Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам заседанието.
Госпожо Литрова, имате думата по процедурен въпрос. Заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да предложа на народните представители един процедурен въпрос, а по-точно да завършим започналата и незавършила процедура за избор на членове на Съвета за електронни медии. Моите аргументи са следните.
Първо, кандидатурата на господин Асен Сираков не беше предложена за гласуване, което означава, че беше нарушено едно право в народното представителство всички предложени кандидатури да бъдат гласувани. Народното представителство не гласува процедура, по която да бъдат избирани членовете на Съвета за електронни медии. В стенограмата, която мога да представя на вашето внимание, ще видите, че има народни представители, които са гласували повече от два пъти. Това е естественият, логичен избор за правото им на гласуване, но има народни представители, които са гласували повече от два пъти, което означава, че народните представители, които биха искали да гласуват за господин Асен Сираков, бяха лишени от тази възможност и теоретично, и математически той би могъл да събере повече гласове както от втория, така и от първия провъзгласен от вас за избран член на Съвета за електронни медии.
По тази причина Ви моля, господин председател, да продължите и завършите процедурата, която не беше завършена на миналото заседание, за да може българският парламент да гласува законите по законов начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За обратно процедурно предложение има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя обратно процедурно предложение по следните съображения. Нямам нищо против личността на господин Асен Сираков, когото аз също много уважавам, но съгласно нашата постоянна практика, която е и правилната парламентарна практика, когато има избор за места в съответен орган и когато има кандидати, повече от свободните места, след попълването на свободните места, ние преустановяваме гласуването. Това е така, защото би се получили абсурд двама, трима, четирима души да бъдат избрани за две места. Тогава по какъв закон, по какъв правилник, господа, ние ще определяме кой е номинираният@ Който има повече гласове ли? Няма такъв правилник, няма такава Конституция. (Шум и реплики.)
Второ, тук се наведе аргументът, че не била гласувана процедура за разглеждането на кандидатурите. Имаше предложение от господин Благой Димитров да се гласува по азбучен ред, което беше отхвърлено. Второ предложение нямаше. Поради това председателят Огнян Герджиков съобразно правилника подложи решенията на гласуване съобразно реда на постъпването им, както е по правилника. Така че такава процедура имаше.
Затова аз правя обратно процедурно предложение, считайки, че тази точка е приключила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Литрова, това е отговорът, който и аз щях да Ви дам. Правилникът не позволява да възобновим една процедура, която вчера е приключила.
Заповядайте, имате думата по друга процедура.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Не, по същата процедура.
Благодаря, уважаеми господин председател. Нека по-добре да изясним нещата, преди да бързаме да натискаме копчето, защото правилно каза и председателят на парламента, че депутатството не се състои в натискане на копчета.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Аз го казах.
ИВО АТАНАСОВ: Вие го казахте? Още по-добре.
Действително процедурата е нарушена. По-скоро не беше обявена. Вчера гласуването започна без да се уточни кой народен представител по колко пъти има право да гласува “за”. Поради това, както се вижда от разпечатката, не един и двама народни представители са гласували по три пъти “за”. Като имаме предвид с каква малка разлика някои от избраните членове на СЕМ спечелиха гласуването, очевидно това, че не е била ясна процедурата и че народни представители са гласували повече от два пъти “за”, е повлияло на резултата. Този резултат би бил друг, ако процедурата беше изяснена и беше стриктно спазвана. Очевидно тя не е спазвана стриктно. При това положение е редно да се гласува и за шестия кандидат – господин Асен Сираков, тъй като той би могъл да получи повече гласове – теоретически и практически, ако акад. Сендов беше все още заместник-председател, той щеше да го докаже по един блестящ начин и математически - от някои от другите двама кандидати, които вече получиха гласовете в залата.
Процедурата по избора на СЕМ не е приключила. Проблемът на Народното събрание не е в това кой депутат от коя страна на картата си седи, а в това, че няма ясна процедура и че още с началото на разискването на даден въпрос се тръгва по погрешна посока и оттук вече идват бедите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Двете минути изтекоха.
ИВО АТАНАСОВ: А не това, което твърди непрекъснато председателят на Народното събрание. Така че настоявам гласуването да бъде довършено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Литрова! Искам да ви кажа следното. Това процедурно предложение, колеги, трябваше да бъде направено непосредствено преди пристъпване на гласуването на вчерашното пленарно заседание. Защо тогава не сте го направили? И след приемането му да се премине по правилата за гласуване, тоест, това, което сега казвате. За мен гласуването е приключило.
Преминаваме към законодателна дейност. (Шум и реплики.)

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносител на единия законопроект е Йордан Нихризов, вносител на другия законопроект е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Валери Димитров. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-01-67 от 6.11.2003 г. за
изменение и допълнение на Закона за малките и
средните предприятия с вносител Министерския съвет
и по Законопроект № 354-01-10 от 25 февруари 2003 г.
за изменение на същия закон с вносител
Йордан Нихризов

На заседанието, проведено на 26 ноември 2003 г. с участието на вносителите Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение на същия закон, внесен от народния представител Йордан Нихризов.
С внесения от Министерския съвет законопроект се разширява предметът на регулиране, като се предвижда законът да урежда насърчаване на предприемачеството въобще. По тази причина се предлага и ново наименование на закона – Закон за насърчаване на предприемачеството. Финансовите прагове за определяне на предприятията като малки и средни и изискванията за численост на персонала се повишават в съответствие с Препоръка на Европейската комисия от 3 април 1996 г. Разграничават се дейностите по ръководство на държавната политика в областта на насърчаване на предприемачеството и дейността по нейното изпълнение. Министърът на икономиката координира и контролира държавната политика в областта на малките и средните предприятия и на експортната дейност, а изпълнението на държавната политика се възлага на Агенцията за насърчаване на предприемачеството.
Законопроектът предвижда допълване на мерките за насърчаване на малките и средни предприятия. Предлага се сливане на Агенцията за малки и средни предприятия с Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията, което ще оптимизира административния капацитет за провеждане на държавната политика за насърчаване на предприемачеството. Същевременно законопроектът цели облекчаване на административното обслужване на предприемачите. Разширяват се функциите на Консултативния съвет, който е съвещателен орган към министъра на икономиката, включващ в състава си представители на бизнеса. Законопроектът дава възможност за съвместно осъществяване на мерки по насърчаване на предприемачеството от държавата и неправителствени организации.
Внесеният от народния представител Йордан Нихризов законопроект предвижда изграждане на гаранционен фонд с участието на държавата, който да гарантира до 50 на сто от исканото от банките обезпечение на кредити за малки и средни предприятия.
При обсъждането на внесения от правителството законопроект народните представители поставиха въпросите за: необходимостта от повишаване на праговете за определяне на едно предприятие като малко или средно; правилата за финансиране на малките и средните предприятия; качеството на административните услуги, предоставени от държавните органи.
В дискусията по законопроекта, внесен от народния представител Йордан Нихризов, се посочи необходимостта от въвеждане на подробни правила за оценка на риска и минимизирането му при гарантиране на кредитите, разпределянето му между банките и държавните органи, включително чрез издаване на насрещни гаранции, както и предоставянето на обезпечение от бенефиерите по гаранциите. Направено бе предложение за въвеждане на изискване за управляване на фонда от професионалисти.
Въз основа на проведените обсъждания Комисията по икономическата политика с 6 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, внесен от Министерския съвет, като времето за писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване законопроект да бъде две седмици.
След проведено гласуване с 2 гласа “за” и 8 гласа “въздържали се” Комисията по икономическата политика реши да не предлага на Народното събрание да приема на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия с вносител народният представител Йордан Нихризов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има становище на Комисията по европейска интеграция. Не виждам председателя на комисията.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Имам процедурно предложение, господин председател, във връзка с разглеждането на законопроекта в залата да бъде допуснат Валентин Първанов – заместник-министър на икономиката, и госпожа Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате за направеното процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 2, въздържали се няма.
Моля представителите на министерството да заемат своите места в залата.
Доктор Антония Първанова ще прочете становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия № 302-01-67, внесен от
Министерския съвет на 6 ноември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, внесен от Министерския съвет.
Разглеждания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия урежда материя, която се отнася към Глава шестнадесет “Малки и средни предприятия” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз, предварително затворена на 14 юни 2000 г. Законопроектът предвижда в съответствие с дефиницията за малки и средни предприятия, предвидена в чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия с Препоръка на Европейската комисия от 3 април 1996 г. относно дефиницията за малки и средни предприятия 96/280 на Европейския съюз. Следва да бъде отбелязано, че Препоръка 96/280 е отменена с Препоръка 2003/361, която ще влезе в сила за държавите-членки на Европейския съюз, на 1 януари 2005 г. Влизането в сила на този акт ще наложи ново изменение на дефиницията за малки и средни предприятия, въведена в българското законодателство. Въпреки това предложените с настоящия законопроект изменения и допълнения представляват стъпка напред в привеждането в съответствие на националната дефиниция за малки или средни предприятия с действащата Препоръка 96/280, особено предвид обстоятелството, че редовните доклади за напредъка на България в процеса на присъединяване за последните няколко години отчитат несъответствието на дефиницията, предвидена в Закона за малки и средни предприятия с дефиницията, възприета в Европейския съюз.
Предвидената в Препоръка 96/280 на Европейската комисия дефиниция за малки и средни предприятия на Европейския съюз за целите на общността политика в тази област използва три критерия за класифициране на предприятията като малки и средни: определен брой средносписъчна численост на персонала, определен финансов праг на годишния оборот или на балансовата стойност на активите на предприятието и независимост. За да бъде определено едно предприятие за малко или средно, то трябва да отговаря на трите критерия. Определението за малки и средни предприятия, предвидено в действащия закон, въвежда частично дефиницията на Европейската комисия.
С разглеждания законопроект в дефиницията за малки и средни предприятия, посочена в националния закон, се въвеждат следните изисквания на Препоръка 96/280 на Европейската комисия:
- средносписъчната численост на персонала за средно предприятие се съобразява с броя, предвиден в Препоръката;
- въвежда се като финансов критерий, алтернативен на годишния оборот, балансовата стойност на активите на предприятието на мястото на дълготрайните материални активи по действащия Закон за малките и средни предприятия, което отразява по-точно критерия, предвиден в Препоръка 96/280 на Европейския съюз;
- финансовите прагове за определяне на предприятията като малки или средни по втория критерий, съобразно годишния оборот или балансовата стойност на активите, се увеличава до размерите, посочени в Препоръката;
- въвеждат се двете изключения от изискването за независимост на предприятието, посочени в Препоръката. Съгласно първото изключение качеството на малки и средни предприятия запазват и предприятия, в които повече от 25% се притежават от инвестиционни дружества, дружества за рисково инвестиране или институционални инвеститори, които не са малки и средни предприятия. въвеждането на това изключение би допуснало насърчаване на малки и средни предприятия под формата на инвестиции в тях от посочените категории дружества, надхвърлящи 25% от капитала или броя на гласовете. Съгласно второто изключение се допуска като малки и средни предприятия да бъдат определяни и малки и средни акционерни предприятия, при които е трудно да бъде определен притежателят на капитала. Достатъчно е предприятието да декларира, че 25% от капитала не са собственост на предприятие или предприятия, които не са малки или средни.
В резултат на въвеждане на посочените изисквания на Препоръка 96/280 на Европейския съюз, в обхвата на дефиницията за малки и средни предприятия ще бъдат включени по-голям брой предприятия. В хода на обсъжданията беше изяснено, че това ще позволи по-голям брой предприятия да се ползват от специалния режим за отпускане на държавна помощ за малки и средни предприятия.

Преценката за съответствие на предложения законопроект с Препоръка 96/280 на Европейския съюз налага да бъдат направени следните бележки:
1. В предложения законопроект не е изрично уточнено, че не само оборотът, но и балансовата стойност на активите на предприятието трябва да бъде преценявана годишно, каквото изискване е поставено в § 2 на Препоръката.
2. Не е въведен § 4 от Препоръката. Съгласно тази разпоредба, за да бъде определено едно предприятие като малко или средно, при изчисляване на праговете за численост на персонала и за годишния оборот или балансовата стойност се събират съответните числа не само на конкретното предприятие, но и на всички предприятия, които то пряко или непряко контролира чрез притежаване на 25% или повече от капитала или броя на гласовете.
3. Параграф 6 от Препоръката поставя като условие за загубата на качество съответно на микро-, малко или средно предприятие увеличаване или намаляване на числеността на персонала и годишния оборот или балансова стойност на активите над или под праговете, посочени в Препоръката за отделните категории. Съгласно посочения параграф от Препоръка 96/280 на Европейския съюз, тази промяна трябва да бъде регистрирана в продължение на две последователни финансови години. В действащия закон и в правилника за приложението му изискването на § 6 е отразено, като вписването в регистъра за малки и средни предприятия, в който се посочват обстоятелствата по дефиницията, е със срок на валидност две години. С настоящия законопроект обаче се отменя воденето на такъв регистър. Вследствие на това изискване на чл. 6 няма да бъде отразено във вътрешното законодателство.
4. Не е въведен пълно § 8 от Препоръката. Изискванията за периода, който следва да бъде използван при изчисляване на финансовите прагове при оборота и балансовата стойност на активите, а именно последния одобрен 12-месечен счетоводен период, са въведени в действащия Закон за малките и средните предприятия само относно оборота. С предложените изменения и допълнения обаче отново не се въвеждат тези изисквания по отношение на балансовата стойност на активите. Не е въведено нито в действащия закон, нито в законопроекта правилото, посочено в същия параграф от Препоръката, за определяне на праговете на балансовата стойност и оборота при новосъздадени предприятия, които нямат предходната финансова година.
Въвеждането на разгледаните по-горе изисквания на Препоръка 96/280 на Европейския съюз би допринесло за правилното прилагане на критериите за класифициране на предприятието като микро-, малко или средно, особено като се вземе предвид обстоятелството, че настоящият законопроект отменя водения от Агенцията за малки и средни предприятия регистър на тези предприятия. Съгласно действащото законодателство, въз основа на този регистър на предприятията се издава удостоверение, че отговарят на изискванията за микро-, малко или средно предприятие. След премахването на регистъра предприятията трябва да удостоверяват това качество за всеки конкретен случай, като наличието на разглежданите обстоятелства ще бъде преценявано от съответните органи, пред които предприятията претендират наличието му.
Въз основа на изложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, № 302-01-67, внесен от Министерския съвет, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените с настоящото становище бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, доста обстойно становище. Благодаря.
Господин Нихризов, Вие сте вносител на един от законопроектите.
Имате думата да представите Вашия законопроект.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който внасям за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, цели да разреши един от важните въпроси на тези предприятия, а именно въпроса, свързан с получаването на кредити от тези предприятия. Той е разработен от специалисти на Българската социалдемократическа партия и от специалисти на Националната занаятчийска и предприемаческа камара, една от неправителствените организации, които са именно в бранша на малките и средните предприятия.
Вие отлично знаете, че когато беше приет Законът за малките и средните предприятия, имаше голямо желание държавата да подпомогне развитието на този тип дейност. За съжаление обаче, след като беше приет законът и след няколко негови изменения, фактически той се оказа устройствен закон за агенцията, а дори малките възможни преференции, които бяха дадени, постепенно отпаднаха. В този закон има наличие на регистър, в който никой не се регистрира, по простата причина, че не вижда полза от неговото съществуване.
Целта на предлагания от нас законопроект е да вдъхне душа в закона и да даде смисъл на съществуване на агенцията и на нейните поделения, тъй като опитите да се вдъхне живот посредством връзката на закона с Насърчителната банка на практика се оказаха повече пожелание, защото Насърчителната банка естествено трябваше да отговаря на Закона за банките и да се води от разпоредбите, които бяха предвидени в този закон.
С настоящия закон ние отговаряме на изискванията, които имаха обикновените дребни собственици, микропредприятията към конкретната обстановка по получаване на кредитите. Той предвижда създаването на гаранционен фонд, в който държавата да участва до 51%, останалите пари ще бъдат от външни донори, дарения, лихви и други приходоизточници. Предвижда се управлението на фонда да бъде едностепенно, в него да участват представители както на държавата, назначени от Министерския съвет, така и представители на представителните работодателски организации. Предвижда се дейността на този гаранционен фонд да започне при набиране на 50% от средствата по него. В този гаранционен фонд, по препоръка на съответните поделения на Агенцията за малки и средни предприятия, за обезпечаване на кредита ще се предлагат проекти, които агенцията е одобрила и специалистите в тази агенция са счели за перспективни.
Какво се има предвид? Обикновено, когато се търси кредит, банката изисква гаранция в размер от 130-150-180 и дори 200%. В такъв случай този, който търси кредита, казва: ако аз имах това обезпечение, нямаше нужда да търся кредит. Затова нашето предложение е в гарантирането на онази част от кредита, която е над 100%, обезпечението над 100%, да може да участва този гаранционен фонд. Тоест, кредитоискателят осигурява обезпечение 100%, а това, което му се иска горница, тогава когато проектът се счита за перспективен, може да бъде осигурено в съответния размер от гаранционния фонд.
Направени са и няколко защитни мерки, за да не може, примерно, да се възползват от това определени лица, за да източват този фонд, като например невъзможността да се получи второ обезпечение, ако първият кредит не е върнат. Освен това изискванията са насочени точно към микробизнеса, т.е. кредитът, който ще търси, да не бъде с обезпечение над 100 хил. лв. Виждате, че законопроектът е ориентиран точно към микробизнеса. Освен това размерът на гаранцията да не бъде над 50 хил. лв., както и това размерът на гаранцията да не може да бъде над 50 на сто от исканата гаранция по кредита. Това са мерки, които на практика целят да спрат желанието, естествено съществуващо в определени среди, да източват подобни фондове.
Желанието е освен това държавата на практика да се ангажира с това, което всички казват, че ще стане основата на политиката – действително създаване на условия за дребния и средния бизнес, създаване условия за неговото реално подпомагане, защото не е важно да се вкарват лозунги, важно е да се отговори на един въпрос – как ще се осъществи съответната дейност. И смятам, че с този законопроект ние даваме един от вариантите на отговора на въпроса как да се подпомогне малкият и среден бизнес, как да се подпомогне най-основната дейност при него – осигуряването на средства за развитието му.
Въпреки, че законопроектът е внесен през м. февруари 2003 г.,той е актуален и днес, защото отлично чувате по средствата за масова информация, че вече бизнесът поставя важен въпрос. Поставя се въпросът, че ние вървим към Европейския съюз, а нямаме решения за прилагането на европейските стандарти, нямаме възможността да се подпомогне този бизнес, за да отговори на тези европейски изисквания. И, ако в утрешния ден ние станем част от Европейския съюз, което всички желаят, може би тогава ще открием, че стандартите на Европа затварят част от вратите на тези малки предприятия, а, за да се подготвят те, са необходими средства. Именно тези средства могат да се търсят на базата на кредитите. Стои и въпросът за търсената гаранция от страна на финансовите институции, които ги отпускат.
Аз отлично знам, че при обсъждането всички казаха, че би трябвало да има някаква форма на гаранционен фонд. Имаше изразени възражения за участието на държавата. Не е трудно въпросът за участието на държавния бюджет да отпадне.
Имаше изразени възражения, че фондът трябвало да печели. Аз в момента се насочвам към друго нещо – ние сме един етап, в който трябва да подпомагаме бизнеса и до този момент смятам, че държавата със своето законодателство не е направила необходимото, въпреки обективните условия на ограничения, които съществуват, тъй като ние се намираме в състояние на валутен борд.
Предлаганият от БСДП и Националната занаятчийска предприемаческа камара законопроект смятам, че може да бъде първата крачка в насоката да направим нещо реално за дребния и среден бизнес, ако действително искаме той да стане основата на средната класа в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Имате думата за изказване, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, малките и средните фирми са изключително важни за икономиката на всяка страна. В развитите европейски страни повече от половината от брутния вътрешен продукт се произвежда именно от тези фирми. Тези фирми създават по-голяма част от работните места и най-важното, за което ние говорим и все успяваме да направим, е, че те създават така желаната от нас средна класа.
Развитите страни полагат особени грижи за развитието на тези фирми, защото те наистина се нуждаят от подкрепата на държавата. Те не могат сами да търсят своите пазари поради малките ресурси, с които разполагат. Те не могат сами да рекламират достатъчно добре своите стоки, по-трудно се добират до ресурси за тази цел, затова всяка държава, която държи на своята икономика, подпомага с конкретни действия тези фирми.
Аз ще посоча само някои примери за част от държавите от Европейския съюз. Малките и средните фирми там сключват трудовите договори по различен начин от този, по който правят това големите фирми, големите корпорации. Малките и средните фирми водят по друг начин счетоводството си и се отчитат в края на годината. Малките и средните фирми получават определени данъчни преференции. Тоест, политиката за подпомагане на малките и средните фирми не се състои в закон за малките и средните предприятия, а тази политика е отразена в много закони – в данъчни закони, в икономически закони, в счетоводни закони и т.н.
Какво става в България? Законът е приет в първоначалния си вид през 1999 г. и за пет години е променян пет пъти, като практически малките и средните предприятия в България не получават никаква подкрепа от страна на държавата. Никаква подкрепа, никакви преференции, нищо по-различно от големите и средните фирми!
Какво ни се предлага сега в този закон?
Създаде се Насърчителна банка с цел именно да подпомага кредитирането на тези фирми. Тук се казва, че Насърчителна банка предимно кредитира приоритетно малки и средни предприятия. Тази Насърчителна банка е създадена да кредитира само малки и средни предприятия. Това беше замисълът при нейното създаване. Вмъкването на думата "предимно" позволява част от кредитния ресурс на тази банка да се насочва и към големи предприятия. Още повече, че тази Насърчителна банка има много малък потенциал за кредитиране и лихвените проценти са много високи. Тоест, Насърчителната банка не е ефективно средство за кредитиране и подпомагане на малките и средните фирми.
В Глава "Финансиране" също така се казва, че държавата може да подпомага дейностите по насърчаването на предприемачеството в рамките на бюджета на Министерството на икономиката със средства за финансиране на малки и средни предприятия. Казва се: "може", което означава, че също така може и да не може. Както се случи тази година – такива средства няма. Специално в бюджета на Министерството на икономиката просто няма такива средства.
Наред с това държавата закри голяма част от търговските представителства, които би трябвало да подпомагат именно тези малки и средни фирми, които не могат да защитават своите интереси зад граница. По този начин ние приемаме някакви закони, които практически по нищо не отличават малките и средните фирми от големите и не ги подпомагат с нищо.
Аз искам да се спра на един много важен въпрос. Много често по различни програми, преди всичко програми от Европейския съюз и от други страни, като САПАРД и т.н., средствата са насочени именно за развиване на малкия и средния бизнес. Нашето законодателство не поставя ефективна преграда пред големите играчи в икономиката, защото тук ясно е казано какво е малка и средна фирма, но нашето законодателство позволява на един голям играч в икономиката, в бизнеса да участва в 20-30 акционерни дружества, да е много богат, да има една фирма едноличен търговец и неограничен брой фирми ООД-та. С тези малки фирми той участва в търговете, чиито пари са предназначени за малките фирми. И ако направите справка, ще разберете, че големите играчи в икономиката са взели по-голямата част от кредитите по програмите, предназначени за малки и средни фирми, което не е целта на всички тези програми.
За съжаление, това започва да се разбира и от донорите и ние в тези закони трябва да поставим много строги ограничения за достъпа до средства и до програми, които са предназначени за тези малки и средни фирми, защото участието в 10 или 20 малки и средни фирми на едни и същи физически лица вече прави една много голяма и мощна фирма, която може да се оправя сама. Именно затова в закона трябва да се поставят ограничения в тази насока.
Накрая искам да призова тези два закона да бъдат подкрепени, защото в тях има и няколко полезни неща. Самата подкрепа, внасянето им в комисия и след това на второ четене ще даде възможност на народните представители да направят тези допълнения, които най-сетне, след пет години съществуване на такъв закон, ще дадат гаранции за развитие на малкия и средния бизнес в България, който практически пострада най-много и изнесе най-голямата тежест на икономическия преход в нашата страна.
Другата причина, поради която трябва да направим това, е нашите малки и средни фирми да не се окажат крайно неконкурентоспособни при приемането ни в Европейския съюз, защото ако в страните в Европейския съюз такива фирми имат конкретната подкрепа на държавата в данъчните, счетоводните и много други закони, то нашите фирми, поставени в по-тежки условия, няма да бъдат конкурентоспособни.
Подкрепям приемането на първо четене на тези два закона, като призовавам не само народните представители, но и парламентарните групи и политическите сили да направят своите оценки и позиции за второ четене, защото това е изключително важен въпрос, който трябва да решим за развитието на българската икономика, да подкрепят по-радикални мерки за облекчаване на дребния и средния бизнес в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има думата за изказване народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, действително малкият и средният бизнес се нуждае от подкрепа, но за съжаление тя не може да бъде действена, ако се следва философията на внесения закон, пък и на втория закон, въпреки че той третира една потенциална форма за подкрепа на кредитирането на малките и средните предприятия. За съжаление последните пет години, откакто има Закон за малките и средните предприятия, откакто беше приет по време на управлението на Съюза на демократичните сили, нито тогавашното правителство, нито сегашното възприемат подхода малките и средните предприятия да получат реални облекчения от типа на тези, за които говори господин Василев – данъчни облекчения, подкрепа, по-облекчена счетоводна отчетност, по-ускорени амортизационни отчисления – неща, които биха били полезни за малките и средните предприятия и които биха им дали възможност да се развиват. В други страни те получават безплатно земя, ако искат да направят инвестиция на зелено. Сега вместо това да се прави за малките и средните предприятия, правителството предлага такива облекчения, включително и изграждане на инфраструктура, да се прави за големи инвеститори. Докато при предишното правителство философията беше всички предприятия да се третират равностойно, сега се получава нова философия – особени облекчения за големите предприятия. Даже сега в моя избирателен район – Търговишкия, се говори за проект на “Шишеджам”. Правителството е там. Правят се предложения за предоставяне на земя и за изграждане на инфраструктура -–неща, които още ги няма в закона, а за малките и средните предприятия не се предвиждат никакви такива облекчения.
Не мога да споделя тази философия, защото съм твърдо убеден, че особено след като се промени дефиницията за малките и средните предприятия в съответствие с европейските норми, на практика сред малките и средните предприятия ще попаднат минимум 98% от българските предприятия. Тоест дайте да видим за основната маса от предприятията, които работят в България, какво може да се направи, за да се развива стопанската дейност, за да се разкриват повече работни места.
Тези проблеми въобще не се третират в този закон. Няма нито една преференция, нито едно облекчение за малките и средните предприятия. Не считам, че законът трябва да въвежда и ограничения за това ако някой иска да заобиколи другите закони и да се декларира като малко и средно предприятие. Това се прави най-много в областта на хлебопроизводството. Тук има колеги, които сигурно ще споделят, че има големи фирми, които чрез множество еднолични фирми конкурират други общински и държавни фирми, които все още са останали. Тази практика на заобикаляне на закона съществува, но тя трябва да се преследва по друг начин – чрез данъчното законодателство, чрез стриктно следене за спазване на правилата в държавата, а не чрез ограничения в Закона за малките и средните предприятия. Така че законът би трябвало да съдържа норми и за тях.
Това, което съдържа сегашният закон, е нова административна промяна – нова агенция. Премахва се Агенцията за поощряване на износа, която е изключително необходима, особено когато търговският дефицит се увеличава. Премахва се и Агенцията за малките и средните предприятия. Не че досега тя е правила нещо полезно, но все пак е била някакъв източник за информация. Създава се нова агенция за предприемачеството, но към нея се създават и 29 областни регионални служби. И какво ще прави тази агенция? Както справедливо казват неправителствените организации – Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата, тази Агенция за предприемачеството ще започне да дублира дейността на неправителствените организации в програми, които създават обща информация, обща подготовка за бизнеса. Вместо да се укрепят досегашните две агенции и те да действат целенасочено за развитие на износа от една страна, а от друга – за подкрепа на малките и средните предприятия, сега ще имаме нова суперагенция с много регионални бюра, която ще се опитва да дублира съществуващите неправителствени организации. Този подход изцяло е неприемлив и нашата парламентарна група едва ли ще подкрепи закона, внесен от правителството, независимо, че той съдържа някои норми за привеждане в съответствие с европейските норми. Като цяло това е закон, който за съжаление не дава нищо ново на малките и средните предприятия.
Що се отнася до другия законопроект – на господин Нихризов, идеята за гаранционни фондове, създавани от държавата, е доста спорна. Ние оспорихме и законопроекта за рискови гаранционни фондове, които внесе мнозинството, и не считаме, че това е пътят да се подкрепя малкият и средният бизнес. Такива фондове и сега съществуват. Те са главно частни. Държавата би трябвало да направи всичко необходимо, за да може например Насърчителната банка, за която стана дума, да може да функционира действено и да има реален достъп до малките и средните предприятия, още повече, че тя действа със средства от чужбина и с подкрепата с безвъзмездна помощ на германското правителство. По-добре да развиваме тази система и другите програми, по които имаме достъп по линията на програмата ФАР, по линия на Европейския съюз и да ги мобилизираме за малките и средните предприятия, отколкото да заделяме нови бюджетни средства.
Иначе идеята да има такъв фонд е полезна, но ако той не е с бюджетни средства, а с досега съществуващи фондове по европейски програми, с помощта на Насърчителната банка, разбира се. За мен е неприемливо това да става с нови средства от бюджета.
Затова аз ще се въздържа по двата законопроекта, както и повечето мои колеги, тъй като философията им не води до промяна на подхода към малките и средни предприятия. За съжаление през последните години това е главно един чиновнически подход, един подход, който води до нови и нови агенции, но до малка полза за тези предприятия. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Папаризов.
Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа по законопроекта, внесен от Министерския съвет, не че подценявам значението на другия внесен законопроект, но не успях да се запозная с него достатъчно внимателно.
Има пет въпроса, господин председателю, които заслужават много обективна и сериозна преценка.
Първият е, че внесеният от Министерския съвет законопроект вече не може да се счита за законопроект, който третира малките и средни предприятия. Защото това, което каза господин Папаризов, че, възприемайки европейските норми за малки и средни предприятия, фактически става дума за над 90 на сто от фирмите в България. Защото по новия закон вече малки предприятия са тези, които имат не 1 млн. годишен оборот, а 13 млн. Съответно средни предприятия са не с годишен оборот 3 млн., а със 78 млн. Колко фирми има в България, които надхвърлят тези параметри?
Освен това, господин председателю, самото название на закона вече не е Закон за малките и средни предприятия, а Закон за предприемачеството. В чл. 1 е казано, че се изменя текстът, който говори, че с предишния закон се насърчаваше създаването и развитието на малките и средни предприятия. Тук вече става дума за насърчаване и развитие на предприемачеството.
Какво се има предвид под развитие на предприемачеството личи в § 7, който дава нова редакция на чл. 5, където се постановява, че министърът на икономиката ръководи, координира и т.н. политиката за насърчаване на предприемачеството чрез насърчаването и развитието на малките и средни предприятия и насърчаване на експорта при отчитане на необходимостта от постигане на балансирано регионално развитие. Тоест, вие разбирате, че вече предметът на закона е далеч по-широк и по-комплексен от простото насърчаване на онова, което сме свикнали да мислим като малки и средни предприятия с няколко десетки персонал и няколко милиона оборот.
Освен това, господин председателю, бих привлякъл и Вашето, и на пленарната зала внимание върху § 5 от законопроекта, който разглеждаме, който предвижда отмяната на чл. 4 от сега действащия закон. Член 4 досега постановяваше, че не са малки и средни предприятия публичните дружества по смисъла на Закона за ценните книжа, както и предприятията, които извършват банкови, застрахователни, сделки с ценни книжа и т.н. Тоест, в понятието “предприемачество” се включват и дружествата не от реалната икономика, а от финансовия сектор, онова, което сме свикнали да наричаме реална икономика, т.е. от материалното производство. Този въпрос също е твърде дискусионен според мен, защото този род дружества – финансовите, банкови и небанкови, не вярвам някъде да са включени в онзи режим за насърчаване на създаването и развитието на малките и средни предприятия, който е класическият режим за развитие на малкия бизнес. Тези предприятия, за които говорим, може да са с малък персонал, но с огромни обороти и с доста високи норми на печалба. И едва ли е правомерно и върху тях да се разпространяват данъчни облекчения, превилегировано финансиране и т.н.
Ето защо, господин председателю, първият въпрос – обхватът, предметът на този закон, според мен е сериозно сбъркан.
Вторият въпрос е за органите, които се предвижда по новия закон да провеждат политиката по насърчаване на предприемачеството. В досегашния закон Глава втора беше озаглавена “Агенция за малки и средни предприятия” и това беше органът, който изпълняваше функцията за тяхното създаване и развитие. Забележете, господин председателю, че това беше Агенция за малки и средни предприятия към Министерския съвет, т.е. с един доста издигнат ранг. Сега се предвиждат три органа за провеждане на политиката на насърчаване на предприемачеството. Първият е Агенция за насърчаване на предприемачеството към министъра на икономиката, която обединява двете агенции – Агенцията за малките и средни предприятия и Изпълнителната досега агенция за насърчаване на търговията. Тоест, създава се на мястото на две агенции с доста по-висок ранг една чисто ведомствена агенция под ръководството на министъра на икономиката. Едновременно с това самият министър на икономиката вече е дефиниран като държавният орган, който провежда комплексната политика за насърчаване на предприемачеството с един доста широк обхват на компетентности, които в новия чл. 5, съдържащ се в § 7, са разписани в седем алинеи.
За мен, господин председателю, предизвиква въпрос ал. 3 от новия чл. 5, която гласи: “Министърът на икономиката внася за приемане от Министерския съвет национална стратегия за насърчаване на предприемачеството и годишни програми за нейното прилагане”. Става дума не за друго, а за поредната национална стратегия, която е дефинирана във въпросния чл. 5, ал. 3 от новия закон. Стратегията, според мен, трябва да се внася и да се утвърждава от Народното събрание. Една такава комплексна стратегия засяга и отраслева, и финансова политика, регионална политика, която освен това засяга взаимоотношения с неправителствени организации, защото един широк кръг дейности са предвидени да се осъществяват във взаимодействие, както е казано, с органите на местното самоуправление, неправителствени организации, сдружения, подпомагащи малките и средни предприятия, експортната дейност и браншовите камари и съюзи. Не е ли редно една такава всеобхватна стратегия да бъде предмет на дискусия в Народното събрание, тъй като все пак Министерският съвет е изпълнителен орган, а тук имаме един много комплексен обхват на стратегията?
Затова и по втория въпрос, господин председателю, за органите, които са натоварени с изпълнението на тази задача за насърчаване на предприемачеството, аз не мога да се съглася.

Самите дейности по насърчаването са разписани по-нататък в законопроекта в § 13, който дава нова редакция на досегашния чл. 13 в досега действащия закон. В досега действащия режим на чл. 13 се предвиждаха тези мерки, за които говориха и господин Василев, и господин Нихризов, и господин Папаризов, а именно финансово подпомагане, гарантиране на кредитен риск, разработване на програми и т.н. В новия член създаването на малки и средни предприятия се насърчава по реда и критериите на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му, когато техните разпоредби са приложими. Дали е правомерно да се даде точно такава постановка? Вярно е, че поначало изискванията за лоялна конкуренция налагат едно по-прецизно дефиниране на формите, при които държавата оказва съдействие на едни или други фирми. Но за мен отново възниква въпросът дали може целият кръг допустими мерки по европейското законодателство и практика да бъдат затворени само под шапката на Закона за държавните помощи. За мен това е едно сериозно стесняване на обхвата на инструменти, които легитимно са на разположение на държавата.
Четвъртият въпрос е въпросът за финансирането, който аз няма да развивам. Но ще се съглася с онова, което беше казано от колегите преди мен, че този закон не решава задоволително въпросите на финансирането.
И на пето място, господин председателю, е следният въпрос. В мотивите към законопроекта е засегнат един момент, който си заслужава народните представители да си отбележат и да осмислят, да видят и по-нататък какво означава той. Накрая на първа страница на мотивите по екземпляра, разпространен от печатната база, е дадена принципната постановка на закона, а именно, че в светлината на новите изисквания пред нас, тоест устояването на конкурентния натиск на европейския пазар, е необходим нов закон – това е този нов закон, който разглеждаме – и този закон се основава на Лисабонския дневен ред, който е дневният ред на бизнеса в Европа. Става дума, господин председателю, за така наречената Лисабонска стратегия, приета от Европейския съвет на Европейския съюз през 2000 г. в Лисабон. Затова се казва и Лисабонска, която наистина поставя на първо място и като основна цел превръщането на Европа в най-конкурентната единица като интеграционна общност в глобалния международен пазар на базата на познанието и иновациите. Целият въпрос обаче е, че това не е дневен ред само на бизнеса, това е дневен ред на правителствата, на държавите, на парламентите, на социалните партньори. Разбира се, бизнесът се стреми в пълна степен да се възползва от това, което стратегията предлага, и да допринесе с определени свои жертви, ако щете, за постигане на едни по-комплексни цели.
Поставям този въпрос, защото не става дума само да си изясним понятията, а става дума за експортната конкурентоспособност. Защото в този закон се прави опит да бъдат съчетани две неща – производство и износ. Насърчаване, развитие на производството в така наречени малки и средни, които за нас са вече големи предприятия, и насърчаването на експорта, тоест прекия сблъсък с конкуренцията.
Според мен този прочит на Лисабонската стратегия, който е заложен в този закон, не само свива обхвата, но е и крайно половинчат. Защото правителството, включително и в този закон, демонстрира пълно неразбиране на необходимостта от отделна, комплексна стратегия за развитие на износа като равнопоставена задача на производството. Смесвайки двете, целият приоритет, сложност и едновременно с това срочност на необходимостта да се окаже конкретна помощ на българските износители – малки, средни и големи – се смесва с другите дейности, които са заложени в закона и безславно загиват. Резултатите от това се виждат в състоянието на външнотърговския баланс на страната през последните години, влошаващото се състояние, което е в основата на кризисното състояние на текущата сметка на платежния баланс. Което е главната причина министърът на финансите всеки път като се появи тук сред нас, да ни каже, че тъй като текущото салдо е твърде дефицитно, ние трябва да имаме нулев бюджетен дефицит и няма, уважаеми дами и господа, за едно, второ, пето, десето.
Този закон според мен реже клона на една политика, която може да ни извади от това състояние. Ето защо, господин председателю, аз ще гласувам против този закон – защото той създава впечатление, че решава проблемите, а на практика ги задълбочава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложените ни два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия очевидно целят едно и също нещо като философия, но според мен в различна степен решават проблемите на малките и средните предприятия. Законът на правителството, който освен това да хармонизира българското законодателство с европейското, като изпълни директивите на Европейския съюз в частта им за категоризиране на предприятията, респективно на малките и средните предприятия, създава чувството, но само чувството, че цели насърчаване на предприемчивостта в страната.
Защо твърдя, че това е само чувство и защо се съгласявам с онези оценки, които бяха направени на правителствения законопроект, че той може би с гръмкото название насърчаване на предприемачеството цели да създаде само представата за това, че се вземат някакви мерки в посока наистина предприемчивите в България да бъдат подпомогнати с една ефективна държавна политика.
Искам да обърна внимание на чл. 13, в който е записано недвусмислено, че създаването на малки и средни предприятия се насърчава (пропускам условията, защото след това ще ги коментирам) чрез създаване на благоприятна среда, създаване на подходящи условия, гарантиране на част от кредитния риск, разработването и реализиране на програма за малки и средни предприятия и т.н. Въобще все държавни ангажименти, които се поемат в този закон. В същото време обаче в текста на чл. 13, ал. 1, ясно е казано, че това ще стане само и единствено чрез и при условия по реда и критериите на Закона за държавните помощи и правилник за прилагането му. Знаем, че регламентацията, такава каквато тя беше приета и е нормално да бъде така, рязко ограничава възможностите за каквото и да е финансиране, подпомагане на предприемчивостта. Така че аз твърдя, че декларацията, че този закон ще бъде Закон за насърчаване на предприемачеството е просто куха. Държавната политика може да се реализира само и единствено, ако ние имаме достатъчно възможности и достатъчно фокусирана политика. Обръщам внимание, че в областта например на текстилната индустрия, един безспорен приоритет за България, поне такъв се очерта в момента, работят около 300 хил. работници и няма никаква политика. Те са затруднени, понеже работят на ишлеме, основно от действия на държавни органи. Там е истинският проблем. Затова ако ние казваме, че този Закон е за насърчаване на предприемчивостта, безспорно трябва да определим и приоритетите за българската икономика.
Преди мен съвсем справедливо се говори за големия проблем на една отворена и малка икономика, какъвто е дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Къде са тук мерките по приоритети, по отрасли, където ние ще успеем да направим нещо конкретно и ясно? Иначе този закон става една политическа декларация без какъвто и да е финансов и организационен ресурс за реализиране на политика, от която нямат никаква полза българските малки и средни предприемачи. А в този случай, след като приемаме и европейските критерии, почти всички 100 предприятия ще бъдат извън списъка на малките и средни предприятия.
Затова аз ви предлагам да приемем закона на нашия колега Йордан Нихризов, който предлага създаване на фонд. Само тогава българските предприемачи ще повярват, че политиката ще има и необходимия ресурс, и необходимия фокус, за да се почувстват те първо насърчени, а след това, разбира се, и техният бизнес да бъде успешен. Защото с политическа декларация наистина можем да ги насърчим, но трябва да има ясен регламент за мерки, които да доведат до това тези предприятия да бъдат конкурентни. Защото само създаването, както е записано в чл. 13, нищо не означава, те просто могат да бъдат създадени и да бъдат неефективни, губещи и да фалират веднага след своето създаване.
Затова аз лично считам, че освен тези текстове, които хармонизират българското законодателство с европейското, които безспорно трябва да бъдат подкрепени, останалата част на Закона за насърчаване на предприемчивостта, както ще се казва Законът за малките и средни предприятия, просто е безполезна без приемането на законопроекта, който е предложил колегата Нихризов.
Затова аз ви предлагам и това ще определи моето гласуване, първо да гласуваме законопроекта на колегата Нихризов и, ако той бъде приет, то тогава вече ще могат да се реализират и част от добрите намерения, записани в законопроекта на правителството. Разбира се, това вероятно ще определи и поведението на повечето колеги, тъй като пак в този чл. 13, ал. 1, т. 3 е казано: “Гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставени целево на малки и средни предприятия”. Знаем, че целево кредити на малки и средни предприятия се отпускат от Насърчителна банка, която е създадена за тази цел. Само тогава тези мерки, които вие сте записали, биха били ефективни.
Затова, уважаеми господин председателю, аз Ви предлагам, когато подлагате на гласуване, първо да подложите да гласуваме законопроекта на колегата Нихризов и след това правителственият законопроект. Ако се приеме законопроекта на колегата Нихризов, призовавам всички колеги тогава да подкрепим и правителствения. Но ако не се приеме, той ще бъде само куха конструкция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Николов, съгласно правилника и установената практика, постъпилите законопроекти на първо четене се гласуват аналогично в съответствие с датата на тяхното постъпване. В случая законопроектът на господин Нихризов е постъпил по-напред от този на правителството, така че той ще бъде поставен на гласуване първи.
Има думата за изказване народният представител Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност аз искам да мотивирам решението на комисията за отхвърлянето, тоест за неприемането, на законопроекта на господин Нихризов. Този законопроект поставя един фундаментален въпрос – как държавата да подкрепя бизнеса. Аз лично смятам, че законопроектът на господин Нихризов, несъмнено, ръководен от най-добри и благородни намерения, обаче възпроизвежда компрометирани схеми за насърчаване на бизнеса, които изключително рязко, бих казал, увеличават риска парите на данъкоплатеца да бъдат изхарчени без резултат и да потънат в пясъка. Ето, това е проблемът.
Винаги, когато се създават фондове за сметка на държавни или други публични пари, основният проблем, основният риск е как тези пари да бъдат харчени ефективно. Практиката е показала, че най-неудачният начин да се създават такива форми за насърчаване на бизнеса е, когато направиш един паричен фонд и при неясни правила дадеш право на един кръг от чиновници, пък били те много високопоставени, да раздават тези средства. Тогава, веднага искам да ви кажа, че и практиката в България го доказа – да не споменавам за печално известния т.нар. Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), благодарение на който милиони долари тогава, не говоря за левове, буквално потънаха в пясъка. По-точно не в пясъка.
Когато се харчат такива пари, уважаеми колеги, почти сигурно е, че те се утаяват в джобовете на политически приятели или на тясно свързани с хората, които раздават парите, лица и няма достатъчно механизми те да бъдат предотвратени.
Кои са недостатъците на проекта на господин Нихризов? Когато става дума за гаранционни схеми, първият проблем, който трябва да се реши, е проблемът за кредитния риск. Тук и дума не става за това как ще се оценява кредитния риск при издаваните гаранции. И дума не става за това. В края на краищата този фонд е една квазибанка, само че именно квазибанка, управлявана от чиновници. Аз питам каква е гаранцията, че след като се създаде този фонд, разбира се с добри намерения, но механизмът е такъв, че всъщност той заработва след като държавата му даде 26 млн., каква е гаранцията, че няма да почнат опашки от близки, приятели, познати, силни на деня, които ще упражняват невероятен натиск да бъдат издавани гаранции на близки на тях лица? Няма никаква гаранция. Така ще се случи. Аз просто ви гарантирам. Практиката го е показала и го е доказала.
Така че, колеги, когато се опитваме да насърчаваме бизнеса, нека да го правим по един пазарен начин, а не да го правим по чиновнически, по бюрократичен начин, където всъщност отваряме широко вратата за безотчетно харчене на пари на данъкоплатеца и за възпроизвеждане на клиентелизма.
Това е причината, поради която аз смятам, въпреки добрите намерения, че предлаганата схема не е добра, не може да обслужи добрата цел за насърчаване на бизнеса и по тази причина в Комисията по икономическата политика този законопроект не беше подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз на няколко пъти обяснявах и тук, от тази трибуна, обясних, че в случая не става въпрос за банкова институция, а става въпрос за фонд, който гарантира част от риска. Самият Вие сте вносител на един законопроект, който сигурно ще се появи след няколко седмици, защото беше в програмата, в който също предвиждате държавна гаранция върху частна финансова институция и тогава считахте, че това нещо е напълно нормално. Този закон беше приет на извънредно заседание на 29 май, при доста голямо отсъствие на част от Комисията по икономическа политика и на доста възражения от мнозинството. Тук действително, господин Димитров, не може да става дума за далавера, защото става въпрос за управление, което е смесено с участие на държавата и с представители на работодателските организации, което е записано. При това, когато се гарантира риска, обикновено кредитоискателят започва да плаща в началото. В закона се говори, че той трябва да е осигурил стоте процента и се говори, че единствено този фонд ще гарантира исканата му от финансовата му институция – банката, гаранция над стоте процента, при това не се казва, че това ще бъде изцяло. Значи достигането до елемента, в който този фонд ще бъде източен, е твърде далечна химера, за разлика от случаите в закона, които Вие предложихте като съща идея, където спокойно може да фалира частната финансова институция и тя да си дръпне десетте милиона от държавата, тъй като и там имаше 50 млн. гаранционен фонд, но вече по една друга схема.
Уважаеми господин Димитров, аз считам, че в този законопроект, който предлагам, далаверата просто не може да съществува, защото тук има смесване на две неща – желанието да се помогне на държавата и участието на самите хора в държавата, които желаят тази помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – народният представител Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, господин Димитров! Проблемът е, че законопроектът, внесен от Министерския съвет, не решава въпросите около легитимното финансово подпомагане, не административното, не бюрократичното вмешателство, което е сърцевината на всяка политика за оказване на съдействие на малкия и средния бизнес. Вие самият отчитате, че в законопроекта на господин Нихризов се съдържат такива предложения, които обаче вие считате за недокрай издържани и създаващи обратни възможности.
Може би, господин председателю, и към господин Димитров се обръщам, че все пак е целесъобразно да преценим внимателно не може ли в един доработен вид предложенията в законопроекта на господин Нихризов да бъдат инкорпорирани в окончателния законопроект, като между двете четения се направи съвместно обсъждане, ако щете, на двете комисии – на Икономическата и Бюджетната, и се прецени докъде и как е целесъобразно да се вградят финансово-икономически инструменти, които да направят закона пълноценен, а не декларативен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Апропо, Вие сте прав, защото този законопроект е раздаден и на Комисията по бюджет и финанси. Но тъй като тя не е водеща, няма становище на тази комисия.
За трета реплика думата има народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие сте против идеята на господин Нихризов за създаване на фонд, но проблемът, господин Димитров, е, че в законопроекта, който Вие подкрепяте като председател на Икономическата комисия, този въпрос също фигурира като намерение, макар и под друга форма, но не го решава, защото просто не е разписан.
Моля ви да обърнете внимание на стр. 7 от доклада, който сте представили, става въпрос за Глава четвърта “Финансиране”, където се казва, цитирам:
“Държавата може да подпомага дейностите по насърчаване на предприемачеството в рамките на бюджета на Министерството на икономиката със средства за:
1. финансиране на новосъздадени малки и средни предприятия.”
Вие казвате, че един приятелски кръг около едно правителство по идеята на господин Нихризов може да продължи с клиентилизма. А как е разписано тук, където става въпрос за финансиране на новосъздадени или действащи малки и средни предприятия? Проблемът е, че тази идея също не може да се подкрепи, става въпрос за законопроекта на Министерския съвет, тя просто липсва като развита идея. Но иначе, щом става въпрос за финансиране на новосъздадени и действащи малки и средни предприятия, финансирането как ще стане? С пари от бюджета на Министерството на икономиката. Къде е механизмът, господин Димитров? И как Вие всъщност ще се защитите от този клиентилизъм, че примерно ваши близки предприятия или познати на госпожа Шулева няма да отидат на опашка пред нея и да си вземат парите? Проблемът в тази си част като философия съществува и в двата законопроекта. Аз не разбирам защо Вие подкрепяте министерския законопроект, който освен тази слабост, разбира се, е пълен и с други негативи, за които, ако ми даде думата господин председателя, ще говоря след малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Само искам да кажа, господин Нихризов, че участието на работодателски организации и на представители не е никаква гаранция. Става дума дали харчиш свои пари или пари на данъкоплатеца. Практиката ясно е показала не само в България, а бих казал няколко столетия дори, когато харчиш пари на данъкоплатеца, ги харчиш безотговорно и по-лесно, а когато харчиш свои пари, внимаваш много. Точно по тази причина тези схеми не са добри. Аз съм категоричен противник на тези схеми.
Що се отнася до репликата на господин Жотев. Господин Жотев, това са няколко разпоредби от този законопроект. Аз лично смятам, не съм привърженик на подобни форми на финансиране, да внеса предложение за отпадане на тези текстове. Имате предвид чл. 26а – финансиране на новосъздадени малки и средни предприятия. Аз също смятам, че това наистина е недостатък на правителствения законопроект, който обаче може да бъде отстранен. Наистина създаването на неясни разпоредби относно форми на държавна помощ, извън допустимите съгласно Закона за държавните помощи, създават наистина такъв привкус. Не мога да кажа, че аз тук също съм доволен от тези разпоредби на законопроекта.
Що се отнася до споменаването на законопроекта за рисково финансиране в малки и средни предприятия, мисля, че тази дискусия предстои. Уважаеми колеги, механизмът там е съвсем друг. Той е пазарен механизъм. Обърнете внимание, не чиновнически, а пазарен механизъм за насърчаване на малките и средни предприятия и той се прилага напълно успешно в страната с най-развита пазарна икономика в света Съединените американски щати, откъдето е заимстван този механизъм.
Така че това не е измислена схема, за да облагодетелства приятели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заместник-министърът на икономиката господин Първанов има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за възможността да защитя от тази трибуна законопроекта, който е внесен от името на правителството, и по-възможност да отговоря на някои от поставените въпроси и направените забележки. Искам да кажа, че ние с моите колеги внимателно си водихме бележки и много внимателно ще анализираме всички направени препоръки.
Настоящият законопроект за малките и средни предприятия е част от нашия цялостен проект от нормативни мерки, който цели подобряване на бизнес средата, постигане на по-високи нива на икономическия ръст и повишаване главно конкурентоспособността на българската икономика.
Защо предлагаме промените в закона за малките и средни предприятия? По наша преценка сега действащият закон не осигури достатъчно ефективни инструменти и адекватна институционална структура за подкрепа на малкия и среден бизнес. С предложения проект ние целим да постигнем промяна главно в подхода, като във фокуса на политиката и нейното изпълнение застане самият бизнес, а не администрацията. Една от важните промени, които предлагаме, е разширяване предмета на регулиране и той беше коментиран като едно от достойнствата на нашия проект. Разбира се, това може да се тълкува и в негативна светлина. Предвижда се законът да регламентира насърчаване на предприемачеството въобще и в тази връзка предлагаме промяна в наименованието му и тази промяна не е само формална.
Предлаганите изменения са основно в две насоки – функционални и структурни. С предвиденото изменение в чл. 3 се въвеждат финансови прагове за определяне на предприятията като малки и средни и изискванията за численост на персонала на средните предприятия. Измененията са съобразно препоръка на Европейската комисия относно дефиницията за малки и средни предприятия. Както знаете, предстои още една адаптация към по-високите европейски критерии и този междинен праг сме го възприели, независимо че не отговаря на мащабите на нашата страна като задължителен. Смятам, че по принцип сме прави.
Не се възприе подходът с настоящото изменение на закона да се въведе новата дефиниция за малки и средни предприятия, за която казах, тъй като новата дефиниция става задължителна за самите членки на Европейския съюз от 1 януари 2005 г. Предвидените в нея финансови критерии, както казах, са твърде високи за българската реалност. Вместо да концентрират усилията, те могат да изместят фокуса, като насочат стимулите не към тези, които най-много се нуждаят от тях, а именно малките и средни предприятия.
Новата дефиниция променя значението на критерия независимост на предприятието до степен, която на този етап би могла да затрудни прилагането на закона. Ефективното изпълнение на мерките изисква и адекватна административна структура. Ето защо в структурно отношение се предлага сливането на Агенцията за малки и средни предприятия и Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията в една Изпълнителна агенция за насърчаване на предприемачеството. Очевидно това цели повишаване конкурентоспособността на нашата икономика, доколкото тя е пряко отражение върху възможностите за износа.
Ясно се разграничава дейността по формиране на държавната политика за насърчаване на бизнеса от нейното провеждане. Предвижда се министърът на икономиката да разработва и определя държавната политика, която ние винаги сме твърдели, че е основна функция, като предлага на Министерския съвет два основни програмни документа – Национална стратегия за насърчаване на предприемачеството и годишни програми за прилагането й. Ние мислим, че няма нищо лошо в един такъв реален, конкретен и ефективен подход.
Провеждането на държавната политика обаче се възлага на изпълнителния директор на Агенцията за насърчаване на предприемачеството, както и на другите държавни органи, съобразно приетите програмни документи. Ето, по такъв начин ще отделим политиката от нейното изпълнение и ще създадем възможност за ефективна работа в една реална среда, когато и контролът е възможен, защото два различни органа изпълняват тези функции според своята същност.
По този начин агенцията се освобождава от несвойствените й функции по разработване на държавна политика в областта на предприемачеството, която не може да бъде различна от тази, която прилага изпълнителната власт, и, разбира се, Народното събрание. Това ще позволи прилагането на по-пълен обем услуги на едно място, тоест ние ще се доближим до принципа за обслужване на едно гише.
От обединяването на двете администрации ще бъдат спестени както бюджетни средства, така и разходи на фирмите, ползващи публични услуги. Една от основните цели на промените е да подобри административното обслужване. Затова в новия закон се предвижда изграждането на офиси на агенцията на териториален принцип. Това ще доближи услугите до потребителите и ще ги направи по-достъпни и по-адаптивни към индивидуалните нужди на всяко предприятие, на всеки потребител на тези специфични и нужни услуги, които отиват на място.
Много важна стъпка към реформиране на механизма за предоставяне на публични услуги въобще е предвидената възможност сдруженията на бизнеса да участват пряко в изпълнението на политиката. Това е нашето мнение по въпроса.
Проектът дава възможност за съвместно осъществяване на мерки по насърчаване на предприемачеството между държавата и неправителствените организации. Мерките ще бъдат предоставени при съвместно финансиране от страна на държавата и тези организации, което е един съвременен подход. Предвижда се Министерският съвет да приеме критерии и стандарти както за качеството на осъществяваните дейности и на размерите на бюджетно финансиране, така и на самите организации, които ще могат да участват. Неправителствените организации ще участват при осъществяване на мерките за насърчаване на предприемачеството при условията на доброволност и състезателност и това е отговорът на част от въпросите или съображенията, които бяха изказвани от вас. Редът за провеждане на конкурс ще бъде определен с акт на Министерския съвет.
Разширяват се и функциите, и представителството на Консултативния съвет, който е съвещателен орган към министъра на икономиката. Основните му функции ще бъдат свързани с обсъждане на състоянието и политиката за насърчаване на предприемачеството, с предложения за подобряване на нормативната уредба в тази област и осъществяване на контрол по изпълнението на Националната стратегия и годишните програми, за които вече казах.
Уважаеми дами и господа народни представители! Насърчаването и подпомагането на малкия и средния бизнес е ясно формулиран в икономическата програма на правителството.
Вторият критерий, наред с функциониращата пазарна икономика, който Европейският съюз поставя пред българските фирми, е те да издържат на конкурентния натиск на единния европейски пазар. Повишаването на конкурентоспособността на предприятието и развитието на икономиката ни както по отношение на присъединяването към европейските структури, така и в контекста на съвременния глобален икономически ред е възможно единствено чрез прилагането на модерна и ефективна икономическа политика. Част от тази политика са и мерките и инструментите за подпомагане на малките и средни предприятия, визирани в разглеждания законопроект, а именно:
- изграждане на предприемаческа култура в българското общество и създаване на позитивен образ на предприемачеството, подпомагане проучванията на обществеността на нови бизнес идеи;
- осигуряване на подкрепа на новосъздадените малки и средни предприятия с висок потенциал за растеж, включително прилагане на програми и схеми за облекчен достъп до финансиране;
В този смисъл се идентифицирам и с изказаните съображения и принципи относно пазарния механизъм за финансиране, защото именно той е действащият в момента и реално функциониращият в световната икономика и би трябвало да помогне и при нас.
- стимулиране въвеждането на технологии и иновации от малките и средни предприятия;
- изграждане на технологични паркове и инкубатори за развитието им;
- изготвяне на методология и провеждането на обучение за оптимално използване на целевите средства за малки и средни предприятия в предприсъединителните структурни фондове и програмите на Европейския съюз и създаване на административен капацитет за нейното прилагане;
- подпомагане на експорта на предприятията чрез повишаване на външнотърговската култура на персонала, осигуряване на информационно и консултантско обслужване, организиране участието в търговски панаири, изложби и т.н. – мерки и инструменти, които са предвидени в предложения законопроект.
Механизмът за предоставяне на така предвидените мерки ще бъдат годишните програми за изпълнение на стратегията за насърчаване на предприемачеството, които, както вече отбелязах, ще се приемат от Министерския съвет. Мерките, залегнали в закона, могат ефективно да допринесат и за осъществяване на целите на Закона за регионалното развитие, а именно постигане на балансирано икономическо развитие на отделните региони в страната.
Уважаеми дами и господа, надяваме се, че приложените законови промени ще осигурят необходимата подкрепа на бизнеса в България, за да може той да отговори на завишените изисквания за конкурентоспособност и развитие в условията на единния европейски пазар. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Господин председател, позволявам си в началото да върна дискусията към дупликата на господин Валери Димитров по репликата, която аз направих за чл. 26а, ал. 1 на стр. 7 от доклада.
Радвам се, че господин Димитров прие възражението ми, че законопроектът на Министерския съвет не урежда по подходящ начин и не заслужава да бъде подкрепена идеята да се осигури финансиране за новосъздадени малки и средни предприятия. Господин Димитров потвърди, че той като председател на комисията вероятно ще направи предложение за оттегляне.
Но моля да се отбележи в протокола, господин председател, че този проблем не фигурира в доклада на Комисията по икономическата политика и, според мен, следователно, той по някакъв начин изменя или допълва по-скоро този доклад, като внася една допълнителна негативна оценка върху представения от Министерския съвет законопроект.
Това е първата ми забележка по законопроекта. Излагам я на първо място, защото според мен логично е да свържа дупликата на господин Валери Димитров с тази част от моите възражения по законопроекта на Министерския съвет.
На второ място се връщам по същество към един сериозен концептуален проблем на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Господин заместник-министър Първанов, позволявам си да не се съглася с Вас. По-скоро не споделям Вашата надежда, че законопроектът, който сте подготвили, ще подобри и ще помогне на бизнеса в България. Моето мнение е, че вие сте подготвили законопроект, който отива в обратната посока в сравнение със Закона за малките и средните предприятия, който в момента действа.
Става дума за дискусията за определението, за дефиницията на това: що е "малко и средно предприятие". Очевидно е, че България след време, когато стане член на Европейския съюз, ще приеме директивата за това: що е "микропредприятие", що е "малко предприятие", що е "средно предприятие". Това ще стане след време, нека не обсъждаме кога ще стане. Въпросът е следният. Господин Папаризов каза, че 98% от предприятията по новия текст ще станат малки и средни предприятия. Не е вярно, господин Папаризов. В момента по действащия закон, който е с многократно по-ниски прагове, 99 на сто от българските предприятия попадат под дефиницията "малко и средно предприятие".
Следователно, преди да приемем дефиницията на Европейския съюз, ние трябва да помогнем на българския прохождащ малък и среден бизнес да получи подкрепа. Но тя по никакъв начин не може да бъде регламентирана законово, ако ние се придържаме било изцяло, било в голяма степен към дефиницията на Европейския съюз. Защото нашите предприятия ще станат микро-, малки и средни предприятия след време. Сега те не са конкурентни на европейските си партньори, на европейските си противници, което е нормално. Ние трябва имаме закон, който наистина да помага на малките и на средните предприятия. Но тези малки и средни предприятия в България са различни от малките и средните предприятия в Европейския съюз и по света, където има изградена пазарна икономика. Затова този закон трябваше да реши нерешените проблеми в съществуващия закон, а именно, че 99% от предприятията в действащия закон са малки и средни. Този закон трябва да отиде в обратната посока – да помогне на бизнесмена, на човека, който се е оказал безработен и има 5-10 хил. лв. спестявания за целия си живот, за себе си и цялото си семейство, да го научим как се прави бизнес, държавата да му помогне. Ако реши, да му помогне с финансирането, за което аз имам определени възражения. Но да му помогне със съвети, да по препрати към консултантски фирми, държавата да плати част от средствата на тези консултантски фирми или изцяло да им плати. Но не държавата да осигурява тези консултантски услуги, което е следващият проблем на този законопроект, господин Първанов. Не държавата, не държавата трябва да организира 28 или колкото искате клонове на агенцията, която възнамерявате да създадете. Не, това е погрешно. В България вече от пет, шест, ако не и повече години съществува консултантски бизнес, който се занимава точно с това. Създавайки регионални клонове на вашата Агенция за насърчаване на предприятията, вие изяждате хляба на действащия частен бизнес в областта на консултантските услуги. Защо? Защото, на следващо място, този законопроект мирише, дъха на намеса на държавата. Обърнете внимание на колко места министърът на икономиката трябва да прави нещо. Обърнете внимание в целия законопроект. Защо е необходимо, примерно да се пише, че "министърът на икономиката участва по право в консултативния съвет"? След като нещо е записано в закон, как да е другояче, освен "по право"? Както го напишем, така. Защо се пише изразът "по право"? Защо изпълнителният директор на Агенцията за насърчаване на предприемачеството трябва също по право да бъде такъв член? И как иначе, след като сме го записали в закона? Ами, по право ще е, няма да е по криво!
На следващо място, тук има един проблем, който според мен дъха на лобизъм в лошия смисъл на думата. Става въпрос за чл. 4 от действащия закон, който се отменя. Това е предложението в законопроекта на Министерския съвет. Това означава, че част от финансовите дружества ще станат малки и средни предприятия. Кому е необходимо това? Навсякъде по света държавата подпомага микро-, малките и средните предприятия в реалния сектор. Има ли някой, който да не знае какво значи "реален сектор"? Това са строителство, промишленост, селско стопанство и т.н., това е реалният сектор. Според мен това не е направено случайно. Според мен тук има лобиране, за да могат малки финансови фирми да влязат и да ползват привилегии. И след като няма механизъм, по който да има прозрачност за финансирането, което държавата ще осигури – става въпрос за чл. 26а, с който господин Димитров може би няма да е съгласен. От друга страна, господин заместник-министърът току-що каза и потвърди в своето обръщение, че се надява това да стане. Следователно тук двете страни, от един отбор различните играчи си подават различни по големина топки. Това не е приемливо.
Категорично възразявам срещу това чл. 4 да отпадне. Нека да подкрепяме реалния сектор, а не приятели във финансовия сектор. И финансовите къщи ли ще подпомагате? Някои от тях са малки. Ще подпомагате и валутните бюра ли? Ами, какво е това? Това вече е груб клиентелизъм. Как може такова нещо?
Стана въпрос за променените прагове, за променените правила. Според мен в закона трябва да се предвиди, че ще има някакъв преходен период и тогава да приемем дефиницията на Европейския съюз. Сега този законопроект трябва да се отхвърли, да се направи точен акцент върху малките и средните предприятия и държавата да се концентрира наистина върху малки по балансова стойност предприятия, с малко на брой работни места и т.н. Това е пътят, за да помогнем на малките и средните предприятия. Другото е държавата просто да си върши работата. Казва, че ще подкрепя бизнеса. А бизнесът на заседанието на Комисията по икономическата политика стана и каза: "Моля ви, не ни режете хляба. Защо започвате да правите консултантска дейност?". Това казаха представителите на бизнеса, който вече от няколко години с това си вади хляба. Господин Димитров и всички останали членове на Комисията по икономическата политика могат да го потвърдят.
На следващо място, аз не подкрепям идеята за създаване на Агенция за насърчаване на предприемачеството. Не вярвам, че Европейският съюз ще се съгласи лесно с това да отпадне Агенцията за малките и средните предприятия. Аз по никакъв начин не мога да отправя суперлативи за дейността й. Когато бях министър, я критикувах и се опитвах да съдействам директорът на агенцията да си върши по-добре работата. Но самият факт, че ние махаме агенцията, самият факт, че тя отпада от закона, не е добър сигнал, който ние отправяме към хората, които следят развитието на България. Съчетано с увеличаването на прага, на балансовата стойност, ние говорим тук за 78 млн. лв. – това всъщност показва, че ние се опитваме да слагаме в едно две различни неща. Защо не подобрим дейността на агенцията – става въпрос за Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията. Това е механично пришиване дейността на две агенции. Ако желаете да разрешите някакъв кадрови проблем, намерете начин да уволните сега действащия директор на Агенцията за насърчаване на търговията и назначете свой човек. Има хиляди процедурни хватки, знаете ги по-добре от нас, които досега управлявахме.
Последният ми въпрос, последната ми забележка е на с. 6. Става въпрос за § 13, където чл. 13, т. 1 се изменя така: "Гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставени целево на малки и средни предприятия". Този въпрос свързвам с вече коментирания чл. 26а, който не е разписан в дълбочина. Не е ясно каква част от кредитния риск ще се гарантира и по какъв механизъм. Аз изразявам опасението, че когато с някакъв устройствен правилник, с някакъв правилник се реши този въпрос, за да се изпълни нормата на закона, ще се отиде към онези идеи за създаване на гаранционни фондове или някаква друга подобна схема, която на практика приравнява двата законопроекта като концепция по този проблем. И аз не виждам никакво основание да се подкрепи законопроектът на Министерския съвет.
Следователно, този законопроект концептуално е погрешен, аз не мога да го подкрепя и ще гласувам против него. Но призовавам икономистите и хората, които все пак държат в България да има малък и среден бизнес, защото той е гръбнакът на средната класа в България, също да не го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Позволявам си да направя реплика, защото според мен въпросът е основен за разбирането на предмета на закона и за какво говорим. Става дума какво са малки и средни предприятия. Господин Жотев постави нещата така: в Европейския съюз те са със тези параметри, защото там има изградена пазарна икономика. Не това е въпросът, господин Жотев, а в обема на пазара, в размера на пазара. Те са малки и средни в контекста на един 350-милионен пазар, единния европейски пазар на потребителите. Вярно е, че има разлика в степента на изграденост на пазарната икономика, но дори да сме като конкурентност на европейско равнище, ако не сме в единния пазар нашите малки и средни предприятия пак ще са си малки и средни в параметрите на българския пазар.
И когато търсим онова, което Вие казвате, с което аз съм съгласен по принцип, че ние трябва сега да редуцираме, а не да разширяваме и при всички случаи да извадим финансовите предприятия, защото това е кръгло недоразумение, трябва да имаме някакъв ориентир все пак кое е малко и кое е средно. Малкото и средно предприятие в контекста на нашия пазар, който е 7 или 8 милиона потребители, очевидно не всички са активни потребители, да вземем пропорцията към 350 и да намерим дефиницията, която важи за нас и да подкрепяме онова, за което Вие говорите – онзи, който тръгва, и онзи, който няма друга възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика – господин Валери Димитров. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Жотев, да, аз имам сериозни резерви към разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1, но това е една разпоредба в закона, тъй като смятам, че тя може да бъде прецизирана, в този вид е наистина неприемлива. Но това е проблем, който може да бъде решен с промени между първо и второ четене. Това обаче не означава, че целият законопроект трябва да бъде отречен.
Категорично не съм съгласен, че законопроектът на правителството трябва да бъде отхвърлен, тъй като в него има много добри неща. Аз не мога да се съглася с вас, например, че, виждате ли, държавата е унищожавала консултантския бизнес. Няма нищо лошо в това държавата да осигурява безплатни информационни услуги и да помага на малкия бизнес. Именно той е затруднен да ползва пазара на тези услуги поради недостиг на средства.
Аз дълбоко се съмнявам, че ако ние прибегнем към такива схеми на поемане на разходи, практически държавата да финансира консултантски фирми, за да осигуряват едва ли не ниско платени или безплатни услуги на прохождащи предприемачи, това също може да се изроди в определена форма на източване на публични пари. Така че, според мен държавата не е конкурентна на пазара на консултантски услуги, когато подкрепя такъв бизнес.
Моето мнение е, че именно тук държавата може много да помогне, защото малкият бизнес не разполага с добра информация. И той се нуждае именно от тази дейност на държавата.
Така че, уважаеми колеги, заради една или друга не особено съвършена разпоредба на закона, ние по никакъв начин не бива да отричаме неговата логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. За дуплика има думата народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, според мен репликата на господин Пирински изцяло не покрива предписаното в нашия правилник като дефиниция на реплика, защото в голямата си част той се солидаризира с това, което аз казах. Но според мен няма лошо. Единственото, с което мога да реагирам на господин Пирински е това, че е вярно, че пазарът от 350 млн. потребители, съотнесен към нашия 8-милионен пазар, е нещо съвършено различно, но ние тук, ако не дай Боже се приеме на първо четене този законопроект, трябва да отидем в другата посока, не в увеличаване на балансовата стойност на активите, не в увеличаване на проектите персонал, които работят в едно малко предприятие, а в обратната посока, в намаляване на тези стойности.
Господин Димитров, според мен Вие всъщност смесихте консултантски и информационни услуги. Аз защитавам идеята Агенцията за малки и средни предприятия или новата ви идея за друг вид агенция, да осигурява информационни услуги. Те са в едно изречение в този законопроект, който предлага Министерския съвет. Но става въпрос за различни неща. Консултантските услуги на високо качество не могат да се предлагат от държавни служители. Защото един добър консултант няма да отиде за една, каквато и да е висока заплата, във Вашата агенция. Ако той е добър консултант и знае как се прави бизнес проект, той трябва да е луд, извинявайте за израза, да работи в държавна структура, а не да си отвори частно консултантско бюро и да бъде консултант в някаква международна структура, та била и в България. Така че вие наистина ще изядете хляба на консултантите, които вече работят в България. И те не са само български фирми. Всички големи международни одиторски фирми имат консултантски отдели, знаете много добре. Тук има ваши депутати, които са работили в такива фирми и знаят много добре, че предлагат отлично качество на консултантски услуги по стандартите, приети в целия свят. И това съвсем не са единствените проблеми на законопроекта, който предлага Министерския съвет, за голямо съжаление.
Така че аз казах поне 5 – 6 възражения и само ограничението във времето ми пречи да продължа да говоря. Не искам да отегчавам аудиторията. Този законопроект като концепция, като философия е слаб и затова според мен не бива да бъде подкрепен и аз ще гласувам против него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински, имате думата за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, процедурният ми въпрос е по чл. 46, ал. 1, която предвижда, че народният представител има право на реплика.
Възразявам по силата на чл. 42, ал. 2 срещу интерпретацията на господин Жотев що е реплика. Защото аз, господин Жотев, в чл. 46, ал. 2 е казано, че репликата е кратко възражение по съществото на приключилото изказване. Аз възразих по Вашето разбиране кой е критерият за малко и средно предприятие. Ако не разбирате, че това е съществото на Вашето изказване, не разбирате за какво сте говорили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, имате основание, съгласно правилника.
Има ли други изказвания?
Господин Нихризов, искате думата за изказване ли?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тъй като до почивката остават три минути, а вероятно Вашето изказване ще бъде по-същество и фундаментално, ще остане за след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, за процедурно предложение има думата народният представител Константин Пенчев.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение настоящото заседание на парламента, досежно изказването на господин президента, да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има предложение за пряко предаване на обръщението на президента на Република България към Народното събрание.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 157, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля да бъдат включени камерите на националната телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес се навършват две години от встъпването в длъжност на президента на Република България господин Георги Първанов и по този повод той ще направи обръщение към Народното събрание.
Заповядайте, господин президент.
ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече стана ясно, по повод на изтеклите две години от встъпването ми в длъжност бих искал да се възползвам от конституционното право и да направя своето обръщение към парламента по някои актуални проблеми, по въпроси на стратегическото ни развитие, да изразя и да аргументирам своята позиция по основни факти, явления и процеси, не толкова заради това, което остава в миналото, колкото с поглед напред към това, което ни предстои.
През изминалия период съм се старал да изразявам ясно и недвусмислено своята позиция по всички въпроси и сега нямам намерение да я преповтарям. Който желае, впрочем, да си опресни информацията, може да го направи с онова, което има в президентския сайт.
На границата между старата и новата година българското общество преживя няколко тежки инцидента, които болезнено възродиха много въпроси, най-важните от които са част от двете взаимно свързани теми – за сигурността и държавността. За ролята и мястото на държавата, на съставляващите я институции и координацията между тях, за отговорността в гарантирането на ред и стабилност, за сигурността на страната и на всеки български гражданин, независимо къде се намира той – у дома, на улицата, в предприятието, на гурбет или като участващ във военна мисия.
Въпросът за отговорността на институциите и политиците не се изчерпва със закъснели и безплодни заседания на една или друга комисия. Надявам се за тези малко повече от три седмици, в които броим, за да не кажа, че цепим секундите за реакция на нашите бойци и командири в Кербала, да сме разбрали, уважаеми госпожи и господа, че успехът на мисията ни в Ирак, в т.ч. и особено опазването на живота и здравето на нашите бойци, не може да бъде дело само на военното командване. Нещата далеч не се свеждат само до технологията на укрепването на лагера, в който е бил настанен батальонът. Успехът ни в Ирак е преди всичко проблем, задача на българската политика и дипломация.
В тази връзка предлагам на вашето внимание един условен, т.е. отворен пакет от политически и дипломатически задачи, които стоят неотложно на нашето внимание. Преди това, разбира се, бих искал за пореден път да подчертая, че в дипломатически план беше важно, след трагедията от миналата година, да потвърдим, че не може да има връщане назад, че България ще продължи да бъде солидарен член на международната антитерористична коалиция.
Вече заявих и тук, пред народните представители, искам да потвърдя, че като върховен главнокомандващ не мога да се съглася с идеята при първите възникнали проблеми българските бойци да бъдат накарани да обърнат гръб на противника. Ирак е едно от бойните полета срещу международния тероризъм и отстъплението от този фронт, освен всичко друго, може да означава, че той ще бъде пренесен и в Европа, и в други страни от демократичната общност. Ние и в бъдеще ще поемаме подобни ангажименти.
Убеден съм обаче, това е първото, което искам да поставя на вашето внимание, че е време за една конструктивна, експертно аргументирана дискусия в парламента, който взима тези решения, за това какъв е възможният праг на българското участие в подобни мисии.
Второ, необходим е преглед, на основата на който да се направят промени в законовата, в нормативната база, върху която действат нашите мисии в чужбина. Сега, без излишно протакане.
Трето, трябва да бъде решен въпросът за целево, извън бюджета на Министерството на отбраната, финансиране на тези мисии и това е една постановка, която виждам, че се възприема консенсусно от всички парламентарно представени сили и институции. Ние оценяваме високо взаимодействието със съюзниците в зоната за отговорност. Това е взаимна оценка. Това взаимодействие ще бъде съхранявано и развивано и занапред. Именно заради доброто бъдеще на отношенията, ние трябва да поставим някои въпроси, които са свързани с предпоставките за успеха на мисията на нашите бойци.
Първо, да поставим още по-настойчиво пред нашите партньори въпроса за допълнително военно присъствие на още един съюзнически батальон, заедно с българския контингент. Става дума за Кербала.

Второ, България трябва да обоснове виждането за ускоряване процеса на демократизация, на формиране на новите демократично избрани институции на Ирак.
Трето, нашата дипломация, макар и вече не като член на Съвета за сигурност, трябва да активизира дейността си за връщането на ООН в Ирак и за по-плътното ангажиране на организацията с възстановяването на страната.
Четвърто, вече като член на НАТО, което е въпрос на седмици, не повече от месец, трябва да настояваме да бъде взето решение за ангажирането на Алианса със стабилизиращата мисия в Ирак.
И, пето, необходима ни е една много по-активна политика към арабските държави и като цяло към мюсюлманския свят. Във всеки случай искам да ви информирам, че това ще бъде един от акцентите в дейността на президентската институция през 2004 г.
На следващо място трябва да осъзнаем добре, че успехът на нашата мисия в Кербала е в пряка зависимост от съхраняването на социалния мир в областта, определена като зона за отговорност. От всички информации за ситуацията в района на Кербала, една от най-тревожните е за нарастващото социално напрежение. Това не може да бъде проблем само на военния губернатор, на командира на нашия батальон. Това е проблем на всички нас. И това трябваше да е ясно на онези, които на часа приеха идеята за участието ни в управлението на Кербала.
Това означава, че на политическо и на дипломатическо равнище в разговорите с нашите съюзници ние трябва да изясним какви са социалните рискове, за да бъде подготвен, нека така да го наречем, изпреварващ план за действие независимо дали става дума за снабдяването с хляб или с гориво.
Би било много добре, ако българското общество и държава дават системно своите знаци на съпричастност към населението в областта, например, чрез ангажименти към възстановяването и поддържането на различни социални обекти. Тук апелът ми е преди всичко към многобройните граждански структури, които имат добър опит в подобна дейност.
Уважаеми дами и господа, силна държава означава силна армия, модерна, боеспособна, армия, която да е в състояние да изпълнява конституционните си ангажименти по гарантиране на мира и военната сигурност на страната. Важно е наистина да разберем, че правим тази дълбока трансформация на Българската армия не само за да отговорим на външните критерии и стандарти, което е безусловно необходимо, а и за да имаме въоръжени сили способни да отстояват националния интерес, които да са в крак с тази истинска революция във военното дело през последните години.
Припомням, че Консултативния съвет по национална сигурност даде висока оценка за хода на военната реформа. Нашите партньори също смятат, че резултатите от реформата са наклонили везните в полза на членството ни в НАТО. Не бива да има главозамайване от подобни оценки, но и не бива да се подвеждаме по нихилистичните мнения за постигнатото. Смятам, че в плана на всички институции трябва да залегне ангажимента за приключване в периода около предстоящата среща на високо равнище на Алианса на актуализацията на Концепцията за национална сигурност и на военната доктрина. Повече не бива да бавим решаването на този въпрос. Необходими са промени, които да съответстват на пълноправното ни членство и да отразяват новите рискове за глобалната сигурност, включително и международния тероризъм.
Стратегическият преглед на отбраната, за чието провеждане е на лице политически консенсус, трябва да приключи в срок и да подготви задълбочена и ясно обоснована визия за развитието на отбраната и изграждането на въоръжените сили за периода до 2015 г., за изграждане на комплектовани, многостранно осигурени, гъвкави, мобилни формирования, оперативно съвместими с тези на съюзниците ни за модернизация на съществуващите и за купуване на нови образци въоръжения и техника – един проблем, който се актуализира в публичния дебат във връзка с въоръжението на нашите бойци в Кербала, за активизиране процеса на професионализация на Българската армия. Особено важно е трасформацията на нашите въоръжени сили да се синхронизира с тази, която протича в НАТО.
Специално внимание трябва да обърнем на въпроса за мотивацията – въпрос, който не се свежда единствено до реализирането на така необходимия пакет от социални решения за военнослужещите и за техните семейства.
Реформата не се изчерпва с покриването на формалните изисквания и критериите. Много важно е да се осмисли службата от всеки в Българската армия, да успеем да съхраним нейния висок боен дух.
В заключение по този въпрос още веднъж ще кажа, че аз поемам ангажимента заключителният документ – визията, за която стана дума, да бъде включена в дневния ред на Консултативния съвет по национална сигурност за обсъждане още през първите заседания на настоящата година.
Уважаеми госпожи и господа, престъпността продължава да е основен вътрешен риск за сигурността на страната, на българската държавност. Политическата воля в борбата с престъпността се проявява главно в две посоки – своевременното приемане на необходимото законодателство и безусловното му прилагане. Правителственото мнозинство търпи критики и в двете посоки, защото не може да има сериозно оправдание за забавянето на всички онези промени в законите, които бяха обосновавани многократно, включително и на последния парламентарен дебат.
Предложената от Министерството на вътрешните работи Национална стратегия за противодействие на престъпността професионално обобщава и подрежда отдавна предлагани и коментирани идеи. Надявам се във връзка с предстоящия дебат – виждам, че е включен в дневния ред на парламента, по стратегията, да бъде преодолян основният й дефект – липсата на контролни механизми, невъзможността да се проследи ефективността на предвидените мерки.
Дебатът, който ви предстои не снема необходимостта парламентът да се произнесе по някои настойчиво поставени законодателни предложения. Необходими са ни модерни Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс. Крещяща е необходимостта от уреждане на въпроса за управление в кризисни ситуации. Стои проблемът за нов Закон за специалните разузнавателни средства. Подчертавам още веднъж, че аз самият подкрепям идеята за Закон за конфискацията на имуществата придобити по незаконен начин.
Промените в законодателството са наложителни. Те трябва да се извършат във всеки момент, когато са налице променени реалности. Не виждам обаче такъв пропуск в законите, който да оправдава безсилието на компетентните държавни институции и органи по отношение на организираната престъпност.
Не може, уважаеми госпожи и господа, да се реализира реален успех в борбата с организирана престъпност, ако не постигнем успех в противодействието срещу корупцията. Именно корупцията е социалният феномен, който осигурява безнаказаност на бандитите.
Преди една година предложих създаването на нова структура в борбата с корупцията, равно отдалечена от институциите с гаранции за независимост от онези, които разследва. Службата би била опит да се подобри правната и институционалната рамка на борбата с корупцията като се търси специфично решение, което да отговоря на националните особености. Предимствата на новата служба бяха систематизирани от мен и публично защитени. Не искам да повтарям аргументите.
Продължавам да смятам, че борбата с корупцията с най-висшите представители на политическия и държавния елит трябва да се концентрира на едно място. Смятам, че това ще оптимизира ефективността й. Разбира се, тази идея може да бъде отклонена, но аз се надявам тогава да бъде предложена друга, която да е достатъчно работеща, във всеки случай по-работеща от досега съществуващите форми.
Миналата седмица, уважаеми дами и господа, обществото ни се развълнува от успеха на едно българско момиче – Наталия Митева от Русе – най-добрата студентка на Америка за миналата година. Надявам се да сме запомнили добре нейния отговор на въпроса какво й липсва в България – една уредена и здрава държава.
Уважаеми госпожи и господа, ако изминалата 2003 г. бе важна за хода на европейската и евроатлантическата ни интеграция, то 2004 г. ще бъде решаваща за успеха на дългогодишните ни усилия. След броени месеци ще бъдем член на НАТО. Утвърденият през декември график на преговорите дава шанс при максимална мобилизация да прекрачим прага на Европейския съюз през 2007 г. Вярвам, че всички добре разбираме колко важно е да запазим темповете, динамиката на преговорния процес, за да приключим преговорите в мандата в сегашния състав на Европейската комисия, дори до края на ирландското председателство. Потвърждаването на 2007 г. като крайна дата на членството ни в Европейския съюз на практика означава, че срокът за подготовката на България за членство е фиксиран на три години. Това е период, който ни дава шанс и ни задължава да европеизираме българската съдебна система, да хармонизираме българското право с европейското, да постигнем, както вече подчертах, трайни успехи в борбата срещу корупцията и престъпността, да подготвим по-добре българския бизнес, да укрепим българския етнополитически модел. Трите години разкриват пред България възможност да генерира по-голям ресурс за въвеждането на европейския социален модел, за по-голям капацитет при поемането на задълженията, произтичащи от бъдещото членство.
От всички въпроси, които съпътстват този финален етап, ще посоча няколко.
На първо място ще поставя необходимостта България да изпълни задълженията, поети в рамките на преговорите. Повечето от тях влизат в сила с датата на приемането на страната в Европейския съюз. Зад всяка договореност, зад всяка временно затворена врата стоят задължения за цели икономически отрасли в България, задължения, които ще се изпълняват от поколения българи. Проблемът е в това да не би след трите години до нашето членство някои от поетите задължения да останат на хартия и да предизвикат основателни критики сред нашите партньори. Специално искам да подчертая – членството в Европейския съюз не означава само права и ползи. В много отношения България ще трябва да споделя тежестите и общите отговорности, произтичащи от това членство.
На второ място ще посоча и ще подчертая разяснителната дейност за ефекта на поетите задължения върху процесите у нас. Това трябва да се превърне в първостепенен ангажимент на българското правителство и свързаните с преговорите институции. Преди няколко дни бе представена информационна система на Министерския съвет за поетите ангажименти в хода на преговорите. Макар и все още бедна откъм съдържание, аз вярвам, че информацията ще бъде полезна и гледам на нея като на необходима първа стъпка във вярната посока.
Ние трябва аргументирано и конкретно да обосновем пред българските граждани силата на европейската ни перспектива, дори да ги подготвим за предизвикателствата, изпитанията и проблемите. Нещо повече, хората не само трябва да бъдат информирани. Те трябва пряко и демократично да изразят своето мнение на съответен етап на евроинтеграцията. Смятам, че в самото навечерие на приемането ни в Европейския съюз, в България, подобно на други европейски страни, трябва да бъде проведен референдум. Обявено като политическо намерение сега, добре организирано и проведено непосредствено преди да прекрачим прага на Европейския съюз, такова допитване до народа ще мобилизира всички институции и ще мотивира реално хората. Защото не е достатъчно да свеждаме аргументацията си до постановката “Така искат от Брюксел”. Гражданите трябва да видят в този процес защитен и националният, и своят собствен личен интерес.
Ние най-сетне, уважаеми госпожи и господа, трябва да използваме лостовете на пряката демокрация. Основателни са критиките към политическата класа, че пренебрегва вече 13-14 години тази възможност. Неоснователни са претенциите за допитвания по прекалено конкретни с експертен характер въпроси, по които управляващите трябва да поемат своята отговорност.
Впрочем аз смятам, че в един бъдещ пакет от промени е редно да се предостави на държавния глава право да инициира провеждането на референдум с всички произтичащи негативни последици, ако неговата позиция не получи достатъчна подкрепа.
Уважаеми госпожи и господа, важен с оглед на настоящата ситуация и перспективата е въпросът за това как държавата гарантира сигурността на българския бизнес. И дали всъщност е необходимо да се засили ролята и ангажираността на държавата в областта на икономиката? Без да влизам в подробности по този ключов дебат за прехода, ще кажа, че – поне аз така смятам – нямаме толкова силна икономика, че да си позволим слаба държава. Най-точно го изрази един бизнесмен, който участваше в делегацията при едно от моите посещения в чужбина: “На нас ни е необходима по-малко администрация и повече държава”. Повече държава в икономиката не означава повече държавна собственост и бюрокрация. Напротив, означава създаването на условия, спазването на правила, гарантиране на балансите в обществения интерес и служба на гражданите и бизнеса.
Сигурността в стратегически план предполага да не работим на парче – ден за ден или бюджет за бюджет. Политическият и професионален дебат от последните години все по-настойчиво откроява необходимостта от разработването на стратегическа програма за развитието на България. Това трябва да бъде една перспективна рамка, която да обединява най-ценното, най-работещото от досега обявените стратегии, концепции и други документи, като разбира се, тази програма трябва да аргументира националните цели, да стимулира предприемчивостта на българите, да съчетава националните цели с тези на Европейския съюз и НАТО. Смятам, че хоризонтът на тази програма трябва да отива по-далеч от 2007 г., от датата на членството, да отива до 2010 г. Той трябва да бъде съобразен с основните стратегически документи на Европейския съюз, а също така и с политическия цикъл. Припомням, че през 2009 г. страната ни ще участва за първи път в изборите за Европейски парламент.
Необходими са ни мерки и действия, които дават реален тласък на икономическите ни приоритети. Защото енергетиката, инфраструктурата, информационните технологии, туризмът, селското стопанство не могат да бъдат задача и приоритет единствено на съответните ведомства. Защото и най-добрата ведомствена енергийна стратегия, например, губи своя смисъл, ако тя е пробивана от политически решения като това за 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Аз поемам ангажимента да възложа на екип от висококвалифицирани специалисти обобщаването на становищата и подготовката на такъв проект, като очаквам той да бъде готов през есента. Разчитам, че така ще насърча търсенето и диалога за определянето на националните приоритети, за създаването на програми за мерките и действията за тяхната реализация.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, социалният критерий беше основен при оценката на редица закони, по които трябваше да се произнеса през тази година. В изпълнение на конституционните си правомощия опростих държавни вземания на около 400 души на обща стойност повече от 330 хил. лв. Президентската администрация положи много усилия за подпомагането на десетки домове за деца без родителски грижи и домове за възрастни хора. Ще продължа и занапред да търся консолидиране усилията на държавните институции, гражданските структури и бизнеса в тази посока. Но ще продължа да настоявам и за по-радикални решения на държавата, например за промените в данъчното законодателство по отношение на даренията за такива социални обекти.
През изтеклата година имахме много поводи да дебатираме различни аспекти на социалната сигурност. При едно добро взаимодействие с правителството постигнахме придвижване на някои от отдавна залежалите проблеми на хората с увреждания. Направени бяха важни стъпки към оформянето на модерно европейско законодателство, мобилизиране на сериозна държавна, обществена и бизнес подкрепа за хората с различни възможности. Влязохме в остра полемика по редица въпроси – за пенсиите, здравните осигуровки, детските надбавки, и тази полемика ще продължи. Защото аз не мога да приема очертаващата се тенденция законите и нормативните актове да се правят за удобство на администрацията, на чиновника и за сметка на гражданите. Необходима ни е държава активна, регулираща, способна да защити достойнството, собствеността и, както вече казах, живота на гражданите.
Друго важно условие за сигурността и стабилността на политическата ни система. Трайността на тази стабилност до голяма степен зависи от това дали своевременно, изпреварващо Народното събрание ще определи законовите правила за следващите парламентарни избори, но и в същото време дали ще бъде формирана една модерна база за развитието на партийно-политическия живот за времето след членството ни в Европейския съюз чрез Закона за политическите партии и особено за контрол и прозрачност при финансирането на партиите.
Завършвам, уважаеми госпожи и господа, със съзнанието, че вероятно част от идеите ще бъдат оспорени, други може би ще бъдат отхвърлени. Въпреки това аз се изправям пред вас с уважение към парламентарната институция, защото смятам, че трябва с общи усилия да прекратим по-нататъшното деформиране на политическия дебат. Защото трябва да излезем от дребнотемието, да престанем да водим закъснели битки с миналото. Съзнавам колко важно е организационното състояние на парламентарните партии за политическата стабилност, но не може политическият дебат да се затваря главно в темата за вътрешнопартийния живот на една или друга организация. Трябва да върнем в политиката дневния ред на държавата, обществото и гражданите. Това е най-важната предпоставка, за да реабилитираме политиката в очите на хората, да върнем доверието на хората в институциите. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин президент.
Уважаеми госпожи и господа, искам да помоля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат изключени, ние продължаваме нашата делова работа.
Господин Нихризов, заповядайте, продължаваме дебата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че един от основните въпроси, който е свързан и с бъдещото развитие на нашата икономика, е именно въпросът за малките и средни предприятия, за развитието им като основа на това, което искаме да видим – средна класа в България. Уважавам всички мнения, които бяха изказани по законопроектите, включая и тези крайни мнения, свързани с факта, че държавата трябва да се оттегли от тази област, за да се даде възможност за самостоятелно развитие. Не уважавам обаче всички онези, които поставят въпросите, но не дават отговор на въпроса как да се реализират идеите. И в това отношение ние можем да се върнем с едни кухи текстове към онзи стар социалистически виц, в който един представител предлага в България да се вадят по четири реколти, страната да бъде все в м. юни и всички му ръкопляскали по пленуми и събрания. И когато го попитали как да стане тази работа, той отговорил: “Другари, за това нещо си има технически лица”.
И аз в това отношение искам да разгледам заложените разпоредби в предлаганите изменения именно от тази гледна точка – как да се реализират добрите идеи. Защото възприемам напълно предложението на господин Николов, който каза, че законопроектът, внесен от мен, и законопроектът на правителството не си противоречат, напротив, те се допълват. Допълват се, защото единият от законопроектите, който е изготвен с участието на хора от дребния бизнес, отговаря на въпроса как, макар това да е само един от методите, от механизмите за реализиране на подпомагането на дребния бизнес.
Но нека да тръгнем по схемата на законопроекта. Беше поставен въпросът за това какъв да бъде прагът на малките и средни предприятия. Говорим за Европейския съюз, чухме словото на президента за възможността ние да влезем в този съюз през 2007 г. Но чухме и едно предложение за референдум, преди това хората да кажат своята дума. Ние трябва да направим така, че тази дума да бъде положителна, тъй като те трябва да разберат ползата, а не да направим България евроскептик, пълна с евроскептици, защото нашето законодателство не дава възможност за развитието им, за съществуването им като нормални граждани.
Що се отнася до разпоредбата за праговете, тя много добре се връзва в момента със законопроекта за подпомагане на предприемачеството, както ще се нарича бъдещият Закон за чуждестранните инвестиции. Но имаме още три години, в които ние няма да сме членове на Европейския съюз. Има разпоредби в онзи законопроект, които оставят като сирачета всички онези инвестиции, които са под прага на инвестициите, които ние считаме за значими. Това ли е основната постановка в новото изменение на Закона за малките и средни предприятия? Това ли е интересът да развиваме дребния бизнес – един от важните въпроси?
Вторият момент. Господин Пирински и господин Жотев поставиха въпроса за § 4. Господин Пирински, искам да внеса малко светлина защо съществува този параграф. Ами по простата причина, че тихомълком с бавни крачки отзад върви, зад тези два законопроекта, една идея, в която ще се създаде гаранционен фонд, но за частни сдружения, които да инвестират, които да подпомагат дребния бизнес. И тогава ще се каже, че тази идея е много генерална, че тази идея е много перспективна, защото, както разбрах, я имало в Америка, в Италия и на други места. Няма да се каже само едно нещо, че вътре става въпрос за рискови инвестиции и за едно много пряко източване на държавната хазна. Размерът е същият като в моя законопроект, господин Пирински – точно 50 млн. лв., само че кръстени като държавна гаранция за частно рисково сдружение.
В този аспект аз искам да поставя въпроса къде е по-голяма гаранцията – когато законопроектът, който предлагам, се свързва напълно наясно с т. 3 от § 13, където е записано "гарантиране на част от кредитния риск", и законопроектът, който предлагам, отговаря на въпроса как да се гарантира, или да оставим тази дупка в законодателството, да я вържем с отпадащия § 4, който няма да пречи на бъдещите действия, и да направим едно законодателство, което много хора, включая и представители на мнозинството, искрено се съмняват, че отговаря на националния интерес.
Вторият елемент, който искам да засегна. Новата агенция, която се създава, ще има клонове. Но никой не отговаря по какъв начин тези клонове ще работят, с каква работа те ще бъдат заети. Ето елемента на свързване на двата законопроекта, когато на тези клонове, които ще се развиват, може да се намери работа. В противен случай ние търсим работа за служителя, а не да търсим функции, които да подпомогнат развитието на бизнеса – втория момент, който току-що беше засегнат като приоритет на развитието на нашата икономика.
Ще пропусна голяма част от нещата, които са написани в законопроекта. Те могат да бъдат подобрени, пак повтарям, ако се отговори на въпроса как да се реализират на практика. Защото лозунгите са хубави, но не носят нищо на реалния бизнес.
Ще се спра на Глава "Финансиране", която започва с интересното изречение "Държавата може да подпомага дейностите по насърчаване на предприемачеството". Господин Василев каза: след като може, може и да не може. И тук остава открит следващият въпрос, следващото питане: къде са парите, заложени за това подпомагане? И за всичките неща, които са изразени впоследствие? В т. 1 пише "финансиране на новосъздадени малки и средни предприятия". Господин Димитров се страхуваше много да не би определени партийни функционери по някакъв начин да въздействат върху това как ще се гарантира кредитният риск. В момента имаме точка, в която директно се финансира такова предприятие. Е, вярно, не казва откъде са парите, колко са, заложени ли са в държавния бюджет, по какъв начин ще бъдат заложени всяка година. Казахме, че вратата стои отворена. Щели сме да я затворим, но кога и как – не се знае.
Уважаеми дами и господа! Когато говорим за влизане в Европейския съюз, ние трябва да знаем реалността на нашата икономика. В първото изказване, когато представих законопроекта, аз поставих въпроса дали нашите предприятия са готови да отговорят на критериите и европейските изисквания. Защото ако утре те не са готови и ние не сме създали възможност те да се подготвят, ще получим евроскептиците в пълна сила. Ние трябва да предприемем необходимите мерки още отсега. Само че за това говори бизнесът, за това се говори с пожелания в законопроектите, но нищо на практика не се реализира. Парите, за които иде реч, за да могат нашите фирми да се подготвят за европейските критерии, трябва да бъдат намерени. А това означава, че тези фирми трябва да бъдат облекчени по някакъв начин при намирането на кредити и по намиране на гаранциите на тези кредити.
И последният въпрос – да участва ли държавата или не. Условен въпрос, по който, много интересно, имаше обратно виждане между ляво и дясно. Да, държавата в момента трябва да съществува като институция. И когато ние говорим за степента на нейното участие, трябва да поставим въпроса къде трябва тя да бъде насочена. И аз смятам, че един от основните модели е в схемата на гаранциите на риска. Тогава няма да има крайните становища всеки да се оправя както иска, няма да има и другото становище държавата да бъде един благодетел за частния бизнес, за определени интереси, в който може да се появи вече идеята за партийността, за партийния натиск, за корупцията и всички останали отрицателни неща.
Аз пак ви призовавам: считам, че двата законопроекта са взаимно допълващи се и могат да дадат една крачка в развитието на законодателството по отношение на средния и дребен бизнес, за да могат да се подпомогнат нашите предприемачи за бъдещите им действия за развитието на бизнеса в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
За реплика – господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Ще бъда съвсем кратък, господин Нихризов. Аз уважавам наистина Вашето желание да помогнем на малкия и на средния бизнес, но смятам, че първата ни задача като отговорни законодатели е да се грижим и да пазим парите на данъкоплатеца. И да не ги подлагаме на риск за начинания със съмнителна полза.
Категорично не мога да се съглася, че подобни схеми могат да насърчат бизнеса. Те няма да насърчат бизнеса, те ще отидат за други цели. Така че, уважаеми колеги, нека да не подкрепяме неясни схеми, които могат да бръкнат в джоба на всички нас, т.е. на данъкоплатците като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика на господин Нихризов няма.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз мога да се съглася с Вас, че парите във фонда няма да се умножат, това не може да реализира огромни печалби. Но категорично съм несъгласен с Вас, че някой може да се опита да го източи. Защото става въпрос за гаранция. Не става въпрос за гаранция до стоте процента, а тази гаранция, която изискват финансовите институции над 100%. В такъв случай ние подпомагаме бизнеса и схемата е абсолютно ясна. Въпрос на политическа смелост или по-скоро на политическо желание е тя да се реализира .
Когато един човек започва да си връща кредита, обикновено в първите месеци той е изправен. Ако тази фирма по някакъв начин закъса финансово, то този, който е теглил кредита, има 100-процентовото обезпечение. Въпрос вече е на хората, които управляват този фонд - а там, искам да подчертая, има както представители на държавата, така и представители на неправителствените, браншови организации - е да оценят степента на реалност на представения им проект, върху който те ще правят съответната гаранция над 100%, изисквана от съответната банкова финансова институция. В противен случай за какво подпомагане иде реч? Иде реч само за лозунги, които можем да закачим на всяка стена, в които всяка политическа сила казва "да, ние сме за бизнес". Хубаво, но какво сме направили за този бизнес? Защото обратният въпрос е как ще се реализира т. 1 от правителствения законопроект за финансирането? По никакъв начин! Защото отговорът ще бъде: ами вижте, тази година ние запазихме средствата на данъкоплатците и те са си в държавния бюджет. Не сме предвидили пари. Предвидили сме "възможност "да", но тъй като няма пари, тя става "възможност "не".
Тук искам да бъдем напълно наясно. Няма възможност за източване на тези средства, тъй като има достатъчни гаранции. Схемата е ясна и е ясна на всички. Ако действително считаме, че трябва да има участие и подпомагане, за което се говори и в правителствената програма, и в програмата на мнозинството, и във всички документи на политическите партии, ние трябва да направим това подпомагане реалност, а не да бъде едно добро пожелание, което никога няма да се реализира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, внесен от Йордан Нихризов на 25 февруари 2003 г.
Гласували 155 народни представители: за 37, против 81, въздържали се 37.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия с вносител Министерският съвет.
Гласували 156 народни представители: за 104, против 28, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Следващата точка е първо четене на законопроекта за генетично модифицираните организми, но разбрах от ръководството на комисията, че има още някои въпроси, които трябва да се доуточнят.
Моето процедурно предложение е да отложим разглеждането на т. 7 и да преминем към т. 8 от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да се отложи разглеждането на законопроекта за генетично модифицираните организми и да преминем към следващата точка от дневния ред – законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Гласували 143 народни представители: за 117, против 22, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка осма от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пропуснах да предложа да се гласува известно удължаване на срока за предложение между първо и второ четене по законопроекта за малките и средни предприятия.
Предлагам срокът за този законопроект да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване с една седмица срока за писмени предложения между първо и второ четене по законопроекта за малките и средни предприятия - общо две седмици.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Чакъров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на икономиката господин Валентин Първанов, господин Росен Тодоров – директор на дирекция, господин Димитров – директор на Дирекция “Земни недра и подземни богатства”, и главен експерт от отдел “Геология и разрешение за проучване” - госпожа Арутунян. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Чакъров, тези лица да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вниманието ви


“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
подземните богатства, № 302-01-40, внесен от Министерския
съвет на 24 юли 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
На заседанието присъстваха господин Валентин Първанов - заместник-министър на икономиката; господин Николай Куюмджиев и госпожа Маноела Георгиева - заместник-министър на околната среда и водите; експерти от Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите; Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Министерството на културата, както и представители на Българска стопанска камара.
От името на вносителя законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Валентин Първанов. Отношение взеха и представителите на посочените по-горе министерства, както и представителите на бизнеса.
Основното изменение, предлагано с този законопроект, е свързано с осигуряването на единна политика по отношение на подземните богатства с цел тяхното ефективно използване без ущърб за околната среда. Това се постига чрез съсредоточаването на функциите по издаването на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, както и изготвянето на предложения до Министерския съвет за предоставяне на концесии в един орган - Министерството на околната среда и водите. Контролът по изпълнението на сключените договори за подземни богатства също се възлага на Министерството на околната среда и водите. Запазва се обаче съгласувателната процедура с някои подобрения, касаещи конкретизиране на сроковете и органите, които имат отношение в различните случаи. По този начин се гарантира, че издаването на разрешения и предоставянето на концесии за подземни богатства ще бъдат съобразени на един ранен етап с отделните отраслови политики и стратегии, което в значителна степен ще облекчи процедурата.
Важен момент в законопроекта е въвеждането на забрана за търговска продажба на подземни богатства, добити за технологични изпитвания. Тази забрана ще предотврати създадената вече практика на прикрит промишлен добив на подземни богатства от лица, които притежават само разрешение за търсене и проучване, водеща до нелоялна конкуренция на пазара.

Законопроектът поставя също определени изисквания, свързани с ликвидацията и рекултивацията на терените и възстановяването на околната среда.
Предвижда се условията и редът за заплащане на концесионното възнаграждение да се договарят между държавата и концесионера, като базата за тяхното изчисляване, както и максималният и минималният размер ще бъдат определени с акт на Министерския съвет.
Друг положителен момент, залегнал в настоящия законопроект, е изискването решението по ОВОС или решението да не се извършва ОВОС да бъдат представяни още на етапа, когато се регистрира търговското откритие. Така на един ранен етап бъдещият концесионер ще има ясна представа за изискванията по отношение на възстановяването и опазването на околната среда.
На дискусия в комисията бяха поставени: запазването на съгласувателните процедури по предоставянето на концесии от Министерския съвет; забраната за продажба на добитите при търсенето и проучването подземни богатства; откриването на набирателна бюджетна сметка на името на концедента, която да гарантира рекултивацията на нарушените терени след ликвидация; даването на предимство на първия заявител при предоставянето на разрешение или концесия.
Като цяло комисията одобри философията на вносителя по тези пунктове като изрази готовност да прецизира каквото е необходимо по време на второ четене на законопроекта в комисията.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта единодушно с 12 гласа “за” и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Моля господин Осман да представи доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за подземните богатства,
внесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое заседание, проведено на 10 септември 2003 г., обсъди внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Законпоректът беше представен от името на вносителите от господин Росен Тодоров – директор на дирекция “Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката.
С предложените промени в закона се предвижда провеждането на държавната политика в областта на търсенето, проучването, добива на подземни богатства и опазването на земните недра да бъде възложено на един компетентен орган – министъра на околната среда и водите. Регламентират се по-кратки процедури за издаване на разрешения за търсене и/или проучване и за предоставяне на концесии за подземни богатства, като се определят конкретните органи и срокове при извършване на съгласувателните действия преди предоставяне на права за подземните богатства и се предлага срокът за провеждане на конкурсните процедури да бъде не по-малко от 45 и не повече от 90 дни. Предвижда се въвеждане на подход за договаряне между държавата и концесионера на условията и реда за заплащане на концесионното възнаграждение при отчитане на специфичните условия за осъществяване на дейностите по концесията. Предлага се въвеждане на гаранции за изпълнението на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и/или проучване и на концесионерите, свързани с ликвидацията, рекултивацията и възстановяването на околната среда след прекратяването на дейностите по търсене, проучване и добив.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че с приемането на предложените промени ще се преодолеят редица от констатираните през последните години недостатъци и несъвършенства на сега действащия закон, които от своя страна се отразяват неблагоприятно върху развитието на минодобивната индустрия и привличането на инвестиции в търсенето, проучването и добива на подземни богатства. Наред с това народните представители считат, че е необходимо между двете гласувания да бъдат направени предложения, с които да се гарантира, че съгласувателните процедури с Министерството на околната среда и водите няма да препятстват самостоятелността на общините при вземането на решения за предоставяне на концесии за добив, както и да се потърсят възможности за увеличаване на собствеността им върху подземните богатства. В закона следва да се предвидят и механизми, с които да се изключи субективната преценка при възможностите за намаляване на концесионното възнаграждение или за освобождаването на концесионера от заплащането му за определен период от време.
В резултат на обсъжданията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
От името на вносителите ще представи ли някой законопроекта? Не.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Заповядайте, господин Симеонов.
ЛЮДМИЛ СИМЕОНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, виждам, че интересът към този закон не е особено голям, макар че този закон е основният закон за миннодобивния отрасъл въобще. Един отрасъл, който преди 10 – 15 години беше гордостта на българската икономика, но в последните години изпадна в доста затруднения. Важното е, че този закон влиза в момент, в който, въпреки всичко, в последните една – две години се почувства повишен интерес на западните инвеститори към проучването и добива на подземни богатства в България. Ето защо изключително важно е този закон да бъде приет сега, и то бързо, защото за първо четене доста отлежа. Още от месец юли е постъпил в парламента, преди два – три месеца мина в комисиите и сега чак влиза на първо четене. Надявам се, че за второ четене процедурата ще бъде по-кратка.
Конкретно по закона. Петгодишната му практика, защото той беше приет през 1999 г., след което няколко изменения, последното от които беше козметично през 2002 г., показа, че се откроиха някои сериозни недостатъци, които спъват дейността на инвеститорите в бранша. Настоящите промени в Закона за подземните богатства, макар и с минимални корекции, значително подобряват доста от текстовете на този закон.
Аз искам конкретно да се спра на някои проблеми, които остават нерешени с тези изменения и допълнения и които могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Започвам конкретно с частично решен проблем, макар и важен, в сегашното предложение за изменение и допълнение.
Досега предлаганото в Закона за подземните богатства бе в прерогативите на пет министерства, което създаваше доста бюрократични затруднения, да кажем и условия за корупция, и едно от основните недоволства на титулярите на разрешенията и концесионерите. От друга страна, службите по концесии в отделните министерства не упражняваха практически контрол върху концесионерите. Има примери на драстично похабяване на подземни богатства, нелегален добив и т.н. Затова подкрепям предложението на Министерския съвет да бъдат възложени, и това е важно решение в тези изменения, на Министерството на околната среда и водите правомощията по издаване на разрешения за проучване и концесия за добив. Такава практика има в редица страни.
В същото време е смущаващо, че се запазват правата на отрасловите министерства да съгласуват подготвените предложеня. Това е в § 25, чл. 26, ал. 1, т. 2. Това практически запазва съществуващата схема, удължава процедурите и най-вече не прекъсва условията за корупция, които има в тези случаи.
На второ място, при предоставяне на правата и отговорностите върху Министерството на околната среда и водите се очаква да бъде единствено отговорно по провеждането на държавната политика в областта на използването на подземните богатства. Тук ще подчертая дебело защо е необходимо да бъде единно управлението на подземните богатства.
Подземните богатства са изключителна държавна собственост – това на първо място.
И второ, много важно, при това са изчерпаеми и в много случаи невъзстановими, както и са важен елемент от националната сигурност, поради което държавата трябва да осъществява единна политика и контрол относно тяхното целесъобразно и икономично използване. Това не може да стане без изграждането на една професионална структура, така направена, че да е в състояние да провежда тази политика.
В предложените изменения на § 5, чл. 7 липсва такава регламентация, което крие опасност да се компрометира предложението на Министерския съвет и да не се осъществят целите на измененията и ролята на единния орган. Това може да бъде решено с евентуални промени между първо и второ четене, вероятно в чл. 7, § 5, но това ще бъде, надявам се, уточнено впоследствие в дебатите и предложенията ще бъдат направени.
На следващо място, друг проблем, който иска сериозно решение в този закон, е това, че за осъществяване на своята дейност титулярите на разрешения за проучване и концесионерът непременно се сблъскват с интересите на собственика на земя, на територията на която ще се извърши проучването или добивът на подземното богатство. Уреждането на взаимоотношенията между тях се третира в чл. 74, 75 и 76 на настоящия закон.
Петгодишната практика на прилагане на закона обаче открои съществени пропуски в тази област и една от основните причини за забавяне на процедурите по отдаване на разрешенията за проучване и концесии за добив, някои довели до отказ на концесионери или многогодишно забавяне. Липсата на определени срокове за постигане на договореностите, макар че съзнавам, че това е изключително трудно, когато става въпрос за договаряне между държавата и собствениците на земя, води до многогодишно разтъкаване на титулярите и невъзможност да започнат работа по концесията. Това принуди много от тях да се откажат от намеренията да разработват подземни богатства у нас.
На второ място, с приватизацията, има много такива примери с приватизация на минни предприятия, инфраструктурата на мините стана собственост на акционерите, без те да имат намерения да работят на тези находища. По този начин те биват блокирани заради интересите на други кандидати да придобият концесия за това находище.
От друга страна, с техническата ликвидация на неефективните мини се ликвидираха и разкриващите изработки на находищата, което ги направи неизползваеми при проявен интерес в бъдещи периоди. Това е един изключително тежък проблем, защото в повечето случаи настоящите подземни изработки, които осъществяват достъпа до подземното богатство, при една ликвидация безвъзвратно прекратяват достъпа до него, практически става неизползваемо и се унищожава.
Вероятно в чл. 33 може да се направят предложения по този въпрос, както и в чл. 74 и 75, където би трябвало да се включи и инфраструктурата като елемент, освен земята.
На следващо място, много от действащите находища се затварят по икономически принципи, което води до изключително тежки социални последствия. Практика в света е, че при една нова, благоприятна икономическа обстановка, например повишаване на цените на международните пазари, тези находища могат да възстановят дейността си. В действащия закон няма стимули за концесионерите да направят това. В чл. 61, ал. 6 може да бъде предвиден евентуално такъв текст, надявам се, че при едни дебати между първо и второ четене ще се уточни вероятно какви срокове са разумни като преференции за тези, които искат да разработят вече ликвидирани минни находища.
Един друг важен проблем. При осъществяване на проучвателните работи за нови находища, основно на скално-облицовъчни скали и индустриални подземни богатства, се налага извършването на т.нар. технологичен добив на подземното богатство, необходим за извършване на различни изследвания, определяне на физико-механичните качества на скалите и подземното богатство, определяне на най-добрата технология за добива, изработване на изделия и продукти, установяване на тяхната потребителска стойност, маркетинг и др.
При прилагането на закона се установи, че недобросъвестни фирми осъществяват неправомерен добив и го реализират на пазара. Това дава основание на Министерския съвет в сегашните предложения и допълнения към закона да забрани продажбата на осъществения за целите на проучването технологичен добив - § 27, чл. 28, т. 2. Нещо повече, в чл. 93 с нова алинея се предвиждат драстични санкции - § 72.
Смятам, че с направените изменения Министерският съвет неправилно решава един въпрос, който има важно значение за титулярите и който може да се регламентира в съответствие с конкретната обстановка за всяко находище и изрично сключения договор между страните, включително и начинът на продажба на продукцията и компенсациите за държавата, и би следвало да е елемент на конкретен контрол на институцията, дала разрешението.
Забраната на продажба не дава възможност на титулярите да направят маркетинг на продукцията на находището, включително и установяване на потребителската стойност на продукцията. Тази забрана със закон не се приема от титулярите на разрешението. Те считат за напълно възможно по установена в договорите схема да заплащат добитата техноложка и реализирана на пазара продукция. Те считат, че забраната няма да реши проблема и ще създаде проблеми по съхранението на произведената продукция. Предложения по този въпрос вероятно ще има в чл. 28, т. 2, където би могло да залегне текст: “Могат да бъдат продавани на пазара в количества и финансови компенсации, уточнени в договора между страните.”
И на последно място, смятам, че посочените в § 75, 77 и 78 срокове за влизането в сила на предложенията за изменение и допълнение са изключително дълги и прозират желанията на министерствата, които досега бяха титуляри, да запазят своето място, влияние и роля в този процес. Това ще е изключително вредно за прилагането на закона и ще влоши технологията на концесионирането. Смятам, че няма проблем това предаване на документацията и пълномощията да стане в срок не по-дълъг от три месеца, което ще даде възможност за едно бързо постигане на ефекта от промените в закона, които всички с нетърпение очакват.
И накрая, надявам се, че всички тези промени, които споменах пред вас, аз ще ги направя между първо и второ четене, вие, колеги, ще ги одобрите и приемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Господин Великов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с интерес слушах изказването на колегата Симеонов, който показа още веднъж колко полезно е в парламента да има представители на различни слоеве от населението, с различна експертна подготвеност, която в неговия случай, за конкретния закон, естествено е от много важно значение. И в този случай аз смятам, че това, което той отбеляза, трябва да бъде подкрепено. Както и той отбеляза, както беше отбелязано и в докладите на комисиите, единната политика в областта на подземните богатства, на тяхното търсене, проучване, добив и т.н., трябва да се решава от един компетентен орган, ако такава е била волята на вносителя, в което не би трябвало да се съмняваме, тогава естествено е да се предполага, че една по-голяма тежест на този сектор би могла да се възложи като прерогатив на Министерството на околната среда и водите, дори като се достигне до един специален заместник-министър в тази област, който да я наблюдава и контролира. Тогава може би ще се спестят някои от съгласувателните процедури с другите министерства, стига това да бъде в интерес на държавата. Това трябва да се изясни между първо и второ четене.
По отношение на добива за технологични изпитвания, който тук изрично се забранява, както беше споменато, като един важен принос на новия законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, въпросът е спорен. В повечето случаи ще се извършва добив на подземни богатства, които естествено са с предварително известни потребителски качества, ако това са метали или нерудни полезни изкопаеми, и е малко вероятно в конкретния случай, да кажем Министерството на околната среда и водите да има административния капацитет, който да позволи във всеки един момент да се контролират добиваните количества при технологични изпитания дали евентуално не надхвърлят договорираните между МОСВ и титуляра разрешения.
Един важен момент, който тук беше зачекнат и който смятам, че трябва да бъде подкрепен, е по § 52, чл. 61, нова ал. 6 с включване на нова т. 3. Става дума за временното освобождаване или изобщо освобождаването на концесионера от заплащане на концесионно възнаграждение. Тази нова т. 3 би могла да гласи следното: “Ако концесионерът възстанови добива на подземни богатства от закрито находище, намиращо се в регион с безработица над 50 на сто от средната за страната”. Действително по този начин биха могли да се решат някои социални проблеми в райони, примерно на Кърджали, Мадан, Чипровци и други – важни средища в недалечното минало на полезен добив.
Има и някои други дребни неточности, които могат да се уточнят, могат да се подобрят съответните текстове между първо и второ четене. Поради това аз мисля, че със спокойствие и с чувство за добре изпълнен дълг народните представители, колегите, които са в залата, могат да подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства на първо четене, тъй като той е един навременен и полезен закон. Уверен съм, че между първо и второ четене основно в комисията и по предложение на колегите ще могат да се подобрят съответните текстове. Призовавам всички колеги да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Има думата господин Валентин Първанов – заместник-министър на икономиката. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви запозная с позицията на Министерството на икономиката като вносители по основните отправни принципи и съображения, които сме имали при представянето на настоящия законопроект.
Законът за подземните богатства е специален по отношение Закона за концесиите и за пръв път въвежда разделяне на подземните богатства по групи. В сега действащия закон компетентността на органите по чл. 7 е разделена в зависимост от групите полезни изкопаеми между министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси. При прилагането на закона обаче в продължение на четири години бяха констатирани различни правни и практически проблеми, влияещи неблагоприятно върху привличането на нови инвестиции, върху геологопроучвателния и миннодобивния отрасъл в страната. В тази връзка с Решение на Министерския съвет № 76 от 11 февруари 2002 г., на основание чл. 47 от устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация беше създадена междуведомствена експертна работна група за подготовка на проект на закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
До края на 2002 г. изготвеният от експертната работна група законопроект не е разглеждан по същество поради възникнали различия в позициите на заинтересованите министри относно възможностите за създаване на единен орган, който да провежда държавната политика в областта на подземните богатства. Във връзка с решаването на този въпрос в средата на 2003 г. съгласувано с министър-председателя бе постигнато принципно съгласие за определяне на министъра на околната среда и водите като единствен компетентен орган за изпълнение на държавната политика в областта на търсенето, проучването, добива, рационалното използване на подземните богатства и опазване на земните недра на Република България.
Одобреният от Министерския съвет законопроект е в съответствие с това решение и включва следните основни промени, които ние считаме за съществени. Определя се един компетентен орган освен Министерския съвет, разбира се, а това е министърът на околната среда и водите, за предоставяне на решения за търсене или проучване на подземни богатства, за подготовка на предложения до Министерския съвет за предоставяне на концесии за добив и ползване, както и за осъществяване на контрола по изпълнение на сключените договори за подземни богатства.
Второ, оптимизират се процедурите за издаване на разрешения за търсене и/или проучване и предоставяне на концесия на подземни богатства като се определят конкретните органи и срокове за извършване на съгласувателните действия преди предоставянето на права за подземни богатства.
Регламентират се сроковете за провеждане на конкурсните процедури по предоставяне на разрешения за търсене и проучване не по-малко от 45 дни и не повече от 90 дни. Определят се максималните размери на предоставените площи за търсене и проучване по конкретни групи полезни изкопаеми.
Трето, изрично се определя забрана за търговска продажба от титуляри на разрешения за търсене и проучване на добити количества подземни богатства за технологични изпитания. Въвежда се и съответната административна санкция за тези нарушения. Разбира се, както каза господин Великов, някои моменти са дискусионни и ние ще отразим вашите бележки, препоръки и виждания на второ четене.
Регламентират се изискванията към титулярните разрешения за търсене, проучване и концесионерите по отношение на задълженията, свързани с окончателното напускане на обектите, ликвидация, рекултивация и възстановяване на околната среда, което представлява съществен проблем и много важни мероприятия, които трябва да бъдат сериозно наблюдавани и контролирани.
Очакваният регулаторен ефект от приемането на законопроекта се състои в следното.
Първо, провеждането на държавната политика в областта на търсенето, проучването и добива на подземни богатства и опазването на земните недра от един компетентен орган, а именно - от Министерство на околната среда и водите.
Второ, оптимизиране на процедурите по предоставяне на права за търсене и проучване, за въвеждане на максимални срокове.
Трето, предотвратяване на неправомерен прикрит добив на подземни богатства под формата на добив за технологични изпитания от титуляри на разрешения.
Четвърто, въвеждане на гаранции за изпълнение на задълженията на титулярите, на разрешения за търсене и/или проучване и концесионерите, свързани с ликвидацията, рекултивацията и възстановяването на околната среда след прекратяване на дейността по търсене, проучване и добив. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз се присъединявам към изказалите се преди мен в аспект на подкрепа на законопроекта. Бих изразил позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Моята позиция е именно в подкрепа на законопроекта.
Ще си позволява да не повтарям пунктовете, по които се изказаха членове на комисията, вносителят, както и колегата Симеонов, който отправи компетентни и конструктивни предложения към законопроекта, които смятам, че е уместно да бъдат взети предвид между първо и второ четене, а именно по време на разглеждането на законопроекта на второ четене.
Бих искал обаче да посоча и няколко съществени пункта, по които законопроектът ще има съществен принос. Освен с подобренията, които се правят с този законопроект, с него ще се постигнат целите на единната държавна политика в сферата на подземните богатства и рационалното, разумно използване и съхранение на териториите и опазването на околната среда.
Считам, че важен момент е забраната за търговска продажба на подземни богатства, добити за технологични изпитания. По този момент, както знаем от практиката и информацията, която сме получили, е имало доста проблемни пунктове, за които считаме, че с приемането на законопроекта ще се реши един много съществен проблем в тази сфера.

От екологична гледна точка ще си позволя да посоча, че наистина положителен е моментът, залегнал в този законопроект, а именно изискването решението по ОВОС или решението да не се извършва ОВОС да бъдат представени още на етапа, когато се регистрира търговското откритие. По този начин още в един ранен етап евентуалният концесионер ще има ясна представа за изискванията по отношение на възстановяването и опазването на околната среда. Всички знаем, че в това отношение имаме доста проблемни места, където трябва да решаваме последици в екологичен аспект и те наистина предстои да бъдат решавани. И последно бих искал да призова всички колеги да подкрепим законопроекта така, както е представен и да вземем предвид съображенията, предложенията и препоръките, които бяха направени от колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства с вносител Министерския съвет.
Гласували 112 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по този законопроект да бъде две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение срокът за правене на писмени предложения по този законопроект да бъде две седмици.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми колеги, госпожо председател! По подготовката на този законопроект беше извършена не малко работа и аз мога да уверя народното представителство, че той в значителна степен е готов за разглеждане на второ четене. Но в последните няколко дни се получиха доста сериозни възражения относно регистрационния режим, който трябва да бъде въведен относно някои норми, които, макар и с консенсус, приети в комисията, като че ли е необходимо много по-сериозно да ги прецизираме и съобразим с мнения на браншови организации, на производители. Ето защо аз правя предложение да отложим за следващия дневен ред гледането на законопроекта на второ четене, за да могат да бъдат прецизирани тези няколко възлови, много важни, съществени страни от законопроекта и да не се получи колизия, която да затормози неговото прилагане и приложение да създаде предпоставки за по-сериозни напрежения в бранша.
Заявявам, че това, което казвам в момента оперативно го съгласувахме с представители на Комисията по земеделието и горите. Мисля, че това наше действие е разумно, което ще подпомогне действително да намерим един по-балансиран прециз на тестовете и да направим един по-работещ, по-добър и съответстващ на обществените очаквания и настроения законопроект.
Ето защо, госпожо председател, предлагам разглеждането на този законопроект да остане за следващия дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Процедурно предложение разглеждането на този законопроект да бъде отложено за разглеждане през следващата пленарна седмица с мотивите, които изложи господин Калинов.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 6, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Има думата за процедурно предложение господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, явно, че когато графикът за работата на парламента малко се пообърка поради отлагане разглеждането на някои от законите, закъсва графикът и на следващите закони. Така е, защото когато се прави седмичната програма, се прави естествен разчет кога влиза доклада за определен закон или решение и естествено присъствието на съответните оторизирани министри. В случая следващата точка от дневния ред е разглеждане на решението, внесено от НДСВ, за приемане на актуализираната стратегия за борба с престъпността.
Какви са моите основания да искам отлагането на разглеждането на стратегията на днешното пленарно заседание за утрешното заседание?
На първо място, това е, че трябва да направим съответните усилия в залата да присъства министърът на вътрешните работи, който да подкрепи тази стратегия, която е внесена от него. Доколкото ми е известно, такова желание е проявено от министър Петканов, но той в момента се намира в болница. Физическото му присъствие е необходимо и при положение, че има такова желание изявено от него, но то е съгласувано за утре, тъй като за днес има съответните процедури и не е възможно физически днес да присъства в залата.
Заедно с това става дума и за важен политически въпрос. Трябва да бъде дадена възможност и на парламентарните групи да вземат съответното становище по тази стратегия, по която, естествено, всички ние трябва да постигнем едно общо, дай Боже, консенсусно съгласие.
В този смисъл аз правя процедурното си предложение да преминем към следващата точка от дневния ред като стратегията остане за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Моля да гласуваме процедурното предложение тази точка от дневния ред да бъде отложена.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 11, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И “МАЙКРОСОФТ” ЗА ИЗТОЧНИКОВ КОД ПО ПРОГРАМАТА ЗА СИГУРНОСТ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Председателят не е в залата. Има ли заместник-председател? Няма.
Има думата членът на комисията госпожа Грънчарова.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-84 за ратифициране
на Споразумението между правителството на Република
България и Майкрософт за източников код по Програмата за
сигурност на правителствата, внесен от Министерския съвет
на 16 декември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 15 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата.
Мотивите към законопроекта бяха представени от експерти на Министерството на вътрешните работи.
Възможността да се използва източников код ще подобри надеждността на автоматизираните информационни системи на Министерството на вътрешните работи, ще повиши информационната сигурност и ще осигури възможност за предотвратяване на несанкциониран външен достъп. Достъп до източниковия код се предоставя на Министерството на вътрешните работи, тъй като в структурата на министерството съществува специализирана Дирекция за криптографска защита на класифицираната информация както в Република България, така и в нейните дипломатически и консулски представителства.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:

1. Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата, подписано на 3 октомври 2003 г. в София.
2. Предлага на Народното събрание да приеме чл. 2 на законопроекта със следната редакционна поправка:
“Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в “Държавен вестник”.
15 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Грънчарова.
Много интересно предложение.
Заповядайте, господин Дончев, като председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, да изразите становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата на свое заседание на 14 януари 2004 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Вносителите представиха основните моменти в разглежданото споразумение. Чрез него се създава правната рамка за лицензиране на източниковия код от компанията Майкрософт и се регулира информацията, която правителството на Република България получава от или относно източниковия код.
Използването на източниковия код има за цел както подобряването на надеждността на автоматизираните информационни системи на МВР, така и предотвратяването и недопускането на несанкциониран външен достъп и повишаване на информационната сигурност.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като се обедини около становището, че предлаганият законопроект за ратификация се явява продължение на следваната от Република България политика за осигуряване и гарантиране на сигурността на информационните системи на територията на цялата страна, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2003 г.
Становището на комисията е прието на 14 януари 2004 г. с консенсус.”
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Откривам дискусиите по първо четене на този законопроект, разбира се, ако има желаещи народни представители да вземат отношение. Интересно е предложението на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност за непубликуване на самото споразумение. Имате думата.
Чухме предложението на комисията, затова искам да насоча вашето внимание, нищо такова не си спомням да сме правили.
Господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз също, господин председателю, но няма да се изкажа по този въпрос.
Искам да се изкажа по същността на ратификацията на Споразумението, изключително полезно за нашата страна. Подобни споразумения са сключвани между Майкрософт и правителствата на не повече от 10 страни до този момент. Това дава много добра правна рамка, чрез която нашите специалисти, в случая мисля, че оторизираният по Споразумението орган е ДЗСВ, Дирекция “Защита на връзките” към МВР, ще направи необходимото чрез този източников код да изследва всички наши софтуерни продукти, да ги наречем, които обслужват и държавната администрация, и специалните служби, службите на Министерството на вътрешните работи, така че да бъдат затворени всички евентуални вратички за достъп до информация. Евентуално да се изследват програмите, така щото да не бъдат отваряни нови вратички, ако е имало такива. Надявам се да не се окаже, че има такива и да бъде подобрена цялостната сигурност на информацията на нашите информационни системи.
От моя доклад може да се направи грешният извод, че това касае само Министерство на вътрешните работи. Това не е така. Това касае всички правителствени, всички информационни системи на нашата администрация. Тоест, това е едно изключително важно, фундаментално споразумение, което ще даде възможност на нашите компютърни специалисти действително да направят необходимото, вече като имат достъп до този източников код, защото тогава могат да бръкнат в самата система, така щото да няма достъп до тази информация.
Сега мога само да гадая защо е направено предложението от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност това споразумение да не бъде публикувано. Мисля, че имаше текстове за конфиденциалност вътре в неговите рамки, но нямам готовност да коментирам този въпрос, дотолкова доколкото предложението не е направено от нашата комисия. Като цяло обаче това е едно изключително полезно за нашата страна споразумение и колкото по-скоро нашите компютърни специалисти имат достъп до източниковия код, толкова по-бързо ние ще имаме надеждна национална система за защита не само на класифицираната, но въобще на чувствителната национална информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по този законопроект на този етап - първо четене.
Ако няма, ще преминем към гласуване. Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта на първо четене.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
В движение направихме малка консултация, ако мога така да се изразя, с представителите на двете комисии. (Уточнения между председателстващия господин Любен Корнезов и господин Владимир Дончев.) Ето и сега консултациите продължават.
Да не преминаваме на второ четене веднага, нека да проверим съдържанието на самото споразумение и юридическите изменения на това, което се предлага. В един кратък срок можем да преминем към второ четене, след като се изяснят тези проблеми.
Така че законопроектът е приет само на първо четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е гледан в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Интересно защо включваме точки, които са доста спорни от гледна точка на становищата на комисии. В края на краищата дневният ред е приет. Виждам становища на Комисията по транспорт и телекомуникации, Комисията по опазване на околната среда и водите.


И така, аз не мога да отлагам точка от дневния ред. Ако някой направи процедурно предложение, ще го подложа на гласуване.
С разпореждане от 1 октомври 2003 г. председателят на Народното събрание е разпределил законопроекта на водещата Комисия по транспорт и телекомуникации. С второ разпореждане от 3 октомври законопроектът е адресиран и до Комисията по околната среда и водите.
Моля да докладвате становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ИСМЕТ САРАЛИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви представя доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации относно Законопроекта за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2003 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 354-01-94, внесен от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов на 3 октомври 2003 г.
"На редовно заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации, проведено на 22 октомври 2003 г., бяха разгледани и обсъдени Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2003 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 354-01-94, внесен от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов на 3 октомври 2003 г., тъй като и двата законопроекта уреждат една и съща материя.
Законопроектите бяха представени от вносителите, които аргументираха обстойно мотивите, които налагат внасянето на законопроектите.
Законопроектът за допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет, урежда по законов път автомобилите на Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието да могат да ползват специалния режим на движение. Проектът предлага допълнение на чл. 91, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, поради специфичния характер на законовите задължения на служителите от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за охрана на органите на съдебната власт и използваните от тях специални моторни превозни средства – конвойни, пилотиращи, осигуряващи, за оперативни цели и др.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов, има за основна цел хармонизацията на българското законодателство в областта на околната среда със законодателството на Европейския съюз.
Един от най-важните отрасли, създаващ рискове за околната среда, е транспортът. Това налага в Закона за движението по пътищата по-точно, ясно и изчерпателно да се регламентират задълженията на водачите на моторни превозни средства относно нормите за шум и вредни емисии в атмосферата. Промените са главно в посока предпазване от рискове здравето и живота на хората и опазване на околната среда. Предложените изменения и допълнения целят и прецизиране на задълженията на контролните органи по отношение спазване на разпоредбите, свързани с опазването на околната среда.
След представяне на законопроектите и проведените разисквания Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 12 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2003 г.
Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 12 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 354-01-94, внесен от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов на 3 октомври 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Саралийски.
Има думата д-р Чакъров, председател на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви доклад на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 354-01-94, внесен от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов на 3 октомври 2003 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. На заседанието присъстваха господин Николай Куюмджиев, заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Анелия Крушкова, заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Николай Точев, директорът на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", както и експерти от двете министерства.
От името на вносителите госпожа Евдокия Манева представи законопроекта, като изложи съображенията за неговото разработване. Предлаганите със законопроекта промени са свързани с необходимостта от предприемане на адекватни мерки за намаляване на замърсяването на околната среда, причинявано от транспорта, включително шумовото замърсяване. Предвижда се въвеждане на задължения за водачите на моторни превозни средства да спазват нормите за шум и вредни емисии и се прецизира съответно контролът по тяхното спазване. Законопроектът цели интегриране на екологичните изисквания в сферата на транспорта, а очакваният ефект от прилагането на предложените нови разпоредби е намаляване на здравния риск за населението от вредните емисии и шумовото въздействие от моторните превозни средства.
Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на околната среда и водите подкрепиха по принцип законопроекта и направиха някои предложения за изменения и допълнения. Вносителите се съгласиха с по-голямата част от тях, а за друга част изразиха готовност за дискусия по време на второто четене във водещата комисия с оглед намиране на най-правилния подход спрямо проблемите, които законопроектът си е поставил за цел да реши.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен с 13 гласа "за" и 1 "въздържал се". В резултат на това и като взе предвид, че с приемането на настоящия законопроект ще се осъществи една стъпка напред към прилагане на европейското законодателство в тази насока, Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов на 3 октомври 2003 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Пред вас са двата законопроекта. Вносителите имат право да изложат своите съображения.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както стана ясно от становищата и на двете комисии – Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по опазване на околната среда, нашият законопроект е мотивиран от две съображения.
Първо, това е фактът, че българското законодателство в областта на околната среда през последните години беше сериозно изменено, допълнено, разширено и в по-голямата си част напълно хармонизирано с европейското законодателство. Това означава, че новите норми в областта на околната среда трябва да бъдат интегрирани във всички останали закони, тоест те трябва да намерят ясно място и в законовите разпоредби, в специфичните закони, уреждащи обществените отношения във всички сфери.
Областта на транспорта е област, която създава сериозни рискове както за околната среда, така и за здравето на хората, затова се налага тези норми да намерят много ясна регламентация и в специфичните закони, уреждащи взаимоотношенията в областта на транспорта.
На второ място – нашето предложение е продиктувано от многобройни сигнали на неправителствени организации и на граждани, че е необходимо в законите, уреждащи взаимоотношенията в областта на транспорта по-ясно да бъдат дефинирани задълженията на водачите на моторни превозни средства, отговорностите на контролните органи, включително и участието на гражданите в този процес. Затова ние сме предложили няколко изменения – на първо място касаещи задълженията за водачите на моторните превозни средства да спазват нормите за шум и вредни емисии, с цел опазване здравето и живота на хората. Това е основният ни мотив, който пронизва всички наши конкретни предложения.
На второ място, задълженията на водачите на моторни превозни средства да не допускат форсиране на превозни средства в жилищни райони, както и да не предприемат конструктивни и други технически изменения с цел увеличаване на скоростта. Всеки от вас е бил свидетел на случаи, когато по улиците на големите градове и най-вече мотоциклети преминават с грохот и смущават спокойствието на гражданите.
Предвиждаме текстове за прецизиране на отговорността за нарушаване на нормите и изискванията, свързани с околната среда и безусловно по-строги санкции.
Предвиждаме по-ясни задължения на контролните органи, за да следят спазването на тези разпоредби. Ако си спомняте в едно питане към министъра на вътрешните работи за това колко санкции са наложени във връзка с нарушението на нормите за шум в столицата беше отговорено, че почти за цяла година са наложени 90 наказания, което е изключително малко число в сравнение със системните, с ежедневните нарушения.
В това отношение има и редица проблеми с правомощията на контролните органи, за да може да бъде по-ефективен контролът. В тази връзка са и нашите предложения.
И на последно място, без това да е последно по значение, ние предвиждаме и засилване ролята на обществеността за констатиране на нарушението и установяване на нарушителите. Такава практика съществува в редица европейски страни. Добре е и нашата общественост да бъде привлечена в този процес, когато се създават норми за опазване здравето на хората, на техния живот, да могат и те да участват в процеса на установяването на нарушителите и съответно на търсене на отговорност от тях.
Това са накратко нашите предложения. Те бяха подкрепени от двете комисии. Разбира се, бяха направени редица препоръки, с които ние се съгласихме. Те ще бъдат консултирани с тесни специалисти в тази област и ще бъдат прецизирани в текстовете между първо и второ четене.
Затова аз ви призовавам да подкрепите и двата законопроекта, защото те уреждат близка материя и тяхното обединение между първо и второ четене ще реши важни проблеми, свързани с подобряване работата на транспорта, с регулиране на отношенията между водачите и гражданите в областта на движението по пътищата и най-вече спазване на екологичните норми в областта на шума и вредните емисии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Манева.
Откривам дискусията за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Всъщност, това са два законопроекта.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
След като няма желаещи за изказване, ще пристъпим към гласуване на двата законопроекта.
Още веднъж питам – има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по двата законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване законопроект за допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет, с параграф единствен.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 133 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносители народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Двата законопроекта са приети и трябва да се направи един общ законопроект, който да бъде раздаден на народните представители, а след това всеки един народен представител може да прави предложения по обобщения законопроект.
Следващата точка от дневния ред е фаталната точка тринадесет, която е второ четене на законопроекта за регионалното развитие. (Шум и реплики в залата.)
Господин Ремзи Осман, това е второ четене на законопроекта. Виждам, че законопроектът е доста обемист. Преценете ситуацията, защото остават 15 минути до края на работното време. Можем да започнем да разглеждаме законопроекта утре, защото сега можем да приемем само първия текст. (Реплики.)
Имаме 15 минути. Можем да разгледаме т. 14 – проекти за решение за промяна в състава на постоянни комисии и в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в ПАСЕ.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Тук нямаме направени писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, но имайте предвид, че аз не мога да прескачам по различни точки от дневния ред!
Предстоят тежки и много отговорни заседания на парламентарните комисии и то от 14,30 ч., затова си позволявам да прекратя днешното пленарно заседание.
Съобщения за парламентарен контрол на 23 януари, петък:
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговаря на два актуални въпроса от народните представители Ахмед Юсеин и от Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговаря на въпроси и питания от народните представители Моньо Христов – на три въпроса, Владислав Костов, Росица Тоткова, Мария Стоянова, на четири питания от Венцислав Върбанов, Моньо Христов, Йордан Бакалов, Мария Стоянова, Румяна Георгиева – с две питания, и Панайот Ляков.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговаря на актуален въпрос от народните представители Евгания Живкова и Иво Атанасов.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговаря на въпросите и питанията на народните представители Георги Божинов и Евгения Живкова, Кръстьо Петков, на четири питания от Теодора Константинова и Росица Тоткова, Димчо Димчев, Мария Ангелиева и Благой Димитров.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговаря на актуален въпрос на народния представител Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговаря на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов и на питане от народния представител Бойко Великов.
Отлагат се съответни въпроси, зададени от народни представители.
В заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева, министърът на външните работи Соломон Паси, министърът на финансите Милен Велчев.
Това съобщение е предоставено на всяка парламентарна група и всеки от вас може да се запознае по-подробно с него.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Несрин Узун