Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Ралица Агайн и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за днес, 22 октомври. Този проект включва следните точки:
1. Прекратяване пълномощията на народни представители.
2. Избор на подуправител на Българската народна банка.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
4. Законопроект за ратифициране на споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
6. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
8. Проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Колеж по икономика и администрация” със седалище Пловдив.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Уважаеми народни представители, налага се към този проект за програма още едно допълнение. Както ви обърнах внимание, става дума за работата само за 22 октомври, тъй като на Председателския съвет беше обсъдено и взето решение да се предложи на пленарната зала едно пренасрочване на пленарните дни – четвъртък и петък да бъдат отработени във вторниците след изборите, като първият от тези вторници бъде посветен изцяло на парламентарния контрол, за да се наваксат изгубените петъци с парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви с гласа си да подкрепите този проект за програма с тази особеност, която ви съобщих.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 122, против 25, въздържали се 9.
Програмата се приема.
Искам да предложа на вашето внимание предложение за включване на точка в дневния ред на основание чл. 40, ал. 3 от правилника, което е направено от народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов. Те предлагат в дневния ред да бъде включен законопроект за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Този законопроект на няколко пъти беше обосноваван и не знам дали има потребност отново да бъде мотивиран.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване на тази точка в дневния ред, както ви я представих.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 68, против 20, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да прегласуваме предложението със следните аргументи.
Преди два дни бях в едно добричко село, което се нарича Божурово. Там хората казаха да ви предам три неща: първото е, че искат да имат работни места; второто е, че искат да им се плаща за работата; и третото е, че не трябва млякото да струва по-евтино от литър лимонада.
Очевидно това са три проблема, които ние не можем да решим с магическа пръчка, но поне един от тях може да бъде заложен за решаване. Вие отлично знаете, че въпросът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, дори и да се приеме в закон, ще има ефект едва след 10 месеца или след една година.
Аз отлично зная, че се чака законопроект от правителството, само че вече година и половина правителството не прави нищо по въпроса, отлага от месец на месец. Затова смятам, че парламентът трябва да стимулира правителството да направи необходимите крачки в насоката за решаване поне на един проблем от тези, които стоят пред хората.
Или, ако се върна на примера с Божурово, нека да не стане така, че утре млякото да стане 60 ст. и хората пак да бъдат недоволни, защото, виждате ли, цигарите са станали 4,5 лв. Нека да решаваме проблемите на хората своевременно, а не да чакаме кога някой ще реши, че това е удобен въпрос за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на господин Нихризов и госпожа Тоткова за включване в дневния ред на законопроект за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 103, против 10, въздържали се 62.
Предложението е прието. Това предложение се включва като точка в програмата за работата на Народното събрание за днес, 22 октомври.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 до 21 октомври:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи се Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за интеграция на хората с увреждания с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагащи са комисиите по бюджет и финанси, по образованието и науката, по здравеопазването, по правата на човека и вероизповеданията и по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на участващите сили в учението “Кооператив асосиейт А 1-2” с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с вносители Цветан Ценков и Недялко Калъчев. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа с вносители Никола Богданов Николов и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество, подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за местните фондове за устойчиво развитие на обектите на културно-историческото наследство и идентичност на община Пловдив с вносител Захари Димитров Георгиев. Водеща е комисията по Бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по културата и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за избиране на подуправител на БНБ – нещо, което ще направим след малко, с вносител БНБ.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в новогодишната програма на Европейската общност за стимулиране развитието и употребата на европейско цифрово съдържание по глобалните мрежи за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2003 г. с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по здравеопазването.

Уважаеми народни представители, започваме с точка първа от дневния ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Постъпила е оставката на Милена Георгиева Балчева – народен представител от 24.Многомандатен район – София, където се казва, че тя си подава оставката като народен представител, избран от 24.Многомандатен избирателен район – София, от листата на НДСВ. Има проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
“Народното събрание на основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Милена Георгиева Балчева – народен представител от 24.Многомандатен избирателен район – София.”
По това проекторешение, по тази оставка има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте прекратяването на пълномощията на народния представител.
Гласували 144 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.
Има втора молба от Захари Димитров Георгиев – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, който също моли да му бъдат прекратени пълномощията като народен представител и има проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител:
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Захари Димитров Георгиев – народен представител от 16.Многомандатен избирателен район – София.”
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, че за краткото време, през което бяхме заедно, не можахме да се запознаем с повечето от вас, но ви моля за две неща.
Моля ви да уважите моето решение, защото в този момент моята кауза е друга, знаете каква.
Второ, моля ви да подкрепите проектозакона, който чухте преди малко. Той е за създаване на местни фондове за устойчиво развитие на културно-историческото наследство и природните забележителности в община Пловдив, защото Пловдив не е само на пловдивчани, не е само на България, той е на човешката цивилизация. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Захари Димитров Георгиев.
Гласували 156 народни представители: за 144, против 9, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Има постъпил проект, който е изваден въз основа на едно писмо от управителя на БНБ – господин Иван Искров, в което се казва:
“На основание чл. 12, ал. 2 от Закона за БНБ и във връзка с изтичането на мандата на подуправителя на БНБ – ръководител на Управление “Емисионно” – господин Мартин Заимов, по силата на § 5, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за БНБ предлагам на Народното събрание кандидатурата на Цветан Стоилов Манчев за подуправител – ръководител на Управление “Емисионно”.”
Господин Валери Димитров, дали ще представите накратко кандидатурата на господин Цветан Манчев за подуправител?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин Цветан Стоилов Манчев е роден на 01.10.1965 г. в София. Женен е, с две деца. Има висше образование, завършил е Университета за национално и световно стопанство, магистър е по икономика, доктор по икономика, защитил е докторантура в Софийския университет “Климент Охридски” през 2001 г.
Професионалният му опит включва: на първо място, в момента той е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози от октомври 2001 г. Преди това работи като директор на Дирекция “Банково планиране и развитие” в Банка “ДСК” в Централния офис. Преди това е работил като началник на отдел “Макроикономически анализи” в Българската народна банка, където преди това е бил експерт. Има многобройни квалификации и специализации, главно в областта на банковото дело. Има и ред научни публикации, като доктор по икономика, има и публикации в чужбина. Издал е и учебник “Пари, банки и парична политика” – издание на Софийския университет “Климент Охридски”.
Владее английски и руски писмено и говоримо на много добро ниво и има добри компютърни умения. Това е накратко професионалната биография на господин Цветан Манчев. Очевидно е, че при него преобладава банковият опит. Може да се каже, че той е банкер от занаята с много добра макроикономическа подготовка.
ПРЕДСЕДТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, имате думата по направеното предложение за подуправител на БНБ.
Има ли желаещи? Не виждам.
Затова ще си позволя да представя на вашето внимание проекторешението за избиране на подуправител на Българската народна банка.
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от Закона за Българската народна банка, както и във връзка с изтичане мандата на подуправителя, ръководител на Управление “Емисионно”, по силата на § 5, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българската народна банка

РЕШИ:

Избира Цветан Стоилов Манчев за подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление “Емисионно”.”
По този законопроект за решение има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 150 народни представители: за 104, против 18, въздържали се 28.
Решението е прието.
Искам да поканя новоизбрания подуправител, за да положи клетва.
Господин Манчев, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ЦВЕТАН МАНЧЕВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции и да пазя банковата и търговската тайна. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Поздравявам Ви за избора и Ви пожелавам на добър час.
ЦВЕТАН МАНЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, следващата точка от дневния ред, така както гласувахме програмата за днес е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, вносители – Никола Николов и група народни представители.

Водеща комисия е Комисията по правни въпроси, а подпомагащи комисии са Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси доц. Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, който беше разгледан на редовно заседание на комисията на 9 октомври 2003 г.
“Законопроектът беше представен от народния представител Димитър Стефанов, който посочи, че измененията и допълненията са продиктувани от необходимостта да се отстранят забелязаните проблеми във връзка с приложението на действащия закон. Проектът предвижда въвеждане на легална дефиниция на понятието “парламентарно представени партии и коалиции”, което синхронизира терминологията на Закона за политическите партии с избирателните закони.
Преодолява се възможността за противоречиво тълкуване на понятието и за колизия с други нормативни актове. Критерий за разпределението на държавната субсидия става броят на народните представители, който всяка партия, съответно коалиция, има. Урежда се въпросът за получаване на държавна субсидия в случаите, когато една партия е парламентарно представена и едновременно с това е участник в парламентарно представена коалиция, като е изключена възможността за получаване на субсидия на две основания.
В проведената по законопроекта дискусия взеха участие народните представители Пенчев, Казак, Стоилов, Корнезов и Мингова.
Народните представители Соколов и Масева отправиха забележки към законопроекта, като посочиха, че липсва яснота по въпроса кога е учредена парламентарно представена партия - преди избори, в които партията е взела участие, или по време на действащ мандат. Те считат, че предложението парламентарно представена да бъде партия, която е регистрирана по време на действащ мандат, създава възможност от роене и злоупотреби.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши: с 13 гласа “за” и 4 “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Никола Богданов Николов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Другите две комисии – Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по бюджет и финанси, доколкото имам информация, нямат становище. Но все пак председателите или някои от ръководствата на тези комисии – разглеждан ли е този законопроект и имат ли становище?
От Комисията по въпросите на гражданското общество има ли представител? Не е разглеждан. Тя не е водеща комисия, няма пречка законопроектът да бъде разискван, респективно гласуван, след като има становище на водещата комисия, но съм длъжен да попитам.
Следователно Комисията по въпросите на гражданското общество не е разглеждала и няма становище по законопроекта.
Има ли представител от Комисията по бюджет и финанси? Господин Пирински, разглеждан ли е този законопроект? Не е разглеждан в Комисията по бюджет и финанси и затова няма и становище.
Вносителят - господин Николов, ще вземете ли отношение по законопроекта, внесен от Вас и група народни представители?
Заповядайте да представите законопроекта.

НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приетият през 2001 г. Закон за политическите партии е опит да се даде една съвременна и рационална уредба на статута, дейността и финансирането на политическите партии като основни субекти на политическия живот. Ключов въпрос, свързан с дейността на политическите партии, е този за тяхното финансиране. Основните принципи, на които трябва да почива правната уредба на финансирането на политическите партии, са прозрачност и яснота в критериите за разпределението на средствата. От тази гледна точка особено значение имат източниците на финансиране. Заслуга на сега действащия Закон за политическите партии е ограничаване възможността за получаване на анонимни дарения, което е една гаранция за независимост и прозрачност в дейността на политическите партии. Важна гаранция в тази насока е и въвеждането на задължителна държавна субсидия, която се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет.
Едновременно с безспорните положителни моменти в уредбата на държавната субсидия могат да се изведат и някои проблеми. Преди всичко Законът за политическите партии не създава необходимата яснота относно понятието "партии и коалиции, представени в Народното събрание", което води до възможност за противоречиво тълкуване и колизия с други нормативни актове. От друга страна, критериите за разпределение на държавната субсидия между отделните партии и коалиции не отразяват реалната политическа тежест на всеки един от тези политически субекти в обществото. Именно в тази насока са и предлаганите изменения.
Въвежда се легална дефиниция на понятието "парламентарно представена партия и коалиция". От една страна, така се постига терминологично единство, доколкото досегашното понятие "партии и коалиции, представени в Народното събрание", се заменя с използваното в избирателните закони понятие "парламентарно представени партии и коалиции". Наред с това законопроектът предлага едно адекватно определение на това понятие и създава необходимата яснота и систематичност. Като критерий за разпределение на държавната субсидия се възприема броят на народните представители, които има всяка партия, съответно коалиция. Държавната субсидия се отпуска преди всичко, за да се обезпечи възможността партиите и коалициите, представени в Народното събрание, да участват активно в политическия процес. Доколкото представените в Народното събрание партии и коалиции се персонифицират именно чрез народните представители, логично е това да е критерият за разпределение на субсидията. Уреден е и въпросът за получаване на държавната субсидия в случаите, когато една партия е парламентарно представена, с оглед на възприетата от закона дефиниция, и едновременно с това е участник в парламентарно представена коалиция, което изключва възможността за получаване на субсидия на две основания. В тези случаи партията участва в разпределението на субсидията само като член на коалицията.
Уважаеми колеги, свидетели сме на всичко, което тече през последните няколко дни в страната – анонимни дарения, финансиране на партии и коалиции чрез фондации и т.н. Изключително важно е да приемем този законопроект, за да могат нещата да бъдат регламентирани, достатъчно ясни и прозрачни. Предварително ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте мотивите на вносителя на законопроекта.
Откривам дискусиите по него. Имате думата.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии? В Комисията по правни въпроси имаше задълбочени дебати.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моментът за обсъждане на този законопроект е подходящ и същевременно не е най-удачен. Той е подходящ, защото през тези дни стана ясно, че системата за финансиране на политическите партии съдържа доста недостатъци и дава възможност партиите и обслужващите ги структури да бъдат атакувани за липса на прозрачност и нарушения на българските закони. В този смисъл вносителите са прави, че парламентът трябва да реагира, трябва да покаже, че е забелязал публичната дискусия и трябва да предложи поправки в закона.
Затова и аз ще гласувам по принцип "за" на първо четене. Доколкото ми стигат силите ще помогна на второ четене в законопроекта да бъдат внесени някои поправки.
Заедно с това ми се струва, че вносителите и всички ние трябва да предложим допълнителни промени, имайки предвид не само материята за държавните субсидии. Механизмът, който се предлага от вносителите, ми се вижда общо взето справедлив и прозрачен, що се отнася до ползването на парите от бюджета. Но заедно с това стои и въпросът за взаимовръзката между партиите и техните спонсори, особено от гражданския сектор. Мисля, че в България не сме намерили най-добрия вариант за регламентиране на тази взаимовръзка и оттук идват справедливи и несправедливи, измислени или реални обвинения за набиране на средства по непозволен начин, за оказване на натиск, политически рекет и т.н. Тази опасност е реална и тази практика се прилага, особено когато партиите са на власт. Когато са в опозиция, нещата са много по-сложни. Затова ми се струва, че на второ четене трябва да има сериозно допълнение на въпроса за спонсорството и защитата на спонсорите, така както се прилага в други страни. Иначе ще продължи досегашната практика не за набиране на пари чрез прозрачни фондове по време на избори или в други кампании, а чрез събиране под формата на административен и политически натиск на средства, които не се знае къде отиват. Аз ще се опитам, доколкото ми позволяват възможностите, на второ четене да дам предложения в тази насока.
Накрая, струва ми се, че що се отнася до публичното оповестяване на средствата, с които разполагат партиите, има какво да се каже и какво да се допълни. Спомням си преди осем години, ако не се лъжа, след изборната победа на Лейбъристката партия в Англия, на екраните на телевизорите бяха изписани десетки хиляди спонсори – от тези, които са дали по 5 лири, до тези, които са дали до 500 000 лири. Не твърдя, че това е най-добрият начин, но рано или късно криминалната българска икономика и криминализиращата се българска политика трябва да излязат на светло и да бъдат под публичен, медиен, граждански и друг контрол. Иначе ще излезе, че вносителите са направили предложение, което урежда техния проблем, моментния проблем, а не урежда и не решава един наболял въпрос, който през тези дни ангажира вниманието на цялото общество и то точно преди изборите.
Ще гласувам "за" с тази уговорка, че трябва да се направят още няколко допълнения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Кръстьо Петков.
За реплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! Очевидно в момента имате други задачи, но все пак ме чуйте. Имаше навремето един български хуморист, Валентин Пламенов се казваше, който имаше следния израз: "Знаеш ли нещо или ще говорим по принцип?". Това, което Вие казахте, може би е много вярно. Това, което беше изложено, че е необходимо да се направи едно точно финансиране на политическите партии, за да няма забежки в една или друга посока или в един или друг скандал, е необходимо, но то не присъства в този закон нито с една запетайка. Целта на този закон е съвършено друга. В моето изказване след малко ще ви кажа каква е целта.
Моля, нека да четем законопроектите преди да правим задълбочени изказвания по тях по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други реплики?
За реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кръстьо Петков, Вие може би повече от половината от времето на Вашето изказване отделихте на непрозрачността на финансирането на политическите партии – нещо, за което и колегата Нихризов каза, че няма нито дума в този проект за закон по този повод и по тази тема. Оставам с убеждението, че или не сте чели закона, или съвсем съзнателно направихте едно политическо изказване в съвсем друга посока. Мисля, че това най-малкото е некоректно. Или се запознайте добре със закона или поне се въздържайте от такива изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Професор Петков, заповядайте, имате право на дуплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми колеги от Съюза на демократичните сили, разбирам, че ви е неприятно тази тема да се коментира сега, но от чисто правна гледна точка точно вие сте заинтересувани сега да се допълни законът – не някога в бъдеще, за да се пресекат опитите. Аз не споменах нито едно лице, нито една партия. Какво излиза – че “гузен негонен бяга”. Утре може да се случи с друга партия. Въпросът е принципен: ще се допълни ли в този законопроект уредба, която ще регламентира статута на спонсорите и спонсорството и оповестяването на получените средства. Иначе утре друг виден политик ще попадне в същия капан. Какво популистко има тук? Ние сме парламент и сме длъжни да вземем отношение точно сега, без да се страхуваме дали ще ни обвинят в популизъм или не. Иначе излиза, че това, което става в България, е нещо друго, друга реалност, други тревоги, а това, което става в българския парламент, засяга тук 240-250 души. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи? Господин Нихризов има желание да се изкаже, след това господин Соколов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да върна дебата в онова русло, в което той поначало беше вкаран с този законопроект. Искам да кажа на господин Петков, че, като председател на Обединения блок на труда, той също индиректно е засегнат от този закон, както и аз като председател на Българската социалдемократическа партия, защото той е част от една поредица на закони, с които се иска парламентарно представените партии да бъдат постепенно игнорирани и изхвърлени извън парламента. Още повече, че тази стъпка започна със Закона за местните избори и тогава ние бяхме заедно с Вас, господин Петков, но се оказа, че други хора, които са направили сделката с определени ангажименти, казаха, че можем с Вас да провалим изборите, ако наложим нещо, което е напълно нормално: статуквото че ние двамата с Вас сме в парламента и представляваме политически сили, участвали на изборите и взели отношение пред своите избиратели. Ако трябва да нарека по някакъв начин този законопроект, то бих предложил на журналистите най-простото заглавие – “Законопроект против Тошо и Весела”. Винаги съм изразявал от тази трибуна отношението си, че един народен представител не може да гласува законопроекти по поръчка срещу някого за изпълняване на определени цели и задачи. Да отворим скобите нататък: единствената цел, поради която е внесен този законопроект, е да се оправи вътрешен проблем в НДСВ – начинът, по който да постъпват парите, къде да постъпват, как да постъпват и кой да ги държи. Той обаче в това отношение можеше и да не присъства и въпросите да бъдат разрешени по друг начин, както са разрешени между останалите политически коалиции, които в момента са представени в този парламент. По-лошото обаче е нещо друго. Аз казах, че този законопроект е поредица, поредица от една тенденция в българския парламент да е заложен етапът на преструктуриране.
Вие, господин Петков, отлично знаете, че в Тридесет и осмото Народно събрание спрямо мен имаше огромен натиск да сменя парламентарната си група. Аз удържах на този натиск, защото знам, че преди всичко думата е в избирателя. Сега в момента тази схема се залага вече като една основа, наградена със съответната държавна субсидия.
Смятате ли, че е етично спрямо българския избирател един народен представител да влезе като част от коалиция на БСП и да излезе като част от коалиция, която се ръководи от СДС? Не е ли това една различна политическа позиция, която българският народ не би одобрил? Затова вътре в този законопроект е заложена бомбата със закъснител, че утре българският избирател, гласувал за една програма, за една политическа сила, може да намери парламент, доминиран от хора или от политическа партия, която изобщо не е избирал. Тази тенденция даже ще бъде свързана със съответната субсидия, със съответното заплащане на процеса.
Оттук нататък няколко технологични момента.
Досегашният закон предвиждаше субсидията да се получава на брой гласове, получени от гласоподавателите. Сега обаче това нещо отсъства. Въвежда се ново правило - на брой депутатска глава. Само че депутатските глави са с особен статут: едните са в група, другите са самостоятелни електрони. Питам – как ще бъде разпределена субсидията, когато това количество може във всеки момент да се изменя в парламента и това количество по никакъв начин няма да отговаря на позициите, които има една или друга политическа партия. Излиза, че българските народни представители могат да сключват сделки помежду си, да се преместват от едно място на друго, без да се интересуват нито от политическата партия, която ги е представила, нито от мнението на избирателите, които са ги избрали. Това е стъпка в друга посока.
Господин Петков, Вие ще се съгласите с мен, че през една далечна 1934 г. идеята на управляващите след това е била да няма политически партии и те са я постигнали. Но политическите партии са тези, които са гарант за демокрацията, те съществуват в цяла Европа и ги има, колкото и ние да се опитваме да ги изгоним. Защото съществуването на политическите партии и тяхното финансиране може и да не е наред, може и да е факт за извършване на едни или други сделки, но по-страшното е другото, което се залага, че вече на ниво депутат могат да се правят сделки по едни или други групови или корпоративни интереси, което не е в интерес на обществото като цяло.
Затова, когато се гласува за един закон, господин Петков, се гласува по принцип и когато се гласува по принцип, този принцип се залага. Не може след това да разрушиш принципа. Аз казвам, че ще гласувам против тези закони, който и както да ги подаде, направени единствено за разчистване на лични сметки, които объркват законодателството в България и които залагат порочни принципи в него.
Няма да се оправдавам, както някои хора в България, когато в техните ръце е химикалката да върнат даден законопроект, че ще проваля едни или други избори. Аз казвам, че в България не може да съществува законопроект срещу дадена политическа партия или срещу дадена личност, защото политическите партии са гарант на демокрацията в Европа и ние трябва да се стремим действително към едно модерно общество.
Уважаеми колеги, на финала към вас: вие можете да гласувате по принцип този законопроект и да си уредите нещата. Казано честно, той не би засегнал толкова силно в дадения момент финансирането на политическата партия, която представлявам, но аз заставам срещу него, защото това е път към един принцип, който е порочен в България и не желая утре една или друга групировка да доминира над този парламент, преструктурирайки го отвътре зад гърба на народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Господин Николов, имате думата за реплика.

НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господин Нихризов, струва ми се, че Вие кардинално изместихте темата като персонифицирахте: някой срещу някой и някакви интереси, пазарлъци, дебати – кой срещу кого, за какво…
Вие защо се опитвате да възстановите конфронтацията на всякаква цена?
Аз не мога да разбера какво толкова се е случило, че Национален идеал за единство прави законопроект срещу именно некоректното отношение т.нар. “мандатоносители”, които можеха да урегулират въпросите, както при вас е уреден този въпрос.
Аз се учудвам, Вие адвокат ли сте на Тошо и Веса и назовавате Тошо и Веса като едва ли не хората, които са онеправдани в момента. Ами, къде са те? Ако бяха нещата така, те трябваше да бъдат в залата.
В крайна сметка не изключвам това, което те направиха с вас. Тошо сключи някакво коалиционно споразумение. Да, Тошо Пейков е един от вас в крайна сметка и, ако случайно вие трябва да му бъдете адвокат, много Ви моля! Първо се изследват всякакви възможности и механизми за договаряне, за коректност, за поведение, за морал и когато не се стигне до някакви ясни отношения, тогава наистина има много видове парламентарни механизми за това.
Аз също се учудвам защо намесвате нещата, в които говорим за една поправка, която е наистина демократична, и защо намесвате Парламентарната група “Национален идеал за единство”, че вършела работата на друга политическа сила? Не забравяйте, че аз бях един от “Оборище” и поради несъгласието с политиката на Тошо Пейков аз бях човекът, който напусна, но го оставих да се развива демократично. Нека господин Пейков да се развива демократично в това общество. Оставете го и вие. Не бъдете такъв голям защитник, защото в крайна сметка Вашата защита е прегръдка на организация, която от своя страна ще го прати на ешафода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като преди малко бях споменат доста пъти, искам да направя реплика по отношение на господин Нихризов.
Господин Нихризов, Вие смесихте две теми и две тези. Едната е за статута на по-малките партии в парламента, а другата е за механизма за финансиране.
По отношение на първата тема и тезата, която отстоявате, аз съм изцяло съгласен с Вас от начало до край и съм силно обнадежден от факта, че нашият парламент, независимо от опитите на част от ръководствата на основните парламентарни групи да окажат влияние, прие Изборния кодекс и така или иначе ние тук дебатирахме и отложихме за след изборите решаването на въпроса за статута на малките партии.
Смятам, че в българския парламент не могат да присъстват две партии, единствено две, които да си прехвърлят отговорностите и обвиненията за провалите.
Другият въпрос обаче е за финансирането и аз изрично казах, че ще подкрепя законопроекта под условие, че към уредбата за държавната субсидия се добива променена уредба за спонсорите и техния статут, защото не бива да решаваме въпроса на парче.
Аз имам такъв въпрос към Вас: ако това се беше случило в друга държава – това, което става тези дни – разкритията за парите, които са взети от фондация “Демокрация”, в навечерието на изборите и след изборите, щеше ли парламентът на една Франция, на една Англия да мълчи по този въпрос? Няма да мълчи, ако щете хиляди пъти да обвините когото и да било в популизъм! Защото, това е една от основните теми в дневния ред в момента в дебатите, които се правят по повод на изборите. Затова нека да не бягаме от нашата отговорност и да се допълни регламентацията за финансирането на партиите сега, не догодина, когато случаят ще бъде забравен.
Българският парламент е доказал, че е майстор в протакането и посипването с пепел на горещи теми, които след време вече не интересуват обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Николов. Аз нито за момент не съм споменал думите “Национален идеал за единство”.
Аз Ви говорих срещу това, което е написано като принципи, а Вие сам уточнихте, че принципите са насочени срещу едно или друго поведение на господин Пейков и на госпожа Весела Драганова. Трябва ли за това да пишем законопроект, в който междупрочем има доста порочни моменти и Вие отлично ги знаете кои са? И тези порочни моменти са, че той стимулира начина на преструктуриране на българския парламент; че той отнема от някого и дава на друг, за да може формулата да не бъде “с гласа на избирателя”, а да бъде по това как един или друг депутат желае да устрои една или друга своя идея. Не се знае доколко тя е чиста или не.
Що се отнася до другите моменти – господин Петков, аз съм готов да подпиша законопроект с Вас веднага, що се отнася до финансирането на политическите партии. Готов съм да го направя въпреки всички забележки, които могат да имат някои, но този законопроект да бъде направен по същество именно с цел да има прозрачност за финансирането на политическите партии. Това обаче, което има вътре в този законопроект, е нищо повече от един елемент на разчистване на вътрешни сметки. Това е един елемент, който засяга както нещата по принцип, така и всички останали политически сили в България, когато те са представени с по-малко хора в парламента и оттам нататък слага един опит за завеса по тяхната дейност, тъй като финансирането, отлично знаете, че е важен момент.
И аз бих попитал колко струват билбордовете, колко струват всички онези рекламни елементи в днешната кампания? И нима политическа сила, която предоставя 50 или 100 хил. лв. на един кмет може да си ги възвърне този кмет със заплатата за четири години? Не залагаме ли корупцията в началото? Но това са неща, които се подминават в тази кампания.
Вижте кои политически сили отсъстват от рекламата – нашата и вашата, господин Петков, отсъстват от централната реклама, защото нямат пари да заплатят високите тарифи. Но, другите присъстват, така че не се опитвайте в момента да използвате ситуацията за една или друга политическа атака. Нека да бъдем принципни, когато разглеждаме един законопроект, а в този законопроект освен порочността да се реши частен въпрос в НДСВ, която порочност ще даде плодове и в бъдеще, друго няма. Няма нито една думичка по въпроса. Самият вносител каза срещу кого е законопроектът и срещу чие поведение е той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, Вие искахте думата. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние не можем да подкрепим предложения законопроект.
Това е един законопроект, аз не искам да слагам ударението тук, че той решава един вътрешнопартиен проблем на НДСВ и на хора, които са били в НДСВ, но го напуснаха. Не искам дори да слагам ударението, че за мен това в някаква степен е един користен законопроект, защото очевидно предмет на неговото регулиране е преди всичко държавната субсидия и народни представители, и политически сили, които по сега действащата законова уредба не биха получавали средства, сега искат да започнат да получават.
Може би в момента съществуващият режим на държавна субсидия не е най-справедливият, не е дори, бих казал, най-прецизният, но тук се прави един опит чрез една дефиниция да се постигнат резултати, чисто финансови, но този опит води просто до разбиване на парламентаризма.
В тази си част това е един опасен законопроект. Дава се дефиниция какво представлява парламентарно представена сила, партия или коалиция. Ами, така се получава, че може да бъде парламентарно представена партия или коалиция, партия или коалиция, която изобщо не е участвала на изборите. Може ли да приемем ние такъв текст?

На дадени избори участват определени партии и коалиции. Съобразно своето представяне те влизат или не влизат в парламента. Партиите и коалициите, които не са минали 4-процентната бариера, не влизат в парламента и те естествено не биха могли да претендират да са парламентарно представени, след като нямат присъствие в парламента. Партиите и коалициите, които са преминали 4-процентната бариера, влизат в парламента и са парламентарно представени. Но може ли вътре в един парламент, каквото явление ние наблюдаваме за съжаление в този парламент, да възникват нови партии и коалиции, които не са участвали в изборите и те да са парламентарно представени? Аз не искам да говоря силни думи дали се правят някакви сделки, дали се купуват или не депутати, но за мен звучи абсурдно партия или коалиция, която не е участвала в изборите, само заради това, защото впоследствие определен брой народни представители харесат тази партия и стават нейни членове, да претендира, че е парламентарно представена. Десет народни представители са необходими, за да има една парламентарна група. Движението НИЕ щеше ли да премине 4-процентната бариера? Недейте казва “да”, много лесно е да се каже “да”, но аз ви казвам от тази трибуна “не”. Защото нямаше да преминете 4-процентната бариера!
Отново поставям с цялата сериозност принципния въпрос. Това означава в един 240-членен парламент да започне някакво роене, да се образуват нови политически партии, да комбинират между народни представители, избрани представители и то при една пропорционална избирателна система, а не мажоритарна, като представители на определена политическа сила, с нейна програма, с нейна платформа и в течение на парламента изведнъж казват: ама има още еди-колко си парламентарно представени политически партии или коалиции. За мен не може да бъде парламентарно представена партия или коалиция, която не е участвала като такава в изборите, не е преминала 4-процентната бариера, не е получила необходимия брой гласове. Да се събират народни представители от различни политически партии или коалиции, влезли в парламента, да образуват нова парламентарна група – това може, това нашият правилник го позволява. Но тази партия, която се създава в течение на един парламент, не може да бъде парламентарно представена. И аз смятам, че това е елементарната логика на парламентаризма. Защото другото означава да сложим край на парламентаризма. По пътя на най-различни комбинации да възникват партии, без да са участвали в избори и изведнъж те стават парламентарно представени с всички произтичащи от това последици. А тук виждаме какви са последиците – предлага се законопроект с един-единствен член. Единствената последица е тези нововъзникнали партии или коалиции да получават пари от държавната субсидия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Соколов.
За реплика – господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господин Соколов, нямах намерение да Ви правя реплика, отчитайки факта, че Вие сте един от водещите народни представители, бивш председател на Народното събрание, и смятах, че няма да влизате в такова дребнотемие, което ми прилича на ситуация, в която Вие се опитвате с някакви Ваши реплики и изказвания да спасите разпада на Обединените демократични сили и Парламентарната група на СДС. В крайна сметка аз не виждам нищо лошо, което се случва, защото който идва на власт с една политическа програма, той трябва да я изпълнява. И като я изпълнява, той трябва естествено да предприеме необходимите действия по-нататък. Но когато се случват ситуации, в които има демократични процеси, аз не разбирам какво лошо има в това, ако вашата парламентарна група се разпадне на пет парламентарни групи. Значи ли, че тези пет парламентарни групи с тези ваши пет вътрешни политически партии не трябва да бъдат защитени от този закон?
Моите уважения към Вас, но недейте да правите от мухата слон. Тук става въпрос за едно регулярно действие, всеки един народен представител е дошъл тук от определена политическа сила. Защо се опитвате да отнемете правото на народния представител с неговия свободен мандат, за да може да си изпълнява ангажиментите, които е поел към избирателите си? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Не виждам.
Господин Соколов, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, темата за парламентаризма съвсем не е дребнотемие. Аз съжалявам, ако на Вас един такъв сериозен въпрос Ви се вижда дребнотемие. Нямам никакво намерение да правя от мухата слон, макар че ако става дума за муха, едва ли трябва да приемаме закон за муха. Ако това е толкова дребно.
Аз не съм против това и смятам, че ясно го заявих в своето изказване, да се търси някакъв механизъм по отношение усвояването на държавната субсидия. Не съм против това и не мога да бъда против това, защото това е разрешено от нашия правилник – да се създават нови парламентарни групи. Аз съм гласувал също за този правилник. И правилникът на Тридесет и деветото Народно събрание не е първият правилник, ако разгледате правилниците за организацията и дейността на предишните народни събрания, ще видите, че такава възможност винаги е съществувала. Опасна е тази дефиниция, която се дава тук, за да се постигне един определен финансов резултат. И Вие на това не ми дадохте отговор. Може ли партия или коалиция, която не е участвала на избори, да бъде парламентарно представена? Ами това е абсурдно! Може да бъде, като участва на следващите избори, като премине бариерата, като получи необходимия брой гласове – да заповяда в следващия парламент! Тук вие може да имате Парламентарна група “НИЕ”, но не може движение или партия “НИЕ” да бъде парламентарно представена! Аз не казвам това, защото съм против това, че вие сте образували партия, не ме разбирайте погрешно! В България има над 280 партии, сигурно ще се образуват още. Въпросът е, че тук ние приемаме една дефиниция, която разрушава парламентаризма, която дава възможност наистина партия или коалиция, която не се е доказала на изборите, не е участвала в изборите, не е застанала пред избирателите със своята програма и платформа, изведнъж по пътя на едни други вътрешни парламентарни действия с образуване на една нова парламентарна група да се окаже парламентарно представена. Ами това е абсурдното в цялата тази ситуация, която предлага този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Соколов.
Има думата господин Кюркчиев.


АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Наистина това, което предлагат колегите от НИЕ, звучи доста авангардно. Опасенията, които господин Соколов излага, де факто са така. Но нека да погледнем малко по-напред в бъдещето. Предстои промяна на избирателния закон. Но какво ще стане с мажоритарните народни представители? Как ще бъдат финансирани те, и то не представени от политически партии, а чисто мажоритарни вотове? Това е доста интересен въпрос. Може би този законопроект, който идва малко рано, фактически решава до известна степен новото устройство на парламента. Тук ще има различни видове народни представители, излъчени по пропорционален принцип от политически партии, ще има мажоритарни независими народни представители, непредставляващи никакви партии. Те могат да се коалират по различен начин и да образуват различни парламентарни групи. Това предстои в бъдещия избирателен закон. Нека не отхвърляме с лека ръка този законопроект, макар че сега той звучи абсурдно. Защото утрешният ден ще ни поднесе същия проблем за решаване – как да се финансират народните представители в Народното събрание, тъй като от една страна са представители на политически партии, явили се на изборите, но и сами по себе си като субекти те са участвали в изборите. Но когато се групират, могат да сформират нещо ново. От една страна партиите де юре отиват на избори със своите програми, но де факто народните представители също участват в изборите и те представляват тези партии.
Проблемът е доста сложен. Пак казвам, този законопроект идва малко рано. Но ако се замислим, ще видим, че бъдещото финансиране на субектите в този парламент ще бъде доста сложен процес. Мисля, че не трябва да отхвърляме с лека ръка този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Кюркчиев.
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Кюркчиев, струва ми се, че в своето изказване Вие смесихте "мажоритарно избран" и "независимо избран" народен представител. Защото мажоритарно избран, но представен от политическа сила, е едно, а онзи, който се е явил като независим, е друго. Когато се е явил от името на партията и е избран мажоритарно, той представлява партията, явил се е с нейната програма, платформа, и би трябвало в парламента да защитава тази политическа сила. Друг е въпросът с независимия, който се е явил. Вие го казахте само като мажоритарен. Тук действително трябва да се мисли. Искам да ви напомня, че в Избирателния кодекс – не закон, Избирателният закон в момента не се обсъжда в парламента, а Избирателният кодекс – няма никакъв намек за финансиране. Прочетете го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Искам да кажа за колегите, ако не са ме разбрали – става дума за независими мажоритарно избрани народни представители. Те също трябва да получат финансиране от държавата, по същото право, както партиите. Те пък от своя страна могат да се групират във всякакви партии, коалиции и парламентарни групи в този парламент и да имат претенции за политическа сила. Въпросът е сложен, не е толкова прост и затова казвам, че този закон изпреварва това, което тепърва ще стане в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не станах да направя реплика на д-р Кюркчиев не защото не съм съгласен с част от казаното от него, а защото той смеси два проблема – важния проблем за финансирането на политическите партии, който предстои да бъде решен, и сегашния законопроект, който решава един конкретен казус към действащото законодателство в момента. Трябва да ви кажа честно, че е срам за българския парламент. Ще кажа много ясно защо.
Има ли някому да не е ясно, че става въпрос за разпределението на средствата от бившата група на НДСВ? Ние за втори или за пореден път приемаме закон за конкретен случай. Ще ви кажа защо е срам. Абсолютно прав е господин Соколов, когато казва, че парламентарно представена е тази политическа сила, която самостоятелно или като коалиция е регистрирана в ЦИК и присъства в българския парламент. Може ли някой да отрече този факт?! Но в миналия закон, който приехме преди време за местните избори, това стана. Стана един пълен абсурд. Стана, че политическа сила може да е парламентарно представена, която не е участвала на изборите. Ако кажете това някъде по света, ставаме за резил.
Другото нещо, уважаеми колеги, е, че нещата не са свързани само с финансирането. Ние приехме, че парламентарно представени са партии и коалиции, но за съжаление с решението на Върховния съд, на ЦИК, не парламентарно бяха представени коалициите, а само партиите. Това носи тежки последствия след това. Къде отива след това въпросът за клубната база на политическите сили? Давате ли си преценка, колеги, че това на пръв поглед дребно изменение влачи след себе си тежки промени, които са абсурдни и парадоксални? Ако трябва да решим как да става наистина финансирането, нека, както каза и господин Петков и както беше направено в Тридесет и осмото Народно събрание – от всички политически сили да се излъчат представители, които да направят един консенсусен закон за финансирането. Доктор Кюркчиев, не може това да се прави на парче. Не можем да правим закони за хора, които искат само да си разпределят нещата. Нямам нищо против, но другият голям въпрос е, че като си влязъл с определена политическа сила и когато се отделиш от нея, трябва ли да получаваш? Въпросът е на коалиционна култура. Въпросът е на коалиционни взаимоотношения. Въпросът е на разпис на коалиционните взаимоотношения. Не може нещата да се решават с един закон. Разберете го! Ние ставаме за резил.
Съгласен съм, че те имат своите основания да кажат: "Защо ние не получаваме пари?", но въпросът е на коалиционни взаимоотношения. Не може да станат 5-6-7 други политически партии, само защото има коалиционна неразбория. Така е, господин Николов, разберете го! Защото вие ще получите същия удар след време. Още в началото на Тридесет и деветото Народно събрание от тази трибуна аз ясно предупреждавах, че текстовете на правилника, които залагаме, ще се обърнат след това срещу НДСВ. Обърнете внимание на първите дни, когато приемахме правилника, и ще видите, че това ясно го заявявах.
Моят апел е: принизяваме българския парламент, ако решаваме нещата на парче. Заради едно око вадим десет. И най-вече – за пореден път олекваме в българското общество, когато хабим време тук за 360 хил. лв. За две години 10 х 18 000 прави горе-долу 360 000 лв. Седнете и се разберете. Или да седнем всички и да решим как ще става – на глава ли, на парче ли, на политическа сила ли ще е, но когато кажем, че коалиция, регистрирана в ЦИК с политически партии, има 4-5-6, но няма 10 парламентаристи, не е парламентарно представена. Така се получи сега в общинските избирателни комисии, господин Николов. Така се получи и в секционните избирателни комисии.
Да, вие сте облагодетелствани този път, но това няма да е вечно. Не може да правим закон, за да печелим ние в един момент дадено нещо. Трябва да мерим с един аршин. И затова аз напълно приемам тезата на всички колеги, които говориха, че има нужда с Избирателния закон да се върви към едно изчистване на финансирането с ясно записване на всички правила. Много ви моля, нека да не решаваме днес на парче един проблем, който аз не отричам, че е маловажен за вас, но не може по този начин да страдат хора, които нямат нищо общо с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Китов.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Пейков, имате думата за изказване.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В залата има 52 народни представители, но аз все пак ще кажа това, което съм си намислил.
Народната мъдрост гласи, че полученото даром се връща понякога насред мегдана. И действително, даром получените неща трябва да се връщат тогава, когато бъдат поискани обратно. Незаслужените неща не могат да бъдат трайни. Партии, създадени по волята само на съдбата, без да имат реална подкрепа в българското общество, в средата на българските избиратели, са нетрайни. Видяхме много такива партии, които бяха създадени и си отидоха забравени от българската политическа история.
Но наред с този проблем за справедливостта съществува един друг проблем, който засегнаха някои колеги от тази трибуна. През 1990 г. в Копенхаген България, заедно с още 34 страни, подписа Копенхагенския документ, който очерта външната рамка на конституционните, на вътрешнополитическите и на партийните промени в страните от Източния блок. Само няколко години след това страната ни получи признание за жизнеспособна демокрация по западен образец, припознала демократичните ценности, изградила широк кръг от демократични институции, включително задължителните политически партии със собствена роля в плуралистичното общество, както е записано в този документ.
Към тези стандарти България се доближава до 2002 г. Изведнъж в Тридесет и деветото Народно събрание започва един възродителен процес върху политическите партии, подобен на комунистическия, когато върху надгробните камъни вместо името “Хасан” изчукваха “Иван”, и така политическите партии да получат нови качества, които те не притежават по силата на закон.
Промените в избирателните закони и в Закона за политическите партии, които бяха внесени най-напред от колеги от НДСВ - от Владимир Дончев, след това от Николай Бучков, а днес и от представители на Парламентарната група НИЕ - от Никола Николов, подкрепен и от народни представители от НДСВ, за да бъде избран с гласовете на народните представители от НИЕ управителят на БНБ, такъв е бил пазарлъкът, в смисъл, че парламентарно представени са тези партии и коалиции, които имат достатъчен брой народни представители за образуване на парламентарна група - този модел, както казаха и други колеги, ще взриви плуралистичния парламентарно-партиен модел. Той ще заличи ролята на партиите в българския парламент, ще отпуши стихиите на непочтеността и на вождизма. Застрашена е най-напред целостта на мнозинството, на НДСВ, защото съблазнени от възможността за самостоятелно съществуване като отделна самостоятелна парламентарна група вече се отделиха колегите от НИЕ. От възможността за налагане на неудовлетворени и до този момент искания ще се отделят други колеги, но заради това, за което те са избрани и ако тази програма започне да носи значителни негативи. И вместо да бъдат приканени да напуснат парламента, както го изисква политическият морал, чрез новите поправки, внесени и подкрепени и от колеги от НДСВ, тези колеги ще бъдат възнаградени заради предателството си към договора с избирателите с държавни пари и с държавни привилегии.
Вносителите може би са забравили, че ако искат новите партии да бъдат обявени със задна дата за парламентарно представени, ще трябва да променят и Правилника за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание, в който е записано, че “Право да предлагат председател и заместник-председател имат само коалициите, които са регистрирани за участие в изборите за народни представители в ЦИК и от началото до края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание имат регистрирана парламентарна група”. Те ще трябва да променят и Закона за избиране на народни представители, където е дефинирано понятието “парламентарно представени партии и коалиции”. Всички могат да си представят какво ще се получи, ако шефовете и членовете на над 19 партии в сегашното Народно събрание в навечерието на следващите парламентарни избори решат да участват самостоятелно и за по-добър старт се регистрират парламентарни групи. Възможно е теоретично да има още 19 нови парламентарни групи и плюс досега съществуващите би трябвало да има 20 и няколко заместник-председатели, които да седнат тук, до председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, няма толкова столове.
ТОШО ПЕЙКОВ: Ще трябва да променим столовете в Народното събрание. Това е едно доста разточително занимание, за да получат партиите НДСВ и НИЕ статута на парламентарно представени партии.
Нещата можеха да се решат много по-просто и по-икономично за целия български народ и за всички народни представители и за всички партии, ако партията НДСВ беше склонила да сключи едно най-обикновено политическо споразумение, а народните представители от групата НИЕ да напуснат парламента, както го изисква политическият морал. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Пейков.
Има ли други желаещи народни представители, които да вземат думата? Иначе преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Никола Николов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 100, против 51, въздържали се 36.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ, внесен от Министерския съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Давам думата на председателя на комисията проф. Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Евгения Колдамова, заместник-министър на икономиката, и господин Борис Михайлов, началник на отдел “Регионално сътрудничество” към същото министерство като представители на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Колдамова, заместник-министър, и господин Михайлов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Колдамова и господин Михайлов в залата.
Господин Димитров, моля да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 303-02-62/16.09.2003 г. за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското
споразумение за свободна търговия, внесен от
Министерския съвет

На своето редовно заседание, проведено на 24 септември 2003 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет.
Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия е подписано на заседание на Смесения комитет на ЦЕФТА, проведено на 4 юли 2003 г. в Белд, Словения.
От 1 май 2004 г. Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия ще станат членове на Европейския съюз и в съответствие с общата търговска политика следва да денонсират всички търговски споразумения към датата на присъединяването им. Приетите изменения целят да запазят съществуващите търговски договорености в рамките на ЦЕФТА до момента на присъединяване на някои от страните към Европейския съюз, като въвеждат по-гъвкава процедура по оттегляне от Споразумението.
Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия изменя чл. 41 “Валидност и оттегляне” и чл. 42 “Депозитар” от ЦЕФТА.
В чл. 41 “Валидност и оттегляне” към съществуващите разпоредби за оттегляне от споразумението се въвежда оттегляне на някоя от страните при присъединяване към Европейския съюз. В съответствие с промяната ЦЕФТА автоматично ще престане да бъде валидно по отношение на страната от деня на присъединяването й към Европейския съюз. Страната, която се присъединява към Европейския съюз, следва да информира останалите страни във възможно най-кратък срок.
В чл. 42 “Депозитар” от ЦЕФТА се създава нова алинея, в съответствие с която от 1 април 2004 г. депозитар по това споразумение ще бъде правителството на Република България. До 1 април 2004 г. тази функция ще продължи да изпълнява правителството на Република Полша в съответствие с действащите разпоредби. Промяната на депозитаря се налага поради присъединяването на Полша към Европейския съюз през 2004 г.
Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия влиза в сила след ратифицирането му от парламентите на страните от ЦЕФТА.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Димитров.
Сега давам думата на проф. Венко Александров, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-62 за ратифициране на
Споразумението за изменение на Централноевропейското
споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския
съвет на 15 септември 2003 г.

На 25 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 4 юли 2003 г. в Белд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Александров.
Откривам дебатите. Разбира се, и представителите на Министерския съвет могат да вземат отношение по този законопроект.
Имате думата, господа. Не виждам желаещи да вземат отношение по законопроект.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предлагам този законопроект да бъде приет на второ четене на това заседание, както е нашата обичайна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене на това заседание.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, проф. Димитров, да прочетете единственият параграф.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение на
Централноевропейското споразумение за свободна търговия

Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 4 юли 2003 г. в Блед, Словения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 13 КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Тук отново водеща е Комисията по икономическата политика и подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика – проф. Димитров, за да изрази становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 303-02-63 от 16 септември 2003 г.
за ратифициране на Допълнителен протокол № 13
към Централноевропейското споразумение
за свободна търговия, внесен от Министерския съвет

На своето редовно заседание, проведено на 24 септември 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет.
Допълнителен протокол № 13 е подписан на заседание на Смесения комитет на ЦЕФТА, проведено на 4 юли 2003 г.
С Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия се поправя техническа неточност в правило за позиция “от 4114” от Приложение ІІ към Протокол 7 относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество.
Протокол 7 относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество към ЦЕФТА е изменян многократно, отчитайки промяната на правилата за произход, прилагани в рамките на системата за паневропейска кумулация. Откритата техническа неточност в правило за позиция “от 4114” от Приложение II към Протокол 7 е свързана с промените в Хармонизираната система и Комбинираната номенклатура, направени през 2002 г.
Допълнителен протокол № 13 към ЦЕФТА влиза в сила след ратифицирането му от парламентите на страните от ЦЕФТА.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Димитров.
Има думата проф. Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-63 за ратифициране на
Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското
споразумение за свободна търговия, внесен от
Министерския съвет на 15 септември 2003 г.

На 25 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 4 юли 2003 г. в Белд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Александров.
Дами и господа, имате думата по този Допълнителен, но не фатален протокол № 13. Разбира се, представителите на Министерския съвет също могат да вземат думата. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля квесторите да поканят народните представители да заемат местата си в пленарната зала, тъй като предстои гласуване на законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение и този законопроект да бъде приет на второ четене на това заседание на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителен протокол № 13 към
Централноевропейското споразумение за свободна търговия

Член единствен. Ратифицира Допълнителен протокол № 13 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 4 юли 2003 г. в Блед, Словения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дами и господа, имате думата по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам законопроекта на гласуване за второ четене.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 14 КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Водещи комисии са Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Давам думата на проф. Валери Димитров – председател на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-02-64 от 16 септември 2003 г.
за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет

На своето редовно заседание, проведено на 24 септември 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет.
Допълнителен протокол № 14 е подписан на заседание на Смесения комитет на ЦЕФТА, проведено на 4 юли 2003 г.
Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия отразява двустранните договорености в областта на търговията със селскостопански стоки между Чешката република и Словашката република, от една страна, и Република Унгария, от друга страна. В съответствие с препоръките на Смесения комитет на ЦЕФТА от 2001 г. страните имат възможност да договарят на двустранна основа допълнителна либерализация на търговията със селскостопански стоки.
С Допълнителен протокол № 14 се допълва основният текст и се изменят приложения С и D към Протокол № 4 от ЦЕФТА относно размяната на селскостопански концесии между Чешката република и Словашката република, от една страна, и Република Унгария, от друга страна. Към същия Протокол № 4 се създават нови приложения С1 и D1, в които са отразени новите концесии в търговията със селскостопански стоки между трите страни под формата на намалени мита без ограничения или в рамките на тарифните квоти.
Допълнителен протокол № 14 към ЦЕФТА влиза в сила след ратифицирането му от парламентите от страните от ЦЕФТА.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Димитров.
Думата има проф. Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Професор Александров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-64 за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2003 г.

На 25 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 4 юли 2003 г. в Белд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Александров.
Дами и господа, имате думата. Има ли желаещи? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за гласуване на второ четене на този законопроект на това заседание на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Професор Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия

Член единствен. Ратифицира Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 4 юли 2003 г. в Белд, Словения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председател на комисията.
Дами и господа, имате думата. Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 14 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 4 юли 2003 г. в Белд.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Госпожо Милотинова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
"ДОКЛАД
за второ гласуване по законопроекта за
допълнение на Закона за радиото и телевизията
№ 353-16-25 от 11 септември 2003 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въз основа на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с № 354-01-73, внесен от народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков, и № 354-01-74, внесен от Милена Милотинова – Колева и група народни представители, приети на първо четене, Комисията по медиите в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготви обединен законопроект. Той беше приет на заседание на комисията, проведено на 11 септември 2003 г., с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се". След това беше представен на председателя на Народното събрание и на народните представители за писмени предложения по него. В рамките на предвидения срок за предложения в деловодството на Народното събрание постъпи предложение от народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков.
На две свои заседания, проведени на 19 и 24 септември, Комисията по медиите разгледа обединения законопроект, постъпилото писмено предложение от народните представители, както и направените предложения по време на дискусията. На заседанията присъстваха членове на Съвета за електронни медии и на Комисията за регулиране на съобщенията.
Комисията по медиите предлага на Народното събрание да приеме на второ четене следния
ЗАКОН
за допълнение на Закона за радиото и телевизията

В Преходните и заключителните разпоредби се създава Параграф единствен със следното съдържание:…"
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент, кое ще прочетете – подобрената редакция на комисията?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Да, може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не “може”, а трябва!
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: "Комисията предлага следната подобрена редакция на § 1:
В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 9а:
"§ 1. (1) Лицата, получили индивидуални лицензии по реда на § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. 93 от 11 август 1998 г., отменен ДВ, бр. 88 от 7 октомври 2003 г.), срокът на които не е продължен, както и лицата, ползващи права по § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. 93 от 11 август 1998 г., отменен ДВ, бр. 88 от 7 октомври 2003 г.), които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключването на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места.
(2) Лицата, които притежават или са притежавали индивидуална далекосъобщителна лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие, издадена на отпаднало вследствие влязло в сила решение на Върховния административен съд правно основание и осъществяват или са осъществявали радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване, могат да продължат или възобновят дейността си до окончателното приключване на конкурсите за съответните населени места, в които са участвали.
(3) Лицата, които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., бр. 93 от 11 август 1998 г., отменен ДВ, бр. 88 от 7 октомври 2001 г.) и са подали заявления за издаване на лицензии до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. 112 от 2001 г., отменен ДВ, бр. 88 от 7 октомври 2003 г.), в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключване на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 1 от законопроекта. Има ли желаещи да се изкажат?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): По целия параграф ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По целия параграф – алинеи 1, 2 и 3, защото следващите алинеи са обособени в § 2.
Няма желаещи за изказвания по § 1.
Моля да гласуваме § 1 в подобрената редакция, предложена от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 8.
Параграфът е приет с трите му алинеи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Има предложение на народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков:
В § 1, ал. 7 след числото "6" се добавя изразът "Съветът за електронни медии, съгласувано с" и текстът продължава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков:
В § 1, ал. 8 с нов текст:
" В срок до 31 декември 2003 г. Съветът за електронни медии обявява конкурси за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност за населените места по ал. 1 и ал. 3."
Старата ал. 8 става ал. 9.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага ал. 4, 5, 6, 7 и 8 да бъдат обособени в отделен § 2 "Преходни разпоредби" със следната подобрена редакция:
"Преходни разпоредби

§ 2. (1) В едномесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по § 9а са длъжни да предоставят на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията необходимата информация съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване.
(2) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по § 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 са длъжни да внесат дължимите годишни такси за ползване на ограничен честотен ресурс – радиочестотен спектър за времето на осъществяване на радио- и телевизионната дейност след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. 93 от 11 август 1998 г., отменен ДВ, бр. 88 от 7 октомври 2003 г.), съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията (обн. ДВ, бр. 68 от 16 юли 2002 г.).

(3) След процедурата за координация по електромагнитна съвместимост с въздушните радиослужби Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от предоставянето на информацията по ал. 1 определя техническите условия за излъчване за всяко населено място. В резултат на тази процедура Комисията за регулиране на съобщенията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчване.
(4) В двуседмичен срок след изпълнение на условията по § 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 Комисията за регулиране на съобщенията издава на лицата по § 9а лицензии за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие със срок до приключване на конкурси за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност в съответните населени места по реда на Закона за радиото и телевизията. Комисията за регулиране на съобщенията уведомява Съвета за електронни медии за издадените далекосъобщителни лицензии.
(5) Лицата по § 9а осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние имаме предложение в § 1, ал. 7 да се добави изразът “Съветът за електронни медии, съгласувано с Комисията за регулиране на съобщенията”.
Аз все пак искам да чуя доводите защо е отхвърлен нашият текст, защото искам да мотивирам нашето предложение.
В ал. 4 на същия § 1 ясно е казано, че в едномесечен срок след приемането на този закон лицата, операторите, които са дефинирани в алинеи 1, 2 и 3, предоставят на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията необходимата информация. Тоест, още в ал. 4 е ясно, че тази информация попада и в Съвета за електронни медии.
Сега тук изведнъж нашето предложение се отхвърля, а ние не искаме нищо повече от това Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано със Съвета за електронни медии, да издаде тези на практика временни лицензии, т.е. лицензии с определен срок.
Аз не мога да разбера защо се отхвърля това наше предложение. Просто трябва да има някакви доводи.
И още нещо. Това е във връзка с ал. 7. Отхвърля се и предложението ни, че Съветът за електронни медии, но може би след малко, госпожо председател, след като се гласува… Доколкото схванах вие гласувахте целия § 1 на второ четене и затова се обадих. Или само алинеи 1, 2 и 3?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Само от ал. 1 до 3 включително.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така. Мога да взема отношение и по нашето предложение във връзка с ал. 8, но просто искам да чуя доводите защо се отхвърля предложението “съгласувано със Съвета за електронни медии”? Какъв е аргументът на хората, които са гласували “против”в комисията?
Тоест, още веднъж подчертавам, документите на лицата по алинеи 1, 2 и 3 се предоставят на Съвета за електронни медии. Вие на практика обезсмисляте ал. 4. И сега изведнъж искате Комисията за регулиране на съобщенията да не съгласува издаването на временните лицензии – още един много сериозен довод. Забележете, в ал. 3 какво се казва: “в населени места, в които не са проведени конкурси”. Това означава, че в Съвета за електронни медии, тоест има такава хипотеза, има оператори, които въобще не са предоставили информация във връзка с програмната си част. Ето, и това е смисълът на нашето предложение – да има една апробация със Съвета за електронни медии.
Аз съм наистина любопитен да чуя какви са доводите на колегите, които са отхвърлили нашето предложение. Ако наистина се страхувате от този състав на Съвета за електронни медии, кажете: държим регулаторния орган на трупчета, този състав от политическа гледна точка не ни е изгоден, вероятно във връзка с това, че при този състав има някакви политически проблеми. Това да стане ясно на цялата общественост, пък и на медийната общност в България. Но кажете ясно какви са доводите ви.
И още нещо ми прави впечатление и аз връзвам това, че отхвърляте това наше предложение на практика, а след малко ще взема отношение и по другата алинея, държите, още веднъж казвам образно, “на трупчета” Съвета за електронни медии, вероятно може би вече четвърта или пета седмица този законопроект не може да влезе в залата и на практика гледането му означава, че тези оператори няма как да бъдат узаконени за местните избори, което не е маловажно, даже, ако искате, и от икономическа гледна точка.
След малко ще взема отношение по следващата алинея, но още веднъж умолявам колегите, които са отхвърлили предложението, да го мотивират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Милотинова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Ще започна с това, с което завърши господин Димитров.
Господин Димитров, за пръв път имаме консенсус между четири парламентарни групи, че трябва да пуснем спрените радиостанции. И ако имате някакви политически доводи това да не стане факт, кажете. Аз нямам нищо против в закона да се запише, че Съветът за електронни медии в координация или е първият орган след Комисията за регулиране на съобщенията при тези поправки, само че това ще спре пускането на радиата. Знаете много добре, че в Закона за радиото и телевизията е записано, че Съветът за електронни медии дава лицензии само след проведен конкурс. А смисълът на тези поправки е да не се провежда конкурс и да се даде временен статут на онези радиостанции, които бяха спрени или от регулаторния орган в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията, или с решение на Върховния административен съд, или имаха изтекли лицензии.
Аз не виждам защо трябва да поставяме изкуствени пречки пред операторите и да не могат те да стартират дейността си, при положение, че четири парламентарни групи ясно заявиха своята воля, да не говорим, че и в Съвета на Европа с господин Кирилов това нещо го обещахме. Не знам дали го постигнахме в срок, но поехме и международни ангажименти това да стане, и в един момент сега ще сложим всички тези десетки радиостанции на конкурс. Колко трае един конкурс? Колко трае една конкурсна процедура? Месеци наред! Нужно ли ни е това, при положение, че заявихме на всички тези радиооператори, че ще им дадем временен статут?
И чисто юридически временен статут може да им бъде даден единствено по този начин, по който сме заложили и гласували на второ четене в Комисията по медиите.
А иначе Комисията за регулиране на съобщенията естествено уведомява Съвета за електронни медии за издадените документи. Тоест координацията между двата регулаторни органа не е нарушена. И това е задължително по Закона за радиото и телевизията, но ние не можем да сложим един текст в допълнение на ЗРТ, който да противоречи на друг текст при основното приемане на закона. По този начин объркваме регулаторите и те няма да знаят кой текст да спазват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика ли правите, госпожо Милотинова, или изказване?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Реплика взех. Ако ми е свършило времето, спирам дотук, госпожо председател. Мисля, че изясних въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря.
Втора реплика – господин Павлов, господин Кирилов – трета реплика.

ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз не разбирам защо господин Димитров в изказването си малко промени смисъла на направеното предложение. Господин Димитров, тук не става въпрос и предложението не се отнася за съгласуване между двата регулаторни органа, а до упълномощаването, вменяването на задължение на Съвета за електронни медии да издаде тези лицензи. Вие много добре знаете, че всички тези казуси, за които тук става въпрос, са третирани по Закона за далекосъобщенията и неслучайно навсякъде във всички алинеи се цитира този закон. Не виждам как може Съветът за електронни медии по реда на сегашния Закон за радио и телевизия да издаде временни лицензи на тези оператори, след като такова нещо не е предвидено досега в текстовете на Закона за радио и телевизия, следователно Съветът за електронни медии не е компетентен орган по тези случаи.
Разбира се, това са заварени случаи, както разясни госпожа Милотинова това на всички колеги. Те търпят от доста време едно състояние на правен вакуум, продължаващ вече от години. Смятам, че с текстовете, предложени и одобрени от комисията, се решават тези заварени казуси до обявяването на конкурси по текстовете на сега действащия Закон за радио и телевизия, а именно по системата на обвързаното лицензиране. Още повече, аз не виждам как може Съветът за електронни медии да издаде лицензи, ако Комисията за регулиране на съобщенията преди това не направи всички съгласувания, предвидени в ал. 2 и ал. 3. Смятам за излишна дискусията по този въпрос. Ясно е, че компетентният орган в тези заварени случаи е Комисията за регулиране на съобщенията. Разбира се, без липсата на координация няма начин Съветът за електронни медии да остане съвсем неинформиран. Това е залегнало в последната алинея от предложения § 2, където се казва, че лицата, които получат тази временна лицензия, изпълняват дейността си по Закона за радио и телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кирилов, заповядайте за трета реплика.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Струва ми се, че никой публично не застава против това – тези радиостанции да започнат работа, но се търсят някакви допълнителни поводи за усложняване на процедурата.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че периодът, в който те бяха затворени, е прекалено дълъг. Някои от тях вече са издъхнали, а други все още имат някаква готовност, между другото в Съвета на Европа са абсолютно наясно с тези проблеми и ги поставят пред нашата делегация нееднократно. Някои от тези радиостанции са били затворени по начин, по който не знам дали така е ставало и в тоталитарно време – влиза полицията и по време на предаването моментално, като че ли има работа с дерибеи в пространството, …
При всички случаи мисля, че можем да се обединим така, както това е станало в комисията. И нека след това да имаме процедура, както разбрах, че сте се обединили, но да се отлага по-нататък чрез някакви допълнителни възможности, господин Димитров, не е целесъобразно. Само след 2-3 седмици ние ще имаме посещение на високо равнище.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Абсолютно.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Съобразете се с това, защото не върви да продължава процедурата по наблюдение, когато искаме да довършим преговорите с Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо, вкара ви в заблуждение госпожа Милотинова, защото тя разви тезата, че Съветът за електронни медии можел да издава лицензи само след процедура по конкурс. Ами, при КРС как е? Това не е довод. Вие не познавате материята. КРС ги издава по същия начин – само с конкурс. Не може тук председателят на Медийната комисия да развива или фалшиви тези, или да демонстрира непознаване на материята. Няма никаква драма, ако принципът за обвързване на компетентността се приложи.
Съгласен съм и на компромис. Можем да запишем: “Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано със Съвета за електронни медии”, ако това ви тормози. Правя това като предложение за редакционна поправка. Може “Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано със Съвета за електронни медии”. Но недейте да заблуждавате залата, че трябвало, ако не е от Съвета за електронни медии, само с конкурс от Комисията за регулиране на съобщенията. Пък Комисията за регулиране на съобщенията го прави по същия начин.
Ако вървим на принципа за обвързана компетентност не може от този текст да отсъства Съветът за електронни медии. Още веднъж казвам, тук не възниква никакъв проблем. Аз разбирам опасенията ви, но няма никакъв проблем. Това ви казвам от експертна гледна точка.
Забележете какво казва ал. 4 – тя регламентира и възможност за даване, за узаконяване на медии в населени места там, където въобще не е проведен конкурс. Следователно можем в рамките на същото технологично време, съгласувано между двата регулаторни органа, а не да байпасираме Съвета за електронни медии да даде тези временни лицензионни удостоверения.
Още веднъж казвам, ако наистина отидем на единомислие, може текстът да бъде: “Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано със Съвета за електронни медии”, а не така, както е предложено. Нямам нищо против последния текст. Но не може въобще да игнорирате от цялостния процес Съвета за електронни медии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Няма никакво значение дали утре или вдругиден парламентът ще работи или не във връзка с предстоящите избори. Не може един парламент да работи пълноценно с 40 човека и да приема толкова важни текстове. Поради това аз Ви моля да направите поименна проверка на присъствието на народните представители. Дано онези, които смятат, че имат по-важна работа и не са тук в залата, да се върнат и демонстрират, че днешното заседание има кворум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група има направено процедурно предложение за поименна проверка. Моля, дайте ми списъка. (Председателят Камелия Касабова извършва поименна проверка за присъствието на народните представители в залата.)
В залата има 102 народни представители. Поради липса на кворум закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,20 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Ралица Агайн

Иво Цанев