Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Сийка Димовска и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Искам да предложа на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 21-23 ноември 2001 г.
1. Първо четене на законопроекта за насърчаване на заетостта и на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
3. Първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
4. Законопроект за ратифициране на Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили.
5. Първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
6. Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма.
7. Избор на членове на Съвета за електронни медии.
8. Първо четене на законопроекта за държавните помощи.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане.
10. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване предложения проект за програма за работата на Народното събрание през седмицата.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Приема се. Благодаря ви.
Ще ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения в периода 14-20 ноември:
- законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване;
- програма за приватизация на държавни предприятия през 2002 г.;
- законопроект за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти и вещни права върху тях на благотворителни дружества и фондации, учредени в периода 1901 - 1951 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози;
- законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа;
- законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване;
- законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка "България - проект за рехабилитация на пътищата".
Позволете ми да ви прочета и няколко съобщения:
"На основание чл. 72 от нашия правилник народните представители Емил Кошлуков, Лютви Местан, Ирена Варадинова и т.н. оттегляме внесения от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане."
Още едно оттегляне от същата група народни представители:
"Оттегляме внесения от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси."
И от същите народни представители:
"Оттегляме внесения от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица."
И от същите народни представители:
"Оттегляме внесения от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност."

Уважаеми госпожи и господа, започваме с първа точка от приетата програма за работата на Народното събрание, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА ПРИ БЕЗРАБОТИЦА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Става дума за два проекта, които обаче са свързани, макар и с разлика в наименованието на законите, но засягат по същината си една и съща материя. Затова ще бъдат предмет на общо обсъждане.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов да представи Доклада по законопроекта за насърчаване на заетостта и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!

"ДОКЛАД
по законопроект за насърчаване на заетостта
№ 102-01-20 от 7 ноември 2001 г., внесен от
Министерския съвет, и по законопроект за изменение
и допълнение на Закона за закрила при безработица и
насърчаване на заетостта № 154-01-38 от 5 септември
2001 г., внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров
и Кръстьо Петков

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2001 г., разгледа законопроект за насърчаване на заетостта № 102-01-20, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта № 154-01-38, внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков.
На заседанието присъстваха: господин Радослав Бозаджиев - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева - главен директор на Дирекция "Анализи, планиране и прогнози" в НОИ, господин Дикран Тебеян - заместник-председател на Българска стопанска камара, госпожа Ася Гонева и господин Добромир Стефанов - изпълнителни секретари на КНСБ, господин Тотю Младенов - председател на Надзорния съвет на Националната служба по заетостта, и др.
Законопроектът за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет, бе представен от господин Радослав Бозаджиев, заместник-министър на труда и социалната политика. Той подчерта, че целта на този закон и измененията в Кодекса за задължителното обществено осигуряване е осигурителната материя да бъде насочена към осигурителния закон, в случая Кодекса за задължително обществено осигуряване, а проблемите на заетостта на този етап да бъдат решени в този закон. Само чрез приемане на нов Закон за насърчаване на заетостта може да бъде постигнато пълното хармонизиране на нормативната уредба, регулираща въпросите по насърчаване на заетостта, с правото и достиженията на Европейския съюз. Философията на законопроекта е разделянето на осигурителния риск "Безработица" от активните мерки на пазара на труда.
С предложения законопроект е предвидено да бъдат отменени всички разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, като остане само раздел III на глава трета, която се отнася до доброволното осигуряване при безработица.

При приложението на Закона за заетостта са разработени подзаконовите нормативни актове, които ще бъдат приети и ще влязат в сила още в началото на следващата година, така че да не се стигне до такова положение, при което да е налице закон, който е отменил стария, а да липсва ред и процедура по прилагането на новия закон.
Със законопроекта се предвижда децентрализация и регионализация на политиката по заетостта, развитие на институциите на пазара на труда, изключване на дискриминация по пол, възраст, етнически признак, развитие на мерки за насърчаване на заетостта, интеграция на рисковите групи на пазара на труда и осигуряване на по-голяма гъвкавост на мерките и обвързването им с минималната работна заплата. Гаранция за реалното действие на предложения законопроект е неговото финансово осигуряване със средства от държавния бюджет. Бюджетното осигуряване на фонд "Професионална квалификация и безработица" и активните мерки на пазара на труда е разработено на основата на действащата нормативна уредба.
Законопроектът е синхронизиран със законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет. Предвижда се бюджетът на фонд "ПКБ" да бъде разделен, като тази част, която предвижда получаването на плащания от осигуровки и плащанията на обезщетения, ще премине към бюджета на НОИ. За провеждане на активните мерки на пазара на труда към Министерството на труда и социалната политика се създава Агенция по заетостта, където ще постъпят другата част от средствата. Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет за насърчаване на заетостта на трипартитен принцип, с участието на равен брой представители, определени от Министерския съвет, от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.
Държавната политика по заетостта и професионалната квалификация по региони ще се провежда от областните администрации и органите на местното самоуправление съвместно с териториалните структури на Агенцията по заетостта, социалните партньори и неправителствените организации, които работят по проблемите за заетостта и професионалната квалификация. Въвеждат се разпоредби за създаване на комисии по заетостта към областните съвети за регионално развитие, които да организират процеса за разработване на регионални програми за заетост за конкретизиране на целите, приоритетите и средствата за провеждане на държавната политика по заетостта. Определени са приоритетите на комисиите по заетостта към областните съвети. Това са Националният план за икономическо развитие, Националният план за регионално развитие, Националният план за действие по заетостта, областният план за развитие и общинските стратегии и планове за развитие.
С цел постигане на плавен преход и улесняване на осигурените лица в срок до 31 декември 2003 г. досега съществуващите бюра по труда ще продължават да регистрират, изчисляват и изплащат обезщетението на безработните граждани. НОИ през преходния период ще има контролна функция по отношение на получаването на обезщетения.
Приоритет на програмата на правителството за периода 2001-2005 г. е увеличаването на заетостта чрез прилагането на активни мерки на пазара на труда и чрез развитие на професионалното обучение. За повишаване на неговата ефективност е създадена конкретна нормативна уредба за подпомагане на младежи в прехода от училище към заетост, насърчаване на работодателите да осигуряват условия за обучение на безработни младежи и др.
Регламентирането на посредническата дейност от физически и юридически лица за страната и зад граница отговаря на промените в пазара на труда и на препоръките на Европейския съюз за осъществяване контрол върху процесите на трудовата миграция. Предвиждат се строги санкции при нарушаване на законодателството в тази област.
Господин Тотю Младенов, председател на Надзорния съвет на Националната служба по заетостта, информира членовете на комисията относно проведените дискусии в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Надзорния съвет на Националната служба по заетостта. В хода на работа становищата на социалните партньори постепенно са се сближили, като са останали известни различия между представители на синдикатите и вносителя.
Народният представител Кръстьо Петков представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Той подчерта, че законопроектът е внесен преди да стане известна концепцията на правителството по отношение на заетостта и внесения нов закон. От името на вносителите бе изразена готовност да бъдат направени предложения към законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Двата законопроекта взаимно се изключват, тъй като проектозаконът за заетостта отменя текстовете, по които са правили предложения вносителите на законопроект № 154-01-38.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика прие следните становища:
1. С резултати: "за" - 11 гласа, "против" - няма, "въздържал се" - 1 предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за насърчаване на заетостта № 102-01-20 от 7 ноември 2001 г., внесен от Министерския съвет.
2. С резултати: "за" - 1 глас, "против" - 5 гласа и "въздържали се" - 5 гласа предлага на Народното събрание да не приема на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта № 154-01-38 от 5 септември 2001 г., внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Определям време за дебати общо по двата законопроекта: за НДСВ - 60 минути, за ОДС и КБ - по 40 минути, за ДПС - 30 минути.
За процедура има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждане на законопроекта за насърчаване на заетостта правя процедурно предложение в залата да присъстват господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева, главен директор на Дирекция "Анализи, планиране и прогнози" в Националния осигурителен институт, и господин Емил Мирославов, директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Искам да подложа на гласуване направеното предложение да поканим в залата господата, които бяха посочени от господин Адемов.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Христосков и останалите в залата.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по първото четене на двата законопроекта.
Има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! С представения ни законопроект за насърчаване на заетостта се прави съществено изменение в съществуващото законодателство в нашата страна, което заслужава поздравления, защото с този законопроект държавата признава своята роля при осъществяването на програмите, мерките и средствата за осъществяване на тези програми и мерки за създаване на условия за заетост и то най-вече за тези хора, за тези групи от българското общество, които ние причисляваме в така наречената рискова група. Това разделяне на активните мерки и преминаването им на финансиране от държавния бюджет оценявам като положителна стъпка.
За да може обаче да бъдат реализирани тези мерки, ние трябва да потърсим най-добрите формули в закона, за да може наистина този закон да стане възможен за приложение още от 1 януари 2002 г.
Какви бележки имам аз по Закона за насърчаване на заетостта, който ни е предложен от Министерския съвет?
Първо, смятам, че в този закон трябва да бъде заложен принципът на тристранното управление на средствата, предвидени за програмите и мерките по заетостта. Тристранно управление, в което да могат да участват много реално и решително, бих казала, представителите на синдикатите, представителите на работодателите, независимо от това, че средствата, които ще бъдат използвани в тези програми, са единствено от държавния бюджет. Защото смятам, че с участието на синдикатите и на работодателите в управлението на тези средства ще може много по-точно, много по-ясно и по-прозрачно да бъдат насочвани средствата именно в тези райони и към тези групи, които имат най-голяма нужда от това.
Какво се предлага в закона и което представлява някакво заместване на този тристранен принцип?
Първо, предлага се да се изгради Национален съвет за насърчаване на заетостта, който е изграден на трипартитен принцип, без обаче в закона да е уточнен какъв е броят на членовете, какво е тяхното съотношение. По този начин може да се получи превес на една или друга част от националния съвет.
Второ, предлага се да бъдат изградени постоянни или временни комисии по заетостта към областния съвет за регионално развитие, които се създават по решение на съвета за регионално развитие към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тези временни или постоянни комисии нямат структура, нямат описани функции в закона, което ги прави една общо взето недостатъчно ясна структура без да се знае какви точно функции и отговорности ще има тази структура и без да се знае какво ще бъде съотношението вътре между представителите на държавата, представителите на синдикатите и представителите на работодателите.
Освен това се предлага Съвет за сътрудничество към поделенията на Агенцията по заетостта. И ако приемем, че тези поделения на Агенцията по заетостта са сега съществуващите бюра по труда, защото в Закона за заетостта е записано, че устройството на Агенцията по заетостта ще бъде уредено с правилник, би трябвало да приемем, че всъщност тези съвети за сътрудничество ще бъдат направени точно към бюрата по труда, което според мен не е правилно, защото по сега съществуващата структура бюрата по труда обслужват няколко общини, които като правило се различават помежду си по състоянието на безработицата, по своето икономическо развитие, по потребностите от програмите и мерките, които ще се прилагат и е необходимо да се прилагат в тези общини.
Затова аз смятам, че тук трябва да преминем към нивото на Агенцията по заетостта, обаче то да бъде сведено до общините. Тук също е използван принципът на определено съотношение между представителите на държавата, на работодателите и на синдикатите по едно разпределение, което ни е добре познато и което ние всички приемаме.
Освен това към Агенцията по заетостта се създава още един съвет. Стремейки се да разбера какъв е този съвет и какви са неговите функции аз не можах да открия нищо в закона. Както е записано в закона, в този съвет ще има представители на работодатели и на синдикати и той ще подпомага работата на изпълнителния директор. Всички тези четири органа, които се създават, не се създават по една-единна система, няма субординация по тях. За голяма част от тях няма точно определени функции и аз смятам, че това е един много съществен пропуск на закона.
Другото, което изключително много ме притеснява в този закон, това е, че в него е предвидено голяма част от много съществените условия за неговото прилагане да се уреждат в правилник за прилагане на закона. Постарала съм се да извадя някои от тях.
"С правилника за прилагане на закона се уреждат условията и реда за одобряване на заявки от Министерството на труда и социалната политика за финансиране на активната политика."
Тук нито знаем заявки от кого ще се дават, нито знаем предварително най-общите условия, на които трябва да отговарят тези заявки, за да могат да се включват общините или някакви неправителствени организации, или самата Агенция по заетостта, или други граждански организации за участие в тази активна политика.
"С правилника за прилагане на закона се уреждат условията и реда за предоставяне на услуги на активно търсещи работа и работодатели."
Едно от важните задължения на този закон е да предоставя услуги, които са точно описани в закона, на активно търсещите работа, безработните или други хора, които искат да сменят своята работа, както и на работодателите. Аз смятам, че е недопустимо това да се урежда в правилник за прилагане на закона.
"В правилника за прилагане на закона се уреждат условията и реда за регистриране на гражданите, които търсят работа."
Тоест, ние тук имаме едни формулировки за това кой е безработен и кой е активно търсещ работа, но всъщност няма определени условията и реда, при който трябва да се регистрират гражданите в бюрата по труда. А знаем, че това е един много съществен елемент, защото той определя правата на тези хора.
"С правилника за прилагане на закона се уреждат условията и реда за подаване на заявки за обучение за придобиване на професионална квалификация на наетия персонал."
Една от основните функции на закона, освен създаването на заетост на хора от различни рискови групи или прилагането на различни програми с цел намаляване на безработицата, е именно професионалната квалификация, професионалното обучение на безработните лица, за да могат те да намерят своята реализация. Смятам, че основните правила за обучение, за придобиване на професионална квалификация също трябва да бъдат уредени в закона.
Освен това:
"С правилник за прилагане на закона се уреждат условията и реда за финансиране на проекти за посредничество, обучение, започване на самостоятелна стопанска дейност при масови уволнения."
"Условията и редът за използване на преференции за реализация на програми и мерки, както и техния размер", което според мен е още по-недопустимо от всичко това, което изброих дотук.
"С правилника за прилагане на закона се уреждат условията и реда за утвърждаване на програмите за увеличаване на заетостта, разработени от Министерския съвет, от Министерството на труда и социалната политика, от други министерства, от държавни институции, от областните администрации, от социалните партньори и тези програми се утвърждават от министъра на труда и социалната политика."
Аз лично много трудно мога да си представя как министъра на труда и социалната политика ще утвърждава програми, одобрени и предложени от орган, който стои над него.
"С правилника се уреждат условията и реда за съгласуване на регионалните програми за заетост. Условията и реда за реализиране на програми за ограмотяване, квалификация и заетост. Условията и реда за реализация на програма от социални грижи към заетост." - която междупрочем работи и смятам, че работи успешно в нашата страна - "Условията и реда за организирането на професионалното ориентиране, информиране и консултиране."
Всички тези мерки и условията за тяхното прилагане се уреждат в правилника, което прави закона изключително негоден за прилагането му от 1 януари 2002 г. Освен това според мен това не дава прозрачност за това какво предлага държавата за организирането на програмите и мерките. Смятам, че в правилника могат да бъдат доразвивани тезите и мерките, които се предлагат в закона, но в никакъв случай правилникът не може да създава такива норми, поне според мен.
Третото, което ме смущава в този закон, е, че в него не са регламентирани поне минималните размери за различните програми и мерки, за различните възможности, които дава закона за повишаване на заетостта и за реализиране на тези хора дали чрез обучение, дали чрез мотивационно обучение, дали чрез включването им в професионалното ориентиране или в различни програми. Не са определени тези средства, които ще се предоставят на работодателите, които наемат примерно младежи, безработни до 29 години, с намалена трудоспособност, дългосрочни безработни, младежи, които излизат от социалните заведения. Не са предвидени средствата или размерът на средствата, които ще получават дружествата за заетост, когато имат наети лица.
Не са предвидени средствата за мерките, които са свързани с мобилността на работната сила, месечните суми, които могат да получават безработни лица, които са започнали работа в друго населено място или еднократната сума, която е предвидена в закона. Освен това не са предвидени размерите на средствата за наети безработни лица за обучение и работа в друго населено място. Не са предвидени средствата и техният размер за наето лице на специални работни места, които откриват работодателите за придобиване на квалификация. Мога да посоча и други, но да не ви отегчавам с изброяване.
Това, което показах дотук обаче, трябва да насочи вниманието ни към това, че е необходимо още в самия закон да бъдат заложени поне тези минимални размери, които могат да получават работодателите. Така че, когато един работодател или едно безработно лице вземе закона, дори ако щете, работещите и тези, на които е възложена тази отговорна функция - да бъдат посредници между безработните лица и работодателите, да имат още от първото прочитане на закона всички мерки, за да могат да намерят тези възможности, които им предоставя законът.
Оставам настрана това, че на някои места има регламентирани такива суми, но те са много малко и аз мога да посоча тук само за наемане на непълно работно време на безработно лице от работодателя, когато е предвидено той да получава минималната работна заплата плюс всички осигурителни вноски.
Струва ми се, че когато приемаме един такъв закон, трябва много внимателно да подходим, защото този закон ще започне да действа само след месец и половина. И от това, доколко ние ще приемем норми, които могат да бъда приложени веднага, ще зависи съдбата на много хора.
Искам специално да подчертая, че в съществуващата система в България в Националната служба по заетостта има изградени структури, има много хора, които можем да наречем добри професионалисти, които могат и в бъдеще, както и досега, да продължават да играят ролята на посредници между безработните лица и работодателите и по този начин да бъдат в полза не само на отделните лица, но и на цялото общество. Затова смятам, че начинът, по който е подходено при формулирането на основните правила в този закон, е несериозен. Съжалявам, че трябва да го кажа. Същото не бих казала за другия закон, аз ще взема отношение и по него. Мисля, че тук много сериозно трябва да се включат не само народните представители, а и експертите.
И накрая искам да обърна внимание още върху един въпрос. Досега съществуващата Национална служба по заетостта се издържаше от Фонд "Професионална квалификация и безработица". В този фонд средствата се набираха от работодателите и от работещите. С този закон, който днес е предложен на нашето внимание, всички активи и пасиви на Националната служба по заетостта стават активи и пасиви на Агенцията по заетостта, която е държавна структура, която е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.
Аз смятам, че е недопустимо по този начин обществени средства, които са средства на работодателите и на работещите, да бъдат национализирани. Мисля, че тук трябва да се намери онзи баланс, който да не създава у нас усещането, че се прави нещо, което си мисля, че вече сме далеч от времето, когато това би могло да се прави.
Пожелавам на министъра и на всички народни представители да положат много усилия, за да можем наистина да направим един добре работещ закон и в него чрез тази добра идея за държавно финансиране на програмите и мерките по заетостта да можем да създадем добри условия за българските граждани и по този начин да се даде възможност на много хора да получат своя шанс чрез квалификация и чрез обучение, чрез насочване на работни места да получат една социална реализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Кръстьо Петков има думата.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес започваме обсъждането на първия съвършено нов социален закон, който внася управляващото мнозинство. Затова мисля, че интересът към него би трябвало да бъде по-ясно откроен, а обсъжданията по-активни, тъй като се навлиза в една нова и неизпробвана досега за управленски въздействия сфера - активното насърчаване на нова алтернативна заетост.
Най-напред ми разрешете да кажа, че в комисията ние се изправихме пред един не много понятен за мен казус. Група народни представители от Коалиция за България - госпожа Масларова и още двама души, внесохме проект за промени в досегашния Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, имайки предвид, че ще продължи да действа старият закон. Ние тогава не сме работили при хипотезата, че ще има съвършено нов закон. Това ни затрудни при гласуването, но все пак ние имаме една джентълменска уговорка, че уместните текстове от нашия проект ще бъдат предоставени на комисията и на вносителите и между първо и второ четене те ще бъдат взети предвид. Мисля, че те не противоречат на духа на този закон и могат да се намерят добри решения, които ще подобрят действието на този закон.
А сега отношението към внесения проект. В известна степен аз ще представя и позицията на нашата парламентарна група по него.
Ние смятаме, че заслужава внимание и подкрепа намерението на правителството и на Министерството на труда и социалната политика да раздели двете дейности и двете материи - едната е осигурителната, а втората - проактивната политика по отношение на заетостта. И въпреки че има известни съмнения и възражения главно от синдикатите, добре е правителството да тръгне по този път - да се приеме един нов закон и неговото приложение да започне от следващата година.
Освен това смятаме, че е правилно на този етап държавата да бъде един от активните агенти за насърчаване на нова заетост в регионите и в новата частна и общинска икономика. Заслужава внимание и подкрепа фактът, че се заделят определени средства от държавния бюджет и се създават нови органи за регулиране на този процес. Аз мога да посоча и други положителни неща, но ми разрешете обаче да обърна внимание върху проблемите, които възникват, при приложението на закона и да направя няколко предложения.
Аз съм сериозно смутен от факта, че преди обсъждането на закона в пленарна зала не е постигнат консенсус със социалните партньори. По други закони може и да се вземе мнението на синдикатите и работодателите, но по закон за насърчаване на заетостта, както и другите социални закони, задължително трябва да се изчерпят всички механизми, всички начини да се постигне консенсус, за да работи законът. Защото, вън и независимо от синдикатите, от работодателите и частния бизнес, той няма да може да работи ефикасно. Твърде голяма тежест ще се стовари върху новосъздадените или трансформираните органи, върху областните и общинските структури, ако няма сътрудничество, ако няма активно включване на синдикатите. От тази гледна точка ми се струва, че две препоръки на синдикатите и работодателите би трябвало да се вземат предвид след нов кръг от преговори.
Първата е участието на социалните партньори да не се изчерпва само с консултиране, а с активно включване в реализацията на програмите.
Някой може да каже, че това не е функция на синдикатите. Да, допреди 15 - 20 години. Страните, които постигнаха най-големи успехи в приложението на активни мерки за намаляване на безработицата като Холандия, Дания, да не говорим за Австралия и Нова Зеландия, приложиха именно такъв подход. Казаха на синдикатите: щом има проблем и той е общ социален проблем, дайте да го решаваме заедно. Даже в редица случаи те самите са активни ръководители и управляващи тези програми. Естествено това не означава, че синдикатите ще упражняват оперативен контрол, ще пречат на Министерството на труда и социалната политика и така нататък. Но консенсус и решение може да се намери.
Втората ми препоръка е да се потърси по-активното участие на предприемачите, на частния бизнес.
Аз тук бих искал да изразя и едно отношение. Надявам се, че министър Лидия Шулева ще внесе яснота по този въпрос.
Ние обсъждаме закон за насърчаване на заетостта, в който са описани главно функциите на държавата, на нейните социални партньори, на централните и местните органи. Има и пазарни или квазипазарни мерки за насърчаване на заетостта. Но този закон не урежда - може би хипотезата е друга - приноса на частния бизнес или на предприемачите в създаването на работни места и постигането на нова заетост. Може би философията ви е друга, а може би е трябвало тук да се предложат още няколко мерки или да има още един раздел, който засяга новия частен сектор и неговите икономически агенти.
Аз вече преминавам към последната част - към правенето на предложения. От тази гледна точка, струва ми се, че е важно в комисията, а и самите вносители да потърсят мястото на вече създадените посреднически и активиращи агенти от типа на фондовете, от типа на местни агенции за регионално развитие, които, макар и без специален закон, с такава уредба, при старите законови положения са работили през последните 5 - 6 години на пазара на труда.
Освен това досегашният закон регламентираше правото да се създават частни капиталови фондове за осигуряване срещу безработица. Но това се оказа недостатъчно. На мен не ми е известно в България някоя корпорация или физическо лице, или една фирма, да е поела риска да създаде такъв фонд. А в развитите държави, където действа цял пакет от активни мерки, тези фондове играят много съществена роля. Там се акумулират средства на принципа на спестяването и се влагат средства, ползвайки принципите на капиталовия пазар.
Нека да го направим още сега, през следващата година и да се даде възможност да се отвори една нова пазарна ниша.
И още едно отношение или едно предложение. Ние знаем, че досегашният Фонд за регионални инициативи, който създава, доколкото знам, около 50 - 60 000 работни места, повечето от тях не са постоянни работни места, се трансформира в Социално-инвестиционен фонд. В един от мотивите на Министерството на труда и социалната политика срещнах такава постановка, че Агенцията по заетостта ще ползва Социално-инвестиционния фонд при реализация и развитие на регионални програми за заетост. Може да бъркам, но моето мнение е, че Социално-инвестиционният фонд е една от конструкциите в цялата система на активната пазарна политика и той не трябва да се пипа от Държавната агенция по насърчаване на заетостта. Той трябва да действа на друг принцип и да бъде адресиран към частните, кооперативните, общинските и други предприемачи, които могат да кандидатстват, да ползват кредити при облекчени условия и да създават работни места в друг сектор, който възниква и си отива.
Последното ми предложение е свързано с програмната основа на закона. В първия раздел на закона са описани онези национални и регионални програми за развитие, върху които ще се опира дейността на приетия и започващ да действа от 1 януари Закон за насърчаване на заетостта. Аз претендирам, че познавам програмите за регионално развитие на може би петнадесетина области, на повече от половината. Това не са никакви програми за развитие., тъй като през миналия мандат се започна една хубава, но българска работа. Събраха се и се инвентаризираха инициативите на сдруженията на частния бизнес и инициативите в отделните райони. Това се обобщи в областни планове. По-нататък беше подадено на национално равнище и, доколкото знам, само в три или четири области има подобие на регионална програма за развитие и насърчаване на заетостта. Всичко друго е в един зародишен стадий.
Така че според мен на правителството, на Министерството на труда и социалната политика, на новата агенция - а аз съм за това да има нова агенция, а не някакъв друг орган - им предстои огромна работа да проправят пътя за действието на този закон и да насърчат онези общини и области, които са най-готови. Не може да се започне според мен активна политика навсякъде. Активна политика ще започне вероятно най-напред в Родопите, в Северозападна България, в Лудогорието и Странджа и това са вече приоритетите и обосновката защо едно правителство, една държава, влизат в една такава рискова материя.
Накрая искам да изразя едно лично мнение. НДСВ си постави една занижена, минимална цел - в края на мандата да разкрие 150 000 нови работни места. Ако за 150 000 нови работни места приемаме цял закон, по-добре да не го правим. Целта на базата на подобни активни мерки - законови, управленски, финансови и така нататък - е тази, която обявихте преди юли: намаляване на безработицата наполовина, госпожо министър, а това значи 400 000 работни места през 2004 г., повечето от тях - трайни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! На нашето внимание днес е представен законопроектът за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
Естественият въпрос, който възниква, е какво налага проблемите, свързани със заетостта, да бъдат разписани в нов закон? Динамичните процеси на националния пазар на труда, произтичащи от ускорения ход на структурната реформа и социалните последствия от нея налагат усъвършенстване на нормативната база, регулираща въпросите по насърчаване на заетостта.
На този етап от развитието на социалната реформа е важно всяка промяна на законодателството да цели и постига подобрена финансова стабилност и ефективност на осигурителната система, нови гаранции за правата на осигурените и повишено качество на защитата и обслужването, както и рационализиране на основните елементи на осигурителната система.
Целите, които си поставя този проект, са свързани с децентрализация и регионализация на политиката по заетостта, развитие на институциите на пазара на труда, развитие на мерките за насърчаване на заетостта и интеграцията на рисковите групи на пазара на труда, както и осигуряване на по-голяма гъвкавост на мерките на пазара на труда.
Философията и концепцията на предлагания проект е схванала хетерогенността на материята, която се урежда с действащия Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, защото в този му вид той е пропорционално осигурителен и трудов закон.
Целта на промените в архитектурата на социалната система е осигурителната материя, свързана с уреждане на чисто осигурителния риск "Безработица", пенсионни и здравни осигуровки, включени във Фонд "Професионална квалификация и безработица", да отидат в Националния осигурителен институт, а насърчаването на заетостта, тоест активната политика, да се позиционира в рамките на Изпълнителна агенция за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика.
Какви са предимствата на предложения модел за създаване на Фонд "Безработица" в НОИ?
На първо място се постига пълна съгласуваност по отношение параметрите на макрорамката на държавния бюджет и подготовката на единен консолидиран бюджет на Държавното обществено осигуряване.
На второ място, отпадат ненужните трансфери между фондовете на общественото осигуряване, особено в периода, в който те се нуждаят и от субсидии.
На трето място, създава се единен трипартитен орган за съгласувана политика и надзор върху фондовете на Държавно обществено осигуряване. Знаем, че управлението на Националния осигурителен институт се извършва на трипартитен принцип, знаем за Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
На четвърто място, утвърждаване на консолидирания бюджет на общественото осигуряване, в това число за риска "Безработица", чрез закон. На този етап бюджетът на Фонд "ПКБ" не се приема със закон.
И не на последно място, използване на изградената единна информационна система на Националния осигурителен институт с регистър на осигурените и на безработните лица.
За първи път ежегодно утвърждаваният от правителството национален план за действие по заетостта ще бъде финансово осигуряван.
Предложеният проект регламентира отговорностите на институциите на регионално ниво за реализация на политиката на пазара на труда.
Съвместно с териториалните структури на Агенцията по заетостта, социалните партньори и неправителствените организации, областните администрации и органите на местното самоуправление провеждат държавната политика по заетостта и квалификацията, създава се възможност за оптимизиране на управлението на активната политика чрез изграждане на междуинституционални връзки в хоризонтален и вертикален разрез между партньорите на пазара на труда.
Приемането на този модел на осигурителна система беше предхождан от доста широк обществен дебат с участието на социалните партньори и други институции, свързани с пазара на труда.
Като най-важна тема от дискусиите изкристализира въпросът за трипартизма и съотговорността на социалните партньори при формиране, изпълнение и реализация, контрол и оценка на политиката на пазара на труда. Предложеният проект дава възможност за участие на социалните партньори на различни нива - от разработване на националния план по заетостта до участие на ниво областни комисии по заетостта и общински структури, ангажирани с разработването и утвърждаването на общински програми и проекти, свързани със заетостта.
И преди да завърша, искрено се надявам предложеният законопроект да спомогне за оптимизиране на пазара на труда и да доведе до успешни действия на всички нива за решителна крачка в борбата с безработицата.
Аз и моята парламентарна група ще подкрепим този проект, като се надявам всички народни представители, които са за насърчаване на заетостта, да гласуват в подкрепа на предложения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли други желаещи да вземат участие в дебата по представените законопроекти?
Заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще взема съвсем накратко отношение по представения законопроект за насърчаване на заетостта по простата причина, че тук бяха изтъкнати становища от професионалисти - работещи в тази област, дълги години изстрадващи идеите на този закон, и бяха изказани съответните препоръки за неговото усъвършенстване при второ четене, при внасянето му в пленарна зала за окончателно приемане.
За мен този законопроект е част от цялостната програма на правителството, от съвършено новия подход, който прилага правителството на НДСВ в коалиция с ДПС. Това е подход не към констатиране на фактите на деградация и блокиране на обществото, а подход към мобилизация, към мотивация, към създаване на условия, на фактори и институции, които да могат да създадат възможности обществото да се въздигне от това състояние, в което е изпаднало през последните 10-12 години.
На мен ми прави особено впечатление, че тук няма опит за разширяване на бюрокрацията, която ще се занимава с този въпрос. Напротив, това ще бъдат всичките ония поделения, които досега в някаква степен са се занимавали с въпроса за безработните, бюрата и т.н., но тук се създава една много стройна организация, която има определена цел да мобилизира цялото общество. Както с Агенцията по заетостта, с нейните подразделения на областно и регионално равнище, така и с Националния съвет по заетостта се създават възможности да се включат съществуващите държавни и обществени организации и органи, и заедно с това да се включат представителите на професионалистите, на работодателите и на самите работници в съответните браншови направления.
Мисля, че този закон е необходим закон, който преодолява, както казах в началото, онази тенденция на констатации на деградация на обществото, един закон, който ще стимулира по-нататъшното ни излизане от това състояние и изпълнение на стратегията.
Подкрепям господин Кръстьо Петков, че заложената в програмата на правителството цел за намаляване на безработицата в края на четвъртата година със 150 хил. души е много скромна цел и смятам, че може по-смело да се мисли, когато нещата се завъртят, както говореше нашият министър-председател господин Симеон Сакскобургготски, ние ще можем да очакваме и едно по-високо мобилизиране на обществото и по-висока степен на заетост, което може би ще ни доведе и до онези мечтани европейски критерии за няколко процента, а не тези двуцифрени числа, които днес имаме в нашето общество.
Благодаря ви, аз ще гласувам в подкрепа и призовавам своите колеги да подкрепят този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Масларова. Очаквах Вашето изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! След като моят колега Кръстьо Петков изказа становището на парламентарната група аз ще бъда много по-кратка.
Струва ми се, че действително консенсусът по такива важни въпроси, касаещи активизиране на заетостта в България и намаляване на безработицата, не могат да бъдат подминати без съпричастието на всички и желанието действително да направим законодателството такова, което да обслужва България в следващите години много интензивно в тази насока.
Именно затова, независимо че нашият законопроект беше отхвърлен от комисията, господин Петков каза поради какви причини, аз ще се върна на един въпрос, който вярвам, че между първо и второ четене ще намерим начин да бъде по някакъв път урегулиран - въпросът, който касае създаване на условия за заетост на хората, които са близко до пенсионна възраст.
Със завишените критерии при пенсионирането, имам предвид повишаване на възрастта, както и точковата система, с действително сериозните сътресения в икономиката на страната една голяма категория от хора, които имат необходимия трудов стаж - по 20 или 25 години, но нямат необходимите точки, поради това, че са на онази пенсионна възраст, която беше в предишните нормативни документи, те са около 500 хил. души, реално са в една стресова ситуация. Те са на годините 55-6-7-8, не са достатъчно подготвени за новите технологии, но са хора - специалисти в определена област, и действително много по-трудно могат да намерят поле за реализация, за да реализират своите интелектуални и трудови способности, които имат.
Така че идеята в нашия законопроект беше именно тази - да се активизира тогавашната Служба по заетостта, и все още сегашната, тъй като не сме променили закона, да дадем повече шанс или по-дълго време спокойствие, да активизираме и службите по заетостта, за да се търси активно работа на този контингент от хора, който, пак повтарям, не е никак малък.

Аз ще подкрепя внесения от правителството законопроект, като все пак се изкушавам да кажа няколко основни бележки.
Притеснява ме фактът, че професионалната квалификация някак си не е изчистена, не е избистрена. Не е възможно, при положение че Международната организация по труда поставя изискване на всеки осем месеца, за да бъдеш конкурентоспособен в своята професия, да опресняваш знанията си, да повишаваш квалификацията си, не е нормално ние да не обърнем сериозно внимание, тъй като трябва да бъдем конкурентоспособни и на пазара на труда, и в интелектуалния, и в трудовия си потенциал, и в качествата си като нация.
На следващо място, вече беше споменато - да, държавният бюджет ще отпуска средства за активна политика по заетостта. Естествено е правителството да бъде основният, решаващият фактор при насочване на тези средства. Но, така или иначе, контактите и взаимодействията с партньорите, от една страна - работодателите, а от друга страна - синдикатите, е наложително. И трябва да намерим онзи начин, по който те трябва да присъстват, да казват своето мнение, да чуваме тяхното становище.
Мисля си, че в новия законопроект, предложен от Министерския съвет, трябва да се дадат малко по-благоприятни условия, между другото, трябва общо да ги потърсим, за развитие на недържавните структури, предлагащи посреднически услуги по заетостта като форма на реализиране на държавната политика в тази насока.
И, разбира се, не на последно място, трябва да имаме малко повече механизми за защита на националния пазар на труда, освен това, което имаме досега като договореност. Мисля, че специалистите в залата разбират за какво става реч. И мисля, че ще имаме поне седем дни, в които ще можем интензивно да говорим и да работим. Струва ми се, че най-после онова, което искаха представителите на левицата - осигурителните плащания да бъдат на едно място, започва полека-полека да се върви по този път. И дано успеем да стигнем до комплексно виждане на този изключително важен въпрос и на това, че като се отделят осигурителните вноски при безработица от тези за насърчаване на заетостта и активната политика, като имам предвид квалификация и преквалификация, това е една позитивна стъпка.
Аз ще подкрепя този законопроект. Разбира се, ще подкрепя и нашия законопроект, като се надявам, че добрите неща оттам ще ги обсъдим и те ще намерят място в един обобщен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други желаещи по дискутираните законопроекти? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди да започна своето изложение, искам да концентрирам вашето внимание върху наименованието на този закон. Той се нарича "Закон за насърчаване на заетостта". И за мен това е ключът. В предишното наименование на сега действащия закон акцентът беше поставен на Закон за закрила при безработицата и след това - за насърчаване на заетостта. Аз мисля, че поставянето на акцента върху насърчаването на заетостта показва философията на този закон, показва нашите приоритети и намерения да насърчаваме заетостта и чрез методите за насърчаване на заетостта да намаляваме безработицата. Така че наистина създаването на този нов закон беше продиктувано от нашето голямо желание да намерим форми и начини за преодоляване на този изключително тежък в нашето общество проблем като безработицата.
При действието на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта от началото на 1998 г. до днес се наблюдава ръст на безработицата от 11 до 19 на сто. Това високо ниво на безработицата не само се поддържа, но направени изследвания и анализи показват, че се влошава структурата на безработните лица. Изключително много е увеличен делът на дългосрочно безработните, увеличава се броят на безработните от частния сектор спрямо този от обществения сектор. Това недвусмислено показва, че мерките за активна политика, проведени в действащия Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта са крайно неефективни. Те водят дотам, че едно лице, регистрирано като безработно, остава такова в продължение на години, независимо от услугите, предлагани от държавните органи, ангажирани с провеждането на политиката по заетостта. Тези лица в повечето случаи имат като единствен свой доход помощите от системата на социалното подпомагане.
Действащите в момента активни мерки по никакъв начин не отговарят на реалните нужди на бизнеса в България и не стимулират работодателите да наемат регистрирани безработни. В последния си редовен доклад Европейската комисия констатира, че в България не се осъществява активна политика съобразно потребностите на пазара на труда. Препоръката е да се обърне специално внимание за развитието на ефективна система за предоставяне на услуги от държавните служби по заетост.
С оглед на приоритетите на правителството и препоръките на Европейската комисия за стимулиране създаването на устойчива заетост бе разработен и този проектозакон за насърчаване на заетостта. Той преодолява основния недостатък на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, а именно - невъзможността да се отговори на динамиката на пазара на труда и на спецификите му в различни региони на страната. Предвиден е механизъм, при който ежегодно чрез Националния план за действие по заетостта и държавния бюджет и бюджета на Агенцията по заетостта Министерският съвет определя кои точно мерки по активната политика и в каква степен ще бъдат финансирани и изпълнявани. Това дава възможност въз основа на предварително извършвани анализи и прогнози законът да отговаря на различни необходимости на пазара на труда във времето, така че да бъде постигната максимална ефективност. Обратно, да не бъдат финансирани онези мерки за активна политика, които в дадения момент не могат да постигнат желания резултат.
С това искам да отговаря на въпросите, които госпожа Тоткова постави на обсъждане, тъй като закрепостяването на конкретни мерки, на конкретни цифри в закона създава проблеми за динамична и гъвкава реакция по отношение на потребностите на пазара на труда - нещо, което беше основен недостатък на предишния закон.
Гъвкавостта при прилагането на мерките, освен времево, има и териториално измерение. Достижение на проекта е децентрализацията и регионализацията на политиката по заетостта, реализираща се чрез изградена процедура за одобрение на активните мерки и програми. Мерките и програмите се разработват от териториалните поделения на Агенцията по заетост, в това число от бюрата по труда съвместно със социалните партньори - местните синдикални и работодателски организации в рамките на съветите за сътрудничество по заетостта. Ние считаме, че тази форма е изключително ефективна. И тук съм напълно съгласна с господин Петков, който препоръча развитие именно в тази посока и обръщане на много по-голямо внимание върху създаването на нови и адекватни регионални планове за развитие, които биха могли да се създадат именно в сътрудничество на трипартитен принцип - нещо, от което ние не само не се отказваме, а напротив - ще поддържаме и при бъдещото развитие на тази дейност.
За първи път се създават общински съвети за насърчаване на заетостта. Така по най-адекватен начин ще бъдат решавани специфичните проблеми на безработицата във всяка община. Досега нямаше подобни органи. Имаше само на регионално и на областно равнище. С предвиденото в закона създаване на подобни общински съвети се стига до всяка община и до намиране на начини и на пътища за решаването на проблемите на конкретната община. В рамките на съветите за сътрудничество, изградени на ниво община, ще се постигне много по-висока ангажираност на социалните партньори и на самото население с предприемането на конкретни действия по заетост много по-добри, отколкото на национално ниво.
Процедурата за предварително одобряване на програмата позволява и по-правилно планиране и осигуряване на бюджетните средства, необходими за реализацията на мерките за активна политика. Самите мерки и програми, заложени в проекта като възможности са насочени към насърчаване на предприемачеството и улеснение на старта на самостоятелна стопанска дейност, насърчаване на гъвкавостта на пазара на труда, непрекъснато професионално обучение и преквалификация на заети и безработни, насърчаване на развитие на трудовия пазар, отворен за всички. Чрез реализацията им ще се създадат условия за увеличаване на заетостта, развитие капацитета на работната сила, увеличение на адаптивността й, социалната интеграция на рискови групи на пазара на труда, улесняване на старта и развитието на бизнеса чрез намаляване на разходите за заетост. Тъй като акцентът е поставен върху активната политика и с цел изпълнение на препоръката на Европейската комисия за повишаване ефективността от действията на администрацията, Националната служба по заетостта се трансформира в нова институция, която концентрира целия си капацитет само в активни мерки. Агенцията по заетостта е освободена от несвойствени осигурителни функции, които в последните години са се наложили като основна дейност на Националната служба по заетост.
Агенцията по заетост в бъдеще няма да се занимава с обслужване по осигуряването. Целият й персонал ще може през цялото работно време да предоставя услуги за реализация на активни мерки по заетостта, което ще доведе до по-високо качество. Специалистите от бюрата по труда трябва да станат реален посредник при намиране на работа, да осигурят придобиване на квалификация и преквалификация, адекватни на търсенето на пазара на труда. Тук наистина искам да подчертая, че квалификацията и преквалификацията наистина трябва да бъде адекватна на търсенето, тъй като нашите наблюдения показват, че се извършват редица самоцелни преквалификации и квалификации, които не водят до бъдеща заетост.
Основна дейност на служителите на бюрата трябва да бъде консултиране при започване на самостоятелна стопанска дейност от безработните, оказване на помощ при разработване на бизнеспланове и участие в системата на микрокредитиране и финансиране чрез предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Реални резултати при стимулиране на заетостта могат да се постигнат едва, когато бюрата по труда се идентифицират като партньор на бизнеса и то преди всичко на малкия и среден бизнес. Тук обръщам внимание, че това също е един от главните приоритети на Министерството на труда и социалната политика - идентификацията на Министерството на труда, респективно на Агенцията по заетост, като партньор на бизнеса, за да може той да бъде насърчаван към разкриване на нова заетост.
Промяната на статута на Националната служба за заетост в лицето на новата агенция е продиктувана от структурата на държавната администрация, възприета от Закона за администрацията. Държавната политика по заетостта се формулира от Министерския съвет и министъра на труда и социалната политика след сътрудничество и консултация със социалните партньори на различни нива, при което се осъществява социалният диалог. Агенцията по заетостта само изпълнява така формулираната политика. При тази нейна роля Законът за администрацията не позволява тя да има статут, различен от този на изпълнителна агенция.
Систематично място на уредбата на безработица като осигурен социален риск е Кодексът за задължително обществено осигуряване. Администрирането би следвало да се осъществява от НОИ като чисто осигурителна институция.
С проекта на Закон за насърчаване на заетостта и с проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване се отделят и финансовите средства за социално осигуряване от средствата за активна политика. Разграничението не позволява средствата, натрупани в резултат на осигурителни вноски, да бъдат използвани за различни цели.
Голямо достижение на проекта е, че с него за първи път държавата ясно и категорично ще се ангажира чрез Закона за държавния бюджет за финансиране на активната политика на пазара на труда. Активните мерки ще се финансират изцяло от бюджета, като по този начин се преодолява опасността част от мерките да останат без осигурено финансиране така, както се получи тази година. Редица добри програми останаха без финансиране поради факта, че средства не бяха предвидени в Закона за държавния бюджет.
Искам да обърна внимание на поставения въпрос за това, че в Националната служба за заетост са концентрирани обществени средства и обществени фондове - въпрос, който уважаемата госпожа Тоткова постави. Искам да обърна внимание, че четирите процента, които Фонд "ПКБ" събира, покриват на ръба трите осигурителни риска - риска за осигуряване при безработица, риска за пенсионно осигуряване за времето, когато лицето е безработно и за здравно осигуряване. Тези 4% са на границата, даже в определени моменти дори не стигат за покриване на тези три риска. Така че искам да успокоя госпожа Тоткова, че никакви обществени пари не са останали в Националната служба по заетост. Напротив, тя се финансира изцяло като издръжка от държавния бюджет.
Също така искам да обърна внимание за сведение, че "доброто" трипартитно управление на тази институция е довело до това, че две години Законът за бюджета на Националната служба за заетост и на Фонд "ПКБ" се приема в края на текущата година. Миналата година през декември, а сега едва преди няколко дни се прие бюджетът за текущата година. Така че мисля, че това, което е ново в закона като органи на трипартитно управление, със сигурност ще бъде един по-добър пример, отколкото досегашния.
В проекта са развити мерки и програми, ориентирани към рискови групи на пазара на труда и повишаване на качествената характеристика на работната сила. По този начин се създава правна рамка, която се ползва, съобразно потребностите и активното поведение на съответните структури на регионалните трудови пазари при условия и ред, регламентирани от правилника за прилагане на този закон. Правилникът за прилагане на този закон е необходим именно и поради факта, че трябва да имаме гъвкава политика по отношение на активните мерки на пазара на труда, трябва да се правят изследвания и анализи за това кои мерки в кой момент са най-подходящи и най-адаптивни. И точно поради това тяхното избиране и приложение за даден период от време се определя в правилника. Закрепостяването на подобни функции в закона би довело до резултати, на които вече сме свидетели.
Искам да се спра на няколко от препоръките, които бяха направени тук. По отношение на тристранното управление това, което се предвижда в чл. 8, ал. 2, Националният съвет за насърчаване на заетост се състои от равен брой представители. Тоест законът определя колко да бъдат представителите. Определени представители на представителните организации на работодателите, на работниците и служителите на национално равнище. Така че съставът на Националния съвет за насърчаване на заетостта е регламентиран в проектозакона.
Ние смятаме, че развитието и повишаване ролята на този национален съвет като трипартитен орган ще се засилва и ще даде възможност за реално участие на социалните партньори в процеса по насърчаване на заетостта.
Що се отнася до консенсуса, аз мисля, че най-голямото притеснение на социалните партньори е дали ще може да бъде достатъчно висока ролята на този национален съвет - нещо, за което ние поемаме гаранция, че той ще има тези функции, каквито са разписани в закона и ще насърчава развитието на социалния диалог в тази област.
Що се отнася до включването на синдикатите в програмите за реализация по програмите за заетост, аз мисля, че и сега, без да е особено законово регламентирано, те са включени и са партньори по много програми, включително по програмите на Европейския съюз от предприсъединителните фондове и няма никакъв проблем и за в бъдеще те да бъдат включвани в тези програми.
По отношение на Закона за социално-инвестиционния фонд, който беше поставен тук от проф. Петков, мисля, че Законът за социално-инвестиционния фонд има нужда от развитие на тази нормативна база. Този социално-инвестиционнен фонд като фонд, който би усвоявал средства от бъдещия Европейски социален фонд е изключително важно и ние смятаме, че един от акцентите и в политиката на правителството по социалната политика, в това число и политиката по заетостта, ще бъдат свързани с утвърждаване на ролята на този социално-инвестиционен фонд.
Това, което Вие казахте, че ще имат отношение един с друг - Агенцията по заетост със Социално-инвестиционния фонд, това наистина е възможно, тъй като една част от квалификационните програми, които ще осъществява Социално-инвестиционния фонд в сътрудничество с Агенцията по заетост, биха могли да бъдат финансирани от Социално-инвестиционния фонд и в това няма нищо лошо. Напротив, тук ще се създаде възможност за координация между различните структури на пазара на труда - нещо, което досега липсва. Най-големият недостатък на досегашната политика е липсата на координация.
Бих искала да взема отношение и по това, което госпожа Масларова каза. Проблемът със структурата на безработните е един от изключително тежките и най-важни, бих казала. Ние обръщаме изключително голямо внимание за стимулиране на така наречените рискови групи в групата общо на безработните. Хората в предпенсионна възраст безспорно са една от най-високорисковите групи, но нашето предложение е ние да създадем специална програма в рамките на Националния план за заетост, която да се занимава именно с проблемите на тази рискова група, тъй като не само хората в предпенсионна възраст са рискова група. Не по-малко важна рискова група е младежката безработица. Изключително висок е процентът на младежите до 29 години в групата на безработните. Това също е една много висока рискова група наред с хората с намалена трудоспособност.
Ние разглеждаме тези рискови групи и програмите, които биха подпомогнали тяхната реализация в тясна връзка, и смятаме, че за всяка една от тези групи би трябвало да се създаде програма, която да бъде насочена към повишаване на техните шансове и възможности за намиране на професионална и трудова реализация.
По отношение на професионалната квалификация - това е един изключително голям въпрос, тъй като при развитието на икономиката и на икономическия растеж инвестициите в човешки капитал освен в материални активи е нещо, което е не по-малко важно, даже, бих казала, в голяма степен е първостепенно, но не мисля, че точно Законът за насърчаване на заетостта може да уреди всички въпроси, касаещи инвестиции в човешки ресурси, в квалификация и повишаване на квалификацията. Ние тук разглеждаме само елемента "преквалификация" на хората, които са без работа в определен момент от време. Мисля, че този въпрос е важен, но не само за този закон.
Аз предполагам, че между първо и второ четене вие ще обсъдите и ще приемете всички добри предложения, които биха могли да възникнат тук, в залата. Те ще бъдат само от полза на законопроекта, за да може той наистина успешно да бъде прилаган през следващата година и ние да се опитаме да преизпълним, господин Петков, нашите обещания. Няма нищо лошо в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Шулева.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Моето изказване до голяма степен е предизвикано от подробните обяснения, които даде заместник министър-председателят госпожа Шулева, а не за да оспоря голяма част от това, което тя каза, но за да допълня това, което според мен и при сега обсъждания и приеман закон няма да се постигне като цел. Защото у нас през последните години продължава да се залага на предимно административния подход в решаването на социални и икономически проблеми. Създават се различни органи - национални съвети, общински съвети. Част от тяхната дейност вероятно е необходима за постигането на целите, които се поставят, но ми прави впечатление, че в България се създават все повече структури и социалният резултат от тяхната дейност е с все по-малка ефективност. Същото можем да констатираме в областта на заетостта, в областта на здравеопазването, в редица области на икономиката.
Аз смятам, че част от мерките, които тук Министерството на труда и социалната политика предлага, не са в достатъчно съответствие с икономическата политика на правителството, защото тук ваши колеги, госпожо Шулева, и представители на мнозинството твърдят, че трябва да се провежда неутрална данъчна политика. Аз смятам, че основните мерки липсват и в този закон, а те не могат да бъдат и в него, ако не са съчетани с изменения и в другите закони, които регулират икономическите отношения. Защото у нас продължават да отсъстват облекчения за работодателите, които поддържат определено ниво на заетост; защото у нас не се предвижда преотстъпване на част от средствата, набирани във Фонд "Професионална квалификация и безработица", точно на тези предприятия, които дават най-голям дял в този фонд, поради поддържаната заетост и осигуряваните възнаграждения на работниците и служителите; защото у нас няма стимули за младежка заетост или програми за създаване и поддържане на първо работно място за хора, които трябва да започнат да работят, и това да бъде в продължение на 2-3 години.
Ето, докато тези неща липсват, а те са част повече от данъчното законодателство, каквито и закони за насърчаване на заетостта с програми или с допълнителни органи да се приемат, даже и да имат ефект, този ефект ще бъде доста ограничен и ние няма да постигнем съществен напредък в увеличаването на заетостта.
Споделям това, което казахте и което го има и в програмата на правителството за задействане на програми за микрокредитиране за малкия и средния бизнес. За съжаление, те са в много по-ограничени размери от първоначално заявените и очакваните, за да дадат по-голям принос в намаляването на безработицата и в увеличаване на заетостта.
Няма да се постигне и съществено облекчение без търсене на пътища за укрепване и развитие на общинската икономика. Напротив, условията общините да развиват своя икономика все повече се влошават, а и с някоя от предвижданите разпоредби в Закона за приватизацията вместо те да бъдат активен икономически фактор, те са поставени в една пасивна позиция едва ли не да предоставят за продан участието си в общинските дружества, а не да търсят самостоятелни пътища за решаване на икономическите и социалните проблеми.
Проблемите със заетостта се утежняват и от крайно занижения контрол на специализираните органи както за спазване на условията на труда, за времетраенето, за изпълнението на осигурителните задължения. В това отношение, аз съм го казвал не за първи път и не в мандата само на вашето правителство, че никога в историята на България не е била толкова слаба дейността на специализираните органи, които трябва да осъществяват всички тези контролни дейности. И ще ви дам един пример. Сега се говори как ще бъдат предвидени дълга поредица от почивни дни във връзка с коледните и новогодишните празници. Нека да отидат контролните органи и да видят дали много от хората, които работят в различни, особено по-малки предприятия, почиват на други дати, освен на Коледа и Нова година. И когато се злоупотребява пък с тези неща, се задържа реалното увеличаване на заетостта, тъй като ако всички тези условия на заетост спрямо Кодекса на труда се изпълняват, тогава ще се открият и малко повече резерви за увеличаване на заетостта.
Това са моите бележки и затова аз изразявам резерви не срещу всичко, което се предвижда в сега обсъждания законопроект, а затова, че без една по-активна икономическа политика и промени в останалите закони, тези мерки ще останат наистина недостатъчни. Аз смятам, че главният резерв за стимулиране на заетостта е в областта на икономическата политика, която аз, за съжаление, не виждам в нужната степен от нито едно правителство за последните години, а по-сериозните ми опасения са, че и за в бъдеще засега не виждаме достатъчно категорични доказателство, че такава политика ще бъде изработена и провеждана. И мисля, че това е големият дълг на българския парламент. И дано и вашето правителство в тази насока с вашите усилия успеете да убедите целия екип и специално икономическия на правителството за една по-активна икономическа политика, която да стимулира заетостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Валентин Василев, заповядайте.


ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно всички се съгласяваме, че безработицата е най-големият социален проблем в България. Но ако погледнете програмите на правителствата в развитите страни, където безработицата е 4-5, максимум 6 на сто ще видите, че там на първо място седи увеличаването на заетостта.
Хубаво е, че има такъв закон. Но аз също споделям категоричното становище, че този закон не може сам по себе си да реши проблемите на заетостта. Връщайки се в историята на икономическото развитие на България и на Европа през последните 40-50 години се вижда, че този проблем е решаван в различните страни с много широк пакет от мерки.
Значи дали ще намалим безработицата и ще създадем заетост, зависи, всички знаете, в най-голяма степен от това как и какви инвестиции ще привлечем в България. Тоест, какви ще бъдат мерките, законовите и подзаконовите нормативни актове, за да отпушим пазара на инвестиции в България и то инвестиции, създаващи работни места. Защото има инвестиции, които не създават работни места. При приватизацията на едно остаряло технологично предприятие например, когато се смени технологията, отпадат редица работни места. Зависи от това дали правителството ще може да осигури държавна инвестиционна политика в областта на инфраструктурата, например.
Ако погледнем историята на някои европейски страни след войната - в голяма криза, и САЩ преди повече от 60-70 години, безработицата драстично се намалява при една много силна инвестиционна програма на правителството със строителство на инфраструктурни обекти. Зависи от това дали ще можем да запазим пазара си от чужда работна ръка, така както другите пазари пазят работните места за свои граждани. Зависи от това дали ще можем да насърчим някои отрасли, в които ние сме конкурентоспособни.
Ясно е, че България е конкурентоспособна в няколко отрасъла и в много други не е конкурентоспособна. Госпожа Шулева работи в туризма и знае колко работни места осигурява туризмът - постоянни и временни.
Така че ми се ще да гледаме на този въпрос не като един закон, който приемаме днес, а като цялостна държавна политика. Казвам държавна не само на правителството, една политика, по която трябва да помисли тук парламентът и съответните комисии, за да можем наистина да започнем да излизаме от това тежко състояние на висока безработица.
Ако щете трябва да се погледне и демографски на проблема. Тъй като инвестициите, които идват, колкото и малко да са, те се насочват в шест области на България, ако погледнете картата на България - там, където има инфраструктура, там, където има вече развита икономика и други десетина области, които са засегнати силно от безработицата.
Затова моят призив е правителството да излезе с една разширена програма. И парламентът да види с какво може да помогне за нейното приемане и осъществяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика! Взимам повод за моето изказване от един проблем, който беше посочен в изказването на госпожа Росица Тоткова и от отговора, който се опита да даде госпожа вицепремиерът. Става дума за следното.
Съгласно чл. 7 от разглеждания законопроект се създава Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика. Това е една изпълнителна агенция по терминологията на Закона за администрацията. Тя трябва да носи всичките белези на такава изпълнителна агенция. В тези белези дори влизат собствени приходи, собствена стопанска дейност, която се предполага да е печеливша.
Първият въпрос, който се поставя, наистина тази агенция, която ние искаме да създадем, агенция от такъв тип ли ще бъде и къде се вижда именно една такава нейна дейност? И вторият по-важен въпрос, за да предвардим уважаемото Народно събрание да приеме един текст, който ще бъде юридически неиздържан, да не казвам по-силна дума, наистина е § 2 от Преходните и заключителни разпоредби, съгласно който създадената с този закон Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика поема активите и пасивите на Националната служба по заетостта.
Националната служба по заетостта не е държавно учреждение. Средствата в нея се набират по различен начин, но безспорно има и средства, които не са държавни. Не може с този текст, наистина всички тези средства, независимо от техния размер, дори аз бих казал независимо, че към момента на прилагането и влизането в сила на този закон, може да няма никакви активи Националната служба по заетостта, но с този текст се създава, аз смятам, че господин председателят също много добре ще ме разбере, едно универсално правоприемство - всички активи и пасиви минават към една държавна агенция. Държавата може да поема пасивите на всякакви правни субекти, включително и на частни правни субекти.
Ние вчера приехме на първо гласуване Закона за гарантиране на влоговете. Там държавата поема гаранцията дори на влогове в банки, които не са държавни. Така че няма пречка държавата да поеме пасивите на Националната служба по заетостта.
Но прехвърлянето на активите, това наистина е някаква скрита или не толкова скрита национализация. Ние това явление сме го наблюдавали в нашата история. След 9 септември 1944 г. пенсионният фонд, който беше може би най-богатият фонд в България...
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Колко пенсионери са били тогава?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Колкото са били, господин Иво Атанасов, тогавашният пенсионен фонд, когато държавата национализира неговите активи, имаше активи 34 млрд. лв. Сега ще ви обясня не колко пенсионери имаше, а какво представляваше тази сума.
Към тази година един едностаен апартамент струваше 1 млн. лв., това бяха парите преди първата обмяна. Двустайният беше 2 млн. лв., тристайният - 3 млн. лв., и така вървеше. Това означаваше, че тогава пенсионният фонд имаше имущество, равняващо се на 34 хил. едностайни апартаменти в София. Но не това е предмет на моето изказване.
Въпросът е, че наистина ние не можем да приемаме една правна норма, с която активи, които се набират и не от държавни средства, сега да станат изцяло държавна собственост. Това е абсурдно. И затова много добре трябва да се обмисли този текст, ако наистина волята на Народното събрание или на вносителя е Агенцията по заетостта да поеме активите на Националната служба по заетостта. Ако има такива, това може да стане. Но най-малкото от този текст трябва да отпаднат активите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли друг, който желае да вземе отношение? Не виждам.
Госпожо Шулева, Вие имате желание да направите едно кратко, може би заключително изказване. Имате думата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще взема съвсем накратко отношение по поставените въпроси.
По въпросите, повдигнати от господин Стоилов. Действително не е достатъчно само това, което е предложено в Закона за насърчаване на заетостта. Действително за решаване на проблемите на заетостта са необходими комплексни мерки и комплексна програма и създаване на условия за икономическо развитие. Ние винаги сме твърдели, че Министерството на труда и социалната политика не произвежда работни места. Министерството на труда и социалната политика трябва да направи политика, която да съдейства за разкриване на работни места. А разкриване на работни места се прави от икономиката на страната преди всичко.
Така че аз съм напълно съгласна с Вашите бележки. Искам да обърна внимание, че и в данъчните закони, които предстои да бъдат разгледани и приети от Народното събрание, има заложени нови стимули за поощряване на предприемачите при наемане на безработни. И едно от предложенията, което Министерството на труда и социалната политика е направило и е залегнало в проекта на правителството, е свързано с това, че се предлага признаване на двоен разход за работна заплата и осигуровки на работодатели, които назначават дългосрочно безработни. Това е един стимул, който смятаме, че ще има изключително голямо влияние върху пазара на труда и върху стимулиране на предприемачите за назначаване на тази рискова група безработни.
Така че безспорно не биха могли наведнъж всички стимули, които ние бихме искали, да намерят място в данъчните закони, но ние имаме ясна визия по този въпрос и смятаме, че стимулите за предприемачите в областта на данъчната политика задължително и неразривно трябва да бъдат свързани с изисквания към повишаване на заетостта и намаляване на безработицата. Тоест, тези два икономически лоста трябва да бъдат неразривно свързани и ние имаме виждане как това нещо да стане в бъдеще.
А що се касае до административните подходи, аз мисля, че достатъчно разчупени форми и средства се търсят в момента за преодоляване на тези негативни последици от структурната реформа. Създаването на гаранционната схема за микрокредитиране е един прекрасен пример в тази посока, който показва, че не само с такива структури - административни, щатни, биха могли да се постигнат доста сериозни резултати. Но, разбира се, всички такива мерки трябва да предполагат и наличие на средства и средствата, които са възможни. Аз мисля, че настоящият бюджет предвижда една доста сериозна сума в тази посока. За сравнение искам да кажа, че за миналата година са предвидени 30 млн. общо за насърчаване на заетостта, докато в Закона за държавния бюджет през тази година се предвиждат 116 млн. - едно доста сериозно увеличение на тези средства.
По отношение на запазването, така да се каже, на гаранциите за нашата работна сила в страната и предпазване от навлизане на чужда работна сила в някаква степен ние сме направили едно предложение в Закона за обществените поръчки. Там е намерило място едно изискване за задължение в някаква степен на фирмите, които ще печелят държавни поръчки и ще работят с бюджетни пари, да имат ангажимент да използват и наемат българска работна ръка, което е в унисон с цялата ни политика.
Що се касае до повдигнатия въпрос за активите и пасивите на Националната служба за заетост, аз си позволявам да обърна внимание, че фонд "ПКБ" - неговата структура и неговата цел, набирането на вноските от работодателите и осигурените е била изцяло и единствено за финансиране на активни и пасивни мерки на пазара на труда. Тоест, парите, които са били набирани, са изразходвани за активни и пасивни мерки. Тоест, те не са били пари, които са инвестирани в активи на Националната служба за заетост, а всички активи на Националната служба за заетост са предоставени с решения и постановления на Министерския съвет и са държавна собственост или общинска за местата, където имаме бюра по труда. Така че поначало и по закон тези средства на фонд "ПКБ" не са служили за инвестиции в активи. Така че според мен няма никакъв проблем с приемствеността на активите на Националната служба за заетост. Със самото си възникване това е било държавна собственост и сега ще остане такава. А фонд "ПКБ" е бил набиран и изразходван само и единствено за активна и пасивна политика на пазара на труда. Даже в определени години е бил дофинансиран от държавния бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Христосков, дали Вие или някой от Вашите колеги имате потребност да вземете отношение? Не.
Ако няма други желаещи, можем да считаме дебата за приключен, което ми дава основание да подложа на гласуване на първо четене постъпилите законопроекти - първо, законопроекта за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
Моля ви, гласувайте законопроекта за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
Гласували 175 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 30.
Предложеният законопроект се приема.
Имам въпрос към вносителите на втория законопроект - дали да го подлагам на гласуване. Поддържате ли го?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Трябваше най-напред него да подложите на гласуване, защото по-рано е внесен в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Защото чух от Вас като вносител и от господин Петков като вносител - двама от тримата вносители, че ще подкрепите първия законопроект.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще подкрепим и нашия законопроект, за да вземете добрите неща от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, ще го подложа на гласуване. Смятам, че не е взаимоизключващо се да бъде подкрепен евентуално и вторият законопроект, да бъдат обединени. Това е вече въпрос на становище на пленарната зала.
Така че аз подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 185 народни представители: за 48, против 121, въздържали се 16.
Законопроектът не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам ви да започнем първото четене на законопроектите с представяне на доклада, след което ще има 30 минути почивка, за да може след почивката да започнем с дебата по този законопроект.
Затова искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов, който да представи с доклад предложените законопроекти.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги!
"Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение
на Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 102-01-19/07.11.2001 г., внесен от
Министерския съвет;
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 154-01-36/28.08.2001 г., внесен от
Никола Николов;
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 154-01-39/05-09.2001 г., внесен от
Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2001 г., разгледа законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет, законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от народния представител Никола Николов и законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков.
На заседанието присъстваха господин Радослав Бозаджиев, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет, бе представен от господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика. Той подчерта, че внесеният законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване има за цел да усъвършенства социалноосигурителната система. Предложенията за промени отговарят на необходимостта от обобщаване на всички социални рискове в Кодекса за задължително обществено осигуряване, който досега не уреждаше осигурителния социален риск "Безработица". Предложените в тази връзка промени ще синхронизират Кодекса за задължително обществено осигуряване с европейското осигурително право, като се предлага единна регламентация на системата. В класификатора на социалноосигурителните рискове рискът "Безработица" е включен в Конвенция № 102 на Международната организация на труда, в Европейската социална харта и в Европейския кодекс за социално осигуряване. Предвижда се управлението на фонд "Професионална квалификация и безработица" да се осъществява от Националния осигурителен институт, който е специализиран във фондовата организация на паричните средства. Контролът върху разходването на средствата е напълно прозрачен. Управлението на НОИ се осъществява на трипартитен принцип, така че е спазено изискването за пряко управление на средствата на трипартитна основа. НОИ отчита своята дейност пред Народното събрание. Годишният отчет за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване се внася в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
Бе изяснено, че НОИ е оправомощена институция, която събира и изплаща средства по съществуващите понастоящем три фонда, така че изплащането на помощите за безработица няма да създаде проблем в осигурителната система. До 31 декември 2003 г. ще има плавен преходен период при прилагането на измененията, който ще улесни осигурените лица, като обезщетенията ще се отпускат и изплащат от сега действащите бюра по труда. Те ще предоставят ежемесечно пред териториалните поделения на НОИ своите отчети.
Предлагат се промени за намаляване на осигурителната тежест с цел създаване на по-добри възможности за свободна стопанска инициатива. Относно зависимостта между осигурителния доход и минималната работна заплата, установена за страната, се предлага гъвкав подход за ежегодно определяне със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване като фиксирана сума размерът на осигурителните вноски за всеки един от фондовете, на максималния и минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година.
Създават се нови правила за зачитане на осигурителен стаж. На основа принципа за равнопоставеност на всички осигурени лица от трета категория труд четири години осигурителен стаж ще се зачитат за пет години на работещите по трудово или служебно правоотношение на пълно работно време, които в същото време работят и се осигуряват на други места. На инвалиди по рождение и тези с придобита инвалидност до постъпване на работа се осигурява възможност да получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Гражданите с отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест могат да искат преизчисляване на пенсиите си за придобит осигурителен стаж и осигурителния доход след тяхното пенсиониране. Със законопроекта се предлага увеличаване на размера на срочната пенсия за ранно пенсиониране, изплащана от Учителския пенсионен фонд, което е свързано и с преизчисляване на вече отпуснати учителски пенсии.
Активната политика на пазара на труда ще се осъществява от държавата чрез Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика.
Бе подчертано, че предложеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване има за цел да синхронизира възприетия осигурителен модел в България с европейския осигурителен модел.
Бе разгледан и законопроект № 154-01-36 за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от народния представител Никола Николов. По същество предложението се отнася до увеличаване инвестиционните възможности на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Със свое становище Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Никола Николов. Изразено е категоричното намерение да се обмислят всички варианти, свързани с разширяването на финансовите инструменти, с които да се борави във втория и третия стълб на пенсионната система.
Народният представител Димитър Димитров представи законопроект № 154-01-39 за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков. Предлагат се промени в чл. 9 за премахване обвързването на минималния и максимален праг на осигурителния доход, от който се изчисляват осигурителните вноски с минималната работна заплата, която се променя динамично през годината. Това ще позволи нормално планиране на осигурителните вноски за годината и облекчаване до известна степен самоосигуряващите се със свободни професии, занаятчии, еднолични търговци и други.
Предлагат се промени в чл. 68, ал. 4, като възрастта на лицата да се намали на 63-годишна възраст за мъжете и жените.
Следващото изменение касае чл. 70 - размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Предлага се промяна на коефициента от 1 на сто да се измени на 1,1 за всяка година осигурителен стаж.
В § 6 на Преходните и заключителни разпоредби се предлага максималният размер на получаваните една или няколко пенсии да се установи на 5-кратния размер на социалната пенсия за старост за всички пенсионери.
Бе изразено мнението, че между част от направените предложения и законопроекта на Министерския съвет има общи допирни точки и евентуално на второ четене те могат да бъдат обединени, тъй като и двата законопроекта се отнасят до изменения и допълнения на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
По законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване с вносители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков бяха изразени редица от мнения. По промените в чл. 68, ал. 4 за намаляване възрастта за пенсиониране от 65 на 63 г. бе подчертано, че заложената идея в Кодекса е хората с малък осигурителен стаж да се пенсионират по-късно. При това запазване равнището на гарантираната пенсия за старост би се появил конфликт между хора, които имат 30 г. и дори над 30 г. осигурителен стаж, но по-малък индивидуален коефициент затова, че са се осигурявали на ниски доходи. И онези, които са с 15 г. стаж, при предлаганата промяна ще имат същия гарантиран минимум, като тази разлика сега е с 5 на сто. Ако се следва тази логика, би трябвало да отпадне защитата за гарантирана минимална пенсия, за да се избегне този конфликт, или границата между едната и другата пенсия да бъде по-рязка.
По отношение на признаването всяка година стаж да носи вместо 1 на сто - 1,1, тоест с 0,1 на сто повече, бе изяснено, че в пенсионната формула е заложена възможност, без да се извършват каквито и да било други промени, при едни по-добри финансови резултати във фонд "Пенсии" да се повдига тази граница. Разчетите показват обаче, че при реализиране на предлаганата промяна ще се увеличи дефицитът във фонд "Пенсии".
В приложеното към законопроекта становище на НОИ е подчертано, че представеният законопроект по същество се отнася до приходната и разходната част на бюджета на фонд "Пенсии" и следва те да се обсъждат заедно със Закона за общественото осигуряване. Не е ясно какво отражение ще окажат предложенията върху бюджета на фонд "Пенсии". Обвързването на минималния и максималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица няма да доведе до изложения в мотивите към законопроекта ефект, тъй като облагаемият доход е величина, която се променя и зависи от фискалната политика на правителството.
Според становището на Министерството на труда и социалната политика предложеното намаляване на минималния осигурителен доход до необлагаемия за месеца ще доведе до определяне на пенсия под гарантирания за съответния вид размер, което ще увеличи дефицита във фонд "Пенсии".
Предложението по чл. 68, ал. 4 представлява отстъпление от принципите на кодекса за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е възприет общ подход спрямо всички осигуряващи се лица.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара господин Дикран Тебеян изрази сериозно безпокойство, че, от една страна, е налице висок дефицит на фондовете за обществено осигуряване. Същевременно непрекъснато се предлагат, от друга страна, облекчени условия за пенсиониране, за намаляване на осигурителния доход от 170 лв. за самоосигуряващите се лица на 110 лв., същевременно за увеличаване на пенсиите, като се взема коефициент 1,1 на сто, а не 1 на сто за всяка година осигурителен стаж. Всичко това наистина може да стане, но средствата да са от държавния бюджет, за което е необходимо увеличаване на общата данъчна тежест.
Госпожа Ася Бонева, изпълнителен секретар на КНСБ, изрази категоричната подкрепа на проекта и по отношение промяната в чл. 68, като подчерта, че това е един от недостатъците на сегашното законодателство, който също работи срещу принципите на реформата в социалното осигуряване, защото осигурителната престация се дава, за да замести трудовия доход тогава, когато лицето е загубило своята работоспособност, независимо по каква причина.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика прие следните становища:
1. С резултати "за" - 10 гласа, "против" - няма и "въздържал се" - 1 предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет.
2. С резултати "за" - няма, "против" - няма и "въздържали се" -11 гласа предлага на Народното събрание да не приема на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от народния представител Никола Николов.
3. С резултати "за" - 1, "против" - 1 и "въздържали се" - 9 предлага на Народното събрание да не приема на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Часът е 11,00. Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието с точка втора - обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Става дума за законопроекти с вносители съответно Министерският съвет; Никола Николов и третият от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстю Петков.
Преди почивката чухте доклада на председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов.
Определям време за дебати както следва: Национално движение Симеон Втори - 60 мин.; Обединени демократични сили и Коалиция за България - по 40 мин. и Движение за права и свободи - 30 мин.
Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Кодексът за задължително обществено осигуряване е един фундаментален закон. Беше приет в края на 1999 г. и реално влезе в сила от 1 януари 2000 г. Оттогава бяха направени редица изменения и днес сме свидетели на предложения за поредни изменения. Част от тези изменения бяха редакционни или изменения в закона, които бяха необходими, тъй като това беше един нов, важен закон и е естествено с течение на времето да се появят някои недостатъци, които трябва да бъдат отстранени.
Същевременно има редица проблеми, които изискват по-чувствителна намеса в този закон. Предлаганият от тримата колеги от Коалиция за България законопроект има за цел да усъвършенства някои от проблемите, които възникнаха именно след приемане на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Кои са тези проблеми?
Първият се отнася до промени в чл. 9, ал. 2 и 4 и касае определянето на осигурителния доход, от който се изчисляват осигурителните вноски. Предлага се максималният размер, който сега е десеткратната минимална работна заплата, да бъде заместен с необлагаемия годишен доход.
Втората промяна на чл. 9 в ал. 4 се отнася до осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2. Това са самоосигуряващите се лица, хората на свободни професии - занаятчии, и едноличните търговци. Предлага се долният праг, който в момента е двукратният размер на минималната работна заплата, да стане необлагаем месечен доход, а таванът, който в момента е десеткратният размер на минималната работна заплата, да се замести с необлагаемия годишен доход.
Наложеното изискване да се обвързва осигурителната вноска за самонаетите лица с размера на минималната работна заплата и то най-малко в нейният двукратен размер създава редица затруднения. От една страна минималната работна заплата може да се променя в рамките на годината с решение на Министерския съвет. Ние сме свидетели на редица такива промени през годините, а често и с чисто политически основания. От друга страна двукратният размер на минималната работна заплата като задължителен долен праг за осигуряване сериозно затруднява малките фирми и дребните производители. Обвързването на осигурителните вноски на самонаетите лица с необлагаемия минимум, което ние предлагаме, е по-коректно. Той се фиксира още в началото на годината и не се променя. Това дава възможност на малките фирми и на самоосигуряващите се да определят и разпределят тежестите на осигурителните си вноски. Освен това тази величина е по-ниска от размера на двете минимални работни заплати, което реално дава и малко по-голям шанс на дребния бизнес.
Успоредно с това при високодоходните групи има далеч по-голям либерализъм. За значителна част от имащите финансови възможности досегашният таван на осигурителния доход, от който се изчисляват осигурителните вноски, е чувствително под реалните им доходи. Обвързването на тези осигурителни плащания с размера на годишния необлагаем доход ще даде възможност да се планират сумите за осигурителни плащания още в началото на годината, както и те да са по-близо до фактическите и икономически резултати. Тук е една от допирните точки между предложенията за изменения, които са внесени от нас, и част от предложенията, които са внесени от Министерския съвет, където също се предлага реално минималната работна заплата да престане да бъде аргумент за определяне на осигурителния доход. Разбира се, там се предлага с приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване всяка година да бъдат фиксирани конкретни цифри съобразно редица икономически и политически проблеми.
Второто изменение, което предлагаме, засяга чл. 68. Това е придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С въвеждането на смесената, а не на чистата - само върху осигурителния стаж, точкова система и при изключително високата безработица голяма част от имащите необходимия минимум трудов стаж, но нямащи изискуемата възраст, не са в състояние да съберат определени точки и да получат пенсия. При това в чл. 68, ал. 4 определената 65-годишна възраст е твърде висока за очертаните през последни години тенденции за сериозно намаление с по 3-4 години продължителността на живота. Затова е наложително правото за придобиване на пенсия в случаите, определени в гореспоменатия текст, да бъдат съобразени с реалностите в страната.
По предложението по този член възникна сериозна дискусия в комисията. Част от аргументите в дискусията бяха отразени достатъчно коректно от д-р Адемов в становището на комисията. По част от тези проблеми се коментира и при обсъждането по предходния законопроект. Така или иначе, пределно ясно е, че това е една от най-рисковите групи в страната. Разбира се, има различни подходи. Може да бъде избран един от подходите - този, който ние предлагаме, за изменение на чл. 68 в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Друг подход е предложението, което бяхме направили по предходния законопроект за изменение на Закона за безработицата и насърчаването на заетостта с разширяване на обхвата и увеличаване на срока за обезщетение при безработица на тази рискова група, която е на висока възраст в границите на възможности за пенсиониране и е безработна. Трета възможност е осигуряване на специални стимули точно за тази рискова група, които ще стимулират работодателите да приемат на работа част от тези хора, за което говори и министър Шулева. Разбира се, може да бъде потърсена възможност и за въвеждането на една по-гъвкава пенсионна система, която ще позволи на част от тези хора да се пенсионират преди навършването на определените изисквания за осигурителен стаж и възраст с корекция на възможностите за пенсия и съответно, разбира се, ако се пенсионират по-късно. Лошото е, че обикновено се коментира и се отхвърлят едни или други предложения, а реално решение за проблемите на тези хора няма.
Това, което каза преди малко министър Шулева за въвеждането на стимули в част от данъчните закони към работодателите за дълготрайна безработица, се опасявам, че по-скоро ще засегне безработните в по-млада възраст. Това ще е предпочитание на работодателите, но в никакъв случай няма да реши проблемите точно на тази рискова група.
Аз се безспокоя от това, което вие казахте, тепърва за обсъждане и започване разработката на програма, която да търси решение за тази рискова група, тъй като проблемите на тези хора са проблеми на днешния ден, а не на утрешния. Тези хора са на ръба на физическото си оцеляване. Голяма част от тях са безработни, без никакви доходи, голяма част от тях въобще няма да достигнат до възможността за пенсиониране и вземане на пенсия. И затова обясненията за някакви програми, които тепърва ще готвим и ще мислим за решаване на техните проблеми, въобще не могат да успокоят никой и не са решение на този проблем.
Следващото изменение, което предлагаме, е в чл. 70 - размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Предприетите мерки за намаляване на данъчната тежест за повишаване на минималната работна заплата и детските надбавки са добри, но те не касаят хората в третата възраст. Последните продължават да изнемогват и все по-осезателно да изостават в своя стандарт на живота.
Освен това досегашните пенсионери, предвид развитието на системата, до периода на промените са имали изключително висок трудов стаж - между 30 и 40 години. Тоест, те са с чувствителен осигурителен принос. Осигурителната ни система е в състояние да поеме промяна във формулата за управление на пенсиите като за всяка година осигурителен стаж предлагаме да се дава не по 1 на сто, а по 1,1 на сто. Още повече, че с промените, които бяха направени в системата за пенсиониране, фактически рязко се снижи процента на пенсията към базисната работна заплата. В старото законодателство тя беше около 55 процента от базисната работна заплата. С последните изменения тя фактически е в рамката на процентите, които са функция на средния осигурителен стаж, което примерно за мъжете е около 38-39 процента. Това е значително под изискванията на Международната организация на труда, която изисква минимум 45 процента пенсионно осигуряване в сравнение с базисната работна заплата. Промяната на този коефициент е една малка стъпка към приближаване на изискуемата граница от Международната организация на труда.
И последното предложение, което правим, е за вдигането на максималния таван за пенсията, която да стане от четирикратния размер на социалната пенсия за старост в нейния петкратен размер. Това е една малка стъпка към отпадане на горната граница за пенсия. Разбираемо е, че отпадането в момента не е възможно, не е реално, но такива стъпки за вдигане на горната граница за пенсия трябва да бъдат направени. Още повече, че предишното Народното събрание направи една антиконституционна стъпка в тази насока. Фактически беше премахнат въобще таванът на пенсията само за една категория, а именно: президента, председателя на Народното събрание и председателя на Министерския съвет.
Днес в законопроекта, който е предложен от Министерския съвет, се прави втора стъпка, според мен, също не съвсем логична и коректна, за повишаване на тавана на пенсиите само за една категория, а това са кадровите военнослужещи. Освен това, че за тях е предвидено пенсиониране при навършване на 25 години стаж, от които две трети на кадрова военна служба, освен това, че за тях са предвидени 20 работни заплати при пенсиониране, в момента само за тях се вдига и таванът. Разбира се, нищо лошо в това, но според Конституцията хората са равнопоставени, осигурителните задължения на всички са еднакви и не е нормално, както казах, преференции за таван на пенсията да има само за определен кръг от гражданите на Република България.
Ние смятаме, че с предложените изменения могат да бъдат разрешени някои от проблемите, които се натрупаха и които са възникнали в процеса след приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Много е тягостно, когато при разглеждането на такъв изключително важен закон, какъвто е законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, който засяга една огромна част от българските граждани днес, а и в бъдеще, свързан е и с тяхното бъдеще и с техния живот, да има толкова малко народни представители в пленарната зала. Казвам го съвсем искрено. Отсъстват народни представители от всички парламентарни групи. Не искам да правя упрек специално към управляващото мнозинство, просто го казвам наистина с голяма горчивина. Защото от решенията, които ние вземаме днес, ще зависи това как ще живеят хората утре, а и не само утре.
Искам да кажа, че ние изминахме много дълъг и труден път, за да достигнем до Кодекса за задължително обществено осигуряване, приет през 1999 г. и влязъл в сила от 1 януари 2000 г. - време, през което имаше много колебания как да се направи реформата, каква реформа да се направи, кога тя да стартира. Аз се радвам, че ние днес имаме такъв кодекс, който вече две години се прилага на практика и всъщност тази практика ни дава възможност да мислим как да усъвършенстваме принципите, които са заложени в него.
Аз ще се спра на някои от нещата, които смятам, че наистина са стъпка напред в уреждането на тази толкова важна и изключително отговорна материя, която ние имаме днес като предмет на разглеждане.
Първо, това е разширяване обхвата на държавното обществено осигуряване с един нов чисто осигурителен риск - безработицата. Трябва да призная, че този въпрос беше поставян и в предишното Народно събрание, и преди това този осигурителен риск и средствата, които се набират от него, дали да бъдат използвани единствено и само за осигуряване или да бъдат използвани и по друг начин и къде да се намира този фонд. Мисля си, че след опита, който имаме, тъй като това осигуряване за безработица започна през 1990 г., и беше решено с постановление на Министерския съвет, след което през 1997 г. беше приет и Законът за защита при безработица и насърчаване на заетостта, мисля, че днес вече сме готови да направим и една следваща крачка. Аз изключително се надявам и пожелавам тази крачка да бъде успешна, а именно преминаването на Фонд "Безработица" под шапката на Националния осигурителен институт. Защото смятам, че по този начин, събрани на едно място, може много по-лесно, в никакъв случай не лесно, но много по-лесно да се управляват тези осигурителни рискове и по този начин ние да дадем на хората това, което очакват от нас, след като сами и работодателите, заедно с тях, са ги осигурявали.
Второто, което смятам, че е много положително и заслужава подкрепа, това е, което каза господин Димитров, и аз искам да го подчертая точно, защото това е една стъпка напред, а именно прекъсването на зависимостта между минималната работна заплата и осигурителния доход. Защото това наистина дава възможност да се планират от работодателите, от предприемачите средствата, които ще бъдат необходими през следващата година. Аз се надявам, че в бъдеще няма всяка година да променяме този размер, ако достигнем устойчиво развитие на икономиката и по този начин дадем възможност за едно неедногодишно планиране, а за дългосрочно планиране на работата на предприемачите. Това, разбира се, дава възможност и при наличие на финансови възможности в страната да се променя, да се повишава минималната работна заплата в течение на годината, без това да се изследва как би се отразило на осигуряването на лицата и какви негативни последици би довело едно такова изменение. За съжаление в бюджета на нашата държава за следващата година поне аз не открих такава възможност да се планира за повишаване на минималната работна заплата през следващата година, което очевидно е много сериозен недостатък.
В Кодекса за задължително обществено осигуряване са залегнали няколко принципа. Аз мисля, че когато правим промени трябва да се придържаме именно към развитието на тези принципи и тяхното утвърждаване, а това са задължителност и всеобхватност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица и социален диалог. В този проект, който ни е предложен от Министерския съвет, аз виждам точно такова развитие на тези принципи, а именно развитие на принципа на солидарност между осигурените лица. Защото в нормите, които ние сме приели и някои от които променяхме, развивахме този принцип, но тук е направено нещо, което оценявам изключително високо, а това е именно за инвалидите по рождение и за тези, които са придобили такава инвалидност до започването на работа, облекчаване условията за достъп до системата. Защото това в сега действащия кодекс е предвидено само за хората, които са слепи по рождение.
Смятам, че е постигнато развитие и на принципа на задължителност и всеобщност на осигуряването, защото се въвежда една възможност за акумулиране на осигурителни права със задължението, разбира се, лицата, които имат краткотрайна заетост, да бъдат задължени да се осигуряват по принципа на всички осигуряващи се лица.

Досега тези лица, които имаха краткотрайна заетост, Кодекса за задължително обществено осигуряване ги задължаваше единствено и само да се осигуряват за трудова злополука и професионална болест.
Другият принцип, който смятам, че също е получил развитие в предложенията ни за изменение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, е принципът за равнопоставеност на осигурените лица. Лицата с отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест придобиват право да поискат преизчисляване на пенсията си, ако те след това са работили и са получили допълнителен осигурителен стаж и, разбира се, на възнагражденията, които те са получавали.
Всички тези положителни неща аз с удоволствие ще подкрепя, но струва ми се, че ние трябва да обърнем внимание на още един много важен момент, а това е именно, че към трудно постигнатото решение за изграждане на тристълбовата система за социално осигуряване трябва да подхождаме изключително внимателно към промените, защото има един опит и аз чух и от господин Димитров за крайно примамливи предложения и аз като представител на опозицията в българския парламент би трябвало веднага да кажа: да, така е. Но мисля, че грижата за хората се изразява в това не само да правим обещания, а да гарантираме реализирането и изпълнението на тези обещания. Защото това разширяване на достъпа до системата би могло много силно да разлюлее тази система, да наруши, макар и крехката, финансова стабилност, която има тази система, и по този начин ние да направим повече зло, отколкото добро. Тази грижа от предлагания проект, който ни дават колегите от Парламентарната група на Коалиция за България, много странно контрастира предложението за повишаване на максималния размер на пенсията, която се получава. Вярно е, направи се стъпка, най-напред съотношението беше 1:3, след това стана 1:4, сега, уважаеми колеги, вие предлагате съотношение 1:5. Това на практика, ако се замислите и ако използвате аритметиката в своя подход към този проблем, вие ще установите, че всъщност това на практика означава да се лишат пенсионерите в България от една коледна пенсия.
Аз смятам, че в този случай спазването на принципа на солидарността е този, който трябва да ни ръководи и по никакъв начин ние не можем да пренебрегнем този принцип именно тук точно, защото в България има твърде много хора, които получават ниски пенсии, твърде много хора, които получават социална пенсия. И ако трябва да бъдем честни, независимо кой от какви позиции гледа на този въпрос, ние трябва да се стремим да бъдем, първо, грижливи и да се загрижим именно за тях, а не за тези, които получават високи пенсии. Вярно е, че те са внасяли по-високи осигурителни вноски, но също така вярно е, че трудът на много хора в България и особено на хората, работещи в селското стопанство, беше оценяван несправедливо ниско. И ние сега не можем по този начин, с такива предложения, които се внасят в Народното събрание, отново да засилим тази несправедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За реплика има думата господин Димитров. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо Тоткова! Аз засегнах проблема за предложението, което направихме - за изменението на чл. 68 - че това е един от възможните варианти, но не е единственият. Както казах, лошото е, че отсъстват или се отхвърлят други варианти. Лошото е, че в момента никой не дава отговор на неколкостотин хиляди човека, които са на преклонна възраст, които са безработни, без доходи и които не могат да стигнат до изискванията за пенсиониране.
Отхвърляйки едно или друго предложение, аз очаквам някой тук да направи конкретен вариант и конкретно предложение за изход от тази ситуация и то днес, тъй като става дума за физическото оцеляване на тези хора. Не претендираме, че това е единствената възможност. Да, има и други. Но кои са те? Как ще решим този проблем?
По отношение на тавана на пенсиите. От думите Ви аз разбирам, че след като се отхвърля нашето предложение, ще има 13-та пенсия. Много добре разбирате, че това не е така, че големият дефицит във Фонд "Обществено осигуряване", натрупан по най-различни причини, няма да позволи на Националния осигурителен институт тази 13-та пенсия, за която нямаше проблеми към датата на изборите - от господин Муравей Радев това чухме - за която нямаше проблеми и поради тези причини с предизборни цели беше изтеглено актуализирането на пенсиите от 1 юни. Какво стана изведнъж, че тази 13-та пенсия я няма?
След като отхвърляте нашето предложение, аз бих се радвал, хората да получат тази 13-та пенсия. Но това не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин Димитров! Аз съвсем добронамерено подходих към всички проблеми, защото смятам, че това е единственият подход. Вие трябва да признаете, че ако ние променим съотношението 1:5 това ще означава, че вместо всички пенсионери да получат 13-та пенсия, тези средства ще отидат именно към тези 160 000 пенсионери, които получават максимума. И това просто трябва да го признаете, защото няма как да не го признаете. Защото сметките са толкова ясни, че аз мисля, че няма нужда тук да си ги смятаме всички колективно.
И още нещо. За да се повишават пенсиите, трябва да имаме висока събираемост на осигурителните вноски и това е един от много сериозните проблеми. Аз попитах вчера господин Йордан Христосков къде той вижда рисковете за осигурителните фондове през следващата година. За мен безспорно това е един от най-важните рискове, основен риск - как ние ще събираме вноските от всички тези хора, които обявяват себе си за безработни пред Националния статистически институт или пред Националната служба по заетостта и в същото време получават някакви доходи. Как всички тези, които се осигуряват - 1 млн. 200 хил. примерно - до две минимални работни заплати или 500 хил. от тях - на една минимална работна заплата, а голяма част от тях получават по-високи доходи. Как ще регистрираме тези доходи и ще получаваме осигурителни вноски? Как ще накараме работодателите да плащат навреме осигурителните вноски?
И аз имам тук един въпрос към вас като представители на Българската социалистическа партия. Вие знаете ли колко средства дължи Българската социалистическа партия на Фонд "Обществено осигуряване" и защо ги дължи? Защо с тези средства всъщност се подпомага работата на едно юридическо лице, а не се осигурява повишаване на пенсията, та било то и с 10 стотинки на човек?
Когато говорим такива неща, ние просто трябва да бъдем безкрайно коректни. Аз ви уважавам, но мисля, че наистина трябва всеки един от нас да си изпълнява задълженията, независимо от това къде се намира. Поинтересувайте се, ще отговорите. Аз ви обещавам, че ще задам въпрос на министър Шулева за това какви средства дължи БСП на Фонд "Обществено осигуряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има думата господин Никола Николов. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз поисках думата, за да защитя внесения от мен законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Това, което аз предлагам, касае само и единствено възможността фондовете за допълнително пенсионно осигуряване да могат да инвестират в по-широк кръг финансови инструменти, а именно и в ипотечни облигации, издадени от банки, и да се разшири възможността до 25 на сто от портфейла на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване да включват акции на български предприятия.
Считам, че това е изключително важно, защото ограничението на инвестиционните инструменти на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване не създават стимули, първо, за пазара на ценни книжа, защото те, явявайки се един от големите институционални инвеститори, влияят върху този пазар, развиват капиталовия пазар и създават сериозни възможности пред българската икономика, защото в противен случай са принудени да купуват само книжа, емитирани от държавата, а вие знаете, че държавата вече не се финансира по този начин, знаете, съвсем скоро ние одобрихме емитирането на еврооблигации. Между другото и при това емитиране на еврооблигации се оказа, че фондовете за допълнително пенсионно осигуряване ще трябва да купуват от вторичния пазар, а не да запишат още при емитирането на тази емисия.
Аз лично смятам, че доводите, с които не е приет законопроектът, са изключително несериозни за едно Народно събрание и за работата на една комисия. Написано е: "Няма положително становище от Асоциацията на пенсионните фондове". Това буквално пише в този документ. И по същество написаното е, че "е изразено категорично намерение да се обмислят всички варианти, свързани с разширяването на финансовите инструменти".
В предишното заседание аз разговарях с вицепремиера Лидия Шулева и тя каза, че, да, вероятно те съвсем скоро ще предложат общо решение на този проблем като класифицират ценните книжа. Аз лично смятам, че това е доста трудна работа, защото няма класификация на ценните книжа у нас по категории и разрешението да се търгува с нещо, което все още го няма като класификация у нас, според мен още повече ще затруднява работата на пенсионните фондове.
По същество се приема, че ще има работна група, която да обсъди такива предложения, а на практика се отхвърля и то се отхвърля по един странен начин, като няма нито един против, нито един за, а само въздържали се.
Аз лично смятам, че днес спокойно може да не се разглежда този законопроект, който съм внесъл, по простата причина, че очевидно темата на правителствения законопроект е друга и поради това че нашият правилник изисква законопроектите да се разглеждат заедно. Аз съм готов да оттегля законопроекта си, но не и формално да се гласува в пленарна зала нещо, което очевидно по-късно предложено от правителството, ще бъде прието.
Така че, уважаеми господин председателю, може би на Вас оставям да решите как да постъпя при такова формално отношение на комисията към внесения от мен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо вицепремиер, господин министър! Новата осигурителна система има много кратка история. Кодексът за задължително обществено осигуряване все още няма 2 години, откакто е приет в началото на 2000 г., или по-точно в края на 1999 г. Припомням само, че осигурителната реформа и в частност пенсионната реформа, е с много нова социална практика.
Въведоха се строги и справедливи правила, наложиха се принципи, синхронизирани с европейското законодателство и с европейския социален модел.
Българският осигурителен модел беше оценен по достойнство от всички социални партньори в България и от международните й партньори.
Икономическите и социални реалности в страната обаче вече наложиха изменения в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Измененията, които днес са на вниманието на народните представители, са продиктувани от целта на правителството да подобрява осигурителната система и да усъвършенства нейната млада практика. Важно е да се каже, че с тези изменения не се посяга на принципите, върху които е построена пенсионната система.
В Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване продължава да се търси баланса между осигурителните права, които предоставя системата, и конкретният принос на всеки осигуряващ се за системата. Това е също и търсеният баланс между социалната и финансовата същност на българския пенсионен модел.
Акцент в предлаганите промени е намаляването на осигурителната тежест. Това е естествена и очаквана промяна, с която се постига още една обявена от правителството цел, а именно осигуряване на по-добри възможности за активните икономически субекти.
Законопроектът предлага нов политически и социален елемент, прекъсване на зависимостта между осигурителния доход и минималната работна заплата, установена за страната. Някои биха казали, че се обслужва политическа конюнктура. Но това е един по-реалистичен подход, който заслужава подкрепа, защото така ще се стигне наистина до намаляване на осигурителната тежест, която по стария механизъм неизбежно се увеличаваше с всеки скок на минималната работна заплата. Определянето на осигурителния доход като постоянна стойност ще доведе до по-голяма сигурност за бизнеса, възможности за прогнози, предвидимост и планираност. Това е силен и положителен анонс на правителството към българския бизнес и трябва да бъде подкрепено от всички.
Не са пропуснати обаче и механизмите за контрол от страна на държавата върху осигурителната тежест. Това е разумно и допустимо, за да може да се осигури гъвкаво движение на осигурителната база чрез корекции на нормативната рамка.
Новост има в предложенията, които се отнасят до по-либерализирания достъп на потребителите до осигурителната система. Това не е отказ от принципа на затруднения достъп, а само един негов нюанс. Като цяло достъпът до осигурителната система продължава да бъде труден, но се дава възможност за повишаване на осигурителната култура на потребителите на системата. Не бива да се стига обаче по-далече от това, тъй като това ще означава много по-облекчени условия за пенсиониране и ще се стигне до отказ от заложените принципи в основата на пенсионната реформа и до финансов дисбаланс на пенсионния фонд.
Трябва да се отбележи, че досега Кодексът за задължително обществено осигуряване не третираше социалния риск безработица като класически осигурителен риск. Това не е пропуск на законодателя, а един друг подход към осигурителните рискове.
Законопроектът, който днес се разисква, прави последната крачка в това отношение, като присъединява към всички други осигурителни рискове и рискът безработица. Така осигурените социални рискове вече са в пълнота, а с тях заедно осигурителните права на хората - така както се изисква от Конституцията на страната.
Промените, които се предлагат в това отношение, не носят социални опасности. Напротив, те ще осигурят рационалност, прозрачност, и ефективност при предлагания нов начин на администриране на този осигурителен риск, а също и ефективен контрол върху достъпа на осигурителните плащания за безработица.
Тези промени още веднъж фиксират ясното разграничение между активната и пасивна политика на осигурителния пазар, така както се прави на пазара на труда. Заслужават внимание и промените, които се отнасят към рамката на социалния диалог като основен инструмент в социалната политика. Предлага се Надзорният съвет на НОИ да се определя по нов начин. Запазва се трипартизмът, като заедно с това се разширява неговото приложно поле.
Като цяло законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване носи в себе си промени, насочени в положителни обществени посоки. Със сигурност реформирането на националното законодателство, и в частност промените в българската пенсионна система, ще бъде предизвикателство и пред мандата на Тридесет и деветото Народно събрание.
Ние, политиците, не трябва да забравяме, че цялостното интегриране на страната към нормите и изискванията на Европейския съюз предполагат и пълна промяна на обществените нагласи. Достойнството на една реформа е в нейната обществена приемливост. Привнасянето на европейските норми в българското законодателство изисква цялостно пренастройване на обществения часовник. Наша отговорност е този часовник да работи вярно и в правилна посока. Нашият принос към създаването на българския социален модел е приемането на съдържателни и реалистични закони и ефективни рационални поправки на съществуващите. Приемането на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване ще бъде част от този наш политически и обществен принос.
И в заключение, предлагам на народните представители да подкрепят предлаганите промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Други желаещи?
Процедурен въпрос. Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, искам да оттегля своя законопроект поради това, което казах и в своето изказване - че той формално е гледан в Комисията по труда и социалната политика и че се подготвя правителствен законопроект, който да опише всички инструменти - част от тях съм предложил и в моя, така че това ми заявление считайте за оттегляне на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов. Така облекчавате работата по обсъждане на материята.
Други желаещи за изказване?
Господин Кръстьо Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател! И аз, подобно на един колега от дясната част на залата, от опозицията, искам да кажа, че съм учуден от факта, че към предложения законопроект има по-малко интереси, по-малко страсти, отколкото например към Закона за хазарта.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Далаверата е там!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Да. Днес ние обсъждаме един от най-важните социални закони, свързан, между другото, с много пари и с трудни пари.
Аз се мъча да вникна в логиката на вносителите на законопроекта, както и в аргументите им, с които отхвърлят примерно две от нашите предложения в паралелния законопроект, внесен от госпожа Масларова и нас, но нещо не намирам точните отговори. Ако съм на грешна посока, на грешно мнение, моля да бъда опроверган аргументирано от вносителите на законопроекта.
Според мен и с този вариант се преследва една цел, с която се занимаваше и миналото правителство, а тя е да ограничи достъпа на хората до пенсионния институт и по този начин да запази дефицита на ниско равнище. Докато съвременната пенсионна политика диктува точно обратното - да се работи активно на входа, да се работи агресивно там, където се създават парите и се правят вноските в осигурителните фондове. И за да не бъда голословен искам да дам няколко цифри. Няма да навлизам в дебата по проектобюджета за 2002 г. Там има такава цифра, че в НОИ тази година трябва да се налеят 1 млрд. лв. от държавния бюджет. И, ако не се лъжа, министърът на финансите господин Велчев преди време каза, че това е критичната точка, която е достигната, и която може да си позволи държавният бюджет по отношение на пенсионноосигурителната система.
Ако е така, трябва да се запитаме кой прави и кой не прави вноски. И този, който не прави вноски, защо не ги прави? И тези, които трябва да държат сметка за ненаправените вноски, защо не си вършат работата? Аз помолих да ми бъде дадена една справка за стоте най-големи длъжници към НОИ. И ако господин Велчев не знае, макар че съм сигурен, че знае, в края на миналата година стоте най-големи длъжници не са внесли в бюджета на НОИ малко повече от 200 млн. лв., въпреки всички усилия на НОИ, в т.ч. и разсрочване на плащанията. Въпреки усилията на Държавната агенция по вземанията равнището на това задължение е свалено според мен символично с около 20-25 млн. лв.
И сега моят въпрос е защо пенсионерите трябва да страдат? И защо ние, данъкоплатците трябва да се примиряваме с факта, че от държавния бюджет и следващата година ще трябва да се наливат пари в една неизтърбушена, но пробита пенсионна система. И като граждани, и като народни представители, не трябва да се съгласяваме.
Защо например "Кремиковци" може да си позволи да не плаща над 70 млн. лв. дълг към НОИ, при положение че държавата има 20 на сто участие там? И при положение че при еднодоларовата приватизация на "Кремиковци" бяха опростени нeколкостотин милиона задължения?
Защо държавното предприятие "Дунарит", Русе, 100 процента държавно, не си плаща осигурителните вноски? И възможно ли е изобщо едно държавно предприятие да не си плаща данъци? Четири милиона лева не са влезли в държавната хазна за три години, господин Велчев, от "Дунарит", до месец август тази година. Направете справка и ще видите. Аз запитах юристи, данъчни специалисти възможно ли е това да стане. Те казват, че не е възможно, но фактът си е факт.
Затова на мен ми се струва, господин председател, госпожо Шулева, че материята за уреждане на вземанията се нуждае от много сериозна доработка. Направена е крачка напред, но ние не можем да оставим НОИ като институт сам да се занимава с този въпрос. Тук трябва да се прилага цялата строгост на закона, включително и да се отива към обявяване в несъстоятелност на големите, а и не само на големите длъжници.
Второ, в България в момента по най-груби изчисления около 300 хил. души не правят осигурителни вноски и около 500 хил. души правят квазиосигурителни вноски - те и работодателите им, на минимална работна заплата. Може ли бюджетът на държавата и на НОИ да издържи при такъв развит сектор на сивата икономика? Начините са няколко - от засилване на санкциите до сключване на публичен договор със здравата част на бизнеса, който е готов да плаща вноските, при положение че се отреже нелоялната конкуренция, което означава, че трябва да се действа с други средства и с други закони.
И накрая, говорейки за задължителното пенсионно осигуряване, би трябвало да държим сметка за общото финансово състояние на пенсионните институции в страната. Аз допускам, че ще се върнем отново на този въпрос, но искам да поправя господин Николов. През тези дни беше дадено безспорно пазарно доказателство, че доброволните частни пенсионни фондове са активни агенти на капиталовия пазар. Не всички са взели, са купили еврооблигации на българското правителство, на българската държава от вторичния пазар. Има и такива, които са го направили директно. И това са пари, които държавата ползва. И нека да ги насърчаваме да ползват, а не да ги облагаме с допълнителни данъци.
В заключение, бих искал да кажа следното. Аз съм сериозно смутен от факта, наистина ние сега не гледаме бюджета на НОИ, че законът, приложен към 2002 г., няма да осигури значим, видим, реален ръст на пенсиите. И това ще породи два вида проблеми - проблеми за управляващото мнозинство, защото флагманът на вашите обещания беше пенсионната политика. И още от месец юни до месец септември се говореше за реално постепенно увеличение на пенсиите. Заложеното увеличение от 10 на сто ще доведе до не повече от 3-4 на сто реален ръст на пенсиите през следващата година.
И от тази гледна точка бих посъветвал госпожа Тоткова да бъде по-внимателна с оценките. Понятието "висока пенсия" в България е неуместно. В България няма високи пенсии! Ниската пенсия е безкрайно ниска, тя е 15 долара. Високата пенсия е далеч, далеч от това, което можем да кажем, че представлява високата пенсия. Едно е да кажеш, че тя представлява съотношение 1:5 при 200 марки минимална пенсия, друго е да кажеш при 30 марки социална пенсия. Така че аз разбирам - тук искат да се извлекат политически дивиденти. Но приемете, че модерната левица мисли по-либерално по въпроса за пенсиите. Проблемът не е в увеличаване на високите пенсии, а проблемът е, че и следващата година ще задържим ниските пенсии и те няма да окажат своята социална роля и няма да допринесат за оживление на потреблението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожа Масларова, заповядайте.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз също се присъединявам към съжалението, че когато разглеждаме закон, който касае чувствително над 2 млн. и 500 хил. български граждани и още толкова, които са в трудоспособна възраст, даже и повече, тоест една система, която опира до всеки български дом, до всеки един от нас, общо взето интензивността на тези закони е от гледна точка на присъствието на професионалистите в залата. Но все пак нека не забравяме, че когато ние с вас поемаме ангажименти пред избирателите и когато се срещаме с тях, трябва да отговаряме най-вече по тези въпроси, защото те са въпросите на деня и на всеки дом.
Ние внесохме законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване с ясното съзнание, че той няма да е последната поправка, защото част от нас са хора, които са работили по новия законопроект. Ние бяхме убедени, че има много неща, които практиката ще подскаже, че трябва да бъдат променяни, че животът ще ни наложи да бъдат променени и самите социално-икономически условия в страната ще наложат такава промяна. Не се притесняваме в никакъв случай, че има още една крачка напред от страна на правителството и че се внасят допълнителни изменения в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Аз обаче се притеснявам от това, че с тези изменения, които се правят, по-скоро се правят институционални промени, отколкото сериозни промени в подобряване на тези, които са в предпенсионна възраст или които участват в осигуряването и тези, които реално черпят от фонда на Националния осигурителен институт, от скоро в пенсионния фонд.
Няма да се връщам, както направи господин Йордан Соколов, 50-60 г. назад. Няма да коментирам изказването на госпожа Тоткова кой колко дължи на държавата и на пенсионерите, защото си мисля, че ние сме съвременници на по-нови неща и знаем още повече неща. Хубаво е да си спомняме всичко подред и да престанем да се връщаме с половин или цял век назад, а да се опитаме, ако можем, да гледаме напред. Защото аз, ако се върна само десет години назад, ще ви кажа, че с една пенсия се купуваше четири пъти повече хляб, отколкото с пенсията, която осигури правителството на СДС. Но не искам да влизам в тези детайли.
Защо взех думата? Първо, искам отново да подчертая, убедена съм, че ще се наложи промяна в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, що се касае до условията и повишените изисквания и критерии на входа на системата. Ние категорично заявявахме и преди, заявяваме и днес, че сме за чиста точкова система. Точкова система, която, ако мога така да се изразя, отразява реално осигурителния принос на всеки един от нас. Това е най-коректното, това е най-почтеното, това е онова, което действително ще ни стреми всички ние да влагаме и в доброволните пенсионни фондове, да правим коректно осигурителните си вноски, защото ще бъдем ангажирани да имаме повече натрупан фонд за всеки един от нас. И това, разбира се, е идеята на първите стъпки на новата пенсионна реформа в България. Така че нашите предложения са свързани до известна степен и с това.
На следващо място, снощи обсъждахме бюджета на Националния осигурителен институт, говорихме часове наред, а може би днес или утре в залата ще продължаваме да говорим, но отново поставям въпроса за това, че не са поставени на еднакъв принцип условията, при които правят осигурителните си вноски заетите по трудов договор и самоосигуряващите се. Кой определи сумата за минимална вноска, база при минимално осигурително плащане 170 лв.? Обяснете ми какво означава това? Добре, тя е обвързана с минималната работна заплата, въпреки че е свързана с предишната минимална работна заплата - двукратния й размер. Но какво е това 170 лв.? И кой е онзи таван от 850 лв.? Защо аз, ако получавам 3 хил. лв., вие ми казвате да правя в основния стълб, все още най-стабилния стълб, да правя вноски само на 850 лв.?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Социална справедливост.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, социална справедливост, преди малко говорихме, че на пенсионерите, които са давали високи осигурителни вноски и имат право да получат по-висока пенсия, не било справедливо да разпределим така наречената 13-а пенсия. Чух такова нещо преди малко. А в същото време не вдигаме тавана на 1000 лв. или на 1200 лв. Колеги, нека, когато се опитваме да коментираме професионално, да не използваме популистки хватки, които, общо взето, в професионалния език не звучат добре.
От тази гледна точка ми се струва, че ние трябва да уеднаквим критериите, независимо от това, че действително самоосигуряващите се поемат своя риск. Те имат риска, че ще получат толкова, те гарантират такъв доход и си внасят върху такава определена сума.
На следващо място, нещо, което преди малко госпожа Шулева каза по повод предишния закон, но тук, в Кодекса за задължително обществено осигуряване, го няма осигурителния риск за загуба на квалификация. И аз продължавам да твърдя, че това е нещо изключително необходимо. След като отделяме всички осигурителни рискове в Националния осигурителен институт, загубата на квалификация също е риск. И ние правим осигурителни вноски за това. Ние внасяме в този фонд. И това също трябва да съществува и по някакъв начин да бъде разчетено в Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Разбира се, ще има още много "за" и "против" относно бюджета на НОИ и това, което трябва да се усъвършенства. В случая се възползвам от това, което каза проф. Петков, тук са и двамата министри, които отговарят по тази деликатна тема - ето, сега се налага бюджетът да покрива дефицита на НОИ, който не беше предвиден, свръхпланирания дефицит от 230 млн. лв. Налагат се още допълнителни трансфери от бюджета към Националния осигурителен институт и по-специално във фонд "Пенсии" - около 520 млн. И в същото време се оказва, че точно държавните предприятия не си плащат осигурителните вноски. В такъв случай трябва да направим една много точна разлика - доколко държавата помага или си извършва своята работа. Защото, ако 200 млн. лв. са неплатените средства от осигурителни вноски, които не са изплатени - не съм сигурна, може би греша цифрата - от несъбраните средства от държавни предприятия, които са големите длъжници, ако те са толкова, тогава няма да говорим, че имаме субсидия от държавния бюджет, а ще кажем просто, че държавният бюджет дава парите, които трябва да даде, но не ги дава по пера от съответните предприятия, фирми или сдружения, а ги дава директно Значи въпросът за събираемостта също е въпрос, който стои на вниманието не само на Министерския съвет, а също и на вниманието на нас, законодателите, които също трябва много интензивно да работим в тази насока.
Приключвам, защото съм повече от сигурна, че всяка крачка към подобряване на нормативната уредба в областта на пенсионното осигуряване и законодателството в тази насока е добра. И ще подкрепя всяко едно такова начинание с огромната надежда, че ще опитваме оттук да говорим не какво е било преди да се родим, а какво ще стане, когато и нашите деца ще имат свои деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроектите?
Има думата господин Йордан Христосков - председател на Националния осигурителен институт.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за подкрепата, която по принцип оказвате за тези изменения и допълнения на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Те наистина са в посока към една по-нататъшна кодификация и консолидация на осигурителната материя и на осигурителните фондове в рамките на Националния осигурителен институт.
Към това, което беше казано вече за Фонд "Безработица" бих искал да кажа, че за по-голяма прозрачност се предвижда и специален фонд само за пенсиите, които са за сметка на държавния бюджет, което внася една още по-голяма прозрачност и едно отделяне на средствата от Държавното обществено осигуряване за пенсии и средствата от държавния бюджет за социални пенсии.
Бих си позволил също така да обърна внимание на една друга поправка в дял втори на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, уреждаща един конкретен проблем, свързан с допълнителното осигуряване на кадровите военнослужещи, офицерите и сержантите от запаса и други подобни структури, за които предоставянето на персонална информация от Националния осигурителен институт засега е по един по-особен режим. Това затруднява участието на всички, които са родени след 31 декември 1959 г. в допълнителното пенсионно осигуряване, поради което се предлага едно компромисно решение само за 2002 г. - средствата и персоналните партиди на служителите от тези ведомства да се водят от Националния осигурителен институт и съответно парите да се инвестират, докато бъде намерено друго решение. Затова ви моля да подкрепите тази единствена промяна в дял втори. Както стана дума по-нататък, има работна група, която ще внесе предложение за цялостно изменение главно в политиката по инвестиране на пенсионните активи.
Ще си позволя, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, не да оспорвам тезите, които бяха изложени тук, а само да дам конкретна информация по някои от законопроектите, които бяха внесени, и по-скоро по законопроекта на Коалиция за България, внесен от госпожа Масларова, господин Димитров и господин Кръстьо Петков.
На нас като служители от Националния осигурителен институт ни се иска наистина пенсиите да бъдат по-големи и да има едно много по-добро финансиране на осигурителния институт, защото административните разходи и усилията, които ние полагаме по отпускане, изплащане на пенсиите, по контрола и т.н., са едни и същи при средна пенсия 91 лв. или 101 лв., колкото тя ще бъде догодина, и при 201 или 301 лв. Абсолютно същите са и на нас би ни се искало също да има по-високи пенсии, но реалностите са съвършено други и вчера, когато беше обсъждан в Комисията по труда и социалната политика, преди това и в Комисията по бюджет и финанси законопроектът за бюджета на общественото осигуряване, ние предоставихме много конкретна информация, сравняваща за един период до 2020 г. какво би се получило, ако действаше старото законодателство, и какъв дефицит ще се акумулира в общественото осигуряване и какъв ще бъде дефицитът при новото законодателство. В единия случай, при старото законодателство, дефицитът щеше да нараства лавинообразно и щеше да стигне над 20 на сто от брутния вътрешен продукт до 2020 г., а в другия случай, тоест по действащото законодателство, дефицитът във фондовете на общественото осигуряване ще съществува до 2007 - 2008 г., след което ще се реализира един остатък и то при сегашното равнище на осигурителните вноски, който остатък може да бъде използван както за намаляване на осигурителната тежест по-нататък, което означава стимулиране търсенето на труд, също така и за увеличаване размера на пенсиите.
По конкретните мерки, които са в законопроекта, внесен от група народни представители от Коалиция за България - ако бъде фиксиран минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се на равнището на необлагаемия минимум, който за следващата година ще бъде 110 лв., това означава до 2002 г. в бюджета на общественото осигуряване да постъпят с около 90 млн. лв. по-малко и дефицитът, който се покрива от държавния бюджет в размер на 516 млн., веднага отиваше на 606 млн. лв., което означава допълнителни данъци, тоест облекчавайки осигурителната тежест, още повече трябва да увеличим данъците.
Използвам случая, за да кажа на каква основа почива предложеният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се в размер на 170 лв. Вярно е, че има съвпадение със сумата, която беше до 30 септември 2001 г., но тази сума е разчетена на пенсия, която ще бъде, ако се осигурява един самоосигуряващ се на този доход, той ще получи пенсия с около един лев по-висока от гарантираната минимална пенсия, тоест затваря се една възможност самоосигуряващите се, които сами определят поведението си - колко дълго да се осигуряват, как да се осигуряват, да изпомпват средства от Фонд "Пенсии" и да бъдат субсидирани от останалите пенсионери.
Съвършено друго е положението с наемните работници, чиито вноски и чиито доходи се формират на друга основа - на договаряне с работодател. Такива ограничения съществуват във всички страни.
По същия начин е и с максималния осигурителен доход. Във всички осигурителни системи от съвременен тип има фиксиран максимален размер на осигурителен доход, защото нека да не забравяме, че пенсията има за цел да замени доходите от труд при настъпване на риска старост или на риска инвалидност, но да замени тези доходи в разумни размери. Оттук се фиксира и съотношението между минимална и максимална пенсия. Такива ограничения на размера на максималния осигурителен доход, съответно на размера на пенсията, съществуват в почти всички страни, както казах. Това е съществувало и в българското законодателство до 1951 г., до национализацията на пенсионните фондове в България.
Ако бъде променен максималният размер на пенсията от 4 на 5 социални пенсии за всички пенсионери, това наистина води до един преразход на средствата във Фонд "Пенсии", което е равно на около 40 лв. ежемесечно за всеки пенсионер, или тези суми биха могли да бъдат използвали или за общо увеличение на пенсиите, или пък за някаква коледна добавка в размер на около 40-50 лв. на всеки един пенсионер, но това, естествено, трябва да се разчита за следващата година, а не за тази година, за която положението е съвършено друго.
Бих искал също така, ако позволите, да взема съвсем накратко отношение по проблема, който беше повдигнат от проф. Петков за събираемостта на средствата във фондовете на общественото осигуряване. Не е коректно да се твърди, че държавата е длъжник, защото голяма част от длъжниците, аз предоставих на проф. Петков списъка на 100-те най-големи длъжници, голяма част от длъжниците всъщност са със смесена форма на собственост, дори с преобладаваща частна собственост, но едновременно с това не бива да се отъждествява държавата, било Министерството на икономиката или Министерството на финансите, или което и да е друго ведомство, със съответните предприятия. Тези задължения са натрупани за един много дълъг период от време. Възможността за събирането на тези средства наистина в някаква степен е ограничена.
Само за ваша информация ще кажа, че са разсрочени задължения от общия размер на задълженията към общественото осигуряване, акумулирани заедно с главница и лихва, в размер на 330 млн. лв., които тази година не се променят, тоест имаме едно задържане независимо от големия лихвен товар. От общия размер на тези 330 млн. лв. около 140 млн. лв. са разсрочени, тоест погасителни планове за различен период от време и до този момент по тези планове са събрани около 50 млн. лв.
Около 118 млн. лв. задължения на общественото осигуряване са предоставени вече за принудително събиране на Агенцията за държавни вземания. За съжаление там процесът върви твърде бавно, поради това, че това са осигурители, които се намират в изключително тежко финансово състояние, и самите процедури по ликвидация понякога са много тежки и тромави, включително пред съда, и поради това от тези 118 млн. лв. са събрани до момента малко над 3 млн. лв., очакваме до края на годината да станат 5 млн. лв. За догодина е предвидено по бюджета на общественото осигуряване да постъпят по този начин, принудително събирани, още 18 млн. лв. Но, специално по това перо - постъпления в бюджета на Осигурителния институт, има преизпълнение с около 22 на сто от онова, което е предвидено, тоест вместо 113 млн. лв., до края на годината ще бъдат събрани около 130-135 млн. лв. точно с тази мярка, така че не бих казал, че не се правят усилия за събиране на вноските. Но, не бива да се счита, че тези 330 млн. лв. са налични в предприятията и просто им е необходим някакъв административен акт, с който те да бъдат събрани или пък веднага имуществото им да бъде разпродадено и те да постъпят в Осигурителния институт.
Понеже стана въпрос за рискове, бих искал да ви кажа, че причина за акумулиране на такъв дефицит е и поведението на банковата система. Трудният достъп до кредити съвсем основателен, за да не се дестабилизира банковата система, въобще финансовата система в страната, води до това, че голяма част от икономическите субекти, отново повтарям - и частни, и с държавна собственост - използват средствата, които дължат на общественото осигуряване, в това число и на бюджета, като оборотен капитал и акумулират задължения.

Това са причините и не бива да се отъждествява дали това са държавни или частни задължения. Това са икономически субекти, които по Конституция са равнопоставени.
Мисля, че беше некоректно цитиран и размерът на допълнителния дефицит в общественото осигуряване за тази година. Не става дума за един лев, а става въпрос за около 230 млн. лв. очакван допълнителен дефицит над планираните 250 млн. лв.
Аз вчера имах възможност подробно да обясня в Комисията по труда и социалната политика естеството на този дефицит. Той е вторичен. За причините ми е неудобно тук да говоря в присъствието на министъра на финансите, но те са в много голяма степен външни, поради това, че беше намален общият размер на дефицита като процент от брутния вътрешен продукт поради променената ситуация и т.н., и т.н. Просто причините бяха подробно разяснени, заради което, господин председател, не бих искал да взимам отношение.
Благодаря ви още веднъж за вниманието. При второто четене ще вземем отношение и ще съдействаме дори на народните представители при оформянето на конкретни предложения, за да може наистина този Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване да бъде подобрен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на законопроектите, свързани с общественото осигуряване. Поради това че господин Никола Николов оттегли своя законопроект, ще подложа на гласуване първо законопроекта, внесен от госпожа Емилия Масларова, господин Димитър Димитров и господин Кръстьо Петков, който законопроект е постъпил първи.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 49, против 91, въздържали се 19.
Този законопроект не се приема.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Гласували 173 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 55.
Законопроектът е приет, с което изчерпваме т. 2 от дневния ред.
Стигаме до основополагащия законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Смятам, че ни е необходима почивка, за да можем да се концентрираме върху тази важна материя. Ето защо обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от приетата днес програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2002 Г.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет и финанси господин Искров да запознае пленарната зала с доклада.
Преди това заповядайте за процедурно предложение, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори правя предложение за удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание с два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 147, против 11, въздържали се 17.
Процедурното предложение е прието.
Освен това, днес на председателски съвет се постави въпросът за това да се предава дискусията по приемането на Закона за бюджета на първо четене директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 168 народни представители: за 159, против 9, въздържали се няма.
Прието е процедурното предложение разглеждането на законопроекта за държавния бюджет на първо четене да бъде излъчван директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Господин Искров, заповядайте с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, госпожо председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Георги Николов - председател на Сметната палата, господин Кирил Ананиев - заместник-министър, отговорен ресорен за бюджета, господин Атанас Кацарчев - заместник-министър, отговорен за приходната част на бюджета, и господин Цветан Манчев - директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господата Николов, Ананиев, Кацарчев и Манчев.
Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят господата в залата.
Преминаваме към доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 102-01-10 за държавния бюджет на
Република България за 2002 г., внесен от
Министерския съвет на 31 октомври 2001 г.

На заседание, проведено на 14 ноември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев и Атанас Кацарчев, директори на дирекции в Министерството на финансите и Цветан Манчев - изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министерството.
Законопроектът бе представен от министъра на финансите Милен Велчев, който изложи пред членовете на комисията основните показатели на икономическата рамка, целите на фискалната политика, бюджетните приходи, политиката на бюджетните разходи, бюджетния баланс и финансирането му.
Проектът на Закон за държавния бюджет за 2002 г. е изготвен в съответствие с програмата на правителството и отразява намеренията му за провеждане на комплексна реформа във всички сфери на обществения живот.
Правителството си поставя за цел поддържане на успешна политика за икономическа стабилизация при едноцифрена инфлация, стабилен валутен курс, управляем дефицит по текущата сметка на платежния баланс и намаляващо съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт.
Стратегическите цели на фискалната политика през 2002 г. са насочени към преструктуриране и оптимизиране на публичния сектор, модернизиране на публичните услуги и чрез стабилни финанси постигане на устойчив икономически растеж.
Рамката, върху която е конструирана фискалната стратегия, представлява комбинация от петте класически принципа на фискалния мениджмънт - прозрачност, стабилност, отговорност, справедливост и ефективност.
По отношение на държавните приходи правителството цели провеждане на данъчна политика, насочена към намаляване на преките данъци и преместване на относителната данъчна тежест от преките към косвените данъци, облекчаване на данъчните процедури с цел привличане на инвестиции и постигане на икономически растеж.
В областта на държавните разходи ще бъде провеждана политика на ограничаване на бюджетния сектор с оглед постигане на оптималния за икономиката размер.
Стратегията на правителството предвижда активно управление на държавния дълг, стабилизация и намаляване на плащанията по външния дълг посредством неговата оптимизация и замяна на част от инструментите с нови.

С оглед постигането и запазването на фискална стабилност правителството извежда следните основни приоритети на фискалната стратегия:
1. Залагане на дефицит от 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт за 2002 г. като стъпка към постигане на балансиран бюджет.
2. Оптимизиране и ограничаване на бюджетните разходи при запазване на строга финансова дисциплина.
3. Постигане на оптимален размер на публичния сектор чрез намаляване и последващо прекратяване на бюджетните субсидии посредством ефективна приватизация и засилване на частната инициатива.
4. Членството ни в Европейския съюз като основен фактор при формулиране насоките на фискалната политика.
В проведената дискусия основно внимание бе отделено на следните въпроси: растежа на брутния вътрешен продукт и неговата структура; дефицита по текущата сметка; размера на данъчните постъпления в бюджета във връзка с предложените изменения и допълнения на данъчните закони; увеличаване на приходната част, съответно общата субсидия за общините с размера на необвръзката на разходите за делегираните им държавни дейности; по предвиденото в § 24, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта изземване на преизпълнението на плана за данъците върху доходите на физическите лица и данъка върху печалбата за общините за 2002 г.; по осигуряването в бюджетите на общините на необходимите им средства за социално подпомагане; по трансфера за общините, включително ползваната методика за определяне на бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините за 2002 г., очакваните неразплатени разходи на общините за 2001 г. и тяхната структура; критериите за определяне размерите на капиталовите разходи и нуждите от инвестиции на населените места в страната и др.
Положително се оценява продължилата и през настоящата година практика за внасяне на държавния бюджет в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната 2002 г., независимо от твърде кратките срокове поради забавянето на бюджетната процедура с един месец от предишното правителство. Спазени са и другите изисквания на Закона за устройството на държавния бюджет за съставяне на тригодишна бюджетна прогноза за периода 2002 - 2004 г., на основата на която е разработен и внесеният законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г. и за придружаването му с консолидирани разчети, включващи допълнителна информация за финансовото състояние на общините, социалните фондове и извънбюджетните средства. В съответствие с изискванията на същия закон правителството е разработило и приело основни макроикономически показатели и бюджетна прогноза за следващите три години.
В тригодишната прогноза е предвидено през 2002 г. да се постигнат следните икономически и финансови параметри:
I. Основни макроикономически показатели:
1. Брутният вътрешен продукт да достигне 30 млрд. 783 млн. лв. или 4 на сто темп на реален растеж спрямо оценката за 2001 г.
1.1. Структура на брутния вътрешен продукт:
- дял на инвестициите 19 на сто;
- дял на потреблението 87,7 на сто;
- в това число чист износ (6,7) на сто.
Уважаеми колеги, навсякъде в доклада на Комисията по бюджет и финанси отрицателните стойности са показани в скоби, както се изисква във финансовия анализ.
2. Средногодишна инфлация - 4,2 на сто.
2.1. Инфлация в края на периода - 3,5 на сто.
3. Валутен курс на лева към щатския долар - 2,10 лв.
4. Платежен баланс:
4.1. Текуща сметка към БВП - 5,7 на сто.
4.2. Търговски баланс към БВП - 11 на сто.
През 2002 г. се очаква реалният растеж на брутния вътрешен продукт да бъде 4 на сто.
При подходяща настройка на инструментите на икономическата политика основен двигател на растежа ще продължи да бъде инвестиционното търсене. Очакваният темп на реално нарастване на брутообразуването в основен капитал е 8,6 на сто, като в края на годината този компонент от крайно използвания брутен вътрешен продукт ще формира около 18 на сто от брутния вътрешен продукт. За сравнение - 16,9 на сто през 2001 г. и 16,2 на сто през 2000 г.
При оптимизиране на относителния дял на инвестициите се очаква забавяне на темповете на растеж на крайното потребление. През 2002 г. се предвижда то да бъде 2,3 на сто, след отбелязаното реално нарастване на потреблението от 4,5 на сто за 2000 г. и 3,2 на сто за 2001 г.
В реално изражение се очаква износът на стоки и услуги да нарасне с 5,5 на сто спрямо разчетените нива през 2001 г. Очакванията за растеж в реално изражение на вноса са за около 5,3 на сто при условие, че бъдат осъществени набелязаните от правителството реформи в митническата политика и администрация.
Въпреки изпреварващите темпове на растеж на износа на стоки над вноса, търговското салдо ще остане отрицателно - около 1,6 млрд. щатски долара. Активното салдо на услугите, дохода и трансферите ще намали размера на този дефицит, като в крайна сметка дефицитът по текущата сметка на платежния баланс ще възлезе на 809 млн. долара или 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Прогнозата за общия платежен баланс показва, че дефицитът по текущата сметка ще се финансира до голяма степен от капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс. Очаква се преките чуждестранни инвестиции (нето) през 2002 г. да бъдат над 851 млн. долара.
След агрегиране на текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс (без измененията в резервите на БНБ) се очаква дефицит в размер на около 200 млн. щатски долара. Той вероятно ще бъде финансиран чрез ново едногодишно стенд-бай споразумение с МВФ. Това ще отмени необходимостта БНБ да финансира дефицита чрез намаляване на резервите си или да се търси финансиране от международните пазари при по-неблагоприятни условия.
Очакваният растеж на икономиката ще доведе до реално нарастване на доходите на населението с около 4 на сто, а изменението на заетостта през 2002 г. ще бъде незначително и броят на безработните се очаква да бъде около 635 хил. души.
В края на 2002 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението се очаква да възлезе на 3 хил. 857 лв. и 18 ст., което представлява номинален растеж от 8,8 на сто спрямо равнището на 2001 г. и 22 на сто спрямо 2000 г. Динамиката на курса на лева спрямо щатския долар ще оказва влияние върху тези темпове само до известна степен.
Инфлацията в края на декември 2002 г. ще бъде около 3,5 на сто спрямо същия месец на предходната година, а средногодишната - 4,2 на сто спрямо оценката за 2001 г., която е 7,3 на сто.
Основен източник на инфлация през 2002 г. се очаква да бъде нарастването на административните цени. Едновременно с това очакваният спад на международните цени на петрола ще оказва натиск в посока на намаляване на ценовите равнища в страната.
През 2002 г. се предвижда да бъдат раздържавени основната част от оставащите държавни предприятия-монополисти, в това число БТК, "Булгартабак холдинг" и др. В платежния баланс на страната се предвижда да постъпят около 300 - 350 млн. долара от приватизация.

II. Консолидирана програма - в милиона лева (брутна база).
Предвиждат се общо приходи за 2002 г. 12 млрд. 462 млн. лв. или около 40,5 процента от брутния вътрешен продукт. Това означава ръст от 9,1 процента.
В това число данъчните приходи през 2002 г. ще достигнат 9 млрд. 741 млн. лв., което представлява нарастване от 4,8 процента и като процент от брутния вътрешен продукт е 31,6 процента.
За сравнение през 2001 г. по програма по Закона за бюджета приходите са възлезли на 11 млрд. 425 млн. лв., което е 40,5 процента от брутния вътрешен продукт. В това число данъчните приходи са 9 млрд. 291 млн. лв. или 32,9 процента от брутния вътрешен продукт.
В структурата на данъчните приходи състоянието е, както следва:
- От ДДС - по програма за 2001 г. се предвижда да постъпят 2 млрд. 527 млн. лв., а за 2002 г. се предвижда увеличение от 10 процента - до 2 млрд. 779 млн. лв.
Данъкът върху печалбата за 2001 г. е 764 млн. лв., като се предвижда ръст в процент 2,6 или 784 млн. лв.
- Данъкът върху доходите на физическите лица през 2001 г. по програма е 1 млрд. 92 млн. лв., а през 2002 г. се предвижда да бъде 1 млрд. 93 млн. лв. или ръст от 0,2 процента.
- Акцизите се повишават с 16,6 процента - от 877 млн. лв. на 1 млрд. 22 млн. лв., а таксите върху течните горива - от 304 млн. лв. на 357 млн. лв. или ръст от 17,1 процента.
- Неданъчните приходи, в това число помощи - 2 млрд. 133 млн. лв. по програма за 2001 г. Очаква се нарастване с 27,6 процента по програма през 2002 г. до 2 млрд. 721 млн. лв. Като процент от брутния вътрешен продукт, уважаеми колеги, това е от 7,6 процента на 8,8 процента. В това число най-големи са приходи и доходи от собственост - 771 млн. лв. за тази година, които нарастват с 68,8 процента - на 1 млрд. 302 млн. лв. през следващата година.
От тях:
- Вноски от "Булгаргаз" - от 10 млн. лв. нарастват на 135 млн. лв. или увеличение със 135 процента;
- Приходи от дивидент - нарастват от 39 млн. лв. на 254 млн. лв. или 651 процента;
- Превишение на приходите над разходите на Българската народна банка - от 130 млн. лв. на 150 млн. лв. или нарастване с 15,4 процента;
- Нетни приходи от продажби на услуги, стоки и продукция - нарастване с 52 процента - от 289 млн. лв. на 440 млн. лв.
Общо разходи и трансфери на консолидирана база.
От 11 млрд. 813 млн. лв. се предвижда разходите и трансферите да нараснат на 12 млрд. 719 млн. лв. или увеличение със 7,7 процента. Като процент от брутния вътрешен продукт това е намаление от 41,9 процента за 2001 г. на 41,3 процента за 2002 г.
В това число структурата на разходите:
Нелихвените разходи нарастват с 12,4 процента - от 10 млрд. 422 млн. лв. на 11 млрд. 715 млн. лв. Като процент от брутния вътрешен продукт имаме нарастване от 36,9 процента на 38,1 процента.
Структурата на нелихвените разходи:
- Капиталови разходи - нарастват от 909 млн. лв. на 1 млрд. 28 млн. лв. или 12,9 процента. Като процент от брутния вътрешен продукт нарастването е от 0,1 процента, а именно от 3,2 на 3,3 процента.
- Социалните разходи нарастват с 13,4 процента - от 4 млрд. 137 млн. лв. за 2001 г. на 4 млрд. 689 млн. лв. по програмата за 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт нарастването е с 0,5 процента - от 14,7 на 15,2 процента.
- Лихвени разходи.
Очаква се намаляване в лихвените разходи с 27,8 процента, а именно от 1 млрд. 391 млн. лв. за 2001 г. на 1 млрд. 4 млн. лв. за 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт от 4,9 процента на 3,3 процента.
Първичен баланс.
Предвижда се първичният баланс да спадне с 22,8 процента - от 967 млн. лв. през 2001 г. на 747 млн. лв. през 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт имаме намаляване от 3,4 процента на 2,4 процента.
Дефицит.
При дефицит от 388 млн. лв. по програма за 2001 г. се очаква дефицитът по програма за 2002 г. да бъде 257 млн. лв. или имаме намаляване на дефицита с 33,8 процента. Като процент от брутния вътрешен продукт имаме намаление от 1,4 процента на 0,8 процента.
Консолидираната фискална програма е съставена при поддържане на първичния излишък в рамките на 2,4 на сто от брутния вътрешен продукт и дефицит от 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Приходите по консолидирания бюджет общо се увеличават с 9,1 на сто, в това число: данъчните - с 4,8 на сто, неданъчните - 27,6 на сто. В тях намира израз и провежданата политика за намаляване на данъчната тежест чрез понижаване на ставките, както и новата скала за облагане с данък върху общия доход, разширяването на данъчната основа и повишаването на събираемостта на данъците.
Предлага се общото увеличение на нелихвените разходи за 2002 г. спрямо Консолидираната програма за 2001 г., на брутна основа да възлезе на 1 млрд. 256 млн. лв., което представлява ръст от 12 на сто. Разпределението на този ръст следва да се оценява в контекста на основните структурни реформи, които протичат в бюджетната сфера. От анализа на общия размер на разходите се вижда, че техният ръст значително надхвърля предвидената средногодишна инфлация от 4,2 на сто.
По функционален признак най-значителен ръст на разходите се предвижда за следните сфери:
- Култура - ръст от 35 на сто;
- Образование - ръст от 17,7 на сто;
- Социални разходи - ръст от 14,3 на сто;
- Здравеопазване - ръст от 10,7 на сто.
В областта на образованието са предвидени средства в размер на 1 млрд. 271 млн. лв., което представляват 4,13 на сто от брутния вътрешен продукт, 10 на сто от общия обем на разходите и 10,85 на сто от нелихвените разходи. С проектобюджета са предвидени необходимите средства за въвеждането на 12 клас съгласно новия учебен план.
Във връзка с реформата в средното образование и в изпълнение на приетите от правителството мерки е предвидена оптимизация на структурите и пропорционално съкращение на броя на заетите в системата на средното образование, считано от 1 юли 2002 г. Тази мярка е следствие от настъпилите демографски промени и силно намалелия брой ученици.
Предвидени са необходимите средства в размер на 6,3 млн. лв. за целеви възнаграждения на заетите в средното образование, финансирани от републиканския бюджет.
За здравеопазването са разчетени 1 млрд. 320 млн. лв., или около 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт, 10,38 на сто от общия размер на разходите и 11,28 на сто от нелихвените разходи, което ще осигури функционирането на системата в условията на преход. Здравеопазването ще бъде финансирано от три основни направления:
- републикански бюджет - 529 млн. лв.;
- Национална здравноосигурителна каса - 517 млн. лв.;
- бюджети на общините - 274 млн. лв.
През 2002 г. следва да се премине към годишно финансиране и на болничната помощ чрез Националната здравноосигурителна каса, с което ще бъде осъществен вторият етап от реформата.
Извършващата се структурна и финансова реформа на здравеопазването ще бъде подпомогната през 2002 г. и следващите години със средства от получения през 2000 г. заем от Световната банка "Проект за реформа в здравния сектор" в размер на 63 млн. щ.д.
И през 2002 г. републиканският бюджет ще предоставя средства на болниците, които са преобразувани в търговски дружества под формата на субсидия за осъществяване на здравна дейност, въз основа на едногодишен договор с финансиращия орган.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще бъдат осигурявани скъпоструващи, животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи и ще се финансират приоритетни национални здравни програми.
В бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени 18 млн. лв. целеви средства за транспортни разходи на хемодиализирани болни.
В проектобюджетите на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са предвидени средства за компенсиране на увеличението на цените на лекарствата, вследствие въвеждането на ДДС, както върху вносните, така и върху българските лекарства.
За функцията "Социално осигуряване, подпомагане и грижи" са предвидени 4 млрд. 398 млн. лв., което представлява 14,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Спрямо Програмата за 2001 г., номиналното увеличение на средствата е в размер на 11,7 на сто. Относителният дял на функцията е 37,6 на сто от нелихвените разходи. Най-висок е относителният дял на разходите за пенсии, следван от разходите за социални помощи и обезщетения.
По отношение на пенсиите е планирано увеличение на основните им размери от 1 юни с 6 на сто. При тези разчети социалната пенсия от 1 юни става 46 лева. Размерът на средната пенсия на един пенсионер ще достигне 100 лв., при 91 лв. за 2001 г. Паричните помощи за отглеждане на малко дете са планирани на база 100 лв. минимална работна заплата.
За подфункция "Социални помощи и обезщетения" са разчетени 1 млрд. 320 млн. лв., което спрямо Програмата за 2001 г. е налице номинално нарастване на средствата с 15,1 на сто.
Разходите в размер на 391 млн. лв. за пасивни и активни мерки на пазара на труда са разчетени за 635 хил. души средногодишен брой регистрирани безработни. Средногодишният размер на паричната помощ е разчетена да бъде 51 лв., а средногодишният размер на обезщетението - 98 лв.
Функцията "Отбрана и сигурност" включва разходите за отбрана, сигурност и издръжка на съдебната власт. За 2002 г. те са в размер на 1 млрд. 573 млн. лв. или около 5,15 на сто от брутния вътрешен продукт. Най-висок и през следващата година се запазва относителният дял за разходите за отбрана, следван от разходите за сигурност.
През 2002 г. за културни дейности ще бъдат изразходвани 211 млн. лв. срещу 156 млн. през 2001 г. Това е най-голямото номинално увеличение спрямо всички останали функции, като достига 34,8 на сто. От тази сума чрез републиканския бюджет ще се разходват около 119 млн. лв., от които за бюджетите на Министерството на културата - 38 млн. лв., на Българската национална телевизия - 40 млн. лв., на Българското национално радио - 32 млн. лв. и от общинските бюджети - 61 млн. лв., от които 20 млн. лв. за народните читалища.
Очакваният размер на дълга в края на 2002 г. е както следва:
- външен дълг - 8 млрд. 630 млн. щ.д.;
- вътрешен дълг - 1 млрд. 850 млн. щ.д.
Прогнозният размер на плащанията по външния дълг е около 1 млрд. 170 млн. щ.д., в т.ч.: главници - 680 млн. и лихви - 490 млн. Става въпрос за щатски долара.
Прогнозният размер на плащанията по вътрешния дълг е около 853 млн. щ.д., в т.ч.: главници - 725 млн. щ.д. и лихви - 128 млн. щ.д.
От приватизация на държавни предприятия се предвижда през 2002 г. да постъпят 618 млн. лв. От тях в Централния републикански бюджет ще постъпят 556 млн. лв., които ще са източник за финансиране на бюджетния дефицит.
III. Проект на държавния бюджет за 2002 г.
Проектобюджетът за 2002 г. е разработен в съответствие с приетата от правителството тригодишна бюджетна прогноза при финансова стабилизация и действие на валутния борд. Осигуряват се достатъчно постъпления както от данъчните, така и от неданъчните приходи. Това дава възможност за оптимално разгъната разходна част както по видове разходи, така и по отделните бюджети, ведомства и сфери.

РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ

1. Предвидените приходи по републиканския бюджет се характеризират със следните данни:
Ръст на приходите от 11,2 на сто, а именно от 6 млрд. 276 млн. лв. по Закона за 2001 г.; имаме нарастване до 6 млрд. 981 млн. по Програмата за 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт имаме съответно 22,2 на сто за 2001 г. и 22,7 на сто - за 2002 г.
Данъчни приходи по Закона за 2001 г. - 5 млрд. и 76 млн., по Програма за 2002 г. се предвижда да достигнат 5 млрд. 450 млн. или ръст от 7,4 на сто.
Неданъчни приходи от 1 млрд. и 200 млн. лв. на 1 млрд. 531 млн. или ръст от 27,6 на сто.

В приходната част са взети предвид внесените в парламента промени в данъчното законодателство, както следва:
- Намаляване на данъчната ставка по Закона за корпоративното подоходно облагане от 20 на сто на 15 на сто за всички данъчнозадължени лица, формиращи данъчна основа по реда на закона.
- Освобождават се от облагане доходите от сделки с публично предлагани корпоративни акции и търгуеми права с тях на българския официален фондов пазар.
- Намалява се финансовият резултат със сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателите за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от три месеца, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от две години и получава помощи по Закона за социално подпомагане. Облекчението се ползва в срок до една година от наемането.
- Освобождават се от облагане с окончателен данък вноските за доброволно здравно осигуряване и застраховане, правени от работодателя.
- Увеличава се необлагаемият минимум с 10 лв. в месечен размер, намаляват се данъчните ставки на 18 на сто, 24 на сто, 28 на сто и 29 на сто. Предлаганата промяна води до намаляване на данъчната тежест - за средната заплата в страната намалението е 2,4-процентни пункта. В държавния бюджет това ще доведе до загуба от около 130 млн. лв.
- Основен момент в Закона за данък върху добавената стойност е намаляването на срока за прихващане, приспадане и възстановяване на данъчен кредит от 4 на 3 поредни едномесечни данъчни периоди. От тази промяна се получава еднократна загуба за бюджета в размер на 32 млн. лв. и други промени.
- Актуализация на окончателния годишен (патентен) данък, като се добавят критерии относно площ, работно място, местонахождение на обекта.
- Увеличение на размера на авансовите вноски на свободните професии и едноличните търговци от 15 на сто на 20 на сто, което ще доведе до допълнителни приходи от около 27 млн. лв.
- Увеличава се размерът на отстъпката от 2 на 5 на сто, която има за цел да стимулира по-ранното заплащане на данъка, който остава за довнасяне по годишната данъчна декларация.
- Актуализиране размера на таксите по Закона за местните данъци и такси, като са съобразени с инфлацията за периода 1998 - 2001 г.; увеличава се данъчната оценка на жилищните имоти и се променя начинът за определяне данъка върху пътните превозни средства.
Най-висок относителен дял в приходите на републиканския бюджет заемат постъпленията от данък върху добавената стойност - 39,8 на сто. Предвижда се абсолютната сума за данък добавена стойност да възлезе на 2 млрд. 780 млн. лв. или увеличение с около 10 на сто спрямо предвиденото в закона за 2001 г.
2. Предвидени са разходи по републиканския бюджет в следните размери:
- общо разходи - ръст 5,6 на сто, като в абсолютни цифри имаме 7 млрд. 133 млн. по закона за 2001 г., а по програмата за 2002 г. се очакват 7 млрд. 529 млн. лв.
- като процент от брутния вътрешен продукт имаме съответно 25,3 на сто за 2001 г. и 24,5 по програмата за 2002 г.
В структурата на разходите по републиканския бюджет нелихвените разходи бележат увеличение от 13,6 на сто, а като суми - от 5 млрд. 747 млн. по закона за 2001 г. - на 6 млрд. 527 млн. по програмата за 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт имаме нарастване от 20,4 на сто на 21,2 на сто.
Лихвените разходи бележат намаление с 28 на сто - от 1 млрд. 389 млн. по закона за 2001 г. на 1 млрд. 1 млн. по програмата за 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт имаме намаление от 4,9 на сто през 2001 г. на 3,3 по програмата за 2002 г.
В нелихвените разходи са включени капиталови разходи в размер на 545 млн. лв., резерв за непредвидени и неотложни разходи по структурната реформа в размер на 89 млн. лв. и за ликвидиране последиците от стихийни бедствия и производствени аварии - 50 млн. лв. Субсидиите за нефинансови предприятия са общо в размер на 225 млн. лв. срещу 198 млн. лв. за 2001 г. От общата сума на субсидиите за енергийния сектор се предвиждат 40 млн. лв, от които 37 млн. лв. за топлофикационните дружества и 3 млн. лв. за въгледобива. За Български държавни железници са предвидени 70 млн. лв., а за вътрешноградския транспорт - 21 млн. лв. Предвидена е и субсидия за осъществяване на здравната дейност и медицинска помощ в размер на 233 млн. лв.
От разходите на републиканския бюджет се заделят нетни трансфери в размер на 2 млрд. 252 млн. лв. срещу 1 млрд. 464 млн. лв. за 2001 г. Трансферите се насочват, както следва: за общините - 728 млн. лв.; за Държавното обществено осигуряване - 993 млн. лв.; за бюджета на съдебната власт - 83 млн. лв.; за държавните висши училища - 193 млн. лв.; за БАН - 47 млн. лв.; за фонд "Професионална квалификация и безработица" - 154 млн. лв.; за Националния фонд към Министерство на финансите - 100 млн. лв. и за Държавен фонд "Земеделие" - 47 млн. лв.
В републиканския бюджет е предвидено да постъпят вноски от общините (на нетна база) в размер на 161 млн. лв.
При тази структура на приходите и разходите по републиканския бюджет се оформя намаление на първичния баланс с 14,7 на сто, а именно от 532 млн. по закона за 2001 г. на 454 млн. по програмата за 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт имаме намаление от 1,9 на 1,5 на сто.
Намаляването на абсолютната сума на първичния баланс се дължи на по-голямото увеличаване на разходите за нелихвени плащания, а намаляването на относителния му дял спрямо брутния вътрешен продукт е резултат и от увеличаването на самия брутен вътрешен продукт.
Бюджетният дефицит, който се оформя, намалява с 36 на сто, а именно от 857 млн. по закона за 2001 г. на 548 млн. по програмата за 2002 г. Като процент от брутния вътрешен продукт бюджетният дефицит намалява от 3 процента на 1,8 на сто.
От представените данни се вижда, че по републиканския бюджет за следващата година се предлага бюджетен дефицит в размер на 547 млн. лв., който ще се финансира с приходи от приватизацията в размер на 556,7 млн. лв. и от нетно външно и вътрешно финансиране в размер на 9 млн. лв. Тази структура на финансиране на дефицита е в съответствие с действащото законодателство.
За бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2002 г. са разчетени разходи в размер на 3 млрд. 608 млн. лв.; трансфери нето за 370 млн. лв.; суми за погасяване на заеми към външни институции в размер на 175 млн. лв. или общо в размер на 4 млрд. 154 млн. лв.
Тези разходи ще се осигурят с финасиране от:
- субсидия от централния републикански бюджет - в размер на 2 млрд. 864 млн. лв.;
- собствени приходи в размер на 1 млрд. 290 млн. лв.


По бюджетите на съдебната власт и Сметната палата
Със законопроекта за държавния бюджет се предлага да се приемат и бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата.
В проекта на републиканския бюджет Министерският съвет предлага субсидия за бюджета на съдебната власт в размер на 83 млн. лв., а във варианта на Висшия съдебен съвет се иска субсидия от републиканския бюджет в размер на 190 млн. лв., или е налице разлика от 107,6 млн. лв. Различието се дължи на разчетените в по-малко разходи в сравнение с предложените от Висшия съдебен съвет - 107,6 млн. лв. Тази сума е в резултат на заявени допълните разходи за текущи нужди - 77,5 млн. лв., и капитални разходи - 30 млн. лв. При текущите разходи най-големи различия има по перо "Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения" - с 40 млн. лв., и по перо "Издръжка" - с 19 млн. лв.
За разлика от 2001 г., когато преизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт се изземваше от републиканския бюджет, и това е новото в тазгодишния бюджет, сега Министерският съвет е приел предложението преизпълнението на тези приходи да се разпределя от Висшия съдебен съвет, а неизпълнението им да бъде за сметка на републиканския бюджет.
Предложените средства за разходи на Сметната палата са в размер на 6 млн. 929 хил. лв. и са в повече от 2001 г. със 184 хил. лв.
По общинските бюджети
Проектобюджетът на общините за 2002 г. е разработен въз основата на приетата от правителството общо икономическа рамка, отчитане промените на данъчните закони, увеличаване доходите на работещите в бюджетната сфера и предлаганата нова схема за изплащане на помощите в размер на 75 на сто с източник републиканския бюджет и 25 на сто с източник собствени средства на общините.
Общата сума на разходите на общинските бюджети възлиза на 1 млрд. и 905 млн. лв., което е с 345 млн. лв. или 22,2 на сто в повече спрямо съпоставимите разходи за 2001 г., намалени с посочените по-долу суми, свързани със структурни промени.
Сумата на разходите по общинските бюджети към брутния вътрешен продукт за 2002 г. представлява 6,19 на сто.
В сравнение с 2001 г. основните промени в разходите се дължат на следните фактори:
- структурни изменения, водещи до оптимизиране на числеността на персонала и свързаните с това разходи общо за 53 млн. лв.;
- отпадане като задължение на общините да изплащат транспортни разходи за хемодиализирани в размер на 16 млн. лв. и частично реимбурсиране на лекарствените средства на ветераните от войните - 4 млн. лв.;
- разходи за допълнителни възнаграждения на работещите в общинското образование по реда на § 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, в размер на 28 млн. лв.
Финансирането на разходите на общинските бюджети се осигурява от следните източници:
- собствени приходи в размер на 1 млрд. 338 млн. лв., които осигуряват 70,2 на сто от разходите на общините;
- субсидии (нето) от държавния бюджет в размер на 433 млн. лв.;
- трансфери от министерствата в размер на 134 млн. лв.
В сравнение с 2001 г. делът на собствените приходи спрямо общия размер на разходите намалява от 70,8 на сто на 70,2 на сто, а делът на субсидиите се увеличава от 29,2 на сто на 29,8 на сто.
Сумата на данъчните приходи възлиза на 1 млрд. и 25 млн. лв., а на неданъчните - 313 млн. лв.
Размерът на бюджетните взаимоотношения на национално равнище на общините възлиза на 433 млн. лв., в това число:
- целеви субсидии за капиталови разходи - 135 млн. лв.;
- целеви субсидии за социални помощи - 153 млн. лв.;
- общи субсидии - 367 млн. лв.;
- вноски - 222 млн. лв.
В републиканския бюджет за 2002 г. е предвидена субсидия (трансфер) за общините в размер на 594 млн. лв. при одобрена със закона за 2001 г. - 537 млн. лв. Съпоставяйки размера на субсидиите за двете години на съпоставима база, тоест приспадайки разходите, които от 1 януари 2002 г. отпадат от бюджетите на общините, в размер на 89 млн. лв., се вижда, че субсидията за 2001 г. на съпоставима база става 449 млн. лв. Следователно субсидията за 2002 г. нараства от 448 млн. лв. на 594 млн. лв., или имаме нарастване със 146 млн. лв., което в процент представлява ръст от 32,5 на сто.
От бюджетите на министерствата и ведомствата ще се предоставят трансфери общо в размер на 134 млн. лв., от които 30 млн. лв. по чл. 48 от Закона за пътищата; 14 млн. лв. по чл. 15 от Закона за социално подпомагане за помощно-технически средства на инвалидите и 90 млн. лв. за енергозащита на социално слабите граждани.
В методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет са внесени изменения само в показателите "брой читалища" и "брой население", в които теглото на първия е увеличен с 0,8, а на втория е намален в същия размер.
Усъвършенстването на процеса на управление на разходите и на паричните ресурси на държавата е един от определящите акценти на провежданата реформа в публичния сектор. Изграждането на информационната система за финансово управление на бюджетния сектор е в съответствие със съвременните тенденции в страните от Европейския съюз. Основните специфични задачи на системата са:
- да се създаде интегрирана система за финансово управление за всички бюджетни организации;
- да се осигури безпроблемна интеграция и комуникация с други важни информационни системи;
- да се регистрира и съхранява своевременно и точно информация за всички бюджетни и счетоводни операции на бюджетните организации;
- да се улесни анализът и оптимизира процесът на вземане на бюджетни решения.
От 2001 г. стартира включването в системата на "Единната сметка" на разпоредителите на министерствата и ведомствата, обслужвани от търговските банки. Очаква се до края на тази година да бъдат обхванати от системата бюджетните средства и плащания в лева на всички министерства и ведомства.
За 2002 г. се предвижда включването в системата на органите на съдебната власт, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националната здравноосигурителна каса, както и да се пристъпи към поетапно консолидиране на средствата и плащанията на набирателните сметки в лева и на главните разпоредители с кредити.

Предложеният проект на държавен бюджет за 2002 г. осигурява необходимите източници и средства за изпълнение на правителствената програма, за значителен ръст на брутния вътрешен продукт и подобряване на жизнения стандарт на населението.
След приключване на дискусията законопроектът беше подложен на гласуване. Получиха се следните резултати: за 8, против 1, въздържали се 2 народни представители.
От представените в Комисията по бюджет и финанси становища на постоянните комисии на Народното събрание се вижда, че законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2002 г. се подкрепя от всички комисии.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. и да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Давам думата на министър Милен Велчев от името на вносителя на законопроекта.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам честта да ви представя първия бюджет, изготвен от Национално движение Симеон Втори и неговия коалиционен партньор. Това е много отговорна задача, защото това е бюджетът, в който са заложени надеждите на всички български граждани за по-добро бъдеще. С Бюджет 2002 ние заедно започваме да градим основите, върху които ще направим първите стъпки за реализиране на средносрочните приоритети на правителството. Заедно ще работим за бъдещето на страната си, за подобряване живота на хората, за изграждане на нов имидж на България и приемането ни в евроатлантическите структури.
При встъпването си в длъжност правителството на Република България се стреми да осигури приемственост в управлението и създаване на условия за използване на усилията на всички политически сили в осъществяване на общите национални цели. Ние следва да отчетем, че през последните четири години беше осигурена макроикономическа стабилност. През този период, независимо от неблагоприятните външни условия и процеса на преструктуриране, българската икономика отбеляза положителни темпове на растеж. В резултат на провежданата фискална политика с поддържане на широкобалансиран бюджет и паричния съвет, равнището на инфлация остана ниско, номиналните лихвени проценти са стабилни.
Отчитаме направените усилия, но отчитаме и че още много предстои да се направи. Затова аз бих нарекъл Бюджет 2002 "бюджет на началото на преодоляване на бедността". Не само защото той е изготвен в годината, в която се смени правителството, а най-вече за това, че този е бюджетът, чийто успех минава през напредъка на реформите - реформа на публичния сектор и публичните финанси, преструктуриране на икономиката, създаване на фактори за устойчив растеж. Защото, дами и господа народни представители, не можем да скрием, че липсва производство, което ще осигури бъдещата стабилност на доходите и икономиката, липсват достатъчно инвестиции, потреблението е ниско, търговският баланс е отрицателен. Тоест, отчитаният досега растеж се дължеше както на действието на фактори с еднократен характер, каквито са приватизационните сделки, така и на огромното поле, което заема публичния сектор.
Няма нужда да скриваме, че оставеното ни наследство показа възможност за възникване на дупки както в преходния период, така и през следващата година, докато се намери начин за преструктуриране и създаване на работеща пазарна икономика. Затова представянето на Бюджет 2002 за мен е отговорност и чест едновременно. Отговорност, защото с този бюджет ние трябва да се преборим с 12-годишното забавяне на реформата и пълзене по пътя на благоденствието. Чест, защото представям професионализма, желанието и стремежа на правителството да постигне успех в изграждането на едно по-добро бъдеще.
Затова и Бюджет 2002 се характеризира с три основни елемента.
Първо, твърд ангажимент за създаване на условия за растеж и същевременно подпомагане на нуждаещите се, рефлектиращо в разумна данъчна политика, стимулираща производството и формирането на бюджетни приходи. И от друга страна в разходната част търсещ решение на редица социални проблеми и предлагащ други механизми на социална подкрепа.
На второ място, твърд ангажимент за стабилно фискално управление, рефлектиращо в залагането на минимален бюджетен дефицит, общ таван на разходите, отчитане на пълната цена на финансирането и поддържане на определено ниво на фискалния резерв.
И трето, твърд ангажимент за преструктуриране на икономиката, рефлектиращо в стремежа за напредък на структурните реформи, заложените програми за оптимизиране на дела на публичния сектор, реформите в сферата на образованието, здравеопазването и публичните финанси.
На първо място Бюджет 2002 служи като инструмент за постигане на средносрочна фискална устойчивост и за поддържане на устойчиви темпове на растеж. Фискалната политика е основен инструмент за изпълнение на макроикономическата политика при условията на паричен съвет и липса на активна парична политика. Цел на фискалната политика е поддържането на макроикономическата стабилност. Разумната фискална политика допринася за поддържането на устойчив икономически растеж, като не води до рязко повишаване на нуждата от финансови ресурси на бюджета и по този начин не изтласква частния сектор от достъпа му до финансови ресурси. Тази цел поставя много високо летвата на изискванията пред фискалната политика. Подобно предизвикателство пред хората, занимаващи се с изготвянето на бюджета, поставя своите изисквания при дефинирането на приходите, разходите, дефицита и дълга. Проектобюджетът постига баланс между реалностите и ограниченията на средата и приоритетите на правителството. Намирайки този баланс, бюджетът се използва като инструмент за въздействие върху икономиката, реализират се нови подходи както по отношение на приходите, така и по отношение разпределението и управлението на бюджетните ресурси.
Данъчната политика на правителството се основава на принципа за намаляване на общата данъчна тежест в рамките на поддържането на нисък бюджетен дефицит. С Бюджет 2002 приоритетно се намаляват преките данъци. Те влияят върху икономическата мотивация. По този начин се намаляват разходите за бизнес и се оставя по-голям ресурс за развитие и инвестиране. Повишават се също така възможностите за растеж на заетостта.
Предлаганото изменение за намаление на данъчната ставка на данъка върху печалбата от 20 на 15 на сто е една голяма крачка в тази посока. Същевременно се премества относителната данъчна тежест от преките към косвените данъци, ДДС и акцизите, тоест от създаването на дохода към неговото разходване. Целим, като резултат, да постигнем създаване на условия за растеж, запазване на макроикономическата стабилност чрез осигуряване на необходимите за бюджета ресурси, улесняване провеждането на структурните и институционалните реформи в страната.
Основните предизвикателства пред бюджета са изразени в разходната част. Тук рефлектират намеренията на правителството за развитие на основните важни за икономиката области, според икономическата им насоченост или функционалната им обособеност. Решаването на социалните проблеми и изграждането на нови механизми на социална подкрепа е приоритет на правителството. Разходите за социално осигуряване и грижи нарастват с 15,2 на сто, спрямо очакваното им ниво през 2001 г. Тези разходи показват стремежа на правителството към постепенно повишаване на жизненото равнище на населението, увеличаване и съхраняване на заетостта и осигуряване на добре функциониращ пазар на труда. В бюджета е заложено реално нарастване на средногодишния размер на пенсията на един пенсионер, което изпреварва инфлацията с около 5,5 на сто.
За активни мерки за борба с безработицата през 2002 г. се предвиждат средства около три пъти по-големи от този през 2001 г. Новият подход към системата на социалното подпомагане е насочен към създаване на условия за по-ефективно управление, финансиране и контрол върху отпускането на помощи и оказване на социалните услуги. Политиката по доходите е насочена към увеличение на покупателната способност на работните заплати в публичния сектор. Ще бъде приложен механизмът на двукратно увеличение на средната работна заплата в тази сфера с по 5%.
Друг акцент се поставя и върху стимулирането на инвестициите и подобряване на тяхната структура, насоченост и ефективност. Под внимание са взети новите възможности, идващи от използване на предприсъединителните инструменти ИСПА и САПАРД. Капиталовите разходи по бюджета представляват 3,34 на сто от брутния вътрешен продукт.
През 2002 г. ще бъде провеждано активно управление на външния дълг, лихвената политика и паричните потоци, което се очаква да съкрати нивото на лихвените разходи и да ги направи по-предсказуеми. Тук е мястото да напомня за последната стъпка в тази насока - успешната емисия на еврооблигации на сума 250 млн. евро през миналата седмица. Както се очакваше, средствата от емисията постъпиха вчера във валутния резерв на БНБ.
През 2002 г. държавата ще участва във финансирането на провежданите структурни реформи в икономиката, по-конкретно в енергийния сектор, железопътно-транспортната система, преструктурирането на селското стопанство, минното дело. Както се вижда, приоритетите са насочени към социалнозначими по характер дейности. Основният мотив при определянето на субектите за финансово подпомагане е действието на административно определените фиксирани цени за дейности, стоки и услуги със силно изразен социален характер. Общият размер на субсидиите за реалния сектор, предвиждани от държавата, е 305 млн. лв. Запазването на тези разходи на толкова значително ниво е следствие на почти замразените структурни реформи през последните две години.
Както подчертах и в началото, Бюджет 2002 е бюджет, чийто успех минава през реформите на образованието, здравеопазването и публичните финанси. Направените големи разходи в тези области трябва да дадат плодове. Основен елемент от реформата е постигане на по-висока ефективност от разходите в тези и други важни за икономиката сектори. Същевременно е осъзнат рискът от увеличението на трансферите към другите независими бюджети. В следващите години основен акцент на реформата в публичните финанси е намаляването на дела на държавните разходи под влияние на новата роля на държавата в условията на функционираща пазарна икономика.
Здравеопазването ще бъде финансирано от три основни източника: републиканския бюджет, Националната здравноосигурителна каса и бюджетите на общините. С оглед повишаване ефективността на разходите от тази дейност обаче, предвидено е до 30 юни 2002 г. разходите за здравеопазване да бъдат преструктурирани. Номиналното нарастване на средствата за здравеопазване е 10,7 на сто спрямо 2001 г. Изразени в процент към брутния вътрешен продукт, тези средства възлизат на 4,3 на сто. Посредством тези ресурси се търси повишаване на ефективността на здравната система чрез институционални и структурни промени в осигуряването на здравните услуги, повишаване качеството на медицинската помощ, радикална промяна на начина на финансиране на здравните дейности. В допълнение е предвиден структурен резерв, осигуряващ нарастващо финансиране за болничната помощ и безплатните лекарства.
Друга област, която ще бъде обект на реформи с оглед оптимизиране на структурите й и повишаване на ефективността на разходване на бюджетните ресурси, е сферата на образованието. За функция образование са предвидени средства в размер на 4,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Номиналното нарастване е над 17,7 на сто спрямо програмата за 2001 г. Предвижда се реформата в сферата на образованието да доведе до съкращаване на разходите за тази сфера през следващите години, като същевременно се повиши качеството на предоставяните услуги.
Правителството има воля да реши по максимално рационален начин проблема с общинските финанси. С проектобюджета за 2002 г. стремежът е максимално да се балансира нивото на поетите отговорности и финансовото им осигуряване при спазване на висока прозрачност при определяне на бюджетните взаимоотношения с републиканския бюджет. Съвместно с общините ще бъде изработена новата рамка на финансиране между бюджетите, като общините трябва да поемат своята отговорност за подобряване на управлението на средствата, базирано на ясни и прозрачни процедури на бюджетиране при спазване на строга финансова дисциплина. Предвидените разходи, включително и трансферите от републиканския бюджет, са с около 17 на сто по-високи от предоставените им средства през настоящата година.
Основният акцент в политиката по отношение на отбраната и сигурността е оптималното осигуряване на необходимите финансови средства за постигане на определени крайни резултати, свързани с цялостното изпълнение на националната програма за присъединяване на Република България към НАТО. Това е в пълно съответствие с дефинираната от правителството основна задача - покана на страната за членство в НАТО през 2002 г. Разходите за отбрана и сигурност представляват над 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
Както виждате, предизвикателствата и ангажиментите на бюджета са много. Същевременно Бюджет 2002 бе изготвен като инструмент за противодействие на несигурната икономическа обстановка. Въпреки че той е конструиран на база предвижданията за стабилна и уравновесена икономика и съдържа стабилен ръст, ниска инфлация, нисък основен лихвен процент, намаляваща безработица, подобряваща се текуща сметка на платежния баланс, бюджетът съдържа и допълнителни гаранции срещу възможните фискални рискове. Бюджет 2002 отразява ангажимента на правителството за завършване на структурните реформи, за които бяха вложени толкова много средства през последните години и за чието безрезултатно потъване е време да се направи сметка.
Друг приоритет е поставяне на началото на цялостно формиране на структурите, механизмите и управлението на средствата в публичния сектор. С Бюджет 2002 бе направено по-нататъшно преобразуване и консолидация в държавния бюджет на извънбюджетните фондове, което спомага за повишаване на прозрачността в отделните сфери. Много важно в този процес е завършването на бюджетната реформа с въвеждане на нови модерни методи на планиране и изготвяне на бюджета, както и на неговото изпълнение и контрол. Тези процеси ще спомогнат по-нататъшното оптимизиране на дела на публичния сектор, повишаване ефикасността и ефективността на държавните разходи, засилване на финансовата дисциплина и контрола, оптимизиране на структурите. Възнамеряваме на тази база да направим първите крачки към въвеждане на бюджетиране, отчитащо целите на политиката и резултатите и ефективността на вложените държавни ресурси.
Правителството разбира, че създаването на условия за сигурен и бърз икономически растеж е комплексен процес, включващ дефиниране и провеждане на политиката в много области. Затова мога спокойно да кажа: проектобюджетът за 2002 г. е изграден като програма, която обхваща ролята на държавата в икономиката, очакванията на обществото към нея и задълженията, които тя е готова да поеме. Тези елементи са вградени в бюджетната конструкция и отразяват стратегията на правителството за развитието на икономиката в дългосрочен план.
Като заключение мога да обобщя, че проектът на бюджет за 2002 г. отразява ангажиментите на правителството, поети с програмата за управление. Това е бюджет, който поема отговорността за ускоряване на реформите в публичния и реалния сектор, преструктуриране на разходите и създаване на по-благоприятни условия за бизнеса. Вграждането на буфери и прилагането на консервативен подход при съставянето му е гаранция за неутрализиране на редица външни рискове и предизвикателства, породени от колебанията в развитието на световната икономика. Въпреки кратките срокове, правителството успя да създаде необходимата организация за своевременното разработване на проектозакона за държавния бюджет за 2002 г. и внасянето му в Народното събрание за одобрение в законно установения срок. Бих искал да благодаря на всички, положили толкова много усилия за изготвянето на Бюджет 2002 и превръщането му в реален инструмент на икономическата политика.
Дами и господа, основна задача на правителството е да създаде условия за намаляване на безработицата и постепенно ликвидиране на бедността. В тази посока са насочени ежедневните усилия на екипа на Министерството на финансите, ръководено от мен. Приоритетите на бюджета отразяват основните предизвикателства пред него, а именно намаляване на безработицата и бедността, оптимизиране на структурите в бюджетната сфера и повишаване на ефективността на разходите. Бюджетът предвижда механизми за постигане на балансиран бюджет в една изключително трудна икономическа среда. Това е бюджетът, който ще отговори на интересите на българския народ и аз ви моля, дами и господа, за вашата подкрепа за политиката на правителството - политика за преодоляване на бедността. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да запознае пленарната зала със становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Ще ви прочета становището по законопроекта за държавния бюджет, което е прието от Комисията по икономическата политика:
"На заседание, проведено на 14 ноември 2001 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и с участието на министъра на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България е разработен на основата на петте класически принципа на фискалното управление - прозрачност, стабилност, отговорност, справедливост и ефективност. В него са отчетени промените и тенденциите в международната и националната икономика и произтичащата от това необходимост правителството чрез бюджета да постигне оптимален баланс между желаните и възможните цели. Неблагоприятните тенденции в световната икономика, както и ниското външно търсене на български стоки са обусловили залагането на 4 на сто ръст на брутния вътрешен продукт.
Законопроектът отчита настоящите и бъдещите потребности на икономическата система, както и наличните ресурси в националната икономика. Все още вниманието е ориентирано към контролирането на размера на разходите, но трябва да се отбележи и наличието на опити за търсене на по-ефективни механизми за тяхното разпределение.
Предложеният проектобюджет отразява твърдото намерение на правителството да запази системата на паричния съвет и да използва фискалната политика като основен регулатор и инструмент за икономическа настройка до приемането на страната в Европейския съюз.
В бюджета са заложени следните основни елементи на фискалната стратегия:
Първо, дефицит от 0,8% от брутния вътрешен продукт за 2002 г.
Второ, строга финансова дисциплина чрез оптимизиране и ограничаване на бюджетните разходи.
Трето, намаляване и последващо прекратяване на бюджетните субсидии посредством приватизация и засилване на частната инициатива.
Четвърто, членство в Европейския съюз като основен фактор при формулиране насоките на фискалната стратегия.
Нестабилната външна среда, пораждаща несигурност на прогнозите, е основанието за включване на буферни бюджетни резерви за редуциране на фискалния риск.
Приходната част на бюджета е насочена към намаляване на преките данъци и облекчаване на данъчните процедури с цел привличане на инвестиции и постигане на икономически растеж. Предвижданите промени са начало на осъществяване намеренията на правителството за преместване на относителната данъчна тежест от преките към косвените данъци, което се очаква да се отрази благоприятно върху икономическата активност.
Разходната част на бюджета е ориентирана към ограничаване на бюджетния сектор, увеличаване ефективността на разходите, повишаване на фискалната дисциплина и засилване на частната инициатива. Политиката на управление на дълга акцентира върху недопускане увеличаване на външния дълг като процент от брутния вътрешен продукт и плавното му намаляване, както и активно управление на държавния дълг. Елемент от философията на разходната част на бюджета е, че икономическият растеж е основният двигател за намаляване на безработицата и бедността.
Други предизвикателства, изискващи дългосрочни решения, са проблемите, свързани с бюджетите на социалноосигурителните органи, както и изграждането на модерна държавна администрация. Целта е част от предлаганите услуги да се поемат от частния сектор, като продължи тенденцията за комерсиализиране на разходите в области като пенсионно дело, здравеопазване и образование.
Процесът на европейска интеграция е един от основните приоритети на правителството. В тази връзка в държавния бюджет са предвидени ресурси за съфинансиране на различни финансови предприсъединителни инструменти на Европейския съюз.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за причините, поради които приходите от приватизация не са включени в проектобюджета, за методиката на определяне на валутния курс на щатския долар, за причините за увеличаване вноса на селскостопански стоки, за начина на изчисление на производителността на труда, за размера на приходите по ЗУНК, за начина на формиране на бюджета на фонд "Тютюн" и фонд "Земеделие", както и за общинските бюджети. Бяха изказани положителни становища за редица текстове от законопроекта, отнасящи се до взаимоотношенията между държавния бюджет и общините.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров. Следващият доклад е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство по
законопроекта за държавния бюджет на
Република България за 2002 г.

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2001 г., обсъди внесения от Министерския съвет проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
На заседанието присъстваха: Костадин Паскалев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, Бойко Георгиев - директор на дирекция "Общински бюджети", Пенка Драгнева - директор на "Данъчна дирекция", Тинка Попова - директор на дирекция "Публични инвестиции" от Министерството на финансите, както и представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите.
Проектозаконът за държавния бюджет за 2002 г. е изготвен в съответствие с програмата на правителството и отразява намеренията му за провеждане на комплексна реформа във всички сфери на обществения живот.
Основните цели на фискалната политика, посочени в мотивите към законопроекта, са поддържане на финансова и макроикономическа стабилизация и реализиране на висок и устойчив икономически ръст през следващите години, като постепенно се намалява както държавният дълг, така и задлъжнялостта на общините.
Приходната и разходната част на общинските бюджети като част от консолидирания държавен бюджет за 2002 г. е разработена при спазване на следните принципи: съобразяване с общата икономическа рамка; отчитане на промените в данъчните закони; увеличаване доходите на работещите в бюджетната сфера; структурни промени в системите на здравеопазването и образованието.
Освен това, от страна на Министерството на финансите са предприети конкретни мерки за разделяне на общинските финансови права и отговорности от държавните финансови права и отговорности, осъществяващи се чрез общинските бюджети. На практика това е първа стъпка към финансовата децентрализация на общините и ясно формулиране на правата и отговорностите на общините и държавата. Конкретен израз на този подход е отделянето на Столична община от общинските бюджети при прилагането на методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет.
Наред с това, като втора стъпка, следва да се изтъкне фактът, че от бюджетите на общините отпадат като задължение транспортните разходи за хемодиализирани, бъбречнотрансплантирани, клапанопротезирани и други болни в размер на 16 млн. лв., разходите за частично реимбурсиране на лекарствените средства на ветераните от войните в размер на 4 млн. лв., както и разходите за допълнителни възнаграждения на работещите в общинското образование по реда на § 35 от Закона на народната просвета в размер на 28,5 млн. лв.
Като трета стъпка по посока на децентрализацията трябва да се приеме новата схема за изплащане на социалните помощи в съотношение 75 на сто от републиканския бюджет и 25 на сто от общинските собствени приходи. Предвидени са и допълнителни средства в републиканския бюджет, които в хода на изпълнението му ще бъдат предоставени целево за определени дейности.
При определянето на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет е приложен метод, съгласуван с Националното сдружение на общините в Република България, основан на разделянето на приходните и разходните отговорности.
С проектобюджета за 2002 г. са поети някои ангажименти, съдействащи за намаляване на икономическите затруднения, които изпитват редица общини. С § 30 от Преходните и заключителните разпоредби се отписват като задължения към републиканския бюджет отпуснатите на 16 общини през 2000 г. временни безлихвени заеми в размер на 12 млн. лв.
Като стъпка в правилната посока се отчита изменението на досегашния § 22 от Преходните и заключителни разпоредби, сега е залегнало като § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на бюджет 2002 г.
Представено бе и становището на Националното сдружение на общините в Република България. Националното сдружение подкрепя принципно представения законопроект, като прави следните бележки и предложения:
1. В проектозакона да се предвиди възможност за осигуряване на 82 млн. лв. от държавния бюджет за покриване на разходи, извършвани от общините за осъществяване на делегирани държавни функции, за които не са били преведени съответните финансови ресурси.
2. Текстът на § 24 да предвижда преизпълнението над 50 на сто и неизпълнението на плана до 100 на сто за данъчните приходи по общинските бюджети да бъде за сметка на републиканския бюджет.
3. Да отпадне предвиденото в проектозакона съкращение на числеността на общинската администрация с 10 на сто.
На широка дискусия беше поставен въпросът за правилното определяне на капиталовите разходи, финансирани със средства от целевата субсидия за обектите с регионално и местно значение, съдържащи се в Приложение № 6 към проектозакона. Изразено бе мнение, че някои обекти са включени в списъка, без да е доказана тяхната значимост и ефективност. Прието бе прецизиране на посоченото приложение да бъде извършено допълнително до второ четене.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г. е разработен в неговия оптимален вариант. Всяка от цифрите в предлагания документ може да се критикува, но по-важно е да се разбере каква философия стои зад числата, защото без съмнение бюджетът е съставен в трудна икономическа среда. Единственият справедлив въпрос за бюджета в момента е дали чрез него е намерен балансът на интересите на обществото, тъй като и приходите, и разходите се свиват. Това недвусмислено показва, че държавата започва постепенно да се изтегля от активно въздействие върху икономиката и да преразпределя все по-малка част от националното богатство. Същевременно много от направените в хода на дискусията предложения, насочени към оптимизиране на общинските бюджети, към разширяване на финансовата самостоятелност на общините, премахване ограничаването на общинските капиталови разходи, запазване на общинските фондове за опазване на околната среда са основателни, но поради ограниченията в бюджетната макрорамка следва да бъдат решавани поетапно през следващите бюджетни години.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 11 гласа "за", без "против" и 4 "въздържали се" реши да предложи на Народното събрание Закона за държавния бюджет за 2002 г. да бъде подкрепен." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Има думата председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност за становище по законопроекта за бюджета.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да ви запозная с доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно проект на закон № 102-01-10 за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2001 г.
"На редовно заседание, проведено на 15 ноември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2002 г., в частта му за Министерството на външните работи и в частта му за Министерството на отбраната.
В заседанието участваха господин Анжело Дренов, директор на Дирекция "Финансово-стопанска дейност" и господин Константин Митев, главен експерт в отдел "Бюджет и методология" от Министерството на външните работи, господин Гошо Генчев, директор на Дирекция "Планиране и управление на бюджета" и госпожа Радостина Захариева, парламентарен секретар на Министерството на отбраната, госпожа Надежда Генова, директор на Дирекция "Финанси и дейности по отбраната и сигурността", господин Румен Душев, държавен експерт в отдел "Финансиране на държавните органи, програми и осигурителни фондове" от Министерството на финансите.
Основно в проекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. е заложен ръст на брутния вътрешен продукт 4 на сто, при което оценката за него е 30 млрд. 783 млн. лв. Средногодишната инфлация е 4,2 на сто, а в края на периода 3,5 на сто, валутният курс е 2,1 лв. за 1 щат. долар и дефицитът по текущата сметка е 5,7 на сто. При тези вече известни отправни точки е изградена бюджетната рамка на бюджета за 2002 г.
Бюджетният дефицит е определен на 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт или в абсолютна сума 257 млн. лв.
В рамките на тези нелихвени разходи е определен и разходът на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната.
Следващата част от доклада е структурирана като раздел А - за Министерството на външните работи и раздел Б - за Министерството на отбраната.
А. Министерство на външните работи.
В сравнение с бюджет 2001 г. основните показатели в проекта за 2002 г. са следните:
Приходна част: през 2001 г. тя е била 39 млн. 500 хил., за новата 2002 г. - 43 млн. лв.
Субсидия: за 2001 г. е била 52 млн. 826 хил. лв., за 2002 г. - 53 млн. лв.
Разходна част: за 2001 г. - 92 млн. 326 хил. лв., за 2002 г. - 96 млн. лв.
Следва да се отбележи, че предвидените средства по бюджета на Министерството на външните работи за "Текущ ремонт" и "Основен ремонт" не осигуряват възможност за поддържането на задграничния сграден фонд, собственост на българската държава, предоставен за оперативно управление на Министерството на външните работи. Финансирането за тези дейности, разпределени в § 16-00 и § 15-00 се осъществява само на бюджетен принцип и средствата по него се утвърждават от Министерството на финансите.
Тези средства може да бъдат допълнително осигурени при реализирането на програма от Министерството на финансите по продажбата на част от излишния сграден фонд в някои държави.
Б. Министерство на отбраната.
Бюджетът на Министерството на отбраната е формиран при следните основни параметри:
Субсидия: 732 млн. лв.
Приходи: 31 млн. лв.
Разходи: 763 млн. лв.
Средствата по разходната част са разпределени, както следва:
За инвестиционни разходи - 25 млн. лв.
За научноизследователска дейност - 4 млн. 600 хил. лв.
За Националната гвардейска част - 4 млн. 100 хил. лв.
За текуща издръжка - 729 млн. лв. От тях:
- за Военната академия - 5,2 млн. лв.
- за Военномедицинска академия - 23,8 млн. лв.
- за изплащане на обезщетения по Закона за отбраната и Въоръжените сили - 40 млн. лв.
- за компенсиране на безплатни пътувания на военноинвалидите - 14,4 млн. лв.
В сравнение с бюджета за 2001 г. в проекта за бюджет за 2002 г. на Министерството на отбраната в абсолютна стойност има увеличение с 37,1 млн. лв. Спрямо заложения брутен вътрешен продукт обаче се забелязва намаление на бюджета на Министерството на отбраната за 2002 г., като за 2001 г. то е 2,86 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 2002 г. е 2,68 на сто от брутния вътрешен продукт.
За 2002 г. в бюджета на Министерството на отбраната има увеличение на текущите разходи спрямо 2001 г. Това увеличение до голяма степен се дължи на включването в бюджета на предвидените разходи по изплащането на обезщетения по Закона за отбраната и Въоръжените сили, които не са фигурирали в утвърдения за 2001 г. бюджет, както и на включването на сумата за компенсирането на безплатни пътувания на военноинвалидите, която за предходни години се е реализирала през бюджета на общините.
Намалени са също така разходите за Националната гвардейска част.
Средствата, предвидени за Военномедицинската академия в проекта за бюджет за 2002 г. са намалени с 3 млн. лв. спрямо утвърдения за 2001 г. бюджет.
При планирани отчетни данни на Министерството на отбраната за 2002 г. необходимите капиталови разходи са разчетени на 136 млн. лв., а планираните в проекта за бюджет са 25 млн. лв.
При осъществяването на структурната реформа в Българската армия през 2002 г. е планирано да бъдат освободени 3151 офицери и 3224 старшини. Средствата, необходими за изплащане на обезщетения по Закона за отбраната и Въоръжените сили са в размер на 96 млн. лв., а предвидените в проекта за бюджет са 40 млн. лв.
Средствата, договорени за осъществяване на целите и програмите, които пряко кореспондират с получаването на покана за членство в НАТО, са в размер на 65 млн. лв.
В така предложения проектобюджет не са предвидени средства за възстановяване и модернизация на МИГ 29, необходими за изпълнението на решение на Министерския съвет от 20 септември 2001 г.
След проведеното обсъждане относно необходимите бюджетни средства на Министерството на отбраната за осъществяването на програмите и целите по процеса на присъединяване на България към НАТО и възможностите тези средства да бъдат осигурени в параметрите на изградената бюджетна рамка за 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
1. За постигането на външнополитическите приоритети и цели на България подчертава необходимостта от разпределянето на допълнителни средства за увеличаването на капиталовите разходи на Министерството на отбраната от средствата, предвидени в Централния републикански бюджет за изпълнение на Годишната национална програма за членство в НАТО. Да се потърсят възможности в процеса на изпълнението на бюджета за осигуряването на допълнителни средства за обезщетения по Закона за въоръжените сили, за да бъде продължена реформата в Българската армия по приетите ангажименти и договорени срокове.
2. Заложените стойности в бюджета на Министерството на външните работи са оптимални и ще покрият необходимостта за нормално финансиране на министерството.
3. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2001 г.
Това становище беше прието с 10 гласа "за" и 1 "въздържал се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Моля представител на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да прочете доклада. Ако няма представител на тази комисия в момента, на Комисията по земеделието и горите.
На Комисията по труда и социалната политика - господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"ДОКЛАД
по законопроект за държавния бюджет на Република
България за 2002 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свои редовни заседания, проведени на 8 и 15 ноември 2001 г., разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанията присъстваха: госпожа Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, господин Радослав Бозаджиев - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева - главен директор на Дирекция "Анализи, планиране и прогнози" от Националния осигурителен институт, от Министерството на финансите господин Владимир Петров - директор на Дирекция "Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове", господин Бойко Георгиев - директор на Дирекция "Финанси на общините", господин Дикран Тебеян - заместник-председател на Българска стопанска камара, и други.
Госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, представи проектозакона за държавния бюджет за 2002 г. Тя подчерта, че първата и основна задача, която този бюджет е предвидено да изпълни, е запазване на стабилна макрорамка в страната, предвид евентуалното развитие на процесите на стагнация и рецесия в световен мащаб.
Проектът на Бюджет 2002 отразява ангажиментите на правителството, поети с Програмата за управление на страната. Правителството определя като основен източник на намаляване на безработицата и бедността постигането на висок и устойчив реален средногодишен икономически растеж. Бюджет 2002 бе дефиниран като относително рестриктивен, който гарантира запазване на финансова стабилност, изхождайки от няколко основни показателя: поддържане на нисък бюджетен дефицит, гарантиране на цялостната икономическа политика на страната чрез един разумен фискален резерв.
Бюджетът гарантира реализирането на новата социална политика, тъй като най-голямото увеличение на бюджетните разходи е свързано с нея. Въпреки това структурата на разходите за социалната политика, които продължават да растат, бе определена като не особено радваща за страната.
При общо ниво на разходите 41,3 на сто от брутния вътрешен продукт за 2002 г., разходите се доминират от социалните програми, разходи за издръжка, обслужване на дълга, докато заплатите и инвестициите са приблизително 7,6 на сто от брутния вътрешен продукт.
Едно от най-големите пера и сред приоритетите на бюджета в социалната дейност е свързано с гарантиране на пенсиите, гарантиране на пенсионната реформа. От изключителна важност е осигуряването на средства за законовото увеличение на пенсиите с 6 на сто през юни 2002 г.; да се гарантират достатъчно средства за реализиране на активна политика на пазара на труда, за финансово обезпечаване на Националния план за заетост; за финансиране предвиденото увеличение на бюджетните заплати, два пъти по пет на сто в годината. Минималната работна заплата през 2002 г. е предвидено да нарасне с 14,6 на сто, а реалният й ръст ще достигне 10 на сто. Предвидени са 90 млн. лв. за целева социална защита.
През 2002 г. се очаква средната работна заплата за страната да нарасне спрямо 2001 г. с около 9 на сто номинално и с 4,5 на сто в реално изражение. Предвижда се номиналният размер да достигне около 280 лв., а минималната работна заплата да е 100 лв.
Средната работна заплата в бюджетната сфера ще нарасне с около 12 на сто и ще достигне около 280 лв., като очакваният реален ръст е с около 7,7 на сто. В края на годината се очертава нейната покупателна способност да нарасне с около 6,5 на сто спрямо същия период на 2001 г.
За 2002 г. за функцията "Социално осигуряване, подпомагане и грижи" са предвидени средства в размер на 4 млн. 398 хил., което представлява 14,3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Отчетено е стартирането на допълнителното задължително пенсионно осигуряване за родените след 31 декември 1959 г. (които са около 1 млн. 120 хил. души), а така също и промяната в съотношението на вноската между работодател и осигурено лице, 75:25 през 2002 г.
Предвижда се средният брой на пенсиите за 2002 г. да бъде 2 млн. 671 хил. 845, при 2 млн. 567 хил. 310 за 2001 г., което е увеличение с 4,1 на сто. Това се дължи главно на отпускането на втори, трети и четвърти социални пенсии за инвалидност съгласно Кодекса за задължителното обществено осигуряване. За 2002 г. е планирано увеличение на основните им размери от 1 юни с 6 на сто. При тези разчети социалната пенсия от тази дата става 46,60 лв., а се очаква средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2002 г. да достигне 100,62 лв. Номиналният ръст на пенсията на един пенсионер е 10,3 на сто, а реалният ръст е 2,8 на сто, при очаквана средногодишна инфлация за 2001 г. от 7,3 на сто.
Реалният ръст на пенсиите ще бъде 5,9 на сто, при прогнозирана средногодишна инфлация за 2002 г. 4,2 на сто. Средната пенсия на един пенсионер ще бъде 49 на сто от прогнозирания нетен осигурителен доход за 2002 г. - 205,26 лв., и 34,3 на сто от прогнозираната средна работна заплата за 2002 г. от 293 лв.
Влияние върху размера на пенсиите оказват: целогодишното изплащане на новоотпуснатите пенсии през 2001 г.; по-високите размери на отпуснатите пенсии през 2002 г. в сравнение с тези през 2001 г.; по-ниските размери на прекратените пенсии и изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер; изплащането на голям брой социални пенсии за инвалидност; осъвременяването на пенсиите с коефициент 1,06 от 1 юни 2002 г.; увеличението на размера на социалната пенсия за старост от 1 юни 2002 г. на 46,60 лв.; увеличението на минималните и на максималния размер на пенсиите вследствие увеличението на социалната пенсия за старост.
За бюджета на Държавното обществено осигуряване в 2002 г. са предвидени трансфери от Централния републикански бюджет в размер на 992 млн. и 900 хил. лв.
Тук са включени разходи за социални пенсии, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и индексациите, компенсациите и добавките към тях - 98 млн. и 400 хил. лв.; добавки към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, както и на наследниците, получаващи наследствени пенсии за загиналите в Отечествената война в размер на 17 млн. и 500 хил. лв.; средства по Указа за насърчаване на раждаемостта - 136 млн. лв.; месечни добавки за деца към заплатите - 123 млн. лв. (ръст от 23 на сто спрямо 2001 г.); месечни добавки за деца към пенсиите и добавки за самотни майки - 6 млн. лв.; месечни добавки за деца-инвалиди съгласно чл. 40 от Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите - 3 млн. и 600 хил. лв.; трансфер към бюджета на здравното осигуряване на пенсионерите в размер на 160 млн. лв.; трансфер за отбранително-мобилизационна подготовка от 23 млн. лв.; трансфер за Фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" в размер на 3 млн. и 500 хил. лв. и за Фонд "Условия на труд" в размер на 3 млн. лв. и трансфер за покриване на дефицита по Консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване.

В разходната част на пенсиите са включени пенсии по международни спогодби с Македония, Руската федерация, Украйна, Унгария, Хърватска, Югославия, Словакия, Португалия и др., а така също и по сключени нови такива спогодби. За тези пенсии са предвидени общо 48 млн. 100 хил. лв.
Активната и пасивната политика на пазара на труда е разработена при средногодишен брой на регистрираните безработни 635 хил. души, в т.ч. с право на обезщетение 169 хил. души и с право на помощи 20 хил. души. Средногодишният размер на паричната помощ е разчетена да бъде 51 лв., а средногодишният размер на обезщетението да бъде 97,75 лв. Предвидените средства са в размер на 391 млн. лв., от които за пасивни мерки са заделени 279 млн., а за активни мерки 111 млн. лв., от които в съответствие с политиката на правителството са предвидени 20 млн. лв. за гаранционни схеми за микрокредитиране и 5 млн. лв. от външно финансиране за социално-инвестиционния фонд по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Средствата за пасивните мерки на пазара на труда се разпределят по видове и разходи, както следва: 12 млн. за помощи при безработица, 198 млн. лв. за обезщетения при безработица, 11 млн. лв. за здравноосигурителни вноски за лица с право на обезщетения, 57 млн. осигурителни вноски за фонд "Пенсии" на лица с право на обезщетения.
С така предвидените средства за националната програма за заетост в общественополезна дейност ще бъдат разкрити целогодишно 18 хил. работни места и за около 43 хил. безработни лица - петмесечна заетост; по програмата за временна заетост "Зима" ще бъдат разкрити целогодишно около 6300 работни места и ще се осигури петмесечна заетост на около 6180 безработни; по националната програма "Гъвкави форми за заетост" ще бъде осигурено включването на 6180 безработни. В националната програма за социална интеграция и професионална реализация на младежи - възпитаници на домове за отглеждане и възпитание на лишени от родителски грижи деца, ще бъдат включени около 300 безработни младежи.
В проектобюджета за 2002 г. са предвидени за други здравноосигурителни вноски средства в размер на 12 млн. 432 хил. лв., в т.ч. за студенти - 11 млн. 86 хил. лв., за лишени от свобода - 606 хил. лв., за ученици в неравностойно социално положение - 555 хил. лв. и за бежанците (във връзка с международни спогодби) - 183 хил. лв.
Делът на социалните помощи и обезщетения за 2002 г. от брутния вътрешен продукт нараства на 1,1 при 0,7 за 2001 г.
Разчетът е направен на базата на следните очаквани стойности на натуралните показатели за 2002 г.: брой на подпомагани по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане - 670 хил. 22; брой на работещи самотни майки - 152 хил. 333; брой на лица на двама безработни родители - 255 хил. 79; за целевите помощи за енергийна защита на населението по чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане - 90 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече, което прави 50 на сто ръст на средствата за тази цел спрямо 2001 г.; предвидени разходи за помощи на инвалидите по чл. 40 и чл. 42 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалиди, получавани от общините като трансфер от фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" към Министерството на труда и социалната политика - 14 млн. 267 хил. лв.
При разискванията бяха поставени въпроси, свързани с предстоящия проектозакон за семейно подпомагане, относно определяне критериите за получаване на помощи за отглеждане на деца и увеличението на техния размер. Бе изяснено, че ще се определи граница на доход на член на семейство, на основата на който ще се получават помощите за отглеждане на деца. Като неоспорим факт бе посочено, че с 23 процента се увеличава общата сума за детски добавки.
Бе подчертано, че се предвиждат реални резултати от преференциите, предвидени в данъчните закони, за стимулиране на работодателите чрез значителни данъчни облекчения и други мерки, за да се насърчи наемането на работа на трайно безработни хора, хора в напреднала възраст, инвалиди и други, които да се появят реално на пазара на труда, от което да се освободи бюджетът на социалното осигуряване.
Бе изяснено откъде идват намалените средства за заплати в бюджетната сфера - от провеждането на структурната реформа в здравеопазването, при трансформиране на поликлиниките в ДКЦ и медицински центрове, при трансформирането на болниците в търговски дружества, които или нямат, или ще бъдат частично на бюджетна издръжка; от провеждането на структурна реформа във Въоръжените сили; от реформа в образованието. Бе подчертано, че предвижданите съкращения се провеждат на основата на структурни промени по демографски принципи, промени в определени региони. Ще продължава оптимизирането на бюджетната сфера със закриването на някои неефективни и недействащи звена.
В проведените дискусии бяха поставени широк кръг от въпроси, между които поставяне на лимит на разходите на осигурителните институции, предприемане на евентуални мерки за намаляване разходите на държавната администрация, предложения за безкомпромисно санкциониране на големите длъжници на общественото осигуряване, гарантиране субсидирането на организациите на инвалидите и други неправителствени организации с осъществяване на контрол при разходване на средствата по предназначение и др. На поставените въпроси бяха дадени изчерпателни разяснения.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване. С резултати: "за" 11, "против" 1, и "въздържал се" 1 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., № 102-01-10/31.10.2001 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Моля господин Дончев да представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание на 14.11.2001 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на финансите, на Министерството на вътрешните работи и на Националната служба за охрана.
В проектобюджета на Министерството на вътрешните работи за 2002 г. са предвидени разходи в размер на 624.8 млн. лв., в т.ч. за текущи разходи 609.8 млн. лв. и за капиталови разходи - 15 млн. лв. В сумата за текущи разходи са включени 40 млн. лв. за изплащане на еднократните парични обезщетения по Закона за МВР. Субсидията е в размер на 516.733 млн. лв.
С проектобюджета на МВР за 2002 г. се осигурява финансирането на основните дейности на министерството:
- борба с организираната престъпност и корупцията;
- организиране и осъществяване на оперативно-издирвателна и превантивна дейност;
- охрана и контрол на държавната граница, осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол върху режима за пребиваване на чужденците в Република България;
- охрана на стратегически и особено важни обекти и предотвратяване на терористични действия;
- противопожарна дейност и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;
- контрол върху безопасността на движението по пътищата;
- осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации.
В проектобюджета на Националната служба за охрана за 2002 г. са разчетени потребностите от финансови средства за специфичната дейност на службата, предвид функционалното й предназначение и разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. В проектобюджета на НСО са предвидени разходи в размер на 14.724 млн. лв. Предвидената субсидия е 14.274 млн. лв.
След направените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред препоръчва предвидената в проектобюджета субсидия за МВР за 2002 г. да бъде увеличена с 19.6 млн. лв. Комисията препоръчва на Министерския съвет за 2002 г. да бъдат предоставени като собствени бюджетни приходи на МВР набраните средства от издаването на новите документи за самоличност, които сега постъпват по отделна набирателна сметка.
След проведеното гласуване с 5 гласа "за", 2 гласа "против" и 3 гласа "въздържали се" законопроектът на държавен бюджет на Република България за 2002 г. бе приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дончев, бихте ли представил и доклада на Комисията по правни въпроси?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "На редовно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Антон Станков - министър на правосъдието, господин Владислав Славов - председател на Върховния административен съд, господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, и госпожа Стела Бояджиева - държавен служител при Министерството на финансите.
Господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, запозна подробно народните представители с основните параметри на проекта за бюджет на съдебната власт в неговата приходна и разходна част, като бе отбелязано, че приходите, заложени за следващата година в проектобюджета за съдебната власт са в размер на 41 млн. лв., което представлява 5,13 процента ръст спрямо приходите, предвидени за 2001 г. Общият размер на разходите по бюджета на съдебната власт е в размер на 121 млн. 873 хил. 700 лв., което представлява 120,66 процента спрямо базовия бюджет за тази година. От тях за текущи разходи, предназначени за финансиране на органите на съдебната власт са предвидени 109 млн. 273 хил. 700 лв., а за капиталови разходи 12 млн. лв. В общия размер са предвидени 600 хил. лв. резерв за непредвидени и неотложни разходи.
В проекта на бюджета са предвидени средства за увеличаване на работната заплата през следващата година съобразно механизма, който е предвиден за цялата бюджетна сфера. На два пъти е предвидено индексиране на доходите - от 1 януари с 5 процента и от 1 юли с още 5 процента. В бюджета е предвидено увеличаване числеността на персонала с оглед реформата, която протича в съдебната система, като са предвидени допълнително 500 средногодишни щатни бройки или разположени във времето в различните периоди на годината това са 800 бройки. Те са разпределени в съотношение 1:3 - 200 магистратски бройки и 600 друг персонал.
Един от сериозните проблеми, който стои пред бюджета на съдебната власт, са разходите за инвестиции. За следващата година в бюджета за съдебната власт е предвидено увеличаване на капиталовите разходи от 5 млн. лв. за 2001 г. на 12 млн. лв. за 2002 г. Размерът на субсидията за следващата година е в размер на 82 млн. 923 хил. 700 лв., което отнесено към субсидията за настоящата година представлява ръст от 138,64 процента.
Отношение по представения проектобюджет на съдебната власт взе председателят на Върховния административен съд господин Владислав Славов. Той повдигна проблеми от правно и фактическо естествено, както следва:
От правна страна господин Славов подчерта, че законопроектът е изготвен в нарушение на Конституцията и в нарушение на Решение № 18/1993 г. на Конституционния съд. Съгласно това решение проектобюджетът на съдебната власт се съставя от Висшия съдебен съвет, а Министерският съвет може да прави по него само бележки, допълнения и несъгласия, но не и да подготвя самостоятелен вариант. Съгласно така изготвения законопроектът бюджетът е реално обречен на приемане във варианта, предложен от Министерския съвет. Субсидията, която е предвидена в разходната част на варианта на Министерския съвет е свързана с разходната част на републиканския бюджет, което прави невъзможно реално увеличение на субсидията за нуждите на съдебната власт.
Господин Славов подчерта, че има голяма разлика между варианта за бюджет на съдебната власт, предложен от Министерския съвет и варианта за бюджет на съдебната власт, предложен от ВСС. В проекта на Министерския съвет е заложен ръст от 25 процента, но, казва господин Славов, той не е толкова, защото бюджетът на съдебната власт заедно с инвестиционната програма, която е била утвърдена през тази година от Министерския съвет трябвало да бъде 116 млн. лв. Тази инвестиционна програма е била спряна. В момента със средствата, които ще бъдат усвоени или са усвоени, бюджетът ще достигне 111 млн. лв. На тази плоскост увеличението на бюджета според господин Славов е не повече от 10 процента. От друга страна спецификата на съдебната власт е в това, че тя за разлика от изпълнителната власт не само че не трябва да децентрализира управлението си и да намалява числеността си в централната сфера, а точно обратно - трябва да увеличава числения си състав, защото тя работи в различни условия в сравнение с други страни - например в сравнение с Австрия в България има пет пъти по-малко магистрати, които имат пет пъти повече работа. Следва да бъде ясно подчертано, че със средствата, които е предвидил Министерският съвет, съдебната власт е реално заплашена да не може да осъществява нормално функциониране. В този смисъл тя не само че не може да осъществява най-важните си функции, но също така не е в състояние да покрие съответните критерии и да постави изисквания в докладите на Европейската комисия. С оглед горните си доводи господин Славов предложи рязко да бъдат увеличени бюджетните средства за съдебната власт в размер на 70-80 млн. лв., за да може системата да работи нормално.
След изразените становища от народните представители Светослав Лучников, Елиана Масева, Йордан Соколов, Петя Гегова, Константин Пенчев и доц. Анелия Мингова, които се свеждат до това, че действително проектът за бюджет предвижда увеличение на средствата за съдебната власт, но тези средства са недостатъчни с оглед разширяващата се непрекъснато дейност на съдебната власт, поради което комисията се обедини около следното становище, предложено от председателя на комисията доц. Анелия Мингова, а именно:
Комисията предлага да бъде приет на първо гласуване проектобюджета за съдебната власт, предложен от Министерския съвет, но с препоръка за конкретизация в процентно изражение на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, което процентно изражение да бъде обсъдено при второто гласуване в Комисията по бюджет и финанси при Народното събрание.
В резултат на разискванията комисията реши с 12 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Поради напредване на времето ми се струва, че няма да има време за изчитането на още един доклад. Докладът на Комисията по младежта и спорта е много кратък. Госпожа Гигова, ако бъде така добра да го прочете динамично?
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ГИГОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-01-10 за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2001 г. за първо четене

На свои редовни заседания, проведени на 8 и 15 ноември 2001 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
На заседанието присъстваха министър Неждет Моллов, и.д. председател на ДАМС - господин Христо Константинов, и и.д. председател на ДАЗД - госпожа Златка Етрополска.
Законопроектът за държавен бюджет за 2002 г. в частта относно Държавната агенция за младежта и спорта като второстепенен разпоредител към бюджета на Министерския съвет беше представена от министър Моллов. Той изложи основните параметри, залегнали в бюджета на агенцията за 2002 г. Планираният ръст за 2002 г. е 10 процента, което е 1 млн. 800 хил. лв.
С проекта на бюджета за 2002 г. за физическо възпитание и спорт са разчетени 5 млн. 600 хил. лв. С тези средства ще бъдат финансирани предимно национални и целеви програми в областта на физическото възпитание и спорта:
- Елитен спорт.
- Масов спорт.
- Участие в Олимпийските игри през 2002 г.
- Участие на Олимпийските игри през 2004 г.
- Допингов контрол.
В изказванията по време на дискусията бяха изразени доста различни мнения. На първо място критичните бележки бяха относно крайно недостатъчните средства, заложени в Бюджет 2002 за физическо възпитание и спорт. Предстои подготовка за Олимпийски игри 2002 и 2004 г. С предвидените средства много трудно ще бъде да се представи страната добре и да постигне максимално добри резултати от нашите спортисти. Средствата за капиталови вложения са едва 300 хил. лв., което е крайно недостатъчно за завършване на ремонта на стадион "Васил Левски", като се има предвид, че това е единственият национален стадион в страната и вече няколко години не функционира. Необходимите средства за пълното му завършване в размер на 16 млн. лв. не са предвидени в перото "Капиталови разходи".
На второ място бяха изразени становища, че трябва да се има предвид 10-процентно увеличение на Бюджет 2002 за ДАМС спрямо предходната година и за момента това е единственият реалистичен бюджет.
Бюджетът на Държавната агенция за закрила на детето бе представен от госпожа Златка Етрополска, изпълняващ длъжността председател на агенцията. Като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МТСП, е включен в сборния бюджет на министерството. През 2002 г. средствата, които ще бъдат отпуснати, са в размер на 1 млн. 219 хил. 727 лв. В по-голямата си част тези средства ще покрият разходите за функциониране на агенцията и много малка част ще бъдат предназначени за програми по защита на децата.
След приключване на дебатите и проведеното гласуване: "за" - 7, "против" - 2, "въздържал се" - 1, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Препоръчва на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2002 г. № 102-01-10 от 31 октомври 2001 г., внесен от Министерския съвет."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Преминавам към съобщенията:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 22 ноември от 16,30 ч. в зала 134.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 22 ноември от 17,00 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 22 ноември от 16,30 ч. в зала 356.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Сийка Димовска

Несрин Узун