Председателствали: заместник-председателите Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам пленарното заседание на Народното събрание на 21 февруари 2002 г.

Съгласно приетата програма за работа на Народното събрание през тази седмица продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Господин Димитров, заповядайте, продължаваме с § 14.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
По § 14 има предложение на народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш - в § 14 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) С влизането в сила на този закон Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация продължава да упражнява функциите си по този закон."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава изпълнителен съвет на Агенцията за следприватизационен контрол."
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 2 и не приема предложението по т. 1.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В § 14, ал. 3 думата "директор" се заменя със "съвет".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на комисията за § 14:
"§ 14. (1) С влизането в сила на този закон правомощията на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация се прекратяват. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация продължава да упражнява функциите си до назначаването на нов изпълнителен директор.
(2) Членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, избрани на основание чл. 12, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, осъществяват правомощията на Надзорен съвет по този закон.
(3) В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава Изпълнителен съвет на Агенцията за приватизация и Изпълнителен съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.
(4) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира членовете на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Иска ли някой от вносителите на предложението да вземе думата?
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Струва ми се, че тук е станала някаква грешка или е пропуснато нашето предложение във връзка с ал. 1, което беше прието в заседанието на комисията. Ако забелязвате, в предложението на комисията по отношение на ал. 1 се казва, че "Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация продължава да упражнява функциите си до назначаването на нов изпълнителен директор", която клауза беше актуална във връзка с философията, че ще има изпълнителен директор вместо изпълнителен съвет. В този смисъл аз настоявам да преразгледаме ал. 1, където нашето предложение ми се струва, че е по-реално:
"(1) С влизането в сила на този закон Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация продължава да упражнява функциите си по този закон."
Тази алинея ние обсъдихме заедно с вас и с вицепремиера. И на мен специално ми се струва, че е пропуснато в протоколите на самата комисия. Така че, колеги, аз настоявам да се приеме нашето предложение по ал. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следователно Вие поддържате Вашето предложение? Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Едно кратко пояснение, господин Узун. Наистина няма грешка, но проблемът е, че Вашето предложение е просто сега завареният Изпълнителен съвет на агенцията да продължава да изпълнява функциите си по този закон, без да бъде избиран нов Изпълнителен съвет от Министерския съвет.
Комисията не е приела това предложение и аргументацията е, че има известна пречка според нас. Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация може да изпълнява функциите си. Наистина не е само изпълнителният директор, а Изпълнителният съвет може да изпълнява функциите си до избор на нов Изпълнителен съвет. Но ако продължим по силата на закона правомощията на Изпълнителния съвет се оказва, че Министерският съвет не може като висш орган на изпълнителната власт да избере нов Изпълнителен съвет. По този начин със закона му се прекратяват правомощията. Той има правомощия да избира Изпълнителен съвет, но самият закон му отнема тези правомощия. Юристите от комисията смятат, че тук възниква известен проблем с разделението между изпълнителна и законодателна власт. И становището е, че не би трябвало по този начин законодателната власт да предотвратява упражняването на правомощия на изпълнителната власт, т.е. да отнема на Министерския съвет правото да назначи нов Изпълнителен съвет.
Това е основанието, поради което това предложение не е прието. Разбира се, аз го поставям тук на дискусия, като ви казвам мотивите, поради които комисията не е приела това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Несрин Узун.

НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, склонен съм да се съглася с Вас, но този Изпълнителен съвет е избран от същия Министерски съвет. Нашето предложение беше продиктувано именно от това, че както Надзорният съвет продължава функциите си по тоя закон, така и Изпълнителният съвет, който е избран от този Министерски съвет, да може да продължи своите функции по новия закон. Ако не ме лъже паметта, по този въпрос в комисията стигнахме до консенсус. Не знам защо това не е намерило отражение в предложението на комисията. Според мен няма никаква юридическа пречка Изпълнителният съвет да продължи да упражнява функциите си и по този закон. Както вече казах, този Изпълнителен съвет е избран от Министерския съвет и няма никаква пречка да продължи функциите си по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на гласуване предложението, направено от Рамадан Аталай и група народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи, в § 14 да се направят измененията в ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 53, против 67, въздържали се 21.
Предложението, направено от Рамадан Аталай и група народни представители за промяна в ал. 1 на § 14 не се приема.
За процедура - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Господин председател, бих искал да Ви попитам преди да подложите на гласуване § 14, ще приемете ли това предложение на господин Димитров - аз така го разбирам - за частична промяна на редакцията? Тоест, във второто изречение на ал. 1 не "изпълнителният директор продължава да упражнява функциите си до назначаването на нов изпълнителен директор", а "Изпълнителният съвет на агенцията продължава да упражнява функциите си до назначаването на нов Изпълнителен съвет". Мисля, че това имаше предвид господин Узун и мисля, че това потвърди и господин Димитров, ако правилно разбрах дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав. Господин Димитров, Вие точно това казахте, между другото.
Господин Димитров, много моля, формулирайте точно виждането Ви като председател на комисията относно предложението, направено от господин Узун.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Става дума за следното: в § 14, ал. 1 е възприет принципът, че с влизането в сила на този закон пълномощията на Изпълнителния съвет се прекратяват. Но той може да упражнява функциите си до назначаването на нов Изпълнителен съвет, тоест временно. Функциите се прекратяват, но за да няма вакуум, до назначаването от Министерския съвет, което е в 7-дневен срок, Изпълнителният съвет да продължава да упражнява тези си правомощия. Това просто е едно продължаване на неговите правомощия.
Проблемът обаче е, че според мен ние със закон и със специален текст не можем да отнемем правото на Министерския съвет като висш изпълнителен орган да назначи нов състав на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация. Обръщам внимание, че това е преходна разпоредба. Има основна разпоредба в закона, която дава такова правомощие поначало на Министерския съвет и е нормално той да го упражни с влизането в сила на новия закон, като няма никаква пречка той да преназначи абсолютно същите хора, които до момента са упражнявали тези функции.
Аз предлагам редакцията на второто изречение на чл. 14, ал. 1 да бъде следната: "Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация продължава да упражнява функциите си до назначаването на нов Изпълнителен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Явно е, че редакцията на ал. 1 не е коректна. Това стана ясно и от последното изказване на председателя на комисията, защото не може само да поставим в закона такава клауза: изпълнителният директор да продължава да упражнява функциите си до назначаването на нов изпълнителен директор, след като по закон ние приехме да има Изпълнителен съвет, а не изпълнителен директор.
Понеже текстът на комисията не е коректен, аз ще Ви помоля, господин председател, да поставите на прегласуване нашето предложение, тъй като смятам, че повечето от колегите не можаха да разберат философията и идеята на нашето предложение. В нашето предложение, както забелязвате, ние предлагаме Изпълнителният съвет да продължи да изпълнява функциите си с приемането на този закон и по този закон. Според нас за това няма никаква пречка, тъй като този Изпълнителен съвет е избран от Министерския съвет, а не от парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, аз мисля, че става въпрос за едно и също. С последното Ви изказване казахте, че сте готов да промените второто изречение на ал. 1. Значи ли това, че Вие приемате текста на Рамадан Аталай и група народни представители?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да стане ясно. Кажете приемате ли редакцията на вносителите или не?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не приемам тази редакция поради обстоятелството, че Надзорният съвет по силата на закона може да продължава своите правомощия, тъй като самото Народно събрание го избира и му удължава срока със закона. Но да отнемаме правото на Министерския съвет да избере нов Изпълнителен съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Ясно е всичко.
Поставям на прегласуване предложението, направено от Рамадан Аталай и група народни представители, в § 14, ал. 1 да се измени така: "С влизането в сила на този закон Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация продължава да упражнява функциите си по този закон."
2. Ал. 3 да се измени така: "В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава Изпълнителен съвет на Агенцията за следприватизационен контрол."
Поставям този текст на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 72, против 84, въздържали се 22.
Предложението на Рамадан Аталай и група народни представители по § 14, ал. 1 не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 14 така, както беше предложен от председателя на Комисията по икономическата политика.
НЕСРИН УЗУН (ДПС, от място): С корекцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С корекцията, направена от председателя на комисията.
Гласували 160 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 36.
Параграф 14 е приет на второ четене с направената поправка от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 15 има предложение на народния представител Панайот Ляков за отпадането на параграфа.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Даниел Вълчев за изменение на § 15:
"Агенцията за следприватизационен контрол представлява продавача по всички приватизационни договори за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, сключени преди влизането в сила на този закон."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на комисията за § 15:
"§ 15. Агенцията за следприватизационен контрол поема всички права и задължения във връзка с осъществяването на следприватизационен контрол по сключени приватизационни договори от оправомощени държавни органи по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия след влизане в сила на нейния устройствен правилник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз изцяло приемам текста, който предложи председателят на комисията, но искам да ви обърна внимание, че комисията не приема текста на господин Вълчев: "Агенцията за следприватизационен контрол представлява продавача по всички приватизационни договори за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие". След малко ние ще се върнем към един отложен текст, където председателят на комисията предлага същия текст. И аз мисля, че трябва да сме напълно последователни. Когато отхвърлихме текста на господин Вълчев имахме предвид Агенцията за следприватизационен контрол да не намира пътища по същество да преразглежда без консултация с принципала сключени договори. Така че ви моля както тук не приемате това предложение, така да не го приемате след малко в един друг текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз предложих да отпадне текстът на § 15, защото смятам, че той трябва да бъде формулиран по друг начин. Имах предвид следното. В министерствата всяка една от тези приватизационни сделки, които са сключени, има свое досие, има своя история. И хората, които са участвали в създаването на тази история, в оформянето на досието, са най-добре запознати и могат, според мен, много по-добре да контролират дали има нарушение на приватизационния договор или няма такова нарушение. Така, както е формулиран текстът, означава, че цялата тази документация с хиляди документи, със стотици досиета трябва да бъде прехвърлена в Агенцията за следприватизационен контрол, където нови хора тепърва ще се запознават с историята на всяка сделка, с приватизационните договори и така нататък.
Освен това, уважаеми колеги, голяма част от сделките са сключени през 1998-1999 г. Петгодишният срок започва да изтича. И според мен това прехвърляне на цялата тази документация, което ще отнеме от половин година до една година и влизането в работен ритъм на новия екип, който трябва да се запознае с тези сделки, докато се ориентира, всъщност голяма част от приватизационните сделки ще са изтекли и цялото такова упражнение губи всякакъв смисъл.
Без да отричам правото на Агенцията за следприватизационен контрол да може да наблюдава стари сделки, когато има сигнал, че има нарушение в приватизационния договор, смятам, че по-добрият текст ще бъде, ако запазим този контрол основно в министерствата и избегнем цялата тази и скъпоструваща, и не толкова ефективна операция. Това съм имал предвид, когато предлагах чл. 15 да отпадне. Комисията не го е приела, приела е такъв текст, остава оттук нататък да си поеме отговорността и да се види какво ще стане. Но лично аз смятам, че така формулиран текстът на чл. 15 и това прехвърляне на всички правомощия на Агенцията за следприватизационен контрол до голяма степен ще блокира ефективния контрол и няма да позволи, ако има действително нарушения, те да бъдат своевременно санкционирани.
Има още една опасност, за която, според мен, трябва много да се внимава. При това пренасяне има голяма опасност да изчезнат документи. И това трябва да бъде по някакъв начин абсолютно вменено да се следи много строго от новия екип, който ще поема документацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Желае ли някой думата?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Кратка реплика на изказването на господин Ляков.
Да, господин Ляков изтъкна някои опасности, практически затруднения, които са възможни. Но просто този текст е в пълно съответствие с философията на закона - следприватизационният контрол като функция, да не бъде разпилян, както е сега по различни ведомства, а да бъде концентриран в една агенция, с оглед на това да бъде по-ефективен, да се създаде единна практика по контролиране на задълженията на съответните купувачи. Очевидно е, че плюсовете, според нас, надвишават далеч минусите от това решение, така че то е много по-целесъобразно и много по-ефективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата по § 15? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от народния представител Панайот Ляков § 15 да отпадне.
Моля да гласувате.
Гласували 137 народни представители: за 28, против 107, въздържали се 2.
Направеното предложение от народния представител Панайот Ляков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Даниел Вълчев за промяна в текста на § 15.
Моля да гласувате.
Гласували 131 народни представители: за 3, против 111, въздържали се 17.
Предложението, направено от народния представител Даниел Вълчев за промяна в текста на § 15, не се приема.
Подлагам на гласуване § 15 така, както беше предложен от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 14.
Параграф 15 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 16 има предложение на народния представител Светослав Лучников, което е оттеглено от него и Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 16. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Агенцията за приватизация изготвя списък на търговските дружества с държавно участие в капитала, обявени за приватизация с влизането в сила на този закон, който се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува в два централни ежедневника.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Лучников, искате ли думата?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желае ли някой друг думата по § 16? Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Обсъждахме дали този едномесечен срок е уместен, тъй като със закона ние обявяваме всичко в приватизация. Или да увеличим срока, или да отпаднат думите "в едномесечен срок". Ясно е, че този списък след като всичко, което се обявява в закона, трябва да бъде публикувано в "Държавен вестник". Предлагам, и имам право на това, да отпаднат думите "в едномесечен срок от влизането в сила на този закон" и да остане, че "Агенцията за приватизация изготвя списък на търговските дружества с държавно участие в капитала, обявени за приватизация с влизането в сила на този закон, който се обнародва в "Държавен вестник"."
Това значи, че тя трябва веднага да го изготви. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Този едномесечен срок първо не е задължителен, и второ - внася неясност в закона. Затова предлагам тези думи да отпаднат. Агенцията ще го изготви колкото се може по-бързо, щом това е волята на мнозинството да започне приватизацията по-бързо.
Съжалявам, че малко късно направих предложението, но то е за отпадане на първата част от изречението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз предлагам това предложение на господин Папаризов да не се приема поради следните съображения:
Ние възприехме принципа, че с влизане в сила на закона всички дружества с държавно участие, които не са сложени в отлагателния списък, който е изчерпателен, вече подлежат на приватизация.
Смисълът на § 16 е да улесни потенциалните инвеститори и купувачи, въпреки че знаят, че по принцип всичко е за продан, като в същото време получат една по-добра информация. Този списък има илюстративно осведомително значение - именно да подпомогне потенциалните инвеститори. Едномесечният срок, който даваме на агенцията, е разумен, за да може тя да подготви и уточни този списък, защото иначе технически това може да предизвика сериозни проблеми. Току-виж, че има различия между този списък и отлагателния списък. Срокът е разумен, съгласуван е със самата агенция като администрация и този текст не създава никакви проблеми.
Затова предлагам да гласуваме текста на § 16 така, както е предложен от вносителя и както е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното устно предложение за промяна в първата част на изречението на § 16, а именно да отпадне изразът "в едномесечен срок от влизането в сила на този закон", направено от народния представител Атанас Папаризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 27, против 92, въздържали се 16.
Устното предложение на господин Папаризов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 16 така, както беше предложен от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 27.
Параграф 16 на второ четене е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 17 има множество предложения:
Първо, има предложение от народния представител Валери Димитров:
"В § 17 се правят следните допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и ал. 5:
"(4) В случаите, когато в сключени приватизационни договори по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) е включено правото на купувача да закупи допълнително акции или дялове, останали непридобити от правоимащи лица по чл. 5, ал. 2 или по чл. 18 от отменения ЗППДОбП, това право се запазва за срок до 6 месеца от влизането на този закон в сила, след което непридобитите от купувачите акции и дялове се продават по общия ред."
Комисията приема предложението по ал. 4.
Аз оттеглям предложението си за нова ал. 5.
Има предложение от народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов, които са приети по принцип.
Има предложение на народния представител Рамадан Аталай, коeто е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Никола Николов, което е прието по принцип.
Има предложение на народните представители Аталай, Узун, Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Алекси Алексиев, което също е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Юнал Тасим, който предлага в § 17, ал. 1 след думата "приватизация" да се добави "при наличие на ексклузивен купувач".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което също е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Даниел Вълчев, от което е прието предложението по т. 1 и не е прието предложението по т. 2, което гласи: "Досегашната ал. 3 се заличава и се създава нова ал. 3:
"(3) Извън случаите по ал. 1 откритите процедури за приватизация от органи по чл. 3, ал. 1 от ЗППДОбП се прекратяват."
Има предложение на народния представител Атанас Щерев и група народни представители, което е оттеглено.
Сега ще ви запозная с предложението на Комисията по икономическата политика за окончателна редакция на § 17:
"§ 17. (1) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е открита процедура за приватизация от орган по чл. 3, ал. 1 от отменения ЗППДОбП, обнародвано е решение за начина на продажба и е избран купувач, процедурата за приватизация се приключва по досегашния ред от съответния орган."

(2) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е прието решение за продажба на акции или общ дял при облекчени условия на лица по чл. 5, ал. 2 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и е определен срок за заплащане на покупната цена, процедурата по продажба се приключва по досегашния ред от съответния орган.
(3) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е налице висящ съдебен спор или влязло в сила съдебно решение за отменяне на изричен или мълчалив отказ за приемане на предложение за продажба без търг или конкурс по реда на чл. 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, процедурата по продажба се приключва по досегашния ред от Агенцията за приватизация, съответно от общинските съвети.
(4) В случаите, когато в сключени приватизационни договори по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е включено правото на купувача да закупи допълнително акции или дялове, останали непридобити от правоимащи лица по чл. 5, ал. 2 и/или по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, това право се заявява пред Агенцията за приватизация или съответния общински съвет в срок до три месеца от влизането на този закон в сила. Незаявените от купувачите акции и дялове се продават по общия ред.
(5) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон има предприети действия, внесени предложения или приети решения за предоставяне на концесия по § 5а, § 5б или § 5в от Допълнителните разпоредби на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, те запазват значението си и се допускат съответно в процедурите по чл. 36 и 37 от този закон.
(6) В случаите на сключени приватизационни договори към датата на влизане в сила на този закон, за вземанията на частно-правни и публично-правни кредитори към приватизираното предприятие се прилагат разпоредбите на § 6а от Преходните и заключителни разпоредби на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във връзка с чл. 142 на Данъчния процесуален кодекс.
(7) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е открита процедура за приватизация от орган по чл. 3, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, на търговско дружество, което има права, възникнали или с местоизпълнение на територията на друга държава, продажбата на дялове или акции се извършва въз основа на изготвена приватизационна оценка, одобрена от министъра на финансите.
(8) Издадените лицензи по чл. 16, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия запазват действието си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Стана видно от доклада на председателя на Комисията по икономическата политика, че повечето от предложенията са приети. Два от текстовете, предложени от народния представител Алексиев и текстът на Юнал Тасим, не са приети от комисията. Господин Щерев и група народни представители са оттеглили предложенията си за промени в § 17.
Заповядайте, господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да се изказвам по моето предложение, защото то е прието по принцип, но искам да ви помоля да помислим още веднъж по едно от предложенията, което е прието в комисията - на господин Вълчев. На мен ми се струва, че ако ние го приемем, поради дългото време, докато се обсъждаше този закон, и това, че вървят процедури и за общински, и за други държавни приватизации в това време, които не са завършили, бихме могли, без да искаме, да затрудним процеса на приватизация. И затова ви моля да помислим още веднъж по ал. 1 и да се върнем на текста на вносителя. Аз мисля, че той е достатъчно изчерпателен. Достатъчно е да е открита процедура за приватизация, да е определен фактически методът за приватизация. Това, което ние добавихме в комисията след спора - "и определен купувач", ми се струва, че доста усложнява процеса. Има редица процедури, които са в доста напреднал стадий, още не е определен купувачът по тях и ми се струва, че е редно те да бъдат завършени. Такива се осъществяват в много общини. Мен лично ме питат от общини в областта Търговище, където съм избран, ще се приеме ли текстът в този значително ограничаващ ги вид за процедури, които те вече осъществяват, или ще се приеме текстът на вносителя. Вие знаете, че правителството в този случай публикува още в самото начало закона в Интернет. Той беше достъпен като вариант на правителството. Много общини особено са отчитали този параграф в своята политика. И сега изведнъж, ако ние приемем много по-ограничителен текст, в който фактически им даваме правото да завършат процедурите, когато и е определен купувач, бихме могли да затрудним процеса не в държавата, но специално в общините. И аз затова ви моля по този въпрос да запазим първоначалния текст на вносител, т.е. да не добавяме в ал. 1 "и е определен купувач", а просто е обявена приватизацията, методът за приватизация. Редица процедури текат в момента специално в общините.
Тоест, аз предлагам по същество да не приемем предложението на господин Вълчев и по ал. 1, което беше прието в комисията и което след това, като го обсъждахме с местните органи на властта, на тях в много случаи то създава проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Пенчев, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да предложа една редакционна промяна в текста, която до голяма степен е и във връзка с казаното от господин Папаризов.
Основният въпрос беше на какъв етап от открита процедура тя ще продължи по стария ред и на какъв етап ще продължи по новия ред. Ние в комисията възприехме предложението на господин Вълчев, защото Вие знаете, че откриването на процедура за приватизация е един много формален акт. Няма пречка днес в "Държавен вестник" да излязат всичките, примерно, предприятия към органите по чл. 3 към министерствата и днес да бъдат обявени за приватизация. Не днес, а в петъчния брой на "Държавен вестник". Какво става тогава? Излиза, че този закон просто няма вече смисъл, няма какво да се приватизира.
Но на мен ми се струва, че трябва да има известно уточнение в ал. 1. Алинея 1, така както е предложена от комисията, казва следното: "Заварени процедури, при които вече е определен купувач, ще продължават по досегашния ред". Какво значи това? Това значи от този орган, който ги е започнал - от Министерството на културата, примерно - и по стария закон, т.е., може и РМД-та, може и потенциални купувачи. Това е вече въпрос на договаряне, както е при определянето на купувача. Този въпрос е ясен. Ако наистина на тази фаза са заварени процедурите, но не е определен купувач, то те преминават към Агенцията за приватизация. Спор няма. Не може да има РМД-та, не може да има потенциални купувачи.
Възниква обаче малко неяснота какво става със заварените процедури, които са заварени и в приватизиращите органи по новия закон, т.е., които са заварени в агенцията и в общинските съвети. Имаме заварена процедура, не е определен купувач. Има неяснота какво ще правим сега - ще прекратяваме ли тази процедура или ще започнем отново от същите органи, защото други няма вече?
И затова аз предлагам едно второ изречение към ал. 1 в следния смисъл: Откритите процедури за приватизация от Агенцията за приватизация и общинските съвети, при които не е избран купувач - т.е., те са заварени по смисъла на този закон - се довършват - значи, те се довършват, не се започва отново - довършват се от тези органи, защото други няма, но по реда на този закон.
Един пример ще ви дам. Примерно, агенцията открива процедура за приватизация. Няма определен купувач, но тя е определила преговори с потенциални купувачи. Очевидно агенцията ще продължи тази процедура, но вече трябва да намери друг метод.

Или същото става и за общинския съвет, господин Папаризов. Има открита процедура, определен е метод преговори с потенциални купувачи, няма още определен купувач и процедурата безспорно ще трябва да продължава. Какво значи да продължава процедурата? Това значи, че няма да има нов правен анализ, нови оценки, но казваме, че просто вече не може с потенциален купувач и казваме, че минаваме към търг или конкурс - това, което законът позволява.
Затова аз моля да приемете това като изречение второ, а може да бъде и втора алинея, както решите. Но за мен това е редакционна поправка, макар че изречението е ново, то е уточняващо, не внася някакъв нов смисъл. Предлагам на вашето внимание това изречение да бъде или изречение второ към ал. 1, или нова алинея при евентуалното пренареждане на останалите алинеи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Пенчев.
Съгласно нашия правилник на второ четене се правят предложения за отпадане на текстове или за редакционни поправки, без да се променя същността на текста. Моля да формулирате точно предложението си, господин Пенчев, и да посочите къде точно предлагате да се запише това изречение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Алинея 1, изречение второ: "Откритите процедури за приватизация от Агенцията за приватизация и общинските съвети, при които не е избран купувач, се довършват от тези органи по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Бих искал да чуя становището на председателя на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз подкрепям това предложение. Смятам, че то е много разумно, пояснява духа на ал. 1 и наистина ще реши много проблеми в практиката. Затова предлагам на всички присъстващи в залата да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой друг да вземе отношение по направеното устно предложение за създаване на второ изречение към ал. 1 на § 17? Не виждам желаещи.
Започваме гласуването. Най-напред подлагам на гласуване устното предложение на народния представител Константин Пенчев, който предлага второ изречение на ал. 1 на § 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Константин Пенчев е прието.
Колеги, няма да подлагам на гласуване предложенията на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов; на народния представител Рамадан Аталай; на народния представител Никола Николов; на народните представители Рамадан Аталай и група народни представители; на народния представител Атанас Папаризов - тези предложения са приети по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Атанас Щерев и група народни представители е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Алекси Алексиев, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, ако позволите, да направя едно кратко уточнение. В доклада е допусната техническа грешка. Всъщност предложението е прието по принцип, ако сравните смисъла, ще видите, че то наистина е прието в крайния текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Юнал Касим - в § 17, ал. 1 след думата "приватизация" да се добави "при наличие на ексклузивен купувач". Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз оттеглям моето предложение, защото на практика то е включено в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниел Вълчев, което се състои от две части. Първото предложение - по ал. 1 на § 17 - се приема от комисията.
Второто му предложение - по ал. 3 на § 17 - не се приема.
Подлагам на гласуване втората част от предложението на народния представител Даниел Вълчев, което не се приема от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Отменете гласуването. Моля, отменете гласуването. В залата няма кворум. Моля да ми дадете списък за поименна проверка. Квесторите да затворят вратите.
(Започва поименна проверка на кворума. Депутатите влизат в залата и председателят прекъсва проверката.)

Моля, режим на регистрация!
Моля народните представители да бъдат така любезни да заемат своите места.
Продължаваме нашата работа.
Подлагам на гласуване текста по ал. 1 на § 17, предложен от народния представител Даниел Вълчев.
Гласували 145 народни представители: за 11, против 111, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Даниел Вълчев в ал. 1, т. 1 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниел Вълчев - в § 17, ал. 3 се заличава и се създава нова ал. 3, което не е прието от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 27, против 103, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги народни представители, подлагам на гласуване текста на целия § 17 с последната редакция, който включва повечето направени предложения от народните представители.
Моля, гласувайте окончателния текст на § 17, така както беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика.
Гласували 142 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 20.
Текстът на § 17, така както беше предложен от председателя на комисията, е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 18 има предложение от народния представител Светослав Лучников - след думите "Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се добавя "и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти".
Комисията не приема предложението.
Има предложение от народния представител Панайот Ляков - § 18 се изменя така:
"§ 18. В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон собствениците на одържавени имоти и земи са подали заявление за обезщетяване според чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, те се обезщетяват по този закон."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"§ 18. В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, правоимащите се обезщетяват по досегашния ред."
Тук аз правя едно предложение, в редакционен смисъл, за изясняване на текста - "освен в случаите по § 11, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, както § 18, така и § 17, който преди малко приехме, урежда случаите на висящи производства между двата закона. Безспорно, че в § 18 трябва да се приравнят всички лица, които са предявили претенции за обезщетяване. Тези, които са предявили претенции по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, безспорно ще получат своите обезщетения по стария ред. Защо ще поставяме в различно положение тези, които са предявили своите претенции за обезщетение по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти? Няма абсолютно никаква логика. И двете законни разпореждания - това на чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и тези по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, са отдавна изтекли. Сроковете бяха поставени много отдавна и те са изтекли. Който е направил своите предложения - той ги е направил. Който не ги е направил - не ги е направил.
Огромният брой случаи дори вече са решени. Също друг значителен брой случаи са висящи пред съда или пред съответните административни ведомства. Няма никакво основание сега ние да ги предвидим и те да се уреждат по досегашния ред. Създаваме един хаос. И вай-важното - третираме различно едни и същи случаи само поради това дали те са решени или забавени. А забавянето обикновено става, вие знаете, по вина на администрацията. Защо сега ще караме собствениците да получат по-лошо удовлетворяване на своите права, само защото бюрокрацията не е свършила навреме работата си? В това нещо няма никаква логика.
Затова аз предлагам да се приеме предложеното от мен допълнение на текста, тоест да се обезщетяват по досегашния ред не само претенциите, предявени по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, но и по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. По този начин ние ще дадем на гражданите справедливост, а няма да улесняваме бюрократите, които не са си свършили работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има думата народният представител Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще направя само една кратка реплика. Всъщност няма пречка тези претенции да се удовлетворяват по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. А ние тук изчерпваме всъщност реда по отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Фактически запазваме само основанието. И аз не виждам никакво ограничаване на правата на тези правоимащи по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Там си има основание, има си ред и няма нужда тук да смесваме нещата. Затова не сме приели предложението на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин Димитров, аз Ви благодаря за разяснението, обаче този закон ще се прилага от маса органи, не само от такива, които са на висотата на своите компетенции. Затова аз смятам, че няма нищо вредно, нищо лошо, ако тук също предвидим една възможност да се обезщетяват по досегашния ред и претенциите на хората, направили своите искания по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Абсолютно с нищо не вредим, само потвърждаваме това, което самият Вие поддържате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе отношение по § 18?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз съм направил това предложение, предполагайки, че всички тези случаи, когато бивши собственици са подали заявление за обезщетяване, се намират на различен етап на обезщетяване. Така, както е направен текстът на новия член, означава, че Вие приемате, че тези заявления само са подадени, без да са придвижени по-нататък. Само че това не е така. Много от тези заявления са стигнали до включване в приватизационната оценка, даже е отделен дял, който ще получат собствениците било като акция или дял от предприятието, ако е ОО-дружество и т.н. Не е извършена приватизацията, значи тя предстои, но тя ще се прави по новия закон. И автоматично вие лишавате тези собственици от вече определена собственост и ще ги обезщетите с компенсаторни записи. И аз ще ви кажа какво ще стане: всички тези хора ще се обърнат към съда и ще бъдат заведени не знам колко си дела, защото те са в законното си право да търсят правата си.
Затова аз смятам, че много по-логично и много по-справедливо е да бъдат довършени докрай тези процедури, когато има подадено заявление, и обезщетяването на собствениците да стане по стария закон, а не по новия, където всички до един, независимо на каква фаза се намира реалното им обезщетяване, ще бъдат обезщетени с компенсаторни записи. Това съм имал предвид, когато съм предложил този текст. Но мнозинството ще реши дали да го приеме или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Светослав Лучников в § 18. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 99, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Панайот Ляков, също за изменение на текста на § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 25, против 100, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 18 с добавката.
Гласували 131 народни представители: за 102, против 18, въздържали се 11.
Текстът на § 18 с добавката е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение на народния представител Михаил Миков за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 19. В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е обнародвано решение за приватизация и има забрана за извършване на разпоредителни сделки по чл. 21, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 има действие от влизането в сила на този закон, без да се взема решение по ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков § 19 да отпадне.
Гласували 128 народни представители: за 37, против 87, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 19, предложен от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 24.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 20 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 20. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министрите и ръководителите на ведомства, с изключение на Агенцията за приватизация, към които има създадени фондове за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия, прехвърлят средствата от тях в държавния бюджет."
Аз искам да направя едно предложение. Оказа се, че с окончателното приемане на Закона за държавния бюджет за 2002 г. с § 10 този въпрос е решен, тъй като всички тези фондове са закрити и средствата по тях са прехвърлени в държавния бюджет.
Така че аз предлагам този параграф да отпадне от текста на закона, тъй като той губи своето значение при наличие на тази разпоредба в Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате § 20 да отпадне. Благодаря Ви.
Има ли желаещ да вземе отношение по § 20? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението, направено от председателя на Комисията по икономическата политика, за отпадане на § 20.
Гласували 132 народни представители: за 105, против 16, въздържали се 11.
Параграф 20 отпада от текста на законопроекта.
Следователно § 21 става § 20, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, по-нататък всички параграфи ще получат нова номерация, но сега вървим по текста на доклада.
По § 21 има предложение на народния представител Панайот Ляков ал. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 21. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия предават на Агенцията за приватизация цялата налична при тях документация, свързана с приватизацията на обекти по този закон и необходима за водене на публичния регистър.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия предават на Агенцията за следприватизационен контрол цялата документация, необходима за осъществяване на следприватизационен контрол и за водене на публичния регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещ народен представител, който да вземе отношение вече по § 20? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков ал. 2 на § 21 да отпадне.
Гласували 134 народни представители: за 12, против 108, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 21, който току-що беше прочетен от председателя на комисията, който всъщност е и текст на вносителя, с нова номерация § 20.
Гласували 124 народни представители: за 109, против 7, въздържали се 8.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 22 от доклада, който става § 21, няма предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"§ 22. (1) Закрива се Центърът за масова приватизация като орган на Министерския съвет.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет урежда отношенията във връзка със закриването на Центъра за масова приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой да вземе отношение по текста на новия § 21? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на новия § 21, който е и текст на вносителя, подкрепен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 7.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 23 има предложение на Комисията по икономическата политика, който ще стане § 22:
"§ 23. С влизането в сила на този закон се преустановява емитирането на инвестиционни бонове по чл. 44, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Срокът на валидност на емитираните инвестиционни бонове е до 30 септември 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещ да вземе отношение? Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Мисля, че този срок по § 23 трябва да бъде поставен в зависимост с чл. 12, тъй като има опасност тези емитирани инвестиционни бонове по масовата приватизация да не могат да бъдат реално използвани. Срокът е 30 септември, виждаме колко се забавя приемането на Закона за приватизация и два месеца допълнително за поднормативните документи. Ето защо смятам, че е редно текстът да има следната редакция:
"Срокът за валидност на емитираните инвестиционни бонове е шест месеца след приемането на годишния списък на търговските дружества, по които се допуска плащане с непарични платежни средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля становището на председателя на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз предлагам да не приемаме това предложение и да подкрепим текста така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Всъщност ставаше дума, че в първоначалния текст е предложен срокът на валидност да е до 30 юни 2002 г., а сега той е удължен до 30 септември 2002 г. Това е един разумен срок, който е съгласуван и със съответните администрации на Агенцията за приватизация. Така че ви моля да подкрепите предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Танков.


СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Господин Димитров! В закона няма определен срок, в който Агенцията за приватизация да публикува дружествата с държавно участие, за които ще бъде допустимо плащането с непарични платежни средства. Това поставя под съмнение и използването на емитираните инвестиционни бонове. Затова смятам, че този срок би следвало да бъде обвързан с публикуване на годишен списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Танков, Вие всъщност правите съществена промяна в текста на § 22, а съгласно нашия правилник подобни предложения трябва да се направят между първо и второ четене. Така че Вие просто сте закъснял да направите предложението си. Всъщност това е поправка и предложение по същество. Не мога да го подложа дори на гласуване, тъй като е в нарушение на правилника.
Има ли друг желаещ да вземе думата по § 22?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Ако не приемате предложението на господин Танков, което е много уместно, аз Ви предлагам, тъй като доста закъсняхме със закона, поне 30 септември да го направим на 31 декември. В много случаи това са сроковете, които имахме предвид. Помислете чисто технологично, че няма да бъде възможно преди края на годината да бъде завършено използването на тези бонове.
Ако не приемате предложението на господин Танков, тъй като то е съществена промяна, аз поне Ви моля да удължим срока до края на годината, тъй като на всички е ясно, че публикуването на списъка, процедурите и т.н. отнемат доста време.
Мисля, че е разумно поне тази промяна да я приемем като редакционна. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Тази промяна също е доста съществена.
Моля за становището на председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз призовавам да бъде подкрепен текстът, одобрен от Комисията по икономическата политика, т.е. да не се удължава срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване текста в редакцията така, както беше направена от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 84, против 28, въздържали се 10.
Текстът на § 22 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 24 от доклада, който сега всъщност ще стане § 23, няма предложения и Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 23. В Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр. 153 от 1998 г., попр. бр. 1 от 1999 г.; изм. и доп. бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г. и бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 44 думите "сделките с предприятия или обособени техни части по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с изключение на § 10 на същия закон" се заменят с "обектите по чл. 1, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол".
2. В чл. 81, ал. 5, т. 2 думите "приватизационни сделки по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, но без тези по § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон" се заменят с "приватизационни сделки по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по новия § 23? Не виждам.
Всъщност становището на Комисията по икономическата политика е, че подкрепя текста на вносителя така, както беше прочетен от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте текста на § 23.
Гласували 123 народни представители: за 110, против 7, въздържали се 6.
Параграф 23 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 25, който сега става § 24, има предложение на народния представител Панайот Ляков - § 25 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 24:
"§ 24. В Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (загл. изм. ДВ, бр. 24 от 2001 г.), (обн. ДВ, бр. 63 от 1997 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; ДВ, бр. 89 от 1997 г.; изм. и доп. бр. 69 от 1999 г. и бр. 24 от 2001 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; ДВ, бр. 52 от 2001 г.) в § 2а, т. 1, буква "ж" от Допълнителните разпоредби думите "член на Надзорния съвет или на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация" се заменят с "член на Надзорния съвет или член на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация, член на Надзорния съвет или член на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Панайот Ляков оттегля своето предложение за отпадане на § 25.
Желае ли някой друг да вземе отношение по този § 24? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 24 така, както беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 19, въздържали се 3.
Текстът на § 24 е приет на второ четене.
Параграф 25, господин Димитров!

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 25. В чл. 8, ал. 1, т. 17 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ДВ, бр. 92 от 2000 г.) след думите "Агенцията за приватизация" се добавя "Агенцията за следприватизационен контрол"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 25? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 25, така както беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика. Всъщност това е и текстът на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Параграф 25 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 26 от новата номерация Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя. Няма предложения.
Текстът гласи следното:
"§ 26. В Закона за защита на конкуренцията (обн. ДВ, бр. 52 от 1998 г.; Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 112 от 1998 г.; изм. бр. 81 от 1999 г.) в чл. 7, ал. 2, т. 3 се изменя така:
"3. дава мнения по проектите за преобразуване и приватизация на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или обособени части от тях, поискани от съответните държавни и местни органи, когато може да бъде нарушен този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
По § 26?
Заповядайте, господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам поне редакционно, и мога да предложа това, думата "преобразуване" да отпадне. В този закон не третираме преобразуването на държавни предприятия, а само тяхната приватизация и следователно "дава мнения по проектите за приватизация на търговски дружества".
Но дали думата е точно "проектите" не мога да ви кажа. Струва ми се че, че навярно трябва да бъде "по предложенията за приватизация".
Във всеки случай предлагам думата "преобразуване" да отпадне, тъй като въпросът за преобразуване на държавни предприятия вече не е предмет на закона, както беше в миналия закон. И ми се струва, че думата "проекти" може би трябва да се замени с "предложения", но това вече ако вие прецените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Какво е становището на председателя на Комисията по икономическата политика по направеното устно предложение за отпадане на думата "преобразуване"?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вижте, проблемът е, че все още тук-таме някои определени предприятия - държавни и общински дружества, са непреобразувани. Тук не става дума за самия процес на приватизация. Това е извън обхвата на този закон. В тази разпоредба всъщност става въпрос за правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, когато тя просто дава свои мнения по проекти за преобразуване и приватизация с оглед да бъде, обърнете внимание, запазен от нарушаване Законът за защита на конкуренцията, а не Законът за приватизацията. Това е просто едно съгласуване, един мост между двата режима - режима на защита на конкуренцията и режима на приватизацията.
Така че с оглед на режима за защита на конкуренцията е по-добре наистина да се отнася не само за приватизация, но и за преобразуване. Пак повтарям, става въпрос за защита на конкуренцията, а не за пряк обхват на този закон. Затова предлагам да бъде подкрепен текстът, така както е предложен от вносителя и както е утвърден от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой друг думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното устно предложение от народния представител Атанас Папаризов за отпадане на думата "преобразуване" в § 26, т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 47, против 72, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на думата "преобразуване" не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на § 26, така както беше докладван от председателя на Комисията по икономическа политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 12.
Параграф 26 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 27 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"§ 27. В Закона за концесиите (обн. ДВ, бр. 92 от 1995 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 16 от 1996 г.; изм. и доп. бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., бр. 12, 64 и 97 от 2000 г.) в чл. 6 ал. 4 се отменя."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат думата по § 27? Не виждам.
Няма направени предложения за изменение на текста или отпадане.
Моля, гласувайте § 27 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 8.
Текстът на § 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По новата номерация по § 28 има предложение на народния представител Янаки Стоилов за неговото отпадане.
Има предложение на народния представител Димитър Игнатов, което е оттеглено от него.
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов:
В § 28 думите "в глава тринадесета, раздел II се отменя" се заменят със "се правят следните изменения и допълнения":
1. В чл. 109, ал. 1, т. 1 думите "министъра на здравеопазването или" се заличават.
2. В чл. 111, ал. 3 думите "чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с "чл. 32а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол".
3. Член 114 отпада.
4. Навсякъде в текста на раздел II думите "Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят със "Закон за приватизация и следприватизационен контрол"."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 28:
"§ 28. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд - бр. 51 от 2001 г.) в глава тринадесета раздел II се отменя, а приватизационните процедури, открити по този ред, се прекратяват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Фактически моето предложение се опитваше да приближи съществуващите правила за приватизация на лечебните заведения до духа на този закон. Сега то не може да бъде прието, тъй като не са приети членовете, на които се базира.
И аз съм склонен да подкрепя предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане изобщо на § 29, защото ние направихме следното нещо. Първото твърдение на вносителите беше, че с този законопроект ще се уредят всички приватизационни отношения. Оказа се, че лъжицата, която се опитваме да глътнем, е твърде голяма. И ние след дълги спорове направихме следната ал. 4 в чл. 1: "Този закон не се прилага за приватизацията на лечебните заведения, както и за нежилищните имоти, разположени върху лечебни заведения" и т.н. Тоест, с отмяната на § 29, където се третират текстовете за приватизация на лечебни заведения в глава тринадесета, ние негласно слагаме един мораториум върху приватизацията на лечебни заведения. При това няма нищо страшно от мораториума, ако имаше някакъв срок, в който да се появи този закон, за който се говори в ал. 4. Само че такъв срок няма и този мораториум, както и всичко в България, което е временно, може да се превърне в твърде постоянно законово положение.
Затова аз, оттегляйки текста на моето предложение, тъй като той не може да се приеме, защото не влиза в съответствие с останалите членове, преповтарям предложението, което е направил Янаки Стоилов за отпадане на § 29.
Вторият вариант е да се направи срок в § 29, с който Министерският съвет да се задължи да създаде и внесе в Народното събрание този закон, който да се отнася до приватизацията на лечебните заведения.
Иначе ние ще оставим без законово уреждане един цял много важен раздел в процеса на раздържавяване на собствеността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте, д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Фактически с налагането на мораториума за приватизацията мнозинството още веднъж доказа, че спира на практика голяма част от законите, които реформираха и правеха в България здравната реформа. Многократно съм повтарял от тази трибуна, може би десетки и стотици пъти, че ние никога не сме гледали на приватизацията на лечебните заведения като на приватизацията на заводи, фабрики, магазини, складове, хотели и др. Ние гледаме на приватизацията на лечебните заведения като на оръжие за провеждането на здравната реформа.
В момента с това решение на Народното събрание, решение на мнозинството, вие какво правите? Вие лишавате огромна част от българските лекари, които имаха някаква си уж преференция, а това е нарочно направено, за да участват активно в тази реформа, вие ги лишавате от това им право. Те вече 2 години имат това право, а сега вие ги лишавате от него.
Второ, в момента има процедури, които вие ги затваряте. Хората са подготвени, направени са анализи, имат определени очаквания и определени икономически интереси към тези обекти. Вие спирате лекарите. Тоест, отново средният бизнес отива някъде в небитието.
И трето, в момента всички лекари са в неравнопоставено положение, защото има завършени приватизационни сделки, като тези лечебни заведения в момента функционират като напълно частни. И големия риск, в който тук искат да ни убедят законодателите от мнозинството, че няма да се изменя предметът на дейност и се слагат разни измислени години - 2, 3 или 5 години, гаранцията да няма изменение на дейността на тези лечебни заведения е те да бъдат приватизирани от самите хора, които работят в тях. Това е най-модерната форма на акционерно сдружение и на акционерна приватизация, която се прави в цяла Европа. Ние правим тези хора акционери, не ги правим наемни работници, както в момента са те, защото дори и по закона сега работещите в ДКЦ-та са всее още наемни работници на общината и на общинския съвет.
Затова аз съм оттеглил предложението си. Но искам да ви кажа, че това е втора голяма грешка след Закона за лекарствените средства, която правите в една и съща година. Това е втора голяма грешка! И ще видите, че утре лекарите ще оценят по достойнство тази ваша грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Игнатов, оттегляте ли Вашето предложение?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Оттеглям го, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Тук вече бяха казани от един от предишните оратори мотивите за моето предложение, а именно § 29 от досегашния проект да отпадне, за да не се допуска приватизацията на лечебни заведения по реда на общия Закон за приватизация и следприватизационен контрол.
Аз смятам, че моето предложение е изпълнило своето предназначение, след като комисията е приела дори нещо повече - не само да се извършват такива действия по досегашния Закон за лечебните заведения, но и да се преустанови тази процедура, тъй като освен приемания закон, се предвижда отмяната на раздел II от глава тринадесета на Закона за лечебните заведения. И освен това, както е посочено, приватизационните процедури, открити по този ред, да се прекратят.
Това е свързано и с ал. 4 на чл. 1, който отдавна приехме в този закон, а именно, че този закон не се прилага за приватизацията на лечебни заведения, както и на нежилищните имоти, в които са разположени лечебни заведения с държавно или общинско участие.
Аз съм съгласен също, че би било по-добре да се предвижда някакъв срок, в който да се уредят тези отношения, въпреки че досегашната практика показва, че такива срокове са чисто инструктивни и те в много случаи са били значително просрочвани.
Поради изложените дотук мотиви, които според мен представляват един опит на мнозинството да подходи много по-сериозно към проблемите на структурата на здравната мрежа и да се обсъди още веднъж по какви критерии, до каква степен и по какъв ред ще бъде допускано раздържавяването на лечебни заведения, аз оттеглям моето предложение, защото, пак казвам, смятам, че е постигната тази цел, която то преследваше в основата си.
Искам да обърна внимание на Комисията по икономическата политика, че приемането на предлагания параграф означава в приложението към чл. 3, ал. 3 да отпадне този раздел, който изписва само част от лечебните заведения, за които няма да се допуска приватизация. Тази част от списъка става излишна, защото този режим се разпростира върху всички лечебни заведения и не трябва да има двусмислие, че при един текст, който засега не допуска приватизацията, съществува забранителен списък само за районните болници, след като този списък на практика ще включва всички останали лечебни заведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приватизацията на лечебните заведения е нещо, което не може да се уреди действително с този закон. Ние дискутирахме както в Комисията по здравеопазване, така и в нашата парламентарна група многократно, и въпреки, че лекарите в нашата парламентарна група, поддържаме Закона за приватизацията, което дава яснота в приватизационните процедури и, разбира се, е едно достижение на нашата парламентарна група, според нас, но, от друга страна, лечебните заведения не могат да се приватизират по общия ред.
След като сме съгласни, че досегашната практика за приватизация също е порочна, ние решихме, че може би най-справедливото положение е да се отложи приватизацията за един кратък период от време, като не може да се приватизират заведенията нито по досегашния ред, нито по новия Закон за приватизация. И оттам нататък чрез обществена дискусия отново да достигнем до някакво справедливо разрешаване на въпроса.
Справедливото разрешаване на въпроса изисква, от една страна, да се спазват принципите на Закона за приватизация, а от друга страна, трябва да се запаси интегритетът на системата на здравеопазване специално в доболничната помощ. Това е нещо, което трябва да постигнем на всяка цена с нашите бъдещи решения, защото досегашната практика с образуването на така наречените РМД в доболничната помощ, показва негативите на този тип приватизация и не са един и малко примерите, документирани в Комисията по здравеопазване, където има жалби от ощетената част от хората, които са работили в едно лечебно заведение. За да бъдем справедливи, ние не можем да награждаваме чрез процесите на приватизация определени групи от населението или съсловието, а други групи да ги наказваме или да ги оставяме без това поощрение.
Социологическите проучвания и разговорите, които водим с неправителствените организации и с лекарите показват също, че този тип приватизация, който е в сила досега, не е общоприета и в никакъв случай не е нещо, което лекарите очакват. Ние направихме проучване с Министерството на здравеопазването в редица страни, където е направена приватизационната процедура 1992-1993 г. - страни като Естония, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения - и видяхме, че приватизацията е извършена по различен ред и ако се извърши по някакъв общ ред, без да се отчитат особеностите на здравеопазната система, винаги приватизацията се проваля. Типичен пример за това е Чехия. В Чехия лекарите са били принудени на пазарен принцип да приемат приватизацията и срещу 10-годишно заплащане, разсрочено заплащане, да изплащат кабинетите, в които са били, тъй като цените са били доста високи, които са се обособили като пазарни цени, те не са могли в голямата си част да изплащат задълженията, които имат, прехвърлят се в други кабинети, като поликлиничните кабинети и поликлиниките, които са били бившите поликлиники, са започнали да се отдават на други собственици с друг предмет на дейност. На практика чехското Министерство на здравеопазването ни съветва да не вървим по тази процедура.
Отвсякъде от Министерството на здравеопазването на всички страни ни предупредиха преди всичко да запазим интегритета на тази система и приватизацията да я направим, ако ще я правим, по такъв начин, че бившите поликлиники или сегашните ДКЦ, като структури и като местообитаване, да се запазят. В Румъния, например, са приели един такъв вариант - като дават на символичен наем и без наем тези помещения, без да ги приватизират като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Д-р Щерев, моля Ви да приключвате.
АТАНАС ЩЕРЕВ: ... като за 5 до 10 години това е една междинна фаза на приватизацията.
Така че аз отново ще повторя, мога да дам и други аргументи на уважаемите колеги депутати, но смятам, че това е най-доброто решение - сега да се отложи приватизацията чрез този текст, който предлага комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Доста мъгляво беше обяснението на доц. Щерев за сроковете, в които ще излезе новият закон. Апропо, между другото, аз чувам вече една година от вашето мнозинство непрекъснато, че вие ще подготвите законите, че те ще влязат и те все не влизат. И сега ги чакаме...
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Няма още една година.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Добре, още 8 месеца. Но това е друга тема.
Аз искам да се върна към наличността в момента. По "лошия закон", според вас, има приватизирани 20, 30, 50 лечебни заведения. Какво ги правим тогава?
Имам едно предложение: ще направите една точка някъде в закона или дайте нов закон - национализирайте ги!... Няма друг избор - национализирайте ги, защото вие създавате в обществото на лекарите в момента една неравнопоставеност, която не се възприема така елементарно. Значи за едните може или е можело, законът е бил хубав, за другите законът не е хубав. Правата на пациентите ги защитават други институции. Сега говорим за лекарите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За дуплика - д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Игнатов! За тези случаи, при които вече е минала приватизацията, разбирате много добре, че ние нямаме никакво намерение да правим национализация. Национализация можеше да прави вашето правителство по ред причини, но сега вече има друго правителство. Ако ще говорим така, няма смисъл.
Но има една подробност. Ние ще гледаме интересите на лекарите, разбира се, защото те са изпълнителите на медицинска помощ у нас. И ще гледаме интересите не само на наши приятели, а ще гледаме интересите на всички лекари и на всички медицински специалисти у нас. Но ще гледаме и интересите на хората, които също така се лекуват (единични ръкопляскания от НДСВ), защото интересите на лекарите и интересите на хората, които се лекуват при тях, са едно общо, което вие не можахте да разберете през всичките 4 години на вашето управление. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като че ли пак започнахме да политизираме по един иначе доста съществен и важен въпрос. Безспорно аз също съм доволен от това, че стана ясно, че лечебните заведения не могат да се приватизират по общите правила. Да, защото са по-особени. Но в крайна сметка искам да Ви обърна внимание на следния факт. В крайна сметка покупката на едно лечебно заведение е покупка на недвижима собственост при запазване основното от нейната дейност, което всички нас ни интересува именно, за да бъдат запазени интересите на пациентите. Дали винаги в една сделка всички ще бъдат равно удовлетворени - да се мисли, че това е възможно, е пълна илюзия, колеги. Но този, който купува площ, той поема и отговорността, поема и грижата при условието, което ние бихме искали - да се запази дейността, за да се запазят интересите на пациентите, на българските граждани, които са свикнали с това лечебно заведение.
Уважаеми колеги, в бюджета, който ние всички приехме и който беше внесен наистина от правителството на НДСВ, има една точка, която казва, че към шестия месец министърът на здравеопазването и министърът на финансите могат да пренасочват средства от едни лечебни заведения към други. Това вие бяхте базирали именно на възможността за приватизация на определени лечебни заведения, защото иначе означава вие да предвиждате фалит, което съм убеден, че не правите.
След като всички сме наясно, че не може приватизацията да става по общия ред, няма да спорим дали досегашният ред е бил най-добър, защото винаги може да стане по-добър. Какво пречеше той да си остане и да се подготви нов закон, който да уреди тези въпроси по-добре? Но въз основа на какво ние ще спираме приватизация на собственост, която не е и на държавата? Една част от нея е общинска. Какво пречи това да става, след като за известно време ще подготвите такъв закон, който ще уреди нещата по-справедливо? Нека да допуснем, че може да стане такова нещо, но дотогава нещата да си вървят. И когато се говори за статистика, защо някой не излезе да каже: да, купени са хикс поликлиники. Те са няколко, не са много. И аз, без да имам такива статистики, мога да кажа, че има приватизирани поликлиники, които действат доста по-добре от неприватизираните.
Ето защо аз смятам, че ако искаме да бъдем обективни, ако искаме да бъдем честни и почтени към самите себе си и да запазим интересите на българските граждани, § 29 трябва да отпадне, да действа старият закон до влизането на нов закон - може и след 20 дни да го внесете и той да даде по-добър начин за приватизиране, но в никакъв случай да не спираме един процес. Защото няма човек тук, в тази зала, който да не е убеден в крайна сметка, че частната собственост винаги по-добре се стопанисва от държавната и общинската.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика - доц. Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, изслушах много внимателно изказването на доц. Китов. Той каза, че единствено само частната собственост е тази, която може да повлияе благоприятно върху здравното състояние на българската нация. Тогава дайте да вземем да махнем Правителствена болница, която най-добре ни обслужва. Тя е държавна и е публична държавна собственост.
Първо, искам да кажа, че аз винаги съм благодарил на СДС затова, че започна реформата в здравеопазването. В бързането обаче се допускат и големи грешки, които могат да бъдат стратегически. Това и нашето управление също може да направи. Нито едно управление не е застраховано от грешки, затова аз не критикувам СДС. Но искам да кажа, че с един акт през септември България стана първата държава в света, която от обществено, публично здравеопазване, се превърна в 100-процентово частно здравеопазване. В нито една държава на Европейския съюз това го няма и Вие го знаете, господин Китов. В момента всички университетски болници по Закона за собствеността са частна държавна собственост, те са търговски дружества. В нито една страна в Европейския съюз човешкото здраве и особено човешкият живот не е обект на покупко-продажба.
Защо извадихме в Закона за приватизацията лечебните заведения? Вие го знаете добре. Извадихме ги, защото не можем да тръгнем по общия ред на приватизация в отрасъл "Здравеопазване", което е най-консервативната сфера на едно общество. Ние не сме против приватизацията, но не бихме желали да стават акционерни дружества и обекти на покупко-продажба. Желаем да има специфичен закон, в който да определим статута на лечебното заведение с неговите правила, включително и приватизацията. Това трябва да направим при нас, в Комисията по здравеопазването, и Вие това добре знаете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Втора реплика - заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Китов! Вие допуснахте една грешка, защото в доболничната помощ дейността изцяло е приватизирана и § 43 в бюджета не се отнася въобще за прехвърляне на средства. Възможността за прехвърляне на средства от бюджета на Министерството на здравеопазването към Здравната каса е за заплащане на дейности. Процесът на приватизация според мен няма никакво отношение към заплащането в доболничната помощ.
Второто нещо, което искам да кажа: Вие сте убеден и това казвате във Вашето изказване, че не може по общия ред да се приватизира. Да, но ние смятаме, че досегашният ред за приватизация също не е справедлив. Ето защо поддържаме тази теза да се спре приватизацията, да завърши този обществен дебат, който започнахме, да бъде ясно на всички какво искаме и едно евентуално решение до какво ще доведе, а тогава в рамките на къс период от време - месец-два, да предложим специално законово разрешение на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика - д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кенаров! Вие не само този път сте с чужда карта, ами и чуждо мнение и ми преиначавате думите. Не съм казал, че частното е най-добро и всичко трябва да бъде частно.
Второ, затова мисля, че няма какво да говорим. По-скоро - на господин Щерев. Да, Вие сте абсолютно прав, че става въпрос за болничната помощ, но би трябвало да се знае, че в главата "Приватизация", която според Вас, по начина, по който става, не е най-съвършена, това остава за части, които са в доболничната помощ преди всичко и са на стойност до 1 млн. лв., което не касае наистина големите болници. Така че те и досега не са продавани.
Болница, колеги, не е продадена и това трябва да стане ясно на всички. Не е продадена, първо, защото не е предложена, и, второ, защото наистина няма и търсене за купуване на болници, с изключение, господин Кенаров, както Вие знаете, на един голям инвеститор, който предложи да направи смесено дружество с държавата, за да купи определен процент от Правителствена болница. И този, който предлага, Вие наистина сте имали възможност да видите какви болници прави и какво може наистина да върши.
Така че няма нищо страшно, когато една голяма болница с изключително частна или частна държавна собственост бъде направена като едно смесено предприятие. С отминаването на главата за приватизация изобщо оставам с впечатление (може и да греша), че вие не желаете изобщо приватизация и в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание ние няма да видим закон за приватизация на болничните заведения и тогава, завършвам, пренасочването на средствата, господин Щерев, се опасявам, че за съжаление ще стане от фалит на общински болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Има думата за изказване д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам от думите на доц. Китов. Много Ви благодаря, доцент Китов, че така подробно ни обяснихте какви са опасностите с приватизацията. Именно защото в този парламент това мнозинство има предвид точно тези опасности, ние сме приели да забавим приватизацията и да разгледаме от всички страни възможностите по най-добрия начин да се създадат условия за приватизация на лечебните заведения. Защото това мнозинство е отговорно. Защото ние не искаме да продължим приватизацията по начина, по който бяха приватизирани "Неохим", "Балкан", "Стомана" - Перник, "Кремиковци" и след това да се чудим какво да правим. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.) Защото в приватизацията на лечебните заведения грешките се плащат с човешки животи. Това не са пари от джоба на някой, не са пари от джоба на българския данъкоплатец, а е част от здравето на българския данъкоплатец. Именно заради това ще бъде спрян начинът, по който беше правена досега тази приватизация на лечебните заведения.
Ще ви дам примера с ХV поликлиника в София, която на 31 януари е обявена за приватизация без търг и без конкурс. Хората идват, жалват се и питат: "Как, кой ще участва, кой ще я спечели?" Точно заради това искаме да спрем подобни действия и точно заради това, доц. Китов и д-р Игнатов, това мнозинство се опитва да намери формулата, която да гарантира за 10 г. предмета на дейност на лечебните заведения и в същото време да намери подходяща формула, според която и съсловието, и пациентите да не бъдат ощетени.
Нека да си говорим направо: няма малки общини с поликлиники, където населението е между 5000 и 10 000 души, които да искат да приватизират, и да има лекарско съсловие, което да може да ги купи. Няма такива. Има обаче големи поликлиники в големите градове като София, където има големи апетити. Много е интересно от кого са продиктувани тези апетити и до какво ще доведе това бързане непременно да се приватизира, непременно да се вземе поликлиниката. И сега няма проблем лекарите да направят търговски дружества по начина, по който предстои да бъде извършена приватизацията, по модела, който обсъждаме в момента в комисията и в парламентарната група.
Доктор Игнатов, съсловието няма да бъде ощетено, защото се опитваме да намерим формула, по която лекарите и въобще медицинските работници да могат да регистрират своето търговско дружество и да участват в закупуването на такава поликлиника. Но това не означава, че ще правим РМД-та.
Все пак трябва да се съобразяваме и с изискванията на Европейския съюз, където е казано, че преференциите създават корупция и възможности за корупция. Така че ние не вървим към тази форма, която цели четири години изправи държавата ни на нокти, изправи цялата ни общественост срещу управляващото мнозинство миналия парламент.
Затова, именно поради отговорността на това управляващо мнозинство, ще се вземат отговорни решения, за които след това ще могат да се дадат адекватни обяснения, а няма да се чудим какво да направим с всички тези, които до този момент са приватизирали, обаче не са успели да изпълнят задълженията си, защото са обещавали какво ли не, но не са успели да го изпълнят, защото целта е била да се източва и в последващия момент да се търсят механизми, с които това да се замаже. Тук няма да има замазване. Тук всичко се слага на масата и всички го виждаме, виждаме кой каква теза защитава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на доктор Първанова.
Има думата за реплика Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Първанова, сравнението с приватизацията на ДКЦ-тата и изобщо на болнични заведения в доболничната помощ с "Кремиковци" и други предприятия абсолютно не е аналогично. В крайна сметка би следвало да познавате закона, в който се казва, че за да се тръгне към приватизация в една поликлиника, за която Вие говорихте, трябва поне от целия колектив половината плюс един да участват в това акционерно дружество, наречено от вас, ако щете - РМД. Не е необходимо да има конкурс по закон. Не виждам какво по-справедливо ще направите. Ако искате, сложете 75 процента, сложете 100 процента от работещите да участват. Никой не им пречи. Тук не е необходим нито конкурс, нито обявяването на такъв. Тогава това дружество, което трябва да контролира 50 плюс 1 процента от капитала, купува тази поликлиника, като поема ангажимент десет години да запази дейността й.
Госпожо Първанова, има обаче реална опасност, защото предприятията, които Ви цитирахте като непрозрачна приватизация, бяха приватизирани, когато бяха пред фалит. Така, както я карате, има реална опасност да продавате болници и поликлиники по същия начин - пред фалит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Има думата за втора реплика народният представител Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Първанова, аз просто онемях, като чух Вашите думи за търг и кой е обявил софийската поликлиника. Мислех, че поне Вие четете законите. Какво пише в онзи "лошия" закон за приватизацията? Че има автоматизирана приватизация, която не зависи от никого. Зависи от желанието на лекарите. Петдесет и един процента от работещите лекари правят търговско дружество, което заявява своите претенции пред общинския съвет. Общинският съвет е длъжен да пусне приватизационната процедура. Ако той не я пусне доброволно, се счита за мълчалив отказ, след което съдът насрочва тази процедура в полза на това дружество. Това е истината, написана в закона.
Вие само правите общи изводи от прецедентите в държавата. Какво станало със "Стомана" - Перник. Ами, сигурно ще стане. Да не би в Белгия или Англия да не стават тези неща?! Въпросът е не какво казва прецедентът, а какви са правилата. В парламента трябва да се говори върху правилата, а не върху прецедента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Доктор Първанова, имате право на дуплика.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Игнатов, благодаря Ви за новия термин "автоматизирана приватизация". Можете да напишете трактат по този въпрос. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Напълно съм запозната със закона, но това не означава, че има прозрачност. А ние говорим точно за прозрачност - термин, който някак си беше забравен през изминалите четири години. Затова сме на това дередже.
По отношение на 100-те милиона - да, вие оставихте със 100 млн. лв. задължения българското здравеопазване и българските болници, които ние намалихме на 40 млн. Това е положението, в което ние заварихме здравеопазването.
Другият въпрос е: в тези 51 процента от лекарите кой избира кой от тях да влезе в тези 51 процента?! Точно затова аз говоря за прозрачност. Точно заради това хората идват да се жалват в парламента и да се срещат с членове от комисията.
Ето за това говорим тук и ще продължим да говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Обявявам половин час почивка, до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

(Започва поименна проверка на кворума. Депутатите влизат в залата и председателят Благовест Сендов прекъсва проверката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Кенаров искаше думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да взема отношение по отложените текстове на Закона за приватизацията, касаещи лечебните заведения.
Уважаеми дами и господа! Искам пред вас да спомена защо ние решихме, че трябва да отменим на настоящия етап текстове и главата за лечебните заведения, касаещи Закона за лечебните заведения и тяхната приватизация.
Знаем, че в България беше разгърната екстензивно в последните 40 до 50 години изключително голяма мрежа от лечебни заведения. Те са свръхмного и бюджетната им издръжка е много скъпа за която и да е държава, намираща се в пазарен преход. В същото време разходите, които българската държава отделя за здравеопазване, може да се каже, че са достатъчни, но при намален обем на лечебни заведения за болнична помощ.
Бърза приватизация на тази най-консервативна сфера на обществото ни би довела до създаване на непоправими грешки, а оттам и до големи проблеми в следващите 20 до 30 години. Онова, което днес залагаме в системата на здравеопазването, ще има своето отражение в следващите 20 години. То касае здравето на нацията, то касае и редица демографски показатели, които нашата страна трябва за в бъдеще да притежава като държава - членка на Европейския съюз.
Бързата смяна на принципите на здравната система у нас от 1998 г. насам беше нещо добро, с което стартира промяната в отрасъл здравеопазване. Бързината обаче, с която редица процеси бяха направени, доведе и до сериозни грешки и изкривявания и до дисбаланси в цялата система.
Не бихме могли да си позволим, всички политически сили - и от лявото, и от дясното пространство, и сега управляващите - този дисбаланс да се задълбочи чрез Закона за приватизацията. Затова нашето становище беше, че трябва да отложим в момента всички ония текстове, които касаят приватизацията на лечебните заведения, и да ги оставим до края на годината, за да можем всички заедно, без оглед на политическите си пристрастия, да направим такива промени в Закона за приватизацията, които да задоволят както интересите на българските граждани, които са основните потребители на системата, така и интересите на българските лекари, които са даващите дейностите или т.нар. продавачи на дейности в системата, - аз бих говорил за услуги в тази система - така и да бъдат спазени основни приоритети в създаването на национално здраве на българските граждани като основа за национална сигурност на държавата.
В тоя ход на мисли искам само да ви споделя, че от съществуващите около 40 различни икономически системи на здравеопазването в света три са основните, на базата на които се развиват здравните системи на света.
Първата се нарича "бюджетна здравноосигурителна система" - такава, каквато имат 2/3 от европейските държави. Бюджетът на държавата чрез съответните парламенти отделя при тази система между 4 и 6% от брутния вътрешен продукт, в някои държави до 8%, и създава гаранции за национална здравна сигурност. Това е типичният английски модел и в по-голяма част от скандинавските държави.
Вторият модел е фондовата система, т.нар. "здравноосигурителна касова система", както ние направихме преди четири години Национална здравноосигурителна каса. За да гарантира същото национално здраве, този модел на финансиране обаче изисква между 8 и 12% от брутния вътрешен продукт. Той е развит предимно в Германия, Франция и Белгия. Това е по-скъпа система и дава същото национално здраве, както бюджетната здравна система.
И третият модел - американската система, частна застрахователна система - изисква над 15% от брутния вътрешен продукт на държавата, но не гарантира национална здравна сигурност за своите граждани.
В хода на тия мисли процесите на приватизация трябва да бъдат пречупени през българските традиции, онова, което е имало българското здравеопазване, и тенденциите, които българската здравна система трябва да следва за в бъдеще.
Моето лично становище е, че в областта на извънболничната помощ процесите на приватизация трябва да продължат, но с по-прозрачни правила, а в процесите на болничното здравеопазване групата болници, които са гръбнакът на националната здравна система, трябва да излязат извън списъка на приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Процедура - господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам усещането, че това второ четене по някакъв начин се трансформира в първо четене.
Тук явно в момента става дума за отпадане на един раздел по § 29. Аз не съм вътре в материята, но чуваме тук дискусии от политически филипики до общи изказвания за здравеопазването и медицината.
Уважаеми господин председател, аз си мисля, че трябва да преминем наистина по същество - гласуване на второ четене, и затова правя процедурно предложение за спиране на дебатите по § 29. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли друго предложение по това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров за прекратяване на дискусиите по § 28.
Моля да гласувате.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 6, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване.
Народният представител Янаки Стоилов отхвърли своето предложение, но то беше подкрепено от народния представител Нихризов, така че ще го гласуваме като предложение на господин Нихризов - за отпадане на § 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 22, против 78, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Предложението на д-р Игнатов е оттеглено.
Подлагам на гласуване окончателния текст, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 120, против 14, въздържали се 10.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на § 30 и 31 от доклада, които стават § 29 и 30:
"§ 29. В Закона за малките и средните предприятия (обн. ДВ, бр. 84 от 1999 г.; изм. и доп. бр. 80 и 92 от 2000 г. и бр. 42 от 2001 г.) чл. 13, т. 7, чл. 21, 22, 23 и 24 се отменят.
§ 30. В Закона за местните данъци и такси (обн. ДВ, бр. 117 от 1997 г., изм. и доп. бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г. и бр. 109 от 2001 г.) в чл. 48, ал. 1, т. 8 думите "Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят със "Закона за приватизация и следприватизационен контрол"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам първоначалният § 30, сега § 29, да отпадне. Какви са мотивите ми? Отнася се до Закона за малките и средни предприятия. Приетият Закон за малките и средните предприятия даваше макар и малки преференции на този тип бизнес, който ние залагаме да стане един от основните в развитието на българската икономика, с който считаме, че можем да се преборим с един от пороците на днешното време в икономиката - с безработицата. Този закон за малките и средни предприятия даваше възможност за преференции на тези предприятия при участието им в приватизационните процеси на общинско ниво точно с тези членове.
Аз отлично знам, че в този закон са отрязани всякакъв вид преференции, че няма никакви социални елементи. Но искам да ви кажа нещо друго. Така, както се действа, фактически вие, колеги, приемайки този параграф, ще направите абсолютно безсмислен един закон, Законът за малките и средни предприятия. В него ще остане само един регистър, който на всичкото отгоре е доброволен и в който едва ли някой би се регистрирал, ако няма полза от този закон. Ще останат постановките за Агенцията за малките и средни предприятия и едно споменаване на една насърчителна банка, която и без това е регистрирана по банковите правила и закони в България. Тоест този закон се превръща в една куха материя.
Уважаеми колеги, когато се приемаха текстовете по данъчните закони, свързани с малкия и средния бизнес, със занаятчиите, тогава в залата също имаше голямо единодушие от мнозинството. Сега може би осъзнавате какви поразии са докарали тези законови текстове. Аз смятам, че тези малки преференции, които съществуват, могат да бъдат запазени, за да може по същество все пак да се въплъти в нещо материално идеята за подпомагане на средния и дребен бизнес.
Хубаво е, че чух в комисията дори представители на мнозинството, които защитаваха такива постановки. Лошо е едно: да отхвърляме отново въпросите за подпомагане на малкия и средния бизнес в едно по-далечно време или, както сме свикнали обикновено да чуваме: "Когато му дойде времето." Нека да го направим сега, а да не вземаме нещо и да обещаваме на хората, че в следващи периоди, в бъдеще може би ще им се дадат някакви гаранции и преференции за развитие на този бизнес. Защото в България иначе никога няма да се преборим с безработицата и никога няма да стигнем до желанието на всички ни да има една средна класа, която да направи България действително европейска държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително в комисията имаше сериозна дискусия по повод § 30 и решението комисията да подкрепи този параграф беше преди всичко на управляващото мнозинство. Съгласен съм с господин Нихризов, че по този начин се обезсмисля изцяло Законът за малките и средните предприятия. И това е поредната стъпка, с която в България се премахват всички преференции за малкия и среден бизнес, дори вече такива няма в данък печалба, такива на практика няма по отношение на патентния данък, който плащат малките и средни фирми. Този данък с новите си размери вече не е облекчение, а по-скоро пречка за тяхната дейност.
Тук те по закона имаха минимални права, когато семейна или малка фирма реши да започне да извършва дейност, да получи без търг, без конкурс или при други равни условия да бъде предпочетена. Когато се приемаше Законът за малките и средни предприятия, се предлагаха други облекчения, например ускорена амортизация. Това тогава не беше прието. И точно такива символични преференции бяха дадени на малките и средни предприятия. Разбира се, малките и средни предприятия се нуждаят от значително по-големи облекчения, но при премахването и на тези символични облекчения не е добър знак, който ние отправяме към стопанските дейци в страната, към тези, на които всяка една икономика разчита - малкия и среден бизнес.
Затова аз предлагам, също както и господин Нихризов, както и много от колегите в комисията предлагаха, § 30 да отпадне от закона и да бъдат запазени тези минимални облекчения за малките и средни фирми.
В близко бъдеще ние ще трябва да се върнем към този закон и да направим правата на тези фирми по-значими. Още повече, че и Насърчителната банка, която и господин Нихризов спомена, също така беше обезсмислена, тъй като тя сега може да дава кредити преимуществено на такива фирми. Тоест тя вече може да дава кредити на всякакви фирми. На практика, ако приемем § 30, няма да има нито едно облекчение, нито една преференция за малкия и среден бизнес, дори и символични такива. Затова още веднъж предлагам § 30 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, аз искам да обърна внимание, че тук става въпрос за преференции в сферата на приватизацията. Философията на новия закон е никакви преференции на когото и да било, никакви привилегии на когото и да било в приватизацията. Видяхме до какво довеждат привилегиите. Пътят към ада е постлан с добри намерения. В края на краищата тоталното компрометиране на приватизационния процес досега, неговото полукриминализиране, така да се каже, е свързано именно и с такива привилегии, които са приети с най-добри чувства и с най-добри намерения. Но, пак повтарям, това противоречи коренно на философията на новия законопроект и то не може да бъде подкрепено. Това беше основанието да не бъде подкрепено в Комисията по икономическата политика.
Поради това призовавам всички в пленарната зала да подкрепят текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Нихризов и Папаризов да отпадне § 30, който по новата номерация става 29.
Моля да гласувате.
Гласували 139 народни представители: за 41, против 97, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на параграфи 29 и 30 така, както бяха предложени от председателя на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 94, против 23, въздържали се 6.
Параграфи 29 и 30 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 32 от доклада, който става § 31 по новата номерация, има предложение от народния представител Даниел Вълчев - § 32 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който има следното съдържание:
"§ 31. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г., изм. и доп. бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33 и 130 от 1998 г., бр. 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г. и бр. 1 от 2001 г.) се създава чл. 58а:
"Чл. 58а. (1) По решение на общинския съвет в общината може да се създаде общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия.
(2) Средствата в общинските гаранционни фондове за малки и средни предприятия по § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се използват за покриване на част от кредитния риск в размер до 50 на сто от стойността на кредитите. Общинските съвети приемат и публикуват правилници за условията и реда за разходване на средствата във фондовете."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате ли бележки по този параграф?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Даниел Вълчев за отпадане на § 31, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 11, против 94, въздържали се 21.
Предложението на господин Вълчев не се приема.
Моля да гласувате текста на § 31 така, както е предложен от председателя на комисията и от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 25.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 32 има предложение на народния представител Даниел Вълчев, което е прието.
Има предложение на народния представител Светослав Лучников - в § 33 се правят следните изменения:
1. Точка 1 да отпадне.
2. В т. 2, чл. 4, ал. 2 думите "за закупуване на акции и дялове от търговски дружества" да отпаднат.
Комисията не приема предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - в § 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "в чл. 2, ал. 2 се отменя" се заменят с "в чл. 2, ал. 2 текстът в изпълнение на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се заличава".
2. Създава се т. 6:
"6. В чл. 8, ал. 6, т. 2 думите "всички дължими лихви по" се заменят с "в срок до 31 декември 2002 г.".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 32:
"§ 32. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г., Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 30 от 1998 г., изм. и доп. бр. 45, 88 и 135 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г., попр. бр. 10 от 2000 г., изм. и доп. бр. 99 от 2000 г. и бр. 25 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2 ал. 2 се отменя.
2. В чл. 4 ал. 2 се изменя така:
"(2) С компенсаторните записи по ал. 1 може да се участва в приватизационни сделки за закупуване на акции или дялове от търговски дружества, включени в списъка по чл. 11 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и да се ползват в случаите, предвидени в друг нормативен акт."
3. В чл. 4 ал. 2а и 2б се отменят.
4. В чл. 7 алинеи 2 и 3 се отменят.
5. В чл. 8, ал. 1, т. 1, ал. 2, ал. 6, т. 1 и ал. 7 се отменят."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на този параграф. Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, моля да обърнете малко по-голямо внимание на това, което ще ви кажа, понеже този текст, както е предложен, създава една огромна несправедливост. Когато се създаваха нарочните баланси, а и след това, когато се създаваха балансите на много държавни предприятия, земите не бяха включени в техните активи. Смяташе се, че земята като общонародна собственост не подлежи на предоставяне на държавните предприятия. По-нататък, когато се пристъпи към приватизация, какво се получи? Приватизирайки предприятията, в активите на които земите не са включени, и всъщност вие трябваше да ги продавате на цена без да се включва в нея стойността на земята. Това беше явна грешка, която се оправи и с една промяна на чл. 17а в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се разпореди и земите, и някои други активи, които не са били включени в активите на приватизиращите се предприятия, да бъдат включени в тях. Някои органи изпълниха това разпореждане. Някои обаче не го изпълниха. Това неизпълнение, което беше налице, засегна правата на собствениците, от които тези имоти са били отчуждени.
Разните административни органи, които разглеждаха претенциите на собствениците им възразяваха така: ние няма да ви обезщетим за вашите земи, защото те не са включени в активите на предприятието, към което отправяте своите претенции. По този начин тия хора въобще се лишиха от възможността да получат някакво обезщетение. Явно, абсолютно несправедливо решение. Щом като предприятието използва земите и щом като по закон - чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - те са длъжни да ги включат в активите, следователно собствениците трябва да бъдат обезщетени и за тях. Това именно разпорежда ал. 2 на чл. 2, която се създаде по-късно във връзка с порочната практика на някои административни органи, които не изпълняваха чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Сега с предложението да се отмени ал. 2 на чл. 2 отново се връща положението там, откъдето тръгна и собствениците се лишават от право да потърсят обезщетение съгласно закона за своите отчуждени земи само за това, защото по вина на администрацията тези земи не са били включени формално в активите на съответното предприятие.
Аз се помъчих да защитя тази теза пред комисията. Там представителите на Агенцията за приватизация не си дадоха труда да разберат моето становище. Те продължаваха да говорят: как може да се търси обезщетение за нещо, което не е включено в активите на предприятието? Добре, не е включено, но къде е то? То увисва във въздуха. То не е в разпореждане на областните управители, които са другите органи, които вършат обезщетение. Те остават просто да висят и техните собственици остават необезщетени. Това е една въпиюща несправедливост, която засяга вече придобити права на хората да получат обезщетение. По този начин, лишавайки ги от право да получат обезщетение, всъщност се нарушава чл. 17 от Конституцията, която предвижда защита на частната собственост.
Затова аз много ви моля да решите въпроса по съвест и да приемете моето предложение, тоест да не се отменя ал. 2 от чл. 2 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има думата народния представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ставам не само, за да подкрепя предложението на господин Лучников. Като първа точка в моето предложение въпросът е идентичен. Ставам и за това, за да се обърна към всички колеги от мнозинството, които са прависти, и най-вече към Вас, господин Пенчев, който знаете за какво става въпрос, тъй като господин Герджиков в момента отсъства. В дадения случай Агенцията за приватизация просто е посочила отпадането на един текст, който представлява друга хипотеза, само защото в края на изречението е написано "чл. 17 от закона". И когато ние водихме дебатите в комисията, Вие добре видяхте, че юристката от Агенцията за приватизация не можа да разбере за какво иде реч. Затова аз ще прочета целия текст на ал. 2, за която говори господин Лучников, и което фактически представлява за всички юристи, вярвам, в тази зала, ясно, че става въпрос за друга хипотеза. Господин Лучников я разви и отпадането на този текст не е необходимо, а е възможно само да отпадне изречението с цитирания чл. 17 като се постави точка преди него или да се каже: "член 17 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия". Ще ви прочета целия текст на закона.
Същите права имат и собствениците на земи и несъществуващите върху тях при одържавяването или отчуждаването на сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, макар да не са били включени в дълготрайните активи на сегашните им притежатели, ако върху тях са изградени или на мястото на което са изградени сгради, постройки или съоръжения, които към влизането на този закон в сила са включени в тези активи или е трябвало да бъдат включени, подчертавам, в изпълнение на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Задължението е идвало от предходния закон. И в момента за това да се прави отмяна на текста, вследствие на което да се въведе една социална несправедливост, просто защото някои хора не са разбрали текста, е просто несправедливо за хората.
Аз се надявам, че юристите в мнозинството ще разберат, че отпадането на този текст действително е една въпиюща несправедливост.
А сега две думи и за останалата част на моето предложение. Във втората си част то третира въпроса за заплащането на лихвите по ЗУНК с компенсаторни записи - досега беше разрешено от закона. Сега в момента аз предлагам просто едно разширение - до края на 2002 г. освен лихвите да се плащат и главниците. Съображенията ми са по отношение на това, че в момента е много ограничен пазара на компенсаторни записи вследствие на измененията в законите и това за известен период може да повиши тяхната стойност. Но ако това нещо съм готов дори да го оттегля, то за първата част на предложението, което касае и предложението на господин Лучников, се обръщам действително към вашата съвест и към вашата правна мисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да обърна внимание на колегите, че по мое мнение трябва да бъде подкрепен текстът на вносителя, така както е формулиран в предложението на Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предложението на народния представител Светослав Лучников да не се отменя чл. 2, ал. 2, което се покрива с първото предложение на господин Нихризов, което беше обосновано подробно.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 25, против 99, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте втората част от предложението на господин Нихризов, тъй като първата част съвпада с това на господин Лучников.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 22, против 99, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на § 32 по новата номерация, предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 19.
Параграф 32 е приет.
По параграфи 33, 34, 35, 36, 37, 38 и 39 няма никакви предложения. Моля да ги прочетете, но там, където има закон, даден с името, и след това в скоби измененията в "Държавен вестник", измененията в "Държавен вестник" да не ги четете, защото те си вървят заедно със заглавието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 33. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн. ...) в чл. 2, ал. 1 т. 13 се изменя така:
"13. Членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, както членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за § 34, който гласи следното:
"§ 34. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн. ...) в § 10 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите "чл. 25, ал. 1, точки 2, 3, 4 и 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с "чл. 32, ал. 1, точки 2, 3 и 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол".
2. В ал. 2, т. 1 думите "чл. 25 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с "чл. 32, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол".
3. Алинея 4 се отменя.
4. В ал. 5 думите "чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с "чл. 32, ал. 1, т. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол"."
По § 35 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 35. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ...) в чл. 10б ал. 2 се отменя."
По § 36 - по новата номерация - комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 36. В Закона за събиране на държавните вземания (обн. ...) чл. 86 се отменя."
По § 37 - по новата номерация - Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 37. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (обн. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 7 се отменя.
2. В чл. 12а ал. 2 се изменя така:
"(2) Предложения за отписване по ал. 1 се прави от Агенцията за приватизация до Министерския съвет след съгласуване с министъра на финансите за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, с обявена процедура за приватизация, преди вземане на решението по чл. 31 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол."
3. В чл. 12а, ал. 3 думите "по чл. 20 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят с "по чл. 31 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол"."
По § 38 - по новата номерация - комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"§ 38. В Закона за чуждестранните инвестиции (обн. ...) в чл. 12, ал. 1 т. 4 се изменя така:
"4. право на собственост върху обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол."
По § 39 - по новата номерация - комисията подкрепя текста на вносителя, който има следното съдържание:
"§ 39. В Търговския закон (обн. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4 от Допълнителните разпоредби думите "Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с изключение на чл. 2, ал. 2, т. 4" се заменят с "Закона за приватизация и следприватизационен контрол".
2. В § 5, ал. 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
а) Алинея 1 се изменя така:
"(1) Решение за определяне на метод за продажба на акции или дялове от търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, за което е открито производство по несъстоятелност, може да се приеме до датата на решението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692."
б) Алинея 4 се изменя така:
"(4) Паричните постъпления от приватизацията на търговски дружества с открито производство по несъстоятелност се разпределят по реда на глава 43, раздел I от този закон. Останалата след удовлетворяването на кредиторите сума се разпределя по реда на чл. 8 и чл. 10 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По параграфи от 33 до 40 имате ли предложения? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 4.
Тези параграфи са приети.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, по § 40 имам предложение, тъй като този текст се нуждае от допълнително съгласуване с Министерството на финансите, той да бъде отложен за допълнително гласуване и да преминем към следващите текстове на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Преминаваме към § 42.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Имаше процедурно предложение. Трябва да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не го гласуваме това. Но има процедура за отлагане. Съгласен съм.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане разглеждането на § 40.
Гласували 124 народни представители: за 102, против 16, въздържали се 6.
Отлагаме разглеждането на § 40.
Параграф 41!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 41 по новата номерация комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 41. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте § 41 - последен.
Гласували 123 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 8.
Параграф 41 е приет.
Според протокола от 7 февруари са отложени параграфи 6, 8 и 9 и е предложен нов текст на § 4, който ви е раздаден.
Господин Димитров, докладвайте отложените текстове.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, искам да припомня, че отложихме гласуването на чл. 20, 21 и 22 - номерацията се променя - но до глава четвърта "Конфликт на интереси". Тези няколко члена със съответните разпоредби бяха отложени във връзка с принципните въпроси, които обсъждахме. Сега се налага да се върнем към тях.
По чл. 20 от текста на вносителя - на стр. 42 от доклада, който ви е раздаден - има предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 20 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Агенцията за следприватизационен контрол осъществява дейността по чл. 1, ал. 3."
2. В ал. 2:
а) точка 4 се изменя така:
"4. извършва проверки и изисква информация относно изпълнението на поети с приватизационни договори задължения;"
б) точка 5 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Валери Димитров за създаване на нова т. 6:
"6. дава съгласие и одобрения от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори."
Има предложение на народния представител Даниел Вълчев.
В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава нова т. 1:
"1. представлява продавача по сключените приватизационни договори;"
2. Досегашната т. 2 се заличава и другите точки се преномерират.
3. Създава се ал. 3:
"(3) Агенцията за следприватизационен контрол може да сключва допълнителни споразумения към приватизационните договори само след предварително съгласие на министъра, в чийто правомощия е провеждането на държавната политика в областта, за която се отнася споразумението."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 20, който става чл. 19:
"Чл. 19. (1) Агенцията за следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи.
(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Агенцията за следприватизационен контрол:
1. осъществява действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение;
2. контролира плащанията по приватизационни договори в случаите на разсрочено плащане на покупната цена;
3. изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;
4. извършва проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти;
5. дава съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по съдържанието на този член? Не виждам.
Преминаваме към последователно гласуване на предложенията, които не са приети.
Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 19, против 102, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Даниел Вълчев, което също не е прието от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 12, против 99, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев е прието.
Преминаваме към гласуване на окончателния текст на чл. 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 14.
Член 19 е приет.
Следващия отложен текст, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 21 има предложение на народния представител Михаил Миков.
В чл. 21 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от трима членове" се заменят с "три члена".
2. В ал. 2, т. 2 се изменя така:
"2. при влизане в сила на присъда, с която е осъден за умишлено престъпление от общ характер;".
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1, а приема предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Даниел Вълчев.
В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
Вариант I.
Алинея 2 се заличава, останалите алинеи се преномерират.
Вариант II.
1. В ал. 2, т. 1 думите "или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане" се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Извън случаите по ал. 2 членовете на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол се освобождават по решение на Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.

Предложение на народния представител Панайот Ляков - в чл. 21 се създава нова ал. 6:
"(6) Изпълнителният директор и заместник-изпълнителните директори не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждения по граждански договор, освен в случаите, когато извършват научна и преподавателска дейност."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 20. (1) Изпълнителният съвет се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник-изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. За членове на Изпълнителния съвет се назначават лица с висше образование.
(2) Член на Изпълнителния съвет се освобождава задължително при:
1. извършване на нарушение на този закон или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. влизане в сила на присъда, с която е осъден за умишлено престъпление от общ характер;
3. невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от шест месеца.
(3) Възнагражденията на изпълнителния директор и на заместник-изпълнителните директори се определят от Министерския съвет.
(4) Решенията на Изпълнителния съвет се вземат, когато за тях са гласували изпълнителния директор и поне един заместник-изпълнителен директор.
(5) Изпълнителният директор представлява Агенцията за следприватизационен контрол и организира и ръководи дейността на изпълнителния съвет.
(6) Министерският съвет приема Устройствен правилник на Агенцията за следприватизационен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Кой желае да вземе отношение по направените предложения? Не виждам желаещи.
Моля да гласувате предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 96, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Даниел Вълчев. Той предлага два варианта, комисията отхвърля и двата. Не знам, ако приемете неговото предложение, кой вариант ще избираме след това, но това ще бъде допълнителен въпрос.
Гласували 123 народни представители: за 15, против 102, въздържали се 6.
И двата варианта на господин Вълчев се отхвърлят.
Моля да гласувате предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласуваме само предложенията, които не са приети от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 17, против 107, въздържали се 5.
И това предложение не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на чл. 20, предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 18.
Член 20 е приет.
Предложение за чл. 21а.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
"Чл. 21а. Към Агенцията за следприватизационен контрол се създава Консултативен съвет за следприватизационен контрол върху социалните клаузи от приватизационните договори. Съветът е на трипартитна основа, по един представител от Агенцията за следприватизационен контрол и на национално представените организации на работниците и служителите и работодателите. Съветът приема правилник за дейността си. При осъществяване на своята дейност съветът:
1. събира и анализира постъпилата до него информация за съществени нарушения на социалните клаузи от приватизационните договори;
2. сигнализира приватизиращия орган за извършване на проверки;
3. препоръчва действия, основани на резултатите от извършените проверки;
4. дава мнения по постъпили искания за сключване на анекси към социалните клаузи от приватизационните договори."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за нови чл. 21 и 22:
"Чл. 21. (1) Надзорният съвет се състои от петима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до две лица за членове на Надзорния съвет, които имат завършено висше образование.
(2) Член на Надзорния съвет се освобождава задължително при:
1. извършване на нарушение на този закон или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. влизане в сила на присъда, с която е осъден за умишлено престъпление от общ характер;
3. невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от шест месеца.
(3) Членовете на Надзорния съвет избират помежду си председател.
(4) Председателят на Надзорния съвет:
1. свиква и ръководи заседанията на съвета;
2. определя дневния ред;
3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета.
(5) Възнагражденията на членовете на Надзорния съвет се определят от Министерския съвет.
Чл. 22. (1) Надзорният съвет:
1. контролира дейността на Агенцията за следприватизационен контрол;
2. изготвя и представя пред Народното събрание шестмесечни и годишни отчети за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол;
3. утвърждава проекта на Устройствен правилник на Агенцията за следприватизационен контрол;
4. одобрява проекта на бюджет на Агенцията за следприватизационен контрол;
5. утвърждава общи правила и условия за назначаване, работната заплата и допълнителното материално стимулиране на служителите на Агенцията за следприватизационен контрол;
6. приема тримесечни и годишни отчети на Изпълнителния съвет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол.
(2) Надзорният съвет дава указания на Изпълнителния съвет по прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Нихризов, заповядайте да защитите своето предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на предложения от мен чл. 21а е свързан със създаване на един консултативен орган към Агенцията за следприватизационен контрол. Когато комисията прие, че не подкрепя предложението, аз за малко бих могъл да се съглася, защото ако се отнасяше до всякакви текстове, които са свързани със социални елементи в този закон, то те отдавна са отпаднали. Но става въпрос за сключени договори и за социални клаузи към тях. А освен това може би се погледна доста повърхностно на този член без да се знае, че по време на правителството на ОДС, начело с премиера Иван Костов, подобен орган работи, само че с друго статукво, тъй като липсваше Агенция за следприватизационен контрол. Работи на същия трипартитен принцип и председател и представител на правителството беше социалният министър Иван Нейков. Няма заповед, с която това споразумение между синдикати, работодатели и правителство да бъде отменено.
Исканията на синдикатите и специално Конфедерацията на независимите синдикати в България, която е съпредложител на този текст и автор на съдържанието му, към госпожа Шулева при настоящите преговори е отново да се създаде такъв орган. Затова ще кажа няколко изречения каква е ползата от него.
На първо място, при приватизацията се създават доста противоречиви интереси. Сблъскването на тези интереси довежда до конфликти. Обикновено най-конфликтните точки са свързани със социалните клаузи по договорите. Има сигнали, които и сега постъпват в Агенцията за приватизация, в нейните органи за следприватизационен контрол, които са напълно обективни. Но има и случаи, в които има пълен субективизъм. Много често колегите, които са в приемните, получават такива сигнали и може би господин Явор Милушев ще потвърди, че те са принудени да стават нещо като трансфери на подобни сигнали към Агенцията за приватизация, респективно към органа за следприватизационен контрол.
Напълно резонно е тези сигнали да имат някакъв предварителен филтър или някаква възможност за създаване на консултативен съвет, който, образно казано, да гаси възникнали пожари или да отдели действителните сигнали от намеренията по един или друг начин да се атакува в обществото, пред медиите, в съзнанието на хората една или друга приватизационна сделка.
Затова нищо не пречи такъв орган да бъде създаден, още повече че неговите функции са напълно консултативни, като бъдат включени и синдикатите, които имат основната задача да защитават интересите на своите членове, на работещите в тези приватизирани предприятия.
Разбира се, функциите на този съвет са консултативни и по отношение на интересите на работодателите, тъй като принципът на равнопоставеност е спазен, а освен това участието на новата Агенция за следприватизационен контрол, на неин представител може да доведе до пряката връзка между държавата, обществото и работещите в приватизираните предприятия. Просто нещо, създадено от правителството на ОДС като една добра основа на диалог и партньорство, може да бъде развито и при сегашното време като се покаже приемственост в стила на доброто, постигнато в диалога с обществото.
Затова аз ви предлагам съдържанието на този член и желанието ми е да вникнете по-внимателно в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Нихризов.
Гласували 126 народни представители: за 19, против 103, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте членове 21 и 22, предложени от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 24.
Членове 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Стигаме до следващия отложен текст. Това е чл. 32 на стр. 62 от доклада. Това е чл. 31 по номерацията на вносителя, който става чл. 32.
Тук има предложение на народния представител Димитър Игнатов:
В чл. 31 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
"6. за търговските дружества - лечебни заведения, съгласно Закона за лечебните заведения."
2. В ал. 2 се създава т. 3:
"3. за търговските дружества - лечебни заведения, съгласно Закона за лечебните заведения."
3. В ал. 3 се създава т. 3:
"3. за търговските дружества - лечебни заведения, съгласно Закона за лечебните заведения."
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков. Част от предложението е прието от комисията, а останалото е оттеглено.
Предложение на комисията за чл. 31, който става чл. 32 със следното съдържание:
"Чл. 32. (1) Акции - собственост на държавата и общините в търговски дружества се продават чрез:
1. публично предлагане;
2. публичен търг;
3. публично оповестен конкурс;
4. централизиран публичен търг;
5. приемане на търгово предложение по реда на чл. 149 от Закона за публично предлагане на ценни книжа.
(2) Дялове - собственост на държавата и общините, от търговски дружества с ограничена отговорност се продават чрез:
1. публичен търг;
2. публично оповестен конкурс.
(3) Обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, както и обекти по чл. 1, ал. 2, т. 3, могат да се продават чрез:
1. публичен търг;
2. публично оповестен конкурс.
(4) Условията и редът за организация и провеждане на публичните търгове, публично оповестените конкурси и централизираните публични търгове се определят с наредби от Министерския съвет.
(5) Не се допуска предоговаряне на поетите с приватизационните договори задължения, - тук правя една редакционна добавка, за да бъде ясно - включително по отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Игнатов.
Гласували 122 народни представители: за 13, против 94, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за съдържанието на чл. 32.
Гласували 122 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 21.
Този член е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Следващият отложен текст, господин председател, е текстът на чл. 39, който беше отложен поради спорове в него. За него се предлага следната подобрена редакция, която ще прочета:
"Чл. 39. Лицензия за дейност се предоставя без търг или конкурс на еднолично търговско дружество с държавно участие с открита процедура за приватизация, когато предоставянето на лицензия е предвидено в приватизационната стратегия по чл. 3, ал. 7, одобрена от Народното събрание. Предложението за предоставяне на лицензия се прави от Агенцията за приватизация, съгласувано с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако до момента се обръщах към вашата съвест, сега се обръщам към правилника. Извинявайте, но вече се вкарват текстове, които тук ги няма, а преди малко даже ни дадоха едно листче, на което няма никакъв подпис, с текстове, които трябва да гледаме.
Ако вие искате можете да прегазите през правилника, както желаете. Ако искате можете да приемате за всяко редакционно предложение дори изменение в цели членове в закона по смисъла и съдържанието им. Но нека да спазваме правилника и нека да бъдем коректни по него, защото аз едва ли мога да приема в дадения случай текста като редакционно предложение, когато в него се цитират отделни членове, алинеи и т.н. Нека да бъдем коректни към това, което ни дава основа за нашата работа.

Сега вече не говоря за съвест. Говоря за съвестта по отношение спазване в реда на това Народно събрание, за да не стане утре възможно каквото и който както предложи в тази зала, да бъде прието или отхвърлено без дори да има дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Вашето обяснение беше много предварително, защото аз не бях подложил на гласуване никакъв текст.
Има ли други бележки? Заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Имам един въпрос към Комисията по икономическата политика - защо от този ред са извадени общинските дружества, еднолични търговски дружества? Тъй като този закон урежда и приватизацията на държавните и общински дружества. Мисля, че такава уговорка имахме, когато отложихме този текст - да се добави след "държавни" и "общински дружества" - "еднолични търговски дружества".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпросът е към господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Текстът беше отложен поради известна неяснота за неговия точен обхват, но никога не е ставало дума да разширяваме обхвата му и по отношение на общински дружества. И сега действащият закон има текст с подобно съдържание, но той не се отнася за общински дружества. Винаги е ставало въпрос само за дружества с държавно участие. Така че не пречи, това променя много съществено обхвата на текста и на практика е ново предложение, което далеч надхвърля една ясна и точна редакция на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? Не виждам.
Предлагам най-напред да гласуваме предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е този член да отпадне. Ако това предложение се приеме, всички възможни решения на правилника ще отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 17, против 95, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
При това положение, господин Димитров, съгласно направената съвършено правилна бележка, ние трябва да разгледаме съдържанието на чл. 39 така, както е в доклада и ако действително Вие правите някакви редакционни бележки, да ги оценим като редакционни и след това да го гласуваме. Ако не ги оценим като редакционни, ще трябва да се спази процедурата.
Моля да прочетете чл. 39 така, както е записан в доклада и след това да кажете какви редакционни бележки правите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Член 39, предложен от комисията, гласи следното: "Лицензия или разрешение за дейност може да се предостави без търг или конкурс на еднолично търговско дружество с държавно участие по предложение на Агенцията за приватизация, съгласувано с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е текстът. Каква редакционна поправка правите?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: За яснота:
"Чл. 39. Лицензия за дейност се предоставя без търг или конкурс на еднолично търговско дружество с държавно участие с открита процедура за приватизация, когато предоставянето на лицензия е предвидено в приватизационна стратегия по чл. 3, ал. 7, одобрена от Народното събрание. Предложението за предоставяне на лицензията се прави от Агенцията за приватизация, съгласувано с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е изменението?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Става дума за това, че се уточнява, по-ясен е моментът, че става въпрос за дружество с открита процедура за приватизация, когато предоставянето на лицензията е предвидено в приватизационна стратегия, която е одобрена от парламента. Това е всъщност поясняването. И се разделя в две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Нихризов, възразявате ли, че това не е редакционна бележка? (Неразбираема реплика от народния представител Йордан Нихризов.) Не възразявате.
Моля да гласувате текста на чл. 39 с направената редакционна бележка.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 16.
Текстът на чл. 39 е приет.
Следващите от отложените текстове.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Следващият отложен текст, господин председател, е текстът на чл. 44 по доклада на комисията. Това е на страница 82. Тук възникна спор за правомощията на органите по административно наказване и затова има предложение за по-добра редакция на чл. 44, който да гласи следното:
"Чл. 44. (1) Актовете по тази глава се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол и от общинските съвети.
(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол и от кметовете на общините или от оправомощени от тях лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение?
Има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, започва да става цирк. Редакционно от една правим две алинеи. Може би редакционно ще вкараме и някой друг нов член. Нека да постъпим напълно нормално, както е правилникът, и ако действително има предложения, пак повтарям, че има редакционно представен допълнителен материал, за който сигурно след малко ще му дойде времето, и който даже не е подписан от някого. Нека редакционно да вземе да се събере комисията и да излезе като предложение на комисията. Или, ако някой вкарва текст, да се знае поне по чие предложение е вкаран този текст, защото утре ще излезе, че сме гласували едно, пък съвършено друго е излязло на практика.
Господин Димитров, моите уважения, аз мога да направя какъвто и да е било компромис. Но малкият компромис миналия път сега вече се разширява. Имаме си и нова алинея. След малко ще имаме не само нови алинеи, а и нови параграфи, доколкото виждам нататък, с пояснения, с допълнения и т.н.
Аз практически не мога да участвам, а, колеги, вие преценете доколко това е редакционна поправка. Лично аз не мога да взема отношение по въпроса. Струва ми се, че газим по правилника и не е редно да го правим от някакво бързане за един ден или за 20 часа. Можем същото нещо да го разгледаме и вече да бъде ясно чия е редакционната поправка. Ако това е волята на мнозинството, нека да бъде изразена ясно и точно, съобразно правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност господин Нихризов прави процедурно предложение всички по-нататъшни текстове, които не са гледани от комисията, не са гласувани и сега се представят, да се разгледат на следващо заседание на Народното събрание, след като бъдат представени по определения ред.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Какъв ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За противоположно предложение има думата господин Пенчев.
Имайте предвид, че има отложен един текст, който мъчно може да бъде преформулиран.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нихризов! Аз ще Ви кажа, това не е тайна, че тази редакция аз си позволих лично да изготвя. Ще видите, че тази редакция не представлява нищо друго, освен разделяне на неясното едно изречение на две изречения. И една алинея да е с две изречения, нищо не се променя. Казва се кой издава актовете и кой издава постановленията. Това е, нищо не се променя.
Но аз съм против това редакционните бележки да се раздават писмено, защото досега сме свидетели на много законопроекти, когато тази процедура не се е спазвала. Не виждам сега защо точно за такива действително редакционни поправки се иска друга процедура - предлага се по-ясна редакция, по-ясно изразяване може би с повече изречения, но смисълът е един и същ, ние не излизаме от смисъла. Нека да няма ал. 2, да са две изречения на една алинея - нямам нищо против, но имаше неяснота и това бяха възраженията. Ние се опитахме да разрешим тази неяснота и да се каже ясно кой издава постановленията и кой издава актовете. Нищо ново не сме добавили. Една нова дума няма.
Аз предлагам да не приемаме предложението да се изготвят писмени предложения с акт на комисията. Не знам по правилник да има процедура при второто четене в пленарната зала да събираме комисията отново да приеме някакви текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приключихме цикъла. Има процедурно предложение. Имаше и против това процедурно предложение. Трябва да гласуваме и ако след това има други предложения, ще ги разгледаме.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Нихризов да се отложи разглеждането на тези текстове, които не са представени писмено и не са подписани от този, който ги представя.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 32, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Професор Кушлев - за процедура.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На миналото пленарно заседание този текст беше отложен за разглеждане по мое предложение. Мисля, че предложеният сега текст от председателя на комисията господин Валери Димитров е ясен и коректен. Напълно е изчистено онова съмнение, което съществуваше за преплитане между органите, които съставят актовете и тези, които издават наказателните постановления. Ясно и точно е разграничена тази компетентност в две алинеи. При това положение ми се струва, че текстът сега е напълно коректен и трябва да бъде приет от пленарната зала, за което пледирам пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Господин Димитров, тъй като текстът на чл. 24 не е раздаден писмено, моля да го прочетете бавно и отчетливо, за да могат народните представители да следят какво се изменя. При разделянето на текста на две алинеи съдържанието се запазва.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Чл. 44. (1) Актовете по тази глава се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол и от общинските съвети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дотук текстът е абсолютно идентичен с това, което беше предложено досега.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол и от кметовете на общините или от оправомощени от тях лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук се допълва с останалите органи, които могат да издават такива постановления.
Има ли възражения по този текст? Смятам, че за всички стана ясно.
Моля да гласувате!
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Отложихме текста на § 6. Имаше едно разумно предложение от господин Папаризов, който предложи срокът за приключване на започнати дейности при договори за наем, аренда или за съвместна дейност - става дума за обекти, които се приватизират, да тече съгласно чл. 28, ал. 2, т.е. да е свързан с възлагането на правния анализ и изричната забрана за разпоредителни действия. По тази причина и във връзка с неговото предложение, аз бих предложил един текст, който моля да бъде подкрепен от всички и е със следното съдържание - пак повтарям, че ние тук уважаваме предложението на господин Папаризов:
"§ 6. Срочните договори за наем, аренда или за съвместна дейност, имащи за предмет недвижими имоти - собственост на общините или на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, се смятат за безсрочно сключени от момента на обнародване в "Държавен вестник" на решението по чл. 28, ал. 2. На наемателите се дава срок до 6 месеца за приключването на започнатите дейности, за да не понесат вреди от преждевременното прекратяване на договора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изменението е само това вмъкване на чл. 28, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля да гласувате!
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Имаше отложен текст по § 9. Имаше предложения на Алекси Алексиев и на Михаил Миков за отпадането на този параграф. Тези предложения не са приети. Имаше предложение на Валери Димитров, една част от което е приета, а останалото - оттеглено, и предложение на господин Папаризов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 9:

"§ 9. (1) Агенцията за приватизация може да извършва продажба на акции и дялове - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в другите търговски дружества, при наличието на договор за това по реда на този закон."
Колеги, ако си спомняте, тук проф. Герджиков поиска отлагането на този текст поради неяснота в природата на този договор с оглед съгласуване на позицията на депутатите.
За да се избегне тази неяснота, ще прочета редактиран вариант на ал. 1:
"(1) Агенцията за приватизация може да извършва продажба на акции и дялове - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала на други търговски дружества по реда на този закон, при наличието на упълномощаване за това."
Обръщам внимание, че упълномощаването е съвсем ясно като правна сделка.
"(2) Паричните постъпления от продажбата на акции и дялове, собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие в други дружества, се разпределят по реда на чл. 8, ал. 1 и се намалява капиталът на едноличното търговско дружество при спазване разпоредбите на Търговския закон.
(3) Паричните постъпления от продажба на акции и дялове, притежавани от търговско дружество, в което държавата не е едноличен собственик, в други дружества се превеждат по сметка на търговското дружество и остават негова собственост.".
Алинея 2 и 3 са без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Следващ текст, който беше отложен, но междувременно се постигна съгласуване с представители на Министерството на финансите, е за § 41 от текста в доклада, който става § 40 (на стр. 114). Чета текста:
"§ 40. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. се правят следните изменения:
1. Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"§ 5. Постъпленията от приватизация в специалната бюджетна сметка по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се използват за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктуриране и управление на дълга."
2. В Приложение № 4 към § 8 се правят следните изменения:
Точка 2 се изменя така:
"2. фонд за покриване разходите за приватизация към Агенцията за приватизация, Закон за приватизация и следприватизационен контрол".
В т. 6 думите "Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят със "Закон за приватизация и следприватизационен контрол".
Точка 7 се изменя така:
"7. общински фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол, Закон за приватизация и следприватизационен контрол".
В т. 8 думите "Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се заменят със "Закон за приватизация и следприватизационен контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност изменението е в това, че се разчленява § 8, като т. 2, 6, 7 и 8 се описват поотделно. Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 40.
Гласували 129 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 12.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Сендов, уважаеми колеги, когато стана дума за чл. 3, ал. 4 - какво означава "новообразувани дружества", ние приехме тази разпоредба, но тогава беше направена бележка, че не е ясно какво са "новообразувани дружества". За яснота е добре разяснението да се направи в нов § 4, тъй като има празно място в закона. Ние отменихме един § 4. Там можем да вместим пояснителна разпоредба: "Новообразувани дружества по смисъла на чл. 3, ал. 4 са търговски дружества с държавно или общинско участие, преобразувани по реда на Търговския закон или по § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон след влизането в сила на закона."
Пояснявам, че това е чисто пояснителна разпоредба, която добавяме с оглед на предложенията, направени в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате това съдържание на § 4.
Гласували 124 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 12.
Параграф 4 е приет.
Има думата за процедурно предложение госпожа Весела Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ искам удължаване на работното време до приключване на закона, но не повече от два часа. Смятаме, че заседанието ще бъде приключено до 40 мин., така че ще има възможност да се отиде на заседания на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? Няма.
Моля да гласувате за продължение на работното време до приключване на този законопроект, но не повече от два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 93, против 26, въздържали се 3.
Работното време е продължено.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, последният отложен текст, преди да преминем към приложенията на закона, е текстът на § 8.
По текста на § 8 има предложение на народния представител Панайот Ляков - § 8 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"§ 8. При възлагане по чл. 5, ал. 1 и 2 не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки."
Но текстът беше отложен поради дебата дали тези дейности да се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки или по реда, определен в специална наредба на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 89, против 26, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Сендов, уважаеми колеги! Налага се едно прегласуване на разпоредба на чл. 10. Защо? Ще поясня.
Тъй като със Закона за държавния бюджет за 2002 г. е отпаднал така нареченият "общински фонд за опазване на околната среда", отпадането на този фонд не позволява вече ние да запазваме такъв фонд в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. И тъй като в чл. 10, ал. 1 се предвижда в този фонд да постъпват 5 на сто от постъпленията от общинската приватизация, за да се съобразим с годишния бюджетен закон, ние трябва да гласуваме отпадането в чл. 10, ал. 1 на т. 2 и съответно в т. 4 думите "76 на сто" да се заменят с "81 на сто".
Ето, това трябва да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това предложение? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 126 народни представители: за 107, против 4, въздържали се 15.
Текстът е приет.
Преминаваме към приложенията към законопроекта. По правило приложенията не се четат. Но тъй като комисията е направила предложения за изменения, аз предлагам, господин Димитров, да четете само предложенията за изменение, които ще гласуваме. Защото обикновено приложенията са много обемисти и тяхното четене е излишно, още повече че те са пред Вас.
Затова предлагам по всяко приложение да четете само измененията, които да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Сендов.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"I. Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
1. "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Благоевград.
2. "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - Бургас.
3. "Водоснабдяване и канализация" ООД - Варна.
4. "Водоснабдяване и канализация -Йовковци" ООД - Велико Търново.
5. "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Видин.
6. "Водоснабдяване и канализация" ООД - Враца.
7. "Водоснабдяване и канализация" ООД - Габрово"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тези са били предложени, Вие пак ги предлагате. Добавяте ли нещо ново?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Намалено е. Всъщност, без т. 36. Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ето, това е - т. 36 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Точка 36 да отпадне.
По втората част на списъка - предложенията на Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ДП "Строителство и възстановяване" да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: ДП "Ръководство на въздушното движение" да отпадне, ДП "Съобщително строителство и възстановяване" да отпадне, ДП "Транспортно строителство и възстановяване" да отпадне.
И по т. 1 - както е предложено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Ясно ли е какво се каза?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не, не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е ясно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да поясня, колеги. Тук имаше и известна спекулация във вестниците. Държавните предприятия, които нямат статут на търговски дружества, ООД-та или ЕАД-та, въобще не са в обхвата на този закон, те въобще не подлежат на приватизация. Тук просто е допусната грешка, че са включени в този отлагателен списък. Те просто не се приватизират, докато не бъдат преобразувани в акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Моля да гласувате това изменение.
Гласували 126 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Предложението на господин Папаризов за "Български морски флот" - на стр. 119.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложението не е прието от комисията.
Нека тук представителят на вносителя да каже ясно. Ето, господин министърът на икономиката ще каже защо не е прието това предложение.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не виждам защо да приемаме това предложение. Вие предлагате да не се приватизира "Български морски флот". Ние смятаме, че трябва да се приватизира. Държавата не го управлява добре. Ще ви напомня: печалбата за по-миналата година е 600 хил. лв. Защо е 600 хил. лв.? В момента сме приватизирали 53 на сто от държавната собственост и сме на едно от последните места в цяла Източна Европа. Вие бихте могли да кажете за всяка една друга държавна фирма, че според вас тя не трябва да се приватизира. Няма никакви аргументи за това. Списъкът за неприватизация е доста ясен и доста обширен. "Български морски флот" много по-добре може да се управлява от един частен мениджмънт, както и всички останали български фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е единственото изменение, което се предлага.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 40, против 86, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, по част трета от списъка на Министерството на земеделието и горите, има предложение от комисията за попълване на списъка: "Хидромелиорации - Севлиево" ЕАД - Севлиево, "Агрогеометър - София" ЕАД - София, "Водпроект" ЕАД - София, "Кабиюк" ЕАД - Шумен, "Хан Аспарух" - КЗ ЕАД - село Ясеновец, "Стефан Караджа" ЕООД - Балчик, "Врана" ЕАД - София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По четвъртата част от списъка, предложена от Министерството на отбраната, вносителят има допълнения, които заместник-премиерът господин Василев ще прочете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След допълнителни консултации с Министерството на отбраната предлагаме освен IV на стр. 120 - "Терем" ЕАД - София, още четири дружества да не се приватизират засега. Едното е "Военно издателство" ЕООД - София, второто е "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД - София, "Триармстройинвест" ЕООД - София и "ПРОНО" ЕООД - София. Дружествата са изключително малки и са много специфични. Те на практика са вътрешни за самото министерство и няма нужда да бъдат приватизирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате.
Още един път обръщам внимание, че процедурата за приемане на тези приложения се различава от процедурата за гласуване на закон. Затова възприемаме тези изменения ад хок.
Гласували 135 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Други изменения има към Министерството на здравеопазването. Комисията предлага в списъка да бъдат утвърдени само две дружества: "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - София и "Балнеологичен център - Камена" ЕАД - Велинград. Само тези две дружества да бъдат включени в списъка.
Колеги, обръщам внимание, че всъщност ние забранихме приватизацията на лечебни заведения. Просто няма приватизация на лечебни заведения. По тази причина ние не можем да вкараме в отлагателния списък, един вид да смятаме, че това подлежи на приватизация по решение на съответния орган. Затова в този списък на стр. 125 има само две дружества, които не са типични лечебни заведения. Те не са нито болници, нито поликлиники. Затова предлагаме те да бъдат включени в отлагателния списък. Тоест те могат да бъдат приватизирани по принцип, тъй като не са лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По част девета от списъка, предложен от Министерството на икономиката, окончателният списък, който се предлага от Комисията по икономическата политика, е следният: "Ел Би Булгарикум" ЕАД - София, "Държавна лаборатория "Българска роза" ЕООД - София, "Еко - Елшица" ЕООД - с. Елшица, "Еко Медет" ЕООД - с. Панагюрски колонии, "Център за външноикономическа подготовка на кадри" ЕООД - София и "Българска агенция за експортно застраховане" АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Приема се предложението.
Искам да направя една редакционна бележка: Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси стана министерство, така че това ще се поправи в текста.
Последно предложение от заместник министър-председателя господин Василев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да запишем нова точка към Държавната агенция за младежта и спорта, която очакваме да стане министерство, с две търговски дружества:
1. Национална спортна база ЕАД - София.
2. "Олимпика" ЕАД - София.
Тези дружества да не се приватизират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема. А с това и целият закон е приет. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сърдечно ви благодаря за добрата подкрепа. Обещавам ви по-бързи реформи. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура има думата проф. Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми царски хора! Миналата седмица във в. "168 часа" вашият министър на културата е дал едно интервю, което може би някои от вас са чели, други не са. Съветвам тези, които не са го прочели, да го прочетат - то има непреходно историческо и медицинско значение. Във връзка с това предлагам да сформирате екип от психиатри, които да го анализират. Ако не можете да направите това, както и много други неща не можете да направите, поне направете следното: забранете му да дава интервюта и за наказание го накарайте да напише оратория за парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше процедура, по която няма да има гласуване.
Съобщение за парламентарния контрол на 22 февруари 2002 г., петък:
1. Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на три актуални въпроса на народните представители Румен Петков и Никола Николов.
2. Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков.
3. Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емилия Масларова.
4. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос на народните представители Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев.
Поради неотложен международен ангажимент на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски се отлага отговорът на актуален въпрос на народните представители Тодор Бояджиев, Нонка Матова и Стефан Данаилов.
На основание чл. 72, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговора със седем дни са поискали:
1. Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос на народния представител Любен Корнезов.
2. Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Румен Петков и на питане от народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова.
3. Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров на два актуални въпроса от народните представители Димитър Дъбов и на Евгения Живкова и Георги Божинов.
4. Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народните представители Евдокия Манева и Владислав Костов.
5. Министърът на енергетиката и на енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Други съобщения:
Комисията по образованието и науката ще има заседание на 27 февруари, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по културата ще има заседание на 26 февруари, вторник, от 14,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 26 февруари, вторник, от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,19 ч.)


Заместник-председатели:
Юнал Лютфи

Благовест Сендов


Секретари:
Величко Клингов

Николай Младенов