Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Часът е 9,00 ч., уважаеми народни представители!
Откривам пленарното заседание днес, 21 април 2004 г.
Пожелавам ви приятна работна седмица!
Ще ви запозная с проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 21-23 април 2004 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия. Вносител - Министерски съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на анекса за неговото изменение. Вносител - Министерски съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии – Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител - Министерски съвет.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители - Любен Корнезов; Лютви Местан, Татяна Калканова и Снежана Гроздилова.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Вносител - Министерски съвет.
6. Второ четене на законопроекта за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносители – Пламен Моллов и Расим Муса.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
11. Първо четене на законопроекта за медиацията. Вносител - Министерски съвет.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител - Министерски съвет.
13. Парламентарен контрол.
Постъпили са предложения по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
“До председателя на Народното събрание
Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарна група на Коалиция за България предлагам в програмата на Народното събрание за 21-23 април 2004 г. да бъде включен като точка от дневния ред проектът за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционните прететенции на Симеон Сакскобургготски.
Вносители: Сергей Станишев и група народни представители”.
Желае ли някой да направи допълнително предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия да стане точка в дневния ред.
Гласували 160 народни представители: за 82, против 72, въздържали се 6.
Предложението се приема.
За процедурно предложение имате думата, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, уважаеми господин председател, аз искам да прегласуваме тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Поставям на прегласуване направеното предложение от господин Дойчинов за създаване на комисията.
Гласуваме отново, уважаеми народни представители, предложението на народния представител Господин Дойчинов от Коалиция за България.
Гласували 183 народни представители: за 90, против 88, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение за включване на точка в дневния ред за тази седмица по чл. 40, ал. 3. То е направено от народния представител Димитър Абаджиев и е до председателя на Народното събрание:
“Уважаеми господин председател,
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 21-23 април 2004 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация”.
Заповядайте, господин Абаджиев. Имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не знам дали всеки път, когато се гласува това предложение се осъзнава наистина какво е предложено в този законопроект. Нека само да повторя някои неща.
С този законопроект всъщност се предлага наистина да се въведе изискване бивши служители на бившите тайни служби на комунистическия режим да не заемат позиции, от които да зависи вземането на решения.
Второ, с този законопроект се предлага наистина да се прекрати възможността за унищожаване на архивите.
И, трето, тези архиви да се предадат на Държавния архив, т.е. да станат публични.
Това са предложенията в законопроекта. Аз не знам всички ние, които тук постоянно гласуваме и декларираме, че имаме консенсус за членството ни в НАТО как вътрешно приемаме негласуването на този законопроект. Нека да се замислим има ли смисъл въобще тази декларирана политическа воля, ако не гласуваме конкретните неща и започваме още от самото начало на членството си в НАТО да ставаме за смях? Пример за това е проблемът, който възникна с посланика ни в Брюксел.
Моля ви, господин председател, да подложите на гласуване предложението ми. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това ще направя.
Чухте аргументите на господин Абаджиев за неговото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 55, против 73, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
И последното трето предложение: “До господин Огнян Герджиков – председател на Тридесет и деветото Народно събрание. Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за периода от 21 до 23 април 2004 г. да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство”. Вносител – народният представител Николай Камов.
Моля, гласувайте предложението на господин Камов – това да стане точка от дневния ред.
Гласували 138 народни представители: за 45, против 65, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване проектопрограмата за работа на Народното събрание за периода 21-23 април 2004 г., която прочетох в началото на настоящото заседание.
Моля, гласувайте програмата.
Гласували 145 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 18.
Програмата е приета.
Давам думата за процедурно предложение на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, позволявам си в рамките на процедурата да поставя един въпрос, който поставих и на Председателския съвет. За съжаление там не усетих особена тревожност, а нас – Коалиция за България, този въпрос ни притеснява като опозиция. До момента не е отговорено на 37 актуални въпроси. Единият от тях е от м. октомври. Има други от началото на м. януари. В същото време има около 44 питания. В този смисъл опозицията, която както виждате – когато се приема дневният ред на парламента, се отнася с разбиране към нуждата, включително и от извънредни заседания за приемане на тези законодателни актове, които са необходими за присъединяването ни към Европейския съюз и за процеса НАТО.
В същото време ние смятаме, че сериозно страда парламентарният контрол върху изпълнителната власт. Затова предлагаме в петък в рамките на приетата вече програма – каквато е, парламентарният контрол да започне от 9,00 ч. сутринта, тоест да отделим петъка само за парламентарен контрол и така постепенно във времето, за няколко седмици, да стопим това голямо натрупване на актуални въпроси и питания, защото във висока степен по начина, по който работи това Народно събрание, парламентарният контрол се обезсмисля. Сами разбирате, че въпроси, зададени преди три месеца, във висока степен губят актуалността си. Приемането днес на едно такова решение ще позволи на отговорните министри от кабинета да си планират работното време и в петък да дойдат, за да може този товар да се смъкне и от тях.
Предлагам в петък от 9,00 ч. сутринта до края на деня да бъде парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков – в петък тази седмица от 9,00 до 14,00 ч. да бъде парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 83, против 62, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Давам думата на господин Цеков за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Ние имахме възможност сутринта на Председателския съвет да обсъдим подобно предложение и решихме, че евентуално такъв вариант бихме могли да приемем за следващата и за по-следващата седмица (силен шум в блока на КБ), тъй като предварително трябва да бъдат информирани в Министерския съвет, че парламентарният контрол ще започне по-рано. (Силен шум в блока на КБ.) Сами разбирате, че програмата на Народното събрание е на първо място и тя може да изиска от всички административни структури тяхното присъствие в определено време, но от друга страна трябва да сме наясно, че някои от министрите са в чужбина и те не биха могли физически да бъдат тук.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не принизявайте Конституцията!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Вероятно за следващата седмица това ще бъде предложение, което ще приемем всички.
Затова бих помолил да прегласуваме това процедурно предложение и работната седмица да остане във варианта, в който обикновено тя съществува – а именно парламентарният контрол в петък да започне от 11,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам отново на гласуване предложението, направено от народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 113, против 65, въздържали се 14. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
Предложението е прието. Настоящият петък от 9,00 до 14,00 ч. ще бъде парламентарен контрол. (Частични ръкопляскания в блока на КБ.)
Преминаваме към информация за постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 14 април до 20 април т.г.:
Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC and Electricite de France. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за Национална агенция за фискални разследвания. Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за заем (България – Проект за развитие на горския сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
Няколко съобщения, уважаеми народни представители.
На основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Агенцията за следприватизационен контрол е представила Годишен отчет за дейността си за 2003 г.:
“До председателя на
Народното събрание
проф. д-р Огнян Герджиков
Уважаеми господин председател на Народното събрание!
В изпълнение на задълженията на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол внасям в Народното събрание Годишния отчет на агенцията.”
Започваме нашата работа по приетата програма за работата на Народното събрание за времето от 21 до 23 април 2004 г.
За процедура има думата господин Кирчев.
Заповядайте, господин Кирчев от името на парламентарна група.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Желая да направя едно процедурно предложение за удължаване срока за внасяне на предложения по Закона за общинската собственост, тъй като този закон беше внесен доста внезапно в Народното събрание. Той е изключително важен за местното самоуправление. Поради това, че изтича срокът, а има още много неща да се огледат, моля да бъде подложено на гласуване да се удължи срокът с още две седмици.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АНЕКСА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН ФОНД МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ.
Има думата за становище на Комисията по бюджет и финанси господин Чауш.
Заповядайте, господин Чауш да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ХЮСЕИН ЧАУШ: Благодаря Ви, господин председател!
Моля в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и госпожа Лиляна Павлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане на заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев и госпожа Павлова от същото министерство в пленарната зала.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Моля господин Ананиев и госпожа Павлова да заемат местата си, отредени в пленарната зала.
Заповядайте, господин Чауш, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХЮСЕИН ЧАУШ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект
№ 402-02-14 от 2 март 2004 г. за ратифициране на
Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за
създаване на Национален фонд между правителството на
Република България и Европейската комисия

На заседание, проведено на 18 март 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия.
На заседанието присъства заместник-министърът на финансите Илия Лингорски, който представи законопроекта.
Меморандумът за разбирателство за създаване на Национален фонд е подписан на 7 декември 1998 г. в София, ратифициран е със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 11 февруари 1999 г. Функцията на Националния фонд е да мобилизира всички средства, отпускани по Програма ФАР, както и българските финансови ресурси от държавния бюджет като съфинансиране и да ги разпределя към изпълнителните агенции и централното звено за финансиране и договаряне.
Във връзка с приемането на новия Финансов регламент № 1605/25.06.2002 г. се налага промяна на терминологията в тази област. На базата на новия Финансов регламент изискванията на Делегацията на Европейската комисия в София са изразите “авансово плащане” и “последващи постъпления” да се заменят с “предварително финансиране” и “последващи трансфери”.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Националния фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 9 февруари 2004 г.
София, 23 март 2004 г.
Председател на комисията – Нина Радева.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Има становище на Комисията по европейска интеграция. Господин Даниел Вълчев не го виждам в залата.
Господин Кемал Еюп, заповядайте да представите становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно проект на Закон за ратифициране на Меморандума
за разбирателство за използване на Националния фонд за
целите на ИСПА между правителството на
Република България и Европейската общност и на
анекса за неговото изменение, № 402-02-13, внесен от Министерския съвет на 02.03.2004 г. и
Проект на Закон за ратифициране на Анекса за изменение
на Меморандума за разбирателство за създаване на
Национален фонд между правителството на
Република България и Европейската комисия, № 402-02-14,
внесен от Министерския съвет на 02.03.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 март 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение и проект на Закон за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, внесени от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектите бяха представени от името на вносителя – господин Илия Лингорски, заместник-министър на финансите.
С посочените законопроекти се предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира следните международни договори, свързани с участието на Република България в предприсъединителните програми на Европейския съюз:
1. Меморандумът за разбирателство за използване на националния фонд за целите на ИСПА е подписан на 29 декември 2000 г. след приемането на Регламент на Съвета № 1267/1999 г. за създаване на инструмент за структурните политики за предприсъединяване. Този Регламент предвижда нормативната рамка за достъп и управление на проекти, финансирани по програма ИСПА.
Предложеният за ратифициране меморандум допълва Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската общност. Последният регламентира дейността на това структурно звено, която се свежда до мобилизиране на всички средства, отпуснати от предприсъединителните програми на ЕС, както и българските финансови средства, отпуснати от държавния бюджет като съфинансиране, и разпределянето им към изпълнителните агенции и Централното звено за финансиране и договаряне. С подписването на предложения за ратификация меморандум на националния фонд се възлага управлението и на средствата, отпуснати по програма ИСПА.
Съгласно чл. 17 "Финални разпоредби" от Меморандума за разбирателство договорът е влязъл в сила от датата на подписването му. Ратифицирането му от Народното събрание се налага поради поемането на финансови задължения на държавата по програма ИСПА. Допълнителната разпоредба на предложения законопроект за ратифициране предвижда Рамковото споразумение между Европейската общност и Република България за съдействие по програма ФАР да се прилага и при проекти по програма ИСПА. По този начин се предвижда освобождаване от мита и данъци и на доставки по договори по програма ИСПА.
2. Подписването на анекс за изменение на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА се налага във връзка с приемането на нов финансов Регламент на Съвета № 1605/2002. В анекса е отразена новата терминология, възприета в посочения регламент, и е предоставена възможност при изключителни случаи да се прилагат вътрешноправните разпоредби за обществените поръчки.
3. Меморандумът за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия е подписан на 7 декември 1998 г. и е ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 11 февруари 1999 г. Подписването на анекс към меморандума се налага във връзка с приемането на Регламент на Съвета № 1605/2002. Анексът въвежда възприетата в регламента терминология и предвижда възможност за прилагане на национални разпоредби за обществените поръчки в изключителни случаи. Анексът предвижда и промени във връзка с финансовия контрол.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение, № 402-02-13, внесен от Министерския съвет, и проект на Закон за ратифициране на анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, № 402-02-14, внесен от Министерския съвет на 2 март 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Има становище и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Професор Александров, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-14 за ратифициране
на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство
за създаване на Национален фонд между правителството на
Република България и Европейската комисия,
внесен от Министерския съвет на 2 март 2004 г.

На 18 март 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия. Меморандумът за разбирателство за създаване на Национален фонд е ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 11 февруари 1999 г.
Във връзка с приемането на новия финансов Регламент на Европейския съюз № 1605 от 25 юни 2002 г. е обърнато специално внимание на необходимостта от промяна на терминологията в тази област. Дава се възможност в изключителни случаи да се използват вътрешноправни разпоредби за обществени поръчки.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 9 февруари 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Александров.
Чухте становищата на водещата комисия и двете съпътстващи комисии.
Уважаеми народни представители, имате думата по законопроекта за ратифициране на анекса.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, както казахте, чухме становищата на водещата и другите комисии, макар и малко трудно, защото колегите Еюп и Чауш като че ли тази сутрин не са закусвали и малко трудно започват с четенето.
По същество въпросът е следният. Безспорно ние трябва да ратифицираме този закон за утвърждаване на промените в меморандума с анекса, който е договорен, но това е повече или по-малко формалната страна, господин председателю, защото се занимаваме по тази и следващата точка с функционирането на Националния фонд, който е призван да бъде основната структура, която да осигури ефективното усвояване на средства от Европейския съюз и по програмата ФАР, и по програма ИСПА, също така и други предприсъединителни инструменти.
Моят въпрос към представителите на вносителите, към господин Ананиев например, е следният. Регламентът на комисията, който се сочи в мотивите като източник на необходимостта от този анекс, т.е. смяната на тези термини, за които се казва, че и комисията на Европейския съюз настоява, е от средата на 2002 г. Сега наближаваме средата на 2004 г. Въпросът ми е защо две години тези поправки не се внасят и не е ли това една от причините от тази скоростна работа да сме на това равнище и по самото усвояване на средствата? Защото е ясно, че България изостава много сериозно в усвояването на средства, които й се предлагат. Неотдавна излезе информация, която беше огласена от синдикатите в специален доклад, който те твърдят, че ще отнесат и към своите партньори в Брюксел, че по едни от проектите на програма ФАР са върнати в Европейския съюз 19 млн. евро за миналата година и то по проекти, които са свързани с повишаване на конкурентната способност на българската икономика – създаването на тези бизнес инкубатори и други програми за фирмите, за да могат те да бъдат на конкурентно равнище в онзи единен вътрешен пазар на Европейския съюз, с който предстои да се конкурират.
Може би и по следващата точка ще стане дума каква е ситуацията по програма ИСПА, където България изостава безнадеждно.
Но тук въпросът към господин Ананиев е не само за забавата, а преди всичко той, като водещ специалист в министерството по формирането на бюджетната програма, по какъв начин ще задейства значително по-ефективно фонда от гледна точка на съфинансирането на тези средства, които постъпват от Европейския съюз. Защото е ясно, че там има проблем, че министерството вижда определени трудности в генерирането на достатъчен ресурс от българска страна за съфинансиране. И би следвало Народното събрание да е наясно с тези трудности и, ако може, по някакъв начин да съдейства за преодоляването им.
Ето защо, господин председателю, без да поставям под съмнение необходимостта от ратифициране на този законопроект, за да можем час по-скоро да приведем текста на меморандума в съответствие с изискванията на Европейския съюз, все пак остават въпросите защо две години това не става и защо Националният фонд не функционира достатъчно ефективно. Така че бих бил благодарен, ако представителят на вносителя даде отговор на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Ананиев, въпросите бяха към Вас. Желаете ли думата?
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Бяха поставени може би два или три въпроса, на които ще се опитам кратичко да отговоря.
Първо, защо толкова късно предлагаме за ратификация предложените Меморандум и анекса към него. Има определена процедура, която ние спазваме като държава, която има взаимоотношения с Европейската комисия. За да можем да направим съответните промени, трябва да постъпи кореспонденция от страна на Европейската комисия, която да инициира тези промени от българска страна. Такава кореспонденция постъпи в България осем месеца след приемането на регламента и естествено ние след тези осем месеца започнахме съгласувателната процедура с Европейската комисия за уточняване на промените, които трябва да настъпят. Така че от българска страна няма никакво закъснение по отношение на тази процедура, а това са естествени регламенти и естествени процедури, които се спазват както от българската държава, така и от другите страни, които ползват предприсъединителните инструменти на Европейската комисия.
По отношение на съфинансирането искам да ви уверя, че цялото необходимо съфинансиране, което е свързано с проектите по ИСПА, а и не само по ИСПА, но и по останалите два инструмента, са осигурени с консолидирания държавен бюджет на Република България за тази година. Така че от страна на държавния бюджет няма никакви пречки проектите да вървят нормално, стига да се създаде необходимата организация за тяхното изпълнение.
На следващо място, искам да ви кажа, че има действително забавяне на проектите по ИСПА. Знаете, че между 15 и 20% от тези проекти се изпълняват. Разбира се, има и обективни причини. Причините са и в това, че обикновено това са големи инфраструктурни проекти, които са на стойност между 50 и 100 млн. евро. Естествено е самата подготовка на тръжната процедура да продължи повече, тя обикновено продължава около една година, което води до определено забавяне в изпълнението на тези проекти.
В никакъв случай обаче не мога да се съглася, господин Пирински, че проблемът е в Националния фонд. Аз мисля, че е точно обратното – институцията, която създава всички възможни условия, за да се ускорява процесът на използването на европейските пари, това е именно Националният фонд, който е центърът като институция в осъществяване на контактите с Европейската комисия, осигуряване на ефективно действие от страна на българската държава и координация със съответните министерства, към които са създадени изпълнителни агенции.
Разбира се, аз като национален ръководител считам, че е необходимо да се ускори създаването на административния капацитет в съответните изпълнителни агенции по ИСПА, за да може този ресурс, който е гарантиран, повтарям още веднъж, с държавния бюджет за тази година, да бъде усвоен своевременно и по-бързо.
Мисля, че това бяха въпросите, които се поставиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Госпожа Радева, заповядайте да прочетете текста на закона.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“З А К О Н
за ратифициране на Анекса за изменение на
Меморандума за разбирателство за създаване на
Национален фонд между правителството на Република
България и Европейската комисия

Член единствен. Ратифицира Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 9 февруари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение току-що гласуваният законопроект на първо четене да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение законът да бъде гласуван на второ четене на това заседание.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, госпожо Радева, да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“З А К О Н
за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума
за разбирателство за създаване на Национален фонд между
правителството на Република България и Европейската комисия

Член единствен. Ратифицира Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, подписан на 9 февруари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Радева.
Има ли изказвания на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте закона на второ четене.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД ЗА ЦЕЛИТЕ НА ИСПА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НА АНЕКСА ЗА НЕГОВОТО ИЗМЕНЕНИЕ.
Госпожо Радева, заповядайте да представите становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-13 от 2 март 2004 г. за
ратифициране на Меморандума за разбирателство за
използване на Националния фонд за целите на ИСПА
между правителството на Република България и Европейската
общност и на Анекса за неговото изменение

На заседание, проведено на 18 март 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение.
На заседанието присъства заместник-министърът на финансите Илия Лингорски, който представи законопроекта.
Във връзка с приемането на Регламент № 1267/1999 г. за “създаване на Инструмент за структурните политики на предприсъединяване” през декември 2000 г. беше подписан Меморандумът за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА в допълнение на вече съществуващия Меморандум за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската общност. Функцията на Националния фонд е да мобилизира всички средства, отпускани по присъединителните програми на Европейския съюз, както и българските финансови ресурси от държавния бюджет като съфинансиране и да ги разпределя към изпълнителните агенции и централното звено за финансиране и договаряне.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност, подписан на 29 декември 2000 г., и Анекса за неговото изменение, подписан на 9 февруари 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Еюп, бихте ли представили становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря Ви, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на
Меморандума за разбирателство за използване на
Националния фонд за целите на ИСПА между
правителството на Република България и
Европейската общност и на Анекса за неговото
изменение, № 402-02-13, внесен от Министерския съвет
на 2.03.2004 г., и
проект на Закон за ратифициране на Анекса за
изменение на Меморандума за разбирателство за
създаване на Национален фонд между правителството на
Република България и Европейската комисия, № 402-02-14,
внесен от Министерския съвет на 2 март 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 март 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение и проект на Закон за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, внесени от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектите бяха представени от името на вносителя от господин Илия Лингорски – заместник-министър на финансите.
С посочените законопроекти се предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира следните международни договори, свързани с участието на Република България в предприсъединителните програми на ЕС.
1. Меморандумът за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА е подписан на 29 декември 2000 г. след приемането на Регламент на Съвета № 1267/1999 г. за създаване на инструмент за структурните политики за предприсъединяване. Този регламент предвижда нормативната рамка за достъп и управление на проекти, финансирани по програма ИСПА.
Предложеният за ратифициране меморандум допълва Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската общност. Последният регламентира дейността на това структурно звено, която се свежда до мобилизиране на всички средства, отпускани по предприсъединителните програми на Европейския съюз, както и българските финансови средства, отпуснати от държавния бюджет като съфинансиране, и разпределянето им към изпълнителните агенции и централното звено за финансиране и договаряне. С подписването на предложения за ратификация Меморандум на Националния фонд се възлага управлението и на средствата, отпуснати по програма ИСПА.
Съгласно чл. 17 “Финални разпоредби” от Меморандума за разбирателство договорът е влязъл в сила от датата на подписването му. Ратифицирането му от Народното събрание се налага поради поемането на финансови задължения на държавата по програма ИСПА.
Допълнителната разпоредба на предложения законопроект за ратифициране предвижда Рамковото споразумение между Европейската общност и Република България за съдействие по програма ФАР да се прилага и при проекти по програма ИСПА. По този начин се предвижда освобождаване от мита и данъци и на доставки по договори по програма ИСПА.
2. Подписването на Анекс за изменение на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА се налага във връзка с приемането на нов финансов регламент на Съвета, № 1605/2002. В анекса е отразена новата терминология, възприета в посочения регламент, и е предоставена възможност при изключителни случаи да се прилагат вътрешноправните разпоредби за обществените поръчки.
3. Меморандумът за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия е подписан на 7 декември 1998 г. и е ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 11 февруари 1999 г. Подписването на анекс към меморандума се налага във връзка с приемането на Регламент на Съвета, № 1605/2002. Анексът въвежда възприетата в регламента терминология и предвижда възможност за прилагане на национални разпоредби за обществените поръчки в изключителни случаи. Анексът предвижда и промени във връзка с финансовия контрол.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение, № 402-02-13, внесен от Министерския съвет, и проект на Закон за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, № 402-02-14, внесен от Министерския съвет на 2 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще представи народният представител проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-13 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство за използване на
Националния фонд за целите на ИСПА между правителството
на Република България и Европейската общност и на
Анекса за неговото изменение, внесен от Министерския съвет
на 2 март 2004 г.

На 18 март 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение.
Във връзка с приемането на новия финансов Регламент на Европейския съюз, № 1605/25.06.2002 г. е обърнато специално внимание на необходимостта от промяна на терминологията в тази област. Дава се и възможност в изключителни случаи да се използват вътрешноправни разпоредби за обществени поръчки.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение, подписан на 9 февруари 2004 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Това са становищата по законопроекта. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, с този законопроект се предлага Народното събрание да ратифицира две споразумения. Едното е самият меморандум за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА, другото е анекса за изменението на този меморандум.
Първият документ е с дата 29 декември 2000 г., а вторият е от 9 февруари т.г.
В докладите на комисиите необходимостта да бъде ратифициран сега първият меморандум се мотивира с това, че по програма ИСПА започват да се поемат конкретни финансови ангажименти във връзка с реализацията на една или друга програма, което предполага на този етап Народното събрание да ратифицира меморандума, като се сочи, че в чл. 17 – последния текст на меморандума, е записано, че той самият влиза в сила от датата на подписването му, за разлика от другия меморандум по програма ФАР, където е предвидено, че той влиза в сила след размяна на официалните писма.
В мотивите на вносителя обаче, госпожо председател, обяснението за това закъснение е малко по-различно. На стр. 3 от мотивите, подписани от министър-председателя, се казва, че с оглед ускоряване достъпа на Република България до средствата по програма ИСПА на Европейския съюз към момента на подписването посоченият меморандум не беше обект на ратифициране и обнародване – една много куриозна формулировка. За да можем по-бързо да усвояваме и да е по-лесна работата към момента на подписването не беше обект на ратифициране с оглед, както се казва в мотива “ускоряване достъпа до средствата по програма ИСПА”.
Подновявам въпросите си към господин Ананиев, които зададох по предходната точка от дневния ред. Преди всичко, господин Ананиев, по програма ФАР, както Вие казахте, е било необходимо да се изчакат осемте месеца от средата на 2000 очевидно до февруари 2003 г., за да постъпи преписката от комисията на Европейския съюз, но това не обяснява защо е изтекла още една година след това искане на комисията, за да стигнем днес до ратифицирането на тези изменения в текстовете. Защото става дума за два израза, които да бъдат заменени с два нови израза. Да тече една година, за да стане тази операция е просто съвършено необяснимо.
Второ, минавайки към въпроса за ИСПА, в предходното си изказване споменахте едно обяснение, което прозвуча тази сутрин и по телевизията от Вашия ръководител – министъра на финансите господин Велчев, че проектите по програма ИСПА са многогодишни, че текат по няколко години, че затова не може да се отчете по-голямо усвояване и т.н., и т.н. Това е едно усукване и отбягване на обяснения за реалната причина. Вие, разбира се, я подсказахте, заявявайки, че фондът работи, но проекти няма. Разбира се, проектите се готвят от други министерства, преди всичко от Министерството на регионалното развитие.
Но, господин Ананиев, Вие сам признахте, че очевидно липсва административен капацитет в изпълнителните агенции, които са пряко отговорни за реализацията на тази дейност, но не обяснявате защо при положение, че, както личи, се увеличава броят на държавните служители с 23 хил. души, беше създадена цяла поредица нови административни структури, точно тези, които трябва да осигурят осигуряването на средства, които ни се предлагат, се оказват неспособни да си вършат работата? В тази връзка ми е въпросът за това забавяне с четири години на ратифицирането на меморандума за средства по програма ИСПА. Има нещо неясно в обясненията, които сега се дават, в сравнение с обясненията, включени в мотивите на вносителя, тъй като, както казах, от една страна, излиза, че за да се усвояват по-бързо парите, не трябва да се ратифицира меморандумът, а сега се казва, че тъй като сега започваме да ги усвояваме, сега трябва да го ратифицираме.
Не поставям под въпрос необходимостта да бъде ратифициран този меморандум, да бъде приет законът от Народното събрание, апелирам народните представители да гласуват “за”, но тази ратификация по никакъв начин не снема ясната и еднозначна констатация, господин Ананиев, че България трагично изостава в усвояването на средствата по програма ИСПА. И тъй като върви едно сравнение с Румъния, сигурен съм, че имате достатъчно информация, може би Ви се подава и в момента от Вашата колежка, че Румъния усвоява два-три пъти по-успешно средства от ИСПА, отколкото ние, без по никой начин това да е по-лесно за нея, защото тя е по-голяма страна и може би даже с по-тежки проблеми. Така че при всички случаи правителството по този въпрос търпи доста сериозна критика.
Проблемът е, разбира се, че Вие не можете да отговорите на тази критика, защото правителството очевидно не действа като екип а горе-долу всеки сам за себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Действително меморандумът по ИСПА не е ратифициран, но не за друго, а защото няма изрично изискване да бъде ратифициран от Народното събрание. Защо предлагаме в момента той да бъде ратифициран? Поради следната причина.
В този меморандум се регламентират въпроси, свързани с освобождаване от ДДС, мита и други данъци. За да можем да бъдем лоялни и точни към изискванията на Конституцията и към финансовата, бюджетната и данъчната практика и законодателство, този меморандум трябва да бъде ратифициран от Вас, за да прилагаме в практиката спокойно тези принципни правила, които са заложени в него.
По отношение на усвояването на средствата от ИСПА и от административния капацитет – действително има проекти, има определено забавяне, но не мога да кажа, че липсва административен капацитет. Такъв има, но има нужда от неговото подобряване. В тази връзка тече процес на подготовка за разширена децентрализация. Преминали сме първия етап от тази подготовка – оценка на пропуските. В момента работим по втория етап – запълване на пропуските, като в този процес изключително много се набляга на процеса за повишаване на административния капацитет на хората, които работят в изпълнителните агенции. Така че процесът все пак е труден. Правим всичко възможно в рамките на административния и финансов ресурс, с който разполага българската държава… Този проблем е ясен, работим по него и се надявам този капацитет непрекъснато да се увеличава.
Що се отнася до увеличения брой на държавните служители, които са в администрацията, това е свързано със Закона за държавния служител, който приехте тук, и подзаконовите нормативни актове, с който се регламентира, че държавни служители са всички, които работят в администрацията на държавата, които са от младши експерт нагоре. Тоест, разширихме обхвата на държавните служители, а не увеличихме броя на работещите в държавната администрация. Надявам се, че отговорих на въпроса Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Дали има други изказвания по законопроекта за ратификация на първо четене? Няма желаещи.
В такъв случай подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на анекса за неговото изменение.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурното предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на първо и второ гласуване в едно пленарно заседание.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на анекса за неговото изменение

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност, подписан на 29 декември 2000 г., и анекса за неговото изменение, подписан на 9 февруари 2004 г.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Разпоредбите на рамковото споразумение между Европейската общност и Република България за съдействие по програма ФАР (ДВ, бр. 52 от 2003 г.), се прилагат за проекти по ИСПА.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте за изказване по съдържанието на законопроекта.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Две думи във връзка с обяснението по мотивировката, дадена от господин Ананиев. Той обясни, че всъщност ратификацията се налага от гледна точка на това достатъчно ясно и безпроблемно да се прилагат привилегиите по отношение на данъчно и митническо облагане, на доставки по изпълнявани проекти, така както по принцип е записано в меморандума.
Моето възражение, ако искате, или коментар по това обяснение, е, че, съгласете се, господин Ананиев, навярно в хода на изпълнението на такива проекти на практика е възникнал въпроса прилага ли се или не се прилага този меморандум, тези облекчения. Ясно е, че това също може да е предизвикало определени забавяния, отлагания, чудене по какъв начин да се постъпва, което очевидно може да е станало причина за тези забавяния.
От тази гледна точка ми се струва, че е пропуск на правителството, подписвайки този меморандум, още при подписването му да не е преценило, че такава норма, включена в меморандума, предполага по българското законодателство ратификация. И независимо че самият меморандум не предвижда такава процедура, от гледна точка на изчистването на въпроса е било редно меморандумът да бъде внесен за ратификация още при подписването му. Съзнавам, че говорим за м. декември 2000 г. и тук не мога да отправя пряко упрек към сегашното правителство, въпреки че то трябва да погледне наследството, което получава, но ясно е, че процедурите, които съществуват по оперирането с тези проекти, се нуждаят от едно доста голямо активизиране и повишаване на взискателността и оперативността при реализацията им.
Що се отнася до държавните служители, обстоятелството, че те вече са държавни служители, а не просто назначени служебни лица, очевидно повишава и тяхната отговорност и е ясно, че имате всичкото основание да бъдете два пъти по-взискателни към всеки от тях. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Дали има други изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на меморандума.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ АГЕНЦИЯТА ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИНСТИТУТА ЗА ЕНЕРГИЙНИ ТЕХНОЛОГИИ – НОРВЕГИЯ, ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ПРОЕКТА ЗА РЕАКТОРА ХАЛДЕН НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ.
Представен е доклад на Комисията по енергетика.
Моля, господин Близнаков, да запознаете пленарната зала с доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Никола Янков като представител на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Янков да бъде допуснат до пленарна зала.
Гласували 71 народни представители: за 62, против 3, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Янков да заповяда в пленарна зала.
Моля, представете доклада на комисията, господин Близнаков.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно
Законопроект за ратифициране на Споразумението
между Агенцията за ядрено регулиране на Република България
и Института за енергийни технологии,
Норвегия, за присъединяване към проекта за
реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 402-02-12,
внесен от Министерския съвет на 1 март 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2004 г., Комисията по енергетика обсъди законопроект за ратифициране на Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии, Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
На заседанието присъстваха: господин Николай Влахов, главен секретар на Агенцията за ядрено регулиране, и господин Янко Чавеев, началник отдел "Правен" на Агенцията за ядрено регулиране.
Проектът беше представен от господин Николай Влахов.
Халденският проект по реакторна физика и техника е най-големият обединен проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, формиращ международна техническа мрежа за надеждност на ядрените реактори. Той се състои от програми, представляващи особен интерес за нашата срана:
- програма по надеждност на ядрени реактори;
- програма по мониторинг и контрол на АЕЦ;
- повишаване квалификацията на персонала и усъвършенстване на пулта за управление на реактора.
Оператор на проекта е Институтът за енергийни технологии на Норвегия. В него участват държавни органи и научноизследователски организации от Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Италия, Испания, Норвегия, Русия, Съединените щати, Словакия, Финландия, Франция, Япония и други.
Присъединяването на Агенцията за ядрено регулиране към Халденския проект ще осигури ползване на резултатите от провежданите експерименти, получаване на информация и повишаване на квалификацията на кадри в областта на ядрената енергетика.
Въз основа на Решение на Министерския съвет № 33 от
28 август 2003 г. е одобрен проект на споразумение между Агенцията за ядрено регулиране и Института за енергийни технологии като основа за водене на преговори. Същият акт на Министерския съвет упълномощава председателя на Агенцията за ядрено регулиране да проведе преговорите и да подпише споразумението при условия за последваща ратификация от Народното събрание на Република България.
Въз основа на представените пълномощия, на 1 октомври 2003 г. е подписано споразумение между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии, Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Предвижда се Агенцията за ядрено регулиране да се присъедини към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 1 януари 2004 г.
Средствата за участието на Агенцията за ядрено регулиране в проекта са за сметка на бюджета на агенцията.
Съгласно подписаното споразумение за участие в проекта се заплаща вноска, която за Агенцията за ядрено регулиране ще бъде 2 млн. 600 хил. норвежки крони за целия срок на споразумението (около 160 хил. евро годишно). Това представлява финансово задължение за държавата по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и е основание за ратифициране на споразумението със закон от Народното събрание. Член 8 от споразумението предвижда участие на българската държава в арбитражно уреждане на международен спор, което също е основание за неговото ратифициране на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България.
След проведеното гласуване с 9 гласа "за", 0 гласа "против" и "въздържал се" Комисията по енергетика реши:
1. Одобрява проекта на Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии, Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението по т. 1.
3. Средствата за проекта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са за сметка на бюджета на Агенцията за ядрено регулиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Моля господин Венко Александров да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-12 за ратифициране
на Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на
Република България и Института за енергийни
технологии, Норвегия, за присъединяване към проекта
за реактора Халден на Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие, внесен от
Министерския съвет на 1 март 2004 г.

На 18 март 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект на Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии, Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Халденският проект по реакторна физика включва програми, представляващи особен интерес за България по: надеждност на ядрени реактори, мониторинг и контрол на АЕЦ, повишаване квалификацията на персонала и усъвършенстване на пулта за управление на реактора. Присъединяването към проекта ще осигури ползване на резултатите от провежданите експерименти, получаване на информация и повишаване квалификацията на кадри в областта на ядрената енергетика. За участие в проекта се заплаща вноска от около 160 хил. евро годишно за целия срок на споразумението – от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2005 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии, Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 1 октомври 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация на първо четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии, Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на двете гласувания на едно пленарно заседание.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Близнаков.


ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
Агенцията за ядрено регулиране на Република България и
Института за енергийни технологии – Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден
на Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие

Член единствен. Ратифицира споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии – Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора Халден на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 1 октомври 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта за ратификация на второ четене.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Прожекторите бяха включени, вероятно защото господин Борислав Цеков от името на Парламентарна група “Новото време” иска да направи изказване.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На 8 май миналата година Народното събрание прие Закон за омбудсмана, с който за първи път в историята на българската държавност се създава такава институция като гарант за спазването на основните права и свободи на гражданите. Депутатите от Новото време, заедно с много други колеги, взеха активно участие в този процес, внасяйки законопроект, чиито основни принципи и постановки залегнаха в окончателния вариант на приетия закон. В срок от три месеца от влизането на новата законодателна уредба в сила трябваше да бъде избран и да започне да функционира българският омбудсман. Въпреки изтичането на този законово установен срок още в края на месец март, не са проведени официални консултации за номиниране на подходяща кандидатура, обединяваща възможно повече и различни обществени и политически среди. Ето защо, водени от убеждението, че личността, която ще заеме за първи път тази длъжност, ще има особено значение за изграждането и цялостния облик на институцията занапред, Парламентарната група на Новото време изразява следното принципно становище:
Основните задачи, които омбудсманът трябва да осъществи, са: на първо място, да олицетвори на национално равнище готовността на държавата да служи добре на своите граждани, да ограничи лошите административни практики и да съдейства за повишаване на доверието на гражданите към администрацията, като решава или спомага за решаването на ежедневните им проблеми.
Наред с това омбудсманът трябва да съдейства ефективно за повишаване качеството на управлението, като от позицията на своята институционална независимост и в рамките на своите законови правомощия не само огласява слабостите в управлението, но и оказва пътищата за тяхното преодоляване. Тези задачи обуславят необходимостта номинирането на кандидатура за омбудсман да има не само политическа, но и широка гражданска легитимност. Това може да стане само чрез възможно по-широк диалог между политическите сили, включващ и диалог с представители на неправителствения сектор и медиите. Не бива да се допуска затварянето на процеса на номиниране и избиране на омбудсман само в тесните партийни рамки на една или друга парламентарна група или политическа сила.
Парламентарната група на Новото време смята, че основните критерии, на които трябва да отговаря личността, която ще бъде избрана за омбудсман са: привързаност към ценностите и принципите на демокрацията, гражданското общество и правовата държава; доказан обществен авторитет и активна гражданска позиция в процеса на демократичните преобразувания в нашата страна след 1989 г.; неангажираност с пряка партийно-политическа дейност; подкрепа от авторитетни граждански организации, работещи в областта на гражданските права, социалната защита, екологията или антикорупционните инициативи.
Парламентарната група на Новото време предлага представители на всички парламентарни групи да формират работна група, която да проведе консултации и с неправителствения и медийния сектор като предпоставка за номинирането на консенсусна и авторитетна кандидатура, отговаряща на горепосочените критерии. Убедени сме, че само с подобен принципен подход българският парламент ще предотврати възможната политизация и партизация на предстоящия избор за омбудсман. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Моля господин Дурмишев да представи доклада на водещата Комисия по образованието и науката.
Преди това – процедурно предложение от господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност т. 4 има предвид два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Но в парламента има внесени три законопроекта. Ето законопроекта, внесен от Министерския съвет на 23 март 2004 г. На 24 март председателят на Народното събрание с разпореждане го разпределя на Комисията по образованието и науката като водеща комисия.
Както ви е известно, госпожо председател и уважаеми народни представители, въз основа на чл. 68, ал. 1, всички законопроекти трябва да бъдат разгледани, докладвани и гласувани. Разбира се, законопроектът на Министерския съвет може да бъде отхвърлен от Народното събрание, но не може да не бъде разгледан. Освен това, доколкото на мен ми е известно, този законопроект не е оттеглен, а чухме от пресата, че Комисията по образованието го върнала на Министерския съвет. Това е безпрецедентен случай. Има законодателен процес, който ние трябва да следваме. И нека народните представители с гласуването си да определят кой законопроект ще приемат, кой ще отхвърлят. Може да отхвърлим и трите. Но не може да се прави нещо, което поне от 15 години не е правено в парламента – да преценяваме кой да допуснем и кой да не допуснем. Такава цензура и то, обърнете внимание, на Министерския съвет е крайно недопустима.
И затова нека председателят на комисията, респективно ние да разгледаме и трите законопроекта. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво е процедурното предложение в момента? Докладът е по единия законопроект, но Вие твърдите, че в Народното събрание са постъпили още един или два? Един от Министерския съвет, така ли?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента, госпожо председател, имаме три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Упражнена е законодателна инициатива от народни представители и от Министерския съвет и въз основа на чл. 68, ал. 1 трябва и трите законопроекта да бъдат разгледани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз съм съгласна с Вас, но процедурното Ви предложение вероятно трябва да бъде свързано с отлагане. Защото иначе какво да гласуваме в момента? Забележката Ви е правилна, аз съм съгласна с Вас, но имаме доклад по единия законопроект. Единственото, което можем да гласуваме в момента, е отлагане на тази точка от дневния ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, има два доклада и по двата законопроекта – първо, по законопроекта на Любен Корнезов и доклад на комисията по другия законопроект, внесен от господин Местан, госпожа Калканова и госпожа Гроздилова.
На мен не ми е известно по третия законопроект – на Министерския съвет, има ли становище на комисията, няма ли становище? Ами, като няма становище, в такъв случай трябва да отложим разглеждането на т. 4 от програмата. Дори и становището на комисията да бъде отрицателно, но сме длъжни да разгледаме трите законопроекта. Правим тук безпрецедентен случай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение имате думата, госпожо Калканова.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, как така противно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може да има, правилникът го допуска.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искала да внеса малко яснота в процедурата и да направя противно процедурно предложение да работим по така предложената точка в дневния ред, защото, както каза и господин Корнезов, по законопроекта на Министерския съвет няма становище на комисията, тъй като той по същество не е обсъждан в комисията.
Имаме общото консенсусно мнение на комисията да се даде ход на този законопроект, внесен от господин Местан и група народни представители, тъй като той решава един много важен проблем, който не търпи отлагане, а именно проблемът с държавните зрелостни изпити. Ако господин Корнезов присъстваше на заседанието на комисията, където, между другото, това предложение беше подкрепено с консенсус от всички присъстващи народни представители, щеше да знае защо сме в тази ситуация.
Затова моето противно процедурно предложение е да продължим работата по тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Можем да гласуваме процедурното предложение на господин Корнезов да се отложи тази точка от дневния ред, за да се гледат и трите законопроекта заедно. Не ме гледайте с изненада от залата, това е процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 58, въздържали се 12.
Господин Корнезов, имате процедурно предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване.
Аз не поддържам законопроекта на Министерския съвет. Ако се стигне до него, аз ще гласувам "против", но тук е принципният въпрос за законодателния процес.
Ето го чл. 68: постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание.
Тук това въобще не подлежи на гласуване! То е решено с правна норма и тази правна норма е не само от този парламент, а е още от предните парламенти.
Поставете законопроекта на гласуване, ще го отхвърлим, но представяте ли си какъв прецедент правим днес?! Утре може някоя комисия да реши един закон да пусне, а друг закон да не пусне. Разберете го! Не трябва да се приема законопроектът на Министерския съвет, но не може комисията да бъде цензор! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Моля да прегласуваме процедурното предложение, което господин Корнезов направи, с аргументите, които изложи току-що.
Гласували 90 народни представители: за 33, против 50, въздържали се 7.
Не се приема.
Господин Дурмишев, в такъв случай моля да представите доклада на комисията по двата законопроекта – на господин Корнезов и на господин Местан и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката господин Юлиян Наков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Наков да бъде допуснат до пленарната зала.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите докладите по двата законопроекта, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Представям ви доклада на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-58, внесен от Любен Корнезов на 3 юли 2003 година:
"На редовно заседание, проведено на 23 юли 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-58, внесен от Любен Андонов Корнезов на 3 юли 2003 г.
На заседанието на комисията присъстваха министърът на образованието и науката доц. Игор Дамянов, заместник-министърът на образованието и науката господин Юлиян Наков, заместник-министърът на образованието и науката д-р Анастас Герджиков, както и представителите на синдикални организации и журналисти.
Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета има за цел да създаде законова разпоредба за въвеждане на реквизит "общ успех" в дипломата за завършено средно образование.
Вносителят представи законопроекта, като подчерта, че това предложение е с цел запазване традициите в българската образователна система и стимулиране активността на учениците през целия етап на обучение. Вписването на общия успех в дипломата за средно образование ще бъде в помощ на учениците, които ще продължат образованието си у нас и в чужбина. Неговото отсъствие няма да доведе до повишаване качеството на обучението в българското училище.
В проведената дискусия народните представители изтъкнаха, че присъствието на реквизита "общ успех" в дипломата за завършено средно образование не е предмет на законова норма. По реда на чл. 16, т. 10 от Закона за народната просвета са определени държавните образователни изисквания за документите в системата на народната просвета. Съгласно чл. 17, т. 3 от същия закон тези държавни образователни изисквания се уреждат в наредба, издадена от министъра на образованието и науката. Членовете на комисията подчертаха, че в Наредба № 4 за документите на народната просвета от 16 април 2003 г. са разписани всички реквизити, които присъстват в дипломата за средно образование и няма основание само реквизитът "общ успех" да се урежда със закон.
След проведената дискусия членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното

РЕШЕНИЕ:

С 4 гласа "за", 8 гласа "против" и 4 гласа "въздържали се", Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-58, внесен от Любен Корнезов на 3 юли 2003 г."
Уважаеми дами и господа, представям ви

“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
народната просвета, № 454-01-27, внесен от
народните представители Лютви Местан,
Татяна Калканова и Снежана Гроздилова на
13 април 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 15 април 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 454-01-27, внесен от народните представители Лютви Местан, Татяна Калканова и Снежана Гроздилова на 13 април 2004 г.
На заседанието на комисията присъстваха доц. Игор Дамянов – министър на образованието и науката, господин Юлиян Наков – заместник-министър на образованието и науката, както и представители на неправителствени и синдикални организации и журналисти.
От името на вносителите народният представител Лютви Местан запозна членовете на Комисията по образованието и науката с мотивите на законопроекта. Необходимостта от спешно уреждане на проблема с държавните зрелостни изпити за учениците от випуск 2004 г. наложи вносителите да предложат редуциран вариант на внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Поради това народните представители предлагат само регламентирането на реда и условията за придобиване на средно образование на випуските 2004 и 2005 г.
В последвалите изказвания народните представители подкрепиха законопроекта и обосноваха, че внесените предложения се нуждаят от прецизиране, за да се гарантира националният характер на държавните зрелостни изпити. Комисията изказа и препоръка за по-голям синхрон в дейността между нея и Министерството на образованието и науката.
След проведеното обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното решение:
С 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 454-01-27, внесен от народните представители Лютви Местан, Татяна Калканова и Снежана Гроздилова.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Господин Корнезов поиска да представи законопроекта в качеството си на вносител. Дискусията ще бъде след почивката.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Следователно разполагам със 7 минути, но няма да се възползвам от тях. Ще бъда по-кратък.
Ще започна с това: щом българският парламент сам нарушава правилата, които е приел, как ще искаме от българските граждани да спазват законите?!
Що се отнася до законопроекта, той всъщност е краен резултат от десетките, бих казал стотици жалби на гражданите, отправени до парламента и до Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Комисията разгледа многократно техните оплаквания, защото в дипломите за завършено средно образование няма общ успех от последната година. С предложението за приемане на този законопроект се осигурява продължаване на добрите традиции в българската образователна система. От десетилетия в дипломите за завършено образование се отразява общият успех на ученика. Общият успех в дипломите ще стимулира активността на учениците през целия етап на тяхното обучение. Трябва да е ясно, че експериментът с липсата на общ успех в дипломите за средно образование създава затруднения на учениците и техните родители при кандидатстването във висшите училища у нас и в чужбина.
От направената справка се установи, че примерно във Франция, Финландия, Италия, Испания, Германия, Турция и други държави в дипломите за средно образование е отбелязан и общият успех на ученика, господин представителю на министерството. Над 100 години така е било и в България. И необяснимо защо Министерството на образованието и науката прави поредния си експеримент под формата уж на някакви реформи в образованието. Нима липсата на общ успех в дипломите ще повиши качеството на познанията, които получават нашите деца в българското училище?!
Обръщам се към вас, господа народни представители! В редица западни университети, примерно в Германия, се изисква общ успех, за да можеш да кандидатстваш във висшето училище. Всеки университет определя и критериите, по които ще приема своите студенти. Впрочем и в България някои висши училища през миналата учебна година като Техническият университет и Нов български университет изискваха общ успех, за да направят балообразуването на тези, които кандидатстват за тези университети. И всеки разумен човек би се запитал: защо след като общ успех в дипломите за средно образование е традиция с над 100-годишна история в България, българските висши училища изискват този общ успех като балообразуващ за приема на студенти и това е изискване на десетки водещи европейски държави, включително изискване за кандидатстване в чужди университети от тази година – имам предвид миналата, тъй като законът престоя повече от една година, тъй наречената реформа премахна общия успех?! А сега пък чувам от комисията, че това не било законодателна материя. Ами че каква материя е? Каква материя?!
Това лишава де факто нашите деца да кандидатстват в някои наши и чужди университети. Обърнете внимание! Издадената след наша намеса заповед постфактум на министъра на образованието за някакви нови удостоверения в дипломата – не в дипломата, а ще издаваме допълнителни удостоверения за общ успех, не решава проблема.
Изходът е чрез закон да задължим Министерството на образованието и науката да издава дипломи за средно образование, които да отразяват общия успех на ученика, завършил средното си образование.
И нека, уважаеми дами и господа, да си отворим дипломите, когато сме завършвали гимназия или нашето средно образование, да си отворим дипломите за висше образование, да отворим дипломите на нашите родители или на нашите деца – винаги има общ успех! И защо да няма, питам аз?!
И още нещо. Ето го законопроектът на Министерския съвет, който не беше допуснат за разглеждане тук, в залата – противозаконно, бих казал и противоконституционно. Не може да се отнема законодателна инициатива на Министерския съвет. Ние ще го решим тук. Но вижте какво пише тук, в този законопроект: “Трябва в дипломите да има средноаритметична оценка от годишните изпити”. Значи в края на краищата, макар след година и нещо, Министерството на образованието и науката проумя безумието, което беше направило. И сега чувам, дори от тази трибуна: “Отхвърлете закона!”. Ами отхвърлете го, господа. Пак ще ни залеят с жалби! Кому е необходимо това?! Извинявайте, че съм емоционален, но нямам обяснение за това безумие на Министерството на образованието и науката, извършено преди година и половина. И сега тук ще ми се чете становище от Комисията по образованието и науката, също от една година и половина – не било законодателна материя.
Господин председателю на комисията, моите уважения към Вас, но мисля, че по-добре разбирам от Вас кое е законодателна и кое не е законодателна материя, както Вие по-добре разбирате във всички случаи въпросите във Вашата област. Благодаря ви.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Бих искала да репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега не може, защото това е представяне на законопроекта в качеството на вносител. След това в дискусията можете да вземете отношение, госпожо Гроздилова.
Стана 11,00 ч. Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим с представянето на законопроекта от господин Местан. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Моля, уважаемите народни представители да влязат в залата.
Започвам поименна проверка:
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - тук
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гергана Христова Грънчарова - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - тук
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - отсъства
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в пленарната зала присъстват 149 народни представители.
Искам да ви кажа, че никак не ми е приятно да правя поименни проверки, но още по-неприятно ми е в часа, в който трябва да започне заседанието, в пленарната зала да има 20 души.
Затова много ви моля за малко повече отговорност към изпълнение на нашите задачи. Много ви моля да заемете местата си, за да можем да започнем спокойно и нормално деловата си работа.
Искам да поканя господин Лютви Местан да представи законопроекта, на който той е един от съвносителите.
Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивите, с които група народни представители внасяме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, са в две посоки. Първата кореспондира пряко с конкретните текстове, които предстои да бъдат гласувани, а втората кореспондира с онези текстове, които днес, както стана ясно, няма да гласуваме.
Що се отнася до първата посока, всъщност целта на внесения от нас законопроект е много ясна – отлагане на държавните зрелостни изпити с две учебни години. Това решение е правилно и в съответствие с най-добрия интерес на учениците не само от випуск 2003-2004 г., но и от випуск 2004-2005 г. Ще бъда коректен да кажа обаче, че това решение, бидейки правилно, е палиативно и то палиатив, който ние чрез подкрепата на законопроекта ще реализираме за втори път. Същото сторихме към края на учебната 2002-2003 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, решението за отлагане на държавните зрелостни изпити е правилно поради факта, че действително има да се свърши още много работа по посока на хармонизирането на Закона за народната просвета с редица подзаконови и други актове на министъра на образованието и науката. Докато това не се случи, провеждането на задължителния държавен зрелостен изпит ще бъде трудно и даже да бяхме взели решение да ги проведем тази година, вероятно Министерството на образованието и науката щеше да бъде обект на атака в съда и най-вероятно щеше за пореден път да загуби тези дела.
Мъдрото решение обаче с оглед реформата в българското средно образование е въвеждането на задължителния държавен зрелостен изпит като един от основните лостове за провеждане на реформата в средното образование. Защото именно чрез задължителните държавни зрелостни изпити ние се надяваме да намерим онзи обективен, национален инструментариум за измерване не на каквото и да е, а на реалното състояние на българската образователна система, да измерим качеството на българското средно образование. И сме длъжни да сторим това, защото моята оценка е, че сегашните измерители на качеството не са достатъчно обективни и не са достатъчно ефикасни. Нещо повече, средното образование заприличва на една черна кутия, в която ние сме длъжни да проникнем далеч преди да е катастрофирала системата, защото тогава вече става твърде късно. Не искам да правя пряка аналогия с летателните средства например.
Уважаеми госпожи и господа, за да не се налага и след две години само седмици преди края на учебната година българският парламент отново да се явява в ролята си на корпус за бързо реагиране, аз от името на вносителите отправям един коректен призив, ако щете, господин заместник-министър, коректна, но настоятелна препоръка да представите на Комисията по образование и наука след приемането на тези текстове една конкретна програма, ако щете една конкретна хронограма, в която да бъдат подредени конкретните действия на министъра на образованието и науката, на екипа му като цяло, на първо място, по посока на хармонизиране на подзаконовите и други актове със Закона за народната просвета, за да може наистина всичко за въвеждането на задължителните държавни зрелостни изпити след две години да бъде направено, да е предприета една много сериозна разяснителна кампания сред родители и ученици и, не на последно място, едно активно взаимодействие с българските висши училища, за да може държавните зрелостни изпити освен акт на завършено средно образование да бъдат и вход за българските висши училища. Това ще стане само ако академичната общност в България в лицето на ръководството на българските висши училища е убедена, че държавните зрелостни изпити се провеждат по начин, който по несъмнен, безспорен начин измерва реалното ниво на крайния интелектуален продукт, който се произвежда в българското средно училище. Едва тогава държавните зрелостни изпити ще бъдат едновременно акт за завършено средно образование и вход за българските висши училища.
Аз мисля, че беше правилно решението, въпреки известните спорове доколко то е в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че няма да разглеждаме законопроекта на Министерския съвет. Съображенията ни против редица текстове от този законопроект, и това съм длъжен да кажа от името на моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи, не са етнически мотивирани, както се чу от някои колеги. Напротив, ние считаме, че действително има един много голям проблем на българското средно образование и това е нивото на усвояване на официалния български език в редица населени места от немалка част от представителите на етническите малцинства в България.
Да, уважаеми дами и господа, такъв проблем в българската образователна система има и нашата загриженост за решаването на този въпрос е не по-малка от тази на министъра и на другите държавни институции. Но считаме, че решението на този въпрос не може да бъде в посока на мерки, които не са в съответствие с интереса на учениците в детска възраст, тоест този въпрос не може да се реши чрез предвидената правна възможност в закона за повтаряне на подготвителната паралелка. Напротив, решението е в друга посока – да се дефинира и изучаването – и това е за протокола на Народното събрание – на официалния български език още в предучилищна възраст като изключителен приоритет на образователната система на българската държава, което предполага инвестиране в полудневните и в целодневните детски градини.
Това предполага целево инвестиране в полудневните и целодневни детски градини в общините. Особено, и това го казвам с цялата си отговорност на народен представител, в онези населени места, в които ученикът се намира не по своя вина, в езикова среда, която не му позволява никъде другаде извън полудневната или целодневна детска градина да усвои официалния български език. Защото за нас равен достъп до образование означава не просто държавата да отвори вратите на училището за всички, а означава прекрачването на училищния праг да бъде еднакво леко за всички деца.
Не искам тези, които по никакъв начин не са виновни, че са се родили не в София, Пловдив, Бургас и Варна, а в еди-кое си планинско село, да плащат за това, за което не са виновни.
Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, нашето мнение е, че разискванията по всички останали идеи, на които и днес българските медии отделят сериозно внимание, в немалко от днешните вестници водещите заглавия са свързани с реформата в средното образование, трябва да продължат до намирането на максимално адекватно решение.
Уважаеми господин заместник-министър, нека всички тези идеи, даже преди да бъдат огласени като отделни фрагменти, бъдат подредени в една цялостна стратегия за развитие на българското средно образование, която да бъде поставена на широко обсъждане не само между нас – парламентарно представените политически сили, но и с цялото гражданско общество, със синдикатите, с учителите, с учениците, с родителите – защо не, с училищните настоятелства, за да бъде продукт на общото съгласие и именно от тази Стратегия за развитие на средното образование занапред да произтичат всички законодателни инициативи. Това е най-сигурното средство за приемственост в политиката, в една сфера толкова чувствителна, каквато е сферата на образованието, и това ще бъде гаранция за приемственост по отношение на законопроектите.
Завършвам изказването си с молба да подкрепите законопроекта, който, искам да бъда коректен и да кажа, всъщност е редуциран вариант на законопроекта на Министерския съвет. И неслучайно, ако ви е направило впечатление, ние съзнателно даже не сме променили и номерацията от по-разширения вариант на законопроекта. Възприемете това като графически израз на липсата на каквато и да е претенция от наша страна за авторство. Нашата претенция за авторство е по посока на това, че имахме идея да се гледа само тази част от законопроекта и затова си позволихме и тази законодателна инициатива. Благодаря ви за вниманието и очаквам да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Откривам дискусията.
Госпожо Гроздилова, заповядайте за изказване.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да благодаря на господин Местан за перфектното представяне на нашия законопроект. Нямам нищо повече да кажа, освен да допълня, че това широко публично обсъждане на всички въпроси, касаещи системата на средното образование, е не само препоръчително, но и абсолютно задължително, защото всички ние, които сме от тази сфера, сме убедени, че няма гражданин в нашето общество, който да не е чувствителен на тема образование въобще. Всички минаваме през образованието – нашите деца, нашите внуци, така че от началото на разумния ни живот до края на живота си ние сме директно свързани с образованието и преживяваме много чувствително всички промени, които се предприемат, преди те да бъдат публично обсъдени, да сме сигурни във верността на взетите решения и по-късно да започнат.
Ако позволите, господин председател, аз няма да се изказвам по този законопроект, защото, пак повтарям, господин Местан направи перфектно представяне и ние с госпожа Калканова изцяло подкрепяме всичко това, което чуха колегите.
Бих искала да кажа няколко думи по другия законопроект, който беше разглеждан от комисията през лятото на 2003 г., с вносител господин Корнезов. Малко са хората от Народното събрание, които са на нивото на законодателя Корнезов. Миналата година ние си позволихме да обсъждаме с него по-широко този законопорект в комисията и затова сега малко недоумявам от неговата реакция, когато представи своя законопроект днес.
Господин Корнезов, съжалявам, че не е в залата, е по-убеден от всички тук присъстващи народни представители, че това не е текст, който може да бъде включен като норма в устройствения закон на системата на средното образование, какъвто е Законът за народната просвета. Това са текстове, с които се уреждат конкретни действия и те залягат в подзаконовата уредба, за което хармонизиране говори господин Местан.
Дипломата за завършено средно образование, господин председател и уважаеми колеги, съдържа не по-малко от 15 реквизита. А господин Корнезов иска да уреди един от тях чрез текст в този устройствен закон.
Затова моля колегите народни представители да не подкрепим законопроекта на господин Корнезов, защото общият успех ще фигурира в дипломата още тази година, но той ще обслужва на битово ниво гражданите, за да може детето да каже с какъв успех е завършило средното си образование. От години начинът на пресмятане на бала във висшите училища не опира до приемане на този общ успех. Има разработена методика в министерството по учебния план, който в момента се изпълнява в училищата на България, и не виждаме причина законопроектът да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Гроздилова.
Други желаещи?
Има думата господин Христо Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми вносители! Съгласен съм с вашата загриженост към съдбата на зрелостниците. Но време е, извинявайте, че сега повдигам този въпрос, да започнем да мислим за едно образование, което е близко до световните стандарти. Защото вие знаете, че добро образование става с пари и то много пари. В момента в България тези пари липсват и образованието е в хаос - с матури, без матури и така нататък.
Какво общо взето показва световното образование, към което в момента се мъчи да се нагоди Европа, а донякъде много напред са отишли Съединените щати?
Преди всичко въвеждането на основни показатели, по които се издава диплом за завършено образование, а не национални показатели. И аз искам тук господин Лютви Местан и госпожа Снежана Гроздилова, които са радетели да се въведе някакъв ред, да чуят това нещо, защото учебните заведения в развитите държави са в рангове, има състезателност между тях и е време да се откажем от тази наследена социалистическа система на образование, независимо къде завършваш, коя езикова гимназия – софийска или ловешка, дали завършваш Софийския университет или Търновския.
По цял свят, където има добро, много добро и отлично образование, пак казвам, че училищата са рангирани, това съм казвал и по въпроса за висшето образование, а ние пак продължаваме да се мъчим да сложим цялото образование в България в един костюм, в една униформа, в една уравниловка. Същевременно за това няма средства и е време да помислим наистина за сериозно регламентиране на частните училища, а не както в момента никнат без никой да им обръща внимание. Сериозно да се поставят основни приоритети при дипломирането, а не само какви да бъдат зрелостните изпити, каква да бъде матурата. Ние искаме да се вливаме в Европа, искаме нашето образование да се признае по цял свят, това е, към което се стремим, но ако се мъчим да вървим в каноните на бившето социалистическо образование, просто забравете, доникъде няма да стигнем. Много пъти ще се занимаваме тук с това образование, всеки път ще му намираме дефекти. Разберете, от стари дрехи не може да се направи модерен костюм.
И аз призовавам експертите, законодателите, народните представители сериозно да помислят за рангиране на училищата. Господин Герджиков като преподавател в един от най-добрите университети на България знае, че като тръгне по света, знае кои са най-добрите училища – Ийел, Харвард, Принстън и т.н. Ние в България, какво сме, господин Герджиков? – Дали завършва право в Софийския университет или във Варненския технически, все едно е.
Самата Европа в момента, уважаеми приятели, тръгна по този път – прави една голяма ревизия на това образование за дойче шуле, а има съвсем нови, модерни изисквания в образованието. Ние или ще се интегрираме към света, или вечно ще си говорим тук на дребно какво трябва да се направи за този зрелостен изпит за еди-коя си година, кърпим нещата на парче. И затова за нашето образование все някой министър ни е виновен, все някой служител ни е виновен. Дайте да погледнем широко на света такъв, какъвто искаме в него да отидем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кирчев.
За реплика има думата госпожа Снежана Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин Кирчев, Вие бяхте в залата, когато обсъждахме проекта за бюджет за 2004 г. В този проект на бюджет и сегашен бюджет има два приоритета. Бюджетът на Министерството на образованието и науката за тази година е 4,2 на сто от брутния вътрешен продукт на Република България, с 0,4 е увеличен за тази година. Така ние показахме, че дори и финансово образованието, наред със здравеопазването ще бъде приоритет. Аз съм съгласна, че модерно и качествено образование се придобива с много пари, но те не са водещите – трябват и добри специалисти, трябва и добра материална база. Всички ние знаем, че вие започнахте реформата. Ние продължихме приемствено, но въпросът е, че има много неща, които можем да си кажем, ако тръгнем да се обвиняваме. Работата е там, че образованието е приоритет на цялото ни общество, всички заедно трябва най-после да се опитаме да го направим привлекателно за младите хора, да го направим така, че те да гледат оптимистично в бъдещето, а не да бъдат обладани все повече от чувството за липса на перспектива за тях в нашата родина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Не виждам желание за втора реплика.
Господин Кирчев, имате думата за дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Гроздилова! Нещата, които казваме тук, са отегчително известни. Мисълта ми е, че трябва бавно и сигурно да започнем да работим за създаване на такова образование, което да е конкурентно. Ако ние не го създадем такова, за каквото мечтаем, децата ще продължават да бъдат демотивирани. Защото няма пазар на образованите хора. И те казват, че няма смисъл да учат. Трябва заедно да се помъчим да направим нашето образование по световните стандарти, защото както тук го направим, и 14 на сто пак няма да стигнат. Тоест, трябва да се освободи пазарът, да се помисли за тези частни училища. Има хора вече с възможности. Не всички неща да слагаме в калъп. Много добре знаем, че в различните държави има частни колежи, които подготвят специалисти на международно ниво. Тези, които нямат възможност, са в държавните училища. А ние искаме цялото образование да сложим в един и същи канон. Преди малко аз казах, дали завършваш еди-какво си и еди-къде си, няма значение. Това е старата соцсистема. Затова децата, ако не се самообразоват, нямат световна конкурентоспособност. Нашите компютърни специалисти, които работят в момента в Майкрософт, благодарение на самообразованието си са там. А е редно вече да имаме образование, което да посрещне световното ниво. Благодаря.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Значи мислим по един и същи начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кирчев.
Заповядайте, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, колеги! Образованието е приоритет. Като човек, чийто професионален път минава в сферата на образованието, от една страна, се радвам на един такъв призив, от друга страна, започвам да се притеснявам. Да, образованието е приоритет на държавна политика, обаче дали и на конкретни разположени във времето действия, от които българското общество очаква да види резултат?
Какво имам предвид? Свидетели сме на изключителна обществена дискусия – задълбочена, аргументирана, по проблемите на образованието. От друга страна сме свидетели на последователно медийно присъствие, на вижданията на Министерството на образованието и науката. Виждания, които често провокират парламентарната комисия, провокират обществената дискусия, виждания, които продължават да бъдат неподплатени с необходимите нормативни документи.
В момента обсъждаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който можехме да обсъждаме през м. септември 2002 г., можехме да обсъждаме през м. септември 2003 г. И бих казала, че с едно такова пожарно, екстремно, бързо действие и реагиране на ситуацията, защото до края на учебната година за 12-и клас остава по-малко от един месец, се принизява според мен ролята на Народното събрание. Въвеждането на държавните зрелостни изпити е само един от инструментите за подобряване на качеството на образованието. Те могат да станат измерител за това качество, само ако при постъпване в училище деца и учители знаят какво ще се учи, как ще се оценява, какво ще се изисква на финала, за да могат да станат държавните зрелостни изпити не само изпитание за учениците, но и възможен ход за следващата степен на образование.
В сегашните условия българското училище е изправено пред предизвикателства, свързани с осигуряване на конкурентоспособност, както казва господин Кирчев, но и с такава подготовка, която да гарантира перманентно образование, съответстващо на бързите и постоянно променящи се социално-икономически процеси, да формира и развива гражданската позиция и културата на поколението, което идва след нас.
Трайните положителни страни на нашата образователна система все пак според мен не трябва да бъдат отричани – устойчивост, системност, висока ерудираност, мотивираност. Те са доказали своята ценност в подготовката на много поколения българи. Обаче утвърждаването на съвременния тип българско училище поставя проблемите за непреодоления академизъм, за съотношението задължителна–избираема подготовка, за демотивираността за учене, а аз бих казала, и за работа в училище.
Както каза една учителка в квартално средно общообразователно училище вчера, за съжаление, днешният учител трябва да формира умения за работа в клас и за самостоятелна работа на днешния български учител. Тук продължават проблемите – и за финансирането, и за отпадащите ученици, и за вграждането на изконните български ценности, за личността на ученика. Нихилистичното в последните години отношение към възпитателната ценностна ориентирана учебна и извънкласна работа в училище и извън него нанася огромни поражения върху личностното формиране, а ние тези въпроси ги отбягваме. За тях се сещаме само в извънредни ситуации, а за съжаление тези извънредни ситуации в последно време се случват все по-често, те се превръщат във всекидневие.
Хаосът в системата на средното образование продължава. Разминаването между законови и подзаконови актове е същото и то не следва онзи закон, все още не е в съответствие с онзи закон от 1999 г. Пак повтарям, че втора година Народното събрание е принудено екстремно да решава въпроса с отменянето на държавните зрелостни изпити. Не се предлага решение на основни въпроси, качество на образование, актуални образователни приоритети, квалификация и социален статус на българския учител, ефективното управление и ефективни управленски структури в системата на образованието.
За пореден път подминаваме въпросите с премахване или запазване на системата на езиковите и математическите училища. Изваждаме ли от анонимност подготвителния клас? Каква е съдбата на ХІІІ клас? Още по-тъжна е картината по въпросите кога да се завършва основното образование, защото има и такава обществена дискусия – след VІІ или VІІІ клас. Аз не искам да мисля, че тук Министерството на образованието и науката ще очаква да се ориентира кой от двата варианта да подкрепи според това кое от двете виждания получи по-голяма политическа подкрепа.
Затова аз и моите колеги подкрепяме необходимостта от една стратегия за развитие на средното образование, по която да се разгърне обществена дискусия и да се постигне обществено съгласие. Именно такава стратегия за развитие на средното образование трябва да стане обект на обсъждане в Народното събрание, а не само частични въпроси да бъдат поставяни на обсъждане и решаване в Народното събрание. Една такава стратегия ще гарантира, че ще се следва национална традиция и политика в сферата на образованието и че тази политика в сферата на образованието няма да бъде подвластна на някакви по-частни интереси и политически виждания. За съжаление Министерството на образованието и науката с нормативни документи на този етап не ни казва какво ще прави с тези същностни проблеми на българското училище. Да, обществена дискусия има, но е време вече тази обществена дискусия да бъде гарантирана с една отговорна политика и стратегия, утвърдена от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
Уважаеми народни представители, искам да ви обърна внимание, че ние обсъждаме два конкретни законопроекта. Усещам потребността у много от народните представители да говорят общо за проблемите на образованието, те са необятни, действително има нужда от такава дискусия и евентуално такава стратегия за образованието, но нека тук да не развиваме тази дискусия вън от конкретните законопроекти. Иначе губим ненужно време, тъй като имаме конкретна задача.
Давам думата на госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да навлизам в проблемите на образованието, защото те са безброй и мисля, че тук сега не му е времето и мястото. Затова решихме да не влиза законът на Министерския съвет сега в залата, а да гледаме законопроекта на господин Местан и група народни представители, който всъщност конкретизира предложенията единствено до онова, което най-спешно се очаква от нас да решим днес.
За да не работим така на парче, както ще направим сега, явно е, че Министерството на образованието и науката час по-скоро трябва да внесе ясна стратегия за развитие на средното образование и да я подложи на обществен дебат в Народното събрание. Това изискват от нас и колегите преподаватели от регионите. Аз тук ще споделя и някои от техните виждания, тъй като преди два дни направих такава дискусия в моя регион именно по тези въпроси, които предстои да разглеждаме.
В началото искам да заявя, че аз ще подкрепя законопроекта на господин Местан, госпожа Гроздилова и госпожа Калканова, като си запазвам правото обаче на второ четене да внеса предложение зрелостните изпити за випуск 2005 да не бъдат отлагани повече. Това предложиха и колегите учители и вярвам, че ще ви бъде интересно да го чуете. Те също смятат, че няма нужда от повече отлагане на държавните зрелостни изпити. Аз напълно го споделям. Струва ми се, че не би било оправдано това безконечно отлагане да продължи, още повече, че миналата година имахме пробни варианти.
Колегите подчертаха също така, че трябва да настояваме държавните зрелостни изпити да се наложат като вход за висшите учебни заведения. Върху това ние също би трябвало да съсредоточим усилията си и да се обединим. Те приведоха дори примери, че това е факт в Германия от години и има от какво да се поучим от колегите там. От друга страна, когато изискваме от държавата образованието да бъде приоритет, и то качественото образование, включително и ВУЗ-овете, всеки от нас би трябвало да приеме образованието като приоритет за себе си и особено онези, които са свързани с образованието и работят в тази сфера. Затова една от нашите първостепенни задачи е да работим за това държавните зрелостни изпити да бъдат приети като вход за висшите учебни заведения. Апелирам към министерството да започне сериозна подготовка за провеждането на такива изпити още през следващата година. Струва ми се, че една година е достатъчно време, а то не работи от вчера върху идеята за провеждане на такива държавни зрелостни изпити, за да се подготви.
Стига сме насаждали в обществото впечатление, че министерството няма капацитет, няма сили да въведе такива изпити или пък, че има среди, които умишлено подклаждат периодично такова впечатление. Мисля, че никой не печели от това, а най-малко нашето общество, най-малко и самите ученици, защото те вече не знаят какво да мислят, непрекъснато ги лъжем – ще има, няма да има; ще има, няма да има. Крайно време е да се държим като отговорни държавници, които знаят какво правят, знаят как да го направят и най-сетне могат да го направят.
Така че аз още веднъж апелирам към министерството. Една година е достатъчно време, за да се подготви, да се мобилизира за успешно провеждане на държавни зрелостни изпити идната година. Останалите проблеми сега няма да коментирам, тъй като така и в комисията сме се уточнили, че те ще бъдат тема на по-нататъшен дебат, когато могат да се избистрят и да изясняваме всички останали проблеми, които не са малко в сферата на образованието. Но наистина е необходима ясна стратегия, която да помогне за синхронизирането, както вече тук се каза, на подзаконовите със законовите актове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат по тези два законопроекта? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Любен Андонов Корнезов.
Гласували 118 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 19.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Лютви Местан, Татяна Калканова и Снежана Гроздилова.
Гласували 115 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 17.
Законът е приет на първо четене.
Господин Дурмишев, заповядайте за процедурно предложение.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложенията, които ще трябва да се предлагат между първо и второ четене, да бъде три дни.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Кажете аргументите!
АСЕН ДУРМИШЕВ: Те бяха казани, когато беше предложен законопроектът от господин Местан.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): В залата!
АСЕН ДУРМИШЕВ: До завършването на 12-и клас остава по-малко от един месец. Трябва да решим този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ясен е мотивът, това беше изтъкнато от господин Местан и господин Дурмишев го припомни.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 13.
Това предложение е прието, с което приключваме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Това е един кодекс, който сравнително скоро изменяхме и допълвахме, но виждам, че се налага още да го изменяме.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат Никола Янков – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Правната дирекция в Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, съвсем скоро приехме Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища. Кодексът на търговското корабоплаване е един от предпоследните закони, с които сто процента приключва хармонизацията на нашето законодателство и един от приоритетните закони за хармонизацията на законодателството ни по преговорите по Глава девета "Транспортна политика".
“Законопроектът беше разгледан от комисията на 12 март 2004 г. в присъствието на госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и господин Пейчо Манолов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".
Промените, предвидени със законопроекта, отразяват препоръките на Европейската комисия за окончателно прецизиране на текстовете в кодекса с цел хармонизиране в най-голяма степен с правото на Европейските общности.
Законопроектът е съобразен изцяло и с чл. 45 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, за предоставянето на условия за осъществяване на стопанска дейност на граждани и юридически лица от държави-членки на Европейския съюз, установени в Република България, не по-малко благоприятни от условията, предоставени на български физически или юридически лица.
Отменя се преходният период по чл. 33, ал. 2, като се дава възможност да се уредят с наредба изискванията за пререгистриране на кораби от регистъра на страна-членка на Европейския съюз в българския регистър на корабите.
Създава се правно основание за издаване на подзаконови нормативни актове, с които ще се регламентират изискванията към строежа и оборудването на корабите и за осъществяване на държавен контрол в пристанищата върху чужди кораби.
Измененията в чл. 93 са свързани с въвеждане изискванията на Директива 79/115 относно използването на пилотски услуги в Северно море и пролива Ламанш.
Предлаганите изменения и допълнения в Кодекса на търговското корабоплаване са съобразени и с приетия Закон за ратифициране на протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, който изисква въвеждането на специален режим за обезщетяване на вреди, причинени от замърсяване с нефт и нефтени продукти.
Създаването на новата Глава 15-А регламентира обективната отговорност на корабособственика в случай, че настъпят вреди от замърсяване с нефт, независимо от това дали корабът се експлоатира от него или от друго лице.
Предвижда се и възможността за освобождаване от отговорност на корабособственика, ако той докаже, че вредите са настъпили в резултат на непреодолима сила, умишлени действия или бездействие на трети лица или са в резултат на виновни действия от страна на лицата на брега, отговорни за навигацията.
В проведената дискусия бяха изразени мнения, че законопроектът е необходим, тъй като има политически ефект и с приемането му Република България ще подчертае готовността си за въвеждането на международното и в частност европейското законодателство. Направени бяха предложения с цел подобряване на проекта и беше заявено, че ще бъдат внесени между първото и второто му гласуване.
Подкрепяйки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 9 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет на 24 септември 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има и становище от Комисията по европейска интеграция, подписано от нейния председател, който, за съжаление, не е в пленарната зала.
Моля някой от заместник-председателите на тази комисия да докладва.
Господин Памуков, заповядайте да представите становището на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-46,
внесен от Министерския съвет на 24 септември 2003 г.

I. На свои редовни заседания, проведени на 5 и 12 ноември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-46. В заседанието взеха участие представители на Министерството на транспорта и съобщенията: госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър, госпожа Красимира Стоянова - директор на Дирекция “Правна”, госпожа Мария Калева - началник отдел “Международни правни норми” и господин Михаил Илиев – експерт в Дирекция “Правна”.
Основна част от предлаганите допълнения в Кодекса на търговското корабоплаване са свързани с присъединяването на Република България към Международната конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г. (Конвенция CLC). Друга част от предлаганите изменения са редакционни по характер или нямат отношение към ангажиментите ни към Европейския съюз. В компетентността на Комисията по европейска интеграция попадат измененията, предвидени в § 1, 13, 14 и 20 от разглеждания законопроект.
II. Кодексът на търговското корабоплаване попада в обсега на Глава “Транспортна политика”, предварително затворена на 2 юни 2003 г. Оценката за съответствие налага съпоставка преди всичко с принципа на свобода на установяване, така както той е развит в чл. 45 от Европейското споразумение за асоцииране, от една страна, и от друга – в основните договори на Европейския съюз и в практиката на Съда на Европейските общности. Отношение към разглеждания законопроект имат и два акта от вторичното право на Европейския съюз – Директива 79/115 и Регламент 613/91.
Изискванията на Директива 79/115 относно използването на пилотски услуги в Северно море и в пролива Ламанш се въвеждат с предложението по § 13 от ЗИД на КТК (нова ал. 5 на чл. 93).
Разпоредбите на Регламент на Съвета № 613/91, изм. с Регламент № 2099/2002 понастоящем са въведени в Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. за вписване в регистъра на корабите. Параграф 20 от ЗИД, с който се предлага отмяна на отлагателния срок по чл. 33, ал. 2 от КТК, отнасящ се до Наредбата за реда и условията за пререгистриране на кораби от Европейския съюз, ще приведе в съответствие разпоредбите на кодекса с издадения вече подзаконов нормативен акт. По този начин още преди датата на присъединяване ще се премахнат техническите пречки пред пререгистрацията на кораби от Европейския съюз в българския корабен регистър, но това няма да реши основния проблем, заложен в действащия КТК, във връзка със свободата на установяване и недискриминационното третиране на граждани на Европейския съюз по отношение на регистрацията на кораби.
III. Комисията по европейска интеграция има няколко бележки по представения законопроект. Първата група от тях са свързани именно със Споразумението за асоцииране и изтичане на преходния период през 2005 г. за свободата на установяване.
1. Една от целите на предложения законопроект е да се отразят препоръките на Европейската комисия за окончателно прецизиране на формулировките на кодекса с цел хармонизиране в най-голяма степен с правото на Европейските общности и чл. 45 от Европейското споразумение за асоцииране – предоставянето на условия за осъществяване на стопанска дейност на граждани и юридически лица от държави-членки на Европейския съюз, които са установени на територията на Република България, не по-малко благоприятни от условията, предоставени на български физически и юридически лица. За целта с § 1 от ЗИД на КТК вносителят предлага създаването на нова ал. 2 на чл. 27.
Считаме, че само по себе си включването на предложената декларативна норма и то в чл. 27 на действащия КТК не е в състояние да изпълни поставената цел.
Проблемите се коренят в приетите през 2002 г. изменения на членове 27, 28 и други от КТК, които провеждат разграничение между кораби, плаващи под българско знаме (чл. 27), и български кораби (чл. 28). Според кодекса качеството “български кораб” се свързва с гражданството на собственика на кораба и не се припокрива с националността на кораба. Това, от една страна, се разминава с международните конвенции, по които България е страна (Конвенцията за откритото море и Конвенцията по морско право), и от друга – създава опасност от нарушаване на принципите на Общностното право и задължението за национално третиране по Споразумението за асоцииране.
В трайната практика на Съда на Европейските общности (Дело С-62/96 Комисията с/у Гърция, Дело С-151/96 Комисията с/у Ирландия, Дело С 334/94 Комисията с/у Франция, Дело С-221/89 Комисията с/у Великобритания (Faktortame II) е постановено следното: поставянето като условие за вписване в националния корабен регистър повече от половината от кораба да бъде собственост на гражданин или юридическо лице на съответната държава-членка противоречи на Общностното право и по-конкретно на чл. 52 от ДЕО.
Ако бъде запазена действащата редакция на чл. 27 и чл. 28, българската правна уредба ще продължи да противоречи на acquis communautaire. Въпреки декларираното с § 1 от настоящия ЗИД недискриминационно (национално) третиране за гражданите и юридическите лица на държавите-членки на Европейския съюз ще продължи да действа забраната да притежават или да регистрират български кораб. За гарантиране на равното третиране на гражданите на Европейския съюз за целите на установяването считаме, че не би следвало да се провежда разлика между български кораби и кораби, плаващи под българско знаме. За да се спазят изискванията на acquis communautaire, членове 27 и 28 трябва да бъдат изцяло преработени. За избягване на вътрешни противоречия при тълкуването на нормативната уредба е наложително да се съгласуват използваните различни термини за корабен регистър както в самия кодекс, така и в подзаконовите актове по неговото прилагане.
II. Втората група въпроси, разгледани от Комисията по европейска интеграция, са свързани с въвеждането на отделни разпоредби от Международната конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г. (Конвенция CLC). Тази конвенция заедно с Международната конвенция за създаване на фонд за обезщетяване на вредите, причинени от замърсяване с нефт, и Протокола за допълнителния фонд съставя пакет от международни актове, към които държавите-членки на Европейския съюз вече са се присъединили или ще се присъединят по решение на Съвета на министрите (СОМ (2003) 534 final). От гледна точка на подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз присъединяването към тези международни правни актове и свързаните с това законодателни изменения е необходимо.

Отделни текстове от ратифицираната вече Конвенция CLC се въвеждат с § 14 от ЗИД, който предвижда създаването на нова Глава ХVа “Отговорност на корабособственика на нефтен танкер за щети при замърсяване с нефт или нефтени продукти”. Част от предлаганите допълнения на КТК в новата Глава ХVа създават предпоставки за действие на правния режим на конвенцията. Създаването на тези норми трябва да се подкрепи, доколкото те представляват и изпълнение на задълженията на България като страна по конвенцията. Такава е нормата, предвиждаща компетентният орган, издаващ сертификат за притежаването от собственика на танкер на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, предназначени за обезщетение на евентуални вреди от замърсяване с нефт. Според проекта за ЗИД на КТК това е Изпълнителна агенция “Морска администрация” (чл. 346г, ал. 3).
Друго необходимо правило е предвиденият начин за създаване от корабособственика на специален фонд за обезщетяване на вредите, причинени от замърсяване с нефт (чл. 346в, ал. 2 от проекта за ЗИД на КТК). Според конвенцията собственикът на танкер отговаря ограничено, ако създаде специален фонд чрез депозиране на сума в съд, чрез банкова или друга подходяща гаранция (чл. 5, ал. 5 от Конвенцията). Предлаганата разпоредба на чл. 346в, ал. 2 посочва механизъм на депозиране на парична сума за целите на чл. 5, ал. 3 от Конвенцията, препращайки към правилата на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, тоест чрез предоставяне на обезпечение пред съд.
С друга част от разпоредбите (чл. 346а и 346б) на Глава ХVа от ЗИД на КТК вносителят е предпочел да възпроизведе някои от материално-правните норми на Конвенцията, които така или иначе биха се прилагали по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България след влизането й в сила и обнародването й. Възпроизвеждането на тези правила на Конвенцията от законопроекта обаче не е точно и пълно. Не са възприети ред дефиниции, дадени в чл. 1 на Конвенцията – за нефтен танкер, нефт, от които зависи приложното й поле. Не се въвеждат и давностните и преклузивни срокове за предявяване на претенциите за обезщетение – чл. 7 от Конвенцията. Член 346г, ал. 4 изисква от всички танкери, плаващи под знамето на държава, която е страна по Конвенцията от 1992 г., да имат на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение. Самата Конвенция предявява това изискване само към танкери, превозващи товар над 2 хил. т. нефт. Ако законодателят избира да възпроизведе разпоредбите на Конвенцията във вътрешното ни законодателство, това възпроизвеждане трябва да е точно и пълно, за да не се поражда впечатление за създаването на различен правен режим от конвенционния. Препоръчваме текстовете да бъдат прецизирани при разглеждане на законопроекта по същество от водещата комисия.
IV. След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция реши да подкрепи на първо гласуване предложения законопроект при условие, че направените бележки бъдат отразени между първо и второ гласуване. От особена важност е да се осигури в пълна степен съответствието на Кодекса на търговското корабоплаване с ангажиментите на Република България по Споразумението за асоцииране и първичното право на Европейския съюз. Това е изрично посочено и в общата позиция на Европейския съюз, с която предварително е затворена Глава девета “Транспортна политика”.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция, с единодушие на представените парламентарни групи, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-46, при условие, че направените бележки бъдат взети предвид при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Памуков.
Искам да помоля вносителите да представят накратко този законопроект.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛА ЯНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, както вече успяхте да чуете, промените, предлагани със законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване отразява препоръките на Европейската комисия за окончателно прецизиране формулировките на кодекса с цел хармонизиране в най-голяма степен с правото на европейските общности и чл. 45 от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга. Тоест, предоставяне на условия за осъществяване на стопанска дейност на граждани и юридически лица от държави-членки на Европейския съюз, които са установени на територията на Република България в не по-малко благоприятна степен от условията, представени на българските физически и юридически лица.
Основният елемент от законопроекта е отмяната на преходния период по чл. 33, ал. 2, като се дава възможност да се уредят с наредба изискванията за пререгистриране на кораби от регистъра на страна – членка на Европейския съюз в българския регистър на корабите. Създава се правно основание за издаване на подзаконови нормативни актове, с които ще се регламентират, първо, изискванията към строежа и оборудването на корабите; второ, изискванията за осъществяване на държавен контрол в пристанищата върху чуждите кораби. С предлаганите изменения в чл. 93 се въвежда изменителна директива 79/115 относно използването на пилотски услуги в Северно море и пролива Ла Манш.
Предлаганите изменения също така са свързани с предстоящото присъединяване на Република България към Международната конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсяване с нефт от 1992 г. Части от тази конвенция всъщност съществуват и в други нормативни актове, но с цел хармонизация трябва да се направят корекции в Кодекса на търговското корабоплаване.
Моля за вашата подкрепа на така предложения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, отварям дискусията по този законопроект.
Имам чувството, че господин Любомир Пантелеев има желание да вземе думата? Вярно ли е това чувство? Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Само Вашата удивителна интуиция ме накара да взема думата днес.
Първото, което бих искал да кажа, уважаеми колеги, е, че съм съгласен с всичко онова, което се съдържаше в доклада на Комисията по европейска интеграция. Това, което не разбирам, тъй като информацията, която е залегнала в доклада на Комисията по европейска интеграция, без съмнение е постъпила от органите на изпълнителната власт в най-голяма степен, е защо Министерският съвет, респективно Министерство на транспорта, не си е направило труда, след като тази информация е там - в министерството и в Министерския съвет, не си е направило труда да прецизира така направените промени, така че те да бъдат съзвучни с тези препоръки, които сега дава комисията. За мен това е повече от странно. Но тъй като не е за първи път, мога да си го обясня само със съществуващите порочни практики за разработване на закони в Министерството на транспорта.
Второто, което бих желал да кажа, не че искам да се бъркам в работата на Комисията по европейска интеграция, но би било хубаво докладите да съдържат единствено несъгласията и препоръките, които се правят. Така и самото четене на доклада няма да е толкова изтощително, а и ще е по-разбираемо за народните представители, които не са във въпросната сфера.
Пак казвам, този законопроект, както личи от мотивите, така и от изложението, което направи господин Янков, е свързан преди всичко с хармонизацията на нашето законодателство с онова на европейските общности. И в този смисъл аз не разбирам защо има толкова много пропуски в тази посока. Още повече, че между предишните поправки на закона и сегашните мина достатъчно много време, което очевидно е пропиляно.
Второто, което бих желал да кажа, е, че наистина и тези промени, които са предложени, са съществени, необходими, и разбира се, неизбежни.
Ще направя и няколко забележки във връзка с режима на регистрация, да речем в § 1. Абсолютно потребно е да се даде равен статут на физическите и юридически лица от страните-членки на Европейския съюз да могат да бъдат регистрирани в българския регистър. Но аз бих желал и мисля, че е твърде уместно такъв статут да имат и корабопритежатели от други страни. Не виждам защо е необходима пълната рестрикция да бъде последвана от частична рестрикция.

Регистрирането на съдове от други страни, вън от Европейския съюз, според мен е желателно. Има такива държави в света, които водят целенасочена политика в тази посока. Това е по една единствена причина – заниманието е доходоносно. Ето защо ми се струва, че подобен статут бихме могли да разрешим и на корабопритежатели от други страни, например от Турция, защото е съседна нам страна, които биха желали да се регистрират в българския регистър.
Имам и още няколко дребни забележки, свързани с това, че не става ясно от направените промени кой ще измерва тонажа на речните кораби. Това е въпрос и към заместник-министъра, тъй като в поправката сме записали, че ще се измерва тонажът само на морските съдове.
Според мен в чл. 67 и чл. 68 би трябвало по-ясно да се изпише, че контролът на измерванията ще се извършва единствено и само от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
По чл. 35 бих желал да кажа, че според мен в списъка на длъжностите на управленско ниво погрешно е записана длъжността “пилот”. Пилотът не носи никакви отговорности при извършване на маневрата. Цялата отговорност се носи от капитана на съответния кораб. Така че той не може да бъде длъжност на управленско ниво. Той нищо не управлява в този смисъл.
В чл. 36 при длъжностите на оперативно ниво сме записали “девиатор”. И това трябва да отпадне, тъй като всеки капитан може да бъде девиатор.
Струва ми се, че в тези промени бихме могли да решим, но вероятно вече е късно, и нещо друго – много съществено, свързано с регистрацията и контрола на корабоплаването във вътрешните водоеми – язовири и т.н. Сигурно част от вас знаят, че до 1999 г. с това се занимаваха и звена от съответните тогава общински народни съвети. Специалистите от Държавната инспекция по корабоплаване извършваха годишните прегледи по предварително обявен график. По този начин имаше ред в плащането на такси и контрол. От 1990 г. обаче съответните служби към съответните съвети бяха закрити и в момента по язовирите е пълен хаос – там могат да бъдат забелязани самоделки с много странни форми от всякакъв род и вид. Възникват наколни вили и плаващи общежития, ресторанти и т.н. Има доста трагични инциденти. Не е ясно нито по какви проекти са строени, нито кой упражнява контрол. А известно е, че Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури вече има щатни инспектори по абсолютно всички водоеми. Купиха им катери, но те не биха могли да контролират нерегистрирани лодки без номер. Няма и как да им се издават разрешителни за стопански риболов, след като не притежават разрешително за плаване от Изпълнителна агенция “Морска администрация”, която единствено удостоверява собствеността и техническата годност на съответния съд.
Спорно е дали чрез КТК могат да се задължат общините да разкрият въпросните звена и нещата да се катализират. В тази посока трябва сериозно да помислим. Иначе ще наблюдаваме доста странни и опасни явления по вътрешните водоеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Минков. Имате думата.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, вярно е, че наскоро правихме промени в Кодекса на търговското корабоплаване, но също така е вярно, че това е една много динамична материя. Тази динамика произхожда главно от стремежа за повишаване отговорностите на корабособствениците главно при замърсяване и при разливи - от една страна. И второ – завишаване изискванията към компетентността на морските лица, както и допълнителни условия с оглед безопасност на корабоплаването. В тази връзка са главно измененията, които предлагаме на този етап в Кодекса на търговското корабоплаване.
Ще се съглася с една част от това, което каза колегата Пантелеев. Действително тук има доста неща, които на второ четене ще трябва да прецизираме, но искам да се обединим около главното – това, което е необходимо с оглед на хармонизацията и то е главно по тези неща, за които говорих – за новата ни роля в бъдещия Европейски съюз, от една страна, и второ – за изискванията, които вече се поставят към собственици на танкери и произтичащите от тях евентуални разливи.
Затова още веднъж приканвам да приемем на първо четене тези предложени изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? От лявата страна – не виждам. В средата – не виждам. От дясно – не виждам. Това означава, че “удря часът” на гласуването. Искам да помоля квесторите широко да отворят вратите, за да могат депутатите свободно да влизат в пленарната зала, без да се затрудняват от затворените врати. (Оживление в залата.)
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от днешното заседание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ – продължение.
Заповядайте, господин Адемов, да продължите Вашата работа.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Продължаваме с Глава IV – “Процедура по изплащане на гарантираните вземания”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава IV.
По чл. 20 има предложение на народните представители Цеков, Адемов и Василев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 20, който става чл. 25:
“Чл. 25. Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на обнародване на решението по чл. 6.”
Следва предложение за създаване на нов чл. 20а.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 20а, който става чл. 26:
“Чл. 26. (1) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда.
(2) Разпореждането по ал. 1 се изпраща в 3-дневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.
(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в 3-дневен срок на работника или служителя.
(4) Разпореждането по ал. 1 или по ал. 3 се обжалва по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(5) Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Жалбата против разпореждането по ал. 1 или по ал. 3 се разглежда от съответния окръжен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд – в едномесечен срок от постъпването й.
(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители по фонда е безплатно.”
По чл. 21 има предложение на народните представители Цеков, Адемов и Василев, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 21, който става чл. 27:
“Чл. 27. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези текстове, уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване представените от господин Адемов текстове в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По членове от 22 до 26 включително има предложения на народни представители за отпадането им.
Комисията подкрепя предложенията за отпадане на текстовете на членове от 22 до 26 включително:
“Чл. 22. (1) В срок до 10 дни от изтичането на срока по чл. 20 ръководството на предприятието следва да изготви обобщена справка, която включва:
1. списък на лицата, подали молба и изразили желанието си да получат гарантираните вземания от заработени, но неизплатени парични трудови възнаграждения;
2. данните, които ще съдържат издаваните на правоимащите лица индивидуални справки.
(2) На видни и достъпни места в района на предприятието се поставят заверени копия от справката по ал. 1.
(3) Правоимащите лица могат да подават възражения до ръководството на предприятието за оспорване на данните от справката по ал. 1 в срок до пет работни дни от нейното обявяване.
(4) В срок до пет работни дни от изтичане на срока по ал. 3 в предприятието се съставя окончателно обобщена справка, заверена от ръководството на предприятието, на хартиен и на магнитен носител, която се изпраща на директора на фонда. Заверено копие от справката се съхранява в архива на предприятието.
Чл. 23. (1) Ръководството на предприятието в срок от десет работни дни от изтичане на срока по чл. 22, ал. 4 изготвя и предоставя на правоимащите лица, включени в обобщената справка, индивидуална справка, в която се нанасят данните за правоимащия, размерът на гарантираните вземания, удръжките за данъци и личните осигурителни вноски върху тях.
(2) При загубване или унищожаване на справката по ал. 1 от правоимащото лице, нейн дубликат се издава в срок до седем дни от датата на подаване на молба за дубликат.
Чл. 24. (1) Окончателната обобщена справка се утвърждава от управителя на фонда и се изпраща в Бюрото по труда, по местонахождение на предприятието, обявено в несъстоятелност.
(2) Изплащането на гарантираните вземания се извършва от бюрата по труда веднага след превеждане на сумите от фонда.
Чл. 25. (1) Средствата, преведени за изплащане на гарантирани вземания на работниците и служителите, могат да бъдат предмет на разпореждане единствено на правоимащите лица.
(2) От размера на гарантираните вземания се удържат само сумите, предвидени в данъчни и социалноосигурителни закони.
(3) Дължимите от работниците и служителите суми по данъчните и социалните закони се привеждат от фонда на определените с нормативен акт институции.
Чл. 26. Споровете, свързани с отказ за изплащане на гарантирани вземания от фонда, се уреждат от съда.”
Господин председател, тези текстове са уредени в досегашните членове, които приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте ан блок предложението на комисията за отпадане на членове от 22 до 26 включително.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието, членове от 22 до 26 включително на вносителя отпадат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 27 има предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за чл. 27, който става чл. 28:
“Чл. 28. (1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.
(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители, вземанията на фонда ще се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.

(3) В производството за несъстоятелност във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители фондът се представлява от управителя на Националния осигурителен институт.”
Предложение на народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев за създаване на нов чл. 27а. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов чл. 27а. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 27а, който става чл. 29:
“Чл. 29. Редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускането и изплащането на гарантираните вземания, се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
По чл. 28 има направено предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за чл. 28, който става чл. 30:
“Чл. 30. Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производство по несъстоятелност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по членове 28, 29 и 30. Няма желаещи.
Моля, гласувайте трите текста.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Текстовете на членове 28, 29 и 30 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев – създава се Глава пета “Административнонаказателна отговорност” с чл. 29 и чл. 30.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията:
“Създава се Глава пета “Административнонаказателна отговорност” с чл. 31 и чл. 32:
“Глава пета
Административнонаказателна отговорност
Чл. 31. Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон или нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв.
Чл. 32. (1) Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам едно предложение, което смятам, че трябва да се квалифицира като редакционно. В чл. 31, където се посочва административнонаказателната отговорност под формата на глоба, очевидно се имат предвид глоби само за физически лица. В нашето законодателство е установено, че по отношение на юридически лица се налагат имуществени санкции, които са еквивалентът на тази отговорност, но именно по отношение на юридическите лица. Затова аз имам едно предложение – в текста на чл. 31 след думите “се наказват с глоба в размер от 20 до 50 лв.” да се добави “съответно с имуществена санкция” – бих предложил, ако председателят на комисията не възразява, удвоения размер, примерно “от 50 до 500 лв.”, тъй като считам, че по-голямата част от работодателите са именно юридически лица, а не физически лица. Главно едноличните търговци са примерно работодатели в качеството на физически лица, докато преобладаващият брой, може би 90% са юридически лица.
Така че предлагам да приемете това чисто правно-техническо предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Димитров, идеята на чл. 31 не е ли работодател, който е физическо лице, примерно шеф на фирма, управител, той да бъде санкциониран. Така че се има предвид имуществена санкция не на юридически лица, идеята е шефът на съответното юридическо лице да бъде санкциониран.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Благодаря. Въпреки че не съм вносител на това предложение, което беше направено от колегите, това, което се имаше предвид в комисията, беше да се налага глоба на управителите, а не на самите юридически лица, тъй като фактически самото предприятие в този момент е обявено в несъстоятелност. Ако са вършени някакви неправомерни действия в едно такова акционерно дружество, то виновните за това са тези, които са изпълнявали управленските функции в съответното дружество, които не са внасяли и съответните вноски. Това беше идеята, която беше развита от колегите Атанас Василев и Хасан Адемов, когато предложиха тази форма на административен контрол. Ако господин Димитров има предвид нещо друго за изменението, ние бихме могли да го дебатираме, но идеята, която е заложена в законопроекта, е ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Да, аз по принцип приемам, господин Нихризов, това, което Вие казвате, и това, което казва д-р Адемов. Става дума обаче и за това, че този закон задължава работодателите да правят вноски в този фонд. Ако те не го правят, няма ли да има санкция за това?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има други санкции.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ако това е така, аз ще оттегля моето предложение, но бих задал въпроса на д-р Адемов как се обезпечава спазването на задължението за вноски в този фонд от страна на всички работодатели, които все още не са обявени в несъстоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Д-р Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тези текстове бяха приети от Народното събрание. В предходните текстове, които приехме, е казано, че тази отговорност от работодателите се носи по реда на Кодекса за социалното осигуряване, както за всички останали работодатели, които не внасят останалите осигурителни вноски. Това е уредено в закона.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте Глава пета със заглавие “Административнонаказателна отговорност” и членове 31 и 32.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев: § 1 от Допълнителната разпоредба се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на комисията е наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 1 да отпаднат. Тази материя е уредена в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на параграфа.
Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10.
Отпадането на текста е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 на Преходните и заключителни разпоредби има предложение от народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията за § 1:
“§ 1. Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” не гарантира вземанията на работниците и служителите, възникнали преди 1 януари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това предложение е прието от комисията.
Имате ли предложения по този § 1, уважаеми дами и господа? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 1а, който е със следното съдържание:
“§ 1а. Чл. 245 от Кодекса на труда се изменя така:
“Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 80 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
(3) В случаите, когато работодателят забави изплащането на цялото трудово възнаграждение или на част от него в срок от три месеца от деня, в който то е станало изискуемо, неизплатеното трудово възнаграждение се дължи с лихва на основния лихвен процент плюс 20 пункта.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група думата има господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм да представя пред вас декларация на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
“Парламентарната група на Обединените демократични сили с дълбока тревога отбелязва, че Българската национална телевизия се присъедини към нестройния хор на други български институции, които целенасочено демотивират българските войници и офицери за изпълнение на трудната им мисия в Ирак и по този начин ги излагат на допълнителни рискове. Българската национална телевизия и агентите на комунистическата държавна сигурност в нея дадоха трибуна на терористите за открити заплахи и лъжи по отношение на българския контингент в Кербала и така подкрепиха онези, които вземат невинни жертви във войната си срещу света на демокрацията, свободата и човешките права.
Ние остро протестираме, защото това се случва поради безразличието и безгрижието на върховния главнокомандващ, правителството и парламентарното мнозинство. Предупреждаваме, че с бездействието си и с бягството си от отговорност те разколебават нашите войници и офицери, които помагат на иракските граждани да възстановят страната си след дългата диктатура.
Обединените демократични сили ще предприемат достъпните за парламентарната група действия в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Комисията по медиите и Съвета за електронни медии с цел да отстранят провокаторите от екрана на Българската национална телевизия.” (Ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, след изявлението от името на парламентарна група, да продължим по текста.
Госпожо Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В заключението на комисията по отношение на предложената от мен промяна в чл. 245 от Кодекса на труда е записано, че комисията не подкрепя предложението. Преди да изложа моите аргументи защо предлагам промяна в Кодекса на труда, искам да направя едно уточнение, че всъщност неподкрепянето на предложението не е защото комисията не подкрепя съдържанието и смисъла на тази промяна, а защото в момента тече обсъждане в Комисията по труда и социалната политика на промени в Кодекса на труда. Аз приемам логиката на това, тъй като в момента се извършват такива промени, тази промяна да бъде оставена като възможност за разглеждане в промените на Кодекса на труда. Заедно с моите колеги там сме направили отново предложение, което има същото съдържание.
Въпросът, който предлагаме да бъде уреден, е изключително важен и още по-актуален, тъй като е много разпространена практиката в България работодателите да не изплащат трудовите възнаграждения на работещите служители и работници при тях за положен труд, и то добросъвестно и качествено положен труд. Масова практика е, за съжаление, вместо да се изплащат трудови възнаграждения, да се изплащат аванси на работещите, което не само ги ощетява, защото не могат да получат пълния размер на трудовите си възнаграждения, а им отнема и възможността, която законът дава и задължава работодателите да им внасят осигурителните вноски. Защото осигурителните вноски на работещите се изплащат и се внасят на изплатените или начислени трудови възнаграждения.
Затова смятам, че е много важно да намерим разбиране в българския парламент да пресечем тази възможност за заобикаляне на закона и това може да стане по реда, който в конкретния случай съм предложила – с промяна в чл. 245, а именно да се задължат работодателите да изплащат ежемесечно възнаграждение поне в размер 80 на сто от брутния размер на трудовото възнаграждение. Ако не изпълнят това задължение по закон, дължимото трудово възнаграждение да се изплаща със законната лихва. Ако не го изпълнят в продължение на три месеца, това изплащане да става с допълнителна лихва от 20%. Смятам, че тези икономически мерки ще принудят работодателите да намерят своя интерес именно в това да изплащат възнагражденията на работещите при тях ежемесечно, така както трябва да бъде и както е във всяка една нормална държава. Да не говорим за това, че в много страни се предвижда и седмично, даже дневно изплащане на вложения труд.
Затова, уважаеми господин председателю, оттеглям моето предложение, като казвам оттеглям – оттеглям го от разглеждане в този закон, но с ясното съзнание и обръщение още сега към всички колеги народни представители, когато дойде времето за обсъждане в Кодекса на труда на тези текстове, да обърнат внимание на това, че сме предложили една възможност, едно решение на тези масови практики в нашата страна. Да намерим решение на този въпрос, като гарантираме изплащането на трудовото възнаграждение.
Отново ще кажа: оттеглям го, но временно, само сега, за да можем да търсим решение и консенсус при разглеждането на този въпрос, когато Кодексът на труда влезе на второ четене в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Ако ми позволите още един юридически аргумент в тази насока: има едно неписано правило, че със закон не може да се допълва или изменя кодекс.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложение на комисията за създаване на § 1а, който става § 2:
“§ 2. В срок до 1 януари 2005 г. Министерският съвет приема наредбата по чл. 29.”
"§ 2. Производството по дела за възстановяване на изплатени гарантирани вземания на работници и служители от фонда е безплатно."
Комисията подкрепя текста на § 2, който става ал. 7 на чл. 26.
Има предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което е оттеглено.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 1б, който става § 3:
“§ 3. Разпоредбите на Глава трета “Размер на гарантираните вземания” (чл. 20, чл. 22-24), Глава четвърта “Процедура по изплащане на гарантираните вземания (чл. 25 – чл. 30 включително) влизат в сила от 1 януари 2005 г.”
“§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. “
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
И едно последно предложение на Комисията по труда и социална политика:
Приложение № 1 към чл. 20 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отпадането ще го гласуваме отделно.
Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване параграфите 1, 2, 3 и 4.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Тези текстове са приети.
Пред вас е Приложение № 1 към чл. 20.
Комисията предлага това приложение да отпадне. Това е един технически въпрос, който може да бъде уреден и по друг начин, има наредба ...
Моля, гласувайте предложението за отпадане.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
С това е приет и изцяло Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Това действително е един социален закон.
Да благодарим на председателя на комисията д-р Адемов, след което ще му дам думата. Да благодарим и на вносителя – господин Йордан Нихризов, на всички народни представители, взели отношение при приемането на този необходим за работниците и служителите закон.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Исках да кажа това, което казахте и Вие. Искам да благодаря на вносителя – господин Йордан Нихризов, на всички експерти от Комисията по труда и социалната политика, на експертите от Министерството на труда и социалната политика, на колегите от Комисията по труда и социална политика и да пожелая по-нататъшен успех на този закон, защото това е закон, който от много години трябваше да бъде приет и вече е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Нихризов, извън всякаква процедура. Но винаги вносителят има предимство.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като вносител искам да благодаря за приемането на този закон. Искам да благодаря на управляващото мнозинство, което също представи своите предложения, на всички онези експерти в министерствата, които дадоха своя дан да направим един по-добър закон.
Искам да подчертая, че това е първият закон в това Народното събрание, предложен изцяло от опозицията и приет от управляващото мнозинство. Изказвам благодарността на моите колеги от ОДС и от името на Българската социалдемократическа партия, от името на Конфедерацията на независимите синдикати в България, които бяха в основата на изграждането на много от текстовете в закона.
От името на ОДС искам да ви поканя на чаша шампанско.
Нека дадем път с нашите гласувания действително на едно по-добро европейско решение на огромните проблеми, които съществуват в страната. Мисля, че този закон е стъпка в тази насока. Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Въпросът е да реализираме закона в живота си, това е следващата задача.
Остават 5 минути. Днес приехме шест закона. Мисля, че можем да се поздравим с добре свършена работа.
Няма да чета съобщенията на комисиите, всеки знае комисията си и заседанието.
Утре продължаваме в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

Закрито в 13,55 ч.


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева