Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, дневният ред за днес:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
2. Законопроект за ратифициране на Мярка № 1 и решения № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на Двадесет и шестото консултативно съвещание на Договора за Антарктика и учредяване на постоянен секретариат на Договора за Антарктика.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Конституционния съд.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
6. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
Това е за днес, уважаеми народни представители.

Започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Искам да помоля доц. Атанас Щерев, председател на Комисията по здравеопазването, да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя доклада на Комисията по здравеопазване по законопроекта за допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Валери Цеков и група народни представители:
“Предвид голямата социална значимост на възникналия проблем с невнесени здравноосигурителни вноски на голям брой граждани, Комисията по здравеопазване разгледа на извънредно заседание, проведено на 18 декември 2003 г., законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Валери Цеков и народни представители от всички парламентарни групи.
С предложения законопроект се дава възможност за разсрочено плащане на неиздължени здравноосигурителни вноски, предвид обстоятелството, че голям брой от длъжниците на Националната здравноосигурителна каса не могат да внесат цялата сума наведнъж и това води до прекъсване на здравноосигурителните им права. Законопроектът предлага справедлив подход към всички участници в процеса на здравното осигуряване.
Разсрочването ще се извършва по искане на лицата, като териториалните поделения на Националния осигурителен институт ще определят сумата, която трябва да внесе лицето до крайния срок на разсрочването. В тази връзка се определя месечна лихва от 1% върху задължението, за да може предварително да бъде изчислен общият размер на разсрочваната сума. Предвидени са и санкции при неизпълнение на задълженията на лицата.
Оценявайки необходимостта от своевременното законодателно уреждане на проблема, членовете на комисията – представители от различни парламентарни групи се обединиха около следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Предлагат на Народното събрание да подкрепи на първо и второ четене законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Валери Цеков и група народни представители на 18 декември 2003 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Сега би било добре някой от името на вносителите да представи законопроекта, вероятно господин Валери Цеков. Той се е подписал първи под този законопроект. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, длъжен съм да заявя, че този законопроект се появи в този последен момент от зимната пленарна сесия 2003 г. само и благодарение на общия ангажимент на всички колеги от Комисията по здравеопазване от всички парламентарни групи, на общото разбиране, което беше изразено на извънредното заседание на Комисията по здравеопазване, че това е един крайно необходим законопроект, който ще реши проблем на голяма група от хора, голяма част от които не по своя вина са останали с периоди на нередовни плащания на здравноосигурителните си вноски.
Както всички знаем, породи се голям обществен дебат във връзка с това, че при задействането на този модул от информационната система на Здравноосигурителната каса, който трябваше да създаде регистър на Националната здравноосигурителна каса, стана ясно, че има разминаване между хората, които ползват медицински услуги и заплащане от Касата и хората, които плащат редовно здравноосигурителни вноски. Оказа се, че една голяма група наши сънародници – около 350, може би към края на годината ще станат 400 хил. души, имат периоди с нередовни плащания и по силата на закона те би трябвало да не могат да получат медицинско обслужване, което се заплаща от Касата. Именно във връзка с този обществен интерес, именно във връзка с това, че ясно се осъзнава, че малка част от тези хора са направили пропуските по своя собствена воля или по немарливост, а по-голямата част от тези наши съграждани са пропуснали или поради отсъствие от страната, или поради някакви други обективни причини, едната от които е и некоректност на работодателите им, които всъщност би трябвало да ги осигуряват, на заседанието на Комисията по здравеопазване се обединихме върху тези общи текстове, които вие днес имате пред себе си.
В общи линии това, което се регламентира в тези текстове е, че до края на 2004 г. всички тези лица, които са задължени да осигуряват себе си или членове на семействата си, но не са правили това редовно през изминалите три години от действието на Закона за задължително здравно осигуряване, да могат да изплатят на няколко вноски в рамките на 2004 г. размера на задължението, което имат към Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, за да се случи това, законът изисква или предложението, което сме направили, изисква те да подадат една молба, да попълнят един формуляр в гишетата на Националния осигурителен институт в цялата страна, в който формуляр да обявят в какъв срок ще погасят своето задължение.
Фактически това, което предлагаме е, че всички онези, които направят това, ще запазят своите здравноосигурителни права и ще могат да ползват медицински услуги, заплащани от Касата, за периода, в който ще погасяват своите стари задължения. В противен случай те би трябвало да заплащат всяка медицинска услуга. Така че с този регламент ние им позволяваме те да бъдат коректни, да изпълнят своите задължения, които по една или друга причина не са изпълнили редовно и същевременно да могат да имат достъп до публичното здравеопазване и то онази част, която заплаща Здравноосигурителната каса.
Вторият елемент от този законопроект касае работодателите, които по една или друга причина също не са издължили редовно вноските за своите работници към Националната здравноосигурителна каса. Тъй като в крайна сметка ощетените лица са именно работниците, ние сме предложили тук един регламент, при който работодателите по същия начин както лицата, осигуряващи себе си, да могат да сключат споразумение с НОИ и да разсрочат изплащането на пропуснатите здравноосигурителни вноски за периода на 2004 г., като в този период, разбира се, те трябва да продължат да плащат редовно и вноските, дължими към 2004 г.


Смятам, че законопроектът, както казах и в началото, е от голяма обществена важност. Той същевременно запазва задължението на всички наши съграждани да плащат здравноосигурителните си вноски редовно, като при това тези, които имат волята да направят това, ще запазят своите здравноосигурителни права, въпреки че са направили пропуски в плащанията през изминалите три години.
Смятам, че законопроектът може да бъде подкрепен от всички, както беше подкрепен от представителите на всички парламентарни групи в Комисията по здравеопазване. И смятам, че бихме могли да продължим да работим в Комисията по здравеопазване още в началото на следващата сесия по останалите проблемни зони на Закона за здравното осигуряване, които се очертаха по време на дебатите. Ясно е, че този закон не решава абсолютно всички проблеми, но той решава проблемите на по-голямата част от онези хора, които към момента имат нередовни плащания през изминалите три години. Апелирам към всички да подкрепят този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че ние постигнахме съгласие в комисията и лично аз ще подкрепя този законопроект. Но бих искал да кажа и няколко други неща, които трябва да се имат предвид. Аз съжалявам, уважаеми господин председател, че тук няма нито представители на НОИ, които имат немалка отговорност по този въпрос, няма представители на касата, нито представител на министерството – институциите, които би следвало да решат дефинитивно заедно с нас този проблем.
И все пак. Първо, би следвало да се направи един анализ, какъвто няма, на групите хора, които по някакъв начин не са си плащали вноските. Защото при всички положения вие ще видите, че има и хора, които абсолютно недобросъвестно не са си внасяли вноските, както има и хора, които по незнание не са ги внасяли, и една категория хора, които просто не биха могли да ги внасят. Без този анализ ние много трудно бихме могли да разберем причините за този тежък проблем половин милион български граждани да не са осигурени.
Второто много важно нещо е да бъде казано ясно на българските граждани, че основният принцип на здравното осигуряване е солидарността. Солидарност, която изисква в крайна сметка всеки да плаща своите вноски. И, колеги, ако има наистина една категория хора, които нямат тази възможност, но при много строги граници, то тогава наистина може би за тези хора ние трябва да проявим своята социална отговорност и да им помогнем. В противен случай няма как ние да обясним на 7 милиона българи, които плащат, че има половин милион, които не плащат.
Другият голям въпрос, който не се решава с този законопроект, е кой ще следи от днес за в бъдеще плащат ли си или не българските граждани здравноосигурителните вноски. В никакъв случай, колеги, аз не бих се съгласил това да бъдат само и единствено българските лекари. И ще ви дам една хипотеза, която теоретично би могла да се случи. Ако ние предположим, че при един общопрактикуващ лекар има записани 1000 души и теоретично и хилядата не са осигурени, въпреки че лекарят е абсолютно добросъвестен, той остава без никакво заплащане.
От друга страна, трябва ли ние да кажем на българските лекари да казват на българските граждани, че не са осигурени и ще бъдат преглеждани само срещу заплащане? Няма ли опасност това да взриви системата? Аз задавам само въпроси, на някои от които и на мен ми е трудно да отговоря.
От друга страна, не е ли по-добър принципът държавата, респективно НОИ със своите поделения, да си търси средствата от нередовните платци, особено ако наистина ние поемем задълженията на една категория хора, които не могат да си плащат? Тогава би следвало държавата да потърси средствата, които се дължат, имам предвид НОИ. Националният осигурителен институт е достатъчно силна и мощна институция, която би могла да направи това. Разбира се, всички заедно трябва да решим по какъв начин НОИ би могъл да потърси своите средства.
Не на последно място, колеги, вие виждате, че този проблем излезе сега, когато горе-долу се подобри информационната система и започна да има една по-точна информация. Крайно време е и ние категорично да кажем, че и информационната система на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде изградена, тя да работи в синхрон с информационната система на НОИ, на данъчните и на други институции, така че наистина да има един много точен анализ на тези, които плащат, и тези, които не плащат своите здравноосигурителни вноски. И пак ви казвам, ако ние не желаем да нарушим един от основните принципи, не бива да оставяме само и единствено лекарите да бъдат проверяващи. Аз знам доводите на много от колегите, които казват, че те не могат да не бъдат. Да, те не могат да не бъдат, разбира се, но лично за мен българският лекар трябва да прегледа такъв човек и да подаде данните в НОИ, че той е с неизплатени здравноосигурителни вноски, след което НОИ да си потърси начин те да бъдат събрани. В противен случай ние ще смесим потоците средства – от една страна, парите от Здравноосигурителната каса, а, от друга страна, кешовото плащане – нещо, което е една от болните страни на нашата система.
Аз лично не смятам, че с тази макар и еднократна отсрочка голяма част от хората ще си платят дължимото, защото в крайна сметка – и добре че е така – не всички от тях имат нужда от лекар. Ние рискуваме да влезем в една хипотеза, в едно постоянно отлагане на дължимите средства за здравноосигурителни вноски от определени граждани. И това, забележете, ще е дотогава, докато ние не направим – пак повтарям – една много ясна преценка на категориите хора и причините, заради които те не плащат.
Въпреки всичко, поради необходимостта наистина да се даде възможност на тези хора да получат медицинска помощ при тези определени условия, които сега даваме – да разсрочат вноските си, аз ще подкрепя законопроекта, но с ясната убеденост, че ако другите неща, за които споменах преди малко, не бъдат направени, догодина, уважаеми колеги, ние ще се изправим пред същия проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
За реплика има думата господин Ценков.

ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми доц. Китов, аз съм убеден, че никой в тази зала, още по-малко лекарите, които седим тук, не смятаме, че българският лекар е пъдар, той е лечител. Затова моята съвсем доброжелателна реплика е, че аз съм абсолютно съгласен с Вас и недоумявам, че Вие имате някакво съмнение, че в Закона за здравното осигуряване е вменено на НОИ да си събира вноските, за което той получава един малък процент от приходите на Касата за изпълнението на тази дейност. Така че аз смятам, че няма да бъде вменено на българския лекар в лицето на общопрактикуващите лекари, на специализираните практики те да преценяват и да следят кой от българските пациенти си плаща и кой – не.
Аз съм убеден, че информационната система, която толкова трудно, по разбираеми за мен и за вас причини, прохожда в България, ще стане факт в 2004 г., както е записано императивно в закона. Така че се надявам, че това няма да е работа на българския лекар, защото той е преди всичко лечител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Ценков.
Втора реплика? Няма.
Доцент Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми д-р Ценков, аз съм напълно съгласен, че лекарите няма да стават пъдари, но вижте какво казва законът: общопрактикуващите лекари за неосигурени не получават средства. И след като не получават средства, те ще бъдат принудени на човек, който дойде при тях и е в списъка на неосигурените, да му кажат: аз ще те прегледам срещу заплащане.
Проблемът, за който говоря, е не е ли по-добре да се плаща за тези хора и НОИ след това да си търси парите за тях. Защото в противен случай българските лекари на момента ще кажат: ти не си осигурен, или плащай, или няма да те преглеждам. Ето това е проблемът, с който се сблъскваме. И този проблем трябва да бъде решен, защото аз не считам, че лекарят трябва да казва: след като не си осигурен, няма да те преглеждам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доц. Китов.
Доктор Константинова, заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Всички ние сме свидетели на драмата, която се разиграва от месец и половина – два в нашата страна във връзка с липсата и неспазването на Закона за здравното осигуряване. Всички ние сме свидетели на безпокойството и тревогата на хората, които волю или неволю се оказаха неосигурени в различен период от време. Но всичко това доказа също така, че трябва да се спазват законите в нашата страна, че трябва да се спазват законите не само от гражданите, но също така и от законотворците. И от това се роди нещо добро. Отлагането на разглеждането на тази част от бюджета на Националната здравноосигиурителна каса, като мотивът за отлагането беше, че не беше спазен Правилникът за работа на Народното събрание, доведе до създаването на един общ закон, на една компилация от предложението на д-р Цеков и от законопроект на група народни представители от Обединените демократични сили. Аз смятам, че това беше нещо полезно, тъй като в новия, обединен законопроект влязоха текстовете, предложени от нашата група. Те засягаха материя, която не беше третирана в законопроекта на Валери Цеков, а именно разрешиха проблема не само за самоосигуряващите се лица, но също така и за лицата по трудови и служебни правоотношения, тъй като трябваше да има справедливост.
Също така новото в общия законопроект е, че се отлагат санкциите както за работодателите по чл. 104, ал. 1 и 2, така и към самоосигуряващите се лица до края на 31 декември 2004 г., ако бъдат изплатени вноските на разсроченото плащане. Аз смятам, че надали има човек от Комисията по здравеопазване и от колегите от Социалната комисия, които да не признаят, че наистина беше много полезно отлагането и гледането общо на двата законопроекта и гледането на един нов с пълен консенсус. Ние всички много добре разбираме, както колегите от Комисията по здравеопазване, така и колегите в залата, че това е временна, палиативна мярка и че трябва да настъпят други промени в Закона за здравното осигуряване. В това няма нищо лошо и нищо чудно, тъй като в цял свят, в Германия, във Франция, страни с традиции в здравното осигуряване, непрекъснато се правят изменения. И това е съвсем нормално, тъй като настъпват промени и в обстоятелствата.
Смятам, че това нещо може да се разреши след ваканцията, комисията да започне да работи по-здраво и да се приемат текстове, които ще доведат до това, че да се облекчат различните групи от населението, които по различни причини не могат или трудно могат да внасят своите вноски, д-р Китов говори за това, няма да повтарям неговото изказване.
Апелирам към още нещо. Нека да се съсредоточим точно върху този закон, да не разглеждаме други неща, да не удължаваме времето. Нека да го гласуваме, всички ние сме го подписали, всички ние разбираме, че това е временна мярка, всички ние имаме волята да създадем някакви по-сериозни промени, така че нека да говорим по същество, да се изкажем по същество. Нашата група и аз ще подкрепим този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, най-малкото по две причини. Първата причина е, че с Комисията по здравеопазване успяхме да стигнем до един консенсусен текст и нашата парламентарна група ще подкрепи този текст.
На второ място, всички сме убедени, че с този законопроект не решаваме окончателно проблема с невнасянето на здравноосигурителните вноски. Всички сме убедени, че става въпрос за една отлагателна, както каза преди малко д-р Константинова, палиативна мярка. И очевидно е, че усилията ни трябва да бъдат съсредоточени в рамките на следващата сесия да намерим най-добрите текстове, с които да решим този въпрос.
Аз искам да се спра на един въпрос, който преди малко засегна д-р Китов. Той е изключително важен по няколко причини. Става въпрос за това дали на общопрактикуващите лекари да се плаща, ако избралите ги здравноосигурени лица не са си платили здравноосигурителните вноски. Изключително важен въпрос. И според мен по него има разминаване поради факта, че Националната здравноосигиурителна каса в лицето на Управителния съвет, в лицето на господин Кирил Ананиев смята, че за неизвършена дейност не трябва да се плаща. Оттук идва първият проблем. Защо? Защото, когато става въпрос за общопрактикуващ лекар и ако си спомним философията на здравното осигуряване, ние навремето приехме, че общопрактикуващият лекар е основната фигура в доболничната помощ, той е филтърът, откъдето тръгват пациентите към специализираната доболнична и към болничната помощ. Съобразно своите компетенции общопрактикуващият лекар е лицето, което насочва пациентите към другите видове болнична и доболнична помощ. В този смисъл – другата гледна точка – в никакъв случай не трябва да лишаваме общопрактикуващите лекари от тази капитационна сума. Това е моето лично мнение. Защото, както каза и д-р Китов преди малко, общопрактикуващият лекар не може да се превърне в чиновник и да търси кой е осигурен, кой не е осигурен, вместо да си гледа работата.
Вторият момент е, че общопрактикуващият лекар и Националната здравноосигурителна каса, както и Националноосигурителният институт, трябва да имат синхронизирана информационна система, която да даде възможност на общопрактикуващия лекар на момента да се справи с проблема дали този болен е осигурен или не. Но той по принцип, пак повтарям, не трябва да се занимава с този въпрос, защото това е ангажимент на Националния осигурителен институт. Задължително трябва да има синхронизиране на законодателството както по отношение на здравното осигуряване, така и по отношение на социалното осигуряване. В социалното осигуряване неплатените осигурителни вноски, некоректният платец или този, който дължи осигурителни вноски, има възможност за разсрочване. Точно това предлагаме и сега.
Оттам нататък другото, което искам да кажа, е, че в този чл. 40 има групи от български граждани, за които законът просто пречи. Например групата на студентите, които се обучават в чужбина, групата на работещите в чужбина. Тук някои може би ще репликират, че има спогодби между България и отделните страни. Да, има спогодби за социално осигуряване, ако не се лъжа, става въпрос за пет или шест такива спогодби, но нито една от тях не касае въпроса за здравното осигуряване. (Неразбираема реплика от народния представител Росица Тоткова.)
Само с Македония, която е от 2005 г., госпожо Тоткова.
Интересен е този въпрос, защото в системата на социалното осигуряване има възможност за влизане и излизане от нея. Такава възможност при здравното осигуряване няма.
Затова, господин председател, при евентуално разглеждане на този проблем в рамките на следващата сесия, вероятно ще има внесени различни законопроекти, предлагам Комисията по труда и социалната политика да се произнесе по този въпрос, за да може да се вземат адекватни решения и този въпрос да се реши веднъж завинаги.
Сега много се злоупотребява с темата държавата да плати осигурителните вноски на тези, които не могат сами да си ги платят. Не знам дали знаете, държавата плаща на достатъчно голям кръг от хора, близо 50%. Мога да сбъркам сега в процента, но да не ги изброявам всички: пенсионери, ученици, държавни служители, служители на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и т.н., и т.н. Пак повтарям, да не изброявам всички. (Неразбираема реплика от народния представител Росица Тоткова.)
Госпожа Тоткова каза "социално слабите" – тези, които са на социално подпомагане. Оттам идва разликата. Има Закон за социално подпомагане, където са изброени точно и коректно критериите за социално подпомагане. Оттам нататък какви са другите граждани? Другите граждани попадат в различните категории. Ако не са в трудовоправни или в служебни правоотношения, очевидно е, че те попадат в групата на самоосигуряващите се. Друг е въпросът обаче – дали осигурителната база, осигурителната основа, която в случая е минималният осигурителен доход, позволява на тази категория граждани, където са и земеделските производители, където са и тютюнопроизводителите, да могат да си плащат здравноосигурителните вноски. И точно от тази гледна точка е редно да се помисли дали някой друг, примерно подпомагащите фондове – фонд "Земеделие", фонд "Тютюн" или други такива институции, не биха могли да подпомогнат по някакъв начин.
Очевидно, аз трудно мога да се съглася с две идеи. Едната идея е да увеличим дела на държавата. Защо? Защото с увеличаването дела на държавата, какво правим? Връщаме се към принципите на държавното обществено начало. Държавата ли трябва да плаща осигурителните вноски или говорим за здравно осигуряване? Вторият момент, ако държавата поеме тези здравноосигурителни вноски, това означава, че всички български граждани, които коректно плащат здравноосигурителните си вноски, чрез данъците трябва да подпомогнат тази категория граждани.
От гледна точка на идеята, която възникна напоследък – дали трябва да се опростят дължимите и неплатени здравноосигурителни вноски? Има няколко погледа по този въпрос. На първо място, това несъбираеми държавни вземания ли са или не? Понеже става въпрос за осигурителни вноски, лично според мен, това не са несъбираеми държавни вземания. Защото, ако допуснем тази хипотеза, трябва да се съгласим с идеята, че НОИ и Националната здравноосигурителна каса не са обществени, а са държавни институции. Нещо, което отдавна сме решили поне в закони.
Искам да изтъкна още един последен аргумент. Нека, уважаеми колеги, да не предлагаме в постигнатия консенсусен вариант други текстове, защото рискуваме да излезем от консенсуса и да не решим, пак повтарям, макар и палиативно този въпрос на този етап. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Казахте "съвсем кратко изказване", но беше повече от осем минути. Добре, че не казахте, че ще бъде само кратко.
Заповядайте, госпожо Запрянова.
МИМА ЗАПРЯНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата като народен представител, който пръв в Комисията по здравеопазване повдигна въпроса за опасността от 1 януари 2004 г. стотици хиляди български граждани да бъдат лишени от възможността от медицинско обслужване поради прекъсване на здравноосигурителни права. Взимам думата и като народен представител, който пръв, още миналия месец внесе законопроект, с който се предлага разсрочване на натрупаните дългове и конкретна философия за решаване на проблема. Затова за мен е необяснимо защо ръководството на Комисията по здравеопазване близо месец зае пасивна роля по този законопроект, за да се наложи в рамките на последните дни на сесията въпросът да бъде пришпорен и да се разглежда не цялостното решаване на проблема, а се стигна до работа на парче.
Въпреки това се радвам, че през последния месец, особено през последните няколко дни, направените от мен предложения получиха обществена подкрепа. Факт е, че проектът за разсрочване на дължимите суми днес е в пленарната зала. Но той сам по себе си не решава проблема. Защото има цели групи хора, за които е без значение каква отсрочка ще се даде, по простата причина, че тези хора нямат финансовата възможност за плащане нито на дължими натрупани дългове, нито на текущи вноски. Това са лицата без доходи или лицата, които са на животоподдържащо лечение и дължат повече от три вноски.
Във внесения миналия месец от мен законопроект предлагам държавата да опрости дълговете на тези лица по изработени от съответните институции критерии. Имам уверението от Социалното министерство, в лицето на госпожа Христина Христова, за пълно изработване на система с контролиращ орган, с която държавата да облекчи безработните, които са без право на обезщетение. Такава система, която да не дава възможност на недобросъвестните да се възползват от нея. От медиите установявам, че идеята среща разбиране и готовност за съдействие и от НОИ, и от Министерството на здравеопазването.
Подкрепа намира и четвъртото ми предложение, цитирано преди малко и от господин Адемов, да бъдат освободени от здравноосигурителни вноски лицата за времето, през което работят в чужбина. Целта е да се избегне парадоксът здравно осигуряване в две държави едновременно.
Колеги, длъжни сме днес да подкрепим законопроекта, с който ще бъде разсрочено плащането на дължимите здравни осигуровки. Ако не го подкрепим, всички ние ще извършим много тежко престъпление, а то е да обречем на смърт хора, поради единствената причина, че нямат финансови възможности. А за огромния брой неплатени здравни осигуровки вина има и държавата, защото в продължение на четири години не е осъществявала контрола върху вноските.
Накрая искам изрично да подчертая, че днешното гласуване е възможност за медицинско обслужване за голям брой хора и анонс, че този проблем ще бъде решен – проблемът със здравните осигуровки. Но ако още в началото на следващата сесия не пристъпим към цялостно разглеждане и приемане на функциониращ, подчертавам, функциониращ Закон за здравното осигуряване, вместо разрешаване на проблема, ние просто ще го задълбочим, което може да се окаже достатъчна причина за сриване на цялата система - Национална здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Запрянова. Само искам да Ви попитам: нали не правите предложение за изменение на този законопроект?
НИНА ЗАПРЯНОВА: Категорично - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че за необходимостта от приемането на този закон не е необходимо да се убеждаваме. Трябва да го направим. Такова е желанието и намерението и на обществеността. Тя се безпокои силно какво ще стане с тези между 300 и 500 хил. човека, които не са си платили здравните осигуровки, а ще потърсят здравна помощ.
Законът за здравното осигуряване съществува от 1999 г. Тези лица досега са нарушавали закона, те не са плащали своите здравноосигурителни вноски. Мисля, че приемайки тази поправка в закона, ще направим едно предупреждение, може би последно предупреждение към тези лица, че е крайно време да изплащат здравноосигурителните си вноски, за да могат да ползват здравноосигурителната система. Естествено, между тези 300-500 хил. лица има и такива, които не са в състояние да си плащат вноските. Смятам, че те са много малко, едва ли са повече от 5-10% от тези, които не си внасят вноските. Това е един сигнал към държавните органи, а и към Народното събрание, че трябва да се предприеме серия от законодателни инициативи и мерки държавата да намери начин и средства, за да им се заплащат вноските и те да бъдат равнопоставени в здравноосигурителната система.
Присъединявам се към мнението на д-р Константинова и д-р Адемов, че промени в предложения законопроект не бива да правим, трябва да го приемем така. Но ако се налагат промени, след анализа на групата, които не са си платили здравноосигурителните вноски, живот и здраве догодина може да бъде направена корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
За реплика думата има господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Д-р Додов, този закон въобще не трябва да се приема. Съжалявам, но не може така да се говори.
Второ, законът не е консенсусен, защото много хора не са го подписали.
Трето, това е един абсолютно лигав закон, който нищо не урежда в държавата. И това, че тук някои се опитват да правят някаква съмнителна политика не значи, че правят добрата политика. Защото в момента 7 млн., ако има такива ранобудни българи, ви гледат и ви слушат, редовни данъкоплатци. Затова недейте да казвате, че този закон трябва да бъде приет. Аз мисля, че това Народно събрание, ако има малко морал, няма да го приеме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
За дуплика думата има господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми д-р Кюркчиев, както казах в изказването си, най-малко обществото иска това нещо от нас. Има опасност действително хора да останат без здравна помощ, въпреки че законът предвижда, че не се отказва спешна и неотложна медицинска помощ на никое лице, независимо дали е осигурено или не. Общественото съзнание, общественото мнение е възбудено – 300 хил. човека ги грози опасност да останат без медицинска помощ. Мисля, че парламентът не може да остане безучастен към това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Господин Димитър Игнатов има думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С риск да отегча малко залата искам да разкажа какво се случи онзи ден накратко.
Притиснати от времето и от безхаберието на някои ръководства, като това на НОИ, които знаят от м. септември, че над 300 или 500 хил. души, точната бройка никой не знае, не са си платили здравните вноски и накрая на сесията на Народното събрание, в последния ден едва ли не, се събираме и започваме да правим обсъждане на няколко законопроекта, вследствие на което се забиваме около час и половина в процедурата как да се излезе от това положение и сега да бъде решен въпросът на две четения едновременно. И в името на консенсуса, в името на това, че действително народният представител трябва да служи на своите съграждани, приемаме принципа на това, че законът ще бъде от името на комисията и ние ще излезем с консенсус пред вас, само че такъв консенсус няма и не може да има. Защо не може да има? Защото в хода на дебата този, който трябва да отговаря за здравните вноски, този, на който законът е възложил да ги събира, дал му е пари, дал му е инструментариум, кадри, информационна система, и пр., и пр., не може да отговори на един прост въпрос.
Той казва: Игнатов, ти нищо не разбираш от осигуряване и от вноски. Ти говориш, че нашата информационна система е 50 млн., а тя е 25 млн. долара. Е, малко ли са 25 млн. долара, за да направиш информационна система, в която да проследиш 7 млн. и 800 хил. българи, които са задължени да бъдат здравно осигурени? Големият проблем в ХХI век на институцията, наречена НОИ! И ако аз не разбирам нищо, не е толкова фатално, но когато директорът на НОИ не разбира, се получава това, за което днес говорим. В последната секунда по най-популисткия начин да решаваме неща, които нямат обосновка защо трябва да направим компромис, защо трябва да разсрочим тези вноски. На кого разсрочваме вноските?
Господин Додов говори, че гражданите искат. Кои граждани, господин Додов? Гражданите, които са съпричастни към тази реформа, са тези, които са си платили вноските и те ги плащат от 1999 г. и събираемостта е 96%, а почнахме от 72. Значи гражданите вървят бавно и полека към тази идея за солидарност, която е заложена в закона. На кои граждани сега правим отстъпка? На кои? Ако знам, че това са действително бедни хора, хора, които нямат пари, ще бъда първият, който ще каже: да, подписвам се с две ръце за 5 секунди. Само че никой не ни казва това. На кого правим услуга? Нима НОИ не може да направи диференциация на тези? Първо, не знаем точната бройка. Един казва 500, другият казва 400, третият – 330. Вътре влизат ли тези хора, които живеят в Турция, питам аз? Влизат ли студентите, които са навън? Хората с двойно гражданство не може да ги хванете. Обхванати ли са? Какво искате да ми кажете, че тези, които работят в чужбина, не можели да си платят здравната вноска и ще им разсрочваме. Защо се говорят популистки работи? Значи, излиза на черно да работи в чужбина, печели много повече, отколкото в България, и му се иска да се върне в България и да си плати върху две минимални работни заплати 6%. За какво говорите вие? За каква бедност говорите? И на кого правим отстъпката – на този, който е отишъл да прави пари, независимо дали е излязъл законно или не е излязъл законно?
Това ли да направим днес? Докато нямаме ясни параметри на кого искаме да помогнем, аз не мога да се съглася с този закон. Друг е въпросът, който се постави преди малко, за фамилните лекари. Отдавна е идея, уважаеми колеги, от втория рамков договор е идея джипитата да бъдат превърнати в контрольори на НОИ и на Касата, срещу което аз съм въставал и съм се борил и не съм го допускал, докато съм правил рамковите договори. Защото вижте какво ще се получи оттук нататък. Джипито ще получи един списък и непрекъснато ще гони по списъка тези, които той трябва да лекува, да бъде това, което си мечтаехме да бъде той – едва ли не бащата и майката на това семейство. Той обаче ще го пита: ти осигурен ли си, гледа списъка – не е осигурен, като не си осигурен, сега ще ми платиш – казва законът. И какво ще плати сега на джипито? Колко да му плати този човек? Един ще каже 2 лв., другият ще каже 20 лв. Кое е това джипи да казва такива цени? Кой е този доктор, който от принудата, от факта, че човекът няма пари примерно, не си е платил здравната вноска, той ще го кара да му плати 20 лв.
Пускането на свободния пазар, на либерализъм по отношение на джипитата да вземат пари по този начин, с принуда, е тежък удар върху цялата здравна система. Джипитата са фондови доктори с право на инициатива и на плащане само, ако ги търсят, а не когато е принуден човек.


Либерални доктори има и сега в страната, които не искат да сключват рамков договор. Те са толкова добри и популярни, че си имат собствени цени. Но това е съвсем друга тема и съвсем друга работа. А джипито не може да се занимава с тази дейност, защото по този начин го развращавате с едни неясни доходи. Никой не казва по колко ще плащат хората.
Така че, първо, от желанието за консенсус, което е лъжливо, това беше извиване на ръцете на депутатите в комисията, само защото ги притиска времето, само защото начинът на работата Ви, господин Щерев, е такъв... От септември месец излязоха данните, в края на декември – давай тука, юруш, да помогнем с нещо, за да изпъкнем утре пред вестниците и хората да кажат: брей, те са много добри!
В момента правим най-лошата услуга на народа, защото развращаваме останалите 7 млн. граждани, които досега са си плащали редовно вноските. По този начин ги развращаваме, стимулираме ги да правят обратното. Вместо всички да започнат да мислят, че трябва да си платят, защото другият, който е болен, трябва да живее, Вие казвате: абе, дай да разсрочим. А по-догодина пак ли ще разсрочим?
На въпросите, които задавам в залата, аз самият не мога да си намеря отговора. И се чудя защо не подходихме по другия начин? Да, има много неща, които трябва да се пипнат, да видим кои групи как трябва да платят, да диференцираме плащането, да не казваме, че всички граждани са длъжни да си плащат здравните вноски. Обаче това е въпрос на анализ, на пипане на много закони, а не само на този.
Така че, според мен, днешният дебат е излишен, изкуствен, дебат, който е измислен.
Като имам предвид обаче, че идват Коледните празници и едни светли дни, извинявам ви се, уважаеми народни представители, за моя тон. Пожелавам ви да бъдете живи и здрави догодина и с повече разум и действително истински консенсус, ако се касае за националните интереси на България. Когато се касае за дребни популистки работи, консенсус няма да има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Заповядайте за реплика, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Доктор Игнатов, Вие се криете зад Съюза на демократичните сили – една организация, която наистина уважавам. Но искам да кажа лично за Вас, че Вие сте един завистлив и недобър човек (оживление в залата) и ще Ви кажа защо само с две неща.
Вие сам казахте, че не знаете колко души щели да бъдат ощетени. Един човек да бъде ощетен, който не може да си плати вноската, трябва да приемем тази поправка на законопроекта, което д-р Адемов и д-р Константинова много ясно Ви казаха, и Вие много добре разбирате за какво става въпрос.
Тук става въпрос за това: ако не можете да попречите на мен, да попречите на Христосков, ако не можете да попречите на Христосков – на Валери Цеков, ако не можете да попречите на Валери Цеков – на някой друг. Вас въобще не Ви интересува колко души ще пострадат и какво щяло да стане. Такъв е Вашият начин на мислене.
Второто нещо – по отношение на личните лекари. Системата на здравното осигуряване, ако не сте го разбрали, е свързана със системата на НОИ. И когато някой не си плаща вноските в НОИ, НОИ ще даде списък на личния лекар и само личният лекар може да провери дали си е платил или не вноските. Какво си мислите? Откъде да разбере личният лекар дали си е платил някой вноските или не? Или, както се предлага – той да го прегледа, а след това НОИ да си търси вноските. Такова нещо няма никъде по света.
Прави се следното нещо: той си плаща на ръка, а след това НОИ си търси вноските. Да, такава система има, но тя не е най-добрата. Защото при нас има хора, които явно няма да могат да си платят вноските. Това е дебат, който д-р Адемов постави и сигурно пак ще го разглеждаме.
Тук решаваме въпроса на хора, които от 5 януари биха могли да имат проблем с получаването на здравна помощ и грижи и Вие го разбирате много добре! И, ако за Коледа Ви трепва сърцето за тези хора, то гласувайте за този законопроект на първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Не виждам желаещи за втора реплика.
Заповядайте, господин Игнатов, да вземете отношение по репликата на господин Щерев.
Идва Коледа...
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Точно така, господин председател – идва Коледа и затова гледам с насмешка на тези слова. Но аз се смея на Щерев знаете ли колко години? Четиринадесет години се смея на Щерев и на неговите приказки и затова не обръщам внимание.
И репликата ми ще завърши пак с това: бъдете живи и здрави и догодина дайте да бъдем по-разумни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Никак не е случайно, че един наглед дребен текст, който ще се включи в Преходните и заключителните разпоредби, предизвиква толкова спорове и лични нападки. Ние за пореден път като Народно събрание отиваме към принудително решение. Принудително в смисъл, че сме лишени от каквото и да е време, за да изработим перфектен юридически текст.
Принудителното решение, което взимаме, ни кара да приемем един неперфектен юридически текст. И това Вие трябва да го знаете, госпожа Мингова - също.
Преди да се върна към този въпрос, искам да кажа защо се стигна до тук – да се свиква извънредно заседание и на него да приемаме едно неперфектно решение. Причината е отпреди близо 5 години, когато някой е решил, че вместо една трябва да има две информационни системи. И когато парите на Световната банка – дали са 25 или 60 млн., вместо да отидат за създаване на единна информационна система за НОИ и НЗОК и да изчисти докрай повторения, грешки и т.н., отиват за правене на две неща – повишаване на административния капацитет на НОИ, който и до днес не е готов да абсорбира всичко, което му се налага, и това няма да може да го направи като хората, и за правене на информационна система, откъдето са откраднати няколко милиона лева от тези, които са сключвали договорите за здравеопазване. Днес нямаме нито едното, нито другото. Нямаме нито административен капацитет на НОИ, нито информационна система в здравеопазването, която да подава необходимата информация за здравноосигурените лица.
Втората причина, господин председател, е в нашата комисия. Защото преди два месеца – може да се провери в протоколите – по повод на гледането на предложението за актуализация на бюджета на Здравната каса се постави въпросът – идва краят на годината, колко хиляди души не са и няма да могат да си платят здравните вноски? Доцент Щерев ще потвърди, че стана спор, споменаваха се няколко цифри, въпросът обаче не беше в цифрите, а в това, че никой не пое инициативата за тези три месеца, които оставаха тогава, не за три дни, да излезем на чисто – и за да предложим нов текст, с който да сложим ред, или да отидем към коренна промяна на закона. Това бездействие на нашата комисия прехвърля отговорността върху пленарната зала.
Третата причина е в това, че този проблем си го прехвърлят като горещ картоф три ведомства – НОИ, НЗОК и Министерството на здравеопазването.
Имам питане, уважаема госпожо председател, отпреди един месец по този въпрос. Ръководството на Народното събрание ми върна питането, заявявайки, че питам некомпетентни лица. Значи министърът на здравеопазването не е бил компетентен да каже какво ще стане с тези 500 хил. души, на които не могат да се съберат здравните вноски? Като ми го връщате и като няма парламентарен контрол, стигаме до днешните абсурдни ситуации.
Смятам, че и доц. Щерев, и д-р Игнатов са прави, независимо от острите реплики, които си размениха, защото д-р Игнатов иска да се знае кой е виновен, за да стигнем до тук, а доц. Щерев му казва – който и да е виновен, от 5 януари хората трябва да получат някакво решение.
Затова принудителната промяна в закона, уважаема госпожо председател, след 5 януари, защото е очевидно, че трябва да го подкрепим, води до два принудителни нови хода, интервенция в нашето законодателство, според мен.
Първото е, че вносителите на това предложение трябва да се коригират и от полуперфектно да го направят перфектно. Защото работата на НОИ сега и през януари ще покаже, че има нови категории лица, за които ние нищо не знаем, информационната система просто не ги отчита. И ще трябва непрекъснато да нагласяваме реда за плащането на вноските към реалността. Ние действаме в тъмното.
Вторият принудителен вариант, госпожо председател, е да се сезира Конституционният съд за противоконституционност на целия чл. 109 на Закона за здравното осигуряване. Миналата година тук предупреждавахме да не се бърза с генерален ремонт на Закона за здравното осигуряване. Никой не ни послуша и се наложи нашата група да бойкотира и да излезе от чл. 99 нататък, да не участва в обсъждането. Вижте докъде ни докарахте сега!
Както и да променяме чл. 109, доцент Щерев, той ще противоречи на чл. 52 от Конституцията, на Европейската социална харта, защото там, противно на мнението на доктор Алеко Кюркчиев, е записано категорично, че ще има категория лица, които няма да плащат. Те са между крайно бедните и бедните по нормални критерии, примерно на Световната банка. Ами, ние след няколко години ще минем към този критерий – на Световната банка. Тези 100 – 150 или 200 хиляди души, както и да ги принуждавате, колкото и да ги глобявате, никога няма да могат да извадят от джоба си нито глобата, нито вноската, която им искате сега – 600 лв. Няма, те ще останат извън границите. Какво правим с тях? Отказваме им по смисъла на сегашния чл. 109 медицинско обслужване? Отказваме, така е, доктор Ценков. (Неразбираема реплика.) Не, моля Ви се!
Другото са изявления на джипита и лекари, на които аз свалям шапка. Той казва: щом дойде при мен човек, няма да го върна, но това е негово индивидуално и морално решение. Законът трябва да предвиди, доктор Ценков, какво правим с тези 200 хиляди души. Ако те са под 2 %, има си системи за социални решения или социални медицински застраховки, но не можеш да оставиш тези хора без решение. И в този смисъл президентът е прав, когато преди няколко дни обърна внимание на Националната здравноосигурителна каса.
Аз приключвам, понеже ще имаме още работа през януари, уважаема госпожо председател, по този закон и по тези недоразумения. Гласувайки сега, трябва да знаем, че ще се върнем да коригираме закона и че трябва да ангажираме и Конституционния съд, който да обяви, че в България всеки има право на минимална макар здравна помощ, независимо дали си плаща или не. Защото е “human being”. Това е, господа лекари, привърженици на свободния пазар от типа на господин Алеко Кюркчиев, който трябва да се извини от тази трибуна на целия български народ, наричайки нашето законодателство лигаво. Социалното законодателство не е лигаво, защото то не е направено за хора, които живеят в джунгла, а е направено за хора, които живеят в реално общество, където има хора с възможности, които могат да препускат на сафари, да стрелят по животни, да си строят големи къщи, и такива, които мислят какво ще правят след една седмица.
Аз съм много засегнат от двукратните изявления на един лекар, който държи да го уважават в обществото, но заради тези изказвания със сигурност ще загуби целия си престиж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
За реплика – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Петков, не мога да разбера защо развивате по този начин тезата: дайте да видим кой е виновен в случая - дали е виновен НОИ, дали е виновна Комисията по здравеопазване?
Аз искам да поставя въпроса по друг начин. Когато вървим напред и правим промени, срещаме трудности. И занапред пак ще срещаме трудности и не можем всичко да предвидим. Преди три години Касата е стартирала без информационна система, което е погрешно, стартирала е без необходимата подготовка за болничната помощ, което е погрешно, но може би и ние да бяхме на тяхно място, щяхме да направим такива грешки. В момента Касата си изпълни задачата – направи информационната система. След като направи този модул на информационната система, който дава възможност да се види, че част от българските граждани не си плащат част от здравноосигурителните вноски, след това при анализа на Националния осигурителен институт те трябваше да кажат от какви промени се нуждаят текстовете, което и стана, при контакти с господин Валери Цеков се подготви законопроектът и той веднага беше внесен в деловодството на Народното събрание. Това стана! Това стана преди две или три седмици.
И след като вървим по един път, по този път, по който да може действително да се погрижим за всеки един български гражданин, с останалата част от Вашето изказване съм напълно съгласен, държавата затова е необходима, за да може да се погрижи за всеки един, не може да бъде по друг начин, ние сега започваме да си прехвърляме топката.
Основното нещо е, че касата е изпълнила своето задължение поне за един модул на информационната система. Второто нещо е, че ние с този законопроект решаваме въпроса за момента и до март месец трябва окончателно да решим въпроса за всички български граждани справедливо според закона. Смятам, че това е достатъчно ясна теза и за уважаемите народни представители, както и за всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми професор Петков, безспорно Вие сте прав за това, че текстът е много тежък за решаване и много от колегите в залата са раздвоени. Аз съм убеден, че ние ще подкрепим тези текстове, защото действително за втори път заявявам от тази трибуна тук, сега, че българският лекар е лечител, той не е контрольор. За тази работа си има НОИ, който взима, пак казвам, процент от вноските, и, второ, той има контроли, които могат да свършат цялата тази работа. Не виждам смисъл да дискутираме и да продължаваме дебата по темата дали българският общопрактикуващ лекар или специалист ще трябва да се превърне в контрольор и да влиза в такъв дебат със своя собствен пациент.
Така че смятам, че тази тема ще бъде изчерпана като преминем към гласуване. Аз съм убеден, че трябва да гласуваме този текст, защото той сега ще реши проблема на хората частично, но се притеснявам от факта дали догодина бройката на тези хора няма да нарасне двойно.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Абсолютно си прав! Така ще стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми доцент Щерев, Вие имате ли здравноосигурителна книжка? Покажете ми я, ако е във Вас. С тази здравноосигурителна книжка Вие можете ли да отидете където и да е и да докажете по електронен път, че сте осигурен и така да направят 7 млн. и 900 хил. българи? Не! Значи в България няма информационна система. Съжалявам!
Второ, аз не поставям въпроса за вината, даже за персоналната вина, тъй като не ми е в характера. Но въпросът за отговорността трябва да се постави, защото през март аз ще Ви извадя думите, които казахте, отново няма да имаме решение на въпроса. Доктор Ценков е прав, повече ще бъдат хората, които не са си платили. Защото чл. 109 концептуално е сбъркан. Той трябва да предположи, че 2 или 3 % от българите никога няма да могат да плащат, най-вече по социални причини, а и по други. Тези, които принудително емигрират, за какво бягат? От добро ли?

Ако ние не решим това и не синхронизираме чл. 109 с Конституцията и с Европейската социална харта, целият останал механизъм увисва във въздуха.
Но Вие сте прав, ние взимаме принудително решение и не можем да отлагаме. Ако сте ме разбрали криво, аз се извинявам. Аз ще пледирам да го подкрепим, но от 5 януари започваме работа по двете неща. Аз с група депутати ще внеса предложение до Конституционния съд, защото иначе вие отново ще сътворите грешен текст, ако не синхронизираме закона с Конституцията. Моля ви се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Днешната дискусия, макар че надхвърля обхвата на закона, смятам, че не беше безполезна, тъй като ни насочва към по-трудния проблем – как след отлагане решаването на въпроса да бъде намерено самото решение.
Смятам, че ние днес и по-нататък можем да се обединим около няколко принципа. Първият, който се засяга от обсъждания законопроект, е да се разсрочи плащането на здравноосигурителните вноски за лицата, които не са ги внесли.
Второ, да се разграничат категориите лица според реалната им възможност да плащат. Мнозина от говорилите вече изтъкнаха, че сегашният законопроект не прави разлика дали лицата са били в състояние да платят и не са платили, или поради невъзможност за получаване на доходи не са могли да внесат своите здравни осигуровки.
На трето място, тук вече може да се води по-нататък дискусия за решението. Смятам, че лицата, които ползват здравно осигуряване в България, трябва да плащат пълния или частичния размер на здравната осигуровка, независимо дали те живеят или не в страната.
На следващо място, не трябва да се прехвърля решаването на този проблем върху общопрактикуващите лекари – това, което казаха представителите на това съсловие.
И още един въпрос, необходимо е да се обсъди възможността за лицата, за които бъде прието, че те не са били в състояние да плащат своите здравни вноски до този момент, невнесените здравни осигуровки да им бъдат опростени със закон. Защото тук ще възникне и следващият проблем, породен вече от закона, който предстои да бъде приет. В този закон се предвижда, че ако лицата не внесат своите здравни осигуровки за 2004 г., разсрочването, от което те се ползват, се прекратява. Следователно тези лица, които и сега не са в състояние да плащат здравните си осигуровки, има опасност точно те да бъдат в невъзможност да се ползват от правата, които им предоставя законът.
Смятам, че трябва много внимателно да обмислим възможността за разширяване обхвата на лицата, чиито здравни осигуровки да бъдат поети от държавата. Казва се, че тя и сега плаща за социално слабите. Много внимателно трябва да се намерят критериите. Но според мен има лица, които нямат право на социално подпомагане, и въпреки това по същество са социално слаби, т.е. не са в състояние да плащат здравни осигуровки.
Ще ви дам примери в две насоки. В едната се включват лица, които е трябвало да бъдат осигурявани от своите работодатели, тъй като са били в трудови правни отношения. Много от тези предприятия обаче или не съществуват, т.е. са в състояние на фалит, или макар и да продължават, задължението не е изпълнено от лицата, които е трябвало да внасят осигуровките за тези лица. Следователно трябва да се намери някакъв начин кой да внася тези осигуровки в здравното осигуряване. Това ще решим в следващото изменение на закона. Защото тези лица също имат нужда от здравно осигуряване, а те няма как да внесат осигуровките, които друг е трябвало да внесе вместо тях.
Освен това има лица трайно безработни, които е вярно, че имат жилище, но надявам се, че тук никой не предлага те да излязат на улицата, за да могат да започнат да плащат здравните си осигуровки. Тоест, осигурявайки си правото на здравна осигуровка, да си загубят правото на жилище.
Това са само част от най-острите примери, които трябва да обсъдим. Това е моето убеждение. Радвам се, че виждам тук и други, които го споделят. То беше изразено при първата дискусия в Здравната комисия, че за лицата, които са в невъзможност да формират доходи, т.е. нямат възможност да плащат за здравно осигуряване, трябва да се прецени до каква степен да се разширят ангажиментите на държавата за заплащане за тези лица. Тук някой каза, че това е известно връщане към предишната система. То е връщане там, където обективните условия изискват. Защото здравното осигуряване е система…
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Кои са тези лица?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз току-що ги посочих, ако не сте слушали, после ще ги кажа, но нека не повтарям аргументите заради останалите народни представители.
Защото системата трябва да се върне там, където са условията, тъй като здравното осигуряване може да има всеобхватност само в система, в която почти всички граждани имат достатъчно доходи, за да могат да си правят по-голямо или по-малко здравно осигуряване, в зависимост от условията, които съществуват в различните страни.
Затова аз смятам, че при решаването по същество на въпроса може би ще възникне по-сложна дискусия. Ние ще се разделим. Но, ако не се стигне до такова решение, днешният законопроект ще бъде един палиатив, който ще успокои за момент хората, че проблемът се решава, а ще се окаже, че той ще възникне с още по-голяма острота в течение на следващата година.
Затова моля днес да подкрепим този закон. Но да знаем, че решението по него е много трудно. То няма да бъде достатъчно ефективно и социално гарантиращо интересите на лицата, ако в него не се намеси и държавата със своите ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам всички позиции – и крайно отрицателните, и крайно доброжелателните, и критичните позиции към предложения законопроект. Но много се смутих от това, което каза господин Янаки Стоилов – за работещите по трудови правоотношения, за тези хора, за които здравните осигуровки не са изплатени от работодателите по различни причини – независимо дали те са обявени в несъстоятелност, закрили дейността си, или просто не са си изпълнили задълженията по закон. Именно за всички тези хора, за които работодателят има задължение да внася осигуровката, разбира се, за тази малка част, която е в размер на 11% от общата осигурителна тежест, която се внася от хората, тези задължения да се поемат от държавата. Ако ние тръгнем по този път – да предлагаме на обществото такива тези и да искаме такива решения, господин Янаки Стоилов, осигурителна система в Българя няма да има! Защото задълженията на работодателя и на работещите са ясно разписани. И ако ние прехвърлим всичките тези задължения на държавата, тогава просто трябва да приемем един закон с един текст, че ние отменяме Кодекса за социално осигуряване, че отменяме Закона за здравното осигуряване.
Аз не мога да приема да се атакува философията на осигурителната система по този начин. Аз съм с ясното съзнание, че тя има много несъвършенства, в това число в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за здравното осигуряване. Но по този начин ние да поставяме на риск цялата осигурителна система, за мен това е теза, която носи вреда за цялото общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика?
За дуплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Тоткова, не сте ме разбрали напълно.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Да.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, затова сега използвам възможността да обясня по-внимателно и по-бавно.
Казах: за лицата, за които други са били задължени да внасят отчасти техните здравни осигуровки, и без да съществува вина на самите осигурени, за този период трябва да им се гарантира здравното обслужване, независимо че има задължени лица, които не са направили техните здравни осигуровки. Оттам нататък, аз не казвам да се освободят от задължения работодателите, които дължат тези здравни осигуровки. Но ние не можем да оставим в този период здравноосигурените лица, без здравно обслужване. За това става дума. Аз се надявам, че това Вие не оспорвате.
А задължението на работодателите не казвам да бъде поето от държавата. Но тя трябва да намери начин в този период да реши проблема, докато събере своите пари от работодателите.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Няма значение дали ги събира или не.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Освен това, този въпрос вече не е социален, а икономически, когато говорим за взаимоотношенията между държавата и осигурителните органи, от една страна, и лицата, които осъществяват стопанска дейност. Само че ние – аз съм го казвал и по други поводи – трябва да търсим решение в Търговския закон и в други закони, защото не може в България да има работодатели фантоми, лица, които осъществяват стопанска дейност и се оказва, че в течение на години нито формират печалба, нито си изпълняват социалните задължения.
Докато в България продължава да има понякога знак на равенство между голям инвеститор и голям длъжник, този проблем няма да бъде решен. И можем тук да се тревожим за социалноосигурителната система, но тя е инфектирана от икономическата система, в която действа социалното, в частност и здравното осигуряване. За това ставаше дума.
Основният проблем днес е да не бъдат засегнати лицата, които без да имат някаква вина или без да са имали възможност, не са плащали своите здравни осигуровки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вярно е, че този законопроект, който се предлага на Народното събрание малко преди коледните празници в тази полупразна зала, е законопроект на спешно решение, на полурешение, което няма да реши проблемите на здравното осигуряване, тъй като трета година от управлението на НДСВ в Здравната комисия този проблем не се виждаше. Просто нямаше кой да види проблема.
Истината е, че чл. 52 определя, че всички български граждани имат право на здравно осигуряване. Начинът, по който това право се определя в Закона за здравното осигуряване, е задължително здравно осигуряване. От една страна, има солидарност между българските граждани, както ние тук, в тази пленарна зала, чрез нашите ведомости, чрез това, което ни се събира като вноски, си ги внасяме в Националния осигурителен институт. Тази солидарност между гражданите е само едната страна на принципите на солидарност, по която е изградена системата.
Другият голям принцип, който е въведен в системата, е солидарността между държавата, работодателите и гражданите. Гражданите помежду си правят солидарност, като внасят здравноосигурителна вноска, определена като определен процент в Закона за здравното осигуряване и казваме, че тя е 6% за работодател и гражданин. И тъй като здравното осигуряване е социална система на справедливост – така, както е в Германия, както е в Белгия, както е във Франция, в тази система на справедливост винаги е имало, има и винаги ще има граждани, които не са в състояние да платят здравноосигурителна вноска. Жалкото е, че никой не може да каже кои са тези граждани.
Втората голяма група са граждани, които са работили, на които са им удържали средства, които не са получавали заплати и които не са виновни, че работодателите не са им внесли тези осигуровки в системата. Какво да правим с тези две категории граждани? Отлагаме в момента здравноосигурителната вноска. Но те не са виновни, че не са могли да си плащат здравноосигурителните вноски, защото техните работодатели са фалирали или са използвали други механизми да не внасят здравноосигурителни вноски. Обаче самите граждани не са виновни. Втората група граждани са тези, които и за в бъдеще няма да плащат. Те нямат откъде. В затвора ли да ги вкараме?
Тук е елементът, в който трябваше държавата през последната година да се намеси за онези граждани, тъй като говорим за солидарност между държава, работодател и гражданин, като държавата трябваше да обхване, като получи информация от Националния осигурителен институт. Не е работа, доц. Щерев, на Националната здравноосигурителна каса да решава кой има право и кой няма право да се осигурява, кой може и кой не може да се осигурява. Нито личният лекар. Личният лекар е задължен да лекува българските граждани, а не да бъде контрольор на системата, макар да го наричаме "gate keeper" – пазач на входа. Но той е пазач на входа на медицинските дейности, а не на финансовите потоци на системата.
Нормално беше Здравната комисия през тези три години наистина да разгледа този проблем така, както и СДС внесоха законопроект, в който искаха този проблем да бъде повдигнат още в началото на тази година. Явно нежеланието дори да ни харесва или не ни харесва този законопроект, ако беше разгледан в началото на годината, нямаше на пожар да се събираме в момента в съботния ден, преди коледните празници да решаваме един проблем от 1 януари, че хората не можели да отидат да се прегледат. Затова и Цеков внесе толкова спешно такъв законопроект дори и на пожар.
Истината е, че този законопроект, ако бъде атакуван от Конституционния съд, може и да падне, уважаеми колеги. Защото тук ние създаваме един прецедент, нарушавайки чл. 52 – правото на българските граждани да имат здравно осигуряване. Така е записано в Конституцията. А в същото време ние казваме: тези, които не са могли или няма да могат да си плащат вноските, на тези хора ще им отложим плащането на вноските. Но като ги отложим, те пак няма да ги плащат. Оказва се, че дори след 1 април или след 1 май тези хора пак няма да си плащат вноските, защото нямат доходи.
Проблемът наистина е половинчато решен и той е решен, защото се решава по този начин на пожар.
Мисля, че още от следващата парламентарна сесия, още от средата на януари, това е един от основните проблеми, който засяга българските граждани и наистина трябва да се внесе един реален законопроект, който така, както е по Закона за здравното осигуряване, да осигури и да гарантира сигурността на онези български граждани, които никога няма да могат да си плащат вноската. А наказателните лихви, или онова, което е направено с български граждани, които са имали желание, но други са виновни, работодателите им са виновни да не си плащат вноските, Здравноосигурителната каса трябва да си прибере, дори и с лихвите.
Така, както навремето имаше фалирали банки и се организираше фонд за гарантиране спестяванията на гражданите, по същия начин трябва да погледнем и ония работодатели, които умишлено не са внасяли здравноосигурителните вноски на своите служители и на своите работници, с което са ги поставили в тази ситуация по Закона за здравното осигуряване. Не можем да бъдем мащеха за едни, а добри за други и да им отлагаме вноските. Защото дори и финансовият министър преди около един час говори: не е справедливо наистина в една такива осигурителна тежест това да се отлага. Това е като принцип. Но в същото време е поставено и Министерството на финансите, и Националната здравноосигурителна каса в ситуация, в която нашият законопроект, ще - не ще, трябва да отложи тези вноски. Това е половинчатото решение на проблема.
И аз мисля, че още от следващата сесия трябва всички да се съберем и бързо да се внесе нов законопроект, с който реално да бъдат изчистени всички ония елементи на хората, които не могат да плащат и тия, които не са плащали, нарушавайки закона, а имащи възможност да плащат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Кенаров, колеги! Аз по принцип съм съгласен с голяма част от казаното, но ми се струва, че когато казваме – още в началото на годината, още от следващата сесия, ние пак прибързваме. Въпросът е много по-сложен, защото, това е моята реплика, аз не считам, че тези, които наистина няма да могат да плащат, трябва да останат изцяло в системата. Може би за тях държавата ще направи друг начин – някакви социални болници, но не мога да се съглася една част от българските граждани да си плащат, а тези, които не плащат, да имат същите права наравно с тях. Затова въпросът е много по-сложен, уважаеми доц. Кенаров, който не иска толкова бързо решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика? Заповядайте за дуплика, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Благодаря Ви, доц. Китов за репликата. Аз мисля, че този въпрос, който повдигнахте Вие, е вече много по-сериозен и той изисква много по-дълбока дискусия – дали по Закона за здравното осигуряване, в пакета и обхвата на дейност на задължителното здравно осигуряване, където доброволните фондове почти нямат никаква дейност, защото само за някакви хотелски комфорти допълнително ще събират пари, хората, които не са в състояние да плащат, ще имат право да влязат в системата, в която всички останали плащат или за тях ще се създадат други условия – социални, религиозни, неправителствени организации, които ще създадат условия за така наречения “медицински достъп”, а не териториален достъп на системата. Този проблем не е разгледан в законопроекта, който имаме, той не се решава в Законопроекта за здравното осигуряване. По принцип аз съм за тази система, която Вие предлагате, да бъде поставена на много широка дискусия тук в Народното събрание. Тя трябва да бъде пусната и в обществото ни, защото касае едно от основните фундаментални човешки права – правото на живот, правото на лечение, правото на здравна сигурност, така както е ценностната система в Европейския съюз. Благодаря ви, в момента Вие повдигнахте всъщност завесата преди Коледните празници на един фундаментален проблем, който не е разглеждан досега в българското общество – какво да правим с онази група граждани, клошарите примерно, които не са в състояние да плащат здравноосигурителна вноска по никакъв начин и никога в бъдеще няма да са в състояние. Дали социална болница, дали болница от религиозно естество, дали NGO, защото солидарността между гражданите, държавата и работодателите, а вероятно и NGO, трябва да бъде включена в ново разглеждане на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Освен че съм се подписала за внасяне на тази поправка, декларирам предварително, че ще гласувам и съм убедена, че Парламентарната група на Коалиция за България ще гласува тази поправка. Днешният дебат недвусмислено посочва, че, когато се решава да се прави нещо, да се променя кардинално, трябва много добре да се обмисли, трябва много добре да се подготви, трябва много добре да е сложена базата, след което да се тръгва към конкретните действия. В никакъв случай няма защо да се връщаме назад – кой за какво е виновен. Ясно е, че България тръгна да прави една здравна реформа, без да има достатъчно постамент, на който да стъпи в едни съвършено нови условия. Започнахме да правим Здравната каса, без да стартира информационна система, започна здравното осигуряване, без да сме готови със здравни книжки и цялата система. Разбира се, това показва как, когато сме се скарали тук в парламента по различни тези, едни са били по-прави от други и, ако извадим протоколите, ще видим кой какво е защитавал.
Тъй като всички днес се упражняваме в риторика, отново и отново повтаряме неща, които бяха казани, аз няма да коментирам нито социалното осигуряване, нито здравното осигуряване. Ще коментирам това, че и в момента има случаи, в които държавата също нарушава Закона за здравното осигуряване. Също го нарушава. Само преди няколко дни тук имаше няколко хиляди работници, които протестираха от името на 12 хил. работници, на които не са платени заплати. Техните работодатели пък казват: ние не можем да преведем вноските, защото държавата не ни е изплатила това, което сме свършили. Така че, виждате, въртим се в един омагьосан кръг.
Уважаеми колеги, тъй като по този въпрос има консенсус и тъй като след малко трябва да минем и към второ четене на този законопроект, аз призовавам да бъдем максимално кратки, стегнати и действително всички, които тук декларират, че след Нова година ще седнем, дай Боже да се намери воля, да се огледат нещата, да се прецизират, доколкото е възможно, в тази система, която ние сами започнахме, без да сме достатъчно подготвени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вярно е, че когато се правят такива реформи, които трябва да отговарят на обществено-икономическите отношения и са коренно различни, се допускат грешки и това не смятам, че трябва да го приемаме за нормално, но просто трябва да се стремим да поправяме допуснатите грешки и пропуските, които съществуват в едно или друго законодателство. Но по никакъв начин не мога да приема тези грешки да се осъждат така яростно от хора, които дори не са посмели да направят крачка, за да поемат тази отговорност, и сега, ако това е било направено много години преди 1999 и 2000 г., вече щяхме да сме изправили всички пропуски и щяхме да бъдем много по-близо до модела, който е необходим на нашата държава. Тоест, да сме преодолели всичките тези проблеми и сега да се справяме с усъвършенстването на системата, а не с решаването на всички съществуващи пропуски в тази система. Животът е много по-многообразен, отколкото можем изобщо да си го представим, дори да имаме цялото желание да видим всичките тези случаи, които трябва да бъдат решени и трябва да бъдат уредени.
Аз искам да кажа, че тази дискусия доведе до по-добро решение. Както и да го гледаме това решение, е по-добро. Това решение, което е предложено днес, отговаря на много въпроси, които и днес бяха поставени. Например лицата, които са в трудови правоотношения и за тях не са внесени осигурителни вноски, запазват правата си на здравноосигурени лица и това не е обвързано с внасянето на вноски от самия работодател. Ако вие добре прочетете ал. 9 на § 1, ще видите точно това решение и това е общ осигурителен принцип, който е въведен във всички останали осигурителни рискове и сега остава да бъде въведен и в здравното осигуряване. Не стига че в голяма част от случаите лицето, което полага труд, не си получава заплатата, а то трябва да бъде лишено и от плащане по осигурителния риск. Дали той е здравноосигурителен, или е за временна неработоспособност, дали е за бременност, дали е за раждане, тази отговорност законът я вменява на работодателя. Аз мисля, че това, което ние предложихме с наши колеги от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, решава точно този въпрос и той създава принципна равнопоставеност между лицата, които имат задължението да участват в осигурителната система.
Така че отговорът на този въпрос, господин Стоилов, го има в закона и той се намира в ал. 9. И аз мисля, че по този начин ние спазваме основните принципи – освен принципа на равнопоставеност на осигурените лица и принципа на справедливост. Защото това, което може да разколебае хората в осигурителната система, е именно липсата на справедливост. Ако хората виждат справедливост в системата, те ще се стремят да участват в тази система. Ако обаче те виждат признаци на несправедливост, тогава се разколебават и по този начин можем да поставяме системата под риск.
По отношение на “горещия картоф”, който не само институциите си подхвърлят, а и ние си го подхвърляме. Едни го подхвърлят на НОИ, други го подхвърлят на Здравната каса, трети го подхвърлят на джипито. Това не е горещ картоф на институциите, това е въпрос за решаване на осигурителните права на хората и той не може да се нарича горещ картоф на една или друга институция. От 1 януари 2005 г. така нареченият горещ картоф ще отиде на едно място и той няма да е само за осигуряването. Нали така? Той ще бъде изобщо за приходите – в Агенцията по приходите. И тогава какво ще стане? Националният осигурителен институт ще казва: ами да си събират парите, ние ще си пускаме пенсии, ще плащаме болнични, какво ни интересува нас, че някой не си е взел парите.
Аз мисля, че не можем да подхождаме по този начин към въпроса. Той е твърде сериозен, твърде обвързан и не е никак просто да се създаде персонален регистър – нещо, което го няма в България от 1951 г. При всичките ми уговорки, при всичките критики, които могат да бъдат отправени и към НОИ, и към Здравната каса, и към министъра на здравеопазването все пак трябва да отчитаме, че това не е просто. Вярно е, че може да се направи по-бързо, вярно е, че може да се направи по-добре, но е вярно също така, че това е един много сериозен въпрос – с персоналния регистър. Че кога излязоха хората, които са си спестили част от трудовия стаж и са получавали по-високи пенсии? Когато се появи такъв персонален регистър. И аз мисля, че още много трябва да се работи по този въпрос, за да може наистина да има автентична информация за всеки гражданин в нашата страна, какво точно е състоянието му и какво трябва да се прави оттук нататък като последици за него, за държавата, за органа, който трябва да предлага решения, и за всички, които участват в този процес.
Това може да стане не като бързаме, аз не искам да бързаме и да си поставим срок, че до 30 януари ние ще направим всички промени. Единственото нещо, което можем да направим, е да побързаме да поставим този въпрос. Защото и днес чувам, че една част от хората няма да си платят вноските, защото са социално слаби. Да, но ние още на 14 март поставихме този въпрос. Тогава не беше подкрепено даже от колеги, които днес говорят, че има такива хора, които няма да си платят, просто защото не могат да попаднат под критериите на Закона за социално подпомагане в социално слабите граждани. А защо не възприехте нашата теория? Или ако не я възприемате и не намирате достатъчно ефективен подход, да бяхте предложили решение. Или единственото нещо, което можем да правим, е да излизаме на трибуната и да казваме кой колко по не може да прави добри решения.
Аз мисля, че усилията, които положиха всички в решаването, макар ориентирано към един конкретен аспект в здравното осигуряване, дават резултати. Защото иначе ние ще си задаваме въпроси. И аз ще попитам защо не се прилага чл. 109? Мога ли да попитам? Мога. Но като попитам, какво ще спечелят хората от това? Аз мисля, че задавайки въпросите към всички нас и най-вече към себе си, трябва да търсим отговори. И мисля, че нашата парламентарна група положи усилия да търси отговори. Ако някой смята, че може да даде по-добри отговори, моля да се включи в процеса и по този начин всички да бъдем полезни във вземането на най-доброто решение, което ще бъде най-доброто решение в интерес на гражданите.
Затова аз лично ще подкрепя този законопроект. И се обръщам към всички колеги: подкрепете го, имайте си едно на ум, че това не е всичко, което трябва да бъде решено, но в края на краищата това е решение, което ще служи на хората. Аз съм убедена, че то ще служи на хората. Не защото тук има хора, които са могли да си платят, а не са си платили, а точно защото има хора, които не са могли да си платят и не са си платили. Заради тези хора аз ще подкрепя законопроекта. И нека се обърнем с лице към тези проблеми със съзнанието, че имаме още много други въпроси, които трябва да решим в една конструктивна дискусия, гледайки напред, без да се обръщаме много назад, защото можем и да се спънем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо Тоткова, твърде отдавна се познаваме, за да може парламентарната демагогия да продължава да ни прави впечатление. Кой имал смелост да направи крачки и кой не – това е много важно, но когато направиш крачка, защото си много смел, и паднеш в пропастта, тогава трябва да имаш доблестта да кажеш: направихме крачка, но паднахме. Защото ако тези крачки са обмислени, няма да бъдем в пропаст. Защото ако от 8 милиона пациенти, а не лечители, намерите поне 1 % доволни от тази бърза, смела крачка, която направихте Вие, аз ще Ви се извиня официално. Но българските пациенти не са доволни от това, което направихме с бързането. Разбира се, Вие го внесохте, гласувахте, но всички сме в парламента и винаги всички сме виновни. Така че сега моментът е не да казваме кой какви крачки е направил, защото е бил смел, а да намерим сили да си признаем какви грешки сме направили, да ги оправяме и да не бързаме, когато не знаем, не можем, а и не сме подготвени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Госпожо Тоткова, заповядайте за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо Масларова, този спор няма да свърши. Аз съм сигурна в това. Но това, което е очевидно за всички, е, че вие винаги първи го започвате. И аз съм длъжна да ви отговоря. Освен това, когато аз говоря за крачка, говоря за крачка за излизане от пропастта – там, където вие ни поставихте. Питайте хората и те ще ви кажат. Пенсията беше 3 долара, 8 долара заплата, зърнена криза – вие го направихте. Извинете, обаче когато искаш да излезеш от пропастта и се катериш нагоре, ще ти се ожулят коленете, няма как. А вие ако си мислите, че вашият връх преди 10 ноември е бил най-високият, Еверест, и всички оттам са скочили в пропастта, моите уважения!
Моето основно притеснение е, защото вие последователно вече три пъти в парламента атакувате философията на осигурителната система – Вие лично и Янаки Стоилов, като представители на вашата парламентарна група. И ако вие продължавате по този начин, наистина ще има проблем и не ще ни се ожулят коленете, а ще се случи много по-лошо с хората.
Аз познавам проблемите на българските граждани, знам какво изпитват те, когато отидат на лекар. Знам и какво са изпитвали преди 10 ноември, кои се лекуваха тук и там. И това го знам, защото, слава на Бога, имам достатъчно жизнен път зад себе си. Но когато вие сте натикали България в пропастта и да казвате, че търсенето на възможности и правенето на крачки за излизане от пропастта е лошо, моите уважения, но ние никога с вас няма да се разберем. Това го посочи даже и вчерашният ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кюркчиев, заповядайте, имате думата за изказване.

АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно в този сложен проблем за решаване вие чухте днес много позиции, много страни. По отношение на здравното осигуряване има големи пропуски и в законодателството, което касае много и различни видове закони, които действат в нашата страна. Но така или иначе, това, което днес се иска от вас, е да бъде допусната още една грешка и към многото грешки да бъде добавена още една грешка.
Законопроектът, който е представен пред вас, по никакъв начин не решава проблемите на здравноосигурените в страната. Напротив, той противопоставя редовните данъкоплатци срещу нередовните. Напротив, той стимулира хората, които не са си платил здравноосигурителните вноски, следващата година да станат от 200, 300 или 400 хил. на 1 млн. Напротив, този законопроект, който представяме в залата тук и за който вие сега трябва да гласувате, стимулира сивата икономика в страната. По този начин работодателите ще продължат да не плащат здравноосигурителни вноски и тогава си задавам въпроса: всъщност какво правим ние? Помагаме ли на някого или вредим?
Когато се говори от тази трибуна, трябва да се кажат всички истини. Това, че е така записано в законодателството в момента, не значи, ме българските граждани от 1 януари 2004 г. ще останат без здравна помощ, ако не са си платили здравноосигурителните вноски. Напротив, държавата се е погрижила достатъчно тези хора да получават медицинско осигуряване. И никой, който получи заболяване, което би довело до неговата смърт, няма да бъде върнат от болницата. Защото това е записано в останалите закони на държавата. Но това никой от присъстващите тук, подписали този абсурден законопроект, не го казва. Не дай Боже на някого да му се случи спешно състояние, а това са основните заболявания по болничното здравеопазване – катастрофи, перфорирани язви, възпаление на апандисити, било инфаркти, или остра бъбречна недостатъчност – всички тези хора ще бъдат обслужени в болниците, както са били обслужвани досега. Защото държавата гарантира тази помощ независимо дали човек си е плащал здравноосигурителните вноски или не ги е плащал. И това е голямата социална роля на държавата.
За мен ще бъде изключително интересно, ако сега българските граждани слушат и гледат това заседание, да видят кои народни представители ще гласуват срещу интереса и правата на 7 млн. редовни данъкоплатци в тази държава. Това са 7 млн., госпожа Масларова, които са си плащали редовно здравноосигурителните вноски.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ти откъде знаеш, като няма регистър?
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: И искам да видя кой от народните представители в тази зала ще гласуват срещу техните права.
Към какво стимулираме българското общество? Към нередовно плащане чрез отлагане на плащанията чрез парламента. По тази логика утре група български граждани няма да си плащат топлофикацията, други няма да си плащат електроенергията, трети няма да си плащат водата и ще разчитат на това, че група народни представители ще се съберат и накрая на годината ще вкарат един законопроект, който ще разсрочи някъде във времето плащанията.
Колеги, ние влизаме в Европа, а Европа се различава от България точно по това, че там има ред и законност. Там всеки спазва законите. С това се отличаваме от Европа – че тук, в България по всякакъв начин хората се мъчат да заобиколят закона. И най-лошият пример е, че и парламентът се мъчи да заобиколи закона. Защото в тези групи хора, за които тук се говори и чието число никой не знае какво е, има най-различни слоеве от обществото. Аз далеч не съм сигурен, че там са социално слабите граждани, които не могат да си плащат здравноосигурителните вноски. И ако някой тук беше заявил, ако директорът на НОИ беше дошъл тук и беше казал колко са социално слабите, които наистина не могат да си плащат здравноосигурителните вноски, аз щях да подкрепя този законопроект. Но аз далеч не съм убеден, че в тази група са социално слабите хора. Още повече, че сега действащото законодателство не е от вчера. От шест месеца по всички български медии беше ясно казано, че нередовните платци трябва да си платят до Нова година. И ако НОИ не знае кои са тези, които не са си платили, то те самите знаят много добре кои са. Какво им пречи да отидат и да си внесат необходимите вноски? В крайна сметка става дума за една не чак толкова голяма сума, става дума за 100 лв. годишно. Ако направим един социален разрез на това общество – 200, 300 или 400 хил. човека, ще видим, че по-голяма част от тях са абонати на “Мобилтел” или на “Глобул”. И там могат да плащат, но за здравно осигуряване не могат да плащат. Защото други 7 млн. балъци им плащат. И ние трябва сега да се съобразяваме с това, че в една държава винаги ще има неизрядни платци и те трябва да извиват ръцете на 7 млн. български граждани! И в това трябва да съучастват и депутатите от четирите парламентарни групи.
Колеги, аз призовавам към вашата съвест на граждани, на редовни данъкоплатци, преди да натиснете бутоните, помислете на чия страна заставате – на страната на 200-300 хил. нередовни данъкоплатци или на страната на 7 млн. души, които искат в тази държава да има ред и законност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Кюркчиев, не сте прав в тезата, която развивате, и искам да се опитам да Ви обясня защо. В никакъв случай ние не призоваваме да не се изпълнява законът, напротив, законът трябва да се изпълнява и никой никого не освобождава от социалноосигурителни вноски. Вие го разбирате много добре. Точно за да се спази законът, ние правим сега заседание – за да се спази законът и по законния ред да се разсрочат вноските на определена група граждани, които до края на годината не са си внесли вноските. Защото на 5 януари ще има ситуация и Вие го знаете много добре, когато ще се яви гражданин пред семейния лекар и ако не си е платил вноските, семейният лекар ще поиска този гражданин да си плати. И ако това са 100 хил. или 10 хил., или само 1000 граждани, които нямат възможност да си платят, тогава този гражданин изпада в безтегловност. Ако това е един самотен човек, ако това е един човек, който няма роднини и близки и на никого не може да разчита, Вие искате ли, д-р Кюркчиев, този човек да излезе на улицата озверял от всичко това – че няма никакви доходи, на всичко отгоре няма и здравна помощ и грижи?. Аз съм сигурен, че Вие не желаете това нещо.
Ние в никакъв случай не искаме да оставим който и да е български гражданин без медицинска помощ и грижи. И Вие знаете много добре, че спешната помощ покрива само една малка част от медицинската помощ и грижи. Останалите грижи се покриват чрез входа на здравната система – личния лекар.
Затова ви моля, нека да гласуваме този законопроект, защото действително преди Коледа той е и за тези граждани, за които никой друг няма да се погрижи, освен ако ние гласуваме промени в Закона за здравното осигуряване, а до март месец оправим окончателно според закона необходимостта от здравно осигуряване на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Чакъров.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Кюркчиев, не съм съгласен с тезата, която развихте тук, въпреки моите уважения към Вас, с оглед на това, че всички хора, които не са си внесли здравноосигурителните вноски, не могат да бъдат квалифицирани като цяла група нередовни платци и хора, некоректни към здравноосигурителната система. Много добре знаете, че когато разглеждахме проекта на бюджета, вече Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г., ситуацията беше обстойно изяснена. В тази част, която към днешно време не си е внесла здравноосигурителните вноски, има доста голяма група от хора, които наистина нямат възможност да си внасят здравните осигуровки. Съвсем коректно днес от всички политически сили и парламентарни групи беше повдигнат въпросът, че в този срок от време, който ни се дава възможност да бъде приет, а и аз съм убеден, че с оглед на оформилия се консенсус като цяло между парламентарните групи и политическите сили днес, тези поправки ще бъдат приети и опцията от три месеца ще даде възможност през това време да се намери най-правилният механизъм и подход да бъде решен проблемът с хората, които не са в състояние да си внасят здравните осигуровки.
За другите съм съгласен – и за физическите лица, и за работодателите, които не си внасят здравните осигуровки. Аз съм повече сред хората и виждам нагласата, че повечето от тях са стресирани от тази ситуация. Мога да кажа, че още днес ще видим резултата от анализа и от списъка, който е направен – много от тях ще бъдат коректни и ще си внесат осигуровките.
Считам, че това е един законопроект за изменение и допълнение, който следва да бъде подкрепен с оглед на социалните му измерения и социалния ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Има думата за дуплика г-н Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Бих се съгласил с вас, ако това, което казвате, е вярно и отговаря на законите на страната. Но аз се учудвам, че вие като народни представители не знаете законите в страната. Ако този пример, който доц. Щерев така състрадално представи пред вас и това, което каза уважаемият мой колега от ДПС, е истина, то този човек щеше да бъде социално слаб и държавата му поема здравното осигуряване безплатно. Тогава няма абсолютно никакъв проблем този човек на 5 януари да бъде прегледан от неговото “джипи”, но колеги, това не е така. Защото този човек не е онзи, когото вие описвате. За този човек държавата се е погрижила и вие се мъчите тук по някакъв начин да заблудите хората. За мен това е абсолютно некоректно спрямо всичките тези 7 милиона, за които аз ви говоря.
Затова, колеги, аз ви призовавам – такъв законопроект е антисоциален. Един законопроект, който защитава интереса на 200 хиляди нередовни данъкоплатци срещу 7 милиона редовни данъкоплатци, се казва антисоциален закон! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Ботьо Ботев.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представихме проект, при разработването на който започнахме с условността, че той търси само едно отместване на дефинитивното решаване на този много тежък и важен проблем във времето. Приехме един закон, който колкото и палиативно да решава назрелия проблем, всички сме съгласни, че не търпи никакво отлагане и трябва с последващо детайлизиране и перфектно решаване в законов вид да бъде представен след Нова година. Едно рационално рефлектиране върху общественото и гражданското мнение ще има дискусията, която се разгръща в момента. Заедно с промяната в модела на здравеопазването ние по някакъв начин трябва да предизвикаме и определена рефлексия сред гражданското и общественото мнение, че здравеопазването е и личен проблем – въпрос, по който не е помислила огромна част от тези, които в момента са извън системата на осигурените. Хората до голяма степен са свикнали на маниер, модулиран в предните времена от предишната суперхуманитарна здравна система и те в момента се сещат едва когато нуждата и потребността от нашите дейности им поставя въпроса за непосредствено решаване.
Освен всичко друго е редно ние да осигурим рационализиране на хода на досегашната ни дискусия. Но да разгръщаме различни мнения, които разкриват една или друга страна, илюстрираща слабостите на сега наложената система, е безсмислено. В момента нямаме друго решение, освен да приемем законопроекта и в следващите времена да начертаем правилата на играта така, че да се ангажира общественото и гражданското мислене и най-после да се знае, че въпросите с решаването на здравните проблеми са преди всичко проблеми на самия гражданин. Ролята на държавата е там, където гражданинът не е в състояние сам да ги реши.
Ето защо предлагам да прекратим дискусията, да приемем проекта, който дава възможност само за еднопосочно решение, и в следващите времена да осмислим всички аспекти на предложен закон, който наистина да представи нещо, което няма как да бъде атакувано в следващи времена. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ботев.
Има ли други изказвания по този законопроект? Вече два часа се води дискусия. Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 178, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята процедура е за преминаване към второ четене на току-що приетия законопроект с оглед декларираната от народните представители от всички парламентарни групи подкрепа за текстовете на законопроекта и обществената необходимост законопроектът да бъде приет час по-скоро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение законопроектът да бъде приет на първо и второ четене в едно пленарно заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 185 народни представители: за 185, против и въздържали се въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Щерев, тъй като законопроектът се състои само от един параграф, моля да го представите.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:

"ЗАКОН
за допълнение на Закона за
здравното осигуряване

§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 19а:
"§ 19а. (1) Лицата, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски за периода до 31 декември 2003 г. за себе си и/или за членове на семейството си могат да направят писмено искане плащането на дължимите суми да се разсрочи до 31 декември 2004 г.
(2) По реда на ал. 1 се разсрочват задължения за здравноосигурителни вноски с размер на главницата над 50 лв.
(3) Лицата подават искане за разсрочване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като посочват срока за изплащане на задълженията си.
(4) Задължението се разсрочва от датата на подаването на искането с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ или на упълномощени от него длъжностни лица. В решението се вписват размерът на задължението, крайният срок за издължаване на разсроченото задължение и общата дължима сума до изтичане на този срок. Един екземпляр от решението се връчва на лицето.
(5) Лицата, на които е разсрочено задължението, запазват правата си на здравноосигурени лица.
(6) При изпълнение на условията по ал. 1-4 на лицата не се налагат глоби по чл. 104, ал. 3 и не се прилага разпоредбата на чл. 109, ал. 1.
(7) Лицето губи здравноосигурителните си права, ако:
1. не погаси задължението си по ал. 4 до крайния срок на разсрочването;
2. не е внесло повече от три дължими здравноосигурителни вноски за 2004 г. В този случай се прекратява и действието на разсрочването.
(8) За периода на разсроченото плащане се дължи 1% месечна лихва върху дължимата сума и спира да тече давността на разсроченото задължение.
(9) Лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, запазват здравноосигурителните си права, ако вноските не са внесени от работодателя. За тях не се прилага разпоредбата на чл. 109, ал. 2.
(10) На работодателите, които в срок до 31 декември 2004 г. внесат дължимите до 31 декември 2003 г. здравноосигурителни вноски, не се налагат глоби по чл. 104, ал. 1 и 2.

Заключителна разпоредба

§ 2. Този закон влиза в сила от 1 януари 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Имате думата за изказване по § 1 и § 2 на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и § 1 и 2 от него, както бяха представени от председателя на комисията господин Щерев.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЯРКА № 1 И РЕШЕНИЯ № 1, 2, 3 И 4 И ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ НА 26-ОТО КОНСУЛТАТИВНО СЪВЕЩАНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА АНТАРКТИКА ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ПОСТОЯНЕН СЕКРЕТАРИАТ НА ДОГОВОРА ЗА АНТАРКТИКА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ДЕКЕМВРИ 2003 Г.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Госпожа Мингова е тук.
Моля Ви да представите крайния извод.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, този законопроект беше разгледан на заседанието на комисията на 19 декември 2003 г. Беше представен от председателя на комисията и след проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо и на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Мярка № 1 и решения № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на 26-ото Консултативно съвещание на Договора за Антарктика за учредяване на Постоянен секретариат на Договора за Антарктика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
В залата влиза и проф. д-р Венко Александров, който днес има рожден ден. (Единични ръкопляскания.)
Да помолим господин Венко Александров да прочете доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 302-02-83 за ратифициране на
Мярка № 1 и решения № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на
26-ото Консултативно съвещание на Договора за Антарктика за учредяване на Постоянен секретариат на Договора за Антарктика,
внесен от Министерския съвет на 9 декември 2003 г.

На 16 декември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Мярка № 1 и решения № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на 26-ото Консултативно съвещание на Договора за Антарктика за учредяване на Постоянен секретариат на Договора за Антарктика и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Мярка № 1 и решения № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на 26-ото Консултативно съвещание на Договора за Антарктика за учредяване на Постоянен секретариат на Договора за Антарктика.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията по бюджет и финанси, която не е водеща, не е представила доклад, но няма пречка да започнат разискванията, ако има такива, и да преминем към гласуване.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта на първо четене.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене единодушно.
Заповядайте за процедура, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля народните представители да гласуват да разгледаме и гласуваме този законопроект в това заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за противно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, госпожо Мингова, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“З А К О Н
за ратифициране на Мярка № 1 и решения № 1, 2, 3 и 4 и
приложенията към тях на 26-ото Консултативно съвещание
на Договора за Антарктика за учредяване на Постоянен
секретариат на Договора за Антарктика

Член единствен. Ратифицира Мярка № 1 и решения № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на 26-ото Консултативно съвещание на Договора за Антарктика за учредяване на Постоянен секретариат на Договора за Антарктика.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте законопроекта с неговото заглавие и член единствен, който е традиционен, макар и за Антарктика.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка трета от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на комисията относно този законопроект за второ четене - “Закон за изменение на Закона за Конституционен съд”.
От народните представители Мингова и Корнезов има предложение за създаване на нов § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 6, ал. 3 накрая се добавят думите “освен като преподаватели във висши училища.”.
Създава се второ изречение в ал. 3 със следното съдържание:
“Конституционните съдии, които са преподаватели във висши училища, ползват неплатен отпуск до прекратяване на пълномощията им.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този параграф има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и § 1.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 и заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 на вносителя няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2 със следното съдържание:
“§ 2. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) При неизпълнение на разпореждане или определение на Конституционния съд председателят на съда налага на виновното лице глоба до 1000 лв.
(2) Преди налагането на глобата на виновното лице се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването.
(3) Председателят може да събира и други доказателства, ако прецени, че това е необходимо.
(4) Глобата не подлежи на обжалване, но може да бъде намалена или отменена от председателя на съда.”
И ако ми позволите, господин председател, да прочета и заключителната разпоредба.
“Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата с оглед § 2, който става § 3: “Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Ние току-що гласувахме § 1, с който приехме, че преподавател във висше училище, който е бил избран за конституционен съдия, не напуска висшето училище, запазва си там длъжността, като за времето на своя мандат, който е 9-годишен, излиза в неплатен отпуск. Това е едно ново положение и в предишните състави на Конституционния съд почти винаги е имало преподаватели във висши училища. Навремето, когато се е изготвял текстът на Конституцията, и особено първоначалният текст на Закона за Конституционния съд, за да няма подобна разпоредба, се изхождаше от положението, че това е един изключително дълъг мандат, може би най-дългият мандат, заедно с мандата на членовете на Сметната палата, в нашата правна система 9 години, че при изтичане на мандата конституционните съдии, независимо дали отговарят на условия за пенсиониране откъм възраст и трудов стаж, имат право на пенсия и то в един висок привилегирован размер. Освен това, че един конституционен съдия си запазва и правото да не напуска висшето училище, в което е бил преподавател, може би не е лошо. Защото дори и тези девет години имат своя край, да са живи и здрави всичките конституционни съдии да си довършат своя мандат и ако те са още в активна възраст, да се върнат там, където са били преподаватели. Аз не искам сега тук да се връщаме, защото вече е гласуван този параграф и какво значи преподавател, защото това е доста разтегливо понятие, дори не е казано хабилитиран преподавател. Значи един конституционен съдия може дори да не е професор и доцент, ако е преподавател във висше учебно заведение, той си запазва тази длъжност.
Искам да обърна внимание обаче на друго, нещо, което си позволих и вчера на заседанието на Комисията по правни въпроси. В момента има няколко преподаватели, и то професори, които са членове на новата квота от Конституционния съд, избрани и от парламента, и от квотата на президента. Така както гласуваме или както е предложен § 2, който става § 3, даваме ли си сметка, че § 1 няма да се отнася за тях? И това ли е, което искаме да направим?
Вчера обърнах внимание и на друго. Ние в началото на днешното пленарно заседание се занимавахме с една промяна в друг закон, в който в четвъртък беше направен опит между първо и второ четене да се вкарат нови текстове. Тогава, в четвъртък, и председателят на заседанието, който и сега председателства, господин Корнезов прие, че не може да се поставя въпросът, защото ние имаме принципи. Добре, нека да не робуваме докрай на всички наши принципи, макар че аз винаги съм бил привърженик, че един принцип не трябва да се нарушава тогава, когато може без да се наруши той да бъде приложен.
Става дума за следното. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за Конституционния съд всички конституционни съдии в 7-дневен срок от тяхното избиране или назначаване са освободили длъжността, която са заемали. Не трябваше ли това, което сега правим, да се предвиди една обратна сила на този закон, ако искаме днешните членове на сегашния състав на Конституционния съд, които са преподаватели във висши учебни заведения, да запазят местата си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, внимателно всички слушахме, и в Правната комисия сте го развили, да разбирам ли като предложение, че: “§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г.”?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Сега не могат да се правят предложения, защото е пак нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако има такова предложение, аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Доцент Мингова, председател на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, това наистина беше дебатирано вчера на извънредното заседание на Комисията по правни въпроси и действително господин Соколов направи такова предложение, но комисията не го обсъди по процедурния начин.
Аз сега не разбрах дали той направи процедурно предложение, макар формално извън нашия правилник, но наистина, ако трябва да решим този практически проблем за четиримата колеги, които имат този статут в сегашния състав на Конституционния съд, то най-чисто би било на тази разпоредба на § 1 да се даде обратно действие.
Съзнавам, че сега аз правя такова процедурно предложение в залата, което отново в известна степен се отклонява от правилника, но аз ще ви помоля да го подложите на гласуване и всеки да гласува по съвест процедурното предложение. Правя го затова, тъй като проблемът възниква за колеги, които от февруари, струва ми се, 2003 г., бяха принудени да напуснат, имам предвид един от членовете на състава в този статут.
Процедурното ми предложение е този § 1 да влиза в сила не от 1 януари 2004 г., а от 1 януари 2003 г., тъй като аз не съм сигурна за конкретната дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, Вие правите това предложение.
Господин Соколов, заповядайте. Разбирате и моето деликатно положение. На ръба или малко извън ръба на правилника сме, но търсим някакво разрешение на въпроса.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Мингова! За конкретния случай трябва да преустановим тази практика, за съжаление доста постоянна в Тридесет и деветото Народното събрание, да правим закони intuito personе за един или друг случай. За този случай, който Вие имате предвид, от квотата на президента – господин Груев, изобщо този закон е неприложим. Защото той не напуска висшето учебно заведение, понеже е избран за конституционен съдия, а беше, мисля, на пост в президентството. Не знам дали е запазил поста си.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Там работят на граждански договор.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако е така, тогава трябва да е от датата на избиране на сегашните конституционни съдии. Не можем да правим закон за един човек, който е бил служител в Президентството. Ако не е напускал длъжността преподавател, изобщо няма никакъв смисъл да се връщаме февруари, защото тогава наистина става закон за господин Лазар Груев. Това едва ли е най-доброто, което може да направим. Нека датата да бъде датата на избиране или назначаване на сегашната квота и да дадем това обратно действие на закона, ако наистина искаме да постигнем този резултат, който заложихме в § 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше направена реплика.
Желаете ли да направите дуплика, госпожо Мингова? Дайте предложения, за да мога да подложа на гласуване едното или другото.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Стана много интимно законодателство! (Смях в залата.)
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Всичките четирима колеги – сегашни членове на Конституционния съд в момента, в който са заели длъжността конституционен съдия, са били на щатна длъжност като преподаватели. По конкретния пример за господин Груев – той е бил на граждански договор в Президентството. Не става дума за този му статут, а за статута му на професор в Софийския университет в Юридическия факултет. Става дума за запазването на тази щатна длъжност. Той със сигурност я е напуснал и за да може сега да се възползва от приетия вече от нас § 1, би трябвало при ново обявяване на конкурс, ако все още това място не е заето и такъв конкурс да не е обявен, той да кандидатства на общо основание и да бъде избран, за да бъде назначен отново на тази длъжност като професор.
Така че с тази преходна заключителна разпоредба не решаваме само неговия статут, а и този на останалите, които също в 7-дневния срок след 14 октомври са били принудени да напуснат длъжността.
Затруднявам се да формулирам такава заключителна разпоредба, която да ни визира точна дата на обратното действие, а да бъде: датата на избиране на щатните преподаватели във висши училища – членове на сегашния състав на Конституционния съд. Това вече ми звучи твърде описателно като норма на обратно действие. Има логика в това, което каза господин Соколов, но една такава заключителна разпоредба би била прекалено описателна.
Ако подкрепите изобщо подобно процедурно предложение за това обратно действие, за мен е по-изчистено да бъде фиксирана дата.
Не мисля, че ще има големи проблеми да се обявят наново конкурсите и колегите да ги заемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моят коментар по въпроса: на второ четене сме, включително и за влизането на закона в сила. Това е въпрос по същество и не може да се правят предложения за промяна в този текст.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Съгласна съм – оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чух, че госпожа Мингова оттегля своето предложение. Така че § 2, който става § 3, звучи:
“§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Съобразно този закон всеки един от конституционните съдии ще се съобразява с неговите правни разпоредби за в бъдеще.
Моля, гласувайте § 2 и 3, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 138 народни представители: за 130, против няма въздържали се 8.
Законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА, ПРЕПАРАТИ И ПРОДУКТИ – ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
за второ гласуване
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита от вредното въздействие на химичните
вещества, препарати и продукти

§ 1. Наименованието на закона се изменя така:
“Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона и § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Това наименование е прието.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател.
Имам процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати за разглеждането на закона: д-р Любомир Куманов – заместник-министър на здравеопазването, д-р Снежанка Алтънкова – директор на дирекция “Здравна профилактика” – държавен санитар в Министерството на здравеопазването, д-р Илияна Попова – главен експерт в дирекция “Здравна профилактика и държавен санитарен контрол” в Министерството на здравеопазването, господин Николай Куюмджиев – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Светла Крапчева – началник на отдел в Министерството на околната среда и водите, госпожа Катя Василева – старши експерт в Министерството на околната среда и водите, госпожа Евгения Колданова – заместник-министър на икономиката, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надявам се, че ще има толкова места в залата…
Гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за пускането на пазара, търговията, вноса, износа и употребата на химични вещества и препарати, държавния контрол върху тях, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които ги пускат на пазара, търгуват, съхраняват, употребяват, внасят или изнасят, с цел защита на здравето и живота на хората и опазване на околната среда.
(2) Законът се прилага и за химичните вещества и препарати, разположени на територията на Република България в свободни зони.”
“§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Текстът се изменя така:
“Чл. 2. Опасни химични вещества и препарати са химичните вещества и препарати, които се класифицират в една или повече от следните категории:”
2. В т. 4 думата “силно” се заменя с “лесно”.
3. Точка 9 се изменя така:
“9. корозивни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
За § 4 има постъпило предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът се изменя така:
“Чл. 3. Този закон не се прилага за вещества и препарати, пускането на пазара, търговията, вноса, износа, съхранението и употребата на които подлежат на употреба в специални закони, като:”.
2. Точка 1 се изменя така:
“1. лекарствата за хуманната медицина и ветеринарномедицинските продукти;”.
3. В т. 3 думите “и добавките в храни” се заличават.
4. Точка 5 се отменя.
5. В т. 6 думите “и отпадните води” се заличават.
6. В т. 7 думите “и продукти” се заличават и запетаята след думата “вещества” се заменя със съюза “и”.
7. Създават се точки 8 и 9:
“8. опасните химични вещества и препарати, превозвани с железопътен транспорт, по море или по въздух, или по други сухоземни или водни пътища;
9. инвазивните медицински изделия или медицинските изделия, предназначени за използване в директен физически контакт с човешкото тяло.”.
“§ 5. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. Забранява се рекламирането на опасни химични вещества и препарати без да е посочена в рекламата тяхната категория на опасност съгласно чл. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
“§ 6. В наименованието на Глава втора след думата “вещества” запетаята се заменя със съюза “и” и текстът след думата “препарати” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има постъпило предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста са вносителя за § 7 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 7. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. (1) Всяко лице, което пуска на пазара химично вещество или препарат, е длъжно да го класифицира в една или повече категории на опасност по чл. 2, както и да го опакова и етикетира според определената при класифицирането категория или категории на опасност.
(2) Редът и начинът на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) Класифицирането на химичните вещества и препарати се извършва въз основа на техните физико-химични, токсикологични и екотоксикологични свойства.
(4) Лабораторни изпитвания за определяне на свойствата по ал. 3 се извършват в съответствие с принципите на Добрата лабораторна практика в акредитирани лаборатории.
(5) Лабораториите по ал. 4 се акредитират от Изпълнителната агенция “Българска служба по акредитация” при условията на наредбата по ал. 6.
(6) Принципите, инспекцията и удостоверяването на Добрата лабораторна практика се определят с наредба на Министерския съвет.”
По § 8 има постъпило предложение на доц. Великов и група народни представители - да се измени така:
“§ 8. Създава се чл. 5а:
“Чл. 5а. Специфичните изисквания за пускането на пазара на детергентите се определят с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя предложението, чийто текст става окончателна редакция на § 8.
По § 9 има постъпило предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 9. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Опаковката на опасните химични вещества и препарати трябва да отговаря на следните минимални изисквания.”.
2. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “освен в случаите, когато се изискват специални приспособления за безопасност, определени в наредбата по чл. 5, ал. 2”.
3. Точки 5 и 6 се отменят.
4. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Химичните препарати, които не се класифицират като опасни, но въпреки това могат да представляват специфична опасност, се опаковат в съответствие с изискванията на ал. 1.
(3) Допълнителни изисквания към опаковките на някои вещества и препарати се определят с наредбата по чл. 5, ал. 2.”
По § 10 има постъпило предложение на народния представител Димитър Пейчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната окончателна редакция:
“§10. Член 7 се изменя така:
“Чл. 7. (1) На етикета на опасните химични вещества и препарати се изписва следната минимална информация на български език:
1. наименование;
2. за препаратите – химично наименование на опасното вещество или на опасните химични вещества в състава на препарата;
3. името и пълният адрес, включително телефонният номер на лицето, което пуска химичното вещество или препарат на пазара;
4. символи и знаци за опасност, определени в наредбата по чл. 5, ал. 2;
5. R-фрази – стандартни текстове, предупреждаващи за риска, свързан с използването на опасното химично вещество или препарат;
6. S-фрази – стандартни текстове, даващи съвети за безопасното съхранение и използване на опасното химично вещество или препарат.
(2) Забранява се поставянето на етикета или опаковката на надписи, които отричат едно или повече от опасните свойства на химичното вещество или препарата или водят до подценяване на опасностите, които те представляват.
(3) С наредбата по чл. 5, ал. 2 се поставят и допълнителни изисквания към етикетите на определени химични вещества и препарати.
(4) Химичните препарати, които не се класифицират като опасни, но въпреки това могат да представляват специфична опасност, се етикитират по ал. 1, т. 1 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Чакъров, да гласуваме все пак дотук.
И така, имате думата от § 2 до § 10 включително.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
В § 2, чл. 1 имаме изпусната, по мое мнение, една дума, която е в контекста на волята на законодателя. Просто вероятно чисто печатно е пропусната и като редакционна поправка бих предложил тя да се включи. А именно да се включи думата “съхранението” след “износа”.
Става дума за ал. 1 на чл. 1, която да звучи така:
“(1) Този закон урежда условията и реда за пускането на пазара, търговията, вноса, износа, съхранението и употребата на химични вещества и препарати…” и нататък продължава текстът.
Вижда се, че по-надолу физическите и юридическите лица, които ги пускат на пазара, търгуват, съхраняват. В чл. 3 също е казано, че става дума за съхранение и употреба. Тоест съхранението просто чисто механично вероятно е било пропуснато и предлагам да се добави тук като една редакционна бележка, която не променя смисъла на закона.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Председателят на комисията подкрепя това редакционно уточнение.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, подкрепяме това предложение на доц. Великов, съвсем е уместно. То бе дискутирано, пропуснато е да бъде отразено в текста, който да бъде по-коректен по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Поставям на гласуване предложението на доц. Великов в чл. 1, ал. 1 след думата “износа” се поставя запетайка и се добавя: “съхранението” и нататък продължава текстът.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване от § 2 до § 10 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
За § 11 има постъпило предложение на доц. Великов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 11. Създават се чл. 7а, 7б, 7в, 7г, 7д и 7е:
“Чл. 7а. При договори, сключвани от разстояние по чл. 69 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, предложението трябва да съдържа категорията или категориите опасност на веществото или препарата.
Чл. 7б. (1) Опасните химични вещества и препарати, както и препаратите, които не се класифицират като опасни, но могат да представляват специфична опасност, когато се пускат на пазара за професионална употреба, се придружават от информационен лист за безопасност.
(2) Информационният лист за безопасност се осигурява от лицето, което пуска на пазара химичното вещество или препарата, преди или по време на първата доставка.
(3) В информационния лист за безопасност се посочват условията за съхранение на химичните вещества и препарати.
(4) Изискванията към формата и съдържанието на информационните листове за безопасност се определят с наредбата по чл. 5, ал. 2.
Чл. 7в. (1) Когато изписването върху етикета или върху информационния лист за безопасност на химичното наименование на вещество, влизащо в състава на препарата, накърнява правото на интелектуална собственост на лицето, което пуска на пазара този препарат, то може да изпише такова наименование на химичното вещество, което идентифицира най-важните функционални химични групи, както и да изпише алтернативно наименование на етикета след получаване на разрешение от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Изписване на алтернативно наименование на етикета се разрешава само в случаите, когато веществото в състава на препарата се класифицира в една или повече от следните категории:
1. дразнещо - с изключение на тези, означени с R-фраза “R41: риск от сериозно увреждане на очите” или дразнещи, в комбинация с едно или повече от следните свойства: експлозивни, оксидиращи, изключително запалими, лесно запалими, запалими, опасни за околната среда;
2. вредно с остър летален ефект или вредно в комбинация с дразнещо и/или с едно или повече свойства по т. 1 с остър летален ефект.
(3) Критериите за избор на алтернативно наименование на етикета се определят с наредбата по чл. 5, ал. 2.
Чл. 7г. (1) За получаване на разрешението по чл. 7в, ал. 1 лицето, което пуска на пазара опасен химичен препарат, подава в Министерството на здравеопазването заявление по образец, определен с наредбата по чл. 5, ал. 2.
(2) Министърът на здравеопазването може да изисква и допълнителна информация, необходима, за да прецени основателността на заявлението.
(3) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице в 60-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от получаването на допълнителната информация по ал. 2, издава разрешение или прави мотивиран отказ.
(4) Отказът по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство.
Чл. 7д. Разпоредбата на чл. 7в не се прилага за химични вещества, за които са приети гранични стойности на експозиция.
Чл. 7е. (1) Лицето, което пуска на пазара химичен препарат, класифициран като опасен въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства, изпраща в Министерството на здравеопазването информация относно химичния състав, физико-химичните и токсикологичните му свойства.
(2) Информацията по ал. 1 се използва от лечебните и здравните заведения с цел защита на живота и здравето на хората и планиране на превантивни мерки или лечение.
(3) Министерството на здравеопазването запазва производствената и търговската тайна на получената информация.
(4) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат и за биоцидите.”
По § 12 има постъпило предложение на Димчо Димчев и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 12. Чл. 8 се изменя така:
“Чл. 8. (1) На нотифициране подлежат новите химични вещества, които ще се пускат на пазара самостоятелно или като част от препарат.
(2) За нови химични вещества, които са междинни продукти и се произвеждат или внасят в количества по-големи или равни на 1 тон годишно, нотификаторът може да поиска от министъра на околната среда и водите прилагане на ограничена програма за изследване.
(3) Министърът на околната среда и водите разрешава прилагането на ограничена програма за изследване на междинен продукт при следните условия:
1. употребата на междинния продукт е ограничена максимално до двама потребители;
2. междинният продукт се произвежда единствено с цел използването му в химичен процес за получаване на ново химично вещество/вещества, с изключение на мономери, преработвани до химични вещества, които не са полимери;
3. нотификаторът доставя междинния продукт до потребителя директно, без посредници;
4. осигурена е затворена система по време на целия жизнен цикъл на междинния продукт;
5. въведени са технологии за контрол и намаляване на емисиите при потенциален риск от експозиция в случаи на авария, при генериране на отпадъци и преди извършване на дейности по поддръжка и почистване на съоръжението/системата;
6. транспортирането се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за автомобилните превози;
7. въведена е система за управление, определяща задълженията и отговорностите на лицата по изпълнение на дейностите по т. 4 и т. 5;
8. опаковането и етикетирането се извършва в съответствие с изискванията на Глава трета от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като на етикета е поставен и надписът: “Внимание – веществото не е напълно изследвано!”;
9. нотификаторът осъществява контрол върху изпълнението на условията по т. 2-8 от потребителите по т. 1.
(4) Министърът на околната среда и водите прави мотивиран отказ за прилагане на ограничената програма за изследване, когато не са изпълнени изискванията по ал. 3.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Редът и начинът за нотифициране на междинните продукти се определят с наредбата по чл. 11.
(7) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на нотифицирано химично вещество.
(8) Не подлежи на нотифициране ново химично вещество, което е:
1. предназначено за включване в състава на лекарства за хуманната медицина, ветеринарномедицински продукти, продукти за растителна защита, биоцидни препарати и като добавки за храни за хора и животни;
2. под формата на полимер, съдържащ в свързана форма по-малко от 2 на сто от новото вещество;
3. предвидено да бъде пуснато на пазара до 10 кг за всеки производител или вносител за една календарна година;
4. предназначено за научноизследователски цели в количества до 100 кг за всеки производител или вносител за една календарна година;
5. предназначено за развойна дейност за период една година от ограничен брой потребители в ограничени количества.
(9) В случаите по ал. 8, т. 3 производителят или вносителят предоставя на Министерството на околната среда и водите данни за идентичността и информация за новото вещество, определени с наредбата по чл. 11.
(10) В случаите по ал. 8, т. 4 производителят или вносителят на ново химично вещество е длъжен да съхранява и предоставя при поискване на Министерството на околната среда и водите информация за идентичността на новото вещество, количеството, данни за етикетирането и списък на потребителите.
(11) Изключението от нотифициране по ал. 8, т. 5 се прилага при условие, че производителят или вносителят предостави в Министерството на околната среда и водите информация за идентичността на новото вещество, количеството, данни за етикетирането, списък на потребителите, обосновка за количеството, програма за развойна дейност и техническо досие, определено в наредбата по чл. 11.
(12) В случаите по ал. 8, т. 2, 3, 4 и 5 производителят или вносителят е длъжен да опакова и временно да етикетира новото химично вещество в съответствие с чл. 6 и 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да спрем дотук, д-р Чакъров.
Уважаеми дами и господа, имате ли желание да се изкажете по тези два параграфа? Няма.
Както каза народният представител Георги Божинов: комисията ги е обсъдила, виждам, че са приети с консенсус.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
Параграф 13. Дано да не е фатален.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Дано. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 13. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Министърът на околната среда и водите може по изключение да удължи срока по чл. 8, ал. 8, т. 5 с още една календарна година, въз основа на подадено заявление от лицето, което пуска на пазара новото химично вещество, в следните случаи:
1. при представяне на обосновани доказателства, че за целите на развойната дейност се налага удължаване на срока;
2. когато не съществуват съмнения за възможни вредни въздействия върху живота и здравето на хората и околната среда;
3. при представяне на обосновани доказателства, че веществото е само за професионална употреба и няма да бъде пускано на пазара за масова употреба.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава три месеца преди изтичането на едногодишния срок."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 14. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. Нотификаторът на ново химично вещество, пускано на пазара самостоятелно или като част от препарат, подава до министъра на околната среда и водите следните документи:
1. техническо досие на хартиен и електронен носител в зависимост от количеството вещество, пускано на пазара;
2. декларация за евентуалните вредни въздействия от химичното вещество в зависимост от начина му на използване;
3. предложение за класифициране и етикетиране;
4. справка за количеството от веществото, което нотификаторът възнамерява да пуска на пазара годишно;
5. предложение за съдържанието на информационния лист за безопасност по чл. 7б;
6. пълномощно от нотификатора, в случай че нотифицирането се извършва от представител;
7. документ за платена такса по чл. 71 от Закона за опазване на околната среда."
По § 15 има постъпило предложение на народния представител Димчо Димчев и група народни представители, което е подкрепено.
Също така е подкрепен текстът на вносителя за § 15 и комисията предлага следната окончателна редакция:
§ 15. Създават се нови членове, а именно:
"Чл. 10а. (1) Нотификаторът на ново химично вещество подава до министъра на околната среда и водите обосновано искане за обявяване на данни от техническото досие за конфиденциални с цел защита на промишлените или търговските му интереси.
(2) Не са производствена и търговска тайна:
1. търговското наименование на химичното вещество;
2. името на производителя или вносителя;
3. физико-химичните свойства на химичното вещество;
4. възможните начини за обезвреждане на веществото;
5. резюмето на резултатите от токсикологичните и екотоксикологичните изследвания;
6. степента на чистота и идентичност на примесите и/или добавките, класифицирани като опасни, ако това е от съществено значение за класифицирането и етикетирането;
7. препоръчителните методи и предпазните мерки, посочени в техническото досие;
8. данните, представени в информационния лист за безопасност;
9. аналитичните методи за определяне на опасното вещество.
(3) Данните по ал. 1, приети за конфиденциални, се обозначават с надпис "За служебно ползване".
(4) Ако нотификаторът обяви част или цялата информация по ал. 3 за неконфиденциална, той уведомява писмено Министерството на околната среда и водите.
(5) Министърът на околната среда и водите осигурява запазването на производствената и търговската тайна на данните по ал. 1, приети за конфиденциални.
Чл.10б. Министерството на околната среда и водите съхранява нотификационните документи в продължение на десет години от последната регистрация на нотифицираното химично вещество.
Чл. 10в. Министърът на околната среда и водите може да изисква от нотификатора:
1. допълнителна информация и изследвания на вече нотифицирано вещество при получаване на нови данни за свойствата на веществото;
2. мостра от нотифицираното вещество за извършване на контролни изследвания;
3. допълнителни контролни изследвания за проверка и/или потвърждение на нотифицираните вещества и/или техни продукти на трансформация;
4. да вземе подходящи мерки, свързани с безопасната употреба на веществото.
Чл. 10г. Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на нотифицираните химични вещества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете на тези параграфи? Няма.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“§ 16. Член 11 се изменя така:
“Чл. 11. (1) Редът и начинът за нотифициране на нови химични вещества се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и задълженията на нотификатора след получаването на удостоверение за регистрация на нотифицираното химично вещество, както и съдържанието на регистъра по чл. 10г.”
Има постъпило предложение на Димчо Димчев и група народни представители по § 16.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено систематично в § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
По § 17 комисията е подкрепила по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 17. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. Министърът на околната среда и водите издава на нотификатора удостоверение за извършената оценка на риска за човека и околната среда от нотифицираното химично вещество след издаване на удостоверение за регистрация на нотифицираното химично вещество.”
По § 18 има постъпило предложение на Димчо Димчев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста и на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. Създават се чл. 12а, 12б и 12в:
“Чл. 12а. (1) Удостоверението за оценка на риска за човека и околната среда от нотифицираното химично вещество се издава въз основа на експертна оценка на риска за човека и експертна оценка на риска за околната среда.
(2) Министерството на здравеопазването извършва експертна оценка на риска за човека.
(3) Министерството на околната среда и водите извършва експертна оценка на риска за околната среда.
Чл. 12б. Когато данните в техническото досие по чл. 10, т. 1 не са достатъчни за извършване на оценката на риска, министърът на околната среда и водите изисква от лицето, което пуска на пазара новото химично вещество, предоставяне на допълнителна информация.
Чл. 12в. Министърът на околната среда и водите издава удостоверението по чл. 12а, ал. 1 в срок 12 месеца от издаване на удостоверението за регистрация на нотифицираното химично вещество по чл. 8, ал. 7 или от получаването на допълнителната информация по чл. 12б.”
“§ 19. Член 13 се изменя така:
“Чл.13. Редът и начинът за извършване на оценка на риска за човека и околната среда от нотифицираните химични вещества се определят с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 20 има постъпило предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 20. След чл. 13 се създава нова Глава четвърта:
“Глава четвърта
ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА НА БИОЦИДИ
Раздел I
Условия и ред за пускане на пазара на активни вещества
и биоцидни препарати
Чл. 14. (1) Активно вещество и биоциден препарат се пускат на пазара, когато за тях има издадено разрешение по реда на този закон.
(2) Биоцидните препарати с нисък риск се пускат на пазара, когато за тях има издадено удостоверение за регистрация.
(3) Разрешението по ал. 1 и удостоверението за регистрация по ал. 2 се издават от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) Министерството на здравеопазването установява служебно или при поискване рамкова формулация и уведомява заявителя за това.
(5) Биоцидите се класифицират, опаковат и етикетират в съответствие с разпоредбите на Глава втора.
Чл. 14а. Разрешение по чл. 14, ал. 1 не се издава за:
1. активните вещества и основните вещества, определени с наредбата по чл. 16;
2. биоцидите, предназначени за научноизследователска дейност;
3. биоцидите, предназначени за развойна дейност;
4. биоцидите, предназначени за провеждане на опити, при които в околната среда се освобождава или може да се освободи биоциден препарат или активно вещество.
Чл. 14б. (1) Производителят или вносителят на биоцид, предназначен за провеждане на научноизследователска дейност, е длъжен да съхранява и предоставя при поискване от министъра на здравеопазването информация за идентичността на биоцида, данни за етикетирането, доставяните количества, списък на потребителите и досие, съдържащо наличните данни за възможни ефекти върху здравето на човека или животните или върху околната среда.
(2) Производителят или вносителят на биоцид, предназначен за провеждане на развойна дейност, е длъжен да предостави в Министерството на здравеопазването информацията по ал. 1 преди започването на развойната дейност.
Чл. 14в. Когато провеждането на научни изследвания или развойна дейност може да окаже вредно въздействие върху здравето на човека или животните или неблагоприятно въздействие върху околната среда, министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите може да ги забрани или да ги разреши при определени условия с цел предотвратяване на вредните или неблагоприятните въздействия.
Чл. 14г. (1) Провеждането на опитите по чл. 14а, т. 4 се разрешава след издаване на разрешение от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) За издаване на разрешението по ал. 1 производителят или вносителят подава в Министерството на здравеопазването заявление, придружено от:
1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
2. информация за идентичност на биоцида, за етикетирането, за доставяните количества, за местата, където ще се провеждат опитите, и списък на потребителите;
3. данни за групите население, които могат да бъдат експонирани и пътищата на експозиция;
4. информация за компонентите на околната среда, които могат да бъдат изложени на въздействие, и начините на разпространение;
5. мерки за предотвратяване и контрол на експозицията на човека и околната среда.
(3) При констатиране на непълноти в представените документи, в 14-дневен срок от датата на постъпването им министърът на здравеопазването изисква от лицата по ал. 2 информацията, която трябва да предоставят.
(4) В 5-дневен срок от подаване на документите или от отстраняването на непълнотите, министърът на здравеопазването изпраща документите по ал. 2 до министъра на околната среда и водите за становище.
(5) Министърът на околната среда и водите изпраща становището в 30-дневен срок от датата на получаване на документите по ал. 2.
(6) Министърът на здравеопазването може мотивирано да изиска от лицата по ал. 2 допълнителна информация за възможни ефекти върху здравето на човека, животните или околната среда.
(7) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава разрешението по ал. 1 в срок до 60 дни от датата на подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите в документите по ал. 2, и/или от предоставяне на информацията по ал. 6.
(8) С разрешението по ал. 1 се определят количествата биоцид, местата, където ще се провеждат опитите, и други условия, свързани с предотвратяване на вредни въздействия върху човека, животните и/или околната среда.
Чл. 14д. Когато провеждането на опитите по чл. 14г може да окаже вредно въздействие върху здравето на човека, животните или върху околната среда, министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите може да ги забрани.
Чл. 15. (1) Министърът на здравеопазването води публични регистри на:
1. разрешените активни вещества;
2. разрешените биоцидни препарати;
3. регистрираните биоцидни препарати с нисък риск.
(2) Съдържанието на регистрите по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 16.

Чл. 16. (1) Условията и редът за пускане на пазара на биоциди се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:
1. формата и съдържанието на техническото досие и документите, които заявителят трябва да представи за издаване на разрешение или за регистрация;
2. формата и съдържанието на разрешението и на удостоверението за регистрация по чл. 14, ал. 1 и 2;
3. допълнителните изисквания за опаковане и етикетиране на биоцидите;
4. условията и редът за използване на информацията от документацията от последващ заявител.
Чл. 17. (1) Разрешава се пускането на пазара на биоцидни препарати при условие, че:
1. съдържат активно вещество или активни вещества, определени с наредбата по чл. 16 или включени в регистъра по чл. 15, ал. 1, т. 1;
2. са достатъчно ефективни;
3. нямат неблагоприятни ефекти върху организмите, които са обект на предлаганата употреба, и не предизвикват ненужно страдание и болка при гръбначните животни;
4. те или остатъчните им количества нямат преки или косвени неблагоприятни ефекти върху здравето на човека или животните чрез питейната вода, храната или фуража, въздуха в помещенията или на работното място, повърхностните и подземните води;
5. те или остатъчните им количества нямат неблагоприятни ефекти върху организмите, които не са обект на предлаганата употреба;
6. те или остатъчните им количества нямат неблагоприятно въздействие върху компонентите на околната среда;
7. са разработени аналитични методи за определяне вида и количеството на активното вещество, остатъчните му количества, примесите и добавките с токсикологично и екотоксикологично значение;
8. техните физични и химични свойства са определени и е установено, че са подходящи за начина на употреба, съхранение, транспорт и област на приложение;
9. са определени начините на употреба и областите на приложение.
(2) Биоцидните препарати, класифицирани като токсични, силно токсични, канцерогенни (първа и втора категория), мутагенни (първа и втора категория) и токсични за репродукцията (първа и втора категория), се разрешават само за професионална употреба.
Чл. 17а. Активно вещество, предназначено за включване в биоциден препарат или биоциден препарат с нисък риск, се разрешава при условие, че:
1. биоцидният препарат или биоцидният препарат с нисък риск, в който ще бъде включено активното вещество, отговаря на условията по чл. 17, ал. 1, т. 2 – 8;
2. не е класифицирано в една или повече от следните категории на опасност по чл. 2:
а) канцерогенни;
б) мутагенни;
в) токсични за репродукцията;
г) сенсибилизиращи;
3. не биоакумулира и не е трудно разградимо.
Чл. 18. (1) За издаване на разрешението по чл. 14, ал. 1 лицето, което пуска на пазара биоциден препарат или активно вещество, подава в Министерството на здравеопазването заявление, придружено от:
1. за биоциден препарат:
а) удостоверение за актуалното състояние на съдебната регистрация;
б) техническо досие за биоцидния препарат на хартиен и електронен носител или декларация за ползване на информация;
в) техническо досие за всяко от разрешените активни вещества, включени в състава на биоцидния препарат, на хартиен и електронен носител или декларация за ползване на информация;
г) информационен лист за безопасност по чл. 7б;
д) документ за платена държавна такса по чл. 19щ;
2. за активно вещество:
а) удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
б) техническо досие на активното вещество на хартиен и електронен носител или декларация за ползване на информация;
в) информационен лист за безопасност по чл. 7б;
г) декларация, че активното вещество е предвидено за производство на определен вид биоциден препарат;
д) техническо досие най-малко на един биоциден препарат, за производството на който е предназначено активното вещество;
е) документ за платена държавна такса по чл. 19щ.
(2) При разрешаване на активното вещество се оценяват определените в техническото досие:
1. минимална степен на чистота и съдържание на примеси;
2. вид на биоцидните препарати, в чийто състав може да бъде включено активното вещество;
3. начини на употреба и области на приложение;
4. категория на потребителите;
5. гранични стойности на активното вещество във въздуха на работното място, когато е необходимо;
6. допустима дневна доза за хора и максимални стойности на остатъчни количества;
7. разпространение и поведение в околната среда;
8. въздействие върху организмите, които не са обект на предлаганата употреба.
Чл. 18а. (1) При констатиране на непълноти в представените документи в 30-дневен срок от датата на постъпването им министърът на здравеопазването изисква от лицата, които пускат на пазара биоциден препарат или активно вещество, информация, която трябва да предоставят.
(2) В 14-дневен срок от подаване на документите или от отстраняването на непълнотите министърът на здравеопазването изпраща до министъра на околната среда и водите документите по чл. 18.
(3) Министърът на околната среда и водите изпраща експертната оценка в 30-дневен срок от датата на получаване на документите по чл. 18, ал. 1, т. 1 и в 90-дневен срок от датата на получаване на документите по чл. 18, ал. 1, т. 2.
(4) Министърът на здравеопазването може да изиска от производителя или вносителя предоставяне на допълнителна информация, необходима за оценка на техническите досиета.
Чл. 18б. Министърът на здравеопазването може да изисква мостри от биоциден препарат за проверка на съответствие със:
1. условията по чл. 17;
2. данните по чл. 18.
Чл. 19. (1) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава разрешение за пускане на пазара на активно вещество в срок 12 месеца от датата на подаване на заявлението по чл. 18, ал. 1, т. 2 или от отстраняване на непълнотите в документите по чл. 18а, ал. 1 и/или от предоставяне на допълнителната информация по чл. 18а, ал. 4.
(2) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат в срок два месеца от датата на подаване на заявлението по чл. 18, ал. 1, т. 1 или от отстраняване на непълнотите в документите по чл. 18а, ал. 1 и/или от предоставяне на допълнителната информация по чл. 18а, ал. 4.
Чл. 19а. (1) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице прави мотивиран отказ за издаване на разрешение за пускане на пазара на активно вещество, когато:
1. оценката на техническото досие показва, че при нормалните условия на употреба то може да представлява риск за здравето на човека и/или за околната среда;
2. съществува алтернативно активно вещество по чл. 14а, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1, което е предназначено за производство на същия вид биоциден препарат и създава значително по-малък риск за здравето на човека и/или за околната среда.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 се извършва оценка на техническото досие на едно или повече алтернативни активни вещества, за да се установи, че:
1. имат същия ефект върху организмите, които са обект на предлаганата употреба;
2. не водят до съществени вреди за потребителя;
3. не водят до повишен риск за здравето на човека или околната среда;
(3) Оценката по ал. 2 се извършва от Министерството на здравеопазването след получаване на експертна оценка от Министерството на околната среда и водите.
(4) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство.
Чл. 19б. (1) Разрешението за пускане на пазара на биоциден препарат и активно вещество по чл. 14, ал. 1 се издава за срок от 10 години.
(2) Притежателят на разрешение за активно вещество и/или за биоциден препарат може да подаде заявление за подновяването му за още 10 години при спазване на условията по чл. 17а за активно вещество и по чл. 17 – за биоциден препарат.
Чл. 19в. (1) Министърът на здравеопазването може да преразгледа и измени разрешението за пускане на пазара на биоциден препарат, когато:
1. предоставената информация по чл. 19е съдържа данни за промяна на определените в чл. 17, ал. 1, т. 9 начин на употреба и област на приложение;
2. са установени нови научни и технически данни, изискващи промяна в използваните количества и в начина на употреба с цел защита на здравето на човека и на околната среда;
3. при постъпила информация по чл. 19е за промяна на опаковката и/или за промяна на съдебната регистрация на лицето, което пуска на пазара биоциден препарат;
4. е постъпило мотивирано искане от притежателя на разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат за разширение на областта на приложение.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването може да изиска предоставяне на допълнителна информация.
(3) Изменението на разрешението по ал. 1 се извършва при спазване на условията по чл. 17.
(4) При мотивирано искане на притежателя на разрешение за промени в условията, определени за активното вещество в разрешението по чл. 14, ал. 1 се извършва оценка на активното вещество по реда на чл. 18, ал. 2.
(5) За извършване на оценката по ал. 4 притежателят на разрешението подава в Министерството на здравеопазването информация за идентичността на активното вещество.
(6) Министърът на здравеопазването може да изисква допълнителна информация, необходима за извършване на оценката по ал. 4.
(7) Срокът за изготвяне на оценка е 12 месеца от датата на подаване на информацията по ал. 5 или от предоставяне на допълнителната информация по ал. 6.
(8) Въз основа на извършената оценка министърът на здравеопазването може да измени разрешението, когато не е установен риск за здравето на човека и/или околната среда или откаже исканата промяна при установяване на риск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Чакъров, моля да спрете до тук. Това е параграф рекордьор, не съм срещал друг такъв. Той е точно от 11 страници. Доктор Чакъров чете параграфа 19 минути и сме стигнали само до половината му.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте първата половина на параграфа.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Половината от параграфа е приета.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“Чл. 19г. (1) Министърът на здравеопазването отнема разрешението за пускане на пазара на биоциден препарат, когато:
1. са нарушени условията по чл. 17, ал. 1, т. 1-8;
2. заявителят е предоставил неверни и/или заблуждаващи данни за издаване на разрешение.
(2) Преди отнемане на разрешението министърът на здравеопазването уведомява притежателя на разрешението и му дава възможност да предостави допълнителна информация във връзка с основанията за отнемане на разрешението.
(3) С отнемането на разрешението министърът на здравеопазването определя срок за обезвреждане или съхранение, употреба и разпространение на наличните количества биоциден препарат.
Чл. 19д. Министърът на здравеопазването може да прекрати действието на разрешението за пускане на пазара на биоциден препарат при постъпило мотивирано искане от притежателя му.
Чл. 19е. Притежателят на разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат незабавно уведомява министъра на здравеопазването за всяка нова информация, с която разполага и която може да внесе изменение в разрешението по чл. 14, ал. 1, отнасяща се до:
1. нови данни за ефектите на активното вещество или биоцидния препарат върху човека и околната среда;
2. промяна в съдебната регистрация на лицето, което пуска на пазара биоциден препарат;
3. промени в състава на активното вещество и/или на биоцидния препарат;
4. развитие на резистентност на обекта спрямо прилагания биоциден препарат;
5. промяна на опаковката.
Чл. 19ж. Биоциден препарат с нисък риск се регистрира, когато отговаря на условията по чл. 17, ал. 1 и не съдържа рискови вещества.
Чл. 19з. (1) Лицето, което пуска на пазара биоциден препарат с нисък риск, подава в Министерството на здравеопазването заявление, придружено от:
1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
2. име и адрес на производителя на биоцидния препарат с нисък риск, ако е различен от лицето по ал. 1;
3. име и адрес на производителя на активното вещество, ако е различен от лицето по ал. 1 или по т. 2;
4. търговско наименование и състав на биоцидния препарат с нисък риск;
5. данни за физични и химични свойства, подходящи за начина на употреба, областта на приложение и начина на съхранение;
6. вид на препарата, област на приложение и начин на употреба;
7. категория на потребителите;
8. данни за ефективност;
9. аналитични методи за определяне на активното вещество в биоцидния препарат с нисък риск и остатъчните му количества;
10. данни за класифициране, опаковане и етикетиране, вкл. проект на етикет;
11. информационен лист за безопасност по чл. 7б;
12. декларация за ползване на информация, когато е необходимо;
13. документ за платена държавна такса по чл. 19щ.
(2) При констатиране на непълноти в представените документи в 30-дневен срок от датата на постъпването им министърът на здравеопазването изисква от лицата по ал. 1 информацията, която трябва да представят.
(3) Министърът на здравеопазването може да изисква допълнителна информация, необходима за оценката на представените данни.
(4) Министърът на здравеопазването издава удостоверение за регистрация на биоциден препарат с нисък риск в срок 2 месеца от датата на подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на непълнотите в документите по ал. 2 и/или представяне на допълнителната информация по ал. 3.
Чл. 19и. (1) Удостоверението за регистрация на биоциден препарат с нисък риск се издава за срок от 10 години.
(2) В срок 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1 притежателят на удостоверение за регистрация на биоциден препарат с нисък риск може да подаде заявление за подновяването му за още 10 години при спазване на условията по чл. 19ж.


19к. Министърът на здравеопазването издава удостоверение за промяна на регистрацията, когато:
1. притежателят на удостоверението за регистрация поиска разширяване на областите на приложение и начините на употреба;
2. са установени нови научни и технически данни, изискващи промяна в използваните количества и в начина на употреба на биоцидния препарат с цел опазване здравето на човека и околната среда.
Чл. 19л. (1) Министърът на здравеопазването заличава регистрацията:
1. по искане на притежателя на удостоверението за регистрация;
2. когато са нарушени условията по чл. 19ж;
3. когато заявителят е представил неверни и/или заблуждаващи данни по чл. 19з, ал. 1.
(2) Преди заличаване на регистрацията министърът на здравеопазването уведомява притежателя на удостоверението и му дава възможност да предостави допълнителна информация във връзка с основанията за заличаване на регистрацията.
(3) В случаите по ал. 2 министърът на здравеопазването определя срок за обезвреждане или съхранение, употреба и разпространение на наличните количества биоциден препарат с нисък риск.
Чл. 19м. (1) Лицето, което пуска на пазара бициден препарат, подава до министъра на здравеопазването обосновано искане за обявяване на данни от техническото досие за конфиденциални с цел защита на промишлените или търговските му интереси.
(2) Не са производствена и търговска тайна:
1. името и адресът на лицето, което пуска на пазара биоциден препарат;
2. името и адресът на производителя на биоциден препарат и на активно вещество, ако той е различен от лицето по т. 1;
3. относителният дял на активното вещество или вещества в биоцидния препарат и наименованието на биоцидния препарат;
4. наименованието на опасни химични вещества в биоцидния препарат, които имат значение за класифицирането на препарата;
5. физичните и химичните свойства на активното вещество и на биоцидния препарат;
6. начините за обезвреждане на активното вещество или биоцидния препарат;
7. резюме на резултатите от изпитванията за оценка на ефективността на веществото или препарата, ефектите върху човека, растенията и животните, околната среда и възможностите за развитие на резистентност;
8. препоръчваните и предпазните мерки за намаляване на опасността при производство, съхраняване, транспорт, употреба, пожар и др.;
9. данните, представени в информационния лист за безопасност по чл. 7б;
10. методи за анализи на активното вещество;
11. методи за обезврежадне;
12. мерки за оказване на първа помощ и медицински съвети в случаи на инцидент.
(3) Данните по ал. 1, приети за конфиденциални, писмено се обозначават с надпис “За служебно ползване”.
(4) Когато лицето, което пуска на пазара биоцид, обяви част или цялата информация по ал. 1 за неконфиденциална, то уведомява писмено министъра на здравеопазването.
Чл. 19н. (1) Рекламата на биоцидния препарат трябва да включва следните текстове, които да изпъкват на фона на цялата реклама:
1. “Използвайте биоцидния препарат безопасно.”
2. “Преди употреба внимателно прочетете етикета и информацията за препарата.”
(2) Лицето, което пуска на пазара биоциден препарат, може да замени думите “биоциден препарат” в рекламата с точното описание на вида на рекламирания биоциден препарат.
(3) Рекламата не трябва да води до подценяване на риска за човека и околната среда.
(4) Не се разрешава рекламирането на биоцидния препарат като “биоциден препарат с нисък риск”, “нетоксичен”, “безвреден” и др.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тази втора част от параграфа? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Тази част от параграфа е приета.
Господин Великов, моля да продължите с доклада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:

“Раздел втори
Условия и ред за пускане на пазара на биоцидни
препарати

Чл. 19о. Биоциден препарат се пуска на пазара, когато за него има издадено разрешение по реда на този раздел.
Чл. 19п. (1) Условията и редът за пускане на пазара на биоцидни препарати се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:
1. формата и съдържанието на документите, които заявителят трябва да представи за издаване на разрешение;
2. формата и съдържанието на разрешението за пускане на пазара;
3. допълнителните изисквания за опаковане и етикетиране на биоцидните препарати.
Чл. 19р. (1) Биоцидният препарат се разрешава, когато активното вещество, предназначено за включване в състава му, е определено с наредбата по чл. 19п, ал. 1.
(2) Разрешенията по ал. 1 се издават от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Биоцидните препарати се класифицират, опаковат и етикетират в съответствие с разпоредбите на Глава втора.
Чл. 19с. За издаване на разрешение по чл. 19о лицето, което пуска на пазара биоциден препарат, подава в Министерството на здравеопазването заявление, придружено от следните документи:
1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
2. техническо досие на биоцидния препарат на хартиен и електронен носител, съдържащо следните данни:
а) търговско наименование на биоцидния препарат;
б) химично наименование на активното вещество и данни за класифицирането му;
в) състава на биоцидния препарат;
г) физични и химични свойства на биоцидния препарат;
д) аналитичен метод за определяне концентрацията на активното вещество в биоцидния препарат;
е) вид на биоцидния препарат и области на приложение;
ж) данни за ефективност и резистентност;
з) начин на употреба;
и) категория на потребителите;
к) резюме на токсикологичните и екотоксилогичните данни за активното вещество;
л) токсилогоични данни за биоцидния препарат;
м) данни за опаковката;
н) проект на етикет;
3. информационен лист за безопасност по чл. 7б;
4. документ за платена държавна такса по чл. 19щ.
Чл. 19т. (1) При констатиране на непълноти в представените документи министърът на здравеопазването в 7-дневен срок уведомява лицето по чл. 19с за информацията, която трябва да представи.
(2) Министърът на здравеопазването изпраща документите по чл. 19с до министъра на околната среда и водите за становище.
(3) Министърът на околната среда и водите изпраща становището до министъра на здравеопазването в 30-дневен срок от получаване на документите по ал. 2.
(4) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат в 60-дневен срок от датата на подаване на документите по чл. 19с или от датата на получаване на информацията по ал. 1.
Чл. 19у. (1) Министърът на здравеопазването преразглежда издаденото разрешение в случаи на:
1. наличие на нови данни за ефектите на активното вещество или биоцидния препарат върху човека и околната среда;
2. промяна в съдебната регистрация на лицето, което пуска на пазара биоциден препарат;
3. промяна на опаковката.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването или упълномощеното от него длъжностно лице може да изисква допълнителна информация и да промени условията на издаденото разрешение.
Чл. 19ф. Министърът на здравеопазването издава ново разрешение по реда на чл. 19с в случаи на:
1. промяна в състава на активното вещество и/или биоцидния препарат;
2. развитие на резистентност.
Чл. 19х. Министърът на здравеопазването отнема разрешението за пускане на пазара на биоциден препарат, когато заявителят е представил неверни и/или заблуждаващи данни за издаване на разрешение по чл. 19о.
Чл. 19ц. (1) Министърът на здравеопазването води публичен регистър на разрешените биоцидни препарати.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. номер и дата на разрешението за пускане на пазара на биоцидния препарат;
2. наименование и пълен адрес на лицето, което пуска на пазара биоцидния препарат;
3. наименование на активните вещества, влизащи в състава на препарата;
4. вид на биоцидния препарат;
5. област на употреба;
6. категория на потребителите.
Чл. 19ч. (1) Лицето, което пуска на пазара биоциден препарат, подава до министъра на здравеопазването обосновано искане за обявяване на данни от техническото досие за конфиденциални с цел защита на промишлените или търговските му интереси.
(2) Не са производствена и търговска тайна:
1. името и адресът на лицето, което пуска на пазара биоциден препарат;
2. името и адресът на производителя на бицоиден препарат и на активно вещество, ако той е различен от лицето по т. 1;
3. относителният дял на активното вещество или вещества в биоцидния препарат и наименованието на бицодиния препарат;
4. наименованието на опасни химични вещества в биоцидния препарат, които имат значение за класифицирането на препарата;

5. физичните и химичните свойства на активното вещество и на биоцидния препарат;
6. резюмето на токсикологични и екотоксикологичните данни на активното вещество или препарат;
7. данните, представени в информационния лист за безопасност по чл. 7б;
8. методите за анализи на активното вещество;
9. мерките за оказване на първа помощ и медицински съвети в случай на инцидент.
(3) Данните по ал. 1, приети за конфиденциални, писмено се обозначават с надпис “За служебно ползване”.
(4) Когато лицето, което пуска на пазара биоцид, обяви част или цялата информация по ал. 1 за неконфиденциална, то уведомява писмено министъра на здравеопазването.
Чл. 19ш. (1) Рекламата на биоцидния препарат трябва да включва следните текстове:
1. “Използвайте биоцидните препарати безопасно”;
2. “Преди употреба внимателно прочетете етикета и информацията за препарата”.
(2) Лицето, което пуска на пазара биоциден препарат, може да замени думите “биоциден препарат” в рекламата с точното описание на вида на рекламирания биоциден препарат.
(3) Рекламата не трябва да води до подценяване на риска за човека и околната среда.
(4) Не се разрешава рекламирането на биоцидния препарат като “биоциден препарат с нисък риск”, “нетоксичен”, “безвреден” и други, водещи до подценяване на риска, свързан с употребата на биоцидния препарат.
Чл. 19щ. Такси, определени с тарифа на Министерския съвет, се събират за издаването на:
1. разрешение за пускане на пазара на биоцидни препарати и активни вещества по чл. 14, ал. 1;
2. удостоверение за регистрация на биоциден препарат с нисък риск по чл. 14, ал. 2;
3. разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат по чл. 19о.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам да спрем дотук, тъй като това е краят на този параграф.
Уважаеми дами и господа, имате думата за последната част от параграфа - от чл. 19о до чл. 19щ. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Тези текстове от § 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, искам да направя едно процедурно предложение. Надявам се, че ще можем да преминем през всички текстове на законопроекта и до 14,00 ч., но тъй като има малък риск да удължим времето с около 10-15 мин., ще помоля народните представители да се съгласят да удължим работното ни време до приемането на целия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: “§ 21. Глава пета се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
“§ 22. В наименованието на Глава шеста запетаята след думата “вещества” се заменя със съюза “и”, а думите “и продукти” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
По § 23 има предложения, които са подкрепени по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 23:
“§ 23. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Редът и начинът за внос и износ на опасни химични вещества и препарати на територията на Република България се определят с наредба на Министерския съвет.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) С наредбата по ал. 2 се определят и:
1. опасните химични вещества и препарати, които подлежат на забрана за внос и износ или са обект на разрешение за внос;
2. условията за регистриране на износа и уведомяване на страните към които е насочен износът;
3. съдържанието и формата на документите за регистриране на износа и за разрешение на вноса.
(4) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на износа и разрешава вноса на опасните химични вещества и препарати, определени с наредбата по ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 24. Създават се членове 22а, 22б, 22в, 22г, 22д, 22е, 22ж, 22з, 22и и 22к:
“Чл. 22а. (1) Вносителят на опасни химични вещества и препарати, подлежащи на разрешение, подават до министъра на околната среда и водите формуляр за разрешение на внос.
(2) Към формуляра по ал. 1 се прилагат и:
1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация на вносителя, а за чуждестранните лица – документ, удостоверяващ правния статус на вносителя, издаден в съответствие с националното му законодателство;
2. информационен лист за безопасност по чл. 7б;
3. документ за платена такса по чл. 71 от Закона за опазване на околната среда.
(3) При допуснати грешки и непълноти в документите по ал. 1 и 2 министърът на околната среда и водите в 5-дневен срок уведомява за това вносителя.
Чл. 22б. (1) Министърът на околната среда и водите изпраща в тридневен срок документите по чл. 22а за получаване на становище от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия се намират предприятието или складът на вносителя.
(2) Регионалната инспекция по околната среда и водите изпраща в 5-дневен срок становище до министъра на околната среда и водите.
Чл. 22в. (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 20-дневен срок от подаването на документите по чл. 22а издава разрешение за внос.
(2) В случаите по чл. 22а, ал. 3 20-дневният срок започва да тече от датата на получаване на коригираните и допълнени документи.
(3) Разрешението по ал. 1 е валидно до края на календарната година, в която е издадено.
Чл. 22г. Лице, което самостоятелно или чрез друго упълномощено от него лице осъществява износ на опасно химично вещество или препарат, определени с наредбата по чл. 22, ал. 2, прилага към митническата документация и удостоверение за регистрация на това вещество или препарат по чл. 22е, ал. 2.
Чл. 22д. (1) За регистриране на износа на опасно химично вещество и препарат, за които няма удостоверение за регистрация на износ, износителят подава до министъра на околната среда и водите следните документи:
1. заявление за регистрация на износ;
2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация на износителя, а за чуждестранните лица – документ, удостоверяващ правния статус на износителя, издаден в съответствие с националното му законодателство;
3. информационен лист, определен с наредбата по чл. 22, ал. 2;
4. документ за платена такста по чл. 71 от Закона за опазване на околната среда.
(2) Документите по ал. 1 се представят 30 дни преди осъществяването на износа.
(3) При допуснати грешки и непълноти в документите по ал. 1 министърът на околната среда и водите в 5-дневен срок уведомява за това износителя.
Чл. 22е. (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице информира компетентното ведомство на страната, към която е насочен износът на опасното химично вещество или препарат, в 15-дневен срок от датата на получаване на документите по чл. 22д.
(2) При получаване на съгласие за внос министърът на околната среда и водите издава удостоверение за регистрация на износа, което се обнародва в “Държавен вестник” и не се променя при всеки следващ износ към същата страна.
(3) При получаване на отказ за внос от страната, приемаща вноса, министърът на околната среда и водите не издава удостоверение за регистрация на износа.
(4) Всяка календарна година, износителят на опасно химично вещество или препарат, за което вече има издадено удостоверение за регистрация, уведомява министъра на околната среда и водите за първия износ на това вещество или препарат 15 дни преди осъществяването на износа.
(5) Министърът на околната среда и водите информира компетентното ведомство на страната, към която е насочен износът на опасното химично вещество или препарат след постъпило уведомление по ал. 4.
Чл. 22ж. Нова регистрация на износа се извършва, когато:
1. след първия износ са настъпили промени в законодателството на Република България относно предмета на износа – пускането на пазара и употребата или етикетирането на опасните химични вещества, препарати и продукти;
2. съставът на препарата е променен до такава степен, че неговото етикетиране следва да се промени.
Чл. 22з. Разпоредбите на чл. 22 д, ал. 2 и чл. 22е не се прилагат в случаи, при които забавянето на износа може да постави в опасност живота и здравето на хората и околната среда и за това има съгласие на страната, към която е насочен износът.
Чл. 22и. (1) Министърът на околната среда и водите при изпълнение на задълженията си опазва търговската и производствената тайна.
(2) Не представляват търговска и производствена тайна данните от информационния лист по чл. 22д, ал. 1, т. 3.
Чл. 22к. (1) До края на първото тримесечие на всяка календарна година износителят/вносителят на опасно химично вещество или препарат изпраща в Министерството на околната среда и водите информация за изнесените/внесените количества от това вещество или препарат и за страните, осъществили износа/вноса.
(2) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на изнесените/внесените опасни химични вещества и препарати.
(3) Съдържанието на регистъра по ал. 2 се определя с наредбата по чл. 22, ал. 2.
§ 25. Член 23 се изменя така:
“Чл. 23. Опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба, се определят с наредба на Министерския съвет.”
Това е текст, който е подкрепен от комисията.
Параграф 26, който също е подкрепен от комисията:
“§ 26. В чл. 24 запетаята след думата “вещества” се заменя със съюза” и”, а думите “и продукти” се заличават.”
Има предложение на комисията да се създаде нов § 26а, като останалите параграфи се преномерират съответно:
“§ 26а. Създава се чл. 24а:
“Чл. 24а. Лицата, които пускат на пазара, търгуват и изнасят химични вещества и препарати, са длъжни да ги съхраняват при условията, посочени от производителя в информационния лист за безопасност по чл. 7б.”
§ 27. В наименованието на глава VII запетаята след думата “вещества” се заменя със съюза “и”, а думите “и продукти” се заличават.
§ 28. Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. На контрол подлежат:
1. химичните вещества и препаратите по отношение на класифицирането, опаковането и етикетирането им;
2. нотифицираните химични вещества;
3. междинните продукти, за които е разрешена ограничена програма за изследване;
4. опасните химични вещества и препаратите, за които са определени ограничения или забрани за търговия и употреба;
5. производството на стоки, които могат да съдържат опасни химични вещества и препарати, за които са определени ограничения или забрани за употреба;
6. опасните химични вещества и препарати, за които са определени условия за внос и износ;
7. условията за съхранение, посочени от производителя в информационния лист за безопасност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Съгласен съм дотук да спрем, но искам да кажа, че при четенето забелязах, че в чл. 22ж, т. 1 накрая е “етикетирането на опасните химични вещества, препарати и продукти”.
Като имаме предвид и заглавието на закона, би трябвало да стане “етикетирането на опасните химични вещества и препарати”. Навсякъде думата “продукти” я махаме от текстовете, така че предлагам чисто редакционно да стане: “или етикетирането на опасните химични вещества и препарати”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Без “и продукти”.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, без “и продукти”, защото навсякъде махаме думата “продукти”, включително и в заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак трябва да го гласуваме, за да бъдем прецизни.
Моля, гласувайте това предложение да отпаднат думите “и продукти” в чл. 22ж, т. 1.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Моля, гласувайте от § 21 до 28 включително.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 29. В чл. 26, ал. 1 т. 4 се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 29.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 30 има предложение в чл. 27 да се създаде ал. 3:
“(3) Органите на държавния контрол по Закона за защита на растенията осъществяват контрола върху опаковането и етикетирането на препаратите за растителна защита.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 30. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица упражняват контрол в случаите по чл. 25, т. 3, 6 и 7 с цел опазване на околната среда.
(2) Министърът на здравеопазването или упълномощени от него длъжностни лица упражняват контрол в случаите по чл. 25, т. 1, 2, 4 и 5 с цел опазване здравето на населението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този параграф има ли желаещи?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, на заседанието на комисията доктор Чакъров поради служебна заетост не присъства, но аз смятам, че след като допълнително се запознахме, че ние бихме могли да приемем в залата това предложение, което беше направено навреме за ал. 3, предлагам към § 30, чл. 27 да има една ал. 3 със следната редакция, която да бъде в унисон с ал. 2, а именно:
“(3) Органите на държавния контрол по Закона за защита на растенията осъществяват контрол върху пуснатите на пазара препарати за растителна защита.”
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Няма противоречие, защото е нова трета алинея.
Първите две са безспорни, въпросът е дали да има трета алинея – това, което предлага д-р Чакъров.
Понеже Вие сте вносителят, д-р Чакъров, съгласен ли сте с това, което предложи господин Великов?
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, приемам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на д-р Чакъров с редакционното изясняване, направено от господин Великов за ал. 3 на чл. 27.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Алинея 3 на чл. 27 е приета.
Сега гласуваме § 30, така както е предложен от комисията, всъщност чл. 27, ал. 1 и 2.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 31. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) Органите по чл. 27 имат право:
1. на свободен достъп до предприятията и обектите, осъществяващи производство, внос, съхранение и търговия с опасни химични вещества и препарати;
2. да изискват информация и документи и да взимат проби за лабораторни анализи във връзка с производството, вноса, съхранението и търговията на опасни химични вещества и препарати;
3. при констатиране на нарушения да дават задължителни предписания за отстраняването им.
(2) Органите по чл. 27 са длъжни да не разгласяват информацията, която представлява производствена или търговска тайна.”
“§ 32. Досегашният чл. 29 става чл. 30 и се изменя така:
“Чл. 30. (1) При наличие на нова информация, че химични вещества или препарати, които съответстват на разпоредбите на този закон, представляват непосредствена и голяма опасност за човешкото здраве и/или за околната среда, органите по чл. 27 могат временно да забранят пускането им на пазара.
(2) При възникване на непосредствена опасност за човека и/или околната среда, която не може да бъде отстранена чрез други средства, се допуска употреба на биоциден препарат, който не отговаря на изискванията на Глава четвърта. Биоцидният препарат се разрешава временно за срок 120 дни при условия на контролирана и ограничена употреба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
“§ 33. Досегашният текст чл. 30 става чл. 29, като запетаята след думата “вещества” се заменя със съюза “и”, а думите “и продукти” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
“§ 34. В чл. 33 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите или упълномощените от тях длъжностни лица в съответствие със своите правомощия спират употребата, пускането на пазара и вноса на химични вещества и препарати.”
2. В ал. 2 думите “т. 1” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 35. В чл. 35 ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Наказва се лице, което:
1. некласифицира, опакова и етикетира химично вещество или препарат съгласно изискванията на този закон;
2. наруши изискванията за пускане на пазара на химично вещество или препарат;
3. рекламира химично вещество или препарат в нарушение на чл. 4, 19о и 19ш;
4. не изпълни задължението си за нотифициране на нови химични вещества съгласно изискванията на този закон;
5. не изпълни задълженията си по чл. 7б, 7е, 14б и 14г;
6. наруши забраните и ограниченията при търговия и употреба по чл. 23;
7. внесе химично вещество или препарат в нарушение на чл. 22;
8. не изпълни задълженията си към органите на държавния контрол съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1;
9. не спазва условията на съхранение, посочени от производителя в листа за безопасност.
(2) За нарушения по ал. 1, точки 1, 2, 4 и 6 глобата, съответно имуществената санкция, е в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.; по ал. 1, т. 5 и 7 е в размер от 5000 до 50 хил. лв., а по ал. 1, т. 3, 8 и 9 е в размер от 4000 до 40 хил. лв.
§ 36. В чл. 36 ал. 1 и 2 думите “от министъра на труда и социалната политика” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Димчев.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
В § 31 чл. 28 искам да направя следната поправка: поради техническа или печатна грешка е изпусната думата “употреба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В коя точка?
ДИМЧО ДИМЧЕВ: В т. 1 и 2 на ал. 1. След думата “внос” да се добави “употребата”.
В комисията това го гласувахме, но може би е станала печатна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димчев за чл. 28, т. 1 и 2.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Димчо Димчев се приема.
Моля, гласувайте от § 31 до § 36 включително.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Тези параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 37 има постъпили предложения на Димчо Димчев и на Димитър Пейчев и група народни представители, от които първото е подкрепено, а втората по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 37. Параграф 1 от Допълнителната разпоредба се изменя така:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Химични вещества” са химични елементи и техни съединения в естествено състояние или получени чрез производствен процес, който включва и добавки, необходими за стабилизация на продуктите, и примеси, възникнали при използвания производствен процес, но изключва всеки разтворител, който може да бъде отделен, без това да повлияе на стабилността на веществото или да промени неговия състав.
2. “Препарати” са смеси или разтвори, съставени от две или повече химични вещества.
3. “Полимер” е химично вещество, молекулите на което се състоят от последователно ковалентно свързани най-малко три мономерни звена от един и същи или от различни типове. По смисъла на тази дефиниция “мономерно звено” означава реакционната форма на мономера в полимера.
4. “Съществуващи химични вещества” са химичните вещества, включени в инвентаризационния списък на Европейската общност на съществуващите търговски химични вещества до 18 септември 1981 г. (EINECS).
5. Нови химични вещества са тези, които не са включени в списъка по т. 4.



6. "Опасни химични вещества и препарати" са химичните вещества и препарати, които са:
а) експлозивни – твърди, течни, пастообразни или гелообразни химични вещества и препарати, които могат да реагират екзотермично без атмосферен кислород, като при това бързо отделят газове, които при определени условия се взривяват, бурно изгарят или при нагряване експлоадират, когато са частично затворени;
б) оксидиращи – химични вещества и препарати, които пораждат силна екзотермична реакция при контакт с други вещества, особено със запалими вещества;
в) изключително запалими – течни химични вещества и препарати с изключително ниска температура на възпламеняване и ниска температура на кипене и газообразни химични вещества и препарати, които се възпламеняват на въздух при обикновена температура и налягане;
г) леснозапалими:
- химични вещества и препарати, които могат да се нагорещят и да се възпламенят при контакт с въздуха при обикновена температура без прилагане на енергия;
- химични вещества и препарати, които при контакт с вода или влажен въздух отделят в опасни количества лесновъзпламеними газове;
- твърди химични вещества и препарати, които могат лесно да се възпламенят при кратък контакт с източник на огън и които продължават да горят или да тлеят след отстраняването на източника на огън;
- течни химични вещества и препарати, които имат много ниска температура на възпламеняване;
д) запалими – течни химични вещества и препарати, които имат ниска температура на запалване;
е) силно токсични – химични вещества и препарати, които в много малки количества при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето;
ж) токсични – химични вещества и препарати, които в малки количества при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето;
з) вредни – химични вещества и препарати, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето;
и) корозивни – химични вещества и препарати, които при контакт с живи тъкани могат да ги разрушат;
к) дразнещи – некорозивни химични вещества и препарати, които при бърз, продължителен или повтарящ се контакт с кожата или лигавиците могат да предизвикат възпаление;
л) сенсибилизиращи – химични вещества и препарати, които при вдишване или при проникване през кожата могат да предизвикат реакция на свръхчувствителност, така че при следваща експозиция на химичното вещество или препарат причиняват характерни вредни ефекти;
м) канцерогенни – химични вещества и препарати, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат рак или да повишат честотата на раковите заболявания;
н) токсични за репродукцията – химични вещества и препарати, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат или да повишат честотата на наследствени увреждания на потомството и/или да увредят мъжката и женската възпроизводителна функция или способност;
о) мутагенни – химични вещества и препарати, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат наследствени генетични дефекти или да повишат честотата им;
п) опасни за околната среда – химични вещества и препарати, които като попаднат в околната среда представляват или могат да представляват веднага или след време опасност за един или повече от компонентите на околната среда.
7. "Класифициране" е процедурата, чрез която се извършва оценка дали химичното вещество и препарат притежава едно или повече опасни свойства, като в зависимост от това се отнася към определена категория.
8. "Етикетиране" са всички текстове, обозначения, изображения и знаци, които са нанесени върху опаковката на химично вещество и препарат и отразяват наличието на потенциална опасност съобразно класифицирането.
9. "Нотифициране" е представяне на документи с необходимата информация за нови химични вещества на компетентните органи.
10. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което добива или произвежда химични вещества и/или препарати.
11. "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася химично вещество или препарат на територията на Република България. Не е вносител физическо или юридическо лице, което осъществява дейност по транзитен транспорт през територията на Република България на химично вещество или препарат, ако при този пренос не се извършва обработка или преработка на химичното вещество или препарат.
12. "Тактилен знак" е обозначение, осезаемо при докосване, предназначено за незрящи лица.
13. "Съхранение" е всеки начин на складиране на химични вещества или препарати преди използването, обработката, преработката или превоза им.
14. "Повторно нарушение" е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
15. "Нотификатор" е лице, което:
а) за вещества, произведени на територията на Република България, е производител, който пуска на пазара ново химично вещество самостоятелно или като част от препарат;
б) за вещества, произведени извън територията на Република България, е:
аа) регистрирано по Търговския закон и е отговорно за пускането на пазара на новото химично вещество самостоятелно или като част от препарат;
бб) упълномощено за целите на нотифицирането от вносителя като единствен представител за пускането на пазара на новото химично вещество самостоятелно или като част от препарат.
16. "Пускане на пазара" е всяко предоставяне на химично вещество или препарат срещу заплащане или безплатно за разпространение и/или употреба.
17. "Професионален потребител" е всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, което е регистрирано по Търговския закон или по националното си законодателство, или което упражнява свободна професия по смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица, което употребява и/или пуска на пазара опасни химични вещества и препарати.
18. "Професионална употреба" са дейностите, извършвани от лицата по т. 17.
19. "Биоцид" е активно вещество или биоциден препарат. Биоцидният препарат съдържа едно или повече активни вещества във форма, готова за употреба, предназначен да унищожава, задържа, обезврежда или предпазва от действието на вредни организми чрез химични или биологични методи.
20. "Вреден организъм" е всеки организъм, чието присъствие е нежелателно, или който упражнява вреден ефект върху хората, техните дейности или продуктите, които те произвеждат или употребяват, или върху животните, или околната среда.
21. "Активно вещество" е химично вещество или микроорганизъм, включително вируси и фунги, с общо или специфично действие върху или срещу вредни организми.
22. "Научноизследователска дейност" са научни експерименти, анализи или химични изследвания, проведени при контролирани условия, свързани с разработването на препарат.
23. "Развойна дейност" е последващо изследване на веществото в промишлени условия за различни области на приложение.
24. "Детергент" е всеки препарат, който е специално създаден с оглед осигуряване на перилни, миещи и почистващи свойства, с основна съставка повърхностноактивни вещества (анионни, нейоногенни, катионни и амфотерни) и добавки като ускорители, активатори и пълнители.
25. "Биоциден препарат с нисък риск" е биоциден препарат, който съдържа едно или повече разрешени активни вещества и не съдържа рискови вещества. При правилна употреба биоцидният препарат създава нисък риск за хората, животните и околната среда.
26. "Основно вещество" е вещество, определено в наредбата по чл. 16, чиято основна употреба не е като пестицид, но в известни случаи се използва като биоцид директно или в комбинация с разтворител, което не се отнася към групата на рисковите вещества и не се продава за директна биоцидна употреба.
27. "Рисково вещество" е вещество, различно от активното, което има способността да причини вредни ефекти на хората, животните или околната среда и присъства или се образува в биоцидния препарат в концентрация, достатъчна да предизвика такъв ефект. Това вещество може да се класифицира в една или повече категории на опасност по чл. 2, и ако се съдържа в биоцидния препарат в определена концентрация, води до класифицирането на биоцидния препарат като опасен.
28. "Остатъчни количества" са количествата от едно или повече вещества, съдържащи се в даден биоциден препарат, които остават в резултат на употребата му, включително от метаболитите на тези вещества, както и от продуктите от разпада или взаимодействието им.
29. "Рамкова формулация" е спецификация за група биоциди от един и същи вид и с една и съща употреба и категория потребители. Препаратите от групата трябва да съдържат едни и същи активни вещества с еднакви спецификации. Техният химичен състав трябва да представлява само вариация на състава на вече разрешен биоциден препарат. Отклоненията от първоначалния състав не трябва да влияят върху ефективността и свързания с употребата риск. В този смисъл вариациите могат да представляват: намаляване на процентното съдържание на активното вещество и/или промяна в процентното съдържание на едно или няколко неактивни вещества и/или замяна на един или повече пигменти, бои, ароматизиращи съставки с други със същия или с по-нисък риск, което не води до понижаване на ефективността.
30."Декларация за ползване на информация" е документ, подписан от собственика или собствениците на информация, защитена като поверителна от разпоредбите на този закон, удостоверяващ, че Министерството на здравеопазването може да я използва при разрешаване или регистрация на друг биоциден препарат.
31. "Допустима дневна доза" е количеството вещество, което може да бъде поемано дневно с храната в продължение на целия живот без риск за здравето на човека.
32. "Гранична стойност" е измерената средна стойност на даден химичен агент или прах във въздуха на дихателната зона на работещия на работното място за определен период от време.
33. "Междинен продукт" е химично вещество, което се произвежда единствено с цел използването му в химичен процес за получаването на друго химично вещество (а).
34. "Ограничена програма за изследване" е необходимият минимум от данни за нотифицирането на ново химично вещество, определено като междинен продукт.
35. "Осигуряване на затворена система по време на целия жизнен цикъл на междинния продукт" е използване на технически средства (конструкция от затворен тип с осигурена херметизация или с интегрирана смукателна вентилация) за изолиране на веществото по време на целия му жизнен цикъл. Това включва производство, транспортиране, пречистване, чистене и поддръжка, пробовземане, анализи, товарене и разтоварване на оборудване/съдове; депониране, обезвреждане и съхранение на отпадъци."
36. "Експозиция" е излагане на човешкия организъм и компонентите на околната среда на въздействието на химични вещества, препарати и биоциди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 37 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 37 е приет.
Ако всичко върви нормално, ще свършим за още десетина минути.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКОЪРОВ: Даже и за по-малко, да се надяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако си оттеглите Вашето предложение – може би.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, не го оттеглям.
“§ 38. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 3 думите “министърът на труда и социалната политика” се заличават.
2. В § 5 думите “на министъра на труда и социалната политика” и запетаята след тях се заличават.
Има предложение на народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители по § 38 – т. 2 да се измени така:
“2. В § 5 думите “министърът на труда и социалната политика” се заменят с “министърът на земеделието и горите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов, заповядайте. Предусещам какво ще ни предложите. Вие използвахте момента, че го няма председателят на комисията Чакъров и отхвърлихте предложението му.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Не, не беше точно така, но не можахме да го обсъдим достатъчно пълноценно, защото той беше възпрепятстван.
Господин председател, като имам предвид, че преди малко ние приехме като ал. 3 към чл. 27 § 30, че органите на държавния контрол по Закона за защита на растенията осъществяват контрол върху пуснатите на пазара препарати за растителна защита, мисля, че тук е логично с оглед на вече приетото да възприемем по принцип предложението на д-р Чакъров.
Параграф 5 към момента звучи така: “Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика, на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите”.
Предлагам този § 5 да има следният вид, ако се приеме предложението на д-р Чакъров по принцип:
“Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите, а по отношение на препаратите за растителна защита – на министъра на земеделието и горите”.
С това смятам, че текстът ще се изчисти.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “И на министъра на земеделието и горите” – защо трябва да го конкретизираме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи, след “министъра на околната среда и водите” да сложим запетая… (Уточнения между председателя Любен Корнезов, докладчика Джевдет Чакъров и народния представител Борислав Великов.)
Аз съм длъжен да подложа на гласуване и едното, и другото предложение.
Но как беше точно формулирано, господин Великов? Сегашният параграф е пред мен.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа заместник-министри! Аз поддържам предложението във вида, в който е предложено, и ще се обоснова защо. Защото в случаите, когато няколко министерства носят отговорност, в случая като водещ принципал е съответният министър, никъде в никой закон не сме посочили конкретни параметри на отговорности. От тази гледна точка предлагам да бъдат изброени министерствата, респективно министрите, които отговарят по този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих искал да подкрепя колегата Великов, че до момента запазваме съществуващото положение, когато темата за вноса на препарати за растителна защита се определя от министъра на земеделието и горите. Не можем за вноса на бои, лакове и химически вещества, които се включват към каучуковата промишленост, да искаме разрешение само от министъра на здравеопазването. Ще искаме от Министерството на труда, ще искаме и от Министерство на околната среда. Едното се влага в производството, а другото е контрол върху отпадъците, качествата или емисиите, които излъчват тези разтворители и бои.
Но да искаме разрешение и от министъра на земеделието и горите за произвеждане на бои или нещо друго в химическата промишленост мисля, че не е логично. До момента е показано, че системата работи добре, когато Министерство на земеделието и горите се занимава с препарати за растителна защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Аз оттеглям това предложение за тази редакция, която направих – да бъде свързано само с контрола върху растителната защита, защото смятам, че след като имаме там ал. 3, ако се замени това, което предлага д-р Чакъров - правомощията на “министъра на труда и социалната политика” със правомощията на “министъра на земеделието и горите” вероятно ще е ясно, че правомощията му са свързани със Закона за растителна защита и препарати.
Оттеглям предложението, което направих преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, да се разберем, за да е ясно.
В сегашния закон изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика и на другите министри. Сега отпада ли, че изпълнението на закона се възлага на това министерство, или?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам да приемем предложението на д-р Чакъров, което заменя “министърът на труда и социалната политика” с “министърът на земеделието и горите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Джевдет Чакъров за § 5, като “министърът на труда и социалната политика” се замени с “министърът на земеделието и горите”.
Гласували 109 народни представители, за 91, против 12, въздържали се 6.
Предложението на господин Чакъров се приема.
Моля, гласувайте § 38, т. 1 с приетото предложение. Точка 5 вече е гласувана.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Параграф 38 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага следната окончателна редакция:
“Преходни и заключителни разпоредби”.
За § 39 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 39. Министерският съвет приема наредбите по чл. 11, чл. 13 и чл. 16, ал. 1 в срок до една година от деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”.”
По § 40 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 40. В чл. 13 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ…) ал. 2 се изменя така:
“(2) Работодателят създава и поддържа картотека на информационните листове за безопасност на употребяваните и произвежданите опасни химични вещества и препарати.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 41. (1) Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбите на Глава четвърта, Раздел I “Условия и ред за пускане на пазара на активни вещества и биоцидни препарати”, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.
(2) Разпоредбите на Глава четвърта, Раздел II “Условия и ред за пускане на пазара на биоцидни препарати” се прилагат до 1 януари 2007 г.”
Има постъпило предложение от народния представител Димитър Пейчев за създаване на нов параграф.
Комисията по принцип е подкрепила предложението, което беше отразено систематично в § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е и последният текст.
Имате ли, уважаеми дами и господа, предложения по тези параграфи, които са в една далечна перспектива 2007 г.? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредно въздействие на химически вещества, препарати и продукти.
Да благодарим на председателя на комисията д-р Чакъров.
Благодаря на всички народни представители, които бяха през цялото време в тази зала и участваха активно с гласуване и изказвания.
Имате думата, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря и аз за търпението и за разбирането, което проявихте с оглед удължаването на работното време. Това е един много важен закон, хармонизиращ закон. Това е едно достижение на нашето законодателство с оглед на евроинтеграционния процес.
Благодаря ви още веднъж. Приятен ден и весели празници! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми дами и господа, следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева