Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на 22 април 2005 г.
За процедура давам думата на проф. Петко Ганчев. Заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи колеги и приятели! За мен днес този ден е последен в българския парламент като народен представител. Искам да споделя няколко думи накратко с вас – както в повечето случаи съм говорил кратко.
Винаги, когато съм говорил, аз съм се вълнувал, защото съм чувствал високата отговорност, че се намираме в храма на новата българска държавност. Винаги съм се стремял да бъда полезен за решаването на онези въпроси, които са стояли пред българската държава и общество. Отначало аз се поддавах в известен смисъл на партийната реторика, но постепенно се стремях да бъдат обективен и да търся решението на проблемите, независимо от това кой ги предлагаше, и подкрепях онези разумни инициативи, които идваха от всички парламентарни групи. Това го знаят колегите както в пленарната зала, така и в комисиите, в които работих през тези три години, десет месеца и седем дни.
Имах редица инициативи, някои от които бяха подкрепяни, други останаха недовършени, но все пак те бяха един тласък в мисленето и в решението на тези проблеми както за науката, така и за нейната организация и управление.
През тези години много от вас ми станаха близки и скъпи, независимо от партийната си принадлежност. Мисля, че това е взаимно.
Напускайки парламента, аз ще отнеса със себе си в новата си длъжност високата отговорност към българската държава, към българския народ и искам да ви пожелая и на вас винаги да се водите от това чувство за висока отговорност.
Съжалявам, че не можах да реализирам една от своите инициативи за модерния патриотизъм, инициативата за единна България, но дай Бог вие да направите това в следващия парламент.
Започнах една книга, чиято първа част ще бъде публикувана съвсем наскоро – “Между миналото и бъдещето”, където в третата част се говори за парламента отвътре. Много от вас ще бъдат герои на тази книга.
Аз искам да завърша своето слово с едно пожелание: нека и занапред във вашите усилия и вашите стремежи Бог да ви води и да пази България! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, проф. Ганчев. Желаем Ви успех във Вашата мисия в Беларус и в бъдещите Ви начинания.
А сега нека да преминем към нашата редовна програма.

Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА – продължение.
Ще помоля Мариана Костадинова – председател на Комисията по икономическата политика, да продължи от § 14.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
“§ 14. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Инвестиционен посредник, който държи пари и/или ценни книжа на клиенти и предоставя една или повече от инвестиционните услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1, 2 и 4, трябва по всяко време да притежава капитал не по-малко от 250 хил. лв., при условие, че не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6.”
2. Създават се нови алинеи 2 и 3:
“(2) Инвестиционен посредник, който извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6, трябва по всяко време да притежава капитал не по-малко от 1 500 000 лв.
(3) Инвестиционен посредник, който не държи пари и ценни книжа на клиенти и не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6, трябва по всяко време да притежава капитал не по-малко от 100 000 лв.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) С наредба могат да се определят по-леки капиталови изисквания от предвидените в ал. 3 за инвестиционен посредник, който извършва инвестиционните услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1 и/или 5 и не държи пари и ценни книжа на клиенти и за когото по тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти.”
4. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и в нея думите “по ал. 1” се заменят с “по ал. 1-4”, а думите “при получаването му” се заменят с “в 14-дневен срок от получаване на писменото уведомление по чл. 63, ал. 2.”
5. Създава се нова ал. 6:
“(6) Структурата и съотношението на капитала на инвестиционния посредник с неговите балансови активи и пасиви трябва по всяко време да отговарят на изисквания, определени с наредба.”
6. Досегашната ал. 4 става ал. 7.
7. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея думите “националните счетоводни стандарти” се заменят с “международните стандарти за финансово отчитане”, а думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят със “заместник-председателя”.
8. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея думите “заместник-председателят, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят със “заместник-председателят”, а думите “ал. 5” се заменят с “ал. 8”.”
Има предложение на Комисията по икономическата политика…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По-нататък бих Ви помолил да се спирате на предложенията на комисията, а не да четете текста на вносителя, защото ще стане двойна работа.
Сега ще се наложи да изчетете предложението на комисията, защото има някои различия.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Предложение на Комисията по икономическата политика:
“В § 14, чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Инвестиционен посредник, който държи пари и/или ценни книжа на клиенти и предоставя една или повече от инвестиционните услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1, 2 и 4, трябва по всяко време да притежава капитал не по-малко от 250 000 лв. при условие, че не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, точки 3 и 6.”



2. Създават се нови алинеи 2 и 3:
“(2) Инвестиционен посредник, който извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, точки 3 и 6, трябва по всяко време да притежава капитал не по-малко от 1 500 000 лв.
(3) Инвестиционен посредник, който не държи пари и ценни книжа на клиенти и не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, точки 3 и 6, трябва по всяко време да притежава капитал не по-малко от 100 000 лв.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) С наредба могат да се определят по-леки капиталови изисквания от предвидените в ал. 3 за инвестиционен посредник, който извършва инвестиционните услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1 и/или 5 и не държи пари и ценни книжа на клиенти и за когото по тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти”.
4. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и в нея думите “по ал. 1” се заменят с “по ал. 1-4”, думата “разрешение” се заменя с “лиценз”, а думите “при получаването му” се заменят с “в 14-дневен срок от получаване на писмено уведомление по чл. 63, ал. 2.”
5. Създава се нова ал. 6:
“(6) Структурата и съотношението на капитала на инвестиционния посредник с неговите балансови активи и пасиви трябва по всяко време да отговарят на изисквания, определени с наредба.”
6. Досегашната ал. 4 става ал. 7.
7. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят със “заместник-председателя”, а думите “националните счетоводни стандарти” се заменят с “Международните стандарти за финансови отчети”.
8. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят със “заместник-председателя”, а думите “ал. 5” се заменят с “ал. 8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли съображения по текста за § 14, предложен от комисията? Не виждам.
Моля да гласуваме § 14, както беше представен от госпожа Костадинова.
Гласували 90 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 11.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По § 15 има предложение на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн – в § 15, чл. 56а, ал. 1, след думите “регистриран одитор” се поставя точка, а думите “включен в списък, утвърден от заместник-председателя” се заличават.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
В § 15 се създава чл. 56а:
“Чл.56а. (1) Годишният финансов отчет на инвестиционния посредник се заверява от регистриран одитор. Резултатите от извършената от одитора проверка на годишния финансов отчет се отразяват в отделен доклад по образец, утвърден от заместник-председателя, който се включва в годишния отчет.
(2) Годишният финансов отчет на инвестиционния посредник, който е банка, се заверява съгласно Закона за банките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По § 15, колеги, предложен от комисията след приемането на предложението на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн, има ли съображения? Няма.
Моля да гласуваме § 15, предложен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
“§ 16. В чл. 58 думите “алинеи 1 и 4” се заменят с “алинея 1-4, 6 и 7”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 17. В чл. 59 думата “поименни” се заменя с “безналични”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По § 16 и 17 комисията подкрепя текста на вносителя. Имате ли съображения по тях? Няма.
Моля, гласуваме текста на параграфи 16 и 17, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По § 18 има предложение на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн, което се подкрепя от комисията.
Предложение на комисията:
В § 18, чл. 60, се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, думите “заявените по чл. 54, ал. 1 сделки” се заменят със “заявените по чл. 54, алинеи 2 и 3 услуги и дейности”.
2. В ал. 2 думите “постоянно местопребиваване” се заменят с “постоянен адрес или разрешение за дългосрочно пребиваване”.
3. Създава се ал. 7:
“(7) Обстоятелствата по ал. 1, точки 3-6 се удостоверяват с декларация.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 19:
В § 19, чл. 62, се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “дейности по чл. 54” се заменят с “услуги и дейности по чл. 54, алинеи 2 и 3”, думите “писмено разрешение” се заменят с “лиценз” и думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.
2. В ал. 2:
а) думата “разрешение” се заменя с “лиценз”;
б) в т. 1 думата “учредителният” се заменя с “дружественият”;
в) създава се нова т. 3:
“3. програма за дейността на дружеството, включваща данни за дейността, която дружеството предвижда да извършва, както и за неговата вътрешна организация;”
г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите “и 61” се заличават, а думите “дейностите по чл. 54” се заменят с “услугите и дейностите по чл. 54, алинеи 2 и 3”;
д) досегашната т. 4 става т. 5;
е) създава се нова т. 6:
“6. правилата за личните сделки с ценни книжа на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник, служителите на инвестиционния посредник и свързаните с тях лица;”
ж) досегашната т. 5 става т. 7 и се изменя така:
“7. данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството-заявител или могат да го контролират, както и за броя на притежаваните от тях гласове; лицата представят писмени декларации по определен от заместник-председателя образец относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и заплатените от тях данъци през последните пет години;”
з) досегашната т. 6 става т. 8 и в нея думите “наименованията и сведения” се заменят с “данни”, а след думите “свързани лица” се добавя “10 или”;
и) досегашната т. 7 става т. 9.”

Предложение на Комисията по икономическата политика за § 20.
“§ 20. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “Комисията”, а думите “ал. 2, 3 и 5” се заменят с “ал. 2, 3 и 6”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В срока по ал. 1 комисията осведомява писмено заявителя, че ще издаде лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник, ако в 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят удостовери, че:
1. е внесена встъпителна вноска по чл. 77л, ал. 1 във Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, освен ако са налице условията по чл. 77а, ал. 4;
2. изискуемият капитал по чл. 56 е изцяло внесен”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 21:
“§ 21. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “Комисията”, а думата “разрешение” се заменя с “лиценз”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. някой от членовете на управителния или на контролния орган на дружеството или от лицата по чл. 60, ал. 4 и 5 не може да заема длъжността поради нормативна забрана или не отговаря на изискванията на този закон;”
в) в т. 3 след думите “свързани лица” се добавя “10 или”, а след думата “заявителя” се поставя запетая;
г) в т. 4 думите “т. 4” се заменят с “т. 5”;
д) в т. 6 след думите “свързани лица” се добавя “10 или”;
е) създава се нова точка 7:
“7. не бъде внесена встъпителната вноска по чл. 63, ал. 2;”
ж) досегашната т. 7 става т. 8.
2. В ал. 2 цифрата “7” се заменя с “8”, думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думата “разрешение” се заменя с “лиценз”.
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Освен в случаите по ал. 1 комисията може да откаже издаването на лиценз на чуждестранен инвестиционен посредник да извършва услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 на територията на страната чрез клон, ако прецени, че осъществяваният върху чуждестранния инвестиционен посредник надзор на консолидирана основа от съответния компетентен орган в страната по седалището му не съответства на установените в този закон изисквания.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думата “разрешение” се заменя с “лиценз”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 22:
“§ 22. В чл. 65 думата “разрешение” се заменя с “лиценз”, а думите “дейности по чл. 54” се заменят с “услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 23:
“§ 23. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “разрешение” се заменя с “лиценз”, а думите “сделки и дейности по чл. 54, ал. 1” се заменят с “услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Не се издава лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на заявител с наименование, което наподобява наименованието на съществуващ в страната инвестиционен посредник”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 24:
“§ 24. В чл. 67 думите “дейности по чл. 54, ал. 1” се заменят с “услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3”, а думите “представено издаденото от Комисията за финансов надзор разрешение” се заменят с “представен издадения от комисията лиценз”.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 25:
“§ 25. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “Комисията” и думите “издаденото разрешение” се заменят с “издадения лиценз”;
б) т. 1 се изменя така:
“1. инвестиционният посредник не започне да извършва разрешените услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 в срок 12 месеца от издаването на лиценза, изрично се откаже от издадения лиценз или не е извършвал разрешените услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 повече от шест месеца”;
в) в т. 2 думата “разрешението” се заменя с “лиценза”;
г) в т. 3 думата “не” се заменя с “престане да”, а думите “издадено разрешението” се заменя с “издаден лицензът”;
д) в т. 4 думата “веднага” се заменя с “в 5-дневен срок от възникване на несъответствието” и навсякъде думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”;
е) създава се нова т. 5:
“5. инвестиционният посредник е в трайно влошено финансово състояние и не може да изпълнява задълженията си;”
ж) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така:
“6. инвестиционният посредник и/или лица по чл. 60 са извършили и/или са допуснали извършването на нарушение по чл. 71, ал. 1, чл. 161, ал. 1, чл. 161а и чл. 214, ал. 2 или друго грубо нарушение или системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му.”
2. В ал. 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “Комисията” и думата “разрешението” се заменя с “лиценза”.
3. В ал. 3 думата “разрешението” се заменя с “лиценза”, думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а след думите “предмета му на дейност” се добавя “или за откриване на производство по несъстоятелност в случаите по ал. 1, т. 5”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 26:
“§ 26. В чл. 68а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думите “издаденото разрешение” се заменят с “издадения лиценз”.
2. В ал. 5 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “Комисията” и думата “разрешението” се заменя с “лиценза”.
3. Ал. 6 се изменя така:
“(6) Окръжният съд образува производство по ликвидация, съответно заличава от предмета на дейност на дружеството извършването на услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2 и 3 след отнемане на лиценза за извършване на дейност като инвестиционен посредник и получаване на искането по чл. 68, ал. 3”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика по § 27 :
“§ 27. В чл. 68б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “разрешението” се заменя с “лиценза”.
2. В ал. 3:
а) в изречение първо думата “разрешението” се заменя с “лиценза” и думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”;
б) в изречение второ думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “Комисията, съответно заместник-председателят”.
3. В ал. 4, т. 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 28:
“§ 28. В чл. 69 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “сделките и дейностите по чл. 54, ал. 1 и 5” се заменят с “ услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2 и 3”, а думите “разрешението му за дейност” се заменят с “издадения му лиценз”.
2. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Заместник-председателят може да разпореди извършването на проверки и може да прилага принудителни административни мерки по чл. 212 до заличаването на дружеството от търговския регистър, а когато той има друг предмет на дейност – до окончателното уреждане на отношенията с неговите клиенти;
3. Ал. 5 се изменя така:
“(5) Всички документи и друга информация, свързани с извършените от инвестиционния посредник услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, 3 и 8, се съхраняват в комисията за срок 5 години от заличаването му в търговския регистър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, обсъждаме § 18-28, включително, тъй като следва един нов раздел. Има ли някакви мнения по тези параграфи? Не виждам.
Моля да гласуваме § 18-28, включително по текста на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.






ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По § 29 има предложение от бившите народни представители Валери Димитров и Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“В § 29, след чл. 69 се създава раздел ІІа с чл. 69а – 69в и раздел ІІб с чл. 69г – 69ж:

“Раздел ІІа
Извършване на дейност от инвестиционни посредници в държава–членка на Европейския съюз.

Чл. 69а. (1) Инвестиционен посредник, който има лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 в чужбина и възнамерява да създаде клон в държава–членка на Европейския съюз, или в друга държава, принадлежаща към Европейското икономическо пространство, наричана по-нататък “приемащата държава”, трябва предварително да уведоми за това комисията.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:
1. посочване на приемащата държава, в която инвестиционният посредник възнамерява да създаде клон, както и неговият адрес;
2. програма за дейността, включваща информация за услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2 и 3, които инвестиционният посредник ще извършва в приемащата държава, както и организационната структура на клона;
3. името на управителя на клона.
(3) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на приемащата държава информация по ал. 2 в срок един месец от уведомяването по ал. 1, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им, както и информация за действащата в страната система за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, в която инвестиционният посредник участва. Комисията уведомява незабавно инвестиционния посредник за предоставянето на информацията по изречение първо.
(4) Комисията може да откаже в срока по ал. 3 да предостави информацията по ал. 3 на съответния компетентен орган в приемащата държава с мотивирано решение, ако административната структура или финансовото състояние на инвестиционния посредник не осигуряват интересите на инвеститорите, за което уведомява незабавно инвестиционния посредник.
(5) Инвестиционният посредник може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава след получаване на уведомление от съответния компетентен орган на приемащата държава, съответно след изтичане на два месеца от уведомяването по ал. 3 на съответния компетентен орган на приемащата държава, ако в този срок не е получил уведомление.
(6) Инвестиционният посредник, който е създал клон на територията на приемаща държава, уведомява писмено комисията за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 най-малко един месец преди осъществяване на промяната.
(7) Комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава за промените по ал. 6, както и за всяка промяна, свързана с действащата в страната система за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, в която инвестиционният посредник участва.
Чл. 69б. (1) Инвестиционен посредник, който възнамерява да извършва разрешените услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 в приемаща държава при условията на свободно предоставяне на услуги, без да открива клон на територията й, предварително уведомява за това комисията.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:
1. посочване на приемащата държава, в която инвестиционният посредник възнамерява да извършва дейност;
2. програма за дейността, включваща данни за услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2 и 3, които инвестиционният посредник ще извършва в приемащата държава.
(3) Комисията предоставя информацията по ал. 2 на съответния компетентен орган на приемащата държава в едномесечен срок от получаването й, като уведомява за това и инвестиционния посредник.
(4) Инвестиционният посредник може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава, след като бъде уведомен от комисията за предоставянето на информацията по ал. 3.
(5) Инвестиционният посредник уведомява писмено комисията за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 най-малко един месец преди осъществяване на промяната. Комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава за промените по изречение първо.
Чл. 69в. Комисията незабавно уведомява съответния компетентен орган в приемащата държава за отнемането на издадения на инвестиционния посредник лиценз за извършване на дейност.

Раздел ІІб
Извършване на дейност в Република България от инвестиционни посредници със седалище в държава–членка на Европейския съюз.

Чл. 69г. Инвестиционен посредник, чието седалище е в държава–членка на Европейския съюз, или в друга държава, принадлежаща към Европейското икономическо пространство, и който е получил лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник в съответствие с правото на Европейските общности от съответния компетентен орган на тази държава, наричан по-нататък “инвестиционен посредник от държава-членка”, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на Република България чрез клон или при условията на свободното предоставяне на услуги.
Чл. 69д. (1) В срок два месеца от получаване на информация от съответния компетентен орган за инвестиционен посредник от държава-членка, който възнамерява да създаде клон на територията на Република България, комисията уведомява инвестиционния посредник за получаването на информацията.
(2) Инвестиционният посредник от държава-членка може да създаде клон и да започне дейност на територията на Република България след получаване на уведомление от комисията по ал. 1, съответно след изтичането на срока по ал. 1, ако в този срок не е получил уведомление. В този случай чл. 55, ал. 5 не се прилага.
(3) Инвестиционният посредник от държава-членка е длъжен да спазва изискванията на закона и актовете по прилагането му, които са приложими към неговата дейност.
Чл. 69е. Инвестиционен посредник от държава-членка, който възнамерява да извършва разрешените услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 на територията на Република България при условията на свободното предоставяне на услуги, без да създава клон, може да започне да извършва дейност, след като комисията получи информация от съответния компетентен орган относно програмата за дейността на инвестиционния посредник в страната и системата за компенсиране на инвеститорите, в която посредникът членува.
(2) Инвестиционният посредник от държава-членка е длъжен да:
1. представя в комисията и да публикува на български език в Република България всички документи и информация със същата честота, с която ги публикува в държавата, в която е неговото седалище;
2. публикува друга информация, която се изисква по този закон и актовете по прилагането му.
Чл. 69ж. При извършване на дейност в Република България инвестиционният посредник от държава-членка може да използва наименование, под което извършва дейност в страната, в която е неговото седалище. Комисията може да задължи инвестиционния посредник да добави допълнителни съставки или обяснения към наименованието си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли бележки по текста на § 29 и наименованията на раздели ІІа и ІІб? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на всички членове към § 29 с наименованието на раздели ІІа и ІІб в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По § 30 няма постъпили предложения.
“§ 30. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При извършване на услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2 и 3 инвестиционният посредник е длъжен да действа честно, справедливо, като професионалист, да полага грижа на добър търговец за интересите на своите клиенти и да предпочита техния интерес пред собствения, както и да ги уведомява за рисковете от сделките с ценни книжа.”
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Инвестиционният посредник е длъжен да уведомява своите клиенти за съществуващата система за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, включително за нейния обхват и за гарантирания размер на клиентските активи, а при поискване да предостави данни относно условията и реда за компенсиране.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 31. В чл. 71 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 след думата "книжа" думата "за" се заличава и се добавя "и за пари на".
2. В ал. 5 думите "заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" се заменят с "комисията, заместник-председателя и оправомощени длъжностни лица от администрацията на комисията"."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"В § 32, чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" се заменят с "комисията";
б) в т. 2 думите "издаденото разрешение" се заменят с "издадения лиценз";
в) в т. 3 след думата "устава" се добавя "или дружествения договор", а думата "разрешението" се заменя с "лиценза".
2. В ал. 3 думите "заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" се заменят с "комисията".
3. Алинеи 4-10 се отменят."
Параграф 33 по вносител:
"§ 33. Създават се чл. 74а и 74б:
"Чл. 74а. (1) Само след предварителното одобрение от комисията, а в случаите по т. 2 и 3 – от заместник-председателя, могат да бъдат извършени следните действия:
1. преобразуване на инвестиционен посредник;
2. придобиване от едно лице на 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на инвестиционния посредник или придобиване на участие, което му дава възможност да го контролира, както и последващо придобиване на дялово участие от това лице;
3. промяна на общите условия по чл. 62, ал. 2, т. 5.
(2) За издаване на одобрение по ал. 1 се подава заявление до комисията, към което се прилагат документи и данни, определени с наредба.
(3) Комисията, съответно заместник-председателят, издава или отказва да издаде одобрение по ал. 1 в срок един месец от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 6 се прилага съответно.
(4) Комисията, съответно заместник-председателят, отказва да издаде одобрение, ако действието по ал. 1 не отговаря на изискванията на закона, заявителят е представи неверни данни или документи с невярно съдържание или не са осигурени интересите на клиентите на инвестиционния посредник.
(5) За банките – инвестиционни посредници, се прилагат ал. 1, т. 3, ал. 3 и чл. 74.
(6) Съдът вписва в търговския регистър промените по ал. 1, т. 1 и 2, след като му бъде представено издаденото от комисията, съответно от заместник-председателя, одобрение и обнародва вписването.
Чл. 74б. (1) Чуждестранни лица, имащи право по националното си законодателство да извършват услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2, които при условията на чл. 55, ал. 5 и 6 или като клиенти на местен инвестиционен посредник са придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, са длъжни да идентифицират клиентите си и извършените за тяхна сметка сделки пред комисията в срок три работни дни от писменото искане.
(2) С наредба се определят задълженията за периодично уведомяване на комисията от чуждестранните лица по ал. 1, придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, както и от местни инвестиционни посредници, извършващи сделки и дейности с ценни книжа в чужбина."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя:
"§ 34. В чл. 75 ал. 4 се изменя така:
(4) Инвестиционният посредник редовно уведомява клиентите си за наличностите и операциите по сметките за парични средства и за ценни книжа, които държи за тяхна сметка, и за условията на договорите за тяхното съхраняване."
§ 35. Създават се чл. 76а и чл. 76б:
"Чл. 76а. Инвестиционен посредник, който извършва услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 в чужбина, уведомява комисията в срок три работни дни за сключените през изтеклата седмица сделки в чужбина за своя сметка и за сметка на свои клиенти.
Чл. 76б. (1) Одиторът на инвестиционния посредник уведомява незабавно комисията за всяко обстоятелство, което му е станало известно при извършване на одита и което се отнася до инвестиционния посредник и съставлява съществено нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на инвестиционния посредник, или представлява основание за отказ за изразяване на мнение, основание за изразяване на резерви или основание за изразяване на отрицателно мнение.
(2) Одиторът на инвестиционния посредник уведомява комисията и за всяко обстоятелство по ал. 1, което му е станало известно при извършване на одит на свързано лице с инвестиционния посредник.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, в подзаконов нормативен акт или в договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
От § 33 до § 35 включително има ли някакви мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете от § 33 до § 35 включително, както бяха представени току-що.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Предложение на Комисията по икономическата политика за § 36:
"В § 36, Глава пета, след чл. 77 се създава Раздел ІV с чл. 77а-77ч:


"Раздел ІV
Компенсиране на инвеститорите

Чл. 77а. (1) Създава се Фонд за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, наричан по-нататък "фонда", като юридическо лице със седалище София.
(2) Фондът осигурява изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционен посредник и на неговите клонове в приемащите държави при условията и по реда на този закон чрез набраните във фонда средства в случаите, когато инвестиционният посредник не е в състояние да изпълни задълженията си към клиентите поради причини, пряко свързани с неговото финансово състояние.
(3) Всеки инвестиционен посредник, който държи пари и/или ценни книжа на клиенти и за когото по тази причина могат да възникнат задължения към клиенти, е длъжен да прави парични вноски във фонда съгласно чл. 77н, ал. 1 и 2.
(4) Задължението по ал. 3 се отнася и за клоновете на чуждестранни инвестиционни посредници в Република България в случаите, когато:
1. в държавата по седалището на чуждестранния инвестиционен посредник няма действаща система за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа или тя не обхваща неговите клонове в чужбина;
2. размерът или обхватът на компенсацията, осигурявана от съществуващата в държавата по седалището на чуждестранния инвестиционен посредник система за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, е по-малък от размера или обхвата на компенсацията, предвидена в този закон. В този случай компенсацията, осигурявана от фонда, е за разликата, надвишаваща компенсацията, осигурявана от системата за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа по седалището на чуждестранния инвестиционен посредник.
(5) Когато размерът или обхватът, включително процентът на компенсацията, предвидена в този закон, надхвърля размера или обхвата на компенсацията, осигурявана в държавата-членка по седалището на инвестиционния посредник, който извършва дейност в Република България чрез клон, инвестиционният посредник може да участва във фонда с цел осигуряване на допълнителна компенсация на клиентите на неговия клон. В този случай фондът осигурява компенсация за разликата, надвишаваща компенсацията, осигурявана от системата за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа по седалището на инвестиционния посредник.
(6) Инвестиционният посредник по ал. 5 е длъжен да прави само вноски по чл. 77н, ал. 2, чийто размер се определя пропорционално на предоставяната от фонда допълнителна компенсация.
(7) Неплащането на дължимите по този закон вноски от инвестиционните посредници не лишава правоимащите клиенти на инвестиционния посредник от компенсация до размерите, предвидени в чл. 77г.
Чл. 77б. (1) Фондът изплаща компенсации на клиентите на инвестиционния посредник до размерите, предвидени в чл. 77г, в случаите, когато:
1. с решение на съответния окръжен съд за инвестиционния посредник е открито производство по несъстоятелност, включително когато производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632 от Търговския закон;
2. е отнет лицензът, съответно разрешението за извършване на дейност като инвестиционен посредник, с решение на компетентния орган в случаите по чл. 68, ал. 1, т. 5, а относно инвестиционните посредници, които са банки – в случаите по чл. 21, ал. 2 от Закона за банките.
(2) Органът по ал.1, т. 1 или 2 е длъжен най-късно до края на деня, следващ постановлението на решението, да изпрати препис от него на фонда.
(3) В срок до седем дни от получаване на решението по ал. 2 фондът публикува най-малко в два централни ежедневника и на Интернет-страницата си съобщение за постановеното решение по ал. 1 и за срока съгласно чл. 77ф, ал. 2, в който клиентите на инвестиционния посредник могат да предявят искане за изплащане на компенсация от фонда, както и банката, чрез която ще се извършва изплащането на компенсацията.
Чл. 77в. (1) Изплаща се компенсация за вземанията, възникнали в резултат на невъзможност инвестиционният посредник да върне клиентските активи в съответствие със законовите и договорните условия.
(2) Клиентски активи по смисъла на този раздел са паричните средства, ценните книжа и другите активи на клиентите на инвестиционен посредник, които той държи за тяхна сметка във връзка с представените от него инвестиционни услуги, включително лихви, дивиденти и др. подобни плащания.
(3) Размерът на вземането по ал. 1 се определя към датата на постановяване на решението по чл. 77б, ал. 1 в съответствие със законовите и договорните условия, включително и тези, отнасящи се до прихващанията, като оценката на клиентските активи се извършва при условия и ред, определени в наредба.
Чл. 77г. (1) Фондът изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90% от стойността на вземането, но не повече от 40 хил. лв.
(2) Не се изплаща компенсация на:
1. членовете на Управителния и контролния орган на инвестиционния посредник, както и неговите прокуристи;
2. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица 5 или над 5 на сто от гласовете в общото събрание на инвестиционния посредник или могат да го контролират, както и лицата, принадлежащи към същата група, към която принадлежи и инвестиционния посредник, за която се изготвят консолидирани отчети;
3. регистрираният одитор, одитирал годишния финансов отчет на инвестиционния посредник;
4. съпрузите, роднините по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително и по сватовство до втора степен включително на лицата по т. 1, 2 и 3;
5. инвестиционните посредници;
6. банките;
7. застрахователите;
8. пенсионните и осигурителните фондове;
9. инвестиционните дружества, договорните фондове и дружествата със специална инвестиционна цел;
10. държавата и държавните институции;
11. общините;
12. Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Гаранционния фонд по чл. 87 от Закона за застраховането;
13. други професионални и институционални инвеститори.
(3) Фондът не изплаща компенсация за вземания, възникнали от и/или свързани със сделки и действия, представляващи “изпиране на пари” по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.
(4) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 2 и 3, се установяват към датата на решението по чл. 77б, ал. 1.
Чл. 77д. (1) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.
(2) При ликвидация на фонда след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между инвестиционните посредници пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези инвестиционни посредници, чиито задължения към клиентите са изплатени от фонда.
(3) Комисията приема правилник за устройството и дейността на фонда, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
Чл. 77е. (1) Управителният съвет на фонда се избира от комисията и се състои от петима членове: председател, заместник-председател и трима други членове.
(2) Председателят и заместник-председателят на Управителния съвет на фонда се предлагат от заместник-председателя на комисията.
(3) Другите трима членове на Управителния съвет на фонда се предлагат, както следва:
1. лице, предложено от асоциация или асоциации, представляващи лицата, които са получили лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, с изключение на банките, и които са длъжни да правят парични вноски във фонда при условията и по реда на този закон;
2. лице, предложено от асоциция или асоциации, представляващи инвестиционните посредници – банки, получили разрешение за извършване на услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа и които са длъжни да правят парични вноски във фонда при условията и по реда на този закон;
3. лице, предложено съвместно от асоциациите по точки 1 и 2.
(4) В случаите, когато в срока по чл. 77ж, ал. 2 заместник-председателят, както и асоциацията или асоциациите по ал. 3 не предложат лице, което да бъде избрано за член на Управителния съвет на фонда, председателят на комисията предлага лицето по своя преценка.
(5) Членовете на Управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и професионален опит не по-малко от пет години в областта на правото, финансите, счетоводството, търговията с ценни книжа или банковото дело.
(6) За членове на Управителния съвет на фонда се избират лица, които:
1. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
2. не са обявявани в несъстоятелност и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност като еднолични търговци;
3. не са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен включително на друг член на Управителния съвет на фонда;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат материално-отговорна длъжност.
(7) Председателят и заместник-председателят на Управителния съвет на фонда не могат да извършват друга платена дейност освен научноизследователска и преподавателска.
(8) Възнагражденията на председателя, заместник-председателя и членовете на Управителния съвет на фонда са в размер не по-голям от 90 на сто от размера на възнаграждението на заместник-председателя на комисията.
Чл. 77ж. (1) Мандатът на Управителния съвет е пет години. Членовете на Управителния съвет на фонда продължават да упражняват правомощията си и да осъществяват функциите си и след изтичане на техния мандат до встъпване в длъжност на новите членове. Членовете на управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение.
(2) В тримесечен срок преди изтичане на мандата на членовете на Управителния съвет на фонда заместник-председателят, асоциацията или асоциациите по чл. 77е, ал. 3, представят своите предложения за лица, които да бъдат избрани за членове на Управителния съвет на фонда.
(3) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно с решение на комисията:
1. при подаване на оставка;
2. ако престане да отговаря на изискванията на чл. 77е, ал. 6;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от шест месеца;
4. при нарушение на чл. 77е, ал. 7;
5. ако не участва без основателна причина в три или повече последователни заседания на управителния съвет.
(4) При предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет на негово място се избира друго лице за остатъка от мандата. Алинея 2 се прилага съответно.
Чл. 77з. (1) Управителният съвет на фонда:
1. определя и събира съобразно правилата, установени в този закон и в актовете по прилагането му, встъпителните и годишните вноски от инвестиционните посредници;
2. установява след събиране на съответните доказателства спрямо кои клонове на чуждестранни инвестиционни посредници в страната не са налице предпоставките по чл. 77а, ал. 4;
3. инвестира средствата на фонда при спазване изискванията на този закон;
4. организира изплащането на компенсации до размерите, предвидени в чл. 77г, при условията и по реда на този закон и актовете по прилагането му;
5. приема годишен отчет за дейността на фонда и годишен финансов отчет и ги представя на комисията и на Сметната палата до 30 май следващата година;
6. приема годишен бюджет на административните разходи на фонда и отчет за изпълнението му и ги представя за одобряване от комисията; одобрените бюджети и отчет за изпълнението му се представят на Сметната палата;
7. разработва проекти на наредби по прилагането на този раздел и ги представя на комисията за обсъждане и приемане;
8. приема щатното разписание на фонда и определя размера на възнаграждението на неговите служители и ги представя за утвърждаване от комисията;
9. разглежда и решава други въпроси, свързани с дейността на фонда.
(2) Фондът може да изисква от инвестиционните посредници всички документи, които са необходими за формиране на обективна преценка относно съществуването и размера на клиентските активи, по които се изплаща компенсация.
(3) По искане на фонда заместник-председателят на комисията, съответно подуправителят, ръководещ управление “Банков надзор” на Българската народна банка, когато инвестиционният посредник е банка, може да извършва целеви проверки на инвестиционни посредници и представя на фонда резултатите от тях.
(4) Фондът публикува информация за дейността си на Интернет-страницата си и по друг подходящ начин.

Чл. 77и. (1) Управителният съвет на фонда разглежда и решава всички въпроси от негова компетентност на заседания, които се провеждат най-малко веднъж на три месеца.
(2) Заседанията се свикват от председателя или по искане на трима от членовете на управителния съвет.
(3) Заседанията се провеждат, ако присъстват повече от половината от членовете на управителния съвет.
(4) Решенията на управителния съвет на фонда се вземат с обикновено мнозинство от членовете му.
Чл. 77к. (1) Председателят на управителния съвет на фонда:
1. представлява фонда в страната и в чужбина;
2. организира и ръководи текущата дейност на фонда;
3. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет;
4. сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията на фонда;
5. организира и осъществява текущ контрол за изпълнението на одобрения от комисията бюджет.
(2) Председателят може да възложи някои от своите правомощия на член на управителния съвет.
Чл. 77л. (1) Дейността на фонда се подпомага от администрация, чийто състав, структура, права и задължения се определят с правилника по чл. 77д, ал. 5.
(2) Правоотношенията със служителите от администрацията се уреждат в съответствие с Кодекса на труда.
Чл. 77м. (1) Източници за набиране на средствата на фонда са:
1. встъпителните вноски по чл. 77н, ал. 1;
2. годишните вноски по чл. 77н, ал. 2;
3. доходите от инвестиране на набраните във фонда средства;
4. получените от фонда суми от имуществото на инвестиционните посредници в случаите по чл. 77ф, ал. 5;
5. други източници, като заеми, дарения, чуждестранна помощ.
(2) Българската народна банка е депозитар на средствата на фонда.
Чл. 77н. (1) Встъпителната вноска се внася еднократно и е в размер едно на сто от минимално изискуемия капитал за инвестиционен посредник съобразно разрешените услуги и дейности по чл. 54.
(2) Инвестиционният посредник прави годишна вноска в размер:
а) до 0,5 на сто от общия размер на паричните средства и
б) до 0,1 на сто от общия размер на останалите клиентски активи за предходната година, определен на средно-месечна основа.
(3) Процентите по ал. 2 за съответната година се определят от управителният съвет на фонда в срок до 31 декември на предходната година и са еднакви за всички инвестиционни посредници.
(4) Годишната вноска се внася на четири равни части в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие.
(5) При изчисляване размера на дължимата годишна вноска паричните средства в чуждестранна валута се оценяват по курса на Българската народна банка към последния ден на месеца, а ценните книжа и другите активи се оценяват към последния ден на месеца, ако е възможно по пазарната им стойност, в съответствие с правила, определени с наредба.
(6) В общия размер на клиентските активи по ал. 2 не се включват тези на лицата по чл. 77г, ал. 2.
(7) Размерът на дължимата годишна вноска от инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност през съответната година, се изчислява пропорционално на времето от вписването на инвестиционния посредник, съответно на промяната на предмета му на дейност, в търговския регистър до края на година върху общия размер на клиентските активи към края на същата година, като дните на годината се броят за 360. В тези случаи вноската се заплаща до 31 януари на година, следваща година, през която инвестиционният посредник е получил лиценз за извършване на дейност.
(8) При неплащане на съответната част от годишната вноска в срока по ал. 4 за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва.
(9) Встъпителните и годишните вноски се отчитат като счетоводни разходи за текущата година.
(10) Направените от инвестиционните посредници вноски не подлежат на възстановяване, освен ако са погрешно внесени или надвнесени.
(11) Инвестиционният посредник е длъжен да представя в комисията и фонда до 10 число на всеки месец справка за клиентските активи към последния ден на предходния месец по образец, одобрен от заместник-председателя на комисията.
Чл. 77о. (1) В случай, че инвестиционен посредник не плати изискуеми суми по годишната вноска за две тримесечия, фондът уведомява комисията, съответно заместник-председателя, за предприемане на мерки по чл. 68, ал. 1, т. 5 или по чл. 212, ал. 1, а в случаите, когато инвестиционният посредник е банка – Българската народна банка, съответно подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор” на Българската народна банка, за предприемане на мерки по чл. 21, ал. 2 или чл. 65, ал. 2 от Закона за банките.
(2) В случай, че инвестиционен посредник по чл. 77а, ал. 5 не плати изискуеми суми по годишната вноска за две тримесечия, фондът уведомява компетентния орган, който е издал лиценза за извършване на дейност на инвестиционния посредник, за предприемане на необходимите мерки за плащане на дължимите от посредника суми. Ако въпреки предприетите мерки инвестиционният посредник не плати дължимите суми, фондът може със съгласието на компетентния орган по изречение първо да прекрати с 12-месечно предизвестие осигуряването на допълнителна компенсация. Фондът публикува най-малко в два централни ежедневника съобщение за датата, от която прекратява осигуряването на допълнителна компенсация.
(3) Фондът осигурява изплащане на компенсации и след отнемане на лиценза за извършване на дейност на инвестиционния посредник, съответно след прекратяване осигуряването на допълнителна компенсация по ал. 2 за вземания, свързани с инвестиционни услуги, предоставени от инвестиционния посредник до отнемането на лиценза, съответно до прекратяване осигуряването на допълнителна компенсация.
Чл. 77п. (1) Комисията и Българската народна банка предоставят при поискване на фонда цялата притежавана от тях информация относно размера на клиентските активи при инвестиционните посредници, необходима за изчисляване на дължимите от инвестиционните посредници вноски.
(2) Фондът може да използва получените данни само за изпълнение на възложените му функции.
(3) Членовете на управителния съвет на фонда и служителите от неговата администрация не могат да разгласяват лично или чрез другиго информация, станала им известна във връзка с изпълнението на техните функции, когато тази информация представлява банкова, професионална или друга защитена от закона тайна.
Чл. 77р. (1) Средствата на фонда могат да се използват само за изплащане на компенсации до размерите, определени в чл. 77г в предвидените в този закон случаи, на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми, както и за покриване на разходите, свързани с дейността на фонда.
(2) Средствата на фонда се инвестират в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. краткосрочни депозити в банки;
3. депозити в Българската народна банка.
Чл. 77с. (1) Ако средствата на фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по този закон, по решение на управителния съвет недостигът се покрива по един от следните начини:
1. задължаване инвестиционните посредници да внесат наведнъж цялата годишна вноска;
2. задължаване инвестиционните посредници да преведат авансово годишната вноска за следващата година, като за база за определянето й се взема общият размер на клиентските активи към последния ден на предходния месец;
3. увеличаване на годишната вноска;
4. ползване на заеми при условия, не по-благоприятни от пазарните.
(2) Решенията на управителния съвет по ал. 1 се одобряват от комисията.
(3) Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 2 се приспада от дължимата от инвестиционния посредник годишна вноска за следващата година, като надвнесената сума подлежи на връщане.
(4) Максималният размер на увеличената годишна вноска по ал. 1, т. 3 не може да надхвърля повече от два пъти размера по чл. 77н, ал. 2 и 6.
(5) Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с активи на фонда, включително с бъдещите вземания на фонда.
Чл. 77т. (1) Когато натрупаните средства във фонда надхвърлят пет на сто от общия размер на клиентските активи при всички инвестиционни посредници, управителният съвет може да вземе решение плащането на годишните вноски временно да се преустанови. Решението на управителния съвет се одобрява от комисията.
(2) Плащането на годишни вноски се възобновява, когато средствата във фонда спаднат под размера по ал. 1.
Чл. 77у. (1) Размерът на компенсацията по чл. 77г, ал. 1 се определя, като се събират всички вземания на съответния клиент към инвестиционния посредник.
(2) В случаите, когато клиентските активи са в чуждестранна валута или в ценни книжа, на клиента се изплаща левовата равностойност на вземанията му в размера по чл. 77г, ал. 1, определен към датата на решението по чл. 77б, ал. 1.
(3) В случаите, когато клиентски активи принадлежат на повече от едно лице, частта на всяко от тях се взема предвид при установяване на общия размер на вземанията му към инвестиционния посредник. Ако не е предвидено друго, приема се, че частите на клиентите са равни.
(4) В случаите, когато клиентът на инвестиционния посредник е действал за чужда сметка, компенсацията се изплаща на лицето, за чиято сметка е действал, при условие че това лице е или може да бъде установено преди датата на решението по чл. 77б, ал. 1. Ако клиентът на инвестиционния посредник е действал за сметка на две или повече лица, се прилага ал. 3.



(5) Клиентски активи, по които има наложени тежести или които служат за обезпечение, се включват при определянето на размера на компенсацията по реда на ал. 1, като съответната приспадаща се за клиентските активи част от компенсацията не се изплаща на клиента титуляр до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за клиентските активи по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща дължимата относно клиентските активи компенсация на лицето, посочено в акта, като имащо право да получи компенсацията по клиентските активи.
Чл. 77ф. (1) В срок 30 дни от датата на решението по чл. 77б, ал. 1 назначеният квестор, ликвидатор или синдик представя на фонда писмена информация за клиентските активи.
(2) Искането за изплащане на компенсация от фонда се предявява писмено пред фонда в срок 5 години от публикуването на съобщението по чл. 77б, ал. 3. Правото на компенсация се погасява с изтичането на срока по изречение първо, освен ако пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
(3) Фондът разглежда предявеното искане за изплащане на компенсация, установява вземането и неговия размер и изплаща компенсацията не по-късно от три месеца от предявяване на искането.
(4) В особени случаи срокът за изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционния посредник може да бъде удължен с не повече от три месеца с разрешение на комисията.
(5) Фондът встъпва в правата на клиентите срещу инвестиционния посредник до размера на изплатената компенсация.
(6) Фондът уведомява периодично квестора, ликвидатора или синдика за размера на изплатената на всеки клиент компенсация.
(7) За вземанията си над размера на изплатената компенсация от фонда клиентите се удовлетворяват от имуществото на инвестиционния посредник в съответствие с действащото законодателство.
(8) Редът и начинът за изплащане на компенсация от фонда се уреждат с наредба.
Чл. 77х. Фондът не дължи лихви по гарантираните суми.
Чл. 77ц. Независимо от срока, определен в чл. 77ф, ал. 3 или 4, когато клиент на инвестиционния посредник или друго лице, имащо право на компенсация, е обвинено в извършването на престъпление, произтичащо или свързано с изпиране на пари, фондът може да спре изплащането на компенсация до произнасянето на съда.
Чл. 77ч. Инвестиционните посредници не могат да рекламират изплащане на компенсация в размери над установените в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Вие се справихте успешно, надвихте този параграф – почти 27-минутен § 36, вероятно рекордьор по продължителност.
Чувствам, че имате нужда малко да отдъхнете, докато колегите изразят мнения по текстовете. Това всъщност е текстът на комисията, която подкрепя предложението на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн. Ако има някакви съображения, сега е моментът. Виждам, че няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване текстовете на § 36, както беше представен от председателката на комисията Мариана Костадинова.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
“§ 37. В чл. 80, ал. 3 думите “чл. 194, ал. 1” се заменят с “чл. 194, ал. 3”.
§ 38. В чл. 91, ал. 1 цифрата “5” се заменя с “6”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 38. В чл. 91 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията” и цифрата “5” се заменя с “6”.
2. В ал. 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.”
По § 39 има предложение на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн.
Предложение на комисията:
“В § 39, чл. 94 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.
2. В ал. 2:
а) т. 1 се изменя така:
“1. заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, както и пълния доклад на одитора;”;
б) в т. 3 думите “ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заличават;
в) точки 4 и 5 се отменят.”
“§ 40. Създава се чл. 95а:
“Чл. 95а. Емитентът, който изготвя консолидирани финансови отчети, е длъжен да представи на комисията и:
1. годишен консолидиран отчет по чл. 94, ал. 2 в срок 180 дни от завършването на финансовата година;
2. тримесечен консолидиран отчет по чл. 95, ал. 2 в срок 60 дни от края на всяко тримесечие.”
Параграф 41 – предложение на комисията:
“В § 41 чл. 97 се отменя.”
Параграф 42 – предложение на комисията:
“В § 42, чл. 98 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.
2. В ал. 2 думите “три работни дни” се заменят със “седем дни”.
3. В ал. 3 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.”
Параграф 43 – предложение на комисията:
“В § 43, чл. 98а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Националните счетоводни стандарти” се заменят с “Международните стандарти за финансови отчети”, а след думите “заместник-председателя” запетаята и думите “ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заличават.
2. В ал. 2 думите “Заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят със “Заместник-председателят”.”
Параграф 44 – предложение на комисията:
“В § 44, чл. 99 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “се търгуват” се заменят със “са приети за търговия”.
2. В ал. 4 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.”
Параграф 45 – предложение на комисията:
“В § 45, чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а след думата “регистъра” се добавя “по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор”.
2. В ал. 3 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”, а думите “Член 91” се заменят с “В този случай чл. 91, ал. 1”.”
Параграф 46 – предложение на комисията:
“В § 46, чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 след думата “регистъра” се добавя “по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор”, а накрая точката и запетаята се заменят със запетая и се добавя съюзът “или”;
б) създава се т. 3:
“3. има повече от 10 хил. акционери в последния ден на две последователни календарни години.”
2. В ал. 3, изречение второ накрая се добавя “по чл. 30, ал. 1, т.3 от Закона за Комисията за финансов надзор”.
3. В ал. 7 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”, а след думата “регистъра” се добавя “по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор”.
4. В ал. 8 и ал. 9, т. 1 и 2 след думата “регистъра” се добавя “по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор”.”
По § 46 има предложение на народните представители Ралица Агайн и Величко Клингов.
Има и предложение на Комисията по икономическата политика:
“Създава се § 46а:
“§ 46а. Създава се чл. 110а:
“Чл. 110а. Изискванията за публични дружества по чл. 94, ал. 1 и 2, чл. 95, чл. 98а, чл. 114, чл. 114а, чл. 114б, чл. 116б и чл. 118а се прилагат и за търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.”

По § 47 има предложение на Комисията по икономическата политика:
В § 47, чл. 112б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.
2. В ал. 2 думите “най-късно 14 дни след датата на обнародване” се заменят с “най-късно 7 дни след датата на обнародване”.
3. В ал. 12 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.
По § 48 – предложение на Комисията по икономическата политика:
В § 48, чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 думите “ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заличават.
2. Създава се ал. 10:
(10) Сделките, извършени в нарушение на ал. 1-9, са нищожни.”
По § 49 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя:
“§ 49. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Поканата по ал. 2 заедно с материалите за общото събрание по чл. 224 от Търговския закон се изпраща на комисията, в Централния депозитар и на регулирания пазар, на който са приети за търговия акциите на дружеството най-малко 45 дни преди провеждането на събранието. Комисията и регулираният пазар дават публичност на получените материали.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) В случаите по чл. 223а от Търговския закон акционерите представят на комисията най-късно на следващия работен ден след определянето на съда за включване на други въпроси в дневния ред на общото събрание материалите по чл. 223а, ал. 4 от Търговския закон.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по § 50:
“§ 50. В чл. 116в, ал. 7 думата “счетоводен” се заменя с “финансов”, а думите “датата на провеждане на общото събрание” се заменят с “последния ден на месеца, предхождащ месеца, в който е обнародвана поканата за свикване на общото събрание”.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 51:
В § 51, чл. 117 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” се заменят с “комисията”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Комисията и регулираният пазар дават публичност на приетите от общото събрание решения по протокола по ал. 1.”
По § 52 има предложение на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн:
Параграф 52 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 52 да отпадне.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за § 53:
“§ 53. В чл. 120 след думите “ал. 3” се добавя “и 4”.”
По § 54 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя:
“§ 54. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “новообразуваното дружество или дружества, както и приемащото дружество при вливане” се заменят с “новоучреденото и приемащото дружество или дружества”.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Вписване на преобразуването по ал. 1 в Търговския регистър се допуска само след представяне в съда на решението на заместник-председателя по чл. 124.
(3) В 7-дневен срок от вписване в Търговския регистър на преобразуването, управителният орган на новоучреденото и приемащото дружество или дружества са длъжни:
1. да подадат в комисията документи за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор;
2. да подадат в Централния депозитар документи за регистриране на емисиите си от акции и разпределянето им по сметки или прехвърлянето на акциите.”
3. Алинеи 4-9 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Момент! Нека да прекъснем четенето тук и да видим има ли някакви мнения по текстовете от § 37 до § 54, включително. Не виждам желаещи за изказване.
Моля да гласуваме текстове от § 37 до § 54, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Гласували 101 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 11.
Параграфите са приети.
Имате думата за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение касае вторник, 26 април т.г. За тогава предлагам от 15,00 ч. до 19,00 ч. да направим извънредно пленарно заседание със следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България с вносител Цонко Киров.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносители: Борислав Цеков и група народни представители и Ремзи Осман и група народни представители.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, продължение на днешното четене.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията – обобщен доклад на комисията.
5. Второ четене на Законопроекта за регистъра БУЛСТАТ с вносител Министерски съвет.
6. Второ четене на проекта за Кодекс за международното частно право с вносител Министерски съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Валери Цеков.
Гласували 116 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 8.
Прието е предложението и във вторник с обявения дневен ред от народния представител Валери Цеков ще има извънредно заседание от 15,00 ч. до 19,00 ч.
Продължете с доклада, госпожо Костадинова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
“§ 55. Членове 123 и 124 се изменят така:
“Чл. 123. (1) Договорът или планът за преобразуване по чл. 262ж от Търговския закон освен данните по чл. 262ж от Търговския закон трябва да съдържа:
1. справедливата цена на акциите на всяко от преобразуващите се дружества, съответно дружество, както и съотношението на замяна на акциите на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, срещу акции на новоучредените дружества, съответно дружество, или на приемащото дружество, определени към дата, която не може да е по-рано от един месец преди датата на договора или плана за преобразуване;
2. обосновка на цената по т. 1 въз основа на общоприети оценъчни методи;
3. други мерки, предлагани на акционерите с особени права и на притежателите на други ценни книжа извън правата по чл. 262ж, ал. 2, т. 8 от Търговския закон, ако такива са предвидени.
(2) Изискванията към съдържанието на обосновката по ал. 1, т. 2, включително към прилагането на оценъчните методи, се определят с наредба.
(3) Договорът или планът за преобразуване по ал. 1 се проверява от независим проверител по чл. 262л от Търговския закон, включен в списък, утвърден от заместник-председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви за доклада, госпожо Костадинова.
Подлагам на гласуване § 55, който е одобрен от комисията, както личи от доклада. По него няма предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 55 е приет, така както е докладван от комисията.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 15-21 април 2005 г. са следните:
- от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова относно финансиране на стари замърсявания в “Тракия РМ” ЕОД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 април 2005 г.;
-от народния представител Лъчезар Тошев към Антон Станков, министър на правосъдието, относно получаването на българско гражданство от етнически българи, живеещи в Република Македония. Следва да се отговори до 3 май 2005 г.;
- от народния представител Лъчезар Тошев към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите по разделното събиране на отпадъци. Следва да се отговори на 3 май 2005 г.;
- от народния представител Димитър Дойчинов към Меглена Кунева, министър по европейските въпроси, относно отстояването на националните интереси при договореностите за присъединяване на България към Европейския съюз. Следва да се отговори до 3 май 2005 г.;
- от народния представител Александър Великов Маринов към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно изпълнението на договорните условия по приватизацията на “Текстилмаш” ЕАД – Габрово. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 май 2005 г.;
- от народния представител Иван Николаев Иванов към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно рехабилитацията и развитието на националната пътна мрежа след 1 януари 2007 г. Следва да се отговори писмено до 4 май 2005 г.
Уважаеми народни представители, на балкона е делегация на Комисията по външна политика към Италианския сенат, водена от нейния председател господин Провера. (Всички народни представители стават. Ръкопляскания.)
Продължаваме нашата работа.
Писмени отговори за връчване от председателя:
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на питане от народния представител Петър Агов;
- от министъра на културата и туризма Нина Чилова на два актуални въпроса от народния представител Стойко Танков;
- от министъра на икономиката Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народните представители Стойчо Кацаров и Елиана Масева;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народните представители Теодора Константинова; Благой Димитров; и на четири актуални въпроса от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народните представители Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов;
- от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народните представители Пламен Кенаров и Борислав Китов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на четири актуални въпроса от народния представител Веселин Черкезов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на две питания от народния представител Димитър Дойчинов;
Писмените отговори на питания и актуални въпроси са раздадени.
Ще направя съобщение във връзка с парламентарния контрол.
До днес, 22 април 2005 г., остават 53 актуални въпроса и 34 питания, на които следва да се отговаря. Времето, което ще бъде необходимо, за да се отговори на всички тях, е около 22 часа, което прави седем заседания на парламентарния контрол. Като знаем колко време остава до края на мандата на настоящото Народно събрание, явно няма да може да се отговори на всичките въпроси и питания в пленарно заседание. Ето защо отправям апел към народните представители, задали тези въпроси и питания и чакащи отговор от министрите, ако преценят, че няма да могат да получат отговор в пленарната зала, да направят необходимото съгласно изискванията на правилника, за да получат писмен отговор.
Това е молба на председателя на Народното събрание.
Заповядайте за процедура, господин Стефан Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСДСБ): Моята процедура, господин председател, е свързана с парламентарния контрол. Вярно е, че има малко време, но за трета поредна седмица земеделският министър господин Нихат Кабил отказва да дойде в парламента. Забележете, аз имам питане от 20 октомври 2004 г. Седми месец чакам да ми се отговори. Вярно е, че сега има малко време, но седем месеца нямаха ли време земеделските министри – и бившият, и настоящият, да дойдат и да отговорят защо в Дирекцията “Борба с градушките” масово се уволняват физици – специалисти с висше образование, с изкаран курс за достъп за оперативна дейност, а след това уволнени, като на тяхно място се назначават хора със средно образование? Скоро ще дойде сезонът на градушките. Стана практика всяка година сезонът да се открива значително по-късно от Дирекцията “Борба с градушките”, след като градушките са минали. Само се прахосват средства! Не знам защо никой от двамата министри досега не е намерил време да дойде.
Много Ви моля следващия път, който е може би последният парламентарен контрол – последващия петък, тъй като следващия няма да се работи, господин Кабил да дойде и да отговори на този въпрос, тъй като пораженията от градушките са големи, а липсата на организация води до това хората да остават без реколта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Заповядайте за процедура, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Току-що чухме едно обръщение към нас от председателя на парламента – да се постараем в максимална степен да трансферираме нашите въпроси от актуални въпроси, поставени тук, на парламентарната трибуна, за която българските данъкоплатци плащат, за да чуят какво ще кажат министрите по определени въпроси – да ги зададем под формата на писмени въпроси.
Господин председателю, предполагам, че народното представителство добре знае кога трябва да зададе писмен въпрос и кога да зададе въпрос, който да бъде чут и от избирателите. Този контрол се прави не за да получаваме писма от министрите, а за да чуем техния отговор тук, в пленарната зала, и който да чуем не само ние, но и избирателите, в резултат на чиито искания ние сме задали тези актуални въпроси.
Така че още веднъж, господин председателю, аз считам и правя процедурното предложение да преразгледате програмата на Народното събрание и да убедите управляващото мнозинство да проведем няколко извънредни заседания, на които от тази трибуна да чуем министрите. Аз разбирам, че те хвърчат от Атланта до Токио, от Рио до Брюксел и са много ангажирани, но така или иначе те преди всичко са министри на Република България и са длъжни оттук, от тази трибуна, да отговорят на гражданите и депутатите на България, а след това – всичко останало.
Настоятелно Ви моля във вторник или в сряда на Председателския съвет да се планират няколко извънредни заседания, в които да бъде включен единствено и само парламентарен контрол, за да чуем всички онези наболели отговори, които стоят пред народното представителство и пред гражданите, в резултат на чиито питания ние сме задали тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова. Безспорно сте права. Това е една от възможностите – извънредни заседания. По преценка на народните представители обаче някои въпроси могат да бъдат трансформирани съобразно техните виждания.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Вдигате бяло знаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: За процедура има думата господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на парламентарния контрол миналия петък – 15 април, втори по ред трябваше да отговаря министърът на образованието Игор Дамянов. Най-изненадващо тогава ни беше съобщено от водещия заседанието – госпожа Камелия Касабова, че господин министърът е тежко болен и няма да може да присъства на парламентарния контрол. На въпроса на колегата Иван Николаев от какво точно е болен, има ли болничен лист и за колко време, най-смехотворно и цинично прозвуча отговорът, че господин министърът е тежко болен от тежко инфекциозно заболяване и има болничен лист за един ден. На следващия ден той наистина беше оздравял от това тежко инфекциозно заболяване.
Независимо от това пренебрежение и гавра с българския парламент, все пак бяхме в очакването, че днес господин министърът ще се яви да отговаря пред българския парламент и българските граждани на поставените към него въпроси, тъй като спазвайки принципа на ротацията, след като не е могъл да отговори на миналото заседание, редно беше днес да е тук и да отговаря. А какво виждаме? Изпратен е на последно място в последователността на парламентарния контрол, сиреч да не може да даде необходимите отговори.
Освен това на миналия парламентарен контрол поредно отговориха министър Петканов, отсъстваше господин Дамянов, отговори госпожа Христина Христова. Следваше днес след Игор Дамянов да отговаря министърът на здравеопазването Славчо Богоев. Най-изненадващо виждаме, че той днес е изпратен в командировка в чужбина. Тези министри от месеци не участват в парламентарния контрол и не отговарят на важни за държавата въпроси.
Към господин Игор Дамянов имам зададено питане от м. юли 2004 г. по важен въпрос – готовността на министерството за провеждане на задължителните матури през 2006 г., както е декларирано от господин министъра, че ще бъдат провеждани. Отклоняването на отговора на този въпрос и неучастието му в парламентарния контрол за мен е достатъчно доказателство, че министерството, ръководено от господин Игор Дамянов, няма тази готовност. За пореден път ще бъде извършена поредната гавра с нашите деца и с техните родители.
Затова остро изразявам възмущението си към Председателството на Народното събрание по отношение спазването на ротационния принцип и подреждането на министрите по поредност за техните отговори и срещу укриването на определени министри от участие в парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринов.
Заповядайте за процедура, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Аз се присъединявам и изразявам остър протест срещу опитите да се задуши парламентарният контрол. Искам да напомня на уважаемите колеги колко пъти мнозинството отклоняваше искането на народните представители да има извънредни заседания във вторник и когато разбрахме, че остават твърде много въпроси и няма да успеем да получим отговори на тях, колко пъти мнозинството отклоняваше исканията във вторник или евентуално в събота да има извънредни заседания, посветени на парламентарния контрол! Тоест управляващите съвсем съзнателно заедно с ръководителя на парламента водиха ситуацията дотам, че сега да се опитвате да ни изнудвате, та да се съгласим да получим писмени отговори и да не може българската общественост да чуе отговорите на толкова важни въпроси.
Кой дава право на здравния министър да се крие и да не отговори на въпроса защо вече седми месец 200 хиляди раковоболни българи нямат лекарства? До този момент в аптеките няма лекарства! Каква е тази измислена командировка?!
Кой дава право на финансовия министър да се крие седем месеца, за да не отговори на проблемите за външния дълг?! Само за последните два месеца на 2004 г. външният дълг е увеличен с 1 млрд. долара. За цялото управление на НДСВ външният дълг е нараснал с 5 млрд. 500 млн. долара!

Седем месеца ли трябва да чакат Народното събрание и българските граждани, за да разберат защо България се води към банкрут с това драстично увеличаване на външния дълг?
Повече от половин година чакам министър Соломон Паси да отговори. Вие давате ли си сметка, че той не се е вясвал повече от половин година в парламентарния контрол?
Някой трябва да понесе отговорност защо умишлено парламентарният контрол се водеше до тази срамна и унизителна ситуация, притиснати от времето сега, Вие да изисквате от нас да се съгласим на писмени отговори. Не, цяла България гледа и чака парламентарния контрол. Не забравяйте, че тези въпроси, които ние поставяме, са поставени от хората. Така че, гаврейки се с нас, Вие всъщност се гаврите с очакванията на хората!
Остър протест срещу опитите да ни принудите да се съгласим на писмени отговори! Няма да се съгласим на това! Ще си направите така сметката и ще понесете отговорност защо в последните два-три месеца умишлено мнозинството правеше така, че да се бламират нашите усилия да има извънредни заседания, за да намалее числото на въпросите, на които няма да можем да получим отговор. Просто е срамна тази ситуация!
Къде ще се крие здравният министър? Защо не ни кажете каква е тази командировка? Защо министър-председателят не отмени тази командировка и да го изпрати тук да отговори защо осъжда 200 хиляди болни от рак българи на смърт? Кое е по-важно – командировката или това, че до момента, вече седми месец няма лекарства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Банкова, това вече го казахте.
СТЕЛА БАНКОВА: Трудно Ви е да го слушате това!
Остър протест срещу опитите да бламирате парламентарния контрол! А от бламиране на парламентарния контрол до бламиране на парламентаризма има една крачка. Вие вече я престъпвате с опитите да инициирате референдум дали да се сложи край на парламентарната република и да преминем към монархия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това не мога да го приема.
СТЕЛА БАНКОВА: Това е предложение на Ваш министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Изразих апел към народните представители да преценят дали на някои въпроси не могат да получат писмени отговори, но това е въпрос на преценка на колегите народни представители.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, преди няколко минути приехме на извънредното заседание във вторник дневен ред, който е различен от парламентарния контрол. От друга страна, беше оповестено, господин председателю, струва ми се включително и от Вас, че тъй като на Разпети петък няма да се работи, вторникът ще покрие работата на Разпети петък. Тоест най-логично е във вторник на извънредното заседание да има парламентарен контрол. Преди малко чухме, че парламентът ще се занимава с други теми.
Това, което, господин председателю, всички колеги казват, практически става система. Вие в момента ни призовавате да трансформираме въпросите си от устни в писмени, но вижте каква схема се разиграва. В писмените отговори, например в писмения отговор, който получих от министър-председателя, стана ясно, че земи в Бяла – Варненско, практически няма да се реституират на собственици. В същото време Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за земеделските земи се спира в парламентарната комисия. И аз оставам с впечатлението, че става една комбинация от тихи отговори в писмен вид, бламиране на комисията и после бърза продажба на имотите на хората.
Господин председателю, уверявам Ви, че хората от Бяла, така както хората в Черноморец, ще блокират пътищата, няма да може да ги спре по никакъв начин нито министър-председателят, нито мнозинството, нито земеделският министър, който също се крие и не идва тук, преди малко беше казано, че той системно не се появява.
Завършвайки, искам на председателският съвет да се постави въпросът за парламентарния контрол и да се направи така, че да се намери решение за всички въпроси, на които не е възможно физически да се чуят тук отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ще го поставя на председателския съвет.
За процедура – заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, налага се да направя едно процедурно предложение във връзка с подреждането на министрите в списъка за отговор. Преди два петъка Милен Велчев, който не се е вясвал повече от седем месеца в парламентарния контрол, беше втори. Миналия петък беше в чужбина и сега вместо да е втори, ако не първи, е чак 11-и. Каква е тази ротация, при която някои министри не могат да се доберат до пленарната зала дори и да искат? И какви са тези командировки тогава, когато трябва да застане пред народното представителство? Аз Ви моля, господин председателю, да изискате от правителството информация министрите в какви командировки са ходили от началото на годината и защо едни и същи министри предпочитат винаги да пътуват в чужбина в петък? За да не се отговаря на супер важни въпроси!
Много се извинявам, но едно от основанията за предсрочното прекратяване на мандата на господин Герджиков беше тъкмо задръстването на парламентарния контрол. Тогава си позволих да кажа, че парламентът и без Герджиков ще я кара по герджиковски. Уви, това се сбъдна. Вместо да се търсят извънредни заседания – нещо, за което Ви помолихме още веднага след избирането Ви на този висок пост, сега ни се предлага да искаме писмени отговори. Смятам, че това не може да се приеме. Още повече, че много от въпросите не търпят отлагане. Ето, министър Севлиевски би трябвало днес да ми отговори на питане във връзка с въгледобива в Бобов дол и изобщо в Югозапада. Там процесите набират скорост, вчера в Бобов дол имаше митинг, хората се обявяват против този начин на приватизация на топлоцентралата. Но аз съм убеден, че така ще се развият събитията, че господин министър Севлиевски и днес няма да застане да даде отговор дали ще бъде запазен въгледобивът в България и в Югозападна България след продажбата на ТЕЦ-а.
Всички тези въпроси чакат отговор и аз Ви моля, господин председателю, вместо предложението да искаме писмени отговори – на нас не ни трябват тези отговори, те не са за нас, те са за решаване на проблемите на България – да намерите формула, по която министрите да отговорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Атанасов.
За процедура – господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Великов, Вие лично пред мен два пъти поехте ангажимента да доведете в залата финансовия министър Милен Велчев, включително и миналия път. Той отново е последен днес. А той не е отговарял осем месеца в залата. Единият от въпросите е за Държавната компания “Публични инвестиционни проекти”. Доколкото се прокрадва информация в медиите, вече над 260 млн. лв. са намерили място в различни съмнителни обекти. И крайно време е Милен Велчев да дойде тук и да отговори къде отиват тези пари и по какъв начин, тъй като те отиват по пътя на автомагистрала “Тракия”. Същото се отнася и за външния дълг. Същото се отнася и за деградацията на жилищния фонд. Същото се отнася и за другите 14 питания и актуални въпроси, на които той вече повече от девет месеца не отговаря. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Чачев.
От името на парламентарния съюз “Демократи за силна България” – Йордан Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вече трета седмица в Черноморец и Равда има социално напрежение. Хората справедливо искат да им се възстановят заграбените някога земи. Парламентарният съюз на Демократи за силна България в началото на тази парламентарна седмица постави въпроса да бъде включен в дневния ред на Комисията по земеделие и гори законопроекта, който решава този въпрос и който е внесен от нашия парламентарен съюз. Вместо това, Комисията по земеделието и горите отказа да проведе заседание тази седмица. В същото време в пленарната зала се разглеждат законопроекти, които нямат никаква перспектива да станат бъдещи закони. Социалното напрежение расте. В протестите се намеси и полицията.
Затова от името на парламентарният съюз на Демократи за силна България ще прочета декларация относно незаконните действия на полицията срещу протестиращите в Черноморец и Равда.
С приемането на България за член на НАТО на много места в страната вече няма необходимост за ползване на земи за нуждите на отбраната. В редица други министерства и ведомства, като Министерството на образованието и науката също отпадна нуждата за разпореждане със земи. Справедливостта изисква такива земи да бъдат възстановени на бившите им собственици. Парламентарният съюз на Демократи за силна България се вслуша в желанието на хората и внесе законопроект за решаване на тези въпроси, който беше приет на първо четене от Народното събрание.
За съжаление проблемът, свързан с освобождаващите се земи, с отпаднала нужда за отбраната на страната, се задълбочи поради нежеланието на управляващото мнозинство да придвижи законопроекта до второ четене в пленарната зала. Очевидно под натиска на корпоративни интереси управляващите не свикват заседание на Комисията по земеделието и горите, за да разгледат направените предложения от Парламентарния съюз на Демократи за силна България. Същевременно правителството в последните дни на своето управление подготвя ускорена продажба на тези земи. Това нагнетява социално напрежение и предизвиква справедливи протести на бившите собственици, които виждат как се готви заграбването на техните наследствени имоти. През последните дни върху хората, отстояващи своите права, органите на МВР упражняват недопустим натиск. Възпроизвеждат се методи от миналото, свързани с привикване в полицейски участъци и недопустими заплахи.
Парламентарният съюз на Демократи за силна България настоява управляващото мнозинство и Вие, господин председателю на Народното събрание, незабавно да свикате на заседание Комисията по земеделието и горите и тя да включи като точка в дневния ред Законопроекта са изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Парламентарния съюз на Демократи за силна България. Поправките в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да бъдат приети до приключването на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание. Ръководството на МВР да прекрати незабавно опитите за натиск от неговите служители върху справедливо протестиращите граждани. Защото гражданите на България са най-важното нещо в тази страна и ние трябва да ги уважаваме. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Илиевски, имате думата за процедура.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, вече се спомена за безхаберието, което финансовият министър Велчев проявява спрямо българския парламент, но това безхаберие има своите катастрофални измерения за българската държава. Аз съм му задал въпрос още в края на месец октомври за финансирането, защото то само от него зависеше, тъй като Министерството на земеделието извървя своя път, на “Напоителни системи” ЕАД, което е чисто държавна структура. А Вие, самият господин председател, изпитахте на гърба си, защото това го видяхме и от снимковия материал в някои вестници, че “Напоителни системи” са тези, които поддържат дигите и съоръженията по поречието на р. Дунав. На два пъти вече реката застрашава със заливане огромни райони от България. Предстоят така наречените Черешови води. Хората от “Напоителни системи” са демотивирани, не получават заплати в продължение вече на няколко месеца, благодарение на безхаберието и престъпната дейност на финансовия министър Велчев. Ако и това е държавност, кажете му “здраве”. Затова аз категорично протестирам и настоявам в следващият парламентарен контрол на всички тези въпроси, които са поставени към него и за външния дълг, и за всички онези разпореждания с така нареченият излишък и за всички онези документи, които той трябва да подпише за финансирането на определени отговорни дейности в държавата – да се яви пред българския парламент и да даде отговор. Не може той да бъде министър на сянка и същевременно да се разпорежда с хазната на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Илиевски.
Господин Миков, заповядайте за изявление от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! През последните години част от българските граждани останаха в блатото на мизерията, безнадеждността и безперспективността, включително и под границите на физическото оцеляване. Особено отчетлив е приносът на управляващите през последните години, за които хората са най-ценният ресурс на България. Вместо несимволично увеличение на доходите на хората, несимволично и незабавно забогатяха и се облагодетелстваха близките до властта кръгове и икономически формирования, а Вашият лидер и министър-председател стана най-едрият собственик на земи и гори в България.
Днес клиентелата тръпне от евентуална смяна на властта. В България изглежда не важи максимата, че богати министри и депутати не крадат!? Обещанията за несимволично увеличение се стовариха върху обикновения българин. Несимволично и нееднократно се увеличиха цените на тока, парното, телефоните, лекарствата и водата. Карането на автомобил се превръща в лукс за много граждани. В крайна сметка несимволично се повиши издръжката на живота и несимволично се увеличи спадът в качеството на живота на българина. Несимволично се разшири и кръгът на глашатаите и поддръжниците на реформаторската политика на управляващата коалиция за създаване на заетост и повишаване на доходите, за ново качество на живота и повишен жизнен стандарт. Несимволичната клиентела получи и несимволични облаги от властта, а резервът на държавата е окраден, както се разбра вчера. Е, няма други думи за това, освен грабеж чрез властта. Ние от Българската социалистическа партия и от Коалиция за България заявяваме: не са верни констатациите, че безработицата е намаляла. Не са верни констатациите, че заетостта значително се е увеличила. Не е вярно, че българинът е забогатял. България е там, където беше и в началото на мандата на това правителство, защото дясната политика продължи. Сгромолясаха се обещанията за намаляване на дела на дългосрочно безработните под 20 на сто. Преди програмите за заетост през 2003 г. безработицата във Видинско беше 20 %, днес, след програмите и тяхната реализация тя е 23 %. И въпреки автобусите към Италия и Испания през целия този период, съвсем несимволично се харчеха по около 200 милиона годишно за активна политика на пазара на труда, която намали регистрираната безработица, увеличи значително скритата и потенциална безработица и не допринесе съществено за истинско увеличаване на заетостта.
Отсъствието на политика на доходите и жизнения стандарт изправи българските граждани пред ежедневната дилема за избор между храна и ток; избор между необходимости за нормален живот; между храна и парно; между вода и телефон; избор между лекарства и всички тези изброени за нормалното човешко съществуване нужди; за избор между здраве и образование, в крайна сметка за избор между достоен живот или маргинализация.
Средната заплата, пенсиите, помощите за деца и другите защитени доходи остават да са под необходимата издръжка на живота за тези, които ги получават. Икономическият растеж не получи почти никакви социални измерения. И сделката за БТК, и магистрала “Тракия” бъркат в джоба на гражданина. Да не говорим за демонстрационните проекти и парадните мероприятия, за похарчените пари от инвестиционната компания, за които не важи Закона за обществените поръчки.
Уважаеми дами и господа, днес сме на прага на Европейския съюз. След три дни България ще подпише Договора за присъединяване, но трябва да констатираме, че българинът несимволично влиза като най-бедния гражданин в Европа. И предизборните спекулации с европейската тема не могат да скрият тази истина, която всеки усеща в България по джоба си. Дори когато това става с цената на ядрената ни енергетика, дори когато се прави опит да се избяга от референдум за Европейския съюз, пак заради актуалната пропаганда – изборите.
Днес около 17 на сто от населението на страната е неграмотно. Над 300 хил. деца не могат да четат и пишат. Всяка година 11 хил. деца отпадат от формалната образователна система. И тези цифри би трябвало да стреснат някого, но не за да се вайка, а за да промени политиката. Не е малък броя на децата от социално слаби семейства и семейства от различни етнически групи, които не са обхванати от образователната система. Те завинаги са лишени от шансовете за работа, доходи и просперитет и в България, и в обединена Европа.
В същото време несимволично бяха изхарчени около 140 млн. лв. за образование, а българските учители стачкуват срещу мизерните си доходи. Неотдавна вашето правителство обяви, че правителствената програма в областта на социалната политика е изпълнена. Резултатите са налице. Българската социалистическа партия и Коалиция за България няма да оспорват истинността на това съждение. Оценката за това ще дадат българските граждани. Но има и друга истина – че България на труда и на почтения бизнес, на милионите, които искат да живеят с достойнство в Европа, иска промяна: промяна на политиката и промяна на тези, които могат да я реализират, за всеки български гражданин и за една друга България в европейското семейство.
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Има ли други желаещи за процедура или някакви други изявления? Не виждам.
Можем да преминем към премиерата на министър Чилова като първото питане към нея е от народните представители Кина Андреева и Благой Димитров относно политиката на Министерството на културата за стопанисване на сградния фонд.
Заповядайте, госпожо Андреева, да развиете вашето питане.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо министър, няма да скрия, че повод за това питане, което е отправено през м. ноември 2004 г., беше опитът на министър Божидар Абрашев тогава да изгони Телевизия “7 дни” от сградата, която тя обитава, и това беше изтълкувано като един опит за посегателство върху свободата на словото в България. След това станахме свидетели и на това, че единственият български национален ежеседмичник за култура и изкуство в. “Култура” беше изгонен от сградата, която се стопанисва от Министерството на културата. Оттогава обаче за месеците, които изтекоха, се случиха още много и много скандални сделки все с имоти, собственост на Министерството на културата.
Сградата на ул. “Батенберг” № 4 беше продадена. Нейната площ е 1830 кв. м, без тавана, който също е обитаем. Тя беше продадена за 2 млн. лв., грубо по 1000 лв. на кв. м, като цените в този район на София, в центъра на София, достигат до 1000 евро на кв. м. Говори се, че комисионата възлиза на 400 хил. лв.
Беше продаден в края на морската градина на Бургас също имот, собственост на “Реставрация” ЕАД, която в момента е в съдебно дело. Къща в Златоград, също продадена на безценица.
Днес във вестниците прочетохме за друг пореден, грандиозен скандал, при който беше продадена от държавната фирма “Реставрация” ЕАД, със съгласието на проф. Божидар Абрашев тогава, 1150 кв. м къща, която е национален паметник на културата, за 375 хил. лв. Тоест по 350 лв. на кв. м. Цените там в момента на това място, в стария град на Пловдив, са поне три пъти по-високи.
Подготвени са за продажба две къщи в Жеравна. По същата схема се готвите да продадете и къщите, собственост на министерството в Арбанаси и Банско.
Искам да обърна внимание на народните представители и на българските граждани, че всички тези сделки се извършват не чрез продажба с търг или конкурс, а с преговори с потенциални купувачи.
Аз питам кой има сметка от тези съмнителни сделки? Защо скришом държавата и държавни фирми пласират на незнайни ЕООД-та културни исторически паметници или пък ощетяват държавата като разпродават на безценица нейна собственост, сякаш няма закони в България, които казват как могат да се стопанисват подобни имоти, за да не се ощетяват интересите на държавата?
Аз веднага мога да дам един пример – например концесионирането на подобни имоти, така че държавата да печели, те да се поддържат в добро състояние и в същото време да не се подаряват срещу тлъсти комисионни на съмнителни личности.
Затова ние днес отправяме към Вас този въпрос, госпожо Чилова, макар че голяма част от сделките са извършени и подготвени по време на Вашия предшественик, но Вие, поемайки неговия пост, носите както активите, ако въобще има такива, така и пасивите, май че те са значително повече. Затова искаме да Ви попитаме каква е политиката на Министерството на културата по отношение на стопанисването на сградния фонд и на имотите на министерството и на подчинените му фирми у нас и в чужбина?
Аз ще Ви моля да вземете отношение по всеки един от тези споменати случаи, за които говорих – и какви ангажименти ще поемете към Телевизия “7 дни” и към в. “Култура”, ще направите ли опити да подпомогнете, и най-вече ще вземете ли някакви мерки във връзка с тези скандални продажби, които са извършени, за да бъдат те преустановени и атакувани в съда, и да бъде възвърната безценната собственост на българската държава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
Госпожо Чилова, заповядайте за Вашия първи отговор на питане в качеството Ви на министър на културата и туризма.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Димитров, във връзка с ваше питане, постъпило в Министерството на културата и туризма относно политиката на министерството за стопанисване на сградния фонд Ви уведомяваме за следното:
На Министерството на културата и туризма са предоставени права за управление върху 30 недвижими имота. На второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на културата и туризма също са предоставени недвижими имоти, които се водят в техните баланси. За имотите са съставени актове за държавна собственост съгласно действащата нормативна уредба. Недвижимите имоти са индивидуализирани, определен е характерът на собствеността, респективно режимът на управление. Периодично се актуализира база данни, съдържаща необходимите сведения за имотите. Недвижимите имоти, управлявани от министерството и културните институции, са с различни предназначения. В този смисъл, с оглед систематичност и контрол, документацията е групирана съобразно функциите на културните институти – училища по изкуствата, драматични театри, куклени театри, оперно-филхармонични дружества, ансамбли, музеи, галерии, културни институти с национално значение, български културни центрове в чужбина.
Дейността на културните институти извън страната е изключително важна с оглед провеждането на културната политика на Република България. Прави се всичко възможно да се извършат ремонти и поддръжка на сградния фонд с оглед създаване на необходимите условия за провеждане на културни мероприятия и поддържане традиционното влияние и присъствие на центровете в чужбина, както и при създаването на новите културни центрове. Извършени са ремонтни дейности в Дом "Витгенщайн" във Виена, Българския културен институт във Варшава и Будапеща. Другите културни центрове са в добро състояние.
При провеждане на цялостната си политика министерството се е стремяло и се стреми към осигуряване на оптимално управление с грижите на добър стопанин и съгласно изискванията на Закона за държавната собственост. Инвестиционната политика ежегодно се разработва на основата на приоритетни проекти и намерения, общата цел на които е опазването, поддръжката, реконструкцията, модернизацията и обновяването на материално-техническата база. Предприемат се действия за разрешаване на проблеми – частични или в някои случаи за цялостно ремонтиране и обновление на стария амортизиран сграден фонд. Възстановено е изграждането и се приключва цялостната реконструкция на изключително важния и приоритетен обект Народен театър на младежта. Приключва работата по изпълнение на архитектурно-строителната част по обновление на църквата "Св. 40 мъченици", реконструкцията на Народния театър "Иван Вазов", позлатяването на двете кубета на Храм-паметник "Александър Невски", разширение на Националното музикално училище "Любомир Пипков", както и цялостното преустройство на имот за нуждите на Театралната работилница "Сфумато" и други имоти, предоставени на второстепенните разпоредители.
За 2001 г. са предоставени 3 млн. 629 хил. 221 лв., в това число консервационно-реставрационни работи за недвижимите имоти на културата – 855 хил.лв.; инвестирани са 1 млн. лв. за "Александър Невски"; 464 хил.лв. за Национално музикално училище; 129 хил.лв. за Криптата на Храм-паметник "Александър Невски"; 100 хил.лв. за Софийската опера – за склад и декори; останалите 1 млн. 200 хил.лв. са за ремонт на училища и културни институти.
За 2002 г. са предоставени 3 млн. 595 хил. лв., в това число консервационно-реставрационни работи на недвижими имоти на културата – 403 хил. 935 лв. По-важни финансирани обекти са Културният институт във Виена – 160 хил.лв.; позлатяването на кубетата на Храм-паметника "Александър Невски" – 308 хил.лв.; Национално музикално училище – 547 хил.лв.; Националната опера – 111 хил.лв.; Народният театър за младежта – 160 хил.лв.; Театралната работилница "Сфумато" – 254 хил.лв., и Народният театър "Иван Вазов" – 100 хил.лв. Останалите средства са за ремонти и придобиване на дълготрайни материални активи на училища и културни институти.
За 2003 г. са предоставени средства в размер на 7 млн. 680 хил. лв., в това число за консервационно-реставрационни работи на недвижимите паметници на културата - 1 млн. 382 хил.лв.; за основен ремонт и реконструкция на Народния театър – 930 хил. лв.; Театрална работилница "Сфумато" – 488 хил. лв.; реконструкция на Храм-паметника "Александър Невски" – 193 хил. лв.; Народния театър за младежта – 2,1 млн. лв.; реконструкция на сградата на Гьоте института – 150 хил. лв.; за купуване на дълготрайни материални активи на новосъздадените музикално-драматични театри в Кърджали, Разград – 192 хил. лв.
За 2004 г. общо са предоставени 8 млн. 993 хил. лв., в това число за консервационно-реставрационни работи на недвижими паметници на културата – 359 хил. лв.; за ремонти на училища по изкуствата и културата – 932 хил. лв.; Музикален театър Стефан Софиянски - 167 хил. лв.; Народния театър – 927 хил. лв.; Драматичен театър – Бургас – 116 хил. лв.; Драматичен театър – Смолян – 122 хил. лв.; Театър на Българската армия – 100 хил. лв.; Драматичен театър – Благоевград – 84 хил. лв. Останалите средства са за ремонти и придобиване на дълготрайни материални активи на училищата и културните институти.
Или общо от 2001 г. до 2004 г. са инвестирани 23 млн. 898 хил. 518 лв.
За 2005 г. са предвидени 6 млн. 104 хил. лв. 400 лв., в това число 1 млн. 730 за консервационно-реставрационни работи на недвижими паметници на културата; за довършване реконструкцията на Народния театър на младежта – 1 милион и половина; предвиден е ремонт на общежитие на Музикалното училище в с. Широка лъка – 200 хил. лв.; Държавния сатиричен театър – 460 хил. лв.; Драматичен театър – Смолян – 120 хил. лв.; Национална художествена галерия – 250 хил. лв.; за реконструкцията на предоставената сграда на бул. "Сливница" за Средно художествено училище по приложни изкуства – 600 хил. лв.
Предвидени са и средства за ремонт и придобиване на училища и културни институти. Постоянни са усилията свободните недвижими имоти или части от тях, правата върху които са предоставени на министерството, да се отдават под наем в съответствие със Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му. Спазва се принципът за реален контрол на състоянието и ползването по предназначение на недвижимите имоти в София и извън територията на столицата. Използват се всички възможности за огледи на място, анализ на ситуация и търсене на национални решения, свързани с предвиждане и предоставяне на средствата за необходимите ремонтни работи.
Досегашният опит показва, че се налага и смяна на ползвани от културни институти недвижими имоти, което изисква предприемане на незабавни инвестиционни действия за адаптиране на съществуващите имоти за конкретни цели. Със средствата, реализирани от продажбата на имота на ул. "Батенберг" в размер на 2 млн. 300 хил. лв., се извършва и приключва ремонтът на сградния фонд на бившето МЕИ, като по този начин се решава проблемът със сградния фонд и пълноценното функциониране на Държавен фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" и "Алианс" ЕОД, Националната галерия за чуждестранни изкуства, за която ще се осигурят депа и изложбени зали.
Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. за Министерството на културата бяха предвидени финансови средства в размер на 3 млн. лв. за капиталови разходи. През второто полугодие от преизпълнение на приходите по републиканския бюджет бяха отпуснати допълнителни средства в размер на 5 милиона. За настоящата 2005 г. със Закона за държавния бюджет тези средства са в размер на 3,5 млн. лв.
Предстои цялостна проверка за състоянието на недвижимите имоти с оглед контрол и актуализиране преценките относно целесъобразността на тяхната поддръжка, ползването им по предназначение, приходите от отдадени под наем свободни помещения и проверка за извършените продажби на имотите за целия този период. Възложена е проверка от Агенция за вътрешен финансов контрол за периода от 1 януари 2001 г. до 28 февруари 2005 г. относно законосъобразността за събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имуществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата да зададете два уточняващи въпроса.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо министър, несръчно прочетохте някакви числа, които са написани от ваши експерти. Аз допускам, че тези неща, които ги дадохте като суми, сигурно сте ги взели от туризма. Вие така декларирахте и практически такава беше идеята на преструктурирането на Министерския съвет.
Госпожа Андреева конкретно Ви попита по какъв начин тези обекти, които бяха споменати, са продадени? Търг, конкурс има ли? Какви приходи е взело Министерството на културата и туризма? Вие не отговорихте.
Първият ми конкретен въпрос за сделката от 11 дка плюс сграден фонд в гр. Варна на едноличното акционерно дружество "Реставрация" е: осветлете Народното събрание за тази сделка конкретно – има ли търг, конкурс, какви пари са взети, на кого е продадено? Моля Ви, бъдете конкретна.
Вторият ми въпрос е: осветлете ни за всички тези сделки, които бяха посочени преди малко, като каква технология прилагате при продажбата на тези активи?
В момента виждам господин Абрашев, който получи немалко критики по отношение на тези продажби.
Провеждани ли са търгове, конкурси? Вие в момента и да викате Агенцията за държавен финансов контрол, мандатът ви ще приключи и няма да може да вземете никакви мерки.

Вие идвате тук неподготвена за отговор. Не знам кои експерти от Министерството на културата и туризма са Ви готвили отговора, но ние не можем да бъдем доволни от това, което чуваме. Връзвайте нещата във връзка с това, което Ви питаме, с Вашия отговор. Не може да си четете така, умозрително, нещата, които са Ви написани от експертите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Мерси.
Уважаема госпожо министър, имате 5 минути, за да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, мисля, че най-малкото е несериозно да се поставят под съмнение средствата, които се предоставят на един първостепенен разпоредител, каквото е Министерството на културата и туризма, под съмнение относно цифри и параметри, утвърдени от Народното събрание като законодателен орган. Много Ви моля, не аз греша, а по-скоро това са данни и параметри, взети от Закона за държавния бюджет за 2005 г. – неща, приети от това Народно събрание.
Що се касае до всички тези имоти, които Вие коментирахте и казахте, които конкретно поставихте,…
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): Питам Ви!
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Въпросът Ви е относно политиката на Министерството на културата и туризма за стопанисването на сградния фонд. Това е въпросът. Това е въпросът. (Шум и реплики от ПСДСБ.)
Аз мисля, че съм отговорила на този въпрос, защото освен покупко-продажби, тук има управление на недвижими имоти, отдаване под наем на всички тези второстепенни разпоредители с бюджетни средства, които се намират в Министерството на културата и туризма.
Що се касае за конкретните сделки, които са извършени, Вие поставяте този въпрос, аз като юрист, който е длъжен да се съобразява със законите на страната, неслучайно в заключението на своя отговор отбелязах, че е възложена проверка от компетентните държавни органи, които трябва да извършат проверката и да излязат със заключения относно законосъобразността и целесъобразността на извършените действия. Министърът не е разследващ орган. Ние сме правова държава и трябва да се съобразяваме с компетентните органи и техните правомощия. (Шум и реплики от ПСДСБ.)
Така че, когато излязат тези одитни доклади, аз ще ги предоставя на Вашето внимание.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): Като юрист защо не ги дадете на прокуратурата?
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: И конкретно мога да говоря за всяка една сделка дали е съобразена със Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане.
По отношение на въпроса, който беше поставен във връзка с намиране на решение за в. “Култура”, мисля, че и в пресата излезе, че министерството прави всичко възможно наистина да намери помещение, което да бъде предоставено на този изключително значим вестник. Мисля, че в скоро време ще имаме адекватно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Андреева, имате думата да изразите своето отношение към получените отговори.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Уважаема госпожо министър, жалко е, че с такъв фалстарт започвате първото си явяване пред Народното събрание на парламентарен контрол. Вие не отговорихте на поставените от нас въпроси. В написания Ви отговор липсваше каквато и да е яснота относно политиката на Министерството на културата и туризма по поддържането и стопанисването на този фонд. Ние искахме да чуем от Вас какво възнамерявате да правите. Така ли ще ги продавате под тезгяха тези имоти, които имат огромна стойност, без да има обявен конкурс? Ние това искахме да научим от Вас, а не да ни разказвате какви средства са отпуснати от бюджета за продажбата на един или друг театър. Ами, Вие утре ще започнете да разпродавате и сградите на българските театри, които също са към Вашето министерство. Вие казахте, че сте продали сградата на “Батенберг” 4, за да ремонтирате Галерията за чуждестранно изкуство. Сигурно са Ви казали вече, че проектът за завършването на Комплекса за изобразително изкуство струва 23 млн. лв. И Вие спокойно можехте като толкова загрижена за тази галерия да поискате от създадената Компания за публични инвестиции този проект, който е наистина много важен и с огромно значение за културата на България, да бъде финансиран от нея. Вместо това, Вие дори отказахте да ни дадете информация за това по какви механизми са извършени тези сделки. Какво ще чакате пет месеца или една година да върви проверката на вътрешния финансов контрол? Аз вече чаках да получа информация от едни такива проверки и накрая те пращат нещо, в което не се съдържа информация. Вие сте юрист и сте министър на културата и не може да не знаете, че по такива скандални сделки веднага можете да сезирате прокуратурата. И това е Ваше задължение, защото това, което е направено в Пловдив, е нещо повече от скандал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече.
КИНА АДРЕЕВА: И ако Вие не вземете никакви мерки, това означава, че влизате в същата схема, по която се работеше досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Андреева, времето за отговора Ви изтече.
Преминаваме към питане от народните представители Кина Андреева и Теодора Константинова относно политиката на Министерството на културата относно Оперното филхармонично дружество.
Заповядайте, госпожо Андреева, имате пет минути – достатъчно време, за да развиете своето питане.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Чилова! Този въпрос отново е свързан с много сериозен проблем, който обаче е зададен на Вашия предшественик господин Божидар Абрашев през м. декември 2004 г. Но така или иначе ще се наложи Вие да отговаряте.
Въпросът е свързан с това, че по това време станаха публично достояние скандалите, които се случиха в Русенското оперно-филхармонично дружество. Причина за това беше назначението на нов директор и главен диригент на дружеството, който по това време изпълняваше и функцията на главен диригент на Пловдивското оперно-филхармонично дружество. Това назначение беше посрещнато от музикантите в Русе и от русенската общественост доста негативно, като се има предвид отдалечеността на двата града, невъзможността на един и същи човек да изпълнява едновременно толкова много функции.
Впоследствие от едно обсъждане в Комисията по култура в Народното събрание се разбра, че е взето компромисно решение и главният диригент и директор на Русенското оперно-филхармонично дружество Георги Димитров вече е на трудов договор в Русе, а само на хонорар като главен диригент на Пловдивското оперно-филхармонично дружество.
За кратко време той успя да уволни 19 музиканти от Русенската филхармония, между които концерт-майстор, водачи на групи, все хора с професионален стаж в рамките на 19-20 години, утвърдени музиканти, добре познати на русенската музикална общественост. Това създаде много сериозно напрежение, създаде конфликт. Един културен институт не може да работи добре и да създава стойностни културни продукти, когато вътре съществуват такива сериозни напрежения.
Разбира се, въпросът защо един човек трябва да бъде назначен и в Русе, и в Пловдив, не може да бъде оставен на заден план и да не поражда въпроси.
Затова нашият въпрос заедно с моята колега Теодора Константинова към Вас е следният: каква е политиката на Министерството на културата и туризма относно оперно-филхармоничните дружества в страната и ще продължите ли порочната практика, насадена от Вашия предшественик, едни и същи лица да оглавяват длъжности в различните филхармонични дружества в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на питането на двамата народни представители.

МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева и госпожо Константинова! Четирите оперно-филхармонични дружества в градовете Варна, Бургас, Пловдив и Русе са създадени на основание Решение на Министерския съвет № 36 от 27.01.1999 г., съгласно което оперите и филхармониите в посочените градове се преобразуват в оперно-филхармонични дружества. Дейността на оперно-филхармоничните дружества утвърди ролята си, за да можем да имаме добро провеждане на държавната културна политика в областта на музикалното и танцовото изкуство.
Могат да бъдат изведени следните основни акценти и приоритети, очертаващи политиката на Министерство на културата и туризма по отношение на оперно-филхармоничните дружества.
На първо място, позволете ми да изясня схемата на финансиране на тези дружества. Основната част от финансирането се осъществява чрез субсидиране от републиканския бюджет чрез Министерството на културата и туризма. Държавната субсидия се допълва от алтернативни финансови източници, сред които, както успешно решение може да бъде изтъкнато, смесеното финансиране въз основа на сключени договори между Министерство на културата и туризма и общините, което покрива от 10 до 20% от необходимия за издръжката на тези дружества бюджет. Средствата от този тип финансиране се изразходват основно за творчески проекти, поддръжка и консумативи.
Оперно-филхармоничните дружества реализират и собствени приходи от продажба на услуги, наеми, спонсорство и др., както и от задгранични изяви. Отпускат се и субсидии от Националния център за музика и танц при Министерство на културата и туризма, със защитени музикални проекти от институтите и целеви програми. Художествено-творческата дейност на тези дружества е съобразена с основните насоки на културната политика в областта на музикалното и танцово изкуство. Тя се гради върху няколко основополагащи принципа: съхранение на богатото ни културно наследство и безспорни достижения в тази област, уважение към класическата, световна и национална традиция, приобщаване към съвременните достижения и тенденции за развитието на тези изкуства, търсене на нови модерни средства за изява и завоюване на нова аудитория.
Репертоарният план включва произведения от класическа световна съкровищница на високопрофесионално и художествено развитие. В концертните програми и спектакли присъстват български произведения както от наши класици, така и от съвременни автори. За развитието на съвременното музикално и танцово изкуство, за обогатяване и осъвременяване на репертоарната програма са включени и произведения от съвременни автори. Един от приоритетите в дейността е стимулиране културното развитие на детската и младежка аудитория чрез създаването и реализацията на програми и цикли с музикално-възпитателна цел за подрастващите, както и чрез изпълнение на творби с детска и младежка насоченост. Отделя се внимание за сътрудничество с професионалните среди и висши учебни заведения в областта на музиката и танца.
Положителна тенденция е осъществяването на гастроли на артисти от страната и чужбина, предизвикващи интереса на публиката. Устойчива тенденция е традиционно-значимото присъствие на оперно-филхармоничните дружества в програмите на значими национални и международни музикални фестивали и конкурси. Традиционно присъстват в дейността и програми, свързани с участия в юбилейните чествания и годишнини, тържествени концерти и др.
В съответствие с новите приоритети на Министерство на културата и туризма се поощряват тенденциите за засилване ролята на оперно-филхармоничните дружества като фактор за развитието на културния туризъм в регионите, където съществуват необходимите предпоставки. Пример за това е оперно-филхармоничното дружество в гр. Варна, което има изключително активна дейност през летния сезон, свързана и с международния музикален фестивал “Варненско лято”. Институтът развива съвместна дейност с туроператорски фирми, като по линия на това сътрудничество през 2004 г. изявите на дружеството са били посетени от много чуждестранни туристи. Преобладаващ е интересът на чуждестранните гости към оперната продукция, което е с дълбоки традиции в България и може да предложи вълнуващо допълнение към традиционния туристически продукт по нашето Черноморие.
Друг прекрасен пример за това е, че за първи път търсенето на допирни точки между културата и туризма на институционално равнище е едно далновидно и перспективно решение. Можем да посочим като пример дейността на дружеството в Пловдив. Там по традиция през летния сезон се провеждат фестивали на открито на сцената на Пловдивския античен театър, Верди-фестивал и фестивал на симфоничното, оперното и балетното изкуство. Привличащи интереса на гости от страната и чужбина са стойностни спектакли, представени в неповторимата атмосфера на стария Пловдив.
Развитието на всяка културна дейност в съвременната комуникационна и пазарна среда е немислимо без упражняване на основни модели на пазарно управление и внедряването на модерни технологии.
Ето защо Министерството на културата и туризма поощрява усвояването и ефективното използване на съвременни средства за маркетинг и комуникация. За информация в дружеството във Варна е създадена нова Интернет-страница на три езика с база данни за изяви на дружеството от създаването на Варненската опера през 1947 г. досега. Предвижда се въвеждане на викторини и други форми на представяне на дружествата и тяхната дейност за привличане на младежка аудитория. Привличането на интереса на новото Интернет-поколение в България към огромното класическо национално музикално изкуство, което оперно-филхармоничните дружества успешно представят, е истинско предизвикателство, което стои пред новото министерство. Нещо повече, това е бъдеща стратегическа цел на културната политика на новото министерство.
Изцяло компютризиран е процесът на продажбата на билети, включително чрез Интернет-страница на варненското дружество, което позволява всеки момент да се следи и да се реагира гъвкаво на динамиката на търсенето.
По поставения въпрос относно кадровите промени в оперно-филхармоничните дружества в Русе и Пловдив и в Софийската опера и балет ви уведомявам за следното.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата директорите на държавните културни институти се назначават от министъра на културата и туризма след провеждане на конкурс.
Оперно-филхармонично дружество в Русе. Директорът на оперно-филхармоничното дружество в Русе господин Георги Димитров е заел длъжността въз основа на проведен конкурс от 15 юли 2003 г. с определен срок на трудово правоотношение 14 юли 2006 г. В процеса на неговата работа в бившето Министерство на културата са постъпили жалби от служители на оперно-филхармоничното дружество в Русе относно извършени от него уволнения. По повод запитването е направена проверка в културния институт. Необходимо е да се отбележи, че директорът на оперно-филхармоничното дружество в Русе е работодател на всички работници и служители в дружеството, включително на оркестрантите, и като такъв има право самостоятелно да сключва и прекратява трудовите им правоотношения, а Министерството на културата и туризма не може да бъде страна във възникналия трудовоправен спор. Въпреки това висшето ръководство на Министерството на културата е препоръчало на директора на оперно-филхармоничното дружество в Русе господин Георги Димитров да преразгледа взетото от него решение за дисциплинарни уволнения на служители.
По подадени молби от двама от уволнените служители до директора на оперно-филхармоничното дружество в Русе те са назначени отново на работа в културния институт. Същевременно господин Георги Димитров е изпълнявал и длъжност по външно съвместителство като главен диригент в оперно-филхармоничното дружество в Пловдив. Този договор на господин Димитров е прекратен на 21.10.2004 г.
Оперно-филхармоничното дружество – Пловдив. След проведен конкурс на 1.08.2003 г. директор на дружеството е господин Борислав Иванов. От 1 септември 2004 г. същият е в неплатен отпуск, като за този период длъжността се заема от госпожа Йорданка Михайлова.
Софийска опера и балет. От 1 септември 2004 г. господин Борислав Иванов след провеждане на конкурс заема длъжността директор на Софийската опера и балет.
Надявам се, че получените отговори ясно очертават политиката на Министерството на културата и туризма както за динамичното и модерно управление на дейността на оперно-филхармоничните дружества, така и за адекватен кадрови подбор на техните ръководители, основан на конкурсен принцип и в съответствие с разпоредбите на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Андреева, заповядайте. Имате думата за задаване на два доуточняващи въпроса.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Добре че в края на отговора си все пак засегнахте проблема, който се опитваме да повдигнем с госпожа Теодора Константинова, защото разказването на общи приказки не носи полза на никого. Очевидно има проблем и когато има някакъв проблем, трябва да се направи усилие той да бъде решен.
Аз ще Ви задам два конкретни въпроса.
Вие казахте, че ще се засили ролята на оперно-филхармоничните дружества в културния туризъм и това е част от политиката на Министерството на културата и туризма. Аз Ви питам как ще постигнете това, когато едни същи лица съвместяват длъжности на по две места и когато е създадено такова напрежение в самите колективи? Вие трябва по-добре от мен да знаете като министър на културата и туризма, че за създаването на един качествен и стойностен културен продукт са от изключителна важност добрите взаимоотношения в самото филхармонично дружество.
Вторият ми конкретен въпрос: Вие казахте, че директорът, господин Георги Димитров, е заел тази длъжност след конкурс. Аз Ви питам как е заел длъжността главен диригент? Смятате ли за нормално тези две несъвместими длъжности – едната чисто мениджърска, управленска, а другата – чисто творческа, да бъдат съвместявани от едно и също лице? Това допринася ли за засилване на ролята на оперно-филхармоничните дружества в културния туризъм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаема госпожо Андреева, по първия въпрос, който Вие поставихте относно това как ще се засили ефективното участие на оперно-филхармоничните дружества в новата политика на Министерството на културата и туризма, аз благодаря, че отново повдигнахте този въпрос от парламентарната трибуна и за възможността да отговоря на този въпрос. По него ние говорихме и в Комисията по културата, където бяхме с целия политически екип на Министерството на културата и туризма. Там имахме възможността точно и ясно да дефинираме всичките политики. Те са свързани с разработването и ефективното участие не само на оперно-филхармоничните дружества. От една страна е възможността на включване на българското културно-историческо наследство, а от друга - активната форма на творческия процес. Тук имам предвид опера, балет, театър, всичките форми на активната културна политика. Това ще стане чрез интегриран подход, при ясно формулиране на приоритети и цели. Това е най-сериозното предизвикателство, което стои пред министерството – да разработи цялостната концепция за развитието на българската култура. Това е документ, който трябва да даде новата визия за управлението на българската културна политика, съчетана с нейната история, нейното историческо наследство и възможностите за всички използвани сегменти както в културата, така и в туризма. Не би трябвало да експериментираме и да даваме частични отговори на този въпрос. Досега така е правено.
Оттук нататък предвид европейските предизвикателства и факта, че през 2007 г. ние ще станем част от общото европейско семейство, това задължава всички националноотговорни политици в тази страна да разработят и да имат програма за управление и концепции за развитие на българската култура.
Аз лично съм удовлетворена, че това ще стане с помощта на Консултативния съвет към министъра на културата и туризма, който се създаде с новия устройствен правилник и в който влизат изтъкнати интелектуалци и творци на българската култура.
По отношение на втория въпрос, който Вие зададохте – аз казах в изложението на моя отговор, че всички заемани длъжности на ръководителите и на директорите са станали на базата на конкурси, така че аз не смятам, че трябва да се хвърля сянка на съмнение относно начина, по който той е провеждан и мога да поема ангажимента с цялата отговорност, която нося като министър, представлявайки това министерство, че както е било и за в бъдеще ще продължи политиката всички кадрови решения, които се вземат и назначаването на административния капацитет на новото министерство да бъде само на базата на законовите разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И аз Ви благодаря, госпожо министър.
Госпожо Андреева, заповядайте, за да изразите Вашето отношение към получените отговори.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Чилова, след Вашето изявление, че Вие ще продължите политиката на министерството в тази насока, аз мога да кажа само: тежко и горко на българската култура!
Вие заявихте, че не би трябвало, тъй като сме на прага да станем част от европейското семейство, да даваме частични отговори. И може би точно заради това Вие не дадохте никакъв отговор! Вие просто не отговорихте на поставените от мен конкретни въпроси.
Вие бягате от отговорност, защото макар че работодател на музикантите е директорът на дружеството, Вие имате възможност за намеса, за туширане на този конфликт. Не е в интерес на никого да съществуват такива силни противопоставяния. Вместо това Вие казвате: аз не мога нищо да направя.
Вие не дадохте отговор на въпроса редно ли е мениджърската и творческата функция да се съвместяват от един и същи човек? Според мен това не е редно и няма никакви доказателства, че един доказан и добър творец – никой не оспорва неговите качества, може да бъде и добър мениджър. Затова е много по-добре тези функции да са разделени и това неслучайно е така.
Нима е толкова беден потенциалът на българската културна общественост, за да се излъчат отделни личности за тези толкова важни длъжности? Аз съм сигурна, че не е. И точно оттам идва нашата тревога, че не се търсят възможности за разширяване на кръга от хора, които са ангажирани с тази дейност, а точно обратното – хора, които са били по някакъв начин свързани с фамилията Абрашеви, получиха по две-три назначения и с това Вие казвате, че сте съгласна и няма да предприемете никакви мерки.
Аз категорично възразявам срещу такъв подход!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Панайот Ляков относно Концепцията за изграждане на "Супер Боровец".
Господин Ляков, заповядайте. Имате думата, за да развиете Вашето питане.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Мисля, че е време да внесем яснота за този проект, който много отдавна се обсъжда в медиите, но същинската информация за него остава скрита под повърхността.
Има някаква концепция, два варианта на която бяха разработени – единият беше отхвърлен от екипа от независими експерти по околна среда. След това беше разработен втори вариант, който още не е минал през експертна оценка, но според тези експерти, осъществяването на този проект ще доведе до изсичането на 80 хектара гори и до унищожаването на защитени животински видове.
Пак според експертите, които се оглавяват от проф. Веселина Троева, от Университета по архитектура и строителство, предстоящото включване на Рила в Европейската мрежа на националните паркове забранява строителството в тези територии.
Проектът предвижда в последния си етап да се навлезе в планината в зоната над 1400 м в района на местностите "Шумнатица", "Бялата поляна", "Гвардейска поляна", "Меча глава", където, интересно защо, се намират част от имотите на господин Симеон Сакскобугготски – министър-председател на България.
И още по-интересното е, че общественият комитет, който лансира този проект, който го защитава и се председателства от областния управител на Софийска област – Олимпи Кътев, има за почетен председател пак господин Симеон Сакскобургготски.
Не е ясно до момента какво ще бъде държавното участие в този проект?! Държавата доколко ще бъде ангажирана в него, макар че пак от информация под повърхността се знае, че вече са предвидени средства от публично-инвестиционната компания, които ще бъдат вкарани в този проект, за изграждане на пътната инфраструктура, за изграждане на ВиК-съоръженията, за електроснабдяването. Тоест, най-скъпата част от проекта, която изисква огромни инвестиции, ще бъде поета от държавата, за да може да бъде благоустроена тази част, върху която след това ще бъде построено, както го наричат луксозното сърце на проекта, или туристическия сегмент с петзвездни малки хотели и вилни селища с общ капацитет до 1200 легла. Това "луксозно сърце" ще бъде построено точно върху земите на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, от което цените на тези земи в този процес на изграждането на проекта "Супер Боровец", ще хвръкнат в пъти, вероятно до десет пъти.
И у всички се създава усещането, поне от хората, които милеят за България, за нейната природа и за държавните средства, че всъщност този проект обслужва една олигархична върхушка, на която начело стои естествено премиерът. И Вашето назначаване за министър на културата и туризма е с една-единствена цел: да прокарате този проект, да го подкрепите, да го стартирате и да изиграете ролята, която изигра Церовски за магистрала "Тракия", тоест ролята на жертвено агне.
Затова, уважаема госпожо министър, моля обаче да не ми говорите празни и общи приказки, а да ми отговорите според Вас – правителството – каква е Вашата концепция за този проект и с какво България, държавата ще се ангажира в неговото изграждане? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър, имате думата да отговорите на питането на народния представител господин Ляков.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Концепцията за развитие на туризма в община Самоков и на курортния комплекс "Боровец" анализира състоянието на инфраструктурата, туристическите и трудови ресурси и правното регулиране на туризма в региона при отчитане на съвременните тенденции за развитие на планинския туризъм в Европа.
Ще започна с благоприятните фактори. През последните години значително е нараснал инвестиционният интерес към "Боровец" и региона като цяло. Природно-географските и културно-историческите ресурси създават условия за целогодишен туристически продукт. Освен за ски-туризъм съществуват изключително благоприятни предпоставки за развитие на балнеоложки, културно-исторически, селски, ловен, риболовен и екотуризъм. Националният парк "Рила" има добра съвременна нормативна база и режими за опазване и развитие на околната среда, в т.ч. и план за управление на парка. В логистичен план "Боровец" има достъп до международни летища и то при оптимално трансферно време – до 1 час и половина, което създава необходимия транспортен комфорт за чуждестранните туристи. Това са положителните страни.
Проблемите на курорта обаче също не са малко. Ограниченият капацитет на предлагане и недостатъчната известност на България като дестинация за ски-ваканции пречи за развитието на туризма в региона. Проблемно е и състоянието на регионалната инфраструктура. Обществената канализация е строена през 60-те години и вече е негодна да изпълнява своето предназначение. Недостатъчно е изградена и не отговаря на съвременните изисквания транспортната и техническата инфраструктура в региона. Неблагоприятен е и фактът, че курортът "Боровец" е с еднообразна структура на базата – основно хотелски тип, без ясна обща архитектурна визия. Легловата база от 5500 легла е недостатъчна спрямо капацитета на въжените линии – около 12 хил. скиори за час. От друга страна, този капацитет не съответства на тесните ски-писти. Годишната заетост на базата в "Боровец" е 20-25 на сто и то главно през зимните месеци. Няма достатъчно разнообразие в туристическото предлагане за времето след активния ски-сезон. Слаборазвит е и туристическият продукт през лятото.
Не на последно място, общината и "Боровец" нямат цялостна рекламно-туристическа програма, включително и такава, насочена към новите възможности за Интернет-комуникации и реклама.
Какви са основните принципи на Концепцията за развитието на туризма в региона?
Първо, комплексен подход към развитието на региона, тоест разглеждане развитието на туризма не само в съществуващия курорт "Боровец", а на територията на региона "Бели Искър - Самоков - Боровец" и то като единна дестинация за целогодишен планински туризъм.
Второ, устойчиво развитие на туризма в региона, тоест създаване на условия за ефективно развитие на бранша чрез диверсификация на предлагания туристически продукт и на основата на пълноценно използване, опазване, съхраняване и развитие на природните ресурси и на историческите и културни традиции и паметници на територията на община Самоков, в това число създаване целите на икономическото и социалното развитие с изискването за запазване и подобряване качеството на околната среда и повишаване благосъстоянието на населението.
Основната цел на стратегията е да се повиши качеството на туристическото предлагане в региона "Бели Искър – Самоков – Боровец". Това означава съвременна общотехническа и транспортна инфраструктура, целенасочена комуникационна политика, в т.ч. развитие на туристическата информация. Означава предлагане на целогодишен туристически продукт и неговата диверсификация. Означава също по-висок стандарт в хотелиерството и ресторантьорството и по-добра специализирана туристическа инфраструктура.
Съобразно периодите за планиране на формулираните две подцели, следва да отбележим:
Първата е за периода до 2007 г. Предвижда развитие на качеството на туристическия продукт в широкия смисъл на думата, главно на територията на сегашния "Боровец", като през този период е особено важно да се създаде правната инфраструктурна основа за по-нататъшното развитие за разширяване на предлагането.
Втората подцел е до 2015 г. Включва разширяване на туристическото предлагане в региона като цяло и то на основата на изискванията за устойчиво развитие на туризма.
Реализацията на концепцията предвижда да се оформи естествен туристически триъгълник – "Самоков – Боровец – Бели Искър". Неговото развитие трябва да бъде съобразено с изискванията на курорти от четвърто поколение, където акцентът е върху местните традиции и пълния синхрон между природата и човека при съхраняване и развитие на природните дадености и богатства. Концепцията се основава на принципите на публично частно партньорство. В процеса на нейното разработване бяха включени представители на Общинския съвет за развитие на "Боровец" и други обществени организации. На този принцип се основава и разделянето на задълженията между публичния и частния сектор при нейната реализация, като публичните инвестиции следва да бъдат насочени към изграждане на общата техническа инфраструктура като основа за стимулиране на частните инвестиции в специализираната туристическа супер- и инфраструктура.
Концепцията дава общата рамка за устойчивото развитие на туризма в региона и нейната реализация изисква публични и частни инвестиции в размер над 300-350 млн. евро.
Уважаеми господин Ляков, устойчивото развитие на един регион е не само инвестиции, не само инфраструктура, не само активно строителство, не само ски-писти, не само екология, не само трайно налагане на имиджа на този район като атрактивна туристическа дестинация, но преди всичко подобряване на социалната среда. Защото успешното реализиране на този амбициозен, но напълно реалистичен по своите цели проект, ще даде на хората в региона повече сигурност, повече работни места, повече перспективи, по-добър живот. По предварителни разчети става дума за разкриването на около 100 – 10 000 работни места. Десет хиляди души ще намерят сигурно препитание за своето семейство, сигурност и ще погледнат уверено към своето бъдеще. Това е основният ефект от "Супер Боровец" и ако го постигнем, ще бъде наистина супер за България и за този регион. Нека погледнем и по-далеч, и да не забравяме, че България ще кандидатства за домакинство на Зимната олимпиада през 2014 г. Новият комплекс представлява уникална възможност както за страната, така и конкретно за Самоковския регион да предложи една добра и конкурентна оферта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Ляков, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса към Вашето питане.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, защо избрахте Боровец, а не избрахте примерно Велинград, след като във Велинград имаше разработен готов проект, който трябваше да стартира за изграждането на високопланински туристически комплекс “Сютка”, където има сняг до края на май, което не може да се каже за Боровец? Отговорът е ясен – защото Симеон Сакскобургготски няма земи във Велинград и Велинградската община.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще му дадем.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Ако имаше земи, щяхте да изберете да строите във Велинград, но в случая за съжаление моят район е ощетен.
Задавам Ви конкретен въпрос и моля да ми отговорите конкретно: колко ще бъдат публичните инвестиции за проекта “Супер Боровец”? От тези триста и няколко милиона колко ще бъдат публичните инвестиции?
Втори въпрос. Вие приемате ли опасенията на еколозите, че по принцип такова навлизане в тази част на Рила е забранено и по международните стандарти, да не говорим за българския Закон за опазване на околната среда? Или тази пречка Вие ще прегазите в името на олигархичните интереси, които защитавате? Защото цялата тази стратегия звучи много хубаво. Вероятно ще има такъв ефект, но най-голям ефект ще има за хората и фирмите, които предварително са си купили имоти в тези територии и които ще станат милионери от осъществяването на този проект.
Това са моите два конкретни въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин Ляков, на първия въпрос относно конкретизацията на инвестициите – колко инвестиции ще бъдат ангажирани от държавата и съответно от частния партньор по този проект, искам да кажа, че към настоящия момент тази концепция е пусната за съгласуване от министъра на културата и туризма и предстои да бъде обсъдена от Министерския съвет. Тоест всякакви формули или точни конкретизации за инвестиции към настоящия етап никой не може да даде. Това е одобряване на една стратегия и оттук нататък предстои реализирането на конкретния проект. Аз Ви казвам какви са ангажиментите за 2005 и до 2007 г. и какво трябва да се случи в 2015 г. Така че към настоящия момент никой не би могъл да каже. Това е грубата сума, която се казва. Най-малко това е ангажимент на държавата. Това, което министърът на културата и туризма внася в Министерския съвет, е цялостната Стратегия за развитие на суперкомплекса “Боровец”. Оттук нататък аз не бих могла да предопределям тази стратегия в този вид, без да има решение на Министерския съвет.
Що се касае до въпроса с еколозите, мисля, че всички сме наясно, че въпросът с ОВОС е в компетентността на Министерството на околната среда и водите. Доколкото имам информация, днес се събира Висшият експертен съвет, който ще даде оценка за направения вече проект на ОВОС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Ляков, заповядайте. Имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Можем да се обзаложим каква ще е оценката днес. На колкото искате! Аз Ви казвам, че оценката днес ще е положителна, въпреки че по принцип по всякакви стандарти навлизането в тази част на планината за такова строителство е забранено. Не знам как ще го формулират във Висшия екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите, но в името на вашия премиер, бъдете сигурни, че те ще дадат зелена светлина на проекта “Супер Боровец”. И щом е стигнал той до оценяване на такова равнище, Вие пък да не знаете колко ще струва и с колко ще се ангажира държавата, извинявайте, но изобщо не Ви вярвам. Не искате да кажете тази сума, защото тя е стряскаща. Ще се види колко пари ще налее държавата, за да облагодетелства частни лица, първо премиера, частни компании, представители на олигархичната мафиотска структура в България, която ще си прокара този проект благодарение на Вас през Министерския съвет и която ще го финансира в неговата най-трудна и основна част, защото когато бъдат прокарани пътищата, ВиК, електроснабдяването, какво по-лесно от това да започне строителството, което по размер според мен ще бъде много по-малко.
И тук не е ясно в това публично-частно партньорство кой в крайна сметка диктува правилата?! Бъдете сигурна, че не сте Вие!
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Царят!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Естествено, че той ги диктува, защото той е големият печеливш от проекта “Супер Боровец”. Благодаря.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Той е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
С това тази процедура е приключена.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Димитър Дойчинов относно осигуряване на средства в размер на 1,5 млн. лв., необходими за възстановяване на изгорелия драматичен театър “Боян Дановски” – Перник.
Заповядайте, господин Дойчинов, да развиете Вашия актуален въпрос.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Задавам актуален въпрос за съдбата на Пернишкия театър, без да се водя от желание за опозиционни чувства, за опозиционна показност или опозиционна суета. Аз обичам Пернишкия театър. Коалиция за България направи дарение в помощ на театъра. Направих лично дарение. Много граждани проявиха духовна и финансова солидарност. Изводът, който може да се направи, е, че това е един от пътищата, но не е основният път за решаване на проблема. Има една чудесна мисъл на Оскар Уайлд – “Театърът е най-великото изкуство, не защото най-добре отразява света, но защото понякога е по-истински от живота”.
След ликвидацията на земеделието, след ликвидацията на промишлеността, музата Мелпомена дойде в Мелпомена на Перник. Трагедията с пожара на театъра е факт. Учреден през 1919 г., нашият театър оцеля в кошмарите на прехода през 1989 г., но след пожара в края на 2004 г. се върна във времето на многострадална Геновева.
Поставеният актуален въпрос от мен е въпрос за отношение към тежък проблем на българската култура. Възниква въпросът кой как реагира до момента.
Първо, противопожарната система реагира по системата “има-няма” и пропусна възможността да загаси пожара в зародиш. Втория път спасява от пожар целия Дворец на културата. Открит остава въпросът за качеството на оповестяването, за професионализма при откриването на огнището на пожара.
Второ, като народен представител два дни след пожара тук, от трибуната на Народното събрание, при обсъждането на Бюджет 2005 г. поисках 1,5 млн. лв. за отстраняване на щетите от пожара. С изключение на опозицията, Тридесет и деветото Народно събрание проспа тази идеална възможност за решаване на проблема. Повтарям – тази идеална възможност беше проспана тук.
Трето. Министър Филиз Хюсменова дойде на място и заслужава благодарност.
Четвърто. Театралната общност в столицата и в България реагира обективно, прояви съпричастност и солидарност, като подаде ръка и домакинство на Пернишкия театър.
Пето. Ръководството на театъра и синьото ръководство на община Перник меко казано се бавят с изготвянето на проект.
Шесто. Не е ясно защо синьото ръководство на общината и ръководството на театъра не са застраховали сградата. Това усложнява изключително ситуацията.
Уважаема госпожо министър, днес големият въпрос е: толкова време след пожара държавата в лицето на Вашето министерство ще помогне ли на един общински театър с дванадесет позиции в афиша да оцелее, защото за перничани това е духовна потребност?
Защото ако забавим действията си, заради изборите включително, това ще стане един безкраен проблем. Благодаря Ви предварително.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дойчинов.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Подхождам с дълбоко разбиране към Вашия въпрос, защото той е израз на искрена загриженост, каквато всеки достоен народен представител би следвало да изпитва към проблемите на българската културна общественост. Уверявам Ви, че Министерството на културата и туризма с голяма болка прие факта за пожара в сградата на Драматичния театър “Боян Дановски” в гр. Перник.
За съжаление като министър бих желала да Ви уведомя, че възможностите за осигуряване на средствата от бюджета на министерството са минимални, въпреки моето дълбоко уважение и адмирации към творците и тяхната публика, които са загубили своя творчески дом. Безспорно това е сериозен проблем за цялата културна общественост на гр. Перник, който трябва да намери своето решение час по-скоро. Същевременно Вие сте напълно наясно с възможностите и компетенциите на Министерството на културата и туризма да се разпорежда с общинска собственост. България е демократична страна с обособена по Конституция местна власт, чиито компетенции са ясно разписани. Драматичният театър в гр. Перник не е сред държавните културни институти второстепенни разпоредители към министъра на културата и туризма, които са 114 на брой. Този театър е общински културен институт, който съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за закрила и развитие на културата се определя като юридическо лице със самостоятелен бюджет и се финансира от общинския бюджет. Имотът, в който е настанен драматичният театър и който е пострадал от пожара, е общинска собственост. Същият е предназначен за задоволяване на обществени потребности от местно значение, което го определя като имот публична общинска собственост.
Поддържането и ремонтите на имотите и вещите общинска собственост се извършва от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им съгласно чл. 16 от Закона за общинската собственост.
Освен това застроените имоти публична общинска собственост задължително се застраховат, като застрахователните вноски се предвиждат по бюджета на общината или на съответната организация, или на юридическо лице на общинска бюджетна издръжка, какъвто е Драматичният театър в гр. Перник.
Уважаеми господин Дойчинов, уверявам Ви, че бих оказала съдействие за излизане от ситуацията и за решаване на проблема, но не винаги желанието е достатъчно. В средата на бюджетната година няма правна възможност Министерството на културата и туризма да осигури тази значителна сума за възстановяване сградата на театъра. Този трагичен случай още веднъж доказва, че децентрализацията в областта както на данъчната политика, така и на културната политика е повече от наложителна. Тези два аспекта на държавна политика са тясно свързани.
Като министър на културата и туризма заставам изцяло в подкрепа на утвърдения в практиката европейски модел за повече финансова самостоятелност на общините, така че да бъдат в състояние да реагират адекватно пред подобни сериозни финансови предизвикателства. Добрите европейски практики ще ни позволят да поощрим взаимодействието между местната власт и местните културни институти за намирането на допълнителни финансови източници за участие в проекти и за развитие на една конкурентна културна среда.
Като народен представител Вие сте напълно наясно, че въпросът за по-голямата финансова независимост на общините е въпрос на конституционна промяна, чиято реализация се нуждае от формирането на сериозно политическо мнозинство. Това е и въпрос на добри законодателни решения. Убедена съм, че ще работите активно в тази посока. В Министерството на културата и туризма имате необходимата принципна подкрепа за осъществяването на този стратегически за европейска България приоритет.
В заключение Ви уведомявам с дълбоко съжаление, че министърът на културата и туризма не може да осигури необходимите средства за възстановяване на изгорелия Драматичен театър в гр. Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Чилова.
Господин Дойчинов, заповядайте, ако желаете да изкажете отношение под формата на реплика.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, струва ми се, че ако останем само на позициите проблемът да се реши на местно ниво, вероятно до 2015 г. перничани няма да имат свой театър, независимо каква финансова децентрализация ще получат в бъдеще. Според мен, ако в рамките на един месец не бъде направено необходимото, абсолютно оперативно, абсолютно делово, вероятно днес заедно с Вас си губим времето.
От тази гледна точка, ако не възразявате, да приемете една пернишка делегация още във вторник и от тази гледна точка, струва ми се, че има смисъл да коментираме, да търсим изход от ситуацията, като всяка една от страните поеме своите ангажименти да се уеднаквят критериите и на проекта, и на финансирането на проекта за спасяване на пернишкия театър. В противен случай мисля, че диалогът днес е напълно безсмислен.
А ако считате, че този обект не е възможно да бъде коментиран, аз Ви предлагам пак на същата среща другата седмица да приемете една пернишка делегация и ако считате, че Земенският манастир е към Вашето министерство, към Националния исторически музей, да окажете необходимото съдействие. Мисля, че тук като министър нищо не Ви пречи, защото съчетавате проблемите и на културата, и на туризма. Да се решат проблемите на Земенския манастир, там става дума за съвсем малка сума, в резултат на което сегашният туристически поток от 4 хил. души може да стане някъде от порядъка на 12 хил. души, такъв, какъвто е бил през 1974 г. И тъй като снощи бях на посещение в този манастир, Ви подарявам един проспект от него, защото Земенският манастир по стойност вероятно е от величината на Боянската църква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дойчинов.
Преминаваме към следващото питане, което е от народния представител Кина Андреева, относно политиката на Министерството на културата по опазване на фондовете на Националния исторически музей.
Заповядайте, госпожо Андреева, да развиете Вашето питане.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Повод за това питане ми даде една публикация в българските медии в началото на месец март. В нея се казва следното: директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров ще дефилира като манекен в ревю на модна къща “Ивенти”. В това няма нищо нередно, нищо тревожно, всеки български гражданин може сам да избира амплоато, в което да се изявява. Тревожното обаче е по-нататък. На подиума историкът ще носи едно от новооткритите златни съкровища – се казва в публикацията.
Показването на експонат от златно съкровище по време на модно дефиле е прецедент, който надали ще се повтори скоро. Първоначалната идея е била Божидар Димитров да представи прочутата златна маска, открита от археолога Георги Китов. Но тъй като в момента по нея се работи, това надали ще бъде възможно. Надеждите на организаторите са той да извади от залите на Националния исторически музей част от Панагюрското златно съкровище. Практически до самото ревю няма да се знае какво точно ще бъде показано.
Не е възможно човек да прочете подобен текст и да остане равнодушен, защото всичко, което се съхранява в Националния исторически музей, в неговите фондове и във фондовете на останалите български музеи, е собственост на държавата. И защото съществуват закони, съществуват наредби и правилници, които казват как точно и по какви механизми се опазват, стопанисват и контролират движимите паметници на културата. Надявам се, че Националният исторически музей все още е една национална културна институция и не е собственост на неговия директор, за да има възможности той по този начин да се разпорежда с експонатите на музея.


Точно тази публикация ме наведе на въпроса: какви мерки се взимат от Министерството на културата и туризма, за да се опазват движимите паметници на културата? Всички знаем, че България е изключително богата на такива движими паметници на културата, тъй като е била средище на различни култури. Всички знаем, че те са национална собственост и затова аз, ползвайки този повод, искам да Ви задам конкретно въпроса: какви мерки предприема Министерството на културата и туризма, за да гарантира опазването на движимите паметници на културата на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на това питане. Имате на разположение до 10 минути.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Опазването на културните ценности, като основен дял от националното културно богатство и тяхното популяризиране, са приоритетно направление в дейността на Министерството на културата и туризма при осъществяване на националната културна политика.
Министерството на културата и туризма работи в две основни направления за опазване на паметниците на културата: създаване и прилагането на нормативна база, консервация и реставрация на съществуващите движими паметници на културата.
Променената обществена среда и изискванията на съвременните международни регламенти за опазване на паметниците на културата наложиха през 2004 г. изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите. В него за първи път в действащото законодателство се даде определение “движим паметник, представляващ национално богатство” и бе въведен специален режим за тяхното опазване.
През 2004-2005 г. бяха изготвени и обнародвани в “Държавен вестник” две изключително важни наредби, свързани с опазването на движимите паметници на културата: Наредбата за износ и временен износ на движими паметници на културата и Наредба № 1 за реда за извършване на оценка на декларираните движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица. С направените нормативни изменения на практика бе извършена хармонизация със законодателството на Европейския съюз по отношение на движението на културните ценности.
Прилагането на Наредба № 1 създаваше известни усложнения при износа на произведения на изкуството, които нямат статут на паметници на културата. Оправдана бе реакцията на творците и галеристите срещу затрудняването на работата им, затова министерството реагира веднага. Със заповед на министъра на културата и туризма от 29.03.2005 г. бе създадена междуведомствена работна група с представители на Съюза на българските художници, Националния музей на българското изобразително изкуство, Агенция “Митници”, която за няколко дни изготви промяна в Наредба № 1 и облекчи режима при износ на предмети, които не са паметници на културата.
Подготвя се нова наредба за формиране и управление на музейните фондове, която ще подобри ефективността на работата им.
С приетите поправки в Закона за паметниците на културата и музей през 2004 г. изброените подзаконови нормативни актове стана възможно започването на работата по въвеждането в българското законодателство на важната директива на Европейския съюз, свързана с връщането на незаконно изнесени ценности. Със заповед на министъра на културата и туризма е създадена междуведомствена работна група за изготвяне на проект за ново изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и проект на наредбата за връщане на незаконно изнесените движими паметници на културата.
Текущият контрол върху музейните колекции в страната се извършва чрез Националния център за музеи и галерии за изобразително изкуство и създаденият специално за тази цел инспекторат за културно наследство. Той съдейства за по-добрата координация между правоохранителните и правораздавателните органи и участва с изготвянето и издаването на разрешения и сертификати за износ. В момента се изграждат регионални структури на инспектората, което ще гарантира по-ефективен контрол на място. Само за една година от създаването му са извършени осем проверки на музеи, при положение че през последните 15 години нито една такава не е направена. В три случая са съставени констативни актове, като за нарушенията във всеки отделен случай са уведомени съответните компетентни органи: Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и Агенцията за държавен финансов контрол.
Другият аспект в работата на Министерството на културата и туризма са консервация и реставрация на паметници на културата - прави се редовен анализ на състоянието и по програми на министерството се реализират проекти за опазването на най-застрашената част от тях.
Уважаема госпожо Андреева, една от последните мерки за подобряване работата по опазване паметниците на културата бе създаването, съгласно новия Устройствен правилник на Министерството на културата и туризма, специална дирекция “Опазване на паметниците на културата”, което е още едно доказателство за приоритетната ни работа на новото министерство в това направление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Андреева, имате възможност да зададете уточняващи въпроси в рамките до 2 минути.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Уважаема госпожо Чилова, донякъде съм удовлетворена от Вашия отговор, защото в него се съдържаха и мерки, които министерството наистина предприема, за да се опазват движимите паметници на културата. В същото време не мога да не отбележа факта, че Вие отново избягахте да коментирате по какъвто и да е начин събитието, станало повод за задаване на този въпрос, а то никак не е маловажно. Напротив, то говори за една много страшна тенденция!
На 10 март, след като прочетох тази публикация, аз изпратих до Вас писмо, в качеството си на заместник-председател на Комисията по културата, с молба да ми предоставите Устройствения правилник на Националния исторически музей. За съжаление и до този момент аз не съм го получила, което също е един тревожен факт, защото това мога да го сравня само с Вашата заповед, която издадохте и с която забранихте на директорите на културните институти да правят изявление без Ваше разрешение.
Затова аз отправям към Вас първия конкретен въпрос: кога ще получа този правилник?
И вторият ми конкретен въпрос е свързан с Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата. В чл. 84, ал. 2 се казва: “Движимите паметници на културата се ползват за научни, образователни и възпитателни цели. Забранява се ползването им за цели, несъответстващи на Закона за паметниците на културата и музеите”. И аз Ви питам на коя от тези цели съответства излагането на движими паметници на културата – експонати от Тракийските съкровища, по време на едно модно дефиле?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
Госпожо министър, процедурата е питане, така че би трябвало макар и кратичко да отговорите на уточняващите въпроси, тъй като тази процедура предвижда тази възможност, след което госпожа Андреева може да изкаже своето отношение.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаема госпожо Андреева, аз съвсем съзнателно си позволих да прескоча първата част от Вашето изложение по повод отпечатаното в пресата, защото ми се струва, че основната тежест от изказването на министъра трябва да се съдържа в нормативните решения и конкретните стъпки, които министерството е предприело на базата на законодателни решения, приети от Народното събрание. Мисля, че от тази трибуна е несериозно да коментирам такива неща, които са се случили в медиите и въпросът към министъра по-скоро се отнася до гледната точка на политиката на министерството по повод паметниците на културата. Аз мисля, че в тази част от отговора си бях достатъчно ясна.
Що се отнася до първия конкретен въпрос, който Вие зададохте, в рамките на допустимото възможно време Вие ще получите този отговор от Министерството на културата и туризма. Благодаря.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ, от място): Времето изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо Андреева, ако желаете, можете да вземете отношение по отговора на министъра.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Много е жалко, госпожо министър, че Вие в моя въпрос не съзирате нищо тревожно, защото ако от Националния исторически музей всеки може, пък било дори и неговият директор, да изнесе експонат, да го разнася и да го показва на някакво място, което е решил, че е добре да бъде показано, заедно с модните колекции, това означава, че и някой друг служител утре за някаква друга цел би могъл да изнесе някой друг експонат и аз затова Ви зададох този въпрос, защото Вие имате задължението да опазвате паметниците на културата.
Спомням си как някога, по социалистическо време, емисари на Комитета по култура тогава обикаляха манастирите и прибираха от калугерките иконите, защото били поолющени и обещаваха да им върнат по-новички и по-хубави икони. Аз се страхувам, че при това отношение, което Вие имате към един много показателен факт, може да се случи нещо подобно. Затова очаквах от Вас сериозно отношение към въпроса. Очаквах да кажете, че ще предприемете някакви мерки и какви ще бъдат тези мерки. Защото всичко останало означава, че Вие просто нехаете за българското културно-историческо наследство. И каквото и да говорите, и каквито и изявления да правите думите няма да могат да прикрият Вашето бездействие и по този начин и отговорността, която Вие носите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Следва актуален въпрос от народните представители Стефан Данаилов и Емилия Масларова относно изявление на министър Чилова в отворено писмо до държавните културни институции и медиите.
Госпожо Масларова, заповядайте да развиете въпроса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо и господин министри, уважаеми колеги! Слушайки днес отговорите на госпожа Чилова си казвам: трудно, много трудно.
Първо, ще ми позволите, госпожо Чилова, да Ви коригирам, че Музикалният театър “Стефан Македонски” се казва “Стефан Македонски”, а не “Стефан Софиянски”. Министърът на културата трябва да знае това и не е допустима такава грешка.
Аз внимателно слушах и Вашето изявление като министър, който казва, че е завършил право и като такъв стриктно спазва законите на страната. В тази връзка аз и моят колега Стефан Данаилов се интересуваме по какъв начин Министерството на културата, още не завършило първото тримесечие на бюджетната година, решава да засвири на най-тънката струна на първа цигулка на част от художествено-творческият и административен персонал в държавните културни институции и да обещава увеличаване на заплатите от 1 юни, имайки предвид все пак, че когато гледахме Бюджет 2005 Вие гласувахте по начин, по който управляващото мнозинство реши и в никакъв случай не се поддадохте на натиска на Комисията по културата, която аргументирано, обосновано, задълбочено, анализирайки предлагаше на вниманието на Народното събрание увеличаване на бюджета с повече от 6 млн. лева. Вие тогава, като представител на Бюджетната комисия, спазвахте законите и не допускахте никакви такива неща извън бюджета.
Аз мисля, госпожо Чилова, че Вие като юрист, чудесно знаете, че основният закон в страната е именно бюджетът за съответната година. Още повече, че Вие предлагате увеличението на определена част, но на всички по равно с 20 %. Няма нищо лошо да се увеличат заплатите на хората, дай Боже, и два и три пъти, но все пак заплати се увеличават на база на някакви конкретни анализи, на достигнати резултати, натовареност, правят се така наречените оценки. Има си правила, на базата на които в крайна сметка се извършват тези действия.
За нас е много важно да ни кажете, да ни информирате какво преструктурирахте в Министерството на културата за месец и половина-два, какви икономии направихте, какво се случи, че ще имате възможност от 1 юни да повишите с 20 % заплатите там – нещо, което не е предвидено, пак казвам, в основния закон на държавата – Бюджет 2005? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос до пет минути.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, в трудните години на преход пред българската държава стояха за решаване изключително тежки и отговорни задачи, свързани с финансовата стабилизация, извършване на належащи реформи в бюджетния и реалния сектор, както и създаване на условия за устойчив икономически растеж. Този преход имаше своята цена, която се пое от цялото българско общество, в това число и от сферата, която имам честта да ръководя.
След преструктурирането на Министерството на културата в Министерство на културата и туризма и моето утвърждаване за министър от Народното събрание, аз неведнъж имах възможността да заявя своето отношение към проблемите на българската култура и нейните създатели. За мен не подлежи на съмнение важността на техния труд за моралното и духовно здраве на нацията, приноса им за съхраняването на нашата национална идентичност и самочувствие. Платон казва, че културата е начин на живот. Но тя е преди всичко удовлетворение от дълбока духовна потребност, която прави хората пълноценни. Решаваща роля в това отношение имат културните институти за театрално-музикални изкуства и техните многобройни дейци. Трудът на тези хора е високо квалифициран, има своето национално и международно признание. Благодарение и на тях българската култура е призната и уважавана в целия свят.
С тези основания и в съответствие с възможностите на бюджета през месец октомври миналата година нашето правителство направи първата крачка като предостави допълнителни средства от Републиканския бюджет за увеличаване с 50 на сто заплатите на творческите кадри, държавните културни институти – второстепенни разпоредители към министъра на културата. Това стана по силата на Постановление № 279 на Министерския съвет от 15 октомври 2004 г.
Както всички си спомняме, вместо да бъде приветствана тази промяна, доведе до социално напрежение в колективите на културните институти, вследствие на създадена диспропорция между заплащането на творческия персонал и това на административния, технически и друг помощен персонал. В Министерството на културата бяха получени протестни писма от ръководствата и синдикални организации на 27 театъра, музеи, опери, включително от Народната библиотека и други.
Госпожо Масларова, от първия ден на встъпването ми в длъжност като министър на културата и туризма обърнах специално внимание на този въпрос, защото за мен човешкият фактор за съхраняването и развитието на българската култура е водещ. Отнасям се с дълбоко уважение към административния и помощно-техническия персонал в културните институти за театрално-музикалните изкуства. Тяхната всеотдайност и любов към професията имат свое собствено място във всеки успех на българското театрално и музикално изкуство. Техните усилия имат своя принос за неговото несъмнено качество и висока репутация. С ясното съзнание, че тези достойни хора трябва да получат дължимото, Министерството на културата и туризма направи всичко възможно, за да намери решение на проблема.
В очите на страничния зрител може би най-лесната възможност бе като министър на културата и туризма да поискам допълнителни средства от бюджета. Но като бивш народен представител и член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси аз съм запозната с бюджетния процес и правилата на държавното бюджетиране. Уважавам тези правила и считам, че спазването има онзи фактор, който превръща България от страна с рекордна инфлация и бюджетен дефицит в страна на финансова стабилност и икономически растеж, в страна – пример на стабилна и премерена фискална политика. Не е логично при наличието на приет Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г. да търсим в средата на годината нови средства, които да нарушават вече приети финансови параметри.
Моето предложение пред правителството бе тези средства да бъдат набавени чрез преструктуриране на разходите в бюджета на министерството и значително повишаване ефективността на разходване средствата за административни нужди. След направените разчети оповестихме нашата готовност да увеличим заплатите на административния, техническия и друг помощен персонал с 20 % от 1 юни 2005 г.
Искам дълбоко да подчертая, че в никакъв случай няма да бъдат засегнати средствата за културни проекти, мероприятия и дейности. Напротив, поставила съм си като една от най-важните цели в моята дейност да усъвършенствам механизма за финансиране като преминем от финансиране на структури към финансиране на крайния културен продукт. За осъществяване на нашето намерение за увеличаване заплатите на административния, помощно-техническия и друг персонал сме изготвили и представили за ведомствено съгласуване проект на постановление за изменение на Постановление № 48 на Министерския съвет от 2004 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, считано от 1 юни 2005 г. В него ще намерите потвърждение на изложеното по-горе по отношение на механизми за осигуряване на необходимите средства.
В заключение бих искала да Ви уверя в решимостта на Министерството на културата и туризма да решава наследени проблеми в най-кратки срокове и с максимална ефективност, но с уважение към законите на страната и възможностите на държавния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Масларова, заповядайте да изкажете Вашето отношение под формата на реплика.


ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разцвет, цъфтеж, летеж, полети, изобщо всичко в България, слушайки госпожа Чилова, и написаните бодро като пред рапорт думи ни дават основание да се чувстваме съвсем спокойни. Аз съм удивена, толкова творчество е вложено в написването на тези гениални отговори, че човек, ако не знае къде живее и не знае каква е ситуацията, може и да повярва.
Госпожо Чилова, чудесно е това, че искате да възмездите труда на тези хора, които разнасят славата на България, които пазят духовното, националното, културното, човешкото - най-топлото нещо, което се гради с години. Чудесно е това, че имате такова отношение към тези хора. Аз обаче си задавам въпроса, защото направих разчет, че увеличението на 20% на заплатите ще струва около милион и половина. Вие само преди няколко минути казахте, че не можете да осигурите никакви средства, примерно, за Пернишкия театър, там също трябват около милион и половина. Примерно казвам, защото това беше отговорът. То е ясно, за Пернишкия театър ще трябва да има тухли, бетон, цимент и те не гласуват, гласуват хората. Добре, увеличете заплатите на тези хора, но защо не го направихте от 1 януари? Защо не го приехте с бюджета? Защо го правите от 1 юни? Какви са тези механизми, които ви дават възможност да увеличавате заплатите на тези достойни люде точно няколко дни преди изборите? Нали разбирате, че всички ние усещаме зад цялата тази ваша политика, която така добре звучеше, представена от тази трибуна, нещо, което не е чисто, нещо, което не е точно, което не е почтено.
Защото, ако трябваше да обърнем внимание на културата, Вие току-що казахте за наследени проблеми, а мисля, че наследените проблеми идват от Ваши предшественици само допреди няколко месеца, имахте четири години пред себе си да решавате проблемите при една стабилност, при един бюджетен ред в държавата, можехте много повече неща да направите не само за културата, а и за хората, работещи в българската култура, които заслужават вниманието на цялата българска общественост, но внимание регулярно, а не внимание предизборно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
Госпожо министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Уважаема госпожо Масларова, тези красиви думи със съжаление мога да кажа, че те са цената на усилията на 15 години преход на българския народ. От тази трибуна, меко казано, не е достойно да се излиза и да се говори, че, видите ли, България се намира в цветущо положение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие го казахте.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Аз мога да кажа, че за четири години управление на това правителство нито веднъж нямаме актуализация на държавния бюджет, за разлика от 1996 г. по време на вашето управление, когато имахме десет пъти актуализация на държавния бюджет.
По отношение на културната политика и за тази загриженост аз мога наистина да кажа, че от 15 години, през които са се сменяли правителства и от ляво, и от дясно, няма нито един документ за стратегия за развитието на българската култура. Така че, ако има някой, който наистина да носи сериозно и да подходи сериозно към този въпрос, повярвайте, че това не са били други управления. За първи път от 15 години ще бъде създадена концепция за развитието на българската култура. (Реплики от НДСВ и КБ.)
По отношение на финансовата и икономическата стабилност България никога през последните 15 години не е имала тези икономически параметри. Това го знаете много по-добре от мен.
Така че мисля, че тази ирония, която влагате в думите, меко казано, не отговаря на труда на всички тези хора. Очевидно е, че имаше диспропорция и несправедливост по отношение на творческия персонал и административния персонал.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кой я направи тази диспропорция?
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Така че, вместо да приветствате всички това решение, вие наистина търсите популизъм, някаква предизборна спекулация в това.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие правите популизъм.
МИНИСТЪР НИНА ЧИЛОВА: Не е честно и не е достойно към всички тези представители на българската културна общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо министър.
С това актуалните въпроси и питания към министър Чилова са изчерпани. Да й благодарим за участието.
Преминаваме към питанията и актуалните въпроси към министър Калчев.
Най-напред давам думата на народния представител Димитър Дойчинов да развие своето питане относно утвърждаване на областите като административно-териториални единици съгласно чл. 142-144 от Конституцията на Република България.
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Членове 142, 143 и 144 от Конституцията на Република България уреждат статута на областните управи като административно-териториални единици за регионална политика. Темата в законов порядък се урежда и с част от разпоредбите на Закона за местно самоуправление и местната администрация и по Закона за администрацията. В същото време след формирането на даден орган за управление особено важно е каква е оценката за кадровото окомплектоване на областите.
На второ място, аз си спомням Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за учредяване на областните управи, защото възникват доста интересни въпроси – тези държавни органи не се ли превърнаха в политически щабове на управляващите? Доказаха ли своята потребност областите? Издържаха ли проверката на живота? Нямат ли превес контролните функции? В крайна сметка полезни органи ли са или са излишен държавен лукс? Не натежават ли представителните функции? Как областите и областните управители защитават държавната собственост?
Задавам въпрос: дали областните стратегии и програми са реалност или по-скоро имат пожелателен характер към днешна дата? Какво е съотношението между съдържателната, съзидателната и контролната дейност на областните управи? Какъв е ефектът от международните контакти на областно ниво? Успешно ли се съчетават националните и местни интереси, включително и чрез грантовата схема по приоритет № 1 и приоритет № 2, както и дейностите "хора – за хора". Какви са шансовете за въвеждане на избираемост на областно ниво?
В крайна сметка, господин министър, каква е Вашата етапна оценка за утвърждаването на областите като административно-териториални единици за провеждане на регионалната политика? Провеждат ли балансирана политика? В крайна сметка наистина полезни ли са на българското общество?
Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър Калчев, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Дойчинов, Вашето питане обхваща целия период от създаване на областите през 1987 г. досега. В рамките на процедурата и времето за отговор, с което разполагам, едва ли ще е възможно да очертая развитието на административно-териториалната реформа. Въпреки това, питането Ви предполага и даването на оценка за степента на утвърждаване на областите, без да разполагаме с общоприета скала и показатели за подобна оценка. Ето защо в моя отговор съвсем накратко ще очертая основните промени до 2001 г., след което ще се спра по-обстойно на действията на правителството по отношение на статута на областите и областните администрации.
С приемането на новата Конституция на страната през 1991 г. беше уреден статутът на областта като административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване съответствие между националните и местните интереси в управлението на областта.
През 1991 г. беше приет Законът за местното самоуправление и местната администрация, в чиято Глава девета бяха уредени статутът на областта и правомощията на областния управител. През 1995 г. със Закона за административно-териториалното устройство на Република България беше уреден редът за създаването на области и промяна на границите на областта.
С приемането през 1998 г. на Закона за администрацията, Глава девета на Закона за местното самоуправление и местната администрация бе отменена, като правомощията на областния управител бяха регламентирани в Закона за администрацията.
Въпросът за утвърждаването на областите като административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси е стоял и стои и сега на вниманието на правителството. Засилването на ролята и потенциала за управлението на областния управител и децентрализацията на управленски правомощия като цел е заложена в стратегията за изграждане на модерна административна система на Република България “От присъединяване към интегриране”, приета през 2002 г. В раздела, посветен на анализа на реформата в държавната администрация един от важните изводи е, че съществуват проблеми във връзка с функционирането на териториалните органи на изпълнителната власт, областните управители и кметовете на общини, взаимоотношенията помежду им и тяхната работа с териториалните звена на централната администрация.
Този извод даде основание през 2003 г. да се предвидят конкретни мерки и действия, включени в актуализираната стратегия за модернизиране на държавната администрация “От присъединяване към интегриране”. Преди всичко стратегията за модернизиране на държавната администрация и актуализирания план за изпълнение на стратегията обърна внимание на раздела “Децентрализация на държавното управление”, като за постигане на целите са предвидени редица дейности, в голямата си част насочени към областно ниво на управление. Те са: да се оптимизират функциите на териториалните звена на централната администрация; да се подобри координиращата роля на областния управител за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика; на трето място, да се разшири оперативната самостоятелност на областните администрации; на четвърто място, да се създадат условия за постигане на съгласуваност между нормативните актове, уреждащи областното и общинското самоуправление.
Правителството отчита необходимостта от установяване на ясно разпределение на функционалните отговорности между централната и местната власт за осъществяване на ефективно държавно управление и в тази връзка, засилване ролята и потенциала за управление на областния управител и децентрализацията на управленски правомощия чрез координиране на действията на териториалните звена на министерствата. Това е пътят за постигане на удовлетвореност на потребителите на публични услуги чрез тяхното представяне от най-близкото до гражданите управленско ниво.
Качеството на стратегическото планиране и на реализацията на поставените цели зависят от прозрачните и ефективни механизми на координация, които следва да се разглеждат като активна комуникация между правителството и административното ниво, като активна комуникация между централните и местните власти, както и като общуване с всички заинтересовани страни от обществения сектор. Все по-широко утвърждаваща се практика в работата на областните управители е създаването на съвети и комисии, подпомагащи ги в координацията на работата на териториалните звена и взаимодействието с местните власти.
Във връзка с питането Ви ще засегна и въпроса за утвърждаването на областите като административно-териториални единици за провеждането на регионалната политика. Както знаете, това се решава донякъде с новоприетия Закон за регионално развитие, който е в сила от м. март 2004 г. и в голяма степен засили ролята на областния управител и на областното ниво като цяло в процеса на управление на регионалното развитие.
На областно ниво ще се приемат областни стратегии за развитие. Областните стратегии са стратегически документ, в който са съсредоточени целите, приоритетите, мерки и координацията на усилията на множество институции в публичния сектор в областта на регионалното развитие.
Областната стратегия за развитие е един от двата основни документа за стратегическото планиране. Тя определя целите и приоритетите за развитието на областта, както и действията за тяхното постигане.
Областните администрации като представители на централната власт работят за прилагането на държавната политика за регионално развитие на областно ниво, като търсят начини за усъвършенстване на управлението, укрепват потенциала на администрацията и местната общност, включват местните партньори при взимане на важни решения, съвместно търсят изход от възникналите проблеми и работят за изграждането на една по-добра перспектива.
Осигуряването на съответствие на общинските планове за развитие с Националната стратегия за регионално развитие се осъществява пак посредством стратегическата рамка за развитие на областта, която е включена в областната стратегия за развитие. Целите и приоритетите на развитие, представени в нея, са съгласувани с целите и приоритетите на Националната политика за регионално развитие, дефинирани в Националната стратегия за регионално развитие, като същевременно отразяват и специфичните нужди на дадената територия по отношение на развитието.
Не на последно място трябва да посоча, че областните управители са тези, които контролират спазването и отчитането на стратегическата рамка на областната стратегия за развитие в процеса на подготовка на общинския план за развитие. Разширени бяха правомощията на областните съвети, които за в бъдеще ще могат да приемат областната стратегия за развитие, а не само да дават становища по нея. Това означава, че дългосрочните цели и приоритети в развитието на областта и на регионите за целенасочено въздействие ще се одобряват на областно ниво.
Областните управители ще играят основна роля и при разработването на регионалните планове за развитие. Регионалните планове са ключов документ, където се срещат инициативите на общините и областите и стратегическите приоритети и целите за развитие, които се определят от Министерския съвет. Така се постига целта, поставена в стратегията, за участието на Република България в структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за създаване на единна рамка за интегрирано социално-икономическо развитие и гарантиране на обвързаност между двата планови процеси и между двете институционални рамки – за регионално развитие, и на структурните фондове и кохезионния фонд. Точното очертаване на връзките на тези планове с останалите планови и стратегически документи е от изключително значение, както всички знаем, за страната. Регионалните планове за развитие се разработват като интегрирано териториално равнище, където се срещат двата подхода – отгоре, тоест от национално равнище, с подхода отдолу – с инициативата за развитие на общините и областите, съставни на съответния район за планиране.
При разработване на регионалните планове връзката с областните стратегии се основава на прилагането на подхода отдолу, тоест, от областните стратегии към регионалния план. По този начин областните управители не само ще участват в регионалния съвет за развитие, който ще разработи регионалния план, но и областта чрез областната стратегия ще влияе върху регионалния план.
Във връзка с всичко казано дотук смятам, че може да се направи заключението, че в значителна степен областта продължава да се утвърждава като център за провеждане на регионална политика и за осъществяване на държавното управление по места, за осигуряване на съвместимост между националните и местните интереси.
Аз ще съкратя изказването си. Искам само да спомена, че тези шест планови региона за развитие, създадени с промяната на Закона за регионалното развитие, вече съществуват не само на документ, но са създадени вече така наречените технически дирекции към тях. Те са обезпечени и със съответния необходим персонал. Общо с над 80 бройки се увеличиха щатовете на областните администрации във връзка с този допълнителен щат за техническите дирекции, предвиден към ръководството на шестте планови региона. Донякъде започва да действа и системата за изборност в тези планови региони, тъй като те се управляват на ротационен принцип по за една година от съответно избрания областен управител, а регионалните съвети в шестте планови региона също са изборен орган.
С това може би донякъде отговарям на въпроса Ви до каква степен изборността на второто ниво на държавната власт, както сме свикнали да наричаме областните администрации, намира място в нашето бъдещо развитие.
Искам да Ви уверя, че в някои от най-развитите европейски страни, примерно във Франция, областните управители се назначават от Министерския съвет, но там, за разлика от нас, има областни съвети, които са изборни. Може би това е посоката, към която трябва да се стреми и България, тъй като тази практика е доказала своята пригодност досега. Надявам се, че това ще бъде направено в следващите една-две години.
Искам да кажа, че с това съвсем не изчерпвам темата. Темата, която вие засягате, господин Дойчинов, е изключително сериозна и много голяма тема - за отговорността на областния управител и преценка на актовете на местната власт, било на кмета, било на общинските съвети. Ние много добре знаем как се решават тези спорове в момента. Те се решават обикновено в съда. Често те загубват своята актуалност, затова защото системата е много тромава и е много дълга като процедура. Същевременно много добре знаем, че при тези спорове често пъти се загубва актуалност не само като актуалност на въпроса, но се изтървават и много важни срокове, свързани с финансиране, с международни договори и други помощи.
Аз Ви благодаря за въпроса. Той е много сериозен. Стратегията, разработена от Министерския съвет и приета през 2003 г., се надявам, че ще претърпи много сериозни промени и през следващите години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, министър Калчев.
Господин Дойчинов, имате възможност, ако желаете, да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути пленарно време.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Аз също благодаря на министър Калчев за изключително сериозната подготовка и отношението, с което се е отнесъл към този сериозен въпрос.
В същото време ми се ще, ако е възможно, малко повече да задели внимание за негативни тенденции, които са се очертали дотук в работата на областните управи и в процеса на тяхното утвърждаване.
На второ място, ми се ще да си каже мнението по темата за кадровото окомплектоване. Според него достатъчно качествен ли е подборът на лицата, които работят в системата на областните управи, според структурата на областните управи? Каква е неговата преценка на ефективността на тяхната работа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дойчинов.
Господин министър, давам Ви думата – може би малко по-накратко, тъй като предишния отговор по-дълго проточихте във времето. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Аз благодаря на народния представител господин Дойчинов за уточняващите въпроси. Наистина темата е много дълга и може би времето е недостатъчно.
Що се касае до окомплектовката на областните администрации, особено на новите така наречени планови региони, шест планови региона, аз споменах, че са над 80 бройки, този въпрос вече е решен. Попълването на състава на техническите дирекции, както ние ги нарекохме, към тези планови региони става на база на конкурсен принцип, така както е регламентирано ясно в Закона за държавния служител. Няма да се спирам на тази тема. Преди всичко се отделя внимание при подхода и при организирането на конкурсите за бъдещата работа на тези технически дирекции, засилване на техния административен потенциал във връзка с изграждането на тези планове за регионално развитие и синхронизирането им със структури и фондове, и кохезионния фонд при изграждането на самите планове за регионално развитие. Същевременно те трябва да се явят консултанти и на общините при изготвянето на общинските планове за развитие, а не само като контролираща структура.
На трето място, те трябва да могат да обърнат преди всичко внимание на малките общини, където наистина липсата на достатъчен потенциал за работа с тези фондове е факт и ние не го отричаме, за разлика от големите общини, където има необходимият потенциал, където има висши учебни заведения, където има много други регионални структури на съответните министерства и ведомства. Така че темата наистина е много сложна. Аз дотук бих се ограничил с допълнителните обяснения, тъй като се опасявам, че каквото и да кажа ще бъде недостатъчно.
Приемам напътствията и препоръките, които даде господин Димитър Дойчинов за бъдещата работа по укрепване на регионите, като наистина реално второ ниво на държавната власт, а не просто като административни структури, които не могат да поемат дори най-елементарните задачи по създаването на регионалните планове за развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин министър.
Желаете ли, господин Дойчинов, да вземете отношение към отговора? Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Аз искам да Ви благодаря за отговора, защото наистина това беше един съдържателен отговор, който разгледа проблема в цялост. Вие дадохте и историческия разрез на проблема, а така също внесохте теоретико-приложен характер, разгледахте проблема в развитие. Струва ми се, че ефектът от Вашия отговор щеше да е наистина много голям, ако бяхте обърнали малко повече внимание на негативните тенденции, които се развиват, на кухите обеми, на реалните противоречия, които се получават – там където областните управи буквално буксуват.
Все пак за това, че сте положили изключителни усилия, искам да Ви благодаря. Всичко добро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дойчинов.
Следва питането на народните представители Иван Иванов и Стойчо Кацаров относно развитието на електронното правителство в България.
Виждам, че колегата Иван Иванов се готви да развие питането. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): В рамките на пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В рамките на пет минути – Вие знаете това добре.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, развитието на електронното правителство в една страна е изключително голям приоритет на всяка страна-членка и кандидат-членка на Европейския съюз, защото е известно, че чрез електронното правителство или така нареченото интегрирано административно обслужване на хората и на бизнеса се повишава ефективността на администрацията, нейните действия стават прозрачни и до голяма степен се икономисва време и енергия на всеки от потребителите.
Няма нищо по-естествено един месец преди края на Народното събрание, съответно – мандата на това правителство, да си отговорим на въпроса: какво е свършено от правителството. Ако кажа нещо като уводни думи, то е, че България изостава с едно десетилетие в изграждането на електронното правителство по отношение на стара Европа, а до голяма степен и по отношение на новоприетите страни-членки от Европейския съюз. Това е особено печално, като се има предвид, че в управленската програма на правителството Сакскобургготски беше записано точно така: изграждане в рамките на мандата на цялостна система на електронно правителство. Не изграждане на част от електронното правителство, а на цялостната система на електронното правителство.
За да бъда още по-изчерпателен, ще Ви цитирам министър-председателя, който преди две години в отговор на мое питане заяви така, това е по стенограмата на Народното събрание: “Ангажимент на правителството е до 2005 г. (когато се каже “ангажимент на правителството”, това означава до края на мандата на правителството, тоест до след един месец) да осигури 20-те индикативни услуги по електронен път от програмата “Июръппласт” на Европейския съюз. Правителството ще изпълни своите ангажименти както пред Европейския съюз, така и пред своите граждани и бизнеса в България”. Случи ли се това?
Не, господин министър. Тогава, преди две години, аз цитирах едно изследване, направено от “Браун юнивърсити” над въвеждането на електронното правителство и предлаганите услуги в 198 страни в света. България се намираше на унизителното 91-во място.
Има обаче изследвания, които са буквално преди няколко месеца и ще ги цитирам тях, защото до голяма степен те са много по-меродавни, касаещи Европейското обединено пространство.
През август 2004 г., тоест преди около 7-8 месеца в специален доклад на Европейската комисия, когато се говори как върви използването на електронното правителство и въвеждането на електронните технологии във всичките европейски страни, България е на последното 28 място. В края на септември, на 28 септември според доклада на “Ай Ди Ей” – това е всъщност, Вие знаете, организацията, която се занимава с обмен на данни между администрациите, изследване, проведено над единадесетте страни-членки и трите кандидат-членки от Нова Европа, България е на последното 11 място.
При това положение, господин министър, следват въпросите: Защо се получава така ние да сме последни? Какво беше постигнато в тези четири години, освен големите заявления?
Преди всичко в момента, ако кликнете на компютъра – “Услуги”, ще се появят само четири институции. Това са Националният осигурителен институт, Министерството на транспорта и съобщенията и системите ДЕЛФИ и ГРАО.
Защо е слаборазпространена тази услуга? Когато казвам слаборазпространена, до вчерашна дата само 14 физически лица в България са се възползвали от услугата. Защо? Да не би да нямаше разгласа или пропаганда? Имаше, имаше в праймтайма на Националната телевизия. Значи не това е причината. Да не би използването на Интернет като ниво да е много ниско? Не е високо, няма съмнение, сравнително ниско е, но 26% от българите вече ползват Интернет, съгласно изследването на “Маркет тест”, като в София този процент достига до 40. Очевидно тогава изначално има нещо, което е сбъркано. Истинската причина е, че осъществената поръчка от ЦПК “Прогрес”, независимо от името – уви, не създаде прогрес, беше осъществена при монополно положение на една компания върху развитието на електронното правителство в България.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следното питане:
Какво е състоянието на електронното правителство у нас като предлагани услуги и като потребителско търсене? Къде сме ние спрямо страните-членки и кандидат-членки на Европейския съюз?
Колкото и да звучи риторично това мое питане, аз искам да чуя Вашия отговор. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте, за да отговорите на питането на народните представители Иван Иванов и Стойчо Кацаров като използвате не повече от 10 минути.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Ние с Вас на тази трибуна се срещаме вече няколко пъти – почти всяка година. Аз Ви благодаря за изключително живия интерес, който поддържате, за изключителната критичност, тъй като успоредно с Вашите критики Вие често сте ни давали и доста добри препоръки и насоки за ориентация в нашата работа.
Лошото е, че ние много често цитираме различни статистически данни на различни международни организации и донякъде може би това ни пречи да дадем една паралелна, горе-долу еднопосочна оценка на това, което е направено. Защото, ако се каже, че не е направено нищо по отношение на електронното правителство, това не отговаря на истината.
Аз ще се постарая да съкратя отговора. В него съм цитирал изключително много материали, но искам да Ви кажа няколко думи все пак.
Ние имаме поети ангажименти към Европейския съюз с подписания Меморандум през 2001 г. за реализиране до края на 2005 г. на минималния и задължителен пакет от 20 вида електронни административни услуги в интерактивен режим по Интернет път – 12 за гражданите и 8 за бизнеса.
За да спестя общото си изказване аз само ще Ви прочета кои са. После ще Ви отговоря, че те не са 5, а са 15 тези видове административни услуги с тенденция до края на годината те да станат 20, тоест да изпълним изискването за минималния пакет, но Вие сте и прав, затова защото минималният пакет си е минимален пакет, а за да работи ефективно една цялостна система на електронно правителство се изискват много други неща. Затова ще Ви кажа: административните услуги за данъци – това са подоходните данъци - декларации и уведомяване; услуги за търсене на работа в Бюрата по труда; социални осигуровки; лични документи и паспорти; регистрации на моторни превозни средства; документи за строителни разрешения; декларации към полицията; публични библиотеки; свидетелства за раждане, брачни и други; смяна на адресна регистрация; дипломи за средно и висше образование и услуги, свързани със здравеопазването.
За административните услуги минимален задължителен пакет – социални осигуровки; корпоративни данъци – декларации и уведомяване; данък върху добавената стойност – декларации и уведомяване; регистрация на нова фирма; изпращане на данни за Националния статистически институт; митнически декларации; разрешения, свързани с екологични изисквания; регистъра на обществените поръчки.
Това е точен прочит на списъка от тези 12 вида услуги за граждани и 8 вида – за фирмите.
Господин Иванов, почти 60-70% от тези услуги са вече факт. Освен това тук не са включени онези услуги, които се извършват чрез електронните портали на общините – там, където има развито обслужване по проекта “Обслужване на едно гише” в общините. Чрез електронните портали на тези общини се осъществяват тези услуги по Интернет път при интерактивен режим, които се осъществяват на личен режим в центровете за обслужване на едно гише.
Аз искам да кажа, че електронното правителство се възприема съвсем сериозно от нас като важна част от процеса за модернизирането на държавната администрация и преди всичко е с тенденция за улесняване и бързина на услугите, както и намаляване на корупционния натиск. Може би втората част е също толкова важна, колкото и бързината на административните услуги, защото знаем какви са проблемите с корупцията на всички нива. При това положение наистина електронното правителство се явява една силна антикорупционна превенция.
В доклада на ООН “Глобално проучване на електронното правителство за 2003-2004 г.” се прави класация на страните в световен мащаб и по региони за годността им за въвеждане на електронно правителство. За регион Европа според индексът, с който се оценяват усилията на България за развитие на електронното правителство, страната ни се нарежда на 23-то място сред общо 42 страни. България изпреварва в това отношение някои съседни, близки до нас страни.
Само искам да ви спомена, че световноизвестната фирма за проучване и анализи “Ай Ди Си” изготвя всяка година индекс за развитие на информационното общество в 53 страни от целия свят. В публикуваната може би преди 5-6 месеца последна класация, с която аз разполагам, България е на 40-то място измежду страните, обхванати от проучването на “Ай Ди Си” като малко изпреварваме Турция и Русия. Като се сравняваме с Румъния и със страните-членки на Европейския съюз, ние като – надявам се – като новоприети членки до 1 януари 2007 г., сме на последно място.
Аз наистина без да давам каквито и да било допълнителни обяснения и оправдания искам да Ви кажа, че причините за това са много. Аз ще Ви подаря после и Бялата книга на електронното правителство и на първо място Вие ще видите, че почти всичко, което е направено до момента, е направено общо взето със съвсем нищожни финансови средства от бюджета, а пилотните проекти навсякъде, без изключение, са изцяло за сметка на компаниите, разработчици и без никакви разходи от бюджета за тях.
На второ място е достъпът до Интернет. Минималният допустим процент е 25%, съгласно един от авторитетите на електронното правителство, бащата на английското електронно правителство, господин Ендрю Пиндъм. И ние, и Румъния имаме най-нисък достъп до Интернет. Има едно просто обяснение – съотношението на цената на един персонален компютър към средната работна заплата в България и Румъния е най-неблагоприятно. За всички други страни – говоря за страните-членки на Европейския съюз, то е друго. Колкото и да не са високи цените на персоналните компютри, знае се, че в България цената на един персонален компютър се равнява на 3-4 средни работни заплати.
Това са фактите, господин Иванов. Аз разбирам Вашата тревога и Вашата критика, но ние трудно можем да си надскочим социалното равнище на страната, на което се намираме, и оттам нататък възможностите всеки един граждани да има достъп до Интернет ако не вкъщи, то поне във фирмата или на друго място.
Затова през тази година за пръв път може би от толкова години се отпуснаха наистина сериозни средства за 25-30 хил. компютъра в образованието и 25-30 хил. компютъра в Министерството на транспорта и съобщенията за създаването на т.нар. Т-центрове или информационни центрове, за обслужване на гражданите в пощенските офиси. Първите 15 такива центъра вече работят и до края на годината с тези компютри ще се оборудват максимум до 150-180 компютърни центрове за обслужване на гражданите и на бизнесмените, които нямат личен достъп до Интернет. Това е английската система, въпреки че Великобритания има 56% личен достъп до Интернет, те пак използват масово тази практика.
Това, което сега стартирахме, това са 18-те пилотни проекта с “Ю Енд Ди Пи” за създаване на такива информационни центрове в обществените библиотеки и читалищата.
Това е една малко закъсняла инициатива при нас. Надявам се, че тя ще бъде доразвита от следващото правителство още по-добре. Ние поставихме началото на т. нар. информационни центрове и в библиотеките. Там гражданите, които нямат личен достъп до Интернет, да могат да извършват своите административни услуги или ако нямат достатъчна компютърна грамотност това те да бъдат обслужвани от служител на обществените библиотеки.
Надявам се, че до края на тази година първият такъв проект да бъде този на Националната библиотека “Кирил и Методий”.
Няма да се спирам на организационната политика. Няма да се спирам и на възможностите за ползване от гражданите на съществуващите реализации.
Искам в дух на самокритика да кажа, че има много, което може да се направи в това направление. С помощта на CISCO ние изградихме около 30 читалища с достъп до Интернет електронни услуги. С ПРООН стартира изграждането на 300 центъра за обслужване и комуникации, което трябва да стане до края на 2005 г. В близките месеци още няколко пилотни проекта ще влязат в действие на други партньори на България и водещи компании като “Ай Би Ем”, “Хюлет Пакард” и други за улесняване на достъпа до тези 20 минимални индикативни услуги.
Искам да си призная, че по това, което Вие казахте за софтуера – софтуерът не е единствената причина. Аз не възразявам и срещу отворения код, “Линукс”-софтуерът, но трябва да Ви кажа, че с изключение на Южна Африка и Бразилия, правителствата на които се опитват да въведат като базов софтуер “Линукс”, всички други страни – и западноевропейски страни, и източноевропейски страни, в момента работят само на “Майкрософт”.
Съжалявам за това, че наистина съществува монопол в страната, но нашите възможности са прекалено малки, за да се преборим с тази тенденция, която в момента владее цяла Европа.
Аз не искам да звучи и като оправдание това, което казвам в момента. Това, което направихме с нашите възможности и за нашите бюджетни възможности не е малко, но може би Вие, надявам се, и като парламентарист по-нататък ще продължавате да отстоявате позициите на електронното правителство. Искам да Ви кажа, че трябва да се помисли и от страна на организационна гледна точка, и от структурна гледна точка на управлението на електронното правителство да се направи може би това, което съществува в Словения, в Румъния – Министерство на информационното общество или нещо подобно. Подобна европейска практика в това отношение има и ние можем да копираме този опит, надявам се успешно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, министър Калчев.
Условно спираме часовника.
Господин Иванов, имате възможност за уточняващи въпроси. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз все пак твърдя и макар че в отговора си Вие изказахте неща, които наистина са направени, а други, че са в процес на извършване, остава неясно това – как може само 14 физически лица да ползват услугите на електронното правителство?! За мен основата на проблема се крие в начина, по който беше създаден електронният портал на правителството. Този портал първо, трябва да бъде базиран на отворени стандарти и софтуер. Второ, да бъде до такава степен улеснен, че хората да не чувстват никакво затруднение от неговото използване.
Господин министър, като използвам обстоятелството, че всъщност електронното правителство не е нищо друго освен форма на облекчаване чрез електронни услуги дейността на хората и предоставяне на всякакъв вид административни услуги, ще си позволя да Ви задам два допълнителни въпроса, свързани с писмени Ваши отговори на мои въпроси преди това. Единият е свързан със създаването на Националния концесионен регистър. Вие самият знаете отлично, че е необходимо всички регистри да бъдат въведени в Интернет като част от това интегрирано обслужване на населението. В същото време се оказва, че Националният концесионен регистър не е създаден и ще бъде създаден доста по-късно. Но заявявате, че се води публичен архив за подписаните концесионни договори и то е към Ваше разпореждане. Оттук моят въпрос е, да ми отговорите с “да” или “не”, концесионният договор за автомагистрала “Тракия”, за който отдавна изтече седемдневният срок, откакто беше подписан, и трябваше да стане публичен във Вашия архив, предоставен ли е на архива?
Вторият ми въпрос е свързан със Закона за електронната търговия, закон, който пряко кореспондира с електронното правителство, защото ще улесни изцяло възлагането на обществени поръчки. Искам да Ви запитам: след като преди една година, а това беше на 16 юли 2004 г., Вие ми отговаряте, че законът е вече изготвен, още от края на м. април 2004 г., и в момента е в процедура на съгласуване, защо по този закон една година не може да завърши съгласуването и липсва в Народното събрание, което означава, че след създаването на новото Народно събрание – Четиридесетото, ще минат поне шест месеца преди да види бял свят?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Калчев, моля да отговорите на зададените Ви въпроси.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Успях да запиша въпросите и ще се опитам много бързо да Ви отговоря. Не знам откъде е тази информация, че 14 лица са ползвали тази услуга, след като в момента подадените данъчни декларации по Интернет за данък добавена стойност, за данък общ доход и т.н., всичко това което направи информационното обслужване за последната година, не мога да твърдя колко са ползвателите, но обещавам да взема информацията от съответните министерства, които осъществяват тези услуги и да ви дам точната цифра. Едното може да се обясни с ниския достъп до Интернет, аз Ви казах, че той постепенно, постепенно нараства. Да не забравяме, че той беше 15% през 2001 г. и сега отиде на 26%, което смятам, че е едно достойно постижение. Не казвам, че е може би върхът.
Второ, искам да Ви кажа, че все още, според мен, цената на един електронен подпис, на една смарткарта, варира от 80 до 140 лв. Миналата седмица докладвах състоянието на административната реформа и електронното правителство в Брюксел. Беше ни дадена добра оценка, но искам да ви кажа, че в Белгия цената на една смарткарта е 10 евро, което значи 20 лв. И мисля, че това е една от пречките, която трябва да бъде решена в близко бъдеще. И може би заедно със създаването на новите идентификационни документи трябва сериозно да се помисли върху факта за един-единен документ с електронен чип, който да важи и за лични идентификационни документи, и за здравното осигуряване, и за всички други неща, които са свързани с такава електронна идентификация.
Трето, по отношение на интегрирането на услугите – Вие сте прав и смятам, че може би един от актуалните проблеми, които стоят сега пред електронното правителство, което не представлява нищо от финансова гледна точка, не сме свързани с някакви сериозни бюджетни средства, това е към портала на Министерския съвет да се интегрират абсолютно всички услуги към всички министерства. Тоест от всички тези услуги да има линкове към портала на Министерския съвет, за да могат хората и българи, и чужденци, бързо да се ориентират и да знаят къде какви електронни услуги могат да се ползват, а не да се търсят в електронните портали на отделните министерства, ведомства, агенции, за което приемам Вашата критика и смятам, че това е полезно и то трябва да се направи. Много е важно, за да се вдигне процентът на ползвателите на административни услуги по Интернет, даже и при това положение.
Ще ви кажа и за регистъра, първо за Закона за електронната търговия. Той беше приет от Министерския съвет някъде преди около месец и половина. Имаше доста сериозна дискусия и по Българската национална телевизия. Готов е за внасяне в Народното събрание и предполагам, че може би до броени дни той ще влезе тук. Съмнявам се във времето, което остава, че такъв сериозен закон ще бъде разгледан, но вероятно това ще стане второто полугодие, тъй като наистина законът е изготвен. И аз в дух на самокритика трябва да ви кажа, че този закон беше изготвен с една изключителна експертна помощ от много служители извън Министерския съвет. Това са хабилитирани лица, професори и т.н., и се надявам, че той наистина е направен така както трябва. Позволявам си да изкажа и съмнения, че той може би ще мине през Народното събрание или много бързо, поради липса на достатъчно познания и експерти в това отношение, или наистина ще бъде подложен на много сериозни обсъждания и няма да мине толкова бързо, колкото на нас ни се иска.
На второ място, регистърът за концесиите се води и сега на ръка. Той съществува, води се от дирекция “Икономическа политика” на Министерския съвет. И аз мога да ви уверя, че той се води съвестно. Досега не е подадена информация за магистрала “Тракия”, предполагам, че ще бъде подадена и тя ще влезе в регистъра. Когато влезе в регистъра, ние ще Ви уведомим.
На трето място, сега се работи електронният регистър, тоест това което сега се прави на ръка, трябва да стане по електронен път и да бъде качено в Интернет. Ние това го правим и скоро беше обявена обществена поръчка за разработка на този електронен регистър, така че той по-рано от два-три месеца не може да стане. Но това не пречи да си водим регистъра на хартия, както и сега го правим, и да си отразяваме съответните обществени поръчки. Благодаря Ви, господин Иванов, дано да съм отговорил на въпросите Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте да изразите отношение към отговора.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз слушах внимателно отговора, който Вие дадохте на допълнителните ми въпроси, и не мога да бъда доволен. Ще Ви кажа защо. Изрично изтъкнах, че преди една година Законът за електронната търговия е бил изготвен. Една година, ако трябва във века на информационното общество да се извърши съгласуването и преди месец вече да е готов за внасяне и още не е влязъл, това говори много лошо за работата на Министерския съвет.
По отношение на втория въпрос. Министър Церовски не е дал в архива договора за магистрала “Тракия”.

И аз питам: Вие като български министър не можете ли да защитите честта, че сте министър и публично да оповестите, че министър Церовски не е изпълнил разпореждането на закона? Законът повелява, че в 7-дневен срок той трябва да представи договора. Не, той го крие! И след като го крие, не се изпълнява една от най-важните функции на интегрираното административно обслужване и услуги за населението – борбата срещу корупцията, защото това внушава съвсем явно у непредубедения наблюдател, че има корупционна среда.
Преди да завърша, господин министър, ще Ви припомня това, което Симеон Сакскобургготски беше казал на 9 февруари 2002 г., когато отговаряше на мое питане. Той каза: “Електронното правителство е еднаква възможност за всички да имат достъп до услугите, за да се избегне бюрокрацията и да се създаде среда без корупция”.
Нека кажем ясно на хората:
Първо, че възможността не е еднаква, защото всеки един от българите трябва да си купи определен софтуер, за да може да влезе в електронния портал на правителството.
Второ, това не е за всеки, защото Вие казахте, че това струва между 80 и 140 лева, след като в Белгия, където има много по-висок стандарт на живота, струва само 20 лева.
Не се избягва бюрокрацията, защото достъпът е твърде усложнен и хората се боят да го ползват. От всичко това следва, че то не функционира както трябва и не изпълнява основното си предназначение, което дори Вие подчертахте – да се бори срещу корупцията. Ленивата, бавна и тромава администрация в България продължава да действа и това продължава да създава корупционна среда.
Господин министър, със съжаление ще заявя, че след 4 години електронното правителство в България не е факт в условия, в които да бъде ползвано от българските граждани. Тоест ние още нямаме една истинска европейска администрация. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): През следващите години ще стане, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
По изричното желание на господин Ляков и със съгласието на министър Калчев последният въпрос за днес към министър Калчев ще бъде зададен от народния представител Панайот Ляков относно Националната програма за изграждане на капацитет в уменията за проекти и партньорство с Европейския съюз.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател, и на Вас, господин министър, че мога да си задам актуалния въпрос.
Седемдесет и два процента от общините в България нямат одобрени проекти по европейски предприсъединителни фондове. Това е оценка на изследване, направено в България от организацията ПРООН към Обединените нации и от Националното сдружение на общините в Република България. Това е един много печален статистически факт, който показва, че капацитетът за проекти е концентриран главно в малък брой големи общини, предимно големите градски общини, където има развит неправителствен сектор.
Според тези хора, които са правили изследването, това създава голям риск от тъй наречения омагьосан кръг на развитие, при който европейските фондове не служат за преодоляване на регионалната неравнопоставеност на разликата в социално-икономическото равнище на отделните общини и даже засилват тази неравнопоставеност. Препоръката на изследването е, че държавата трябва да се ангажира с този проблем и да разработи Национална програма за изграждане на капацитет, съответно на умения за проектиране и партньорство за усвояване на средствата от предприсъединителните фондове, като в рамките на тази програма може да се очаква, че за развиване на тези умения, за подготовка на проекти ще бъдат обучени между 6 и 13 хил. души от общини, области, от неправителствения сектор и т.н.
Затова моят въпрос е: дали правителството смята да разработи такава програма и съответно да я финансира? Мисля, че това е една от подходящите насоки за финансиране от публично-инвестиционната компания, която според мен ще даде много бърз и добър ефект за европейското бъдеще на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос. Имате на разположение до пет минути. По Ваша преценка можете да не ги използвате всичките.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Ще се опитам да надмина себе си, тъй като отговорът е четири страници, но ще се опитам да вляза в контролното време.
По отношение на Националната програма за изграждане на капацитет и умения за проекти и партньорство с Европейския съюз, проектният капацитет и проектният опит за усвояване на средствата по европейските фондове, които визирате във Вашия въпрос, са част от необходимия комплексен капацитет, за който говорим и който включва още организационен капацитет, адекватни административни структури и човешки ресурси, информираност, комуникация, финансови ресурси, както и капацитет за планиране.
През 2003 г. Министерството на финансите разработи многогодишен програмен документ за програма ФАР за периода 2004-2006 г. Този документ дава възможност за стратегическо планиране и преориентация на предприсъединителните средства съгласно точно определени от правителството приоритети, един от които е и реформата в публичната администрация. Изграждането на адекватен капацитет за стратегическо планиране, програмиране, изпълнение, наблюдение и оценка на регионално и на местно ниво е ключовият фактор за ефективно и ефикасно усвояване на средствата от Европейския съюз. Изграждането на капацитета, включително на общинско и областно ниво, за управление на проекти и партньорство с Европейския съюз към момента е предвидено и се реализира в редица проекти както по програма ФАР, така по ИСПА, по програма “Съседство” на Министерството на външните работи на Кралство Дания, в рамките на Комуникационната стратегия за подготовката за членство на България в Европейския съюз и други донорски проекти.
Сериозна стъпка в посока на повишаването на програмния капацитет на местните и областните администрации е реализацията по програма ИСПА на проект на Европейската комисия “2003 S - Обучение за регионалните и местните власти за разясняване на правилата и процедурите при изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани от предприсъединителните фондове”. Обучението бе организирано от Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” на Министерството на финансите в периода март-юли 2004 г. и бе проведено от висококвалифицирани експерти с утвърдени позиции в сферата на международните правила и процедури при изпълнение на инвестиционни проекти. Само след една-две седмици провеждаме още един семинар, който се спонсорира от големите софтуерни организации в България – също за обучение и разяснение на подобни проекти и усвояване на подобни проекти на общинско и областно ниво. В тези обучения обикновено вземат участие кметове, заместник-кметове, директори на дирекции, главни инженери и експерти на общини, в които се изпълняват международни проекти, финансирани от Европейския съюз, представители на ВИК-дружествата - бенефициенти по програма ИСПА, служители от Министерството на финансите, “Железопътен транспорт”, Изпълнителна агенция “Пътища”. Общият брой на обучените експерти до момента е 340 души. Организираното комплексно обучение допринася за по-нататъшно подобряване на взаимодействието между централните, регионалните и местните институции и повишава капацитета на администрацията за управление на проекти, които са финансирани от предприсъединителните инструменти, и за подготовка за участие в структурните и кохезионните фондове на Европейския съюз.
В процес на реализация по програма ИСПА е мярка “2003 BK 16” и т.н. Това е техническа помощ за институционално укрепване и подготовка на проекти по програма ИСПА и Кохезионния фонд в секторите “Води” и “Битови отпадъци”. Струпват се технически помощи за укрепване на капацитета на ИСПА и бенефициентите по меморандума. Техническата помощ има за цел подобряване на оперативното и финансовото развитие на бенефициентите, развитие и осъвременяване на общинските инвестиционни програми, укрепване капацитета на процеса на търгуване и контрактуване.
По програма ФАР в ход е подготовката за стартиране на няколко проекта, свързани с повишаване капацитета на регионалните и местните власти за усвояване на средствата от европейските фондове. Първо – проект BG 2004-016 – “Подкрепа за мобилизиране развитието отдолу нагоре на капацитета за изготвяне на проекти като част от подготовката на България за структурните фондове”. Целта на този проект е също развитие на експертни умения сред регионалните институции за разработване на качествени и ориентирни към нуждите на регионалните планове за развитие в съответствие с принципа на партньорство. По проекта се предвижда техническа помощ за подготовка на шестте регионални планове за развитие, изработване на пакет от 150-200 вида пакет-идеи, идентифицирани в резултат на детайлно проучване на регионалните власти и партньори. Бюджетът на проекта е 2 млн. 550 хил. евро, от програма ФАР са 2 млн. 525 хил. евро, от национално съфинансиране, тоест от нашия бюджет са около 250 хил. евро. Очаква се той да стартира през октомври 2005 г.
Проект "BG 2004/016" – грантова схема за изграждане на капацитет на местно ниво. Проектът е част от програма "Добросъседство" и има за цел да подкрепи социалното и икономическото сближаване на българските общини по границите със Сърбия и Черна гора и да ги подготви за съвместно участие в бъдещи програми за Европейския съюз. Проектът ще се реализира по грантова схема, по която общините ще могат да кандидатстват за три типа дейности: изграждане на трансгранични мрежи на местно ниво - бюджет по отделен грант до 80 000 евро; подкрепа на местни организации за развитие - бюджет на отделен грант до 150 000 евро; разработване на съвместни проекти или проекти с трансграничен ефект - бюджет по отделен грант 150 000 евро. Бюджетът е 2680 млн. евро, по програма ФАР са 2 млн. 200 хил.евро, другите са наше съфинансиране.
Проект $BG 2003/004/937” – подготовка на централните и регионални структури на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за управление на проекти от типа на Европейския фонд за възстановяване и развитие, подготовка на местните власти за ефективно изпълнение на програмите и създаване на ефективна координация между централните и местни власти по отношение на усвояването на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд. Бюджетът на проекта е 1 млн. 990 хил. евро изцяло по ФАР.
Нов проект – изграждане на центрове за обучение, свързани с въвеждането и изпълнението на законодателството на Европейския съюз, Национална програма ФАР 2004 – трета част. Целта на този проект е да се изгради устойчива система от центрове за обучение и програми за инспектори, работещи на общинско и областно ниво. По този начин ще се повиши и капацитетът на местно ниво за прилагане на европейското право по управление и Кохезионния фонд. Бюджетът е 4 млн. 425 хил. евро. Очакван старт през следващия месец. Реалната дейност на тези шест центъра, които са по този проект, ще започне още в края на тази година.
Програма съвместно с Министерството на външните работи на Кралство Дания. Това е една съвсем специална, друга програма. Предвижда се стартът на проекта да бъде още следващия месец за подпомагане на регионалните и местните власти за изготвяне на стратегически програмни документи. И по комуникационната стратегия също се предвиждат средства за обучение и повишаване на административния капацитет.
Съжалявам за късото време, тъй като въпросът на господин Панайот Ляков е от изключително голяма важност и вероятно за регионалните и местните власти това ще бъде може би и за тази и следващата година най-важното, което ще ги интересува. Работата по повишаване на административния капацитет на регионалните и местните власти ще бъде може би най-важното, от което ще зависи дали успешно ще се реализират тези проекти или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Калчев.
За реплика, ако желаете, господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, от Вашия отговор разбрах, че Вие нямате намерение да разработите такава национална програма. Всичко това, което изброихте, просто можехте да си го спестите, тъй като тази информация е свързана с програми, които си действат регулярно, но по тях се обучават стотици хора. Вие казахте, по една от програмите - 300 човека. Тук говорим за друг мащаб. Хората ви казват, че ви трябват между 6 и 13 хиляди, да сложим средно 9-10 хиляди души, които трябва да се обучат, за да може в малките общини да има хора, които са подготвени и там да се подготвят проекти. Вие трябва да осъзнаете, че тази задача няма кой да я свърши. Или се ангажирате с нея, или не се ангажирате, или я финансирате, или не я финансирате. Иначе така ще си обучавате на порции по малко хора. Част от тези хора може би ще са и от малките общини, но тази неравнопоставеност, тази неподготвеност на кадрите между големите градски общини и малките общини ще си остане. И пак голямата част от проектите ще се правят в двадесет и няколко процента от общините, където и без това има достатъчно инвестиции, достатъчно работни места, ниска безработица. А хората от малките общини отново ще останат изолирани и България ще бъде разделена на две – една европейска част и друга, която продължава да живее в миналото. Трябва да осъзнаете това и да разберете, че трябва да направите такава програма и да я финансирате. Аз това исках да чуя от Вас – ще го правите или няма да го правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, министър Калчев, за заключителни думи.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин Ляков, факт е, че 350 човека са подготвени, но това е за работа изключително по структурните фондове. Аз просто нямах време да ви кажа, че 8 хиляди човека са подготвени миналата година от Института по публична администрация и европейска интеграция пак във връзка с повишаване на административния капацитет, но това не е само работата по фондовете, а изцяло по административния капацитет. Така че когато говорим за 10-20 хиляди души, тази цифра ще се надхвърли, но понеже става конкретно въпрос за структурните фондове и за Кохезионния фонд, аз приемам вашето предложение и критика, че в това направление трябва да се засили обучението. Аз цитирах всички проблеми, по които ние успяхме да подпишем договори в рамките на година и половина. Естествено те ще продължат да се реализират и до 1 януари 2007 г.
Така че не може да ни обвините в пасивност. Напротив, направено е много. Тези 8-10 договора по големи международни програми са факт. Те са подписани, по тях се работи. По някои от тях се започва още този месец. Но разберете, че всички тези милиони, за които говоря, които са сумарно над 28 млн. евро, не са малка сума и те бяха постигнати не без изключително сериозните усилия на абсолютно всички министерства и на всички участници в преговорните екипи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, министър Калчев.
С това ние сме вече към края на днешното заседание. Часовникът беше спрян в 13,59 ч., използвахме ефективно близо половин час допълнително време, за да наваксаме малко с парламентарния контрол. Останаха представители от най-големите парламентарните групи – НДСВ, Коалиция за България, Парламентарен съюз Демократи за силна България. Аз им благодаря.
Следващото заседание ще бъде извънредно заседание във вторник, 26 април от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,27 ч.)

Председател:
Борислав Великов


Заместник-председатели:

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим