Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, откривам днешното пленарно заседание.
Предстои обръщение на президента на Република България към Народното събрание по случай 3-годишнината от встъпването му в длъжност. Нормално е да очаквам предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие сам го решавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Илчев, заповядайте.
Нека да не превишавам правомощията си.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам словото на президента на Република България да се излъчва по Националната телевизия и Националното радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени.
Имам удоволствието да предоставя думата на президента на Република България господин Георги Първанов. Заповядайте, господин президент.
ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както през миналата година, така и днес бих искал да се възползвам от повода на третата годишнина от встъпването ми в длъжност и чрез едно обръщение към парламента да формулирам своите виждания по въпроси, които смятам за важни в една решаваща за България година.
Всички ние, които по волята на избирателите сме в институциите, дължим периодичен отчет за изпълнението на поетите ангажименти. За тези три години президентската институция своевременно огласяваше информацията за всички свои инициативи и днес не бих възпроизвеждал тази информация. Смятам, че в изминалите три години от мандата беше съхранен надпартийният характер на институцията. Изходна точка на всяко мое действие беше разбирането, че съм държавен глава на всички български граждани без разлика на религия, етнос или политическа принадлежност.
И през изтеклата година институцията беше един от факторите на стабилността и разумния конструктивен диалог между институциите. В този дух бяха отношенията с Народното събрание. За годината бяха обнародвани 162 закона, от които 14 нови, 53 за изменение и допълнение и останалите – ратификации. Подписването на укази за обнародването на закони не е механично. Преди да бъде взето решението се отчита мнението на един широк кръг от специалисти.
Върнатите през годината за ново обсъждане закони бяха три, тоест очевидно няма самоцелност, отлагателното вето не е средство за противопоставяне между институциите. Определено смятам, че ветото е един от лостовете за подобряване на законодателния продукт. Така беше по Закона за семейните помощи за деца, по Закона за водите и този за политическите партии.
В духа на коректността и откровения тон между институциите бих искал да отбележа няколко неща. Продължавам да недоумявам когато на професионалните аргументи при връщането на един или друг закон се противопоставят политически и идеологически квалификации. Намирам за тревожен факта на мълчаливото заобикаляне на текстовете от Конституцията, когато върнат закон, какъвто е случаят със Закона за водите, близо два месеца след налагането на ветото не е разгледан отново. Разбирам междувременно, че на мястото на върнатия закон е приет нов, в който се залага същата политика.
В отношенията с изпълнителната власт доминираше диалогичността. Споровете бяха на принципна основа. Вярвам, че добрият тон, взаимодействието между президент и премиер и в бъдеще ще бъдат един от източниците на стабилизиращата политика. Продължавам да смятам, че добрият тон не изключва, напротив, предполага и активната, здравословна и конструктивна критика.
Оценявам като принципни и добри отношенията с Конституционния съд в рамките на конституционния модел. Продукт на това взаимодействие беше решението за необходимите промени в Конституцията относно членството на България в Европейския съюз, с което по същество беше сложен край на полемиката за свикването на Велико Народно събрание. Ще продължа да обединявам усилията на правозащитните органи, на МВР, на съдебната власт, на структурите на гражданското общество в борбата срещу корупцията и престъпността.
Както през изминалите три години, така и в бъдеще ще търся и ще провеждам една активна, високоангажирана позиция по редица проблеми на социалната политика. Без да влиза в преките ми задължения здравеопазването ще остане в центъра на вниманието на институцията. Полемиките, които водих по здравноосигурителните вноски, по проблема за трансплантациите, смятам, че ускориха търсенето на решения.
Трябва да признаем обаче, че в момента здравната сфера продължава да бъде проблем номер едно на държавата и обществото, че се натрупаха много необмислени и палиативни опити за промени в здравното законодателство, че не е сложен край на административния произвол и междуинституционалните скандали, от които потърпевши са главно гражданите, тоест болните.
Удовлетворен съм, че след ветото по закона, засягащ майчинството, бяха облекчени тежките и неясни административни процедури по изплащането на семейните помощи за деца.

През 2005 и в следващите години институциите трябва да поставят трайно в дневния си ред демографските проблеми и да намерят комплексните им решения.
Намесата на президентската институция не позволи с Бюджетния закон да бъдат отнети вече отвоювани права на хората с увреждания. Ангажиментите ми към хората в неравностойно положение ще продължат да бъдат трайни и многопосочни.
Все така и в бъдеще ще използвам лостовете, с които разполага институцията, най-вече по отношение на законодателството, за усъвършенстването на пенсионната система, за решаването на проблемите на възрастните хора и увеличаване на техните доходи.
Диалогът ми със синдикатите, с гражданските професионални структури ще продължи да бъде активен и принципен.
Старал съм се да изпълнявам ангажирано конституционните си правомощия като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Реформите, преструктурирането, модернизацията на Българската армия, военните ни мисии в чужбина, проблемите на социалната адаптация на освободените от реформата военнослужещи – всичко това беше в центъра на вниманието и дейността на президентската институция.
Членство в НАТО е важно признание за усилията на всички ни – на военното, на политическото ръководство на армията, на всички институции и парламентарно представени партии. Сега е важно да мобилизираме ресурси за изпълнението на основната задача – изпълнението на плана за организационното изграждане и модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г.
Уважаеми госпожи и господа, през лятото на 2005 г. ще бъде избран съставът на Четиридесетото Народно събрание. Това няма да бъде просто поредната интрига в разместването на политическите пластове, на правомощията и ролите. С работата на следващия парламент са свързани много големи, бих казал изключителни надежди. През неговия мандат България ще стане пълноправен член на Европейския съюз, което означава не механично покриване на критериите. Членството предполага да подредим собствения си дом, за да прекрачим европейския праг със здрава, добре уредена държава. Именно в това и следващото Народно събрание трябва да бъдат приети законите, които да завършат здравната реформа, да създадат правната рамка за развитие на качествено ново образование, за решаването на демографските проблеми на нацията.
На следващия парламент очевидно ще падне тежестта и отговорността да дадем нови законови инструменти в борбата с престъпността и корупцията, за приемането на нови НК и НПК, нов Закон за специалните разузнавателни средства, за специалните служби, за нов Гражданскопроцесуален кодекс, който да гарантира справедлив и бърз граждански процес. Той ще трябва да доведе до успешен край съдебната реформа, да създаде условия за повишаване на административния капацитет на държавните органи.
Четиридесетото Народно събрание, уважаеми госпожи и господа, трябва да направи решаващи стъпки в посока към действителна децентрализация на държавната власт и повишаване правата и отговорностите на общините, за разтоварването на централната администрация и за увеличаването на финансовата самостоятелност като национален приоритет. За да стане всичко това, изборите да доведат до един стабилен, отговорен и работещ парламент, едно от важните условия е навременното приемане на законите, на правилата, по които ще бъдат проведени тези избори. Още в края на миналата година редица политически партии поставиха въпроса за датата на провеждането на парламентарните избори. Смятам за основателни исканията както за своевременно обявяване датата на изборите, така и претенциите за бързи, ранни избори, непосредствено след приключване на мандата на сегашния парламент и колкото се може – по-далеч от разгара на летния сезон. Амбицията да имаме стабилен парламент предполага по-масово участие на изборите, по-голяма представителност на новото Народно събрание. Малко вероятно е през почивните юли и август да се постигне голяма мобилизация на избирателите.
Изборите, уважаеми госпожи и господа, могат да бъдат насрочени за 25 юни т.г. Предлагам и съобщавам в политически порядък, в порядъка на политическия дебат тази дата, защото смятам за важно всичко около изборите да бъде достатъчно рано изяснено, да бъде максимално прозрачно. За да бъде издаден обаче указ с тази дата за изборите, парламентът трябва да извърви своята част от пътя. Това означава:
Първо, трябва да се реши и да бъде обявено достатъчно рано дали изборите ще бъдат провежданите по досега съществуващите правила или ще бъдат направени сериозни промени. Аз се опасявам, че полезното време на този парламент за по-радикални реформи както на изборното законодателство, така и на партийно-политическата система, изтичат. Образно казано – намираме се в един цайтнот. Изменения, които да рационализират отделни елементи на изборния процес, са и необходими, и възможни. Тези промени биха могли да се отнасят до формирането на избирателните списъци, работата на избирателните комисии, бюлетините за гласуване, правилата за предизборна кампания, улесняване за хора с увреждания, процедурата за гласуването в чужбина и т.н. Най-малкото, което трябва да направим сега и в следващите месеци, е да не даваме никакви основания да се оспорват или да се поставят под съмнение предстоящите избори.
Повече от година след местните избори е очевидно, че неуспели местни лидери все по-често търсят реабилитация в съда. Опасно е тази практика да не се пренесе и на централно равнище. Закъснялото или некачествено изборно законодателство може да бъде хранителна среда за подобни амбиции. В този смисъл от особена важност е бързият ремонт на върнатите за ново разглеждане поправки в Закона за политическите партии.
Определянето на ранна дата за провеждането на изборите предполага настоящият парламент да си свърши работата в законодателната сфера. Необходима е реалистична актуализация с оглед на оставащия кратък срок. Приоритетите ще определят суверенно народните представители, но бих искал да препоръчам в законодателната програма да залегнат Законът за управление при кризи, Законът за конфискация на имуществата, придобити по незаконен начин и обещаният Кодекс за здравното осигуряване.
Приветствам ангажиментите на правителственото мнозинство в образователната сфера, но мисля, че трябва да отидем по-далеч от фрагментарния подход. В скоби, изпитвам и лично удовлетворение, че Законът за кредитирането на студентите, за който повече от 10 години апелирам, може да стане най-сетне факт. Засега обаче в предложения проект имаме само рамката. Ще трябват още много усилия, за да се уредят условията и редът за кредитиране на студентите и докторантите.
Смятам, че Тридесет и деветото Народно събрание трябва да изчисти поне част от некачественото наследство, т.е. да коригира онези закони, които доказаха своята непригодност - например за трансплантацията на органи, или предизвикаха силно обществено недоволство, като например Законът за опазване на обществения ред при спортни състезания. Коректно би било този състав на парламента да сведе до минимум и другите нерешени въпроси, които биха останали за следващото Народно събрание. Трябва да бъде избран омбудсман, състав на Сметната палата и на Комисията за защита от дискриминация, управител на НОИ.
Особено важно е да се ускори работата по законите, произтичащи от ангажиментите на България към Европейския съюз. Най-важната задача в това отношение е приемането на промените в Конституцията. Вече е налице проект за изменение и допълнение на основния закон във връзка с членството на страната в Европейския съюз. Тези предложения за поправки станаха възможни след сериозен, професионален и публичен дебат на основата на тълкуването на Конституционния съд.

Безусловно необходима е предлаганата промяна относно така наречения частичен трансфер на суверенитет за предоставянето на суверенни права от българската страна на Европейския съюз. Оправдана е поправката във връзка с така наречената Европейска заповед за арест, както впрочем и другите предлагани поправки.
Искам да изразя увереност, че ще бъде постигнат консенсус и по спорния засега текст за правото на чужденци и на чуждестранни юридически лица да придобиват собственост върху земя. Трябва да бъдат чути опасенията и аргументите на опозицията. Те не са идеологически. Мярката преходен гратисен период беше договорена от новите страни-членки от различни по своята ориентация правителства. От друга страна се надявам отляво да бъдат превъзмогнати съмненията, тъкмо може би заради практиката на десетте нови страни-членки.
Трябва да се избегне, уважаеми госпожи и господа, евентуално парадоксалната ситуация, за която предупреждават някои специалисти, при която с преходния седем- или колкото решите годишен период, граждани на Европейския съюз няма да могат да придобиват земя в България, а граждани на други държави с благоприятни двустранни договори ще бъдат в привилегировано положение.
Така че аз подкрепям принципно предложения от специалната комисия проект. Апелирам за консолидация около него и за допълнителното му прецизиране.
Сред политическите задачи, свързани с членството на България в Европейския съюз, в краткосрочен план се откроява вземането на решение относно провеждането или непровеждането на референдум. Идеята беше формулирана преди една година тук, от тази трибуна. Беше посрещната с противоречиви коментари, по-скоро, резервирано, но моето усещане е, че с времето тя получава доминираща подкрепа от повечето партии и лидери. Днес вече не се спори по това дали да има референдум, а кога и как да се проведе допитването до народа. Сега, когато е ясно, че в края на април ще бъде подписан и договорът за присъединяване на България към Европейския съюз, при решаването на въпроса за референдума трябва да се калкулира и проблемът с ратификацията на този договор.
Първо – по характера на референдума. Доколкото и политици, включително и представители на кабинета, си задават публично въпроса възможно ли е от правна гледна точка да има и ратификация на Договора за присъединяване към Европейския съюз, и допитване до народа, бих искал да кажа следното. Нашето законодателство не дава правна уредба на консултативните референдуми, уреден е само императивният референдум. От политическа гледна точка смятам за недопустимо допитването до народа да бъде само за сведение на депутатите. С други думи, смятам, че актът на ратификация трябва да се реализира чрез референдум.
Второ – за срока на провеждането на референдума. Не може да има допитване преди края на април, защото не може да се ратифицира неподписан договор. Преди ратификацията трябва да бъдат извършени промените в Конституцията по проблемите, засягащи членството в Европейския съюз. Ако не бъдат приети, договорът не може да бъде ратифициран, защото в него ще се съдържат постановки, противоречащи на действащата Конституция.
Остана и въпрос от възобновения в последно време дебат по темата дали може и трябва ли да бъде съвместяван референдумът с редовните избори. Аз отхвърлям идеята за допитване преди изборите, защото това ще означава най-малкото отлагането на тези избори за разгара на летния сезон, което никой не желае.
Формално погледнато, уважаеми госпожи и господа, процедурни пречки за съвпадението на изборите с референдума има малки и те са преодолими. Аз обаче възразявам срещу тази идея, защото тя крие политически рискове. Два месеца са твърде кратък срок, за да може просто да се разкажат нещата около ангажиментите на България към Европейския съюз, още по-малко - да се аргументират тези ангажименти, да се убедят хората да ги приемат като свои. Впрочем аз не вярвам, че в разгара на предизборната кампания всички партийни кандидати ще отделят много време за сериозен анализ по темата. Самата предизборна битка ще бъде достатъчно сериозна, за да изчерпи силите и енергията на кандидатите. Не е сигурно, че проевропейските настроения могат да се канализират в подкрепа за някоя партия. Сигурно е обаче, че негативизмът спрямо някои партии може да се трансформира в отрицателен вот към европейската ни интеграция. Не е вярно - полемизирам задочно по този въпрос, прозвучаха такива мнения – не е вярно, че има изискване нашата ратификация, независимо в каква форма, да предшества процедурите в страните-членки. Опитът на десетте показва и други примери.
Всички тези аргументи ми дават основание да препоръчам като възможни периоди за провеждането на референдума за членство на България в Европейския съюз в късната есен или в ранната пролет на следващата година.
Резултатите във външната политика през последните години доказват, че България има немалък капацитет да защитава своите интереси. Политическият консенсус в Република България по стратегически външнополитически приоритети даде възможност за провеждането на последователна и прагматична политика за постигането на главните цели и приоритети във външен план. Приемането на Република България в НАТО, завършването на преговорите за членство в Европейския съюз са достатъчни факти, за да определим като положителна равносметката в областта на външните ни отношения. Принос за това имат всички институции, основните партии, много граждански структури.
Важни успехи бяха постигнати в двустранен план с европейските ни партньори и Съединените американски щати, с нашите съседи, с Руската федерация, с Украйна и държавите от ОНД, с други наши традиционни и потенциални партньори. Смятам, че многобройните ни срещи и инициативи в Югоизточна Европа успяха да издигнат с още една стъпка в посока към европейското нивото на доверие и сътрудничество в региона. България е не просто адвокат на политиката на отворени врати за страните от региона, но и ще продължи да бъде активен фактор в налагането и реализирането на европейската перспектива за региона.
Една от най-важните задачи за президентската институция беше защитата и съдействието на българските граждани зад граница, на нашите сънародници в чужбина. Няма да припомням познати факти, но не мога да не подчертая, да припомня, че в резултат на една активна, настойчива политика беше открит българо-молдовският университет за наши сънародници в Тераклия, Молдова – първото подобно висше учебно заведение. Решени бяха проблеми на българските общности в редица други приятелски държави. Иска ми се да вярвам, че през 2005 г. ще имаме успех в усилията за постигане на справедливо решение за нашите сънародници в Либия.
На фона на успехите в осъществяването на външната ни политика трябва да признаем, че продължават да съществуват някои добре познати проблеми – недостатъчна съгласуваност и координираност между звената, които са отговорни за провеждането на външната ни политика, не винаги постигнатите на най-високо равнище договорености са последвани от конкретни действия на изпълнителната власт.

Уважаеми госпожи и господа, ситуацията в Ирак продължава да бъде сложна. Активността на различните бунтовнически групи не намалява. Религиозният фундаментализъм се утвърждава като идеология на съпротивата. Има вероятност от ескалация на напрежението и в областта Дивания, главно с цел препятстване нормалното провеждане на изборите. Неблагоприятен е ефектът от изненадващото напускане на редица членове на коалицията.
От друга страна, избирането на Махмуд Абас начело на Палестинската автономна власт може да очертае нова перспектива за региона, в това число и за Ирак. Възстановяването на мирния процес между палестинци и израелци може да окаже благотворно влияние на усилията за постигането на по-траен мир в Ирак.
Изборите в Ирак, независимо от сериозните проблеми, трябва да отворят нов етап в стабилизирането на страната, в демократизирането и в постигането на суверенитет, в това число и с ограничаването и изтеглянето на чуждите военни части.
Смятам, че повече не бива да бъде отлагано обсъждането и в коалицията, и във вътрешнополитическия дебат, и на стратегията, и на тактиката на по-нататъшното ни присъствие. Много важно е такъв един дебат да потвърди принципната ни позиция, че няма да вземаме решения под натиска на терористите, и че сме част от единната схема на съюзниците и от антитерористичната коалиция, че сме стабилен и предсказуем партньор.
Нашият батальон не може да бъде изтеглен форсирано, но ние не можем да стоим там безперспективно, без ясни времеви параметри на своето присъствие. Продължавам да поддържам тезата си за бързо, но не преждевременно връщане на бойците си.
Все по-наложително е след изборите, от които ни делят броени дни, коалицията в Ирак да определи ориентировъчен срок, обвързан естествено с изпълнението на конкретни цели и задачи. Смятам, че след консултации със съюзниците Народното събрание трябва да проведе дебат, да отчете изпълнението на мандата и да фиксира срока на пребиваване на българския контингент в Ирак до края на 2005 г. Впрочем такъв срок съответства на духа и постановките на Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. Може да се предвиди и клауза по удължаването му в случай, че ООН, Европейският съюз, НАТО решат в отговор на искане на новите иракски власти да подпомогнат възстановяването на страната. Не бива да се изключва възможността съюзниците и новото иракско управление да свият този срок.
Междувременно след изборите може да се коментира редуциране и трансформация на нашето присъствие в Ирак с акцент не върху бойните части, а върху обучението на иракските сили за сигурност. Впрочем такава молба, както знаете, вече постъпи от НАТО.
Задачата да се работи за преодоляването на различията между Европа и САЩ по иракския въпрос остава актуален и за следващия период. Република България трябва да направи всичко възможно да подпомогне заздравяването на трансатлантическата връзка, за укрепването на традиционното приятелство между държавите от двете страни на Атлантика.
Искам да изразя своята увереност, че българският контингент ще продължи да изпълнява стриктно своите задачи по укрепването на стабилността и възстановяването в зоната за отговорност.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарните избори в България трябва да дадат шанс за утвърждаването на новата политическа култура в противовес на самоцелното, често пъти агресивно противопоставяне. Толерантната кампания обаче не е достатъчна, за да реабилитираме в политиката парламентаризма. Изборите ще изпълнят своята роля, ако се превърнат в територия на сблъсък на управленски идеи и програми, не само по болните проблеми на деня. Необходим ни е съдържателен дебат с по-дългосрочен стратегически характер. В близките дни Президентството ще се опита да катализира този дебат с представянето на годишен икономически доклад "България 2010 г. – икономически предизвикателства". Искам ясно да кажа, че на това не бива да се гледа като на някакъв финален акт. Това е по-скоро една начална стъпка към така необходимото обединяване на хора от управленските структури, от академичните среди, от бизнеса, от неправителствените организации. Защото наистина е време именно в контекста на предстоящата ни европейска интеграция и членството в Европейския съюз да дадем шанс на доказаните управленци, на кадърните бизнесмени, на хората със стратегически идеи. Реализацията на амбициозните задачи, които ще трябва да решаваме в следващите години, предполага формирането на стабилни и ефективни институции, а всичко това увеличава отговорността на политиците и държавниците. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин президент. (Ръкопляскания от КБ.)
Бих искал да помоля камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат изключени.
Дали има някои предварителни въпроси, или можем да преминем към нашия дневен ред?
Не бих си позволил почивка, уважаеми народни представители, тъй като трябва да използваме останалите петдесет и няколко минути, след това имаме парламентарен контрол – нека да се опитаме да приемем нещо от заплануваното:
Проект за решение за одобряване на Стратегията за приватизация на параходство "Българско речно плаване" АД – Русе, представен от Комисията по икономическата политика и Комисията по транспорт и телекомуникации. Започнали са разисквания, но времето за разисквания не е изчерпано.
Има ли желаещи за изказване по това решение?
За процедурен въпрос – господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, във вчерашното си изказване настоях при обсъждането на този въпрос да вземат участие и представители на Министерството на икономиката и на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Освен това зададох и няколко въпроса към вносителите как е променян уставът на БРП и не извършваме ли чрез тази приватизация, или чрез това решение, действие - саниращо, аналогично действие на това, което днес е във вестниците по отношение на Българска общинска банка.
Основание за това ни дава просто страницата на Българската фондова борса. Много ясно са разписани промените в устава на дружеството, направени на 29 юни м.г., с които аз не разполагам и държа преди да вземем решение залата да разполага с тези промени.
Разполагам с решенията, с които Управителният съвет, след закупуването на миноритарния дял е увеличен с нови членове: Ирена Атанасова Тонева, Константин Василев Ненов, Александър Георгиев Прокофиев. Много е ясно, че всички тези дялове са купени чрез "Булброкърс" от една фирма и тя очевидно в момента като миноритарен собственик взема решения и управлява дружеството.
Много моля, господин председател, преди да продължим дискусията, да получим ясна информация как е променен уставът на дружеството, водим ли в момента една празна дискусия за приватизация, която никога няма да се осъществи, защото няма да има мажоритарен собственик, който е готов да участва в едно дружество, което няма да може да управлява.
Предлагам да отложим дискусията, докато получим отговори на всички тези въпроси, докато действително се запознаем с промените в устава, докато действително разберем дали държавата, която е още мажоритарен собственик, действително е защитавала интересите си.
Формалното ми предложение е за отлагане на дискусията до участието на представители от страна на Министерството на икономиката и получаване на информация за устава на дружеството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Много моля народните представители да заемат местата си. Разбирам, че сте развълнувани от обръщението на президента, но нека създадем работна атмосфера.
Има направено процедурно предложение за отлагане на дебатите. Има противно процедурно предложение на господин Мирчев.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз предлагам това предложение на господин Папаризов да не го подлагате на гласуване, защото на вчерашното заседание беше гласувано подобно предложение, направено от Коалиция за България. Освен това ние вчера гласувахме в пленарната зала – тук има двама заместник-министри на транспорта и съобщенията, гласувахме да бъде допуснат в залата и шефът на Агенцията за приватизация, който също се очаква.
Предлагам вместо процедурното предложение на господин Папаризов, което вчера беше направено от друг народен представител и отхвърлено, да дадем думата на вносителите да отговорят на поставените въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Папаризов, както разбирам, такова процедурно предложение е било направено и има решение.
Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мирчев! Предложението за отлагане на дискусията бе направено от господин Пантелеев във връзка с аспектите, засягащи националната сигурност. Това е съвсем друг раздел на предлаганата стратегия.
Аз правя сега това процедурно предложение, след като по време на дискусията не получих отговори на въпросите за устава и вземането на решение, което е съвсем друга тема и след като се справих със сайта на Българската фондова борса, който ми дава достатъчно основания да се съмнявам, че промяната, направена на 29 юни, е такава, че дружеството на практика няма да има нов мажоритарен собственик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Разбирам Ви. Основанието е различно.
Ще подложа на гласуване направеното предложение от господин Атанас Папаризов за отлагане разискванията по тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 122 народни представители: за 58, против 53, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително мисля, че някои колеги не разбират колко сериозен въпрос на практика се поставя. Надявам се, че поне народните представители от Русе, независимо от коя политическа сила са, и въобще от градовете, граничещи с р. Дунав, ще подкрепят това предложение и няма на тъмно да приемат една стратегия преди да са изяснени направените междувременно промени в устава на дружеството, които по същество обезсмислят участието на мажоритарен акционер. Ако се изяснят нещата, аз съм убеден, че представителят на държавата ще има достатъчно време да свика общо събрание, да направи необходимите промени, гарантиращи интересите на държавата, включително и получаването на дивидент, тъй като на последното общо събрание след приватизацията е отменен например дивидентът за държавата.
Как се получава така, че с 30 на сто след тази приватизация се променят решенията на управителния съвет в полза на държавата, на мен не ми е ясно. Струва ми се, че този въпрос трябва да стане ясен и на вас, преди днес просто да претупаме стратегията за приватизацията.
Моля ви още веднъж отговорно да погледнете на въпроса, да получим цялата информация и тогава да се върнем към тази стратегия и да видим дали не е необходимо междувременно държавата, като добър стопанин, да предприеме необходимите действия да санира създалото се положение, обезсмислящо ролята на парламента и на тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Папаризов за отлагане разглеждането на стратегията за приватизация.
Гласували 139 народни представители: за 76, против 51, въздържали се 12.
Процедурното предложение се приема.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Господин Димитров, моля да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-01-43 от 20 август 2004 г. за
защита на потребителите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 15 септември 2004 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за защита на потребителите.
Приемането на нов Закон за защита на потребителите произтича от необходимостта от съвременно правно регламентиране защитата на потребителите, което да бъде съобразено с новите директиви на Европейския съюз, които до този момент не са въведени в българското законодателство.
Основните права на потребителите, провъзгласени в сега действащия Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия са значително разширени в предлагания законопроект в съгласие с препоръките, съдържащи се в Резолюцията на Икономическия и социален съвет на ООН от 1984 г. Законопроектът провъзгласява правото на информираност на потребителите по въпроси, отнасящи се до потребителска защита и правото на представителство на потребителите в държавни органи, вземащи решения, които ги засягат. Регламентирани са взаимоотношенията между администрацията и сдруженията на потребителите, с което се цели да се създадат условия за активно участие на потребителите и на техни представители в прилагането на законодателството в областта на защитата на потребителите.
За пръв път правна регламентация получават сравнителната реклама, съвместните оферти, договорите за придобиване право на ползване на недвижим имот за определен срок, както и изискванията към указанията за употреба на стоките.
В законопроекта се въвеждат изискванията на чл. 153 от Договора от Амстердам, което ще допринесе за по-пълното отчитане на политиката за защита на потребителите при провеждането на отделните секторни политики, например в сферата на транспорта, комуникациите, обществените услуги, конкуренцията, околната среда, земеделието и др. Регламентирани са функциите на контролните органи, имащи отношение към надзора на пазара, и се създават разпоредби, които уреждат координацията между тях.
В законопроекта е направен опит да се преодолее ограничителният характер на разпоредбата на § 2 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия от 1999 г., съгласно който законът не се прилага за търговска дейност със стоки и услуги, условията и редът за осъществяването на която са уредени в друг нормативен акт. Проектът на новия закон възприема точно обратния подход, а именно, че разпоредбите на специалните закони, имащи отношение към защита на потребителите, се прилагат по отношение на материи, които не са обхванати от този закон.

В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за съотношението между предлагания законопроект и действащото българско законодателство, в това число и предстоящия законопроект за браншовите организации; за съотношението между Законопроекта за защита на потребителите и законите, осигуряващи защитата на определен вид потребители, като “застраховани лица”, “вложители”, “инвеститори” и др.; за механизмите на координация между различните контролни органи, имащи отношение към надзора на пазара, както и за състава на Националния съвет за защита на потребителите, в който не се предвижда да има представители на бизнеса.
Поставен беше и въпросът за липсата на уредба, регламентираща устройството на Комисията за защита на потребителите, която има редица права на контролен орган по този законопроект, който се предвижда да отмени действащия Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия. По тази причина орган с ранг на комисия следва да получи съответната законова уредба.
Направени бяха сериозни забележки относно въвеждането на няколко места в законопроекта на едни и същи понятия, като “продавач”, “доставчик”, “дистрибутор” и др., с различно съдържание, което създава неяснота по отношение на тяхното регулативно поле.
Изказано беше мнение, че разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби е твърде проблематична, тъй като не е ясно разпределението на приложното поле на два контролни органа, както и не е указано кой ще преценява в случаите на противоречие на два общи или два специални закона, кои са онези разпоредби, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите и следва да бъдат прилагани.
Направена бе препоръка да се изиска становище от Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание.
В резултат на проведеното гласуване с 8 гласа “за” и 6 “въздържали се” Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за защита на потребителите, като срокът за предложения за второ четене да бъде три седмици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващото становище е на Комисията по европейска интеграция.
Има ли член на Комисията по европейска интеграция в залата, за да представи становището? Няма такъв.
Преминаваме към разисквания по законопроекта.
За процедура думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що разбрахме, че няма представител на Комисията по европейска интеграция, която има становище и то с доста забележки. В залата отсъстват и вносителите на законопроекта, очевидно неподготвени за това, че сега ще се разглежда този законопроект. Така че всичко онова, което беше посочено като забележки от страна дори на Комисията по икономическата политика в становището, не може да бъде защитено от тях или изложено пред нас.
Във връзка със ситуацията, която съществува, предлагам да отложим гледането на тази точка и да преминем към следващата точка от дневния ред. В противен случай ние няма да направим ползотворна дискусия, а ще се опитаме да приемем законопроект, без да бъде изслушано дори становището на комисията и на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За противно процедурно предложение думата има господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Имам противно процедурно предложение, госпожо председател, да продължат дебатите, тъй като представителите на вносителя са тук.
По този повод предлагам на парламента да допусне в залата госпожа Евгения Колданова – заместник-министър на икономиката, господин Дамян Лазаров – председател на Комисията за търговия и защита на потребителите, и господин Емил Алексиев – началник на отдел “Защита на потребителите” в Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения.
Първото е на господин Нихризов, а именно да се отложи разглеждането на тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 28, против 63, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Димитров за достъп до залата на представители на вносителя на законопроекта.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля представителите на вносителя да влязат в залата.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Дайте почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква почивка? Имаме половин час за работа. Каква почивка да давам сега, понеже сме се уморили много?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като няма хора, поименна проверка. Какво да направя?
Госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Госпожо председател, от името на Парламентарната група на Новото време искам да бъде извършена поименна проверка. Защото, въпреки това, което се тиражира във вестниците, че министър-председателят умолява своите депутати да бъдат в залата, за да се гласуват важни закони, в момента има 24 депутати от НДСВ. Така че уважение към българския народ и към министър-председателя е все пак да се изпълнява нещо, за което той ви е помолил. Аз имам чувството, че и пари да се сложат на банките, за да дойдат колегите, повече печелят навън.
Така че много Ви моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - тук
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - отсъства
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - отсъства
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата има 94 народни представители.
Има ли желаещи да влязат в залата? (Шум и реплики.)
Има ли други желаещи да влязат в залата?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Всеки ден Симеон пише писма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Някой не ги е чел.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,14 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:

Гадар Хачикян

Веселин Черкезов