Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам извънредното заседание.
Дневният ред предварително е гласуван и приет, а именно:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
2. Първо четене на законопроекта за Сметната палата.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

По точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по транспорт и телекомуникации за доклад.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за пощенските услуги № 102-01-23,
внесен от Министерския съвет на 09.11.2001 г.

На 15 ноември 2001 г. Комисията по транспорт и телекомуникации на свое редовно заседание разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
От страна на вносителя присъстваха заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Николай Николов и госпожа Стана Христова - директор на Дирекция "Пощенска политика".
В тази връзка моля, господин председател, да разрешите господин Николай Николов и госпожа Стана Христова от името на вносителя да влязат в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да присъстват по време на дебата на първо четене на законопроекта господин Николай Николов и госпожа Стана Христова.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Моля поканените гости да влязат в пленарната зала.
Има думата господин Йордан Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за пощенските услуги, приет от предишното Народно събрание през 2000 г., регламентира по нов съвременен начин обществените отношения, свързани с извършването на пощенските услуги в Република България. Нашата страна е сред първите страни в Европа, приели Закон за пощенските услуги. Динамиката на общественото развитие в тази област и процесът на синхронизиране на националното законодателство с Директивите на Европейския съюз налагат настоящите промени в съществуващата правна уредба.
Целта на внесения законопроект е Законът за пощенските услуги да стане работещ закон, като с него ще се постави едно реално разделение на функциите на държавното управление от функциите на регулиране.
Предлаганите промени в Закона за пощенските услуги са в неразривно единство със заложените промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията и са свързани главно със създаващия се независим специализиран орган, наречен Комисия за регулиране на съобщенията. Конституирането на комисията, както и регламентираните й правомощия налагат ново формулиране на компетентността на субектите, посочени в Закона за пощенските услуги. Комисията за регулиране на съобщенията поема функциите, свързани с регулиране на пощенските услуги.
С измененията, заложени в двата законопроекта се прави сериозна стъпка в посока на удовлетворяване препоръките на Главна дирекция "Разширение" на Европейската комисия относно укрепване независимостта на регулаторния орган в далекосъобщенията и изваждане на регулаторните функции в пощенските услуги извън Министерството на транспорта и съобщенията.
Предлаганият проект на закон регламентира детайлно правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, така както е предвидено и в Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Той осигурява условия за извършване на универсална пощенска услуга, равнопоставеност и конкурентност на пощенските оператори. Правомощията на комисията са: разработване и предлагане на министъра на транспорта и съобщенията на предвидените в Закона за пощенските услуги нормативни актове, определяне на нормативите за качество на услугите, издаване, изменяне, допълване, спиране, прекратяване и отнемане на лицензии за извършване на универсалната пощенска услуга, както и издаване на удостоверения за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги.
Правомощията на министъра на транспорта и съобщенията са посочени в разпоредбите на този законопроект. Той запазва досегашните си функции на държавно управление по отношение на пощенските услуги в Република България и издаване на всички предвидени в Закона за пощенските услуги нормативни актове. Негови са правомощията по разработване на секторната политика в областта на пощенските услуги относно стратегията и принципите, етапите и насоките за развитие на пощенския пазар и пощенската инфраструктура.
Създаването на новия независим специализиран държавен орган и произтичащото от това преразпределение на компетентностите няма да окаже влияние върху регламентацията на дейността на основния пощенски оператор, а именно търговското дружество "Български пощи".
Членовете на комисията изразиха пълна подкрепа на промените в Закона за изменение и допълнение на пощенските услуги, като народният представител господин Благой Димитров, народният представител господин Иван Иванов, който предложи като необходимо след приемането на този закон секторната политика в областта на пощенските услуги на Република България да бъде променена, което също така се подкрепя от вносителя и от членовете на комисията.

Необходимо е прецизиране също така на отделни текстове и уеднаквяване на противоречията между законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия, приетия на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията и предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. В тази връзка в заключение искам да съобщя, че в петък в зала "Запад" Комисията по транспорт и телекомуникации провежда публична дискусия по тези закони. Всеки, който желае, може да присъства.
На основание на казаното, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, професор Мирчев.
Уважаеми колеги народни представители, откривам дискусията на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Иван Иванов от ОДС - заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно, Законът за пощенските услуги е един важен устройствен закон. Неговите функции досега, всъщност допреди година и половина, бяха изпълнявани от Закона за съобщенията.
Законът за съобщенията, гласуван още в 1985 г., през 90-те години не отговаряше вече нито като нормативна база, нито като отговор на променените обществени отношения у нас на изискванията, които тези промени налагаха.
С гласуването на Закона за далекосъобщенията през 1998 г. една голяма част от Закона за съобщенията се обезсмисли, но допреди година и половина той изпълняваше функциите си, за да регулира отношенията в областта на пощенските услуги.
Преди година и половина, след сериозна близо двегодишна подготовка от страна на Министерството на транспорта и съобщенията, в пленарната зала с пълно единодушие, без нито един гласувал "против", се прие Законът за пощенските услуги. Той до голяма степен изпълни всичките поставени пред него задачи за регулиране на обществените отношения в този сектор. След неговото приемане, с приемането на секторната пощенска политика на Република България, може да се каже, че нормативните и устройствени актове, касаещи пощенските услуги, влязоха в действие и регулираха отношенията там.
Един въпрос всъщност остана нерешен и той е обект на измененията и допълненията в закона, които се предлагат днес на пленарната зала. Това е законът, свързан с контрола и регулирането в този сектор.
В Закона за пощенските услуги, който ние гласувахме преди година и половина, беше прието контролът и регулирането да продължават да бъдат изпълнявани от Министерството на транспорта и съобщенията в лицето на министъра на транспорта и съобщенията. В същото време той се явява и като едноличен собственик на "Български пощи" ЕАД - в момента фактически единствената фирма, бих казал, която осъществява универсалната пощенска услуга. Това противоречие до голяма степен не съответства на директивите на Европейския съюз и по-специално на Директива 9767 от 15 декември 1997 г., където се дава ясна насока, че регулирането и контролът трябва да бъдат извадени от дейността на министерството.
С настоящата промяна това се прави. Безспорно, ще възникне въпрос у немалка част от вас защо това не беше направено преди година и половина. Преди година и половина Държавната комисия за далекосъобщения, която сега съгласно Закона за далекосъобщенията е под друго име - Комисия за регулиране на съобщенията, беше заета преди всичко със своето устройване и с регулаторната дейност в областта на далекосъобщителните услуги. Само за по-малко от година и половина там са издадени над 2000 лиценза. Очевидно, едва сега, когато тази комисия до голяма степен не само се конституира, но и изпълнява всичките възложени й от закона функции, може да се мисли и да се реализира и това второ изискване - дейностите по Закона за пощенските услуги да преминат като регулиране и контрол към тази комисия.
Все пак за чест на българските законодатели искам да кажа, че дори и в страните от Европейския съюз има седем държави, в които все още регулирането не се извършва от единен регулаторен орган, и сред тях са Великобритания, Франция, Италия, както и други страни. Но тъй като съм убеден, че това регулиране в крайна сметка, за да отговорим на изискванията, които трябва да изпълним за членство в Европейския съюз, е необходимо да бъде осъществявано от единния регулаторен орган, аз приемам, че предложените промени в Закона за пощенските услуги са целесъобразни, изцяло се подчиняват на тази идея, за която ви казах, за единен регулаторен орган. И макар че има отделни текстове, които могат да бъдат усъвършенствани и прецизирани между първо и второ четене, ще подкрепя законопроекта и предлагам той да бъде приет от пленарната зала на първо гласуване. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Мутафчиев, от Коалиция за Българи
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Виждам, че мнозинството в Народното събрание няма настроението да защитава този закон. Ясно е, защото има и самочувствието, че това е един закон, приет от опозицията както от лявата страна, така и от дясната страна.
Аз наистина искам пред вас да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Това наистина е една крачка напред в синхронизирането на българското законодателство с европейското законодателство.
Трудно ми е да приема обяснението на господин Иванов за това защо не бяха приети тези текстове, не бяха предложени от правителството на Съюза на демократичните сили още при приемането на Закона за пощенските услуги. Аз не мога наистина да си обясня каква беше тяхната позиция, за да не преминем съответно към отделянето на регулативните функции по пощенските услуги и лицензирането да не бъде в приоритета на Министерството на транспорта и съобщенията. Но каквото и да е миналото, каквато и да е историята, важното е, че днес се предлага това да бъде факт и ние приветстваме един подобен подход, който наистина ни доближава до европейското законодателство.
Аз имам само едно сериозно притеснение. Доста станаха функциите на Комисията за регулиране на съобщенията. По какъв начин това ще повлияе върху състава? Сега знаем, че комисията разполага с 220 специалисти в своята администрация. Това означава ли, че този състав ще бъде увеличен?
Аз от самата предизборна кампания на НДСВ винаги съм одобрявал това тяхно обещание и призив към българските избиратели, че те ще съкращават администрацията.
С приемането на този закон се опасявам, че ние ще създаваме отново администрация. Дано моите опасения да не излязат истина.
По принцип още веднъж искам да заявя, че ние ще подкрепим Закона за пощенските услуги. Една от основните причини за това е, че този закон е синхронизиран изцяло със Закона за далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, лично аз не мога да си обясня защо се постарахте да намесите политически момент във Вашето изказване. Това не е съвсем уместно. Ще Ви кажа защо. Аз самият участвах в създаването на Закона за пощенските услуги и помня разговорите, когато тогавашният заместник-министър на транспорта и съобщенията господин Таушанов водеше с председателя на ДКД и се стремеше да обясни необходимостта от единния регулатор, което беше прието от ДКД, но тогава това беше орган, който се създаваше и той беше затрупан с огромна работа, тъй като трябваше да изнесе напред неща, които дотогава не бяха регулирани. Но законът беше направен по начин, който да позволи със съвсем леки корекции - това, което сега ни се предлага като проект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, регулаторните контролни функции да бъдат извадени извън министерството и да бъдат прехвърлени в този единен регулаторен орган.
Самият факт, господин Мутафчиев, че както в комисията, така и тук аз и моите колеги подкрепяме закона, показва, че няма никакво основание да се мисли, че ние сме схващали по друг начин реализирането на тази идея.
Ще си позволя да кажа, че след приемането на закона едно първо действие, което се изисква - и се надявам, че заместник-министър Николов ще се разпореди да се извърши - това е да се направи корекция в секторната пощенска политика на Република България, за да се отрази новата действителност с възлагането на регулаторните функции по Закона за пощенските услуги на единния регулаторен орган - Комисията по регулиране в областта на съобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Мутафчиев, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, надявам се, че след 10 години демокрация Съюзът на демократичните сили ще разбере, че парламентът е мястото за политика, а не улицата. Това ще ви утвърди, ако все пак сте разбрали, че тук е мястото, където трябва да правим политика, ще ви утвърди наистина като една демократична сила.
Искам да кажа само нещо. Да, пропуск е от ваша страна, убедително говорите, но не се опитвайте да се оправдавате с незначителни факти. Кажете истината. Истината е, че правителството на СДС имаше интерес единствено в далекосъобщенията. Това беше истината и затова се избърза с тази комисия и се обърна гръб на българските пощи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, тъй като този законопроект до голяма степен довършва синхронизацията с европейското законодателство. Аз не виждам никаква причина този чисто технологичен законопроект, който има, разбира се, и пазарни измерения, по какъвто и да е начин да се политизира. Даже бих казал, че има елемент на дребнавост в едно политизиране.
Да, в далекосъобщенията наистина има както държавни интереси, така и други интереси. Това е вярно. Винаги е имало и ще има. Имало е в далекосъобщенията много сериозни интереси по времето на господин Любомир Коларов, например, когато още имаше Комитет по пощите и далекосъобщенията. Но не за това говоря. Тук става дума за законопроект за изменение и допълнение, който касае само пощенската част, и затова, че тази Комисия за регулиране на съобщенията поема и пощенския сектор. Това, както звучи европейски, така и до голяма степен регулира сектора. Отчасти има някакъв допир с телекомуникациите. Както е европейската практика, пощенският сектор го слагаме в този регулаторен орган.
Имам определени резерви само по отношение на кроссубсидирането, но в края на краищата няма други възможности в момента. В измененията и допълненията на Закона за далекосъобщенията е казано, че се разходват средства за субсидия на пощенския оператор, който осъществява универсалната пощенска услуга, това е "Български пощи" ЕАД. Това колкото и да е смущаващо, защото не е добре кроссубсидията от един сектор, който е печеливш, като телекомуникациите, да се взимат пари и да се наливат в сектор, който не е печеливш. Но изхождайки от необходимостта за социалните дейности на пощенския оператор, примерно изплащане на пенсии и други социални дейности, засега поне това трябва да се подкрепи.
Имам резерви по отношение на това, че досега имаше кроссубсидия между Българската телекомуникационна компания и "Българските пощи". С приватизацията на БТК остават все по-малки възможности и ресурси за тази кроссубсидия, за това кръстосано субсидиране. Но това са в момента възможностите на държавата, тъй като и двете компании са държавни, еднолични акционерни дружества. И притиснати от обстоятелствата, това е залегнало в законопроекта.
Още един път казвам, че Обединените демократични сили ще подкрепят законопроекта за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм съгласен, че въпросът не трябва да се политизира. Не знам точно кой е писал първия закон в предишното Народно събрание, не знам точно какво си мислят колегите отляво и дясно, но сега този закон се вкарва в такъв вид, в който ние трябва да го приемем. Радвам се, че от всички парламентарни групи изказаха съгласие, че законът общо взето споделя европейската политика в този сектор, както и в сектора за пощенските услуги. Радвам се и за това, че комисията успя да направи на извънредно заседание разглеждането на закона и както миналия път, когато разгледахме Закона за далекосъобщенията, беше предложено тези два закона да се движат паралелно. Както виждаме, този закон вече е в пленарна зала. Аз искрено се надявам, че нашата група ще подкрепи този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чонков.
Заповядайте, господин Павлов, имате думата.

ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето мнение е, че законът е доста напред в областта на регулирането на пощите. За първи път се поставя и се дава основа на регулирането на пощите. Органът, който ще изпълнява правомощията по тези закони, също е един нов орган и той ще определи политиката и бъдещото развитие на пазара на далекосъобщителните и пощенските услуги в частност.
В този смисъл искам да направя едно малко разграничение между тези две услуги. Факт е, че далекосъобщителните услуги навсякъде са по-печеливш бранш или пазарна част отколкото и в сравнение с пощите. В този ред на мисли аз не споделям опасенията на господин Благой Димитров, тъй като много добре знам, че в повечето европейски страни пощенските услуги са субсидирани дали пряко от бюджета или чрез кроссубсидиране, това няма значение стига, разбира се, да се даде път на развитие и на частни специализирани пощенски услуги, което става с нашето предложение.
Затова подкрепям законопроекта на първо четене със забележката, че между първо и второ четене наистина трябва да има редакционни корекции и синхронизации със Закона за далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Има думата господин Аталай от Движението за права и свободи.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, разбира се, законопроектът, който днес ни е предоставен, и в комисията и днес от името на Движението за права и свободи ние подкрепяме на първо четене със съответната уговорка, че онова, което е необходимо, онова, което смятаме, че има пропуски, ще си дадем нашите предложения между първо и второ четене.
Уважаеми колеги, както и когато разглеждахме Закона за далекосъобщенията тогава се уточнихме, а сега също потвърждавам, че направихме всичко възможно двата закона да бъдат в синхрон - да бъдат разгледани едновременно и в комисията. Но тук след извънредното заседание, което беше направено с Комисията по медиите, ще имаме едно предложение за удължаване срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на Закона за далекосъобщенията.
Предишния път аз сметнах, че е необходимо колкото се може по-бързо и екстрено да разглеждаме законите, но несъответствията между медийния закон, Закона за далекосъобщенията и синхронизирането им със Закона за пощенските услуги, наистина ще изискват едно сериозно обсъждане. Затова днес ще направя предложение да удължим срока за даване на предложения между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, господин председател.
В същото време искам да кажа, че интензивното развитие на съобщенията в световен мащаб, както и процесът на синхронизиране на националното законодателство с директивите на Европейския съюз налагат извършването на неизбежните и безспорно необходимите корекции в сега действащия Закон за пощенските услуги. Това е факт с този закон, който вече е разгледан на първо четене. Може много да се дебатира, може много да се говори за тези закони, може да вземем отношения и за кроссубсидиране и за субсидирането, и даване на възможности за влизането на частния сектор в пощенските услуги. Но аз смятам това нещо да се направи регламентирано и професионално с предложенията, които ще бъдат разгледани на второ четене, изказвайки мнението на Движението за права и свободи, че подкрепяме закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Аталай.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Съгласно правилника между първо и второ четене, господин Аталай, срокът за предложения е 14 дни. Вие колко време предлагате да бъде? Фиксирайте с колко да бъде удължен срокът.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава бяхме предложили да бъде едноседмичен, но сега нека си остане в реалния 14-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока от 7 на 14 дни.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Първо трябва да приемем законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Аталай, сега обсъждаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вероятно имате нещо друго предвид? Бихте ли се доуточнили?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, да, ние разглеждаме Закона за пощенските услуги, но тъй като трите закона са свързани - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, предлагам съкратеният срок на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията да бъде удължен или да остане в рамките на правилника - 14-дневен срок, а не на Закона за пощенските услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно правилника, когато обсъждаме този законопроект, това не може да стане. Ще трябва да направите процедурното предложение когато изчерпим дневния ред.
За процедура има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя две процедурни предложения. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги предлагам срокът да бъде 7-дневен, който основен срок е съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Второто ми процедурно предложение е съвместно предложение от състава на Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по медиите, а именно да се удължи 7-дневният срок, който беше гласуван в пленарната зала, за правене на предложения между първо и второ четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията на 14 дни. Тоест, допълнително удължаване със 7 дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно на направеното процедурно предложение? Не виждам.
Има ли други желаещи да се включат в дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги? Не виждам.
Съгласно правилника, считам дискусията на първо четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги № 102-01-23, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2001 г., за приключена.
Подлагам на гласуване на първо четене този законопроект.
Гласували 179 народни представители: за 179, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване направените две процедурни предложения от господин Иванов Иванов.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Двете процедурни предложения, касаещи настоящия законопроект, който беше обект на дискусията, и законопроекта за далекосъобщенията, са приети.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада по законопроекта за Сметната палата, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Преди това искам да направя процедурно предложение да бъдат допуснати в пленарна зала председателят на Сметната палата господин Георги Николов и поради особената важност на закона, все пак устройствен Закон за Сметната палата, и нейните членове: Божидар Влахов, Димитър Чапанов, Живка Димитрова, проф. Иван Душанов, Кадир Кадир, Катина Кръстева, Кирил Колчев, Кольо Бунков, Надежда Сандолова и Христина Симеонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение да бъдат допуснати в залата председателят на Сметната палата господин Георги Николов и посочените членове на Сметната палата.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Приема се предложението.
Моля, поканете господин Николов и членовете на Сметната палата.
Господин Искров, имате думата да представите доклада по законопроекта за Сметната палата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател!


"ДОКЛАД
по законопроект за Сметната палата № 102-01-21,
внесен от Министерския съвет на 08.11.2001 г.

На извънредно заседание, проведено на 14 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за Сметната палата, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Георги Николов - председател на Сметната палата. На заседанието присъстваха всички членове на Сметната палата.
В експозето на господин Георги Николов и в мотивите към законопроекта се отбелязва, че сега действащият Закон за Сметната палата е разработен с помощта на експерти от сметните палати на Федерална република Германия и Република Франция, приет от Народното събрание на Република България и е обнародван в "Държавен вестник" бр. 71 от 11 август 1995 г.
Процесите на евроинтеграция и поканата за преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз поставят нови изисквания пред Сметната палата и привеждането на законовата й уредба в съответствие с международно приетите одитни принципи и стандарти и европейски практики. С тази цел през 2000 г. беше разработен проект за нов Закон за Сметната палата, но през месец септември същата година беше оттеглен за допълване в него на разпоредби, свързани със съдебните експертизи.
При допълнителните консултации с Европейската комисия се установи, че експертизната дейност не е типична за сметните палати на страните-членки на Европейския съюз, поради което и тази материя не е включена в законопроекта.
В законопроекта за Сметната палата са включени всички разпоредби от действащия закон, които са оценени от външните експерти като добри законодателни решения.
По-важни нови моменти в законопроекта са следните:
1. В обсега на одитната дейност на Сметната палата се включват нови обекти като бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, както и одитът на средствата от фондове и програми на Европейския съюз.
2. Регламентиране правомощията на Сметната палата като колективен орган.
3. Изравняване случаите, при които се прекратяват предсрочно пълномощията на председателя и членовете на Сметната палата.
4. Въведена е нова длъжност с наименование "стажант-одитор".
5. Предвижда се одитите да се извършват на основата на приети и публикувани от Сметната палата одитни стандарти.
6. Подобряване на докладването в Народното събрание и проследяване изпълнението на препоръките на Сметната палата във връзка с извършените одити. Предвидени са възможности за разглеждане на одитните доклади на Сметната палата в постоянните комисии на Народното събрание и да се предлагат конкретни решения по тях.
7. Включени са разпоредби за осъществяване на взаимодействие между Сметната палата и другите държавни контролни органи и със съдебната власт.
8. Предлага се определена от Народното събрание комисия да одитира годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния счетоводен отчет на Сметната палата.
9. Засилване на прозрачността и публичността на дейността на Сметната палата.
Законопроектът е съобразен с препоръките и изискванията в Декларацията на ИНТОСАЙ за водещите направления за одит на публични финанси, регламентирани от Европейския съюз, във връзка с финансовия контрол; редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване; докладите на СИГМА за външния одит на публичния сектор в България и Резолюцията на президентите на върховните одитни институции и на страните от Централна и Източна Европа и Европейската Сметна палата.
По законопроекта се проведе дискусия, в хода на която се поставиха и много въпроси, на които изчерпателни отговори даде господин Георги Николов.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, на което законопроектът беше приет единодушно с 12 гласа "за", без "против" и "въздържали се" от всички присъстващи на заседанието народни представители - членове на комисията.
Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за Сметната палата, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми дами и господа, определям по 30 минути за всяка парламентарна група. Имате думата по законопроекта за Сметната палата.
Заповядайте, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който ни е представен за първо четене, в голяма степен отразява всички препоръки, които бяха направени към Сметната палата вътре в страната и от международните институции, с оглед хармонизирането на нашето законодателство с това на Европейския съюз, и с оглед завишаване контрола над използваните средства по програмите, които Европейския съюз осъществява в България както по програмата ФАР, така и по различните структурни и предприсъединителни фондове.
В този смисъл следва да се подкрепи разширяването на обхвата на дейността на Сметната палата и извършваните от нея одити, които се предлагат сега, а също така чрез този законопроект са в съответствие с приетите в страните от Европейския съюз и се извършват от Европейската сметна палата.
Тези промени в досега действащия закон са изцяло положителни, като цяло законопроектът е добре подготвен и обмислен и затова Коалиция за България ще го подкрепи на първо четене. Той е един от малкото устройствени законопроекти, които сега се приемат, но не се цели да се приеме нов закон, само за да се смени ръководството на съответния орган. И в този смисъл аз приветствам параграфа от Предходните и заключителните разпоредби - § 2, че председателят и членовете на Сметната палата, избрани при условията на отменения Закон за Сметната палата, изпълняват задълженията си до изтичане на срока, за който са избрани. Много е радостно, че ние приемаме един закон от гледна точка на материята, която той урежда, и се надяваме, че в работата преди второто четене ще се съсредоточим именно на тези аспекти.
Сметната палата, както и досега, ще се избира от Народното събрание. Затова трябва да се помисли не само комисия на Народното събрание евентуално да одитира Сметната палата, аз не зная дали това е най-обичайната и точна практика, и дори за мен тя е малко съмнителна. Много по-важно е обаче Народното събрание редовно да има информация за цялата дейност на Сметната палата. Сега тя може при поискване от отделни комисии да представя конкретни одитни доклади. Има текстове, когато препоръките на палатата не бъдат осъществени - в чл. 42, ал. 2, т. 1, ръководителят на Сметната палата може да изпрати съответния доклад и препоръки или до Народното събрание, или до Министерския съвет.
Нормално е във всички случаи Сметната палата, според мен, да изпраща поне на три месеца списък на извършваните от нея одити, за да може парламентът да прецени желае ли да се запознае с някои от тях. А когато не са изпълнени направените бележки, вероятно всички тези, когато става дума за централни органи, трябва да се изпращат в Народното събрание и в Министерския съвет. Защото Народното събрание няма да бъде органът, който да вземе съответните мерки. Когато става дума за органи, подчинени на изпълнителната власт, това очевидно ще направи Министерският съвет, но ще може на основата на тази информация и на самите одити да предприеме действията, които са предвидени в чл. 46, ал. 2.
Така че бих предложил тези две допълнения: първо, списъкът на всички проверки да постъпва редовно в Народното събрание, очевидно те ще бъдат разпределяни от председателя в Комисията по бюджет и финанси, а при всички случаи на неизпълнение самите препоръки и доклад също така вече да влизат в Народното събрание, за да може то действително да прецени, когато случаите не са маловажни, и да предприеме това разглеждане, което е предвидено в чл. 46. Така реално Народното събрание ще бъде този орган, който ще контролира дейността на Сметната палата не само от гледна точка на нейните разходи и на това как тя осъществява и упражнява своя бюджет, но преди всичко от гледна точка на съществото на нейната работа. И в този смисъл би било добре да се направят такива допълнения и изменения в хода на подготовката на законопроекта за второ четене.
Много е важно да се спази срокът за публикуване на одитните стандарти, тъй като практически без тях законът няма да постигне тази цел, за която се предлага да се уеднакви дейността на Сметната палата с тази на страните от Европейския съюз, и да може тя да бъде органът, на който и Европейската сметна палата да разчита в по-голяма степен с променения закон и децентрализираното финансиране по линия на Европейския съюз.
Предполагам, че на основата на закона и на стандартите, които ще бъдат публикувани, в много от случаите практически Сметната палата ще остава единственият орган, който да проверява използването на средствата от Европейския съюз, а Европейската сметна палата ще прави само такива целеви проверки. Това е напълно възможно и аз се надявам, че предвидените от закона стандарти също така ще бъдат в скоро време публикувани, за да може предвижданият по-широк обхват за дейността на Сметната палата с новия закон да стане и реалност.
Още веднъж искам да отбележа, че и аз, както и парламентарната група ще подкрепим законопроекта на първо четене, ще направим съответни писмени предложения и бих искал да изразя надеждата, че действително на основата на този закон ще бъде извършена една реална стъпка в усилията на страната за съобразяване на нашето законодателство, уеднаквяването му и неговата практика с практиката в Европейския съюз и самият закон ще бъде една положителна стъпка в усилията ни за присъединяване.
Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Други желаещи да вземат участие в разискването на законопроекта на първо четене? Като че ли не виждам. Ако това е така, можем ли да счетем, че дебатите по първо четене са приключили? Изглежда комисията действително си е свършила много добре работата.
Господин Николов, заповядайте накратко да изразите отношението си към законопроекта.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам от името на Сметната палата на Република България да благодаря за това, че на днешното извънредно заседание поставихте на вниманието на българския парламент един твърде важен законопроект във връзка с преговорите за членство на Република България в Европейския съюз.
Днес аз имах разговори с нашите представители в Брюксел. Министърът на външните работи господин Соломон Паси води разговори именно по тази важна тема - Глава двадесет и осма, и съдбата на Закона за Сметната палата на Република България.
Искам да заявя, че този законопроект, за който господин Папаризов вече даде положителна оценка, а и Комисията по бюджет и финанси, е съгласуван с институциите, които са определящи в Европейския съюз при преговорите за членство в съюза. Ние получихме положителна оценка от Главна дирекция 20 към Европейската комисия, взехме предвид бележките, които беше направила Европейската сметна палата, те също бяха съвсем малко, също позитивни, съгласувахме законопроекта със Сметната палата на Великобритания, с която след приемането на закона, като едно от условията да подпишем, предстои споразумение за партньорство за по-нататъшно укрепване на независимия одит в България и, надяваме се, че няма да е далеч времето, когато ще подпишем, просто до края на тази година това трябва да стане, за да можем да ползваме и тези 2 млн. евро, които Сметната палата достойно защити по програма ФАР за 2000 г.

Аз благодаря на господин Папаризов за това, което той улови в закона и ние по-нататък трябва да доразвием.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сегашният Закон за Сметната палата има свои положителни страни, но ако трябва да кажа кой е основният му недостатък, той е това, че законът е обърнат по-скоро към изпълнителната власт. Всички констатации, резултатите от нашите проверки, които са твърде много, за тях ние уведомяваме министъра на финансите. С този закон така, както е уредено положението в другите сметни палати, ние искаме Сметната палата като избрана от парламента да предоставя информация, защо не и списъка за проверките, т.е., нашата одитна програма, предварително на парламента, за да може в редица случаи да ползвате и нашите констатации и препоръки за целите на законодателния процес.
Искам да изразя и нашата благодарност за много доброто сътрудничество с Министерството на финансите, с отделните министерства и ведомства, които дадоха своите конструктивни бележки.
И, надявам се, че в скоро време с общи усилия България ще има един модерен Закон за Сметната палата, който съответства на изискванията за външния одит в страните-членки на Европейския съюз.
Ние ще продължим да работим активно и при подготовката му за второ четене в пленарна зала, за което изказвам предварително и нашата благодарност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат отношение, да участват в разискванията?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател! Аз се извинявам, че ще говоря след господин Николов. Искам да кажа, че подкрепям проекта, както и всички членове на Комисията по бюджет и финанси го подкрепиха. Наистина, обсъждайки в Комисията по бюджет и финанси закона, ние считаме, че той като цяло ефективно определя обхвата на дейността на Сметната палата, нейните правомощия, а в същото време възможността за правото на достъп до информация. И, както каза господин Николов, че законът е обърнат точно към изпълнителната власт и Народното събрание винаги може да получава необходимата информация и съответно да се предприемат мерките, които са необходими.
Наистина, за първи път ни беше представен един много ясен неполитически обвързан закон, закон, който има много голямо значение за отчитането на приходите и разходите в бюджетната сфера и за осъществяването на един нормален законов контрол.
Затова аз ще подкрепя този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Други желаещи да участват в обсъждането има ли?
За реплика - заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Искам само да уверя госпожа Георгиева, че Законът за Сметната палата никога не е бил политически обвързан. И би било несправедливо да се поставя въпросът за тази институция по този начин.
Когато Народното събрание прие този закон в Тридесет и седмото Народно събрание, той беше приет въз основа на дотогавашната практика в България. Разбира се, не беше толкова съвременен, не говорехме за толкова много видове одити, не правехме такава разлика между ефективност, ефикасност и икономичност, която сега е нова за нас, за нашата практика. Изхождахме от финансовия контрол, но все пак законът отговаряше на възможностите на страната като цяло, на всички специалисти в данъчната и финансовата област. Може би някои от тях да са били политизирани, но законът никога не е бил политически обременен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за Сметната палата.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на господин Николов и на членовете на Сметната палата.

Сега преминаваме към последната точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров, който да представи доклада по проектозакона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет. Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Бих желал да направя процедурно предложение в пленарна зала да бъде допуснат проф. д-р Милети Младенов - председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля ви, по процедурното предложение на господин Искров има ли противно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъде допуснат Милети Младенов в залата.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Милети Младенов в залата.
Моля, господин Иван Искров, да представите Вашия доклад.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"Д О К Л А Д
по проектозакона за изменение и допълнение на
Закона за гарантиране на влоговете в банките
№ 102-01-25, внесен от Министерския съвет на
13 ноември 2001 г.

Комисията по бюджет и финанси на 14 ноември 2001 г. на извънредно заседание разгледа проектозакона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
На заседанието присъства господин Милети Младенов - председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Изложение по внесения законопроект направи господин Милети Младенов. В неговото изказване, както и в мотивите към законопроекта, се подчерта необходимостта от внасяне на някои промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Предлага се вместо досегашната усложнена схема за изчисляване на размера на гаранциите по чл. 4, ал. 1 от действащия закон, при която вложителят носи част от риска, да се въведе общ размер на гаранцията в размер на 10 000 лв. До този размер на влоговете гражданите, които ги притежават, няма да носят риска за вложенията си в търговската банка. Тази проста схема за определяне на гаранцията е по-целесъобразна, тъй като дребните вложители нямат достатъчно информация и познания, за да анализират състоянието на банките.
Размерът от 10 000 лв. не е избран случайно. Изчисленията показват, че равнището и разпределението на доходите в страната е такова, че с размер до 10 000 лв. са над 95 на сто от левовите влогове. Освен това, увеличението на гарантирания размер е в изпълнение на ангажиментите на Република България за сближаване на законодателството ни с това на Европейския съюз. Предвижда се защитата на вложителите да достигне 20 хил. евро до края на 2006 г. Предлаганото увеличение на гарантирания размер е първата стъпка в тази насока. От обсега на гарантирането се изключват влогове, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките се проведе дискусия, при която се очерта пълната му подкрепа. След дискусията се проведе гласуване, на което законопроектът беше приет единодушно с 12 гласа "за", без "против" и "въздържали се", от всички присъстващи на заседанието народни представители, членове на комисията.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
Определям време за дебат по внесения законопроект - по 30 минути на всяка парламентарна група.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, този законопроект, който ще разгледаме тук, е изключително важен, тъй като това не е само поредния ни ангажимент към Европейския съюз, това е една от реалните стъпки към укрепване на доверието в банковата система, укрепване доверието на вложителите в банковата система.
Всички помним събитията, които се разразиха преди няколко години. Тогава хората тотално загубиха вяра в това, че банките са институции, които могат да съхраняват парите им. Знаете какво означава масово теглене на влоговете - това е ужасът на всеки банкер, но това е ужасът и на една икономика, когато хората нямат доверие за своите спестявания. Сега схемата, която се предвижда тук, е ясна. Законът за гарантиране на влоговете беше приет през 1998 г. Това е един централизиран паричен фонд, формиращ се за сметка на вноски от банките, който при неплатежоспособност на една банка, покрива до определен размер влоговете към нейните кредитори, които са вложители. Досега беше 6900 лв., която за условията на страната е една немалка сума, но все пак е далеч под прага на защита, който е установен от Европейския съюз - 20 хил. евро. Сега постепенно този праг ще го приближаваме към прага в Европейския съюз, а това означава, че хората вече могат да разчитат, че нашите банки стават все по-сигурни.
Така че аз предлагам всички да подкрепим този законопроект, тъй като той очевидно е в интерес на всички ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Ще бъда много кратък, искам само да отбележа, че Коалиция за България ще подкрепи този законопроект. В дискусията, която се е състояла в Комисията по бюджет и финанси е било подчертано, че той е законопроект с тенденция в периода на нашето присъединяване към Европейския съюз ние да достигнем тези размери на гарантиране на кредитите, които са типични за европейските държави. Надявам се, че този законопроект не е само една стъпка в изпълнение на критериите, а е много важен от гледна точка на повишаване доверието на българските граждани в банковите институции и тяхната готовност в по-голяма степен да увеличават своите спестявания с оглед да бъдат създавани достатъчно средства, които в крайна сметка да бъдат използвани в българската икономика. И се надявам, че косвено този законопроект ще повлияе положително и на подобряването на условията на кредитиране на българската икономика така, както някои от законопроектите, които приехме и ще приемем във връзка с дискусията, която имахме през миналата седмица, в близките дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че внесеният законопроект е стъпка в правилната посока. С промените, които се предлагат, ще се увеличи доверието на гражданите, които депозират свои средства в банковата ни система. Същевременно, предлаганата промяна показва, че всички банки, без изключение, имат вече достатъчно възможности да изплащат средствата, които им се полагат, които се изчисляват така, че те да захранват фонда, откъдето евентуално могат да се изплащат тези обезщетения.
Смятам, че стъпката, която е избрана, увеличението, което се предлага е правилно и не бива да се поставя като цел размерът на гаранция, който е в страните-членки на Европейския съюз. Не е необходимо да се прави сравнение, още повече, че, примерно, в САЩ тази сума не е 20 хил. евро, а е 100 хил. долара. Ако направим прекалено голяма гаранцията, това пречи на банковата система да работи с известен дисциплиниращ ефект. Тоест, гражданите изобщо ще престанат да се интересуват в коя банка внасят парите, а ще се интересуват само от размера на лихвените проценти, които банките предлагат. Това потенциално може да създаде рискове за отделна банка, за цялата банкова система. В такива случаи, когато размерът е много висок, тогава вече депозантите стават мързеливи, не оказват натиск в рамките на пазарната икономика. Аз смятам, че и през следващите няколко години този размер трябва да стане такъв, какъвто сега се предлага, защото той отговаря по принцип на структурата на депозитите и размера на средствата, които се депозират в банките. Аз ще подкрепя с удоволствие предлаганата промяна в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има ли други желаещи да участват в дебата?
Има думата господин Милети Младенов - председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Заповядайте, господин Младенов.
МИЛЕТИ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! По този проект, който сега е представен на вашето внимание, се извърши една сериозна предварителна работа и проучвания и в различни варианти той беше обсъждан твърде дълго време. Като част от един друг закон, неговото обсъждане напредна и в Народното събрание. Сега се предлагат само няколко промени. Ние имахме намерение и желание в този проект да се включат и други промени, с оглед да се подобри работата на тази организация в името на целите, които се посочват и тук от участниците в дискусията, но, разбира се, това може да се обсъжда по-късно.
По двете основни промени, които се предлагат в сегашния проект, има и други аргументи, извън онова, което вече беше посочено. Но ми се струва наистина, че нашата банкова система към настоящия момент е в състояние да поеме един такъв ангажимент, който би работил в посока на връщане на доверието към банковата система, следователно към парите и към държавата. Оттук би се подобрила сигурността и като страничен продукт, например, на това нараснало покритие аз предполагам, че ще бъдат извадени суми - дано те са значителни, които сега се държат под дюшеците като спестявания във валута и в резултат на едно недоверие към банките, което се разви през последните години.
Също така това е една стъпка в посока на достигане в даден момент, който може да се обсъжда, на покритието, което съществува като стандарт в рамките на Европейския съюз.
Ние имаме известен анализ и изчисления какъв товар би представлявало това за банковата система понастоящем, а в близка перспектива и смятаме, че то няма да затрудни банковата система. Разбира се, по-доброто решение е тези пари да не се харчат, тоест да не се затварят банки. Някакви изгледи и очаквания в тази посока засега няма, но при конкурентната пазарна система никоя фирма, никоя организация, разбира се, не е имунизирана веднъж и завинаги от затваряне и от беди.
Следователно на базата на нашия анализ и тези предложения, които се правят, аз смятам, че приемането на тези промени в закона е една много добра стъпка - ход, който би трябвало да се очаква, че ще се приеме много положително от нашата общественост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Младенов.
Да има други желаещи, които да вземат отношение? Не виждам.
При това положение можем да смятаме, че дебатите са приключили и подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми госпожи и господа, с това се изчерпва дневният ред.
Позволете ми да направя няколко съобщения:
Комисията по европейска интеграция свиква редовно заседание на 21 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 134 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание на 22 ноември, четвъртък, в зала "Запад" от 15,00 ч. В случай на удължено пленарно заседание - от 16,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 21 ноември, сряда, от 16,15 ч. в зала "Запад".
Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" ще проведе заседание на 23 ноември, петък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Ал. Батенберг".
Следващото заседание на парламента е утре, 21 ноември 2001 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,25 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов