Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, на дневен ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Искам да помоля председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи доклада на този законопроект за второ четене.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-01-47 от 26.09.2003 г. за
допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции,
внесен от Министерския съвет
и Законопроект № 302-01-51 от 15 октомври 2003 г. за
изменение и допълнение на Закона за чуждестранните
инвестиции, внесен от Министерския съвет
за второ четене

На няколко заседания с участието на вносителя Комисията по икономическата политика обсъди общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния "Закон за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на законопроекта има ли някакви смущения? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 153 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на закона се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, имам процедурно предложение в пленарна зала да бъдат допуснати господин Димитър Ивановски – заместник-министър на икономиката, както и госпожа Камелия Стоянова – директор на Правна дирекция и госпожа Таня Игнатова – директор на Дирекция “Инвестиционна политика” в Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Постъпило е предложение за допускане в пленарна зала.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Поканете уважаемите лица в пленарната зала.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “§ 1. Наименованието на закона се изменя така: “Закон за насърчаване на инвестициите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 има предложение на народни представители, което е оттеглено от тях, и предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията.
Предложението на Комисията по икономическата политика за § 2 е следното:
“§ 2. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за насърчаване на инвестиции в страната, дейността на държавните органи в областта на насърчаване на инвестициите, както и тяхната закрила.”
По § 3 има прието предложение на народен представител и предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 3. В чл. 2 думата “българските” се заменя с “местните”.”
Има предложение на комисията за нов § 4:
“§ 4. Създава се чл. 2а:
“Чл. 2а. Разпоредбите за насърчаване на инвестициите в този закон се прилагат в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване представените от господин Валери Димитров параграфи до § 4 включително в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 21.
Приемат се тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има оттеглено предложение на народен представител и предложение на комисията за отпадането на този параграф.
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 5. Член 5 се отменя.”
По § 6 има оттеглено предложение на народен представител.
Комисията приема част от неговото предложение за отмяна на чл. 8.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 6. Член 8 се отменя.”
По § 7 има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията:
“§ 7. Член 9 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дотук. Все става дума за отмени.
Има ли желаещи за изказване? Има ли някой против тези отмени? Не виждам.
Подлагам на гласуване представените параграфи за отмяна на съответните текстове.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 16.
Приемат се тези предложения.
Заповядайте, господин Димитров, по Глава втора.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава втора – § 8, има предложение на Панайот Ляков:
1. В чл. 11 ал. 3 да отпадне. Досегашната ал. 4 да стане ал. 3.
2. В чл. 11б, ал. 1 след думата “страната” се добавя “и ги регистрира”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има и предложение от Йордан Нихризов, Петър Жотев и група народни представители за промени в § 8:
1. В чл. 10, ал. 2 се създава т. 4:
“4. Прави предложение за включване в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година за необходимите средства под формата на държавна помощ за насърчаване на инвеститори от първи клас.”
2. В чл. 11:
а) Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Агенцията за насърчаване на инвестициите, наричана по-нататък Агенцията, е изпълнителна агенция към министъра на икономиката за разработване и провеждане на държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите.
(2) Агенцията е юридическо лице със седалище град София. Тя може да открива представителства в страната.
б) Алинеи 3 и 4 да отпаднат.
Създава се нов чл. 11а:
“Чл. 11а. (1) Агенцията се представлява и управлява от изпълнителен директор.
(2) Договорът с изпълнителния директор на агенцията се сключва, изменя и прекратява от министъра на икономиката, съгласувано с министър-председателя.
(3) Изпълнителният директор може да бъде само български гражданин с висше юридическо или икономическо образование, със стаж по специалността не по-малко от 5 години, с високи професионални и нравствени качества, който не е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
(4) Изпълнителният директор предоставя на министъра на икономиката ежегоден доклад за дейността на агенцията, в който се анализира състоянието и развитието на условията за осъществяването на инвестиции в страната. Докладът се публикува в интернет страницата на агенцията.”
Досегашният чл. 11а става чл. 11б и в него се правят следните изменения:
Точка 1 се изменя така:
“1. подпомага изпълнителния директор в изпълнение на държавната политика за насърчаване на инвестициите и съдейства на получателите на държавна помощ при осъществяване на взаимодействието между тях, държавните органи, органите на местно самоуправление и други организации, подпомагащи насърчаването на инвестициите;”
Точка 2 се изменя така:
“2. Съдейства за информационното обслужване на инвеститорите, включително и като издава бюлетин и други справочно-информационни издания за насърчаване на инвестициите;”
Точка 5 се изменя така:
“5. подготвя в съответствие със Закона за държавните помощи уведомления за индивидуална държавна помощ или за схема за помощ за отделените получатели на държавна помощ, като представлява държавата пред Комисията за защита на конкуренцията.”
Създават се точки 9 и 10.
“9. изпълнителният директор на агенцията издава сертификат за клас инвеститор съобразно разпоредбите на този закон;
10. разработва и дава становища по проекти на нормативни актове и международни договори и анализира действащите нормативни атове за влиянието им върху инвестиционната среда в страната.”
Досегашната ал. 2 се отменя.
Създават се нови алинеи 2 и 3:
“(2) Разноските по обслужването на инвеститорите от първи, втори и трети клас се определят с тарифа на Министерския съвет.
(3) Всички държавни органи, органи на местното самоуправление и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на служителите на агенцията за осъществяване на правомощията по този закон.”
Досегашният чл. 11б става чл. 11в.
Комисията приема по принцип предложенията по т. 1 и т. 2, буква “а” – чл. 11, ал. 1, не приема предложенията по точки 3 и 4, а предложението по т. 2, буква “а” – чл. 11, ал. 2 и буква “б” се оттегля от народните представители.
Има и предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 8:
“§ 8. Наименованието на Глава втора се изменя така: “Държавна политика в областта на инвестициите.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 9:
“§ 9. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Министърът на икономиката осигурява провеждането на държавната политика в областта на инвестициите във взаимодействие с органите на изпълнителната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нещо не ми е ясно. Кой е окончателният текст на § 8? Не става ясно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, обръщам внимание, че в сравнение с първоначалното предложение на вносителя комисията предлага по-разбити текстове при окончателната редакция, затова чета тези нови параграфи.
Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Министърът на икономиката осъществява провеждането на държавната политика в областта на инвестициите във взаимодействие с органите на изпълнителната власт.
(2) Министърът на икономиката:
1. разработва стратегия за насърчаване на инвестициите в страната в сътрудничество с органите на изпълнителната власт и заинтересованите неправителствени организации, която се приема от Министерския съвет;
2. изготвя програми с мерки за насърчаване на инвестициите;
3. разработва и предлага проекти на нормативни актове за насърчаване на инвестиционната дейност в страната;
4. представлява Република България в международни организации в областта на инвестициите;
5. прави предложения за включване в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година на необходимите средства за насърчаване на инвестициите по този закон.”
Предложение за създаване на нов § 10:
“§ 10. Член 11 се изменя така:
1. Чл. 11. (1) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите на територията на областта.
(2) Областният управител организира разработването на програми за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Програмите се разработват в съответствие със Стратегията за насърчаване на инвестициите и областната стратегия за развитие.
Предложение на комисията за създаване на § 11:
“§ 11. Създават се чл. 11а, 11б, 11в:
“Чл. 11а. (1) Създава се Българска агенция за инвестиции, наричана по-нататък “агенцията”, която подпомага министъра на икономиката при осъществяване на държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката.
(3) Устройството и дейността на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(4) В годишния Закон за държавния бюджет се предвиждат целеви средства за извършване на инвестиционен маркетинг от агенцията.
(5) По предложение на изпълнителния директор на агенцията министърът на икономиката или упълномощени от него лица определят служителите на агенцията, които имат право на допълнително възнаграждение, както и индивидуалния му размер. Допълнително възнаграждение се получава при надвишаване на предварително зададен план за обслужване на инвестиции по този закон.
(6) Средствата по ал. 5 се определят в размер на 20 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенцията и се включват в Закона за държавния бюджет за съответната година.
Чл. 11б. Агенцията:
1. осъществява информационно и индивидуално административно обслужване на инвеститорите по реда на този закон;
2. провежда маркетингови и други проучвания за сметка на инвеститорите;
3. извършва инвестиционен маркетинг, като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;
4. изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване, който представя чрез министъра на икономиката в Министерския съвет.
Чл. 11в. (1) Агенцията води и поддържа за статистически цели Единна информационна система, в която събира данни за всички инвестиции в страната.
(2) За попълване на Единната информационна система на агенцията се предоставят индивидуални данни по фирми от:
1. Националния статистически институт – за извършените за периода разходи за придобиване на дълготрайни активи – в края на всяко тримесечие;
2. Българската народна банка – за извършените за периода чуждестранни инвестиции в страната – в края на всяко тримесечие;
3. други централни и териториални органи на изпълнителната власт – при поискване от агенцията.
(3) Агенцията предоставя обобщени данни за инвестициите на министъра на икономиката, други държавни органи и заинтересовани лица по ред, определен в устройствения правилник на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Герджиков, Вие казахте, че не Ви е ясно и аз Ви съчувствам. И все по-неясно ще Ви става нататък, защото ще Ви бъде трудно да подлагате на гласуване и определени текстове по простата причина, че те не кореспондират с текстовете дори на вносителя, а камо ли на предложенията на народните представители. Защото тези текстове се появиха между първо и второ четене и в момента стоят като предложения на комисията, а фактически бяха направени от изпълнителната власт дори в разрез с принципите, които приехме.
И за да не бъда голословен, отворете чл. 11а, предложен от комисията, и вижте къде има предложение на народен представител да се прави така нареченото допълнително материално стимулиране на хората, които работят в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма го.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: И за да не бъда съвсем голословен, трябва да ви кажа, че първия път това беше отхвърлено, но на следващото заседание, вече в друг състав на комисията, каквато е практиката при нас, беше прието.
Затова аз ще Ви моля, господин председател, да намерите някакъв рационален метод, с който да подлагате на гласуване текстовете, така че Законът за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции да кореспондира по някакъв начин с предложенията на народните представители, респективно с мнението на вносителя, което беше уважено на първо четене.

Защото каквато практика поехме, може най-накрая да влезе едно предложение, а да излезе съвършено друг текст. И за да не забравя, аз все пак предлагам в чл. 11 алинеи 5 и 6 да отпаднат, по простата причина, че може би за първи път в закон ще гарантираме някому допълнителното материално стимулиране.
А сега няколко думи за нашето предложение, което следва текста на вносителя. Част от него е прието, за което благодаря на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение и на колегите в комисията. Ще коментирам само онази част, която не е приета, и онази част, която фактически е приета, но под друга форма. Идеята ни беше да ликвидираме възможността да се създават излишни дублиращи звена на Агенцията за чуждестранни инвестиции, която сега се преименува в Българска агенция за инвестициите в чужбина, и за сметка на това да създадем възможност за работа и създаване на звена на тази агенция в страната. Това наше предложение фактически е прието по принцип, тъй като съществува в решението на комисията текст, в който има задължения на областния управител за работа за провеждане на държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите.
Другото неприето наше предложение е свързано с изискванията към изпълнителния директор на агенцията. Ние предлагаме той да бъде български гражданин. За да не се учудят някои колеги защо искаме да е така, ще им кажа, че у членовете на Икономическата комисия има спомени от един бивш председател на Комисията за чуждестранни инвестиции, който на заседания ни водеше някакви странни субекти, свои приятели, и ни ги представяше като бъдещи крупни инвеститори в страната. По този начин отчиташе дейността си, след което те изчезваха някъде в небитието. Разказваха ни се и приказки за държави от Западна Европа, за роднински връзки и т.н. Така че считаме, че да се гордееш с това, че си извън страната и си живял някъде в чужбина е далеч по-малко от това да се гордееш, че си български гражданин, който защитава интересите на своята родина.
Останалите изисквания, които поставяме към изпълнителния директор, са свързани с неговата професионална реализация и морални качества, които естествено са елемент от всяко европейско законодателство. Тук може би ще бъда упрекнат защо точно юрист и икономист, а не примерно инженер. Лично аз съм инженер и знам, че инженерите стават за всякаква професия, но въпросът е, че иде реч за чуждестранни инвестиции, така че смятаме, че кръгът на професиите трябва да бъде сравнително ограничен, тъй като в противен случай може да се окаже, че тази агенция се ръководи от ветеринарен лекар, композитор или нещо подобно, което е характерно за България.
Това беше идеята за създаване на такива текстове. За съжаление те бяха отхвърлени. А Вие, господин председател, намерете начин, по който да ги подложите на гласуване, защото от текста на комисията те просто са се изпарили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Нихризов. Трудна задача ми поставихте.
Заповядайте за реплика, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм втрещена от така изложените аргументи на господин Нихризов. Какви приказки Ви разказваме, господин Нихризов? Тук са точни и ясни текстовете. И защо намесвате минали години и изобщо каква е тази история, която Вие вкарвате тук в едни точни и ясни текстове, където целта на законотворците е чуждестранният инвеститор да не бъде отделян от българския? Вие навярно това не сте го доизчели добре, тук няма чуждестранни инвеститори, тук всички инвеститори са поставени на едно ниво. Така че, изчетете си текста, дайте да говорим конкретно за новостите, които въвеждаме в политиката в областта на инвеститорите и на инвестициите и да караме много по-коректно към следващите текстове от закона, без да си разказваме приказки. Защото, да Ви призная, по ваше време имаше композитори и такива приказки с инвеститори, които бягаха, след като бяха декларирали средствата за инвестиции в държавата ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Това беше реплика. Не виждам втора реплика.
Господин Нихризов, имате право на дуплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Костадинова, благодаря Ви за репликата, защото тя ми дава възможност още веднъж да си изложа аргументите. Първо, още на първо четене ние бяхме потвърдили, че един от положителните елементи на изменението в този закон е създаването на възможност за равнопоставеност между български и чужди инвеститори. И аз не казах нито дума в тази насока. Но същевременно показах нагледно, че вътре има текстове, в които не съществуват предложенията на никой народен представител и законопроектът е структкуриран по начин, по който само господин председателят може да разбере как ще бъде уважена волята на народните представители, които са направили предложения. В дадения случай се работеше и се работи върху текстове, които са се промъкнали между първо и второ четене и Вие отлично знаете за начина, по който това става в Икономическата комисия, защото напоследък присъствате по-често и знаете, че такъв подход ще дойде сега и в Закона за малкте и средните предприятия, същият подход ще върви и в други закони. Знаете, че на вчерашното заседание на Икономическата комисия аз възразих, защото в пленарната зала фактически не може да се разбере каква е била действителната воля на народните представители.
Но да оставим нещата настрани. Кажете ми по принцип къде са изискванията, които скромно залагаме за изпълнителния директор? Фактически по кой текст се е формирало мнението на Икономическата комисия?
Що се отнася до тези инвеститори, които бяха доведени от бившия председател или по-скоро един от бившите председатели на Агенцията за чуждестранни инвестиции, може би не сте присъствали случайно на тази среща, но тогава аз бях втрещен, защото се чудех през цялото време за какво правим среща – за да разберем кои са приятелите на шефа на тази агенция, какви са неговите родови връзки и в кои страни е бил в чужбина, или защото той трябваше да направи отчет за извършеното в Агенцията за чуждестранни инвестиции пред нашата комисия? В края на краищата отчетът беше много интересен и аз го запомних за цял живот.
Затова смятам, че когато НДСВ говори, че трябва да има професионални кадри, то нека и не е страшно да го запише, че те трябва да имат професионалните качества. Защото връзките с едно лице в България не ти дават преимуществото да смяташ, че ти си над другите българи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, преди да премина към въпроса, който досега се обсъждаше – за чл. 11а, искам да обърна вашето внимание върху чл. 11, който се предлага, и особено върху неговата ал. 1. Въобще чрез закони, които се занимават със специфични въпроси, ние все повече и повече увеличаваме задълженията на областните управители, без тези задължения да са подплатени с каквито и да е ресурси. Особено ал. 1 на чл. 11, която аз ще предложа да отпадне, гласи, че областният управител осигурява провеждането на държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите на територията на областта. Как, с какъв персонал? Откъде има такива функции той?
По-скоро бих могъл да приема ал. 2, защото по други закони, включително Закона за регионалното развитие, областите вече създават областни стратегии за развитие и е логично там областният управител да организира разработването на програми за насърчаване на инвестициите и да координира тяхното изпълнение. Ако областта има такива програми и те са съгласувани с всички общини, това е по-възможно. И тези програми трябва да се разработват в съответствие със стратегията за насърчаване на инвестициите и областните стратегии за развитие.
Тази втора алинея бих могъл да приема да отговаря на досега възлагани функции по други закони на областните управители. Но тази първа алинея – с какъв персонал те сега ще следят, ще одобряват, ще казват една примерно инвестиционна политика в областта съответства ли на държавната или не. Нали затова има министерство, затова има агенция.
Така че аз предлагам решително ал. 1 на чл. 11 да отпадне. Нека ал. 2 да остане.
Всъщност това е § 10, с който се правят промени в чл. 11. Аз предлагам в § 10, чл. 11 ал. 1 да отпадне, а ал. 2 да остане. Да е ясно, че в рамките на тези възможности и компетенции, които има областната управа, които вече сме създали в областта на областните стратегии за развитие, тя може да създава и специални съгласувани програми за инвестиции. Това би отговаряло на функциите на областните управи.
Искам също да подкрепя предложението за отпадане, което мисля направи и господин Нихризов, на алинеи 5 и 6 в чл. 11а, който е в следващия параграф.
В ал. 5 се казва: “По предложение на изпълнителния директор на агенцията министърът на икономиката или упълномощени от него лица определят служителите на агенцията, които имат право на допълнително възнаграждение, както и индивидуалния му размер. Допълнително възнаграждение се получава при надвишаване на предварително зададен план за обслужване на инвестиции по този закон”.
И ал. 6, която определя, че това допълнително възнаграждение е безусловно, определя се в размер на 20 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенцията и се включва в Закона за държавния бюджет за съответната година.
Аз мисля, че като Икономическа комисия нямаме право по този начин практически да изменяме Закона за устройство на държавния бюджет. С тази ал. 6 по същество ние допълваме Закона за устройство на държавния бюджет. Мисля, че подобни текстове, които се появяват между първо и второ четене, които въобще не са виждани в Комисията по бюджет и финанси, е неправомерно дори да се поставят на гласуване. Аз бих ви помолил да не ги поставяте на гласуване, защото те не са минали тези процедури, които съществуват в българския парламент и не се спазват основните правила, че по такива текстове все пак водеща е Комисията по бюджет и финанси. Има една обща политика в държавата и не е редно с други закони така да се изменя Законът за устройство на държавния бюджет, особено с ал. 6.
Затова ви предлагам да прецените или да отпаднат, или да не поставяте на гласуване тези два текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! У мен също будят недоумение алинеи 5 и 6 на § 11. Посочените и цитирани от господин Папаризов текстове действително не са минали през каквито и да е съгласувателни процедури и смятам, че и по съдържание, и по процедура са напълно неприемливи. Затова предлагам ал. 5 и 6 да отпаднат, както и ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има още едно предложение - за отпадане и на ал. 4.
НИНА РАДЕВА: Да, алинеи 4, 5 и 6 да отпаднат. Съжалявам, че в последния момент виждам, че са вмъкнати такъв тип текстове и смятам определено, че те противоречат и на съгласувателната процедура, и на логиката на разпореждане с бюджетни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
За реплика думата има господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаема госпожо Радева, споделям Вашето несъгласие с двете алинеи, които третират допълнителното материално стимулиране на служителите. Моята реплика е за това, че в Комисията по икономическата политика особено в последните месеци цари хаос по отношение на това какво се внася на първо четене, когато се излага философията и концепцията на един законопроект и какво всъщност става в комисията при обсъждането между първо и второ четене. Тази практика достига до абсурди. В случая става въпрос за едно открито лобиране на два пъти от изпълнителния директор на тази агенция - първия път безуспешно, а втория път успешно, използвайки статуквото на промяна в парламентарни групи, неприсъствие и т.н. Вие като председател на една от най-важните комисии – Бюджетната комисия, Ви моля всички тези въпроси, които особено в последно време валят в Комисията по икономическата политика, които имат чисто финансови последици, в т.ч. и бюджета на страната, съгласувайте ги и не позволявайте тук да се прокарват интереси, които са лобистки.
Господин председател, представяте ли си, че някой ще направи план предварително колко да бъдат инвестициите в страната, ще сложи една цифра, ами това ми прилича на комунизма, на социализма от едно време, след което ще се старае час по-скоро да достигне по-голяма цифра. Къде отиваме? Къде се връщаме всъщност?
Госпожо Радева, на Вас разчитам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Дискусията по този законопроект е изключително важна и виждам, че има доста сериозни изменения от първоначалните текстове и от тези предложения, които бяха направени по текстовете на вносителя.
В интерес на обективността трябва да кажа, че моето първо предложение е прието, макар че не е записано. Защото този текст, който аз предлагам да отпадне, в окончателния текст всъщност е отпаднал. Става дума за това, че агенцията трябва да има представители в чужбина – един ненужен бюрократичен апарат. Комисията е приела моето предложение и е отстранила тази възможност да има допълнително представители на агенцията, които да работят за привличане на чуждестранни инвестиции.
Колкото до второто предложение, аз държа на него. В тази единна информационна система не само да се запише, че събира данни, но и че ги регистрира. Смисълът е, че трябва да има регистър на инвестициите в България. Защо трябва да го има този регистър?
Първо, смятам, че тази информация трябва да бъде напълно открита. Тези обобщени данни, разбира се, които ще се предоставят на министъра и на други ведомства, могат да бъдат в един информационен масив, но трябва да има един регистър с най-важните неща. Примерно: коя фирма е инвестирала, в кой отрасъл инвестира, колко пари е инвестирала, какво е направила, за да може, когато чужд инвеститор прояви интерес към България, не да събира информация по най-различни канали, а влизайки в Интернет, добирайки се до данните в този регистър, веднага да разбере в областта, в която той работи, кои фирми присъстват в България, какво са направили до момента, този пазар овладян ли е, има ли свободни ниши и дали тази информация, която той получи от регистъра, ще му бъде достатъчна, за да реши да инвестира ли в България, или изобщо да я изключи от своите планове за пазарно присъствие.

Държа по някакъв начин да се запише, че в тази единна информационна система ще има регистър за инвестициите в България, който ще бъде качен на Интернет, ще има страница и всеки чуждестранен инвеститор, който желае да инвестира в България, може веднага да получи тази информация, а не да има някакъв ред на заинтересовани лица… Всички лица, които смятат, че България представлява някакъв интересен обект за инвестиции, са заинтересовани.
Ако приемете моята добавка, която гласи, че агенцията води и поддържа за статистически цели единна информационна система, която събира данни за всички инвестиции в страната и ги регистрира, това ще бъде достатъчно. Това ще означава, че ще има регистър и той ще бъде достъпен за всички.
Колкото до спора, който възникна по отношение на алинеи 5 и 6 на § 11а от новия текст, споделям становището, изразено от господин Жотев, че механизмът, по който трябва да бъдат стимулирани служителите, не трябва да бъде записан по този начин. Алинея 6 е направо абсурдна – че трябва да има някакъв отделен бюджет само за стимулиране, който да присъства в държавния бюджет. Нека в агенцията да си има предвидени средства, но те да бъдат в общия бюджет на агенцията. Действително има голяма възможност да се злоупотребява с това, че ще бъде заложен един план за инвестиции, при чието надхвърляне – без значение дали ще бъде реалистичен или не – може много да се играе и да се измъкват пари от бюджета, като са поставени ниски цели. Очевидно е, че така ще стане. Още повече, че не можем да бъде убедени в абсолютната безкористност и всеотдайност на държавните служители. Затова предлагам тези алинеи да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Моята реплика към господин Ляков е свързана с това, че по същество не знам дали подкрепя ал. 2 на 11в, но ако я подкрепя, не бих бил съгласен с него, защото сега се обръща начинът на събиране на информация. В Закона за чуждестранните инвеститори на един етап в Търговско-промишлената палата инвеститорите даваха информация за себе си. После даваха информация в агенцията, сега става обратното – агенцията получава информация за инвестициите от Националния статистически институт, Българската народна банка, други централни и териториални единици. А тази агенция за какво е? Какво става – по-рано тя беше отговорна да събере данните, имаше задължение да се занимава с това, а сега става някакъв паразит. Всички други в обществото събират данни, а тя ги получава наготово от Статистическия институт, от Народната банка… Не мога да разбера. В същото време ще се занимава само с маркетинг на инвестиции и с обслужване на отделни големи инвеститори, въпреки че малките инвеститори имат нужда от агенцията, а големите си имат достатъчно частни фирми, към които да се обърнат. Така че при събирането на информация трябва да има регистър и агенцията да е отговорна за това, а не просто да става краен потребител на данни, които се събират от други институции, чиято първа функция не е само наблюдаване на инвестициите.
Не Ви разбрах – ако подкрепяте тази ал. 2, аз категорично не съм съгласен с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Не виждам желаещи за втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Подкрепям в агенцията да има достоверна и пълна информация за инвестициите в България. Действително тя трябва да отговаря за тази информация. Значи тук нямаме разлика. Държа към агенцията да има достъпен регистър, за да може всеки по всяко време да влиза в него, да си черпи необходимите данни и да взима съответните решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Неприятно съм изненадан от цялостното поведение на ръководството на Агенцията за чуждестранни инвестиции по време на всички дебати в комисията по този закон. На всички тук, които са се занимавали с въпроса, им е ясно, че чуждестранните инвестиции не идват заради този закон, защото той изобщо не определя никакви правила. Чуждестранните инвестиции отиват там, където има добър инвестиционен климат. Много добре знаем всички защо не идват при нас – защото нашето законодателство, свързано с всички плащания на данъци, социални осигуровки, Кодекса на труда, всички правила за инвестициите през последните десет години са променяни между 30 и 40 пъти не само като ставки, но и като най-различни правила. Не идват, защото не намират необходимата защита от съдебната система, защото има престъпност и т.н.
Тук става въпрос за нещо друго. През половината от времето, през което ръководството на агенцията беше в заседанията на Комисията по икономическата политика, се разправяхме по въпроса дали да има или не допълнителни средства за заплати на хората от агенцията. Създава се един опасен прецедент. Този въпрос беше решаван многократно в комисията. След като комисията гласува "против" на два пъти, не знам как този текст пак е попаднал отново. Такива прецеденти са просто неприятни.
Какво ще кажат другите държавни служители в България? Какво ще кажат другите служители на Министерството на икономиката, които също работят не по-малко за привличане на инвестиции? С какво са по-лоши чиновниците от другите министерства? Затова съм категорично против записването на такива текстове и предлагам да отпаднат всички тези три алинеи, за които тук се спомена – 4, 5 и 6.
Освен това предлагам да отпадне и алинеята, в която агенцията може да има представители извън страната в представителствата на Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Коя алинея и на кой текст?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Алинея 3 на чл. 10 от първоначалния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: При мен няма ал. 3.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Така…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво значи "така"? Не мога да се ориентирам!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Извинявам се, този текст отпадна.
Искам да направя следния коментар по отношение на регистъра. Разбира се, че е добре да има регистър на инвестициите в агенцията, но то просто не е възможно да се направи, господин Папаризов. Самата агенция няма тази възможност. Виждате, че тя се обръща към други институции в България, за да търси данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но това е по предложение на господин Ляков.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: А, господин Ляков, да.
Това показва, че инвестициите в България идват по най-различни пътища и се отчитат и водят като статистика в различни институции на България. Въпросът е дали тази информация да се събира в агенцията и предвиден ли е такъв щат и такива механизми.
Така че тук трябва да се помисли за допълнителен текст за функциите на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
За изказване – господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Бяха отправени критични бележки към стила на работата в комисията, които аз категорично не мога да приема и ще си позволя да кажа нещо тук, тъй като господин Жотев и господин Нихризов казаха, че едва ли не в комисията правим нещо, което нарушава правилника. Нищо подобно, аз ще припомня чл. 70, ал. 2, т. 2 от правилника, която казва, че мотивираният доклад трябва да съдържа предложенията на комисията по обсъждания проект, когато тя приема такива по повод предложения на някои от нейните членове, направени по време на заседанията.
Уважаеми колеги, нека да си дадем сметка, че в законодателния процес основната роля и тежест падат върху съответната постоянна комисия. Това, че вносителят е внесъл един законопроект, не означава, че комисията е гумен печат, който трябва, така да се каже, да легитимира понякога не особено доброто качество на предложенията, съдържащи се в проекта на самия вносител.
Постоянните комисии са именно работилниците на парламента и там се правят текстовете, които се предлагат след това в пленарна зала. Вие знаете, че в пленарна зала могат да се правят само редакционни поправки.
Но аз смятам, че докладът, който ви се представя тук, е резултат от дебата в комисията. Този дебат е решаващ.
Ако тръгнем към друг модел на законодателство, ами, да се върнем към наредбите-закони на Министерския съвет, имало е такава практика в България. Извинявайте, но парламентът не е гумен печат на правителството. Тук се правят законите, предимно в постоянните комисии.
Така че аз категорично не мога да приема, че, видите ли, ние сме се били отклонявали от предложенията на вносителя, те се били появявали между първо и второ четене. Да, появяват се, защото това е резултат от дебата в съответната комисия. Всякакви предложения могат да се появят, ако самият вносител ги одобрява и те са резултат от гласуването в комисията. Комисията взима решение с мнозинство.
Що се отнася до алинеи 4, 5 и 6, тези алинеи, които се приеха в комисията, са именно в резултат от дебата в комисията. И искам да припомня тук, че това не е прецедент. Въпреки че господин Василев казва, че е прецедент, това не е вярно.
В ал. 5 и 6 се съдържа механизъм за стимулиране на служителите, който е заимстван от Закона за митниците и Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Това не е прецедент. Използва се едно утвърдено нормативно решение, което просто се предлага да бъде прието и тук. Няма прецедент! Така се стимулират държавни служители и на други места в българската администрация. Не виждам нищо лошо в това.
Освен това искам да обърна внимание, че министърът на финансите изрично подкрепи тези предложения, тези текстове със свое писмо. Така че ние в края на краищата не сме се отклонили особено от това.
Разбира се, ако трябваше да бъде забавен допълнително, трябваше наистина може би да приемем тези текстове да бъдат гласувани на заседание на Бюджетната комисия. Но тъй като имахме писмото на министъра на финансите, просто сметнахме, че след като министърът на финансите подкрепя текстовете, ние можем да се опрем на неговото становище.
Това е, което исках да кажа по повод на тези така спорни разпоредби от чл. 11а на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Първа реплика – господин Атанас Папаризов, втора реплика – господин Жотев, трета реплика – господин Нихризов.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че господин Димитров много разширително тълкува становището на министъра на финансите. Аз не си спомням той да е давал съгласие за това в бюджета на една агенция да има две пера, както има в ал. 4. “В Годишния закон за държавния бюджет се предвиждат целеви средства за извършване на инвестиционен маркет от агенцията.”
Това би било прецедент в съставянето на държавния бюджет и съм сигурен, че такова съгласие министърът на финансите не е давал. Това, което той може би приема, е част от ал. 5, но не в тази редакция – че може да има допълнително стимулиране. Но това допълнително стимулиране нито в Агенция “Митници”, нито където и да било е отделен ред в бюджета на държавата.
Също така нищо от писмото на министъра на финансите не може да се тълкува, че подкрепя ал. 6.
“Средствата по ал. 5 се определят в размер на 20 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенцията и се включва в Закона за държавния бюджет.”
Не знам по какъв начин се тълкуват писмата на министъра на финансите, че подкрепят тези две алинеи. Да, донякъде може да се намери форма за допълнително стимулиране. Намерената в ал. 5 форма не е най-удачната, защото тя така е редактирана, че свързва това стимулиране хем с план, хем предварително пък се определят кои имат право да го получават и кои не. Двете изречения на ал. 5 вътрешно си противоречат. Но имаше съгласие да се търси решение в рамките на ал. 5. Това, което е намерено като решение, ми се струва, че не само не е логично, не само че, както господин Жотев каза, ни напомня на някаква форма, която отдавна е прилагана, но ако прочетете двете алинеи, те взаимно се изключват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Втората реплика е на господин Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Изразявам несъгласие в две направления по отношение на Вашето изказване.
Първото е, че Вие казахте, че комисията на парламента не е гумен печат на законодателната инициатива на Министерския съвет, и това е така. Но за Вас писмото на министъра на финансите на практика подменя становището на Комисията по бюджет и финанси на парламента. Вие нямаше да търпите тук тези критики днес, ако бяхте изразходвали една-две седмици за съгласуване. Но тогава, според мен Комисията по бюджет и финанси на парламента нямаше автоматично да застане зад писмото на министъра на финансите, още повече, както каза господин Папаризов, то не е така благосклонно към предложението на изпълнителния директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Това първо.
Тоест не сте прав като казвате: ние имахме писмо на министъра на финансите, за какво ни е становището на Комисията по бюджет и финанси в парламента? Какво неуважение към председателя и членовете на Комисията по бюджет и финанси! По-голямо неуважение от това аз не мога да си представя.
И второ, не сте прав, че коректно прилагате правилника, когато работим в Комисията по икономическата политика. Защо? Защото наистина приличаме на пинк-понг. Министерският съвет внася един законопроект, в това число и този. След това идват представители на вносителя, най-често на Министерството на икономиката – заместник-министри, началници на отдели, често пъти и министърът на икономиката. Вчера се получи същият случай със Закона за малките и средните предприятия. След това се появяват чисто нови текстове, и ако веднъж не мине, тоест ако комисията ги отхвърли, отново идват заместник-министри и министри и бомбардират, докато най-накрая мине.
Това не е конструктивна работа и аз държа да информирам парламента и Вас, господин председател, че в Комисията по икономическата политика не се работи добре, не се работи конструктивно. Затова виждаме такива законопроекти и съм убеден, че днес цял ден ще дебатираме по текстове, които са сурови, не са добри, намирисват на лобизъм и не бива да бъдат приложени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
За трета, последна реплика, има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Винаги съм бил привърженик на това да има консенсус и конструктивизъм, но когато той излиза далеч извън правилата на нашия правилник, това вече е друг въпрос. Защото, господин Димитров, Вие казвате, че парламентът не е гумен печат и това действително е така. Но в нашия правилник е записано, че принципи, които не са разглеждани на първо четене, не могат да бъдат поставени за разглеждане на второ четене. А ние фактически изменяме същността на закона, дори влизаме в противоречия, които трябва да се разрешават в момента в пленарна зала.
По принцип ви казах, че съм консенсусен човек и искам да ви помогна, макар че госпожа Костадинова смяташе, че имам лошо отношение към закона. И тъй като в момента сред управляващото мнозинство се получи противоречие, което доведе до намесата на изпълнителната власт в пленарната зала, аз правя процедурно предложение да отложим разглеждането на този закон, докато се разберете по какъв начин да ударим гумения печат, който ще ни бъде даден…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие искате отлагането разглеждането на целия законопроект?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да, на целия законопроект, защото в противен случай ще се получи така, че утре трябва отново да преразглеждаме текстовете в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преди да дам думата за противно процедурно предложение, господин Димитров, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
След това ще се развие процедурата по направеното процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз искам да кажа само това, че държа да се има предвид, че в Икономическата комисия текстовете, които излизат в доклада, са резултат от дебата. Няма значение, в края на краищата, какви са конкретните предложения на вносителя, той може да ги промени в хода на дебата, важно е да бъде спазен духът на законопроекта, който се внася. Аз не мисля, че когато вносителят е съгласен с определени предложения и определени текстове, които се приемат в комисията, това нарушава правилника. Казвам това категорично.
Пак повтарям, че работилницата за законопроекта е постоянната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Междувременно беше направено процедурно предложение за отлагане разглеждането на целия законопроект.
Има противно процедурно предложение. Давам думата на господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз също така смятам, че предложенията, които са тук, в чл. 11а, специално в алинеи 4, 5 и 6 са в духа на закона, защото ние искаме все пак да насърчаваме инвестициите в България и очевидно тези алинеи подпомагат именно инвестициите.
Но тъй като възникна известен спор, имам противно процедурно предложение на това на господин Нихризов. Предлагам, ако е възможно, да се развие процедурата в посока отлагане самоп на текстовете на алинеи 4, 5 и 6 от чл. 11а, а иначе да продължим с работата по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Веднъж има процедурно предложение за отлагане на целия законопроект. Втори път, има процедурно предложение за отлагане разглеждането и гласуването само на алинеи 4, и 5 и 6 от чл. 11.
Има ли противно на второто процедурно предложение?
Господин Папаризов, заповядайте. След това ще преминем към гласуване на направените процедурни предложения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз съм “против” това процедурно предложение – да се отложат само трите алинеи, защото Вие виждате, че най-малкото трябва да се отложи цялата Глава втора “Държавна политика в областта на инвестициите”.
Тук има решителна подмяна на волята на вносителите – един министър изменя волята на Министерския съвет чрез Икономическата комисия и своите представители. И тук, в комисията минават текстове, които не са могли да минат в Министерския съвет. Това е постоянна практика в Икономическата комисия. Така се направи с националните курорти, с други неща. Мисля, че госпожа Шулева трябва да вземе отношение и поне да декларира, че Министерският съвет като вносител ще подкрепи всички тези кардинални промени. Иначе се получава нещо, което вие виждате – грозно се развиват събитията. Ние водим дискусията, министърът стои до председателя на Бюджетната комисия, убеждава го да си оттегли предложението… Мисля, че ние не трябва да допускаме да се отлагат само тези три точки и най-малкото – да се отложи цялата глава “Държавна политика в областта на инвестициите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Правите ли такова процедурно предложение?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, настоявам с този текст да се занимае Министерският съвет и да се информират и другите министри. Защото излиза, че ние приемаме уж нещо, внесено от Министерския съвет, но след това така кардинално променено, че според мен това не е коректно. Ако беше внесен законопроект от народен представител, разбирам да имаше такава свобода на творчеството, но в случая мисля, че ние подменяме волята на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Да считам ли, че правите предложение за отлагане на Глава втора?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, предлагам да отложим цялата Глава втора, докато въпросът не се изясни и не се съгласува и с вносителите – Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли противно процедурно предложение за отлагане на Глава втора?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колко процедурни предложения? Те са едни и същи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За противно процедурно предложение, заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо министър! Господин председател, струва ми се, че Вие позволихте да навлезем в една спирала на процедурни предложения и аз ще се възползвам от това. Според мен Вие трябваше най-напред да дадете възможност на господин Великов да направи в рамките на процедурата ново процедурно предложение. Но така или иначе, това вече е свършено.
Аз правя противно процедурно предложение на процедурното предложение на господин Папаризов, който поиска да се отложи дискусията по Глава втора. Моето противно процедурно предложение е да се отложи цялостното обсъждане на внесения Закон за насърчаване на инвестициите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Такова процедурно предложение вече е направено. Така че Вие в това отношение не правите нищо ново. (Реплики.)
Няма повече процедурни предложения. Спиралата се затвори. Няма повече процедурни предложения, за да обосновавате противно, госпожо Костадинова. Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, искам да ви помоля да заемете местата си, за да можем да подложим на гласуване направените процедурни предложения.
Първото от предложенията, които ще подложа на гласуване, е предложението на господин Нихризов за отлагане разглеждането на законопроекта, на целия законопроект.
Моля, гласувайте неговото процедурно предложение.
Гласували 157 народни представители: за 80, против 75, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване от господин Валери Димитров.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте отново предложението на господин Нихризов за отлагане разглеждането на целия законопроект.
Гласували 188 народни представители: за 92, против 95, въздържали се 1.
Предложението не се приема.
Продължаваме с предложенията.
Направено е процедурно предложение от господин Борислав Великов за отлагане само на алинеи 4, 5 и 6, които се оказаха най-спорни.
Моля, гласувайте предложението на господин Великов.
Гласували 160 народни представители: за 102, против 53, въздържали се 5.
Това предложение се приема.

Подлагам на гласуване следващото предложение, последното постъпило предложение на господин Папаризов – за отлагане разглеждането на Глава втора.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов.
Гласували 171 народни представители: за 76, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Папаризов за процедура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да прегласувате това предложение, защото очевидно ще трябва да прередактираме в комисията цялата глава. Така вие ограничавате дебата само до три алинеи, а тук бяха повдигнати много други въпроси. Мисля, че ако се замислите, добре е да има възможност Икономическата комисия да разгледа всички текстове и да излезе с едно становище на основа на този дебат. По този начин вие изкуствено ограничавате възможностите за обсъждане на един много важен въпрос в комисията и затова ви моля да прегласувате това предложение, за да може действително комисията да се заеме с цялата глава “Държавна политика за насърчаване на инвестициите” на основа на днешния дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отлагане на цялата Глава втора.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 95, против 92, въздържал се 1.
Предложението на господин Папаризов се приема – Глава втора се отлага.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към Глава трета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12:
“§ 12. Наименованието на Глава трета се изменя така: “Насърчаване на инвестициите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по § 9? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията наименование на Глава трета.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията:
“1. В чл. 12:
а) В ал. 1 се създава т. 6:
“6. получаване на концесия.”
б) В ал. 2, изречение първо, след думата “клас” точката се заменя с две точки и се добавя:
“Първи клас – над 100 млн. лв.
Втори клас – от 50 до 100 млн. лв.
Трети клас – от 10 до 50 млн. лв.”
Изречение второ се заличава.
2. В чл. 13:
а) В ал. 1:
- в т. 3 думите “продукти от високо технологично естество” се заменят с “високотехнологични стоки”;
- т. 4 се изменя така:
“4. при доставяне на информационни, високотехнологични услуги;”
б) В ал. 2, т. 4 да отпадне. Досегашната т. 5 става т. 4.
в) В ал. 3 “т. 4” да отпадне.”
Има предложение на народните представители Йордан Нихризов, Петър Жотев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията:
“1. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Инвестиция по този закон е капиталово вложение за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие или за започване на стопанска дейност, водеща до съществена промяна на произвеждания продукт или на производствения процес на съществуващо предприятия.
(2) Формата на капиталовото вложение по горната алинея може да бъде:
1. акции, дялове и други форми на участие в търговски дружества, търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;
2. право на собственост и всякакви други ограничени вещни права;
3. права на вземания и всякакви други права, които имат икономическа стойност;
4. права върху обекти на авторското право и сродните му права, права на патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, географски означения, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове, растения и породи животни, както и ноу-хау, престижа и доверието към фирмата;
5. права за упражняване на стопански дейности, предоставени по силата на закон, договор или административен акт на компетентен държавен орган, включително права за търсене, проучване и добив на природни ресурси.
(3) Инвестицията, насърчавана по този закон, трябва да бъде въведена в експлоатация не по-късно от 24 месеца от получаване на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за инвеститор първи клас, или от получаване на сертификат за получаване на информационно обслужване за инвеститор втори или трети клас.
2. Създават се чл. 12а, 12б, 12в и 12г:
“Чл. 12а. Според размера на капиталовото вложение инвестициите се делят на три класа – първи, втори и трети клас.
Чл. 12б. Инвестиция от първи клас е капиталово вложение по смисъла на чл. 12, при което общата стойност на инвестиционната програма надхвърля сумата от 10 (десет) милиона лева или техния еквивалент в евро или щатски долари, изчислени по курса за деня на БНБ.
Чл. 12в. (1) Инвеститорите от първи клас имат право да получат освен правата по чл. 13 и държавна помощ във формата на:
1. безвъзмездно или възмездно учредяване на право на строеж или право на ползване, безвъзмездно или възмездно собственост на недвижим имот или урегулиран терен по Закона за устройство на териториите, които са частна държавна или общинска собственост;
2. данъчни облекчения, изразяващи се в преотстъпване на 50 на сто от корпоративния данък-печалба по Закона за корпоративното подоходно облагане за срок от 10 години от момента на разрешаването на помощта;
3. при ускорена амортизация на дълготрайни материални активи;
4. държавна помощ за създаване и поддържане на работни места.
(2) Държавната помощ по предходната алинея се определя като процент от стойността на общите допустими разходи на инвестицията (нетен интензитет на помощта). Нетният интензитет на помощта не може да надвишава 50 на сто от допустимите инвестиционни разходи.
(3) Допустимият интензитет на помощта по предходната алинея се увеличава с 15 на сто за инвестиция от инвеститор – малко и средно предприятие по българското законодателство.
(4) Допустимият интензитет на помощта се намалява с 50 на сто при инвестиция над 100 млн. лв., а при инвестиция над 200 млн. лв. допустимият интензитет се намалява с 34 на сто.
(5) Допустимата държавна помощ под формата на индивидуална помощ или схема за помощ се разрешава от Комисията за защита на конкуренцията по реда на Закона за държавните помощи. В случаите на схема за помощ министърът на икономиката определя предприятията, които отговарят на условията за допусната схема.
Чл. 12г. (1) Допустимите разходи за инвестиция първи клас се определят като постоянен набор от разходи (стандартна база) – земя, сгради и оборудване и ограничен набор от нематериални активи – патенти, лицензии, ноу-хау и други непатентовани технически познания.
(2) Допустими разходи по предходната алинея са:
1. изграждане, разширение или модернизация на нова или на съществуваща производствена сграда или допълнително помещение към сградата, включително лаборатории, помещения за почивка, зали за конференции и семинари и други, а също така извършване на необходимите промени върху земеделски земи за промяна на правния им статут или на урегулирани терени по Закона за устройство на територията;
2. покупка на частично или цялостно оборудване на предприятия (машини и съоръжения), които са произведени до три години от момента на заявлението на държавна помощ;
3. покупка на системи за управление и компютъризация на производството и контрол върху качеството на произвежданата продукция, включително и за закупуване на необходимия софтуер и индустриален дизайн на стоките;
4. покупка на помощни моторни превозни средства и съоръжения за подобряване и експлоатация на съществуваща инфраструктура в района, включително за изграждане и подобряване на пътища, транспортни терминали и комуникационни връзки.
(3) Нематериалните активи не могат да надвишават 25 на сто от стандартната база по ал. 1. Те не могат да се трансферират в други предприятия.
(4) Приемливите разходи за държавна помощ за създаване и поддържане на работни места се изчисляват, като разходът за заплата, преди облагане с данъци и осигуровки за срок от две години на едно заето лице, се умножава по броя на новосъздадените работни места. Тази инвестиция трябва да бъде поддържана минимум три години.”
В чл. 13 се правят следните изменения:
“а) в ал. 1 т. 1 да отпадне. Останалите точки да се преномерират;
б) ал. 3 да отпадне.”
Има предложение на народен представител, което е подкрепено и отразено съответно в параграфи 13 и 14, и предложение на комисията за § 10, който става § 13:
“§ 13. Чл. 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) По реда на този закон се насърчават инвестициите за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги, срокът на реализация на инвестициите е до три години и се създават работни места.
(2) Ал. 1 не се прилага по отношение на инвестиции в банки, небанкови финансови институции, застрахователни дружества, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества и дружества със специална инвестиционна цел, управляващи дружества, пенсионни и здравноосигурителни дружества, за инвестиции в хазартни дейности, както и по отношение на инвестициите, извършени в изпълнение на приватизационни договори по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съответно по отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.”
В § 14 всъщност е обособено част от предложението на вносителя.
“§ 14. Чл. 13 се изменя така:
“Чл. 13. Според размера инвестициите се делят на три класа: първи, втори и трети клас. Размерът на инвестициите за всеки клас се определя в правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Виждам желаещи – господин Нихризов, след това господин Папаризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вашите трудности с отлагането на Глава I не се разминаха и ще продължат, тъй като волята, която е заложена в първоначалния текст на вносителя, е една, а това, което излиза като продукт, е друго. Аз искам да прочета част от този продукт – чл. 12, ал. 1, чийто текст звучи като “една гаща плява да ядеш нашето магаре”, защото липсват поне една точка и още поне една запетая. Едновременно са вместени две неща, затова ще чета бавно за какво иде реч:
По реда на този закон се насърчават инвестициите за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване и модернизиране на съществуващо производство на стоки и/или услуги. Тук би трябвало да има нормална точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка. Абсолютно правилно.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Само че има запетайка. Оттам нататък започва: срокът на реализиране на инвестициите до три години и се създават работни места. Второто изречение при всички случаи може да се конструира по-добре, отколкото е създадено. Това са малките белези, които показват как е писан на крак един текст, заменящ първоначалния текст на вносителя.
Сега няколко думи по нашето предложение. Нашето предложение, което направихме с моите колеги, беше свързано, първо, с формулирането що е то инвестиция, с понятията, свързани с нея, така както е направил първоначалния вариант вносителят.
Оттам нататък много важен елемент в нашето предложение – ние определяме в закона какъв е размерът на инвестициите в съответните класове. Съответно говорим за инвестиция първи клас със съответния размер, записан в закона. Нещо, което считаме, че трябва да съществува и не трябва да бъде изнасяно в някакви други подзаконови нормативни актове с цел да бъде изменяно, когато трябва или по-скоро когато и комуто е необходимо да се извърши това изменение. Смятам, че това е принципен въпрос, на който сериозно трябва да погледне парламентарната зала.
Оттам нататък текстовете, които предлагаме, са свързани с нашите ангажименти в международен план, с така наречената “държавна помощ”, която в този закон не е разписана или е разписана и подмината на парчета, но се контролира от съответните организации, към които ние се стремим, и се контролира от онези организации, които са в Европейския съюз. Така че ние трябва да направим необходимото както да подпомогнем инвестициите, така и да извършваме същите наши стъпки в съответствие с изискванията на Европейския съюз или, както е популярно да се казва, с изискванията на Брюксел.
Тези текстове в момента отсъстват от закона. Ще бъда репликиран навярно, че съм взел стар вариант на закона и сме дописали тези изисквания. Смятам, че е редно, когато се създават правила, те да бъдат ясни за изпълнение, а не да бъдат с възможност за подменяне или премълчаване. Иначе можем да достигнем до разни видове временни комисии, които ще създаваме в този парламент, за да разследваме последствията от неясното законодателство, което е съществувало в страната.
Виждам, че господин Папаризов се усмихва и отлично знае, като член на една комисия, за какво иде реч. Разбира се, сега в момента пред мен натъкмяват текстовете на следващите закони, но аз не искам да преча. Затова говоря на моите колеги, които отлично знаят за какво става въпрос, на хората, които са членове на комисията, и мисля, че, макар да сме от различни политически сили, в дадения случай ще имаме подобно мнение. Още веднъж потвърждавам следното:
Уважаеми колеги, това, което ще заложим в тези членове, е основата на работата оттам нататък. Тяхното претупване, тяхната подмяна ще бъде свързана с много трудности по реализиране на целия закон. Много ви моля, прегледайте внимателно и не поставяйте текста само в две изречения, от които първата алинея е тотално сбъркана. Всичко останало, което е направила Икономическата комисия, би ме накарало да кажа, че нямам нищо общо с нея, защото аз трябва да бера срам, заедно с моите колеги, на тези текстове, които е била създала тази комисия. Тя, както се оказва, трябвало да свърши работата на други органи, които предлагат тези изменения. Не желая да бъда създател на този текст, на който някой трябва да сложи гумения печат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Давам думата на господин Папаризов, но и Вашият текст трябва да се огледа за терминологични неточности, ако трябва да сме съвсем прецизни, защото правата не се получават, а се придобиват, но това е бял кахър.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Нихризов, аз се усмихвах не на това, което Вие говорите, а на активната, интензивна съгласувателна дейност, която течеше тук, докато Вие говорехте, между министри, а тя продължава, председатели на комисии, вече се намесиха и мобилни телефони и не зная - до края на дискусията действително може би групата, която работи по закона, ще стане още по-представителна. Което е добре, разбира се, в крайна сметка е добре. Искам да ви кажа, че в съгласувателната дейност тук по тези текстове според мен трябва да се включи и главният преговарящ за Европейския съюз, тъй като напоследък, когато се говори за Глава “Конкуренция” и все повече от европейските представители, а и на нас ни беше заявено това тази седмица, тя се оказва най-трудната. Проблемът не е само липсата на практика на Комисията по конкуренция и това нещо трябва да се навакса, но казват – и проблеми в законодателството.
Така, както са записани членове 12 и 13, мисля, че ще създадат особени проблеми в преговорите на България при затварянето на Глава "Конкуренция".
На едно място ние казваме, че законът ще се съобразява със Закона за държавните помощи. Тук обаче това, което насърчаваме, противоречи на принципите в Закона за държавните помощи и на новите норми, които сега в момента се приемат в Европейския съюз в областта на конкуренцията, където се допуска държавна помощ, действително когато се създават нови работни места, както тук е написано, но не въобще за нови производства, а за нови технологии, за защита на околната среда. Целият текст на чл. 12 не само, че е объркан, както каза господин Нихризов, но трябва да се конкретизира в допустимите области за държавна помощ, защото по същество това насърчаване на инвестициите е държавна помощ, но трябва да го направим да бъде допустима държавна помощ. Този израз използва нашият закон, а европейският казва "съвместима с целите на конкуренцията държавна помощ".
Сега точно тези норми се доуточняват, доста се либерализират и мисля, че с помощта на главния преговарящ и с хората, които водят преговорите по Глава "Конкуренция", чл. 12 и чл. 13 могат да се конкретизират така, че да не пречат на последния етап от преговорите.
Вие знаете, че имаше и някои реакции на комисаря Монти, който отговаря за конкуренцията, по това, което се приема в този закон. И не виждам защо в момента се приемат текстове, съжалявам, че пак ще направя предложение за отлагане и на тези два члена. Нека тук мнозинството да реши, но мисля, че всички сме заинтересовани тези текстове да бъдат съгласувани пак в рамките на Министерския съвет с тези, които водят преговорите по Глава "Конкуренция".
Аз неколкократно се опитвам да получа информация за това какво България прави в тази глава. До средата на миналата година беше лесно и министър Кунева ни даваше информация. Аз написах писмо до председателя на Комисията по конкуренцията. Помолих го от името на парламентарната група да ни даде информация. Той го препрати на заместник-председателя, който се занимава с Глава "Конкуренция". Тя ми отговаря, че трябва да питам госпожа Кунева и господин Панайотов. Госпожа Кунева ме препрати към господин Панайотов. След това ми се извини и ми обеща да ми даде информация. Аз още нямам тази информация. До края на седмицата, ако я нямам, ще задам актуален въпрос, за да мога да съм малко по-конкретен в своите предложения.
В момента не мога да ви кажа как трябва да бъде редакцията, защото нямам последната информация за преговорите, но съм напълно убеден, че това, което е написано тук в чл. 12, не може да бъде приемливо, тъй като то, от една страна, е много широко и не е конкретизирано за областите – работни места, защита на околната среда, развитие на технологиите, подобряване на регионалните дисбаланси в района, примерно - това, което го имаме в друг наш закон. Това са десетина области и нищо не ни пречи да ги изпишем тези области, за да съобразим закона с изискванията на преговорите по Глава "Конкуренция".
Второто, което смятам, че е недопустимо, е въобще в този чл. 13 да се създават три класа инвестиции и по този начин да се дискриминират едни или други инвестиции. Всички инвестиции трябва да са равнопоставени.
Ще привърша, господин председател, но искам да ви кажа, че в многото редакции е отпаднала първоначалната идея на чл. 12 – да се насърчават и всички, не само български, но и чуждестранни инвестиции, инвестиции в определени райони с проблеми, които имат не само като безработица, но и в регионалното развитие.
И действително предлагам, господин председател, да отложим тези два текста – на чл. 12 и чл. 13, тоест съответните параграфи 13 и 14. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам думата за изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не може да направите изказване. Можете да направите противно процедурно предложение за отлагане на § 10, който включва членове 12 и 13. Това можете да направите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да. Първо, че в изказването на господин Папаризов се съдържаше действително процедурно предложение.
Аз правя противното процедурно предложение, тъй като цялата реторика на тема "конкуренция и държавни помощи", уважаеми господин Папаризов, няма никакъв смисъл, тъй като ние приехме преди малко в чл. 2а, че разпоредбите за насърчаване на инвестициите по този закон се прилагат в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи. За всички процедури, вие знаете много добре, когато става въпрос за допустими държавни помощи, трябва да има становище на Комисията по защита на конкуренцията, така че има пълно съгласуване между двата закона и аз не виждам никакъв смисъл да говорим на тема "Глава "Конкуренция" и режим на държавните помощи".
Що се отнася тук до бележката на господин Нихризов, тя е донякъде основателна, но просто в доклада е допусната техническа грешка. Аз ще си позволя да цитирам.
В чл. 12 трябва да бъде така: "По реда на този закон се насърчават инвестициите за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги. Срокът за реализация на инвестициите е до три години…".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "… и се създават работни места" е една кръпка, която не знам защо трябва да я сложим в този текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Срокът на реализация на инвестициите е до три години." Толкоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И, точка, нали? "Работни места" го няма.
Уважаеми народни представители, има направено процедурно предложение за отлагане разискванията и гласуването на § 10, който включва два члена – 12 и 13, направено от господин Папаризов, и противното процедурно предложение от господин Валери Димитров.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов за отлагане на § 10.
Гласували 125 народни представители: за 48, против 65, въздържали се 12.
Предложението за отлагане не се приема.
Разискванията по тези текстове продължават.
Има искане за прегласуване.
Господин Нихризов ще направи предложение за прегласуване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Мнозина ще помислят, че когато правя предложение за прегласуване, искам фактически да спра работата по един закон. Не е така, защото ние отложихме в момента цял раздел, който предшестваше този.
Тук сами разбираме и господин Димитров се съгласи, че текстът на ал. 1 не е перфектен и се оказа, че в последния момент на крак ще махнем изискването, примерно, за работни места, защото не се връзва с изреченията.
Имайте предвид, че писането по този начин на законопроекти, защото трябвало да излязат на еди-коя си дата, прилича много на строителството на онези сгради, които падат при най-малкия трус. Нека да бъдем на висотата на това, което фактически трябва да бъде българското Народно събрание.
Затова ви моля да прегласуваме отлагането на тази глава, защото няма друга процедурна форма да се върнем към моето първо предложение и да отложим закона, докато фактически изпълнителната власт и законодателната комисия намерят общото за едно по-добро българско законодателство.
Искам да ви кажа, че по този начин не пречим, а помагаме на мнозинството. Смятам, че госпожа Шулева много добре ще разбере това, защото отлагането с един ден не е чак толкова болка, но когато създадеш продукт, който след това трябва да ремонтираш със закон за изменение и допълнение, както обикновено се получава, е два пъти по-голяма беда. А три пъти по-голяма беда е, ако този законопроект продължава да създава трудности на икономиката и на обществото като цяло.
Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, моля заемете местата си, защото подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отлагане на § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 56, против 86, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Разискванията по този параграф продължават.
Имате думата, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз имам две предложения. Затова ще говоря и по двете, за да не взимам пак думата. Така че мога да надхвърля петте минути, но няма да злоупотребявам с времето.
Всъщност първоначалните текстове са драстично променени. В този по-стегнат вид според мен са по-сполучливи. Но остават два принципни въпроса, първият от които е свързан с чл. 12, ал. 1.
Много е спорно дали трябва да съществува насърчаването по отношение създаване на нови работни места или на “работни места”, както е записано. Защо? Вие знаете, че голямата част от производствената база в България отдавна е остаряла и не отговаря на никакви съвременни критерии. Инвестициите, които според мен предимно ще бъдат по отношение на производството в тази база, ще бъдат свързани не с разкриване на работни места, а със съкращаване на работни места. Защото все още и в приватизирани, и в неприватизирани предприятия продължават да съществуват старите управленчески структури, йерархични, с паразитни звена, със звена с дублиращи се функции, все още с ненужно количество хора, все още с хора, които не са достатъчно подготвени, които не отговарят на съответните длъжностни характеристики, които нямат необходимите качества, образователен ценз и т.н.
Новите собственици, наред с технологичното превъоръжаване и модернизация, което е задължително, ако искат предприятията им да произвеждат стоки и услуги, които са конкурентоспособни, второто, което трябва да направят, е да променят състава на човешките ресурси, да съкратят всички тези ненужни звена, да подберат нови хора и това за мен не е свързано с разкриване на нови работни места. При всички положения има съкращаване на длъжности, освобождаване на хора и не смятам, че това трябва да бъде критерий. По-голямата част от инвестициите на зелено според мен ще бъдат насочени в сферата на услугите и като изключа големите западни търговски вериги, които действително разкриват повече работни места, всички останали ще бъдат в малки фирми, които ще предлагат предимно информационни и високотехнологично услуги и там броят на работните места е изключително малък, защото основната работа се извършва от самите информационни средства.
Така че за мен това е спорен въпрос. Аз съм предложил това да отпадне като критерий за насърчаване предвид на съществуващата обстановка в България.
Обаче вторият изключително важен въпрос, по който говореха вече моите колеги и за който са направили предложение, е за класовете инвестиции. Аз категорично не приемам, че класовете инвестиции трябва тук само да бъдат упоменати и да не бъдат дефинирани и това да бъде оставено на администрацията, която неизвестно по какви критерии ще си направи класове за нейно удобство. Класовете инвестиции могат да не бъдат в тези стойности, които аз съм дал, които на някого може би ще се сторят високи, но поне класът първи – за стратегически, големи инвестиции, които действително ще преобразяват отрасли, области, които ще създават модерни производства, това са инвестиции задължително над 50 млн. лв., защото малки предприятия има с 25 млн. долара. Такъв обем може да съществува.
Този клас първи инвестиции, който трябва да получи след това и съответното административно-информационно обслужване, държавната подкрепа, т.е. да му се даде зелена улица и да не изпитва никакви препятствия по пътя… (председателят подава сигнал, че времето за изказване е изчерпано.)
Говоря по две предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А, много Ви моля, по един параграф се говори. Не може да говорите двойно.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: По два члена говоря, имам две предложения – чл. 12 и чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, това е един параграф. Мога да Ви отпусна още 10-15-20 секунди, но не пет минути. Много Ви моля.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Добре, приключвам, защото след това ще доразвия темата.
Смятам, че трябва да има определяне размера на класовете и поне за първи клас – за стратегическите инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Както в изказването на господин Ляков, така и в този закон, аз съм категорично несъгласен със създаване на три класа инвестиции.
Използвам своята реплика да се обърна към министъра на икономиката и да я помоля да заяви от тази трибуна какво отговори на писмото на комисаря Монти, в което имаше две претенции към този закон. Първата – за равнопоставеност на инвестициите и втората – за допустимите субсидии. Не знам защо трябва така да се смее господин министърът, защото от нейния отговор зависят преговорите по Глава “Конкуренция”. В крайна сметка сме една държава и е логично министърът на икономиката да се съобразява с някои правила и изисквания. След като по този закон има бележки, които пречат да се затвори Глава “Конкуренция”, аз искам да зная какъв е отговорът на министъра по тези два въпроса – че законът няма да наруши националното третиране и равнопоставеността на всички инвеститори. Защото, ако ние продължаваме с това упражнение и развиваме класове инвестиции, създаваме различни условия за различните инвестиции, нарушаваме всички принципи на равнопоставеност и по същество пречим на тези, които преговарят по Глава “Конкуренция”.
Затова, изразявайки несъгласие с това, което предлага господин Ляков – за три типа инвестиции и различно третиране – в същото време настоявам да чуя от министъра на икономиката какъв официален отговор е дал на тези изисквания към закона, които пряко са свързани със завършване на преговорите по Глава “Конкуренция”.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Така репликата към господин Ляков се превърна в актуален въпрос към министъра на икономиката. Но министърът на икономиката има доброжелателно отношение към вас и ще ви отговори.
За втора реплика има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нещо подобно ще се получи и при мен, господин председател.
Просто дължа да отбележа и се извинявам тук на колегите в залата, че моето предложение, което се съдържа на стр. 14, просто е прехвърлено с грешки в окончателната редакция на комисията. Става дума за чл. 12, ал. 1 и аз ще го прочета, за да няма недоразумения, тъй като то предизвика основателните критични бележки на господин Нихризов.
“Чл. 12. (1) По реда на този закон се насърчават инвестициите за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на нови или разширяване или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги, които създават работни места, и срокът на реализация на инвестициите и до три години.”
Това е текстът, който се съдържа в моето предложение и, тъй като е подкрепен от комисията, просто е трябвало да бъде преписан съответно в редакцията на комисията. Допуснати са грешки. Така че аз сега обръщам внимание върху тази грешка. В този вид трябва да бъде редакцията на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Ляков, заповядайте. Имате право на дуплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Папаризов, по принцип аз също смятам, че трябва да има еднакво третиране на инвеститорите. Моето принципно различие беше, че щом вече има класове, по-добре е тази диференциация да бъде направена в закона, а не в правилника. Вероятно все пак трябва да има някакво отделяне на приоритетните стратегически инвеститори. И не заради това, че те ще бъдат третирани по някакъв по-особен начин и ще използват някакви привилегии, въпросът е на тях да им се осигури зелена улица, те да не срещат никакви препятствия по пътя към осъществяване на своето ново производство. Защото винаги има съпротива срещу новото, винаги ще има препятствия и по-добре, когато дойде такъв инвеститор, сблъсквайки се с администрацията, да не се откаже и да отиде в съседната страна, а да направи инвестицията в България. Затова според мен за такива инвеститори трябва да има особен режим, трябва да им се премахнат препятствията, трябва да им се помага. Защото всъщност те правят българската икономика конкурентоспособна, те ни приближават до изпълнение на тези критерии и затваряне на тази и според мен най-проблемна глава от преговорите с Европейския съюз.
А за останалите инвеститори, разбира се, че те трябва да бъдат на еднакъв режим. След това ще говоря за това, че не би трябвало само агенцията да се занимава с тяхното административно обслужване, а много активно трябва да се включи и третият сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на господин Папаризов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Не ми е много приятно да отговарям в ролята на господин, но все пак ще отговоря като госпожа министър. Слушам дебата и действително си задавам въпроса дали наистина искаме да приемем Закон за насърчаване на инвестициите или за пореден път се опитваме да удавим в думи една идея за насърчаване на инвестициите, за която толкова много говорим. Преди малко тук се говореше за равнопоставеност на инвестициите и, ако не сме забравили, това се казва Закон за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции. Тоест, от един закон, който насърчаваше единствено и само чуждестранните инвестиции и който беше пример за една изключителна неравнопоставеност, защото всички български инвеститори бяха елиминирани от насърчаване, ние приемаме днес един закон, чиято основна цел е насърчаване на всички инвестиции в България. Така че да говорим за неравнопоставеност е меко казано необяснимо за мен.
Но да премина по-нататък по бележките, които бяха направени, към притесненията на господин Папаризов, че този закон едва ли не ще стане пречка за затваряне на Глава “Конкуренция”. Искам да успокоя господин Папаризов да не се притеснява, лично съм се срещнала с господин Монти, уточнили сме всички проблеми по този закон. Няма проблеми със закона, господин Папаризов. От тази трибуна ясно и категорично казвам, че не писмено, а лично в среща с господин Монти сме изяснили всички въпроси, които този закон поставя и той е приведен в съответствие с изискванията на Дирекция “Конкуренция” в Европейския съюз. Така че там не съществува никакъв проблем.
Използвам случая, че съм взела думата, за да поговорим за т.нар. класове инвеститори. Имах възможност на заседание на Икономическата комисия да обясня какви са съображенията на вносителя за създаването на подобни класове инвеститори. И тъй като този закон е написан още през септември м.г. и досега се упражняваме в риторика по приемането му и все още не сме го приели, имах възможност през всички тези дълги месеци да се срещам с много чуждестранни и български инвеститори, с които коментирахме какво най-накрая ще се случи в българския парламент и какъв закон евентуално ще бъде приет.
По отношение на насърчаването на различните класове инвеститори идеята е, че в момента в България ние не насърчаваме инвеститорите, а всячески им пречим. Защото като се започне от вземането на най-просто разрешение от която и да било институция и се свърши до построяването на нещо ново в държавата, освен пречки по пътя инвеститорът не среща нищо друго. За съжаление това е реалността и ние си даваме сметка, че трябва да променим тази реалност. Въпросът е как става това. Ние сме свидетели на приемане на много закони, в които едни добри пожелания на хартия не се случват на практика, просто защото обхватът е толкова голям, че не може изведнъж да се смени една система, която действа от години наред и която действа неефективно.
Затова идеята на вносителя беше да работим за създаване на т.нар. добри практики, т.е. да се създадат условия за създаване на добри примери за обслужване на инвеститори. А такива примери могат да се създадат само ако броят на инвеститорите е достатъчно малък първоначално, за да може да се осъществи контрол. Точно поради тази причина и именно с цел разширяване обхвата на инвеститорите, които впоследствие ще бъдат обхванати от действието на закона, ние предлагаме първоначално с наредба да бъдат определени по-високи изисквания към инвеститорите, т.е. да се стесни обхватът на първоначалното прилагане на тези мерки, да се създадат добри практики, да се създадат правила, по които тези инвеститори да бъдат обслужвани, и едва когато това вече работи, с промяна в правилника да се разшири обхватът. Нашето предложение, вие добре го знаете, е за първи клас да бъдат над 100 млн., втори клас – между 50 и 100 млн., трети клас – между 10 и 50 млн.
Изчислявайки обхвата на инвеститорите на зелено, ние считаме, че при първоначалното действие на този закон ще се създаде възможност за обучение на експертите, които ще трябва да работят по обслужване на инвеститорите и в едни относително кратки срокове искаме границите да спаднат надолу, за да може все повече и повече инвеститори да ползват тези услуги, които законът дава. Така че ние нямаме интерес да закрепостяваме в закон граници, над които ще бъдат обслужвани инвеститорите, а имаме интерес с този закон да създаваме практики за обслужване на тези инвеститори, като действието на закона обхваща постепенно всички инвеститори в нашата страна.
Това е идеята на закона и поради тази причина и с цел да могат да бъдат създадени правила и стандарти за приложение в нашата страна, аз ви моля да подкрепите текста така, както е предложен от вносителя. Този текст дава много по-голяма възможност за разпростиране на закона върху инвеститорите, отколкото ако в закон се фиксират определени граници.
Искам също така да споделя, че представянето на този закон пред чуждестранни инвеститори и български инвеститори среща изключително голяма подкрепа от хората, които са засегнати от него. Така че те с нетърпение очакват приемането на този закон. И вече има няколко примера на инвеститори, които се ползват от тези възможности. Искам да приведа за пример инвестициите на “Шише джам”. Въпреки, че законът не е в сила, ние намерихме възможност в съществуващия закон и сме направили индивидуално обслужване на тези инвеститори, за да може тази инвестиция да бъде реализирана така, както искаме да стане правило при всички инвеститори. Тоест, пилотното действие на този закон, преди да е станал факт, е налице. И той показва добър резултат по отношение на реализацията на една инвестиция.
По същия начин, когато имах среща в Германия и представих този закон, голямата търговска верига “Практикер” взе решение за инвестиции над 50 млн. и очакват приемането на закона, за да им се окаже необходимата институционална подкрепа за решаването на въпроси, които са свързани с реализацията на инвестиция от 51 млн. евро в България. Има, разбира се, и други инвеститори, които са готови да дойдат в страната, но те очакват именно действието на един закон, който да гарантира добро обслужване на едно гише, каквото всъщност се предлага със закона.
И тъй като, пак казвам, искаме процесът да бъде обозрим, защото за тези, които не спазват закона, са предвидени сериозни глоби и вие ще стигнете до тях, за да може да се прилагат и санкции към тези, които не изпълняват закона, ние трябва да имаме първоначална обозримост за прилагането на закона, за да може той да стане реално действащ. Защото няма никакъв проблем да няма класове инвеститори, да няма изисквания, да няма нищо, да имаме бланкетен закон, който като много други няма да работи и нищо няма да се случи. Затова аз предпочитам стъпка по стъпка, постепенното прилагане на закона, но да сме сигурни, че той ще работи. Това е нашата цел – работещ Закон за насърчаване на инвестициите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева. Стана ясно, че господин Монти харесва закона и очаква с нетърпение ние да го приемем.
Господин Маринчев, заповядайте, имате думата.


ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Ще започна изказването си може би от последните думи на госпожа Шулева, защото ако бях един потенциален инвеститор, щях да се учудя от такова изказване в залата на Народното събрание по отношение на класовете инвеститори. Когато се говори, че в правилника, даже беше казано в наредба, да бъдат определени условията, праговете за отделните класове инвеститори и затова как ще се насърчават те, че ще бъде правено на стъпки, това значи захапете един път въдицата, после ще видим какво ще стане. Ако аз съм един такъв потенциален инвеститор, ще бъда много разтревожен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Но не сте!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, не съм и нямам намерение да бъда инвеститор. Не съм имал никога частен бизнес, винаги съм работил в държавната сфера. Но когато колегите са предложили ясно в закона да бъдат очертани праговете и условията, при които ще бъдат насърчавани отделните класове инвеститори, това би било много по-стабилно, отколкото в една наредба, както Вие казахте, а в текста пише правилник, който може да бъде променян по всяко време от чиновника и никога инвеститорът не би се чувствал свободен, няма да чувства никаква стабилност. Тоест аз не мога да възприема такова нещо. И мисля, че предложението за праговете на колегите, имам предвид и господин Ляков и другите колеги – Нихризов, Василев и така нататък, даже във втория случай те са предложили в отделните класове и условията, при които ще бъдат насърчавани такива инвестиции, прави според мен закона много по-ясен за всеки един, който ще бъде засегнат от него.
И аз правя процедурно предложение, господин председател, когато се стигне до гласуване на предложението на колегите, тъй като те обособяват отделните си предложения в отделни членове, гласуването да стане член по член, за да е ясно точно какво се приема.
И макар че господин Валери Димитров каза, че винаги се следва духа на закона при разглеждане на закони в комисията, аз не съм съгласен, тъй като в първоначалното предложение на вносителя чл. 12 обяснява какво е инвестиция, а чл. 13 кога се насърчават тези инвестиции. В окончателния текст на практика това не е така. Погледнете закона и ще се уверите.
Накрая искам да подкрепя господин Димитров, защото действително неговото предложение за чл. 12, ал. 1 е коректно и аз предлагам да бъде прието то, а не окончателното предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Искам да направя едно кратко изказване, с което да подкрепя предлаганите текстове на Закона за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции специално по този параграф. Не мога да разбера опасенията на някои колеги от това, че законът представлявал някакъв вид държавна помощ. Ние всички заедно приехме Закона за държавните помощи и там много ясно е записано, след това вече и Комисията за защита на конкуренцията дефинира, що е то държавна помощ. Тук става въпрос за административно обслужване, за помощ на инвеститора при осъществяване на неговия инвестиционен проект.
И второ, фактът, че инвестициите се делят на класове е наистина важен, тъй като така или иначе държавната администрация е длъжна да осигурява пълно съдействие и да изпълнява своите законови задължения при административното обслужване на всеки един стопански субект независимо от неговия размер.
Но все пак всички ние станахме свидетели през последните 14 години колко крупни инвестиционни проекта се провалиха в България именно поради бюрократичните спънки, поради неспособността на държавните структури, на съответните ведомства да осигурят качествено административно обслужване. Целта на този закон е именно чрез създаването на тези механизми, чрез създаването на тази агенция да подпомага инвеститорите да преодоляват административните и нормативни пречки, за да може в крайна сметка тези крупни инвестиционни проекти, които винаги са свързани с преплитането на много бизнес интереси, да могат да се реализират.
И предишния път, когато замалко щеше да започне разглеждането на този закон, но за съжаление се отложи, аз казах на колегата Папаризов, че този закон, преди да влезе в сила, вече е започнал да се прилага в неговия избирателен район. Министър Шулева спомена точно за каква инвестиция става дума. Аз мисля, че ако не бяха приложени механизмите, предвидени в този закон, щяхме да сме забравили вече за тази инвестиция.
Така че аз напълно подкрепям този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
За реплика има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Казак, навярно нямаше да направите такова изказване, ако бяхте прочели закона докрая, защото говорите, че там нямало никакви държавни помощи. Дори ако видите текстовете по вносител, ще видите, че има даване на ограничени вещни права, право за закупуване, безвъзмездно отдаване на земя и така нататък. Ние не сме срещу това да има държавни помощи за инвеститори, които искат да дойдат и да развият българската икономика, но тук трябва да има ясни правила, които трябва да бъдат съобразени с нашите ангажименти към присъединяването ни към Европейския съюз.
И нещо много важно. Госпожа Шулева каза: “Ние индивидуално приложихме закона за “Шише джам”. Тя потвърди, че това е хубаво. Но аз мисля, че е много опасно, ако започнем да прилагаме закона индивидуално. Госпожа Шулева каза да прилагаме закона стъпка по стъпка. Аз я питам как: глава по глава или инвеститор по инвеститор? Не това е начинът, по който ние можем да работим. Затова ние предложихме точно и ясно дефиниране на съответните класове инвеститори в закона, както и на преференциите.
В противен случай, ако това бъде направено в подзаконов нормативен акт, инвеститорът няма да бъде сигурен, че няма да го приложат индивидуално. Фактически ние това искаме да направим, а не да създадем възможност за съмнение в инвеститорите, че утре този подзаконов нормативен акт ще бъде коригиран. Именно законът показва, че има воля, която ще бъде продължителна и трайна в обществото. И ние ще поддържаме всичко, което е написано и което е положително, стига то да бъде регламентирано както трябва, господин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За втора реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, още веднъж се извинявам за неволната грешка одеве в обръщението! Уважаеми господин Казак, все пак госпожа Шулева заяви, че и при сегашните закони проектът на “Шише джам” може да се реализира. Да, нищо не пречи в момента, когато една фирма поема някакви ангажименти, да получи насреща по договореност подкрепа в рамките на действащите закони. Ние сме за това да могат всички инвеститори, малки и големи, да получават подкрепата на държавата. И аз се учудвам как сега тази немска фирма с удоволствие чака да бъде класирана инвеститор втори клас, за да може по новия закон да получи малко по-малко от “Шише джам” и тогава да дойде в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, тя е първи клас, сто милиона лева.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи е първи клас. Но така както изглеждаше, една фирма чака да бъде класирана във втори клас инвеститор. Разбирам, господин председател, че става дума за друга валута, значи и тази инвестиция ще бъде първокласна.
Но вижте, уважаеми колеги, ние чакаме от инвестициите България да може да компенсира нарастващия външен дълг. Това няма да стане с една и две инвестиции. В момента той е 8% от брутния вътрешен продукт, очаква се да стане 9%. Вие знаете колко милиарда е това. Трябват много инвестиции – и малки, и средни. И всички да имат пълната подкрепа. За това сме ние, не да намалим подкрепата за “Шише джам”. И не мога да разбера вашата логика, че като въведем три класа, това ще бъде по-добре, защото иначе бюрокрацията била такава, че не можем да подкрепяме всички инвеститори. В същото време в Закона за малките и средните предприятия ние се борим в Икономическата комисия да не отпадне подкрепата за тях въобще. Вчера едва успяхме да възстановим думите “малки и средни предприятия”, а да не говорим само за предприемачество. Не разбирам като представител на един регион с много малки и средни фирми, който е заинтересуван да подкрепяме всяка, и най-малката инвестиция, вие да подкрепяте този дискриминационен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За дуплика – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Нихризов, аз също съм за пълна прозрачност и последователност в прилагането на закона. Наистина би било добре колкото се може повече разпоредби и условия да бъдат дефинирани в закона, а не в подзаконов акт. Но съгласете се, че пък от друга страна ние създаваме закони, в които дефинираме конкретни параметри, особено когато се дефинират цифри или пък както направихме с този поименен списък в Закона за приватизацията, в един момент това също може да се превърне в пречка за реализирането на конкретен инвестиционен проект. Защото знаем колко е тромава парламентарната процедура. Факт е, че тези класове ще бъдат дефинирани, забележете, не в наредба на министъра на икономиката, а в правилника за приложението на закона, който е най-висшият подзаконов нормативен акт, който се приема от Министерския съвет и чиято промяна не може да става толкова лесно, колкото една министерска наредба.
Освен това според мен важното е инвеститорите да знаят в момента, в който те заявяват инвеститорски интерес, каква е уредбата и каква е перспективата. Аз мисля, че България вече е далеч от тези времена, когато решенията и стратегиите се сменяха всеки ден и конкретните параметри, диктувани от инфлацията за конкретните цифри за ръст на инвестициите, аз се съмнявам, че могат да бъдат променяни толкова драстично в обозримото бъдеще.
Към господин Папаризов. Аз също съм, господин Папаризов, за подкрепа на всички инвестиции, независимо от техния размер. И затова се приемат съответните закони. Това Народно събрание затова прие Закона за ограничаване на административните пречки пред стопанската дейност. Този именно закон е предназначен да подпомага всички инвестиции, да подпомага развитието на стопанската дейност независимо от нейния размер. Но аз още един път повтарям, господин Папаризов, че ако ние не създадем механизъм за подпомагане на крупните инвестиции, много от които за съжаление се провалиха заради най-малките, най-дребните бюрократични спънки или несъответствия в нормативната база, ние няма да можем да привлечем онзи инвестиционен ресурс, от който има нужда и за който Вие говорехте. И аз мисля, че Вашите избиратели в Търговище са много доволни от реализацията на този крупен инвестиционен проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
За изказване има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Аз няма да подкрепя този текст, защото той е израз на една продължаваща тенденция, която прехвърля от законовите в подзаконови актове редица критерии. Специално аз наблюдавам една друга случка, прехвърлена по този начин. Става въпрос за регионите с висока безработица. Списъкът се изработва във Вашето бивше министерство, госпожо министър. И там разбирам, че тази година община Чупрене била извадена. Как се правят тези критерии – това е втори въпрос.
Но има една друга основна причина. Основната причина е, че текстът е корупционен. Той създава възможност този, който взема решения за даване на привилегия - несъмнено става въпрос за редица привилегии – той сам и да определя критериите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Министерският съвет!
МИХАИЛ МИКОВ: Да, Министерският съвет, министър или който ще да е! В цял свят има разделение на властите. Затова има парламент и народни представители, за да кажат: това е политиката, тук се заковават критериите, вие изпълнявате закона! А вие какво правите? Постепенно чрез редица промени в законодателството, това не е първият случай, вие изземвате към себе си и двата въпроса: въпроса за решаване и въпроса за изпълняване. Вие ще определите какви са критериите, тази наредба ще има флуктуиращ характер, в средата на годината може да я промените. И на базата на това тези хора ще се ползват от онези привилегии, които са записани по-нататък. Това са привилегии.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да ги отрежем тогава.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз не казвам да ги отрежем, но определено смятам, че имотите в центъра на София и на другите развити икономически зони не би трябвало да се ползват от тези статути, които вие предлагате – без търг, без конкурс и пр.! Ако вие бяхте предложили тези привилегии за определени икономически изостанали региони, аз щях да кажа, браво, това е политика, насочена към преодоляване на дебалансираното насищане на страната с инвестиции, което се концентрира в три-четири града и региона.
Аз знам, че Вие обслужвате интересите на едрия бизнес. Това е ясно и в редица текстове, то може да се докаже ясно, но е неприемливо за Народното събрание. Неприемлив е подходът, който ни предлагате. И тук се губят часове време, за да бъдете убедена Вие, че най-разумното предложение е в закона да се определят твърди критерии, а не изпълнителната власт, която ще прилага закона, да определя критериите. Това е изземване на власт от законодателната камара. Това е типичен случай на създаване на корупционно законодателство – когато го няма този взаимен контрол. И ще ни карате после ние тук с месеци в парламентарен контрол да питаме защо този имот е даден на еди-кого си, защо онзи имот е даден на еди-кого си. Защо? Ако има твърди критерии в закона, това ще свали отговорността и от Вас.
И още един принципен въпрос. (Реплика на госпожа Лидия Шулева.) Аз Ви моля да не ми подвиквате, имате достатъчно парламентарни възможности да говорите.
Има още един принципен въпрос. Когато става въпрос за привилегии при административното обслужване и във Вашата мотивация, Вие казахте, че администрацията не работи. Нали затова сте министри, нали има агенции, нали има там хора, нали правите конкурси, нали постоянно приемате разни вътрешно-ведомствени актове, за да накарате тази администрация да работи. Стига сте идвали тук министри от правителството, които убеждават Народното събрание постоянно да променя законите, защото някакви бурмички от изпълнителната власт не работят. Това не може да бъде аргумент. Не народните представители отговарят за добре свършената работа от администрацията. Колкото и да ми се усмихвате, отговорността е Ваша.
Така че, моля Ви, не с тези аргументи! Явно те излъчват единствено и само липсата на сериозни аргументи за едно такова решение, което тук с много други аргументи беше доказано, че е несъстоятелно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура думата има госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, видимо е, че няма 122 депутати в залата, макар и толкова да беше изписано на електронното табло. Затова правя предложение за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова, че улеснихте мен с това предложение, което също исках да направя.
Започвам отзад напред:

Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христина Георгиева Петрова - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Тома Янков Томов - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Петя Велкова Божикова - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Пенка Иванова Пенева - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Осман Ахмед Октай - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Никола Богданов Николов - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марианна Босирова Асенова - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства

Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Евгения Тодорова Живкова - на комисия
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даниел Василев Вълчев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Гергана Христова Грънчарова - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Богданов Василев - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Благой Николаев Димитров - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Великов Маринов - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Адриана Георгиева Брънчева - тук
В залата има 141 народни представители.
Продължаваме заседанието.
Господин Жотев преди почивката е заявил изказване по § 10 от законопроекта. Дали има желание да се изкаже?
Има заседание на Икономическата комисия, но защо през…
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС, от място): Не може да има заседание на Икономическата комисия, какво е това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В нарушение е изцяло на правилника, защо е насрочено това заседание? Има кворум, така че не можем да прекратим заседанието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – днес е депозиран обобщеният доклад по Закона за интеграция на хората с увреждания, по който по правилник тече едноседмичен срок за предложения преди влизането му на второ четене в комисия. Тъй като през следващата седмица има твърде много почивни дни, предлагам срокът за предложения да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за предложения да бъде удължен с една седмица.
Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за изказване, господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди малко имах възможност да кажа, че съм недоволен от начина, по който работи Комисията по икономическа политика в парламента. Сега, за съжаление, трябва да докладвам пред народните представители, че и в момента в тази комисия се извършва едно поредно безобразие. Министърът на икономиката се намира в момента на съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и на Комисията по бюджет и финанси. Тече дебат в пленарната зала, заседанието на комисията е нелигитимно, поради това че съгласно правилника не могат да се организират заседания на комисиите по време на дебат в парламента и аз си мисля, госпожо председател, че е време да погледнете какво става в тази комисия и да въдворите ред. Считайте това за процедурно предложение.
Искам да възразя срещу текста в § 14, където е предложено чл. 13 да се измени по начин, по който размерът на инвестициите за всеки клас инвеститори да се определя от Министерския съвет с правилник за прилагане на закона. Нещо повече, възразявам срещу изказването на министъра на икономиката преди малко. Госпожа Шулева каза, че не с правилник, а с наредба ще се определят праговете на отделните класове инвеститори. Това е абсурд! Самата тя каза, че идеята на наредбата е този текст да не влиза в закона, а да бъде уреден с наредба, за да може министърът на икономиката да има възможност често да сменя праговете за инвеститорите. Представете си, тя в момента мисли, че този праг за първи клас е 100 млн. лв. Утре тя ще реши, примерно, той да стане 50 или 10 млн. лв. И се задава въпросът: а може би това ще се направи в зависимост от факта кой инвеститор идва и какви връзки има с кабинета?
Настоявам този корупционен текст да не се прилага, т.е. да не бъде подкрепен. По принцип разделянето на инвеститорите, дори и най-добрите и най-реномираните, отделянето им в групи не е правилно. Това не е дясна политика и не бива да бъде подкрепяна.
Група народни представители от сегашната Парламентарна група на ОДС и на СДС също направихме предложение за дефиниране в закона на отделните класове инвеститори, само за да се присъединим към вече приетия на първо четене механизъм за дележ на класовете инвеститори. Това по принцип не е правилно. Всеки инвеститор трябва да бъде добре дошъл в България, колкото и малък да е той, и независимо дали е български или чуждестранен. Няма никаква логика в правилник да се сменят тези прагове. Ако след пет години някой в нашата страна прецени, че 100 млн. лв. е неадекватен праг на първи клас инвеститор, той просто може да промени закона. Но ако министърът си мисли, че всяка седмица или всеки месец ще може с наредба или с правилник да променя този текст – за класа, за размера на инвестицията, която прави един инвеститор, първи, втори или трети клас, това означава, че отваря широка врата за корупция. От тази гледна точка смятам, че има достатъчно аргументи против предложението на вносителя и не бива да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
Имате думата за други изказвания по тези параграфи от законопроекта. Дали има други желаещи за изказване по тези текстове? Няма желаещи.
В такъв случай ще преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Ляков по § 10, което не е подкрепено от комисията.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Аз направих процедура, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие сте направили, но за Вашето предложение. Като гласуваме него, ще се съобразя с Вашето процедурно предложение.
Сега гласуваме предложението на господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): То фактически с новия текст може да се каже, че е прието, така че го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Благодаря, господин Ляков.
Процедурното Ви предложение, господин Жотев, е да се гласува член по член Вашето предложение по този параграф. Нали така?
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Аз предложих да се прекрати заседанието на Комисията по икономическа политика и на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То е прекратено. Ето, тук е господин Димитров.
Но, господин Жотев, в доклада има предложение на господин Нихризов, господин Жотев и група народни представители. Преди почивката сте направили предложение вашето предложение да се гласува член по член. Нали така?
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов и група народни представители по чл. 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 25, против 56, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
След това поотделно ли да подлагам на гласуване буквите -12а, 12б и т.н.?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението за текст на чл. 12а на господин Нихризов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 18, против 61, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги от управляващото мнозинство! Като натискате копчетата, поне гледайте текстовете!
Нарочно съм задължен да прочета текста на чл. 12а. Там е написано, че инвеститорите се делят на три класа. Ами, същото нещо го има и в текста на комисията. Така че е много интересно как този текст веднъж ще го отхвърлите, а втори път ще го поддържате в текста на комисията, защото там е формулиран като § 14.
Просто правя тази забележка, за да се разбере, че много от хората в тази зала изглежда гласуват по команда, а не четат това, за което се гласува. Защото с това гласуване в момента вие отхвърляте текста на § 14. Веднъж сте казали, че не приемате да има такива класове – първи, втори и трети, а това междупрочем е предложението и на вносителите, предложението на Министерския съвет.
Така че няма да правя коментар на гласуването и даже няма да предложа прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той не направи процедурно предложение. Ако искате да направите ново, господин Димитров?
Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов и група народни представители по чл. 12б… (Реплики.)
Друга е редакцията, която предлага комисията на § 14.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не е същата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга е редакцията.
Моля, гласувайте чл. 12б по предложението на господин Нихризов и група народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 22, против 62, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението по чл. 12в на господин Нихризов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 24, против 59, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов и група народни представители по чл. 12г.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 63, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същата група народни представители по чл. 13, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 15, против 63, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 10, който става § 13.
Гласували 109 народни представители: за 81, против 26, въздържали се 2.
Текстът се приема.
Можете да направите единствено процедура за прегласуване. Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, Вас Ви извинявам, тъй като не водехте заседанието преди почивката, но тогава имаше голям дебат, че текстът на чл. 12, ал. 1 е сбъркан смислово и трябва да бъде възприет текстът от чл. 12, ал. 1 от предложението на господин Валери Димитров. Това нещо не прозвуча, а за гласуване прозвуча предложението на комисията. Продължавам да твърдя, че чл. 12, ал. 1 е със сбъркан граматически текст. Затова под формата на процедура за прегласуване предлагам да се гласува текстът на господин Валери Димитров, защото той е верен граматически и няма да създаде проблеми при неговото изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов. Действително е полезно Вашето процедурно предложение.
Господин Димитров, моля да прочетете редакцията на ал. 1, която сте направил преди почивката.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, аз прочетох тогава тази редакция, но сега ще я припомня на уважаемите колеги.
В § 13 от предложението, от редакцията на комисията на стр. 15, уважаеми колеги, чл. 12, ал. 1 трябва да звучи така:
“Чл. 12. (1) По реда на този закон се насърчават инвестициите за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване, или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги, които създават работни места и срокът за реализация на инвестициите е до три години.”
В тази редакция трябва да бъде гласувано предложението на комисията, тъй като има допуснати технически грешки на стр. 15. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте тази редакция на § 13 с този текст, който беше представен в зала на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 така, както е в доклада на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 71, против 12, въздържали се 4.
Текстът се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов параграф…
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС, от място): По него нямаше дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как нямаше дебат? Господин Жотев се изказа точно по този текст преди гласуването.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС, от място): Имаше предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като редакция ли?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Не само редакция, имаше и смислови предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, ако сте правили такова предложение преди почивката.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, недоразумението се получи, тъй като текстът е значително променен, затова ние сме правили предложения, свързани със старите текстове на вносителя. Сега част от тях остават актуални и към новите параграфи. Някои стават безсмислени и ние ги оттегляме, както аз си оттеглих предложения за текстове, които не съществуват вече в новата редакция. Но текстът, който аз съм предложил – да има стойности на инвестициите в отделните класове, според мен е актуален, защото така се променя смислово съдържанието на новия чл. 13. Ще ви прочета предложението:
“Според размера инвестициите се делят на три класа: първи, втори и трети клас” – аз слагам тук две точки и добавям:
“първи клас – над 100 млн. лв.; втори клас – от 50 до 100 млн. лв.; трети клас – от 10 до 50 млн. лв.”
Изречение второ се заличава, защото според него този размер се определя от правилник. А ние или поне аз искам този размер, който, между другото, съвпада и с вижданията на министерството, защото госпожа Шулева каза, че те имат намерение да запишат в правилник или в наредба точно такъв размер на инвестициите.
Ето защо това предложение трябва да бъде гласувано в чл. 13 – прието или отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да се съглася, защото точно това предложение ние го гласувахме и то беше отхвърлено.
Предложение със същото съдържание отхвърлихме преди пет минути и не мога да го подложа отново на гласуване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не може да се отхвърли, защото ние сме гласували съдържание на предишния параграф, който преди това не е съществувал като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние гласувахме един текст със съдържание, който току-що прочетохте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз смятам, че трябва да се гласува моето предложение, Вие решете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нихризов, какво е Вашето предложение по § 14?

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да припомня, че само преди секунди казах, че ние, отхвърляйки с гласуване на залата нашето предложение по чл. 12б, фактически отхвърлихме първото изречение от § 14. Тоест, вие в момента, ако вземем същата логика, с която отказахте на господин Ляков, не можете да подложите повторно на гласуване, че инвестициите се делят на три класа – първи, втори и трети. Такова беше застъпваното становище и на господин Папаризов. Дали аз съм съгласен с него е отделен въпрос, но такова становище застъпи и моят колега Петър Жотев. Когато преди почивката казах, че докладът е така структуриран, че съжалявам за трудностите, които господин председателят ще има при поставянето на гласуване, имах предвид точно това. Излезе в момента, че ние отхвърлихме с гласуване чл. 12а – наше предложение, напълно добронамерено, инвеститорите да се делят на три класа, което беше предложено в съответствие с предложението на вносителя. Сега обаче има втори момент за дебат. Тъй като в създадения нов параграф се казва, че размерът на инвестициите за всеки клас се определя с правилник за прилагане на закона. Става абсолютна какафония от схемата на невнимателното гласуване. Отхвърлихме идеята да има три класа, а пък те ще се определят с правилник.
Моето предложение е да подложите все пак на гласуване предложението на господин Ляков в онази си част, в която то се отнася до предложението на вносителя, защото господин Ляков не може да знае, както и аз, както и всеки народен представител, какво ще предложи между първо и второ четене някой трети... (Председателят дава знак за прекъсване на изказването.)
Пет минути имам, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате процедурно предложение, защото сме в режим на гласуване и изказванията по тези текстове приключиха преди гласуването.
ЙОРДАН НИХНИЗОВ: Госпожо председател, искам да Ви припомня, че господин Герджиков спря изказванията точно до § 13. Параграф 14 е коренно отделен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не ги е спрял. Аз помолих за изказване. Господин Жотев се изказа по § 14.
ЙОРДАН НИХНИЗОВ: Моето предложение е следното: да се гласува заличаването на текста “Размерът на инвестициите за всеки клас се определя, съобразно правилника” и вместо това да дойде предложението на господин Ляков, което съвпада донякъде и с нашето предложение за първи клас инвеститори.
А как ще предложите на гласуване да има три класа – това само Вие си знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на комисията за § 14. Моля, гласувайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Имаше предложение за отпадане на текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, единственото, което мога да приема от всички процедурни предложения, които направихте, е от редакцията на § 14 на комисията да отпадне второто изречение “Размерът на инвестициите за всеки клас се определя с правилника за прилагане на закона”.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Нихризов това изречение от текста да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 27, против 73, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 75, против 21, въздържали се 2.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 11 от текста на вносителя има предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията:
“1. В чл. 14:
а) в ал. 1 след думите “изискванията на” се добавя “чл. 12 и”;
б) в ал. 2 думите “по ал. 1” да отпаднат.
2. В чл. 15, ал. 1 след думата “агенцията” се добавя “или друго юридическо лице с нестопанска цел”.
3. В чл. 16:
а) в ал. 1 след думата “агенцията” се добавя “или друго юридическо лице с нестопанска цел”;
б) в ал. 3 след думата “агенцията” на двете места в изречението се добавя “или друго юридическо лице с нестопанска цел”.”
Има предложение на народните представители Йордан Нихризов, Петър Жотев и група народни представители:
1. Създава се чл. 13а:
“Чл. 13а. Инвестиции от втори клас са всички инвестиции, при които инвестиционната програма е в размер от 1 до 10 млн. лв.”
2. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) За инвестиции от втори клас Агенцията извършва индивидуално информационно, консултантско и административно обслужване на инвеститора пред всички централни и местни органи на изпълнителната власт и местно самоуправление.
(2) За осъществяване на индивидуално административно обслужване инвеститорът подава в агенциите искане за индивидуално обслужване като подписва необходимите пълномощни за административно и процесуално представителство.
(3) Изпълнителният директор на Агенцията в срок от 7 дни проверява съответствието на искането с разпоредбите на предходния член.
(4) При установяване на съответствието по ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията изисква представяне на инвестиционен проект за издаване на сертификат за получаване на индивидуално административно обслужване. Сертификатът се издава от изпълнителния директор на агенцията или от упълномощено от него лице.
(5) Индивидуално обслужване по ал. 1 се извършва въз онова на договор с инвеститор, в който се определят правата и задълженията на страните, сроковете за изпълнение на инвестиционния проект, дължимото съдействие от страна на Агенцията и разноските за извършване на обслужването.
(6) При разногласие относно изпълнение на задълженията на страните се прилагат разпоредбите на българското право.”
3. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова ал. 1:
“(1) Инвестиции от трети клас са всички инвестиции, които не отговарят на условията по чл. 12 и чл. 13 от този закон.”
б) Алинея 3 да отпадне. Останалите алинеи да се преномерират.
4. Член 16 се отменя.”
Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 11, който става § 15:
“§ 15. Създават се нови членове 14-17:
“Чл. 14. (1) След заявление на инвеститора, към което е приложен инвестиционен план, изпълнителният директор на Агенцията или оправомощено от него длъжностно лице издава сертификат за съответния клас инвестиция.
(2) Сертификатът определя класа на инвестицията и правата на инвеститора по този закон.
(3) Редът за издаване на сертификата и неговото съдържание се определят в правилника за прилагане на закона.
(4) Изискванията към инвестиционния план по ал. 1 се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 15. (1) След представяне на сертификат за клас инвестиция централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление извършват административно обслужване на инвеститорите в срокове с една трета по-кратки от предвидените в нормативен акт, освен в случаите по ал. 2-5.
(2) Административното обслужване се осъществява от компетентните органи в 5-дневен срок от постъпване на искане от инвеститора в случаите на:
1. чл. 140, ал. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 от Закона за устройство на територията;
2. чл. 21, ал. 6 и чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата;
3. чл. 93, ал. 5, чл. 96, ал. 6, чл. 97, ал. 4, чл. 99, ал. 4 и чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за опазване на околната среда.
(3) Административното обслужване се осъществява от компетентните органи в 14-дневен срок от постъпване на искане от инвеститора в следните случаи:
1. чл. 9, ал. 5, чл. 96, ал. 5, чл. 141, ал. 7 и чл. 144, ал. 3, т. 2 от Закона за устройство на територията;
2. чл. 97, ал. 3, чл. 99, ал. 2, чл. 111 и чл. 112, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда;
3. чл. 62, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от Закона за водите.
(4) Административното обслужване по чл. 64, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от Закона за водите се осъществява в 14-дневен срок, като това изрично се отбелязва в обявяването и обнародването по чл. 62, ал. 4 и 5 и в обявлението по чл. 65, ал. 2 от Закона за водите.
(5) За осъществяване на административно обслужване на инвеститорите, получили сертификат за клас инвестиция, органите на държавния санитарен контрол и органите на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” съобразно своята компетентност съдействат на служителите на агенцията за получаване на необходимите документи в 14-дневен срок.
Чл. 16. По искане на инвеститор, получил сертификат за клас инвестиция, агенцията:
1. извършва информационно обслужване на инвеститора за изпълнение на инвестиционния му план;
2. публикува на страницата си в Интернет предложена от инвеститора информация относно неговата дейност и инвестиции, както и покани за търсене на търговски партньори в Република България. Информацията и поканата се изготвят от инвеститора по образец, утвърден от директора на агенцията.
Чл. 17. (1) Инвеститор, получил сертификат за първи или втори клас инвестиция, получава от агенцията индивидуално административно обслужване пред всички централни и териториални органи на изпълнителната власт и пред органите на местното самоуправление, необходимо за реализацията на инвестиционния план, ако направи искане за това.
(2) За осъществяване на индивидуално административно обслужване инвеститорът предоставя в агенцията необходимите документи и пълномощни.
(3) При осъществяване на индивидуално административно обслужване на инвеститор по ал. 1 служителите на агенцията са длъжни да:
1. предоставят на инвеститора пълна и точна информация за необходимите документи, установените срокове и такси по специалните закони;
2. поискат издаването и да получат от съответните компетентни органи всички необходими според действащото законодателство документи за осъществяване на съответната инвестиция и извършване на свързаната с нея стопанска дейност.
(4) Таксите за издаване на документите по ал. 3, т. 2, установени с нормативен акт, са за сметка на инвеститора.
(5) Редът за осъществяване на индивидуално административно обслужване се определя в правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по § 11 на вносителя. Господин Ляков вдигна първо картата си, господин Нихризов след това.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Поради промяната пак на членовете и текстовете аз оттеглям първото си предложение, което засяга чл. 14. То не е актуално.
Следващите две предложения, които се отнасят за старите чл. 15 и 16, всъщност сега трябва да бъдат гласувани в новите членове 16 и 17. За какво се отнасят те? Според мен това административно обслужване на инвеститорите не трябва да бъде извършвано само от агенцията. Защо? Има две опасности. Първата е, че е възможно при голям инвеститорски интерес, с оглед членството на България в НАТО, приближаващото членство в Европейския съюз, развитието на пазарната икономика, България да има по-голям приток на инвеститори, които, използвайки възможностите в закона, да се обърнат към агенцията. На това едно гише, което по принцип е правилно обслужване, да се натрупат много клиенти. Според мен в този състав на агенцията и с този бюджет, тя при засилен инвеститорски интерес няма да може да обслужи всички клиенти и всички инвеститори. Когато не може да ги обслужи, веднага се явява възможността да има привилегировани клиенти. Клиенти, на които ще им кажат – да, понеже има много, които чакат, ние ще ви свършим на вас работа, но затова трябва да си платите. Парекселанс корупционна практика и реална възможност тя да се случи. Изходът е или да се увеличи капацитетът на агенцията, пак всичко да се съсредоточи в нея, или да се отвори възможността този вид услуги да се извършват и от неправителствения сектор, от тъй наречения “трети сектор” или третата икономика, както я наричат в западните страни.
Между другото, това е много ясно подчертана практика вече, не тенденция, а практика в западните страни, когато много от услугите, извършвани от държавни структури, се прехвърлят на неправителствените организации, на третия сектор и той вече заема до 20-30% дял в извършването на тези услуги. Какво пречи на юридически лица с нестопанска цел да поемат това административно обслужване? Какво им пречи? С какво те са по-лоши от агенцията? Те, първо, са много по-подвижни, ще си правят много по-бързо екипи, много по-бързо ще реагират на исканията на инвеститорите, на клиентите по отношение на тези, които трябва да издават съответните разрешения и така нататък. Тежестта не мога да кажа, че е на агенцията, която е един помощен орган, ще има някакво значение за тези органи, тъй като текстовете, които са записани в чл. 15, просто ги задължават да извършват определени действия. Просто отворете тази възможност за гражданското общество, за неправителствените организации, нека се включат те в този процес. Още повече - когато говорихме първоначално, аз ви казах – много голяма част от тези неправителствени организации имат връзки и са свързани с широки мрежи от западни организации, които пък, от своя страна, имат връзки с бизнес организации, още един канал за привличане на инвеститори. От това само ще спечели и законът, и инвестиционният процес в държавата.
Просто на всички места, където е записано “агенцията”, да се добави “или друго юридическо лице с нестопанска цел”. Уверявам ви, това ще бъде само от полза за привличането на повече инвеститори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Логиката е ясна, господин Ляков, но да гласуваме това Ваше предложение, когато гласуваме следващите текстове, нали? (Неразбираема реплика от място на народния представител Панайот Ляков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега няма да го подлагаме на гласуване.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С гласуването на второто изречение на § 14 до голяма степен следващите текстове се пообезсмислиха, а и предложенията към тях, защото те могат да се заменят с едно-единствено изречение. Всички останали въпроси се уреждат в правилника. Оттам нататък нещата ще бъдат от ясни по-ясни, тъй като фактически нашето желание беше, и го повтарям за пореден път, да очертаем не само праговете в този закон, но и съответните преференции, които ще имат инвеститорите, които попадат в тези прагове. Сега нещата се разменят между правилника и закона. Малко в закона, повече в правилника. Всеки трябва да си търси това, което го интересува на съответното място.
Все пак, за да не бъда обвинен в липса на конструктивизъм, искам да подхвърля поне една идея, която сме записали в нашето предложение, тъй като на нас не ни е ясно как ще се структурират съответните прагове. Идеята е следната: смятаме, че не е необходимо да има долен праг на третия клас инвеститори. Господин Жотев вече говори по въпроса, че всяка инвестиция, която е дошла в България, трябва да бъде насърчавана. Предложението, което направихме, се различава от изказванията, тъй като, аз пак повтарям, не познавам какви са идеите за правилника, че инвестициите от трети клас трябва да имат долна граница. Затова нашето предложение вече, може би насочено към идеите на тези, които ще създават правилника, да подпомагат всички инвеститори. Тъй като искам да припомня, че законодателството в България е обвързано и не се приема закон заради самия закон, този закон е в пряка връзка с един друг законопроект, който очаквам да влезе също в пленарната зала и на който също се правят изменения – Закона за малките и средни предприятия.
Там поставяме един по-висок праг за малките и средни предприятия и с комбинацията между двете идеи в края на краищата сираче ще остане най-дребният бизнес, за който всички се кълнем, че искаме да изградим от него средна класа.
В даденото от нас предложение имаше и други идеи за гарантиране на възможността предоставените от държавата преференции да бъдат подложени на щателен обществен контрол, за да махнем всякакви възможности за съмнения за една или друга корупционна среда, която всяко чиновничество независимо от това кой е управляващ, може да изгради.
Яснотата би дала и по-голяма възможност на отделните инвеститори да видят в кой от класовете биха попаднали техните инвестиционни проекти и съответно на какви възможности за подпомагане от страна на България биха могли да разчитат. Така че при създадената обстановка нашият текст стои, казано образно, като едно благородно желание, което може и никога да не се реализира.
Все ми се ще да вярвам, че в правилника нещичко от тези текстове, които предлагаме, ще бъде взето. Аз се обръщам с молба към госпожа Шулева да няма долен праг на инвеститорите от трети клас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ще има! Ще има първоначално!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Тя ми казва, че ще има. За да може всички инвестиции в България да бъдат разглеждани така, както пише в нашата Конституция – да бъдат разглеждани като равноправни и всяка инвестиция, и всеки инвеститор да бъде приветстван, а не отблъскван от една или друга административна норма, от един или друг бюрократ.
С това аз просто оставям на вашето съзнание текста и предложенията, които сме направили с колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, колеги.
Не знам дали точно сега трябваше да бъде моето изказване, защото първоначалният вариант на предложението за чл. 17 сега вече отива в нов параграф, но то касае същата тематика, по която искам да се изкажа.
Забелязвам, че този т.нар. чл. 16 и чл. 17 и в новия § 17, т.е. чл. 18 вече, се говори за възмездно и безвъзмездно предоставяне на собственост и вещни права върху имоти, частна общинска и частна държавна собственост.
Позволявам си да отбележа, че тези текстове, които така са записани са в противоречие със законите за държавната и за общинската собственост. Там дори и в момента тече изменение и на двата закона – и на Закона за държавната собственост, и на Закона за общинската собственост и изрично се залага изрично предоставяне на право, собственост или ограничени вещни права само чрез търг или конкурс. И изведнъж само тук ще пренебрегнем това въпреки ограничението, че когато става въпрос за общинска собственост трябва да се вземе решение на общинския съвет и когато става въпрос за държавна собственост, съответно - с министрите или Министерски съвет, но това вече ме безпокои, че може да отвори вратичката за общо-взето, ако не безконтролно, то слабо контролиран процес на предоставяне на държавна и общинска собственост, така че моля може би госпожа Шулева или господин Валери Димитров да се изкажат в тази насока. Аз съм обезпокоен и оставам с впечатление, че има конфликт между двата закона.
И една конкретна забележка – в така предложената ал. 2 на чл. 18, по вносител чл. 17, е записано: безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост се извършва по реда на Закона за държавната собственост, съответно Закона за собствеността.
Може би тук са имали предвид Закона за общинската собственост, защото става въпрос един път за имоти държавна собственост, а един път за имоти общинска собственост. И ако е така, тук трябва да се добави: “Законът за общинската собственост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Наистина, доста объркано става, защото се изказвате по текстове, които не са представени, обаче са представени други. Наистина, доста ме затруднявате. (Шум и реплики в залата.)
Има ли други изказвания по тези текстове? Няма.
Предложенията на господин Ляков и на господин Нихризов, на господин Маринчев ще подложа на гласуване след това. Нали така се разбрахме, господин Ляков? Когато бъде представен текстът на чл. 17 вече в доклада… (Реплики от ОДС.)
Те вече на практика по новата номерация стават 16 и 17 в доклада на комисията. Тогава ще ги подложим на гласуване.
В такъв случай – други изказвания има ли по тези текстове? Няма други желаещи.
Гласуваме предложението на комисията за § 11, който добива номерацията § 15. След това ще гласуваме предложенията на господин Ляков и господин Маринчев – когато бъде представен новият § 16 и новият § 17 на комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 11, който става § 15. (Шум и реплики от ОДС.)
Какво да направя, господин Нихризов, в мен ли е вината? (Шум и реплики в залата.)
Кое предложение? На стр. 17 има едно предложение, което е направено от господин Ляков, което той каза, че трябва да го гласуваме, когато разглеждаме новите 16 и 17. Това е твърдението на господин Ляков. Те още не са представени в залата.
След това господин Нихризов има предложение с група народни представители… (Реплики.)
А, Вашето трябва да гласувам тук? Благодаря Ви. А след това предложението на господин Маринчев по другите параграфи.
Благодаря Ви, господин Нихризов.
Анулираме гласуването.
Гласуваме предложението на господин Нихризов и група народни представители по § 11, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 19, против 79, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 11.
Моля, гласуваме предложението на комисията за редакция на § 11, който придобива номерацията § 15.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 4, въздържали се 17.
Параграф 11 се приема.
Моля да представите новите параграфи 16 и 17 на комисията, господин Димитров.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на комисията за създаване на нов § 16:
"§ 16. Наименованието "Глава четвърта - Приоритетни инвестиционни проекти" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: След като представи и преди да гласуваме тези… (Неразбираема реплика от господин Панайот Ляков.)
Какво искате Вие, господин Ляков? Искахте, когато гледаме новата номерация на чл. 16 и 17, да гласуваме Вашите предложения.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Те са в този параграф, те са отделни членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А защо трябваше да ги гласуваме? Трябваше да ги гласуваме заедно с предложението на господин Нихризов.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Трябваше тези два члена да се гласуват отделно, а не с целия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не са гласувани. Съзнавам, че го правите съзнателно, за да ме объркате. Какво сега? Да отменя гласуването? Три пъти Ви попитах какво искате да направя и Вие се съгласихте.
Анулирам гласуването на текста на комисията за § 11.
Предложението на господин Нихризов по тези параграфи вече е гласувано. Идва предложението на господин Ляков. Той си оттегли предложението по чл. 14 и иска поотделно да му бъдат гласувани предложенията за чл. 15 и 16.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Член 16 и член 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вашето предложение в доклада, господин Ляков, е по чл. 15 и по чл. 16.
Искате ли да ги гласуваме или не искате?
Моля, гласувайте предложенията на господин Ляков по чл. 15 и чл. 16, които по новата номерация стават чл. 16 и чл. 17.
Моля, гласувайте предложенията на господин Ляков.
Гласували 116 народни представители: за 15, против 92, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Хайде сега да прегласуваме предложението на господин Ляков.
Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Никога не съм имал каквото и да е намерение да Ви обърквам. Ако така сте приели моите искания, моля да ме извините. Имам най-добри чувства към Вас и винаги съм се отнасял с уважение към дамите.
Уважаеми колеги! Много ви моля още един път да прецените възможността неправителственият сектор да се включи в обслужването на инвестициите. Уверявам ви, от това инвестиционният процес само ще спечели.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Как ще спечели?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Ще се включи така, госпожо Шулева, че тези услуги, които ги прави агенцията, всяка неправителствена агенция може да ги прави по същия начин и по-добре. Защо мислите, че те нямат този капацитет? Има шест хиляди неправителствени организации в България, има хиляда действащи, голяма част от тях пряко или косвено се занимават с инвестиции. Защо ги изключвате от възможността да правят тази услуга? Защо?
Казах Ви, че нямате капацитета нито като хора, нито като бюджет да обслужвате инвеститорите. С тази мащабна задача, с която сте се заели и като логика, и като философия, аз подкрепям тези промени в закона. Но отворете възможността за неправителствения сектор. Уверявам Ви, нищо от това няма да пострада. Допълнително получавате един ресурс, за който нито пари ще харчите, нищо няма да давате, а той ще улесни обслужването на инвеститорите.
Аз ви моля, подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви още веднъж да прегласуваме предложенията на господин Ляков, които той прави по чл. 15 и чл. 16 – текстовете на вносителя, които стават вече с номерация чл. 16 и чл. 17.
Моля да гласуваме още веднъж предложенията на господин Ляков.
Гласували 112 народни представители: за 27, против 80, въздържали се 5.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 11, който става § 15.
Гласуваме редакцията на комисията за § 11.
Гласували 95 народни представители: за 67, против 15, въздържали се 13.
Параграфът е приет.
Имате думата за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 35, ал. 3, правя предложение за извънредно заседание на Народното събрание във вторник от 14,00 до 19,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесени от Димитър Абаджиев и група народни представители, от Мирослав Севлиевски и група народни представители, от Борислав Цеков и група народни представители, Владимир Дончев и група народни представители.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, внесен от Министерския съвет.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата.
Уважаеми дами и господа, моля да приемете това процедурно предложение, тъй като следват няколко почивни дни – национални празници, и ще загубим доста време, ако не успеем да приемем това мое предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за извънредно заседание със съответния дневен ред, който чухме тук, във вторник от 14,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 77, против 27, въздържали се 12.
Процедурното предложение се приема. Във вторник от 14,00 ч. ще има извънредно заседание на парламента.
Продължаваме със законопроекта.
Господин Маринчев е поставил въпроса относно § 17, чл. 18, ал. 2 за прецизиране на текста. Това предложение не може да бъде поставено на гласуване по този начин.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател, за предоставената ми възможност да поясня. Аз поставих два въпроса в моето изказване. Текстовете на целия нов чл. 18 противоречат на Закона за държавната и Закона за общинската собственост, в които има изрични текстове, че всяко такова прехвърляне на собственост и учредяване на вещни права е само чрез търг или конкурс. В момента тече изменение на двата закона. Там отново се предвижда търг или конкурс. И изведнъж тук за инвеститорите от първи клас ще се нарушават двата закона и ще се отиде на варианта без търг и без конкурс да се правят тези процедури.
В тази връзка моето предложение е за отпадане на целия чл. 18. Ако това мое предложение не бъде прието, за да бъде по-коректен текстът, в ал. 2 на чл. 18, където пише за Закона за собствеността, според мен става дума за Закона за общинската собственост. Тоест да добавим думата “общинска”, това е редакционно изменение.
Но общо взето целият този член противоречи на двата закона – за държавната и за общинската собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е свързано с това, че ние изобщо не сме чели текста на параграфи 16 и 17, а на членовете. Моля господин Валери Димитров да провери, че изобщо не е представил пред нас тези параграфи. Това са абсолютно нови текстове. Аз се извинявам на поредния председател на заседанието, който ще се обърка с този текст, но изглежда от името на комисията съм задължен на всеки поотделно да се извиня. Имайте предвид, че § 17 кореспондира с текстове, които са от вносител, намиращи се назад – 17а, 17б и т.н. Част от тях обаче се намират в предложенията, които бяха сега с § 15. Какафонията е абсолютно пълна.
Но все пак, господин Димитров, в интерес на истината е необходимо да прочетете поне за стенографския протокол параграфи 16 и 17, пък после да ни дадете думата да си кажем мнението за тях, където и да е текстът на вносителя.
Госпожо председател, понеже Вие идвате, аз на всеки поотделно се извинявам. Трудностите не са във Ваша посока и никой не иска да саботира работата на Народното събрание. Саботирането работата на Народното събрание става от работата на Икономическата комисия, която Ви е подготвила такъв доклад, с който и Господ не може да се оправи. Няма непогрешими хора, но процедурно аз моля господин Димитров да прочете текстовете, след което да преминем към тяхното разискване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз ще прегледам тези текстове, но преди това искам да кажа, че категорично не приемам забележките на господин Нихризов. Съжалявам, когато влизат не особено добри правно-технически оформени закони в комисията, комисията трябва да ги направи както трябва. И точно това е направила комисията, господин Нихризов. Гледайте номерацията на комисията, а не номерацията на вносителя, чийто текст понякога е много по-лош от текста на комисията.
Аз пак повтарям, комисията е работилницата на закона, а не Министерският съвет или пък другият вносител. Става дума за закон, а не за постановление на Министерския съвет.
“§ 16. Наименованието “Глава IV. Приоритетни инвестиционни проекти” се заличава.”
Създава се нов § 17 с нови членове 18, 19 и 20:
“§ 17. Създават се нови членове 18, 19 и 20:
“Чл. 18. (1) По искане на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от първи клас, агенцията предлага на компетентните органи да:
1. прехвърлят безвъзмездно право на собственост върху недвижим имот – частна държавна или общинска собственост;
2. извършат продажба на недвижим имот – частна държавна или общинска собственост;
3. учредят възмездно или безвъзмездно ограничени вещни права върху недвижим имот – частна държавна или общинска собственост.
(2) Безвъзмездното прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот – частна държавна или частна общинска собственост, се извършва по реда на Закона за държавната собственост, съответно Закона за собствеността.
(3) Продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, може да се извърши без провеждане на търг или конкурс след извършена оценка от независим лицензиран оценител и съгласуване с министъра на икономиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на становищата и извършената оценка областният управител може да издаде заповед за прехвърляне правото на собственост и да сключи договор.
(4) Продажба на недвижим имот – частна и общинска собственост, може да се извърши без търг или конкурс след извършена оценка от независим лицензиран оценител по решение на общинския съвет със заповед на кмета. Въз основа на решението се сключва договор с кмета на общината.
(5) Ограничено вещно право върху недвижим имот – частна държавна собственост, може да се учреди възмездно без провеждане на търг или конкурс след извършена оценка от независим лицензиран оценител и предварителни писмени становища от министъра на икономиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на становищата и извършената оценка областният управител може да издаде заповед за учредяване на ограничено вещно право и да сключи договор.
(6) Ограничено вещно право върху недвижим имот – частна държавна собственост, може да се учреди безвъзмездно от областния управител със съгласието на Министерския съвет. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.
(7) Ограничени вещни права върху недвижим имот – частна общинска собственост, могат да се учредят възмездно без провеждане на търг или конкурс след извършена оценка от независим лицензиран оценител по решение на общинския съвет със заповед на кмета. Въз основа на решението се сключва договор с кмета на общината.
(8) Ограничени вещни права върху недвижим имот – частна общинска собственост, могат да се учредят безвъзмездно по решение на общинския съвет със заповед на кмета на общината.
Чл. 19. Неизпълнението на инвестиционния план по чл. 14, ал. 1 по отношение на срока и размера на инвестицията се включва в съответния договор по чл. 18 като основание за разваляне или прекратяване.
Чл. 20. (1) За инвестиция от първи клас Министерският съвет може да отпуска средства за изграждане на елементи на техническа инфраструктура, необходими за реализацията на инвестиционния план до границите на имота.
(2) По предложение на министъра на икономиката Министерският съвет определя инвестиционните планове, които се насърчават по ал. 1.
(3) Взаимоотношенията между държавата и инвеститора относно изграждането на елементите на техническата инфраструктура се уреждат в Правилника за прилагането на закона.
(4) Отпускането на средства, които представляват държавни помощи, се извършва след разрешение на Комисията за защита на конкуренцията по реда на Закона за държавните помощи.
(5) В случаите, когато са отпуснати средства за изграждане на елементи на техническа инфраструктура, необходими за реализацията на инвестиционния план, инвеститорът представя банкова гаранция в размер на стойността на отпуснатите средства. Редът и условията за предоставяне, освобождаване или усвояване на банковата гаранция се определят в Правилника за прилагане на закона.
(6) Средствата от републиканския бюджет за изграждане на инфраструктура с цел насърчаване на инвестиции се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, ще бъда абсолютно добронамерен към Вас и ще се опитам да Ви ориентирам в обстановката, тъй като в момента вървим на много интересен иглен бод. Този параграф донякъде кореспондира с членове 17а, 17б и т.н., които ще отпаднат след известно време. Значи вървим малко напред, а пък сега ще вземем отзад напред. И ако мога да бъда напълно коректен, ще Ви кажа част от текстовете къде кореспондират. В чл. 20, който сега се дава, е една по-добра разработка – на чл. 17б, върху който ще говоря, за да може да направите кореспонденция в текста.
Господин Димитров е единственият, който може да се оправи, а ние играем общо взето на хвърляне на зарове – каквото ни падне, къде е дошло и как е дошло.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Говори по същество.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Но да говоря по същество, както иска господин Димитров.
Това, с което кореспондираше чл. 17б, ал. 4 се отнася до един текст: “Мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и други системи, когато са публична собственост, се изграждат за сметка на републиканския бюджет.”
Още в комисията казахме, че този текст е твърде опасен и трябва да отпадне. Сега в момента ние виждаме един много интересен мутант между този текст и предложенията, и дебатите в комисията, който звучи като чл. 20: “За инвестиция от първи клас Министерският съвет може да отпуска средства за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, необходими за реализацията на инвестиционния план до границите на имота.” и т.н. продължете с алинеи 2, 3 и 4. И като минете през тези алинеи, ще видите, че същата идея се транспонира по някакъв друг начин, с което дебатът в комисията дойде до момента. Ами ако се получи така, че инвестиция от първи клас изисква изграждане на съответната техническа инфраструктура, която е много по-голяма от размера на инвестицията, що ще чиним ние с приемането на този текст? И няма ли да се получи така, че, реализирайки тези законови текстове, сега вече вкарани с разрешение на Министерския съвет по предложения на министъра на икономиката да задължим държавния бюджет да извърши много по-голяма дейност, отколкото фактически инвеститорът прави инвестиция.
Доста време дебатирахме в комисията и се получи така, че дори дадохме директни примери. Има случаи, в които правим предложения на инвеститора първи клас да му дадем земя без пари, сега да му изградим и съответната инфраструктура, а в предните текстове може да стане, че той дори да не си изпълни намеренията, защото това са инвестиционни намерения, не значи, че той е построил или е инвестирал толкова.
И тогава ще допрем до чл. 19, който не знам с какво кореспондира от стария текст, защото и аз се обърках, в което да търсим Михаля по съдилищата. По-опасното обаче е другото: ако съответният инвеститор предяви претенции към държавата за неизпълнени ангажименти, защото тогава не знам, позовавайки се на текстове в този закон и евентуално сключени споразумения с неособено голяма прозрачност, на базата на решение на министъра на финансите и т.н., и т.н.
Смятам, че тези текстове са твърде опасни и начинът, по който е била трансформирана идеята от чл. 17б в чл. 20, може спокойно да отпадне. Защото в противен случай ние ще гласуваме да отпадне в следващите текстове, но ще имаме тук наличност като нов член и може би колегите няма да забележат, че такава съществува.
Затова, госпожо председател, изказвайки се само до тази част на § 17 за чл. 18, искам да обърна внимание и на останалите мои колеги за подводните камъни, които са преструктурирани или натрупани тук, за да не ги видим в основния текст на вносителя.
Предлагам простичко чл. 20 да отпадне от § 18. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение от народния представител Йордан Нихризов чл. 20 да отпадне.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, жалко, че министърът на икономиката точно при този параграф напусна залата. Тук има много въпроси, които е редно да се изяснят. Той даже не се чете еднозначно според мен. Това “може”, което го има навсякъде, какво означава в крайна сметка? Може да се извърши и може да не се извърши, или означава, че се прави продажба без търг или конкурс, след като има оценка? Трябва да бъде поне малко ясно, иначе така, както е написано, може да се тълкува, че изцяло даваме дискреция на органа, който ще прилага този параграф, ако се приеме и не се приеме предложението на господин Нихризов, да решава кога може и кога не може, кога ще има оценка, кога няма да има. Във всички случаи тази дума “може” навсякъде трябва да отпадне, ако приемем този закон. Защото ще е логично, че продажба на недвижим имот примерно се извършва без провеждане на търг или конкурс след извършена оценка от независим лицензиран оценител. Това сигурно се има предвид, а не, че може да се извърши или да не се извърши.
Аз лично не разбирам смисъла на тази редакция. Тази дума “може” към кое се отнася? Към оценката или към решението да се извърши подобна продажба без търг или конкурс?
След това обаче следва чл. 20, където съвсем не е ясно, че всички тези действия, които се предвиждат в чл. 20, когато представляват държавна помощ, се прилагат след разрешение на Комисията за защита на конкуренцията. Всяко безвъзмездно или по-благоприятно предоставяне на условия извън пазарните по Закона за държавна помощ е държавна помощ. Значи трябва ясно да се каже, че целият този чл. 18, преди да се приложи, се иска становище на Комисията за защита на конкуренцията. Това ли се има предвид?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разрешение. Не го ли виждаш?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, разрешение, но очевидно, щом ще има разрешение, то трябва да бъде преди всички тези действия по чл. 18. Чисто редакционно така, както е направено, има много двусмислия в текста според мен.
За отношенията между държавата и инвеститора относно изграждането на елементите на техническата инфраструктура се прилагат с правилника и когато държавата реши да изгради инфраструктура, инвеститорът дава банкова гаранция, че поне ще направи инвестиция за същия размер. Това именно е случаят с “Шише джам”, който в момента вече се прилага като пилотен проект.
Аз исках сега да чуя от министъра как се прилага този пилотен проект, на каква стойност има гаранция, какви инвестиции ще се направят. Въобще да можем да видим тези текстове, след като по тях вече има пилотни проекти, как се прилагат, будят ли някакви проблеми. Във всеки случай всички тези текстове противоречат, както каза и господин Маринчев, не само на двата други закона, но на равнопоставеността на инвеститорите, от една страна. Би трябвало всеки инвеститор да има право да получи възможност за такива продажби без търг, когато отговаря на определени условия, ако приемем този принцип. Тогава думата “може” трябва да отпадне.

Не зная в крайна сметка какво искаме да направим. Възможност за всеки, който отговаря на някакви условия, да разглеждаме този закон като специален и тогава да не се прилага търг или конкурс или в отделни случаи такава възможност. И това е много важно да го изясним, защото очевидно в целия този закон има много текстове, които може би си струва на някакъв етап да бъдат разгледани и от Конституционния съд. Затова нека да видим в дебата какво има предвид вносителят и какво в крайна сметка предлага господин Димитров от името на Комисията по икономическата политика. Моля да имаме пълна информация, за да се ориентираме при по-нататъшните действия по този закон, за да знаем какво по същество, какъв е замисълът на това, което приемаме тук.
Затова, господин председател, моля да ми се изясни значението на думата “мога” във всички тези текстове. Аз лично смятам, че тя трябва да отпадне навсякъде в текстовете и правя такова процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Маринчев.
След като ние тук, в залата, не можем да си изясним текста питам се, как ще го прилагат тези хора.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Господин председател, изцяло Ви разбирам. Тук цялата пленарна зала не може да разбере текстовете, а как после ще ги прилага чиновникът, не ми е ясно.
Но репликата ми към господин Папаризов е в две посоки. Думичката “може” е използвана, само за да се отвори вратичка за нарушаване на законите за държавната и общинската собственост. Аз поне така го възприемам. Иначе, ако кажем без “може”, ще бъде може би още по-грубо.
И второ, за мен също не е ясно. Вие сте схванали ал. 5, става въпрос за банковата гаранция, както разбрах от Вашето изказване, че той ще представи банкова гаранция, че ще направи същата инвестиция, в същия размер. Но според мен текстът не предвижда такова нещо. Защото текстът казва:
“В случаите, когато са отпуснати средства за изграждане на елементи …, инвеститорът представя банкова гаранция в размер на стойността на отпуснатите средства.”
И толкова. Какво ще прави с тази банкова гаранция? Ще стои там, докато държавата направи структурата ли? Но не личи, че има задължение да направи инвестиции и то в този размер.
Така че този текст отново е висящ, да не кажа глупав, и може би аз ще направя още едно процедурно предложение – този чл. 20, та дори и чл. 18, ако не отпаднат, то поне да бъдат отложени, за да може да се прецизират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Самият текст сам по себе си не може да бъде глупав. Въпросът е кой го е писал.
Втора реплика – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Папаризов! Вие се учудвахте на текста и търсехте нещо в думичката “може”. А трябваше да разгледате по-внимателно ал. 6. Там е написано, че средствата от републиканския бюджет за изграждане на инфраструктурата с цел насърчаване на инвестициите се предвиждат ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България.
Значи предварително ще се знае колко ще бъде фактически разходът, и оттам нататък вече думичката “може” – на кого ще се разпредели. И ако искате да отпадне думичката “може”, Вие извършвате много лошо деяние. Подменяте фактически ал. 2, където съответният министър трябва да каже на кого може и на кого не може. Фактически Вие се опитвате да ограничите правата на господин министъра, а той си е написал този текст, който съм напълно съгласен с господин председателя, че никой не може да разбере как ще се прилага. Само че това нещо е направено под една много интересна форма: със създаване на нов параграф, и съобразно нашите правила ние ще изгласуваме всичко с едно натискане на копчето и тогава ще се разбере кой може и кой не може.
Така че, господин Папаризов, не махайте думичката “може”, тя е сложена там на точно определено място и има определени функции. За да не може някой друг да вземе да реши и да направи една или друга схема, в един или друг етап.
А що се отнася до равнопоставеността, тя изобщо е избягала от закона, така че не я търсете и докрая. Затова е и тази схема, под която разглеждаме в момента ту отпред, ту отзад членовете за изменение и допълнение, пък този, дето ще ги комбинира и ще ги прилага, Господ да му е на помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Има правото на дуплика народният представител Атанас Папаризов – 3 минути.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Прав сте, господин Маринчев, че това, което казах, нееднозначно произтича от текста за какво служи банковата гаранция. Затова казах, че бих искал да чуя министъра, тъй като доколкото съм запознат с пилотния проект в “Шише джам”, там инфраструктурата се обвързва с гаранции от инвеститора, че въобще ще инвестира и тази държавна инвестиция няма да остане на зелено.
Но как е договаряно там съотношението между размера на гаранцията и инвестицията, това исках да науча от министъра. Защото от текста това не личи. Може би пилотният проект, което вече се прилага, щеше да ни позволи да доуточним текста, а ако не го уточним, поне да го тълкуваме еднозначно. Все пак заявлението на един министър в залата може да бъде нещо като тълкуване на Върховния съд, навярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не, не месете съда сега.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нова практика в законодателството. Тук законите ще се тълкуват с изказвания в пленарната зала. Просто искам да намеря някакъв аналог на ситуацията, в която се намираме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такъв, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: То май няма, но трябва да намерим, за да ни е ясно все пак как ще се прилага законът, както и Вие казахте.
Най-странното е, и господин Нихризов ни обърна внимание, че се определя сумата не за всички поощрения в полза на инвеститорите, а само за средствата, които Министерският съвет ще задели за създаване на инфраструктура. Размерът на другите, така да се каже, преференции, които са по целия чл. 18, никъде не е ограничен. Така че, ако падне думичката “може”, господин Нихризов, аз по бих приел този текст, да знаят поне всички инвеститори, че ще получат тези условия, а не че просто министърът ще им ги разрешава. За тях няма ограничение по закон. Те могат да бъдат огромни.
Друг е въпросът кой ще оценява това, така да се каже, преотстъпване на държавната собственост, кой ще го остойностява, ще оценява дали инвестицията си е заслужавала. Това вече е въпрос, който трябва да обсъдим отделно.
Но аз бих възприел повече текста без думичката “може”, защото поне ще бъда убеден, че законът не се прави, за да има нов корупционен източник с тази дума, а действително се прави, за да се насърчават инвестициите. По бих приел, ако мнозинството смята, че всичките инвеститори трябва да бъдат привлечени. Нека като влизат в някакъв клас, да получават това, което искат, и тази дума “може” да отпадне от чл. 18.
Дали е целесъобразно или не е, това е въпрос на друго мое мнение. Аз може да съм съгласен или не с това, но смятам, че за равнопоставеност и за последователност в разбирането на мнозинството думата “може” трябва да отпадне, поне за да ни покажат, че те имат предвид това, което ни предлагат, да се прилага за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено беше предложение от господин Маринчев за отлагане на разискванията и гласуването на § 16 и 17.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Най-напред за отпадането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не, момент! Процедурното предложение се гласува преди предложението по същество. Вашето предложение е процедурно и то трябва да бъде квалифицирано като такова по чл. 42, ал. 2, точки 4 и 5 – отлагане на разискванията по тези параграфи, респективно отлагане на гласуването.
И така, поставям на гласуване процедурното предложение на господин Маринчев по чл. 42, ал. 2, точки 4 и 5 за отлагане на разискванията и гласуването по параграфи 16 и 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 35, против 71, въздържали се 5.
Това процедурно предложение за отлагане на разискванията и гласуването на тези параграфи не се приема.
Има ли още народни представители, които не са вземали отношение и желаят да се изкажат? Няма.
Минаваме по същество.
Беше направено предложение от народния представител Васил Маринчев за отпадане изцяло на чл. 18.
Моля, гласувайте предложението на господин Маринчев за отпадане на чл. 18.
Гласували 109 народни представители: за 39, против 69, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител господин Нихризов, който предложи чл. 20 изцяло да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов за отпадане на чл. 20.
Гласували 119 народни представители: за 37, против 81, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Нихризов за отпадане на чл. 20 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Маринчев в чл. 18, ал. 2 да се добави накрая "общинската", с други думи, да стане не "Закон за собствеността", а "Закон за общинската собственост".
Моля, гласувайте за това предложение на господин Маринчев.
Гласували 109 народни представители: за 18, против 74, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Господин председател, вземам думата, за да направя предложение за прегласуване. Алинея 2 третира безвъзмездно прехвърляне право на собственост за имоти – държавна или общинска собственост. По-нататък, цитирам: "се извършва по реда на Закона за държавната собственост", а тук – "по Закона за собствеността". Тогава да оставим само "Закона за собствеността", но Законът за общинската собственост има свои текстове за тези процедури. Според мен трябва да бъде "Закона за общинската собственост". В противен случай, господин председател, нека да махнем и "Закона за държавната собственост" и да оставим само "Закона за собствеността".
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Не е така.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Като не е така, убедете ме, че не е така.
Моля това да се прегласува, може би не е разбрано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има искане за прегласуване.
Поставям за втори път на гласуване предложението на господин Маринчев в ал. 2 на чл. 18 да се добави "общинската собственост".
Гласували 125 народни представители: за 36, против 83, въздържали се 6.
Предложението отново не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател. Имам процедурно предложение да удължим работното време до приемането на този важен за нас закон. Мисля, че това няма да ни отнеме повече от половин-един час. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има обратно процедурно предложение.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доколкото мога да броя, в залата има точно 53 човека. Всички останали колеги след обяд имат комисии, а някои от тях - и по две комисии.
Не ми давайте възможност да поискам поименна проверка, защото ако се гласува това предложение, аз ще направя процедурно предложение да се направи поименна проверка. Не стига, че този закон се приема с гласовете на не повече от 50-60 човека, които действат като многоръкия Шива, а на всичко отгоре текстовете трябва да бъдат пробутвани в последния момент в отсъствието на хора от залата с пълното оправдание, че се намират на предварително обявена комисия. Нарушението на правилника, което беше направено от председателя на Икономическата комисия – да свика по време на пленарно заседание Икономическата комисия, вече се разпространява и в друга насока.
Много моля да отмените и да гласувате отрицателно предложението за удължаване на времето. В противен случай ще бъда принуден да поискам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време на парламента до приемането на закона, но, разбира се, не повече от два часа.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Гласували 136 народни представители: за 64, против 64, въздържали се 8.
Това процедурно предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Моля за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да го кажете от трибуната, от микрофона, трябва да се стенографира.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Моля, господин председател, да се прегласува това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, имате право на такова искане.
Поставям за втори път на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до приемане на закона, но не повече от два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 76, против 73, въздържали се 2.
Процедурното предложение по моите изчисления се приема. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на НДСВ.)
Давам думата за нова процедура!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на ОДС искам поименна проверка, тъй като в залата няма 151, а няма и 51 човека! И да се правят такива изнасилвания от страна на някои хора, които са заинтересовани от приемането на некадърните им продукти, създадени в законодателството, мисля, че не е редно.
Предупредихме, че ще поискам поименна проверка, ако действително се прави това изнасилване на залата по отношение на законодателството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Залата не може да бъде изнасилвана! (Оживление в залата.)
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Така че в момента, господин председател, моля да извършите поименната проверка с прочитане на имената на народните представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение. Длъжен съм да направя проверка.
Моля да ми представите списъка на народните представители.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гергана Христова Грънчарова - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства

Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства


При направената поименна проверка се оказа, че точно 121 народни представители присъстват в залата. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Продължаваме.
Беше направено предложение от народния представител Атанас Папаризов – в чл. 20 да отпадне думата “може”. Не видях тази дума в следващите алинеи. Във втората я няма. В третата я няма. В четвъртата я няма.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Има я в чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, Вие започнахте с чл. 20, а не с чл. 18. Заповядайте и кажете къде да отпадне. Не може да се гласува въобще.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, ние обсъждахме целия § 17 и моето изказване беше по целия този параграф, който се състои от чл. 18, чл. 19 и чл. 20. Идеята е да отпадне думата “може” в чл. 18, където навсякъде с изключение на безвъзмездното прехвърляне в ал. 2, е поставена думата “може”: “продажба на недвижим имот частна собственост може да се извършва…”. Предлагам навсякъде в чл. 18, където има думата “може”, тя да отпадне и всички алинеи да се редактират, както е редактирана ал. 2: “Безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот на частна държавна или частна общинска собственост се извършва по реда на …”. Предлагам навсякъде изразът “може да се извършва” да бъде заменен с израза “се извършва” или “се осъществява”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, Вие направихте предложение да отпадне думата “може”. Сега правите ново предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз просто Ви обяснявам, за да стане ясно предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, това е по чл. 18. А в чл. 20 думата “може” да отпадне или не? Уточнете.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Навсякъде в тези три члена, където се среща, включително и в чл. 20, да отпадне. За инвестиции от първи клас винаги се отпускат средства. Какво значи “могат да се отпуснат, могат да не се отпуснат средства”?! Идеята е да няма дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се уточним, за да сме коректни при гласуването. Някъде не е употребена думата “може”, а “могат” – например в ал. 7 и ал. 8 на чл. 18.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно и там, където е употребена думата “могат”, също трябва да отпадне. Не трябва да има възможност за избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов: в § 17 – чл. 18, 19 и 20, думата “може”, респективно “могат”, да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 39, против 66, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Атанас Папаризов не се приема.
След като всички предложения, които бяха направени, бяха гласувани и не бяха приети, поставям на гласуване предложението на комисията за § 16 и § 17, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 67, против 13, въздържали се 3.
Тези два параграфа са приети.
Народният представител Атанас Папаризов иска думата за процедура. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като сега има насрочени изключително много и важни комисии, а много от нас участват и в по две комисии, моля да помолите председателите на комисии да ни информират от колко часа ще бъдат съответните заседания. Някои комисии са от 17,00 ч. Нека да има някакво правило за всички тези важни комисии, тъй като са поканени министри, а и наши колеги искат да участват.
Господин председател, обръщам се към Вас с молба да се въведе или общо правило за всички комисии в случая, или да помолите съответните председатели да направят предложенията своевременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, сигурно голяма част от председателите на комисиите не са в залата, за да информират, но мога да кажа следното, което е задължително: заседанията на комисиите ще започнат 30 мин. след приключване на пленарното заседание, независимо кога са обявени. Има комисии, чиито заседания започват в 14,30 и 15,00 ч., а ние може би ще работим до 16,00 ч. Затова заседанията на комисиите ще започнат 30 мин. след приключване на пленарното заседание.
Давам думата за процедура на народния представител Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда малко по-конкретен. За 15,00 ч. е предвидено заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, на което трябва да бъдат изслушани и те са потвърдили, двамата министри – министърът на отбраната и министърът на външните работи. Това е един изключително сериозен въпрос. Аз разбирам, че това, което обсъжда в момента залата, също е сериозно, но става въпрос за въпроси, които засягат интересите на държавата. Даже се страхувам, че при едно подобно отлагане днес това изслушване няма да стане, обсъждането няма да стане и като имаме предвид, че миналата седмица комисията не заседава поради отсъствието на министрите, започвам да се страхувам, че тук има някои други помисли. Това трябва да стане не защото някой го иска, а защото наистина интересът към подобно заседание е изключително голям.
Много ви моля мнозинството да помисли по този въпрос, нека да уточним този въпрос и да видим със сигурност двамата министри кога могат да дойдат. Те могат просто да използват това положение, за да не дойдат пред комисията. Аз смятам, че това е в наш интерес. Благодаря.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Нека да дойдат в 16,00 ч., а сега да продължим работата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, господин Димитров, да докладвате § 18. Защото ако нямаше поименна проверка и 15 минути процедурни предложения след това, досега да сме свършили закона.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на комисията за създаване на нов § 18:
“§ 18. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Във всяка централна и териториална администрация се определят едно или повече длъжностни лица, които осъществяват взаимодействие със служителите на агенцията и съдействат на инвеститорите, получили сертификат за клас инвестиции или за упълномощени техни представители във връзка с осъществяване на инвестиционните им планове.
(2) Всички централни и териториални органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и техните администрации са длъжни съобразно компетентността си да оказват съдействие на служителите на агенцията за осъществяване на индивидуално административно обслужване на инвеститорите.”
Има предложение на комисията за създаване на нов § 19:
“§ 19. Член 22 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по параграфи 18 и 19? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на новия § 18 и § 19 по предложение на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 7.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 12 от текста на вносителя има предложение на Йордан Нихризов, Петър Жотев и група народни представители: “Чл. 17, чл. 17а, чл. 17б, чл. 17в и чл. 17ж се отменят. Останалите членове се преномерират.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има подкрепено предложение на народния представител Валери Димитров, част от него е оттеглена, то е отразено в § 18, съответно чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението на комисията е § 12 да отпадне.
Има ли изказвания по § 12 на вносителя? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Нихризов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 7, против 61, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 12.
Гласували 83 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 6.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 13 комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 16 и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 13? Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на § 13 по предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 4.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 14 от текста на вносителя има предложение от народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 14, който става § 20:
“§ 20. Глава пета “Права върху недвижими имоти” с членове 23-26 се отменя.”
По § 15 има подкрепено предложение на народен представител и предложението на комисията - § 15 да отпадне.
По § 16 от текста на вносителя има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за отпадане на § 16.
По § 17 има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за отпадането на § 17.
По § 18 от текста на вносителя има подкрепено предложение на народен представител.
Комисията предлага § 18, който става чл. 21:
“§ 21. Членове 27-33 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли желаещи по така представените текстове? Няма.
Моля да гласуваме текста на § 14 в редакцията, предложена от комисията, отпадането на § 15, 16 и 17 и новата редакция на § 18, предложена от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 3.
Текстовете се приемат.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 19 от текста на комисията има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за тези текстове, които стават съответно § 22:
“§ 22. Член 34 се изменя така:
“Чл. 34. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задължения по чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и 3, чл. 16 и чл. 21, ал. 1 се наказва с глоба в размер 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Длъжностно лице, което наруши чл. 15, чл. 17, ал. 3 и чл. 21, ал. 2, се наказва с глоба в размер 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(3) Който не предостави искана информация от агенцията, която е свързана с обслужването на инвестиционен проект, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
(4) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 до 3 глобата или имуществената санкция се налага в двоен размер.”
По § 20 от текста на вносителя има предложение на народен представител, което е подкрепено, и предложение на комисията за този параграф, който става § 23:
“§ 23. Създава се чл. 35:
“Чл. 35. (1) Актовете за установяване на извършени нарушения по чл. 34, ал. 1, 2 и 3 се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на агенцията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста от доклада? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 19 и 20 в редакцията на комисията, които стават респективно § 22 и 23.
Гласували 89 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 21 от текста на вносителя има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията за тези текстове, които стават съответно § 24:
“§ 24. След чл. 34 се създават допълнителни разпоредби с нови номерации § 1 и § 2:
“ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Чуждестранно лице” е:
а) юридическо лице, което не е регистрирано в Република България;
б) дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина;
в) физическо лице – чужденец с постоянно местопребиваване в чужбина.
2. “Независим лицензиран оценител” е лице, получило лиценз по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители или по отменената наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация.
3. “Индивидуално административно обслужване” е всяка дейност, извършвана от служителите на Българската агенция за инвестиции, свързана с подаване и получаване от компетентните органи на всички необходими според действащото законодателство документи за осъществяване на определена инвестиция.
4. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
5. “Информационно обслужване” е предоставяне на информационни материали и на информация за потенциални партньори в страната, както и за всички административни процедури по реализация на инвестицията.
6. “Чуждестранна инвестиция” е всяко вложение или увеличение на вложението на чуждестранно лице или негов клон в:
а) акции или дялове в търговски дружества;
б) право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
в) право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;
г) право на собственост върху обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
д) ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа, не по-къс от шест месеца.
е) кредити, включително под формата на финансов лизинг, за срок не по-къс от 12 месеца;
ж) интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, патентно способни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн;
з) права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление.
§ 2. Инвестициите от първи клас се считат за приоритетни инвестиционни проекти.”
По § 22 от текста на вносителя има предложение на комисията за този текст, който става съответно § 25:
“§ 25. Досегашните § 1, 2, 3, 4, 4а, 5, 6, 7, 8 и 9 от Преходните и заключителните разпоредби стават съответно § 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 21 – Допълнителни разпоредби. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 21 в редакцията, предложена от комисията, който става § 24.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 23 от Преходните и заключителни разпоредби има предложение на народен представител, което е оттеглено и комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който вече е отразен в § 15, чл. 15. Затова се предлага § 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение на комисията? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на § 23.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Параграф 23 отпада.
Има предложение за § 23а на господин Нихризов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Създава се § 23а:
“§ 23а. В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов съответен параграф:
“§ ... В Закона за държавната собственост се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47 се създават ал. 3 и ал. 4:
“(3) Продажбата или замяната на недвижим имот – частна държавна собственост за предприятие, а също така и учредяването на ограничени вещни права върху недвижим имот за предприятие, на което е разрешена по определения от закона ред държавна помощ за инвестиция, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Въз основа на решението на Министерския съвет по предходната алинея министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за продажба, съответно замяна.”
2. В чл. 54 се създава нова ал. 3:
“(3) Разпоредбите по ал. 1 и ал. 2 се прилагат и спрямо предприятия, на които е разрешена държавна помощ за инвестиция, като предложението по ал. 1 се прави от министъра на икономиката.”
3. В чл. 56, ал. 2 се добавя изречението:
“Безвъзмездното право на ползване за предприятие, което има право на държавна помощ за инвестиция, се учредява от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по това предложение за създаване на нов § 23а? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Нихнизов и група народни представители за създаване на този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 5, против 62, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 24 има предложение на комисията за този текст, който става съответно § 26:
“(1) Българска агенция за инвестиции е правоприемник на Агенцията за чуждестранни инвестиции.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на икономиката внася в Министерския съвет проект на постановление за изменение на устройствения правилник на Агенцията за чуждестранни инвестиции.”
По § 25 има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията - § 25 да отпадне.
Има и съответно предложение на Йордан Нихризов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията - § 25 да отпадне.
По § 26 има подкрепено предложение на народен представител. Предложение на комисията за този текст, който става § 27:
“(1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон ръководителите на всички администрации назначават или възлагат функции на едно или повече лица в съответната администрация по осъществяване на взаимодействие със служителите на агенцията и съдействие на инвеститорите или на упълномощени техни представители, получили сертификат за клас инвестиция и уведомяват Българската агенция за инвестиции за определените лица.
(2) Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции определя служители на Агенцията за осъществяване на индивидуално административно обслужване на инвеститори и в двумесечен срок от влизането в сила на този закон представя на министъра на икономиката поименен списък на лицата по ал. 1.”
По § 27 има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за този текст, който става § 28:
“В срок до три месеца от обнародването на този закон в “Държавен вестник” Министерският съвет приема правилник за прилагането му.”
По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 29:
“В § 1 от Закона за държавните такси думите “чл. 5, ал. 1 от Закона за чуждестранните инвестиции” се заменят с “§ 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите”.
По § 29 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 30:
“В чл. 9, ал. 4, т. 2 от Закона за облагането на доходите на физическите лица думите “Закона за чуждестранните инвестиции” се заменят със “Закона за насърчаване на инвестициите”.
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 31:
“В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения:
1. В чл. 141 думите “Закона за чуждестранните инвестиции” се заменят със “Закона за насърчаване на инвестициите”.
2. В чл. 143 думите “и на Закона за чуждестранните инвестиции” се заличават.”
По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 32:
“В чл. 32, точки 3 и 4 от Закона за статистиката думите “Закона за чуждестранните инвестиции” се заменят със “Закона за насърчаване на инвестициите”.
По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 33:
“В чл. 24, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България думите “Закона за чуждестранните инвестиции” се заменят със “Закона за насърчаване на инвестициите”.
Предложение на комисията за създаване на нов § 34:
“Този закон влиза в сила в тримесечен срок от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 20, § 27 и § 28, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по текстовете от § 24 до § 34 в редакцията, предложена от комисията, както и отпадането на § 25 по предложение на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Моля да представите допълнителния доклад за редакция на § 11, ал. 2, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “На извънредно заседание, проведено на 22 април 2004 г., Комисията по икономическата политика обсъди Глава втора “Държавна политика в областта на инвестициите”.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика прави следното предложение за промяна в § 11, чл. 11, ал. 2:
“(2) За попълване на Единната информационна система агенцията събира индивидуални данни от фирмите-инвеститори, както и от:
1. Националния статистически институт – за извършените за периода разхода за придобиване на дълготрайни активи – в края на всяко тримесечие;
2. Българската народна банка – за извършените за периода чуждестранни инвестиции в страната – в края на всяко тримесечие;
3. други централни и териториални органи на изпълнителната власт – при поискване от Агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тази редакция на § 11.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Струва ми се, че така предложеният текст, който на практика не се различава от първоначално предложения на предиобедното заседание, притеснява с неяснотата си според мен. Ще помоля господин Димитров да поясни, може би аз не съм разбрал правилно. Но тук се казва, че Националният статистически институт, Българската народна банка предоставят определена информация в края на всяко тримесечие. Чета текста: “Националният статистически институт – за извършените за периода разходи за придобиване на дълготрайни активи – в края на всяко тримесечие”. Тогава трябва да се разбира, че тази информация трябва да бъде за предходното тримесечие, защото в края на тримесечието като отчет за текущото тримесечие не може да има отчетна информация. И в този смисъл мисля, че тези текстове са много неясни, това се отнася и за банката. Кой е периодът, за който ще се предоставя отчет? Ако е в края на първото тримесечие, излиза, че е за периода на цялата предходна година. Сложете един текст, че е за предходния период. Защото говорейки за края на тримесечието, излиза, че е за същото тримесечие, а това на практика не може да бъде. Затова апелирам текстът да се коригира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, ще вземете ли отношение по тази редакция на господин Маринчев?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други предложения по текста? Няма.
Господин Маринчев, тъй като не предложихте конкретна редакция, не мога да подложа на гласуване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Аз исках становище. А гласуването е ясно какво ще бъде.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да припомня на уважаемите колеги, че цялата Глава втора “Държавна политика в областта на инвестициите” беше отложена по предложение на господин Папаризов. Тази глава беше преразгледана в Комисията по икономическа политика. Комисията потвърди своето становище. Единствената промяна е само в текстовете, които аз прочетох. Тъй като текстовете са прочетени в зала, но не са гласувани, това са съответно параграфи 8, 9, 10 и 11 в редакцията на комисията и съответно коригираният вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този нов § 11?
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Аз искам да говоря по стария § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той е отпаднал и сега има нов.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тогава няма да се изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Фактически след това обсъждане ние направихме само тази промяна, но очевидно всички предложения, които сме направили в залата, може би трябва да се повторят. Не знам има ли смисъл да повтаряме отново дискусията, но може би трябва да се направи гласуване на тези предложения, на които се държи. Примерно аз продължавам да настоявам в чл. 11а да отпаднат алинеи 4, 5 и 6. Никой от предишния доклад не е изтеглил предложенията си, така че трябва да ги подложите на гласуване. До един етап ние направихме редица предложения за отпадане на текстове, за промени. За да не ги правим отново, може би трябва да използвате дискусията, която беше водена, за да не я повтаряме в залата. Как предлагате да действаме? Отново да направим формално своите предложения, тъй като те са реални? Аз продължавам да настоявам и предполагам не само аз, че в тази част, която не гласувахме, трябва да отпаднат алинеи 4, 5 и 6 в чл. 11а. Това би трябвало да се подложи на гласуване. Имаше и други предложения на колегите. Чисто процедурно как предлагате да постъпим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие не сте ли гласували параграфи от 8 до 11?
За реплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, комисията не преразглежда своето решение, единственото, което тя направи, тя потвърди своето решение, което го има в доклада. Предложението на комисията в доклада е потвърдено. Тук става дума само за промяна в единствения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По това, което предлага комисията, няма спор, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ако господин Папаризов иска да направи собствено предложение отделно за отпадането на алинеи 4, 5 и 6, нека госпожа председателката да прецени дали това предложение трябва да бъде подлагано на гласуване отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласувани ли са параграфи от 8 до 11, когато не съм била в залата?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не са гласувани, защото са отложени. Отлагайки ги и разглеждайки ги в заседанието на комисията, само правите нова редакция на § 11. Всички предложения, които са отразени в доклада от § 8 до § 11, не са гласувани. Нали?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не са гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Абсолютно естествено е, че ще гласуваме предложението на господин Папаризов.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Сега разбираме, че § 11 вече е нов и поправката, която е нанесена, е различна от тази, която ще се гласува, ако сега няма дебати по нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали старият § 11, по който искате да говорите, господин Радев, е заменен с новия доклад на комисията?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: В същото време комисията не се отказва от това предложение. Този парадокс аз не мога да го реша, Вие сте юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как да не се отказва?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега господин Димитров каза, че всички предложения на комисията остават, включително и тези. Вие казвате, че това го няма и то е заменено с нещо друго? На кого да повярвам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, моля Ви, изяснете казуса.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да поясня на господин Радев. Става дума, че комисията предлага нова редакция само и единствено на чл. 11в, ал. 2. Единственото, което комисията промени в първоначалното си предложение! Следователно комисията поддържа предложението, което го има в основния доклад, с една-единствена промяна – промяната на чл. 11в, ал. 2, която беше направена по предложение на господин Папаризов, което ние подкрепихме в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не отменя правото на господин Папаризов да иска отпадане на ал. 4, 5 и 6 на § 11а. То не отменя и правото на господин Радев да говори по същите тези параграфи.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Значи правилно съм искал думата и първия път, и сега.
Благодаря Ви, госпожо председател, това беше необходимо разясняване, за да не направим някоя грешка.
Колеги, тук има две алинеи, които доста ме смущават – ал. 4 на чл. 11а и ал. 5, а ал. 6 е производна от тях.
Какво казва ал. 4? В годишния план за държавния бюджет се предвиждат целеви средства за извършване на инвестиционен маркетинг от агенцията. Какво прави тази агенция? Това нейна основна дейност ли е или не е нейна основна дейност? Вероятно е. Ако това е така, то бюджетът е длъжен да обезпечи средства за всички дейности, които една държавна структура има. Аз не зная това толкова безспорно съждение може ли някой от вносителите да го обори. Та не е ли длъжен бюджетът на осигури дейността на едно министерство? Или на Агенцията за икономически анализи и прогнози? Или конкретно на тази агенция, за да прави точно това, което сте записали?
Какво правим ние тук? Измъкваме една дейност от една държавна структура и казваме, че бюджетът трябва да я осигури с пари. Ами той е длъжен да го направи! Тук за голямо съжаление аз прозирам нещо друго – прозирам неразбиране между институциите на най-високо държавно ниво, между министерства в един и същи Министерски съвет. Някой ми показа днес едно писмо, подписано от финансовия министър, който бил съгласен с това. Аз твърдя, че няма финансов министър, който да се грижи за интересите на страната и да подпише подобно писмо. Твърдя това! Преди малко проверих чий е подписът на съгласувателното писмо от финансите – новият заместник-министър господин Лингорски е подписал писмото. Защо не го дадете на министър Велчев да го подпише, да видим дали ще го подпише? Защото това е пълно безумие – да задължиш финансовия министър една година по-рано по силата на закон да осигури пари да дейност, която така или иначе влиза в дейността на правителството! Това е пълно безумие! Ако това направим тук днес под натиска на мнозинството, това означава, че всяко едно подобно искане на всяко едно ведомство, включително на всяко едно министерство, има такъв записан запис. С нищо те не са по-малко важни от този запис.
Това означава още нещо – че предварително финансовото министерство се поставя пред една невъзможност то и самият Министерски съвет да търсят решение на тези проблеми. И което е още по-страшно, това означава нещо много неприятно за който и да било парламент – това е едно документално доказателство, че правителството се съмнява в собствените си приоритети. Уважаеми колеги, ако това е приоритет на Министерския съвет, както Икономическата комисия днес твърди, той ще осигури пет пъти повече пари, отколкото трябва. Ако е приоритет на кабинета! И понеже вероятно госпожа Шулева се съмнява в този приоритет, минава зад гърба на Министерския съвет, минава зад гърба на Финансовото министерство и чрез закон ги задължава да направят това. Ето това в момента вършите вие това, ако не го разбирате, да го повторя.

Вие се опитвате с един закон сега, дали го съзнавате е втори въпрос, да извиете ръцете на финансовия министър, да извиете ръцете и на Министерския съвет и да кажете: ето, със закон това е приоритет. Сякаш този Министерски съвет е малоумен, сякаш той не може сам да каже какъв е неговият приоритет за другата бюджетна година. Ето това е нещо, което ме вълнува, че такъв парламент, като този, си позволява подобно нещо – да застава като арбитър между отделни министри, сякаш те са в отделен кабинет, сякаш не са едно мнозинство, сякаш нямат едни и същи приоритетни задачи. Това е срамното на този документ, не нещо друго. Това – първо.
Малко повече говоря, госпожо председател, понеже по двете точки едновременно се изказвам. Говоря и по следващата ал. 5. В тази ал. 5 се казва, че по предложение на изпълнителния директор се заделят 20% върху фонд “Работна заплата” като допълнително материално стимулиране, което се дава на изявени служители по предложение на ръководителя на агенцията от министъра или от упълномощено от него лице. Доколкото знам, това беше текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на пет минути по параграфа, а не по неговите алинеи, защото по тази логика по § 11 трябва да говорите около 30 минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Искам да ви кажа само едно нещо по това. Подобна практика, ако се въведе в една агенция, която и да било тя, и извън онези, които са го издействали в годините назад, това са само контролните органи – данъчни, ревизори и тези от митниците. Те имат подобни неща и моят съвет е да се опитаме да направим подобно нещо за контролните органи, като откъснем възможността те да събират пари за заплатата си чрез резултата от проверките и санкциите, които налагат на подопечните си обекти, което е изключително опасно, което е идеална корупционна възможност за увеличаване на това, за което вие всички казвате, че трябва да се борим. Това – едно.
И второ, не можеш ти да задължиш онзи ревизор или пък проверяващия, или пък който и да било, да има интерес и стимул да наказва някой финансово, за да увеличава заплатата си. Искахме да премахнем това, като заделяме 20%, подобно на този случай, в бюджета на съответната година на това ведомство. Това би могло да стане за тази агенция. Но аз ви предупреждавам, че ако излезе тази мярка извън системата на чисто контролните органи, които имат съответния риск и има защо да го искат, ако отиде в другите, редовните агенции, това ще бъде една бомба със закъснител и няма да има агенция, която да не поиска същото. Просто няма да има такава. И тогава ще видя по какъв начин ще спрете този наплив, който сега с решението на един въпрос, вярно, може да е много важен, той е конюнктурен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Радев!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз говоря за принципи. Разберете го. След това години ще има, когато други хора ще ринат това, което сега ще направите като бели. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Радев! Когато говорихте за ал. 5, искам да Ви направя една забележка. Тук има едно изречение, което според мен изобщо не е дефинирано: “Допълнителното възнаграждение се получава при надвишаване на предварително зададен план в обслужване на инвестициите по този закон.” Значи, който си пише плана, той си поставя и показателите. Когато се правят такива неща, предварително мога да знам какви показатели ще си заложа и съответно как ще ги изпълня.
Това изречение, господин Радев, не е дефинирано. И дали принципът, който е заложен тук, може да спаси по някакъв начин други контролни органи, за което говорихте? Може и да се съглася, но това, което чета, са текстовете, които са написани. Затова сутринта, когато се разглеждаше този законопроект, аз предложих тези алинеи 4, 5 и 6 да отпаднат, защото текстовете, заложени в тях, не отговарят на действителния смисъл, а по-скоро имат скрит подтекст.
Затова в нашата нова редакция, както разбирам е старата от Комисията по икономическа политика, на която за съжаление аз не бях поканен като заместник-председател и не знам защо не присъствах, може би председателят знае, аз по никакъв начин не мога да се съглася и предлагам да отпаднат алинеи 4, 5 и 6, след като комисията в мое отсъствие и без моето гласуване е препотвърдила решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Госпожо председател, аз виждам Вашата физиономия от място, която излъчва безкрайна досада. Това е противопоказно да правите в момента, когато се разисква един изключително важен въпрос, поставен от един вицепремиер конюнктурно, в резултат на това, че се чувства днес силен и онази агенция, която е подведомствена, сега ще има някакви екстри. Утре друг министър ще бъде силен и ще вкара други екстри за други агенции, които са техни подведомствени, и всички тези хора тук ще бъдат принудени да гласуват. Това е срамно! Защото това, което сте написали тук, не само е корупционен натиск. Абсолютно прав е колегата. Ти сам създаваш своя план и го изпълняваш както си искаш и го преизпълняваш. Сиреч това, което е написано тук, се превръща в редовна увеличена заплата с 20% за една агенция. Вие съзнавате ли какво правите в момента? Осъзнавате ли това, което ви казвам какво значи? Знаете ли вие, дето се усмихвате там, колко агенции има в България? Колко са? Тези 120 имат ли същото основание?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Не.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защо? Значи, като това е приоритет, вашият Министерски съвет ще бъде любезен да вкара приоритета и да задължи финансовия министър през текущата година да осигури необходимите средства без тези записи, които дават възможност на всяка една друга институция да поиска същото. Това е изходът. И само онзи, който наистина не се е занимавал задълбочено с държавните дела, може така елементарно да разсъждава. Защото това е едно посредствено решение, неправилно решение, което обаче ще има последици.
Знаете ли Вие, пак с тази физиономия на досада, за която преди малко говорих, сякаш това, което Ви се казва, Вие сте от последна инстанция и знаете всичко, знаете ли как се премахва после една екстра в една държавна машина? Много трудно, изключително трудно и болезнено. И онзи, който го направи, тежко му и горко. А това ще се наложи да бъде ремонтирано, само че след вас, но на вас не ви пука. След вас и потоп ако ще да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е един много спорен въпрос, по който почти всички вещи хора по тази тема искат да се изкажат, и най-вече от опозицията. Аз също съм готов да се изкажа. Затова ви предлагам да прекратим заседанието, тъй като имаме доста важни комисии, които трябва да подготвят за следващата седмица също закони, които да влязат в дневния ред.
Предлагам да допълним дневния ред на извънредното заседание във вторник с тази точка и тя да бъде т. 1. Благодаря ви. Надявам се, че ще приемете това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 42, ал. 2, т. 1 от правилника може да се поиска прекратяване на заседанието.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на господин Мутафчиев.
Гласували 136 народни представители: за 68, против 65, въздържали се 3.
Думата има господин Мутафчиев за предложение за прегласуване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Помислих, че и господин Димитров се е съгласил с това наше рационално предложение.
Госпожо председател, предлагам прегласуване на процедурното ми предложение. Ще Ви моля да обърнете внимание на това, че, ако е необходимо – да гласуваме отделно промяна на дневния ред за извънредното заседание, като се включи и тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В момента прегласуваме предложението за прекратяване на заседанието.
Ако се прекрати, тогава ще гласуваме второто.
Не гласувайте, моля, с чужди карти!
Гласували 142 народни представители: за 65, против 74, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Госпожо председател, мисля, че е редно да се преброим още веднъж, защото в залата няма толкова хора.
Много моля, правя процедура за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дайте листа да се преброим за пети път днес.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гергана Христова Грънчарова - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук

Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - отсъства
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - отсъства
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

В залата има 111 души.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,34 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков



Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Любен Корнезов


Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов