложен от господин Върбанов, се прави едно развитие на сега действащия Закон за горите в посока на по-нататъшна либерализация на режимите на стопанисване и управление на горите, докато във варианта, който предлага Министерският съвет, много ясно се откроява едно по-голямо намесване и по-големи административни функции - един опит със закон да се регламентира един по-ефективен и по-строг контрол върху управлението на горите и тяхното стопанисване.
В този смисъл и в комисията надделя виждането, че трябва да подкрепим в крайна сметка законопроекта, предложен от Министерския съвет. Това е и в синхрон с решението, което беше взето в Народното събрание, за създаване на Национална горска компания. С тези промени всъщност се предлага уреждане на една нормативна уредба на едни обществени отношения, които ще подготвят евентуалното въвеждане по-късно на Националната горска компания и едновременно с това ще пресекат онези бракониерства и други нередности, които се случват в последните години в горите, за които медийното пространство достатъчно много изобилства.
В този смисъл аз призовавам колегите да подкрепят законопроекта, предложен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Искам да благодаря и на тези народни представители, които се отзовават на поканата ми за влизане в залата, понеже предстои гласуване. По този начин ще можем да преминем към гласуването.
Заповядайте, господин Върбанов. Предполагам, че ще сте кратък.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Да, уважаеми господин председател. Аз бях подготвил едно по-пространно изказване, но смятам, че е напълно излишно. Но все пак бих искал да заостря вниманието на народните представители.
Притеснен съм от двойния стандарт, който се прилага, по отношение на двата закона. Аз смятам, че няма някой колега в тази зала, който иска да създадем закон, който да не работи и от който да няма ефект от неговото практическо приложение. Да, наистина има проблеми в тая система и те не са на базата на липсата на нормативна уредба, а са на базата на липса на добра организация и на неефективен контрол, за което не бих казал, че пречи сега действащият закон.
Не искам да отправям някакви обвинения и за това, ако някой почувства в моето изказване, че отправям обвинения към него, предварително моля да бъда извинен. Но в крайна сметка хората, които носят отговорност за опазването на горската система, са в Националното управление по горите. И ако те имат волята, ако те имат желанието, могат да се справят с проблемите и на базата на сегашното законодателство. Наистина, то не е съвършено и точно затова си позволих да внеса предложения за допълнения и изменения в закона. По тая логика и Министерският съвет внесе такива предложения.
Аз искам обаче да заостря вниманието на няколко неща. В законопроекта, който аз предложих, искам да затегнем режима за влизане в горите. И точно затова предложих един лицензионен режим на всики фирми, които работят в горите. В същото време много по-силно беше изразено това желание от хората, които управляват в министерството, а на практика предлагат един по-облекчен режим, именно регистрационен. И тук искам да заостря вашето внимание по тоя въпрос. Ако ние наистина желаем в горите да влизат субекти, които отговарят на определени условия, трябва да затегнем режима. И аз за това апелирам, ако не сега, то между първо и второ четене, да се приеме предложението тези фирми да бъдат лицензирани. Не искам да ви обрисувам картината, която се наблюдава в момента, не искам да обяснявам как съвсем необосновано и реваншистки фирми, доказали се в практиката, бяха изтласкани и на тяхно място бяха допуснати еднолични търговци, които просто не могат да се справят със задачите, които съществуват в тая система.
Нещо повече, прави ми впечатление, че постоянно се говори за европейската практика. Европейската практика е доста разнообразна и изискванията, които налага Европейският съюз, са съвсем малко. Така че ние в момента не можем да прикрием някои наши предложения с това, че, виждате ли, това е европейската практика. Аз предлагам да не спекулираме с тези понятия, а да погледнем какво е необходимо в момента тук, в нашата страна, за да могат да се разрешат тези проблеми.
Какво ми прави впечатление в законопроекта, предложен от Министерския съвет? Една голяма част от по-маловажните проблеми, ако мога така да се изразя, които бяха заложени в подзаконовите нормативни актове, в момента се изнасят напред в закона за сметка на други проблеми, които са доста по-важни и които, предполагам, се оставят да бъдат регламентирани в подзаконовите нормативни уредби. Според мен това няма да доведе до нещо по-добро.
Също така искам да обърна внимание на проблема с връщането на стопанската дейност отново в държавните структури, в държавните лесничейства. Реформата, която беше извършена през последните години, беше направена с цел да се раздели стопанската дейност от чистото администриране на системата.
Да, наистина ефектът все още не е тоя, който ние очаквахме, когато приемахме закона в миналото Народно събрание. Но сега да върнем отново стопанската дейност в държавните лесничейства аз не смятам, че това е най-уместният вариант, още повече, че с лека ръка се пренебрегват по тоя начин и споразуменията, подписани с Международния валутен фонд и със Световната банка. Аз бих желал да предупредя, че се опасявам, че след като бъде приет законът по тоя начин, ние можем да имаме проблеми с международните финансови институции.
Накрая бих желал да ви припомня, че един от малкото проблеми, по който в миналото Народно събрание имаше пълен консенсус, беше един проблем, свързан с желанието на общините да получат част от горите, намиращи се на територията или близки до територията на техните общини, за да могат да обслужват своите социални функции и интересите на населението в тези общини. Имаше няколко консултации, които бяха проведени тук, в Народното събрание, с представители на всички парламентарно представени политически сили и се стигна до едно заключение, че на общините трябва да се помогне по някакъв начин и че те трябва да станат съпричастни към проблемите в горската система. Сега отново с лека ръка тоя проблем просто не се решава и неговото разрешаване, което е предложено в закона, е отхвърлено.
Апелирам към всички да се помисли по тоя проблем, защото тогава именно от Националното сдружение на общините, когато негов председател беше сегашният министър Костадин Паскалев, тази идея беше приветствана и наистина след няколко срещи и преговори, проведени тук, в Народното събрание, се стигна до консенсус. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите с вносител Венцислав Върбанов.
Гласували 173 народни представители: за 43, против 124, въздържали се 6.
Този законопроект не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет.
Гласували 183 народни представители: за 139, против 27, въздържали се 17.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Моллов.


ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължение с две седмици на срока между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението за удължение на срока с две седмици е в хармония и с това, което каза господин Кушлев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 158, против 13, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Приключихме с тази точка от дневния ред.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Този законопроект се надявам да не предизвика сериозна дискусия, тъй като той е относително технически законопроект.
Уважаеми дами и господа, предлагам на вашето внимание
“ДОКЛАД
относно законопроект за посевния и посадъчния материал,
№ 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2002 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 31 юли 2002 г., на което обсъди законопроекта за посевния и посадъчния материал, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие господин Джамбазов – заместник-директор на Държавен фонд “Земеделие” и експерти.
Законопроектът е разработен въз основа на европейското законодателство, което включва 11 основни директиви в областта на посевния и посадъчния материал. Основните промени, свързани с европейското законодателство, са по отношение на сертификацията на семената и посадъчния материал, извършването на полската инспекция, вземането на проби, извършването на лабораторни анализи и осъществяването на последващ контрол при семената.
Законопроектът има за цел да регламентира по нов начин обществените отношения, които касаят търговията с посевен и посадъчен материал.
В унисон с директивите за маркетинг на семена, проектът включва норми относно условията и реда за издаване на разрешения на физически лица, които ще извършват полска инспекция на посевите.
Със законопроекта се предвижда:
- частично освобождаване от държавен контрол на категорията “стандартен посевен и посадъчен материал”, с което се дава възможност на производителя сам да гарантира качеството на произвеждания и търгуван посевен и посадъчен материал;
- промяна на режима по отношение на производителите и заготвителите на посевен и посадъчен материал с цел гарантиране качеството на произведения посевен и посадъчен материал;
- облекчава се процедурата по вписването на сортовете в официалната сортова листа.
Законопроектът предлага начин на финансиране на дейността на контролните органи, с който се цели ефективно извършване на действията по сертификация и контрол на посевния и посадъчен материал.
С предложения нов законопроект за посевния и посадъчния материал се очаква да се ускори процесът на въвеждане на европейското законодателство в областта на посевния и посадъчния материал и да се създадат условия за производство на качествен посевен и посадъчен материал, който да се търгува както в страната, така и на европейския пазар. Отношение по законопроекта взеха народните представители Моллов, Кушлев, Илиевски и Върбанов, като изтъкнаха, че той следва да създаде законовата гаранция за защита на българското семепроизводство и за по-добра организация на контрола при производството и търговията на посевен и посадъчен материал.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за посевния и посадъчния материал № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 17.07.2002 г.
Това становище е гласувано с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция по този законопроект.
Не виждам нито председателя на комисията, нито заместник-председателя Кемал Адил, който е подписал становището.
Заповядайте, госпожо Първанова, да представите становището.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за посевния и посадъчен материал,
№ 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 17.07.2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за посевния и посадъчния материал, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и приет на първо четене от Народното събрание.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя госпожа Светлана Боянова, експерт в Министерството на земеделието и горите и от госпожа Гинка Илиева, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по сортоизпитване на семената към Министерството на земеделието и горите.
Предлаганият законопроект за посевния и посадъчния материал се отнася към откритата преговорна глава № 7 “Земеделие”. С него се въвеждат в българското законодателство десет директиви на Европейския съюз относно търговията със семена и посадъчен материал от различните видове земеделски култури и Директивата на общия европейски каталог на сортовете селскостопански растителни видове. Съгласно Националната програма за приемане на достиженията на правото на европейските общности това следва да бъде направено чрез закон за изменение и допълнение на действащия Закон за посевния и посадъчния материал, който е предвидено да бъде приет от Народното събрание до 31.12.2002 г.
Законопроектът цели да създаде правна рамка за въвеждане на европейските директиви, регламентиращи единния вътрешен пазар за посевен и посадъчен материал. Той дава дефиниции на понятията “посевен материал”, “посадъчен материал”, “търговия с посевен материал”, “търговия с посадъчен материал”, които са в съответствие с директивите. Съобразно директивите са посочени и изискванията, на които трябва да отговарят лицата, които могат да извършват полска инспекция с цел сертификация на определени категории семена, както и лицата, на които се издава разрешение за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал. Законопроектът предвижда въвеждането на всяка директива да бъде извършено в отделна наредба, както е предвидено в Националната програма за приемане на достиженията на правото на европейските общности и което е обусловено от техническия характер на директивите. С наредби ще се въвеждат следните директиви:
- Директива на Съвета 2002/54 на Европейския съюз за търговия със семена от цвекло;
- Директива на Съвета 66/401 ЕЕС за търговия със семена от фуражни култури;
- Директива на Съвета 66/402 за търговия със семена от зърнени култури;
- Директива на Съвета 2002/56 за търговия с картофи за посев;
- Директива на Съвета 68/193 ЕЕС за търговия с материал за вегетативно размножаване на лози;
- Директива на Съвета 2002/57 ЕС за търговия със семена от маслодайни и влакнодайни култури;
- Директива на Съвета 2002/55 ЕС за търговия със зеленчукови семена;
- Директива на Съвета 92/33 ЕЕС за търговия с размножителен и посадъчен материал от зеленчуци, с изключение на семена;
- Директива на Съвета 52/14 ЕЕС за търговия с размножителен материал от овощни дървета, предназначен за производство на плодове;
- Директива на Съвета 98/56 ЕС за търговия с размножителен материал от декоративни растения.
Част от посочените директиви са приети през 2002 г., отменят действалите преди това директиви, регулиращи същата материя, и кодифицират европейското законодателство в тази област.
Съобразно разпоредбите на Директива 2002/53 ЕС за общия сортов каталог на земеделските растителни видове, законопроектът предвижда, че посевният и посадъчният материал се произвежда и търгува, само ако това е от сортове, вписани в официалната сортова листа. Въведено е изискването на директивата приемането на сортовете да се извършва в резултат на официални изпитания, обхващащи достатъчно голям брой характеристики на описания сорт. Предвидено е изготвяне на досиета на признатите сортове, които съдържат описание на сорта и обобщение на данните, въз основа на които е извършено признаването на сорта.
Законопроектът предвижда и издаването на наредба на министъра на земеделието и горите относно условията и реда за сортоизпитване, признаване, вписване и отписване на сортовете във и от официалната сортова листа.
В законопроекта е предвидено издаването на многобройни подзаконови нормативни актове, в които детайлно ще бъдат отразени изискванията на директивите в областта на посевния и посадъчния материал.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че законопроектът за посевния и посадъчния материал съответства на достиженията на правото на Европейската общност, като въвежда изцяло правната рамка, предвидена в европейското законодателство в тази област.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за посевния и посадъчен материал, № 202-01-39.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Няма доклад на Комисията по икономическата политика и Комисията по правни въпроси, но на водещата комисия е достатъчен, а имаше и становище на Комисията по европейска интеграция. Сега би следвало законопроектът да бъде представен от вносителя, но заместник-министър Плугчиева изненадващо напусна пленарната зала и по този начин не може да си изпълни задължението да представи този законопроект. Странно ми е това поведение… (Неразбираеми реплики от залата.) Още по-зле, че министерството не осигурява необходимия представител, за да може да представи законопроекта.
Почивка до парламентарния контрол в 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение за извънредно пленарно заседание във вторник, 24 септември, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
3. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 20.
Процедурното предложение е прието.
Обявявам извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с приетия днес дневен ред.
Новопостъпилите питания за периода 13-19 септември 2002 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Йордан Соколов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно политиката на правителството във връзка с престрелките между организирани престъпни групи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Борисов Ляков към Костадин Паскалев – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно благоустрояването на село Сърница, област Пазарджик. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември 2002 г.
Питане към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката е отправила народната представителка Емилия Масларова, относно приватизацията на “Марцинопол” ЕАД – Девня.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
Втори писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос на народния представител Росица Тоткова.
Трети отговор на госпожа Тоткова от министъра на вътрешните работи Георги Петканов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева.
Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Любен Петров.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Тошо Пейков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Теодора Гайдова.
Допълнителна информация към писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Заповядайте, госпожо Масларова, да развиете своето питане към министър Василев.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
Моят актуален въпрос е свързан с една приватизационна сделка, която въпреки че е сключена доста отдавна, не би трябвало да остава далеч от вниманието на всички ни и, разбира се, на ресорното Министерство на икономиката, тъй като тя представлява една, бих могла да кажа, показна акция как се прави приватизация на тъмно и как се източват държавни пари.
Става въпрос за приватизацията на “Марцианопол” ЕАД – Девня. Процедурата за приватизацията на това голямо българско предприятие е обявена още през 1994 г. Самата приватизационна сделка се сключва през месец юли 1997 г., като договорът се подписва, от една страна, от господин Александър Божков като ресорен министър тогава и в качеството му на пълномощник на Агенцията за приватизация, и “Сака Коркмаз Пазарлъма” АД, регистрирано в Турция, представлявано от Бедри Шафик за продажба на 275 155 поименни акции от капитала на “Марцианопол” ЕАД на цена 1 млн. щат. долара. В приватизационния договор е записано въз основа на т. 10.3 от този договор задълженията на купувача са в рамките до края на 2001 г. да извърши за своя сметка инвестиция в дружеството в размер на 10 млн. щат. долара. Въз основа на т. 10.4 от договора в срока за продажбата на инвестиционната програма, но не по-малко 3 години от датата на договора, купувачът няма право да прехвърля акции от дружеството в размер, които биха намалили участието му в капитала. По-нататък въз основа на т. 11.2 купувачът се задължава за своя сметка да поеме задълженията на “Марцинопол” ЕАД към “Експресбанк” в размер на 5 млн. 818 хил. щат. долара.
През този период, искам само да коментирам, че са извършени проверки, които доказват, че коефициентът на рентабилност пада катастрофално, даже е минусов, коефициентът на платежоспособността също се влошава драстично и коефициентът на задълженията също е изключително неблагоприятен.
До месец юли 2002 г. купувачът не е изпълнил нито едно от поетите приватизационни задължения. През този период обаче, господин Бедри Шафик предприема доста действия, с които да направи невъзможно актът на приватизационната сделка да се реализира или държавата да потърси по някакъв начин своите права. С решение от месец март 1998 г. на Силистренския окръжен съд той вписва преобразуването на съществуващото дружество с ограничена отговорност в акционерно дружество “Бесин” АД, чието управление, естествено, поема отново той.
На 6.12.1999 г. въпреки забраната по т. 10.4 от приватизационния договор Сака Коркмаз Пазарлъма най-вероятно, разбира се, чрез господин Бедри Шафик, прехвърля акциите от приватизираното предприятие на друго акционерно дружество, на което той отново е представител. Приватизационното дружество вече има нов облик, чийто собственик не е страна по приватизационния договор. И оттук нататък започва ходенето по мъките. С писмо от 26.06.2000 г. Министерството на икономиката предявява претенции за разваляне на договора. Господин Левон Хампарцумян уведомява министър Жотев, че всъщност са извършени неправомерни действия и има основание да бъде развален приватизационният договор и да се получат всички обезщетения от страна на българската страна. Но, много интересно, получава се така, че след всички писма, след финансовата проверка на Държавен финансов контрол, подробното писмо на господин Хампарцумян, след известно време, само след един месец, на 24 юли 2002 г., ако не се лъжа, се сключва един споразумителен протокол, който, според логиката на държавното управление би бил срам за всяка една държава. Държавата няма право да иска своите обезщетения, предприятието е източено, материалните активи са прехвърлени на друга страна по сделката.
Моето питане, господин вицепремиер, към Вас е: счита ли Министерството на икономиката, респективно Агенцията за следприватизационен контрол, да остави нещата в този вариант, няма ли да се потърси някаква отговорност, и ще има ли и съдебно преследване относно грубото нарушаване от страна както на Министерството на икономиката и тогавашния ресорен министър, така и на неспазилите договора по приватизацията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, благодаря Ви за Вашето питане. Ще отбележа само, че и аз като народен представител съм от Варненски избирателен район, така че зная кое е това дружество и зная за неговата съдба. Вие сте абсолютно права в тази фактология, която изложихте, както и в изводите, които направихте. Единствената ми възможност е да се съглася с Вас, както и да се съглася с общото становище, че горе-долу това е типичната българска приватизация от последните години. Такава е била нашата приватизация, Вие ще видите и в другите ми парламентарни въпроси.
Договорът за приватизационна продажба на 80 процента от капитала на “Марцианопол” ЕАД – гр. Девня, с настоящо име “Бейпър шугър” АД е сключен на 22 юли 1997 г. между Република България, представлявана от министъра на промишлеността тогава като пълномощник на Агенцията за приватизация в качеството й на орган по чл. 3 от стария, вече отменен Закон за приватизация, и “Сака Кормоз Пазарлама” АД от Турция, представлявана от господин Бедри Шафик.
По отношение на въпроса за представеното по приватизационния договор пълномощно на купувача и пълномощно № 46 492 от 3 октомври 1996 г., представено впоследствие пред Министерство на икономиката от “Бейпър шугър” АД, ви уведомявам за следното.
Купувачът по договора за приватизационна продажба – турското дружество “Сака Кормоз Пазарлама” АД, е представлявано от господин Бедри Шафик, упълномощен с изрично пълномощно № 18 367 от 24 юни 1997 г. Посоченото упълномощаване е изрично или специално, тоест обемът на представителна власт на упълномощения е ограничена единствено до определени правни действия. В случая това са действията по подготовка и сключване на приватизационния договор за продажбата на мажоритарния пакет акции от капитала на “Марцианопол” ЕАД – гр. Девня.
Снабдени с изрична представителна власт са лицата Бедри Шафик, който е подписал договора за приватизационна продажба от името на купувача, и господин Иво Христов – български гражданин.
Съгласно чл. 39, ал. 2, когато за дадено действие са овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, стига от упълномощаването да не следва друго, както обаче е в нашия разглеждан случай.
Към писмо, пристигнало в Министерство на икономиката от 5 юли 2000 г. от Съвета на директорите на “Бейпър шугър” АД – гр. Девня, се съдържа пълномощно с нотариална заверка от Четвърта нотариална кантора на Истанбулски район “Бакъркьой” от 3 октомври 1996 г.
От текста на пълномощното може да се заключи, че то е общо или генерално, тоест дава право на пълномощника да извършва широк обем и вид правни действия във връзка с дейността на юридическото лице на територията на Република България.
Предвид посоченото може да се направи извод относно предела на представителна власт, доколкото е налице, един път, генерално упълномощаване, и последващо изрично такова, обхващащо действията на представителя по отношение подготовката и подписването на приватизционната сделка за “Марцианопол” ЕАД.
По отношение на изложените съмнения за незаконосъобразни действия при изпълнение на приватизационния договор и така нареченото “източване” на приватизираното предприятие, в допълнителната информация към настоящото писмо са представени данни относно следприватизационното състояние на “Марцианопол” АД.
Аз наистина разполагам с много фактологическа информация, която бих искал да ви предоставя писмено, тя е изключително подробна, а по отношение на мотивите, довели до подписване на споразумителния протокол от 24 юли 2000 г. между “Сака Кормоз Пазарлама” АД, “Бендъжд иджерет” АД и Република България, представлявана от тогавашния нов министър на икономиката, същите са изложени подробно в доклад от директора на Дирекция “Следприватизационен контрол” и директор на Дирекция “Нормативна основа на икономиката” при Министерство на икономиката, до тогавашният министър – господин Жотев. В същия са предложени три варианта за разрешаване на проблемите по следприватизационното състояние на “Марцианопол” АД и констатираното прехвърляне на акциите, придобити по силата на договора на трето лице.
През м. юли 2002 г., тоест през настоящата година, е организирана среща между представителя на Агенция за следприватизационен контрол, Национална служба за борба с организираната престъпност и данъчната администрация с цел изясняване на казуса.
По повод посоченото с писмо Агенцията за следприватизационен контрол е предоставила на НСБОП пълната информация относно договора за приватизационна продажба на 80 процента от капитала на “Марцианопол” ЕАД и сключения към него споразумителен протокол от лятото на 2000 г.
С цел проверка законосъобразността на действията, довели до подписване на споразумителен протокол от 24 юли 2000 г. и с оглед на наличието на основателни съмнения за извършване на инкриминирани действия от страна на купувача, новия собственик и представителя на приватизираното дружество, Агенцията за следприватизационен контрол е предприела необходимите действия за извършване на предварителна проверка по случая от страна на компетентните органи. Разбира се, Вие ще бъдете своевременно уведомена за резултатите от тази проверка.
Ще използвам възможността за втората част на своя отговор след малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Масларова, заповядайте за своите уточняващи въпроси.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Много често в пленарна зала се случва това, което изнасяме ние - депутатите, и това, което казват господа министрите, да съвпада. Разбира се, аз си давам сметка, че сегашният кабинет не отговаря за това, което се е случило до неговото идване. Констатираме едни и същи закононарушения, груби нарушения, но аз все пак, господин министър, искам много сериозно да обърна вниманието Ви и да Ви попитам, може би като уточняващи въпроси, на които едва сте в състояние и Вие да ми отговорите, но нека всички да търсим отговор.
След като има един такъв подробен доклад на заместник-министър Хампарцумян, след като има доклад на Държавна данъчна инспекция, в която се посочват всички нарушения, как и защо министърът на икономиката Петър Жотев не отива към разваляне на приватизационния договор, не си търси обезщетенията, които трябва да получи, забележете, в размер на 1 млн. 747 хил. 420 щ.долара и 631 хил. 144 български лева? Отказва се да погледне в приватизационните справки и договори, клаузите, това, че е прехвърлено на трето лице и са източени материалните активи на трета страна и така държавата не може да се защитава. В крайна сметка какво се е случило за един месец в Министерството на икономиката, че министър Жотев отива на 24 юли 2000 г. и подписва скандален договор, в който в § 3 се казва: “Продавачът на основание т. 1 от този споразумителен протокол оттегля заявените в писмото от 26, значи един месец по-рано, претенции за разваляне на приватизационния договор към купувача и заявява, че няма да има никакви други претенции.”? Какво е станало само за една нощ, когато господин Жотев е отишъл във Варна, какво се е случило там, че изведнъж са отпаднали такива сериозни финансови констатации на съответните държавни институции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте за отговор, господин министър. Разполагате с 5 мин. за това.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, отново не ми остава нищо друго, освен да се съглася както със съдържанието на Вашия въпрос, така и с изводите, които направихте.
Бих искал да споделя няколко други факта.
В момента в Агенцията за следприватизационен контрол има няколко хиляди дела по бивши приватизационни сделки. Аз лично посетих тази агенция преди два дни и разговарях дълго както с Изпълнителния съвет, така и с всички представители на Надзорния съвет, излъчени от Народното събрание, разбира се, от всички парламентарни групи. Това е ситуацията в момента.
Въпреки нашите усилия да освободим щата чрез намаляване на нашия собствен щат - от Министерство на икономиката и от други структури, и намиране на максимални възможности за самата Агенция по следприватизационен контрол, на всеки един служител се падат по около 200 дела. Можете да си представите, ако всеки един от тях работи от сутрин до вечер по едно дело, да не говорим за това, че той трябва да посети съответното предприятие, да прочете огромни количества архиви, колосално е количеството архиви и информация, която е събрана и продължава да се събира в Агенцията за следприватизационен контрол. Имам чувството, че едва ли не до края на мандата и на това правителство няма да успеем да изровим всичките подобни случаи, които са вероятно стотици, с подобна съдба.
Въпросът Ви е абсолютно логичен: как става така, че при поредната приватизационна сделка купувачът е недобросъвестен и не изпълнява своите следприватизационни задължения? По-скоро общият случай е, че те не се изпълняват и в по-малко случаи купувачите са добросъвестни.

И наистина, как става така, че бившият министър на икономиката, който, разбира се, го няма в залата днес, предоговаря тази сделка? Лошата новина от моя страна към Вас е, че това е било законно. Според тогавашния Договор за приватизация той е имал право да го направи.
И в тази връзка си спомняте всички мои изказвания по време на дебатите тук по новия Закон за приватизация, когато аз апелирах към Народното събрание да възприеме един от двата варианта – или да няма никакви следприватизационни задължения, защото, госпожо Масларова, и Вие виждате, че държавата не може да им хване края, камо ли да събере неустойките. Това на практика е изключително трудно.
И вторият вариант е да няма никакви предоговаряния на следприватизационни задължения. Защото, ако имаше, ако вие бяхте приели друго в новия закон, при следващия парламент щяхте да ме обвините защо съм или съответно, защо не съм предоговарял някои сделки. Затова съм изключително благодарен на вас, народните представители, че приехте много ясна, проста и справедлива формула. Когато има публичен търг, примерно, продаваме съвсем малко предприятие или хотел, тогава няма никакви следприватизационни задължения. Всичко е много просто. Когато продаваме чрез публичен конкурс, например при БТК – сделката, която следва, там пък няма да има предоговаряне на следприватизационни задължения, за да избегнем точно тези неприятности от миналото, на които ние сме свидетели. На практика те са били законни.
Отново ще напомня, че това е един от случаите, между другото, те не са малко, при които всички материали сме предали в прокуратурата и в НСБОП.
Ще споделя също, че десетки мои служители в продължение на много седмици трябваше да префотокопират и да окомплектоват десетки хиляди страници с документи, които бяха предадени в Главна прокуратура. Разбира се, реалистично не можем да очакваме, че в скоро време по всички от тях ще има развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Добре е това, че в резултат на определени сигнали, които са стигнали, Министерството на икономиката в сегашния му вариант е окомплектовало хиляди страници и цялата тази преписка е предадена на НСБОП и на прокуратурата.
Добре е и това, господин Василев, че Вие сте били в Агенцията за следприватизационен контрол, за да видите на място за какво става реч и да видите колко много са тези тежки наследства, тези Авгиеви обори, както казва народът, които трябва да се разчистват с общи усилия.
Аз много искам да вярвам, че и прокуратурата, и НСБОП няма да са толкова много задръстени с материали и че ще бъдат по-експедитивни, отколкото материалите, които са попаднали в Агенцията за следприватизационен контрол.
Но, уважаеми колеги, мисля си, че всички ние четем доста. И знаем дори учудването на Световната банка как е възможно приватизационни сделки, в които има конкретно поети ангажименти, свързани и със стабилизиране на предприятията, и със социални елементи, не се изпълняват. И не само че не се изпълняват, но държавата България не търси отговорност или просто това остава във времето. И, естествено, колкото повече време минава, толкова повече това ще се забравя. И всички ние ще бъдем потърпевши от това, което се случва.
Много бих искала, господин министър, Вие активно да следите, специално държа, защото сте варненски народен избраник, ще моля специално да следите. И след време да видим отново докъде са стигнали нещата по това мое питане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос, зададен към министър Василев от народния представител Ваня Цветкова, се оттегля за това пленарно заседание.
Актуален въпрос от народния представител Румен Петков относно ефективността на приватизационната сделка на фирма “Бета” АД, Червен бряг.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, известно е, че на 30 юни 1999 г. държавата продаде 75% от активите на “Бета” АД на формираното РМД. Към този момент дружеството беше в изолация. Целта на приватизационната сделка съгласно договора е “сформираният управленски екип да изведе дружеството от застойното състояние, да подобри икономическите му резултати и да осигури необходимите средства за осъществяване в продължение на три години - а става дума за 3 млн. и 600 хил. щ.д. - на инвестиции за придобиване на дълготрайни материални активи”.
Резултатите от дейността на дружеството през изминалите три години са катастрофални, поради което е проведен и един много тежък протестен митинг.
Първо, клаузите на договора не се изпълняват. Икономическото състояние на дружеството не е подобрено, а е влошено. Подменен е първоначалният ръководен екип на дружеството. Сегашният екип полага огромни усилия чрез редица, може би незаконни действия, да обсеби контролния пакет акции на по-едрите акционери, вече бивши служители на фирмата. Не са изплатени обезщетенията на съкратените работници, както и данъчните задължения, осигуровки и заплати на работниците до месец юли 2001 г. Сегашните изпълнителни директори господата Людмил Георгиев и Руслан Иванов са дадени на прокуратурата с обвинение в редица незаконни действия и източване на фирмата. Заведено е следствено дело № 934 от 20 февруари 2001 г.
Уважаеми господин министър, давам си сметка, че тази, както и редица други приватизационни сделки, са Ви незавидно наследство от управлението на правителството на господин Иван Костов и СДС. Но все пак в сегашния Борд на директорите участва и господин Соломон Паси, министър във вашето правителство.
На 30 април 2002 г. в Червен бряг беше проведен митингът, за който вече споменах, с участието на бивши и настоящи работници и специалисти от “Бета” АД, на който бяха поставени някои много сериозни въпроси. И аз, като народен представител от 15. Плевенски многомандатен избирателен район, бих искал да чуя техния отговор от Вас лично.
Първо, въпреки препятствания от ръководството достъп до информация за дейността на фирма “Бета”, ще остане ли и сега дезинтересирана държавата от процесите, които протичат в нея?
Второ, правен ли е такъв опит досега, тъй като от заинтересуваните акционери са изпращани редица сигнали до Министерския съвет, Главна прокуратура, Министерство на вътрешните работи и пр.?
Трето, каква е съдбата на оставката на министър Паси като член на Борда на директорите на “Бета”, защото аз включително разполагам с нея и тя беше широко огласена от средствата за масова информация, подавана неколкократно? Дали неговото име и участие в борда не се ползва като чадър и до днес?
И четвърто, ще допуснете ли, както е решено и на митинга, ако и сега държавата не предприеме необходимите действия, отчаянието на работниците и специалистите в Червен бряг да премине към гражданско неподчинение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Въпросът Ви по същество не е много по-различен от този и от много други въпроси, на които аз е трябвало да отговарям. Мисля, че ако в такива случаи просто споменем името на дружеството и кажем, че то е продадено на РМД и фактът, че има парламентарен въпрос, оттам нататък всичко е ясно, господин Петков. Историята се повтаря навсякъде – случайни или може би неслучайни купувачи купуват повечето български дружества, включително и тези от военнопромишления комплекс. Разбира се, че не могат да изпълнят своите следприватизационни задължения по инвестиционната програма, по модернизацията, по намаляването и изплащането на задълженията, по бъдещото развитие на дружеството. И в крайна сметка то се връща при нас обратно като бумеранг и съответно ние трябва да се справяме с неговите проблеми. Просто се чудя. Мисля, че повечето дружества са такива, отколкото не са такива.
Но да се върнем по същество. Вие сте прав. Договорът за продажба на 75% от акциите на “Бета” АД, град Червен бряг е сключен на 30 юни 1999 г. с купувач “Бета”99 АД. Купувачът е лице по чл. 25, ал. 3 от отменения Закон за приватизация и е платил цялата покупна цена в размер на над 1 млн. и 800 хил. щ.д.
По отношение на изпълнението на инвестиционната програма. Съгласно клаузите на приватизационния договор, цитирам: “Купувачът се задължава да извърши в дружеството със собствени средства, подчертавам, със свои собствени средства – на купувача, а не на самото дружество, каквато е практиката в България през последните години, инвестиции в дълготрайни материални активи, свързани с основния предмет на дейност, в общ размер от 3 млн. и 600 хил. щ.д. за срок от три години съгласно инвестиционен план.
За извършени инвестиции съгласно договора според нормалната практика на агенцията се считат вложения в дълготрайни материални активи, извършени отново директно от купувача в съответствие с инвестиционния план и няма друг източник за плащане на средства от самото дружество, което е купено. Само че в новата история на българското корпоративно управление през последните години обикновено купувачите за съжаление считат себе си и купеното дружество за скачени съдове. И постоянно преливат, сещате се в коя посока!
Със сключването на приватизационния договор купувачът е декларирал и гарантирал, че ще осигурява в определените срокове необходимите финансови ресурси за изпълнение на договорената инвестиционна програма.
Отново, господин Петков, се чудя кое РМД има 3 млн. и 600 хил. щ.д. и откъде може да ги вземе?! То е ясно, че никой ги е нямал!

Купувачът е представил отчети за изпълнение на договорните си задължения за 2000 и за 2001 г. Ситуацията е следната. През 2000 г. са извършени инвестиционни разходи за 600 хил. щатски долара. През 2001 г. – за малко над 1 млн. щатски долара, общо 1 млн. и 600 хил. От така представения отчет е констатирано неизпълнение на инвестиционната програма, тъй като всички плащания по тези инвестиционни разходи са извършени от самото приватизирано дружество "Бета", а това е в противоречие с договореностите в приватизационния договор, където, както казахме, купувачът изрично се е задължил да извърши инвестициите за своя сметка.
В предвидената в договора санкция при неизпълнение от страна на купувача на инвестиционната програма, същият дължи неустойка в размер на 50 процента върху неизпълнената част. И във връзка с това начислени неустойки са 2000 за 2000 г. – 300 хил. долара; за 2001 г. – приблизително 800 хил. щатски долара, което е половината от задължението от 1 млн. и 600 хил. долара. Вие можете да се досетите, че и при това дружество неустойките не са и няма да могат да бъдат събрани. В момента ние се опитваме да ги събираме по съдебен ред, съгласно чл. 92 от ЗЗД. Склонен съм да предположа, че няма да бъдат платени, както е обикновеният случай.
По отношение програмата за трудова заетост съм длъжен да призная, че там ситуацията е обратна. Там имаме преизпълнение на програмата за трудова заетост за 2000 г. с 230 души, тоест работили са 1280 в сравнение със задължението за 1050 и същото е за 2001 г. – вместо 850 са работили 1156. Така че тук ситуацията е малко по-добра.
Бих желал да отговоря и на другия Ви много важен въпрос и след това ще се върна към по-общия случай, по отношение участието на сегашния външен министър Соломон Паси като член на Съвета на директорите на "Бета". Той е бил член на този съвет в продължение на три седмици – от 4 юни миналата година, което всъщност е преди парламентарните избори за Народно събрание през 2001 г. и тъй като е избран за народен представител на 17 юни, следващата седмица е подал своята оставка от Съвета на директорите. Тогава, разбира се, той все още не е бил министър на външните работи, станал е министър след това. По време на този триседмичен период той не е посещавал дружеството, не е участвал в неговата работа и не е получавал възнаграждение. В края на 2001 г., между другото аз лично си спомням медийните събития по този повод, господин Паси е установил, че въпреки своята оставка той не е бил заличен от търговския регистър и по този повод се е обръщал неколкократно към ръководството на фирмата. И това не е помогнало. Затова на 1 март 2002 г. е написал писмо до председателя на Съвета на директорите на "Бета", с което напомня, че очаква спешно да бъдат предприети действия по отписването му като член на този съвет. Отново не последват никакви действия и на 21 март 2002 г. той изпраща трето писмо – отрито и адресирано до българските медии, в което търси гражданска и обществена подкрепа в задочния си спор с дружеството, което почи година по-късно отказва да зачете правото му на избор и да бъде надлежно прекратено неговото членство. Само ще отворя една скоба, че не практика министрите в нашето правителство да бъдат членове на съвети на директорите на частни дружества, по мое сведение няма такива случаи. Отново не е последвала реакция и той за четвърти път през м. юли се обръща към дружеството, като този път приканва с нотариална покана председателя на съвета на директорите да бъдат предприети правни действия за свикване на общо събрание и да бъде приета неговата оставка. За съжаление, след настойчивите и многократни апели на господин Паси и въпреки обстоятелството, че той фактически е напуснал дружеството, ръководството отказва да извърши действия за освобождаването му. Господин Паси лично се обърна към мен с молба за съдействие за защита на правата му в спора с "Бета", която той е решил да доведе до успешен край.
Ще се възползвам от втората половина на своя отговор, за да отговоря и по други теми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за своите реплики, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, за съжаление, ситуацията в Червен бряг е изключително тежка и за предните четири години промишлеността там беше смляна като цяло, беше продадена и мелницата, беше смазана и "Бета". Аз не бих искал да се връщам към анализа на цифрите – от 8 хил. работещи да се гордеем сега, че са останали хиляда, това е тема на съвсем друг разговор. Въпросът е дали държавата в лицето на вашето ведомство има волята да направи една действително сериозна проверка. По такъв тип въпроси говори и госпожа Масларова. Защото инвестициите, за които Вие казвате, са доста спорни. Там става дума за ремонт на една ограда, боядисване на една ограда и по същество средства, които са отишли, ако не в знайна, то поне в лесно подозируема посока. Така че, пак казвам, тези инвестиции са доста спорни.
В крайна сметка, предвиждате ли промени в нормативната уредба, които да позволят тези хора, които повече от година не са взимали своите възнаграждения, не са плащани техните осигуровки, хората, които са освободени от предприятието и не са получили своите възнаграждения и не са плащани техните осигуровки, да бъдат възмездени за честния си и почтен труд, който са полагали. Все пак съдбата на тази приватизационна сделка е съдбата на това предприятие.
И последно. Действително господин Паси в някаква степен е с накърнено име в резултат на неприемането на неговата оставка. Но сигурно тук първият въпрос е защо се е съгласил да влезе в борда на това дружество. Хубава е практиката, която налагате сега – министри да не участват в такива бордове, но в крайна сметка участието в такъв тип скандални бордове, освен че скандализира правителството ви, дискредитира и страната като цяло. И би трябвало да се намери ефективният механизъм, - пак казвам при първия въпрос защо въобще е влязъл в този борд - за да защитите и вашия си авторитет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Имате право на дуплика, господин Василев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, позволете ми да Ви уверя, че държавата в никакъв случай не е дезинтересирана от проблемите на военнопромишления комплекс и в частност на това дружество. Напротив, аз смятам, че за последната година с общите усилия на Междуведомствения съвет по проблемите на военнопромишления комплекс, както и на Междуведомствената комисия, която се занимава с конкретните разрешения, сме положили много усилия, за да стабилизираме този комплекс. И ето, повечето от дружествата в комплекса сега са в малко или в много по-добро финансово и фактическо състояние, отколкото са били преди няколко месеца. Ще ви дам само два примера. Вие спомняте тежката зима неотдавна, преди около две години, на ВМЗ – Сопот, а ето, сега това дружество е много по-оздравено. Същото може да се каже за "Аркос" – Лясковец, и за поредица от дружества от комплекса. За съжаление, ситуацията с "Бета" е доста по-сложна и честно казано по тяхна вина. Това е единственото дружество от този мащаб и значимост, на което ние бяхме принудени, и аз като председател на Междуведомствения комитет по проблемите на военнопромишления комплекс, бях принуден да поискам отнемане на лиценза за производство и търговия със специална продукция. Причината за това са сигнали, които ние открихме и получихме, сериозни съмнения за износ на такава специална продукция към дестинации, където това не е следвало да бъде правено.
Оттогава държавата е провела множество проверки на всички нива. Материалите са предадени на прокуратурата, както и на някои специални институции. Добрата страна на този въпрос е, че ние поне успяхме да реагираме бързо, точно и ефективно и не сме допуснали на практика нито един скандал с износ на подобна специална продукция по неправилен начин по време на новото управление.
През тази година още не са излезли окончателните данни за ръста в производството на машиностроителния отрасъл, но считам, че този ръст, както в износа, така и в промишлената продукция е по-голям, отколкото за цялата индустрия. Аз ще ви напомня, че за второто тримесечие на тази година имаме промишлен ръст на производството от 6,8% на годишна база и то в година, когато в Европа на практика няма икономически растеж. Така че, уверявам ви, правим каквото можем, но отново ще завърша с едно заглавие от известен български седмичник от преди 2-3 години: “Кой зъл гений измисли РМД?”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев за участието в днешния парламентарен контрол. Въпросите към Вас се изчерпаха.
Господин Румен Петков има актуален въпрос към господин Николай Свинаров - министър на отбраната, относно предстоящо преместване на поделение 38960, с. Телиш.
Имате думата, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Тази приказка, господин министър, със злия гений е изключително важна, но пък си спомняме всички онзи не много умен виц на един, на който умряла жена му и казал, че 50% от света се свършили, а другите 50 ще се свършат, когато умре той.
Просто Ви моля да се взрете в Червен бряг, за да не стане под Вашето ръководство така, че да остане само Червен бряг.
Аз Ви бях отправил една покана за посещение в Плевен и се надявам, че тя ще бъде изпълнена, когато му дойде времето.
Уважаеми господин министър след ликвидирането на ракетите СС-23, които са базирани предимно в гарнизона на с. Телиш, поделение 38960, е планирано преместването на същото в гарнизон – Ямбол.
Условията, с които разполагат поделенията в Телиш и Ямбол се различават значително като определено предимствата са в полза на това в с. Телиш.
За Телиш – сградният фонд е строен след 1980 г., разполага със собствени водоизточници, а при необходимост може да се използват и тези на населеното място. Парната централа отоплява административните сгради, битовите корпуси, парковата територия и хранилищата. В поделението има 2480 кв.м. хранилища. Учебното поле е на 3 км от поделението на земя, собственост на Министерството на отбраната. Военното поделение в с. Телиш разполага със свободни апартаменти, както в селото, така и във военните общежития в град Плевен.
За град Ямбол, с. Кабиле – сградният фонд е строен преди 1944 г. Районът се захранва с вода от градската мрежа, която е недостатъчна. Парната централа захранва само хранилищата, които са на площ общо 500 кв.м. Учебното поле е значително по-далеч. Разстоянието от град Ямбол до полигона в Ново село е 101 км, а до полигона -– с. Корен, е 135 км.
През 2001 г. бившият военен министър посети гарнизоните и след като се запозна с условията бе взето решение да не се извършва преместване на поделенията от Телиш в Ямбол.
Господин министър, безработицата в община Червен бряг е над 28% с тенденция към покачване.
В най-голямата фирма “Бета”, която е в състава на военнопромишления комплекс, за която току-що разговаряхме, от 8700 души сега работят около 1000.
Предстои закриване и на ж.п. линията Червен бряг – Оряхово, от което близо 300 човека ще останат отново на улицата.
След преместване на поделение 38960 от Телиш в Ямбол голяма част от офицерите и сержантите, които са местни жители, ще се присъединят към армията на безработните.
Мнението на обществеността в общината и в региона като цяло е, че това преместване е необосновано, немотивирано и недопустимо.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите има ли решение за преместване и съобразено ли е то със социалноикономическата обстановка в региона, с обективните дадености и инфраструктура, които са изградени в двете поделения и с реалната възможност те да бъдат полезни за целта, за която са изградени – за обслужване на националната сигурност на Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков!
Твърденията, които Вие отправяте във Вашето питане са верни, и както ще стане ясно от по-нататъшното ми изложение, те са и навременни.
През 2001 г. беше извършен преглед на структурите на силите на българската армия в изпълнение на “Цел за партньорство” по процеса на планиране и преглед по “Партньорство за мир”. В резултат на този преглед бяха направени изводи за необходимостта от оптимизиране на залегналите в План 2004 изисквания и срокове за преструктуриране, окомплектоване и развитие на Въоръжените сили.
С постановление на Министерския съвет от декември 2001 г. беше приет актуализираният План за организационно изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г. Изпълнението на този план позволява изграждането на адекватни военни способности в строителството на Въоръжените сили. Изпълнението на плана ще позволи постигане на баланс между задачи, структури, ресурси и ефективност и привеждане на българската армия в съответствие с изискванията на националната отбрана и НАТО за мобилност, способност за развръщане, ефективност и осигуреност.
В актуализирания план за организационно изграждане на Въоръжените сили до края на 2004 г. е решено гарнизон Телиш да бъде закрит.
Възложено е на Главния щаб на Сухопътните войски и на Генералния щаб на Българската армия да изготвят предложения за реда за реформирането на двете ракетни бригади след унищожаването на ракетните комплекси и мястото на дислокация на новото формирование, което ще бъде реактивна артилерийска бригада.
При изготвянето на предложението ще бъде извършена военностратегическа оценка на задачите на новото формирование и ще се прецени отражението им при избора на район за дислоциране, а също така и финансово-икономически анализ на възможните алтернативи за дислоциране, включително и оценка на условията за живот и работа на личния състав.
По моя заповед окончателното решение ще бъде взето до края на месец октомври т.г., като ще бъдат отчетени всички възможни условия и критерии за дислокация на новото формирование.
По същество Вие поставяте един принципен въпрос – за дълбочината на влиянието на социалнополитическата целесъобразност и нейната водеща роля върху военностратегическата. В контекста на Вашето питане Вие поставяте въпрос за реалните измерения на гражданския контрол върху предложенията на военното ръководство за дислокацията на поделенията.
Отговорите на тези въпроси не могат да бъдат дадени само с настоящото мое изложение. Те са част от една цялостна политическа стратегия за утвърждаването на демократичните ценности в нашето общество и тяхното влияние върху Въоръжените сили, за което своя принос са дали всички правителства и политически сили през последните 13 години. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, според мен, ако се опитваме да обясняваме на хората всички промени, които правим само с мотивацията, че това налагат демократичните реформи и утвърждаването на България като една структура, като една държава, която очаква покана за участие в Евроатлантическия пакт и в Европейския съюз, бихме допуснали груба грешка, защото по този начин бихме способствали за демотивацията на хората за необходимостта от този процес, но Ви моля и много категорично настоявам от името на народните представители от Коалиция за България в 15. Плевенски многомандатен избирателен район действително да бъде направен един обективен анализ на даденостите, които предлага и регионът Ямбол.
Аз в никакъв случай не се съмнявам в професионалните качества на военнослужещите в поделението там, но да се преценят обективните дадености и предпоставки, които предлага и регион Ямбол, и поделението в Телиш, защото, пак казвам, несъмнено нашият анализ показва, че предимствата са за поделението в Телиш. Като добавим към тях и социалноикономическата картина, която сигурно е изключително тежка в цялата страна и за това вината едва ли е във Вашето министерство и по принцип във Вашето правителство. Аз казах и при предишния си въпрос, че тук става дума, на първо място, за едно тежко наследство, което вие заварихте, но да се вземе едно решение, което да защити интересите на Българската армия, да се вземе едно решение, което да защити интересите на нашата национална сигурност и във всички случаи аз съм сигурен, че това решение ще бъде свързано с една удачна, възможна перспектива днес за поделението и за военнослужещите на територията на Телиш. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващото питане към министър Свинаров е отправено от народния представител Панайот Ляков относно прехвърляне на община Пазарджик на Клуба по корабо-, авио-, авто- и ракетомоделизъм, намиращ се в парк “Остров Свобода”, град Пазарджик.
Заповядайте, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще започна моето питане с това, че въпросният имот се намира на един остров на река Марица, купен точно преди 120 години от община Пазарджик. Точно в центъра на този остров, оформен като парк, известен като “Парк на свободата”, е въпросният Клуб по корабо-, авио-, авто- и ракетомоделизъм с прилежащ към него терен от 6260 кв. м, който в момента притежава един нелогичен статут на собственост и създава сериозни противоречия между различни институции, представители на държавата, на национално и местно равнище.
Този обект всъщност е стар общински имот съгласно акт № 349 от 23.03.1953 г. и към момента на Постановление № 72 на Министерския съвет от 1992 г. и Постановление № 16 на Министерския съвет от 1993 г. е съставлявал база за развитие на спортове по авио-, авто-, корабо- и ракетомоделизъм, като участници в него са били деца в началните училища от град Пазарджик. Самият обект – масивна сграда от около 600 кв. м, е актуван като стар строеж на Пазарджишката община, и кабини за къпалня към стария плаж, с който обект се е разпореждала общината. След построяването на новия плаж със заповед на председателя на Градския общински народен съвет той е предоставен на Градското търговско предприятие “Здрава храна” и в продължение на много години работи като ресторант. След това през 1970 г. със съгласие на Министерството на финансите обектът е предоставен за безвъзмездно ползване на ДКМС, след което започва реконструкция на съществуващата постройка и се обособява в Детски център за техническо творчество. С преминаването на приложните спортове към ОСО обектът започва да се ползва като Клуб по авио-, авто-, корабо- и ракетомоделизъм. През целия 22-годишен период от 1970 до 1992 г. община Пазарджик е демонстрирала воля на собственик, загрижен за поддържането и облагородяването на имота, като е изразходвала средства по линията на децентрализирани капитални вложения (има документация за това) в размер на 87 хил. 750 лв.
В момента цялата сграда не се ползва от никой, не се полагат никакви грижи за нейното стопанисване и управление и се проваля спортната дейност на клубове, които носят славата на града и България по целия свят.
Този проблем е поставен и по време на предишния парламент. Аз съм правил питане и пред областния управител, и пред Министерския съвет. Вследствие на това беше задвижена една процедура, като с писмо № 08059 от 4.07.2000 г. бившият министър на отбраната господин Бойко Ноев ни уведоми, че министерството е поискало от Агенцията за приватизация да изключи имота от капитала на “Воинтех” ЕООД, където преминаха всички имоти към Министерството на отбраната. След разрешението то дава съгласие за предоставянето му на община Пазарджик. Такова решение е взето от Агенцията за приватизация. Тя дава разрешение имотът да бъде изваден по приложен списък от капитала на “Воинтех” ЕООД и да бъде прехвърлен към общината, където е включен в списък под № 11. След това Министерството на отбраната с писмо № 090061 от 11.05.2001 г. е дало информация на общината и принципно разрешение да бъде изваден от капитала на “Воинтех” и прехвърлен на общината имот “Обединен военно-технически клуб” – Пазарджик в острова. Предстои процедура по намаляването на капитала на дружеството и извършване на необходимите действия по прехвърляне правото на управление.
Това обаче не беше направено докрай и “Воинтех” ЕООД тихо и методично в момента използва всички възможности да упражни правото си и да продаде на търг този имот, който е безспорна общинска собственост.
Уважаеми господин министър, затова Ви моля да се намесите категорично и Ви питам дали ще наредите тази процедура, за която има становище на министерството, да бъде довършена и въпросният имот да бъде прехвърлен на община Пазарджик? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Министър Свинаров, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, Вие наистина много подробно се спряхте на историята на имота, така че аз ще бъда по-кратък в своето изложение. Не разбрах само как един безспорно общински имот трябва да го предоставяме на общината. Тук има някакво противоречие, което аз ще се опитам да изясня.
В исторически план действително имотът е общински, но както Вие сам обяснихте, от 1992 г. по съответния ред, за законосъобразността на който никой не спори, имотът е предоставен на Министерството на отбраната. Както е известно, а и Вие го споменахте, действително през миналата година има дадено принципно разрешение от Агенцията за приватизация. Действително има издадена заповед от министър Бойко Ноев с дата 2 юли 2001 г. Нарочно казвам датата, защото очевидно и на предходното правителство не са стигнали 4 години, за да приключи процедурата.
Как стоят нещата в момента? С моя заповед от 18 декември 2001 г. аз съм отменил заповедта на моя предшественик и съм утвърдил нов списък имоти, с които да бъде намален капиталът на “Воинтех” ЕООД. Целите на подобната задача се изразяват в две неща: първо, да не се противопоставяме на действието на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, и второ, да не противопоставяме ведомствения на държавния интерес.
Много е трудно да се отговори на въпроса кога и как имотът би бил по-добре стопанисван, макар че в исторически план (аз не съм от Пазарджик, но съм съгласен с Вас) през тези 22 години от 1970 до 1992 г. общината е показала възможността да стопанисва добре този имот.
Окончателната концепция по развитието на “Воинтех” ЕООД ще бъде приета вероятно до месец ноември тази година, когато аз ще мога да Ви отговоря дали ще има промяна от днешния ми отговор. Към днешна дата процедурата за предоставяне на този имот е прекратена и бъдещето на този имот ще се развива като част от имуществото на “Воинтех”, в чийто капитал в момента е този имот.
Дали през ноември ще има обособяване и предоставяне на части, примерно чрез ново намаляване на капитала със съответното разрешение (в този смисъл няма промяна в Закона за приватизация) на Агенцията за приватизация, това вероятно ще мога да Ви отговоря през ноември.
Концепцията за “Воинтех” ЕООД към настоящия момент не предполага намаляване на капитала с части, които биха могли да представляват търговски и стопански интерес и биха могли да бъдат приватизирани като обособени части. Очаквам, че ще мога лично да Ви отговоря до средата на ноември дали има промяна в това наше становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ляков, ще зададете ли уточняващи въпроси? Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър, за да имаме възможност да си изясним ситуацията както аз, така и пазарджишката общественост и общинската администрация. Аз знам как е придобит актът за собственост. Според мен документът, който е издаден, е издаден, без да са съобразени всички тези неща, за които Ви казах (безспорната собственост върху земята, която е от 120 години, безспорно влаганите средства в преустройството на имота, стопанисването и т.н.).
Оттук нататък има два варианта. Първият е общината да оспорва в съда този акт за собственост, като представи всички необходими документи. Аз не мога да си обясня как този имот с прилежащата земя при всичките тези трансформации може по някакъв начин, особено за земята, да бъде собственост не на общината, а на някой друг.
В общината има всички документи от 120 години, че този остров със земята е общинска собственост.
Значи, това е единият вариант – да се мине през съдебна процедура, която аз знам, че общината ще спечели, но тя ще отнеме време. Другият вариант, според мен, е: след като си изясните това нещо, да продължите тази процедура, защото, аз Ви уверявам, в Пазарджик има изключително остра, негативна реакция не само от общинската администрация, а от цялото население. Това е едно от свещените места на Пазарджик. Те не могат да допуснат, че по някакъв начин, чрез търг някой ще стъпи на този остров, който поколения пазарджиклии знаят, че е тяхна собственост. При всички тези трансформации аз Ви моля все пак, защото това по стечение на закони от миналото е станало Ваша собственост, все пак да отчетете интересите и правото на община Пазарджик и на нейните граждани да разполагат с него. Благодаря за вниманието и очаквам Вашия отговор през ноември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Към министър Велчев е отправено питане от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова относно международните финансови споразумения на правителството.
Имате думата, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, нашият въпрос е свързан с една актуална тема – международните финансови споразумения на правителството.
Знаем, че през втората половина на 2001 г. правителството и лично Вие като финансов министър проведохте серия от преговори с Международния валутен фонд и Световната банка. Беше подписано и споразумение, за което Вие ни информирахте. Стана и едно обсъждане в парламента и се взе решение по-нататък да има специален дебат и специално обсъждане тук, в парламента, по подписаното споразумение. Доколкото знам, готвят се или са подписани нови програми със Световната банка.
Нашият въпрос е:
Първо, кога и кой финализира и подписа новото споразумение с Международния валутен фонд след изтичане на предишното 3-годишно споразумение; какви конкретни ангажименти са поети от страна на българското правителство специално за бюджетния дефицит и валутния резерв? Ако прецените, може да дадете и някаква друга информация в тая връзка.
Второ, какво е предназначението на доклада на Световната банка “Преглед на публичните финанси на България”, който е завършен през пролетта на тази година, и доколко насоките в него са за нови ограничения на разходите за образование, здравеопазване и социална защита? Задължителни ли са те за българското правителство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте да отговорите на господин Петков и госпожа Масларова.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Петков! На 27 февруари 2002 г. Бордът на изпълнителните директори на Международния валутен фонд одобри двугодишното стабилизационно споразумение с България в размер на 240 млн. специални права на тираж, еквивалентни на около 322 млн. щат. долара, в подкрепа на програмата на правителството за икономически реформи. Траншовете от фонда, които са общо 9, ще бъдат превеждани на всяко тримесечие и са обвързани с постигането на определени количествени и структурни критерии за изпълнение и реализиране на договорените с правителството ангажименти.
На 28 февруари 2002 г. бе отпуснат първият транш в размер на около 40 млн. щат. долара, а в края на месеците юли и август бяха получени съответно втори и трети транш, възлизащи на около 35 млн. щат. долара. Точната сума е в специални права на тираж и валутата на МВФ. Първият транш е 32 млн., а вторият е 26 милиона.
Съгласно това споразумение с фонда са предвидени четири прегледа за изпълнение на програмата. Те се провеждат на всяко полугодие и периодични наблюдения на изпълнението на критериите за всяко тримесечие се извършват от страна на фонда. Обичайната практика е след приключването на всяка мисия на фонда по проследяване изпълнението на съгласуваната програма да се изготвя допълнение към подписания Меморандум, който документ се одобрява от Борда на директорите на МВФ и е основание за отпускане на поредния транш. Това допълнение по същество не е ново споразумение, а преглед на напредъка по изпълнението на ангажиментите по първоначалното споразумение. Тези материали имат изцяло публичен характер и се публикуват на уеб-страниците на Министерството на финансите и на Международния валутен фонд. Същото се отнася и за оригиналното споразумение. То също е публичен документ и е публикувано. Може да бъде намерено на съответните Интернет-страници на фонда и на Министерството на финансите.
Извън рамките на първоначалните договорености по двугодишното споразумение няма нови критерии за дефицита и за нивото на фискалния резерв и не са поемани нови ангажименти.
Що се отнася до първоначалните ангажименти, за 2002 г. те са в рамките на консолидирания бюджет – дефицитът да не надвишава 0,8 процента от брутния вътрешен продукт, а в края на всяко тримесечие фискалният резерв да не слиза под нивото от 1 млрд. 900 млн. лв.
За Ваша информация - това, за което сме информирали периодично и фонда, разбира се - изпълнението на тези критерии върви достатъчно добре. Засега вместо дефицит от 0,8, на този етап е реализиран дори излишък, което означава, че в случай, че продължава добрата събираемост на данъчните постъпления, очакваме да има възможност за допълнителни разходи в края на годината, които предимно ще бъдат насочени към покриване на просрочия в отдени сфери – знаете за проблемите, съществуващи в болниците, в общините и т.н.
Изразявам твърдата убеденост, че за края на годината критерият от 0,8 процента бюджетен дефицит ще бъде изпълнен. Този ангажимент, разбира се, имаме и по Закона за държавния бюджет за 2002 г.
Що се отнася до фискалния резерв, там нещата стоят дори още по-добре. В момента фискалният резерв, който варира, разбира се, от ден на ден и от седмица на седмица, е над 3,3 млрд. лв., при критерии, да напомня, за минимално равнище от 1,9 млрд. Така че не съществува никакво съмнение, че ще успеем също да изпълним ангажиментите на правителството в този смисъл.
По отношение на доклада на Световната банка, озаглавен “България – преглед на публичните разходи и институциите”, бих искал да Ви уведомя, че той е изготвен от екипи на Световната банка и специалисти, техни външни експерти от различни области, с експертната помощ на отделните министерства в България. Това е документ, който току-що е съгласуван и обсъждан с министерствата. По наша информация окончателната редакция на доклада трябва да е завършена, тъй като неотдавна Министерството на финансите даде своето съгласие пред Световната банка да направи публична дискусия и представяне на доклада в близко бъдеще. Той все още е в работна процедура и предстои да бъде публикуван може би в началото на следващия месец, поради което копието, с което вероятно разполагате, носи гриф “Конфиденциално”. Този доклад, който се нарича “Преглед на публичните разходи и институциите”, е стандартен документ, който се изготвя от правителствата в повечето страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които имат добри бюджетни практики.
Този първи преглед за България цели изграждането на аналитичен капацитет в българската администрация за извършване на такъв тип анализи. С оглед на направените промени в бюджетните практики в България, с преминаване към програмно бюджетиране Министерството на финансите има намерение да започне регулярно издаване на такъв аналитичен преглед на всеки две години, което е стандартната практика. Опитът на страните от ОИСР показва, че такъв преглед се изготвя в началото на всеки мандат на едно правителство и се актуализира на всеки две години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За уточняващ въпрос има думата господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, господа министри! Аз няма да задам допълнителни въпроси. Благодаря за информацията. Вие разбирате, господин министър, че питаме не от просто любопитство, а се готвим за дебата за проектобюджета за следващата година, както, разбира се, и за анализите за изпълнение на текущия бюджет и за оформените излишъци. Така че благодаря и до нови срещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Петков.
Актуален въпрос от народните представители Димитър Камбуров и Иван Иванов към министър Владимир Атанасов относно намаляване числеността на персонала за функция “Образование” за област София.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, през м. ноември 2001 г. на заседание на Комисията по образованието и науката, на което присъстваха и представители на синдикални организации на учителското съсловие, Вие декларирахте, че в системата на образованието изискваните 10 процента съкращения на администрацията няма да бъдат изпълнени и съвсем ясно заявихте, че казвате това, защото образованието е приоритет на управлението.
Уви, по-късно тази позиция не беше отстояна и това си личи от писмото, което на 26 април 2002 г. Вие адресирахте до всички общини в страната. Аз разбирам, че поради демографския срив и поради това, че на определени места има кухи структури или несъществуващи паралелки може да се осъществи определено оптимизиране на персонала на отдел “Образование”, но всъщност, както Вие казахте, това би трябвало да се направи, за да се запази високото ниво на българското образование, като включително там, където духовният живот замира поради липса на ученици, учениците, макар и малко, ще могат да получават своето образование в средищно училище. И макар да има определени негативи в това действие, тези аргументи могат да бъдат приети.
Но, господин министър, промените, които Вие направихте с Наредба № 5 и Наредба № 7 сложиха край на илюзиите. Фактически се разбра, че се реже вече от плътта на образованието. В какъв смисъл? Преди всичко с тези наредби беше увеличен броят на учениците в една паралелка по задължително избираемите и свободно избираемите дисциплини. За всички е ясно в тази зала, в министерството и сред учителите, че увеличаването на броя на учениците в паралелките не може да не се отрази по друг начин освен като влошаване на качеството на образованието.
В тази посока с писмо на заместник-министър Юлиян Наков от 2 юли се изисква от Софийската община да бъдат съкратени 1549 служители от сектор “Образование”, в това число и учители. Първо, съкращенията са оповестени със задна дата, защото заместник-кметът Петър Станков адресира писмо на 9 юли, а се иска съкращение от 1 юли. Второ, учителите и директорите по това време са в отпуск. На трето място, приемът на учениците все още не е завършил. И на четвърто място, получих писма, че исканите бройки нарушават Наредба № 5, която е била публикувана с Вашия подпис.
Във връзка с това отправям следния актуален въпрос, господин министър: какви са основанията за нарушаване на подписаната от Вас Наредба № 5 и считате ли, че има негативни последици от проведеното съкращение, кои са те и какво предвиждате, за да ги преодолеете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Атанасов, на зададения към Вас актуален въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да скрия удивлението си, че все още продължават опитите да издирим слаби пунктове в една много коректно проведена образователна реформа. Господин Иванов, аз високо ценя Вашата грижа за българското образование и Вашите познания в тази област, както и конкретиката, с която боравите и върху която обосновавате своите питания, но съм принуден да Ви отговоря, че цифрите, които Вие споменахте тук, имат една изтекла давност и към момента никой все още не е преминал, а и няма никакво намерение да преминава към съкращаване на 1549 бройки, които представляват по Вашите думи живата плът на образованието в София.
В изпълнение на чл. 14 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. Министерството на образованието и науката уведоми Столична община, че от 1 юли следва да намали персонала в отрасъл “Образование”. Намалението е вследствие от очакваното намаление на учениците в началния етап и на средния курс, утвърдения прием в общинските училища, както и измененията в Наредба № 5 за задължителната преподавателска работа и нормативите за численост на персонала, както и Наредба № 7 за определяне на броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена в системата на народната просвета.
С промените в наредбата е увеличена нормата на задължителната преподавателска работа в началния етап, намален е нормативът на непедагогическия персонал в детските градини и за педагогическия персонал в класовете между 5-и и 8-и. Променени са изискванията при формиране на групите за обучение при задължително избираема и свободно избираема подготовка на учениците и полуинтернатните групи в училищата. Тези промени са направени изцяло в духа на нормативите, приети от Европейския съюз и използвани в страните от Европейския съюз.
Министерството на образованието и науката проведе редица срещи с представители на Столичната община във връзка с проблемите при намаляване на числеността на персонала за отрасъл “Образование” и поиска към 15 септември да бъде представена информация за броя на децата в детските градини, за учениците в паралелките на общинските училища. В момента е получен разчет за броя на децата и групите в детските градини, както и за броя на паралелките в общинските училища. За настоящата учебна година Столичната община показва намаление на 120 паралелки в общообразователните училища, които не следва да бъдат осигурявани с педагогически и непедагогически персонал. След анализ на получената информация и при доказана необходимост от определяне на нова численост на персонала Министерството на образованието и науката ще предложи до края на този месец на Министерството на финансите да бъдат извършени, ако такива са необходими, съответни корекции в бюджета на Столичната община.
Искам да подчертая още веднъж, че оповестеното оптимизиране на мрежата, което трябваше да настъпи на 1 юли, е посочено в чл. 14 от Закона за държавния бюджет, по силата на което едно писмо на заместник-кмет на община не може да има правна стойност със задна дата. Съкращенията в цялата страна в момента са в размери, които лично мен ме удовлетворяват. Те са далеч под 10 на сто. Искам да кажа, че ние имахме уникалната възможност действително да се освободим – както каза и господин Иванов – от онези кухи структури, които ангажираха само щатни места в системата на образованието, но срещу тези места не стояха конкретни дейности и конкретни хора.
В Столичната община предвиденото съкращение беше под 9 на сто в момента. То вероятно ще намалее още повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате правото на реплика, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще бъда изключително доволен, ако действително процентът на съкращенията както в София, така и в повечето от големите градове, значително намалее. Но все пак, тъй като Ви запитах какви са негативните последици от съкращенията и Вие не посочихте нито една от тях, аз ще си позволя да ги кажа и съм убеден, че ако не публично, то поне вътре в себе си Вие ги споделяте.
Увеличеният брой ученици в паралелка влошава качеството. Съкращават се освен това учителите в занималните, тоест ликвидира се целодневната организацията на работа в българските училища. А Вие знаете, че особено тази полуинтернатна форма на обучение е сериозен проблем за работещите. Когато и двамата родители работят, това за тях фактически увеличава риска децата им да попаднат под влиянието на улицата с всичките негативни последици, особено за децата, които са в началното образование от 7 до 11 години.
Съкращаването на чистачките, както сега се наричат хигиенистки, нарушава една от другите функции на българското образование – възпитателната функция. Защото не може една чистачка в училище с 1000 ученици да осигури чистотата. А чистите сгради и тяхното поддържане в такъв вид до голяма степен има положително въздействие и възпитава в такъв дух и учениците.
Освен това се съкращават лелките. Това е непедагогическият персонал в детските градини. Действително там ще се окаже почти невъзможно да бъдат поддържани тези деца, които са в една група в детската градина.
Заедно с това, господин министър, аз разговарях със съкратени и учители, и други представители на персонала, попитах дали им е предложена някаква форма на преквалификация – никаква. И по тоя повод искам да Ви напомня Вашето интервю по програма "Хоризонт" на 24 май в 13 ч., когато в предаването "12+5" или би трябвало да е "+3", заявявате: "Тези, които ще бъдат съкратени от системата, естествено ще бъдат включени в курсове за преквалификация".
Господин министър, аз бих желал и в тази насока да се покаже, че грижата за хората, които са съкратени, стои като важна задача пред Министерството на образованието и науката. Това са хора, които са дали десетилетия в тази система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Иванов, аз бих искал да говорим открито и честно за българското образование и за неговото качество. Нека да не забравяме, че всяка една наша дума отеква извън тази зала и върху основата на всяка една наша дума тук, в тази зала, всеки един човек може да направи своите изводи за това какво е българското образование, от какво се нуждае, какво да очакваме в перспектива от него.
Аз ще си позволя да не правя обобщения, които по някакъв начин свързват непедагогическия персонал и лелките в училище с качеството на възпитанието и образованието, но искам да посоча, -Вие много добре знаете това, господин Иванов, - че ние преминахме към съкращаване на полуинтернатните групи, които се водят като целодневни групи, но не сме съкратили в никакъв случай целодневните групи, в които децата на родители, работещи през целия ден, могат да получат своето възпитание.
Отново ще повторя, че нормативите за пълняемост на паралелката в момента изцяло отговарят на европейските нормативи за това.
Вие ме помолихте да изтъкна негативи от проведената реформа в областта на образованието. Конкретно за гр. София не мога да посоча такива негативи, защото към момента в София няма нито един съкратен учител и аз се боя, че хората, с които сте разговаряли, очевидно не са от нашия град.
По отношение на преквалификацията. Не бива да очакваме Министерството на образованието и науката да изпрати лични писма до всеки един учител, който е бил засегнат от проведената реформа. На 15 юли ние изнесохме на wеb-страницата на Министерството на образованието и науката един много подробен списък от квалификационни и преквалификационни форми, в които всеки един учител би могъл да се включи. Те са свързани и с подготовка в областта на преподаването на чужди езици, свързани са с възможностите за подготовка в областта на администрацията. Един специалист с висше образование в никакъв случай не би срещнал затруднение при тази своя допълнителна квалификация. Така че тази стъпка от страна на министерството, като израз на нашата грижа към колегите, които са останали в момента без работа, също трябва да се има предвид.
Не изтъквам всичко това като някакви собствени заслуги, но е хубаво, когато човек обещае нещо, да съумява да го изпълни.
Искам да посоча също така, че с въвеждането, благодарение и на вас, уважаеми дами и господа в пленарната зала, на допълненията и измененията в Закона за народната просвета – имам предвид частта за предучилищно възпитание – ще бъдат разкрити нови допълнителни щатни бройки за учители със съответната подготовка.
Вие знаете, че миналата година с отпуснатите 4 хил. и 500 учителски места, които осигуряват преподаването до ХII клас, много учители имаха своята гарантирана работа. В края на краищата ние трябва да правим своите изводи не само върху единични факти, но като държим ясна сметка и честно признаваме какво е състоянието на цялата система. Направено е много, за да могат заетите в системата на образованието да намерят своите подходящи работни места, така че да уплътнят със своята квалификация един изключително необходим за цялото ни общество процес – образователния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос към министър Атанасов е зададен от народните представители Димитър Абаджиев и Димитър Йорданов относно преобразуването и преименуването на Средно професионално-техническо училище по транспорт "Иван Стоянов" – гр. Стражица, Велико Търново.
Господин Абаджиев, моля да развиете своя актуален въпрос.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Актуалният ни въпрос е свързан с тема, поставена ни от група граждани и ръководството на училището в гр. Стражица – един от общинските центрове в област Велико Търново.
С изх. № 173 от 17 май 2002 г. до Вас е изпратено мотивирано предложение от педагогическия съвет на Средно професионално-техническо училище по транспорт "Иван Стоянов" – гр. Стражица, за преобразуването му в професионална гимназия и преименуването му от "Иван Стоянов" на "Васил Друмев". Училището е на държавно финансиране и се счита, че е от Ваша компетентност да вземете решение по направеното предложение. Към предложението са приложени мотиви, в които се изтъква, че през последните години промените в нашето общество са наложили пред самото училище и ръководството да се търси нов подход и да се търсят нови възможности за разкриване на нови специалности и професии с цел да бъдат задоволени образователните потребности на учениците в съответната община.
Посочва се мотивирано, че има възможности за разнообразни професии и специалности в училището и са налице предпоставките по закон за преобразуването му в професионална гимназия. Изтъква се също така, че наименованието на училището в момента е свързано с идеология, а именно идеологията на Българската комунистическа партия, която е отречена от нашето общество. И във връзка с чл. 5 от закона, който гласи, че образованието е светско и не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини, се предлага то да бъде преименувано с име, което е безспорно, а именно "Васил Друмев".
Въпреки направеното мотивирано предложение, Общинският съвет не е дал съгласие за преименуването и преобразуването на училището и в тази връзка е направено предложение до Вас. Още веднъж повтарям, именно поради това, защото училището е на държавно финансиране.
В тази връзка е и актуалният ни въпрос: какво е отношението Ви и взели ли сте решение по направеното предложение от Средно професионално-техническо училище по транспорт "Иван Стоянов" – гр. Стражица? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Абаджиев, в Министерството на образованието и науката през април т.г. е постъпило становище от Инспектората в гр. Велико Търново, съдържащо предложение за преобразуване на СПТУ по транспорт в гр. Стражица в професионална гимназия “Васил Друмев”. В това училище се осъществява обучение по специалността “Технология на облеклото”, която е финансирана от бюджета на общината.
Държавните училища се откриват, закриват и преобразуват по мотивирано предложение на финансиращия орган, в случая това е Министерството на образованието и науката, но и Общинският съвет в гр. Стражица, както и становища от Инспектората по образование. За пълното окомплектоване на преписката с оглед представянето пред експертна комисия, назначена по реда на чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, изискано е решение на Общинския съвет относно финансирането на паралелките, обучаващи се по специалността “Технология на облеклото” с оглед направеното предложение за преобразуване.
С факс в министерството е изпратен препис-извлечение от Протокол № 2 от м. юни на заседание на Общинския съвет в Стражица с Решение № 386 за специалността. Оригинален документ до този момент с вх. № не сме получавали. Преписката е разгледана от експертната комисия, която предлага преобразуването на СПТУ по транспорт да се отложи и да стане след приемане на измененията и допълненията в Закона за народната просвета и Закона за професионалното образование.
В чл. 18 от Закона за професионалното образование са посочени институциите в професионалното образование и обучение и всяко училище, предлагащо преобразуване, се основава на него като професионална гимназия. Във връзка с този член всички професионални училища ще бъдат преобразувани в професионални гимназии или професионални училища по определени критерии. На този етап в продължение на три години процесът се отлага поради обвързаността му с определяне статута на училищата -–държавни или общински.
С § 52 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България срокът е променен до началото на 2003-2004 г. В предложеното изменение се предвижда да се извърши преобразуване на професионалните училища в съответствие с чл. 18 от закона. За целта е назначена експертна комисия.
С писмо от февруари директорът на СПТУ по транспорт в Стражица се обръща с молба към Министерството на образованието и науката, ако не бъде утвърдено предложението на Педагогическия съвет на училището за промяна на името, процедурата за преобразуване и преименуване да бъде прекратена. Предложението за име на държавното училище може да бъде внесено самостоятелно от директора на училището след решение на Педагогическия съвет и становище от Инспектората по образование.
В този смисъл аз не виждам пречки процедурата, за която става дума тук, да бъде осъществена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Имам уверение, че всички документи към преписката са приложени. Във всички случаи ще отправя тази препоръка за самостоятелно внасяне на предложението за преименуване, защото мисля, че този въпрос може да бъде решен много по-бързо с Ваше съдействие. Във всички случаи не е логично при честването на едно такова училище винаги да се споменава името и дейността на човек, който е свързан с идеология, която наистина деморализира българското общество за десетилетия напред. Затова е изключително важно, според мен, този въпрос да бъде решен приоритетно. Надявам се, че ако бъде направено отделно предложение, Вие ще съдействате то много бързо да бъде разгледано и да бъде получен положителен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Абаджиев, аз не искам да навлизам в някакви идеологически спорове тук. Мога да Ви уверя, че всяка една процедура по законовия ред може да бъде осъществена и нашата принципна позиция е тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Народният представител Михаил Миков е задал актуален въпрос към министър Атанасов относно предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет по бюджетите на общините и на Министерството на образованието и науката за извършване на капитални разходи на училища и обслужващи звена.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин министър, ние от Коалиция за България, за разлика от СДС, които се занимават с идеологически въпроси и ровене в миналото, задаваме конкретни въпроси.
Уважаеми господин министре, Вие знаете, че Видин е регион с изключително тежка социално-икономическа ситуация, да не казвам цифри за безработицата, да не казвам, че 4500 деца са в категорията на социално слабите и не могат да си купят учебници тази година само. Гледам, че раздадоха на народните представители едни разделители за книжки от Агенцията по младежта и спорта, а и на всяко дете за първия учебен ден ще дадат разделители и книжки. Само че Ви казвам, че 4500 деца нямат книжки, за да си слагат разделителите за книжки. Това можете да кажете на шефа на Агенцията за младежта и спорта, така че може да ги намали и да даде по два на тези, които са си купили.
С какво учудване, като знам тази ситуация, да не отивам по-нататък, аз отворих Постановление № 158 на Министерския съвет от 23 юли, публикувано в “Държавен вестник” от 30 юли 2002 г., където констатирах, че за нито едно училище във Видинска област, във Видински окръг, или както щете, няма предвидени средства за ремонт.
И веднага, тогава ние бяхме във ваканция, аз си позволих да Ви задам този въпрос: коя е причината, кой е виновникът да не бъдат предвидени средства? Доколкото разбирам, миналата седмица има някакъв процес, средствата още ги няма, но поне вече са обещани. Кой е виновникът да се правят ремонти посред учебната година? Иначе въпросът е: коя е причината в това постановление да не бъдат предвидени никакви средства за ремонт на училища във Видинска област? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, не е както по-рано виновник да няма, виновници има и те ще си понесат своята отговорност за това, че не са осъществили бързо и в срок това, което е било тяхно задължение. Така или иначе, обаче, има един генерален виновник, макар и да не искам да говоря за него, той стои много по-назад във времето, когато беше изградена или възпитана по-скоро една склонност да осъществяваме задачите, колкото се може по-бавно, за да оставаме колкото се може по-дълго на своите места.
Сега конкретно по въпроса. Той е съвършено резонен и аз Ви благодаря за него. Не мога да отговарям за състоянието на Видинския регион, но, повярвайте, искрено искам да направя всичко възможно, за да може Видинският регион да заеме отново своето приоритетно място не само в грижите на държавата, но и с инициативите, които могат да бъдат осъществени там.
След разговорите с Министерството на финансите за предоставяне на допълнителна субсидия от републиканския бюджет за общински и държавни училища през м. юли започна подготовката за проект на Постановление на Министерския съвет. Защо през м. юли? Защото тогава приключва полугодието и ние можехме да кажем със сигурност за първите шест месеца дали разполагаме с излишък, който може да бъде разпределен. Това е причината за обстоятелствата, които ние малко прибързано наричаме забавяне. Забавяне няма, лошото обаче е, че учебната година започна с незавършени ремонти в някои училища. Не можем да скрием това. За този кратък период инспекторатите по образование трябваше да представят предложения за спешни ремонтни дейности, придружени с количествено-стойностни сметки.
Вашето изказване, че нито едно училище във Видинския регион не е получило такава субсидия не е съвсем точно, въпреки че, когато съобщя сумата, вероятно това ще предизвика ехидна усмивка.

За пет училища във Видин са поискани по 1000 лв. Това е средното общообразователно училище в Ново село, училището "Любен Каравелов” във Видин, още едно училище – “Петко Славейков” във Видин, училище “Св.Св. Кирил и Методий” в гр. Видин, както и това, вероятно абревиатурата означава гимназия с преподаване на чужди езици гр. Видин. Крайно недостатъчни са тези средства. Искам да посоча, че от държавни училища в постановлението е включен Техникума “Попов” в Белоградчик, Техникума по облекло и хранене в гр. Видин ще се финансира по програма ФАР за основен ремонт на стойност 206 хил. лв. Затова ги няма в 158-о Постановление на Министерския съвет. Необходимата сума е недостатъчна за ремонт на материалната база, на покривите, отоплителните инсталации, санитарните възли. Ние проведохме разговори с Министерството на финансите и имаме готовност още следващата седмица да внесем допълнение на постановлението на Министерския съвет, по силата на което една немалка сума ще бъде отпусната за ремонт на училищата във Видинския регион.
Ако този отговор Ви удовлетворява, аз мога да Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин министър, удовлетворяват ме тонът и начинът, по който възприемате тази болка и този проблем, за което Ви изказвам благодарност.
Все пак искам да Ви кажа, че внимателният преглед на постановлението показва, че няма вътре нито едно включено, а може би Вас Ви заблуждават, или просто в постановлението, публикувано в “Държавен вестник” няма. Това, което ме накара да задам въпроса, дано и той да е имал смисъл за решаването на проблема, е Вие да видите под Вас хората как в определени моменти са увлечени в бюрократичните си процедури по-скоро, отколкото в решаването на проблемите. Аз съм далеч от мисълта, че само Видин е толкова зле. Сигурно има и други региони.
Но имам и още една молба, ползвам случая, че комуникираме тук – нека да променим процедурата, включително ако трябва да нарушим йерархията и бюрократичността. Защото имам чувството, че някои инспекторати и чиновници на онези равнища вместо да решават долу проблемите, ги запушват. Така че аз Ви препоръчвам догодина, за да не става тази работа, общините да подават и едно копие директно до Министерството на образованието, за да стига до Вас реалната информация за нещата.
Другото, което ми се ще да Ви кажа, е, че ако м. юни не е толкова закъсняло, сега е закъсняло. Щом Вие казвате тук и то отговорно, че още от тази седмица ще започнат средствата, дано преди първия дъжд, поне най-критичните ситуации да се решат и Ви моля за още нещо: пълен контрол върху изразходването на средствата по места, за да има резултат от тези средства, които се предоставят наистина за училищата и за образованието, а не толкова за чиновниците, които с различни процедури или бавят или злоупотребяват с властта, която им е дадена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за кратка реплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков!
Аз също Ви благодаря за грижата и отношението, което показвате. Държавата прави всичко възможно да осигури средства и аз съм изключително благодарен и на колегите-депутати, както и на Вас, така и особено на Парламентарната група на НДСВ, които проявиха изключителна заинтересованост и ентусиазъм в решаването на този нелек проблем.
В 158-о Постановление действително Видинският район не фигурира, той е включен в допълненията, които ще предложим през следващата седмица в Министерския съвет. Сега ако ми позволите, да не оповестявам сумата, защото все пак решението все още не е взето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващото питане от народните представители Димитър Йорданов, Димитър Абаджиев и Иван Николаев Иванов относно Постановление № 158 от 23 юли 2000 г. на Министерския съвет, публикувано в “Държавен вестник” бр. 74 от 30.07.2002 г.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Ще Ви отправим едно по-конкретно питане по препоръка на господин Миков преди малко, въпреки че въпросът за това, защо едно училище носи името на един терорист-партизанин никак не е въпрос от миналото, все пак. Управлението, което осигури партията на този същия партизанин през следващите 45 години и вашата партия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да се придържате към въпроса, за който Ви е дадена думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: … и вашата партия по времето на Жан Виденов и на Беров така ни осигурява бъдещето, че още дълго време то ще ни изглежда минало. Господин Миков също отправи реплика, когато започнах своя въпрос, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако аз председателствах, щях да му направя бележка.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Радвам се.
С Постановление № 158 от 23 юли 2002 г. по бюджетите на общините бяха предоставени допълнителни средства от централния бюджет за 2002 г. Министерският съвет предоставя допълнителни средства в размер на 5 млн. 7503 лв. по бюджетите на общините за финансиране на капиталови разходи на училищата и 5 млн. 6230 лв. на Министерството на образованието и науката за капиталови разходи на държавните училища и обслужващи звена. Средствата са разпределени съгласно Приложение № 1 за общинските и № 2 за държавните. От Приложение № 1 е видно, че се финансират ремонтни дейности за общински училища в 23 области без Велико Търново, Плевен, Враца и София-град. От всички средства - 5 млн. 7503 лв., на област Кърджали са предоставени 1 млн. 824 хил. 752 лв. – приблизително 30 – процента, плюс 32 хил. лв. за държавни училища в Кърджали. Описаните строително-ремонтни дейности – остъкляване, санитарни възли, покриви, боядисване, ВиК-инсталации, са проблем и на училищата във Великотърновска област.
Нашето питане към Вас е:
Първо, по какъв критерий са определени общините, получаващи допълнително финансиране и какъв е мотивът общините във Великотърновска област да не получат средства?
Второ. Кога и по какъв начин бяха изисквани заявки за използване на допълнителни средства за ремонт?
Трето. Имало ли е информация в Инспектората по образование на министерството, областна управа, общини във Великотърновска област?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател,уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев!
Тенденциите за намаляване на бюджетните средства за капиталови разходи в сферата на образованието доведе до невъзможност да се провежда нормален почивен процес в по-голямата част от учебните заведения.
Справката за последните години показва, че за капиталови разходи средствата са били сериозно ограничавани, особено през 1999 г. и 2000 г. Така или иначе да гледаме напред, а не назад. В началото на тази година беше разпоредена от Министерството на образованието и науката проверка на материалната база в цялата страна. За всички училища се констатира, че голяма част от сградите са амортизирани и се нуждаят от спешни ремонтни дейности. Ръководството на Министерството на образованието и науката проведе многократни разговори с Министерството на финансите за предоставяне на допълнителна субсидия от републиканския бюджет и на 12 юни получи уверение, че е възможно от икономии на централния бюджет за 2002 г. да бъдат отпуснати над 10 млн. лв. за ремонтни работи.
Вие разбирате, уважаеми дами и господа народни представители, че експертите в министерството разполагаха с един изключително ограничен срок за осъществяване на анализ на ситуацията и за подготовка на проект за Постановление на Министерския съвет. На 13 юни, ден по-късно, се проведе организационно съвещание на началниците на инспекторати по образование. Поради това, че те като специализиран орган на министерството разполагат с пълна информация както за закритите училища, така и за тези, които предстои да бъдат преструктурирани, им бяха дадени указания в срок до 24 юни, 10-дневен срок, да представят количествено-стойностни сметки за най-необходимите ремонти. В този срок бяха получени факсове и писма от 23 региона за сума около 8 млн. 795 хил. лв. Четири региона не представиха данни: Враца, Плевен, Пловдив, София и Велико Търново. Работната група изготви критериите за намаляване на броя на училищата и видовете ремонтни работи, за да се спази лимита от 5 млн. лв., съответно за държавните, и 5 млн. лв. за общинските училища. Концепцията беше строго определена, средствата ще бъдат отпуснати за рехабилитация само на училищни сгради, които ще поемат деца от съседни населени места, със закрити училища за осигуряване на санитарно-хигиенен минимум на тези сгради и повишаване на техния капацитет.
Относно средствата за област Кърджали, това е регион, в който през последните години са закрити 30 процента от съществуващите училища.
С писмо от 9 септември т.г. са поискани писмени обяснения от инспекторатите, които не са подали заявката в срок.
Уважаеми дами и господа, информацията, която е систематизирана в министерството, е, че за основни ремонти на общински училища са необходими общо 40 млн. лв. Засега възможността на бюджета е да бъдат осигурени допълнително 10 млн. Моля да бъдат оценени усилията на Министерството на образованието и науката да помогне на цялата училищна мрежа в страната. Нито едно предишно ръководство не се е ангажирало така последователно с финансирането и на общинските училища, които съгласно законовата уредба би трябвало да се финансират само от общинските бюджети. Така или иначе ние заявяваме своята готовност да продължим да работим в съдействие с кметовете, за да могат всички необходими ремонти и поддръжката на материално-техническите база в българските училища да бъдат осъществени и тази база да бъде подобрена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Иванов, Вие ли ще зададете два допълнителни въпроса? Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ние Ви благодарим за изчерпателния отговор и в това отношение искаме да ви окуражим, че е необходимо действително да се търсят средства, за да може да бъдат ремонтирани българските училища и да бъдат привлекателен дом за българските ученици.
Понеже казахте, че никога не са били отпускани такива средства за ремонти, само ще си позволя едно отклонение, като Ви кажа, че през 1997 г. трябваше да се осигури отопление за българските училища, защото без него те просто щяха да затворят врати.
По отношение на допълнителните въпроси, които искаме да Ви отправим, те са в аспекта на бъдещето. Ако въпросите, които отправихме в основното питане, касаеха какво е състоянието, то двата ни допълнителни въпроса са именно такива.
На първо място, фактът, че в кратки срокове са поискани сведения и от пет областни инспектората не са получени, нашият въпрос е: възнамерявате ли да промените системата така, че може би още в началото на годината, в един срок близо 9 месеца преди започване на учебните занятия да имате пълна представа във всички области на страната какви са нуждите, за да може, когато се получат средствата, да бъдат пропорционално разпределени и да няма области, които поради немарливост и небрежност на ръководителите на инспекторатите не са дали своя отговор?
И вторият ми въпрос е: след като се оказва, че непостъпилите заявки са довели до тежки проблеми със започване на учебната година, какви мерки ще предприемете спрямо лицата, които са допуснали нарушение в това отношение?
Бихме желали, господин министър, да заявим, че грижата за образованието е действително обща и ние винаги ще насърчаваме тази грижа да отговаря на това, че българското образование е приоритет на нацията. И винаги ще бъдем критични, когато това не се изпълнява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате думата да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Иванов, аз мога само да благодаря за думите, които казахте, и за конструктивното пожелание, което отправихте както към Министерство на образованието и науката, така и към българското образование и неговото развитие в бъдеще.
Ако ми позволите, за минутка бих ангажирал Вашето внимание с няколко факта. Много трудно е да се събере информация от страната, с оглед на това, че често пъти тази информация идва при нас необикновено деформирана. Така например, ще ми позволите да не споменавам името на регионите, при нас дойде информация за наложителни ремонтни работи в училища, в които такива работи току-що са приключили.
В една област в България след поисканата информация ни дадоха такива разчети, които удивиха всички, още повече, че в общината кметът, доколкото ми е известно, е бламиран от общинския съвет.
Съществуват такива възможности, ние се опитваме да пресяваме информацията, разбирате, че това е наложително, но още веднъж искам да подчертая увереността на Министерство на образованието и науката, че тъкмо това е пътят, че създаването на стабилна и естетична материална и духовна среда е едно от необходимите изисквания за повишаване качеството на българското образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли да изразите отношение към отговора?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Допълвайки колегата Иванов искам да повторя отново неговия допълнителен въпрос: ще бъдат ли взети мерки все пак по отношение на тези длъжностни лица, които са допуснали да не се направят заявки, защото наистина тяхната немарливост е довела до последици за тези училища и за началото на учебната година? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След актуален въпрос министърът има право да отговори, но след питане няма право. Просто е молба. Благодаря.
Преминаваме към последния въпрос към министъра на науката и образованието. Актуален въпрос от народния представител Стойко Танков относно готовността на материалната база в училищата за новата учебна година.
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Неслучайно днес въпросът с подготовката на учебната база в училищата за началото на учебната година е така актуален и се поставя вече в три последователни актуални въпроса и в питане, тъй като той е от изключителна сериозност в общините и създава редица проблеми в началото на учебната година. Наистина този проблем със състоянието на учебната база през последните 12 години е постоянно отлаган и в общините, и в държавните училища по редица причини, но главно поради липсата на средства, смея вече да твърдя, че и поради липса на правителство.
Поради тази причина и в момента в много училища продължават ремонтите, нямаше яснота до началото на учебната година какви средства ще бъдат получени допълнително от държавния бюджет.
Затова моят актуален въпрос, той е свързан и с предишните, е: по какви критерии са разпределени средствата в Постановление № 158 и по какви причини в това постановление, примерно, няма нито един обект от община Бургас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! С Постановление на Министерския съвет № 158 от 23 юли, публикувано на 30 юли в “Държавен вестник”, беше отпусната допълнителна субсидия от бюджета в размер на 10 млн. лв. Тази субсидия е във връзка със структурната реформа в областта на образованието и посрещането на неотложни ремонтни работи в училищната мрежа на България.

Училищата, включени за неотложен ремонт и реконструкция, бяха подбрани по следните критерии:
Първо, когато училищната сграда е с пораснал капацитет на използваемост след обединяване на две или повече учебни заведения.
На второ място, училището или обслужващото звено е с национално или регионално значение. Тук вие разбирате, че спадат и така наречените от всички "средищни училища", за които вече имаме и дефиниция в Закона за народната просвета.
Трето, когато училището няма да бъде закривано през следващите години с оглед нарастване на броя на учениците, обучавани в него.
Четвъртият критерий беше във връзка с ремонтите, които са правени през последните години. Възприехме, че училища, в които такива ремонти не са правени, трябва да попаднат в този списък.
Основните видове ремонтни работи, на пето място, са покриви, отоплителни инсталации, санитарни възли по предписание на ХЕИ и на Пожарната и аварийна безопасност.
Вероятно в Бургас училищата по някакъв начин не са попаднали в мрежата от тези критерии.
За обекти с по-значителни суми, спазвайки стриктно разпоредбите на Закона за обществените поръчки, са осигурени прозрачност, условия за конкуренция и ефективен контрол при изразходването на средствата. Обявяването на процедурите в "Държавен вестник" забави изпълнението и ремонтните работи ще бъдат извършвани едновременно с учебния процес.
Искам да посоча, че в договорите, сключвани с класираните фирми, има клаузи за строго спазване на правилата за безопасност и охрана на труда и пълна отговорност за безопасността на децата.
Реконструкциите на отоплителните инсталации ще завършат, във всеки случай, преди началото на отоплителния сезон. Това е моят отговор, ако Ви удовлетворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Танков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина аз приемам критериите като положителна стъпка в министерството, пред общините, пред държавните училища да е ясен начинът, по който биха могли да получат тези средства.
Но проблемът е, че диалогът тази година е закъснял. Разбирам обективните причини – не е имало информация дали ще има допълнителни средства. Но, в крайна сметка, знае се кога ще бъде началото на учебната година. И едно постановление, прието в края на м. юли и стигнала, може би, разпределена информацията до края на м. август, трудно с тези темпове могат да бъдат реализирани тези ремонти в началото на учебната година.
По тези причини искам да ви кажа, че в Бургас в общинския бюджет бяха предвидени 300 хил. лв. за ремонти. И поради това, че не беше ясно дали ще влезе в сила постановлението или не, спешно се наложи в края на м. август допълнително да бъдат заделени около 280 хил. лв. в нарушение на бюджета на общината, на всички закони, за да се "скърпи" положението в началото на учебната година.
И затова може би препоръката е тези критерии, този диалог в общините да се води през цялата учебна година, за да не се налага по толкова екстрен начин да се решават проблемите в училищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика, заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Танков, бих искал и Вас да Ви уверя, че един такъв диалог, веднъж възникнал, не може да бъде прекратен така лесно.
Аз мога само от тази трибуна да приветствам инициативата на община Бургас, която с инструменти, познати най-вече на общинското ръководство, е съумяла да направи така, че учебната година в Бургас да започне спокойно.
Така или иначе, самото отпускане на средства от държавата за удовлетворяване на макар и наложителни общински нужди, знаете, че е свързано с процедура. Ние не бихме могли да направим каквото и да било преди публикуването на постановлението на Министерския съвет.
Създадена е организация незабавно да бъдат усвоени средствата. Дори онези от тях, които са до 30 хил. лв., ние ги предоставихме директно на ръководителите на училищата.
Така или иначе, ще има малко забавяне. Но както и в едно домакинство, по-добре е, че ще има пари за ремонти. Пък следващата година нека това да бъде обеца на ухото на всеки. Аз се надявам, че това ще бъде направено много преди 15 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, министър Атанасов.
С това завършихме парламентарния контрол, свързан с актуални въпроси и питания към Вас.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов, който задава актуален въпрос относно предоставяне на допълнителен честотен ресурс и удължаване на лиценза на GSM-оператора "МобилТел".
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие сте днес рекордьор по задаване на въпроси, господин Иванов!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Така се е случило!
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос всъщност има своята предистория. На 14 март аз бях задал едно питане към Вас, на което така се случи, че отговорихте през м. юни. Питането беше насочено в два аспекта. Какво се прави, за да се предоставят еднакви честотни възможности на двата мобилни GSM-оператора? И второ, какъв е размерът на таксите, които те трябва да предоставят, всъщност да платят на Република България, свързани с предоставянето на допълнителен честотен ресурс?
Отговорът, който Вие ми дадохте, гарантираше действително възможността да се предоставят честотни ленти, които да равнопоставят двата оператора. Що се касае до таксите, Вие заявихте и пред мен е стенограмата, а именно, че: "В честотния обхват 900-1800 мегахерца размерът на еднократната първоначална лицензионна такса е 7,3 лв. на херц". Разбира се, Вие уточнихте, че може да настъпи и изменение съгласно нова тарифа за таксите, която тогава не беше налице.
И ето, че близо месец по-късно след зададения от мен въпрос и Вашия отговор и струва ми се, че това беше на 12 юли, в българските вестници се появиха съобщения, и то не в един, а в почти всички вестници, в които директно се цитира изпълнителният директор на "МобилТел", това е председателят на Надзорния съвет на дружеството Йосиф Таус, който заявява, цитирам: "Миналата седмица правителството удължи лиценза на "МобилТел" до 2014 г. и купихме още 20 мегахерца честотен ресурс." Тъй като това съобщение кореспондира с моето питане и поставя други въпроси, аз действително искам, както аз, така и моите колеги, и обществеността, искаме да получим яснота по въпроса: кога и по каква тарифа е предоставен на "Мобилтел" допълнителен честотен ресурс? Нормално ли е правителството да договаря удължаването на лиценз, когато единственият орган, който може по закон да стори това, е независимият регулаторен орган, а именно Комисията за регулиране на съобщенията. Този втори въпрос е свързан с обстоятелството, че официалното съобщение гласи, че "МобилТел" е уговорил с правителсвото продължаване на лиценза – нещо, което противоречи на законите на страната. А що се касае и до първия, той е свързан с факта, че междувременно беше публикувана една нова тарифа за таксите, които се събират от мобилните оператори. И аз бих желал да зная какво ще бъде заплатено за обявения от господин Таус допълнителен честотен ресурс от 20 мегахерца? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате възможност да отговорите на актуалния въпрос, който беше наречен питане. Господин Иванов допусна тази неточност, но тя няма никакви правни последици.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря за пояснението.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! По повод на постъпил Ваш актуален въпрос на съответните основания Ви информирам за следното.
На 8 август 2002 г. Комисията за регулиране на съобщенията е приела решение, с което е изразено принципно съгласие да бъдат изменени индивидуалните лицензи за изграждане, поддържане и използване на обществени мобилни клетъчни мрежи. Те са издадени на "МобилТел радиотелекомуникационна компания" ООД и "Космо България Мобайл" ЕАД в частта им, отнасяща се до срока на тези лицензи съобразно максимално предвидената в Закона за далекосъобщенията продължителност от 20 години, поради необходимостта от извършването на сериозни инвестиции от операторите във връзка с модернизирането на далекосъобщителните мрежи, а то от своя страна е свързано със значително подобряване на качеството на предоставяните услуги. Измененията биха довели до повишаване качеството на услугите и до по-пълно задоволяване на потребителите на далекосъобщителни услуги.
Действията на КРС са в съответствие с разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2 и чл. 40, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията, регламентиращи принципа на равнопоставеност между далекосъобщителните оператори.
Във връзка с гореизложеното, в Комисията за регулиране на съобщенията е постъпило искане на основание чл. 60, ал. 5 от Закона за далекосъобщенията от “МобилТел” ЕАД за изменение на индивидуалната му лицензия относно изменение срока й на действие в рамките на максимално допустимия по Закона за далекосъобщенията, както и за предоставяне за ползване на допълнителен радиочестотен спектър. То пък е обосновано от оператора с нуждата от предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за развитие на далекосъобщителната му мрежа.
По отношение на искането на “МобилТел” ЕАД за допълнителен радиочестотен спектър, Комисията за регулиране на съобщенията установи, че за оператора е налице реална необходимост от такъв ресурс, тъй като първоначално предоставеният спектър е ефективно усвоен. Следователно са изпълнени предпоставките, предвидени в чл. 53, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията.
Във връзка с изложеното Ви информирам, че Комисията за регулиране на съобщенията е взела решение за изменение и допълнение на индивидуалната лицензия на “МобилТел” ЕАД, като удължава срока й на действие до 8 юни 2014 г. и предоставя за ползване от лицензирания допълнителен радиочестотен спектър. Предвид извършените изменения и допълнения на индивидуалната лицензия на “МобилТел”, те следва да заплатят такси, чийто размер, срокове и начин на заплащане се определят в лицензията, съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета с Постановление № 144 на Министерския съвет от 9 юли 2002 г. и обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 68 от 2002 г.
Гореописаната процедура е проведена законосъобразно и точно, без да е поставена в зависимост от каквито и да било преговори между оператори и правителство. Комисията за регулиране на съобщенията е единственият орган, съгласно българското законодателство, компетентен валидно да извърши описаните действия по отношение на далекосъобщителните оператори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Иванов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз много внимателно проследих Вашия отговор и за съжаление виждам, че Вие избегнахте да отговорите ясно на въпроса, който поставих – каква е първоначалната лицензионна такса за допълнителен честотен ресурс, която “МобилТел” ще трябва да заплати. Защото, ако сметнем по променената Тарифа за таксите и ако се позовем на изявленията, които е направил в пресата именно председателят на Управителния съвет на компанията д-р Херберт Корт, ще се установи, че “МобилТел” ще заплати 100 млн. лв. И ето какво искам да питам: това, което преди няколко месеца отново поставих като въпрос – съгласно действащата Тарифа за таксите до 8 юли трябваше да бъдат заплатени такси като първоначална лицензионна такса за ограничен честотен ресурс 7,3 млн. лв. за един мегахерц. Това личи от Вашия отговор тогава. За 20 мегахерца – това е съвсем проста математическа задача – трябваше да бъдат заплатени 146 млн. лв. Сега се оказва, че за тези 20 мегахерца ще бъдат заплатени само 100 млн. лв., което означава, че държавата ще бъде ощетена с 46 млн. лв.
Нещо друго, господин министър, изявленията за пресата бяха направени на 11 юли. Вие споменахте във Вашия отговор, че наредбата е приета на 9 юли. Но 11 юли е характерен и с нещо друго, че Вашият заместник-министър Николай Николов в същия ден, 2 дни след като се приема тази Наредба за Тарифа за таксите, напуска министерството и отива на работа в “МобилТел”. Как стана така, че тази твърде изгодна Наредба за таксите беше прокарана именно в полза на бъдещите му работодатели по времето и в последните дни, когато той беше заместник-министър?
Искам да завърша с това, че реално с променената наредба се ощетява българският бюджет, съкращават се учители, които спестяват от бюджета 3-4 млн. лв., а се опрощават 46 млн. лв. от мобилен оператор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, всъщност Вие отправихте няколко въпроса, които не би следвало да са към мен. Най-напред, както ясно посочих в моето изявление, това са въпроси и тарифи, които се решават от Комисията за регулиране на съобщенията, която е независимият орган за регулация на телефонна индустрия.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Тя не подлежи на парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Министърът трябва да знае.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: От друга страна, позовавате се също на съобщение в пресата, което аз не бих Ви възпрепятствал да направите, но все пак тези изявления са от хора, различни от самия мен. Така че би следвало да попитате господин Таус или господин Корт какво точно са имали предвид. Предполагам, че те изчерпателно ще Ви обяснят.
По отношение на господин Николов, това е лично решение. Той не е крепостен селянин, който работи за мен в министерството, така че има право на личен избор. Направил е личния си избор, за съжаление аз не мога да го спра по никакъв начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Иво Атанасов относно закриване на ж.п.линията Кюстендил – Гюешево.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Все още се намират хора, които твърдят, че днес се живее по-добре от вчера. Уви, между тях и бившият президент, който ми изглежда все по-смешно на фона на сегашния. Трябва да бъдеш без сърце, за да казваш, че днес се живее по-добре от вчера. Нещо повече, трябва да бъдеш и без ум. Защото как могат да се убедят живеещите по линията Кюстендил – Гюешево, че ще живеят по-добре, след като се закрие тази железопътна линия? Тя съществува от 100 години, сменяха се какви ли не власти, какви ли не режими в България и тя съществуваше. И сега се закрива. Аз разбирам, че това е наследството, което Вие заварихте от ОДС. Но само преди няколко дни – на 9 септември в град Бари беше подписан Меморандум за разбирателство за изграждане на коридор № 8. И в същия момент България закрива една много важна отсечка от този коридор. Много хора остават без всякакви възможности за транспорт, тъй като част от селищата по тази железопътна линия нямат шосейна връзка, не знам дали е разработена програма за алтернативен транспорт на тези хора. Не знам дали някой си прави илюзия, че само за няколко месеца, за броени седмици дори и след закриването на железопътната линия, тя няма да бъде разграбена. Знам какво става в България с действащи линии, да не говорим за линии, които са закрити.
Как ние ще убеждаваме Македония и Албания да инвестират в коридор № 8, след като ние демонтираме една важна част от този коридор, ние просто затваряме вратата за Македония. Българското правителство затваря вратата за Македония. И утре ще ни бъде виновно поредното македонско правителство за това, че взаимоотношенията с България не са на онова равнище, на което е нормално да бъде тази взаимовръзка между двата народа.
Аз чета в пресата, че щяло по определени линии да се пускат чартъри, при нужда да има влакове и други подобни идеи, които изглеждат неосъществими.
Моят въпрос, господин министър, е, имайки предвид, че все пак това не е някоя линия от вътрешността на страната, не казвам, че там те трябва да се закриват, но все пак железопътната линия Кюстендил – Гюешево е с особена важност. Тя след някоя година ще стане международна линия и няма ли да излезе по-скъпо след това да я строим наново, вместо сега да я поддържаме, пък макар и на загуба?
Всичките тези аргументи не Ви ли убеждават, че това решение трябва да бъде преразгледано и железопътната линия Кюстендил – Гюешево въпреки това, че работи на загуба, да продължи да функционира? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин министър, имате думата за да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
На 9 септември 2002 г. в гр. Бари, Италия, беше подписан най-сетне Меморандум за разбирателство за развитие на общоевропейски транспортен коридор № 8. Решението за включване на транспортен коридор № 8 в общоевропейската транспортна мрежа е взето през м. април 1994 г. на Втората общоевропейска конференция на министрите на транспорта, състояла се на остров Крит, Гърция.
От 1998 г. започва подготовката на проект за подписване на Меморандум за разбирателство, както за този коридор, така и за останалите девет транспортни коридора, с които да се разшири общоевропейската транспортна мрежа на изток.
Процедурата по съгласуването и подписването на меморандуми за останалите девет коридора приключва през 2000-та година, а за коридор № 7 това е през 2001 г. всъщност. Само коридор № 8 въпреки усилията на Европейската комисия и на италианската страна, която е определена за отговорник за развитието на коридора досега нямаше постигнато съгласие за подписване на меморандум. Реална бе опасността този коридор да бъде изваден от общоевропейската транспортна мрежа с всички последствия за икономическото развитие и за политическия климат в региона, за осигуряване финансирането на проектите от международни финансови институции, както и за ползване на безвъзмездни средства от различни програми на Европейската комисия.
Проведеният анализ от ръководството на Министерството на транспорта и съобщенията и с участието на Министерството на външните работи показа, че е необходима бърза реакция от наша страна за сближаване на позициите на страните от региона и в частност на македонската и албанската.
В резултат на редица срещи с министрите на транспорта на Македония и Албания, също така и с вицепрезидента на Европейската комисия еврокомисаря госпожа Лойола де Паласио, които проведох от началото на тази година, успяхме да постигнем консенсус по спорните части от текста на меморандума.
Всички институции в България, включително правителството и президентът, отдават първостепенно значение за развитието на коридор № 8 като вече има и ясна инвестиционна програма, разработена в Министерството на транспорта и съобщенията. В процес на реализация са редица проекти от пътната, железопътната, пристанищната, летищната и терминална инфраструктура. Темата е обширна, затова ще акцентирам върху изграждането на железопътната връзка между България и Македония.
Съгласно инвестиционната ни програма сме планирали нейната реализация на два етапа – първият етап е доизграждане на железопътната връзка от 2,5 км и на тунела от гара Гюешево до македонската граница.
Вторият етап е реконструкция, модернизация и електрификация на железопътната линия Радомир – Гюешево с обща дължина 88 км и необходими средства около 100 млн. евро. В този участък е включена и отсечката Кюстендил – Гюешево.
Относно проблема за закриване на железопътната линия Кюстендил – Гюешево.
Влаковете се обслужват с дизелови локомотиви и с по два пътнически вагона. Поради изключително влошеното техническо състояние на железопътния път допустимата скорост е до 25 км в час. Времето между двете крайни гари е 1,50 часа или при средна скорост – 19 км в час. В участъка има четири моста и осем тунела с обща дължина 970 м.
Със Заповед № 440 от 12 септември 2002 г. на изпълнителния директор на “БДЖ” ЕАД с цел привеждане на експлоатационните разходи в съответствие с намаления обем превози се спира движението на влакове в участъка Кюстендил – Гюешево. Спирането на движението на влаковете ще се извърши след предварителна подготовка за поемане на превозите от автомобилния транспорт.
Освен това Национална компания “Железопътна инфраструктура” ще организира охрана на линията, сградите и съоръженията, които са част от железопътната инфраструктура. Никога досега не е разглеждан вариантът за закриване и ликвидация на участъка Кюстендил – Гюешево. Спирането на пътническото движение е временно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Когато говорим за наследството от сектора на СДС се чуха възгласи, но ето – Полша, Чехия, Унгария, вече възстановиха нивото на 1989 г. Там има социалисти, уважаеми господа, но там няма СДС и това е техният шанс!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Атанасов! Господин Атанасов, разбрахме се, че няма да водим спор!
ИВО АТАНАСОВ: Защото в никоя от бившите източноевропейски страни нямаше такава разрушителна сила, каквато у нас е Съюзът на демократичните сили.
От вас беше приет Законът за железниците, който това правителство пусна в действие и в който беше въведен пазарният принцип, пазарните взаимоотношения в железопътния транспорт. Оказа се, че там, където частникът няма интерес да развива определена дейност, е нормално държавата да направи това, иначе за какво ни е тази държава и за какво й плащаме данъци. Държавата също не прави това. Държавата се подвизава като по-голям частник от най-големия частник! И държавата гледа да има стопанска сметка от всеки километър железопътна линия, тъй като в случая говорим за една железница.
Смятам, че този подход е неудачен. Това вече е отговорност на сегашното правителство.
Какво означава това, че не се закрива железопътната линия? Разбира се, Вие няма, господин министър, да демонтирате релсите и траверсите, това ще сторят други хора, които ще създадат проблеми на господин Бойко Борисов, но когато Вие ще решите отново да пуснете влакове по железопътната линия, такава линия просто няма да има. И вместо да се поддържа тази линия, макар и с 25 км в час, а двадесет и пет все пак е повече от нула, защото това е скоростта на влаковете, които не заминават, ще се наложи утре да плащаме двойно и тройно за построяване отново на тази железопътна линия.
Смятам, че решението е крайно неразумно и мисля, че до 30 септември имате още време, за да го преразгледате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли да направите реплика към бележките на господин Атанасов? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Всъщност, имам само едно пояснение.
Аз смятам, че грижата за държавната собственост трябва да се реализира посредством управлението на държавните органи, в никакъв случай не по-лошо от тази, която един частен стопанин би имал. Така възприемам задълженията си, така ги и изпълнявам.
По отношение на разграбването. Това е един огромен проблем и аз се радвам, че го повдигате. Вече предложих доста крайни може би мерки, но има няколко компании, които са изключително потърпевши и загубата за държавата и за всеки, който плаща данъци, е огромна! Такива компании са НЕК, БДЖ, БТК.
Кражбата на релси е просто един частен случай, който би следвало радикално да се реши, и не само кражбата на релси, а също кражбата на кабели, кражбата на всичкото оборудване, което държавата има и се опитва да опази. Това би следвало да се реши радикално и да се реши посредством контрол в пунктове за приемане на вторични суровини, тъй като не считам активите на железницата за вторични суровини!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, министър Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С това завършихме актуалните въпроси към Вас.

Преминаваме към актуалните въпроси и питания към министъра на здравеопазването господин Божидар Финков. Най-напред давам думата на Борислав Китов и Стойчо Кацаров, които имат питане относно приподписването на Анекса към Националния рамков договор за 2002 г.
Имате думата, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, нашето питане към Вас, господин министър, е свързано с така завършилото злополучно събиране за подписване на Анекс към Националния рамков договор на 23 август тази година.
След като в продължение на един месец и малко повече през юли и август Българският лекарски съюз, Съюзът на стоматолозите в България и представителите на Националната здравноосигурителна каса се договориха да бъде направен Анекс към Рамковия договор, след като на 21 август Пресцентърът на Вашето министерство покани всички журналисти на тържественото подписване на този Анекс, след като това подписване не се състоя, а няколко дни по-късно Вие отказахте да подпишете Анекса, който беше изготвен и отговаряше на изискванията на Закона за здравното осигуряване, нашето питане днес към Вас, господин министър, е не защо не подписахте Анекса. Аз знам защо не подписахте Анекса. Вие не го подписахте, защото това вероятно щеше да Ви коства министерското кресло. Знам, че министърът на финансите не е бил съгласен с подписването на този Анекс, респективно и министър-председателят.
Въпросът ми не е за това. Въпросът ми не е дали е формално основанието, че някои от подписите впоследствие са се появили с особено мнение. Аз не искам тук, от тази трибуна, да влизам с Вас в юридически спор. Моето питане към Вас е като към орган, който съгласно Закона за народното здраве осъществява здравната политика в Република България – какво е Вашето мнение относно това необходимо ли е изобщо да бъде подписан Анекс към Националния рамков договор?
За да стане ясно за хората, които ни гледат и слушат, ще спомена няколко цифри относно това какви са истинските причини за подписването на такъв Анекс и какви биха били резултатите от него.
В резултат на анализа на разходите на Националната здравноосигурителна каса за първите 6 месеца и на базата на прогнозата на тези разходи до края на годината, се оказва, че Касата ще спести пари за стоматологична помощ в размер на почти 10 млн. лв. Десет милиона лева, определени за стоматологична помощ, няма да бъдат платени за извършване на такава помощ от Националната здравноосигурителна каса. Това означава при договорената цена за лечението на един кариес от 14,00 лв., че 700 000 кариеса могат да бъдат направени безплатно, платени от Националната здравноосигурителна каса, която има парите в бюджета си за това, но те няма да бъдат платени, защото Вие отказахте да подпишете Анекса към Националния рамков договор и 10 млн. лв. от парите, предназначени за стоматологична помощ, няма да бъдат похарчени.
По отношение на специализираната извънболнична помощ – отново 10 млн. лв. ще останат непохарчени. Това са разчетите на Касата, които цитирам в момента. При 79,5 млн. лв. планиран бюджет за годината, 68 млн. 372 хил. лв. ще бъдат изразходвани до края на годината. За 10 млн. лв. няма да бъдат извършени консултативни прегледи, в това число, разбира се, консултативни прегледи на деца, консултативни прегледи на родилки, на възрастни хора, на хронично болни. При договорена цена 8 лв. за една такава консултация, която се плаща от Националната здравноосигурителна каса, това прави 1 млн. 200 хил. такива консултации, които няма да бъдат платени от Националната здравноосигурителна каса. Дали обаче прегледите няма да бъдат извършени? Дали стоматологичните услуги няма да бъдат извършени? Вероятно една много голяма част от тях ще бъдат извършени, защото здравословният проблем е здравословен проблем. Когато Касата не го плати, ще го плати пациентът. Хората, които плащат своята здравноосигурителна вноска, ще получат услуги за 20 млн. лв. по-малко. Те ще трябва да платят 20 млн. лв. от собствените си джобове, за да получат тези услуги, ако приемем, че те няма да могат да бъдат отложени. А в повечето случаи те няма да могат да бъдат отложени.
Що се отнася до болничната помощ, от предвидените 100 млн. лв. за първото полугодие на годината са изразходвани 39 млн. лв. Разчетите до края на годината показват 67 млн. 446 хил. лв. или 33 млн. лв. по-малко. Всички знаем, че задълженията на болниците само за първото полугодие на тази година надхвърлят 80 млн. лв., и то само на държавните болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кацаров, времето Ви отдавна изтече, а искаме да завършим парламентарния контрол.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Завършвам, господин председател.
Вместо да бъдат подпомогнати, те ще получат 33 млн. лв. по-малко.
Нашето питане към Вас, господин министър, е за Вашата позиция за това трябва ли тези пари да бъдат дадени за лечение на български граждани или трябва да бъдат икономисани от Националната здравноосигурителна каса?
Извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, имате възможност да отговорите. Много се надявам, че ще се поберем във времето, за да можем да изслушаме и следващия министър, който има само един актуален въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Китов и Кацаров! Никога не съм бил и не бих бил, както и не съм отказвал подписването на Анекса към Националния рамков договор, ако той беше сключен съгласно изискванията на действащото законодателство, включително и на Закона за здравното осигуряване.
Важността на това споразумение е голяма, тъй като би било гарант за разширяване достъпа на пациентите, макар и не в големи размери, към специализирани изследвания, високоспециализирани дейности и щеше да осигури едно по-голямо заплащане на стоматолозите от Касата, респективно по-малко от страна на пациентите.
Шумните медийни настоявания тогава бяха опит за натиск към мен да подпиша нещо, което отсъства в правния мир. Никога не съм отказвал подписването на Анекса по простата причина, че Анекс от гледна точка на закона всъщност няма. На 23 август (само ще Ви припомня) аз действително поканих Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации да подпишат Анекс, но от Касата се явиха 6 души. Нямаше кворум. След това на подпис бяха събрани още два подписа, три от които с особено мнение. Припомням Ви.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване изработването и подписването на Националния рамков договор или Анекса към него, както в случая, се извършва от 10 представители на Здравната каса и 10 – на съсловните организации. Законодателят прави разлика между изискването за брой подписали от всяка от договорните страни и изискуем минимум от подписали от двете страни, за да е налице валидно сключен договор. Основание за това дава чл. 54, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, според която разпоредба Националният рамков договор е сключен, когато е подписан от не по-малко от 8 представители на Касата и 8 представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Извън съмнение е, че законодателят изисква този минимум от 8 подписа като израз на безусловно съгласие с договарянето. Според изречение второ на чл. 54, ал. 3 договорът се приподписва от министъра на здравеопазването. Прочетен във връзка с първото изречение, смисълът на тази разпоредба е повече от ясен. Министърът на здравеопазването не е страна по договора, не участва в изработването на Националния рамков договор, както и на анекси към него.

Ако законодателната воля беше в обратния смисъл, това би било посочено изрично.
Понеже няма време, много бих казал по този въпрос, но ще Ви кажа, че неправилно адресирате Вашия въпрос към мен. Адресирайте го към нередовната страна в Националния рамков договор. Там ще получите отговори на тези въпрос, които зададохте. Всъщност се оказа, че Вие много неща знаете, много цифри имате на разположение. Знаете, че премиерът и финансовият министър са против анекса. Аз това не го знам, Вие го знаете. Щом го знаете, не е лошо да кажете откъде го знаете.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): От вестниците.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: От вестниците е твърде несериозно да си черпите информацията, ако това е така.
Въвеждането на условия с подписа чрез изразяване на особено мнение на който и да е от подписаните означава в правната материя липса на пълно съвпадение на волята на страните по отношение съдържанието на договора. Има над 40 нормативни акта в България, може би са и повече, в които изрично е записано какво означава особеното мнение. То винаги означава нещо в смисъла на “не поддържам”.
Следователно, сред ръководството на Здравната каса още тогава имаше съмнения, че този анекс би могло да бъде реализиран. И най-вероятно щеше да стане нещо много по-грозно от това, което Вие твърдите сега, че е грозно. Ние щяхме да се подиграем с очакванията на много хора и да застанем зад това.
Понеже така или иначе има жалба, която е внесена при Вас, по отношение на моя подпис няма да коментирам правната страна на въпроса, ще чакаме съдът да се произнесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Д-р Китов, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз също познавам законодателството в страната и знам, че по отношение на подписите, в случая дали имаш особено мнение или не, или го подписваш, или не го подписваш. Но нека да оставим това на съда. Ние не коментираме тази част на нещата, въпреки че е за коментари защо веднъж един от членовете го подписа без особено мнение, след това сложи “С особено мнение!”. Вторият въпрос е: защо този, който го подписа “С особено мнение!”, след това си го изтегли? Това е въпрос на морал. Въпрос на морал е и дали да преподпишете или да не преподпишете, след като законът Ви задължава.
Но моите уточняващи въпроси към Вас, господин министър, са следните:
Считате ли, че българските граждани имат нужда да получават повече медицинска и стоматологична помощ?
Можете ли да отречете, че с подписването на анекса това щеше да стане факт? Може да не е най-доброто, което на всички ни се иска, но щеше да подобри сегашното състояние. Ако считате, че е така, господин министър, ще инициирате ли по закон да стане така, че тези пари да не се икономисват, а да отиват за здравето на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, д-р Китов.
Господин министър, имате възможност да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми доц. Китов, трите Ви въпроса бяха изключително ясни.
С развитието на подписите – оттегляне, особени мнения, моето непреподписване, според мен вратата за преговори не е затворена. Както това го твърдях в тези първи пресконференции, когато трябваше да бъде подписан анексът, така твърдя и сега, че българското гражданство има нужда от услугите, които бяха заложени в анекса. То има нужда и от много повече от това, което беше заложено в анекса. Въпросът е дали това може да бъде осигурено. И ако то наистина бъде осигурено в най-скоро време, надявам се, тъй като, доколкото имам сведения, продължават преговорите за изграждане на нов анекс, аз ще го преподпиша. Освен това много хора знаеха – нека кажат, ако това не е вярно – че ако анексът беше подписан редовно, което означава, че всички членове на Управителния съвет или поне 8 от тях бяха се подписали коректно, аз щях да подпиша анекса. Просто, с особените мнения те още тогава заявиха, че стоят на различни позиции. Някои от позициите бяха свързани с актуализацията на Бюджет 2002, което е общо взето в прерогативите на Народното събрание; други бяха обвързани с неактуализация на бюджета и с други условия, които не бяха вписани в договора. Отлагането на разговора мисля, че не затваря вратите. Много е вероятно до края на годината да бъде изготвен анекс и той да бъде преподписан, като, разбира се, бъде обезпечен финансово, така както изисква Законът за бюджета.
Забравих последния въпрос, но той беше пак в тоя смисъл: имат ли нужда гражданите? Да, имат, имат много големи нужди и това е едно от най-отговорните в момента дела, които Министерството на здравеопазването се опитва да проведе докрай, да осигури повече пари на здравеопазването и по-добро разпределение на средствата съобразно приоритетите, които имаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Китов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз не мога да бъда доволен от отговора и ще Ви кажа съвсем откровено защо. Защото е ясно, че тези пари ще отидат да покрият дупката, която се отвори с лекарствата поради грешно заложен бюджет, за който ние Ви предупреждавахме.
Второ, нито един лев повече от тези, за които спомена господин Кацаров, няма да отиде тази година за лечение на българските граждани, уважаеми господин министър.
И не на последно място, искам да Ви кажа, че и с част от законодателството, което се подготвя – имам предвид законопроекта за Здравноосигурителната каса и промените, които ще станат в касата, не анексът, господин министър, до края на годината и новият Рамков договор няма да бъде подписан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приключихме с питането към министър Финков.
Преминаваме към актуален въпрос на народния представител Панайот Борисов Ляков относно разглеждане на доклада за оценка за въздействието върху околната среда, зададен на министър Долорес Арсенова.
Заповядайте, господин Ляков. Предполагам, че времето ще ни стигне.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз няма да описвам Спортно-туристическия комплекс "Сютка", който е най-големият проект, който ще бъде изпълнен на територията на Пазарджишка област и има важно значение за нейното социалноикономическо развитие. Всъщност, този проект е включен в Националния план за регионално развитие и трябва да има всякаква институционална подкрепа. Само ще отбележа, че голямото му предимство е, че той ще има единна собственост върху спортно-техническата, хотелската и обслужващата инфраструктура, което е проблем на всички курорти в България, и ще даде възможност за реализирането на единна инвестиционна, експлоатационна и маркетингова политика. Само ще спомена, че ще се реализира на територията на две общини – Велинград и Ракитово.
По хронологията.
Общият устройствен и ландшафт-устройствен план е представен и одобрен от ВАС през 2000 г. След това има оценка за въздействие на околната среда. Минал е на обществено обсъждане по всички процедури. Докладът е представен в министерството, върнат е от Висшия експертно-екологичен съвет с Решение от 2 юли 2001 г. за преработване. След това е преработен, изготвен и представен отново на 8 април 2002 г. В отговор министерството изпраща писмо, че трябва да има допълнителни промени в доклада за ОВОС, за да се открие и съответната процедура. Според експерти част от тези изисквания до голяма степен са неоснователни, но въпреки това дружеството "Сютка" внася доклада за пореден път с писмо от 8 август 2002 г. и в момента се очаква насрочване на дата за разглеждане от Висш екологичен експертен съвет. Аз Ви моля да ми кажете кога ще бъде тази дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, от изложението на Вашето питане разбирам, че Вие сте добре запознат, в големи подробности, с извършеното от Министерството на околната среда и водите досега във връзка с оценката на въздействието върху околната среда на общия устройствен план за Спортно-туристическия комплекс “Сютка”. Аз ще ви информирам за следващите етапи по процедурата на тази оценка.
Както Ви е известно и споменахте преди малко, първият доклад за ОВОС е внесен в Министерството на околната среда и водите на 30 януари 2001 г. Проведена е процедура по ОВОС и поради недостатъчност на информацията и необходимост от уточнения, докладът е върнат с решение на Министерството на околната среда и водите за преработване на 2 юли 2001 г. Преработеният доклад за оценка на въздействието върху околната среда е внесен в министерството през м. април 2002 г., но имаше неясноти, най-важните от които са за намерението на инвеститора относно развитието на спортно-туристическия комплекс като площ и етапи на реализация, както и не е съобразено напълно с поставените изисквания на решението.
По тези причини се наложи връщане за преработване за втори път с мотивирано писмо от 12 юни 2002 г. Отново докладът за оценка на въздействието върху околната среда за общия устройствен план на Туристическия комплекс “Сютка” е внесен в министерството на 8 август настоящата година. След направена проверка на документацията се установи, че тя вече е съобразена с решението по ОВОС за преработване, изяснени са и поставените допълнително въпроси с писмо на Министерството на околната среда и водите от 12 юни същата година.
Допълнително представената документация в момента се разглежда и от експертите в Министерството на околната среда и водите, и от Регионалната инспекция по околната среда и водите в гр. Пазарджик. В доклада за ОВОС освен коригиран в отделните си части, касаещ компонентите на околната среда, се разглежда и значително изменение в общия устройствен план, редуциран като площ и намерения. По тази причина е открита отново процедура за обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Предстои уточняване на датите за срещите за обсъждането в двете общини, които касае, а именно Велинград и Ракитово.
Уважаеми господин Ляков, бих искала да обърна специално внимание, че сроковете за етапите на процедурата по оценка на въздействие върху околната среда са нормативно определени. Съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредба № 4 за оценка на въздействието върху околната среда е задължително да се публикува съобщение в пресата за предстоящо обществено обсъждане най-малко един месец преди насрочената дата. Заседанието на Висшия експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда и водите, на което да се разгледа докладът за оценката и да се предложи решение по оценката за въздействие върху околната среда, може да бъде насрочено не по-късно от един месец след приключване на общественото обсъждане, което не включва времето за допълване при необходимост на доклада за ОВОС за отговор на поставени въпроси на обсъждането или от получени писмени становища.
В тази връзка точната дата на заседанието на Висшия експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда и водите не би могла да бъде посочена към настоящия момент. Предвижданията ни са най-малко след два месеца документацията за ОВОС за общия устройствен план на Спортно-туристическия комплекс “Сютка” да бъде представен за разглеждане от експертния съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо министър! Аз се надявах, че ще ми посочите точна дата, но Вие всъщност сте върнали проекта там, където беше преди година и половина. Аз лично не смятам, че трябва да има ново обществено обсъждане, след като съм присъствал, знам информация и от двете общини. Всичко, което беше казано на тези обсъждания, беше отразено съответно в промените в проекта. И не смятам, че има нещо ново, което принципно ще измени отношението на обществеността и в двете общини, която категорично стои зад този проект и неговото изпълнение.
Ако Ви разбирам, след като вече сте го направили, явно връщане няма. Висшият експертен екологичен съвет до Нова година ще трябва да го приеме, така ли? Добре. Аз приемам, че все пак до Нова година е някакъв поносим срок и се надявам, че няма да има по-голямо забавяне, защото имам информация, че само заради това, че този проект е активиран и задействан по наше време, ще бъде спрян до местните избори. Казвам го пред всички: аз ще го следя и, ако това се потвърди, бъдете сигурни, че ще изляза с много остра реакция в пресата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Арсенова, желаете ли реплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин народен представител Ляков, благодаря Ви за разбирането. Както споменах в своето експозе, има нормативно определени срокове, които ние сме длъжни да спазваме. А относно това, че може да има някаква политическа причина, бих искала да споделя, че както и Вие във Вашето експозе развихте, така и аз след това потвърдих, че проектът е стартирал на 31 януари 2001 г., когато НДСВ не беше в управлението. След като е докладвано в министерството, е върнат за допълнителни уточнения. Това става на 7 юли 2001 г., когато също НДСВ не беше в управлението. Така че според мен не би могло да има и най-малкото съмнение за мотив, който да клони към политика.
Ако отново има някакви непълноти, неясноти и неточности в доклада, считам, че това е по-скоро въпрос на прецизност на доклада, който е представен в нашето министерство, и ни най-малко не би могло да има какъвто и да било политически уклон. Още повече че ние с Вас и с госпожа Михайлова си говорихме за този проект още в началото на нашия мандат. Така че, ако това е хубаво да се случи за българския народ, за подобряване на неговото жизнено състояние и няма да наруши параметрите на околната среда над рамките на допустимото, в никакъв случай не би могло да се счита за каквото и да било друго, освен за спазване на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
С това парламентарният контрол приключи. Всички въпроси и питания бяха разгледани.
Съобщения:
Комисията по културата ще заседава на 24 септември от 9,00 ч. в зала 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 25 септември, сряда, от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 25 септември, сряда, от 15,00 ч.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание е във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим