Председателствали: заместник-председателите Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Сийка Димовска и Несрин Узун


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам пленарното заседание на 22 февруари.
Уважаеми народни представители, днес целият ислямски свят празнува свещения за всички свещени мюсюлмани празник Курбан-Байрам. Позволете ми от ваше име и от мое име да поздравя всички български граждани, изповядващи ислямското вероизповедание, с техния свещен празник и да им пожелаем здраве и успехи на всеки един от тях поотделно, и да пожелаем както и досега да продължи толерантността, диалога и съвместното мирно съществуване в името на бъдещето на България и просперитета и сигурността на нашата страна! Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)
Освен това искам да поздравя народната представителка Петя Гегова. Днес тя има рожден ден. Да й пожелаем много здраве и успехи в нейната работа като народен представител! (Ръкопляскания.)
Колеги, в изпълнение на чл. 40, ал. 5, правя следното разместване в приетата програма от Народното събрание за тази работна седмица - т. 5 проекта за решение за създаване на временна парламентарна комисия става т. 6, а т. 6 става т. 5.
Така че започваме с първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Трябва да го гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В изключителни случаи председателят има право, господин Корнезов. В ал. 5 така е записано.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кой е изключителният случай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, който е съгласен с направеното от мен предложение за разместване на т. 5 и 6, да гласува.
Гласували 159 народни представители: за 138, против 13, въздържали се 8.
Предложението за разместване на приетата в програмата т. 5 да стане т. 6, а т. 6 да стане т. 5, е прието.

Продължаваме нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Вносители са Петър Мутафчиев и група народни представители от 11 декември 2001 г.; законопроект, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2002 г.; и законопроект от Йордан Мирчев и група народни представители, внесен на 23 януари 2002 г.
Откривам дебата по трите законопроекта.
Моля, проф. Мирчев, да чуем становището на Комисията по транспорт и телекомуникации. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
"Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно постъпили три законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за железопътния транспорт

Първият е на народния представител Петър Мутафчиев и група народни представители. Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет. И третият законопроект е от народния представител Йордан Мирчев и група народни представители.
На заседание, проведено на 31 януари 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 28 ноември 2000 г., в сила от 1 януари 2002 г.), № 154-01-84, внесен от народния представител Петър Мутафчиев и група народни представители; законопроект, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2002 г. под № 202-01-1 и законопроект № 154-01-20, внесен от Йордан Мирчев и група народни представители, внесен на 23 януари 2002 г.
Законопроектите бяха представени от вносителите, като законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Любомил Иванов - заместник-министър на транспорта и съобщенията, който участва в обсъждането и на останалите законопроекти."
Господин председател, тъй като сменихме точката в дневния ред, ще предложа госпожа Златолина Мукова - заместник-министър на транспорта и съобщенията, да гласуваме да влезе в пленарната зала, но тъй като тя в момента тръгва от Министерството на транспорта и съобщенията, затова започнах с доклада. Всеки момент тя ще дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тя трябваше да е тук, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Сменихме дневния ред, бях я предупредил, че това ще бъде следваща точка. А министърът на транспорта и съобщенията е зад граница, така че всеки миг ще пристигне Златолина Мукова.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Не сте Вие, който я викате, вика я ръководството.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "С влизането в сила на Закона за железопътния транспорт от 1 януари 2002 г. Национална компания "Български държавни железници" се раздели на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Железопътния превозвач "Български държавни железници" ЕАД.
Предприетите досега мерки по оздравителната програма, приета от Министерския съвет, включително отделянето от Национална компания "БДЖ" на 14 железопътни завода и други съпътстващи дейности, съкращаването с около 25 на сто на графика за движение на пътническите влакове като губеща дейност, редуцирането с около 20 000 души числеността на персонала за последните 4 години и други, не дават очаквания финансов резултат. Анализът на транспортния пазар в България през последните години показва ограничаване и спад на железопътните превози и намаляване на приходите от дейността на Национална компания "БДЖ". В същото време се отчита увеличаване на разходите на компанията поради рязкото покачване на цените на горивата, повишаването на курса на долара и др. "Български държавни железници" не могат да генерират достатъчно парични средства, за да изплатят натрупаните стари задължения и същевременно да погасят текущите си задължения. Компанията беше включена в списъка на предприятията за финансово оздравяване и наблюдение на финансовото състояние на държавни предприятия.
Вследствие на създалата се ситуация в железопътния транспорт през последните години в Национална компания "БДЖ" са акумулирани задължения в размер на 127,9 млн. лв. за 2001 г. Основната част от задълженията са по данък добавена стойност, за които данъчната уредба не дава възможност да се разсрочват. Трябва да се отчита и обстоятелството, че чрез разсрочване на задълженията не би могло да се постигне финансовото стабилизиране на компанията. Налага се изводът, че решение следва да се търси най-вече чрез усъвършенстване управлението на бизнесдейностите и водене на активна пазарна политика, съчетана с нови, по-практични схеми и технологии в транспортния процес.
С влизането в сила на Закона за железопътния транспорт в началото на 2002 г. основна предпоставка за успешно извършване на реформата в железниците са финансовите възможности за конкурентна дейност на структурите, които се изграждат на базата на НК "БДЖ", а именно Национална компания "Железопътна инфраструктура" и железопътния превозвач "БДЖ" ЕАД.
С държавния бюджет за 2002 г. се заделят недостатъчно средства за железопътния транспорт, включително за техническото и технологичното му обновяване, които не позволяват редуциране на натрупания дълг от НК "БДЖ". Като се има предвид значението на железопътния транспорт за приобщаването на страната в европейските структури, е необходимо да се преобразуват задълженията към държавния бюджет и към бюджета на Държавно обществено осигуряване на Национална компания "БДЖ" в собствен капитал на "БДЖ" ЕАД. Такава трансформация за пропорционална част от задълженията спрямо НК "Железопътна инфраструктура" е невъзможна, тъй като НК "Железопътна инфраструктура" не е търговско дружество по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и няма капитал. Компанията е със 100 на сто държавна собственост и е в интерес на обществото да има реални условия за нормално функциониране и развитие на железопътния транспорт като важна транспортна система с национално значение.
В хода на подготовката и влизането в сила от 1 януари 2002 г. на Закона за железопътния транспорт възникнаха и други трудности в управлението на железниците, по отношение на технологията на транспортния процес, безопасността на движението на влаковете, финансирането на железопътната структура, изискванията за лицензиране на превозвачите, управлението на разходите и др.
Налице е необходимост от бързи изменения и допълнения, за да се създадат по-добри условия за реализация на закона като цяло и за постигане на целите след институционалната реформа. Измененията и допълненията в закона имат за цел да осигурят допълнителни капиталови разходи за железопътната инфраструктура, за да се подобри управлението на експлоатацията на железопътната инфраструктура и на железопътните превозвачи. Измененията и допълненията в закона обхващат намаляване на частта от инфраструктурната такса, която превозвачите ще отчисляват за Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", за сметка на увеличаване на частта за поддържане, развитие и ремонт на железопътната инфраструктура. Предлага се по-точно дефиниране на понятията железопътна инфраструктура, експлоатация на железопътната инфраструктура, железопътна гара, които са необходимо условие за управлението на единния транспортен процес. Регламентирани са задълженията на железопътната инфраструктура по управление на движението на влаковете, функциите на железопътните гари, финансирането на железопътните прелези. Предлага се актуализация на административнонаказателните разпоредби, свързани с нарушенията по безопасността на движението на влаковете.
Трите законопроекта уреждат една и съща материя и комисията предлага да бъдат обсъдени едновременно в Народното събрание. След първото гласуване комисията, с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти, ще изготви един общ законопроект, който ще представи на народните представители за писмени предложения по него за второ гласуване.
След проведената дискусия и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации предлага:
Първо, по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от народния представител Петър Мутафчиев и група народни представители с 8 "за" и 3 "въздържали се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване този законопроект.
Второ, по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет с 8 "за" и 3 "въздържали се" предлага да приеме на първо гласуване този законопроект.
И по третия законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Йордан Мирчев и група народни представители - единодушно с 11 "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване този законопроект." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има процедурно предложение по време на дискусиите на първо четене да присъства заместник-министърът на транспорта и телекомуникациите госпожа Мукова.
Моля, гласувайте за нейното допускане в пленарната зала.
Гласували 132 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 3.
Поканете госпожа Мукова да заеме своето място.
Откривам дискусията на първо четене. Както чухте, и трите законопроекта са приети и има становище на Комисията по транспорт и телекомуникации да бъдат дебатирани едновременно - дискусията да бъде и по трите законопроекта.
Имате думата, уважаеми колеги народни представители.
Предлагам най-напред вносителите да вземат отношение.
Имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Днес гледаме трите предложения за промяна в Закона за железопътния транспорт - един закон, по който имаше немалко спорове в самия период, в който беше оставен за предварителна подготовка на Българските държавни железници за тяхното разделяне.
Много от вас вероятно си задават въпроса необходимо ли е този закон да бъде променян в този момент. Лично моето мнение и на нашата парламентарна група е, че този закон трябва да бъде променен. Защо? Защото чрез него Българските държавни железници ще бъдат една от първите железници в Европа след английската и шведската, които ще бъдат тотално разделени на инфраструктура и железопътен превозвач, без да има какъвто и да било преходен период, в който това разделяне да премине безболезнено, без сериозни сътресения в технологията на железопътния транспорт.
Второ, необходимо е затова, защото Българските държавни железници през последните десет години натрупаха сериозни дългове към българската държава. Досега правителствата не съумяха да опростят тези дългове и независимо от приетите оздравителни финансови програми, Български държавни железници не успяха да се справят с този проблем.
Трето, през тези десет години имаше пълна неравнопоставеност между сухопътната инфраструктура и железопътната инфраструктура. По международни програми и с отпуснати средства от държавата се възстановяваха голяма част от първокласните и второкласните пътища, докато за железопътната инфраструктура се отпускаха минимални средства. Самият факт, че голяма част от акцизите от течните горива отиваха за пътната мрежа, а не отиваха за железопътната - единствено само сумите, които се използваха от Българските държавни железници като гориво - дава още един пример за тази сериозна неравнопоставеност.
Искам да споделя пред вас, че в държавите, където бяха отделени инфраструктурата и железопътният превозвач, съществуват вече сериозни проблеми. Наскоро имаше изявление на министър-председателя на Англия и на министъра на транспорта за това, че след тази реформа се налага да бъдат заделени милиарди лири за възстановяване на техните железници. Друг е въпросът по какъв начин те ще възстановят старото статукво на съществуване на английските железници.
Нашата цел с направените промени е най-напред да запазим технологичното единство на БДЖ. Затова ние предлагаме за срок от три години Министерският съвет да създаде чрез договор между железопътната инфраструктура и "БДЖ" ЕАД като превозвач структура на консорциум, така че чрез консорциума и чрез договора, който ще бъде подготвен, постепенно да стане това разделяне, прехвърляне на определено имущество, а също така технологично ясно и категорично да се каже кой към кого ще бъде и какви ангажименти ще поеме като отделно търговско дружество в този консорциум. Наше предложение е съответно, за да се проведе нормално системата за финансово оздравяване на Българските държавни железници, да се опростят дълговете от порядъка на 140 млн. български лева към българската държава.
Искам да кажа, че сумата е неточна, тъй като до последно търсехме информация какви са задълженията на БДЖ. Тази сума ни беше подадена от Министерството на транспорта и затова в нашия законопроект тя е малко по-голяма от това, което е предложено в законопроекта на Министерския съвет, който третира единствено тази материя, тоест опрощаването чрез закон на дълговете на НК "БДЖ", която съществуваше до 1 януари 2001 г.
Целта на създаването на консорциума е да се продължи изцяло оздравителната програма на БДЖ, тъй като тя в ангажиментите, които сме приели към Световната банка, засяга и двете отделни предприятия. Необходимо е да има структура, която да продължи тази реформа, за да може след известно време наистина да гарантираме, че ще имаме един стабилен железопътен транспорт.

Друго предложение, което дойде от наша страна и което също е много важно, независимо, че по него в комисията възникнаха доста спорове, това е предложението за две години да се създаде мораториум и да няма възможност частни превозвачи да регистрират железопътни превози в страната.
За какво става дума? Тук не става дума за пътническите превози, защото знаем, че те са губещи превози. Тук става дума за товарните превози. На всички ни е ясно, че в България пазарът на товари е свит и Български държавни железници разчитат основно на големите наши предприятия, които все още успешно работят. Става дума за българската енергетика, става дума за "Кремиковци", става дума за "Лукойл", за минната ни промишленост.
Ако в този момент се създаде възможност за едно обединение и създаване на друг превозвач, който да поеме тези печеливши товарни превози това означава, че държавният превозвач ще загуби своята печеливша дейност, ще се занимава единствено с губещите пътнически превози и отново ще натоварим държавата от порядъка на стотици милиони. Затова нашето виждане е - нека за две години да създадем условия за допълнително стабилизиране на Български държавни железници като превозвач - "БДЖ" ЕАД, и след това вече да допуснем частни превозвачи, които в една нормална конкурентна обстановка да може да се конкурират.
При ситуацията, че в момента БДЖ е задлъжняла независимо от това, че ще бъдат опростени дълговете към държавния бюджет, тя има и други задължения, има да изплаща и кредити към Световната банка, много трудно ще успее да се справи с един силен финансово конкурент, който ще се занимава с тези превози.
Надявам се, че това предложение ще бъде прието от ваша страна, тъй като подобна практика съществува и в други държави. В Дания след като има подобно разрешение за частни превозвачи в железопътния транспорт, там е поставена граница от порядъка на пет години за мораториум върху регистрирането на частни превозвачи в този вид транспорт.
И не на последно място искам да спомена, че нашето виждане е, че има сериозни пропуски и не сме се постарали да отстраним всички, тъй като и времето напредваше. Желанието ни беше до края на 2001 г. да приемем този закон. За голямо съжаление се изчака проектът на Министерския съвет и след това бяха включени законопроектите на нашата парламентарна група и на представителите от НДСВ.
Целта ни беше да отстраним най-сериозните недостатъци, но като сериозен недостатък е и друго едно виждане, че няма ясен критерий кои видове композиции са с предимство и кои не са. В старите текстове, които съществуваха в наредбите, този проблем е решен много по-ясно и категорично, докато в закона подобен критерий не съществува и това може да създаде сериозни проблеми по-нататък, когато се появят и частните превозвачи, а и още сега в края на краищата кои композиции кога да бъдат допускани.
И тъй като говорих вече 9 минути ще кажа, че се надявам, искам да споделя с вас, че се надявам, че вие ще подкрепите нашия законопроект. Целта на законопроекта е не да защити някои интереси на определени кръгове, а да защитава основно интересите на българската държава. Той не е ретрограден в смисъла, че предлагаме тази двугодишна забрана, напротив. Целта на тази забрана е да защитим Българските държавни железници като един основен превозвач на пътници и на товари. Разчитам наистина на вашата подкрепа да приемете тези поправки и нашето предложение, така че през следващите седмици да направим един общ проект, който ще даде един по-добър Закон за железопътния транспорт в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заместник-министър Мукова иска думата, за да представи законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТОЛИНА МУКОВА: Уважаеми депутати, бих искала да представя мотивите на Министерството на транспорта и съобщенията за изменението на закона и по-основно за тази трансформация на задълженията на Национална компания "БДЖ" основно към държавата.
Както знаете, нашата политика в железопътния транспорт е в пълен унисон с политиката на правителството, което е обявило, че основна цел е страната да бъде пълноправен член на Европейския съюз и във връзка с тази политика ние пристъпваме към хармонизиране на нашето законодателство със законодателството на Европейския съюз, което изисква именно разделяне на железопътната инфраструктура и железопътния превозвач, създаване на условия за либерализация на железопътния пазар, участие на други превозвачи като целта на това разделяне е заздравяване и на двете компании, а чрез участието на други компании - подобряване на железопътните услуги, подобряване на ефективността и качеството им.
Знаете за предприетите досега оздравителни мерки в железопътната стратегия. Досега всички мерки, предприети от правителството, за съжаление бяха съпътствани от прекалено ниско ниво на финансови средства, отпускани за железопътната компания, като тези средства не покриват задълженията на железопътната компания за осигуряване на обществена услуга и това води до постепенна декапитализация на компанията.
В тази връзка едно от основните изисквания при осъществяване на реформата в железопътния транспорт не само в България, а и в европейските страни, е при това преструктуриране и разделяне на компанията на инфраструктура и превозвач да бъде подпомогната финансово железницата така, че след преструктурирането да започнат да действат две финансово оздравени компании като превозвачът да може да бъде конкурентен на железопътния пазар.
В тази връзка, тъй като правителството не отпуска никакви допълнителни средства във връзка с разделянето на двете компании така че да помогне за тяхното оздравяване, не отпуска средства за подпомагане на оптимизацията на персонала, която знаете, че е свързана с изплащане на обезщетение и всички други дейности, с които са свързани някои допълнителни разходи на железопътния превозвач. Ние предлагаме тази помощ, тази подкрепа на правителството да се изрази с трансформация на задълженията, натрупани към държавата в собствен капитал на превозвача. Считаме, че това е една малка подкрепа, която трябва да бъде извършена, за да може железопътният превозвач, финансово оздравен, да продължи да действа отсега нататък. Вие знаете, че от 1 януари Националната компания вече е разделена на две дружества. Разделянето засега върви успешно, няма катаклизми и особено големи проблеми, но разбира се, необходимо е и това финансово оздравяване, за да продължат двете компании да работят успешно и занапред.
Това е. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Мукова.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се спра, първо, на законопроекта на Министерския съвет и след това на законопроекта на господин Петър Мутафчиев и група народни представители, макар че в една част двата законопроекта се препокриват.
Все пак искам да обърна внимание на народното представителство, че в момента става дума за около 70 млн. долара. Става дума за много пари! Става дума за това, че Министерският съвет иска - забележете, да вдигне капитала на дружеството с проект на закон за железопътната компания със задължение на компанията по данък добавена стойност и други задължения към държавата, т.е. в момента на нас ни се предлага с един законопроект да направим пирамида от една държавна компания - вдигаме капитала на дружеството с пари, които в момента ги няма. И това нещо трябва ясно да се каже.
Аз питам, първо, защо господин Пламен Петров и финансовият министър Милен Велчев не се договорят по тези взаимоотношения между двете министерства, не се събере Министерският съвет и да вземе едно решение за тази операция - вдигане на капитала на дружеството със 120-130 млн. лв. - пари, които на практика ги няма и да се вдигне капиталът на дружеството. Това нещо е работа на изпълнителната власт.
Освен това въпросът опира до това, тук е и госпожа Мукова, какво става с разписа по Закона за бюджета? Тези пари по някакъв начин са отчетени в бюджета. Вие сега ни предлагате на практика с вдигането на капитала на дружеството повече тези пари държавата да не ги иска от компанията. Аз питам това нещо как ще се отчете в Закона за бюджета.

Това е изключително важен въпрос и не знам отчетен ли е на заседание на Министерския съвет, тъй като господин Паскалев е подписал законопроекта. И аз искам да обърна внимание, например, премиерът в течение ли е на това, което предлагате? Става дума, още един път казвам, за изключително много пари.
Тук в комисията чувам, че това била схема, подобна на схемата с "Булгаргаз". Не е вярно това нещо. "Булгаргаз" имаше не задължения към други компании, а "Булгаргаз" имаше да взема от химически компании основно пари, които бяха на практика вземания, с които не беше възможно тези химически компании да се издължат към "Булгаргаз". Но тогава проблемът беше решен по друг начин. Не може в момента да се съпоставя проблемът на "Булгаргаз" с проблема на железницата.
Така че още веднъж казвам, аз тук изразявам лично мнение, мисля, че цялата Парламентарната група на Обединените демократични сили няма да подкрепи този законопроект, защото става дума за законопроект, с който на нас ни се предлага да правим пирамида. Такова нещо просто няма как да стане. Дотук - толкова. След малко може би ще кажем още няколко думи.
А сега по проекта, предложен от господин Петър Мутафчиев и господин Георги Божинов. Тук има някакви неточности в числата по вдигане на капитала на дружеството. Аз не искам да се спирам на това, но, забележете, в проектобюджета на господин Петър Мутафчиев и още трима негови колеги, наред с това вдигане на капитала на дружеството се предлага, първо, до 31 декември 2001 г. на практика да не се издават лицензи на други оператори. Тоест, в момента инфраструктурата ще обслужва само един оператор - това е подвижният състав на старата компания, която е обособена с преструктурирането на компанията като нова компания. В същото време се предлага да се създаде консорциум "БДЖ", който по някакъв начин да интегрира взаимоотношенията между двете компании.
За мен първото предложение противоречи на второто или обратното. Защо? Имаме притеснения, че едната компания не може да се издължи на другата - и беше казано в комисията - това е свързано със заплати на железничари и пр., поддържащи инфраструктурата. Най-логично е да се пуснат повече оператори да бъдат обслужвани от инфраструктурата. Това е най-логичното, за да могат наистина те да плащат на инфраструктурата, инфраструктурата да събира пари, за да може да бъде обслужвана, за заплати на служители, на железничари и пр.
Аз не виждам никаква логика веднъж да задържаме лицензирането на общи оператори и, от друга страна, да правим някаква допълнителна шапка, която пък сигурно ще трябва да бъде обслужвана от друга администрация, за тази администрация също ще трябват средства и пр.
Беше казано от господин Мутафчиев, че имало такава практика в Дания ли споменахте, къде?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не само.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не само в Дания. Но аз предполагам, че там проблемите са по-други. Аз дълбоко се съмнявам дали проблемите на датската железница или в Полша са съизмерими с нашите. И аз ще ви кажа защо.
Тук ние нямаме - и сме говорили в комисията, впрочем - в Министерството на транспорта някаква единна транспортна стратегия. Говори се в момента за оздравяване на железницата чрез опростяване на нейни дългове и то по един, мога да ви кажа, много порочен начин. За мен това е порочен начин - със законопроект вдигане на капитала на дружеството. Защо? Това нещо е свързано, според мен, и е надделяло такова мнение в Комисията по транспорт и телекомуникации, с една стратегия по отношение на пристанищни такси, на отклоняване на товари, да речем, чрез тази политика на таксите, за да може товарите да минат през нашата железница. И прочее неща има, които трябва да се огледат, защото, в края на краищата, в момента се инвестира в пристанище Бургас, сега тръгва инвестиция в пристанище Лом, инвестира се в инфраструктурата, поддържа се инфраструктура. Трябва да има някаква единна политика на Министерството на транспорта за пренасочване на товари. И това нещо може да стане само чрез такси, чрез по-благоприятни такси, за да може наистина оборотът да се увеличи. И това е, според мен, сериозният подход по отношение на тази оздравителна програма, която трябва да се огледа вероятно в Комисията по транспорт и телекомуникации.
Ето сега, колеги, предлага се една морска стратегия. Питам ви: по какъв начин, примерно, морската стратегия кореспондира с проблема на железниците? Морската стратегия е един национален приоритет. Аз виждам, че на базата на нея има в момента някаква работна група. Събират се народни представители от мнозинството, обсъждат промени и пр. Питам: кореспондират ли, примерно, намеренията за изменение и допълнение на Закона за морските територии и пристанищата, консециониране на пирсове и пр., с проблемите на железниците? Защото има пряка зависимост. Пряка зависимост има. Не може откъслечно тук - дава се на народното представителство законопроект за вдигане на капитала с пари, които ги няма, да правим пирамиди, като, разбира се, в момента Министерският съвет се измъква и на нас тук ни дават със законопроект да гласуваме неща, които те трябва да си решават.
Коментирахме в комисията и съм изненадан, че все пак група народни представители от Коалиция за България внасят един законопроект. Разбирам, че господин Паскалев е техен представител в правителството. Той се е подписал на законопроекта...
Вижте, господин Мутафчиев, Вие се усмихвате, обаче проблемът е сериозен. И това, че господин Костадин Паскалев се е подписал и вие внасяте законопроект паралелно с този на правителството - има някакви разминавания в числата, аз това нещо не го коментирам - за мен е тревожно. И още един път питам, госпожа Мукова вероятно ще отговори: премиерът знае ли господин Паскалев какво е подписал от негово име като законопроект? Премиерът, министър-председателят знае ли, че се предлага на Народното събрание да опрости 70 млн. долара на практика пари, които ги няма, с вдигане капитала на дружеството "Български държавни железници"? Искам да ми отговорите: знае ли Милен Велчев за този проблем? Коментиран ли е в Министерския съвет този законопроект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Господин Мутафчиев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Димитров, ще се опитам да опровергая Вашата порочна теза.
Най-напред искам да кажа, че вие, Съюзът на демократичните сили, с вашия закон направихте така, че поставихте изцяло в един крайно либерален модел Българските държавни железници. Кажете ми: има ли другаде в Европа друга железница, която да е поставена при тези икономически условия? Няма. Така че не може да се говори за никакви противоречия.
Колко отпускат държавите от Европейския съюз за железницата като кредитиране и опрощаване на дългове? Интересували ли сте се от този въпрос? Проверете и ще видите, че с милиони долари ежегодно се опрощават на различните железници в европейските, в развитите страни.
Вие казвате, че има противоречие за това, че Дания можела да си позволи 5-годишен мораториум, а България не можела да си позволи. Една Дания, след като е финансово стабилизирана, част е от Европейския съюз, въпреки това налага конкретни забрани, защото не може да си позволи съсипване на железопътния си транспорт. И това трябва вие ясно да го разберете.

На мен ми е ясно защо защитавате тезата, че железницата трябва да бъде оставена в тази тежка ситуация, в този хаос, трябва да бъде оставена изблъскана със силни превозвачи - в края на краищата, за да няма държавна железница. Защото вашата парламентарна група, може би не всички, но с ясното съзнание гласува закона на Краус. И вие много добре знаете кой в момента има интерес да създаде силен превозвач в транспорта, в железопътния транспорт и сферата на товарните превози. Това е истината. Няма противоречие.
Нашата цел е не друго, а да имаме един двугодишен, тригодишен период на плавен преход към разделянето. Тоест ние вече имаме реално счетоводно разделяне, финансово разделяне, включително структурно, но за технологичното и да излезе железницата на пазара са необходими поне 2-3 години. Затова предложихме 2 години мораториум, предложихме за три години да съществува един такъв консорциум, който да решава тези проблеми. Агенцията по железопътен транспорт няма да реши проблемите, господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Мутафчиев.
За дуплика има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Мутафчиев, Република България влезе във валутен борд във връзка с нещата, които станаха през 1994-1995-1996 г. точно по време на правителството на БСП. Но това не е толкова важно. Забележете какво ни предлагат. Предлагат ни в момента и аз съм изненадан защо Вие го предлагате, правя връзка между това, че Паскалев е подписал техния законопроект, а Вие подписвате този законопроект, не искам да разсъждавам в тази насока нататък. Предлагате ни в момента със законопроект да вдигнем капитала на дружеството. Това е безумие!
Аз предлагам Министерският съвет да си свърши работата. Ако искат, да опрощават договорите. Ако искат, да вдигат капитала на дружеството, да прави пирамиди с пари, които ги няма. Нашата парламентарна група не може да подкрепи законопроект за вдигане на капитала на дружеството с пари, които ги няма. Значи Паскалев не да подписва законопроекти, а да извика министъра на транспорта, да се разберат и да опростят дълговете на железниците. И въобще не правете паралел между Дания и България.
Аз съм бил на Третата паневропейската конференция в Хелзинки по проблемите на транспорта, когато се дефинираха паневропейските транспортни коридори, и мога да ви кажа, че в момента въпросите на железниците се третират по съвършено друг начин. Там става дума за интелигентни системи, които отиват на управление на единица товар, а не на потоци. За това говори Европейският съюз. Това са радиомаркирани контейнери, които се качват на влакове и пр. Не бъркайте нещата.
Още един път ви казвам, че в момента оставяте Народното събрание да върши някаква работа, която според мен оттук насетне... И аз ще ви кажа, че ако стане това, това нещо е за прокуратурата, ако отиде в Министерския съвет. Не може някой да си измива ръцете и да пуска на Народното събрание със законопроекти да вършим финансови безобразия. Аз питам какво ще каже Милен Велчев по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Професор Мирчев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Месец ноември 2000 г. предишното Народно събрание прие Закон за железопътния транспорт. Тогава при обсъждането на този законопроект много експерти предлагаха поради това, че България кандидатства за членство в Европейския съюз, да бъде възприет един преходен период за реализиране на този закон, както постъпват много европейски железници по пътя за евроинтеграцията в областта на транспортната система. Така или иначе, законът беше приет и той влезе в сила от 1 януари т.г.
Ако трябва да се върнем малко назад, откъде възникнаха тези краткосрочни задължения по ДДС към държавата в размер на 130 млн. лв.? Ще си позволя да съобщя само някои цифри. Ще сравня 1997 с 2001 г. През 1997 г. железопътният транспорт превози 30 млн. т товари. Миналата година бяха превозени 20 млн. т товари. През 1997 г. бяха превозени 83 млн. пътници. Миналата година бяха превозени 46 млн. пътници. Непрекъснат спад. Краткосрочните задължения през 1997 г. към НОИ, по ДДС и към всички останали клиенти на железниците бяха общо 46 млн. лв. Миналата година БДЖ приключи с краткосрочни задължения от 220 млн. лв., като от тях 130 млн. лв. са задължения за данък добавена стойност и към Националния осигурителен институт.
Ако трябва да търсим причината през кой период са натрупани тези задължения, аз мисля, че точно през 2000 г., когато се приемаше Законът за железопътният транспорт, трябваше да бъде приет един текст, който да реши генерално въпроса за задълженията на БДЖ към държавата, както направиха в Румъния, в Полша, както направиха останалите европейски железници, които въвеждаха институционалната реформа, разделяйки железопътната инфраструктура от оператора.
В тази връзка аз се обръщам към представителите от Обединените демократични сили господин Благой Димитров и господин Иван Иванов. Те са гласували този Закон за жп транспорта през ноември 2000 г. И ако трябва да търсим някаква вина, тя е, че точно в този период не е оценена необходимостта да се реши и този въпрос, който ние днес предлагаме да бъде решен. Ние не искаме просто едно опрощаване на задълженията на БДЖ към държавата. Железопътният транспорт притежава активи за 1 млрд. лв., разпределени между превозвача и оператора. Това, че искаме с тези 127,9 млн. лв. да се увеличат активите на "БДЖ" ЕАД, е да се даде шанс националният превозвач да стартира и да бъде конкурентоспособен оттук нататък не само по отношение на вътрешните превози, а да има възможност да привлече и транзитни товари през България. И аз нееднократно съм заявявал в тази зала, че ако ние осигурим едно добро взаимодействие между железопътния транспорт и другите видове транспорт по отношение на комбинирани транспортни технологии, можем да осигурим на страната не по-малко от 50 млн. лв. допълнителни приходи от транспортна дейност. Но за да тръгнем напред, трябва да се изчистят и задълженията към държавата, които така или иначе са несъбираеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Мирчев, вие имате достатъчно гласове, ще приемете закона, ще опростите 128 млн. лв. Питам Ви, Вие сте специалист в областта на железопътния транспорт, продължава ли БДЖ да инкасира загуби ежедневно? Отговорът е: продължава. Минават определен брой дни, месеци, години и отново възниква въпросът. Пак ще вдигаме капитала на дружеството, ще опрощаваме ли? Не може да се затлачва въпросът с тези непрекъснати загуби само с опрощаване на някакви пари даже по такъв порочен начин като вдигане капитала на дружеството с пари, които ги няма.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): То е регистрирано за 10 млн. лв.!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е друга тема, господин Мутафчиев. В момента става дума за много пари, за 128 млн. лв.
Аз затова поставям въпроса има ли стратегия това непрекъснато инкасиране на загуби по някакъв начин да спре.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Има!

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Няма такава стратегия. С този консорциум нищо не става. И ви казвам, че след 2 години отново ще възникне въпросът, че отново са натрупани загуби и прочие, и прочие. Затова аз повдигам въпроса евентуално Министерството на транспорта и съобщенията да представи на Комисията по транспорт и телекомуникации, а после на Народното събрание някаква транспортна стратегия, която страната да има. Как примерно, питам, ние ще привлечем товари, които да преминават в релацията изток-запад или обратно през "Български държавни железници"? Как ще стане това нещо, за да има оборот, за да има по някакъв начин реализиране на печалба? Никой не казва това как ще стане. Ние си даваме ясно сметка, че работят 36-37 хил. души в тези две компании. Значи вие нямате смелостта, разделихте компанията на две и това впрочем не е работа на този състав на министерството, това е на базата на едно старо решение на закона, и спирате дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Ако се върнем пак назад и преди 4 години беше приета една Национална транспортна стратегия, мисля, че България нямаше да изпадне в това изолирано състояние, в което се намира по отношение на транспорта. Нямаше сега Констанца да обработва 40 млн. товари, пристанище Варна да обработва 4 млн. товари, пристанище Бургас да обработва 6 млн. товари. Тези товари нямаше да вървят чрез Черноморската фериботна система от Под и от Рамзон до Констанца, Арат, Унгария, Линц и Мюнхен, щяха да вървят през България. (Ръкопляскания.)
Второ, аз казах, че това е европейска практика и я прилагат всички европейски железници.
Още нещо искам да кажа, което пропуснах преди малко. Международният валутен фонд и Световната банка подкрепиха предложението за редуциране на 127,9 млн. лв. задължения на "БДЖ" към държавата като данък добавена стойност чрез увеличаване капитала на "БДЖ" ЕАД. Мога да ви представя документа. Още един път повтарям, Международният валутен фонд и Световната банка подкрепят предложението. Това означава, че и министър Велчев, и министър Петров, и правителството в своя доклад пред Световната банка и Международния валутен фонд преди 2 месеца дадоха това предложение и то е 100 процента подкрепено от тях.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А защо не го направи правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди да направя своето изказване по същество, господин председателю, искам да поздравя Вас и колегите мюсюлмани с вашия голям празник днес!
А сега, минавайки по същество, искам да насоча вниманието на пленарната зала към следния въпрос - че представените ни три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт третират по същество различни предмети, но центърът и на трите е насочен към тежкото състояние на "Българските държавни железници". Това, което е предложено от правителството на Република България и действително не е съвсем изяснено защо е подписано от заместник министър-председателя Паскалев, разглежда въпроса за премахване по своеобразен начин на дълга към държавата, който включва данъчни задължения по ДДС на Националната компания "БДЖ". Дългът възлиза на около 128 млн. лв. Тук беше казано, че този дълг е бил натрупан едва ли не в последните една или две години. Ако проследите задълженията на "БДЖ" през целия дълъг период, откакто се въведе данък добавена стойност, вие ще видите, че задълженията непрекъснато нарастват ежегодно.
Какво се предлага? Предлага се реално увеличаването на капитала, което означава опростяване на този дълг. Аз обаче задавам въпроса може ли това да бъде лекарство за оздравяване на "БДЖ" и изобщо на нашия железопътен транспорт? Практиката от други подобни случаи, при които е взето подобно решение, показва, че категорично не може. Защото не чрез опростяването на задълженията по ДДС, независимо дали са 127 или например за 2002 г. могат да се окажат 187 млн. лв., а само една радикална реформа в "БДЖ" може да доведе до оздравяване на тази компания и изобщо до оздравяване на железопътния транспорт в страната.
По този повод, понеже беше подчертано, че и аз като депутат в Тридесет и осмото Народно събрание съм гласувал Закона за железопътния транспорт, искам все пак да подчертая, че това е един закон, който действително отговаря на тенденцията на Европейския съюз по отношение на преструктурирането на този транспорт. Аз не мога да приема тезата на господин Мутафчиев, който твърди, че това е единствено Великобритания. Господин Мутафчиев, който е и заместник-председател на комисията, знае много добре, че още до 2000 г. четири, а през 2001 г. още 4 страни от Европейския съюз осъществиха това разделяне. Други 7 страни са в процес на разделяне на инфраструктурата от превозвача. Тоест, България следва действително тенденциите на преструктуриране на железопътния транспорт такива, каквито са в Европа, и поради това аз не намирам никакво основание ние да търсим поводи да бъдем непременно последни в тази категория страни, които трябва да преструктурират своя железопътен транспорт.
Ето защо аз не подкрепих законопроекта на Министерския съвет. Защото това средство на опростяване на дълга не решава проблемите. Те могат да бъдат решени само чрез реално и коренно преструктуриране на транспорта.
По отношение на основната идея в закона на господин Мутафчиев. Преди всичко искам да кажа, че има отделни пунктове в закона на господин Мутафчиев, които аз ще приема между първо и второ четене - това е създаването на приоритетния ред на влаковите състави, както и някои други разпоредби, свързани с наказателно-административните разпоредби. Но основното, това, което се иска за въвеждането на един 3-годишен консорциум и 2-годишен мораториум, аз не мога да го подкрепя. По същество с това предложение, господин Мутафчиев, Вие искате блокиране на Закона за железопътния транспорт и блокиране на реформата в продължение на още 3 години. Мога отсега да Ви заявя, че ако това бъде решено по този начин, това означава абсолютно размазване на финансовата отговорност на инфраструктурата и превозвача, при което в рамките на 3 години реформата ще бъде отложена. Оттам това, което ще последва, и няма никакво съмнение, е, че тези задължения, тези язви, които в момента съществуват, ще продължат. Знаете, че съгласно закона беше даден едногодишен срок, в който да се разработи подзаконовата нормативна база и заедно с това да се положат основите за преструктурирането с оглед от 1 януари 2002 г. то да влезе в сила.
И накрая, по отношение на законопроекта на господин Мирчев. Аз подкрепих този законопроект в комисията, защото той действително предлага целесъобразни подобрения в съществуващия Закон за железопътния транспорт. И макар че има въпроси, по които ще се постарая да внеса предложение за изменение и допълнение между първо и второ четене, като например това, че в Допълнителните разпоредби влакова работа, превозна работа трябва да бъдат ясно дефинирани, както и понятието за железопътна гара и някои от другите предложения на господин Мирчев, аз считам, че тези допълнения ще бъдат полезни в съществуващия закон.
Но отново повтарям, предложеният ни законопроект от Министерския съвет и законопроектът, предложен от господин Мутафчиев и група народни представители, не могат да бъдат подкрепени, защото те не съответстват на основната философия на преструктуриране на железопътния транспорт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, знам, че винаги сте много прецизен. Четете документите и извличате необходимата информация от тях. Ако погледнете подписания от заместник министър-председателя законопроект ще видите, че този подпис е сложен на 2 януари 2002 г., когато министър-председателят отсъстваше от страната. Така че не е хубаво да се спекулира и на няколко пъти да се поставя този въпрос, от което явно личи, че се лишавате от възможността да Ви считам за толкова прецизен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Втора реплика - господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов, не бих взел реплика, честно да Ви кажа, за да продължавам един спор, който има смисъл да се води в тази зала на българския парламент, ако отново Парламентарната група на ОДС не се опитва да изкривява истината. Разберете едно, че не може една бедна България, която е в тежка икономическа криза, да си позволява експерименти, които не могат да си позволят развитите европейски държави. Пак Ви казвам: проверете с колко милиарда паунда влезнаха английските железници след едно такова разделяне. Ние не сме против това да се извърши разделянето. С това предложение ние не целим забавянето и, както Вие казвате, забатачването на "Български държавни железници". Консорциум е договор между две предприятия и ние задължаваме Министерския съвет да направи този консорциум.
Целите са две и са вписани ясно и категорично. Тоест да се прокара оздравителната програма, за която сме поели ангажимент към Световната банка и ще я търсят от "Български държавни железници". И второ, технологично запазване, което пряко засяга безопасността на пътниците по "Български държавни железници". И дайте да не спекулираме с това, че е връщане назад. Пазарът на товари в България е ограничен. Ако правителствата в България си бяха свършили работата и с Пристанище - Бургас, и т.н. - преди малко господин Мирчев го каза - щяхме да имаме повече товари. Тогава щеше да има възможност за по-добро оздравяване. Но сега едно от лекарствата е опрощаването на дълговете. И това лечение, господин Иванов, се прави и в Германия, в този момент се прави в Англия - май 240 млрд. паунда ще им отпуснат в момента на железниците за 5 или 6 години от държавата. Ами кажете ми тогава как България в тая тежка икономическа криза може сама да оправи железниците. Не може! Ние ще даваме толкова, колкото можем. Най-лесно ни е в този момент правителството, наистина, или парламентът - начините са два и аз съм съгласен с Благой Димитров и мога да споря за това - да опрости дълговете като ги направи капитал на "Български държавни железници". За 10 млн. е регистриран капиталът на "БДЖ" ЕАД. А реално като активи те са над 500-600 млн., така че няма и кух капитал. Нека да не спекулираме с това. Това е наистина начин, по който да помислим за "Български държавни железници", за тези железници, които трябва да съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Ще си позволя да отговоря на двете реплики.
Уважаеми господин Сендов, действително аз съм убеден и това всъщност е и така - на 2 януари министър-председателят не беше в страната. Ако той поначало е бил във функциите си в страната, по принцип той е длъжен да го подпише. Но когато казах: защо е подписан от заместник министър-председателя, имах предвид, че се касае за една действително голяма сума. Това са 128 млн. лв. и считам, че след като въпросът не е бил от такава спешност, че да се реши в периода между 1-ви и 10 януари, би могло да се изчака министър-председателят на редовно заседание на Министерския съвет да сложи подписа си под този документ.
По отношение на думите и критиките, които отправи към мен господин Мутафчиев. Господин Мутафчиев, основното, върху което все пак искам да наблегна, е, че ако се тръгне по пътя на последователно опрощаване без да се извърши реформата, цената, която трябва да плати България за функциониране на системата "Железопътен транспорт" ще бъде много по-висока, отколкото ако се извърши реформата. Ако ние разглеждаме въпросите по този начин не само за реформата в железопътния транспорт, но изобщо за реформата и в другите сектори - няма смисъл да ги изброявам - ще се окаже, че може да се забави като се покриват определени задължения. Реално обаче реформата се прави за едно дългосрочно оздравяване на железопътния транспорт. И дори да има трусове, и няма съмнение трусове ще има, защото се минава от една система към съвсем друга и едно разделяне, и излизането на конкурентния пазар на превозвачите, това е винаги по-ниската цена, отколкото България ще плати.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Цената ще плащат и отвън.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Защото аз ви уверявам, че ако се приеме мораториумът, който вие предлагате, това означава, че след една или две години отново ще опрощаваме още по-големи задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес разглеждаме внесени законопроекти от страна на група народни представители, и законопроект, внесен от господин Мутафчиев. Както беше отбелязано в доклада на комисията, така и аз оттук искам точно и ясно да заявя, че на първо четене ще разглеждаме всички законопроекти, които са внесени, и вярвам, че между първо и второ четене ще се направи един нов закон, който ще бъде в подкрепа и в продължение на философията и на принципите, които предишното правителство и предишният парламент беше приел в тази зала. А то е именно разделянето на "Български държавни железници" на "Инфраструктура" и на "Превозвач".
Аз днес директно съм учуден защо преди управляващите днес са в опозиция на закона си, който те бяха предложили и беше приет в този парламент. Аз направо се учудвам защо днес вие, когато преди Нова година се беше развила една истерия в страната дали да бъдат разделени железниците на две или да си остане в старата си част, това Народното събрание с ясното съзнание прие, че законът, който е приет от предишното Народното събрание, няма да бъде отложен и ще се прилагат всички членове и клаузи, които са приети в този закон. Имаше и хора, които казваха: ще видите какви катаклизми ще настъпят в страната още в началото на м. януари, че БДЖ няма да работи. И ето виждате, че вече сме една от държавите, в които реално се предлага разделянето на БДЖ на две. Обаче защо не приемете днес, за да се приложи тоя закон, който беше приет от предишния парламент, че са необходими определени изменения и допълнения с цел продължаването, пак ви казвам, на всички онези изисквания в стария закон. Защо днес господин Иванов и господин Благой Димитров са против онова, което те искаха от предишния парламент да бъде приложено? Нима опрощаването на около 130 млн. лв., които са в рамките на ДДС и ДОО, и в курсовите разлики са толкова големи, когато вие опрощавахте много по-големи суми в интерес на България, за да преструктурираме цялата ни икономика.
Затова, колеги, предлагам да подкрепим законопроектите на първо четене. Смятам, че днес опозицията са си в правото да бъдат опозиционери, но се учудвам да са опозиция на собствения си закон, който приехме тук в предишния парламент.
Предлагам да подкрепим на първо четене законопроектите като пожелавам на господин Благой Димитров и на всички наши колеги от опозицията в Комисията по транспорт и телекомуникации да бъдат така активни, за да могат те да подкрепят предишния техен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
За реплика - господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Аталай, когато министър Пламен Петров беше в комисията и ставаше дума наистина това преструктуриране да стане, най-сериозна опозиция в това отношение беше господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ето, той потвърждава. Значи Вие вероятно не следите внимателно думите и делата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, нека спазим добрия тон.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тогава представителите на ОДС в комисията дадоха кураж на министъра. Ние застанахме твърдо и казвахме: да, трябва воля, политическа воля, трябва кураж, трябва реформата да върви. Това, че Ви е убегнало от вниманието, е друга тема. Но ние тогава дадохме своята политическа воля в подкрепа на министъра на транспорта и имаше представители на Министерството на транспорта.
Забележете какво предлага господин Мутафчиев, господин Аталай. Той предлага да стане някакъв консорциум и не в момента да се раздели инфраструктурата и да се търси развитие на преструктурирането, а отново да се обедини компанията, тоест тяхното предложение е опорочаване на идеята за преструктуриране на компанията.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Лъжеш, чети!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много моля!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз много моля внимателно да следите текстовете, да се концентрирате, материята е специфична, но все пак тези неща са изключително важни за икономиката.
Аз ви обръщам внимание и на още нещо, което беше казано тук няколко пъти. Компанията ежедневно инкасира загуби, намалява товарите. Трябва да се търси, в смисъл на оздравителната програма, от страна на министерството да се предлага, и ние ще ги подкрепяме, развитие на реформата, а не по някакъв начин спиране на реформата - това, което те предлагат с техния законопроект.
В никакъв случай ние не отиваме назад. Напротив, ако отиваме към реформа, ние ще подкрепим всячески министъра и Министерството на транспорта. Но в никакъв случай не можем да допуснем да има регресия, да се предлагат неща, които да спъват реформата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин Аталай, аз имах чувството, че бяхте в залата по време на разискванията и по време на моето изказване и съм направо изумен, че Вие всъщност го тълкувате по един абсолютно превратен начин.
Аз отново повтарям, че законът, който гласувахме, философията, която приехме, не само я защитаваме, но тук се противопоставяме по отношение на изменения, които могат да блокират тази реформа, могат да блокират това оздравяване.
И към Вас, като представител на управляващото мнозинство, имам следния ясен и точен въпрос: предвидени ли са в Бюджет 2002 тези 128 млн. лв.? Защото да не стане така, че Народното събрание гласува законопроекти, които нямат своето финансово обезпечение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да повторя, че законът, който беше приет от предишното Народно събрание, това мнозинство намери сили да го прилага. Така, както Вие говорите, започвам да се съмнявам, че ако бяхте в управлението, дали щяхте да го приложите. Сигурен съм, че щяхте да намерите възможност да го отложите поне с шест месеца или една година.
Аз не мога да разбера какъв всъщност е големият спор при вас? Дали да дадем глътка въздух на преструктурирането и да пуснем наистина законът да действа в основата си - да бъдат разделени на превозвачи и на инфраструктура, или една от разделените части да натоварим с 130 млн. задължения? Ако бяхте Вие, сто на сто съм убеден, че нямаше да натоварите с 130 млн. задължение. И господин Костов е тук и може да каже, че и той е на това мнение. Щеше да даде възможност наистина БДЖ да се преструктурира и да не трупа повече загуби, така както трупа сега.
И другото, което искам да ви кажа, колеги, е, ако имате някакви проблеми между СДС и БСП, много моля не ги разрешавайте в тази зала. Намерете начин или в кулоарите, или в кафето, или между двете централи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, съгласно правилника, на първо четене всички парламентарни групи имат определено време. Не може с процедура да бъде прекъсната дискусията на първо четене. Правилникът повеля в 10,30 ч. да дадем почивка, тъй като в 11,00 ч. започва парламентарният контрол.
Заповядайте, господин Черкезов, за процедура.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам следното питане към вносителите: дали има изготвена справка, в която да се предвиждат средства в приходната част на Бюджет 2002, дали са заложени тези средства и срещу тях дали има извършени разходи?
Затова предлагам да се гласува прекратяване на това разискване, докато не бъде представена такава справка, за да имаме реална информация и за да може да вземем решение. Ако няма такава справка, категорично моето становище е, че се нарушава Законът за устройството на държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има процедурно предложение за отлагане на дискусията, направено от народния представител Черкезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 58, против 89, въздържали се няма.
Предложението на господин Черкезов за отлагане на дискусията не се приема.
Има ли други желаещи да вземат думата? Ако няма, аз предлагам да подложа на гласуване на първо четене трите законопроекта и след това да дам почивка.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване на трите законопроекта по реда на тяхното постъпване. Трите законопроекта са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт с вносители Петър Мутафчиев и група народни представители, внесен на 11 декември 2001 г.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Системата не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, гласуването на трите законопроекта ще започне непосредствено преди парламентарния контрол.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура? Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 42, ал. 2, т. 5 правя процедурно предложение да отложим гласуването на първо четене на законопроектите, които гледахме преди почивката.
Добре е, че министърът на финансите е тук. Трябва народното представителство да има ясна информация - справка, че с гласуването на този законопроект по принцип приходната част на бюджета олеква със 128 млн. лв. Това означава, че има и социални измерения от това нещо.
Господин председател, трябва да отидем на първо гласуване тогава, когато наистина дойде справка от Министерството на финансите по този въпрос до народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За обратно процедурно предложение има думата господин Аталай.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Димитров, аз знам, че вече включиха камерите и предават по телевизията, но мисля, че тази процедура вече веднъж я изиграхме. Преди да влезем в режим на гласуване, господин председател, гласувахме отлагането на гласуването и мисля, че народното представителство отхвърли това предложение.
Така че аз моля да преминем към режим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, подобно процедурно предложение беше направено, народното представителство отхвърли тази процедура за отлагане - точно за отлагане. Няма да подлагам на гласуване Вашето предложение, просто защото повтаря аналогично процедурно предложение.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване, както казах преди да дам почивката, трите законопроекта по хронологичен ред - по реда на тяхното постъпване. И трите законопроекти са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт с вносител Петър Мутафчиев и група народни представители, внесен на 11 декември 2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 120, против 42, въздържали се няма.
Законопроектът на господин Петър Мутафчиев е приет на първо четене.
Преминаваме към втория законопроект, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2002 г.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 164 народни представители: за 123, против 41, въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на третия законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от народния представител Йордан Мирчев и група народни представители на 23 януари 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 141, против 16, въздържали се 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от народния представител Йордан Мирчев и група народни представители, е приет на първо четене.
С това т. 6 е изчерпана.
Господин Абаджиев, имате думата за процедура.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Вие направихте две процедурни нарушения. Първо, не подложихте на гласуване процедурното предложение на господин Димитров, което беше по чл. 42, ал. 2, т. 4. Предишното предложение - на господин Черкезов, беше по чл. 42, ал. 2, т. 3. Едното е за прекратяване на разискванията, а другото - за отлагане на гласуването.
Освен това отменете гласуването на законопроектите, защото първо трябва да подложите на гласуване това те да бъдат разгледани в рамките на парламентарния контрол, който съгласно правилника започва от 11,00 ч. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще ви раздам писмени отговори:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Новопостъпили питания в периода от 15 до 21 февруари 2002 г.:
Постъпило е питане от народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова към Милен Велчев - министър на финансите, относно договора с "Краун ейджънтс" за реформа в митниците. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 март 2002 г.
Писма за отлагане на отговори:
"Уважаеми господин председател, моля Ви да не насрочвате отговор за парламентарния контрол на 22 февруари 2002 г. на актуален въпрос от 13 февруари от народните представители господин Тодор Бояджиев, госпожа Нонка Матова и господин Стефан Данаилов относно политиката на българското правителство за имотите на тракийските бежанци и техните потомци в Източна Тракия, сега Турция, поради неотложни международни ангажименти.
Министър-председател Симеон Сакскобургготски."
"Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите със седем дни отговора ми на актуалния въпрос, поставен от народния представител Румен Петков.
Заместник министър-председател и министър на икономиката Николай Василев."
"Уважаеми господин председател, на 21 и 23 февруари в Резиденция "Бояна" - София, ще се проведе заседание на Българо-руската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.
Поради обективната ми невъзможност да присъствам в пленарна зала, моля да отложите със седем дни отговора ми на питането, поставено от народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова.
Заместник министър-председател на Република България и министър на икономиката Николай Василев."
"Моля на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите със седем дни, уважаеми господин председател, отговорите ми на актуалния въпрос, поставен от народния представител Емилия Масларова, и питането на Лъчезар Тошев.
С уважение, Милко Ковачев."
"Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 78, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите със седем дни отговора на питане от народните представители Евдокия Манева и Владислав Костов, относно отчета за изпълнение на план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" за 2001 г. и план-сметката на Държавен фонд "Земеделие".
Министър Мехмед Дикме."
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нито във вчерашното съобщение за парламентарен контрол, нито днес прочетохте съобщение за нашия актуален въпрос, подаден навреме от мен и госпожа Росица Тоткова, на който следваше да се отговори от господин Милен Велчев на днешното заседание.
Аз смятам, че е необходимо да се знае какъв е редът на отлагане на актуалните въпроси, и ако има отложени актуални въпроси, то да няма актуални въпроси забравени, защото те са в дневния ред по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Нихризов, пропускът е мой. Тук е писмото. Моля да бъда извинен, уважаеми господин Нихризов.
"Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите със седем дни отговора ми на актуалния въпрос от 19 февруари 2002 г. от народните представители Йордан Нихризов и Росица Тоткова, относно възможности за промени в Закона за облагане доходите на физически лица по отношение на патентните данъци, без това да се отрази на макрорамката на бюджет 2002.
С уважение, министър Милен Велчев."
Уважаеми колеги, започваме нашия парламентарен контрол. Преминаваме към въпроси към министъра на финансите.
Актуален въпрос от народния представител Румен Йорданов Петков към министъра на финансите Милен Велчев, относно решение на Министерския съвет № 718 от 28.12.1998 г.
Господин Петков, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Нееднократно през последните четири години на управлението на Съюза на демократичните сили левицата предупреждаваше за сливането на партия и държава, за опасното възраждане на рецидиви от миналото, на отхвърлени и отречени механизми за финансиране, скрито или явно, на една политическа сила.
На 28 декември 1998 г. с Решение № 718 на Министерския съвет вестник и фондация "Демокрация" получават безплатно правото да ползват петия и шестия подпокривен етаж и източното крило на партерния етаж на сграда, намираща се на бул. "Дондуков" № 52, в продължение на 10 години.
Известно е, че Министерството на финансите, под ръководството на господин Радев, направи много сериозен ремонт на тази сграда. Малко след това - на 6 януари 1999 г., същото министерство, със същия крупен ръководител, предоставя на Фондация "Демокрация" мебели и обзавеждане за близо 120 хил. лв., също безвъзмездно.
В тази връзка отправям към Вас следния актуален въпрос: на какво правно основание Министерският съвет е учредил безвъзмездно право на ползване на посочената част от имота, находящ се на бул. "Княз Дондуков" № 52, както и правното основание за безвъзмездно предоставяне на имущество за 122 хил. 873 лв. на Фондация "Демокрация"? Какви мерки ще предприеме повереното Ви министерство в защита интересите на държавата? Ще бъде ли потърсена отговорност от бивши ръководители и чиновници, облагодетелствали една чисто партийна фондация за сметка на българския данъкоплатец и за сметка на българските държавни интереси като цяло? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Има думата министърът на финансите Милен Велчев за отговор.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Петков. Благодаря Ви, че с този актуален въпрос фокусирате вниманието на целия народ към значими проблеми, които накърняват обществените интереси.
За съжаление точното време, когато е трябвало да бъде зададен този въпрос, е минало. Правителството, което е трябвало да отговори на него, не е настоящото. Ясно е, че тази дълго и по-обясними причини старателно крита тайна, е обвързана с работата на правителството на Иван Костов. Поради тази причина може би господата от онова правителство е редно да обяснят логиката на взиманите от тях решения и обществената полза, която са очаквали да постигнат в резултат на тяхното изпълнение.
Все пак с готовност ще отговоря на вашия актуален въпрос, защото моя основна грижа, както и на правителството, е да защитаваме интересите на българските данъкоплатци, а в този конкретен случай не бих твърдял, че те са били защитени. (Шум и реплики от блока на ОДС.)
Бих искал да ви запозная със следните факти. На 28 декември 1998 г. с Решение № 718 Министерският съвет е дал съгласие за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху част от недвижим имот - държавна собственост, на фондация "Демокрация" за срок от 10 г. (Шум и реплики "Браво!" от блока на НДСВ.) С това свое решение правителството на Иван Костов е обявило част от недвижимия имот, намиращ се в София, на бул. "Княз Дондуков" № 52, с полезна площ почти 1200 кв. м за частна държавна собственост. Същевременно със същото решение Министерският съвет е отнел от Министерството на финансите правото на управление върху посочената по-горе част от имота, като е възложил на областния управител на област София да учреди правото на безвъзмездно ползване по реда на Закона за държавната собственост.
Тогавашното правителство се позовава на разпоредби на Закона за държавната собственост. И наистина в правомощията на Министерския съвет е да дава или да не дава съгласие за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху частна държавна собственост. Това са правните основания за взетото решение.
За политическите основания трябва да попитате самия господин Костов. Може би наистина е имало много основателна и убедителна за всички министри причина за вземането на това решение. Само ще ви припомня още веднъж, че това се случва на 29 март 1999 г. и фондация "Демокрация" ползва посочените имоти безвъзмездно повече от година и половина, до 19 октомври 2000 г.
Мисля, че сами можете да си направите сметка за действителната сума, спестена от фондацията за наем през този период, както и за равнопоставеността в така наречения неправителствен сектор по време на управлението на СДС.
Този случай отново натрапчиво напомня за прословутото "топло" отношение на правителството Костов към семейно обвързаните формирования. Сигурен съм, че всички в тази зала си спомнят в момента за една друга, близка до сърцето на СДС фондация.
Това са хората, дами и господа, които днес имат безочието да ни учат на морал и да опищяват небесата за мнимо нарушаване на държавния интерес. (Ръкопляскания от НДСВ.) Когато правителството приема мерки за защитаване и спиране на кражбите от страна на близки до сърцата им престъпни групировки.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Ти ли ще ни учиш нас?!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Всъщност, 2 месеца по-рано е началото на тази изключително впечатляваща история - ярък пример на привързаност и специално отношение към структури, обвързани със СДС. На 6 януари 1999 г. в изблик на следновогодишна щедрост господин Муравей Радев устно разпорежда да бъде преотстъпено за временно ползване луксозно офис обзавеждане, принадлежащо на Министерството на финансите, на фондация "Демокрация". (Ръкопляскания и реплики "Браво!" от НДСВ.)
Убеден съм, че господин Радев е бил добре мотивиран при вземането на това решение. Обзавеждането е на скромната стойност от 122 млн. 874 хил. лв. (Реплики "Браво!" от НДСВ.) Вие сами разбирате, дами и господа, че след тази крайно необяснима за мен щедрост последвалото осигуряване на помещения, където това имущество да бъде разположено, може би има някаква, макар и странна логика. Разбира се, господин Радев със сигурност би могъл да направи опит да ни обясни, ако не на нас, то поне на органите, които са натоварени със защитата на държавния интерес. И можете да бъдете сигурни, че прокуратурата ще бъде сезирана за този случай. (Смях и ръкопляскания от блока на НДСВ.) Липсата на мебелите беше установена съвсем наскоро при извършената рутинна инвентаризация на имуществото на Министерството на финансите през месец януари т.г.
След година и половина безвъзмездно ползване на имота на 19 октомври 2000 г. с Решение № 674 Министерският съвет на основание Закона за държавна собственост е дал съгласие за прекратяване на договора с фондация "Демокрация". Нищо чудно - идват избори след няколко години и е трябвало да се прави добро лице за пред избирателите. Аз съм сигурен, че при едно друго развитие на изборите този договор със сигурност е щял да бъде възстановен.
От информацията, която получих от областния управител на област София по повод на отправения към мен актуален въпрос, става ясно, че договорът с фондация "Демокрация" е бил прекратен в същия ден, в който е прието от Министерския съвет Решение № 679, а сега в тези помещения, но вече с договор за наем, сключен от областния управител на област София, е настанено издателство "Демокрация" ЕАД.
След проверката, която разпоредих, се оказа, че наемът, плащан от издателството, е повече от символичен. Наемната цена за площ от 858 кв. м е 1019 лв. - около 500 долара. За сравнение ще кажа, че в момента на тази цена в центъра на гр. София би могло да се наеме ремонтирано и обзаведено помещение за офис, не по-голямо от 50 кв. м.
Освен това, наемният договор е бил сключен в нарушение на закона - без провеждане на търг или конкурс, както изисква Законът за държавната собственост.
Що се отнася до онази част от актуалния Ви въпрос, с която искате да бъдете информиран какви мерки ще предприеме Министерството на финансите за възстановяване на законността и правата на собствениците на посочения имот, бих искал да заявя следното. Недвижимият имот, за който стана дума, е държавна собственост. По-голямата част от сградата е публична държавна собственост и в нея е настанена Главна данъчна дирекция. Тази част от сградата, която е частна държавна собственост, се управлява от областния управител на област София. Към имота има предявени реституционни претенции, с които Министерството на финансите е запознато, и по които са предприети всички необходими действия по охраняване на държавния интерес.
В заключение искам да ви уверя, че ние ще поддържаме тази наша позиция и занапред правата и интересите на гражданите - данъкоплатци ще бъдат поставяни на първо място. Практиката на предишното правителство да поставя личния и семейния интерес преди обществения приключи с края на неговото управление. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Петков, имате право на уточняващи въпроси в рамките на две минути. Не желаете. Благодаря.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, също зададен от народния представител Румен Йорданов Петков относно привиден дивидент от БКК за 1999 г. от фирма "Нитекс" АД, Доспат.
Имате думата, господин Петков, за да развиете Вашия въпрос.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, уважаеми господин министър! Многократно през последните месеци Коалиция за България поставя въпроса за реалната и ефективна борба с корупцията. Още преди изборите за Тридесет и деветото обикновено Народно събрание ние представихме пред главния прокурор на републиката подробни материали, които според нас хвърлят, меко казано, сериозна сянка на съмнение върху редица приватизационни сделки. Неслучайно правителството на господин Иван Костов приравни приватизацията с кражбата в общественото съзнание.
В същото време стартира приватизацията на банковия сектор, успоредно с което и преразпределението на влиянието във финансовите среди. През целия този период от време странно и скрито за общественото внимание остана работата на Банковата консолидационна компания като цяло, на нейния борд на директорите и на нейния изпълнителен директор. За съжаление, тази работа беше тайна и за професионалните кръгове. Тя беше лишена от прозрачност като управленски механизми, както и всичко останало в работата на ръководството по чисто политически принцип. Затова работата на БКК с основание будеше тревога.
Чрез средствата за масова информация бе тиражирана скандалната новина, че бившият изпълнителен директор на БКК през 1999 г. е превел огромна сума пари на трикотажното предприятие "Нитекс" АД, гр. Доспат.
Актуалният ми въпрос е: какво знае господин министърът, който е председател на борда на директорите на БКК, по гореизложения случай и какви мерки ще бъдат взети, ако наистина е допуснато толкова явно финансово нарушение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Петков, бих искал да Ви информирам, че не само съм запознат с този пример на изумителна безотговорност, но и твърдо съм решил да установя причините и виновниците за случая. Това, което предишните управляващи наричат "случайна грешка", всъщност представлява безлихвено кредитиране от страна на БКК на "НИТЕКС" АД. Ще си позволя да представя подробностите, защото случаят пряко и недопустимо накърнява интересите на българските данъкоплатци.
"Нитекс" АД - Доспат, е акционер в "Банкова консолидационна компания" АД, тогава с председател на управителния съвет господин Муравей Радев и изпълнителен директор господин Петър Жотев. Дружеството притежава 1368 поименни акции от капитала и дивидентът за 1999 г., дължим от БКК, възлиза на около 32 хил. лв. С платежно нареждане от 1.12.2000 г. БКК погрешно превежда на "НИТЕКС" АД сумата от 310 хил. 238 лв. Преведени са 278 хил. лв. повече от дължимата сума и тя не е била възстановена от "НИТЕКС" АД. Според мнението на тогавашното ръководство на БКК случилото се било случайна грешка. Доколко това е истина оставям на народните представители сами да преценят.
През 2001 г. БКК е приспаднала от горната сума дължимия на акционера дивидент за 2000 г. в размер на 30 хил. лв. и в резултат на законовото прихващане за възстановяване остават 248 хил. лв. приблизително.
Сумата, която подлежи на възстановяване от "НИТЕКС" АД се дължи на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Дружеството неоснователно се е обогатило, тъй като не съществува основание за паричния превод. Върху неоснователно преведената сума следва да се начисли мораторна лихва, тъй като вземането на БКК е изискуемо от момента на заверяване на сметката на "НИТЕКС" АД.
На 27 април 2001 г. БКК е отправил официална покана до "НИТЕКС" АД за доброволно уреждане на възникналия проблем, без да предлага обаче конкретен способ за разрешаване на спора. И в отговор "НИТЕКС" АД на 27 юли прави последно предложение да започне да възстановява недължимо проведената им сума на равни месечни вноски за срок от 30 месеца. Според мен абсурдно и абсолютно неприемливо за БКК. Това предложение е оставено без отговор от страна на БКК. Това е още м. юли, преди да се смени ръководството на БКК. Още по-странна реакция на кредитор към длъжник!
В тази връзка е твърде интересно, че грешка в превода на дължим дивидент е направена именно и само по отношение на това дружество. При това с неколкократно, почти десетократно по-голям размер от дължимия, което пряко може да се квалифицира като безлихвено кредитиране от БКК. Предишното ръководство на БКК не е било особено настоятелно в действията си по разрешаване на проблема и поведението му би могло да се квалифицира като умишлено пасивно отношение и пълна безстопанственост. Може би роля за това е изиграл и фактът, че тесни връзки с длъжника има лице, което е в близки роднински отношения с бившия министър-председател. Аз няма да коментирам дали бизнесотношенията между това лице и съпругата на изпълнителния директор на "НИТЕКС" АД имат отношение към случилото се и оставям всеки сам да направи извода си.
На заседание от 19 ноември 2001 г. новият Съвет на директорите на "БКК" АД бе запознат с фактите по горния случай и взе решение да се изпрати искова молба до Смолянския окръжен съд за насрочване на дело за осъждане на длъжника "НИТЕКС" АД на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за договорите. Преди завеждането на исковата молба до "НИТЕКС" АД бе отправена нотариална покана доброволно в 7-дневен срок да издължи надвнесения дивидент с предупреждение, че в противен случай БКК ще си търси правата по съдебен ред. Последва писмо от изпълнителния директор на дружеството, небезизвестният господин Чаушев, че не отрича това задължение, но предлага да плати 130 хил. лв. веднага и остатъка за 18 месеца на тримесечни редовни вноски.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Сигурно не е знаел, че е сменен шефът на борда.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Сигурно. Същевременно господин Чаушев предупреждава в писмото си, че при евентуални системни процедури неговото дружество ще претендира за причинени вреди от плащане на неустойки от неизпълнение на договори с клиенти - повече от необяснима реакция!
От БКК беше отговорено, че направеното предложение не е приемливо и че посоченото тълкуване на ефекта от неблагоприятните последици е в противоречие с всяка правна и житейска логика и не подлежи на какъвто и да е коментар. Седмица след изпращане на последното писмо от страна на БКК, "НИТЕКС" изпраща писмо, с което информира БКК, че е привело 90 хил. лв. от дължимата сума и че останалите ще ги връща, съгласно своите възможности.
Тогава БКК изпраща искова молба до Смолянския окръжен съд за завеждане на дело срещу "НИТЕКС" АД за остатъчната сума от 158 хил. лв., заедно със законната лихва върху тази сума. Очевидно след получаване на копие от исковата молба длъжникът "НИТЕКС" АД незабавно намира възможности и издължава пълния остатък по главницата в размер на 157 хил. 929 лв.
Какво е състоянието на делото към днешна дата? Все още няма официално насрочена дата за първото по делото заседание. В исковата молба БКК претендира и за сумата от лихви за забава, считано от 27 април 2001 г., когато е първата покана за уреждане на възникналия проблем. Това означава, че въпреки издължаването на главницата, съдебният иск на БКК остава в частта си на дължимите законови лихви - основен лихвен процент плюс 10 процента за посочения период.
Що се отнася до мерките, които могат да бъдат предприети допълнително спрямо лицата, извършили престъпление по служба, съгласно чл. 282 от Наказателния кодекс, Съветът на директорите на БКК има основание да изпрати сигнал до прокуратурата за проверка по случая. Отделно, доколкото вече има публикации в пресата по конкретния случай, съгласно Наказателния и процесуален кодекс прокуратурата има основание да се самосезира да извърши подобна проверка.
В заключение, уважаеми дами и господа, бих искал само да добавя, че разбиранията на нашето правителство за морал и честност очевидно не съвпадат с тези на нашите предшественици. Практиката на управление, основана на принципа "след мен и потоп" приключи на 25 юли м.г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, имате 2 минути за реплика.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин министър, това, което ме успокоява, е, че освен за господин Радев, стана дума и за господин Костов, и за господин Жотев, тоест стана дума за корупцията и за СДС като цяло. Но искам да Ви кажа, че отстраняването на явлението "Кацарчев" няма да реши проблема във Вашето ведомство. И ние с Вас и българската общественост ще продължим да констатираме с шест, седем месеца период, до който се задържи вашето правителство на власт, такива корупционни, прокурорски и друг тип деяния. И ако вие не вземете мерки да решите проблема със средния ешелон - този ешелон, който всъщност подготви, беше основата, беше създаден, за да води политиката на корупцията, един ден Вашият следовник ще отговаря на същите въпроси за Вас, защото Вас ще Ви подвеждат по същия начин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Актуалният въпрос от народния представител Никола Джипов Николов се отлага, тъй като господин Джипов взема разрешение за спешно пътуване към провинцията.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Панайот Борисов Ляков относно изграждането на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води в гр. Пазарджик. Въпросът е към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, Вашето министерство работеше много активно за привличането на средства от предприсъединителните програми на Европейския съюз и чрез сключване на двустранни споразумения с държавни фондове и други институции. Бяха получени облекчени заеми, например от Световната банка, с които стартираха програми за отстраняване на екологични щети. Такава програма засегна и Пазарджишка област и по-специално община Панагюрище, където успешно се възстановяват щетите в Меднообогатителния комбинат "Медет". Аз се надявам, че тази успешна практика ще бъде продължена, защото и двете пречиствателни станции в Пазарджик, на които е посветен моят актуален въпрос, не могат да бъдат усвоени без външно финансиране. Затова те, доколкото знам, бяха включени в предприсъединителната програма ИСПА. През 2002 г. работни групи от министерството трябва да подготвят необходимата документация и двата проекта да кандидатстват за финансиране.
Затова Ви питам има ли забавяне, ще бъдат ли готови навреме комплектите документи, с които се кандидатства за финансиране, и кога ще бъдат депозирани? Смятам, че е излишно да привеждам аргументи какво значение имат и двете пречиствателни станции за здравето на пазарджишките граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има думата министърът на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, Вашият актуален въпрос, отправен към мен, съдържа основно две части, поради което ще си позволя последователно да отговоря на всяка от тях.
Първо, относно Градска пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Пазарджик. На 27 юли 2001 г. се откриха преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по глава "Околна среда". Изискванията на Европейските директиви в сектор "Управление на водите" са също един от най-тежките, най-скъпите за прилагане в областта на опазването на околната среда. Важен елемент на стратегията на Европейския съюз за подпомагане на страните-кандидатки е предоставянето на директна финансова помощ чрез инструментите за присъединяване ИСПА и САПАРД. По предварителни разчети в областта на околната среда чрез проектите, финансирани по ИСПА до 2006 г. включително, в страната ще постъпят около 350 млн. евро. В процеса на усвояване на тези средства Министерството на околната среда и водите представи и успешно защити вече четири големи инвестиционни проекти. Един от тях е Градска пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Пазарджик. Инвестиционният проект за тази пречиствателна станция е одобрен за подготовка за финансиране по програма ИСПА от Съвета по регионално развитие към Министерски съвет и възложен за управление от Министерство на околната среда и водите. Той е приоритетен в съответствие със стратегия по околна среда за целите на инструмента ИСПА и Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции в населени места с население над 10 хил. еквивалентни жители.
Подготовката на проекта се осъществи в Министерство на околната среда и водите с консултантска помощ, предоставена от Европейската комисия по програма ФАР трансгранично сътрудничество България - Гърция. Договорът за консултантската помощ е подписан на 29 декември 2000 г. Прединвестиционните проучвания са представени в Министерството на околната среда и водите в края на м. март 2001 г. и са одобрени на заседание на Върховния експертен съвет към Министерство на регионалното развитие и благоустройството с протокол от 5 април 2001 г. Апликационните форми и приложенията към тях, включващи предпроектно проучване, а не техническо резюме на доклада по оценка за въздействие върху околната среда, решение по оценка за въздействие върху околната среда и протоколите от общественото обсъждане на доклада по тази оценка, които са необходими за кандидатстване на проекта за финансиране, са депозирани за разглеждане в Европейската комисия в края на м. май 2001 г. Проектът беше одобрен от Управителния комитет по ИСПА през м. октомври 2001 г. Финансовият меморандум за реализация на проекта между Европейската комисия и Република България се подписа на 13 февруари т.г. В момента приключва подготовката на тръжните досиета за избор на строител и надзорник за проекта, след което предстои одобрението им от делегация на Европейската комисия в София и стартиране на международните тръжни процедури по правилата на Европейската комисия за избор на изпълнители за строителство и надзор. Очаква се обявите за търговете да се публикуват в края на м. март на настоящата година, сключването на договорите да приключи до м. октомври също тази година.
Уважаеми господин Ляков, относно изграждането на "Пречиствателна станция за питейни води" - гр. Пазарджик, отговорът на тази част от Вашия въпрос е от компетентността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, във връзка с което и въпреки това Ви предоставям следната информация.
Обектът "Пречиствателна станция за питейни води" - гр. Пазарджик, е проектиран през 1983 г. за пречистване на питейните води на градовете Пазарджик, Септември и Белово с водоизточник каскада "Белмекен - Сестримо" и водовземане от изтичалото на ВЕЦ "Момина клисура". Същата е изграждана в периода от 1983 г. до 1990 г. с инвеститор тогавашния окръжен народен съвет, след което е замразен. Поради настъпилите промени в икономиката на региона след 1990 г. има значителен спад в потреблението на питейна вода. Съществуващите подземни водоизточници за водоснабдяване на гр. Пазарджик и изградения след 1990 г. водоизточник за гр. Белово, задоволяват напълно нуждите от вода на населените места с необходимите питейни качества. Поради това изграждането на допълнително водоснабдяване в "Пречиствателна станция за питейни води" - гр. Пазарджик не е продължило след 1990 г. Като резултат от гореизложеното Министерството на регионалното развитие и благоустройството смята, че изграждането на пречиствателната станция за питейни води в гр. Пазарджик не е необходимо в момента и може да бъде заменено с друг по-приоритетен проект.
Становището на експертите от същото министерство е, че каскада "Белмекен - Сестримо" може да остане алтернативен източник за гр. Пазарджик и околните населени места по продължение на съществуващия 30-километров водопровод. Но след подробна актуализация на съществуващия проект.
По предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по програма ФАР е финансирано проучване, което доказва и потвърждава изразеното досега от мен. По така посочените причини проектът за пречиствателна станция за питейни води в гр. Пазарджик е оттеглен, като предложение за финансиране по програма ИСПА от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Уважаеми господин Ляков, Министерството на околната среда и водите е с разбирането, че изграждането на "Градска пречиствателна станция за отпадъчни води" в гр. Пазарджик е от изключителна важност за здравето и благоприятния живот на жителите на гр. Пазарджик, поради което положихме необходимите усилия да подготвим комплектните документи за кандидатстване, за финансиране, депозирахме ги и извършихме необходимите действия по подписване на финансов меморандум за реализация на проекта, като предвиждаме строителството да приключи за максимум три години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Господин Ляков, имате думата за реплика до две минути.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Аз Ви благодаря, че сте продължили това, което е започнал предишният екип на Министерството на околната среда и водите. От Вашия отговор разбрах, че няма забавяне. Смути ме само това, че времето от обявяването на конкурса до започването на строителството, значи от м. март до м. октомври, не е ли според Вас много дълъг и не може ли този срок да бъде съкратен? Все пак това са 7 месеца. Толкова дълго ли ще трае тази процедура? Значи, докато се обяви конкурсът и в рамките на 7 месеца трябва да бъде сключен договорът и всъщност да започне действителното строителството.
Ако може, отговорете ми на този въпрос, защото знаете, че всеки месец е важен и не е хубаво да се губи време, ако действително може да се ускори тази процедура. Аз Ви моля да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Госпожа Арсенова, заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин Ляков, за грижата, която виждам, че наистина съществува у Вас и Вашата визия към българския народ.
Искам да Ви заявя отговорно, че нашето намерение е изключително в подкрепа и на Вашето желание - изграждането на градска пречиствателна станция за отпадъчни води да стане колкото се може по-скоро, но всичко, което е зависело от нас, ние сме го направили по възможно най-професионалния, високоморален и отговорен начин.
Що се касае до сроковете и до това дали бихме могли да ги съкратим, бихме се опитали да направим всичко, което е възможно по този въпрос, но искам да Ви кажа, Вие, аз съм убедена, че го знаете, че това не зависи изключително от нас. Това зависи и от Европейската комисия по околна среда. Ако те проявят необходимата визия и готовност за това, то ще стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преминаваме към актуалния въпрос от народната представителка Надежда Николова Михайлова и народния представител Димитър Иванов Абаджиев относно подадени молби за отмяна на заповед на директора на НСС. Въпросът е към проф. Георги Петканов, министър на вътрешните работи.
Госпожо Михайлова, заповядайте, за да развиете Вашия актуален въпрос.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин министър, през последните дни стана известно от българските медии, че чуждите граждани Дениз Ершов и Майкъл Чорни, за които има издадени заповеди от директора на Национална служба "Сигурност" за забрана за влизане на територията на Република България, са подали молби за отмяна на тези заповеди.
В тази връзка Ви задаваме следния актуален въпрос: вярна ли е тази информация и ако е "да", то какво е Вашето становище като министър? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Абаджиев!
По поставения от вас актуален въпрос моят отговор е в две части.
Първо, на 14 август 2001 г. при мен постъпи жалба от адвокат Стоян Кръстев, пълномощник на Дениз Ершов, с която се иска отмяна на заповед на директора на Национална служба "Сигурност" за наложена принудителна административна мярка на Дениз Ершов. Копия от тази жалба са изпратени до премиера и председателите на постоянни комисии към Народното събрание - господин Владимир Дончев и господин Станимир Илчев.
Извърших проверка на обстоятелствата, обосновали издаването на заповедта, и на 20 септември 2001 г. адвокат Стоян Кръстев е уведомен, че жалбата е разгледана и е отхвърлена като неоснователна.
Вчера, на 21 февруари 2002 г., в 16,00 ч. при мен постъпи нова жалба от адвокат Кръстев, пълномощник на Дениз Ершов, която жалба предстои да бъде разгледана. Казвам: постъпи вчера в 16,00 ч. И това е първата част на моя отговор.
Второ, на 20 януари 2002 г. при мен постъпи молба от адвокат Румяна Радкова и адвокат Елена Захарова. В нея те твърдят, че са представители на Граждански съюз за стопанска инициатива и в това си качество отправят молбата от името на съюза.
В молбата те сочат, че в съюза са постъпили молби от членове на същия за съдействие. Като такива членове са посочили Професионален футболен клуб "Левски" АД и "Нафтекс - България холдинг".
С молбата двете адвокатки искат да бъде извършена проверка на обстоятелствата, обосновали издаването на заповедите на директора на Национална служба "Сигурност", с които на двамата са били наложени принудителни административни мерки и ако бъдат установени новонастъпили обстоятелства, тоест, са настъпили промени, те искат заповедите да бъдат отменени.
Молбата не е разгледана по същество.
На 6 февруари 2002 г. Министерството на вътрешните работи е отговорило на госпожа Радкова и госпожа Захарова, че те трябва да представят доказателства, тоест пълномощни, че могат да представляват Гражданския съюз за стопанска инициатива. Такива доказателства до настоящия момент няма представени.
Това е моят отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Михайлова, заповядайте, имате две минути за реплика.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин министър!
Аз искам само да направя един коментар, че мотивите, поради които правителството на Обединените демократични сили отне правото на пребиваване в страната на лицата Дениз Ершов. и Майкъл Чорни бяха свързани с националната сигурност и аз не намирам за убедително това, че един граждански съюз може да оспорва един административен акт, но Вие сте юрист и вероятно също си давате сметка за това.
Аз искам обаче да припомня, че тези мотиви, в основата им беше, че с финансови средства, с неясен произход се инвестираше влияние в българския политически елит, което влияние целеше създаване на зависимост на българския политически живот от сили и структури извън страната и техните интереси.
В този смисъл аз напомням тези неща пред Народното събрание с молбата отново да се имат предвид тези мотиви, които са изключително важни и които пряко засягат българските национални интереси и приоритетите, които България си е поставила в своя вътрешен план и във външнополитическите си стратегически приоритети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Добавям още следното към първоначалния отговор, който дадох: по първата жалба се твърди, че издадената заповед е била незаконосъобразна и се иска нейното преразглеждане. Вероятно чухте отговора, че след надлежна проверка, аз приех, че тази заповед е законосъобразна и отхвърлих жалбата, която беше отправена по отношение на мен.
Във втория случай аз не съм се произнасял по същество. Това ще направя тогава, когато госпожа Радкова и госпожа Захарова ми представят доказателства, че те могат да представляват Гражданския съюз за стопанска инициатива. Когато ми представят тези доказателства, а смея да твърдя, и някои други, тогава вече ще се произнеса по същество. Благодаря.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС, от място): А защо ще разглеждате една молба?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля ви от място никой да не говори!
Благодаря Ви, господин Петканов...
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Господин Соколов, аз мисля, че би трябвало да има пълномощно от ...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС, от място): От Чорни?!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: ... от Гражданския съюз за стопанска инициатива, а след това ще се произнеса дали такава молба е допустима и чак на трето място, дали по същество тя е основателна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Емилия Радкова Масларова относно кадровата политика на Министерството на труда и социалната политика в областта на социалното подпомагане в Стара Загора и региона. Въпросът е към заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! Преди да си задам въпроса, искам да изпълня един мой морален дълг и от тази трибуна да се извиня на господин Петър Ламбов от Раднево, когото некоректно цитирах в едно от предишните си обръщения и във въпрос към министъра на енергетиката. Така че аз поднасям от тази трибуна, от която го обвиних, моите извинения.
Уважаема госпожо Шулева, въпросът към Вас касае системата за социално подпомагане - една система, която е твърде чувствителна, особено в последните дни. Разбира се, аз няма да коментирам напрежението, то е в резултат на много неща, но за мен въпросът за кадрите в системата на социалното подпомагане е изключително важен, изключително болезнен и може би много, много решаващ, когато се поставят на дневен ред сериозни, отговорни въпроси, които трябва да бъдат обект на цялата система.
Разбира се, в ангажиментите, които пое Вашето правителство, Вие поставихте въпроса и за кадрите - за това, че те ще бъдат хора знаещи и можещи и че ще направите всичко необходимо тези кадри да не бъдат толкова политически обременени, колкото капацитети и експерти.
В тази връзка, аз днес поставям на Вашето внимание въпроса за ръководния екип на Старозагорската областна и общинска служба за социално подпомагане, за госпожа Мартинова и господин Жуков - въпроси, които за Стара Загора и областта са символ на безпрецедентна управленческа безпомощност и, разбира се, въпроси, които и в медиите в Стара Загора, и не само там, станаха, как да кажа, нарицателно за това как просто не могат да се решат въпроси, които явно са на дневен ред на обществото.
Едва ли трябва на Вас да разказвам случаите за назначаване, които са станали по политически причини, разбира се, много преди Вие да дойдете на власт, на хора, които са потъпквали грубо законите, хора, които са обвинени - част от тях, с прокурорски решения и са предоставени на следствените органи. Едва ли трябва да разказвам за роднинските връзки и назначенията, които са извършени; за безпрецедентния случай - обявен конкурс за директор на общинска служба за социално подпомагане, който е отменен с прокурорско решение и този господин все още, повече от година, стои на тази длъжност. И, разбира се, за сътресенията, които аз определено считам, че не само в морално, но и в служебно отношение се нанасят както на службите в региона, така и на задоволяване потребностите на хората, които се нуждаят от социални помощи в Стара Загора и в областта. Затова аз поставих този въпрос на Вашата заместничка преди повече от три месеца с цялата документация.
Моля Ви, госпожо министър, да информирате мен и моите колеги докъде е стигнало придвижването на нашите питания относно кадрите в "Социални грижи" в Старозагорска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, във Вашия актуален въпрос Вие сочите, че по време на управлението на предишното правителство са допуснати многобройни закононарушения при прекратяване и сключване на трудови договори със служители от системата на "Социално подпомагане".
Длъжна съм да Ви обърна внимание, че съгласно Конституцията на Република България правни спорове се решават само от независимата съдебна власт. Всеки гражданин има право на съдебна защита, когато са нарушени неговите права или законни интереси, а производствата по трудовите дела са освободени от държавни такси.
В този ред на мисли бих предложила, ако разполагате с конкретни доказателства по някои от 5400-те случая, за които говорите, да подпомогнете правосъдието при решаване на делата.
Трябва да отбележа, че оспорените уволнения, по данни от Националната служба за социално подпомагане, са 26 на брой.
Питате ме прокламираният нов морал в политиката ще се отрази ли на управлението на човешките ресурси в системата на социалното подпомагане. Очевидно, това понятие е твърде ново. Всички служители в структурите на Националната служба за социално подпомагане се намират в действителни трудови служебни правоотношения. Новият морал в политиката означава преди всичко върховенство на закона. Законът забранява пряката или непряка дискриминация, основана на политическа принадлежност или на политически убеждения.
Новото в политиката, което ни прави различни от всички досега, е, че на политическите назначения не се отговаря с политически уволнения. Санкционират се само онези, които са допуснали нарушения при изпълнението на служебните си или трудовите си задължения или не притежават необходимите качества за ефективно изпълнение на работата си, или е налице друго законно основание за прекратяване на правоотношението им.
Новият морал означава и равенство пред закона. Уверявам ви, че без действително наличие на предвидените в Кодекса на труда и Закона за държавния служител основания за прекратяване нито веднъж законът няма да се използва формално за решаване на лични проблеми или осигуряване на политически комфорт, както и обратно - няма да се толерира нито един случай на несправяне или на пренебрегване на задължения.
Единствените критерии за назначаване на служители, които между другото бяха посочени в тази зала по време на парламентарен контрол и от министър-председателя, са наличието на предвидените в специалния закон изисквания, професионалните качества на кандидата и неговият морал.
Бих искала да отбележа, че планираните промени в системата от социални услуги съвсем естествено водят и до нови завишени професионални критерии към социалните работници в сравнение със сега съществуващите.
Относно конкретния Ви въпрос - за вземане на решения по отношение на ръководството на Старозагорската областна и общинска служба за социално подпомагане въз основа на предоставените от Вас материали - отговорът просто не може да бъде различен, изключение от посочените по-горе принципи.
Въпреки допуснатия пропуск материалите да се адресират до Националната служба за социално подпомагане или Министерство на труда и социалната политика и да се изпратят до официалния входящ регистър в Деловодството ни, ние не сме подходили формално - това явно не е порок, от който страдат само чиновниците, а от време на време и народни избраници - и независимо от това сме извършили проверка по предоставените от Вас материали. Инспекторатът на НССП извърши проверка в общинските служби за социално подпомагане - Стара Загора и Казанлък. Проверката обхвана работата в общинската служба за социално подпомагане, Дом за възрастни с отделение за лежащо болни № 1, Дом за възрастни с отделение за лежащо болни № 2, Дом за възрастни с деменция, Дом за стари хора, дневен Дом за възрастни и домашен социален патронаж.
Областните ръководители се назначават от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане и в правомощията им не влиза задължението да назначават и уволняват ръководителите на общинските служби.
За периода, през който госпожа Мартинова е областен управител, от 11 общини на територията на Старозагорска област са сменени ръководители на четири общински служби поради изтичане на срочните им трудови договори.
През м. февруари 2001 г. в Националната служба за социално подпомагане е проведен конкурс за заемане на длъжността ръководител на общинската служба - Стара Загора.
От допуснатите до конкурса 7 кандидати са се явили четирима. Условието за участие в конкурса е кандидатите предварително да представят писмено своите виждания за ефективна организация на работата в общинската служба "Социално подпомагане". За спечелил конкурса комисията е определила Цветан Жуков. Предишният ръководител Стойчо Стойчев е освободен поради изтичане срока на трудовия му договор от ръководителя на Националната служба.
Цветан Жуков е назначен по чл. 70 от Кодекса на труда със срок на изпитване, а впоследствие срочният му договор е преминал в безсрочен пак по решение на ръководителя на Националната служба. За едногодишния период от назначаването си господин Жуков е обхванал дейността по социално подпомагане и социални услуги. Въпреки затрудненото финансово състояние на общината, социално напрежение не е имало или поне ние не сме уведомявани чрез жалби на граждани. За този период в общинската служба кадрови промени не са извършвани. Няма нито един освободен от Жуков служител. В тази връзка на лицата, подали сигнали, е отговорено с писмо от 4 февруари 2002 г. от Националната служба за социално подпомагане.
За нарушения в организацията на хранене и снабдяване с хранителни продукти, също така в обслужване на домуващите в Дом за възрастни на директора Стефанка Байракова беше съставен акт за административно нарушение на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за социално подпомагане и на 5 февруари 2002 г. беше издадено наказателно постановление от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Христова. Обект на проучване бяха и материалите, постъпили от Вас. Констатациите от проверките са за пропуски и нарушения в организацията на работа. Не са констатирани нарушения на социалното законодателство, неправомерно отпуснати или отказани социални помощи, с което да бъдат нарушени правата на гражданите. Нашите контролни органи не са открили закононарушения, във връзка с които да бъде сезирана прокуратурата.
Ако Вие разполагате със съответната документация, моля да изпратите материалите на следствието или прокуратурата. Но ние не можем да изземваме функциите на съда, който единствено може и трябва да прецени извършено ли е престъпление по служба или не.
Съобразяването с правата на гражданите, законосъобразното и ефективното им упражняване е основен аргумент за подобряване на социалното обслужване и неговата правилна насоченост. Едно от първите ми действия като министър на труда и социалната политика беше да увелича състава на Инспектората към министерството и да разширя функциите му по отношение на подчинените държавни органи, администрация и техните инспекторати. Макар и все още броят на контролните органи да не е достатъчен, един от приоритетите им е да упражняват постоянен контрол с цел осигуряване на законност и ефективност на специализираната администрация в социалната сфера. Или с други думи, управлението на човешките ресурси е насочено към осигуряване на възможно най-благоприятно обслужване на нуждаещите се граждани, а не към провеждане на партийна кадрова политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Заповядайте, госпожо Масларова, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Аз благодаря на министър Шулева за лекцията, която ни изнесе. За назидателния тон, който се прокрадна, няма да коментирам. Мога да Ви кажа, госпожо Шулева, че това, което казахте, не ми дава основание да вярвам, че сте запозната с проблемите в системата на социалното подпомагане. Тези, които са Ви написали отговора, са точно тези хора, които дълго време ще Ви подвеждат, точно тези хора, които дълго време ще Ви спират и пречат и точно тези хора, за които преди малко повече от половин час министър Велчев коментира по един друг въпрос, поставен от моя колега Румен Петков.
Убедена съм, че ако в "Социални грижи" в Стара Загора, в областната и в общинските служби се направи безпристрастна проверка от хора, които са незаинтересовани, ако се проверят критериите, на базата на които са назначени голяма част от хората там съобразно длъжностните характеристики, които се изискват, Вие ще намерите твърде много пропуски. Но за съжаление екипът Ви е същият и безспорно трудно ще се справите.
Дълбоко искам да вярвам, че ще погледнете на моето отношение и въпрос, който съм задала, не като партиен, а като въпрос, свързан с професионалната етика, възможности и спазване именно на правилата, които са поставени в системата на социалното подпомагане, както длъжностните характеристики и др.
А що се касае до уволнените незаконосъобразно по времето на управлението на Иван Нейков и Татяна Василева, Вие тепърва ще се запознавате с много и много случаи, десетки, стотици, хиляди, които са уволнени по партиен начин. И това, че само 27 души до този момент са възстановени от съда, не значи, че ще Ви се наложи да възстановявате и други и да плащате много неустойки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
С това приключи нашият парламентарен контрол.

Преминаваме към точка шеста от нашата седмична програма, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид значимият обществен интерес и многократните дебати в пленарната зала във връзка с недостатъчната защита на държавните интереси от страна на държавно предприятие "Ръководство въздушно движение", аз и още 56 народни представители внесохме проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 и 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Създава Временна анкетна комисия, която да извърши проучване и комплексна проверка на дейността на държавно предприятие "Ръководство въздушно движение" към Министерството на транспорта и съобщенията.
2. Комисията да се състои от 9 народни представители, от които: 4 от Парламентарната група на НДСВ, 2 от Парламентарната група на ОДС, 2 от Парламентарната група на Коалиция за България и 1 от Парламентарната група на ДПС.
3. Избира председател и двама заместник-председатели и членове на Временната анкетна комисия, както следва: председател, заместник-председатели и членове.
4. В едномесечен срок комисията предоставя доклад за резултатите от проучването си."
Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване внесения проект за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Колеги, имате думата по броя на членовете на временната анкетна комисия и нейния състав.
Има думата госпожа Весела Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Броят на комисията е предложен в проекторешението.
От името на НДСВ предлагаме за председател господин Никола Богданов Николов и за членове - Тодор Найденов Костурски, Пламен Димитров Кенаров и Димитър Милков Ламбовски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точка 2 от решението гласи: "Комисията се състои от девет народни представители, от които четири от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, двама от Парламентарната група на Обединени демократични сили, двама от Парламентарната група на Коалиция за България и един от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Засега има поименно направено предложение от Парламентарната група на НДСВ.
Господин Аталай, имате думата да предложите представител от ДПС.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
От името на Движението за права и свободи предлагам господин Ремзи Осман за заместник-председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Аталай.
Господин Пантелеев, заповядайте да предложите членове на комисията от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам в комисията да влязат господин Любен Корнезов, заместник-председател, и господин Петър Мутафчиев, член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
От Парламентарната група на Обединени демократични сили има думата господин Абаджиев да направи предложение за състава на временната анкетна комисия.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Нашето предложение е за господин Иван Николаев Иванов и за господин Благой Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Драганова, за процедурно предложение.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Господин председател, предлагам комисията да бъде гласувана ан блок, тъй като предложенията са по квоти и не е необходимо да се дискутират членовете й. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение от госпожа Драганова, ръководството и съставът на временната комисия да бъдат гласувани ан блок.
Комисията е в следния състав:
председател - Никола Богданов Николов, Национално движение Симеон Втори;
заместник-председател - Ремзи Осман, Парламентарна група на Движението за права и свободи;
заместник-председател - Любен Корнезов, Парламентарна група на Коалиция за България;
членове - Тодор Найденов Костурски,
Пламен Димитров Кенаров
Димитър Милков Ламбовски
Петър Мутафчиев
Благой Димитров
Иван Николаев Иванов.
За процедура - господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви.
Господин председател, аз смятам, че за да се запази равнопоставеността, е добре да има заместник-председател и от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Затова правя предложение господин Иван Иванов да бъде гласуван за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли противно предложение? Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Противното ми предложение се изразява в това да се гласува така, както е предложено в проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест не приемате предложението на господин Абаджиев?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, не приемам и правя противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението, направено от господин Димитър Абаджиев, заместник-председателите от двама да станат трима, с оглед да се включи и представител на Обединените демократични сили.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 48, против 116, въздържали се 5.
Предложението, направено от господин Димитър Абаджиев за трети заместник-председател на комисията да бъде избран господин Иван Иванов не се приема.
Заповядайте, господин Абаджиев за процедурно предложение.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): При това отношение на мнозинството към нашето предложение, господин председател, след което очевидно комисията ще се превърне в комисия само на управляващото мнозинство, ние оттегляме нашето предложение за членове на комисията. Така че я гласувайте ан блок с участието само на трите управляващи политически сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): От името на Парламентарната група искаме да направим една промяна в състава на комисията, доколкото още не е гласуван поименно съставът й - на мястото на господин Корнезов, предлагаме господин Александър Арабаджиев за заместник-председател на временната анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги народни представители, моля за внимание! След оттеглянето на народните представители от квотата на Обединените демократични сили комисията остава в състав от седем души:
председател - Никола Богданов Николов, НДСВ
заместник-председател - Ремзи Осман, ДПС
заместник-председател - Александър Арабаджиев, КБ;
членове:
Тодор Костурски, НДСВ
Пламен Кенаров - НДСВ
Димитър Ламбовски - НДСВ
Петър Мутафчиев - КБ.
Това е ръководството и съставът на седемчленната временна анкетна комисия.
Имаше процедурно предложение съставът и ръководството да се гласуват ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Решението за създаване на временна анкетна комисия е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме по следващата точка от програмата за работата на Народното събрание през тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ с вносители: Надежда Михайлова и група народни представители и Министерският съвет.
Най-напред давам думата на председателя на Комисията по европейска интеграция - господин Даниел Вълчев, или негов заместник, да докладва становището на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за държавния дълг № 154-01-22,
внесен от Надежда Михайлова и група народни
представители на 19.07.2001 г.

На редовно заседание, проведено на 6 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за държавния дълг, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене от Народното събрание.
На обсъждането присъстваха господин Красимир Катев - заместник-министър на финансите, госпожа Гергана Беремска - главен експерт по въпросите на държавния дълг, господин Георги Георгиев - началник-отдел "Международни финансови институции" към Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
Първо. Приемането на Закон за държавния дълг е ангажимент на България по глава единадесета "Икономически и валутен съюз", която не е открита за преговори към настоящия момент. България е поела ангажимент за приемането на закон, в който да бъдат уеднаквени понятията, отнасящи се до държавния дълг, използвани в България и в страните от Европейския съюз, както и законодателно да бъдат възприети изискванията на Европейския статистически институт относно реда и начина за подаване на данни за държавния дълг на България. Заявената от България готовност да приеме такъв закон е посрещната с одобрение от Европейския съюз.
С този законопроект се цели от една страна да се регламентират правата, отговорностите и взаимоотношенията между субектите, които имат отношение към държавния дълг, а от друга, да се въведат правила за емитиране на държавния дълг.
Законодателната рамка, изработена от Европейския съюз, не съдържа правни актове, които да бъдат задължителни за въвеждане във вътрешното законодателство на страните-членки. Съществуват разпоредби, които мотивират държавите-членки към приемане на законодателни решения, които да бъдат насочени към изграждането на ясни взаимоотношения между институциите при емитирането на държавния дълг и издаването на държавни гаранции.
Към източниците на европейското право, съдържащи правила, които имат за цел регулиране на държавния дълг, се отнасят Договорът за създаване на европейската общност, с изменението му с Договора от Маастрихт и Протокол относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит, неразделна част от Договора от Маастрихт.
Правното регулиране на подраздел "Управление на държавния дълг" от раздел "Икономически и валутен съюз" се основава на чл. 104 от Договора за създаване на европейската общност. В посочения текст се съдържа изискване към държавите-членки да положат необходимите усилия за избягване на прекомерно големия бюджетен дефицит. За целта те трябва да изградят работещи механизми, чрез които да контролират съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт така, че това съотношение да не превишава определени стойности. Според изискванията на Договора, държавите-членки трябва да управляват бюджетния дефицит така, че той да не надвишава разходите за инвестиции на правителството, както и всички други релевантни фактори, включително и икономическите и бюджетните перспективи в средносрочен план. Проектът на Закон за държавния дълг, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, е в изпълнение на чл. 104 от Договора за създаване на европейската общност и Протокола относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит, който протокол е неразделна част от договора.
Законопроектът, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, съдържа разпоредби относно консолидирания държавен дълг и управлението му. Законопроектът предвижда изготвяне от страна на министъра на финансите на 3-годишна стратегия за управлението на дълга, както и на ежегоден отчет, който след разглеждане от Министерския съвет се внася в Народното събрание заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година. В законопроекта е посочено, че дългът на Българската народна банка и частните дългове, поети от местни лица без одобрението на изпълнителната власт, не представляват държавен дълг. В чл. 3 от законопроекта е предвидено, че относителната стойност на съотношението между държавен дълг и брутен вътрешен продукт не следва да надвишава 60 процента.
Второ. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че внесеният от Надежда Михайлова и група народни представители законопроект за държавния дълг е в съответствие с изискванията на първичното европейско законодателство в тази област.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за държавния дълг № 154-01-22, като той бъде обединен след първо четене със законопроект за държавния дълг № 202-01-2, внесен от Министерския съвет."
Това беше становището на комисията относно законопроекта, внесен от ОДС.




"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за държавния дълг № 202-01-2,
внесен от Министерския съвет на 2 януари 2002 г.

На заседание, проведено на 6 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за държавния дълг, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене от Народното събрание.
На обсъждането присъстваха господин Красимир Катев - заместник-министър на финансите, госпожа Гергана Беремска - главен експерт по въпросите на държавния дълг, господин Георги Георгиев - началник-отдел "Международни финансови институции" към Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
Първо. Приемането на Закон за държавния дълг е ангажимент на България по глава единадесета "Икономически и валутен съюз", която не е открита за преговори към настоящия момент. България е поела ангажимент за приемането на закон, в който да бъдат уеднаквени понятията, отнасящи се до държавния дълг, използвани в България и в страните от Европейския съюз, както и законодателно да бъдат възприети изискванията на Европейския статистически институт относно реда и начина за подаване на данни за държавния дълг на България. Заявената от България готовност да приеме такъв закон е посрещната с одобрение от Европейския съюз.
С този законопроект се цели от една страна да се регламентират правата, отговорностите и взаимоотношенията между субектите, които имат отношение към държавния дълг, а от друга - да се въведат правила за емитиране на държавния дълг.
Законодателната рамка, изработена от Европейския съюз, не съдържа правни актове, които да бъдат задължителни за въвеждане във вътрешното законодателство на страните-членки. Съществуват разпоредби, които мотивират държавите-членки към приемане на законодателни решения, които да бъдат насочени към изграждане на ясни взаимоотношения между институциите при емитирането на държавния дълг и издаването на държавни гаранции.
Към източниците на европейското право, съдържащи правила, които имат за цел регулиране на държавния дълг, се отнасят Договорът за създаване на европейската общност, с изменението му с Договора от Маастрихт и Протокол относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит, неразделна част от Договора от Маастрихт.
Правното регулиране на подраздел "Управление на държавния дълг" от раздел "Икономически валутен съюз" се основава на чл. 104 от Договора за създаване на европейската общност. В посочения текст се съдържа изискване към държавите-членки да положат необходимите усилия за избягване на прекомерно големия бюджетен дефицит. За целта те трябва да изградят работещи механизми, чрез които да контролират съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, така че това съотношение да не превишава определени стойности. Според изискванията на Договора, държавите-членки трябва да управляват бюджетния дефицит така, че той да не надвишава разходите за инвестиции на правителството, както и на всички други релевантни фактори, включително и икономическите и бюджетните перспективи в средносрочен аспект. В изпълнение на изискванията на чл. 104 от Договора за създаване на европейската общност, Министерският съвет внася проект на Закон за държавния дълг.
Стойностите, които не трябва да превишават съотношението държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт, са посочени в Протокола относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит, който е неразделна част от Договора за създаване на европейската общност. В Протокола са дадени определения на понятията "държавен", "дълг", "дефицит" и "инвестиция", с които държавите-членки трябва да се съобразяват при изготвянето на съответните актове от вътрешното законодателство. Тези определения са отразени съответно в чл. 2, чл. 7, чл. 10 и чл. 11 от внесения законопроект.
Второ. С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на предложения законопроект за държавния дълг с Договора за създаване на Европейската общност и Протокола относно определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит в него следва да бъде дадена дефиниция за консолидиран държавен дълг, съгласно цитирания протокол, и да бъде включена разпоредба в съответствие с поставените в Протокола изисквания, предвиждаща, че относителната стойност на съотношението между държавен дълг и брутен вътрешен продукт не следва да надвишава 60 процента.
Трето. Комисията по европейска интеграция с единодушие на парламентарните групи прие становище, че с оглед постигането на пълно съответствие с изискванията на първичното европейско законодателство в тази област, в предложения проект на Закон за държавния дълг следва да бъдат отразени направените бележки.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за държавния дълг № 202-01-2, като той бъде обединен след първо четене със законопроект за държавния дълг № 154-01-22, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители."
Двете становища са подписани от Даниел Вълчев, председател на Комисията по европейска интеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да прочете становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, уважаеми господин председател и уважаеми дами и господа, искам преди това да направя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Нина Ставрева - директор на Дирекция в Министерството на финансите, тъй като господин Катев, който е ресорен, в момента е в командировка в Лондон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля да поканите госпожата в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател!
"ДОКЛАД
по законопроекти за държавния дълг № 154-01-22, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители на 19.07.2001 г.
ш № 202-01-2, внесен от Министерския съвет на 2.01.2002 г.

На съвместно заседание, проведено на 31.01.2002 г., Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и Комисията по труда и социалната политика разгледаха законопроектите за държавния дълг, внесени от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители и Министерския съвет.
На второ самостоятелно заседание, проведено на 7.02.2002 г., Комисията по бюджет и финанси продължи обсъждането и дискусиите по двата законопроекта. На заседанията присъстваха Красимир Катев - заместник-министър на финансите, и Гергана Беремска - началник-отдел в Дирекция "Държавни и гарантирани от държавата дългове" в Министерството на финансите.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от Красимир Катев, който изтъкна, че основната цел е регламентиране на правата, отговорностите и взаимоотношенията между субектите, имащи отношение към държавния дълг. Основните принципни въпроси, които се решават със законопроекта са:
1. Въвежда се дефиниция на държавния дълг, като изрично се подчертава, че дългът на общините, социалноосигурителните фондове, Българската народна банка и държавните предприятия не е гарантиран от държавата.
2. Делегира се право на министъра на финансите да сключва и да подписва кредитните споразумения от името на държавата, което е гаранция за провеждане на единна политика по управление на дълга.
3. Поставя се ново изискване ежегодно в Закона за държавния бюджет да бъдат определяни лимити за нарастването на държавния дълг и за нови заеми и предоставяне на държавни гаранции.
4. Въвежда се равнопоставеност на всички видове държавен дълг и приоритетност при неговото обслужване спрямо останалите бюджетни разходи.
5. Поставят се изисквания към получателите на заеми с държавна гаранция и се уточняват някои процедури при активиране на държавна гаранция.
6. Регулира се фискалното агентство на Българската народна банка по отношение на държавния и държавногарантирания дълг.
7. Въвежда се единен официален регистър на държавния дълг при Министерството на финансите. Предвижда се също така Министерството на финансите да бъде предварително информирано при емисия на дълг от страна на общините и социалноосигурителните фондове с цел да бъде извършвано наблюдение на задлъжнялостта на тези субекти.
Законопроектът, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, беше представен от народния представител Муравей Радев.
В изложението си господин Радев изтъкна, че по смисъл и съдържание двата законопроекта почти изцяло се покриват, с изключение на това, че законопроектът, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, съдържа и текстове, отнасящи се до управлението на консолидирания държавен дълг и до относителната стойност на съотношението между държавен дълг и брутен вътрешен продукт.
Основна цел и на внесения от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители законопроект е да регламентира по сравнително устойчив начин правата, отговорностите и взаимоотношенията между институциите, имащи отношение към държавния дълг. Функционалната му конструкция е построена върху съществуващата практика със съответни подобрения в посока на хармонизиране с европейските изисквания в тази сфера. Дадени са дефиниции за видовете дълг в съответствие с регулациите на Европейския съюз и класификацията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въвежда се дефиницията за консолидирания държавен дълг, който обединява държавния дълг, дълга на социалноосигурителните фондове и дълга на общините. Подчертано е обстоятелството, че дългът на социалноосигурителните фондове и на общините не ангажира правителството. Предвижда се и ограничение в нарастването на дълга като съотношение към брутния вътрешен продукт, което не може да се увеличава спрямо предходната година, докато равнището му не слезе под 60 на сто.
И на двете заседания се проведе широка дискусия с изслушване становища на експерти. Констатира се, че и в двата закона добре са обхванати и систематизирано изложени процесите на формиране на държавния дълг и държавногарантирания дълг, тяхното съдържание, лимитиране, агентство по създаване и поддържане на системи за регистрация и обслужване, отчетност, информация и контрол.
Дискусионен стана въпросът за включването или не на консолидирания държавен дълг и неговата роля на инструмент за регулиране обема на дълга спрямо брутния вътрешен продукт. От направената справка по този въпрос се установи, че в Протокола относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит, съставен в изпълнение на чл. 104с от Договора за създаване на Европейската общност, е разписано, че под държавен дълг се разбира дългът, свързан с управлението като цяло. Това означава включване на дълга на централното правителство, дълговете на регионалните и местните органи за управление, както и дълговете на фондовете за социално осигуряване. Това изискване обаче е задължително само за членовете на Европейската общност. България като страна - кандидат за член на съюза, не е задължена във фазата на кандидатстване да приеме закон за държавния дълг, а така също не е задължително и формулирането в него на понятие за консолидиран държавен дълг. Това обаче не ни освобождава от задължението в преходния период на преминаване от планова към пазарна икономика законово да регламентираме обществено икономическите отношения за възникване и управление на дейността по държавния дълг. Този закон максимално трябва да съответства на въведените от Европейския съюз икономически и финансови изисквания, които след кратко време ще се включат към задължителните условия за присъединяването ни.
С цел да се даде възможност за по-пълно обхващане на всички процеси по въпросите на дълга би било добре Народното събрание да приеме на първо четене и двата законопроекта, като след това се изготви един общ законопроект, който да обедини положителните страни на внесените законопроекти.
След приключване на дебатите се премина към гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 12 гласа, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за държавния дълг № 154-01-22, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители на 19 юли 2001 г., и законопроект за държавния дълг № 202-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Искров.
Преминаваме към становището на Комисията по икономическата политика.
Господин Валери Димитров не го виждам в залата. Някой от членовете или заместник-председателите да прочете становището.
Господин Нихризов, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН НИХРИЗОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 154-01-22 от 19 юли 2001 г.
за държавния дълг, внесен от
Надежда Михайлова и група народни представители,
и по законопроект № 202-01-2 от 2 януари 2002 г.
за държавния дълг, внесен от Министерския съвет

На заседанията, проведени на 31 януари и на 6 февруари 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавния дълг, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, и законопроекта за държавния дълг, внесен от Министерския съвет.
Със законопроекта, внесен от Министерския съвет, се урежда редът за емитирането на държавния дълг и за издаването на държавни гаранции и произтичащите от това права, отговорности и взаимоотношения между всички субекти, имащи отношение към държавния дълг. Законопроектът е изграден върху следните основни принципни положения:
1. Определяне обхвата на държавния дълг и изричното подчертаване, че дългът на общините, социалноосигурителните фондове, Българската народна банка и държавните предприятия не представляват държавен дълг.
2. Очертаване правомощията на министъра на финансите по отношение на държавния дълг.
3. Въвеждане на ежегодни лимити за общия размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през годината, както и за общия размер на държавния дълг към края на бюджетната година.
4. Равнопоставеност на всички задължения, представляващи държавно гарантиран дълг, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
5. Приоритетност при обслужването на държавния дълг спрямо останалите бюджетни разходи.
6. Регламентиране на правилата за издаване и активиране на държавна гаранция.
7. Въвеждане на официален регистър на държавния дълг при Министерството на финансите.
8. Регламентираност на фискалното агентство на Българската народна банка по отношение на държавния и държавно гарантирания дълг.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси относно дефинирането на държавния дълг, за това дали държавните гаранции са част от държавния дълг, както и за процедурите по активиране на държавните гаранции. Бяха отправени препоръки да се прецизира понятието "държавно предприятие", както и да се помисли за целесъобразността в случай на вече издадена държавна гаранция. Промени в кредитното или гаранционното споразумение да могат да се правят само след предварителното одобрение от министъра на финансите.
По законопроекта, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, беше изразено становище, че той до голяма степен съответства на предложения от Министерския съвет законопроект и предлага някои текстове, които биха могли да допринесат за по-пълно регламентиране на правилата за емитирането на държавния дълг и издаването на държавни гаранции.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавния дълг, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, и законопроекта за държавния дълг, внесен от Министерския съвет.


6 февруари 2002 г.,
Комисия по икономическата политика".


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Следващото становище е от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Председател е господин Ремзи Осман, но той отсъства. Кой ще прочете становището от тази комисия?
Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство относно законопроект
за държавния дълг, № 202-01-2,
внесен от Министерския съвет
и законопроект за държавния дълг № 154-01-22,
внесен от Надежда Михайлова и
група народни представители

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2002 г., обсъди паралелно двата законопроекта за държавния дълг, внесени съответно от Министерския съвет и Надежда Михайлова и група народни представители.
На заседанието присъстваха: господин Алеко Джилджов - държавен експерт от Министерския съвет, господин Красимир Катев и госпожа Гергана Беремска, представители на Министерството на финансите.
Законопроектът за държавния дълг, внесен от Министерския съвет, беше представен от името на вносителя от господин Красимир Катев, заместник-министър на финансите.
Приемането на закон за държавния дълг се налага, от една страна, от необходимостта от инвестиции за финансиране на прехода и присъединяването ни към Европейския съюз, а, от друга, от високото ниво на задлъжнялост на страната.
Представените два законопроекта за държавния дълг, макар и да третират една и съща материя, се различават съществено един от друг.
В законопроекта на Министерския съвет са очертани ясно главите за държавния дълг и лимита за дълга, като съществена част от Закона за държавния бюджет. Специални глави са отделени за правомощията, свързани с държавния дълг и информацията за неговото управление. Дадена е ясна дефиниция на понятието "държавен дълг", като е указано, че той не включва дълга на общините. Независимо от това законът задължава общините да информират Министерството на финансите за намеренията си да емитират дълг или да издават гаранция. Текстовете на отделните правни норми са ясно и точно дефинирани, изчистени са от излишни обяснения и двусмислия, което ги прави удобни за прилагане. С проекта е очертана само законовата рамка, регулираща съответните обществени отношения, а редът и начинът за неговото прилагане е предвидено да се уредят с подзаконови актове - наредби.


Проектът, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група депутати, е систематизиран в осем глави, но за съжаление тяхното съдържание не е ясно очертано. Особено неубедително е включването в проекта на три глави - "Дълг на общините и на социалноосигурителните фондове", "Дълг на Българската народна банка" и "Частен дълг" с текстове, които имат характер на обяснения. В правителствения проект това е направено само с едно изречение в чл. 2, ал. 2, където е постановено, че държавният дълг не включва дълга на общините, дълга на социалноосигурителните фондове, дълга на Българската народна банка и дълга на държавните предприятия. С това отпада необходимостта да се обяснява в отделни глави, че държавата не гарантира тези дългове или ги гарантира при определени обстоятелства.
Неуместно е и включването в глава "Държавен дълг" на лимита за общия размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, тъй като те се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година, поради което следва да се разглеждат отделно. Същото се отнася до правомощията, свързани с управлението на държавния дълг, които следва да се отделят поради тяхната важност в отделна глава.
Именно липсата на такава глава в проекта е довела до включването в глава "Общи положения" на контролни функции на Министерство на финансите и задължения на министъра на финансите относно управлението на държавния дълг. Освен това комисията установи, че някои от текстовете на отделните разпоредби се нуждаят от сериозно прецизиране.
Изхождайки от гореизложеното Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 12 гласа "за", без "против" и 4 "въздържали се" реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за държавния дълг да бъде приет на първо гласуване.
Комисията също така с 2 гласа "за", 10 "против" и 4 "въздържали се" реши да предложи законопроектът за държавния дълг № 154-01-22, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Дикова.
Последното становище е от Комисията по труда и социалната политика с председател Хасан Адемов, който отсъства.
Има ли заместник-председател или член на комисията?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател!
"ДОКЛАД
по законопроект за държавния дълг, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, и законопроект за държавния дълг, внесен от Министерския съвет за първо гласуване

На съвместно заседание, проведено на 31.01.2002 г., Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и Комисията по труда и социалната политика разгледаха законопроект за държавния дълг № 154-01-22 от 19.07.2001 г., внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, и законопроект за държавния дълг № 202-01-2 от 2.01.2002 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът за държавния дълг № 202-01-2 с вносител Министерски съвет, бе представен от господин Красимир Катев - заместник-министър на финансите. Законопроектът има за основна цел да регламентира правата, отговорностите и взаимоотношенията между субектите, имащи отношение към държавния дълг. Въвежда се дефиниция за държавния дълг, като изрично се подчертава, че дългът на общините, социалноосигурителните фондове, Българската народна банка и държавните предприятия не са гарантирани от държавата. Делегира се право на министъра на финансите да сключва и да подписва кредитни споразумения от името на държавата, което ще гарантира провеждането на единна политика по управление на дълга. Поставя се изискването ежегодно в Закона за държавния бюджет да бъдат определени лимити за нарастване на държавния дълг, за нови вземания и за предоставяне на държавни гаранции. Въвежда се официален регистър на държавния дълг при Министерството на финансите, като се предвижда то предварително да бъде информирано при емитиране на дълг, с цел да бъде извършено стриктно наблюдение върху задълженията. Регулира се фискалното агентство на Българската народна банка по отношение на държания и държавногарантирания дълг.
Законопроектът за държавния дълг № 154-01-22 от 19.07.2001 г., внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, бе представен от народния представител Муравей Радев - заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, който е и един от вносителите. Основният мотив за подготовката на законопроекта е да бъдат регламентирани основните въпроси, свързани с държавния дълг и неговото емитиране, да се посочи по какъв начин може да се регулира неговия размер и да се влияе за неговото намаляване.
В представения законопроект се предвижда неизплатената част на консолидирания държавен дълг към края на всяка година, като съотношение спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт, да не може да надвишава съотношението от предходната година, докато то е над 60 на сто. Затова е заложено такова ограничение за емитирането на дълг от общините и социалните фондове, които се включват в консолидирания държавен бюджет. Това се отнася и до емитиране на дълг на Централната банка. Бе препоръчано правителството, изпълнителната и законодателната власт да намерят начин, по който да контролират нарастването на дълга в другите системи, които влизат в консолидираната рамка, с цел да се избегне неконтролируемо нарастване на държавния дълг.
Бе подкрепено становището, че приемането на Закон за държавния дълг ще осигури ясни взаимоотношения и правила между институциите, ще доведе до систематизиране на разнородни нормативни актове, които в момента регулират разглежданата материя, ще се създаде по-голяма сигурност в инвеститорите, като сред целите е и повишаване на кредитния рейтинг на страната.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 8 февруари 2002 г., продължи обсъждането на внесените законопроекти за държавния дълг. Подчертано бе, че основните правила за неговото регулиране се съдържат в договора за създаване на Европейската общност, изменението в договора от Маастрихт и Протоколът, който е неразделна част от него, относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит. Бе прието, че внесените законопроекти за държавния дълг са насочени към изпълнението на тези изисквания.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване, както следва:
Първо. С резултат "за" - 13, без "против" и 2 "въздържали се" Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за държавния дълг № 154-01-22 от 19.07.2001 г., внесен от Надежда Михайлова и група народни представители.
Второ. С резултат "за" - 13, без "против" и 2 "въздържали се" Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за държавния дълг № 202-01-2 от 2 януари 2002 г., внесен от Министерския съвет."


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Преминаваме към разискване по законопроектите.
Вносителите желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа! Ще си позволя да кажа само няколко думи, да прочета част от мотивите, които бяха споменати под една или друга форма от представителите на комисиите.
Представеният проект на Закона за държавния дълг има за основна цел да регламентира правата, отговорностите и взаимоотношенията между субектите, които имат отношение към държавния дълг. С приемането на този закон ние считаме, че ще се осигурят ясни взаимоотношения между институциите и правила при емитирането на държавен дълг. Систематизирането на разнородните нормативни актове, които в момента урегулират материята, ще създаде по-голяма сигурност на инвеститорите и ще доведе до намаляване цената на финансиране на бюджета в средносрочен аспект.
Принципните насоки на законопроекта са следните. Въвежда се дефиниция на държавния дълг, като изрично се подчертава, че дългът на общините в социалноосигурителните фондове, БНБ и държавните предприятия не е гарантиран от държавата. Тук ще отворя една скоба, че това е и едно от основните различия между този законопроект и алтернативният законопроект, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, които разширяват дефиницията на държавния дълг. По принцип са възможни и двата подхода, като ние ще се радваме преди второто четене в комисиите на Народното събрание, а и по време на второто четене народните представители в пленарна зала да си дадат ясна сметка за относителните предимства и недостатъци на единия и другия подход, за да се стигне до най-оптималното решение. Никой от двата подхода не е грешен, но дискусията във всеки случай ще допринесе за качеството на окончателния продукт.
На второ място, делегира се право на министъра на финансите да сключва и подписва кредитните споразумения от името на държавата, което е гаранция за провеждането на единна политика по управлението на дълга.
На трето място, поставя се ново изискване - ежегодно в Закона за държавния бюджет да бъдат определяни лимити за нарастване на държавния дълг и за нови вземания и за предоставяне на държавни гаранции. Тук ще спомена, че за следващата година очакваме да не се увеличи номиналният размер на дълга. Както знаете, миналата година завършихме с ниво на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт на около 73 на сто. Това превишава нивото от 60%, установен от маастрихтските критерии за членство в Европейския валутен съюз. Разбира се, ние сме още далеч от такова членство. Но въпреки това правим много добър напредък в посока към съобразяване с този лимит. Преди четири години това ниво е било над 100%. Днес то е 73%. Очакваме в края на следващата година то да слезе под 70%. И до края на този мандат на правителството най-вероятно ще стигнем и под 60%.
На четвърто място, въвежда се равнопоставеност на всички видове държавен дълг и приоритетност при неговото обслужване спрямо останалите бюджетни разходи.
Пето, поставят се изисквания към получателите на заеми с държавна гаранция и се уточняват някои процедури при активирането на държавните гаранции.
Шесто, регулира се фискалното агентство на БНБ по отношение на държавния и на държавно гарантирания дълг.
И седмо, въвежда се единствен официален регистър на държавния дълг при Министерство на финансите, като се предвижда също така Министерство на финансите да бъде предварително информирано при емисия на държавния дълг от страна на общините и социалноосигурителните фондове, с цел да бъде извършвано наблюдение на задлъжнялостта на тези субекти.
В заключение, бих искал да изразя подкрепата на правителството за това да бъдат разглеждани успоредно двата законопроекта, както беше предложено от повечето комисии. В крайна сметка, окончателният проект да бъде едно съчетание от двата законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към обсъжданията.
Заповядайте, господин Жотев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Ще представя мотивите към проекта на Закона за държавния дълг, внесен от народните представители от ОДС, и ще си позволя да направя няколко коментари за плюсовете и минусите на двата законопроекта.
Първо, искам да подчертая, че духът на двата законопроекта е общ по принцип. Няма непреодолими различия, които не биха могли според нас да не бъдат преодолени в хода на обсъжданията между първо и второ четене. Безспорна е обществената значимост на материята, която се урежда с внесения законопроект за държавния дълг. Българското общество повече от десетилетие е изключително чувствително към темата за външния дълг, за тежестите, които нашето и бъдещите поколения ще продължат да плащат.
В законопроекта, всъщност, е систематизиран опитът от последните години след въвеждането на мораториум върху външния дълг на България.
На първо място, бих искал да подчертая, че има ясни дефиниции за държавния дълг, за дълга, който се емитира от общините, от фонд "Професионална квалификация и безработица". Подчертава се като дефиниция и едно понятие, което досега официално не е прието, но с което Европейският съюз борави от много години, а именно консолидирания държавен дълг. Вярно е, че България не е член на Европейския съюз, но не изискването да отговорим на изискванията на съответната глава при преговорите е важното. Важно е, че е в полза на нашата страна и на самите нас Министерството на финансите да има поглед и в определена степен да контролира издаването на облигации, емитирането на дълг и от общините, и от социалните фондове. Тази материя е ясно уредена. Законопроектът е доста кратък и ясно разписан. И всъщност само мнението на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство се различава от прочетените тук становища на трите комисии.
На второ място, делегира се право на министъра на финансите да сключва и подписва кредитни споразумения от името на държавата, което е гаранция за провеждането на единна държавна политика по управление на дълга.
Съществено различие между двата законопроекта, разбира се, е чл. 3 в законопроекта, който се внася от депутатите от ОДС, а именно - да има ли свободата правителството да увеличава в определени години размера на държавния дълг? Или Народното събрание, законът да му поставя ограничения и в известна степен да намали неговата възможност гъвкаво да реагира на обстоятелствата? Ние считаме, че предимство за България ще бъде това съотношение постепенно да бъде намалявано, за да достигне критериите от Маастрихт от 60%. Както каза финансовият министър преди малко, практически проблеми и за миналите бюджети от предходните години, както и за бюджет 2002 г., както вероятно и за следващите години няма да има, тоест има консенсус на всички политически сили, представени в парламента, и бих казал, на всички политици в България, че трябва да държим под стриктен контрол нарастването на външния дълг и да има такова ограничение в съотношението между дълга и прогнозния брутен вътрешен продукт в края на всяка година. Дебатите, разбира се, ще продължат и в комисиите по времето между първо и второ четене, но нашето предложение е този текст да бъде взет именно от законопроекта, който се внася от ОДС.
Много ясно са разписани правата и задълженията на Министерството на финансите и на финансовия министър в определени случаи, ако се постави под заплаха това съотношение между държавния дълг и брутния вътрешен продукт, той да има правото да се намесва. Предимство на законопроекта, който се внася от правителството, от НДСВ, е всъщност, че в рамките на 15 дни тази община например, която иска да издава нов дълг, трябва да информира Министерството на финансите. Има съответни текстове - става въпрос за чл. 17, 18 и 19 в законопроекта на ОДС, които дават права на министъра на финансите, на Министерство на финансите да се намесва в случаите, когато има заплаха за неконтролируемо нарастване на държавния дълг.
Ще си позволя да кажа като положителен факт и в двата законопроекта, че съвсем ясно са разписани дефинициите за собствен дълг, който, ако не е издадена държавна гаранция, не може да бъде по никакъв начин вменен като отговорност на правителството на България за неговото изплащане. Ако такъв закон беше приет преди няколко години, нямаше да го има проблемът, например, с дълга на две държавни банки, които фалираха може би и заради това, като България беше принудена да изплати на кредиторите задължения, които, пак повтарям, ако го имаше този закон, нашата страна би могла успешно да се защити и да не плаща.
В заключение искам да кажа, че законопроектът, който е внесен от народни представители от ОДС, отговаря на всички изисквания на регулацията на Европейския съюз. Двата законопроекта са близки и нашето предложение е на първо четене да бъдат приети и двата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Жотев.
За реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Смятам, че това, което казва господин Жотев, не е възможно. В крайна сметка и този закон, и международната практика, която съществува, трябва да отчетат задълженията, които вече са приети от България по линия на Парижкия клуб. Това, което е прието за държавен дълг, което е подписано и с писмо на министъра на правосъдието още, когато се урегулираше този дълг в първия Парижки клуб. Какъвто и закон тук да приемем, ние не бихме могли чрез него да решим този въпрос, за който господин Жотев спомена - за дълговете на двете банки.
Напротив, трябва много внимателно при второто четене на закона да приведем в съответствие закона, който е пред нас, с вече приети от България ангажименти относно публичния държавен дълг. Тук, например, не са отразени тези ангажименти, които България има по подписани от нея междуправителствени споразумения за достъп на страната и на българските предприятия до кредитни линии, които са подкрепяни от други страни. Имам предвид линии като КОФАС, като съществуващите в Германия кредитни линии. Очевидно, че ако по такива кредитни линии българско частно предприятие не плати, този дълг също става държавен. Очевидно е, че това не може да се промени с изменение в закона.
Така че смятам, че пътят е точно обратен, господин Жотев - да внимаваме този закон да няма по-тесен обхват от обхвата на това, което вече сме договорили както по линия на Парижкия клуб, така и по силата на междуправителствени споразумения за достъп на български предприятия до държавногарантирани линии за кредитиране на други страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
За дуплика - господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, господин Папаризов! Вероятно не сте разбрали какво съм искал да кажа. Никой не поставя под съмнение задълженията, които са натрупани от български предприятия и които са уредени по един или друг начин с Парижкия клуб. Моята мисъл беше, че ако по времето на комунизма в България го имаше този закон... Явно вие разделяте 11-те години на прехода на подпериоди, но за мен все пак те са години на преход към едно нормално демократично общество. Ако България имаше този закон по времето на комунизма, тогава всъщност щяхме да си спестим и разходи, които сега плащаме и никой не поставя под съмнение, че трябва да ги плащаме. Това не бяха мои думи, но всъщност според мене едно полезно уточнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Жотев.
Преминаваме към обсъждане на двата законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, уважаеми дами и господа! Законопроектите, които са предмет на обсъждане по тази точка от дневния ред, засягат един от двата най-остри национални проблеми на България. Единият действително е за държавния дълг, а другият е за жизненото равнище на българското общество, на българските граждани. При това тези два проблема са тясно свързани помежду си, защото всяко правителство, всяко управление в крайна сметка трябва да избира между тези два проблема и да търси баланса между тях. Тъй като бремето на външния дълг е твърде високо и обслужването на този дълг иска заделянето на много крупни ресурси, в крайна сметка въпросът е докъде може да се отнема от националния доход и докъде може да се товари данъкоплатецът и икономиката без да се стигне до състояния, които са непоносими. И неслучайно, господин председателю, председателят на Народното събрание е разпределил тези законопроекти на толкова много комисии на Народното събрание, на които вие дадохте думата да изложат своите становища по законопроектите. Малко са актовете на парламента, които са разпределени на толкова комисии.
Господин председателю, в края на седмицата, в този продължителен петъчен ден на тази седмица, изпъстрена с толкова драматични въпроси, аз имам чувството, че въпросите на държавния дълг някак си не се ползват със същото внимание и в пленарната зала, пък и извън нея, ако щете. Може би това не е и толкова лошо, защото по този проблем най-малко е нужно да се прави политика и да се държат драматични речи. Тези резултати, за които Ви докладва и господин Искров за бюджетната комисия при гласуването на двата законопроекта, а именно, че и двата бяха подкрепени на първо четене единодушно, отразяват това разбиране на колегите в комисията, че по друго може да има спорове, може да има и остри сблъсъци, но когато става дума за държавния дълг, е нужно всеки или всяка формация да се постарае да надскочи себе си, да се държи на едно национално равнище и много обективно, много трезво да се старае да разработи политика и законодателство, които да помогнат за постепенното, но много осезателно все пак облекчаване на дълговото бреме за българската икономика. От тази гледна точка искам в самото начало да кажа, че и аз се присъединих към това общо гласуване, като си позволих тогава да поискам обяснение на положителен вот, а господин Искров беше достатъчно благосклонен като водещ заседанието да ми даде това право да обясня защо гласувам "за" - обикновено е обратното.
Господин председател, мотивите ми бяха, че и двата законопроекта, от една страна, създават като първоначални елементи достатъчно задоволителна основа за изграждането на по-ясна процедура как да се решават въпросите със сключването и погасяването на държавен дълг. Но все пак за мен остана открит основният въпрос дали този закон трябва да има характер по-скоро на процедура и на регламентиране на правомощия или в него трябва да се постараем да включим достатъчно текстове, които дават опорните точки на съдържателната политика по отношение на дълга. И аз гласувах за, разбирайки, че колегите и в Комисията по бюджет и финанси се отнесоха с разбиране, че може би ще трябва да обсъдим разширяването на самия обхват на закона или най-малкото да се занимаем сериозно с този въпрос.
В какъв смисъл? Пет пункта ще засегна съвсем накратко, господин председателю. Стъпвам на законопроекта на правителството, защото той, макар и в известна степен съкратен, е еднороден с предходния законопроект и по него ще направя предложенията си без да неглижирам, напротив, отчитайки по-богатото съдържание на другия. Но петте въпроса, които си заслужава да бъдат обсъдени, са:
- за самия предмет на договора, който се регламентира в чл. 1;
- за обхвата на понятието "държавен дълг", който се третира в чл. 3;
- въпросът за така наречения лимит на дълга, тоест този параметър, който толкова се дискутира - 60 на сто дълг спрямо брутния вътрешен продукт във връзка и с Маастрихтските критерии, който се третира в чл. 7 на правителствения законопроект;
- правомощията на онези държавни органи, които ще бъдат натоварени да регулират държавния дълг;
и петият въпрос - за информацията по държавния дълг, който се съдържа в една от последните глави - струва ми се Глава седма на законопроекта.
Ще кажа по две думи за всеки един от тези пет въпроса.
Член 1 - предметът на този закон, е записан така: С този закон се урежда редът за емитирането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции. Съгласете се, господин председателю, че не можем да се ограничим в разбирането си, че този закон регламентира само това - как се поема държавен дълг и как се гарантира дълг, който не е поет от държавата, но държавата поема гаранцията да го изплати.
Проблематиката на държавния дълг е доста по-сложна и е свързана наистина и с възникването на задължението, но и с формите, в които съществува държавният дълг, а най-важното - с управлението на неговия размер спрямо такива параметри като брутния вътрешен продукт, като обема на износа на стоки и услуги, ако щете, като обема на валутните резерви на страната. Ето защо самото заглавие на закона, според мен, би трябвало да бъде "Закон за управление на държавния дълг" и чл. 1 да бъде в смисъл, че се регламентират редът и процедурите за управление на процесите на възникване, регулиране и погасяване на държавния дълг.
Второ, по отношение на обхвата вие чухте и в изложенията на отделните комисии, и в някои от изказванията, които бяха направени, че съществува въпросът какво имаме предвид, когато говорим за държавен дълг. Разбирането, проведено в законопроекта на правителството, е възможно най-тясното: държавен дълг е дългът на правителството, поет от правителството по силата на междуправителствени споразумения или като емисия на държавни ценни книжа. Казано е, че се изключват дълговете, които сключват социалноосигурителни фондове, общини, въобще не става дума и не се третира въпросът за частния дълг, който е засегнат в предходния законопроект.
Мисля, че за пленарната зала е полезно да се замислим все пак какво включваме в понятието "държавен дълг" и може би ще ни помогне опитът ни по дискусията за държавния бюджет. Както знаем, ние дискутираме бюджета на правителството под понятието "републикански бюджет" и той е бюджетът на Министерския съвет, на министерства и ведомства и на други централни държавни органи. Дискутираме в по-широк обхват консолидирания държавен бюджет и във връзка с това се занимаваме и с въпроса на дълговете на фирмите - частни фирми, публичноправни или частноправни, които също имат характера на квазибюджетен дефицит, тъй като и техните задължения не могат с китайска стена да се отделят от държавния бюджет и те имат едно или друго пряко или не толкова пряко въздействие върху състоянието на държавните финанси.
В дадения случай с дълга ние сме изправени в следния казус: Българската народна банка най-общо употребява понятието "брутен държавен дълг", когато третира проблемите на дълга и води информация по въпроса, като се включват най-общо две категории: публичен дълг и частен дълг. Частният дълг е дългът на фирмите - финансови и нефинансови.
В публичния са включени две основни категории: едната е наистина правителственият дълг - дългът, който се поема по линия на правителството, тоест, грубо казано, републиканският дълг, а другият е консолидираният дълг, в който се включва дългът на други публични институции. Наистина въпросът е доколко сме в състояние да вникнем за какво става дума. Аз бих помолил и след края на това заседание да продължим да мислим, защото въпросът е прекалено сериозен.
Какво искам да кажа за всичко това, господин председателю? Когато мислим как да управляваме дълга, не можем да се затворим само в правителствения дълг и да кажем: нас не ни интересува какво правят общините или в най-добрия случай ще се информираме, а пък какво е заниманието на частните фирми по сключване на дълг - това си е чисто тяхна работа... Такова разбиране се прокарва от правителството.
Ясно е, че отговорността на правителството не може да е еднаква по трите етажа: централен, друг публичен и частен. Но трябва да е ясно, че ние трябва да изградим една система, която, първо, достатъчно точно да обхваща движението и на трите категории дълг и ясно да регламентира отговорностите на правителството за правителствения, да му дава правомощия да наблюдава много точно и да регулира, макар и косвено, другия публичен дълг, и да има пълна информация за частния дълг, без да поема отговорност за него.
Защото, господин председателю, искам и това да споделя с вас, каква е ситуацията в момента? Имаме една много притеснена държавна бюджетна картина. Имаме един пребогат външен пазар на капитали, в който има много пари, които се чудят къде да отидат, защото навсякъде рискът е много голям. И, разбира се, едно притеснено правителство, което добре познава международните капиталови пазари, изпитва едно сериозно изкушение да търси решение на вътрешното си притеснение чрез участие с въображение на международния капиталов пазар. Целият въпрос е, че една еврооблигационна емисия от еди-колко си милиона евро, изведнъж ви се появява след три години като задължение, което е направило обслужването на дълга на третата година от сега не, примерно, 1 млрд. евро, а 1 млрд. и 250 млн. евро, което ние много сериозно трябва да отчитаме още като мислим що е дълг и как го управляваме.

Затова, господин председател, тази част в Глава втора, която говори за обхвата на дълга, според мен се нуждае от сериозно актуализиране, редактиране, обмисляне, осмисляне и ясно дефиниране за какво говорим.
Точка 3 - въпросът за така наречените "60 процента лимит".
Вие чухте и в становището, изложено от господин Младенов по линия на Евроинтеграционната комисия и в другите, че става дума за следното - бюджетният дефицит да не надхвърля 60 процента от брутния вътрешен продукт.
Държавният дълг, генериран обаче преди всичко в резултат на финансирането на бюджета. Това е фокусът на този критерий. Те искат да проследят да няма свободно финансиране на правителството от Централната банка, така че да расте дългът. Готов съм господин Младенов да ме коригира или да ме поправи, но там е интригата, там е връзката.
При нас ситуацията е такава, че ние в условията на валутен борд просто БНБ не може да кредитира бюджета и там имаме едни много ограничени възможности за ръста на държавния дълг в резултат на такова финансиране. Но, струва ми се, че за да управляваме разумно дълга, ние не можем да се ограничим само в този параметър, колкото и той сега да е с консервативно значение, защото дългът опира до три сфери - опира до външния сектор на икономиката, тоест платежния баланс, валутните пазари, операциите на международните капиталови пазари; опира до взаимоотношения с бюджета и начина на финансиране на бюджета вътре в страната чрез емисия на държавен дълг вътре, въпреки че двете не са разделени и, третото, разбира се, е свързано с банковата сфера и Българска народна банка и валутните резерви на страната, и търговските банки като участници в кредитния пазар.
Затова този раздел на закона, който говори за лимита на дълга и е свързан, както виждате, и там с бюджета по два параметъра - с колко може да нараства през годината и колко трябва да е съотношението "дълг - брутен вътрешен продукт", което да се фиксира в Закона за държавния бюджет всяка година, според мен трябва да се допълни набор от критерии, от които се преценява много ли е, малко ли е дългът, с още няколко, свързани с външния сектор.
И аз бих обърнал внимание на следните 2-3 показателя, господин председател.
Поначало брутният външен дълг - публичен и частен - съгласно данните на Народна банка, просто за ориентация, числата са средните: грубо казано през 1996 г. този брутен дълг е бил 9 млрд. 600 млн. долара. Говорим за брутен външен дълг. Той през 2000 г. е бил 10 млрд. 380 млн.; октомври 2001 г. - 9 млрд. 900 млн., грубо казано. Като вътре в тези общи числа очевидно намалява публичният и се увеличава частният дълг.
Но, има поне три показателя, които са качествени и които за мен заслужават особено внимание. Едното е съотношението между брутния дълг като процент от износа на стоки и услуги, защото знаем, че в края на краищата ние произвеждаме две групи стоки - едните, които са търгуеми, грубо казано, и другите, които са нетъргуеми, така че ние, ако си надуваме брутния вътрешен продукт с нетъргуеми стоки, това не ни облекчава особено положението, ако трябва да плащаме дълга, защото трябва и да могат да се продават тези стоки срещу валута.
Вижте какво е съотношението брутен вътрешен продукт - износ на стоки и така наречените нефакторни услуги: през 1996 г. - 145,3, тоест брутният външен дълг е с 45 процентни пункта повече от износа на стоки и услуги; 2000 г. е 148,1, а 2001 г. вече м. октомври, е 154,5, тоест дългът все повече започва да превишава този показател - обем на износ. Ние ставаме все по-неконкурентни, грубо казано.
И другият показател - обслужването на брутния дълг, не самия дълг, пак като процент към износа на стоки и услуги - 16,3 процента през 1996 г.; 16,7 процента за 2000 г.; 20,4 процента - м. октомври 2001 г.
Обслужването, вече се вижда, че става все по-голям процент от текущия износ, тоест от 100-те долара, които сме спечелили от износ, вече 20 трябва да отиват, за да си погасяваме дълга, вместо да бъдат на разположение, да речем, на онези, които искат да правят внос, да си купят и да реализират вноса, да речем, за производство или за потребление.
Такива параметри, според мен, трябва да бъдат включени в набор от критерии, които формират стратегията за управление на дълга, защото е недостатъчно ние просто да кажем "дълг към брутен вътрешен продукт" - 60 процента ще ги гоним и това е. Това няма да ни даде достатъчно ясни ориентири за една стратегия и актуализация на кредитната политика - вътрешна и външна, в зависимост от степента на конкурентоспособност на икономиката.
Стигаме до четвъртия въпрос - кой да управлява този процес. Тук се натъкваме вече на един сериозен проблем, защото този закон на правителството дава доста широки правомощия еднолични на министъра на финансите да договаря, сключва и реализира споразумения за външни кредити.
Тука има едно развитие спрямо досегашния режим, който предвижда ясни отговорности на Министерския съвет и, разбира се, на министъра на финансите като изпълнител на волята на правителството. Сигурен съм, че защитниците на законопроекта ще изтъкнат, че по същество и сега не се променя този режим, но за мен записите създават една двусмисленост, която дава доста широки еднолични правомощия на министъра, и, пак повтарям, възможностите на капиталовите пазари и работата с тях могат да създадат склонност на едноличен държавен орган, какъвто е министърът на финансите, да действа малко по-еднолично, отколкото е оправдано.
Според мен сложността и отговорността на проблематиката изисква да се предвиди създаването на междуведомствен орган за управление на дълга. В предизборната платформа на Националното движение Симеон Втори беше записана идеята за създаване на Агенция за управление на държавния дълг. Аз не смятам, че създаването на още един административен орган решава въпроса, защото той не може да бъде затворен в една агенция. Напротив, една междуведомствена комисия, един междуведомствен орган, в който безспорно водеща роля има Министерството на финансите, но съотговорна е и Българска народна банка, трябва да включва и Министерството на икономиката, и редица агенции като тази за приватизация и чужди инвестиции, да речем, и т.н.
И трябва да е ясно, че трябва да има един орган, който достатъчно точно анализира, следи и актуализира информацията за дълга и я представя на всички отговорни за неговото формиране и регулиране. Такава би трябвало да е Агенцията за програмиране и развитие, ако все още това й е името, която е в системата на Министерството на финансите и която по замисъл трябваше да е онзи своден държавен инструмент, който да може да следи, анализира и прогнозира основните макроикономически параметри, които характеризират икономиката и които трябва да се отчитат в политиката.
И всъщност това е и предложението ми по т. 5, господин председател, а именно информацията по дълга, където трябва по-ясно да се регламентира кой я подава, кой я обобщава, кой я анализира, за какво се ползва тази информация, как се защитава нейната автентичност и достъпът до нея там, където има деликатни аспекти, защото разбираме, че не цялата може да е публична.
В тази връзка, господин председател, аз отново заявявам в края на изказването си, че бих приканил пленарната зала да подкрепи и двата представени законопроекта и едновременно с това да създадем достатъчно сериозна организация за работа преди второто четене, така че достатъчно отговорно да преценим дали такъв подход, какъвто и аз се опитах да аргументирам пред залата, е приложим, може би той е малко по-амбициозен, отколкото е сегашното настроение на парламента, но в една или друга степен би могъл да се реализира, за да представим на второ четене доклад, който да бъде на равнището на проблема, който дискутираме.
Ето защо правя процедурното предложение за двуседмичен срок за представяне на предложенията преди внасянето на законопроекта за второ четене.
И на Вас, и чрез Вас на колегите благодаря за това стоическо търпение в края на седмичното заседание на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински.
Остават десет минути до края на заседанието. Ако има желаещи да се изкажат в рамките на тези десет минути, да заповядат. Ако смятат да направят по-просторно изказване, това ще стане в сряда.
Господин Пирински, Вашето процедурно предложение ще бъде гласувано след гласуването на закона.
Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Моето изказване ще бъде в съвсем телеграфичен вид.
Искам да обърна внимание на три въпроса в тази дискусия и да благодаря на господин Пирински, първо, за доста от нещата, които той успя да покрие в неговото изложение.
На първо място, когато приемаме този закон, трябва да си зададем въпроса наистина какво се опитваме да направим с него и какви баланси търсим.
На мен ми се струва, че има два въпроса, от които никога не трябва да бягаме и трябва винаги да имаме предвид: на първо място, че дългът все пак е задължителна част от ежедневието на една държава и от развитието на нейната икономика. Без дълг не може. Правителството от тази гледна точка трябва да има свобода да може да контрактира нов дълг, да управлява вече контрактиран дълг и да го намалява, разбира се, от гледна точка на държавните интереси.
На България тепърва й предстои да поема все повече ангажименти към европейски институции, към европейски банки за съфинансиране на грантове, които ще идват от Европейския съюз по линия на различни програми - САПАРД, ИСПА и така нататък, които не могат без допълващо финансиране от държавата, което тя на този етап не може да си позволи в голяма част от случаите освен чрез увеличаване на дълга.
На второ място, разбира се, ние като народни представители трябва да имаме предвид, че България не е еднолично дружество и тя има своите институции, в рамките на които трябва да бъде намерен най-добрият баланс така, че управлението на държавния дълг да бъде правено по най-прозрачния начин от гледна точка на Народното събрание, така, че ние да не се срамуваме отново, както беше през 1996 г., когато България бе една от десетте най-задлъжнели страни в света. В законите, които ние днес разглеждаме, винаги трябва да имаме предвид тези гаранции за прозрачност на управлението на дълга.
Мисля, че и в двата законопроекта има добри идеи, които при едно обединение могат наистина да дадат достатъчно сигурни гаранции за това, че българският дълг няма да върви в такава главоломна надпревара със себе си, както това беше досега.
На два въпроса искам да обърна внимание, които ми се струват изключително важни, които са по-добре развити в законопроекта на ОДС. Надявам се да влязат и в консолидирания вариант.
Първият въпрос е относно дефиницията на консолидиран държавен дълг, която дефиниция, ако бъде приета, би отговорила на голяма част и от въпросите, които господин Пирински постави. На първо място, защото тази дефиниция включва дълга на централното правителство или това, което в законопроекта на Министерския съвет се разглежда само като държавен дълг; включва дълга на местните власти или на общините в нашия случай, които в законопроекта на Министерския съвет са разгледани в отделна графа, те не са включени към държавния дълг и, на трето място, това са дълговете на социалноосигурителните фондове.
Дефиницията за консолидиран държавен дълг, както и в Комисията по европейска интеграция посочих днес, е приета в Европейския съюз и тя е задължителна, за да може ние да подаваме данни към Европейската централна банка, които да са сравними с дефинициите на другите държави и с данните, които те предоставят.
Консолидираният държавен дълг също така ни дава възможност и ние да създадем система, в която да наблюдаваме наистина от гледна точка на Министерството на финансите и от гледна точка на интересите на държавата като цяло движението на тази съвкупност на правителствен дълг, дълг на местни власти и дълг на социалноосигурителни фондове. Затова и в законопроекта на Обединените демократични сили е включено изискването дългът не да бъде изведнъж намален на 60% от брутния вътрешен продукт, а той да бъде управляван по такъв начин, че постепенно консолидираният държавен дълг да се доближава към критерия 60%. Тоест, да бъде управляван по един начин, при който всяка следваща година съотношението на този дълг да спада. Това е изискване, което е поставено към всички страни-членки на Европейския съюз, и е базирано именно върху дефиницията на консолидиран държавен дълг.
Ако ние приемем само държавния дълг, без да включваме в него и парите, които отиват в социалните фондове, и дългът на местните власти, ние ще получим едно неравновесие в дефинициите, на базата на които ще подаваме нашите данни. И няма да се учудя, ако изведнъж изпаднем в ситуация, в която се окаже, че нашият дълг по дефиницията само правителствен дълг, е доста по-малък от това, което е той всъщност, и поставим нашите приятели в Европейския съюз в една трудна ситуация, като им даваме данни, които те мислят, че са едно, а те всъщност са друго. Затова тази дефиниция е толкова важна.
Разбира се, никога не трябва да забравяме, че когато разглеждаме всички въпроси, свързани с дълга, нашата основна отговорност оттук нататък е към следващите поколения в България, тези, които ще плащат дълга, който ние сега контрактираме или ползваме и инвестираме. Затова неговото правилно управление и инвестиране е наистина изключително важна част от развитието на нашата икономика.
Но аз не съм съгласен тук с господин Пирински, че ние трябва в този закон да търсим дефиниции и определение на формите на управление на държавния дълг, както и не смятам, че е достатъчно подходящо на този етап да разглеждаме създаването на някаква друга структура извън Министерството на финансите, която да управлява дълга, ако и в платформата на управляващото движение да беше записано наистина, че там ще има Агенция по управление на дълга.
Все пак в България съществуват достатъчно силни институции в рамките на Министерския съвет и достатъчно интерес сред народните представители в залата по отношение на проблемите на държавния дълг, за да можем ние наистина съвестно да гледаме на тази тематика.
В заключение искам да кажа, че идеята за консолидирането на двата законопроекта е изключително подходяща и мисля, че ще докаже отговорността на народното представителство от всички парламентарни групи по този изключително важен за България въпрос, какъвто е именно управлението и намаляването в крайна сметка на нивата на държавния дълг, на които той е в момента в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За процедура - госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да помоля от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори да удължим с малко работното време на пленарния ден, до гласуване на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но не повече от два часа.
Има ли против?
Моля да гласувате предложението за удължаване на работното време до провеждане на гласуването на разглежданите законопроекти, но не повече от два часа.
Има някаква повреда в системата за гласуване, която ще ни създаде неприятности, ако сега гласуваме продължение, след това гласуваме законопроектите.
Аз мога да направя още едно предложение: тъй като не работи системата, да проверя поименно присъстващите. (Шумна реакция в залата.)
Понеже преброих наум колко са в залата, в залата са по-малко от 120 души, преминавам към съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание на 26 февруари, вторник, от 15,00 ч.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има редовно заседание на 28 февруари, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 27 февруари, сряда, от 16,30 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Заместник-председатели:
Юнал Лютфи

Благовест Сендов


Секретари:
Сийка Димовска

Несрин Узун