Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов

Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. Искам да пожелая успешна и ползотворна пленарна седмица!
На вашето внимание е проект за програма за работата на Народното събрание от 22 до 24 януари.
Първо е предложението на мнозинството със следния проект:
1. Полагане на клетва от Гадар Агоп Хачикян, избрана за народен представител с Решение № 371 на ЦИК от 17 януари 2003 г.
2. Проекти за решения за промени в съставите на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по медиите.
3. Ново обсъждане на Закона за Комисията за финансов надзор, приет от Народното събрание на 5 декември 2002 г. и върнат с указ на президента.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България - от друга страна, определящ търговските договорености за риба и рибни продукти.
6. Законопроект за ратифициране на споразумението между Република България и Украйна относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Република България на Въоръжени сили на Украйна, участващи в многонационалните сили за поддържане на мира (КФОР).
7. Проект за решение за разрешаване увеличаването на личния състав на охранителната рота от Българската армия в Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
8. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002”.
9. Законопроект за ратифициране измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрана или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие.
10. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”.
11. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия.
12. Проект за решение за преобразуване на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии със седалище Пловдив.
13. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците.
14. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци.
15. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации.
16. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия.
17. Законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
18. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
19. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
20. Първо четене на законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г.
21. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
22. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
23. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
24. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
25. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
26. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
27. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
28. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, това е предложението за програма за работата на Народното събрание през седмицата.
Моля, гласувайте предложения проект за програма.
Гласували 188 народни представители: за 166, против 2, въздържали се 20.
Този дневен ред е приет.
Има още две предложения.
Първото е представено от народния представител Любен Корнезов. Той моли да бъде включена точка в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Ако господин Корнезов смята за потребно да даде допълнителен мотив по този законопроект, може да направи това. Само припомням, че няма становище на водещата комисия засега.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Съвсем накратко ще се мотивирам. Става въпрос за законопроекта за прословутата запетайка - когато нотариалните актове по прехвърлянето на недвижими имоти са подписани не от титуляра, примерно от председателя на окръжен народен съвет, а от неговия заместник и тези сделки се обявяват за нищожни. По този начин съвсем несправедливо хиляди хора пострадаха, някои вече са изхвърлени от жилищата. За мен и за мнозина това е едно крайно несправедливо законодателно разрешение.
Законопроектът вече девет месеца е в парламента, мина през една от разпределените комисии. Тук мога да кажа, господин председателю, както стана въпрос и в председателския съвет, вярно е, че становището на Министерството на финансите, за мен неаргументирано, но все пак е становище, че няма финансови разчети и това би било проблем при приемането на закона. Но трябва също да подчертая, че има заведени над 11 дела в Международния съд по правата на човека в Страсбург и докато ние тук умуваме да го приемем или не, най-вероятно България ще бъде осъдена да заплаща хиляди валутни левове на гражданите, които несправедливо са изхвърлени. Така че, моля ви да бъде включен този законопроект в дневния ред за тази седмица. В края на краищата българският парламент да се произнесе справедлив ли е този закон в тази му част, имам предвид частта за прословутата запетайка, или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложения законопроект, мотивиран от господин Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 62, против 101, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от председателя на Парламентарния съюз на обединените демократични сили Надежда Михайлова. Тя внася предложение за включване като точка първа в дневния ред на Народното събрание за седмицата Законопроект за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Искам също да припомня, че няма становище на водещата комисия.
За аргументиране давам думата на господин Нихризов, който е вносител на този законопроект.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, става дума за един социален законопроект, който може да реши проблем, който съществува в нашето общество – това са невзетите, неизплатени заплати на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на предприятията.
Проектът е разработен от специалисти на КНСБ и БСДП и е внесен от името на Обединените демократични сили преди седем месеца. Ние очаквахме, че той ще бъде включен в програмата на Народното събрание, тъй като и правителството предвиждаше да има подобен законопроект до края на годината. Уви, обаче законопроектът по тази тема така и не се яви. Законопроектът предвижда създаване на гаранционен фонд, който да бъде една алтернативна възможност на работниците да получат своите неизплатени заплати. Той е едно европейско решение на проблемите в страната – до момента има над 125 млн. неизплатени работнически взимания, и е в съответствие с Европейската социална харта, и е в съответствие с Конвенция № 175 на Международната организация на труда, която ние трябва да ратифицираме.
По този начин аз смятам, дами и господа, да представя от името на Обединените демократични сили идеята този законопроект да бъде включен в програмата. По един или друг вариант идеите могат да бъдат копирани и в други законопроекти, но смятам, че те не трябва да отлежават на рафтовете на Народното събрание и да считаме, че те не съществуват и нашите избиратели нямат възможността да постигнат своите справедливи искания - да вземат работните си заплати, които много често са единственият доход на семейството. Ако с такъв законопроект разрешим проблема само на “Балканбас” в Сливен, то това ще бъде една заслуга на този парламент.
Затова от името на Обединените демократични сили предлагам законопроектът да бъде включен в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване като първа точка от дневния ред на законопроекта за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Гласували 191 народни представители: за 78, против 102, въздържали се 11.
Това предложение на се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 21 януари 2003 г.:
Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на главния прокурор за разрешаване за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов. Вносител е народният представител Пламен Панайотов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална електрическа компания ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, попомагащи са Комисията по енергетика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемидско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, подпомагаща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по медиите. Вносител е народният представител Пламен Панайотов.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Вносител е народният представител Пламен Панайотов.
Проект за решение за приемане на Програма за достойно членство на Република България в НАТО. Вносители са народните представители Надежда Михайлова, Димитър Абаджиев и Николай Младенов. Законопроектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е народният представител Снежана Гроздилова. Водеща е Комисията по образованието и науката, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по културата.
Уважаеми народни представители, още едно съобщение, което е подписано от народните представители Ваня Цветкова, Борислав Владимиров и Николай Бучков, Ангел Тюркеджиев и др., където се казва, че “на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание те оттеглят внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.

Уважаеми народни представители, вече можем да преминем към точка първа от приетия дневен ред, а именно:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ ГАДАР АГОП ХАЧИКЯН, ИЗБРАНА ЗА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ С РЕШЕНИЕ № 371 НА ЦИК ОТ 17 ЯНУАРИ 2003 Г.
Поканете госпожа Хачикян в пленарната зала, за да може да положи клетвата. (Госпожа Хачикян влиза в пленарната зала. Всички стават прави.)
Заповядайте, госпожо Хачикян, застанете на трибуната.
Ще Ви моля да повтаряте след мен клетвата.
ГАДАР ХАЧИКЯН: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да Ви е честито, госпожо Хачикян! На добър час!

Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА, ОТБРАНА И СИГУРНОСТ И НА КОМИСИЯТА ПО МЕДИИТЕ.
Искам да помоля господин Пламен Панайотов, който е направил предложенията, да представи проекторешенията за промените в двете комисии.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се внася проект за решение за промени в състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проектодиспозитивът гласи:
“Освобождава Валентин Иванов Церовски като член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Избира Мария Вердова Гигова за член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.”
Вторият проект за решение е на същите основания за промени в състава на Комисията по медиите.
Проектодиспозитивът гласи:
“Освобождава Станимир Янков Илчев като член на Комисията по медиите.
Избира Господин Христов Чонков за член на Комисията по медии.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Панайотов.
Уважаеми народни представители, имате думата по двете проекторешения.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, проекта за решение за промени в състава на Комисията по медиите за освобождаването на Станимир Илчев и избирането на Господин Чонков за член на комисията.
Гласували 182 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 13.
Решението е прието.
Да поздравим Господин Чонков с избора и да му пожелаем успешна работа!
Следващият проект за решение е за промени в състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – за освобождаването на Валентин Церовски и избирането на Мария Гигова за член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
По този проект за решение има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 171 народни представители: за 158, против 1, въздържали се 12.
Решението е прието.
Да поздравим госпожа Гигова с избора и да й пожелаем успех в работата!





Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата трета точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 5 ДЕКЕМВРИ 2002 г., И ВЪРНАТ С УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси, който да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Бистра Илкова – председател на Държавната комисия за ценни книжа, господин Румен Гълъбинов – председател на Агенцията за застрахователен надзор, и господин Бисер Петков – председател на Държавната агенция за осигурителен надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Противно предложение има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да ги поканите в залата.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, позволете ми да представя становището на Комисията по бюджет и финанси относно Указ № 416 от 16 декември 2002 г. на президента на Република България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за Комисията за финансов надзор, приет от Народното събрание на 5 декември 2002 г., получен в Народното събрание на 16 декември 2002 г.
“На 16 януари 2003 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Указ № 416 на президента на Република България, с който се връща за ново обсъждане в Народното събрание Законът за Комисията за финансов надзор и мотивите за връщането на закона.
Президентът е оспорил следните текстове на Закона за Комисията за финансов надзор поради противоречие с чл. 120 от Конституцията:
чл. 13, ал. 3, точки 1, 2, 3 и 4 относно решенията по ал. 1, т. 11;
чл. 15, ал. 4, точки 1 и 2;
чл. 16, ал. 4 относно актовете по ал. 1, т. 15;
чл. 17, ал. 4 относно актовете по ал. 1, т. 12;
чл. 27, ал. 1, т. 7 във връзка с приложението към чл. 27, ал. 2, т. 1.4, 2.10, 3.6 и 4.6;
§ 11, т. 14 от Преходните и заключителни разпоредби по отношение на новата разпоредба на чл. 112, ал. 4 и чл. 114, ал. 1 от Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
С тези разпоредби законът предвижда необжалваемост по съдебен ред на някои категории административни актове на Комисията за финансов надзор и на нейните органи, а именно:
- решенията, с които се отказва издаване на разрешения за извършване на дейност като застраховател, здравноосигурително дружество, инвестиционно дружество, управляващо дружество, инвестиционен посредник или дружество за допълнително социално осигуряване – чл. 13, ал. 3, т. 1;
- решенията, с които се отнема разрешение за извършване на дейност като лице по т. 1 – чл. 13, ал. 3, т. 2;
- отказите да се даде разрешение за преобразуване на лице по т. 1 – чл. 13, ал. 3, т. 3;
- решенията за Комисията за финансов надзор и нейните органи, с които се налагат принудителни административни мерки спрямо поднадзорните лица – чл. 15, ал. 4, т. 1 и 2; чл. 16, ал. 4 относно актовете по ал. 1, т. 15; чл. 17, ал. 4 относно актовете по ал. 1, т. 12; § 11, т. 14 от Преходните и заключителни разпоредби относно новите разпоредби на чл. 112, ал. 4 и чл. 114, ал. 1 от Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Действително Конституцията на Република България въвежда с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 принципа на общата клауза за обжалване на всички административни актове. Но Конституционният съд е имал възможност да даде тълкуване на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, произнасяйки се чрез няколко решения относно конституционносъобразността на законови разпоредби, които изключват възможността за съдебен контрол върху определени административни актове. Това са: Решение № 13 от 22 юли 1993 г. по конст. дело № 13 от 1993 г.; Решение № 7 от 19 юни 1995 г. по конст. дело № 9 от 1995 г.; Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по конст. дело № 18 от 1995 г.; Решение № 5 от 18 февруари 1997 г. по конст. дело № 25 от 1996 г.; Решение № 18 от 14 ноември 1997 г. по конст. дело № 12 от 1997 г.; Решение № 11 от 30 април 1998 г. по конст. дело № 10 от 1998 г.; Решение № 22 от 24 септември 1998 г. по конст. дело № 18 от 1998 г. и Решение № 4 от 1 април 1999 г. по конст. дело № 31 от 1998 г.
В мотивите към ветото на президента не се излагат конкретни съображения, че с оспорените текстове се нарушават конституционни принципи и основни права, а в голямата си част те не са нови по своето съдържание. Нещо повече, аналогични на оспорените разпоредби се съдържат и в сега действащите закони и за тях Конституционният съд с решенията си е приел, че изключването им от съдебен контрол е допустимо от Конституцията и не й противоречи.
След дискусията се проведе гласуване на Закона за Комисията за финансов надзор, което приключи със следните резултати: “за” 11, “против” 3 и “въздържали се” 2.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси смята, че оспорените текстове не противоречат на Конституцията на Република България и предлага на Народното събрание да не уважи съображенията на президента на Република България и да прегласува без поправки Закона за Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Муравей Радев има думата.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, не съм убеден, че настоящото Народно събрание един ден ще се гордее с този закон, ако отново го прегласуваме в този вид и го изпратим при президента за утвърждаване. Тук разговаряхме цял един ден преди известно време надълго и нашироко за елементарни неща, свързани с приложението на правото в България, за елементарни неща, свързани със стопанската дейност и нейното упражняване в България, говорихме за елементарни неща, свързани с правата на българските граждани и на стопанските субекти в България – права, които тук, с този закон, по един безапелационен начин се отнемат и потъпкват! Искам да бъдем съвсем наясно по един въпрос: нито аз, нито моите колеги сме срещу този закон!
Този закон е една крачка напред, той дава възможност за един по-ясен контрол на Народното събрание върху надзорната дейност на финансовите институции. Това като замисъл е полезно, положително е и ние го приветстваме. Но този закон отива в едни неприемливи крайности. Не знам хората с юридическо образование в тази зала как се чувстват и по какъв начин като юристи могат със своята съвест да допуснат този закон в този вид и да го приемат! Малко беше необходимо, не много! Малко беше необходимо, за да изрежем тези крайности, които пречат на закона да бъде такъв, какъвто всички искаме да стане. Неслучайно казвам: един ден няма да се гордеем с този закон, защото онова, което е заложено в него, може да се обърне и ако искаме, както се казва в една приказка "да изгоним бълхата", защо трябва да горим чергата? Нещо подобно става с този закон. Ето – виждате, че президентът го връща на това основание. Почти всички тези забележки бяха коментирани миналия път на второ четене в пленарната зала.
Разбирате ли, че добрият смисъл, който се опитва да вложи авторът на този законопроект – един по-сериозен, по-стриктен контрол, може да бъде изкривен по един безобразен начин и обърнат надолу с главата, при едно субективно прилагане на този закон! В това е смисълът на законодателя – да прецени и да балансира всички интереси, така щото да създаде един комплексен закон, комплексен документ, а не едностранчив! Защото пакостите, които може да направи този закон утре, ще бъдат неизброими и авторите му може да се срамуват, а не да се гордеят. Защото не може да създадеш един орган, който да не носи отговорност за своите дейности, за резултатите от своята дейност, за своите решения! Точно такъв орган се създава с този закон. Не може решението на този орган да го приемеш ад хок без да дадеш право на потърпевшата страна по съдебен път да оспори такова решение и да докаже своята правота! Ето тези крайности просто трябва да ги няма. Ако има някаква логика в изложението на аргументите на вносителя по отношение на застрахователните дружества, дори донякъде и на осигурителните дружества, какъв аргумент имат вносителите по отношение на публичните дружества?! Това са едни изцяло частни дружества, чуждестранни инвеститори, ако щете. Да имаш право с акт на тази комисия да изгониш цялото ръководство на едно публично дружество, което все още е гръбнакът на индустрията у нас, управителният орган, да назначиш квестори и да започне да управлява комисията! Представяте ли си какво безумие е това!
И то точно сега, когато инвеститорите бягат от България, да им сервираме и тази възможност! Утре по някоя голяма инвестиция комисията решава по някаква нейна си целесъобразност, за която, забележете, не носи съдебна отговорност, и отстранява ръководството на това публично дружество, изпраща двама квестори и денационализира предприятието. Казвам един отдалечен, краен случай, но той е възможен, ако този закон в този вид види бял свят!
Не съм съгласен с така изброените решения на Конституционния съд, господин Искров, затова, че Конституционният съд тълкува така, както на Вас Ви се иска, нормата на чл. 120 от Конституцията. Вие пропуснахте едно съществено решение на Конституционния съд и сега ще допълня този пропуск, като Ви го прочета. Това е Решение № 7 от 19 юни 1995 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 9 от 1995 г. Там ясно се казва само в пет реда: "Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която допуска възможността със закон да се изключват някои категории административни актове от съдебния контрол за законност, трябва да се тълкува ограничително и не обхваща тези актове, които засягат основни конституционни права". Че има ли по-основно конституционно право от това частният собственик да защитава своята частна собственост?! Има ли по основно конституционно право от това един държавен орган, който е сгрешил с едно неподходящо, да не кажа лошо – дори незаконосъобразно решение, да понесе своята отговорност? Че как ще отнемете тези основни законни конституционни права и на гражданите, и на стопанските субекти?
Уважаеми колеги, моля ви за малко разум и да се опитаме поне сега при тази втора възможност, която ни е предоставена, тези крайности да ги омекотим, да ги направим приемливи, полезни за този закон, защото те в този момент не са полезни, а точно обратното – вредят и на закона, и на стопанската дейност в България, и на самото законодателство, което утре вероятно ще бъде принудено да дава съответните обяснения в Европейската комисия, където подобно нещо не съществува и където това ще направи много неприятно и негативно впечатление за правото и приложението му в България.
Затова се обръщам към вас с молбата да върнем днешното разглеждане отново в Комисията по бюджет и финанси, да се опитат вносителите да направят по-полезен текст в тези моменти, които са проблемни в момента и наистина да гласуваме един закон с пълно единодушие, който да бъде полезен за всички ни. В противен случай още отсега заявявам, че опозицията ще сезира Конституционния съд по тези няколко неща, за които до момента говорих. И лично аз, ако питате мен, не се съмнявам за резултата, за изхода от това сезиране. Благодаря ви.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): И ние също!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли желаещи да участват в дебата? Участва се от трибуната, а не от място!
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник министър-председател! Сякаш, господин председателю, няма голяма готовност за някакъв по-сериозен дебат в пленарната зала тази сутрин. Така ми се струва.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не бързай!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колегите подсказват да не бързам, че екшънът тепърва предстои, но мисля, че тук не бива да пренебрегваме и да омаловажаваме сериозността на въпроса, който е поставен пред нас. Смятам, че сме длъжни да го разгледаме съвсем обективно, спокойно, но с ясно вникване, господин председателю, в същината на проблема. Този път и аз бих Ви приканил наистина да проведем дискусията по тази точка възможно най-неемоционално, а строго обективно, по същество, защото освен всичко друго, като председател на Народното събрание, а и като водещ юрист, Вие сам разбирате цялата принципна важност на въпроса, който е поставен пред нас.
Ни повече, ни по-малко в своите мотиви президентът поставя пред нас въпроса дали приетият от мнозинството в Народното събрание закон не поставя под въпрос основни принципи на правовата държава, така както тя е уредена по конституция. Това всъщност е въпросът, който господин президентът поставя пред Народното събрание.
Откъде черпи аргументи и мотиви той, за да твърди, че всъщност сме изправени пред опасността да накърним този характер на правовата държава? Той визира чл. 4, ал. 1 от Конституцията, но не само това, визира правото на защита на всеки гражданин, фиксирано в чл. 56 от Конституцията, където се казва, че всеки гражданин има право на защита и срещу нарушения, и срещу заплаха от нарушения на негови основни права и интереси, и, разбира се, текстът, който вече беше визиран – на чл. 120, който изрично предвижда обжалваемост на актове на изпълнителната власт.
По-нататък, господин председателю, Вие сам разбирате, че тези текстове са свързани с произтичащи от тях по-конкретни права, записани в Конституцията - принципът, че стопанската дейност в България се основава на свободната стопанска инициатива, текстът в началото на Конституцията, който предвижда, че държавата е длъжна да възмезди на гражданите щети и загуби, които те търпят от незаконни, незаконосъобразни действия на държавата и на нейни органи. Целият този набор от права на практика е анулиран с тези текстове от закона, които визира президентът и които оспорва във финалната част на своите мотиви.
Искам да внеса и едно пояснение: президентът не оспорва всички конкретни текстове, които в закона предвиждат необжалваемост. Той визира само някои от текстовете, които постановяват необжалваемост.
Така например в чл. 13 на комисията като държавен орган са записани шест права, които не подлежат на обжалване. От тях президентът оспорва четири, не оспорва останалите две, а именно оспорва отказа от разрешение за дейност, оспорва необжалваемостта на отнемането на разрешение, което вече е било издадено, оспорва необжалваемостта на отказ за даване право за преобразуване. И още едно право, което е необжалваемо, писменото освобождаване на едни или други лица от ръководни органи на управлението на съответното дружество.
Същото важи и за онези казуси, които по-нататък се третират в мотивите, като индивидуални права, забележете, господин председателю, на съответните зам.-председатели. Значи отделният зам.-председател, който наблюдава инвестиционните дружества, има право самостоятелно, еднолично да упражнява принудителни административни мерки по чл. 212, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и да откаже прекратяване на дружеството. Още три права има той, които не подлежат на обжалване – отказ от промяна на условията за посредническа управленска дейност и т.н., не искам да отегчавам. По тях президентът се е въздържал да оспори правата на необжалваемост. Но по първите две – по принудителните административни мерки и по отказа за прекратяване, той счита, че тук се отива твърде далеч.
Същото важи и за едноличните права, дадени на заместник-председателите по застрахователната дейност и по осигурителната дейност. На всеки от тях две от правата, които са им дадени еднолично да решават, не подлежат на обжалване по сега разглеждания закон. Президентът и в двата случая е оспорил тази необжалваемост само на едно от двете права. Другото е оставил като правомерно изключение от принципа на необжалваемост.
Какво искам да кажа с това, господин председателю? Че президентът не е подходил ангро. Той не е казал: уважаеми дами и господа народни представители, вие сте записали едни необжалваеми права, аз не съм съгласен. Той е казал: вгледайте се още веднъж по-прецизно в това, което сте изключили от съдебната процедура.
Смятам, че тази постановка е напълно резонна, напълно правомерна, обективна и тя заслужава цялото дължимо внимание, господин председателю, което един такъв акт на държавния глава на републиката предполага, а именно пълноценна, сериозна, професионална дискусия дали наистина в желанието да се въведе достатъчно добър ред в небанковата финансова област не е допуснато прекалено разширяване на правомощията на едни или други органи или еднолични решения на членове на Комисията по финансовия надзор.
Аз лично смятам, че е напълно резонно искането на президента да бъдат отменени тези текстове, които той визира. Приканвам пленарната зала, приканвам народните представители да гласуват за тази възможност, тоест да гласуват "против" повторното приемане на закона, да се състои сериозната професионална дискусия и в Комисията по бюджет и финанси, но особено в Комисията по правни въпроси, защото материята по същество е свързана преди всичко с правовия характер на държавата.
Оттук обаче, господин председателю, започва вторият проблем, а той вече е свързан с това как ние работим. Свързан е с работата по искането на президента, която в частност се състоя, или по-скоро не се състоя, в Комисията по бюджет и финанси. И за мен, господин председателю, наред със сериозността на проблемите в самия закон, не по-малко сериозен въпрос възниква с работата на Комисията по бюджет и финанси по този законопроект. В заключителната част, предпоследния абзац, който господин Искров прочете пред вас, фигурира такъв израз: “След дискусията се проведе гласуване”. Ами, уважаеми господин председателю, дискусия нямаше. Дискусия не се състоя. Дискусията приключи преди да е започнала. (Смее се.)
Това, наистина, от една страна, е повод и за известно веселие и лъчезарната усмивка на господин Искров е един ободряващ лъч в сряда сутрин, обаче, господин Искров, нещата са доста сериозни. Защото Вие, с отказа да дадете възможност за дискусия, нарушавате не друго, а Конституцията. Очевидно не си давате сметка за това. Разбира се, ако си давате сметка и продължавате да се веселите, въпросът е още по-сериозен.
Първо, Вие нарушавате чл. 101, ал.1, господин Искров. В него пише следното…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не към мен, към господин председателя.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Искров не иска да му говоря.
Господин председателю, извинявам се за лекото процедурно отклонение, ще се обръщам към Вас.
Вие добре знаете, господин председателю, че чл. 101, ал. 1 от Конституцията на републиката гласи следното: в срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание, но, забележете, за ново обсъждане, не просто за прегласуване, при това, господин председателю, което не може да му бъде отказано. Да, ама не! Излиза, че може. Отказано му беше.
Как му беше отказано? Чрез процедура, господин председател.
В самото начало на заседанието по тази точка народен представител от Обединените демократични сили предложи ние да не обсъждаме… (Неразбираеми реплики.) От Обединените демократични сили. Ако слушате, ще чуете какво казвам. А ако се шегувате с колежките, няма да чуете.
Беше направено процедурно предложение в следния смисъл: уважаеми колеги, защо да си губим времето? Знаем аргументите “за”, знаем аргументите "против". Много пъти сме ги дискутирали, ама наистина защо да дебатираме? Защо да дискутираме? Имаме толкова по-важни неща. Дайте направо да гласуваме!
И за мое удивление, господин председателю, господин Искров намери това процедурно предложение за една находка и каза: ами, да, действително, колеги, дайте направо да гласуваме.
Някои от нас направиха опит да кажат, че все пак може би има смисъл по едно мнение “за” и едно "против", за да може докладът пред Вас да отговаря на изискването на правилника. Защото в правилника пише точно какво трябва да има в нашите доклади, становища и предложения, господин председателю. Там е записано, че докладът трябва да отразява различните становища по въпроса и гласуването вече в съответствие с тези становища.
В доклада, който изнесе господин Искров, ги няма аргументите “за” мотивите. Има само коментара, че съображенията на президента не струват. Така че този доклад и от тази гледна точка е нищожен, той не работи.

Но, нещата стават по-сложни по съществото на т. нар. процедура, господин председател.
Първо, в нашето Народно събрание съгласно правилника няма такава процедура – гласуване без дискусия. И аз предлагам на колегите да се запознаят с чл. 42, ал. 2, която Вие добре познавате, аз съм сигурен, господин председател, където под тази рубрика “Предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието”, се предвижда евентуално прекратяване на заседанието или отлагането му, прекратяване на разискванията и отлагането им, но не и отменянето им. Няма такава процедура!
Не може да бъде отменен дебатът в Народното събрание, защото, господин председател, Вие отменяйки дискусията, Вие закривате Народното събрание. Вие отменяте същината на парламентарната дейност и оттук вече отиваме в едни такива полета, неизследвани досега от нас, защото досега не сме имали такъв казус – да се отива към решение без дискусия. Това е най-лошият вид командно-административен начин на управление. И ако въобще мнозинството отчасти е сериозно, че иска да поддържа някакъв диалог, някакъв консенсус, някакъв парламентаризъм, то единственият изход, господин председател, е Вие да упражните много строг контрол върху дейността на господин Искров, да разпоредите сега ние да прекъснем това заседание, да върнете доклада в комисията като неотговарящ на изискванията на правилника на Народното събрание, като отразяващ неадекватно една напълно опорочена дискусия, която не се е състояла и отново да насрочите гледането на тази точка тогава, когато Ви бъде представен адекватен доклад, който можете да допуснете до пленарната зала, защото този не отговаря на изискванията да бъде гледан днес изцяло по вина на господин Искров.
Господин председател, аз се радвам, че господин Панайотов е тук, както и други представители на ръководството на Парламентарната група на НДСВ, защото очаквам те да ме подкрепят.
Сега ще направя един финален коментар – очаквам господин Панайотов да ме подкрепи, въпреки че не очаквам той по същество да гласува за отмяната на този закон или за ревизията му, защото господин Панайотов мисля, че беше, на 14 декември миналата година, след като дискутирахме решението във връзка с Решението от Копенхаген, въведе едно тълкувание на консенсуса, което също не бяхме чували досега, а именно, че благодарение на управляващото мнозинство опозицията вече ще бъде привличана към един нов вид консенсус – казва господин Панайотов – консенсусът на управляващото мнозинство! (Смее се.)
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Не без нейно съгласие!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Значи, казва накрая господин Панайотов: което е европейският проект на България. Тук наистина висотата е непостижима за повечето от нас, но аз защо очаквам и господин Панайотов да ме подкрепи? Защото това негово заключение дойде все пак след една дискусия. Имаше възможност за дискусия, нещо поне да кажем тук, преди да бъдем привлечени към този консенсус. (Шум и реплики в залата.)
Господин председател, аз предложих в самото начало дискусията по тази точка да е безпристрастна и юридически обективна, но очевидно е, че когато фактите и аргументите не изнасят на мнозинството, то започва да се държи непарламентарно.
Моля Ви, господин председател, бъдете на висотата на поста председател на Народното събрание. Това не е пост, това е висш държавен пост, длъжност, втората в държавата. Не допускайте парламентът да се превърне във фарс, защото в края на краищата става дума за това - ние по закон ли организираме живота на страната или по заповед, въз основа на цивилизована дискусия или на пълен произвол?
Сигурен съм, че Вие еднозначно отговаряте в полза на първия вариант. Остава да го докажете с Вашето по-нататъшно ръководство на днешното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, имате думата по този въпрос.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Михаил Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Много е добре, че сега при процедурата по обсъждане на върнатия законопроект има отговорен представител на правителството и аз лично много ще се радвам да чуя най-сетне становището на правителството по този законопроект.
На първо четене упорито настоявах по отношение на философията да се произнесе някой от министрите, които отговарят за сфери, тясно свързани с предмета на приетия тогава закон. Въпреки упоритостта ми нито министър Велчев, нито министър Василев, нито Вие, уважаема госпожо министър, се явихте, за да вземете отношение по цялостната философия и тогава ние от опозицията изразихме своите опасения, а те всъщност се потвърждават и от много експертни становища, включително и по програмата на USID, включително и от страна на Световната банка, че приемането на такъв закон е прибързано. (Шум и реплики в залата.)
За програмата “Капиталови пазари”, “Регулация на капиталовите пазари” – за тази програма става въпрос, господин Искров.
За съжаление, Вие от правителството се отнесохте малко неглижиращо към внесения от група народни представители законопроект.
Аз няма толкова да коментирам това, което президентът доста добре е мотивирал като основание за връщане на внесения законопроект, но още веднъж ще си позволя да обърна внимание на народните представители за маса решения в този законопроект, които са, най-меко казано, смущаващи.
На първо място - като че ли за пръв път в България се създава един такъв хиперругулиращ орган – орган, който съсредоточава в себе си три функции – функция по регулиране, функция по надзор и контрол и трета функция – нормотворческа функция. Няма такъв орган – нито Министерския съвет, нито Народното събрание, нито някой друг орган в Републиката, който да концентрира в себе си три такива функции.
И това всичкото е съпроводено, атакувано е това и в мотивите на президента, с необжалваемост на неговите актове. Представяте си, че това изключва и съдебния контрол – нещо, което е недопустимо и аз мисля, че има всички основания този закон, освен обсъждането му в Народното събрание на трето четене, да премине и на едно обсъждане в Конституционния съд. Вече в тази посока имаше направени изказвания и аз мисля, че той ще се обсъжда и в Конституционния съд, включително и на основания извън посочените в мотивите на ветото, с което се връща законът.
Уважаеми дами и господа, много странно е как се осигурява публичността на актовете на този хиперрегулиращ, контролиращ и правосъздаващ орган. Това става чрез публикуване на някои от тях в "Държавен вестник", а останалите се публикуват по подходящ начин. Изглежда самият хиперрегулатор, правосъздател и контрольор ще преценява кой е подходящият начин за публикуване на неговите актове – нещо, което не говори добре за стила на българския законодател, когато оставя такива решения, а не урежда въпросите в закона.
Другото, върху което трябва да се замислим, когато решаваме въпроса за гласуването на трето четене на законопроекта, е свързано с отговорността на този хиперрегулатор, на този хипернормотворец и хиперконтрольор. Членовете на комисията (чл. 18, ал. 9), както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от администрацията на комисията (значи те сами ще се определят), не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на надзорните им функции и правомощия, освен ако са извършили престъпление или са действали умишлено. В закона и неговите текстове са разместени тежестите – от една страна свръхправа, а от друга страна – освобождаване от отговорности. Да ви обяснявам колко сериозно влияние върху всички сфери на стопанския живот в България ще има дейността на този орган, мисля, че е безсмислено. Да ви обяснявам, че той е отрупан със свръхправа, също е безсмислено.
Само ще ви прочета един текст: "Полицията, прокуратурата, както и останалите държавни органи (не знам дали това се отнася за Министерския съвет), и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на комисията и нейните служители при изпълнение на служебните им задължения и осъществяването на надзорните им функции". От друга страна, не носят отговорност, освен когато са действали умишлено или са извършили престъпление. Когато са извършили престъпление, уважаеми дами и господа, то е ясно, че ще си има граждански иск и не е необходимо в този закон да има отговорност. По-важен е случаят, когато те без да е доказано умишлено извършване на престъпление, нанесат определени имуществени вреди от свои действия. А те изключват своята отговорност.
Интересен е и друг въпрос, свързан със заплатите, възнагражденията. Основните месечни възнаграждения на служителите на комисията се определят от председателя съгласно вътрешни правила за работна заплата и разполагаемите средства по бюджета на комисията, тоест една висока автономност на разпределяне на бюджетните средства без никакви ограничения.
Другият принципен въпрос е, че с този закон за пръв път в нашето законодателство се въвежда принципът да плащаш, за да те проверяват. Странно е някак си, след като се плащат такси, данъци, да се създава ново основание – държавата и нейните органи да осъществяват контрола и да има ново основание за плащане, да плащаш, за да те проверяват. Разбирам, че държавата има нужда от пари, но смятам, че след като всеки от поднадзорните субекти плаща данъци, такси и лицензи, то ние не бива да създаваме основания да плаща, за да го проверяват. Това е доста странно, учудващо и ако щете, революционно за нашето право, свързано с по-далечната ни история, когато в народните приказки има такива случаи.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Няма да лъжеш само от трибуната!
МИХАИЛ МИКОВ: В крайна сметка мисля, че обсъждането на трето четене на законопроекта е един добър повод народните представители и най-вече от мнозинството, които упорито с броя на гласовете, а не с разума на аргументите решават проблемите, да си зададат въпроси, които биха могли да подпомогнат при едно обсъждане по процедурата, предвидена в нашия правилник на върнатия законопроект, да се премахнат доста от тези пороци, които очертах пред вас, а така също и да обсъдим още веднъж кръга на актовете, които не подлежат на съдебен контрол, така че вместо орган, който да регулира тези твърде важни сфери в икономическия и стопанския живот на страната, ние да избабуваме днес един нов Франкенщайн с всичките предпоставки за корупция около него, с всичките предпоставки за неправомерен натиск върху бизнеса в страната, който не само че няма да подпомогне развитието на тази твърде важна сфера, но ще нанесе поразии, които в твърде скоро време ще принудят може би още сегашното мнозинство да потърси промени, които да направят закона по-съответен и на Конституцията, и на действителното състояние на стопанския живот във всичките тези сфери, които са предмет на неговото регулиране. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заместник министър-председателят госпожа Лидия Шулева иска думата.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да взема отношение по току-що хвърленото, меко казано, предизвикателство по това какво е мнението на правителството.
Мисля, че още на първо четене в комисията, господин Миков, ние ясно и категорично изразихме подкрепата си за този закон. Нещо повече, агенциите в момента, както са конституирани, от самото начало участваха в изработването на този закон. Правителството категорично и ясно подкрепя всичко в този закон и аз искам да го заявя ясно и определено. Нещо повече, това е част от нашата политика, това е начин за реализация на предизборните обещания, които НДСВ пое пред българския народ. Изпълнението на тези обещания в частта за финансов надзор има шанс с приемането на този закон да се реализира.
Искам да кажа няколко думи по отношение на надзора над пенсионните дружества, нещо, за което пряко отговарям. Регулирането и контролът върху системата е изключително важен въпрос и е от първостепенно значение както за правителството, така и за държавата, и то задължение, което се отнася до гаранциите на лични спестявания на хората в дългосрочен план – от порядъка между 20 и 40 години. Това е причината опазването на средствата, натрупани в допълнителните социални фондове – пенсионни, за безработица или за професионална квалификация, да се приемат като изключително отговорна задача. Към момента се очаква в пенсионните дружества да се натрупат 250 млн. лв., а за следващата година тази цифра ще достигне 1 млрд. лв. Това е една изключително голяма отговорност, която се поема при управлението и инвестирането на тези пари и контрола върху тях. Така че ние не можем да си позволим по никакъв начин да приложим някакви по-леки форми на контрол или нещо подобно.
Искам за сведение да цитирам резултатите от едно национално представително проучване, проведено през септември 2002 г., за обществените нагласи за пенсионно осигуряване. То е проведено от МБМД.
Уважаеми народни представители! На въпроса “Според Вас държавата управлява ли ефективен контрол върху пенсионноосигурителните дружества?” 2,4 на сто отговарят с “Да”, 98 на сто смятат, че няма такъв контрол със сега действащата нормативна база. Така че това е едно още по-голямо основание контролът да се засили и то така, че да гарантира напълно правата на осигурените лица.
В тази връзка искам да ви представя още един много кратък пример. През 2000 г. Пенсионноосигурителна компания “Гаранция” подава заявление в ДАОН за издаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване. ДАОН отказва издаването на лицензия и по сега действащия закон компанията обжалва в съда. Съдът разглежда жалбата и я отхвърля. Междувременно са минали 10 месеца. Междувременно тази компания работи с парите на осигурените лица и въпреки че й е предписана ликвидация, хората все още не могат да си вземат парите, нещо повече, не може да бъде приложен по отношение на тази компания редът, който се прилага при ликвидация на пенсионноосигурителни фондове. Тоест, тези хора нямат никаква защита. Тоест, по този начин, с тази обжалваемост се стига до нарушаване правата на осигурените лица. Това е пример от нашата действителност, не от някъде другаде.
В тази връзка искам да подкрепя това, което казвам, и с решението на Конституционния съд, който, когато разглежда едно дело във връзка със застрахователния надзор, казва, че органът, който се произнася, е Националният съвет по застраховане. И е изключително прав. В случая органът, който трябва да се произнесе, е Държавната агенция по осигурителен надзор, в бъдеще това е комисията. И това, че те ще бъдат орган, който по компетенция ще решава този въпрос, показва, че подобни случаи, като тези под гаранция, няма да бъдат действителност, надявам се, в нашата страна, защото тези хора все още не могат да си вземат парите.
Това са едни много кратки примери, които исках да изложа пред вас, базирайки се най-вече на това, че хората са изключително чувствителни, когато става въпрос за техните пари – българинът има една поговорка, че събира бели пари за черни дни – и сериозността на отношението към гарантирането на правата на хората, особено когато става въпрос за дългосрочно гарантиране, за повече от 30-40 години, мисля, че е толкова важен въпрос и осъществяването на контрола най-вече върху тези дружества, които боравят с тези пари, е изключителна и първостепенна задача и на правителството, и на държавата, и на българския парламент.
Аз мисля, че този закон изцяло изпълнява тези условия и ще бъде една абсолютна и сигурна гаранция за правата на всички граждани в нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник министър-председател.
Дискусията продължава.
Има думата господин Йордан Соколов. Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя ветото на президента, защото смятам, че то съответства на текст на българската Конституция, както и на практиката на Конституционния съд. Смятам, че всички ние трябва да го подкрепим и при едни нови дебати въпросите да се решат наистина вече по същество в съответствие с нашата действаща Конституция и други международни актове, по които България е страна.
В тези приети от Народното събрание текстове, срещу които Парламентарният съюз на ОДС възразяваше още при обсъждането на този тогава законопроект, ние излагахме нашите възражения срещу това да няма съдебно обжалване на редица актове на Комисията по финансов надзор, които засягат основни права на субекти в тази област. Въпреки това тези наши възражения не бяха чути.
В тези текстове, за съжаление, се забелязва продължаване на една тенденция, изразявана от правителството и от мнозинството в парламента, на ограничаване на съдебния контрол върху административни актове дори и тогава, когато има изрични становища на Конституционния съд, една тенденция, която все повече превръща България от правова държава в неправова държава. Защото една държава е правова тогава, когато не само има Конституция и закони, не само когато Конституцията и законите се спазват и изпълняват, но тогава, когато на субектите, независимо дали това са физически или юридически лица, все повече се дава правото на съдебна защита.
Обратната тенденция е опасна. Ние я виждаме изразена в един предстоящ законопроект – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол - по отношение актовете на Агенцията по приватизацията и на съответните министерства и то при изрично решение на Конституицонния съд в обратния смисъл.
Забележете в кои случаи със законопроекта, по отношение на който президентът е наложил вето, се отказва съдебен контрол или съдебно обжалване! “Решенията, с които се отказва издаване на разрешение за извършване на дейност като застраховател, здравноосигурително дружество, инвестиционно дружество, управляващо дружество, инвестиционен посредник; решенията, с които се отнема разрешение за извършване на дейност като лице по т. 1; отказите да се даде разрешение за преобразуване на лице по т. 1; решенията на Комисията по финансов надзор и нейните органи, с които се налагат принудителни административни мерки”. Това са все несъмнено административни актове, с които се засягат основни права на тези субекти, които действат в тази област.
Аз не мога да се съглася с тази част от изявленията на госпожа Шулева, в която тя каза, че с този законопроект се изпълняват предизборни обещания, поети от НДСВ. Извинете, госпожо заместник министър-председател! Ако НДСВ е поело предизборни обещания да прави нещо в нарушение на Конституцията, ние сме тези, които не трябва да допускаме това. Аз не мога да се съглася, че за това, че била дадена възможност за съдебно обжалване на един акт на досега съществуващите органи, това застрашавало интересите на хората. Нали съдът е този, който ще прецени? Нали той е този, който може да спре или може да не спре изпълнението на дадения акт, ако наистина с него се застрашават интереси на обикновените граждани – вложители?
Затова за мен е несъмнено, че ако ние повторим тези текстове, по отношение на които президентът наложи вето и ги върна за преразглеждане, ние ще приемем отново текстове в нарушение на Конституцията.
За мен беше любопитно това позоваване в доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси на практиката на Конституционния съд. Аз си направих труда да взема практиката на Конституционния съд и да се запозная с всичките тези решения, цитирани в доклада на комисията.
Уважаеми господин Искров, или някой е заблудил цялата Комисия по бюджет и финанси, или – нещо, което аз не мога да допусна – Комисията по бюджет и финанси, позовавайки се на тези решения на Конституционния съд, се опитва да подведе цялото Народно събрание. Аз наистина не искам даже да допускам, че става дума за опит съзнателно да се подведе Народното събрание. Вие чели ли сте ги тези решения?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Без да съм юрист, съм ги чел всичките.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето, аз ще ви прочета почти всички. Първото решение, което цитирате, е № 13 от 1993 г. Ето диспозитива на решението: “Върховният съд е компетентен да упражнява правомощия на Върховен административен съд по чл. 125, ал. 2 от Конституцията при спорове за законност на актовете на Министерския съвет и на министрите до приемане на новите устройствени и процесуални закони за съдебната власт”. Какво общо има това с този случай? Напротив, тогава, когато още нямаше Върховен административен съд, Върховният съд беше компетентен да упражнява неговите правомощия именно по отношение на съдебния контрол върху административните актове. Това е едно решение, което пряко подкрепя не това, което комисията е приела, а точно обратното.
Следващото решение, което Вие цитирате, е Решение № 7 от 1995 г. по конст. дело № 9. чета ви диспозитива: “Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 4, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – забележете за кой закон става дума – и то относно споровете за освобождаване на председателя и секретаря на общинските поземлени комисии”. Това ли е практиката на Конституционния съд, която вие смятате, че подкрепя тези текстове?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не аз смятам така.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не Вие, а комисията. Вие сте председател на комисията.
Следващото решение, пак от 1995 г., Решение № 21 по конст. дело № 18: “Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешно служебните…” Там беше това спорът – дали вътрешно служебни административни актове могат да бъдат обжалвани по съдебен път. Конституционният съд прие, че дори и тези актове могат да бъдат обжалвани пред съда “…щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебното обжалване.” Това е точно противно на тезата, на която вие се позовавате.
Следващото решение е № 11 от 1998 г. Чета диспозитива: “Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 360, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда в редакцията, създадена със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, “Държавен вестник”, бр. 2 от 1996 г., в следните части: относно думите “секретар, началник и заместник-началник на отдел, ръководител на пресслужба, говорител, главен съветник, парламентарен секретар и т.н.”. Това ли е практиката на Конституционния съд, на която се позовавате?
Следващото решение е № 4 от 1999 г. по конст. дело № 31. Ето какво е казано в самото решение: “Тази практика предава на понятието “гражданско право” широко значение, водещо до съответно разширяване в предвидената и гарантирана от чл. 6, т. 1 съдебна защита, като изключва чл. 34 в редакцията от 1997 г., която се оказва в несъответствие с чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това несъответствие Конституционният съд следва да прогласи съобразно чл. 149, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 5, ал. 4 на Конституцията”. Отново цитирате решение, което е срещу вас.
Единственото решение, което изключва съдебния контрол и потвърждава, че съответният акт не е противоконституционен, това е цитираното от вас Решение № 18 от 1997 г. То засяга текстове на Закона за банките. И наистина в това решение Конституционният съд приема, че върху определени актове по Закона за банките не трябва да има съдебен контрол, съдебно обжалване. Но забележете, става дума за актове на Централната банка, която не е орган на изпълнителната власт, която един независим орган.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Комисията е такъв орган!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Комисията не е такъв орган.
Централната банка навсякъде има пълен контрол, и в другите страни от Европейския съюз, върху актовете в областта на банковото дело, защото се приема, че няма по-компетентен орган от Централната банка в тази област. И тогава, когато предишното Народно събрание приемаше тези текстове, имаше много спорове. И наистина тогава въпросът беше отнесен до Конституционния съд от тогавашната опозиция по изрични съображения, които изобщо не могат да се отнесат към днешния случай. Защото Комисията за финансов надзор, господин Искров, прощавайте, че се обръщам към Вас, но правя това, защото Вие ме репликирате от място, не е независим орган. Това е един орган на изпълнителната власт.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Сериозно?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съвсем сериозно. И не може с актове, които този орган издава, с които се засягат основни права на участващи в тази дейност, която е визирана в текстовете на закона, включително и принудителни административни актове, включително отнемане на вече дадено разрешение, ние да отнемаме съдебната защита. Това просто е абсурдно.
И на мен ми се струва, че съвсем сериозно трябва да се отнесем към този въпрос, да използваме наистина тази възможност, която ни се дава след ветото на президента, за да не стигнем отново дотам, докъдето за съжаление всеки път, когато стигаме Конституционният съд да определи за противоконституционни определени текстове, никой не печели. Това е не само срещу авторитета на Народното събрание, това просто злепоставя нашата държава.
И затова аз апелирам особено мнозинството съвсем сериозно да подходи. На мен ми се струва, че е редно да си вземете акт и от едно предишно решение на Конституционния съд, което не беше приятно предимно за вас, защото също Парламентарният съюз на ОДС предупреждаваше. Става дума за Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вашият министър заяви, че по негово мнение нито един текст не противоречи на Конституцията. Къде отиде компетентността на този министър, след като Конституционният съд обяви за противоконституционни 44 текста? Това не ви ли смущава като бройка, ако не като друго? Аз вече имах възможност да кажа: направете една справка за целия четиригодишен мандат на Тридесет и осмото Народно събрание и ще видите, че няма 44 текста, които да са обявени за противоконституционни от Конституционния съд по всички атакувани закони пред него. А тази бройка сега е само по един закон, приет от сегашното Народно събрание. Това дава лош атестат на нашия парламент. И ако ние повторим, ако отново се върви по инерция от мнозинството – да не паднете по гръб и да приемете всичко, което се предлага, без наистина да се замислите полезно ли е това, в съответствие ли е с нашата Конституция или не, вие правите лоша услуга и на собствената си политическа сила, но правите лоша услуга и на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Искров, заповядайте за реплика.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин Соколов, уважаваният от мен юрист, няколко пъти се обърна с “господин Искров, господин Искров” и каза, че, видите ли, той бил заблуждавал и цитира осем решения на комисията, които нямали общо с разглеждания въпрос, а само едно от 1997 или 1999 г. по Закона за банките. Затова аз искам да репликирам господин Соколов по следния начин. Да, действително, господин Соколов, по втория повдигнат от Вас въпрос – Европейския съюз - това беше заявено още в работната група и на първо четене на законопроекта - голяма част, ако не всички актове на съдебната система са обжалваеми. Но не такива бяха конструкторите на съдебната система при нас през 1992 г.
По първия въпрос аз съм взел двете най-откъснати решения, ако мога да се изразя с този термин, които не касаят Закона за застраховането и Закона за банките, за да демонстрирам защо комисията обръща внимание на 240 народни представители с осем решения, по някои от които е бил уважаемият господин Корнезов и уважаемият господин Абаджиев, за да могат те правилно да преценят доколко верни са тезите на опозицията и на управляващите при днешното гласуване. Имаха една седмица време да се запознаят. Цитирам. Господин Соколов пита какво общо има Решение № 13 по искане на главния прокурор във връзка с това кой упражнява контрол – Върховният административен съд или Върховният съд по това време, тъй като не е имало още Закон за Върховния административен съд. Ами общото, господин Соколов, е, че се тълкува чл. 120, ал. 2. Има практика, която е наложена на съда. И аз ще ви цитирам какво е общото с днешната дискусия. По повод на питането на тогавашния Министерски съвет за компетентността на Върховния съд, който тогава е съвместявал и Върховен административен, и Върховен касационен съд, те казват: съдебният контрол върху административните актове, съгласно чл. 120, ал. 2, не е всеобхватен. И изброяват защо.
Ще ви кажа и друго. Защо цитираме обжалване на прокурора по един акт на президента във връзка с уволнения на началници от железопътния транспорт? Целият проблем всъщност е да се тълкува разпоредбата на чл. 120 и да се изясни каква е конституционната мярка на изключенията по чл. 120, ал. 2. Ако имам възможност след това, ще ви цитирам конкретно какво е казал Конституционният съд.
Така че, аз мисля, че осемте решения имат пряко отношение. Юристите, които са работили в Бюджетната комисия, включително и юристи на държавната администрация, затова са имали предвид тези 7 плюс 1, общо 8 решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Соколов, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Искров, аз отново смятам, че това решение, на което Вие се позовавате, е против Вашата теза. И се учудвам, че не можете това да разберете. Разбира се, че съдебният контрол не е всеобхватен. Самата Конституция го казва. След като тя прогласява, че административните актове подлежат на съдебен контрол, казва: с изключение на тези, засягащи националната сигурност и т.н. Тоест по този въпрос не може да има спор. Няма защо сега ние да отваряме отворена врата. Но за конкретния случай нещата стоят точно обратното. И това решение, на което Вие се позовавате и цитирате втори път тук, във Вашата реплика, казва именно това – че Върховният съд е компетентен да упражнява правомощията на Върховния административен съд, какъвто още не беше създаден в 1993 г., именно по чл. 125, ал. 2 от Конституцията при спорове за законност на актовете на Министерския съвет. В това решение самият Конституционен съд ви казва кой е съдът, който е компетентен да разглежда спорове за законност на актовете на Министерския съвет, а не че тези актове са изключени от съдебния контрол. Точно в обратния смисъл е това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов.
За изказване – заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда кратък и конкретен. Няма да отваряме отворена врата, господин Соколов. Няма спор, че Конституцията позволява някои актове да не подлежат на съдебен контрол. Спорният въпрос е в кои случаи може да стане това. Разбира се, тези случаи трябва да бъдат ограничени. Това може да стане в тези случаи, когато засегнатите права от листата на съдебен контрол са по-незначими от тези права, които се охраняват, по-висши права.
Искам да напомня, че именно миналото Народно събрание е взело такова становище по две конституционни дела – 31 в 1998 г. по въпроса за Закона за застрахователния контрол и 12 в 1997 по въпроса за Закона за банките. Именно миналото мнозинство в миналия парламент стигна до извода, че не може да има всеобхватен съдебен контрол, още повече в материи, които са много специфични и в които има строга регулация. Защо приехте вие Закона за банките? Аз трябва да ви кажа, че когато го прочетох първия път, бях смутен. Няма съдебен контрол върху отнемане на лицензиите, върху вкарване на квестори. Съдът едва ли не е длъжен да обяви несъстоятелност на една банка, ако БНБ поиска това, без да обсъжда налице ли са условията или не. Но се оказа, че това е така, защото вие помните как в Първа частна банка две години не можаха да влязат квесторите, не можа да бъде обявена в несъстоятелност. Две години! И знаете какво произтече от това.
И какво се оказа? Нека да ограничим малко правата на акционерите на банките, нека да ограничим правата на ръководствата на банките в името на правата на безбройните вложители. И аз не съм съгласен с господин Муравей Радев, че фундаментално конституционно право е да бъдеш застраховател примерно. Ами не е фундаментално конституционно право! Можеш и да не бъдеш застраховател, ако не притежаваш тези качества. Какво става със Закона за застраховането? Комисията по застрахователен надзор също е административен орган, но нейните актове за отказ да издаде лицензия не подлежаха на съдебен контрол. Защо? Ще ви отговоря защо. Защото всички тези бандитски организации, които искаха от рекетьори да станат застрахователи, бяха с изрядни документи и съдът не можеше да им откаже лицензия. Защото съдът няма това право. Съдът има право само да види дали са спазени законовите условия. Това е съдебният контрол. И съдът казва: щом документите са редовни, щом са налице всички условия на закона, вие ще станете застрахователи. Но не може да каже: вие няма да станете, защото сте мутри. Това един административен орган може да го каже: вие имате всички условия, всички документи, но ние няма да ви дадем да управлявате парите на хората, защото вие ще източите тези пари, защото ви нямаме доверие, защото не сте благонадеждни. Това може да го каже само един административен орган, това не може да го каже съдът. Затова аз смятам, че случаят е аналогичен.
Искам да взема с две думи отношение към въпроса за таксите. Таксите трябвало да се определят само със закон. Аз знам, че има само един Закон за държавните такси, който действа от не знам коя си година, и Тарифа № 1. Там са всички съдебни такси. Досега не съм чул да има съдебна такса в закон. И това е нормално, защото законът установява само, че ще има такса за дадена услуга, но е смешно в закона да го има размера на тази такса. Какво ще стане тогава, ако променяме през два месеца съдебните такси? Всеки път трябва да се променя законът? В закона трябва да кажем дали гербовата марка върху исковата молба трябва да бъде 4 лв. или 5 лв.! Това е смешно! Аз не виждам нищо противоконституционно в това законът да каже, че ще има такси, но размерът ще се определи в подзаконов нормативен акт.
Искам да кажа и нещо друго. Омръзна ми да се спекулира с тези 44 противоконституционни текстове. На всички ни е ясно, че става дума за 3 – 4 идеи, които Конституционният съд не приема, приема, че нарушават Конституцията и тези идеи са частично отразени в тези 44 текста. Престанете да спекулирате с това, че едва ли не има 44 противоконституционни норми! Не е така! Знаете много добре, че не е така. Става дума за 3 – 4 идеи, които са имплантирани в тези текстове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За реплика – Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Пенчев, уважаеми дами и господа, принципният въпрос е, че, когато обсъждаме едно вето като акт на президента и мотивите към него, не бива да изпадаме в разбирането, че то е само на основание противоконституционност. Трябва да сме много наясно, че противоконституционността или президентското усещане за такава може да бъде част от мотивацията на едно вето. Няма пречка да има и други мотиви, други аргументи за един такъв акт и обикновено по-често е даже институцията да ползва това си право, за да предпази обществото от някакво законодателство, което прецени, че е вредно, без да е ограничена в тесните рамки на Конституцията.
В този смисъл аз само искам да ви прочета за таксите, защото Вие във Вашето изказване търсехте пак противоконституционност. Мотивите са доста ясни в тази част.
"Смятам за несъвместимо с принципа на правовата държава установяването на годишни такси, платими от контролираните лица за това, че се извършва държавен надзор върху дейността им въобще, а не за конкретно предоставени услуги." Да не говорим, че таксите са несъотносими въобще със стойността и цената на тия предоставени услуги.
"Недопустимо е за осъществяване на възложена със закон надзорна дейност, като правомощие на контролен орган, проверяваните лица да плащат годишни такси. Това е единственият случай в законодателството, където контролираните лица си плащат за това да ги контролират, при това без да могат да обжалват най-тежките актове, с които се засягат техните права." Така че Вие малко заблуждавате аудиторията, като търсите непременно въпроса за противоконституционността тук. Дори нещо да не е противоконституционно, то влиза в разрез с принципни решения на правото и разбиране за правото въобще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте за втора реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пенчев, Вие като юрист и като народен представител се опитахте да защитите вносителя в неговата крайна позиция. Като юрист може би да имате някакви юридически основания, но като народен представител Вие отивате твърде далече от онова основно задължение на народния представител да бъде достатъчно балансиран и да представлява интересите на всички заинтересовани групи в страната. Тук е моето обвинение към Вас.
Вие ми давате пример за Първа частна банка как две години там не можело да влезе някой. Да, сигурно. Направете го тук, ние ви предложихме и миналия път. Когато има такъв случай, подобен на онзи, и комисията е сигурна, че има достатъчно данни, направете го в закона така, че да отстраните ръководство, да вкарате квестор, каквото искате да направите, но не отнемайте възможността на този субект, въпреки че вие сте взели мерки и сте ограничили възможностите за злоупотреби и за щети, нанесени на трета страна. Дайте му възможност после по съдебен път да докаже дали това действие е правилно или не. В този елемент вие отивате оттатък допустимата възможна граница, която може да бъде приета от който и да било парламент и евентуално от Конституционния съд.
Има някаква опасност, съзрели сте я – спрете я! Но тази опасност може да бъде опасност само в очите на определен орган и да се окаже, че то не е така. Защо ад хок приемате, че този орган е въздесъщ, едва ли не е Господ-Бог? Ами това са хора. Тези хора също могат да имат слабости, ако щете, могат да грешат, да не говорим, че могат да грешат умишлено. Да предположим, че грешат неумишлено. Ето, това направете, за това говорим. Направете закон като хората! Дайте възможност това да бъде оценено от единствения държавен орган в страната, който има правото да казва кое е криво и кое – право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Трета последна възможна реплика – господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Макар и последна, възможността трябва да се използва докрай, господин председател.
Господин Пенчев, с Вашето изказване, според мен, Вие много ясно потвърдихте основния аргумент на президента, че се поставя под въпрос правовият характер на държавата. Защото Вие се постарахте да защитите една извънредна процедура – не правова, а, ако ми разрешите да употребя понятието "чрезвичайна", с аргумента, че обстановката го налага, че нещата са много разстроени, че институциите не функционират достатъчно инициативно. Ето защо се налага ние, както Вие според мен казахте, да поограничим малко законните права на гражданите. Това се казва извънредни правомощия.
Оттук вече се прави следващата крачка – извънредните правомощия суспендират законовите норми, текстове и институции. А тук, господин Пенчев, става дума, че Вие по същество апелирате за суспендиране не на друго, а на Конституцията.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Хайде сега.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Повтарям, защото някои се смущават от това, което съм казал, че било много силно. Дайте си сметка, че апелирате да не се прилагат основни норми на Конституцията, които характеризират държавата като правова. Това е – ни повече, ни по-малко. Казвам ви го съвсем спокойно, но то е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Искам да обърна внимание, че Коалиция за България вече ползва допълнителното време от една трета, което имплицитно считам за поискано от Коалиция за България.
Давам думата на господин Константин Пенчев за дуплика.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, аз недоумявам някакси какви са тези други мотиви, които президентът може да има, когато наложи вето, че не му харесва законът.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да защити обществото.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Мисля, че смисълът и разумът на закона го определя законодателят – Народното събрание. За мен президентът би трябвало само да следи дали не се нарушава Конституцията, според него. Това по този въпрос. А таксите съществуват и в момента и с тарифи. Със закона те вече се намаляват.
Господин Радев, аз няма да обсъждам Вашата политическа оценка за мен като народен представител, но ще Ви благодаря, че Вие ми подсказахте как да решим казуса "Първа частна банка". Казахте ми: направете закона така, че да могат да влязат вътре квестори и да оправят нещата. Само че казусът "Първа частна банка" е решен и е решен по ваше време със закон, който казва, че БНБ отнема лицензията необжалваемо. Значи казусът е решен по друг начин.
Господин Пирински, специално за заверената процедура, за суспендирането на Конституцията. Нали преди малко казахме: "Член 120, ал. 2 позволява да има необжалваемост на някои административни актове". Какво суспендираме? Ние използваме тази възможност на Конституцията и казваме: "Тези актове няма да бъдат обжалвани, защото това е в интерес на безбройните вложители – пенсионери, застраховани лица и т. н." За това става дума. Никой не се съмнява в институциите. Казваме: "С оглед спецификата на материята, с оглед надзорния орган и неговата компетентност, той е най-компетентен да реши дали трябва да се отнеме лицензът или не, трябва ли да се даде лиценз или не. И в момента Законът за застрахователния надзор е същият. И в момента недаването на лиценз на застрахователите не подлежи на обжалване. Това е от 1998 г. Това значи, че вече четири години Конституцията е суспендирана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За изказване има думата господин Пламен Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, аз съм наистина удовлетворен от дебата, който се води, тъй като нямаше идеологическа окраска в него, а става дума за защита правата и интересите на българските граждани, на нашите интереси. В значителна степен съм съгласен с повечето изказващи се и отляво, и отдясно, и от нашите колеги от НДСВ, поради това, че беше поставен един изключително важен дебат за финансовите ресурси, които се намират в небанковата сфера. Ако разгледаме парите на държавата ни, те се намират основно в две части – едните са банкови институции, които през последните десет години преживяха значителни кризи и се отразиха неблагоприятно върху цялостния обществено-икономически живот на държавата. Втората група институции са небанкови финансови институции, върху които също трябва да се упражнява определен контрол.
Господин Пирински повдигна много сериозно въпроса за евентуално суспендиране на Конституцията по отношение на нейни текстове. Аз лично смятам, познавайки Конституцията, в която се заклехме всички, че никой не прави опит, дори и елементарен опит, дори и стъпчица към суспензия на определени текстове на Конституцията на Република България.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Дали разбираш какво правиш или не разбираш, е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, госпожо Дончева!
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Госпожо Дончева, заповядайте на трибуната да изкажете мнението си дали разбирам или не разбирам. Никога от място не съм Ви репликирал.
Уважаеми колеги, така както беше направено в Закона за Българска народна банка, банковият надзор да не подлежи на онзи съдебен контрол в тази форма на съдебната система, в която всички искате да стават промени и не можахме да ги направим, доказа своята ефикасност в управлението на държавата и защити парите на българските граждани в банките. По същия начин желаем да направим такъв контрол и такива административни актове и за небанковите финансови институции. Никой не желае да пипа Конституцията и да се намесва в нея или да ограничава или отнема права на български граждани. В момента говорим за застрахователи, за надзорници, за инвестиционни посредници, за хората, които ще работят с компенсаторните записи на 1 млн. българи в рамките на 1 млрд. лв. Бихме желали в тази ситуация наистина да окажем контрол върху тези институции и парите на българските граждани да бъдат запазени.
Защо никой от вас не протестира срещу банковия надзор на БНБ? Да, по времето на Муравей Радев беше приет законът, в който даването и отнемането на лицензиите на българските търговски банки беше строго регламентирано и съдът не можеше да се намеси в тази система. Подобно нещо искаме с тази централна Комисия за финансов надзор на небанковите институции.
Смятате ли, че това е престъпление, когато защитаваме българските интереси? Смятате ли, че нарушаваме Конституцията, когато искаме да защитим българския интерес? Ако вие бяхте на власт, ако СДС беше на власт, по същия начин би постъпило, защото ще защитава интересите на българския гражданин.
Колеги, не става дума дали ветото на президента атакува членове, които са противоконституционни, тъй като няма такива. Конституцията дава възможност за ограничаване в определен период от време на определени права в интерес на държавата и на българските граждани и това ние го правим.
Второ, целесъобразността е ясна, тя е за българските граждани. Нали затова сме в това Народно събрание.
Така че аз уважавам изключително много мненията на нашите големи финансисти – и на Муравей Радев, и на Георги Пирински, и на нашите юристи. Моля ви, колеги, дайте първо да запазим интересите на българските граждани, които са ни пратили тук, и едва тогава да видим дали това вето би могло наистина да ограничава права и свободи. Само в анархията няма ограничаване на права и свободи. Българската Конституция ни дава правото на ограничаване в определен размер на определени права, ако са в интерес на българските граждани. Затова сме социална държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
За реплика думата има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Кенаров, Вас лично много Ви уважавам като честен човек и точно затова взех тази реплика, за да се опитам отчасти да Ви изведа от заблуждението, в което вероятно сте попаднали.
Всичко това, което казахте, аз го казах преди Вас още на първо четене. Да, никой не е против това да се създаде орган, който да контролира, който да създаде една достатъчно ясна невъзможност на разбойника да краде, да краде от парите на хората, не неговите си. Никой не е против силен, ясен, конкретен контрол. Никой не е срещу това. Вие разбирате ли, че освен това обаче, ние предложихме един чудесен модел, който по непонятни за мен причини е бил отхвърлен. Освен всичко това, което е вкарано вътре, спазвайки тези принципи, ние предложихме модел за спазване и на Конституцията. И абсолютно спокойно сега господин Искров може по всички тези текстове да запише един текст: “Обжалваемостта на решенията на комисията не спират изпълнението на тези решения.” И въпросът приключва. Тоест, в момента, когато се установи такова действие, което застрашава интересите на вложители, на клиенти и т.н., комисията решава да блокира тези действия, отстранява ръководството, праща квестори и въпросът приключва. Но да не се отнема възможността на този субект да потърси правата си в съда. След една година, година и половина съдът ще каже: да, тази комисия е права, но може да каже, че и не е права. Ето, за това право аз говоря, за това, което Конституцията е защитила, като най-висшият орган на спазване на законност. Конституцията е предвидила този момент и тук е защитата на другата страна, не само на едната – администрацията, но и на другата – на потърпевшата.
Затова, пак казвам, има легална възможност всяко нещо да отиде на мястото си, но това, което става, според мен е израз на инат, на твърдоглавие. Затова исках да ви го кажа, за да знаете за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
За втора реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Кенаров, и Вие, и госпожа Шулева обосновавате нуждата от този закон с необходимостта да се запазят интересите на вложителите, парите на хората да не изчезнат. Това е аргумент, който звучи много силно, защото през тези години наистина се случиха невъобразими злоупотреби, ощетили огромен брой хора. Но питам Ви, господин Кенаров: първото правомощие, което президентът оспорва, е правомощието по ал. 3 на чл. 13, т. 1 – решенията, с които се отказва издаване на разрешения за извършване на дейност като застраховател, здравноосигурително дружество, инвестиционно дружество и друго. Тук се оспорва правото на разкриване на дейност, което е основно конституционно право. То може да има право да откаже, но трябва да може да се обжалва. Не може да бъде забрана, която не подлежи на никакво обжалване. Вие още не сте видели дали това дружество заплашва парите на хората или не, вие не сте атакували неговите книжа, вие не сте поставили под въпрос, разбирате ли? Целият въпрос е, че вие превръщате изключението в норма с този закон. Вие създавате една комисия, която по правило действа без обжалване и по някои въпроси може да се обжалва. Нещата се обръщат надолу с главата.
Ето защо, пак повтарям, въпросът е възможно най-сериозен, защото той анулира основни принципи на конструкцията на държавата и на стопанската дейност в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Кенаров, ще упражните ли правото си на дуплика?
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, понеже виждам още желаещи за изказвания, а минава 11,00 ч., затова обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Давам думата на господин Гагаузов за изказване. Продължава дебатът по закона. Коалиция за България разполага с 6 мин.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако и в Комисията по бюджет и финанси се беше състояла подобна дискусия, каквато днес направихме в тази зала, мисля, че щяхме да избегнем редица недоразумения и то главно в изказванията на представителите на управляващото мнозинство. Вместо дискусия ни беше обещана една блестяща защита на този законопроект в залата днес. В Комисията по бюджет и финанси беше дошъл специално господин Димитров – председател на Комисията по икономическата политика, да направи опит да защити закона, но тъй като не се състоя такова обсъждане, той беше принуден да си излезе конфузно от комисията.
Много съжалявам, че становището, което е раздадено на народните представители, ви въвежда в едно заблуждение, защото всички тези прецеденти, които са описани в този документ на Комисията по бюджет и финанси, всъщност въобще не бяха обсъждани. И, както се оказа от изказването на господин Соколов, голяма част от тях говорят точно за обратното на това, за което са използвани в становището на Комисията по бюджет и финанси. На мен ми е крайно неудобно, че иначе добре работещата Комисия по бюджет и финанси по ветото на президента за един такъв важен закон неглижира този проблем и създаде един прецедент, който се надявам, че няма повече да се повтаря в практиката на Комисията по бюджет и финанси.
Тук бяха направени редица изказвания, свързани с ветото на президента и най-вече касаещи въпроса за това има ли право и може ли съдът да упражнява контрол върху административните актове. Няма никакво съмнение, че единствен съдът е този, който може да прави това. Разбира се, има възможност да се допуснат такива изключения, но изключения, които вече се превръщат в практика, са недопустими. Мнението на повечето юристи тук е, че не трябва да се допуска в закон да се приемат повече такива ограничения.
Да не говорим за втория проблем, който визира господин президентът и който смятам, че тук никой не обясни както трябва. Не само че за да те проверяват, трябва да плащаш, но на всичкото отгоре това е записано и като такса! Не се прави разлика между данък и такса. Таксата е вид услуга, която, ако искаш да ползваш – ще си платиш, ако не искаш – няма да си платиш. А тук, под формата на задължение, за това, че ще те проверява държавен орган, се въвежда такса! Това е пълен абсурд, защото това е държавен орган, а той се издържа изключително от бюджета на държавата! Затова чрез фиска тя по различни начини прави така, че да концентрира определен ресурс, който да издържа съответния орган, разбира се, ако е възможно и от дейността му, ако тя е съизмерима и за нея може да се заплаща. Не виждам как този казус ще издържи тогава, когато законът се жалва в Конституционния съд.
Но мен повече ме безпокои нещо друго. Един от основните аргументи, който беше изтъкнат в изказванията, е, че, видите ли, ние защитаваме интересите на стотици хиляди вложители, които дават собствените си средства в тези финансови институции и те трябва да бъдат защитени. Няма спор по това, че трябва да бъдат защитени. Тук господин Радев представи един удачен начин, по който те могат да бъдат защитени. Става въпрос за мотива, че, видите ли, трябва да пазим вложителите едва ли не от съдебната система, защото тя не си върши работата и защото две години, в случая с банките, или повече в някои други случаи, бави решаването на един или друг проблем. Не може проблемите, които съществуват в една институция, да ги прехвърляме по принцип там, където не съществуват. Да не говорим за това, че се отказва право на обжалване на административен акт тогава, когато още не е започнало осъществяването на дейността на тези финансови институции. Априори ние казваме и решаваме по този и този начин проблема и никой не може по-нататък да го обжалва. Считам, че проявявайки характер, казвам "характер", защото преди имаше и друго наименование, наричано "инат", управляващото мнозинство, без да се вгледа в ясните доводи, които е дал и президентът, и повечето от нашите колеги, може със съвсем малко усилия, без да накърнява философията на закона, да направи тези промени и да вървим напред – нещо подобно на това, което трябваше да се случи и в Комисията по бюджет и финанси. Един час обсъждахме как да не се състои обсъждането в Комисията по бюджет и финанси!
Колеги, уважавам и двамата председатели на Комисията по бюджет и финанси, но вие специално имате наблюдение върху работата на парламента и от предишния парламент. Някои от вас бяха експерти, други бяха в близост до работата на тези комисии и знаят, че тези хора, които ви дават съвет как да се промени този закон, за да бъде конституционносъобразен, са хора с опит и нито един от тях не вложи политически елемент.
Предвид на това, че времето ми приключва, аз призовавам колегите от управляващото мнозинство да се замислят, когато подкрепят законопроекта в този му вид, защото ще се наложи съвсем скоро да го променят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Искам да обърна внимание, че времето на Коалиция за България изтече.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Може ли да кажете времето на всички групи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Националното движение Симеон Втори има достатъчно време – заедно с допълнителното, ако не се лъжа, са 32 мин. Мисля, че са изразходвани 13 мин. Има още 27 мин, заедно с допълнителното време. Коалиция за България няма повече време, ОДС има изразходвани 28 мин., остават 12 мин., а ДПС няма изразходвано време, така че разполагат с цялото време.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Изслушах доста изказвания във връзка с ветото на президента. За съжаление не чух нито един състоятелен аргумент. Какво да се прави сега, така е. Самите аргументи във ветото на президента също не са никак убедителни. Неубедителни са не защото по принцип са необосновани, те са обосновани по принцип, но за конкретния случай са необосновани. Ето това е проблемът, дяволът често е в подробностите и повърхностното, неаналитично възпроизвеждане на принципи понякога може да доведе до коренно противоположен резултат. Очевидно администрацията на президента показва тотално непознаване на финансовия сектор. Това не е за учудване. Но когато това се представя като едва ли не истина от последна инстанция, дискредитира самата институция и такъв изключително уважаван човек като господин Първанов.
Нека да се спрем малко по-подробно на същността на нещата, да видим как стоят нещата с проблемите именно във финансовия сектор. Всички актове, за които законът иска да изключи съдебното обжалване, са надзорни актове на Комисията по финансов надзор, които се отнасят до контролирани от нея лица, общата характерна черта на които е, че привличат пари от публиката, набират огромен паричен ресурс. Съотношението между парите, привличани от публиката, и парите, които акционерите от тези дружества са дали, обикновено е повече от 10 към 1. Какво се оказва? Един малък кръг лица - акционери на тези дружества, най-вече мажоритарни акционери, и менаджери на тези дружества управляват огромен паричен ресурс, който е чужд. В същото време цялата тази публика, която е предоставила средствата си за управление, става дума за застрахованите, за осигурените, за клиентите на инвестиционните посредници и на управляващите дружества и акционерите в инвестиционните дружества, тези лица, които са предоставили парите си за управление, нямат възможност да влияят върху корпоративното управление. Те нямат право на глас, изобщо не участват в това управление. Това е причината да има такъв строг надзор и такива строги ограничения върху всички тези лица, които работят с чужди пари.
И сега какво се получава на практика? Нека да си припомним събитията от отминалите години. Винаги, когато ставаше дума, например за обжалване отнемането на банкова лицензия или за принудителна административна мярка, прилагана от органите за банков надзор, интересът се идентифицираше от обжалване веднага. Това бяха мажоритарните акционери и мениджърите на тези дружества, тоест, този тесен кръг лица, който искаше тотално несмущавано и необезпокоявано да осъществява съответната дейност, твърде често в ущърб на лицата, от които са привлечени парите.
Практиката, уважаеми колеги, показа категорично, че надзорната администрация, която е задължена по закон да защитава интересите на публиката, от която са привлечени парите, действа много по-гъвкаво, много по-отговорно и по-компетентно от всички други институции, които трябва да защитават закона. Това е просто доказано в практиката на тези институции.
Аз ви поставям следния въпрос: какво означава вие да изпратите един квестор, примерно, в едно пенсионноосигурително дружество? Естествено заинтересованите лица обжалват изпращането на квестора, спират изпълнението на административния акт чрез съда и той не може да влезе. Не може да се прекрати незаконосъобразната практика по управлението на това дружество от мажоритарния акционер или от неговите мениджъри, тъй като те си упражняват правото на жалба и практически възпрепятстват именно тази надзорна администрация, която трябва да се погрижи за интересите на хилядите, десетките хиляди, понякога милионите хора, предоставили парите си за управление.
Така че тук, уважаеми колеги, има очевидна несъизмеримост между правата и законните интереси, от една страна, на публиката, от която се привличат парите, и от друга страна, на този тесен кръг от лица, които управляват чужди пари. И по този начин сега, искам да ви обърна вниманието върху това, през 1997 г. това беше основното съображение на Конституционния съд да посочи, че в случая има друга защитена от Конституцията конституционна ценност, която позволява да бъдат ограничени правата на лицата, извършващи банкова дейност. Това важи по същия начин за лица, осъществяващи застрахователна дейност, тъй като те работят с чужди пари, за инвестиционни посредници – те работят с чужди пари, за инвестиционни и за управляващи дружества, всички тези, които работят с парите на публиката, с чуждите пари. Техните права трябва да бъдат ограничени, за да бъдат защитени правата на другите.
И това е основанието да се използва изключително, бих казал, добрата практика вече на надзорните институции в България, които наистина доказаха, че добре защитават правата на вложители и застраховани, например.
Неслучайно, колеги, има две решения, които са принципни, ключови, отнасящи се до банковата дейност и до застраховането, които показват ясната позиция на Конституционния съд. Конституционният съд в тези случаи винаги се е произнасял, че балансът на интереси, балансът на права изисква да се даде превес или приоритет на правата и законните интереси на защитавани от закона лица. Това са хората, от които са привлечени парите, и затова правото на съдебно обжалване може да търпи ограничаване. Тоест, ние сме в класически случай на хипотезата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който позволява със закон да бъде ограничено правото на съдебно обжалване, за да се защити една конституционна ценност – правата и законните интереси на определен кръг потребители.
Разбира се, по принцип съдебното обжалване е нещо добро. Само че искам да посоча, че държавите, към които ние обикновено обръщаме поглед, и казваме: видите ли, там съдебното обжалване е принцип, само че този принцип функционира в една много особена среда.
Искам да ви обърна внимание, че в най-развитите държави, когато се оспорват актове на такава администрация, изключително редки са случаите тези актове да паднат в съда, изключително редки са. Там е установена дълга традиция и практика съдът да разчита на преценките, на тълкуването и на прилагането на закона на специалната администрация с надзорни правомощия.
Искам дори да посоча един интересен факт, може би никой в тази зала не го знае, но в американската съдебна практика и законодателна система съществува специална доктрина, така наречената доктрина “Шеврон”, по силата на която съдът винаги, когато се произнася по един правен спор за административен акт на надзорна институция, разчита на преценките, на тълкуването и прилагането на закона от специализираната администрация. Идете в Съединените щати и ще видите, че актовете на органи за банков, за застрахователен надзор, органи за регулиране на капиталовия пазар, трябва да търсите решение от години наред, което е било отменено от съда.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но подлежат на обжалване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да подлежат на контрол, но, само за момент, проблемът е, че много рядко са тези случаи. Защото там традицията е съдът… (Неразбираеми реплики от КБ.)
Моля ви, изчакайте ме, ще ми направите реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Как сте специалисти по всичко, бе? Ето, затова паднахте!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Съдът там просто разчита на специализираната администрация. Докато вие казвате, че, видите ли, ние пускаме някакъв Франкенщайн. Извинете, имаме си един Франкенщайн. Нали Централната банка е същият Франкенщайн? Тя прави нещо, упражнява една надзорна практика и вие по никакъв начин не може да кажете, че тя е незаконосъобразна. Вземете го този Франкенщайн и кажете дали той е наистина такъв!
Ние правим Комисия за финансов надзор, която е аналогична на Централната банка, тъй като трябва да разполага със същите силни правомощия за защита правата и законните интереси на лицата, от които се привличат пари. Още повече, че, колеги, тук трябва да се има предвид, става въпрос за принудителни административни мерки, основното предназначение на които е свързано с целта на всички тези специални закони. А целите на всички тези специални закони, които се администрират от Комисията по финансов надзор и за чието спазване тя упражнява този специализиран контрол, е именно защита правата на тези лица, от които се привличат парите.
Тези мерки обикновено трябва да се налагат бързо. Те са превантивни понякога, за да се предотвратят нарушения. Те са израз на целесъобразност.
Много рядко съдебната преценка може да замести преценката на специализираната администрация. Тук беше даден един, бих казал, смешен пример, че, видите ли, защо да не допуснем наистина пред съда да се обжалва отказът от издаване на лиценз.
Уважаеми колеги, няма в света държава, в която съдът да издава лиценз, да замества специализираната администрация. Нито една държава не си го е позволила. Така че отказите за издаване на лиценз се опират на една целесъобразност, именно на основание, както каза господин Пенчев, за благонадеждност, за това определени лица да бъдат подходящи да извършват тази дейност. Тези преценки не могат да се контролират от съда. Те могат да се контролират от една компетентна и добросъвестна администрация с дълъг опит в съответния сектор. Много рядко един съдия може да замени тези преценки.
Тук се постави, разбира се, и въпросът по принцип за съотношението между административния контрол - тази защита, която една администрация може да осигури, и съдебният контрол.
Уважаеми колеги, съдебният контрол наистина е хубаво нещо, само че – и това го доказа практиката в България – той трудно може да бъде измерим със специализирания контрол на администрацията. Просто по обективни причини на съда наистина липсват специфични познания в тази материя. И затова много рядко наистина съдът може да бъде адекватен защитник на интересите на застраховани лица, на осигурени лица и всички други, от които се привличат пари.
По-скоро практиката показва другото – съдът много бързо и активно се намесва обикновено, когато трябва да се защитят интересите на жалбоподателите, да кажем. Но не е имало такъв случай жалбоподателите да са вложители, застраховани или осигурени лица. Винаги са били акционери и менаджери на съответните дружества, чиято дейност се ограничава.
Държа тук да обърна внимание на това, че изключването от съдебно обжалване на тези актове не означава преграждането изобщо на пътя на защита. Всяко заинтересовано лице може да оспори по исков път тези актове, може да поиска обезщетение за нанесени му вреди от съответната администрация.
По повод на този исков процес съдът ще се произнесе и за законността на съответния акт и, ако се докаже наистина, че има вредоносни действия на съответната администрация, тя ще отговаря, включително и имуществено.
Искам да обърна внимание на това, че Централната банка много често е била атака на такива искове. И в момента срещу нея има висящи дела за обезщетяване от редица акционери, които например са сметнали, че са засегнати от отнемането на лицензии, така че тук не се прегражда тотално пътя за защита, но се прегражда пътя чрез злоупотреба с правото на съдебно обжалване да се блокира бързата и ефикасна защита на публиката, на тези, които предоставят големия паричен ресурс.
Уважаеми колеги, тъй като вие винаги казвате, че съдът е наистина най-добрата институция, която осигурява защита на правата, това в един по-глобален контекст наистина е вярно, това е така. Съдебната защита e просто неизбежен компонент на всяка демократична система само че, пак повтарям, не във всички случаи, не в такива специализирани материи. Това, което казах и по повод на Закона за банковата несъстоятелност ще си позволя да го кажа и сега. Уважаеми колеги, съдиите не носят имуществена отговорност за лошо правосъдие или дори за отказ от правосъдие. Ето това е проблемът! Докато една администрация може да носи все пак такава отговорност, съдът не носи такава отговорност.
И нека да припомня един случай свързан, включително и с партийната практика на уважаемите колеги отляво. Хора, които познават добре близката финансова история на България, сигурно ще си спомнят случая със Земеделската и промишлена банка, която беше създадена под изключителния натиск на правителството на господин Жан Виденов. Тази банка беше прочута с това, че бяха нарушени всички процедури по издаването на нейния лиценз. Тя беше създадена много бързо. След това тази банка беше ликвидирана от Върховния съд.
Уважаеми колеги, тази банка изчезна буквално с всичките си активи и с цялата си документация. От нея няма и следа. Значи, ние сме като че ли в царството на абсурда. Нека някой да се опита да намери следа от тази банка - от Земеделската и промишлена банка. Милиони изчезнаха неизвестно къде. Няма никаква следа от тях. Нямаше контрол и драматичното в случая беше, че именно отстраняването на надзорната администрация на БНБ от този случай доведе до такива тежки последици.
Получи се ситуация, описана може би и само в книгите на Илф и Петров – как може да изчезне нещо напълно безследно. Тогава, по време на революцията, са изчезвали цели влакови композиции, крадени от корейковци. Сега по същия начин съвременните корейковци открадват една банка. Тя изчезва безследно. Мога да ви кажа, че това е т.нар. Орсова банка. Следите на милионите от тази банка се губят някъде в Южна Африка, където няколко души необезпокоявани се разпореждат с тези средства.
Това беше един драстичен пример за това какво означава наистина липсата на надзор, какво означава липсата на защита на интересите на тези лица и тогава, когато ние прекомерно разчитаме на съда за това нещо. Изчезнаха милиони. Вложителите са ощетени и досега няма никаква справедливост просто защото нищо вече не може да се направи. Следите са заличени.
Така че, колеги, когато говорим, че видите ли, съдът винаги е най-добрият защитник, нека да погледнем истината в очите. Съдът е много добър защитник в определени сфери. Когато става дума за специализирани сфери във финансовата сфера, в банковото дело, в застраховането, там наистина нещата опират до това да изградим една компетентна, добре платена и добросъвестна администрация, която да прилага закона и да се грижи за интересите на всички лица, от които се събират пари. Няма друг начин! Това е доказано и от световната практика. Това не е само български проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Муравей Радев има думата за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, учудвам се на Вашата категорична сигурност за решението на Конституционния съд по казус, по който едва ли някой от вносителите може да бъде сигурен.
От това, което Вие казахте в тази зала, е пределно ясно едно нещо – Вие не желаете съдът да се занимава с определена сфера, която му е възложена от Конституцията – да упражнява тези правомощия поради това, че се съмнявате в неговата компетентност. Не отидохте по-далеч и да кажете и нещо друго, че се съмнявате по отношение на съда и то не само в неговата компетентност, а и нещо друго, но поне имахте доблестта да кажете, че се съмнявате в компетентността на българския съд.
Ами, коя е тази друга организация – държавна структура, въведена със закон и с Конституция, която може да каже кой е крив и кой е прав? Администрацията, казвате Вие. Ами, че нали точно тази администрация, за нея говорим. Освен нейните интереси има и други интереси – на неадминистрацията, най-общо казано.
Вашето неуважение и по-скоро съмнение в съда си остава за Вас. Аз обаче искам да си извадите главата от пясъка.
Аз зададох много ясно един въпрос. Не знам дали бяхте в залата. Всичко това, което казвате е благородно, защитаваме парите на вложителите. И аз споделям това. Никой не говори за липса на контрол. Никой не говори за това да няма абсолютно никаква възможност да се попречи на някакви съмнителни действия. Напротив, направете го.
Аз ви дадох един, според мен, много възможен вариант, много лесен вариант за излизане от този конфуз. Направете го, спрете действието на това предприятие, вкарайте вътре каквото желаете, управлявайте дружеството, но не отнемайте на този субект възможността по правен път да обжалва това решение. Напишете в този закон и всичко онова, което казвате, пада веднага като съмнение.
Напишете в закона: съдебното обжалване на решението на комисията не спира нейното действие.
И всичко приключва. Ето, на този въпрос ми дайте отговор. Вие защо сте против това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
За втора реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз продължавам да се учудвам на това как юрист като Вас тук излага пред нас аргументи, които смята, че са в подкрепа на неговата теза, а те са срещу Вашата теза.
В Америка много рядко било отменено решение на съответната финансова институция от съда. Ами, да. Дай Боже, у нас никога да не бъде отменено, но има съдебно обжалване. Този пример подкрепя ли Вашата теза, или е срещу Вашата теза като ми сочите една държава, в която наистина има съдебно обжалване?
Заявявате, че този орган е много по-гъвкав, по-оперативен от съда. Безспорно. Ама, това не значи върху него да няма съдебен контрол. Колкото по-гъвкав, оперативен и добър е този административен орган -– комисията, дай Боже да е така, но какво общо има това с въпроса дали трябва да има съдебен контрол?
Вие изхождате от предпоставката, че този орган ще действа винаги в интерес на вложителите, винаги добросъвестно. Ами, ако не действа в интерес на вложителите? Ако това е органът, който действа недобросъвестно? Тогава трябва да се намеси съдебният контрол.
Вие казвате: това е по целесъобразност. На едни хора ще се даде разрешение, на други - не, защото са неблагонадеждни. Това законът ще го реши и съдът ще го реши! Кой ще прецени кой човек е благонадежден и кой не? Ще има наши хора, които са благонадеждни и чужди хора, които винаги ще бъдат неблагонадеждни. Това правова държава ли е?
Ако вие имате в закона определени изисквания, на които трябва да отговаря, а това е така, съдът трябва да прецени контролният орган дали правилно е приложил закона или не. И той ще има компетентност само в областта на законосъобразността. Никога нямаме съдебен контрол по отношение на целесъобразността, каквито доводи Вие тук правите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли трета реплика. Не виждам.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Соколов, уважаеми господин Радев, правя тази дуплика. Да, в Съединените щати е така, само че има огромна разлика между съдебната система в Съединените щати и у нас. Точно затова го казах, защото пред съдебната система в Съединените щати могат да се оспорват тези актове, но тя по принцип разчита изключително на администрацията. У нас, в нашата съдебна система не е така. Категорично искам да го кажа: тя не е американската съдебна система с нейните традиции и опит. В тези финансови пазари това е огромната разлика между съдебната система у нас и в Съединените щати.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Администрацията е специализирана.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Администрацията е специализирана, докато съдилищата не са специализирани. Това е проблемът. Има огромна разлика.
Неслучайно обърнах внимание върху баланса на интереси. Конституционният съд се е произнесъл ясно и категорично. В тези случаи по двете дела, свързани първото със Закона за банките, а второто със Закона за застраховането, той е казал: “Изцяло конституционносъобразно е да ограничим правото на обжалване, тъй като има друг интерес, който се нуждае от по-строга защита”. И това е конституционно! Какво общо има това с нарушаване принципите на правовата държава?!
Тук е изработен ясен текст, на който искам да обърна внимание и който ветото на президента не засяга. Правото да извършват банкова дейност, застрахователна дейност, дейност на пенсионноосигурителен фонд, на инвестиционен посредник и т.н., това право не е конституционно право и не засяга основни конституционни принципи. Именно затова то може да бъде ограничавано в полза на други права. Това ясно е казал Конституционният съд. Извинете, но правото да извършваш банкова дейност не е основно право, което трябва да бъде защитавано, включително и чрез безусловното право на жалба пред Върховния административен съд. Текстът, който е изработил Конституционният съд, е приложим точно в такива случаи – когато имаме ясно установена конституционна ценност – права на определен кръг лица. Искам да подчертая това. Обърнете внимание, че Конституционният съд се е произнесъл категорично по този въпрос.
Що се отнася до това, което казва господин Радев – във връзка със спирането на обжалването, уважаеми господин Радев, аз съм много притеснен, тъй като възникват непредвидими последици, когато един съд със своето решение преустанови упражняването на надзорни правомощия на надзорна институция. Какво ще стане след това? Какви ще бъдат последиците от съдебното решение, когато се отмени акт на надзорна институция? Те са тотално непридвидими.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Запиши го в закона!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не е имало случай вложители или застраховани лица, чийто интерес трябва да защити надзорната институция, да могат да обжалват решение за отнемане на лицензия или принудителни административни мерки. Те нямат такова право. Не могат да ги обжалват.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Ти чу ли ме какво казах или не?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли още желаещи да участват в дебата по този закон?
Заповядайте, господин Искров. НДСВ разполага с 9 минути.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, като председател на Комисията по бюджет и финанси се ползвам от утвърдилата се практика да взема по-накрая думата, за да мога да обобщя и отговорите на някои въпроси.
По чисто процедурни въпроси, които бяха повдигнати от господин Пирински и господин Гагаузов, искам да кажа, че и занапред Комисията по бюджет и финанси, докато аз съм ръководител на тази комисия, ще продължи да работи по този начин, тоест няма да има предпочитания между депутатите или когато има предложение на депутат от Обединените демократични сили, в никакъв случай то няма да бъде омаловажавано пред предложение на депутат от Коалиция за България и ще бъде гласувано, както изискват разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е право на всеки депутат. Всеки народен представител е еднакво важен и с еднакъв брой гласове в Народното събрание.
Искам да обърна внимание не толкова на юридическата част, тъй като много пъти съм казвал, че когато говори покойният (мир на праха му) Лучников за право, когато говори Манов за статистика, когато говори акад. Сендов за математика, благоразумието изисква да не спорим. Бих казал, че проф. Димитров е един от хората в нашата система, с които можем да се гордеем. С тези 12 минути той даде доста добра оценка, познавайки над 19 законодателства и практики през последните 12-13 години.
Тъй като Димитров беше много изчерпателен, а и преди това колегата Пенчев, само ще цитирам някои от мотивите на Конституционния съд, които господин Соколов пропусна, като с това ще приключа по юридическата част. Те са били по различни запитвания и казуси и третират всичките тези членове – 4, 17, 19, 56. Господин Корнезов, прочетох три пъти Конституцията покрай този казус. Затова се цитират.
Има ли право на обжалваемост по повод Закона за банките? Конституционният съд казва: “Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Свободата на стопанската инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и държавен контрол на стопанската дейност. Свободната стопанска инициатива може да бъде ограничавана винаги в хипотезите на чл. 57, ал. 2 и 3 от Конституцията”. И цитира едно старо решение.
Друго решение по повод на друг казус. Не мога да ви занимавам с осемте решения. В решенията си по тези дела съдът подчертава значението и връзката между възприетия конституционен принцип на общата клауза за обжалване на всички административни актове и правовата държава, но отбелязва, че този принцип не е абсолютен и изразява становище за изискванията, при наличността на които са допустими изключения. “В практиката си, от която не намира основание да се отклони, Конституционният съд приема, че преценката за конституционносъобразност на законови разпоредби, изключващи съдебния контрол върху административни актове, трябва да става единствено в съответствие с разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, което твърдим, че е спазено”.
Друго решение: “Съдебният контрол върху административните актове съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията не е всеобхватен. В сравнително-правен аспект историята на административното правораздаване по принцип не познава система на съдебен контрол върху администрацията, който да функционира на основата на общата клауза за пълен обем”.
И нещо много важно, което по казуса на Закона за застраховането господин Соколов прочете по-нагоре, но пропусна по-важното, за което говореше и господин Валери Димитров. “С предвиденото в чл. 34, ал. 1 от Закона за застраховането ограничение за обжалване, законодателят цели да гарантира правата и интересите на застраховащите се лица, а не на акционери и мениджъри, и да защити приоритетни за страната и обществото интереси чрез създаването на нормална и спокойна обстановка за застрахователна дейност. По самото си естество застрахователната дейност открива възможността да се събират огромни средства чрез застрахователните вноски, с които да се злоупотреби чрез умишлен фалит, като застрахованите се окажат лишени от всякакво застрахователно обезщетение.”
Колеги, по-надолу чета т. 6 от същото решение:
“Отказът на Националния съвет по застраховане, който е давал лицензиите и ги дава към момента по сега действащия закон, е акт на застрахователен надзор. Не би могло – казва Конституционният съд – да се приеме, че компетентността на надзорния орган – 7-членен експертен състав на Националния съвет по застраховане, може да бъде заместена със съдебното решение”. Пита се кой е компетентният с оглед защита на интересите на широката общественост.
Уважаеми колеги, дотук приключвам със законовата част. Бях длъжен, тъй като господин Соколов цитира някои от решенията, да обърна внимание и върху други аспекти, които обясняват защо са взети тези решения.
Това, с което аз твърдо не съм съгласен в мотивите в изложеното от уважавания от нас президент на републиката господин Първанов, е, че на едно място се казва, че всяко парламентарно мнозинство в зависимост от теснопартийните си интереси предвижда с всеки нов закон или проект за изменение на закон необжалваемост на актове на изпълнителната власт пред съда.

Уважаеми колеги, ние не предвиждаме нищо ново, ние унифицираме материята. Не можете в един закон, в който събирате поднадзорни обекти, които са били в три надзорни институции досега, да оставите едни компетенции на комисията по отношение на едно лице, което извършва, да кажем, застрахователна дейност, а да бъдат орязани съвсем правомощията по отношение на лице, което извършва пенсионноосигурителна дейност, тъй като рисковете са съизмерими. Принципите, от които се ръководи надзорът, са абсолютно съизмерими. Хората в този надзорен орган са едни и същи.
Уважаеми колеги, не е вярно, че е различно банкирането, за което говореше господин Соколов. Утре това законодателят ще го реши. Това се решава в преговорите с Европейската комисия. Банковият надзор ще бъде отделен от Централната банка и ще бъде вкаран в тази комисия в 2007, 2008 г. Това ще го решат бъдещите законодатели, бъдещите управленци.
Това обаче, с което ние не можем да се примирим и не бихме отстъпили и за което пледираме да бъде подкрепено, отново да бъде прегласуван Законът за Комисията за финансов надзор, е именно силата на надзорните мерки. Много пъти в работната група, много пъти на първо четене в Комисията по бюджет и финанси, на второ четене в Комисията по бюджет и финанси и тук е ставало въпрос, че надзорен орган без силата да налага и то бързо и ефективно, което важи разбира се и за съдебната система, своите мерки не е никакъв надзорен орган. Пак давам пример с банковия надзор, пак давам пример със застрахователния надзор. Именно силата на надзорните мерки, които бяха проведени след кризата от 1997 г., които продължаваме с този закон по отношение на Комисията за ценните книжа, по отношение на пенсионноосигурителния надзор, именно тези мерки – и това прави чест на предходното управляващо мнозинство – доведоха до стабилизиране на надзорните институции.
Ние не можем да наклоним баланса в полза на малък брой лица. Пред нас като законодатели трябва да стои именно този избор – баланс между интересите на акционери и вложители, които са десетки, стотици, и интересите на милиони лица, които влизат ежедневно в тези небанкови финансови институции, било като пенсионни права, които закупуват, като застрахователни права, които закупуват, които предоставят парите си на инвестиционни посредници да ги управляват и да ги инвестират. Ние не бихме могли да позволим правата на милионите да бъдат по-слабо защитени пред прекалено голямата защита на правата на десетките и на стотиците акционери и мениджъри. От това, уважаеми колеги, няма как да отстъпим и затова след малко ще гласуваме за прегласуване на Закона за Комисията за финансов надзор.
По отношение на това, което се казва от президента в неговите мотиви. Аз тук мога да споделя, че с господин Димитров и с д-р Адемов сме съгласували една инициатива – след прегласуването на закона да поискаме среща с господин президента, за да обясним като професионалисти за какво става въпрос и дали няма заблуда в това, което е поднесено като мотиви. А се говори и за сравняване на надзорните такси с данъците и, видите ли, как за пръв път се създава опасен прецедент в правната ни система.
Искам да кажа на господин Първанов, ако той ни покани, че той като народен представител в Тридесет и седмото Народно събрание и всички след него – Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание, но тогава Тридесет и седмото Народно събрание гласува годишни надзорни такси на Държавната комисия по ценните книжа. Ние нищо ново не правим. Тук ги оптимизирахме, а част от тях намалихме. Такива такси има и за застрахователи, такива такси има и за пенсионноосигурителни дружества, които и в момента съществуват, само че са в подзаконов нормативен акт тарифи, приети от Министерския съвет.
Уважаеми колеги, нито един от мотивите на господин президента не беше подкрепен в групата от специалисти, която работи, преди да запознаем Комисията по бюджет и финанси. Не беше подкрепено и от Комисията по бюджет и финанси. Затова предлагам да бъде прегласуван законът така, както е становището на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров. С това времето на Национално движение Симеон Втори изтече.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Това ми даде основание да натисна копчето за повикване за гласуване, за да могат всички народни представители, които искат да упражнят правото си на глас по този закон, да го направят.
Докато влязат народните представители в пленарната зала, ще си позволя да ви прочета разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
“(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители”.
Уважаеми народни представители! Подлагам на ново гласуване Закона за Комисията за финансов надзор, приет от Народното събрание на 5 декември 2002 г. и върнат с Указ № 416 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Моля, гласувайте този закон.
Гласували 217 народни представители: за 123, против 93, въздържал се 1. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Законът е приет повторно.
Благодаря ви, уважаеми народни представители. С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ФРАНКОФОНСКИЯ ИНСТИТУТ ПО АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ (ФИАУ) В СОФИЯ И НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ДОГОВОРЕНОСТ № 1 КЪМ СПОГОДБАТА.
Вносител е Министерският съвет.
Искам да помоля председателят на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател!
“ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на Спогодбата
между правителството на Република България и
Международната организация на франкофонията
относно функционирането на Франкофонския институт
по администрация и управление (ФИАУ) в София и
на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата,
№ 202-02-42, внесен от Министерския съвет на
15 октомври 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 30 октомври 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление (ФИАУ) в София и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата, № 202-02-42, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2002 г.
На заседанието присъстваха: господин Володя Божков – национален координатор на франкофонията към Министерството на външните работи, госпожа Любов Драганова – директор на Дирекция “Евроинтеграция и двустранно сътрудничество” в Министерството на образованието и науката, господин Жан Денето – директор на Франкофонския институт по администрация и управление.

От името на вносителите господин Володя Божков запозна членовете на Комисията по образованието и науката със спогодбата и Договореността към нея и ги информира за процеса на създаване на института.
Франкофонският институт по администрация и управление (ФИАУ) със седалище в София е създаден през 1996 г. по силата на подписаната през 1994 г. Спогодба (и досега действаща) между правителството на Република България и Асоциацията на университетите с частично или цялостно преподаване на френски език и Университета на френскоезичната мрежа, призната за пряк финансов оператор на Международната организация на Франкофонията в Хартата на Франкофонията. Франкофонският институт по администрация и управление си поставя за цел да формира висококвалифицирани управленски кадри, които да допринесат за развитието на страните от региона.
Институтът е висше училище с регионално франкофонско значение. В него се обучават студенти от България, Румъния, Молдова и Македония. Общият им брой достига до 100 души на випуск. От тях около 60 на сто са български студенти. Конкурсите за прием, както и целият процес на обучение се осъществява на френски език. Курсът на обучение е двегодишен и осигурява диплома за придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по специалности на публичната администрация и стопанското управление. Той работи по хармонизирани учебни програми и планове с Университета в Нант, Франция, който издава дипломите за завършена образователна степен на студентите от ФИАУ.
На всички студенти Университетската агенция на Франкофонията отпуска стипендии за целия период на обучение и им осигурява 6-месечни стажове в реални условия на трудова дейност във френскоезични фирми и организации или техни филиали във Франция, Белгия, Канада и в съседни на България страни.
На 28 август 2002 г. в София генералният секретар на Международната организация на Франкофонията Бутрос Бутрос Гали и министърът на външните работи на Република България Соломон Паси са подписали нова Спогодба и Допълнителна договореност № 1 към нея. Новата спогодба е подготвена по искане на френската страна.
Правителството на Република България предоставя безвъзмездно на Международната организация на Франкофонията сграда, необходима за дейността на ФИАУ, намираща се на ул. “Монтевидео” № 21 в София. Международната организация поема разноските по ремонта на сградата, разходите по поддръжка, функционирането и оборудването. Договореността е сключена за срок от 10 години и може да се прекрати по взаимно съгласие.
Компетентен орган, представляващ българската страна в Спогодбата, е Министерството на външните работи. С влизането й в сила чуждестранните преподаватели и служители на ФИАУ, а така също студенти и стажанти, се освобождават от заплащане на такси за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси. По отношение на разрешенията за пребиваване, има се предвид освобождаване от таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи, визирани в Тарифа № 4, освобождават се от обезпечаване на временния внос или от заплащане на дължимите митни сборове, данък върху добавената стойност и акциз стоките, внасяни от ФИАУ за изпълнение на възложените му функции по обучението на студентите. От данък добавена стойност се освобождава и придобитото от ФИАУ обзавеждане, офис-оборудване и всички педагогически пособия, включително аудиовизуална и компютърна техника. От своя страна Университетската агенция на Франкофонията се ангажира да поддържа дейността на ФИАУ и да подпомага неговото развитие сред международната франкофонска общност, както и на неговите преподавателски, изследователски и развойни дейности, като за целта доставя на ФИАУ необходимото оборудване и назначава експерти на международно ниво. Споровете, възникнали между страните по тълкуването и прилагането на Спогодбата или на други допълнителни договорености, ще се уреждат по пътя на преговорите и взаимното разбирателство. Спогодбата е сключена за неопределен срок и се прекратява по взаимно съгласие на договарящите се страни.
Във връзка с поставени въпроси в последвалото обсъждане господин Жан Бенето подробно се спря на дейността на Франкофонския институт и неговото място в образователните структури на Балканския регион.
Всички изказали се депутати от Комисията по образованието и науката дадоха висока оценка за досегашната дейност на института и изказаха мнения в подкрепа на по-нататъшното развитие на Франкофонския институт по администрация и управление като Балкански образователен център.
Комисията по образованието и науката на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България с пълен консенсус взе следното решение:
С 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София и Допълнителна договореност № 1 към спогодбата, подписани на 28 август 2002 г. в София.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, проф. Дурмишев.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да прочете доклада на комисията, която ръководи.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 1 ноември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на Франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на Франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата, подписани на 28 август 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Илчев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Отлично съзнавам, че в българското Народно събрание няма практика да се провеждат разисквания по ратификация на такива документи, особено когато са приети с консенсус. Но ще си позволя да ангажирам вашето внимание не толкова, че съм убеден франкофон, колкото поради ролята, която има Франкофонският институт по администрация и управление в цялостната структура на българското висше образование.
Убедено мога да заявя, че значението на този институт е ключово поради това, че той е един пример как може един институт да отговори изцяло на трите основни критерия, поради които български студенти избират своето висше училище. Защото по същество институтът е висше училище за магистърска степен. А тези три критерия са: качество на образованието, материално-техническо обезпечаване на учебния процес и перспективи за реализация.
Качеството на образованието във Франкофонския институт по управление и администрация се определя от обстоятелството, че този институт работи по европейски учебни планове и програми, които по същество са учебни планове и програми от Университета в Нант. От друга страна, почти всички преподаватели са представители на академичната университетска общност от Франция и Канада.
Съгласно чл. 5 на Споразумението, подписано през 1994 г. и сега, на 28 август преподписано от господин Бутрос Бутрос Гали, Университетската агенция на Франкофонията поема ангажимента за материално-техническо обезпечаване на института. И действително учебните и лекционни зали на този институт са по същество пример за отлично оборудване на едно висше училище.
Заедно с това всички студенти, които учат там, а те са около 100, получават стипендия в рамките на двугодишния си курс на обучение и 6-месечен безплатен стаж в края на своето обучение, стаж, който се провежда и извън България.
И на трето място, когато говорим за перспективи за реализация на завършилите магистрати, от една страна, трябва да отбележим, че техните дипломи носят печата и подписа на ректора на Университета в Нант, а, от друга страна, след проведен стаж било в някои страни от Югоизточна Европа, било във Франция, Белгия, Канада, както и в някои страни от Латинска Америка, тези завършили специалисти намират широк прием както в България, така и в страни от региона, и в Европейския съюз.
Особено важно е, че те, намирайки реализация в България, са до голяма степен специалисти, които създават скелета на смесени българо-френски дружества, в които те са връзката между френската и българската страна.
Освен това, бих желал да отбележа все пак, че занятията в този институт, поради това, че Франция е един от стълбовете на европейското висше образование и участничка в подписването както на Сорбонската декларация от 1998 г., така и на Булонската декларация от 1999 г. за бъдещето на европейското интегрирано висше образование, по същество духът на тези две декларации намира пълно изражение в обучението на тези 100 магистрата във Франкофонския институт.
На последно място, но всъщност не по значение, е обстоятелството, че създаването, изграждането и функционирането на този институт в България определя България като регионален център на франкофонското висше образование, което е изключително важно. Именно поради тази причина в него има студенти както от България - те са около 60% от обучаваните студенти, така и студенти от Молдова, Македония и други страни.
В заключение ще отбележа, че подписаното към споразумението допълнително съглашение или, както е отбелязано, “Допълнителна договореност” дава възможност в рамките на следващите 10 години дейността на университета не само да се стабилизира като сграден фонд, като оборудване и като преподавателски състав, но и да се разшири, за да достигне подписаните в споразумението бройки, а именно 150 магистрата в рамките на един випуск.
Заедно с това, от една страна, българското правителство участва със сградата, която предоставя и която е на четири етажа и има около 2500 квадратни метра разгъната площ, но от страна на Международната организация на франкофонията в чл. 2 на тази Допълнителна договореност са разписани и задълженията, свързани с разходите по поддържка, функциониране и оборудване, необходими за дейността на този институт.
Бъдете сигурни, че това дава един нов аспект на развитието на този институт и до голяма степен дава възможност българските висши училища чрез сътрудничество с този институт до голяма степен да следват, а и да достигнат европейските стандарти на висше образование, поради което с пълна убеденост, уважаеми колеги, искам да апелирам към вас да подкрепите ратификацията, която двамата председатели на комисии предложиха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, проф. Александров.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги депутати! Изказвам се в качеството ми на председател на Българската секция в Парламента на Международната франкофонска асамблея. За да не повтарям това, което беше изложено преди, само ще намекна, че тази ратификация беше приета единодушно в Комисията по външна политика и национална сигурност. Аз разчитам много на вашия вот за това тази ратификация да мине в парламента с пълен консенсус.
Благодаря Ви за това! Приносът на франкофонията за развитието на българския парламентаризъм, за развитието на българската история, култура е много голям. Благодаря ви за разбирането и разчитам на вашия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление (ФИАУ) в София и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, позволете ми да предложа законопроекта да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене на това заседание.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Господин Дурмишев, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и Международната организация на
франкофонията относно функционирането на Франкофонския
институт по администрация и управление (ФИАУ) в София
и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление (ФИАУ) в София и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата, подписани на 28 август 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ СТРАНИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ОТ ДРУГА СТРАНА, ОПРЕДЕЛЯЩ ТЪРГОВСКИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ ЗА РИБА И РИБНИ ПРОДУКТИ.
Вносител е Министерският съвет.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да докладва становището на комисията. Няма го.
Кой от заместниците на господин Димитров ще докладва? Няма ли никого от заместниците на председателя на Комисията по икономическата политика?
Тук ли е някой от членовете на Комисията по икономическата политика?
Моля квесторите да съобщят в стаята на Парламентарната група на НДСВ да бъде намерен господин Валери Димитров или някой от неговите заместници. (Пауза.) Нито един член ли на комисията не е в залата? (Прави поименна проверка на състава на Комисията по икономическата политика.)
Господин Йордан Нихризов има думата да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН НИХРИЗОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-02-65 от 27.12.2002 г. за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България – от друга страна, определящ търговските договорености за риба и рибни продукти, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 15 януари 2003 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България – от друга страна, определящ търговските договорености за риба и рибни продукти, подписан на 28 ноември 2002 г. в Брюксел.
В резултат на проведени преговори още през 1998 г. е договорено Споразумение между България и Европейския съюз за либерализация на взаимната търговия с риба и рибни продукти. То обаче не е сключено и не влиза в сила поради въведената от страна на Европейския съюз забрана за внос от България на риба и рибни продукти през 1999 г.
С решение на Европейската комисия № 2002/474 (прилага се от 24 юни 2002 г.) се изменя списъкът на страните, оторизирани да внасят риба и рибни продукти в общността, като към него се добавя и България. С това решение се вдига наложената ни забрана за внос в Европейския съюз на риба и рибни продукти. България е включена в първата част на списъка, който обхваща страните с най-добър статус по отношение на ветеринарните изисквания на Европейския съюз.
В резултат на започналите в края на 2001 г. преговори бяха договорени взаимни концесии между България и Европейския съюз в търговията с риба и рибни продукти, които ще бъдат под формата на допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране. Този протокол бе подписан на 28 ноември 2002 г. в Брюксел и съдържа два списъка. В първия се включени стоки, които след влизането в сила на Споразумението ще се търгуват неограничено при нулева ставка на митото както при внос в Европейския съюз, така и при внос в България. Вторият включва онези стоки, търговията с които ще бъде либерализирана в рамките на преходен период от две години. За тези продукти митото ще бъде намалено с 30 на сто през първата година, с 30 на сто през втората година, а през третата година ще бъде премахнато. Търговията със стоките от втория списък ще се осъществява без количествени ограничения.
Допълнителният протокол влиза в сила след изпълнението на необходимите вътрешноправни процедури на страните. От страна на Европейския съюз тази процедура е приключила и протоколът е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз на 12 декември 2002 г. Влизането в сила на протокола зависи от приключването на процедурата по ратифицирането му от Народното събрание.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България – от друга страна, определящ търговските договорености за риба и рибни продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Има ли желаещи да вземат отношение към представения законопроект? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Нихризов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради единодушието, с което комисията приема това становище и липсата на съществени различия в залата предлагам законопроектът да бъде предложен за второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Нихризов да разгледаме законопроекта на второ четене.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Нихризов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН НИХРИЗОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Европейското споразумение за асоцииране между
Европейските общности и техните страни – членки,
от една страна, и Република България, от друга страна,
определящ търговските договорености за риба и
рибни продукти

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни – членки, от една страна, и Република България, от друга страна, определящ търговските договорености за риба и рибни продукти, подписан на 28 ноември 2002 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля, гласувайте представения законопроект.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законът е приет окончателно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА УКРАЙНА, УЧАСТВАЩИ В МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА (КФОР), внесен от Министерския съвет.
Давам думата на господин Илчев да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
"На редовно заседание, проведено на 12 декември 2002 г. с участието на госпожа Десислава Велинова – главен експерт в дирекция "НАТО и международна сигурност" в Министерството на външните работи, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Украйна относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на Украйна, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира (КФОР).
Предмет на споразумението са условията, изискванията и улесненията за транзитно преминаване през територията на Република България, както и достъп и временен престой, необходими за транзитното преминаване на въоръжените сили на Украйна, включително личен състав, имущество или средства, материали (боеприпаси) и превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, необходими за участието на Украйна в Многонационалните сили за поддържане на мира.
Задълженията, произтичащи за Република България от споразумението, не съдържат финансови задължения за държавата по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията.
Предвидено е споразумението да остане в сила докато трае участието на Украйна в Многонационалните сили (КФОР) за целите на операцията "Джойнт Гардиън" или за друг срок, договорен допълнително от страните по него. Уредена е и възможността за едностранно прекратяване на споразумението, от която и да е от страните по него.
Сключеното споразумение отговаря на интересите на страната ни и е в пълно съответствие с целите на нейната външна политика.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Украйна относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на Украйна, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира (КФОР), съставено от вербална нота-отговор на Министерството на външните работи от 4 септември 2001 г. и вербална нота-отговор на Министерството на външните работи на Украйна от същата дата, и анексите към него, сключено на 4 септември 2001 г., и ноти за поправка № 04-00-59 от 22 октомври 2001 г. и № 54-187-76 от 3 юли 2002 г. на Министерството на външните работи и нота-отговор № 61-33 от 10 юли 2002 г. на посолството на Украйна в София.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на първо четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Илчев има думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Моето процедурно предложение е този законопроект да бъде разгледан и на второ четене, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля Ви, господин Илчев, да докладвате законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между Република България и Украйна относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на Украйна, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира (КФОР)

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Украйна относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на Украйна, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира (КФОР), съставено от вербална нота на Министерството на външните работи от 4 септември 2001 г. и вербална нота-отговор на Министерството на външните работи на Украйна от същата дата и анексите към него, сключено на 4 септември 2001 г., и ноти за поправка № 04-00-59 от 22 октомври 2001 г. и № 54-187-76 от 3 юли 2002 г. на Министерството на външните работи и нота-отговор № 61-33/122-762 от 10 юли 2002 г. на посолството на Украйна в София.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законът е приет окончателно.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА ОХРАНИТЕЛНАТА РОТА ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ (СФОР) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Илчев, заповядайте да докладвате становището на вашата комисия.





ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 15 януари 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване увеличаване на личния състав на охранителната рота от Българската армия в Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
С решение на Народното събрание от 19 декември 2001 г. Българската армия участва в Стабилизиращите сили на НАТО (СФОР) в Босна и Херцеговина с охранителна рота, осигуряваща охраната, отбраната и пропускателния режим на Щаба на СФОР, в състав до 150 военнослужещи с щатното си въоръжение. Съгласно утвърдения от командването на СФОР план за охрана на Щаба за носене на денонощно бойно дежурство при различна степен на готовност е необходим определен брой военнослужещи. Поради недостатъчния личен състав с разрешение на командването на СФОР схемата за охрана временно е оптимизирана. За да не се нарушава планът за охрана на щаба и за да не се създават предпоставки за допускане на нарушения на установените от командването на СФОР правила за носене на дежурството е необходимо личният състав на охранителната ни рота да се увеличи с 13 военнослужещи. Средствата за подготовка и издръжка на военнослужещите са планирани в бюджета на Министерството на отбраната за 2003 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Разрешава увеличаването на личния състав на охранителната рота от Българската армия в Стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО с 13 кадрови военнослужещи с щатното си въоръжение, считано от 1 януари 2003 г. до прекратяването на операцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по това проекторешение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на решението.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА УЧЕНИЕТО “КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК 2002”, ПРОВЕЖДАНО КАТО ИНЖЕНЕРНО УЧЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2002 г.
Заповядайте, господин Илчев, да прочетете доклада, изготвен от Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 1 ноември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002”, провеждано като инженерно учение на местността.
В съответствие с програмата за дейността на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, утвърдена от министрите на отбраната на държавите–страни по споразумението, в периода от 1 март до 31 август 2002 г. на територията на Република България се проведе инженерното учение “Крайъгълен камък 2002”.
Учението “Крайъгълен камък 2002” е съвместно учение на Многонационалните инженерни сили и инженерни подразделения на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ.
С Решение № 102 от 2002 г. Министерският съвет одобрява проект на двустранен Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителствата на държавите – страни по Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, участнички в учението “Крайъгълен камък 2002” и дава съгласие за временното прилагане на меморандумите от датата на полагането на последния подпис, с изключение на финансовите разпоредби.
С Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002” се предвижда:
- всички средства, получени от страната-домакин в резултат на платен данък добавена стойност, да се възстановяват на изпращащата страна в съответствие със законодателството на страната-домакин;
- данък добавена стойност, заплащан от изпращащата страна за стоки и услуги, закупени и използвани за целите на учението, да се възстановява в съответствие със законодателството на страната-домакин;
- средствата за ДДС и акциз, заплатени от изпращащата страна за горивно-смазочни материали, закупени и използвани за целите на учението, се възстановяват в съответствие със законодателството на страната-домакин.
Така изложените клаузи от Меморандума за разбирателство налагат ратифицирането му от Народното събрание.
Меморандумът за разбирателство остава в сила, докато личният състав и/или техническото оборудване на изпращащата страна напуснат територията на страната-домакин и всички въпроси по него бъдат уредени.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002”, провеждано като инженерно учение на местността, подписан на 23 юни 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата по този законопроект.
Има ли желаещи? Не виждам.
Моля да го гласувате на първо четене.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Илчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин председател, моля Ви този законопроект да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
Моля да гласувате предложението, направено от господин Илчев.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, господин Илчев, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

“З А К О Н
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между правителството на Република България и
правителството на Република Турция за учението
“Крайъгълен камък 2002”, провеждано като инженерно
учение на местността

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002”, провеждано като инженерно учение на местността, подписан на 23 юни 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение към законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЧЛ. 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАБРАНИ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ВЪРХУ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ КОНВЕНЦИОНАЛНИ ОРЪЖИЯ, КОИТО МОЖЕ ДА СЕ СМЯТАТ ЗА ПРЕКОМЕРНО НАРАНЯВАЩИ ИЛИ ЗА ИМАЩИ НЕИЗБИРАТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ, внесен от Министерския съвет.
Господин Илчев, заповядайте да докладвате решението на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 1 ноември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие.
През декември 2001 г. в Женева, на Втората конференция -преглед на държавите-страни по Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие, е отчетена необходимостта от разширяване обхвата на Конвенцията чрез включване и на въоръжени конфликти от немеждународен характер, поради тяхното увеличаване през последните години.
Прието е решение разширяването на обхвата да стане чрез допълване на чл. 1 от рамковия текст на Конвенцията, като се заимства текстът на параграфи от 2 до 6 от Допълнителния протокол ll от 1996 г. и се създаде нов § 7, според който параграфите от 2 до 6 няма да предопределят обхвата на допълнителните протоколи, приети след 1 януари 2002 г.
Новите ангажименти, поемани от Република България с ратифицирането на измененията на чл. 1 по отношение на оръжията, предмет на ограниченията, въведени по силата на протоколи l, lll и lV към Конвенцията, не пораждат практически затруднения от военнотехнически или политически характер по прилагането им. По оръжията, чието ограничение е регламентирано от Протокол ll, присъединяването на нашата страна към изменения чл. 1 няма да породи нови задължения, поради вече поетите и изпълнявани от Република България ангажименти, произтичащи от ратифицираните през 1998 г. изменения на същия протокол от 1996 г., които съдържат разпоредби, идентични на параграфи от 2 до 6 на чл. 1 от Конвенцията.
Като отчита, че с ратифицирането на измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие, нашата страна ще допринесе за по-ранното влизане в сила на изменения чл. 1, с което ще подкрепи усилията на международната общност за по-ефективното прилагане на Конвенцията, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие, приети със Заключителна декларация на конференцията на държавите – страни по Конвенцията, на 21 декември 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Илчев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат участие?
Да, заповядайте, проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да попитам господин Илчев не би ли могло да се отредактира тази формулировка на Конвенцията. На мен ми е ясно, че тя е превод от един международен документ, но все пак ми се струва, че преводът е направен много тромаво и е непозволяващ да се даде една ясна и императивна форма на интерпретация на този вид оръжия.
Погледнете само: “които може да се смятат…”, значи това е въпрос на някакви там субективни преценки, “за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие”.
Предлагам, ако това може да се направи, да стане така: “които може да предизвикват прекомерни наранявания или действат неизбирателно.” Да се направи една такава редакция.
Това е като въпрос и като предложение, ако може да се направи. Иначе сме свидетели на маса такива документи с тромави, тавтологични и какви ли не формулировки, които не допринасят за яснотата на тези конвенции, законопроекти и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, проф. Ганчев.
При рафициране на документи не се допуска изменение в тях. Така че Вашето предложение не може да бъде гласувано, за съжаление.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Илчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Моля, господин председател, да разрешите разглеждането на законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля да гласувате предложението да разгледаме законопроекта и на второ четене днес.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Илчев, да докладвате законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие

Член единствен. Ратифицира измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие, приета със Заключителна декларация на Конференцията на държавите – страни по Конвенцията на 21 декември 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законът е приет окончателно.

Преминаваме към десета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА НА ОБЩНОСТТА “ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА БОРБА С ДИСКРИМИНАЦИЯТА”.
Има думата Анелия Мингова, за да докладва решението на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”, внесен от Министерския съвет

Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 28 ноември 2002 г.
На заседанието присъства госпожа Досева от Националния съвет по етническите и демографските въпроси при Министерския съвет, която от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
Основните направления включват:
- участие на български представители в срещите на Правната работна група, която е група от служители от институции на страни-членки, отговорни за прилагането на директивите, свързани с недискриминацията;
- участие на двама представители в Европейската конференция по дискриминацията и различията;
- участие на неправителствени организации от България в европейски мрежи от неправителствени организации, борещи се срещу дискриминацията.
Задълженията, които трябва да поема България включват:
1. Координация и изпълнение на “Програмата за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”, която на основание Решение № 632 на Министерския съвет от 2002 г. се осъществява от Националния съвет по етническите и демографските въпроси.
2. Вноски, определени съгласно Меморандума за участие в дейностите, предвидени в него – вносна такса от 30 хил. евро за 2002 г.; 90 хил. евро за 2003 г. и по Програма ФАР допълваща такса от 20 хил. евро.
Срещу тези такси българската страна ще получи пълен достъп до международните семинари, тренинги, конференции по проблемите на дискриминацията, а също така и провеждане на обучение на правосъдни органи и на полицията вътре в страната.
С оглед присъединителните процеси към Европейския съюз и законодателството на Общността, свързана с ограничаване на дискриминацията, комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”, № 202-02-47, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Лъчезар Тошев, за да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
“На своето редовно заседание от 14 ноември 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”, № 202-02-47 от 4 ноември 2002 г.
На заседанието присъстваха господин Константин Паликарски – съветник към Политическия кабинет на министър-председателя, господин Метин Казак – началник на Политическия кабинет на министър Неджет Моллов и господин Михаил Иванов – секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпрос към Министерския съвет.
Господин Метин Казак представи законопроекта от името на вносителя.
При гласуването на законопроекта той беше подкрепен единодушно от 12 народни представители.
Като подкрепя мотивите на вносителя и на основание на проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”, № 202-02-47 от 4 ноември 2002 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Тошев.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев, за да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 7 ноември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията” и прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”, подписан на 20 септември 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложения законопроект?
Заповядайте, имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Аз няма да отнемам дълго времето ви. Безспорно е, че подкрепяме този законопроект. Той трябваше да бъде приет по-рано – в края на миналата година заедно, в пакет от три други меморандума, но така или иначе се забави приемането му.
Това е един много важен меморандум, по който България и българското правителство ще получат доста сериозна финансова подкрепа за прилагането на политиката за защита от дискриминация. С това се изпълняват и ангажиментите на България по политическите критерии за членство в Европейския съюз.
Аз искам само в тази връзка да поставя още един път на вашето внимание проблема, че този меморандум е предназначен за обучение и за подобряване на административния капацитет по прилагане на антидискриминационното законодателство и достиженията на правото на Европейския съюз по тази материя в България, но това не може да стане, ако България не приеме такова законодателство и най-вече, ако наистина не пристъпим към разглеждането и приемането на проектозакона за предотвратяване на дискриминацията, който, както знаете, беше разгледан от всички комисии и е готов за първо гласуване в пленарната зала. Неизвестно защо се бави неговото вкарване в дневния ред.
Аз считам, че сега точно това е повод наистина да се постави този въпрос и наистина този меморандум да има за какво да действа.
Това е, което исках да кажа.
Подкрепям меморандума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Казак.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожа Мингова, имате думата за процедурно предложение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, процедурното ми предложение е да гласуваме законопроекта и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли възражения по това предложение? Не виждам.
Моля да гласувате предложението.
Гласували 113 народни представители: за 108, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, госпожо Мингова, докладвайте законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между
Европейската общност и Република България за участие на
Република България в програмата на Общността “Програма за
действие на Европейската общност за борба с
дискриминацията”

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”, подписан на 20 септември 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да гласувате окончателното приемане на законопроекта.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 4, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.


Преминаваме към единадесета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ПО СЪВМЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ.
Водеща е Комисията по енергетика.
Господин Близнаков го няма.
Моля, заместник-председател на комисията да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН МАЗНЕВ:

“Д О К Л А Д
относно законопроект за ратифициране на Меморандума
за разбирателство за двустранно сътрудничество за
реализиране на проекти по съвместно изпълнение между
Република България и Република Австрия, № 202-02-43,
внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2002 г., Комисията по енергетика обсъди законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия.
На заседанието присъстваха: Друми Друмев – изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Костадинка Тодорова – Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Даниела Стойчева – Министерство на околната среда и водите, началник-отдел, Росица Михайлова – Министерство на финансите, държавен експерт.
Законопроектът беше представен от госпожа Даниела Стойчева, Министерство на околната среда и водите.
Протоколът от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата е ратифициран със закон от Народното събрание на Република България (ДВ, бр. 72 от 25.07.2002 г.). Съгласно чл. 6 от Протокола от Киото всяка страна, включена в Анекс № 1 на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата “може да прехвърля на друга такава страна, или да придобива от нея, единици на намаление на емисии, получени в резултат на проекти за намаляване на антропогенните емисии на парникови газове по източници или чрез увеличаване на отстраняването им чрез поглътители във всички сектори на икономиката”.
Като отчита намерението на Република България и Република Австрия да предприемат всички усилия за подпомагане развитието на устойчива и екологична политика в областта на енергетиката, Комисията по енергетика към Тридесет и деветото Народно събрание смята, че с ратифицирането на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия, подписан на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург, Република Южна Африка, ще се даде възможност за реализация на проекти “съвместно изпълнение” посредством използването на механизма по чл. 6 от Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата.
В резултат на тези проекти се очаква Република България да получи икономически, технически и екологични ползи. Това е също възможност да се придобият целенасочени инвестиции и високотехнологично екологично оборудване и да се модернизира енергийният сектор, което от своя страна ще спомогне и за спазване на изискванията на европейското законодателство.
Реализирането на такъв вид проекти спомага и за решаване на глобалния проблем с изменението на климата.
След дискусия се проведе гласуване на окончателния текст на доклада, което приключи със следните резултати: “за” – 14 народни представители, “против” няма, “въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия № 202-02-43.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Комисията по околната среда и водите – не виждам господин Джевдет Чакъров.
Моля заместник-председател на комисията да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите относно
законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство за двустранно сътрудничество за
реализиране на проекти по съвместно изпълнение между
Република България и Република Австрия, № 202-02-43

На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите.
С ратифицирането на предложения законопроект ще се даде възможност за реализирането на тъй наречените проекти “съвместно изпълнение”, основаващи се на механизма по чл. 6 от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Използването на този механизъм ще позволи прехвърлянето на редуцирани емисии на парникови газове на Република Австрия, като в замяна България ще придобие целенасочени инвестиции и високотехнологично екологично оборудване.
Споразумението очертава само рамката, а конкретните проекти ще бъдат предмет на по-нататъшно договаряне, като предварителните намерения са насочени най-вече в областта на енергетиката, например изграждане на инсталации за производство на енергия, работещи с възобновяеми източници, или преминаване от горива с високо съдържание на въглерод към горива с ниско съдържание на въглерод, най-вече в съществуващите топлофикационни системи.
Друга група проекти ще бъдат свързани с мерки за управление на отпадъците, допринасящи за предотвратяване или оползотворяване на газови емисии, причиняващи парников ефект.
Налице е възможност за разработване и на различни други проекти по взаимно споразумение между страните.
Осъществяването на тези проекти ще доведе, от една страна, до изпълнение на изискванията на европейското екологично законодателство, а от друга страна ще допринесе за решаване на глобалния проблем с изменението на климата.
Беше повдигнат въпросът за срока на преотстъпване на редуцираните емисии с оглед на бъдещото развитие на икономиката на България и свързаното с това увеличение на емисиите на парникови газове. Изясни се, че по всеки отделен проект този срок подлежи на конкретно договаряне, при което трябва да се имат предвид и тенденциите на развитие на българската икономика.
След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно законопроекта със 17 гласа “за” и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия, № 202-02-43, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Великов.
Давам думата на господин Илчев – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да прочете доклада на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 1 ноември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия, подписан на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург, Република Южна Африка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по разглеждания законопроект на първо четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Правя формално предложение да подложим законопроекта и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли някой против? Няма.
Моля да гласувате предложението.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, господин Божинов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря.
“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия, подписан на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург, Република Южна Африка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет окончателно.
Съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес, 22 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала № 126.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 22 януари 2003 г., сряда, от 15,00 ч. в сградата на пл. “Княз Александър Батенберг” в зала № 248.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 22 януари, сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес, 22 януари 2003 г., сряда, от 15,00 ч. в зала № 356 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, 22 януари 2003 г., сряда, от 16,30 ч. в зала № 456 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание днес, 22 януари 2003 г., в 15,00 ч. в зала № 134 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 22 януари, сряда, в зала № 42 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 23 януари, четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 232 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 23 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 142 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 23 януари, четвъртък, от 16,00 ч. в зала № 456 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 23 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 130 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 23 януари, четвъртък, 15,00 ч., в зала № 134 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:

Благовест Сендов
Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева