Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес, 20 октомври, предлагам на вашето внимание проект за дневен ред за седмицата, както следва:
1. Проект за решение за предсрочно освобождаване на заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
2. Проект за решение за удължаване на срока на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на НАТО по трансформацията относно осигуряването на поддръжка от сраната-домакин за провеждане на операции и учения на НАТО.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
7. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия – продължение.
8. Първо четене на Законопроекта за научните степени и научните звания.
9. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за аминистративно-териториалното устройство на Република България.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
14. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ на президента на Републиката.
15. Парламентарен контрол, в който първо се включват разисквания по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министъра на финансите Милен Велчев относно изразходването на т.нар. “излишъци в бюджета”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте този проект за дневен ред.
Гласували 163 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 8.
Приема се.
Има серия предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник.
Първото от тях е с вносител Борислав Китов, който предлага като точка в дневния ред да се включи проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване предложението за освобождаването на Атанас Щерев от поста.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 88, против 80, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Правя процедура за прегласуване, защото е твърде несериозно на един такъв етап да се сменя председателят на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Борислав Китов за освобождаването на Атанас Щерев от поста.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 98, против 78, въздържали се 11.
Предложението е прието и се включва като точка от дневния ред.
Следващото предложение е на заместник-председателя на Парламентарната група на СДС Валентин Василев, който предлага на основание на ал. 3 да се включи като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Става дума за един срок, който засяга миньорите, но искам да обърна внимание, че не е изтекъл двумесечният срок по нашия правилник, разпределен е на водещата комисия, но още няма доклад. Затова сега включването в дневния ред е преждевременно и по правилник ние не бихме могли да си позволим да го гласуваме.
(Народният представител Пламен Кенаров иска думата.)
Не мога да Ви дам думата, господин Кенаров.
Така че това е за сведение – при първа възможност следващата или по-следващата седмица да бъде включен в дневния ред, според това кога комисията ще е готова.
Следващото предложение е направено от народния представител Росица Тоткова – Законопроект за инспекция по труда.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на Росица Тоткова за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 90, против 67, въздържали се 21.
Тази точка от дневния ред се приема.
Следващото предложение по ал. 3 – да бъде включено в дневния ред предложението на народния представител Михаил Миков за Законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване на държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 91, против 92, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Мирослав Севлиевски, който предлага да се включи в седмичната програма като точка второ четене на Законопроекта за политическите партии.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 193 народни представители: за 71, против 66, въздържали се 56.
Това предложение не се приема.
Господин Севлиевски, имате възможност да поискате прегласуване.

МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаема госпожо Масларова, само заради Вас искам това прегласуване. И като допълнение към думите, които вече Ви казах в движение, трябва да стане ясно колко са народните представители, които искат на следващите парламентарни избори българските политически партии да отидат със законодателство, което не дава възможност на анонимните дарители да влияят в политиката на партиите в България, законодателство, което не дава възможност на онези партии, които не са се отчитали към никого и не са спазвали нито един български закон в последните години, да участват в парламентарните избори. В края на краищата трябва да дойде Видовден за калпавите политици и за калпавите политически партии в България. Този закон дава възможност да имаме друг тип партии в България и затова ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 62, против 65, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е с вносител Димитър Дойчинов - да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
Моля, господин Дойчинов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изкажа благодарност на заместник-председателя на Народното събрание господин Асен Агов за бързата реакция по критичната ми бележка в петък. Искрено Ви благодаря, корекцията е нанесена в темата за парламентарния контрол и мисля, че това е наистина едно сериозно отношение.
В същото време, когато мотивирам желанието си да подкрепите темата за временната анкетна парламентарна комисия, искам да кажа следното: най-страшното нещо е посредствеността, когато е облечена във власт. Позволявам си да се позова на Хенри Кисинджър. В книгата си “Години на промяна”, която е продължение на “Дипломацията”, той има твърде интересна мисъл: “Посредствените общества и държавници се ограничават с лесно достижимото”.
И аз си задавам въпроса лесно достижими ли се оказаха царските имоти? Отговорът ми е: категорично да!
Задавам си въпроса: лесно достижими ли се оказаха демонстрационните проекти? И аз отговарям: категорично да!
Не се ли дължи това позорно явление на посредствеността, облечена във власт? Отговорът може да бъде само: да!
Задавам си въпроса как е възможно това от чисто републиканска гледна точка? Къде на друго място под слънцето има случаи на пълзящ монархизъм? Това е потребната временна анкетна комисия, а не такива като “Петролгейт”, където съзидателната дискусия се води за броя на изпитите кафета и затова тази комисия “Петролгейт” най-вероятно трябва да се нарече “Кафегейт”.
Ясно е, че управляващите имат тежки проблеми с лидера си. Това е една от големите причини да загубите предстоящите избори. Тогава ще разберете, че мандатът ви е протекъл под девиза “Национално движение за царски имоти и демонстрационни проекти”.
Особени екстри в политиката са необлагането на наследствата, което се превръща в персонален закон на посредствеността и клиентелизма.
Моля да подкрепите внесеното проекторешение. То е потребно преди всичко на управляващите и на техния лидер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното от народния представител Димитър Дойчинов предложение за създаването на тази временна анкетна парламентарна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 98, против 98, въздържали се 5.
При този паритет, не се приема.
Господин Дойчинов, заповядайте да аргументирате необходимостта от прегласуване.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, мисля, че темата заслужава прегласуване, защото става дума за съвест, за морал. Нещо повече, ще си позволя още веднъж да цитирам Хенри Кисинджър, който казва следното: “Крайната цел на лидера е да изведе обществото оттам, където е било, дотам, където не е било”.
Смятам, че лидерът на НДСВ, лидерът на управляващите ни води доста назад във времето и мисля, че това е единствената полезна крачка: да подкрепите внесеното проекторешение, и няма да съжалявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Дойчинов за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 102, против 103, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Ралица Агайн, която предлага като точка в дневния ред да бъде включено първо четене на Законопроекта за етичните норми в работата на народните представители.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 28, против 64, въздържали се 82.
Не се приема.
Следващото предложение е с вносител народният представител Юлияна Дончева, която предлага като точка от дневния ред второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение на госпожа Дончева.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 19, против 66, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Емил Кошлуков, който предлага в програмата да се включи второ четене на Избирателния кодекс.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение на господин Емил Кошлуков.
Гласували 144 народни представители: за 25, против 61, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Господин Чонков, който предлага да се включи като точка в дневния ред второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за радио и телевизия.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на Господин Чонков.
Гласували 185 народни представители: за 70, против 67, въздържали се 48.
Предложението на Господин Чонков не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Радослав Коев, който предлага в седмичната програма на Народното събрание да се включи първо четене на Законопроекта за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 22, против 64, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Недялко Калъчев, който предлага да се включи като точка в дневния ред първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 43, против 44, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, това бяха предложенията по ал. 3 на чл. 40.
Позволете да представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 13-19 октомври 2004 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Валентин Василев, разпределен е на водещата Комисия по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Анастасия Мозер и група народни представители, водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител – Мирослав Севлиевски и група народни представители, водеща - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Мирослав Севлиевски и група народни представители, водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Мирослав Севлиевски и група народни представители, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проекторешение за удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим. Вносител – Мариана Костадинова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносител – Иван Николаев Иванов и група народни представители, водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията, подпомагаща е Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по труда и социалната политика. Освен това законопроектът е разпределен и на Комисията по здравеопазване, и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба. Вносители са народните представители Цонко Киров и Валери Цеков, водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ангажирана е и Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проекторешение за предсрочно освобождаване на заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Вносител е народният представител Станимир Илчев.
Законопроект за меценатството. Вносител е Юлияна Петкова и група народни представители, водеща е Комисията по културата, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Явор Милушев, водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Преди да започнем по дневния ред, уважаеми народни представители, ми позволете да направя няколко съобщения.
Първото от тях е във връзка с писмо на министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски, адресирано до председателя на Народното събрание, в което се казва:
"С т. 1 и 3 от Решение № 689 на Министерския съвет от 27 август 2004 г. за приемане на Стратегия за приватизация на "България еър" ЕАД – София, Министерският съвет отмени изрично своето Решение № 528 от 25 юли 2003 г. за приемане на Стратегия за приватизация на "България еър" ЕАД – София, която до този момент не бе одобрена от Народното събрание, и предложи на Народното събрание да разгледа и одобри стратегията, приета с т. 2 от Решение № 689 на Министерския съвет от т.г. Изричната отмяна на Решение № 528 от 2003 г. и предложението на Народното събрание да разгледа и одобри приетата с Решение № 689 от 2004 г. Стратегия за приватизация на "България еър" ЕАД изразява волята на Министерския съвет да оттегли Стратегията, приета с Решение № 528 от 2003 г."
Ще ви прочета още едно съобщение:
"На 18 октомври 2004 г. по парламентарни групи е раздаден обобщен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник."
Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения.
Заповядайте, господин Рафайлов, за процедурен въпрос.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Във връзка с току-що прочетеното съобщение за раздаден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР с оглед на това, че материята, която се урежда, е твърде тясна и се изразява с няколко думи, правя предложение срокът за предложения да бъде съкратен на три дена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение. Чухме го.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 88, против 34, въздържали се 35.
Предложението се приема.

Ако няма други предварителни въпроси, уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Предложението се прави от народния представител Станимир Илчев.
Господин Илчев, ще направите ли Вашето предложение, като представите проекта за решение? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за предсрочно освобождаване на заместник-председател
на Комисията за финансов надзор

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Освобождава Румен Гълъбинов Гълъбинов като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.”
Основанията в чл. 6 са именно подаване на оставка, което е предвидено в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин Илчев, уважаеми колеги. В днес раздадените материали се съдържа това предложение, което и господин Илчев току-що прочете от трибуната. Аз бих помолил народните представители да обърнат внимание на въпроса, по който ще се гласува. Става дума за освобождаване на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, наблюдаващ застрахователната дейност, поради това, че си е подал оставката. Но, съгласете се, че първо трябва да има малко повече мотиви, господин Илчев, защо се предлага днес на Народното събрание да гласува това решение, ако не се лъжа след повече от половин година? Какво е станало междувременно с наблюдаването на този така важен финансов сектор, какъвто е застраховането? И най-важното, господин председателю, какво се предлага оттук нататък, тъй като пред Народното събрание стои въпросът не само да освободи, но и да избере.
Господин председателю, за мен е странна процедурата, че този въпрос, първо, не беше внесен за разглеждане в Комисията по бюджет и финанси. Най-малкото така служебно може да се подходи по въпрос, който засяга пряко функционирането на един такъв сектор като застраховането. Всеки, който макар и малко следи проблемите на застраховането, е наясно, че отрасълът се намира в един много деликатен момент от своето развитие. Той реализира растеж на оборотите, реализира разширяване на дейността, едновременно с това е изправен пред сериозните предизвикателства на нови регулации, които ще изискват значително по-високи плащания при настъпването на съответните рискове. И в този момент просто с два реда да натиснем бутона и да кажем: “Освобождаваме Гълъбинов.” ми се струва, че е неоправдано служебно, формално подхождане към един сериозен, критичен проблем в много отношения.
Приветствам намерението, което забелязвам у госпожа Радева, да вземе думата и бързам да освободя трибуната, но моля за малко разяснение. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Госпожо Радева, имате думата.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, напълно споделям загрижеността на господин Пирински за това, че застрахователният надзор в лицето на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор трябва да има своя титуляр. Защото наистина отговорностите на този човек и на тази длъжност са много големи и рисковете, които поемаме от това тази длъжност да бъда изпълнявана по съвместителство от други хора, са много големи.
Господин Гълъбинов си е подал оставката от позицията заместник-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за застраховането, преди една година и един месец. На 10 септември миналата година той си подаде оставката поради лични причини. Той работи в чужда застрахователна организация, която е купила и българско застрахователно дружество, има вече съвсем друг кръг отговорности, съвсем друга лична визия за своята професионална кариера.
В продължение на една година длъжността на господин Гълъбинов се изпълнява по съвместителство от друг член на Комисията за финансов надзор, но мисля, че отговорностите са твърде големи, за да може един човек да покрива и двата твърде отговорни сектора, каквито са застраховането и пенсионното осигуряване. Затова наистина ви моля да се съобразим с личното желание на господин Гълъбинов да освободи този пост, защото има идея за своето персонално развитие в друга сфера, и да гласуваме неговото освобождаване. Това при всички случаи ще стартира процедурата за избор на нов член на Комисията за финансов надзор, който ще поеме функцията застрахователен надзор. И така, както и господин Пирински каза, да осигурим на този сектор един надежден контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли други желаещи?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Всъщност, госпожо Радева, Вие казвате това, което ние искахме да кажем. Този изключително важен сектор на финансовия надзор вече повече от година и един месец на практика е оставен да не кажа на самотек, но там се изпълнява много странно функцията на неговото регулиране – чрез съвместителство. И това, което Вие току-що казахте, е всъщност въпросът, който ние задаваме – какво ще стане с ръководството на този сектор, след като го освободим? Защо не ни предлагате човека, който ще поеме тази функция? Какво решаваме ние в момента? Нищо не решаваме. Ние де факто чисто формално правим един акт, който де факто вече е станал. Кой е човекът, който ще поеме контрола върху застрахователните организации в България? Кой ще контролира този пазар? Знаем много добре, че по Закона за финансовия надзор тази дейност се извършва почти в личен план. Тоест ние сега си затваряме очите, че година и един месец този сектор е без контрол, чисто формално освобождаваме личността, която отдавна не изпълнява тази функция и не казваме какво ще стане оттук нататък.
Така че, господин Илчев, не сме против това да го освободим. Въпросът е кого ще назначим и кого ще изберем? И кога ще стане ясна тази тайнствена фигура, която ще поеме този контрол? Или ще чакаме още година и един месец, тоест до следващото Народно събрание, което да избере тази фигура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина и аз не мога да си обясня този ход на управляващото мнозинство освен с отговор на някои въпроси, които зададох преди доста време на мнозинството в пленарната зала по време на избора на нов управител на централната банка. Тогава изразих едно притеснително смущение, което възникна в някои народни представители по повод на съмнението, че има някаква сделка между двете управляващи партии, свързана с “дай ми, за да ти дам”. И тогава пробният камък, който ви казах, спомням си отлично това, беше, че вероятно споразумяването за подкрепа на председателя на централната банка е срещу предоставянето на заместник-председателско място в тази мегакомисия, има и по-точно название от мегакомисия, защото правомощията, които са й дадени, ако бъдат използвани по един целенасочен и несправедлив начин, последиците от тези действия са ужасяващи за онзи субект, върху който бъдат насочени. Спомням си, че тогава говорехме за Франкенщайн на тази комисия. Тогава пробният камък за разбирателството на управляващите партии беше именно какво е дадено на ДПС срещу подкрепата на централния банкер? Ние изразихме смущение, че даденото място е едно заместник-председателско място точно в тази комисия. Една година и половина след това става ясно, че като че ли това е разменната монета.
Много ми се иска днес мнозинството да убеди народните представители, че тези съмнения не са верни. Но задавам си и аз въпроса как така една година и един месец след като този пост реално е овакантен, човекът не работи там и не изпълнява правомощията си, не носи отговорност за това, което се случва там, една година и един месец по-късно ние го освобождаваме. Едно поне разумно обяснение дайте от тази трибуна вие – управляващото мнозинство, които трябваше много отдавна да решите този въпрос. Преди една година трябваше до го решите, а не сега. Година и един месец! Защо това досега не го решихте? Едно разумно обяснение дайте. През тази година и един месец неговата функция се изпълняваше точно от представителя на ДПС. И днес давате предложение да бъде освободен титулярът и не предлагате на негово място друг титуляр. Тоест ще продължава досегашната история – тази функция да се изпълнява от същия този човек. Така ли да разбираме това?
Аз наистина не мога с ясно съзнание да реша как да гласувам по този въпрос докато на тези няколко въпроса, които сега задавам, някой от управляващото мнозинство, който е наясно с тези неща, не стане и не хвърли малко светлина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте за изказване, господин Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, ние сме свидетели на един случай, при който налице е молба, желание на един важен държавен служител да напусне работата си, а в същото време ние подлагаме на съмнение неговото лично желание да не работи вече тази длъжност. Проблемът за освобождаването на заместник-председателя на комисията не е пряко обвързан с проблема за неговия заместник. Аз мисля, че днес ние обсъждаме проблема за това дали да одобрим, да кажем “Да” на желанието на заместник-председателя на тази мегакомисия да напусне и да не се води официално, защото той формално отдавна не е заместник-председател на тази комисия.
Друг е проблемът, наистина е проблем защо това досега не е направено. Но аз не приемам намеците на господин Радев, че виждате ли досега човекът на ДПС е заемал тази длъжност, макар и временно и че, виждате ли, секторът е изпаднал в такива тежки проблеми именно поради факта, че господин Кафелов е заемал тази длъжност.
Уважаеми господин Радев, това не е Ваша работа, това е работа на управляващите, защото те носят отговорността. (Силен шум и реплики от КБ, ръкопляскания и реплики от ПГОДС.) Те носят отговорността за действието и функционирането на тази комисия. Кажете от тази трибуна какво лошо се е случило през тази година с този сектор? Тогава ще Ви изслушам с внимание. Кажете по времето когато Кафелов, като представител на ДПС, е изпълнявал тази длъжност застраховането в какви тежки проблеми е изпаднало? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
За реплика – господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Имамов, Вие сякаш много силно сте се вживели в ролята на управляващ, за да си позволите от тази трибуна да ръсите справедливост и да учите народните представители кой каква работа има и каква работа няма в един български парламент! Не Ваша е тази работа.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Аз съм управляващ.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие може да сте управляващ, но нямате право да ми казвате аз какво да мисля и аз какво да казвам от тази трибуна. Разберете това най-после. Ако за толкова време в Народното събрание това не сте разбрали, бадева за загубеното Ви време.
Аз ви зададох един много ясен въпрос. Вие си позволихте да ми отговорите по един изключително невъзпитан начин.
Аз ви питам още веднъж – кажете ми тази една година що правихте вие, господа управляващи? Вие в качеството си на онези, които поучавате другите какво могат да правят, какво могат да мислят и най-вече какво да говорят от тази трибуна? Наместо да ни поучавате, отговорете ми на този въпрос, господин Имамов – какво правихте една година и един месец, та не внесохте днешното предложение тогава, а не днес? И да сме свидетели днес на тази демонстрация без никакво покритие на някакви права, виждате ли, че имали управляващите: “Аз съм управляващ и имам право. Вие сте опозиция, немате право!” Много интересно ми звучите.
Аз пак казвам: смутен съм от подобно поведение, защото вече ще станат четири години да сте на тези банки и не знаете как да се държите от тази трибуна. Отговорете на този въпрос, моля ви. Не ви задължавам, не ви заставям да ми отговаряте, но, за да бъда искрено убеден как да гласувам, искам да науча това – защо не го направихте досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Имате думата за втора реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Имамов, аз бих Ви помолил като вземете думата за дуплика, наистина да отговорите спокойно и да не поставяте отговора на въпроса си в този ключ кой от коя партия е и кой по какво съвместителство е изпълнявал определени функции, а наистина да се постараете да третирате въпроса от позициите на заместник-председател на Бюджетната комисия, каквито сме и ние с господин Радев.
Какво лошо се е случило, казвате Вие, през тази година и един месец? Отговорете на въпроса смятате ли въобще за допустимо и за нормално година и един месец да няма отговорно избран от парламента заместник-председател на комисията, наблюдаващ застрахователния сектор? Отговорът може да е само един-единствен – това е недопустимо, това е абсолютно неприемливо състояние на нещата от никаква гледна точка, защото самият застрахователен сектор се намира в доста сложно положение. От една страна расте, от друга страна вие знаете колко застраховани граждани не получават дължимата им застраховка, колко застрахователни рискове остават непокрити и какво предстои в този сектор. Не е въпросът какво лошо се е случило, какви са натрупаните проблеми и как се решават те. Те засега се задълбочават и затова е необходимо отговорно наблюдение на този сектор и предложения.
Така че много ви моля да отговорите от гледна точка на отговорността ви и нашата обща отговорност пред този сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Не виждам трета реплика.
Господин Имамов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Радев, Вашата субективна оценка за това, че моят отговор е невъзпитан е обяснима с факта, че на невъзпитани въпроси от Вас се научих да отговарям по невъзпитан начин.
Вие много добре знаете, че комисията е на подчинение на Народното събрание, което означава, че Вие по всяко време, и Вие, господин Пирински, бихте могли да внесете решение на Народното събрание, касаещо кадровото обезпечаване на тази комисия. По всяко време. Възниква въпросът вие защо не го направихте през тази година? Никой не ви е спирал, никой не ви е пречил, законът ви позволява да го направите.
Аз не приемам, че е нормално забавянето. Не приемам, че е нормално. Но не мога да приема намеците, уважаеми господин Радев, че през всичкото това време поради факта, че заместникът е от ДПС, виждате ли, застрахователният сектор е затънал в проблеми. Ето, Вие дадохте тон на политическата интерпретация, затова аз така Ви отговарям. Съжалявам, но аз правя това, на което Вие ме научихте през тези четири години. Защото аз съм нов политик и се уча от такива като Вас. За съжаление, научих и онези неща, които не трябва да правя и да прилагам в този парламент, благодарение на Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурното ми предложение е господин Имамов да попита госпожа Радева дали не съм предлагал кандидат за този пост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е малко странна процедура. (Оживление.)
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекторешението, представено от господин Станимир Илчев, за освобождаването на господин Румен Гълъбинов като заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 158 народни представители: за 101, против 11, въздържали се 46.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата – втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ, СВЪРЗАНИ С ТРАГИЧНАТА КАТАСТРОФА В Р. ЛИМ.
Вносител на предложението е Мариана Костадинова – председател на временната комисия.
Госпожо Костадинова, искам да Ви помоля да представите проекта за решение и мотивите към него, за да може да се обсъди и гласува. Заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"Проект
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на
Временната анкетна комисия за проучване на
данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим с два месеца.”
Основните мотиви, дами и господа народни представители:
"На 5.10.2004 г. Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим, проведе редовно заседание, на което взе решение срокът на комисията да бъде удължен с два месеца със следните мотиви:
Към настоящия момент на комисията не са предоставени материали от институции, към които сме отправили искане за получаване на информация. Възниква необходимост от получаване на допълнителна информация по вече предоставени материали. Налага се и допълнително изслушване на лица, имащи отношение към организирането на екскурзията до Дубровник, и на представители от различни асоциации, сдружения за туризъм, извършване на превозни и туроператорски дейности. Всичко това е от съществено значение за финализирането на работата на комисията и налагане допълнително време за разглеждане и обсъждане на информацията и излизане със становище." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така или иначе ние създадохме тази комисия, тя извърши огромна работа до този момент. Част от резултатите от нейната дейност са известни. Аз обаче с безпокойство следя изявите на част от колегите, които по различни медии си позволяват лукса да заявяват кой е виновен, кой не, да споделят своите становища по този въпрос, преди комисията да е приключила работата си. Безпокоя се, че прекомерното удължаване на срока на нейната дейност и изключителната сложност на материята, която не е от законодателно, а от техническо и друго естество, в крайна сметка може да доведе до реакции, свързани с недоволство от страна на родителите, тъй като наистина не съм много сигурен, че ние разполагаме с необходимата компетентност окончателно да се произнесем какво се е случило там и кой носи отговорността за това. Притеснявам се, че, удължавайки непрекъснато тези срокове, ще се наложи в края на краищата и комисията да поеме отговорността за едно решение, което на практика би трябвало да вземат други оторизирани и компетентни органи.
Аз съм готов, разбира се, да подкрепя това поредно удължаване на срока, но моите безпокойства остават, тъй като никак не съм сигурен, че точно комисията трябва да бъде върховният съдник на онова, което се е случило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пентелеев.
Господин Валентин Василев – заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще подкрепи удължаването на срока и то не само заради доизясняване на някои елементи, но и заради това, което ние всички очаквахме тук да се случи – да се предложат промени в нормативни актове, в закони, в подзаконови нормативни актове, които касаят по-нататъшни дейности, свързани с ученически екскурзии, с безопасност, с организация, с ролята на училището и учителите и т.н. Така че ние очакваме това да се случи в работата на комисията, за да можем наистина да предотвратим за в бъдеще подобни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Дали има други желаещи народни представители? Не виждам.
Моля, подлагам на гласуване представеното проекторешение за удължаване срока на действие на временната анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЪРХОВНОТО ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА НАТО В ЕВРОПА И ЩАБА НА ВЪРХОВНИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА НАТО ПО ТРАНСФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПОДДРЪЖКА ОТ СТРАНАТА-ДОМАКИН ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОПЕРАЦИИ И УЧЕНИЯ НА НАТО.
Искам да помоля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да представи доклада на комисията по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-70 за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на НАТО по трансформацията относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин за провеждане на операции и учения на НАТО, внесен от Министерския съвет
на 4.10.2004 г.

На свое заседание, проведено на 14.10.2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на НАТО по трансформацията относно осигуряването на поддръжка от страната- домакин за провеждане на операции и учения на НАТО.
Осигуряването на поддръжка от страната-домакин за провеждане на операции и учения на НАТО е един от основните въпроси, по които България е поела ангажимент в процеса на преговорите за присъединяване.
За страната ни вече е установена практика за предоставяне на поддръжка като домакин на операции и учения на НАТО. Меморандумът създава правен механизъм за изпълнение на изискванията на НАТО в тази област, създавайки национална процедура за изпълнение на задълженията.
Съгласно действащата практика между страните-членки на НАТО е въведено освобождаване от ДДС, акцизи и митнически обезпечения при внос или доставка в страната на стоки и услуги, които са предназначени изключително за целите на учението или операцията. Въведен е и специфичен режим за доставка на необходимите стоки и услуги за нуждите на силите при провеждане на действия на НАТО на наша територия, като заявената подкрепа се осигурява чрез Министерство на отбраната.
Меморандумът влиза в сила с ратифицирането му от Народното събрание.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на НАТО по трансформацията относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин за провеждане на операции и учения на НАТО, подписан в София на 16 август 2004 г ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на първо гласуване ратификационния законопроект така, както беше представен от господин Венко Александров.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 4, въздържали се няма.
Законопроектът се приема се на първо четене.
Господин Александров, имате думата, за да направите процедурно предложение. Него ще го направите пред председателстващия господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение Меморандумът да бъде гласуван на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да гледаме на второ четене този законопроект.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приема се процедурното предложение законопроектът да бъде гледан на второ четене.
Господин Александров, моля Ви да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главнокомандване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на НАТО по
трансформацията относно осигуряването на
поддръжка от страната-домакин за провеждане на
операции и учения на НАТО

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главнокомандване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на НАТО по трансформацията относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин за провеждане на операции и учения на НАТО, подписан на 16 август 2004 г. в София.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моля да гласуваме заглавието, единствения параграф и Заключителната разпоредба на този законопроект на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има постъпили няколко законопроекта. Те са със следните вносители: Валентин Василев и група народни представители, 8 септември 2004 г.; Петър Жотев и група народни представители от 29 септември 2004 г.; на Министерски съвет от 11 октомври 2004 г.; на господин Сергей Станишев и група народни представители от 12 октомври 2004 г.; на господин Мирослав Севлиевски и група народни представители от 13 октомври 2004 г. и на госпожа Анастасия Мозер и група народни представители от 13 октомври 2004 г.
Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Радева да представи нейния доклад върху тази група законопроекти.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение преди разглеждане на законопроекта в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите и господин Валентин Видолов – заместник-главен данъчен директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема. Моля квесторите да поканят експертите в залата.
Госпожо Радева, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност,
№ 402-01-53 от 11.10.2004 г., внесен от Министерския съвет,
№ 454-01-69 от 08.09.2004 г., внесен от
Валентин Василев и група народни представители,
№ 454-01-85 от 29.09.200 4г., внесен от
Петър Жотев и група народни представители,
№ 454-01-96 от 12.10.2004 г., внесен от
Сергей Станишев и група народни представители,
№ 454-01-100 от 13.10.2004 г.,
внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители и № 454-01-103 от 13.10.2004 г.,
внесен от Анастасия Мозер и група народни представители

На заседание, проведено на 14 октомври 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от Министерския съвет и народни представители.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев.
Основните промени в законопроекта са:
- намаляване на срока по чл. 77, ал. 2 за възстановяване на данъка на фирмите-износителки от 45 на 30 дни;
- извършването на непарични вноски да не се третира като доставка. По този начин данъчното облагане на апортните вноски се изравнява с облагането при преобразуването на търговско дружество – извършването на вноската не се разглежда като доставка по смисъла на закона, но за получателя й възниква задължение за регистрация. Същевременно, с цел това да не доведе до получаване на необосновани данъчни предимства, се предвижда получателят на апорта да поеме всички права и задължения по закона, които е имало лицето, извършващо вноската.
Създава се специална уредба на данъчното третиране при смърт на физическо лице и се определят ясно правата и задълженията на наследника. Измененията предвиждат регистрацията по закона да се прекратява при смърт на лицето, като се дава възможност на лицата, поели предприятието на едноличния търговец по наследство или по завет, да се регистрират доброволно, без оглед на оборота. В този случай няма да се начислява данък за наличните към датата на дерегистрацията активи.
Законопроектът на Валентин Василев и група народни представители беше представен от народния представител Валентин Василев. Основните промени в законопроекта са: данъчната ставка да бъде намалена от 20 на 18%; да се намали срокът за възстановяване на данъчния кредит по чл. 77 от три на два месеца; да се намали прагът на доброволната регистрация от 50 хил. на 25 хил. лв.
Законопроектът на Петър Жотев и група народни представители беше представен от народния представител Петър Жотев. Основните промени в законопроекта са: данъчната ставка да бъде намалена от 20 на 18%; да се намали срокът за възстановяване на данъчния кредит по чл. 77 от три на два месеца.
Законопроектът на Сергей Станишев и група народни представители беше представен от господин Петър Димитров. Основните промени в законопроекта са: въвеждане на диференцирани данъчни ставки за лекарства, хляб и млечни изделия; намаляване на срока за възстановяване на данъчния кредит по чл. 77 от три на два месеца; предлага да се даде възможност от ДДС-сметката да се теглят средства, когато салдото й превишава 25% от средния размер на дължимите вноски за последните 12 месеца.
Законопроектът на Мирослав Севлиевски и група народни представители беше представен от Румяна Георгиева. Законопроектът предвижда да се даде възможност на фирмите да търсят по съдебен ред обезщетение за вредите, причинени от невъзстановяване на срока за данък добавена стойност.
Законопроектът на Анастасия Мозер и група народни представители беше представен от народния представител Димитър Стефанов. Основните промени в законопроекта са: въвеждане на диференцирани данъчни ставки за хляб, лекарства, детски храни и други; даване възможност на физически лица, които са регистрирани земеделски производители, да се регистрират по Закона за данъка върху добавената стойност, без да са достигнали предвидения в закона праг.
По законопроектите се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно възможността за намаляване на прага за доброволна регистрация по данъка върху добавената стойност, намаляване ставката на данъка, необходимостта от законодателни промени за въвеждане на праг, над който плащанията да се извършват задължително по безкасов път с цел ограничаване укриването на доходи и данъци.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати:
Първо, по законопроекта на Министерския съвет: “за” 13 народни представители, “въздържали се” 4, без “против”.
Второ, по законопроекта на Валентин Василев и група народни представители: “за” 7, “въздържали се” 12, без “против”.
Трето, по законопроекта на Петър Жотев и група народни представители: “за” 7 народни представители, “въздържали се” 12, без “против”.
Четвърто, по законопроекта на Сергей Станишев и група народни представители: “за” 2 народни представители, “въздържали се” 15, без “против”.
Пето, по законопроекта на народния представител Мирослав Севлиевски и група народни представители: “за” 8 народни представители, “въздържали се” 10, без “против”.
Шесто, по законопроекта на Анастасия Мозер и група народни представители: “за” 7, “въздържали се” 13, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет, и да не приеме законопроектите, внесени от народните представители Василев и група народни представители, Жотев и група народни представители, Сергей Станишев и група народни представители, Мирослав Севлиевски и група народни представители и Анастасия Мозер и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Ще дадем думата на вносителите.
Заповядайте, господин министре.
Правилникът повелява, че когато член на Министерския съвет поиска думата, тя му се дава. Така пише. Заповядайте, господин министре.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря за Вашата любезност, господин председател.
Уважаеми дами и господа, от името на Министерския съвет внасям за разглеждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Той предвижда промени по отношение на срока за възстановяване на данък, на облагането на непаричните апортни вноски в капитала на търговски дружества, регистрация и прекратяване на регистрацията в случаи на смърт на физически лица и регистрация по Закона за чуждестранни лица, неустановени в страната.
Предложено е намаляване на срока за възстановяване на данък по чл. 77, ал. 2 за фирмите-износителки от 45 на 30 дни. Това ще даде възможност на фирмите по-рано да разполагат с дължимия им от бюджета паричен ресурс, като по този начин ще се намалят алтернативните разходи и ще се ограничи задържането на фирмени средства.
Другите основни промени са: въвеждане на специална регламентация по отношение на данъчното третиране при смърт на физическо лице-едноличен търговец, в случаите на унаследяване; отпадане на задължението за регистрация на чуждестранни лица, които не са установени в страната.
Тъй като госпожа Радева с доста детайли представи законопроекта на Министерския съвет, аз ще спра дотук, като ще помоля за подкрепата на законопроекта на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Това беше от името на вносителя на законопроекта - Министерският съвет.
Има думата господин Валентин Василев също от името на вносител. Това е законопроект, внесен на 8 септември 2004 г.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа народни представители! Днес българският парламент започва дебат по данъчната политика на Република България за 2005 г. Това е изключително важен дебат, тъй като от тази политика зависи икономическото развитие на България, зависи каква ще бъде приходната част на бюджета, какви социални придобивки и реални доходи ще имат хората.
За съжаление, уважаеми господин министър, нашата оценка за досегашната данъчна политика на България е лоша поради следните причини:
Първо, тя е непредвидима, тъй като в предизборните програми на вашата партия пишеше едно, в предизборните послания пишеше друго, през тези три години се случи трето, а специално за Закона за данък върху добавената стойност госпожа Нина Радева на 13 октомври във в. “Труд” каза, че данъкът може да се намали още сега, но това не става. Тази непредвидимост е изключително лош знак за бизнеса, тъй като той не може да планира своите разходи и своята дейност. Искам да напомня на всички народни представители, че за последните 14 години всички данъчни закони са променяни между 20-30-35 пъти. Случвало се е в една и съща година да се променят по два или три пъти. Това също прави планирането на сериозните инвестиции невъзможно и данъчната политика непредвидима.
Факт е също така, че България има ниска събираемост на данъците и неточно планиране на приходите. Миналата година гласувахме някаква приходна част в бюджета. Тази година уважаемият господин министър е събрал над 1 млрд. лева повече пари – от данъци, няма откъде другаде да ги събере. Сега тези пари ще трябва да бъдат преразпределени, вместо да остават при хората в бизнеса, за да могат да правят пари.
Считаме, че тази политика не е нито добра за бизнеса, нито има достатъчно социални елементи. Аз съм изключително обезпокоен и учуден, че тези данъчни закони изобщо не се разглеждаха в Комисията по икономическата политика на парламента. Тези закони нямат ли отношение към икономиката на България? Защо трябва да ги разглеждаме само в бюджета? Защо на хората, които мислят за икономиката на България, не им се чува думата? Тези данъчни закони не са само да пълнят приходната част на бюджета. Те са, за да правят икономическо развитие, за да има работни места, за да има пари в тази държава. Затова ще се наложи членовете на Комисията по икономическата политика да вземат думата тук и да говорят по тези въпроси.

Не беше прието нито едно от разумните предложения на останалите парламентарни групи на опозицията. Имаше много разумни предложения и ние като парламентарна група ще ги подкрепим, ако не сега на първо, на второ четене.
Какво се предлага специално по данък добавена стойност? Това, което предлага правителството, уважаеми господин министър, почти с нищо не променя сегашното положение. Ние продължаваме да имаме една от най-високите ставки на данък добавена стойност в Европа. Само в няколко страни са по-високи, но те имат преференциални ставки за приоритетни отрасли, за социални дейности, за храни, за лекарства. В някои страни за други дейности – за образование. По принцип, като средна тежест, данък добавена стойност в България е най-висок в Европа и това много лесно се доказва.
Този данък се плаща от всеки един български гражданин – от крайния потребител. Българинът плаща най-висок данък добавена стойност върху храните и лекарствата. Ето защо ние предлагаме да се направи първата стъпка – да бъде намалена ставката от 20 на 18%, само 2%, които в рамките на приходната ви част ще се отразят някъде 380-400 млн. лв., което за вашите възможности не е нищо, тъй като вие тази година сте преизпълнили плана с над милиард, не знам колко, Вие ще кажете с колко.
Второто, което предлагаме, това е да бъде намален прагът на задължителната регистрация по ДДС от 50 на 25 хил. лв. Смятаме, че това е пътят, по който трябва да върви България. Много добре знаете как стои този въпрос в европейските страни и че този праг постепенно изобщо трябва да изчезне.
Третото нещо, което предлагаме, което е в интерес на българските фирми и на българите, е срокът за възвръщане да бъде намален от три на два месеца.
Призовавам уважаемите господа народни представители да подкрепят на първо четене предложения от Съюза на демократичните сили законопроект. Ние се запознахме много внимателно с останалите внесени законопроекти. Смятаме, че в тях има много рационални неща и ние също ще подкрепим тези законопроекти. Не можем да подкрепим законопроекта, внесен от правителството, тъй като той фактически не предлага никакви сериозни промени в данък добавена стойност и различията ни по отношение на данъчната политика са сериозни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Желаещи от другите вносители?
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Група народни представители от Парламентарната група на Обединените демократични сили - Демократи за силна България и Българската социалдемократическа партия, правим две предложения в Закона за данък върху добавената стойност. Преди всичко бих искал да отбележа, че с този данък се предопределя в голяма степен икономическият климат в нашата страна. Той влияе решаващо върху бизнеса, а в крайна сметка всеки един от нас като потребител чувства въздействието на регламента, който държавата налага на бизнеса и на цялото общество. Затова смятаме, че този е един от най-важните данъчни закони.
Първото ни предложение е в продължение на политиката, която Обединените демократични сили провеждат последователно вече няколко години. То е свързано с необходимостта да бъде намален данък добавена стойност. Съзнаваме ясно, че това е основният източник, който, грубо казано, пълни бюджета. Това е основният източник, на който вече в годините на прехода държавата разчита, за да могат да се осигуряват редица дейности, но същевременно знаем много добре, че тук има огромни резерви. Няма български гражданин, който да не знае, че чрез данък добавена стойност или чрез механизма на възстановяване на данъчния кредит се източват огромни средства, такива каквито сме убедени, че няма в друга европейска държава.
За голямо съжаление Министерството на финансите и целият екип на данъчната администрация не успяват да затегнат режима. Затова нашето първо предложение е да бъде намален данък добавена стойност. Данъчната ставка, която в момента е 20 на сто, да бъде намалена на 18 на сто. Аргументът на представителите на Министерството на финансите, вероятно и министърът веднага би се възпротивил, е: “Как ще се пълни бюджетът? Какво ще стане с целия бюджет, как ще бъде вързан?”
Това, което се краде от държавата и от българските данъкоплатци, ако бъде затегнат механизмът за възстановяване на данъчния кредит, ако се спре това безпрецедентно източване, разходите, т.е. средствата, които бюджетът не би получил, ако ставката се намали от 20 на 18 на сто, тези неполучени средства ще бъдат много повече от средствата, които сега бюджетът ще понесе като по-малко приходи. Затова ние сме готови да подкрепим всяка стъпка на изпълнителната власт, насочена към затягане на данъчната дисциплина, но държим на нашето предложение и молим за подкрепа всички народни представители в 39-о Народно събрание, защото въпросът за данъчната ставка има пряко въздействие върху бизнес климата в нашата страна.
Направихме справка в страните на Европейския съюз. Само ще посоча, че ставка, каквато ние предлагаме – 18 на сто, вече е въведена в много европейски страни. Данъчна ставка от 18 на сто има в Гърция, Естония, Латвия, Литва и Малта. По-ниски данъчни ставки има в Германия, Англия, Люксембург и Кипър. Това вече беше казано от колегата Василев – в много държави действат диференцирани данъчни ставки и тук става въпрос не за облекчения от 1 и 2-процентни пункта, примерно, ако ставката е да речем 20 на сто, за някои специфични дейности да бъде 15-16. Тук става въпрос за нулеви ставки, за ставки в размер на 5-8 на сто. Така че, когато представители на Министерството на финансите казват: “Вижте една Дания!”, към която би трябвало да се стремим, там размерът на данъчната ставка е 25 на сто, но действат множество специфични ставки, които на практика облекчават и редуцират общото бреме.
Затова смятаме, че това наше първо предложение няма нищо общо с една опозиционна политика. Това е умерена политика, която цели облекчаване на бизнеса в нашата страна, особено в годините на преход до влизането ни в Европейския съюз и затова отново моля за вашата подкрепа.

Второто предложение бих го класифицирал като техническо. То също е продължение на политиката на ОДС през последните години. Предлагаме срокът за възстановяване на данъчния кредит да бъде намален от 3 на 2 месеца.
Основният аргумент, който чуваме против това наше предложение, е: данъчната администрация все още няма капацитета да се справи с тези съкратени срокове.
Аз категорично бих подкрепил увеличаване дори на броя на данъчните служители, повишаване на техния бюджет, всякакви организационни мерки, които да укрепят данъчната администрация, но така, че на бизнеса да се създават все по-малко пречки.
Разбира се, нашата парламентарна група приветства предложението, което преди малко чухме за износа. То е в същия дух. Но смятаме, че намаляването на срока за възстановяване на данъчния кредит от 3 на 2 месеца отново ще направи живота и дейността на българския бизнес много по-добри. Молим за подкрепата и по това наше предложение.
Считаме, че законопроектът ни неоснователно не беше подкрепен при обсъждането на първо четене в Бюджетната комисия. Самият факт, че нямаше “против” народни представители от НДСВ и коалиционния им партньор от ДПС означава, че има разум в това, което предлагаме. И въздържанието, с което гласуваха тези представители, означава само една лоялност към позицията на Министерството на финансите и Министерския съвет. Аз смятам, че тези две стъпки са в посока на бизнеса, те ще получат подкрепата на широката българска общественост и затова моля да приемем нашия законопроект. Благодаря за вниманието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Пирински - от името на вносителя.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! Позволете ми да представя мотивите, с които председателят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Сергей Станишев и група народни представители сме внесли към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Господин председателю, стараейки се да формулираме своите предложения за промени в този закон, ние се придържаме към две разбирания: едното е, че действително законът третира данък, който е гръбнакът на бюджета. С този закон, и съответно с този данък, е неуместно да се върши евтина, конюнктурна политика, безотговорна по отношение на фиска на страната. И едновременно с това, господин председателю, ние сме се стремили да обосновем достатъчно съществени, нови моменти, различаващи се от действащия закон и от данъчната политика на управляващите, в три направления.
Едното е да създадем значително по-сериозни стимули за инвестиционна дейност на фирмите, т.е. за натрупване, за увеличаване на спестяванията в икономиката.
Второто е да въведем съществени социални норми, насочени към далеч по-справедливо разпределение на данъчното бреме в страната.
И на трето място, в опростяване и изравняване на данъчното третиране, на данъчния режим и по отношение на отделните данъчни субекти, и като баланс на права и отговорности между данъчно задължените лица и данъчните органи на държавата.
Тези наши общи принципи на изграждане на предложенията ни в законопроекта, който представям пред вас, са реализирани в седем параграфа:
Първият третира онова, за което говори господин Жотев в края на своето изказване - въвеждането на диференцирани данъчни ставки за данък добавена стойност в зависимост от видовете доставки, т.е. видовете стоки, които се облагат с такъв данък.
Предлагаме да се въведе 10% ставка за лекарствени средства, учебници и учебни пособия, литературни произведения от български автори; 15 % ставка за мляко и млечни изделия, и 15 % ставка за хляб и хлебни изделия.
Вторият параграф от нашия законопроект цели изравняване на третирането на фирми-достачици на инвестиционно оборудване, когато става дума за инвестиционни проекти, които се ползват с привилегирования режим по чл. 58г на действащия закон. Тоест, редът за ускорено възстановяването на данъчен кредит. Както знаем, по сега действащия закон този режим се прилага за чуждестранни доставчици. Твърде настоятелно е предложението на българския бизнес, на неговите колективни представители, този режим да бъде равен и българските доставчици на машини и видове оборудване за такива обекти да бъдат равнопоставени.
Третият параграф третира един болезнен проблем за всички данъчни субекти, за всички фирми. Това е даденото право по чл. 65 от действащия закон на данъчния орган да отказва приспадането на данъчен кредит, което да прави една фирма тогава, когато е в данъчна ревизия и не е представила едни или други доказателства в указания й 7-дневен срок, съгласно съответния текст. Ние правим предложение в т. 4 на ал. 4 на този член това право на данъчния орган да бъде балансирано с правото на данъчния субект, т.е. на фирмата, допълнително да представи онези доказателства, които доказват, че тя е изрядна или пред данъчния орган – регионалния данъчен директор, или пред съда, с което да отпадне според нас една злоупотреба с това право от страна на данъчните органи. Тъй като на практика въпросът е в това, че когато една фирма е изправна, но по веригата преди нея има фирма-фантом или друга неизправна фирма, изправният данъкоплатец се лишава от правото си да получи дължимия му данъчен кредит, не защото той е виновен, а защото преди него има неизправни субекти.
Този въпрос е бил предмет на дискусия и по време на един наскоро проведен семинар в Народното събрание със съдействието на Дирекцията на Европейската комисия именно по данък добавена стойност, и именно в тази част нашият закон е бил критикуван, че той въвежда ограничения, които санкционират изрядни данъчни субекти. Нещо, което по никой начин според мен не бива да бъде търпяно. Вярно е, тук е прав и господин Жотев, че в разстроената обстановка на прилагане на данък добавена стойност в условията на мащабни злоупотреби фискът навярно се стреми да се застрахова, но неправомерно е той да се застрахова на гърба на изправни данъчни субекти.
Четвъртото ни предложение, господин председателю, е свързано със сроковете на чл. 77 и фактически се покрива с предложенията, направени в законопроектите, представени от господин Василев и господин Жотев. Няма да ги обосновавам повторно. Ние ги смятаме за обосновани и ще ги подкрепим. Мисля, че и в законопроекта на правителството се съдържат подобни идеи.

Що се отнася до последното ни съществено предложение, то засяга въпроса, който беше дискутиран и миналата година. Мисля, че тогава и господин Муравей Радев, и група народни представители бяха внесли предложения за възможността да бъдат ползвани част от средствата, които се трупат по специалната ДДС-сметка – тогава, когато те превишават един необходим размер за гарантиране на изрядността на данъкоплатеца спрямо фиска и същевременно стоят замразени, така че фирмите не могат да ги ползват. Нашето предложение е фирмите да могат да възстановяват парични суми от сметката в случаи, когато по нея се е натрупало салдо, превишаващо 25 на сто от средния размер от дължимите вноски за последните 12 месеца преди текущия и при условие че лицето не е в процедура на данъчно-установително производство по реда на Данъчно процесуалния кодекс във връзка с данък добавена стойност, както и по самия Закон за ДДС.
Предвижда се възможността да се тегли сумата след получаване на писмено разрешение от териториалното данъчно подразделение и мястото на регистрацията на субекта. Това подразделение издава разрешението до 14-о число на текущия месец, следващ месеца, по който е определено завишението по ал. 1. Смятаме, че това също е един балансиран режим, който, от една страна, гарантира фиска срещу неиздължаване на дължим ДДС, и от друга страна – дава правото на фирмите да ползват своите средства, а не те да останат замразени.
Господин председателю, апелирам към Вас, апелирам и към народните представители, дори и към господин министъра да бъде подкрепен нашият законопроект на първо четене, независимо че той не е получил такава подкрепа в Бюджетната комисия. Мотивите ми, господин председателю, са следните. Както отбеляза и господин Жотев, законопроектите, внесени от опозицията отляво и отдясно, са били отклонени в Бюджетната комисия без гласове “против”, а с гласове “въздържали се”. Не мисля, че това е най-коректният начин за процедиране, тъй като е очевидно, че във всички законопроекти има достатъчно сериозни и обмислени предложения, не спекулативни, които щеше да бъде далеч по-добре да бъдат обхванати в обединени доклади след първо четене, да бъдат дискутирани паралелно, като се избере най-добрият вариант между предлагания – там, където има предложение от правителството и на едни или други групи от опозицията. Ще ми бъде възразено, че имаме възможност между първо и второ четене да направим своите предложения. Не мисля, че това е най-оправданата технология за процедиране, защото далеч по-обосновано е да бъде направен един обединен проект, който да е систематизиран и достатъчно ясно представен пред народното представителство, а не депутатите да се мъчат да се справят с едни или други частични предложения.
Ето защо отново апелирам нашият законопроект да бъде подкрепен на първо четене. Мога да заявя, че ние ще подкрепим проектите на другите опозиционни групи, защото смятаме, че и в тях има достатъчно съществени предложения. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
От името на вносителите госпожа Анастасия Мозер и група народни представители има думата господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Данък добавена стойност откакто е въведен, изпълнява една-единствена функция – фискална, да крепи бюджета. Както каза господин Пирински, да бъде стожер на бюджета. Повечето от предложенията на опозицията са насочени към диверсифициране на функциите на този данък в насока, стимулираща икономическата дейност, и социална функция. Аргументите срещу това не са много сериозни – примерно, че няма да може да се напълни бюджетът. Контрааргументът са постоянно нарастващите от година на година излишъци в бюджета. Другият аргумент против това е капацитетът за администриране на едни диференцирани ставки. Нашите аргументи са, че това е европейска практика. Конкретно предложенията на групата народни представители от БЗНС – Народен съюз са свързани с по-ниска ставка ДДС за хляба – да се намали на 5%. Моите аргументи са, че в следващите години, за да постигнем европейските стандарти на качеството на хляба, ние ще увеличим цената на хляба, която ще стане непоносима за голяма част от населението и това рано или късно ще се наложи да бъде направено.
Предлага се по-ниска ставка ДДС за лекарствата. Цените на лекарствата и сега са непоносимо високи. Това също е социална функция. А за прясното и киселото мляко ще отбележа, че България е страната с най-висок процент на консумация на прясно мляко в Европа. И ако ние не поставим по-ниски ставки на ДДС, ще ликвидираме българското млекопроизводство. Това е един много сериозен проблем, аз съм се занимавал с този сектор и съм убеден в стимулиращата функция на една по-ниска ставка ДДС.
Предполагам, че моите колеги тук, специалисти в отделни области, ще обосноват по-конкретно предложенията, но ние ще подкрепим всички законопроекти на опозицията, които са в тази насока – диверсифициране функциите на данък добавена стойност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Стефанов.
Госпожо Георгиева, заповядайте от името на вносителите на законопроекта от Мирослав Севлиевски и група народни представители.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Новото време ще подкрепи ставка 18%, защото е необходима. И аз искам тук да чуя министър Велчев защо той е съгласен тази ставка да бъде въведена през 2006 г., а не през 2005 г., след като се говори, че цялата политика на правителството е социална? Мисля, че на българския гражданин е необходимо намаление с 2% на ДДС. Ние направихме сметка, намалението е някъде около 360 млн.,мисля, че господин Велчев може да каже. А с акцизи и с всичко наистина това може да бъде балансирано в бюджета и на базата на този голям излишък какво се очаква, тъй като в момента вие знаете, че от това преизпълнение не могат да се заделят тези средства. Освен това е планирано да се създаде финансова полиция, която ще се занимава само с въпроса за източване на ДДС. Данъчните служители казват, че между 500 млн. и 1 милиард лв. е източването от ДДС. Ако си свършим добре работата, можем да дадем нещо добро на българските граждани.
Знаете каква е процедурата за връщане на ДДС. В голяма част от случаите данъчните служители буквално се гаврят с фирмите. Те не могат да си получат ДДС така както е записано по закон, а го получават след повече от шест месеца. Затова в мотивите си ние казваме, че по този начин се дава възможност фирмите да търсят по съдебен ред обезщетение за вредите, причинени от невъзстановяване в срок на данъка върху добавената стойност. Затова смятаме, че държавата е длъжна да създаде организация. При сега действащия ред при забавяне се дължи законова лихва, но тя в много случаи не е в състояние да компенсира бизнеса за пропуснатите ползи. Това беше подкрепено от депутатите от НДСВ при техните изказвания. В крайна сметка мотивът беше: сега ние ще се въздържим по вашето предложение, което е за бизнеса, а между първо и второ четене ще се опитаме да вкараме това ваше предложение. Смятаме, че това предложение трябва да бъде подкрепено, да бъде гласуван и приет законопроектът на Новото време, защото по този начин наистина ще кажем, че сме честни към фирмите и към гражданите.
Ние ще подкрепим ставка 18% плюс предложението за бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към изказванията.
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да изразя позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи по отношение на предложените на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Законът за ДДС е един от петте закона, които имат отношение към рамката на държавния бюджет. Съществени елементи на този закон са: размерът на ставката на данъка върху добавената стойност; прагът за регистрация; срокът на възстановяване на данъка.
Нашата парламентарна група приема идеите, заложени в законопроекта на Министерския съвет, като счита, че предложените изменения не променят по същество философията на самия закон, а усъвършенстват отделни членове от него. Считаме, че заслужава внимание и предложението на Парламентарната група на Новото време, което защитава фирмите от евентуални административни нарушения и своеволия от страна на данъчната администрация.
Нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет на първо четене и ще се въздържи по предложенията на останалите законопроекти, свързани с диференциране на данъчната ставка и срока на възстановяване на данъка.
Считаме, че при едно следващо изменение на Закона за данъка върху добавената стойност заслужава внимание, разбира се, след съответни изчисления и обосновка, въвеждането на режим на по- съкратен срок на възстановяване на данъка върху добавената стойност на всички фирми, а не само на тези, които са износители, както и намаляването на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Имам един принципен призив, който бих искал да направя в началото на разискванията – да се въздържим от популизъм, когато говорим за такава отговорна материя като данъците.
Госпожа Георгиева попита какво ще струва на бюджета намаляването на данък добавена стойност на 18% следващата година. Цифрата е приблизително 420 млн. лв. И, когато говорим за социални придобивки, окачествявайки така намаляването на данъка от 20 на 18%, нека да не забравяме колко социални придобивки ще станат невъзможни, ако бюджетът загуби 420 млн. лв.
Призиви да се намалява така радикално разходната част на бюджета в толкова късен период от годината, когато са планирани вече и други намаления на данъчните ставки, говори само за едно – че партиите, които ги правят, нямат никакво намерение да управляват България през следващата година, след парламентарните избори. Такива призиви са характерни за опозиционни партии в средата на управленския мандат, когато следващата година е изцяло отговорност на управляващото правителство. Но когато една партия прави такива призиви и предложения, заявявайки, че се надява да спечели парламентарните избори в средата на годината, това може да говори само за несериозността, с която се правят такива заявления.
Да, ДДС може да падне на 18%. Това съм го заявил, но това не може да стане през следващата година. Това може да стане през 2006 г. или по-нататък, когато, благодарение на още една година бърз икономически растеж, приходната част на бюджета се е увеличила с още 5-6% в реални размери и ни позволи да намалим тази приходна част с тези 420 млн. лв. или повече, които биха били възможни през 2006 г., но не през 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за изказвания.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Искам да взема думата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Георгиева, господин Кенаров заяви преди Вас желанието си.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Искам да взема думата, тъй като не ми беше отговорено на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Георгиева, правилникът не позволява да се репликира министър. Не, че не бива да се репликира, но просто това ще стане един безкраен разговор, тъй като пък министърът, от друга страна, може да взима думата, когато поиска. Подозирам, че от тази трибуна ще се води един дълъг диалог.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Аз имах конкретен въпрос, на който не ми беше отговорено – какво е преизпълнението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разбирам, че имате конкретен въпрос, госпожо Георгиева, и на такива въпроси се отговаря в парламентарния контрол.
Господин Кенаров, заповядайте за участие в дебата по първо четене на внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, с голямо внимание изслушах дебата по данъчните закони, които са внесени от страна на управляващите и от страна на опозицията - както лява, така и дясна. И тъй като Народен съюз също внесе предложения за диференцирана ставка по ДДС, искам да се спра върху този момент за диференциация на ставката ДДС и да я направим в този момент не губеща за бюджета в неговата приходна част, а да направим ставката ДДС социална форма в областта на здравеопазването, хлябът, млякото, селскостопанските производители, а тази ставка да заработи на по-висок оборот и да повиши потреблението в българския пазар.
Знаете, че преди две години и половина тук, в тази зала, имаше вот на недоверие на правителството във връзка с ДДС ставката. Знаете с каква трудност тя премина при лекарствата от нулева ДДС ставка директно на 20-процентова ставка. Истината е, че приходната част на републиканския бюджет се увеличи с около 25 млн. лв., в резултат на наложената ДДС ставка, но лекарствата не станаха невероятно високи, скъпи. Знаете и статистиката, която беше направена, че понякога те са около 100-150% по-високи, отколкото в европейските държави с друг стандарт на живота. В тоя ход на мисли искам да приемете, уважаеми господин министър, следното предложение:
Да, ДДС ставката и ДДС сметката са наистина изключително необходими да съществуват във връзка с дисциплиниране на пазара на нечестните играчи в областта на лекарствения бизнес. Ние искаме наистина да има ДДС ставка, но тя да бъде диференцирана. Онова, което сме предложили, е 5% ДДС ставка, за да може лекарствата в България да станат много по-достъпни, на много по-ниски цени. В същото време само с около 5 до 6 млн. лв. ще падне приходната част на бюджета от така нареченото ДДС върху лекарствата, а с това ще създадете условия лекарствата в България да бъдат както регулирани и контролируеми от страна на данъчните органи чрез ДДС сметката, и в същото време ще подпомогнете и социалния ефект в българското здравеопазване.
Знаете, че неслучайно имаме около 100 милиона задлъжнялост на болниците, като тази задлъжнялост на една значителна част идва и от ДДС сметката. Успоредно с това, намалявайки цената на лекарствата и правейки диференцирана ставка за ДДС по отношение на лекарствата, вие ще подпомогнете и българските производители, в същото време по този начин ще намалите и дълговия инструмент, тежестта на нашите болници.
Хлябът е не по-малко важен елемент, където също трябва да има диференцирана ставка за ДДС. Аз мисля, че не 2006 г. е тази, която, натрупвайки още 5% реален ръст на брутния вътрешен продукт, ще имаме възможност за намаляване на ДДС ставката. Явно това ще стане при другото правителство.
Идеята е в рамките на четиригодишния мандат на този парламент ние, като народни представители, да имаме отношение към него и да можем наистина да направим ДДС ставката диференцирана за хляба, за лекарствата, за яйцата – онова, което са стоките от първа необходимост на българските граждани.
Истината е, че имаме преизпълнение с над 1 милиард на бюджета. Успоредно с това продължаваме да държим висока ДДС ставката. Има нещо нелогично в чисто финансовите параметри, които се водят.
Затова ще настоявам и пред народните представители, и ние ще гласуваме и с лявата, и с дясната опозиция, вероятно и с Новото време, както беше направено за тези промени в ДДС, които бяха предложени от опозиционни сили и в значителна степен приети от мнозинството по време на заседания и по време на разговори, но неприети официално от Бюджетната комисия.
Така че, господин министър, мисля, че и Вие трябва да се съобразите с това мнение, което изразяват по-голямата част от народните представители.
Благодаря за вниманието, господин министър! Благодаря Ви за вниманието, господин председателю! Благодаря, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви за точността.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме разискванията по този данъчен законопроект. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В условията на валутен борд фискалната политика е основен инструмент за икономическо управление. Затова смятам, че правителството прояви максимална отговорност, формулирайки и публично оповестявайки стратегията на данъчната си политика още през 2001 г. Не мога да приема обвиненията на господин Василев за това, че в резултат на данъчната и икономическата политика на правителството и управляващото мнозинство бизнес средата в България става по-непрогнозируема и по-непрозрачна. Точно обратното – за първи път публично се оповестиха принципите и насоките на данъчната политика. Не само се оповестиха, а и реално се следват. Затова в този период, в който работи това правителство, имаме и толкова добри икономически резултати и в крайна сметка имаме една много по-прозрачна и предвидима бизнес среда. Тази данъчна политика именно е политиката, благодарение на която постигаме и тези много добри и отчетени от всички като положителни резултати както в сферата на икономическия растеж, така и в системата на социалната стабилност.
По отношение на основните теми, които се засегнаха в дискусията по данъка по законопроектите за данък добавена стойност, бихме могли да групираме проблемите в три групи.
Първата група са тези, които засягат размера на данъчната ставка по данък добавена стойност.
Втората група са възможностите за диференциация на данъчната ставка като някакъв специфичен инструмент за друг тип икономическа политика.
Третата група проблеми са проблемите, свързани с администрирането на данъка.
Смятам, че всяка една от тези групи проблеми са изключително важни и решаването им в една или друга насока ще даде много сериозно отражение върху бъдещите резултати и приходната част на бюджета.
По отношение на това каква да бъде данъчната ставка за облагане с данък добавена стойност и дали трябва да остане 20% или би могла да се коригира в посока надолу, така както предлага опозицията, до равнище на 18%. Самата аз изразих такова становище, благодаря на господин Василев, че е чел моето интервю и е обърнал внимание на тезата, която развивам. Идеята, която имах и която смятам, че в по-ранен етап от обсъждане на бюджета би могла да се защити е, че наистина резултатите от икономическата политика на управляващото мнозинство са впечатляващи. Наистина ръстът на икономическия растеж, на чуждестранните инвестиции, овладяването на инфлацията и общия процес на макроикономическа стабилност създават възможности да се счита, че имаме вътрешния ресурс за намаляване на ставката за данък добавена стойност. Моето предложение беше за символичното намаление от 1%, за да се покаже тенденцията на данъчната политика, която ще следваме не само до изборите, а и евентуално след това, защитавайки принципите на политиката, която в крайна сметка ще ни постави в условията на равноправни членове на Европейския съюз.
Това, че в момента трябва да балансираме между обезпечаване на приходната част на бюджета и естествения стремеж да осигурим на бизнеса и по-комфортна данъчна среда трябва да бъде балансирана на основата на конкретните разчети, защото бюджетът е изкуството на реалната политика, а не само на политическите пожелания, които тук можем да слушаме и които всички ние можем да отправяме, без да поемаме каквато и да е политическа отговорност.
По отношение на диференциацията на ставките – това е един въпрос, който също в предходните три години постоянно разглеждаме. По този въпрос трябва да изхождаме от общите принципи и правила на икономическа политика, които вече сме приели и гласували с болшинство в тази пленарна зала и в мандата на това Народно събрание. С ангажиментите си по затваряне на глава “Конкуренция” при преговорния процес с Европейския съюз приехме принципите на създаване на свободна конкуренция и нейните правила. Предлагайки определени диференцирани ставки по ДДС, смятам, че ще нарушим по някакъв начин отрасловата неутралност на данъчната политика и ще влезем в разрез с вече поети ангажименти към Европейския съюз, където такъв тип данъчни преференции могат да се правят само съгласно един друг закон, който също е гласуван от това Народното събрание, а именно Законът за държавните помощи. Само по режима на този закон имаме в момента възможност да даваме някакъв вид преференции, включително и с данъчни закони и то по онези правила, които са приети там и вече гласувани.
Общият дебат дали има стоки, кои да бъдат и кои могат да се ползват с диференцирана ставка за облагане с ДДС на този етап е напълно несъстоятелен и не може да бъде защитен с никакви реални аргументи.
Другият много важен въпрос е администрирането на данъка върху добавената стойност и неслучайно част от предложенията на всички опозиционни сили са концентрирани върху тези срокове, особено свързани с възстановяването на данъчния кредит. Тук основният принцип, от който трябва да изхождаме при оценяване на направените предложения, е принципът на равнопоставеност на данъчните субекти и на това, че трябва да направим всичко възможно с помощта на надлежна законова охрана да защитим фиска от данъчни измами, защото наистина по отношение на режима на ДДС там са регистрирани най-големи като обем данъчни злоупотреби.
Когато се анализира режимът на прилагането и администрирането на данъка върху добавената стойност, винаги стигаме до проблема с капацитета на данъчната администрация. Разбира се, че не можем да поставим това като водещо, защото в крайна сметка данъчната администрация ще има такъв капацитет, какъвто е нужен на обществото, но все пак спрямо това, което съществува в момента. Трябва да се подчертае, мисля, че ще има и аргументи в тази посока, че и в действащия Данъчнопроцесуален кодекс има разписани норми, които дават възможност на изрядните данъкоплатци и на фирмите, които наистина съобразяват своите плащания с режима на този закон, да ползват и съкратени срокове за възстановяване на данък добавена стойност.
Искам да благодаря на всички вносители на законопроекти, защото смятам, че всеки един от тях е изхождал от презумпцията, че данъчната практика и данъчната политика в България трябва да бъдат усъвършенствани и променени, и мисля, че всичко, което се вписва в общия контекст на данъчната стратегия, която сме декларирали, може да бъде прието между първо и второ четене, като се разглежда във вид на отделни предложения от страна на народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има думата за изказване господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, без нито за миг, разбира се, да омаловажавам преговорния процес с Европейския съюз, не мога да не кажа, че в повечето страни от Европейския съюз данъчната ставка по отношение на лекарствата е диференцирана. И в никакъв случай това не би довело до някакво изкривяване на свободната търговия.
От друга гледна точка още преди 1-2 години, когато се повдигаше въпросът и когато се въведе ставката за лекарствата, въпреки факта, че някои министри ни убеждаваха, че увеличението на лекарства ще е само 8-9%, стана ясно, че това ще доведе до едно поскъпване на лекарствата и оттам задълбочаване на дефицита в снабдяването с лекарствени средства, платени напълно или частично преди всичко от касата, за широки групи от населението.
Този проблем, който не е нещо хипотетично, което ще се случи, а е факт, мисля, че много ясно показва, че поне по отношение на лекарствата трябваше да се предприеме една крачка, подобна на направената по отношение на туризма, което ние също приветстваме, и да се диференцира ставката. Това щеше да облекчи преди всичко работата на Националната здравноосигурителна каса и оттам да даде известна възможност да бъдат снабдявани с лекарства, и то с по-голямо заплащане от страна на Касата, по-голямо рамбурсиране на по-големи групи от населението.
Що се отнася до другите диференцирани ставки, напълно съм съгласен, че може да има известно отклонение от практиката на Европейския съюз. Но нека да не забравяме, че става въпрос за най-масовата потребителска кошница, касаеща една голяма част от населението, което на този етап просто трудно се оправя, и мисля, че не е необходимо да ви убеждавам в това. Предложенията на повечето парламентарни групи в тази връзка са идентични. Друг е въпросът дали тя трябва да бъде колкото ние сме предложили, може да е по-ниско, може да е по-високо, но също си заслужава да се помисли в тази връзка.
Накрая бих искал да акцентирам на нещо, което, за съжаление, и в нашето първоначално изказване не бе отбелязано.
Уважаеми колеги, ние предлагаме земеделските производители, когато желаят, да могат да се регистрират по ДДС в зависимост от оборота, който имат. И министър Велчев, и други специалисти винаги са казвали, че рано или късно България отива към нулев оборот по отношение на ДДС. Сега по този начин ще извадим земеделските производители от сивата икономика, ще ги накараме да се регистрират, защото се оказа и наистина именно голяма част от тях не се осигуряват. Защото не знаят, защото има куп други причини.
Нещо повече, този, който иска, би могъл чрез възстановяване на данъчния кредит да бъде реално субсидиран от държавата – по отношение на горива, по отношение на торове, по отношение на препарати, по отношение на машини. И аз мисля, че особено с ръста на земеделието, той се увеличава, но не така, както брутният вътрешен продукт, това би следвало да се направи. От страна на държавата това ще облекчи, ще подпомогне един сектор, който за съжаление не се развива с темповете, които желаем, и към 2007 г. няма да бъде подготвен, няма да бъде достатъчно конкурентоспособен по отношение на Европейския съюз. Казвам, който желае, защото ние сме съвсем наясно, че иначе една голяма част от хората няма да могат да поддържат нужното счетоводство, няма да могат да се оправят със съответните документи, но как бихме ги научили? Именно като им дадем възможност сега, на първите птички, така да се каже, с по-малък оборот, но да могат да се регистрират по ДДС и да намалят с около 20% разходите, които правят за тази година. Защото, съгласете се, но с тези високи цени и на горивата, и на торовете, и на препаратите, просто хората не могат да възпроизвеждат.
Някой би казал: няма ли да направим някаква преференция на дадена група? Тя вече има преференция, защото е освободена от данък печалба. Така че има прецедент.
И второ, с това начинание. Разбира се, нека да се обмисли от всички, нека да видим кое е най-доброто, можем да дадем един малък праг, но нека да дадем възможност за тези, които съумяват да станат все по-конкурентоспособни, за да влязат в Европа. Това ми е молбата – да се помисли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Реплика - госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин Китов, за да можем да концентрираме дискусията върху същественото бих искала да не се връщаме и да не обсъждаме това какви преференции имат старите държави-членки на Европейския съюз. Безспорно при друг режим те имат и в момента поддържат някакъв тип преференции, които обаче наистина излизат извън контекста на принципите на конкурентност, които в момента ни се налагат, и които ние сме приели в преговорния процес.
Така че трябва обективно да гледаме на това, което в момента имаме възможност и сме длъжни вече да приемем.
По отношение на земеделските производители. Това, което не споменах в моето изказване, но може би колегите ще споменат, че наистина обсъждаме варианта не толкова за сваляне на прага на задължителната, а по-скоро за корекция на прага на доброволната регистрация по ДДС, което, ако се приеме в процеса на обсъждане между първо и второ четене - че може да бъде коригирано от 50 хил. на 25 хил., спокойно може да бъде ползвано и, разбира се, да бъде една преференция за земеделските производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ако няма втора реплика, дуплика на господин Борислав Китов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо Радева, благодаря Ви за втората част на изказването, наистина да се потърси някаква възможност за тези хора.
Що се отнася до първата, аз знам, че е така. Но аз знам също, че от страна на Европейския съюз преговарят чиновници. И тези чиновници имат своите рамки. Но именно когато от чисто политическа гледна точка ръководителите на Европа и Европейския съюз са наясно с икономическото положение на България в тази сфера, честно Ви казвам, защото съм разговарял с тези хора, биха ни подкрепили. Това е проблемът. И тук става въпрос дори за един временен период, за да може, първо, наистина нашата промишленост малко да си стъпи на краката по отношение на лекарствата, и, второ, докато имаме известен дефицит в заплащането на лекарствата, да има глътка въздух. За това става въпрос, а не по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, господин Йорданов.

ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Първо, искам да се обърна към председателя на Народното събрание. В бъдеще, когато министър, който и да е той, говори непрекъснато по телефона пред всички нас – народните представители, моля да му бъде правена забележка. Защото министър Велчев от началото на заседанието до почивката непрекъснато говореше по телефона и накрая дори излезе – явно нещата, които обсъждаме тук, не го интересуват. (Реплики от народния представител Мариана Костадинова.)
И на колежките, които се държат тук невъзпитано, също можете да направите забележка, господин председателю.
Госпожо Радева, намеренията за политика и тенденции в намаляването на данъчната тежест не се доказват с интервюта, а с предложенията в залата, с предложения от Вас и със защита на тези предложения.
Току-що Вие говорехте да обмислите намаляване на прага за доброволното регистриране по ДДС. Ние имаме такова предложение, а в Комисията по бюджет и финанси Вие гласувахте “против”. Ние предлагахме намаляване на прага за доброволната регистрация от 50 на 25 хил. лв. Защо не го подкрепихте?!
Имам няколко въпроса към Министерство на финансите. И тъй като министър Велчев го няма, се надявам някой от заместниците му да отговори.
В крайна сметка, всички знаем, че приходите от данък върху добавената стойност в бюджета са значителна част от приходите на държавата.
Моят въпрос е, тъй като напоследък много актуален стана проблемът с излишъка в бюджета, постигнат от правителството, каква част от този излишък е от преизпълнение на приходите от данъка върху добавената стойност?
Тъй като отхвърляте възможността още от 2005 г. да бъде намалена ставката от 20 на 18%, тук стана въпрос за 420 млн. лв., с които щели да намалеят приходите, ако тази ставка бъде намалена, имате ли намерения и следващата година да се похвалите с ръст на брутния вътрешен продукт, с увеличение на оборота на българския бизнес и оттам – с увеличение на приходите от данък добавена стойност, или няма да има такова нещо?
Имате ли намерения също така да се похвалите с увеличена събираемост на данъка върху добавената стойност, както и с намаляване или дори спиране на източването на данъка върху добавената стойност?
Ние от Съюза на демократичните сили няма да гласуваме за правителствения законопроект, защото на първо четене не виждаме причина да подкрепим един законопроект, в който няма нито философия, нито политика. Такива предложения от редакционно обяснителен характер между първо и второ четене спокойно може да направи всеки народен представител и тогава бихме ги подкрепили. Защо не!
Но сега на първо четене смятаме да подкрепим всички законопроекти, които наистина имат философия и политика. Както Вие казахте, госпожо Радева, показват някакви тенденции. Във Вашето предложение аз тенденции не виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен не е толкова голям проблемът за данъчната ставка - дали ще бъде 18 или 20%. И аргументите, представени от управляващото мнозинство, че тя не може да бъде 20%, не издържат, защото след като има толкова голям бюджетен излишък, следователно има възможност да се преразгледат приходите в държавния бюджет и да се помисли дали наистина е осъществимо това, което ние предлагаме. Ние сме убедени, че е осъществимо данъчната ставка да бъде 18%.
Откъде възниква по-големият проблем? Възстановяването на данъчния кредит има три срока – един 30-дневен, един 45-дневен – на тези по ДДС-сметката и един безсрочен. Знаете, че една данъчна ревизия може да трае до 6 месеца, но може да се поиска разрешение да бъде удължена и оттам нататък да продължат едни безкрайни проверки, което категорично влияе върху дейността на фирмата. Фирмата се явява един кредитор на държавата – безлихвен кредит със средствата, които фирмата дава на държавата и последната работи с тези средства. Както държавата налага отговорности на фирмата, така и държавата трябва да носи отговорности какво предлага в този аспект.
След като един данъкоплатец, който не си е внесъл в срок данъка върху добавената стойност, носи наказателна отговорност – двойния размер на данъка плюс наказателната лихва, като знаем, че основният лихвен процент е още 10% отгоре, става огромна сума, която трябва да се плати. Защо, когато не се спази срокът за възстановяване на данъчния кредит, държавата да не понесе същата отговорност, каквато понася съответният данъкоплатец?
По този въпрос следва да се помисли много сериозно. Аз смятам, че това трябва да е загрижеността от страна на управляващото мнозинство по отношение на малкия и средния бизнес – когато отговорностите към едните и другите се мерят с един аршин. Само по този начин могат да се покрият думите и делата. В противен случай всичко останало е популизъм! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
За реплика има думата госпожа Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Черкезов! Ще направя реплика на Вашето изказване, защото в тази зала виждам и усещам, че повечето не познават същността и измененията на данъка върху добавената стойност в сферата на неговото администриране и на начина на неговото облагане.
Това, което Вие предлагате тук, и в момента е регламентирано в настоящото данъчно законодателство.
Първо, по отношение сроковете за възстановяване на данъчния кредит. Те не са няколко, а са няколко по отношение на самото администриране и начина на връщане. На вносителите се възстановява в 30-дневен срок, но при възлагане на акт за данъчна ревизия този срок се удължава съобразно срока на възлагане на самата ревизия. Тези, които са заплатили по ДДС-сметката, и досега се ползват от правото на ускорено възстановяване на данъка върху добавената стойност в 45-дневен срок. И в сега действащото законодателство е предвидено данъчната администрация да носи последствия за забавата…
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПГОДС, от място): По кои?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Ще Ви кажа. Данъчната администрация връща с лихви – това е текст от закона. При неоснователно забавяне от страна на данъчната администрация или на данъчния служител възстановяването на данъчния кредит тя го връща заедно със законната лихва – това е член от самия закон. Това е регламентирано и в Данъчнопроцесуалния кодекс.
По отношение на това, което казахте, че държавата събира, данъчният орган събира при невнесено ДДС двойния размер на данъка, това не е така. Данъчната администрация събира данъка в двойния размер, само ако установи, че той не е начислен. Това са две коренно различни терминологии – начисляването и внасянето на данъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще Ви помоля да свършвате, госпожо Караиванова, времето Ви изтече.
Господин Черкезов, имате право на дуплика. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо Караиванова! Явно Вие наистина не сте разбрали това, което искам да кажа. Точно поради тази причина държавата страда от такива администратори като Вас.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Давай по същество.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Това е проблемът. Добре, плаща се лихва, а за двойния размер?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА (НДСВ, от място): Само когато не е начислен.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Само когато…, тогава когато…, Вие не искате да разберете, че има огромен проблем. Аз изразявам становище на хората, които са пострадали от това и продължават да страдат, заради което сме получили многобройни писма. (Реплики на народния представител Весела Караиванова.)
Бъдете по-възпитана, ако обичате!
Става въпрос за следното. Наистина трябва да прочетете внимателно закона и не като буквояд, а да знаете, че има и тълкуване на закона, което категорично се прилага и то по такъв начин, който се изразява чрез мнение на хора, пострадали от практиката за възстановяване на данъчния кредит. Само по този начин вие като управляващо мнозинство можете да защитите позицията, изразявана пред нас. Но тя е чисто теоретична и по никакъв начин не е свързана с практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Валентин Василев, който пропусна реда си.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще допълня някои неща, които мислех да спестя при представянето на нашия проект за закон, но съм провокиран от изказването на госпожа Радева и съвсем добронамерено тук ще кажа няколко неща.
Първо, не можем да се хвалим вече 7-8 години с макроикономическа стабилност и с ниска инфлация. Това е факт и България има да решава други задачи. Никакви икономически успехи няма, госпожо Радева. Ние продължаваме да бъдем една от най-бедните страни, която ще стъпи в Евросъюза, с изключително нисък брутен вътрешен продукт, който е от 10 до 15 пъти по-нисък от този в развитите страни. Виждаме структурата, която нашата икономика вече има. Шестдесет процента от брутния вътрешен продукт идва от услуги. Тоест, ние трябва да направим всичко възможно да дадем тласък на българската икономика.
Всички данъчни промени, които ние сме предложили, са изчислени в рамките на възможностите. Те не надхвърлят повече от 900 милиона, 1 милиард, който да остане в бизнеса и в хората. Това е преизпълнението тази година. Ние не можем да продължаваме и по това е нашето голямо различие с вас и с НДСВ. Защото вие още в преговорите с Международния валутен фонд залагате един нисък растеж на България. Той е висок спрямо другите страни, които имат двадесет пъти по-висок брутен вътрешен продукт, но за България той е недостатъчен. По това ние коренно се различаваме от вас. Ние искаме следващата година този растеж да е 7%, до 2007 г. да стигне 10%. Това е възможност на българската икономика. Да го задържим една-две години. Българинът да скъси дистанцията с европейските страни. Аз не зная как предлагате данъчни закони без да видим в макрорамката какъв растеж точно вие залагате, какво искате от икономиката. Ние приемаме данъчните закони, от които зависи до голяма степен икономиката и приходната част на бюджета. Нищо не казваме по този въпрос.
Така че това, което се предлага и което се предлага разумно от другите парламентарни групи, аз виждам много сериозна подкрепа на българския бизнес и българската икономика. Ние преди да стигнем до тези параметри, които сме предложили във всички данъчни закони, сме говорили с представители на 80% от бизнеса в България. Предполагам, че и колегите са говорили. И вие сте говорили.
Това, което тук ни се предлага и се отхвърля всичко останало, и се казва: "Дайте да видим на второ четене", това ние не го приемаме по този начин. Ето защо аз отново призовавам колегите народни представители да подкрепят всички останали закони, които дават стимул за българската икономика, които дават израз на социалната политика, защото диференцираните ставки са най-добрата социална политика. Ние имаме вече практика в България, ние имаме по-ниска ставка за туризма – 7%. И тя устройва част от бизнеса, но останалата част от бизнеса не го устройва. Така че още веднъж призовавам уважаемите народни представители да подкрепят законопроектите, които са внесли и останалите парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Давам думата на господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Сигурно има нещо вярно в твърдението, че тази вълна от предложения за намаляване на данъчни ставки не в един, а практически във всички данъчни закони, е свързано донякъде с готовността и амбициите на определените политически сили да управляват България в един близък период от време. Очевидно е, че тези, които нямат такива намерения, се впускат в по-голям популизъм и в по-драстични намаления. Очевидно е също така, че тези, които имат такива амбиции, са значително по-разумни в своите предложения. Аз обаче искам да кажа, че нито аз, нито Парламентарната група на Коалиция за България споделя вече здраво утвърдилата се в българския икономически, а пък и политически живот теза, че колкото са по-ниски данъците в България, толкова по-добре се развива икономиката на страната. Тази идеологема, която ни се втълпява повече от 15 години, като че ли идва времето да започнем да я преосмисляме. Да я преосмисляме, първо, на основата на реалните данни от развитието на българската икономика за тези петнадесет години. И второ, от реалния опит на останалите демократично развиващи се страни преди всичко от Европейския съюз. И би било много трудно за който и да било от апологетите на тази философия да отвори последното изследване на Световния икономически форум и да види кои са в първата шестица, колко са страните от Европейския съюз, при това страни с данъчни ставки или данъчна тежест над 40%. И тогава да си зададе въпроса какъв е ефектът, примерно, от продължаващите намаления на данъците. Да вземем данъка на корпоративното подоходно облагане – какъв е ефектът от неговото намаление в увеличаването на инвестициите в България. Такова изследване никой в България не е направил. И не е направил, защото, ако го направи, резултатът ще покаже ясно и категорично, че такава пряка връзка просто няма.
Говорейки отново в този чисто философски план, ще ви кажа, че няма да споделим също така и философията, че намалението на данъчната ставка по ДДС е, виждате ли, нещо изключително социално. Данък добавена стойност е данък, с който се облага потреблението в една страна, а голямото потребление се прави от тези, които имат много пари, а не от тези, които харчат по 30, 40 или 50 лв. Така че масовото намаление на данък добавена стойност само по себе си не е философия на социалната политика. Като казвам това, не искам да кажа, че чрез данък добавена стойност не може да се прави социална политика. Но тази социална политика може да се прави така, както е правена в много от европейските страни в целия период след Втората световна война, а и в много от страните, които сега се присъединиха към Европейския съюз в целия период на прехода. И схемата е много простичка. Схемата е чрез диференцирани ставки по данък добавена стойност. Именно поради тази причина и Коалиция за България ви предлага една такава схема. Една схема, която дава възможност да се намалят ставките за стоките от първа необходимост, да се намалят ставките за някои стоки, които очевидно за всички има нужда да бъдат стимулирани. Става дума за учебници, става дума за учебни пособия и литературни произведения от български автори.
Разбира се, едва ли е тук мястото отново да казваме в кои страни това беше направено, кога беше направено и защо беше направено. Беше направено именно по тази елементарна причина – да се помогне на социално слабите. Въпросът е защо не го правим ние. Ние вече доста дълго време слушаме аргумента: това ще създаде огромни проблеми на данъчната администрация; това ще намали събираемостта на данъците. Е, добре, нашата данъчна администрация днес, на прага на Европейския съюз, не е ли стигнала равнището на данъчната администрация в Полша през 1990 г.? Или в Словения през 1990 г.? Наистина ли твърдим, че данъчната ни администрация е още до такава степен корумпирана и разбита, че не може да се сравнява с данъчните администрации в тези страни от началото на прехода? Този аргумент според мен е несериозен. Това е аргумент, който по-скоро е повод да се търсят оправдания, отколкото да се предприемат реални стъпки към формиране на една такава нова философия. Аз казвам нова философия въобще на икономическата политика в България, защото този данъчен закон, както и останалите данъчни закони, не бива да бъдат разглеждани като нещо отделно. Те са елемент от икономическата философия на държавата. И тъй като в момента управляващото мнозинство е на края на мандата си, то е редно тази философия за следващия управленски период да бъде консултирана и да бъде направен опит да се намери максимален консенсус между всички политически сили, за да бъде философия, която няма да завърши след шест месеца, да бъде философия, която ще продължи.
От тази гледна точка може би си струва да погледнем върху данъка добавена стойност и върху тези ставки, за които говоря, и от още една гледна точка. Всички се борим вече трета, четвърта година с увеличаващия се дефицит по текущата сметка. Как се борим? Като търсим как да намалим данъчното кредитиране. Защо? Защото сме решили, че по този начин ще намалим потреблението на вносни стоки. Това е борба с последиците. Това не е борба с истинските причини. А истинската причина е, че българската икономика е неконкурентоспособна, че тя не произвежда не само стоки за инвестиционно потребление, тя не произвежда и стоки за широко потребление.
Аз ви предлагам да погледнем върху това, което предлагаме – диференцираната ставка за намаляване ДДС за някои стоки за широко потребление и от тази гледна точка. На всички е известна голямата, силната еластичност на потреблението точно на тези стоки, които ние предлагаме. Става дума за хляба, за млякото и млечните изделия – голямата ценова еластичност на тези стоки. Това, което предлагаме, ще позволи до известна степен да пренасочим потреблението в България. В известна степен ще намалим и натиска върху текущата сметка и върху търговския баланс.
Защо да не помислим за една малко по-различна философия? Аз разбирам, че едно такова общо мислене по философията и по икономическата политика е не толкова лесно. Много по-лесно е да се напишат две числа и да се парадира с тези две числа с лозунга: вижте ни колко сме социални, вижте ни как отговаряме на социалните искания на българския народ. Само че според мен вече е крайно време да се откажем от тази елементарна демагогия. Трябва да започнем да мислим, първо, с мерките на интереса на цялата държава и, второ, с един малко по-широк хоризонт на мислене – времеви хоризонт, а не само до следващите парламентарни избори, до това колко и какво ще спечелим чрез популизма, който сега ще разгърнем в тази зала.
Така че аз ви предлагам, гласувайки за законите, да гласуваме за една нова философия на данъчната политика, една нова философия, която ще ни позволи да решим не текущите си популистки тежнения или проблеми, а да търсим дългосрочното решение на икономическите проблеми на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Дали има реплики?
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Овчаров! Много интересна теза се чу току-що в пленарната зала. За първи път от пет години насам се оформя може би мнозинство, което предлага намаляване на ставката по ДДС с 2% - нека са 2, една добра крачка напред, една добра тенденция. Изведнъж какво чувам аз? Че левицата няма да подкрепи тази ставка. Десницата предлага намаляване на ставката, управляващото малцинство балансира и се чуди какво да прави, но левицата подкрепя 20-процентна ставка. Много хубаво го казахте! Очевидно, че има някаква скрита договорка, повтарям – скрита договорка, за да подкрепите това нещо. Аз предполагам, че най-вероятно, и това трябва да бъде ясно на всички в залата и в България, има договорка, която търгува ДДС и бюджет с излишък срещу подкрепа за неговото минаване в пленарната зала. (Смях в КБ.) Обръщам се към колегите в управляващото малцинство, които имат малко останала… (Реплика от н.п. Анелия Атанасова.) Така е, така е. Ето го – 18-процентната ставка е тест. Това е тест. Който гласува “за”, следователно не е в договорката; който е “против”, е в договорката. Това е постановката. (Оживление в НДСВ.) Ако може някой, нека ме опровергае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Господин Овчаров, ще опровергаете ли господин Калъчев? Имате процедурната възможност чрез дуплика. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз, разбира се, можеше и да не правя дуплика на това хитроумно изказване, което просто разкри тайните козни на левицата, на управляващите и сигурно още на половината зала, които така са си изградили мрежите, че просто трябваше докторът да дойде тук, за да ги разкрие. Просто се учудвам как не можа да ги разкрие толкова време и чак сега. Вижте, господа, можем да си правим шегички, можем да се шегуваме с каквото си искаме, само че тук става дума за сериозни въпроси. Става дума за икономическа политика, не става дума за демагогия. Не си спомням да съм казал, че ние ще подкрепяме една или друга ставка. Казах само, че не подкрепяме философията, която Вие се опитвате да наложите тук като следващата идеологема. Че намаляването, видите ли, с 2% на данък добавена стойност ще реши проблемите на социално слабите хора в България. На тези, които получават - знаете ли ги колко са, господин докторе – тези, които получават пенсия до 60 лв. в България? Петстотин петдесет и шест хиляди. Вие техните проблеми ли ще оправите с тези 2%? Ние ви предлагаме решение. Ако толкова сте се загрижили за тях, подкрепете него, а не се занимавайте с теорията на световната конспирация в българските й мащаби, и то в рамките на Новото време. Доста е смешничко и е доста елементарничко. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Давам думата на господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се надявах, че господин Овчаров ще изчака малко, за да разберем има ли политика в предложението на Българската социалистическа партия или, както някой каза тук, има демагогия. Казвам го това и съм задължен да го кажа, защото сходно предложение има и от Парламентарната група на Народен съюз за диференцирани ставки на определени продукти и стоки. Да, те са близки до вашите. Само че, господин Овчаров, аз, сещайки се когато се въведе Законът за данък добавена стойност от правителството на Беров, ако си спомняте, тогава бяха изключени пак определени стоки с нулева ставка – хляб, учебници, тетрадки и други неща. Те имаха един задължителен период, който беше в рамките на две години, мисля, и така се случи, че точно по времето на правителството на Жан Виденов фактически бяха вкарани тези ставки и за тях. И то не с 18, не с 20, а даже 22%. Сега дали икономическите условия са били такива, е отделен въпрос, но мисълта ми беше тази – дори в тези затруднения, в които беше изпаднало тогава социалистическото правителство, би следвало, ако изповядва тази логика, тази икономическа философия, за която говорите, все пак да запазите и тогава диференциацията в ставките именно на тези продукти. Това не стана. Наистина спорът тук мисля, че трябва да го разгледаме в тази общност. Явно е, че единият принцип, към който е предложен, е за диференциация на ставки на данък добавена стойност, другият е за общо намаление. Това е различен икономически подход, но когато се избира този подход, трябва да се погледнат нещата от тази гледна точка – не само социалната част, а и за други проблеми, които има държавата.
Аз бих поставил един друг проблем. Неслучайно сме включили лекарствата, неслучайно сме включили и детските храни, защото това са трите основни проблема на държавата. Проблем имаме демографски, проблем имаме със здравеопазването и другите за т.нар. социално слаба част, които бяха цитирани. Затова именно нашето предложение за диференциация на тези ставки е там, където в момента са проблемите на държавата. И то най-големите проблеми. (Реплика от ДПС.)

За земеделието ще говоря после. Земеделието е втората част.
Мисълта ми е следната – ние ще подкрепим колегите, които са внесли предложение за 18%, но мисля, че е крайно време наистина да се обмисли вариант за диференциация, ако не сега, за следващия бюджет. Засега в момента, ако това не може да мине и не се възприема, да се направи една диференциация на ставките по ДДС.
Вторият момент, на който искам да се спра, това са проблемите на земеделието.
Колеги, от земеделието започва сивата икономика в България. Ако не ви е ясно, бих казал на голяма част от вас, че това са 30 до 50% от сивата икономика. И тя започва именно от земеделието. Зърното тръгва без да се облага, минава през брашно, минава през хляб. Всичко това фактически въобще не се облага. Това е така, защото сивата икономика намира своите гъвкави методи – това от една страна.
Има обаче един втори проблем, че освободените физически лица, които още от 1992 г. са освободени от това да плащат всякакви данъци, фактически някои от тях доста пораснаха, но останаха отново в частта на тези, които не плащат данъци, продават своята продукция, но от друга страна използват всичко, което купуват – горива, препарати, торове, дори всички услуги, които извършват, с ДДС. Ето защо ние сме написали един текст, който засяга тези неща.
Заради тези две причини – едната е възможността да намалим сивата икономика в земеделието, другата е да дадем възможност на добросъвестните земеделски производители – физически лица, да могат без да имат необходимия праг, да се регистрират, предложението е една добра възможност. Не отиваме на това императивно да бъде задължително или не, а просто предлагаме този текст, за да им се даде тази възможност. Аз смятам, че те наистина ще се включат тук.
Защо го казвам това? Земеделските производители в голямата си част са облекчени, примерно, в социалното осигуряване, в здравното осигуряване. Полека-лека излизат на светло и мисля, че е крайно време заедно, обвързвайки всичко – здравно, социално осигуряване, а същевременно и данъчното законодателство, земеделските производители, които наистина имат това желание, да излязат на светло и да бъдат едни субекти, за които вече е ясно, че имат възможността да работят и по данък добавена стойност.
Аз мисля, че тази възможност като се даде наистина тези, които имат намерение да бъдат фермери ще ползват средствата, които им се предоставят. Между другото, тук искам да обърна внимание на комисията, че в нашето предложение е изтървана една втора част и ако е възможно да допълни текста. В момента земеделските производители получават субсидия. Но тази субсидия фактически се облага с данък и ако те получават, примерно, 10 лв. на декар, казвам го образно, облагайки ги с данък те стават 7 или 8 лева.
В момента не искам да се отклонявам от темата, да я разводнявам. Това ще бъде разговор за друг път, както се казва.
Виждам, че нашите предложения са отхвърлени от комисията, но виждам и възможността в залата те да бъдат приети на първо четене, така че се обръщам към всички вас да гласувате и да ги подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
За реплика, заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин председател, аз вземам повод от думите на господин Христов, че ако не успеем тази година да въведем диференцираните ставки, ще ги въведем догодина или по-догодина, или не знам кога си.
Искам да му кажа, че ако не ги въведем тази година, ние няма да можем повече никога да ги въведем, защото ако така, както всички се надяваме, България през 2007 г. стане член на Европейския съюз, ние ще трябва да изпълняваме доста твърдите ограничения по отношение точно на тези данъчни ставки. Казвам го така опростено, но просто няма да имаме възможност да ги въведем. Така че единственият шанс да бъдат въведени е сега, за да действат през 2005-2006 г., максимум през 2007 г., господин Христов.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Моньо Христов се отказва от правото на дуплика.
Давам думата на народния представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Очевидно въпросът за данък добавена стойност е твърде сериозен, тъй като това е едно от най-приходоносните пера в нашия бюджет. Не случайно в момента има подадени шест законопроекта, които третират темата за неговото изменение и допълнение.
Аз бих групирал тези законопроекти в две групи – едните законопроекти поставят сериозни въпроси, които са свързани със същността на данъка, с неговата ставка, с начина на възстановяването на средствата на бизнеса.
Други правят просто една козметична промяна, която може да се отчете като завършено мероприятие в определен сезон, когато се разглеждат данъчни закони.
Законопроектът, който внесоха Обединените демократични сили - Демократи за силна България и БСДП, поставя своя акцент именно върху два основни въпроса. Те се третират, разбира се, и в други законопроекти.
Ще разгледам първо въпроса за ставката.
Нашето предложение е ставката да се намали от 20 на 18%. Министърът на финансите – господин Велчев, заяви в своето изказване, че по този начин се губели 420 милиона приходи за бюджета. В същото време по време на провеждането на заседание на комисията неговия заместник господин Тасев изрично каза след въпрос даже отправен от мен, че никакви подобни разчети не са правени. Какво излиза на практика? Или господин министъра на финансите изкара тази сума от 420 млн. лв. от таванно-подовата система, за да впечатли аудиторията, или фактически неговите заместници не знаят за строго секретните му разчети, правени по бюджета.
Продължавам оттам нататък. Оказва се, че когато се въвежда данък добавена стойност ставката е 18%. След това на базата на кризата, която настъпи в икономиката по времето на управлението на БСП от м. юни 1996 г. тя беше вдигната на 22%. Разбираемо е. Тогава имаше паника, тогава имаше дефицит в бюджета, тогава бюджетът се коригираше почти всеки месец.
Оттам нататък правителството на ОДС свали ставката на 20%. Редно е сега да направим и следващата крачка.
И тук се каза следното – това е една социална стъпка. Интересно беше защо господин Овчаров разви обратната теза, че това било стъпка, която щяла да обогати хората, които имали повече пари, но нямало да се отрази върху бедните. Да, в развити страни има диференцирани ставки и аз не съм против тях, но какво излиза на практика? Значи, ние се интересуваме, според господин Овчаров, който по някои изказвания се готви да става министър-председател на едно бъдещо управление на България, готви се само с поглед към хляба и към млякото. Някой да си спомня кога беше този поглед? Кога стоки от рода на хладилници, телевизори, да не кажа автомобили, бяха дефицитни стоки? Това доколкото разбирам е философията пак на хората, взрели се в миналото. Значи, ние ще гледаме тези, които са социално слабите, а въпросът за израстването на така наречената средна класа се отлага някъде в бъдещето.
В изказването на господин Овчаров имаше втори елемент – “Направете тази промяна за диференцираните ставки сега, защото следващата година няма да стане”, тоест ако евентуално тези, които се готвят да управляват България, дойдат на власт, така или иначе предлаганите от тях диференцирани ставки, които считат, че ще решат проблемите много по-добре от това, което ние предлагаме – да се намали общата ставка, няма да проведат своето мероприятие. Това беше резултатът от становището, което дойде от БСП.
Нека да разгледаме нещата както стоят на практика в нашата икономика. Дълго време ставката беше 20%. В момента в нашия бюджет има натрупан излишък. Той нараства от година на година. Споровете около излишъка също нарастват с невероятно темпо, защото не е редно само министърът на финансите да разпределя като благодетел в края на годината това, което е събрано от бизнеса, което е събрано от населението. Именно посредством намаляване на данъците може да се извърши онази регулация, която е необходима за задвижване на бизнеса. По този начин може да се облекчи и социалното положение на населението, а не да му се раздават благодеяния в края на годината от определени хора, които във всички случаи ще бъдат управляващите на страната. Защото реденето на една бюджетна програма е преди всичко свързано с данъчните закони. И тук, когато се правеха заявките за бъдещата данъчна политика – мисля, че господин Василев вече го сподели от тази трибуна – госпожа Радева мисля на 13 септември в пресата заявява, че няма нищо лошо още сега да намалим тази данъчна ставка по ДДС. Само че случката не се случи. Дори когато внесохме нашия законопроект с колегите от ОДС, бяхме обвинени, че сме преписали намеренията на министъра на финансите в данъчните закони. Само че едно са изказаните становища пред пресата, а съвършено друго са били действителните намерения. Те са написани в законопроект и се внасят в пленарната зала. Това са становищата, а намеренията остават някъде “назад в бъдещето”.
Вторият елемент, върху който се води спорът, е срокът за връщането на средствата по чл. 77. Естествено е досега този срок да бъде намаляван. Похвално е все пак, че правителството за износители намалява срока с 15 дни. Но какво ще правим в общия случай? Защо там не трябва според тях да се извършват промени? Ние считаме, че срокът от три месеца спокойно може да се намали на два месеца и това да бъде продължение на една политика, която ние провеждахме няколко години. Защо нещата пак се диференцират? Може би има страх, че администрацията няма да извърши това, което е предвидено в нейните задължения.
И тук изниква същинският въпрос – трябва ли всички български граждани да бъдат функция от това как работи една администрация? Трябва ли да бъдем функция от онова, което те ще направят или няма да направят? Защото законопроектът, който предлага правителството, в момента е лека козметика, която се основава отново на факта: “Ние това можем, данъчната администрация има такива възможности и това ще получите на практика”.
Заявявам от името на моите колеги от ОДС, че ние ще подкрепим всички разумни предложения, най-вече свързани с намаляване на ставката и намаляване на сроковете, които са направили нашите колеги от различни групи. Ще подкрепим и онези разумни предложения, които не са направени от нас. Въпросът е в тази зала да има консенсус, за да можем да изработим данъчни закони в интерес на хората, а не за определени интереси, които по един или друг начин ще се опитват да управляват парите на хората в страната.
Освен всичко друго трябва да кажа, че ние трябва да работим за българския народ като цяло, а не да го делим на групи, насочени с интереси само към социално слабите или само към свръхбогатите. Трябва да работим еднакво за интересите на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като разкрих преди малко заговора, сега ще се постарая да поговоря по същността на предлаганите промени, които от страна на Парламентарната група “Новото време” са съвсем скромни. Те касаят обаче един много сериозен проблем в икономиката. Това е тъй нареченото скрито изземване на средства, което се практикува масово от администрацията. Господин Тасев много добре е запознат с проблема. Надявам се, че ако подкрепите това предложение, което не касае фиска, няма практически никакво отражение върху събираемостта, никакво отражение върху приходите от данък добавена стойност. Единственото отражение ще бъде в дисциплиниращата функция на подобна възможност – ако неправомерно е забавено връщането на ДДС, съответният субект юридическо лице има право да търси отговорност от администрацията по реда на Закона за отговорностите на държавата. Това ще спомогне неправомерното задържане, което е практика особено в зимните месеци – тогава вълната от задържане на ДДС е най-висока, не знам дали сте запознати с тази цикличност в работата на администрацията – да бъде донякъде ограничено. Конкретният ефект ще проличи след 7-10 или 12 месеца. Той не е бърз. Най-вероятно ще се наложи да има някаква съдебна практика по въпроса. Най-вероятно ще е необходимо някое юридическо лице да спечели дело срещу данъчната администрация и едва тогава ще си проличи дисциплиниращият ефект на подобен текст.
Въпросът е следният. В момента данъчно задълженият субект е в изключително неравнопоставено положение спрямо администрацията, която има всички лостове на държавата. Практически в реалната ситуация се получава така, че ако един данъчен субект си позволи да заведе дело срещу данъчната администрация, независимо от неговия изход, той в повечето случаи е принуден да смени данъчната си регистрация като местоположение, защото репресията, която ще следва върху него, е трудно описуема. По този начин данъчната администрация започва да се превръща в орган на скрита икономическа репресия. Това е много опасно, защото както при всички главно протичащи процеси, ефектите се появяват сравнително късно. Те не могат да бъдат веднага санкционирани и е трудно да се предвиди бъдещият ефект, който е с доста голямо закъснение. Практиката в последните години показва, че е абсолютно “задължително” да се протака връщането на ДДС, особено в зимните периоди. Обикновено тогава, ако погледнете отчетите на Министерството на финансите, ще видите, че има добра данъчна събираемост, която не релира към реалността. Тя е добра само защото се задържа за по-дълъг период връщането на ДДС. А кошмарът на фирмите, които се занимават с износ – тук бих направил връзката с платежния баланс – е неописуем. Ние непрекъснато предприемаме някакви мерки – централната банка, Министерството на финансите, правителството се опитват с фискални и други мерки да ограничат и да затворят дупката в платежния баланс. Реално проблемът е, че не се стимулира износът.
Представете си, ако един производител, който е относително чист износител, а това са немалко фирми в България, особено в областта на леката индустрия - шивашката, обувната и други сектори, които в последните години отбелязаха значителен ръст, и то ръст на износа си, какви огромни оборотни средства задържат в ДДС-сметките си. Понякога дори и законоустановените срокове задължително, в скоби казвам задължително, пак не се спазват. Няма санкция. Единствената санкция, за която тук стана дума и която администрацията винаги изтъква, това е, че дължимата лихва за периода се връща заедно с възстановеното ДДС. Това е така, но отдавна отминаха времената на хиперинфлацията, на високите лихвени проценти и тогава действително лихвата имаше някакъв дисциплиниращ ефект върху данъчната администрация, от гледна точка на това да прави някакви действия. В момента лихвеният процент е изключително нисък, ние не очакваме той да расте и слава Богу, разбира се, в близко бъдеще и по-далечно средносрочно, така че дисциплиниращият ефект върху администрацията от това, че тя ще възстанови лихвата заедно с дължимата сума, е минимален.
Второ, има нещо много важно - когато администраторът “Х” допусне забавяне на връщането на ДДС, възстановяването на лихвата не води до някакви преки щети върху него. В края на краищата той от бюджетните пари възстановява на юридическото лице някаква лихва, т.е. самият причинител на тази увреда на държавата да плати лихви. Самият той не носи почти никаква отговорност извън общо административната отговорност по реда на администрацията в данъчните служби, което го поставя в ситуацията на лице, което може да упражнява, образно казано, икономически натиск върху данъчните субекти, да не употребявам по-тежки думи, и в същото време не е заплашен от почти никаква санкция. Знаете, че в Закона за отговорностите на държавата има определен вид санкции, които касаят самия извършител на нарушението – бил той данъчен агент или директор, или т.н., това няма никакво значение, които персонифицират донякъде отговорността, което е много важно, защото когато отговорността е обща, в смисъл, че държавният бюджет връща една лихва, то на данъчния служител какво му е от цялата тази работа? Общо-взето при него ситуацията е нулева. Когато обаче той знае, че може да бъде подведен под отговорност и има съответните разписани текстове в другия закон – релиращия, и той има лична отговорност за това, което е извършил, за щетите, които евентуално е нанесъл на юридическото лице или на бюджета, тогава аз мисля, че би било различно отношението към подобен тип деяния.
Така че промяната е действително само от едно изречение. Тя е много незначителна като текст, но за мен, а мисля си, че и за повечето от хората, които имат досег с реалната икономика, при един внимателен и задълбочен анализ, убеден съм, ще стигнат до подобни изводи. Особено в ситуация, в която вече трета година вносът значително превишава износа, независимо че растежът на износа е също един много добър като динамика показател, въпреки това вносът го превишава. И да се лъжем, че тук има отношение само завишеното потребление, това е малко, как да кажа – несъстоятелна теза. Аз не мога да се съглася, че динамиката на увеличение на потреблението съответства на динамиката на увеличение на вноса, защото съпоставките на процентите са много различни. Следователно да обвиняваме за всичко кредитирането, което напомпва потреблението на дребно, за мен е просто начин да си скрием главата в пясъците.
Истината е, че износът в България е една неблагодарна дейност за разлика от вноса. Внос се осъществява много лесно, с по-малко усилия, забележете, с почти никакъв оборотен капитал. С почти никакъв оборотен капитал едно юридическо лице може да започне внос, дистрибуции и продажби в страната, докато, за да осъществява износ на някакви стоки или услуги, особено за услугите, там кашата е невероятна, юридическото лице се нуждае от значителен по обем капитал, защото практически връщането на ДДС е относително бавно във времето по законов срок и втори път, всички просрочвания на този срок са абсолютно ежедневна практика. По този начин се получава една много голяма неравнопоставеност и естественото желание на повечето търговци да се занимават с относително по-доходоносната, по-ниско капиталоемка и относително по-сигурна дейност по внос, а не по износ. И когато си говорим за проблеми с платежния баланс, винаги трябва да гледаме нещата от тяхната значимост по отношение платежния баланс. Това, че са внесени 500 телевизора няма да направи дупка. Повярвайте ми. Пак ви казвам, ръстът на потребление на дребно не съответства с ръста, който отбелязва вносът. Следователно големите играчи са относително привилегировани по отношение на внос и твърде затруднени, когато изнасят.
Ние създадохме Агенция за експортно застраховане, увеличаваме сумите там и т.н., това са все добри мерки, но основната мярка е тази – това са 20% от сделката, които остават за неизвестен период от време.
И друго нещо ще кажа – масова практика е, за да се възстанови ДДС по износа, предизвикването на т.нар. фалшива данъчна ревизия. Фалшива в смисъл, че тя е ненужна в момента, но за да може данъчният субект да си върне дължимите суми по ДДС, той я предизвиква сам: попълва някакъв документ или превежда грешно сума, или прави някакво друго мъничко нарушение по Данъчнопроцесуалния кодекс, за да предизвика самият той данъчна ревизия по ДДС. В износителските фирми има цели отдели от юристи и счетоводители, които се занимават само с това. Аз не говоря за дедесарските фирми, защото темата там е друга. И вие много добре знаете, че дедесарска фирма без участие на данъчен е невъзможна, и то данъчен на средно високо ниво. Не говоря за тези абсолютни разбойници и престъпници, говоря за коректните износители, които са подложени на невероятен фискален натиск. И в следващия момент ние обясняваме как ще увеличим резервите на банките едва ли не и не знам какви други фискални мерки ще предприемем, за да намалим ръста на кредитите, защото те били лошо. А защо са лошо? Нали това е живителният сок на икономиката и ние ще го намаляваме.
Значи, когато едно растение вехне на парещото данъчно слънце и някой му подаде малко водичка, ние ще кажем: "О, удави се това растение, трябва да намалим живителните сокове към него, защото е много вредно, че има кредити."
Уважаеми дами и господа, тези тези може да се развиват някъде, аз не знам дали Международният валутен фонд ги приема сериозно, аз не ги приемам сериозно, те за мен са несъстоятелни. И пак обяснявам, проблемите при износа са много големи. Не казвам, че този текст ще реши всички проблеми. Това е една малка крачка, една миниатюрна стъпка, но е стъпка в правилна посока, защото, пак обяснявам, схемите за източване на ДДС не касаят това, за което аз говоря. Там си има съответния данъчен шеф на териториално данъчно подразделение, който е част от дедесарската верига. Вие видяхте последните съобщения в медиите, които бяха за ДДС-измами, че задължително участва данъчен и то на високо ниво. Това не може да се случи без негово участие. Аз говоря за реалните износители, които са свръхпресирани.
И сега, когато говорим за развитие на земеделието, аз си задавам въпроса – как един земеделски производител от среден калибър, не дребен, от среден калибър, който примерно обработва 1500-2000 дка и ще получи субсидии по Фонд “Земеделие”, по програма САПАРД и т.н., вие представяте ли си този относително девствен по отношение на данъчната проблематика човек, като как ще направи износ? Ама аз това въобще не мога да си го представя. Той ще отиде на границата, те ще му вземат парите и с това ще приключи цялата история. Той никога повече няма да се занимава с това нещо. Той трябва да има минимум висше икономическо образование, поне три години стаж в данъчната администрация, да е водил пет дела срещу териториалното поделение, за да има опита, куража, и, забележете, оборотния капитал, за да си финансира това скъпо удоволствие, наречено износ.


Аз предупреждавам, че пътувайки по този път – на добра събираемост и цени на петрола, които във фискално изражение са страхотни приходи в бюджета – всичко това в краткосрочен аспект е така, но в дългосрочен аспект ще се доведем до състояние на страна, в която не се прави нищо, а само се внася. Защото нашият пазар не предполага развитие на каквото и да било индустриално или постиндустриално производство без износ.
В края на краищата, целокупният български народ сме 7 млн. 800 хил. Ние нямаме никакво вътрешно потребление, което да оправдае, повтарям, каквото и да било производство, освен чисто занаятчийското – примерно градински столчета или масички за телефони.
Всяко едно сериозно производство разчита най-малкото на европейските пазари. Най-малко. И когато в ситуация на прохождаща пазарна икономика, на относително декапитализирана индустрия, на крещяща нужда от оборотни средства и средства за инвестиции, ние слагаме и данъчната секира отгоре - при това забележете, абсолютно несправедливо. Аз не говоря за нормалното данъчно облагане, говоря за несправедливото задържане на тези средства, това нещо е вече свръх.
Българският предприемач е един изключително упорит, много хитър, невероятно комбинативен и страшно спокоен човек. Очевидно е, че той е някакво свръхсъщество. Защото това, което ние сме сътворили, говоря ние, защото го правим ние тук, в пленарна зала, разберете ме, е непоносимо.
Колеги, моля ви, огледайте нещата в тяхната нормална същност. Тук не говорим за заговори, договорки и т.н. шеги, които можем да си позволим. Говорим за реални неща от реалната икономика, които са много важни.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Защо не направите предложение?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Ние го направихме в Закона за ДДС. Така че много ви моля, дайте подкрепа за този мъничък текст. Много добро нещо ще направите на всички ваши познати, които правят нещо, и то нещо, което изнасят навън. На нас ни трябва износ, на нас ни трябва бесен ръст на експорта. Ние трябва да имаме превишаване на експорта спрямо импорта. Трябва да пречупим тази крива, разберете. За да можем да направим нещо от тази страна трябва много бързо да се размърдаме, защото 2007 г. идва. А 2007 г. като дойде не ми се мисли. Със сегашната законодателна база, със сегашната ни уредба просто си представям онзи гигантски немски, английски или френски капитал с невероятните му възможности, какво ще се случи тук. Колонизация не, а обезлесяване. Просто гола сеч. Така че това е важен проблем и аз се надявам, че разумът у колегите в Народното събрание независимо от политическата им принадлежност ще надделее и ще дадат своя глас “за”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Жотев, Вие искате думата, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На практика всички парламентарни групи са внесли своите законопроекти за промяна на Закона за данък върху добавената стойност.
Днес, пък и миналата седмица в четвъртък на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, доминираха икономически аргументи за необходимостта от съществени промени, макар и неголеми като количества, но съществени промени, които биха могли да променят бизнес средата в България.
За съжаление в отговора на финансовия министър, който отново не присъства в залата, имаше политически изказвания, имаше политически оценки за способността или за неспособността една парламентарна група да се погрижи, така че електоратът да я вкара в управлението при следващите парламентарни избори. Нямаше икономически аргументи защо данъчната ставка не може да бъде намалена още сега от 20% на 18%.
Уважаеми колеги, на последното заседание на Комисията по бюджет и финанси заместник-министър Тасев обяви миналата седмица, че не е в състояние да даде точен анализ и точна преценка колко ще загуби държавният бюджет, колко пари по-малко ще получи, ако ставката бъде намалена от 20% на 18%.
Днес министърът на финансите обяви 420 млн. лв. намаление в приходната част на бюджета. Поставям под съмнение способността на екипа на министъра на финансите да направи подробен разчет и се съмнявам доколко е вярна тази цифра. Считам, че тя отново е завишена. Финансовият министър трета година вече разработва държавния бюджет - рехав откъм приходната му част и излишно рестриктивен, силно ограничаващ, лошо насочван в разходната му част.
Но нека за миг да приемем, че тези 420 млн. лв., които през 2005 г. ще постъпят по-малко в държавния бюджет, ако данъчната ставка по ДДС спадне от 20% на 18%, това ще бъде ли проблем, който да предизвика срив на държавния бюджет? Няма икономическа аргументация защо ще се случи такова бедствие. Тук, от трибуната на Народното събрание няма представител на изпълнителната власт, който да обоснове, че ще има проблем с изпълнението на бюджета за 2005 г.
От друга страна, когато представях законопроекта от името на Парламентарната група на ОДС, обосновах част от резервите, които могат да компенсират това намаление на приходите и не е необходимо да ги повтарям. Протоколът на Народното събрание се води надлежно и финансовият министър да бъде така добър да го прочете отново. Всички парламентарни групи на заседание на Бюджетната комисия, а и днес по същество подкрепят предложенията на опозиционните парламентарни групи. Това е икономическа обосновка на нещо, което трябва да се случи през 2005 г.
Току-що приключи срещата на нашата парламентарна група с двата най-големи синдиката в България – КНСБ и КТ “Подкрепа”. Още преди да сме обявили намеренията на парламентарната ни група - това, с което започнаха представителите на двата синдиката, беше в посока на данъчните закони точно за две неща: “Намалете ДДС-ставката от 20% на 18%, намалете срока за връщане на данъчния кредит на 30 дни, а за бизнеса, който е ориентиран към износ, на 15 дни”.
Нашето предложение е малко по-консервативно по отношение на връщане на данъчния кредит - ние предлагаме от 3 на 2 месеца. И естествено, ще подкрепим идеите на другите парламентарни групи за намаляване на срока за връщане на данъчния кредит за бизнеса, ориентиран към износ.
Наистина, ако ДДС-ставката падне от 20% на 18%, ще трябва изпълнителната власт да мобилизира ресурсите на данъчната администрация, да спре каналите, през които изтича националният доход на България, а тук говорим за стотици милиони лева - да затегне данъчната дисциплина, да види защо не работи добре ДДС-сметката и т.н., и т.н. Но не е наша работа, на депутатите, да подсказваме какво трябва да направи изпълнителната власт, защото това е прерогатив на изпълнителната власт.

Ако в хода на изпълнението на бюджет 2005 г. изпълнителната власт прецени, че има нужда от поправка в някакъв закон, Народното събрание ще помогне да се реши този проблем. Но изпълнителната власт, финансовият министър не казва къде е проблемът. Той казва, че през 2005 г. 420 млн. лв. не бива да излизат от бюджета, през 2006 г. – може. Той е ларж! И тук изобщо не става въпрос кой ще идва на власт и кой ще бъде в опозиция през следващия парламент, става въпрос, че всеки един народен представител трябва да си даде ясно сметка, че ако падне ставката по ДДС, ние просто помагаме на българския бизнес. И не само на него, защото чрез ДДС всеки български гражданин плаща тези 20 на сто като краен потребител. Това означава повече разполагаем доход от българските граждани, това означава положително влияние върху цените, това означава повишение на потреблението. Това е икономически механизъм, нека тук да дойде представител на изпълнителната власт и да каже: “Ти си глупак и не разбираш нищо!” Нека някой да обоснове противната теза. Госпожа Радева ми подсказва – ще се намали ефективността на източвачите на данък добавена стойност. Госпожо Радева, това престъпление, което от години наред битува в България, трябва да се пресече. Има ДДС-фирми, преди малко господин Калъчев спомена тази тема. В България се източват стотици милиони левове и всички го знаем това. И няма механизъм, който да спре тези фирми-фантоми по ДДС!
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Това не е от вчера!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Разбира се, че не е от вчера. Това е извън мандата на НДСВ, подкрепян от ДПС. Но това не означава, че не трябва да решим този проблем. Каквото трябва, ние законодателите сигурно ще направим и ще решим проблема. Изпълнителната власт е в дълг.
Затова, господин председател, в заключение на моето изказване аз не бих могъл да подкрепя законопроекта на правителството, защото не желае да направи стъпка в посока на подобряване на бизнеса в България и не желае да намали данъчната ставка.
Нашата парламентарна група ще подкрепи всички останали законопроекти, внесени от опозиционните парламентарни групи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика? Няма.
Обръщам се още веднъж към уважаемите народни представители в залата, има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина днес разглеждаме може би най-важния данъчен закон от фискална гледна точка. Това е законът, който при един евентуален срив може да доведе до срив в приходната част на бюджета, оттам – до дефицит и до ред неприятности в национален мащаб и най-вече в макроикономическата ситуация на страната. Затова към този данък народните представители трябва да бъдат изключително внимателни и много чувствителни. И най-вече много отговорни.
Днес тук се разглеждаха няколко групи въпроси и аз искам да се спра много бегло и набързо върху тях.
Най-напред за размера – 20% или 18 или някакъв друг процент. Това може да стане след едно много внимателно, прецизно оценяване и анализиране на структурата на постъпленията от данъците през тази година и проектиране за следващата година. Надявам се, че в Министерството на финансите поне онзи отдел, който някога правеше тези неща, достатъчно точно го е оценил. Аз обаче поставям въпроса не от гледна точка на това, което днес е минало и е назад, за да го анализирате и да оцените може или не може това да се случи с относителна стабилност на бюджета за следващата година. Аз поставям този въпрос като проекция на една тенденция, която е безспорна и ясно откроена през последните няколко години. Каква е тя? Уважаеми колеги, според мен все по-явна е тенденцията на излизане на все по-голяма част от “сивия” бизнес на светло. Този процес е очеваден. Все повече от фирмите, които досега спестяваха своите данъци, сякаш вече искат да легализират своя бизнес. Това за мен е основната причина за сериозния бюджетен излишък, а той идва от преизпълнение на данъците, от повишена събираемост – казват някои. Сигурно, но тази събираемост не идва единствено от субективните усилия на една администрация, на едно по-съвестно поглеждане на задълженията на различните субекти, включени в тази система. Това става задължително и поради тази причина, според мен определяща – все по-голяма част от българския бизнес иска да работи легално. А работейки легално, си плаща и данъците. Поне онзи минимален размер, който не могат да укрият, въпреки усилията, които полагат. Защото такива усилия всички данъчни субекти, Бога ми, полагат. Но за да бъдат легитимни, все по-малко успяват изцяло да ги укрият, което означава, че ние сме свидетели на един поток от увеличаващи се данъчни приходи в резултат на тази тенденция на “побеляване” на българския бизнес. И това наистина ще продължава, докато влезем в Европейския съюз, а може би и малко след това.
Така че, по-лесно бих дал съвет на онези, които ще носят отговорност за бюджета следващата година, имайки пред себе си тази тенденция, някак си по-внимателно да оценят възможността от намаляването на данък добавена стойност с един или два процента. Като съвет към тях. Смятам, че могат да го направят, ако погледнат добросъвестно на този въпрос.
По отношение на диференцирането на ставката на данък добавена стойност. Тук аз няма да подкрепя колегите от опозицията, които искат да има диференцирани ставки по ДДС. Защото там, където има такава диференцирана ставка, държавите се стремят да стигнат това, което е при нас, тоест да я уеднаквят, а не да я диференцират. Много просто е да кажем днес ама хляба, ама млякото, ама стоките за бебетата, за децата и така нататък. Аргументи и мотиви има, няма да говоря те леви ли са или не са, може да са справедливи. Но, разберете, няма професионална група в България, която в един определен момент да не успее да докаже, че точно нейната група стока е по-важна от другата и че точно тя трябва да има такива преференции. От хиляда кладенеца вода ще ви донесе, бъдете сигурни в това! Не само преки, дори косвени доводи ще ви приведе, свързани с търговския баланс, свързани с каквото щете!
Така че, плъзгането по тази плоскост е изключително опасно и аз не съветвам никой народен представител да настоява за това. Още повече, че при нас имаше такава ставка. Ние болезнено успяхме да изтръгнем държавата България от тази ситуация. Тогава управлението понесе маса негативи, за да уеднакви ставката и днес да се върнем обратно! Ще дойде моментът, когато някой друг ще “руча жабетата бадева”.
По отношение на срока за връщане на данъчния кредит. Мисля, че тук вносителят малко се е презастраховал и не е обърнал внимание не толкова на предложенията от различно представените парламентарни сили в българския парламент, колкото да оцени няколко прости факта. Оставям настрана повишения административен капацитет на данъчната администрация, който е безспорен и който всяка година трябва да се подобрява. Но това е закон на развитието, ако щете. Всяка една година след 1990 г., когато се създаде това звено, то дори от възпроизводството на собствената си практика, на опита, който има, и на законите, които готви, то се самоусъвършенства. Отделно са техническите подобрения, отделно е всичко онова, за което говорих, и “побеляването” на българския бизнес.
Имам предвид, че не е проблем за днешната данъчна администрация по-сериозно да обмисли съкращаване на данъчния кредит, особено в една категория. Тези, които са по ДДС-сметка – 45 дни, хубаво, хайде, някак си минава. Тези, които са износ – 45, ако стане 30, добре, чудесно. Аз добре съзнавам, че е глупаво да предлагаме някакви много свити срокове, защото само документооборотът по този процес иска немалко време, взимайки самия механичен документооборот. Но има една категория данъкоплатци, които продължават да имат тримесечно забавяне на връщането на данъчния кредит. Защо данъчна администрация не фокусира вниманието си точно върху тая категория? Защо внесеният ад хок отхвърля предложението да стане поне два месеца? Аз ги разбирам, когато всички данъкоплатци бяха по три месеца. Огромната част днес от тези данъкоплатци е по ДДС-сметка. Тоест, излиза от обхвата на тия три месеца. Тя е по собствен режим.
Следователно, много по-малко са онези данъчни субекти, за които се отнасят тези три месеца. Тоест, данъчната администрация много по-леко може да си свърши работата на по-малък брой субекти за два месеца, а не за три. И ако тя огледа добросъвестно, от тази гледна точка това наше предложение, сигурен съм, че ще намери решение на тоя въпрос. А това е проблемът на бизнеса. Това е проблемът на фирмите. Не толкова 18 или 20%, въпреки че и то съществува, но за него много по-важен е паричният оборот – с по–малко средства, с по-малко финанси този стопански субект да може да финансира своята дейност и да я развива. Така че за него по-важно е, ако ние успеем да му дадем този бонус за догодина. Не да бавим неговите пари, защото това са негови пари, не да ги бавим три месеца, а ако можем да му ги върнем на втория месец, това би било чудесно. Благодаря ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Тук, в рамките на дебата, бяха казани доста неща. Искам да използвам, че има заместник-министър на финансите, пък и присъствието на госпожа Радева, да засегна с няколко думи за злоупотребите с данък добавена стойност и милионите левове, които практически всяка година изтичат. Аз даже не знам дали има точни данни за тези фирми в момента и, макар че говорим по отношение на Закона за данък върху добавена стойност, вероятно ще трябва по-сериозно вмешателство на съответните компетентни органи.
Уважаеми колеги, аз преди две седмици отварям вестника и чета, че шефката на Регионалната данъчна дирекция – госпожа Захаринова, мисля беше, забележете, правила два хотела и предприятие в Симитли. След това си направих труда, направих една малка справка и виждам, че съпругът на същата госпожа има не по-малко от 25-30 фирми. За какви 18 или 20% говорим тук?
Аз мисля точно по този въпрос да се занимае и Комисията за борба с корупцията. Аз питам кой слага отгоре чадър на тази госпожа? Защото всички тези големи злоупотреби чрез данък върху добавената стойност не могат да станат без хора от данъчната администрация на най-високо ниво. И нека се замислим и върху това. Естествено е, тук се засягат изключително важни въпроси – срокове за връщане на данъчните кредити, намаляване и пр., и пр. Но не е възможно, примерно, Министерството на финансите и председателката на Бюджетната комисия да си затварят очите - аз нарочно излагам тия неща, да влязат в протоколите и да видим за какво става дума в най-голямата структура на данъчната администрация в страната.
И когато говорим за данъчни закони, вероятно трябва да погледнем материята и от тази гледна точка. Не е възможно, не е допустимо! Аз видях госпожа Захаринова във вестника усмихната, до нея стои господин Кюлев – виден банкер, и двамата се радват на снимката във вестника и тя отваря предприятия и хотели. И питам: докога? А ние тук наистина теоретично или практически гледаме и каквито и изменения да направим върху Закона за данъка върху добавената стойност, няма да има никакъв ефект, ако не вземем тези практични мерки. Не може вълка да е в кошарата и да искаме агнетата да са цели. Няма как да стане.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Трябва да се направи предложение за начина, по който да декларират имуществото си.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Затова можем да помислим. Може би трябва наистина "близките на…" – записано в закона или препратка към Закона за публичния регистър, хората, които са на тези места, да декларират, да се види как е влязъл, как е излязъл човека от данъчна администрация, защото това е част от темата, която обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, каня ви в пленарната зала, защото предстои гласуване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Ще подложа на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Първият законопроект е с вносители Валентин Василев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 198 народни представители: за 90, против 69, въздържали се 39.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъде прието предложението на СДС, което е от изключително голяма полза за обществото и моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване, което, разбира се, уважавам.
Отново подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност с вносители Валентин Василев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 97, против 78, въздържали се 27.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавена стойност е с вносители Петър Жотев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 203 народни представители: за 97, против 75, въздържали се 31.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване, тъй като във всички изказвания беше посочено, че е разумно да се вземат от законопроектите тези идеи, които ще доведат до подобряване на нашето законодателство. Сега при гласуването не виждаме нищо повече от един подход, който ни е познат от годините и който няма да доведе до нищо добро в бъдеще. Затова ви моля след разумните изказвания да направим едно разумно гласуване, което да подкрепи тези идеи, които бяха изтъкнати от нашите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважавам Вашето предложение за разумно гласуване.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте разумно този законопроект.
Гласували 215 народни представители: за 108, против 82, въздържали се 25.
Този проект се приема на първо четене. (Ръкопляскания.)
ИСМЕТ САРАЛИЙСКИ (ДПС, от място): Не работят пултовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съжалявам, трябваше да бъде своевременно съобщено, преди да обявя резултатите. Сега не мога да направя нищо повече. Съжалявам, гласуването е приключено и този законопроект е приет на първо четене.
Следващият законопроект, който също е желателно да бъде гласуван разумно, е на Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 210 народни представители: за 117, против 28, въздържали се 65.
Този законопроект се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Сергей Станишев и група народни представители.
Гласували 210 народни представители: за 91, против 105, въздържали се 14.
Този законопроект не се приема.
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам прегласуване на този текст. Надявам се този път да гласуваме разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отново призив за разумно гласуване.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта на народния представител Сергей Станишев.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 86, против 104, въздържали се 17.
Този законопроект не се приема на първо гласуване.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност е на Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 209 народни представители: за 98, против 63, въздържали се 48.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, господин Севлиевски, имате възможност да направите Вашето предложение.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми дами и господа, само за неразбралите.
“Новото време” предлага да се даде възможност на фирмите, когато държавата не спазва закона, да се търсят правата и да намерят своите обезщетения. Ако в тази зала има хора, които искат държавата да командва и некадърни чиновници, които ги има все още за съжаление, да тормозят гражданите и фирмите, нека да не подкрепи нашето предложение. Но ако в тази зала има хора, които са направили избора на ХХІ век, когато държавата трябва да бъде добра, както иска от гражданите да бъдат добри, нека да подкрепи законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване законопроекта от Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 98, против 51, въздържали се 53.
Този законопроект не се приема на първо гласуване.
Последният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е на Анастасия Мозер и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 218 народни представители: за 108, против 98, въздържали се 12.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако има известно противоречие по отношение на дефинитивната ставка, то аз ви моля да подкрепите предложението за възможност земеделските производители да се регистрират по ДДС, което би дало възможност да бъдат субсидирани с около 20 на сто и да се съживят. Искам всеки български народен представител да покаже какво е отношението към българското село.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов. В това се съдържаше скритото Ви искане за прегласуване.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Анастасия Мозер и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 219 народни представители: за 112, против 63, въздържали се 44. (Ръкопляскания.)
Този законопроект също се приема.
С това приключихме първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
облагане доходите на физическите лица, № 402-01-52, внесен от Министерския съвет, № 454-01-35, внесен от Емилия Масларова и група народни представители, № 454-01-70, внесен от Валентин Василев и група народни представители, № 545-01-83, внесен от Петър Жотев и група народни представители, № 454-01-98, внесен от Сергей Станишев и група народни представители и № 454-01-102, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители

На заседание, проведено на 14 октомври 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесени от Министерския съвет и народни представители.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите господин Стамен Тасев, който изтъкна, че предлаганите промени в Закона за облагане доходите на физическите лица са насочени към постигане на по-ефективна социална политика и увеличаване на разполагаемите доходи на гражданите.
Основните промени в законопроекта са следните:
- изменение на скалата за облагане доходите на физическите лица, като необлагаемият доход от 120 лв. се увеличава на 130 лв.;
- намаляване на данъчната ставка, както следва:
от 12 на 10 на сто – за най-ниските доходи от 130 до 150 лв.;
от 22 на 20 на сто – за доходите от 150 до 250 лв.;
24 на сто – за доходите над 250 лв.;
- въвеждане на семейно подоходно облагане като нов вид данъчно облекчение – предвижда се намаляване на данъчната основа на единия родител с 360 лв. годишно за едно дете, със 780 лв. за две деца и с 1140 лв. за три и повече деца. Данъчното облекчение ще се използва без оглед на това дали се получават семейни помощи за децата и дали родителите са встъпили в брак или живеят заедно на семейни начала. Освен от родителите облекчението може да се ползва и от лица, които реално полагат грижи за отглеждането на детето – приемни родители, настойници, попечители, близки или роднини, при които е настанено детето по смисъла на Закона за закрила на детето;
- отменяне на чл. 33, ал. 6 и 7, предвиждащи намаляване на патентния данък с част от размера на направените през годината инвестиции в дълготрайни материални активи, поради противоречие на тези разпоредби с характера на патентния данък, който е окончателен и необвързан с реализираните приходи и направените разходи от лицето;
- намаляване на размера на патентния данък за работно място за обучение на чирак с 50 на сто.
Законопроектът на госпожа Емилия Масларова и група народни представители беше оттеглен по време на заседанието.
Законопроектът на Валентин Василев и група народни представители беше представен от господин Василев.
Основните промени в законопроекта са:
- въвеждане на семейно подоходно облагане, като месечно се приспадат необлагаеми суми за едно дете – 20 лв., за две и повече деца – 45 лв., а годишно за едно дете – 240 лв., и за две и повече деца – 540 лв.;
- изменение в таблиците по чл. 35 и чл. 38, като в таблицата по чл. 38 необлагаемият минимум се увеличава от 120 на 140 лв., променят се данъчните ставки, като минималната данъчна ставка става 10 на сто, вместо сегашните 12 на сто; а максималната данъчна ставка от 29 на сто става 25 на сто и се въвеждат четири етажа на данъчната основа.
Законопроектът на Петър Жотев и група народни представители беше представен от господин Йордан Нихризов.
Основните промени в законопроекта са:
- въвеждане на семейно облагане на доходите на физическите лица, като необлагаемите суми в месечен размер са 30 лв. за едно дете, 50 лв. за две деца и 75 лв. за три и повече деца и съответно в годишен размер – 360 лв., 600 лв. и 900 лв.;
- промяна в размерите на патентния данък по някои дейности;
- лицата, облагани с патентен данък, да ползват право за приспадане на данъка до 5 на сто от размера на ефективно внесените през годината осигурителни вноски, но не повече от дължимия данък за годината;
- намаляване с 50 на сто на данъка за дейности, при които се извършват само поправки, ремонт и репаратура;
- актуализация на разпределението на населените места по групи и зони за определяне на патентния данък;
- промени в таблиците по чл. 35 и чл. 38 – предлага се необлагаемата месечна данъчна основа да бъде 150 лв., като доходите над нея се групират в четири групи.
Законопроектът на Сергей Станишев и група народни представители беше представен от господин Петър Димитров.
Законопроектът предвижда следните изменения и допълнения:
- доходите от дейността на едноличните търговци да не се облагат от ЗОДФЛ, а по ЗКПО;
- данъчното облагане на доходите на чуждестранните физически лица да се регламентира в ЗОДФЛ, като се изравни режимът на облагане на чуждестранните физически лица с режима за местните физически лица;
- въвеждане на облекчения в зависимост от състава на отделното семейство, като размерът на дължимия данък по месеци за физическо лице – член на семейство, се намалява с 6 лв. за едно дете, 7 лв. - за две деца, и 8 лв. - за три и повече деца;
- въвеждане на данъчно облекчение за физически лица за закупуване или саниране на жилище в размер на 1500 лв., които се приспадат от размера на дължимия годишен данък;
- актуализация на данъчните скали по чл. 35 и чл. 38 – в таблицата по чл. 38 се предлага необлагаемият месечен доход да е 150 лв., а доходите над него се групират в пет групи, минимална ставка - 18%, за доходи над 150 лв., и максимална – 29%, за доходи над 1500 лв.
Законопроектът на Мирослав Севлиевски беше представен от госпожа Румяна Георгиева.
Законопроектът предвижда изменение в таблиците по чл. 35 и чл. 38, като се въвежда необлагаем месечен доход от 130 лв. и доходите над него се групират в две групи: от 130 лв. до 150 лв. - със ставка 10% за горницата над 130 лв., и над 250 лв. - със ставка 20% за горницата над 250 лв.



По законопроектите се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно: размера на общата данъчноосигурителна тежест на лицата при предлаганите данъчни ставки в таблиците по чл. 35 и чл. 38 от законопроекта на Министерския съвет, необходимостта от въвеждане на още една подоходна група от 250 до 600 лв. в таблицата по чл. 38, прилагането на семейното подоходно облагане не само при годишното, но и при месечното облагане на доходите, както и по механизма на администриране на семейното подоходно облагане.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати:
1. По законопроекта на Министерския съвет – “за” – 7 народни представители, “против” – 3 народни представители, без “въздържали се”.
2. По законопроекта на Валентин Василев и група народни представители – “за” – 1 народен представител, “въздържали се” – 9 народни представители, без “против”.
3. По законопроекта на народния представител Петър Жотев и група народни представители – “за” – 3 народни представители, “въздържали се” – 9 народни представители, без “против”.
4. По законопроекта на Сергей Станишев и група народни представители – “за” – 2 народни представители, “въздържали се” – 8 народни представители, без “против”.
5. По законопроекта на Мирослав Севлиевски и група народни представители – без “за” и “против”, “въздържали се” – 10 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет, и да не приеме законопроектите, внесени от народните представители Валентин Василев, Петър Жотев, Сергей Станишев и група народни представители, както и на Мирослав Севлиевски и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Ако желаят вносителите могат да представят своите законопроекти в оставащите 12 минути.
Господин Йорданов, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като съвносител на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, внесен от господин Валентин Василев и група народни представители, искам да изложа съвсем накратко какво предлагаме ние.
Първото нещо, което предлагаме, е въвеждането на семейното подоходно облагане. В продължение на две години тук, от тази трибуна ние предлагахме това, което предлагаме и сега. Готови сме да дискутираме върху сумите, които да се приспадат от дохода на родителите. Искам да припомня, че това, което ние предлагаме, е много лесно за администриране и опростено за контролиране. То се различава от предложението на Министерския съвет по това, че ние предлагаме още преди облагането отделно да бъде приспадан доходът на всеки родител. Това е много лесно за контролиране, а не както Министерският съвет предлага да се подписват декларации и да има засичане на информация, което може да доведе до проблеми, подобни на тези, които има сега и е имало в миналото с т.нар. детски добавки, където по подобен начин родителите декларират, че единият не ги получава, за да ги получи другият.
Припомням, че преди две години в тази зала беше отхвърлено въвеждането на семейното подоходно облагане. Сега вече имаме поне някакво принципно съгласие от Министерския съвет за въвеждането му.
Другото, което предлагаме, са измененията в таблиците по чл. 35 и чл. 38. В таблицата за месечно облагане по чл. 35 минималната данъчна ставка да стане 10% вместо досегашните 12%, като следващите стъпала на таблицата да бъдат 15 и 20%. Максималната данъчна ставка да бъде намалена от 29 на 25 на сто за доходите над горната граница от 900 лв. вместо досегашните 600 лв. Аналогично са изчислени сумите и по чл. 38 за годишното данъчно облагане, съответно за необлагаем минимум от 1680 лв. и максималната граница от 10 800 лв. вместо досегашните 7200 лв.
Ние ще подкрепим други законопроекти, сходни с нашите.
Няма да подкрепим законопроекта на Министерския съвет по две причини. Едната е точно в частта за таблиците за облагане – месечно и годишно. Една от причините е, че се предлага за всички хора с доходи над 250 лв. еднакъв подход и изравняване на данъчните ставки. Ние смятаме, че там трябва да има стъпало, което да е справедливо. Другата причина е, че в законопроекта на Министерския съвет всъщност се имитира до голяма степен въвеждане на семейно подоходно облагане, тъй като се предлага въвеждането му само за годишния размер, с което се лишават работещите по трудов договор ежемесечно от това приспадане на доходите им преди облагане. Ако министерството отговори, че в края на годината те могат да подадат декларация с натрупаните доходи през месеците, ние също сме “против”, защото това означава сегашното правителство да премести в следващия мандат парите от това облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли други желаещи да представят своите законопроекти?
Госпожа Емилия Масларова е оттеглила своя законопроект.
Ако желаят, Петър Жотев и група народни представители също биха могли да представят своя законопроект. Но ако смятате, че не може да се поберете в рамките на оставащите 5 мин…..
РЕПЛИКИ ОТ ПГОДС: Времето за представяне е 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ако желаете.
Няма желаещи за представяне на законопроекти.
Има редица съобщения за заседания на комисии. Комисиите ще заседават, съобщено ви е.
Комисията по земеделието и горите отлага своето заседание днес.
Всички останали комисии ще имат съответно днес и утре своите заседания. Дневният им ред ви е известен.
Закривам днешното заседание. До утре в 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов


Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов