Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е програмата за работата на Народното събрание за периода от 21 до 23 януари 2004 г.
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
2. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Босна и Херцеговина.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно проекти за борба с изменението на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария.
5. Избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
7. Първо четене на законопроекта за генетично модифицираните организми.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
10. Проект за решение на одобряване на актуализираната Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
13. Второ четене на законопроекта за регионалното развитие.
14. Проекти за решения за промени в състави на постоянни комисии и в състава на постоянната делегация на Народното събрание в ПАСЕ.
15. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2002 г.
16. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
17. Проект за Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание.
18. Второ четене на законопроекта за Избирателния кодекс.
19. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
20. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви, гласувайте този проект за програма на Народното събрание за седмицата, както го представих.
Гласували 167 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 13.
Програмата е приета.
Господин Камов, имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви за това, че отчетохте предложението, което вчера направих, тъй като в първоначалния вариант наистина не фигурираше една точка, която миналия път гласувахме за дневния ред. Тя беше на 13-о място през миналата седмица. Става дума за Годишния доклад за младежта, който е внесен от правителството през м. юли т.г. и който, забележете, е за 2002 г. Това е едно изрично решение на парламента, с което се възлага всяка година правителството да предлага такъв годишен доклад.
Моето предложение е за разместване на точките в дневния ред. Предлагам т. 15 от проекта сега да стане т. 2 от дневния ред на парламента за тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
За противно процедурно предложение – господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Вярно е, че ние сме закъснели много с приемането на този доклад. Приемането му беше включено като точка в дневния ред миналата седмица. Тази седмица го нямаше в първоначалната програма не защото мнозинството няма воля да разгледа този доклад, а защото бях помолен изрично от парламентарния секретар на Министерството на младежта и спорта, тъй министърът бил ангажиран тази седмица.
Ние обаче на Председателски съвет приехме предложението на господин Камов, защото действително нашата воля е този доклад да бъде разгледан, ако не тази седмица, поне следващата.
Затова смятам, ние и без това вече сме доста много в забава, че не е уместно да го слагаме като т. 2, тъй като ще трябва да го разгледаме без присъствието на министъра на младежта и спорта и на заинтересованите министри. Няма такава готовност. А едва ли това е целта на пленарната зала – да разгледаме формално един доклад, по който не можем да получим никакви обяснения.
Така или иначе, дори и да го сложим т. 2, ще се наложи да го отложим, защото без тези министри очевидно не можем да го гледаме.
Затова аз правя противно процедурно предложение – нека да си остане т. 15. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов т. 15 да стане т. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 72, против 72, въздържали се 20.
Това предложение не се приема.
Продължаваме нататък със следващите предложения.
Госпожо Бокова имате процедурно предложение. Заповядайте.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Коалиция за България отново предлагам в дневния ред на Народното събрание за тази седмица да включим проект за решение за осъществяване на контрол по изпълнение на мисията на българския батальон в Ирак, което нашата парламентарна група внесе на 14 януари т.г.
Мотивите да предложим отново да бъде включен в дневния ред на тази сесия на Народното събрание този въпрос са резултатите от заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.


Вече на три заседания нашата комисия прави изслушвания на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб, представители на Министерството на външните работи по повод трагичния инцидент в Кербала. Уважаеми колеги, тези заседания очертават един широк кръг от проблеми: проблеми от законодателен характер; проблеми от политико-дипломатически характер; проблеми от военнотехнически характер.
Нашето предложение, което се съдържа тук, и аз много моля уважаемите колеги внимателно да го прочетат, се отнася до това тези заседания на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да завършат с нещо съществено, да завършат с това, което е и нашата отговорност като парламент – да осъществи контрол върху изпълнителната власт по един толкова чувствителен за обществото проблем.
Ние предлагаме да се възложи на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в двуседмичен срок да бъде изготвена оценка, един доклад до пленарната зала, за това кои са реалните проблеми, за да можем по-нататък да предприемем съответните действия.
Нашето предложение, уважаеми колеги, аз настоятелно ви предлагам да го подкрепите, е парламентът да осъществи една споделена отговорност по един толкова важен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
По ал. 3 има такова официално предложение. Вие ме изпреварихте. Преди да го представя на залата Вие го аргументирахте. Разбира се, това не е голяма болка.
Искам да прочета това предложение, подписано от господин Сергей Станишев:
“На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам като точка от дневния ред на Народното събрание през седмицата 21-23 януари 2004 г. да бъде включен проектът за решение за осъществяване на контрол по изпълнението на мисията на българския батальон в Ирак.”
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 181 народни представители: за 84, против 67, въздържали се 30.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Кирилов. Можете да направите единствено предложение за прегласуване и предполагам, че това ще направите.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не знам дали забелязахте, колежката Бокова завърши предложението си с това да споделим своята отговорност. Тези, които не са чули това, нека да го чуят добре. С това, което предложихме и миналата седмица, и тая седмица, ние пожелахме парламентът, първо, да поеме своята отговорност като контролиращ орган и, второ, всички заедно да поемем тази отговорност. Много ви моля, имайте това предвид!
Ако се намират все още колеги, които не биха желали да подкрепят едно елементарно, но важно решение – аз говоря елементарно, с оглед самата същност. То предлага след две седмици да бъдат приети тези мерки. Съответно, има и политическа рамка, която говори за действията, насочени към повишаване ролята на ООН в Ирак, което означава, че нашите войски там на един етап вместо войски със статут на окупационни сили, могат да бъдат просто сини каски. За това става дума. И аз мисля, че си заслужава, колеги, да помислите още веднъж, ако желаете да споделяме отговорност. Благодаря ви.
Господин председател, предлагам да прегласуваме направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, отново подлагам на гласуване предложението да бъде включен в дневния ред проект за решение за осъществяване на контрол по изпълнението на мисията на българския батальон в Ирак.
Гласували 182 народни представители: за 67, против 70, въздържали се 45.
При това положение предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение, което е също по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник и е направено от народния представител от Парламентарния съюз на ОДС госпожа Росица Тоткова – за включване като точка в дневния ред за периода 21-23 януари 2004 г. Закон за военноинвалидите и военнопострадалите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка от дневния ред.
Гласували 172 народни представители: за 60, против 62, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Госпожо Тоткова, имате възможност да поискате прегласуване.
Заповядайте.
В новата пленарна зала “Св. София” няма да има такова затруднение - да се вдигат колеги. Ще бъде много по-функционално и много по-лесно ще става излизането и влизането.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Миналата сряда, с аргументи в нарушение на правилника, беше отложено разглеждането на законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите. Бяха изтъкнати два аргумента. Единият е, че няма становище на Министерството на отбраната. Сега вече има такова становище. Вторият аргумент е, че този закон не е разгледан в Комисията по труда и социалната политика. На утрешното заседание Комисията по труда и социалната политика ще разгледа, ако мнозинството желае, този закон. И аз мисля, че ако вие и сега отхвърлите включването му в дневния ред, това ще бъде просто нежелание за разглеждане на този въпрос.
Господин председателю, искам да подчертая специално, че на заседанието на Комисията по труда и социалната политика, което трябваше да се проведе миналия четвъртък, нямаше нито един представител - член на комисията, от мнозинството. Нито един! Затова комисията не можа да проведе своето заседание.
В този смисъл, господин председателю, освен за грижата за картите на народните представители в пленарната зала моля да обърнете внимание и на присъствието на Вашите колеги от НДСВ на заседанията на комисията. Защото такъв бойкот по такъв изключително важен въпрос е недостоен и недопустим.
Затова предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за точка от дневния ред: Закон за военноинвалидите и военнопострадалите.
Гласували 181 народни представители: за 67, против 64, въздържали се 50.
Това предложение не се приема.
Има едно предложение, подписано от заместник-председателя на Парламентарния съюз на ОДС Илиана Масева на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник за включване като точка в дневния ред проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за провеждане на анализ и анкета на действията на изпълнителната власт, на Генералния щаб на Българската армия и на специалните служби във връзка с решение на Народното събрание от 29 май 2003 г., която да предложи мерки за ограничаване на военните и политически рискове и заплахи на българския военен контингент в Ирак.
За аргументиране на това предложение има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, предложението ни за такъв проект е свързано с изслушванията в Комисията по външна политика, от които стана ясно, че има много противоречия, които могат да бъдат изяснени, според нас, в една специална временна комисия и най-важното, което може да постигне тази комисия, е, изслушвайки много повече хора, отколкото са възможностите на Външната комисия, да направи изводите, които ще са полезни за правителството, за армията, не само за този контингент, а и оттук нататък, защото България ще участва и в други мисии. Затова правим това предложение.
Молим да бъде включено в дневния ред през тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Уважаеми дами и господа народни представители, поставям на гласуване направеното предложение за включване на точка в дневния ред.
Гласували 173 народни представители: за 54, против 76, въздържали се 43.
Това предложение не се приема.
Преминаваме нататък.
Следващото предложение също е постъпило от заместник-председателя на Парламентарния съюз на ОДС госпожа Елиана Масева на основание чл. 40, ал. 3 – предлага се проект за решение относно актуализираната Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани.
Уважаема госпожо Масева, това е точка в нашия дневен ред, който приехме преди 5 минути. Точка десета е точно такъв проект за решение, така че, моля Ви, не ме карайте да го подлагам на гласуване.
Следващото предложение за включване като точка в дневния ред е подписано от господин Атанас Папаризов на основание чл. 40, ал. 3 от правилника, който предлага като точка от дневния ред през седмицата да бъде включен Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Господин Папаризов, имате възможност да мотивирате Вашето предложение.
Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вече втори път представител на Коалиция за България предлага да бъде включен в дневния ред проектозакон за изменение на Закона за устройство на държавния бюджет, подкрепен единодушно от Бюджетната комисия и даващ основанието за вече приети текстове в Закона за държавния бюджет.
Както си спомняте, в Закона за държавния бюджет бе гласуван минимален остатък на фискалния резерв, който не може да се използва. Предлаганият проектозакон указва как изпълнителната власт може да използва цялостния фискален резерв без да създава проблеми за паричната политика на БНБ, за какви цели могат да се използват средствата по този резерв и той е съгласуван както с Министерството на финансите, така и с Българската народна банка.
Затова, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам този път да подкрепите това предложение, защото действително съществува едно голямо несъответствие между вече приетия Закон за държавния бюджет и Закона за устройството на този бюджет. Това беше и един от проблемите, за който, ако си спомняте, Сметната палата и нейният председател нееднократно казваха при анализите на проекта за закон през миналата година. Бе поет ангажимент от мнозинството и от министъра на финансите този закон да бъде приет, така че се надявам, че устно поетите ангажименти да могат да бъдат потвърдени и с вашия вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви гласувайте направеното предложение за тази точка в дневния ред.
Гласували 147 народни представители: за 54, против 57, въздържали се 36.
Тази точка не се приема за тази седмица.
Следващото предложение е подписано от народния представител Любен Корнезов на основание ал. 3 на чл. 40 от правилника, който предлага в програмата за работата на седмицата да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, гласувайте това предложение за включване в дневния ред.
Гласували 167 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 14 януари - 20 януари 2004 г.:
Проект за решение за осъществяване на контрол по изпълнението на мисията на българския батальон в Ирак. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия със задача да проведе анализ и анкета на действията на изпълнителната власт, на Генералния щаб на Българската армия и на специалните служби във връзка с изпълнение Решение на Народното събрание от 29 май 2003 г., която да предложи мерки за ограничаване на военните и политически рискове и заплахи на българския военен контингент в Ирак. Вносители са Димитър Абаджиев и група народни представители.
Законопроект за изменение на Закона за изпълнение на наказанията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение относно актуализираната Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани. Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители.
Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители са Весела Драганова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси; Комисията по външна политика, отбрана и сигурност; Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по здравеопазването.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли други предварителни въпроси?
От името на парламентарна група има думата господин Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“Стрелбата с гранатомет в центъра на София, взривът в сградата в кв. “Лозенец” и други предшестващи ги безогледни акции на организираната престъпност поставят страната на прага на обща криза и хаос. Войната за контрол върху престъпната и сенчестата икономика се изражда в престъпления срещу държавата и гражданите. Вече не става въпрос за разчистване на лични сметки и за сфери на влияние на престъпни босове, а става въпрос за живота и сигурността на невинни граждани. Държавата все повече се превръща в наблюдател и регистратор на това, което се случва в България, а ръководството на Министерството на вътрешните работи – и професионално, и политическо, в най-обикновен информатор на обществото за ставащото. Очевидно правителството не е в състояние да овладее екстремизма в криминалните среди и структури. Нещо повече, те завоюваха солидни позиции и лостове за влияние върху властта. Скандално предоставените им икономически позиции от правителството на Съюза на демократичните сили и от синьото управление на столицата прави борбата с тях трудна и непосилна за слабо и безволево правителство като това на Симеон Сакскобургготски и за парламентарното мнозинство като това на Националното движение Симеон Втори.
Публичните заявки за мерки за овладяване на ситуацията чрез формално разработени стратегии, мерки, програми, структурни и всякакви други реформи не са в състояние да блокират екстремно развиващите се процеси в престъпните общности и дестабилизират обстановката в държавата. Изправени сме пред вътрешен тероризъм с измерения, далеч по-страшни от тези в Кербала. Сигурността на България е наш всеобщ дълг.
Обръщаме се към обществото и политическите сили да проявят настоятелна воля за ограничаване на престъпността до поносимо за обществото ниво. Народното събрание трябва да застави правителството, съдебната власт и другите институции да защитят гражданите и държавата. Нужни са категорични мерки и ние сме готови да ги предложим. Правителството трябва да се оттегли, ако не е в състояние да установи контрол върху престъпността и да сложи край на пагубно ескалиращия бандитизъм и ако не разбере, че законът е над всичко, включително и над министър-председателя.”
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Не виждам други желаещи.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Искам да помоля председателя на комисията доц. д-р Анелия Мингова да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям Ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

На свое заседание, проведено на 15 януари 2004 г., Комисията по правни въпроси разгледа два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – единия, внесен от Министерския съвет, и другия, внесен от народния представител Валери Димитров и група народни представители.
От името на вносителя на законопроекта, представен от Министерския съвет, министърът на правосъдието господин Антон Станков изложи мотивите към законопроекта. Той изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения са продиктувани преди всичко от изискванията на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Едновременно с това предлаганият законопроект дава и детайлна регламентация на материята относно провеждането на конкурси в предвидените от закона случаи, както и в материята на дисциплинарната отговорност.
По-съществените промени се отнасят до статута на административните ръководители на органите на съдебната власт, свързани с изрично посочване на ръководните длъжности, реда за назначаването и освобождаването им, както и определяне срока на мандата им. Въвежда се изискването за заемане на длъжност административен ръководител, представляващо наличие на определен стаж като съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт. В законопроекта е предвидено Висшият съдебен съвет да назначи административните ръководители на органите на съдебната власт последователно в срока, предвиден в чл. 30. Законопроектът въвежда разграничение между магистратските длъжности на съдия, прокурор и следовател и ръководните длъжности на административните ръководители в органите на съдебната власт. Създават се и разпоредби, регламентиращи правилата за провеждане на конкурс в предвидените от закона случаи от конкурсните комисии към Висшия съдебен съвет.
Господин Станков подчерта още, че законопроектът въвежда в изпълнение на Конституцията и разпоредби, касаещи т.нар. функционален имунитет на магистратите, който се проявява в две оксновни насоки – гражданска и наказателна неотговорност за служебни действия и актове и изискващо се разрешение от Висшия съдебен съвет в напреднала фаза на наказателно преследване на магистрат по повод на издаване на служебни актове и извършване на такива действия. Законопроектът регламентира и отношенията, свързани с правомощията на Висшия съдебен съвет относно назначаването, освобождаването, преместването и определянето на броя на административните ръководители, както и при придобиване статут на несменяемост на магистратите. Предвидени са съществени промени в разпоредбите на Раздел II “Дисциплинарна отговорност” от Глава четиринадесета от Закона за съдебната власт. Диференцирано са предложени процедури, касаещи налагане на дисциплинарни наказания на магистрати, на административни ръководители, както и на съдия-изпълнители и съдии по вписванията.
От името на вносителите на другия законопроект народният представител Валери Димитров изложи мотивите на законопроекта, като изтъкна, че те основно се свеждат до обстоятелството, че съдебната власт е институция, създадена от и за данъкоплатците, които ползват нейните услуги и в този смисъл тя дължи публичност и отчетност за своите действия. В този смисъл са направени предложения в чл. 27 за създаване на нови алинеи 3 и 4, предвиждащи публичност на заседанията на Висшия съдебен съвет и огласяване на следваната от него политика по прилагането на закона.
При последвалото обсъждане на предложените законопроекти изказвания и предложения бяха направени от народните представители: Пенчев, Корнезов, Стоилов, Вълчев, Дончева, Соколов. Изказвания направиха също: госпожа Петкова – изпълняващ длъжността председател на Върховния административен съд, господин Георгиев – и.д. директор на Националната следствена служба и господин Асен Арсов – от Върховна касационна прокуратура.
Наред с изказаната принципна подкрепа по законопроекта, представен от Министерския съвет, народните представители изказаха и следните бележки по предложения законопроект, които общо се свеждат до следното.
Първо, евентуално обединяване на двете комисии по атестациите и назначенията, които са предвидени, тъй като те би следвало да извършват сходна и взаимносвързана дейност.
Второ, предложение за балансиране на правомощията на Министерство на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, тъй като в предлагания законопроект голяма част от въпросите, свързани със съдебната и кадрова политика в системата на съдебната власт, са уредени предимно от компетенциите на Висшия съдебен съвет.
Предложение за създаване на законова възможност председателстващият Висшия съдебен съвет да може да предлага дисциплинарни наказания на провинили се магистрати, каквато възможност в предлагания законопроект отсъства.
Дисциплинарната отговорност, регламентирана в чл. 168, не дава в разгърнат вид основанията за дисциплинарна отговорност и видовете дисциплинарна отговорност. В този смисъл би следвало да се прецизират съставите на дисциплинарните правонарушения.
Едногодишният срок, предвиден за реализация на дисциплинарната отговорност на магистратите, се преценява като относително недостатъчен с оглед продължителността му при сложната институционална система, предвидена за процедурата по търсене и реализиране на отговорността.
На следващо място, беше направена бележка относно основанията за освобождаване на магистрати като относително общо дефинирани и създаващи евентуална законова предпоставка за злоупотреба с власт.
Законопроектът би следвало да даде и прецизна дефиниция за това що е “ръководна длъжност” в системата на съдебната власт с оглед целите на закона.
Предложената от законопроекта Комисия за атестиране би следвало да претърпи известни промени и функционална диференциация с оглед на обстоятелството, че този орган трябва да атестира съдии, прокурори и следователи, всяка от които магистратски професии има свои специфики, несъотносими към останалите.
При обсъждането на законопроекта, представен от народния представител Валери Димитров и група народни представители, за него беше изказана принципна подкрепа, с изключение изказването на господин Йордан Соколов, който заяви, че не поддържа този законопроект.
След проведените разисквания законопроектите бяха поставени последователно на гласуване.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет, бе подкрепен единодушно от членовете на комисията, като тя предлага той да бъде гласуван и приет на първо четене от пленарна зала.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от господин Валери Димитров и група народни представители, бе приет с 15 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържали се”.”
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова. Искам да помоля министър Станков да представи законопроекта от името на вносителя.
Преди това – процедурно предложение. Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Позволете ми, господин председател, да предложа да гласуваме допускането в залата на заместник-министъра на правосъдието господин Севдалин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Постъпило е предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 5.
Направеното предложение е прието. Поканете заместник-министъра в залата.
Министър Станков, заповядайте да представите законопроекта от името на вносителя.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганите изменения и допълнения на Закона за съдебната власт следват от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, публикуван в "Държавен вестник" бр. 85 от 2003 г. Същевременно се предвижда уредба на законово ниво и на материята относно провеждането на конкурси в предвидените от закона случаи. Изменят се и разпоредбите относно дисциплинарната отговорност. Правната уредба, предмет на предлаганите изменения и допълнения, се отнася до три основни института на съдебната власт: мандатност на ръководните длъжности в съдебната система, имунитет и несменяемост на магистратите.
По-важните промени в законопроекта се свеждат до следното. В Закона за съдебната власт се създават разпоредби относно статута на административните ръководители на органите на съдебната власт, свързани с изрично посочване на ръководните длъжности, реда за назначаването и освобождаването им, както и с определяне на срока на мандатността им. Ръководен принцип при въвеждане на длъжност "административен ръководител" е той да бъде пръв между равни, като след изтичането на мандата за административен ръководител той да продължи да упражнява съответната магистратска дейност. Въвежда се изискването за заемане на длъжност "административен ръководител", представляващо наличие на определен стаж като съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт. Създават се и разпоредби, регламентиращи процедура както за назначаване, така и за освобождаване на административни ръководители.
В законопроекта е предвидено Висшият съдебен съвет до 31 март 2004 г. да назначи административните ръководители в органите на съдебната власт последователно по реда, предвиден в чл. 30. Направено е ясно разграничение между магистратските длъжности на съдия, прокурор и следовател и на ръководните длъжности, на административните ръководители на органите на съдебната власт, като и в двата случая те изрично са уредени от закона.
В законопроекта се създават разпоредби, регламентиращи правилата за провеждане на конкурс в предвидените от закона случаи от конкурсни комисии към Висшия съдебен съвет. Предлагат се и съответни изменения по отношение на несменяемостта на магистратите, като се изменя продължителността на изискуемия стаж от три на пет години, след което магистратите придобиват статут на несменяемост. В същото време е предвидено, че съдиите, прокурорите и следователите, които към 30 септември 2003 г. не са навършили 3-годишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми след навършване на изискуемия 5-годишен стаж.
Създават се съответни разпоредби, които ограничават имунитета на магистратите до функционален. Съдържанието на функционалния имунитет на магистратите се проявява в две насоки – гражданска и наказателна неотговорност за служебни действия и актове, изискващо се съответно разрешение на Висшия съдебен съвет в напреднала фаза на наказателното преследване пак по повод на служебни действия и актове.
В съответствие с предлаганите по-горе изменения се разширяват и правомощията на Висшия съдебен съвет по отношение на назначаването, освобождаването, преместването и определянето на броя на административните ръководители, както и при придобиване статут на несменяемост у магистратите, като в тези случаи решението се взема и по искане на 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет. Във връзка с това се създават и постоянни комисии към Висшия съдебен съвет – Комисия по предложенията и Комисия по атестирането, предназначението на които е да подпомагат съвета при осъществяване на някое от правомощията му по този закон. Изменят се и разпоредбите на Раздел II "Дисциплинарна отговорност" от Глава четиринадесета. Диференцирано са предвидени процедури за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати, на административни ръководители, както и на съдия-изпълнители и съдии по вписванията.
С цел бързина и ефективност на дисциплинарното производство са въведени различни процедури за налагане на по-леките и на по-тежките наказания. Висящите дисциплинарни производства, заварени от този закон, ще се разглеждат по досегашния ред.
Предложените изменения в Закона за съдебната власт допринасят за извършване на съдебната реформа в пълно съответствие с изискванията на Конституцията.
В заключение искам да кажа, че по-голямата част от направените забележки в Комисията по правни въпроси в Народното събрание и в Консултативния съвет по законодателство към парламента намирам за основателни, поради което в Министерството на правосъдието има работна група, която ще се постарае да обработи и отрази тези бележки. Намирам ги в по-голямата част за конструктивни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Господин Димитров, Вие, заедно с група народни представители, сте вносител на законопроект за изменение на закона. Бихте ли го представил като вносител?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, един от сериозните проблеми, свързани със съдебната система в България, е нейната относителна непрозрачност и липса на публичност по отношение на администрирането и организацията на цялата съдебна власт.
Висшият съдебен съвет, който според Закона за съдебната власт определя състава и осъществява организацията на съдебната власт, е административен орган, който взема своите решения на закрити заседания. Информацията за тези заседания обикновено е твърде оскъдна и недостатъчна. Затова по мое мнение и по мнението на моите колеги, които подписаха законопроекта, е необходимо тези заседания да бъдат открити.
От този принцип трябва да се направят две разумни изключения. Става въпрос когато се разглежда въпросът за снемане имунитета на магистрат и за неговото временно отстраняване от длъжност, както и когато се разглеждат дисциплинарни дела срещу магистрати. В тези случаи откритостта на заседанието преди да има окончателно решение може да се отрази негативно на професионалната репутация и личното достойнство на засегнатия магистрат.
От друга страна, практиката на Висшия съдебен съвет по прилагането на закона често пъти е противоречива и непредвидима. Необходимо е да се създадат условия за по-голяма публичност и предсказуемост в действията на този административен орган, който разполага с изключително важни правомощия. Поради това се въвежда изискването за публично оповестяване на следваната политика и създадената практика по прилагането на Закона за съдебната власт, както и на мотивите за тяхната промяна. Подобни текстове има в ред други закони, които уреждат правното положение и правомощията на административните органи.
Тази разпоредба, колеги, изразява един много важен принцип на съвременното общоевропейско право, както и на съвременното административно право. Този принцип присъства и в практиката на Европейския съд. Това е принципът на т.нар. защита на легитимните очаквания. Това означава, че когато администрацията има трайна практика по прилагането на определен закон и тя е създала очаквания в адресатите на нейните актове, тези очаквания могат да бъдат защитени. С други думи, администрацията трябва да бъде предвидима и предсказуема в своите действия, а не произволна и капризна. По тази причина аз смятам, че е важно и в сферата на съдебната власт, когато става дума за администрирането и организацията, трябва да бъде въведен този принцип.
Предлаганите промени не засягат независимостта на съдебната власт, а са насочени към укрепването на доверието към тази власт, тъй като засилват публичния контрол върху нея. Независимостта на съдебната власт, съгласно принципите на модерния конституционализъм, е независимост от другите власти, от законодателната и от изпълнителната, но не и от обществото като цяло. Това не може да означава липса на откритост, липса на прозрачност, липса на достъпност, тъй като обществото в края на краищата това са данъкоплатците, които издържат тази власт и те имат право да знаят какво става в нея.
Като цяло, колеги, тези предложения са изцяло в духа на една модерна държава, която става все по-открита и достъпна за своите граждани. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преминаваме към дискусия по законопроекта. Имате думата за изказвания.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
Наистина с този законопроект, на основата на закон, в много голяма степен се развиват положенията, които бяха приети с промяната в Конституцията. Законът за съдебната власт в тази част вече трябва да съответства на извършените промени в Конституцията. С оглед на това ние смятаме, че неговото приемане ще бъде полезно. Разбира се, могат да бъдат направени бележки, които ще са предмет на наши предложения между първо и второ четене. Ние също смятаме, че трябва да се прецени дали е необходимо да има Комисия по предложенията и Комисия по атестирането или тяхната дейност може да бъде обединена в един орган.
Лично аз имам бележки например по § 35, който е един от важните текстове на законопроекта. Засяга материята кои лица могат да бъдат назначавани на ръководни длъжности в органите на съдебната власт. Смятам, че трябва да се огледа по-добре. Например в § 35, в чл. 125б, ал. 2 има изискване за определени административни ръководители. Лицето трябва да е било “назначено на длъжност съдия, прокурор или следовател и е заемало длъжността не по-малко от три години”… “и е придобило статут на несменяемост.” На мен ми се струва, че този текст не е в съответствие с последното изменение на Конституцията, когато срокът за придобиване на несменяемост стана пет години, той по-скоро отговаря на предишния текст на Конституцията. Идеята е когато за административен ръководител на един съдебен орган се назначава магистрат, който идва от друг орган на съдебната власт, той се назначава и на съответната длъжност като съдия, прокурор или следовател. Първо трябва ясно да се каже къде се назначава. Аз предполагам, че се има предвид в органа, на който той става административен ръководител, но това трябва да се каже.
Второ, на мен не ми се струва удачно в тази редакция наличието на съюза “и”. Това означава, че, когато един магистрат от друг съдебен орган се назначава за ръководител, той си запазва длъжността там, откъдето идва, но се назначава и на нова длъжност. Да кажем, с мандат пет години той изпълнява длъжността на ръководител и заема две други длъжности.
Още повече, че в края на този текст – ал. 4 е казано: “В тези случаи Висшият съдебен съвет открива необходимата бройка в съответния орган на съдебната власт.” Тоест, открива се една бройка, която вместо да се заеме от магистрат, който да упражнява магистратската длъжност, Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет не разполагат с кой знае какъв щат, за да могат да си позволяват да правят това.
На мен ми се струва, че е хубаво да помислим, когато става дума на какви изисквания трябва да отговаря един ръководител на съдебен орган, дали е най-удачното съдия, прокурор или следовател, забележете, става дума за ръководител на съдебен орган от тези три категории, да бъде назначавано лице, не става дума от друг съдебен орган, а, да кажем, следовател за административен ръководител на съда. Често пъти един следовател не е влизал в съда, не знае неговата дейност. Един прокурор да бъде назначен също за административен ръководител на съда. Няма ли да е по-добре, ако, разбира се, се прецени, когато става дума за административни ръководители, да се предвиди, че те могат да бъдат назначавани за такива само в правната система, в която работят? Един съдия да бъде назначаван за административен ръководител на съответен съд. Може да не е съдът, в който той работи. Може да е друг съд, може да е от същата степен, може да е по-висок или дори по-нисък. Аз не смятам, че това, което досега съществуваше, дава най-доброто решение. Не защото аз съм адвокат, но винаги адвокатският стаж беше приравнен на магистратския стаж. Сега изведнъж излиза, че адвокат не може да бъде назначаван на една такава длъжност, макар че един адвокат има много по-тесни отношения с органите на съдебната власт и особено със съда, в сравнение с, да кажем, следователите.
Ето защо може би, ако се направят някои от тези и други поправки, законът ще бъде подобрен.
Ние не можем да подкрепим законопроекта за допълнение на Закона за съдебната власт с вносител господин Валери Димитров и група народни представители, включително председателя на Народното събрание. Подобен текст беше предложен от господин Валери Димитров при предишното изменение на Закона за съдебната власт. Тогава Комисията по правни въпроси почти единодушно отхвърли това предложение. Сега не знам дали колегите от тази комисия, които гласуваха “за”, не са се повлияли от това, че, освен Валери Димитров, има други вносители, между които са господин Огнян Герджиков и господин Константин Пенчев, но за мен се предлага нещо, което е просто неуместно.
Забележете сега: заседанията на Висшия съдебен съвет са открити, публични. Какво означава това? Висшият съдебен съвет разполага вече със своя сграда, приспособена за него. Не съм влизал там, знам, че има някаква зала, която едвам събира тези 25 члена на Висшия съдебен съвет. Какво значи да са открити заседанията? Който гражданин иска, тръгва и присъства. Казано е, така е и в мотивите на вносителите, с изключение на случаите, когато се разглежда снемане на имунитет или налагане на дисциплинарно наказание. Когато се обсъжда, да кажем, едно повишение на един магистрат, може да се чуят най-различни оценки за неговата работа. Гражданите интересуват ли се и това интересува ли гражданите? Би ли трябвало те да присъстват на една такава дейност?
Забележете даже мотивите на вносителя господин Валери Димитров, изказани в Комисията по правни въпроси, които са отразени в доклада на председателя на Комисията по правни въпроси:

“Съдебната власт е институция, създадена от и за данъкоплатците, които ползват нейните услуги и в този случай тя дължи публичност и отчет за своите действия”. Правораздаването е публично. То засяга данъкоплатците. Дейността на Висшия съдебен съвет е предимно кадрова и не виждам с какво засяга данъкоплатците. Ако такова съображение има стойност, ние веднага трябва да направим публични заседанията на Министерския съвет, защото неговата дейност в несравнимо по-голяма степен засяга данъкоплатците, отколкото дейността на Висшия съдебен съвет.
Предлага се втори текст – “Висшият съдебен съвет огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на закона”. Това е текст, който ако засягаше дейността на един или друг съдебен орган, може би щеше да е полезен, защото това на практика го има – има тълкувателни решения за практиката на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, политиката, която се следва. Не разбирам какво значи “да се огласи публично следваната политика”. Какво имате предвид, господин Валери Димитров? Ще съм Ви благодарен да ми го обясните.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Аз Ви го обясних.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: На повишаване, на понижаване, на разкриване на нови места? Каква политика един Висш съдебен съвет може да огласи? И забележете, ако я измени, това също трябва по силата на законово задължение да бъде обявено. Не знам каква е целта. За мен това е изпразнено от съдържание. И какво ще стане, ако Висшият съдебен съвет не си огласи политиката?! Много съм любопитен.
Може би беше добре, когато се разглежда Законът за съдебната власт, тук да присъстват представители на съдебната власт. Бих бил благодарен, ако министър Станков в качеството си на председателстващ на Висшия съдебен съвет вземе отношение по този законопроект – физически възможно ли е да са открити заседанията на Висшия съдебен съвет? Необходимо ли е, след като в предишното изменение на закона предвидихме, че всички решения на Висшия съдебен съвет са публични. Те се вкарват в сайта на Висшия съдебен съвет и всеки, който се интересува, може да се запознае. Но когато се преценява дейността на един магистрат, когато той се предлага за преместване, назначение или командироване, имам ли място аз там да присъствам, само защото имам някакъв интерес към някакъв магистрат?!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Защо не?!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Струва ми се, че този законопроект не следва да бъде приеман и аз лично не бих го подкрепил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли реплики или изказвания?
Заповядайте, господин Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: На обсъждането в Комисията по правни въпроси аз изразих принципна подкрепа по законопроекта на господин Валери Димитров. В същото време със съжаление ще кажа, че господин Соколов е прав за фактическата невъзможност за постигане на публичност на заседанията. Залата, в която заседава Висшият съдебен съвет, е много малка и в този смисъл законът би бил неизпълним. Фактически публичност в тези условия, в които заседава Висшият съдебен съвет, не може да бъде постигната.
Ще отбележа, че бяха направени няколко сериозни крачки напред в правене на дейността на Висшия съдебен съвет по-публична. Той вече има щатен говорител и господин Соколов е прав, че всички решения на съвета се публикуват на сайта на Интернет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако нашето Тридесет и девето Народно събрание остане в историята, то ще остане в тази история с първата си поправка на Конституцията. Бавното, мудното, неефективно правораздаване ни принуди да направим тази първа поправка на българската Конституция.
Няма нищо по-страшно, дами и господа, за едно правосъдие, когато гражданите загубят доверие в тези, които прилагат закона. Все едно да загубиш доверието в своя лекар, но болният може да смени лекаря, а гражданинът не може да смени своя съдия, прокурор или следовател. Трябва ни справедлив закон в чисти ръце. И от тази гледна точка според мен трябва да оценяваме предлагания ни законопроект – доколко този законопроект е в унисон с първата поправка на българската Конституция.
И веднага ще кажа – да, Конституцията изисква такъв закон, и ще кажа не на неговото съдържание, което го отдалечава от Конституцията.
Защо съм резервиран към законопроекта?
Първо, ако законопроектът се приеме в този му вид, това означава окончателно капсулиране на съдебната система. Вижте параграфи 3, 6, 35… Да не ги изброявам. Де юре и де факто само съдия, прокурор или следовател може да се развива в даденото звено на съдебната власт. Вратите на органите на съдебната власт са здраво залостени за адвокати, за други юристи, за професори, включително и академици.
Като стар съдия ще ви кажа, уважаеми дами и господа, че аз съм против “парашутистите”, които по неведоми пътища, без да са влизали в съдебната зала, без да са решили нито едно дело, изкачват съдебната йерархия и направо стават съдебни началници. Но аз съм против капсулирането на системата по нормативен път. Питам се защо примерно професорът, адвокатът, законотворецът да няма право да кандидатства за съдия, прокурор на окръжно, апелативно или върховно ниво?! Вижте правната ни история, уважаеми дами и господа – на личности, юристи, които са оставили следа в съдебната система. Та вие по този начин ще изхвърлите 75% от тези, които са били ръководители на прокуратурата или на Върховния съд! Ще дам пред вас парадокса с моя учител. Всички уважават доайена на правото в България – проф. Сталев. Че по този закон той не може да стане и районен съдия, бе хора! Да ме извини моят учител, че давам пример с него, за да видите абсурда.
Капсулирането на една система неизбежно води до нейното разяждане, до нейната атрофия, до израждането й. Съдебната система трябва да се проветрява, включително и в кадрово отношение. Очакват ни Европейският съюз и Люксембургският съд. Там правилата са други, а ние трябва да признаем, че нямаме подготвени кадри за това.
Изводът е: ограничаването за заемане на ръководни и служебни длъжности да се премахне. Съдията се доказва в съдебната зала, както и хирургът на операционната маса.
Второ, законопроектът задълбочава неправилното разбиране на чл. 8 от Конституцията за разделението на властите. И Монтескьо не е имал такава идея да изгражда китайска стена между тях. Фундаментална грешка на нашите магистрати е това, че те се вживяха на независими даже и от себе си.
Законопроектът прави излишно Министерството на правосъдието и дава власт на Висшия съдебен съвет – цялата власт, далеч надхвърляща неговите конституционни правомощия. Сравнете само чл. 129, ал. 1 от Конституцията – там са правомощията на Висшия съдебен съвет – със закона от § 5 и 6, чл. 176, 177 и т.н., за да се установи колко се е отдалечил законопроектът от конституционната идея. Висшият съдебен съвет решава всичко. При това положение се питам защо ли ни е Министерството на правосъдието? Министърът на правосъдието трябва да бъде трансмисията между изпълнителната и съдебната власт. Това е в интерес на магистратурата, но за съжаление тя вече 12 години не го осъзнава. Свидетели сме на остро противопоставяне в последните 12 години, откакто всъщност съществува Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието, независимо от техния политически цвят.
Законопроектът предвижда към Висшия съдебен съвет да се изградят три нови комисии, като членовете на някои от комисиите могат да не бъдат и членове на Висшия съдебен съвет, а само съдии, прокурори, респективно следователи със съответните възнаграждения и правомощия. Трябва ясно да осъзнаем, че ако законопроектът бъде приет в този му вид, Висшият съдебен съвет се превръща в автономно министерство на съдебната власт – извън изпълнителната и извън законодателната. И това според мен ще бъде пагубно за магистратурата, за държавата и гражданството. Ще ви дам само едно сравнение, за да не бъда голословен. Вижте чл. 95, ал. 2 от немската конституция. Там е казано, че даже федералният министър назначава съдиите. И може ли някой от Германия да каже, че не разбира що е независимост на съдебната власт и принципът за разделение на властите?
Извод: правомощията на Висшия съдебен съвет трябва да се ограничат само до тези, дадени му от Конституцията. Законопроектът трябва да регламентира взаимодействие и взаимоотношения между законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Трето, съвършенството на една система, уважаеми дами и господа, е в нейната простота. Законопроектът така усложнява устройството на съдебната система, че тя за мен практически неминуемо ще блокира. Никой не може да ми обясни това абстрактно деление на длъжности и административни ръководители. Та аз съм бил председател на окръжен съд и съм гледал дела повече от другите съдии. Какво е това раздвоение на личността? Защо поне вносителят не погледне стария Закон за устройството на съдилищата, където според мен много по-ясно и категорично са разграничени административните функции от съдебните?
Дами и господа народни представители, позволете ми да резюмирам.
1. Законопроектът се отдалечава от конституционните идеи, включително и от първата поправка.
2. Трябва от тази трибуна да изразим като Народно събрание остър протест към изпълнителната власт, която внесе законопроекта едва на 17 декември 2003 г. и по този начин злепоставя парламента. Тримесечният срок по § 4 от Конституцията е нарушен. Този закон трябваше да бъде факт още миналата година. Когато едно правителство и един парламент не спазват сроковете, които са си поставили, как да изискваме от гражданите да спазват правните норми? Отговорността за нарушаването на Конституцията в тази връзка трябва да поеме Министерството на правосъдието, Министерският съвет и парламентарното мнозинство. И да не се оправдаваме с кратките срокове, които в края на краищата сами ние приехме. Закон, господин министър, се ражда за една безсънна нощ.
3. За мен това е поредният експеримент в реформирането на съдебната система. Законът за съдебната власт, уважаеми дами и господа – да припомня на тези, които не са юристи, - е приет през 1994 г. За 10 години същият този закон е претърпял 22 изменения плюс 7 решения на Конституционния съд. Това, което правим днес, е 23-ата поправка. И все от тази трибуна прозвучава, че всяка една поправка едва ли не ще оправи съдебната система. Такъв законодателен абсурд за устройствен закон не е познат в нашата правна история. Според мен дейността на едно Народно събрание не трябва да се измерва с броя на приетите закони, а с броя на отхвърлените. Това е качеството на законодателната дейност. Трябва стабилност, а не волунтаризъм.
Ако законопроектът не претърпи съществени промени между първо и второ четене в окончателния му вариант, според мен той няма да изиграе ролята на реформиращ закон за нашата съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! За пореден път видяхме как юристите могат да четат закона като Дявола Евангелието. Това се случва не за първи път.
Господин Корнезов, не мога да разбера защо сте против идеята административен ръководител на орган на съдебната власт да може да бъде човек, който е работил в съдебната власт. Сам казахте, че сте срещу парашутистите в тази власт. Неведнъж тук сме се клели, че ще избягваме политическите влияния върху ръководството на съдебната власт. Как да го постигнем? Ние намерихме една формула и сме ви я предложили – професионална кариера. Уважаваният професор, високоуважаваният адвокат имат пълната възможност да станат административни ръководители на съдебната система, ако три или пет години поработят в нея. Любовта към професията – на първо място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Господин Пенчев, заповядайте, имате думата за изказване.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
На нашето внимание са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Иска ми се да започна с края на изказването на господин Корнезов, че този закон е променян 23 пъти и всяка една промяна в закона е имала амбицията да реформира съдебната власт. Така е, съгласен съм, но затова се разбрахме в това Народно събрание, че без пълни промени в Конституцията очевидно няма да можем да сложим основата на тази реформа на съдебната власт. Така че тук вече си отговаряме и на въпроса дали е необходим законопроектът на Министерския съвет като философия, трябва ли да гледаме такъв законопроект, тъй като това е предметът на разглеждане при първо четене на законопроекта. Отговорът очевидно е “да”. Този законопроект е наложен от Конституцията.
И тук пак, вземайки повод от изказването на господин Корнезов, съгласен съм, че този закон трябваше да бъде приет до края на миналата година. И това дали съм съгласен или не е без значение, това го казва Конституцията. Да, не е приятно, когато един парламент, едно правителство не спазят сроковете в Конституцията.

Тези срокове в Конституцията са дисциплиниращи, но, уви, оказа се, че не е толкова лесно да бъдат спазени. Ще ви дам само един пример. Конституцията от 1991 г., ако не се лъжа, даваше в своите Преходни разпоредби едногодишен срок да се образуват апелативни съдилища, Върховен административен съд и Върховен касационен съд. Върховният, Административният и Касационният съд станаха факт в края на 1996 г., а апелативните съдилища станаха факт през 1997 г., ако не и през 1998 г. Тоест, да, не е правилно, не е приятно, но очевидно по-важно е да изработим едни добри закони, да ги обмислим. Аз не съм много съгласен, че за една безсънна нощ може да се изработи закон. За една безсънна нощ могат да се нахвърлят идеите, могат да се заложат принципите, но самото изработване на закон е свързано с много скучна, педантична работа. Защото иначе се получават несъответствия вътре в самия закон, а и с останалото законодателство.
Аз заявявам, че ще подкрепя и двата законопроекта.
Ще се спра първо на законопроекта на Валери Димитров като по-малък. Да, вярно, аз също съм вносител, това ми го припомни наскоро господин Димитров. Подписал съм законопроекта, макар че не бих твърдял, че съм негов автор.
За мен идеите в този законопроект са добри. Става дума за първо четене. Безспорно между първо и второ четене можем да коригираме някои текстове. Ние казваме, че няма място в залата на Висшия съдебен съвет да седнат граждани. Ами то няма място и в пленарната зала. Колкото и да са големи балконите, ако целият народ или цяла София реши да влезе да слуша дебати в парламента, както има конституционно право и по закон, очевидно, че няма да има място. Но такива проблеми, слава Богу, не са възниквали. Заседанията на комисиите са открити. Там освен журналисти могат да присъстват и граждани. Слава Богу, досега напливът не е бил такъв, че да трябва да търсим по-голяма зала. Така че едва ли можем да очакваме такъв наплив и в заседанията на Висшия съдебен съвет.
Постави се въпросът, че не е удобно да се обсъждат примерно назначения на магистрати, понижения или повишения пред публика. Ами, ние днес до края на работния ден ще избираме членове на Съвета за електронни медии. Аз не виждам пречка от тази трибуна този, който има нещо против съответната кандидатура, да го каже. Нашите заседания са публични, няма ли да бъде неудобно да говорим против или за конкретните личности, които са кандидати за Съвета за електронни медии или някакви комисии, или други органи, които Народното събрание избира? Ами неудобно е, но заседанията са публични. Аз не помня досега да сме ги закривали, защото ще обсъждаме кандидатурата на този или онзи за този или онзи орган. Така че за мен този аргумент не е толкова сериозен. Аз не виждам нищо лошо в това да се открият тези заседания, защото на мен са ми казвали – аз съм нямал възможността да чета протоколи на заседания на Висшия съдебен съвет, това е невъзможно по закон, но са ми казвали, че там има такива неща, които не е зле да се знаят. Както всеки един депутат знае, че като говори в пленарната зала или в заседание на комисията и си позволи някое по-пиперливо или по-неблагозвучно изказване, той рискува да се намери в рубриките на вестниците “Проблясъци” или “През ключалката”. Значи трябва да си мерим малко или повече приказките. Не е лошо това да става и във Висшия съдебен съвет. Съответните уважавани висши юристи да си мерят приказките, защото аз съм чувал, че са се разменяли такива реплики, които просто не са за пред хора.
Така че за мен това не е страшно и аз смятам, че можем да приемем такава идея.
Възразява се основно за раздвоението на личността между административен ръководител и магистрат. Това раздвоение на личността, първо, го прокара Конституционният съд, второ, ние го приехме в Конституцията. Ние вече раздвоихме личността в Конституцията, ние приехме, че има административни ръководители, които са мандатни и които са очевидно нещо различно от магистратите. Тоест, дали председателят на съответния съд или районният прокурор е магистрат? Ами магистрат е, разбира се, за мен такъв спор няма, само че той е магистрат първи между равните и затова той не е несменяем на тази си длъжност. Той е несменяем като магистрат, но той е сменяем мандатно, като ръководител. Разбира се, има и много по-леки условия за освобождаването на магистрата като магистрат, за освобождаването на такъв ръководител предсрочно. И това е съвсем нормално, ние не можем да закрепостяваме тези ръководители и да им придаваме едва ли не качеството на несменяеми, както, уви, с едно решение Конституционният съд направи и което наложи да променим Конституцията в тази част.
За мен няма и капсулиране. Вие помните, че не в този проект на Министерския съвет, а в един минал проект, който ние приехме, се въведе конкурсното начало, което го има между другото и при държавния служител, тоест всеки магистрат трябва да се яви един път на конкурс. Няма никаква пречка един адвокат, който има в своята трудова биография три години като районен съдия, той да бъде назначен от Висшия съдебен съвет направо за председател на съответния районен съд, ако няма подходящ магистрат от този съд за тази длъжност. Разбира се, ако приеме Висшият съдебен съвет, че този човек е най-подходящ за това място. Но ако този адвокат или преподавател никога не е бил магистрат, то, уви, съгласно този принцип за конкурса, който сме приели, той трябва да се яви на конкурс. Пак няма пречка да стане ръководител, но трябва да се яви на конкурс. И на мен ми се вижда малко странно и особено и моят учител и учител на много поколения от нас проф. Сталев да трябва да се явява на конкурс примерно, но такъв е законът. А дали този конкурс специално по отношение на него няма да бъде формален, това е друг въпрос. Но законът е такъв, той трябва да се яви на конкурс, защото има конкурсно начало. И това не следва от тази промяна на Конституцията, не следва от този законопроект, то следва от едни предишни промени, които ние сме приели.
Аз съм също за това, което каза колежката Дончева – за вентилация. Да, трябва да има вентилация в съдебната система. Не може да бъде затворена. По моему трябва да направим наистина някои промени между първо и второ четене, но те са специално в прецизирането. Защото ми се струва, че в проекта на Министерския съвет има наистина някакво раздвоение между длъжността магистрат и ръководител. Казваме, че за ръководител може да бъде избран съдия, прокурор или следовател, тоест, излиза едва ли не абсурдната мисъл, че ако Висшият съдебен съвет примерно реши да назначи адвокат, който има стаж като съдия, отговаря на условията, за председател на съд, то трябва да има едва ли не две решения – първо решение за назначаване на съдия в еди-кой си съд, второ решение за назначаването му за председател. За мен това е неприемливо. Мисля, че с леко прецизиране на текстовете между първо и второ четене, като аз лично се ангажирам да направя съответни предложения, би могло тази неяснота да се изчисти. Очевидно административният ръководител в себе си въплъщава и магистратската длъжност. Очевидно е, че председателят на окръжен или апелативен съд може да гледа дела и да подписва решения и присъди и очевидно тези решения и присъди няма да бъдат нищожни, както биха били, ако бъдат подписани не от магистрат. Не може да има разлика между магистрати и административни ръководители, те са си магистрати – магистрати първи между равните.
Мисля, че няма някакви принципни противоречия в тази насока в законопроекта на Министерския съвет, просто има нужда от прецизиране, което, пак ви казвам, мисля, че може да се направи между първо и второ четене.
Без да ви отнемам повече времето, аз считам, че и двата законопроекта, най-вече на Министерския съвет, са необходими, те са даже задължителни, специално на Министерския съвет, с оглед на Конституцията. Мисля, че е свършена не малко работа от Министерския съвет, защото тези административни длъжности ние ги приехме с поправката в Конституцията, но някой трябва да ги прецизира в комисия – как са, защо са. Това дисциплинарно производство, това освобождаване на магистратите поради нарушения, които ние приехме, това ново основание – всичко това трябва да бъде разработено детайлно в един законопроект, защото мястото му е в закона, а не в Конституцията.
Мисля, че в това отношение Министерския съвет и Министерството на правосъдието са свършили доста работа. Така че не възприемам изцяло тези критики.
Що се отнася до изземването на правомощията на Министерството на правосъдието от Висшия съдебен съвет, да, господин Корнезов, аз също имам такива опасения. Но това пак не е плод на желанието на Министерския съвет и на Министерството на правосъдието, аз не смятам, че би било нормално един министър на правосъдието сам да си ограничава собствените правомощия или да ограничава правомощията на друг орган. Това разбиране, може би малко изкривено, на Конституцията, се наложи от поредица решения на Конституционния съд. Тоест това стана вече конституционна практика. И нищо друго не правят в момента Министерският съвет и Министерството на правосъдието, освен да се съобразяват с тези решения. И там, където навремето някои норми са били обявявани за противоконституционни, било цели норми, било една думичка, една запетайка или половин изречение, очевидно е, че Министерството на правосъдието е длъжно да се стреми да избягва подобни колизии, защото не се знае едно следващото решение на Конституционния съд дали няма отново да постави и министерствата, и парламента в такова неудобно положение.
Така че за мен това не е тенденция на Министерския съвет, това е просто наложена практика и тълкуване. Не виждам пречки в бъдеще и на семинари, и на кръгли маси тези въпроси да бъдат изчистени и ако трябва, да се внесе нова концепция, едва ли не в бъдеще да се приеме нов Закон за съдебната власт. Това е нещо, което би било полезно. Но на този етап тези промени са необходими и аз лично ви призовавам да гласуваме в подкрепа и на двата законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Този пореден законопроект за промяна на Закона за съдебната власт, както на всички е ясно, е продиктуван от промените в Конституцията, които приехме. По принцип той отговаря на тези промени в областта на несменяемостта, разграничаването на административните и съдебните длъжности и по въпросите за имунитета. Не трябва да крием, че днешната дискусия трябва да ни ориентира към същината на въпроса, която не е пряко изразена в разпоредбите, но мисля, че е основното обществено очакване към тези изменения – дали ще се повиши качеството на дейността на съдебната власт и дали тази власт ще намали зависимостите, които в момента действат в нея.
Безспорен факт е, че през последните години различен род влияния намаляваха ефективността и безпристрастността на съдебната власт. Този въпрос има и друга страна – дали сегашните промени, включително в ръководствата на институциите на съдебната власт, няма да бъдат продиктувани отново от мотиви, подобни на тези, които са действали в редица случаи. Тук много голяма е отговорността не само на законодателите, тъй като те трябва да създадат необходимите нормативни предпоставки, но особено на членовете на Висшия съдебен съвет, на съдебните институции, на Министерството на правосъдието, за да може със своята воля да гарантират подобряване на съдебната власт, подобряване, което да бъде оценено от потребителите, от тези, за които са предназначени нейните решения.
Тук беше повдигнат въпросът доколко професионална или по-отворена да бъде съдебната власт по отношение на кръга, от който се набират нейните ръководители. Аз не искам да отхвърля нито една от двете тези – нито за професионализацията в кариерата и оттам за професионализация на ръководствата, нито другата възможност - да се търси от други подходящи среди с оглед на своята квалификация и обществен статус за заемане на ръководни длъжности.
Тъй като в последните години е популярно да се позоваваме на чуждия опит, аз не го привеждам като рецепта, искам това много ясно да се знае, но изобилстващата с редица интересни съдебни и политически казуси съдебна практика и история в Съединените американски щати показва, че там системата може да бъде много отворена, вярно при една друга организация на институциите. Когато назначават Роберт Кенеди за главен прокурор, той е доста под 40 години и не се е явявал като обвинител по нито едно дело. Но в такива случаи изглежда понякога е по-важно да се потърси личност, която има определена воля и която не е обвързана с определени интереси, за да може да бъде променена системата.
Аз не казвам да отидем на такъв тип решения, но когато обсъждаме въпроса за отварянето на кадровия спектър, то наистина има основание още веднъж сериозно, особено в Комисията по правни въпроси, да бъде обсъдено как и лица от адвокатурата, от преподавателите могат да заемат такива длъжности. Наистина тук се предлага компромисно решение, но преминавайки винаги през определен минимален професионален стаж на магистратска длъжност преди заемане на ръководна длъжност.
Господин Пенчев каза, че конкурсът е задължително условие. Ние не трябва да създаваме впечатление, че тези, които отиват ръководители, заобикалят конкурсната процедура. В същото време е някак нелогично, ако използвам аналогичен пример, едно лице, което е завършило университет, да го пращаме да се явява на изпит за седми клас. Това не значи, че той може би ще се представи по-добре на изпита за седми клас, но причините за това ще бъдат от друго естество.
Аз пак казвам, ако ние всички искаме да намерим решението, да преценим какви са били отрицателните последици от търсене на такива решения в изминалите години и да дадем всички възможности, които да бъдат професионално преценявани, смятам, че можем да решим този въпрос с общи усилия.
Има един друг проблем, който е конкретен, но опира до конституционно съответствие. В § 4, чл. 29, ал. 1 се предлага председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор да могат да бъдат освободени преди изтичане на мандата им при определени условия. Конституцията изрично постановява, че при наличието на предвидените основания тези лица се освобождават от длъжност. Така че ние тук трябва да бъдем в пълно съответствие с Конституцията, защото основанията се покриват, а дори и в допълнителното основание, което е предвидено за несъвместимост, последиците отново трябва да бъдат същите.
На заседанието на комисията бяха повдигнати редица въпроси, които и тук в дискусията се засегнаха, за това да не се разширява прекалено много персоналната структура на Висшия съдебен съвет извън неговия членствен състав. Според мен има възможност двете комисии – и по предложенията, и по атестирането, да бъдат обединени, отделно да има дисциплинарен състав, да се предвиди, че едни и същи лица не могат едновременно да участват в различни вътрешни органи, които формира Висшият съдебен съвет. Защото има реална опасност властта да се концентрира в няколко лица и по този начин Висшият съдебен съвет само да одобрява решения, които по същество се вземат от един много по-тесен кръг, отколкото е неговият цялостен състав.
Говори се също за намирането на по-добро равновесие между правомощията на Министерството на правосъдието, на министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Тук съм съгласен, че нашите възможности не са големи поради вече твърде продължителната и в това отношение не толкова противоречива практика на Конституционния съд, който в редица свои решения и тълкувания е пренесъл в голяма степен тази тежест към Висшия съдебен съвет. Но там, където е възможно да се запази реалната роля на Министерството на правосъдието, мисля, че тя трябва да съществува, тъй като това е един от малкото канали, по които гражданите могат да изискват чрез изпълнителната власт решаването на определени въпроси или поне тяхното поставяне пред кадровия орган на съдебната власт.
Искам да обърна внимание на още един въпрос в § 40, чл. 131 за освобождаването на съдиите, прокурорите и следователите. Той беше засегнат и от господин Соколов във връзка с това колко магистратски длъжности ще се заемат. Този въпрос мисля, че трябва да бъде решен принципно, като лицата, които са избрани за министри и депутати, напускат магистратските длъжности, но запазват правото, след промяната в това им качество, те да ги заемат отново. Така както въпросът е решен за народните представители, по аналогичен начин той трябва да се реши и за лицата, които участват в изпълнителната власт. Така няма да се достигне до заемане на длъжности, които не се изпълняват, но трябва да има възможност за връщане в съдебната система на лицата, които са готови да продължат тази дейност, и отговарят, разбира се, на изискванията.
За дисциплинарната отговорност беше обърнато внимание, че трябва да се опишат, макар и приблизително, основните състави, с оглед на които да се диференцират и наказанията. Защото ние знаем, че дисциплинарната отговорност е вид наказателна отговорност в общия смисъл на понятието. Тоест, тя за разлика от гражданската отговорност винаги трябва да бъде описана по-конкретно, да не може да се търси нейното обосноваване по аналогия или с някакви други несигурни методи.

В заключение искам да подчертая, че ако насочим усилията си към решаване на повдигнатите въпроси, законопроектът би могъл да изграе до голяма степен своята роля. Най-важната част остава неговото прилагане по-нататък.
Искам да обърна внимание и на другия законопроект – на господин Димитров, който по принцип подкрепям, като някои от неговите разпоредби наистина могат да бъдат оспорвани, особено за политиката на Висшия съдебен съвет, нещо, което едва ли трябва да изискваме от такъв орган. Привърженик съм на откритостта. Тук материалните неудобства трябва да се преодоляват, а не да служат като извинение. В последно време получихме чрез пресата самопризнания на някои бивши конституционни съдии за това, как са се приемали решения на Конституционния съд – една публична тайна, която беше потвърдена от лицата, които са участвали, независимо какви са казусите. Та нима не знаем, че по такъв поръчков начин са решавани съдебни дела? Тези факти са известни, връзките между различните видове магистрати, между магистрати и адвокати, в едни постоянни състави и в постоянни преки и косвени зависимости, връзките с други лица, които с интерес инициират граждански и наказателни дела – тези неща трябва да бъдат силно и решително ограничавани. Затова публичността в заседанията на Висшия съдебен съвет може да помогне, тъй като са известни общо взето начините, по които да бъдат решавани формално и наглед законно дела, но всъщност със съвсем други мотиви, които нямат нищо общо със закона.
Ако сме водени от тази воля, можем да намерим нормативните решения. Но без нея дори и да подобрим значително сега внесения законопроект или да останем в неговите предели, практиката няма съществено да се промени.
Затова мисля, че днес можем да намерим решение на тези въпроси, изяснявайки своите позиции по принцип, а по-нататък в окончателната работа да завършим работата по този закон. За съжаление, ще се забави не само неговото приемане, но и процедурата по самите назначения на ръководители, защото това е процес, който има предвидена технология и също ще надхвърли поне с няколко месеца конституционно предвидения срок, без да води до оспоримост на тези назначения. Но трябва да е ясно, че парламентът, след като е поставен в забава по изтъкнатите вече причини и Висшият съдебен съвет трябва да се справят с тази задача възможно по-бързо, но главно то е да бъде качествено и с отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте за изказвания, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на правосъдието, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да подчертая, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като законопроекти, които така или иначе създават предпоставки за подобрение на функционирането на съдебната власт в България. Внесеният закон от Министерския съвет продължава започнатото дело от това Народното събрание с измененията в Конституцията за реформиране на съдебната система в България, което всички ние с консенсус приехме, че е императив за основните ни външнополитически и вътрешнополитически приоритети за подобряване на имиджа на България пред света, за отговаряне на повишените изисквания, които обществото налага към цялостната държавност в Република България.
Специално искам да се спра на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет. В него са развити основните моменти, които намериха своето място в измененията в Конституцията, създават се законовите основания и предпоставки за въвеждането на тези три нови институти, които променихме с измененията в Конституцията, а именно – мандат, несменяемост и имунитет на магистратите.
Този законопроект се нуждае от някои поправки. Те бяха упоменати в изказванията до момента и в изказванията в Комисията по правни въпроси. Нито един законопроект не може да претендира за перфектност още при неговото внасяне, затова е и ролята на Народното събрание и на комисиите, и на процедурата, която е предвидена за приемането на две четения и т.н. Тези несъвършенства могат да бъдат преодолени.
Искам да се спра на някои от критиките, които бяха отправени, например от страна на господин Корнезов за това, че съдебната система се затваря и че се намалява ролята на министъра на правосъдието. Този проблем наистина е фундаментален и се корени още в самата Конституция, както беше споменато и в практиката на Конституционния съд. Бих казал, че може би трябваше, когато изменяхме Конституцията в частта за съдебната власт, да обърнем внимание на този момент, че в самата Конституцията е залегнало това едва ли не отношение на натрапничество към министъра на правосъдието по отношение на съдебната система, където Конституцията не споменава ясно и категорично кой е председател на Висшия съдебен съвет, а го нарича председателстващ или по-скоро пише, че заседанията се председателстват от министъра на правосъдието, от което следва, че, едва ли не, Висшият съдебен съвет няма председател, а председателстващ.
Това ми напомня за срамежливостта на началото на демократичните промени в България, когато се въвеждаше президентската институция и казвахме, че се въвежда институцията председател (президент).
Трябваше да обърнем сериозно внимание на това нещо още по време на приемането на промените в Конституцията и да запишем ясно и категорично, че министърът на правосъдието е председател на Висшия съдебен съвет, за да може наистина да има пълното основание да участва пълноценно в работата на този орган и въобще да не се подлага под съмнение или под въпрос и в тълкуванията на Конституционния съд фактът, че не може съдебната система в България да бъде толкова изолирана, а разделението на властите да бъде толкова категорично и безапелационно.
На следващо място бих искал да отбележа, че съм склонен да подкрепя някои от критиките, които касаят наистина пълното затваряне на достъпа до съдебната система по отношение на други юристи, имам предвид не толкова достъпа до административните ръководители на съдебната власт. Господин министърът правилно подчерта, че всеки, който иска да стане председател на определен съд или да заемe друга ръководна административна длъжност, нека първо да поработи като магистрат. Но да се затваря по толкова драстичен начин въобще достъпът до съдебната система, до съдебната власт за всички други юристи, независимо от това до каква степен все пак те са свързани или работят в близост до тази система, мисля, че би могло да бъде преосмислено и да бъдат намерени малко по-гъвкави варианти.
И на последно място искам да обърна внимание и по отношение на законопроекта на колегата Валери Димитров. Ние подкрепяме по принцип този законопроект, ние сме за откритостта на заседанията на Висшия съдебен съвет, тъй като смятаме, че непрозрачността понякога води до някои изкривени практики и до несправедливи решения. Смятам също така, че практическите трудности, които съпътстват това, не би трябвало да бъдат аргумент тези предложения да не се приемат. Аз например веднага бих могъл да дам едно практическо предложение. След като в залата, в която заседава Висшият съдебен съвет, няма място за външни лица, подобно на заседанията на Народното събрание може да се сложи една камера, да се изнесе монитор в друго помещение в сградата и там всички журналисти и всеки, който се интересува, може да наблюдава директно със звук и картина заседанията на Висшия съдебен съвет. Ето едно практическо решение, което би могло да преодолее проблема с липсата на места в самата зала.
Така че двата законопроекта заслужават внимание, разбира се, и двата се нуждаят от съответните поправки, които се надявам, че ще бъдат внесени между първо и второ четене, и се надявам, че ние ще приемем в срок тези изменения, за да можем да изпълним изискванията за сроковете за провеждането на конкурсите и за назначаването на нови магистрати, нови административни ръководители в органите на съдебната власт и да отговорим на повишените изисквания както на българското общество, така и на нашите външнополитически партньори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На заседанието на Комисията по правни въпроси Коалиция за България подкрепи законопроекта. Разбира се, че бяха споделени някои критични бележки, но всички без изключение подкрепиха законопроекта. Мисля, че той, разбира се, има и недостатъци, както всеки друг законопроект, но между тези недостатъци не е това, че той усложнява функционирането на системата.
Законът разписва по-подробно дисциплинарната процедура и процедурата по атестиране, но това в крайна сметка е някакво развитие на материята. Може, разбира се, още веднъж внимателно да се прегледат практическите решения, които се дават, и да се помисли дали те да бъдат такива или малко изменени. Самите магистрати, присъстващи на заседанието, споделиха също някои недостатъци, като например това да бъде премахнато обжалването на наложеното дисциплинарно наказание да спира изпълнението. Може да се помисли и по други текстове, но в никакъв случай не може да се представи като обща забележка, че законът ще блокира системата.
Системата има проблеми, за които всички колеги говориха. Ние вече около година време, общо взето от предишния вариант за промяна на Закона за съдебната власт, който Конституционният съд блокира и обезсмисли, говорим за тези неща.
Едното от тях е вентилирането на системата. Вентилирането на системата не означава само вентилирането на върховете, макар че, разбира се, както е известно, рибата се вмирисва от главата.
Проблемът на тези десет години е, че след голямата декомунизация на системата определена група хора, известни с името “съдебна номенклатура” подредиха системата като облекло, шито по мярка. Това подреждане обхвана и по-долните звена и то се прави приблизително така: ти си най-висш магистрат и си имаш определени твои председатели на съдилища, те в техните рамки имат определени техни състави, респективно определени техни прокурори. Ако трябва да си уредите нещо, просто си го уреждате с когото трябва, той се обажда на когото трябва, последният го възлага на състава, който трябва, и се произвежда един съдебен акт със съдържание, каквото ни е необходимо. След това си осигурявате същия резултат по обжалването до върха, защото винаги го гледа подходящият човек, подходящият състав и подходящият прокурор.
Този законопроект, както и предишният, който Конституционният съд обезсмисли, прави опит съдебните началници да бъдат малко вентилирани не само на върха, а и по-надолу. Или поне законът да създава възможности това да става.
Не може да се измисли съвършена система, но това, което се предлага, е общо взето нещо разумно. Ако и то не даде резултат, ще помислим за още нещо. Но аз мисля, че подходът към това законодателно решение не може да бъде като по най-консервативни причини приемаме, че щом ние навремето сме сливали длъжността и функцията без това да създава проблеми, днес пък кой знае какъв проблем ще бъде магистратите да бъдат първи между равни и в крайна сметка административното ръководство да бъде за някакъв период от време.
Защото, извинете ме, дайте ми по някакъв начин контрола върху пет районни прокуратури – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, и аналогичните съдилища, и нямам нужда от нищо друго. Можете да ми дадете за гарниране и тези пет областни града. Останалите - повече от 20, няма да ме интересуват, ще ръководя държавата както си искам. Но не е това целта на упражнението.
И затова аз смятам, че съпротивата, която срещна идеята за разделяне на административното ръководство от функциите на магистрата, не е случайна. Тя е много полезна за запазване на съдебната номенклатура и затова смятам обаче, че пък ние не можем да ставаме проводници на запазване на статуквото.
Има още няколко проблема, които концептуално се поставят. И то е възможността магистрати от един профил да могат да упражняват друг профил и даже да стават административни ръководители. По принцип като правило в съдебната система трябва да бъде възприет кариерният принцип, но той не бива да се докарва до абсурд, тоест този, който е влязъл като следовател, да се пенсионира като следовател. Масовият случай е такъв: един човек, който е влязъл като съдия, се пенсионира като съдия или напуска системата след известен продължителен период. Но това не трябва да се абсолютизира. Не е масова практика прокурорите да стават администратори на съда, съдиите - на следствието, и обратно. Става дума за единични случаи и аз не виждам защо ние трябва да ограничим и да кажем, че който е бил съдия, само той ще става съдебен началник, дори на ниско равнище.
Но въпросът, който господин Соколов и господин Янаки Стоилов поставиха, за това научни работници и адвокати да бъдат допуснати като възможност за заемане на места, мисля, че също трябва да обсъдим още един път. Не е лошо това. Няма да бъде масова практика, смятам. Защото сега, извинете, защо вие решихте, че е много полезно Златка Русева, без нито ден съдийски стаж, да я направите върховен съдия, нищо лошо за колегата и нищо лично, а пък останалите ще трябва просто да ги ограничим? Няма да стане така и не бива да стане така!
Що се отнася до правомощията на министъра на правосъдието върху назначенията и върху дисциплинарните наказания. Аз не мисля, че точно този законопроект създава Бог знае какви обезправявания на Министерството на правосъдието. Виждала съм законопроекти за изменение на Закона за съдебната власт къде-къде по-плодовити в тази насока. Сега министърът на правосъдието, чета в законопроекта, може да внася предложения за наказания на всеки магистрат, както и една пета от членовете на съвета. Пък като реши Висшият съдебен съвет, че не ще да го налага, не ще. Но в крайна сметка това не е забранено на председателстващия на Висшия съдебен съвет. Това чета на стр. 21 – чл. 172, ал. 3.

Ако искате, още веднъж можем да прегледаме преди второ четене всички текстове на законопроекта. По време на заседанието на комисията стана дума, че чл. 125б, 125в и 125г трябва да се преразгледат още един път. Това са членовете за изискванията към лицата, които ще се назначават за административни ръководители. Става дума за следното: да не сме прекалили с изискванията и да се окаже, че не можем да ги изпълним и въобще не можем да намерим човек, отговарящ на тези изисквания, за част от съдилищата и прокуратурите. Защото такъв проблем възникна някъде за следователите, когато преди това се изхвърлихме с едни изисквания, уж ще правим съответствие. Според мен това трябва да се преразгледа още един път. И преди да гледаме законопроекта на второ четене в Комисията по правни въпроси, Министерството на правосъдието трябва да ни даде малко информация колко са малките съдилища и прокуратури, където няма Бог знае какъв избор и където не можеш Бог знае какви изисквания да поставяш, защото няма откъде да намериш хора за там. Начинът не е да ги правим временно изпълняващи, т.е. заобикалящи високите изисквания, които сами сме си поставили.
По отношение на законопроекта на господин Валери Димитров. Тук не е битов въпросът ще бъдат ли открити заседанията. Те могат да бъдат правени във всякаква зала – и в малка, и в голяма. Когато има заседание в малка зала, Народното събрание няма да каже: "Изнесете заседанието си на стадион "Васил Левски"." Смисълът на тези текстове обаче е да има определена полезна прозрачност в работата на Висшия съдебен съвет. Не е въпросът, че там някъде на заседанието ще присъства някой гражданин или журналист, който ще чуе, че говорят за Дончева – кандидат за магистрат, нещо нелицеприятно. Винаги ще има гласове "за" и гласове "против". Приемаме, че Висшият съдебен съвет ще обсъжда разумно всички доводи "за" и "против" и когато е приел една позиция, ще може да обясни защо е отхвърлил и отрицателните неща.
Аз мисля, че няма нищо да се сбърка, ако приемем законопроекта на господин Димитров, защото ние имаме един проблем, че в съдебната система липсва осъзнаване на проблема. Десет години се борим с това и аз не съм видяла не няколко най-висши магистрати, а много по-нисши магистрати да приемат, че магистратурата в сегашния й вид е един от проблемите на държавата. Там в продължение на няколко години от няколко бивши административни началници беше до болка внедрено в съзнанието на голямата част от магистратите, че те са независими, т.е., че никой не може да ги пита колко дела са написали, кога са ги написали, превърнали ли са се в надомници или в нещо друго и че никой не може да им иска сметка за нищо. Други лекове няма. Един от лековете е този – да може обществото да те пита какво си направил и какво не си направил. Защо плевенският съдия Цветанов толкова лежерно се носи от Тутракан в Луковит, от Луковит – в Русе, от Русе – някъде другаде? Защо не може, щом нещата са ясни, поне за плевенската общественост, да се придвижат бързичко, да се даде някакъв пример, че съдебната система и по отношение на своите кадри може да работи екзактно, без излишен шум в системата.
Аз ще подкрепя, както и моите колеги направиха на заседанието на Комисията по правни въпроси, ще подкрепим законопроекта на господин Димитров. Разбира се, че когато няма повече от три стола, вътре ще влязат трима души. Но проблемът не е дали сме направили публика като за кино на заседанията на Висшия съдебен съвет. Един човек да има вътре, който има възможност да влезе, това е нещо, защото то дисциплинира тези хора, че трябва да са подготвени за заседанията и трябва да се вземат решения, които да бъдат обяснени на обществено, а не че заседава някаква масонска ложа, в която само те знаят какво става.
Аз смятам, че ако към Министерството на правосъдието може да се отправи сериозен упрек, то е за сериозното забавяне на законопроекта. Никога не е леко да направиш сериозни промени някъде. Има съпротива, има и други фактори. Но една година забавяне на цялата тази работа нямаше никакво оправдание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Аз съм съгласен, че въпросът за откритостта на заседанията на Висшия съдебен съвет не е битов, той е принципен. Може ли ние да искаме едни висши органи на властта да правят открити своите заседания? Ще направим ли открити заседанията на Министерския съвет?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо не?!
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Защото това е аналогът на Висшия съдебен съвет. Единият е висшият орган в съдебната власт, а другият – в изпълнителната власт. Аз неслучайно преди това споменах, че дейността на Министерския съвет в много по-голяма степен засяга хората, отколкото дейността на Висшия съдебен съвет. Това е предимно кадрова дейност.
Аз не знам как Вие си представяте дали са 3, 13 или 33 допълнителните столове. Не знам как Вие разбирате предложението в този законопроект – че там ще присъстват граждани, които ще задават и въпроси на Висшия съдебен съвет?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Няма да е лошо.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Много хубаво ще бъде, разбира се! То ще стане като селско кафене. Това са абсурдни неща!
И ако аз възразявам, правя го, защото смятам, че не трябва от популизъм или от какво, аз не мога да си обясня, но не знам ще има ли практическо значение това, но има много негативно принципно значение.
Ние приехме, беше добре всеки, който се интересува от решенията на Висшия съдебен съвет, да има достъп до тях. Но начинът на вземане на тези решения, разискванията не могат да бъдат публични – това е моето твърдо убеждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, заповядайте за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, аз не изключвам животът да наложи някога и заседанията на Министерския съвет да бъдат публични. Не е практика. Но ако ние имахме един Висш съдебен съвет, който не даваше основание за атаки, който не беше част от проблема, който не се мъчеше да затваря проблема, може би нямаше да стигнем и до това да обсъждаме дали заседанията му да са публични. Може би даже въобще нямаше да стигнем до решението решенията да са публични и да може някой да ги чете.
Първоначално този орган стартира с големи надежди, без някой да е имал възможност да се докосне до неговите решения. Но животът създаде проблема.
Извинете, не може този проблем да бъде затварян. Трябва да се упражни някакъв обществен натиск върху това – там да спрат да прикриват подадени сигнали за очевидна злоупотреба с право. Защото съм сигурна, че колеги адвокати са ви давали случаи, в които са сезирали съвета, но жалбите и копията им - всичко това потъва като вода в пясък. Какви сме ние повече от тях? След като там има проблем, трябва да се даде възможност с една дифузия на дейност да се постигне откритост и прозрачност. Един човек да може да присъства, нека да присъства. А дали ще може да задава въпроси – ето, това можем да го коригираме между първо и второ четене.
Затова аз правя процедурно предложение този път да удължим срока както за сборния законопроект, така и срока между първо и второ четене, …
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Той е готов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, аз правя предложение, госпожо Мингова. Ако искате, можете да го отхвърлите. Правя предложение, за да бъдат огледани още веднъж някои неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, ще има ли други изказвания по този законопроект, за да преценя кога да дам почивката? Има желаещи.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата за изказване господин Александър Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз можех да си спестя изказването доколкото принципните позиции спрямо законопроекта вече бяха изразени до почивката, но доколкото се налага една нагласа за по-нататъшния ход на работата по този законопроект, която е свързана с доста сериозна дейност между двете четения и с подготовката на второто четене предвид и на това, което министърът каза за формираната в рамките на министерството работна група, на мен ми се струва, че трябва да бъде допълнена картината от проблеми, които законопроектът повдига и които - без да бъдат надценявани възможностите на второто четене - трябва по възможност да бъдат адресирани и преодолени.
Нека най-напред взема отношение по първия законопроект – законопроекта на господин Валери Димитров и група народни представители, доколкото аз съм част от групата народни представители, които също са подписали този законопроект и поддържам законопроекта по съображения, които в голяма степен бяха казани. Доколкото основният опонент господин Соколов продължава да повтаря съображения от чисто практически, технически и битов характер, аз искам от свое име за пореден път да изтъкна, че материалните предпоставки за реализирането на един принцип или тяхната липса много често наистина могат да го обезсмислят и да го направят формален, но те не бива да бъдат основание за това дали този принцип, дали тази постановка, дали това положение да бъде прието или не. Аз съм бил в залата, в която провежда своите заседания Висшия съдебен съвет и там наистина няма място за публика. Същевременно тук вече се говори на тази тема и аз бих квалифицирал това говорене като говорене за нови форми на публичност.
Междувременно трябва да се има предвид, че съвременните модерните форми на публичност по някакъв начин да дезавуират традиционните механизми на демократичния процес. Но независимо от това традиционните изисквания на демократичния процес не отпадат, независимо от появата на нови форми на публичност. И според мен публичността, откритостта като принцип е точно едно от средствата, които преодоляват дефицита на легитимност, който всички констатираме във връзка със съдебната власт и заради който всъщност изменихме и Конституцията и приемаме измененията и допълненията в Закона за съдебната власт, предложени от Министерския съвет. В този смисъл аз мисля, че има една пряка връзка, макар че тя е по-скоро скрита, имплицитна между двата законопроекта, защото и двата имат една и съща цел. Отново ще кажа, че става дума за принципа на публичността като основен за формиране на доверие към съдебната власт като цяло и към органа, който я управлява – административният орган на съдебната власт, както нееднократно е наричан Висшия съдебен съвет.
И понеже господин Соколов постави въпроса: добре, какво ще кажете за откритостта на заседанията на Министерския съвет, например, аз ще отговоря положително по един заобиколен начин на този въпрос като спомена, че в проекта за нов конституционен договор на Европейския съюз се предвижда Съветът на министрите на Европейския съюз – орган, който се състои от представителите на правителствата на страните-членки, да заседава публично, когато осъществява законодателна функция. Така че няма нищо странно или немислимо, когато говорим за публичност и в дейността на такъв вид орган.
Понеже аз не намирам връзка между двата законопроекта, бих изтъкнал нещо, което намирам за много позитивен елемент в новия законопроект, макар че това е една подробност, на която никой не обръща внимание, очевидно няма възражения срещу нея. Това е, че се предлага да отпадне възможността поправки или допълнения в дневния ред на заседанията на Висшия съдебен съвет да се правят в последния момент, в деня на заседанието. Нещо, което, не зная дали знаете, но е проблем на дейността на Висшия съдебен съвет. Защото понякога се стига дотам, че Висшият съдебен съвет взема решения, за които негови членове не са разбрали, че вземат такива решения, колкото и абсурдно да изглежда това.
Използвам повода, че Вие, госпожо Касабова, ръководите заседанието на Народното събрание в този момент, защото Вие сте цитирана от вчерашното заседание от председателстваната от Вас Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България да казвате, че сред измененията, които произтичат или се налагат от бъдещото присъединяване на страната ни към Европейския съюз, се включва евентуално и такова, което се отнася до уреждането на взаимоотношенията между Министерство на правосъдието, от една страна, и Висшия съдебен съвет, от друга. Аз чух да казвате това, защото присъствах на това заседание, макар и в по-широк контекст с допускане на решаване на този въпрос и по законодателен път. Искам да кажа обаче, понеже се говори на тази тема следното, защото и на мен ми прави впечатление, че като че ли се прави поредната стъпка към това взаимоотношение между Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет да няма характер на баланс, а да се изразява в конструкция, която очевидно поставя относителното тегло в полза на Висшия съдебен съвет.
Ние трудно ще се върнем назад и ще възкресим някой стар модел за управление на съдебната система, например с назначаването на съдиите, прокурорите и следователите от министъра на правосъдието – система, която в подходящ стабилен демократичен контекст функционира в редица страни и сега, без да създава проблеми на независимостта на съдебната власт. Така че Висш съдебен съвет ще продължи да има, но е друг въпросът как той се конструира, каква е конфигурацията на членския му състав и какви функции има той. Проблемът, за който говорим, не е възникнал изведнъж и не е резултат на текста на съществуващия конституционен текст, а на едно негово интерпретиране в редица решения на Конституционния съд, може би в редица законодателни решения, които доведоха до това положение.
Стана дума за това, че министърът запазва някои правомощия да прави предложение. Според мен проблемът се състои в това дали Висшият съдебен съвет е едновременно органът, който взема решенията, възложени му от Конституцията и органът, който инициира вземането на тези решения и ги подготвя. Тук трябва да се търси балансът и мисля, че тази подготвителна база, където се инициират решенията и да се подготвят, трябва да стане разграничението между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. За съжаление, и моето впечатление е, че и този път е пропусната тази възможност и всичко се концентрира във Висшия съдебен съвет, включително и при създаването на тези две комисии по новите чл. 30а и чл. 30б – Комисия по предложенията и Комисия по атестирането.
Във връзка с тези две комисии аз не съм далеч от мисълта да подкрепя идеята за тяхното обединяване или за търсене на друг формат, защото има опасност вместо да увеличат, те да затруднят и да задръстят административния капацитет на Висшия съдебен съвет. Нещо, което само по себе си е проблем, който трябва да бъде решаван.
И колкото и да правим опит в предложения текст да бъдат разграничени функциите на тези две комисии, неизбежно е тяхното препокриване, особено при атестирането като основание и пример за освобождаване по чл. 131, ал. 1, т. 5 или 6 в новата редакция – после по друг повод ще се спра на този въпрос – или като основание за непонижаване в ранг или за отказ за повишаване.

В идеята, в концепцията на вносителя би трябвало да е ясно защо двете комисии се формират по различен начин. Какво иска да каже законопроектът по този начин: че едната се състои само от членове на Висшия съдебен съвет, а другата има и външни членове и се председателства от член на Висшия съдебен съвет? Че едната е по-важна от другата или нещо такова? Че проблемите, които решава едната, са по-сериозни за статута на магистрата, за неговото движение по кариерата? Не съм сигурен, дотолкова доколкото може да се обоснове голямо припокриване във функциите, в дейността на двете комисии.
Аз тръгнах да говоря по начин, който може да характеризира законопроекта като един технологичен законопроект, в който са разписани процедури, някои от които или повечето от които са пряко следствие от приетите през м. септември миналата година изменения в Конституцията. Доколкото обаче самият Закон за изменение и допълнение на Конституцията заповядва приемането на този закон, редно е да бъдем по-взискателни и да направим оценка дали новите конституционни положения са развити адекватно, са развити добре в предложения от Министерския съвет проект. Още повече, че конституционните изменения, макар и приети единодушно, породиха в етапа, предхождащ дискусията в залата, редица съмнения и притеснения, за които се очакваше, че ще бъдат превъзмогнати чрез измененията и допълненията на Закона за съдебната власт. Аз мисля, че това не е постигнато напълно.
Ще ви дам един пример с § 39, който изменя чл. 129 от закона. Тук случайно чл. 129 от закона съвпада с чл. 129, ал. 3 от Конституцията. На практика новата редакция в ал. 1 приповтаря конституционния текст и не ни казва нищо повече по това какво става, какво означава това атестиране. На какви основания се извършва атестирането? Какво ще проверява Атестационната комисия, респективно Висшият съдебен съвет и какво ще решава? Атестационната комисия, както вече казах, е предвидена в чл. 30б и в неговата ал. 11 се предвижда условията и редът за извършване на атестирането, както и за периодичното атестиране, да се определят от Висшия съдебен съвет с наредба. Защо с наредба, а не с този закон? След като този закон точно трябва да бъде приет в изпълнение на конституционното изискване.
От друга страна, какво означава периодично атестиране? Кога ще се извършва то? Съгласно новия чл. 131, т. 6, отрицателната атестация е основание за прекратяване, за освобождаване на съдиите, прокурорите и следователите. По-долу ал. 3 казва, ако аз я тълкувам правилно, че това не се отнася за несменяемите. Ако не се отнася за несменяемите, кажете го позитивно, а не е нужно по тълкувателен ред да достигаме до този извод.
От друга страна, ако атестацията се прилага само за да се придобие статут на несменяемост, нека това да бъде съвсем ясно. Не да се стига до положение, където отрицателна атестация може да се получи, но тя да е само основание за неповишаване в ранг или за понижаване в ранг.
В тази връзка искам да обърна сериозно внимание на положението, което е залегнало и в чл. 31 при освобождаването на ръководителите на двете върховни съдилища и на главния прокурор, и в чл. 131 при освобождаването въобще на всички съдии, прокурори и следователи, във връзка с основанието уволнение поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, установени по реда на дисциплинарното производство.
За съжаление и тук законовият текст не ни казва нищо повече от конституционния. Като че ли всичко оставяме да вършат дисциплинарните състави или органът, който ще ги прилага, който ще реализира дисциплинарното производство. Това означава, че законът не е добър, това означава, че законът не създава достатъчно гаранции срещу произвол, който може да бъде допуснат просто защото правоприлагащият орган няма да има достатъчно ясно формулирани основания и критерии, които трябва да се съдържат в закона, а не някъде другаде, или в разбиранията на членовете на съответните органи.
Това с още по-голяма степен се отнася за разпоредбата на чл. 168, ал. 1, която, както аз чета закона, е единствената разпоредба, съдържаща някакви основания или указания за това кои са основанията за дисциплинарна отговорност. Това, което някой колега нарече преди малко състави на дисциплинарни нарушения.
Уволнението например, колеги, като вид дисциплинарно наказание по чл. 170, т. 5 и освобождаването поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, установени по реда на дисциплинарното производство, едно и също нещо ли са? Ако са едно и също нещо, защо се борави с различни понятия? Аз лично мислех, че това поне наистина може при ясна визия, при ясно виждане за това какво целим, да бъде преодоляно във втората фаза на законодателния процес, следващата фаза на законодателния процес, стига обаче да се изхожда наистина от това – не да се работи на парче и да се преодоляват технически или редакционни несъответствия, а да се постигне това, което законът трябва да съдържа, за да отговаря на изискванията на Конституцията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Реплики? Няма. (Народният представител Валери Димитров от място иска думата за изказване.)
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще бъда съвсем кратък, тъй като аз казах основното, когато представях законопроекта. Тук искам да поставя някои акценти.
Във връзка с критиката на законопроекта, който се смята за нецелесъобразен, аз не чух някакви сериозни аргументи защо не трябва да бъдат открити заседанията на Висшия съдебен съвет. Казваше се, че видите ли и заседанията на Министерския съвет не били открити. Висшият съдебен съвет, който също е административен орган, и той трябвало да бъде затворен, както Министерският съвет. Само че тук има една съществена подробност, която променя картината.
Министерският съвет е висшият орган на изпълнителната власт. Той оглавява пирамидата от изпълнителни органи. Тъй като ние сме парламентарна република, върху него се упражнява парламентарен контрол, който може да стигне дори до гласуване на вот на недоверие. Както министър-председателят, така и другите членове на Министерския съвет, знаете много добре, колеги, че са длъжни да отговарят на въпроси, поставени от Народното събрание. Тоест, върху тях се упражнява форма на парламентарен контрол.
При Висшия съдебен съвет, тъй като начинът му на формиране е такъв, че той трябва да бъде максимално независим от другите власти, няма никакви форми на отчетност пред друга власт. Именно тук, за да бъде спазен балансът, той наистина трябва да бъде открит и отворен. Бих направил аналогия с парламента. Ние се отчитаме пред избирателя по време на избори, нали, но Конституционният съд контролира актовете на парламента. Нашите заседания са открити не за друго, а именно за да се види как взима решения една власт, която няма форми на периодична отчетност пред друга власт. Така че Висшият съдебен съвет именно за да не се превърне, както каза госпожа Дончева, в масонска ложа, наистина е добре да бъде открит и просто обществеността да знае какво става. Нищо лошо няма в това, че кадровите въпроси, свързани със съдебната система, могат да бъдат обект на публичен дебат.
Уважаеми колеги, в други държави формите на публичност са, бих казал, драстично засилени. В Съединените американски щати например, те са друга система, но там огромна част от съдиите и прокурорите се избират. Това е един политически процес и в хода на тези избирателни кампании се изнасят всякакви факти относно професионалните и личните качества на кандидатите за съдии и прокурори, включително и много нелицеприятни. Това е част от публичния дебат.
А ние казваме “Не трябва да обсъждаме тези неща”. Защо? Какво лошо има в това Висшият съдебен съвет да направи публични критериите, по които повишава, понижава или премества съдии? Какво лошо има в това съдебната власт да не бъде анонимна, а персонализирана, та обществото да знае кои са добрите и кои са не чак дотам добрите магистрати? Това би укрепило доверието в съдебната система.
Мисля, че публичността по никакъв начин не подкопава независимостта на съдебната система. Пак повтарям – съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната, а не от обществото.
И последното, на което искам да се спра, е за критикувания от господин Соколов принцип, че Висшият съдебен съвет трябва публично да огласява практиката и политиката по прилагането на закона, както и мотивите за тяхната промяна. Уважаеми колеги, аз казах и при представянето на законопроекта – това е принцип на европейското право. Има го и в много национални законодателства. Това е принципът на защита на легитимните очаквания и предвидимостта на административните органи. Висшият съдебен съвет е административен орган и трябва да следва някаква ясна и предвидима линия на поведение, когато издава административните актове. Адресатите на тези актове, повтарям, трябва да знаят какво могат да очакват от него. Това е принцип, залегнал в практиката на Европейския съд. Този принцип също трябва да бъде утвърждаван. Не трябва да забравяме, че Висшият съдебен съвет е административен, а не правораздавателен орган и за него важат правилата на модерната администрация. При модерната администрация принципът на защита на легитимните очаквания и предвидимост е общ принцип на европейското право. Нека не забравяме тези неща и да не смятаме, че ако не знаем нещо, то трябва да бъде отхвърлено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания?
Министър Станков, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В дискусията ясно прозвуча въпросът за срока на внасяне на законопроекта за обсъждане в Народното събрание. В този смисъл считам за необходимо да дам обяснение. Господин Валери Димитров преди малко в изказването си посочи отговорностите, които носят министрите. За министъра на правосъдието аз ще добавя още една отговорност – оттоворността към съдебната власт. Точно защото се чувствам ангажиран с тази отговорнст, не я намирам за някаква формалност, след изготвянето на законопроекта, а той беше готов в началото на м. ноември 2003 г., проведохме две серии от срещи във всички апелативни райони в страната с всички магистрати. Там получихме серия въпроси, които, уверявам ви, въпреки богатия опит на юристите в залата тук, няма да ви дойдат на ум да ни зададете. На част от тези въпроси ние успяхме да дадем отговор със законопроекта.
Фактът, че въпросите към този законопроект продължават, означава само едно – срокът, който парламентът определи, беше изключително кратък. А за кратките срокове народът се е произнесъл какво значи бързата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министре, вземам думата за изказване по повод последната Ви реплика – че по този законопроект има все още въпросителни. И аз искам да Ви подкрепя, защото съм сигурна, че е така. Този законопроект беше чакан отдавна като една реплика на поправките в Конституцията. Надявах се много, че той ще придобие това съвършенство, което беше демонстрирано от предложенията на вносителите за поправки в Конституцията.
Искам обаче да Ви убедя, че одобрявайки изказаните тук мисли от преждеговорившите, трябва да спомена и това, че в закона има някои недобре формулирани текстове, които раждат много противоречия и наистина ние тук в залата не можем да отговорим на всички въпроси, пък и самият дебат не дава възможност за това.
Искам да ви обърна внимание върху няколко факта за размисъл, за да може между първо и второ четене те да бъдат съобразени и евентуално поправени, като в този процес участва и Министерството на правосъдието. Става дума за това, че длъжността “административен ръководител” може да се заема от следовател, прокурор, може би тезата за вентилиране е чудесна, но може би има и една друга теза, която не е намерила съвършено разрешение в този законопроект. Не е ясно дали става въпрос за командироване, за решаване на определени проблеми в съд, следствие или прокуратура или това е институт, който създава нова рамка, нов модел на израстване на кариерата на всеки юрист.
В законопроекта има поне три текста, които отбелязват един и същи проблем, но в различна светлина. Първо, че административният ръководител, примерно следовател, който става председател на районен съд, запазва предишното си място. Освен това той се назначава и на съдийска длъжност. Освен това се назначава и като административен ръководител. Тези несъответствия в нашите тълкувания трябва да бъдат изяснени по някакъв начин.
В тази връзка при назначаването на лице, което няма изискуемия се 5-годишен стаж, за да получи статута на несменяемост, а това е предвидено за районните съдилища – в една скоба искам да ви кажа, че напълно споделям мнението, че има опасност в малките съдилища да не бъдат открити кадри с по-дълъг стаж, това са все млади колеги – но ако в рамките на този 5-годишен стаж той бъде подложен на атестиране, какво би станало? Къде е основанието в този закон за освобождаването му от административна длъжност, защото в чл. 125 такова основание няма?! А той трябва да бъде отстранен, тъй като не е получил статут на несменяемост като административен ръководител и като съдия.
Трябва да сме наясно как израстването в кариерата трябва да се превърне в принцип. Имам предвид съвместяването – следовател, който може да бъде председател на съд. Това са въпроси, които поставят под съмнение специализацията в кариерата.
За създаването на постоянните комисии към Висшия съдебен съвет. Не трябва да забравяме, че той е орган и в никакъв случай не трябва да се превръща в администрация. Постоянният характер на тези комисии, а това беше подчертано тук, създава някои рискове, които трябва да бъдат оценени. Освен това в един постоянен състав на комисия, от която примерно зависи съдбата на един съдия, защото въпреки това, че в закона е залегнал принципът за магистратура и са изброени длъжностите на следователя, прокурора и съдиите, ние отграничаваме съдийската длъжност като длъжността на арбитрите. При това положение съвсем сериозно искам да поставя въпроса редно ли е следователи и прокурори да участват в оценката, в атестирането на съдиите? Мисля, че такива проблеми се повдигат и от действащи магистрати. Наистина това крие опасност, че би могло да се посегне на независимостта на съдебната власт.
Разумен ли е срокът, който вие сочите – 31 март, за избор на административните ръководители? Законопроектът наистина малко закъсня. Мисля, че при процедурите, които ни предстоят по правилника, това е срок, който трябва да бъде коригиран.
Наистина не мога да разбера защо за един определен § 34 придаваме обратна сила на закона. Става дума за административните ръководители. Не смятам, че има някакъв действително разумен довод, за да пристъпваме към едно изключение по този законопроект. Изясняването на тези въпроси наистина ще ни даде възможност да се опираме на принципи, а не да се поддаваме на страха, че това е един от поредните експерименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
Министър Станков, заповядайте да вземете отношение по проблема.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масева! Бих искал да дам едно пояснение. Философията на този законопроект, а и философията на промените в Конституцията, където е записан срокът 31 март, означават едно – административният ръководител на съответната структура на съдебната система да бъде магистрат, който е пръв между равни. И категорично не става дума за командироване, става дума за професионалния ценз, който този административен ръководител следва да притежава. Конституцията не прави разлика между статута на съдия, прокурор и следовател. Точно заради това и вследствие на дискусията, която проведохме сред колегите от съдебната система, се стигна до извода, че професионалният опит като следовател не трябва да бъде пречка да се заема административна длъжност например в съда. Но това означава, че този следовател вече не е следовател, той е магистрат – съдия с професионално минало на следовател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с вносител Валери Димитров и група народни представители.
Гласували 168 народни представители: за 135, против 27, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с вносител Министерският съвет.
Гласували 157 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ ОТ 23 СЕПТЕМВРИ 1992 ГОДИНА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте, господин Димитров, да докладване становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-02-80/24.11.2003 г. за ратифициране на
Допълнителния протокол между Република България и Съединените
американски щати за изменение на Договора между Република
България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 януари 2004 г., с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г.
С Решение № 663 на Министерския съвет от 2003 г. са одобрени проект на Меморандум за разбирателство относно някои двустранни инвестиционни договори, сключени от САЩ, проект на Допълнителен протокол между Република България и САЩ за изменение на Договора между Република България и САЩ за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г., както и проект за размяна на ноти относно тълкуването на някои разпоредби на Договора.
В изпълнение на задълженията, поети от Република България в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава двадесет и шест “Външни отношения”, тя следва да възприеме законодателството на Общността в областта на външните отношения от датата на присъединяване към Европейския съюз и да приведе в съответствие с правото на Европейския съюз сключените от нея двустранни международни договори.
Предвид наличието на някои противоречия между законодателството на Европейския съюз, от една страна, и договорите за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, сключени от някои страни, кандидатстващи за членство в Общността, със САЩ, от друга, се наложи провеждането на тристранни срещи, на които бяха обсъдени възможностите за отстраняване на съществуващите несъответствия.
С Допълнителния протокол между Република България и САЩ, подписан на 22 септември 2003 г. в Брюксел, за изменение на Договора между Република България и САЩ за насърчаване и взаимна защита на инвестициите се осигурява съответствието му със законодателството на Европейския съюз в следните области:
1. Движение на капитали.
2. Изисквания за извършване на определена дейност.
3. Чувствителни сектори и защита на съществуващите инвестиции.
4. Задължения спрямо трети страни, произтичащи от членството в Европейския съюз.
5. Бъдещо развитие на законодателството на Европейския съюз.
Страните се договориха за определено тълкуване на разпоредбите на чл. 48 “Европейски компании” от Договора за създаване на Европейската общност.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол между Република България и САЩ, подписан на 22 септември 2003 г. в Брюксел за изменение на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г.”
Господин председател, правя и едно процедурно предложение. Във връзка с обсъждания ратификационен закон, както и със следващия ратификационен закон в залата да бъдат допуснати господин Валентин Първанов, заместник-министър на икономиката, както и госпожа Дияна Найденова, директор на Дирекция “Външноикономическа и търговска политика” в Министерство на икономиката.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение. Противно предложение? Не виждам.
Моля да гласувате направеното предложение за допускане в залата на предложените господа.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на икономиката в залата.
Председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност отсъства.
Заповядайте, господин Киров, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-80 за ратифициране на
Допълнителния протокол между Република България и
Съединените американски щати за изменение на
Договора между Република България и
Съединените американски щати за насърчаване и
взаимна защита на инвестициите от
23 септември 1992 г., внесен от Министерския съвет на
24 ноември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 4 декември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г.
В изпълнение на задълженията, поети в преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава двадесет и шеста "Външни отношения", България следва да възприеме законодателството на Общността в областта на външните отношения от датата на присъединяване към Европейския съюз и да приведе в съответствие с правото на Европейския съюз сключените от България двустранни международни договори.
С Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора между Република България и САЩ за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г. се осигурява съответствие на договора със законодателството на Европейския съюз в следните области: движение на капитали; изисквания за извършване на определена дейност; чувствителни сектори и защита на съществуващите инвестиции; задължения спрямо трети страни, произтичащи от членството в Европейския съюз; бъдещо развитие на законодателството на Европейския съюз; чл. 48 "Европейски компании" от Договора за създаване на Европейската общност. Страните договарят определено тълкуване на разпоредбите по чл. 48 от Договора за създаване на Европейската общност.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г., подписан на 22 септември 2003 г. в Брюксел.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Киров.
Откривам дискусията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Ако няма, пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, правя процедурно предложение този законопроект да бъде приет и на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати
за изменение на Договора между Република България и
Съединените американски щати за насърчаване и
взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г.

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г., подписан на 22 септември 2003 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.







Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБИКА БЪЛГАРИЯ И БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
Заповядайте, господин Димитров, да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател!
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-02-85 от 16.12.2003 г.
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Босна и Херцеговина,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 14 януари 2004 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Босна и Херцеговина.
Споразумението за свободна търговия между Република България и Босна и Херцеговина бе подписано на 16 октомври в София от министър-председателите на двете страни. То отразява желанието на договарящите се страни да развиват икономическото сътрудничество помежду си, както и да увеличат двустранния стокообмен.
Споразумението предвижда изграждането на зона за свободна търговия, обхващаща цялата взаимна търговия между договарящите се страни, в рамките на преходен период, изтичащ на 1 януари 2005 г., съгласно разпоредбите на споразумението и в съответствие с определението, посочено в чл. 24 от ГАТТ 1944 г. и Световната търговска организация.
Настоящото споразумение има за цел да осигури справедливи условия за лоялна конкуренция в търговията между договарящите се страни, да допринесе чрез премахване на пречките в търговията за хармонично развитие и разширяване на световната търговия, да създаде условия за по-нататъшно насърчаване на инвестициите, особено за развитието на взаимни вложения в двете страни, както и да стимулира търговията и сътрудничеството между договарящите се страни на пазарите на трети страни.
Република България ще премахне митата по вноса на промишлени стоки с произход от Босна и Херцеговина от датата на влизане в сила на споразумението.
Босна и Херцеговина ще премахне митата постепенно в рамките на преходния период, като за една част от стоките митата ще бъдат премахнати от 1 януари 2004 г., а за останалите – от 1 януари 2005 г.
По отношение на търговията със селскостопански стоки страните договориха премахване на митата за неограничени количества на реципрочна основа от датата на влизане в сила на споразумението за някои нечувствителни стоки.
Споразумението съдържа разпоредби относно дъмпинг, спешни мерки по вноса на стоки, реекспорт и сериозен дефицит, държавни монополи, процедура за прилагане на защитни мерки, плащания, правила за конкуренцията между предприятията, държавна помощ, затруднения, свързани с платежния баланс, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, изпълнение на задължения и клауза за по-нататъшно усъвършенстване на договореностите.
Неразделна част от споразумението са:
Приложение І – съдържащо списък на стоки от глава 25 до глава 97 на Митническата тарифа, които се третират като селскостопански;
Приложение ІІ – съдържа промишлените стоки, за които Босна и Херцеговина постепенно ще премахне митата в рамките на по-кратък преходен период, завършващ на 1 януари 2004 г.;
Приложение ІІІ – списък на селскостопански стоки, за които митата ще бъдат премахнати на реципрочна основа, за неограничени количества от датата на влизане в сила на споразумението;
Приложение ІV – списък на международните конвенции и договори в областта на интелектуалната собственост, задълженията по които ще се прилагат между страните и в рамките на това споразумение;
Протокол А – регламентиращ преференциалните правила за произход на стоките и методите за административно сътрудничество.
С оглед задълженията на Република България по подготовката за членство в Европейския съюз в проекта за споразумение е предвидена клауза за денонсиране, съгласно която при присъединяване на една от страните към Европейския съюз тя може да се оттегли от споразумението, без другата договаряща се страна да има право да претендира компенсации.
Споразумението ще влезе в сила след ратифицирането му от двете страни.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Босна и Херцеговина.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това е едно специфично споразумение.
Господин Киров, ще може ли отново да Ви помоля да прочетете становището на вашата комисия?
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-85 за ратифициране на
Споразумението за свободна търговия между Република
България и Босна и Херцеговина, внесен от
Министерския съвет на 16.12.2003 г.

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението за свободна търговия между Република България и Босна и Херцеговина, подписано на 16 октомври 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде приет на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля, господин Димитров, докладвайте текста на закона.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Босна и Херцеговина

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Босна и Херцеговина, подписано на 16 октомври 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, господин Димитров.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Все пак се създава различен режим на договарящите се страни относно митата и е хубаво някой да обясни за това.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте закона с член единствен на второ четене.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ПРОЕКТИ ЗА БОРБА С ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА ПО ЧЛ. 6 НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ.
Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Чакъров да докладвате вашето становище.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на заместник-министър Илияз в залата.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Виждам заместник-министър Илияз да влиза в залата.
Имате думата, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вниманието ви:

"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроект за ратифициране на
Споразумението относно проекти за борба с изменение
на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България
и правителството на Конфедерация Швейцария
№ 202-02-71, внесен от Министерския съвет на
30 октомври 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 декември 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението относно проекти за борба с изменение на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите.
Основание за подписването на споразумението е ратифицираната вече Рамкова конвенция на Обединените нации за изменението на климата, към която Република България се присъедини, както и Протокола от Киото, който задължава развитите страни и страните в преход към пазарна икономика да провеждат политика и предприемат мерки за намаляване на годишните емисии от парниковите газове в периода 2008-2012 г., като за България това е задължение от 8% спрямо базовата година 1988.
По чл. 6 от Протокола от Киото е заложена възможността развитите страни да намаляват емисиите си от парникови газове, като изпълняват проекти в страните с икономики в преход или т.нар. проекти "съвместно изпълнение".
Основната цел на проектите в тази инициатива е намаляването на емисиите на парникови газове чрез подобряване на енергийната ефективност и оттам намаляване на употребата на изкопаеми горива, усъвършенстване на горивните и производствени процеси, отстраняване на пропуските по преносните мрежи за природен газ, увеличаване потенциала на поглъщане на емисии от въглероден окис от горите, използване на възобновяеми енергийни източници.
Проектите са от икономическо, техническо и екологично значение за страната. Те предоставят възможност за безвъзмездно придобиване на инвестиции и високотехнологично екологично оборудване.
България се задължава да прехвърли на страната инвеститор определени количества редуцирани емисии по всеки отделен проект. Споразумението очертава само рамката, а конкретните проекти ще бъдат предмет на по-нататъшно договаряне в съответствие с Националната програма и стратегия по околната среда.
Осъществяването на тези проекти ще доведе, от една страна, до изпълнение на изискванията на европейското екологично законодателство, а от друга страна ще допринесе за решаване на глобалния проблем с изменението на климата.
След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно законопроекта с 13 гласа "за" и изрази следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението относно проекти за борба с изменение на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Киров, днес имате чест за трети път да докладвате становището на вашата комисия.

ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

"ДОКЛАД

относно Законопроект № 302-02-71 за ратифициране на
Споразумението относно проекти за борба с изменение
на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България
и правителството на Конфедерация Швейцария
внесен от Министерския съвет на
30 октомври 2003 г.

На 13 ноември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението относно проекти за борба с изменението на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението относно проекти за борба с изменението на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство! Обикновено рутинно ратифицираме законопроектите, с които се присъединяваме към определени международни съглашения. Но случаят ми се струва, че не бива да бъде подминат, тъй като се касае за големи интереси на нашата страна.
Почти единодушно ратифицирахме преди две години – пак това Народно събрание – Протокола от Киото. Сега вече се набраха необходимият брой страни, които са го ратифицирали и той влезе в сила, така както предвиждаше конвенцията. Искам да подчертая пред вас, че трансферът на вредни емисии и сключването на международни съглашения между страните, които уреждат този проблем, се превръща за нас в едно от основните звена за инвестиране от чуждестранни компании и страни. Ето този проблем трябва ясно да се осъзнава от всички в тази зала.
Искам да ви припомня, че в края на миналата година на основата на ратификация на Протокола от Киото и сключеното двустранно съглашение за сътрудничество в тази област между България и Република Австрия, ще получим от Република Австрия за трансфер на подобни емисии 100 млн. евро за строежа на язовир "Цанков камък". От 1967 г. досега този строеж стои замразен и именно чрез това правно средство и чрез Протокола от Киото, който единодушно ратифицирахме преди две години и сключеното двустранно съглашение с Република Австрия, получаваме безвъзмездно 100 милиона. Останалите 100 милиона ще бъдат отпуснати като заем от различни вътрешни и международни банки.
В случая се касае до едно рамково споразумение – открива се възможност между България и Република Австрия да се договарят високи технологии с голямо екологично значение, които ще бъдат на основата на трансфер на емисии и ще бъдат финансирани от страна на Швейцарската конфедерация.
Като имаме предвид това голямо стопанско, икономическо и екологично значение на споразумението, не само ще подкрепя законопроекта, но се обръщам горещо към всички колеги единодушно да го подкрепим и да го гласуваме, защото се касае за национален интерес без никаква политическа окраска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С прискърбие искам да ви съобщя една печална новина.
Тази сутрин след продължително боледуване на 75-годишна възраст е починал големият български писател Йордан Радичков. Отиде си един голям българин. Той ще остане завинаги жив в паметта на всички ни с магическия свят, който сътвори, с необятната си фантазия и здравата си връзка с българския дух и народопсихология.
Нека всички сведем глави в едноминутно мълчание.
Поклон пред светлата му памет! (Народните представители стават. Едноминутно мълчание.)


Уважаеми народни представители, продължаваме с първото четене на законопроекта за ратификация.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля народните представители да влязат в пленарна зала, тъй като ще подложа на гласуване този законопроект.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението относно проекти за борба с изменението на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно на първо четене.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране да бъде подложен на гласуване за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Чакъров, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги!

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно проекти за
борба с изменението на климата по чл. 6 на Протокола
от Киото между правителството на Република България и
правителството на Конфедерация Швейцария

Член единствен. Ратифицира Споразумението относно проекти за борба с изменението на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, подписано на 17 юни 2003 г. в София.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста на член единствен има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Законът е приет.

Уважаеми госпожи и господа, народни представители, преминаваме към следващата и, предполагам, последна точка от дневния ред за днес:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – продължение.
Този въпрос беше разглеждан, но се гласува процедурно предложение за отлагане на точката. Така че, уважаеми народни представители, искам да поканя председателя на Комисията по медиите госпожа Милена Милотинова да представи становището на комисията по тази точка.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, господин председател.
Становище на Комисията по медиите, което е към това на същата комисия от 16 декември 2003 г.

“СТАНОВИЩЕ
относно съответствие на номинираните лица
за членове на СЕМ от квотата на Народното събрание
с изискването на чл. 26, т. 3
от Закона за радиото и телевизията

На заседание на Народното събрание, проведено на 19 декември 2003 г., бяха отложени разискванията по избора на нови членове на СЕМ до извършване на проверка за съответствие с изискването на чл. 26, т. 3 от Закона за радиото и телевизията.
Комисията по медиите предприе необходимите действия и на 14 януари 2004 г. проведе закрито заседание, на което въз основа на получената от компетентните органи информация установи, че шестимата кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание: Александър Стайков, Райчо Райков, Васа Ганчева, Иля Велчев, Райна Николова и Асен Сираков, отговарят на изискването на чл. 26, т. 3 от Закона за радиото и телевизията.
С оглед на гореизложеното Комисията по медиите отново внася за разглеждане в пленарна зала всички проекти за решения за избор на член на СЕМ от квотата на Народното събрание, гласувани на заседание на комисията на 16 декември 2003 г., а именно:
- проект за Решение № 354-02-106 за избор на госпожа Райна Николова за член на СЕМ, внесен от Кирил Милчев и група народни представители, подкрепен от комисията с 8 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се”;
- проект за Решение № 354-02-99 за избор на господин Райчо Райков за член на СЕМ, внесен от народните представители Емел Етем, Хюсеин Чауш и Кемал Еюп, и подкрепен от комисията със 7 гласа “за”, 1 “против” и 3 “въздържали се”;
- проект за Решение № 354-02-94 за избор на господин Александър Стайков за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Благой Димитров, Панайот Ляков и Марио Тагарински, гласуван с 2 гласа “за”, без “против” и 9 “въздържали се”;
- проект за Решение № 354-02-100 за избор на госпожа Васа Ганчева за член на СЕМ, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев, гласуван с 1 глас “за”, 1 “против” и 7 “въздържали се”;
- проект за Решение № 354-02-101 за избор на господин Иля Велчев за член на СЕМ, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев, гласуван с 1 глас “за”, без “против” и 9 “въздържали се”;
- проект за решение № 354-02-107 за избор на господин Асен Сираков за член на СЕМ, внесен от Теодора Литрова и група народни представители, гласуван с 1 глас “за”, без “против” и 9 “въздържали се”.”
Това становище на комисията е към становището ни от 16 декември, което ще прочета, само ако има такава необходимост, господин председателю.
То вече е четено веднъж в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, но всъщност то е представено, така че пленарната зала е запозната. Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Уважаеми народни представители, имате думата по представените проекти за решения.
Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Днес всички в Народното събрание отбелязваме своето преклонение пред паметта на големия български писател Йордан Радичков. Искам да добавя само, че той беше и народен представител във Великото Народно събрание. Разбира се, той ще остане много повече с други неща в историята на България – със своята изящна словесност.
Сега преминаваме към една друга тема, свързана с пресъздаването на литературни произведения, но има много по-голямо значение, което надхвърля тази област, а именно – попълването състава на Съвета за електронни медии.
Няма да говоря за нищо друго, което излиза извън конкретния повод и приложението на закона. Искам обаче само да отбележа, че българските медии в последните години все повече стават един от източниците за насилие. Тук нямам предвид техните информационни програми, където те отразяват нещо, което става, а техните така наречени художествени програми. Съветът за електронни медии обаче изглежда не се безпокои от това. Той не се безпокои изглежда и от все по-голямата плява от телевизионни реклами, които в някои случаи нарушават изискванията на закона по своето времетраене. Казвам това, защото мисля, че поне тези формални изисквания, които предписва законът, трябва да бъдат спазвани, за да не се превръщат медиите в някои случаи в едно от средствата за издевателство върху хората, а не в начин за задоволяване на тяхната нужда от информация, от култура, общуване и оползотворяване на свободното им време.
Сега ще говоря по направените предложения. Аз няма да се спирам на отделните кандидатури. Чухме, че Комисията по медиите е получила направеното изискване за съответствие на кандидатите с изискванията на чл. 26, т. 3 от Закона за радиото и телевизията. Но питам: комисията обсъди ли едно друго изискване на закона, съдържащо се в чл. 29, а именно, че “членовете на Съвета за електронни медии се избират и назначават за срок от шест години и съставът се обновява през две години. Именно в процедура на това обновяване се намираме сега. Алинея 2 във второто си изречение предвижда, че “повторното избиране или назначаване на член на съвета не трябва да противоречи на предвиденото в ал. 1 обновяване”. Тоест, след като едно лице по силата на ротацията е престанало да бъде член на Съвета за електронни медии, не може непосредствено след това да бъде избрано или назначено в неговия състав.
Пак казвам, тук няма нищо лично. Тук става дума за едно изискване на закона. Дори изпитвам неудобство, че това засяга един от предложените кандидати, когото познавам лично. Но поставям въпроса от неговата юридическа същност.
Имаме ли ние намерения да прилагаме законите в България? Защото понякога има спорни казуси, които в зависимост от фактическата обстановка могат да бъдат обсъждани дали попадат или не в обхвата на една разпоредба. Но след като има недвусмислени изисквания на закона, ще продължава ли Народното събрание да се прави, че тези закони не съществуват? Или пък, ако смята, че съществуващите разпоредби са неудачни, нека те да бъдат променени, за да се преодолеят тези законови пречки. Не за първи път се изправяме пред такава ситуация. Мисля, че това е един крайно непопулярен стил на работа, който създава впечатление, че законите се отнасят по принцип за техните адресати, но по същество не се отнасят за тези, които ги създават.
Аз искам да получа отговор на този въпрос – защо комисията не е изразила становище по този въпрос – за съответствието на кандидатите с изискванията на чл. 29, ал. 2. В зависимост от отговора на комисията ще реагирам, ако се наложи. Но моят апел е този проблем да бъде решен наистина в съответствие с изискванията на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Не виждам реплика.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз искам да припомня и още едно изискване на закона, за което наистина трябва да получим отговор – направена ли е проверка за съответствие, може би с изключение на един от кандидатите, защото има ново изискване на Закона за радио и телевизия за участие в управителни съвети на дружества, които се занимават с радио- и телевизионна дейност. Аз мога да дам, разбира се, отговор на въпроса, който господин Стоилов постави. Не е разглеждан този проблем в комисията, господин Стоилов.
Разбира се, давам възможност на госпожа Милотинова като председател на комисията да даде ясен отговор.
Аз обаче искам да обърна внимание върху един друг факт – начина, по който бяха избрани членовете на СЕМ от последния избор, тогава, когато беше преименуван регулаторният орган в Съвет за електронни медии с едни козметични, бих казал несполучливи изменения и допълнения на закона. Хората, които в момента са в състава на Съвета за електронни медии, за съжаление нямат смелостта да посрещат предизвикателствата на медийния пазар. Аз с недоумение непрекъснато чувам как с парите на българските данъкоплатци, вероятно също така и с парите на външния продуцент, един популярен телевизионен водещ всяка неделя занимава българската общественост със собствените си проблеми. Дори нещо повече, той имаше наглостта да каже, че някакви момчета и момичета от Съвета за електронни медии, от които нищо не зависи, не могат да му направят нищо. Няма санкции, с които те да спрат този човек да пълни ефира със собственото си “аз”. Защото аз мисля, че той има някакви комплекси. На практика той занимава българската общественост и българските данъкоплатци плащат за неговите общи интелектуални упражнения.
Така че аз си мисля, че днес, при избора във връзка с ротацията, трябва много внимателно тогава, когато трябва да попълним квотата на Народното събрание с двама нови членове, да се огледат нещата по отношение на всички изисквания на закона. Аз имам усещането, че в комисията тези процедурни, важни неща, защото демократичният избор е и процедура, вероятно на базата на липса на опит или по други съображения, тези процедурни изисквания на закона по някакъв начин се претупват. И тези неща забелязвам вече за кой ли път. Дори в момента, в който поставям въпроса, виждам, че едва ли не се прави справка. Дано да е направена такава справка. Аз нямам информация. Вероятно ще получим отговор.
Ще взема отношение по кандидатурата на господин Александър Стайков, която е номинация на Обединените демократични сили. И в края на изказването ще направя едно процедурно предложение, тъй като начинът, по който беше взето решението в комисията за избор, аз лично смятам, че ще опорочи избора.








По отношение на Александър Йорданов Стайков, който е кандидат, е представен от мен и колегите ми, господин Тагарински и господин Ляков, искам да кажа няколко неща. Той е завършил българска филология през 1972 г. и е постъпил на работа в Българската телевизия. Междувременно е завършил и радио- и телевизионна журналистика в Софийския университет. От 1974 до 1979 г. е работил като редактор и репортер в Главна редакция “Вътрешна и международна политика” при Българската телевизия. От 1987 г. е бил водещ и коментатор в “Новини” и предимно на културни прояви. До 1989 г. е работил като отговорен редактор и завеждащ редакция “Култура, образование и просвета”. Като автор, коментатор и член на международни форуми и прояви е отразявал културни събития в столицата и страната. Има авторски материали и филми от културни събития в Италия, Франция, Ирландия, Полша, Русия, Унгария, Ватикана, Монако и други страни. В периода от 1990 – 1992 г. е организирал и участвал в промените, структурните реформи и обновяването на Българската телевизия. Той е един от създателите на “Екип 2” на Българската национална телевизия, на който е бил и ръководител. Впоследствие “Екип 2” е послужил като основа и мотивация за създаването на “Ефир 2” в Българската национална телевизия. След закриването на екипите и екипната система в Националната телевизия, е работил като главен експерт на Ефира, а впоследствие като директор на Координационен център “Новини и публицистични предавания” на Българската национална телевизия.
През октомври 1993 г. е уволнен на основание чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда – в интерес на работата. В Българската национална телевизия е работил повече от 20 години и никога не е бил ангажиран пряко или косвено в структурите и службите на бившата Държавна сигурност.
В периода 1993 – 1994 г. е бил главен редактор и е участвал в създаването и откриването на Първа частна информационна агенция “Балкан”. През 1994 г. е бил административен директор на в. “Експрес”, а в периода от 1995 – 1996 г. е работил като експерт към Централната избирателна комисия. През 1996 г. е бил районен съветник в община “Лозенец”. През декември 1996 г. е бил предложен и избран за председател на Управителния съвет на “7 дни”. През февруари 1999 г. се явява на конкурс за генерален директор на Българската национална телевизия с програма, екип и стратегия за оздравяване на Българската телевизия. Понастоящем работи като редактор и е журналист на свободна практика и медиен експерт към Парламентарния съюз на Обединените демократични сили. В момента във връзка с това, което казах преди малко, от 01.07.2003 г. с Решение № 3 на Софийския градски съд, е назначен за член на Ликвидационна комисия за прекратяване на ЕООД “21 Поликлиника” – София, за срок от една година.
Не е членувал в политически партии и организации. Никога не е бил ангажиран пряко или косвено в структурите и службите на бившата Държавна сигурност, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
Искам да обърна внимание, уважаеми колеги, във връзка с това, което беше взето като решение на комисията. Комисията взе решение тук да бъде осъществено гласуване по начина, по който самата комисията е подредила кандидатите. Тоест тези, които са получили най-много гласове при гласуването в комисията, както предлага мнозинството, трябва да бъдат гласувани първи. Това са на практика фаворитите на мнозинството. Това означава, че тези хора ще бъдат избрани и след това – това, което сме наблюдавали и друг път, ще приключи гласуването. Разбира се с довода, че са избрани с 50% плюс 1 гласа. Затова, господин председател, аз предлагам гласуването да бъде осъществено по азбучен ред. И ще ви помоля, господин председател, това процедурно предложение във връзка с технологията на гласуване, да го подложите на гласуване в пленарната зала и тя да определи начина на гласуване, а не комисията.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): В правилника има ли го това?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Залата определя в зависимост от проекторешението, което ни се предлага, как да бъде гласувано. Аз мисля, че най-справедливо е гласуването да бъде осъществено по азбучен ред. Може и по друг начин. Може и по това кой първи е подал документите. Имаме съответно датиране. На практика ще стане така, както залата каже. Това е естествено, но аз все пак съм длъжен да направя предложение и да обърна внимание на народното представителство какво е обсъждано в комисията. Аз лично смятам, че това е порочна практика, която сме наблюдавали и няма да даде възможност всеки народен представител да даде вота си за всяка номинация. Тоест отново ще бъде предопределен изборът с парламентарната гилотина, което е обидно за номинираните. Това са представители на интелигенцията. Аз си мисля, че трябва да дадем заслуженото най-вече за това, че тези хора все пак са номинирани, те са се съгласили, приели са предизвикателството да се съгласят да бъдат номинация на група народни представители, на отделни народни предсавители за попълване на Съвета за електронни медии.
Завършвайки дотук, господин председателю, още веднъж поставям въпроса за начина, по който ще бъде гласувано за номинираните. И отново повтарям – най-справедливо е по азбучен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Благой Димитров.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение не заради това, което би било по-честно или по-нечестно според господин Благой Димитров, или кое би било по-правилно или по-неправилно според неговата ценностна система, а защото едно такова неглижиране на работата на комисията, както той искаше да го представи, е в ущърб на разбирането на парламентаризма изобщо. Комисията е част от този парламент и е помощен орган на парламента. Кандидатурите бяха насочени към нея, тя ги обсъди и даде своето мнение, което беше представено тук пред вас. И цялата тази процедура е част от парламентарната практика. Иначе защо имаме нужда от нея? Това е мотивът ми да направя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има постъпило процедурно предложение от народния представител Благой Димитров когато стигнем до гласуването, то да бъде по азбучен ред на кандидатите.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 166 народни представители: за 68, против 82, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Има думата за изказване господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дотук вече се каза много по процедурата и по избора, затова аз ще погледна на проблема от друга гледна точка. При избора на състава на Временна комисия за проверка на зърнените запаси се застъпваше тезата, че принципите, подходът и критериите при избора на различни комисии трябва да бъдат различни. Възниква въпросът: какъв трябва да бъде подходът при избор на членове на един и същи регулаторен орган, какъвто е Съветът за електронни медии. Според мен конституционното право на всеки гражданин да бъде предлаган и избиран, може да бъде защитено, ако при избора на нови членове на един и същи регулаторен орган, какъвто е СЕМ, се прилагат едни и същи принципи, условия, и процедури.
Ще си разреша, макар по памет, да цитирам изказване на председателя на Народното събрание, по повод избора на състава на Висшия съдебен съвет: “Не може да се предвиждат допълнителни условия в процедурата за избор на какъвто и да е орган.” Мисля, че правилно Ви цитирам, господин председател.
Преди две години процедурата за избора на СЕМ беше различна от сегашната, която е за избор на двама нови членове на СЕМ. Тогава Комисията по медиите обяви процедура по номинации и неправителствените организации, заедно с народните представители, внасяха предложенията в Комисията по медии, а Комисията по медиите представи кандидатурите пред Народното събрание. Днес изборът се извършва по друга процедура – чрез внасяне на проект за решение от името на народен представител, кандидатите се изслушват от Комисията по медиите, след като са одобрени от ръководствата и целите парламентарни групи. Чак тогава, както е днес, Комисията по медиите ги предлага за обсъждане пред Народното събрание.
Аз няма да коментирам коя от двете процедури е по-правилна или по-демократична. Формално погледнато, крайният резултат е един и същ. Народното събрание избира членове на СЕМ, но този маловажен нюанс в различните процедури според мен поставя в различна позиция новоизбраните членове спрямо останалите членове на Съвета за електронни медии – това, от една страна. От друга страна, води до по-голяма политическа зависимост на регулаторния орган, води до по-пряка връзка между СЕМ и Комисията по медиите. Според мен смисълът на ротацията в СЕМ е максимално да бъде освободен от политическа зависимост, а не тя да се разширява чрез избора на новите членове.
Тук отново трябва да зададем въпроса за условията – какви са те, по какви критерии се избират кандидатите, за които днес вие всички ще гласувате. Най-кратко ще коментирам нашия кандидат, защото критериите са очевидни. Той трябва да е уволнен от сегашния директор на телевизията и да е сервилен към председателя на Комисията по медиите. Учудва ме обаче и предложението на кандидата на БСП. В предложението за господин Иля Велчев, в мотивите пише, че той е един от най-големите представители на българската култура. Може би в БСП правят вътрешни конкурси между своите симпатизанти – кои са техните най-големи представители в българската култура и по този начин определят своите симпатии и тяхното величие.
Аз съм категорично против това Народното събрание да участва в такава манипулация и да дава квалификации, и да обсъжда човек, на когото те пишат ново минало. Особено днес, когато България скърби наистина за един от най-големите представители на българската култура - великия Йордан Радичков. Това според мен е недопустимо.
Днес трябва да си отговорим на въпроса: какво всъщност ние искаме от Съвета за електронни медии. Най-елементарният отговор би бил: той да спазва Закона за радио и телевизия.
Дами и господа, медийната регулация е нещо много по-сложно от спазването на Закона за радио и телевизия и прилагането на неговите административнонаказателни разпоредби. Няма тук да се спирам пространно на тази тема. Членовете на СЕМ обаче заявиха, че Законът за радиото и телевизията им пречи да изпълняват задълженията, на което председателят на комисията отговори, че законът не им е пречил, когато са били избирани за членове на СЕМ. Тук аз ще се съглася със Съвета за електронни медии. Да, наистина Законът за радио и телевизия им пречи, защото преди две-три години, когато бяха избирани, никой не им каза, че с поправка в закона СЕМ, тоест неговите членове, те ще бъдат задължени да изготвят стратегия за развитие на медийното пространство и електронните медии. Тогава отново заявих, че има нужда от нов Закон за радио и телевизия, който да е израз единствено и само на общата политическа воля на Народното събрание. Стратегията не може да бъде отговорност на Съвета за електронните медии и тогава подробно изказах моите съображения. Бях убеден, че стратегията никога няма да бъде приета. Уви, това се случи и така бяха блокирани процесите по лицензирането. Така се появиха и двата вредни проекта за Закон за радио и телевизия, които имаха философия, противоположна на европейските тенденции и цели, твърде различни от обществените необходимости. Днешното затишие около Закона за радиото и телевизията, дами и господа, обаче предвещава нова, твърде изненадваща законодателна инициатива.
Уважаеми колеги, през всичките години на прехода медиите бяха обект на много политически и корпоративни интереси. Днес ние сме длъжни да си зададем въпроса: по какъв начин битката за власт в медиите се отрази на общественото съзнание. Това е големият въпрос. Ако вземем поука от прехода, най-после ще разберем, че, въпреки финансирането от бюджета, обществените медии не са и не могат да бъдат собственост на което и да е мнозинство, на която и да е власт, на която и да е политическа централа.
Идеята за диалог, за толерантност в общуването измества днес темата на проблемите в медийното пространство. Според мен предаването “Господари на ефира” може да се окаже много по-ефективно, много по-ефикасно от самия регулаторен орган. Необходимо е според мен Народното събрание да покаже политическа воля за разкрепостяване на обществените медии. Необходима е политическа воля за създаване на ясни законови и регулаторни механизми, които на основата на европейски и националноотговорни принципи да гарантират свободното от политическа и икономическа зависимост развитие на обществените медии и на медийното пространство въобще.
Уважаеми госпожи и господа, парламентарният контрол според мен е едно от най-големите завоевания на българския демократичен процес и на българския парламентаризъм. Комисиите в Народното събрание, освен основната работа, осъществявайки пряка връзка със съответните министри и министерства, работят на практика в условията и на парламентарен контрол.
За разлика от другите комисии, Комисията по медиите работи като самостоятелен орган и стои на върха на пирамидата на електронното медийно пространство. Комисията по медиите, като помощен орган на Народното събрание, не е свършила нищо значително. Точно обратното. Длъжен съм да припомня също, че първите удари върху авторитета на Народното събрание бяха нанесени именно от дейността на Комисията по медиите.
Дами и господа, прелюдията към днешния избор само подсилва нервно-паралитичния хаос, който създава Комисията по медиите в медийното пространство. Днешният избор не води до обновяване на СЕМ, а слага началото на неговото обезличаване. Преди всичко е необходима политическа воля за преосмисляне ролята и работата на Комисията по медиите, която напълно е изчерпала своя потенциал. Ако такова преосмисляне не се състои, пред нас, пред Народното събрание възниква въпросът: необходима ли е въобще Комисия по медии към Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Господин Константин Пенчев има думата за процедурен въпрос.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, безспорна е важността на този въпрос, който разглеждаме в момента, тъй като сме длъжници – СЕМ работи с двама души по-малко. Трябва да изберем членове на СЕМ. Веднъж вече отложихме този дебат миналата година, защото по едни или други съображения приехме, че трябва да се съберат допълнително данни за кандидатите.
Аз предлагам да удължим работното време до приемане на решение по тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение за удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
Противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 98, против 36, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, много често управляващите – и сегашните, и предишните, твърдят, че няма алтернатива на тяхното управление, че няма алтернатива изобщо в нашия политически живот. В демократичното общество алтернатива винаги има, стига тя да бъде пожелана от достатъчен брой избиратели, а в случая – от достатъчен брой народни представители. През всичките години, през които се е избирал съставът на НСРТ или СЕМ, ние сме предлагали алтернативни кандидатури и то по правило доста по-солидни със своите характеристики от тези, които са били избирани от парламента. Неизменно нашите кандидатури са пропадали в тази зала, въпреки че се радват на уважение и популярност извън нея – в пределите на България и не само в нашата страна.
Преди две години предложихме най-всестранно подходящата кандидатура за член на СЕМ. Не беше приета. Преди още две години беше отхвърлена дори такава фигура като Стефан Данаилов.
Днес предлагаме също две много солидни кандидатури – Иля Велчев и Васа Ганчева. Господин Милушев, Иля Велчев е наистина едно голяма име в нашата култура. И ако Вие не смятате така, това си е Ваше право, но не искайте да приема Вашата оценка. Времето, през което се налагаха оценки, и то в сферата на културата, просто отмина.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Вие връщате това време сега.
ИВО АТАНАСОВ: Не го връщам. Аз заявявам още веднъж, че той е голямо име в българската култура. Автор е на над 20 книги – поезия и проза, 10 игрални филма. Неговите поетични книги са излезнали в хилядни тиражи, прозата – в стохилядни. Всичките му филми са продадени в чужбина, имали са милиони зрители. Получавал е всякакви награди за своето творчество.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Защо?
ИВО АТАНАСОВ: Защото е прекрасно и защото вълнува хората. Неговите песни и до днес се пеят, господин Милушев. Включително има и награди от “Златния Орфей” като автор на текстове на десетки български шлагери. Завършил е “Кино и телевизионна режисура” в Москва. Вие сигурно си спомняте, че през 1977 г. беше уволнен от Българска кинематография заради култовия му сериал “Завръщане от Рим”. (Константин Пенчев се смее.)
Много смешно, господин Пенчев, но нямам спомен Вие да сте били подложени на такива действия тогава, нали?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Аз съм гледал филма.
ИВО АТАНАСОВ: Вие сте гледали филма, браво! И какво е смешното тогава?!
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Филмът беше смешен.
ИВО АТАНАСОВ: Той е една напълно достойна фигура за нашето време. И за разлика от много други, господин Милушев, не се обърна в “Новото време”. Разбирам, че това Ви дразни, но той запази една достойна позиция! Работил е над 15 години в Националната телевизия – от редактор до директор. Автор е на стотици телевизионни спектакли във всички жанрове, тоест една кандидатура, издържана във всяко едно отношение.
Васа Ганчева е завършила английска гимназия в София, Кралски институт по история и теория на киното и театъра в Стокхолм – град, който както знаете се намира в Швеция, господин Милушев. Над 30 години работи в Националната телевизия, 28 години от които като режисьор. Създала е стотици творби във всички телевизионни жанрове, голяма част от които са в Златния фонд на Българската национална телевизия. Превежда активно от четири европейски езика – класика и съвременна литература. Тя е един от най-добрите в момента български телевизионни критици, с многобройни участия в електронните и печатните медии по въпросите на медийната сфера, на радиото и телевизията. Една кандидатура, срещу която един непредубеден народен представител не може да възрази изобщо.
И аз много убедително ги поставям на вашето внимание и настоявам да гласувате за тях.
Във връзка с това подкрепям още веднъж предложението на господин Благой Димитров да се гласува по азбучен ред, защото в противен случай се предрешава изборът. И този избор беше предрешен още в комисията, когато не се прие предложението на опозицията – на дясната и на лявата – да се даде възможност на граждански, творчески и професионални организации да номинират кандидатури, да ги внасят в комисията. Когато единствената възможност за номинации е чрез народен представител, това незаслужено ощетява политически творците, кандидатите. Ние тук се изправяме пред възможността по бакалски начин да мерим интелектуалците, които са предложени на нашето внимание като номинанти на това заседание. По този начин сме обиждали неведнъж изключителни български интелектуалци в тази зала. Затова беше редно гражданските и творческите сдружения и организации да имат правото да предлагат на комисията кандидатури, за да може те да бъдат оценени по своите професионални достойнства, а не по това депутатът от коя парламентарна група формално е внесъл предложението.
Убеден съм, че ако Иля Велчев и Васа Ганчева бяха внесени от народен представител от НДСВ или друга политическа сила, щяха да бъдат избрани много убедително, защото действително са кандидати с много достойнства и качества за членове на Съвета за електронни медии.
Убеден съм обаче, че не такава е целта на ротацията. Нарочно употребявам тази дума, защото думата “обновление” е наситена с друг смисъл на това заседание. Това е тема, по която не ми се говори, защото не срещнах подкрепа от абсолютно нито една българска медия – това, за което говори господин Янаки Стоилов в началото на разискванията по тази точка.
Завършвам с настояване да оценяваме кандидатите по техните професионални достойнства, а не по това депутат от коя парламентарна група ги е номинирал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата господин Валери Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще започна оттам, където свърши господин Атанасов. Напълно съгласен съм с него, че ние трябва да оценяваме кандидатите по техните професионални достойнства. И тук искам да обърна внимание на нещо, което досега винаги е било в сянка, на което нито медиите, нито парламентът е обръщал достатъчно внимание.
Уважаеми колеги, когато човек слуша дебата тук, остава с впечатление, че Съветът за електронни медии е клуб на културни дейци или браншова организация на работещите в медиите. Това не е вярно. Това е орган с административни правомощия. Това е орган, който осъществява регулиране и надзор над медийния пазар. Защото Законът за радиото и телевизията е закон за административно регулиране и надзор върху медийния пазар. Добре е в този орган, разбира се, да бъдат представени интелектуалци, хора, работещи в медиите, аз обаче аз ви гарантирам, че този орган няма да бъде професионален и няма да бъде компетентен. Понеже хората, които могат да са блестящи интелектуалци, могат и понятие да нямат от това как се регулира и как се контролира.
Уважаеми колеги, съдържанието на правомощията на Съвета за електронни медии означава следното: този орган издава административни актове, този орган налага административни наказания, това са актове, които се обжалват пред Върховния административен съд или пред друг съд. Той дава указания по прилагането на закона. Той формира определена регулативна и надзорна политика, а това изисква професионални познания, ако щете регулативна и надзорна култура, а не само познания за това що е медия или познания в сферата на режисурата на програми.
Така че аз мисля, че достойнството на предложенията на НДСВ и ДПС е, че те предлагат юристи – подчертавам това. Това са хора, които имат професионални познания в областта на регулирането и надзора. Това може да се каже и за господин Райчо Райков, и за госпожа Николова. И това е достойнството. В това отношение те превъзхождат другите кандидатури. Аз твърдя, че един подобен орган от деветима, в който няма юристи, е обречен на некомпетентност, която понякога може да вземе карикатурни измерения. За какво ще дискутират и какви решения ще вземат в СЕМ, ако не знаят, че техният акт в края на краищата отива във Върховния административен съд, че ще бъде обсъждан по съвсем други критерии, а не за начина, по който те смятат да прилагат закона. За мен един от недостатъците на закона е, че той прекалено ограничава сферата на кандидатите за тази институция с регулативни и надзорни правомощия. А според мен един административен съдия, например бивш съдия във Върховния административен съд, би бил изключително полезен в един такъв орган.
Нека да припомня нещо от историята на НСРТ, органът, предшестващ Съвета за електронни медии. Там работеше известен период от време един блестящ юрист, един от най-големите български юристи покойният проф. Милчо Костов. Мисля, че този орган само е спечелил от неговото присъствие, а не от неговото отсъствие.
Така че, уважаеми колеги, аз смятам, че за да се намери балансът на професионализма, необходимо е в този орган да има достатъчно юристи, които със своята професионална компетентност да осигуряват адекватна и професионална регулативна и надзорна политика, адекватно осъществяване на правомощията, които законът възлага на Съвета за електронни медии. Ето защо аз смятам, че кандидатурите на госпожа Райна Николова и на господин Райчо Райков са подходящи – именно от гледна точка на тяхната професионална компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димитров, каквито и юристи да бъдат избрани в Съвета за електронни медии, действащите текстове в момента предопределят един хаос в решенията. Какво имам предвид? Вашето мнозинство въведе регистрационен режим. Директно ви давам за пример случая с телевизия “Ден”. Господин Райчо Райков беше основен мотор в това решение или поне аз останах с такова впечатление. При действащите текстове в регистрационен режим никакъв проблем няма след зачеркването на регистрацията с друго име същите хора, същият състав да регистрират нова телевизия, друго дружество с телевизионна дейност.
Още веднъж казвам, че независимо от това какъв е съставът на Съвета за електронни медии при действащите текстове на Закона за радиото и телевизията в частта им за кабелно разпространение и сателитни програми предопределят неадекватно поведение или действие в Съвета за електронни медии. Аз лично смятам, че Съветът за електронни медии действа изключително непохватно относно телевизия “Ден” и това решение имаше обратен ефект, ако искате и като звучене в общественото пространство. Това нещо ние го коментирахме в комисията. Аз не искам да говоря негативно за вашите кандидатури, но още веднъж казвам, че вашето мнозинство заложи бомба със закъснител и аз не знам доколко е възможно при тази промяна нещата да се изчистят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
За втора реплика има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Димитров, правя Ви реплика, защото уважавам Вашето мнение, но днес специално не мога да се съглася с Вас и това идва от предисторията на този въпрос. Най-напред, когато се говори, че трябва да избираме специалисти, трябва ясно да си даваме сметка, че тези специалисти трябва да отговарят и на закона. Ако един специалист е толкова незаменим, то тогава трябва да се промени законът, за да докаже още веднъж Народното събрание, че е законодателен орган, който уважава себе си, който уважава актовете, които той е приел. Разбирате ме за какво говоря.
Но тук има един много по-голям проблем. И аз мисля, че вие като управляващо мнозинство – и НДСВ, и ДПС, трябва да го разберете. Става дума за един независим орган, поради което трябва да има пълен консенсус между политическите сили за състава на този независим орган, така че той да не работи под политически натиск. За съжаление вие като управляващо мнозинство нито предния път, когато избирахме СЕМ, нито сега доказвате воля за това. Аз искам да ви питам освен това, че в комисията силово с мнозинството си наложихте тези кандидатури и вероятно сега ще гласувате за тях, без въобще да се замисляте върху това какви кандидатури ви се предлагат отляво и отдясно, направихте ли консултации, опитахте ли се по официален път, не чрез комисията, да направите контакти, за да могат да се изберат от всички нас най-подходящите хора за една такава важна комисия, комисията, която определя изцяло дейността на всички електронни медии? От дейността на тази комисия зависи съответно и дейността на КРС. Защото те работят заедно. Значи СЕМ оказва влияние и върху една друга независима комисия. Там е проблемът, господин Димитров. И ако вие наистина имате тази воля, днес управляващото мнозинство ще я докаже, като съответно се съобрази с кандидатурите, които опозицията предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За трета реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, чухме, че е добре да бъдат юристи. Аз съм съгласен. Но от юрист до юрист има разлика като от земята до небето, а в този конкретен случай има казус, който господин Стоилов дефинира много ясно пред вас. Ето го тестът за качествата и достойнството на единия от двамата юристи. Той трябва да отговори на този конкретен казус, когато се съгласява да се кандидатира. Но това не е тест само за него. Това е тест и за нас дали употребяваме думите лековато или сме сериозни хора. Ето го тестът. Резултатът ще покаже кой кой е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата за дуплика.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз само ще отговоря на господин Мутафчиев за това, че изборът бил твърде силно политизиран. Аз мисля, че сегашният закон дава гаранции за независимост на този орган с регулативни и надзорни правомощия, тъй като има баланс между две висши държавни институции – това са парламентът и президентът. Знаете, че съответно има президентска квота и парламентарна квота. Освен това те се изграждат на мандатен принцип. Нито парламентът, нито президентът могат да прекратяват предсрочно мандата на така избраните членове на СЕМ по свое усмотрение, ако не им харесат, ако са недоволни от дейността им.
Аз не мисля, че това, че една политическа сила предлага определени хора и тя е в мнозинство, това означава, че едва ли не те всеки ден ще тичат тук, за да изпълняват някакви политически поръчки. Напротив, става въпрос за авторитетни фигури, които разполагат с достатъчно професионална квалификация и опит и държат на професионалната си репутация, за да осъществяват компетентно правомощията, с които законът ги е овластил.
Ние обсъждаме конкретни кандидатури. Аз твърдя, че и двете кандидатури на управляващото мнозинство са много добри. Разбира се, дълбоки уважения и към госпожа Васа Ганчева, и към господин Велчев, и към господин Стайков. Те са наистина имена. Но тук става дума за това, че ние преценяваме кой е по-подходящ. И аз лично смятам, че тези хора са по-подходящи с оглед именно на функционалната характеристика на този орган, на това, което те ще вършат. Колеги, 80% от работата на СЕМ е юридическа. Там е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожа Теодора Литрова има думата.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето заседание започна с паметта, която отдадохме към един безспорен авторитет и гордост за българската държава. И ми се струва, че днес, когато сме изправени пред един, бих нарекла, в голяма степен практичен избор на членове на Съвета за електронни медии, той ни остави и една друга мяра. Мисля си, че днес цялото народно представителство е точно пред това изпитание – да приложи мярата на човека, пред когото ние се преклонихме. В случая ние имаме възможност да направим избора между предложените кандидатури и да отдадем дължимото и да изберем хората, които са свободни, а не зависими. Хората, които биха упражнили закона и гражданската си позиция в услуга на обществото и на културните ценности, а не под натиск на политическа партия, дори и тя да е в управляващата коалиция.
Струва ми се, че кандидатурата, която имам честта да представя пред вас, на господин Асен Сираков, е точно такава кандидатура, която би могла да отговори на тези изисквания – на изискванията на обществото и днешния ден, и на изискванията на духа, който се стреми към вечността и пред който днес се оказахме, че сме отговорни.
С няколко думи искам да представя господин Сираков. Завършил е руска гимназия, семестриално е завършил “География на туризма”. Завършил е руска и българска филология в Софийския университет “Климент Охридски”. Има научна специализация в алгоритмични езици и компютърна лингвистика и е ръководител в секция на ЦИИТ в София. Един човек, който владее словестността и много езици – руски, английски, полски, на високо професионално ниво италиански и френски, ползва немски, чете и превежда от всички останали славянски езици.
Струва ми се, че тези умения, които той притежава като образование и невероятната му ерудиция и разностранни интереси, са отразени по-нататък и в професионалната му биография.
Като изключим периодите, в които е учил и работил, бих се спряла на дейността му в Централния институт по изчислителна техника, където е работил последователно като преводач, програмист, ръководител на секция “Компютърна лингвистика”, на свободната му практика като сътрудник на няколко доста авторитетни издания, като “Отечествен фронт”, “168 часа”, “Българан”, “Стършел”, “Клуб М”. Като журналист в Българското национално радио като автор и водещ на предаванията в “Нощен хоризонт” – “12 плюс 3” и на авторското си предаване “12 плюс пляс”, като журналист в Българската национална телевизия в “Панорама”, а от м. май 1999 г. и изпълнителен продуцент в “Забавни предавания и шоу”. И като последно, като началник отдел “Международни връзки, маркетинг и реклама” в “Бояна филм”.
Би трябвало да се отбележат и наградите, които е получил като журналист: второ място през 1994 г. и първо място “Журналист на годината” през 1995 г. и първата награда на България в “Гран при”, Барселона, в раздел “Радио”, както и “Златно перо за литература и публицистика” през 1996 г.
Това че има множество концерти за пиано и оркестър, това че е живописец с две самостоятелни изложби графика и т.н., са само едни допълнения към неговите разностранни интереси.
Бих искала да завърша, че за първи път българският парламент може реално да приеме призива на Движението за права и свободи да освежи една от институциите и да не се възползва от подновяване на дискутирания въпрос за ротацията, а да приложи това освежаване в действие, като избере хора, които не са работили досега в Съвета за електронни медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Госпожа Милена Милотинова има думата.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз взимам думата не за да се изкажа за професионалните качества на отделните кандидатури, тъй като те бяха изслушани в комисията. Проведе се дебат именно по тези техни характеристики и комисията гласува и одобри две от тях. Междупрочем, ще кажа само в отговор на колегите, които се опитаха да внушат тук на народното представителство, че става въпрос за политически избор, че в комисията нямаше стройни редици и че до известна степен гласуването може да се счете и за шарено.
Така че аз моля колегите, които се изказват в тази зала, да бъдат коректни спрямо онова, което се случи в комисията при разглеждане на различните кандидатури.
Що се отнася до въпросите, които възникнаха тук, дали кандидатите не са участници в търговски дружества, което е изискване на закона, аз само искам да припомня едно решение на нашата комисия, което беше взето след дълъг дебат и което беше по предложение на тези, които поставиха въпроса, поне по моите спомени. Комисията реши кандидатите за членове на Съвета за електронни медии да представят нотариално заверена декларация по смисъла на чл. 28 от Закона за радиото и телевизията, че отговарят на всички изисквания на закона. И това решение на комисията беше разпратено както до председателя на Народното събрание, така и до председателите на петте парламентарни групи. Аз не знам защо тук отново се повдига въпросът, че трябва да се правят отново някакви проверки. Нима комисията като помощен орган на Народното събрание не разгледа още през ноември месец този въпрос? Нима колегите два месеца бяха в някакъв зимен сън и днес сутринта се събудиха и решиха, че вече имат друго мнение, друго становище? Нима тогава комисията с почти абсолютно мнозинство не прие тези критерии, които след това изпълни? И нима не трябва да изпълняваме собствените си решения? Нека да погледнем и този въпрос, защото той е принципен за Народното събрание и това не се случва за първи път в пленарната зала.
Аз само искам да кажа, че когато миналия път отложихме гласуването, имахме отново същата ситуация – кандидатите за членове на Съвета за електронни медии бяха представили нотариално заверени декларации, изискани след решение на комисията, но след това един от авторите на това предложение – за нотариално заверените декларации стана тук и от тази парламентарна трибуна предложи ново решение на пленарната зала. Пленарната зала го прие и ние изпълнихме и това изискване. Аз не виждам какво друго комисията може да направи!
Що се отнася до един друг немаловажен въпрос – дали трябва неправителствени организации да представят номинации. Този въпрос се дискутира всеки път, когато става въпрос за медии, става въпрос за ротация, става въпрос въобще за регулаторен орган и този въпрос беше засегнат както от представител на НДСВ, така и от представител на Коалиция за България. Аз не знам, може би в Парламентарната група на Коалиция за България никога не е ставало въпрос именно за тази тема, но виждам разминаване в самите виждания на представители на Коалиция за България по този въпрос и затова ще си позволя да ви прочета една стенограма отпреди две години, когато същият въпрос беше поставен в същата тази зала. Тогава стана един от уважаваните юристи в това Народно събрание господин Корнезов и заяви следното, в обръщението си към всички народни представители той заяви:
“Ние юристите не трябва да се съобразяваме с някои самоизживяващи се политици. Предложения за решение за избор на член на СЕМ по силата на чл. 87 от Конституцията могат да правят само народни представители, респективно Министерският съвет.
Член 70 от правилника, господа - казва господин Корнезов – проект за решение могат да внасят само народни представители и парламентарни групи.”
Аз не мисля, че отново трябва да отваряме тази страница и да повдигаме този въпрос. Ясно е казано от правилника, казал го е един от уважаваните юристи, тогава пленарната зала е обсъдила този въпрос. Ние именно затова направихме специално заседание на Комисията по медиите, на което приехме критерии за номиниране. Аз се учудвам, че въпроси, които не са поставяни в Комисията по медиите на толкова много заседания, вече проведохме три за ротацията в СЕМ, се поставят в пленарната зала. Изразявам своето недоумение от този факт. Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Милотинова! Аз оставам с впечатлението, че не сте прегледала документите, които са представили всички номинирани. Аз твърдя, че не всички са представили декларации във връзка с участието си като еднолични търговци, съдружници или собственици на търговски дружества. Вие прочетохте ли внимателно документите на шестимата номинирани? Аз не искам да цитирам имена, защото ако Вие си мислите, че някой е бил в зимен сън, аз Ви призовавам като председател на комисията да си гледате добре работата. Бъдете по-прилежна. Нещо повече, дори да има попълнени декларации, това не е гаранция за това дали е така или не е. Практиката показва това при стари избори в това Народно събрание в тази зала.
Аз Ви питам: Вие направихте ли справка за изискванията на Закона за радиото и телевизията в тази връзка? Защото малко по-късно, да речем, ще се окажат други факти, които ще бъдат неудобни за Вас.
Аз Ви умолявам, госпожо Милотинова, като председател на комисията, вашият екип и експертите ви добре и прилежно да си гледате работата. Още веднъж Ви казвам: демокрацията е и процедури, прилежно изпълнени процедури. Аз Ви моля: недейте отправяйте обиди към колегите си от Комисията по медиите. Ние най-добронамерено Ви казваме за злополучията, в които Вие сте изпадала, а и комисията, и неудобството, в което е изпадало Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За втора реплика думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Милотинова, аз използвам репликата, за да обърна внимание, че във Вашето сравнително пространно изказване не отделихте никакво внимание на въпроса, който поставих, който за мен има ясен отговор. Но това мълчание – и в отговорите, които даде господин Димитров в неговата дуплика, и Вашето, ме кара да смятам, че залата най-после постига съгласие по един недвусмислен текст на закона. Защото няма какви аргументи да бъдат приведени за друга теза.
Това, че Вие се позовавате на представени декларации от името на кандидатите, че те отговарят на изискванията на закона, тези декларации нямат никаква правна стойност, тъй като самият закон мисля, че не ги изисква. Второ, с декларации трябва да се удостоверяват обстоятелства, които не се отнасят до прилагането на закона, а до изясняване на фактите. Примерно Вие с декларациите можете да получите информация дали предлаганите кандидати участват в търговски дружества, но дори и в този случай техните декларации не трябва да са единствен източник на информация, защото има информационни системи, чрез които лесно може да бъде сверена достоверността на информацията, която се съдържа в тези декларации, ако Вие сте искали наистина да се убедите в това. Така че не може органът, който прилага един закон, да извежда основателността на посочените обстоятелства от това, че те са декларирани. Ако използвам една по-груба аналогия, все едно един съдебен орган да уважи иска на лицето, което го е предявило, защото то е декларирало, че неговото искане е в съответствие със закона. Разбира се, тук не сме пред същото производство, но сме пред близка ситуация.
Аз пак казвам, и с това завършвам, едва ли кандидатура, която не отговаря на всички изисквания на закона, трябва да бъде подлагана на гласуване. Защото може да има дискусия по качествата на кандидатите, по целесъобразността на едно и друго предложение, тук вече всеки е свободен да изрази своето отношение, но аз поставям въпроса в неговата чисто формална юридическа страна. Този въпрос смятам, че не може да бъде поставен за решаване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За трета реплика думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Милотинова! Извинявам се, дама сте, но трябва да кажа, че цитирахте господин Корнезов в един доста некоректен контекст. Да, той е казал тези думи и никой не ги оспорва. Естествено, че проекторешения могат да се внасят от народни представители. Няма спор по този въпрос. Проблемът е в това, че в самата комисия кандидатури можеше и трябваше да дойдат от граждански, творчески и професионални организации и комисията да се обедини около тези кандидатури и после щеше да бъде една формалност кой от депутатите и колко депутати да внесат онези кандидатури, по които комисията е постигнала съгласие. Това е по-добрият подход, при който не оцветяваме излишно политически тези, които кандидатираме.
И ако ме питате, винаги съм бил привърженик на това парламентарните групи с консултации, със срещи помежду си предварително да стигнем до две кандидатури в случая, да получим съгласие и да не подлагаме на бакалски сметки тук едни или други български интелектуалци. Защото е много обидно, когато ние, като народни представители, с най-различни специалности – едни разбират повече от материята, други по-малко, едни имат отношение към културата, други недотам, с бутона да мерим кой е по-голям интелектуалец и кой заслужава повече да бъде в Съвета за електронни медии.
Така че господин Корнезов е бил прав и сега е прав, и всеки, който каже това нещо, ще бъде прав, но и аз съм прав, като настоявах комисията да позволи на творчески организации да представят кандидатури в самата нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, госпожо Милотинова? Заповядайте.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Колеги, моля ви да бъдете коректни, независимо кой е дама, кой – кавалер. Тук става въпрос за коректност и за истина.
Първо, цитирах една стенограма и ще Ви я подаря, колега Атанасов, да я прочетете и Вие, защото въпросът въобще не е спорен!
Второ, нека да ви напомня, че председателят на всяка една комисия е пръв между равни. Комисията взима решения, а председателят ги изпълнява. Като председател на тази комисия съм извършила всичко онова, за което Вие, господин Атанасов и останалите колеги сте ме натоварили.
Що се отнася до това, дали нашите номинации винаги са били коректни – номинациите, които някои от вас, колеги, са направили, тук не става въпрос за съвестта на тези хора. В момента дебатираме техните професионални качества и ротацията в СЕМ. Не ме карайте да припомням кой беше застъпника на онази номинация, която подведе парламента в своята нотариално заверена декларация. Тогава ще стане доста тежък дебат.
Още веднъж повтарям – секретариата на комисията и аз като председател сме извършили всичко онова, с което вие ни натоварихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Милотинова.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, тъй като всички теми се изчерпиха, но и без друго пак сме на един въпрос, който предъвкваме десетина и повече години и нищо не се е променило от една тягостна практика, която се резюмира с две думи: мнозинството винаги безцеремонно налага кадровата си воля. Бегло ще засегна този въпрос за процедурата, само дотолкова, доколкото госпожа Милотинова продължава да опонира, че, видите ли, тази процедура по номинирането на кандидатите била най-добрата възможна и погрешно се позовава на едно изявление на господин Корнезов, който говори за решение, а не за предложение и начин за постъпване на кандидатурите в комисията.
Искам, разбира се, веднага да направя забележка, че е вярно, че такава практика имаше, имаше я и по времето на СДС – да се правят предложения от гражданското общество. Но те бяха повече или по-малко зле скопосани опити за дегизиране на иначе безочливата воля на мнозинството да сложи своите хора в СЕМ, все така робувайки на една илюзия, че, видите ли, ако контролираме СЕМ, оттам нататък новините ще станат по-хубави. Практиката е диаметрално противоположна. Съжалявам, че никой не научи този урок. В този смисъл опонирам на госпожа Милотинова и на колегите, които рекоха, че този избор е политически. Не мисля, че СЕМ е политически, по-скоро става дума за една по-нова практика. Това е един личен и групов избор на определени хора, които в никакъв случай няма и не биха могли да обслужват партиите, които ще ги изберат чрез техните народни представители, а по-скоро ще обслужват тези отделни лица или групи лица. Затова става дума днес, а не за нещо друго.
Колкото до спора и дългата процедура по установяване на връзките или агентурното минало на един или друг член на СЕМ, смятам, че е крайно време този закон да бъде поправен и този член да отпадне, тъй като звучи доста анахронично и смешно.
Не мисля, също така, че комисията разполага с какъвто и да било потенциал да извършва сериозни проверки за изискванията, които сме писали в закона към един или друг член, или кандидат-член на СЕМ. Би трябвало да се задоволим да проверяваме това, което би могло да се провери лесно, а за всичко останало да си служим с въпросните декларации.
Колкото до темата за съответствията между принципа за ротация и принципа за обновяване, ще си позволя да кажа, че все пак трябва да слушаме и това, което опозицията каза. Предупредихме мнозинството, че дори и този леко размит, но достатъчно ясен запис ще постави проблема, който сега възникна. Разбирам, че в момента, в който се приемаше този текст, мнозинството беше обзето от желанието да театралничи на тема демокрация – как прибавяме нещо ново към закона, което досега го е нямало и създава проблем – това противоречие между обновление и ротация, когато предлагаме същите хора. Само че това тогава доставяше голямо удоволствие на мнозинството и то го прие. Лично аз ги посъветвах или да запишат в по-пряк и недвусмислен начин или пък да отпадне, за да нямаме проблемите, които възникват днес.
Господин председателю, тъй като сме много стриктни, когато трябва да спазваме дисциплината, обаче когато трябва да заобиколим един закон и от масата на председателството цари гробно мълчание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има думата господин Марио Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доколко тази процедура беше една добра процедура, ще ви дам само един пример, който може би колегите не знаят.
Една от кандидатурите на един уважаван интелектуалец – господин Асен Сираков, беше издигната от хора от Парламентарната група на НДСВ. Когато трябваше да бъде гласувана, нито един човек от вашата парламентарна група не гласува за този човек, което беше срамно и унизително за него – един уважаван интелектуалец. Аз вдигнах своя глас за този човек, защото се чувствах виновен пред такива хора. Знам, че в миналото сме правили много грешки. Това значи ли, че сега отново трябва да правим това? С един такъв особен плам госпожа Милотинова се опитва да ни убеди, че това е най-добрият начин да изберем или да удостоим с честта хора – представители на интелектуалния елит на България, наистина независимо, защото говорим за един независим орган, да взимат решения какво ще гледат, каква култура и образование ще получават нашите деца чрез медиите. Нека да преустановим този цирк. Гласувайте, назначете тези хора. Може би те са достойни, не бих казал нито една лоша дума за нито един от тях. Но начинът, по който беше проведена процедурата и всичко това, което правим в момента, мисля, че не е добро и по-добре да го прекратим. Благодаря ви.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Това процедурно предложение ли е?
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За прекратяване на разискванията ли, господин Тагарински?
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да отговоря на въпроса, който нееднократно беше поставен от опозицията отляво и най-вече от господин Янаки Стоилов за несъответствието в ч. 29, ал. 1.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията членовете на СЕМ се избират или назначават за срок от шест години. СЕМ като орган няма мандат. Мандатът на членовете на регулаторния орган е шест години. Съставът на СЕМ се обновява през две години от всяка квота. Съгласно чл. 29, ал. 2 едно лице не може да бъде член на СЕМ повече от два последователни мандата, а повторното му избиране или назначаване не трябва да противоречи на предвиденото в ал. 1 на чл. 29 обновяване.
Текстът, който предизвика този дебат, господин Стоилов, и различните му тълкувания, е именно във второто изречение на ал. 2, прието през 2001 г. по предложение на колегата Иво Атанасов. Независимо от различните идеи за приложението на този текст, искам да подчертая, че той не може да бъде тълкуван изолирано от останалите разпоредби на закона.
И по-конкретно ще насоча вниманието ви към първото изречение на ал. 2. То гласи, че едно лице не може да бъде член на СЕМ повече от два последователни мандата. Следователно законът изрично допуска едно лице да бъде член на СЕМ два последователни мандата.
Второ, законът казва, че повторното избиране или назначаване на лицето не може да противоречи на обновяването.
И трето, законът използва терминът "обновяване" както в случаите на ротация през първите две, респективно четири години, чрез жребий, така и за по-нататъшното обновяване на органа, когато ротацията протича чрез жребий, тъй като мандатът на член от СЕМ е изтекъл.
Следователно, ако тълкуваме изречение второ на ал. 2 изолирано и по начина, по който го тълкувате Вие, колега Стоилов, би се получило следното: член на СЕМ, който е излязъл от съвета при жребий или при нормална последваща ротация, не може да бъде отново избран или назначен, защото това винаги ще бъде повторно избиране по смисъла на закона. Така никой от членовете на органа никога няма да може да изкара втори последователен мандат, нищо, че законът изрично го допуска.
Така става ясно, че с тълкуването на колегата Стоилов на второто изречение се обезсмисля изречение първо, което според мен е ясно и непротиворечиво. Естествено на всички нас ни е ясно каква е целта на нормата, предложена от господин Атанасов преди две години, но по начина, по който господин Атанасов е формулирал текста и впоследствие той е започнал да действа в закона, тази цел не може да бъде постигната. Защото, ще повторя, че изречение второ на ал. 2 на чл. 29 противоречи на изречение първо на същата тази алинея.
Освен тясноюридическото тълкуване на текста при неговото приложение би следвало да се изходи от логиката и практическия смисъл на една законова норма. И тук вече откриваме един абсурд, защото, доколкото разбирам, колега Стоилов, Вие одобрявате и допускате едно лице да изкара 12 години в СЕМ като бъде избрано за два последователни мандата, но не допускате друго лице да бъде избрано за втори мандат – за още две или за шест години, ако е изкарало две години в регулация, както е в настоящия случай.
За да се тълкува текстът на ал. 2, трябва да се изясни и фактическият състав на обновяването. За да се осъществи обновяване на органа, първо трябва да има излязъл член на СЕМ – или чрез жребий след първите две, респ. четири години, или след изтичане на мандата.
Второ, конституиращите органи – Народно събрание и президент, трябва съгласно предвидените в закона ред и срокове да изберат, респ. да назначат лице, което попълва състава от техните квоти. Избраните лица трябва да отговарят на предвидените в Закона за радио и телевизия изисквания.
И трето, решенията на Народното събрание и указът на президента да са влезли в сила.
С това фактическият състав на обновяването е завършен. И ако конституиращите органи изберат, респ. назначат, повторно за член на СЕМ от своята квота лице, което вече е било в състава на органа, това е израз на правото на този орган да направи субективна преценка и измежду всички номинирани лица, които отговарят на изискванията на закона, да изберат онези, които считат за най-подходящи.
И сега на конкретния Ви въпрос, защото касае явно номинацията, която направи Движението за права и свободи и беше внесена от трима колеги, в т.ч. и аз, за Райчо Райков. Нашата оценка е положителна не само за неговите професионални качества, но и за неговата роля и участие през тези две години от първия мандат на СЕМ.
Аз в никакъв случай не искам да кажа нищо лошо за качествата на останалите кандидати. Напротив, искам да благодаря на всички колеги, които направиха тези номинации. Това са едни достойни хора и в никакъв случай не смятам, че те няма да намерят своето подобаващо място в различни други органи и институции или най-малкото в нашето гражданско общество, но, за съжаление, местата са само две. И от така предложените колеги ние трябва да изберем само двама.
Затова аз апелирам към народните представители все пак да има една приемственост и да се съобразим с функциите, които ще изпълнява регулаторният орган. Те в никакъв случай не са политически, както се опитаха тук - отляво и отдясно, да ни упрекнат, те са много важни, сериозни и затова излишни са различните изказвания, които ще нажежат обстановката.
Апелирам отново да пристъпим към гласуване без да накърняваме авторитета и имиджа на всички останали кандидати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте за реплика, господин Атанасов. Втора реплика – господин Стоилов, трета реплика – господин Благой Димитров.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Емел Етем, не забелязахте ли, че аз си мълчах по този въпрос? Защото виждам желанието и решимостта на мнозинството да наруши закона. Но когато се опитвате да влагате някакъв друг, различен и твърде непознат за мен смисъл в собственото ми предложение преди две години, извинете, но не мога да не реагирам.
Думата "обновяване" означава смяна. И не друг, а господин Лютви Местан беше най-големият привърженик на моето законодателно предложение. От тази трибуна, съжалявам, че го казвам, той заяви, че когато СДС правило ротациите в НСРТ, господин Местан е дошъл с всички тълковни речници на българския книжовен език от последните сто години и никъде не е срещнал обновяването да се разбира като обновяване на нещо със самото себе си.
Действително тогава господин Любомир Пантелеев каза, че трябва да се добави още едно изречение в смисъл, че сегашни членове на СЕМ нямат право да бъдат избирани повторно при ротацията, освен тогава, когато изкарат шестгодишния си мандат, но това е едва на третата ротация, защото първата и втората ротация ще остави членове с непълен мандат. Тогава госпожа Милотинова каза: текстът е достатъчно ясен, и се прие с едно внушително мнозинство, не мога да си спомня даже дали не беше абсолютно мнозинство.
Така че законът е много ясен, но аз виждам намерението на мнозинството да го наруши. Това, за съжаление, не е за първи пъти и не е само в този парламент. И става една вредна практика на българското Народно събрание. Но реших да си замълча и затова, че не получих подкрепа от нито една българска медия. Един политик, когато няма обществена и медийна подкрепа по даден въпрос, той е нищо. И затова се надявах, че Вие няма да поставите този въпрос тук, защото няма как да излезете прави в този казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Етем, господин Атанасов, не заради медиите, аз поставих въпроса заради принципа. А когато става дума за нещо, което мисля, че е въпрос на принципност, смятам, че това кой ще се съобрази, кой ще го популяризира е един важен, но все пак въпрос, който не трябва да ни отказва в нашите усилия.
По отношение на това, което каза госпожа Етем, аз виждам, че вие сте се консултирали сериозно с юристи, но изглежда този, с който сте обсъждали представената мотивация, е сметнал, че колкото по-объркано е едно становище, толкова по-солидно юридически изглежда то. (Ръкопляскания в ОДС.)
Нещата са много по-прости, отколкото опитите да се твърди, че мандатът на членовете на СЕМ е персонален, а две изречения по-късно да се казва, че този мандат е на органа или обратното.
Вижте, когато има разминаване между персоналния мандат и срока на избор на органа, няма нищо изненадващо, че може да има мандати, които се отнасят както до органа, така и до отделните членове. И аз не виждам разумен юрист, който може да твърди, че ако едно лице излезе по силата на ротацията и не завърши 6-годишния мандат, който му е предоставен от закона, който е и мандатът на органа, то няма възможност да стане член в следващия мандат.
Това, което ние твърдим и което твърди законът, е, че то не може да стане по силата на ротацията автоматично след тези две или четири години, които са прекъснали неговият мандат. Само за това става дума. И законът си остава такъв.
Искам също да припомня това, което е казала тогава госпожа Милотинова по повод на предложението на господин Любомир Пантелеев, че не може след ротация същото лице да продължи действието си в органа. Текстът, предложен от господин Атанасов, е напълно ясен. Той напълно решава въпроса. Не е необходимо да се записва такова допълнително изречение. Аз умишлено не споменах за какъв представител става дума, госпожо председател. Аз не поставих въпроса заради отношение към ДПС или към коя да е от кандидатурите. Това е работа на членовете на Медийната комисия – да обсъждат качествата на кандидатите.
Но Вие самата, госпожо Етем, със своята защита показахте, че искате вашата политическа сила да бъде над закона. Мисля, че това не трябва никой да изисква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Етем! Вие казахте прости неща по един много сложен начин. Вероятно някой ги е написал на някакво листче, което тук прочетохте.
Става дума за това, че в момента има един калпаво написан текст. Трябва да има “жребий с извадка”, както се казва в статистиката. Тоест, когато се тегли жребий при обновление, трябва да се тегли между лица, навършили пълен мандат. Такъв казус не може да възникне при теглене на жребия в Конституционния съд – там, където по същия начин е предвидена такава ротация.
Тук наистина трябва да седнем и обмислим нещата, за да се разпишат добре и да не изпадаме в смешна ситуация сега тук да обясняваме. Вие тук защитавате кауза пердута. Аз Ви разбирам. Но не е редно и не е сдържано това, което казвате като теза. Щом има обновление, би трябвало да бъде чрез жребий извадка, тоест да се види измежду кои лица се тегли жребият.
В същото време в закона се казва, че едно лице може да има два мандата. При другото теглене на жребий следователно пак ще възникне същият въпрос. Аз казвам това добронамерено. Трябва да се седне и съчини една редакция, един разумен текст, който да дава добър механизъм, за да не изпада цялото Народното събрание в такава глупава ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Има ли желаещи за други изказвания?
За процедурно предложение има думата господин Димитров. Вероятно то е за начина на гласуване.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ние вече го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото знам, гласувахме веднъж процедурно предложение, което е за отхвърляне на поименното гласуване на кандидатите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Госпожо председател, аз добре помня какво предлагам. Ще Ви моля да не ме подсещате какво процедурно предложение да направя.
Аз Ви призовавам, госпожо председател, да разпоредите квесторите да приберат картите зад празните столове. В ръката на всеки народен представител да има по една карта. Едва тогава да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не може да бъде процедурно предложение. Това е по решение на председателстващия заседанието в момента.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала и всеки да гласува със своята карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля всички карти, зад които няма депутат, да бъдат извадени от пултовете. Ако това не бъде направено, ще помоля квесторите да го направят. (Шум и реплики.)
Искам да помоля квесторите да съберат картите от пултовете, където няма депутати.
Моля всички депутати да влязат в пленарната зала. Предстои гласуване.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание… (Шум и реплики.)
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ПСОДС, от място): Господин председател, тук има три карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря за осторожността, господин Тагарински.
Има ли карта без депутат и депутат без карта? (Шум, оживление, смях и реплики.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да видя дали някъде има проблеми с картите. (Пререкание между народните представители Милена Милотинова и Татяна Дончева.)
Много Ви моля, госпожо Дончева, нека да се уважаваме взаимно.
Съгласно нашия правилник гласуването става по реда на постъпване на проекторешенията.
Има ли гласувано процедурно предложение за друг ред на гласуване?
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Кирил Милчев направи предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Докато аз председателствах нямаше направено такова предложение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме гласуването по реда на постъпването.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Още карти има в мнозинството, господин председателю. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Овчаров, заповядайте, имате възможност да упражните правото си на глас. Моля квесторите да предадат картата на господин Овчаров. Той не си я пази. Позволява безотговорно отношение към своята карта.
От името на парламентарна група има думата господин Мирослав Севлиевски. Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Възмутен съм от това, което става в парламентарната зала. Народното събрание не е място, където да се играе на игрички и да превръщаме важни гласувания и важни дискусии в дискусии за картата или без картата. Народните представители не са тук, за да носят картите или за да стоят зад или пред картите. Народните представители са тук, за да дискутират по същество, а не квесторите да тичат по редиците и да тъпчат народните представители. Изразявам възмущението си. (Ръкопляскания от НДСВ. Шум, смях и реплики от ПСОДС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поставям на гласуване проект за решение № 354-02-94 за избор на господин Александър Стайков за член на Съвета за електронни медии, внесен от Благой Димитров, Панайот Ляков и Марио Тагарински, гласуван с 2 гласа “за”, 0 “против” и 9 “въздържал се”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 34, против 56, въздържали се 55.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение № 354-02-90 за избор на господин Райчо Райков за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Емел Етем, Хюсеин Чауш, Кемал Еюп, подкрепен със 7 гласа “за”, 1 “против” и 3 “въздържал се”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 77, против 32, въздържали се 31.
Това решение е прието.
За процедурно предложение - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Господин председателю, аз ще помоля за прегласуване, защото, неудобно ми е да казвам имена, но имаше гласувания с две карти. Има решение на Конституционния съд и колкото и да се гневи ръководството на Парламентарната група на мнозинството, аз си мисля, че такова гневно поведение е неуместно. Вие не помагате на председателя. Прави чест на председателя, че иска да въдвори някакъв ред в залата. И аз не виждам защо дори ръководството на Парламентарната група на мнозинството не помага на председателя.
Аз ще Ви моля, господин председателю, да подложите на прегласуване. И този път ще наблюдавам колегата, на когото, още един път казвам, няма да кажа името от неудобство, но ще гледам дали ще гласува с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване проекта за решение за избор на господин Райчо Райков.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 74, против 44, въздържали се 24.
Господин Райчо Райков е първият приет за член на СЕМ. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Подлагам на гласуване проект за решение № 354-02-100 за избор на Васа Ганчева за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев. Проектът е гласуван в комисията с 1 глас “за”, 1 “против” и 7 “въздържал се”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 30, против 51, въздържали се 61.
Госпожа Васа Ганчева не се приема.
Подлагам на гласуване проект за решение № 354-02-101 за избор на господин Иля Велчев за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев, гласуван с 1 глас “за”, 0 “против” и 9 “въздържал се”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 28, против 59, въздържали се 56.
Това решение не се приема.
Подлагам на гласуване проект за решение № 354-02-106 за избор на госпожа Райна Николова за член на Съвета за електронни медии, внесен от народния представител Кирил Милчев и група народни представители, подкрепен с 8 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се”.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 146 народни представители: за 85, против 28, въздържали се 33.
Госпожа Райна Николова е приета за член (ръкопляскания в мнозинството), с което се попълва съставът на СЕМ, уважаеми народни представители.
Членовете на Съвета за електронни медии са избрани.
Преди да закрия заседанието ми позволете да направя няколко съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание днес, 21 януари, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 22 януари от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 21 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по образованието и науката ще има редовно заседание в зала 130 днес, 21 януари, от 15,00 ч.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес, 21 януари, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 22 януари, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 248.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 456 и в четвъртък, 22 януари, от 14,30 в зала 356.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание на 22 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 22 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 21 януари, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване и съхраняване на хлебно и фуражно зърно от Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси ще проведе заседание на 23 януари, петък, от 14,30 ч. в зала 42.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 22 януари, четвъртък, от 1630 ч. в зала 42.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,55 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов