Председателствували: заместник-председател Йордан Школагерски и
Секретари: Трифон Митев и Йохан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред ще ви информирам за постъпилите законопроекти и проекти за решения.
На 7 септември е постъпил проект за решение за управомощаване на Министерския съвет за вземане на решение за организиране изпращането на отделни невъоръжени специалисти, както и за участието само с техника и екипировка в операции за поддържка на мира. Вносител е Министерският съвет. Това решение е разпределено на Законодателната комисия, Комисията по външната политика, Комисията по национална сигурност.
На 8 септември е постъпил законопроект за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Турция и други страни през периода май септември 1989 г. Вносители са народните представители Пламен Вълканов, Екатерина Михайлова. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Постъпил е законопроект за националните символи на Девети септември, внесен от народния представител Васил Михайлов. 53.1 РД/МД Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по културата. Законопроектът за националните символи, внесен от народния представител Васил Михайлов е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по културата в частта му с приложенията се намира на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Днес в 14,35 ч. е постъпил в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове с вносители народните представители Дончо Конакчиев, Янаки Стоилов и Йордан Тодоров. Предстои разпределението на този законопроект.
Уважаеми колеги, обявявам ви две решения на Централната избирателна комисия.
Първото - обявява за избран за Народен представител в 23. избирателен район - София, Румен Георгиев Урумов с листата на СДС на мястото на починалия народен представител Манол Петров Тодоров.
И още едно решение. Обявява за избран за народен представител в 21. избирателен район - Сливен, Чавдар Койчев Коев с листата на СДС на мястото на освободената народна представителка г-жа Снежана Дамянова Ботушарова.
Намират ли се в залата тези двама народни представители? Г-н Урумов ли е в залата? Г-н Урумов, заповядайте. (Шум и реплики в залата)
Много добре съм информиран, че той е дал клетва. При разглеждането на въпроса в Правния отдел не се постигна единодушие по това с прекратяване на мандата, прекратена ли е клетвата и тъй като има нов мандат да заповяда г-н Урумов да спазим Правилника.
Моля Ви застанете на микрофона и повтаряйте след мен.
Уважаеми колеги, моля ви станете прави.
(Г-н Румен Урумов повтаря клетвените думи:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" Ръкопляскания) 53.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Честито! Заповядайте да попълните клетвения лист.
Другият народен представител не е в залата.
Уважаеми колеги, ще Ви информирам за настъпилите промени в парламентарните групи.
Г-жа Соня Младенова уведомява, че на основание чл. 15 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание е вписана в Парламентарния съюз "Демократична алтернатива за Републиката". Приложено е и решението на парламентарната група, което е от 9 септември и с което решение г-жа Соня Младенова е приета в тази парламентарна група.
Заявление от проф. д-р Николай Кирилов Василев, Валентин Стефанов Карабашев и Георги Костов Костов - народни представители, на основание чл. 15 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание желаят да бъдат вписани в състава на Парламентарния съюз "Демократична алтернатива за Републиката". Приложено е и решение от 13 септември, с което уважаемите господа народни представители са приети в тази парламентарна група.
Уважаеми колеги, по време на парламентарния контрол в петък по питане на народния представител Хасан Али след отговора беше направено предложение да се проведат дебати. Предлагаме на основание чл. 82, ал. 1 от Правилника за работа на Народното събрание по питане на народния представител Хасан Али, Георги Николов (Силистра) и Емил Юруков, Тодор Тодоров, Иван Будимов, Кольо Парамов и Йордан Тодоров към министър-председателя на Републиката за българското тютюностопанство да се проведат разисквания в пленарната зала. Подписано от необходимия брой 50 народни представители. Затова моля да гласувате решението да се проведат дебати по горното питане и тези дебати да бъдат включени като т. 1 на заседанието за парламентарен контрол в петък, 16 септември.
Моля ви, режим на гласуване. Гласувате решение да се проведат дебати по питането на горните народни представители, то да бъде в петък като т. 1 от дневния ред.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 199 народни представители, за - 117, против - 8, 53.3 въздържат се 74.
Приема се решението да се състоят дебати по предложението на г-н Хасан Али и други народни представители, което ще бъде на 16 септември, петък, като първа точка от дневния ред. 53.4
Уважаеми колеги, длъжен съм да ви уведомя, че президентът на Република Португалия господин Мариу Соариш утре, 15, ще произнесе реч в парламента от 16 часа.
Раздадена ви е програмата за работата на парламента от 14 до 16. Виждате, че преди т.1 със звездичка е изведен проект за решение за приемане правилата за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Правилата са ви раздадени, зада се запознаете с тях. По-късно ще се състои Председателски съвет, в който участниците ще изразят становището си по тези правила и при консенсус този Председателски съвет трябва да ви предложи да ги гледаме днес.
Програмата ви е раздадена. Моля, гласувайте за приемането на програмата за работа на Народното събрание от 14 до 16 септември.
Гласували общо 184 народни представители. От тях 156 за, 4 против, 24 въздържали се.
Програмата за работа на Народното събрание от 14 до 16 септември 1994 г. е приета.
Предложения за промени в програмата, която току-що приехте:
Първото предложение, разбрахме се, не е актуално.
Постъпило е предложение от проф. Нора Ананиева, като председател на Парламентарната група на Социалистическата партия и коалиция, с което се предлага т.2 от днешната програма да бъде избор на членове за Висшия съдебен съвет.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме за това предложение - дали да бъде т.2 изборът на членовете на Висшия съдебен съвет.
Гласували общо 199 народни представители. От тях 97 за, 88 против, 14 въздържали се.
Отклонява се това предложение.
Започваме изпълнението на така приетата програма. Моля, по точка първа
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
Моля ви, поканете в залата председателя и кандидата за подуправител. НЧ/ЗТ 54.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва да гласуваме да бъдат поканени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, според мен е излишно, но нека да бъде.
Моля ви, гласувайте решението да бъдат допуснати в залата управителят на Българската народна банка проф. Тодор Вълчев и кандидатът за подуправител Любомир Веселинов Филипов. Режим на гласуване, гласувайте.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 151 за, 3 против, 6 въздържали се.
Присъствието в залата на посочените господа е узаконено.
От Законодателната комисия има ли кой да докладва това решение? Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Понеже председателят ме помоли, ще си позволя да докладвам на вашето внимание въпросът така, както той стои фактически и юридически.
Безспорно вакантно е мястото или длъжността на подуправител на Българската народна банка. Това предизвиква нуждата това място да бъде запълнено. Съгласно чл.86 от Конституцията на Република България, ние трябва да гласуваме и трябва да вземем решение, с което да бъде избрано съответното длъжностно лице.
Аз си позволявам да припомня разпоредбата на чл.12 от Закона за Българската народна банка на уважаемите колеги, съгласно който управителят и подуправителите на Българската народна банка се избират от Народното събрание за срок от пет години. Или задължението е наше.
Постъпило е едно единствено предложение и то е предложението на вакантната длъжност да бъде избран господин Любомир Веселинов Филипов. Той да бъде избран за подуправител на Българската народна банка. Предложението е внесено от нашия колега господин Георги Николов (Свищов), раздадено е на двете комисии - на Комисията по бюджета и финансите и на Законодателната комисия
Комисията по бюджета и финансите (всъщност това е специализираната комисия) дава ... 54.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ние ще чуем становището от нейния председател.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:... своето положително отношение. Аз няма да кажа повече от това, освен формално и юридически. Имаме положителното становище на Комисията по бюджета и финансите.
Законодателната комисия само в рамките на своята компетентност излиза със становището, че на основание чл.12, ал.1 от Закона за Българската народна банка, който преди малко ви цитирах, и разпоредбата на Конституцията, залегнала в чл.86, ал.1, Народното събрание е това, което трябва да избере подуправител на Българската народна банка. Оттук нататък право на народните представители е да изберат предложения господин или някой друг. Тук вече комисиите нямат своята отговорност. Но все пак ми се струва, че Комисията по бюджета и финансите в лицето на нейния председател господин Венцеслав Димитров би могла и професионално да изрази становище във връзка с професионалните качества на предложения кандидат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Действително специализираната комисия е Комисията по бюджета и финансите. Затова каня нейния председател господин Венцеслав Димитров да изрази становището на комисията. 54.3
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, колеги! На последното заседание на нашата комисия в присъствието на управителя на БНБанка господин проф. Тодор Вълчев и на господин Любомир Филипов ние разгледахме направеното предложение от господин Георги Николов и решихме да предложим на пленарната зала да подкрепи това, което е предложил господин Георги Николов, и народните представители, както винаги, когато става дума тук в пленарната зала за персонален избор, със своя вот да решат дали подкрепят господин Филипов или не.
Между другото, за нас определящо беше мнението на управителя на БНБанка проф. Тодор Вълчев, който предполагам, че ще вземе отношение по въпроса, тъй като той стои зад кандидатурата на господин Филипов и е добре - знаем от предишния ни опит в предишните години, може би не толкова положителен, може би малко горчив, че е много лошо, когато в управителното тяло, особено на един такъв орган, какъвто е Българската народна банка, която е пряко подотчетна, не подчинена, но подотчетна на парламента, се появят противоречия между управителя и подуправителя.
Между другото, изборът на сегашния управител заедно с двамата подуправители господин Ганчо Колев и господин Милети Младенов, като председател и съответно заместник-председатели, който беше направен още преди да бъде приет от парламента Законът за БНБанка, беше потвърден миналата година по време на едно гласуване непосредствено преди лятната ваканция. И тъй като в Закона за БНБанка пише, че Българската народна банка има трима подуправители, едно вакантно място остава.
Аз ви призовавам обаче в решението, освен че народните представители следва да се произнесат за избора, те следва да направят едно особено важно уточнение, което следва от Закона за Българската народна банка, където пише, че управителят и подуправителите се избират за срок от пет години. Затова аз предлагам заедно с решението за избор, ако вие го подкрепите, да бъде добавено едно изречение, че мандатът на избрания подуправител изтича заедно с изтичане на мандата на управителя на БНБанка и да не се заплитаме в повече подробности, ако някой примерно пита кога изтича мандатът на управителя. Нека това да го оставим на юристите. Но засега, когато попълваме екипа, нека този екип БП/НП 55.1 след време, когато му дойде времето, да си отиде целият и да бъде избран, преизбран или подменен наново като екип.
Това е моето становище и на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин професор, ще вземете ли отношение или Вие сте се задоволили с подписаната от Вас справка? Заповядайте. Има думата господин проф. Тодор Вълчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНБ ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Подкрепям предложението на господин Георги Николов.
Искам съвсем накратко да кажа, че работя вече почти четири години с господин Любомир Филипов, който при нас работи в особено важното управление и ръководи управлението "Левови операции". Господин Филипов е висококвалифициран, с международен опит, с познания в тази сфера, с уравновесен характер и аз ви препоръчвам да подкрепите предложението на господин Георги Николов и да го изберете за подуправител.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Други желаещи да се изкажат. Има думата народният представител Кольо Парамов.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Разглеждаме един много важен въпрос, който през последната година задължително Народното събрание трябваше да реши. Трябва да изберем подуправител на Българската национална банка.
Предложението на председателя Тодор Вълчев е съвсем навременно и уместно и аз категорично поддържам кандидатурата на господин Любомир Филипов за подуправител на националната ни банка.
Искам да помоля всички колеги от името на нашия парламентарен съюз да гласуваме за избирането на господин Филипов за подуправител на Националната банка. Считам, че с неговия професионализъм, делови качества и оная нужна подготовка, необходима за този момент - прехода ни към пазарно стопанство, Националната ни банка ще има един достоен представител на професионалисти55.2 банкери в ръководството за бъдещото ни развитие.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Парамов. Друг желаещ? Няма.
Уважаеми колеги, ще ви прочета решението, така както се предлага:
"Решение за избиране на подуправител на

Българска народна банка

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка Народното събрание реши:
Избира Любомир Веселинов Филипов за подуправител на Българската народна банка."
В този момент има едно предложение на господин Венцеслав Димитров да се ограничи мандатът противно с този, който е фиксиран вътре в закона. Това би могло да стане само с нов закон за изменение на този закон. В това решение ние не бихме могли да го включим. Мандатът се определя по закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може. Аз ви направих предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението е: избирате за пет години. Това е по закон мандатът.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е така. Прочетете закона. Дайте ми думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, ако пред вас е законът, ако го прочетете внимателно, ще видите, че управителят и подуправителите се предполага, че се избират като екип, макар че изрично не е казано. Тъй като екипът не е попълнен, нека да го попълним с един човек, който участва в този екип. Но когато му изтече срокът, целият екип да си отиде и да бъде преизбран или подменен с друг или по предложение на следващия управител да бъдат някои подменени и така нататък. Не го тълкувайте произволно, защото наистина ще създадете в момента колизии, че този човек ще бъде избран сега - не че имам нещо персонално - за пет години, на другите примерно ще изтече мандатът след две години и той ще трябва три години 55.3 да работи. И ще създадете един такъв безпорядък в управителното тяло на БНБанка, с който никой друг в бъдеще не може да се оправи.
Затова аз ви предлагам точката да се премахне, да се сложи една запетая и да се запише: "като" и или "го избира за срок до изтичане на мандата на управителя на БНБанка".
Ето това е. Защото мандатът на управителя и на другите двама подуправители е фиксиран. Чисто и просто се попълва екипът и след изтичане на срока, за който е избран управителят, се избира цялото ръководно тяло - управителят и подуправителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Вълчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНБ ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми народни представители, законът е много ясен в това отношение. Съжалявам, че сега не мога да го цитирам, защото не съм взел закона със себе си, но текстът е такъв, че когато преди изтичането на мандата член на Управителния съвет по някаква причина освободи поста, съответният орган - Народното събрание, когато се избира управител или подуправител или президентът на Републиката, когато назначава останалите членове на Управителния съвет, попълва това място до края на изтичането на мандата на това лице, което го е освободило. Така че ясно е, че в закона така стои въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи този въпрос е предрешен в едната или в другата посока от закона. ( 55.4
Господа, текстът е следният:
"Чл. 15, ал. 2. Когато член на Управителния съвет напусне съвета преди изтичане на неговия мандат, компетентният орган по чл. 12 (в едни случаи Народното събрание, в други случаи - парламентът) назначава нов член до края на мандата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Това, което прочете проф. Вълчев, безспорно е вярно и то трябва да ни служи като опорна точка за нашето решение. Но тъй като в момента ние нямаме подуправител, който е напуснал, за да го заместим, все пак сме в началния период, настоявам да се уточни това в самото решение. Защото, ако имаше някой, който е напуснал, то е ясно, че който изберем, той ще е до края на мандата. Но тъй като сме избрали само двама подуправители, по принцип трети никога не е имало, който да е напуснал, сега не заместваме, а сега избираме. Нека да го изберем и него до края на мандата, за да е напълно ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, г-н Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми г-н председателю, аз ще се изкажа по същество и съвсем кратко.
Не мога да дам доверието си на г-н Любомир Филипов за поста подуправител на Българската народна банка и призовавам парламентарната група на Съюза на демократичните сили да гласува "против". (Шум и реплики: "Защо?" в блока на БСП)
Искам да се мотивирам защо е така. Няма да се мотивирам с това откъде и с кой, до коя половина на залата е по-близък г-н Любомир Филипов, че брат му е народен представител в парламентарната група, това е без значение.
Аз ще кажа нещо друго. В момента в страната се води една политика на подминаване на рестриктивните монетарни ограничения, налагани от Международния валутен фонд, от споразумението, което българската страна има с него. Тази политика е свързана с финансиране на търговските банки без обезпечение с краткосрочни депозити от страна на Българската народна банка. Според специализирания печат до момента такова финансиране без обезпечение, 56.1 ВТ/МД без гаранции с краткосрочни депозити възлиза на сумата около 3 млрд. и 700 млн. лв. Тези операции се правят от управлението, на което досега беше шеф, а може би и за в бъдеще ще бъде г-н Любомир Филипов. Тези операции на кредитиране на банките без обезпечение, означават нито по-малко, нито повече от това, че банките без да имат пари на практика, получават възможност да харчат пари. Тоест всяка една от банките, получила такова кредитиране, се превръща в една малка групова печатница за пари. Оттам идва и инфлацията в страната.
Ето защо, поради това, че в дъното на този механизъм или някъде в този механизъм основна функция изпълнява г-н Любомир Филипов, аз не смятам, че на него може да му се даде достатъчно доверие той да упражнява една сериозна политика, съобразена със Закона за Българската народна банка, според който в чл. 1 е казано, че основна е грижата за стабилността на българския лев. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, г-н Костов.
Сега, режим на гласуване. Тъй като предложението, което е направено от г-н Венцислав Димитров не противоречи на този закон, а го доуточнява, за да нямаме в момента спорове по отношение на това, моля ви, които са съгласни с допълнението, направено от г-н Венцеслав Димитров, което означава, че след Българска народна банка "до изтичане на мандата на управителя". (Шум и възражения в блока на СДС)
СТЕФАН САВОВ (от място): Не е ясно заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Записах го точно, веднага ще ви го прочета пак. Понеже ви прочетох само предложението...
"Избира Любомир Веселинов Филипов за подуправител на Българска народна банка до изтичане на мандата на управителя." (Шум и реплики в блока на СДС)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това цялото ли гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля? Не Ви чувам! Заповядайте. Нека вносителят да си каже точното предложение. Подобре е. 56.2
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми г-н председателю, уважеми колеги, смятам, че би трябвало така да направим: да гласуваме първо за личността, а след това за тази поправка, която предлага г-н Венцеслав Димитров. Ако щете и обратното, както искате. Но тъй като има едно предложение от г-н Костов, нека, така е правилно. Просто двете неща да бъдат разделени, защото с тази запетая, ако щете, ние просто се съобразяваме със закона, но въвеждаме и една практика. Нека да гласуваме първо за лицето и след това, ако щете, първо за поправката на г-н Венцеслав Димитров и след това за лицето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Именно, това е и затова ще гласуваме за цялото решение. (Възражения и реплики: "А, не!" от блока на СДС)
СТЕФАН САВОВ: Вижте сега, защото се повдигна въпроът от г-н Костов и то от името на парламентарната група, аз смятам, че тъй като никой не е против предложеното от г-н Венцеслав Димитров, защото се оказа, че и законът е такъв, нека да гласуваме за лицето и след това да гласуваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Е, как да гласуваме за лицето, г-н Савов, кажете?
"Избира Любомир Веселинов Филипов за подуправител на Българската народна банка."
Само това ли да гласуваме? И след това... "до изтичане на мандата".
СТЕФАН САВОВ: Да, това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има две предложения. Едното предложение е на председателя на парламентарната група г-н Савов най-напред да гласуваме за лицето и това е следното:
"Избира Любомир Веселинов Филипов за подуправител на Българска народна банка."
След това трябва да бъде: "Изборът или лицето е избрано до края на мандата на управителя." Би трябвало така да бъде. Добре.
Съгласни ли сте да поставим на гласуване предложението за избирането на г-н Филипов така, както го предложи г-н Стефан Савов? (Шум и реплики в залата) Добре. 56.3
Моля ви, гласуваме за лицето:
"Избира Любомир Веселинов Филипов за подуправител на Българска народна банка."
Това е първото предложение.
Режим на гласуване, гласувайте за него.
Има грешка в името. Аз съм го прочел невярно. Името е Любомир Веселов Филипов, а не Веселинов.
От общо гласували 208 народни представители, за - 132, против - 70, въздържали се - 6. (Единични ръкопляскания от блока на БСП) Така че избира се г-н Любомир Веселов Филипов за подуправител на Българската народна банка. Необявеното гласуване е на г-н Иван Костов, който е без карта и гласува "против". Така ли е, г-н Костов? - Така е.
Сега за допълнението към решението. Заповядайте, г-н Будимов. 56.4
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители. Аз гласувах против поради следните съображения:
Специално ние, депутатите, не бяхме запознати много добре с предишната работа на господин Филипов.
Аз нямам нищо против личността Филипов, обаче големият проблем на България днес - това са банките. Няма съмнение, че те имат голям дял в увеличаване на инфлацията. Голям дял имат и в неограничаване на инфлационните процеси. И тъй като подуправителят на Българска народна банка е една изключително отговорна длъжност, аз гласувах против.
И още едно съображение имам: че кандидатурата на господин Филипов не беше обсъдена в нашата парламентарна група. (Шум и реплики от групата на БСП и коалиция)
Може би въпросът не е обсъждан и във вашата група... Може би господин Филипов има много добри качества, но аз трябваше да бъда убеден в тях.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Нека да уточним предложението, защото... Предложението на господин Венцеслав Димитров е: "до изтичане на мандата на управителя". При наличието на това изречение текстът трябва да се прередактира в смисъл, че мандатът на господин Филипов е равен с този на управителя на Българската народна банка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): "Изтича заедно с изтичането на мандата на управителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Мандатът на господин Филипов изтича с този на управителя".
Чета ви предложението за допълнение: "Мандатът на господин Филипов изтича с този на управителя".
Няма друго предложение.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме това допълнение, което предложи господин Венцеслав Димитров. А то е в смисъл да прегласуваме закона още веднъж.
Гласовете не се увеличават. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 192 народни представители, за 151, против 10, въздържат се 31. ВЙ/КП 57/1.
Единият, който не е гласувал с карта, е господин Костов, който гласува "за".
При това положение решението на Народното събрание е прието и има следното съдържание: "Избира Любомир Веселов Филипов за подуправител на Българска народна банка. Мандатът на господин Филипов изтича с този на управителя".
С това обявявам господин Любомир Веселов Филипов за избран за подуправител на Българска народна банка. (Ръкопляскания)
Господин Филипов, в изпълнение на нашата процедура или на процедурата по закон, явете се пред микрофона, за да положите клетва.
Уважаеми колеги, моля, станете! (Депутатите стават прави)
Повтаряйте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции и да пазя банковата и търговската тайна. Заклех се!" (Господин Филипов повтаря клетвените думи)
Честито, господин Филипов! (Ръкопляскания)
Моля ви, попълнете клетвения лист и ми го предайте. (Господин Филипов подписва клетвената декларация)
Уважаеми колеги, следващата точка от нашата програма е
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Бих се допитал до вас, тъй като в Председателския съвет ние решихме, че ще се даде една почивка, за да разгледат процедурните правила - как предпочита народното представителство сега ли да дам почивката от 30 минути, след което ще бъде свикан Председателски съвет? (Одобрителен шум и реплики в залата)
Добре. Давам 30 минути почивка, през което време парламентарните групи трябва да разгледат проект за решение за промяна на правила за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
След 30-те минути моля участниците в Председателския съвет да заповядат в стаята на председателя на Народното събрание. (Звъни)
(16 ч. и 10 м.)
57/2.
(След почивката)

17 ч. и 33 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Поканете и господин Джеров. (Звъни)
Продължаваме заседанието.
Преминаваме към следващата точка -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа!
Имаме зад нас първото четене на Наказателно-процесуалния кодекс, който беше въз основа на обединените усилия на няколко колеги.
Въз основа на направените изказвания, становището на народните представители, получените допълнително предложения стигнахме до този законопроект, който сега се поставя на разглеждане, и който е в редуциран вид от онова, което беше предложено и онова, което получи подкрепата на народните представители при първото четене.
Законопроектът е раздаден. Той съдържа в себе си пет параграфа и след като сме изправени пред второ четене започваме текст по текст.
Относно заглавието, не може да бъде поставено на гласуване защото то е шаблонното заглавие - "Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс".
Почваме с – 1, с който се предвижда промяна на чл.31а от НПК.
Сега действащият текст е в редакцията от 1986 г., когато този текст, тази разпоредба беше създадена за първи път и гласи:
"Когато едно дело е образувано за престъпление, извършено от две или повече лица то може да се раздели по изключение по отношение на едно или няколко лица само, ако няма да се затрудни МС/ЗТ 58.1 разкриването на обективната истина. Подсъдността на образуваните дела се определя според общите правила."
Предлага се, уважаеми колеги, чл.31а да добие следната редакция:
"Когато по делото се съберат данни за участие в престъплението на повече лица, материалите за неустановените и неиздирените от тях могат да се отделят и образуват в отделно дело. Подсъдността на новообразуваното дело се определя според общите правила."
Това е предложеният текст. Струва ни се, че с тази промяна в НПК ще улесним за ускоряване на производствата пред съда в тези случаи, които се визират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване? - Няма.
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме прочетения текст - – 1 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 1 - за ново съдържание на чл.31а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласовете не се увеличават.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 167, за текста 162, против няма, 5 се въздържат.
Приема се текстът.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2. С него се създава ал.3 в чл.147.
Сега действащият чл.147 има две алинеи. Предлага се с – 2 в чл.147 да се създаде нова алинея, която ще бъде ал.3.
Следното съдържание на трета алинея: "След вземане на мярка за неотклонение за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода повече от три години незабавно се уведомяват граничните пропусквателни служби обвиняемият да не напуска пределите на Република България."
Това е съдържанието. Мисля, че няма защо да го аргументирам пред вас. Тогава, когато има едно наказателно преследване срещу едно лице няма защо то да потегля някъде из света, за да го търсим след това. 58.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване? - Не виждам.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 2.
От общо гласували 167, за 162, няма против, 5 се въздържат.
Приема се и – 2.
Следващият параграф, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф 3 е даден в два варианта - вариант 1 и вариант 2.
В мотивите е пояснено становището на отделните колеги. При това положение, аз ще ви докладвам двата варианта, двете алтернативи. Оттам нататък...
СТЕФАН САВОВ (от място): Господин Джеров, има три варианта, три алтернативи има.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, извинявайте!
Три варианта, правилно. Благодаря, господин Савов.
Първи вариант, става дума за чл.277, ал.1.
В първия вариант се създава т.3 със съдържание:
"3. Органът на предварителното производство непосредствено след привличане в качеството на обвиняем и предявяване на обвинението е предупредил подсъдимия, че обясненията му ще се използват като доказателство по делото, съгласно чл.85 и
а/ между тях и обясненията дадени на съдебното следствие има съществено противоречие;
б/ подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нищо".
Това е първият вариант.
Вторият вариант. В чл.277, ал.1 се правят следните изменения - създават нови точки 1 и 2.
"1. Те са били дадени в присъствието на защитник и между тях и обясненията, дадени на съдебното следствие има съществени противоречия.
2. Те са били дадени в присъствието на защитник и подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо."
Съответно на това досегашните точки първа и втора стават трета и четвърта. Те се изблъскват нататък. 58.3
И третият вариант. Параграф 3, пак в чл.277, ал.1 се създава т.3 със следното съдържание:
"3. Те са били дадени в присъствието на защитник и органът на предварителното производство е предупредил подсъдимия, че обясненията му ще се използват като доказателства по делото, съгласно чл.85 и
а/ между тях и обясненията, дадени на съдебното следствие има съществени противоречия;
б/ подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо."
Първото предложение е направено от Министерския съвет, второто е направено от Йорданов и Джеров, третото е направено от Пламен Вълканов.
Законодателната комисия не подкрепя едното, второто или третото, а предоставя на народните представители да вземат отношение и да преценят. И едното може, и второто може, и третото, стига да има за това консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Соня Младенова. 58.4
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ДАР): Уважаеми колеги, аз съм принципно против предлаганите изменения на Наказателно-процесуалния кодекс във вида, в който бяха огласени от господин Джеров. Съображенията ми могат да се групират условно в две насоки.
Първо, това е връщане назад в Наказателно-процесуалния кодекс, много далеч преди революцията 1989 г. и ми е неудобно да заставам пред вас, за да си спомняме онези времена, в които ние искахме да се премахне практиката по Вишински самопризнанията да бъдат царица на доказателствата.
Вярно е, че борбата с престъпността е интелектуална борба и винаги престъпникът е с едни гърди пред тези, които го преследват. Това е положението. Но това предразполага и предполага усилия на тези, които се борят с престъпността, да правят висококачествена своя антипрестъпна политика с всички лостове на властта, като се започне от икономиката и се стигне до процедурните въпроси дори в едно Народно събрание. Това е така нареченият "нравствен морал", който се оглежда в съдебната и в законовата практика.
Просто не мога да си представя как така се наложиха идеите на следствието от времето на Леонид Кацамунски, за да кажат: понеже те не могат да работят качествено, виждате ли, ние сега да правим противоречията такива, пък такива, и да ги четеме.
Уважаеми колеги, това е първата група, в известен смисъл, малко емоционална аргументация.
Втората по същество е, тя е свързана с тази първа група аргументи, но се свежда до това - един риторичен въпрос. И понеже виждам, че и колегата Дако Михайлов иска да вземе думата, а той е бил съдия, аз в момента съм адвокат, а преди бях прокурор, питам се: уважаеми колеги, как ние синхронизираме тази теза, която днес трябва да приемем за правилна, с основното правило в наказателния процес, че човекът се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Това е номер едно аргумент.
И второто, че той може да мълчи, когато бива разпитван и да не допринася за разкриване на обективната истина, защото това е неговото лично право на защита и аз ще се позова на чл. РД/НП 59.1 83 от този на Наказателно-процесуален кодекс. Не би ли изпаднало Народното събрание пред възможността да създаде страхотно нови видове престъпления? Защото, ето и преди малко гласувахме една хипотеза, аз се въздържах по нея съвършено съзнателно, взима се мярка за неотклонение, това просто продължава мисълта от предния текст. Когато се вземе мярка за неотклонение срещу лице, което е извършило престъпление, което пък се наказва с лишаване от свобода, не може да пътува в чужбина, защото се съобщава на КПП-тата.
Вижте един такъв момент. Само пример ви давам. Аз и колежката Русева сме две адвокатки, които си оспорваме приоритета в дадена материя. Пращам, не дай си Боже, да съм злонамерен човек, подставени лица и я натопявам по всички правила на науката за такова престъпление, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода". И изведнъж жената, без да е виновна, без да са доказани нещата по един законосъобразен начин, спира да работи и да излиза да си върши международно-правните дела и аз й ги изземвам по един блестящ начин извън кръга на Закона за конкуренцията и така нататък, и така нататък.
Когато се пристъпва към промяна на наказателно-процесуални кодекси, поначало на кодекси, трябва да се изхожда от практиката. И за мен, и за вас, и пледирам за това тук, колеги, да отхвърлим тези предлагани изменения, затова защото не е причината само в следствието или само в прокуратурата, че престъпността расте. От обективен характер са две основни причини и ние трябва да си дадем като народни представители сметка за това.
Първо, че липсва стабилитет на взаимоотношенията между институциите на властта. Нещо повече, умишлено се предполага подпалва и разгаря една такава война на институциите и когато няма синхрон между оперативни работници, следствие, прокуратура и съд, просто престъпникът се развива добре и не може да бъде пресечена престъпността. Всичко онова, което тук някой би се ангажирал да говори за мен в обратния смисъл на думата, ще си бъде чиста проба демагогия.
И аз ви моля, нека да отхвърлим тези предложения. Не бива така лекомислено да прибягваме към промяната на този кодекс, за да не се стигне до там, както в Закона за съдебната система - сложихме един вид стаж и се оказа, че недомислихме, че военните 59.2 съдилища имат степен на окръжни съдилища само и сега виждате какво се получи.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Младенова.
Народният представител Дако Михайлов има думата.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз също ще апелирам тези три варианта на измененията на чл. 277, ал. 1 да гласуваме отрицателно.
Вижте, години наред, всички ние, които работихме в съдебната система бяхме против текстовете за четенето на обясненията на обвиняемите, дадени на предварителното производство. И това, което се постигна сега, ние искаме с лека ръка да го върнем обратно. То е просто недопустимо, от една страна. Не може да приемем, че при сегашното развитие на правото ние ще четем обясненията на обвиняемия, дадени на предварителното производство и ще ги използваме като доказателства. Колегите си спомнят, че имаше решение на Върховния съд, наказателните колегии, че само обяснения, които са прочетени в съдебното заседание, се включват в доказателствения материал по делото и затова именно сега се иска това изменение.
Но поначало чл. 83 от НПК предвижда, че подсъдимият или обвиняемият може да откаже да дава обяснения. Това е свързано с неговото право на защита. Аз не виждам при това положение как ние с изменението на чл. 277 ще му вменим едва ли не в задължение, за да не бъде под угрозата, че ще му се четат обясненията, той да дава обяснения. Влизаме в противоречие с чл. 83.
На второ място, пък вторият вариант е още по, как да го кажа, нескопосан, защото аз като адвокат ще дам веднага на моя подзащитен да се яви без адвокат, когато присъствието му не е задължително, той ще откаже да дава обяснения, ако приемем втория вариант.
На второ място това предложение противоречи на закона за адвокатурата. В какво качество адвокатът ще присъства при разпита на подсъдимия или обвиняемия и тогава ще му четем ние обясненията? Свидетел ли ще бъда аз, като адвокат, и се явявам в качеството на защитник и тогава аз не мога да стана гарант на това, което подсъдимият или обвиняемият ще каже. Това е просто недопустимо. 59.3
А третият вариант по нищо не се отличава от първия, а само за това, че следователят ще предупреди обвиняемия, че ще му се използват доказателствата.
Вижте, колегите знаят, че най-големите съдебни грешки всъщност се допуснаха тогава, когато се четяха обясненията на обвиняемите и след това на подсъдимите. Тези, които са работили в съда, го знаят много добре. Най-големите съдебни грешки ставаха тогава, защото съдията се превръщаше в един обикновен регистратор на това, което е казал обвиняемият в милицията. Всички го знаят. И аз стоя и чакам прокурорът да направи искане, ще четем обясненията, и това беше всъщност основното доказателство, върху което ние изграждахме нашите присъди.
Недейте да допускаме втори път такова нещо, колеги. Затова апелирам да гласуваме против тези изменения на чл. 277.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народният представител Любомир Начев има думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители! Тезите, които токущо застъпиха двамата колеги, изказали се преди мен, всъщност представят позицията на един от участниците в наказателния процес - адвокатът. И аз напълно ги разбирам.
Освен защитникът и обвиняемият обаче, в наказателния процес участват още прокурорът и съдията, които също се стремят, така както и защитникът на обвиняемия, към установяване на обективната истина и постановяване на справедлива присъда. 59.4
Възниква въпросът защо е необходим текстът на чл. 277 в Наказателния кодекс. Защо се налага тази промяна, която се предлага едновременно и от Министерския съвет, и от господата Йорданов и Джеров, и от господин Пламен Вълканов?
Отговорът според мен може да бъде само един: за да не се обезсмисля стадият на предварителното следствие. Защото в сегашния вид текстът на чл. 277 обезсмисля напълно обясненията, които обвиняемият в извършване на престъпление е дал на предварителното слествие. Защото във вида, в който е текстът на чл. 277 в момента обвиняемият има право, дори и да е дал своите обяснения на предварителното следствие в присъствието на своя защитник, да ги отрече пред съда и съдът трябва да приеме това като един факт, с който по същество той започва със своето съдебно разследване отначало.
И възниква въпросът: а какъв е тогава смисълът от цялото предварително производство?
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Събирането на доказателства.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Да събере доказателства, колега Драгиев, които да бъдат годни доказателства и в съдебната фаза на процеса.
Ето защо аз заставам зад първия вариант за текста на чл. 277, ал. 1.
Имайки предвид, че от момента, в който едно лице е обвинено в извършване на престъпление, то има право да дава обяснения или да не дава обяснения, има право да ползва защитник или да не ползва защитник, още от момента на повдигането на обвинение или на задържането, ако това е станало преди повдигането на обвинение, то би следвало да се признае възможността неговите обяснения, които обвиняемият е дал, използувайки своето право на обяснение, своето право на защита в дадения случай, дадени на предварителното следствие, да бъдат използувани и в съдебната фаза на процеса.
При това, забележете, тук не става дума да се четат всички обяснения, които са дадени на предварителното следствие, а само в случаите, когато, първо, обвиняемият е предупреден, че обвиненията му ще се използуват като доказателство по време на делото и, второ, между обясненията, дадени на предварителното следствие и по време на съдебното следствие съществува съществено 60.1 НЧ/МД противоречие или когато подсъдимият отказва да дава обяснения или твърди, че нищо не си спомня, една твърде често срещана ситуация в нашия Наказателен процес.
Ето защо, уважаеми колеги, ако ние всички тук сме обединени около желанието да направим борбата с престъпността по-ефективна с възможностите, които ние като народни представители разполагаме, а това са възможностите ни да приемаме нови закони или да изменяме или допълваме действуващите, аз ви призовавам да подкрепите първия вариант, на който се е спряла Законодателната комисия, защото според мен това е текстът, който дава найсолидни гаранции, че ефективността от борбата с престъпността ще бъде повдигната на едно по-високо равнище. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата проф. Димитър Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да заявя предварително, че споделям съображенията против изменението и допълнението на чл. 277 от Наказателно-процесуалния кодекс, изложени от колегите Соня Младенова и Дако Михайлов.
Става дума всъщност за един принцип в Наказателния процес, който води началото си от инквизационния процес: чрез самопризнанието, което се превръща в царица на доказателствата да се осъди човекът и то най-често на смърт. Тази теория отдавна е отречена. Тя беше подкрепяна в най-тежкия период от Вишински навремето. Но вие знаете, че даже в бившия Съветски съюз след разобличаването на култа към личността на Сталин тази теория беше категорично отречена.
Това, което се предлага сега, е една реминисценция на една стара теория. И аз ще ви кажа практическият смисъл. Практическият смисъл е като си признае, и особено когато има служебен защитник, да се включи това като доказателство и да се осъди човекът. В същото време европейските конвенции и нашият Наказателно-процесуален кодекс, а и Конституцията повеляват, че той има право да не говори изобщо. Следователно, когато не говори 60.2 не могат да се използуват неговите обяснения. Когато говори - могат да се използуват. Това е едно противоречие.
Според мен да се връщаме към такова едно старо, отживяло положение, е продиктувано от интелектуална безпомощност на някои следователи, да не кажа и от една преднамерена непрофесионална дейност. Защото когато обвиняемият прави самопризнания, те имат значенине, за да се съберат други доказателства, които да ги подкрепят. И тези доказателства да се представят пред съда.
В това, което се предлага сега, се казва на следователите: няма нужда, щом си признава, ще му се прочетат показанията, няма нужда да събирате други доказателства. Това е изключително опасно и вредно.
И затова аз ви призовавам, аз призовавам и тези колеги, които робуват на тези стари теории и на този практицизъм: не само, че няма да се повиши ефективността в борбата с престъпността, а ще се доведе до нови закононарушения, до грубо нарушаване на човешките права, до озлобяване на хората в обществото. Ние сме демократично общество и има достатъчно законни начини, средства и методи, за да се съберат доказателства да се разкрие престъплението и да се изобличи престъпникът. Да вървим по този път значи да се връщаме десетки години назад.
И аз ви моля, уважаеми депутати и от лявата страна, и от дясната решително да подкрепите направеното вече предложение и трите варианта да се отклонят. Да се противопоставим на това предложение. Аз мисля, че по този начин парламентът ще покаже своето демократично единство по един важен проблем в Наказателния процес.
Аз не бих излагал други съображения, включително и на аргументите на колегата Начев, които той изложи като бивш следовател в милицията, тъй като тези аргументи, които сега бяха изложени и по принцип са достатъчни, за да се убеди народното представителство в необходимостта да отхвърли това предложение за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от дясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Начев, имате думата за реплика.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моята реплика към изказва60.3 нето на проф. Михайлов всъщност е и въпрос към вносителите на законопроекта. За съжаление не виждам тук представител на Министерския съвет, но г-н Джеров, който е председател на Законодателната комисия, заедно с председателя на Народното събрание е съвносител на един от проектите.
Моят въпрос е, г-н Джеров, Вие наистина ли сте станали поклонници на Вишински и сте заложили именно това в законопроекта, който днес ни предлагате да приемем? (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това не е реплика.
Има думата г-ца Златка Русева. 60.4
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Колегите говориха тук доста и доста от аргументите против приемането на тези три варианта на предложения текст на госпожа Младенова и на господин Михайлов бяха много убедителни. С тях аз съм абсолютно съгласна.
Другата страна, така да се каже, тази, която иска да реши проблема не на престъпността, а проблема в работата на следствието, прокуратурата и съда, беше застъпена от други колеги. И аз искам да кажа, че е груба спекулация да се каже, че с изменението на този текст се решават проблемите на престъпността. Решават се проблемите на по-лесната и по-безотговорната работа на следователя, на прокуратурата и след това в съда. Защото не може основното доказателство на това, на което един съдия ще се опре в доказване на вината и в произнасяне на една осъдителна присъда за едно престъпление спрямо един подсъдим да бъдат неговите самопризнания. Достатъчно се каза в исторически аспект какво представлява, достатъчно тук колегите юристи, които са присъствали в съдебната зала и в следствието преди това и после в съда, знаят какво представляваше това четене на показания. До това четене на показания се прибягваше от прокурора винаги, когато нямаше други доказателства. И това беше най-важното доказателство. Прочитаха му се показанията и казваха: кое е вярно, това или онова? Естествено той си поддържа позицията, обаче съдът отгоре в повечето случаи почти винаги е казвал: ами вярно е това, което си казал на следствието.
Извинявайте, уважаеми дами и господа, това не е нормално правосъдие и ние не можем да създадем ненормални условия и за правораздавателната дейност, пък и за следствието като част от дейността на съдебната система.
Аз съм абсолютно против. Не само че се нарушават правата, напротив, с тези текстове ние ще подтикнем да се правят едни такива дела, които да се внасят в съда, набързо скърпени, за да се отчете активност, за да се каже, че са разкрити престъпленията и лицата са стигнали до съда едва ли не с едно единствено доказателство, а именно да се четат показанията, което респективно означава да осъдиш човека върху това, че един път е казал нещо. БП/ЗТ 61.1
Също така тук има парадоксални неща: за това, че не си спомня нещо. Ама как може така? Какво е това нещо, къде се намира в схемата на всички доказателства, които е създал следователят? Значи следователят само едно нещо е поднесъл на съда и това нещо подсъдимият го е забравил. И след като го е забравил, дайте сега да го накажем, защото тогава си го е спомнил! Извинявайте, ама това е абсолютна глупост, не само нарушаване на правата, а е глупост.
След това. Не можем да говорим и за това, че адвокатът бил присъствал и тогава подсъдимият - и видите ли, това бяха аргументи, аз и в Законодателната комисия не бях съгласна с тези текстове, адвокатът щом бил там, значи нямало никакво упражнено насилие и той съвсем спокойно е могъл и видите ли сега нарочно, понеже адвокатът след това му дал друг акъл в съда, той отрича, за да не може да се докаже обвинението срещу него, олеле-малеле, прокуратурата пищи и следствието пищи. Дайте да й свършим работата ние, съдиите, като признаем - така излиза, аз го говоря от практическа гледна точка, - че това доказателство е бетон, щом си е признал там - да не е признавал.
Още повече казваме: ти сега се отричаш, но адвокатът ти е бил там, какви са основанията ти да се отричаш? По-рано се оплакваха, че са били бити в килиите, оставяни без да ги вадят в продължение на дни за разпит, психологически тормоз, морален тормоз, който и сега съществува, аз го знам. Сега казват: ама то адвокатът ти е бил там, ти си бил напълно свободен да кажеш. Но това не е така и тук колегите, които са работили и в следствието, и в прокуратурата, и в съда, и в адвокатурата, много добре го знаят.
Моля ви, колеги, да не посягаме и на малкото, което сме дали възможност на нашите граждани да се защитят. Достатъчно ги тормозят извън системата на правосъдието. Недейте да им слагаме: виновни или невинни, това съдът ще каже, когато влязат в досег с тези органи, именно предварително производство, прокуратура, съд, да им поставяме едни букаи, един предварителен тормоз и да решим най-лесния проблем - имам самопризнание, няма нужда да събирам други доказателства, пращам делото в съда. 61.2
Аз ви моля, колеги, гласувайте против трите варианта за неизменение на досега съществуващия текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има ли? Госпожа Караиванова, имате думата за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Аз уважавам емоционалната реч на госпожица Русева. Но, колеги, ние сме юристи и аз не знам защо така яростно се отрича само едно от доказателствените средства, които се събират на предварителното производство. На предварителното производство се събират и показания на свидетелите и на тях се вярва. Четат се, когато има противоречия, когато между тях са и показанията, дадени в съда, на предварителното производство се прави протокол за оглед, събират се експертизи и те се приемат за напълно редовни доказателствени средства. А защо само обясненията, които е дал обвиняемият на предварителното производство изведнъж ги зачертваме? Дайте да запишем, че той въобще не се разпитва, за да ни е по-лесно и да му охраним правата!
Освен това аз не вярвам да не сте чели целия Наказателнопроцесуален кодекс, но там има и редица други гаранции за правата на обвиняемия. Ами любимите текстове 91 и 301 на адвокатите, където изрично е записано, че присъдата не може да почива само и единствено на самопризнанието? Това достатъчни гаранции ли са един съд да не изгради само на едно голо и то отречено самопризнание? Нали то трябва да бъде обсъдено заедно с всичките други доказателства, да бъде подкрепено и само ако тогава изгради своето убеждение, може да постанови осъдителна присъда.
Нека чак дотам да не плачем колко са малтретирани гражданите, като имаме предвид осъдената престъпност от едно на сто. Явно не са чак толкова малтретирани. Но дайте да не обезсмисляме този труд, който хвърля следствието, дайте прекалено много да не разчитаме на правата на подсъдимия, да не ги защитаваме. Той има право на защита, има право да избере поведение да не дава въобще обяснение и хиляди други права. Но да не обезсмисляме труда на следствието при положение, че има според мене достатъчно други гаранции в процеса да бъдат нормално защитени правата 61.3 му и един професионален съдия, един добросъвестен съдия, каквито се надяваме, че ще бъдат, ще прецени разумно кои са достоверните.
Затова аз намирам, че трябва да гласуваме за първия вариант, още повече, че един такъв виден демократ като господин Григоров е автор на този вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Позволявам си, господин председател, да направя една реплика на казаното от госпожица Русева и ще се възползвам малко в нарушение може би на правилата на правилника да взема отношение към казаното от господин Николов.
Аз смятам, че тогава, когато гледаме един текст, ще го четем така, както той е поднесен и както той повелява. Не чета никъде в раздадените материалите, че самопризнанията, направени от обвиняемия в предварителното следствие, са абсолютно доказателство. Това би било тезата на Вишински, твърде добре я помним, защото сме малко на възраст, когато сме чували тези неща. Тъй че не Вишински. Вишински казва, че е абсолютно доказателство, когато при боя съм си признал в мазето. Това вече оттук нататък ще ми бъде база за присъда. Тук се казва нещо друго.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, ако искате да сте точен, той казваше: "Царица на доказателствата".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Царица, точно така, царица на доказателствата. Аз не поддържам нито един от трите текста, смятам, че ние тук вече с консенсус или с вота си ще решим. Предложението е: тогава когато на предварителното следствие аз съм казал нещо, а в съдебното производство казвам нещо друго, нека да бъде направена съпоставка. Какво лошо има в това? Предварителното следствие мисля, че не е сталинското предварително следствие, а си е едно нормално предварително следствие. И ако има противоречия, нека съдът да ги изясни, да изясни защо тогава съм казал нещо. Мисля, че няма никаква пречка да кажа: да, пребиха ме от бой, затова аз казах тези неща. Пред съд може да се каже. 61.4 Но нека да говорим съвсем точно. Текстът казва така: "Когато има противоречия между двете изказвания, те се четат пред съда, за да се съпоставят".
Няма никаква теза и никой не е казал, че това, което съм казал в предварителното следствие е абсолютно доказателство. И съвсем правилно беше казано преди мен: има доказателства и в наказателния процес, има предварително следствие, има експертизи, има свидетелски показания, има писмени доказателства и комплексът от всичките тези доказателства, преценени от съда и субсумирани под правната норма ще доведе до присъдата. В този смисъл правя моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Госпожице Русева, да вземете отношение по направените възражения.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми дами и господа, аз отговарям защо съм емоционална. Вълнувам се, разбира се, от правата на хората и смятам, че затова съм и тук, а не да плача за правата на следствието и прокуратурата. Защото те имат своята власт да го направят. И на всички отговарям: щом не е толкова важно защитниците на тезата за четене на показанията и за констатиране на противоречията, всички ми казвате, че има достатъчно доказателства, които да докажат, че той е извършил престъплението и че е имало огледи, протоколи и т.н. Тогава защо толкова много се притеснявате, че няма да го има това доказателство, а именно да не се констатират противоречия в дадените показания на предварителното производство и в дадените при съдебното дирене. Ами, ето тук е прозначния мотив, да решим проблема на следствието, на прокуратурата и донякъде на съда и да го ограничим като има там някакви скърпени доказателства, защото и така става, да го пришие към основното и най-важното, че той е казал еди какво си и се потвърждава от това и от това, и да го освободим от отговорността да търси и други несъмнени доказателства. Къде е тежестта на доказването в наказателния процес? Казано е в общата част, тя не е в обвиняемия, не е в подсъдимия, тя е в прокуратурата. Нека уважаемите дами и господа там да си свършат работата и да осъдят истинските престъпници, а не да допускат понякога съдебни грешки, за които след това цял живот и съвестта им няма да прости.
И така не е единствено доказателство и няма защо да ВТ/ЙА 62.1 се притесняваме за това. Както един свидетел не е свидетел, така и не можете да кажете, че това е ннай-важното доказателство, без което наказателния процес не може. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата председателят на Парламентарната група на СДС господин Савов. Да се готви народният представител Андрей Луканов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, не взимам думата като председател на парламентарната група, а като народен представител.
Тук се изказаха много колеги, които са значително покомпетентни от мен по този въпрос. Но на мен ми се струва, че законите трябва да бъдат съвсем ясно написани, просто така, че всяка дума да не може да се тълкува.
Аз не искам да ви давам пример, но когато съм учил право, винаги се даваше за пример "Код Наполеон", поради това че просто е пример на френския език и досега.
Не може обаче в този вариант едно, който беше защитен от уважаемия господин Начев и уважаемата госпожа Караиванова, да има такъв текст, който, честна дума, е една главоблъсканица: "Органът на предварителното производство непосредствено след привличане в качеството на обвиняем".
Извинявайте, хайде само дотук да спрем. "Органът на предварителното производство непосредствено след привличането в качеството на обвиняем". Извинявайте, моля ви се! Поне от гледна точка на някаква логика ние трябва да правим закони, които да бъдат ясни, да бъдат точни. И в това отношение ние не може така през пръсти да гледаме на нещата. Аз много моля господин Начев и госпожа Караиванова да помислят просто върху текста. Прочетете още веднъж текста, защото вие сте вътре в него и някак си го разбирате, обаче утре с този текст ще боравят хора, които ще се чудят точно какво са имали предвид законодателите или какво значи си спомня нещо, което се появява и в трите варианта. Какво е това "нещо", уважаеми госпожи и господа? Ами, това може да се каже "известни факти". Ама, как така "нещо"! Еми, нещо е нищо. Просто противното на нещо е нищо. Извинявайте, това е език, който би могъл, ако един студент или един ученик го употреби, сигурно ще му напишат двойка.
Явно е, че тук има неща, които трябва да се оправят. 62.2 Ако ние решим да ги гласуваме, не може по такъв начин, прочетете и вариант първи, и вариант втори, и вариант трети, ще се уверите, че има неща, които поставят въпроси. И аз знам много добре, че когато човек е вътре в един текст, когато е вътре в една работа, той я разбира. А когато я представи пред другите, се оказва, че текстът е фактически неразбираем. И затова ви моля, най-малкото, което можем да направим, е да отложим, да се види, да се провери отново в Законодателната комисия, защото има неща, които направо противоречат на логиката и нека се стараем, мисля, че тук няма абсолютно никакви противоречия - партийни и т.н., но нека да бъдат текстовете ни ясни, добри, че поне с това да оставим едно добро име за нашето Народно събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Савов.
Има думата господин Андрей Луканов.
АДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председатателю, уважеми колеги, аз няма да разсъждавам като юрист, ще се опитам да внеса малко битова струя в разсъжденията на народното представителство. Но преди това искам да кажа, че според мен е абсурдно да се твърди, че някакви недъзи или празноти в Наказателно-процесуалния кодекс са причина и то съществена, за голямата ненаказана престъпност в България. Поддавайки се на тази аргументация, която се използва главно, за да се оправдае по някакъв начин крайната неефективност на съдебната система в България и на всички органи, свързани със защитата на законите, ние забравяме за такива фактори като корупцията, политизацията на съдебната система, нейното парализиране от месеци насам и много други необхванати от закона и неподлежащи може би на обхващане от закона фактори, които правят съдебната система такава, каквато е.
Сега искам да кажа няколко думи по текста, който обсъждаме. Аз съм съгласен с онези колеги и отляво, и отдясно в залата, надявам се, че моето съгласие с тях няма да ги смути, които твърдят, че условията, при които е поставен един подследствен, един обвиняем, особено ако към него се прилага мярката "Задържане под стража", и затова казвам, че внасям битова струя във вашите разсъждения, предвид на моя пресен опит в това отношение, 62.3 тези условия дават възможност да бъдат получени от обвиняемия, особено от обвиняем, чиито съпротивителни сили не са толкова големи, всякакви показания, такива показания, каквито следователят и прокурорът желаят да получат. Вярно, че в предварителния арест днес в България не бият или в светлината на тази поправка ще кажа, все още не бият, но уверявам ви, че има твърде много начини един обвиняем, срещу който е приложена тази мярка за неотклонение да бъде накаран, в т.ч. пред своя адвокат, да говори онова, което следователят и прокурорът искат да чуят от него. И единствената му защита остава съдебната зала и правото му да оттегли или да видоизмени своите показания.
По тая причина, тъй като в България не са премахнати условията за подобен метод на разследване в кавички, тъй като условията в нашите помещения за предварително задържане и в нашите затвори могат да накарат девет от десет души с наложена мярка за неотклонение, аз смятам, че ние не трябва да приемаме тази поправка.
Искам да ви напомня в тази връзка един много тежък за нашата страна и за нашата демокрация факт, че в местата за задържане в България днес се намират някъде около две хиляди души със срокове на пребиваване там далеч над шесте задължителни месеца - по година, година и половина, аз самият бях свидетел на много подобни случаи. И втората година, когато човек без присъда е затворен и от следователя и прокурора зависи неговата съдба, той се чувства безсилен пред тази машина, той може да даде всякакви показания, само и само да стигне до съдебната зала. Той вече гледа на възможността да се прекрати следствието като избавление, поне временно избавление от тормоза, на който е подложен.
Не искам да обвинявам никой, това е едно заварено положение, едно наследено положение. Тъй че аз в случая даже не отправям обвинения, макар че имам някакво основание за това, но ви призовавам да не подкрепите този текст. И лично аз бих искал да изразя съжаление, че четири години след като Народното събрание на България прие разпоредби, които във всяко отношение са съобразени с най-съвременните правозащитни норми, норми за защита правата на човека, днес нашето Народно събрание се връща към промени, които влошават българското законодателство и го правят 62.4 по-малко съвместимо с европейските и световните норми за защита на човешките права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Луканов. Има думата за изказване народният представител Йордан Ганев. (Реплика от залата: "Да гласуваме!")
Някой трябва да предложи. Има желаещи от ДПС, господин Татарлъ иска да вземе отношение също.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз няма да взимам отношение по практическата страна на въпроса, защото нямам практика и нямам необходимите познания за това, но понеже тук се говори доста много в теоретичен план, там смятам, че бих могъл да кажа някои работи.
На първо място, имайте предвид, че това нещо за четене на показанията съществуваше в стария български Наказателнопроцесуален закон. Не кодекс, а закон. И тогава това беше точно така, както се каза тук от господин Джеров и от някои други. Това беше едно от многото доказателства и то с презумпция за силна оборимост. Достатъчно беше действително само подсъдимият да каже, че отрича тези свои показания и нещата трябваше да започнат отначало, т.е. тези показания трябваше да бъдат доказвани. Ето това е важното, което трябва да се забележи. И на мен ми се струва, че всички тези, които така категорично се обявяват против текста, всъщност те изхождат именно от теорията на Вишински и смятат само тази теория за единствено валидна, т.е. абсолютизацията на показанията.
Но все пак, колеги, нека да се разберем: когато един подсъдим е казал нещо, след като е бил предупреден, че това, което той каже, ще бъде използвано срещу него, е не може така пък изведнъж с лека ръка да го отмахнем, все едно че го няма. Няма го, но го има! Не трябва да се абсолютизира, разбира се! Ако само на това нещо искаме да изградим една присъда, тази присъда няма да издържи. Това е ясно! Това може да бъде само в един контекст на други допълнителни доказателства. Не само! 62.5
И бих искал накрая да взема отношение към това, което каза господин Луканов тук. Съгласен съм с него, че действително психологически момент има и т.н., и т.н. Но аз ще ви кажа един друг пример, който е от времето на моя стаж и който се беше случил малко преди това - две-три години преди това през това така наречено от някои хора мрачно, тъмно фашистко минало.
Един от адвокатите, при които стажувах, когато е защитавал свой подсъдим, своя подзащитник комунист и когато военният прокурор казал: "Ето доказателство. Той си е признал", адвокатът извадил от чантата си една кървава риза, размахал я и казал: "А, господин прокуроре, това знаете ли какво е? Това е риза, кървава, от него. С тази риза са му взели самопризнанието".
И трябва да ви кажа, че понеже тогава имаше все пак магистрати на място, присъдата не беше постановена така както прокурорът искаше. Тоест, тези показания не бяха взети предвид. Ето това е истината!
А за господин Луканов бих искал да кажа допълнително само това - нямам впечатление, че той е бил толкова тормозен, защото аз не знам друг някой затвор, в който един подследствен, задържан под стража пише статии и статиите му излизат по вестниците. Такъв случай не знам. Едва ли той има някакво основание да се оплаква от това държане. По-скоро бих помолил тези хора, които се занимават с теорията и практиката на наказателния процес, както е проф. Михайлов и другите да ни осведомят в момента в западните наказателно-процесуални закони, как е положението в света.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Татарлъ има думата. Той е от парламентарна група, която не е вземала думата. Той има това право, господин Даскалов. После ще Ви дам думата за процедурата.
Господин Луканов, тъй като имате реплика, имате и думата. Заповядайте.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Ганев, аз въобще не се оплаквах пред Вас. Аз Ви разказах какво видях в местата за задържане. Аз съм един от тези един от десет, които не се поддадоха на подобни методи. ВЙ/ЗТ 63.1
Но, пак искам да Ви кажа, че девет от десет български граждани биха се поддали и аз видях неща, от които действително може да Ви настръхне косата днес. А не през фашистко или друго някакво тиранично време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ, имате думата.
Извинете, господин Татарлъ.
Господин Ганев иска да вземе отношение и да отговори на репликата. (Шум в залата)
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Господин Луканов, напълно съм съгласен с Вас, че е възможно. И затова основата на моето изказване беше това, че това доказателство е много лесно оборимо. Ето, това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Татарлъ, имате думата най-после. Елате на трибуната.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателстващ, уважаеми народни представители. Аз ще бъда съвсем кратък.
Аз по съвест ще гласувам против предложението за изменение в НПК.
Споделям напълно критиката, която беше упражнена, съображенията.
Бих привел за пример само два момента.
Първият: на мен ми се струва, че това предложение влиза в противоречие с нашата Конституция. Имам предвид чл.31, ал.2: "Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен нито да бъде осъден само въз основа на неговите самопризнания".
На мен ми се струва, че тук става въпрос за правата на човека и те сериозно са заплашени.
Вторият момент: аз съм бил свидетел, когато в съда се използват противоречията в показанията като основание за лъжесвидетелстване.
Бях в съда в Неврокоп, Гоце Делчев на делото против господин Юсуф Джуджум. Там видях с очите си, понеже прокурорът не знаеше, че аз съм народен представител и аз влязох, седнах и слушах и видях как свидетелите, почти всички с изключение може би на един-двама, всички се отказаха от показанията си от предварителното следствие. И веднага прокурорът скачаше и 63.2 заявяваше да се протоколира, за да бъдат подведени като лъжесвидетели.
Не искам да разширявам въпроса, но смятам, че тези две два допълнителни момента показват колко са уязвими свидетелските показания.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Даскалов има думата по процедурен въпрос. Това е становище на парламентарна група. По него не може да има реплики. Господин Татарлъ взе думата от името на парламентарна група, господин Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Мисля, че беше допусната една груба грешка.
Господин Татарлъ, тук не става дума за свидетелски показания, а става дума за обяснение на обвиняемия. Прокурорът е бил прав, защото свидетелят, който е дал показания на предварителното следствие няма право да се отрича от тях. Няма право! Говоря за свидетеля - той наистина извършва лъжесвидетелстване, ако пред един орган на властта говори едно, а пред друг - друго. Тук става дума за обяснение на обвиняемия, а не за принуда към даване на обяснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ, имате думата щом е реплика, за да отговорите на репликата на господин Начев.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателстващ, уважаеми народни представители. Преждеговорившият показа точно какво става в процеса. Това е!
Това е, защото хората казаха, че са били накарани и че се отказват доброволно. И веднага Вие, както в случая, даже в едно Народно събрание - Вие ставате, за да защитавате правото за лъжесвидетелстване. И някои хора действително се стъписаха в процеса. И въпреки това господин Юсуф Джуджум неоснователно беше осъден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Даскалов, имате думата по процедурен въпрос и да приключим, за да гласуваме.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Стана вече на всички ясно, че дадените на предварителното следствие показания от подсъдимия имат еднаква доказа63.3 телствена тежест с онези, които са дадени в съдебното заседание. И въобще имат еднаква тежест с поведението на самия подсъдим, което означава, че може и да мълчи... Затова вече и върху това вече всички колеги говориха. Нашето становище вече е изградено. Много хора вече казаха по какъв начин ще гласуват, поради което моля да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако няма други желаещи за изказване, да не подлагам това на гласуване.
Пристъпваме към гласуването.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Моето процедурно следващо предложение е по отношение на предложения – 3 да гласуваме за неговото неприемане изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, беше направено предложение за отхвърляне на – 3 от законопроекта за изменение на НПК. Предложението е за отпадане с трите варианта. Има предложение за отхвърляне на предложението за изменение и допълнение на чл.277, ал.1. Ясен ли съм?
Ако се приеме това предложение - – 3 няма да го има в законопроекта с подобен текст.
Моля, режим на гласуване. Който е за отхвърляне на предложеното допълнение и изменение гласува със зелено. Който е против ще гласува, естествено, с червено.
Или гласуваме предложението на господин Дако Михайлов, Андрей Луканов, проф. Михайлов, Стефан Савов, Соня Младенова...
Гласуваме предложение за отпадане на – 3 от законопроекта за изменение на чл.277 от НПК.
Гласовете не се увеличават. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 184, за отпадане на – 3 от законопроекта - 105, против 25, 54 се въздържат.
Приема се предложението за отпадане на текста на – 3.
Параграф 3 отпада.
Преминаваме към следващия параграф, господин Джеров. 63.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф, това е в раздадения материал – 4. Естествено е, че ако той бъде приет ще стане – 3, но засега ще го назоваваме така, както е дадено.
– 4, чл. 286 се изменя така:
"Когато на съдебното следствие се разкрият обстоятелства и за друго престъпление, извършено от подсъдимия или от лице, което не е привлечено като подсъдим, съдът изпраща материалите на прокурора и продължава разглеждането на делото."
Това е съдържанието на чл. 286, как би звучал той, ако го изменим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли желаещи за изказване?
Госпожа Соня Младенова има думата.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ДАР): Уважаеми колеги, започвам да задавам риторични въпроси. Вижте какъв е текстът!
"Когато на съдебното следствие се разкрият обстоятелства и за друго престъпление, извършено от подсъдимия или от лице, което не е привлечено като подсъдим, съдът изпраща материалите на прокурора и продължава разглеждането на делото."
Пример за да питам качествено.
Разглеждаме дело за издръжка - неплатена издръжка от родител-недобросъвестен. Между временно, наред с това, че сме установили, че той наистина не си плаща издръжката, този лош човек, установяваме, че е ползвал документ с неверно съдържание - ние, като съд.
Питам сега какво правим технически? За да се произнеса с определение и да го пратя на любимата прокуратура това дело, аз трябва да изпратя оригиналния документ, защото документните престъпления са формални престъпления и там трябва да е листчето - като доказателство.
Какво оставям в моето дело? - Ксероксно копие или заверено ксероксно копие защото пък като ми дойде ревизията на мен, като съдия, ще каже: "Абе девойко, или младежо, там, къде ти е оригиналния документ? Искам да знам как точно ти мотивира убедително и обективно съдийското си убеждение?" Може някой да ми каже: "Абе, там свидетели дойдоха и казаха, че той тъй, на, направил."
Ами ако човекът после, при отделено дело и протокол, да речем, че разцепим страницата някак си на две и пратим на МС/НП 64.1 прокурора, при отделено дело докаже, че тъй и на, е невинен с влязла в сила присъда, питам пак, за кой ли път - "няма ли съдията, който взе такова неправилно решение пък, да му се наложи да носи една друга отговорност по силата на Закона за отговорността на длъжностните лица, нарушили правата на гражданите?" Мисля, дето ще му се наложи! Така че, за втори път заставам пред вас с молбата, уважаеми колеги, да не приемем това предлагано изменение, въпреки, че аз знам какъв модел на поведение бихме могли да осъществим тук.
Знам много добре какво би целял вносителят на законопроекта, но щом той внася своя законопроект и продължава, въпреки нашите огромни бележки, при внасянето на законопроектите да не се приемат или да се попоправят тези текстове, той никакво действие не е възприел за отстраняването на пропуските в своето вносителско поведение, ние, поне аз не се чувствам задължена да правя текстовете нито от името на Министерския съвет, нито от името на който и да било вносител.
По тази причина ви моля да отхвърлим и този текст като несъстоятелен и даващ възможност за съдебен бъдещ произвол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, госпожа Младенова.
Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Аз не съм съгласна с колегата Младенова, че това е въпрос на съдийски произвол. Напротив, обратно!
Аз мисля, че съдът все по-малко ще трябва да изоставя служебното начало и само да бъде един арбитър между страните, които са равнопоставени - адвокат и прокурор, макар че прокурорът защитава и държавния интерес, и да решава това, което му е поднесено, а не да решава дали е извършено престъпление. нали, едва в началото.
И аз се питам, след като за следствието са дадени два месеца, а посочете ми поне едно следствие в София, което да е приключило в последните години в двумесечния срок, да събере всякакви доказателства и да мине през прокурор, и да го внесе в съда, и съдът да се произнесе. Как този съд в рамките на едно съдебно заседание, което по по-дребните дела продължава обикновено няколко часа, изведнъж този съд установи, че е извършено и друго престъпление? 64.2
Практиката сочи, че този начин се използва за блокиране на съдебната система и на съдиите им е твърде лесно да установят това обстоятелство и отново да върнат делото на прокурора и така върви една непрекъсната въртележка, и затова няма присъди, а делата се въртят в един омагьосан кръг - следствие-прокуратурасъд, следствие-прокуратура-съд, а до присъди и до осъдени лица не се стига.
Трябва да престанем да даваме тази възможност за служебното начало на съда, казах ви. Това, което му е поднесено на съда, върху тези доказателства, той ще се произнесе дали са достатъчни или не за това обвинение, дали ще осъди или ще оправдае, но не и той да нарежда какви доказателства са му необходими, нещо, което и в следващия текст е засегнал, за да издаде осъдителна присъда.
Затова, аз поддържам този текст, и мисля, че този текст ще даде възможност за едно по-бързо гледане на делата и за липса на възможности за злоупотреба с права.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Други?
Господин Савов, имате думата. Реплика? - Да. (Шум и реплики)
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, една реплика към госпожа Караиванова.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Тя направи реплика.
СТЕФАН САВОВ: А, тя направи.
Добре, тогава изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изказване тогава да бъде.
СТЕФАН САВОВ: Добре, обаче, представете си, че госпожа Младенова даде един пример, който е действително интересен.
Но, представете си, че при съдебното следствие се разкрият обстоятелства за друго престъпление? (Шум и реплики) Добре, извинявайте сега!
Обаче, това престъпление е свързано по някакъв начин с първото престъпление, така да се каже, защото абсолютно е възможно.
Мисля, че вие като юристи сте съвсем наясно, че е възможно. И тогава, ние сега ще съдим за първото и след това ще чакаме 64.3 второто, когато тези престъпления са свързани.
Аз смятам, че това просто не е логично. Логичното е когато се разкрие нещо, което е свързано с първото престъпление и то може да е свързано именно по логиката на събитията. То може да е свързано по, така да се каже, намерението на престъпника и ние как ще чакаме сега да го прехвърлим на прокурора отново и тъй нататъка? Защото има и такъв случай. Нека си представим че би могло и такъв случай да има. А има, не може да няма!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той нарочно го направи даже.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Нарочно!
СТЕФАН САВОВ: Нарочно го прави! Точно така!
Не, аз просто се опитвам да ви накарам всичките и мен си, да мислим по този въпрос. Пак е много спорен проблемът.
Аз разбирам, че се да речем, разкрива нещо, което е съвсем различно, защото може и този случай да има - съвсем различно от първото престъпление. Но е много възможно второто престъпление, да го кажем, да бъде свързано с първото престъпление, както каза господин Школагерски - той го прави дори нарочно.
Моля ви се за това! Нека помислим когато решаваме този въпрос!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Дако Михайлов.
Да се готви проф. Михайлов за изказване. 64.4
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги! Аз също ще апелирам този текст да гласуваме отрицателно.
Или аз не мога да разбера, или г-жа Караиванова някакси не се изказа точно както трябва. Ние, ако приемем този текст, трябва да изменим основни принципи на Наказателния кодекс, чл. 26. Чл. 26 още не сме го изменили. Той съществува. При това положение как ще изменяме текста на Наказателно процесуалния кодекс, където чл. 26 урежда въпросите за продължаваното престъпление. Така ако го приемем това нещо ние рискуваме утре един подсъдим да го обърнем и да го съдим след това за рецидив. Помислете малко.
При това положение, докато ние не изменим чл. 26, не можем да изменяме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, г-н Михайлов. Г-жа Караиванова за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ще се опитам да обясня на колегата Михайлов по-точно. Няма нужда да изменяме в този случай чл. 26, защото още в теорията ни учиха, че като осъден за едно продължавано престъпление и после се разкрият и други деяния или прилагаме принципът нон бис ин идем, т.е., 2 пъти за едно и също нещо, не, ако тези допълнителни деяния не се отразяват на тежестта на извършеното, или пък възобновяваме делото, ако е с влязла в сила присъда.
Така че аз отново ви казвам - не може в един съдебен процес инцидентно да разкриеш престъпление и съдията така в момента да прецени, че е извършено друго престъпление. Това на практика почти не се случва. Това е само възможност за разтакаване на делата и за безотговорното им връщане за допълнително разследване, за отърваване от отговорност, за непроизнасяне на присъди, за неприключване на процесите.
Затова именно тази злоупотреба трябва да се пресече и затова няма нужда тук да се изменя чл. 26.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Г-н Михайлов, ще вземете ли отношение? - Няма.
Проф. Михайлов има думата за изказване. 65.1 РД/МД
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги народни представители! С предлаганото изменение в – 4 на чл. 286 от НПК се уреждат 2 хипотези.
Първата хипотеза е когато на съдебното следствие се разкрият обстоятелства и за друго престъпление, извършено от същия подсъдим, съдът изпраща материалите и продължава разглеждането на делото. Тази хипотеза беше разгледана вече от някои колеги народни представители, включително и от г-н Савов, за това когато има връзка или когато престъплението е продължавано. И аз мисля, че тук при продължавано престъпление, какъвто е текстът сега, предложеният, ще разкъса изкуствено продължаваното престъпление.
Представете си, че е за длъжностно присвояване за 25 хил.лв., а се разкрие в съдебното заседание още за 25 хиляди; или е за 50 хиляди, а се разкрие за още 50. Квалификацията се променя. Квалификацията при двете престъпления, когато е 25 хиляди и станат 50 хиляди, са големи размери, а когато по 50-100 е особено големи размери и може да представлява особено тежък случай и там наказанието е до 30 години лишаване от свобода. Как така ще върнете делото на прокурора за втората половина и ще го осъдите за двете половини на неговото единно престъпление? Това е невъзможно. Това е абсурдно.
Този текст противоречи наистина и г-н Дако Михайлов съвършено основателно посочи, че противоречи на наказателноматериалната разпоредба на чл. 26 от Наказателния кодекс.
Втората хипотеза "или от лице, което не е привлечено като подсъдим, съдът изпраща материалите на прокурора и продължава разглеждането".
Значи в съдебно заседание се разкрива, че не само мъжът е убил пострадалия, но и жена му е участвувала в неговото убийство. Даже тя е по-активната фигура в убийството на пострадалата нейна съперница. И какво? Ще върнем делото за жената на прокурора, за да го разследва, и ще осъдим мъжа, без да изясним подбудите, степента на участие и характера нна участие по чл. 21 от Наказателния кодекс. Ами това е задължително. Наказанието при съучастие 65.2 се определя в рамките на санкцията, предвидена за извършеното престъпление, като се съобрази характерът и степента на участие на всеки един от съучастниците. Вие нарушавате един основен принцип за наказуемостта на съучастниците в наказателния процес.
Откъде идва това предложение? Това предложение идва отново от безпомощността на следствието и Прокуратурата да разкрият по отношение на един подсъдим всички престъпления, или случаите, когато има съучастие, и особено при тези съучастници, когато някои са избягали в чужбина и не могат да ги намерят. В тези случаи могат да се направят съответни ограничения, разбира се, но и сега действуващият Наказателно процесуален кодекс дава тази възможност. Затова аз не намирам никакъв смисъл този текст да се променя.
И аз ви призовавам, както направихте преди така единодушно, така и сега да отхвърлите това предложение. Това е моето предложение, г-н председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Г-н Начев, имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Освен ситуацията, която описаха колегите преди мен, във връзка с продължаваното престъпление, съществуват и ред други случаи, които за съжаление напоследък се превръщат в една масова практика в нашето наказателно правораздаване, уважаеми колеги. И тази практика е довела до това, че днес е почти изключение едно дело да приключи в предвидения от закона срок и в правило се превръща нарушаването както на 6-месечния срок за приключване на предварителното следствие, така и няколкогодишното разтакаване на съдебните дела. Това е и една от причините лица да се задържат в арестите, като обвиняеми, без да са им изпратени делата в съда в течение на години.
Какво става на практика? В съдебно заседание обвиняемият изведнъж си спомня, че е извършил още една кражба с един Киро от "Коньовица", с когото се запознали на Женския пазар. Това е достатъчно основание съдът да установи, че е извършено друго престъпление и тъй като обстоятелствата около него не са изяснени, 65.3 делото се спира, връща се на Прокуратурата и се възлага на Прокуратурата и на органите на Министерството на вътрешните работи да издирят Киро от "Коньовица", неговата съвместна дейност с обвиняемия по делото и едва тогава да внесат отново обвинителния акт, който разкрива всестранната престъпна дейност на обвиняемия.
Ето това е масовата практика, която днес се използува, хитрини, елементарни хитрини, които се използуват, за да се отлагат делата.
Предполагам на всички присъствуващи тук в залата е известна максимата, че отложеното дело е наполовин спечелено дело. 65.4
Предложението, което е внесено от Министерския съвет, има за цел да преустанови тази порочна практика. Няма пречка, когато се установят данни за извършване на друга, допълнителна престъпна дейност, уважаеми колеги, да продължи работата и да се стигне до осъдителна присъда по делото, за което са установени безспорните факти, а за новооткритата престъпна дейност да се води допълнително следствие. Разбира се, там, където става дума за случаи като този, който проф. Михайлов преди малко спомена, има възможност делото да бъде възобновено отново.
Така че аз ви призовавам да гласувате за приемането на предложения текст на чл. 286.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Г-жа Младенова, имате думата за реплика.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ДАР): Репликата ми се заключава в това: уважаеми колеги, ако става дума за кражба, това е още нищо. Кражбата е икономическо, стопанско престъпление и има поправимост на резултата, т.е. със средства можеш да възмездиш щетата.
Но пак ставам с реплика към преждеговорившия: ако става въпрос за престъпление, което се наказва със смъртно наказание и последва осъдителна присъда и тя бъде изпълнена, питам аз, защото колегата тук бърка основни понятия, той явно не знае кога става възобновяване на делото, защото за възобновяване може да се говори, когато е приключило с присъда... Но това е друга тема, нали, очевидно не за тази трибуна.
Така че аз питам: след като направихме толкова много съдебни грешки в миналото и какво от това...
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (от място): И кой ги е направил?
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Ами не, защото аз не съм чела такива и не съм искала смъртно наказание за имуществени престъпления и съм срещу смъртното наказание по дефиниция. Защото обществото не може да си позволи да отнема онова, което не може да даде...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Франция отнема!
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Франция още не е мерило, Франция си е унищожила цвета на интелигенцията. Но когато ти допускаш и залагаш съдебна грешка там, където съд решава твоя проблем, чуждия проблем, а съдът е сбор от хора, които винаги могат да 66.1 НЧ/МД сгрешат, аз лично се въздържам да приема една такава хипотеза и да я направя правило. А другото е на съвестта на онзи, който иска да вика силно "Убий!" и т.н.
Така че, колеги, моля ви, нека да отхвърлим тази идея за изменение на наказателния процес, защото тя е много хаотична, недобре мотивирана и аз само така, не знам за кого да го кажа, дали за СДС, дали за БСП...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Коя Ви е репликата към г-н Начев?
СОНЯ МЛАДЕНОВА: ... дали безадресно към Вас, г-н Кадир, или адресно към Вас, нека да си спомним, че това беше предложение, направено от г-н Иван Григоров и няма ли да сме малко притеснени от факта, че той вече е предложен за конституционен съдия? И как ще се решава правилно защитата на хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Г-н Даскалов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми г-н председателю, уважеми колеги! Действително този текст, който ни се предлага, внася не само смут сред всички колеги...
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (от място): Сред адвокатите най-вече.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Не само сред адвокатите, не, не, г-н Начев. Те имат полза от него, огромна полза, включително и материална, г-н Начев. Те имат включително и материална полза от законопроекта, който сега Вие тук внасяте, защото сума ти нови дела ще има. Но надали един адвокат, където и да е той, а още по-малко тук, пред Народното събрание, би си позволил да защитава теза, която би увеличила делата, с други думи изхождайки меркантилно от своите интереси.
От целия този текст единствено рационалното виждам в следната трансформация на текста, че когато на съдебното следствие се разкрият обстоятелства за друго престъпление, извършено от друго лице, което не е привлечено, тогава съдът да изпрати материалите на прокурора. Но пък това нещо го има, това нещо се прави и това нещо въобще не е необходимо наново да бъде фиксирано.
Затова, уважаеми колеги, идеята на вносителя вече ни стана ясна. Двете становища "за" и "против" текста се изложиха 66.2 подробно и аз ще си позволя отново да направя процедурно предложение, разбира не, като дадете възможнот на следващия колега по Правилника да се изкаже, да прекратим дебатите и да преминем към гласуване като поставите на гласуване отпадането на – 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, благодаря.
Г-н Петър Марков има думата.
ПЕТЪР МАРКОВ (ДАР): Уважаеми г-н председателю, госпожи и господа народни представители! Далеч съм от мисълта, че мога да се ориентирам в сложните лабиринти на юридическата мисъл на изказалите се тук колеги. Стана въпрос и за много и найразлични хипотези. Но като че ли фактите относно жалкото състояние на съдебната система в България и резултатите от нейното действие някакси се замъглиха.
Пред мен е бюлетинът на Съвета за криминологични изследвания при Главната прокуратура на Република България - престъпността на Република България през 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всички народни представители го имат.
ПЕТЪР МАРКОВ: Да, аз просто искам да напомня за следното: по данни на Националната следствена служба през 1993 г. са били образувани 174 023 следствени дела, а са приключени 151 000. Или към несвършените от предишни периоди следствия са се прибавили още 22 000 предварителни производства, които представляват 12,7 на сто от новообразуваните.
От друга страна по данни на Главната прокуратура в началото на 1993 г. в производство е имало 74 567 неприключени следствия. През 1993 г. са образувани нови 180 639 предварителни производства, а са приключени 149 000. По този начин към 1993 г. за производство са останали 105 885 неприключени следствия, което прави с 42% повече в сравнение с миналата година.
Много е важно освен, така да се каже, чисто хуманистичните и малко абстрактни разсъждения, да се видят и голите факти и да се знае какво се прави. Защото това, което се предлага тук - отпадането на въпросния параграф, по всяка вероятност ще повиши нивото на нашата, така да се каже хуманистично мислеща юниспроденция, или юридическата страна, но от друга страна не 66.3 е ясно какво ще стане с броя на неприключилите следствия и изобщо за това, което става в България понастоящем.
Затова моля да имате предвид тези данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Други желаещи за изказване няма.
Направено е предложение за отпадане на – 4 от законопроекта. Който е за отпадане, гласува със зелено. Моля, режим на гласуване. Ако не се приеме отпадането, тогава ще гласуваме ако имате някакви варианти.
Гласували общо 169 народни представители. От тях 70 за, 70 - против, 29 - въздържали се.
Не се приема предложението за отпадане.
Г-н Начев, да направите друго процедурно предложение.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, струва ми се, че спорът, който се повдигна тук, на трибуната, дава достатъчно основание да се обсъдят още малко и по-задълбочено професионалните "за" и "против" с оглед най-добрата формулировка на текста. Ето защо аз предлагам да гласуваме отлагане на текста, за да имаме възможност да бъде обсъдена още веднъж в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: С оглед и на измененията на Наказателния кодекс.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение. Г-н Джеров също няма нищо против.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, че взимам така думата. Аз споделям това виждане, това предложение, направено от г-н Начев. И без това утре Законодателната комисия ще разглежда и обсъжда измененията на Наказателния кодекс. И като имаме предвид днес направените възражения, бихме могли да съчетаем двата закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение за отлагане.
Гласували общо 176 народни представители. А от тях 148 - за, 2 - против, 26 - въздържали се.
Приема се предложението за отлагане на – 4.
Има думата народният представител Драгия Драгиев по процедурен въпрос. 66.4
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Господин председателстващ, независимо, че – 5 все още не е докладван, аз правя процедурно предложение и този текст да бъде върнат отново в Законодателната комисия, за да може да се разгледат двата текста, те са свързани и да приемем едни промени, които действително отговарят на духа и буквата на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой против? Няма.
Гласуваме предложението на господин Драгия Драгиев за отлагане разглеждането на – 5.
От общо гласували 156 народни представители, за отлагане 148, против 4, 4 се въздържат. Приема се предложението.
С това приключваме по точката за днес.
Преминаваме към следващата точка - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, продължение.
Давам 10 минути почивка, за да установим в какво състояние сме със закона. (Звъни)
(19 ч. и 15 м.)

(След почивката)

19 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа. Има думата господин Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Гласувахме чл. 52. Стигнахме до чл. 53, който има четири алинеи. Ако разрешите, ще го прочета.
"Чл. 53, ал. 1. Въоръжените сили включват Българската армия, Граничните и Вътрешните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощите и далекосъобщенията, Строителни войски, Национална служба за сигурност, Национална разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Ал. 2. Българската армия и войските по предходната алинея са юридически лица на бюджетна издръжка.
Ал. 3. Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и Строителните войски прилагат разпоредбите на този закон в съответствие с акта за създаването им. БП/НП 67.1
Ал. 4. Други войски могат да се създават с отделен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е предложението на комисията.

."
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Сега ще ви прочета какви предложения има направени по чл. 53.
Господин Димитър Куманов и група народни представители предлагат да се заличат думите "Национална служба за сигурност" и "Национална служба за охрана". Но аз пак ви казвам - тук няма мотиви, просто е предложено.
Предложение на господин Васил Михайлов за нова редакция на първа алинея. Той предлага: "Въоръжените сили включват Българска армия, Гранични и Вътрешни войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и Строителни войски", т. е. същото предложение, което прави господин Куманов, но на принципа на изключването, а тук е на включването.
Господин Васил Михайлов освен това има едно друго предложение - да отпадне трета алинея. Напомням ви я, че част от въоръжнените сили, които са създадени в съответствие с отделни актове, трябва да действат съобразно тези актове. Той предлага тази алинея да отпадне.
Това са постъпилите писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има още едно предложение от Парламентарната група на ДПС. Има думата господин Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители. Вземам думата, за да мотивирам предложенията на Парламентарната група на ДПС по правната регламентация на така наречените Строителни войски и подобни войски към другите министерства и комитети.
Този въпрос се разглежда както в законопроекта на Министерския съвет за отбраната и въоръжените сили на Република България, така също и във варианта на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили, подготвен и представен от Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия.
Трябва да кажа предварително, че съществува съществена, бих казал, принципна разлика между постановката на въпроса за Строителни войски в двата варианта на законопроекта. Така в чл. 53 на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Репуб67.2 лика България, внесен от правителството, се доразвива определението, дадено на въоръжените сили. Според ал. 1 те включват Българската армия, Граничните и Вътрешните войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Следователно според Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България, представен от Министерския съвет, Строителните войски и войските към другите министерства и комитети не се включват в понятието "въоръжени сили".
Подобна класификация и правен статут на въоръжените сили и Строителните войски са залегнали в Закона за всеобщата служба на Република България, който действа сега.
Както се вижда от досегашните формулировки, в законопроекта на Министерския съвет е направена принципна разлика между същностните Въоръжени сили и особения характер на Строителните войски и войските към другите, невоенни министерства. Има се предвид, че след едномесечно или двумесечно военно обучение Строителните войски изпълняват по същество строителни задачи. Но даже при тази регламентация не е възможно да се избегне елементът на прилагане на принудителен физически труд, което влиза в противоречие с новата Конституция на Република България, поспециално чл. 48, ал. 4, в която се казва: "Никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд" и с редица международни конвенции за забрана на използването на принудителен труд.
В Законопроекта за отбраната и въоръжените сили във варианта на Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия на второ четене в чл. 53, ал. 1 е възприета формулата за Въоръжените сили, изразена още в становището на Комисията по национална сигурност. 67.3
Тя гласи по следния начин: "Въоръжените сили включват Българската армия, Граничните и Вътрешните войски, войските на Министерство на транспорта, войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителните войски (подчертавам), Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана".
Другите алинеи остават така, както е законопроекта за отбраната и въоръжените сили, внесен от Министерския съвет.
Както се вижда, това е една принципно различна концепция за Строителните войски. Тази регламентация ще засили елемента на принуда при прилагането по същество на физически труд в системата на Въоръжените сили. Тази правна уредба може да доведе до много сериозни нарушения на свободата на полагане на индивидуален и общественополезен труд в мирновременни условия.
Парламентарната група на Движението за права и свободи, на основание чл.68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 22.06.1994 г. направи предложение за премахването на Строителните войски и войските към другите невоенни министерства, респективно комитети, като всички български младежи от всички етноси и религиозни общности изпълняват своя дълг във Въоръжените сили в Българската армия.
За тази цел Парламентарната група на Движението за права и свободи предложи да отпадне ал.3 на чл.53 от законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България на Министерския съвет. Ние предлагаме да отпадне също изразът "Строителни войски" в чл.53, ал.1 и ал.3 на същия член от варианта на проектозакона за отбраната и въоръжените сили на Република България, предложен на пленарната зала от Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия при Тридесет и шестото Народно събрание.
Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага на пленарната зала да обсъди нашето предложение за премахването на Строителните войски и да се приеме постановката всички български граждани от всички етнически и религиозни общности да получават своята подготовка за защита на нашата обща родина Република България в армията и въоръжените сили. ВТ/ЗТ 68.1
Парламентарната група на Движението за права и свободи прие следните мотиви към своето предложение:
Строителните войски са създадени през 1920 г. при тежките условия на Ньойско-Версайската система. Дълги години те са били необходимост за сигурността и икономическия просперитет на страната. През време на тоталитарната система те се използват изключително за полагане на тежък принудителен физически труд, превръщат се в концентрационни лагери за политически "неблагонадеждни младежи". В състава на така наречените "Строителни войски" се приемат предимно младежи от средата на малцинствата, национални, етнически, езикови, религиозни - турци, цигани, евреи, арменци, мюсюлмани и др.
При новите условия на преход към демокрация и свободна пазарна икономика, очевидно е, че Строителните войски стават излишни. Имаме предвид голямата безработица - над половин милион, необходимостта от разкриване на нови работни места. При това положение очевидно не е необходимо съществуването на такива формации. Към тях спадат и войските на Министерство на транспорта. Тази промяна е в духа на демократичния процес и на социалната справедливост. В замяна на това всички български младежи от всички етнически и религиозни общности ще имат възможност да служат в редовете на Българската армия и да получат подготовка за защита на националната сигурност на страната.
Освен това запазването на така наречените "Строителни войски" влиза в противоречие с духа на Конституцията от 1991г., чл.16, чл.19, чл.48 и редица международни актове срещу използването на принудителен физически труд. Имаме предвид всеобщата декларация за правата на човека и по-специално Международния пакт за икономически и социални права. Такава е Конвенция # 105 за премахването на принудителния труд от 25 юни 1957 г. Остава в сила Конвенция # 29 относно принудителния и задължителен труд от 28 юни 1930 г. В чл.1 на Конвенцията от 1957 г. изрично се осъжда и отхвърля принудителният труд във всичките негови форми, цитат:
"а/ в качеството на средство за политическо въздействие и възпитание или в качеството на мярка за наказание за лични и изразени политически възгледи или идеологически убеждения, 68.2 противоположни на установената политическа и социално-икономическа система;
б/ в качеството на метод за мобилизация и използване като работна сила за нуждите на икономическото развитие;
в/ в качеството на средство за поддържане на трудовата дисциплина;
г/ в качеството на средство за наказание за участие в стачки;
д/ в качеството на мярка за дискриминация на расов, социален признак и национална принадлежност и по вероизповедание."
Принудителният и задължителен труд се осъжда в чл.4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифициран от Тридесет и шестото Народно събрание на 31 юли 1992 г. 68.3 Очевидно тези международни актове бяха насочени срещу злоупотреби по използването на принудителен труд особено при авторитарните режими на тоталитарната система. Известно е, че в бившия Съветски съюз бяха създадени така наречените формации "строиба", т.е. строителни батальони, в които приемаха предимно съветски граждани из средата на на народите от Средна Азия и Кавказ.
Парламентарната група на Движението за права и свободи изразява надеждата, че Тридесет и шестото Народно събрание ще подкрепи нашето рационално предложение и ще се създаде единна военна наборна служба за всички български граждани от всички етнически, религиозни общности без никаква дискриминация или използване на принудителен труд в икономическата област.
За да не вземам втори път думата предлагам, ако не се приеме това наше предложение Парламентарната група на Движението за права и свободи прави алтернативно процедурно предложение да се подложи на гласуване чл. 53 от законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България на Министерския съвет, защото тази правна уредба повече съответства на специфичния характер на труда в така наречените строителни войски.
Накрая още един път подчертавам, че Парламентарната група на Движението за права и свободи продължава да счита, че законопроектът за отбраната и въоръжените сили на Република България е приоритетен и ние ще даваме по принцип пълна подкрепа за неговото приемане. Той е необходим за Българската армия, която се явява гарант на демокрацията, реформите в страната, на нашата национална сигурност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Татарлъ.
За реплика думата има Видьо Видев.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Господин Татарлъ, с голяма част от това, което казахте съм съгласен.
Вярно е, че може би най-много в строителни войски найобщо казано съществуваха така наречените извращения в армията. Вярно е, че много от малцинствата са били насочвани предимно в строителните войски.
Моята реплика е в две посоки:
Първо, много превратно Вие тълкувате така наречения принудителен труд. Аз не съм сигурен дали служещите примерно ВЙ/ЙА 69.1 в инженерни войски, където трябва да се подготвят тренирайки инжинерни съоръжения - това не е ли някакъв вид принудителен труд или ако щете всеки военнослужещ, когато трябва да си изкопае окопа с учебна цел не е ли принудителен труд?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Или когато си измете спалното помещение? ...
ВИДЬО ВИДЕВ: Или да си измете спалното помещение, благодаря Ви, господин Орсов.
Но искам и нещо друго да кажа. Не забравяйте, че хората, които са служили в строителните войски са получили една много сериозна сламка в бъдещия си живот. Много от тях са получили придобили са и някакъв занаят, ако мога така да го кажа. И не би било редно само да гледаме едната страна на нещата.
И на мен ми се струва, че все пак не трябва да бързаме с предрешаването на този въпрос. Всеки закон не се прави за вечни времена. Нека да оставим на следващия парламент да реши този въпрос евентуално с оставането или не на строителни войски.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друга реплика има ли?
Господин Татарлъ, имате думата, за да отговорите на възраженията на господин Видьо Видев.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председателстващ, уважаеми народни представители. Аз съм учуден от изказването на господин Видьо Видев, защото аз бях много ясен в своето изказване. Аз се аргументирам с новата Конституция, с международните пактове като имаме предвид, че чл. 5 от новата Конституция приема за приоритетни международните договорености подписани от България. Между тези договорености се намират, както казах, редица конвенции, включително Европейската конвенция, която ние сме одобрили. Следователно, става въпрос за използването на физически труд в икономическата област сега, когато ние имаме толкова голяма безработица, когато има нужда от нови работни места хиляди хора отиват да работят по строителни обекти, които нямат никаква връзка с армията!
Имам предвид и доклада, който е тук, пред мен, на началника на строителните войски генерал-майор Пешлеевски. Там наред с всички хубави неща се признава, че значителна част от строителните войски работят по жилищни обекти. Какво отношение има това 69.2 към отбраната на страната?
Аз съм съгласен с един пункт - ако, и ние затова предлагаме, всички български граждани да служат в Българската армия и въоръжените сили. Такива формирования, такива функции имат части в други страни, но те действително изпълняват задачи, които са свързани с отбраната на страната. Примерно, да кажем, сега може би има известни промени и може би ще има такива в концепцията за отбраната на страната, но например съществуваха понтонни дружини, войски и т.н., които са в полза на отбраната на страната. Това е съвсем друго нещо.
В случая става въпрос за използване на принудителен труд в съвсем една друга област, те.е в областта на икономиката. Ние сме преминали към пазарната икономика. Това не се налага!
Аз обърнах внимание върху обстоятелството, че от една страна се запазват строителните войски, а от друга страна те се причисляват към въоръжените сили без да имат такъв характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ, изказването приключи. Това беше отговор на репликата на господин Видьо Видев.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Ето, в този дух аз смятам, че това не е правилно, в края на краищата Народното събрание е този форум, който ще реши въпроса. Затова излизаме с две алтернативни предложения - едното е изобщо да отпаднат строителните войски в съответните членове, които посочихме. Ако това не се приеме в такъв случай да се приеме формулировката от законопроекта на Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Татарлъ.
Думата е на народния представител Васил Михайлов
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги. Аз ще направя освен писмено внесените мои предложения акцент в две посоки.
Първо, когато ние изброяваме кои са въоръжените сили на страната малко странно стои там да фигурира Националната служба за сигурност.
Преди не много време ние приехме закон - дали той е добър или лош е друг въпрос, по-скоро - лош, но закон - за Националната служба за сигурност. По този закон работи тази служба в държавата ни. Никъде там не е фиксирано, че тази част по същест69.3 во от Министерството на вътрешните работи същевременно представлява и част от въоръжените сили на страната.
От друга страна бих желал да кажа, че Националната разузнавателна служба няма още своя закон независимо, че има законопроекти за Националното разузнавателно управление и за Националната служба за сигурност внесени преди повече от две години.
В този смисъл да се предопределя характерът на външното ни разузнаване и да бъде то причислявано преди да имаме закон към въоръжените сили на страната ни е крайно неправилно и неподходящо. Но това, както се казва е въпрос на отхвърляне на тези две съставни части така както са изброени като част от въоръжените сили на страната.
Другата посока, в която бих желал да поставя своя акцент е проблемът със строителни войски.
Бих желал да дам много аргументи, но ще спестя времето на уважаемите колеги като само обърна внимание на професор Татарлъ в две насоки:
Първата насока е, че съществуването на строителни войски не противоречи на нито една от клаузите на конвенциите за защита на правата на човека, подписани от България. Използването на воински труд в този смисъл не противоречи и на конвенцията, която цитира господин професор Татарлъ.
Що се отнася до въпроса за състава на строителни войски и кой може да бъде там - разбира се, че могат да бъдат всички български граждани. И не на етнически принцип е присъствието в строителни войски! Това, че там отиват младежи, които имат обикновено по-ниско образование, да не говорим, че става дума много пъти и за неграмотни младежи, които получават първото си образование, грамотността си точно там, в строителни войски, не е маловажно!
От друга страна те са и много силен криминогенозадържащ фактор. Точно строителни войски, не другаде!
И накрая, тук от мои колеги стана дума, че много хора там получават и занаята си.
Като говорим за строителни войски не трябва да избягва от нашето внимание факта, че те имат военновременни разчети. 69.4 Тези бойци, в строителни войски минават единично обучение. Те са в разчетите на Българската армия. Те не са някъде извън! Във военновременни условия те изпълняват точно определени функции, каквито функции не са залегнали в нито една друга част от Българската армия.
Така че да бъдат част от въоръжените сили е съвсем естествено. И това съществуване от 20-а година насам на строителни войски има своите основания. Да бъдат премахвани сега само с аргумента, че ние сме в ситуацията на пазарната икономика не е докрай убедително.
Аз считам, че съществуването на строителни войски като част от въоръжените сили е къде-къде по-оправдано, отколкото изкуственото влагане в състава на въоръжените сили на страната на формирования, каквито са Националната служба за сигурност и Националната разузнавателна служба.
С това, уважаеми дами и господа аз не искам повече да отнемам от вашето внимание. Желая да поставя акценти върху тези две направления и разглеждани въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ, имате думата за реплика. 69.5
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателствуващ, уважаеми народни представители, аз съм склонен да смятам, че г-н Михайлов, не знам дали изразява становището на Съюза на демократичните сили. Ако това е така, той всъщност се обединява с левицата, която защитава тази теза. Така че в случая аз съм учуден действително и от неговото изказване - това да се оспори... (Реплики на неодобрение от блока на БСП)
Спокойно! Това да се оспори, че има елемент на принудителен труд е смешно, защото аз съм служил 3 години в трудовата повинност и много добре съм запознат с порядките в тези Строителни войски. (Шум и реплики)
По втория въпрос, ще бъда съвсем кратък - за етническия състав. Тук стои един доклад на началника на Строителните войски. Ще ви приведа пример. Казва се, че в Строителните войски българите са 37 на сто, даже и да е така, турци - 32, цигани 30. Съберете - 32 и 30 стават 60 и нещо, плюс още 1%, а аз мисля, че са повече. Изпратете вие вашите деца да служат в Строителните войски, а не във Въоръжените сили, за да се убедите какви са порядките там.
Така че мисля, че това, което се защитава не е в духа на новото време, не е в духа на демокрацията, не е в духа на пазарната икономика.
Хиляди безработни стоят, а хиляди Строителни войски работят по строителни обекти, които нямат нищо общо. Аз ви казвам - жилища и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Г-н Татарлъ, изтече Ви времето.
Това бе реплика. Приключихте вече.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: А що се касае за военно време, ние предложихме, ако става въпрос, именно за части, които обслужват Въоръжените сили, ние не сме против това. Такива има и в други държави, но те не извършват физически труд и в икономическата област. Това е съвсем друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Г-н Михайлов, ще отговорите ли на репликата на г-н Татарлъ?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (независим): Благодаря Ви, г-н председа70.1 МС/МД телствуващ.
Моята дуплика към г-н Татарлъ е следната. Дали това е левица или десница ще се изясни на изборите и малко след това.
Г-н Татарлъ, едно разумно предложение няма значение откъде идва. Трябва да бъде внимателно обсъдено.
А това предложение, което Вие правите - за закриване на Строителни войски, аз си позволявам от мое име да кажа, че то не е разумно. Дотолкова, доколкото наличието на Строителни войски в момента не пречи, а помага на процесите, които протичат в страната ни. И тъй като Вие ползувате статистика би трябвало да прочетете, че в Строителни войски има най-малко извращения, колкото и да е чудно това и да битува друго схващане по отношение на Строителни войски. Най-малко извращения в сравнение с всички останали родове войски в нашата армия!
А като говорим за големия проблем, за извращенията в армията, едва ли имаме само Строителни войски. Тежкият труд го има и в Българската армия и това не е тайна. А що се отнася до Конвенцията, там където войнският труд се признава за отбиване на военна служба, имам предвид този физически труд, принудителен, за който Вие говорите, то това не противоречи на факта, че по този начин се отбива военна служба.
Нима тежкият физически труд, например в Швеция е много привлекателен на тези, които имат алтернативна служба, да речем като санитари в най-тежките отделения на страната?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (от място): Това е друго.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: За това например става дума.
В някаква степен, в този момент Строителни войски играят и тази роля и това не може да се отрече.
Така че да се махне с лека ръка и да се каже, че Строителни войски не бива да съществуват, защото БСП стои зад тази теза е несериозно. И аз не желая да коментирам и да изваждам още и още доводи защо трябва да ги има Строителни войски.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, г-н Михайлов.
Нека председателят на комисията да вземе отношение и да направи съответните заключения. 70.2
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, при наличието на тези предложения трябва да систематизираме нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чухте ли всички? Има доста предложения, които трябва да бъдат систематизирани.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Искам, г-н председател, ако ми разрешите, да ви кажа съображенията, с които сме стигнали дотук, тъй като далеч не всички бяха споменати.
Преди всичко, от формална гледна точка с този закон ние нямаме за предмет акта на създаване или закриване на войски. Така че за генерално решаване на въпроса, в смисъл закриване или не, ние с този закон няма да го решим. Въпросът е вече до каква степен ще ги разглеждаме като елемент от Въоръжените сили. А иначе, успоредно с това всеки депутат може да стартира една процедура за закриването им по определен от закона ред. Това тук не го обсъждаме.
Искам да подчертая 2 момента, струват ми се много важни.
Не трябва да се злоупотребява защото тук имаше такъв момент с понятието "принудителен труд".
В дадения случай, г-н Татарлъ в третото си изказване каза, че става дума за елемент на принудителен труд. Ако такъв елемент има, нашето задължение е в демократичното устройство на страната да го контролираме и да не го допускаме, но този елемент не бива да преобладава. Това не трябва и да съществува, защото в поддържането на бойната готовност на войските и на страната за война съществува огромна необходимост от труд.
Г-н Видев беше дал някакъв пример, а аз ще ви кажа нещо много по-драстично.
Един танков окоп съдържа 44 кубика и трябва да се изкопае за няколко часа. И той се копае от 4-има души. За тази норма в живота ще дадете под съд работодателя. Когато съм копал, в живота, 4 кубика е дневната норма. Когато съм копал, като танкист, идват 11 кубика. Просто не можеш да ги сравниш. След 11 кубика вие сте убити. Аз не ви говоря празни приказки. Моят син втората година завърши в Строителни войски. Но, най-важното! Нека да бъдем по-внимателни, защото цяла България слуша и е много важно какво правим. Не правим политика, правим Въоръжени 70.3 сили в момента.
В разпореждане на генерал Пешлеевски, Вие сте говорили с него, това Ви прави чест. Отидете пак при него, поговорете и го помолете да ви заведе, защото тук, по този микрофон, нямаме право да говорим количествено, да видите складовете с бойната техника и да Ви каже формированията, които поддържат Строителни войски. Формирования, за които Вие, г-н Татарлъ, много сполучливо налучкахте - те са инженерни формирования. Мостови, инженерни и т.н.
Мога да Ви кажа окрупнена данна. По-големи мощности развръщаме по време на война с това, което има в Строителни войски в инженерно отношение, отколкото в момента действува в мирно време. Ние не можем да си позволим този лукс да обясняваме сега с вторични и третични признаци необходимостта те да бъдат премахнати. Ние не можем да натоварим армията. Това е изнесени ефективи, които се изнасят в целия свят в други образувания.
И още едно нещо, последно, което искам да кажа. Нека да дадем време да ги обсъдим тези неща, да ги систематизираме като предложения. Но аз бих искал да освободим въпроса, както каза и г-н Михайлов изцяло от политическа украска. Въпросът е пряко свързан с бойната готовност.
От страна на комисията мога да кажа, че ние ще ви предложим вариантите по предложенията едно по едно. И понеже не искам да взема втори път думата, искам да кажа на г-н Михайлов, по отношение на разузнаването и Въоръжените сили. Ако обичате, г-н Михайлов!
Спомних си като Ви слушах, че в своята политика Аристотел за пръв път подрежда магистратурите на държавата. И когато говори за магистратурата на войната той говори, че там са подчинени всички онези средства, които позволяват да спечелиш войната и започват с легатите - ония, които носят сведения. Ние не можем да воюваме, не можем да готвим страната за оцеляване по време на война, а онзи, който носи информацията, разузнаването да е подчинен на някакъв чиновник. Той е парекселанс елемент на Въоръжените сили. Това е в целия свят откакто съществува организирана държава. Не бих искал да го сменяме на базата на некомпетентност. 70.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Остана време и за съобщение.
Гласуването ще бъде след систематизиране на предложенията.
Съобщение:
"Насроченото за утре, 15 септември, извънредно заседание на Комисията по здравеопазването се отменя.
от председателя на комисията"
Утре, от 15 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: ((Йордан Школагерски) (Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)