Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам най-сърдечно да поздравя от трибуната госпожа Мингова с нейния рожден ден! (Ръкопляскания.) Нека да е жива и здрава! От нейно име ви каня всички в почивката в 10,30 ч. на чаша шампанско.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, ще започна с хубавото събитие и също ще честитя рождения ден на нашата красива колежка.
Но поисках процедура по друг въпрос. Зимата не само отново ни изненада, зимата създаде абсолютно кризисни ситуации в много райони на страната. Вчера целия ден имах връзка с Малкотърновската община, с областния управител в Бургас. Положението наистина е бедствено. Всички села без Малко Търново са абсолютно откъснати. Благодаря на Българската армия, че е намерила начин при тази оскъдица да пусне вчера един хеликоптер, за да вземе човек, който е на хемодиализа и си е отивал. Но в Странджа, по кошарите в планината има много хора, които са абсолютно откъснати, да не говорим, че в такова село като Граматиково няма брашно, няма никакви продукти, спряла е водата, слава Богу, че има ток и един-единствен мобилен телефон, за да могат да поддържат връзка с външния свят.
Казвам всичко това, защото съм убеден, че и на областно, и на централно ниво се прави всичко възможно да се помогне. Но хората са не само обезверени, те се чувстват абсолютно забравени и започват оплаквания, че за тях не се мисли, че за тях нищо не се прави и т.н. Като казах, че съм убеден, че се прави много, моля Ви, господин председател, днес в началото на парламентарния контрол да поканите министър Неждет Моллов да информира както Народното събрание, така чрез телевизията и тези хора, на които нищо друго не е останало, поне там, където има ток да чуят, че за тях се мисли, и че нещо се прави.
Може би някъде настъпвам Правилника на Народното събрание, но наистина се касае за форсмажорни обстоятелства и затова Ви моля да направите необходимото, господин Моллов днес да ни информира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Смятам, че не е необходимо това да се гласува. Аз действително искам да се присъединя към този призив, който отправи господин Бояджиев, и настоятелно каня господин Моллов, който да даде изявление, да каже как е положението и какви мерки се вземат в страната с оглед на това бедствено положение особено в Югоизточна България, където проблемът е най-голям.
Уважаеми госпожи и господа, в началото на днешното заседание искам да ви предложа една промяна на дневния ред на основание чл. 40, ал. 5 от нашия правилник, а именно да включим в дневния ред един проект за решение за създаване на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и също така да вземем решение за промени в Министерския съвет. Знаете, че тези неща са свързани във връзка с решението на Министерския съвет за откриване на ново Министерство на енергетиката.
Моля, гласувайте това предложение за нова точка в дневния ред.
Гласували 123 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 7.
Приема се. Благодаря ви.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като внезапно беше направено предложението за изменение в дневния ред, аз разбирам, че днес ще разглеждаме въпрос, който опира до едно преструктуриране на Министерския съвет, поне така схванах. Във връзка с това, когато влезе точката за разглеждане, трябва да поканим министър-председателя да уведоми народното представителство за намерения, аргументи, мотиви във връзка с това. И аз правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, да бъде поканен министър-председателят да изрази становище във връзка с точката, която вкарахме в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Действително министър-председателят е поканен или той, или негов заместник вицепремиер ще представи пред Народното събрание тази точка от дневния ред.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Моето процедурно предложение е да бъде поканен премиерът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От трибуната на Народното събрание каня премиера да представи тази точка от дневния ред - структурната промяна в Министерския съвет, която приехме като точка от програмата на Народното събрание за днес.


Сега преминаваме към продължение на:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да пристъпим към § 40, правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване, в залата да присъства заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля ви, уважаеми дами и господа, да гласуваме процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Валери Апостолов - заместник-министър.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, поканете господин Апостолов в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "§ 40. В чл. 57, ал. 2 думите "6-месечен срок" се заменят със "срок една година"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли становища по § 40? Не виждам.
Моля, гласувайте § 40, който е подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: От § 41 до § 45 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя. Предлагам да ги гласуваме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение параграфи от 41 до 45 включително да бъдат гласувани ан блок, тъй като няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "§ 41. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 3 думите "професионалния характер на злополуката и увреждането" се заменя с "характера на злополуката".
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволя да посочи представител."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
"§ 42. В чл. 59, ал. 1 се изменя така:
"(1) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;
2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено или протокол за проучване на професионалната болест;
3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за професионална болест;
4. копие от болничните листове - първичен и продължения, за злополуката или заболяването;
5. документи, свързани с медицински и други разходи;
6. други документи, свързани със злополуката или заболяването."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
"§43. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността."
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
По § 43 няма направени предложения, но комисията предлага окончателен текст за § 44:
"§ 44. В чл. 62 се създава ал. 3:
"(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест."
"§ 45. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. да изпраща в териториалното поделение на Националния осигурителен институт копия от болничните листове (първичен и продължения) за трудова злополука или професионална болест;".
2. Точки 4 и 5 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли становище по параграфи от 41 до 45, текстове подкрепени и от комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи от 41 до 45 включително.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 46 има две предложения - на народния представител Емилия Масларова и народния представител Димитър Димитров.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
1. Алинея 1 на чл. 68 да придобие следния вид:
"(1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца - за жените, при условие, че продължителността на осигурителния стаж е не по-малко от 25 години."
2. В ал. 2 на чл. 68 отпада текстът "след 60 години за жените".
3. В чл. 68 отпада ал. 3.
4. В чл. 68, ал. 4 става ал. 3, като отпада теста в първото изречение "сборът от", "и възрастта", след текста "ал. 1" - отпада "-3", отпада и "след осигурителен стаж" текста "от които 12 години действителен стаж и".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Димитров:
1. Алинея 1 на чл. 68 да придобие следния вид:
"Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца - за жените, при условие, че продължителността на осигурителния стаж е не по-малък от 25 години."
2. В ал. 2 на чл. 68 отпада текстът "след 60 години за жените".
3. В чл. 68 отпада ал. 3.
4. В чл. 68, ал. 4 става ал. 3, като отпада текста в първото изречение "сборът от", "и възрастта", след текста "ал. 1" отпада "-3", отпада и "след осигурителен стаж" текста "от които 12 години осигурителен стаж".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията е § 46 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Адемов.
Уважаеми народни представители: имате думата по § 46?
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Това е един от най-важните членове в Кодекса за задължително обществено осигуряване, който определя условията за пенсиониране, необходимата възраст и необходимия осигурителен стаж.
И при първоначалното обсъждане на кодекса, и сега фактически няма никакво разминаване в необходимостта от плавното увеличаване на възрастта за пенсиониране, от преминаването към една по-висока възраст и при мъжете, и при жените. За съжаление, за термина "точкова система" и "необходими точки", фактически се премина към много рязко завишаване на необходимия осигурителен стаж. Вероятно си спомняте, че в предишния закон правото за пенсиониране при мъжете беше при навършване на 60-годишна възраст и 25 години трудов стаж. В момента, както казах, няма различия по правното преминаване към завишаване на възрастта за пенсиониране, но с въвеждането на точковата система фактически изискуемия осигурителен стаж за мъжете става 37 години, а за жените - 33 години. И в момента хората, които имат по-малък осигурителен стаж от този за жени и мъже - не могат да се пенсионират преди навършването на 65 години от сега съществуващия кодекс.
Нашето предложение цели отстраняването на този рязък скок в изискуемия осигурителен стаж и преминаването към една по-справедлива система, която дава достъп на хора, както казах, с достатъчно висок осигурителен стаж - 25, 30, 32, 35 години, които в момента нямат достъп до пенсионната система. Те не могат да се пенсионират поради липса на осигурителен стаж в минимално изискуемата възраст. Примерно, за тази година, ако не бъркам, е 61 година възраст.
Както казах, нашето предложение се отнася именно до отстраняването на това рязко завишаване на осигурителния стаж, което беше прието при приемането на кодекса и влизането му в сила от 1 януари 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
По дискутирания текст - проф. Атанас Василев. Заповядайте.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Какво да ви кажа? Има социален разум в това, което сега предлагат госпожа Масларова и господин Димитров. Ама, това предложение ми се чини много закъсняло. Две години вече, след като реформата е тръгнала и след като изискванията са поставени, ако ние възприемем това предложение, трябва да направим една крачка назад. А на мен ми се струва, че нито има финансови възможности, нито ще има социален разум да се връщаме към вече възприети правни решения.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): От 1999 г. го предлагаме.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Е, вие го предлагате, не сте успели тогава, сега как искате да се върнем, при вече готов бюджет? Как да стане тази работа?
А колко е плавен преходът и колко не е, е въпрос на мярка. Вие казвате, че драстично се е увеличил стажът. Ами, увеличил се е, защото пък ние имахме една от най-либералните пенсионни системи дотогава. Аз, извинявайте, съм имал студенти пенсионери - на 38 години пенсионер! Точно така, на 38 години офицер, на 18 години, като влязъл във Военното училище, изкарал 20 години служба, след което няма какво да прави и се учи за юрист. Ами, така е!
Та ми се струва, че сега всяка промяна в това отношение би била крачка назад към това наложило се малко или много, поради обективните обстоятелства, включително и поради този път, по който сме тръгнали да вървим към Европейския съюз, увеличаване на изискванията за придобиването на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Аз се възползвам от дадената ми дума, за да поясня защо комисията предлага § 46 да отпадне. Идеята на този текст - тя сама по себе си не отпада, но отива на систематичното си място, в чл. 94, който е § 54 от закона. Става дума за това, че не е коректно прекратяването на осигуряването да се включва между елементите на фактическия състав на възникването на правото на пенсия. То е по-скоро условие за упражняването на това право и затова е изтеглено насам. Така че няма разлика във философията на закона, приет на първо четене, и сега.
И най-накрая, за да завърша, аз оттеглям предложението си за създаване на § 46а. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Христосков искаше думата. Заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Националният осигурителен институт също е убеден, че тези предложения от госпожа Масларова и от господин Димитров са хуманни и социални. Едновременно с това обаче ние в осигурителния институт работим и с желязната логика на финансовите разчети. Предоставихме такива разчети в комисията, от които проличава, че ако това предложение бъде прието, всяка следваща година в близките няколко години новите пенсионери в България ще бъдат с около 30 - 35 000 повече. Само за 2002 г., когато е приет вече бюджетът на Фонд "Обществено осигуряване" и държавният бюджет, ще бъдат необходими около 85 млн. лв. допълнителна субсидия. В следващите години тази субсидия ще се увеличава и нашите разчети показват, че Фонд "Пенсии" никога няма да излезе на плюс, тоест непрекъснато ще има дефицит. Поради което ние помолихме комисията да не подкрепи това предложение.
Позволете ми, обаче, преди да вземете вие окончателно решение, да ви върна с около 100 години назад и да ви кажа, че в тази сграда вашите предшественици са водили същите дебати. Първоначалните закони, които се приемат за социалното осигуряване в България, за държавни служители, свещеници, военни, учители и така нататък, също са твърде либерални. Те допускат пенсия след 10 - 15 години осигуряване. Независимо, че е имало една доста солидна финансова инжекция от държавната съкровищница, още в 1895 г. тези фондове изпадат във финансов недоимък. И за да бъде преодолян този финансов недоимък, народните представители са пристъпили към едно завишаване на необходимия стаж за пенсиониране и стигат до 35 - 40 години дори тогава. И всички са убедени, че пенсия трябва да се отпуска поради старческа немощ и изключения трябва да се правят в случай на болнавост и недъгавост. Това са изразите, които са били използвани тогава. Нещо повече, дори за военните се предлага стаж 25 години - нещо, което сега в България ще бъде след преходния период до 2003 г. След 2003 г. на практика ще имаме 25 години общ стаж, от които две трети като военен.
Затова просто ви моля, вземайки решение дали да подкрепите или не това решение, да имате предвид онези дебати, които са се водили и са продължавали след това, много пъти са се повтаряли. И всяко разваляне на онзи обществен договор, който вече е постигнат с Кодекса за задължително обществено осигуряване, за завишаване на критериите за пенсиониране с цел финансова стабилност - просто да отчитате тези резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика споделя изцяло становището, направено от Националния осигурителен институт, и не подкрепя предложението, направено от народните представители, тъй като това ще разруши баланса на Националния осигурителен институт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 46?
Господин Адемов, заповядайте.


ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че в рамките на две заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа философията на предложенията на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров. По принцип всички се присъединихме към хуманните мотиви. Но аз искам тук да се спра на чисто същностните и фактологически аргументи.
На първо място, тук става въпрос за два различни подхода. Подходът, който е възприет в предложението, е либералният подход, а този подход, който е възприет систематично в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, е сравнително рестриктивният подход към системата, тъй като самото либерализиране на системата означава оттук нататък да държим сметка и за стабилността и сигурността на фонд "Пенсии". Трябва да сме наясно и с факта, че фонд "Пенсии" е един фонд, който на този етап все още не е финансово стабилен. И от гледна точка на размера на пенсиите, от гледна точка на размера на осигурителните вноски, трябва да възприемем предложението като неподходящо на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Адемов.
Госпожо Масларова, очаквах да се появите и да вземете думата. Това е параграфът, по който Вие имате предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно, че това е въпрос, с който всички ние малко или много сме ангажирани, за който всички ние малко или много болеем. Защото тук става въпрос за едно цяло поколение, поколение, което години наред е живяло с мисълта и се е осигурявало при едни условия, разчитайки на едно законодателство. Колкото и да е остаряло, то е било законодателство, което е действало дори по времето, когато някои от нас са работили, на нашите родители или на едно поколение преди нас - хора, които са знаели, че жените след 20 години трудов стаж и навършване на 55-годишна възраст и мъжете след 25 години трудов стаж и навършване на 60-годишна възраст имат право да се пенсионират. Не говоря за задължение, а имат възможност да получат това, което те са внасяли в продължение на своя съзнателен трудов период. Вярно е, че става въпрос за хора, които не са били лишавани от правото на труд.
Аз искам пред вас да коментирам и доклада на Световната банка във връзка с проблемите с реформите в социалната политика в България и оттук насетне какво. Това, което на мен ми направи много силно впечатление, е, че като един от основните параметри, или основно изискване за социална стабилност на една страна, Световната банка извежда с курсив, това е повишаването на заетостта. И като фактор за решаване е, от една страна, разширяване на възможностите за заетост, от друга страна, ако няма такива възможности за заетост, да се намеси осигурителната система. И ако и осигурителната система не може да се намеси, тогава тези хора отиват на ръцете на "Социални грижи".
Вижте какво се получава? Тук става въпрос за хора, които към момента, в който е действало законодателството, са били заети, работили са, имали са шанса да работят. Сега нямат възможност да работят. Оказва се, че България е на първо място по безработица в Европа с над 18,6 на сто безработица. Тоест, на тези хора ние не можем да им осигурим правото да работят.
Следващата степен е осигурителната система. Тези хора са работили. Кой е работил 20, кой е работил 23, кой е работил 27, 30 години и ние изведнъж дори това, което те са направили, вложили са труд, осигурявали са се, казваме: не, не можете. И ги изпращаме на опашката на "Социални грижи".
В същия този доклад се казва, че е много важна пенсионната реформа и стабилизиране на системата. Но, колеги, когато ние приемахме тази нова пенсионна реформа, я приемахме затова, за да бъде стабилна и да гарантира на хората тази стабилност и сигурност. И се оказва действително, че един малък контингент от хора, това не е за всички, това не е за младите хора, които са в парламента, това не е за средното поколение, защото ние ще знаем, че вече ще се пенсионираме при други условия, но се надяваме, че ще имаме възможности да си намерим работа, да трупаме години и точки.... Но се оказва, че тези хора сега изведнъж със своята възраст, със своя осигурителен принос нямат възможност да отидат и да получат пенсия от 70, 80, 90 лв. И ги изпращаме на опашката на "Социални грижи".
Чудесно разбирам, че няма ресурс. Само че в началото, когато правихме разчетите, се казваше, че всичко ще бъде в рамките на нормалното. Вие сами виждате, че дефицитът на НОИ се увеличава много сериозно. Той отива почти към 1 млрд. лв. за 2002 г. И в същото време ние искаме да решим един проблем, който ще изисква още средства. Много ми се иска обаче, когато започнем да правим такива разчети, да направим разчетите, защото в последните дни, слушайки държавния бюджет, бюджета на Здравноосигурителната каса, бюджета на Националния осигурителен институт, слушам много различни тълкувания - на когото както му отърва, извинявайте за израза. Нека този път да гледаме консолидирания бюджет на държавата. След като ще се наложи през 2002 г. да се вземат от бюджета на НОИ около 37,5 млн. лв., следващата година още толкова, нека да видим в консолидирания държавен бюджет колко средства ще бъдат необходими за социални помощи точно за този тип хора. Защото, ако направим един по-прецизен разчет, ще видим в крайна сметка, че тук става въпрос за неща, които трябва да следим много внимателно.
Колеги, аз разбирам, че няма да подкрепите това предложение, но аз апелирам сериозно да мислим за намиране на вариант за решаване на този проблем. И това би бил вариант, който ще бъде достойна позиция на един отговорен национален парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, с цялото си уважение към Вашите познания в областта на социалното осигуряване и в областта на пенсионната реформа, искам да си позволя една реплика, която мисля, че е съвсем коректна. Вие знаете много добре, че Вашето предложение ще доведе до промяна в съотношението между работещи и пенсионери. В момента това съотношение е - на 100 работещи се падат 103 пенсионери. От друга страна, при положение, че се приеме вашето предложение, има опасност за стабилността на фонд "Пенсии". И вие добре знаете това.
И още нещо, което според мен е най-важното. Не зная дали е най-уместният и най-интелигентният начин с промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване да се решават проблемите на безработицата. Действително този контингент е един от най-застрашените, той е рисков контингент наред с други, за които всички добре знаем, но ние вчера в тази зала заедно приехме Закон за насърчаване на заетостта, където има механизми, където има осигурен финансов ресурс от Министерството на финансите специално за тези мерки по заетостта. Аз виждам, че господин Димитров е готов да каже, че тези хора искат сега, а не някога, програми за заетост, но в крайна сметка това са възможностите. И аз смятам, че не е удачно приемането на това предложение поне на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо Масларова, за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам доколко е интелигентно едно такова предложение, но бих репликирала д-р Адемов по повод на това, че съотношението между работещи и пенсионери, което е неблагоприятно, се регулира не когато спираш правата на хората, а когато създадеш работни места. Така че аз бих се радвала съотношението 100:103 да стане 200:100, но това не става с дескредитация, с отнемане правата на хора, които имат тези права, а става със създаване на механизми и възможности за позволяване на тези хора да се реализират и за разкриване на работни места.
Така че тук коментираме две различни неща. И аз като човек от Комисията по социална политика искам да погледна нещата от тази гледна точка. Защото всичко, което правим в законодателната система, не го правим за да обслужваме една или друга институция, една или друга идея на политическа сила, една или друга прищявка на някой, който по някакъв повод в момента е конфигурация някъде, а го правим за всички нас. Защото ако тук няма много хора в тази категория, ние сме обезпечени, извън тази зала има доста такива хора, които в крайна сметка са гласували за нас, за да ни изпратят тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Искам да подкрепя по принцип предложението на госпожа Масларова и господин Димитров, защото, както аз, а предполагам и мнозина от вас, само преди няколко месеца, особено при интензивните срещи в периода на предизборната кампания са се срещнали със стотици хиляди хора, които са поставили този въпрос. Нашите сметки показват, че той засяга поне десетки хиляди от тези, които може би никога при условията на сегашния закон и икономическа криза няма да получат друга пенсия освен социална. Защото това са хора, които се намират около границата на 60 години, които вече имат много малки шансове да се включат в пазара на труда, и ако доживеят 65 години, ще получават това минимално социално подпомагане.
Аз си давам сметка, че при сегашните условия предложението за 25 години е може би твърде амбициозно и мисля, че ако имаше повече воля в комисията, беше възможно да се намери някакъв междинен вариант между сегашния осигурителен стаж 37, съответно 34 години някъде в границата, да речем, на около 30 години. Но мисля, че комисията е подценила остротата на този проблем, няма никакво движение в сближаването на позициите.
Освен това тук правилно представителите на осигурителния институт казаха, че това не може да бъде поето от бюджета на Националния осигурителен институт за следващата година, така както този бюджет е гласуван. Но аз мисля, че можем да намерим и друго решение - нормата в едно оптимално съдържание да бъде въведена и тя да влезе в действие не от 2002 г., а от 2003 бюджетна година. Мисля, че дори страна като България може да задели 40 50 млн. лв., за да бъде решен този въпрос. Защото иначе се оказва, че България много рязко се оттегля от тези социални постижения, които са имали хората. Наистина аз не познавам страна, която да е с немощна икономика и с мощна социална система, но се опасявам, че проф. Василев ще трябва в част от лекциите по социално осигуряване, проследявайки неговата история, да показва резкия срив в социалната система, сравнявайки дори само разпоредбите, които са действали в течение на последните 7-8 години.
Затова, господин председател, правя две предложения в тази дискусия. Естествено, ще гласуваме предложението на народните представители за промяна в закона, но апелирайки то да бъде подкрепено от мнозинството, смятам, че всички ще бъдем съгласни да се постави Преходна разпоредба то да влезе в сила не от следващата, а от по-следващата година, за да може да бъде бюджетно осигурено и гарантирано.
И ако не бъде прието това предложение, бих помолил ние да гласуваме процедура да отложим окончателното приемане на този текст, за да може след ваканцията комисията да се събере и да намери един приемлив вариант.
Тук господин Адемов възразява, но ние, в плен на стремежа да отчетем бройка закони, като че ли все повече се отдалечаваме от потребностите и очакванията на хората, за които би трябвало да работим.
Това са моите предложения и смятам, че ако има достатъчно разбиране и воля, разрешение около предлаганото може да се намери. И аз очаквам тук даже и представителите на Министерството на труда и социалната политика, което странно защо много бързо се присъедини към основния вариант, и от представителите на Националния осигурителен институт също да заемат една по-гъвкава позиция, която да ги доближи повече до очакванията на тези, на които осигуряват съответните услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има направено процедурно предложение от господин Янаки Стоилов този текст да се отложи, за да се намери взаимноприемливо решение.
Има ли противно процедурно предложение?
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Невъзможно е да се приеме такава процедура, защото този закон влиза в сила от 1 януари, има разчети по него в Закона за държавния бюджет, така че тази процедура е практически невъзможна.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е старият текст, никой не пречи той да си действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Янаки Стоилов.
Гласували 155 народни представители: за 40, против 109, въздържали се 6.
Процедурното предложение на господин Стоилов не се приема.
Продължаваме по текста на § 46.
Има думата господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз просто бих искал да ви помоля да не приемате предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров. Вярно е, че господин Стоилов направи една доста хубава обосновка на тяхното предложение, но помислете си, сега в момента възрастта за пенсиониране е 61 години. Даже и да се отложи влизането в сила на предложения от тях текст, догодина възрастта ще бъде 61,5 г. по действащия текст, а по тяхното предложение трябва да стане 60 г. и 6 месеца. Значи ние се връщаме не само с оглед на необходимия трудов стаж, ние се връщаме даже и с възрастта.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние не променяме това!
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Точно това правите, госпожа Масларова.
Аз не бих искал да споря, искам да посоча само още веднъж, че тези текстове са просто неприемливи.
И едно уточнение. Тези хора, които имат трудов стаж, но по-малко от необходимия да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да се пенсионират на 65 години, а не никога. Макар че вашият призив беше много хубав, преди една седмица Световната банка на среща в зала "Запад" обърна внимание точно на това, което каза д-р Адемов - не може със средства на социалното осигуряване да се решават въпросите на безработицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че отнемаме време в последния ден по един въпрос, но той е изключително важен. По мои сметки засяга около 120-140 хил. души при заварено положение и по сметките на министерството още 80 хил. души за следващата година. Това не е никак малко.
Аз искам да обърна внимание на нещо, което не беше представено съвсем прецизно. Нашите колеги госпожа Масларова и господин Димитров не предлагат промяна във възрастта, нито в стажа, а в начина, по който се отчитат точките. Така че и в комисията, и сега ние се придържаме към консенсуса, че няма да се променят тези основни принципи на пенсионната реформа. Въпросът, който стои пред нас, е можем ли да направи изключение за тази група. И тъй като тук има много видни юристи, искам да им задам следния въпрос: с какво основание, господин Герджиков, ние сега ще гласуваме и ще лишим 140 хил. души, внасяли своите вноски добросъвестно в продължение на десетки години, и им казваме, докато навършат 65 или 67 години. Ами човекът ще умре дотогава. Ние го изключваме от осигурителната система, отлагаме правото му да ползва пенсия при малко по-гъвкави условия. Никой не си е представял преди 40 години, когато е започвал работа, че ще настъпи такъв срив в системата на заетостта и пенсионноосигурителната система.
Затова аз предлагам отново да гласуваме запазването на този текст с една Преходна разпоредба и влизането в сила от следващата година. Говоря за 2003 г. Получава се гратисен период от една година. Дотогава бюджетът няма да страда, ще се направят необходимите подготовки. Аз мисля, че това правителство и Националният осигурителен институт може да вкара нови осигурени лица в системата и да компенсира загубите.
И вторият ми много важен въпрос и аргумент. Да допуснем, тъй като аз вярвам на изчисленията на господин Христосков и неговите великолепни експерти, че ние не решим въпроса и спасим бюджета. Ами, ако бюджетът продължава да нараства с неговия дефицит, както се очертава? Недейте да прехвърляте върху стотина хиляди души вината за това, че дефицитът в бюджета на НОИ ще нараства. Проблемите са другаде и ние ги знаем много добре - в заетостта, в икономиката, че е стагнирана докрай и т.н.
Затова апелирам и предлагам да бъде гласувано наново предложението на господин Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! Позволявам си да Ви репликирам в няколко направления.
На първо място, когато говорим за пенсионна система, когато говорим за принципите във възприетата вече пенсионна реформа и социална реформа в България, трябва задължително да държим сметка на факта, че става въпрос за един от основните принципи - принципите на солидарността. И понеже говорим за тази солидарност, по никакъв начин не можем да избягаме от факта, че ние в момента не можем да решим единствено и само проблемите на тези хора, които действително страдат, които действително са в трудна ситуация. Ние трябва да мислим и за следващото поколение и да държим сметка за целостта на цялата пенсионна система, а не в един произволно избран момент, сега, да решим проблемите на една категория хора за сметка на проблемите, които ще възникнат за в бъдеще - проблемите на тези, които в момента са млади и с които осигурителни вноски всъщност се получават пенсиите на всички останали пенсионери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Адемов.
За втора реплика думата има господин Атанас Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Аз не искам това изказване да се схваща като антисоциално или против тези хора, които наистина имат проблеми. Но дайте да се разберем, тук според мен се спекулира с това, че те дълго време били участвали в осигуряването. Сетете се след 1951 г. докога осигурените всъщност не участваха в осигуряването. Участието на осигурените се въведе символично в осигуряването едва през 1996 г. и едва с тази реформа то получи някакви по-реални измерения с постъпателното увеличаване на дела на работниците и служителите, на осигурените в осигуряването.
Прав е д-р Адемов като казва, че ние, за да решим проблемите на тези, аз нямам представа за цифрата, десетки хиляди или 100 000, ние ще обречем на нови проблеми сегашното поколение - нещо, за което те не са платили. Онази система не беше изградена върху чисто контрибутивния принцип. Вие забравяте, че сегашната контрибутивна система дойде на мястото на една държавно, бюджетноосигурителна система и там беше възможно това. Но, ако искаме да направим една истинска контрибутивна система, не можем да минем без този рязък скок.
Аз казах, че за мен това предложение е закъсняло, още повече, ако се отложи прилагането му за 2003 г. и не знам кога, тогава тези хора пак няма да имат тези възможности.
Накрая имам едно процедурно предложение - да прекратим дебатите и да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
За дуплика има думата господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Аз се радвам, че водим една спокойна и принципна дискусия. Такава дискусия се водеше и в комисията, но ние там не сближихме позициите си, защото изглежда по различен начин интерпретираме някои принципи. Един от тези принципи, това е моята дуплика към д-р Адемов, е за солидарността. Както са ме учили, както преподавам на студентите, солидарността означава, че всички плащат, но не всички ползват. Това е солидарността. Когато във Франция се внася в здравноосигурителните фондове, ползва този, който е болен. Ти не можеш да отидеш утре и да теглиш наравно с останалите. Това можеш да го направиш в друг фонд. Когато всички внасят доброволно във Фонда за защита срещу евентуален риск от безработица, ползват тези, които са безработни. В случая за това става дума.
Да, Вие сте прав, и проф. Василев е прав, че онази система беше далеч несъвършена. Тя беше държавна система, която не се базираше на този тип вноски. Но имайте предвид, че и тогава хората са били ощетявани от държавата - ежегодно около 400 млн. долара незаконно са били изземвани от пенсионните фондове и ползвани за други нужди. Ние сега, 12 години по-късно, им казваме: още веднъж ви наказваме, като ви лишаваме от правото сега да си получите социалната пенсия, ще изчакате, ако доживеете, след 15 години. Това е социално решение, но то няма да срине пенсионната система.
Моят апел е междинното процедурно предложение на господин Янаки Стоилов да бъде гласувано. От това няма да сбъркаме и няма да пострада никой. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Ще подложа на прегласуване направеното процедурно предложение от господин Янаки Стоилов.
Моля ви, прегласуваме процедурата на господин Стоилов.
Гласували 145 народни представители: за 46, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Уважаеми госпожи и господа, можем ли вече да преминем към гласуване по същество?
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): Аз имах процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е необходимо да гласувам прекратяване на дебатите.
Моля ви първо да гласуваме предложението на народния представител Емилия Масларова.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 34, против 108, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Димитров.
Гласували 146 народни представители: за 37, против 107, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 46 да отпадне.
Гласували 152 народни представители: за 119, против 32, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
"§ 47. В чл. 70 се създава ал. 8:
"(8) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 47 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от вносителя и подкрепен от комисията § 47.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Параграф 47 се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "§ 48. Създава се чл. 70а:
"Доход, от който се изчислява пенсията
Чл. 70а. (1) Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т.5, а за самоосигуряващите се лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
(2) Не се взема предвид при определяне на осигурителния доход:
1. времето на наборната военна служба;
2. времето на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение;
3. времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
4. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски;
5. времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
6. времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
7. времето, през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.
(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законно установен отпуска или законна стачка, се вземат предвид:
1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя - полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;
2. за времето на отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване - доходът, от който е изчислено обезщетението;
3. за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, или на законна стачка - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
(4) При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения."
Предложение на народния представител Валери Цеков - ал. 2 се изменя така:
"(2) При определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид дохода за времето:
1. на наборна или алтернативна служба;
2. на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение;
3. на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
4. на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски;
5. след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
6. след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
7. през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г."
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48 с новата редакция на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 48 за нов чл. 70а има ли желаещи да вземат отношение? Тук обръщам внимание на новата алинея с приетата от комисията нова редакция. Има ли становища по нея? Няма.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията текст на члена с новата редакция на ал. 2.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Членът се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на комисията за създаване на нов § 48а:
"§48а. В чл. 73, ал. 3 изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение на комисията има ли становища? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народния представител Росица Тоткова - § 49 се изменя така:
"§ 49. (2) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж."
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага окончателен текст за § 49:
"§ 49. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, удовлетворена ли сте от този окончателен текст, който възприема Вашето предложение?
Становища по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 49, подкрепен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 50 няма направени предложения.
Комисията предлага окончателен текст за § 50:
"§ 50. В чл. 75, ал. 2, т. 3 и ал. 4, т. 3, думите "лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто" се заменят с "лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто".
§ 51. В чл. 77 думите "слепите по рождение" и за ослепелите преди постъпване на работа" се заменят със "слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
Комисията предлага да се създаде нов § 51а:
"§ 51а. В чл. 79, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3, думите "лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто" се заменят с "лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто".
§ 52. В чл. 80, ал. 2 се изменя така:
"(2) Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52.
Комисията предлага да се създадат § 52а и § 52б.
"§ 52а. В чл. 86, в таблицата по ал. 1, думите "50 - 70 на сто" се заменят с "50 - 70,99 на сто".
§ 52б. В чл. 88, ал. 1, т. 3 думите "лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто" се заменят с "лица с намалена трудоспособност от 50 до 70,99 на сто".
§ 53. В чл. 89, ал. 1 се изменя така:
"(1) Право за социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
По текстовете на параграфи от 50 до 53 включително има ли становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 50 до 53, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 54, в който се решават проблемите с § 46, който преди малко гласувахме да отпадне.
По § 54 има предложение на народния представител Марина Василева, което се подкрепя от комисията.
Окончателен текст на § 54:
"§ 54. Член 94 се изменя така:
"Чл. 94. Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им."
"§ 55. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
"(6) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7".
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
"§ 56. В чл. 102, ал. 1, изречение първо се изменя така:
"Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56.
"§ 57. В чл. 104, ал. 2 след думата "пенсиониране" се добавя "за осигурителен стаж и възраст"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57.
"§ 58. В чл. 107 думите "за фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, можем да разискваме от § 54 до 58 включително, по които няма постъпили становища, които да не са приети от комисията.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 54 до 58 включително. Текстовете са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 140, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, за параграфи от 59 до 66 няма направени предложения. В § 59 има предложение на народния представител Атанас Василев, но то е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Атанас Василев е да отпадне т. 4. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59 с приетото предложение:
"§ 59. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, 2 и 3 думите "за Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават.
2. В ал. 2 думите "за Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават.
3. В ал. 4 думите "и осигуряването при безработица" се заличават."
По § 60 комисията предлага следния окончателен текст:
"§ 60. В чл. 109, ал. 2 се изменя така:
"(2) Служителите на Националния осигурителен институт са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт, или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове."
По § 61 няма направени предложения.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 61:
"§ 61. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 3 се отменя;
б) Създава се т. 5:
"5. едновременно с ревизионния акт за начет могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на вземания за задължителни осигурителни вноски по реда на Данъчния процесуален кодекс."
2. В ал. 5:
а) В т. 1 думите "Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават.
б) Създава се т. 3:
"3. Прихващане на данъка за възстановяване по реда на Закона за данък върху добавената стойност".
3. В ал. 6 думите "здравно осигуряване и Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заменят с "и здравното осигуряване".
4. Създава се нова ал. 7:
"(7) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно със законната лихва след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки."
5. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 9.
7. Досегашната ал. 9 става ал. 10, като думите "на трети лица" се заменят с "към трети лица".
8. Досегашната ал. 10 става ал. 11, като думите "и Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават.
9. Досегашната ал. 11 става ал. 12, като думите "за Фонд "Професионална квалификация и безработица" и "на Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават."
"§ 62. В чл. 111, ал. 1 думите "Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62.
"§ 63. В чл. 112 думите "Фонд "Професионална квалификация и безработица" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63.
"§ 64. В чл. 114, ал. 2 след думите "осигурените лица" се поставя запетая и се добавя "с изключение на случаите по чл. 54е".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64.
"§ 65. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "неправилно извършвани осигурителни плащания" се поставя запетая и се добавя: "неоснователно изплатени парични обезщетения".
2. В ал. 4 след думите "станали изискуеми" се поставя запетая и се добавя "с изключение на вземанията по чл. 54в, ал. 3".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65.
"§ 66. Член 116 се изменя така:
"Чл. 116. (1) По искане на длъжниците към Държавното обществено осигуряване може да се разреши плащането на дължимите суми да се разсрочи съгласно одобрен погасителен план.
(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на Държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издържи и да заплаща текущите задължения към фондовете на Държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.
(3) За периода на разсрочването длъжникът дължи законна лихва.
(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение от компетентен орган за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
3. погасителен план за разсрочване на задълженията;
4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;
5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;
6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:
а) задължения към фондовете по Държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
б) задължения към персонала;
в) други публични задължения;
г) други задължения;
7. други документи по преценка на разсрочващия орган.
(6) Решението за разсрочване се издава от:
1. ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт - за задължения до 10 хил. лв. за срок до 1 година;
2. управителя на Националния осигурителен институт - за задължения от 10 хил. до 100 хил. лв. за срок до 3 години;
3. Надзорния съвет на Националния осигурителен институт - за задължения над 100 хил. лв. за срок до 3 години.
(7) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.
(8) За периода на разсрочването спира да тече давността за взиманията на Държавното обществено осигуряване.
(9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове от § 59 до § 66 включително.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Аз имам предложение за една лека корекция в § 66. В изменения чл. 116, ал. 4 се говори кога не се разрешава разсрочването. Казано е:
"(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение от компетентен орган за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност."
Аз предлагам думите "от компетентен орган" да отпаднат. Това е излишно и неточно, тъй като решението за прекратяване с ликвидация може да бъде взето например от съдружниците на едно събирателно дружество. То не е компетентен орган, защото събирателното дружество няма органи. Това е смисълът.
Виждам, че се приема, защото това е коректното. Иначе ще възникнат проблеми, ако е взето решението от съдружниците, дали ще може да се разрешава разсрочване, което е очевидно, че не би трябвало да може да става.
Има ли някакви други бележки?
Господин Василев, заповядайте.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): В ал. 4 има вероятно печатна грешка. Написано е "... за когато има...", а трябва да бъде "за когото има решение...".
Просто искам да обърна внимание, че е напечатано погрешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това са грешки, които се отстраняват, без да е необходима друга намеса. Такива печатни грешки са естествени и това не е проблем.
Други становища? Няма.
Нека първо все пак да гласуваме това предложение, което аз направих, за корекция в ал. 4 на чл. 116 - да отпаднат думите "от компетентен орган" и след това ще гласуваме ан блок всички текстове от § 59 до § 66.
Моля, гласувайте корекцията в ал. 4 на § 66.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Сега ан блок гласуваме параграфи от 59 до § 66 включително.
Моля, гласувайте!
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 59 до 66 включително са приети.
Параграф 67 - господин Адемов можете да предложите направо окончателния текст.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 67:
"§ 67. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2:
а) създава не нова буква "б":
"б) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица."
б) досегашните букви "б", "в", "г" и "д" стават съответно букви "в", "г", "д" и "е".
2. В ал. 2 думите "букви "б" - "д" се заменят с букви "в" - "е"."
По този параграф има направени предложения от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, които не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е към същия параграф, материя, която систематично се отнася към този параграф.
Господин Димитров, заповядайте, вероятно имате основание да защитите Вашата позиция.
Всъщност Вашето предложение е едно и също с предложението на госпожа Масларова.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Същността на нашето предложение е в § 71, но тук започва аргументацията и изменението. Така че аз едновременно с това аргументирам и предложението, което правя в § 71. Нашето предложение се отнася към допълнителното задължително пенсионно осигуряване - втория стълб, с който постепенно, реално от 1 януари 2002 г. се преминава от разходно-покривна към капиталова пенсионна система.
Съгласно действащия кодекс, както казах, от 1 януари 2002 г. започва акумулирането на осигурителни вноски чрез НОИ доброволно или служебно в частните пенсионно-осигурителни дружества.
Предложението, което правим, се отнася до лицата по чл. 69. Това са лицата, работещи в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. За тези лица личните данни са под специален надзор и смятаме, че не бива информацията за тези лица да се съхранява и да отива в частни пенсионноосигурителни фондове.
Затова с измененията, които предлагаме в § 67 и § 71, ние предлагаме създаването на Фонд "Специален" към Националния осигурителен институт, в който именно ще се акумулират осигурителните вноски на лицата по чл. 69, както казах, това са осигурените лица от Министерство на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Адемов.


ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие не знам дали присъствахте на заседанието на комисията, когато разглеждахме това предложение, но там господин Христосков даде подробни разяснения по отношение на тази информация, за която Вие говорите и за създаването на специалния фонд.
Има създадена работна група между Националния осигурителен институт и Министерството на вътрешните работи, респективно от заинтересованите институции, която работна група в момента се занимава с проблема за изготвянето на нормативна уредба за решаване на този специфичен проблем. В рамките на тази година има разработен механизъм между двете институции, за които споменах преди малко, за инвестиране на набраните средства по втория срок на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, така че на този етап този въпрос е решен. Мнението на Националния осигурителен институт и аргументите, и мотивите на комисията да не подкрепи това предложение са именно в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
При това положение поддържате ли още Вашето предложение господин Димитров? Поддържате го, добре.
Има ли други становища?
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз имах вече веднъж възможност да изразя становище по този проблем, който наистина възниква за 2002 г., заради което обръщам вашето внимание на § 87, който впоследствие ще се гласува, че за 2002 г. Националният осигурителен институт ще осъществява тази дейност по допълнително задължително пенсионно осигуряване по отношение на лицата по чл. 69, докато бъде създаден този специален регистър, за който и работната група свърши своята работа, но моля ви да не подкрепяте предложението за създаване на специален фонд към Националния осигурителен институт, защото това означава тази публична институция да осъществява дейност, присъщо дадена на т. нар. пенсионноосигурителни дружества, които са акционерни дружества, които се лицензират от Агенцията по осигурителен надзор и така нататък. Едно такова съвместяване на чисто търговска дейност, каквото по същество означава управляването на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване с публичните функции, които има Националният осигурителен институт, просто е несъвместимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров. Предложенията не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 28, против 106, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
И сега гласуваме текста на § 67 така, както е предложен от вносителя и е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 67.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Приема се, благодаря.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Трябва да прекъснем дотук с разглеждането на този Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, тъй като вицепремиерът на републиката и министър на икономиката господин Николай Василев е тук, а и всеки момент се очаква да дойде и премиерът, а като имаме предвид, че от 11,00 ч. е насрочен парламентарен контрол, който се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио, налага се да преминем към тази точка от дневния ред, за която гласувахме днес на основание чл. 40, ал. 5 от нашия правилник, а именно:
ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ И ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

Искам да ви запозная с проекта за решение за промяна в структурата на Министерския съвет, след което господин Николай Василев ще направи една кратка обосновка за структурната промяна.

"Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за
промяна в структурата на Министерския съвет
на Република България

Народното събрание на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за структурата на Министерския съвет на Република България

Р Е Ш И:

1. Създава Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
2. Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички последици, произтичащи от създаването на министерството."
И свързаното проекторешение с това, което току-що ви прочетох:
 
"Проект
Р Е Ш Е Н И Е
за
промени в Министерския съвет

Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България

Р Е Ш И:

Избира Милко Димитров Ковачев за министър на енергетиката и енергийните ресурси."
Това са двете проекторешения.
Сега искам да помоля вицепремиерът господин Николай Василев да направи кратка обосновка на това проекторешение за създаване на такова Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители!
За мен е чест и удоволствие пред вас днес да мотивирам решението на Министерския съвет и лично на министър-председателя на Република България да се осъществят структурни промени в състава на Министерския съвет, с които се създава ново Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
Както знаете, в момента съществува Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, за която ресорно съм отговорен аз като министър на икономиката. Нашето министерство, разбира се, приветства създаването на сродно на нас Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
За никого не е тайна, че енергетиката е изключително важен ресор в икономическата политика на новото правителство. Очакваме през следващите 4 до 5 години в енергетиката да пристигнат милиарди долари - български и чуждестранни инвестиции. Очакваме енергетиката да допринесе за привличането на половината от инвестициите на зелено в страната, както и половината от приватизационните приходи.
В най-кратки срокове - в началото на 2002 г., правителството ще излезе пред вас, народните представители, със своята нова стратегия и средносрочна програма за развитието на този толкова важен сектор. В тази програма ще се предвидят няколко основни насоки. Една от тях е привличането на сериозни инвестиции и осъществяването на широкомащабна приватизация. Очакваме през 2002 г. правителството да успее да приватизира всички електроразпределителни предприятия, те са общо 7, както и да започне голямата приватизация на топлоелектрическите централи. Тя ще трябва да започне през 2002 г. и да завърши най-късно през 2003 г.
Освен това, подобни реформи ще се извършат и в газовия сектор, където в средносрочна перспектива ще бъде премахнат монополът на "Булгаргаз". Очаква се пазарът на електроенергия и в последствие на природен газ да бъде поетапно либерализиран и освободен. Очаква се да се появи конкуренция и в крайна сметка цените на пазара да рефлектират, да отразят както стойността на разходите, така и пазарните условия на Балканите.
Безспорната амбиция на правителство е да превърне България в най-сериозния енергиен център на Балканите. Причините за това са известни - ние имаме силен и конкурентен енергиен сектор, който има сериозен потенциал за развитие през следващите 5 до 10 години. Ние сме заобиколени от страни, където има структурен и средносрочен дефицит на електроенергия, особено на територията на Република Турция, както и на територията на всички останали страни.





България има възможност след влизането в Европейския съюз да стане също и основен доставчик за някои съседни на нас страни - членки на Европейския съюз.
Така че, позволете ми да завърша тази част на своето изказване, като ви уверя още веднъж, че Министерството на икономиката приветства решението на Министерския съвет и лично на министър-председателя да създаде Министерство на енергетиката и енергийните ресурси. Ние винаги ще бъдем изключително близки министерства, почти като близнаци, тъй като имаме общи цели и обща програма.
По втория въпрос - лично за господин Ковачев. Аз лично имам честта да познавам господин Милко Ковачев от първите дни, откакто съществува новото правителство. Не го познавах преди, но от много честата си и задълбочена работа с него съм изключително впечатлен от неговите лични качества, от неговата професионална подготовка, от неговия морал, от чувството му за отговорност и от изключителния му принос към българската енергетика в областта на присъединяването на България към Европейския съюз, изобщо като цяло нашата евроатлантическа интеграция, неговата много добра комуникация с всички български предприятия от този отрасъл, огромния потенциал, който той лично има, както и целият негов екип, който е много силен, да допринесе за превръщане на България в енергиен център на Балканите, както и да спомогне като цяло за нашето приобщаване към развитата част на Европа.
Позволете ми да завърша с това, уважаеми народни представители, че това е една добра новина за българското правителство и за българската икономика. И аз ви призовавам да подкрепите министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски в неговото виждане за структурни промени в Министерския съвет и лично по отношение на господин Ковачев. Благодаря ви много за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Заповядайте, господин Близнаков, за процедурно предложение.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение да бъде поканен в залата господин Милко Ковачев - председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Ковачев, моля, заповядайте в залата.
Има ли други желаещи да вземат отношение по двата проекта за решение?
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам подробно на аргументите, които изтъкнах по време на дебата при второто четене, когато защитих статута на Държавната агенция по енергетика. Основно тогава се спрях на три момента.
Поне в европейските практики няма наложена такава практика да има отделно Министерство на енергетиката. Обикновено това е наименование, прилепено към друго министерство, например Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на околната среда и водите и енергетиката, и т.н.
Вторият ми аргумент беше, че, тъй като в комисията стана въпрос за това бъдещото Министерство на енергетиката да бъде натоварено с функциите по приватизацията, това е сериозно отстъпление от досегашните намерения на премиера, който в изявленията си от 19 август т.г. каза, че Агенцията по приватизация ще се обособи като единствен орган за извършване на приватизационни сделки.
На трето място, това е раздутият щат на министерството, което допълнително ще утежни държавния бюджет.
Но ако наистина пленарната зала реши да има министерство, аз бих обърнал внимание, че в Закона за подземните богатства, в правомощията на министъра на околната среда и водите е разписано, че "същият разработва стратегия в областта на търсенето, проучването и добива на подземни богатства" и по-нататък, в т. 8 на чл. 7 "организира създаването и поддържането на национален баланс на запасите и ресурсите и на подземните богатства".
Ако част от тези правомощия наистина бъдат прехвърлени в бъдещото Министерство на енергетиката, наистина има смисъл то да се създаде и да се допълнят неговите функции. И това ще бъдат логични функции.
И не на последно място, ще повторя моето предложение за самото наименование. "Министерство на енергетиката и енергийните ресурси" е неточно и непълно наименование. Ако си спомняте, ние тогава решихме Държавната агенция по енергийна ефективност да премине като изпълнителна агенция към самото министерство. А енергийната ефективност функционира не само в областта на енергетиката, но и в цялото народно стопанство, в цялата икономика.
По-пълното и по-точното наименование е "Министерство на енергетиката и енергийната ефективност". И това в цялост вече покрива самото понятие и функциите на това министерство. Затова ви предлагам да променим поне наименованието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
Господин министър-председател, бихте ли направили Вашите предложения?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както е предвидено от закона, на основание чл. 84, т. 6 и т. 7 от нашата Конституция съм направил двете предложения, за които стана дума, за промени в Министерския съвет.
Първото предложение е създаване на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
Второто предложение е за промени в самия Министерски съвет - за избиране на министър на енергетиката в лицето на господин Милко Димитров Ковачев.
Предложенията са съпроводени от съответните мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
По двата проекта за решение, които са ви раздадени, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Чета първия проект за решение:
"Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в структурата на Министерския съвет
на Република България

Народното събрание на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за структурата на Министерския съвет на Република България
РЕШИ:
1. Създава Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
2. Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички последици, произтичащи от създаването на министерството."
Подлагам първо това проекторешение на гласуване.
Гласували 149 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 17.
Проектът за решение е приет.

Подлагам на гласуване проекта за решение за промяна в Министерския съвет на Република България:
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България

Р Е Ш И:

Избира Милко Димитров Ковачев за министър на енергетиката и енергийните ресурси."
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 132 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 20.
Решението е прието.
Честито, господин Ковачев! Желая Ви успех на този отговорен за България пост! (Ръкопляскания.)
Господин Ковачев, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен думите на клетвата:
МИЛКО ДИМИТРОВ КОВАЧЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Честито!

Преминаваме директно към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 14 до 20 декември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Владимиров Юруков към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно политиката на Министерството на земеделието и горите по отношение на търговските дружества, създадени съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 декември 2001 г.
Уважаеми дами и господа народни представители, в кулоарите на парламента има няколко деца от софийски училища със суровачки, които искат да влязат в пленарна зала и да ви суровакат.
Моля, гласувайте това спонтанно възникнало предложение.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят нашите малки гости в залата. (Ръкопляскания.)
Думата има Яна Йорданова за приветствие.
ЯНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми дами и господа! Идва Коледа - най-светлият, най-очакваният, най-мечтаният и скъп празник! В тези студени и мразовити дни в детските ни души строи топлина и обич от очакването на празника.
Искрици от тази обич дарихме на нашите приятели от домовете за сираци, за да не се чувстват самотни и изоставени. Заедно с тях пяхме и танцувахме на благотворителния концерт и им поднесохме нашите коледни подаръци.
Искаме да поднесем и на вас, народни избраници, нашите коледни пожелания и да ви призовем да не допускате да има тъжни и самотни деца, майки и стари хора. Да ви призовем за повече топлина и обич. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А сега думата има Николай Колев.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ:
Стани нине господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донесли!
И ще дойде млада Бога,
ще дарува добра дарба:
на момите - дребен бисер,
на майките - чисто сребро,
на бащите - сухо злато,
пълна къща със дечица,
със дечица, със ягненца,
със телици, със конченца,
със яренца, със прасенца,
със пчелици, лекокрилки.
Живот, здраве, веселие! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, чудесно стихотворение сте научили.
ЯНА ЙОРДАНОВА: В очакване на най-красивия празник ние, учениците от "Меридиан 22", ви поздравяваме и ви желаем светло и щедро Рождество! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Каква последователност ще си изберете за поздрав? Отдясно наляво или отляво надясно?
Продължаваме нашата делова работа.
По искането на господин Бояджиев в началото на пленарното заседание господин Моллов, министърът по бедствените ситуации, да информира българския парламент за бедственото състояние в резултат на снеговалежите в страната, господин Моллов току-що се обади, че всеки момент ще дойде.
Така че преминаваме към първия актуален въпрос от програмата за парламентарен контрол днес.
Това е актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров и е отправен до министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Господин Овчаров, заповядайте да развиете своя актуален въпрос към министър-председателя.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Радвам се, господин министър-председател, че след почти месец и половина най-после успяхме да се срещнем в пленарна зала. За съжаление през този период от време актуалността на моя въпрос се загуби почти напълно. За съжаление обаче същността на проблемите, които са поставени и които се крият зад този въпрос, продължава да бъде актуална.
Какво имам предвид? Когато преди месец и половина зададох този въпрос, имаше два изключително тежки, сериозни проблеми в две изключително важни държавни институции - Държавната комисия по енергетика и енергийно регулиране, която комисия съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност би трябвало да бъде органът, който регулира така наречените естествени монополи в страната, органът, който би трябвало да регулира повишаване на цени, изменения на цени и да гарантира преди всичко интересите на потребителите в страната.
Този орган за съжаление не работеше. Може би това беше и причината, поради която и повишението на цените, които обявихте през м. август т.г., а впоследствие и промените в Закона за енергетиката и енергийната ефективност отново си останаха с част от проблемите, които съществуваха и преди това.
Още по-тежко беше положението с Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който в един изключително важен за българската атомна енергетика период остана без ръководител. През този период, искам да ви напомня, се проведе Генералната конференция на Международната агенция по атомна енергия, където ние бяхме представени със заместващ. През този период България стана член на Съвета на управляващите на Международната агенция. И ние доскоро отново нямахме там представителство. През този период от време се възобновиха дебатите в Съвместния парламентарен комитет за бъдещето на българската атомна енергетика и ние отново не можехме адекватно да отговорим на тези въпроси. Защото един от основните принципи за безопасно използване на атомната енергия, е нейното регулиране, регулиране от независим и компетентен орган. Съмненията за съществуването на такъв орган след направо четиримесечно отсъствие на ръководител на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели станаха изключително сериозни сред колегите от Европейската общност.
Всичко това ме накара да Ви задам въпроса. Сега разбираме и всички сме наясно, че вече чисто формално проблемът е решен. Но той е решен само формално. Отново в измененията на закона не са гарантирани правата на потребителите и отново комисията, която така или иначе вече съществува, не ми е ясно какво точно прави в момента.
Още по-тревожен е въпросът със защитата на атомната ни енергетика. Аз много бих искал сега, когато отговаряте на този въпрос, да ми кажете не кои са назначени, защото аз ги знам, така, както ги знаят, предполагам, и повече от колегите в тази зала, но и да видим какво ще правим като държава и какво има предвид Министерският съвет като политика и като позиция, за да можем да направим всичко възможно, за да спасим българската атомна енергетика.
Искам да ви припомня, че от тези четири блока, които ние трябва да затворим в рамките на следващите две години, се произвеждат над 1 млрд. лв. годишно продукция, при това продукция, която ние няма с какво да заместим.
Благодаря Ви, госпожо председател. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин министър-председател, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми господин Овчаров! Имате право, че въпросът Ви бе зададен преди много време. За съжаление имаше посещения, които нямаше как да отложа. След това и Вие сте пътували. Така че времето е минало. Но въпреки всичко ще се опитам да отговоря с това, което имахме предвид и да добавя някоя дума, при все, че не съм експерт от Вашето ниво.
Както Вие сам споделяте в изложението на поставения въпрос, действително ролята на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и на Държавната комисия за енергийно регулиране е изключително важна за преструктурирането и нормалната работа на енергетиката. Определено тези две институции имат съществени функции и изпълняват особени задачи относно осигуряването на безопасността при използването и съответно при производството на атомна енергия и осъществяването на държавната политика за енергийно регулиране.
Във връзка с това следва да подчертая, че именно тази обществена държавно-политическа значимост аргументира необходимостта от извършването на изключително прецизен и внимателен подбор на лицата-специалисти, които да бъдат номинирани и избрани за членове в съставите на двете държавни институции. Въпреки известния негативен подтекст във Вашето твърдение, че се е забавило решаването на кадровите проблеми в двете институции, искам да ви уверя, че в нито един момент тези въпроси не са били пренебрегвани нито от мен лично, нито, разбира, се от Министерския съвет, който е овластен да взема решения за определяне на конкретните състави.
С Решение № 762 и № 763 от 21 ноември т.г. Министерският съвет освободи и назначи председател и заместник-председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и председател, заместник-председател и членове на Държавната комисия за енергийно регулиране. Ето защо смятам, че към настоящия момент всички кадрови въпроси на двете институции са окончателно разрешени.

Освен това ще поставя акцент върху обстоятелството, че по време за подбор на кандидатите бяха предприети действия, за да се гарантира изпълнението на най-съществените и неотложни ангажименти на тези две институции. В края на м. август, както може би помните, Министерският съвет определи господин Тинко Ганчев да изпълнява длъжността председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и одобри втория Национален доклад на Република България в Конвенцията за ядрена безопасност. Беше подготвено участието на българската делегация в организационната среща на страните - участнички в Конвенцията по ядрена безопасност на 25 и 26 септември във Виена. Непосредствено преди това изпълняващият длъжността председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели взе участие в заседанието на съвета на управляващите Международната агенция за атомна енергия, на което Република България е избрана за член на Генералната конференция на Агенцията. На 11 октомври т.г. Министерският съвет одобри и становището на Република България по доклада на Атомик куесчънс груп ядрената безопасност в контекста на присъединяването, който беше изпратен от Министерство на външните работи в междуправителствената конференция по преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
В заключение, ще изразя искрената си надежда, че понастоящем съставите на двете енергийни институции не само са попълнени съобразно изискванията на отделните нормативни актове, но и че са налице всички предпоставки за тяхната успешна и конструктивна работа.
Във връзка с Вашия въпрос и в последните посещения, където, разбира се, стана дума за Атомната централа в Козлодуй и за шестте блока, отговорих, че ние се придържаме към това, което се очаква от регламентиращите институции, най-вече от това, което Европейският съюз изисква от нас. Напълно осъзнавам значимостта и най-вече, както припомнихте, доходите, които произхождат от тази централа. И с експертните мнения, съвети, сега вече и с нов министър по енергетиката, но и с Ваш личен принос се надявам, че ще можем да се справим, както трябва с интересите на страната. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Заповядайте за реплика, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър-председател! Всъщност, Вашите последни думи са и отправката към едно предложение, което аз искам да отправя тук, от тази трибуна към всички държавни институции и към всички структури на гражданското общество. Да, ние се придържаме към ангажиментите, които сме поели към Европейския съюз. Те предвиждат спиране на l и ll блок в края на следващата година. Но там има един отворен въпрос. Не е ясно и не е уточнено кога трябва да бъдат спрени lll и lV блок. И това също трябва да стане ясно до края на следващата година.
Преди една година аз и тогавашният председател на Комисията по енергетика господин Ерменков, заедно със заместник-председателя на Комисията по енергетика господин Димитър Иванов посетихме министър-председателя на България, тогава господин Иван Костов и му предложихме формирането на една обществено-държавна комисия или комитет, който да координира работата на всички - и граждански, и държавни институции, по посока на спасяването на lll и lV блок или отлагането на сроковете за спирането им.
Затова сега правя отново едно такова предложение. Това не може да бъде цел и да бъде задача само на един министър на външните работи или само на един министър на енергетиката и енергийните ресурси. Това не можете да го свършите само Вие.
Искам тук да заявя от името на президента на Република България, новоизбрания президент Георги Първанов, че той е готов да подкрепи една такава инициатива. Тук трябва да се включат, разбира се, всички обединения на интелектуалци, които вече съществуват, например този Клуб на интелектуалците в защита на Атомната електроцентрала.
Предлагам ви да обсъдим едно такова мероприятие, за да можем, консолидирайки и координирайки действията си и на правителствено, и на парламентарно, и на бизнес, и на държавно, и на гражданско равнище, да направим, каквото е необходимо, за да спасим поне lll и lV блок на Атомната електроцентрала. Това ще бъде в интерес на всички ни не само в моя личен и най-малко в мой личен интерес. Благодаря ви за вниманието.
Отново повтарям - не може да става дума за преразглеждане на ангажиментите ни към Европейския съюз. Става дума за действия в рамките на тези ангажименти. И се радвам, че тук са и тримата министри, които имат отношение към проблема, с които бихме могли да обсъдим и консолидираме действията си. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има думата господин Моллов да информира народните представители за състоянието в страната в резултат на снеговалежите.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа! Както всички сте почувствали, от 13 декември в страната започнаха превалявания от сняг, които постепенно се усилиха. Снежната покривка на различни места е различна - от 40 до 50 см. За разлика от други години тази година Югоизточна България е облагодетелствана и там снежната покривка достига до 70 см. Но в резултат на навявания преспите достигат до 2,5 и 3 м.
При тази обстановка какво беше направено? Най-напред, разбира се, то е традиционно, както всяка година въведохме денонощните дежурства в постоянните комисии по бедствия и аварии, които са по области и общини. Има денонощни дежурства и в областните подразделения на Изпълнителна агенция "Пътища". След като получихме първите сигнали за попаднали в бедствено положение хора, организирахме тяхното спасение, като за целта имаме координация както с Въоръжените сили, от които използваме тежките верижни машини и вертолети, така и с дирекция "Противопожарна и аварийна безопасност" към Министерството на вътрешните работи. Засега от Министерство на отбраната сме ползвани 15 тежки верижни машини и 1 вертолет, който беше използван за спасяването на четирима болни от Малко Търново и Царево, които бяха закарани до Бургаската болница. От Дирекция "Противопожарна и аварийна дейност" сме използвали в 99 случая, които са типични, 21 коли, които също са с висока проходимост и се използват в местата, където нашите обикновени машини не могат да се движат.
Във връзка с тази сложна ситуация бяха въведени бедствени положения в общините: Елхово, Болярово, Крумовград, Малко Търново, Каолиново, а от вчера е въведено такова положение и във Венец, но същевременно в община Елхово е отменено бедственото положение.
Ние, с помощта на Министерството на отбраната, където отпадна нуждата от тежки верижни машини на 28 общини, сме разпределили 28 тежки верижни машини, които да се използват в тази ситуация, тоест вече общините разполагат със собствени верижни машини. Тези, които успяха да си ги транспортират, в момента ги използват.
Какви са случаите, които се нуждаеха от намесата на Държавна агенция "Гражданска защита"? Имаме фрапиращи случаи, например в с. Кавриково, община Петрич - двама младежи се загубват и в продължение на 24 часа се търсят организирано от Постоянната комисия по бедствия и аварии, като, разбира се, са включени и силите на Министерството на вътрешните работи и които на следващия ден в 17,00 ч. са открити в колиба около с. Чуричене.
Извлечени са два автобуса, които са закъсали с пътници, 7 автомобила зад тях също са били спрели и не са могли да се придвижат. На тях също е било помогнато.
Организирано е от военно поделение - бих искал да благодаря на Министерството на отбраната за отзивчивостта - извозването на болна от с. Каменяк, община Руен. Това е направено с транспорта, осигурен от под. 26200 от гр. Айтос.
Също във Варненска област - от Дългопол, са извозени 6 болни пак с помощта на тежки верижни машини до болницата във Варна. Те са били за хемодиализа.
В момента, преди да тръгна за тук, получих сведения за един болен в община Малко Търново, където обстановката продължава да бъде сложна, от с. Забернево, закъдето е изпратена тежка верижна машина Ем Тел Ве, която ще закара болния в болницата в Бургас.
Малко беше затруднено положението и със спасяването на трима журналисти от Центрум груп, които миналата събота са отишли на хижа "Арда", община "Любимец", над яз. "Ивайловград". Тези господа бяха принудени поради силните виелици, вертолетът не можа да се придвижи до хижата и снощи са били спасени, имам информация за това. Пътят е пробит с тежки верижни машини.
В момента в Бургаско, в с. Визица са изолирани 7 души въглищари, за които по две направления са изпратени три тежки машини - 2 Ем Тел Ве-та от Министерството на отбраната и 1 машина от подразделенията на "Гражданска защита".
В момента, тоест към 8,00 ч., пътищата в страната са били проходими при зимни условия, но има известни ограничения, които са, както следва: затворени са за движение пътните отсечки в Дюлински проход, Момчилград - Подкова, Гоце Делчев - Катунци, Крушевец - Малко Търново, границата. Както виждате, все в Югоизточна България - там са тези неща. Радовец - Студена - Тополовград, Синеморец - Резово - изцяло е концентрирано в община Малко Търново.
Всички автомобили, предполагам, че ще пътуват доста от вас, се препоръчва да бъдат с вериги по пътищата Симитли - Предела, Разлог - Станке Лисичево - границата, ако има от този район, Ардински район, Крумовград - Маказа, Рожен - Пампорово и северно от Шумен, където, знаете, че в община Венец вчера беше обявено бедствено положение, а в Каолиново съществува.
Също се препоръчва с вериги да бъдат всички по пътя Струмяни - Кулата.
Мъгла към 10,00 ч. имаше в районите Разлог - Свиленград и Елхово, пак в Югоизточна България. Видимостта е намалена и е между 70 до 90 м. Затова се препоръчва на водачите на моторни превозни средства да си служат с вериги.
Работим съвместно с Изпълнителна агенция "Пътища", координираме се с тях. Тя в момента разполага с 2128 машини, от които 786 са наети под наем, а другите са тяхна собственост. Осигурени са 200 хил. 667 куб. м пясък. Сол имаме - 16 500 т и луга - 4500 т.
Страната е разделена на 397 опорни точки, тоест Изпълнителна агенция "Пътища" има изходни позиции в 397 опорни точки, от които започва разчистването.
Концентрирали сме доста от машините - тук ги имам по области, но в област Хасково придвижихме те да станат 236 тежки машини, докато, да кажем, в Силистра имаме 85, в Сливен - 102. Тези области, които в момента се нуждаят от по-голям брой машини, те са отишли там. В Бургас имаме в момента 100, във Велико Търново - 130.
Имаме добра координация, както казах, и с Министерството на вътрешните работи - Дирекцията за противопожарна и аварийна дейност. Служителите на тази организация са участвали в 99 аварийни ситуации. На разположение са 91 противопожарни автомобила. Подчертавам ги, защото те са приготвени само за тези аварийни ситуации и 40 аварийноспасителни товарни автомобила.
Също в това министерство е създадена организация и са в готовност сили от специализирано звено от военнослужещи за оказване на помощ при бедствия, аварии и катастрофи. Със заповед на министъра на вътрешните работи от тези служители са изпратени в туристическите комплекси "Пампорово", "Боровец" и Светата Рилска обител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Ще Ви дам думата, господин Бояджиев, но все пак да не забравяме, че се намираме в хипотезата на изслушване на министър, а не на развиване на актуален въпрос и дебат не бихме могли да водим на тази тема. Но, заповядайте.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Госпожо председател, нямам никакво намерение да водя дебат.
Когато сутринта замолих да бъде поканен министър Моллов тук, за да информира за обстановката в страната, аз направих уговорката, че съм дълбоко убеден, че институциите правят всичко възможно, но моите земляци в Странджа, които наистина са откъснати от света и се чувстват в момента откъснати, да не кажа обречени, имаха необходимостта да чуят, че наистина държавата не ги е забравила, мисли за тях и прави всичко възможно, така че моята покана, моето предложение министър Моллов да ни информира беше мотивирано от това нещо.
Радвам се и искам да използвам възможността да благодаря и на Министерството на отбраната, че бързо е задействало и тези спешни случаи са били решени със съдействието и на Министерството на отбраната.
Радвам се да чуя от министър Моллов, че той е информиран и са предприети мерки за тези 7 горяни, въглищари, които в района на Визица са откъснати. Страхувам се обаче, че техниката няма да помогне. Аз говорих и с лесовъдите от района - районът е много труднодостъпен. Може би, ако това вече не е направено, от Планинска спасителна служба - скиори, а там, в района такива хора няма, просто да занесат хляб, храна на тези хора и да осъществят връзката с тях. Струва ми се, че това би могло да се направи и това може да се окаже и животоспасяващо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
Продължаваме с парламентарен контрол.
Следва актуален въпрос към министъра на икономиката господин Николай Василев от народния представител Муравей Радев.
Извинете ме, но се оказа, че има за връчване писмени отговори. Просто те не бяха сложени в папката.
Писмен отговор от Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева.
Писмен отговор отново от заместник министър-председателя Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на питане от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Заповядайте, господин Радев, за да развиете своя актуален въпрос.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вие обещахте една бърза и качествена, при това изгодна за България, приватизация на останалата държавна собственост, която подлежи на раздържавяване.
На всички е известно, че останалата държавна собственост не е в блестящо състояние. Повечето предприятия работят с остаряла техника и технология и се нуждаят от обновление или поне от поддържане на сегашното технологично равнище.
Не смятате ли, че с решението си да се централизира от финансовия резултат дивидент за държавата - вместо сегашните 20 и съответно 30 процента за различните категории предприятия да централизирате 80 процента като дивидент на държавата - няма да отнемете по този начин и последната възможност за частично обновление и поддържане на мощностите на тези предприятия в необходимото жизнеспособно състояние?
Вие знаете, че дори и да се наложи едно просто възпроизводство на тези мощности, са необходими инвестиции. Иначе просто няма как да стане.
Ако искаме обаче да подобрим конкурентоспособността на българското производство и още повече - да увеличим количеството на износа, това е повече от необходимо. Затова аз Ви питам: как смятате, когато отнемете ресурса на тези предприятия, да дадете възможност за такова едно технологично обновление и не е ли това връщане назад към централизираната роля на държавата и така наречената "планова икономика", която някога инвестираше в тези предприятия? Това ли смятате да правите тепърва? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Василев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, благодаря Ви за Вашия актуален въпрос. С него Вие повдигате много важни теми, които са свързани със сферата на приватизацията, с управлението на държавите дружества, както и с държавния бюджет.
По отношение на приватизацията. В края на 2001 г. държавата, за съжаление, все още управлява между 40 и 50 процента от държавните активи. Ние наследихме почти 1780 дружества с държавно участие, някои от които с мажоритарно държавно участие, а други - с миноритарно.
Как са се управлявали държавните дружества досега?
По отношение на финансовите резултати. Вече съм имал възможността да споделя пред вас от трибуната на Народното събрание, че през 2001 г. само в ресора на Министерството на икономиката загубата на държавните предприятия общо, заедно с печелившите и губещите, е 20 млн. лв. През първата половина на 2001 г., обаче, общата загуба на всичките тези дружества е вече 131 млн. лв. Например, "Булгартабак холдинг" преди 4 години имаше печалба от десетки милиони долара на година. През миналата година тя е скромна - от 3,5 млн. лв.
Вие повдигнахте правилен въпрос по отношение на модернизацията на държавните дружества. Но държавата ли трябва да модернизира тези дружества? Не е ли точно това връщане към плановата икономика, за която говорите?
Всъщност, през последните 10 години имало ли е модернизация на някое държавно дружество? На кое дружество и кога? Може би БТК, която, макар че инвестира десетки милиони лева на година от неразпределена държавна печалба, все още, 12 години след началото на реформата, има едва 14 процента цифровизация на линиите. В Централна Европа вече са по-близо до 100 процента.
Може би "Български морски флот"? Печалбата за последната година е 600 хил. лв. за една година. Колко кораба ще купим с цялата тази печалба? Тя всъщност е само една хилядна от целия оборот!
Може би НЕК е построила нови електроцентрали за последните 10 години с държавни средства? Може би "Булгартабак холдинг" е направил някаква сериозна модернизация!
Напротив, повечето от дружествата за последния период, преди новото правителство да влезе в длъжност, имат загуби. Например в моето министерство: "Балканкар холдинг" - 11,7 млн. лв. загуба; "Елисейна" - 3 млн. лв.; ВМЗ - 7,7 млн. лв.; "Булгаргеомин" - 2,2 млн. лв.; "Ален мак" - 3,5 млн. лв. само за първата половина на тази година. За какви дивиденти и за каква модернизация с държавни средства можем да говорим при тези фирми?
Може би фирмите са намалили своите задължения за последните 4 години? Напротив, те значително са ги увеличили. При "Балканкар холдинг" те са достигнали 213 млн. лв., при ВМЗ - 98 млн. лв., "Булгаргеомин" - 52 млн. лв., "Агрокомплект" - 34 млн. лв.
Всъщност, уважаеми дами и господа, при губещи фирми така или иначе няма дивиденти; при фирми с огромни задължения няма модернизация, а при държавни фирми трябва да има едно-единствено нещо и това, уважаеми колеги, е приватизация.
Ясно е, че докато Вие бяхте министър на финансите и правителството на ОДС управляваше, не се осъществи сериозна модернизация на държавните предприятия. Напротив, в общия случай те продължиха да се декапитализират, да се управляват лошо, понякога от политически назначени директори, и да трупат големи загуби или дори да фалират. Броят на предприятията, които сега са за ликвидация и несъстоятелност, са стотици. Има ли нужда само да Ви напомня случая на Варненската корабостроителница?
От фирмите в Министерството на икономиката, без тези в ликвидация и несъстоятелност, от 161 дружества през първата половина на тази година 124 са на загуба и 37 само са на печалба.
По отношение на дивидента. Вие сте прав, вашето правителство в общия случай разпределяше 20 до 30 процента от печалбата, от една все по-свиваща се печалба. Помогна ли това те да се оздравят? Според мен, не. Спомогна ли това за приватизацията на големите дружества - може би на БТК, на всички части от бившата Национална електрическа компания, на "Булгаргаз", Банка ДСК, "Биохим", Параходство "Български морски флот", БРП, ДЗИ, "Булгартабак холдинг"? Списъкът е огромен, господин Радев.
Имаше ли случаи, в които Вие разпределяхте по-висок дивидент от 30 процента? Да, имаше такива случаи и в това всъщност няма нищо лошо. Това не е незаконосъобразно, в много случаи това е целесъобразно и поддържа интересите на държавния бюджет.
Имаше ли случаи, когато Вие забравяхте да разпределите дивидент преди приватизацията и го подарявахте на купувача? Да, имаше такива случаи.
Имаше ли случаи за източване на дивидент преди продажбата? Да. Или случаи, в които Вие забравяхте да участвате при увеличение на капитала, може би случайно, след което държавният дял беше размит? Да, имаше такива случаи.
Като цяло, господин Радев, подобрихте ли с нещо корпоративното управление на държавните дружества? Не си спомням. Ако може, да ми напомните.
Всъщност, говорейки за корпоративно управление, това не е термин, който Вие използвахте във вашето управление. Неразпределението на дивидент не е единственият начин за финансиране на дружествата.
Има други начини, например корпоративни облигации, емисии на акционерен капитал, използване на капитали от фондове за рискови капитали, инвестиционни фондове, издаване на глобални или на американски депозитарни разписки - такива неща в България и в 2001 г. няма.
В заключение. Уважаеми господин Радев, аз напълно споделям Вашата загриженост за финансовото и технологичното състояние на дружествата. Поддържам решението за 80 процента дивидент, който да се разпределя в полза на държавния бюджет и аз съм всъщност автор на това предложение. Смея да твърдя, че новото правителство по-добре управлява държавните дружества. И тук ключовите думи за нас са "деполитизация", "професионализъм". Ние вярваме в приватизацията и ще я завършим. Дори преди приемането на новия Закон за приватизация, който вие ще разгледате в най-скоро време на второ четене, новото правителство извършва приватизацията в неговия дух. През последните няколко месеца не е характерно за българската приватизация да има РМД, не е характерно да има разсрочено плащане, не е характерно да има преговори с потенциални купувачи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Заповядайте за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Василев, аз не Ви питах да ми декламирате цитати от Бялата книга, на която явно Вие сте бил един от авторите, щом така добре цитирате нейното съдържание. Аз Ви питах не за предприятията, които имат загуба, питах Ви за това защо дори когато имат загуба, онзи дивидент на онези малко предприятия, които успяват да са на печалба, Вие го централизирате, както по времето на зрелия социализъм. На това отговор не получих. Не само на това. Вие си позволихте, господин Василев, да подведете Министерския съвет да вземе едно незаконосъобразно решение, с което директно конфискувахте 120 млн. лв. от две държавни предприятия и по този начин нарушихте куп закони в България.
Аз и мои колеги остро възразяваме срещу начина, по който използвате държавната собственост, сякаш Ви е бащиния, господин Василев! И трябва да Ви кажа, че този огромен гаф, който Вие сътворихте, подвеждайки Министерския съвет... Ние вчера сезирахме министър-председателя за нарушенията на законите, които чрез Вас Министерският съвет направи. Сезирахме го, но няма да спрем дотук, ние ще сезираме главния прокурор, господин Василев, ще сезираме председателя на Сметната палата и се надяваме, че законът в България в крайна сметка ще бъде опазен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика, господин Василев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, аз приемам Вашия въпрос и всъщност аз смятам, че отговорих на него пълно преди повече от седмица. Отново ще Ви напомня, аз не приемам твърденията, че, първо, в моята заповед, която аз съм издал в качеството си на министър на икономиката, и, второ, в това решение на Министерския съвет има нещо незаконосъобразно, второ, нещо нецелесъобразно. Ако желаете, обърнете се към съдебната система, но преди това аз ще Ви дам следните пояснения.
В своята заповед, в която разпоредих работна група да събере информация за държавните дружества, между другото това аз го правя всеки ден и постоянно правя списъци на държавните дружества по различни показатели и пак твърдя, че те сега се управляват по-добре, разпоредих тази работна група да анализира тези дружества, които имат задължения към консолидирания държавен бюджет, включително и към НОИ, които имат финансови средства, с които биха могли да изплатят част от задълженията си по консолидирания бюджет. Те имат големи неразпределени печалби и резерви до 2000 г., подчертавам, до края на 2000 г.
По отношение на Министерския съвет, Вие знаете това решение, в него има три точки. В първите две точки никъде не се говори за дивидент. Мисля, че този въпрос отдавна го изяснихме, господин Радев. Става дума за разпределяне на стари неразпределени печалби до края на 2000 г. Държавата като принципал би могла да вземе решение и за разпределение на част от законните резерви до края на 2000 г. Освен това дружествата, за които говорите - Българската телекомуникационна компания и Националната електрическа компания - имат и задължения към бюджета. Някои от тях са текущи, а някои от тях са по-дългосрочни. Всъщност сумите, които те законно, подчертавам, съвсем законно биха могли да разпределят в държавния бюджет, многократно надхвърлят сумите, които ние сме решили целесъобразно да разпределим.
Сега въпросът всъщност е много по-сериозен. В края на една тежка година, каквато е 2001-а, целесъобразно ли е държавата да взема такива решения? Ето отговора на този въпрос, господин Радев. Държавният бюджет е в затруднено състояние. И аз в момента не бих искал да прехвърлям дискусията в тази плоскост. Но дори да платим 12-а заплата, дори частично да изплатим задълженията и разходите на общините, да запълним дефицита на Националния осигурителен институт, на системата на здравеопазването и други, ние трябваше да вземем някои спешни мерки. И една от тези мерки беше да се разпределят средства от тези две дружества. Отново повтарям, това според мен е изключително целесъобразно и напълно законосъобразно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Иво Атанасов към Костадин Паскалев - заместник министър-председател.
Доколкото виждам, господин Атанасов го няма да зададе своя актуален въпрос.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Димитър Абаджиев към министър Паскалев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господа министри! Актуалният ми въпрос е до заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев и е свързан с насроченото общо събрание на "ВиК" ООД, гр. Търговище, което беше насрочено за вчера и пренасрочено за 15 януари, в чийто дневен ред има точка "Избор на управител".
При поемане на управлението от бившия управител на "ВиК" ООД, гр. Търговище, Михаил Тешовски в началото на м. август 1998 г. новият управител инж. Атанасов наследява водоснабдителна система в много лошо състояние - загуба на питейна вода над 78 на сто, неефективно работещи системи с големи производителни разходи, недостатъчен потенциал от висококвалифицирани специалисти.
Основната стратегия на дружеството през този период е развитие на инвестиционна програма и дейност, целяща значително подобряване на ефикасността на работата и качеството на водното обслужване. Със собствени средства са изградени 1180 м вътрешна водопроводна мрежа, 2290 м водопроводни отклонения и площадкови водопроводи. По линия на сключването със Световната банка по заемно споразумение успешно завършва реконструкцията на 8650 м вътрешна водопроводна мрежа и 6310 м водопроводни отклонения. Предстои реконструкция на Помпена станция, Преслав, и внедряване на ефективни съоръжения, което ще доведе до рязко подобряване ефикасността на водоснабдяването за гр. Търговище.
Голяма е личната ангажираност на управителя относно стартирането и бъдещото реализиране на редица проекти, като изграждане на пречиствателна станция за отпадни води, както и реконструкция на канализационна система на гр. Търговище, водоснабдяването на страдащите от безводие градове Омуртаг и Антоново от язовир "Ястребино". Финансовият резултат за 9 месечието на 2001 г. е 83 хил. лв. печалба.
Във връзка с това актуалният ми въпрос е какви са основанията на министерството за смяна на управителя, провел успешно управление на дружеството през този период? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Заповядайте за отговор, министър Паскалев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, във връзка с поставения от Вас въпрос относно предстоящата смяна на управител на търговско дружество "Водоснабдяване и канализация" ООД, град Търговище, Ви уведомявам следното.
На основание чл. 1, ал. 1 на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество с Постановление № 176 от 5 септември 1991 г. на Министерския съвет е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност и наименование "Водоснабдяване и канализация" ООД, град Търговище. За временен управител е назначен господин Михаил Костадинов Тешовски. През 1993 г. е обявен конкурс за избор на управител на "Водоснабдяване и канализация" ООД, град Търговище. Конкурсът е спечелен от господин Михаил Костадинов Тешовски, с когото министърът на териториалното развитие и строителството е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството със съответната заповед.
На 29 юни 1995 г. е сключено Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за преструктуриране и модернизация на ВиК-дружествата в България, ратифицирано със закон от 27 юни 1995 г. В съответствие с негово Решение № 1097 от 26 септември 1996 г. Министерският съвет прехвърля безвъзмездно дружествени дялове, представляващи 49 на сто от капитала на дружеството на общините Търговище, Омуртаг и Антоново. След проведено общо събрание на съдружниците на 15 ноември 1996 г. "ВиК" ООД, град Търговище е преобразувано в дружество с ограничена отговорност и за управител е избран отново господин Михаил Тешовски. Със съдебно Решение № 1314 от 20 декември 1996 г. въпросният господин е вписан като управител на това дружество.
През 1998 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството постъпва предложение от господин Димитър Морчев, областен управител на Русенска област, за смяна на управителя на "ВиК" ЕОД, град Търговище. С писмо № 26-Т-33 от 25 юли 1998 г. заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев свиква общо събрание на съдружниците. Дневният ред предвижда избор на органи за управление на дружеството. Министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев със Заповед № РД 02-14-662 от 29 юли 1998 г. упълномощава лице, което да представлява държавата. Общото събрание на съдружниците с Протокол № 3 от 15 юли 1998 г. избира за управител господин Атанас Маргаритов Атанасов. Протоколът е подписан само от представители на държавата, като представителите на общините Търговище, Омуртаг и Антоново отказват да се явят на събранието. Атанас Маргаритов Атанасов е вписан като управител с Решение № 687 на фирмено отделение на Търговищкия окръжен съд от 3 август 1998 г.
Община Антоново завежда дело по законността на свикването и провеждането на общо събрание на съдружниците. С Решение № 159 от 17 ноември 1998 г. Търговищкият окръжен съд, Гражданска колегия, разглежда искането на община Антоново по въпросното дело. С решение на съда се потвърждава освобождаването на Михаил Тешовски като управител на дружеството. С решение на Варненския апелативен съд се отменя протокола на общото събрание на съдружниците на "ВиК" ООД, град Търговище, с който се избира Атанас Маргаритов Атанасов за управител на дружеството. С Решение № 1687 от 14 януари 2000 г. Върховният касационен съд потвърждава решението на Варненския апелативен съд и господин Михаил Костадинов Тешовски е възстановен на работа.
С Решение № 148 от 9 февруари 2000 г. на Търговищкия окръжен съд отново е вписан като управител на "ВиК" ООД, град Търговище, в търговския регистър. Министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев отново свиква с писма от 24 февруари 2000 г. и от 14 март 2000 г. общо събрание на съдружниците, което избира за управител на дружеството господин Атанас Маргаритов Атанасов. Той е вписан със съответното решение на Търговищкия окръжен съд и управлява дружеството към настоящия момент.
Финансовите резултати на "ВиК" ООД, град Търговище, от 1998 г. до днес са доста променливи и нестабилни по отношение на вземанията и задълженията, които към 30 септември 2001 г. в сравнение с 31 декември 1997 г. са нараснали, както следва: вземания - от 128 хил. лв. на 912 хил. лв.; задължения - от 234 хил. лв. на 566 хил. лв. През периода от 1997 до 2000 г. реализираната нетна печалба на "ВиК" ООД, град Търговище, е била по-ниска от отчетената към 31 декември 1997 г., както следва: 1997 г. - 21 хил. 229 лв.; 1998 г. - 6937 лв.; 1999 г. - 6000 лв.; 2000 г. - 19 хил. лв.
Не знам откъде, господин Абаджиев, ползвате данни, но представеният в Министерството на регионалното развитие и благоустройството отчет за основните финансови резултати за 2001 г. са загуби от 65 хил. лв. Анализът показва, че за периода от 1997 г. до 30 септември 2001 г. рязко са се увеличили вземанията спрямо общата сума на приходите от продажби от 8,75 на сто на 36,2 на сто, което говори за голямо влошаване на събираемостта на приходите на дружеството.
На 13 октомври 1999 г. управителят на дружеството Атанас Атанасов сключва подзаемно споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от заместник-министър Евгени Чачев по заема с Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 976 хил. 100 долара. Гратисният срок на споразумението изтича на 1 юли 2002 г., след което трябва да започне погасяването на кредита. В този срок дружеството трябва да акумулира необходимите парични средства, за да може да обслужва кредита.
Поради затруднена платежоспособност, "ВиК" ООД, град Търговище изтегля банков кредит през месец май 2001 г. от Банка ДСК, районен клон град Търговище, в размер на 150 хил. лв. срещу ипотека на недвижими имоти на дружеството и залог на движими дълготрайни материални активи.
Вашите твърдения по отношение на постигнатите резултати по ефективността и качеството на водното обслужване не могат да бъдат приети, без да се отчете, че за периода 1998-2000 г. подадените количества вода са намалели от 13 млн. куб. м на 8 млн. 559 хил. куб. м, или с 35 на сто по-малко, което не говори за повишаване на ефективността на системата, а за понижение на водопотреблението. В резултат на това към настоящия момент има режим на водоподаването в 95 населени места. Регистрирани са отклонения в качеството на питейната вода на 23 броя населени места. В района на "ВиК" ООД, град Търговище, все още има 14 неводоснабдени населени места, както следва: в община Омуртаг - 4 броя, в община Антоново - 10 броя.
Взетите от господин Атанас Атанасов мерки по изпълнение на инвестиционната програма на "ВиК" ООД, град Търговище, не са постигнали очаквания резултат за намаляване на загубите на вода, които за първото полугодие на 2001 г. са все още 72,8 на сто. За сравнение следва да се има предвид, че средно за страната загубите на вода във ВиК-дружествата са 53,2 на сто.
През месец септември изрично разпоредих и възложих на управителите на ВиК-дружествата да изработят бизнеспрограма, като съм определил и трите съществени критерия за оценка на ефективността на управление: първо, подобряване качеството на услугата; второ, осъществяване на инвестиции във водопреносната мрежа и намаляване загубите от вода и трето, повишаване събираемостта на вземанията. Съобразно тези критерии и на посочените основания, следва да се извърши преценка на работата на мениджърите на ВиК-дружествата.
За разлика от кадровия подход през 1997-2000 г. понастоящем Министерството на регионалното развитие и благоустройството взима решение за освобождаване и назначаване на управленските кадри във водния сектор на основание икономическия анализ за дейността на съответните дружества. Освен това при осъществяване на кадровите промени с оглед на специфичните особености и взаимоотношения в този отрасъл последователно провеждаме политика на съгласуване и консултации с местните власти относно конкретните кадрови предложения.
В тази връзка именно обективният икономически анализ, основан на вече изложените факти и обстоятелства, се явява основна причина да поискам като министър на регионалното развитие и благоустройството свикване на общо събрание на съдружниците на "ВиК" ООД, град Търговище, което ще се проведе на 15 януари 2002 г., като ще упълномощя представителя на държавното участие да гласува за освобождаването на господин Атанас Атанасов като управител на дружеството, ако той не представи в Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма за оздравяване на управляваното от него дружество, достатъчно адекватна на фактическото му състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паскалев.
Господин Абаджиев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин Паскалев, моят актуален въпрос нямаше за цел да провокира социалистическите Ви пристрастия към господин Тешовски, защото така, както изложихте фактите и начинът, по който те бяха изложени, по един частичен и манипулативен начин показват точно това. Защото оценките нямат никакво значение. Имат значение фактите и това, което се вижда в региона. Очевидно освен това са Ви подали неточни данни, защото печалбата от 83 хил. лв. е документирана.
Към всичко това, което казах, ще добавя и инвестиция от над 300 млн. лв. във външната водопроводна мрежа на община Омуртаг. Ще добавя също така изграждането на водоснабдителна система в с. Долно Новково, населено с българомохамедани, едно село, в която нямаше такава система и никога не е имало. Ще добавя също така, че целта на този актуален въпрос е да не се зачеркне нещо, което е направено дотук и да не се дестабилизира отново системата. Защото истината е, че в регион Търговище проблемите с водоснабдяването са не от днес, не от вчера. Режимът в тези и в много повече населени места в тази област е от повече от десетилетие. И наистина хората са изключително чувствителни на тази тема.
Истина е също така, че по време на управлението на господин Тешовски голяма част от проблемите се задълбочиха, включително тогава започна и абсолютно неефективният проект за община Омуртаг, така нареченият проект "Голямо Соколово" - един проект, в който се инвестират милиони и който не е ефективен. Тук има народни представители от региона, които могат да потвърдят това.
Това беше целта на въпроса ми. И аз силно се надявам, че вие ще се отнесете с цялата си сериозност към него и решението ви ще доведе до подобряване на работата в тази сфера на област Търговище, а не до нейното влошаване, защото в края на краищата проблемите на хората с водоснабдяването в този, а и не само в този регион, нямат партиен цвят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Заповядайте за дуплика, министър Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Господин Абаджиев, много Ви благодаря за определението на моя доклад като социалистически. Аз бих го определил като реалистичен.
Колкото до политическите пристрастия в кадровата политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, бих искал да Ви уверя в следното: Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма да провежда кадрови промени във "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Пазарджик, където управител е Георги Дързов, защото позицията на управителя е потвърдена от синия кмет господин Колчаков. Няма да се извършват промени във "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Шумен, където управител е Светлозар Дамянов, защото неговата сериозна позиция, която съвпада с резултатите от работата му, е потвърдил господин Златев, кмет, номиниран и избран от ОДС. Тоест, партийният подход в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е забравен.
Бих искал да Ви уверя и още нещо. Господин Тешовски не се коментира като евентуален управител на "В и К " ООД, Търговище. Това ще бъде въпрос, който ще бъде решен, след като бъде представена съответната оздравителна програма от господин Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паскалев. Благодаря Ви и за участието в парламентарния контрол.
Актуалният въпрос на Иво Първанов към Вас отпада за това заседание.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Росица Тоткова към госпожа Шулева, заместник министър-председател.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика! Когато почти преди един месец зададох въпроса си, свързан с детските добавки, обществеността в България имаше информация единствено от медиите и то за следните неща. Първо, заявеното от вас желание да увеличите детските добавки в двоен размер и намерението ви да ограничите правото на получаване на детските добавки според дохода на родителите, който тогава определихте на 110 лв. на член от семейството. Признавам си, че ми се искаше чрез моя актуален въпрос към Вас и Вашият отговор да предизвикаме обществена дискусия по тази изключително важна тема, която пряко или косвено засяга всички граждани на нашата страна, но за жалост по независещи нито от Вас, нито от мен причини това не можа да стане.
Днес сутринта ние получихме проектозакона за семейните помощи и предполагам, че народните представители са имали възможност да се запознаят с неговото съдържание. Но обществото все още знае, и единствено само от медиите, за това, че детските добавки се предлага да бъдат определени в размер на 15,00 лв. на дете и че наистина се въвежда доходен тест за родителите, за да имат право да получават тези детски добавки. Той е в размер на 150 лв.
Трябва да признаем всички, че тази информация е крайно недостатъчна. И наистина аз смятам, че въпросът ми и днес е толкова актуален, колкото преди един месец, а може би и още повече, защото вече има един готов законопроект, който вероятно до края на месец януари ще се превърне в закон, впрочем, закон дълго очакван от нашето общество, защото и досега продължава да бъде в сила Указът за насърчаване на раждаемостта от 1961 г.
Но имайки предвид това, че предстои приемането на такъв закон, аз мисля, че днес с много голям интерес от всички, които наблюдават и слушат парламентарния контрол, се очаква отговор на въпросите, които искам да Ви задам.
Първият ми въпрос е: имате ли притеснение по отношение на конституционосъобразността на лишаването на част от децата в България от получаване на детски добавки, тъй като това не са помощи по смисъла на социалното подпомагане, а носител на тези добавки са именно децата?
Вторият ми въпрос към Вас е: как определихте горния праг за получаване на детски добавки от 150 лв. на член от семейството? Аз се радвам, че го повишихте от 110 на 150 лв.
Третият ми въпрос е: какъв е административният механизъм за предоставяне на детските добавки, за контрола на верността на данните за дохода, които трябва да попълват родителите? Ще бъде ли необходим допълнителен персонал и дали това няма да доведе до допълнителни разходи? Дали системата ще предложи улесняване получаването на тези детски добавки или ще се бюрократизира, което впрочем съществува и сега и затруднява изключително много родителите в нашата страна?
Последният въпрос е: колко деца в България няма да получават детски добавки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Шулева, за отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Тоткова, по поставения от Вас въпрос относно изплащане на детски добавки Ви уведомявам. Междуведомствена работна група към Министерството на труда и социалната политика е разработила Закон за семейни помощи за деца. С него се предвижда да се отмени Указът за насърчаване на раждаемостта, който е доказал своята неефективност и не отговаря на социално-икономическата обстановка в страната.
Основната философия на новия законопроект е насочване на този вид социални помощи, каквито са детските добавки, към най-нуждаещите се и премахване на практиката те да се дават на калпак, независимо от доходите на семействата. Ние решихме, че е по-добре парите да бъдат повече и да отиват при тези, които имат най-голяма потребност от тях, отколкото да представляват една символична сума, както досега, и да се получава от всеки.
Първоначалният срок за приемане на този закон в програмата на правителството беше средата на следващата година. За успешното сключване на Споразумението с Международния валутен фонд той беше изготвен предсрочно и няма да скрия от вас, че колегите ни от Международния валутен фонд бяха твърде далеч от идеята за каквото и да е увеличение на този вид социални помощи.
Първоначалната ни идея сумата да се увеличи от 8,50 лв. на 17,00 лв. за дете при доход до месечния необлагаем минимум бе поставена на обществена дискусия и претърпя промени. Прие се помощите за отглеждане на деца да бъдат в размер на 15,00 лв. месечно, но затова пък се разшири базата за максималния доход и той се увеличи от 110 на 150 лв. месечно на човек от семейство.
В резултат на това, след приемане на Закона от Народното събрание, около 1 млн. и 150 хил. български деца биха получавали по 15,00 лв. месечно. В момента по 8,00 лв. получават около 1 млн. и 200 хил. деца. Дава се възможност размерът на детските добавки и максималният доход, до който те могат да се получават, да бъдат определяни със Закона за държавния бюджет всяка година. Така на практика те ще могат да бъдат актуализирани и размерът както на тези помощи, така и на дохода - границата, ще могат да бъдат променяни и да се актуализират всяка година в зависимост от възможностите на държавния бюджет. Възможностите на държавния бюджет за 2002 г. са определящи за определяне както на размера на детските добавки, така и на границата на доход, за който те са определени.
Искам да обърна внимание, че, ако разгледаме един типичен пример за едно българско семейство с две деца, доход от 150 лв. предполага две заплати по 300 лв., след като на член от семейство са по 150 лв. Триста лева заплата е над средната за страната и обхваща много голям брой от българското население и от тези хора, които работят. Така че с определяне на този праг от 150 лв. на член от семейство ние постигаме обхват на граждани, работещи в нашата страна, получаващи над средния размер месечна работна заплата, която е 265 лв. в момента.
Значителна придобивка на новия законопроект е удвояване на еднократната помощ при раждане на първо дете, която се вдига от 100 на 200 лв. Държа да подчертая, че при еднократните помощи за раждане на дете не се въвежда подоходен критерий.
С новия Закон за семейните помощи за деца се разширява и базата за отпускане на помощи за отглеждане на дете. Не всички знаят, но истината е, че детските помощи и досега не бяха универсално право. От него са били лишени неработещите родители, които не са били регистрирани в бюрата по труда. Без детски, заради тромавото законодателство, са оставали неучащи се родители и родители след развод, когато детето е оставало при неработещия родител, както и семейства с двама безработни, от които единият от тях не е регистриран като такъв.
С промяната помощи за отглеждане на дете ще получават всички неработещи майки, чиито доходи са под определената подоходна граница. Въвежда се и изискването за децата в училищна възраст да посещават редовно училище, за да получават месечни добавки. В момента това изискване съществуваше, но се отнасяше само за възрастта между 16 и 18 години. Тук искам да добавя, че ние водихме много разговори със Съюза на българските учители и те са на мнение, че трябва да се въведат още по-строги мерки с оглед привличане на децата в училищата и включително това условие да се разшири и при определен брой неизвинени отсъствия. Това, разбира се, са неща, които ще зависят от правилника за прилагане на закона, но ние все още водим дискусия на тази тема.
Развива се конституционно положение, че семейството се ползва с подкрепата, обръщам внимание, с подкрепата на държавата и обществото, като естествена среда, в която расте детето.
Стимулира се отглеждането на деца в семейна обстановка. Това също е едно много голямо преимущество на новия закон, тъй като семейните помощи ще се предоставят само, когато децата се отглеждат в семейство. За сметка на това се регламентира възможността месечните помощи за деца да се изплащат и на роднини, близки или приемни семейства, когато детето е настанено за временно отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето - нещо, което при действието на сегашния указ изобщо не беше разрешено.
Променя се и механизмът за изплащане на семейните помощи за деца. Съществуващите досега четири институции се консолидират в една институция - общинските служби за социално подпомагане. За да се създаде административен капацитет на общинските служби за социално подпомагане и да се подготвят за изпълнение на закона, се предвижда гратисен период от две години, през който ще се запази сегашният механизъм за изплащане на месечните помощи за деца чрез работодателите, териториалните поделения на Националния осигурителен институт, учебните заведения и общинските служби за социално подпомагане.
По отношение на контрола ние предвиждаме подаване на декларации на 6 месеца. Това беше предложение на работодателите, когато този законопроект се обсъждаше в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Много от предложенията и на работодатели, и на синдикати бяха приети и намериха отражение в този законопроект, но това, което специално искам да подчертая, е, че работодателите пожелаха декларациите да бъдат подавани на 6 месеца и ние се съгласихме с тяхното предложение, като тези декларации ще се подават в тези места, за които преди малко казах, на 6-месечен период от време. Предвидени са превантивни глоби за невярна информация, които се надяваме да действат ограничаващо на хората, които биха злоупотребили с верността на подаваните данни, и за момента не предвиждаме увеличаване на щатния състав и брой на службите, които се занимават с тази дейност. Считаме, че в настоящия момент за отговорностите в първоначалния етап, с които те ще бъдат натоварени, не се налага увеличаване на администрацията.
На 17 декември Министерският съвет одобри законопроекта за семейни помощи за деца и вчера той беше внесен в Народното събрание. Надявам се да бъде подкрепен и от вас - народните представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Госпожо Тоткова, имате думата за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо Шулева, благодаря Ви за отговора, който дадохте на моя въпрос. По този начин ние всъщност поставихме началото на дискусията по Закона за семейните помощи за деца. Има много добри решения, аз съм съгласна с Вас и ги приветствам, но има и неща, които мен изключително ме притесняват. Аз ще посоча само едно - лишаването на бременните жени от помощи за бременност. Става въпрос за неосигурените жени.
Искам да обърна внимание на колегите народни представители на това, което Вие заявихте във Вашия отговор, че около 1 млн. и 150 хил. деца в България ще получават добавки за деца. Аз имам голямо притеснение за това, защото в приетия вече Закон за държавния бюджет средствата за тази цел са увеличени едва с 23 на сто.

В същото време при почти двойното увеличаване на детските добавки не мога да си представя как ще излезе аритметиката на Министерство на труда и социалната политика. Моето притеснение е да не би чрез тези бюрократични механизми, които Вие казахте, че ще заличите и които наистина много затрудняват родителите, бих казала, не само ги затрудняват, но и дори ги унижават, няма да се стигне дотам, че някои от тези родители просто да се откажат от получаването на детските добавки.
И още едно нещо искам да кажа, че съгласно последното преброяване в нашата страна децата са 1 млн. 550 хил. Това означава, че дори по тези разчети, които вие сте направили, около 400 хил. деца в България няма да получават детски добавки.
Надявам се, че чрез дискусиите в Народното събрание, в Комисията по труда и социалната политика ние ще достигнем до най-доброто решение, за да можем наистина да направим крачка напред в една сфера, в която много трудно се вземат решения и в която всички решения, които се вземат, имат много голямо значение и влияние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Ще се опитам накратко да отговоря на новите поставени въпроси.
Не се притеснявайте за сметките. Лично аз много добре смятам. Така че това, което е предвидено в закона, ще бъде изпълнено. От 160 млн. лв. за детски през тази година на 230 млн. лв. е увеличен бюджетът. Разчетите са направени така, че това, което пише в закона, да бъде изпълнено.
Така че нямайте грижа за това и ми вярвайте. Аз добре смятам наистина.
По втория Ви въпрос - колко са децата и колко са помощите. Искам да обърна внимание, че не бива да се правят груби аритметични сметки. Има едно моментно състояние на деца към даден момент. Аз обърнах внимание, че по данни за реално изплатени добавки за миналата година 1 млн. 200 хил. деца са обхванати от тази система. По една или друга причина има необхванати деца от системата - било поради факта, че не посещават училище, било поради факта, че не са регистрирани по един или друг начин. Но 1 млн. 200 хил. деца при действието на Указа за насърчаване на раждаемостта са получавали детски надбавки. Нашите разчети показват, че при това увеличение 1 млн. 150 хил. деца ще получават по 15 лв.
Другото, което искам да кажа, е, че трябва да се прави разлика между брой деца и брой отпуснати помощи, тъй като имаме входящ и изходящ поток. Има деца, които навършват 18 години и напускат. Има деца, които на 16 години престават да ходят на училище. Тоест, точният брой на децата не определя броя на имащите право да получават тези помощи.
Така че нека да не жонглираме с цифри и нека да приемем факта, че по досегашния указ 8 лв. наистина са получавали 1 млн. 200 хил. български деца, а по предложения нов закон по 15 лв. ще получават 1 млн. 150 хил. деца, което аз мисля, че е една добра новина за края на тази година. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Адемов, заповядайте за своя актуален въпрос към министър Шулева.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е свързан с голяма част от жителите на Североизточна България, където е и моят избирателен регион. Този регион се характеризира с особено висок процент на безработица. Бих цитирал област Търговище с процент на безработица по последни официални данни 31,75 на сто, област Разград - 27,20 на сто, област Шумен - 25 на сто, област Силистра - 20,77 на сто.
Това ниво е значително по-високо от средното за страната, което се отчита на 16,48 на сто.
Като се има предвид фактът, че в някои от общините в тези области и в населените места процентът на безработицата е значително по-висок от току-що прочетените, моят актуален въпрос в тази връзка съм Вас е следният:
Какви действия предприема правителството за намаляване броя на безработните в тези области?
На второ място - какви са намеренията на правителството във връзка с намаляване на безработицата сред младите хора и сред тези, които са продължително безработни?
Не на последно място - какви са условията и възможностите за стартиране на гаранционния фонд за микрокредитиране, за който има заделени средства в бюджета на Република България за 2002 г.?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте, госпожо Шулева, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми доктор Адемов! В борбата с безработицата в посочените от Вас области се очаква да окажат въздействие общите мерки, приложими за всички региони в страната и предвидени в новия Закон за насърчаване на заетостта, който вчера беше приет, за което Ви благодаря.
Този закон позволява също и диференциране на мерките спрямо нуждите на конкретните общини. С проекта на Националния план за действие по заетостта през 2002 г., който Министерството на труда и социалната политика разработи съвместно с други министерства, ведомства, Агенцията по заетостта, синдикатите, работодателите и други социални партньори, се предвижда да се реализират следните програми и мерки за заетост:
Област Търговище: Програма за временна заетост постоянно и през зимните месеци, програма "От Социални грижи към заетост", развитие на услугите, предоставени от изградения Агробизнесцентър и приключване на ремонта на бизнес- инкубатора в гр. Търговище за насърчаване на предприемачеството, Националната програма "Гъвкави форми за заетост", дружества за заетост и реализация на утвърдени проекти на регионалната програма, подобряване на условията на живот в община Търговище, "Шанс за младите хора", "Красива България" и др.
Област Разград: насърчаване на предприемачеството чрез изградените агробизнесцентрове в Кубрат и Исперих, Национална програма "Гъвкави форми за заетост", Програма "Временна заетост", Програма "От социални грижи към заетост", програма за стимулиране на заетостта чрез наемане на работа на безработни лица за отглеждане на тютюн в общините Исперих, Кубрат и Завет и проекта "Красива България".
Област Шумен: насърчаване на предприемачеството чрез изградения агробизнесцентър и бизнес инкубатор в Шумен, Национална програма "Гъвкави форми за заетост", временна заетост, реализация на общинските програми в Каолиново и Венец за стимулиране на заетостта чрез наемане на безработни лица за отглеждане на тютюн и на Регионалната браншова програма за стимулиране на заетостта в Шуменска област по създаване и възстановяване на трайни насаждения: лозя, малини и др.
Област Силистра: насърчаване на предприемачеството чрез изградения агробизнесцентър и бизнес-инкубатор в Националната програма "Гъвкави форми за заетост". Всички останали, които изредих, също се прилагат тук. Реализация на общински програми в Тутракан, Главиница и Дулово за стимулиране на заетостта чрез наемане на работа на безработни лица за отглеждане на тютюн; реализация на регионална програма за създаване на работни места за безработни младежи до 29-годишна възраст, жени с намалена трудоспособност и продължително безработни жени и в производство на текстилна конфекция на територията на община Силистра.
За реализацията на тези програми са предвидени над 5 млн. лв. и се очаква да се осигури устойчива заетост на над 2 хил. безработни, временна заетост на около 1000-1500 безработни и квалификация на над 700 безработни.
Освен горепосочените програми ще се реализират и мерките за насърчаване на работодатели да наемат безработни младежи, дългосрочно безработни и други безработни от рисковите групи, за което с Бюджет 2002 са осигурени средства.
Необходима е по-голяма активност на местните структури - обръщам специално внимание - за реализация на поставените цели, за което министерството и новата Агенция по заетост ще оказват необходимата методическа помощ.
През годината ще се реализират и националните програми за образователна и трудова интеграция на младежите, отпаднали от системата на средното образование, и Програмата за социална интеграция и професионална реализация на младежи от домове за отглеждане и възпитание на децата, лишени от родителска грижа в България.
За преодоляване на влошената структура в безработицата в Закона за корпоративното подоходно облагане беше създадено данъчно стимулиране за работодателите при наемане на дългосрочно безработни лица, които получават социални помощи. Финансовият резултат на тези работодатели се преобразува преди данъчното облагане, като се намалява с размера на средствата, изплатени за възнаграждение на тези лица и за социалните плащания - осигуровки и здравно осигуряване. Или, с други думи, тези средства, които са за фонд "Работна заплата" и социални осигуровки, се признават в двоен размер за разход, като по този начин се намалява данъкът на съответната фирма.
Другият предвиден в Закона за корпоративното подоходно облагане данъчен стимул може да се използва от работодатели, които наемат безработни лица от региони с 50 на сто по-високо равнище на безработицата от средното за страната. Всички посочени от Вас области отговарят на поставеното изискване за ниво на безработицата. Финансовият резултат на тези работодатели се преобразува преди данъчно облагане, като се намалява с размера на средствата, изплатени за осигурителни вноски на тези лица, тоест реално работодателите ще плащат два пъти по-ниски осигурителни вноски при наемане на безработни лица в посочените райони, което също е един сериозен данъчен стимул за наемане на безработни.
Основно средство за борба срещу безработицата, което се очаква да даде най-голям резултат при създаването на заетост, е насърчаването на предприемачеството и самонаемането на безработни лица. Години наред като основен проблем на бизнеса се идентифицира липсата на достъп до финансиране, но не са предприемани действия за преодоляване на този проблем. Особено влошен е кредитният статус на малкия и средния бизнес.
Първа крачка към увеличаване на пазара за кредити на малките и средните предприятия и за безработните лица, която е направена от Министерството на труда и социалните политика, е разработването на проекта "Гаранционен фонд за микрокредитиране". С него ние бихме искали да стимулираме хората, които имат смелост и идеи да се справят сами с проблемите си, да подкрепим предприемчивите сред тях и да ги направим свои партньори в борбата срещу безработицата. Проектът предвижда създаването на гаранционен фонд чрез заделянето на бюджетни средства от 20 млн. лв., които служат за гарантиране пред търговските банки на микрокредити на стойност от 5 до 15 хил. лв.
Високото равнище на безработицата в посочените от Вас области се взе предвид и 8 общини от Североизточна България са включени в проекта още при стартирането му, още при пилотната фаза на проекта. Това са общините Исперих и Самуил от област Разград, Кайнарджа и Силистра от област Силистра, Омуртаг и Търговище от област Търговище и Каспичан и Шумен от област Шумен.
На последното заседание на управителния съвет на Гаранционния фонд за микрокредитиране бяха уточнени последните подробности и утвърден формуляр за кандидатстване за микрокредитите, така че вече няма пречки проектът да стартира.
Днес ще подпишем окончателно всички договори с банките. Договорите са съгласувани и са изпратени в банките за подпис, подписани са и очаквам да се върнат, за да ги подпиша и аз.
Държа да отбележа, че за реализацията на този проект беше проявена изключителна експедитивност. Въпреки препоръчания от Световната банка най-малко 6-месечен срок за подготовка на този проект, на практика той беше изготвен през последното тримесечие на годината. Проектът осигурява достъп до кредитен ресурс на микропредприятия и кооперации, безработни лица, занаятчии, земеделски производители, които понастоящем не могат да удовлетворят общите условия на банките за получаване на достъп до кредити. Лихвите по отпусканите кредити ще бъдат по-ниски от пазарните на равнища около 10 на сто. Предвижда се субсидиране на лихвата по кредити за инвалиди. Инвестиционните кредити са със срок до 5 г., а оборотните - до 1 г. Предоставената от страна на фонда гаранция е до 100 процента от стойността на кредита.
При разработването на проекта сме имали за цел и преодоляването на още един от недостатъците при предоставяне на кредитите - бавната и сравнително скъпа процедура при отпускането им. Намалени са разходите при оценка на кредитоспособността на проекта и на кредитоискателя. Предвижда се оказване на помощ при разработване на проектите от страна на безработните лица и опростяване на процедурата за кандидатстване за кредит. Очаква се процедурата за одобрение на кредитите да трае около 10 работни дни. Предвижда се гаранционната схема да стане част от инвестиционния портфейл на социалноинвестиционния фонд, който е създаден със Закона за социалноинвестиционния фонд и който се очаква да стартира същинската си дейност през средата на 2002 г., когато ще се извърши преминаването на гаранционната схема под неговото управление.
Вторият основен компонент на инвестиционната програма на СИФ е предвиден именно за създаване и изпълнение на гаранционни схеми за микрокредитиране, което ще позволи свободното институционализиране и устойчиво развитие на настоящата гаранционна схема. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, аз съм удовлетворен от изчерпателния и съдържателен отговор. Искрено се надявам, че с общите усилия на правителството, респективно на Министерството на труда и социалните политика, с усилията на Народното събрание, което вчера прие Закона за насърчаване на заетостта, където основният акцент е насърчаването на заетостта, а не закрилата при безработица, с усилията и на общинските, и на областните администрации ще успеем да се справим с този своеобразен социален феномен, какъвто е безработицата. Очевидно е, че всички институции трябва да обединят своите усилия, за да можем по най-успешен начин да се справим с този проблем и да можем да решим проблемите на нашите избиратели, в частност в тези региони, за които стана въпрос.
Това, което искам да споделя с Вас, и да Ви задам един допълнителен уточняващ въпрос, който е продиктуван от дискусията тази сутрин при приемането на промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, е рисковата група, която има трудов стаж 25 г., но няма определената възраст, няма набраните точки. Дискусията беше интересна. Тя се проведе и в Комисията по труда и социалната политика, продължи и в пленарна зала. Очевидно е, че проблемите за този контингент и проблемите с безработицата не могат да бъдат решени с промените в кодекса. Важно е да чуем от Вас има ли разработени проекти и програми за тази рискова група и какъв резултат ще дадат те за в бъдеще за решаването проблемите на тази категория хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов, но все пак нека да направя уточнението, че Вие нямате възможност в тази процедура да развивате уточняващ въпрос, а само да направите реплика. Надявам се, че това има като съдържание формата на реплика. Или е нов въпрос, госпожо Шулева? Ако е нов въпрос, би трябвало да го развиете като отделен въпрос. Ако не сте в състояние да отговорите, съвсем спокойно можете да откажете. Ако е в контекста на темата - да.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви. Ще се опитам съвсем накратко да дам отговор.
Действително, бих казала, че една от най-важните рискови групи в групата на безработните това са хората в предпенсионна възраст. За нас това е един много сериозен проблем. В момента ние работим по няколко линии за решаването му.
Първо, кандидатстваме със специална програма пред европейската делегация, пред Европейския съюз по линията на предприсъединителните фондове да получим средства за реализиране на специална програма, която да подпомогне тази група хора.
Второ, разработваме една специална програма, която ще даде възможност за предоставяне на тези хора на социални услуги срещу заплащане и срещу признаване на осигурителен стаж, което също ще подпомогне състоянието, в което те се намират. Това е вторият проект, по който работим.
Трети проект обсъждаме с Американската агенция за икономическо развитие, на която изложихме сложността на този проблем и те поеха ангажимент да ни съдействат също с една програма, която е насочена към тази рискова група.
И четвъртата линия, по която работим, е да се анализират максимално добре всички фактори, които влияят на това ръстът на безработните в тази група да се увеличава. Предполагам си давате сметка, че тези фактори не са един и два и ние сме поръчали специално социологическо проучване, което да покаже кои са причините, които карат работодателите да съкращават предимно хора в предпенсионна възраст. Това е един въпрос, на който трябва еднозначно да намерим отговор. И аз мисля, че след това социологическо проучване ние ще имаме доста повече данни, които да ни дадат отговор и на този въпрос. И формулирането на причините ще ни помогне да можем да ги отстраним.
Това са накратко нещата, които правим по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за участието в парламентарния контрол, госпожо Шулева.
Господин Юсеин, заповядайте да развиете своето питане към господин Свинаров - министър на отбраната.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Кризата в икономическото състояние на родината ни сериозно се отрази на състоянието на Българската армия. Въпреки това сме свидетели на сериозна дисциплина в командния и личния състав на армията ни, която в тези трудни времена изпълнява успешно своите задължения. Използвайки случая, позволете ми да поздравя и да благодаря на командния състав, на министерството и лично на министъра. Но от известно време в масмедиите се появиха тревожни публикации. Появи се една публикация враждебна, за нея не искам да говоря, защото този инцидент е малък в сравнение с този, който искам днес да прокоментираме.
Уважаеми господин министър, в качеството си на заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, като баща, като гражданин с огромно огорчение прочетох във в. "Монитор" от 12 ноември 2001 г. статията със заглавие "Офицер отива на съд за извращения с войник", както и във вестник "24 часа" със същото заглавие и от същата дата. След това имаше и цяла страница на 21 ноември във в. "24 часа", за което благодаря. Сцената се е разиграла в канцеларията на офицер от ВКР - службата на Айтоското поделение 26250.
Уважаеми господин министър, може би аз трябваше да дойда в кабинета Ви, да поговорим в случая и да видя какви мерки предприема министерството, за да не се повтарят такива случаи, но тъй като случаят стана обществено достояние, всичко това излезе наяве, а това е станало, когато Вие не сте бил министър - месец януари 2001 г. - у мен и в обществото възникват много тревожни въпроси, на които сега някой трябва да отговаря. Аз съжалявам, че Вие трябва да отговаряте за деяния и за неща, които са станали през месец януари 2001 г. Гражданите питат: затова ли си пращаме децата в Българската армия? Да вярвам ли, че този акт е извършен, защото редникът е от малцинствата?
Какво бихте казали за случилото се на родителите на редника, господин министър? Кой ще отговаря за нанесената рана на този млад човек, ерген. Защото при един такъв случай в натовски страни, за където сме се запътили, сигурно биха се получили поредица от оставки. Майор Баджев е бил временно отстранен от работа, но вече се е завърнал на служба. Вярно ли е това, господин министър и защо? Много Ви моля да ми отговорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Свинаров, за отговор на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Преди да пристъпя към отговора на Вашето питане, най-напред да се извиня за неговото закъснение по обективни причини и да си позволя няколко встъпителни изречения.
Извращенията в Българската армия са едно от най-уродливите явления във войсковия живот. Крайно тежки са деянията, особено когато са извършени от офицер от Българската армия. Подобни непристойни действия не само нанасят трудно излечими травми на потърпевшите, те водят до уронване престижа на командирите от Българската армия, рушат създавани с десетилетия традиции. Но не само поради тези причини подобни случаи имат силен отзвук сред най-високите етажи на управленската йерархия - ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия. Уверявам ви, че пристъпвам към отговора с ясното съзнание за сериозността на инцидента не само поради широкия обществен и медиен интерес към него.
Какви действия са предприели компетентните органи на Министерство на отбраната по случая? На 12 януари 2001 г. от Регионалната служба за сигурност на Военна полиция и Военно контраразузнаване град Сливен, постъпва жалба от редник Гюрай Ремзи Мустафа от под. 26250 Айтос срещу майор Светлан Баджев за извършени от него непристойни действия, уронващи личното му достойнство и чест. В изпълнение на процедурата и при спазване на сроковете, предвидени в правилника за кадрова военна служба, директорът на Регионалната служба назначава служебна проверка за изясняване фактите и обстоятелствата по случая. Комисията, провела проверката, макар и да е отчела липса на умисъл и предварително планиране на действията на майор Баджев към редник Мустафа, обективно го е квалифицирала като тежко дисциплинарно нарушение, граничещо с извършване на престъпление. Използваните методи, целящи атакуване психиката на редник Мустафа, са окачествени като грубо нарушение на принципите и способите на оперативно-издирвателната дейност. Въз основа на установените по случая факти комисията предлага на Дирекция на Служба "Сигурност", "Военна полиция" и "Военно контраразузнаване" град София, в качеството на наказващ орган, да наложи на майор Баджев най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. В изпълнение на процедурата, регламентирана в Правилника за кадрова военна служба, с майор Баджев е проведена беседа за запознаване със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание. При изслушването майор Баджев оспорва някои от обвиненията и съобщава допълнителни факти, неотразени в протокола от служебната проверка.
Предвид новите обстоятелства и при отчитане резултатите от медицинската експертиза на редник Мустафа с цел разкриване на обективната истина по случая, материалите от служебната проверка са изпратени във Военна окръжна прокуратура град Сливен. Образуваното предварително производство приключва с мнение за предаване на съд на майор Баджев за престъпление по чл. 387, ал. 2, чл. 293, ал. 2 и чл. 387, ал. 1 от Наказателния кодекс, тоест злоупотреба с власт, тъй като деянието е извършено системно от началник към подчинен и подбуждане към лъжесвидетелстване.
На основание определение на Сливенски военен съд майор Баджев временно е отстранен от длъжност. С постановление за частично прекратяване от 21 септември 2001 г., обвиненията срещу майор Баджев са редуцирани в по-леки, като първоначалното обвинение по чл. 387, ал. 2 от Наказателния кодекс е прекратено. Постановлението за частично прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила. На 15 октомври 2001 г., вземайки предвид, че досъдебното производство е приключило и обвиняемият по делото не може да окаже влияние за разследването или да извърши други престъпления по служба, военноокръжният прокурор полк. Хитов със свое постановление отменя временното отстраняване от длъжност. Въз основа на постановлението действието на договора за кадрова военна служба на майор Баджев е възобновено и същият е възстановен на работа. На 4 декември 2001 г. на делото е даден ход, като съдът е пристъпил към разпит на свидетелите по случая.
Гореизложеното красноречиво говори, че случаят не е потулен. Специалната проверка, извършена от Инспектората на Министерство на отбраната ми дава пълното основание да заявя, че във ведомството са били предприети всички мерки за изясняване на фактическата обстановка по административен ред. Случаят е типичен за злоупотреба на длъжностно лице със служебното си положение и няма нюанси на етническа нетърпимост. Не се съмнявам, че съдебните органи ще установят вината на майор Баджев по безспорен начин и ще наложат наказание, съответстващо на извършеното от него деяние.
Възползвам се от предмета на питането на господин Юсеин, за да информирам народните представители за политиката на Министерството на отбраната по регулиране на етническите взаимоотношения в Българската армия. В резултат на продължаващото изменение на демографската картина в страната и закриването на Строителни, а вероятно и на Транспортни войски, на служба в поделенията в Българската армия постъпват все по-голям брой военнослужещи от малцинствените групи. Отчитайки важността на тези процеси, ръководството на министерството, както и командирите и началниците от всички степени, в ежедневната си дейност предприемат конкретни стъпки с акцент върху превенцията на етническите конфликти. Ще маркирам само една малка част от направеното в тази област в последния двугодишен период.
Институтът за перспективни изследвания за отбраната към Военна академия "Георги Стойков Раковски" и във взаимодействие с представители на Министерството на отбраната, Генералния щаб, видовете въоръжени сили, Института по социология на БАН е провел мащабни социологически изследвания сред кадровите и наборните военнослужещи от Българската армия с цел установяване отношенията им към мястото на етническите отношения сред основните социални проблеми в страната, съществуващите нагласи към правата на малцинствата, наличието на етнически предразсъдъци и др. Успешно е реализиран приложно-изследователски проект на тема: "Нагласи към етническата толерантност и сътрудничество във Въоръжените сили". Въз основа анализа на резултатите от социологическите изследвания по темата и личния опит на участниците, са очертани актуалните и са прогнозирани вероятните проблеми и области по интегриране на младежите от различни етнически групи към условията на Българската армия.
През настоящата година с подкрепата на фондация "Отворено общество", Международният център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, атлантически групи и Изследователски комитет "Въоръжени сили и разрешаване на конфликти" към Българската социологическа асоциация, проведе национален семинар на тема: "Етническата толерантност и сътрудничество с въоръжените сили на Република България - проблеми и решения". По време на семинара са изнесени над 30 доклада и са проведени обстойни разисквания по всички аспекти на интегрирането на представителите на различни етноси във въоръжените сили. Като по-основни проблеми са очертани ниският образователен ценз на преобладаващата част от тях и особено на представителите на ромската общност, слабости в подбора и разпределението на наборниците от военните окръжия по места, въпросът с мотивацията на младежите, а и на част от кадровите военнослужещи да служат. Всички участници са се обединили около една обща позиция, че следва да се наблегне на превантивния характер на работата по приобщаване представителите на малцинствата към Българската армия.
Практиката от ежедневния войскови живот и резултатите от социологическите изследвания показват липса на напрежение в армията на етническа основа.
Независимо от това въпросите за урегулиране по цивилизован път на етническите взаимоотношения винаги ще бъдат обект на особено внимание от страна на военнополитическото ръководство като важна предпоставка за успешно провеждане на военната реформа и съхраняване на българския етнически модел.
Уважаеми господин Юсеин, Министерството на отбраната и Генералният щаб на Българската армия не са се примирили и никога няма да се примирят със съществуването на извращения в армията. Формите и способите на борба с това явление са различни и те се изменят във времето, защото и армията преживява динамични процеси. В изучаването, анализирането и търсенето на пътища за неутрализирането му обаче няма случаи да не бъдат ангажирани и най-високите командни управленски звена. За пресичане грубите и арогантни нарушения на военната дисциплина и злоупотребите със служебно положение са издадени министерски заповеди за налагане на най-строги дисциплинарни наказания, както и разпореждане на началника на Генералния щаб на Българската армия за набелязване на конкретни мерки за подобряване на дисциплината и намаляване броя на произшествията в Българската армия. Основният способ за борба с подобни прояви си остава въвеждането и утвърждаването на строг уставен ред и редовен учебен процес, т.е. създаване на условия, изключващи предпоставките за извращения. Само по този начин младите български граждани ще могат да изпълнят онези обязаности, за които са призвани да служат в редовете на Българската армия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Свинаров.
Ще зададете ли уточняващи въпроси, господин Юсеин? Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор относно програмата, която предвижда и е възприело Министерството на отбраната. Такива програми трябваше да има отпреди 10 години, но нещата стигнаха до този ден и тази година. Обаче мен ме притеснява следното, господин министър.
Аз, като гражданин и като депутат вярвам на моята Военна прокуратура. Аз, като гражданин и като депутат вярвам на моя военен следовател. Те казват, че майор Пачев трябва да бъде осъден. Защо той е на работа? Мен това ме притеснява. Освен това, той все едно, че е повишен - вече завежда служба в Бургас. Това, което четох на 25 ноември във вестник "24 часа". Значи тези, които провеждат разпитите пийнали, и то порядъчно, и правят деяния, които ме е срам да говоря от тази отговорна трибуна, обществото остава с убеждението, че те се издигат във военната йерархия. Аз много моля да ми отговорите на тези въпроси. Не може един човек, който предлага и се гаври с младеж, който му казва: "С крем ли искаш?", "С вазелин ли искаш?" да бъде повишен в службата!? Просто не мога да си отговоря, господин министър! Искам отговор на тези въпроси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин Юсеин, на мен ми е известно, че задавате въпроса към мен, защото не можете да го зададете на този, който може да Ви отговори. Аз се опитах да обясня достатъчно ясно за административните мерки, предприети от Министерството на отбраната и смятам, че в тази част на отговора бях изчерпателен. Опитах се, ако трябва да го повторя още веднъж, това, което е направено с постановление на съдебната власт за възстановяване на работа, не може да бъде отменено по административен път от министъра на отбраната преди влизане на присъда в сила.
Аз не мога да коментирам съдебната власт и нейните позиции. Аз, като министър и като гражданин също вярвам и на военния следовател, и на военния прокурор, и на военния съдия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, много се извинявам, че Вие оставате в неудобно положение. Разбирам Ви. И моята сериозна реплика не е към Вас. Но аз не мога да се съглася да има такъв офицер в Българската армия. И то военен полицай, който трябва да разследва реда. И се надявам, че Вие лично ще се занимаете със случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Петров, заповядайте да развиете своя актуален въпрос към министър Свинаров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Видимо не е никак приятно на министъра на отбраната днес да отговаря на въпроси, за които той не носи пряка отговорност и няма пряка вина, но моят актуален въпрос също е свързан с неговото наследство. Той трябва да отговори, затова защото той сега е министър на отбраната и следва да вземе съответните решения и да поправя това, което неговите предшественици са изкривили, а то не е малко!
Аз имах и други питания. Обърнах внимание, че е много тежко наследството на министъра на отбраната - господин Свинаров, но това в никакъв случай не снема ангажиментите и той принципно да взема решенията и да извежда проблемите, да ги решава.
Какъв е случаят с така известната в публичното пространство жилищностроителна кооперация "Хан Омуртаг"? Тя е учредена от военни служители, офицери и сержанти, от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи. Считам, че това беше един верен политически подход, за да се разрешат в някаква степен тежките социални проблеми, които съпътстват непрекъснато военнослужещите. Те са една изключително онеправдана категория български граждани, които имат привилегията да нямат свой дом, да нямат свое огнище, да обикалят и да бъдат там, където интересите на отечеството налагат това - далеч от свои близки, роднини, да отглеждат децата си в едни тежки условия и тогава, когато нямат възможност да имат свое родно огнище. Аз смятам, че няма българин, който да не разбере тяхната болка, тяхната мъка. Те виждаха в жилищностроителните кооперации една надежда, че могат в малка степен да облекчат положението си и да имат нещо и те, след като служат на това отечество, на този народ.
Обаче надеждите на тази категория български граждани, военнослужещи, бяха излъгани. И не от министър Свинаров, а в далечното време - на 1994 г. от един министър, наречен Валентин Александров. Той със заповед учреди тази жилищностроителна кооперация и нейните съкооператори съвсем съвестно плащаха своите вноски и натрупаха нужните средства за изграждането на жилищен блок в "Овча купел". И когато те събраха около 300 хил. долара, продавайки, лишавайки се от имоти, скъпи за тях, в един момент те виждат, че не тяхната кооперация, а израства една друга кооперация в един престижен район - в "Лозенец".
И оттук започва тяхната мъка, ходенето по мъките - към един министър, към друг министър, към трети, към четвърти и стигнаха до господин Свинаров. Малка надежда им даде през 2000 г. Георги Ананиев като министър на отбраната, възлагайки на заместник-министъра си да разработи един план-програма и Министерството на отбраната да съдейства за разрешаването на този проблем на потърпевшите. Уви, и това не се решава, защото идва следващият министър Бойко Ноев, който проявява пълно безхаберие по този тежък проблем на тази категория български граждани.
С идването Ви на власт, господин министър, потърпевшите се обръщат към Вас с писмо от 1 август, описват трагедията си и Ви молят най-учтиво да им съдействате, за да се разреши проблемът. Те обаче до днес нямат отговор от Вас.
На 17 август се появява статия във в. "Новинар", която описва отново тези проблеми, които непрекъснато през последните 4-5 години пресата подава в обществото.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Това ли е актуалният Ви въпрос?!
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Актуален въпрос е, господин Радев! Актуален въпрос е, господин Радев, защото вие не сте го решили навремето. Сега е абсолютно актуален!
На 23 август Вие получавате писмо от автора на статията и на 29-и му отговаряте, че след проверка Вие ще го уведомите за резултатите. И до днес, обаче, отговор няма. И това беше мотивацията за моя актуален въпрос - след като е завършила проверката, която Вие сте разпоредили, моят актуален въпрос към Вас е: какви са резултатите от проверката по случая с ЖСК "Хан Омуртаг"? Смятате ли в кръга на своите задължения и отговорности да предприемете действия по защита интересите на Министерството на отбраната? И ще сезирате ли правораздавателните органи, ако са налице данни за извършено престъпление? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров!
Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос искам да Ви запозная само с част от фактите, касаещи дългогодишното развитие на взаимоотношенията между Министерството на отбраната и ЖСК "Хан Омуртаг", които са установени при проучване на намиращите се във ведомството документи.
С протоколи на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет от 1987 г. по надлежния ред на Министерството на отбраната е отстъпено правото на строеж върху терени в кварталите "Лозенец", "Дружба-2" и "Овча купел" за осъществяване на жилищно строителство.
С министерска заповед от 1994 г. е дадено съгласие жилищностроителните терени "Дружба-2" и "Овча купел" да се включат в обектите за финансиране от военнослужещи и военни служители, съкооператори в ЖСК "Хан Омуртаг". По решение на общото си събрание ЖСК "Хан Омуртаг" избира за строител фирма "Барбуков" ЕООД.
На 15 септември 1994 г. е сключен договор между Министерството на отбраната като притежател на правото на строеж, ЖСК "Хан Омуртаг" като инвеститор на строителството, фирма "Барбуков" ЕООД като строител и Българска офицерска легия "Раковски".
С нова министерска заповед от същата година на ЖСК е възложено да организира, финансира и изпълни строително-монтажни работи и върху парцела в кв. "Лозенец". За реализация на този обект между Министерството на отбраната, ЖСК, "Барбуков" ЕООД и Българска офицерска легия "Раковски" е подписано споразумение, допълващо първоначалния договор. В края на 1994 г. към договора е подписан и анекс, с който се предвижда възможността в случаите на затруднение за набиране на член-кооператори за финансиране строителството по договора, да се сключват договори и с други физически и юридически лица. По тази причина към настоящия момент в ЖСК "Хан Омуртаг" има значителен брой член-кооператори, които не са правоимащи по смисъла нито на един от действащите закони и договори.
Министерството на отбраната е предало на Българска офицерска легия "Раковски" и ЖСК "Хан Омуртаг" строителните документи за обект в кв. "Лозенец" и през 1995 г. иска възстановяване на разходите по трите обекта. Сумата възлиза на 2 млн. 97 хил. 187 лв. и не е възстановена от съкооператорите и до този момент.
През месеците декември 1994 г., март и април 1995 г. са подписани предварителни договори за изграждане и покупко-продажба на жилища между Министерство на отбраната, "Барбуков" ЕООД и ЖСК "Хан Омуртаг" като прехвърлители и физическите лица като приобретатели. По силата на тези договори прехвърлителят се задължава да организира и изпълни строително-монтажни работи на жилищния обект и снабди приобретателите с титул за собственост.
Повод за множеството разговори, провеждани от бившето ръководство на Министерство на отбраната, е изложението на лицата, финансирали обекта в ж.к. "Овча купел", адресирано до министъра на отбраната, председателя на Управителния съвет на ЖСК "Хан Омуртаг", президента на "Барбуков" ЕООД, председателя на Българска офицерска легия "Раковски" и Прокуратурата на Въоръжените сили. Същото е породено от обстоятелството, че обектът в ж.к. "Овча купел" не се изгражда за разлика от обекта в ж.к. "Лозенец".
На 20 септември 1996 г. е постигната договореност Министерството на отбраната да заплати направените от "Барбуков" ЕООД разходи за препроектиране на обекта в ж.к. "Овча купел" - 2 млн. 500 хил. лв. и за извършените строително-монтажни работи за същия обект - 3 млн. 500 хил. лв. След изпълнението "Барбуков" ЕООД се задължава да възстанови личните авансови вноски на лицата от обекта в ж.к. "Овча купел" и предаде владението на обекта и строителните книжа на Министерството на отбраната.
Тук е мястото да споменем, че поетият по-късно от ръководството на Министерството на отбраната ангажимент, ведомството да отстъпи право на строеж на регистрирана от потърпевшите от обекта ж.к. "Овча купел", ЖСК. Това обаче не би могло да се осъществи предвид обстоятелството, че Законът за държавната собственост и правилникът за неговото приложение предвиждат правото на строеж да се отстъпва чрез търг или конкурс.
През 1997 г. по посоченото по-горе изложение Прокуратурата на Въоръжените сили разпорежда извършването на предварителна проверка, за чиито резултати Министерството на отбраната не разполага с информация.
През 2000 г. на обекта в кв. "Лозенец", изграден чрез финансиране от страна на физическите лица, е издадено разрешение за ползване от Дирекция "Независим строителен контрол".

През лятото на 2001 г. Управителният съвет на ЖСК "Хан Омуртаг" предлага на Министерството на отбраната да се финализират отношенията, свързани с изграждането на обекта в кв. "Лозенец". Изготвен е проект на споразумение между Министерството на отбраната и физическите лица с цел изчистване на финансовите взаимоотношения за този обект, тъй като тези лица се явяват подобрители в чужд имот. В тази връзка Министерството на отбраната отправя запитване.
И понеже времето ми изтече, какво сочи контролът и извършената проверка?
"Правото на строеж върху държавна земя не е отстъпено на ЖСК и остава в патримониума на Министерство на отбраната. Не е изпълнен фактическият състав, регламентиран в Закона за собствеността и Указ № 463 от 1950 г., които предписват правото на строеж да се отстъпи на ЖСК след искане на Министерство на отбраната със заповед на председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет при условията на възмездност. ЖСК "Хан Омуртаг" не е провеждало общо събрание при спазване на Закона за ЖСК, а е свиквало събрания по обекти, което поставя под въпрос законосъобразността на взетите решения. В ЖСК като член-кооператори участват и лица, които не са визирани като правоимащи в посочения Указ № 463 от 1950 г."
Уважаеми господин Петров, изложеният пред народните представители казус представлява изключителна фактическа и правна сложност и по тази причина към настоящия момент ръководството на Министерството на отбраната продължава да изяснява детайлите на казуса и всичките му аспекти, като има намерение да ангажира и мненията и консултациите на водещи юристи в областта на вещното право. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Петров, имате две минути право на реплика.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Първо, господин министър, искам да Ви благодаря за това, че Вие много задълбочено, много детайлно сте се запознали с проблема. Проверката, която сте направили, е била задълбочена и изводите, които правите, аз приемам. Доволен съм от отговора и от ангажимента Ви, че ще продължите да търсите решение на проблема така, както Вие го виждате. Вие сте специалист-юрист, действително въпросът е правен, не е политически, не е само социален. Дано и потърпевшите бъдат удовлетворени от изхода на този проблем. Вярвам, че Вие ще положите много усилия , за да го разрешите най-справедливо за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Министър Свинаров, искате ли думата? Не желаете.
Има два актуални въпроса към министъра на финансите господин Велчев.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Този актуален въпрос е по молба на успешно работещото Сдружение на предприемачите в град Панагюрище, което има вече двегодишна история. При една от срещите с тях те ме помолиха да окажа съдействие и чрез този въпрос, който ще задам сега на министъра на финансите, да им помогна в тяхната успешна дейност.
В Панагюрище има доста добре работещи търговски дружества, които извършват вносно-износни сделки за милиони левове. На първо място, това е "Асарел-Медет", "Ритон-П" АД, "Буная" ООД, "Оптикоелектрон" АД, "Яна" АД, "Бултекс" ООД, "Диньонитромет" ООД и други. За оформяне на сделките на упълномощените лица се налага техни представители да пътуват до митническите бюра в Пазарджик, Пирдоп, Пловдив, София и други градове. Това е свързано, естествено, с много разходи за транспорт, командировъчни, оформяне на документи и т.н. Губи се и време, което също струва скъпо.
Доброто решение е в Панагюрище да се открие митническо бюро. То ще бъде достатъчно натоварено, защото обемът на вносно-износните сделки на панагюрските фирми е много по-голям и ритмичен в сравнение с тези в Пирдоп, Карлово, Смолян, където са открити митнически бюра.
Между другото, сдружението на предприемачите е направило и предварителна подготовка. То е открило едно бюро за обработка на митнически документи и един склад. Но въпреки всичко това не е достатъчно и цялата община, бизнесобщността и сдружението на предприемачите - всички настояват за това решение, като от своя страна се ангажират да осигурят подходящи помещения за бюрото и паркинг.
Затова Ви питам от името на всички тях, господин министър: ще се разпоредите ли в град Панагюрище да бъде открито митническо бюро?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има думата за отговор на актуалния въпрос министърът на финансите господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Опозицията от дясно доста е притихнала, сигурно се бои да не са ни вдигнали рейтинга отново. Но не са.
Извън рамките на шегата. Уважаеми господин Ляков, по повод на Вашето запитване бих искал да Ви предложа следния отговор. Разкритите до настоящия момент митнически бюра в страната са разделени на равномерен принцип, който позволява безпрепятственото митническо оформяне на необходимите документи. Създадени са както необходимите условия за обслужване на фирмите, така и разпределението на бюрата, което позволява това равномерно обслужване.
На този етап не се предвижва разкриването на нови митнически бюра поради следните причини:
На първо място, разкриването на едно митническо бюро е свързано с много средства, които не могат да бъдат заделени от бюджета. В същото време Агенция "Митници" не разполага със собствени средства или със собственост върху сгради, което да улесни разкриването на нови митнически бюра.
На второ място, откриването на ново митническо бюро е свързано и с увеличението на служителите в Агенция "Митници" и по-конкретно в съответната районна митническа дирекция.
Трето, в момента оформянето на митническите документи може да се извършва както в митническото бюро, така и на самия граничен пункт, каквато е и практиката в Европа.
И, четвърто, най-после, тенденцията е за намаляване на митническите бюра като брой, а не за тяхното увеличаване.
Поради горното считам, че на този етап държавата и държавният бюджет не могат да отделят допълнителни средства за разкриването на нови митнически бюра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Велчев.
Господин Ляков, желаете ли думата за реплика? Не.
Преминаваме към актуалния въпрос, отправен от народния представител Муравей Радев също към министъра на финансите господин Милен Велчев.
Господин Радев, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в резултат на поредица скандални уволнения на висши административни служители с доказан професионализъм, Вие разстроихте сериозно работата на Министерството на финансите. Сред хората, които работят в това министерство, днес цари страх и несигурност.
След като, господин министър, съсипахте митниците и блокирахте работата на Държавен вътрешен финансов контрол, сега явно е дошъл моментът и на данъчната администрация. Посегнахте и на главния данъчен директор господин Антон Тончев - човек с безспорен авторитет, доказан професионализъм и политическа безпристрастност.

Моля да ми обясните мотивите си за уволнението на господин Антон Тончев, тъй като не сте благоволили да сторите това в заповедта си, а също така и нормативните основания, на които се позовавате за това уволнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев. Вие винаги сте се придържали към правилника, искам да подчертая това.
Господин министър, имате думата за отговор на отправения към Вас актуален въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Радев, освобождаването на господин Антон Тончев, главен данъчен директор, бе извършено по чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, който изрично подчертава, че правоотношенията с ръководители от рода на директора на Главна данъчна дирекция могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, по негова преценка. Дори само този член от закона ми дава правомощие да освободя господин Антон Тончев от заеманата длъжност, без да занимавам уважаемите депутати с подобни казуси.
Аз бих желал да изложа и още няколко мотива. Високите програмни цели, поставени пред правителството, и новите предизвикателства, които стоят пред нашата икономика, поставят нови задачи пред данъчната администрация, които следва да бъдат решавани по нов тип и с нови кадрови решения, които да са в унисон с тях. Промените в данъчните закони, намаляването на данъчните ставки предполага качествено нов подход от данъчната администрация за увеличаване на събираемите приходи в бюджета. В тази връзка прецених, че господин Тончев не отговаря на тези нови условия.
В същото време през първите девет месеца на 2001 г. се забелязваше трайна тенденция за намаляване на касовите приходи в бюджета, особено от косвените данъци, и увеличаване на сумите по възстановяване на данък добавена стойност и акцизи, което е и една от причините за недостиг на средства в Бюджет 2001. При констатирания икономически растеж приходите от данък добавена стойност и акцизи би трябвало да се увеличават, но на практика отчетните данни за изпълнението на бюджета за тази година сочат точно обратното. Само намаляването на приходите от акцизи вследствие на увеличаването на възстановения акциз е около 9 пъти при увеличаване на внесения акциз само около два пъти. Продължава да се възстановява акциз в големи размери, без да са извършени подробни селективни ревизии и без данъчната администрация да си направи изводи за проблемите, като се мотивира с различните схеми, които се използват. Не са направени съответните съвместни проверки или ревизии, не са локализирани проблемните подразделения и териториални дирекции, в които се забелязва повишаване на сумите за възстановяване в пъти спрямо предходната година. За повечето от тези данни няма разумно макроикономическо обяснение. Явно ръководствата на тези звена бездействат или не предприемат фактически ефективни действия, за да ограничат проблема и да отстранят причините, които го създават.
Очевидно общият извод от изнесеното е неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в бездействие на директора на Главна данъчна дирекция или на действия, които са неефективни. Явно се толерира или не се търси отговорност на служителите от администрацията, които следва да прилагат законите. Ефектът от това бездействие би могъл да създаде предпоставки за допълнителен дефицит през 2002 г., който не е разчетен.
Въпреки всичко това на господин Тончев беше предложено да заеме друг, по негова преценка, пост в данъчната администрация, но за наше съжаление това предложение не беше прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Радев, имате думата за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Велчев, бих запазил част от уважението си, ако поне имахте малко срам към себе си за това, което сега казахте от тази трибуна, ако поне с малко срам бяхте изчели тези неща, които казахте за господин Антон Тончев.
Най-напред, Вие го уволнявате като държавен служител по Закона за държавния служител, а той не е такъв, той не е държавен служител. Там трябва да ползвате Кодекса на труда. Но това Ваше пренебрежително отношение към законите в България вече е известно на всички. Нямах това предвид.
Онова, което преди малко прочетохте и вменихте във вина на този съвършен професионалист, Вие сте го запитали в две страници, поискали сте писмено обяснение от него и той Ви е отговорил в девет страници. Ако аз имам време да Ви прочета този отговор, ще се засрамите, защото всяко едно от Вашите твърдения е пълна нелепица. Мога ли да го прочета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, имате право само на 2 мин.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Добре, тогава, господин министър, не търсете под вола теле! Огромната част от данък добавена стойност се събира от митниците. И ако вие ми говорите за нови назначения, подходящи на вашия екип, какво ще кажете за този "храбър шивач", който съсипа и митниците, и приходите от тях, включително ДДС, за което Вие говорите - Емил Димитров? Вие посегнахте на този доказан професионалист и обидихте цялата данъчна администрация в България, господин министър. Абсолютно тенденциозно и неаргументирано е това уволнение. Вие сам си противоречите.
Вижте какво сте написали в прословутата си "Бяла книга" на стр. 29, цитирам: "Преодоляно е изоставането на приходите през август и септември, за което принос имат предприетите чисто административни мерки и подобрението на работата в данъчната администрация". Както се казва, господин Велчев, коментарът е излишен. По това време директор на Главна данъчна дирекция беше точно господин Антон Тончев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Впечатлявам се от активността на господин Радев при парламентарния контрол. Нямаше да бъде зле, ако той проявяваше подобна активност в началото на годината в посока на предотвратяване на тези негативни явления, които аз описах.
Имам пред себе си заповедта. Всичко е посочено напълно ясно в заповедта за уволнение. Мотивирана е напълно както се полага по закон и аз нямам какво повече да добавя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на земеделието и горите.
Актуален въпрос от народните представители Георги Станилов, Анастасия Мозер, Борислав Китов, Венцислав Върбанов и Моньо Христов към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ОДС): Господин председател, колеги, господа министри! Актуалният въпрос, който е зададен от петима народни представители, включва една тема, която върви в публичното пространство от няколко месеца. Именно затова си позволяваме да се обърнем към министър Дикме да отговори на този въпрос.
Казвам публичното пространство, тъй като за този период от време вместо действия доста често се дават интервюта. И така, в интервю във вестник "Труд" от 4 декември 2001 г. Вие, господин министър, посочвате извършени нарушения и отправяте индиректни обвинения към депутати от БЗНС "Народен съюз". Цитирам част от изречението: "13 масивни двуетажни сгради, цели дворци са вдигнати от един известен депутат мозерист върху земи на лесничейството в Несебър, като е учредено безвъзмездно право на строеж".
Господин министър, от името на депутатите, които бяха изредени току-що, а и от наши колеги от бившето Народно събрание, Тридесет и осмото Народно събрание, ние Ви призоваваме да назовете името на депутата, настоящ или бивш. Настояваме да представите договора за сделката за безвъзмездното учредено право на строеж, както и кадастралните номера на терена. Очакваме Вашия отговор. Надяваме се, че той ще бъде точен.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
За процедура има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искам да направя процедурно предложение от името на НДСВ за удължаване на пленарното време до 16,00 ч.
И още едно процедурно предложение ще направя, което моля да бъде прогласувано - за едно извънредно заседание в утрешния ден от 9,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
2. Второ четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
3. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по кредитно споразумение между НЕК и Европейската банка за финансиране на проекта "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система Енергия 2".
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
6. Първо четене на законопроекта за туризма.
7. Първо четене на законопроекта за измерванията.
8. Първо четене на законопроекта за изменениe на Закона за занаятите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, има направени две процедурни предложения.
Подлагам на гласуване направеното първо процедурно предложение за удължаване на днешното ни работно време с два часа, тоест до 16,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 119, против 10, въздържал се 1.
Предложението за удължаване на днешното пленарно заседание до 16,00 ч. е прието.
Моля, гласувайте второто процедурно предложение - утре, на 22 декември, да се проведе извънредно заседание от 9,00 ч. с дневен ред така, както беше предложен от народния представител Владимир Дончев.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 114, против 16, въздържал се 1.
Процедурното предложение на 22 декември, утре, от 9,00 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание с така прочетения дневен ред от народния представител Владимир Дончев е прието.
Продължаваме нашата работа.
Имате думата, господин министър, за отговор на актуалния въпрос, развит от народния представител Моньо Христов.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Христов, уважаеми господин Китов, уважаеми господин Върбанов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам първо да благодаря за отправения въпрос от вас, защото по такъв начин, чрез отговора на този въпрос обществото ще получи една по-голяма публичност за нещо, което е написано в Бялата книга, но то може би не е имало възможност да го прочете.
Преди да отговоря, мислех да си подредя изказването, но в крайна сметка взех решение да отговоря на вашия въпрос чрез това, което е написано в Бялата книга.
Уважаеми дами и господа, в Бялата книга, в т. 4 - "Горски сектор" е написано следното, в което се състои и моят отговор на вашия въпрос. По отношение на основните нарушения, право на ползване, най-чести нарушения са регистрирани в района на Държавно лесничейство Несебър. В почти всички случаи земите са отпускани на физически лица за отдих срещу символично заплащане от 50 ст. за кв. м. Особено фрапантен е случаят за ползване върху 10 774 кв. м земя в района на Самоков, освен Несебър.
Основното, за което задавате въпроса - за правото на строеж. Националното управление на горите е учредявало право на строеж върху земи от държавния горски фонд на физически и юридически лица, несвързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, без изключване на терените от Държавния горски фонд. Отново най-много нарушения са регистрирани на територията на Държавно лесничейство Несебър. Цените варират средно около 1 лв. на кв. м, въпреки че в някои случаи се предоставя правото на строеж на цели туристически комплекси. Например с договори от № 375 до 378, подписани на 5 декември 2000 г., Националното управление на горите учредява възмездно право на строеж на физически лица върху земя от Държавния горски фонд от Държавно лесничейство Несебър в размер общо до 930 кв. м на 13 масивни двуетажни сгради, отдаване и възмездно право на строеж върху земя от лесопарковете като "Несебър" и "Беленска гора". При издаването на всички заповеди за учредяване право на ползване върху площи от Държавния горски фонд на физически и юридически лица за стопански цели не е подхождано с провеждането на търг или конкурс. Тези заповеди са издадени в нарушение на процесуалните разпоредби на действащото законодателство, поради което на основание чл. 41 от Закона за административното производство са нищожни.
Цитираните договори са незаконосъобразни поради неспазване изискванията на чл. 81, алинеи 1 и 2 от Закона за горите и чл. 140, ал. 3 от правилника за неговото приложение.
Уважаеми дами и господа! Всичко, което е написано в Бялата книга, е просто преписано от акта за констатации на Сметната палата, в който чета: "С договори №№ 375 до 378 от 5 декември 2000 г. Националното управление на горите учредява възмездно право на строеж на физически лица върху земя от Държавен горски фонд от Държавно лесничейство Несебър в размер от 100 до 930 кв. м на масивни двуетажни сгради, 13 бр.
Цитираните договори са незаконосъобразни и поради неспазване на изискванията на чл. 81, ал. 1 и 2 от Закона за горите и чл. 140, ал. 3 от правилника за приложението му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Китов.


БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Ние не възразяваме в един хубав ден да се обсъди и Бялата книга, даже Ви правим това предложение. Но нашият въпрос е съвсем друг. Във Вашето изказване Вие цитирате и уронвате престижа на 7 души. Дали са безвъзмездни или са нищожни тези договори, честно да Ви кажа, мен не ме интересува, защото аз там нямам нищо. Но хората ме питат и аз ще бъда принуден заедно с моите колеги, след като не назовахте никое име, да търсим нашите права в съда. Защото вместо да вършите наистина това, за което сте избран, и се надявам да го правите, Вие се занимавате с неща, които уронват престижа на народните представители. И след като тук пред пленарната зала Вие не посочихте дори едно от тези имена, за да си търси той правата, ние Ви заявяваме, че групово ще търсим нашите права в съда. Защото Вие уронвате нашия престиж по един несъобразим начин с поста, който заемате. И това Ви го казвам с една болка, защото ако в крайна сметка не сте искали да кажете така, ако сте казали друго или то е написано не както трябва, поне би следвало да поднесете извинения, след като Вие много добре знаете, че нито бивш, нито настоящ депутат няма тези 13 сгради, не е участвал в тези сделки. В този случай аз очаквах съвсем честно и приятелски от Вас да направите едно извинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Китов, аз не знам при условие, че няма за какво да се притеснявате, за какво се притеснявате? Но аз исках да Ви спестя някои неща. След като желаете обаче, ще ги кажа в цифри.
Със Заповед № РД 461372 от 18 октомври 2000 г. е учредено възмездно право на строеж, не искам да цитирам името на лицето, заповядайте, аз ще Ви го дам, ще Ви дам номера на заповедта, тя не е тайна, но заради уважение към самото лице няма да го цитирам, в Несебър в размер на 130 кв. м за строителство на масивна сграда с общо застроена разгърната площ 130 кв. м. цената на правото на строеж е, забележете, в размер на 20,93 лв., под 20 стотинки за квадратен метър. На същото лице със Заповед № РД 461369 от 17 октомври 2000 г. на същото лице са отстъпени 350 кв. м за строителство на 7 броя масивни двуетажни сгради срещу отстъпеното право на строеж. След връщане на заповедта е наредено да бъдат заплатени 130,74 лв., което представлява под 40 стотинки на квадратен метър.
Уважаеми дами и господа! Зад това, което аз казвам, винаги стоят факти. Зад това, което казвам, стоят не само факти, но и конкретни документи, които са подписани.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС, от място): Името!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз мисля, че отговарям много достойно на Вашия въпрос.
По отношение на казаното от мен аз нося пълна и морална, и юридическа отговорност. Аз винаги знам това, което казвам, къде го казвам и как го казвам. Може би Вие е трябвало да направите един разговор преди да зададете този въпрос с журналиста, който е провел интервюто с мен. Но е явно, че сте сгрешили. Аз Ви благодаря обаче, че обществото сега има случай да получи знание за това, за какво става въпрос, като получите един ясен и конкретен отговор на този въпрос за какво и на кого са дадени тези неща.
Но, господин Китов, аз искам да Ви кажа нещо. Аз вярвам на българските журналисти, защото българските журналисти през последните 12 години, за разлика от доста политици, бяха единственият и неотменен коректив на властта. Аз им вярвам и им вярвам повече, отколкото на някои политици. (Ръкопляскания.)
По отношение на заплахата, аз нямам някакви притеснения и нямам гузна съвест. Може би вие трябва да бъдете притеснени от един друг факт, който вчера е получен и всички тези материали не с мое искане, не с мое решение, а с решение на Сметната палата от вчера са предадени на Главната прокуратура. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Коста Костов да зададе своя актуален въпрос към министър Дикме.
КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят актуален въпрос се отнася до следното. Става въпрос за продажба на забранени препарати в специализираната ветеринарна мрежа.
Уважаеми господин министър, с Ваша Заповед № РД 098401 от 22 август 2001 г. във връзка с епизоотичната обстановка по отношение на заболяването фонгиформ на енцефелапатия по говедата ("луда крава") се забранява вносът на редица засегнати от това заболяване, между които и Чешката република. Бях информиран от стопани-свинепроизводители, че в специализираната търговска мрежа на страната се разпространява серум срещу едемна болест по прасетата, внос от Чешката република, който може да се окаже източник за възникване на това заболяване и в нашата страна.
Споделяйки тяхната тревога, се консултирах със специалисти и установих, че този говежди серум е "Колибасан" - серум против коли-инфекции, произведен от "Биовета" - Ивановице на Хана в Чешката република. За мен възникнаха няколко въпроса.
Първо, защо след като са забранени с т. 3 от горецитираната заповед всички продукти от органи на преживни животни, продължава продажбата на "колибасан" във ветеринарните аптеки и складове на едро?
Второ, защо Националната ветеринарномедицинска служба не си е свършила работата по изземването на тези лекарства от търговската мрежа?
И трето, възможно ли е осъществяването на внос и след обнародването на Вашата заповед?
Уважаеми господин министър, след като почувствах особената тревога сред специалистите, моля да ми отговорите основателни ли са техните, а вече и моите притеснения, че няма достатъчно надеждни прегради за проникването на болестта "луда крава" и в България?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Аз благодаря, че задавате един въпрос, който е актуален за цялото българско общество.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се разрешава производството, вносът, продажбата и употребата само на регистрирани от Националната ветеринарномедицинска служба ветеринарномедицински препарати. За всяка календарна година Националната ветеринарномедицинска служба издава ветеринарномедицинско разрешително за внос съгласно чл. 44 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, при условие че ветеринарномедицинските препарати са регистрирани за употреба в Република България.
На основание чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност министърът на земеделието и горите по предложение на Националната ветеринарномедицинска служба издава заповед за забрана на вноса, износа и транзита на обекти по чл. 42, ал. 1, в това число и на ветеринарномедицински препарати, когато съществува опасност за здравето на хората и животните и чистотата на околната среда.
Разрешителното за внос на препарата "Колибасан" е издадено от Националната ветеринарномедицинска служба с № 7-681 на 23 януари 2001 г. Има издадена разрешително за продажба № 133 от 12 март 2001 г. от Института за контрол на ветеринарномедицински препарати. За всеки конкретен внос на ветеринарномедицински препарати Националната ветеринарномедицинска служба издава удостоверения за внос, а за конкретния случай е издадено такова с № 000489 от 8 октомври 2001 г. и е съобразено с долуцитираната заповед, подписана от моя страна.
Със Заповед № РД 09841 от 22 август 2001 г., т. 3, се забранява вносът на биопрепарати, ваксини, хормонални препарати, биостимулатори, алергени, козметични препарати и други продукти, използвани във ветеринарната медицина, приготвени от органи на преживни животни, произхождащи от страни по т. 1 и т. 2, в това число и от Чешката република. В биопродукта "Колибасан", произведен от "Биовета" - Ивановице на Хана, няма вложени суровини и продукти от преживни животни с произход от Чешката република, което е потвърдено и гарантирано от чешките ветеринарни власти с ветеринарни сертификати № 654 от 26 септември 2001 г., заверен и подпечатан от д-р Милан Сенал, и № 7240909 от 2001 г., заверен и подпечатан от д-р Куна от ветеринарната служба на Чешката република, Прага.
Въз основа на представените гаранции от чешките ветеринарни власти Националната ветеринарномедицинска служба счита, че вносът и употребата на препарата "Коливосан" не крие риск за разпространение на така наречената болест "луда крава".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Господин Костов, ще се възползвате ли от правото си на реплика?
КОСТА КОСТОВ (НДСВ, от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият въпрос към Вас, господин Дикме, отпада, тъй като народният представител Георги Божинов не е в София. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Има думата господин Коста Цонев да развие актуален въпрос към министъра на културата господин Абрашев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Иво Атанасов - народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България и господин Коста Цонев - народен представител от Парламентарната група на НДСВ на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме актуален въпрос за реконструкцията и модернизацията на Народен театър за младежта - София, който касае министъра на културата господин Абрашев.
Уважаеми господин министър, почти 15 години Народният театър за младежта - София, произвежда своя културен продукт под чужда стряха, докато сградата му на бул. "Дондуков" № 8-10 се руши поради недостиг на средства, с които Министерството на културата да завърши реконструкцията на Народния театър за младежта - София.
След приключване на проучвателните и проектантски процедури от 1991 г. до първата половина на 1997 г. Министерството на културата ежегодно предвижда финансиране и изпълнява предвидените годишни строителни задачи на обекта. Въпреки недостатъчното и неритмично финансиране е изградена метална конструкция и покривна плоча на нова сцена, изпълнена е стоманобетонова конструкция, покривна метална конструкция и обшивка, реконструирани са фоайето и битовата част, изградени с покривна плоча и топлоизолация до кота 9,20. Изградена е стоманобетонова конструкция, включително стълбищната клетка и асансьорната шахта, а също така са предадени в завършен вид помещенията на четвъртия и петия етаж.
От средата на 1997 г. на обекта не се работи, като строителят извършва само водочерпене. Въпреки че строителството е спряно на етап груб строеж, не са предвиждани и не са отпускани средства за консервация на завършените видове работи. В резултат на дълготрайното прекъсване на строителството (последната заповед е от 03.04.1996 г.), без необходимите консервационни мерки, носещата конструкция е подложена на пряко въздействие от атмосферните влияния, което компрометира и прави негодни за експлоатация важни възли и детайли от обекта.
Особено тревожно е положението с репетиционната зала и склада за декори, тъй като изпълнените през 1990 г. анкерни устройства към сградата на Държавен архив, са силно корозирали и ако не се изградят стените, съществува опасност цялостното укрепване преди години да бъде компрометирано.
Въпреки многобройните тревожни сигнали, постъпили при министър Москова, обектът остана без внимание до последното заседание на кабинета на господин Иван Костов, когато с Решение № 581 от 16 юли 2001 г. Министерският съвет решава да замени недвижими имоти - частна държавна собственост срещу завършване на реконструкцията на сградата на Народния театър за младежта от фирма "Рапид" ООД, София.
Пожарът в сградата на Студентския дом - София, извади още веднъж Младежкия театър на улицата.
Актуалният въпрос към Вас, господин министър е: какви са досегашните действия на Министерството на културата по това Решение № 581, търсени ли са алтернативни източници за финансиране на строителството, какви са сроковете, в които Народният театър на младежта може да прекрати тъжното си скиталчество по чужди сцени и да се върне в своя дом, където поколения български творци блестяха с таланта си и актуалната си детско-младежка тематика на своя репертоар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа Атанасов и Цонев! Един от проблемите, които новото ръководство на Министерството на културата наследи, е този за реконструкцията и модернизацията на Народния театър за младежта в град София. Предвидените по правилника на Народното събрание пет минути вероятно няма да ми стигнат, тъй като въпросът е много обширен, но аз ще се опитам да съкратя първата част, защото проследявам тези действия още от построяването на театъра през 1938 г. и първите реконструкции през 1945 г. Минавам направо към последното десетилетие.
Активни строителни действия са били осъществявани до 1991 г., а от края на 1996 г. на обекта се извършва само водочерпене, защото той се пълни с вода, която трябва да се махне оттам.
И така, към днешна дата на обекта са изпълнени противоземетръсните работи - шайби, фуги и торкретиране на стените, извършени са и основни строителни работи - изкопи, бетоново строителство, зидарии, нов покрив, тоест полузавършен е така нареченият "груб строеж". В момента главната сцена в частта й отредена за долна сценична механизация и оркестрината се заливат с вода, идваща от подпочвени води и водосбор от покрива. Липсва канализация и електрическо захранване по етажите на реконструираната част.
Ръководството на Младежкия театър многократно е алармирало за проточилото се строителство, за липсата на нормални условия за работа и за опасностите от незавършването на строително-монтажните работи в центъра на София, на 100 метра от сградата на Министерския съвет.
Ето защо няма министър на културата след 1991 г., който да не се е занимавал с проблемите на театъра. Предишното ръководство на Министерството на културата не прави изключение. Заварило един сериозен проблем, това ръководство се е опитало да го реши в края на управлението си. С писмо от 16.10.2000 г. съветникът на ексминистър Емма Москова госпожа Величка Филипова е сезирала Дирекцията за национален строителен контрол за тревожното състояние на обекта, в резултат на което е била назначена техническа експертна комисия, която да извърши преценка на аварийното състояние на строежа на бул. "Дондуков" № 8-10, където се намира сградата на Младежкия театър.
Комисията е установила състоянието на обекта и е излязла със заключение на 23.10.2000 г., съдържащо съответни препоръки. Комисията е съставила протокол за проучване и документиране на предаварийното състояние на строежа. Констатирано е, че в резултат от продължителното прекъсване на строителството, тоест повече от три години, без извършване на консервационни мероприятия, са настъпили съществени повреди на някои конструктивни елементи.
По-нататъшното развитие на тези негативни процеси може да се окаже твърде опасно за носещата способност и дълготрайност на засегнатите конструктивни елементи. Укрепителната конструкция на фундаментите на съседната сграда на ул. "Малко Търново" - понастоящем сграда на Държавния архив - е с проблеми в главите на анкерите. Тревожно е положението с репетиционната зала и склада за декори, тъй като изпълнените през 1990 г. анкери към съседната сграда са приплъзнали и силно корозирали, така че, ако не се изпълнят стените, има опасност да бъде компрометирано цялостното укрепване, изобщо сградата да се срути.
Вероятно заради бюджета, който винаги недостига, ексминистърът Емма Москова и нейният екип са се насочили към решаване на проблема чрез намиране на фирма, която да дострои Младежкия театър, срещу което да получи в собственост имоти и вещни права, представляващи частна държавна собственост. Идеята не е нова. И други министри преди това са се опитвали да правят нещо подобно, но без успех, било заради динамично променящото се законодателство, било заради несериозни намерения от страна на фирмите, желаещи да строят, било заради съмнение в прозрачността на сделката. За осъществяване на идеята си предишното ръководство на Министерството на културата е извършило серия от последователни действия, чиято крайна цел е била да се намери инвеститор, който да довърши строителството срещу получаване на имоти частна държавна собственост.
Така в края на 2000 г. е бил изготвен проект за преустройство и актуализация на Театъра на младежта, който проект удовлетворява специфичните нужди за осъществяване на ползотворна театрална дейност и представлява адаптация на основния проект чрез намаляване на площите и броя на местата за зрители от 1200 на около 350-360.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще Ви помоля по-динамично, господин Абрашев, защото времето изтича.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Съкращавам една известна част, защото явно времето тече.
Има едно Решение № 581 на Министерския съвет на България, прието на заседанието му от 16 юни 2001 г. Решението е прието въз основа на доклада, внесен от госпожа Емма Москова - бивш министър на културата, и господин Евгени Чачев - бивш министър на регионалното развитие и благоустройството, и се отнася до замяна на недвижими имоти на основание чл. 47 от Закона за държавната собственост.
След пожара, който е известен на всички, този въпрос стана особено актуален. От всичко е видно, че причината решението да не проработи не е в сегашното ръководство на Министерството на културата. Решение № 581 от 16 юли 2001 г. нито е законосъобразно, нито прозрачно, нито се предхожда от процедура, предоставяща гаранции, че с изпълнението му сделката ще бъде успешно финализирана. Защото в случая става въпрос за сделка, по силата на която Министерският съвет заменя имоти частна държавна собственост, включително право на надстрояване на трети етаж и право на надстрояване на четвърти етаж от съществуващата сграда срещу реконструираната сграда на Младежкия театър от фирма "Рапит" - София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, по-бързо, господин Абрашев, защото вече сме доста напреднали във времето.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Намирам се вече във финала.
Какво следва от това? Ние предлагаме две възможни решения. Едното е по-оптимистично, другото - по-песимистично. Оптимистичният вариант е да се довърши строежът на Младежкия театър, да се отпуснат целеви средства от държавния бюджет и по реда на Закона за обществените поръчки да се избере фирма-изпълнител с доказан опит. Това ще струва около 3 млн. лв.
По-малко оптимистичният, но крайно наложителен в момента вариант, е спешно да се осигури сумата от около 250 хил. лв. за преодоляване аварийния характер на ситуацията. Парите са жизнено необходими, за да се хванат основите на склада, където са декорите, и разширението на сцената.
Разбира се, Министерството на културата е отворено за всякакви други предложения и алтернативни източници.
Що се касае до Решение № 581 на Министерския съвет, становището на министерството е да не се комплицира повече ситуацията и да се предприемат действия за иницииране на отмяната на това постановление, защото това е разковничето на всичко. Другото е вече намиране на средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Цонев. Но моля Ви се, съобразявайте се с времето и двамата. Имате две минути за реплика.
Заповядайте, господин Цонев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Господин министър! Спомням си, че когато правихме бюджета на Министерството на културата, Вие обещавахте най-тържествено една цифра, която ни смая, но ние ръкопляскахме - 3 на сто. Защото Вие не бяхте съгласен по никакъв начин с това 0,3. Истината всички я видяха. В момента Министерството на културата е с бюджет 0,7 на сто. Вие обещавате някакви 3 млн. лв., които бюджетът трябва да отпусне за Министерството на културата. Гледайки бюджета, гледайки всички пера, аз смятам, че това почти е невъзможно. И ако Вие решите да дадете целия бюджет на Министерството на културата за построяване на Младежкия театър, това значи Вие да не можете да финансирате абсолютно нито една от тези институции, които зависят от Министерството на културата. Аз много Ви моля да намерите друг начин - дали чрез фирма, дали чрез замяна на държавно-частните апартаменти, които се намират във фасадата на "Дондуков", за да могат нещата да се оправят. Ето, "Рапит" искаше 3 млн. лв., насреща получаваше 2 млн. лв. от тези сгради - тези три етажи, които има на фасадата на "Дондуков", и този 1 млн. лв., който той трябваше да даде, щеше да си го получи от всички тези наеми, които, като възстанови тази жилищна площ, се получават и от магазините, и от жилищната площ. А иначе нашият бюджет по никакъв начин не може да отпусне 3 млн. лв.
Тоест, ние само ще си говорим тук, а Младежкият театър ще продължава да бедства. Моля Ви, вземете енергични, конкретни, действени мерки, които да свършат работа. Иначе ние сме свикнали да слушаме много думи, но файда от тях няма. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Ще се възползвате ли от възможността за дуплика?
Заповядайте, господин Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Правилно е, че на хората са омръзнали думите, искат да гледат делата. Искам да ви уверя, че твърде много правим по този въпрос. Не искам да навлизам в подробности, защото преди да се намерят парите всяко обещание би увиснало във въздуха.
Но искам да ви кажа, че по въпросното Решение № 581 има още една страна, която отговаря за това. Това е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което трябва фактически да се грижи също така за този обект. Там е и нашата надежда. Дали ще намеря 3 млн. лв. - ще се опитам, но вероятно господин Цонев е прав, че 3 млн. лв. са доста много. А що се отнася до бюджета, който ние сме получили, мисля, че на всеки е ясно, че бюджетът не се отчита абстрактно, а се отчита според брутния вътрешен продукт. Ако кажете 0,2 от един голям брутен продукт, може да бъде много повече от 0,9, защото той не е абсолютна стойност.
Така че по отношение на бюджета, мисля че Министерството на културата получи толкова много, колкото никога не е получавало, но, разбира се, недостатъчно.
Ние ще продължим да търсим алтернативни средства, защото и най-големият бюджет да получим, той никога няма да стигне. Това е очевидно ясно, това е просто една аксиома. Но трябва да се търсят алтернативи. А те са в закона, в работата, която трябва да се извърши.
И така, Младежкият театър е една от най-големите наши грижи и ви уверявам, че ние няма да се откажем да се реши този въпрос - дали изведнъж или на части, но поне да започне да се решава, за да може обществото да има някаква увереност в това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абрашев.
Преди да дам почивка от половин час искам да поканя народните представители от името на госпожа Мингова и новоизбрания министър Милко Ковачев в Клуба на народния представител на чаша шампанско. Заповядайте.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме с § 68 от проектозакона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Има думата господин Хасан Адемов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
По § 68 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следния окончателен текст:
"§ 68. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Данните за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3 се водят в отделен регистър и се предоставят по ред, определен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 68 има ли становища, възражения, изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 68, подкрепен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По текста на § 69 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага окончателен текст на § 69:
"§ 69. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Когато размерът на пенсията е до 20 на сто от социалната пенсия за старост, сумата се изплаща на пенсионера наведнъж или разсрочено при придобиване на правото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 70 и 71?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По тях няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Спокойно можем да продължим по тях, защото няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
"§ 70. В чл. 139, ал. 1, т. 2 думата "разрешение" се заменя с "решение".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 70.
"§ 71. В чл. 142, ал. 1, т. 2 след думите "намалена работоспособност" се добавя "над 70,99 на сто".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По параграфи от 69 до 71 включително има ли становища, изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок трите параграфа - от 69 до 71.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграфите се приемат единодушно.
Заповядайте, господин Адемов, има едно предложение на народния представител Емилия Масларова.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател. Тези предложения на госпожа Емилия Масларова и на господин Димитър Димитров са идентични по принцип и касаят създаването на специален фонд - тема, по която вече гласувахме и такъв фонд не създаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вярно е, че това за втори път се повдига. Но така или иначе, нека да дадем възможност на предложителите, на вносителите на тези предложения. Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с един проблем, който възниква сега от 1 януари 2002 г., когато задължителното допълнително пенсионно осигуряване влиза в сила. Имаме предвид това, че част от специалните министерства, ведомства и служби, чиито заплати са по специален режим, малко или много по-трудно биха се ориентирали към доброволните пенсионни фондове. Там се създава едно напрежение.
И имайки предвид тези средства по същата схема, по която са създадени доброволните пенсионни фондове, дружества, т.е., Агенцията за пенсионни дружества, да отделим в НОИ такъв фонд, в който да се натрупва така наречения "втори стълб" за специалните и секретните служби и той да се използва по същия начин. Това беше с оглед да улесним работата и на доброволните дружества, и на Националния осигурителен институт, за да не се създават някои от колизиите, които много преди да влезе този законопроект, ние решихме в комисията и между дружествата и Националния осигурителен институт.
Но след като се е приел общият текст, явно, че ще мислим по тези въпроси с работните групи и ще търсим начин за спешно и най-благоприятно решаване на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз, госпожо Масларова.
По този начин считам, че Вие оттегляте своето предложение?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Тези предложения са идентични с предложенията на народния представител Димитър Димитров. Благодаря Ви много.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "§ 72. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "чл. 6, ал. 3, т. 1" се заменят с "чл. 6, ал. 3".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 и § 9, ал. 2 и 3".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 72 има ли становища, съображения? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията § 72.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 73 има направени две предложения - от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, които са идентични и не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следния окончателен текст:
"§ 73. В чл. 159, ал. 3 думите "10-дневен срок" се заменят със "срок до 30 дни"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Този текст, всъщност, е едно идентично предложение от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, макар че е написано на два пъти.
Госпожо Масларова, господин Димитров, искате ли да вземете отношение? Оттегляте ли предложението?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте. Благодаря Ви.
Моля, гласувайте тогава подкрепения от комисията текст на § 73.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Параграф 73 се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "§ 74. В § 1 т. 3 се изменя така:
"3. консолидираният бюджет на Държавното обществено осигуряване включва бюджетите на фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Безработица", фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" и бюджета на Националния осигурителен институт"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 74 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за § 74, който е подкрепен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно, благодаря.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
По § 75 има направено предложение от народния представител Атанас Василев:
"§ 75. В § 4, ал. 4 думите "по ал. 1 и 2" се заменят с "по ал. 1, 2 и 3".
Комисията подкрепя предложението за окончателен текст на § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 75 има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепеният от комисията вариант на § 75.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстът се приема. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 76 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 76:
"§ 76. В § 5 ал. 2 числото "0,5" се заменя с "0,3".
§ 77. В § 5а думите "са върху избран осигурителен доход от половин до десет минимални работни заплати за страната" се заменят с "са върху осигурителен доход , който не е по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа - 76 и 77, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване двата текста на § 77 и § 77, с текстовете на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно. Благодаря ви.
За да докладвате § 78, заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"§ 78. В § 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4 след думата "пенсии" се добавя "за старост".
2. Създава се ал. 6:
"(6) До 31 декември 2003 г., включително размерът на получаваните една или повече от една пенсии, без добавките към тях, за лицата по чл. 69, ал. 3 не може да надвишава петкратния размер на социалната пенсия за старост"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 78.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
Параграф 78, т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Има ли желаещи за изказване по § 78?
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Народният представител Росица Тоткова оттегля предложението си. Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други становища или желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 78 така, както е предложен от вносителя и е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно. Благодаря.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В следващите параграфи - 79, 80, 81 и 82 няма направени предложения. Ако ми позволите, ще ги прочета заедно:
"§ 79. Параграфи 10 и 11 се отменят".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 79.

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ".

Комисията подкрепя текста на заглавието.
"§ 80. Член 110, ал. 11 се прилага и за събраните суми по актове за начет, съставени преди 1 януари 2000 г.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80.
"§ 81. (1) Вземанията и задълженията за изплащане на обезщетения и помощи за безработица и за надвнесени осигурителни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица" преминават към фонд "Безработица".
(2) Отпуснатите към 31 декември 2001 г. парични обезщетения и помощи за безработица се изплащат в размерите и сроковете, предвидени в отменените глава четвърта, раздел lll от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
(3) Осигуряването за безработица за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3 започва от 1 януари 2003 г.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81.
По § 82 има направено предложение от народния представител Хасан Адемов, което е прието от комисията.
Комисията подкрепя предложението и предлага следния окончателен текст за § 82:
"§ 82. (1) До 31 декември 2003 г., включително паричните обезщетения за безработица по глава четвърта "а" се отпускат и изплащат от Агенцията по заетостта.
(2) До 31 декември 2003 г., включително паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с решение на ръководителя на териториалното поделение на Агенцията по заетостта.
(3) До 31 декември 2003 г., включително възстановяването на получените парични обезщетения за безработица в случаите по чл. 54е и чл. 54ж, ал. 2, става въз основа на решение на ръководителя на териториалното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Решенията по ал. 2 и 3 се обжалват в съда по реда на Закона за административното производство.
(5) Териториалните поделения на Агенцията по заетостта са длъжни да представят ежемесечно на съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт цялата информация за лицата, получаващи обезщетение за безработица и за размера на обезщетенията.
(6) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт извършват проверка на данните и превеждат на съответните териториални поделения на Агенцията по заетостта дължимите суми за изплащане на обезщетенията за безработица и за пощенските такси.
(7) Териториалните поделения на Агенцията по заетостта се отчитат пред съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт за извършените плащания до края на всеки месец.
(8) До 31 декември 2003 г. нарушенията на глава четвърта "а" от лицата, получаващи обезщетение за безработица, се установяват с актове, съставени от длъжностните лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта или от упълномощено от него длъжностно лице по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Колеги, имате пред вас текстовете от § 79 до § 83 в окончателната редакция, предложени от комисията.
Има ли становище или възражения по тях? Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок трите параграфа - от 79 до 83, включително.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат единодушно. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Адемов, за да докладвате чл. 83.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
"§ 83. Министърът на труда и социалната политика и управителят на Националния осигурителен институт определят обхвата и реда за преминаване на материалните активи и човешките ресурси от Агенцията по заетостта към Националния осигурителен институт заедно с необходимата им издръжка".
Има предложение на народния представител Росица Тоткова:
"В § 83 изразът "материални активи и" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 83, госпожо Тоткова, оттегляте ли предложението си? Добре, благодаря Ви.
Народният представител Росица Тоткова оттегля предложението си.
Имате ли възражения по предложения текст, който е подкрепен от комисията? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 83, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Ако с тези темпове работим, ще изпълним само за пет дни цялата си програма за цялата година! (Весело оживление в залата.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Защото в комисията сме работили добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат единодушно. Благодаря ви.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Следващите параграфи - 84, 85, 86, 87, 88 - по тях няма направени предложения. Предлагам да ги изчета и да ги гласуваме ан блок.
"§ 84. (1) До 31 декември 2002 г. осигурителни вноски за фонд "Пенсии" се внасят върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. В същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка. Върху паричните обезщетения за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане не се внасят вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(2) За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2002 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност и бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение и върху което са дължими или внесени осигурителни вноски по ал. 1.
(3) При отпускане на пенсии, ако е включен период от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2002 г., през който лицата са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84.
"§ 85. Сумите по разпореждания, издадени на основание на отменените параграфи 10 и 11, се дължат за периода до 31 декември 2001 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85.
"§ 86. Пенсиите на учителите, изплащани от Учителския пенсионен фонд и отпуснати до 31 декември 2001 г., се преизчисляват по реда на § 5, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86.
По § 87 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следния окончателен текст на § 87:
"§ 87. До 31 декември 2002 г. Националният осигурителен институт осъществява дейността по чл. 123 за кадровите военнослужещи, за държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, за лицата по § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и за служителите на Националната разузнавателна служба.
§ 88. В чл. 164, ал. 5 от Кодекса на труда думите "в размер на 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната" се заличават."
В този член има изброяване на броевете на "Държавен вестник", в които е обнародван Кодексът на труда. За тези броеве справка може да се направи в екземпляра от доклада на комисията по Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, който е приложен към стенографския протокол.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи от 84 до 88 включително има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 84 до 88, включително с текстовете на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат единодушно, благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"§ 89. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24:
а) създава се нова т. 5:
"5. такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски от Националния осигурителен институт; размерът на таксата се определя като процент от приходите от здравноосигурителни вноски по реда на Кодекса за задължителното обществено осигуряване;";
б) досегашната т. 5 става т. 6.
2. В чл. 40:
а) в ал. 1, т. 8 думите "фонд "Професионална квалификация и безработица" се заменят с "фонд "Безработица";
б) навсякъде в текста думите "двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната", се заменят с "минималния размер на осигурителния доход, определен с Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване", думите "еднократния размер на минималната работна заплата, установена за страната" се заменят с "половината от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване", а думите "10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната" се заменят с "максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване"."
Предложение на народния представител Анелия Атанасова:
В § 89, в т. 1, буква "а", текстът след думата "институт" да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89 с приетото предложение.
"§ 90. В чл. 233, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България думите "специализираните звена на Министерството на труда и социалните грижи по места" се заменят със "съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90.
"§ 91. В Указа за насърчаване на раждаемостта се правят следните изменения:
1. В чл. 1, ал. 1 думите "една минимална месечна работна заплата" се заменят със "100 лв.", думите "две минимални месечни работни заплати" се заменят с "200 лв." и думите "две и половина минимални месечни работни заплати" се заменят с "250 лв.".
2. В чл. 3а думите "минималната месечна работна заплата, установена за страната" се заменят със "100 лв.".
3. В чл. 3б думите "минималната месечна работна заплата, установена за страната" се заменят със "100 лв.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По параграфи от 89 до 91 така, както бяха предложени от комисията, има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 89 до 91.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат единодушно, благодаря ви.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложение на народния представител Марина Василева за създаване на § 91а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 91а:
"§ 91а. До 31 март 2002 г. отпускането и изплащането на пенсиите може да се извършва срещу представяне на паспорти, издадени по реда на отменения Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (обн. "Държавен вестник", бр. 100 от 1980 г., изм. бр. 11 от 1998 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Можете да докладвате и § 92, защото по него няма никакви предложения.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря господин председател.
"§ 92. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г., с изключение на § 16."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, но тук господин Атанас Василев иска да направи едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, разбира се. Това са двата текста, по които последно ще дебатираме - по § 91а и § 92.
Заповядайте, господин Василев, имате думата.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз предлагам в § 92 думите "с изключение на § 16" да се заличат, да отпаднат. Параграф 16 се отнасяше до приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване като част от консолидирания държавен бюджет. Държавният ни бюджет вече е приет. При това положение няма никакъв смисъл отлагането на влизането в действие на § 16. То се обезсмисля, тъй като консолидираният бюджет, част от който е и бюджетът на общественото осигуряване, ще влезе в сила заедно с общия държавен бюджет от 1 януари 2002 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Други желаещи за изказване? Няма.
Най-напред подлагам на гласуване § 91а, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 91а.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Сега подлагам на гласуване § 92, като обръщам внимание на казаното от проф. Василев, че отпада необходимостта да се изключи § 16 поради това, че е приет Законът за бюджета. Тази промяна трябва да се направи в § 92 и § 92 да гласи: "Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.".
Моля, гласувайте финалната разпоредба - § 92 от закона.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, а с това и целият закон.
Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, от името на ръководството на комисията и лично от мое име ми позволете да благодаря на колегите народни представители, да благодаря на вносителите от Министерството на труда и социалната политика и на всички колеги от Комисията по труда и социалната политика, на социалните партньори и на Консултативния съвет по законодателството за това, че в рамките на тези два месеца успяхме да стигнем до финалната права и да приемем тези социални закони. Още веднъж ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Адемов. (Ръкопляскания.)

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Продължаваме работата, която бяхме започнали преди няколко дни.
Господин Дончев, заповядайте.
Стигнали сме до чл. 35.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Комисията не приема предложението на господин Сендов по чл. 35 и предлага чл. 35 от законопроекта да стане чл. 11 със следната редакция:
"Председателят на комисията:
1. организира и ръководи дейността на комисията съобразно закона и решенията на комисията и отговаря за цялостното изпълнение на задълженията й;
2. представлява комисията пред трети лица;
3. назначава и освобождава държавните служители и сключва и прекратява трудовите договори на служителите по трудови правоотношения от администрацията на комисията."
Предложението на господин Сендов беше във връзка с квалификацията "правоспособен юрист". Този въпрос всъщност беше изчистен при предишния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е вярно, но въпреки това ще си позволя да го гласувам отделно, защото не помня дали е гласувано.
Имате думата по този текст, предложен от председателя на комисията.
Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Сендов по чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 36, против 87, въздържал се 1.
Не се приема.
Предлагам на вашето внимание предложения от комисията чл. 11 по начина, по който беше представен от господин Дончев.
Моля, гласувайте чл. 11.
Гласували 126 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 12.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 39 от законопроекта да стане чл. 12 със следната редакция:
"Чл. 12. ..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако съм добре ориентиран, чл. 12 сме го приели.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, искам да се извиня. Действително ние започнахме с текстове, които сме гласували миналия път.
Стигнали сме до чл. 14 и моля да премина по-нататък. Аз приемам тежестта на тази грешка.
Комисията не приема предложението на господин Сендов по чл. 41 и предлага чл. 41 да стане чл. 14 със следната редакция:
"Чл. 14. (1) Комисията води регистър за администраторите на лични данни и за водените от тях регистри.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват администраторите на лични данни и видът на личните данни, законовото основание, целите и начинът за тяхното обработване, изискването на съгласие на физическото лице, както и актът, в който е определен редът за водене на регистъра с лични данни.
(3) Регистърът по ал. 1 е публичен. За предоставянето на информация от него се заплаща такса, определена от Министерския съвет.
(4) Комисията издава удостоверение на вписаните в регистъра администратори на лични данни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Искам да обърна внимание, че има предложение на господин Сендов, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Предложението е в чл. 41, ал. 1 думите "за водените от тях регистри" да се заменят с думите "за създаваните от тях масиви от лични данни". Също думата "регистър" да се замени с думите "информационен масив", а в ал. 3 думата "автоматично" да отпадне.
Аз мисля, че по въпроса за масива досега взехме решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По последното предложение си беше оттеглил предложението, така че в останалата част подлагам на гласуване предложението на господин Сендов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 24, против 103, въздържал се 1.
Не се приема предложението.

Подлагам на гласуване чл. 14 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема текста на вносителя за чл. 42 от законопроекта и предлага той да стане чл. 15 със същия текст, а именно:
"Чл. 15. (1) Всяко лице, което иска да обработва лични данни и да създаде регистър за тях, уведомява предварително комисията, като подава за това заявление и документи по образец, утвърден от комисията.
(2) В случаите по чл. 3, ал. 3 държавният орган, който е определен за администратор на лични данни, уведомява комисията в 10-дневен срок след създаването му.
(3) Всеки администратор на лични данни уведомява комисията и преди предприемането на каквато и да е операция по цялостното или частичното автоматично обработване на събраните лични данни, различно от заявеното, както и при прехвърлянето на лични данни към друг администратор или към трето лице.
(4) В случаите по ал. 3 комисията може да вземе решение за предварителна проверка на администратора или да даде задължителни предписания с оглед защита на обработваните или прехвърлените лични данни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 15 - новата номерация - има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст на чл. 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията не приема предложението на господин Сендов по чл. 43, като предлага чл. 43 от законопроекта да стане чл. 16 със следната редакция:
"Чл. 16. (1) Комисията може да извърши предварителна проверка в 7-дневен срок от уведомяването и да даде предварителни предписания относно условията за обработване на личните данни и водене на регистър от лицето по чл. 15, ал. 1 и за гарантиране спазването на този закон.
(2) Комисията не извършва предварителна проверка при водене на регистри:
1. с лични данни за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение за администратора на лични данни;
2. за статистически или научни цели;
3. предвидени в нормативен акт, които са публични.
(3) В 14-дневен срок от уведомяването комисията взема решение:
1. да регистрира лицето по ал. 1 като администратор на лични данни и да впише в своя регистър данните по чл. 14, ал. 2, ако са изпълнени изискванията на този закон за събиране и обработване на лични данни;
2. за отказ за регистриране, който се мотивира на основание, по този закон.
(4) Отказът на комисията за регистриране на лицата по чл. 15 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок."
Предложението на господин Благовест Сендов е в чл. 43, ал. 2 думите "водени на масиви" да се заменят с думите "създаване на масиви".
Това предложение не се приема от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Само една граматическа забележка. Предлагам да се изпише пълното наименование на Върховния административен съд, а не както е посочено в текста.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Всъщност, аз го изчетох така, както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, очевидно, това при редакцията съвсем разбираемо е да бъде изписано изцяло, а не съкратено. Това е съвсем точна корекция.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Благовест Сендов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 25, против 105, въздържал се 1.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 16 така, както беше представен от господин Дончев, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: За яснота ще обясня, че в последващия текст - той следва и самата структура на закона, с оглед преработката на тази структура не се предвижда вече да има раздел II "Права и задължения на администратора", а направо глава III. Именно затова комисията предлага заглавието "Раздел II - Права и задължения на администратора на лични данни" да се замени със заглавието "Глава трета - Администратор на лични данни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието - вместо "Раздел II", да бъде "Глава трета", с оглед на систематиката с друго заглавие, така както беше представено - има ли становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията заглавие на глава трета - "Администратор на лични данни".
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 7 от законопроекта да стане чл. 17 със следната редакция:
"Чл. 17. Администраторът по чл. 3, ал. 1 има право да обработва лични данни, само когато те са:
1. получени законосъобразно;
2. събрани за определените в закон цели и се използват само за изпълнението им;
3. съответстващи по обхват на целите, които се обработват;
4. точни и актуални;
5. съхранени по начин, който позволява идентифициране на физическите лица само за период не по-дълъг от необходимия, съгласно целите, за които те се обработват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст на чл. 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 8 от законопроекта да стане чл. 18 със следната редакция:
"Чл. 18. Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
1. изпълнение на нормативно задължение;
2. изричното съгласие на физическото лице;
3. необходимост да се защити животът или здравето на физическото лице;
4. изпълнение на клаузите на договора между администратора по чл. 3, ал. 1 и физическото лице;
5. законен интерес на администратора по чл. 3, ал. 1, на трето лице или на лице, на което се разкриват данните и това не нарушава правото на защита по този закон на съответното физическо лице."
Няма предложения по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията чл. 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Тук има едно прието предложение на господин Сендов и имате окончателна редакция на текста на чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, тук имаме една окончателна редакция по принцип. Аз ще изчета тази редакция и ще прочета тогава предложението, за да стане ясно за какво става дума.
Комисията предлага чл. 9 от законопроекта да стане чл. 19 със следната редакция:
"Чл. 19. (1) Администраторът по чл. 3, ал. 1 обработва личните данни на физическото лице с негово съгласие освен с изключенията, предвидени в закон.
(2) Администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да информира съответното физическо лице преди обработването им за:
1. целта и средствата за обработката им;
2. задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставяне;
3. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат предоставени данните, и сферата на ползването им;
4. правото на достъп и на поправка на събраните данни, наименованието и адреса на администратора по чл. 3, ал. 1 и на обработващия данните, ако той е различен от този администратор.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя от администратора на съответното физическо лице преди обработването й, когато личните му данни са получени от трето лице.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите на изрична забрана за това в закона."
Предложението на акад. Сендов е думите "данните за субекта на данни" да се заменят с "личните данни на физическото лице", което предложение всъщност е възприето в предложения от нас текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Възприето е предложението на господин Сендов и това беше окончателната редакция. Имате ли изказвания по нея? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 9, който става чл. 19, подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 128, против 2, въздържали се няма.
Член 19 е приет.
Уважаеми госпожи и господа, часът е 15,57 ч. Много ми се иска да направим последни усилия за годината и да спрем часовника. Надяваме се, че това няма да продължи повече от един час и преди 17,00 ч. ще успеем да приключим този закон, който ще бъде последният за днес. Затова ви моля да мобилизирате усилията си, за да бъдем максимално ефективни. (Оживление.)
Господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Комисията предлага чл. 10 от законопроекта да стане чл. 20 със следната редакция:
"Чл. 20. (1) Съгласието на физическото лице по чл. 19, ал. 1 трябва да е свободно изразено и недвусмислено. То може да бъде дадено за цялата или за част от обработката на данните и при необходимост да бъде и в писмена форма.
(2) Съгласието по чл. 19, ал. 1 не се изисква, когато обработването на данни:
1. се отнася до лични данни, събрани и обработвани по силата на задължение по закон;
2. се извършва само за нуждите на научни изследвания или на статистиката и данните са анонимни;
3. е във връзка със защитата на живота или здравето на съответното физическо лице или на друго лице, както и когато неговото състояние не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 15 от законопроекта да стане чл. 21 със следната редакция:
"Чл. 21. (1) Обработването на лични данни, които разкриват расов или етнически произход, политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и лични данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот, може да се осъществява само с изрично писмено съгласие на съответното физическо лице.
(2) Не се изисква изричното писмено съгласие за данните по ал. 1, когато:
1. обработването им е задължение по закон на администратора по чл. 3, ал. 1;
2. обработването е необходимо във връзка със защитата на живота или здравето на съответното физическо лице или на друго лице, както и когато неговото състояние не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;
3. обработването се отнася до данни, публично оповестени от физическото лице, или е необходимо за установяването, упражняването или защитата на негови законни права;
4. обработването се изисква във връзка с осъществяването на медицинска помощ или на здравни услуги, както и когато тези данни се обработват от лице, работещо в здравно или лечебно заведение, и то е задължено да пази професионална тайна;
5. обработването се осъществява само от или под контрола на компетентен държавен орган за лични данни, свързани с извършването на престъпления, на административни нарушения и на непозволени увреждания;
6. обработването е необходимо във връзка с отбраната и националната сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 21 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 21, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Член 21 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 11 от законопроекта да стане чл. 22 със следната редакция:
"Чл. 22. (1) Администраторът по чл. 3, ал. 1 публикува ежегодно до 31 март в бюлетина на Комисията за защита на личните данни следните сведения за създадените от него през предходната година регистри:
1. вид на обработваните лични данни с оглед различните признаци за установяване на идентичността на физическите лица;
2. кръг от лица, за които се отнася обработването;
3. служебен адрес, условия и ред за приемането на заявления за даване на достъп до личните данни;
4. описание на целите, за които се обработват тези данни, както и допустимите начини за тяхното използване;
5. описание на критериите, по които се съхраняват или унищожават данните.
(2) Администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да публикува в бюлетина на Комисията за защита на личните данни промени по ал. 1, т. 1-5 в 30-дневен срок от тяхното извършване.
(3) Администраторът носи отговорност за достоверността на информацията по ал. 1 и 2 и е длъжен да осигури публичен достъп до нея."
По този текст има предложение на Благовест Сендов в ал. 1 думата "регистри" да се замени с думите "масиви от лични данни", а думите "обработваните лични" да се замени с думата "личните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност това е предложение, което е правено и преди.
Аз съм длъжен да го подложа на гласуване, защото мога да бъда обвинен, че съм го подминал.
По този текст има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме първо предложението на господин Благовест Сендов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 29, против 99, въздържал се 1.
Не се приема.
Предлагам да гласуваме текста на чл. 22, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Във връзка с раздел трети, защита на личните данни, комисията предлага заглавието на раздел трети "Защита на личните данни" да се замени със заглавието "Глава четвърта - "Защита на личните данни".
Това е във връзка с общата систематика на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване глава четвърта със заглавие "Защита на личните данни".
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 12 от законопроекта да стане чл. 23 със следната редакция:
"Чл. 23. (1) Администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно разрушаване, случайна загуба или промяна, незаконно разкриване или достъп, нерегламентирано изменение или разпространение, както и от всички други незаконни форми на обработване на лични данни.
(2) Администраторът е длъжен да предприеме специални мерки за защита, когато обработването предвижда предаване на данните по електронен път.
(3) Комисията за защита на личните данни определя в наредба минимално необходимите технически и организационни мерки, както и за допустимия вид защита."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 23 желаещи има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 23 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Господин Дончев, чл. 24.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 13 от законопроекта да стане чл. 24, със следната редакция:
"Чл. 24. (1) Администраторът по чл. 3, ал. 1 може да обработва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните. Когато е необходимо по организационни причини, обработването може да се възложи на повече от един обработващ данните, включително с цел разграничаване на конкретните им задължения.
(2) В случаите, когато обработването на данните не се извършва от администратора, той е длъжен да определи обработващ данните и да осигури достатъчни гаранции за тяхната защита.
(3) Обработващият данните се определя между лица, които имат професионални и технически възможности да гарантират пълно съобразяване с всички условия, свързани с обработването на данни, и тяхната защита.
(4) Администраторът по чл. 3, ал.1 определя начините на обработване в писмена инструкция, която е задължителна за обработващия данните и за оператора на лични данни.
(5) Задълженията на обработващия данни и на оператора, включително отговорността при неизпълнението им, се определят в техните заповеди за назначаване или в писмени договори във връзка с инструкцията по ал. 4.
(6) Отговорността по ал. 5 не изключва носенето на друг вид отговорност в зависимост от извършените от това лице неправомерни действия или бездействие."
Комисията предлага чл. 14 от законопроекта да стане чл. 25 със следната редакция:
"Чл. 25. (1) След приключването на обработването на лични данни администраторът по чл. 3, ал. 1 може:
1. да ги унищожи или
2. да ги прехвърли с разрешение от Комисията за защита на личните данни на друг администратор, ако това е предвидено в закон и е налице идентичност на целите на обработването.
(2) След приключването на обработването на лични данни администраторът по чл. 3, ал. 1 ги съхранява само в предвидените в закон случаи.
(3) В случаите, когато след приключване на обработката администраторът по чл. 3, ал. 1 иска да съхрани обработените лични данни за ползване като анонимни данни за исторически, научни или статистически цели, той трябва да уведоми за това Комисията за защита на личните данни.
(4) Комисията за защита на личните данни може да забрани съхраняването за целите по ал. 3, ако администраторът не е осигурил достатъчната защита на обработените данни като анонимни данни.
(5) Решението на комисията по ал. 4 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС). В случаите на отхвърляне от Върховния административен съд на жалбата срещу решението на комисията администраторът на лични данни е длъжен да ги унищожи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 24 и 25 по новата номерация имате ли някакви възражения, изказвания, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок двата текста, подкрепени от комисията за чл. 24 и 25.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против ш въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
"Раздел IV
СПЕЦИАЛНИ ВИДОВЕ ЛИЧНИ ДАННИ".
Комисията предлага заглавието "Раздел IV - Специални видове лични данни" да отпадне.
Комисията предлага и чл. 15 от законопроекта да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По предложенията на комисията за отпадането на главата и чл. 15 има ли становища? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Комисията предлага думата "втора" да се замени с думата "пета" по отношение на глава втора - "Достъп до лични данни. Тоест глава втора да стане глава пета.
По отношение на раздел първи - право на достъп, становището на комисията е заглавието "Раздел първи - "Право на достъп" да отпадне.
Комисията предлага чл. 16 от законопроекта да стане чл. 26 със следната редакция:
"Чл. 26. (1) Всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни.
(2) В случаите, когато при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него."
Комисията предлага чл. 17 от законопроекта да стане чл. 27 със следната редакция:
"Чл. 27. Осъществяването на правото на достъп до лични данни не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на друго физическо лице, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала."
Комисията предлага чл. 18 от законопроекта да стане чл. 28 със следната редакция:
"Чл. 28. (1) Физическото лице, за което се обработват лични данни, има право:
1. да получи информацията по чл. 19, ал. 2;
2. да поиска от администратора на лични данни:
а) потвърждение за съществуването на лични данни, отнасящи се до него, независимо в каква фаза на обработване са;
б) изтриването, прехвърлянето в анонимни данни или блокирането на обработването, когато е в нарушение на закона или данните не са необходими за целите за които са обработвани;
в) актуализирането или поправянето на данните;
3. да възрази пред администратора по чл. 3, ал. 1 срещу незаконосъобразността на обработване на лични данни, отнасящи се до него, освен когато това се изключва от разпоредбите на специален закон;
4. да забрани на администратора по чл. 3, ал. 1 да предоставя изцяло или частично обработените негови лични данни с намерение те да бъдат използвани за търговска информация, реклама или за пазарно проучване;
5. да поиска да бъде информиран преди личните данни по т. 4 да се разкрият за първи път на трета страна.

(2) При поискване от съответното физическо лице администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да му издаде:
1. удостоверение, че действията по ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" са извършени или че е направен мотивиран отказ;
2. удостоверение, че данните и действията по ал. 1 са доведени до знанието на трети лица, на които са прехвърлени.
(3) Правата по ал. 1 и 2 се упражняват лично от физическото лице или чрез изрично упълномощено от него друго лице.
(4) Администраторът по чл. 3, ал. 1 в 14-дневен срок е длъжен да се произнесе писмено по всяко искане на съответното физическо лице във връзка с упражняването на правата му по ал. 1.
(5) При нарушаване на правата по ал. 1 или при отказ за удовлетворяване на искането по ал. 2 физическото лице може да подаде жалба по реда на глава седма."
Продължаваме нататък.
Стигнахме до раздел II на тази глава.
Комисията предлага заглавието на раздел II "Заявления за предоставяне на достъп до лични данни" да отпадне.
Комисията предлага чл. 19 от законопроекта да стане чл. 29 със следната редакция:
"Чл. 29. (1) Правото на достъп се осъществява с писмено заявление до администратора на лични данни.
(2) Заявлението може да бъде отправено и по електронен път.
(3) Заявлението се отправя лично от физическото лице или чрез изрично упълномощено от него друго лице.
(4) Подаването на заявление е безплатно."
Комисията предлага чл. 20 от законопроекта да стане чл. 30 със следната редакция:
"Чл. 30. (1) Заявлението за достъп до лични данни съдържа:
1. името, адреса и други необходими данни за идентифициране на съответното физическо лице;
2. описание на искането;
3. предпочитана форма за предоставяне на достъпа до личните данни;
4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.
(2) При подаване на заявление от упълномощено лице освен данните по ал. 1 се прилага и съответното пълномощно.
(3) Заявленията за достъп се завеждат от администратора по чл. 3, ал. 1 в регистър."
Комисията предлага чл. 21 от законопроекта да стане чл. 31 със следната редакция:
"Чл. 31. (1) Достъп до лични данни може да бъде предоставен под формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съответното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице.
(2) Физическото лице може да поиска копие от обработваните лични данни на предпочитан носител или предоставяне по електронен път освен в случаите, когато това е забранено от закон.
(3) Администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на достъп, освен в случаите, когато няма техническа възможност или това би довело до неправомерно обработване на исканата информация."
Комисията предлага чл. 22 от законопроекта да стане чл. 32 със следната редакция:
"Чл. 32. (1) Администраторът на лични данни разглежда заявлението за достъп и се произнася по него в 14-дневен срок.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде мотивирано удължен до 30 дни в случаите, когато обективно се изисква по-дълъг срок за събирането на всички искани данни и това сериозно затруднява дейността на администратора.
(3) Администраторът взема решение за предоставянето на пълен или частичен достъп на заявителя или мотивира отказ за предоставяне на достъп."
Комисията предлага чл. 23 от законопроекта да стане чл. 33 със следната редакция:
"Чл. 33. (1) Администраторът по чл. 3, ал. 1 писмено уведомява заявителя за решението си по чл. 32, ал. 3.
(2) Уведомяването по ал. 1 е лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка."
Комисията предлага чл. 24 от законопроекта да стане чл. 34 със следната редакция:
"Чл. 34. (1) Администраторът по чл. 3, ал. 1 отказва достъп до лични данни, когато данните не съществуват или не могат да бъдат предоставяни на определено правно основание. В отказа се посочват органът и срокът за неговото обжалване.
(2) За отказ се счита липсата на уведомление по чл. 33, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По глава втора, чл. 16 до раздел II, чл. 24 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте от чл. 16 до чл. 24 включително с наименованието на глава втора и раздел II ан блок.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага думите "раздел III" да се заменят с думите "глава шеста".
Комисията предлага чл. 25 от законопроекта да стане чл. 35 със следната редакция:
"Чл. 35. (1) Предоставянето на лични данни от администратора по чл. 3, ал. 1 на трети лица се допуска по тяхна молба, подадена по реда на глава пета, когато:
1. съответното физическо лице изрично е дало съгласието си;
2. източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация, за която е осигурен достъп, по ред, определен в закон;
3. е във връзка със защитата на живота или здравето на съответното физическо лице, както и когато неговото състояние не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;
4. е необходимо на органите на съдебната и изпълнителната власт и за защита на конкуренцията и потребителите и това е установено в закон;
5. те са необходими за целите на научни изследвания или за статистически цели и данните са анонимни;
(2) Забранява се предоставянето на лични данни на трети лица:
1. в нарушение на уведомлението по чл. 19, ал. 2, точки 1, 3 и 4;
2. за които е наредено унищожаване или за които срокът за обработване и съхраняване е изтекъл;
3. отнасящи се към определено физическо лице или към кръг физически лица, когато това влиза в противоречие със значим обществен интерес.
(3) Запознаването на оператора на лични данни или на обработващия данните в съответствие с инструкцията на администратора на лични данни не се счита за предоставяне на данни на трети лица."
Комисията предлага чл. 26 от законопроекта да стане чл. 36 със следната редакция:
"Чл. 36. (1) Предоставянето на достъп до регистри на лични данни и прехвърлянето на лични данни от един администратор на друг се извършва при спазване изискванията на този закон и след разрешение на Комисията за защита на личните данни.
(2) Предоставянето на лични данни от администратора по чл. 3, ал. 1 на чуждестранни физически и юридически лица или на чужди държавни органи се допуска с разрешение на Комисията за защита на личните данни, ако нормативните актове на страната-получател гарантират по-добра или еднаква с предвидената в този закон защита на данните.
(3) При предоставянето на достъп или при прехвърлянето на лични данни в случаите по ал. 1 и 2 се спазват изискванията на чл. 35, ал. 1 и 2."
Комисията предлага чл. 27 от законопроекта да стане чл. 37 със следната редакция:
"Чл. 37. (1) Администраторът по чл. 3, ал. 1 в срок до 30 дни от подаването на молбата взема решение за предоставянето на лични данни на трето лице или на друг администратор на лични данни или мотивира отказ за предоставянето им.
(2) Уведомяването по ал. 1 е лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка.
(3) Отказът за предоставяне на лични данни може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По раздел III и текстове от 25 до 27 включително няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам ги на гласуване ан блок с нова номерация 35 - 37.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага думата "трета" да се замени с думата "седма" по отношение на глава трета "Обжалване на действия на администратора на лични данни". Тоест, глава трета да стане глава седма.
Становището на комисията по чл. 28 е чл. 28 от законопроекта да стане чл. 38 със следната редакция:
"Чл. 38. (1) В случаите на удължаване на срока, на предоставяне на частичен достъп или на отказ от предоставяне на достъп до лични данни съответното физическо лице може да сезира Комисията за защита на личните данни в 14-дневен срок от уведомяването по чл. 33, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 32, ал. 1.
(2) Физическото лице може да сезира Комисията за защита на личните данни в 14-дневен срок от извършване на нарушенията на правата му по чл. 28, ал. 1 и 2 или от узнаването им.
(3) Комисията за защита на личните данни в случаите по ал. 1 и 2 се произнася в 30-дневен срок с решение, в което може да даде задължителни указания до администратора на лични данни и срок за отстраняване на нарушението.
(4) Комисията за защита на личните данни изпраща копие от решението си и на физическото лице.
(5) Решението на комисията във връзка с ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му."
Комисията предлага чл. 29 от законопроекта да стане чл. 39 със следната редакция:
"Чл. 39. (1) В случаите по чл. 38, ал. 1 физическото лице може да обжалва решението на администратора на лични данни пред съответния окръжен съд или пред Върховния административен съд съобразно общите правила за подсъдност. Жалбата се подава чрез съответния администратор в едномесечен срок от получаване на уведомлението по чл. 33, ал. 1.
(2) Физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред Комисията за защита на личните данни или нейното решение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда относно същото решение на администратора. Съдът следи за наличието на посочените по-горе обстоятелства служебно.
(3) В случаите на неизпълнение на указанията по чл. 38, ал. 3 в предписания срок Комисията за защита на личните данни в 14-дневен срок може да сезира съответния окръжен съд или Върховния административен съд за извършеното нарушение от администратора на лични данни, съобразно общите правила за подсъдност.
(4) При разглеждането на споровете по ал. 1 и 3 се прилага Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд."
Комисията предлага ал. 2 от чл. 30 от законопроекта да отпадне, а чл. 30 от законопроекта да стане чл. 40 със следната редакция:
"Чл. 40. (1) При незаконосъобразно решение в случаите по чл. 38, ал. 1 съдът отменя изцяло или частично обжалваното решение, като задължава съответния администратор да предостави достъп до исканите лични данни.
(2) В случаите по ал. 1 достъпът до исканите лични данни се осъществява по реда на този закон.
(3) Съдът може да отхвърли жалбата срещу решението на Комисията за защита на личните данни, да го измени или да го отмени изцяло."
Комисията предлага чл. 31 от законопроекта да стане чл. 41 със следната редакция:
"Чл. 41. Разпоредбите на чл. 38-40 се прилагат съответно и при отказ за предоставяне на лични данни в случаите по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и 2."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
От чл. 28 до чл. 31 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок - глава трета от чл. 28 до чл. 31, респективно с нова номерация глава седма и чл. 38 до 41.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага цялата глава четвърта от законопроекта да отпадне дотолкова, доколкото тя е възпроизведена в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагате цялата глава четвърта със съответните текстове да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на глава четвърта.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Глава четвърта отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ние се движим с бързи темпове. Моля за внимание, за да стане още по-бързо. Както би казал моят приятел Мони Паси, всеки член от този закон ни приближава към НАТО.
Комисията предлага думата "пета" да се замени с думата "осма" по отношение на глава пета "Административнонаказателни разпоредби", тоест, глава пета да стане глава осма.
Комисията предлага да се създаде нова ал. 7 на чл. 44, чл. 44 от законопроекта да стане чл. 42 със следната редакция:
"Чл. 42. (1) Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до лични данни, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни предписания на Комисията за защита на лични данни или на съда и не предостави достъп до исканите лични данни, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) За всички други нарушения по този закон виновните длъжностни лица се наказват с глоба от 50 до 300 лв., когато са извършени от физически лица, а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, глобата, съответно имуществената санкция е в двоен размер.
(4) В случаите на извършени нарушения по ал. 1, 2 и 3 администраторите на лични данни - физически лица, се наказват с глоба от 500 до 2000 лв., а на администраторите - юридически лица, се налага имуществена санкция от 1000 до 1500 лв. Когато нарушението е извършено повторно, глобата, съответно санкцията е в двоен размер.
(5) Физическо лице, което обработва лични данни без да е регистрирано по този закон, се наказват с глоба от 300 до 1000 лв. За същото нарушение, когато е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, глобата, съответно санкцията е в двоен размер.
(6) Администратор на лични данни, който извърши нарушение по чл. 22, ал. 3 от този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., когато нарушението е извършено от физическо лице. За същото нарушение, когато е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.
(7) Администратор на лични данни, който извърши нарушение по чл. 23, ал. 1 и 2 от този закон, се наказва с глоба от 1000 до 1500 лв., когато нарушението е извършено от физическо лице. За същото нарушение, когато е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 5000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер."
Комисията предлага чл. 45 от законопроекта да стане чл. 43 със следната редакция:
"Чл. 43. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от член на Комисията за защита на личните данни или от упълномощени от комисията длъжностни лица от администрацията.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на личните данни."
По чл. 46 комисията приема текста на вносителя за чл. 46 от законопроекта, като предлага да стане чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По глава пета, текстове от 44 до 46 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок - глава пета, текстове 44 до 46, респективно с нова номерация глава осма и текстове от 42 до 44.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.



ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Допълнителна разпоредба".
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
Ще ви прочета редакцията, в която комисията предлага § 1 от Допълнителната разпоредба, след което ще дам и предложенията от проф. Сендов.
Комисията предлага § 1 да добие следната редакция:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Обработване на лични данни" е всяка операция или набор от операции, извършвани или не с електронни или други автоматични средства, които съдържат събиране, запис, организиране, складиране, адаптиране или промяна, актуализиране, изваждане, консултиране, употреба, комбиниране, блокиране, разкриване, разпространяване или осигуряване на други възможности за предоставяне на достъп, съхраняване, изтриване или унищожаване на данните.
2. "Регистър за лични данни" е документален, картотечен или автоматизиран информационен фонд, структуриран според няколко специфични критерии, подходящи за улесняване на тяхната обработка, съставени от един или няколко елемента на едно или няколко физически места.
3. "Обработващ лични данни" е физическо или юридическо лице, което обработва лични данни под ръководството на администратора на лични данни въз основа на сключен с него договор или заповед за назначаване.
4. "Оператор на лични данни" е физическо лице, действащо под ръководството и контрола на администратора или на обработващия лични данни", което има достъп до тях, на основание на писмен договор или заповед за назначаване за обработването им, съобразно инструкция на администратора на лични данни за реда и начините на обработването им.
5. "Предоставяне на лични данни" са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.
6. "Анонимни данни" са данни, които не могат да се отнесат към определено или определяемо физическо лице поради произхода си или специфичната си обработка.
7. "Блокиране" е складирането на лични данни с временно прекратяване на обработката им.
8. "Длъжностно лице" е всяко физическо лице, което е овластено от администратора да поддържа регистър с лични данни, да организира дейността във връзка с него и да носи отговорност за това, както и самият администратор на лични данни в случаите, когато е физическо лице.
9. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение."
Има редица предложения на проф. Благовест Сендов. Тези предложения не се приемат от комисията дотолкова, доколкото са свързани с всички останали предложения, които досега са приети в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По "Допълнителна разпоредба" и § 1 от закона има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Сендов по § 1, които не са приети от комисията. Подлагам ги на гласуване ан блок.
Гласували 133 народни представители: за 45, против 86, въздържали се 2.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела "Допълнителна разпоредба" и съдържанието на § 1 от законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Заглавието се приема от комисията.
Комисията предлага § 2 да добие следната редакция:
"§ 2. (1) В срок 1 месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет предлага на Народното събрание състава на Комисията за защита на личните данни.
(2) В 14-дневен срок от внасяне на предложението по ал. 1 Народното събрание избира състава на Комисията за защита на личните данни.
3. В 3-месечен срок от избирането й Комисията за защита на личните данни приема и обнародва в "Държавен вестник" правилника по чл. 9, ал. 2.
(4) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на решението на Народното събрание по ал. 2 осигурява необходимото имущество и финансови ресурси за започване работа на комисията."
По § 3 комисията приема текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"§ 3. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на правилника по чл. 9, ал. 2 лицата, които към момента на влизане в сила на закона поддържат регистри с лични данни, ги привеждат в съответствие с изискванията на този закон и уведомяват за това комисията.
(2) Комисията извършва предварителни проверки, регистрира или отказва да регистрира като администратори лица, които поддържат регистри към момента на влизане в сила на закона, както и водените от тях регистри в 3-месечен срок от получаването на заявлението по ал. 1.
(3) Решенията на комисията за отказ на регистрация подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.
(4) С влизането в сила на решението на комисията за отказ на регистрация или на решението на ВАС, с което се потвърждава отказът на комисията, лицето, което неправомерно води регистър, е длъжно да унищожи лични данни, съдържащи се в регистъра му, или със съгласието на комисията да ги прехвърли на друг администратор, който е регистрирал своя регистър и обработва лични данни за същите цели.
(5) Комисията осъществява контрол върху изпълнението на задължението по ал. 4.
(6) В 3-месечен срок от регистрацията, администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да публикува в бюлетина на Комисията за защита на личните данни сведенията по чл. 22, ал. 1."
По § 4 комисията приема предложението на господин Благовест Сендов и предлага § 4 да добие следната редакция:
"§ 4. В Закона за достъп до обществена информация (обн. в "Държавен вестник", бр. 55 от 7.07.2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 3 думите "лична информация" се заменят с "лични данни".
2. В § 1 т. 2 се изменя така:
"2. "Лични данни" са информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност."
Комисията предлага § 5 да добие следната редакция:
"§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфите от 2 до 5 включително ан блок.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, искам сърдечно да ви благодаря. Законът, който току-що приехме, е един от поредицата закони, които действително са изключително важни за влизането ни в НАТО. Първо започнахме със Закона за защита на обществената информация, сега този закон, предстои ни непосредствено след Нова година да работим по Закона за класифицираната информация, където ви моля по същия начин да бъдете толкова активни и да съдействате на нашата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Аз също искам да благодаря, като член на Комисията по европейска интеграция, за приемането на този закон. Защото този закон е крайно важен за процеса на подготовка на България за присъединяване в Европейския съюз и водене на преговорите. В много редовни доклади на Европейската комисия досега изрично се критикуваше България, че все още няма приет закон за защита на личните данни. Вече това положение е поправено. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Иска ли някой друг думата? Няма.
Благодаря ви, колеги.
Утре в 9,00 ч. извънредно заседание по предварително обявения, гласуван и приет от парламента дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,46 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим