Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Първа точка от днешния дневен ред е приемане на две проекторешения, свързани с Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави.
Единият проект за решение е за избор на председател, другият – за промяна в състава на тази комисия.
Вносители на проектите за решения са господин Валентин Василев и Парламентарната група на НДСВ.
Докато се размножи проектът за решение, внесен от ОДС, има два варианта – единият вариант е да се поставят двата проекта за решение, докато се раздаде третият; другият вариант е да разменим т. 1 и т. 2, за да имаме техническа готовност да гледаме проектите за решение.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моето процедурно предложение в тази ситуация е да разменим точките и да започнем с разглеждането на Кодекса за социално осигуряване и при приключването на Кодекса за социално осигуряване да се върнем към точката за промени в състава на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за промяна на точките от дневния ред, с изложените аргументи.
Гласували 136 народни представители: за 130, против 6, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са: госпожа Тоткова и група народни представители; Министерският съвет; Ваня Цветкова; Валентин Василев; Явор Милушев; Валери Цеков.
Моля председателят на Комисията по труда и социалната политика да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за
социално осигуряване, внесен от Ваня Цветкова и
Борислав Владимиров; внесен от Валентин Василев и
внесен от Явор Милшев

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 18 ноември 2004 г., разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-95 от 8 октомври 2004 г., № 454-01-104 от 13 октомври 2004 г. и № 454-01-107 от 19 октомври 2004 г.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов и господин Атанас Колчаков от Министерството на труда и социалната политика, господин Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ “Подкрепа”, представители на миньорски синдикални организации на КТ “Подкрепа” и на КНСБ и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от госпожа Ваня Цветкова, беше представен от госпожа Цветкова, която е един от вносителите. Беше подчертано, че въведената през 2000 г. разпоредба на § 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, в сила до 31 декември 2004 г., е с цел защита правата на работещите при условията на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване при предсрочно прекратяване на техните трудови правоотношения. Предложението за удължение на този срок до 31 декември 2005 г. е продиктувано от обстоятелствата по продължаващото преструктуриране на въгледобива и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Валентин Василев, предлага удължаване на срока по § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Предлага се създаването на нова ал. 5 в § 4 на Преходните и заключителни разпоредби, според която лицата, работили най-малко 15 години при условията на чл. 104, ал. 3, да придобиват право на пенсия по реда на ал. 3, независимо от възрастта им.
Народния представител господин Явор Милушев представи внесения от него Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Като изясни мотивите вносителят подчерта, че основната логика на предложението е срокът по § 4, ал. 3 да бъде удължен до 31 декември 2006 г. Предлага се създаването на нова ал. 5 в § 4 на Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, според която работилите най-малко 20 години при условията на чл. 104, ал. 3 да придобиват право на пенсия по ал. 3, независимо от възрастта им.

Управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков изрази положителното становище на Националния осигурителен институт с приложени разчети относно първата част на направените предложения. Бяха изложени допълнителните разходи от Фонд “Пенсии”. Той изясни, че когато лицата се възползват от правото на ранно пенсиониране по чл. 104, ал. 3, те възстановяват с фонд “Пенсии” натрупаните суми в професионалните им пенсионни фондове. Беше изразено резервирано отношение относно премахването на възрастта за пенсиониране с предложението по § 4, ал. 5, както в този, така и в преходния законопроект и др.
Господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика запозна членовете на комисията, вносителите и гостите със становището на Министерството на труда и социалната политика. Подкрепят се и трите законопроекта относно удължаване срока на действие на § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Отстояват се възприетите принципи при приемането на системата на социалното осигуряване, като аргументирано не се подкрепя създаването на нова ал. 5 в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване в онези разгледани законопроекти, които предлагат това. Беше защитен възприетият принцип в социалното осигуряване пенсиите да са за осигурителен стаж и възраст, а не пенсии само за осигурителен стаж.
В проведеното широко обсъждане бяха изказани становища и мнения, обединени принципно около удължаване на срока по § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Беше подкрепена единодушно идеята при обсъждането за второ четене да се търсят оптимални варианти за решаване на поставените проблеми. След приключване на изказванията и проведено гласуване по отделните законопроекти, Комисията по труда и социалната политика
1. С 9 гласа “за”, без “против”, “въздържал се” 1 предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Ваня Цветкова и Борислав Владимиров;
2. Със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Валентин Василев;
3. С 10 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Явор Милушев.”

“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 354-01-88 от 25 септември 2003 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители за първо гласуване

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2004 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
На заседанието на комисията присъстваха: господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Христина Митрева от Националния осигурителен институт; господин Владислав Горанов от Министерството на финансите и господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар на КНСБ.
Законопроектът бе представен от госпожа Росица Тоткова. Вносителката изясни същността и идеята на законопроекта. Лицата, които получават социални помощи, трябва да отработват не по-малко от 5 дни, като с решение на общинските съвети тези дни могат да бъдат и повече. Това е причината за направеното предложение в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване да се създаде нова ал. 7 и тези хора да бъдат осигурени и за трудова злополука. Постави се и въпросът, свързан с равнопоставеността на осигурените лица, който се отнася до създадения благоприятен режим за осигуряване на държавните служители, офицери, сержанти, цялата съдебна система и др., които категории се осигуряват единствено и само за сметка на държавния бюджет. Дава се решение относно определяне максималния размер на пенсията, който не следва да бъде емпирично определен, а се предлага да бъде функция. Направено е предложение по § 87 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване и по § 114 от същия закон, като се предлага неговото отпадане.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 3, “против” 1, “въздържали се” 13 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.”

“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 402-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 август 2004 г. за първо гласуване

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 9.09.2004 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 402-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 август 2004 г. На заседанието присъстваха господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Даниела Асенова – главен директор на Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване” в НОИ и господин Владислав Горанов от Министерството на финансите.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Валери Апостолов представи законопроекта и мотивите към него. В плана за действие за периода 1 януари – 20 декември 2004 г. по прилагането на Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз е заложена като мярка промяната в Кодекса за социално осигуряване, според която изплащането на краткосрочните обезщетения за болест и майчинство да се извършва от Националния осигурителен институт директно на лицата.
С чл. 10 и 19-36 от Регламента на Съвета на Европейската икономическа общност 1408/71 се въвежда режим на изплащане на паричните обезщетения при болест и майчинство, старост, инвалидност и смърт на правоимащите лица на територията на всяка държава-членка, в която лицето живее постоянно или пребивава. Съобразявайки се с препоръката на комисията от редовните й доклади за напредъка на Република България, този принцип се предвижда да залегне в изработваните в момента проекти на двустранни договори за социално осигуряване. Преминаването на изплащането на паричните обезщетения към Националния осигурителен институт ще даде възможност и за подобряване на контрола и ще освободи работодателите от ролята им на посредници на държавното обществено осигуряване при извършване на плащанията и др.
Предвидената промяна в чл. 69 е за постигане на терминологично единство при употребата на понятията в кодекса, а именно, че правата, предвидени в Кодекса за социално осигуряване, сред които е и правото на пенсия, следва да се ползват след преценка за наличие на определен осигурителен стаж.
С предлаганите изменения се отчита, че е целесъобразно промяната да се извърши с отлагателен срок за влизането й в сила от 1 януари 2006 г., с което да се даде възможност на Националния осигурителен институт да направи необходимата организация и методика за изплащане на обезщетенията по предлагания ред и да извършва трансфера им в чужбина след присъединяването ни към Европейския съюз.
След проведените разисквания и гласуване с резултати “за” 14, “против” няма, “въздържал се “ 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 402-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 август 2004 г.”
И последният доклад, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 554-01-28, внесен от Валери Цеков, Весела Драганова и Силвия Бадънкова на 11 март 2005 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 17 март 2005 г., разгледа Законопроект № 554-01-28 за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. В работата на комисията взеха участие господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Весела Драганова, която е един от вносителите. Беше подчертано, че понастоящем не съществува задължение за осигурителите, които прекратяват дейността си и нямат правоприемник, за предаване за съхранение на разплащателните ведомости. За приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 4 от Закона за държавния архивен фонд липсва орган, който да съхранява разплащателните документи. Поради различни причини работниците или служителите понякога не могат да получат копие от документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход за минали периоди от предприятия, в които са работили. В практиката има случаи на съхраняването на разплащателни ведомости и документи от лица, които не са оправомощени за това.
В законопроекта се предлага решение на посочените и други проблеми. Осигурителите, които са прекратили дейността си и нямат правоприемник, се задължават да предават ведомостите в териториалните поделения на НОИ. Когато на юридическо лице се постановява съдебно решение за заличаването му, удостоверението от териториалното поделение на Националния осигурителен институт за предадени ведомости става задължително условие за вписване на съдебното решение, поради което в законопроекта се предлага допълнение в чл. 495 от Гражданския процесуален кодекс. С предаването на разплащателните ведомости на териториалното поделение на НОИ ще се даде възможност и за създаване на електронен архив на предадените ведомости. Разпоредбата за предаване на разплащателните ведомости няма да се прилага, когато в закон е предвиден специален ред за предаване и съхранение на тези документи – архивите на МВР, Министерство на отбраната и др.
Членовете на комисията се обединиха около текста, че със законопроекта ще се защитават по-пълно правата на осигурените лица и интересите на държавното обществено осигуряване. Беше проведено обсъждане, след което с гласуване и резултати 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 554-01-28, внесен от Валери Цеков, Весела Драганова и Силвия Бадънкова на 11 март 2005 г.”
Госпожо председател, ако ми позволите, преди да преминем към представяне и обсъждане на предложените законопроекти, да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Румен Симеонов, управителят на НОИ господин Йордан Христосков и директорът на Дирекция “Правна” в Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на господин Симеонов, господин Христосков и господин Мирославов.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата в залата.
Имате думата за представяне на законопроектите.
Заповядайте, госпожо Драганова, в качеството си на вносител.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В качеството си на един от вносителите на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване бих искала да ви запозная с тезите и посоката, в която сме работили господин Валери Цеков, аз и госпожа Бадънкова.
Основно това е съхраняване на правата на гражданите на България. Съгласно Закона за държавния архивен фонд и други нормативни актове, уреждащи съхраняването и архивирането на документи, не съществува задължение за предаване за съхранение на разплащателните ведомости прекратилите осигурители, които нямат правоприемник. При това положение разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 4 от Закона за държавния архивен фонд, която предвижда съхраняване на разплащателните ведомости за срок от 50 години, не може да се прилага, тъй като тя няма орган, който да съхранява ведомостите. Това обстоятелство създава значителни проблеми за осигурените лица при реализирането на осигурителните им права, както и на дейностите на НОИ във връзка с отпускането на пенсиите в България. Осигурените лица в много от случаите не могат да се снабдят с документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за минал период, тъй като след прекратяване на осигурителите разплащателните ведомости са унищожени или са задържани от някои от бившите служители на осигурителя, които нямат право да издават документи за осигурителен стаж и доход. В тези случаи се изисква и съдействие от страна на контролните органи на НОИ, които в изпълнение на законовите си задължения да съдействат на лицата и да извършват проверки за издирване на ведомостите, което обаче отнема много време за всеки отделен случай и невинаги води до нужния резултат.
От друга страна съхраняването на разплащателни ведомости при лица, които не са оправомощени, дава възможност да се издават документи за осигурителен стаж и доход с невярно съдържание, което води до неоснователно извършени плащания за пенсии. В законопроекта се предвижда решение на посочените проблеми, като се задължават осигурителите, които са прекратени и нямат правоприемник, да предават ведомостите в териториалните поделения на НОИ. Когато за прекратяването се постановява съдебно решение за заличаване, удостоверението от ТТ на НОИ за предадените ведомости става задължително условие за вписване на съдебното решение, поради което в законопроекта се предлага допълнение в чл. 495 от Гражданския процесуален кодекс.
С предаването на разплащателните ведомости в териториалните поделения на НОИ ще се даде възможност и за създаване на електронен архив на предадените ведомости. Разпоредбата за предаване на разплащателните ведомости няма да се прилага, когато в закона е предвиден специален ред за предаване и съхраняване на тези документи в архивите на МВР, Министерството на отбраната и др.
С оглед да бъдат улеснени осигурените лица, за осигурителите се въвежда задължение да издават удостоверения за осигурителен стаж и доход в 14-дневен срок от прекратяването на трудовите или служебни правоотношения.
Със законопроекта се задължават всички лица, които съхраняват ведомостите, да ги предадат в териториалните поделения на НОИ. За организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи е включена отделна разпоредба в законопроекта, тъй като съгласно § 28 от посочения закон всички документи на тези организации се съхраняват от кметовете и ще е необходимо да се предаде само документацията, която се отнася за зачитане на осигурителни права.
Със законопроекта глобално искаме да защитим правата на осигурените лица и интересите на държавното обществено осигуряване.
Накрая искам да благодаря на всички колеги, които с пълен консенсус в Комисията по труда и социалната политика приеха предложения законопроект, както и положителните становища на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Българската стопанска камара и КНСБ. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Заповядайте, господин Василев, да представите вашия законопроект.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Законопроектът, който представям на вашето внимание, е внесен преди пет месеца в Народното събрание и неговата цел е да защити миньорите, които се съкращават от закрити рудници. Проведени бяха много срещи през миналата година в райони на страната, където преструктурирането на подземния рудодобив и въгледобив не е завършило и навсякъде се сблъскахме с един и същи проблем: съкращават се миньори, които имат 15-20 години трудов стаж, но не могат да се пенсионират и трябва да чакат до 63-годишна възраст, за да могат да се пенсионират.
Тези хора нямат никаква вина, че държавата е забавила преструктурирането на този отрасъл и че в някои рудници, където това е станало преди години, хората са си оправили взаимоотношенията.
Ето защо предлагаме такава промяна в Кодекса, която осигурява пенсиониране на всички, които биват съкратени и имат най-малко 15 години трудов стаж. Освен това предлагаме срокът, който е записан по отношение на тези процедури, да бъде удължен от 31 декември 2004 г. на 31 декември 2007 г.
Има такава практика в нашето законодателство – с 15 години трудов стаж пенсия могат да получат и хора от други професии, свързани с тежки условия на труд. Ето защо се обръщам към всички народни представители да подкрепят този законопроект на първо четене, за да решим проблема на хора, които остават без никакви доходи след закриване на рудници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Госпожо Андреева, заповядайте от името на вносителите да представите законопроекта.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашият законопроект, внесен от група народни представители от Демократи за силна България и Българска социалдемократическа партия, е депозиран в Народното събрание през м. септември 2003 г. За съжаление, много време мина, докато настъпи моментът той да бъде гледан в пленарната зала. Смея да твърдя, че по този начин са пропуснати възможности да се подобри Кодексът за социалното осигуряване.
Искам съвсем накратко да представя пред вас мотивите за внесения законопроект. С него сме си поставили следните цели.
Първо, лицата, които полагат труд по Закона за социалното подпомагане, да бъдат осигурявани за трудова злополука. Със Закона за социалното подпомагане подпомаганите лица се задължават да полагат общественополезен труд. Този труд не се заплаща, но това не освобождава ползващите такъв труд да осигурят безопасни и здравословни условия на труд. И ние искаме това да бъде регламентирано в Кодекса за социалното осигуряване.
Втората много важна цел, която си поставяме, е да се възстанови принципът на равнопоставеност на осигурените лица. С Кодекса за задължителното обществено осигуряване, приет през 1999 г., се въведе разпределение на осигурителните вноски без тези за трудова злополука между осигурителите и осигурените в съотношение 80:20 за 2000 и 2001 г. В чл. 6, ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване е предвидено това съотношение да се променя до изравняване на осигурителната тежест за работодателя и работника. Освобождаването на определени категории и групи наети лица от лични осигурителни вноски нарушава принципа на равнопоставеност. Това ще се задълбочава всяка година с повишаване на размера на личните осигурителни вноски. С предложените промени всички наети лица внасят лични осигурителни вноски в размерите, определени от Кодекса за социално осигуряване.
Когато преди година и половина ние внесохме нашия законопроект, законодателно беше уредено едно задължение на работодателите да заплащат първите три работни дни временна нетрудоспособност. В края на 2003 г. това беше изменено с едно изменение на Закона за бюджета, чрез изменение в Закона за бюджета се направи промяна в Кодекса за социално осигуряване и този срок беше намален на един работен ден. Ние продължаваме да настояваме да отпадне това задължение на работодателя, защото това е един компромис с принципа на осигуряването.
Четвъртата цел на нашия законопроект е следната. Въвеждането на нов пенсионен модел ни изправи пред предизвикателството да търсим справедливи и приемливи за обществото решения. Параграф 5 от Законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване дава правно-техническия механизъм за прилагане на формулата за определяне размера на пенсията, въведен с новия пенсионен модел от 2000 г., към пенсиите, засегнати от тавана. Така се постига трайно решаване на въпроса с максималните размери на пенсиите. Освен това този подход е по-справедлив, защото спрямо всички се прилага един и същи подход и то този, който ще действа през следващите десетилетия.
И накрая, третият стълб на пенсионната система, който има много важно място в осигуряването на по-високи доходи на пенсионерите на основата на възможността на всеки, но и на осъзнатата грижа на всеки за себе си. Доброволното пенсионно осигуряване трябва да дава повече възможности за избор на осигурените лица с по-разнообразни продукти при стриктен контрол от държавните органи. Затова ние предлагаме да отпадне § 114, защото няма разумни причини и основания за забрана на утвърдени пенсионни схеми в доброволното пенсионно осигуряване за лични инвалидни пенсии на осигурените лица и за наследствени пенсии на техните наследници. Убедени сме, че тези поправки са справедливи. Те ще позволят Кодексът за социално осигуряване да работи по-добре, да бъде по-ефективен и да не нарушава основни принципи, приети в нашата осигурителна система. Обръщам се към залата да подкрепи нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Госпожо Цветкова, заповядайте за представяне. Вие сте вносител заедно с господин Борислав Владимиров.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Колеги, ние с колегата Борислав Владимиров първи се отзовахме за решаването на проблема с пенсионирането на работещите в подземните мини, хидротехнически съоръжения и тунели, като считаме, че е абсолютно наложително удължаването на този срок по § 4, ал. 3. Смятаме, че това е било временна привилегия на работещите в подземните мини с оглед на това при преждевременното прекратяване на трудовите им договори да могат да се пенсионират, ако отговарят на условията на ал. 2 на § 4, а именно – сбор от 90 точки и възраст 47 години за жените и 52 години за мъжете.
Когато тази мярка е била предвидена през 2000 г., тя е била предвидена като еднократна, временна мярка, но тъй като структурната реформа все още не е приключила, е наложително удължаването на срока, което вече трябва да стане със задна дата.
Ние с колегата Владимиров сме били малко по-предпазливи и сме предложили удължаване само с една година, изхождайки от това, че ще поставим в неравностойно положение освободените при същите условия от други отрасли. Но категорично се застъпваме за защита на правата на работещите в подземния въгледобив и в други подземни отрасли от нашата индустрия, като считаме и за логично удължаването на срока с две години, с което ще се изчерпи времето до влизането ни в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Господин Милушев, Вие също сте вносител на един от законопроектите. Заповядайте да го представите.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Както вече стана ясно, след 31 декември 2004 г. престана на действа § 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, с други думи лицата, които са навършили 45-годишна възраст и имат осигурителен стаж, равен на 90 точки, тоест 15 г. трудов стаж под земята, вече ще се пенсионират при условията на § 4, ал. 2 или чл. 104, ал. 3, или с други думи, на 52-годишна възраст. По този начин се създава една неравнопоставеност между лицата, които работят при едни и същи условия. Едни вече са ползвали правото по § 4, ал. 3, други след 1 януари не могат да ползват тези права през настоящата година.
Както е известно, през 2001 г. съгласно промените в Кодекса за социално осигуряване се увеличи възрастта за пенсиониране от 3 и 5 години за някои категории труд. След 31 декември 2004 г. на практика възрастта за пенсиониране на миньорите и на работещите под земята ще бъде увеличена със 7 години или с други думи, от 45 на 52 години и при навършване на 52 и началото на 53-годишна възраст.
Колегите тук обосноваха основните мотиви, поради които са внесли своите законопроекти. На вас ви е известно, че още в началото на 90-те години започна някаква реформа в рудодобива, в подземния добив, не е необходимо да припомням случая с “Горубсо”.
Но ето преди броени дни, на 10 май се появи съобщение за обявяване на търг при открито наддаване за рудник “Миньор”, който е част от мината в ликвидация “Колош”. Там работят около 250 миньори. Ако рудник “Миньор” не бъде приватизиран, наистина тези миньори ще преживеят много сериозни социални сътресения.

Ако сравним този пример пък с мината “Лев” в Габровска област, ще видим, че тя премина през приватизация, продажба, стигна до фалит, а две години след продажбата настъпи ликвидация, освобождаване на всички работници, което наистина, от друга страна, също доведе до много сериозен социален трус.
Преструктурирането, повече от ясно за всички народни представители е, че не е прост процес. Това е сложен процес, който изисква одобряване на проекти. Аз разполагам тук с целия план за преструктуриране на сектор “Въгледобив”, финансово оздравяване, закриване на неефективните производства и наистина това е един много сложен процес, който продължава и в момента, но практиката доказа, че той не можа да завърши към 31 декември миналата година.
Именно с тази цел, за да не се получи такава неравнопоставеност между работещите при едни и същи условия, дори на едно и също място, направих своето предложение за промяна на § 4, ал. 3, с други думи да се увеличи срокът от 31 декември 2004 г. до 31 декември 2006 г. Това е датата на приемането ни – на 1 януари ще бъдем приети в Европейския съюз.
Аз считам, че ние не можем да поемем ангажименти както пред бъдещо Народно събрание, така и пред което и да е бъдещо правителство, да натоварим бюджета с излишни, с непредвидени по-скоро разходи, а, от друга страна, следвам концепцията, която Европейският съюз предлага за увеличаване на горната граница за пенсиониране, и то преди всичко по старост. Това предложение го правя, защото съм следвал логиката на законодателя през 2000-та година, когато той е имал предвид това, че предлага да бъде ползвано това право, не привилегия, той е имал предвид тези, които са започнали работа през 1985 г. С други думи, те са започнали работа при друго, съвсем различно от днешното обществено и политическо устройство. Те тогава са приели тази миньорска професия за своя избор. Тогава не е съществувал пазар на труда, не е съществувала възможност за по-широк избор.
Считам, че през 2000-та година законодателят твърде трудно е взел своето решение, но явно той го е взел поради две причини: първо, съществувало е намерение за бърза приватизация на въгледобива, а, от друга страна, държавата пък не е била подготвена да замени въгледобива с нови алтернативни енергоносители. Надали и в момента имаме такава подготовка.
Тук виждам управителя на НОИ, господин Мирославов, заместник-министъра, така че аз се надявам те да вземат отношение по направеното от мен предложение за промяна на Кодекса за социално осигуряване.
Що се отнася до второто ми предложение за 20-годишния срок, аз много добре съм проучил формулата, която се предлага в § 4, ал. 2 и 3, и естествено съм направил необходимите изчисления. С 20-годишния срок исках да насоча вниманието ви, уважаеми дами и господа народни представители, именно към това, че става въпрос за една категория хора, които са започнали работа при други обществени условия преди тези 20 години – от днешна дата назад.
При мен са идвали различни хора, но това са единични случаи. Един пенсионер се оказа, че търси работа, по-млад е от мен с 10 години. Попитах го какво е работил – работил е миньор, а търси работа в строителството. Друг пък не може да се пенсионира на 45 години, въпреки че има 23-годишен трудов стаж под земята. Трети пък иска да ползва това право по § 4, ал. 3, само защото е работил 11 години под земята, трета категория труд, сега има още 12 години работа по първа категория труд, като счита, че не е право, а е привилегия. Иска да ползва тази привилегия.
Да, единичните случаи сигурно са драматични за всеки един от тези работници, но те не се вписват в общата философия на Кодекса за социално осигуряване и аз по никакъв начин не съм имал намерение да разтърся фундаментите на Кодекса за социално осигуряване, като предлагам 20 години осигурителен стаж. Единствено това го направих с цел да насоча вашето внимание, че става въпрос именно за тази категория.
Дами и господа, справедливото удължаване на срока за пенсиониране съгласно § 4, ал. 3 с две години дали ще накърни по някакъв начин или разклати, както казах, основите на Кодекса за социално осигуряване? Удължаването на срока категорично няма да повлияе на философията на кодекса, а само ще продължи съществуващо вече право. Аз категорично застъпвам становището, че пенсията трябва да замести доходите за труд тогава, когато лицето поради настъпила старост вече е изпаднало в състояние на трайна нетрудоспособност. Всяко друго отклонение от такава философия е изключение от случая, което поражда други, нови вмешателства и агресии във философията на Кодекса за социално осигуряване.
Затова именно предлагам на вашето внимание да намерим сили и моля да подкрепите предложения от мен законопроект – срокът за пенсиониране да бъде удължен с 2 години до датата ни на приемане в Европейския съюз, с други думи до 31 декември 2006 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милушев.
Има думата заместник-министър Симеонов да представи законопроекта на Министерския съвет. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! С членове 10 и 19 до 36 от Регламента на Съвета на Европа № 140871 е въведен режим на изплащане на паричните обезщетения при болест и майчинство, старост, инвалидност и смърт на правоимащите лица на територията на всяка държава-членка, в която живее лице, постоянно пребивава или стриктно е проведен принципът на износ на парични осигурителни плащания. Следователно, съобразявайки се с препоръката на Комисията от редовните й доклади за напредъка на Република България, този принцип следваше да залегне и в изработваните в момента проекти на двустранни договори за социално осигуряване. Факт е обаче, че износът на обезщетения за временна неработоспособност и майчинство и на помощите при смърт изрично е изключен от страна на Република България по всички сключени споразумения или договори на този етап. Причината да се изключат паричните обезщетения от износ е, че те се изплащат технически чрез осигурителите, а не директно от Националния осигурителен институт на правоимащите лица.
Към настоящия момент от волята на осигурителя зависи изцяло дали той ще преведе в чужбина краткосрочно обезщетение за болест или майчинство на осигуреното лице, което временно пребивава извън Република България. Съществуващият нормативен режим не създава достатъчно гаранции, че заложеният в Регламента принцип за износимост на обезщетенията за болест и майчинство може да се прилага безпрепятствено след присъединяването на Република България към Европейския съюз. Ако той в момента е препятствие тези обезщетения да се изнасят към няколко държави, то ще бъде още по-голямо препятствие те да се изнасят към всичките останали 26 държави-членки на Европейския съюз.

Следва да се отчете и факта, че след като Регламентът стане задължителен, за неговото прилагане ще се попълват специално разработени формуляри, които при движение между държавите-членки се представят на осигурителните институции по местопребиваване. Такива формуляри се представят включително и във връзка с изплащане на обезщетенията при болест и майчинство. Това налага Националният осигурителен институт да има готовност да работи с тези формуляри, т.е. с оглед осигуряване на административното обслужване на дейността по изплащане на паричните обезщетения при болест и майчинство на работници-емигранти е необходимо тя да се прехвърли към Националния осигурителен институт.
От друга страна, преминаването на изплащането на паричните обезщетения към Националния осигурителен институт ще даде възможност за подобряване на контрола и ще освободи работодателите от ролята им на посредници на държавното обществено осигуряване при извършване на плащанията.
С предлаганите изменения се отчита, че е целесъобразно промяната да се извърши с отлагателен срок за влизането й в сила от 1 януари 2006 г., за да се даде възможност на Националния осигурителен институт да направи необходимата организация и методика за изплащане на обезщетенията по предлагания ред и да има пълна готовност да извършва трасфера им в чужбина след присъединяването ни към Европейския съюз. Освен това е предвидена и промяна в чл. 69 с оглед постигане на терминологично единство на понятията, употребени в Кодекса за социално осигуряване – думата “трудов” се заменя с “осигурителен”.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Всички ли вносители представиха своите законопроекти?
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към дискусия по законопроектите на първо четене. Имате думата. Има ли желаещи да вземат думата след това подробно представяне от страна на вносителите и позитивните решения на Комисията по социална политика? Има ли желаещи за изказване?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Опитвам се да се въздържа да не започвам изказването си с това, че социалната политика присъства много ярко в говоренето извън пленарната зала, обаче на всички народни представители и на всички партии, които стягат своите поддръжници за участие в предстоящите парламентарни избори. Може би е най-редно този въпрос да бъде на дневен ред най-напред и преди всичко в пленарната зала на българския парламент, защото от пленарната зала на българския парламент, от изказаните позиции от всеки един от нас всъщност се вижда истинското отношение към решаването на един или друг проблем или въпрос, свързан с по-малка или по-голяма група от хора.
Да, ние знаем, че обещанията за бъдеще време винаги са много щедри. Въпросът е тогава, когато решаването на проблемите е в ръцете на една част от народните представители – обикновено на мнозинството, те правят ли това или отново ще дадат 800 дни за решаването на един или друг въпрос. Затова ми е много трудно да убеждавам когото и да било, защото от тези четири години опита – моя личния и на моите колеги в пленарната зала показа, че когато се говори с аргументи, те не се чуват, но след години тези същите аргументи се повтарят и се използват за защита на друга теза.
Аз само искам да кажа, както беше по Закона за семейните помощи за деца, че ние имахме много сериозни възражения срещу този закон, че той се превърна в закон за социално подпомагане на семействата с деца. Преди всичко неравнопоставени се оказаха българските деца – 850 хил. деца получават семейните добавки. Трябваше да минат почти четири години, за да чуем същите тези думи, изказвани от нас от пленарната трибуна от представителите на изпълнителната власт.
И, за да съм вярна на цялото ми участие във всички дискусии, свързани със социалната политика, искам да ви кажа, че нашият законопроект – на народните представители от Демократи за силна България, се опитва да намери решения, които да гарантират една по-голяма справедливост в осигурителната система и да не засягат само и отделни групи от хора, а да засяга решаването на основни въпроси, които са възникнали с прилагането на българския осигурителен модел, а той има един основен проблем – ниски пенсии и високи осигурителни вноски.
Това е основният проблем на нашата осигурителна система – ниски пенсии, най-ниските в Европа. Дори не знам дали можем да ги съизмерваме с някои пенсии в други страни. Всичко се измерва в пъти и в същото време имаме най-високи осигурителни вноски. И ако ние продължаваме да се движим по този път, по който се движи мнозинството четири години, този проблем ще се задълбочава. За четири години средният размер на пенсията беше повишен с 2,56 лв. и ще си остане на същото ниво. В същото време въпреки високите осигурителни вноски, дефицитите в Националния осигурителен институт ще растат.
Затова аз не мога да разбера предложението на някои от колегите затова да се пенсионират определени групи от хора независимо от това те кои са, аз не оспорвам тежестта на техния труд, например, при 15 години трудов стаж независимо от възрастта. Това означава, че един човек може да се пенсионира, да приемем, че спазва Кодекса на труда – 18 плюс 15 години, господин Адемов, това е точно така, да се пенсионира на 33 години! И аз питам каква вноска трябва да има този човек, каква вноска трябва да плаща работодателя, за да може от 33 години нататък да получава, примерно, 60 години пенсия? И това ли е начина, по който ние ще решаваме въпросите, свързани с осигуряването в България?
Ако някой говори за приватизиране на осигурителната система, за въвеждане на втория стълб, тези предложения влизат в пълно противоречие с всичко останало, които те предлагат за самата осигурителна система. Очевидно стремежът да се харесаме на един или друг надделява над здравия разум!
Ако трябва да правим компромис с компромиса, бих го нарекла, може би единственото нещо, с което бих се съгласила това е да се удължи срока по § 4 и да се даде възможност на работилите във въгледобива да могат да ползват правата, които бяха в сила до 31 декември 2004 г., макар че оправданията, че не е завършило преструктурирането на въгледобива и че то ще продължи, от колеги от парламентарната група на мнозинството звучат несериозно. Във вашите ръце беше въпросът с преструктурирането на въгледобива и за четири години трябваше да се справите поне с един проблем в България, та да кажем, че този въпрос е приключил.
Има един основополагащ принцип, според мен, в осигуряването, с който може да се печели доверие за осигурителната система и това е принципа на справедливостта, колкото и на някой да му звучи като клише. Аз смятам, че когато хората виждат в едно решение, че то е справедливо решение, дори и да им бъдат засегнати някои от правата, те биха го приели. По-скоро не приемат тези решения, в които се облагодетелства една или друга група от населението, затова отново искам да изкажа аргументите за това да се спазва принципа на равнопоставеност на осигурените лица, който е заложен като основен и пръв принцип в Кодекса за социалното осигуряване.


Сега от личната осигурителна вноска са освободени една значителна част от работещите и по правило или по принцип даже те получават заплатите си от държавния бюджет. Тоест бюджетът им плаща заплатата, плаща им осигуряването на работното място, плаща им всички социални разходи и най-накрая им поема и личната осигурителна вноска. Това са всички държавни служители, цялата съдебна система, офицери, сержанти и т.н. по трите закона, които регламентират военизираните институции – Законът за Министерството на вътрешните работи, Законът за Министерството на отбраната и Законът за изпълнение на наказанията.
Това е изключително голяма несправедливост, защото знаете, че тази година личната осигурителна вноска стана 30% от общата осигурителна вноска. Догодина вероятно ще стане повече, докато накрая стане 50% от общата осигурителна вноска. Това означава, че всеки един човек в България ще плаща два пъти повече за вноска, отколкото за данък и то като процент. Не говоря като абсолютна сума, защото там разликата е още по-голяма. И няма никакво основание Народното събрание да затвърждава и даже да разширява една такава несправедливост.
Искам да ви кажа, че по данни на синдикатите само за 2004 г. за лична вноска от държавния бюджет са изплатени 103 млн. лв. – за лична вноска, която всички останали плащат лично от своята заплата. За държавните служители, за съдебната система, за главния прокурор, за който искате, и за главния следовател държавата е отделила 103 млн. лв. Ние много често в тази пленарна зала спорим за много по-малък размер от суми, като например за 5 милиона или за 8 милиона за патентните търговци, и в същото време с много широка душа разпиляваме събираните от същите тези хора пари, за да можем да въведем един такъв преференциален режим. Аз съм категорично против такъв подход.
За тези години на действие на тази разпоредба от държавния бюджет са изразходвани около 450 млн. лв. Това са две месечни пенсии за една година на българските пенсионери. Ако смятате, че примерно 1 млн. 268 хил. са хората, които получават до 60 лв. пенсия, не заслужават да получат нещо и не защото това е популизъм, а защото това е възможност, която дава законът, ние можем да продължаваме да преразпределяме обществения продукт от данъците и да го даваме на тези, които по правило получават по-високи заплати. За 2004 г., искам да ви кажа, за последния месец средната работна заплата на всичките тези хора е била 800 лв. Сравнете я с 60 лв. и изберете вие къде да отиват парите на българските данъкоплатци. Още повече, че тази идея за равнопоставеност на осигурените лица – всички да плащат лична осигурителна вноска, се приема от огромната част от българските граждани. Ще посоча тези, които са засегнати – работещите в отбраната и сигурността подкрепят 83,3% въвеждането на лична осигурителна вноска, работещите в администрацията са 63,6%, а тези хора, които се занимават с политика – 100%. Това е представително изследване за България, направено по всички правила на социологията. Единствено се отличава съдебната система може би, защото тя най-късно се включи в тази ранг-листа на привилегированите граждани на България, от която само 33,3% одобряват плащането на лични вноски.
Смятам, че ние сме във възможностите си да решим този въпрос и по този начин да дадем своя принос за това осигурителната система да бъде по-справедлива, за да може наистина българските граждани да вярват в нея. А за да можем да привличаме повече хора, трябва да направим така, че осигурителната вноска да стане по-ниска и то чувствително по-ниска. Ние от Демократи за силна България предлагаме осигурителната вноска да се намали постепенно най-малко с 15% и си даваме ясна сметка, че това е един огромен ресурс, с който трябва да се подкрепя самата осигурителна система, заедно с това да се повишават и пенсиите. Но това не може да става, когато парламентът си позволява такива огромни ресурси да ги разпилява по този начин и да създава привилегировани групи в България. Убедена съм, че това ще бъде прието, може би не от този парламент, но както, ще повторя още веднъж, опитът ми показва, очевидно е нужно време, месеци, понякога години в този парламент, за да се чуят едни аргументи, да се осмислят и след това да се приложат. Убедена съм, че това ще бъде решение на българския парламент и ако този парламент няма такава воля, вероятно следващият ще го направи.
Другият въпрос, по който искам да взема отношение, който също е изключително важен, за това българските пенсионери да имат шанса, когато се пенсионират да получават високи пенсии. Това е въпросът с третия стълб на осигурителната система. Трети стълб, който е доброволен и който не всеки може да си позволи, но този, който може да си позволи, трябва да вижда в него такива възможности. Една от тези възможности беше заличена от мнозинството с приемането на Кодекса за социално осигуряване, които промени впрочем не доведоха до нищо съществено, само до решаване на някои въпроси на някои. Това е възможността в третия стълб пенсионноосигурителните дружества да могат да предлагат разнообразни пенсионни продукти, които хората да избират. Те участват там доброволно, знаете, че Комисията за финансов надзор има много правомощия, безпрецедентни дори мога да кажа правомощия в българското право, и те са подложени на контрол. Така че опасенията за това, че може да се случи нещо, според мен не са основателни. Защото ако има такива опасения за третия стълб, те трябва да съществуват и за втория стълб. И затова ние предлагаме този § 114, който беше приет, с приемането на Кодекса за социално осигуряване да отпадне. Дори смятаме и нашето предложение на Демократи за силна България за развитие на втория и на третия стълб е за повишаване на размера на вноските във втория стълб, за създаване на повече възможности за инвестиране на набираните средства, за да могат те да гарантират по-висока доходност. Дори в третия стълб, тоест доброволното осигуряване, ние предлагаме да има такива инвестиционни портфейли с различна степен на риска, за да може наистина хората да избират сами какъв продукт биха приели и в който да си влагат парите.
Това са идеи, върху които очевидно някои не са мислили, но това са идеи, които съм убедена, че ще бъдат реализирани. Защото това показва опитът, който имат и други страни, че въпросът не е само да приемеш един модел, който се възприема като принципи и като философия, въпросът е оттук нататък да правиш всичко необходимо, за да развиваш този модел, за да не ни изпревари времето.
Предложенията на Демократи за силна България са именно в тази посока. Ние искаме да вървим в крак с времето, да не ни изпревари времето, за да не се налага да се приемат такива решения, каквито се приемат в редица държави, за да могат да спасяват своите осигурителни системи. Нашата осигурителна система има нужда от решения, от опита, който имаме, още сега. И тези решения са дългосрочни, те не са само за днес или за утре, а това са решения за бъдещето, защото бъдещето можем да го направим добро само ако вземем добрите решения днес. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, моята реплика е в последната част на Вашето изказване, която касае доброволното пенсионно осигуряване. Вие добре си спомняте, а и тези, които следят законодателството в социалната сфера, че в приетия Кодекс за социално осигуряване, чл. 234 сме приели текст, който изрично забранява в периода на натрупване в индивидуалните партиди на осигурителни вноски да не се правят други отчисления от индивидуалните партиди, освен от посочените в закона. Тази пенсионна схема, за която Вие говорите, се използва само в едно от пенсионно осигурителните дружества, всъщност в един от доброволните фондове. Правят се отчисления от осигурителните вноски на осигурените лица, които са избрали тази схема, в размери, определени годишно в правилника на пенсионно осигурителното дружество. За Ваша информация през миналата година отчисленията за инвалидност, от които едното допълнително покритие за инвалидност е 3,15 на сто от осигурителната вноска, а отчислението за покриване на риска “смърт” е 12,6 на сто от постъпващата осигурителна вноска, на практика се отнасят в отделни сметки извън индивидуалната партида на осигуреното лице. Всъщност водещият принцип на избрания модел на пенсионно осигуряване, както Вие многократно сте подчертавали и ние заедно многократно сме защитавали, е принципът на дефинирания размер на вноските. Другият принцип, другият подход, който Вие знаете, е друг модел на дефинираните пенсии, който се различава от модела на дефинирания размер на осигурителните вноски.
Има още един аргумент, който ме кара да не се съглася с Вас, и това е, че се ограничават правата на осигурените лица в тези схеми при евентуално тяхно решение за прехвърляне в друг фонд. Това е проблемът, който не може да се реши по начина, по който Вие предлагате – този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Моята реплика е във връзка с това, което каза госпожа Тоткова – отправеното обвинение, че не е приключено преструктурирането във въгледобива. Може би госпожа Тоткова не е наясно какво завари това управление във въгледобива. Ние заварихме обречен на закриване въгледобив и за да има преструктуриране, трябваше да има предпоставки за това. Поради това ние сме изключително загрижени за бъдещето на тези въгледобивни дружества и работещите в тях. Затова може би бяхме първите, които поехме инициативата за удължаването на този срок. Беше възможно един вид приключване на преструктурирането, ако имаше необходимите предпоставки за това. Но това, което ние заварихме в нашия район, беше мина, в която течеше ликвидация, друга мина, която беше източена и беше предвидена за приватизация за доизточване, и трета мина, голямата мина “Бобов дол”, предвидена за ликвидация. Това щеше да бъде един невероятен взрив в най-големия въгледобивен район, какъвто е Бобов дол, и сега щяхме да имаме най-малко 3000 безработни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика на госпожа Тоткова има ли? Няма. Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Цветкова, в Конституцията е казано, че един мандат на Народното събрание е четири години. Така че вие за четири години трябваше да изпълните това, което бяхте обещали, защото дали хората ще ви дадат друг мандат, това е тяхна работа. Вие бяхте обещали това за този мандат.
Искам да ви кажа, че в социалната сфера не сте си изпълнили обещанията. Можем да направим справка точка по точка. Ако вие не сте го правили, аз съм го направила. Мога да ви кажа за всяко едно изречение, което сте поставяли във ваша програма – предизборна и управленска, какво сте постигнали. Защото незабавното и несимволично увеличение на доходите се сведе до 14 лева повишаване на средната работна заплата за страната на година. Това е незабавно и несимволично! Или да цитирам – незабавно, но несимволично. То се оказа за четири години и много символично. Така че какво сте заварили, вие казвате. Аз вече не искам да казвам ние какво сме заварили, защото ако вие бяхте заварили това, което ние заварихме от БСП, сигурно щяхте да вдигнете заплатите с един лев на година. И нека от тези въпроси да не правим такива заключения, които няма да помогнат за решаването. За четири години можехте да приключите с въгледобива.
Към господин Адемов, който се е подготвил много добре да ми отговори: господин Адемов, това е допълнително доброволно пенсионно осигуряване и Вие не казвайте какво сте гласували, а казвайте защо сте го гласували, защо направихте тези пречки и как ние ще стимулираме хората да участват в допълнителното осигуряване.
Убедена съм, че пътят е към разширяване на инвестиционните възможности, към разширяване на инвестиционните портфейли и не когато се появи бялата лястовичка да я убием, а да накараме всички останали да вземат такъв опит, да си консолидират капацитета, за да могат и те да предлагат такива продукти, които изпреварват всички останали. Иначе ако всички ги оковем в някакви много строги правила, то доброволният стълб ще си стои на нивото, на което беше през 1994 г., когато започна, защото те започнаха тогава. Така че нека да поощряваме онези, които дават добър пример, да стимулираме, тези, които искат да ги достигнат, за да има смисъл от това, което правим. Иначе с всички рестрикции, които вие направихте в Кодекса за социално осигуряване, сега ги направихте унифицирани – всички с престилки с еднакъв цвят, но какво от това?!
Въпросът е много сериозен. Убедена съм, че дискусията ще продължи. Още повече съм убедена, че вие ще се съгласите, но очевидно ще ви е нужда още една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Друг желае ли да вземе думата?
Заповядайте. Има думата управителят на Националния осигурителен институт.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по пет от шестте законопроекта, които се обсъждат тук, защото многократно беше споменавана ролята на Националния осигурителен институт за тези законопроекти.
Първо, по трите законопроекта, по които се предлагат промени в срока за този по-благоприятен режим за пенсиониране на хората, които работят в добивните отрасли, най-общо казано. Нашите изчисления показаха, че ако срокът бъде удължен с една година, ще бъдат пенсионирани допълнително около 1400 човека и при среден размер на пенсията за работещи в този отрасъл около 260 лв., това означава 2 млн. 600 хил.лв. допълнителен разход в Националния осигурителен институт. Ако срокът бъде удължен с две години, което както прозвуча като най-разумното във всички изказвания, защото очевидно е, че това е достатъчен срок, за да бъдат извършени трансформациите в тези отрасли и през това време да бъдат освобождавани хора, ще се пенсионират допълнително още около 1400 човека и комулативно за двете години необходимата сума ще бъде около 7 млн.лв.



Има една подробност обаче, че на всички, които се пенсионират като работещи при условията на първа категория труд и са осигурявани от 2000 г. насам в професионален пенсионен фонд, набраните суми в индивидуалната им партида се възстановяват във Фонд “Пенсии” на Националния осигурителен институт. Разчетите ни показват, че ще бъдат възстановени обратно в Националния осигурителен институт над 3 млн. лв., което означава, че балансът е не повече от 4 млн. лв. допълнителни разходи. На фона на 4 млрд. и 700 млн. лв. разходи годишно на Националния осигурителен институт това означава, че този въпрос няма някаква сериозна финансова значимост за Националния осигурителен институт, а едновременно с това, както беше споменато в изказванията, ще се реши и един социален проблем при преструктурирането на тези отрасли и хората няма да останат без препитание – както те, така и техните семейства. Затова Националният осигурителен институт подкрепя двегодишния период.
Тъй като обаче тези законопроекти бяха обсъждани в Комисията по труда и социалната политика още в края на миналата година, сега, уважаеми господин председател и уважаеми народни представители, има един вакуум, т.е. в момента хората не могат да се ползват от този благоприятен режим. Затова моля при обединяването на законопроектите в един и подготовката им за второ четене да бъде отчетен фактът, че този законопроект трябва да влезе в сила от 1 януари 2005 г., за да няма пропуснати права и да няма ощетени хора.
Другите два законопроекта – внесеният от Министерския съвет и законопроектът на народните представители Валери Цеков и Весела Драганова - Националният осигурителен институт изцяло подкрепя, защото тук става въпрос за нещо много важно. Първо, да не се допусне нереализиране на права по закон. А и в двата случая, когато липсват документи за пенсиониране и особено в предприятия, които са ликвидирани и хората не могат да набавят тези документи, както и неизплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане сега от работодателите, точно на това се натъкваме – хората имат права, но те не могат да бъдат реализирани. Ние правим необходимата подготовка, за да могат да бъдат реализирани тези два законопроекта и считам, че сроковете, които са посочени в тях, са изпълними от Националния осигурителен институт.
Освен това в двата законопроекта има общи текстове. В законопроект на госпожа Драганова и д-р Цеков се казва, че данните от персоналния регистър на Националния осигурителен институт могат да бъдат използвани при изчисляването на пенсии и обезщетения. Именно тази техника и тази възможност ще бъдат използвани от Националния осигурителен институт, когато от 1 януари 2006 г. ние ще изплащаме всички обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане.
Затова моля тези законопроекти да бъдат приети и по възможност пленарната зала да ги гласува и на второ четене, за да имаме достатъчно време за подготовка за тяхното осъществяване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Други мнения и желание за вземане на отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 354-01-88, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
Моля да гласуваме.
Гласували 151 народни представители: за 44, против 90, въздържали се 17.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 402-01-44, внесен от Министерския съвет.
Гласували 134 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване третия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 454-01-95, внесен от Ваня Цветкова и Борислав Владимиров.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 454-01-104, внесен от Валентин Василев.
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 37, против 87, въздържали се 16.
Не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 454-01-107, внесен от Явор Милушев.
Гласували 124 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 7.
Законопроектът е приет.
И последно гласуване - моля, гласувайте Законопроект № 554-01-28, внесен от Валери Цеков, Весела Драганова и Силвия Вадънкова.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
С това работата по тези законопроекти е привършена към момента. Не виждам желание за процедурни предложения.

Връщаме се към първа точка от програмата за днес:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО И СЪСТАВА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ.
Тук трябва да припомня на народните представители, че има три проекта за решение. Първият проект по време е на народния представител Валентин Василев - заместник-председател на Парламентарната група на СДС. Тъй като не виждам вносителя в залата, ще ви прочета текста на проекта:

“РЕШЕНИЕ
за избор на нов председател на Временната анкетна комисия за
проверка на междуправителствените споразумения за кредити,
отпуснати на страни от Третия свят, произхода на кредитите,
целите за предоставяне и времето, когато това е осъществено;
държавите-кредитополучатели; действията на правителствата
от 1990 насам по събиране на вземанията на Република
България, произтичащи от тези споразумения

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира за председател на Временна анкетна комисия Димитър Йорданов.”
Това е проектопредложението на Валентин Василев.
Госпожо Калканова, заповядайте да представите Вашия проект за решение, след което ще гласуваме.


ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
“На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам проект на решение за промени в състава и ръководството на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпуснати на страни от Третия свят – произхода на кредитите, целите за предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите-кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България:
Проект за решение за промени в състава и ръководството на Временната анкетна комисия:
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България

РЕШИ:

Избира Минчо Спасов за председател на временната анкетна комисия и Тошо Костадинов Пейков за член на временната анкетна комисия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Това е второто предложение за проект за решение.
Третото предложение е на Екатерина Михайлова – председател на Парламентарната група на ОДС.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Ние предлагаме за председател на тази комисия да бъде избран човек, който е и компетентен, и отговорен, и авторитетен, и който може да свърши тази работа, а именно да направи проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави, произхода на кредитите, целите за предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите-кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
Този наш кандидат за председател е господин Петър Жотев – човек с огромен опит; човек, който разбира от икономика и финанси, който може много добре да се ориентира в тази толкова сложна материя. Смятаме, че когато се избира председател на тази комисия не трябва да се подхожда партийно, а да се подходи именно с избор на човек, който ще свърши работа. И без това дотук знаем, че комисията практически нищо не е направила, има и съпротива от страна на представители на правителството. За да се свалят всички съмнения за това, че се прикриват определени действия и за да бъде компетентна работата на комисията предлагаме да бъде избран за председател господин Петър Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На път е тази точка да мине формално – просто с избиране на един от тримата кандидати, но като член на комисията, искам да ви поясня, че вашият вот в момента е от съществено значение, тъй като комисията беше структурирана преди повече от един месец. Още при структуриране на комисията представителите на Коалиция за България отказаха да дадат своите участници в нея.
Ще напомня, че за такава комисия много настояваше господин Велчев – финансовият министър. Той смяташе, че тя ще спомогне да се разкрият онези връзки, онези тъмни моменти в нашето близко минало, когато България е отпускала кредити на най-различни държави, но тези кредити така и не са били връщани, а правителствата са имали задължения след това да установят каква е съдбата на кредитите.
В момента на структурирането за председател на комисията беше избрана госпожа Нина Чилова като представител на квотата на най-голямата парламентарна група на мнозинството. От един месец комисията практически не работи и има опасност да не свърши своята работа, поради факта, че само по въпроса на кого България е отпускала кредити има натрупани над 5 хил. страници материали. Започва се от далечната 1949 г. със страната Албания и се продължава почти до 1990 г.
В същото време отсъства най-важната информация, която трябва да дойде от Министерството на финансите, подчертавам още веднъж, че инициатор на тази идея беше министър Велчев. Отсъства информацията по какъв начин оттам нататък се е процедирало с тези отпуснати кредити, а те са стокови, те са валутни, те са при най-различни обстоятелства и за най-различни страни и тази информация не може по никакъв начин да бъде доставена, освен пряко от Министерството на финансите. Така или иначе комисията при сегашната обстановка ще има информация за това може би колко кредити е отпуснала България и ако някой, както се пошегувах в комисията, може да направи съпоставка за горещите точки в Европа за периода след Втората световна война до наши дни, да прави класификация колко преврата в кои райони са били извършвани, кой и защо се е качил на властта в определени страни, но няма да има и капка информация дали някой впоследствие е потърсил тези пари. Казано образно, ще се случи нещо подобно като с мега делата, които бяха въведени за помощите, отпускани на така наречените страни от Третия свят, защото тази комисия по материали допира и до този въпрос. Тези мега дела никога няма да свършат освен може би със смъртта на последния, който има отношение към тях като обвиняем.
Затова, уважаеми дами и господа, издигайки кандидатурата на господин Жотев – човек, който е работил в областта на икономиката и е бил министър на икономиката, ние смятаме и нашата парламентарна група иска да покаже едно по-сериозно отношение към проблема и въпреки съпротивата, която съществува в определени среди – явна, като случая с Коалиция за България или мълчалива, като на онези, които трябва да представят информация от съответните министерства и ведомства, трябва да бъде пресечена и ние заявяваме, че имаме желание да работим и тази комисия да завърши успешно своята работа въпреки ограничения срок, който й остава.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, ние издигнахме тази кандидатура и аз ви призовавам да гласувате за нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тази точка?
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя нещо като редакционно предложение, макар че едва ли е моя работа да коригирам документите на НДСВ и СДС. Ако си спомняте, господин Илчев направи предложение комисията да се занимава с кредити, отпускани от България на страни от Третия свят. Тогава пленарната зала прие предложението да се концентрираме върху всички кредити, които са на междуправителствено равнище, предоставени на други държави, просто защото комисията трудно може да прецени коя страна е била от Третия свят и коя - не. Очевидно обаче при новите предложения за кандидатури за председател на тази временна комисия е преписано от текста, който е внесен първоначално от господин Илчев.
За чистотата и коректността на дейността на Народното събрание предлагам тази част от двата текста, в двете предложения – на НДСВ и СДС, да бъде записано: "междуправителствени кредити, предоставени на други държави". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Както е по "Държавен вестник". В решението от "Държавен вестник", бр. 10 е точно така – "кредити, предоставени на други държави".
Тази редакционна бележка, която на практика не важи само за предложението на госпожа Михайлова и на Парламентарната група на ОДС, след това трябва да се нанесе в другите две предложения без да го гласуваме.
Има ли други мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението с вносител Валентин Василев, където основната част на диспозитива е за председател на временната анкетна комисия да бъде избран Димитър Йорданов.
Гласували 127 народни представители: за 20, против 78, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Станимир Илчев, председател на Парламентарната група на НДСВ, за председател да бъде избран Минчо Спасов и за член – Тошо Пейков.
Гласували 161 народни представители: за 105, против 46, въздържали се 10.
Предложението е прието.
С това на практика се изчерпа тази точка от дневния ред.

Преминаваме към трета точка от днешната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Това е един законопроект, за който на Председателския съвет посочихме, че е законопроект, свързан с нашето европейско членство, и съответно би могъл да мине по-олекотената процедура, предвиждаща по едно политическо изказване от всяка парламентарна група. При взаимно съгласие бихме могли да опитаме да процедираме по този начин.
Заповядайте, проф. Мингова, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за екстрадиция, № 502-01-9,
внесен от Министерския съвет

Законопроектът беше разгледан на редовно заседание, проведено на 27 януари 2005 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Веселина Малева, представител на Министерството на правосъдието.
Законопроектът е изготвен от няколко ведомства в изпълнение на задължението на българската страна, поет ангажимент, съдържащ се в общата позиция на Европейския съюз при затварянето на Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи".
Законопроектът се яви належащо необходим на правоприлагащите органи у нас, тъй като от години се констатира, че екстрадиционното производство се нуждае от по-добра и по-детайлна законова регламентация на ниво национален закон. Това беше необходимо, защото се разшири международното двустранно и многостранно сътрудничество, промени се и обстановката във връзка с международната престъпност и особено организираната международна престъпност. С този проект се предлагат начини за регламентиране на всички въпроси, свързани с екстрадицията на български и чужди граждани от чужбина и за чужбина. Процесуалните правила на екстрадиционното производство са уредени значително по-детайлно в сравнение с настоящата уредба, която се намира в Наказателно-процесуалния кодекс. Предвидено е екстрадирането на лица да се извършва не само по искане на друга държава, а също и по искане на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България. Регламентирани са въпросите на двойната наказуемост, условията за допустимост и условията за отказ на екстрадиция, прилагане на принципа non bis in idem и на принципа на особеността.
С оглед бъдещото членство на Република България в Европейския съюз в отделна част на проектозакона е уредено предаването на лица между България и държавите-членки на Европейския съюз въз основа на Европейска заповед за арест. Тази част на закона ще се прилага след приемането на Република България за държава-членка на Европейския съюз. Предаването по нея е предвидено да се извършва съобразно специфичните разпоредби на Рамковото решение от 13 юни 2002 г. на Съвета на Европейския съюз относно Европейската заповед за арест и процедурите по предаване на лица между държавите-членки.
По законопроекта се изказаха народните представители Соколов, Масева, Кирчев, Кушлев и Рашков. В своите изказвания изразиха принципната си подкрепа за законопроекта и обърнаха внимание върху един основен въпрос: дали при отсъствие на международен договор с държава за екстрадиция процедурата може да се основава на принципа на взаимност, която се установява от Министерството на правосъдието.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за екстрадиция, внесен от Министерския съвет."
Ако ми позволите, господин председател, едно процедурно предложение – в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Маргарит Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министър Ганев.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Моля поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Има думата народният представител Антония Първанова да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за екстрадиция № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 февруари 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за екстрадиция. Мотивите към законопроекта бяха представени от представители на Министерството на правосъдието.
В обстановка на многобройни и новосъздадени международни актове в областта на екстрадицията, необходимост от засилване борбата с международната престъпност и разширяване на международното сътрудничество държавите констатираха необходимост от създаване на отделни национални закони за екстрадиция. В настоящия момент уредбата на тази материя се намира в Наказателно-процесуалния кодекс на Република България. Законът е належащо необходим на правоприлагащите органи поради обстоятелството, че в последните години се констатира нуждата от по-детайлна и по-пълна регламентация на тази материя на ниво национален закон.
Проектът предвижда екстрадирането да се извършва не само по искане на друга държава, но и по искане на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България. Регламентирани са въпросите на двойната наказуемост, принципа non bis idem, принципа на особеността, регламентирани са подробно обемът на компетентност на съответните органи, сроковете и процедурите по екстрадицията.
Уредена е и процедурата по екстрадиция между държави-членки на Европейския съюз с оглед бъдещото членство на Република България в Европейския съюз. След приемането на България за членка екстрадицията ще се извършва съобразно разпоредбите на Рамковото решение от 13 юни 2002 г. на Съвета на Европейския съюз относно Европейската заповед за арест и процедурите по предаване на лица между държавите-членки.
Проектът на този закон е съобразен със следните актове на Съвета на Европа и на Европейския съюз:
- Европейска конвенция за екстрадиция, Париж, 13.12.1957 г.;
- Два допълнителни протокола към същата конвенция, Страсбург, 15.10.1975 г. и 17.03.1975 г.;
- Конвенция за прилагане на Шенгенското споразумение от 1995 г.;
- Конвенция на Европейския съюз за ускорена екстрадиция, 10.03.1995 г.;
- Конвенция на Европейския съюз относно екстрадирането между държавите-членки от 27.09.1996 г.;
- Рамково решение от 13 юни 2002 г. на Съвета на Европейския съюз относно Европейската заповед за арест и процедурите по предаване на лица между държавите-членки.
Въз основа на проведеното обсъждане на предложения от Министерския съвет Законопроект за екстрадиция, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие с единодушие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за екстрадиция № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Първанова.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция. Моля Ви да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за екстрадиция № 50-2-01-9, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 февруари 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за екстрадиция, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието.
Приемането на нов Закон за екстрадицията е свързано с ангажимент на Република България по преговорна глава № 24 “Правосъдие и вътрешни работи”. (Обща позиция на Европейския съюз CONF-BG 21/03, с която е затворена тази преговорна глава). Срокът за приемане на Законопроекта за екстрадиция е до края на 2004 г.
Предложеният законопроект си поставя за цел да даде по-детайлна и осъвременена уредба на производството по екстрадиция в съответствие със стандартите, установени в международните договори и актове на Европейския съюз в тази област. Уредбата на тази материя се изважда от Наказателно-процесуалния кодекс и се обособява в отделен закон. Законопроектът условно може да бъде разделен на две части: разпоредби, които регламентират производството по екстрадиция с държави, с които България има международен договор или при условията на взаимност, и разпоредби, които уреждат отношенията по издаване и изпълнение на Европейската заповед за задържане между държавите-членки на Европейския съюз, въвеждайки в българското законодателство изискванията на Рамковото решение от 13 юни 2002 г. на Съвета на Европейския съюз относно Европейската заповед за задържане и процедурите за предаване на лица между държавите-членки. Влизането в сила на последните е отложено от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Достиженията на правото на Европейския съюз в областта на екстрадицията включват Конвенция за екстрадиция на Съвета на Европа от 1957 г. и допълнителните протоколи към нея от 1975 г. и 1978 г., Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. за постепенно премахване на общите граници, Конвенцията на Европейския съюз за ускорена процедура между държавите-членки от 1995 г., Конвенцията на Европейския съюз относно екстрадицията между държавите-членки от 1996 г., Рамковото решение от 13 юни 2002 г. на Съвета на Европейския съюз относно Европейската заповед за задържане и процедурите за предаване на лица между държавите-членки. Рамковото решение отменя разпоредбите относно екстрадицията в изброените конвенции на Европейския съюз.
Преценката за съответствие на предложения законопроект с достиженията на правото на Европейския съюз в областта на екстрадицията налага да бъдат направени следните бележки.
Във връзка с Рамковото решение на Европейска заповед за задържане (ЕЗЗ)
1. По отделни текстове от законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
1.1. В чл. 34, ал. 2, т. 20 от законопроекта следва да се потърси друг превод, различен от измама, за престъпното деяние, обозначено като “swindling” в чл. 2, § 2 от Рамковото решение. В чл. 34, ал. 2, т. 8 и т. 20 от предложения законопроект се е получило повторение поради това, че като “измама” са обозначени две отделни престъпления по чл. 2, § 2 от Рамковото решение (fraud и “swindling”). В тази връзка може да се отбележи, че не е необходимо да се търси аналог в българския Наказателен кодекс на престъплението, посочено в чл. 2, § 2 от Рамковото решение като “swindling”, тъй като разглежданата разпоредба от Рамковото решение изброява престъпленията, за които не се прилага принципът за двойна наказуемост по законодателството на издаващата и на изпълняващата държава. Ако такова престъпление е предвидено в Наказателния закон на издаващата Европейска заповед за задържане държава, българските органи са длъжни да предадат лицето, независимо че това деяние не е инкриминирано по българския Наказателен кодекс.
1.2. В чл. 36, т. 3 от законопроекта относно задължителните основания за отказ на изпълнение на Европейската заповед за задържане трябва да се уточни, че лицето е наказателно неотговорно само поради малолетие, каквото е изискването на чл. 3, т. 3 от Рамковото решение. Редакцията на тази разпоредба в законопроекта обхваща по-широк кръг лица от предвидените в Рамковото решение.
1.3. В чл. 37 от законопроекта не е въведено едно от факултативните основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за задържане, предвидено по чл. 4, § 3 от Рамковото решение – когато компетентните органи на изпълняващата държава са прекратили наказателното преследване, водено срещу лицето, за същото престъпление, за което е издадена тази заповед.
1.4. Редакцията на чл. 43, ал. 2 от законопроекта следва да се прецизира, като се посочи, че лицето, за което се отнася Европейската заповед за задържане, може да обжалва по всяко време решението на българския съд за задържането му под стража, като, ако съдът намери, че задържането трябва да се отмени, определи друга мярка за неотклонение или мярка на процесуална принуда, без ограничаване на свободата, които да предотвратят укриването му. Предложената от вносителя редакция на тази разпоредба не е достатъчно ясна.
1.5. Член 50, ал. 6 от законопроекта е ненужен препис на чл. 17, § 6 от Рамковото решение. Решенията на българския съд се мотивират винаги по силата на чл. 42 от Наказателно-процесуалния кодекс.
1.6. Трябва да се уточни, че чл. 51 от законопроекта се отнася до хипотезата, когато българският съд не е постановил още решение за изпълнение на Европейска заповед за задържане и органите на издаващата държава са поискали българският съд да изслуша или да предаде временно исканото лице за нуждите на наказателното производство в издаващата държава. Това е смисълът на особените процедури по 18 и 19 от Рамковото решение. В тази връзка в чл. 51, ал. 1 от законопроекта би следвало да се уточни, че окръжният съд изслушва или предава временно лицето, когато не е постановил още решението си по Европейска заповед за задържане.
1.7. Член 35, ал. 2 от законопроекта определя като изпълняващ орган по българското законодателство само окръжните съдилища. Трябва да се има предвид, че в някои случаи законопроектът оправомощава Върховна касационна прокуратура да издава разрешение във връзка с изпълнение на Европейска заповед за задържане. Например чл. 57 от законопроекта предвижда, че ВКП издава разрешение за транзит през територията на България на лица, за които е издадена такава заповед от друга държава-членка.


1.8. Член 57 от законопроекта, уреждащ информацията, която е необходима, за да се издаде разрешение за транзит от българските компетентни органи, трябва да се допълни, като се включи информация относно самоличността и националността на лицето, за което е издадена европейска заповед за задържане. Това е изискване на чл. 25, § 1, буква “а” от рамковото решение.
2. Общата забележка към подхода на въвеждане на рамковото решение е използването на много бланкетни изрази като “Република България гарантира, че са налице предпоставките за ефективно предаване на лицето” и др., заимствани от рамковото решение. Този подход е разбираем за рамковото решение, тъй като то посочва резултата, който държавите-членки трябва да постигнат, но при въвеждането на разпоредбите му в националното законодателство е уместно да се посочат конкретните мерки, с които ще се постигне този резултат.
Във връзка с Втория допълнителен протокол към Конвенцията за екстрадиция.
1. С § 3 от законопроекта се допълва чл. 362, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с Втория допълнителен протокол се създава ново основание за възобновяване на наказателни дела – когато друга държава е допуснала екстрадиция на лице, задочно осъдено от българския съд, при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело за престъплението, за което е допусната екстрадицията. При обсъждане целесъобразността от въвеждане на новото основание, следва да се има предвид, че в чл. 362а от НПК е уреден способ за възобновяване на наказателни дела, приключили със задочно осъждане, по искане на задочно осъдения. Наличието на този институт в НПК представлява гаранция за държавата, която разрешава екстрадицията, че след предаването му на българските органи, задочно осъденият може да предизвика отмяна на присъдата и възобновяване на делото, за да участва лично в наказателното производство. И затова би могло да се обмисли от водещата комисия дали целеният с новото основание резултат не може да се постигне със съответни изменения в чл. 362а от Наказателно-процесуалния кодекс. Ако все пак се прецени, че в чл. 362, ал. 1 от НПК трябва да се въведе новото основание, предложено в § 3 от законопроекта, следва да се определи компетентният да внесе предложение на това основание прокурор и срокът за внасянето му със съответни изменения в чл. 360 и чл. 361 НПК.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за екстрадиция № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2005 г. при условие, че направените с настоящото становище бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря много за труда, който положихте.
Имаме всички становища, които са постъпили към момента.
Още веднъж обръщам внимание на единодушното решение на парламентарните групи, представени в Комисията по европейска интеграция по един европейски закон. След почивката бихме могли да преминем към олекотената процедура, предвидена в чл. 45, ал. 1 от нашия правилник, изречение № 4.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме пленарното заседание. Имаме 126 народни представители – това показва мониторът на електронното табло. (Шум и смях от ОДС.)
Продължаваме нашата работа.
След изслушване становищата на водещите комисии и на Комисията по европейска интеграция има думата вносителят, заместник-министърът на правосъдието господин Ганев.
Заповядайте. (Шум и реплики от ОДС.)
Заповядайте за процедура.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): От името на Парламентарната група на ОДС предлагам да се направи поименна проверка, тъй като в залата има 38 души! За да присъстват хората с компетентността и отговорността си тук, предлагам да ги повикаме. След като започне проверката, се надявам всички да влязат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не Ви чух. Предлагате поименна проверка. (Шум и реплики от ОДС.)
Започва поименната проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - отсъства
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

След направената проверка установихме, че в пленарната зала има 129 народни представители.


Продължаваме нашата работа.
Има думата да представи законопроекта от името на вносителите заместник-министърът на правосъдието господин Ганев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ангажиментът за приемане на Закон за екстрадиция се съдържа в Общата позиция на Европейския съюз от 15 октомври 2003 г., с която е затворена Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи”. Досега използваният подход за законодателно уреждане, а именно в Наказателнопроцесуалния кодекс на Република България, вече не е подходящ, затова защото в резултат на многобройните новосъздадени международни актове в тази област, разширяването на международното сътрудничество и необходимостта от създаване на нови форми, методи и институти на международно наказателно законодателство през последните няколко години материята се усложни и значително нарасна по обем. Законът е належащо необходим за правоприлагащите органи у нас, тъй като от години наред е констатирано, че екстрадиционното производство се нуждае от по-добра и детайлна законова регламентация на ниво национален закон.
Законопроектът предвижда много нови елементи. Предвидено е екстрадирането на лица да се извършва не само по искане на друга държава, но и по искане на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България. Регламентирани са условията за двойната наказуемост, условията за допустимост и условията за отказ на екстрадиция, прилагане на принципа non bis in idem, на принципа на особеността. Определени са компетентните български органи и процедурите за приемане и изпращане на молби за екстрадиция. Уредени са специалните случаи на решаване на екстрадиция при множество молби за екстрадиция при опасност от налагане или изпълнение на смъртно наказание, бърза процедура за екстрадиция при съгласие на лицето да бъде предадено, въпросите на транзита, повторната и последващата екстрадиция.
С оглед бъдещото членство на Република България в отделна част втора е уредено и предаването на лица между държавите-членки на Европейския съюз въз основа на Европейската заповед за арест, която се съдържа в разпоредбите на Рамковото решение от 13 юни 2002 г. на Съвета на Европейския съюз. Както вече беше изтъкнато в прочетените становища на парламентарните комисии, законопроектът е хармонизиран с всички актове на Съвета на Европа и на Европейския съюз в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, преди да имаме почивка, председателят на Народното събрание, който водеше заседанието до почивката, ви информира, че това е хармонизационен закон и дискусията по него ще мине по олекотената форма на дискусия, а именно: чл. 45, ал. 1 – когато се обсъжда в пленарна зала законопроект, по който е постъпило решение на Комисията по европейска интеграция, се изказва само по един представител от всяка парламентарна група до 10 минути. По същия въпрос за изказване на независимите народни представители се определя времето от общо 10 минути. Становището на Комисията по европейска интеграция е прието с консенсус.
Преминаваме към дискусия. Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата, по един човек от всяка парламентарна група, в т.ч., разбира се, и независимите имат време – до 10 минути? Отправям още един апел за изказване. Не виждам желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за екстрадицията. Вносител - Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законопроектът за екстрадицията е приет на първо четене.

Съгласно приетата програма за настоящото извънредно заседание преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА КОДЕКС НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО.
Вносител - Министерският съвет.
Имате думата да представите доклада на водещата комисия – по правни въпроси. Заповядайте, госпожо председател.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Проекта на
Кодекс на международното частно право, внесен от
Министерския съвет, който беше разгледан на редовно
заседание на комисията от 10 март 2005 г.

На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Александра Цекова, проф. Йорданка Зидарова – от Софийския университет и д-р Весела Станчева.
От името на вносителя законопроектът беше представен от проф. Зидарова. Тя изложи основните мотиви на този законопроект. Основанията за изработването му са нуждата от самостоятелен кодифициращ международното частно право акт и могат да се обобщят в следното:
Първо, значението на частно-правните отношения с международен елемент в обществото, тяхното нарастване, особено през последните години. На следващо място, крайно незадоволителното състояние на уредбата в българското законодателство. Тя е разпокъсана в отделни нормативни актове, а в редица случаи – несъгласувана. На следващо място, като основание се посочиха съобразяване нуждите на практиката на правоприлагащите органи, и особено на съдебната, както и нарастващата роля на международното частно право в интеграционните процеси и необходимостта от съгласуване на българското законодателство с правото на Европейския съюз.
Що се отнася до обхвата на кодекса, той въвежда една новост по примера на състоянието на съвременното международно частно право, а именно изхожда от разбирането за триединство на материята и обхваща: международната компетентност на българските съдилища, приложимото право и условията за признаване и допускане в България на изпълнение на чуждестранни съдебни решения и други актове. На този етап стремежът на създателите на проекта е бил да се създадат основите на системата на международното частно право у нас. По тази причина не е възможно да бъде обхваната уредбата на всички частни отношения с международен елемент. Този законопроект създава основни разпоредби, които имат важимост за всички категории частни отношения с такъв елемент и урежда основни категории частно-правни отношения с международен елемент. Наред с бъдещия кодекс, ще запазят действие някои закони, които уреждат частни отношения, имащи специфични особености. Тук бяха споменати материята на международния транспорт, уредбата в Глава тридесет и трета на Търговския закон относно приложимото право към менителница, запис на заповед и чек и в областта на несъстоятелността.
Проектът въвежда като основен принцип един нов принцип, основен в Европейския съюз и в съвременното международно частно право, а именно определяне на приложимото право въз основа на най-тясната му връзка с дадена държава. Частното отношение се урежда от правото на тази държава, с която то се намира в най-тясна връзка. Това е възможно най-широкият принцип, който се конкретизира обаче с различни критерии като гражданство, местоизвършване на правно действие, местопребиваване и други.

Кодексът възприема основния принцип за съотношение между него и уредба в международни договори и отделни други международни актове по произход и със специални закони като уредбата, предвидена в него ще отстъпи, ако има друга такава уредба, създадена с такива актове.
Новото, което се предлага да се въведе, е при тълкуване и прилагане на норми, които имат международен произход винаги да се държи сметка за този техен международен произход.
Основна част на проекта е комплексът от норми, който се съдържа в част трета. Това са нормите, които предопределят приложението на всички останали норми на международното частно право, които определят по правото на коя държава да се извършва правната квалификация, норми относно т. нар. препращане, установяване съдържанието на чуждото право и основанията за отказ да се приложи чуждо право.
Основен принцип, който пронизва цялата уредба, е полагане на максимални усилия от съда за установяване на приложимото чуждо право. Основното задължение пада върху съда. Страните съдействат само за установяване на приложимото право. Изискването чуждото право да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава е особено важно, отказът да се приложи чуждо право или неправилното тълкуване и прилагане на чуждото право да бъде основание за обжалване на решението.
Изключително важно значение за прилагането на кодекса и за практиката имат разпоредбите относно правното положение на субектите. При определяне на личния статут на физическите лица се запазва традиционният признак за българското международно частно право – гражданството на лицата, като се съчетава с териториалния критерий – обичайното им местопребиваване. Въвежда се като основен критерий сравнително нов за българското законодателство критерият обичайно местопребиваване на физическото лице.
Основният критерий, който се въвежда за правното положение на юридическите лица, е мястото на регистрацията. Като критерий се въвежда и принципът на т. нар. действително управление на юридическото лице. В отделни разпоредби се уреждат специфични критерии, които действат наред с общите или ги изключват, що се отнася до отделни видове правоотношения.
Прецизно е разработена и материята, която урежда основанията за компетентност на българските съдилища и други органи при разглеждането на международни граждански дела, както и въпросите свързани с производството по екзекватура.
По законопроекта се изказаха народните представители Татяна Дончева, Анелия Мингова, Елиана Масева, Йордан Соколов и Янаки Стоилов, които приветстваха създателите на кодекса и изказаха бележки относно систематичното място на някои институти и редакционни корекции, които биха могли да предизвикат двусмислие в тълкуването и в правоприлагането. В своите изказвания те изразиха принципната си подкрепа на законопроекта.
След проведените разисквания и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване проекта на Кодекс на международното частно право, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има думата, за да представи законопроекта, заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проблемът за отсъствието на систематизиран комплекс от стълкновителни норми, отнасящи се до целия спектър на частноправните отношения с международен елемент, е дългогодишен и многократно подчертаван в българската правна доктрина. В момента отделни норми се съдържат в различни закони, но те в повечето случаи не са съгласувани помежду си и не използват уеднаквен комплекс от понятия, които да бъдат в основата на възприетите фактори на привързване. В редица случаи уредбата е остаряла и не съответства на съществуващите обществени отношения и на тенденциите на развитието на международното частно право, а за определени категории отношения изобщо липсва частноправна регламентация.
Специално законодателство за международното частно право е безусловно необходимо и във връзка с присъединяването към Европейския съюз и интегриране в европейското правно пространство. Едва ли е възможно България да стане равноправен участник в четирите свободи на Европейските общности – на стоки, хора, услуги и капитал, ако не бъдат обхванати всички необходими отношения с международен елемент, свързани с практикуването на тези четири свободи.
От друга страна, България е една от малкото държави в Европа, която все още няма свой закон за международното частно право. Такива закони са приети във всички държави-членки на Европейския съюз, както и в държавите от Централна и Източна Европа.
Целесъобразно е новото българско законодателство в областта на международното частно право да приеме формата на кодекс, доколкото в случая се отнася за систематично обхващане на нормите на цял отрасъл на българското право, още повече че са включени и норми относно международната подведомственост.
Предложеният проект за Кодекс на международното частно право се състои от четири части – част първа обхваща основни разпоредби, част втора урежда подведомствеността на българските съдилища, част трета регламентира приложимото право и част четвърта се отнася до признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения.
Установените в проекта на Кодекс на международното частно право стълкновителни разрешения отразяват модерните и отговарящи на европейските интеграционни процеси принципи на регламентация, както и присъщите на международното частно право идеи за международна частноправна справедливост и международна хармония на решенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията за първо четене на проекта на Кодекс на международното частно право. Вносител е Министерският съвет. Чухте становището на Комисията по правните въпроси. Чухте и представителя на вносителя - заместник-министъра на правосъдието.
Има думата народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И в Комисията по правни въпроси, и днес аз ще подкрепя този законопроект, който е и необходим, полезен, резултат е на един сериозен труд, положен от хората, които са го изработили на едно, бих казал, добро експертно ниво.
Същевременно аз имам няколко бележки по отделни текстове. Смятам, че проектът ще спечели, ако между първо и второ четене бъдат направени отделни корекции.
Тук става дума за няколко основни положения в Кодекса на международното частно право, които според мен се нуждаят от подобряване.
Член 2 – принцип на най-тясната връзка, въвежда наистина този, така както го нарича кодексът, основен принцип – частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Това е един международно приет принцип в областта на международното частно право.
На мен ми се струва обаче, че с този принцип, прогласен като основен, не кореспондира следващия чл. 3, ал. 1, който текст гласи: разпоредбите на този кодекс не се прилагат към частноправните отношения с международен елемент, уредени в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон.
Първо, не може един друг закон да изключва действието на целия този проект, който е проект за кодекс на международното частно право.
Съгласно Закона за нормативните актове кодексът е правен акт от по-висока степен в сравнение със закона и ако има колизия, ако има противоречие, предимството трябва да е на страната на кодекса.
На второ място, наистина в този кодекс и затова той е и кодекс, е направен опит една голяма част от отношенията с частномеждународен елемент да намерят своето разрешение, тоест аз смятам, че не може един друг закон, който урежда уредена в този кодекс материя да се прилага, а да се изключва прилагането на кодекса. Това може да важи само за случаи, които не са регламентирани в настоящия кодекс.

Също така въпрос е, когато ние имаме един кодекс, дали може по силата на един международен договор или друг международен акт в сила за Република България, тези два акта да имат приоритет пред кодекса. Има случаи в други закони, има дори текст в Конституцията, но обикновено този друг акт, за да има предимство пред вътрешното законодателство, трябва да е подлежал и да е ратифициран от Народното събрание. На мен ми се струва, че така както е редакцията, която има предвид международен договор или друг международен акт, това може да е международен договор или акт, който да не подлежи на ратификация по силата на нашата Конституция. В този смисъл на мен ми се струва, че той не може да има приоритет.
Имам бележка по отношение, хронологично разглеждам случаите, на чл. 34 – “Призоваване чрез представител”. И текстът гласи: “Когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призове чрез неин представител в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е образувано производството.” Смятам, че този текст до голяма степен е безмислен и не знам дали отговаря на желанието и волята на вносителите. Защото, ако страната има известен адрес в чужбина, редно е тя да бъде призована на този известен адрес. По-скоро за мен тази хипотеза трябва да се прилага, тогава когато страната няма известен адрес в чужбина, но има свой представител, който е сключил от нейно име сделката. И тогава да дадем възможност тази страна да бъде призована чрез този неин представител.
И третият момент, в който аз лично изказвам несъгласие, също изключително важен текст, това е в Част трета, Глава четвърта, чл. 39 “Квалификация”. Първата алинея казва: “Когато определянето на приложимото право зависи от квалификацията на фактическия състав или на отношението (има се предвид правното отношение), тя се извършва по българското право.”
Втората алинея обаче съставлява отстъпление от този принцип, с което аз не мога да се съглася, в няколкото хипотези на тази втора алинея. “Когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право…” аз приемам, че ще се приложи чуждото право, на което този институт или правно понятие са неизвестни. Но текстът продължава “или са му известни под друго наименование, или с друго съдържание, за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право…” Тук не разбирам защо, ако става дума за един правен институт или правно понятие, което е известно на нашето право, само наименованието му е друго, а има такива случаи, ще се вземе предвид чуждото, а не българското право?! След като първата алинея на този текст прогласява именно този принцип.
И още по-малко пък мога да приема третата хипотеза, че тогава когато този правен институт или правно понятие са познати на нашето право, но са с различно съдържание от чуждото право, няма да се прилага българското, а да се приложи чуждото право. Според мен именно в тази хипотеза, когато става дума за познат правен институт или правно понятие и на нашето право, но с различно съдържание от чуждото право, именно трябва да се приложи, така както повелява и първата алинея на този текст – българското, а не чуждото право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дискусията на първо четене на законопроекта?
Има думата народният представител Четин Казак. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Напълно подкрепям мотивите на вносителя и ще подкрепя внесения законопроект за Кодекс на международното частно право. Смятам, че България отдавна има нужда от приемането на подобен акт. Както стана дума, тя е единствената държава сред страните-членки и новоприетите членки на Европейския съюз, която все още няма подобен акт.
Разбира се, тази материя се нуждае от кодифициране, тази материя е многообхватна и приложното поле на кодекса е далеч от претенцията да обхване изчерпателно всички възможни хипотези. Затова общо взето в нея са посочени основните принципи, на които трябва да отговаря нашето законодателство в областта на международното частно право. Сегашната материя е разхвърляна в много закони и ние се нуждаем наистина от един-единен нормативен акт за тяхното унифициране.
Що се отнася до първата забележка, която чух от колегата Йордан Соколов, аз не мога да се съглася. Тъй като наистина правилото за приложимото право на страната, с която правоотношението е в най-тясна връзка, е основен принцип в международното частно право, залегнал в много международноправни актове и конвенции, между които и Римската конвенция за договорните отношения. Естествено това е основен принцип, който обаче може да бъде дерогиран от специални разпоредби, от специални хипотези, тогава когато определени обстоятелства налагат това. Аргументът, че кодексът е с по-висша степен в йерархията на нормите, съгласно Закона за нормативните актове, не е меродавен, тъй като дори и Конституцията както знаем, в самата нея може да се предвиди нейната дерогация в специален закон, тогава когато изрично Конституцията позволява това. Вие знаете много добре колко разпоредби на Конституцията позволяват със специален закон да се предвиди друго. По същия начин и кодексът, в самия текст на кодекса, се предвижда възможност в определени случаи този основен принцип, който е посочен в първата алинея, да не важи. И ние имаме много примери в това отношение.
Този кодекс не може да обхване, още един път повтарям, всички възможни хипотези на правоотношения от частен характер с международноправен елемент. И съвсем естествено в определени хипотези на този принцип да се даде възможност да бъде дерогирано, когато обстоятелствата налагат това. Така че аз не виждам никакъв проблем в това отношение и ще подкрепя проекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Казак.
Има думата за реплика народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Казак, аз не мога да се съглася с Вас за част от изказването Ви, защото то не е вярно и е правно неиздържано. Няма случай със закон да може да се предвиди нещо различно от предвиденото в Конституцията. Конституцията дава възможност материя, която тя не урежда, да бъде уредена със закон. Но ми покажете един случай, един текст в Конституцията, в който да е казано: “Конституцията повелява това, но със закон може да се предвиди друго”.
Тук сме пред подобна хипотеза. Ако приемем, че със закон, с международен договор, с друг международен акт изобщо този кодекс на действа, това означава, че той не е кодекс, който да регламентира по основен начин материя в международното частно право, а той има субсидиарно приложение. Винаги ще се прилага този друг международен договор, международен акт или друг закон и само ако няма такъв, ще се прилага Кодекса на международното частно право. Това противоречи на самия характер на кодекса и на прогласения в него основен принцип, който се приема в цял свят – на най-тясната връзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За дуплика – имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Соколов, аз не мога да се съглася с Вашата теза, че в Конституцията нямало текст, в който да се предвиди уредба, различна от тази в Конституцията. Ще Ви дам пример.
Не мога да се сетя точно за номера на члена, но това е текстът, който повелява, че всички нормативни актове подлежат на съдебен контрол с изключение на изрично предвидени случаи в закон. Спомняте си този текст и колко спорове възбуди той, когато някъде успешно, а някъде неуспешно се правеха опити определени актове да бъдат изключени от съдебен контрол. Ето ви нагледен пример, когато конституцията сама дава възможност на закон да предвиди друго от това, което е провъзгласено като основен принцип в самата Конституция.
Вторият пример, за който се сещам, е това, което направихме съвсем наскоро с проблема за продажбата на земя. Основен принцип – забрана за продажба на земя на чужденци с изключение на изрично предвидени случаи в международни договори, сключени от Република България и ратифицирани. Това е основен принцип в правото, а може би е естествено – един документ, един акт с по-висока позиция в йерархията на нормите да даде възможност при изрична делегация на по-нисшестоящ нормативен акт да предвиди нещо друго тогава, когато е позволено с тази изрична делегация от страна на висшестоящия нормативен акт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Позволете ми да преминем към гласуване на първо чете на Проекта за Кодекс на международното частно право с вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Проектът на Кодекс за международното частно право е приет на първо четене.

Съгласно нашата програма преминаваме към точка пета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИАЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Водеща е Комисията по правата на човека. Докладът за второто четене е готов.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Наименованието на законопроекта е “Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Названието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Бих искал да уточня, че предложенията на господин Маринчев и госпожа Масева са подкрепени по принцип от комисията, както и всички останали предложения по § 1. Ето защо предлагам да прочета направо текста на комисията за § 1:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В основния текст думите “политически и религиозни убеждения” се заменят с “политически убеждения или религиозни вярвания”.
2. В точка 1 след думите “реабилитирани по съдебен ред” се добавя “деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора”.
3. В точка 3 накрая се добавя “както и допълнително трудово мобилизирани”.
4. Създават се нови точки 10, 11, 12, 13 и 14:
“10. убити на обществени места, в жилища или при опит за бягство;
11. осъдени за приготовления за бягство, опит за бягство или бягство през границата, или убити при опит за бягство през граница при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;
12. загинали в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;
13. с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или селското стопанство;
14. лишени от право на пенсия.”
Това е предложението на комисията за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тук са инкорпорирани всички предложения, направени от народните представители.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, имате думата.

РУМЯНА СТАНОЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 21 януари т.г. бе предложен за гласуване и приет на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресирани лица. Моето изказване също е свързано с предложението ми, което е прието от Комисията по правата на човека и вероизповеданията, за включване към общия законопроект и на лица, на които е била отнета полагащата им се пенсия само поради факта, че не са се включвали активно в мероприятията на тоталитарния режим в България, наречен по онова време народна власт. Лицата, на които са били отнети незаконно пенсиите след 1944 г., са били десетки хиляди и днес те не са между живите. Но техните преки наследници понастоящем имат моралното право да бъдат обезщетени еднократно материално. Тези наследници са вече над 75-годишна възраст и не са повече от 400-500 души, а може би и много по-малко – 200-300 души за цялата страна. Справката, която лично аз направих в трите съюза на репресираните в София, показа, че само двама души са преки наследници на такива лица и те са вече над 80-годишна възраст.
За мен е много болезнено да продължа тази тема, поради това че съм пряко потърпевша от законите на тогавашната власт. Голямото престъпление беше, че ние, децата на затворниците, концлагеристите и изселените, нямахме право да завършим висше образование. Лишени бяхме и от много други нормални човешки права.
Искам да кажа още нещо. Нашето правителство – на НДСВ и ДПС – се нагърби с голямата задача да окаже морална и материална подкрепа на тези хора, които в продължение на десет години бяха пренебрегвани от предходните кабинети.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС, от място): Не е така, това е допълнение към закона!
РУМЯНА СТАНОЕВА: Уважаеми народни представители, много ви моля да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В параграфа, който е на нашето внимание, има няколко предложения, за които искам да се аргументирам. Става въпрос за хора, които при сега действащия закон от 1991 г. не са могли да получат обезщетение. Това са хора, убити по лагери, убити при съмнителни обстоятелства, недоказани. Аз например имам в нашия край един такъв случай – човек, който е убит в полицията, има три смъртни акта: единият акт е, че е починал в болницата, единият, че е починал в линейката, другият – че се е самоубил в полицията.
Така че аз се надявам да подкрепите тези становища на комисията и тази група хора, които преди не са били обезщетени по никакъв начин за опит за бягство през граница, някои от тях са били съдени само за опит, някои, които са били подготвили опит за бягство през граница, а някои, които са извършили опит за бягство, вече са преминали от другата страна и впоследствие са били осъдени, за което от страх не са могли да дойдат в България наново.
Освен това в някои региони на страната, така и в София, и в големите градове, на част от интелигенцията, която е била против тогавашната власт, без повод й е било отнето правото на труд по специалността, която работят, главно юристи, учители, лекари, и за назидание са били карани да работят в строителните обекти в общината, където живеят, или в системата на чистотата.
Освен това има една група, които са били лишени от пенсия. Човекът се е пенсионирал, получавал е редовно пенсия, Градският комитет на партията взима решение на този човек да не му се дава пенсия и той дълги години след това не е получавал пенсия. Има такива случаи, макар и рядко, за които сме направили предложения и се надяваме да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, уважаеми народни представители! Комисията предлага създаване на нов § 1а, като, разбира се, номерацията след това ще бъде коригирана в Правния отдел.
“§ 1а. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите “в сила от 1 май 1968 г.” се добавя текстът “военнонаказателните закони (военнонаказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и военнонаказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политическо убеждение или религиозни вярвания, чиито деяния са амнистирани.”
2. Създава се нова т. 4 със следния текст:
“4. Осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания”.
Досегашните точки 4, 5, 6 и 7 стават съответно точки 5, 6, 7 и 8.
3. Създава се нова т. 9:
“9. Осъдените от Народния съд 1944/1945 г., чиито деяния са реабилитирани по съдебен ред или амнистирани.”
4. Създава се нова т. 10 със следния текст:
“10. лишени от право на пенсия.”
5. Създава се нова ал. 2, както следва:
“(2) Лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Васил Василев по § 1а.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в т. 3, където се създава т. 9 със следния текст “осъдени от Народния съд 1944/1945 г., чиито деяния са реабилитирани по съдебен ред или амнистирани”, моля да се направи едно допълнение – “или чиито присъди са отменени по реда на надзора”.
Правя това предложение, за да може да съответства на § 1, т. 2, която вече беше приета от пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания по текста на § 1а?
Заповядайте, господин Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в Комисията по правата на човека и вероизповеданията дълго време дебатирахме по много от предложенията, но едно от тях е най-вълнуващото и за репресираните. Искам да ви кажа, че на заседанието присъстваха председателите на двата съюза на репресираните. Голяма е тяхната радост, че се предлага една такава алинея: "Лица, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер". За какво става въпрос? През 1991 г. човек, който е лежал 15 години по затворите, е получил по тогавашните неденомирани лева, какви ли бяха тези пари, 2400 лв. и като ги пресметнем – за две години от всички тези 15 години са му платени 200 лв. сегашни пари и затова ние смятаме, че това е много голяма несправедливост и тези, които са лежали толкова време по затворите, трябва да получат пълната компенсация, тъй като ни беше страх - с юристи за да не сбъркаме и затова правим една добавка – пак, за да не може някой областен чиновник да тълкува закона по такъв начин, че да ощети репресирания, да се добави "в пълния му размер" – нека юристите да кажат, ако може да стигнем до някакъв извод или до решение на въпроса, за да не бъдат ощетени тези хора – "пълният му размер", предлагам да се добави "равняващо се на продължителността на изтърпяното наказание", за да стане ясно, че става въпрос за цялото изтърпяно наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По ал. 2, след кавичките се добавя “равняващо се...”
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "… равняващо се за времето на продължителността на изтърпяното наказание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прочитам текста за народните представители, които се намират в пленарната зала:
"(2) Лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер, равняващо се на продължителността на изтърпяното наказание."
Това предлага като редакционна поправка и допълнение народният представител Ахмед Юсеин.
Реплика – господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Юсеин! Ние с Вас нямахме някакви различия, когато коментирахме закона и не взимам думата, за да Ви правя реплика да се противопоставям категорично на това, което Вие предлагате, но ми се струва, че нещо не звучи особено читаво. Ние говорим за размер на обезщетението – обезщетението е парично и изведнъж говорят за "равно на срока", за който е изтърпяно там репресия някаква. Не можем да го кажем по този начин, ми се струва. Не може обезщетението да бъде равно на толкова месеци и толкова години. Затова ми се струва, че трябва да се отложи този член, за да се огледа в комисията или ви моля да си промените предложението, а може аз да не съм го разбрал. Но така за мен не върви.
Господин председател на комисията, това ми е странното на мен, че говорим за парично обезщетение, а го измерваме във време. Ако не съм схванал правилно – добре, като поясните – ще разбера. В противен случай да го отложим този член, за да се огледа в комисията и да се направи като хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика към господин Юсеин – господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Юсеин! Аз също споделям мнението, че думата "равняващо се" е неточна в случая. Не може да се сравнят две несъпоставими неща като продължителността на изтърпяната присъда или наказание и обезщетението. По-скоро трябва да бъде "в зависимост".
Аз разбирам Вашата идея – в зависимост от продължителността на изтърпяното наказание да бъде и размерът на обезщетението, така че, вместо “равняващо се" да бъде "в зависимост от продължителността на изтърпяното наказание". Мисля, че е по-коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Юсеин, имате думата за дуплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, аз не мисля, че този текст, който предлагам, е най-точният. Каква е идеята ми? Идеята ми е следната – когато се прави наредбата, а кога ще се прави тя, не знаем – винаги наредбата я правят хора, които не са били репресирани и така я сучат и правят, че репресираните да могат да получат най-малко, макар че не се надявам в нашето управляващо мнозинство някой от чиновниците в някои министерства това да го направи, но ние искаме в самия закон да бъде казано, че щом човек е лежал 15 години, за всеки месец за тези 15 години да получи обезщетение. Защото в предишния закон, преди действащия - 1991 г., Министерският съвет с една наредба тогава направи, бих казал, леко своеволие - трансформира решението на Народното събрание или члена в закона и казва най-много две години и две хиляди и не знам колко лева тогавашни пари. За да се избегне това нещо, трябва да се добави и ме е страх, нещо да не сбъркаме, но ако вие смятате, че това още повече затруднява самият текст и няма да бъде разбираем, защото аз не съм юрист и не съм работил в областните администрации – това ще го прилагат хора, които са от областните администрации и нека да си остане такъв, какъвто е, без моята добавка. Както реши залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но Вие не си оттегляте предложението?
АХМЕД ЮСЕИН: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедурно предложение – господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, аз Ви призовавам чрез квесторите да бъдат поканени народните представители от БСП. Тук обсъждаме неща, които тази партия в годините е надробила и е причинила много злини на българския народ и на българските граждани. Аз не мога да разбера дали тенденциозно отсъстват народните представители и защо "нула" гласове в момента се получават от лявата страна на залата. Както репресиите след 1944 г., така и по възродителния процес, бившата комунистическа партия и тук наследницата – БСП, левицата и народните представители в момента най-демонстративно отсъстват от тези важни текстове, които ние гласуваме.
Аз ще Ви помоля да призовете чрез квесторите народните представители от БСП да присъстват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Председателят и председателстващият не е класен ръководител и не може да кани по парламентарни групи. Моят призив ще бъде към всички народни представители да заемат своите места в пленарната зала – тези, чиито места са свободни, незаети.
Моля, квесторите да поканят всички народни представители, които са по кафенета, коридори…
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): … по села и паланки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: … да заемат своите места в пленарната зала.
Господин Тошев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, по повод предложението на господин Василев по т. 3 на § 1а с помощта на Правния отдел бих искал да предложа един текст, който е по-коректен, включващ неговото предложение и той гласи за т. 9: “Осъдените от Народния съд от 1944-1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора".
Смисълът на тази редакция е ясна – реабилитират се лицата, адмнистират се деянията, а присъдите се отменят. Това е редакционно по-точното звучение.
По отношение на предложението на господин Юсеин смятам, че той има основание да предложи обезщетенията да бъдат за целия период на репресията, която са претърпели съответните лица. В момента, ако някой е бил в затвора десет години, изплащаното обезщетение е за две години и половина, но не и повече. Това не е редно и особено за тези тежки случаи за лица, които са били в затвори, концлагери, задържани са и в други места, е редно да получат обезщетение за целия период, в който са били задържани.
Бих предложил накрая в текста да се добави: “за целия срок на претърпяната репресия”. Мисля, че така ще бъде ясно.
По предложението на господин Юсеин – да звучи: “в пълния му размер за целия срок на претърпяната репресия”.
АХМЕН ЮСЕИН (ДПС, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Сигурно колегите Тошев и Юсеин ще ме вземат за буквоядец. Аз може би съм си и такъв. По принцип аз схванах замисъла, че обезщетението да бъде съизмеримо със срока на репресията. Тоест, да има разлика в обезщетението на този, който е бил репресиран в продължение на два месеца, и този, който е репресиран в продължение на две или десет години.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Съгласен съм и подкрепям по принцип такава идея.
Но, доколкото си спомням в закона, за съжаление в момента го нямам под ръка, няма такова нещо, което да се измерва само в месеци и за всеки месец да се получи примерно по пет лева, условно казано. Тоест, ако запишем текста по този начин или както предложи господин Казак, или както предлага господин Тошев, ние ще останем във въздуха – няма да можем да го свържем със закона и този текст няма да има приложение. Така ми се струва на мен.
Моля ви, да не прибързваме толкова с това нещо. Вие, господин Тошев, казахте, че се обезщетяват две години и половина, но няма стъпка, както беше в добавки към пенсията, за пет години да има нова стъпка, за десет години – нова стъпка, и този текст си остава да виси във въздуха и няма да бъде приложим.
Ако се съгласите с мен, аз апелирам да върнем текста още един път в комисията, за да се постигне ефектът, който се търси в момента и който аз подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това процедурно предложение ли беше или изказване?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Процедурно предложение, което направих и преди това, да се отложи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сега направихте изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Не беше изказване, а реплика на господин Тошев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря, че господин Маринчев подкрепя по принцип това предложение, което е очевидно. В момента с една наредба се решава как се изплащат тези обезщетения. Ако ние запишем този текст, тогава наредбата ще бъде променена, защото, ако някой е лежал пет години, получава за две години и половина; ако някой е лежал една година – получава за една година, но не повече от две години и половина. Ако този текст влезе, това означава, че трябва да получи обезщетение за пълния срок и по-нататък в края на закона се казва, че Министерският съвет определя как точно се изплащат тези обезщетения. Тоест наредбата ще бъде променена. Това е била досега действащата система. В комисията имаше предложение изрично да се запише как да се изплащат тези обезщетения. Това не беше прието и се възприе да се създаде наредба на Министерския съвет. Това е механизмът.
Затова е това предложение – да има изричен текст, който да уточни, че става въпрос за пълния срок на репресията.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Искам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право на изказване. Тук се води дискусия. Предложихте текстовете да се върнат в комисията. Какво по-хубаво от това?
Аз ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Заповядайте за противно процедурно предложение.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Не съм съгласен с това предложение. Ако мислим, че трябва да бавим закона в края на мандата и да не бъде приет, това е другата страна на въпроса. С този текст се съгласиха председателите и ръководствата на двата съюза?
Господин Маринчев, аз мисля, че не трябва да се отлага текстът, а да се премине към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате прекъсване на дискусията на второ четене и да минем към гласуване? Правилникът позволява това.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Няма такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние сме на второ гласуване и правилникът позволява това.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Нямаше такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Как да нямаше? Моля Ви!
Тук е разпечатката, веднага мога да възстановя Вашето предложение. Аз Ви попитах изрично.
Има направено предложение от народния представител Васил Маринчев за доизясняване и намиране на точния текст текстът да се върне обратно в комисията.
Има обратно предложение, направено от Ахмед Юсеин – текстът да не се връща обратно в комисията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Маринчев, за връщане на текста по § 1а в комисията.
Гласували 151 народни представители: за 43, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Маринчев, искате ли думата за процедура?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Аз искам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение за прекратяване на изказванията, което е направено перфектно по правилника. (Шум и реплики в ОДС.)
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Няма такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега сме на второ четене, господин Соколов. Има направено предложение от господин Ахмед Юсеин.
Господин Юсеин, Вие направихте ли…
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на дискусията по § 1а.
Гласували 149 народни представители: за 112, против 30, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете, уважаеми народни представители.
Направени са две предложения:
По т. 3 на § 1а – предложение на народния представител Лъчезар Тошев – след точката изречението да продължи: “, или чиито присъди са отменени по реда на надзора”.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, аз направих обобщаващо предложение, така че това не може да се гласува едновременно с другото, което направих, тъй като се касае за същата материя.
Ще повторя: текстът, който предложих чрез помощта на Правния отдел е т. 9 да гласи:
“9. осъдените от Народния съд 1944-1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това предложение, направено от господин Тошев.
Гласували 145 народни представители: за 127, против 9, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Господин Тошев, прочетете предложението по ал. 2.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В края на текста да се постави запетая и да се продължи: “за целия срок на претърпяната репресия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това допълнение на § 2.
Гласували 137 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 4.
Тази поправка се приема.
Поставям на гласуване изменения и допълнен текст на § 1а.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 9.
Този параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага създаването на нов § 1б:
“§ 1б. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 да добие следната редакция:
“(1) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2004 г.) Когато лицата по чл. 2, ал. 1, точки 1-6, 8, 9 и 10 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници – деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници”.
2. Алинея 2 да добие следната редакция:
“(2) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2004 г.) Наследниците – деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища и при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически или религиозни убеждения, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената получават еднократно обезщетение за неимуществени вреди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по § 1б. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1б.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Параграф 1б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага създаването на нов § 1в:
“§ 1в. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите “по предходните разпоредби” се добавя “включително за характера на репресията”, думите “както и на” се заменят с “и от равен на тях брой”. Създава се изречение второ със следния текст: “За работата си в комисията членовете й, които не заемат длъжност по трудово или служебно правоотношение, получават възнаграждение по ред и в размер, определени от Министерския съвет”.
2. Създават се нови ал. 4, ал. 5 и ал. 6:
“(4) В Централната комисия не могат да участват лица, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност, Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерство на народната отбрана и Народната милиция в периода 1944-1989 г. или участвали в политически репресии.
(5) Обстоятелствата по ал. 4 се установяват с декларация за съответствие, депозирана пред председателя на комисията. За деклариране на неверни данни в декларацията деклараторът носи отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс.
(6) При спорни случаи Централната комисия се произнася с обикновено мнозинство от състава си дали дадена репресия е политическа. Съответните ведомства и институции са длъжни да предоставят на комисията информация и документация, свързани с нейната дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам да се върна към думите на господин Юсеин, че едва ли не се мъчим да забавим закона. Далеч съм от тази мисъл. Воден съм само от желанието да има по-добър текст, доколкото аз така го разбирам.
Веднага ще кажа мнението си за последната поправка, която направихме – за пълния срок на изтърпяното наказание. Може би трябваше да бъдем още по-коректни, за да предотвратим евентуално възможността, ползвайки се от новия текст, хора, които са получили един път някакво обезщетение, максималния срок, да кажем, две години и половина, сега да поискат отново за всичките десет години, тоест два пъти тези две години и половина. Ето, че трябваше да търсим по-коректни текстове, а не да препускаме напред. Аз съм за промяната в този закон. Знаете, че с госпожа Масева имахме собствен законопроект, знаете, че участвахме и в съставянето на обобщения проект.
По този параграф, който е сега, с госпожа Масева имаме предложение, водени от това, че в разговорите в комисията, когато се уточняваше обобщеният доклад, се сблъскахме с информация от страна на Съюз на репресирани, че Министерският съвет не организира добре работата на комисията и в нея много често не са канени представители на съюзите на репресираните. Спомням си господин Неврокопски, когато много пъти говореше за това нещо. Именно по думите на господин Неврокопски ние направихме това предложение, като предложихме там да влезе текст, че в комисията участват по един представител от всеки от тези съюзи, за да могат те категорично да бъдат записани в закона.
Това предложение е прието по принцип, а след това го няма.
Аз мисля, че е добре да го има, за да не може Министерският съвет да кажа: избирайте или да има някакво ограничение.
Затова предлагам, господин председател, да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете точно кое.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Ние в момента разглеждаме § 1в, който третира и състава на Централната комисия. В ал. 3 ние имаме представен текст: думите “на представители” да се заменят с “по един представител”. Тези думи ги няма в окончателния текст. Предлагам те да се включат, тъй като това ще регламентира състава на комисията: представители на съюзите на репресираните. Там е казано: създадени до еди коя си дата, тоест те не могат да се увеличат. Те са три такива съюза, тоест да има по един представител от всеки и няма да има блокиращо мнозинство на всички останали.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само едно да уточня, тъй като не водих заседанието: това предложение на народните представители Васил Маринчев и Елиана Масева по § 1а гласувано ли е или не?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това предложение, господин председателю, е прието по принцип и е включено в общия текст с изключение на тази част, тъй като комисията предлага нещо друго.
Ако позволите, да направя реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря.
Комисията, господин Маринчев, предложи представителите на съюзите на репресираните, регистрирани до 1 декември 2003 г. у нас, да имат равен брой на останалите членове на комисията, да имат представители, които са равни по брой, да има някакъв баланс, а не по един представител, в момента те са двама, а останалите членове на комисията са примерно десет и има голям дисбаланс. Когато се взимат решения, становищата на съюзите на репресираните ще бъдат със значително по-малка тежест. Затова се предложи на тези съюзи, които са регистрирани до 1 декември 2003 г., както е по действащия закон, да имат равен брой членове в комисията с останалите членове. Смятаме, че това е основателно и сме го направили съзнателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Маринчев.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Той не иска да се приеме законът! Защо не дойде в комисията да го защитаваш?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Господин Юсеин, чел съм го много добре, не съм идвал в комисията, защото по същото време има други комисии, в които работя. Веднага ще кажа, че по принцип може да се приеме това решение, но смятам, че то няма да работи, защото съюзите са три и ако трябва да се получи равен брой, трябва да бъдат четири или пет. Тогава няма всички съюзи да имат еднакво представителство. Изхождайки от това, предложих по един представител, тоест, всички са представени и в същото време никой не може да получи блокираща квота и да наложи решение, защото мисля, че общият брой беше седем. От това съм се водил. Ако утре се получат скандали защо единият съюз има двама представители, а другият един, ще имаме точно скандали.
Ако смятате, че това е предложение само и само за да не се приеме законът, господин Юсеин, още веднъж казвам, че съм за приемането на закона, не приемам Вашите упреци, моля да си вземете думите назад, но утре ще се получи това, което се получи в Социално-икономическия съвет и в други такива органи, при които този паритет не може да се спази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Ахмед.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Маринчев, когато се съставяше комисията, която започна своята дейност, когато направихме първата поправка на закона за тези, които са лежали по затворите, за да получават добавки, пет пъти бяха написани писма до тези съюзи, дойдоха само два съюза – на Станчев и на Неврокопски. Разберете ме, тези неща в публичното пространство, че са седем или осем съюза… Много съжалявам.
Просто Ви моля, знам, че сте в дясното пространство, знам, че милеете за тези хора, да не бавим процеса!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Репликата ми ще бъде кратка и повече няма да се изказвам по този закон, не желая. И все пак ще чакам извинение от господин Юсеин, че съм против приемането на този закон. Не съм доказал с нищо, че съм против приемането на този закон. Не приемам и упрека защо не съм дошъл в комисията.
Съюзите, които имат право, регистрираните до датата, са три, а тяхното количество трябва да бъде пет. Вижте как ще се разпределят. Нищо, че не идват. А ако започнат да идват, какво ще стане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Не желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се.
Ако няма други изказвания, ще преминем към гласуване.
Моля, председателят на комисията да уточни дали съм разбрал правилно.
Предложението на народните представители Васил Маринчев и Елиана Масева "по един представител” и се добави изречение… не се подкрепя от комисията, но и не е гласувано в пленарната зала? Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е и той се отнася за чл. 3, ал. 3.
Следователно ще поставя на гласуване предложението на двамата народни представители…
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се запише в протокола, че господин Маринчев оттегля предложението си на стр. 6 относно чл. 3, ал. 3.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1в.
Моля гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1в е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага създаването на нови параграфи 1г и 1д:
"§ 1г. Член 5 добива следната редакция:
"Чл. 5. (1) Искането за обезщетение се предявява пред областния управител по постоянния адрес на правоимащото лице.
(2) Областният управител се произнася с мотивирана заповед по основателността на искането след събиране и преценка на представените доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията, както и качеството "правоимащо лице".
(3) Областният управител изплаща на правоимащото лице еднократно парично обезщетение въз основа на заповедта по ал. 2, с която искането е уважено.
(4) Отказът на областния управител да удовлетвори искането за обезщетение подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(5) Обезщетението се изплаща от държавния бюджет."
§ 1д. В чл. 7, ал. 2 думите "пълнолетните лица" се заместват с "лицата, навършили 16 години"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези два параграфа – 1г и 1д. Няма желаещи.
Моля гласувайте параграфи 1г и 1д.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Тези параграфи са приети.


ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, уважаеми народни представители, следват предложения по § 2 на Димитър Димитров и на Ахмед Юсеин, които са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията предлага следния текст за § 2:
“§ 2. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В основния текст на ал. 1 след числото “3” се добавя “4”, а след “5” се добавя “9 и 13, както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11”.
2. Създават се нови точки 22 и 23 със следното съдържание:
“22. които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред до 12 месеца – 10 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, от 12 до 36 месеца – 15 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а над 36 месеца – 20 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
23. лица с висше или полувисше образование, които са били заставени да работят по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство – 5 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да спрем дотук.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 2. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват две предложения – мое и на народния представител Димитър Димитров, които са приети по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 2а със следното съдържание:
“§ 2а. Създава се нов чл. 10 със следния текст:
“Чл. 10. (1) Областният управител и териториалните поделения на Националния осигурителен институт, за да се произнесат по съществото на искането, изискват от правоимащите лица да представят писмени доказателства за твърденията си.
(2) Областният управител и териториалните поделения на Националния осигурителен институт служебно искат произнасяне на централната комисия, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2а.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Параграф 2а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, уважаеми народни представители, Комисията предлага създаване на нов § 3а в Допълнителните и заключителни разпоредби:
“§ 3а. (1) По смисъла на този закон:
1. “Щатни сътрудници” са българските граждани, които са били на служба в МВР, бившата Държавна сигурност, Народната милиция, Разузнавателното отделение към Щаба на войската или в бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, като оперативни работници на оперативна работа.
2. “Нещатни сътрудници” са българските граждани, които са доставяли информация или са сътрудничили по друг начин на МВР, бившата Държавна сигурност, Народната милиция, Разузнавателното отделение към Щаба на войската или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
3. “Облагодетелствани лица” са българските граждани, на които са били предоставени:
а) образователни, професионални, административни или имуществени привилегии от МВР, бившата Държавна сигурност, Народната милиция, Разузнавателното отделение към Щаба на войската или от бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб;
б) защита от МВР, бившата Държавна сигурност, Народната милиция, Разузнавателното отделение към Щаба на войската или от бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб срещу наказателно преследване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моята забележка е чисто редакционна, но тя просто се набива в очи в текста. Това се повтаря в точки 1, 2 и 3. Когато се казва “щатни сътрудници” са българските граждани, които са били на служба в МВР, “по-нататък би трябвало да се каже “бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или в Разузнавателното управление на Генералния щаб, като оперативни работници на оперативна работа.”, защото не само Държавната сигурност е бивша, но и Народната милиция е бивша, тя в момента не съществува. С това ще избегнем да се повтаря след това “бившето Разузнавателно управление”. Защото разделянето само на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб като бивши, а останалите едва ли не като настоящи – Народната милиция и Разузнавателното отделение към щаба на войската, го считам за неправилно. Единствено Министерство на вътрешните работи си остава винаги, но в случая се говори, че са били на служба в МВР, а за всички останали трябва да бъде “бившите”, и след това думите да не се членуват: Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската, Разузнавателно управление на Генералния щаб, като оперативни работници на оперативна работа. Считам, че това подобрява текста. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Приемам, няма проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, предложенията са редакционни.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакционното предложение на народния представител Иван Иванов в точки 1, 2 и 3 не “бившата”, а “бившите”, и “бившето” да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Това предложение на народния представител Иван Иванов се приема.
Моля, гласувайте § 3а с тази редакция, която вече приехме.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, следват предложения, подкрепени от комисията по принцип.
Комисията предлага създаване на Преходни разпоредби със следното съдържание:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, господин председателю на комисията. Тук виждам, че комисията всъщност не подкрепя предложението на вносителя. Така ли да го разбирам?
“§ 3. Възстановява се срокът по чл. 5, ал. 1 от деня на влизане на този закон в сила.”
Комисията не подкрепя предложението.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, не го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава трябва да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ние сме предложили нови Преходни разпоредби за изменителния закон, които са дадени и ако желаете, аз мога да докладвам този текст, който е следният:
“§ 3. Възстановява се срокът по чл. 5, ал. 1 от деня на влизане на този закон в сила.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага създаване на Преходни разпоредби със следното съдържание:
“§ 1. (1) Исканията за обезщетение на лицата по § 2 и § 3 от този закон се предявяват в тригодишен срок от влизането му в сила.
(2) Лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г., могат да го предявят в срок една година от влизането в сила на този закон.”
“§ 2. Обезщетенията по чл. 5, ал. 3 се изплащат на правоимащите лица по този закон, считано от 1 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ахмед Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, става въпрос за следното: 1991-1996 г., когато е действал законът, някои наши български граждани не са могли да намерят документи и са пропуснали този срок. Сега им се дава срок, който е една година. За другата категория, които сега вече ще получат обезщетение, и в пълния размер, ще могат това да го направят в продължение на три години. След три години, ако следващо Народно събрание не удължи срока на закона, няма да могат.
Освен това, може би ви прави впечатление последния параграф от Преходните и заключителните разпоредби, че обезщетенията по чл. 5, ал. 3 ще бъдат заплатени от 1 януари 2006 г. Коя е причината? Причината е следната. Ние сме приели държавния бюджет за 2005 г. и не можем да направим промяна в параметрите на бюджета. Ако започнат сега да се изплащат обезщетенията, то ще бъде накърнен много силно бюджетът. Министерството на финансите, когато ни предлагаше бюджета за 2005 г., не е имало предвид и нямаше предвид това, че ще има промяна в закона. Затова сега, когато се обнародва в "Държавен вестник" самата промяна на закона, всички тези, които са били изселени, заселени или освободени от работа в общините, ако те са пенсионери, ще получат добавките, които са посочени в отделните членове и алинеи. Тези, които трябва да получат обезщетение, ще подадат документи и ще започнат да ги получават от 1 януари 2006 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, поддържате текста.
АХМЕД ЮСЕИН: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители?
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като разбирам, господин председателю, че това излиза извън разискванията на второ четене, които позволяват или отпадане на текст, или направа на редакционни поправки, но в същото време като отчитам, че бяха направени и друг вид поправки в гледането досега на второ четене на този законопроект, аз правя предложение в ал. 2: "обезщетенията по чл. 5, ал. 3 се изплащат на правоимащите лица по този закон, считано от 1 юли 2005 г.". Тоест след три месеца - от 1 юли 2005 г.
Причината, за да направя това предложение, е следната: законът касае не повече от няколко хиляди души. Голяма част от хората са починали, включително и техните преки наследници. В същото време тези, за които законът в момента се изменя, са на преклонна възраст и някои от тях няма да доживеят, уви, до 1 януари 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не предричайте това.
ИВАН ИВАНОВ: Дори да доживеят, са хора на възраст, когато имат наистина нужда от средства за лекарства и за други неща от първа необходимост. Това, което каза господин Юсеин, аз го разбирам, но след като, господин Юсеин, има бюджетен излишък от не по-малко от 200 милиона, мисля, че беше 300 и не знам колко милиона лева, това, че ще започне изплащането от 1 юли е нещо много по-важно, защото по този начин ние като общност, Народното събрание, ще отдадем дължимото на всички тези лица, за които днес пледираме да получат макар и твърде късно, 15 години след промените, една компенсация. Считам, че ние сме длъжници на тях и ви предлагам да гласуваме тук датата да бъде от 1 юли 2005 г. Да бъдат така добри държавните служители и от Министерството на финансите, и други държавни органи, които самите те не бяха вносители през тези 15 години на никакви подобни предложения, да се организират в рамките на трите месеца, които остават, защото законът ще бъде публикуван буквално в рамките на десет дни, през април, май и юни да осигурят изплащането от 1 юли 2005 г. на обезщетенията по чл. 5, ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юсеин, заповядайте за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, тези хора от 1997 до 2001 г. също вземаха лекарства.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС, от място): Какво да направим сега?
АХМЕД ЮСЕИН: Екипът на господин Муравей Радев, и Вие бяхте народен представител… Ние направихме нужното за тези хора – това мнозинство – и сме благодарни, че гласувате заедно с нас. Разберете, ние не можем да направим такава голяма дупка в държавния бюджет за 2005 г.! Просто ако някоя друга нова парламентарна група, представител на някоя нова парламентарна група направи това, което вие сега правите, ще го разбера. Но вие, които четири години сте били на власт и не сте го направили, много съжалявам. Много съжалявам, че го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както обявих, господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Господин Иванов, Вие направихте това предложение ад хок. Ако прочетете тук стенограмата, ту говорехте за 1 юни, ту за 1 юли. Тоест искам да Ви кажа, че не отчитате факта, че ние веднага започваме да даваме добавките на хората. Обезщетенията, които ще започнат сега да ги дават, да се сортират и да се събират, започваме да ги даваме от 1 януари 2006 г. Искам да Ви кажа, че това Народно събрание два пъти промени този закон и аз съм щастлив, защото, ако присъствахте на последното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, щяхте да видите насълзените очи на хората от двата съюза на репресираните, които казаха, че от 1999 г. чакат този момент. Най-накрая те получиха своето възмездие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Влахов. Моля да бъда извинен, вероятно не съм го видял, че първи е вдигнал ръка.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Изключително Ви благодаря, господин председател. Вие сте много прецизен, когато гледате кой е първи и кой – втори.
Аз ще допълня моите колеги: това решение, уважаеми колеги, беше взето единодушно в комисията. Беше взето и със съгласието на председателите на съюзите на репресираните, които, също както нас, сложиха интересите на държавата над личните си интереси и интересите на представляваните от тях хора.
Затова ви призовавам да гласуваме този текст, така както е предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Влахов.
Имате право на дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Независимо от трите реплики, аз не оттеглям предложението си. Нещо повече, считам, че намесата на политическия елемент какво било през 1997 и 2001 г. не прави чест на господин Ахмед Юсеин, защото аз не изключих четири години от общо тези петнадесет, с което дадох ясен знак, че всички ние, независимо кога сме били в управлението – дали по време на правителството на Беров, или по времето на Жан Виденов, или на Иван Костов, сме длъжници на тези хора. Това са моите мотиви и те стоят над тези дребни политически игри.
На второ място, считам, че, ако се подпише до два дни концесията за автомагистрала "Тракия" и държавата започне да изплаща за недостигащ трафик достатъчно по-големи суми, които мога да ви ги изчисля – с десетки пъти по-големи от тези, които трябва да бъдат изплатени като обезщетение, нека да не показваме по-голяма загриженост за държавния бюджет от тази, която се изисква от нас.

Държавният бюджет ще се съобрази, ако Народното събрание реши. Нашата е волята, с която ние ще постановим какво да направи Министерство на финансите. Това са държавните интереси. Ние сме тук, за да защитим интересите на гражданите. Когато тези граждани са били репресирани, нека да поставим техният интерес над интересите на бюджета. Не е необходимо много. Малко по-малко чешмички ще бъдат построени, но хората ще бъдат компенсирани за техните страдания. Те са от десетилетия насам.
Настоявам, господин председател, да подложите на гласуване предложението, което направих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз бих искал да предложа ал. 2 на § 1 да се запише като § 2, а § 2 – като § 3. Това е чисто редакционна поправка, защото ал. 2 третира материя, различна от ал. 1 на § 1. Това е редакционна поправка за номерация. Намирам я за основателна, тъй като в § 1, ал. 1 се говори за обезщетенията на лицата по този изменителен закон, ал. 2 третира тези, които не са подали молби до 29 юни, когато е изтекъл срока на действие на преди действащия закон, така че това са различни материи. Мисля, че е основателно да се запишат като различни параграфи.
Що се отнася до предложението на господин Иванов, аз също смятам, че периода до 1 януари другата година някои от тези хора може да не го дочакат. Между другото, в комисията съм изразявал и тази гледна точка, но само за пояснение бих искал да кажа, че се отчитат годините, в които тези хора са били репресирани, колко години са били репресирани, така че те няма да бъдат ощетени, молбите ще се подават веднага и ще се изплаща обезщетение за периода на репресията, а от този срок не зависи...
Единственото, което господин Иванов казва и което аз подкрепям е това, че до 1 януари 2006 г. част от тези репресирани няма да бъдат живи и това е според мен и наше задължение – да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи, които всъщност са и финалните параграфи от законопроекта? (Шум и реплики в залата.)
Аз не мога да отговоря на това, господин Иванов.
Не виждам народни представители, които да желаят да вземат отношение по тези текстове, затова ще преминем към гласуване.
Моля за внимание!
Първо, поставям на гласуване “Преходни и заключителни разпоредби”, § 3, който не се подкрепя от комисията. Това е на страница 16. Той не се подкрепя от комисията. Комисията предлага други текстове.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията не подкрепя вносителя, предишния текст.
Моля, гласувайте! (Шум и реплики в залата.)
Вижте, текстът съществува. Трябва да го подложим на гласуване. Само залата може да го отхвърли.
Гласували 119 народни представители: за 22, против 79, въздържали са 18.
Текстът не се приема.
И сега – по следващият текст, който е пак от “Преходни и заключителни разпоредби”, който се поддържа от комисията, бяха направени две предложения. Първото предложение е направено от народния представител Иван Иванов относно § 2: “януари” да бъде “юли”, годината да бъде 2005-та, а не 2006-та.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев; всъщност, § 1 да няма алинея, ал. 2 да стане § 2, а § 2 да стане § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Лъчезар Тошев се приема.
И сега гласуваме по същество § 1, § 2 и § 3 със съдържанието, което е всъщност съдържание, предложено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 13.
Тези три параграфа са приети, с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Остават 7 минути.
РЕПЛИКИ: Тръгваме си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Глас народен, глас Божи, както казва народа! Господин Тошев искаше да продължим със следващия законопроект, но действително остават само 7 минути. Надали бихме могли да приемем и другия закон, който е кратък. Дано да направим това тази седмица.
Уважаеми народни представители, закривам днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание, както обикновено, е сряда, 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 18,53 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева