Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
По чл. 40, ал. 5 имаме две малки точки: едната е свързана с прекратяване пълномощията на народни представители и другата с попълване състава на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика.
По отношение на прекратяване на пълномощията е постъпила докладна записка от проф. Петко Ганчев – народен представител от Парламентарната група на НДСВ, във връзка с поемането на длъжността посланик на Република България в Република Беларус. Той моли, в съответствие с чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, да бъде прекратен предсрочно мандатът му на народен представител, считано от 24 април т.г.
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Петко Димитров Ганчев, народен представител от 15. Многомандатен избирателен район – Плевенски, считано от 24 април 2005 г.”
Моля да гласуваме проекта за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Това решение вече е факт.
Съгласно Решение № 399 от 18 април на Централната избирателна комисия за избран като народен представител е обявен Божидар Парасков от Коалиция “Национално движение Симеон Втори”. Той обаче моли на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията му да бъдат прекратени. Във връзка с което проектът за решение е:
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Божидар Георгиев Парасков – народен представител от 21. Многомандатен избирателен район – Сливенски.”
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 102 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 6.
И това решение вече е прието.
Едно съобщение преди да преминем към другите точки: на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Димчо Димчев оттегля внесения от него на 14 април 2005 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-40.

Преминаваме към следващата редовна точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Ще помоля председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Адемов да ни представи законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да пристъпим към обсъждането на законопроекта правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме да бъдат поканени в залата господин Христосков и господин Мирославов.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Нека да поканим господата в залата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател,
“На проведени заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 553-08-11, както и направените предложения по време на заседанията на комисията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния “Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 1 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 1:
“§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 се създава изречение второ: “Данните се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.”
2. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:
1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения – в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;
2. по искане на осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от искането.”
3. Създават се ал. 10 и 11:
“(10) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на НОИ, е задължително условие за постановяване на решението.
(11) Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал. 10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по заглавието на закона и по § 1? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на закона и текста на § 1, както беше представен от председателя на комисията по предложение на самата комисия.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“§ 2. В чл. 40 ал. 3 се изменя така:
“(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и помощите по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез териториалните поделения на Националния осигурителен институт по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
“§ 3. В чл. 69, ал. 1 и 2 думата “трудов” се заменя с “осигурителен”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли някакви мнения по тези два параграфа? Не виждам желаещи.
Колеги, моля да гласуваме текстовете на § 2 и 3, както бяха представени от председателя на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, има предложение на народния представител Нина Радева, което е направено по съответния ред между двете четения, за промени в чл. 177. Комисията не е обсъждала и гласувала предложението на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Радева, виждам, че желаете думата. Заповядайте.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да представям предложението по същество, а само искам да помоля залата наистина да приеме за разглеждане предложението, защото то е направено съгласно правилника, но не виждам каква е логиката – как бих могла да го направя преди това. Така че мисля, че съм спазила всички изисквания на правилника и то е част от съдържателната страна на закона. И независимо че не го съдържа, смятам, че може да се разглежда от залата.
Моля да бъде гласувано в залата това предложение и да бъде разгледано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Разбира се, ще припомня на колегите това изречение, на което комисията се позовава, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Но, ако в залата има съгласие, че това би могло да се подкрепи, тогава, разбира се.
Госпожо Масларова, Вие като че ли имахте желание да вземете отношение. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Мисля, че когато гласуваме и когато ние, законотворците, не спазваме законите и правилата, които сами сме си наложили, това би било лош сигнал за нас самите.
Вярно е, че това, което предлага госпожа Радева, е една съществена част от Закона за Кодекса за социално осигуряване. Но в предложения проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет, тази логика, този по същество проблем не е гледан на първо четене в пленарната зала. В пленарната зала ние гледахме това, което вие виждате, че е обсъждано в комисията. Това, което внася госпожа Радева, касае частните пенсионни дружества и това е различно от логиката на внесеното на първо четене. Така че, това е разликата и това е нещото, поради което в комисията нямаше консенсус. И ние решихме, че това не може да се гледа на второ четене – някой решава да променя в закона нещо по същество. Защото то е свързано с друг въпрос, който логически не е свързан с предложението на Министерския съвет. И ние казахме на представителите на частните пенсионни дружества, че няма никакъв проблем госпожа Радева това да го внесе като Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, да мине в залата на първо четене, да мине след това и на второ четене. В противен случай ние нарушаваме правилата и аз лично не бих се съгласила, без да коментирам конкретния текст. Тук става въпрос за принципно нарушаване на правото и правилника на Народното събрание, разбира се, и последователността, по която ние с вас сме гласували, и ние с вас сме тези, които после искаме да се спазват законите в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
Има ли някакви други мнения?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Трябва да се подложи на гласуване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Как ще процедираме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Комисията не е обсъждала това предложение на основание на нашия правилник, следователно, ако има някаква друга процедура в залата?!
Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Това е съвсем специфично и субективно тълкувание на правилника. Някой казва, че това е било извън контекста на текстовете и не е по съществото на текстовете, които са внесени на първо четене. Аз не мога да се съглася с това. Няма логика в момента ние да разглеждаме законопроект за промяна на Кодекса за социално осигуряване и в същото време, паралелно с това, да върви Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Как е възможно? Това е изцяло в предмета на законопроекта, който разглеждаме. Изцяло е свързано с текстове, които и в момента фигурират в законопроекта. Защо трябва отделно, с отделен законопроект, да вървят тези промени? И не виждам никаква друга техническа възможност, за да се направи такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Масларова, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Радева! Никой не казва, че няма нужда или че не трябва, или че това не може да се гледа, тогава когато се гледа изменение и допълнение на един законопроект. Само че това изменение и допълнение Вие не го внасяте, когато е първо четене и да гледаме Вашето и това на Министерския съвет и да го обединим, а Вие го внасяте, когато вече комисията гледа на второ четене текстове. Пак ви казвам, това е текст, който не касае смисъла на изменението, което внася Министерският съвет. Това е нещо съвършено различно.
Аз нямам нищо против това, което внасят частните пенсионни дружества, и го заявявам, нито имам лошо отношение към частните пенсионни дружества. Но искам да разберете, че така, извинете ме за израза, да промушвате между първо и второ четене текстове, които не са гледани в пленарната зала на първо четене и не са утвърдени по принцип, а след това само да се докоригират или доредактират в комисията, при положение, че и комисията не го е гледала въобще този текст между първо и второ четене, аз не виждам защо трябва да се настоява и да губим време с този текст. Внесете го, това е нещо, което може да мине за три минути, но не ни карайте да нарушаваме правилата, които сами сме приели. Защото това е лош, некоректен и непочтен пример, който ние даваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доколкото разбирам и госпожа Масларова не е срещу текста по същество, а по-скоро има принципно възражение по начина, по който той е внесен.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин председател на Комисията по труда и социалната политика, госпожи и господа народни представители! Аз винаги съм отстоявала правилата да бъдат спазвани от всички. Но днес искам да кажа следното. Вчера, когато гледахме Закона за насърчаване на заетостта, имаше осем текста, които не бяха част от законопроекта. Вярно е, че три от тях бяха редакционни, да ги наречем, поправки. С усилие можем да приемем такава формулировка.

Останалите пет обаче засягаха много съществено правата и задълженията на гражданите, правата и задълженията на Агенцията по заетостта. И аз днес бих била склонна да се съглася с всички тези аргументи, ако ние вчера изразявахме същата позиция. Не може в зависимост от конкретния въпрос да имаме някаква позиция. Или трябва да спазваме правилата във всички случаи, или когато ги нарушаваме, не може за един случай да казваме “Да, ние ги спазваме”, а за друг случай – “Не, ние не ги спазваме”.
За мен освен правилата изключително важно е и нещо друго – ако това, което правим, е в интерес на хората. Това е оценката, която трябва да ни бъде отправната точка.
Мисля, че поставен по този начин въпросът, мога да приема днес да се разглежда този текст в пленарната зала, защото смятам, че той е в интерес на българската пенсионна система, в интерес на хората, които се осигуряват в тази система, и най-вече в интерес на гражданите, които се осигуряват в частната пенсионна система, граждани, които след няколко години ще бъдат тези, които ще трябва да получават по-високи пенсии отколкото са размерите на днешните пенсии. Нали всички искаме точно това?!
Ако сме спазвали принципа, аз ще се съглася с вас. Но след като само вчера ви дадох пример, не говоря за други примери, смятам, че днес бихме могли да разглеждаме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, по тази логика това, което е в полза на гражданите на страната, което е принципно важно да се промени в Кодекса за социално осигуряване, имайки предвид нашите идеи – обръщам се към управляващото мнозинство – и това, което предлага госпожа Христина Христова, след като днес ще нарушаваме всичко, аз ще предложа да намалим осигурителната вноска от 29 на 26 %, което е в полза на всички от осигурителната система, и в същото време да създадем инвестиционен фонд, фонд към пенсионната система, в който да се натрупват пари. Много пъти сме говорили по този въпрос. Сега виждам, че и управляващите имат такова намерение. Ще го внеса във времето, когато тече този дебат.
Днес ще си правим всичко, което си искаме, с Кодекса за социалното осигуряване. Ако искате, ще коментираме как да направим точковата система така, че да е в полза на всички граждани, а не само на една част от тях, ще коментираме какви пенсии ще даваме, ще коментираме коефициента за изчисляване на пенсиите, ще коментираме дали ще взимаме размера на основната заплата, от кой период и как – тоест всичко, което касае пенсионната система. Ние знаем, че трябва да работим и да я подобряваме. Дайте тогава днес да го коментираме и да не се притесняваме от всички нарушения, които правим. Защото това също не е в логиката на онова, което е предложил Министерският съвет, но е в полза на българските граждани. То е в полза на бъдещите пенсионери, на настоящите пенсионери, така че аз започвам да предлагам текст по текст. Вземам Кодекса и започвам да предлагам да намалим осигурителната вноска, да прецизираме какви да бъдат пенсиите.
Дайте да увеличим пенсиите, дайте да направим нещо в навечерието на 1-ви май – да направим едно добро действие от страна на българския парламент.
Направили сме вчера пропуски, дайте ще караме и днес, докато можем. Поне ще ни запомнят като един парламент, който прави по всяко време всичко, което си поиска, стига така да реши част от мнозинството или някои корпоративни интереси да подскажат на един или друг нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Понеже това беше реплика, госпожа Тоткова има право на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Масларова, аз задавам въпроса: “Защо Вие вчера не протестирахте?” Да бяхте протестирали, за да Ви разбера позицията.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз протестирах в комисията.
РОСИЦА ТОТКОВА: Вчера не сте протестирали. Всичко се записва, но Вашето име не фигурира във вчерашното разглеждане на един изключително важен закон – Закона за насърчаване на заетостта.
Поставям само този въпрос, но тъй като Вие казвате, че днес ще започнете да внасяте предложения, аз не възразявам да ги внасяте.
Учудва ме обаче безкрайно едно нещо – как Вие ще внасяте предложенията на НДСВ?!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще внасям каквито си искам предложения.
РОСИЦА ТОТКОВА: Но Вие ги внасяте! Във Вашата програма няма нито ред, госпожо Масларова, да се намалява осигурителната вноска. Няма. Аз съм я чела много внимателно. Вие искате днес да направите нещо друго. Разбирайки, че стремежът на една част от политическите формации е насочен към това как да се намали осигурителната вноска, Вие искате да се възползвате от чуждите идеи и да ги реализирате.
Аз обаче искам да Ви предложа следното нещо. Тъй като Вие ще предложите предложението на НДСВ, предлагам на господин Румен Овчаров да предложи за гласуване предложението на Демократи за силна България, което е много по-перспективно и стратегическо – да се намалят осигурителните вноски с 15 %. Това може да бъде направено още сега. Тогава аз ще гласувам за това предложение, господин Овчаров, ако Вие го направите, макар че Вие в случая ще бъдете един крадец на идеи. (Смях в блока на КБ.)
Ние ще забравим и това, ще забравим и тези морални правила, и аз ще гласувам, макар че Вие открадвате тази идея.
Накрая казвам само едно: аршинът трябва да бъде един за всичко и за всички! Вие не сте изключение. (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
За изказване има думата господин Валери Цеков. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз вземам думата, за да изкажа своето становище по предложението, относно което се развихри и този бурен дебат, но за съжаление дебат не по същество.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това е дебат по принципите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Госпожо Масларова, в крайна сметка принципите, които казвате, че нарушаваме, не са никакво нарушение, защото предложението е направено между първо и второ четене. Вярно, не засяга текст, предложен в основния изменителен закон, но е в съзвучие с духа на това изменение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие предизборно ще изкажете редица глупости!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В правилника това изрично е допуснато. Госпожо Масларова, разбирам, че има някакво Ваше съображение, което Вие очевидно тук не казахте. От Вашето изказване аз останах с впечатление, че Вие не възразявате против текста и против ограничението, което този текст предвижда. Освен това не чух да изразите теза, в която да кажете, че това ограничение, този текст ще създаде някакъв проблем, някаква колизия или пък ще въведе някакъв порочен механизъм в управлението на пенсионно-осигурителните фондове. Доколкото разбрах от Вашето изказване, Вие се съгласихте, че това предложение е полезно. Кое пречи тогава, ако това предложение е полезно, а и аз съм убеден, че е полезно, тъй като става въпрос да не се допуска пенсионно-осигурителният фонд, пенсионно-осигурителното дружество, което го управлява, и частният пенсионен фонд, който в много случаи едно дружество управлява едновременно, да добият възможност да контролират управителните органи на някои от фондовете, които дружеството управлява, с което всъщност може да се създаде порочно влияние на пенсионно-осигурителното дружество, управляващо фондовете, върху инвестиционните действия на фондовете?! Всъщност за това става дума.
След като се предлага такава възможност да бъде ограничена, а вие знаете, че ние всички, поне тук, сме твърдели, че искаме да намалим до минимум рисковете от инвестиционните дейности на осигурителните фондове, за да може системата да се радва на една стабилност и да има обществено доверие в нея. След като се предлага именно такъв механизъм, защо не казахме две думи по същество върху това предложение, а говорим за процедурни хватки, за които впрочем много пъти залата се е обединявала, че са допустими. Ако смисълът на това предложение е приемлив и ако то въвежда една добра практика, защо трябва да говорим, че процедурата ни пречи? Не ни пречи процедурата, ако залата е съгласна и ако става дума за промяна, която действително може да предпази управлението на фондовете от една порочна практика. Какъв е проблемът тук? Аз съм сигурен, а то е много ясно казано в правилника, че когато в залата има съгласие, може да направи една корекция ад хок. Между другото тя не е ад хок, защото е предложена по надлежния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Госпожо Масларова, вероятно желаете реплика. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Цеков, уважаеми колеги! Аз изрично казах, че говоря по процедура, а не по същество. Този текст не е разглеждан по същество в комисията, тъй като е нарушена процедурата. Мисля, че ние разговаряме на различни езици днес с вас. Аз казах, че ако ние разглеждаме по същество този текст, бих го подкрепила. Казах го ясно и категорично по време на комисията, тогава когато Вие не бяхте на комисия, господин Цеков. Когато дойдете и присъствате на комисиите, и слушате какво се говори в комисиите, ще разберете, че имаше консенсус. Доктор Адемов каза ясно и категорично: аз не мога да подложа по същество на обсъждане този текст, ако няма консенсус, тъй като по принцип е нарушен правилникът и комисията консенсусно реши, че нарушението на правилника не ни позволява да продължим нататък. Продължихме по закона по същество.
Така че много Ви моля, вземете стенограмите от комисията, комисията по същество не е разглеждала този текст, защото е нарушен принципът, повтарям (реплики от НДСВ), така че оттук насетне, пак повтарям, аз нямам по същество претенции към текста. Имам претенции към нарушаване на правилника. Ако вие твърдо сте решили докрай да нарушаваме правилника от всички страни, то е ваш проблем. Вие сте мнозинство, вие решавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова. Това беше реплика.
Ако желаете дуплика, разбира се, бихте могъл, не е задължително. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо Масларова, аз не чух отговор на въпроса, който индиректно поставих или поне отговорът не беше по същество.
Възразявате ли срещу регламента? Не говоря за процедурата, в крайна сметка органът…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Регламентът е принцип, процедура – това е регламентът.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Регламентът, който въвежда текста на § 3, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Говорим за по същество.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В крайна сметка това, което реши залата, е това, което излиза в “Държавен вестник”. След като, не знам по какви съображения не е разгледано в комисията, за съжаление, не съм член на комисията вече, за да присъствам…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Много често идвате, когато се налага да обръщате становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Цеков, спокойно се доизкажете.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Аз просто чакам - да не ми върви времето, докато госпожа Масларова говори.
Така че моят апел към вас е да не превръщате тази процедурна пречка в пречка пред това да направим една наистина необходима промяна в регламента на Кодекса за социално осигуряване. Никаква пречка няма да направим при положение че вие декларирате, че нямате против този регламент, ние декларираме, че нямаме против този регламент и никой изобщо от залата не говори против този регламент. Кога това е било пречка пред залата тя да вземе решение при положение, че никой не възразява срещу текста, който се предлага? Какво от това като комисията не го е гледала, след като в самата комисия никой не е изразил резерви срещу този текст? Кога това е било пречка? Ако е пречка за вас, не гласувайте. Аз мисля, че ние трябва да подложим на гласуване този текст… (реплика от народния представител Емилия Масларова), защото текстът наистина има смисъл, защото текстът наистина ще доведе до ограничаване на възможностите за недобросъвестни практики в управлението на пенсионноосигурителните дружества, а това е най-важното, госпожо Масларова. Не процедурата. Най-важното е пенсионноосигурителната система да се радва на доверието на хората, да е стабилна и да няма възможност за порочни практики в нейното управление. Това е по-важно.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие ги въвеждате порочните практики!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, тъй като по същество няма възражения срещу текстовете, предложени от госпожа Радева, все пак комисията също според мен е взела правилно становище, мисля, че единственото, което можем да направим в залата – да подложа на гласуване дали това предложение да бъде разглеждано в зала. Това е, което смятам, че е редно да направя, за да изразим чрез нашия глас какво да правим, след което ще преминем към разглеждане на текста и евентуалното му гласуване.
Моля тези, които са съгласни, че полезността на текста за хората позволява той да бъде разгледан днес, тези, които смятат, че този текст би могъл да бъде разгледан понастоящем, да дадат сигнал, изобщо да се изкажат по въпроса със своя глас. Гласуваме чисто процедурно дали да разглеждаме по същество текста, предложен от Нина Радева.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Има ли някакви мнения по същество по предложения текст?
Госпожо Радева, заповядайте.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Предметът на спора беше моето предложение към чл. 177 да бъде създадена ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Пенсионноосигурителното дружество и управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да придобиват акции, издадени от един емитент.”
Това предложение се прави с цел да се ограничат възможностите на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове да осъществяват контрол върху дейността на емитента, като се въвежда такава забрана, която ще даде възможност за спазване на други членове на Кодекса за социално осигуряване, а именно, че пенсионноосигурителните фондове трябва да се занимават само и единствено с пенсионно осигуряване – това е чл. 121, ал. 2.
За да се избегне всякаква възможност за придобиване от пенсионноосигурителното дружество и от управляваните от него три фонда на значително акционерно участие в даден емитент с друг предмет на дейност, аз съм предложила тази защитна клауза. Смятам, че тя ще гарантира изпълнението на чл. 121, ал. 2 от кодекса, както и, разбира се, повелителната разпоредба на чл. 122, ал. 3, която въвежда изрична забрана за пенсионноосигурителните дружества да извършват търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността им. Следва да се има предвид и обстоятелството, че пенсионноосигурителните дружества и учредените от тях фондове са отделни юридически лица, като фондовете нямат самостоятелни управителни органи, а се управляват и представляват само от самото пенсионно дружество. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Разбира се, във Вашето предложение има и втора точка. Аз предлагам по цялостното предложение да кажете каквото имате.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Да. Всъщност предложението ми съдържа промени в два члена, но те са взаимно свързани и произтичат от една и съща логика.
По отношение на второто предложение, то е по чл. 178, където се правят следните изменения и допълнения – ал. 3 се изменя така:
"(3) Пенсионноосигурителното дружество, универсалният и професионалният пенсионен фонд не могат поотделно да придобиват повече от 7 на сто от акциите на един емитент или участие, чрез което дружеството или фондовете – заедно или поотделно, да определят пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган или по друг начин да упражняват решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на емитента."
Вчера имаше данни от заключителните доклади на Комисията за финансов надзор относно развитието на българската пенсионна система и в тези доклади изрично се споменава ръстът, който се отбелязва по отношение на акумулираните нетни активи в пенсионната система и по-специално в доброволните професионални и универсални пенсионни фондове, като нарастването на тези средства, които се акумулират в тези фондове за 2004 г., е с 54%. Броят на осигурените лица в тези фондове вече е 2 млн.716 хил.
Така че общо сумите, които са акумулирани в тези пенсионни фондове, са 784 милиона. Виждате, че става въпрос за едно много голямо развитие, за много активи, които изискват много стриктен регламент за тяхното управление. Сложността на управлението на пенсионната система се състои в това, както и при управлението на финансовите активи, но тук са в много по-голяма степен: трябва да се балансира, от една страна, изискването за висока степен на сигурност, възможно най-високата, свързана с консервативен подход по отношение управлението на активите, и, от друга страна обаче, трябва да се гарантира доходност. Защото не можем на тези 2 млн. 716 хил. човека да не им гарантираме, че те, събирайки, оставяйки парите си в тези пенсионни фондове, които, представете си с каква прогресия ще нарастват в бъдеще, ние да не им гарантираме форми, в които пенсионноосигурителните дружества ще гарантират и на своите членове в бъдеще пенсии, които ще съответстват на техните инвестиционни намерения и на съизмеримата норма на доходност, която сега имат хората, избирайки да влагат парите си в инвестиционен или примерно в пенсионен фонд.
Смятам, че това предложение се прави изцяло само свързано с тази цел, то е координирано с Комисията по финансов надзор, държа да го подчертая това, и с Асоциацията на пенсионните дружества, но преди всичко с комисията, защото тя е този държавен орган, който всъщност трябва да гарантира на пенсионноосигуряващите се лица надеждността на техните вложения.
Освен това, бих искала да посоча и някои конкретни мотиви, които са свързани с настоящото предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Пет минути се говори, господин председателю, по правилник! Ако спазваме правилника.
НИНА РАДЕВА: Само че аз имам две предложения…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Направете ги поотделно тогава.
НИНА РАДЕВА: Аз предложих да ги направя поотделно, госпожо Масларова, залата ми предложи варианта да ги направя заедно. Така че правя две отделни изказвания по двата члена, по които имам предложения. Мисля, че имам още време, за да си изкажа аргументите по чл. 178. Изказванията ми са обединени.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Добре, да знаем, че могат да се обединяват.
НИНА РАДЕВА: Настоящото законодателство в Кодекса за социално осигуряване е много неясно относно инвестициите на пенсионните фондове в капитала на едно дружество. Така че направеното предложение цели една много по-голяма яснота в дефиниране на ограниченията, които са дадени в Кодекса за социално осигуряване. Настоящото законодателство ограничава възможностите за инвестиции, а обемът на управляваните активи значително нараства и ще нараства през всяка следваща година. С предложението се увеличава възможността големите институционални инвеститори, каквито са пенсионните фондове, активно да участват в капиталовия пазар в страната, което ще способства за развитието и на самия капиталов пазар. Активите на пенсионните фондове се инвестират в страната и спомагат за увеличаване на общите инвестиции глобално, тоест те помагат за развитието на икономиката в макроикономически мащаб.
Принципите на инвестиране на пенсионноосигурителните компании следва да съчетават не само сигурност на инвестициите и ограничаване на риска от загуби за вложителите, но и постигане на максимална доходност и разширяване на възможностите за инвестиране. Предложението за всеки фонд да може да се инвестира до 7% от капитала на едно дружество гарантира максимално участие до 21%, което се класифицира като миноритарно и не позволява придобиване на контрол върху управлението. Този контрол върху управлението ние изрично го ограничаваме с алинеята, която добавихме в чл. 177. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Общото време наистина не надвиши 10 мин., така че по този начин и по двете предложения имаме становището на народния представител Нина Радева.
Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Защо ще подкрепим този текст? По много прости правила: първо, защото този текст е охранителен – охранителен не за пенсионноосигурителните дружества, а охранителен за средствата, които хората и работодателите, разбира се, внасят в пенсионноосигурителните фондове, което е изключително важно, защото, ако се допусне такава възможност пенсионноосигурителните дружества, освен с управлението на средствата в пенсионните фондове, да влизат в управленията и на различни предприятия, стопански единици в икономиката, това ще измести тяхната дейност. Тоест това няма да бъде в предмета на дейността и тогава може да се отвори такава възможност интересът към тези стопански обединения или единици да бъде преценен като по-голям, отколкото интересът на хората. Цялата логика на Кодекса за социално осигуряване е подчинена на охраняване интересите на гражданите, които се осигуряват във втория стълб задължително и в третия стълб доброволно. Това - дали се осигуряват задължително или доброволно - няма значение, защото именно държавните органи и Комисията за финансов надзор, тя затова се казва - за надзор, трябва да упражнява този контрол, за да може да се гарантират…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Ежедневен контрол.
РОСИЦА ТОТКОВА: Ежедневен, да, д-р Адемов иска да допълни аргументите. В края на всеки работен ден се прави отчет. Всичко това се прави с една-единствена цел, защото основният стълб, върху който се гради пенсионноосигурителната система, особено в частните пенсионни фондове, това е доверието към системата.
Така че тези предложения, които са направени в доклада, всъщност са една стъпка към затвърждаване на това доверие, ограничаване на възможностите за изместване на дейността.
Затова аз подкрепям както текста в чл. 177, така и предложения текст в чл. 178, за да може наистина да не се даде възможност пенсионноосигурителното дружество да има контролен пакет от акции в едно или друго дружество извън пенсионните фондове, извън самото дружество.
Затова смятам, че това е добре. Имам и още един аргумент – това поставя дружествата в равнопоставено положение, независимо от това те какви активи управляват. Тоест имат еднаква възможност за определяне на този инвестиционен портфейл и за диверсификация на инвестициите в размер на 7 на 100. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли други мнения по тези текстове? Не виждам желаещи колеги.
Подлагам на гласуване първото предложение на народния представител Нина Радева в чл. 177 да се създаде ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 11, въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Нина Радева за изменение на чл. 178.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Това предложение също е прието.
Тези две предложения, както предложи председателят на комисията, ще бъдат оформени в § 3а в окончателния вариант.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 има предложение на народните представители Марина Дикова, Станимир Илчев и Снежана Гроздилова – в § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби думите “2004 година” да се заменят с думите “2007 година”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Явор Милушев, което комисията подкрепя.
Предложението на народния представител Ахмед Юсеин също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 4:
“§4. В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “до 31 декември 2004 г.” се заменят с думите “до 31 декември 2006 г.”;
2. Създава се ал. 5:
“(5) До 31 декември 2006 г. лицата, които имат най-малко 10 години осигурителен стаж при условията на чл. 104, ал. 3, и на които е отпусната пенсия за трудова злополука или професионална болест за намалена работоспособност над 70,99 на сто във връзка с извършваната работа при тези условия, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 45-годишна възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по същество нашето предложение е един срок, който комисията възприе да се продължи до 2006 г. за преференциално пенсиониране на миньорите - да бъде не до края на 2006 г., а да включва 2007 г. Съображенията, по които направихме това предложение, са следните.
На първо място, няма никаква пречка този срок да бъде 2007 г., тъй като представителите на Националния осигурителен институт казаха, че от финансова гледна точка няма да има проблем.
На второ място, има становище на министъра на енергетиката, който казва, че съгласно това, че структурната реформа в областта на минната промишленост ще продължи и 2007 г., е нормално този срок за преференциално пенсиониране да включва 2007 г. Аз не виждам някакво друго обяснение, което да възпрепятства това наше предложение и да бъде отхвърлено и от пленарната зала, така както беше отхвърлено от комисията.
Преди да вземете своето решение как да гласувате аз искам да имате предвид, че става въпрос за една от най-тежките професии, за хора, които години наред са прекарали под земята, за хора, които към 2007 г. ще бъдат навършили 45-47 години и ще бъде много трудно да се преквалифицират и да си намерят нова професия и ново поприще. В крайна сметка става въпрос и за това да имат някакъв доход, с който да хранят себе си и семействата си.
Това са причините, поради които ние предложихме да се удължи срокът до 2007 г. и Ви моля за вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Дикова.
За изказване – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искам да кажа, че изцяло се солидаризирам с казаното от госпожа Дикова, че става въпрос за една изключително тежка и трудна професия, за хора, които работят под земята, за хора, които за съжаление ще бъдат потърпевши от действията на министрите на това мнозинство. Министър Милко Ковачев и сега другият гений в енергетиката не са си свършили навреме работата. Министър Долорес Арсенова пък е затворила глава “Екология” по начин, по който да закрием мините, защото, нали разбирате, ще замърсяваме околната среда и т.н.
Солидаризирайки се с предложението, направено от колегите, че това е трудна професия и че трябва да се даде възможност на тези хора да имат доходи, да имат средства, с които да издържат семействата си, аз предлагам този срок да бъде до 2011 г., за да може да се включи и наборът от 1965 г., а не от тази преференция да спечелят само хората, които са родени през 1960 и 1961 г.
Това не са кой знае колко много пари. Аз разбирам, че тук в България пари има, те се раздават. Това решение за 2007 г. е 6 милиона. Какво означава още 5 години? Още 30 милиона. Тридесет милиона не са чак толкова много пари за НОИ, а още повече за колегите, които правят такива предложения. Моля ви горещо да подкрепите предложението за 2007 г., 30 милиона са горе-долу тези демонстрационни проекти. Никакъв проблем! Или пък една година ще накараме Симеон Сакскобургготски да си плати данъците, от които вие го освободихте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това е предложение по същество.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не е по същество. Ние нарушихме правилника. По принцип това е добре за хората. И тъй като това мое предложение е много добро за хората и тъй като то ще даде възможност на повече хора да са добре, да са обезпечени и да си хранят семействата, те работят при тежки условия под земята, аз горещо Ви моля нека да не е до 2007, а да е до 2011 г. Много Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
За реплика – госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Господин председател, колеги! Много страшно е, когато човек се самозабрави. Дългото стоене в парламента явно води до такова нещо. И също така много страшно е, когато човек се опитва да прехвърли един проблем от болната глава на здравата.
Госпожо Масларова, Вие претендирате, че знаете много и имате памет за последните 15 години. Ами като ги знаете тези работи, защо не кажете, като говорите за министър Ковачев и за министър Арсенова, защо не кажете какво свършиха министрите от Вашето управление? Защото в нормалните страни, където преходът се извърши за няколко години, реформата в тежката промишленост и по-специално във въгледобива и металургията беше извършена за 2-3 години, тоест 1993-1995 г.


Госпожо Масларова, по това време нямаше нито НДСВ, нито министър Ковачев, нито министър Арсенова. И когато имаме смелостта и отговорността да станем и да говорим от тази трибуна, нека да говорим истината такава, каквато е, а не такава, каквато на нас ни изнася. Защото хората помнят, хората знаят кой какво е свършил. А това, че ще включим и 2007 г. не е толкова фатално, защото има аргументи, които говорят в посока на подкрепа на нашето предложение. Това, че Вие иронично и подигравателно сочите 2011 г., първо, няма причини за това нещо, защото реформата тогава ще е приключила, и, второ, Вие формално не сте направили такова предложение, а само преди няколко минути твърдо искахте да спазваме правилника. Нека да се уважаваме малко повече, моля ви, в полза на всички ни е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Друга реплика към госпожа Масларова? Не виждам.
Госпожо Масларова, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, аз горещо Ви моля да спазвате правилника и когато се говори от тази трибуна, да се говори по същество. Аз говорих по същество и не мога да разбера госпожа Дикова защо не иска да се съгласи, а аз се съгласявам с нея, че това е добре за хората, а тя изведнъж интерпретира моите думи по друг начин. Аз казвам, че това е по-добре за хората и настоявам да стане 2011 г., а не 2007 г. Така че, много ви моля, престанете да работите с двойни аршини, с двойни стандарти или водете заседанието така, както трябва и след като не съм го направила това писмено между първо и второ четене, аз го правя в пленарната зала и ние преди малко видяхме, че залата може да реши нещо, когато залата реши. И аз предлагам на залата да реши едно предложение, което правя съвсем чистосърдечно, а какви са моите подбуди най-малко госпожа Дикова може да знае, аз зная по-добре. Зная, че миньорите имат нужда от социална защита; зная, че миньорите имат нужда от лечение; зная, че на миньорите лечението е много скъпо; зная, че миньорските семейства са много потърпевши; зная, че там има много смъртни случаи; много добре зная каква е ситуацията…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това ще го публикуваме във вестник "Струма".
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Публикувайте го във вестник "Струма", ако искате. То е ваш проблем, там си има кой да публикува и какво да публикува, но аз не държа вие да го публикувате. Аз го казвам в пленарната зала и не виждам тук да има кой знае колко журналистическа гилдия, предлагам това да стане - да дадем право на миньорите, работили десет години под земята, навършили 45 г. да се пенсионират и това право да им го дадем до 2011 г., защото не съм сигурна дали реформата ще е сколасала дотогава. Забавили сме я – да, и ние сме виновни. Всички сме виновни.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Тук не става въпрос за всички миньори.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Знам за кои миньори става въпрос, не искам да обяснявам. Аз много обяснявах в комисията, сега искам да обясня на залата. (Реплика от народния представител Росица Тоткова.) Комисията има своето решение, аз предлагам на залата. (Реплика от народния представител Росица Тоткова.) Така искам, с пет години. Защо пък до 2007 г.? Аз искам до 2011 г. Аргументирам се колко пари има и казвам, че има пари!
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Защо не до 2012 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Милушев, за изказване по § 4.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки дискусията до този момент, още повече се убеждавам, че днес въпросът не е с колко години да бъде удължен срокът, определен от § 4, ал. 3. Днес въпросът пред Народното събрание е друг: дали съществува опасност социалната солидарност да се превърне в социална принуда към всички осигурени лица? Това е големият въпрос, който трябва да дискутира Народното събрание. С други думи, днес въпросът, който трябва да дискутираме, е за социалната справедливост, дами и господа. Според мен, едно решение на Народното събрание може да бъде справедливо единствено, ако не навлиза в кръга на правните интереси на другите хора. Поставеният въпрос: след като има 2006 г., защо да не е 2007 г.? – е не само несериозен. Той е неоснователно поставен, некоректно поставен, защото е въпрос, който засяга всички осигурени лица. При продължаване на срока с две години ние наистина решаваме един социален проблем с ясната мотивация, че не е завършила структурната реформа. Да не говоря повече по този въпрос – достатъчно казах и аз на първо четене, достатъчно се каза и преди малко. Неслучайно Министерството на труда и социалната политика, както и Националният осигурителен институт са подкрепили предложението за удължаване на срока за две години. Колкото и да обичам миньорите, при всички прилагателни, бъдете сигурни, че мога да прибавя много повече прилагателни и от госпожа Масларова, и от преждеговорившите, но при увеличаване на срока с три години вече се получава проблем на самата осигурителна система, защото засяга всички осигурени лица, защото външни, дори лични фактори започват да влияят върху системата. Факторът за структурната реформа във въгледобива към 2007 г. е повече от предполагаем. Вече не съществува императивът, който съществува в момента тази реформа да завърши през 2006 г. Ако срокът се удължи до 2006 г., ще бъде решен проблемът на около 1400 души, което представлява почти 4,5 процента от миньорското съсловие и ще струва на Националния осигурителен институт 4 млн. 800 хил.лв.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Шест милиона.
ЯВОР МИЛУШЕВ: При удължаване на срока с три години, става въпрос вече за три хиляди души миньори, което представлява 10 процента от миньорското съсловие, отделени от него изкуствено, единствено по фактора възраст – навършена 45-годишна възраст. Извинявайте, аз питам Народното събрание какво ще стане с останалите 27 хиляди души след 2007 г.? Те не работят ли при същите тежки условия? Ами, тогава госпожа Масларова ще се окаже права да иска удължаване с пет, десет и петнадесет години. По-голям популизъм, здраве му кажи!
Ние тук отговорно трябва да се грижим преди всичко за осигурителната система и запазването на нейната философия и неслучайно тази философия е заложена във фундаментите не на закон, а на надзаконов акт, наречен кодекс. И съгласно чл. 34 от този кодекс, Министерството на труда и социалната политика е това, което координира и ръководи политиката в социалното осигуряване, а задача на държавата според Кодекса на труда, да ви припомня, е да определи коя категория труд и при какви условия е твърде тежка за работещите и за здравето.
Така че всичките аргументи ги приемам, само едно не приемам, че изкуственото отделяне на един голям процент от една професионална категория хора по един фактор, който е само "навършване на 45-годишна възраст", води до социална принуда към всички осигурени лица, а не отговаря на мотивите, които са за удължаване на срока с две години, просто защото мотивите за удължаване срока с три години са повече от предполагаеми, дами и господа. Те са дори фиктивни!
Така че аз бих искал отново да защитя предложението за удължаване на срока с две години, с риск отново името ми да се появи в регионалните вестници с доста негативни влияния от външни фактори, мнения за моята скромна особа, но рискувайки, аз настоявам, защото съм дълбоко убеден, че срокът трябва да бъде удължен с две години.
Относно отпадането на текста на т. 2, поддържам моето предложение и предлагам да гласуваме текста на комисията, както е предложен от д-р Адемов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Отчитайки изключително тежките условия на труд на миньорите в България, още когато беше приет Кодекса за социално осигуряване, за тях и за военните, но от тези, които работят в стопанската сфера, единствено за миньорите беше даден гратисен период от 2000 до 2004 г. Тоест пет години гратисен период, точно защото се отчита тежестта на труда на миньорите. За всички останали условията за пенсиониране се промениха с влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване и нямаше гратисен период. Напротив, условията се променяха към създаване на повече изисквания за влизане в осигурителната система. Така че грижите не започват от вас и аз не съм съгласна с поставянето на този въпрос по този начин – че, видите ли, ние сега сме се загрижили.
Важното обаче е какво наложи сега да се удължава срокът. Аз мисля, че това е много съществен въпрос и няма да спестя критиките, които имам към управлението на българската икономика и на българската енергетика, защото това удължаване на срока се налага именно защото управлението на българската енергетика, министърът на енергетиката господин Ковачев, който носеше тази отговорност и сега е министър на икономиката, не можа да си изпълни ангажиментите, които е поел и които управлението е поело. Защото за тези четири години трябваше да се извършат всички тези действия. Ако те бяха извършени, сега ние нямаше да бъдем изправени пред този въпрос.
Още от м. март миналата година, в недалечното минало, има такава програма, която програма, макар че е отпреди една година, вече закъснява с осем месеца. Затова трябва да признаем отговорността на управлението на НДСВ, за това че не се извършиха всички тези действия, за да може наистина да се преструктурира енергийния сектор и по този начин да се даде възможност на хората, които няма да бъдат заети в този сектор, да им дадем някаква възможност за избор. За съжаление, това не се случи.
И сега, удължавайки този срок, с уважение към миньорите, аз и нашата Парламентарна група на Демократи за силна България ще подкрепим удължаване на срока с две години, точно от уважение към този труд, но трябва да кажем, че тези средства, независимо колко са те, ще се вземат от всички останали, защото няма откъде да дойдат. Те ще се вземат от всички останали пенсионери – и от тези, които вземат 420 лв., и от тези, които вземат 60,95 лв. И това е нещо, което всеки трябва да помни, защото ако ние живеем със спомена за старата осигурителна система, която, може да се каже, че почти я нямаше, когато всичко беше общо, всеки можеше да иска и да получава, сега няма откъде, защото това не е държавна система, а е обществена. Трябва някой да внесе и това са гражданите, които работят, за да може тези, които са пенсионери, да получават.
Хубаво е да се грижим за хората, но е хубаво тази грижа да бъде за всички и тези отговорности, тази солидарност да бъде така разпределена, че да не се достига до изкривяване на принципа на солидарност, защото в този случай можем да абсолютизираме принципа на солидарност, да накърним принципа на справедливост в системата.
Дали ще има преструктуриране, това един господ знае, първо, защото министърът на финансите иска парите от заема за преструктуриране на икономиката да отидат в пенсионния фонд. Значи българската икономика няма нужда от преструктуриране. Тя ще си кара, както си е била, така че този срок вероятно някой в бъдеще пак ще го удължава.
Но най-много се изненадах от предложението на госпожа Масларова. Вие много добре се възползвахте от нарушенията и внасяте предложение до 2011 г. Но аз съм много озадачена, че Вие предлагате 2011 г., госпожо Масларова. Признавам Ви правото, че в правилата на днешния ден, така да се каже, които се създават и се прилагат, Вие имате това право, но съм изненадана защо 2011 г. Никак убедително не звучи отговорът, че това е, защото са само пет години. Аз очаквах да кажете 2009 г. Вие се каните да управлявате държавата. Трябваше поне да кажете, че в рамките на вашия мандат вие ще направите преструктурирането и 2009 г. такъв проблем няма да стои. Но очевидно не вярвате в успеха на такова управление и самото предлагане на 2011 г. означава, че вие предвиждате провал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Тоткова, под формата на реплика искам да внеса една яснота в залата за тези, които не познават материята в подробности. Отлагателният срок от две, три или колкото години до 2010 г., както предложи госпожа Масларова, се отнасят само за категорията миньори, които имат трудов договор и чийто трудов договор бъде прекратен на основание чл. 328 от Кодекса на труда, а не за всички миньори. За всички миньори важи ал. 2 на § 4, а тази алинея казва следното: "До 31 декември 2009 г. миньорите, които имат десет години стаж в условията на чл. 104, ал. 3 и които отговарят на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване”. С други думи тези, които имат общ сбор от осигурителен стаж и възраст 90 точки и 52 години за мъжете и 47-годишна възраст за жените, могат да се възползват от тези преференциални условия. Това трябва да бъде категорично заявено, за да може залата да знае, че има и такава разлика и оттам нататък да последва много съществения според мен извод, че народните представители не могат да се делят на такива, които са загрижени за съдбата на миньорите, и такива, които не са загрижени.
Аз декларирам от името на нашата парламентарна група, че всички в тая зала искат миньорите в България да работят при нормални условия, всички искат те да имат работа, но това трябва да бъде постигнато с усилията на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, Вие сте съвършено прав. Аз не приемам това напомняне като упрек към мен, че не познавам кодекса, защото Вие прекрасно знаете, че го познавам. Това е направено за тези, които работят на постоянен трудов договор, точно с предпазни мерки. Защото иначе утре много хора ще бъдат назначени на срочен договор и ще се възползват от тази ситуация. Тук става въпрос именно за хората, които работят на постоянен трудов договор и това е било част от тяхното житие дълги години. Въпросът е в това, че когато беше приет Кодекса за социално осигуряване, всички тези условия, при които работят миньорите, бяха отчетени и затова за тях има такъв гратисен период. Още повече, че това е един сектор от промишлеността, който е много тежък, и едва ли някой си мисли, че той ще бъде решен толкова лесно и бързо. Но за четири години все пак трябваше да има някакъв напредък.
Моят упрек е основно върху това, защото министърът на енергетиката носи отговорност за това, че тези пари, които трябва да се дават на миньорите сега, ще се вземат от всички останали. Той носи тази отговорност! Кой да носи отговорността? Миньорите ли да понесат тази отговорност? Те нямат тази отговорност дори и морално, така да се каже. Те си влизат под земята, копаят си, вършат си работата, увреждат си здравето. Те изпълняват това, което трябва да направят за себе си и за своите семейства.
Важното е, че министърът, който получава далеч по-високо възнаграждение и го получава точно от същите тези миньори, не си е изпълнил задълженията, господин Адемов!
Всъщност отговорността, че се стига дотук, е на управлението. Това, което е трябвало да бъде отчетено, сме го отчели и не само с този гратисен период, а и с преизчисляването на трудовия стаж, който всъщност не е отработен. Когато има преизчисляване от първа категория труд, тези години, които на практика не са отработени, също влизат в определянето на пенсията. Ако някой не знае, че в парламента се е мислило за това и се е чакало да дойде краят на мандата, за да се сети, че има и такава група, която има много сериозни проблеми при извършване на своята работа, ето, сега е моментът да разбере.
Освен това искам да ви напомня още нещо. Тези условия са за това, защото хората работят при лоши условия на труда. Опитваме се сигурно почти една година вече да ви убедим, че трябва да има Закон за инспекцията по труда. Това е нещо изключително важно. Ето, вчера се говори как има толкова нарушения на трудовите права. Нарушения на трудовите права на хората е и работата в нездравословни условия на труд и увреждане на тяхното здраве.
Искам да ви кажа, че с това, което вие правите и се съпротивлявате, всъщност не помагате нито на миньорите, нито на всички останали. Ако говорите с един миньор, първото нещо, което ще ви каже, е: кажете ми колко дълго време получаваме пенсията? А ние искаме да има здравословни условия на труд и като народни представители сме в дълг, а вие носите вината за това, че не можем да преодолеем тази бариера.
Да, ние направихме закон, можете да имате забележки към него, но съм убедена, че в следващия парламент ще има такъв закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Както винаги намесата на експертите и на институциите в тази зала е с цел да помогнем на народните представители да вземат свое лично отношение по дебатираните въпроси, когато се стигне до гласуване. Дебатът, който се води тук, има три измерения или три аспекта.
Първият е финансов. Потвърждавам това, което казах на заседанието на комисията и беше посочено от уважаемия народен представител госпожа Дикова, че финансовото измерение на удължаването на този преходен период с една година е незначително по отношение на общия бюджет на Националноосигурителния институт. Ако срокът бъде удължен до 2007 г., още около 1200 миньори ще се възползват от това право. Допълнително, освен посочените числа от господин Явор Милушев, ще бъдат необходими около 4 млн. лв., или кумулативно общо за трите години около 11,5 млн.
Също така по време на обсъждането на този законопроект на първо четене споменах, че една част от тези суми ще бъдат компенсирани от това, че при пенсиониране по силата на този § 4 от Кодекса за социално осигуряване средствата, които се намират в индивидуалните партиди на миньорите в професионалните фондове, се възстановяват от Фонд “Пенсии”. По наши изчисления ще бъде възстановена близо половината от тази сума, тоест, около 5 млн. лв., така че общият ресурс, който е необходим, е около 6 млн. лв., което е незначително.
Вторият аспект на въпроса обаче е доста значим и в това отношение бяха изказани съображения по време на дебатите, особено в изказването на господин Явор Милушев. Той се изразява в това не се ли нарушават принципите на социалното осигуряване с тези компромиси, които се правят и няма ли да доведе това до ескалиране на тези искания за ранно пенсиониране и в другите категории работещи извън миньорите, за които също има преходни режими, които бяха вече удължени веднъж макар и при запазване на същите условия, каквито има за работещи в системата на МВР, изтекоха преходните режими за работещите в системата на Министерството на народната отбрана. Беше споменато, че в общия текст за работещи при условията на първа и втора категория труд режимът е до 2009 г. Ако бъде постигнато едно такова ескалиране на такива искания, тогава ще се нарушат принципите на солидарността на социалното осигуряване.
Третият аспект на дебата, колкото и да изглежда само за една година, е европейското измерение. Съгласно Лисабонската стратегия и така нареченият открит метод на координация страните, които осъществяват реформи в областта на социалното осигуряване, се ангажират да не въвеждат или да не разширяват възможностите за ранно пенсиониране. България като страна, която се присъединява към Европейския съюз, съвсем наскоро предстои подписването на договор за присъединяване, вече започва да работи, да подготвя национален доклад по така наречения открит метод на координация. Мисля, че и на колегите от Министерството на труда и на всички експерти, които ще работят по този доклад, ще бъде доста трудно да поясняват защо и след влизането ни в Европейския съюз вместо да вървим в обратната посока към ограничаване на режимите за ранно пенсиониране, ние ги разширяваме. Вероятно могат да бъдат посочени аргументи във връзка с преструктуриране и т.н., но този трети аспект също не е без значение.
Позволявам си, господин председателю, да дам едно пояснение и по т. 2 от предложението на комисията, касаеща възможността за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, които са работили при тези условия, тоест, под земята, които са пострадали при трудова злополука при тези условия и на които им е отпусната инвалидна пенсия за трудова злополука и професионална болест. Съгласно предложението в т. 2 им се дава възможност при същите условия, тоест, когато има не по-малко от десет години стаж под земята и при навършване на 45-годишна възраст, да се отпусне и пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение те ще получават половината от инвалидната пенсия за трудова злополука и цялата пенсия за осигурителен стаж и възраст. В противен случай биха чакали да навършат 63-годишна възраст, а в някои случаи дори 65-годишна възраст. Тук става въпрос за една социална справедливост и за изключително малък брой хора, по наши изчисления не повече от 10-12 човека към настоящия момент. Това няма никакво финансово отражение върху бюджета на НОИ, поради което моля да подкрепите тази втора точка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Съгласен съм с казаното от господин Христосков за ролята на експертите.
В случая обаче бих искал да изразя становището на Министерството на труда и социалната политика по въпроса, който Вие сега обсъждате.
Народният представител господин Милушев каза, че министерството подкрепя неговия законопроект. Да, действително Министерството на труда подкрепя продължаването на срока за пенсиониране на миньорите до 31 декември 2006 г. Аргументите ни за това бяха посочени в известна степен и от господин Христосков, и от господин Милушев, така че за мен остава съвсем леката задача да конкретизирам някои от елементите.
Вярно е, че през 1999 г., приемайки Кодекса за задължително обществено осигуряване, всички се подчиниха на принципа, че не трябва да има ранно пенсиониране.
Бих искал да напомня на госпожа Тоткова, че този текст, § 4 тогава не съществуваше, не беше дадена възможност на тези миньори да се пенсионират при условията, за които сега спорим.
Едва през м. август 2000 г. се направи това отстъпление и то само за срок… (Реплика от народния представител Росица Тоткова.)
Няма значение, не казвам, че някой го е направил…
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Има значение, не можете да давате политическа оценка!
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Говоря за един от малкото примери за ранно пенсиониране.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСДСБ, от място): Кой го е направил през 2000 г.? Аз като че ли не знам!
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Добре. Тогава беше определен срок 2004 г. Безспорно забавянето на преструктурирането наложи и налага този срок да се продължи. Бих искал да конкретизирам обаче какви са и условията. Не само важните – от чл. 328, но там са посочени и точките за прекратяването на трудовия договор. Точка 1 – това е при пълна ликвидация на мината, и т. 2 – при частична ликвидация и съкращаване на щата на мината. Следователно тук не всички миньори могат да бъдат пенсионирани, а само когато мината е ликвидирана и който вече е уволнен, или е уволнен, поради това че е прекратен щатът.
И третият ни, най-важен аргумент, е Европейският съюз. Господин Христосков спомена за Лисабонската стратегия, за стратегията на Европа от 2000 г. от Лисабон. Едно от изискванията за устойчивост на пенсиите, което са единадесетте цели в областта на пенсиите, изисква намаляване на случаите на ранно пенсиониране. Аз се съмнявам, че много добре ще звучи, ако, очаквайки 1 януари 2007 г., изведнъж предварително увеличим възможностите за ранно пенсиониране. Струва ми се, че малко ще противоречим на изискванията на тази Лисабонска стратегия.
С оглед на това, повтарям още един път, Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложението срокът да се продължи до 31 декември 2006 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мирославов.
Има ли някакви други колеги, желаещи да се изкажат по § 4? Не виждам.
Ще преминем към гласуване. Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народните представители Марина Дикова, Станимир Илчев и Снежана Гроздилова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 5, против 27, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване устното предложение на госпожа Емилия Масларова, направено в залата, вместо “2004 г.” да бъде “2011 г.”
Моля, който подкрепя това предложение, да гласува.
Гласували 119 народни представители: за 21, против 85, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 4, както беше представено от д-р Адемов.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Текстът на § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 5 няма направени предложения.
Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текста на вносителя за § 5:
“§ 5. (1) Всички юридически или физически лица, държавни учреждения, общини или кметове, съхраняващи разплащателни ведомости на прекратени осигурители, които нямат правоприемник, са длъжни в едногодишен срок, считано от 1 юли 2005 г., да ги предадат в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняване.
(2) Кметовете, които съхраняват документи за осигурителен стаж и осигурителен доход на лица, които са работили в организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, са длъжни да ги предадат в териториалното поделение на НОИ в срока по ал. 1.”
По § 6 няма направени предложения:
“§ 6. До 31 декември 2005 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и помощите по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
“§ 7. В чл. 495 от Гражданския процесуален кодекс (обн., “Държавен вестник”…) се създава ал. 3:
“(3) Към искането, когато се вписва прекратяване на юридическо лице или на едноличен търговец, които нямат правоприемник, се прилага удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на НОИ, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, по наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете от § 5 до § 7 включително има ли някакви мнения? Някой желае ли думата? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи 5, 6 и 7, както бяха представени от председателя на комисията, която фактически подкрепя текста на вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 8 има предложение на народния представител Явор Милушев, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 8:
“§ 8. Параграф 1, т. 3 и § 7 влизат в сила от 1 януари 2006 г.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 8а:
“§ 8а. Параграф 4, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
По параграфи 8 и 8а има ли някакви съображения? Няма. Не виждам желаещи за изказване.
Колеги, подлагам на гласуване окончателните текстове на параграфи 8 и 8а, както са предложени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
С това Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване е приет. Благодаря на всички колеги и особено на тези, които бяха най-активни при обсъждането в залата.
Преминаваме към единадесета точка от редовната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, вносител – Министерският съвет.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Най-напред, преди доклада, процедура. Заповядайте, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля да бъдат допуснати в залата госпожа Ина Килева – заместник-министър на културата и туризма, господин Георги Дамянов – директор на дирекция “Авторско право и сродни права” към Министерство на културата и туризма, госпожа Катерина Пашова – началник Правен отдел в дирекция “Авторско право” към Министерство на културата и туризма, и госпожа Гергана Царева – директор на дирекция “Лицензиране и контрол” към Министерство на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Противно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме допускането в залата на заместник-министър Килева и другите колеги.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието и колегите могат да заповядат в залата.
Заповядайте, господин Тасим, виждам, че сте готов със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.


“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-01-1/12.01.2004 г. за
административното регулиране на производството
и търговията с оптични дискове, матрици и други
носители, съдържащи обекти на авторското
право и сродните му права, внесен от Министерския съвет

На заседанията, проведени на 28 януари и 28 април 2004 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.

Досегашната правна уредба на тези отношения се съдържа в Постановление № 87 на Министерския съвет от 1996 г. Създаването на законопроекта се наложи от изискването на Закона за ограничаване на административното регулиране лицензионните и регистрационните режими да бъдат основани на нормативен акт с ранга на закон. Новата регламентация е много по-обширна и модерна в сравнение с тази на Постановление № 87. Законопроектът предвижда запазване на сега действащия лицензионен режим на производителите на компактдискове и на матриците за тяхното производство, като по същество този режим се трансформира в регистрационен. Лицензите ще продължат да се издават от министъра на икономиката по предложение на междуведомствена комисия, в която има широка представителност. Регистрационният режим се предвижда за производителите, които възпроизвеждат на територията на страната обекти на авторското право и сродните му права върху незаписани оптични дискове и други носители. Въвежда се удостоверителен режим за сделките, с които се възлага производството на матрици, оптични дискове със запис и на други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, сделките за придобиване на права на възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи и записи на аудио-визуални произведения и внос и износ на матрици, оптични дискове и други носители, съдържащи звукозаписи и записи на аудио-визуални произведения. Уреден е и подробен механизъм на контрол, превенция и санкциониране.
В дискусията по законопроекта бяха направени предложения за въвеждане на изискване за поставяне на SID-код и върху носители, които не съдържат записи, засилване на обществения контрол и въвеждане на по-строг контролен механизъм. Редица народни представители посочиха, че правилата на законопроекта са твърде рестриктивни и поставят българските производители в неконкурентни позиции спрямо вносителите на оптични дискове. Изразено бе съмнение, че с предлагания административен режим могат да бъдат постигнати някои от желаните резултати, а именно – борба с пиратството и защита на авторските права, още повече че подобни регулативни режими не могат да бъдат открити в практиката на европейските страни. Направени бяха предложения за необходимостта от адекватни промени в Наказателния кодекс, Закона за митниците и Закона за авторското право и сродните му права.
След проведеното обсъждане с 3 гласа “за”, 1 глас “против” и 5 гласа “въздържали се” Комисията по икономическата политика реши: не предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Тасим.
Комисията по културата също има становище.
Ще помоля проф. Данаилов да запознае пленарната зала с него. Моля да не влизате в детайли по отношение на поликарбонатите и другите химически названия, които може би не са Ви стихията!
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Те не го предлагат, а ние го предлагаме, много интересно!

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за административно регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен под № 402-01-1 на 12 януари 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 февруари 2004 г., Комисията по културата разгледа Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен под № 402-01-1 на 12 януари 2004 г. от Министерския съвет.
При обсъждането членовете на комисията единодушно подкрепиха необходимостта от приемането на такъв закон.
Досега дейностите, предмет на предложения законопроект, се регламентират с Постановление № 87 на Министерския съвет от 1996 г. Изменяно и допълвано няколко пъти, то продължава да е в сила и благодарение на неговото действие България бе извадена от черния списък и поставена в една по-добра позиция. Тъй като същото постановление бе създадено без основания в закона, при последното изменение и допълнение през 2002 г. на Закона за авторското право и сродните му права се наложи да се включи разпоредба, задължаваща Министерския съвет да създаде по-съвременна регламентация. Междувременно бе приет Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и това наложи новата регламентация да бъде съобразена с него и също да бъде въздигната на равнище закон. Това определя и двата основни критерия, по които следва да бъде оценяван разглежданият законопроект.
Първо, доколкото той променя нещо в сравнение с досегашната регламентация с Постановление № 87 и второ, доколко е съобразен със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
По първия критерий може определено да се каже, че новата регламентация е много по-добра от досега действащата. Тя е съобразена с международната практика в тази област, с опита на най-напредналите страни в и извън Европа, както и с модела за закон, уреждащ производството на оптични дискове, изготвен от Международната федерация на звукозаписната индустрия.
По втория критерий може да се направи изводът, че е налице съобразяване с общия закон, уреждащ лицензирането и регистрациите в стопанската дейност. В приложението към този общ закон под № 15 фигурира производството на компактдискове, оптични дискове и/или матрици към тях.
Според Комисията по култура положителен момент в предлагания законопроект са подробно разгънатите правила, уреждащи контрола по спазването на регламентацията. Те са по-детайлно разработени, отколкото в общия закон, и отчитат спецификата на тази сфера от стопанската дейност. Не е за подценяване и значението на този законопроект за изграждане положителния образ на нашата страна в международен аспект. Известно е, че в близкото минало България бе упреквана за допускане на системни и чести нарушения на авторските и сродните им права именно в областта на производството, разпространението и износа на звуконосители и най-вече на оптични дискове. Няма съмнение, че появата на специален закон, насочен изцяло към превенцията и санкционирането на нарушенията от такъв вид, ще бъде оценен положително както от страна на заинтересуваните делови и творчески кръгове в развитите страни, така и от страна на съответните международни организации. Това неизбежно ще допринесе за издигане международния авторитет на България.
Едновременно с това в Комисията по културата бяха направени и някои критични бележки, насочени към евентуално усъвършенстване на законопроекта преди приемането му в пленарната зала на Народното събрание.
Предложенията няма да ги чета.
След разискванията членовете на Комисията по културата с 10 гласа “за”, 1 глас “въздържал се” и нула гласа “против”, решиха: Комисията по културата подкрепя Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402-01-1, внесен от Министерския съвет на 12.01.2004 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Данаилов.
Третото становище е на Комисията по европейска интеграция. Госпожо Стоянова, заповядайте като представител на комисията да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402-01-1, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права с вносител Министерския съвет. На заседанието присъства госпожа Анда Палиева – заместник-министър на културата, господин Георги Дамянов – директор на Дирекция “Авторско право и сродни права” в Министерство на културата и госпожа Михаела Арсова – началник отдел “Административно право, сродни права и международни връзки” в Министерството на културата. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на културата госпожа Палиева.
І. Предложеният законопроект цели да уреди административното регулиране на производството, разпространението, внасянето и изнасянето на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Досегашната правна регламентация на тези обществени отношения се основава на постановление на Министерския съвет. С приемането на последните изменения на Закона за авторското право е предвидено основание за приемането на Наредба за лицензирането на производителите на компактдискове и матрици за тяхното производство. След влизане в сила на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, такъв лицензионен режим би следвало да се урежда само в закон. Ето защо предложеният законопроект цели не само да замести действащото постановление и да даде нова съвременна уредба на разглежданата материя, но и да регламентира основанията за лицензиране на производителите на компактдискове.
ІІ. Разглежданата материя попада в обхвата на преговор на глава 5 “Дружествено право”, предварително затворена на 11 юни 2001 г.
Националното законодателство в областта на авторското право е хармонизирано с основните актове на правото на Европейския съюз. Въпреки това в България съществува високо ниво на пиратски софтуер и фалшифициране, което продължава да се отчита в редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване. В поредния си редовен доклад за 2003 г. комисията отбелязва факта, че България вече не е център на производство на пиратски стоки, но подчертава необходимостта от продължаване на усилията в борбата против пиратството и фалшифицирането чрез подобряване на прилагането и защитата на правата на интелектуалната собственост.
Предвид необходимостта от засилване на мерките за ограничаване и противодействие на тези явления, които са несъвместими с бъдещите ни ангажименти на държава-член на Европейския съюз, в Плана за действие към Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване за 2003 г. е залегнало приемането на Наредба за лицензиране на производителите на компактдискове и матрици за тяхното производство. Поради влизането в сила на Закона за ограничаване на административното регулиране и необходимостта от законово регламентиране на лицензионните режими тази материя намира нормативно уреждане в предлагания законопроект. На общностно ниво не съществуват задължителни правила относно административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове и други носители, съдържащи обекти на авторското право, поради което преценка за съответствието на предложения законопроект с нормите на acquis communautaire не би могла да бъде направена.
ІІІ. В заключение се налага изводът, че предложеният законопроект съдържа законови механизми за подобряване на защитата на авторските права и съответства на ангажиментите на българската държава за борба с производството на пиратски стоки, поради което следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сходните му права, № 402-01-1, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, откривам разискванията по този законопроект. Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да кажа няколко думи по самия закон искам да отбележа, че започнахме да внасяме в пленарна зала законопроекти, които дори са отхвърлени от водещата комисия и които нямат никакви шансове да преминат на второ четене и да видят бял свят като законопроекти. Това очевидно се прави с цел в пленарната зала да не попаднат необходими закони, които решават важни въпроси като промените, които трябва да се направят в Закона за устройството на бюджета с въпроса за разрешаване на натрупаните излишъци, като Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който трябва да разреши един наболял въпрос, около който вече има и социално напрежение. И в момента се внасят текстове, поотупани малко от прахта, по схемата “Ден да мине друг да дойде”.
Този законопроект няма да мине и няма да стане закон не само поради това, че съдържа 63 члена и 5 параграфа, за които Комисията по икономическа политика се е изказала отрицателно и които едва ли могат да бъдат преработени в процеса, който ни остава в рамките на един месец. Той няма да стане закон и заради това, че материята е така объркана в неговите страници, че трудно може да се разплете проблемът за това как ще се лицензират дискове, оптични дискове, които се произвеждат в нашата страна, как ще се извършва същият процес, когато оптичните дискове са носители на обект на авторското право.
Всичко, затворено между тези страници представлява една абсолютна какафония. В същото време трябва да посочим, че този законопроект противоречи на друг, който беше гласуван и е част от нашето законодателство – Закона за ограничаване на административния контрол върху икономиката, който противоречи в много от неговите части. Този закон не придвижва България към Европа, искам да подчертая това, защото в никоя страна в Европейския съюз такова нещо няма. Няма поради факта, че никоя от страните в Европейския съюз, не е била набедена като основен център за производство на пиратска продукция. Има го, разбира се, в страни, които доскоро определяхме като страни от третия свят, има го в Тайван, доколкото ми е известно доскоро съществуващата португалска територия Макао, която сега стана част от Китай, и в още 5-6 страни в Азия.
Много интересно е, че законопроектът фактически се обръща към нашите производители на оптични дискове и в същото време разтваря широко вратите на продукция, която навлиза в нашия пазар. По този начин ние фактически ограничаваме родната продукция за сметка на интереси, които пристигат отвън. Очевидно Икономическата комисия не можеше да се съгласи с този подход и самият факт как е гласувало мнозинството от комисията, без да се делим на управляващи и опозиция, а тя е водещата комисия, показва отношението към проблема на закона с дългото заглавие “Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права”.


Още няколко думи по това как е уредена до момента материята, намираща се в закона, в настоящото законодателство.
Беше изтъкнато, че от 1996 г. съществува постановление, което регулира нещата, но в комисията беше изтъкнато, че това постановление никой не го прилага. Бяха показани и бяха цитирани множество случаи, в които под сградата на Министерството на културата, сега Министерството на културата и туризма, се продава пиратска продукция и естествено никой не следи и прилага сегашните нормативни актове.
Естествено е, когато съответните органи от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на културата, които са задължени да следят за ликвидиране на пиратството не си изпълняват задълженията, те трябва да прехвърлят някъде вината за това. Ами, къде можеш да прехвърлиш вината? Естествено, в нормативния акт. И ние започваме да пишем нов нормативен акт като си измисляме и причини за това защо той трябва да бъде закон. След това го пускаме на Комисията по евроинтеграция, която се чуди откъде да извади доводи, за да му намери някакво европейско съответствие и съизмеримост. Оказва се и това трябва да се каже от тази трибуна простичко, че във всички страни в Европейския съюз “Те такова животно нема” – както би казал шопът.
Значи, проблемът достига до едно нещо – може ли в България, когато съществува нормативен акт за ограничаване на определен тип пиратство ние да накараме съответните административни служби, съответните заинтересовани и задължени лица да си спазват задълженията или трябва да им напишем поредния акт с ранг на закон, те да го изучават още четири или пет години и нещата да си вървят по старому? След това ще му намерят грешки. Ще се пусне един закон за изменение и допълнение на настоящия закон и всичко ще си върви по досегашния ред.
Аз започнах с това, че този закон няма фактическото време да стане закон по простата причина, че както разбрахме, графикът за работа на парламента е до 20 май. Но искам да обърна внимание на нещо друго – изглежда определени среди се опитват да се престарават и да станат по-големи католици от папата. Вътре инструментите, които са предвидени са насочени срещу местния производител, който е при по-лоши условия за сметка на други, които се намират извън нашата граница.
Между впрочем, с този закон малцина в залата разполагат, защото Комисията по икономическата политика го отхвърли преди една година. И вторият момент, заради който зададох този въпрос е защо той се вкарва точно сега? Може би идва някоя делегация? Може би някой е поел ангажименти това произведение на изкуството да стане закон, въпреки решението, което има водещата комисия?
Аз не си спомням много пъти в тази зала да е внасян законопроект, в който водещата комисия да има отрицателно отношение и въпреки всичко той да бъде докладван и да се прави опит да се отчете дейност като се приеме законопроекта.
В този смисъл от името на Парламентарния съюз на Демократи за силна България аз потвърждавам становището, което изразих и в Комисията по икономическата политика. Смятам, че този закон в момента не дава нито една крачка предимство пред съществуващото законодателство. Той не може да бъде основа за ефективен контрол. Смятам обаче също, че е необходимо съществуващата нормативна база да се спазва и хората, които отговарят за нея да изпълняват своите функции, а не да правят поредния опит на чиновниците в България да се скрият зад Народно събрание или зад някакво законодателство, което, виждате ли, като идея при тях не се е реализирало.
Във връзка с това смятам, господин председател, че след като водещата комисия се е изказала отрицателно по отношение на този законопроект, няма смисъл да продължаваме оттам нататък да дебатираме върху него или да се опитаме да обърнем мнението на комисията, защото в края на краищата това ще бъде просто загуба на време.
Аз смятам, че има достатъчно законопроекти, които са в интерес на България, които трябва да бъдат приети в тези кратки срокове вместо да си правим упражнения за разглеждане на безкрайно остарели и ненужни никому законопроекти, които така или иначе няма да видят бял свят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Тъй като има и други желаещи да се изкажат, това очевидно ще стане след почивката.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието след почивката.
Продължават дискусиите по първо четене на Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител – Министерският съвет.
От записалите се има думата народният представител Кина Андреева. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Мисля, че това обсъждане е твърде закъсняло. Днес се опитват да ни убедят, че всъщност по този начин ще бъде защитено авторското право и сродните права на творците – не само български, но и чуждестранни.
Истината е, че този законопроект е поредният опит да се прикрие липсата на политическа воля от страна на правителството да се пребори с този сериозен и заплашващ и нарушаващ авторитета на България проблем. Защото всички си спомняте, че през 1999 г., когато България се управляваше от правителството на господин Иван Костов, ние бяхме извадени от тъй наречения “Черен списък № 301” без наличието на този закон, а единствено на базата на съществуващото постановление и на добрата работа на изпълнителната власт и органите, призвани да следят за спазването на интелектуалната собственост и интелектуалните права.
През 2002 г. България беше предложена отново да бъде включена в Списък № 301. Още тогава ние, представителите на опозицията, алармирахме и зададохме въпроси към министър Шулева, която тогава наблюдаваше този ресор, но за съжаление не последва никаква реакция.
В редовния доклад на Европейската комисия от 2003 г. също имаше тревожни констатации, в които се казваше, че България продължава да дава основания за загриженост относно високото ниво на пиратски софтуер и фалшифициране. Отново не последваха никакви конкретни действия.
В момента България е включена отново в Черния списък № 301 като страна под наблюдение и за съжаление има предложение тя да премине в следващата по-тежка категория.
Днес ние гледаме този законопроект, който е внесен през януари 2004 г. и който може би би имал смисъл и би помогнал тази дейност да бъде извършена, ако той беше приет. Но той няма да бъде приет. Всички си даваме сметка, че физическото време няма да стигне, за да бъде приет на второ четене и да влезе в действие. В същото време знаем, че през следващата седмица България ще бъде посетена от регионалния представител на Международния съюз за интелектуална собственост. Минаването на законопроекта през пленарната зала е поредният опит на правителството вместо да извършва реални действия за борба срещу пиратството с интелектуална собственост, да хвърли прах в очите на наблюдаващите организации и на нашите партньори от Европейския съюз.
Много показателно беше становището на водещата комисия - Комисията по икономическата политика. В нашата Комисия по културата ние разгледахме законопроекта от гледна точка на това да се гарантира спазването на авторските права. В Комисията по икономическата политика се разглеждаха чисто икономическите аспекти. Беше изтъкнато, че българските производители на дискове се поставят в много по-неблагоприятна ситуация в сравнение с тези, които внасят, както и много други икономически аспекти. Ние гледахме този законопроект от гледна точка на спазването на авторското право и се запознахме със становищата на много български и международни организации за колективна защита на авторските права като “Музика аутор” и много други. Няма да изреждам всичките. Тяхната тревога, изразена в становища, изпратени до Комисията по културата, е, че отново с този законопроект няма да бъдат запазени и гарантирани авторските права. Някои от най-съществените опасения в тази връзка са, че не се изисква поставянето на SID-кодове при всякакво производство на всякакви оптични дискове, че няма текст в законопроекта, който да потвърждава, че ще се провеждат проверки в производствени предприятия с участието на притежателите на авторски права или на самите организации за защита на авторските права, че отсъстват изричните права на служителите на закона за изземване на материали или дискове по време на проверката, че в този законопроект отсъства изобщо режим за регистрация на вноса и износа на материали и оборудване за производството на оптичните дискове – нещо, което е едно от основните изисквания, за да бъде прекратен пиратският внос и неконтролираното производство на подобни дискове.
Всички тези възражения и най-вече фактът, че очевидно този законопроект няма да може да влезе в сила, че не може да изпълни функциите, които уж му се възлагат, и като се има предвид становището на водещата комисия, аз изразявам своето становище като народен представител от Демократи за силна България и становището на нашата парламентарна група, че не бива да продължаваме с тази порочна практика и да приемаме до края на това събрание на първо четене 10-15 законопроекта, които никога няма да видят бял свят, а вместо това да се заемем и да свършим работа, като приемем законопроекти, готови за второ четене и които наистина биха изпълнили онези функции, които им се възлагат.
Затова аз няма да подкрепя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Давам думата за процедура на господин Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Моля да бъде допуснат в залата господин Радослав Бозаджиев - заместник-министър на икономиката – по този закон и по следващия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Юнал Тасим, за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Моля заместник-министърът да заповяда в пленарната зала.
Има думата народният представител Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Не смятам да говоря дълго по подробностите на закона, по отделните му детайли. Слушах внимателно изказванията на колегите отдясно и трябва да кажа, че в основни линии нещата са доста ясни. Ние пристъпваме към тази законодателна мярка главно под натиск отвън, но бих казал справедлив натиск, защото на дело ние не сме направили това, което е трябвало да направим. Не можем в подстъпите на Европейския съюз да бъдем включвани в групи страни, където нещата допират до пълно беззаконие. (Реплика от народния представител Кина Андреева.) Естествено, аз затова казвам, че сме съгласни с оценката, че работата не е свършена, че налице са изследвания, които звучат катастрофално за България в тази област. Има сериозни доклади, които са стигнали даже до американския конгрес, справедливо е сезирана Европейската комисия, в резултат на което в процеса на нашето присъединяване има и динамика – в положителна и в отрицателна посока. Това е типичен случай. Неслучайно така завоалирано се поставят въпросите от мнозинството. Това е типичен случай, когато един въпрос, възникнал в динамика, може да се превърне в препъникамък за целия процес.

Аз не се съмнявам дали проблемите са упоменати в годишните доклади на Европейската комисия, но нямам никакво съмнение, че в доклада тази година, ако не се направи нещо до септември, това ще фигурира с доста ожесточени констатации. Така че с моята критика към управляващите аз се присъединявам към това, което колегите отдясно заявиха. Обаче трябва да гледаме на нещата в тази ситуация реално. Да, включително и с тези последни инициативи - дайте на първо четене да мине, пък следващият парламент ще го приеме, това е безпочвено. Аз не знам кого заблуждаваме. Себе си не можем да заблудим, но кого заблуждаваме, е друг въпрос. Истината обаче е, че при наличие на подобна констатация, която реално ни вкарва в една опасна зона, ние трябва да направим нещо. Да, ще кажете, че такива закони няма, но в тези държави, за които говорим, също няма такова безобразно състояние при защитата на авторските права и нелегалните дискове, което, пак казвам, ни слага в една съвсем друга група страни. Нашето положение в тази ситуация е недостойно. Трябва ли да направим нещо? Трябва. Това, което е предложено, е един изход. Аз затова казах предварително, че не искам да говоря по детайлите, но ние като парламент трябва да дадем сигнал. Аз съм, разбира се, повече за това да направим всичко възможно, ако трябва даже да отделим една работна група с представители на различните парламентарни групи и това да мине по бързата процедура и на второ четене. Нека да е консенсусно, нека да отпаднат някои от спорните текстове. Ако трябва да направим в края на парламента нещо добро, нека да го направим. Тук е разликата между мен и колегите, които се изказаха преди това. Ние не можем да гласуваме против този закон, просто защото сме наясно с конкретната ситуация. България наистина е злепоставена в резултат от това бездействие.
Поради това, струва ми се, че трябва да намерим едно общо решение, ако сме проникнати от грижата за успешно присъединяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Реплики? За първа реплика – госпожа Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ):Уважаеми господин Кирилов, наистина България е изправена пред много тежка ситуация. И бих искала да подчертая, че това се дължи на липсата, отново ще кажа, на политическа воля от управляващото мнозинство да се пребори с пиратството. Какъв сигнал обаче ние ще дадем с това, че този законопроект ще мине на първо четене? Никакъв! Те и европейците знаят, че в следващия парламент ще трябва да се внесе нов законопроект, отново да мине през комисиите, отново да се гледа и да се приеме на второ четене. Аз не виждам реални възможности дори и при наличието на добра воля от страна на всички парламентарни сили този законопроект, който крие толкова много вътрешни противоречия, който е толкова недоизчистен, да бъде приет на първо и второ четене, както Вие се изразихте, по бързата процедура. Това просто не е възможно.
От друга страна, аз съм сигурна, че и със сега действащата нормативна база българското правителство е напълно в състояние да убеди и да покаже на нашите и европейски, и американски партньори, че има воля да се справи с пиратството. Както това веднъж вече беше направено през 1999 г. Повтарям, без наличието на такъв закон, само въз основа на постановлението, което и сега продължава да действа, и въз основа на сериозна работа от страна на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на културата.
Ето затова Ви правя тази реплика и смятам, че такива фалшиви сигнали, които бихме дали, носят повече вреда на България, отколкото полза. Защото на всеки е ясно, че от тях не може да последва никакво реално действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – има думата народният представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Аз съм съгласен с Вас, че проблемът съществува и той е много остър. Но когато искаме да решим един въпрос по същество, ние не си измиваме ръцете, както се е случило с този законопроект. Защото в момента ако искате да кажете, че трябва да го приемем по бързата процедура, за да дадем някакъв сигнал, сигналът ще си остане, проектът няма да бъде закон и всичко ще стои така, както е.
Във всички случаи и сега съществуват нормативни документи. Но аз подчертах в своето изказване, те не се спазват. И което е по-лошото, хората, които предлагат този законопроект, самите те казаха, че нямало как да се спазват тези нормативни документи. Защо да пишем нещо ново и различно, просто за да отчетем дейност? Ние не сме на някакво съревнование и това би било много лош сигнал към хората, които в момента са подложени на тази пиратска продукция, тези, които отправят критиките към нас, че едва ли не ние просто гледаме по някакъв начин да отхвърлим проблема встрани.
Аз смятам, че ако направим едно бързо гласуване на този законопроект, на дневен ред ще излязат всички онези проблеми с обърканите текстове, за които говорих, със смесване на материята по производство на дискове, с проблемите за авторското право, когато върху тези дискове е нанесена информация, свързана с авторското право.
На всичко отгоре техниката се развива и този законопроект закъсня може би не с една година, колкото е срокът, в който пролежа в комисията, а може би с две и с три години. Затова смятам, че ако искаме да решим проблема, първо трябва да накараме администрацията да си свърши работата по контрола, а оттам нататък вече да се подготвят съответните документи, които да пресекат по същество пиратството, а не просто да стоим отстрани и тихичко да смятаме, че сме отчели дейност в едно Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Към уважаемите госпожа Андреева и господин Нихризов. Аз бих желал само да напомня, че в моето изказване аз се присъединих към вашата критика. Тук единственото различие е какво правим при тази ситуация. Не можем да не мислим за положението на България в този решаващ момент.
Проблемът е следният. Годишният доклад за България се прави на основата на наблюдаваното, постигнатото към 10 септември. Докладът излиза по-късно, обаче вече нищо не се отчита. Явно поради това бездействие и настъпилия хаос, поради наличието на сериозни доклади, отразявайки ситуацията, ние трябва да направим нещо. Аз съм съгласен, че по-доброто, по-ефективното е правителството да активизира дейността, свързана с досегашната нормативна база. Извинявайте, колеги, дайте да погледнем реалистично. Правителството и сега си ходи по предизборни срещи вече. По време на избори и след избори така или иначе има един период, през който ефективно не може да се направи нищо. Ако те сега бяха тръгнали с една кампания, е друг въпрос. Но нека все пак да обяснят, тук допуснахме представители на министерството. Въпросът е, че аз съм песимист относно това, което може реално да бъде направено към 10 септември.
Оттук нататък няма никакво значение кое правителство ще бъде на власт, ние трябва ясно да се замислим за нашето положение като страна, защото оценката ще бъде крайно критична. Не че тя може да се окаже решаваща, но заедно с другите критични, за които аз се страхувам, че малко може да се направи за този кратък период, а това е решаващ период като оценка за нас – есента на тази година – аз мисля, че можем да намерим консенсусна база, включително и да приемем закона на второ четене. Самият факт, че управляващите са тръгнали по тази линия, аз смятам, че означава нещо – констатация на безсилие да се направи такава сериозна кампания и ходове сега, че това да се оцени. За съжаление ние наблюдаваме една реалност, по който трябва да вземем отношение. И ако погледнем отговорно, трябва да го направим, защото иначе навлизаме в една рискова зона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което стои пред нас като закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове в тази редакция вероятно е писано или в края на 2001 г. или може би 2002 г. Текстовете, и тук искам да взема отношение по това, което господин Евгени Кирилов каза преди малко, абсолютно по никакъв начин не отразява пазарната среда в момента от това, което ни се предлага като проектозакон, целящ да пресече по някакъв начин разпространението и производството на компактдискове, и то основно, когато говорим за годишни доклади, свързано с опазването на интелектуалната собственост, Закона за интелектуалната собственост и сродните му права.
Как стоят нещата в момента? Физическо лице купува един празен компактдиск, без информация и от сървър с Интернет може да вземе суперкачествен филм или музика и примерно да произведе 100 или 200 диска. След това същото лице отива на пл. "Славейков", продава ги за ден-два или седмица и по никакъв начин този текст не отговаря на това, което ви обяснявам и е масова практика - по никакъв начин, независимо дали има СИП-код на производителя или не.
След това показват по телевизията Бойко Борисов как успял примерно да хване някакви разпространители, но това е далече от истината. Затова ги има годишните доклади с отчитане на това, че в България не се зачита интелектуалната собственост. Да, взети са някакви мерки в сървърите в България да изчезнат примерно такива произведения - филми или качествена музика, но веднага ви казвам, че подобно нещо може да стане от европейски или американски сървър. Как ще го спрете това нещо? Тоест, искам да кажа, че съществуващата в момента технология за разпространение на продукти, свързани с авторски права е на такова ниво, че този текст, който ни се предлага, не отговаря на пазарната среда и на методите, използвани за разпространението. Това искам да подчертая, без да коментирам в момента наистина технологични подробности от този законопроект. Даже си мисля, че ако наистина искаме, в законодателството вероятно другият състав на парламента, Четиридесетият парламент, другият кабинет, другото мнозинство, такова, каквото е, трябва да се вземат някакви по-комплекси мерки – мерки по отношение на това по какъв начин може да се изтегли такава информация, как да се осъществи защитата на такъв вид информация във връзка със запазването на интелектуалната собственост, защото мисля, че има такива техники и е възможно това да стане. Но вече приложното поле на такъв законов текст ще бъде много по-широко от производството на матрици и на компактдискове.
Това стоеше като проблем 1998-1999 или може би 2000 г. – тогава, когато получавахме информация, че практически с незаконен трафик да речем от България излизаха компактдискове за руския пазар през Варна или през Бургас. Но в момента сме 2005 г. и нещата, особено в технологично отношение, са толкова динамични, че вероятно за шест месеца или за една година веднага си намират начини и средства и аз още веднъж практически отправяйки реплика към господин Кирилов, искам да кажа, че този текст по никакъв начин не може да запази интелектуалната собственост на творци, които са фактически ощетени и не получават полза от интелектуалната собственост чрез едно такова пиратско разпространение.
В този смисъл е и архаичността на този текст. Тоест, вижте Допълнителните разпоредби, аз имам забележка даже към легалните дефиниции, които са сложени в закона. Мога да кажа, че в момента освен тези, които са по отношение на определението "оптичен диск", има други технологии, които не са отразени. Даже това! Но не искам, още веднъж казвам, да се впускам в технологични подробности.
Ако разбира се искаме по някакъв начин парламентът да изрази реакция на даден годишен доклад за състоянието на интелектуалната собственост, можем да приемем на първо четене закона, нищо да не стане между двете четения, тъй като, пак казвам, това не отразява пазарната среда и технологиите, по които се разпространява пиратската продукция и с това практически имаме един мъртвороден закон, неотговарящ на средата, в която се намираме.
Аз си мисля, още веднъж казвам, че приложното поле трябва да бъде по-широко. Приложното поле трябва да обхваща начините, възможностите, при които съответните творци, носители на интелектуална собственост по някакъв начин и механизъм трябва да получават от сорсовете на информация, така да се каже, дивидент от своята интелектуална собственост.
Аз нямам в момента статистика, вероятно полицията знае, но съм абсолютно убеден, че чрез Интернет вероятно повече от 60 процента се тегли пиратска продукция и като филми, и като музикални произведения, за да не кажа повече от 60 процента. (Реплика от народния представител Юнал Тасим.)
Да, сега въпросът е: какво да направим? За да отговорим на този въпрос какво да направим, трябва това нещо да влезе в небитието и да видим, да търсим начини, средства, първо, технологично, законово – наистина административни мерки, и да се разпише един нов закон, който още веднъж казвам, е с по-широко приложно поле от това. И аз ви казвам, начинът, по който практически не може да ме хванете, освен докато продавам дисковете на пл. "Славейков", спокойно не мине полицай, но и там ще ви кажа, че има схеми, при които полицията играе заедно с тези, които ги правят тези схеми.
Така стоят нещата и се намираме в един порочен кръг, занимаваме в момента парламента, което, разбира се, не е лошо – аз си мисля, че дори да се отхвърли този законопроект, има казани неща, които ще влязат тук в аналите, ще влязат в стенограмите и вероятно други състави на Народното събрание, на Комисията по икономическата политика и на кабинета ще ги отчетат тези неща. Поне така се надявам!
Но аз съм бил свидетел на много дебати. По това - пази ли държавата интелектуалната собственост, тук виждам председателя на Комисията по културата, който е поставял тези въпроси, вероятно и в Министерството на културата са мислили по тези неща, и в Министерството на икономиката, но не е това начинът, по който да пазим интересите на творците или още по-точно – тяхната интелектуална собственост. Просто нищо няма да направим с това. (Реплика от ДПС.)
Вероятно и господин Стефан Данаилов ще се съгласи с това, което говоря, но трябва в края на краищата законът като технология, като норми, като практика, да отговаря на пазарната среда и на механизмите, които правят черноборсаджиите, реализират и осъществяват схемите и тогава творците ще могат да имат някаква полза от това нормотворчество.
Господин председателю, завършвайки, искам да кажа, че не мога да подкрепя този законопроект именно във връзка с това, което споменах. Просто няма да свършим никаква работа! Това впрочем беше казано тук от колегите, които се изказаха преди мен от Комисията по икономическата политика и от Комисията по културата. Аз се присъединявам към това мнение и все пак си мисля, че трябва да се направи една интердисциплинарна мозъчна атака, първо, да се види какви са възможностите по отношение по-широкото приложно поле на законодателството, какви са механизмите да речем, в Европа и най-вече в Съединените американски щати – там имат много сериозен опит в това отношение, там практически самата интелектуална собственост се цени значително и държавата налага съответните мерки и да се види, по линия на възможностите чрез теглене от Интернет по пиратски начин и след това да се отиде на съответните носители. Защото така или иначе няма значение какъв ще бъде носителят, той може да бъде друг магнитен носител. Вече има носители – чипове, които имат капацитет многократно по-голям от един CD-носител. Тези неща тук не са обхванати в този законопроект.

Тези неща нарочно ги изнасям в такъв технологичен план, като инженер, защото така стоят нещата. Практически новите технологии дават възможност на хората, които се занимават с пиратство, да осъществяват такъв вид дейност и да печелят на гърба на творците.
Завършвайки дотук, още веднъж искам да спомена, че не мога да подкрепя закон, чрез който практически формално ще отхвърлим, като реплика на някакъв годишен доклад, а няма да свършим и нищо полезно за хората, които са ощетени от пиратството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата заместник-министърът на културата и туризма госпожа Ина Килева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Министерството на културата и туризма, като съвносител на този законопроект, ми позволете няколко думи в негова защита.
Слушах много внимателно дискусията. Тя беше доста разгорещена и това е съвсем обяснимо в предизборна ситуация. Като се абстрахирам от опозиционния патос, ще си позволя няколко забележки във връзка с направените изказвания от уважаемите господа народни представители и няма да се връщам към конкретните текстове, тъй като целта на това обсъждане е да се види каква е философията на този законопроект и да се гласува по принцип. Точно това ще се опитам да направя. (Реплика от народния представител Благой Димитров.)
Не приемам реплики от залата.
На първо място, бих искала да коментирам казаното от госпожа Кина Андреева и господин Нихризов. Те много точно очертаха обществените отношения, които пораждат необходимостта от създаването на този законопроект и аз им благодаря за това. Факт е, че законопроектът е правен продукт, който има своята обективна обществена история и предисловие и ние много добре знаем за развитието и за печалната репутация на нашата страна години наред до приемането на цитираното от господата Постановление на Министерския съвет № 87 от 1996 г. Наистина това беше един решителен акт в борбата срещу пиратството и това доведе до изваждането на България от приоритетния списък за наблюдение на САЩ – факт, който безспорно заслужава адмирации.
За какво става дума? В изказването на господин Нихризов и на госпожа Андреева прозвуча препоръката да се запази този подзаконов нормативен акт като основание за преследване на нарушителите като абсолютно достатъчна уредба – нещо, което не отговаря на истината и действителността, тъй като уважаемият парламент, Тридесет и деветото Народно събрание, прие един много добър, с много добър икономически ефект закон, а именно Закона за ограничаване на административно регулиране и административен контрол. Именно на базата на изискванията на този закон за извеждане на всички режими – лицензионни и разрешителни, на законово ниво, се предлага и настоящия законопроект. Тоест ние не можем да си затворим очите пред наличието на тази норма и да търсим решаването на проблемите на базата на един подзаконов нормативен акт, какъвто е постановлението. Трябва да търсим ново решение и това нова решение е предложеният на вашето внимание законопроект.
Вторият момент, върху който искам да се спра, е, че се търси противоречие между посочения закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Няма такова противоречие. Напротив, посоченият законопроект, който е пред вас, е функция на изискванията на въпросния законопроект и освен това по никакъв начин не представлява някакъв административен акт на произвол, който да натоварва и затормозва нашето производство, нашата икономическа среда. Всъщност възпроизвеждат се и трите съществуващи в постановлението режими, без да се обогатяват, без да се усложняват, даже напротив, те се опростяват – говорим за лицензионния режим. Вместо производителите да се лицензират всяка година, въвежда се еднократен акт на лицензиране и се пестят доста средства. Това е първото, което мога да посоча.
Вторият момент, който бих искала да посоча, е във връзка с изказването на господин Благой Димитров. Аз мисля, че той изнесе дебата в една друга посока, в посока проблеми, които са в Закона за авторските права и също така в съответните разпоредби на Наказателния закон, които и сега съществуват и с които би трябвало и органите на закона за реда да се борят срещу пиратството, срещу тези записвачки, за които той говори и т.н.
Философията на законопроекта, който е пред вас, не цели да регламентира работата на тези записвачки, а, напротив, той има съвсем друга цел, а именно да подкрепи нашите легални заводи- производители на оптични дискове и на матрици. Той има голямата задача да провъзгласи пред нашите икономически партньори в Европейския съюз и отвъд Атлантика, че българските заводи работят законосъобразно, прозрачно, легитимно и ние имаме подкрепата на всички тези производители. Тоест те са застанали зад философията на този законопроект, подкрепят го. Ако има критики, те са по отделни текстове и аз мисля, че нищо не пречи да се използва разумната наложила се практика да се променят текстовете в необходимата посока между първо и второ четене.
Не на последно място бих искала да благодаря на господин Кирилов за това, че той посочи голямата необходимост от това Тридесет и деветото Народно събрание да даде един ясен знак за ангажираност към проблемите за защита на авторското право. Това наистина е нещо, което трябва да направим, и трябва да го направим днес и сега, а не утре и не в друг формат, и не в друго мнозинство.
Освен това не считам за необходимо да подлагаме на съмнение достойнствата и политическата мъдрост и на следващите правителства, които и да са те, тъй като България вече има свои трайни и стратегически интереси, трайна насока, тя върви много вярно към тяхното достигане и няма място за отстъпление по тези въпроси. Тоест ние или искаме да бъдем европейци, или искаме да бъдем културни хора, които спазват правните норми и етичните норми в европейското общество и в цивилизованите общества, или по-добре да не отлагаме решаването на проблема за в бъдеще. Ние трябва днес и сега, тоест вие трябва днес и сега да се произнесете по представения законопроект.


Също така ще ви моля да вземете предвид и отново ще повторя казаното от господин Кирилов: не можем в навечерието на подписването на присъединителния договор да получаваме писма, които да ни критикуват като страна, която поставя под въпрос уважението към авторските права. Получихме писма на Осми март 2005 г., подписани от директорите на Генерална дирекция “Разширяване и вътрешен надзор” – пазар на Европейската комисия, от господата Барбасо и Щал.
По същия начин има недвусмислени сигнали от нашите трансатлантически партньори, че съществува реален и нелицеприятен риск да влезем отново в “Приорити уоч лист”. Това ще бъде едно недопустимо връщане назад и аз ви моля да не го допускате.
Уважавам съображенията на Комисията по икономическа политика, те са, предполагам, доста мотивирани. Мисля, че може да се намери някакво разумно решение на техните критики, но смятам, че залата е тази, която трябва да реши и тя има правомощията да се произнесе финално в защитата на законопроекта, който е предложен на вашето внимание.
В крайна сметка става дума не за някакви административни приумици, не и за някакъв натиск отвън, става дума да опазим репутацията на страната си, да предотвратим накърняването на нейния международен имидж и на нейните трайни търговски икономически интереси. Не можем да си позволим отново вписване и в срамните списъци на нашите инвеститори и стратегически партньори. Не можем да си позволим да търпим икономически и търговски санкции, които ще последват от тези вписвания в негативните списъци.
Имаме нужда решително да покажем, че ще се справим с нарушението на авторското и сродни права и да подкрепим нашите легално работещи и много гъвкави, вече доказали се производители. И това не е задача на отделните ресорни министерства, не е задача на българското правителство, не е задача и на един парламент, това е задача в континуитет, това е приоритет на цялото общество и на всички потребители.
Затова ви призовавам, уважаеми народни представители, да подкрепите на първо четене този законопроект и с това доброто име на България. По-добре е да направим това нещо късно, отколкото никога!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да кажа, че когато предложението за този законопроект влезе в нашата комисия на 12 януари, част от членовете на Комисията по културата имахме възможност да се срещнем, точно по това време бяха дошли представители на “Защитници на авторски права в Европа” и представители в европейските страни на американските компании. Имахме много дълги разговори с тях, даже имам становищата, които те извадиха по повод на този законопроект.
Едва след това комисията на няколко свои заседания се занимаваше и обсъждаше проекта с всичките недостатъци и с ред предложения, които дойдоха от комисията. Една част от нашите предложения, които бяха просто предложения, малко стреснаха някои производители, но това бяха предложения на хора на изкуството, които се опитват по някакъв начин да защитават правата на своите колеги. Те са написани в нашето становище, аз ги пропуснах, защото бях наистина изненадан, че по това време Комисията по икономическа политика е отхвърлила проекта. Ние заседавахме преди тях.
За съжаление съм съгласен с мислите на колегите отдясно, че законът е закъснял. Ако той беше влязъл след обсъждането и в Комисията по икономическа политика, имаше възможност за една година да се обсъди и да се поправи, тъй като имаше конкретни предложения. Спомням си, че тогава по повод на забавянето излязох от трибуната и казах на предишния председател на Комисията по икономическа политика, че вече излезе по Интернет, че сме отново върнати в черния списък на Съединените щати.
В момента не можах да разбера само едно: пречи ли ни времето, защото част от колегите и господин Димитров, който е прав в това, което сподели, защото вносителите стават други, има ли нужда, защото от становището на Комисията по икономическа политика разбирам, че няма нужда от такъв законопроект, понеже, видите ли, има едно постановление.
Задавам въпроса риторично: по принцип сега или после, има ли нужда от такъв закон? Европа деликатно ни казва, че има. Големите производители зад Океана, които си взимат авторските права, настояват, българските мои колеги, разбира се, имат много голям проблем с авторските права. Има определено начини, които предлагаме, за по-сериозен контрол, има и такъв член в Закона за авторските и сродни права, по какъв начин могат да станат наблюденията и контрола при пълненето с интелектуален труд на дискове. Но основна част в този законопроект се занимава и с производството на тези дискове, тези носители, които човек купува и не знае какво купува – отчита на една техника, но друга не ще. В България се печатат безкрайно количество фалшиви, тайни, непълни носители.
В този смисъл сме в много особено положение. Аз също вярвам, че за работното време, което ни остава, няма да успеем да направим читав закона и да го приемем, за съжаление. Цяла година и нещо мина, в това отношение колегите отдясно са абсолютно прави.
Прощавайте, може би ви звучи абсурдно, но ако днес гласуваме това да мине на първо четене, това не е ли знак, че парламентът иска да направи нещо? Ще кажете, че това не е много политически съобразено, че няма да стигне времето, но това е заявка, че тук имаме намерение да обърнем сериозно внимание върху процесите, които се развиват в България. Иначе при отхвърлянето ще покажем, че подкрепяме това, че си имаме един правилник, дайте да караме по него. Явно, че не става.
Това е моят въпрос.
Съжалявам, бяхме много подготвени, апатията, която е обхванала моите колеги от комисията е именно от това – много обсъждахме, много говорихме, защото имаше смисъл в цялата тази работа, в този закон, но явно, че ред други закони, а пък и нежеланието на някои депутати да има такъв закон, за съжаление, казвам го, защото имам такива наблюдения, не се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Данаилов, преди малко казахте, че има желание от някои депутати да няма такъв закон.
Преди половин час докладвах становището на Комисията по икономическа политика. Там имаше много интересен дебат, можете да влезете в Интернет и да видите за какво става въпрос. Ние не искаме да отделим безспорното от спорното. Проблемът е, че сме вече в този списък, но е вярно и това, че има определена рамка, при която работи този бизнес – производството на дискове от една страна. Големият въпрос, който Вие поставяте, който пък е решен във Вашия Закон за авторските права – България все пак има закон, има една правна рамка, по която първо се произвеждат, след това се възпроизвежда върху тези носители интелектуална собственост. Големият проблем е какво от това, след като този закон след това не се прилага правилно?
С този закон официално признаваме, че в България има голям проблем, тоест има пиратско производство. Аз не съм съгласен! България може би има режим и условия, където може да стане това нещо, но не можем да обидим българския производител. За радост преди 20 години бяхме в една система СИВ, където бяхме определени за държава, която изнася такива продукти, неслучайно нашата образователна система беше насочена натам, и не е случайно, че до днешна дата България е един голям производител на тези дискове, но това е едната страна. Не можем в Комисията по икономическа политика да забраним или да усложним производството на тези дискове.

Другият въпрос е този, който Вие поставяте – как да защитим авторските права. Никой не е “против” българската култура, това не може да бъде. Ако има проблеми, те са от битово естество. Аз, когато застана пред моя лаптоп, мога да измъкна каквото и да било, но ако това вече става с цел търговия или разпространение, това е престъпление. Но това не е проблем на законодателя или на парламента да реши този въпрос, това е проблем на изпълнителната власт.
Моля Ви, господин Данаилов, не приемайте уточненията на Комисията по икономическата политика като някакво отношение към българската култура. Напротив, ние имаме една загриженост и тя се нарича загриженост към българската индустрия. Тя е високотехнологична и можеща, а иначе има възможност да затрием и този хубав бизнес, който съществува в България.
Отделна друга голяма тема е доколко в този бизнес има сив сектор. Това е отделна тема. Но не можем нещо, което е рамкирано в правната среда, сега да излезем с друга правна норма, която да се опитва да прикрива неща, които ние не можем да направим с изпълнителната власт. Това не го разбирам, не го споделям. Макар че аз ще гласувам “за”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данаилов! На мен също ми стана интересно, когато казахте, че едва ли не Комисията по икономическата политика с мнозинство, в което влизат представителите на управляващите, взе отрицателно отношение към един законопроект, и го свързахте с нещо невероятно – че евентуално Икономическата комисия можела да има някакви интереси, насочени в друга посока.
Сега чувам от представителката на министерството уважаемата от мен заместник-министърка, че нищо не се променя по същество в нормативната уредба, която и сега действа, само че я извеждат на ниво закон. Но прибавено към това, което се съдържа към страниците на този закон, господин Тасим Ви каза още колко неща има недоразвити. И следващата стъпка – колко неща има объркани вътре в този законопроект.
Вие поставихте въпроса: да се даде сигнал да го приемем. Аз много пъти съм казвал от тази трибуна, че законодателство от типа “да живее международното положение” не върши абсолютно никаква работа. Това просто е едно ръкопляскане и измиване на ръцете. Ние трябва да дадем сигнал за следното нещо, да дадем сигнал изпълнителната власт да си свърши работата по отношение на контрола, за да не страдат творците и да не бъдем в тези черни списъци на пиратите.
Ако в случая ние само натиснем копчето, за да приемем на първо четене един закон, което няма да стане поради загубеното време добър закон на второ четене, няма да направим нищо. Ще кажем пред света, че сме се опитали нещо да свършим, а насреща можем да получим и забележка, че по този начин, както Вие казвате, българският парламент се опитва да прикрие негативните явления в страната и в икономиката. Затова аз смятам, че трябва да бъдем разумни и да кажем на тези, които трябва да си свършат работата: “Ако обичате, уважаеми дами и господа, бъдете така добри да я свършите, за да не излагате България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Данаилов! Вие поставихте въпроса този текст ще запази ли интересите на творческите работници, най-общо казано, носителите на интелектуална собственост. Веднага държа да уточня – няма опозиционен патос, никакъв патос няма. Аз ви давам отговор – не, този закон не може да защити тези интереси.
Ще ви кажа две или три неща, които дават отговор на това, което поставяте.
Тръгвам със заглавието на законопроекта – законопроект за регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Питам: този закон засяга ли носителите, които нямат нищо? Отговорът е не. Това е от текста в заглавието на законопроекта. Този законопроект по отношение на приложното си поле не засяга празните CD-носители.
Второто нещо, не Ви ли се струва изключително парадоксално министърът на културата, забележете, да е субектът по отношение на чисто технологични проблеми, проблеми, несвързани с интелектуалната собственост? Аз бих се съгласил, ако такъв субект е министърът на икономиката.
Възниква въпросът за това: нашите производители на дискове, които не носят информация, ще могат ли да изнасят, говоря по отношение на експортните възможности на нашите производители?
Възниква и въпросът за това: ще може ли този законопроект да ограничи незаконните търговци, които казахме, че теглят от Интернет и записват. Отговорът е не. В тази връзка фактически нищо не вършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Данаилов?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Не, аз зададох риторичен въпрос и ми отговориха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Гласували 128 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИИ.
Госпожо Калканова, моля, докладвайте проектите за решения. (Шум и реплики.)
Внесена е сутринта от председателя по ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Предлагам следните проекти:

“Р Е Ш Е Н И Е
за промени в състава на Комисията по икономическата политика

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

Р Е Ш И:

Избира Иван Павлов Павлов за член на комисията.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ан блок ли ще гласуваме тези решения?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): Нека да се прочетат всичките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, представете ги.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Следващият проект е:
“Р Е Ш Е Н И Е
за промени в състава на Комисията по икономическата политика

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с решение за прекратяване пълномощията на народен представител

Р Е Ш И :

Избира Димитър Василев Калоянов за член на комисията.”
Има и още едно проекторешение за промени в ръководството на Комисията по икономическата политика:

“Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

Р Е Ш И :

Избира Мариана Йонкова Костадинова за председател.”
Това са промените в Комисията по икономическата политика, които предлага парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.



ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурното ми предложение е да се изчетат всички предложения на Парламентарната група на НДСВ за всички комисии, защото аз се сещам и за Комисията за борба с корупцията има напуснали и в Комисията по транспорт и телекомуникации. Нека да имаме интегрално впечатление и след това, ако счетете за необходимо, да ги гласуваме едно по едно. Но все пак да разберем какви са предложенията за всички комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да представите всички проекти за решения за промени в състава на комисиите.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.

“РЕШЕНИЕ
за промени в ръководството на Комисията за борба с
корупцията

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител
РЕШИ:
Избира Наско Христов Рафайлов за председател на комисията.”

Проект за решение:
“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител
РЕШИ:
Избира Павлинка Трифонова Иванова за член на комисията.”

“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с решение за прекратяване пълномощията на народен представител
РЕШИ:
Избира Димитър Николов Шейтанов за член на комисията.”
Това са промените, които ние предлагаме в трите комисии – Икономическата комисия, Комисията за бюджет и финанси и Комисията за борба с корупцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по всички тези проекти за решения.
Заповядайте, госпожо Дончева, да представите вашите предложения.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Новото време предлагам два проекта за решение.

“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по местно самоуправление,
регионална политика и благоустройство

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Радослав Николов Коев като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”

И проектът за решение:

“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по икономическа
политика

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Избира Радослав Николов Коев за член на Комисията по икономическата политика.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
Има предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте да ги представите, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по външна политика
отбрана и сигурност

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Атанас Савов Кръстев за член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.”

“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по европейска интеграция

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Атанас Савов Кръстев за заместник-председател на Комисията по европейска интеграция.”

“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по медиите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Атанас Савов Кръстев за член на Комисията по медиите.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези проекти за решение? Няма.
Подлагам на гласуване избора на Атанас Савов Кръстев за член на Комисията по медиите.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Моля, гласувайте предложението за избор на Атанас Кръстев за заместник-председател на Комисията по европейска интеграция.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Моля, гласувайте избора на Атанас Кръстев за член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Моля, гласувайте освобождаването на Радослав Коев като член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Гласуваме избора на Радослав Коев за член на Комисията по икономическата политика.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 2, въздържал се 1.
Решението е прието.
Гласуваме избора на Мариана Костадинова за председател на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Гласуваме избора на Иван Павлов за член на Комисията по икономическата политика.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Гласуваме избора на Наско Рафайлов за председател на Комисията за борба с корупцията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Гласуваме избора на Павлина Иванова за член на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Гласуваме избора на Димитър Шейтанов за член на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Гласуваме избора на Димитър Калоянов за член на Комисията по икономическата политика.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ.
Вносители са Министерският съвет и народните представители Юлияна Дончева и Асен Гагаузов.
Становището на Комисията по икономическата политика ще го представи господин Юнал Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, разрешете ми първо процедурно да предложа за допускане до пленарната зала на господин Радослав Бозаджиев – заместник-министър на икономиката, госпожа Олга Манафова – заместник-председател на Държавната агенция по метрология и технически надзор и госпожа Ива Иванова – директор на Дирекция "Административно, правно и информационно обслужване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на изброените лица.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят гостите.
Господин Тасим, моля представете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 454-01-113 от 21.10.2004 г. за изменение и
допълнение на Закона за техническите изисквания към
продуктите, внесен от Юлияна Дончева и Асен Гагаузов
и по Законопроект № 502-01-17 от 25.03.2005 г.
за изменение и допълнение на Закона за техническите
изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 април 2005 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от народните представители Юлияна Дончева Петкова и Асен Димитров Гагаузов.
Предложеният от Министерския съвет законопроект е резултат от преговорите за подписване на Протокол за оценяване на съответствието и признаване на промишлени стоки към Европейското споразумение за асоцииране (РЕСА). С него се цели постигане на пълна хармонизация на законодателството ни с правото на Европейския съюз, осигуряване на правилното му прилагане, с което ще се създадат необходимите предпоставки за подписване на РЕСА и за успешното интегриране на българската икономика в единния пазар на Европейския съюз.
Със законопроекта са прецизирани разпоредбите, които се отнасят до целите на закона и изискванията за пускане на продукти на българския пазар. Определени са задълженията на лицата, които пускат продукти на пазара – производители и вносители, както и на търговците.
Постигнато е пълно съответствие с разпоредбите на директивите "Нов подход" и са отчетени промените, които ще настъпят след подписването на РЕСА и след влизането в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Регламентират се ясно и точно процедурите за издаване разрешения на лица за оценяване съответствието на продукти. Определени са изискванията към лицата и техните задължения, като са отчетени европейските изисквания. Предвидено е създаването на национални работни групи за постигане на единен подход при прилагането на процедурите за оценяване на съответствието и уеднаквяването на националния подход с европейската практика. Определена е ролята на държавната администрация за подпомагане и координация на националните работни групи. Подобрена е уредбата на два регулаторни режима – за издаване на лицензии на лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за издаване на разрешения за поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност. Създадена е по-ясна диференциация на дейностите по технически надзор. Увеличават се държавните такси. Предвижда се изменение и диференциране на размера на глобите и на имуществените санкции. Уредени са и норми, които ще бъдат валидни след влизане в сила на споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейския съюз и неговите държави-членки.
При обсъждане на законопроекта бяха поставени въпросите за: предвидените в законопроекта изменения на легалните дефиниции и други правила след влизането на България в Европейския съюз и връзката на законопроекта със Закона за защита на потребителите.
Внесеният от народните представители Юлияна Дончева Петкова и Асен Димитров Гагаузов законопроект цели унификация на българското право със съответните правила на Европейския съюз с оглед не само на строителните продукти, но и на останалите продукти, които попадат в приложното поле на закона.
В дискусията по законопроекта беше посочено, че с него се предвижда едностранно приемане от българска страна на европейските стандарти, одобрения, спецификации и изисквания, както и на тези на държавите-членки на Европейския съюз.
След проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика предлага с 6 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се" на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет.
Комисията по икономическата политика с 5 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание да приеме на първо четене и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от народните представители Юлияна Дончева Петкова и Асен Димитров Гагаузов.
На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основата на двата законопроекта между първо и второ четене да се създаде общ законопроект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
Вносителите желаят ли да представят законопроекта?
Господин Бозаджиев, заповядайте от името на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДОСЛАВ БОЗАДЖИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за техническите изисквания към продуктите е рамков закон за въвеждане в българското законодателство на европейските директиви от новия подход. Директивите от "Нов подход" на Европейския съюз са напълно хармонизирано законодателство, което задължително се въвежда в националното законодателство на държавите-членки и се прилага идентично.
Причината да се разработи законопроектът са започналите през 2002 г. преговори за подписване на Протокола за оценяване на съответствията и признаване на промишлени стоки към Европейското споразумение за асоцииране (PЕСА). Преговорите се водят от Министерството на икономиката с участието на Държавната агенция за метрология и технически надзор. Протоколите PECA са инструмент за ефективно присъединяване към единния европейски пазар, само за секторите, обхванати от анексите към протоколите преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, известни като "малкото присъединяване".
В първата фаза на преговорите са включени групи продукти в обхвата на следните директиви от "Нов подход": нисковолтови съоръжения; детски играчки; машини; газови уреди; асансьори; електромагнитна съвместимост.
За да се подпишат протоколите е необходимо да е постигната пълна хармонизация на националното законодателство с европейските директиви в съответния сектор и да е изграден административен капацитет за прилагането му.
В хода на преговорите Европейската комисия подложи на подробен преглед разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите и наредбите по чл. 7 на същия закон, с които са въведени съответните директиви. Бяха направени подробни бележки и коментари по закона. Неколкократно бяха представени на Европейската комисия проекти за изменения на закона, бяха проведени технически консултации с експерти на Главна дирекция "Предприятия" и Главна дирекция "Търговия". Целта на предложения законопроект е да се постигне пълна хармонизация на законодателството ни с правото на Европейския съюз, да се осигури неговото правилно прилагане, взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието, с което ще се създадат необходимите предпоставки за подписването на PECA и за успешното интегриране на българската икономика в единния европейски пазар.
Основните изменения в законопроекта, съгласувани с Европейската комисия, се отнасят до: премахнато е обобщаващото понятие "лице, което пуска продукта на пазара", като точно са посочени отговорностите на всяко едно от задължените по закона лица; ясно са формулирани задълженията на производители, упълномощени представители и вносители за удостоверяване на съответствието на продукти със съществените изисквания към тях и задълженията им към органите по надзор на пазара, като е постигнато пълно съответствие с разпоредбите на директивите от "Нов подход"; определени са задълженията на лицата, които пускат продукти на пазара: производители, вносители и търговци, като участници във веригата на разпространение на продукта; регламентирана е по-подробно процедурата за издаване на разрешения на лица за оценяване на съответствието на продукти; определени са изискванията към лицата и техните задължения, като са отчетени европейските изисквания към нотифицираните органи, и опитът от прилагането на закона; предвидено е създаването на национални работни групи за постигане на единен подход при прилагането на процедурите за оценяване на съответствието и уеднаквяване на националния подход с европейската практика; определена е ролята на държавната администрация за подпомагане и координиране на националните работни групи; ясно са диференцирани дейностите по техническия надзор на съоръженията с повишена опасност, за които има определени съществени изисквания по наредбите по чл. 7 от закона, и на съоръженията, които са извън обхвата на директивите от "Нов подход".
Измененията и допълненията в Глава пета, въпреки че са изцяло национални разпоредби, са съгласувани с експерти на Европейската комисия, като са избягнати възможни пречки пред свободното движение на стоки. Прецизирани са определенията на някои основни термини в закона, като са отразени препоръките от страна на Европейската комисия във връзка с подписването на PECA и Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Въведени са нови норми, валидни след влизане в сила на споразумение за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави-членки по отношение на продуктите, които попадат в обхвата на тези споразумения, след влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Новите разпоредби се отнасят до упълномощения представител, който може да е установен на територията на Европейските общности, до презумпцията за съответствие и с Европейските хармонизирани стандарти, до езика на Декларацията за съответствие и че процедурите на оценяване на съответствието се извършват само от нотифицирани от Европейската комисия органи, включително и български такива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бозаджиев.
Другите вносители имат ли желание да представят втория законопроект? Няма желаещи.
Имате думата за изказване.
Господин Нихризов, заповядайте да откриете дебата по този законопроект.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Занятието, което провеждаме в момента, е за отчитане на дейност и това е поредният законопроект, с който трябва да отчетем тази дейност, тъй като дори и на вносителите им е ясно, че той няма да стане от законопроект в закон в рамките на това Народно събрание.
На всичкото отгоре искам да поясня, че строго секретният законопроект на господин Гагаузов и госпожа Дончева, с който не се запозна дори Комисията по икономическата политика, но мнозинството го прие, така и не беше представен пред залата. Но сигурно ще бъде приет на първо четене и ще имаме два законопроекта, които, ако даде Господ, може до края на това Народно събрание да бъдат обобщени в един, а после да текат сроковете за даване на предложения между първо и второ четене.
За всички онези, които в момента следят дебатите в Народното събрание, искам да поясня, че с края на това Народно събрание всички предложения, които не са станали закони, гласувани от Народното събрание, просто автоматично не преминават в следващия парламент. Той започва дейността си отначало.



Така че това, което направихме с предния законопроект - гласуван по отношение на оптичните дискове и контрабандните процеси с тях, така и този – за техническите изисквания, и другия, за когото и дума не е станало – както ми подсказва господин Божинов – за защита на потребителите, а може би и други закони, които ще влязат, ние просто си отчитаме дейност.
Неслучайно залата е празна и аз смятам, уважаема госпожо председател, че след като си свърша изказването по закона, по-редно е да направим едно упражнение – да преброим хората в залата, отколкото да си говорим празни приказки на празните столове.
Що се отнася до подхода, господин Илчев, който вашето мнозинство прилага с това упражнение – да разглеждаме закони, за които отлично знаем, че няма да се реализират до края на това Народно събрание… ще поясня за втори път защо е така. Защото когато го казах първия път, Вие отсъствахте. Причината за подобни упражнения е да не могат да се разгледат важни законопроекти, внесени от страна на Парламентарния съюз на Демократи за силна България като Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, като много важния Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който засяга важен социален проблем с военните обекти. Сега в момента ние разглеждаме изменения и допълнения, които са насочени към един бъдещ период и по всяка вероятност ще бъдат приети от следващия парламент, тъй като се отнасят до нашата евроинтеграция.
По съществото на закона искам да кажа, че освен че съдържа над 60 параграфа, в него има една много интересна техника, която вносителите са предложили в параграфа, свързан с Допълнителните разпоредби. Досега, госпожо председател, аз не съм я срещал. Затова е редно да я отбележа като нещо уникално, което може да бъде пример за следващия парламент. Например понятия като “пускане на пазара”, “пускане в действие”, “производител” и т.н., които са дефинирани в тези Допълнителни разпоредби, са разписани във вероятности и възможности. Първата вероятна възможност е преди ние да поемем по т.нар. приемане на новия подход или до момента, до който “Република България е страна по влезли в сила споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяването на съответствието и приемането на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави-членки …” и т.н. – пояснението по въпроса. След това, когато се подпише това споразумение, започват да действат други понятия с друго съдържание, но пак ще бъде свързано с пускане на пазара, с пускане в действие и т.н. Третият елемент влиза, когато станем членове на Европейския съюз. Така вириантностно ние можем да напишем законодателство за десет години напред или примерно да дефинираме вариант на съществуване на определено понятие – примерно между 1 януари 2010 г. и евентуалното излизане на България от дадено споразумение или включването в дадено споразумение и по принцип да разпишем задачи за предни периоди.
Какво ми говори тази схема на прилагането на измененията? Говори ми нещо просто. Първо, че такива изменения са необходими във връзка с присъединяването. Второ, че тези изменения са направени на базата на бързо превеждане на съответните европейски директиви. И третото, което е най-важното – искам да се запомни – очевидно ние сме изпуснали тези срокове, които се е предвиждало да бъдат конкретизирани със съответните закони към европейското законодателство и сега отчитаме дейност. Госпожа Меглена Кунева казва на Европа: “Ето, ние сме готови. Ура! Напред да вървим! Но виждате ли, имахме желание, но демократичност, парламент, не успя да свърши нещата”. Тоест в момента ние вършим упражнението “Да живее международното положение”. Навремето такива лозунги се пишеха по стените. Сега в момента отчитаме дейност по разглеждане на законодателство, при това в празен парламент.
Уважаема госпожо председател, смятам, че преди да извършим упражнението по натискане на много копчета - както обещах, ще предложа от името на Парламентарния съюз – поне да съберем зрителите в тази зала, за да видят цирка до края и да участват в него, защото очевидно някои хора са решили да гледат в момента следващите елементи от техните задачи, евентуално преизбирането им, а на тези, които са останали в залата, им се дава да разглеждат законопроекти – абсолютно безперспективни да станат закони.
Затова от името на Парламентарния съюз на Демократи за силна България, уважаема госпожо председател, Ви моля да направите една поименна проверка (реплика от народния представител Анелия Атанасова) с изчитане имената на народните представители, за да не стане като при онзи законопроект, който приехме преди малко, в който се оказа, че Комисията по икономическата политика е изразила своето отрицателно становище, а изведнъж всички в тази Комисия по икономическата политика бяха обвинени, че имали някакви интереси, защото казали, че внесеният от министерството законопроект е бил недовършен и невъзможен за реализация.
Затова Ви моля, госпожо председател, да изпълните това процедурно предложение. (Реплика от народния представител Анелия Атанасова.)
Госпожо Атанасова, ако се вълнувате по въпроса, предполагам, че с встъпването на тази трибуна Вие можете да изразите своето отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Господин Казак, Вие какво желаете?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Госпожо председател, искам да направя процедурно предложение по начина на водене на заседанието. (Излиза на трибуната.)
Уважаема госпожо председател, моля Ви да спазваме стриктно правилника и да не допускате в рамките на едно изказване по съществото на един законопроект да се правят процедурни предложения, каквито и да са те. Нека уважаемите народни представители, които желаят да направят процедурно предложение, да го направят отделно и извън процедурата по изказване по същество. Защото по този начин те злоупотребяват с правото си на процедурно предложение и лишават другите народни представители от възможността да изчерпят докрай процедурата, свързана с тяхното изказване по същество, а именно реплики и дуплики.
Затова моля сега да не вземате под внимание това процедурно предложение, докато не е изчерпана докрай процедурата по изказването по същество на преждеговорившия. След това, ако той желае, може да направи процедурно предложение отделно.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ, от място): Това го няма в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има логика в искането да се приключи процедурата по реплика и дуплика, но тъй като процедурното предложение вече е направено, втори път няма да му давам думата за процедурно предложение – да иска поименна проверка.
Има ли реплики към изказването на господин Нихризов? Няма.
Затова преминаваме към упражнението, което днес не сме вършили все още – поименна проверка. Не можем да пропуснем този ден така. (Следва поименна проверка.)
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Савов Кръстев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Божидар Зафиров Абрашев - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Николов Шейтанов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - отсъства
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Николова Донева - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
В залата има 130 народни представители.


Продължаваме с изказвания по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Имате думата за изказвания.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите с вносител Юлияна Дончева и Асен Гагаузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 69, против 25, въздържали се 62.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение за прегласуване – господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми колеги народни представители, отсъстват може би колегите, които трябваше да представят своя законопроект. Аз мисля, че той е неразделна част от общата законодателна уредба на тази материя и в двете минути, които имам за процедура, искам да ви кажа, че внесеният законопроект урежда оценяването на съответствието на вносни продукти, които са резултат на производство по стандарти, хармонизирани с европейските такива или произведени по националните технически спецификации, признати от Европейската комисия, или съществуващи, съгласно технически изисквания в Европейския съюз, и законопроектът има за своя същност да предвиди, че когато продуктите се внасят в България и са произведени по този ред проверката на документалното съответствие е достатъчно основание да се смята, че те имат съответствие с тези стандарти и могат да се продават в България. Това е една добавка, която допълва известни пропуски в нашето законодателство и аз мисля, че няма да е лошо да го приемем. Може би мнозинството даде парола да се гласува против като изходи от изказването на колегата Нихризов, че ако са два законопроекта, ще трябва да се направи нов, който след като бъде готов, да се даде срок за нови предложения към него и така ще изтече мандатът. Така или иначе ще изтече мандатът на този парламент и няма да имаме готов закон, но може би следващият парламент ще приеме като свой задел онова, което е направено досега и за да го облекчим няма да бъде зле да приемем и законът на Дончева и Гагаузов и ако следващият парламент иска да дострои тази материя, ние ще го облекчим. Затова моето процедурно предложение е да гласувате “за” този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие се изказахте и превишихте времето, направихте и процедура за прегласуване.
Още веднъж, моля гласувайте Законопроекта за техническите изисквания към продуктите, внесен от госпожа Дончева и господин Гагаузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 38, против 53, въздържали се 58.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за техническите изисквания към продуктите с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 105, против 30, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Валери Цеков. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да допуснем в пленарната зала да присъстват председателят на Комисията за финансов надзор господин Апостол Апостолов и зам. председателят на Комисията по финансов надзор госпожа Ралица Агайн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме господин Апостолов и госпожа Агайн да бъдат допуснати до пленарната зала.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Тасим, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви:

“ДОКЛАД
по Законопроект № 402-01-71/15.12.2004 г.
за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа”

Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
“§ 1. В чл. 1, ал. 1, т. 4 след думата “притежаващи” се добавя “10 или”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 2. В чл. 2, ал. 1, т. 1 накрая се добавя “и дялове на колективни инвестиционни схеми”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 3. В чл. 5, ал. 1, т. 3 след думата “тип” се добавя “или дялове на договорен фонд”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 4 има предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 накрая се поставя запетая и се добавя “наричан по-нататък “заместник-председателя”.
2. В ал. 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.”
По § 5 има предложение на комисията и този параграф придобива следния вид:
“§ 5. В чл. 20, ал. 6 се изменя така:
“(6) За извършване на дейност като фондова борса се изисква да е издаден лиценз при условията и по реда на този закон, а за прекратяване на фондова борса се изисква разрешение”.”
По § 6 има предложение на комисията:
“§ 6. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “разрешение” се заменя с “лиценз”.
2. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз, а останалата част – в 14-дневен срок от получаване на писменото уведомление по чл. 28, ал. 5”.”



“§ 7. В чл. 27, ал. 1, т. 2 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията по чл. 26, ал. 2”.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 8:
“§ 8. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “разрешение” се заменя с “лиценз”.
2. В ал. 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думите “исканото разрешение” се заменят с “искания лиценз”.
3. В ал. 3 и 4 навсякъде думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “Комисията”.
4. Създава се нова ал. 5:
“(5) В срока по ал. 4 комисията уведомява писмено заявителя, че ще издаде лиценз за извършване на дейност като фондова борса, ако в 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят удостовери, че изискуемият капитал по чл. 22, ал. 1 е изцяло внесен”.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и параграфи от 1 до 8 включително в редакция, предложена от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 8а:
“§ 8а. В чл. 31 думите “представено разрешението, издадено от Комисията за финансов надзор” се заменят с “представен лицензът, издаден от комисията”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 9:
“§ 9. В чл. 33 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, 2 и 3 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят със “заместник-председателя/т”.
2. В ал. 4 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думите “разрешението за дейност” се заменят с “лиценза”.”
По § 10 има предложение от бившите народни представители Валери Димитров и Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 10:
“§10. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: “Резултатите от извършената от одитора проверка на годишния финансов отчет се отразяват в отделен доклад по образец, утвърден от заместник-председателя, който се включва в годишния отчет.”
3. В ал. 3 и 4 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 10а:
“§ 10а. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думите “издаденото разрешение” се заменят с “издадения лиценз”;
б) в т. 1 думата “разрешението” се заменя с “лиценза”.
2. В ал. 2 и 3 навсякъде думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думата “разрешението” се заменя с “лиценза”.
3. В ал. 4 думата “разрешението” се заменя с “лиценза”.”
По § 11 има предложение от бившите народни представители Валери Димитров и Ралица Агайн, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 11:
“§ 11. В чл. 38 думата “разрешението” се заменя с “лиценза”, а думите “сделки с ценни книжа” се заменят с “услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 12:
“§12. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо думите “Заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “Комисията”, думата “разрешение” се заменя с “лиценз”;
б) в изречение второ думите “ал. 2, 3 и 5” се заменят с “ал. 2, 3 и 6”.
2. В ал. 2 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”, думите “исканото разрешение” се заменят с “искания лиценз” и думата “разрешение” в края се заменя с “лиценз”.
3. В ал. 3 думата “разрешение” се заменя с “лиценз”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 12а и § 12б:
“§ 12а. В чл. 49 думите “представено разрешението, издадено от заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “представен лиценза, издаден от комисията”.
§ 12б. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) думите “Заместник-председателят, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “Комисията”, а думите “издаденото разрешение” се заменят с “издадения лиценз”;
б) в т. 1 думата “разрешението” се заменя с “лиценза”.
2. В ал. 2 думите “разрешението” се заменя с “лиценза”.
3. В ал. 3 думата “разрешение” се заменя с “лиценз”, а думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 13:
“§ 13. Член 54 се изменя така:
“Чл. 54. (1) Инвестиционен посредник е лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности.
(2) Инвестиционни услуги и дейности са:
1. приемане и предаване на нареждания във връзка с ценни книжа, включително посредничество за сключване на сделки във връзка с ценни книжа;
2. изпълнение на нареждания за покупка или продажба на ценни книжа за сметка на клиенти;
3. сделки за собствена сметка с ценни книжа;
4. управление, в съответствие със сключен с клиента договор, на индивидуален портфейл, включващ ценни книжа, по собствена преценка без специални нареждания на клиента;
5. предоставяне на индивидуални инвестиционни консултации на клиент, по собствена инициатива или по искане на клиента, по отношение на една или повече сделки, свързани с ценни книжа;
6. поемане на емисии и ценни книжа и/или предлагане за първоначална продажба на ценни книжа при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на ценните книжа за собствена сметка;
7. предлагане за първоначална продажба на ценни книжа без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на ценните книжа за собствена сметка.
(3) Инвестиционните посредници могат да предоставят и следните допълнителни услуги:
1. съхраняване и администриране на ценни книжа за сметка на клиенти, включително попечителска дейност (държане на ценни книжа и на пари на клиенти в депозитарна институция) и свързаните с нея услуги, като управление на постъпилите парични средства/предоставените обезпечения;
2. предоставяне на заеми за извършване на сделки с ценни книжа, при условие че лицето, което предоставя заема, участва в сделката съгласно условия и ред, определени с наредба;
3. консултации на дружества относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги, свързани със сливания и покупка на предприятия;
4. сделки с чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги;
5. инвестиционни изследвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с ценни книжа;
6. услуги, свързани с дейността по ал. 2, т. 6 и 7.
(4) Депозитарна институция е:
“1. относно парични средства – лице по чл. 1, а. 1 от Закона за банките;
2. относно ценни книжа – Централният депозитар.
(5) Предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по занятие може да осъществява само акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник от комисията, при условията и по реда на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
(6) Инвестиционен посредник е и банка, която по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности, получила разрешение за извършване на такива услуги и дейности от Българската народна банка, при условията и по реда на Закона за банките.
(7) Инвестиционните посредници, с изключение на банките, които са получили разрешение за извършване на сделки при условията и по реда на Закона за банките, не могат да извършват по занятие други търговски сделки.
(8) Инвестиционните посредници, които извършват инвестиционни услуги и дейности по ал. 2, т. 3 и 6 могат да извършват и сделки с чуждестранни средства за плащане, ако са получили разрешение при условията и по реда на действащото законодателство.
(9) При извършване на инвестиционни услуги по ал. 2, т. 4 и на попечителска дейност инвестиционните посредници могат да приемат пари на клиенти само за извършването на сделки с ценни книжа или на сделки с чуждестранни средства за плащане. Приетите парични средства се съхраняват в банка по отделна сметка на инвестиционния посредник. Инвестиционният посредник – банка, отчита отделно паричните средства на клиенти по сделки с ценни книжа.
(10) Извършването на сделки с ценни книжа за собствена сметка чрез инвестиционен посредник като негов клиент не се счита за извършване на дейност по ал. 2, т. 3 по занятие.”
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се § 13а:
“§13а. Член 55 се изменя така:
“Чл. 55. (1) Комисията издава лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по занятие само ако прецени, че заявителят отговаря на изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
(2) Комисията може да не издаде лиценз за част от заявените услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3, за които прецени, че заявителят не отговаря на изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
(3) Лицензът по ал. 1 определя изчерпателно инвестиционните услуги и дейности, които лицето има право да извършва. Лицензът може да включва право за извършване на една или повече услуги по чл. 54, ал. 3. Лицензът не може да бъде издаден само за предоставяне на услугите по чл. 54, ал. 3.
(4) Лицензът по ал. 1 дава право на извършване на посочените в него услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 на територията на Република България, освен ако комисията изрично е разрешила извършването им и в чужбина.
(5) Комисията може да издаде лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 на територията на Република България чрез клон на чуждестранно юридическо лице при условие, че:
1. лицето има право по националното си законодателство да извършва тези услуги и дейности, и
2. органът, контролиращ пазара на ценни книжа в държавата, където чуждестранното лице е регистрирано, упражнява надзор върху него на консолидирана основа.
(6) Когато е предвидено в международен договор, по който страна е Република България, комисията може да признае лиценза за извършване на услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3, издаден на чуждестранно юридическо лице.
(7) Чуждестранното лице има правата и задълженията на местен инвестиционен посредник, доколкото в закона не е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове, които бяха представени. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 8а до § 13а включително, в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията по правни въпроси днес ще заседава от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по околната среда и водите ще заседава от 15,00 ч. в зала 142.
Утре парламентарният контрол ще започне с отговорите на министър Чилова, и след това министрите Долорес Арсенова, Филиз Хюсменова, Мирослав Севлиевски, Валентин Церовски, Пламен Панайотов, Николай Василев, Милко Ковачев, Георги Петканов, Милен Велчев, Антон Станков и Игор Дамянов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов