Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
По предложение на народния представител Борислав Китов днес, вторник, от 14,00 ч. беше гласувано да има извънредно заседание с една-единствена точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАКУПУВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, ОБМЕН И ПРОДАЖБИ НА ХЛЕБНО И ФУРАЖНО ЗЪРНО НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” И ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛА НА НАЛИЧНИТЕ ЗАПАСИ НА ЗЪРНО ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ.
Преди това процедурен въпрос от господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на СДС днешното пленарно заседание да се предава по Националната телевизия и Националното радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за пряко предаване на днешния пленарен ден.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 81, против 7, въздържали се 38.
Предложението се приема.
Искам да помоля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио за пряко предаване.
Господин Моллов, заповядайте да представите доклада на Временната анкетна комисия, както и проекторешението.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да представя доклада на Временната анкетна комисия, искам да направя още едно процедурно предложение. Във връзка с темата на дебата, който предстои, моля да гласуваме да бъдат поканени в залата заместник-министър Бойко Боев, заместник-министър Радо Бозажиев, временно изпълняващият длъжността директор на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” господин Йовчо Йовчев и директорът на Сектор “Зърно” към тази агенция Николина Николова, както и ръководителят на Националната служба по зърното и фуражите господин Злати Златев. Ресорните министри присъстват вече в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да бъдат поканени в пленарната зала посочените дами и господа.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете уважаемите дами и господа в пленарната зала.
Господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя доклада на Временната анкетна комисия за проверка на дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
“С решение от 4 декември 2003 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България създаде Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи. С решение от 14 януари 2004 г. Народното събрание удължи срока на действие на Временната анкетна комисия с два месеца, като я задължи да внесе междинен отчет за извършеното от нея до 31 януари 2004 г. На основание на това решение Временната анкетна комисия на свое заседание на 3 февруари 2004 г. прие междинен отчет за работата на комисията за периода от 4 декември 2003 г. до 31 януари 2004 г. и го внесе в Народното събрание. С решение от 16 март 2004 г. Народното събрание удължи срока на Временната анкетна комисия с още един месец предвид необходимостта от довършване на проучването и изясняване на допълнителни факти и обстоятелства относно дейността на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
За периода 4 декември 2003 г. – 16 април 2004 г. Временната анкетна комисия проведе 20 заседания и бяха приети съответни решения. В процеса на дейността на Временната анкетна комисия на основание чл. 80 от Конституцията на Република България във връзка с членове 94, 95 и 97 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и спазвайки разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация бяха изискани материали и бяха поставени въпроси във връзка с хлебното и фуражно зърно до Министерския съвет и до 12 министерства, ведомства и институции, в това число Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и горите, Главна данъчна дирекция, Агенция “Митници”, Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, Националната служба за борба с организираната престъпност, Националната служба по зърното и фуражите, Агенцията за финансово разузнаване, Комисията за защита на конкуренцията, Софийска стокова борса и Служба “Противопожарна и аварийна безопасност”.
С Решение № 4 от заседанието си на 19 декември 2003 г. Временната анкетна комисия въз основа на предложения от представените в нея парламентарни групи определи работна експертна група от 5 експерти, които да подпомагат работата на Временната анкетна комисия.
Временната анкетна комисия проведе заседания, прие решения и осъществи кореспонденция с Министерския съвет и съответните министерства, ведомства и институции при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. На основание чл. 25, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка със Заповед № 350-015-226 от 19 декември 2003 г. на председателя на Народното събрание Временната комисия с Решение № 4 от заседанието си на 19 декември 2003 г. прие заседанията й да бъдат закрити.

На основание чл. 80 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение № 2 на Временната анкетна комисия на заседание на 12 декември 2003 г., Решение № 5 от заседание на 16 януари 2004 г. и Решение № 7 от заседание на 23 януари 2004 г. в работата на Временната анкетна комисия взеха участие и отговаряха на предварително поставени въпроси заместник министър-председателят и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева, министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме и господин Бойко Боев - заместник-министър, министърът без портфейл госпожа Фелиз Хюсменова, временно изпълняващият длъжността председател на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” господин Йовчо Йовчев и ръководителят на Националната служба по зърното и фуражите господин Злати Златев.
С Решение № 8 от заседание на 27 януари 2004 г. Временната анкетна комисия прие протоколите от заседанията и взетите решения да се предоставят на Министерския съвет.
Временната анкетна комисия извърши проучване по представени материали и справки относно Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” съгласно разпоредбите на Конституцията на Република България, Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, Наредбата за условията и реда за продажба на военновременни запаси, Закона за съхранение и търговия със зърно и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, Постановление на Министерския съвет № 198 от 29 август 2002 г., Постановление на Министерския съвет № 193 от 5 септември 2003 г., Решение на Министерския съвет № 613 от 5 септември 2003 г. и Решение на Министерския съвет № 801 от 19 ноември 2003 г., Постановление на Министерския съвет № 152 от 13 юни 2001 г. за преобразуването на Главно управление “Държавен резерв и военновременни запаси” в Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” и за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”, който правилник е отменен от 30 януари 2004 г., както и Постановление на Министерския съвет № 13 от 21 януари 2004 г. за приемането на Устройствен правилник на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”.
Временната анкетна комисия на основание чл. 80 от Конституцията на Република България на заседание от 16 март 2004 г. изслуша представители на браншови организации – производители и търговци, по веригата зърно–брашно–хляб.
С оглед осъществяването на анализ и сверяване на предоставената информация от министерствата, ведомствата и институциите, Временната анкетна комисия с Решение № 9, т. 4 от заседание на 30 януари 2004 г., създаде Междуведомствена комисия от експерти – представители на пет ведомства и институции, включващи и експертите към Временната анкетна комисия, която да извърши проверки към дата 16 февруари 2004 г. относно наличността по документи на хлебно и фуражно зърно в около 60 зърнобази в различни региони на страната и да измери фактически констатираната наличност на пшеница. Тази проверка обхвана всички собствени бази на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”, външните съхранители, които агенцията ползва, както и някои други съхранители по избирателна извадка на Временната анкетна комисия.
Работата на Временната анкетна комисия бе затруднена поради забавяне предоставянето на исканите от нея справки и информации, които често съдържаха неточности и противоречия. Това се отнася предимно за Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”, която не предостави: документацията на провежданите конкурси за външни съхранители за зърно на Агенцията и точна информация за наличното количество зърно и базите, в които то се съхранява.
По данните, с които комисията разполага, остава съмнение, че осъществяваното движение на зърно между базите, в които Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” съхранява пшеницата си, въпреки предложението на Временната комисия от заседание на 9 декември 2003 г. до Министерския съвет за вземане на решение относно преустановяване на такова движение.
Информацията в доклада се основава на представените от отделните министерства, ведомства и институции материали за тригодишен период и се отнася основно към дата 31 декември 2003 г. В случай, че са ползвали данни към друга дата, това е отбелязано изрично.
1. По дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”.
Цялостната дейност на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” се регулира със Закона за държавните резерви и военновременните запаси и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Член 5, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси предвижда, че управлението на държавните резерви и военновременните запаси се осъществява от Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”. Съгласно чл. 2 от този закон държавните резерви са предназначени за задоволяване потребностите на националното стопанство и населението при кризисни ситуации, при положение на война, военно или извънредно положение.
1.1. По дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” по закупуването на зърно.
На основание чл. 10, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси покупките на държавни резерви следва да се извършват при условия и по ред, предвидени в Закона за обществените поръчки. С цел стабилизиране на изкупните цени с Постановление на Министерския съвет № 198 към Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” е създаден Стоков фонд в размер на 200 хил. тона хлебна пшеница, реколта 2002 г. За целта на Агенцията са били отпуснати допълнително от бюджета 32 млн. лева. В периода м. септември 2002 г. до средата на м. февруари 2003 г. на Стоковата борса са изкупени общо 151 хил. тона пшеница по 160 лева на тон.
1.2. По дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” по съхраняването на зърно.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси съхраняването и опазването на държавните резерви следва да се осъществява от Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”. В чл. 17, ал. 2 от същия закон е предвидено изключение от принципа съхраняването да се извършва предимно в собствените бази на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”. Тя може да възлага съхраняването и опазването на държавни резерви на външни съхранители – търговци и организации на конкурсен принцип, като тези взаимоотношения се уреждат с договор.
На основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, държавните резерви се съхраняват в бази и складове на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” или във външни съхранители, които се определят на конкурсен принцип, като чл. 12, ал. 2 от горната наредба визира, че самата Държавна агенция определя изискванията, на които те трябва да отговарят. Кандидатите за външни съхранители – еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, и други юридически лица с нестопанска цел, подават писмени предложения в Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”, в които подробно описват предлаганите от тях условия за съхраняване, поддържане, опазване и обновяване на държавни резерви.
Съгласно чл. 20 от действащия Устройствен правилник на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”, приет с Постановление на Министерския съвет № 13 от 21 януари 2004 г., влязъл в сила от 30 януари с.г., са предвидени разпоредби, които са съществували в отменения Устройствен правилник, а именно съхраняването на държавния резерв от зърно се извършва в собствени бази и складове на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” до 60 на сто от резерва, и в публични складове, които са получили лицензи от Националната служба по зърното към Министерството на земеделието и горите, и при достигане на 500 хил. тона общ капацитет на публичните складове – не по-малко от 25 на сто от резерва, както и в други бази и складове под наем.
Въз основа на предоставената на Временната анкетна комисия информация се установи, че Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” разполага с 11 собствени зърнобази, 10 от които са разположени в Северна България, с общ складов капацитет от около 420 хил. тона.
Агенцията използва и 38 зърнобази на ваши съхранители, като 7 от тях не са зърнохранилище или публични складове по смисъла на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съхранение и търговия със зърно.

От предоставените материали е видно, че през 2003 г. капацитетът на собствените зърнобази на агенцията е частично запълнен: на 1 януари 2003 г. в тях е съхранен 55,5% от пшеницата, в т.ч. и военновременните запаси, а на 5 септември 2003 г. – 34,3%. След продажбите по Решение на Министерския съвет № 613 от м. септември 2003 г., зърнобазите Алтимир, Криводол и Първомай, която е единствената база на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в Южна България, остават празни. Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" към 31 декември 2003 г. съхранява в собствените си бази около 21 хил. тона пшеница, т.е. около 10% от общо наличното зърно, а останалите около 195 хил. тона пшеница се намират във външни съхранители.
По данни на Агенцията за съхраняването на пшеница само в собствени бази издръжката възлиза на 1 лв. на тон на месец. През 2003 г. Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" вероятно е заплатила допълнително около 4 млн. лв. на външни съхранители. Преценката, направена на база 1,2 лв., на тон на месец с включен ДДС. Временната анкетна комисия счита, че разходите за съхранение биха се редуцирали, ако капацитетът на собствените зърнобази беше използван по-ефективно.
Временната анкетна комисия намира, че Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не е спазвала правните норми, визирани в Закона за държавния резерв и военновременните запаси и изрични разпоредби на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси. Допуснато е нарушаване на изискването по действащия Устройствен правилник на Държавната агенция – до 60% от зърното да се съхранява в собствени складове и до 40% - във външни съхранители, бази и складове под наем.
По справката, представена от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" на основание чл. 4 и чл. 7 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, нормативът за пшеницата, съхранявана за периода 2000 – 2003 г., е около 465 000 тона. За същия период нормативът за фуражното зърно е около 133 000 тона.
За тригодишния период (2000-2002 г.) агенцията съхранява хлебно зърно в количества 66 - 86% от норматива. Към 31 декември 2003 г. изпълнението на този норматив е под 50 %. Към м. януари 2003 г. нормативът за фуражното зърно е изпълнен 4% (около 6000 т), а към 31 декември 2003 г. – 8% (около 11 000 т).
Комисията счита, че Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не спазва норматива за съхранение на хлебно и фуражно зърно.
На основание представените от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" справки Временната анкетна комисия установи, че военновременният запас зърно е в наличност.

1.2.1. Резултати от прегледа на предоставените от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" информация за количествата пшеница, съхранявана от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в собствени зърнобази и външни съхранители.
Въз основа на информация, предоставена на Временната анкетна комисия от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", към 24 януари 2004 г. пшеницата, собственост на агенцията, възлиза общо на около 326 000 тона, в т.ч. военновременните запаси. Трябва да се има предвид, че посоченото количество обхваща и около 58 000 тона пшеница, внесена през м. януари 2004 г. В собствените си бази Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" съхранява около 22% от общото количество пшеница държавен резерв, а във външни съхранители се съхраняват около 78% от общото количество. Военновременният запас от пшеница основно се съхранява в базите, собственост на държавната агенция и би следвало да е в наличност. От държавния резерв липсват значителни количества, което се посочва в последващите раздели на доклада.
Проверката по документи установи, че външните съхранители на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" съхранява с около 5000 тона по-малко в сравнение с количествата пшеница по списъка на зърнобазите, предоставен с регистрационен № 046 от 26 януари 2004 г. на агенцията преди проверката. Обясненията на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" са, че около 3000 тона пшеница от зърнобаза Тутракан са предоставени от държавната агенция на "Зърнени храни" – Силистра АД, гр. Силистра, собственик на база Тутракан с договор за заем със срок на връщане 30 юли 2004 г. В зърнобаза "Ловешки мелници" пшеницата е с около 785 тона по-малко поради промяна на договора – с анекс, изтеглянето на количествата пшеница, вместо от "Зърнени храни – 97" АД, Плевен е насочено да се извърши от "Ловешки мелници". Зърнобаза "Дунавци" не се оказа външен съхранител на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", независимо че е посочена като такава в справката на държавната агенция, с количества от 1000 тона, което липсва.

1.2.2. Установяване на нарушени количества (липси) пшеница.
Съгласно представените данни от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (25 февруари 2004 г., Приложение № 2), според резултатите от извършената физическа проверка към 16 февруари 2004 г. от междуведомствената комисия от експерти към временната анкетна комисия и според данните от извършената независима проверка от група народни представители на 21 март 2004 г. се установиха липси в размер на близо 50 000 тона, обобщен в табличен вид, който ми позволете да не коментирам. Вярвам, че всички сте запознати с табличката, представена в доклада.
По данни на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (25 март 2004 г.), между 30 декември 2003 г. и 28 януари 2004 г., са възстановени около 50 000 тона пшеница в следните зърнобази: Стралджа, Болярово, Ставерци и Обнова. Информация и данни за тези бази и такива възстановени количества бяха предоставени на Временната анкетна комисия едва след обобщаване на резултатите от извършената физическа проверка от страна на междуведомствената комисия, като е посочено, че тези количества агенцията възнамерява да отрази в наличността на пшеницата за първото полугодие на 2004 г. Временната анкетна комисия счита, че това са нарушени количества пшеница от страна на агенцията, тъй като те изобщо не фигурират в нито една от останалите справки, предоставени на комисията.
За установеното несъответствие по документи на около 73 000 тона пшеница по справките на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", съгласно писмо от 17 декември 2003 г., комисията не получи от агенцията задоволителен отговор. Презумпцията е, че липсващите количества са в резултат на невъзстановени количества зърно от получателите и на констатирани липси.
Временната комисия счита, че отчетността на количествата пшеница в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не се води ефективно и еднозначно.
На заседание на временната комисия от страна на временно изпълняващия длъжността председател на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" господин Йовчев бе изнесена устна информация, че агенцията е завела искове срещу нарушители. Съгласно постъпила писмена информация от държавната агенция през 2003-2004 г. срещу четири дружества са предприети съответните законови мерки.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, при заведени съдебни дела срещу съхранители, агенцията, съгласуване с компетентните министерства, следва да предприема мерки за опазването или преместването на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси. Временната комисия счита, че Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не изпълнява тези свои правомощия, визирани в нормативен акт и създава предпоставки за липси на зърно, като използва за съхранение голям брой случайни зърнобази.
Една част от членовете на временната комисия считат, че въпреки системно установените нарушени количества, агенцията не променя политиката си за съхраняване на зърно в многобройни случайни външни съхранители и неефективно използване на собствените си бази. Например в справката на агенцията от 25 март 2004 г. се вижда, че около 50 000 тона пшеница от началото на 2004 г. е предоставена за съхранение на четири нови бази външни съхранители, като поне една от тях не е регистрирана или лицензирана по Закона за съхранение и търговия със зърно.
Друга част от членовете на временната комисия не са съгласни с тези констатации.

1.3. По дейността на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" по обмена на зърно.
Съгласно чл. 20 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси при неотложни нужди, свързани с подмяна и обновяване, освобождаването на държавни резерви до 30 на сто със срок за възстановяване до шест месеца може да се извършва със заповед на председателя на агенцията по ред, определен в наредба, без разрешение на Министерския съвет. Изискването на закона, визирано в следващото изречение на чл. 20 от същия закон, е председателят на агенцията своевременно да уведоми Министерския съвет или упълномощен от него орган за извършеното освобождаване.
Освен това, чл. 16, ал. 1 от наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси визира режима за обновяване, както е предвидено, че съхранителите, в съответствие със сключените договори и срокове за съхраняване, са длъжни да обновят за своя сметка, чрез текущите доставки, съхраняваните от тях държавни резерви без намаляване на количествата и комплектността на съхраняваните наличности. В допълнение на тези разпоредби, чл. 16, ал. 3 от наредбата предвижда, че обновяване на държавни резерви се извършва при условията на заем с разрешение на председателя на агенцията.
Съгласно справка рег. № 0134 от 25 март 2004 г. на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” за обмяна и възстановяването на стоковите заеми от зърно през 2002 г. агенцията е предоставила около 107 хил. т пшеница на 21 фирми. Възстановяването на тези количества по документи на Държавната агенция става през 2002 г. – около 24 хил. т, през 2003 г. – около 34 хил. т и 2004 г. – около 48 хил. т. Съгласно справка от 25 март 2004 г. на Държавната агенция до края на м. януари 2004 г. фирмите са възстановили цялото количество зърно. Възстановените количества през 2002 и 2003 г. не отговарят на посочените количества за възстановени стокови заеми в баланса за фактически наличната пшеница от държавен резерв, съгласно писмо от 22 януари 2004 г., съответно около 35 хил. т и около 17 хил. т.
Временната комисия намира, че не са спазени изискванията на чл. 20 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси относно срока за възстановяване.
При проверката работните групи не са проверили по документи, респективно обемно измерили количествата от около 50 хил. т пшеница, възстановени и заведени между 26 януари 2004 г. и 3 февруари 2004 г., тоест около две седмици преди проверката на междуведомствената комисия, в базите Стралджа, Болярово, Обнова и Ставерци, тъй като тези бази не бяха включени в списъка от зърнобази на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” към датите на проверката – 16 февруари – 24 февруари 2004 г.
На основание Решение № 613 на Министерския съвет от 5 септември 2003 г. и Решение № 801 на Министерския съвет от 19 ноември 2003 г. се освобождават общо 200 хил. т от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Обновяването на освободената пшеница следва да се извърши от вътрешен пазар или внос. Към м. януари 2004 г. Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е осъществила внос в размер на около 58 хил. т пшеница. Тези количества са установени както документално, така и при обемното измерване от междуведомствената комисия от експерти.
На поставения въпрос от Временната комисия какви са мотивите и критериите на Държавната агенция относно обновяването на освободените държавни резерви да се извърши само чрез внос, а не чрез покупки и от вътрешния пазар, както е визирано в Решение № 613 на Министерския съвет от 5 септември 2003 г. и в Решение № 801 на Министерския съвет от 19 ноември 2003 г. Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” предостави информация, че обновява освободените количества по решенията на Министерския съвет № 801 и 613 от внос поради това, че през м. юли е обявен търг за покупка на 20 хил. т пшеница, но оферти не са получени. От м. септември до края на 2003 г. са пуснати две поръчки на Пловдивска и Русенска стокова борса за закупуване на общо 40 хил. т пшеница от вътрешния пазар. До края на годината агенцията е закупила само 1200 т пшеница и още 1200 т пшеница до края на м. февруари 2004 г. Липсата на предлагане на пшеница от вътрешния пазар е наложила Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да осъществи внос. Една част от членовете на Временната комисия считат, че предлаганата от агенцията в този период цена за закупуване на пшеница от страната е била несъобразена с пазарните условия, при което не са могли да се използват възможностите за намаляване количествата на неизгоден внос от пшеница.
Друга част от членовете на Временната комисия не са съгласни с тези констатации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Моллов, позволете ми да Ви прекъсна за малко, защото имам приятното задължение да поздравя току-що влязлата делегация на балкона на пленарната зала на Народното събрание на Сирийската арабска република. Това са народни представители от Групата за приятелство Сирия – България с председател д-р Насер Обел Насер! (Депутатите стават прави. Ръкопляскания.)
Искам също да спомена, че председателят на Групата за приятелство е възпитаник на Икономическия институт “Карл Маркс”, сега вече е преименуван другояче, но така или иначе той е възпитаник на българско висше учебно заведение. Поздравяваме ги още веднъж сърдечно с “Добре дошли!” (Ръкопляскания.)
Господин Моллов, продължете по т. 4.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “1.4. По дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” по продажба на зърно.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за държавните вземания и военновременните запаси продажбата на държавни резерви се извършва по законоустановения ред и по процедура, определена с наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата за условията и реда за продажба на държавни резерви и военновременни запаси, продажбата на суровини, материали и стоки от държавни резерви се извършва чрез:
а) търгове, организирани и провеждани от агенцията, при условията и реда на наредбата;
б) стоковите борси и тържищата.
По отношение на продажбите на зърно от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” се установи следното:
На основание Постановление на Министерския съвет № 198 от 29 август 2002 г. за създаване на стоков фонд от зърно, са извършени продажби от страна на Държавната агенция през м.март – април 2003 г., като общо са продадени около 94 хил. т пшеница. Въз основа на предоставените справки от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и от Софийска стокова борса Временната комисия констатира, че продажбите са извършвани чрез стокови борси и търг на цена около 180 лв. за тон, като купувачите съгласно представената от агенцията справка са: “Златна Тракия” АД, “Адонай-7” ЕООД, “Трансекспрес” ООД, “ИЛС” АД, “ЕСТ-Маркет” – Франция и “Манекс” ООД.
Закупените количества пшеница са около 151 хил. т по 160 лв. на тон на стойност около 24 млн. лв. При продажбата на 94 хил. т от тях по 180 лв. на тон са реализирани около 16 млн. лв.
Относно предпоставките и мотивите за осъществяване на тези продажби, в отговора на Министерството на земеделието и горите до Временната анкетна комисия от 12 март 2004 г. е посочено, че продажбата на създадения Стоков фонд “Пшеница” с Постановление на Министерския съвет № 198 е по определени условия с оглед възстановяването на отпуснатите финансови средства в размер на 32 млн. лв. от държавния бюджет в срок до 30 юни 2003 г. Становището на Министерството на земеделието и горите, представено на 8 април 2003 г., е да се блокира продажбата на пшеница от стоковия фонд, но то не е било взето предвид.
Стойността на продадените от Фонда количества пшеница не е възстановена в срока, предвиден в постановлението (30 юни 2003 г.), а издължаването е продължило и през 2004 г.
С това отговорните по постановлението институции не са изпълнили изцяло смисъла на постановлението за регулиране на зърнения пазар. Със стойността и лихвите по невъзстановените своевременно средства за продадените количества зърно е ощетен държавния бюджет.
По данни на Агенция “Митници” от 23 януари 2004 г. през периода март-април 2003 г. са изнесени около 200 хил. т пшеница на стойност около 37 млн. лв. В това количество по всяка вероятност е и продадената от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” на фирмите около 94 хил. т пшеница по Постановление № 198 на Министерския съвет, с което е осъществена възможността за сметка на държавния бюджет фирмите-износителки да се облагодетелстват с около 3 млн. лв.
В отговора на Министерството на земеделието и горите до временната комисия от 12 март 2004 г. е отбелязано, относно въпроса дали е имало информация и прогнози за очаквани проблеми с реколта 2002-2003 г., и ако е имало такива, защо е осъществена продажбата на пшеница от Стоковия фонд през месеците март – април 2003 г., че през този период все още не е било възможно предвиждането на реалния размер на щетите от реколта 2003 г. пшеница, оказали се впоследствие значителни в резултат и на продължителните засушавания през и след м. май 2003 г.
Временната анкетна комисия не приема напълно това обяснение, тъй като констатираните значителни измръзвания на посевите с есенници още в периода декември 2002 г. - февруари 2003 г. в Североизточна България и в някои други региони на страната, предполагаха по-слаба реколта.
1.5. Освобождаване на държавни резерви.
На основание чл. 19, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси освобождаването на държавни резерви се извършва по предложение на председателя на Държавната агенция с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на агенцията. В допълнение на тази разпоредба правните норми на чл. 19, алинеи 2 и 3 от същия закон визират, че освободените държавни резерви се продават от агенцията чрез търг и на стоковите борси и тържищата по реда на съответната наредба, както и че агенцията се задължава да реализира или премести освободените държавни резерви, съхранявани в търговци и организации в срок една година от освобождаването им.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси освобождаването на държавни резерви се извършва по предложение на председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган.
В изпълнение на тези законови и подзаконови разпоредби Министерският съвет е приел Решение № 613 от 5 септември 2003 г. и Решение № 801 от 19 ноември 2003 г., с които от държавният резерв са освободени общо 200 хил. тона хлебна пшеница.
Относно продажбата на пшеница от страна на държавната агенция чрез стокови борси през есента на 2003 г. се установи, че въз основа на постъпила информация и анализ на състоянието на пазара на хлебна пшеница и мерки за стабилизирането му, цитирани в доклад на заместник министър-председателя и министър на икономиката и министъра на земеделието и горите, към този момент е бил налице риск от възникване на критичен недостиг на пшеница.
Въз основа на тези аргументи през 2003 г. Министерският съвет освобождава от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" с Решение № 613 от 5 септември 2003 г. 100 хиляди тона пшеница и с Решение № 801 от 19 ноември същата година – още 100 хиляди тона пшеница, от които са усвоени около 140 хиляди тона. Продажбата им се регламентира с допълнителни указания на министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката. Обновяването на освободените държавни резерви по смисъла на горните две решeния на Министерския съвет е следвало да се извърши чрез покупка от вътрешния пазар или от внос.
По преценка на една част от членовете на временната анкетна комисия освобождаването на пшеница от държавната агенция не отговаря на законовите разпоредби на Закона за държавния резерв и военновременните запаси, съгласно които на държавната агенция не се вменяват интервенционни, стабилизиращи или някакви други регулиращи пазара на зърно функции.
По преценка на друга част от членовете на временната анкетна комисия разпоредбите на Закона за държавния резерв и военновременните запаси са спазени с Решение на Министерския съвет № 613 и № 801 от 2003 г.

2. Проверка на дейностите по контрола на наличните запаси
на зърно от страна на държавните органи

2.1. Контрол от страна на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"
На основание чл. 27, ал. 1 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси Министерският съвет регулира дейността на държавната агенция по управление на държавните резерви и военновременните запаси.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от същия закон, контролът върху търговците и организациите - съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви се осъществява от председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" чрез инспекторат и други упълномощени от него длъжностни лица.
Въз основа на изискана от временната анкетна комисия информация от "Държавна комисия "Държавен резерв и военновременни запаси" бяха представени 185 броя констативни протоколи от извършените проверки за периода 2002 – 2003 г.
Временната анкетна комисия установи, че количеството на зърното се определя по декларации на материалноотговорните лица по места – окомерно, кубатурно, а не се извършва обемно измерване на количеството зърно.
За установени отклонени количества Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е издала 3 бр. наказателни постановления през 2003 г. на следните дружества: "Зърнени храни" – 97" АД - Плевен, "Магком" ООД - Русе и "Агро и техник" – Враца, които са предоставени на временната комисия.
Съгласно горецитираните протоколи се установи, че е допускано и нарушаване качеството на зърното, съхранявано във външни съхранители, без да са съставяни изискваните от Закона за държавния резерв и военновременните запаси актове за тези нарушения.
Съгласно постъпила писмена информация от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" през 2003-2004 г. срещу четири дружества са предприети съответните законови мерки.
Временната анкетна комисия счита, че контролът от страна на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е неефективен и формален, създаващ условия за злоупотреби, и намира за необходимо контролна дейност да се извършва и от други специализирани органи.

2.2. Контрол от страна на Националната служба по зърното и фуражите.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно Националната служба по зърното и фуражите проверява всички обекти за съхранение на зърно в страната и за спазване изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му. На основание чл. 29, ал. 2 от същия закон Националната служба по зърното и фуражите контролира публичните складове и зърнохранилищата чрез извършване на проверки за спазване на декларираните изисквания и на наличността и качеството на вложеното зърно. Подобни разпоредби има и в подзаконовите актове по прилагането на Закона за съхранение и търговия със зърно.
В изпълнение на тези законови и подзаконови нормативни актове Националната служба по зърното и фуражите предостави на временната комисия информация за проверки на публични складове за зърно, зърнохранилища и други обекти за съхранение на зърно, извършени само от страна на Националната служба по зърното и фуражите, както информация за съвместни проверки заедно с други институции, в частност – Националната служба за борба с организираната престъпност и Министерството на икономиката.
При тези проверки по данни на Националната служба по зърното и фуражите не са установени липси на количества зърно, съхранявано на влог и под складов запис.
Съгласно чл. 18 от Наредбата за реда на лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилища и за контрол върху тяхната дейност Националната служба по зърното и фуражите извършва специални проверки на обекти за съхранение на зърно както самостоятелно, така и съвместно с други институции въз основа на заповеди на органите на изпълнителната власт.
Съвместно с Националната служба за борба с организираната престъпност през м. април и май 2003 г. са проверени 27 обекта и през м. юни 2003 г. – 48 обекта.
Съгласно предоставена справка от МВР при тези проверки са установени липси на пшеница в складове на "Зърнени храни – 97" АД, Плевен – около 9 хил. тона; на "Върголия" ЕООД, Срацимир – около 3500 тона; на зърнобаза "Образцов чифлик" – около 2000 тона; на Фуражен завод "Александър Димитрово" – около 700 тона.
Освен това съгласно справката на Националната служба по зърното и фуражите при тези проверки са установени и нелицензирани съхранители на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", а именно: "Агробул – Р" ООД -Разград, "Нови български мелници" ЕООД - София, и "Ловешки мелници – 2005" ООД - София. Издадени са 3 бр. наказателни постановления.
Съвместно с областните дирекции “Земеделие и гори” в края на м. август 2003 г. са проверени около 1 800 обекта за съхранение на зърно в цялата страна, част от които са нерегистрирани и нелицензирани по Закона за съхранение и търговия със зърно, при което са установени около 815 хил. тона пшеница;
Към 16 януари 2004 г. в същите обекти са установени 255 хил. тона пшеница.
На основание чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда на лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилища и за контрол върху тяхната дейност, Националната служба по зърното и фуражите събира тримесечни информации за съхраняваното количество зърно в регистрираните и лицензирани обекти, въз основа на които към 31 декември 2003 г. в публичните складове за зърно и зърнохранилищата наличното количество пшеница е 115 хил. тона; ечемик 20 хил. тона; царевица 37 хил. тона.
Временната анкетна комисия установи, че при контрола на обектите за съхранение на зърно Националната служба по зърното и фуражите е спазила законовите и подзаконовите разпоредби.
За по-ефективна дейност на Националната служба по зърното и фуражите за осъществяване на пълен контрол на произвежданото в страната зърно по отношение на количество и качество временната комисия счита, че е необходимо да се осъществи съответната промяна на нормативната уредба и пълното ресурсно (финансово, материално и кадрово) осигуряване дейността на службата.
2.3. Контрол от страна на органите на МВР
В периода 8 декември – 19 декември 2003 г. органите на Министерство на вътрешните работи са извършили проверка на базите-съхранители. Обект на проверката са както базите – собственост на агенцията, така и външни съхранители. Проверката е проведена съвместно с експерти от агенцията, като измерванията са извършени по обемния метод само на наличностите на държавен резерв, без да се проверяват военновременните запаси.
Не са установени нарушения в базите на дирекциите във Варна, Бургас, Плевен, София и Пловдив.
При измервания на зърното в базите на дирекцията във Велико Търново са установени липси общо около 10 300 тона, както следва: база Образцов чифлик – около 2 250 тона, база Деков – около 7 000 тона, база Острово – около 200 тона, база Побит камък – около 200 тона, база Ряхово – около 700 тона. Липсите в базите Острово, Побит камък и Ряхово са в рамката на допустимата грешка от измерването, въпреки това са отразени в протоколите и съхранителите се задължават да ги възстановят.
При измервания на зърното в базите на дирекцията във Враца са установени липси и в база Върголия – около 5000 тона.
На база резултатите от проверката органите на МВР препоръчват на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да поеме цялото съхранение на зърното в собствените си зърнобази, което не е взето предвид.
3. Констатации на временната комисия за наличното количество пшеница въз основа на информация от ведомства и институции
3.1. Към дата 31 декември 2003 г.
1.1. По данни на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”:
- в собствени бази и външни съхранители се съхраняват около 216 х. т.;
- в собствени бази – около 21 х. т;
- във външни съхранители около 195 х. т.
1.2. По данни на Националната служба по зърното и фуражите в публичните складове и зърнохранилищата се съхраняват около 115 х. т.
3.2. Към края на м. януари 2004 г.
1.1. По данни на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” към 24 януари 2004 г. в собствени бази и външни съхранители, включително и количества от осъществен внос в размер на около 60 х. т се съхраняват общо около 270 хил. т.
1.2. По данни на Националната служба по зърното и фуражите към 16 януари 2004 г. в публичните складове и зърнохранилищата и други обекти за съхранение на пшеница се съхраняват около 255 х. т.
От горецитираните данни е видно, че за периода 31.12.2003 г. – 24.01.2004 г. по документи се увеличава наличното количество пшеница, което при Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” се дължи на осъществения внос.
По отношение на данните от Националната служба по зърното и фуражите нарастването на количеството пшеница за периода 31.12.2003 г. – 16.01.2004 г. се дължи също и на освободените количества от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и на внесените количества пшеница от частни фирми, както и на включване и на други обекти за съхранение – мелници, зърнопроизводители, нерегистрирани и нелицензирани по Закона за съхранение и търговия със зърно зърнобази, освен лицензираните публични складове и регистрираните зърнохранилища.
4. Резултати от проверката на наличните количества зърно от междуведомствената комисия от експерти
Предмет на проверката бе установяване наличността на хлебното и фуражно зърно, съхранявано от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” по териториални дирекции – в собствените бази на държавната агенция и във външните съхранители, ползвани от агенцията, както и в 9 други зърносъхранители по избирателна извадка. Обхванати бяха всичките 11 зърнобази – собственост на държавната агенция и 38 зърнобази – външни съхранители на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
4.1. Резултати от проверката на междуведомствената комисия от експерти относно хлебното зърно
Физическата проверка чрез обемно измерване установи наличие общо на около 406 хил. тона пшеница.
Пшеницата в собствените бази на агенцията е около 116 хил. тона и около 233 хил. тона във външни съхранители, която включва пшеницата на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и на външните съхранители.
Проверката на другите съхранители установи наличие на 57 448 тона пшеница.
4.2. Резултати от проверката на междуведомствената комисия от експерти относно фуражното зърно
Царевица – физическата проверка установи наличие на общо около 21 169 тона царевица.
Царевицата в собствените бази на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е около 4 381 тона и още около 13 188 тона във външни съхранители.
Установените количества потвърждават наличността в собствените бази на агенцията и във външните й съхранители.
Ечемик – физическата проверка установи наличие на общо около 11 362 тона ечемик.
Установените налични количества потвърждават наличността на ечемика във външните съхранители на агенцията.
5. В процеса на работата на временната анкетна комисия възникнаха и бяха поставени, разглеждани и обсъждани следните допълнителни въпроси:
5.1. Относно баланса на хлебното зърно
За времето на дейността на временната комисия от Министерство на земеделието и горите са представени пет различни варианта на прогнозни баланси, както следва:
- към 12.06.2003 г. ресурсът е между 2 450 и 2 700 хил. тона, като включва начална наличност между 150 и 200 хил. тона и производство – реколта 2002/2003 г. между 2 300 и 2 500 хил. тона, потреблението е между 2 200 и 2 250 хил. тона, като включва изхранване на населението 1 300 хил. тона, вътрешно потребление между 900 и 950 хил. тона, което от своя стана включва семена 350 хил. тона и фураж между 550 и 600 хил. тона, а крайната наличност е между +250 и +450 хил. тона;
- към 20.08.2003 г. балансът на Министерство на земеделието и горите е между 2 120 и 2 270 хил. тона, като включва начална наличност между 100 и 150 хил. тона, производство между 2 000 и 2 100 хил. тона и внос 20 хил. тона, потреблението е между 2 350 и 2 600 хил. тона, като включва за преработка между 1 300 и 1400 хил. тона, за семена между 300 и 350 хил. тона, за животновъдството между 700 и 800 хил. тона и за износ 50 хил. тона, а крайната наличност е между минус 230 хил. тона и минус 330 хил. тона;
- към 27.01.2004 г. балансът на Министерство на земеделието и горите е 2 504 хил. тона, като включва начална наличност 150 хил. тона, производство – 2 004 хил. тона, в това число 8 410 хил. дка реколтирани площи х 238 кг/декар среден добив, внос – 150 хил. тона и освободени количества от държавен резерв – 200 хил. тона, потреблението е 2 241 хил. тона, като включва семена 250 хил. тона, пшеница под формата на брашно и хляб 1 300 хил. тона, пшеница за фураж 651 хил. тона, износ 40 хил. тона, а крайната наличност е +263 хил. тона;
- съгласно устна информация, представена от заместник-министър Бойко Боев на заседания на временната комисия на 23.01.2004 г. и на 27.01.2004 г. необходимото пшенично зърно за хляб за 2003 г. се оценява на 1,21 млн. тона, което количество включва в себе си 10% резерв;

- към 12 март 2004 г., съгласно информация от Министерство на земеделието и горите – “Информация и прогнози за очаквани проблеми с реколта 2003 г. от пшеница” в хил. тона.
Балансът изглежда по следния начин:
За пазарна година 2002/2003 г. предлагането е 4316 хил. тона, а за 2003/2004 г. – съответно 2510 хил. тона;
в това число начална наличност – съответно 377 и 150 хил. тона.
Производство – съответно 3917 и 2004 хил. тона.
Внос, в т.ч. брашна в размер на 4,1 хил. тона и 29,5 хил. тона.
Потребление – общо за двата референтни периода съответно 2002/2003 г. и 2003/2004 г. по предварителни данни са съответно 4166 хил. тона и 2241 хил. тона,
в т.ч. за семена – 272 хил. тона и 250 хил. тона.
Пшеница под формата на брашно – общо съответно 1400 хил. тона и 1300 хил. тона,
в т.ч. – за хляб 1250 и 1150.
За брашно 150 хил. тона за двата референтни периода съответно.
Пшеница за фураж – съответно за двата референтни периода: 1150 хил. тона и 651 хил. тона.
Износ за съответните референтни периода 1143 хил. тона и 40 хил. тона,
в т.ч. брашна – за 2002/2003 г. 26,3 хил. тона; за 2003/2004 г. – 10,4 хил. тона.
Стоков фонд – в размер на 200 хил. тона за референтния период 2002/2003 г.
Крайните наличности са съответно – за 2002/2003 г. плюс 150 хил. тона, за 2003/2004 г. плюс 269 хил. тона.
Видно от представените варианти на баланса на хлебното зърно към различните дати, общото производство на пшеница през 2003 г. е оценявано на около 2 млн. тона, за изхранване на населението са предвиждани между 1,2 и 1,3 млн. тона, за животновъдството между 0,6 и 0,7 млн. тона и за семена между 0,2 и 0,3 млн. тона или общо между 2,0 и 2,3 млн. тона. Крайната наличност на прогнозния баланс на хлебно зърно, представен от Министерството на земеделието и горите, възлиза между минус 230 хил. тона и минус 330 хил. тона, като следва да се има предвид, че съгласно данните на Министерството на земеделието и горите преходният остатък към 1 юли 2003 г. е бил около 150 хил. тона.
Временната анкетна комисия не постигна единно становище относно баланса на хлебното зърно за 2003 г.
Една част от членовете на анкетната комисия намират, че данните за произведените количества пшеница – около 2 млн. тона, са завишени и, че съществува необвръзка по баланса на пшеницата най-малко с 600 хил. тона, което впоследствие довежда до изкривяване на пазара на зърно и нуждата от внос и деблокиране на зърно от държавния резерв.
Друга част от членовете на Временната анкетна комисия не са съгласни с тези констатации и считат, че оценката за производството на пшеница от реколта 2003 г. в размер на около 2 млн. тона е реалистична.
5.2. Налични количества зърно от пшеница и окончателно производство от реколта 2003 г.
По данни от представена на Временната анкетна комисия вътрешна докладна записка на Министерство на земеделието и горите от м. септември 2003 г.:
- от извършена проверка на Националната служба по зърното и фуражите са установени общо около 815 хил. тона;
- ориентировъчно количество раздадена рента – около 550 хил. тона;
- предполагаемо производство на зърно на дребни производители – около 440 хил. тона;
- налично зърно във вид на брашно – около 14 хил. тона;
- вложена пшеница в комбинирани фуражи – около 79 хил. тона;
- преработена пшеница в брашна около 87 хил. тона;
- общо производство на пшеница около 1 млн. 980 хил. тона.
Една част от членовете на Временната анкетна комисия намират, че данните за ориентировъчни количества, раздадена рента и производство на зърно от дребни производители са нереално завишени и, че общо производството на пшеница от реколта 2003 г. възлиза на около 1 400 хил. тона.
Друга част от членовете на Временната анкетна комисия считат, че посочените цифри за предоставена рента и производство от дребни стопани са ориентировъчни. В страната няма утвърдена методика за тяхното пресмятане, поради което за официални следва да се считат данните в баланса, представен от Министерство на земеделието и горите.
На въпроса на Временната анкетна комисия към Министерство на земеделието и горите относно промяната в цифрите на изготвените баланси и окончателния баланс, в писмен отговор от 12 март 2004 г. министерството посочи, че всеки един баланс, изготвен към различен период на годината, отразява текущото състояние на пазара и дава информация за настъпилите промени във формиращите го компоненти.
5.3. Относно баланса на фуражното зърно – царевица и ечемик.
Съгласно представените данни от Министерство на земеделието и горите, предлагането на царевица реколта 2003 г. се оценява на около 1,4 млн. тона, а общото потребление на царевица се оценява на около 1,1 млн. тона. Нуждите от царевица в страната са задоволени.
Съгласно информация от Националната служба по зърното и фуражите по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилищата и за контрола върху тяхната дейност към 31 декември 2003 г. царевицата в публичните складове и зърнохранилищата е около 37 хил. тона.
Съгласно представените данни, предлагането на ечемик реколта 2003 г. се оценява на около 700 хил. тона, а потреблението – на 670 хил. тона. Нуждите от ечемик в страната са задоволени.
Съгласно информация от Националната служба по зърното и фуражите на основание горецитираната Наредба за лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилищата и за контрола върху тяхната дейност към 31 декември 2003 г. ечемикът в публичните складове и зърнохранилищата е около 20 хил. тона.
5.4. Относно вноса и износа на хлебно и фуражно зърно.
Временната комисия разгледа и представени от Агенция “Митници” справки за осъществения внос и износ на зърно за периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2003 г.
Съгласно представените данни се установи, че до края на м. март 2004 г. общият внос на пшеница е около 350 хил. тона, а износът около 300 хил. тона.
За същия период е установено, че общият внос на царевица е около 90 хил. тона, а износът около 200 хил. тона.
За разглеждания период е установено, че общият внос на ечемик е около 5 хил. тона, а износът около 15 хил. тона.
Относно осъществявания внос на зърно и брашна, представителите на браншовите организации, изслушани от Временната анкетна комисия, изразиха становище, че следва да се преустанови безмитният внос, както и да се преустанови намесата на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” на зърнения пазар.
6. Изводи и препоръки на Временната анкетна комисия.
6.1. Компетентните държавни органи не са упражнили достатъчно ефективен контрол по дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”. Допуснати са нарушения на Закона за държавните резерви и военновременните запаси в частта му за съхранение, обмен и освобождаване на зърно, на Закона за съхранение и търговия със зърно и на други нормативни актове, посочени в доклада.
6.2. Установени са следните механизми за ощетяване на държавата с участието на отговорни длъжностни лица от Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” и фирми, посочени в справките на Държавната агенция (в архива на Временната анкетна комисия):
- предоставяне на зърно за обмен на определени фирми и невъзстановяване на това зърно;
- продажба на невъзстановеното зърно от определени фирми на вътрешния пазар и главно за износ;
- заплащане за съхранение на зърно, без реално да се осъществява съхранението;
- облагодетелстване на определени фирми чрез продажба на зърно от държавния резерв на цени, по-ниски от пазарните, и впоследствие попълване на резерва със зърно на по-високи цени;
- кражби на съхраняваното зърно, собственост на държавния резерв.
6.3. Наложително е да бъдат изменени и допълнени Законът за държавните резерви и военновременните запаси, Законът за съхранение и търговия със зърно, както и съответните подзаконови нормативни актове, които да доведат до:
- зърното на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” да се съхранява само в собствени бази и по изключение в региони, където Държавната агенция няма такива, да се ползват бази на външни съхранители, които са лицензирани като публични складове за зърно;
- изграждането на интервенционна агенция, която да има съответните функции, права и отговорности съобразно международно утвърдени правила и нормативи;
- подобряване информационната система на Министерството на земеделието и горите;
- предоставяне на възможност на Националната служба по зърното и фуражите за независим външен контрол в базите на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” за съхранение на зърно и осигуряване контрол върху цялостната дейност на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”, свързана със зърното, от страна и на други специализирани органи към съответните министерства - Министерство на отбраната, Министерство на земеделието и горите, Министерство на икономиката, Министерство на финансите и Министерство на здравеопазването;

- предоставяне на Консултативния съвет по зърното към Министерството на земеделието и горите на по-конкретна и ефективна роля в цялостната дейност по веригите “зърно-фураж” и “зърно-брашно-хляб”.
Към този доклад е представено особено мнение, което е аргументирано с искането към Раздел VI в изводите да бъде включена нова точка със следния текст: “Липсата на адекватна земеделска политика на правителството и държавната намеса на пазара на хлебна пшеница ощети българските потребители, зърнопроизводители и мелничари”.
Представени са мотиви, които предлагам да прочетат вносителите на мотивите, а аз да прочета проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да представите проекторешението.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

"Проект
РЕШЕНИЕ
по доклада на Временната анкетна комисия за
проверка дейността по закупуване, съхраняване,
обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на
Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни
запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните
запаси на зърно от страна на държавните органи


Народното събрание след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България


 
Р Е Ш И:

1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
2. Докладът на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи да се предостави на главния прокурор на Република България за предприемане на действия съобразно правомощията му.
3. Народното събрание предлага на Министерския съвет да упражни правото си на законодателна инициатива и да изготви и внесе изменения в съответните закони, както и да приеме решения за действия по съдържащите се в доклада констатации, изводи и препоръки.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за процедурно предложение господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри и народни представители, хубаво е, че министър Хюсменова и министър Дикме са тук, но аз искам да направя едно процедурно предложение. В комисията присъства и твърде интересни отговори се съдържаха на въпросите, които зададохме към госпожа Шулева. Така че искам да направя процедурно предложение – тя като вицепремиер също е свързана с темата и предлагам да я поканим да присъства на заседанието. Мислех, че тя сама ще прояви интерес и ще дойде в пленарната зала.
Моля ви в процедурен порядък да поставите въпроса за присъствието на вицепремиера госпожа Шулева при обсъждането. Тя сигурно се е запознала с доклада. Ако не – ще й се даде на хартиен носител, за да го прочете. Хубаво беше да бъде тук и да чуе, но щом я няма, да дойде сега поне за дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, предлагате да подложа на гласуване залата да я задължи или аз да я поканя?
МИХАИЛ МИКОВ: Залата да я задължи. Явно тя не е проявила интерес. Практиката обикновено показва, че когато ги каните, госпожо председател, някои министри въобще не уважават председателството на Народното събрание. Така че, за да няма обвинения после, че Вие не сте я поканили, да си приемем нормалната процедура – да гласуваме да дойде министър Шулева и да участва в обсъжданията по доклада на временната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има процедурно предложение: да гласуваме присъствието на министър Шулева по време на дискусията на доклада на временната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 89, против 21, въздържали се 33.
Процедурното предложение се приема.
За особеното мнение ли вдигате ръка, господин Христов? Тъй като Вие искате да го представите, ще Ви дам думата. Много се колебаех, защото подобна процедура няма в правилника. Можете да аргументирате особеното си мнение при подписване на доклада в хода на дискусията, но така или иначе – представете го.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, госпожо председател.
Считам, че след като е влязъл като официален документ на Народното събрание, народните представители са го получили. Той е част от доклада и мислех, че председателят ще го прочете.
Дами и господа народни представители, госпожо министър, господин министър!
“Народните представители Владислав Костов, Росица Тоткова, Венцислав Върбанов, Моньо Христов и Димитър Стефанов – членове на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи внасят мотиви за особено мнение към доклад за дейността на временната анкетна комисия.
Водени от желанието за обективност и разкриване на истината около създалия се проблем “зърно-брашно-хляб” през 2003 г., предлагат на народните представители да се запознаят с техните мотиви за подписване на доклада с особено мнение:
1. Считаме, че липсите на хлебна пшеница по извършените проверки – установени липси по документи, установени липси при физическа проверка, установени липси от проверката на група народни представители, са около 100 хил. тона. Основания за това ни дава самият доклад, в който се посочва, че в предоставените документи от 25.03.2004 г. от Държавния резерв не присъстват в баланса четири бази – Стралджа, Болярово, Ставерци и Обнова. В две от базите – Ставерци и Обнова, проверка на група народни представители установи, че не се съхранява зърно.
2. Считаме, че въпреки системно установените липси агенцията не променя политиката си за съхранение на зърно, дори в периода, в който комисията работи.
3. Считаме, че направения в т. 6 на доклада извод за наличие на механизми за ощетяване на държавата трябва да се илюстрира с конкретни схеми, чрез които работят тези механизми. През 2002 г. се извършва обмен на зърно чрез облагодетелстване при търговете на определени фирми, започва създаване на определена схема за ощетяване на държавния резерв. Особеностите на схемите се свеждат до следното:
Участие в търговете на различни фирми, чиито собственици са едни и същи лица. Например в схема № 1 се вижда, че Мирчо Митьов Петков участва в три фирми, а Кирилка Ангелова участва в две.
Политическа обвързаност на някои от участниците. През разглеждания период Кирилка Ангелова е била секретар на Сдружението на общините на ДПС “Толерантност”.

Назначаване на административни длъжности в Държавната агенция на подходящи за схемата лица. Например: директорът на Териториална дирекция “Държавен резерв” в гр. Велико Търново Христина Валентинова Ангелова (Турлашка) е била съсобственик във фирма “Митам” ООД, с Мирчо Петков. Директорът на Териториална дирекция “Държавен резерв” в гр. Плевен Пешко Иванов Инчовски е бил управител на фирмата “Миомит продъкшън”, също с Мирчо Петков. Обезсмисля се процедурата при участието на едни и същи лица, които играят и в двата отбора.
Някои от посочените фирми са обвързани и по линията на един и същи адрес и една и съща регистрация. Например: фирмите “Таврос Интернешънъл” и “Миомит продъкшън” имат един и същи адрес: България, гр. Правец, област София, община Правец, пощенски код 2161, ул. “Коста Кременски”, бл. 2, ет. 1.
Всяка една от посочените фирми в схема 1 взема най-големите количества от цялото общо количество, което представлява 65%.
Схема 1 – обвързани лица.
На фирмите, посочени в тази схема е предоставена привилегията да получават огромна част от зърното за обмен, вероятно благодарение на своите политически връзки с управляващите.
Кои са фирмите?
“Таврос Интернешънъл” – собственик Мирчо Митюв Петков – 51%, Веселин Нинов Костов – 25%, Георги Георгиев Тодоров – 24%. Получила е 8 500 тона.
Фирма “Митам” – Мирчо Митюв Петков е собственик до 1999 г., Христина Валентинова Данчева-Турлашка – собственик до 2000 г., оттам е прехвърлена Кремена Горчева Караиванова – 9000 тона.
Фирма “Петков и Шмалцл” ООД – 9000 тона. Собственик – Мирчо Митюв Петков – 99%, Динко Христов Апостолов и Йозеф Шмалцл – по 1%.
Кирилка Ангелова Ангелова – 100% собственик на “Акома” ЕООД, получила 10 000 тона.
Кирилка Ангелова Ангелова – 33%, Тодор Ангелов Ангелов и Алина Викторова Диева – по 33% във фирма “БГ Снакс” ООД, получила 8 484 тона.
Фирма “В и Н” АД – Йоло Петков Йотов – 98% собственост – 9 000 тона.
Фирма “Витиви” ЕООД – Цоло Петков Йотов, получил 7 000 тона.
Фирма “ДБС “Инженеринг” ООД – 7 000 тона - Георги Петров Ничев, собственик на 90%.
Схема 3. Схема “бушон”.
В тази схема играчите от схема 1 участват чрез посредници. По този начин те се предпазват от носене на отговорност за невърнатото зърно и за получените плащания за фиктивното съхраняване на зърно. Самите посредници също не са в състояние да носят отговорност поради това, че не разполагат със собствено имущество.
В случая фирма “Таврос Интернешънъл” ООД, която я прочетох преди това, че е получила зърно, е собственик на зърнобаза в гр. Козлодуй, но е отдала своята база на ЕТ “Събка Тодорова”, която е сключила договор за съхранение с държавния резерв.
По-нататък – собственици ЕТ “Николай Инчовски”, регистрирана в гр. Правец, ЕТ “Снежана Димитрова” (Инчовска), регистрирана в гр. Правец, собственици на зърнобаза в Ряхово. Техен представител е Цоло Петков Йотов.
Фирма “Устрем” ООД, в която участва и Министерството на земеделието и горите с 23% отдава на ЕТ “Даян Любомиров”, Червен бряг за наемател, който сключва договор с държавния резерв, а техен представител е отново Цоло Петков Йотов.
Схема 2. Документална измама.
Декларира се, че зърното е възстановено, а проверките показват, че то липсва.
Фирмите “Витиви” ЕООД и “ВиН” АД, собстевност на Цоло Петков Йотов, “Метан” ООД, собственост на Кремена Горчева Караиванова, “ДБС “Инженеринг” ООД, собственост на Георги Петров Ничев и други не възстановяват зърното, получено през 2002 г. в срок от шест месеца, а чрез съучастници от Агенция “Държавен резерв” извършват документална измама, че са възстановили зърното в определени бази. Това се случва по време на дейността на Временната анкетна комисия.
4. Интервенциционна агенция ли е “Държавният резерв”?
Съгласно чл. 2 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси държавните резерви са предназначени за задоволяване потребностите на националното стопанство и населението при кризисни ситуации, при положение на война, военно или извънредно положение.
Считаме, че Министерският съвет е нарушил по-горе посочения текст и се е намесил със своите действия като интервенционна агенция на пазара. Основание за това ни дава доклада на заместник министър-председателя и министър на икономиката, министъра на земеделието и горите, където се отчитат тенденциите при търговията с пшеница и брашно, предлагането и потреблението в страната и ограничените възможности за внос.
5. Прави впечатление, че освобождаването на зърно от резерва се извършва един месец след жътва. Това показва неадекватната и невярна позиция на министъра на земеделието и горите, който постоянно декларираше, че липса на зърно в страната няма и няма нужда от внос.
6. Считаме, че министърът на земеделието и горите е подвел българското правителство, обществото и всички участници по веригата “зърно-брашно-хляб” с неверните си прогнози и нагласяване (стъкмяване) на баланса на страната от реколта 2003 г.
Пример: в самия доклад са посочени пет варианта на баланс 2003 г. за времето на дейността на Временната комисия. С цел показване на производство през 2003 г. в докладна записка е посочено, че е раздадена рента 550 хил. тона (абсолютно невъзможно), и производство на дребни зърнопроизводители – 440 хил. тона - 25% от общото производство за годината (абсолютно невъзможно).
От горепосочените данни се вижда, че общото производство през 2003 г. възлиза на около 1 млн. 400 хил. тона и съществува необвръзка по баланса на пшеницата най-малко с 600 хил. тона.
7. Всичко изложено дотук говори, че Министерският съвет не е упражнил достатъчно ефективен контрол върху дейностите на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, а министър-председателят се е предоверил на информацията на министъра на земеделието и горите.”
Подписали са се Владислав Костов, Росица Тоткова, Венцислав Върбанов, Моньо Христов и Димитър Стефанов.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
За процедурно предложение имате думата, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители!
Член 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: “При внасяне на законопроекти и изказване на пленарно заседание или в комисия на народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес”.
Моля Ви, госпожо председател, да призовете тези колеги народни представители, които ще вземат отношение по дискутирания проблем, да декларират своето отношение по чл. 103. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Който счита за необходимо при изказването си да се позове на чл. 103 от правилника, да го направи.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по проекта за решение.
Всяка парламентарна група разполага с 30 минути за изказвания.
Заповядайте, господин Костов, Вие сте първи.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Този дълъг доклад беше резултат на една шестмесечна работа, в която, вярвайте ми, бяха положени огромни усилия и невинаги комисията беше снабдявана с необходимите и искани сведения, справки, информации. Много пъти те бяха забавяни, неточни и противоречиви.
Преодоляваше се и пристрастността на лица и за съжаление на институции, но все пак Временната анкетна комисия успя да представи един доклад, който беше прочетен от нейния председател. В доклада би трябвало накратко да се каже какво основно в края на краищата се установи.
Установи се, че Държавната агенция е нарушавала законите, по които трябва да работи.
На второ място, не е спазен нормативът за съхранение на държавния резерв. Той е нарушаван и то фрапантно е нарушаван. Допуснато е съхранение на зърно в зърнобази – т.нар. външни съхранители, без да се използва капацитетът на собствените зърнобази. Забележете, всички далавери по-нататък стават основно с посредничеството именно на тази схема – външни съхранители. Допуснато е не само да се съхранява зърното във външни съхранителни над норматива, който е посочен в техните нормативни документи, а и в бази, където изобщо няма никакви условия за съхранение. Тези бази са нелицензирани, а съгласно закона трябва да бъдат лицензирани, и такива, които нямат никакви условия за съхранение. Това са най-елементарни складове, които не са подходящи за съхранение на зърно съгласно Закона за съхранение и търговията със зърно. Такъв закон съществува в нашата Република и което е още по-лошо, че не е осъществяван контрол, отчетност. Съществува безхаберие, което се установи, много слаба отчетност, което по-нататък е хранителната среда за беззаконията, които са извършени в тази област и последващите кражби. За съжаление компетентните държавни органи не са си свършили работата. Очевидно, че навсякъде, където съществуват тези бази и където се е вършело всичко това, е имало и органи, които са задължени да следят тази работа. Но те не са я следили. Вследствие на това се получават тези негативни процеси, водещи до ощетяване на държавния интерес и на държавното имущество.
Това състояние довежда и до определени схеми, по които се е осъществявало това източване или ограбване на държавния резерв. Да вземем прословутата схема “обмен на зърно”. Хубаво, обмен съгласно закона съществува. Но, забележете, тук, ако слушахте внимателно господин Христов, ще видите, че много лица са застъпени в този обмен като представители на няколко фирми, съсобственици, собственици, подставени лица и т.н. Няма да повтарям схемите.
Но какво е характерно по-нататък, дами и господа, за този обмен? През пролетта на 1992 г. се прави обмен със задължение 6 месеца след това да се възстанови това зърно – 107 хил. т. Обаче то не се възстановява. Само по документи за времето, в което е трябвало да се възстанови зърното, от тези 107 хил. т, подчертавам, забележете, по документи са възстановени 24 хил. т. През 2003 г. от тези 107 хил. т са възстановени още 34 хил. т. Пак по документи! Остават за 2004 г. да се възстановяват другите количества, за което ви каза господин Моньо Христов, че при проверката, която са направили, са установили, че изобщо складовете са празни. Няма никакви количества.
Ето, това е т.нар. обмен. Какво значи обмен? Да вземеш и да върнеш. Обаче те взимат, а не връщат. Работят именно с имущество на държавата. За чия полза? Тук вече компетентните органи, към които ще отнесем тези документи, трябва да кажат чия е била ползата. Кого ползва това в края на краищата и кой е направил чадъра отгоре върху тези хора, за да могат години наред да осъществяват тази си дейност?
Каква е другата схема? Не се използа складовата площ, която е собственост на държавния размер, а се ползват външни съхранители. И за това, дами и господа, за това нещо се плаща наем. Наем се плаща и то немалък. В доклада на комисията е казано, че през 2003 г. вероятно държавният резерв е заплатил допълнително около 4 млн. лв. на външни съхранители – по 1,20 лв. на тон за месец. А същевременно силозите на държавния резерв стоят празни. Очевидно, че тук поне половината пари са могли да бъдат спестени. Това са 2 млн. лв. Това не са пари на пътя, които да ги ритаме. Някой ги е прибрал обаче. Някой ги е прибрал!
При заплащане на такси за съхранение се облагодетелстват фирми чрез продажба на зърно от държавния резерв по цени, по-ниски от пазарните и впоследствие попълване на резерва от внос на зърно на двойни по-високи цени – това, което се извършва от вноса. Освобождава се държавният резерв и се предоставя за интервенция на пазара по цена 170 лв., а след това се внася зърно по 330-340 лв., 350 лв. Това е следващата схема.
Четвъртата схема е най-елементарната кражба. Липса! Просто няма контрол, количествата се измерват на око, няма ефективна отчетност. Това са най-откровени кражби.
Към това можем да прибавим и последният случай, който онзи ден беше публикуван във в. “Монитор” и който вероятно всички сте прочели. Месец и половина преди да дойде реколтата, която сега фирми я изкупуват между 120 и 170 лв. предварително, както и по 180 лв. за тон пшеница, господата от “1 май” – Силистра, купуват по 320 лв. Е, как става това нещо? Много лесно се търгува с държавни пари. Много лесно се търгува с държавни пари! Така нещата си вървят.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): А какво беше през 1998 г. по времето на Костов?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Кажете, кажете за 1998 г.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Оставете тази 1998 г. Работата на комисията е за 2002-2004 г. Ако искате да проверявате от времето на 1939 г., създайте комисия. В състояние сте. Комисията пак ще си свърши работата. Искате да пренаписвате историята.
Ето ти схемичките. Ясни и категорични! Обаче това нещо отива в определени хора. И тъй като в доклада и особено в главата “Изводи и препоръки” не намериха място някои констатации, ние, петимата народни представители направихме това, което ви прочете господин Моньо Христов. Аз потвърждавам това нещо и държа на него. Минимум 100 хил. т е липсата от държавния резерв и това по цени на зърното за тон в периода януари, февруари и март т.г. възлиза някъде около 35-36 млн. лв.
Сега тук ще захвана и господин Дикме. В тази насока са и действията на Министерството на земеделието и горите, господин Дикме. Аз никога не мога да се съглася с Вас и с Вашите – извинете – бодряшки баланси, които просто създаваха погрешно впечатление у стопанските дейци на България, че зърно ще има, че зърното дори е предостатъчно, има излишък и спокойствие. Не е необходимо да взимаме някакви мерки. После се оказа, че не е така. Наложи се да внасяме зърно и съгласно данните на митниците сме внесли 350 хил. т зърно, включително зърно, превърнато в брашно и са освободени съгласно Постановление на Министерския съвет още 200 хил. т от държавния резерв.
Ето това е истината! Защо ще се освобождават, джанъм, от държавния резерв, току-така количества и защо ще се извършва после внос по 350-360 лв. на тон, ако имаше това зърно? Защото го нямаше, затова се внесе. Че кой е луд, ако го е крил, да не го даде и да го продаде по 350 лв.? За кога да го държи, когато сега цената е някъде по 150 лв. от новата реколта? За какво ще го държи? Няма логика. Никаква логика няма. Ето това даде възможност и някои определени все пак получиха каквото им беше необходимо. Получиха си своята печалба, а други загубиха. Кои в края на краищата загубиха? Загуби чичо, обикновеният потребител, защото цената на хляба от 0,50 лв. стана 1-1,20 лв. И някои браншове загубиха, като мелничари и т.н. Но това е истина и не бива да се повтаря.
Господин Дикме, извинявайте, че се обръщам към Вас, но използвам, че Вие сте тук, несериозно ми звучат обясненията на Вашите служители, че не са знаели, че реколтата ще бъде слаба, за да се освободи тогава количество от държавния резерв и т.н. Вие сте щели да предприемете други мерки. Ами вестниците пишеха, и ние Ви го казвахме, че ще бъде слаба реколтата. Вестниците пишеха за измръзванията в периода декември – февруари миналата и тази година в Североизточна България и някои други райони. И тогава трябваше да се вземат адекватни мерки, а не да се успокоява обществеността.
Достатъчно вече говорих, смятам да оставя време и за други. Общо взето, дами и господа, се изправяме пред една действаща схема за ограбване и ощетяване на държавата, която може би само открехва вратата на безстопанствеността и беззаконията, извършени от една широка верига лица, дълга верига лица.
Това са позорни факти, но все пак факти. И аз отново подчертавам, че това нещо трябва сериозно да се отнесе към прокуратурата и да се вземат сериозни мерки. Не само защото тези, които са вършили беззакония трябва да понесат своята отговорност, а и за да няма в бъдеще подобни прецеденти.
Аз не знам, госпожо председател, дали по проекта за решение ще има отделен дебат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, не, ако имате отношение по текстовете, моля да се възползвате сега.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Искам в проекторешението в т. 2 след думите “държавните органи” да се добави и текстът “особеното мнение към него, както и всички материали и справки, намиращи се във Временната анкетна комисия и протоколите от нейните заседания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дайте ми го писмено, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ще го напиша и ще Ви го предложа.
Благодаря ви за вниманието, дами и господа!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): На госпожа Шулева дали се обадихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, обадихме й се.
Междувременно, господин Миков, госпожа Шулева има срещи, но всеки момент ще дойде. Уведомила е, че ще дойде.
Господин Чауш, заповядайте за реплика.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! С внимание изслушах изказването на господин Владислав Костов. Доколкото знам, Вие, господин Костов, сте били председател на Комисията по земеделието при Тридесет и осмото Народно събрание. Тук говорите за схеми като внушавате, че те са едва ли не от 2001 г., т.е. да се припознаваме, иначе казано, от мандата на настоящото управление.
Моят въпрос към Вас е: бихте ли ни казали дали на Вас са Ви били известни тези схеми преди 2001 г. или Вие го констатирахте сега при дейността на Временната анкетна комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин Чауш, искам да Ви кажа следното нещо: няма, не е имало никога необходимост в този период да се внася зърно, да се деблокира държавният резерв и да се интервенира на пазара. Това правителство, което беше тогава, създаде една действаща пазарна икономика и имаше изобилие от зърно. Единствен път само се внесе зърно и това беше през 1997 г., през гладната зима, от Полша – 100 хил. тона, когато беше необходимо да се спаси една неправилна политика от предишните две години. Затова не е имало такова нещо, господин Чауш. Това, което е сега, това е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Грешно е да се премълчи, когато от тази трибуна се посочва необходимостта от 100-те хил. тона, за които парламентът малко след като беше опожарен беше принуден да даде специални правомощия на президента да сключва договори. Той сключи този договор за 100 хил. тона зърно, които бяха елемент от схемата за предсрочното прекратяване на мандата на левицата. Длъжен съм да кажа, че моите изследвания на този случай показват, че това зърно беше нужно на схемата за преврата, така го нарекох и тогава от тази трибуна, а не беше нужно за връзването на баланса.
Моите въпроси към тогавашния министър на финансите Муравей Радев показват, че парите от продажбата на това зърно не бяха влезли и постъпили до края на м. ноември следващата година, което показва, че нуждите на страната са били посрещнати с новата реколта и това зърно нито е било продадено, нито парите са влезли по схемата, по която трябваше да се погаси заемът от Полша.
Така че, когато се замеряме с факти и конструираме факти, трябва да бъдем коректни. Въпросът на колегата от ДПС е може би неточно конструиран. Той искаше да каже: да, схеми са действали по наше време, но и по ваше време е имало такива схеми.
Мисля, че нашата задача днес тук е да признаем фактите, че и по време на предишното правителство, и на това правителство има неудачи от гледна точка на националните интереси. Но задачата е да бъдат отстранени и преодолени тези практики. И полезен в тази дискусия ще бъде оня, който на основата на констатациите предложи и варианти на решения, с които това повече да не се случва, защото е за сметка на бюджета на българина, на тези, които ни пращат тук, за да избираме българските министри и българското правителство. Затова, който каквото знае като факти и случаи, нека да ги поднесе коректно от тази трибуна, но нека да се опита да предложи и варианти на решения, в резултат на които това повече в България да не се случва. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имате думата за изказване, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че министър Дикме излезе от залата, защото този дебат, който ние правим по доклада на Временната анкетна комисия, в най-голяма степен засяга него като министър на земеделието и горите и дейността на неговото министерство.
На нашето внимание е внесен един доклад, който не може да не тревожи народните представители. Защото в него са посочени наистина схеми на една корупция в цяла една област на дейност на правителството, една корупция, която очевидно е свързана с днешното управление, с една от политическите сили, участващи в това управление, и затова не трябва да се учудваме на реакции, които идват от страна на народни представители от тази политическа сила.
Аз няма да изхождам предимно от особеното мнение, макар че ми се струва, че заложените мотиви в още по-голяма степен сочат какво означава да се създадат корупционни схеми – едни и същи фирми, свързани с определена политическа сила, да реализират печалба за сметка на държавния резерв, тоест за сметка на българските граждани. Не искам да влизам в диалог с господин Божинов, но, господин Божинов, нека да припомним: 1996 и 1997 г. беше много голяма зърнена криза в България и въпреки това тази криза беше преодоляна с вноса на 100 хил. т зърно. Защото кризата беше породена не от липса на добив, а от износ. Тогава по данни на Главно управление “Митници” износът беше около 800 хил. т. По данни на Българската народна банка – някъде около 900 хил. т. Сега ние сме изправени пред едно явление, противно на уверенията, които министър Дикме беше дал на два или три актуални въпроса и питания към него, че нещата са много добри, че реколтата ще бъде много добра, че няма да има внос. Оказа се, че има огромен внос – тук си отбелязах 350 хил. т – и освобождавани от държавния резерв на 200 хил. т. Това е по-тежка зърнена криза дори от тази през 1996 г.
Какви са схемите? Аз изхождам от официалния доклад, не от особеното мнение, а от данните, които се съдържат в него и които не могат да не ни правят впечатление. За мен въпросът не е само в липсата на контрол. Това е една дейност, в която участват точно определени частни фирми и администрацията, правителството, Министерството на земеделието и горите, също така Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Едните без другите не биха могли да действат. Забележете, държавата разполага със складов капацитет за около 420 хил. т зърно – това е стр. 4 на доклада. При капацитет 420 хил. т в държавните бази са складирани само 21 хил. т, близо 200 хил. т – в частни складове. И в самия доклад е записано, че през 2003 г., забележете, Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” вероятно е заплатила допълнително около 4 млн. лв. на външни съхранители. Това е чиста загуба за държавата. Защо ще плаща тя на външни зърносъхранители, когато има своя база?
След това. Агенцията е предоставила през 2002-2003 г. 107 хил. т пшеница на 21 фирми. Законът за съхранението и търговията със зърно наистина говори за обновяване на държавния резерв. Един добър стопанин обаче трябва да прави това по възможния най-добър начин за държавата, за бюджета. Заменянето на зърно срещу зърно, ако трябва дори ние можем да направим корекции в закона, е много перфектен начин за облагодетелстване на отделни фирми за сметка на държавата.
Защо държавният резерв, когато иска да обнови своите запаси, преди новата реколта, когато световните цени на зърното се качват и то близо два пъти, няма да продаде това зърно и след това да възстанови запасите си, закупувайки на половин цена от новата реколта? Без да съм специалист в тази материя, цифрите бяха оповестени и медийно - около 350 лв. или 270 лв. бяха стигнали цените на тон. Защо държавният резерв няма да продаде тези 200 хил. т и след това да купи за 150 до 170 лв. за тон зърно от новата реколта, а ще ги даде на определени фирми те да ги продадат на тази висока цена, да ги изнесат, каквито са констатациите в доклада, и след това да ги възстанови, плащайки 150 или 170 лв. на тон? И цялата разлика остава в тези частни фирми, вместо да остане в държавата и да се облекчи държавният резерв.
Отделно констатациите са, че в редица случаи тези фирми не само не са се задоволили с тази печалба, а и не са възстановили зърното, което са поели задължение да възстановят. И тук не може да не тревожи тази констатация, че е било предложено от временната комисия Министерският съвет да вземе решение за преустановяване на движенията между отделните складови бази, а не е взето такова решение. Това е пряка вина на правителството!
През 1999 г. беше направена за първи път ревизия на военните складове. Това стана по инициатива на тогавашния началник на Генералния щаб ген. Михов. Той издаде заповед за едновременна ревизия. Установиха се липси за милиарди левове. Защо? Защото преди това, когато се направи тогава ревизия на военните складове на Първа армия, се оказа, че те се напълват от складовете на Втора армия и всичко е наред. А когато се направи ревизия на складовете на Втора армия, те се напълват от складовете на Първа или на Трета армия и всичко е наред. Тук по всяка вероятност същото е направено, след като в самия доклад се казва, че съществува съмнение за това.
Не може да не направи впечатление дейността на държавния резерв. Наистина, след като той може в своята дейност да печели, за да печели и държавата, той действа на загуба. Чета ви това, което го има в доклада: “Закупено зърно за 24 млн., продадено за 16 млн.”, вместо да е обратното. Вместо държавният резерв – тази институция, която разполага със зърно и разполага във всеки един момент, включително и когато зърното се търси, включително и когато наистина цената на световния пазар и в Чикаго расте, да продава и да реализира печалба, купувайки след това по-евтино, Държавната агенция действа по обратния начин – купува скъпо, продава евтино.
Ето защо аз намирам, че много са тревожните тенденции в този доклад. На стр. 10 в него е казано: “По данни на Агенция “Митници” са изнесени около 200 хил. т пшеница на стойност около 37 млн. лв. В това количество по всяка вероятност е и продаденото от държавния резерв на фирмите около 94 хил. т пшеница, с което е осъществена възможността за сметка на държавния бюджет фирмите-износителки да се облагодетелстват с около 3 млн. лв.”
Това са констатациите на доклада, подписани от всички членове на тази анкетна комисия, с изключение на пет народни представители. Тяхното особено мнение визира още по-крупни нарушения.
Аз ще подкрепя проектрешението, особено т. 2. Наистина ми се струва, че тук прокуратурата, ако е на мястото си, има много какво да види, да работи и този, който е нарушил закона, този, който е ограбил държавния резерв, този, който е нанесъл щети на държавата, на бюджета на държавата, а оттам и на всички български граждани, трябва да си понесе своята отговорност, независимо дали и в каква степен е свързан с една политическа сила, която в момента управлява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри!
Господин Соколов, не оспорвам нито един пункт от Вашето изказване, което се отнасяше до предмета на проверката, фактите и интерпретацията, която направихте. Но потвърждавам тезата от моето изказване, че всичко това трябва да бъде в посока на търсене на истината, за да отстраним порочната практика.
Вземам думата за реплика, за да коригирам само един пункт, за който никой все още не смее да говори в България. През 1997 и последвалата я 1998 г. започнали действията от 1996 г. и т.нар. зърнена криза е така наречена. Защо? Защото освен 100-те хиляди президентски тона зърно, с решение на правителството има още две вноски по 50 хил. т., персонално разрешени на “Гленкор”, и още 34 хил. т, или за преодоляването на онази криза в България са внесени 234 хил. т зърно, от които са продадени само 1200 тона. Наложи се на закрито заседание на правителството, на което и вие вероятно сте присъствали, от държавния бюджет да бъдат отделени тогавашни 28 млрд. недономинирани лв., за да бъдат погасени задълженията на “Зърнени храни” и на държавния резерв, платили ненужното на България зърно.
Затова дайте да се освободим от това политическо замеряне с използването на фактите, а да търсим пътя за преодоляване на порочните практики, които заробват страната и народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
За втора реплика думата има господин Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри!
Уважаеми господин Соколов, Вие във Вашето изказване казахте, че има схеми за източване и се чудите по какъв начин са създадени и как са действали. Аз се учудвам на това Ваше твърдение, тъй като от съществуването на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” т.нар. схеми в кавички, бих казал, като практика са съществували. Това е движение, тъй като говорим за зърното, за обмен, за даване преди реколта, след това връщане, и в закона са уточнени точно начините, по които този, който е направил провинението, как да бъде наказан. Ваши съпартийци, може би най-вече господин Моньо Христов и господин Венцислав Върбанов, се опитаха да облекат тези неща в някакви схеми, тоест, това, което е съществувало като практика от 1997 г., просто е продължило за съжаление и през тези години. Ако са били схеми за източване, аз бих казал, че тези схеми съществуват от това време.
Отделно от това, по наши изследвания и анализи, които направихме, схемата външни съхранители в по-голямо количество да бъдат използвани за съхраняване, ще ви кажа и може да го проверите, 1999 г. над 67% от зърното се съхранява от външни съхранители.
Отделно от това, тъй като Вие сте един уважаван юрист, бих искал да Ви попитам, ако може да ми дадете Ваше мнение: ако с решение на Министерския съвет е взето решение с фиксирана цена, когато изрично в закона е забранено това нещо, даже бих казал и цената – 295 лв. на тон, ако правителството си позволи по уточнен списък от министър да се изкупи зърно от дадени фирми, след моето изказване ще ги кажа какви са, когато на пазара цената е два пъти по-ниска. Вие какво ще кажете? Това решение на Министерския съвет законно ли е или е незаконно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сеидахмет.
Господин Соколов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Ако твърдите, че през 1997 г. са внесени 234 тона, а не 100 хил. тона, това по-скоро е срещу Вашата партия. Това не го ли съзнавате?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Зависи как ще ми отговорите на въпроса.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: А знаете ли колко завари нашето правителство, по-точно временното правителство след оставката на правителството на Жан Виденов? В държавния резерв имаше зърно за по-малко от един месец!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не е вярно!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Абсолютно е вярно, само че или не искате да признаете, или нещата не ги знаете.
Затова се наложи и този внос. Забележете, че по времето на правителството на Жан Виденов 36 пъти е посягано на държавния резерв! (Неразбираема реплика от Расим Муса.)
Схемите не са съществували, господин Муса, Вие ги създадохте. Обмен може да е имало, но обмен, в който се краде, в миналото управление не е имало! Това са констатациите на Вашия доклад, така да го нарека. (Ръкопляскания в блока на ПГОДС.)
Очевидно не е добре, но това са истините. Кой бил купил по 255 лв. – нали още при миналото правителство най-много Вашите сънародници настояваха да има фиксирана цена на зърното! И наистина нашето правителство, за разлика от законите на пазарната икономика, за да се реши зърнената криза въведе, ако си спомняте, 230 лв. минимална изкупна цена на тона. Така ли беше? След това, когато наистина започна да се ражда, да се добива и да не се изнася безконтролно, за да се облагодетелстват отделни фирми, се премина към цената, която определяше пазара, а не с акт на правителството. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
След почивката ще има думата за изказване господин Николов от СДС.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Николов, заповядайте за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представеният ни доклад според мен поставя най-малко два важни въпроса.
Първият въпрос – по съдържанието на доклада, който касае взаимодействието между изпълнителната власт и законодателната такава.
Очевидно в хода на работата на тази комисия по никакъв начин правителството не е подпомогнало с достоверна информация, с категорична информация работата на тази комисия, което пък води до други два въпроса. Просто няма такава информация или тази информация се крие. Отговорите и на двата въпроса ги има в този доклад на временната комисия, а именно, че благодарение на това, че няма достатъчно ясна информация за състоянието на военновременния резерв и на запасите в агенцията "Държавен резерв и военновременни запаси", разбира се, поради липсата и на ред, е било възможно нарушаването, както е установила комисията, на всички правила в работата, включително и нарушаване на закона от държавната агенция.
Вторият въпрос е съдържанието на този доклад. Ако е истина това, което е описано в доклада, то изключително несериозни са изводите, които се правят. Не можем да твърдим, че ще променяме закона, защото някой го нарушава. Това, според мен, е категорично несериозен извод. Не можем да твърдим, че ще направим закона такъв, че да бъде по възможностите на държавната агенция да го изпълнява. По-добре да променим тази държавна агенция, да сменим всички хора в нея, да се поеме политическа отговорност от съответните министри, а законът да продължи да действа такъв, какъвто е. Това е недопустим според мен извод, който се прави от една комисия на Народното събрание. Защото при всяко нарушение на закона оттук нататък ние би следвало да вземаме решение, че ще променяме закона, а не че ще търсим отговорност на тези, които са го нарушавали. Да, вярно е, че има и тези, има и алтернативен доклад, който твърди, че трябва да се поиска съответната, включително и наказателна отговорност, но, забележете, че целият доклад е написан в някакво условно наклонение: "смятаме че", "възможно е", "събраните данни говорят за" и т.н.
Въз основа на тези изводи не можеш да издадеш и потърсиш абсолютно никаква наказателна отговорност. Просто така е направен този доклад. Очевидно изпълнителната власт не е съдействала на съответната комисия.
И сега по същество по доклада.
Според мен докладът е изготвен въз основа не на логична, методична последователност на извършената проверка, а хаотично и поради тази причина той пряко отразява политическото съотношение в парламента и го пренася в работата на временната комисия.
Очевидно липсват данни за финансовите условия при снабдяването на "Държавен резерв" с пшеница от доставчиците. Това не е описано, макар и да се твърди, че това са били данни, които са конфиденциални. Но въпреки това даването на становища по доклада и най-вече по изводите и препоръките се затруднява от този факт. Така че ние гледаме нещо, за което няма никакви цифри, никаква обосновка, а очевидно трябва да вземем решение, един път - за законосъобразност, и втори път – за ефективност в работата на тази агенция.
Анализът на данните по закупуването според мен е напълно формален и недостатъчен, за да се направят каквито и да било изводи и предложения и поради тази причина вероятно те липсват в представения ни доклад. Липсват данни относно качеството на изкупената пшеница, вие знаете, че това е един от основните параметри, определящи цената на пшеницата, и оттук ефективността на действие на държавната агенция.
Мотивите и финансовите изгоди за външните съхранители според мен са пределно ясни. Това поне е описано – на каква цена се съхранява, колко струва на "Държавен резерв" да съхранява в собствените си бази и колко струва да се съхранява във външни бази съответното зърно, собственост на държавния резерв.
Въпреки това няма никакво обяснение защо е нарушен този баланс на съхранение и защо в края на краищата се оказва, че в края или в началото на работата на тази комисия само 10% от държавния резерв е съхраняван в собствени бази, а 90% във външни такива, въпреки че по време на работата си комисията е препоръчала това да не се случва.
Констатацията на временната комисия, че на основание на предоставените от държавната агенция справки военновременният запас от зърно е в наличност, според мен е нелогична. Колкото и пъти да се прочете този доклад, не може да се направи такъв извод, а още повече, че заявената в уводната част към доклада категоричност, но само за това, че има неточности и противоречивост в информацията, ни водят до извода, че ние просто не можем да правим никакви категорични изводи, респективно изводи, че военновременният запас от зърно е в наличност е също толкова неверен, колкото и всички останали твърдения, поради факта, че са построени на противоречива и неточна информация, събрана от самата агенция.
Междупрочем, точният термин, който е използван в доклада на стр. 5, е: "би следвало да е в наличност".
Според мен такова отношение към толкова важен въпрос, правителството да не може да отговори пред парламентарна комисия дали е в наличност военновременният запас, е категорично злепоставящо и правителството, а и самата комисия, която не е изискала наистина категорично да се установи дали военновременните запаси са налице.
Според мен е изключително тревожен фактът, че се наблюдава тенденция за системно неспазване на нормативната уредба по съхранението на хлебно и особено на фуражно зърно. Изпълнението на този норматив е под 50% за хлебното и 8% - за фуражното зърно.
Фактически единственото категорично и то доказано твърдение в доклада на временната комисия е, че има системно нарушаване на съответните законови уредби в нормативната база, която регламентира именно съхранението на държавния резерв.
Констатирани са и сериозни нарушения по обмена на зърното и особено по неспазване на сроковете за възстановяване на зърното от клиентите на агенцията. Очевидно, когато комисията е започнала да работи, е започнала спекулация с това, че съществува такова зърно, което е трябвало да бъде върнато, ако не се лъжа през 2002 г. и то повече от 70% от зърното, дадено тогава за обмен, за което са били изтекли всички срокове, а както знаем, изискването на закона и на правилника за неговото прилагане е да има бързо ликвидна такава гаранция.
От самия доклад разбираме, че са започнали четири дела, без да бъдат валидирани съответните бързо ликвидни гаранции, както е записано. Не ми е ясно как така, след като изтече срокът за връщане на зърното, не се валидира гаранцията, която също е със срок, а се търси възстановяване на правата по съдебен ред? Той очевидно е много по-бавен и очевидно вкарва в ситуация държавния резерв да не може да прибере своите вземания от съответните клиенти поради простата причина, че ако са злоупотребили с тези количества зърно, те съответно имат много повече пари за адвокати и за въздействие, така че никога да не може да се установи истината по заведените дела.
Законодателят и Министерският съвет в нормативната уредба са предложили това да става много по-лесно – чрез изискването на банкова гаранция, която при валидиране от страна на държавната агенция веднага могат да бъдат усвоени съответните пари, защото банките не биха отказали при протест от държавната агенция да валидират гаранцията в полза на съответната агенция. Въпросът е защо не е правено това? Този въпрос стои, без ясно да е казано в доклада. И отговорът на този въпрос е най-важният в изводите, които правим, защото отговорът му ще даде доказателства или ще обори твърденията за злоупотреби и то в шокиращи размери. Ако това са 30, 20 или 10 милиона, все едно колко, но ако наистина злоупотребите са в такива колосални размери, аз не виждам как министърът и съответните други министри, които имат отношение, и държавната агенция с нейните изпълнителни органи могат да докажат своята непричастност към възможността да се злоупотреби с хляба на хората.
Притеснявам се също от факта, че освобождаването на пшеница от държавния резерв през месеците септември и октомври 2003 г. е в противоречие с изискванията на чл. 2 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси. Там ясно е казано: “за задоволяване на потребностите на националното стопанство и на населението в кризисни ситуации, при положение на война, военно или извънредно положение”. Очевидно това положение има своя легална характеристика, но не е взето такова решение от Министерския съвет. Очевидно не сме били във война. Може би сме били в извънредно положение, но то не е казано нито на Народното събрание, нито на българския народ, а практически се вземат мерки, които съответстват на подобно положение – мерки за освобождаване на пшеница от държавния резерв. Според мен това противоречие и това нарушение на закона, направено с лека ръка, е една много тежка злоупотреба с власт, извършена от Министерския съвет, респективно от държавната агенция.
По отношение баланса на хлебното зърно, за което също има изводи в доклада, се наблюдава изключително голяма субективна динамичност. Би трябвало този динамичен субективизъм да се преодолее, ако се възстанови установената практика да се обявяват седмично резултатите за хода на сеитбата. В същото време да не се дава възможност да се твърди неориентировъчно – това също е използван термин в доклада, а да се даде точна статистика за реколтата в страната. Очевидно агростатистиката, за която носи отговорност Министерство на земеделието и горите, според мен не си е свършила работата, а за политически или други цели, не знам какви, се прави една много голяма манипулация с баланса на зърното в страната. Тази манипулация, може би за медийни цели, в края на краищата се оказа един от сериозните фактори върху пазара на зърно, а оттук – и върху кризата, която се наблюдаваше в цената на хляба. Ако всичко беше спокойно, очевидно цената на хляба нямаше спекулативно да расте. Ако не всичко е наред, просто мерките, които се вземат, ако те бяха обосновани, законни и се действаше в интерес на българското население, тогава те трябваше да доведат до стабилизиране цената на хляба. Вярно е, че имаше изоставане в цената на хляба от реалните разходи за неговото производство. Но също така е вярно, че не може да се остави на свободния пазарен механизъм да се напаснат цените според предлагането и търсенето.
Още по-недопустимо е обаче чрез политически изказвания да се влияе върху тези цени. Според мен това е главният извод. Второто много важно нещо, което виждаме в този доклад, е, че вместо да намерим механизъм за решаване на тези проблеми, ние ги задълбочаваме чрез замитане на боклука под черджето, вместо да ги извадим и да ги решим. Защото същото, каквото досега се случваше, може да се случи в следващата или в тази година. Тази предпоставка, да е невъзможно да направим в парламента доклад с реални факти и въз основа на тях да направим правилните изводи и да вземем тук правилните решения, според мен е лош прецедент.
Разбирам трудността за съставителите на доклада, но въпреки това твърдя, че по толкова важен въпрос е много несериозно да не се направят категорични и необходими изводи, да се потърси съответната отговорност от изпълнителната власт и да е ясно, че никога повече няма да може да се спекулира с хляба на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри! Мисля, че докладът, който обсъждаме, и проектът на решение показват, че има смисъл от парламентарни комисии. Казвам това в отговор на някои колеги, в това число и от ръководството на парламента, които изказаха публично мнение, че полза от такива комисии няма. Има, защото това е парламентарният отговор на бездействието на институции, които би трябвало да си свършат работата и да спазват законите. Има, защото, независимо че може би ще вляза в различие с оценката на някои колеги, докладът прави впечатление с висока степен на обективност. Никак не е било леко при този състав за времето, което са имали, и при очевидно противодействие хората от анкетната комисия да стигнат до становището, което е представено на нашето внимание.
Това, че има особено мнение и мотиви към него, лично мен не ме смущава, дори то помага на парламента да се ориентира по-добре в конфликтната ситуация.

Аз мисля, че докладът, а и дебатът, който започна в началото доста вяло, показват, че няма смисъл от връщане назад към предишния, по-предишния и преди него мандати от фактологична гледна точка. Освен от една гледна точка – да видим има ли установен механизъм, който да предпазва държавните институции от това изкушение да бъркат в меда или да позволяват на други да правят същото. Мисля, че докладът по убедителен начин показва, че в определени периоди възможността да се нарушават законите и правилата на съхранение на зърното е била доста широка. Бих казал, скандално широка.
Аз ще подкрепя и ще гласувам за доклада. Не зная каква ще е съдбата, процедурно не ми е ясно, на мотивите за особеното мнение по-нататък, като поне за мен фактите, които са дадени за нарушения на съществуващите разпоредби, и документната основа за изпращане на материалите в прокуратурата са доста сериозни. Може би тази комисия ще остане в историята на парламента с една от добре свършените си работи. Имам обаче едно възражение, което изглежда редакционно, но според мен не е така.
По т. 6.2., където комисията добросъвестно …
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинете ме, господин Петков, но то е вътре в доклада, не е в проекта за решение, нали?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: В изводите и препоръките. Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не рефлектира върху текста на решението.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Да, тук се говори за ощетяване на държавата с участието на отговорни длъжностни лица, за да бъда съвсем точен. Говори се за пет вида ощетяване, като за последната се говори за пряка кражба на съхраняваното зърно, собственост на държавния резерв.
Аз мисля, колеги и уважаеми господин Моллов, че всичките пет са кражби. Вие сте ги нарекли с друго име. Ефимизмът в случая не помага. Не само са кражби, това е организирана кражба, защото не може да се съберат двама души да откраднат или да преместят, или да не върнат хиляди тонове хлебна пшеница. Тук е действала система. Щом е организирана кражба, значи има някой, който организира, дърпа конците и следи тази кражба да върви по един начин, който е труден за разгадаване. Разбира се, прокуратурата сигурно ще си свърши работата и ще даде по-точно определение, но в интерес на прецизността бих искал да обърна внимание върху това.
Сега, госпожо председател, бих искал да направя няколко предложения в края. Аз си задавам въпроса: с проекта на решение дали е изчерпан парламентарният инструментариум за действие в такива случаи? Мога да сравня с готовия доклад на комисията за “Кремиковци”, с един доклад, който гледахме преди повече от година за Ръководство въздушно движение и т.н. Това, което липсва, е препоръка към правителството и задължение на правителството да обсъди доклада, да установи административната и политическата отговорност и да информира Народното събрание какво е направило в срок примерно от два или три месеца. Тогава няма да има повтаряемост на механизми. Да се надяваме, че тази дискусия в парламента ще почне от ресорните министри, които са били отговорни по време на кражбите, по време на проверката и след това; тогава ще отиде до по-ниските длъжностни лица и обикновените бандити – разбойници от тези фирми, които са успели да се докопат до 65% от сделките.
Иначе е прав колегата от ДПС и чест му прави, че каза: който е сбъркал, да си понесе отговорността. Няма ли търсене на политическа отговорност, няма да има пресичане на този механизъм, за който справедливо се каза, че действа вече няколко мандата. Това е първото ми предложение.
Второто предложение, уважаема госпожо председател, засяга статута на Агенцията за държавния резерв и военновременните запаси. Аз разбирам, ако греша, нека да ме опровергае госпожа Шулева или господин Дикме, че сега се готвят или вече са в сила някакви размествания по отношение на това кой министър ще отговаря за това привлекателно парче, защото в България има няколко бързо ликвидни и златни огнища на ресурси. Естествено е, че това привлича вниманието.
Аз предлагам Народното събрание да отнеме правото на министър-председателя и на правителството само да решава този въпрос; да се направи, ако колегите са съгласни, законодателна препоръка в Закона за държавния резерв такова решение да се взима от парламента. Изобщо да засилваме парламентарния контрол. Не знам дали има смисъл в моето предложение от правна гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От процедурна в момента няма. Няма възможност по-скоро.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Хубаво. Нали в последната точка е записано, че правим предложение за усъвършенстване на законодателната уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дайте редакция тогава за т. 3.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Ще Ви я дам. Неслучайно излязох тук. Иначе, повтарям, докладът и прикрепените към него особени бележки показват, че е свършена добра работа и аз съм убеден, че колегите ще го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще ви моля за писмена редакция на т. 3, господин Петков, до края на заседанието. (Народният представител Кръстьо Петков подава текст на председателя г-жа Камелия Касабова.)
Заповядайте за изказване, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми господин Дикме, уважаеми колеги! Аз бих желал да започна своето изказване с един риторичен въпрос, а именно: можехме ли да минем днес без този дебат? Да, уважаеми колеги, можехме, само че при воденето на една нормална политика. Всичко това, което ни се случи през последната година, можеше да бъде избегнато, включително и днешният дебат. Липсата обаче на адекватна политика в областта на земеделието бе основната причина, която доведе до създаването на Временната анкетна комисия и последвалите я събития. Именно липсата на политика в този сектор доведе до нова зърнена криза, която се оказа два пъти по-голяма от кризата по времето на Жан Виденов. Отново повтарям, ако тогава кризата беше преодоляна с внос на 100 хил. т зърно, до момента са внесени 350 хил. т плюс 200-те хиляди тона деблокирано зърно от държавния резерв. Смятам, че не е необходимо да спорим повече по този въпрос, защото за това има точни документи.
Проблемът тръгна обаче още през лятото на 2002 г. Тогава министърът на земеделието безотговорно тръбеше, че има свръхпроизводство на зърно. Позволи си да подведе дори министър-председателя, който в обръщението си по Националната телевизия обяви, че България очаква невиждана за последните 20 години реколта. Това доведе до срив на цените на зърното, големи загуби за земеделските производители, фалити на фермери и кооперации. Демотивираните производители засяха с 4 млн. дка по-малко от предходната година. Обърнете внимание, уважаеми колеги – с 4 млн. дка по-малко бяха засети от предходната година. През пролетта на 2003 г., когато за всички беше ясно, че има проблем с измръзването на площите, ние – народните представители от БЗНС - Народен съюз - предложихме да се обяви бедствено положение. Никой не ни чу. Пред Парламентарната комисия по земеделие и гори министър Мехмед Дикме заяви, че няма проблеми с очакваната реколта, че тя ще е над 2,6 млн. т, напълно достатъчна за обвързването на зърнения баланс.
Министърът също така заяви, че няма да забранява износа и че до внос на зърно няма да се стигне в никакъв случай. Само два месеца обаче по-късно лично по негово предложение Министерският съвет взе следните решения:
Първо, за забрана на износа на зърно, а след това за осъществяване на внос от 100 хил. тона хлебно зърно и за деблокиране на зърно от държавния резерв. Забележете, колеги! Още реколтата не беше прибрана в складовете, а играта с резерва започна. Тази игра на един по-късен етап обаче изигра лоша шега както на министъра на земеделието и горите, така и на цялото българско правителство!
Освен, че не чу нашите искания и предупреждения, не чу няколкото декларации, с които опозицията биеше тревога от парламентарната трибуна, не взе предвид становищата на производителите от Консултативния съвет по зърното, министърът не погледна сериозно дори на данните от сателитните снимки на Американския департамент по земеделие, които ясно показваха, че реколтата ще е под 1 млн. и 500 хил. тона.
Вместо да каже истината за недостига на зърно, а бизнесът да реагира адекватно с внос на ниски цени, министърът на земеделието и горите подведе българското правителство, което се намеси грубо на пазара и допълнително създаде напрежение по веригата зърно – брашно - хляб.
Галопиращите цени на зърното, брашното и хляба, въпреки държавната намеса показаха, че мерките, които бяха взети от правителството са неадекватни и безрезултатни. Най-пагубно влияние от тази политика оказа решението на кабинета за премахване на вносните мита върху брашната. България бе залята от некачествени турски брашна, които временно успокоиха пазара, но не доведоха до понижаване на цената на хляба. Този внос на субсидирано турско брашно нанесе тежки щети на цялата мелничарска индустрия. Нямаше никаква логика в това Турция, която е нетен вносител на зърно, турските мелници в същото време да работят и да продават брашното си в България, а нашите предприятия да затварят и да изкарват работниците си на улицата.
За да прикрие собствената си безпомощност министърът измисли баснята за лошите търговци-спекуланти, които били скрили над 600 хил. тона зърно. Тези “укрити” количества зърно така и не бяха намерени при проверките на комисията. Всъщност елементарната сметка показва, че точно с толкова не е бил обвързан зърненият баланс и когато заговорих за баланс искам да ви обърна внимание, уважаеми колеги, че в комисията ни бяха предоставени пет различни баланса - като се започне от баланс с излишък 450 хил. тона и се премине през баланс с недостиг 330 хил. тона, за да се стигне до нов баланс с излишък 269 хил. тона!
Смятам, че тук коментарът е абсолютно излишен! Дори и сега министърът едва ли е в състояние да каже кой от всички тези баланси е бил истинският баланс.
Още по-смешно звучат данните за раздадената рента от 550 хил. тона и произведеното зърно от дребните производители от 440 хил. тона. По сметките на министъра излиза, че половината от реколтата през миналата година е раздадена под формата на рента и е произведена от дребните производители, които обработват под 10 дка земя. По тази сметка излиза, че всеки един собственик на земеделска земя е получил рента от 65 кг пшеница на декар.
Не знам как се получи така, че средният добив в цяла Добруджа беше около 53 кг от декар, а собствениците на земя по сметките на министъра получиха по 65 кг рента.
Уважаеми колеги, за много от данните на министерството, които бяха представени в комисията не стана ясно как и защо точно бяха сътворени. Едно обаче стана ясно и предполагам, че е ясно на всички и то е, че министърът не каза истината за реколтата през миналата година. Именно пробитият баланс бе в основата на всички последващи проблеми.
А сега бих желал да кажа няколко думи за работата на Временната анкетна комисия.
По време на своята работа комисията се натъкна на грубо и безпрецедентно погазване на нормативната уредба от страна на ръководството на държавния резерв. За някои от решенията на Министерския съвет остана и остава съмнението, че са взети също в нарушение на законите и правителството е било подведено.
В продължение на месеци не можахме да получим необходимата ни информация. За едни и същи справки се налагаше да се изпращат по няколко писмени искания до ръководството на държавния резерв. Въпреки, че на нас ни се искаше да подпишем окончателния доклад без особено мнение и смятам, че ние, депутатите от опозицията, положихме доста усилия в тази посока, упорството на управляващите при окончателното обсъждане и оформяне на доклада и нежеланието им да впишат в доклада важни факти, на които се натъкна комисията по време на своята работа ни накара да подпишем доклада с особено мнение и да приложим към това особено мнение и съответните мотиви.
Аз не мога да приема тезата на някои колеги, че със злоупотребите и нарушенията, които комисията откри, основният виновник са пропуските в нормативната уредба.
Къде, уважаеми колеги, в тази нормативна уредба е написано, че може да се краде? Къде точно е регламентирано или с кой пропуск в тази точно нормативна уредба се дава възможност взетото при обмена зърно да не се връща?
Не отговаря на истината и твърдението, че схемите за източване на зърното от държавния резерв са унаследени от предходното управление. Цялата далавера със зърното, която комисията разкри е започнала през пролетта на 2002 г. с обмена на 106 хил. тона зърно.
Между другото, комисията изобщо не се е занимавала с дейността на резерва при предишното управление. Всички би трябвало да сте наясно, че такава мащабна злоупотреба не е възможна без политическа подкрепа, защото самото източване е станало по предварително измислени и добре изпълнени схеми, с активно и водещо участие на високопоставени служители от държавния резерв.
Всичко е започнало с подмяната на ръководителите на териториалните дирекции в Северна България и с назначаването на хора, близки до правешкия бизнесмен Мирчо Петков.
В Плевен поделението се ръководи от Пешко Инчовски, който е управител на “Миомит продъкшън” ООД, град Правец. Със същата фамилия са едноличните търговци, участващи в схемите на резерва ЕТ “Снежана Димитрова” - Снежана Димитрова Инджовска от Правец и ЕТ “Николай Инджовски”, Николай Димитров Инджовски също от Правец.
Директорът на поделението във Велико Търново Христина Валентинова Данчева (Турлашка) през 1999 г. придобива дела на Мирчо Петков в “Митам” ООД, която участва и в “Миомит къмпани” ООД, която също е свързана с бизнесмена Мирчо Петков.
Подобни взаимоотношения има и с директорите на Враца и Варна.
Сега няколко думи за самите схеми.
Първата схема, както вече споменах, е отиграна още през 2002 г., когато срещу обмен е дадено 106 тона зърно. Три от фирмите, получили от това зърно са свързани с Мирчо Петков. Те са “Таврос интернешънъл”, “Митам” ООД, “Петков и Шмалцл” ООД. Други две са на Кирилка Ангелова “БГ Снакс” и “Акома”.
Интересно е, че и двамата собственици са в близки отношения с ДПС, колеги! Господин Мирчо Петков е близък приятел и съратник на господин Доган, Кирилка Ангелова е секретар на Сдружението на ДПС-общините “Толерантност”. И за това има безспорни доказателства. Въпросната госпожа също е собственик и на т.нар. “сараи” на ДПС в Бояна.
Друг ДПС-представител, участвал в тези схеми, е небезизвестният Гюнеш Махмудов Ахмедов – член на Централния съвет на ДПС, и собственик на “Зигамекс” ООД, град Цар Калоян.
Зърното е получено под формата на стоков кредит, който е трябвало да бъде възстановен в 6-месечен срок, но това на практика не е станало. При тази схема прави впечатление, че участващите фирми не са разполагали с мелница, а са търговци, които са препродавали взетото на заем зърно.
До 2002 г. практиката на резерва е била за обмен да се дава зърно на мелниците-съхранители.
Втората схема за източване на средствата от резерва е реализирана чрез сключването на договори за съхранение с т.нар. външни съхранители. Оказа се, че тези договори са сключени не със собствениците на складовете, а с наематели на съответните складове. В по-голямата си част това са млади хора, еднолични търговци, които не разполагат с материално имущество и с доказани и при доказаните злоупотреби просто няма какво да им се вземе. Такива са случаите в Козлодуй, Ставерци, Обнова, където при проверка от народни представители на място се оказа, че складовете са празни, а т.нар. съхранители получават средства от държавния резерв за съхранение на липсващото зърно.
В Козлодуй складовете са собственост на “Таврос интернешънъл” ООД, а договорът за съхранение е сключен с ЕТ “Събка Тодорова”.
На всичкото отгоре повечето от складовете на външните съхранители не са регистрирани и лицензирани и не отговарят на никакви условия за съхранение на зърното.
В комисията така и не получихме отговор какво точно е накарало ръководството на резерва да подпише тези договори в разрез със собствената си нормативна уредба. От доклада на комисията става ясно и се вижда, че над 80% от зърното на резерва се съхранява при такива външни съхранители, или по-точно – 195 хил. тона срещу 21 хил. тона в собствени бази. Като се има предвид, че вместимостта на собствените бази е над 450 хил. тона, няма никаква логика складовете на държавния резерв да стоят празни, да се харчат пари за поддръжка и за персонал, а зърното да се съхранява при външни съхранители.
Следващата схема за ощетяване на държавата е чрез износа през пролетта на 2003 г.
Необяснимо е как министърът на земеделието е допуснал да се продадат 94 хил. тона зърно на цена 170 лв. за тон при условие, че имаше ясна индикация за провалената реколта? Същото зърно бе изнесено и продадено в Румъния, а само половин година държавният резерв започна внос при цени 350 лв. за тон. Загубите за държавата са огромни.

Уважаеми колеги, както вече стана дума, още от самото си създаване нашата комисия се натъкна на нежеланието от страна на ръководството на Държавния резерв да сътрудничи коректно с комисията. Освен с бавенето и подаването на коректни данни на комисията, ръководството се стремеше всячески да прикрие някои свои действия. Оказа се, че зърното в зърнобазите се измерва окомерно, а на нарушителите не се търси съответната отговорност. До започването на работата на комисията имаше издадени само четири акта за нарушение. Заниженият и примитивният контрол от страна на Резерва, ако може изобщо да се говори за такъв, а не нормативната уредба, са в основата на злоупотребите със зърно, а може би и с всички останали стоки, които се съхраняват в Държавния резерв.
Озадачаващо за мен бе поведението не само на ръководството на Държавния резерв, но и на отговорните управляващи фактори, включително и на някои министри. При доказани липси над 120 хил. тона зърно те се държаха сякаш нищо не се е случило, като че ли ставаше дума за една нормална практика. Не се притесняваха нито от големите финансови загуби за държавата, по груби изчисления над 50 млн. лв., нито за националната сигурност, с която е свързана дейността на Държавния резерв.
Бих желал да кажа няколко думи за прословутите проверки, които бяха извършени на място, и то не от кой да е, а от народни представители. Не си мислете, уважаеми колеги, че ни е било много приятно да се време в мизерните складове, за да доказваме истината. Стигна се дотук обаче, след като бе направен опит да бъдем излъгани. Да бъдем излъгани ние, народните представители, участващи в работата на комисията, а оттам и всички вие, както и цялата българска общественост. И забележете, опитаха се да ни излъжат собствените ни експерти, които ние сами назначихме в комисията като помощен орган. На какъв натиск са били подложени въпросните експерти, за да се подпишат под фалшиви протоколи, мога само да предполагам, но сега не искам да коментирам. Проверките, които направихме с колегите Моньо Христов и Енчо Манев в Козлодуй доказаха, че зърното се води само по документи, а реалното не съществува. В същото време обаче се заплащат пари за съхранението му.
Почти същата ситуация намерихме и при проверките на Териториалната дирекция – Плевен, в селата Ставерци и Обнова. Лошото е, че след всичките тези неприятни разкрития не се взеха никакви мерки – нито от страна на ръководството на Държавния резерв, нито от по-високо ниво. Далаверите продължават и днес, колеги. И аз съм сигурен, че ако сега се направи проверка, в складовете няма да има нищо.
Вчера на страниците на в. “Монитор” беше направено поредното разкритие за източени нови 5 милиона от държавния резерв. Закупено е зърно по 320 лв. за тон – един месец преди старта на жътвата. Тук бих желал да попитам: къде остана обещанието на министър Мехмед Дикме да спре провеждането на търга, обявен от Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” и да направи така, че Държавният резерв да купува зърно от българските производители, и то от нова реколта. Дали закупеното зърно реално съществува или не към този момент, това просто няма значение, защото само след около месец от новата реколта то може да се закупи на много по-ниски цени от 320 лв. за тон.
Уважаеми колеги, може още много да се говори по доклада. Някои от вас твърдят, че констатациите могат да се интерпретират по различен начин. Аз обаче смятам, че фактите са си факти и те по никакъв начин не могат да бъдат интерпретирани. След днешния дебат, след днешното решение на българския парламент най-вероятно с доклада на комисията ще се заемат съответните компетентни органи.
Но аз питам, уважаеми колеги: кой ще поеме политическата отговорност? Кой ще поеме политическата отговорност за това, че българските граждани платиха двойна цена за хляба си? Кой ще поеме политическата отговорност за фалитите на земеделските производители, кооперации и мелници? Кой ще поеме политическата отговорност за всички горепосочени злоупотреби и престъпления в Държавния резерв и за нанесените финансови щети на държавата? Вие, господа управляващи, вие трябва да поемете тази политическа отговорност. На първо място – вие, колеги от ДПС, защото и двете министерства, които имат отношение към тези проблеми, се ръководят от ваши представители. И на второ място – отговорността трябва да поемете вие, колеги от НДСВ, затова, че като управляваща партия допуснахте всичко това да се случи. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПГОДС, ПГСДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Върбанов, пред колегите искам да отворя една малка скоба – почти четири месеца ние слушахме тази теза, в която освен Вас нямаше кой да повярва. Фактите са красноречиво описани в доклада на комисията.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГОДС: А къде са парите?!
ХЮСЕИН ЧАУШ: Вие зададохте риторични въпроси. Аз искам да Ви отговоря. Попитахте кой ще носи политическата отговорност за двойната цена на хляба, която българският гражданин трябва да плати. Оттук искам да заявя, че не се наложи тази двойна цена да се плати. Тя щеше да се плати, ако всичко това, което Вие във Вашите тези бяхте успели да постигнете в реалност.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): А колко струва хлябът сега?!
ХЮСЕИН ЧАУШ: И когато назовавате несъответствията, защо премълчавате за злоупотребите не къде да е, не в държавния резерв, а по линия на военновременните запаси в Плевен? И защо не кажете в какви отношения сте със собственика на плевенската фирма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли други желаещи народни представители за реплика? Няма.
Господин Върбанов, имате право на дуплика.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чауш, моите тези за най-голямо съжаление се потвърдиха. Те се потвърдиха не само от работата на анкетната комисия. Това, което аз казах в своето изказване, е записано точно в доклада. Те се потвърдиха на практика и всеки български гражданин го усети на гърба си. Аз просто се учудвам как може Вие да ми зададете въпроса за цената на хляба. Давам Ви един пример. Стартовата цена миналата година при жътвената кампания беше 170 лв. за тон, но само след пет месеца беше вече 350 лв. за тон и стигнахме до внос на зърно. (Шум и реплики в блока на ДПС.)
От 4 млн. тона зърно, произведени през 2002 г., стигнахме до най-ниската реколта именно благодарение на липса на политика в зърнопроизводството. Най-ниската реколта за последните сто години – 1 млн. и 300 хил. тона! И това също е доказано в доклада на комисията, в самите баланси, които ни се представяха в тази комисия.
По въпросите за злоупотребите в Плевен. Уважаеми колега, не аз твърдях, че в Плевен има укрити 60 хил. тона зърно в мелницата в Плевен и още 100 хил. тона в Долна Митрополия, а министър Мехмед Дикме го твърдеше. Не Вие изпратихте проверката на държавния резерв в Плевен, а аз изпратих проверката на държавния резерв в Плевен. И се оказа, че не само ги нямаше 60-те хил. тона зърно, за които се твърдеше, че са открити, а че е злоупотребено и че са откраднати и 6-те хил. тона на държавния резерв.
Така че оттук казвам: който каквото е правил, да си носи отговорността. Но трябва да се поеме политическата отговорност за това, че някои хора под политическия чадър са допуснали тези злоупотреби. Благодаря. (Ръкопляскания от блоковете на ПГОДС, ПГСДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министър Бойко Боев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз бих искал да взема отношение относно предоставените баланси от Министерството на земеделието и горите през различни периоди на изминалата стопанска година, както и за политиката на министерството и правителството за осигуряване на стабилност на зърнения пазар и обезпечаване на зърнено-фуражния баланс на страната при една екстремна реколта през 2003 г., незапомнено лоша и характеризираща се с изключително ниски добиви за страните от Европа, в т.ч. и на първо място – Черноморския басейн през последните 60 години – стравки – в. “Пари”, 9 септември 2003 г. (Министър Мехмед Дикме напуска пленарната зала. Силен шум и реплики “Къде отиваш, бе!” от блока на ПГОДС, ПГСДС и ПГНС.)
В тази връзка искам да насоча вашето внимание към няколко основни момента при изготвянето на зърнения баланс, който има по-скоро информационен характер и служи за вземането на управленски решения за предприемане на мерки, водещи до осигуряването и гарантирането на производствения баланс.
В периода след настъпилите демократични промени в нито един нормативен документ не е регламентирано съставянето на баланс на хлебно зърно, както и унифициране на вида на формата и параметрите му.

В това отношение и по времето на предишното ръководство на Министерството на земеделието и горите няма практика официално приемане на зърнен баланс от колективния орган на управление – Колегиума на Министерството на земеделието и горите.
Следва да се отбележи, че балансът на пшеницата се съставя с цел получаване на информация за състоянието на пазара към определен момент, като изпълнява различни функции. Първо – прогнозни – преди прибирането на реколтата, информира за настъпващите промени и динамиката в равнището на предлагането и потреблението до нова реколта. Второ – информационни – дава информация за пазарната конюнктура, която да ориентира земеделските производители и търговците при планиране на тяхната дейност. Трето, за взимане на управленски решения, свързани с интервениране на пазара и изменения на вътрешнотърговския режим на страната при необходимост.
Елементите на баланса и методиката за неговото съставяне са заимствани до голяма степен от наложилата се световна практика. В тази връзка от няколко години по съвместен проект между нашето министерство и Департамента по земеделие на Съединените американски щати се изготвят ситуационно-перспективни анализи за състоянието и прогнозата на пазара на основните селскостопански стоки с цел планиране на производството и реализация на продукцията.
На тази база през различни периоди на годината преди реколтата, по време на прибиране на реколтата, след нейното планиране, ако е необходимо това, се съставя прогнозен баланс.
Във връзка с гореизложеното бързам да направя уточнението, господа народни представители, че по досега подадените от Министерството на земеделието и горите баланси в Министерския съвет са два, а не пет, както се твърди в особеното мнение по доклада на временната анкетна комисия. Неправилно се интерпретира фактът и се смята, че предоставената информация пред временната анкетна комисия на 23 януари, на 27 януари и на 12 март са баланси, които отразяват количествата в момента на подаване на информацията, тоест към точно определен момент. Първият прогнозен баланс, който е направен от нас на 21 май 2003 г. преди прибирането на реколтата, когато все още не бяха отчетени всички последствия от влошените агроклиматични условия по време на вегетацията, показва една прогноза от наша страна за реколта от 2,3 до 2,5 млн. тона. Апропо, мога да ви покажа официалните документи на американското правителство и на Европейската комисия по този въпрос за същото време. От м. април по данни на американското правителство има 2 млн. и 300 хил. тона реколта. От м юли – 2 млн. 00 тона реколта. От Европейската комисия: на 15 май 2003 г. – 2 млн. 303 хил. тона реколта в България.
Така че в тази връзка нашият баланс до този момент е кореспондирал напълно с всички световни източници, които ползват много по-модерни средства от нас.
В изготвения до Министерския съвет доклад за състоянието на пазара на хлебна пшеница и предприемане на мерки за неговото стабилизиране на базата на изготвения прогнозен баланс се целеше преди всичко – забележете – при възникване на неблагоприятна ситуация на пазара да се осигурят необходимите количества зърно от държавния резерв. Министерството на земеделието и горите е направило предложение до Министерския съвет относно нереализираното количество зърно от създадения през 2002 г. стоков фонд, който тогава беше в рамките на 57 хил. тона, да не бъде продавано, а да влезе в държавния резерв. Това беше нашата последователна политика от м. април до м. май включително. На 12 май това стана факт. От стоковия фонд 55 хил. тона не бяха продадени, а бяха вложени в държавен резерв. По този начин се увеличиха запасите на държавния резерв.
Смятам, че прогнозният баланс е изиграл своята положителна роля при вземане на адекватно решение за увеличаване на запасите в държавния резерв с оглед обезпечаване и гарантиране на последващия етап на нуждите на страната от хлебно зърно.
Вторият баланс е изготвен към 20 август 2003 г. на базата на предварителната оценка на реколта 2003, като същият послужи за предприемане на следните мерки в хронологичен порядък: увеличаване на таксите с цел ограничаване износа, забрана за временен износ на 31 юли т.г., освобождаване на зърно от държавния резерв с цел реализиране на пазара не с друга цел, а с цел стабилизиране на пазара. Когато се наложи – безмитен внос на брашно, което възлезе на 50 хил. тона.
Считам, че изготвените два прогнозни баланса са послужили за вземане на навременни и адекватни мерки от страна на правителството за стабилизиране на зърнения пазар. С баланса от 20 август 2003 г. производството е определено в границите на 2 млн. – 2 млн. и 100 хил. тона, които се доближават, всъщност те копират окончателните резултати, които вече са от м. ноември, 2 млн. и 4 хил. тона. Целта е постигната, господа. На фона на лошата реколта, на фона на увеличената международна цена с взетия пакет от мерки от страна на правителството се стабилизира зърненият пазар.
Данните, посочени от различни информации пред временната анкетна комисия и балансът от 20 август по никакъв начин не се различават. Не се различават в основните си параметри, а те са: реколта – 2 млн. тона, начална наличност 150 хил. тона и зърно за фураж в рамките на 600-700 хил. тона. Окончателната оценка е 651 хил. тона.
И тук е мястото може би да прочета пред вас един баланс от 6 август 1999 г.:
"По данни на управление "Информационни системи" към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа площите за рекултивирана пшеница са 9 млн. 186 хил. дка; средният добив възлиза на около 3 хил. тона".
На стр. 2: "По предварителни данни на БАНСИК площите, заети с пшеница, са 10 млн. 850 хил. дка при потенциално производство 3 млн. 591 хил. тона. При загуба при прибирането на зърно от порядъка на 10% реколтата ще възлезе на 3 млн. 232 хил. тона. Има излишък от 730 хил. тона." И, забележете, дами и господа, ситуационно-перспективният анализ от същата тази година показва: прогноза – 3 млн. 329 хил. тона, окончателно – 3 млн. 520 хил. тона. Има разминаване, нали? Но това го приемаме за нормално. По-важно е друго. В момента, в който е имало 730 хил. тона излишък, държавният резерв е деблокирал 202 хил. тона. (Шум и неразбираеми реплики от господин Моньо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, Вие знаете, че в залата се говори само от трибуната и от микрофона. Моля народните представители да не говорят от място. Обръщам внимание на господин Моньо Христов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Прогнозата е нула тона, деблокирани от държавния резерв, а реалността е 202 хил. тона.
В заключение, реколта 2003 е в размер на 2 млн. и 4 хил. тона. Освободените количества от държавния резерв възлизат на 187 хил. тона. Вносът на пшеница и брашно – казвам включително и брашно – са 203 хил. тона. Или с други думи 2 млн. 394 хил. тона.
Всички, които имат отношение към зърнения баланс в България, знаят, че на България са й необходими за една стопанска година пшеница около 2 млн. и 600 хил. тона. Разбира се, ако тук се отчете, че началната наличност е била 150 хил. тона, то сега тя възлиза на повече. И тогава се питаме дали пък реколтата не е била и по-висока? Повод за това ми дава писмото от мелничарите от 16 юни 2004 г., които казват следното: "В момента има значително предлагане на пшеница от стари реколти и пренасищане на пазара от брашна. Мелниците разполагат на склад с големи количества готова продукция, която не би могла да се реализира до стартирането на предстоящата жътвена кампания."
След малко министър Дикме ще съобщи пред вас данни, които ще покажат едни главозамайващи цифри по отношение на съхраняваната и в момента пшеница.


Няколко думи за така наречения доклад с особено мнение, който е отправен до мен от Злати Златев и Георги Тошев.
Бих искал да напомня на народните представители, че този доклад няма в никакъв случай официален характер. То е една докладна записка до мен. В него са дадени цифри, които наистина са ориентировъчни, които по никакъв начин не могат да повлияят на баланса.
Запитах се: аз ли съм най-важният фактор в тази държава, та една докладна записка, отправена до мен, намира място в този доклад? Отхвърлих тази възможност и тогава ми дойде наум друга, логична възможност. Може би на този доклад се обръща толкова голямо внимание, тъй като той е написан от Георги Тошев, който до 2002 г. включително е председател на районната структура на БЗНС в “Кремиковци”. Може би това е причината. (Ръкопляскания.)
По отношение на мотивацията на земеделските производители, ако те бяха демотивирани през 2002 г., нямаше как да бъдат мотивирани през тази година, когато наистина реколтата се очертава да бъде сравнително добра. Така че няма как да ги демотивираме, ако нямахме и политика в това отношение.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, завършвайки, бих направил следните изводи: Министерството на земеделието и горите е направило точна оценка за състоянието на реколтата и развитието на пазара още през м. август 2003 г. на базата на периодично съставените баланси. Министерството на земеделието и горите предложи на Министерския съвет мерки, свързани със стабилизирането на зърнения пазар. Те изиграха своята положителна роля и опровергаха всички необосновани твърдения за съществуването на каквато и да е зърнена криза.
В момента сме пред прага на жътвата, която гарантира добра зърнена реколта. Това се дължи до голяма степен на правилната и последователна политика на Министерството на земеделието и горите в отрасъла. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Тоткова, за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! След като министърът на земеделието не можа да намери сили да продължи да се държи така сякаш нищо не се е случило в нашата страна, той си намери един човек, който е заместник-министър на земеделието, който в продължение на 10 мин. ни говори за това как в България всичко е наред. Как в България даже е произведено повече зърно, отколкото те са предполагали. И вие говорите това след като комисията е написала доклад, след като под този доклад са се подписали всички народни представители, в т.ч. и от ДПС. След като цената на хляба се качи двойно, Вие го говорите това в българския парламент?
Трябва следващия път, когато дойдете на тази трибуна, да се извините! Не на мен, не на моите колеги, да се извините на българските граждани, защото на тях им омръзна да се говорят неверни неща, да се говорят лъжи. Защото всеки ден, когато отиват в магазина, те си купуват хляба за 1,00 лв. и не могат да дочакат 1000 лв. заплата, каквато обещава вашият лидер.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: След 10 години.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не могат да чакат повече! Затова днес ние трябва да кажем нещата такива, каквито са. Такива, каквито сте подписали вие, уважаеми колеги, в този доклад. А в този доклад може би за първи път има една временна анкетна комисия, която Ви предлага разкрити мащабни, корупционни схеми и нарушения за милиони левове. Цитирам председателя на комисията господин Пламен Моллов, защото в този доклад се съдържат истини, и то истини, които са основани на факти. Независимо, че някой се усъмни в тези факти. Защото тези истини в българския език си имат име: те са наричат липси, те се наричат кражби, те се наричат облагодетелстване на определени фирми, те се наричат ощетяване на държавния бюджет - цитати от доклада на комисията.
Ето истина първа: източване на държавния резерв чрез нарушаване норматива за съхранение на зърното от държавния резерв в собствени бази и външни съхранители. И то непрекъснато, от началото на вашето управление до днес. Количеството зърно, което се съхранява в собствените бази, непрекъснато намалява, за да стигне до 10%. При положение, че има капацитет да съхранява два пъти повече от евентуално наличното сега количество, което има в държавата.
Много просто и много лесно: парите от държавата отиват в частните джобове! На каква цена? Вие трябваше днес да отговорите на този въпрос! Кой го допусна, защо го допусна и къде отидоха тези пари?
Истина втора: източване на държавния резерв чрез заплащане за съхранение на зърно, което всъщност го няма. Тоест държавният резерв, ние - българските данъкоплатци, тези които купуват хляба всеки ден по 1,00 лв. килограма, заплащат за нещо, което не се съхранява. Още по-нагло, още по-безобразно ограбване на хората! Вие днес трябваше да отговорите на този въпрос! Господин Дикме трябваше да отговори на този въпрос!
Истина трета: източване на държавния резерв чрез съхраняване на зърно в нелицензирани съхранители. Защо допускате такова още по-грубо нарушение на всички нормативи? А може би това просто е схема отново за облагодетелстване? Днес Вие трябваше да отговорите на този въпрос!
Защо сте допуснали изтичане на средства в хора, които имат дори нелицензирани складове? И после няма да говорим за качеството, няма нужда да се питаме какво е качеството на пшеницата.
Истина четвърта: източване на държавния резерв чрез доказани липси на 100 хил. т зърно. Повтарям: доказани липси на 100 хил. тона зърно! Разбирайте 32 милиона лева, 32 млн. лв. са изтекли от българския данъкоплатец, който всеки ден си купува хляба по 1,00 лв. за килограм. Отишли са в определени, цитирам: “фирми”, които много точно са описани и в доклада, и в нашето особено мнение. На този въпрос ще дадат отговори следващите истини.
Истина пета: източване на държавния резерв чрез “предоставяне на зърно за обмен на определени фирми и невъзстановяване на това зърно” – цитат от доклада. Една безспорна схема за източване на държавния резерв.
Много е лесно, вместо да върнеш зърно в държавния резерв в 6-месечния срок, както изисква редът в България, да го продаваш на два пъти по-висока цена на вътрешния пазар, даже и в чужбина. Така, цитирам: “чиста печалба за определени фирми и чиста загуба за държавата.”. Чиста загуба за тези български граждани, които всеки ден си купуват хляба по 1,00 лв. за килограм.
Интересно е повтарянето на едни и същи лица и фирми, участващи в тези операции, наречени операции по обмен. Те бяха цитирани: “лица, които имат много ясен статут”, който е пряко свързан с вас. И сега, и сега тези хора са пряко свързани с вас. И няма как иначе, когато вие, които претендирате за това, че можете да управлявате, възлагате управлението на регионалните дирекции на държавния резерв на хора, които могат да учат децата в училище, в детската градина. Но те през това време са научили нещо много по-важно: как могат да ограбват нашата държава.
И за да се гарантира спокойствие на действащите лица, цитирам: “определени фирми, длъжностни лица и техни покровители, държавният резерв не води ефективно и еднозначно отчетността на количествата пшеница” - цитат от доклада, под който сте се подписали Вие.
“Държавният резерв приема отчетите на материалноотговорните лица за наличното зърно определени окомерно, кубатурно, а не чрез обемно измерване” - цитат, подписан от Вас, уважаеми колеги.
Да, базите са си налице. Тях няма как да ги изнесете и да изчезнат, но всъщност какво има в тях е нещо съвсем различно. Просто няма зърно за 35 млн. лв. Държавният резерв, за да гарантира спокойствие на тези длъжностни лица, осъществява: “неефективен и формален контрол и създава условия за злоупотреби” – цитат, под който сте се подписали вие, уважаеми колеги.

Защо държавният резерв да не си позволява такова поведение, когато има примера на Министерския съвет за подобна грижа за държавния интерес, а именно – истина шеста – източване на държавния резерв, като, цитирам: “Въпреки констатираните значителни измръзвания на посевите с есенниците още в периода м. декември 2002 г. – м. февруари 2003 г. правителството предприема продажби на зърно от държавния резерв на цена 160 и 170 лв. на тон”. Продаваш на цени 160 лв., след това купуваш на цени 320 лв. Перфектно! Огромна загуба, но кого го интересува, когато тази загуба е за държавата, когато тази загуба е за данъкоплатците, които всеки ден си купуват по 1 лев килограма хляб?!
Ние считаме, уважаеми колеги, че въпреки констатираните нарушения от временната анкетна комисия в работата на държавния резерв още по време на нейната работа, агенцията не промени нищо в дейността си. Днес мога да кажа, че и след категоричния извод на комисията да предложи на Народното събрание решение да се предоставят на главния прокурор доклада на комисията и всички материали, на които почива този доклад, източването на държавния резерв продължава. И аз ще припомня. На прага на новата реколта по данни на печата поделението на държавния резерв във Варна купува за 5 млн. лв. пшеница от мелница “Първи май”, Силистра. Името на мелницата е многозначително и сигурно не е случайно. Трябва да говори достатъчно на всеки един от нас. А че е от Силистра, вероятно също.
Ще се възползвам от препоръката на шефа на тази далавера и ще попитам управлението в София, както той казва: защо не изчакахте попълването на запасите от новата реколта на почти два пъти по-ниски цени? Питам още веднъж: защо не изчакахте попълването на запасите на държавния резерв от новата реколта на почти два пъти по-ниски цени? Вероятният отговор е, че някои хора смятат чадърът вероятно на министъра на земеделието или на министъра на икономиката, или на министъра на бедствията и авариите за достатъчно надежден. Или може би политическият чадър на една политическа сила, която участва в управлението, е още по-надежден.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние работихме няколко месеца. Работихме много старателно. Работихме с желанието да достигнем истината. Ние направихме каквото можахме. Сега е ред на главния прокурор! (Ръкопляскания от ПГОДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят процедурен въпрос е следният: има определено място за българските министри и аз мисля, че след като е определено, е редно да стоят тука, за да гледат народните представители в очите. Макар че разбирам, че някой може да го е срам от това. Но си изпълнете задълженията. (Ръкопляскания от ПГОДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, заповядайте. Нека не изостряме поне в тази посока напрежението в залата. Виждам, че министърът на земеделието и горите е отново тук.
Има ли желаещи народни представители, респективно министри, да искат думата и вземат отношение по доклада на комисията и по разискваните проблеми? Ако няма, ще трябва да преминем към гласуване на решението.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ще изразя първо становището си по самия доклад и след това ще отговаря на поставения въпрос от госпожа Тоткова.
След решението от 4 декември 2003 г. на Народното събрание за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на дейността по закупуване, съхранение, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” бяха изискани и предоставени огромен брой и като обем данни за цялостната дейност на агенцията във връзка с извършваните проверки по документи и на място от експерти към временната анкетна комисия. Проверката на комисията продължи повече от пет месеца. Всички предоставени данни от страна на агенцията са оперативни и не съдържат неточности и противоречия към периодите, в които са предоставени на комисията.
През цялата 2003 г. и в началото на 2004 г. на основание на Постановление на Министерския съвет № 198 от 29.08.2002 г. и Решение на Министерския съвет № 613 от 05.09.2003 г. и № 801 от 19.11.2003 г. агенцията извърши чрез стоковите борси в страната покупки и продажби на пшеница. При тези стокови операции има движение на зърно между базите за съхранение на агенцията след заповеди, подписани от председателя на агенцията. Самоволно преместване на зърно от една база в друга през този период не е извършвано.
Нарушените количества пшеница от външни съхранители, установени от агенцията.
Според годишния отчет през 2003 г. са установени липси общо на 15 580 тона. По съхранители: “Върголия”, гара Страцимир – 5 080 тона, “Братя Златанови”, база Деков – 7 500 тона, “Маг ком”, база Зафирово – 3 000 тона. През 2004 г. установените липси за първото тримесечие са 24 703 тона. По съхранители: “Агро и техник”, Враца – 4 237 тона, “Зърнени храни 97”, Плевен – 6 691 тона общодържавен резерв и военновременен запас, “Енигма 1”, база Козлодуй – 13 775 тона.
За проверявания период 2003-2004 г. нарушените количества от външните съхранители на агенцията общо са 40 283 тона. На всички фирми-нарушители са издадени актове за административни нарушения, наложени са им глоби в максимални размери на основание чл. 31, ал. 1 от закона за държавните резерви и военновременните запаси. В ход са заведени съдебни дела.
В доклада на комисията като нарушени количества са посочени още 10 000 тона в съхранители, на които не е извършена проверка. Например: В мелница “Ламбрев”, Кюстендил – поради лошото време и заледявания, проверяващите експерти не са се изкачили на липовете и съхраняваното количество там е записано като нарушено; в базата “Компания Насияна”, Провадия – съхраняваното жито, което е било в чували от 50 кг, а не в насипно състояние, не е могло да бъде претеглено и отново е записано като нарушено; в база Дунавци към “Добрич мел” – зърното е преместено в базата Александър Димово към същата фирма, за което е уведомена териториалната дирекция. Данните са предоставени на проверяващите, но отново количествата са записани като нарушени.
Съхранение на пшеница във външни съхранители. Практиката да се работи с външни съхранители от страна на агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” започва през 1998 г. след засекретено Решение № 232 от 13.05.1998 г. на Министерския съвет. През 2000 г. броят на външните съхранители се увеличава допълнително след подписване на споразумения и изготвянето на списъци съвместно с Държавен фонд “Земеделие” за изкупуване на пшеница от производители, които са ползвали субсидии. През 2002 г. броят на съхранителите отново е увеличен във връзка с изпълнение на Постановление № 198 на Министерския съвет, което всички добре познавате.
През 2003 г. в изпълнение на двете решения на Министерския съвет голяма част от пшеницата, която е пусната на стоковите борси, е от външните съхранители. Като част от продажбите е пуснато и зърно от държавните бази. Това се налага поради обстоятелството, че пшеницата е с изтекъл оптимален срок на съхранение и се налага тя да бъде обменена. Това води до промяна в съотношението 60:40 – 60% от наличната пшеница да се съхранява в собствени бази, а 40% в бази на външни съхранители, което е цитирано в доклада на комисията.

В подкрепа на намаляването на количествата, които се съхраняват във външни бази и с цел прекратяване на нарушенията, изпълняващият длъжността председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" господин Йовчо Йовчев е изготвил предложение да бъде извършено физическо преместване на 63 хил. тона пшеница от външни съхранители в най-близките бази, собственост на агенцията. За целта обаче са необходими средства в размер на 487 хил. лв. Предложението е преместването да се извърши само от некоректните външни фирми-съхранители. Минималните количества зърно, които ще останат на съхранение във външните бази, да бъдат само в лицензирани публични складове, а възстановяването на нарушените количества да става само в бази на агенцията.
Обмен на пшеница през 2002 г. – стокови заеми.
През м. март 2002 г. във връзка с ежегодната обмяна на реколтата от пшеница в агенцията е проведен търг. На фирмите, спечелили търга срещу банкова гаранция, подсигурена от 120% обезпечение, заплащане на лихва и ДДС, са предоставени 107 хил. тона пшеница за обмен.
Първоначалният срок за възстановяване е 30 август 2002 г. Поради лоши климатични условия по време на прибирането на реколтата, които довеждат до понижени качествени показатели на пшеницата като покълване и други, срокът на възстановяването е променен. Фирмите, получили стоков кредит, многократно се опитват да възстановяват взетите количества, но след проверка и анализ на зърното в базите на агенцията пшеницата е връщана, поради несъответствие с изискванията на БДС за Втора Б група.
Така през 2002 г. са възстановени едва 24 хил. тона зърно, а за останалите количества срокът е удължен до края на 2003 г. след обезпечаване с нови банкови гаранции.
През 2003 г. са възстановени още 34 хил. 376 тона, които са отразени в предоставения баланс от страна на агенцията за двете години.
Разбира се, ние много дълго в течение на тези пет месеца комуникирахме помежду си и аз мисля, че всичко онова, което в момента може да се направи като изводи и анализи, е една добра поука как оттук нататък да работим. Аз мисля, че е много по-отговорно, вместо да се критикуваме, да направим така, щото да подобрим дейността на държавната агенция и съответно всичко онова, което се прави, да се прави с цел да се оптимизира дейността и да има едни по-добри и по-качествени резултати.
По отношение на последната сделка, която е публикувана във вестник "Монитор" от 21 юни 2004 г. в изпълнение на решения на Министерския съвет №№ 613 от 5 септември 2003 г. и 801 от 19 ноември 2003 г. Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" откри процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на 125 хил. метрични тона хлебна пшеница от вътрешния пазар и внос. Поканата беше публикувана в "Държавен вестник" бр. 12 от 13 февруари 2004 г.
С Протокол № 05-750 от 17 март 2004 г. председателят на агенцията е назначил комисия, която да разгледа, оцени и класира подадените предложения. Комисията е класирала "Първи май" АД, гр. Силистра, за доставчик на 13 хил. тона от вътрешен пазар. Въз основа на комплексна преценка на предложението относно предложената цена и обстоятелството, че съхранението на пшеницата ще е за сметка на доставчика за срок от 12 месеца с фирмата е сключен Договор № 241 от 23 март 2004 г. Срокът на доставката е 15 май 2004 г., а изпълнението на договора е възложено на Териториалната дирекция Варна. Своевременно фирмата е сигнализирала, че е изпълнила задълженията си и е доставила пшеницата, която е приета от компетентните служители на Териториална дирекция – Варна, за което е съставен Приемателен акт № 1 от 15 май 2004 г. и са приложени качествено удостоверение и анализни свидетелства. Тъй като пшеницата е била заскладена в силозно стопанство на "Първи май" АД, Силистра, в три броя метални силози, се наложи да бъде съставен приемо-предавателен протокол и приложените към него нотариално заверена декларация на изпълнителния директор на дружеството и обобщена справка № 15-35А. Едва след като беше констатирано наличието на пшеница и бяха изготвени и подписани приемо-предавателните документи, на доставчика му беше доплатена цената на стоката.
"Първи май" АД, Силистра, е външен съхранител на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" от 1998 г. Във връзка с изпълнение на Решение на Министерския съвет на Република България № 232 от 13 май 1998 г. дружеството е включено в списъка на външните съхранители, представен от тогавашния министър на земеделието, като първоначално е съхранявало 1000 тона пшеница. Количеството съхранявано зърно се увеличава на 10 хил. тона след изкупуването на пшеницата по споразумение с фонд "Земеделие" през 2000 г. При изпълнение на ПМС 198 количеството съхранявано зърно в "Първи май" АД, Силистра, достига 22 700 тона пшеница.
Тъй като аз също обичам да проверявам всяка информация и всеки един сигнал, още във вчерашния ден, след публикацията във вестник "Монитор", разпоредих да бъде извършена проверка в базата в "Първи май", Силистра, и то не от експерти на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", а помолихме за съдействие представители на Националната служба по зърното и фуражите. Те са извършили проверката, а колегите, които са били от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", тоест, експертите са присъствали по време на проверката, която се извършва от началник сектор и старши експерт от Националната служба по зърното и фуражите. Тъй като аз си направих труда, разбира се, да снимам този материал и ще го предоставя на журналистите, които се интересуват, констатацията е, че в единия от силозите наличното количество зърно… (Реплики то ОДС.) Много се извинявам, но прочетете материала, там пише, че няма никакво зърно, тоест, дадени са пари за нещо, което не съществува. В единия силоз наличното количество зърно е 26 720 тона. Не са успели да направят проверка на другия силоз, тъй като на 19 юни с протокол, който те прилагат, се извършва дезинсекция и фумигация на другия силоз, за което има протокол от "Булагроконтрол" ООД, Добрич, които са извършили обгазяването, защото разбирам, че в такъв период това е практика и се прави навсякъде, че се обработва зърно в количество 10 хил. тона.
Така че това, уважаема госпожо Тоткова, че базата се намира в Силистра, че аз съм била заместник-областен управител – да, аз съм била и заместник-кмет по време на вашето управление в този град, но това не означава абсолютно нищо. Аз нямам такива правомощия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Няма да навлизам в една тема, по която смятам, че други хора трябва да се изкажат, но темата е важна, по нея се съдържа и много информация, част от която е предоставена в официалния доклад на комисията.
Тази част от дебатите, която проследих, а тя беше по-голямата, в мен предизвиква значителни смущения - и от това, което казаха много от ораторите, и това, което в част от своите изказвания споменаха министрите. Оказа се, че в България има една доста добре разработена схема за ограбване и на държавния зърнен резерв, и за източване на средства покрай управлението на различни фондове. Но за мен едва ли може да служи като оправдание фактът, че просто тази система е внедрена от предишното правителство. Вярно, неговият принос трябва да бъде отбелязан, тъй като много по-трудно е да направиш една система за злоупотреби, отколкото просто да я използваш. Но фактът, че тя продължава да се използва по същия начин, не може да служи като оправдание.
Затова е и моят упрек към сегашното управление и към тези, които пряко се занимават с управлението и контрола върху дейността, че недостатъците, дефектите на тази система не намаляват, а остават, най-малкото, същите. И стига вече оправдания за това, че някой е разпродавал нещо, че някой е злоупотребявал, че някой е толерирал фирми, близки до себе си. Тогава трябва да попитаме: кой ще ни управлява утре, за да очакваме от него същите злоупотреби? Тази печална картина българското общество я вижда и затова то е обезкуражено. Защото в България се сменят в някаква степен управляващите, в по-малка степен фирмите, които са толерирани, и идват новите управляващи, които отново да се облагодетелстват за сметка на българските граждани, на производителите, на хората, които плащат по-високата цена за хляба.
И затова моят призив е да се намери едно решение, да се предложат действия, които да преустановят тази система, ако има способност и воля за това – нещо, в което не съм сигурен, поне докато не се намерят достатъчно доказателства сред мнозинството от народните представители и сред тези, на които са възложени отговорностите за управлението. Ето това е големият проблем, пред който се изправяме и затова недоверието на българското общество към институциите се увеличава – защото политиката става дейност за консумация, за облагодетелстване, за възпроизвеждане на едни схеми, които общо взето са публично известни, а не в сплотяване на усилията те да бъдат намалени и с течение на времето преустановени. Ако някой не излезе и не заяви, че той ще направи това нещо, че той ще прекрати тази практика, която вече се е вкоренила, няма защо да претендира за доверието на хората, просто да чака, че едни, от които са недоволни, ще се сменят от други, след което те отново ще бъдат недоволни заради същата причина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, уважаеми колеги! Действително съм предизвикан и от това, което преди малко каза Янаки Стоилов, защото и сега в кулоарите на парламента се коментира подобна логика: какво излиза – преди бяха облагодетелствани тези отдясно, сега тези в средата, какво следва? Едва ли не би следвало да се вижда в управлението едно докопване и уреждане до ситуация, в която системата действително ще работи за един или друг управляващ.
Ще си позволя да кажа следното: действително като член на Временната анкетна комисия, участвал доста активно в нейната работа, мога да изразя удовлетворение пред народното представителство, че това е временна анкетна комисия, която може с достойнство да заяви пред обществото, че в основни линии си е свършила дейността. Абсурдно е да си представяме, че по една толкова щекотлива тема, по толкова проблемен въпрос, по който се сблъскват толкова сериозни интереси, ще може така бързо да бъде намерен консенсус по всички въпроси, които се повдигат. Виждате, че обхватът на доклада, който е представен, обхваща цялата верига на процеса за дейността по това огромно заглавие, което беше вменено в дейността на комисията.
В крайна сметка се постарахме във всеки един от тези елементи да търсим и да видим къде действително са скрити проблемите и защо се получава така, че една толкова сериозна и стратегически важна, отговаряща изключително много на интересите и потребностите на националната сигурност област и сфера, каквато се явява дейността с Държавния резерв и военновременните запаси, както и цялостната политика по зърното в страната е в това състояние, което отчитаме – от една страна, наличието на проблеми, бих казал далавери, които се установиха в Държавния резерв, от друга страна проблеми, свързани с осигуряване на една нормална ритмична работа по осигуряване на зърнения баланс.
Проблемът не е в числата, които коментира господин Боев преди малко. Предполагам, че господин Дикме ще вземе отношение по числата на баланса. Проблемът е в това, дали в България е създадена достатъчно сериозна и адекватна на потребностите на българските граждани и на селскостопански производители истинска политика, която да отчита интересите и потребностите на селското стопанство, на интересите и потребностите, които България има днес. Мога да ви кажа, че всички сме длъжници към една такава политика, защото и днес да отидете на полето и да се срещнете с хората, които се готвят да приберат реколтата, ще чуете за какви цени става дума, че се коментира да бъде изкупена тяхната реколта. Няма да коментирам, за да не бъда упрекнат дори от тази трибуна, че подвеждам българския стокопроизводител или му нанасям ущърб. Но цените са смешни спрямо истинската себестойност на селскостопанската продукция, спрямо истинските проблеми, които искаме да решим в българското земеделие, спрямо цените, които се реализират на външния пазар и спрямо цените, които се изнасят тук, от тази трибуна, в тази зала.
Ако е вярно това, което беше казано преди малко, и това, което беше оповестено във в. “Монитор” е вярно, настоявам от трибуната на този парламент, от името на Парламентарната група на Коалиция за България този случай да се разглежда отделно и по него да се произнесе народното представителство и да искаме най-строги санкции към тези, които в ущърб с действията на комисията, с препоръките, които се дадоха, с реалната обстановка в страната си позволяват да правят подобно действие. Да купуваш днес пшеница – един месец преди реколтата, на 3,20 лв. – това е цинизъм спрямо българския стокопроизводител.
Искам да заявя съвсем категорично от тази трибуна, обръщам се към господин Дикме и госпожа Хюсменова да се провери този случай, тъй като ако е верен…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Шулева!
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Защото не виждам госпожа Шулева, ти я кани, кани, обаче тя не пожела да остане докрай!
Тук въпросът вече е към цялото правителство. Настоявам за отговор пред народното представителство за този изключително скандален факт, който е изнесен във в. “Монитор”.
Следващото, което искам да кажа пред вас, уважаеми колеги, е свързано с дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси”. Пределно ясно, че в този вид на агенцията и нормативната база, по която е устроена нейната дейност, тя не може да изпълнява тези функции, които й вменяваме и искаме от нея. От една страна имаме Държавен резерв, който би следвало да поеме форсмажорни обстоятелства и проблеми, свързани с природни бедствия и пр., от друга страна имаме военновременен запас, който би следвало да ни осигури стратегическите необходимости, свързани с националната сигурност и решаване на проблеми, свързани с нея, от друга страна освен пшеницата имаме и редица други стоки – горива, метали и пр. След като в страната няма нито един държавен склад, на чиято база да се изгради т.нар. “интервенционна” агенция, предлагам именно върху тази голяма част от базата, примерно 2/3, в която се съхранява зърно, и без това не го използват, ползват други публични складове, да бъде изградена и интервенционната агенция за зърно, която да бъде онзи регулатор, който ни препоръчват именно в приключването на Глава седем “Земеделие” при правенето на инвестиционно-разплащателната агенция. Нека да създадем една база, от която да стартира и интервенционният механизъм в България за участие и регулиране на пазара. Утре или вдруги ден, ако тази база ни е необходима, можем да пристъпим към други действия. Но сега ни е необходимо стартово, за да създадем онзи успокоител – уравновесител на баланса, където трябва да се срещат търсенето и предлагането, а не както сега – да започваме от днешния ден да коментираме цени на зърното, които далеч не отговарят на реалната себестойност на селскостопанската продукция, а накрая да излизат цени на хляба, които в никакъв случай да не отразяват пазарното… И тежестта да бъде за сметка на масовия потребител.
Днес си направих труда да направя следните изчисления: ако 0,20 лв. платим за килограм зърно днес, то излиза, че 1 кг хляб ще ни струва 1,20 лв. Това е системата, която действа днес на пазара в България. Предлагам на госпожа Шулева и на господа министрите действително да се направи един много сериозен анализ на тази цялата верига – как се получава това натоварване, защо се получават тези цени, и в крайна сметка това състояние, което е в държавата, за този псевдолиберален модел на пазара, за да се получи ситуация, при която от 0,20 лв. за килограм зърно да стигнем до 1,20 лв. за килограм хляб.

Съпоставимо, в нито една държава това не е така. В нито една държава тази пропорция не действа в този вид. И тук, предполагам, ще ме подкрепят и колегите, които се занимават сериозно с тази проблематика и с тези анализи. Ние бяхме въвели преди време, ако си спомняте, една пропорция 1:2:4. Тя работеше допреди година, мисля, господин Дикме, след което се отказахме от нея и търсехме по-рационални способи, казахме, че тя не отговаря на реалностите на пазара.
Днес обаче трябва да ви кажа, че пропорцията, която пазарът ни наложи, е 1:2,5:5,5-6.
И кой поема тогава товарите? Поема ги този, който сее и произвежда продукцията на полето, поема ги българският народ с хляба. Защото всички опират до хляба. А всичко, което се намира в средата на схемата, е онова, което се облагодетелства от схемата.
Ето защо си позволявам от тази трибуна, още веднъж имам основание с пълно право да настоявам за един сериозен анализ на цялата система на формиране на цените, за съществуващия пазар, за начина, по който се води политиката с българския зърнопроизводител, още повече и днес, когато всички тръбим и коментираме какви големи резултати сме постигнали в преговорния процес по Глава седма. Мисля, че има усилия и възможности да бъде направено и това.
Позволих си да направя точно такова изказване, защото през 2002 г., доколкото си спомням, отправих въпрос към тогава министър Моллов. Зададох му въпрос във връзка с дейността на държавния резерв и военновременните запаси и коментирах въпроси, свързани с проблеми по осигуряването, обмен на зърно и прочее - неща, които днес можете да ги видите в една или друга степен в този доклад.
Позволих си подобна тема да повдигна през 2003 г. отново с въпрос към господин Моллов, отново по същия въпрос, само че тогава се позовах и на един доклад на Министерството на икономиката, в който се коментираше за 20 хил. т липси. Да не сбъркам, но мисля, че бяха посочени “Образцов чифлик” и “Върголия”. Да не сбъркам нещо, но мисля, че за тези бази главно ставаше въпрос.
Днес, само една година по-късно, когато ние установяваме фактическото състояние, се натъкваме на още по-фрапиращи и по-сериозни случаи. И аз искам да заявя от името на нашата парламентарна група съвсем отговорно от трибуната на парламента: време е да бъде променена наистина цялата система на държавен резерв и военновременни запаси. Тя не може да бъде зестра за всяко едно управление. Тя не може да съществува и да изпълнява в този си вид функциите и отговорностите, които трябва да изпълнява подобна агенция, за да върже националните ни интереси.
Ето защо ние ще подкрепим всички предложения, които са свързани с усъвършенстване и подобряване дейността, ние ще подкрепим всички предложения, които са свързани с установяване и формиране дейността на агенцията, която безспорно трябва да бъде направена, тъй като без интервенционна агенция не може да се регулира, да се присъства на пазара и да се ограничи неговото действие, да бъде вкарано в някаква нормална рамка, която да съответства на интересите на хората и на обществото, така че специално за интервенционната агенция, специално за усъвършенстване на нормативната база, която третира проблемите със зърнопроизводството, зърното и пр., ще подкрепим всички предложения.
В заключение си позволявам още веднъж да кажа, уважаеми дами и господа, че начинът, по който водим дебата, едва ли ще се понрави на българския избирател. Ето защо си позволявам да призова народното представителство действително да отговори на истинските проблеми, които стоят пред дейността сега, да бъдат разрешени, защото така или иначе тези материали ще бъдат дадени на прокуратурата, така или иначе компетентните органи ще се произнесат. Да се надяваме, че такова произнасяне ще има и такова единодействие впоследствие ще има, а всичко няма да остане в тази зала.
В заключение подкрепям предложението на господин Кръстьо Петков за срока, в който да се изиска да бъде информирано народното представителство за предприетите действия от страна на изпълнителната власт, за да сме убедени, че дебатът не е останал в тази зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Заповядайте за изказване, господин Сеидахмет.
Други изказвания ще има ли, за да можем да се ориентираме? Господин Христов, господин Чауш, господин Илиевски, господин Пламен Моллов.
При тази хипотеза, уважаеми дами и господа, за да можем да приключим днес тази точка от дневния ред, ще трябва да постановим спиране на часовника и да гласуваме решението.
Заповядайте, господин Сеидахмет.
РАСИМ СЕИДАХМЕТ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Временната анкетна комисия в нито един момент нямаше единно, консенсусно мнение и решение по основния проблем: има ли зърно в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, колко е то и какъв е зърненият баланс на страната? Добре е, че винаги реалността е точна, безпристрастна съдница. А какви са фактите, които всеки в България вече знае? Безспорен е фактът, че 2003 г. е с изключително неблагоприятни агрометеорологични условия и съответно с ниски добиви на зърно в цяла Европа.
Към края на 2003 г. и началото на 2004 г. страни – традиционни износителки, за първи път внасят големи количества хлебна пшеница: Румъния – около 2 млн. т, Украйна – 4 млн. т, Франция – около 1 млн. т. И забележете, България е едва с внос от около 200 хил. т пшеница, като от тях 58 хил. т са за попълване на държавния резерв. Безмитен внос на 50 хил. т брашно през 2004 г. успокои пазара и се установи сравнително ниска цена на хляба.
Ако бяха верни данните на господата Моньо Христов и Венцислав Върбанов, а именно, че реалното изпълнение е 1 млн. 650 хил. т, то за прехраната на населението щяха да са необходими най-малко още 450 хил. т. Защото минимално необходимото за цялата страна е около 2 млн. 200 хил. – 2 млн. 300 хил. т.
Оттук изводът е лесен. По категоричен начин се потвърждава информацията, подадена от Министерството на земеделието и горите, че произведеното през 2003 г. количество не е по-малко от 2 млн. т. Тяхната прогноза бяха 2 млн. 400 хил. т. И като прибавим преходен остатък 150 хил. т, внос 200 хил. т пшеница и 50 хил. т брашно, за което казах, което се равнява на 70 хил. т пшеница, общо се получават 2 млн. 420 хил. т.
Потвърждава се и прогнозата, споделена от браншови организации и някои други експерти на заседание на Временната анкетна комисия, и реалността в момента показва, че ще има преходен остатък от около 150 хил. т. А и всички сме свидетели, че няма и помен от толкова черно описваната зърнена криза. Благодарение на точната прогноза и навреме подадената информация правителството взе адекватни държавнически решения за интервенция на пазара с 200 хил. т – безмитен внос на брашно и внос на зърно за попълване на държавния резерв. В резултат, което е изключително важно, цената на хляба за България се задържа в сравнително ниски нива, поносими за огромната част от народа. Не е тайна, истинската болка на тези, които повдигнаха този проблем, е, че чрез тази кампания преди 4-5 месеца искаха цената на хляба да е 1,50-2,00 лв. Примерите могат да се намерят в пресата.
На този етап, имайки предвид минималната заплата, цинично и престъпно е да нападаш тези решения, като се твърди, че хлябът не е социална стока – това се казваше на заседание на Временната анкетна комисия, и е нормално да има цена 1,50-2,00 лв. Това правителство и държавната агенция поеха политическата отговорност да се намесят на пазара чрез стоковия фонд зърно, за да защитят именно родното производство и за да има българинът хляб със сравнително нормална пазарна цена.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители, през последните 5-6 месеца станахме свидетели на едно неаргументирано и произволно използване от част от същите народни представители, които споменах преди малко, на данни как бил ошушкан държавния резерв, като се започна от 30 хил. тона, 60 хил. тона, 200 хил. тона, стигна се до 600 хил. тона. В доклада се съгласяват със 100 хил. тона. Убеден съм, че тази черна картина се описваше с тайната надежда да се срине пазарът и да се получат високи и спекулативни цени на зърното, брашното, а оттам – и на хляба.
Жалко е, че през цялото време от работата на временната анкетна комисия посочените народни представители се стремяха да удовлетворяват тези очаквания на своите бизнеспартньори от големите мелници и зърнохранилища. Често големият въпрос, който ги интересуваше, беше ще има ли внос на зърно, на каква цена и т.н.
Чрез елементарна аритметика, събиране и изваждане непредубеденият може да направи само следния извод, че в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е имало и има зърно и то е не по-малко от 200 хил. тона, защото с толкова са излезли на пазара. Като се имат предвид и резултатите от проверката, трябва да се добавят още безспорни 165 хил. тона или общо се получава не по-малко от 360 хил. тона. Ако това е нищо?! – Не знам. Друг е въпросът, че по време на съхранението е имало и има нарушения, липси, отклонени количества. Но това са проблеми на администрацията и контролните органи. Пропуските задължително трябва да се коригират, а нарушителите да се накажат.
Тук бих искал да обърна внимание върху единственото сериозно и грубо нарушение и посегателство върху военновременния запас. Другите пропуски и нарушения, които се посочват, са само в областта на държавния резерв. То е извършено в гр. Плевен от фирма “Зърнени храни”, където са откраднати над 1 400 тона. Господин Върбанов много добре знае за кого става въпрос. Посегателството върху военновременните запаси според закона е посегателство върху националната сигурност. Ето защо за този случай настояваме да се потърси също съответната строга отговорност.
А сега, за сравнение, искам да ви запозная съвсем накратко с практиката, реализирана от правителството на Иван Костов с министър на земеделието Венцислав Върбанов. Има Решение на Министерския съвет № 232 от 13.05.1998 г. Не знам дали господин Върбанов се сеща за него в момента. Чрез него се определя да се закупят 250 хил. тона пшеница от реколта 1997 г., но обърнете внимание, с фиксирана цена 255 лв. на тон, като се заделят 62 млн. лв. от бюджета на страната. Ето тук има недопустимо нарушение на закона от Министерския съвет – грубо е нарушен чл. 53, т. 5 и чл. 57 от Глава VI от Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. Съгласно действащия през 1998 г. Закон за възлагане на държавни и общински поръчки е допустимо с акт на Министерския съвет да се определи само и единствено срокът за изпълнение на отделна конкретна поръчка, а изборът на изпълнители трябва да е следствие на оценка от подадена оферта с основен критерий цената. Вместо това правителството приема предложението от министъра на земеделието господин Върбанов, в което той определя конкретна цена от 255 лв. на тон, което е една твърде висока и непазарна цена. За пример цените за хлебна пшеница в периода м. май–юни 1998 г. са в рамките на 157-160 лв. на тон. Човекът си е сложил по още 100 лв. на тон за приятели! Министър Върбанов лично, съгласно приетото решение на Министерския съвет, определя и списък на фирмите, от които да бъдат изкупени съответните количества. (Ръкопляскания и възгласи “Браво” от блока на ДПС.) Неколкократно списъкът е променян, което води до неизпълнение на сроковете от въпросното решение, което пък от своя страна води до включване на количества от новата реколта с още по-ниска цена – 135 лв. на тон, но по данни на Националния статистически институт.
Уважаеми народни представители, това е пример както с едно решение на Министерския съвет правителството като колективен орган на изпълнителната власт в тотално противоречие с действащите закони ощетява бюджета на държавата приблизително с 30 млн. лв. И ако това не е предварително нагласен механизъм за източване на държавни средства – здраве му кажи! Чрез разликата между определената от Министерския съвет цена и действащата пазарна цена в момента на сделките се формира значителна печалба за фирмите, предложени от министър Върбанов.
Само като допълнение, фирмите, определени от Върбанов, веднага са станали и външни съхранители на държавния резерв. Някои много се учудват, че през 1999 г. има фирми – външни съхранители, но още тогава процентът е 67%.
Господин Върбанов, искам да кажа накрая за върха на айсберга. След като са били влети държавни средства, заедно със съхраненото зърно Вие започвате целенасочена приватизация за приятели. Давате им парите и след това се приватизира. (Шум, възгласи “Браво” и ръкопляскания от блока на ДПС.) Има схеми за източване и както се вижда, те са приложени през 1997-1998 г. от тогавашното правителство. Затова настояваме прокуратурата да започне разследването от началото на 1997 г. (Възгласи “Браво” и ръкопляскания от блока на ДПС.)
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа министри! Сравнителният анализ показва коренната противоположност на мотивите и целите на двете правителства – на Костов и на Сакскобургготски. На първото целта е ясна – облагодетелстване на определен кръг от фирми чрез ощетяване на бюджета и прибиране на средства, на второто – постигане на стабилност и успокояване на пазара за зърно по веригата зърно-брашно-хляб и установяване на сравнително нормална цена на хляба, а не 1,50 и 2,00 лв., както искаха господата Костов и Върбанов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сеидахмет.
За реплика на господин Сеидахмет има думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Муса! Говорилите преди мен представители на Парламентарната група на ОДС и СДС отправяха упреци към министъра на земеделието за това, че видите ли, бил подвел Министерския съвет с прогнози и т.н.
Спомням си една песен на Слави Трифонов, в която той казва, че ако знаел номера на Господ-Бог, щял да му звънне. Аз не вярвам някой от тук присъстващите да има номера на Господ-Бог, за да му звънне, но явно през 1998-1999 г. Венцислав Върбанов е имал този номер, тъй като, знаейки може би каква ще бъде реколтата и знаейки може би какви ще бъдат цените, е предложил и цена за изкупуване на зърно от държавния резерв, и конкретен списък от фирми. Бихте ли ми дали по-конкретна информация откъде е имал този номер? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата госпожа Росица Тоткова. Моля да имате предвид, че разполагате само с една минута. Вие ще изчерпите времето на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателя.
Уважаеми господин Муса, аз съм изумена от твърдението Ви, че цената на хляба е сравнително нормална. Нормално е може би за Вас и за тези хора, които се намират в списъците и в доклада на временната комисия – за тях сигурно е нормална. Но не може тази цена да бъде нормална, когато се е повишили два пъти, а средната заплата се е повишила едва с 10 лв. за една година. Вие сам можете да направите тази сметка. Давате увеличение на пенсията от 3,00 лв. и казвате, че това е скок на пенсията, и сега говорите за нормална цена!
Струва ми се, че ако нямате срам от нас, трябва да се засрамите от тези хора, които сега са на нивата, които сега садят тютюна и копаят, защото тези хора наистина смятат, че цената е ненормална. За тях помислете и забравете тази дума “нормална цена на хляба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
С това се изчерпа времето на Парламентарната група на ОДС.
Може да има реплика от страна на Коалиция за България, защото разполагат с 10 минути.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Колко време сме говорили, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: ОДС е говорило точно 40 минути.
За реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Моята реплика, господин Муса, е за цената на хляба. За тази цена, която става все по-трудно достъпна за хората. Аз ще ви дам конкретен пример с една фирма в Ловеч, която продава хляба на най-високите цени или на едни от най-високите. Тази фирма, много добре знаете, че политически е сродна с вашата организация и в редица случаи тя използва и не чисто икономически средства, за да налага тези цени. Доказателство за това е, че тя продава понякога хляба, който произвежда, в други общини на по-ниска цена, отколкото тази, в която транспортните разходи са най-ниски. Но това стана още преди да започнат злоупотребите в последно време с държавния резерв, т.е. причините за високите цени не се дължат на конкретния въпрос, който обсъждаме. Тук не твърдя, че има пряка връзка между високите цени на хляба през последно време с обсъжданата тема.
Аз ви призовавам да упражните вашето политическо влияние с оглед социалните интереси на хората хлябът да се продава на цена, в която печалбата да бъде по-реалистична и да не се задълбочава тази практика. Това е един конкретен проблем и аз се надявам на вашите конкретни усилия, които ще бъдат оценени много високо от гражданството на Ловеч община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Муса Сеидахмед, имате право на дуплика.
РАСИМ САИДАХМЕД (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Тоткова! Това Ваше изумление постоянно го споменавахте, но аз не мога да Ви разбера. Това, което искате, правителството да не се намесва на пазара с тези 150-200 хил. тона и ако не беше осъществен безмитният внос, Вие сигурно, ако сте искрена, би трябвало да кажете: какво ще стане с цената на хляба? Аз това искам да споделя, че правителството пое отговорност и не удовлетвори Вашите очаквания, защото в големите мелници и в големите зърнохранилища – Ваши хора, господин Върбанов! Затова Вие постоянно се интересувахте; пуснете пазара, пуснете икономическите механизми. Правителството пое този риск, тъй като оценява, че действително българинът трябва да яде по-евтин хляб -сравнително, а не така, както Вие искахте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Нормално ли е?
РАСИМ СЕИДАХМЕД: Може да не е нормално, но още по-ненормално щеше да стане, ако беше удовлетворило Вашите очаквания. В този смисъл щеше да ме бъде срам, ако правителството не беше предприело това действие. В този смисъл аз съм удовлетворен и подкрепям изцяло това, което стана през последните 5-6 месеца, имайки предвид – говоря за интервенцията на пазара. Вие това не го желаете.
Господин Стоилов, аз не мога да Ви разбера, но мисля, че моето мислене и поведение, това, което нашата група споделя, подкрепя това, което Вие очаквате. За нас е изключително важно в тази посока да се развиват нещата.
Господин председател, позволете ми това, което изпуснах преди малко, тъй като в края на моето изказване направих едно предложение – аз го предоставям писмено на Вас, имайки предвид това, което споделих. Искаме към т. 2 – "… да се предоставят материалите на прокуратурата…" - най-накрая да се допълни “както и да бъде осъществена цялостна проверка по дейността след 1997 г.”. (Ръкопляскания от блока на ДПС. Ръкопляскания от Народен съюз.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това ще бъде подложено на гласуване.
Продължаваме с изказване на господин Моньо Христов.
Господин Христов, Вашата парламентарна група разполага с 21 минути, което означава, че трябва да се ограничите в това време.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо министър, господин министър! Първо искам да благодаря на всички членове на временната анкетна комисия, които работиха в тези четири месеца, говоря за депутатите; да благодаря на всички наши експерти и на всички институции, които подаваха необходимата информация. Благодаря им, но моята благодарност към отделните институции е различна и към отделните депутати от политическите сили е различна. Искам да благодаря на депутатите от ОДС, че наистина работиха за обективната истина. Искам да благодаря на депутатите от БСП, които соломоновски се чудеха какво да правят, т.е. не знаеха в миманса ли да стоят или да спазват нещата спрямо своя стратегически партньор ДПС. Да благодаря на депутатите от ДПС за тяхната голяма активност, за енергията, която вложиха, за всичко, което направиха, за да могат да защитят кражбите от държавния резерв. Те бяха адвокатите на крадците. Днес, преди малко чухте един особено добър адвокат – господин Муса. Ще отделя малко внимание лично на него, защото той след четири месеца не е разбрал какво е работила комисията и отново повтаря това, което не само са му написали, а което знае преди да започне комисията.
РАСИМ САИДАХМЕД (ДПС, от място): Аз съм учител, на мен не ми пишат нещата.
МОНЬО ХРИСТОВ: За какво става дума, дами и господа народни представители! Става дума, първо, че са създадени условия за грабеж, за кражба, и то от държавния резерв! По този начин е нарушена и националната сигурност, нарушена е и гаранцията, че България има една абсолютна сигурност в един от най-ценните елементи за прехраната на народа – хляба.
Първо, 50% съхранение в държавния резерв под норматива.
Второ, 8% фуражно зърно. Ако в България, не дай си Боже, нещо се случи, тези господа няма да могат да реагират и цялото ни животновъдство за 15 дни, както се казва на жаргон, отива на кино. Защото има само 8% фуражно зърно. Защо? Трябва да отговаряте. Защо е само 8%? Защо е само 50% държавният резерв? Трябва да отговаряте - ето тук тримата. (Народният представител Моньо Христов се обръща към министър Лидия Шулева, министър Филиз Хюсменова и министър Мехмед Дикме.)
Второ, защо нарушават закона? В чл. 2, аз не го четох преди малко, се казва кога се намесва държавният резерв. Аз ще ви прочета мотивите на уважаемата госпожа Шулева и господин Дикме – една част от тях:
“Във връзка с освобождаването на 19 ноември на вторите 100 хил. тона зърно търсенето на хлебна пшеница превиши предлагането, формирано на база на освободените от държавния резерв количества от хлебна пшеница, поради което не бе постигнат в максимална степен търсеният ефект за регулиране на пазара на пшеницата. В потвърждение, данните на САПИ от 5.11.2003 г. сочат, че цените в отделни региони имат тенденция на плавно нарастване и до нива 290-320 лв./т. Липсват сделки с пшеница на стоковите борси извън продажбите, осъществени от държавния резерв. Предвид напрежението на пазара за хлебна пшеница, особено в отделни региони на страната, и отчитайки значението на стоката за изхранване на населението, предлагаме освобождаването от държавния резерв на нови 100 хил. тона.”
Защо се предлагат нови 100 хил. тона? Защото няма зърно, господин Муса. Да. Обаче какво се получава? Аз искам да чуя отговор. Нарушен ли е законът или не е нарушен? Двеста хиляди тона са освободени с тези мотиви, никъде в тези мотиви не се казва, че България е в извънредно положение, във война или нещо друго. Напротив, има още нещо, което говори за пълна некомпетентност на управление. Съгласно този закон, чл. 7 им позволява да направят стоков фонд, който да бъде свързан именно с такава дейност. Не са го направили.
Ето защо те също носят отговорност, защото са подвели целия Министерски съвет с тази докладна записка, целия колективен орган!
Държавният резерв е използван много рационално! (Весело оживление в залата.) Мълчите цял ден и ни говорите за 1997-1999 г. Що не вземете да кажете нещо за тези лица тук? Мирчо Петков – гр. Правец, бившата резиденция на Тодор Живков, леките – как се наричат – веселби в централата на ДПС при Мирчо Петков. Мирчо Петков е с три фирми. Взел е 30 000 тона. Кирилка Ангелова – две фирми, взела е 20 000 тона. Следващият – Цоло Петков Йотов – взел чрез три фирми и той близо 30 000 тона.
Защо не кажете нещо, бе, господа от ДПС? Ние ви обвиняваме сериозно, че вие сте във връзка с тези хора. Вие днес целия ден нищо не казахте по този въпрос.
Защото, аз се надявам, че както действаше прокуратурата в Козлодуй и аз благодаря на този прокурор, благодаря и на МВР във Враца, в Козлодуй, за тяхното адекватно действие, по същия начин ще действа и главният прокурор!
Какво се случи въпреки нашите усилия да предотвратим някои неща?
Имахме среща с министър-председателя. Тези дами и господа, без госпожа Шулева, бяха там. Поискахме да се спре търгът за 125 000 тона зърно, който беше обявен. Преди малко госпожа Хюсменова говори за него. Получихме разбирателство или разбиране от министър-председателя, дори от господин Дикме както за този търг, така и за това да се спре вносът на турското брашно. Както виждаме разбирателството е само положително, позитивно. И ни се казва: гледайте на нашето разбиране позитивно. Нищо друго! Всичко си продължава постарому!
Дори по времето, в което работи комисията, зад гърба на комисията се правят опити за нови измами. Това е случаят в Обнова и Ставерци. На 25 март в представения от държавния резерв документ изскачат 48 хил. тона. За какво говори това?! За какво отношение към парламента?
Кой покрива, кой кара тези хора да покриват всичко това? Могат ли господин Йовчев и отговорните лица в държавния резерв сами да направят това? Не не могат! Някой им казва какво да правят. Някой им слага чадър или им казва: “Няма страшно!”. Както се случи и с експертите, които бяха притиснати да фалшифицират документи. Жалко! Жалко, защото това показва не само стил на управление, но показва и мислене – мислене от типа “нов морал”, мислене от типа “новото време”!
Дами и господа, искам обаче да се спра на нещо, за което днес се води цял ден спор. Ще ви прочета изявление на министър Дикме от 28 май пред Комисията по земеделието и горите във връзка с изслушване на информация от министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме относно състоянието на есенните посеви, реколтата и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Извинявам се, ще Ви прекъсна само за секунда.
Постановявам спиране на времето и моля залата да се съобрази с това. Нека да не злоупотребяваме с тази възможност!
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Цитирам: “Още веднъж повтарям, че това са минимални данни и че ако метеорологичните условия продължават да се подобряват, т.е. валежите в настоящия момент са достатъчни, това количество във всички случаи ще надхвърли 2 млн. 600 хил. тона – 2 млн. 700 хил. тона пшеница.”
Това е на 28 май.
Какво се казва по-нататък?
“Засети бяха 9 милиона декара пшеница. Най-висок е процентът на засегнатите от ниските температури площи в областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Силистра. Очакванията са, че ще бъдат рекултирани 8 млн. дка и производството ще възлиза на около 2,5 млн.”.
За съжаление, третият цитат не мога да го намеря, но господин Дикме може би ще си спомни той самият като вземе думата какъв му е бил цитатът. (Весело оживление.)
Ето, намерих го: “В този смисъл като министър на земеделието и горите аз поемам отговорността да заявя, че нямам притеснения за зърнения баланс, нямам притеснения за хлебния и фуражния баланс, но единственото притеснение, което имам е, по отношение на външните пазари, на които България вече се е утвърдила по отношение на износа на пшеница и ечемик”.
Това е в края на м. май. Така мисли министърът на земеделието!
По-късно този министър някой го подсеща и през м. август той разпорежда на Националната служба по зърното, на областните служби по земеделие, на общинските служби по земеделие да тръгнат и да проверяват какво зърно има по складове, по хармани, изобщо всичко!
Проверени са около 2000 обекта, ако не ме лъже паметта. Националната служба по зърното намира 815 хил. тона зърно. Това го намира в края на м. август. Какво прави това 815 хил. тона? Имайте предвид, че 300 хил. тона ще отидат за сеитба.
Уплашен, подплашен, министърът на земеделието веднага – на 5 септември, внася докладна заедно с госпожа Шулева – забрана на износ и 100 хил. тона, които тръгват от държавния резерв, които тръгват от 29 септември. От 29 септември до 31 юли са два месеца разлика! Жътвата е приключила. Зърното го има. Трябва да имаме 2,5 млн. тона. Да, но няма 2,5 млн. тона. Даже няма и 2 млн.! Тогава какво прави министър Дикме? Хваща там двама души и започва да стъкмяват – тази година рентата е 550 хил. тона. Господин Върбанов ви каза за какво става дума. Дребните производители произвели 450 хил. тона. Е, хубаво, като извадим от 2 млн. тона това зърно, фактически на пазара на всеки му е ясно, остават пазарни количества – 1 млн. тона зърно. И недостигът го има.
Защо ги споменавам тези неща? Защото за всичко това, което се случи в държавата с покачването на цената на зърното, на цената на брашното, на цената на хляба, има виновни! И тези виновни не са само тези физически и юридически лица, които са откраднали от държавния резерв.
Основният виновник за това – за подвеждаща информация, за неточна информация, е министърът на земеделието и горите. Този министър, за да запази своето его, за да може винаги да казва “за първи път”, защото обича да казва “за първи път това”, “за първи път онова”, за първи път откакто има министър на земеделието, се случва такова нещо – подведе собствените си колеги в кабинета, подведе Народното събрание, подведе цялото общество.
Аз мисля, че такъв министър не може да бъде министър на земеделието. Мисля, че българските производители желаят министър, който да дава добра прогноза. Какво има да прави този министър? Да сее ли, да оре ли, да копае ли, да връща земя ли, да връща гори ли?! Нищо! Има едно – да наблюдава, да дава добра прогноза, да контролира и да подпомага земеделските производители, за да не се случват катаклизми.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Което прави перфектно!
МОНЬО ХРИСТОВ: За три години нищо не е сторил. За жалост, върна нещата назад.
Господин председател, в заключение аз имам едно предложение. Мисля, че тези фрапиращи данни, които излязоха от Държавния резерв, изискват една проверка на базата на документацията, която ние предоставяме като факти, но не само на зърното, а на целия държавен резерв. Защото ние имаме информация, че това, което се случва със зърното, е същото и с горивата, същото е и с металите, същото е с други суровини и продукти, които са в държавния резерв.
Ето защо, господин председател, след точката за прокуратурата, в която ние внасяме нашето предложение – докладът ни да отиде в прокуратурата, аз предлагам да се направи нова анкетна комисия от Народното събрание, която да извърши цялостна проверка на държавния резерв. Аз не съм съгласен, че нормативните уредби пречели. Госпожа Хюсменова пред министър-председателя каза, че законът ни е модерен. Нали така, госпожо Хюсменова? Приет е съвсем наскоро. За какво става дума? Става дума за изпълнителите.
Затова, господин председател, моето предложение е именно за такава анкетна комисия. А към вас, управляващите, към НДСВ и ДПС, имам едно основно предложение. Оттеглете министър Дикме …
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това ви е проблемът!
МОНЬО ХРИСТОВ: Защото догодина на изборите всички ще викат: “Кой, ДПС ли, тези, гдето крадат, и Дикме, който им помага?”. Благодаря. (Частични ръкопляскания от блока на ПГОДС, ПГСДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Силно се надявам, господин Христов, че не смятате, че това може да бъде процедурно предложение – за анкетна комисия. Не съм в състояние да го третирам по този начин. Така че ако предложението се направи по съответния ред, процедурата ще се развие така, както е известно.
Следващото изказване, ако няма реплики, е на господин Чауш.
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В началото на дебата по доклада на Временната анкетна комисия приканих госпожа Касабова като водеща пленарното заседание да призове народните представители да заявят своите интереси съгласно чл. 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тъй като никой от тях не направи такава декларация, аз не се притеснявам тук пред вас да направя декларация, че като народен представител от 20. Многомандатен Силистренски район нямам нито пряк, нито косвен интерес от този проблем, който бе предмет на дейността на Временната анкетна комисия.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, повече от пет месеца Временната анкетна комисия установяваше действителното състояние на нещата в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и търсеше отговор на въпросите има ли реална зърнена криза в страната, има ли предпоставки за зърнена криза и всичко ли е така, както се представя по документи от страна на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Искам да посоча, че част от колегите – членове на комисията, както и сами забелязахте тук, в залата, основно акцентираха усилията си върху отговора на въпроса за наличието на зърнена криза и се опитваха да докажат с просто сумиране на цифри, че такава криза е налице. От неаргументирано посочени и изнесени в медийното пространство цифри за липси от порядъка на 300-450 хил. т, постепенно нещата се сведоха до около 100 хил. т, а по-късно се редуцираха до 50 хил. т.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Един милион тона.
ХЮСЕИН ЧАУШ: В процеса на работата на комисията установихме, че няколко неща са безспорни, а именно:
На първо място има пропуски в нормативната уредба, регулираща дейността на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и тези пропуски трябва своевременно да се отстранят, като приоритетно инициативата следва да е на Министерския съвет.
Второ, за да проследим генезиса на схемите, следва да посоча, че още от 1997-1998 г. има създадени и действащи схеми за източване на резерва, както и на бюджетни средства под формата на наеми, изплащани на външни съхранители.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Тогава ти си бил в друга комисия.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Не бих искал да се спра на фактите, че от 1998 г. тогавашният министър на земеделието - Върбанов, лично е определял количества за деблокиране, цената, на която да се продаде зърното от резерва, както и точно кои фирми да получат зърното. В тази схема е включен и Министерският съвет като колективен орган на изпълнителната власт. Със свое Решение № 232 от 13 май 1998 г. и последващи други в тази връзка, правителството на Иван Костов е делегирало изключителни права на министъра на земеделието Върбанов да процедира с най-атрактивния продукт от номенклатурата на държавния резерв – хлебната пшеница. Решение № 232 от 13 май 1998 г., уважаеми колеги, е в крещящо нарушение с разпоредбите на действащия тогава Закон за държавни и общински поръчки.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Нали сега разглеждаме друго!
ХЮСЕИН ЧАУШ: Впрочем народният представител Расим Муса детайлно представи в своето изказване този механизъм, за да няма никакво съмнение в “обективността”, че са определени едва 12 фирми-получатели, а извън конкурса лично министър Върбанов е определил над 30 фирми. Същият подход е прилаган и по отношение на подбора на фирми, от които да се извърши попълването на резерва при предварително фиксирана цена. Естествено, тя е била много по-висока от цената на Софийската стокова борса към този момент.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Къде са парите, кажи!
ХЮСЕИН ЧАУШ: Ще ги кажа. В периода 1999-2001 г. ежегодно предишното управление е деблокирало по над 200 хил. т зърно от държавния резерв, въпреки че по закон количествата за обновяване са между 25-30% от съхраняваните количества зърно, което с прости изчисления показва, че обемът следва да е бил между 80 и 100 хил. т годишно. И тук, забележете, участниците в този процес са и фирми, за които е удостоверено, че имат неизпълнени договорни ангажименти към държавния резерв.
От сделките от този период, уважаема колежке Тоткова, към Държавната агенция все още се дължат над 35 хил. т зърно, а субектите по тези сделки са също подбирани лично от бившия министър на земеделието Върбанов.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Кажи за Кирилка.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Трябва да призная, че създадените схеми през периода 1997-1998 г. на места все още успешно функционират, дори и при настоящото управление. За справка, за ваше улеснение – регион Плевен – “Октопод и с-ие”.
Уважаеми колеги, има засекретени документи, от които е видно, че в различни години е имало информация, която е била предоставена на съответни ресорни министри за злоупотреби с резерва. Такава информация е получавал и господин Жотев като министър на икономиката и господин Върбанов като министър на земеделието. И, за да не бъда голословен, аз неслучайно попитах с реплика господин Владислав Костов дали му е било известно наличието на такива схеми? Както и по-късно с тезата, че не е имало такива схеми се ангажира и господин Соколов. Но, за да не бъда голословен, ето докладна записка от инж. Димитър Георгиев – началник на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" до господин Жотев като вицепремиер, министър на икономиката и председател на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната. Посочват се цифрите на съхранение в държавния резерв и в едно от изреченията четем: "Освен това съхранителите на зърно, външните съхранители, е свързано с проблеми. Констатирани са нарушения на наличностите”. През 1999 г. е имало отклонение 16 хил. тона зърно. Оттук могат да се направят изводите, че схемите не са от днес, не са от вчера, а са от 1997 г. насам. (Реплики от ПГОДС.)
Имало е изкупуване на зърно на висока цена непосредствено преди жътва, когато се е знаело, че цената на новата реколта ще е почти 1,8 пъти по-ниска. Явно и предишното управление не е успяло да намери ефективен и адекватен механизъм, за да спре действието на схемите или се е изкушило да ги ползва. Междупрочем, един представител на БЗНС в частен разговор ми каза: "Господин Чауш, Вие твърдите, че при източването на държавни средства чрез фиктивното отчитане на количества, няма извършени реални разходи, тъй като няма складови наличности. Това не е съвсем точно." Естествено, аз бях учуден. Той ми каза: "Разходите ни са по време на избори". Трябва да си призная, че той явно бе прав.
Има схеми, има и злоупотреби, но количествата далеч не кореспондират с цифрите, обявени от колегите Върбанов, Христов, Костов и други. Факт е, че е налице неефективен, текущ и последващ контрол в Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Недобра е информационната система на агенцията. Необходимо е, уважаеми колеги, да се обоснове нормативно и да се изгради, както и други колеги посочиха, нова интервенционна агенция на мястото на сегашния стоков фонд. Ясно трябва да се дефинират правата и отговорностите на интервенционната агенция както по вертикалата, така и като на пазарен субект.
Във връзка с направените констатации от временната анкетна комисия, Парламентарната група на Движението за права и свободи се обръща към съответните компетентни органи за своевременни мерки и действия спрямо нарушителите, както и предлага всички решения на Министерския съвет от 1997 г. досега и последващите действия, свързани с деблокиране и обмен на зърно по линия на държавния резерв, да бъдат предоставени на компетентния орган – Главна прокуратура, за прецизиране на тяхната законност.
Тук е мястото да посоча, че Движението за права и свободи нито поставя, нито има намерение да постави политически чадър над закононарушителите, както и няма да спести истината.
Завършвайки, искам да се спра на отговора на широко лансираните и лансирани преди малко от колегата Моньо Христов опити за внушение, че зърно няма. Уважаеми колеги, оставам на вас отговора на въпроса ако наистина няма зърно в държавата, то защо тогава има хляб и то на справедлива, а не на спекулативна цена? Благодаря ви за вниманието. (Силен шум и реплики от ПГОДС, ПГНС и ПГСДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Заповядайте за първа реплика към господин Чауш.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Чауш, уважаеми господа министри! Искам да използвам две български поговорки. Едната от тях гласи следното: "Крадецът казва: "Дръжте крадеца!". Това, господа, е поведението ви от днешния дебат. Вашето поведение.
И втората поговорка, която искам да спомена от тази трибуна, е: “На лъжата краката са къси”. Това касае поведението на тези министри, които подведоха по този начин Министерския съвет с информацията, която им даваха преди няколко месеца.
А сега, господин Чауш, имам към Вас един много простичък въпрос. При положение, че имате Ваш собствен гараж, бихте ли наели под наем друг гараж за собствения си автомобил? Или още по-простичко, дори ако нямате автомобил, бихте ли си взели гараж под наем?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): За гаража питай Надка.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ: Това е цинизъм! Вие бягате от проблема. Става дума за корупция. Това е точната дума. Става дума за много сериозни нарушения. И мястото на този дебат, продължението му е в прокуратурата.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Първо питай Върбанов за 67-те процента.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ: Няма нужда да питам Върбанов, колеги, защото вие три години се мъчите по един скалъпен донос по адрес на Върбанов, но нищо не се получава. И това е вашето фиаско. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГОДС, ПГСДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Станилов.
Имате думата за втора реплика, която трябва да бъде 30 секунди.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Господин Чауш, като има достатъчно зърно, защо трябваше да се внася брашно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше най-кратката реплика в историята на Тридесет и деветото Народно събрание.
Ако няма трета реплика, господин Чауш, имате възможност да отговорите. Разполагате с 3 минути.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): И за Кирилка да не забравиш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Първо да ме запознаете с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля!
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз много обичам българските народни поговорки и мисля, че в случая колегата Станилов много точно се изрази, защото аз споделих с вас и пред вас генезиса на възникване на схемите. Всъщност той се съгласи с мен, аз възприемам неговото изказване в тази посока.
Може би и аз да си позволя една поговорка от тази трибуна. Има една хубава българска поговорка: "Гладна кокошка просо сънува".
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС, от място): То вие го изядохте, бе! (Оживление в залата, ръкопляскания от опозицията.)
ХЮСЕИН ЧАУШ: И още нещо искам да кажа. Нашата политическа сила няма опит с гаражи. Така че трудно ми е да отговоря на реплика за гаражите.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС, от място): Кажи за сараите.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Сега да преминем към нещо по-сериозно.
Мисля, че след малко министърът на земеделието ще отговори точно на въпроса защо се е наложило безмитен внос на брашно, за да може да се преодолее именно този момент на спекулативно покачване цената на хляба за българския народ. Това е единствената причина. (Реплики от ПГОДС и ПГНС.)
Съжалявам, на вас това не ви харесва. Не ви устройва и икономически, и политически. Но днес българският народ има възможността да си купи хляб на справедлива цена. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Давам думата на господин Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, дами и господа! Има една максима, че зърното е стратегия, зърното е политика. И тази максима преди десетина години пълнеше хамбарите на държавата и ни правеше експортна страна. В момента се случва точно обратното. И, за съжаление, в днешния дебат се акцентува на втората част на тази максима – за политиката. Но коя политика? Политиката на приятелските кръгове, политиката на партийно-политическите кръгове, политиката на всички онези, които по един или друг начин се докосват до тази благина, наречена "Държавен резерв и военновременни запаси".
Въпреки всичко предоставеният ни доклад е един синтезиран израз на всичко онова, което се е случвало в този период. Аз бих казал, че той подсказва и какво се е случвало и преди този период.
Изводите и препоръките на Временната анкетна комисия, макар и закъснели като държавническо решение, са много верни. За да не останат пожелателни, те трябва да бъдат последвани от спешни законодателни инициативи още през тази сесия на парламента и да бъдат приоритетно приети. Ето това са сроковете, които ние днес трябва да си поставим и да решим.
Заложеният още през 1998 г. модел и прогресивно развиващ се с него порок по администрирането и управлението на държавния резерв и военновременните запаси ще продължи. То продължава и ще продължи да генерира корупция, източване на огромни по размерите си държавни средства и ще облагодетелства преди всичко партийно-приятелски кръгове. Порокът започва – забележете, уважаеми дами и господа – с приватизацията на зърнобазите в България през 1998 и 1999 г., с лишаването на държавата от тези важни лостове за управление на процеса. Като пример само ще посоча, че през 1999 г. 65% от съхраняваното зърно на държавния резерв е във външни съхранители. През 2000 г. 46% е във външни съхранители. През 2001 г. 52% е във външни съхранители и т.н., и т.н. Останалите данни ги има в доклада.
При хронологично проследяване движението на пшеницата през периода 1997-2003 г. ние ще видим интересни констатации за нарушени налични количества пшеница, като например: 1999 г. са нарушени запасите на държавния резерв с 30 761 тона; 2000 г. са нарушени с 8438 тона; 2001 г. са нарушени с 23 354 тона и т.н., за които и до този момент не е потърсена отговорност и осъществен някакъв, дори и административен, а камо ли съдебен контрол.
Нещо повече. Ние сме свидетели на куриозни решения и действия на тогавашните управляващи. Например на 13 май 1998 г. Министерският съвет взема решение за закупуването на 250 хил. тона пшеница реколта 1997 г. при цена по сегашни деноминирани лева 255 лв. за тон. На практика пшеницата е постъпила в държавния резерв в края на юни и началото на юли, като само след няколко дни вече от реколта 1998 г. цената е паднала на 110-130 лв. на тон. Или държавата е ощетена с около 32 млн. лв. само тогава.
Примери за еквилибристики тук могат да се посочат много, в т.ч. и за игнориране на Закона за обществените поръчки и облагодетелстване на приятелски икономически структури.
Уважаеми дами и господа, неактуалният вече статут на Агенцията за държавен резерв и военновремененни запаси в частта му като държавен резерв, но изпълняваща функциите на една псевдоинтервенционна агенция, създава доста неудобства на правителството и непрекъснато отварям стикови икономически пространства, в които се настаняват корупционни практики.
Затова е необходимо час по-скоро преструктурирането, преобразуването на Държавната агенция “Държавен резерв и военновремененни запаси” и създаването на интервенционната Агенция за зърното в България – онова, което е разписано и в затворената глава “Земеделие” в преговорния процес с Европейския съюз. Необходима е нормативна промяна за по-ефективен парламентарен контрол върху дейността на държавния резерв и военновременните запаси.
Аз, господин председател, се присъединявам към предложението на господин Моньо Христов по отношение на държавния резерв, че е необходимо наистина да се извърши една пълна, тотална ревизия от 1997 г. насам. Само това уточнявам като срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
За реплика има думата господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, колеги, господа и дами министри! Понеже беше много емоционално изказването на господин Илиевски и понеже през цялото време той се връщаше до 1998 г., а от 1998 г. надолу не смее да се върне, защото там е страшно, аз питам едно нещо. Добре се говори за партийни приятелски кръгове. Може ли той да ми отговори на следния въпрос:
Господин Пешко Янчовски, сегашният директор на резерва в Плевен, бивш първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола в Плевен и един от съдружниците във фирмите, господин Веселин Костов – съдружник на Мирчо от Койнаре, бивш шеф на Държавна сигурност в Червен бряг, в момента стопанисва кафето-клуб на БСП в Червен бряг. Тези същите участват във фирмите, които заедно с благословията на министъра сглобяват някакви далавери с Мирчо от Койнаре.
Аз питам къде са партийните каси, партийните пари и какъв е делът днес на това съвместно източване на резерва и движение на тези пари. Виждам, че ситуацията е изключително неудобна, защото БСП хем е в далаверата и във властта, хем трябва да критикува. Ето на тези въпроси да ми се отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Има.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожо министър и уважаеми колеги! Много странно е поведението на БСП в днешния дебат. Започна се с репликите, които отправи господин Георги Божинов, който твърдеше, че управлението на Жан Виденов не е предизвикало зърна криза. Но оценката за това управление даде българският народ. БСП сега е много близо до абсолютното мнозинство, ако днес са изборите. Много е интересно дали тази теза и защита на Жанвиденовото правителство е част от предизборната кампания или част, за да се коригира все пак очакваното мнозинство от страна на БСП в следващия парламент.
Ако вие наистина искате да реабилитирате земеделската политика на Жанвиденовото правителство, просто говорете в прав текст, кажете го ясно: искаме да направим онова, което стори Шиваров в българското земеделие, и всички ще ви разберем.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Не сте чели проекта, неподготвен се изказвате.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ: Няма смисъл да чета проекта, защото вие говорите и казвате какво искате да се случи.
Аз много се надявам това да се чуе съвсем ясно, защото този дебат го слуша българският народ и да коригира своето отношение към БСП. Защото е очевидно, че те искат да реставрират управлението на Жан Виденов, като започват от неговата реабилитация от парламентарната трибуна.
Дотолкова, доколкото правя реплика на господин Илиевски, ще кажа, че за мен не е особено разумно, когато сега говорим за управлението на държавния резерв, да го сравнявате с предишно време. Защото просто трябва да се направи адекватно сравнение. А такова в този момент просто няма. И ако вие просто желаете това да направите, трябва да поискате друга анкетна комисия. Сега говорете по резултатите на тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Желаещи за трета реплика не виждам.
Господин Илиевски, заповядайте за дуплика.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов! Наистина Вашата реплика е по-съдържателна. Ние сравнителен анализ трудно ще направим без допълнителна информация. Но като членове на анкетната комисия се добрахме до доста факти и аргументи, даже и при мен има справки, които показват, че нарушенията не са от вчера и от онзи ден, а порокът продължава вече няколко години.
Именно затова искам да пресека злото, заедно да пресечем, да постигнем консенсус по този въпрос. Защото това ще продължава във времето. То е достатъчно изкусително за всички, които се допрат до него.
Ето това ние днес трябва да решим в залата, а не да се замеряме с компромати.
Що се отнася до елементарния въпрос, който ми зададе господин Васил Василев, искам да ви кажа, че господин Пешко Инджовски не е бивш първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола, а е последният първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола, но никога не е бил член на Българската социалистическа партия и това може да се докаже. Това, първо.
И второ, господин Василев, доколкото аз знам, в зората на демокрацията точно Вие работехте с господин Инджовски и господин Веселин Костов, докато бяхте в Червен бряг, и Вашата фирма, заедно със съдружника – племенника на господин Пушкаров, правехте някои други незаконосъобразни неща там. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Има думата господин Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожо министър, господин министър, уважаеми дами и господа колеги! Аз действително няма да използвам цялото време, с което разполагам и въобще групата на НДСВ, тъй като мисля, че доста неща се казаха. Една част от тях са верни, една част неверни, но като слушам дебата, който се води в тази зала, си мисля: тези хора, които очакват да гледат един футболен мач тази вечер дали не ни отъждествяват с едни орезилили се български футболисти. Дали не правят за нас оценката си в този контекст, че те очакват от нас отговорни решения, а тук се говори доста безотговорно?
Вместо истински дебат по доклада, който е предоставен, тази зала се превърна в едно артистично поле за изява на хора, които искат да поизлъскат завехнал свой имидж и които, както се изрази един колега, ни замерят с думи, красиво звучащи, но неподкрепени с истинските факти. Очаквах от тези, които бяха членове на комисията, действително да оперират с истинските факти, такива каквито са, защото ние дълго ги дискутирахме на комисия. И поне в рамките на комисията се спряхме на това да откроим безспорното и върху него да съставим нашия доклад, а не да коментираме спорни факти и да търсим политически дивиденти от тях.
Действително това, което се случи с подписването на доклада, за мен е ясно, че е атавистичен белег от политически нрави, които са генерирани в нашето общество по времето на прехода и за някои колеги е трудно да се отърсят от тях. Какво имам предвид? Бих искал с няколко думи да коментирам мотивите за особеното мнение, така както е обявено в доклада, поне така е подписано от всички тези петима колеги, които са подписали с особено мнение доклада, че се дължи на липсата на адекватна политика на правителството, адекватна земеделска политика. И че това е причината всъщност за особеното мнение.
Когато се четат обаче мотивите, които предполагат това решение, се вижда, че всъщност те по никакъв начин не кореспондират с това особено мнение, което за мен остава впечатлението за някаква непочтеност, за някакво написване извън контекста и търсене на други тясно политически цели, които във всеки случай не вярвам някой да очаква от нас.
Ще цитирам само няколко момента, тъй като времето напредна и не бих искал да се спирам върху всички тези точки, които са посочени в мотивите. Например т. 2. В нея пише: “Считаме, че въпреки системно установените липси агенцията не променя политиката си за съхранение на зърно.”
Да, колеги, вярно е. Но би трябвало да си направите труда да прочетете стр. 7 от доклада, където това е записано. Може ли нещо, което е записано в доклада, да послужи след това за формиране на “особено мнение”.
Или да коментираме друг един текст, записан в т. 4 и т. 5, където се казва, че правителството видите ли, е нарушило закона, затова защото в чл. 2 на Закона за държавния резерв пише, че държавен резерв не може да интервенира на пазара. Той няма такава функция и по това няма никакъв спор. Някой допуска ли в тази зала, че хората от правителството не знаят да четат закона?
Защото в решението на Министерски съвет, ако си го припомнят поне колегите от комисията, които го познават, ясно е записано, че става дума за освобождаване на количества от държавния резерв. Това, че те изиграват интервенционен ефект, е съвсем друг въпрос, но такова освобождаване е правено през всички години, когато е съществувал държавният резерв. И мисля, че това не би трябвало да служи като някакъв мотив за неадекватност.
Следващ момент, разбира се, може да се коментира много по това особено мнение и мотивите за него, но едва ли това е най-важното в момента. Прави са тези колеги, които посочиха, че действително докладът изважда на преден план корупционни схеми, схеми за злоупотреба с държавно имущество в особено голям размер.
Едва ли спорът, който се върти в медиите шест месеца и повече вече, дали са 50 или 100 хил. т откраднати от резерва, има някакво особено значение за мащаба или поне за правната оценка на тези нарушения. Това не е най-важното. По-важно е друго, по-важно е да направим една ретроспекция на това, което се случи в контекста на онова, което от нас очакват избирателите, което очаква цялото общество от тази комисия, което очакват хората, заети с този бизнес и което очакват отделните политически сили.
Всичко започна с т.нар. “зърнена криза”. Действително изключителен импулс в усилията на определени политици наля ситуацията, че има обективни обстоятелства, неблагоприятни, критичен минимум в световните запаси на зърно, в частност в Черноморския басейн и местната особеност - предстоящите местни избори. Всичко това даде основание за един сценарий, който тръгна с хипотезата за “зърнена криза” и беше почти на път да я създаде. Защото, ако преди Нова година говорехме за недостиг на зърно и спорехме дали това е така, днес никой не си позволява да каже, че има недостиг на зърно. Напротив днес има излишък на зърно. И тогава за каква “зърнена криза” говорим, уважаеми дами и господа?
Иначе това, което се лансираше в медиите, действително доведе до галопиране на цените на хляба. И понеже тук няколко пъти се коментираше, че цената на хляба била двойна, че цената на хляба била 1,00 лв., че цената на хляба чертаела някакъв апокалиптичен край, бих искал най-накрая да обясним на българските зрители, които ни гледат в момента една простичка истина: а тя е че цената на хляба няма как да бъде 1,00 лв., че цената на хляба ако някъде е 1,00 лв., това е спекулативно повишение, че цената на хляба тогава когато средностатистическото увеличение на цената на зърното по официални данни на Националния статистически институт е 40 % спрямо миналата година, няма как да нарасне с повече от няколко стотинки. И цената на хляба, пак по същите тези данни на Националния статистически институт действително нарасна с няколко стотинки. Тя действително нарасна в един момент много повече, достигна едни наистина застрашителни нива, но благодарение на действията, които правителството осъществи, отново се върна на нормалните нива и се нормализира.
РЕПЛИКА: Колко е сега? Няма ли 1,00 лв. сега?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Вие сами направете справка, няма да влизам в спор от трибуната с Вас колко е цената на хляба, но попитайте тези, които разбират от ценообразуване на хляба. И ако на мен не вярвате, направете справка с протокола на анкетната комисия, в който протокол са записани мненията на експертите. На заседание на комисията бяха поканени всички браншови съюзи от сектора “Зърно, брашно, хляб” и те ясно казаха, че цената на хляба, дори зърното да повиши цената си със 100%, няма как да нарасне с повече от 25-30%. Всички, които разбират от ценообразуване, знаят, че това е така.
Разбира се, сценарият за зърнената криза намери обективните обстоятелства, които попречиха за неговото развитие, защото намесата, която осъществи правителството, колкото и да не е безспорна, в крайна сметка се оказа успешна. А това, че не е безспорна, да, действително имате право, колеги от опозицията, може би поради това, че се извършва за първи път подобна интервенция, бяха допуснати грешки. В интерес на обективността не бива да си затваряме очите и трябва да признаем. Действително не биваше да се поставят изисквания за декларации, с които да се доказва възможността за придобиване на зърно. Да, всяко ограничение води до заобикаляне на ограничението и облагодетелстване на едни за сметка на други.
Но така или иначе, в крайна сметка ефектът беше добър. И в крайна сметка не е важно как е било постигнато това, важен е крайният резултат. А той е съвсем ясен – зърнена криза днес няма.
Вероятно, и това е теза, която аз неведнъж съм лансирал, свободният пазар би довел до същия резултат. Най-вероятно това е така и най-вероятно правителствената интервенция, когато ще се осъществява за в бъдеще, не бива по никакъв начин да изкривява пазара. Но в конкретните обстоятелства това щеше да стане на много по-висока цена, при много по-голям риск за обикновения данъкоплатец и потребител на хляб. Ето защо аз не приемам тезата, че правителството е водило неадекватна политика. И не приемам тезата, че за това е виновен един министър, който стои пред вас.
Нещо повече, тук беше направен един според мен не толкова удачен опит да се смесят два проблема, които привидно са свързани, проблемът с така наречената зърнена криза и проблемът с държавния резерв. Тези проблеми, уважаеми колеги, поне за вас трябва да е ясно, че нямат нищо общо. Едно е зърнената криза, едно е зърнената политика, едно са действията на правителството в посока на зърнения пазар и съвсем други са нещата, свързани с държавния резерв. Смесването на тези две неща не дава добър резултат, когато трябва да се направят изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да обърна внимание, че остават 12 минути до централната информационна емисия.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: В заключение, колеги, ще кажа само няколко думи. България с преговорите по Глава "Земеделие" показа, че може да постига много добри резултати, колкото и това да не се нрави на някого, когато българската политика се обединява около ценности. В случая ценността, около която трябва да се обедини, е съсредоточена в третата група изводи и препоръки на доклада на временната анкетна комисия, а те гласят, че час по-скоро трябва да се предприемат съответните нормативни изменения, които да не допускат злоупотреби с резерва, каквито са ставали през годините. Защото едва ли някой в тази зала не разбра, че това е практика, която има дългогодишна история. Едва ли някой в тази зала би си правил илюзията, че когато имаме тригодишно повишение на цената на зърното, този, който е взел зърно за обмен, би го върнал, ако има възможност ад не го върне. Очевидно е, че когато има условия да се правят нарушения, да се заобикалят законите, те се заобикалят. Поне такава е нашата практика. Но тази практика, повярвайте ми, трябва да престане. Защото какво от това, че ще влезем в Европейския съюз, ако не можем да спазваме европейските ценности.
И мисля, че всички ние в тази зала най-накрая трябва да спрем с този дебат, да се обединим около проекторешенията и час по-скоро съответните органи да предприемат действия, така че действително българският данъкоплатец да не бъде ощетяван в бъдеще от подобни схеми. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
За реплика – господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Моллов, по наша преценка Вие ръководихте комисия честно и обективно. Добре работиха членовете на комисията от всички парламентарни групи, за които нашата оценка е позитивна за свършената работа и за достойната гражданска позиция. Нещо повече, Вие и тук, от трибуната на Народното събрание, имахте смелостта да признаете наличието на корупционни схеми на действие по време на периода, който е предмет на работа на комисията.
Какво обаче очаква обществото? Обществото очаква да бъде преодоляна тази практика безвъзвратно. И понеже тук се появиха спекулации за нашите намерения за политически партньори, ние не предопределяме докрай и завинаги отношението си към НДСВ и ДПС, но ние заявихме, че те са наши потенциални партньори. От това как ще се отнесат и по този конкретен случай, дали ще има адекватно отношение към виновните и извършителите, дали ще има принос за преодоляването на тази практика ще зависи и възможността за партньорство с тези политически сили.
СДС, което постави началото на тези практики, не намери сили нито да ги преодолее в своя мандат, нито да се разграничи от виновните. Затова то не е и не може да бъде наш потенциален коалиционен партньор.
И последно, за сценария зърнена криза. Аз не говорих за Жан Виденов въобще и за неговото управление. Убеден съм обаче, че зърното беше използвано като средство за постигане на политически цели.
Благодаря Ви, господин Моллов, за Вашата позиция, за ръководството на комисия и за Вашето изказване! (Ръкопляскания от ДПС, смях и викове: "Браво!" от ОДС, СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За втора реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Очевидно времето на изказванията повлия върху политическата теза на господин Божинов. Аз искам да припомня, че той се опитва да реабилитира земеделската политика на Жанвиденовото правителство. Ако колегите от мнозинството са съгласни с това, да му ръкопляскат.
Но аз имам реплика към господин Моллов. Убеден съм, че сте се опитали, и това личи от доклада, да си свършите работата. Факт е обаче, че на вас не са ви предоставили данни от държавния резерв. Факт е, че Вие не сте могли да изискате обективна информация, за да може този доклад да послужи за едно правилно решение на парламента.
Така че аз Ви моля да отговорите на въпроса ми дали работата на комисията беше надхитряне с държавния резерв или просто това, което успяхте да съберете като данни, представяте пред цялата пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Моллов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Няма да правя дуплика на господин Божинов, тъй като не е етично може би сам да се хваля по някакъв начин.
Искам да направя дуплика на господин Николов, че анкетната комисия действително положи достатъчно усилия, за да свърши своята работа добре. Не е важно дали сме се надхитряли, важен е резултатът, който постигнахме, и важно е това, че в крайна сметка анкетната комисия остана на нивото на Народното събрание, а не влезе в кокошкарската схема да търси виновни на ниско ниво, конкретни случаи и т.н., а остана на нивото, на което смятам е 39-ото Народно събрание – нивото да предложи инициативи, законодателни и други действия, които да преустановят веднъж завинаги практиката със злоупотреба с държавно имущество. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искрено се надявам, че няма повече желаещи.
Моля всички народни представители да влязат в пленарната зала, да заемат своите места и да се подготвят за гласуване. Искам да обърна внимание, че гласуването е само със собствените карти, уважаеми народни представители.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов по проекторешението – в т. 2 след думите “държавни органи” да се добави текстът: “особеното мнение към него, както и всички информации и справки, намиращи се във Временната анкетна комисия, и протоколите на нейните заседания”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Владислав Костов.
Гласували 177 народни представители: за 83, против 71, въздържали се 23.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Костов за предложение за прегласуване.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак трябва да се помисли върху това предложение, тъй като ние всички ще приемем доклада и решението в трите му точки, от които т. 2 казва, че докладът трябва да се предостави на главния прокурор. Обаче този доклад, за да се напише, има история, има материали, има справки. Това трябва да се предостави. Има протоколи, в които всеки един от членовете на комисията и от призованите в комисията институции, представители на министри и т.н., са дали своето становище и са коментирали тези данни. Също така е редно да уважите и мнението на петте членове, ваши колеги, на тази анкетна комисия, изразили го в едно особено мнение.
Аз не виждам какво лошо има в това да се предоставят тези материали на главния прокурор ведно с доклада, който е сентенция от всичко това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма никаква пречка главният прокурор да разполага с всичко това, без да влезе в решението. Това е моята вметка.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Затова моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов.
Гласували 183 народни представители: за 90, против 76, въздържали се 17.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков – т. 4 “В едномесечен срок министър-председателят Симеон Сакскобургготски да информира Народното събрание за предприетите действия в изпълнение на т. 3, както и за наложените административни наказания на виновните за тежките нарушения, констатирани в доклада на Временната анкетна комисия”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кръстьо Петков.
Гласували 173 народни представители: за 83, против 48, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване ще бъде направено от господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! В тази т. 4, предложена от господин Кръстьо Петков, се съдържа отговорът дали тази дискусия целия ден днес има някакъв реален смисъл и дали по-специално мнозинството наистина има намерение да промени нещо, или цялата поредица от речи, обосноваващи необходимостта да се променели законите, връщащи се не знам колко години назад, не е цел просто нещата да останат такива, каквито са.
Господин Моллов, във Вашия доклад Вие пишете за скандални нарушения на ръководството на Държавната агенция, за отказ да се даде информация, за липса на ясна система, която да отчита колко е зърното, за държане на зърно в нелицензирани складове и т.н., и т.н. И Вие сега искате това да остане така – никой никаква отговорност да не понесе, а само с една точка, с която пращате нещата до главния прокурор. Едно е умишлено нарушение, но тук има масови нарушения на законите.
Ето защо, господин председателю, настоятелно приканвам всички, които присъстват тук, единодушно да подкрепим тази т. 4. И след един месец господин Симеон Сакскобургготски лично да се яви тук и да даде отчет пред Народното събрание лично той какво е направил, за да изясни обективната истина, защо не е уволнил ръководителя на Държавната агенция, ако са се потвърдили констатациите тук, и въобще как смята да действа оттук нататък.
Моля за прегласуване. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков.
Моля, гласувайте само със собствените си карти, уважаеми депутати.
Гласували 175 народни представители: за 88, против 55, въздържали се 32.
Предложението се приема. Тази точка е приета в проекторешението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Расим Муса, а именно в т. 2 накрая да се добави “както и да бъде осъществена цялостна проверка по дейността след 1997 г.”.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 134, против 29, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение, представен от Временната анкетна комисия.
Моля, гласувайте целия текст.
Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма.
Решението се приема.
За лично обяснение думата има господин Венцислав Върбанов.


ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожа и господин министър, уважаеми колеги! Понеже на няколко пъти се спомена името ми, бих желал да се възползвам от възможността да дам обяснение.
Първо, въпросното решение на Министерския съвет от 13 март 1998 г. под № 232 е решението да се изкупи на определена цена зърно от няколко подразделения на държавната фирма “Зърнени храни”, колеги! Тогава зърнобазите все още бяха държавни, така че държавата си закупи собственото зърно, защото беше с по-добро качество от очакваната реколта.
Така че моля колегите, които спекулират през цялото време с това решение на Министерския съвет, да бъдат така добри след това да ми се извинят в личен план.
Още нещо, уважаеми приятели! Би трябвало да се знае, че колкото и да бъде силен един политик, ако няма реални и обективни условия, той със своите политически изказвания не може да влияе на пазара при една свободно действаща пазарна икономика. Така че не мога да приема обвиненията, че едва ли не със непремерените и преднамерени изказвания на Венцислав Върбанов и Моньо Христов и други депутати от опозицията сме довели до резкия скок на цените по веригата зърно-брашно-хляб. Резкият скок стана вследствие на по-малкото количество реколта и ако министърът на земеделието господин Мехмед Дикме беше искрен с българския парламент, с българското правителство и с българските граждани и истината беше казана – че балансът не е обвързан с около 600 хил. т, самите търговци щяха да внесат зърно още през миналата есен на много по-ниски цени и нямаше да станем свидетели на такъв рязък скок по веригата зърно-брашно-хляб, както се получи в Румъния и Украйна.
И още нещо, мили приятели. Много се спекулираше, че и предходни правителства са взимали решения за деблокиране на Държавния резерв през месеците април и май. Но, уважаеми колеги, правите ли разлика какво е да деблокираш Държавния резерв през месеците април и май и какво е да обявиш деблокиране на резерва през месец септември? Смятам, че има голяма разлика и тези решения не могат да не окажат влияние върху пазара.
Благодаря за вниманието. Приятна вечер!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде след 10 часа и 50 минути.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,09 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов



Секретари:

Силвия Нейчева

Весела Лечева