Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното пленарно заседание, като ви пожелавам приятен ден и успешна работа!

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев за създаване на § 9а. Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се § 18 по новата номерация:
“Създава се § 17а в Преходните и заключителни разпоредби:
(1) В случаите, когато държавно предприятие е имало правата по § 5а и § 5б от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и същото е приватизирано, без да е взето решение от Министерския съвет за предоставяне на концесия без търг или конкурс, съответният министър прави предложение по реда на чл. 36, ал. 2 в срок до 23 март 2003 г. (тъй като този срок вече изтича, предложението е срокът да бъде 30 юни 2003 г.). В случай, че такова предложение не бъде направено, дружеството има право да заяви желанието си за получаване на концесия без търг или конкурс пред Министерския съвет в срок до 30 юни (тъй като законът се забави, и тук предложението е до 30 септември 2003 г.).
(2) В случаите по ал. 1 договорът за концесия влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор и концесионерът дължи концесионно възнаграждение за съответния период, освен ако концесията е за ползване на подземни богатства и дружеството докаже плащането на кариерна такса по Закона за местните данъци и такси.
(3) В случаите, в които няма направено предложение до Министерския съвет от съответния министър и не е подадено заявление в сроковете по ал. 1, правото за получаване на концесия без търг и конкурс от приватизираното дружеството се погасява и концесията се предоставя по общия ред.
(4) Редът по ал. 1 не се прилага в случаите, когато ползваният обект е посочен в чл. 38.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 9а в новата редакция, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 98, против 21, въздържали се 7.
Параграф 9а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев:
“Създава се § 9б, който по новата номерация ще бъде § 19:
В § 22 от Преходните и заключителни разпоредби думите “30 септември 2002 г. се заменят с “31 декември 2003 г.”.
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението.
Колеги, отнася се за срока за действие на инвестиционните бонове. Разумното предложение тук, съгласувано и с Министерството на икономиката, е срокът да бъде 30 юни 2004 г., за да дадем възможност на притежателите на тези бонове да упражнят своите права. Надявам се, че ще подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 9б, който, съгласно новата номерация, е § 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 4.
Параграф 19, съгласно новата номерация, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев за създаване на нов § 9в.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 24 от доклада.
По § 10 от текста на вносителя става въпрос за списъка на дружествата с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части към тях. Става дума за отлагателния списък за приватизация.
Има предложение на народните представители Борислав Ралчев Стефан Минков, Йордан Мирчев и група народни представители за създаване на нова т. 2 към § 10.
Комисията подкрепя това предложение.
Има и предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев, което също е подкрепено от комисията.

Предложение на комисията за § 10, който става § 20, тъй като вървим с един параграф назад поради преномерирането.
“§ 20. В приложение към чл. 3, ал. 1 “Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях” се правят следните изменения и допълнения:
1. В раздела за Министерство на регионалното развитие и благоустройството се създават точки от 39 до 44: “Геопланпроект” ЕАД – София; “Геодезия” ЕАД – Пловдив; “Научни изследвания по геодезия и фотограметрия” ЕООД – София; “Национален център по кадастър” ЕООД – София; “Картография” ЕООД – София; “Научноизследователски институт по строителни материали” ЕООД – София.
В раздела частта от списъка “Министерство на транспорта и съобщенията” се създават т. 16 и 17 – “Параходство “Български морски флот” ЕАД – Варна, и “Параходство “Българско речно плаване” ЕАД – Русе.
В частта от списъка “Министерство на земеделието и горите” се създават т. 11 и 12 – “Агроводинвест” ЕАД – София, и “Институт по месопромишленост” ЕООД – София.
В раздела “Министерство на отбраната” се създава т. 6 – “Интендантско обслужване” ЕАД – София.
В раздела “Министерство на културата” досегашният текст става т. 1 и се създават точки от 2 до 12 съответно: “Реставрация” ЕАД – София; “Център за консервация и реставрация на художествени ценности” ЕООД – София; “Музика” ЕООД – Бургас; “Музика” ЕООД – Враца; “Музика” ЕООД – Пловдив; “Музика” ЕООД – Плевен; “Музика” ЕООД – Варна; “Музика” ЕООД – Стара Загора; “Музика” ЕООД – Русе; “Камерна музика” ЕООД – София, и “Софийска агенция “Музика” ЕООД – София.
В частта “Министерство на здравеопазването” се създават т. 3 и 4, съответно: “БУЛ БИО – НЦЗПБ” ЕООД – София, и “Специализирана болница за рехабилитация – Китен” ЕАД – Китен.
В частта “Министерство на енергетиката и енергийните ресурси” се създават т. 4 и 5, съответно: “НЕК” ЕАД – София, и “Минпроект” ЕАД – София.
В частта “Министерство на финансите” т. 9 се отменя.
В частта “Държавна агенция за младежта и спорта” думите “Държавна агенция за” се заменят с “Министерство на”.
Създава се дванадесета част на списъка – “Министерство на вътрешните работи”, съответно с три позиции – “Безконтактни мултиплексорни вериги” ЕООД – София; “Радиоелектронни системи” ЕООД – София, и “Проинвекс” ЕООД – София.
Това е всичко по списъка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи от народните представители, които да вземат думата по § 10 в новата му редакция?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз виждам тук, че има и “Параходство “Български морски флот”, и “Параходство “Българско речно плаване”, но доколкото си спомням те бяха в 15-е предприятия, които са от значение за националната сигурност, и бяха в онзи списък. Не би могло да бъдат едновременно в два списъка – в забранителен списък и в списък, по който подлежат на приватизация, но по особен начин. Тъй като онзи закон е влязъл в сила, тоест ние не можем да го коригираме, аз правя предложение т. 16 и 17 да отпаднат. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Той не е в онзи списък. Той е в същия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли председателят на комисията?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че предложението на господин Пенчев е напълно коректно, тъй като след като тези дружества подлежат на приватизация, но по особен ред и по особен режим – изготвя се стратегия и по реда на глава 7а, така че няма основание вече да бъдат включени в отлагателния списък към Закона за приватизацията.
Предлагам да подкрепим предложението на господин Пенчев. (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, предлага се да отпаднат от списъка, така че ще отпаднат. Това е изцяло в духа на правилника.
Заповядайте, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря. Аз искам да поясня, че това предложение беше направено и бе прието преди да бъде прието другото изменение на закона.
Ние, като вносители, го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на § 10 с двете поправки – с отпадането на т. 16 и 17.
Гласували 103 народни представители: за 80, против 18, въздържали се 5.
Параграф 10 е приет.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма ли да се гласува предложението, направено от народния представител Константин Пенчев?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Народните представители, които направиха това предложение, го оттеглиха, така че то не подлежи на отделно гласуване от § 10.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Първият параграф е 22 – по номерацията в доклада, но тъй като госпожа Мингова вчера направи предложение, което беше прието, всъщност този § 22 отпада от текста на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегля го, така ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Той отпада поради това, че вчера приехме предложението на госпожа Мингова, което всъщност беше насочено към отпадането на този параграф.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Сега трябва да гласуваме отпадането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се. Нека действаме по правилника, господин Димитров. Има го в доклада, раздаден на народните представители. Трябва да има процедура за отпадането му.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, текстът на този § 22 всъщност беше в § 17 – по вносителя, по който ние гласувахме вчера.
Моето предложение вчера беше за отпадане предложението на вносителя, а всъщност ние не гласувахме този текст като текст на комисията. За да бъде по-изчистено и ясно, според мен е по-добре сега да гласуваме отпадането на този § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Анелия Мингова за отпадане на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 3.
Предложението за отпадане на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 23 – по номерацията от доклада на комисията: “В случаите, когато е взето решение от Агенцията за приватизация за приватизация на обособена част от търговско дружество преди включването му в списъка по чл. 3, ал. 1, не се прилага чл. 3, ал. 3, т. 1.”
По § 24 – доклада на комисията: “В Търговския закон, в § 5, ал. 1 от Допълнителните разпоредби, думата “решението” се заменя с “определението”, а след думите “чл. 692” се добавя “ал. 3”.
По § 25 – “В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се създава § 10а в Преходните и заключителни разпоредби:
“(1) В случаите на приватизация по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на държавно участие под 50 на сто от капитала, търгово предложение по реда на чл. 149а може да бъде отправено и в случай, че предложителят притежава под 90 на сто, но не по-малко от две трети от гласовете в общото събрание на дружеството, като в този случай изискваното мнозинство по чл. 119, ал. 1, т. 3 е три четвърти.
(2) Търгово предложение по ал. 1 може да бъде отправено не по-рано от изтичането на 12 месеца от приключване на продажбата.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По параграфи 23, 24, 25 и § 10а има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 23, 24, 25 и § 10а, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 13.
Параграфи 23, 24, 25 и 10а са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Михаил Миков за създаване на § 12 в Преходните и заключителни разпоредби: "В Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"С тези записи може да се участва в приватизационни сделки за закупуване на дялове или акции на търговски дружества, включени в списъка по чл. 12 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и да се купуват жилища и парцели, предназначени по плана за жилищно строителство."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков го няма, но аз поставям на гласуване предложението му за създаване в § 12 в Преходните и заключителни разпоредби на нов текст, така както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 57, против 52, въздържали се 2.
Предложението на господин Михаил Миков се приема.
Имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, искам прегласуване на това предложение, тъй като залата не разбра за какво става въпрос. (Реплики от залата.)
Господин Миков предлага участие в приватизацията с тези специални жилищни компенсационни бонове. Това не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, има правилник, прочетете още веднъж предложението на господин Миков, след като желаете да бъде прегласувано, явно залата не е чула.
Моля за внимание!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Създава се § 12: "В Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"С тези записи може да се участва в приватизационни сделки за закупуване на дялове или акции на търговски дружества, включени в списъка по чл. 12 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и да се купуват жилища и парцели, предназначени по плана за жилищно строителство."
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Кое е лошото?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Много справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз не можах да разбера каква е логиката Комисията по икономическата политика да не подкрепи това предложение. Знаете, че има няколко вида компенсационни книжа. По отношение за жилищните компенсаторни записи има два вида: единият, който е за жилища, отчуждени по линия на събитията след 9 септември, и за жилищни компенсационни записи на дългогодишни вложители в Държавна спестовна каса, които през 2000 г., ако не се лъжа, или 2001 г. получиха възможност да изберат - или да получат по 3 стотинки от общинските съвети, или да получат такива компенсаторни инструменти.
Аз мисля, че би трябвало да подкрепим предложението на господин Миков. Поради тази причина се обявявам против процедурата на господин Димитров за прегласуване. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение за прегласуване. Чухте и аргументите, които са против това процедурно предложение. Аз обаче съм задължен да поставя предложението на прегласуване.
Моля, прегласувайте предложението на народния представител Михаил Миков така, както беше прочетено от председателя на комисията господин Димитров.
Гласували 173 народни представители: за 113, против 50, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Михаил Миков се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Константин Пенчев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Ново предложение от същите народни представители, което комисията подкрепя.
Окончателно предложение на комисията:
"Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте последния § 27 така, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 15.
Законът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е приет.
Уважаеми народни представители, с голямо удоволствие искам да поздравя от мое и от ваше име народните представители Константин Пенчев и Борислав Владимиров по случай рождените им дни. Да им пожелаем много здраве и успешна дейност. (Ръкопляскания.)

Продължаваме с точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Както си спомняте, в сряда приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари с вносител Министерския съвет, с изключение на § 1, който въвеждаше изискване и към адвокатите да декларират пред Бюрото за финансово разузнаване факти и сведения, които са им станали известни при обслужването на техните клиенти – пораждат ли съмнение за изпиране на пари.
Уважаеми дами и господа, в резултат на консултация между четирите политически сили предлагаме следния окончателен текст за § 1, подкрепен от колегите, които участваха в срещата:
"§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) т. 1 се изменя така:
"1. Българската народна банка, банките, банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, финансовите къщи, обменните бюра, както и лицата, предоставящи услуги по паричен превод от страната за чужбина или обратно, действащи от свое или от чуждо име;"
б) в т. 2 накрая се добавят "и чуждите застрахователи, получили разрешение от Комисията за финансов надзор да извършват застраховане и презастраховане в страната чрез клон";
в) в т. 12 след думата "борси" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думата "посредници" се добавя "и лица, организиращи неофициални пазари на ценни книжа;"
г) в т. 21 накрая се поставя запетая и се добавя "когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута";"
д) т. 24 се изменя така:
"24. лица, които извършват по занятие сделки с вещи с висока стойност, като благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството, предмети с историческа, археологическа, нумизматична, етнографска, художествена и антикварна стойност и природни образци, както и лица, които организират търгове за разпродажба на такива вещи, когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута;"
е) точка 26 се изменя така:
"26. лица, които по занятие извършват консултации в областта на данъчното облагане;"
ж) създават се точки 28 и 29:
"28. лица, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) подпомагат планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент относно:
аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне предприятие на търговец;
бб) управление на пари, ценни книжа или други финансови активи;
вв) откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа или откриват;
гг) набавяне на средства за учредяване на търговец, увеличаване на капитала на търговско дружество за предоставяне на заем или за всякаква друга форма на набавяне на средства за осъществяване дейността на търговеца;
дд) учредяване, организиране на дейността или управление на офшорна компания, компания, предоставена на доверително управление или друга подобна структура;
б) действат за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция или сделка с недвижим имот;
29. лица, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти.
2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя: "както и към регистрираните в страната клонове на чужди лица, попадащи в кръга на посочените в ал. 2 и 3."
3. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Мерките по ал. 1 са задължителни за лицата по ал. 2, т. 28, когато лицето:
1. знае, че юридическата консултация ще се използва с цел изпиране на пари и
2. знае, че неговият клиент желае да получи юридическа консултация с цел изпиране на пари.
(6) Мерките по ал. 1 не са задължителни за лицата по ал. 2, т. 28, когато те получават информация във връзка с осъществяването на процесуално представителство или с извършването на правен анализ на техен клиент. Не подлежи на съобщаване по реда на този закон информацията, станала известна на адвоката при или по повод участието му в съдебно производство, което е висящо, предстои да бъде открито или е приключило, както и информацията, свързана с упражняването на право на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги, този законопроект беше приет изцяло на второ четене с изключение на § 1.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
След консултациите, които и вчера бяха проведени, бяха възприети предложенията, които още в началото на срока за предложения бяхме направили с господин Пенчев и господин Казак, и които в най-буквален и точен смисъл отразяват текстовете в директивата.
Но искам да направя две уточнения, които ми правят впечатление – така, както бяха прочетени в доклада.
Има някаква неяснота в т. 28а, подточка вв – вероятно нещо е пропуснато. Нека председателят на комисията да уточни последните две думи – "или откриват" трябва да отпаднат.
В ал. 6, колеги, е ясно, че се предвижда едно изключение за лицата така, както са визирани в ал. 1. Там става дума за лицата, които по занятие извършват правни консултации, а по-нататък в изречение второ се отбелязва, че става дума само за адвокати. Процесуално представителство не извършват само адвокати, не е редно това изключение да се отнася само до тях. Затова предлагам в това изречение второ на ал. 6 да отпаднат думите "на адвоката", тоест изречението да изглежда така:
"Не подлежи на съобщаване по реда на този закон информацията, станала известна при/или по повод" и текстът продължава. Да е ясно, че става дума за същата категория лица без това ограничение, тъй като няма логическа връзка. Това са двете ми съображения.
За да могат да вземат думата и други колеги, както вчера коментирахме, в т. 28, сега господин Соколов ми подсказа, може би той също ще вземе думата, мисля, че за буква "а" говорихме не само за подпомагане на планирането, а и за участие в него.
Това са моите бележки, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли и други желаещи, които да вземат отношение?
Имате думата народният представител Йордан Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера, когато разисквахме в една работна обстановка, приехме да се придържаме точно към текста на директивата. Защото първоначалното предложение на вносителя се беше отклонило от този текст.
На второ място, констатирахме нещо, което и друг път сме забелязвали в работата на парламента, включително и на предишния, че понякога има несъответствие между оригиналите на директивите на английски и на френски език. И винаги сме се придържали в предишната практика към оригинала на френски език, защото понятията, особено когато става дума за правни понятия, във френския език са много по-близки до българската практика и юриспруденция.
С оглед на това в текста на директивата се говори не че “подпомагат планирането или изпълнението”, а “участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент” – нещо, което е различно. Защото едно участие в планирането или изпълнението предполага, че те съзнават тази своя дейност. Иначе може да се окаже, че един адвокат или, както сега сме използвали термина на директивата, лице, което дава право на консултация, може да няма изобщо понятие, че подпомага планиране или осъществяване на пране на пари.
И затова ми се струва…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Как да стане?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: В т. 28, буква “а” се казва: “участват в планирането или изпълнението на операция”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател! Действително е прав господин Соколов. Току-що сверихме на английски думата “асистинг” означава подпомагане, а господин Казак, който е френски възпитаник, казва, че думата “партисипе” е участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, аз това имах предвид, че един франкофон щеше да внесе яснота.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Така че ви предлагам, уважаеми колеги, да приемем и двете поправки, предложени от господин Соколов в т. 28, буква “а” и предложението на госпожа Мингова по ал. 6.
Ако позволите, господин председател, да прочета коригираните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: В т. 28 съгласно предложението на господин Соколов буква “а” става: “участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент относно”.
В подточка “вв” след “ценни книжа” се слага точка и запетая и думите “или откриват” отпадат и текстът става така:
“вв) откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа;”
И в ал. 6 от израза “станала известна на адвоката”, всъщност “на адвоката” отпада и изречение второ гласи:
“Не подлежи на съобщаване по реда на този закон информацията, станала известна при/или по повод участието на съдебно производство…” и текстът продължава, както беше прочетен, още повече, че по-горе пояснихме, че става въпрос за лицата по ал. 2, т. 28.
Така че ви предлагам, колеги, да подкрепим тези предложения и окончателния текст, който току-що беше прочетен от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване подобрения и редактиран текст на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Законът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари е приет окончателно.

Преминаваме по-нататък:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова и госпожа Терзиева от Министерство на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Моля представителите на Министерство на транспорта да заемат своите места в пленарна зала.
Започваме с доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет
под № 202-01-63 на 18 септември 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 март 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
От името на вносителите на заседанието присъстваха и представиха законопроекта госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Пейчо Манолов – директор на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, представители на Министерството на финансите и на неправителствени организации, които работят в областта на морския и речния транспорт.
Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е приет през 2000 г. и отмени действащия тогава Закон за морските пространства на Република България.
Приетият през 2000 г. и действащ досега закон създаде правна уредба на режима на морските пространства, на вътрешните водни пътища, имам предвид р. Дунав, и на пристанищата. В същото време законът не успя да реши всички проблеми, свързани с либерализацията на пазара на пристанищни услуги. С предложения законопроект се регламентират неуредените с действащия закон проблеми, както и се постига по-пълна хармонизация на законодателството ни в тази област с европейското.
При подготовката на законопроекта са използвани както натрупания досега опит, така и основните принципи на проекта на Директива 2001/0047 на Европейския съюз за достъпа на пазара на пристанищни услуги. Най-важните изменения и допълнения са свързани с: либерализация на условията за достъп до пазара на пристанищните услуги и създаване на законови гаранции за равнопоставеност между участниците на този пазар. Проектът въвежда гаранции за изключване на възможността за монопол върху пристанищните услуги, създава условия за конкуренция между отделните пристанища, а така също и за вътрешна конкуренция между операторите в рамките на едно пристанище. Създават се единни изисквания към доставчиците на пристанищни услуги с цел осигуряване на задоволително и безопасно ниво на професионално изпълнение на пристанищните услуги.
Законопроектът регламентира детайлно процедурите за достъп до пазара на пристанищните услуги, създава предпоставки за прозрачност на всички процедури, свързани с избор на доставчик на пристанищни услуги и възможностите за обжалване. Въведено е изискване за доставчика – да отчита инвестициите, направени за периода на сключения от него договор, регламентира се изрично и редът за извършване на ново пристанищно строителство.
Създават се условия за използване на пристанищните такси за развитието и модернизацията на пристанищната инфраструктура.
Решаването на този въпрос се постига чрез създаването на Национална компания “Пристанища”, на която се възлага изграждането, реконструкцията, рехабилитацията и поддържането на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, контрола на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и осигуряването на достъп до тях. Тази част на законопроекта ще бъде приложена при положение, че не се реши въпросът за 100-процентно използване на пристанищните такси за модернизация и развитие на пристанищната инфраструктура.
До 2000 г. поради липса на правна уредба на пристанищата правни субекти придобиват по законен път терени, които използват като пристанища за обществен транспорт. По отношение на т.нар. “заварени случаи” се приема подход, който признава правата на заварените пристанища, придобити законно до 2000 г. по определени условия, характеризиращи се със следното:
първо, пристанищата за обществен транспорт да отговарят на изискванията за експлоатационна годност;
второ, да предоставят услуги на всички, които се обърнат към тях за извършване на пристанищни услуги;
трето, да заплащат специално нововъведени такси, наречени “такси за използване на акваторията на пристанището”, които по определен начин биха могли да уравновесят факта, че за останалите пристанища ще се предоставят концесии срещу заплащане на концесионното възнаграждение.
Прецизира се използваната терминология, с която се създават предпоставки за еднозначно тълкуване на отделните текстове на закона и унифицирането му с аналогичните закони на държавите-членки на Европейския съюз.
Законопроектът въвежда и дефинира нови понятия като: “пристанища за обществен транспорт с национално значение”, “пристанища за обществен транспорт с регионално значение” и др. Изяснява се статутът и определенията за отделните видове пристанища, статутът на яхтените пристанища и дейностите, които могат да бъдат извършвани там. Прецизират се критериите и редът за изменението на списъка, определящ пристанищата за обществен транспорт.
Изказани бяха мнения, че редица текстове от законопроекта се нуждаят от прецизиране и бяха направени съответни предложения с цел усъвършенстването им. Едновременно с това се изтъкна, че законопроектът е необходим за по-доброто уреждане на обществените отношения в областта на морския и речния транспорт.
След проведената дискусия и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации с 8 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, професоре.
Уважаеми народни представители, преди да продължим с проектозакона на първо четене, позволете ми да ви уведомя, че гост на нашия парламент днес е госпожа Нана Мускури. Моля да поздравим госпожа Нана Мускури, която е на балкона. (Ръкопляскания.)
Госпожа Нана Мускури е посланик на добра воля на УНИЦЕФ и се включва в програми на организацията, свързани със здравеопазването, образованието, социалното развитие, семейното планиране и защитата на правата на децата. От 1994 г. до 1998 г. е депутат в Европейския парламент. Работи за Комисията “България - Европейски съюз”. Освен това тя е един от изтъкнатите изпълнители на песни с любовна и социална тематика. Добре дошла, госпожо Мускури!
Продължаваме по-нататък нашата работа.
Преминаваме към становището на Комисията по икономическата политика. Заповядайте, господин Папаризов.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-01-63 от 19.09.2002 г. за изменение и
допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните
водни пътища и пристанищата на Република България,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 19 март 2003 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
С предложения законопроект се цели преодоляването на трудностите при прилагането на сега действащия закон, както и съобразяване на законовите разпоредби с нормите на европейското законодателство.
При изготвянето на законопроекта са взети предвид натрупаният досега опит и основните принципи на проекта на Директива 2001-047 на Европейския съюз за достъпа до пазара на пристанищни услуги.
В законопроекта са доразвити моделът и философията за развитието и преструктурирането на българските пристанища. Създават се правила и норми за извършване на прехода от съществуващия преди влизането в сила на сега действащия закон модел към новия модел, който ще създаде условията за либерализация и комерсиализация в сферата на пристанищата и пристанищната дейност като се предвижда уреждането и на заварените към датата на влизането в сила на този закон случаи. Става дума за обекти, които законът обявява за публична държавна собственост, но върху които е придобито право на собственост, например по силата на договор за приватизационна продажба на дялове и акции. Създават се възможности за либерализация на условията за достъп до пазара на пристанищни услуги, както и на законови гаранции за равнопоставеност между участниците в този пазар. Детайлно се регламентират процедурите за достъп до пазара на пристанищни услуги като са съобразени спецификите им, отчетен е натрупаният опит и са регламентирани изискванията и процедурите по предоставянето на концесии. Регламентиран е редът за извършване на ново пристанищно строителство и се създават възможности за увеличаване на инфраструктурните инвестиции за развитие на пристанищната система, инфраструктурата чрез финансиране от частни източници. Изяснени са статутът и определенията за отделните пристанища.
Предложеният законопроект предвижда създаването на Национална компания “Пристанища”, на която се възлагат изграждането, реконструкцията, рехабилитацията и поддържането на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, контролирането на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и осигуряването на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
По време на дискусията бяха поставени въпроси дали при изготвянето на законопроекта е взето становището на Асоциацията на общините и дали ще бъде дадено право на общините да изграждат пристанища. Бяха зададени и въпроси за механизмите за реинвестиране в инфраструктурата, за условията, при които ще бъде предоставяна концесия, както и за критериите, по които е изготвен списък на пристанищата в Приложение № 2 към законопроекта.
Отделни народни представители изказаха несъгласие с така предложения модел, който предвижда уреждането на заварените случаи, и предложиха да бъде създаден единен режим за развитието и преструктурирането на българските пристанища, тъй като сега на практика се създават два режима.
Бяха направени и конкретни бележки по текстовете на отделни членове от законопроекта, между които съществува известно противоречие, например чл. 106 и чл. 92а, ал. 2.
В резултат на проведеното гласуване с 8 гласа “за”, 5 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов, за Вашето съдействие.
Моля да бъде представено становището на Комисията по европейска интеграция. Има ли член на комисията, който да прочете становището?
Заповядайте, господин Искров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за морските пространства, вътрешните водни
пътища и пристанищата на Република България,
№ 202-01-63, внесен от Министерския съвет на
18 септември 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 декември 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Пейчо Манолов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” и госпожа Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя от госпожа Красимира Мартинова.
Първо – предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България урежда материя, попадаща в обхвата на преговорната Глава девет “Транспортна политика”, която до настоящия момент не е затворена.
Основните изменения, които се предвиждат в действащия закон, се отнасят до Глава четвърта “Пристанища” и имат за цел да дадат по-пълна уредба на достъпа до пазара на пристанищни услуги.
При разглеждането на законопроекта и оценяването на съответствието му с европейското право бе взето предвид обстоятелството, че на общностно ниво все още не е създадена правна рамка, която да въвежда системни правила за достъпа до пазара на пристанищни услуги. Прогласената от чл. 49 на Договора за европейските общности свобода на предоставяне на услуги в рамките на общността, съгласно чл. 51 от същия договор трябва да бъде постигната в рамките на общата транспортна политика. Макар пристанищата да представляват елемент от тази политика проблемите, свързани с приложението на Договора за Европейската общност продължават да бъдат разглеждани случай по случай.
Положителна стъпка в посока на създаване на системни правила за либерализация на пазара на пристанищни услуги е предложението за Директива 2001/47 на Европейския парламент и Съвета за достъпа до пазара на пристанищни услуги. Това предложение цели да осигури по-системно приложение на правилата на Договора за Европейската общност относно четирите свободи и конкуренцията чрез въвеждане на процедурни правила, гарантиращи на всички доставчици равен достъп до пазара на пристанищни услуги.
Второ – предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България въвежда основни правила на проектодирективата, дават се легални дефиниции на понятието “пристанищна услуга” и “пристанищен оператор” и се посочват категориите пристанищни услуги, аналогични на посочените в анекса към проектодирективата.
Въвеждат се общите правила относно принципа за свободно предоставяне на услуги, правото за ограничаване броя на доставчиците на услуги, процедурите, които трябва да се следват, както и правата и задълженията на страните, управляващи пристанищата.
Със законопроекта се предвижда създаването на Национална компания “Пристанища” със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, която представлява управляващ пристанището орган по смисъла на проектодирективата.
Трето – в хода на проведените обсъждания на предложения законопроект бяха изтъкнати следните несъответствия с проектодиректива 2001/47 за достъпа до пазара на пристанищни услуги.
Съгласно законопроекта няма пречка национална компания “Пристанища” да действа и като пристанищен оператор, предоставящ морско-технически услуги, но тази двойнствена роля не е уредена в пълно съответствие с проектодирективата. Изискването за водене на разделно счетоводство е въведено за пристанищните оператори, но не и по отношение на Национална компания “Пристанища”.
Проектодирективата предвижда, че броят на пристанищните оператори, които могат да бъдат допускани на едно пристанище, може да бъде ограничаван само, ако са налице обективни ограничения в пространството или в капацитета му. Законопроектът предвижда тази възможност, но не е посочен компетентният орган, който ще определи тези ограничения, а проектодирективата изисква той да е различен и независим от управляващия пристанището орган, ако той е и пристанищен оператор.
Проектодирективата постави изискване към компетентния орган да упълномощи поне двама пристанищни оператори за всяка категория обработка на товари, които да са напълно независими един от друг. Това изискване не е предвидено в законопроекта.
Законопроектът дава допълнително разграничение на пристанищните услуги в зависимост от това дали за извършването им е необходимо ползване на пристанищна територия или пристанищни съоръжения. Тази допълнителна класификация стои в основата на избор на процедура за осигуряване на достъп, концесия или договор:
1. договор,
2. концесия.
Проектодирективата и анексът към нея не предвиждат такова разграничение.
Проектодирективата предвижда максимални срокове, за които на пристанищни оператори, които са се ангажирали да направят значителни инвестиции, може да бъде предоставено правото да извършват пристанищни услуги 10 или 25 години в зависимост от вида на инвестициите. Законопроектът не предвижда такива срокове. Предвидено е срокът на концесията да се определя съгласно обема на инвестициите, но съгласно чл. 3 от Закона за концесиите, концесия се предоставя за срок до 35 години с възможност за продължаване до 50 години.
Не е предвидена възможността да се извършват пристанищни услуги за свои нужди (“Соуфт хендринк”).
Не се въвежда изискването на проектодирективата да бъдат предвидени процедури за обжалване, включително съдебно, на решенията на управляващия орган на пристанището.
Четвърто - Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че с предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се въвеждат частично основните правила, залегнали в проекта на директива за достъпа до пристанищни услуги. Бе взет под внимание фактът, че директивата е все още в проект и не представлява действаща acquis, с което България е задължена да хармонизира вътрешното си право. Целта е либерализация на пазара на пристанищните услуги, каквато все още не е постигната и в пристанищата на страните-членки.
Независимо от посочените несъответствия, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е положителна стъпка в посока на либерализация на условията за достъп до услуги, създаване на законови гаранции за равнопоставеност на участниците в този пазар и поддържане на условия за реална конкуренция.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2002 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата заместник-министър Мартинова, за да изложи становището за философията на този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Всяко пристанище има собствен път на развитие, съобразен с неговите характерни географски и икономически особености, главно на региона, съобразен и с етапа на развитие на икономиката на една страна и, разбира се, съобразен с цялостното законодателство, в което един пристанищен модел трябва да се впише. Това се отнася и за настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Основното в концепцията, която сме предложили като вносител и която днес е на вашето внимание, е, че се доразвива и доразработва идеята, която се съдържа в действащия понастоящем закон с тази особеност, че се въвеждат някои нови моменти по отношение на процедурите, свързани с детайли, нужни за предоставяне на концесии. Освен това се предприемат мерки за либерализиране на достъпа до пазара на пристанищните услуги и същевременно се предвижда една структурна промяна, а именно трансформиране на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” в национална компания.
Един от съществените, характерни моменти в този законопроект е и този, че се предлага решение на заварените случаи, на онези юридически казуси, които станаха факт след приемането на закона и които наложиха прилагането на една конкретна политика по отношение на тях – такава политика, която да даде възможност градивно да се разширят всички инвеститорски идеи, интереси и възможности по отношение на пристанищата, да бъдат те в полза на пристанищната система.

Пристанищният модел, който предлагаме, е в съответствие с възприетата в Европа Landlord sisteme – система за пристанищни модели. Той е базиран на възприемането на пристанищата като търговски субекти, на обстоятелството, че всички пристанищни услуги са пазарно ориентирани и се осъществяват срещу заплащане. Този фактор е в съчетание с обстоятелството, че пристанищата представляват фокус на интереса на държавата, тъй като този интерес е свързан с морската и брегова безопасност и очевидно не може да бъде игнориран. В този смисъл философията на този законопроект съдържа основното изискване пристанищата за обществен транспорт да представляват публична държавна собственост и в този смисъл да могат да се ползват от частни инвеститори под формата на концесии, което е съществено, а всички дейности, свързани с операторските услуги, се осъществяват от търговски субекти. Това е залегнало в основата на нашия национален пристанищен модел.
В заключение бих искала да кажа, тъй като много пъти този въпрос се отправя към нашето ведомство – кой е моделът, който сме възприели, и да подчертая, че предложеният от нас пристанищен модел е национален, български. Използван е опитът на европейските страни, създаден е на базата на сериозни проучвания на пристанищните модели, но същевременно е наш уникален модел, тъй като отговаря на нашите национални особености и на нашата правна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Откривам дискусията на първо четене по законопроекта.
Има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди малко чухме от вносителите, че те имат амбицията законодателно да наложат в инфраструктурата на пристанищата в България някакъв нов наш модел. Искам все пак да припомня, че по преговорния процес предстои затварянето на глава “Транспорт” и във връзка с това, което ни се предлага, аз предвиждам, че просто то няма да се случи.
За какво става дума? На практика с този законопроект се ликвидира институционалното звено – Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”. Не знам по какъв начин ще отговорим на нашите европейски партньори, че ликвидираме пристанищната администрация, как ще обосновем, че на нейно място чрез преобразуване чрез този закон въвеждаме Национална компания “Пристанища” на основание чл. 62, т. 3 от Търговския закон. Това е основанието на вносителите за тази трансформация. Регулаторната рамка означава закон плюс определен административен капацитет. На практика административният капацитет на Изпълнителната агенция “Пристанищна администрация” се подменя. Много ми е любопитно каква е обосновката на вносителите.
Все пак за какво става дума? Проблемът с частната държавна собственост е ясен. Там се отива на приватизация и оперира частен капитал по отношение на инфраструктурата в пристанищата. Въпросът опира до това по какъв начин ще оперира частният капитал в публичната държавна собственост. Това – от една страна. От друга страна – по какъв начин да се максимизират инвестициите с оглед инфраструктурата да се доизгражда и да се гарантира определено и все по-високо ниво на безопасност на пристанищната дейност, което е свързано с опазване на човешкия живот.
Още веднъж споменавам, че вносителите предлагат на основание чл. 62, т. 3 от Търговския закон да се ликвидира Изпълнителната агенция “Пристанищна администрация” и да се създаде Национална компания “Пристанища”, което е абсолютно подвеждащо за чуждите инвеститори. Когато един чужд инвеститор чуе “Национална компания”, той си представя търговско дружество. Когато човек чуе “компания”, независимо, че е национална, той асоциира, че има работа с търговско дружество. Но какво означава това дружество Национална компания “Пристанища”? Уважаеми дами и господа, макар че знам, че вносителите ще опонират, на практика се въвежда монопол върху пристанищната дейност. Защо монопол? Директно давам отговор: защото на всички пристанищни оператори, които искат да оперират с публична държавна собственост, им предстои договаряне с тази Национална компания “Пристанища”. Те не влизат в институционални взаимоотношения с една изпълнителна държавна агенция, а влизат в правоотношения с Националната компания, което не е едно и също. Твърдя, че се въвежда монопол върху пристанищната дейност, което противоречи на изискванията на чл. 18 от Конституцията, където са описани секторите и дейностите, върху които може да бъде установен държавен монопол. Например такава Национална компания е “Български държавни железници”. Тук обаче нещата не стоят така. В чл. 18 е разписано, че по отношение на железопътната инфраструктура със специален закон държавата може да наложи монопол. Тук такъв аналог не може да се прави. Националната компания “Пристанища” не е търговско дружество и в този смисъл, както подчертах, въвежда в заблуждение външните инвеститори и българските предприемачи, поне на пръв поглед.
Националната компания “Пристанища” има изключителни права за разлика от нормалните търговски дружества. Какво имам предвид? Това всъщност вече не е монопол, то излиза от рамките на монопола. Забележете, разписано е, че към Националната компания не може да се насочва принудително изпълнение. Записано е, че към Националната компания не може да се открива производство по несъстоятелност. Това гарантира узаконяване на възможности за източване на тази национална компания. В закона е казано, че компанията не може да изпадне в несъстоятелност. Такъв прочит може да се даде на тези опции и възможности, които са разписани в закона. За мен тези два текста поощряват възможностите за източване и корупция. Искам да припомня на членовете на Комисията за борба с корупцията, а и вчера надълго и нашироко обсъждахме, че минават текстове, които създават корупция. За мен това са текстове, които могат да породят корупционна практика. Когато отворите възможностите за приходи на тази Национална компания, ще видите, че там е записано “и други видове дейности”. Тоест не само това, което твърдят вносителите – от събиране на такси от операторите, които оперират пристанищна дейност.
Още нещо. На практика от партемониума на акционерните дружества – аз не знам докъде е стигнал процесът, вероятно трябва от Министерството на транспорта и съобщенията да ни дадат определена информация – се вади цялата публична държавна собственост. Това е наистина един процес, който е заложен в действащия закон. Не знам докъде е стигнал, нямам информация. И тези еднолични държавни акционерни дружества, като Пристанище Варна, Пристанище Лом, Пристанище Русе, Пристанище Бургас, на практика стават като оператори.
Аз искам да ви кажа, че в това отношение има изключително негативна реакция от страна на морската общественост във Варна, в Бургас и в Русе, на Българската морска камара, на Асоциацията на пристанищните оператори и хората изключително негативно реагират на този механизъм, на този модел, както преди малко беше казано от вносителите, който се налага чрез този законопроект.
Още нещо. Не съществува контрол върху дейността на тази национална компания. Когато прочетем органите за управление, ще видим, че министърът на транспорта и съобщенията е принципал на компанията. Еднолично той назначава изпълнителен директор, той назначава управителен съвет. Питам: как става, по какъв начин става контролът върху дейността на тази компания, тъй като тя не е агенция в чистия смисъл на един регулаторен орган, а е национална компания? Агенцията на практика трябва да изпълнява регулаторните функции на държавата. Тук такова нещо няма.
Аз искам да посоча още нещо във връзка с един мотив на вносителите, който наистина е сериозен мотив, но да видим този модел решава ли проблема, който те поставят. Вносителите поставят въпроса, че в пристанищната инфраструктура до този момент ефективно не върви инвестиционният процес. Тоест, няма механизъм, който да насочва сериозни инвестиции в областта на пристанищата и пристанищната дейност и изграждане, разбира се, на инфраструктура. Тук срещаме едно противоречие. Първо, данните за 2003 г. – а това директно аз го посочвам като слабост в дейността на Министерството на транспорта и съобщенията – са, че приходите от пристанищна дейност в страната са около 25 млн. лв. Забележете, за инфраструктура за същата година са отделени само 500 хил. лв. Страшна диспропорция! И веднага пред големи скоби се изнася фактът, че това, което става като диспропорция по отношение на финансирането, било една от причините да бъде въведен този модел.
Аз веднага задавам въпроса: защо Министерството на транспорта и съобщенията усилено пречеше, поне може би до миналата година, на осъществяването и реализирането на японския кредит по разширението на Пристанище Бургас? Имаме данни включително и от инвеститорите. Вие определено тогава саботирахте. Тук има народни представители от Бургас не от моята политическа сила, те вероятно ще потвърдят. Не успяхте, тръгна проектът. Аз, разбира се, не фиксирам само представителите на министерството, които са в залата. Но определено в това отношение има персонална вина заместник-министър Мукова. И в същото време вероятно точно такива проекти по отношение на изграждането на инфраструктурата и разширението са доста по-ефективни от този модел, който вие предлагате.
Вие ще срещнете – обръщам се към вносителите – уверявам ви, острата реакция на морската общественост във Варна и в Бургас по понятни съображения – острата реакция на пристанищните оператори, на физическите и юридическите лица, които оперират в Пристанище Варна, в Пристанище Бургас. Имам сведения, впрочем, че подобни са реакциите и в Русе, и в Лом.
Искам да припомня дебатите около Кодекса на търговското мореплаване. Тогава вие също не се съобразихте с реакциите на морската общественост и продължавате по един вироглав начин да налагате някакъв модел, който ви казвам, че не е в контекста на никакви европейски критерии или модели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, без такива епитети! Тук вироглави хора няма.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Господин председателю, аз твърдя, че определено има вироглаво поведение на Министерството на транспорта и съобщенията по отношение на морската общественост. И го потвърждавам. И самата морска общественост го каза. Аз цитирам операторите и представителите на морската общественост.
Така че ние ще вземем мерки специално в това отношение. Аз мисля, че ще има бурна реакция на обществеността във Варна, в Бургас, в Русе, в Лом и дълбоко се надявам, че този законопроект не трябва да мине през залата. И призовавам народните представители да не подкрепят на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пристанищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика – заповядайте, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, учуден съм от начина, по който моят уважаван съгражданин и колега атакува философията и принципа на един закон, който е приет от предишното Народно събрание, от неговото мнозинство, вероятно и с неговия глас.
Това, което предлагаме в момента в залата, е някои изменения на вече действащия закон, с единствената цел да могат час по-скоро частни оператори да влязат в пристанищния сектор. Както виждате, законът е приет 2000 г. от предното правителство и до този момент няма частен оператор.
Учуден съм също и от начина, по който изразява мнението на браншовите организации. Този закон е разглеждан в трите града – Русе, Варна и Бургас – по няколко пъти със специалисти от бранша и с браншовите организации. Така че аз отдавам всичко това на богатия му опит в Народното събрание и на начина, по който може да защитава една теза, която в никакъв случай не може да бъде защитена в работата на едно пристанище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Минков.
Втора реплика – господин Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Господин Димитров, Вие блестящо защитихте необходимостта от промяната на начина на финансирането на пристанищната инфраструктура, като дадохте конкретни примери. Точно за да вървят проекти като Пристанище Бургас, след това следва Пристанище Лом, които са в програмата на правителството за тяхната модернизация, трябва да се реши въпросът тези 20-25 млн. лева годишно, които се събират като пристанищни такси, да отиват за модернизация на пристанищата. Не да се връщат 500 или 300 хил. лева. И това е именно смисълът и философията на този законопроект. Разбира се, тук има различни начини – чрез бюджета или чрез създаването на Национална компания, аз бих я нарекъл “Пристанищна инфраструктура” по чл. 62 на Търговския закон, не си спомням точно коя алинея, така както беше решен и въпросът с Национална компания “Железопътна инфраструктура”, която се осигурява от превозвачите със 150 млн. лева годишно. Това е смисълът.
А що се отнася по-нататък до някои регулаторни функции на Националната компания, ще помислим дали трябва да има морска администрация и пристанищна администрация в Бургас, Варна, Русе, Лом или трябва да ги обединим, за да съкратим административните разходи и да направим управлението на водния транспорт много по-ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мирчев, моделът, който предлага Министерството на транспорта и съобщенията, е абсурден. Има един начин, по който може елегантно да се реши въпросът за реинвестицията: убедете Милен Велчев – ще внесем законопроект за изменение и допълнение на Устройствения закон за бюджета – вътре да има един ред, да е разписано, че от инфраструктура отиват за фиска 20%, а 80% за реинвестиции. Убедете министър Милен Велчев, аз ще гласувам с две ръце за такова предложение за изменение и допълнение на Устройствения закон за бюджета. Това, което предлагате, не решава въпроса за инвестиционния процес.
На колегата Минков. Колега Минков, аз си спомням как Вие с още няколко народни представители от Варна издигате варненското лоби в парламента. Ставаше дума за варненското лоби и Вие много гръмогласно го говорите. Аз ще Ви поканя във Варна на една среща с бранша, с пристанищните оператори, за да чуете какво говорят хората по отношение на този модел. Може би трябва във Варна да проведем този разговор с Вас пред очите на обществеността, за да Ви чуят варненци как Вие лобирате една пристанищна компания да отиде в София, която няма море или река. Вие за това лобирате. А в същото време на предизборни кампании говорите “Варна - за варненци!”. Така не се лъже, уважаеми господин Минков, и варненци няма да Ви повярват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 14-20 март 2003 г. са следните:
Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова, Петър Жотев и Георги Станилов към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изискванията за упражняване на туроператорска и туристическа дейност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Моньо Христов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно уволнение на специалисти от различни служби към Министерството на земеделието и горите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Абаджиев и Димитър Йорданов към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно финансирането на диспансерите в община Велико Търново. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Иванов към Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията, относно технически контрол при реконструкцията, развитието и разширението на летище София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Соколов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно политиката на правителството по отношение на гангстерските войни в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно уволнението на инж. Терзов – управител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пазарджик, въпреки отличното състояние на дружеството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Стойчо Кацаров и Росица Тоткова към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно проблемите на лъчелечението в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2003 г.
Има за връчване писмени отговори от:
- министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Никола Джипов Николов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Николай Камов;
- министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова;
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
- министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народните представители Димитър Игнатов, Борислав Китов и Стойчо Кацаров.
Първият актуален въпрос днес е зададен към господин Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, от народния представител Димитър Абаджиев относно липсата на електричество в махала "Зимнико", кв. "Герман".
Заповядайте, господин Абаджиев, да развиете своя актуален въпрос към министър Ковачев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, в приемната ми постъпи жалба, която е отправена и до Вас, от група граждани, живущи в махала "Зимнико" в кв. "Герман". От жалбата става ясно, че от 1 януари т. г. в цялата махала няма електричество поради изгорял трафопост. Въпреки отправените сигнали до различни инстанции и въпреки изнесените факти във вестник "24 часа" на 20 януари т. г., до този момент проблемът не е разрешен. Жителите на махалата, които в по-голямата си част са пенсионери, са поставени при изключително тежки условия. Те са редовни абонати на "Електроснабдяване" от 1989 г. Електрическата мрежа е изградена от тях със собствени средства през 1988 г., като са спазени всички технически изисквания и е съгласувана с "Електроснабдяване".
Предвид гореизложеното Ви задавам следния актуален въпрос: ще бъдат ли взети мерки от "Електроснабдяване – Столично" ЕАД, на което ръководеното от Вас министерство е принципал, за възстановяване на електричеството в махала "Зимнико" в кв. "Герман". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Имате думата за отговор, господин Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, благодаря Ви за въпроса, макар и в него да се съдържат редица фактически неточности, които се надявам да изясня с отговора.
Аз самият бях възмутен, когато прочетох в медиите, че 33 домакинства повече от два месеца са оставени без електроенергия. Разпоредената от мен проверка показа, че проблемът не може да бъде разглеждан еднозначно и за решението му са необходими съвместни усилия на няколко страни и такива усилия активно се правят.
Представителите на "Електроразпределение - Столично" са се срещали многократно с живущите в кв. "Зимнико", за да намерят взаимноприемлив законосъобразен вариант за възстановяване на електрозахранването. В Министерството на енергетиката също бяха проведени няколко срещи с живущите в "Зимнико", за да се уточнят конкретните стъпки, които всяка една от страните трябва да предприеме. Електроразпределителното предприятие интензивно работи с Министерството на отбраната, за да намери възможност за уреждане на собствеността на трафопоста в район "Зимнико". Сигурен съм, че ще бъде намерен изход от абсурдната ситуация, в която всички – и жителите на "Зимнико", и "Електроразпределение - Столично" към Министерството на енергетиката сме поставени в резултат на едно дребно наглед закононарушение, извършено преди повече от десет години.
Позволете ми, дами и господа народни представители, да ви обясня защо решението не може да бъде толкова просто и толкова бързо, колкото на всички нас ни се иска. Свидетели сме на един от многото примери как дребните на пръв поглед компромиси със законовите разпоредби, направени преди години, водят до трудности във взаимоотношенията между енергийните дружества и гражданите днес. Авариралият пост в зона "Зимнико" е собственост не на електроразпределителното предприятие, а на Министерството на отбраната. Той е бил част от съоръжения, изградени в поделението в с. Герман. След установената повреда на трансформатора на трафопоста от 1 януари 2003 г. "Електроразпределение - Столично" е сигнализирало Изпълнителна агенция "Управление на частната държавна собственост” в Министерството на отбраната с настояване за ремонт и подмяна на авариралото съоръжение. Ако Министерството на отбраната не може да го поправи, дружеството поема ангажимент да извърши ремонта за своя сметка, но при условие, че трафопостът бъде прехвърлен в неговите активи. Едва ли трябва да обяснявам защо е необходимо това.
За съжаление, въпреки желанието и стремежа на "Електроразпределение - Столично" да удовлетвори нуждите на потребителите, то няма законното основание да изписва материали и активи и да прави разходи за чужд трафопост, а служителите на дружеството нямат право на достъп до чуждо съоръжение. В този смисъл във Вашия въпрос това, че жителите на махала "Зимнико" са клиенти на "Електроснабдяване", е неточно и неправилно.
Проблемът се усложнява допълнително от факта, че обектът на Министерството на отбраната в с. Герман е в процес на ликвидация, електрозахранването в него е спряно и по тази причина Министерството на отбраната няма икономическото оправдание да подменя авариралия трафопост за своя сметка. В същото време липсват част от документите за собствеността, което затруднява бързото прехвърляне на трафопоста от Министерството на отбраната към " Столично електроразпределение ".
Възниква логичният въпрос: след като eлектроразпределителното дружество няма законното основание да ремонтира въпросния трафопост, защо не е предвидило необходимите стъпки да изгради за своя сметка съоръжения, които да позволят равнопоставеност на потребителите, качествено захранване с електроенергия и непрекъснато електроснабдяване, които са законови разпоредби по Закона за енергетиката?


Точно тук, уважаеми дами и господа народни представители, попадаме в другия капан, заложен ни от едно погрешно решение преди повече от десет години. Във въпроса си господин Абаджиев споменава “жителите на махала “Зимнико” са редовни абонати на Електроснабдяване от 1989 г.”.
Всъщност, господин Абаджиев, Столичното електроразпределително дружество има само един абонат, захранван с електроенергия от трафопоста в зона “Зимнико” и неговото име е господин Цаньо Цанев. Други абонати Столичното електроразпределение в махалата няма. Този потребител временно е бил захранен през 1989 г., без съгласието на дружеството, с позволение на Министерството на отбраната и под административен натиск тогава е открит абонатен номер на господин Цанев. Останалите жители на вилна зона “Зимнико”, подписали се под жалбата, плащат на общ електромер – този на господин Цаньо Цанев. Господин Цанев вече повече от десет години волю – неволю осъществява своего рода разпределение на електрическа енергия в “Зимнико”. Как се е случило това не бих искал да коментирам, но нека да изложа последователността от факти.
През 1989 г. Министерството на отбраната разрешава живущите във вилната зона “Зимнико” да бъдат захранени от трафопоста на поделението. Подписана е декларация от инициативен комитет, в която живущите в “Зимнико” поемат редица ангажименти във връзка със захранването на местността с електроенергия. Условията, при които това е било допуснато, са: “Поделението да не предявява каквито и да било изисквания към електроразпределителното предприятие за поддържане и ремонт на трафопоста; въздушната преносна мрежа и съоръжения за присъединяването им в трафопоста да се поддържат от собствениците на вили, без да се проявяват претенции към електроснабдителното предприятие.” Това са цитати от документа, подписан по онова време. “Да се сключи писмен договор между потребителя и командира на поделението, в който да се регламентират отношенията им, без участие на електроснабдителното предприятие. Да не се захранват сгради, които са изградени без необходимите строителни книжа и преди да са предприети по установения ред”, т.е., ако са незаконно построени. И най-важното условие, изрично декларирано от собствениците в този район, е: “В срок до три години, тоест до 1992 г., живущите в района да построят самостоятелен трафопост”, съгласно действащото към онзи момент законодателство.
Факт е, че тези условия не са изпълнени.
Уважаеми дами и господа, вярвам, че ще се съгласите, че в случая с вилна зона “Зимнико” сме свидетели как един компромис с нормативната уредба, допуснат преди повече от десет години, компромис в името на удобствата и потребностите на живущите в “Зимнико”, е довел до абсурдното положение в момента всяка от трите страни в процеса има право и всяка от тях е във фактическа невъзможност да реализира правата си.
Разбира се, недопустимо е в наши дни жителите във вилна зона “Зимнико”, само на няколко километра от центъра на София, да нямат ток повече от два месеца. В същото време е незаконно електроразпределителното дружество да харчи средства, за да ремонтира чужда собственост. Вероятно Вие, господин Абаджиев, ще бъдете първият, който от тази трибуна ще потърси отговорност за такова неправомерно разхищение на средства на държавно предприятие.
Има икономическа логика и в позицията на собственика на трафопоста – не е оправдан разходът на средства за ремонт на неизползвано съоръжение в обект, обявен в ликвидация.
Какво може да се направи и се прави в тази ситуация? Това, което електроразпределителното дружество и ние посъветвахме живущите във вилна зона “Зимнико”, е да подадат заявление за присъединяване. Те фактически не са клиенти на електроразпределителното дружество и за да станат такива е нужно да заявят това пред предприятието – че искат да бъдат захранени с електроенергия. Според данни, отскоро вече има 15 заявления за присъединяване и те се разглеждат приоритетно и експресно. Ние получихме уверенията на представителите на “Зимнико”, че всички ще изпълнят този свой ангажимент в най-скоро време. Това би дало формално основание електроразпределителното дружество да предприеме действия, за да им доставя електроенергия и да изгради съоръжения, с които да гарантира, че тази електроенергия ще бъде качествена, достъпна и непрекъсната.
Защо аз нямам право да изискам от което и да е дружество в системата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси да решава проблеми? Защото аз нямам право да изисквам чрез нарушаване на закона. Междувременно, докато бъде намерено окончателно решение на проблема в съответствие със закона, Столично електроразпределение предприема всички необходими мерки, за да осигури временно захранване на вилна зона “Зимнико”. За целта е подготвен проект за договор за безвъзмездно поддържане и експлоатация на трафопоста в поделението в Герман. Този проект в момента се обсъжда с Министерството на отбраната и след подписването на договора дружеството ще има правото и възможността да ремонтира съоръженията в трафопоста и да захрани потребителя Цаньо Цанев.
Уважаеми дами и господа народни представители, моето дълбоко убеждение е, че не може едно нарушение на закона да се отстранява чрез ново нарушение на закона. Ръководството на електроразпределителното дружество не би могло да допусне компромисно захранване на зоната, без то да отговаря на законовите и нормативни изисквания.
В заключение бих искал да отбележа, че този случай е едно от многото свидетелства как усилията на енергийните предприятия и Министерството на енергетиката да изградят нова култура на отношения с потребителите си, за да задоволяват адекватно техните изисквания и потребности, са минирани от взети в миналото недалновидни решения под административен натиск, включително предполагам и от лица, които към този момент са били и членове на Народното събрание. Често тези решения се оказват незаконосъобразни.
Позволете ми да изразя пред вас твърдото намерение на ръководството на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси тази практика да бъде преустановена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев. Много убедителен беше отговорът Ви, но нека друг път да бъде в рамките на пет, а не десет минути, както го направихте в момента.
Имате право на реплика, господин Абаджиев. Заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Аз Ви благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор. Надявам се и въпросът, и отговорът да дадат възможност не само този проблем, а и други подобни проблеми да бъдат решавани, защото целта на този въпрос беше именно тази – да се даде повод по-голямата тема, свързана с други подобни проблеми, породени от незаконосъобразни актове, да се изяснят на хората, които са потърпевши, и всъщност да се даде повод съответните инстанции да разрешат техните проблеми. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Следва актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков, зададен към господин Церовски, относно изграждане на третокласен път 3704, свързваш автомагистрала “Тракия” със с. Ветрен.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете своя актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След месеци с. Ветрен ще чества 600 години от своето основаване. Селото е разположено на стария Траянов друм, древна пътна артерия, свързваща Европа с Азия, и представлява историческа ценност. Там е и проходът “Траянови врата”, където цар Самуил е разбил войските на Василий ІІ.
Частта от този стар път – от с. Ветрен до автомагистрала “Тракия” – е без настилка и е непроходима в участък от 26-ти до 35-ти километър, тоест дължина 9 километра, макар че се води като държавен третокласен път 3704 и фигурира в пътнотранспортните карти на България като съществуващ и действащ. Това несъответствие между картите и действителното състояние на крайната отсечка от този път според мен е излагащо за държавата ни.
През 2001 г. Вашият предшественик – министър Евгени Чачев, посети с. Ветрен, беше на това място, запозна се със състоянието на отсечката, запозна се и с проекта, който съществува, даде разпореждания и беше направен разчет, който в рамките на две години, т.е. до това честване, което според мен е доста значимо събитие за селото – между другото това е от най-големите села не само в Пазарджишка област, но и в България с население между 5000 и 6000 жители – разчетът беше, че до честването на 600-годишнината отсечката ще бъде направена. Разбира се, след нашето падане от власт и спечелването на изборите от НДСВ този разчет пропадна.
Затова, уважаеми господин министър, Ви питам: ще направите ли всичко възможно участъкът от с. Ветрен до автомагистрала “Тракия” на третокласния път 3704 да бъде включен за строителство при предстоящото актуализиране и допълване на програмите за развитие на пътната инфраструктура на Изпълнителна агенция “Пътища”? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за отговор, министър Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаема госпожо председателстваща, господин Ляков, уважаеми колеги! Посоченият път 3704 е в групата на третокласните пътища, които служат за разпределение на движението във вътрешността или за осигуряване на връзката между отделните общини. Тяхното предназначение е за уплътняване на републиканската пътна мрежа в страната и осигуряване на връзки с местни пътища.
Път 3704 започва от град Пазарджик, като се отделя от път 237 Джурово – Пазарджик – Доспат, и завършва на автомагистрала “Тракия” на 56-ти километър. Участъкът откъм 26440 до километър 35420 от направлението с дължина около 9 километра преминава през тежък планински терен, няма настилка и в отделни отсечки надлъжните наклони надвишават 12%. Понастоящем връзката на с. Ветрен с автомагистрала “Тракия” за направление София и Пловдив се осъществява по четвъртокласни пътища 80322, 80318 и 80332 при пътен възел Церово. Съгласно класификацията на пътната мрежа отбелязаните четвъртокласни пътища са класифицирани като общински и попадат под юрисдикцията на съответните общини. В участъка от автомагистрала “Тракия” от километър 56 – точката за включване на път 3704 до километър 80-ти са изградени два пътни възела: пътен възел Церово на километър 69 и пътен възел Калугерово по растящия километраж на автомагистрала Тракия. Двата пътни възела са предвидени да осигуряват връзката на пътищата от този регион, респективно и на с. Ветрен с автомагистралата. Пътуващите от Община Септември, Ракитово и Велинград в посока София ползват третокласния път с 8402. Това е предпочитаният маршрут за движение на моторни превозни средства поради факта, че пътят преминава през сравнително равнинен терен с малки надлъжни наклони и добри геометрични елементи в плана и профила.
Устройването на връзката от с. Ветрен до автомагистрала Тракия по път 3704 в обхвата на 56-тия километър е било предмет на проучване още в процеса на проектирането и изграждането на автомагистралата. Пътят е бил използван като служебен по време на строителството и от преминаването по него на тежки пътностроителни машини, конструкцията на пътната настилка е напълно унищожена. При евентуално изграждане на нов пътен възел трябва да се има предвид и необходимостта от основна реконструкция на почти цялото трасе на пътя до с. Ветрен, така че да отговаря на техническите елементи на третокласен път, съгласно нормите за проектиране на пътища.
Пътните връзки са сложни и скъпи технически съоръжения – това е факт, който никой не може да оспори. Тяхното ситуиране се съобразява с голям комплекс от технически изисквания, като се преценява икономическата целесъобразност от изграждането им. Съобразно конкретните теренни условия и възприетата транспортна схема за региона, включваща възможностите за привличане на движение и общото състояние на пътната мрежа, е било прието за целесъобразно да се изградят пътните възли Церово и Калугерово. Изграждането на още един пътен възел при 56-ти километър ще доведе до значително сгъстяване на пътните възли в този участък, което би било не съвсем ефективно.
При формиране на крайното становище за реализиране на връзката трябва да се вземат под внимание допълнителните площи за отчуждаване – около 4 дка земеделска земя и 28 дка горски фонд, наличието на археологически паметници по направление на пътя и не на последно място оценката на въздействието върху околната среда.
Уважаеми господин Ляков, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно и Изпълнителна агенция “Пътища” възприема идеята за извършване на прединвестиционно проучване за установяване на необходимите капитални вложения и икономически ефект от изграждане на връзката. Големият обхват на проучването и особено установяването на археологичните находки, ограничава възможностите както по отношение на средствата, така и по отношение на сроковете за изпълнение. Съобразявайки се с тези обстоятелства при предстоящото актуализиране и допълване на програмите за развитие на пътната инфраструктура, ще се потърси възможност за реализация на този проект, но ако трябва да кажа моето лично мнение – много ми се иска още веднъж внимателно да прецизираме сметките и да преценим дали наистина едно такова доста скъпо съоръжение ще е необходимо на толкова кратък интервал от пътната магистрала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Церовски.
Заповядайте, господин Ляков, да направите реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър, че бяхте откровен и казахте, че фактически министерството няма да се ангажира с доизграждане на този път, въпреки че, повтарям Ви – този парадокс пътят да съществува на картите като действащ, а в същото време през него да не може да се премине, според мен е много неприятен.
Бих се обърнал от тази трибуна към ветренци, които са ми близки и които масово подкрепиха Национално движение Симеон Втори, според сведенията на кмета около 70% са гласували, и да им кажа, че за съжаление, ако ОДС беше останало на власт, тази пътна отсечка щеше да бъде завършена и щяхме да я открием при честването на 600-годишнината от основаването на с. Ветрен. Обаче засега това няма да стане. Оттук нататък нека да си правят изводите на кого трябва да вярват, защото е много лесно по време на предизборната кампания да се дават напразни обещания, но след това е много трудно да се изпълняват. Рано или късно, както неведнъж съм казал, вие ще се изправите пред очите на избирателите и тогава е много трудно да търсите отговори на въпроси, които не можете да дадете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Господин Ляков, аз съм наистина откровен човек и казвам нещата едно към едно. Не си спомням кой какви точно обещания конкретно за пътищата е давал в предизборната кампания от политическата сила НДСВ, която представлявам в момента и в кабинета, но искам да ви кажа следното: че предпочитам да казвам това, което може да стане.
Искам само да напомня следното: имаше един въпрос, зададен към мен, когато бях ваш колега депутат, в “Панорама”. Тогава ме попитаха: защо политиците толкова много лъжат? Аз отговорих, че политиците не лъжат, те обещават, а добрите политици изпълняват обещанията си, лошите не успяват да ги изпълнят. Вследствие на което получават съответната санкция на изборите. Вие вашата санкция я получихте на предходните избори, аз се надявам ние да получим нашата санкция на следващите.
Така че какво ще успеем да свършим, наистина е проблем на изпълнителната власт и се надявам това, което е в моя ресор и което обещавам, да го правя. Това мога да кажа за себе си и за ресора, който представлявам.
Но ако трябва да сме сериозни, и министър Чачев е изпитвал сигурно същите трудности, които срещам и аз. И големият проблем е как и по какъв начин да привличаме съответните ресурси и да ги усвояваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Церовски.
Господин Станишев иска да направи изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Втори ден нашето общество живее в друга реалност – реалността на така наречените “сериозни последици”. Този деликатен израз си хареса българското правителство, за да не каже думата “война”. И това, че България е част от военния театър –далеч от нашата територия и срещу народ, който нищо не ни е направил. С това, за съжаление, не се изчерпва негативният смисъл на случващото се. Защото България е на страната на непопулярна кауза както в международен, така и във вътрешен план.
В началото на военните действия срещу Ирак бе погазено международното право и беше жертван авторитетът на всички международни институции. А с действието на нашето правителство и неговата тайна дипломация бе поставена под съмнение легитимността на българската Конституцията и на българския парламент.
Правителствената политика постави на карта европейското бъдеще на страната и сигурността на всички български граждани. Ние много говорим през последните години за правовата държава и за гражданското общество, но няма да имаме правова държава във вътрешен план, държава, която може да въдвори ред и да защити сигурността на гражданите и техните права, ако нашата държава не спазва международното право.
За сетен път категорично заявявам, че решението на парламента от 7 февруари не дава основания и право на Симеон Сакскобургготски да присъединява България към каквато и да е военна коалиция без мандат на Съвета за сигурност и европейските и атлантическите структури. Колкото и както официалната пропаганда да се опитва да представи действията на българската тайна дипломация като усилия в рамките на това решение, повече от очевидно е, че волята на народното представителство и на българското общество са нарушени. Някой ще каже, че правителството е направило всичко това заради пословичната си некомпетентност, която оставя отпечатък върху всяка негова дейност. И това обаче не върши работа като оправдание, защото и премиерът, и външният министър криха до последно намеренията и действията си. Те много добре съзнават, че общественото мнение в България е срещу тях. Тук изрази от вида на “отговорност пред нацията” или “историята ще ни оцени” не подменят истината, че това правителство си играе на котка и мишка със съдбата на българския народ и живота на хората. Никога, при никакви обстоятелства няма оправдание за действия на властите, пренебрегващи народната воля, когато става дума за мира и войната, за живота и смъртта. За съжаление, това се случва за трети път в историята на България и по трагично историческо съвпадение като лична инициатива на представители на една и съща династична фамилия.
Госпожи и господа народни представители! Българската левица е категорична в своята позиция, че националният приоритет на България е да стане част от европейското и евроатлантическото семейство. В името на европейското си бъдеще България не трябва да разколебава своите европейски партньори относно сериозността на своя избор. Повече от очевидно е, че правителството е избрало друга посока на действие и е готово да въвлече България в орбитата на други интереси, в нарушение на конституционния ред и в противовес на всички досегашни усилия за присъединяване към семейството на европейските народи.
Ясно е, че в името на своите интереси този кабинет ще погази не само Конституцията, но и волята на българския народ.
В тази пропаст, която българското правителство изкопа между себе си и народа си, българската левица не може да има друго поведение, освен това, което винаги е правила в подобни случаи – да вземе страната на народа и на интересите на държавата. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в КБ, шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов към Меглена Кунева относно кризата в Ирак и присъединяването на България към Европейския съюз.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Актуалният въпрос към госпожа Кунева гласи: моля да ми отговорите на въпроса как поведението на правителството по отношение на кризата в Ирак ще повлияе на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз?
Уважаема госпожо Кунева, във всички случаи ние сме наясно като политици, като дипломати, че официално подобно изявление от Европейския съюз няма да чуем. Нещо повече, вчера и господин Проди, и господин Папандреу, Гърция в момента председателства Европейския съюз, заявиха, че нито една страна от тези, които са изразили отношение, знаем какво, към конфликта, присъединяващи се страни, няма да бъдат наказани.
Въпросът не е в това. Ние наистина знаем много добре, че такова изявление никога няма да бъде направено. Можем да търсим единствено подтекст, изявления и да търсим, естествено, действията. И тук аз искам не да политизирам въпроса, а заедно да помислим по въпрос, който и при вас би трябвало да възбуди сериозна тревога. Мисля, че Вие като член на правителството даже дадохте определение, съвсем леки сигнали в това отношение, но аз задавам въпроса към Вас не за да Ви обвинявам за тази позиция, въпреки че и Вие носите своята вина като член на правителството, а за това да видим какво можем да направим при тази ситуация.
Искам да кажа, че сигналите в отделни изявления досега бяха достатъчно ясни. Преди всичко можем да потърсим реакцията в солидни вестници и средства за масова информация по цялостното ни поведение, не само по иракската криза, аз говоря за поведението в Съвета за сигурност, говоря и за отношението по въпроса за близкоизточния конфликт, където се разграничихме от позицията на Европейския съюз, която тогава беше абсолютно консолидирана, и сега по всички тези критични сигнали, за които няма нужда да говорим.

Въпросът е в това, че за съжаление, както каза и господин Ферхойген, и господин Проди, се изразява именно това съжаление за позицията на България и Румъния. Няма да има сериозни изявления по отношение на позицията на останалите 10 страни. Те са пределно ясни, те догодина се присъединяват. Въпросът е за нашето положение, което може да се влоши именно като аутсайдери.
Искам да кажа, че ние вече имаме достатъчно сигнали от Брюксел, че целият процес започва да се преосмисля. Той ще се преосмисля и за 10-те, защото няма да се гледа вече чисто технически на присъединяването в преговорния процес, а ще се гледа т.нар. проблем относно общите ценности – тези страни, които се присъединяват, споделят ли тези ценности, говоря този път за европейските ценности. И във всички случаи е тревожно това, че в момента се говори за нова стратегия за Югоизточна Европа.
Вие знаете много добре, че много скоро ще започне преговори също и Хърватска. Във всички случаи нещата се очертават така, че надали някой ще ни каже нещо, но просто преговорният процес с България ще се забави. Тоест, ние няма да изпреварваме, обратното, ще се наложи да изчакваме останалите страни, както Румъния, така и Хърватска. Това е нашата дълбока тревога.
Разбира се, предполагам, че Вие ще кажете, че трябва да си свършим домашното, нашата домашна работа – няма никакво съмнение в това. Но става дума за цялостния политически контекст на преговорния процес, който според нас рискува да бъде забавен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте за отговор, министър Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Вие всъщност по-скоро ми зададохте отговор, отколкото да ми зададете въпрос.
Преди това обаче аз ще се опитам да се концентрирам върху въпроса Ви така, както беше писмено отправен към мен, и да го приема съвсем сериозно с оглед точно на хода на преговорния процес, без да спекулирам около това, което Вие споменахте като слухове, атмосфера и т.н. Все пак към този момент трябва да се борави с точни факти.
За преговорите. В края на 2002 г. преговорите на Република България за членство в Европейския съюз навлязоха в нова фаза. На заседанието на Европейския съвет в Копенхаген България и Румъния получиха дата за членство 2007 г. Нашата цел понастоящем е да приключим преговорите по всяка вероятност до 1 май 2004 г. Мисля, че е ясно защо – преди влизането на новите страни, преди новия Европейски парламент, преди новата Европейска комисия. Това е сложен процес и предполага вземането на редица важни решения от страна на Европейския съюз.
Специално бих откроила работата по новата финансова рамка на Съюза за периода 2007-2013 г. От наша страна се водят интензивни консултации с Европейската комисия и страните-членки по оставащите важни глави от преговорите, а именно: “Транспорт”, “Конкуренция”, “Селско стопанство”, “Регионална политика”, “Околна среда”, “Правосъдие и вътрешни работи”.
Уважаеми народни представители, аз ще предоставя на вашето внимание извадки от законите и подзаконовите нормативни актове, които са приети през последните месеци по отделните глави от преговорите. Извадката дава ясна представа за интензивността на работата по присъединяването към Европейския съюз.
Същевременно, следвайки опита от преговорите на тези десет страни от петото разширяване, които ще се присъединят през 2004 г., логично е да предполагаме приключване на преговорите по въпросите на главите: “Конкуренция”, “Регионално развитие”, “Селско стопанство” в самия край на преговорния процес.
В този смисъл количествената бройка на затворени глави трудно може вече да бъде критерий за ефективността на хода на преговорите. Този етап е история. Предстоят сложни, комплексни решения както от българска страна, така и от страна на Европейския съюз, които в крайна сметка да доведат до финализиране на преговорите по оставащите няколко глави и на процеса като цяло и до подписване на договора за присъединяване.
Конкретно по кризата в Ирак. Българското правителство положи сериозни усилия за постигането на решение по мирен път и избягване на военен конфликт. България се придържа към договореностите с Европейския съюз по линия на общата външна политика и политиката на сигурност на Съюза – въпроси, които са обект на преговорния процес в рамките на Глава двадесет и седма “ОВППС”.
Основните параметри на българската позиция по Ирак, изразявана в Съвета за сигурност на ООН, се вписаха в рамките на заключенията на Съвета на Европейския съюз от 17 февруари и 27 януари 2003 г. по Ирак, както и в официалния демарш на гръцкото председателство от 4 февруари, към който България се присъедини. България се присъедини и към заявлението на Гърция от името на Европейския съюз в рамките на откритите заседания на Съвета за сигурност на ООН на 18 февруари и 12 март т.г. За съжаление, международната общност не успя да намери общо мирно решение. Знаете, че наскоро комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген заяви пред Комисията по външна политика на Европейския парламент, че не може да се очаква от страните-кандидатки да следват обща позиция на Европейския съюз, тъй като такава не съществува и трябва да се избягва ситуация в Европа, при която бъдещите членове са поставени под натиск да избират между Европейския съюз и САЩ. Наред с това той специално подчерта, че изобщо не може да става и дума да се забавя процесът на преговорите за присъединяване на България и Румъния към Съюза заради изразената им позиция по иракската криза.
Мисля, че на този етап е твърде рано да правим цялостна оценка на последствията от военния конфликт върху преговорите за членство на България в Европейския съюз. Като министър по европейските въпроси мога да ви уверя, уважаеми народни представители, че правителството и екипът на преговорите работят с високо темпо по оставащите открити преговорни глави. В постоянен контакт сме с Европейската комисия, с Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, гръцкото председателство, Европейския парламент, със страните-членки и на този етап нямаме индикации за настъпили промени в позицията по преговорите с България – позиция, която вие всички знаете от заключенията на Европейския съвет в Копенхаген през декември 2002 г.
Никой от партньорите ни от Европейския съюз не е поставял под съмнение изпълнението на заключенията от Копенхаген. Напротив, бе потвърдено, че 2007 г. е обща цел за Европейския съюз и за нашата страна.
Както знаем, съществуват ясни критерии за членство в Европейския съюз, които следва да бъдат покрити. Убедени сме, че правилата на играта не трябва да бъдат променяни и се надяваме те наистина да не бъдат променени.
Усилията ни по линия на европейската интеграция са концентрирани в посока на успешното приключване на преговорите. Имаме основания да продължим със същата настойчивост и оптимизъм в процеса на нашето присъединяване към Европейския съюз, независимо от сложната международна обстановка, която действително е факт.
Уважаеми господин Кирилов, Вие казахте, че като член на кабинета аз нося вина. Мисля, че това е некоректно. Аз нося отговорност. За вина все още не можем да говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Кунева.
Имате право на реплика, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо Кунева, Вие знаете много добре, че нашата парламентарна група, макар и в опозиция, настояваше да има член на кабинета, който да отговаря за процеса на европейска интеграция. Нещо повече, даже да има заместник министър-председател. Ние затова поставяме въпроса. Вие не носите естествено в момента отговорност за външната политика, но Вие трябва да защитавате европейското направление. Вие много добре знаете, че нещата не са в тази оптимистична фаза, за която някои се опитват да говорят.
Аз Ви задавам простия въпрос. Вече сме в средата на гръцкото председателство. Колко глави сте затворили, някои от тях още през миналата година почти готови? Колко глави смятате, че могат да бъдат затворени до края на този период? И има ли досега прецедент, когато за цял един период на председателство на страна-членка на Европейския съюз, могат да бъдат затворени толкова малко глави? Тук не става дума само за техническата част, но ние нямаме други критерии. Другите, политическите критерии са така да се каже под повърхността. Тях можем да ги чувстваме само по отделни сигнали, които получаваме, и този е един от тях.
Искам да кажа, че във всички случаи въпреки пресиленото изявление на президента Ширак, то подсказва нещо друго – в резултат на нашата позиция, крайна позиция в Съвета за сигурност, която е отражение на политиката на правителството, обществените настроения в редица големи страни в Европейския съюз вече са в негатив за България.

Това за нас е много важно. Разбира се, същите тези настроения са и сред българското обществено мнение. От тази гледна точка България по линия на общественото мнение вече се интегрира с тази на Европейския съюз. Болшинството страни са със същото отношение, както досега, но искам да кажа, че оттук нататък Вие трябва като член на правителството да отстоявате една ясна програма за контрол на щетите. Това, което премиерът каза, след изявлението на президента Ширак: "Аз ще се обадя по телефона!", искам да кажа, че е несериозно. Вие трябва наистина да се срещате именно сега с тези страни и да водите диалог, а не със страните на коалицията, за да покажете балансираност. Иначе, можем да кажем, че въпросите вече не се решават по телефона. Телефонът е развален! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, министър Кунева, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин Кирилов! Конкретно на Вашия въпрос колко глави са затворени и колко бихме могли да затворим – Вие знаете ли колко кръга на преговорите сме имали от началото на годината досега? (Реплики от КБ.)
Няма, няма предвидена сесия. Първата сесия е през април. Следващата сесия е може би през май, а след това през юни. Така че кои преговорни позиции кога ще бъдат приключени, просто до март това не би могло да стане.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ от място): А какво очаквате?
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Очаквам съществен напредък по всяка от оставащите преговорни позиции. Това, както казах, не означава непременно приключване на преговорните позиции.
Просто за сравнение и просто за сведение – миналата година, по време на испанското председателство, Унгария затвори една-единствена преговорна позиция. Накрая на преговорите е така. Тоест, главата "Конкуренция", която засяга много сериозни преговори във връзка със случващото се със стоманодобивния сектор, главата "Околна среда", която също е изключително трудна, тъй като изисква много инвестиции и България кандидатства за много преговорни периоди, налагат повече от един кръг на преговорите. Ние сме в непрекъснати технически консултации и мога да ви уверя, че информацията, която ние предаваме, е оценена много положително.
Аз се надявам, че ние ще напреднем съществено по всяка една от преговорните позиции, което невинаги означава приключване, пак повтарям, на преговорите.
Към този момент обаче да говорим, че имаме каквото и да било забавяне, просто няма основа за това. Все още няма кръг на преговорите. Повтарям, първият е през април. Едва през юни бихме могли да кажем по колко глави България е успяла да приключи предварително преговорите.
Но аз отново ще повторя това, което вече казах в основното си изказване – не, не очаквайте, ние имаме общо шест оставащи. Миналата година за същия период, по време на испанското председателство, приключихме преговорите по шест глави, но сега просто толкова са останали. Това са най-трудните. Ние следваме практиката на всички останали страни. Тук преговорите наистина ще бъдат с повече от един кръг. Това е нормално за главата "Селско стопанство", за главата "Регионална политика" и главата "Околна среда".
Мога да ви представя подробна справка колко тура на преговори са имали предишните преговарящи от 10-те страни, така че, уверявам ви, че към този момент нещата се движат нормално и са под контрол.
Надявам се, че в края на председателството ще можем вече да представим напредъка по всяка една от преговорните позиции. Засега, струва ми се, че нямате основание за безпокойство, че която и да било от преговорните позиции на България е забавена. Точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Кунева.
Има въпрос към министър Церовски, зададен от Стойчо Кацаров.
Заповядайте, господин Кацаров, за да зададете своя въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Нека да слезем от висините на глобалното мислене на Коалиция за България – господата Станишев и Кирилов, към няколко доста по-земни и реални проблеми, които, уверявам ви, вълнуват не по-малко хората от моя регион.
Моят въпрос към Вас, господин министър Церовски, е свързан с областния план за развитие на Кюстендилска област и по-конкретно питането ми към Вас е за това какви средства е предвидило Министерството на регионалното развитие и благоустройството за финансиране на някои от обектите, заложени в областния план за развитие на Кюстендилска област?
Аз много ще се радвам, ако във Вашия отговор ми кажете няколко думи и на мен, и на гражданите на Кюстендил за това какво предвиждате да се случи с язовир "Кюстендил".
Вие знаете, че там навремето министър Чачев беше осигурил 10 млн. лв. инвестиция, която по-късно беше спряна от Вашия предшественик господин Паскалев.
Освен това искам да използвам задаването на въпроса, за да Ви попитам и за нещо друго, също свързано с регионалното развитие и по-конкретно с Ваше обещание, дадено по време на предизборната кампания в община Невестино.
Тогава на Ваша среща с избиратели от с. Ваксево при Вашето посещение, при което агитирахте за кандидата на НДСВ, Вие обещахте да бъде изграден понтонен мост, понтонен мост – повтарям - над р. Струма, който да свърже с. Четирци с Яменското ханче.
Сега, вярно е, че вашият кандидат не спечели изборите, но така или иначе обещанието си е дадено. Вярно е, че този мост не е заложен в областния план за развитие, но аз имам усещането, че в нашата страна понякога дадени от министър обещания имат по-голяма тежест и по-често се случват, отколкото, ако са заложени в някакъв план за развитие и за тях се търси финансиране по други програми.
Ще Ви бъда много благодарен, ако в рамките на днешния парламентарен контрол Вие потвърдите от трибуната на Народното събрание изпълнението на даденото от Вас обещание пред избирателите на община Невестино или пък се отречете от него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Имате думата за отговор, господин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кацаров! Аз ще си позволя да зачета точно актуалния въпрос, който сте ми задали, за да Ви отговоря на това, което съм получил като въпрос:
"Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите на следния актуален въпрос - какви обекти на територията на община Невестино включва областният план за развитие на Кюстендилска област и кои от тях ще бъдат финансирани през 2003 г.?".
И аз ще Ви отговоря на този въпрос, а след това ще си играем на политика и ще Ви отговоря и на следващия въпрос.
Уважаеми колеги! Основните приоритети на област Кюстендил, валидни за развитието на община Невестино, са:
- първо, развитието на туризма и трансграничното сътрудничество с Република Македония и
- второ, възстановяване и създаване на условия за устойчиво развитие на селското стопанство в частта "Овощарство".
Стратегическите цели, касаещи развитието на община Невестино като община от район за трансгранично сътрудничество и изостанал селски район, са: отваряне към трансграничното сътрудничество, развитие на изостаналите селски райони чрез възраждане на земеделието и животновъдството и създаване на нови селскостопански производства и съхраняване на обектите на културно-историческото наследство.
Проектите, включени в областния план за регионалното развитие на област Кюстендил, съобразно своята значимост се разделят на два основни раздела: проекти с надобщинско регионално и национално ниво, които са включени в Националния план за регионално развитие, и проекти с общинско значение, които са на база на проекти, заложени в общинските стратегии.
Към първия тип проекти с регионално значение на територията на община Невестино са включени следните проекти:
Първо – изграждане на нов гранично контролно-пропускателен пункт с. Ветрен или ГКПП – Невестино – Делчево. Обектът е на етап изготвен и одобрен идеен проект от междуведомствената работна група. Предстои възлагане изготвянето на техническия проект. Към същия обект в допълнение Изпълнителна агенция "Пътища" планира през 2003 г. по програмата си "Гранични преходи с Македония" да се изработи идеен и технически проект на третокласен път № 622 Църварица – границата с Република Македония.
Второ – проект за развитие на овощарството в Кюстендилска област. Проектът, както става ясно, се отнася към един от най-важните приоритети за област Кюстендил. Община Невестино има голям потенциал от общинска земя и възможност за развитие на животновъдството и овощарството. Предвидени са площи за създаване на нови плодови насаждения.
Направените изчисления говорят, че се търсят инвестиции в размер на 21 млн. 525 хил. 790 лв. Това трябва да ви говори, че са правени конкретни сметки. Откъде и как ще бъде осигурена тази инвестиция, е въпрос на правилна политика на местното самоуправление, което би могло да участва по определен начин с подходящи програми по линия на САПАРД, на икономическо и социално сближаване, както и на трансгранично сътрудничество – Програма ФАР.
Третият проект е съхраняване и реставрация на паметниците на културата и архитектурата в региона. Проектът визира културен туризъм на територията на Кюстендилска област в контекста на регионалните и национални културни маршрути и потенциални транспортни обекти. Необходимите средства са в размер на 1 млн. 625 хил. лв. Те също не са осигурени и също са предмет на местните власти, ако успеят да разработят според мен проекти по Програма ФАР за икономическо и социално сближаване.
Четвъртият проект е рекреационен парк “Чиста Струма”. Има проектна готовност по инвестиционна идея. Средствата са в много голям мащаб – 61 млн. лв. Проектът е подходящ за разработка по Програма ИСПА. Към вторият тип проекти с общи значения са включени създаване на ловни бази за развитие на стопански туризъм, и второ – преустройство на бившия училищен интернат в с. Згурово, Община Невестино, в дом за стари хора. И двата проекта към момента нямат развитие.
По отношение подобряването на експлоатационното състояние на републиканската пътна мрежа на територията на Община Невестино – за настоящата година са заявени средства в размер на 2 млн. 676 хил. лв. за капитално строителство и ремонтна програма. Това са сметки, направени в резултат на моето посещение.
Не знам с какви очи излизате и говорите тук. Според мен никакво правителство до момента нищо не е правило за тези хора. Ще ви обясня защо. Защото количественият показател на избирателите там явно е неинтересен за всички политически партии.
Предварителният таван за разходите на Изпълнителна агенция “Пътища” в национален мащаб за тази година е 83 млн. лв. Разчетите показват, че е невъзможно да се разпредели финансирането за всички проекти от Община Невестино. Ние си направихме труда да огледаме внимателно пътищата. Това е четвъртокласна пътна мрежа – някакви трасета, които трудно могат да бъдат очертани, ако мога така да се изразя. Нарушена е комуникацията между отделните разпръснати махали и малки селца. Стана видно обаче, че наистина има някои възлови моменти, които могат да бъдат пипнати и не е сложно да бъде стартирана операцията по това и в рамките на мандата на съответния кмет да бъдат изпълнени, ако има координация между властите. Аз не съм обещал. Казал съм следното и държа да го разберете – че програмата на кандидат-кмета на НДСВ, с която съм се запознал, е била реалистична за изпълнение. Това съм казал! А това, че в медиите е излязло понтонни мостове и други бръмбари, това е друг въпрос. Аз и Вие сме военни хора и знаем, че понтонни мостове се строят на реки, където има вода. Аз отидох да видя за какви мостове става дума, но там няма вода. Вследствие на моето посещение аз се разпоредих да се направи пълна инвентаризация на редица мостови инженерни съоръжения, които са били в рамките на “Строителни войски”. Знаете, че то е държавно предприятие и е под моя юрисдикция. Там има редица мостови съоръжения, които могат да бъдат използвани в т.нар. четвъртокласна пътна мрежа. В Община Неделино в Родопите сме направили четири такива мостчета. Има ги, но това са мостове, които се използват във военно време, с интересни сглобяеми компоненти. Това, което видяхме в Община Невестино, са решения, които ще помогнат много на местните хора. Те са напълно реализуеми с малко средства.
Второ, разпоредихме и също тече една друга инвентаризация. Знаете, че с течение на времето редица метални съоръжения и мостове от първокласната и второкласната пътна мрежа, които са били включени в процеса на изграждането на съвременни инфраструктурни обекти, са били демонтирани и са разпилени по най-различни пътни и окръжни управления, по кметства и общини. Ще направим тази инвентаризация. Уверявам ви, че тези съоръжения могат да имат повторен живот в четвъртокласната пътна мрежа, защото общините нямат нито средствата, нито възможностите да ги реализират.
Накрая искам да кажа, че за обекти конкретно в Невестино – една пътна връзка и два малки моста, които са крайно необходими, защото откъсват жизнено важни неща, по проектосметна документация са необходими 950 хил. лв. По-голямата част от тези средства са за четвъртокласния път 62-206. Тази година ще започне усвояването на 80 хил. лв. от тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Церовски.
Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател, благодаря и на Вас, господин министър. На мен също ми изглеждаше много смешна тезата да бъдат изграждани понтонни мостове “Струма 2” или “Струма 3”.
Приемам уточнението, което направихте, че става въпрос за някакъв друг вид военен мост.
Ще ви помоля да уточним още нещо. Така или иначе Вие сте обещали да направите този мост. Не разбрах ясно от Вашия отговор през тази година ще бъде ли направен мостът между с. Щирци и Яменското ханче. Абсурдно е мостът да бъде понтонен. Човек би помислил че ни е завладяла някаква болест във връзка с войната в Ирак и ни се привиждат такива неща. Такова нещо не може да бъде направено там. Така или иначе хората обаче очакват мостът да бъде направен и да могат да го ползват, независимо дали ще бъде понтонен или друг вид военно съоръжение. Моля ви да кажем ясно тук от трибуната, че мостът, който сте обещали, ще бъде направен или няма да бъде направен през тази година, като ни уточните и още нещо. Тъй като споменахте, че е част от четвъртокласната пътна мрежа, то общината ли трябва да финансира изграждането на моста? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Заповядайте за дуплика, министър Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Неслучайно в началото казах, че после ще си играем на политика. Това, за което Вие говорите, не е онова, за което аз съм говорил. Това е фантазията на вашия действащ в момента кмет, който чу по време на обсъждането (защото си направихме труда да минем по всичките тези субекти, но не знам дали Вие сте минавали и дали знаете за какво става дума), че това, за което са си приказвали, е абсурдно, в това число и понтонният мост.
Освен това то е икономически нецелесъобразно. Не излизат сметките, ако мога простичко да го кажа. Аз не съм поемал такова обещание. Това е, пак казвам, фантазия на вашия кмет, който слушаше какво сме си говорили с експертите и след това много коректно веднага го предостави на пресата, която го доизопачи в другата степен – понтонни мостове.
Това, което Ви казах аз и което сме предвидили, са два много важни, според нас, моста, които могат да бъдат построени по такъв способ и не изискват такива инвестиции, че да не могат да бъдат реализирани. Четвъртокласната мрежа знаете на кого е приоритет.
Аз поех ангажимента и казах, че може да се направи по такъв начин, използвайки тези потенциали, които има в Строителни войски, и тези съоръжения, които ще бъдат, меко казано, безплатни, защото иначе трябва да ги бракуваме и да отидат циганите да ги закарат на Вторични суровини по незнайно какви причини. Аз поех ангажимента по начина, по който в Неделино направихме такива съоръжения, да решим проблема и тук, в Невестино.
Това, което е неприятното, е, че обикаляйки региона, аз имам чувството, че тези хора са били забравени от Бога и не само от вашето правителство, а и от предходното, и от по-предходното, защото няма никаква визия за някаква инфраструктура там да е била строена. Това е истината. И това, което мога да направя, аз ще го направя и ще го направя добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Церовски.
Господин Васил Калинов и господин Расим Муса Сеидахмед са отправили питане към Николай Василев относно действията на правителството, свързани със защита на българския производител на птиче месо и мляко.
Заповядайте, господин Муса, да отправите своето питане към заместник министър-председателя Николай Василев.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! През последните месеци бяхме свидетели и все още мисля, че е актуален протестът и недоволството на производители на птиче месо и мляко. Причините за тези проблеми главно са свързани с ефективността от действията на ръководеното от Вас Министерство на икономиката.
За съжаление, още в началото се налага да заявя, че в цели сектори на икономиката са определящи все още сенчестата икономика, контрабандата и неуредиците. Сами разбирате, че при тези условия някои отрасли на българската икономика са обречени на изчезване. А става дума за отрасли с традиции и опит в производството, осигуряващи поминък и доходи на голяма част от населението. Проблемите са много и разнопосочни и нито е възможно, нито е необходимо да се спирам на всички. Ще маркирам само няколко.
Първо, ние приемаме с удовлетворение отчетите за подобрената работа на митниците. Но в интерес на истината трябва да подчертаем, че все още е проблем така нареченият нерегламентиран внос и нарушенията на митниците. Ще се позова на примери. Пилета, които тръгват от Унгария на цена 80 цента за килограм, пристигат в България на митническа цена 43 цента. Въпросът ми е: къде се губят тези 37 цента – из унгарската пустуш, изпадат в Дунава ли или някъде другаде? Тук съм си отбелязал дали не е в коридорите на митниците.
Или да вземем въпроса с млякото. Как става така, че внасяното сухо мляко на митницата е суха суроватка, а след обмитяването става мляко?
Вносът има и своето приложение. След вноса продуктите се преопаковат и на пазара излизат като български.
Всичко това води до едно унищожаване на българското производство и то не с пазарни механизми. Много хора остават без работа и доходи. Няма да ви давам пример за дребни производители, за да не кажете, че те не са истински участници на пазара. Примерът е птицефермата в Поликраище – Великотърновско, изградена с подкрепата на държавата и по програма САПАРД със съвременно оборудване. Само за 9 месеца – от м. май 2002 г. до м. февруари 2003 г., е произвела 225 хил. живи бройлери, 310 т чисто месо, но в резултат на горните проблеми е принудена да продава на цени под производствените разходи и вече не работи. Над 60 човека остават без работа и препитание.
Вторият проблем опира до вътрешната организация на пазара, до наличието на правила на пазара. Днес при призната пазарна икономика в нашата страна ние се надяваме и очакваме по-решителни мерки за прилагането на пазарните механизми. В момента, независимо от усилията на Министерството на земеделието и горите да стимулира производството на мляко, ефектът е минимален. Защо? Получава се така, че Министерството на земеделието и горите увеличава субсидията за литър мляко, а големите играчи веднага свалят изкупните цени.
Сигурно Ви е известно, господин вицепремиер, че изкупната цена на млякото сега е 0,22-0,24 лв., а самите млекопреработватели заявяват, че през пролетта и лятото няма да бъде повече от 0,17-0,19 лв.
Другият, така да се каже, вътрешен проблем е въпросът за ДДС. Основните производители, около 90 процента от които са производители на мляко, са и лични стопани с по една до три крави и, естествено, нерегистрирани по ДДС, докато легитимните млекопреработватели са регистрирани. Проблемът с ДДС се оказа непреодолима преграда и за изграждането на сдруженията на млекопроизводителите съгласно наредбата на министерството. Защото само 2-3 месеца след заработването му то влиза в режим на регистрация по ДДС и дребният млекопроизводител отново е на колене и в улица без изход.
Не считате ли, господин вицепремиер, че ДДС следва да се диференцира най-малкото за основните хранителни продукти – така, както е в Европа?
Третият голям въпрос опира до пазарите.
Уважаеми господин вицепремиер, моля да ми отговорите на следния въпрос: какви действия предприема правителството за защита на млекопроизводителите и производителите на птиче месо в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Муса.
Заповядайте за отговор, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Муса и също така уважаеми господин Калинов! Благодаря Ви за Вашето питане. Аз, разбира се, също като Вас споделям повечето от информацията, която предоставихте, и от Вашата загриженост към тези отрасли. Между другото, понеже Вие леко модифицирахте съдържанието на своя въпрос в сравнение с първоначалния му вид, както Вие сам забелязвате, повечето от тези въпроси всъщност не са към министъра на икономиката, а може би са и към други ресори. Но няма значение, аз, разбира се, ще Ви отговоря на този въпрос.
През последните няколко месеца Министерството на икономиката е провело поредица от срещи по своя инициатива и по молба на птицепроизводителите в България с представителите на този бранш.
Ще започнем от птицепроизводителите. Тези срещи бяха провеждани през м. януари, февруари и март. Аз бих искал да благодаря още веднъж на много народни представители, които или индивидуално, или заедно с представители на производителите бяха при нас, в Министерството на икономиката, и ни запознаха с тези проблеми и помогнаха за напредък към тяхното решаване. Първите такива срещи бяха с господин Христо Механдов, господин Ламбовски – това са нашите народни представители от Стара Загора – както, разбира се, и госпожа Петя Божикова. Подобни срещи проведох и при последното си посещение в Плевен през м. февруари, организирани с големи птицепроизводители от нашите народни представители там.
По време на тези срещи и на анализа на ситуацията са направени много изводи. Единият от изводите е, че въпреки че е вярно това, което казвате, пазарът или българският производител на птици или на продукти на птицевъдството е един от най-защитените в сравнение с другите отрасли. Например за някои видове птицепродукти митото е високо – средно около 68 процента, което е една от най-високите митнически ставки за който и да е продукт в страната. Също така има минимално специфично мито от 260 евро на тон. Вие знаете защо е въведено това. Защото след нашия анализ ние изобщо не сме изненадани, че основните проблеми всъщност не са някъде в системата на Министерството на икономиката или търговията, а по-скоро това са по митническите въпроси. Птицевъдството е един от секторите, където в най-голяма степен се наблюдава занижаване на декларираните цени на границата, а също така измама с вида на продуктите, които се внасят.
Например внасят се пилешки бутчета, на които митото е високо, и се декларират като други видове продукти, на които митото е много по-ниско и съответно цените са по-ниски. Какво се получава в резултат? Вследствие на тези нарушения на митницата и на не стопроцентовото добрия контрол, въпреки някои подобрения през последните години, се плаща много по-малко мито, отколкото трябва, плаща се по-малко ДДС или понякога има измама с количествата. Тоест българският пазар е залят с нерегламентирана, понякога нискокачествена вносна продукция на ниски конкурентни цени.
Ще ви призная, че при двете си посещения в Съединените щати през 2002 г. една от основните теми, колкото и смешно да прозвучи, с Департамента по търговията във Вашингтон беше за пилешките бутчета. По време на тези срещи, както и при посещението на секретаря по търговията, тоест министъра по търговията Дон Евънс преди няколко седмици, този въпрос продължава да бъде разискван и ние защитаваме българските интереси.
Вследствие на нашите срещи с птицепроизводителите и вследствие на така наречения създаден от нас Консултативен съвет по птицевъдство и птицепреработка, в който участва Министерството на икономиката, участват също Министерството на земеделието и горите и структурите на Министерството на финансите, като “Митници” и Данъчната дирекция, е сформирана работна група, която анализира тази ситуация. Вследствие на тези срещи през м. февруари и март ние сме предложили няколко паралелни мерки. Едната мярка, която е изключително чувствителна, особено в началото на всяка година, тоест това е тежкият зимен период, е по отношение на нашите договорености с Европейския съюз. Вследствие на нашето Споразумение за присъединяване ние сме договорили да има безмитен внос една квота от 1000 т на година от Европейския съюз. За съжаление през минали години целият този внос е минал наведнъж в началото на годината и съответно пазарът е бил дестабилизиран точно през тези тежки месеци. Обаче по наша инициатива ние приехме през тази година, че това ще стане на четири квоти по 250 т за всяко тримесечие. Тоест това би трябвало до известна степен да стабилизира пазара.
Втората мярка, която сме предложили, е да се повишат митата по две позиции. Едната позиция е за така наречените пилешки главички, където предлагаме допълнително повишение на митото от 40 процента на 75 процента, а другото е за карантията, където също предлагаме митническата ставка да се удвои. Това само по себе си няма да реши проблемите. Смятаме, че основните действия трябва да бъдат извършвани в системата на митниците и по контрола върху вноса. Затова аз изпратих преди около месец писмо до министъра на финансите с копие до директора на Агенция “Митници” и до други органи на системата на финансите, в което отново повдигаме този въпрос. Информирали сме също консултантската фирма "Краун ейджънтс". Смятаме, че някои мерки са взети. Аз лично през последния месец се срещнах с птицепроизводители, които усещат първоначалните резултати или поне надеждата за резултати от тези мерки.
Бих искал да се върна и на другия въпрос. Вие сте прав, традиционно съществува опасност от напрежение в пазара на мляко. Този проблем се прояви преди една-две седмици, тоест неотдавна и в момента между Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и горите се обсъжда дали и по какъв начин би могло да се повиши митото върху някои видове млечни продукти и евентуално дали това би бил най-добрият начин за регулиране на пазара и за защита на българските производители.
Уважаеми господин Муса, Вие повдигнахте и някои други също много важни въпроси. Единият от тях е за ДДС. Този въпрос е изцяло в компетенциите на Министерството на финансите. Въпреки това аз ще Ви напомня, макар да съм убеден, че Вие си спомняте как през миналата година Министерството на икономиката заедно с министър Дикме много остро поставихме въпроса в Министерския съвет да бъдат намалени два прага. Единият е за така наречената задължителна регистрация по ДДС, който аз предложих да бъде намален от 75 хил. лв. на 50 хил. лв. И това беше прието. Вторият праг е за доброволната регистрация по ДДС, която аз предложих да падне от 50 хил. лв. на 25 хил. лв. И наистина след дълъг дебат Министерският съвет прие това предложение. За съжаление вследствие на дискусиите в Комисията по бюджет и финанси и в пленарната зала на Народното събрание в крайна сметка това предложение не беше прието през 2002 г.
Имах също така множество срещи с представители на хранително-вкусовия отрасъл през 2002 г., с множество от тези подотрасли, примерно месна промишленост, млечна промишленост и т.н. Ще ви призная, че на една петчасова среща четири часа бяха посветени на проблемите на ДДС, които, отново казвам, не са в моя ресор, но ние направихме с министър Дикме каквото можахме през 2002 г. Тези дискусии ще продължат и през 2003 г. с цел подобряване, ако има възможност, на данъчното законодателство за 2004 г.
Това сме направили за момента. Тоест в никакъв случай не бих казал, Вие също не сте го казали, че държавата нищо не е направила за тези отрасли, но съм абсолютно съгласен с Вас, че усилията ни в тази посока трябва да продължат. И ние много внимателно трябва да следим развитието на пазара и да направим всичко, което е възможно в рамките на нормалното, в рамките на нашите ангажименти към Европейския съюз, към Световната търговска организация за защита на родното производство в селскостопанските отрасли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроса.
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодаря Ви, господин министър. Аз ще задам един въпрос, който изцяло според мен е в компетенциите именно на министъра, който наблюдава икономиката и е вицепремиер в нашето правителство. Този въпрос е свързан с осигуряване на комплексните условия, които да не допускат да се стига до тази ситуация, която има днес в България. Защото аз съм съгласен, че проблемите опират до Министерството на финансите, съгласен съм, че опират до отрасловото Министерство на земеделието и горите, но в крайна сметка ролята на Министерството на икономиката е именно да следи процесите и на базата на конюнктурата, която я има и навън, и в страната, да предлага решения на Министерския съвет и да ги реализира.
Затова моят конкретен въпрос към Вас е: има ли съответно от външни фактори – правителства - в рамките на водените преговори поставяне към нас на ограничителни условия или изисквания, които да водят до това да се гарантират, така да се каже, тези квоти за внос на птиче месо и да се позволява безконтролното внасяне на сухо мляко, което пряко удря българския стокопроизводител? Това е конкретният ми въпрос: има ли към нас конкретни искания по този въпрос и как министерството ще защитава интересите на българския производител? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Заповядайте да отговорите на отправения към Вас уточняващ въпрос, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Аз приемам Вашия уточняващ въпрос като напълно резонен и логичен вследствие на моя отговор. Наистина ние следим много внимателно развитието на пазарите на всички основни стоки и позиции, включително и особено в хранително-вкусовата промишленост. Бих искал да Ви информирам, че само за последните 12 месеца в добро сътрудничество с Министерството на земеделието и горите ние на няколко пъти въвеждахме специални защитни мерки за различни хранително-вкусови отрасли или селскостопански производители. Първоначално това бяха мерки за производителите на пресни зеленчуци и плодове. Аз всяка седмица подписвам на бюрото си специфични мита или референтни цени при вноса например на домати, краставици и др. – списък на цяла страница от тези продукти. Същото сме направили по отношение на хлебната мая.
Вие обърнахте внимание на един много интересен нюанс на въпроса - дали има натиск от външни фактори. Аз лично не съм получавал такъв натиск, с изключение на един случай. Както казах, два пъти съм бил в Съединените щати и разговорите за пазара за птицепроизводителите отнеха доста време. Тоест Съединените щати, разбира се, като износител в световен мащаб на такива продукти не само към България, а към целия свят на практика биха искали да видят по-ниски ставки и аз това го разбирам. Само че ние не сме отстъпили и нямаме намерение да отстъпваме засега, тъй като смятаме, че българските производители все още изобщо не са конкурентни и не биха могли да се справят с този натиск.
В същото време отново ще кажа, че проблемът не е в митническата ставка. Ние можем да направим тази ставка и 500 процента, но това няма да реши въпроса. Защото ако примерно пилешки бутчета минават и се извършват нарушения в отчитане на количествата, ако бутчетата се представят като карантия или като други продукти, тогава на практика никой не би могъл да ни спаси.
Аз съм съгласен с вас, че трябва да гледаме комплексно на тази ситуация и да вземаме поредица от мерки, за да се реши цялостният въпрос. И точно в тази насока са нашите поредици от срещи с птицепроизводителите за последните два месеца и в София, и в много други областни центрове и тези две мерки, които предложих, както и моите писма до Министерството на финансите. Ако тези мерки дадат поне частично ефект, това ще се отрази положително на българските производители. От моите устни разговори с тях аз смятам, че те вече го усещат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Господин Калинов ще изрази отношение към отговора на министъра.

ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Аз ще взема отношение съвсем накратко.
Благодаря, господин министър, за отговорите – и по основния, и по уточняващия въпрос. В крайна сметка обаче аз искам да споделя пред Вас следното. Българското правителство трябва да прави всичко, което е по силите и възможностите му, за да даде шанса и възможностите нашата хранително-вкусова промишленост да стъпи на краката си. Знаем, че извървяхме един много тежък период и в момента също се намираме в такъв тежък период, в който все още нашата хранително-вкусова промишленост не може да достигне ония възможности, които имаше примерно преди 12 години и които да я правят конкурентоспособна спрямо производителите, които ги има в Европа и въобще в света, особено пък водещите производители. В този смисъл, без осигуряването на правителствена подкрепа, държавна подкрепа особено, както Вие коментирате в момента за птицевъдството, за което става дума, абсурдно е родното птицепроизводство да се развие и да имаме на пазара наистина български продукти, а най-важното е да дадем препитание и възможност на хората да има какво да работят, защото, господин Муса каза, затварят се цехове, затварят се и цели предприятия.
Но тъй като Вие се спряхте повече на птицепроизводството, аз искам да ви обърна малко повече внимание на проблема мляко. Проблемът е изключително тревожен и тежък. Той засяга препитанието на повече от 50% от българите, защото те разчитат точно на собственото си млечно производство. И ако вие не вземете тези мерки своевременно, още сега, за да осигурите едно нормално изкупуване, на нормални цени – конкурентни, в смисъл да отговарят на техните потребности, считайте, че ще се погуби и малкото останала вяра и надежда, а и желание да се отглеждат животни за производство на мляко и млечни продукти.
Натискът, който се осигурява от страна на крупните преработватели на мляко, е много голям и според мен вие трябва да вземете мерки да балансирате нещата между производителите и потребителите на тази продукция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Василев! На два пъти през последния месец, господин Василев, аз се обръщам към Вас с един и същи актуален въпрос, в който питам как ще се отрази на туристическия сезон войната в Ирак и ангажирането на България с нея? Изготвена ли е официална писмена оценка на рисковете за българския туризъм; ще претърпи ли България загуби и какъв е предполагаемият им размер? Какви мерки е планирало Министерството на икономиката за неутрализиране на потенциалните вреди?
И в двата случая председателят на Народното събрание - господин Герджиков, отклонява този актуален въпрос под предлог, че се отнася до бъдещо несигурно събитие и поради това не се вмества в парламентарния контрол.
Искам да попитам кое е това бъдещо несигурно събитие – войната, туристическият сезон или официалната оценка и мерките, които би трябвало да предприеме българското правителство, за да демонстрира, че се отнася отговорно към онова, което се случва в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е процедурата?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ето защо, госпожо председател, бих Ви помолил: така и така тук е господин Василев, той би могъл да отговори и на този въпрос, тъй като за втори път ми е върнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Такава процедура няма, господин Пантелеев.
Имате малко сходно формулиран въпрос във Вашето питане, но знаете, че такава процедура няма, господин Пантелеев. Ако министър Василев желае да разшири отговора си към господин Бояджиев и отговори на това – негово дело е, не мога да го задължа.
Заповядайте, господин Бояджиев, да отправите актуалния въпрос, зададен от Вас и господин Танков към министър Николай Василев, относно подготовката и провеждането на летния туристически сезон в Южното Черноморие 2003 г.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин заместник министър-председател, на 11 март с колегата Танков Ви зададохме актуален въпрос, тъй като настаняването на военни части на летище “Бургас”, кв. “Сарафово” основателно предизвиква тревогата на бургаските граждани относно провеждането на туристическия сезон. Няма информация при какви условия е предоставено летището и ще може ли то да бъде използвано за граждански цели.
Нашият актуален въпрос към Вас е: при какви условия е предоставено летище “Сарафово” на военните части и в какъв срок, и как ще бъдат компенсирани жителите на кв. “Сарафово” и град Бургас за икономическите и екологични щети от използване на базата и летището?
Междувременно на 16 март, неделя, се срещнах с хората на Сарафово. За съжаление, от два дни е факт и войната. При разговорите ми в Сарафово допълнително станаха ясни няколко неща, свързани с формулирания по-горе въпрос.
Въпреки надеждите на заместник-министъра на външните работи, изказани в телевизионно предаване, че компенсациите за Сарафово ще дойдат от увеличения стокооборот – да се подразбира в резултат на американското присъствие в района – до този момент, според техните твърдения, американците не са купили една дъвка в Сарафово. Към 17 март туроператори в Сарафово са получили отказ на група от 80 туристи от Полша, а други 140 са съобщили, че ще дойдат само, ако бъдат прехвърлени от Сарафово в Балчик, Каварна и в най-лошия случай не по-близо до Сарафово от селището Обзор.
От обещаните нови работни места във Военния почивен дом в Сарафово, на мястото на съкратените в края на 2002 г. 50 човека, досега са назначени 5 или 6 човека и то с граждански договор. Хората не виждат никакви гаранции срещу рисковете, които сериозно застрашават основния източник на тяхното оцеляване. Жителите на Сарафово, както и всички, които разчитаха на един силен туристически сезон, биха искали да чуят какви са вижданията на правителството за тяхното компенсиране и минимизиране на очертаващите се загуби. Благодаря ви. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бояджиев, а също и уважаеми господин Танков! Аз разбирам и споделям изхода на вашата загриженост както за туристическия сезон, така и за ситуацията около летището в Сарафово, а на този етап при сегашната ситуация и сегашната ни информация аз бих искал да ви успокоя, защото за момента нямаме някакви сериозни или никакви причини за притеснение през тази година.
В момента моят ресорен заместник-министър по туризма Димитър Хаджиниколов отива точно на Черноморието и ще се запознае лично със ситуацията в Бургаския регион, за да провери дали наистина има някакви конкретни причини за притеснение. За момента смятаме, че такива няма. За момента в Министерството на икономиката не е постъпвала информация за отказ от пътувания на чужди граждани през летния туристически сезон 2003 г. Разбира се, статистически винаги е възможно някоя друга група, например както от Полша, да се откаже. Аз обаче не разбрах със сигурност дали преди 2-3 дни тази група се е отказала само заради някакви проблеми на летище Сарафово или по някакви други причини. Това не е толкова сигурно.

В същото време преди седмица България се представи изключително успешно, над нашите очаквания, на една от най-големите европейски туристически борси в Берлин между 7 и 11 март т.г. По време на разговорите с представителите на някои от големите туристически концерни, например ТУИ, “Томас Кук”, тоест бившият “Некерман”, ITS, “Алтурс” и т.н., не е бил поставен нито веднъж въпросът за евентуални проблеми за приемане на чартъри на летище Сарафово по време на летния туристически сезон. От своя скромен опит по летища в различни части на света бих искал да споделя с вас, че на много световни летища или на пристанища спокойно съжителстват както пътнически самолети, така и военни самолети и в това няма нищо притеснително.
Представителите на големите туроператори подчертават, че в условията на стагниращ пазар, когато по отношение на дестинации, като Северна Африка, Кипър и Турция, се наблюдава отлив, то ходът на записванията за България е положителен, като различните фирми отбелязват различен ръст в очакванията си за тази година. Големите туроператори са обявили, че има възможности за анулации на почивки в Северна Африка, Кипър или Турция. Това са региони или страни, които са по-близо до кризисния регион – Ирак, където би могло да има по-силни негативни последици, а клиентите могат да изберат друга дестинация, без да заплащат неустойки или глоби за анулациите. България не е сред страните, за които се очакват анулации, а, напротив, тя е сред дестинациите, които се оценяват като спокойни и перспективни.
Немският маркетингов институт “Мюгелзее” прогнозира ръст от 28 процента на записванията за България от Германия. Ще ви напомня, че през 2002 г. ние имахме ръст от около 30 на сто. Разбира се, към днешна дата ние не знаем какъв ще бъде ръстът за тази година. Аз лично очаквам той да е поне над 10 процента, което също би било добре. В най-скоро време само от Германия очакваме броят на туристите годишно да наближи половин милион души, което би било голям успех.
В заключение бих искал да ви успокоя, че към днешна дата няма никакви притеснения за някакви икономически щети или за провален туристически сезон. Напротив, считаме, че България както през 2002 г., така и през 2003 г. ще бъде една от малкото страни в Европа със задоволителен положителен ръст на туризма.
Тъй като Вие споменахте устно някои индикации за полски туристи, аз бих искал да ви информирам, че ние пък имаме сведения от голям турски туроператор, който би искал да прехвърли част от загубения поток туристи към Турция да ги прехвърли към България и в момента се опитват да намерят най-подходящите хотели за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Имате думата, господин Бояджиев, да изкажете отношението си към отговора.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин заместник министър-председател, в този случай Вашите колеги и моите приятели от ДПС казват ин ша Аллах – дай Боже, това, което казвате, да се сбъдне. Лично аз обаче и особено моите избиратели от Сарафово много сериозно се съмняват в една такава оптимистична прогноза, защото имат вече първите доказателства за отлив от туристи. Мисля, че не е необходимо човек да е Новохудоносор, за да може да допусне, че при един очертаващ се отказ на Турция да пусне самолети-цистерни да кацат на нейна територия, много скоро ние ще бъдем изправени пред искането от нашите партньори, от коалицията и конкретно от Съединените американски щати летище Сарафово да поеме допълнителен брой самолети и допълнителен брой полети, което почти сигурно за мен е, че ще доведе до затваряне на гражданското летище. Пренасочването на чартърните полети към Варна няма начин да не се отрази на потока.
Казвам всички тези неща, господин заместник министър-председател, и като страна по проблема, защото ще Ви напомня само, че Сарафово е селище, създадено от тракийски бежанци през 1913 г. и знам изпитанията, през които са минали дядовците и бабите на младите жители на Сарафово и затова не мога да не съм съпричастен към тези проблеми.
Мисля, че постъпих коректно, задавайки въпроса си, да не Ви конкретизирам какво очакваха да чуят от Вас хората на Сарафово. Те чуха една оптимистична прогноза, отново казвам: дай, Боже, да се сбъдне, но аз определено съм песимист.
Сега ще си позволя да Ви кажа конкретно какво те очакваха да чуят и евентуално да го чуят от Вашия заместник господин Хаджиниколов, който ще отиде в Бургас, и дано да се срещне и с хората в Сарафово.
Първото, което те очакват да чуят, е, че съществена част от наема, който държавата следва да получи срещу предоставяне на летището за военни цели, ще се инвестира в конкретни проекти в Сарафово. Между тях са: изграждане на канално-помпено станция за отпадните води от летището, почивната станция и селището с цел да се прехвърлят към съществуващата пречиствателна станция между Сарафово и Поморие и да се избегне замърсяването на морето; изграждането на зелен пояс между летището и селището; рехабилитиране на уличната мрежа; застраховане на жилищния фонд с участие на държавата.
Бих могъл да продължа да изреждам, но председателят ще ми спре микрофона…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Бояджиев, прекалявате с моето добро отношение към Вас.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Надявам се Вашият заместник и Вие, господин министър, да намерите възможност да отговорите на хората в Сарафово, а и на всички други, които са заинтересовани от този проблем, и в личен разговор, а не само от трибуната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бояджиев! Отново на този етап бих искал да Ви успокоя, тъй като не смятам, че има някакви причини за притеснения в момента. Ние нямаме сигнали за намален туристически сезон, нямаме никакви сигнали или искания за затваряне на гражданското летище. Вие, като народен представител от региона, сигурно сте се сетили, че ако има по-голям трафик на военни самолети, ин ша Аллах, като казахте, тогава може би ЛУКойл Нефтохим-рафинерията, която също се намира близо до Бургас, ще има по-големи обороти, съответно ще плати по-високи данъци или ще има повече работни места. Така че нещата винаги трябва да се гледат комплексно.
Аз смятам, че като цяло Бургаският регион по-скоро ще спечели, отколкото ще загуби от сегашната ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Преминаваме към питане от народния представител Тошо Пейков относно финансовото състояние на “Химко” – Враца.
Заповядайте.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Ние не за първи път от тази трибуна си говорим за съдбата на Врачанския торов завод “Химко”. Затова аз бих желал да подновим този разговор, тъй като няма никакъв резултат от досегашните ни разговори в полза на персонала, в полза на българската икономика и на торовия завод.
Вие ме помолихте за кратка отсрочка след нашия предишен разговор, аз Ви я дадох, но днес вече мисля, че Вашето министерство трябва да вземе компетентно решение по въпроса с “Химко”, защото избирателите, синдикалните дейци в комбинат “Химко” – Враца, питат: първо, каква ще е съдбата на техния завод, който е харизан на бандити през 1999 г. от Агенцията за приватизация, но е построен с техния труд, със средства на целия български народ.
Второ, кой ще плати на заетите и съкратените над 2 млн. лв. неизплатени заплати?
Трето, възможно ли е до месец - два да се намери някакъв благоприятен изход за комбината, както смятат, може би доста оптимистично, синдикалните дейци от "Химко"?
Бих желал да припомня на колегите и на тези, които са забравили вече тази плачевна сделка от 1999 г., за която имаше кандидати, които предлагаха 100–120–150 млн. долара и все пак този комбинат беше харизан на една шайка бандити.
"Химко" се сдоби с лоша слава именно заради новите си шефове още през 1999 г., когато приключи сделката с Агенцията за приватизация. Подвеждаща се оказа информацията, че купувачът има споразумение за доставка на газ с "Газпром" Русия на преференциални цени. Това твърдеше неофициално шефът на Агенцията за приватизация г-н Захари Желязков, а също така и че "Химко" ще произвежда карбамид с ниска себестойност благодарение на тези преференциални цени. Оказа се обаче, че уж американската фирма "Ай Би Трейд" няма 250 млн. долара годишен оборот със страни от бившия Съветски съюз, както твърдяха купувачите и продавачът, нито че представлява интересите на "Газпром" в България. След толкова лъжи е логичен и днешният плачевен край на химическия комбинат. Но тези лъжи струват много страдания на работниците и служителите, на квалифицираните производители на карбамид, на химиците, които нямат работа. Техните семейства страдат, а сделката с "Химко" – Враца, можеше да бъде по-благоприятна. Благодаря. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пейков.
Заповядайте, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейков! За съжаление ситуацията с комбината "Химко" във Враца е един от примерите за изключително неизгодна и неуспешна приватизация, също така и за една неприятна или по-скоро трагична съдба на едно от големите индустриални предприятия в България.
Ще започна с коментара по последните неща, които казахте. Много добре си спомням как след 1997 г. имаше няколко възможности да бъде приватизиран "Химко" и първоначално имаше една оферта от над 100 млн. долара, която не се състоя, купувачът не плати; междувременно беше отхвърлена също добра оферта от много десетки милиони долари за мажоритарен дял от около 57 процента от южнокорейския концерн "Деу". В крайна сметка две години по-късно се стигна до приватизация само за 1 милион., а след още няколко години се достигна до окончателното загиване на този комбинат. Причините са много добре известни, знаете ги Вие, знаят ги служителите и работниците в дружеството, знае ги и врачанската общественост. За съжаление при такъв вид управление, при цената на газта в момента не беше възможно през тези години да бъде спасен "Химко", нямаше просто как да стане. Бих искал да ви запозная с няколко цифри.
Карбамидът е един от основните продукти, произвеждани в комбината. Около 70 процента от неговата себестойност се формира от цената на природния газ. Ясно е, че след края на действието на Ямбургската спогодба при тези цени на природния газ е невъзможно да бъде понижена себестойността под критичната.
В резултат на това развитие дружеството инкасира счетоводна загуба, както следва: за 1999 г. – над 19 нови млн. нови лева; за 2000 г. – близо 13 млн. лв.; за 2001 г. – близо 22 млн. лв.; за 2002 г. – малко по-малко, около 14,5 млн. лв. Общата сума за четири години е около 68 млн. лв. Разбирате, че няма значение за какво дружество и в кой регион става дума. Когато едно дружество от този тип загуби за четири години 68 млн. лв., никой не може да го спаси. Как оцеля всъщност то дори досега? Оцеля, за съжаление, по най-лошия за държавата начин – това е чрез увеличаване постоянно и прогресивно на задълженията към кредиторите. На практика получава ток и газ от НЕК и "Булгаргаз" без да ги плаща, продава на загуба готовата продукция, реализира все по-големи и по-големи загуби, натрупва все по-големи задължения. Тази ситуация не може да продължава вечно.
Какво стана след това? През 2002 г. средносписъчният състав на работещите е около 895 души, но на 25 февруари т. г. са освободени 423. Задълженията към персонала са близо 2 млн. лв. и въпреки че е подписано споразумение между ръководството на дружеството и синдикалната организация на КНСБ до края на този месец да се изплатят всички дължими и безспорно установени възнаграждения и обезщетения, това ние с вас можем да предположим, че едва ли ще се случи – не само в края на март, а изобщо.
Какво се случи след това? В края на миналата година около м. ноември "Булгаргаз" и Националната електрическа компания съвместно поискаха откриване на процедура по несъстоятелност във Врачанския съд. Задълженията са били общо около 151 млн. лв., към тези две дружества директно около 101 млн. лв., индиректно по-скоро към 120 млн. лв., а отделно към Агенцията за държавни вземания близо 2 млн. лв.
Врачанският съд на първа инстанция отхвърли – малко странно – иска за откриване на процедура по несъстоятелност, защото според съда активите били достатъчни, за да се покрият задълженията. Това според мен е нереалистично. Паралелно с това "Химко" заведе иск срещу НЕК за използване на централата за наем, за обслужване и т. н. в размер на космическата сума от 180 млн. лв., което също е нереалистично.
На втора инстанция през януари 2003 г. Софийският съд също отхвърли иска. Сега следва да се произнесе трета инстанция.
Това, което може да направи Министерството на икономиката, което нито е собственик, нито е кредитор, са няколко неща и ние считаме, че сме ги направили.
Първото, уважаеми дами и господа народни представители, е да се провери за кои стоки – по същия начин, както говорихме преди малко за селскостопанските производители, би могло и би трябвало да се въведат защитни мерки по вноса, примерно под формата на по-високи мита. Това ние го направихме на няколко пъти, като през миналата година въведохме защитни мерки за някои видове азотни торове, като например амониевата селитра, също така проведохме разследване по искане на "Химко" за въвеждане на защитна мярка по вноса на карбамид и уреа. Тези мерки обаче не са достатъчни в никакъв случай.
Второто нещо, което направихме, което повтарям всяка седмица тук на парламентарния контрол, за всички дружества, те всички са в едно и също състояние – внесохме законопроект с доста сериозни промени в Търговския закон, по-точно в частта му за ликвидация и несъстоятелност.
Отново използвам времето за парламентарен контрол, уважаеми господин Пейков, да призова всички народни представители от всички парламентарни групи да подкрепят тези промени, защото ако в момента по стария действащ Търговски закон дружеството "Химко" бъде обявено в несъстоятелност, практиката показва, че до края на мандата на това правителство и вероятно до средата на мандата на следващото правителство, това дружество няма да излезе от процедура по несъстоятелност, ако изобщо тогава е останала поне една здрава инсталация и работеща машина от него. Напротив – при новия Търговски закон това би могло да стане дори в рамките на настоящата година. Така че считам, че това е най-доброто нещо, което би могло да се направи за стотици предприятия в подобна ситуация.
В заключение бих казал, че не точно Министерството на икономиката, а като цяло изпълнителната власт в лицето на държавните дружества от енергетиката, се опитва да направи каквото може. Ще изчакаме срока 31 март, за да видим дали ще бъде изпълнено поне частично споразумението с КНСБ. Моята прогноза е, че то изобщо няма да бъде изпълнено и общо взето с това нашите възможности долу-горе се изчерпват. Ще чакаме решението на трета инстанция в съдебната система по процедурата по несъстоятелност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, господин Пейков, за два допълнителни въпроса, ако имате желание.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, няма да задавам два допълнителни въпроса, отговорът беше доста изчерпателен. Но бих желал да припомня на уважаемия вицепремиер и министър, че тази сделка, която е проведена през лятото на 1999 г., ни дава пример за това как не трябва да бъдат приватизирани българските предприятия. Имало е сигнали в българския печат, в авторитетен икономически седмичник, че хората, които се представят за купувачи, за собственици, са имали фалирали по няколко български предприятия. Един от тях е Валентин Димитров, който е бивш член на Надзорния съвет на фалиралата Частна земеделска инвестиционна банка. Има и други имена, които ще намерите в публикации от 30 септември във вестник "Капитал". Опасни са тези хора, които биват допускани до приватизация на важни структуроопределящи предприятия в българската индустрия.
Затова Ви моля – въпреки че нямате отношение поради липсата на държавна собственост, не сте принципал на това предприятие, и все пак като министър на министерство, което има отношение към българската икономика и нейното развитие – моля Ви да проведем една среща с хората, които са мамени досега в това предприятие. Нека във Враца или София в удобно за Вас време и място да се срещнем с тях. Те имат идеи, които заслужават да бъдат изслушани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли да отговорите на допълнителните въпроси? Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейков! Накратко ще добавя някои щрихи към своя отговор. Най-напред съм длъжен да се съглася с Вас, че, да, в много случаи такава е било правосъдието в България преди, и второ, че все пак има някакво положително развитие за последните няколко седмици, които не бяха особено очаквани.
През миналата година, преди няколко месеца, в Черноморския регион цената на карбамида беше доста ниска, в някои моменти малко над 90 долара на тон. А ние сме изчислили, че при добро управление цената би трябвало да бъде поне 130 долара на тон, за да може при тези цени на природния газ дружеството да не трупа загуби.
В момента цената е около 150 долара на тон, т.е. тя е благоприятна и един добросъвестен мениджмънт, едни добросъвестни собственици при положени усилия в тази посока биха могли да се справят по-добре, отколкото преди половин година. Дали те обаче искат и могат да го направят, това е много трудно да се каже. Както казах, очакваме решението на трета инстанция от съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
С това завършихме питанията към Вас.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на отбраната господин Николай Свинаров.
Давам думата на господин Ляков да зададе своя актуален въпрос относно предоставяне на бившия военен гарнизонен стол на община Пазарджик.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми останали 18 колеги! Поставям този въпрос, изпълнявайки един ангажимент, който съм поел към община Пазарджик, към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и Регионалния съвет на Съюза на пенсионерите.
Със закриването на военното поделение в Пазарджик бе затворен и гарнизонния стол за военнослужещи. През 2002 г. този недвижим имот – частна държавна собственост, бе предложен за продажба, но не бе продаден. Правейки едно отклонение тук ще кажа на господин министъра, който естествено не е запознат с това какво представлява имотът и къде се намира, той е далеч, много далеч от търговския център на Пазарджик, не е на главна улица и, според мен, не представлява стойност като търговски обект. И затова и не е бил продаден, а, предполагам, че няма да бъде продаден и през тази година.
След затварянето на стола община Пазарджик е готова да организира в помещението социално ориентиран стол за общо и диетично хранене на възрастни хора, който да включва, разбира се, и запасни офицери и сержанти. Мисля си, че Министерството на отбраната и лично Вие, господин министър, трябва да проявите известна загриженост към запасните военни, като подкрепите предложението на кмета на общината д-р Иван Колчаков и им предоставите помещението вместо то да пустее и през 2003 г. Затова Ви питам: ще го направите ли? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Проблемът, който поставяте, е наистина сериозен и част от сериозната реформа, която се осъществява в Министерството на отбраната и Българската армия. Действително Министерството на отбраната е затрупано от множество искания. Както сам Вие казахте, за този имот ние многократно вече сме отказвали предоставяне, в т.ч. и на съюзите, за които говорите.
В Министерството на отбраната стигнахме до следния извод: че разглеждането и решаването на многобройните искания за безвъзмездно предоставяне на имоти - частна държавна собственост на Министерството на отбраната изисква принципно нов подход, като се налага нуждите на териториалните органи на местната власт, както и тези на обществените организации, да бъдат обобщени и разгледани наведнъж, като се вземе предвид и необходимостта от изпълнение на утвърдените показатели в бюджетната рамка на Министерството на отбраната по отношение на имоти, предвидени за реализация чрез продажба по реда на действащото в страната законодателство.
Верен е фактът, че за 2002 г. имотът е бил в програмата за продажба и не е продаден. С писмо от м. февруари предложихме на всички областни управители на територията на техните области да обединят всички искания към Министерството на отбраната и да ни ги препратят в срок до 15 март т.г. Първата част от нашата работа успяхме да свършим в кратък 5-дневен срок след 15 март и със заповед от 19 март само на военнопатриотични съюзи в страната вече сме представили 37 недвижими имота.
За съжаление, имотът, за който Вие говорите, не попада в първата справка, която успяхме да реализираме с тази моя заповед от 19 март. Очаквам, че още през следващия месец в подобна схема ще попадне и посоченият от Вас недвижим имот в град Пазарджик на ул. “Константин Величков” № 11, вх. Б.
Изцяло отговарят на действителността и твърденията Ви относно същността на имота и неговата търговска използваемост. Разбира се, обобщаването на всички материали изисква още малко време. Аз очаквам, че през м. април някои от съюзите, които искат предоставянето, ще го получат безвъзмездно, съобразно изискванията на закона и по съответния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Желаете ли реплика? Не. Благодаря.
Питане на народния представител Васил Калинов относно унищожаване на компоненти от ракетния комплекс СС-23.
Заповядайте, господин Калинов, имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Преди няколко месеца разговаряхме по същата тема. Вие, разбира се, тогава се позовахте на Закона за класифицираната информация и при най-голямо желание да се информирам за конкретните неща, свързани с унищожаването на ракетните комплекси СС-23, не можах да получа отговор. Аз Ви разбирам, защото Вие просто трябва да изпълнявате закона.
Но сега моето питане към Вас е съвсем, мисля, кратко, ясно и точно.
С решение на Народното събрание бе възложено унищожаване на ракетните комплекси СС-23 и съгласно решението на Министерския съвет този проблем беше възложен на Вас, като министър на отбраната. Уместно е, според мен, съвсем в реда на нещата е да бъдем информирани докъде е достигнал този процес.
И в тази връзка моля да ми отговорите на следното питане: какви са резултатите от изследванията, имате ли информация за въздействието върху околната среда и здравето на населението, какъв е избраният метод за унищожаване на ракетните двигатели и компонентите въобще на ракетния комплекс СС-21? Това е въпросът ми към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Калинов.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Както е известно от меморандума, по силата на който трябваше да унищожаваме 11 елемента от трите ракетни комплекса, 10 са приключени. И вероятно Вашият въпрос се отнася само до твърдогоривния двигател на ракетния комплекс “СС-23”.
Както е известно, също от меморандума, изпълнителят на унищожаването по силата на договор с правителството на Съединените американски щати е американската фирма “Си Ди Ай”, която ни предложи два метода за унищожаване на твърдото гориво. Независимо от безспорния международен авторитет на тази фирма, както и твърдението на мозъчния тръст на САЩ по тези въпроси – фирмата “Стоун инженеринг”, за пълна безопасност на предложените от тях методи, в България се извърши анализ на възможните рискове при предлаганите начини. Тук е моментът да Ви уведомя, че не протестите на населението инициираха този анализ, а още с получаване на предложените методи започнахме разговори по въпроса с Министерството на околната среда и водите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А Българска академия на науките кога се включи?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Ще ви кажа и за това.
Тези анализи отнеха значително време и докато те се извършваха, ние не можехме да демонстрираме неаргументирано недоверие на американските специалисти. Започнахме практическо действие извън посочените методи, тоест не по тях.
Още в края на миналата година излезе официално становище на най-авторитетните ни учени и специалисти от БАН, в което се препоръчва, предвид специфичните географски условия на страната ни, да се минимизира напълно рискът, като се направи опит унищожаването да се извърши в друга страна по изпитана вече технология. В изпълнение на тази препоръка в края на миналия месец Министерството на отбраната организира посещение на препоръчания завод и след получено съгласие от тяхна страна да извършат тази дейност започнахме разговори с оторизираните институции в Съединените американски щати за реализиране унищожаването извън територията на Република България.
За изпълнение на тази дейност имаме съставен план и одобрен проект. Министерство на отбраната търси споразумение с Министерство на отбраната на въпросната държава.
Считам, че с поднесената информация, първо, успокоявам напълно българските граждани на цялата територия на страната и, второ, опитваме се още веднъж да докажем, че даденото от нас обещание за изключване на каквито и да било рискови действия не е голословно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, имате възможност да зададете до два допълнителни уточняващи въпроса.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз ще си позволя следния въпрос. Добре разбирам, че не протестите на населението са провокирали дейността ви и избирането било на метода, начина на действие и пр.
Но все пак в пресата се появи, например във в. “168 часа” статия на две страници: “Тайно горят двигатели на “СС-23”. Тук се позовават на Ваша заповед ОХ-07-43 от 23.10.2002 г.
Питам Ви – отговарят ли на истината тези неща, които ги пише тук? И ако не отговарят, считате ли за необходимо да ги опровергаете, за да не се създава напрежение сред населението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Калинов, аз мисля, че отговорих на този въпрос. Твърденията в тази статия не отговарят изцяло на истината. Не са правени и опити за подобни действия, защото те не отговарят нито на заключенията на посочената експертиза на Българската академия на науките, нито на експертизата от Министерството на околната среда и водите.
Впрочем, благодаря Ви за предоставената възможност. Аз не намирам за необходимо и възможно да опровергавам всяко едно подобно твърдение и Ви благодаря, че чрез поставения от Вас допълнителен въпрос мога да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Интересен диалог се получава с министъра на отбраната на Република България, когато стане тема за ракетните комплекси.
Но аз пак подчертавам: разбирам Ви много добре. Става дума за сфера, която изцяло влиза в полето на Закона за класифицираната информация.
И все пак, господин министър, след като в едно издание се цитира Ваша заповед, след като се прави обсъждане на тази заповед, коментира се много детайлно и пр., уместен е въпросът и разсъждението как е излязла тази информация? Отговаря ли на истината? Доколко може в Министерство на отбраната да се съхранява информация и колко въобще се изпълнява Законът за класифицираната информация и т.н.?
Но да оставим тези въпроси. Те не са в полето на моите разсъждения.
Искам само да кажа следното по повод на това, което ми отговорихте. Предишния път го каза и друг мой колега, мисля, че Ангел Найденов по повод на Тополовград. Правете всичко възможно, за да информирате обществеността и да я спечелвате на ваша страна. Вие се пошегувахте преди известно време, че бихте поискали от Националното сдружение на общините да Ви посочи поне една община, която да поиска там да бъдат унищожени тези ракетни комплекси, разбира се може би визирайки факта, че нито една община няма да се съгласи поради политически и други причини. Но не допускайте българското население да получава изкривена информация, да получава информация, която да го подтиква към едни или други действия. Даже бих казал, вземете дори последния случай в Сарафово, където, ако се води достатъчно сериозна работа и се информира населението поне в рамките на това, което позволява законът, според мен няма да има това напрежение, няма да се създава недоверие към институцията – такава сериозна институция, каквато е Министерство на отбраната. Благодаря Ви. Желая Ви успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане на народния представител Асен Агов. Заповядайте, господин Агов.
Имате питане относно разработване и приемане на стратегически преглед на отбраната. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, ние току-що излизаме от съвместно заседание или среща, нека така да я наречем, защото не беше точно заседание, заедно с Вас, на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в която обстойно бяхме запознати от Вас, министъра на вътрешните работи, от директорите на специалните служби и от други отговорни служители за това какво е рисковото състояние в България в момента във връзка с операция “Свобода за Ирак”, която тече.
Във всички случаи обаче този въпрос би трябвало да го разглеждаме в по-широк контекст. Терористичните актове от 11 септември 2001 г., задачите на Световната антитерористична коалиция и започналата преди два дни операция “Свобода за Ирак”, предстоящото присъединяване на България към Северноатлантическия алианс налагат извършване на нова оценка на рисковете и заплахите, още повече в светлината на онова, за което говорихме само допреди минути тук, в Народното събрание.
Според мен също така трябва да се направи оценка на средствата и методите за противодействие срещу тях. Планът 2004 за реформа на Въоръжените сили на Република България, изготвен при различна международна стратегическа среда, навлиза в заключителната фаза на своето изпълнение. Все още не са приети изключително важни планове за модернизация и професионализация на Българската армия.
Необходимостта от преразглеждане на съществуващите и приемане на нови концептуални документи или закони е част от програмата от мерки за достойно членство в НАТО, предложена от Обединените демократични сили и приета за разглеждане от четири комисии на Народното събрание. Вие сте запознат с този обстоен текст, както впрочем са запознати и всички институции, които имат отношение към отбраната и към преструктурирането на българската войска.
В този контекст, господин министър, бих искал да поставя към Вас следния въпрос: кога българското правителство ще инициира разработването и приемането на стратегически преглед на отбраната, отчитащ необходимостта от цялостно реформиране на сектора на националната сигурност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Агов.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов!
Въпросът, който поставяте, е от същностно значение за дейността на Министерството на отбраната и дейността на всички държавни институции и неправителствени организации, свързани с темата “Сигурност на България в новата стратегическа среда”.
Както е известно, след нашата покана за членство в НАТО и получената дата за присъединяване към ЕС и след 11 септември 2001 г. ние можем да говорим за тотално различна външнополитическа среда, която трябва ясно да бъде съобразена при изграждане на всички основополагащи документи, гарантиращи националната сигурност на Република България.
В този смисъл възприета и утвърдена е вече линията за реализиране на най-важната предстояща задача – провеждане на стратегически преглед на отбраната.
Какви са с две думи основните цели на стратегическия преглед? Част от тях Вие сам посочихте – трябва да се извърши обективна оценка на състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България и се изгради визия за тяхното развитие в краткосрочен и средносрочен период; да се приведат мисиите и задачите на Въоръжените сили в съответствие с реалностите на стратегическата среда, националните интереси, интеграционните потребности и, разбира се, ресурсните възможности на страната; да се анализират възможностите на националната икономика за осигуряване отбраната на страната; да се извърши оценка за подготовката на населението и територията на страната за отбрана.
Задачите, които трябва да изпълним в тази връзка, са: изграждане на структури, необходими за реализиране на вече посочените цели и задачи.
Стратегическият преглед на отбраната е едно много сериозно и като организация, и като реализация действие на държавни институции и неправителствения сектор на България. Предвижда се да бъде създаден междуведомствен съвет, чиито функции са да подготви политическата рамка, в която министерства и ведомства да конкретизират своите усилия. В Министерството на отбраната е създадена необходимата организация и вече работят 21 експертни екипа, които подготвят съответните материали.
През вчерашния ден на заседание на Съвета по отбрана бе приет документът за организацията на стратегическия преглед и проекта за решение на Министерския съвет за създаване на този междуведомствен съвет. В плана за работа на Министерския съвет е предвидено да се разгледа това предложение на заседанието на 3 април 2003 г.
Междуведомственият съвет ще разшири своя обхват при действието по извършване на стратегическия преглед на отбраната. Както многократно съм заявявал, това наистина е дейност, в която трябва да бъдат обхванати и свързани дейности на всички институции и широкия спектър от неправителствени организации, занимаващи се с отбрана и сигурност. Стратегическият преглед трябва да завърши с доклад, в който важно място ще заемат препоръките за развитието на отбраната и Въоръжените сили в средносрочен и дългосрочен период и всички необходими нормативни и съпътстващи мерки за реализиране на конкретните действия.
Предвиждаме този доклад да се приеме от правителството до м. март 2004 г., след което да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. Така ние ще имаме възможност при формалното и реално изтичане на действията по План 2004 да не оставяме вакуум в изключително важната сфера “национална сигурност”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Агов, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Господин министър, във всички случаи трябва да отбележа, че отговорът Ви беше твърде съдържателен, много конкретен и това не може да не ме удовлетворява.
Вие на практика отговорихте и на допълнителните въпроси, които си бях предварително подготвил, но Вашият отговор ме кара да задам още такъв въпрос – аз разбирам, че ще бъде направено едно широко обсъждане и едно участие на доста широки среди от страната, но във всички случаи кажете как виждате ролята на българските делови среди?
Вие споменахте в своя отговор, че трябва да се прегледа и адекватността на българската икономика да поеме бремето на новите цели на националната сигурност, бремето на отбраната без това да нарушава другите приоритети и задачи за благосъстоянието на българските граждани.
И, второ, ако тези срокове, които Вие споменахте, бъдат спазени, аз разбирам, че цялата процедура формално ще започне от 3 април т.г., смятате ли, че това ще помогне и ще съвпадне с процедурата по ратификацията на договора ни за присъединяване към Северноатлантическия алианс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Агов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Агов, разбира се в широкия спектър от специалисти трябва да участват и представители на деловите среди. Аз ги включих в по-широкия спектър на обяснението си като говорих за неправителствен сектор сега, но това е изключително важно, защото ресурсното обезпечаване, което разбира се става и чрез националната икономика, е един от съществените елементи за възможната реализация на всички конкретни дейности по оценките, направени в стратегическия преглед за отбраната.
Що се отнася до ратификационната процедура аз, разбира се, се надявам тя да започне и приключи далеч преди окончателния вариант на стратегическия преглед, който очакваме до м. март 2004 г. да бъде готов и внесен в Народното събрание, както споменах преди малко. Впрочем, необходимостта от стратегическия преглед е национална отговорност. Аз не искам пряко да я свързвам с процедурата по ратификация, но тази национална отговорност има съществено значение за изграждане на положителни елементи в тази процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Господин министър, очевидно ние говорим на един и същ език тук, в този случай, и Вие ще имате политическата ни подкрепа както в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, така се надявам и в пленарната зала тогава, когато този стратегически преглед влезе в дискусия тук.
Във всички случаи обаче аз бих искал да подчертая, че необходимостта от цялостния преглед на проблемите, рисковете, заплахите за националната ни сигурност не може да бъде разглеждан извън контекста на събитията, които днес се развиват в Персийския залив. И аз се надявам, че Вашето министерство особено на базата вече и на опита, който биха натрупали българските войници и офицери при участието им в коалицията, независимо от това, че те няма да участват пряко във военните действия, ще бъде отчетен в този стратегически преглед.
Ние сме изправени пред тежко предизвикателство, защото стратегическият преглед не е лесна работа. Когато на 3-и вземете решението на правителството, ще видите с колко много нови, струва ми се, елементи ще трябва да се справяте. Светът ще се променя в рамките на тази година толкова стремглаво, колкото се промени впрочем след 11 септември 2001 г.
Във всички случаи обаче аз очаквам, че ще имаме онзи обществен дебат, който ще бъде почва за един много сериозен дебат тук, в парламента. Ако обществото ни бъде подготвено да сподели своите ресурси за отбраната на страната и преди всичко за сигурността на всеки един гражданин, ние тук, народните представители ще бъдем значително улеснени.
От тази гледна точка, ако ми позволите, господин министър, една препоръка – дайте повече възможност за дискусии вътре в обществото. Нека тези неща не остават скрити от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
С това завършихме с Вашето питане.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов, за да формулира своя актуален въпрос относно мястото на завод “Терем”, клон Търговище.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! За трети път се обръщам към Вас по въпросите на “Терем” ЕАД, клон Търговище, тъй като това действително е структуроопределящо предприятие за Търговищкия регион, в който аз съм избран за народен представител, и отново Ви поставям тези въпроси, които произтекоха от отговорите, които Вие дадохте на предишни мои въпроси към Вас.
Вие заявихте на 6 декември, когато ставаше дума за това предприятието да заработи отново и да бъдат преодолени стачните действия в предприятието, че очакванията за развитие на това предприятие действително са на базата на модернизация, която ще се осъществява по фонда на Министерството на отбраната в завода и очаквате сключване на сериозни външнотърговски договори. Вие заявихте, че имате уверението до м. март т.г. това да стане факт.

Освен това искам да Ви напомня, че Вие ни уверихте всички през октомври, че Министерството на отбраната разглежда клона в Търговище като важна част от тези предприятия и обединението “Терем” и определяте сериозно бъдеще за предприятието. Тогава Вие се ангажирахте в съответствие с плана за модернизация на Въоръжените сили на Република България в периода 2002 – 2015 г., да намерите възможности още през следващата, т.е. през 2003 г., за натоварване на специфичните технологични мощности на завода в град Търговище. Заявихте, че фактът, че заводите “Терем” не са в забранителния списък за приватизация, че заводът е високотехнологична част от заводите “Терем” – това отговаряло на моя въпрос, че Министерството на отбраната гледа на завода като на стратегически ремонтно-строителен завод, който трябва да бъде натоварен с мощности. Казахте, че имате разчет за тази година за материалния план на министерството през 2003 г.
Господин министър, неслучайно цитирам всичко това, тъй като от понеделник тази седмица работещите отново са на намалено 5-часово работно време. От Вашето посещение през м. декември, когато получиха поръчка, за да се изплатят част от заплатите им до края на м. септември, работещите получават по 100 лв., а след това по 110 лв., колкото е минималната работна заплата, като авансово плащане за тяхната работа.
Затова, господин министър, моля за задълбочен отговор на този въпрос, тъй като проблемът, свързан с Търговище и с този клон на “Терем” е от изключителна важност за поминъка в този град, който и без това е градът с най-висока безработица в страната.
Надявам се, господин министър, че Вашият отговор ще бъде такъв, че да даде перспектива на работещите в това предприятие, които и за съжаление в момента се намират в много тежки условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Папаризов! По отношение на Вашия въпрос какви решения е взело и реализирало Министерството на отбраната за поръчки към “Терем” ЕАД – клон Търговище, за 2003 г., най-напред искам да направя две уточнения, които се опитвам да правя към всеки един от моите отговори на тази тема.
Министерството на отбраната действително е принципал на търговското дружество, но няма за основна задача осигуряването на неговата бизнес програма. Това е в сферата на отговорностите на съвета на директорите. Независимо от това обаче всички Ваши съображения са верни по отношение на това, аз не бих го нарекъл структуроопределящо, а социално значимо предприятие за Търговище. То е и структуроопределящо, но това зависи от развитието на плана за модернизация, който ще уточни точната му натовареност за следващия период. На основата обаче на производствения опит и възможностите на “Терем” – Търговище, в ремонта на бронетанкова техника е разработен оптичен образец за модернизиран БТР 60ПБ, с който дружеството участва в програмата за модернизация на това изделие и през тази финансова година са осигурени средства за стартиране на тази програма по този образец. Предприятието е включено активно и в утилизацията на излишното въоръжение и техника, за което също има осигурени ресурсни средства от Министерството на отбраната.
Разбира се, търсят се възможности за разширяване на производството на гражданска продукция – резервни части, възли, агрегати и окомплектовки за вътрешния и външния пазар.
Независимо от тежкото финансово състояние на “Терем” ЕАД – София, от началото на 2003 г. е оказана финансова помощ на клон Търговище, но за съжаление в тъжния размер, за който Вие говорихте преди малко, както за покриване на текущата издръжка на дейността, така и за минималните работни заплати, за които говорихте.
Процедурите по сключване на договорите, които споменах като натовареност от Министерството на отбраната, са в напреднала фаза и очакваме през следващата седмица да финализираме тези договори, за да може да има не само финансови постъпления в “Терем” – Търговище, но и конкретна работа за натоварване на производствените мощности и колектива.
В проекта за модернизация са включени както бронетранспортьора, споменат от мен, така и модернизация на бойна машина за пехотата БМП-1, но това е за периода след 2004 г. По-нататъшни периоди обхващат модернизацията на танковете Т-72, така че с тази програма едва ли мога да отговоря по-конкретно на Вашия въпрос за по-близък период от време.
Две са всъщност нещата, с които ще бъде натоварен заводът в Търговище. В нашите планове за военно-техническо и военно-икономическо сътрудничество са включени различни допълнителни варианти за участие на “Терем” ЕАД – клон Търговище, в реализацията на допълнителни проекти за модернизация след м. юни 2003 г.
Уважаеми господин Папаризов, искам да Ви уверя, че ръководството на Министерството на отбраната на Република България ще продължава да прави всичко възможно за оказване на необходимото съдействие на Съвета на директорите на “Терем” ЕАД за поетапното решаване на всички проблеми, съпътстващи дейността на дружеството. Министерството на отбраната последователно и целенасочено създава условия за привличане на стратегически инвеститори, които единствено могат да променят предмета на дейност на “Терем” ЕАД, клон Търговище, в посока на подобряване на бизнес параметрите на дружеството. Разбира се, затова са необходими време и значителни финансови средства. Два от проектите, по които работим за второто полугодие на 2003 г. са в предмета на дейност на “Терем” ЕАД – Търговище. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Папаризов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Гражданската продукция, която отбелязахте, господин министър, заема само 4 млн. лв. от бизнес програмата на клона в Търговище. Останалите 12,5 млн. лв. са продукция, свързана с основната дейност на предприятието – ремонт на бронетанкова техника. Надяваме се, че там действително ще има поръчки, защото във всички досегашни контакти на предприятието за поръчки за такъв ремонт в системата на “Терем” надхвърлят сумата 12,5 млн. лв. Министерството до този момент беше обещало да осигури ремонтен фонд от 3 млн. лв. за всички предприятия. Очевидно тези 3 млн. лв. не биха могли да решат проблемите на “Терем”. От сегашния ви отговор разбирам, че се има предвид по-сериозно участие на министерството в поддържане на дейността на клона в Търговище, чиито технологичен минимум изисква да бъдат на работа 964 души. Действително те сега чрез помощи от министерството получават по 100, а сега 110 лв. месечно, но това е крайно недостатъчно. Те искат не помощи, а да работят така, както винаги са работили – с умение, опит и качество.
Затова, господин министър, освен този отговор аз и моите колеги, депутати от региона, се надяваме, че заедно с областния управител ще можем с вас по-подробно да разгледаме това, което заявихте пред нас, тъй като работещите в “Терем” очакват бързи действия и една сериозна програма за тяхната дейност.
Надявам се, господин министър, че Вашият отговор, който дадохте сега, да бъде действително конкретизиран през следващите дни, защото до понеделник, когато посетих предприятието, нито един от тези проекти, за които току-що споменахте, не беше налице. Надявам се, че действително, както заявихте, на практика ще могат да се намерят такива решения, та предприятието да заработи нормално. Уверявам Ви, че то е структуроопределящо за Търговищкия регион, а надявам се и за системата на Министерството на отбраната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли реплика? Не. Добре.
Има думата народният представител Румен Овчаров, за да зададе своя актуален въпрос относно изпълнение на решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос, уважаеми господин министър, касае един от аспектите на решението от 7 февруари и по-скоро статута на нашия контингент, определен за участие в конфликта, ако мога така да го нарека, в Ирак или около Ирак.
По време на Консултативния съвет стана ясно, че статутът на този контингент, въпреки решението на Народното събрание, все още не е уреден. Или може би не въпреки, но все още не е уреден. Също така стана ясно, че има определени искания, които могат да доведат до промяна на дислокацията на нашия контингент, а също така и просто неофициални вече и официални искания за неговото дислоциране на мястото, където той ще бъде настанен. Вие изрично заявихте на Консултативния съвет, че никакви промени в това, което е решено от Народното събрание, без ново решение на Народното събрание няма да бъдат допускани и че дислокация, промяна на мястото, промяна на назначението на контингента няма да бъде направена без решение на Народното събрание. Заявихте също така, че статутът ще бъде урегулиран в рамките на близките няколко дни, най-късно до края на седмицата.
Междувременно обаче заместник-министърът на външните работи господин Тодоров каза, че се разглежда предложение за участие на България в коалиция и че българското правителство ще предприеме необходимите действия, включително и ново решение на парламента. На следващия ден, в сряда, беше официално обявено от говорителя на Министерския съвет, че България е получила такова предложение и България вече е част от коалиция, която води военни действия. Вчера това беше потвърдено и тук, в Народното събрание.
Решение на Народното събрание за такава промяна на статута на страната ни, а оттук и на статута на нашия военен контингент не е вземано. Затова моят въпрос към Вас е: включването на България в коалицията, водеща война срещу Ирак, променя ли статута на нашия военен контингент, ако въобще има такъв урегулиран статут по някакъв начин, и имате ли намерение да внесете подобна промяна на статута в Народното събрание? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Имате думата, господин министър.
Надявам се, че във времето за парламентарен контрол ще успеем да приключим само с въпросите към министър Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! В изпълнение на решението на Народното събрание, с което е възложено на Министерския съвет да уреди статута на българския контингент, на който могат да бъдат възложени задачи за включване в спасителни и хуманитарни дейности в случай на използване или обосновано подозрение за използване на оръжие за масово поразяване срещу цивилното население или коалиционни части, както и за тяхното обезвреждане или за ликвидиране на замърсявания от инциденти, министърът на отбраната и министърът на външните работи в рамките на своята компетентност са инициирали двустранни и многостранни консултации с цел уреждане на статута.
Предвид динамиката на консултациите и характера на документите, към момента мога само да заявя същото, което заявих и на Консултативния съвет – че преговорите са в една много напреднала фаза и наистина очакваме завършването им в края на седмицата. В момента, в който окончателните варианти на документите бъдат договорени, разбира се, ще бъде стартирана процедура по подписване на текстовете в изпълнение решението на българския парламент.
Аз лично от мое име мога да отговоря, защото Вашият въпрос е малко и на ниво министър-председател. Но ще се опитам да отговоря от моето ниво. По никакъв начин участието ни в коалицията не води до промяна на решението на Народното събрание и до промени в неговото изпълнение. Статутът, който ще бъде договорен, категорично ще отговаря на решението на българския парламент от 7 февруари и точно в рамките на това решение българският контингент ще участва на основата на решението от 7 февруари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Овчаров, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, това, което успях да разбера от Вашия отговор, е, че изяснен статут на българския контингент към настоящия момент няма.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Правилно сте разбрали.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И след като няма такъв статут, в съответствие с Вашите гаранции, българският контингент няма да бъде дислоциран около театъра на военните действия.
Оттук следва логичното разсъждение, че след като няма статут този военен контингент, ние на практика не сме съгласували и подписвали и споразумение за участие в каквато и да било коалиция. И след като не сме били подписвали такива споразумения, по какъв начин беше обявено публично, че ние сме вече част от тази коалиция? По какъв начин ни беше поискано да станем част от коалицията и по какъв начин ние формално одобрихме това участие?
Ето тези въпроси ще си задаваме и ние в Народното събрание, може би и вие в Министерския съвет, защото от Вашия отговор останах с впечатление, че и Министерският съвет не е много наясно с този въпрос, а със сигурност пък не е наясно и българският народ. И някой в някакъв момент ще трябва да дойде и да застане тук, на тази трибуна, и да каже: да, еди кога си ни поискаха участие в коалицията с еди какъв си документ, с еди какви си ангажименти. Да, ние се съгласихме и поехме такива и такива ангажименти. Ето това е документът, моля, ратифицирайте го или, моля, утвърдете го. До момента, в който това не стане, всякакви приказки за участие в коалиции и за ангажименти на България според мен са просто не само противоконституционни, те са просто незаконни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Искате ли реплика? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин Овчаров, нека да направим правилните изводи. Фактът, че няма статут не означава, че има някакви нарушения. Когато има статут, в изпълнение на решението от 7 февруари контингентът ще може да замине. Като няма статут, няма да замине. Статутът ще бъде в рамките на решението и чак след неговото одобрение ще може да замине контингентът съобразно решението – да не го цитирам отново.
По отношение на коалицията на Вас Ви е добре известно, че тази коалиция не представлява формален акт, а политически акт. По същия начин беше формирана и коалицията в операция “Трайна свобода”. По същия начин се формира и тази коалиция. Впрочем, ако погледнете решението от 7 февруари на българския парламент, думата “коалиция” фигурира и в това решение. Така че по-голяма коалиция от това и по-голямо решение от това на българския парламент от 7 февруари няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Свинаров.
Преминаваме към последния актуален въпрос към господин министъра от народния представител Любомир Пантелеев относно възможностите за съчетаване на военни и граждански полети в летище Сарафово през туристическия сезон.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Съгласно решение на правителството и последващо решение на Народното събрание летище Сарафово се превърна във военна база, която се използва от САЩ и коалиция от самолети-цистерни, както при планирането и подготовката до този етап, така и сега – при военните действия срещу Ирак, за срок от шест месеца, фиксиран в решението на Народното събрание. Същевременно, знаете, наближава туристическият сезон. През летище Сарафово се осъществяват голям брой граждански полети за чуждестранните туристи, които почиват по южното Черноморие. През миналата година те са били, доколкото ми е известно, около 600 хил. пристигащи и заминаващи. А ако се вярва на ведрите и лъчезарни прогнози, които преди малко направи Вашият колега министър Василев, те през тази година могат да достигнат и 700 хил., което общо взето прави около 7-8 хил. полета през този сезон. Същевременно искам да напомня, че базираните самолети от граждански компании за всяко денонощие на летище Сарафово обикновено не са по-малко от 10.
В тази връзка аз бих желал да Ви попитам: ще възникнат ли някакви затруднения от съчетаването на бойни и граждански полети в началото и по време на активния туристически сезон; какви мерки и действия предприема министерството за безпроблемната работа на летището, доколкото служители на летището публично огласиха опасенията си от невъзможността за нормална синхронна работа при наличие на военни и граждански полети?
Бих Ви помолил, господин министър, да ми отговорите съвсем конкретно, тъй като аз зададох същия въпрос и на господин Пламен Петров, който ми отговори, заобикаляйки същината на темата, че е изготвена нова схема за разполагане на въздухоплавателните средства, че са проведени опреснителни курсове с персонала на летището, че е извършена профилактика на стопанството за ГСМ и т.н. Всичко това без съмнение е важно, но не дава отговор на главния въпрос, който вълнува, както разбирате, не само мен, но и гражданите на Бургас и околните селища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пантелеев, аз мисля, че правилно сте задали въпроса на министъра на транспорта. Разбира се, аз няма да преповтарям неговия отговор, смятам, че въпросът наистина е повече в неговата компетенция. Това мое мнение се подкрепя от факта, че този въпрос не само му е задаван, но е получен отговор, който аз не мога да коментирам.
Искам в допълнение на неговия отговор обаче да се опитам да коментирам изявления, които съществуват в средствата за масово осведомяване както на заместник-министъра на транспорта господин Милчо Миланов, така и на изпълнителния директор на летище Сарафово, господин Димитър Калоянов.
Що де отнася до действията на повереното ми министерство, то те са изцяло в изпълнение на решенията на правителството и на Народното събрание, последното – от 7 февруари. Всички данни, с които разполага Министерството на отбраната обаче, ме карат да направя категоричният извод, че ползването на летище Сарафово от военни въздухоплавателни средства на Съединените американски щати и държавите от антитерористичната коалиция не би довело до никакви нарушения на нормалния график на гражданските полети и по този начин не би могло да се затрудни по никакъв начин действието на курортите на южното ни черноморско крайбрежие по време на активния туристически сезон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Пантелеев, имате възможност за реплика и да изразите отношението си към отговора.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз намирам Вашия отговор за достатъчно категоричен и много се надявам това обещание, което се съдържаше в него, че няма да има никакви затруднения за провеждане на тези полети и за съчетаването им с гражданските чартъри наистина да се сбъдне, въпреки че имам своите подозрения. Не знам дали ви е известно, в активния туристически сезон, дай Боже, войната да свърши по-рано – има около 50 позиции дневно на излитащи и кацащи самолети. Движат се много автобуси, транспорти с багажи и дори ако останат самолетите-цистерни само шест, аз подозирам, че това ще създаде доста затруднения и тревоги, каквито между другото и на този етап вече има, макар и не свързани със съчетаването на полети. Даже няколкото тренировъчни полета, които бяха осъществени досега, обезпокоиха силно жителите на Сарафово. Освен това и токът там спира постоянно. Разбира се, Сарафово не е Багдат и аз се надявам всички тези неща да бъдат преодолени.
И още веднъж искам да изразя удовлетворението си от Вашата категоричност. Надявам се също, че ще вземете и Вие, макар че този въпрос се отнася в най-голяма степен до министъра на транспорта, но той не ми отговори по начина, по който Вие отговорихте, ще вземете необходимите мерки, така че да няма затруднения. Аз не приемам сериозно изявленията на заместник-министъра на външните работи господин Тодоров, който твърди, че никак не е невъзможно оттук нататък пистата да бъде разширена, да се направят допълнителни места. Не става дума за опъване на килим или черга, тези въпроси са твърде сложни и се надявам с Вашата намеса те да бъдат решени благоприятно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Нямате желание за реплика, господин министър? Благодаря.
С това приключихме парламентарния контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи
Юнал Лютфи

Секретари:

Величко Клингов

Несрин Узун