Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на българския парламент.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да започнем деловата част от нашата работа, искам да ви припомня, че на днешния ден преди 125 години в София е открито първото Обикновено Народно събрание на Княжество България. Ето защо днес е още една паметна дата в историята на България!
На първото заседание тогава народните представители избират своя доайен Антон Георгиев Иванов, наричан още Дядо Анто – Стогодишни, защото е бил на сто години, за временно изпълняващ длъжността председател на парламента. По-късно за действителен председател е избран Петко Каравелов. Това първо Народно събрание се е състояло от 158 народни представители и е просъществувало до 24 ноември 1879 г.
Уважаеми народни представители, нека да продължим достойно делото на нашите предци!
Искам да ви направя едно съобщение. Постъпил е и се раздава обобщен проект, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник, по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Това съобщение се прави с оглед на срока за писмени предложения.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Централната избирателна комисия е изпратила писмо и приложено решение, с което се обявява за избран за народен представител на 31.Многомандатен избирателен район – Ямболски, Минчо Викторов Спасов от Коалиция Национално движение Симеон Втори. Искам да поканя господин Спасов в пленарната зала, за да може да се закълне.
Господин Спасов, моля Ви да заемете своето място на трибуната и да повтаряте след мен. (Всички народни представители стават.)
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Честито и на добър час! (Ръкопляскания.)

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносители са Емилия Масларова и група народни представители; Валентин Василев и група народни представители; Петър Жотев и група народни представители; Министерският съвет; Сергей Станишев и група народни представители; Мирослав Севлиевски и група народни представители.
По тези законопроекти има доклад от Комисията по бюджет и финанси. Законопроект № 454-01-35 е оттеглен от вносителите на заседание на комисията.
Народният представител Димитър Йорданов е представил Законопроект № 454-01-70.
Предстои представяне на останалите законопроекти от вносителите.
Искам да поканя следващия вносител – господин Йордан Нихризов, да представи законопроекта на Петър Жотев и група народни представители.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да представя пред вас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, внесен от Обединените демократични сили - Демократи за силна България и Българска социалдемократическа партия.
Предложенията, направени в този законопроект, са продължение на една политика, която Обединените демократични сили предлагат в този закон в продължение на няколко години.
Първата стъпка, която направихме през 2002 г., беше да предложим семейно подоходно облагане и тук тя също е включена вече в модифициран вариант.
Необлагаемите суми за непълнолетни деца в годишен размер са съответно: за едно непълнолетно дете – 360 лв., за две непълнолетни деца – 600 лв., за три непълнолетни деца – 900 лв. В месечен размер това са 30, 50 и 75 лв.
Разликата, която съществува между правителствения и нашия законопроект, е, че в нашия случай се предвижда и месечен размер, при който хора, които работят по трудово правоотношение, могат в рамките на месеца да получат това облекчение за едно, две или три техни деца.
Ако преминем само в годишен вариант, то сумите ще бъдат като компенсация чак в края на годината. Затова искам да припомня с каква трудност се вземат пари от данъчните служби, тъй като ще се окаже, че голяма част от хората, които са на трудов договор, са надвнесли данъчни задължения. И за суми, които няма да бъдат големи по обем, те ще са принудени освен да попълват данъчна декларация, да представят и куп документи, доказващи съобразно изискванията на правителствения законопроект, че друг не е ползвал от тяхно име тези компенсации, това облекчение.
Вторият момент, свързан с нашия законопроект, е отново продължение на политиката на Обединените демократични сили – за възможността физическо лице, което работи като патентен търговец, да избере начина на своето облагане – да бъде обложен по общия ред на закона или с патентен данък. Настоящият законопроект дава възможност патентните търговци да изберат начина, по който ще се облагат.




След това в нашия закон са включени една поредица от предложения за облекчаване патентния данък по различни видове професии. Трябва да припомня, че през 2001 г. от настоящото мнозинство бяха направени изменения на Закона за облагане доходите на физическите лица, вследствие на което ставките бяха повишени някъде и с пъти. Получи се една абсолютна неравномерност, едно несправедливо облагане на определени професии. С нашите предложения ние искаме да доведем нещата в нормалното състояние, като вземаме базовата 2001 г. и съответно нанасяме инфлацията, която е била през този период. Разбира се, тук са отчетени всички корекции, които управляващите направиха в този период, осъзнали, че са вдигнали прекалено високо определени патентни данъци.
Освен това ние предлагаме отново на практика да се приложи зонирането в София, защото не е без значение дали имаш ателие на централна улица в централна част или в някой от отдалечените квартали, много приличащи на градове от трета и четвърта категория.
Във връзка с това правим предложение да се даде възможност в големите градове – Пловдив и Варна, да се извърши също такова зониране по предложение на общинските съвети. Това ще бъде, от една страна, стъпка в посока на създаване на децентрализация, а от друга - възможност действително да се отчете състоянието и възможностите за бизнес в тези големи градове, които, както и в София, не са еднакви.
Ние предлагаме и една друга система за облекчение. Миналата година от наша страна беше предложено 10% от инвестициите на патентните търговци да бъдат приспадани, когато се прави облагането. Разбира се, това предложение беше прието, но отложено с една година. Тази година то е атакувано от правителството, че не е било съобразено с патентния данък. Но правителството прави подобно предложение по отношение на чираците и възможността да се приспада при тях съответната сума, а в същото време отменя това, което залата бе приела миналата година. Ние смятаме, че не само трябва да бъде запазено нашето, прието миналата година предложение, относно инвестициите на патентните търговци, но то трябва да бъде разширено, като съответно бъде облекчено облагането тогава, когато то е предвидено на работно място или на устройство, като за всяко следващо работно място и за всяко следващо устройство се полага 50% от патентния данък. Освен това смятаме, че тези, които извършват само репаратура, поправка, не трябва да бъдат уеднаквявани с онези, които имат изработка на цялостни изделия, и във връзка с това предлагаме и при тях да има облекчено 50-процентно облагане с патентен данък.
Подобно е положението и с всички онези, които работят сезонно, с места, които са на открито. Предлагаме облагането да бъде 50%.
В края искам да кажа, че предлагаме таблица за облагане на доходите, която има като начало, като данъчна основа 150 лв. Има четири степени. Първата е от 150,01 лв. до 300,00 лв.; втората е от 300,01 лв. до 840,00 лв. и над 840 лв. Съответно данъчната ставка до 150 лв. сумата е необлагаема, в следващия размер е 12%, след това е 18%, а след това е 24%. От тази таблица, която представих в месечен размер, се вижда, че най-голямо облекчение се получава именно в средните етажи – там, където е средната работна заплата или бих казал най-често законно получаваната работна заплата. Същевременно има снижаване на общата тежест, но съответните степени са четири за разлика от правителствения законопроект, който предвижда едно предварително внедряване на така наречената идея за "плоския" данък, при това от ниво 250 лв. Нашата задача е да създадем възможност, колкото позволява този закон, да се развие средната класа, като същевременно ще подчертая, че това е законопроектът, който предвижда необлагаеми да бъдат всички получавани средства до минималната работна заплата. Аз не мога да разбера защо 130 лв., разликата до 150 лв. в правителствения законопроект, трябва да се облага и защо тези два лева са необходими толкова много на правителството, за да закърпят бюджета. Това именно са хората с най-ниски доходи, които трябва да получат съответните облекчения.
Това, уважаеми дами и господа, е продължение на една политика, която ние провеждахме в тригодишния период дотук. Смятаме, че тя е отворена за дебат и е насочена към огромна част от българското население. Затова ви призовавам да я подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Следващият законопроект е на Министерския съвет.
Уважаеми господа, представители на вносителите, има ли кой да представи законопроекта?
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Ние в нашата парламентарна практика в подобни случаи сме били по-гъвкави, господин председателю, въпреки че правилникът е ясен, че мотивите по дадения законопроект трябва да бъдат представени от вносителя, а вносителят е Министерският съвет. Представители на вносителя могат да бъдат само членове на Министерския съвет, тоест министри. В едни или други случаи наистина сме приемали представянето на законопроекти да се прави и от заместници на министъра. Навярно една по-гъвкава процедура е била оправдана в такива случаи. Но, господин председател, в дадения случай смятам, че е недопустимо такъв законопроект за облагане на доходите на физическите лица да бъде представен от друг, а не от министъра на финансите. Поначало смятам за недопустимо отсъствието на министъра на финансите от дебата по тези законопроекти, защото няма друго място, на което трябва да бъде един министър на финансите, освен в парламента, когато се дискутират данъчни закони. Всичко друго остава на второ място – и вътрешни, и международни ангажименти. Още повече, когато предстои представяне на законопроект, внесен от Министерския съвет, зад който стои министърът.
Ето защо процедурното ми предложение, господин председателю, е да предложите на гласуване на пленарната зала да реши да покани, да извика, както намерите за добре, министъра на финансите да дойде незабавно в Народното събрание да представи лично законопроекта, внесен от Министерския съвет, като до идването му дадете почивка. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Ако тръгна отзад напред, не бих могъл да си позволя до идването му да обявя почивка, тъй като това е в нарушение на нашия правилник, който предвижда, че един час след началото и един час преди края не се дават почивки. Освен това би било твърде голяма загуба на пленарно време. Иначе аз уважавам изцяло Вашето предложение, даже не смятам да го подлагам на гласуване, а направо искам да помоля в Министерския съвет да бъде казано, че Народното събрание настоятелно кани министъра на финансите в пленарната зала час по-скоро.
Междувременно искам да помоля заместник-министърът на финансите да представи законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих искал да използвам трибуната само за един апел – да бъдем по-умерени в критиките, нападките на данъчната администрация, която вчера беше според мен обидена, и, преминавайки към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, ще заявя, че всичките изменения, които се предлагат, са насочени към по-ефективна социална политика и увеличение на разполагаемите доходи на физическите лица. Дискутираното нашироко в медиите и споделено с представителите на синдикатите, на работодателите и на други браншови организации предложено намаляване на данъчните ставки, което е най-значително в горния етаж и по-малко в долния, беше еднакво добре прието.
Естествено, че в абсолютно измерение намалението на ставките е различно. В долната подоходна група имаме два процентни пункта намаление, в горната имаме 5-процентни пункта намаление. В единия случай на 100 лв. това ще означава 2 лв. по-малко, в другия ще означава 5 лв. по-малко. Не можем да сравняваме 5 с 2 лв. Но ако погледнем и сравним най-долния и най-горния етаж и ги съотнесем, ще забележим, че от 29 лв., които досега е плащала високодоходната група на всеки 100 лв., сега ще плаща 24. Това представлява едно намаление, което е малко по-голямо от 1/6. За най-долния етаж – от 12 на 2 е точно 1/6. Те са плащали досега 12, сега ще плащат 10 лв. Тоест, аз лично считам и това е мнението на Министерството на финансите, че те са напълно съотносими като намаление. Друг е въпросът, че в абсолютен размер те ще бъдат различни, защото високите подоходни групи имат по-висок абсолютен доход. По този начин ние свиваме ставките и облекчаваме евентуални възможности в бъдеще за приемането евентуално на плосък данък, което не е задълбочено разисквано, но което е една утвърждаваща се практика в много страни.
С намаляването на данъчна тежест са правени изчисления, които показват, че загубите ще бъдат над 200 млн. лв. Евентуално покачване на необлагаемия минимум също би отнело от евентуалните приходи на бюджета около 20 млн. лв. Такива са предварителните изчисления. Работили сме на базата на структурата и доходите на населението през изминалата година, защото те са единствената база, на която може да се стъпи.
Ръстът на реалните доходи за потребление след отчитане на инфлацията спрямо 2004 г. е 4,53, което означава, че това намаление е по-голямо от инфлацията.
Наред с общото намаляване на данъчната тежест е предложено и въвеждане на елементи на семейното подоходно облагане като един нов и желан инструмент за провеждане на по-ефективна социална политика: 360 лв. за едно дете, 780 лв. за две деца и 1140 лв. за три и повече деца. Намаляването на данъчната основа с тези суми ще донесе, ще остави в повече един доход за всички семейства, без оглед на техните доходи и без оглед на вида на дохода, който би могъл да се ползва от всяко семейство по начина, по който те намерят за добре. Това нещо поставя естествено в по-изгодна позиция, ако съдим по абсолютните размери, по-високодоходните групи, но идеята е, че всичко това трябва да е съразмерно с дохода, т.е. трябва да има стимул да се получава по-висок доход, от който да може да се отнема и да се ползва тази придобивка, която е в зависимост от броя на децата. Казах, че това данъчно облекчение се ползва независимо от вида на дохода.
Предвижда се и отмяна на чл. 33, алинеи 6 и 7, която регламентира намаляването на патентния данък с част от размера за направени инвестиции. Текстовете на посочените алинеи според нас се отклоняват от характера на патентния данък, тъй като последният е окончателен и определен в абсолютен годишен размер, като не е обвързан с реализираните приходи и направените от лицето разходи. Не искам да изтъквам изключителните затруднения, които се срещат при контролиране, и условията, които създават предпоставки за некоректно ползване на тази преференция. Прилагането на подобно облекчение категорично е със сериозен бюджетен ефект в минус, загуба с оглед на това, че макар и малка по размер инвестиция може да редуцира до нула и без това ниския размер на патентния данък.
Във връзка със стартирането на пилотен проект по предложение на Министерството на труда и социалната политика на основание Закона за насърчаване на заетостта е предложено намаляване размера на патентния данък за работно място за обучение на чирак с 50 на сто. Ще има достатъчно добри изисквания, чието изпълнение и критерии ще бъдат индикации за това кое място се счита за обучение на чирак, защото сами разбирате, че това е много трудно и субективно иначе. Ще се окаже, че всички, които работят на патент, имат чираци.

Друга промяна в частта на патентното облагане е преместването на Лом от втора в трета група. Това е на базата на влошените икономически условия в региона. Взет е под внимание и фактът, че в съседните градове съответната данъчна тежест е по-малка.
Поради липса на законов текст, който изрично да регламентира къде се подава декларацията по чл. 43, ал. 1 и 2 за обстоятелствата, свързани с определяне на окончателния годишен патентен данък и за промени в тези обстоятелства, е създадена новата ал. 3 в чл. 43. В действащия закон съществува разпоредба само за мястото на внасяне на този данък.
Проектът предлага и допълнения, свързани с определянето на годишния облагаем доход на лицата, а именно: към необлагаемите доходи по чл. 12 от закона са добавени наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Националния фонд "Култура". Промяната се предлага с цел постигане на съответствие с утвърдената световна практика в тази област, както и за стимулиране на откриването, подпомагането и обучението на млади таланти в областта на културата и изкуството.
Към настоящия момент няма яснота относно реда за облагане на физическите лица, еднолични търговци, извършващи доставки на телефонни и телекомуникационни услуги, защото съвременните технологии предполагат много силна преплетеност и отсъствие на категорична яснота в това кой каква част поема. Тази дейност се полага по чл. 2б от Закона за корпоративното подоходно облагане, като няма изрична уредба за приспадане на доходите при определяне на облагаемия доход по Закона за облагане на доходите на физическите лица и в тази връзка в предложения проект е разширен обхватът на чл. 14, т. 3 от Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Направените редакционни изменения на чл. 53, 61 и 62 целят постигане на по-голяма точност и яснота относно реда за подаване на декларации и ползване на облекчения, както и в административнонаказателните разпоредби на закона.
Благодаря за вниманието, господин председател. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, процедурният ми въпрос е във връзка с чл. 50, ал. 1 от нашия правилник, която гласи: "Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група."
В случая предлагам да се възползвате от това правомощие, което Ви дава чл. 50, ал. 1, и да прекратите заседанието, като се мотивирам с два други текста от нашия правилник.
В чл. 8, ал. 1 са изброени правомощията на председателя на Народното събрание. Точка 9 от тези правомощия предвижда: "осигурява и следи за спазването на този правилник".
Този правилник в чл. 67, ал. 3 предвижда следното: "На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на десет минути и доклади на други комисии."
Аз твърдя, господин председател, че ние не чухме становището на вносителя, защото вносителят отсъства от залата. И няма как да го чуем, като го няма. Вносител е Министерският съвет.
Уважавам господин Тасев, уважавам неговите колеги, уважавам данъчната администрация. Ни най-малко искам да създавам някаква нездрава атмосфера в залата, но, господин председател, едно от централните предложения, което се съдържа в законопроекта на Министерския съвет, е онова, към което насочи вниманието ви и господин Нихризов – въвеждане на практика на плосък данък. Господин Тасев го обоснова с мотива, че така се утвърждава една практика, която вече съществува.
Твърдя, господин председател, че това е нарушение на българската Конституция и затова призовавам отново Вас – прекратете заседанието, имате право на това, осигурете присъствието на господин министъра Милен Велчев и нека продължим в съответствие с нашите правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, в чл. 50, ал. 1 е казано, че заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание не само по предложение на председателя, но и по предложение на парламентарна група.
Нека Вашата парламентарна група да направи предложение и ще го подложа на гласуване. Аз предлагам Вие да направите предложението. Това е, първо. (Шум и реплики от КБ.)
Второ, когато се казва, че вносител е Министерският съвет, ние знаем, че Министерският съвет е колективен орган. Очевидно е, че не можем да накараме колективния орган да дойде тук, за да представи законопроекта. Затова този колективен орган се представлява от някого, затова има заместници. Това е смисълът на заместника…
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не! Абсолютно не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така си мислите Вие. Аз мисля другояче и това е практиката на Народното събрание не от днес и не от вчера, господин Пирински. Вие го знаете това чудесно. Вие сте опитен депутат, с многогодишна практика, така че на Вас да Ви обяснявам, че тази практика е наложена в работата на Народното събрание, е просто безсмислено.
Затова аз искам да поканя, от името на Сергей Станишев кой ще бъде така любезен да представи законопроекта?
Господин Овчаров, Вие ли? Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз вземам думата, не за да представя законопроекта, а по процедурен въпрос.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България се възползвам от това, което Вие току-що предложихте и предлагам на Народното събрание да гласува прекратяване на разискванията до извикването на министъра на финансите господин Милен Велчев.
Няма никакво съмнение, че нито един заместник-министър не е член на Министерския съвет. Министерският съвет и неговите членове се избират тук, в тази пленарна зала, а не се назначават от министър-председателя. И да влизаме сега в безсмислени спорове по това кой е член на Министерския съвет и кой не е, според мен е чиста загуба на време.
Затова, господин председател, Ви моля да подложите на гласуване направеното предложение – да бъде прекратено заседанието и да бъде извикан господин Милен Велчев да участва и да представи законопроекта, за който става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Уважаеми народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България прави предложение за прекратяване на заседанието на Народното събрание до появяването на министър Велчев в пленарната зала.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 95, против 76, въздържали се 20.
Това предложение не се приема.
Прегласуване иска господин Овчаров.
Заповядайте, господин Овчаров, поискайте го, както си му е редът – от трибуната на Народното събрание.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да прегласуваме направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за прекратяване на работата на Народното събрание.
Моля, гласувайте. (На електронното информационно табло се изписва, че 215 народни представители участват в гласуването.)
Ей, голямо въртене, голямо усукване, големи гимнастики. (Шум и реплики в залата.) Големи гимнастики! (Оживление в залата.)
Хайде да видим дали няма да стигнем над 240! Просто ми е много любопитно!
Ако обичате, анулирайте това гласуване, без да даваме резултата.
Уважаеми народни представители, бъдете така достойни и гласувайте със собствените си карти, така както правя аз!
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 104, против 86, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Има ли кой да представи законопроекта, внесен от народния представител Сергей Станишев и група народни представители? Има ли?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законопроектът, който сме внесли – за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, предвижда няколко основни изменения в действащия закон.
Първото се отнася до двете скали за облагане на личните доходи на гражданите – месечните и годишните. Нашата скала предвижда следните основни параметри:
Първо, необлагаемият минимум се предлага от нас да бъде 150 лв. месечен доход. След това, господин председателю, предлагаме следната логика на постройка на степените на облагане: първата е от минималната до средната работна заплата, където предлагаме ставката да бъде 18 на сто за горницата над 150 лв. Втората стъпка да бъде от средната работна заплата до два пъти размера на средния месечен доход, тоест от 350 до 700 лв.; следват от 700 до 1000 лв.; от 1000 до 1500 лв. и над 1500 лв. Съответно данъчните ставки за частта над предходната стъпка се предлага да бъдат съответно 22 на сто, 24 на сто, 26 на сто и 29 на сто за доходите над 1500 лв. месечно. По такъв начин, господин председателю, считаме, че спазваме буквата и духа на нормата от Конституцията, която изисква гражданите да плащат данъци в съответствие с размера на техните доходи и имущества.
Едновременно с това, господин председателю, сме се постарали да отговорим на очакванията в обществото за въвеждане на необходимите данъчни облекчения за онези данъчни субекти, за които обществото счита, че трябва да бъдат въведени такива облекчения.
Първото е в § 7а в нашия законопроект, където се предлагат промени в чл. 12, по специално въвеждане на нова ал. 5, която предвижда да не се облагат въобще доходите на онези физически лица, които учат в средно училище, не са прекъсвали образованието си или са действащи студенти на редовно обучение по смисъла на Закона за висшето образование. Смисълът, както разбирате, господин председателю, е, че предлагаме доходите на онези, които учат и работят, да не бъдат облагани по понятни причини – двойното натоварване, което поемат. Според нас е правомерно, когато се обучават добросъвестно и пълноценно, доходите, които съумяват да получат, да не бъдат данъчно облагани.
Втората и третата отстъпка или данъчни облекчения, които въвеждаме, са фактически един вид данъчен кредит, свързан с броя на децата в едно семейство и свързан с покупката или обновяването на собствено жилище на данъкоплатеца.
Считаме, че предложението, което правим по т.нар. семейно облагане, е работещо и достатъчно балансирано. То се състои в следното. Предлагаме лицата, които трябва да бъдат облагани по скалата към чл. 35, да ползват право на данъчно облекчение за деца при определени условия – когато детето е български гражданин, ползва данъчно облекчение по ал. 1 и т.н. Изписали сме кой може да ползва това данъчно облекчение – родител, настойник, попечител и т.н. Формата и размера на облекченията сме фиксирали в месечния размер в съответствие с месечния доход, а именно 6 лв. на месец за едно дете, по 7 лв. на месец за две деца и за три и повече деца – по 8 лв. на месец. Начинът на ползване, който предлагаме, е данъчното облекчение да се ползва, като съответните суми се приспадат от размера на дължимия данък по месеци.
Освен това, както споменах, на местните физически лица се предлага за закупуване на жилище или за саниране на съществуващото тяхно жилище да ползват данъчно облекчение до 1500 лв., което се приспада от размера на дължимия годишен данък.
По такъв начин, господин председателю, смятаме, че от една страна общият режим на данъчно облагане, който предлагаме, е съобразен с реалната диференциация на доходите, които получават гражданите в България днес, а тя е твърде голяма. Едновременно с това сме въвели онези корективи и облекчения, които считаме, че обществото следва да въведе за семейства с деца – едно, две, три и повече и за онези социалнополезни дейности и цели, каквито са повишаване на квалификацията, образованието, придобиването и санирането на жилища.
Позволете, господин председателю, да завърша с израза на една надежда, че нашите предложения ще бъдат разгледани от колегите от мнозинството, от колегите от парламентарните групи на ОДС и СДС, “Новото време”, Народен съюз, от независимите депутати, въз основа на реалното им съдържание, без да се влияят от други съображения.
При вчерашното гласуване в Народното събрание нашата парламентарна група подходи по този начин. Ние подкрепихме предложения, които се съдържат в нашия Законопроект за данък върху добавената стойност, считайки, че подкрепяме полезни инициативи. Надяваме се на същото, както и Вие се изразихте вчера, господин председателю – разумно гласуване и по тези наши предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Следващият последен законопроект е на Мирослав Севлиевски и група народни представители. Той ще бъде представен от господин Величко Клингов от групата народни представители. Заповядайте.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този закон, както и всички останали промени, които предлагаме в данъчните закони, имат няколко основни цели. Накратко те са: оставане на повече разполагаем доход в гражданите на страната, опростяване на процедурите по администрирането на данъците и опит за изваждане на част от сивия сектор на светло.
В Закона за облагане доходите на физическите лица ние сме предложили само изменение в данъчното облагане, като сме предложили скалите да бъдат три: до 130 лв. – необлагаеми, от 130 до 250 лв. – 10 на сто, и над 250 лв. – 20 на сто. Считаме, че въпреки че ставката за хората с по-големи доходи е намалена на 20%, тази скала запазва двустепенната ставка на облагане. Това облекчение ще оставя повече пари в хората, което би трябвало да стимулира декларирането на реалните доходи, да стимулира потреблението, капиталовите пазари и т.н.
Накрая искаме да кажем, че по този начин само с тези три скали, трябва да има и технически предимства, които ще опростят изчисляването на данъка и всеки много по-лесно ще може да изчислява своите данъци.
В заключение искам да кажа, че малко изненадващо от Министерството на финансите казаха, че техният законопроект е първа стъпка към въвеждане на плосък данък, въпреки че това никъде не е обсъждано. Но ако приемем, че това е така, ако техните предложения са за четири ставки, то тогава предложението за три ставки би следвало да бъде втората крачка към въвеждането на плосък данък и би следвало да бъде подкрепено от Министерството на финансите.
Смятаме, че колкото е по-прост данъкът, толкова е по-добре, и че хората, които са инициативни и предприемчиви, не трябва да бъдат драни по всякакъв начин. Затова категорично възразяваме срещу опитите текстът от Конституцията, който казва, че гражданите се облагат съгласно техните доходи и имущество, да бъде четен както дяволът чете Евангелието. И едва ли не, колкото повече доходи имат гражданите, ако може да им ги взимаме всичките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията по тези законопроекти. Имате думата.
Заповядайте, господин Имамов, да откриете дебата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Бих желал да взема отношение по два въпроса, касаещи обсъждания законопроект. Ще се опитам да следвам призива на господин Пирински да говоря за реалното съдържание на отделните предложения, главно в две направления.
На първо място, ще се спра на таблицата за облагане на доходите и за по-голяма яснота ще се спра на месечната данъчна основа, която се разглежда от чл. 38, ал. 1. И вторият проблем – проектите за т.нар. семейно подоходно облагане.
На всички е ясно, че предложенията на всички парламентарни групи по таблицата са твърде различни и аз продължавам да твърдя, че в по-голямата си част са произволни, икономически и политически неаргументирани. Най-общото в сравнение с варианта на Министерския съвет е, че в предложенията на опозицията е заложено по-голямо общо намаление на данъците за всички подоходни групи. Това е общият извод. В отделните случаи обаче има някои специфични характеристики. Те се отнасят до трите основни елемента на таблицата: първо - необлагаем минимум; второ - брой групи; трето - данъчни ставки.
По отношение на необлагаемия минимум предложенията на опозицията се движат в границата от 130 до 150, има предложения за 140, но в тези граници се движат предложенията. Смятам, че има известни основания да се обсъжда вариант за необлагаем минимум от 150 лева. Какви са тези основания? Господин заместник-министърът каза, че единствената база за анализ на таблицата са масата на събрания данък през 2003 г. Има пълни данни за този данък, понеже процесът на събиране на данъците е приключил за тази година. И така, съгласно тези данни за 2003 г., за първата група от действащата тогава таблица – 110-150 лв., данъчната ставка е 15%. Данните показват, че в тази група попадат около 20% от данъкоплатците, т.е. всеки пети данъкоплатец. Тези данъкоплатци осигуряват 1,5% от общата маса на данъка, което в абсолютен размер прави около 15-16 млн. лева.
Като се има предвид, че в сегашното предложение на Министерския съвет тази група е от 130 до 150 и че данъчната ставка в предложението е 10%, тя е значително по-ниска от тази през 2003 г., загубите за бюджета ще бъдат пренебрежимо малки, ако необлагаемият минимум е 150 лева. Ние сме отворени за дискусия в тази посока.
Ако има други съображения в защита на предложението на Министерския съвет за необлагаем минимум от 130 лв., то трябва да бъде споделено в тази зала и народните представители да могат да дискутират тези съображения. Разбира се, трябва да се отчита и обстоятелството, то е много важно, че необлагаемият минимум се редуцира с предложенията за семейно подоходно облагане в зависимост от броя на децата. Тази редукция е различна при различните предложения на отделните парламентарни групи.
Какво е положението по отношение на втория основен елемент на таблицата – броят на групите? Броят на групите се намира в пряка връзка с процеса на оплоскостявания данък. Господин Пирински и господин Клингов са прави в това отношение. Колкото по-голям е броят на групите, в толкова по-голяма степен данъкът се отдалечава от плоския, т.е. диференциацията при облагането се засилва. И обратно – колкото по-малък е броят на групите, толкова в по-голяма степен се оплоскостява данъкът. Следователно предложението на Новото време наистина е най-близко до идеята за плосък данък, друг е въпросът дали тази идея има реална почва за приложение при нашите условия.
За групата на 250 лв. данъчна основа – това е последната група в предложението на Министерския съвет. Данъкът фактически е плосък, с данъчна ставка 24%. Какво е положението в тази група? По данните от 2003 г., това е последната подоходна група. В сегашното предложение се намират около 30% от данъкоплатците, които осигуряват, обърнете внимание – 90% от общата маса на данъка. Така формирана данъчната скала определено облагодетелства високите подоходни групи и ощетява средните подоходни групи. Може да се търсят възможности за намаляване на данъчното бреме на данъкоплатците от подоходните групи в средата на таблицата. Например до известна степен тази цел се реализира, ако се добави още един интервал в таблицата за данъчна основа между 250 и 600 лв., като искам да отбележа, че горната граница остава дискусионна, ако трябва да я мотивираме от икономическа и политическа гледна точка. В този интервал 250-600 се намират близо 1/4 от данъкоплатците, които плащат около 42% от данъка. Тези данъкоплатци с известна условност, повтарям – с известна условност, могат да се отъждествят с т.нар. средна класа у нас. Пак повтарям – с известна условност, защото ние тук говорим за данъчна основа, а не за доходи и заплати въобще. Затова ще си позволя да изразя несъгласие с мотивите на господин Пирински, че тяхната таблица е изградена на базата на съотношенията в средната работна заплата, ние трябва да говорим за данъчна основа. В много случаи разликата между данъчна основа, доход и заплата е значителна. Подобни съотношения не са валидни за трите категории.
При евентуална промяна в най-високата подоходна група - над 600 лв., ще останат около 5% от данъкоплатците. Това са, така да се каже, най-богатите данъкоплатци. Те, разбира се, ще плащат около 48% от цялата маса на данъка. Мисля, че една такава промяна би била по-справедлива към т.нар. средна класа у нас.

Специално внимание според мен заслужава предложената таблица за облагане доходите на физическите лица от страна на Коалиция за България. Тази таблица има две особености в сравнение с другите.
Първо, тя има най-много групи и, второ, забележете, най-високи данъчни ставки в отделните групи. Накратко това означава следното: големият брой групи отдалечава в значителна степен данъка от “плоския” данък.
Второ, високите данъчни ставки до голяма степен изяждат положителния ефект от социалната политика, която се преследва с големия брой групи. Големият брой групи означава по-голяма диференциация на данъкоплатците в зависимост от доходите, които получават.
Аз също не съм съгласен да се позоваваме на Конституцията, защото равенството може да бъде с различни измерения. Има относително равенство, абсолютно равенство, пропорционално равенство, прогресивно равенство и т.н. В Конституцията не е казано за какво равенство става дума. Ние можем да изчисляваме един и същи процент върху доходите – това е относително равенство. Но не означава абсолютно равенство. Получаващият 100 лв. доход при относително равенство не е равен с получаващия 1000 лв. доход при абсолютно равенство. Това са съвсем различни неща.
Предложението на Коалиция за България има и друга особена характеристика. Те разширяват обхвата на семейното подоходно облагане, като включват и някои разходи по поддръжка на жилището. Разбира се, тази идея едва ли може да претендира за оригиналност. Това е в по-голяма степен доближаване до стандарта и класическия модел на семейното подоходно облагане, но друг е въпросът дали той може да се приложи и при нашите условия.
И още една особеност на предложението на Коалиция за България – за данъчни облекчения в зависимост от броя на децата. Ако обърнете внимание, уважаеми дами и господа, ще видите, че при три и повече деца се добавят по 8 лв. за всяко дете, което предполага, че с нарастване на броя на децата данъчните облекчения за отделните семейства намаляват. Това е един наистина социално справедлив подход.
Ако отворите предложението на СДС ще видите, че там е приложен един съвсем коренно противоположен подход по отношение на броя на децата. Там се предлага например данъчно облагане до второто дете. Трето дете не може да се ползва с такава данъчна преференция. Аз дълбоко се надявам, че в това предложение не се залагат някакви дискриминационни елементи.
Направих си труда, уважаеми дами и господа, да разработя елементарен пример при едни и същи данъчни основи в интервала от 130 до 1000 лв. месечна данъчна основа за различните предложения на парламентарните групи, за данъчната таблица и семейното подоходно облагане. Сравнителният анализ дава основания да се направят твърде интересни изводи, които потвърждават заключението, че тези предложения са до голяма степен произволни и не са достатъчно мотивирани. Тоест в тях няма ясно изразена данъчна политика, която да се идентифицира с физиономията на съответната политическа сила. Дори може да се каже, че тези предложения до известна степен са парадоксални от гледна точка на политическата логика.
Изчисленията например показват, че независимо от броя на децата най-високи данъци се предвиждат в предложението на БСП, следвани от Новото време, СДС и ДСБ. Готов съм да предоставя копие от изчисленията на тези, които не вярват в моите изводи. С други думи, в направените предложения данъците постепенно намаляват отляво надясно. Смятам, че това е една твърде необичайна закономерност. Защото нормално е да се очаква десните политически партии да следват данъчната политика, която да стимулира в по-голяма степен натрупването, а левите съответно – потреблението.
В съответствие с направените дотук изводи искам да заявя, че парламентарната група на нашата политическа сила ще подкрепи предложението на Министерския съвет за измененията на предлагания законопроект. В същото време ние сме готови да обсъдим възможности за две промени в таблицата за облагане доходите на физическите лица – първо, за повишаване на необлагаемия минимум до 150 лв. и за добавяне на допълнителна група в таблицата с цел облекчаване на така наречената средна класа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Реплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин Имамов, слушах Ви с внимание и на комисията, слушах Ви и днес, и с уважение към това, което изнасяте като цифров материал. В същото време накрая направихте една манипулация, която мисля, че не е съвместима с числата, които ползвахте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Манипулация –според Вас.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие твърдите, че при нас данъчното бреме е най-голямото. Ние предлагаме до 150 лв. необлагаем минимум, което е и вашето предложение, ако съм Ви разбрал правилно. След това ние предлагаме 18% до 350 лв. Вашето предложение, което току-що подкрепихте, е за 22% и тук се появяват вече и 24%. Нашето предложение е за 18% до 350 лв., а при вас вече има две скали – 22 и 24 – най-високата скала.
След това от 350 до 700 лв. ние предлагаме 22%, при вас са 24%. За какво увеличение си говорим?
От 700 до 1000 лв. се изравняваме с високата скала на правителственото мнозинство и отиваме на 24%. Вие казахте, че над 600 лв. съвкупността е 5%. Над 700 лв., господин Имамов, очевидно е по-малко от 5%. Ето за тези по-малко от 5% ние предлагаме два етажа: от 26 и 29%. При това последният етаж е жестоко обоснован – над нивото на необлагаемия минимум няма осигурителна тежест. Остава само данък общ доход. И искаме поне малко да се компенсира това, че тези хора ще плащат само данък общ доход. До нивото на осигурителната тежест се плащат 70% и кусур и след това вие изведнъж ги оставяте на 24%. Не им позволявате да участват пропорционално в тежестите на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Втора реплика – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Имамов, преди всичко приемам уточнението, което направихте за облагаемата данъчна основа в сравнение с доходи, със заплата.
Второ, наистина с интерес ще чуя Вашия отговор на репликата на господин Димитров. Аз също държа пред себе си тези две таблици, които той току-що разтълкува пред Вас и колегите, и се присъединявам към неговото становище, че ако нямате убедителни аргументи, с които да оборите това, което той казва, то Вие наистина подведохте и залата, и онези, които слушат извън нея.
И на трето място, по въпроса за равенството, аз не употребих тази дума, искам буквално да ви припомня ал. 1 на чл. 60 от българската Конституция, който гласи: “Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.”. “Съобразно” не означава някакво абсолютно или относително и т. н., както Вие казвате, равенство, а съобразяване, съответствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Третата реплика е на господин Йордан Нихризов. Заповядайте, господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Аз с интерес изслушах Вашия анализ. Той беше пространен, но в него имаше няколко фактологически грешки.
Първо, Вие решихте да подредите политически както Вам е удобно и да направите класацията на таблиците така, както Вие смятате че трябва да бъде направена. Тук грешката Ви беше, че предложението не е на ДСБ, а на ОДС, в който влиза и БСДП.
Вторият момент. В своето изказване Вие първо отрекохте плоскостта, която се получава в правителствения законопроект над 250 лв., а най-накрая казахте, че ще гласувате за него.
И последната, най-голяма грешка, която може да се счете и като заблуда. Уважаеми господин Имамов, Вие казахте, че чрез правителствения законопроект семейното подоходно облагане или по-скоро елементите на семейното подоходно облагане, които се въвеждат, се въвеждат от 2005 г. Схемата, която е представена в правителствения законопроект, ще започне да действа, господин Имамов, чак от 2006 г. и в бюджета сега не са предвидени средства за това семейно подоходно облагане. Опровергайте ме, ако не е така. Но когато аз излагах двата различни подхода – на ОДС и на правителството – подчертах, че единственото облагане при правителството е в годишен размер и ще се почувства едва през 2006 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Господин Имамов, предполагам, че ще се възползвате от правото си на дуплика. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Мисля, че няма манипулация, господин Димитров. Ето я таблицата, ако желаете, веднага мога да Ви я покажа. Няма да коментирам тази таблица, защото моите изводи се основават на резултатите от количествен анализ. Ето това са данните, фактите, заповядайте, проверете ги. Ако трябва да правим сравнителен анализ по елементи на таблиците, това е безсмислено. Общите изводи не могат да се направят, ако трябва да сравняваме първата група с втората група, с първата. Става дума за една пълна, цялостна комплексна разработка в интервала от 130 до 1000, 1020 лв., за да се види ясно тенденцията при всички предложения.
Мога само да кажа, че аз не споменах едно нещо. БСП има предложение по отношение на семейния данък, свързан с редуциране на данъка по отношение на разходи за жилище. Аз тук не ги смятам тези неща, вероятно съвсем малко ще се промени картинката. Но това са фактите. Аз подреждам парламентарните групи по резултатите от ясни, категорични и безкомпромисни изчисления. Който се съмнява в тези изчисления, ето, да ги вземе и да ги опровергае публично. Заявявам го категорично. Подготвил съм екземпляри за всички, вземете ги и ги вижте.
Съжалявам, господин Нихризов, извинявам се, че използвах ДСБ вместо ОДС, това е случайна грешка. Но ако сте забелязали, аз правих сравнения само на предложенията на опозицията. В тези сравнения аз не включих предложението на правителството. Това предложение предстои да се дискутира, аз казах в кои посоки – по отношение на броя на групите, по отношение на необлагаемия минимум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Господин Валентин Василев има думата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По повод дебатите във внесените законопроекти някои мои колеги доста обстойно се опитаха да развият теорията що е дясна, що е лява политика. Ние също сме правили много точни сметки. Няма дясно правителство в Европа, което да предлага такава скала на облагане, която приравнява най-ниските с най-високите доходи. Модерната пазарна икономика в Европа е социална, там е сложена една думичка “социална” – социална пазарна икономика. Това е измислено от десни партии, от десни икономисти.
Това, което предлага правителството, означава че най-високи данъци се събират от големи групи население, най-вече държавни служители. Всички лекари, всички учители, всички служители на МВР, всички служители в Българската армия попадат точно в тези скали, техните заплати ще се облагат с такъв процент, с какъвто и на хора, които имат по 1500-2000 лв. доход.
Съюзът на демократичните сили предлага малко по-справедливо разпределение на данъците, като предлага по-добра диференциация и да бъдат облекчени данъците на хората, които имат най-ниски доходи и ще пострадат от тези данъци. Дясната политика означава събиране на по-малко данъци. Така както е цялата данъчна политика на правителството, държавата в момента събира над 40% от брутния вътрешен продукт – 42-43%, това трябва да се види при точните изчисления, и след това ги преразпределя. И то ги събира от по-бедните хора.
Ние вчера предлагахме и предлагаме със следващите данъци да бъде облекчен бизнесът, който създава брутен вътрешен продукт, и в същото време да бъдат намалени данъците на физическите лица, на хората, които освен тези данъци имат да плащат много други неща – имат да плащат осигуровки, повишаването на акцизите ще се отрази също върху техния бюджет, повишаването на цената на топлоенергията, което се предвижда, както и на други енергии. Така че ние трябва да мислим и за тези хора, които съставляват според мен 60-70% от всички, които са планирани в бюджета да получават заплати от държавния бюджет. Пак повтарям групите население: това са учителите, на които ние разчитаме да подобрят образованието, това са лекарите, на които разчитаме да подобрят здравеопазването. Всички те попадат в тези групи, не може да се спре таблицата до 250 лв. и оттам-нататък всички да бъдат облагани по един и същи начин.
Ето защо аз моля народните представители в тази зала да подкрепят един по-справедлив вариант на проект на Закон за облагане на доходите на физическите лица, за да не подложим българския народ, голяма част от хората на България на по-тежки изпитания през следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Василев.
Има думата за изказване господин Муравей Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тук станахме свидетели на един анализ, базиран на цифрови стойности, които господин Имамов си е направил труда да подреди, да анализира и да излезе със съответни изводи. Аз така и не разбрах дали той е привърженик на така наречения плосък данък или не е, защото в изказването му имаше малко противоречия по тоя въпрос. Ако се интересувате от моето мнение, аз не съм привърженик на така наречения плосък данък и си имам мотиви за това.
По отношение на твърдението обаче, че има сериозно намаляване на данъчната тежест и на данъците по отношение на предишната година, бих могъл много сериозно да опонирам на вносителите на данъчните предложения на цялостния данъчен пакет. Защото, правейки този анализ, господин Имамов може би трябваше да тръгне оттам – да посочи относителното тегло на събираните приходи в бюджета, не казвам само данъчни, към брутния вътрешен продукт, който е заложило правителството за 2005 г., и да го съпостави със сегашния.
Аз чувам най-различни величини от медиите, от някои анализатори, от профсъюзни лидери дори. Но ние, народните представители, при това от Бюджетната комисия, та даже и заместник-председатели, нямаме такава информация от меродавен източник, за да можем да коментираме днес тези величини.
Затова аз питам господин Имамов директно може ли той да посочи тези две величини, за които стана дума преди малко – относителният дял на събираните приходи в бюджета към брутния продукт сега и тези, които се предвиждат за 2005 г., за да ви кажа дали има или няма данъчно намаление.
По отношение на данъка, за който стана дума – данък общ доход. Господин Имамов говори за една сметка от 130 лв. доход, който се облага до 1000 – 1000 и нещо. Аз бих задал въпроса на господин Имамов и на вносителите въобще държат ли сметка за увеличената социална тежест? Какво биха казали те за сумарното облагане – данъчно социално, данъчно социалната тежест, която плаща българският данъкоплатец? За него това е важно. Той от своята маса на работната заплата отделя една сума общо – данъци и социални осигуровки, и останалото е нещо, което той потребява. Него това го интересува.
И аз задавам въпроса: има ли следващата година спрямо сегашната намаление или увеличение на тази социално данъчна осигурителна тежест, заедно, съвместно двете?
Аз също като господин Имамов си направих труда да направя няколко малки изчисления и ще ви запозная с тях. Спорът за това дали да се облагат 150 лв. или не, според мен, не е толкова съществен, защото знаете, че облагането на дохода с данък общ доход следва след като се приспадне от този доход социалната вноска. При един доход от 150 лв. като приспаднем оная социална вноска, която ще има догодина, не тази, която е сега – знаете, че сега е 10,5% социалната вноска. Догодина се очаква да стане 12,6% - та като сложите 12,6 върху 150 лв. вие слизате под облагаемия минимум. Става под 130 лв., сиреч един доход от 150 лв., който се осигурява, няма да има данък общ доход следващата година. Затова ви казвам, че не това е разковничето на тази таблица.
По-важното е обаче като съберете тези пари, в случая се полагат 20,90 лв. социално осигуряване на доход до 150 лв., и ако няма данък, както се предлага 130 лв. да е необлагаемият минимум – тук остава вече по-малка сума, то онова, с което общо ще бъде обложен дохода от 150 лв., е 20,90 лв. – без данък, но само социална осигуровка. Колко е тази година не само данъка, но и социалната осигуровка, събрани заедно, за същия доход от 150 лв.? Ще ви кажа: 17.5. Сега 150 лв. по днешната таблица се облагат със социално осигуряване от 15,75 лв. и данък общ доход от 1,72 лв. Събрани двете дават 17.5. Следващата година само социалното осигуряване е 20.9. В повече 3,40 лв. Обърнато към процент, представлява 19% повече спрямо сега.
За какво говорим? Говорим ли че ние намаляваме данъка за следващата година или го увеличаваме? Ето, прости числа. Статистик има, професор, трябва да му говоря простичко за тези неща.
Какво става при 200 лв., господин Имамов? Днес социалната и данъчна тежест при сегашната таблица при 200 лв., при действащата в момента е 30.3 лв. Догодина при 200 лв. социалната и осигурителната, и данъчната общ доход вноска ще бъде 32,20 лв., което е в повече от 1,90 лв. спрямо сега. И така съм ги изкарал ей тук до 1000 лв. доход (Показва табличка.) Както Вие сте ги направили, но на едно по-малко листче до 1000 лв. И като ги сметнете, виждате, че сравнително почти няма намаляване на тая събрана социална и данъчна тежест спрямо тази, сегашната година. Дори има някои крайности по-нататък. На някои места се докосват тази и следващата година, но във всички случаи данъчноосигурителната тежест следващата година е по-висока от тази година.
Затова Ви моля не говорете по-нататък, че днешното управление, че днешното правителство, че днешното мнозинство намалява социалната и данъчна тежест за следващата година, защото то просто не е вярно и е очевадно, и всеки може да го сметне. Всеки данъкоплатец, който плаща данъците си, знае тая таблица, може да си сметне дохода. Вижда Вашата, смята си дохода за догодина и вижда дали има или няма.
Но за мен по-важно е друго. Освен всичко това, за което говорим – за реалното увеличение в абсолютни размери, господин Имамов, и в относителни и в абсолютни смесено, увеличението е налице. За мен е по-важно дали общо държавата тази година от икономически активното способно население и бизнес в България ще отдели по-голяма част от създадения брутен продукт, за да го преразпределя тя вместо бизнесът и домакинствата или ще бъде по-малък? От отговора на това зависи истинската политика на днешното правителство, а не онази, която се казва и която много лесно би могло да бъде манипулирана с подобни такива отчети и доклади, каквито преди малко Вие изнесохте от тая трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли желаещи за реплика?
Има думата проф. Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, защото господин Радев отправи директно към мен няколко въпроса и аз се чувствам задължен да отговоря на тях.
Аз също, господин Радев, не приемам “плоския” данък и го определих като социално несправедлив. Аз мисля, че при нашите условия и не само при нашите условия “плоският” данък в най-голяма степен се отдалечава от онзи текст от Конституцията, който господин Пирински прочете от нашата трибуна.
Не съм твърдял, че има сериозно намаляване на данъците, както Вие се изразихте. Има намаляване на данъците. Това намаляване до голяма степен се изяжда от по-високата осигурителна тежест – тук сте прав, но общо има намаление на данъчноосигурителната тежест, която в по-малка степен се изразява при нискодоходните групи и в по-голяма степен – при високодоходните. Това е моя отговор на втория въпрос.
По отношението приходи и брутен вътрешен продукт. Господин Радев, знаете, че това е проблем на макроикономически анализ и проблем на бюджета. Мисля, че ще дойде време, когато ще трябва да го обсъждаме. Но ще Ви кажа само, че през последните няколко години, откакто управлява това правителство, отношението приходи – брутен вътрешен продукт, което измерва намесата на държавата в икономиката, а не данъчното бреме на макроравнище, повтарям, се движи в границите от 39,8 до 38% - една лека тенденция към намаление. Не мога да бъда категоричен за следващата година, но той ще бъде в интервала от 38 до 40%. Ако кажете, че там тенденциите не са достатъчно ясно изразени, аз ще се съглася с Вас. Държавата трудно се оттегля от управлението на икономиката.
Що се отнася до данъчната тежест на макроикономическо равнище, навярно ще се съгласите с мен, това е относителният дял на приходите от данъци и от брутния вътрешен продукт. През последните три – четири години, откакто управлява това правителство, относителният дял на данъците от брутния вътрешен продукт се изменя от 3,9 до 3,5% - една ясно изразена, макар и бавна, тенденция към намаляване на данъчните приходи като процент от брутния вътрешен продукт.
Господин Радев, съгласен съм с Вас, че данъчната основа е показател, който се формира на базата на различни редукции. Вие споменахте, че от дохода се редуцират осигуровки, след това се редуцират данъчни облекчения за дарения от около 10%, има редукции, свързани с нормативно признати разходи. Те в отделните групи са различни, така че аз потвърждавам моята хипотеза, че трябва да се прави разлика между данъчна основа, доход и работна заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Имате думата за дуплика, господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Имамов, основният въпрос, който зададох и за мен беше важно да чуя отговор от представител на мнозинството, е относителният дял на приходите в бюджета към брутния вътрешен продукт. Вие казахте, че някъде между 38 и 40 щяло да бъде, което е твърде голям толеранс, след като е приет бюджетът на политически съвет на НДСВ. Ако вие това не знаете днес, след като сте коалиционен партньор, аз не знам какво точно може да знаете за бюджета за следващата година. Той е основен параметър, приет на политическо ниво на вашите централи. Вие сте заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси от това мнозинство и не ми казвате колко е, значи не го знаете. Това, че Вие не го знаете, е под всякаква критика. Аз мога да не го знам, не ми го дават да го науча, но Вие би трябвало да го знаете. Но, ако го знаете и не го казвате тук, това може би няма да е най-добрият начин да работим в този български парламент.
Колкото за намаляване на данъчноосигурителната тежест, господин Имамов, тук директно Ви казвам, че заблуждавате. Това, което казвате, не почива на сметки. Ще Ви дам листчето, като свърша тук, за да го изчислите и Вие, за да видите, че има увеличена данъчна осигурителна тежест следващата година спрямо сегашната. Не може да излезете от тази трибуна и да кажете обратното, без да го докажете. Вие само го казвате и искате да Ви “верваме “. Аз обаче съм смятал и Ви показвам сметки. Следващата година по всички етажи от 150 до 1000 лв. има увеличена данъчна осигурителна тежест спрямо сега. Има едно – две изключения с 1 лев на дохода на 700 лв. и на дохода около 1000 лв. Това са двете изключения и то с по 1 лев. Всичко останало е във вреда на това сравнение.
Така че, ако искате да бъдете по-убедителен, както бяхте в началото с числа, трябва точно това да казвате. Данъчната тежест била намалена относително. Сама за себе си – да, вярно е, това е тенденция от осем години насам. Аз например заварих данъка върху печалбата, сега корпоративен данък, на 42,5%, а го оставихме на 25%. Спомняте си това. Всяка година това е тенденция и няма смисъл от тази трибуна да казвате за тази тенденция, която е много преди вас, приписвайки я само на вашето правителство. Просто не е коректно. Но тази тенденция не означава, че българинът плаща по-малко паразитни пари извън дохода, който получава. За него това са паразитни пари, не само данъка, но и осигуряването, и всички онези тегоби, които съпътстват неговия едногодишен финансов живот. Затова, взимайки него, трябва да бъдем коректни и да кажем истината в очите. Не е важно, че само данъчната тежест се намалява. Сумарната се увеличава, което означава по-малко разполагаем доход на всяко едно домакинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има думата народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Имамов, тъй като очевидно Вие играете ролята на финансов министър днес, поради липса на истинския, с този данък в цял свят се цели преразпределение на парите. В цял свят това данъчно облагане приема някаква социална форма, а социалната форма е да вземеш от някого и да дадеш на някого. Това е смисълът на всеки данък. Какво прави тази схема, която предлага правителството, която предлага мнозинството? Аз съм благодарен, че взимам думата след господин Радев, който в момента явно убеждава господин Имамов, защото господин Радев каза простата истина – облекчение има, данъчно облекчение има, и това трябва да се каже много силно, за доходите над 1000 лв. В момента променяме закона, за да може българите, които получават над 1000 лв., да им се намали данъчно осигурителната тежест. Това е дясна политика. Друг е въпросът, че аз се удивявам, че господин Имамов с неговия електорат работи за тази дясна политика. Но това трябва да се артикулира и да се знае, че се прави промяна в Закон за облагане на физическите лица, за да може на 2% от българите да им се намали данъчната тежест, тъй като им е много тежко. Това е философията.
Господин Имамов, аз съм съгласен за това, че тук трябва да пише “данъчната основа”, но не пише данъчната основа, а се пише сумата, която човек вижда в чека си като получава заплатата и това го интересува. За него това са числата, които той разбира, и от тази гледна точка може би е добре, че са точно тези числа. Но кой е обектът, от който ще взимаме, и кой е субектът, на който ще даваме по тази схема, която ни е дадена? Аз с удивление откривам, че главният обект, от който ще взима правителственият проект, е средният българин и под средният българин. На хората с доходи над 250 лв. вие им слагате максималната ставка. Тогава какво преразпределяме? В името на какво го преразпределяме? Тогава дайте да си сложим “плосък” данък, да е еднакво за всички и край по въпроса. Арогантно е да тръгнеш от 250 лв. с най-високата ставка!
Този дебат се повтаря всяка година. Аз мисля, че започваме да губим грешни пари на данъкоплатците, обсъждайки го всяка година. Добре е да сложим принцип. Аз мисля, че най-лесният принцип е средните доходи, знам, че не е вярно, на средния българин, да го видим и да видим как го облагаме. В нашата таблица ние сме взели точно средния доход на този средностатистически българин. Казваме, че този средностатистически българин трябва да го облагаме, ако получава средна заплата, с 18%. Осемнадесет процента, а не 22, не 24%. Ако имаме две заплати, нормалното е да повишим. Не мисля, че предлагаме драстично повишение, след като добавяме 4% за доходите от 350 до 700 лв. Има логика. Получаваш две заплати – ще платиш с 4% повече, отколкото плащат за другите етажи. Получаваш три заплати – предлагаме да добавим още 2%. Или 6% да плащат хората повече от тези, които получават една средна заплата, т.е. става въпрос за седящите в тази зала, които получаваме три средни работни заплати в България. Ако логиката е да направим закон за себе си, това е тежко облагане. Но аз мисля, че логиката все пак е да го направим за огромната маса българи, за милионите българи.
Господин Имамов каза, че 90% попадат в тази плоска скала от 24%.
И отиваме към тези, които ползват облагите – от 1000 до 1500 лв., за които предлагаме да добавим още 2% отгоре. Господин Имамов и управляващите са обезпокоени – как тези най-богати хора ще ги мъчим с още 2%? Сметнете го – от 1000 до 1500 лв. ще им сложим още 2% и това ще ги разсипе. А още по-неприличното е над 1500 лв., когато няма осигурителна тежест, да им сложим 29%. Това е въпиюща несправедливост! Кое е несправедливо?
И обратното – предложението на левицата трябва ясно да се разбере. До 1000 лв. намаляваме данъчноосигурителната тежест. Над 1000 лв. я увеличаваме. Ето това е границата. Но да се твърди, че предложението на левицата било за най-високите данъци – да, най-високите данъци за най-високите доходи. Това е простата същност на предложението, което правим.
Казах го в комисията, ще го повторя и тук: тук е разграничителната линия между ляво и дясно и не държим десницата да ни подкрепи. Признавам си, че държа ДПС да ни подкрепи, отчитайки електоралния състав. Левицата плюс ДПС би трябвало да гласува за една такава по-стръмна скала, която е социално справедлива при създалата се ситуация.
Напомням ви нещо друго – казва се: дайте да оставим парите при богатите хора, те са предприемчиви, ще ги вкарат в бизнеса, ще ги завъртят, ще създадат работни места. Дайте да обърнем нещата. Правим предложение, ако се реинвестира печалбата да им сложим нулева ставка. Тук става въпрос за личен доход, за лично потребление, то не прави работни места, прави вносен джип, вносни материали на вилата, на двореца. Това са други неща. Защо трябва в създалата се ситуация, когато и без това вносът ни съсипва, допълнително да ги освобождаваме, за да може да внасят все повече и повече.
Ако искаме този закон да бъде справедлив и да съответства на етапа, на който се намира нашата държава, на хала на нашата нация, да видим средния българин, да го забележим, да му се харесаме в навечерието на изборите и да му кажем: три години не правихме това, което трябва, но сега отиваме на избори, ще те издигнем на пиедестал, не себе си, затова ще създадем едни данъчни скали, които са справедливи. Повтарям: този данък трябва да въздава справедливост, а не да наказва. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други изказвания по петте закона на първо четене?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Законът, който разглеждаме днес, за съжаление не го разглеждаме във връзка с другите данъчни закони и не се отразява и влиянието, което ще има, увеличаването на ставката, която трябва да бъде заплащана за доброволното осигуряване и при тази част от осигуряването, която ще поемат работещите. Когато се говори за намаляване на данъците по този закон, очевидно в цялата съвкупност ще се окаже, че не само че не се намаляват, а напротив – данъчната тежест на работещите се е увеличила. В увода на Конституцията е казано, че Република България е демократична и социална държава. Питам като социалдемократ: къде е социалното в законите, когато по тази скала, която ни се предлага в момента, данъчната тежест пада именно върху социално слабите хора? При 100 лв., даже при 50 лв., удръжката е 12 лв. От 50 заработени лева ще получава 38 лв. Не е едно и също, когато на някой, който заработва 1000 лв. му се удържа 240 и ще получи 760 лв. Знаем колко е трудно да оцеляват хората при цени, близки до европейските стандарти, а с доходи, близки до тези на развиващите се страни.
И не на последно място – левицата няколко пъти е предлагала облекчения за тези, които стимулират назначаването на работници. Именно в патентния данък, това ще го предложим между първо и второ четене, е редно да помислим за тези дребни стокопроизводители, тези, които ще дадат основата на средната класа, за която непрекъснато се говори от 15 години и все още не е реализирана на практика. Именно тези дребни занаятчии, тези, които са по патентния данък, трябва да ги стимулираме, когато разкриват едно, две или три работни места, защото знаете колко е труден проблемът с безработицата, особено със скритата, със сивата икономика.
И накрая, да се върнем към същата тази прословута таблица, която е разковничето. Наистина всички, които мислят за над 80% от българските избиратели, трябва сериозно да си отговорят именно на този въпрос – коя от разбивките за данъчното облагане ще приложат и за коя ще гласуват, защото предлаганото от правителството е удар върху работещите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радвам се, че така оживено се проведе дискусия по представените законопроекти, защото те представят една много важна част от нашата икономическа политика, а именно подоходната политика. Положителните тенденции и резултати от подоходната политика, провеждана от правителството на НДСВ и ДПС, са определено факт. Социолозите отчитат началото на формиране на средна класа в България. Все повече намаляват хората, които се определят като стоящи на най-ниската социална стълбица и все повече се увеличава броят на тези, които смятат, че имат перспективи и възможности социалният им статус да расте. В процентно отношение това е една мобилна част от социалната структура на българското общество, но не по-малко от 20%.
Моделът на сегашното икономическо развитие определено гарантира индивидуалните успехи и много хора на този етап осъзнават този факт и се мъчат да се възползват от него. Затова подоходната политика на правителството трябва да се обърне към тези хора, които се възприемат като справящи се, към тези, които в момента са най-продуктивната част на обществото. Бъдещият бюджет трябва да ги подкрепи, защото и те подкрепят бюджета, създавайки най-голямата част от брутния вътрешен продукт и давайки най-голям принос и в приходите от данъци в бюджета на държавата. Подкрепата им, естествено, трябва да стане с добавянето на ресурс.
Няма да повтарям анализите, които особено господин Имамов изключително коректно направи, на това кои подоходни групи какво структурно съотношение имат и какви приноси имат към приходите от данъка за облагане на доходите на физическите лица. Моето мнение е, че наистина имаме възможност и трябва да направим корекции в таблицата по чл. 38 в проектозакона, предложен от Министерския съвет, за да може да се включи един допълнителен етаж на облагане в границата между 250-600 лв., за да може с по-голяма убеденост да твърдим, че бюджетът за 2005 г. ще бъде бюджет и на средната класа в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата Мирослав Севлиевски. Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕЛВИЕВСКИ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Това, което каза колежката Радева, е много важно и е много вярно. За голямо съжаление обаче законопроектът, внесен от правителството, не изпълнява на 100% думите и заклинанията, които направи тук колежката Радева.
Истината е, че законопроектът на Новото време за облагане доходите на физическите лица изпълнява идеите на новото време.
Новото време иска всички хора, които работят днес, всички хора, които се образоват и искат да се дообразоват, да бъдат поощрявани, а не да бъдат наказвани. Ние искаме всички доходи до 250 лв. да бъдат облагани веднъж с 10% и най-много с 20%. Всички хора, които получават заплати над 250 лв., това означава, че те работят от сутрин до мрак, че те са образовани, че полагат усилия да добият нови знания и нов опит. И по тази причина ние трябва да ги поощрим. Защото те са хората, които са средната класа на България. Днес въпросът е да поощрим българската средна класа. И когато днес гласуваме, нека всеки да си даде тази ясна сметка - кой най-накрая е готов не да прави популизъм, а да поощри и България наистина да има средна класа и кои са онези, които са срещу средната класа в България. (Реплики от КБ.)
Господин Овчаров, средна класа за Ваше голямо съжаление вече има в България и тази средна класа за Ваше още по-голямо съжаление не гласува за вашата партия, защото тя няма нито едно доказателство не само през последните 15 години, а и в годините преди това, когато се казваше по друг начин, че е направила каквото и да е за тази средна класа или пък има намерения да направи каквото и да е за българската средна класа! (Шум и реплики от КБ.)
Днешният парламент трябва да бъде парламентът на българската средна класа. Аз призовавам всички колеги от всички парламентарни групи да гласуват за закона на Новото време и да подкрепят българската средна класа и Новото време не като партия и не като парламентарна група!
За всички онези, които ще кажат, че Новото време намалява данъците на богатите, ще отговоря: Не всички богати в България са лоши. Лоши са само онези богати, които са богати от престъпна дейност.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Които не си плащат данъците.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Онези богати, които си плащат данъците, както казва госпожа Радева, онези богати, които работят, са добри. И тези богати добри ние трябва да ги поощрим!
За сетен път ви моля да поощрим и да подкрепим българската средна класа днес! А всички онези, които познават българската народопсихология, знаят, че за разлика от семействата в англосаксонската култура, когато в едно българско семейство дори един човек работи, той издържа цялата фамилия. Нека си дадем сметка и за българската практика, и за българската народопсихология. Нека онези, които издържат българските семейства, да бъдат подкрепени днес, а не да чакат госпожа Христина Христова уж да ги подкрепя!
Моля ви, колеги, подкрепете законопроекта на Новото време. Благодаря ви. (Шум, възгласи “Браво, браво!” и ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: След това пламенно слово, желае ли някой друг да вземе думата?
Разбирам, че господин Жотев иска думата, но словото му било над пет минути, затова ще продължим с изказванията по първо четене след почивката. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме разискванията по първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица.
Има думата за изказване господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
И днес, както и вчера при обсъждането на Закона за данъка върху добавената стойност, пред нас има шест законопроекта като предложение за промяна в Закона за облагане доходите на физически лица. Аз също намирам, че в досегашната дискусия се направи добра защита на повечето от законопроектите, които са внесени. Личното ми мнение, надявам се и на колегите от парламентарната група, от която съм и аз, е да подкрепят законопроектите на опозиционните парламентарни групи и с това ще започна, господин председател.
Дълбоко съм разочарован от предложението, което внася правителството. Аз не мога да разбера всъщност каква е философията на предлаганите промени в правителствения законопроект по Закона за облагане доходите на физически лица. Може би някои от колегите, които се опитаха да направят характеристика десни ли да промените или са леви, също се заблудиха. Според мен няма такава класация. От една страна, справедлива е критиката, че след 250 лв. доход се преминава към т.нар. моден сега за обсъждане “плосък” данък. И от тази гледна точка аз категорично съм против идеята на правителствения законопроект и нямам никакъв проблем със скалите, които са предложени от останалите парламентарни групи, от останалите законопроекти. Вярно е, че има нюанси. Като един от вносителите на законопроекта от Парламентарната група на ОДС аз си харесвам най-много нашата скала, но намирам, че другите предложения са също много близки. И позволете ми, господин председател, да направя един съвсем кратък преглед и сравнение на това, което се предлага.
Отново подчертавам, с това ще приключа, не подкрепям идеята на правителството да има само три групи. Радвам се, че госпожа Радева като председател на Комисията по бюджет и финанси изрази друга позиция. Аз подкрепям Вашата позиция, госпожо Радева, четирите групи на правителствения законопроект са некоректни, не отразяват ситуацията в страната, не правят и добра проекция в бъдещето. Нямаше да има проблем, госпожо Радева, ако след Вас беше станал финансовият министър или поне негов ресорен заместник, който да каже: да, идеята е добра, сгрешили сме ние в правителството. Засега Вие сте сама. Изпълнителната власт не казва нищо по въпроса. Може би сега, ако иска да реагира на моите думи, ще направи някакъв нюанс, с който да даде още едно рамо на правителствения законопроект. Моята позиция обаче категорично е против внесения от правителството законопроект. И то не само в частта за облагане на доходите. Правителственият законопроект е много слаб и по отношение на това какво се прави за патентните търговци. Но на този въпрос, господин председател, след малко.
В скалата, която предлагат група народни представители на ОДС, има четири групи. Необлагаемият минимум е до 150 лева. Тук искам да подчертая, че няма никакво значение дали правителството, финансовият министър, ще се разбере или ще се скара с Международния валутен фонд. Нищо общо няма с това. Нашият анализ показа, че 150 лв. необлагаем минимум е жизнено необходим, защото предложеното увеличение от 120 на 130 лв. в правителствения законопроект няма да бъде достатъчно и на практика то ще бъде, грубо казано, извинявам се за израза, изядено от личната осигурителна вноска, която всеки ще трябва да плаща в повече. И какво ще се получи? От една страна, на най-бедните работници и служители в България, които взимат по 130 лв., им казват: ето ви едни царски 10 лева. И в същото време човекът ще види, че от другия джоб му вземат левчета. Какъв парламент сме ние, за да се съгласим на такава стъпка? Дали 150 лв. ще бъде минималната работна заплата или не? Аз моля за подкрепата ви, уважаеми колеги. И необлагаемият минимум да стане 150 лв. Убеден съм, че такава подкрепа ще получим от Парламентарната група на СДС, където тяхното предложение е 140 лв. Надявам се, че ще получа подкрепата от Коалиция за България, защото анализът показва, че предложението, което правят за четирите скали, макар и малко по-наляво в спектъра, е също приемливо и би могло да бъде обект на съвместна работа между първо и второ четене, за да се излезе с един компромис. В този компромис обаче, колеги, аз не виждам място за предложението, което прави правителството с трите групи и с 250 лв., над които всичко вече всъщност се облага с 24%.
Аз имам определени различия с предложението на Коалиция за България по отношение на процента, който се предлага за най-високата група – 28 или 29. Нашето предложение е 115 лв. и 20 стотинки плюс 24% за горницата над 840 лв. Според нас между 250, 300 и 800 лв. – това са доходите на хората, които тепърва ще се афишират като средна класа. В проекта на СДС цифрата е много близка – малко над 900 лв. Би могло да се каже, че е приемлива цифрата, която е предложила Коалиция за България.
И отново, с това приключвам по този въпрос, това, което предлага правителството като структура, като запис просто не е догледано добре. Бих участвал в дискусията да има или да няма данък от тази дата, но това, което е направило правителството, е както винаги досега за три години и половина отново нещо смесено. Едно съчетаване на едните с другите резултатът, разбира се, няма как да бъде добър.
Мисля, че предложението на нашата парламентарна група по отношение внасянето, уреждането нормативно, законово на семейното подоходно облагане също е по-добро от правителствения законопроект. По този въпрос колегите ми вече говориха. Господин Нихризов очерта предимствата на нашето предложение. Подобни предложения има и в други парламентарни групи и ние ще ги подкрепим.
Бих искал да премина към втората група от въпроси, свързана с патентния данък, с дейността на патентните търговци. В пресата вече имаше – вероятно колегите са се запознали с резултата от нашата среща с представителите на бизнеса, имахме среща – вчера обявих – със синдикатите, с Асоциацията на българските общини, с част от работодателските организации. През последните години, откакто НДСВ реши, че много ще загуби бюджетът, ако се завиши патентният данък на стотици хиляди български предприемачи – дребен и среден бизнес, резултатът е такъв, че всъщност голяма част от тях потънаха в сивия сектор, изчезнаха и не плащат данъци. Мислите ли, колеги, че те са престанали да работят? Една голяма част от тях просто са преценили, че това, което държавата им налага като данъчна тежест по линията на патентния данък, просто е неприемливо. Анализът на техните финанси показа, че те търсят друг начин да излязат от обхвата на данъчното облагане. Немалка част, разбира се, това ясно съзнавам, вече не работят – просто защото тежестта, която им е наложена, ги е направила неконкурентоспособни. Те са излезли от бизнеса, отишли са в бюрата по труда, станали са наемни работници.
Каква е целта на годините в прехода? Разбира се, че подкрепа за цялото гражданско общество. Все пак, за да се разпредели нещо в социалния сектор, в здравеопазването, в образованието, все пак отнякъде трябва да дойде. Аз не мога да разбера защо НДСВ така жестоко се отнася към тези 300 хил. патентни търговци, които работеха преди две години. Това беше техният брой – над 300 хиляди. Днес те са под 200 хил. – някъде около 150 хиляди. Те са намерили начин да превъртят бизнеса си така, че да продължат да съществуват по някакъв начин. Не е ли по-добре, колеги, да свалим тежестта на патентните търговци, да направим едно по-справедливо зониране? Защото не е едно и също да плащаш патентен данък тук – по жълтите павета някъде - и съвсем друго е да отидеш по краищата на София.
Нашето предложение тук е, и ще подчертая, че молим за подкрепа, освен за София, такова зониране да има и за още два града – за Пловдив и за Варна.
Предлагаме също така да не подкрепите идеята на правителството единствено гр. Лом и общината да преминат от втора в трета група. Много неубедително, колеги, звучи мотивировката на правителствения законопроект, където има един цял параграф, в който се казва, че преместването на гр. Лом от втора в трета група е поради влошаване на икономическите условия в региона. Нашият анализ показва, че това е вярно за Лом. Аз ще кажа още няколко града и моля за внимание колегите, които са избрани в тези места. Ние смятаме, че от втора в трета група, освен Лом, трябва да бъдат прехвърлени Ботевград, Горна Оряховица, Добрич, Дупница, Кюстендил, Ловеч, Разград, Самоков, Свищов, Търговище, Червен бряг и Шумен. Може би нашият анализ не е бил достатъчно коректен.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): С Лом не може да се сравнява.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Може да има и други, аз казвам. Всъщност правителството и миналата година, и тази година не пожела да направи такъв регионален анализ. Междупрочем ние правим за втори път това предложение. Както казах, предлагаме за Варна и за Пловдив да бъде въведено зониране и да бъде диференциран патентният данък.
Предлагаме, на последно място ще отбележа, и намаляване на патентния данък за редица патентни търговци, които се занимават с оказване на дърводелски услуги, шивашки, поправка на водопровод, канализация и т.н., както сме направили нашето предложение. Просто бих искал да чуя аргументите на правителството или може би на депутати от мнозинството, които не подкрепиха в Комисията по бюджет и финанси поне тази част от нашето предложение. Просто имаше едно въздържане при гласуването, но без аргументи. Любопитно ще бъде тук за нашата парламентарна група да чуем защо не се подкрепят тези предложения. Дали скалата, която предлагаме за доходите на физически лица, е лоша, дали не е балансирана, дали подкрепата за патентните търговци е неправилна. На тези въпроси трябва да чуем отговор, господин председател, днес от Министерство на финансите, от финансовия министър най-вече, който сякаш от вчера се обиди и изчезна от хоризонта. Той впрочем изчезна още преди да разбере, че ще се обиди преди гласуването.
В заключение, смятам, че заслужават подкрепа всички законопроекти, внесени от опозиционните парламентарни групи. Аз лично не бих могъл по никакъв начин да подкрепя правителствения законопроект и съм категорично против него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Моля да дадете думата на господин Тасев, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да се съберат евентуално и други въпроси, за да не става няколко пъти господин Тасев. Затова продължаваме дискусията, стига, разбира се, да има още желаещи. Не виждам.
Затова бих помолил господин Тасев на въпросите, които постави народният представител Петър Жотев, а и на другите въпроси, които се повдигнаха, да даде един кратък, но съдържателен отговор по възможност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, във всички направени предложения за промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, включително естествено и този на Министерския съвет, се предвижда едно-единствено нещо – намаляване на облагаемата тежест. Разликата между тях обаче е тази, че предлаганият от Министерски съвет вариант е съобразен с наличната подоходна структура и ние считаме, че той е едно добро решение в правилната посока. Във всички останали случаи имаме засягане на бюджета в минус.
Искам да благодаря на госпожа Масларова, която оттегли своя законопроект, който щеше да коства 343 милиона; на господин Жотев – вариантът, който той предлага, би донесъл една загуба в размер на 412 млн.; на господин Василев – 358 млн.; на господин Севлиевски – 451 млн. лв. Това сами разбирате, че е нещо, което ще ерозира приходната част на бюджета и не може да бъде компенсирано. Надали има член на Министерския съвет, който да не е съгласен с това да бъдат намалени данъците. Тук е въпрос на балансираност и допустимост. Аз вчера нямах тази възможност да се изкажа за предложения, които касаеха по-малкия бизнес, където 50 хил. лв. се искаше да падне на 25 хил. лв. – границата за регистрация по данък добавена стойност. Нека да разделим 25 хил. на 261 работни дни. Ще видите, че се получават някъде около 190 лв. Сто и деветдесет лева е оборотът на един таксиметров шофьор тази сутрин, а ние с такава загриженост твърдим, че това е страшно тежко, непосилно бреме за бизнеса. Нека да разделим, 50 млн. лв. са приходите в бюджета от патентния данък. Там са регистрирани, не както господин Жотев спомена 300 хил., около 200 хил. души, които плащат този тежък данък.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Бяха 300 хил. броя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Били са, господин Жотев, защото са преминали в другата граница. Нека да разделим, господин Жотев, 50 млн. на 200 хиляди. Колко се получава? (Реплики от ОДС.) Средният патент колко ще се получи? Сто и петдесет лева. Сто и петдесет лева на 261 дни – колко ще се падне? (Реплика от н.п. Росица Тоткова.) Не е свинско със зеле, но това е статистика. Аз ви казвам. Средно на един човек, който е регистриран по патента, му се пада да плаща примерно по 200 лв. Добре, 200 лв. – излиза, че във всеки един работен ден 1 лв. не може да изкара за държавата. Така ли? (Реплики от ОДС.) Аз не мисля, че им е лесно. Вие като че ли не ползвате услуги, които са на патент. Били ли сте на тенекеджия скоро? Четиристотин лева ми взеха за една драскотина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да не влизаме в детайли.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Аз не разчитам на вашата подкрепа, защото говоря с данни от живота. Не искам да навлизам в подробности, господин председател, но просто това е повече от очевидно.

Патентът е форма, която позволява развиването на една доста широка гама от дейности, при които в никакъв случай не мисля, че това е някаква тежест.
Съгласен съм със забележките, които са направени за това райониране, защото там има известни несправедливости, но понеже дадох примера с работилницата ще кажа, че е естествено, че тези работилници, примерно, за автомобили не можем да ги намерим по ул. “Раковски”, а ще ги намерим някъде в покрайнините и в селата. По същия начин – надали ще има шивашко ателие на един обикновен шивач по ул. “Раковски”, а той ще бъде изтеглен в периферията на града. Тоест, много е комплексен характерът за определянето на районирането.
Мнението на Министерство на финансите, което аз лично си позволявам да изразя отново е, че това е един данък и това са дейности с изключително подчертано местно значение. Един шивач или една услуга няма национално значение, тя има изключително местно значение, разпростиращо се между две-три преки. И за това нещо трябва да се намери начин да бъде регулирано от общините и приходът да бъде за тях. Надявам се, че при следващо поставяне на въпроса парламентът ще има тази възможност да го реши в полза на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасев.
Дали има още народни представители, които искат да вземат отношение по тези законопроекти?
Госпожа Росица Тоткова иска думата, заповядате.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Безспорно е, че това е един от данъчните закони, който предизвиква най-голям интерес и най-сериозни дискусии. Няма смисъл да си обясняваме защо това е така. Но, колкото е по-важен законът, толкова по-малко се чуваме, което има вече защо да си го обясняваме.
Аз ще се спра само на няколко аспекта на проблема.
Първо, по отношение на скалата – независимо от това дали някой определя по някакъв начин една или друга скала аз мисля, че основното задължение на държавата е, в случая тази отговорност е възложена на Народното събрание, да разпределя справедливо тежестите на своите граждани. И затова, когато говорим за скалата справедливостта изисква тя да има повече етажи. И аз също ще подкрепя всички онези законопроекти, в които това е реализирано, защото струпването на доходи, в които има доста голяма разлика, за да не кажа огромна разлика, всъщност означава на практика прехвърляне на тежестите на ниските доходи. С тези доходи, които са преобладаващи – ниските доходи, ще трябва да се попълва хазната. Това според мен е крайно несправедливо. Има граждани в България, които получават високи доходи и това е добре, но за съжаление огромната част получава много по-ниски доходи.
Искам да ви кажа, че средната работна заплата в България е 283 лв. по данни на Националния статистически институт. Почти толкова, малко повече – 289 лв. е тя по данни на Националния осигурителен институт. Това само по себе си показва, че трябва да имаме тази ориентация – да разпределяме справедливо тежестта върху гражданите на нашата държава.
Вторият въпрос, на който искам да се спра това е въпросът за патентния данък.
Много говорим за патентните търговци. Много говорим за това как държавата стимулира дребния и средния бизнес. Ако някой е регистриран като патентен търговец, а регистрира много по-големи обороти, това е задължение на държавата – да осъществява този контрол. И няма как да се разбере, че всъщност автентичният патентен търговец, който се занимава с много дребни услуги, е репресиран от държавата, защото е имало и други, които са се възползвали от тази възможност. Това също е крайно несправедливо.
И когато говорим за доходите на патентните търговци ние трябва да отчитаме нещо, което винаги се забравя, защото простата съпоставка с работещите по трудови правоотношения не може да бъде направена, тъй като патентните търговци, както и всички други предприемачи, но специално за тях говоря, освен всичко останало, което те имат да вършат, те трябва да си плащат осигурителните вноски, които за тях не са малко и те дори не се измерват с дохода. Ние сме им казали, че ще се осигуряват на 200 лв. минимален осигурителен доход. Ама, той дали го има този доход или го няма този доход, това изобщо никой не го интересува. Той трябва да си плаща всички разходи за помещението – собствено или под наем, няма значение, но трябва да си плаща режийните разходи, да си плаща материалите и т.н. Така че, когато говорим за дохода на патентните търговци всъщност трябва да отчитаме това, че освен този оборот имат и разходи и тези разходи никак не са малки. Стимулирането на патентните търговци и точно на автентичния патентен търговец трябва да става чрез нисък данък.
Малко ли е това, че един патентен търговец може да няма голям принос в бюджета, но като се регистрира като такъв, излиза от цялата социална мрежа? Мисля, че това е достатъчно.
И накрая искам да кажа още нещо – всъщност с този Закон за облагане дохода на физическите лица правителството показва, че няма обща политика по доходите, защото когато се наложат размерите на осигурителните вноски, се получава така, че при една и съща заплата човекът през 2004 г. е получавал повече пари, отколкото ще получава през 2005 г. Няма да говоря за инфлация.
И накрая, когато говорим за минималното заплащане, искам да ви кажа, че при минимална работна заплата 150 лв., която е скочила с 25% всъщност човекът, който ще бъде на минималната работна заплата ще получава реален размер на работна заплата от 129 лв. – 9 лв. повече от днешната минимална работна заплата! Именно от тази гледна точка аз не мога да подкрепя законопроекта на Министерския съвет. Смятам, че то е продължение на тази политика, която обрича хората на безкрайна бедност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Не виждам желаещи да направят реплики.
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Нихризов. (Шум и реплики в залата.)
Той имаше представяне на законопроект, имаше реплика, но нямаше изказване, така че, господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Успокойте тези, които са неспокойни, господин председател. Изказването е в момента. Няма да продължи дълго.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз представих законопроекта на Обединените демократични сили, Демократи за силна България и БСДП, който междупрочем беше подкрепен след вчерашната среща и от двата водещи синдиката в България – КНСБ и “Покрепа”. Това е само за ваше сведение, тъй като оттук нататък ще говоря само за онова, което не казаха по отношение на правителствения законопроект говорителите от тази трибуна.
Междупрочем негова защита не може да направи и министърът на финансите, който обидено отсъства от днешния дебат, но това, което не беше казано и беше премълчано е, че заложеното семейно подоходно облагане в този законопроект толкова рекламирано, ще започне да работи едва след 2006 г. Така е направено в правителствения законопроект и затова господин Имамов нищо не каза по въпроса, когато го попитах кога ще започне да действа това изменение в предложения законопроект от правителството.
В предложения законопроект от правителството не се казва и дума за патентните търговци, а за облекчението, което миналата година успяхме да постигнем с толкова усилия в залата и което беше отложено с една година, днес господин Тасев казва, че щяло да нанесе големи щети върху бюджета тази година. Господин Тасев, то още не е започнало да действа, а Вие казвате какви щети ще нанесе това изменение. Първо пробвайте да ги видите. След това схемата, по която предлагате да се работи, е тежест върху ниските доходи, а по-нататък всичко е на базата на “плосък” данък. Да, вярно, така е. Госпожа Радева обаче внесе една забележка: “Да, виждате ли, колеги, можем да направим и съответните корекции”. На каква база ще направите корекциите, уважаема госпожо Радева, когато от министерството продължават да държат на същата схема – от 250 лв. нагоре данъкът да бъде “плосък”?! Или просто за пореден път се опитваме да заблуждаваме залата, че едно предлагаме, а съвършено друго гласуваме? Това е подход, който неведнъж сме го виждали в начина на действие на правителството.
Ставаше дума за патентните търговци. Господин Тасев, те намаляха от 320 хиляди през 2001 г. на 158 хиляди. Колкото и да ги делите с тази политика, ще станат още по-малко. Не защото са станали огромни бизнесмени и в момента мислят да конкурират Джерал Форд, а защото са заминали или в сивата икономика, или са отишли в социалното министерство и са зачислени там.
Що се отнася до защитата, която направихте, дори господин Герджиков ще Ви каже, че под неговата къща в центъра в София има шивашко ателие. Шивашки ателиета има навсякъде, но различни са районите, в които те могат да действат и възможностите, които имат, за да работят.
Вижте нашата забележка и нашето предложение, което вече четири години предлагаме за дейността, когато се извършват репаратури и поправки от тези шивачи. Не говорим в една и съща схема да бъдат сложени модните дизайнери и обикновените хора, които извършват репаратура на най-бедната част от населението. Това като че ли се струва на някои абсолютно невинна история. Опитваме се максимално да делим, да слагаме големи числа и да казваме: “Е, тук ще имаме 300 млн. лв. недостиг за бюджета, там ще имаме 400 млн. лв. недостиг, тази скала дава еди-колко си….”. А колко дава вашата скала? Май че вашата скала взема от едни, за да даде на други. Кажете истината!
Ако продължаваме по тази схема, ние действително ще се превърнем в такива законотворци, че ако някой има примерно връзки с община Лом, това ще бъде отчетено в законопроекта, а другите, които нямат възможности, няма да бъдат отчетени.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Защо имате нещо против Лом?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Оказва се, че след като сме направили анализ и ви го предлагаме, насреща имате само едно предложение. Може би защото господин Великов е депутат от Монтана. А какво ще направят другите колеги? Няма ли да потърсят Вашия анализ коя община до какво положение е стигнала?
И накрая – говорите толкова за децентрализация, говорите толкова за възможността общините да решават. Ами дайте възможност на общините в Пловдив и Варна също да си районират патентните търговци. Няма да се получи кой-знае каква разлика в това, което ще извършите, но може би техният брой няма да продължи да намалява.
Накрая, когато говорим за подкрепа на дребния бизнес, трябва да го правим на практика. Много бяха думите по отношение на това да се направят промени в данъчните закони. Именно Законът за облагане доходите на физическите лица е насочен към хората, които се занимават с дребен бизнес. От него ние можем да търсим израстването на средна класа. Останалото са само голи пожелания и обещания на една бъдеща предизборна кампания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Неговото изказване не предизвиква реплики.
Надявам се да няма други желаещи за изказване. Има ли? Няма.
Уважаеми народни представители, в 12,05 ч. ще започнем гласуването на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица по реда на постъпването на тези законопроекти.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Искам да взема думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От името на парламентарна група? Така можете да направите само изказване извън тази точка от дневния ред. Ако е така, заповядайте, а ако не – ще бъда огорчен.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Господин председател, надявам се да не Ви огорча по никакъв начин.
Искам да припомня на всички колеги, че днес не дискутираме даже и закони, нито цифри, нито данъци, нито облагане. Днес дискутираме едно-единствено нещо – българската средна класа. (Силен шум в залата.) Онези, които са за това в България да има средна класа, нека да помислят как ще гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме гласуването на законопроектите.
Поставям първо на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Валентин Василев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 209 народни представители: за 101, против 83, въздържали се 25.
Този законопроект не се приема.
Давам думата на господин Кирчев за процедурно предложение.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на СДС предлагам да се прегласува предложението на СДС за промяна на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кирчев.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване законопроекта с вносител Валентин Василев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 208 народни представители: за 97, против 87, въздържали се 24.
Този законопроект не се приема.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица е на Петър Жотев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 210 народни представители: за 106, против 78, въздържали се 26.
Този законопроект се приема на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване на законопроекта, тъй като има възможност част от рационалните предложения да бъдат взети предвид и при гледането на законопроекта между първо и второ четене. Като цялостен замисъл законопроектът особено в тази част, която е свързана с предложението по патентните данъци, е неприемлива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта на господин Петър Жотев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 215 народни представители: за 109, против 85, въздържали се 21.
Този законопроект се приема на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
Следващият законопроект е на Министерския съвет.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте законопроекта на Министерския съвет.
Гласували 218 народни представители: за 114, против 71, въздържали се 33.
Този законопроект също се приема.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Ако може да прегласуваме този законопроект, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване, което аз уважавам.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта на Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 112, против 88, въздържали се 18.
Този законопроект се приема на първо гласуване.
Следващият законопроект е на Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този законопроект.
Гласували 215 народни представители: за 104, против 97, въздържали се 14.
Този законопроект не се приема на първо гласуване.
Заповядайте, господин Миков, на Вас гласуваха доверието да направите предложение за прегласуване. (Шум и реплики в залата.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Уважавам Вашето предложение.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта на Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте със собствените си карти, уважаеми народни представители.
Гласували 217 народни представители: за 110, против 96, въздържали се 11. (Ръкопляскания.)
Този законопроект е приет на първо гласуване.
Последният законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица е на Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 197 народни представители: за 81, против 66, въздържали се 50.
Този законопроект не се приема.
Господин Севлиевски, сега може да обосновете прегласуването и да кажете за средната класа. (Смях.)
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля ви да предложите за прегласуване представения от Новото време законопроект.
Искам да попитам бай Христо той иска ли да има средна класа в България? Искам да попитам Данчо Памуков, Валери Димитров, Нина Радева, господин Соколов. Искам да попитам Христо Кирчев: всичките думи, които заедно сме споделяли петнадесет години, дали са били истина? Днес ли ще докажем или няма да го направим? Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Севлиевски.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта на Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 92, против 56, въздържали се 59.
Този законопроект не се приема на първо четене, с което приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Госпожо Радева, като председател на Комисията по бюджет и финанси, моля представете доклада по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните
данъци и такси № 402-01-54, внесен от Министерския съвет,
№ 454-01-68, внесен от Валентин Василев и група народни
представители, и № 454-01-84, внесен от Петър Жотев и
група народни представители

На заседание, проведено на 14 октомври 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесени от Министерския съвет и народни представители.
Законопроектът на Министерския съвет бе представен от заместник-министъра на финансите господин Стамен Тасев.
Основните промени в законопроекта са:
- предлага се да се отмени данъкът върху наследствата и пътният данък за леките автомобили;
- с оглед на необходимостта от въвеждане на Директива № 62/1999 на Европейската общност е предложена промяна на данъчната основа за определяне на данъка за товарните автомобили с технически допустима максимална маса над 12 т. Данъкът ще се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването на превозното средство.
Законопроектът на народния представител Валентин Василев и група народни представители бе представен от господин Василев.
Предлаганите промени в законопроекта са свързани с отмяна на данъка върху наследствата.
Законопроектът на народния представител Петър Жотев и група народни представители беше представен от господин Петър Жотев.
Предлаганите промени в законопроекта са свързани също с отмяна на данъка върху наследствата и пътния данък за леките автомобили.
По законопроектите се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно мотивите за отмяна на данъка върху наследствата, как ще се компенсират намалените приходи в общинските бюджети от този данък и дали ще е целесъобразно да се въведе праг, над който имуществото да се облага с данък върху наследствата.

Дискусията приключи с гласуване, при което трите законопроекта бяха подкрепени с 13 гласа “за”, 2 гласа “против”, “въздържал се” 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесени от Министерския съвет, народния представител Валентин Василев и група народни представители, народния представител Петър Жотев и група народни представители”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Госпожо Дикова, да чуем становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ДИКОВА:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство относно законопроекти за
изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
№ 454-01-68, внесен от Валентин Василев и група народни
представители, № 454-01-84, внесен от Петър Жотев и група
народни представители, и № 402-01-54, внесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 20 октомври 2004 г., обсъди внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Стамен Тасев и господин Иван Аспарухов – член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините и кмет на община Мездра.
Законопроектът, внесен от Валентин Василев и група народни представители, беше представен от народния представител Христо Кирчев. Законопроектът, внесен от Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите господин Стамен Тасев.
И трите законопроекта имат сходно съдържание. Основните промени са свързани с предлаганата отмяна в данъка върху наследството и пътния данък. В законопроекта, внесен от Министерския съвет, се предлагат и някои други промени, свързани с прецизиране на отделни разпоредби от действащия закон.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип предложените промени, като различни становища бяха изразени по отношение на отмяната на данъка върху наследството. Част от народните представители поставиха и въпроса за съответните механизми и възможности за компенсиране на отпадащите приходи в общинските бюджети.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 14 гласа “за”, без “против” и 4 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание Законопроект № 454-01-68, внесен от Валентин Василев и група народни представители, и Законопроект № 454-01-84, внесен от Петър Жотев и група народни представители, да бъдат приети на първо гласуване.
С 12 гласа “за”, 1 глас “против” и 6 гласа “въздържали се” комисията реши да предложи на Народното събрание Законопроект № 402-01-54, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имат думата вносителите на тези законопроекти. Ако желаят, могат да ги представят.
Господин Василев, желаете ли да представите законопроекта, на който сте вносител заедно с група народни представители?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В докладите на двете комисии много точно са отразени мотивите и защитата на тези законопроекти. Наистина и трите законопроекта са изключително близки.
Трябва да отбележа, че преди да предложим нашия законопроект, който е внесен още на 8 септември т.г., ние проведохме редица срещи с граждански и обществени организации, за да предложим отпадане на данък наследство. Може би трябва да допълня това, че в рамките на цялата страна за миналата година са събрани едва около 350 хил. лв. Пак повтарям, за цялата страна, за всички наследства, които са реализирани. А административните разходи са далеч повече.
Другият мотив е, че се предполага, че Министерството на финансите си е свършило работата и за тези наследства са платени данъци. Всички, които са укривали доходи, които имат незаконно придобито имущество, трябва да бъдат санкционирани по силата на сегашните закони и по силата на закона за имуществото, придобито с престъпна дейност, който се предлага да бъде приет. Но честните хора в тази страна, които са си плащали данъците, които са придобивали имущество по честен начин, трябва да бъдат освободени от този данък. Тоест да бъдат освободени втори път да плащат данъци за едни и същи доходи. В редица страни в Европа това е въведено. Миналата година беше въведено и в Република Словакия.
Пак казвам, че това предложение идва след като ние сме проучили общественото мнение в тази посока.
Сега какво става на практика? Защо само 350 хил. лв. постъпват от наследства? Сега всички граждани на България започват да се надлъгват с държавата, да наемат адвокати, за да прехвърлят приживе имоти и коли, да строят или да купуват от името на децата си, за да избегнат този данък. Това са били мотивите за внасянето на такъв законопроект от наша страна. Удовлетворен съм, че и други политически сили и парламентарни групи са внесли подобни законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Жотев, ако желаете, можете да представите Вашия и на групата народни представители законопроект.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Група народни представители от Парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България и Българската социалдемократическа партия, правим две предложения за промяна в Закона за местните данъци и такси.
На пръв поглед, предложенията са безпроблемни, но всъщност очаквам и след днешната дискусия в парламента да има определен отзвук в българското общество, тъй като първото ни предложение, господин председател, е свързано с отмяната на Глава втора, Раздел ІІ “Данък върху наследствата”, с всички членове – от чл. 29 до чл. 43, включително. Ние предлагаме данък върху наследствата да отпадне.
Противоречиви изказвания имаше и на заседанието на Комисията по бюджет и финанси миналата седмица, защото този проблем има икономическо, политическо и социално измерение. Поставям на първо място икономическите аргументи защо според нас трябва да отпадне данък наследство. В една нормална държава с пазарна икономика, каквато е България, данъчната администрация и изпълнителната власт трябва да събират данъците от българските граждани.

Аргументите, които прозвучаха на заседанието на Бюджетната комисия миналата седмица против отпадането на данъка върху наследството, бяха най-вече в тази посока – не се ли дава възможност наследниците на онези, които рушат законовата рамка в нашата страна, които не си плащат данъците, които крадат, малтретират, рекетират българския бизнес и българските граждани и трупат богатство чрез незаконна дейност, да бъдат облагодетелствани, като отпадне данъкът върху наследството. Нашата позиция е, че не бива със законите и с техните промени да се опитваме да потушаваме неуспеха на изпълнителната власт да събира точно и коректно всички данъци, които всеки български гражданин дължи. И друг път съм имал възможност да кажа от тази трибуна, господин председател, че ние имаме готовност да подкрепим всяко действие на изпълнителната власт, всяка законодателна инициатива на Министерския съвет, ако тя е насочена в посока на подобряване събираемостта на данъците.
И тук ще си позволя само за секунда една реплика, тъй като, доколкото знам, нямам възможност да изразя своята лична позиция по повод на отправени обвинения от министър, а днес и от заместник-министър. Искам да подчертая, господин председател и уважаеми колеги, че с предложенията, които направихме в първите два законопроекта и благодарим, че бяха подкрепени, ние, нашата парламентарна група не целим да ерозираме държавния бюджет. Вчера финансовият министър обвини колегите ми и мен, които внасяме законопроекта за намаляване на данъчната ставка от 20 на 18 на сто, че ерозираме бюджета и рушим като една безотговорна политическа сила бюджетната рамка и изобщо успеха на България през 2005 г. И тук ще подчертая, че насрещните, компенсиращите механизми ги има в законовата рамка, единствено изпълнителната власт трябва да работи още по-добре. Защото тя направи немалко през последните 5-6 години за подобряване на събираемостта.
Така че, ако съм прозвучал малко встрани от темата, се извинявам, но държа да подчертая, че всички предложения, които правим и това предложение включително за отпадане на данъка върху наследството, са с цел подобряване условията за бизнес, увеличаване на разполагаемия доход, справедливост в България. Нека да се преустанови тази порочна практика хората да остават на улицата, защото просто са се страхували техните деца да платят някой и друг лев под формата на данъци. Нека да се реши въпросът, свързан с даренията, който справедливо беше поставен на заседанието на Бюджетната комисия миналата седмица, да се намери регламентация на този въпрос, за да не се получи така, че ние предлагаме да отпадне данъкът върху наследството, от една страна, а от друга страна – да има данък върху даренията. Признавам, този въпрос ние не сме го визирали в предложението за отпадане на данъка върху наследството. Което обаче не значи, че не бива да подкрепим такова предложение. Напротив, за всичко, което е построено в България, би трябвало да е платен данък. Който не е плащал, с всички законови инструменти в България трябва да бъде принуждаван да плати. Защото няма по-сигурен начин да се вкара един бандит в затвора от този да се види дали той е плащал данък. Тогава ще се види, че на много хотели, които са построени и никнат като гъби със скоростни темпове в България, собственикът им би могъл да се сблъска с една твърда, здрава данъчна администрация.
Затова аз моля за подкрепа на това наше предложение. Готови сме да чуем аргументите “за” и “против”. Не бихме подкрепили идея да се раздели едно наследство на такова, което е голямо и върху което примерно да се плаща данък, и такова, което е мъничко и да кажем, че за него примерно няма да се плаща. Защото това не е неутрална политика, ние не сме за такава политика. Когато данъците са платени върху едно наследство, то може да е и един лев, може да бъде 1000 лева в банката, може да бъде една къщичка, може да бъде по-голям имот, но просто механизмът трябва да бъде неутрален и еднакъв за всички.
И второто предложение, уважаеми колеги, е, бих казал, техническо. С въвеждането на винетната система от 1 януари следващата година просто няма как да се плаща пътен данък. Тук искам да информирам колегите, че имахме среща с Националното сдружение на общините в Република България, които справедливо изразиха проблемите, които ще възникнат от това, че част от средствата, на които те разчитат под формата на пътен данък, който отива при тях, ще трябва по някакъв начин да бъдат компенсирани. Аз съм убеден, че когато тук започне обсъждането на бюджета за 2005 г., изпълнителната власт ще ни предложи един добър законопроект, в който общините да бъдат компенсирани справедливо за разликата в средствата, които няма да постъпят под формата на пътен данък.
В заключение, аз смятам, че и трите законопроекта са приемливи и призовавам да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
За изказване – господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За разлика от изказването, което беше направено преди малко от господин Жотев, аз лично считам, че що се отнася до отменянето на данък наследство, доста сериозно се разминаваме. Първо, ние като парламентарна група и като лява партия считаме, че не е справедливо цялостното отменяне на данък наследство. Що се отнася до размера, до едно нормално натрупване на известна собственост от едно българско семейство, ние сме склонни да разсъждаваме по тази сума – дали да бъде 50 000, 100 000 или някаква друга сума, която да бъде освободена. А оттам ще отпадне и аргументът за трудното администриране на този данък, защото сами разбирате, че ако определим примерно една сума от 100 000 лв., 99% от проблемите, свързани с данък наследство, моментално отпадат, тъй като такава собственост за прехвърляне или за наследяване от наследниците просто няма да я има. И ще остане 1%, за който аз искам да поговорим. Колкото и да се говори, че сега всички незаконно придобити собствености, които се извисяват на много етажи в България, ще бъдат обхванати от Закона за незаконно забогателите, аз лично считам, че това е пълен абсурд. Този данък има перспектива и от гледна точка на това, че ще създаде една допълнителна бариера именно за собственостите, натрупани по съмнителен начин. Ние като парламентарна група считаме, че този данък трябва да бъде запазен. Разбира се, той ще бъде усъвършенстван като размер, като структура, за което можем да говорим, но така или иначе според нас ще бъде твърде несправедливо този данък да бъде отменен. Да се върнем малко назад и видим една значителна собственост, която беше реституирана и в закона беше записано, че тя няма да бъде облагана със съответния данък наследство, защото това не е обвързано с този данък, добре, тези хора са били репресирани дълги години, съгласни сме всички с това. Но ще дойде един ден, когато техните наследници ще трябва да наследяват тази собственост. За някои от хората тази собственост е твърде значителна, за да си затворим очите и да считаме, че веднъж, два пъти и три пъти тя може да бъде онаследявана без никакъв данък наследство. И тук не говорим за това, че тези доходи са придобити с обложени средства. Да предположим, че са придобити с обложени средства за голямата част, но в повечето страни в Европа този данък съществува, защото те се придобиват от трето лице, което няма никакви заслуги, ангажименти и не е полагало труд за тази собственост.
Така че аз лично считам, че априорното отхвърляне на този данък ще ни постави в положение, в което ще се налага след това да го връщаме. И то не защото ние мразим богатите, а защото обществената, социалната справедливост ще наложат връщането на този данък. Най-вероятно тук ще се разминаваме с много от колегите, но аз съм готов да дискутираме по всички тези проблеми.

Що се отнася до това, което каза и господин Жотев. Разбира се, съгласен съм и трябва да помислим. Местните данъци и такси са преди всичко данъци, които пълнят бюджетите на общините.
Какво става с тези данъци, които така или иначе отпадат поради въвеждането на винетната система?
За разлика от него, аз ще направя конкретно предложение: след отпадането на пътния данък какво пречи патентният данък да премине в общините? Чак толкова голям и притеснителен ли е размерът на патентния данък? Дайте да видим и кой и как администрира тези фирми, за да извършват някаква дейност, да получават някакъв доход и да плащат патентен данък. Това са общините. Така че спокойно този патентен данък може да премине като данък в бюджета на общините. Добре, тъй като е данък, да речем, няма да го определят общините, ще се определя както досега – ще го определя парламентът докато някога се промени Конституцията – нещо подобно, което е и с данък сгради и би трябвало да бъде направено по-нататък във връзка с финансовата децентрализация и възможността на общините да определят някои видове данъци, но това са бъдещи намерения.
Ако сега попитам как ще бъде компенсиран пътния данък, знам, че ще ми отговорите: със субсидия от държавния бюджет. Е това пък – субсидиране от държавния бюджет, не е перспективно. Трябва да се даде възможност на общините да получават и да се грижат директно за приходите си, които ще постъпват в техния бюджет и те да са заинтересовани тези видове приходи да обхващат по-широка данъчна основа, повече скрили се под някаква форма – примерно от големия размер на данъка или поради някакви други причини търговци. А това могат да го направят по-лесно като заинтересовани общините отколкото държавата. Знаем ограничения ресурс и на данъчната администрация.
Лично аз считам, че това автоматично трябва да бъде дадено на общините като източник за техните бюджети.
Разбира се, можем да поговорим и по другите местни данъци и такси. Не се размина и тази година актуализацията – нещо, което е нормално. Считам, че ако се споразумеем по отношение отпадането на данък наследство и някои неща за компенсиране в бюджетите на общините, бихме могли да приемем един добър закон, тоест изменение на Закона за местните данъци и такси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте за първа реплика, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гагаузов, репликата ми е в две посоки. Ще започна с това, че по отношение на необходимостта общините да бъдат компенсирани по подходящ начин, съм съгласен с Вас. Ние сме готови да търсим подходящия механизъм.
Нашата парламентарна група подготви предложение, каквото направихте Вие, - в смисъл, патентният данък да бъде събиран, грубо казано, от общините. За голямо съжаление, това не може да стане днес, при действащата Конституция на Република България, тъй като просто Конституцията не позволява част от отговорностите и правомощията на държавата да бъдат прехвърлени на общините. Надявам се този въпрос да получи разрешение още при този парламент.
По принцип, аз съм съгласен с това, което казахте, но това няма как да стане сега.
По отношение данъка върху наследствата. Как да определим дали 50 хил. лв. е нещо, което го намираме за нормално за бита на българското семейство?
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Много лесно.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: За човек, който примерно е с по-сериозен и по-печеливш бизнес, 50 хил. лв. ще му бъдат смешно малки. Този въпрос аз го поставям спокойно за обсъждане. Не мисля, че така лесно бихме могли да стигнем до споразумение. Ние не мислим, че този данък наследства стимулира кой-знае колко много. Всъщност, аргументите са два.
Основният аргумент, това е, че – Вие казахте най-често имот се придобива без участието на този, който получава наследството. В много случаи не е така. Децата строят заедно с родителите си, децата участват в част от бизнеса на своите родители. Това го има и не можете да го отречете.
Другият фактор – стимулиращата функция на данък наследство. В смисъл, богатият човек, когато остави своето наследство, ако има данък наследство, това по някакъв начин стимулира децата да бъдат активни в бизнеса. Не е съвсем така. Няма функция, която да направи данъкът върху наследството да работи активно върху бизнеса. Няма такова нещо. Ако един човек получи 20 млн. в наследство, той може да остане до края на живота си рентиер, ако е достатъчно глупав, така че да си загуби богатството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Гагаузов, аз искам да дам още малко доводи за това, че е необходимо да отпадне Законът за данъка върху наследството. Освен това, че общата маса на събирания данък е толкова малка, така че 300 хил. лв. да ги разделим на 260 и толкова общини, се получава средно по 1000 лв. Тук, в София, съответно има много по-голям дял. Някъде в общините сигурно и не се плаща данък наследство, защото е толкова малък.
По принцип може би заслужава интерес Вашето предложение да има някакъв долен праг, под който да не се плаща такъв данък, но този праг го има и сега и той е достатъчно висок и сега. И затова може би в малките общини, където оценката е по данъчна оценка, да се отива под прага и да не се събира данък.
Що се отнася до имуществото, придобити имоти, получени по реституция. В много голяма част от тези, които сега наследяват – не обичам тази дума “реститут”, но не мога да се сетя за нещо друго – също са били репресирани. Съпрузите, които са изграждали даден имот, умира единият, той е вложил свои собствени сили и средства в построяването на даден апартамент, да кажем, и изведнъж той започва да плаща данък също върху него, защото той получава половината от собствеността на другия съпруг. Така че няма смисъл. Да не говорим, че ако общините поемат това за администриране, то ще бъде много скъпо.
Аз се присъединявам към това да отпадне данък наследство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Маринчев, може ли да задам един въпрос? Чух за втори път, че общо годишно е 350 хил. лв.? Имаме ли действително документ, че е 350 хиляди?
РЕПЛИКИ: Не.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Така е, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, така е, но дайте да видим за какво спорим.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аргумента за трудното администриране мисля, че при положение, че определим една горна граница, отпада, така че няма смисъл да ви убеждавам в това. Деветдесет и девет процента ще отпадне, ако определим примерно, господин Жотев, не 50, а 100 хил. лв. Аз казвам, примерно. Но аз говоря за друго – говоря за справедливостта на този данък.
Аз съм далеч от мисълта да включваме тук, в онаследяването, бизнес отношения. Бизнес отношенията не са предмет на този вид облагане и много трудно може да се стигне до там, че да се онаследяват по този начин.
Ако вземем един пример от по-напредналите страни от много години насам. Вие знаете сами, че те сами уреждат отношенията си кой от синовете или дъщерите ще наследи основния бизнес, а кои останали ще получат нещо друго, тъй като и там хората са сметнали, че не трябва да са разхвърчава бизнесът - било то земеделски, било някакъв друг, за да не се унищожава това, което е създавано с много години. За това нещо съм напълно съгласен.
Ако се обединим, пак казвам, около една такава висока граница, за да не бъдат ощетявани масово хората, които биха дължали някакъв такъв данък, мисля, че ще бъде по-справедливо да не бързаме да загърбваме неща, които с години са били традиционни и които са били и са в други напреднали страни.
А що се отнася до това, че патентният данък не можем да го дадем директно на общините. Аз не искам това нещо. Той като приход ще се събира по съответния начин, защото си е данък, но в Закона за бюджета можем да заложим, че той отива в бюджета на съответната община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда максимално кратък. Искам да изразя позицията на нашата парламентарна група по внесените законопроекти за първо четене.
В Комисията по бюджет и финанси нашата парламентарна група подкрепи внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Ако мотивите за отпадане на пътния данък са ясни и безспорни, защото се въвежда винетната система, както вече и други колеги посочиха, за леки автомобили от 1 януари 2005 г., то не съвсем безспорни са мотивите според нас за отмяната на данъка върху наследство. Смятаме, че акцентът, който е поставен в мотивите на Министерския съвет, че администрирането на този данък е значително по-висок в съпоставка с приходите от данъка, е недостатъчно защитим за отмяната му.
Следва да отбележа, че няма еднакво тълкуване на експертно равнище по въпроса за отмяната на данъка върху наследството. При наличието на данък върху даренията трудно за мотивиране става предложението за отмяна на данък върху наследството. На заседанието на Комисията по бюджет и финанси се повдигнаха интересни въпроси около наследството на имоти, за които обществото има съмнение по законността на придобиването им. Като христоматиен пример бяха посочени случаите с имотите на всеизвестния Косьо Самоковеца, а и не само неговите имоти.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще гласува за внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и е готова да обсъди въвеждането на прагове за облагане с данък наследство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, има много въпроси, на които министърът трябва да даде отговор при обсъждането на този закон. Вчера при обсъждането в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство заместник-министърът не присъства на заседанието, поради това, че друга комисия е имала заседание и не можахме да получим отговори по какъв начин ще бъдат компенсирани бюджетите на общините, т.е. тези бюджети, които засягат всички наши български граждани в малките и големите населени места, от държавния бюджет. Без да имаме подобни сведения, според мен, е абсурдно народните представители да дадат гласа си "за" или "против" този закон.
Затова от името на парламентарна група искам 20 мин. почивка и моля да повикате министъра на финансите да присъства при обсъждането на тези важни за страната закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мутафчиев, аз не мога да викам министъра. Можем да го поканим. Ако иска парламентът да го застави, има процедура за това.
Почивка до 13,15 ч., поискана от Парламентарната група на Коалиция за България.
Моля министърът на финансите да бъде поканен в пленарната зала. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси в присъствието на министъра на финансите господин Милен Велчев.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми народни представители! Аз също искам да взема отношение към предложените промени в Закона за местните данъци и такси, макар че по-голямата част от това, което исках да споделя, вече беше казано. Разбира се, има различия в начина, по който това се тълкува.
Три са нещата, които искам да споделя.
На първо място е общото впечатление, че така или иначе всички данъчни облекчения и други действия, които се предприемат, до голяма степен са в ущърб на общините. Стана ясно, че патентният данък поради редица конституционни пречки не може да бъде получаван от общините. Различни други облекчения, които правим в данъчната област, в по-голямата си степен са за сметка на общините. Според мен се създава критична ситуация относно приходната част на общинските бюджети.
Второто е по дискутирания въпрос за отпадането на данък наследство. Това не трябва да става по редица причини, а не само защото в много страни се прилага, но просто е необходим, тъй като е в състояние да организира равен старт или до голяма степен равен старт на различните членове на българското общество. Тук преди малко, говорейки верни неща, и господин Маринчев, и господин Жотев много тясно тълкуваха понятието “данък наследство”, поне аз така мисля.
За какво става дума? В много голяма част от случаите имаме непреки наследници. Наследници на имоти, на жилища или във фирмите, след малко ще направим разлика и за това, са далечни роднини, близки, приятели, осиновени, да не използвам друга категория хора, за които знаете, и без какъвто и да е пряк принос във формирането на собствеността, без значение дали тя е фирмена или е жилище, по редица причини се явяват наследници.
Ще дам по-елементарен пример – някой далечен чичо в Америка през 30-те години е заминал в Америка да работи и изведнъж в някой ден се събужда някой гражданин, който се явява наследник на еди-каква си сума от средства. Несправедливо е, ако тези средства не бъдат обложени с някакъв данък. Едва ли има някой от присъстващите, който да не знае, че немалка част от собствениците, особено на големи фирми, така или иначе с пари на фирмите, строейки профилакториуми, почивни, домове или нещо друго малко по-нататък ги трансформират като лични имоти с големи размери, в които семействата или фамилиите се преселват и продължават да живеят.
Мисля, че този въпрос за хората, които са достатъчно предвидливи, има своето решение овреме, не когато настъпи необходимост от внезапно действие да се плаща данък наследство. Този, който иска да реши нещата, прогнозирайки ги отдалече, той би могъл да прехвърли част от своите акции, дялове или собственост в жилищата на преките си наследници и тогава няма да се стигне до непосредственото плащане на данък наследство в този му размер. Въобще не съм съгласен, че с това се утежнява работата на администрацията. Напротив, едва ли има човек измежду нас, комуто да не се е налагало да урежда такива наследствени взаимоотношения и да минава през съответните данъчни служби. Нямам впечатление, че процедурата е тежка, всичко го има в компютрите на данъчните, размери на жилищата, квадратура, цена. Не е тежка административната процедура, нито самата данъчна администрация е твърде много натоварена с обслужването на данък наследство.


По същия начин би могло да се говори за другите видове наследства. Преди малко стана дума за дяловете или акциите на хората в различни фирми и това, което техните наследници получават. Въпросът може да бъде решен предварително, а и в самия процес на делбата по-нататък нещата и унаследяването не изглеждат толкова сложно.
Третата група въпроси са свързани с пътния данък, неговото отпадане и заместването му с винетната такса. Отново подчертавам, безспорно тук най-ощетените са общините, тъй като те получаваха процент от патентния данък. Сега с поправките в Закона за движение по пътищата и въвеждането на винетната такса там не е точно формулирано какво остава в държавата и какво отива в общините. Голяма част от републиканската пътна мрежа преминава пряко през населени места, говоря за първокласна пътна мрежа. Всъщност, с изключение на магистралите, всички останали пътища – първокласни, второкласни и третокласни, преминават през общините и населените места. Тяхното поддържане е предмет, с който се занимават общините. Естествено, ако този процент от пътния данък престане да влиза в общините, това ще доведе до още по-лошо състояние на пътищата в България. Мъча се да се сетя за по-известен път, в момента се сетих за Казанлък, там Подбалканският път преминава почти през града. Общината трябва да го стопанисва, той не е в добро състояние, но така или иначе е част от първокласната пътна мрежа. На много други места състоянието на пътищата и тяхната поддръжка стои по същия начин. Затова мисля, че би трябвало записът да бъде ясен и точен, като се обясни какъв процент от винетната такса ще остане за разпределение от общините, независимо от по-нататъшното противоречие, което в момента не е обект на този закон, че освен винетната такса ще има и платено преминаване по магистралите, след отдаването им на концесия.
Това са моите мотиви и съмнения, свързани с измененията на Закона за местните данъци и такси. Наистина би трябвало да помислим за начина, по който да бъдат преодолени тези неясноти и опит за промяна на данъка върху наследството. Преди малко господин Чауш спомена за обектите на един бизнесмен от Самоков и съмнителността на произхода им.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): А за царя няма ли да кажеш?
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да, в Самоков има и други обекти, които са собственост на други – и на самия връх Мусала, който очевидно е нечия собственост. Ако с това се правят опити за облекчаване плащането на данъци от един голям данъкоплатец в България, това е друг въпрос, но тогава съвсем няма да подкрепим мотивите за отпадането на данък наследство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
За реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, господин Дъбов! Във Вашето изказване също имаше моменти, които говореха за това, че този данък наследство не е необходим никому. Вие сам казахте, че болшинството хора още приживе се разпореждат със своите имоти така, както пожелаят – прехвърлят ги на близки, роднини, познати. Приятелите не могат да наследяват, както Вие казахте, че наследяват и приятели. Дай Боже, да наследяват и да имаме по-голям брой приятели, та да наследяваме и ние!
Икономическият смисъл на този закон е никакъв! Ако по данни на Министерството на финансите за миналата година приходите са 300 хил. лв., то за една община като София, дори и за една малка община няма никакъв смисъл от тях.
Преди малко в почивката си разпечатах главата за данък наследство. И понеже говорим за праговете, тези прагове са за преките наследници – съпрузите по права линия, прагът започва от 15 хил. лв. И особено когато има по-многочленно семейство, затова данъкът е много нисък. Затова неговата маса за една година е около 300 хил. лв. Така че, съгласете се, че той просто няма смисъл.
Всички ги прехвърлят предварително – кои собственици на фирми в заника на своя живот не ги прехвърлят на своите наследници или някой друг? И затова не се плаща този данък наследство. Няма смисъл само да тормозим хората с наличието на този данък наследство. А ако вие искате да свалите тези прагове, кажете на своите избиратели, че искате да свалите този праг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Дъбов? Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин председател, господин министър, колеги!
Господин Маринчев, аз мисля, че нямаме различие в това, което говорим и двамата. Не става дума за промяна на праговете – в никакъв случай, а става дума за това, че данък наследство, както подчертах, е редно да се плаща особено за хората, които не са преки наследници, а просто това наследство им е паднало малко от въздуха, т.е. се е появило малко неочаквано. Говорейки за равния старт и за това, че на едни съдбата помага за получаването на такова наследство, а други не могат и не са в състояние да получат такова наследство, все пак би било редно да се издължат на обществото, внасяйки този данък, за който ние говорим. Понякога става така, че крупни 6-цифрени суми, свързани с парични наследства, отиват за хора, които дори не са подозирали, че могат да ги получат.
Що се отнася за преките наследници, мисля, че въпросът е добре решен. Както виждате, това не обременява нито хората, нито държавата при неговото събиране. Тук по-редно би било този данък да се запази. Тогава не виждам причини да не подкрепим поне в тази му част Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Господин Дъбов говори за богатите чичовци в Америка. За съжаление техните наследници не са толкова много или не умират толкова често, защото данъците, които са събрани поне през тази година от тях – от богатите чичовци от България и от други страни, са общо под 350 хил. лв. Няма друг данък, чието администриране да струва толкова скъпо като съотношение между административните разходи за неговото администриране и приходите, получавани от него. Над 50% от приходите отиват за административни разходи на данъчната администрация.
Затова говорим, че той е неефективен. Той е неефективен и приходите от него са ниски, защото богатите и среднозаможните хора отдавна са намерили начин да го избегнат – дали чрез офшорни фирми или по други начини, чрез дарения през годините на своите наследници, но виждате, че на практика този данък не се плаща.
От гледна точка на справедливостта на този данък обичам да го наричам данък “смърт”, защото с този данък на практика се облага имуществото на починалите хора и той допълнително се добавя към скръбта на техните близки. Това по същество е едно двойно облагане на един и същи доход, който вече е бил обложен било с данък общ доход, било с данък печалба или с други данъци, и държавата за втори или за трети път понякога облага този доход, макар и да е преминал в ръцете на други хора.

Допълнителната икономическа целесъобразност на нашето предложение да бъде отменен този данък идва от желанието да предоставим един допълнителен стимул за спестовност на хората – да знаят, че спестяванията, които те са направили през живота си, с които искат да подобрят живота на своите наследници, на своите деца и внуци, няма да бъдат частично ограбени от държавата. Толкоз по данъка върху наследствата.
Що се отнася до компенсацията на общинските приходи поради отмяната на пътния данък, ние добре си даваме сметка за необходимостта да се запази по някакъв начин приходната база на общините. Този въпрос беше поставен и от общините и го обсъдихме заедно с Националното сдружение на общините в хода на последните две дискусии през миналата и през тази седмица. За съжаление, това обсъждане идва на сравнително късен етап, когато бюджетната технология трудно би ни позволила да направим такова прехвърляне на съществени приходоизточници от републиканския в общинския бюджет.
Искам ясно да заявя, че това, което общините ще загубят през следващата година от отмяната на пътния данък, ще бъде изцяло компенсирано в техните бюджети чрез допълнителна субсидия. Тук става дума за предоставянето на един допълнителен приходоизточник, за да не се налага всяка година държавата да ги компенсира за един данък, който е бил отменен преди известно време. И искам да информирам всички народни представители, че ние постигнахме принципна договореност с представителите на Националното сдружение на общините, че ще разгледаме възможността и най-вероятно ще удовлетворим исканията им за прехвърляне на патентния данък към общините, но от 2006 г., когато имаме технологичните възможности да направим съответните разчети. А за следващата година еднократно ще ги компенсираме със споменатата субсидия. Смятам, че те не възразяват срещу това и мисля, че Народното събрание може да подкрепи това предложение на Министерство на финансите и на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Разчувства ме преди малко господин министърът – родителите правели влогове за дечицата си, не се сетили да им ги прехвърлят още приживе и да не вземем да отложим тези бели пари за черни пари. Очевидното е, че това е главният мотив да падне данък наследство. Това е единственият повод, по който искам да взема отношение и се радвам, че господин министърът добре познава условията, примерно, във Великобритания, която една от първите тръгна по посока на данък наследство. При това там не просто е прогресиращ, а за много големите наследства данъкът е жесток и има конфиксационен характер. И в тази Англия данъкът се появява преди всичко като икономическа целесъобразност – борба на настъпващата буржоазия срещу лендлордовете и срещу рентиерството, което спъва развитието на икономиката.
Говорихме с един от колегите от управляващите, че примерно Бил Гейтс има огромен проблем – ако нещо му се случи, държавата САЩ ще му прибере 90% от това, което е спастрил през тези години. При това той действително го е изкарал с надрамленото си устройство и с бизнеса си, а не го е награбил чрез мутри. Но държавата Америка взема мерки да не се наследява, тъй като, както беше казал Лев Толстой за децата си: "Природа дыхает". Точно така става с наследниците, те нямат качествата на родителите. И от ефективно функционираща, собствеността се превръща в паразитна, превръща се в рента и се отразява зле на икономиката.
Господин министър, аз много се надявах, че пътувайки по България, сте видели пустеещите земи в тази държава. А те пустеят по една проста причина. Българинът в нашите условия си позволява да наследи къщата на баба и дядо по линия на съпругата, къщата на баба и дядо по линия на майка си и баща си, да държи един вагон имоти, получи реституции и не знам какво. И понеже няма някакви икономически стимули, които да го накарат да работи тази земя, сега викаме: "Дайте да разширим обхвата и изобщо да го няма този данък, за да може голямата част от България да запустее. Може би по-далечната перспектива е да създадем една такава наследствена аристокрация, след като нямаме друга.
Използвам това, че госпожа Нина Радева беше една от студентките на един американски гост-професор, казваше се Джеймс Ангресано. Бях много изненадан, когато на въпроса къде му е къщата, къде живее, къде е бащиният дом, той каза: "Аз, като тръгнах за България, понеже идвам със семейството си, я продадох. Не мога да понеса цяла година да плащам данъци, без да живея там. Парите ги влагам в банка”. Тези пари американската икономика ги върти, а като се върне от гост-професурата, той ще си купи нова къща. Значи най-богатата нация не си позволява един имот да пустее дори година и е създала такива механизми, най-бедната европейска нация търси механизми ако може всичко да запустее само и само да запазим наследствените имоти на някои лидери на новопоявили се политически партии.
Тук звуча рефренът, че това са платени данъци и не е справедливо при наследяването пак да се плаща. Данък сграда какъв данък е? Да не би да е върху неплатени данъци? Нали е същото? При данък сгради логиката е същата. Тя е икономическа – да го накараш да го използва, да няма паразитна собственост. Тук изведнъж казваме: "Абе, не е справедливо, платени са тези данъци." Всички си плащаме и данък общ доход, но като идем в магазина ти вземат 20% ДДС. Така че тази логика: платил си данъци, при смяна на собствеността е абсурдна логика и не мисля, че е сериозно да ги защитаваме в парламента.
Дотук говорих от гледна точка на икономическата целесъобразност, но има и социална целесъобразност. Модерните държави са стигнали до извода в някаква степен да има равен старт. Какъв равен старт, ако си наследил милиони или милиарди с оня, който няма нищо? Затова обикновено обществото го слага този данък, за да има някакво изравняване. То не е сто процента, тъй като обикновено се продава. Когато няма талант у наследниците, те обикновено продават, за да могат да се отърват и пак получават нещо, но не получават всичко, не се превръщат в лендлордове, не се превръщат в паразити.
От тази гледна точка, ако искаме да има тази справедливост, се надявам, че трябва да се откажем.
Завършвам с простия въпрос – защо сега? Защо точно тази година? Какво се случи сега? Изведнъж видяхме тези триста хиляди и викаме: "Няма приходи, дайте да съдействаме парламента да изгуби няколко парламентарни часа или няколко парламентарни дни, за да го родим”. И аз нямам някакъв сериозен въпрос освен това, че се обслужват личните интереси на реститут № 1. Ясно е че идеята е прозрачна, сакън да не платят онези, които ще го наследят. Но не мисля, че има основания за тревоги. Той изглежда доста добре.
Ако в този закон сега прозира загриженост за онези момчета с дебелите вратове, които си отиват ежедневно по улиците на България, сакън техните наследници да не платят нещо, то нещата стават още по-срамни.
От тази гледна точка аз си мисля, че нито икономическата логика, нито морала, нито политическата логика налагат ние да направим тази промяна в закона.
И тук има една ясна позиция, която е застъпена в досега действащия закон – има си скала, можем да сложим необлагаем минимум, той може да бъде дискутиран колко да бъде – 50 хиляди малко ли е или много. И оттам нататък да се влезе в една прогресивна скала, както е във всички нормални държави. Само в наследствените монархии обикновено няма такъв данък, за да се спаси монархът. Но там ли вървим, господа колеги? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Димитров, Вие твърде изчерпателно засегнахте този въпрос. Различни групи и примери анализирахте, но пропускате един много съществен проблем.
Аз искам да се обърна към господин министъра, да го питам какво решение ще ни предложат. Четири са реституционните закони, по които се възстановяват имоти. В тези закони изрично е посочено, че наследниците на техните притежатели не плащат данък върху наследството. Нали е така? Сега ние говорим за тези, които ще ги наследят от тях. Обаче има една пета форма, която се появи в българския живот – това е възстановяването на имоти чрез отмяна по съдебен път на самия акт, без да бъдат по реда на реституционните закони, където не е посочено, че не се плаща данък наследство. Едни имоти за около 200 млн. долара бяха върнати по този ред и до ден-днешен не е платен данък наследство върху тези имоти, получени по този нереституционен ред.
Значи ли, че сега, като отменяме закона, със стара дата ще кажем, че той се отменя или вие, като министър на финансите, ще имате доблестта да кажете на министър-председателя, че неговите съветници са го подвели. Аз имах тази доблест и го информирах в личен разговор по негова покана. Вие като министър ще анализирате ли този факт и този казус? Какво мислите Вие, господин Димитров, на когото правя реплика, по този повод? Защото проблемът е общественозначим и е принципен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Реплика към изказването на Петър Димитров. Реплика означава, както на всички ни е известно, несъгласие с някои от тезите или цялата теза.
Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не знам защо ние тук решихме да изгорим юргана заради бълхата. Изведнъж ни се привидяха реститути номер едно, две, три.
Уважаеми господин Димитров, отлично ти е известно, приятелю, че реститути от този клас ще си уредят имотите, въобще и дума да няма, както и за вратовете и т.н.
Ние говорим тук за някакви нещастни приходи в държавната хазна, които, за съжаление, имат един твърде неморален и травмиращ момент за хората. Обикновено тези наследства, за които говори господин Димитров, цялото ми уважение към него, защитава тезата на своята партия, той е учен човек, обаче няма подплата. Защото всички тези с вратовете, големите реститути имат мастити адвокати и им уреждат имотите. Уреждат ги – с дарения; за същите тези деления, за които говори господин Димитров – за пустеещи имоти, това става с дарения.
Най-често кога има наследство? Почива някой, почива някой близък – баща, съпруга и т.н. - и тогава в този шокиращ момент е твърде неморално тези, които са участвали в изграждането на този имот, за това, че са наследници, да плащат и данък дарение. Ето тук са представители на Министерство на финансите, които се занимават стриктно с данъците, експерти - при цялото ми уважение към господин министъра, да кажат реално какво представлява този данък наследство. Жалка история. Сега тук губим часове парламентарно време, за да се убеждаваме, че бълхата не е птица. Мисля, че направо си губим времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Господин Димитров, дори да бяхте изказали някои важни тези във Вашето изказване, аз започвам да се съмнявам в него, в тяхната истинност, защото Вие поставихте в една плоскост наследниците на лица, които са придобили своите имоти по престъпен начин и за който се готви специален закон, и ще бъдат обект на специален закон, и поставихте в същата плоскост наследниците, които са придобили имотите по права линия от своите родители, като нарекохте тези наследници паразити на обществото. Не мога въобще да приема такава теза, аз не бих казал, че това е теза на една пълзяща рекомунизация на тенденциите, но преди малко Вие казахте, че децата не приличат на своите родители, наследниците не приличат на своите наследодатели. Мисля, че като съвременни социалисти все повече се отдалечавате от тези, от които сте наследили вашите идеи – от бащите на социализма в България. Те са имали съвсем друго разбиране по този въпрос. Така че по никакъв начин не мога да приема поставянето в една плоскост на една категория, която може би по престъпен начин е създала имущество и има наследници, които нямат отношение към това престъпление, и вие да ги поставяте в плоскостта на тези, които чрез изключително моралния характер на реституционните закони и по обикновен житейски път са постигнали своите наследства, да ги наричате паразити на обществото. Така че не мога категорично да се съглася с Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Ще започна отзад напред. Господин Милушев, не знам дали плоскостта трябва да бъде еднаква. Едва ли трябва да е еднаква. Ако Вие си направите труда да погледнете кои са наследниците примерно на Фердинанд, ще бъдете изненадан и ще откриете, че онзи, който получи наследствата, съвсем не е единственият наследник и по някакви непонятни начини стана наследник. Едва ли това е темата, която би трябвало днес да използваме. (Реплика от н.п. Явор Милушев.) В никакъв случай не слагам знак за равенство между имотите на Косьо Самоковеца и на премиера.
Що се отнася до това, господин Кирчев, който вика – за какви пет лева говорим, защо си губим времето. Понеже минавам към господин Божинов, върху цитирания размер на наследство от 200 млн. долара – отворихме веднага закона – данък наследство, става въпрос за незначителната сума от 35 млн. лв., господин Кирчев, които разбирате, че с днешната промяна няма как да влязат в бюджета на Република България, а ще останат при определени наследници. Ако смятате, че 35 млн. лв. са джобни пари и нацията може да ги пренебрегне, ще се съглася с Вашата теза. Разбира се, и двата милиона и половина на Косьо Самоковеца не са малко, но пак повтарям – аз много се надявам, че тук няма лоби точно на този вид наследственост и, че не се опитваме да махнем данъка заради тези наследства. За да не плачем за другите, данък наследство върху 50 хил. лв., тъй като явно това е границата, която много ни разстрои, е 500 лв. Така че дайте да сравним тези 500 лв. с онези 35 млн. и в общи линии не е трудно да разберем за какво си говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 5 минути.
Госпожо Костадинова, заповядайте за процедура.

МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като времето сериозно напредна аз предлагам да удължим днешното заседание до приемането на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за удължаване на работното време евентуално до приемането на законопроектите за местните данъци и такси. Разбира се, това удължаване не може да продължи от два часа, тоест до 16,00 ч. Това е процедурното предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? (Реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За комисиите! Кажете, че това ще стане само, ако няма заседания на комисии! Не можем да бъдем на двете места!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? (Шум и реплики в залата.)
Вие ме карате да правя нещо, което аз не мога да направя. И не е предложено така. Ако се гласува евентуалното удължаване, тогава да се направи процедурното предложение за комисиите.
Имате думата за обратно процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Използвам просто процедурата и го наричам “обратно предложение”. И то е само обратно, ако не се съгласите да отменим заседанията на комисиите. Ние няма как да бъдем и в залата, и на заседания на комисиите. Затова моето предложение е да подкрепим идеята за продължаване на заседанието, но така комисиите няма да могат да работят в същото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е обратно процедурно предложение, то е допълнение. (Шум и реплики в залата.)
Първо, поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на законопроектите за местните данъци и такси, но не повече от два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 92, против 60, въздържали се 30.
Това процедурно предложение се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, които би трябвало да бъдат 182 на брой, но не са повече от 60-70 души в залата.
Тъй като числото, което се появи на електронното табло съвсем не отговаря на истинския брой на депутатите в залата, тъй като въпросът е сериозен, тъй като не се отговори на въпроса дали ще има заседания на комисии, чиито заседания не са маловажни, защото има да решават също важни въпроси за подготовка на закони за тази пленарна зала, които няма да преминат просто формално смятам, че е необходимо да прегласуваме това дали да има удължаване на работното време, тъй като е възможна и една друга процедура – процедурата да се провери кворумът. Той при всички случаи няма да отговаря на това, което е изписано на таблото.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж на гласуване предложението, направено за удължаване на работното време с два часа до приемането на законопроектите за местните данъци и такси.
Моля, гласувайте. И моля народните представители да гласуват само със своите карти, което виждам, че го правите.
Гласували 191 народни представители: за 93, против 74, въздържали се 24.
Процедурното предложение за удължаване на работното време не се приема.
Сега е 13,59 ч., следователно днес приключваме пленарното заседание.
Утре в 9,00 ч. ще продължим със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Съобщавам за парламентарния контрол, който ще бъде от 11,00 ч. и ще започне с разискване по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министъра на финансите Милен Велчев относно изразходването на така наречените “излишъци” в бюджета.
Комисията по правни въпроси, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по околната среда и водите ще имат своите заседания, така както е обявено.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов