Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имам да ви направя едно съобщение. Постъпил е и се раздава обобщен проект, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Съобщението се прави предвид срока за писмени предложения.
Още едно съобщение. На основание чл. 18 от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, Министерският съвет е депозирал доклад на Междуведомствения съвет по въпросите на военно-промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет и на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжия и със стоки и технологии с възможна двойна употреба за периода 2002 – 2003 г. Докладът е класифициран с гриф “За служебно ползване” и може да бъде ползван при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Докладът се намира в сектор “Защита на класифицираната информация”, стая 280 в сградата на пл. “Батенберг”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, нека да продължим нашата работа.

Припомням, че продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Продължават разискванията по тези законопроекти, след което ще започне гласуването.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера по времето на дебата по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси бяха чути доста неща. Законопроектът, внесен от Обединени демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, се състои от четири текста. Два от тях са посветени на въпроса за отпадане на данък върху наследствата. Подобна идея има и в правителствения законопроект. Подобна идея има и в законопроекта, внесен от СДС. В същото време от тази трибуна се изговориха какви ли не приказки как по този начин ние ще подпомогнем наследството на определени криминални среди, как ще забогатеят така наречените реститутки. Даваха се примери от Англия, от Америка, говореше се за така наречения равен старт.
За тези, които са позабравили, една такава идея имаше в България през 1990 г., подкрепена от Българската социалдемократическа партия, тогава с група в парламента. Идеята беше да се направи обмяна на парите и се превърна в една пълна утопия, защото дори тези, които я предлагаха, не знаеха, че определени лица са сменили банкнотата с образа на Георги Димитров с тази на Линкълн, банкнотите са позеленели в техните джобове, а отзад не стои Циментовият комбинат в Девня, а една китна американска сграда. И затова нека до отделим зърното от плявата и да разберем какви са действителните идеи, тъй като колегите от БСП изявиха огромна загриженост за това да не би по този начин с премахване на данъка да се намалят приходите в общините и да се създаде една неравнопоставеност сред хората.
Първо беше казано за случая с хората, които са забогатели по неизвестен начин и сега кой знае защо започват да се стрелят по улиците. Само че в този законопроект тези изречения не се отнасят за тях, а се отнасят за онези, които имат редовна собственост и които са си плащали данъците. Аз се чудя защо не се позаинтересуват от същността на тези, забогателите, които се отстрелват по пътищата, защото в техните биографии има едно общо нещо – те или в определени периоди са били служители на бившето МВР, или са работили в Държавна сигурност. Може би причината за отстрелването е фактът, че едните са получили повече, другите по-малко, или пък някой си събира неплатените лихви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А може би имат досиета.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Това е въпрос на друг закон, господин Божинов, който ние в момента не разглеждаме и който беше представен и одобрен от всички народни представители.
Да минем крачка напред в т. нар. реститутки. Беше казано от господин Димитров, и от господин Мутафчиев, че, виждате ли, те адски много ще забогатеят, защото не им се е наложило да плащат данък върху наследствата. Ама не всички били репресирани еднакво, защото едните били в лагерите, пък другите били техни наследници. Уважаеми дами и господа от БСП, ще ви припомня, че когато имаше клеймо “враг на народа”, то се пренасяше по наследство. И ако толкова искате даже мога да ви осигуря един документ за човек, засегнат от мероприятията на народната власт, който пък се е родил десет години след провеждането на тези мероприятия. И тук възниква забравеният въпрос: а не е ли компенсация за откраднатите, обраните от определени хора имоти, неплащането на този данък.
Сега да минем към следващата темичка за т.нар. равен старт. Някои тръгнаха равни, други – по-равни. Едните тръгнаха с изнесените милиони, другите тръгнаха от Лукановата зима. Така че на едните парите се изпариха, на другите се умножиха.
Имаше и друг страх – страхът, че хората, които имат имущество, ще могат да го предадат в наследство на децата си. Този страх е много интересен, защото навремето комунистическият режим се опитваше да създаде новия тип – съветският човек, който има на задника си едни закърпени гащи и в ръката бутилка водка и е готов да се раздели с гащите, но с водката – никога! За разлика от това обаче българинът имаше много здрав разум. Той никой път не се раздели с имуществото и с това да работи за бъдещите поколения. Междупрочем заразата отиде първо в червените редици и те разбраха, че няма да се справят с битието българско. Затова нека да видим как стоят нещата днес на практика.
На практика днес хората се опитват по някакъв начин да избегнат този данък. Разбира се, предварително прехвърлят собственост на деца, на внуци, на синове и по този начин естествено пълнят джобовете на определена група хора, които се занимават с уреждането на тези въпроси. Но възникват и лоши моменти, защото в определен случай децата могат да не се заинтересуват от своите родители и тогава в интерес на опазването на семейната собственост и нейното предаване да се получат възрастни хора, останали на улицата без имот и без собственост.
Беше съобщено от господин министъра на финансите официално от тази трибуна, че цялата събрана сума за година е 350 хил. лв. Казваше се, че по този начин фактически не може да се захранват малките общини. Малките общини не могат да се захранват и ако сумата се повиши, защото собствеността в тези малки общини обикновено не е толкова ценна, а се предава по наследство по данъчна оценка. Следователно какво трябва да направим? Някои предложиха, че трябва да се смъкне прагът. Само че дори и да смъкнете прага от седемте баби в Горно Уйно или от десетте старци в Долно няма да нахраните община Трекляно. Кажете на баба Пена от Макреш, че с идеята да се заздравят общинските финанси нейните наследници трябва да платят за нейната къща и тя ще ви залюби прекрасно. Защото има и такива моменти.
Говореше се за това, че определени наследници участват в натрупването на собствеността. И това е напълно вярно. Представете си за оня момент, когато баща ви почине, но в неговата спестовна книжка са се оказали парите за вашето обучение. Представете си, че вашата съпруга, респективно съпруг почине и се окаже, че вие трябва да платите данък за смъртта й. Защото пък хората от големите градове трябва да избързат преди да редят 40-те дни, да се запознаят с това какво е наследството, за да могат или да се откажат, или да го приемат.
Тъй като в момента не виждам никого от Земеделски съюз аз бих попитал какво ли би станало със земеделската земя, защото там така наречените омразни реститутки – дал Господ. Възстанови се земята. И в следващия момент може би това би предизвикало доста емоции на село. Така че в случая трябва да подейства разумът и реалността за България. Не реалността за Америка, не реалността на бившия заминал Съветски съюз, а реалността за България.
Изреченията в текста са две – иска се да отпадне един данък. Тези, които искат да го запазят, трябва да намерят мотиви – мотиви, които действително да бъдат реални и да дадат някаква гаранция, че той ще се използва, или просто мотиви за развиване на едно старо качество на завистта: виждате ли онзи имал повече, дайте да му вземем, защото той може да ни изпревари напред. Това е мотив от миналото. Трябва да има такъв мотив, в който да се създаде възможност за развитие на това, за което винаги говорим – средната класа. А развитието на средната класа става също с натрупването на собственост. И облекчителна мярка като тази, предвид, че не носи кой знае какви средства за бюджета и по-скоро е тежест за неговото обслужване, е едно от възможните решения на въпроса. Само че не трябва определени хора да се крият зад едни или други аргументи. Кажете на вашите избиратели просто и ясно, че част от депутатите, част от политическите сили в България искат да махнат един данък, една данъчна тежест, ще използвам дори думите на министъра – данъка смърт. Други искат да го запазят. Тези, които искат да го запазят, нека да излязат и да бъдат посрещнати от народната любов. Защото аз не знам леви или десни, но всеки гражданин, когато му бръкнеш в джоба, при това при такива обстоятелства, които се случват, ще се позамисли прав ли си или си крив. Не знам също така доколко може да се постигне ефект с нещо, което дори да му слагаме прагове, не би могло да донесе достатъчно средства.
И така, в заключение, дами и господа, Обединените демократични сили, както и СДС, както и правителствения законопроект имат едно предложение – предложението този данък да отпадне. И смятам, че това е социално справедливо и няма да облагодетелства пет човека, а много повече. Ще облагодетелства дори и системата на спестяването, тъй като хората няма да си крият парите в куфарчета, в дюшеци, за да не ги хванат, а ще даде възможност реално да покажат своята собственост без да се страхуват за нея. Когато дадат такава възможност и резултатът ще бъде далеч по-положителен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли реплики? – Няма.
Заповядайте, госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, чувствам се задължена след изказването на господин Нихризов да призова дискусията да се води на малко по-експертно ниво и да се съсредоточим върху аргументи, които действително са свързани със съдържанието на настоящия законопроект.
Мисля, че вчера съвсем основателно беше зададен въпросът, за който аз днес искам да уведомя пленарната зала. Въпросът беше: каква е европейската практика? Какво съществува в страните от Европейския съюз?
Съгласно справката, която получих от дирекция “Законодателна дейност и европейско право” данък върху наследствата няма в Кипър, Естония, Литва, Малта и Словакия, а в останалите 16 страни-членки на Европейския съюз, има данък върху наследствата.
Бих искал да кажа, че във всички тези страни, за които имам справка, системата на диференциация на ставките по данък наследства е много сложна. Но това, което искам да кажа на пленарната зала във връзка с вчерашното изказване на господин Петър Димитров, е, че лично аз дори останах изненадана, че примерно в Англия от 2004 г. данък наслества се изчислява само върху имущество на стойност над 263 хил. лири, като статистиката показва, че в момента около 96% от гражданите на Великобритания разполагат с имущество под тази граница.
Искам да обърна внимание на Министерството на финансите и бих искала между първо и второ четене на законопроектите да получим информация за това как ще се промени и каква е връзката между режима на прилагане на данъка наследство и данъка дарение. Защото във всички големи европейски страни, в цяла Европа има връзка между тези два данъка, дори бих казала, че във всички тези страни за които говорим – Германия, Австрия, Швейцария, Франция, тези два данъка всъщност са под един закон, те се прилагат в един общ, свързан помежду си режим. Затова се надявам и разчитам, че и ние между първо и второ четене ще получим такава информация от Министерството на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Михаил Миков за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Изказването на господин Нихризов всъщност даже не заслужава и реплики. Аз се радвам, че госпожа Радева вкара дискусията в една по-сериозна плоскост.
Какво представлява данък наследство и от кое време е той в България? Ясно е, че данък наследство, господин Нихризов, не е измислен от комунистите. Данък наследство е бил и по времето на дядото, и на бащата на премиера. И тогава е имало данък наследство. И госпожа Радева Ви каза, че данък наследство има в цяла Европа.
А много странно вносителите от СДС и ОДС, сте взели примера със Словакия и го пробутвате на народното представителство с цел да го убедите, че в Европа нямало данък наследство. Само че аз ще продължа казаното от госпожа Радева. Освен стриктната диференциация, ако някой от вас е прочел и нашия закон, ще види, че е прокарана, може да се мисли вече единствено за скалите и да се види дали необлагаемият минимум от 15 хил. лв. не трябва да се актуализира в посока нагоре. В една Австрия данъкът стига 15%. Той започва от 7300 евро, които са необлагаеми. Това е в Австрия.
В една Белгия започва над 50 хил. евро – 100 хил. лв., и стига до 30% за ставката над 500 хил. евро - над 1 млн., където в България е 10%.
В една Дания данъкът стига 36%.
В една Финландия данъкът тръгва от 3400 евро необлагаеми и стига 10-13-16%. Говоря за най-близките роднини, преживели съпрузи и деца. За това става въпрос.
Вие спестявате на уважаемата аудитория - народното представителство, че при въпросите за наследството невинаги става въпрос за роднини низходящи – деца или преживели съпрузи. Най-често, да, но много често става въпрос и все по-често, за съжаление, ще става въпрос за далечни роднини, за племенници. А често е възможно, уважаеми дами и господа, да има наследство и без да има родствена връзка, ако това не ви е ясно. Става въпрос за т.нар. “завет”, познат на българското наследствено право и известен не от времето на комунизма, уважаеми дами и господа, а от времето на дядото и бащата на нашия министър-председател, а даже и от преди тях – от времето на Батенберг.
Вторият принципен въпрос, който госпожа Радева правилно постави, е въпросът за съотношението между дарението като правна сделка – така ще го нарека, въпреки че има спорове в теорията – и наследството и другите способи за прехвърляне на имущество.
Какво излиза? Че при продажба се плащат някакви такси, при дарение се плащат някакви такси. На този транслативен, безвъзмезден способ – “безвъзмезден” казвам – този, който получава не е вложил нищо? Искате ли да ви кажа как са нещата в Германия или във Франция?
Във Франция необлагаемият минимум е 7600 евро и там е 5% и стига нагоре до 40% , над 1 млн. и 700 хил. евро имуществена маса.
Или в любимата ви Германия, или в Англия? Защо спекулирате, че в Европа няма този данък? В Европа навсякъде има този данък като един регулатор за случаите, когато едно имущество се получава безвъзмездно и там се държи сметка за две неща - на първо място, за отношенията на родство – при низходящите положението е едно, разбира се, при децата, при преживелия съпруг, друго е отношението към племенниците, трето е отношението към лицата, които не са в никаква родствена връзка с наследодателя. Там вече нивата скачат много повече, отколкото в българския закон, но всъщност, ако отворите и видите нашите таблици, има съпрузи, наследници по права линия, наследници по съребрена линия, други наследници.
В крайна сметка и по нашия закон освободени от данък са имуществото на загиналите за Републиката, завещаното на държавата, общините, Българския червен кръст и пр. Обикновената покъщнина, дребният земеделски инвентар, библиотеката и музикалните инструменти – това въобще не е облагаемо.
Как се изчислява данък наследство, защото за да отменим нещо, трябва да знаем за какво става въпрос? Това става по оценка, която в никакъв случай не е пазарната. Има възможност да се изчислява по една много ниска оценка.
Какво показва това, уважаеми дами и господа? Че когато детето е наследник, низходящ наследник на починалия за имущество от 15 хил. лв. до 50 хил. лв., ще се платят по-малко от 50 лв.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Тридесет и пет лева!
МИХАИЛ МИКОВ: А, господин Маринчев смята добре.
От 100 хил. лв. до 200 хил. лв. ще се платят 1135 лв., от 200 хил. до 500 хил. имущества ще се платят 7135 лв.
Какво ще стане за 2 млн., уважаеми дами и господа? За 2 млн. ще се платят 132 135 лв. А за 20 млн. лв.? За 20 млн. лв. ще се платят 1 млн. 932 хил. 135 лв. А за 200 млн. лв.? За 200 млн. лв., уважаеми дами и господа, ще се платят 19 млн. 932 хил. 135 лв. А за 200 млн. долара чухте вчера от Георги Божинов колко трябва да се платят.
Уважаеми дами и господа, несериозен е аргументът, съжалявам, че в отсъствие на господин министъра ще кажа, че били събрани само 300 хил. лв. Това значи, че няма желание този данък да се администрира, защото той не е труден за администрация и законът е дал ясната процедура: като почине човек кметът на съответната община изпраща в данъчната служба акта и наследниците. И тогава работа на данъчната служба е да администрира този данък. Няма нищо сложно, нищо трудно.
Смятам, определено, че народното представителство няма достатъчно аргументи, освен някакви неясни, незаявени от министъра на финансите и незаявявани от вносителите аргументи с персонален характер,, които искат да вкарат този закон и народното представителство отново да приема закони за един или за група хора – за хората, чието имущество, уважаеми дами и господа, е над 1 млн., над 2 млн., над 20 млн., над 200 млн. лева или над 200 млн. долара, както се оценяваше имуществото, което придоби министър-председателят. И приемането на този закон ще бъде един тест за народното представителство: дали то мисли наистина за онази голяма част – 90% от българските граждани, които имат имущество в тези по-долни граници, или мисли за онези 1-2-3 или 5%, които имат имущество 2-20-200 млн. лв. или 200 млн. долара, уважаеми господа отдясно.
Ето затова аз смятам, че народното представителство не бива да подкрепя едно такова решение, иначе върху него ще остане да тежи сянката, че то е народно представителство на онези – с имуществото от 200 млн. долара придобито не по реда на реституцията, а по реда на решението на Конституционния съд. За тази сделка няма никакви аргументи и в крайна сметка тя ще тежи на съвестта на тези, които отменят данък наследство в този му вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
За реплика има думата господин Васил Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, слушайки Ви, без да се вникне в същината на закон, в това как той се прилага и какви са приходите от него, може да се окаже, че сте прав. Вие споменахте за 20 милиона наследство. Питам: колко души са такива, които имат 20 милиона наследство?
Госпожа Радева приведе информация за Англия и сама каза, че 96% са под най-долния праг, т.е. не плащат данък наследство, което означава, че в Англия, макар и теоретично да го има този данък наследство, на практика го няма, защото 96% от хората не го плащат, защото са под този праг.
Сегашните таблици, които съществуват, са от преди Закона за деноминацията и ако праговете от 15 хил. лв. тогава са били едни, сега са други. Петнадесет хиляди лева не е чак толкова голям праг и аз, примерно, ще ви кажа, че един възрастен човек, когато реши да се разпореди със своя имот, да не се остави да го наследява който и да било, дори и по завет, той ще плати такса и всички други разходи по дарение или продажба и т.н., може и повече, отколкото е този данък наследство. Но хората не чакат да бъдат наследявани и да се пораждат после скандали между наследници, обикновено се разпореждат предварително. И затова събираемостта на този данък е толкова малка – 300-350 хиляди на 260 общини са пренебрежимо малко.
Да не говоря, че тъй като недвижимите имоти се оценяват по данъчна оценка, особено в малките общини те са пренебрежимо малко и са значително под праговете от 15 хил. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика, заповядайте, господин Стойчо Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, слушайки Вашето изказване, оставам с впечатлението, че гледате на този данък наследство като на някаква мярка срещу хората, които имат пари или имущество.
Поставяте въпроса така – тези, които имат, и тези, които нямат, че този данък е насочен срещу тези, които имат, че някак си не е справедливо едни да имат, а други да нямат. Тук обаче, според мен, изхождате от съвсем погрешна постановка, защото по презумпция казвате, че тези, които имат, са го придобили по някакъв незаконен начин. Според мен това е погрешна презумпция. Ако този, който има голямо имущество и го е придобил по законен начин, защо трябва да бъде правена подобна уравниловка? Защото този данък практически е една уравниловка – да вземем от богатите, за да разпределим на всички останали, но ако този човек е придобил това имущество благодарение на своя ум, благодарение на своята предприемчивост, благодарение на това, че вместо да е лентяйствал и чакал социални помощи или държавна заплата или субсидия, този човек се е борил да натрупа това имущество и сега ние идваме накрая и му казваме: "Ти хубаво си се борил, ама то няма да остане за твоите деца, ние ще вземем част от него и ще го разпределим на всички". Ето тази презумпция аз не приемам.
Единственият аргумент, който излагате тук пред нас, е, че видите ли, такъв данък има в някакви други страни. Хайде да оставим поне за миг това къде има, къде няма и да не превръщаме спора за данъка, който според мен е по-скоро философски спор преди всичко и след това политически и не го превръщаме в даване на примери къде има, къде няма, каква е границата, кой плаща, кой не плаща. Простият въпрос е това: следва ли, ако ти цял живот си се борил за нещо, да нямаш право да го оставиш на своите деца? В крайна сметка нали затова живеят всички? Защо трябва държавата да го отнеме и да го преразпредели за всички останали, които не са си мръднали пръста и какъв е приносът на тези хора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да направят трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Добре, че сте стар парламентарист и сте видели много тук.
Всички тези господа, които толкова разпалено опонират – тяхното правителство е внесло и приело този закон. Да знаете вие, които сте в тази легислатура. (Шум и реплики в залата.) Те може би са забравили, че това е след деноминацията. Господин Маринчев, направете си справка.
Друг е въпросът, че може би си заслужава някаква актуализация това. Аз съм съгласен, но сега, като ми говорите за Англия, аз ви четох, че в Австрия над 7300 евро се облагат.
Господин Стойчо, не са го измислили комунистите! В Белгия за над 50 хиляди започва първата скала с 3%, а не с 0,01%, както в България. Колко да Ви чета и колко да Ви обяснявам?
Това няма нищо общо с Вас, с Вашите презумпции. Аз нямам такива презумпции. Който е незаконно забогатял, там министър Петканов друг закон ще издаде за тях.
Презумпцията ми е, че хората съвсем законно и благодарение на платени данъци са натрупали това имущество, само че при транслацията в цял свят е прието това. И в Щатите е така, в родината на демокрацията по ваш модел, и там е така. И ги питайте в онези парламенти какви хора живеят – комунисти ли са, какви са?
Аз не знам докога ще се опитвате да защитавате личните интереси, които вие прокарвате? Понатрупахте май явно през тези четири години и сега ще отмените това, което не ви е било изгодно и не ви е трябвало в началото. Докога така? Благодаря ви. (Реплики.)
Няма да им говоря повече, да четат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
При положение, че миналата година от този данък са събрани 350 хил. лв., има опасност, ако поговорим още малко по-дълго, разходът на време да стане съизмерим с приходите в бюджета от този данък, но нещата въобще не стоят така.
Защо осем милиона български граждани са платили 350 хил. лв. данък? По няколко причини и аз ще ги обясня по-различно от господин Нихризов.
Първо, защото в масовия български случай до 15 хил. лв. по таблицата, която действа, не се плаща нито една стотинка.
Второ, защото във втората граница от 15 хил. до 50 хил. лв. се плаща – забележете – 0,01% за горницата над 15 хил. лв.
На следващо място, бих искал да кажа, защото във всички случаи на реституция в България, по силата на четирите реституционни закона, посочили десетки акта, с които е отнето имущество, изрично е казано, че в тези случаи и собствениците, и техните наследници не плащат данък наследство.
И на следващо място бих искал да подчертая това, което господин Миков обоснова, че няма желание да се администрира и да се събира този данък.
Законен е въпросът: Защо? И в тази връзка съм длъжен, след като моето име се спомена тук малко неточно, да обясня този казус, който се свързва с 35 млн. лв., които лично министър-председателят дължи на България.
Първо, това не е точно и тази цифра е невярна, но когато казвам това, ще ви обясня точно как стои казусът. Тази цифра се появи в резултат на моя реплика към господин Петър Димитров и понеже аз обявих 200 милиона наследство, той изчисли по таблицата, че са около 35 милиона лева. Какъв е казусът? Тук му е мястото да обясним това при обсъждането на данъка по Закона за наследството.
Никой в България не може да оспори, че така наречените имоти на българските царе и техните наследници, отчуждени през 1946 г., не са възстановени по реда на четирите реституционни закона, а са възстановени по така наречения съдебен път с акт на Конституционния съд, който отмени съответния закон като противоконституционен.
Друг е въпросът дали на тази или на онази конституция – това не го дискутираме - дали има основание или не. Това е основанието. По този ред на възстановяване на собствеността няма изрично посочени основания, че не се плаща данък наследство.
Вземам само един от имотите, за да разясня тезата си. Вземам само 16-те хиляди декара гора, които се изчисляват от експертите между 150 и 200 млн. долара. Може ли да се търси от министър-председателя на България данък върху 150 хил. еквивалент? Не, не може. Тук пояснявам мисълта си. Защо? Защото по никакъв начин на българското законодателство той не може да стане собственик на тези имоти. Защо? Защото в Закона за горите изрично е казано, в чл. 10, ал. 1, че само български физически и юридически лица могат да бъдат собственици на гори в България. Алинея 2 подчертава, че когато физически лица по наследство придобият гори в България, са длъжни в продължение на три години да ги прехвърлят на лицата по ал. 1 или правителството да приеме наредба, според която да определи цената и да изкупи горите. Но след три години от акта на възстановяване на собствеността и влизането в наследство чуждестранни физически лица не могат да бъдат собственици. Трите години са изтекли. Държавата не е изкупила тези земи.
Факт е, че Цар Борис ІІІ е починал преди своя баща. Наследниците са двама. По две линии върви наследството. По едната линия правоприемници и наследници на 50-те процента се явяват четири чуждестранни физически лица. По другата линия, на другите 50% - са две физически лица: едното - български гражданин, другото – чуждестранен. Следователно 75% от тази собственост по никакъв начин след трите години не може да бъде притежание на чуждестранни физически лица и от тях не може да се търси данък наследство. Ако тази логика е вярна и ако по никакъв начин не е извървян този път, тези 16 хил. дка не могат да бъдат апортирани във фирмата, която е собственост на сина и сестрата на министър-председателя.
Ето го, уважаеми господа народни представители, казусът, пред който поради това, че не го знаете или по други причини, не искахте да помогнем на България, на нейното достойнство и на нейния министър-председател с един мораториум върху тези имоти – да намерим казуса и решението. Сега ние говорим, че сме събрали 350 хил. по този закон. Говори се, че той дължи 35 млн., а казусът е много по-завързан и, ако като щраусите си заравяме главата в пясъка, ще бъдем смешни, спорейки за 350 хил., които дължат 8 млн. българи, а не искаме да видим как имот за 200 млн. долара незнайно защо отива незнайно къде. Ето ги проблемите, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това какво отношение има към закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви! Господин Божинов, заповядайте на мястото си. Коалиция за България не разполага с време за изказвания.
Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, аз съм съгласен с част от нещата, които казахте. Аз също считам, че възстановяването на имуществото на Симеон Сакскобургготски е неправомерно. Занимавал съм се с това и като областен управител. Отказах възстановяването на това имущество, защото според мен и според екипа ми тук въпросът не е бил до желаеш или не желаеш – напротив, признавам, че съм имал желание да го направя. Според мен и екипа ми това щеше да бъде в нарушение на закона. Тъй като единственият законов начин това да стане е Народното събрание да приеме такъв закон, с който да възстанови имуществото, както се възстановява по останалите реституционни закони. Дотук съм съгласен.
Не съм съгласен това нещо да бъде изтъквано като аргумент по отношение на приемането или неприемането на данък наследство.
Аз още веднъж ще повторя моята теза. Когато едно имущество е придобито по законен начин, няма никакво, повтарям – никакво, основание да се облага с данък неговото просто унаследяване след смъртта на този, който го е придобил. Никакво основание няма да се облага с данък. Никакво основание няма да се лишават наследниците от част от това имущество, като то бъде преразпределено на всички останали. В крайна сметка смисълът на живота на един човек е това – през целия си живот той се бори да придобие някакво имущество, да го предостави на своите деца, за да създаде за тях едни по-добри условия на живот. Защо, по каква логика част от това имущество трябва да бъде взето и преразпределено? Още повече, че във всички случаи, говоря за законно придобитото имущество, върху него вече са платени данъци при придобиването му. Защо трябва да бъде облагано с още един данък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Нихризов за втора реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Вие поставихте сериозни въпроси, но те са въпроси на друг закон. Колкото и да считат юристите за непрофесионално моето изказване, то все пак беше вярно в началната си част - че този закон не се отнася за онези случаи, когато собствеността е придобита неправомерно. Вие поставихте сериозния въпрос как е извършена реституцията, но то не се отнася до данъка наследство, който плащат обикновените хора. Ние също поддържаме Вашето предложение да се постави мораториум, да има специален закон, защото много български граждани, чиято собственост е отнета по друг закон, приет през 1946 г. - Закона за незаконно забогателите, не са си реституирали собствеността. Независимо как е отнета – правомерно, неправомерно. Така че не бъркайте двете материи.
Още едно нещо. Когато говорим за данъка наследство, Вие давате примери обикновено от други държави. Там или прагът е твърде висок, като в Англия, или има случаи, в които хората не придобиват недвижима собственост, какъвто е случаят в Австрия, в Германия – живеят под наем. Да не говорим за случая със Съединените щати. Ние не можем да прехвърляме едни обичаи, разбирания и традиции, да ги садим на наша почва и да считаме, както беше навремето, че каквото прехвърлим от Изток, то ще поникне в България и каквото сега прехвърлим от Запад, то ще намери добри условия. Аз вече не мога да разбера дори тези, които поддържат правителствения законопроект, след като се изказаха против него, дали си поддържат собственото правителство. (Реплики на народните представители Михаил Миков и Йордан Нихризов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Божинов, имате думата за дуплика в рамките на три минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Нихризов, в случая не поставям въпроса как е възстановена собствеността, аз казвам, че по този начин, по който е възстановена, се дължи данък наследство и той към днешна дата не е платен. Чувате ли ме, господин Нихризов? Не ме чувате.

Вчера попитах министъра на финансите: когато му става известен този факт и той като министър на финансите, който бди над събираемостта на данъците – какво ще предприеме?
Към господин Стойчо Кацаров: Вие се съгласихте с общата постановка на въпроса, а в другата част, когато се разграничихте, аз приемам, че това е Вашата политическа философия и признавам правото Ви да имате своя политическа философия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за изказване Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно темата за наследството е много важна за българските граждани. Нека да разгледаме няколкото възможни хипотези.
Едната хипотеза, която най-често се случва в България, е родителите да дарят или да продадат на децата си тяхната част и затова до данък наследство се стига рядко. Някой път се правят псевдопродажби, защото така хората са по-сигурни за наследниците, отколкото дарението, защото дарението може да се оспорва. Този, който прави жеста, плаща, защото има транзакции. Съвсем естествено е плащането да бъде въз основа на това, което се прехвърля или дарява.
Абсолютно същата би следвало да бъде логиката, когато се наследи поради смърт. Не виждам никаква логика при едното да има такси, които са на степени, а при другото да няма. Ако искаме да бъдем абсолютно точни, би следвало да освободим и другите, когато наследеното отива в преки роднини. Вярно е, че има категории хора, които поради смърт на близкия – съпруг или съпруга, трябва да платят някаква минимална такса. Ако трябва, нека да вдигнем прага, но това е транзакция при смяната на собствеността. Така, както е при продажбата или друг начин на прехвърляне, тя се дължи на държавата. Няма да влизам в подробности кой колко имоти има и колко ще прехвърля. Аз говоря по принцип. Ако освободим данък наследство, би следвало да освободим и данък дарение. Значи при едното, което е преждевременно – не може. Не дай си Боже след смъртта на човека това да бъде освободено!
Колеги, вярно е, че някой път и 50 лв., и 200 лв. са много за чичо, но тогава нека да вдигнем прага и да кажем на категорията хора, че при тези случаи те няма да плащат. В България ще настане хаос, ако освободим от данък наследство, защото тогава хората ще оставят след смъртта им да се разпределят нещата. Това ще има много тежки последствия за близките.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще има повече делбени дела.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Затова считам, че ако искаме да бъдем съвсем точни, трябва да повдигнем прага. Може би трябва да се поучим от чуждия опит. Аз не съм специалист, но в никакъв случай не считам, че трябва да освобождаваме от данък наслество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Марина Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очаквах когато се разглежда на първо четене изменението на Закона за местните данъци и такси да чуя две неща, тоест дебатът да върви по две принципни линии.
Едната линия е доколко с това, което се предлага в трите законопроекта, даваме справедливост на хората и улесняваме тяхното битие.
Втората линия е, че тук става въпрос за приходоизточници в местните бюджети. Трябваше да дебатираме повече какво се случва с общинските бюджети след отмяната на двата данъка – пътния данък и данък наследство.
За съжаление обаче, както много пъти сме чували в тази зала, си говорим едни и същи приказки – за премиера и неговото семейство... Доколко е основателно и доколко не, аз не искам да коментирам, защото тази песен отдавна вече е изпята. Хората, които я пеят, би трябвало да са наясно, че не звучи съвсем актуално. Говорим и за други неща, които нямат връзка с основния проблем – улесняване живота на хората и в същото време гарантиране на общинските приходи.
Данък наследство не е необходим данък за общинските бюджети. Всички повториха стотици пъти колко е малък размерът на този данък, но никой не каза ясно защо е малък този размер. Това е съвсем прозрачно – хората прехвърляха своите имоти чрез дарения и продажби, за да не плащат данък наследство. Така че на този данък като приходоизточник в местния бюджет не може да се разчита.
От друга страна за мен безспорно е това, че той ще облекчи хората, които живеят в общините. По-добре е да говорим по другата тема – какво ще правим оттук нататък с общинските бюджети. Един добър вариант е патентният данък като местен приходоизточник. Бих искала да помоля за подкрепата на Комисията по бюджет и финанси – да се проучат всички възможности между първо и второ четене и общините да получат един гарантиран собствен източник, а не трансфер от държавния бюджет.
Беше приета програма за финансова децентрализация. Тя се изпълнява къде с бърз и добър темп, къде със забавяне. Считам, че едно такова решение за прехвърлянето на патентния данък като местен данък гарантира финансовата стабилност на общините, увеличава тяхната самостоятелност и провежда последователно линията на финансова децентрализация.
Не говорихме тук и за нещо друго, което за мен е много важно, но то не звучи толкова интересно и атрактивно за хората. То е администрирането на местните такси. Готови ли са общините да поемат администрирането на местните такси? С какво можем ние като парламент да подпомогнем общинските администрации, за да подготвят своите експерти и своя персонал, който работи в общините, да администрира тези такси?
Бих искала да помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси този въпрос внимателно да се разисква между първо и второ четене, така че със съответните изменения в чл. 9 да се създадат всички условия общините да подготвят своят капацитет за администриране на местните такси, а не да се търсят половинчати решения за администриране от данъчната администрация.
И друго нещо, което според мен е много важно. Когато говорим за такива неща, които касаят живота на обикновения човек, не бива да си позволяваме да спекулираме с очакванията на хората. Премахването на данък наследство е добро решение и то не би следвало да подлежи на такъв ожесточен дебат, какъвто чух тези два дни. Затова аз ще подкрепя и трите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има думата за изказване народният представител Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Стана модерно неюристи да се изказват обстойно и компетентно по юридически проблеми. Аз няма да се изказвам юридически в случая, макар че твърдото ми убеждение заради така подробно развития казус с царските имоти е, че върху реституирани имоти не се дължи данък наследство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да, ама по Закона за реституцията.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Едно от големите основания обществото да няма вяра на своите политици, на своята съдебна система, са съмненията, слуховете и обвиненията, че ние по време на своя мандат се обогатяваме от него, че придобиваме имоти, че ги прехвърляме на свои роднини.
Уважаеми колеги, трябва да разграничим тази дискусия. Обикновеният човек, който през целия си живот с усиления си труд е закупил един апартамент или е построил една селска къщичка, естествено по някакъв начин трябва да бъде облекчен, да не бъде натоварван да плаща непосилни данъци или още един данък допълнително върху това, което е придобил. Именно заради това, когато водим дискусия за данък наследство, трябва да разграничим уместно ли е в случая да бъде въведен някакъв праг, който отговаря на данъчната оценка на един или два нормално придобивани от хората имоти в техния жизнен път. Имоти, които са придобивани с каси, с потребителски заеми, с жилищни заеми – начини, по които нормалните хора придобиват едно нормално и малко имущество през своя жизнен път.
Заедно с това обаче, драги колеги, трябва да имаме предвид, че освобождаването от данък наследство, премахването на данък наследство ни води към една доста опасна правна празнина. Така че големи имущества, които са натрупани в последните петнадесет години, прехвърлени на лели, чичовци и роднини, да бъдат освободени не само от този данък наследство, но и от обществения контрол върху тях. Защото проблемът не е малката сума, която се плаща, проблемът е там, че това се декларира и оттам нататък може да бъде проследено по съответния начин.
Тези упорити защитници на оставането на данък наследство в този му вид, а именно върху големите имущества, трябва да си дадат сметка, че обществото действително ще иска отговор от нас – къде отидоха приватизираните фабрики, къде отидоха приватизираните предприятия, къде отидоха големите имоти и т.н. Аз съм абсолютно сигурен, че когато говорим по този въпрос за данък наследство, ние трябва да направим това разграничение, което да ни позволи обикновеният човек действително да бъде освободен от данъка върху своето нормално, житейско, човешко наследство, но заедно с това големите наследства при всички положения да бъдат обложени с данък наследство, както между другото е в нормалните европейски страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Владимир Дончев? Няма.
Има думата за изказване народният представител Алиосман Имамов. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да добавя два аргумента към дискусията, която е в защита на предложението за оставане на този данък. Първият аргумент засяга философията на данъка, проблем, върху който говори господин Кацаров. Мисля, че данък наследство може да се разглежда като данък върху дохода, независимо от това дали той е в парична или материалновеществена форма. Не е нормално да има данък върху дохода. Логиката да има данък върху дохода е същата, каквато е логиката да има данък върху наследството. Данък върху наследството е данък върху наследника, а не върху наследодателя. Следователно, няма основание да се говори, че това е данък "смърт". Това е данък върху човек, който е придобил някакъв доход – паричен или материалновеществен. Този данък трябва да се разглежда като квази цена на придобита собственост, все едно, че сте го купили при една особена цена, при едни особени обстоятелства. Така че философията на данъка е против неговото премахване, той трябва да съществува.
Вторият аргумент – премахването на данъка, отваря вратичка за пране на мръсни пари. При всички положения потоците на тези пари, и особено трансграничните потоци, трудно могат да бъдат контролируеми. Представете си една баба, която е отишла в началото на миналия век в Америка и се окаже толкова богата, че наследниците й в България получат милиони долари, които държавата няма да може да облага. Освен това данък наследство се плаща и за услуга, която държавата се задължава да осъществи по някакъв начин към наследника, т.е. онзи проблем, който господин Дончев повдигна за обществения контрол. Плащането на данъка означава, че държавата трябва да гарантира собствеността на новия собственик и при регистрацията, и при всички други действия, които произтичат от факта, че той става собственик на това имущество. Затова ние трябва да обмислим много внимателно още веднъж въвеждането на онзи праг, който ще гарантира разделянето на собствеността на обикновения човек - това, за което говори господин Дончев, и онези имоти, които задължително трябва да се облагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Стойчо Кацаров. Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз ще тръгна оттам, откъдето свърши господин Имамов – отзад напред. Той каза, че данъкът е нещо, което би могло да се използва. Господин Имамов, не е вярно, че данъкът е нещо, което се използва, заради услугата, която държавата правела към наследника. Миналата година почина моят баща. Не е имал такова имущество, което да бъде обложено с данък наследство, но аз си платих всички такси по прехвърлянето и онаследяването на имуществото, което е имал – автомобил, части от къща и т.н. Така че, това няма нищо общо с данък наследство – таксите се плащат при всички случаи за административната услуга, която извършва държавата. И тук не бива да се смесват двете неща. Така че този аргумент, който Вие изложихте преди малко в подкрепа на това да има данък наследство, просто не е верен. Вие сте прав – данъкът наистина облага наследодателя, т.е. приемника на наследството, а не този, който го оставя. И че този данък трябва да се разглежда като данък върху дохода. Тази теза е много спорна. Доколкото ние априори и по презумпция приемаме, че говорим за имущество, което е придобито по законен начин, следователно за придобиването му приемаме, че са платени всички дължими данъци и такси на държавата. Тук няма значение от кой е, аз говоря за имуществото. Имуществото е придобито след като са платени всички дължими такси и данъци и фактически с данък наследство вие налагате нов данък на това имущество. Налагате нов данък на имуществото, а приемникът на наследството не купува това имущество. Как може да сравняваме двете неща – придобиването на имущество чрез покупко-продажба и прехвърлянето на имуществото вътре в семейството – от бащата на сина, от майката на дъщерята? Какво лошо има в това родителят да е придобил имущество и да го остави на своите деца, така че те да не тръгват също от нулата, както той е тръгнал? Тук наистина въпросът е философски и той е въпрос на свобода и на справедливост. На това е въпрос! Няма никакво основание, никакво основание – ще го повторя и ще го потретя днес може би от тази трибуна, да вземаме от имуществото, заради това, че то е натрупано в голямо количество, защото точно това представлява данък наследство. И тук всякакви аргументи – ама таблицата трябва да е такава, ама прагът трябва да е такъв, са абсолютно невалидни. Какъвто и да е прагът, данъкът ще бъде несправедлив спрямо тези, които са над прага. Пак повтарям – какъвто и да е прагът. Никакъв аргумент не може да бъде да се използва данъкът, заради това, че Самоковеца или Тетевенеца, или не знам си кой, имал имущество. Това няма нищо общо с данък наследство.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Всички данъци са несправедливи.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Нищо общо с данък наследство няма имуществото, което е придобито от Сакскобургготски. Той първо, няма никаква връзка с този данък и, второ, не може да се приема този данък, защото някой бил придобил по реституция голямо имущество. Това дали е законно или не, е въпрос, който може да бъде решен от българския съд. Може да бъде решен, разбира се, и от парламента, но парламентът до този момент не желае да се занимава с този въпрос.
Ето защо аз не приемам нито един от аргументите, защото някой си имал някакво имущество. Така не се прави законодателство. Това са закони за един човек. Заради този човек ние сега ще приемем данък и ще обложим всички граждани с един несправедлив данък. Това е категорично неприемливо! (Шум и реплики.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това правиш в момента.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това е категорично неприемливо! Аз защитавам позицията, че този данък е несправедлив. (Реплики от КБ.)
Защитавам позицията, че ако господин Румен Овчаров е придобил имущество за 20 млн., за 100 млн. – да е жив и здрав, защитавам неговото право това имущество да бъде наследено от децата му, без да бъде облагано с данък. (Реплики.) Това защитавам в момента и смятам, че това е справедливо. Ако господин Румен Овчаров е бил кадърен и предприемчив човек, какъвто вероятно е, и е успял да придобие такова имущество, за мен няма никаква причина той да не може да го предаде на своите деца без държавата да отнема част от това имущество. На кого друг да го предаде, освен на своите деца? (Реплики от КБ.)
С какво право, господин Овчаров, ми кажете в този хипотетичен случай, който може би не е хипотетичен, вездесъщата държава ще отнеме част от това, което Вие сте придобили благодарение на Вашия ум и Вашата предприемчивост и ще го разпредели и на децата на тези, които не са били толкова умни и предприемчиви? (Реплика на народния представител Румен Овчаров.) С какво човешко право? Тук въпросът не е юридически, въпросът за наличието или не на данък наследство е философски въпрос. Той има отношение към развитието на обществото изобщо.
Ние трябва да сме наясно какво е отношението на нашето правителство и нашата държава като цяло към тази тема – трябва ли човек, заслужава ли си да се бори през живота си, за да придобива по-голямо имущество? И трябва ли държавата да бъде толерантна към такъв тип поведение или напротив – да бъде антагонист към хората, които, стремейки се да придобият по-голямо имущество, дават по-голяма полза за цялото общество? Двете неща са абсолютно свързани. (Реплики от КБ.)
Мисля, че е крайно време в нашия парламент и в нашата държава да престанем да гледаме на хората, които се стремят да бъдат на върха и да бъдат полезни, като на някакви врагове, бандити и мошеници. Защо продължаваме да приемаме по презумпция, че човек, който е придобил пари благодарение на своите качества, непременно е мошеник и бандит, че той непременно е длъжен да направи нещо на държавата? (Реплики от КБ.)
Аз твърдя, че подобен тип пазарно поведение, този стремеж да се натрупат повече придобивки за семейството в случай, когато говорим за данък върху наследството, е нещо, което трябва да се подкрепя. Само така може да бъде стимулирано развитието на обществото като цяло.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Защо го въведе?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Данъкът, който в момента се предлага да отпадне, защо е въведен или не, дали правилно или не - не искам да влизам в този спор, но съм готов и защитавам тезата, че дори и това да е било неправилно, приемам, че е било неправилно, днес защитавам тезата, че след като е неправилно е добре да се отмени час по-скоро. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика? (Шум в залата.) Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кацаров! Аз до голяма степен съм съгласен с Вас, но моята реплика е следната: значи, Вие не давате възможност човек приживе да предпочете на кого да си остави имуществото. Защото тогава той ще плаща - при дарение, не при покупко-продажба? В същото време именно защото той се е старал да събира много и вижда, че две от трите му деца не стават и остава третото, Вие му пречите да дари, защото ще плати. Тогава или ще се освободи и данък дарение, или не може да се махне данък наследство. Разберете го! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Кацаров, имате ли дуплика? Не желаете дуплика.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, д-р Кенаров, имате думата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Отношението ми по повдигнатия въпрос данък наследство е следното: то има, както господин Кацаров и колеги от лявата група се изказаха, няколко аспекта.
Първият е морално-етичният аспект.
Господин Кацаров, Вие засегнахте проблема за морала, за онова, което трябва ние като държава, като парламент да осигурим по чисто морални причини. В морално-етичен аспект този въпрос стои така: наистина всеки един трябва да се стреми на базата на своята самоинициатива, на базата на своята упоритост в пазарни условия да натрупа материални блага, които да ги предаде на своите наследници. Правилно, това е борбата на всяка една личност. Това е и философски проблем.
Успоредно с това има чисто държавен, икономически и политически проблем, свързан с наследството и даренията. Ако аз или някой от вас, да кажем господин Кацаров ли ще бъде или господин Овчаров, е натрупал финансов ресурс в размер на 1 млн., 5 млн., 10 млн., 100 млн., аз няма да ги държа на сметката си, а ще направя търговско дружество и организация, която да ражда нови блага. Тоест те няма да бъдат само мои лични пари, а ще бъдат във вид на акции, на дялове, на компании, които съм създал на базата на предприемчивостта си. (Реплика от КБ.)
В същото време, когато човек усети, че идва краят му, има и думата приживе какво да прави. Искам да даря моите акции и дялове и тогава ние всички сме наредили така, че те се облагат с данъци, с огромни данъци. Искам да ги даря на един от моите пет наследници. (Реплика от КБ.) Искам да ги даря на човек, който дори не ми е наследник, защото виждам, че моят труд като съзнателен гражданин, който е трупал много пари, трябва да отиде в ръцете на човек, на когото вярвам, който е предприемчив.
В момента тази теза въобще не се обсъжда, уважаеми колеги, а тази теза, затова, че съм натрупал пари и имам голямо имущество я прехвърляме само към наследствеността, а не към желанието ми приживе да изразя своята воля.
Уважаеми колеги, ако не съм имал възможност да изразя своята воля приживе, то има и функция на държавата, която преразпределя, затова че аз не съм се сетил навреме. Има прагове.
Да кажем за съсловието български граждани, които притежават една панелка от 100 кв. м и един автомобил, можем да ги освободим изобщо от някакви данъци за наследство, но и дарението, ако желаят да го направят, успоредно с него. Мисля, че това е по-честно към българските граждани.
Ако обаче някой притежава 10 големи къщи - няколко на морето, в чужбина, нормално е да се сложи и някакъв праг за това, че преки или косвени наследници могат да получат наследство, т.е. рентиерство от труда, от предприемчивостта на този човек, защото той приживе не е изразил своето мнение, своето виждане кой да го наследи.
Поради което аз ви предлагам, наистина на второ четене, има тези, които се предлагат и отляво, и отдясно, и от правителствения законопроект, ние да потърсим онова, което е необходимо за създаването на средната класа в България, онова, което хората очакват от нас.
Премахването на данък наследство в правителствения законопроект по принцип е похвално от една гледна точка - че много малко пари влизат в приходната част и тези пари, така или иначе не служат за нищо.


Успоредно с това обаче този данък наследство създава и дисциплиниращи условия, човек да премисли приживе. Разбира се, ако има големи компании зад него, ако има огромни пари – дали са по реституция, дали сам ги е получил, това няма значение. Но да помисли приживе какво да прави с този голям финансов ресурс, който той е създал. Така че, бих предпочел, уважаеми колеги, за второ четене наистина да обединим тезата по отношение на дарителството и по отношение на наследството, за да можем да създаваме една средна класа в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Реплика? Д-р Игнатов, заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз няма да се направя на смешен човек пред вас и да говоря по материя, в която не съм достатъчно компетентен. Но искам само да споделя, господин Кенаров, понеже сме работили в една болница с Вас, моя практически опит през тези години. Аз съм дал възможност може би на над 100 човека в моята практика преди да завърши техният път, два часа или пет часа, да извикат нотариуса и наследниците и да се направи дарението, именно за да не се плаща данък наследство след това. Това е ставало не само в тези години сега, а и преди 1989 г. От тази гледна точка данък наследство трябва да падне. От морална гледна точка обаче аз ви питам следното: коя е тази сила в един човек да каже, че при създадените си три деца едното е калпаво и няма да му остави наследство? Защото парите какво са? Парите са средство, те не могат да бъдат цел и не можеш да кажеш: ти, понеже си малоумен, синко мой, аз съм те създал малоумен и няма да ти оставя наследство! Каква е тази античовешка логика? Наследството обикновено се разделя между децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кенаров, имате думата за дуплика.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Д-р Игнатов, защото сме работили в една операционна с Вас, сме дали възможност на много хора преди края да направят своя избор. Принципът е да изравним ставките както на дарението, така и на наследството. Да бъдат еднакви, защото е все воля на хората. Това е философският проблем. Правистите са достатъчно знаещи, за да го направят. Една и съща ставка, когато даряваш и когато даваш наследство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Обявявам дискусията по трите законопроекта на първо четене за приключена.
Господин Овчаров, имате думата за лично обяснение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по една-единствена причина: искам да покажа на д-р Кацаров, че съм все още жив, здрав и моите наследници нямат никаква нужда от неговата грижа. Не само нямат никаква нужда, но ако той се опита да им я предложи, аз му гарантирам, че те ще му я откажат, защото нямат нужда от защита от един човек, който преди три години защитаваше друга теза, точно обратна на тази. Не само я защитаваше, но и гласува като член на едно правителство, което също предложи този законопроект тук в пленарната зала и ни обясняваше, че той е чудесен и страхотно справедлив.
Всъщност няма нищо учудващо в това, което прави д-р Кацаров. В този парламент лекари “уши-нос-гърло” са ме учили на ядрена безопасност. Така че и днес станахме свидетели на поредната спекулация на част от лекарското съсловие.
Приключвайки личното обяснение, искам да помоля д-р Кацаров да не се занимава със защитата на моите права. Аз съм жив и здрав, сам ще си ги защитавам. Разбирам неговото желание да ме изпрати в отвъдното колкото може по-бързо, но това няма да се случи, д-р Кацаров, в близко бъдеще, уверявам Ви! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване на трите законопроекта, така както са постъпили.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте законопроекта внесен от Валентин Василев и група народни представители.
Гласували 207 народни представители: за 76, против 111, въздържали се 20.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта, внесен от Петър Жотев и група народни представители.
Гласували 208 народни представители: за 85, против 94, въздържали се 29.
Законопроектът не е приет.
Господин Нихризов, заповядайте за процедурно предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като се отхвърлиха два от законопроектите, които са точ в точ с еднакви текстове с правителствения, много ми е интересно дали управляващото мнозинство ще отхвърли и собствения си законопроект, тъй като текстовете са едни и същи. Ако някой иска да покаже просто че на опозицията предложенията не се приемат дори и тогава, когато те приличат на правителствените предложения, това ще бъде най-интересният случай в българския парламент.
Затова ви предлагам, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинството, да прегласувате и да преосмислите резултата от това как ще дадете вашия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване законопроекта, внесен от Петър Жотев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 119, против 73, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта с вносител Министерския съвет.
Гласували 201 народни представители: за 143, против 53, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 15 – 21 октомври 2004 г.:
Постъпило е питане от народните представители Александър Паунов и Румен Петков към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно извършване на възстановяване на вертолети МИ17, МИ24 и МИ11 от състава на ВВС и Военноморските сили на Българската армия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Мазнев към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно мерки за подобряване на дейността за борба с градушките. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 октомври.
Постъпило е питане от народните представители Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров към Димитър Калчев – министър на държавната администрация, относно реализацията на електронното правителство в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Румен Овчаров към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизация на акционерни дружества от системата на “Булгартабак холдинг” АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 ноември.
Постъпило е питане от народния представител Георги Станилов към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно възстановяването на директора на професионалната гимназия по облекло “Княгиня Мария Луиза” – гр. София, бул. “Черни връх”. Следва да се отговори писмено до 29 октомври.
Писмени отговори от:
- министър-председателя на Републиката Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова;
- министър-председателя на Републиката Симеон Сакскобурогготски на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантееев;
- министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на питане от народния представител Йордан Бакалов;
- министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев;
- министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
Заповядайте за процедурен въпрос преди това, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председатею.
Вземам думата, за да изразя възмущението и протеста си, господин председателю, от поредното отсъствие на госпожа Шулева от парламентарния контрол. Всъщност госпожа Шулева, господин председателю, не е била в парламентарния контрол от 3 септември. Тогава за последно е отговаряла на питания и на актуални въпроси, а на 10 септември е участвала в разисквания по питане, отправено към нея на 3 септември.
Моята настойчивост е продиктувана не просто от желанието да видя госпожа Шулева в пленарната зала, а от очакванията на над 500 работници в “Булгартабак” – Хасково, които очакват отговор от госпожа Шулева на мое питане, депозирано на 24 септември. И това са очаквания, изпълнени с тревога на още няколко хиляди работници в цигарените фабрики в Асеновград, Плевен, Шумен и Видин, които, в резултат на поредица от решения на управителните органи на “Булгартабак холдинг”, са доведени до ръба на фалита и на ликвидацията.
Плантата на всичко това, господин председателю, е на 28 октомври, когато има свикани общи събрания на дъщерните дружества с основна точка: “Отнемане предмета на дейност на фабриките – производство на цигари”.
И какво ще правят след това работниците? Ще бродират кърпички. Какво ще обясни след това, пред свършен факт, госпожа Шулева, когато ние очакваме сега да чуем аргументите за тези абсолютно необосновани решения и стъпки на управителните органи.
Това, господин председателю, е грубо нарушаване на правилника на Народното събрание, неуважение към парламента и ограничаване правото на народните представители на парламентарен контрол.
Моето предложение, господин председателю, е във вторник от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание на парламента с дневен ред, изцяло посветен на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Преди това, все пак за яснота, да кажа, че в момента вицепремиерът Лидия Шулева е в Китай. Тя ще трябва да отговори точно на тези въпроси, които Вие повдигате, на 29 октомври, според програмата, която е съставена. Но така или иначе Вие имате едно процедурно предложение, което аз ще подложа на гласуване.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте процедурното предложение във вторник от 14,00 ч. да има парламентарен контрол целия ден.
Гласували 160 народни представители: за 64, против 87, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да прегласуваме процедурното предложение.
Аз ще изразя недоумението си от гласуването на народни представители от избирателните райони, на територията на които са разположени тези производствени предприятия, за които споменах – Хасково, Асеновград, Плевен, Шумен, Видин и още 12 тютюнопреработвателни предприятия, които са изправени, ще повторя, на ръба на фалита и на ликвидацията.
Аз не зная как, уважаеми колеги, ще се върнете във вашите избирателни райони, ще погледнете в очите хората, които предстои да бъдат изхвърлени на улицата заради тази поредица от решения на управителните органи на “Булгартабак холдинг”. Решения, свързани с отнемане на лицензията за търговските марки, за отнемане правата на интелектуална собственост, за преоценка и изнасяне на машините и съоръженията за производство на цигари и сега, на 28 октомври, за отнемане предмета на дейност – производство на цигари.
Иска ми се да разберете какво означава това и за предприятията, и още повече за хората, които работят в тях.
Затова, моля ви, подкрепете процедурното предложение за парламентарен контрол във вторник от 14,00 ч.
Надявам се, че госпожа Шулева най-после ще намери време да бъде тук, в Народното събрание, и да даде обяснение на четири питания и актуални въпроси, свързани със съдбата на предприятията и със стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване процедурното предложение във вторник от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание за парламентарен контрол.
Гласували 166 народни представители: за 67, против 74, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Преминаваме към разисквания по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министъра на финансите Милен Велчев.
Госпожо Масларова, тъкмо ще започнем разискванията по Вашето питане и Вие искате думата за процедурен въпрос.
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, оставам с дълбокото убеждение, че нашите колеги сигурно вече имат планирани много срещи в регионите във вторник и това е единствената причина, която ги спира да направим този парламентарен контрол, касаещ заетостта на няколко хиляди души в страната, касаещ важен отрасъл от българската икономика. Затова правя друго процедурно предложение - в сряда сутринта да започнем с парламентарен контрол и след това да продължим по програмата на Народното събрание. Това няма да попречи на никой да си свърши нещата в избирателния район и същевременно да решим това в сряда, 27 октомври, тъй като срокът изтича на 28 октомври, четвъртък.
Така че правя процедурно предложение в сряда, 27 октомври, да започнем с парламентарен контрол във връзка с поставения от господин Найденов въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате парламентарният контрол да бъде само по отношение на въпросите, свързани с тези предприятия, за които господин Ангел Найденов говори – предприятията на “Булгартабак”.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Само по този въпрос, който е свързан със срок, който изтича на 28 октомври, четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е предложението на госпожа Емилия Масларова.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 164 народни представители: за 74, против 69, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Преминаваме към разисквания по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министъра на финансите Милен Велчев относно изразходването на така наречените излишъци в бюджета.
Искам да спомена, че вносителите на предложението за разискване са внесли и проект за решение. Това е основно предложение по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 7.
Проекти за решения са внесли и народните представители, както следва: Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Петър Жотев – на 21 октомври в 14,39 ч.; Станимир Илчев – на 21 октомври в 16,48 ч., и Мирослав севлиевски – 22 октомври в 8,42 ч.
Съобщавам часовете и минутите с оглед на това, че гласуването ще бъде по реда на постъпването, като основното предложение ще бъде последно според нашия правилник.
Съгласно нашия правилник разискванията продължават един час и времето се разпределя, както следва: Парламентарната група на НДСВ – 24 минути и 30 секунди; Парламентарната група на Коалиция за България – 12 минути и 15 секунди; Парламентарната група на ОДС – 7 минути; Парламентарната група на ДПС – 5 минути; Парламентарната група на СДС – 3 минути и 30 секунди; Парламентарната група на Новото време – 3 минути и 15 секунди; Парламентарната група на Народен съюз – 2 минути и 45 секунди и независими – 1 минута и 45 секунди.
Уважаеми народни представители, искам да помоля вносителите да представят своите проекти за решения, след което ще започнем разискванията.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с дебата са постъпили и няколко проекторешения. Искам да поставя на вниманието на залата, а и обръщам специално внимание на колегите процесуалисти, дали е допустимо при тази форма на дебат да бъде постановено решение.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има правилник, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Освен че има правилник, има и една Конституция, която би трябвало да прочетем. Уважаеми колеги, това, което говоря, касае в края на краищата цялото Народно събрание и е един принципен въпрос, няма да говорим за конкретния случай.
Принципният въпрос е: във функциите на Народното събрание ли е чрез решенията – те са четири вида, четири различни детайли се засягат, и принципи се засягат – да се отменят закони? Защото де факто проблемът е точно този.
В чл. 84 от Конституцията се казва кое е функция на Министерския съвет. В чл. 86 се казва кои са актовете, които постановява Народното събрание. В чл. 88 се посочва как се приемат законите, какво представляват решенията и каква е тяхната юридическа стойност.
Аз много моля да направите справка по всички тези въпроси. Тук не значи да отклоним дебата. Далеч съм от тази мисъл и моето изказване няма такъв предмет. Трябва да видим този дебат може ли да завърши с един акт – решение, или не. Аз съм категоричен, че не може. Защото в главата на всяко едно от тези предложения се иска изменение на закон. За да се измени един закон, много ви моля да се справите с чл. 88 от Конституцията. Там се казва как се изменя един закон. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.)
Ваше високо присъствие, много Ви моля, стана практика в тази зала всеки да коментира една материя, която има необходимост от специфични знания. Случаят е точно такъв. Моля ви да вземете становище точно по този въпрос, защото аз съм сигурен, че ще бъде твърде зле за Народното събрание да постанови един нищожен акт. Мисля, че юристите ще ме разберат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Както виждам, разискванията започнаха, уважаеми народни представители. Ако ми позволите, накрая и аз ще кажа няколко думи по въпроса, но нека разискванията започнат.
Имате думата.
Заповядайте, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да взема думата съгласно правилника, за да представя нашия проект за решение. Дебатът има нужда от това, за да бъде ясно концентриран върху основните проблеми, които възникват.
Още миналия път, по време на отговорите, които получихме от министър Велчев, стана ясно, че и правителството съзнава в определена степен, че такива огромни средства не могат да се преразпределят единствено от Министерския съвет. Цялото общество счита, че не е редно партийни централи да преразпределят парите на данъкоплатците. Предложенията, които сме направили, за да може още тази година бюджетът за 2004 г. да бъде отново разгледан в Народното събрание на основа на тази дискусия и да могат с участието на всички народни представители да се уточнят разходите на държавата, ще бъдат подкрепени от народните представители съгласно нашия проект за решение. Те успешно се допълват и с всички други внесени проекти за решения да можем да задължим Министерския съвет да предложи в 15-дневен срок допълнения към Закона за устройството на държавния бюджет. Логично е, господин председател, на основа на тази дискусия след това да гласуваме един обобщен проект за решение, който да отразява мнението на всички народни представители, защото има загриженост, поне както личи от проектите за решения, парите на данъкоплатците да се разглеждат от висшия държавен орган.
Между другото току-що внесохме и един проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, който е в пълно съзвучие с предложенията и на нашите колеги, и което безспорно ще реши въпроса за следващите години и управления. Не искаме само тази година излишъкът да се разпределя от Народното събрание. Смятаме, че е справедливо това да се прави през всички години и в нашия проект за изменение на закона предлагаме всеки излишък, по-висок от 2% от приходите, които има през съответната година, да се разпределя тук, в пленарната зала, а не по усмотрение на Министерството на финансите.
Затова моля, господин председател, в дискусията да се имат предвид всички проекти за решения, да се подготви обобщен проект за решение и да се имат предвид и тези принципи, които излагаме за бъдещия законопроект, какъвто предлагат и народните представители от другите парламентарни групи да бъде подготвен в най-близките дни. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, госпожо Михайлова, представянето ще бъде извън времето, за да няма напрежение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги народни представители! Днешният дебат е изключително важен, защото става въпрос за парите на българските данъкоплатци и как ще бъдат изразходвани - дали ще бъдат изразходвани по най-добрия за тях начин – за всеки един от българските граждани, както и за интересите на българската държава.
Проекторешението, което внасяме от Парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България и БСДП, е свързано с нещо, което поставихме още в началото на есенната сесия на този парламент, а именно, че разпределението на големия бюджетен излишък от бюджет 2004 г., който надхвърля 1 млрд. лв., трябва да стане с акт на българския парламент, за да има прозрачност, да се знае как се правят нещата с разходването на бюджета, да се спазват принципите на парламентарната демокрация, което означава въпросите да не се решават партийно.
Поставяйки този въпрос през м. септември, до днешния ден го развихме в поредица от срещи със заинтересовани институции. Срещнахме се с Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, със Сдружението на общините в България, с двата най-големи синдиката – КТ "Подкрепа" и КНСБ. Срещнахме се и с много граждани, чухме становищата на различни политически сили и институции и намерихме разбиране именно в посока, че решението за разпределението на бюджетния излишък трябва да стане с акт на парламента. До този момент единствените, които не чуват за необходимостта от решаване на въпроса по този начин, са представителите на правителството. И аз не говоря голословно и само въз основа на данни, които се появяват в медиите. Тук, в българския парламент, на питане, отправено от мен и госпожа Росица Тоткова към министър Церовски, на 1 октомври чухме следния отговор: "На вас явно не ви е удобно, когато управляващите имат добре прецелени, добре премерени политически ходове, но това е политическата игра, това е политиката. Спечелили сме изборите – управляваме, имаме излишъци в бюджета – инвестираме ги там, където смятаме, че е политически целесъобразно."
Уважаеми дами и господа народни представители, сами разбирате, че подобни изявления са недопустими и морално укорими за един български парламент, изречени от български министър. Именно затова нашето предложение е свързано със следното: по най-бързия начин, в срок от 15 дни да влезе приоритетно в дневния ред законопроектът за промяна на Закона за устройство на държавния бюджет. Два такива законопроекта вече са внесени в българския парламент. Единият е внесен от нас – депутати от групата на ОДС – Демократи за силна България и БСДП, и един от колегите от "Новото време". Какво се случва обаче с тях? Независимо че миналия петък чухме от министър Велчев, пак от парламентарната трибуна, че смята, че е нецелесъобразен начинът, по който в момента се разходва бюджетният излишък и трябва да се мисли за промяна в законодателството с оглед това да бъде прозрачен процес, председателят на Комисията по бюджет и финанси отказва да включи в дневния ред тези два законопроекта, които са изключително важни за българската държава, за българския данъкоплатец.
Искам да кажа няколко думи за предложението, което ние сме направили. Какво има в този законопроект за промяна, за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет? Когато бюджетният излишък е в рамките на един процент, нека правителството наистина да се разпорежда с него, но когато е над един процент, тогава трябва да има разпределение на база решение на парламента. Разбира се, актуализацията на бюджета трябва да стартира с акт на Министерския съвет. Естествено, това влиза в хармония с текстовете на Конституцията, няма нищо противоконституционно нито в законопроекта, който сме предложили, нито в проекта за решение, който днес предлагаме на Народното събрание. Това са текстове, които са издържани с изискванията на Конституцията и могат да бъдат приети по най-бързия възможен начин, и ще уредят материя, която ще се отнася и за бъдещи управления.

По този начин ще се дисциплинира структурирането на държавния бюджет, още когато се залага. Още когато се прави един бюджет министърът на финансите и правителството ще се стремят да направят бюджет, който да не залага толкова голям излишък, както се случи в тази година. Вярно е, че в предишните години също имаше излишъци, но в тази година излишъкът е огромен - над 1 милиард лева – те не могат да се разпределят по силата на решение на партийна централа или политически игри, както казва министър Церовски, и политическа целесъобразност. Това са пари на всеки един от българските данъкоплатци. Те трябва да знаят как се разпределят, за какви нужди и какви потребности.
Отивайки още по-нататък, извън предложения законопроект, аз ще направя едно предложение за разпределение на бюджетния излишък. Може да се мисли и за следното: да бъде променен Законът за устройство на държавния бюджет по такъв начин, че в случаите, когато има толкова голям излишък, както се случи тази година, половината от излишъка да отива директно като приходна част в бюджета за следващата календарна година и да бъдат разпределени според макрорамката, която се приема за следващия годишен бюджет. По този начин парите на данъкоплатеца ще се разпределят равномерно за нуждите на държавата и на данъкоплатеца в следващата година, ще бъдат поети и евентуални рискове за изпълнението на един нов бюджет. И няма да има страхове, господин министър, за това, което казвате, че в тези дни, след като парламентът прие 18-процентна ставка за ДДС, след като днес отпадна данъкът за наследството, няма да има страхове за приходната част. Няма да има страхове за социалните необходимости на българските граждани. Няма да може да ни се казва, че когато предлагаме добри неща за българските граждани, подлагаме на риск бюджета. Още повече, че миналата година Вие сте казвали и правили публични изявления, че ако се приеме едно или друго, могат да бъдат орязани и социалните нужди на българските граждани. Казали сте го по повод на възражения на колегите от Движението за права и свободи във връзка с проблеми на бюджета. Видяхме, че тези Ваши страхове и заплахи през миналата година не се реализираха. Бюджетът е изпълнен и преизпълнен. Добре е, че е изпълнен, но не ни плашете и сега, когато се приемат добри неща за българския бизнес и българските граждани, че поставяме под риск социалната политика. Няма опасност.
Ето, ние ви предлагаме да направите, да направим нещо изключително разумно – промяна в Закона за устройство на държавния бюджет. Аз прочетох отново стенограмата от миналия парламентарен контрол. Надявам се, че ще ни подкрепите, защото сте казали, че има нужда от промяна на Закона за устройство на бюджета. Надявам се да подкрепите тези наши законопроекти, които сме внесли, да влязат в парламента, да бъдат разгледани в рамките на предстоящите две седмици и да се стигне до едно разумно решение на парламента, което да подобри благосъстоянието на гражданите, да създаде добър климат за бизнеса, да гарантира добра инвестиция в инфраструктурите, а не за партийни цели, за чешмички, за детски площадки и за PR-дейности на НДСВ.
Защото, четейки в сайта на НДСВ каква партийна програма има примерно за вчерашния ден, видях, че парите от бюджета се изразходват за партийни мероприятия. Това е разписано във вашия сайт, колеги управляващи. (Ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето Ви изтече. Благодаря Ви.
За процедурен въпрос има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за решение, представен от ОДС, представлява едно-единствено изречение.
Аз правя процедурно предложение да не се злоупотребява с предоставената възможност за представяне на проекторешения, а да се правят изказвания по същество. За това правя процедурно предложение.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПГОДС, от място): Това е целта.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз също можех да го направя и ние от Движението за права и свободи можехме да внесем такова решение и да спечелим 10 мин. допълнително. (Реплики от ПГОДС.)
Правя процедурно предложение времето за представяне да влиза в общото време на парламентарните групи. (Шум и реплики от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, господин Казак, в известен смисъл имате право – да не се злоупотребява, защото действително представянето на проекторешението трябва да представлява представяне на самото решение и мотивите към него, а не да се излиза извън това.
Господин министър, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, като министър на финансите приветствам всяка една възможност да се дебатират въпросите, свързани с бюджета и бюджетния излишък. Приветствам желанието на госпожа Масларова и господин Кръстьо Петков да инициират парламентарен дебат по темата и им благодаря, че ми предоставят поредната възможност да говоря по тази тема пред Народното събрание.
С други думи, излизам пред Вас с убеждението, че нося добри новини, че ще е нужно доста голямо усилие, изобретателност и пренебрежение към фактите, за да се изтълкуват тези новини в негативна насока.
Преди седмица имах възможност да представя на вашето внимание допълнителните разходи, които правителството одобри на два пъти през тази година. Общата сума възлиза на 409,5 млн. лв. Ще дам подробна информация за какво бяха насочени тези пари. Държа да подчертая, че при вземането на решение за разпределянето на т.нар. бюджетен излишък Министерският съвет изключително внимателно подбра областите и сферите, в които да бъдат насочени средствата.
Първо, искам да ви уверя, че те не пораждат бъдещи задължения в бъдещ период.
Второ, че допълнителните средства са изцяло в рамките на договорените с Международния валутен фонд увеличени разходни тавани с един процент от брутния вътрешен продукт за 2004 г.
И трето, те са насочени за финансиране на отдавна декларираните правителствени приоритети за 2004 г.
Искам да ви уверя, че действията на правителството изцяло са в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет, изцяло в съответствие с потвърдения чл. 35 от Закона за устройство на държавния бюджет с решение на Конституционния съд отпреди няколко години.
Тези обстоятелства са особено важни, но бих искал да обърна вниманието ви върху въпроса на приоритетите. Преди известно време БСП излезе с идеята целият бюджетен излишък да бъде инвестиран в образованието. Уверявам авторите на тази идея, че много добре разбирам необходимостта от повече средства в сферата на образованието. Но нека обърнем внимание и върху факта, че истинската политическа отговорност към близкото и по-далечно бъдеще не може да се измерва само с жестове в една посока. Основната част от средствата се насочват към: здравеопазването, образованието, социалната политика, земеделието, поддържането на пътната инфраструктура. Бих искал да чуя от тези, които оспорват приоритетите при разпределението на парите, коя от тези сфери биха посочили като ненуждаеща се от допълнителни средства. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой ги е определил тези сфери?
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По всяка от точките мога да говоря изключително подробно и продължително. Предпочитам обаче да използвам времето, за да мога в духа на пълна прозрачност на управляващата коалиция – НДСВ и ДПС, да информирам от тази трибуна обществеността за конкретните суми и цифри, в които правителството инвестира допълнителните средства.
Преди да ви залея със сухата статистика и цифри, ще дам само няколко примера, които са разбираеми за всички. Те говорят не с мащаба си, а с ефекта, който ще имат върху живота на обикновения човек.
Ще се улесни например посещението на светото място “Кръстова гора”, като започнем изграждането на междуобщинския път между селата Давидково и Манастир. С този нов път разстоянието между Пловдив и общините Лъки и Баните ще се съкрати с 30 км.
За да осигурим по-добри условия за хилядите посетители, които ежегодно свързват надеждите си с Кръстова гора, ще отделим и още 120 хил. лв. за водоснабдяване на местността и манастира “Св. Троица”.
Седемстотин класни стаи в 700 български училища от приблизително 1000 средни училища общо в страната, ще бъдат оборудвани с по 10 компютъра, сървър и необходимата периферна техника.
С 22 млн. лв., инвестирани в магистрала “Хемус”, участъка Каспичан – Шумен, ще се скъси още повече връзката между Западна и Източна България и ще се създадат европейски условия за пътуване между Шумен и Варна.
Ще бъдат предвидени необходимите средства за довършване на пречиствателната станция за питейни води в гр. Гоце Делчев. С това най-после жителите на този динамичен регион ще получат отдавна чакания достъп до чиста питейна вода.
И така, с Постановление на Министерския съвет от 28 юли 2004 г. правителството разпредели 263 млн. лв. От одобрените допълнителни средства по-значителни са следните:
За Министерството на труда и социалната политика бяха предвидени 15 млн. лв. за фонд “Рехабилитация и социална интеграция”, които са предназначени за целеви помощи за покупка и ремонт на технически помощни средства и съоръжения за инвалиди.
За Министерството на здравеопазването – 76 млн. лв., които са предназначени за разплащане на задължения на болниците за доставени лекарства, енергия и медицински консумативи за разплащане на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства и консумативи по централна доставка.
За Министерството на образованието и науката – 40 млн. лв., предназначени главно за основен ремонт на държавните училища и обслужващите звена, за компютърна подготовка на учениците, както и за текущи разходи в държавните училища.
За общините – 10 млн. лв. за целева субсидия за основен ремонт на общинските училища и обслужващите звена.
За Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 100 млн. лв. за основен ремонт и изграждане на инфраструктурни обекти, както и за текущ ремонт и поддържане на пътищата от втори и трети клас, взаимно поддържане, доставка на материали, ремонт на пътни обекти и аварийни съоръжения.
За Министерството на земеделието и горите – 5 млн. лв. по бюджета на фонд “Тютюн”, предназначени за изплащане на премии на тютюнопроизводителите. И по бюджета на Държавен фонд “Земеделие” – 10 млн. лв., предназначени за подпомагане на есенната сеитба на пшеница за реколта 2005 г.
За Български държавни железници – 10 млн. лв. субсидия за текущи разходи за изпълнение на социалните функции, възложени на предприятието.
За Министерския съвет – 12 млн. лв. по бюджета на областните администрации за изграждане на малки обекти с регионално значение.
Само преди седмица с Постановление 279 на Министерския съвет от 15 октомври 2004 г., в продължение на изпълнение на правителствените приоритети за 2004 г., бяха отпуснати допълнително 146,5 млн. лв. Разпределението им е както следва:
На Министерството на транспорта и съобщенията – 10 млн. лв. за компютризация на училища, университети, изграждане на телецентрове и горещи точки за достъп до безжичен Интернет в страната.
На Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 95,5 млн. лв. за основен ремонт и изграждане на пътища и магистрали, за изграждане на система за обслужване на държавната собственост, за подобряване на водоснабдяването, за поставяне на пътни указателни табели на националните културно-исторически обекти, за решително подобряване състоянието на граничните контролно-пропускателни пунктове в Република България.
На Министерството на околната среда и водите – 7,5 млн. лв. за подобряване на водоснабдяването.
На Министерството на икономиката – 5 млн. лв. за туристическа реклама в чужбина, толкова необходима за подобряване на профила на българския туризъм в страните, от които идват основните потоци туристи.
За Министерството на правосъдието бяха предвидени 3 млн. лв. за доизграждане на единната информационна система за противодействие на престъпността. Този въпрос нееднократно се поставя в парламентарния контрол.
На Министерството на културата бяха дадени 10 млн. лв. за следните цели: филмопроизводство, за извършване реконструкцията на Народния театър за младежта, за ремонт, газификация и реконструкция на училищата по изкуствата, за газификация и реконструкция на културните институти, за прехвърляне на запалими филмови ленти на незапалими носители, за да не носим повече риска, че този ценен исторически архив от последните десетки години ще бъде унищожен.
На Министерския съвет – 10 млн. лв. по бюджета на областните администрации за изграждане на малки обекти.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): И преди това 12 млн. лв.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: На Националната компания “Железопътна инфраструктура” – 5 млн. лв. за допълнителен капиталов трансфер за довършване на започнати обекти по модернизация на железопътни линии и укрепване на тунели.
На мини “Балкански басейн” АД, в несъстоятелност – половин милион лева еднократна целева субсидия за изплащане на обезщетения по чл. 200 от Кодекса на труда за професионални заболявания на работници от дружеството. Тук става дума за стотици болни от силикоза работници, които от години чакат да получат компенсация от фалиралото дружество.
Позволете ми да обърна внимание върху следния факт. Събраните данъчни приходи към 30 септември 2004 г. възлизат на 6 млрд. 35 млн. лв., което е с 1 млрд. 154 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Ръстът е 23,7%. Общите приходи от мита, ДДС от внос, акцизи от внос и глоби, събирани от агенция “Митници” през периода януари – септември 2004 г., възлизат на 2 млрд. 892 млн. 97 хил. лв. В сравнение със същия период на 2003 г. приходите за този период са с 606 млн. 57 хил. лв. повече. Ръстът е 26,5%.
Дами и господа, това не са 6-те процента, с които расте икономиката като цяло и с които би трябвало да растат и данъчните приходи. Ръст над 25% в случая с агенция “Митници” свидетелства за кардинално подобрение в работата на приходните администрации. Дали това се дължи на факта, че покойният Косьо Самоковеца от три години не получава политически протекции от правителството, дали се дължи на факта, че фирми, източващи ДДС, вече не спонсорират фондацията на съпругата на премиера – това оставям вие да обсъдите и обществото да обсъди.
Бюджетът винаги е спорен. Така е и в богатите държави с развити икономики, но така е особено и в държави, когато недостигът на средства е факт от всекидневието. Истината е, че все още България не е свикнала с думата “излишък” на пари, както междупрочем е и с добрите новини. Разчетите, които ви показах, не са само поредната глътка въздух за много от бюджетните сфери. Те са и доказателство за волята на правителството да развива стабилна икономика и това все по-осезаемо се усеща от всеки българин. Разпределянето на бюджетния излишък е поредната крачка в тази посока. Затова искрено се надявам да не вписвате споменатите по-горе цифри в контекста на излишен и омръзнал дебат на политическото противопоставяне.
И понеже много се говори на различни равнища, че преразпределението на бюджетния излишък е било предизборен ход, искам да попитам уважаемата опозиция, какъв пък е нейният предизборен ход да пречи на стремежа на правителството да отпусне средства, които ще са толкова необходими за споменатите сфери? И то изцяло в изпълнение на изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
След като първото изказване на господин Ралчев не беше по представянето на проекта за решение, дали НДСВ ще го направи сега?
Заповядайте, господин Илчев, да представите проекторешението с мотивите към него.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Въпреки дълбокото ми убеждение в абсолютно логичните разсъждения, от които следват, предполагам и надявам се, и предложения, имам предвид изказването на колегата ми Борислав Ралчев, ние също сме готови с проект за решение и той е толкова разбираем и семпъл, дори бих казал, колкото повече усилия сме хвърлили в организирането, осигуряването, структурирането и управлението на това, което преди малко разказа с прости думи и с още по-прости цифри министърът на финансите.
Когато се оспорва един проект за бюджет, има дълбока и политическа, и социална логика в това. Когато опозицията, независимо от цвета й, проявява прецизност в проследяването на действията на управлението в рамките на текущия бюджет, и в това има логика. Независимо каква – политическа, формална, социална, справедлива или изкривена. Когато в края на една бюджетна година правителството казва – успяхме да спестим, успяхме да спечелим, успяхме да съберем и сега смятаме да пренасочим това, което сме спестили и събрали в различни сектори и към различни социални групи, няма обяснение за патоса, с който опозицията подхожда точно към този момент.
Ние впрочем, участвайки в тези разисквания и обяснявайки смисъла и логиката на нашия проект за решение, не се борим в никакъв случай за вашето одобрение. Още по-малко ни интересува вашата предполагана снизходителност. Нас ни интересува мнението на неколкостотин силикозно болни миньори, които най-накрая виждат, че държавата се е размърдала да им даде дължимото под формата на обезщетение. Нас ни интересува мнението на няколко хиляди възрастни хора, зрели хора, чиито деца са тежко болни и най-накрая държавата казва – има алтернатива.
С едни скромни 5 млн. лева създаваме фонд, в който ще започне натрупване на средства за тяхното неотложно и драматично решение. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.) Интересува ни и мнението на хората, които ще внасят в този фонд, защото те вечер ще си лягат с чувството на дълбока вътрешна нравствена удовлетвореност. Интересува ни мнението не на хората, на които им се пее “Сей, земледелецо”, а на които правителството дава пари, за да засее земледелецът тази есен, за да може да ожъне другата пролет, да смели на брашно и да омеси на хляб. (Ръкопляскания от мнозинството.) Без тези пари за земледелеца, независимо оранжев, червен или син, няма да има хляб, а знаете, че храната прави и политическата борба.
Министърът с пунктуалността на инспектор, какъвто не е, ви съобщи, сподели с вас най-спокойно, най-хладнокръвно онези цифри, които илюстрират едно усилие – остатъкът от финансови средства разумно и рационално да се насочи към сектори, социални групи, структури, системи и подсистеми, които изпитват необходимост. Ние сме съгласни, че тук очевидно няма, дълго време няма да има, може би никога няма да има, съвършен критерий. Когато той даде примери, това не е абсолютната последователност на действително приоритетни обекти, но най-разбираемата. Съдържа се и още нещо в това, което екипът на министър Велчев, управлението като цяло, очевидно са мислили в течение на последните месеци. Те са мислили за това, че, ако не се оспорва или поне ако не се оспорва това действие толкова силно, то ще вдъхне кураж и на следващото правителство. Едно следващо правителство няма да бъде принудено още в началото на мандата си да намисля онези законодателни хватки, с които да организира този странен пинг-понг между изпълнителна и законодателна власт по нещо толкова житейски разбираемо и толкова прозаично, ако има 100 или 500 милиона, или 1 милиард, дай Боже, какво да ги прави.
За нас, депутатите от НДСВ и ДПС, аз се надявам, че това е валидно и за депутати от други парламентарни групи, е странно подозрението, че правителството върши нещо конспиративно, злощастно, насочено към нанасяне на щета. Кому правителството с този начин на разпределяне на излишъка ще нанесе щета? (Реплика от залата.) Благодаря. След малко ще те слушам с упоение.
Нашето решение се състои от две точки. Първата точка представлява предписание, препоръка да се отговори от министър Велчев на въпроса как са спестени парите и, ако докладът не предизвика действия за подготовка на бунт в ляво или в дясно, тук всичко ще бъде наред.
Във втората точка се крие...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е цинизъм.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не употребявай силни думи, аз мога да употребя дваж по-силни. Направете му забележка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви! Много Ви моля, не от място, ако обичате. В момента се представя проекторешението.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: На мен са ми правили забележки и съм страдал по цяла седмица след забележките, а Вие... (Смях в НДСВ и ОДС.)
Във втората точка, която гласи, че министърът на финансите, след като представи този доклад по първа точка, в Комисията по бюджет и финанси, а не в Комисията за спорта, са възможни предложения за изменение на Закона за устройство на държавния бюджет. Тази точка равнопоставя един закон, който овластява в момента Министерския съвет и възможностите за прехвърляне на част от този властови ресурс към Народното събрание. Тази точка дава перспективата на една идея, която вие искате непременно да постигнете днес, сега, преди разсъмването утре, в този час, довечера, за да не може този министър да изпълни останалата част от това благородно начинание.
След тази характеристика на вашите и нашите намерения аз се надявам пак, не предимно вие, но хората, които се интересуват от тази материя, да разберат за какво става дума. Става дума за последно усилие да се докаже нещо, което се твърдеше и в началото на мандата, но което вече се смята за лъжа от болшинството българи. Нещото, което се твърдеше в началото на мандата, беше, че ние застрашаваме българската държавност, че ние сме на път да счупим покрива на българския конституционен дом, да предизвикаме – ще употребя сложна дума, господин Божинов, извинете ме предварително – пауперизация, сиреч обедняване на хората, преведох я – благодаря Ви. Ние не предизвикахме нищо от това и вървим към края на един пълноценен мандат, поредно доказателство на което е формираният голям излишък и справедливият и професионален начин, по който той се насочва към българското общество, към средния български гражданин, към средната класа в страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Севлиевски, имате възможност да представите Вашия проект за решение.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Днешната дискусия може би закъсня с около четири месеца или пет. На 30 юни Парламентарната група на Новото време, госпожа Румяна Георгиева и всички народни представители от Новото време внесохме Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет. Ние предложихме още тогава – на 30 юни – ако има излишъци, ако има преизпълнение в държавния бюджет, тези средства да бъдат разпределяни от българското Народно събрание.
Нашата логика е изключително проста. Двадесети век беше времето на правата, ХХІ век е векът на правилата. Ако има правила, изостанали от миналия век, които все още да действат в България, наше задължение е час по-скоро да променим тези правила. Ако има порочна политическа практика в България, на политиката на партокрацията, където политиците правят услуги и търсят услуги; където правителствата правят подаръци по своя ценностна система; където партийните централи разпределят общи пари по своя преценка, а партийните централи и партийните ръководства винаги са малко хора. През последните седем години най-вероятно 4-5 милиарда лева са разпределени по начина, както се предлага да бъдат разпределени – тази година, и миналата година, и по-миналата, и по-миналата, и по-миналата. Слава Богу, част от тези пари отидоха за 13-а заплата и за допълнителни пенсии на българските пенсионери. Голяма част от тези пари отидоха да изпълняват партийни приоритети, а не национални приоритети.
С тези пари онези, които ги разпределяха, можеха отдавна да построят магистралите до Варна и Бургас, отдавна старопланинските проходи можеха да бъдат ремонтирани и да не бъдат така, както са били преди десет века. Защото знаете, че през Ришкия проход се стига от Шумен до Бургас за същото време, за което преди десет века царете са минавали. Можеше АЕЦ “Белене” отдавна да е построена, както и много други неща да бъдат направени. Но тези проекти са национален, а не партиен приоритет. Защото ако бяха партиен приоритет, досега щяха да бъдат реализирани.
Затова, дами и господа, когато има повече пари в държавата, а те винаги са резултат от усилията на всеки българин, те трябва да бъдат разпределяни по ясен критерий и ясни правила, с участието на повече хора, а българската Конституция е определила хората да гласуват на избори, да избират своите народни представители и те да бъдат 240 човека. В тази сграда, в тази зала през последните 125 години са се решавали и ще се решават съдбините на България. И няма никаква причина някой да смята, че е по-голям от тази зала. Няма никаква причина някой да мисли, че 12 или 15 човека, или за голямо съжаление, както май се случва напоследък – че 7 или 4 човека са повече и по-умни от 240.
Ние, “Новото време”, надали ще можем да предложим най-добрата идея, но идеите, които предлагаме, искаме всеки народен представител да ги допълни, така че общият резултат от работата на това Народно събрание да бъде в интерес на българската държава. Партийните приоритети не ни интересуват, когато говорим за България. Партиите трябва да се построяват по националния приоритет, а не държавата по партийния.
Затова ние, от “Новото време” казваме: “Да спрем политиката на подаръците, да счупим практиката на партокрацията! Повече да не се смята, че един политик е успешен, ако може да отваря и затваря врати, да получава или пък да прави подаръци”. Затова нека да възстановим правилата на демокрацията и нека да спазваме българската Конституция.
Затова “Новото време” предлага:
1. Да задължи министъра на финансите в срок от 1 ноември да внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет с цел актуализиране на приходната и разходната част на бюджета с оглед на очакваното преизпълнение на бюджетните приходи към 31 декември 2004 г. и реализираните икономии за същия период.
2. Да задължи Министерския съвет и министъра на финансите да не поемат ангажименти да извършват разходи за сметка на преизпълнението на бюджетните приходи и реализираните икономии до приемането на актуализиран държавен бюджет за 2004 г.
3. Задължава Народното събрание да разгледа в срок от седем дни Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, внесен на 30 юли т.г. от Румяна Георгиева и група народни представители от Парламентарната група на Новото време, както и законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители от ОДС на 30 септември 2004 г.
Накрая искам да каже още няколко думи.
Тези два законопроекта не бяха разгледани в Комисията по бюджет и финанси поради една изключително проста причина. Не всички представители на опозицията и най-вече представителите на Българската социалистическа партия не се съгласиха досега да се подпишат под инициативата на “Новото време” и спазвайки парламентарния правилник да задължат комисията да включи като първа точка в дневния си ред тези два законопроекта. Разбирам, че Българската социалистическа партия днес се опитва да се покаже като опозиция, но опозиция на думи. Делата, уважаеми господа, трябваше да ги покажете през последните четири месеца, ако бяхте подкрепяли предложението на госпожа Румяна Георгиева на всяко заседание на Комисията по бюджет и финанси тази точка да бъде включена в дневния ред и ако вчера и онзи ден се бяхте подписали под подписката, която инициира госпожа Георгиева. (Силен шум в блока на КБ.)
Аз съм изключително щастлив, че след като “Новото време” на 30 юли внесе най-опозиционния законопроект, внасян в това Народно събрание през последните 15 години, то на 30 септември това направи господин Иван Костов и доколкото разбирам, днес, 22 октомври, това направи и Българската социалистическа партия.
Благодаря ви. Надявам се, че ще подкрепите проекторешението на “Новото време”. (Ръкопляскания от Парламентарната група на Новото време.)
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Господин председател, сега времето тече, нали? Досега беше спряло!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Давам думата на господин Пирински за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми господин Илчев, уважаеми колеги! Обърнете внимание на три основни въпроса във връзка с т.нар. излишък.
Първият е: беше ли известно на правителството точно преди 11 месеца, когато се приемаше бюджетът, че т.нар. излишък ще бъде реализиран, ще се появи? Миналия петък господин Велчев пред вас заяви, че такова нещо той не си е представял. Той ви излъга. Ето какво каза господин Велчев в тази зала на 20 ноември м.г. в края на дебата по приемането на Закона за бюджета за тази година: “Упрекват ни, че догодина – т.е. тази година – ще съберем 1 млрд. лв. повече и ще ги разпределя правителството. Да, аз точно това искам и предлагам.” – казва господин Велчев. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
Второ, откъде се появи този излишък? Преди година господин Велчев ни съобщава, че този излишък ще бъде реализиран от допълнителни приходи от сивата икономика – само и единствено, при това с мерки, които са нови, за новата 2004 г., а не такива, каквито са се прилагали досега, защото както ни каза господин Велчев, те вече са разчетени в бюджета. Ето какво казва той: “Ще съберем този 1 млрд. лв. от сивата икономика с мерките, които още не са приложени, защото мерките за повишаване на събираемостта, донесли тези добри резултати тази година – т.е. 2003 г. – вече са взети предвид при планирането на приходите за следващата година”.
Миналия петък господин Велчев ви разказа тук за няколко източника на този милиард. Първият е ускореният растеж на икономиката спрямо предвидения. Той спомена в изказването си днес, че икономиката се развива с 6%. Дали е толкова, спорно е, но са разчетени 5,3%. Може да има някакъв ефект. Каза също, че това е от увеличаване на ДДС и акцизи, за което говори и сега, но той изцяло го отнесе към подобрена работа на митниците. Той съвършено добре знае, че огромният размер на тези допълнителни приходи е не от друго, а от поскъпването на нефта и суровините в сравнение с цените, разчетени в бюджета. Защото и българският бюджет, и целият свят бяха неподготвени за цени на нефта, каквито бяха реализирани в средата и втората половина на тази година, и не само на нефта, а на всички суровини. Така че това са допълнителни приходи, които нямат нищо общо с никакво подобряване на никаква дейност на това правителство.
Трето, този излишък, дами и господа, е реализиран от т.нар. икономии на разходи, което ви заяви господин Велчев миналия петък. Кой дава право на правителството да реже одобрени разходи с бюджета? Това са 200 млн. лв., които – казва той – “ние икономисваме от административни и други разходи”. Какво означава това? При този глад, при това прецеждане на последния лев при приемането на бюджета ни се съобщава, че имало икономии.
Господин Велчев забрави да спомене, че 100 млн. лв. вие отрязахте тихомълком в средата на годината от т.нар. Програма за активни мерки срещу безработицата.

Месец август, когато повечето хора бяха на море, вие тръгнахте да кандърдисвате кметовете да подписват протоколи, с които да се отказват от тези средства. И това са 100 милиона, това е една десета от този милиард, тъй че и по този въпрос господин Велчев ви излъга миналия петък.
И трето – основанието за харченето на този така наречен излишък. Господин Велчев каза: "Това е съвършено законно, в съответствие със законите, с решенията на Конституционния съд". И това е лъжа, господа!
Господин председателю, ето решението на Конституционния съд от 2001 г., междупрочем по искане на предишния министър на финансите. "Може – казва – Министерският съвет да изразходва повече средства от гласуваните в закона за държавния бюджет без разрешение на Народното събрание, когато за това изрично е оправомощен със закон при условията, посочени в него". Кой е този закон? Законът за устройство на държавния бюджет. И господин Велчев ни казва: "Ами четете, бе, уважаеми дами и господа, чл. 35, ал. 2." Четем, пише: "Министърът на финансите може да разреши допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет." А що се отнася до баланса, работата става по-сериозна.
Член 3, господин председателю, не знам дали е останало време на министъра да се запознае с целия Закон за устройство на държавния бюджет, но може би в началото е обърнал внимание на чл. 3. Той се занимава с бюджетното салдо и в ал. 3 се казва: "Излишъкът по държавния бюджет се използва за погасяване на дългове или се предвижда като резерв за неотложни непредвидени разходи."
Кажете ми кои от тези разходи, дето ни съобщи министърът, са непредвидени и неотложни, имайки предвид, че той представи своя бюджет миналата година като бюджет на съзиданието и развитието. Всички тези приказки са голословни, заблуждаващи обществото и вас твърдения, с които се прикриват две неща. Ясно е, че структурните реформи на правителството се провалиха. Това се отразява в един бюджет, който не може да реши основни проблеми на обществото, затова в предизборната година правителството си задели едно милиардче, с което сега да раздава подаръци, да прави популизъм от много евтина категория и да твърди, че това било отговорно управление, избягващо пауперизацията. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Госпожо Масларова, заповядайте за реплика към господин Пирински.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър! Моята реплика към господин Пирински е следната: като изброихте толкова много неща, господин Пирински, имате ли предвид като неотложни разходи на това правителство така наречените демонстрационни проекти, с които се решават изключително важни и неотложни неща на българската държава и на българския данъкоплатец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Пирински, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Разбирам смисъла на репликата Ви, тя е нестандартна, но тя е изцяло в съответствие със степента на сериозност, с която министърът на финансите се мъчеше тук да ни убеждава, че неговата политика е отговорна. Най-добрата илюстрация на пълната безотговорност са тези 25 милиона малки обекти с регионално значение.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Големи!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така се казват в документите на правителството, които са с толкова живописни и трогателни названия, че аз нямам тази поетична дарба, която имат господин Илчев и други колеги от мнозинството. Може би те ще обяснят на хората по какъв начин могат да оправдаят подобни глупости. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Продължаваме дебата.
Има думата господин Михаил Михайлов. Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (ПГСДС): Слушайки внимателно изказването на министъра и на господин Илчев, особено впечатление ми направи изкривената логика и на двете изказвания. Говореше се за стотици миньори, говореше се за земеделци и т.н., а всъщност не се говореше за гражданите на България, защото гражданите на България са осем милиона.
Господин Велчев, това, което за мен е най-странното, че вие давате пари на болници, давате пари за някакви дупки, за какво ли не, за 25 хиляди малки проекта, а всъщност най-важният въпрос, когато сте предвиждали този бюджет е, че е имало болни хора, имало ги е тези дупки, нямало ги е магистралите, нямало е нищо. Значи вие или не знаете какво да планирате, или абсолютно умишлено сте планирали по-малко, за да може сега, през главата на парламента, да ги харчите. Това са двете възможни неща.
В началото на 2004 г. вие казвате: за да има ускорен растеж, трябва да направим още една дупка на колана. В края на годината казвате: направихме една дупка, хайде сега, ако може, да върнем малко в предишното положение, защото изглежда сте отслабнали не толкова, колкото е трябвало. Това наистина, някои казват е цинично, но да се говори за стотици миньори, за еди какво си, ама тази държава има осем милиона души. Всеки един, когато се планира бюджетът, трябва да види себе си, трябва да види своята група. За здравеопазване – толкова, а не в един момент министърът да се изживява като големия казан, да гребне и да каже: "А, вие сте добри момчета, ето ви малко от супичката, защото не ви е стигнала досега."
Цялата тази история с бюджетния излишък е абсолютно объркана. Абсолютно толкова е объркано всичко и сега вие да убеждавате парламента и българския гражданин, че това се дължи на вашето добро управление. Да, да, ама не! Въобще не е така! Защото една държава хората я усещат по това как се управлява, когато се предвиждат стратегически приоритетите. Значи вие стратегически сте сбъркали и реформите, които е трябвало да се случат, просто не са се случили. И го казват тези неплатени здравни осигуровки, казва го това, което се случва в социалната сфера, казва го липсата на инфраструктурни проекти. Значи отсъствие на глобално виждане за държавата каква трябва да бъде след една година. Това доказа, че вие не можете да управлявате. Толкова е просто, че не виждам кой трябва да излъжете с това, че ще направим десет хиляди чешми или ще направим петдесет алеи, или еди какво си. Това е такова парциално мислене, такова дребничко. Според мен дори селският кмет вижда по-добре селото си като управление, отколкото вие държавата.
Министърът на финансите като погледне, сега когато представяте бюджета на годината, трябва наистина да види кои са приоритетите, а не в един момент. Защото, господин Илчев, стотиците миньори, ами има десетки хиляди болни от диабет, има десетки и стотици хиляди болни от хипертония, къде са те във вашите приоритети? Къде са приоритетите на толкова много безработни? Няма ги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Михайлов, много Ви моля. Красноречив сте, но времето все пак изтече.
Господин Хасан Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Повишеният интерес относно изразходването на така наречените излишъци в бюджета има своята естествена логика по силата на няколко много важни фактора.
На първо място, това се дължи на факта, че предстоят парламентарни избори и няма как да избягаме от тази истина. Притесненията на опозицията са в посока на разходи, които биха могли да бъдат реализирани за теснопартийни цели.
На второ място, за първи път очакваното преизпълнение на приходната част на бюджета за 2004 г. е в размер на 2,6% от заложения брутен вътрешен продукт с 3,5 пъти повече от заложения дефицит. Възникват обаче няколко много важни въпроса, от отговорите на които зависи дали поведението на Министерския съвет е в рамките на действащото законодателство и дали е конституционосъобразно.


Отговорите са много ясни и много точни. Те могат да бъдат намерени както в Закона за устройство на държавния бюджет, във вече споменатия чл. 35, ал. 2, така и в решението на Конституционния съд № 6 от 29 март 2001 г. по к.д. № 17 от 2000 г.
Има обаче две много важни условия за пристъпване към разпределение на т.нар. излишъци. А те са:
На първо място, да има преизпълнение на собствените приходи и свиване на част от разходите. Тук преди малко се говори за свиването на тези разходи. Господин министърът в отговора си на питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков също отговори, но не става въпрос само за свиване на разходите, които са в държавния сектор и в бюджетната сфера. Става въпрос и за свиване на разходи, например от лихвени плащания, поради промяна на лихвения процент.
И докато лявата опозиция по време на своето управление никога не е имала бюджетен излишък, за да има някакъв позитивен опит в това отношение, то дясната опозиция всяка година от своя управленски мандат е имала бюджетен излишък и е вършила точно това, от което сега толкова много се разграничава.
Искам да припомня на пленарната зала, че народни представители от парламентарната група, в която и аз бях член в рамките на Тридесет и осмото Народно събрание, инициираха питане до Конституционния съд.
Няколко думи по въпроса за така наречените нереалистични заложени приходи.
Уважаеми колеги, не бива да забравяме, че България е страна все още в условия на валутен борд. Ние имаме подписано споразумение с Международния валутен фонд. Така че приходната част е предмет на предварително договаряне с експертите на фонда. Ако някой си мисли, че в Народното събрание може да влезе приходната част на бюджета без да бъде консултирана с експерти на Международния валутен фонд и с експерти на Министерството на финансите, аз смятам, че има някакво недоразумение.
Приетият от Народното събрание държавен бюджет включва очакваните, а не постигнатите приходи, предвидените, а не разходваните средства. Това е едно много важно условие.
Искам да обърна внимание на още един, според мен, много важен факт. Изпълнението на този бюджет и особено разходването на преизпълнението предполага до голяма степен оперативност и да се натоварва парламентът с организационни и изпълнителни функции влиза в противоречие с конституционно прогласения принцип за разделение на властите.
Накрая, въпреки всичко искам да заявя уверението на управляващото мнозинство, така както заяви и предишната седмица министърът на финансите господин Милен Велчев, че имаме политическата воля и готовност да предложим законодателни промени, които да гарантират по-голямо участие на законодателния орган, по-голяма прозрачност при разпределението на бюджетния излишък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Борислав Китов. Искам да обърна внимание, че разполагате с 2 минути 45 секунди. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Аз говоря бързо.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че бюджетът е основната функция на икономическата политика на всяко правителство и така също е безспорно, че майсторлъкът да се направи добър бюджет е той да бъде правилно разчетен, както в приходната и оттам в разходната си част, особено когато имаш фиксиран дефицит.
Аз обаче бих искал да обърна логиката на нещата и да кажа следното. В Закона за държавния бюджет има един член, който казва, че ако поради някакви причини има дефицит в приходната част на бюджета, то тогава ще се извърши актуализация на самия бюджет, за да може Народното събрание да намали съответно разходите на базата на намалените приходи.
Напълно естествено е същият подход да има, когато има и излишък. И това го казвам не защото подлагам на съмнение винаги и всякога как се разпределя излишъкът, а защото това е принципът, който се поставя веднъж в едната, лявата страна, в положението на хипотезата на недостиг, но не се поставя в положението на излишък.
В тази връзка Парламентарната група на Народния съюз ще подкрепи и трите предложения.
Вярно е това, което каза Хасан Адемов, че този принцип беше заложен и от правителството на Обединените демократични сили, но това не значи, че трябва винаги да подкрепяме нещата, които не са прави.
Ето защо смятам, че Народното събрание би направило най-добре и би направило всичко, дали за този или за следващия бюджет, разбира се, след известен санитарен минимум, с който правителството да може да разполага – това е необходимо, но Народното събрание да разпределя спрямо най-реалните нужди на българското общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има думата за реплика на господин Кенаров. Разполагате с 30 минути.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Смятате ли, господин Китов, че на базата на чл. 86, ал. 2 от нашата Конституция това би дало възможност парламентът с решение да задължи наистина министъра на финансите и Министерския съвет да изпълнят законните си задължения? Като решение на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Имате право на дуплика. Дупликата не влиза във времето, така че разполагате с 3 минути.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кенаров! Доколкото не ме лъже паметта, чл. 86, ал. 2 от българската Конституция казва, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички институции и граждани. В тази връзка смятам, че Народното събрание е напълно в правото си да задължи институциите, включително и българския министър на финансите, и българското правителство до приемането на измененията и допълненията в Закона за държавния бюджет да спрат разпределението на тези средства.
Господин Кенаров, отговарям на Вас. Искам да Ви кажа, че преди малко говорих преди всичко за принципите на нещата, а не за конкретния случай. Защото според мен принципът е на по-голяма гласност, на по-голямо участие на обществото чрез народните избраници, на българския народ да става разпределението на нещата. Пак повтарям, извън една сума, с която трябва да се даде възможност на Министерския съвет да оперира – дали ще бъде 1%, както се предлага от други, или 2%, не бих могъл да кажа – става въпрос за един ясен принцип, който ние тук днес да заложим.
И не можем да мерим с двоен аршин. Веднъж, когато има недостиг и трябва да се свият разходите да го решава Народното събрание, а когато трябва да се разпределят благата да бъде само по решение на Министерския съвет. Този двоен стандарт нито аз, нито българският народ може да приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Давам думата на госпожа Нина Чилова. Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имахме възможност и чухме достатъчно информация днес от министъра на финансите относно това как е взето решението за разпределяне на формирания излишък и в какви основни сфери той приоритетно е бил насочен. Чухме, разбира се, и твърде спекулативни твърдения от представителите на опозицията.
Бих искала обаче днес този дебат да го водим на малко по-задълбочена основа - в посока на това как именно се стигна до формирането на този излишък, кои фактори и условия допринесоха за неговото натрупване, има ли капацитет това правителство да планира коректно приходите в държавния бюджет или умишлено ги занижава, особено тази година, с оглед на това да се натрупа огромен бюджетен излишък и той да бъде изхарчен за предизборни цели.
За да намеря отговора на тези въпроси и да си изясня дали тези тези са спекулативни или отговарят на истината, аз си направих усилието да прегледам детайлно стенограмите на Народното събрание по приемането на предходните бюджети – за 2002 и 2003 г. и по-точно в тяхната приходна част, която като стойностен показател дава обективна възможност да се проследи поведението на управляващото мнозинство към планирането и изпълнението на заложените приходи в Бюджет 2004 г. Да ви призная, констатациите и анализите, които следват от наличните данни през тези години относно приходната част на бюджета и нейното изпълнение, сравнени с отношението на опозицията към този въпрос, меко казано, будят недоумение. За 2002 г., която е първата година от управлението на НДСВ и ДПС, въпреки нелекото наследство, завещано от предишното правителство, планираните приходи са в размер на 12 млрд. 406, или 38,4% от брутния вътрешен продукт. В сравнение с 2001 г. тези приходи са завишени с около милиард повече на консолидирана основа.
Старателно четейки стенограмите от приемането на бюджета с така планираните приходи, човек остава с впечатлението, че 2002 г. за България ще бъде апокалиптична. Опозицията отляво и отдясно квалифицираше бюджета като авантюристичен, бюджет на излъгани надежди, обвиняваше правителството в липса на капацитет да води адекватна бюджетна политика, както и неспособността му да планира реални приходи.
Какъв обаче беше резултатът към края на 2002 г.? Апокалипсисът не се случи. Не се сбъднаха и мрачните предсказания на опозицията. Заложените приходи за 2002 г. не само се изпълниха, но и се формира бюджетен излишък в размер на 117,3 млн. лв. През 2002 г. в проектобюджета на правителството за следващата година отново наблюдаваме завишаване на планирани приходи в размер на 38,9% от брутния вътрешен продукт или това е приблизително с около 1 млрд. повече, отколкото през 2002 г. Отново бяхме свидетели на отчаяни катастрофални прогнози отляво и отдясно по отношение изпълнението на приходната част на бюджета.
Ще си позволя, възпроизвеждайки тази атмосфера, да припомня още един много съществен детайл. Същата тази година правителството водеше тежки преговори с Международния валутен фонд, който беше свикнал традиционно през предходните години да одобрява бюджет с много по-ниски приходи. Изхождайки от тази установена бюджетна практика, фондът прояви голям скептицизъм относно изпълнението на така заложените завишени приходи. Противно на очакванията на опозицията и благодарение на професионалната компетентност на българското правителство, споразумение с фонда имаше. Нещо повече, планираните бюджетни приходи бяха преизпълнени с над около 900 млн., това е 40,9% от брутния вътрешен продукт, а бюджетният излишък беше в размер на 695 млн. лв.
Уважаеми дами и господа! Връщам се назад във времето не за да придам някакъв субективен политически привкус на обсъжданата тема, а за да намеря аргументи в многократно повтаряната теза от опозицията, че правителството работи лошо и умишлено е занижило приходите тази година, за да ги изхарчи за предизборни цели.
Уважаеми колеги, тази ирония с бюджетния излишък, която се опитвате да разигравате днес, е, меко казано, неуместна. Азбучна истина е, че този излишък е в резултат не от умишлено занижаване на приходите, което междупрочем вие помежду си тайничко си го признавате, а е резултат от нарастване на темповете на развитие на българската икономика и от подобряване на инвестиционния климат в страната. Този излишък е обективна последица преди всичко от последователната и целенасочена данъчна политика на управляващото мнозинство, вследствие на която наблюдаваме по-добри условия за развитие на бизнеса, по-висока събираемост на приходите в бюджета, респективно възможност за преразпределение на повече средства в сфери като образование, инфраструктура, здравеопазване, социални дейности. В резултат на създадени данъчни, икономически и социални стимули всяка година от държавния бюджет се освобождават средства в размер на около 300 млн. лв. – паричен ресурс, който отива в българския бизнес и в ръцете на българските граждани. Благодарение на този управленски подход и на създадените преференциални данъчни механизми, през миналата година митническата администрация отбеляза рекордна в своето съществуване събираемост.
Към тези факти трябва да прибавим и още един много важен, който през последната година можем да уловим като една трайна положителна тенденция. Подобряването на икономическите условия и финансовата дисциплина провокираха бизнесът да излезе на светло. Само за тази година имаме 80 хил. нови платци, които предпочетоха да внасят данъци в хазната, вместо да ги укриват и да стоят в сянка. Може би хубавата новина е, че този факт се разбира все повече от българското общество, от българския бизнес. Тъжната новина обаче е, че опозицията все още не я разбира или поне публично не иска да си го признае. Тази ваша реакция обаче не е необяснима. Тя е естествена и болезнена. Защото трудно е да се приеме истината и да се преглътнат няколко положителни икономически фактора, свързани с нашето управление, а именно: ръстът на икономическия растеж само за първите шест месеца на тази година е над очакваните 5,6% от брутния вътрешен продукт, чуждестранните инвестиции достигнаха такъв размер, какъвто съвкупно не е постигнат от всички опозиционни партии, взети заедно, за 10 години преди това. Само за тази година те са в размер на 2 млрд. долара. За последните три години българската икономика влезе в “А” група или това е групата на страните, в които може свободно и безрисково да се инвестира. Това го казвам не аз, а всички международни рейтингови агенции, повишавайки доверието в българската икономика 11 пъти за последните три години.
Уважаеми дами и господа, в заключение бих искала да кажа, че в инициативата за провеждането на този дебат се долавя по-скоро усещане за необходимост от повдигане на определени политически рейтинги, а не загриженост по същество. Не за друго, а защото за всички е ясно, че натрупването на този излишък не е резултат от конспиративна дейност на българското правителство, а то е естествен резултат от по-добрата икономическа и данъчна свобода в страната.
Освен това бих искала да подчертая и нещо друго. Българското правителство е инвестирало този излишък законосъобразно, не е нарушило нито съществуващата нормативна процедура, нито трайно установената бюджетна практика. Това инвестиране не е в случайно подбрани на предизборен принцип сфери, а е в съответствие изцяло със залегналите приоритети в Бюджет 2004 г. – образование, здравеопазване, инфраструктура, социални дейности. Инвестирането на този излишък по такъв начин по мое скромно мнение е обективна индикация само за едно – че управляващото мнозинство има силата и капацитета не само да формулира национални приоритети, но да ги отстоява и да ги реализира успешно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Реплика? Няма.
Давам думата на господин Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да поздравя финансовия министър, защото изчезна от пленарната зала.
Причината, уважаеми колеги, да има излишък от 1 млрд. лв. се корени в това, че Бюджет 2004 г. е създаден рехаво и е лесен за преизпълнение. Въпреки дебатите и въпреки становището на опозиционните парламентарни групи не беше взето предвид, че този бюджет е лесен за преизпълнение, че не са взети предвид повишената събираемост на данъците и по-добрата финансова дисциплина в България, че България вече е в пазарна среда и т.н., и т.н. Не е взета предвид възможността през митниците да минат много повече вносни стоки и това под формата на акцизи ще отиде като приход за държавния бюджет. Същевременно Бюджет 2004 г. беше разработен консервативно от гледна точка на разходите, неправомерно от гледна точка на такива сектори, като здравеопазване, образование и т.н. Да се хвалите, уважаеми дами и господа, вие, които току-що се изказахте, с това, че е преизпълнен бюджетът с 1 млрд. лв., означава следното. Да отидете на жп гарата в 10,00 ч. сутринта, за да се качите на влака и да ви кажат: ние, стрелочници, диспечери и т.н. още в 8,00 ч. успяхме да лъснем влака, да го заредим с всичко необходимо и в 8,10 ч. да го изпратим. Ще чакате следващия влак – Бюджет 2005 г.! (Ръкопляскания в ПГОДС.)

Само в далечното минало на България се смяташе, че една петилетка може да се преизпълни в съкратени срокове. Едно изпълнение, едно преизпълнение в такива големи размери означава лошо бюджетиране, стимул за финансовия министър да преизпълнява лесно, за да може след това да го преразпределя.
Аз тук не казвам, че има предизборни цели. Това ще го види избирателят и ще прецени така ли е или не. Въпросът е друг – този феномен, който се наблюдава от шест години поред, включва и дейността на предишното управление. Само че по времето на ОДС се тръгна от малки излишъци. Така или иначе България е стабилна държава, уважаеми колеги. Отиваме към Европейския съюз.
Затова сме доволни от нашата парламентарна група, че отдавна вече има законопроект на Новото време за промяна в Закона за устройството на държавния бюджет. Може и по-късно, но според нас малко по-добре огледано и по-задълбочено е предложението на група народни представители от Парламентарната група на ОДС да променим Закона за устройство на държавния бюджет в две направления:
Първо, да помогнем на финансовия министър да не решава той, да не поема тежката отговорност сам да разпределя бюджетните кредити. Това е в интерес на всеки финансов министър – днешния и оттук нататък. Тази функция да бъде по решение на Министерския съвет. Не очаквам доводи, с които да бъде оборено това предложение.
Още по-важно, второ предложение. Нашето предложение е, когато излишъкът ще се харчи до 1% от този излишък, ние не желаем да се вместваме в прерогативите на изпълнителната власт. Ако Министерският съвет вземе решение да харчи повече от 1 на сто от бюджетния излишък, той ще трябва да направи закон за корекция на съответния държавен бюджет и Народното събрание ще трябва да го одобри или отхвърли. Това предложение по никакъв начин не се вмества, господин Адемов, в прерогативите на изпълнителната власт.
Предложения от сорта, че сега финансовият министър е тук, да дойде с едни предложения как да се харчат тези пари, това е предложение ат-ход. Изпълнителната власт има своите прерогативи, тя знае по-добре от нас, народните представители, какви са реалните потребности.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Точно така, това е правилно.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Точно така, но същевременно Народното събрание, представлявайки всички граждани на Република България, трябва да утвърждава или отхвърля, така както прави това при недостиг, дефицит в бюджета за съответната година.
Нашето предложение е близко до това на Новото време – да се задължи и да се спрат спекулациите в Комисията по бюджет и финанси, която доста време отлага вече разглеждането на тези два законопроекта за устройството на държавния бюджет. Това е в интерес на Република България.
В заключение искам да кажа, че не поставям под съмнение законосъобразността от това, че министърът на финансите и Министерският съвет може да харчи бюджетния излишък. Има решение на съда и това е в съответствие с действащия Закон за устройство на държавния бюджет. Нашето предложение за промяна на този закон ще подобри, ще дисциплинира изпълнителната власт. Няма да се правят опити – не казвам предизборни или каквито и да било други – да се съставя един баланс, който е лесен за изпълнение.
Като оставим настрана емоциите и това, че наистина размерът е доста съществен, моля колегите да подкрепят тези наши предложения и предложението на Новото време, да седнем час по-скоро да решим въпроса. Ако този закон бъде приет в рамките на тази година, естествено ще задейства три дни след публикацията в “Държавен вестник”. Ако – не, да може поне от следващата година този въпрос да бъде уреден нормативно много по-добре.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Жотев.
Останаха минута и четиридесет секунди за Обединените демократични сили, но, както виждам, ще бъдете репликиран от господин Нихризов, тъй като очевидно не е съгласен с Вас.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Жотев, Вие нищо не казахте за предложените проекти за решение, тъй като предложеният проект от господин Станимир Илчев по стара методика повтаря нещата, като ги дава в ръцете на министъра на финансите и отлага решаването им в бъдеще.
Имаше проект на госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители, който предвижда до 15 дни да се разгледат законите. Дори госпожа Михайлова мина по-напред, като каза, че може да се извърши корекция в Устройствения закон за бюджета, тъй като той е приеман в условията 1996 г., когато говорихме само за дефицит. Далеч по-революционни промени, които да дадат възможност министърът на финансите, който и да е той в бъдеще, да планира политиката си и за следващата година.
Считате ли, че ако се приеме вариантът, предложен от НДСВ, няма да отидем в старата система на затлачване? А ако се приеме вариантът на госпожа Михайлова като решение, господин министърът на финансите, който и да е той, няма да плаче тогава, когато се приемат данъчните закони, че му се отваряла такава или онакава дупка в бюджета, защото той сам би изпълнил всички онези неща за едно по-правилно и по-точно планиране в бюджета, което, надявам се, искаме всички ние.
Иначе, що се отнася до Вашия пример за влака и за гарата, съм напълно съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика във формата на въпрос.
Господин Жотев, чувствате ли се задължен да вземете дуплика?
Заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Може би не бях достатъчно прецизен, господин Нихризов. Смятам, че предложението, което прави Парламентарната група на ОДС – Народното събрание да разгледа внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет в срок от 15 дни точно фиксират и дават възможност още в хода на тази година бюджетният излишък да бъде разпределен по-добре с участието и със закон на Народното събрание.
Аз си спомням как миналата година финансовият министър отговаряше на молбата на Движението за права и свободи да се оставят повече средства за фонд “Земеделие” и фонд “Тютюн”. Тогава финансовият министър казваше: Няма откъде другаде да вземем тези пари – нито от орязване на разходите за администрацията, нито от намаляване на заплати и пенсии, нито от субсидиите на общини и т.н.
Сега, когато група народни представители от нашата парламентарна група вкарват предложение финансовият министър ни обвинява: вие ерозирате бюджета и искате да изтеглите от него 420 млн. лв. от намаление на ставката по ДДС. Заместник-финансовият министър вчера в Бюджетната комисия обяви, че пък имаме още един грях - още 413 млн. лв. под формата на по-добра скала, която ние предлагаме за облагане доходите на физическите лица - отново като грях на нашата парламентарна група.
Аз смятам, че с промяната в Закона за устройството на държавния бюджет ще се даде възможност за по-голяма гъвкавост и по-добро разпределение на ресурсите. Нямам нищо против, ако процентът, който ние сме предложили – 1 на сто от излишъка да се харчи както досега в действащия закон... Може би нашият анализ не е точен. Да определим параметър – 2 или 3%, които да дадат още по-голяма гъвкавост на изпълнителната власт.
Проблемът обаче е, че всички народни представители по-добре ще защитят интересите на данъкоплатеца, защото едно е примерно сега да дадете увеличение на хората, които получават заплати, които са в бюджетната сфера. А как познахте, че точно те трябва да получат това увеличение? Нима под формата на свалени данъци не могат да получат облекчение много по-голяма част от българските граждани?
Отново предлагам да изчистим политическите нюанси и да направим необходимото час по-скоро законопроектите за промяна на Закона за устройствения бюджет да стане реалност, за да дадем спокойствие на обществото, че не става въпрос за пазарлъци и предизборна агитация от страна на управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Давам думата на господин Спасов – новият депутат от Национално движение Симеон Втори.
Искам да обърна внимание, че на НДСВ остават общо 15 минути.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър! Наистина, това ще бъде моето първо изказване, затова ви моля да бъдете простителни, ако не съм твърде гладък. Искам да започна с една мисъл на Антоан дьо Сент Екзюпери, който казва, че ако искаш да видиш хората да се ръфат като кучета – хвърли им зърно, ако искаш да ги видиш обединени като братя – възложим им да строят кула.
От опита си на областен управител с тези малки проекти, в които бях участник, мога да ви кажа едно – с тези малки проекти ние наистина започнахме да строим кули, църкви, паркове, детски площадки. Хората се почустваха обединени и това, което ще ви кажа, че кметове от БСП, независими и от СДС идваха при мен, телефонът ми почервеня и казваха: селските кметове са полудели покрай тези проекти. Те бяха толкова ангажирани в този процес, толкова добре им се отрази този процес, защото почустваха наистина някаква реална власт. Наистина почустваха, че има местно самоуправление в тази държава, че могат те да въздействат за разпределяне на тези средства.
Аз ще ви кажа защо идваха при мен. Защото ние въведохме такъв принцип, че тези проекти да бъдат съобразени с нуждите на населените места. Всеки селски кмет се подписваше, че е съгласен с предложението на инициативния комитет от даденото село.
Ако ние сега искаме да обединим всички тези дейности и да ги съберем в Народното събрание, за какво местно самоуправление говорим? Ако ние искаме наистина да дадем и на селските кметове, които също са избрани от хората, възможност да ни кажат какви са нуждите им, то това е нещо положително и не виждам кой може да му се противопостави.
Аз ще бъда съвсем кратък. Вчера при въвеждането ми при господин Герджиков аз си позволих да му подаря ето тази графика (показва графиката), която изобразява известни на всички ни животни. Какво се оказа? Оказа се, че Министерството на финансите и правителството са осигурили сламата, осигурили са храната на двете магарета, а ние започваме да се дърпаме как да я разпределим. Какво лошо е направено? Лошо ли е това? (Шум и реплики от залата.)
Аз ще оставя сега копие от тази рисунка на господин Герджиков за председателите на всички парламентарни групи с молба не да направят някаква аналогия, а за да работим по-консенсусно, защото така е пътят, по който всички избиратели и всички граждани ще могат да извлекат полза от нашата обща работа. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Думата има госпожа Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, хубаво е да останете.
Господин Спасов, ами да бяхте дали и една рисунка на мисир, дето си пълни гущата. (Смях в залата.) Защото в крайна сметка това се получава.
Смятам, че е цинично пред българския народ, пред разплаканите очи на майките, които загубиха децата си, защото нямаше как да се лекуват, заради това, че не се дадоха достатъчно пари в здравеопазването; пред болните деца, които са болни и всеки ден ни гледат по телевизията и молят за помощ; и пред учениците, които събират пари за своите съученици да ходят да ги лекуват, Вие да казвате, че е много добре да се дадат 5 млн. за фонд и да искате от българския народ, чийто джоб е изтънял, а във вашите партийни джобове да влязат 25 млн. по тези проекти, за да си правите златните кофи, на които да личат вашите образи, и да си правите чешмички, на които да пише “НДСВ”. Това ли е нещото, което може да се разпредели?
Не Ви ли е срам от белите коси на пенсионерите, на които миналата година отрязахме и картите за пътуване, отрязахме им и това, което трябва да получат, а сега ще им дадем някакви дребни суми в края на годината, когато се увеличиха цените на всичко? Не Ви ли е срам от военноинвалидите, от пострадалите от войните хора, които искаха да получат нещо?
Ето, това е ценизъм – с парите на българския данъкоплатец да си пълните партийните каси! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Банкова, заповядайте. Искам да Ви обърна внимание, госпожо Банкова, че сумарното време на независимите, към които принадлежите, е 1 минута и 45 секунди.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Да се надявам, че тази минута и 45 секунди ще ми даде възможност да докажа, че този бюджетен излишък се разпределя на принципа на демагогията и трохите от царската милост.
Първо, ще говоря за десетте милиона лева, дадени по царско благоволение за българската култура. И понеже на принципите на царското управление се управлява на принципа “Разделяй и владей”, се дадоха 10 млн. лв. за националните институции.
Аз питам господин премиера и отсъстващия финансов министър: нима нашите културни дейци вкупом не орат духовната нива заедно? Защо трябва да се разделят? Разделяй и владей, и разхлабвай културната сфера.
Междупрочем, има много протести от културни дейци вече срещу това подаяние. Има артисти, които призовават да не се приема това подаяние. Аз само ще напомня, че по този принцип се лишава един духовен колос в нашата култура, като ансамбъл “Пирин”, да не говоря за начина, по който беше съобщена тази царска милост – по време на една бръснарска акция в едно шоу! Това ли заслужава българската 1300-годишна култура?
На фона на тези 25 млн. за чешмички, които това управление предоставя, то си позволи да отпусне 5 млн. лв. за болните деца в последната година от своето управление, а остана нямо, сляпо и глухо за това, че три години нашата преса се пълни с призивите на болни деца. Какво ще се помогне с тези 5 млн. лв., на парче? Аз си направих труда и ще ви кажа, че ще стигнат само за 15-20 операции. Защо не се отпусне една по-голяма сума от 100, 200, 300 млн., за да има апаратура…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето Ви изтече, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: И всичко това, завършвам, на фона на 500-те милиона лева, които вие отпуснахте досега и вероятно ще продължавате да отпускате, защото министър Свинаров каза, че войната вероятно ще продължи десет години. Петстотин милиона лева досега са дадени за войната в Ирак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, злоупотребявате с търпението ми.
СТЕЛА БАНКОВА: Досега вече доста деца…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отнемам Ви думата.
СТЕЛА БАНКОВА: То народът ще ви я отнеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Овчаров, имате думата.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Министърът го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да помоля министъра на финансите да влезе в пленарната зала, ще говори господин Румен Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Извинявам се на уважаемите народни представители за тази кратка процедура, но ми се струва, че...
Искам да направя два съвсем кратки коментара по част от нещата, които бяха току-що казани.
Господин министърът на финансите Милен Велчев направи един много точен, както каза господин Илчев с пунктуалността на инспектор списък за какво ще се дават пари. Преди обаче да изреди за какво ще се дават пари, той каза, че правителството стриктно изпълнява Споразумението с Международния валутен фонд разходите, които прави от излишъка, да не надвишават 1% от брутния вътрешен продукт. Тъй като сме хора, които бързо смятат, набързо събрахме числата, които министърът изрече тук с доста голяма скорост. Сметката, която се получава, уважаеми господин министър, е следната: 263 милиона през лятото, 278 милиона по едното постановление, 290 милиона по другото постановление, а всичко общо взето някъде около 830 милиона. Питам се, дали държавата, за която говорим, е България или брутният вътрешен продукт на страната ни вече е станал около 83 милиарда? Дали това е така, господин министър, или Вие нещо ни заблуждавате? Сигурен съм, че Вие много добре знаете, че разходите, които тук декларирахте, далеч надхвърлят договореностите с Международния валутен фонд. Нямате право да спекулирате повече с тези данни!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Той не е казал такива числа!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Напротив, той каза ясно и категорично: “Всичко е в рамките на договорката с фонда”! Не заблуждавайте народното представителство, господин министър! Това, което правите, надвишава разходите, договорени с фонда, повече от два пъти.
Втората ми бележка. Тук много пъти беше повторено, че правителството е започнало реализацията на нови програми, с които ще се решат ключови проблеми на българското население в образованието, компютъризацията, инфраструктурата, с новите проектчета в общините.
Уважаеми дами и господа, точно това няма да правите! Нямате право да го правите!
Господин Ралчев, този Закон за устройството на държавния бюджет освен чл. 35 има и чл. 36 и Ви моля да го прочетете. Там в ал. 2 се казва така: “Не се допуска започването на програми или проекти, изискващи бюджетни кредити, когато не са включени в годишния Закон за държавния бюджет”. Всички тези ваши програми не са включени в Закона за държавния бюджет за 2004 г. и нямате право да ги правите! Това, което Ви предлагаме с нашето решение, уважаеми господин Ралчев, е не да нарушим закона, не да спрем неговото действие, а да ви предпазим от поредното закононарушение, по което, както Вие много добре знаете, за неизпълнението се носи отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Овчаров, госпожа Масларова не е съгласна с Вас и сега ще Ви каже защо.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Да, не съм съгласна, господин председателю, с господин Овчаров, защото той трябваше да каже къде отиват 25 милиона пари на българския данъкоплатец за онези проекти, които правителството и най-вече политическият съвет на НДСВ нямат право да харчат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Овчаров, оборен сте. Ще се защитите ли?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз, уважаеми господин председателю, не съм толкова деликатен като господин Пирински и ще споделя с народните представители за пореден път, а и с българските зрители, които наблюдават Националната телевизия, част от изключително важните и национално значими проекти, които правителството по указание на Националното движение Симеон Втори изпълнява през последната половин година. Това са градежите на “Царския кладенец” и “Царския пазар” в Белица и с. Връв, това е “Алеята на общуването” в Мусомище, това е “Мостът на трудолюбието” в Първомай, това е “Огнището на божествения огън” в Сандански, това е “Живей и черпи енергия от растенията”. (Смях в КБ.) Някой може би ще ни светне какъв е този обект?
Това е обектът “Жажда за вяра”. Много важни и значими неща сте започнали, господин Илчев! Само че вие, уважаеми дами и господа, започвайки тези проекти и харчейки 25 милиона за тях интересно защо забравяте за парите на работниците от “Булгаргеомин”, които не са си получили заплатите вече повече от пет години? Забравяте парите на работниците от “Балканкар”, които правителството с бездействието си докара до абсурдна от юридическа гледна точка ситуация – холдингът да бъде обявен в несъстоятелност, а дружествата да не са! Защото не намирате 2 милиона и 200 хиляди лева за извършената работа от работниците от завод “Терем”! И накрая, понеже много сте се загрижили за образованието, искам да ви покажа снимка на едно училище в едно село, където учат 200 деца. И за да не си помислят колегите, че разгарям някакъв национализъм, тези деца са турци и ромчета, а селото е с. Голеш и те учат в старите училища и в кръчмата, но вие за това училище пари не намирате.
Ето това са ви на вас ключовите програми и проекти, които решавате. Ето това е политическият цинизъм, уважаеми господин Илчев и уважаеми господин Ралчев! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател, че ми давате думата преди в паметта на народните представители да са отзвучали цифрите, цитирани от господин Овчаров. В своето изказване споменах за две постановления на Министерския съвет: Постановление на Министерския съвет № 185 от 28 юли, с което бяха разпределени 263 млн. лв. и Постановление на Министерския съвет № 279 от 15 октомври, с което бяха отпуснати 146,5 млн. лв. Общо сумата е 409 милиона и половина – съвсем далеч от цифрата, която господин Овчаров спомена, след като сметна бързо. Силно се надявам, че цифрата, която спомена, е резултат на това, че не е слушал внимателно моето изказване, затова ще му го предоставя след минута, а не заради това, че отново проявява своите и на своята политическа сила математически способности, гибелно проявени през 1996 г. (ръкопляскания от НДСВ), когато си спомняме до какво беше доведена страната, смятайки по този начин. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, искам да съобщя оставащото време.
Национално движение Симеон Втори разполага с 12 минути и 13 секунди; Коалиция за България с 1 минута и 37 секунди; ОДС няма време; ДПС – 40 секунди; СДС няма време; Народен съюз 9 секунди; “Новото време” – 1 минута и 25 секунди; независимите нямат време.
Давам думата на Тошо Пейков. (Оживление.)
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Голяма е ролята на опозицията, която трябва да ни държи будни, да ни провокира всеки ден, но още по-голяма е ролята на госпожа Масларова, която ни ободрява и развеселява с нейните разкази тук. Нейната тревожност предизвика веселост и бих желал да обясня защо. Без да съм психотерапевт като някои специалисти по всичко от голямата й партия, бих желал да успокоя нейната тревожност, че освен от бързите пътища за лудите млади соцрокери от БСП в България трябва да има и алейки и градинки за по-възрастните хора.
И ако Българската социалистическа партия чак сега откри сексуалната революция и я включи в своята платформа, забравила за възрастните си членове, то ние от НДСВ сме длъжни да балансираме между интересите на всички поколения! (Шум и реплики от КБ. Смях от мнозинството.) Даже и чрез строителството на параклиси, на детски площадки и на алеи за общуване, не само на пенсионери, разбира се.
В друг, по-продължителен разговор ще се помъча да убедя госпожа Масларова, че нейната партия остави българските села и градове в градобитно състояние, в невероятен архитектурен вид, който боде очите ни и днес. (Реплика на народния представител Емилия Масларова.) И че някой трябваше най-сетне да започне да ги оправя. Не е задължително този някой да е непременно местният лидер на БСП!
Искам да напомня на госпожа Масларова, че след период от време като свободен пенсионер тя ще може да ползва същите тези алейки, които тя иронизира, не с мило непознато другарче от СССР, а да упражнява своя английски, да учи японски, беседвайки по социалните си програми с прииждащи в България пенсионери от целия свободен свят. (Смях, оживление.)
Били немноголюдни селата ни, казва тя. Девет хиляди лева й се стрували много. Ами вашите 12 милиона барела, госпожо Масларова? (Шум, смях, оживление от мнозинството.) За тях не Ви ли свиди? На кого завиждате, госпожо Масларова?
Селата били населени само с баби, казва госпожа Масларова, които нямало нужда да общуват. Ами дядовците какво да правят, госпожо Масларова? (Смях, оживление от мнозинството.)
Определяте ги като нечувствени и несоциални същества, които нямат нужда от контакти. Когато гасне социалното общуване, избухва свръхнова – това е духовният контакт, госпожо Масларова! Но изглежда Вие не сте били на този урок, уважаема госпожо Масларова.
Атеросклерозата не е задължителна, жизнеността може да се запази и интелектът да се съхрани, но само ако се упражнява, госпожо Масларова! Запомнете това от мен.
Този Ваш възрастов нихилизъм, скритата Ви меланхолия влизат в очеваден дисонанс с младежката за годините Ви хиперкинетичност! (Шум, смях и оживление от мнозинството, реплики от КБ.)
Изглежда депресивният Ви синдром е с партиен генезис, иначе не може да се обясни, защото партийно депресиран синдром може да развие всеки, който се е захванал с партията столетница, макар да изглежда различно от нея. Но и на 100 години, госпожо Масларова, ако е рекъл Господ, ще се радвам да Ви видя на построена от НДСВ алейка. И ако не ни е чукнала и двамата склерозата, та дори и да ни е чукнала, защо да не се запознаем отново? (Смях, оживление и ръкопляскания от мнозинството.) И да си спомним за всичко, построено в годините на НДСВ.
Отърсете се от тази тревожност, госпожо Масларова. България има нужда от всички поколения. Не неглижирайте възрастните хора, не заставайте срещу обновлението.
И сега ще Ви кажа нещо по същество. С постановлението на Министерския съвет от м. юли се създадоха допълнителни възможности за мобилизиране на местните, регионални процеси и общности в регионалното развитие, като с малко средства се получиха видими резултати, устойчиви и с висок обществен ефект.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще викате ли ръководството?
ТОШО ПЕЙКОВ: Да, защото се сетихме, госпожо Масларова, а Вие не се сетихте.
В моя избирателен район във Врачанска област са одобрени 58 проектни предложения, като вече са завършени 24 от тях. Сред реализираните проекти се открояват знакови, за които друго финансиране бе невъзможно.
Слушайте сега: изграждане на Паметник на Дядо Йоцо – герой от едноименния разказ на Иван Вазов в Очиндол, община Мездра, на място, близо до описаното от поета. Това лошо ли е, госпожо Масларова? Какво бихте казали? Защото дядо Йоцо Ви гледа оттам! (Шум, смях, оживление от мнозинството.)
Построени са по искане на местното население два нови параклиса в населени места, в които не е имало такива – в с. Горно Пещене, в с. Нефела и е довършено новото строителство в с. Мало Пещене на община Враца.
Ремонтирани са осем храма, като са спасени от унищожаване ценни стенописи в тях. Това погоугодно дело ли е, госпожо Масларова? Кажете, защото дядо Йоцо Ви гледа оттам! (Шум, смях и оживление в мнозинството.)
Извършен е ремонт на седем читалища. С това се запазват от разруха местната култура и обществената дейност на малките населени места. Това лошо ли е, госпожо Масларова, кажете! Вие защо не се сетихте за това?
Единадесет нови детски площадки са построени с нови, модерни съоръжения за децата в малките населени места. Това лошо ли е, госпожо Масларова? Кажете, защото дядо Йоцо Ви гледа оттам! (Оживление, смях и ръкопляскания от мнозинството, реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За процедурен въпрос има думата господин Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, че очевидно появата на господин Тошо Пейков в НДСВ внася един друг привкус и без съмнение - друго самочувствие за самите хора вътре, това, че появата му на трибуната е повод веднага да бъде извикан специализиран лекарски екип, е въпрос, който не стои днес пред Народното събрание.
Но Ви моля, господин председателю, да не допускате такъв тип арогантно поведение към отделен народен представител, още повече когато това е дама. Благодаря ви. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурното предложение беше срещу начина, по който аз водя заседанието на Народното събрание, за това, че съм позволил на господин Тошо Пейков този начин на излагане – това – за пояснение.
Госпожо Дикова, заповядайте, имате думата за реплика.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Господин Пейков, вземам думата, за да Ви питам следното. Крайно време е от тази трибуна днес да се каже кой лъже и кой казва истината за малките проекти. Аз твърдя, че депутати от една определена партия днес откровено лъжат. Ако лъжат поради незнание – добре! Ако лъжат нарочно, тогава това е страшно и е страшно за хората, които ви подкрепят.
Тук бяха цитирани конкретни обекти от моята област - тази област, от която хората са ме избрали да бъда народен представител.
“Царски кладенец” в Белица – това е най-хубавото място за почивка на хората от цялата община Белица и ние се стараем да го благоустроим.
“Жажда за вяра” – неделно училище, където се опитваме да върнем хората към вярата, за да ги предпазим от агресията в училището, където за смелост се счита насилието над малки деца.
И не на последно място – “Алея на общуването” за 200 – 300 души възрастни хора – цитирам. Аз твърдя, че в това село живеят 3500 човека, от които повече от половината са млади хора. И твърдя, че тази алея се благоустроява с една-единствена цел – да спаси живота на хората и тяхното здраве.
Кажете за Мусомища – господин Петков, кой лъже и кой казва истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за дуплика, господин Пейков, защото очевидно госпожа Дикова не е съгласна с Вас. Ще се защитите ли в рамките на три минути?
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо Дикова, много обичам този край и хората в този край. Затова не съм съгласен, естествено, с приказките на госпожа Масларова. Именно затова нейният партиен лидер току-що ме заклейми от трибуната.
Но си спомнете, че тяхната партия още през 1984 г., заедно с партиите на Чехословакия и някои други страни от бившия социалистически лагер бяха определени като партии, ръководещи страни, които злоупотребяват с психичните диспансери и със заканите да бъдат вкарвани в диспансери техните политически противници. Нещо подобно изказа тук като съждение господин Румен Петков. (Реплики от КБ.)
Аз бих желал да Ви посоча едно писмо, изпратено до госпожа Емилия Масларова – народен представител, от кметството на с. Мусомища. Хората негодуват от думите, които тя е изрекла за тяхното село, за това, че тя дели хората на големи и малки, за това, че алеята в Мусомища, която тя осмива, цели да електрифицира улица, по която поради липса на осветление са загинали хора от пътно-транспортни произшествия. Тази алея свързва едно голямо село, в което живеят много млади хора, госпожо Масларова, с град Гоце Делчев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дупликата Ви не е към госпожа Масларова все пак!
ТОШО ПЕЙКОВ: И за да завърша с отговора на Вашата реплика, госпожо Дикова, ще Ви припомня едно обръщение, което много пасва за днешната дейност на Министерството на финансите и на управлението на НДСВ:
“Да си спомним с добро строителите на самобитни български селища през Възраждането: Копривщица, Котел, Батак, Несебър, Мелник, Жеравна, Калофер, Ловеч – дело на строителния български гений.
Да си спомним за Уста Кольо Фичето – за строителите на съвременни градове след Освобождението.
И ще дойде ден омагьосана България да се избави от прокобата на бившия комунизъм чрез нови строители! И тогава огнищата ни опустели ще се стоплят. Децата ни разпилени ще се върнат, селищата ни разорени ще възкръснат, благодарение на управлението на НДСВ! Ще дойде ден!” (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Господин Миков, 1 минута и 37 секунди.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре! Уважаеми господин Пейков, явно вие от НДСВ разчитате, че всички българи са като дядо Йоцо и не виждат, че пишете проекти, а вземате парите, без да ги изпълнявате. (Оживление. Единични ръкопляскания от КБ.) Това се вижда. Че в Тополово трябваше да задам въпрос на министъра, който още не ми е отговорил, защото майките изкараха децата там. Вие разчитате, че българите като дядо Йоцо не разбират, че това финансиране, което давате в началото на годината, го отрязахте от капиталовите инвестиции на общините. Това направихте. В същото време вместо местните органи, органите на местно самоуправление да преценят приоритети, да видят подписки, които са събрали по 200-300 подписа, вие планирахте проекти с по 10-15 подписа на активисти на НДСВ.
Аз ви казвам, че в моя регион ние ще контролираме до стотинка харченето и краденето на парите. Имаме вече достатъчно информация за формираните фирми и неправителствени организации, които взеха парите и не построиха дори небесен огън, дори пътека за общуване. Това е големият проблем и вие не може да избягате. Не всички българи са като дядо Йоцо. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли желаещи в малкото оставащо време? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Герджиков.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Колко време има?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Пет минути и не знам колко точно секунди. Секундите не ги знам наизуст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И 15 секунди.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, след няколко минути ще гласуваме няколкото проекта за решения, които са депозирани. Те са четири. Искам да кажа, че два от тях не са годни да бъдат приети от нашето Народно събрание. Единият е на Новото време, другият е на тези, които предизвикаха разискванията – Коалиция за България.
В проекторешението на Коалиция за България, в т. 3 е казано – “До приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2004 г. Министерският съвет да не се разпорежда със средствата над предвидените по Закона за държавния бюджет за 2004 г.”. Когато показах тази точка на господин Любен Корнезов преди малко, на него му побеля главата - може да видите, че е с бяла глава (смях), защото той е конституционен съдия и чудесно разбира за какво става дума, че една такава точка просто би била срам за българското Народно събрание. Аз съм изненадан, при наличието на великолепни юристи от страна на Коалиция за България, какво са гледали, когато са предложили тази точка от проекторешението. По този начин тази точка абсолютно не е издържана юридически, тя просто е удар във въздуха и затова много моля да имате предвид да си оттеглите тази точка, за да не бъде срамно за нашето Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Може ли да отговоря?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не може да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи в краткото време, което виждам? Не виждам.
Преминаваме към гласуване. (Реплики от КБ.)
Колко секунди има Коалиция за България? Седемнадесет. Още по-добре.
Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да прочетете точката, така както е записана. Става дума, че до приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2004 г. Министерският съвет да не се разпорежда със средства над предвидените по Закона за държавния бюджет, което по никакъв начин не пречи на реализирането на средствата, предвидени в държавния бюджет.
Така че много Ви моля да не спекулирате и да не хвърляте толкова тежки квалификации от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, не минавайте предвиденото време.
Аз прочетох много точно какво е записано. Не съм изопачил нито една буквичка, господин Овчаров, и хората, които разбират по тези неща, са ме разбрали.
Уважаеми народни представители...
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Слезте долу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Готов съм да го направя.
Господин Корнезов, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Процедурен въпрос.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Господин Корнезов вероятно ще Ви даде думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурата влиза във времето. Има ли още време НДСВ? Има.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз се обръщам към Вас, за да упражните своите законови правомощия и да снемете от гласуване следните точки от проекторешението на Коалиция за България:
Точка 1, която гласи: “Министерският съвет в двуседмичен срок за приемане на решението да внесе Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет”. Невъзможно предложение, защото правото на законодателна инициатива е известно, че е във функция на Министерския съвет и на всеки народен представител. Ако ние можем да искаме това от Министерския съвет, означава като корелация друг повод да не дадем възможност, да снемем от инициативата на Министерския съвет съответния законопроект. Това е абсолютно невъзможно положение. Ние нямаме такава функция и нямаме никаква възможност да задължаваме Министерския съвет.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Как да нямаме?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Нямаме. Нямаме, защото, госпожо Масларова, става въпрос – Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Първо, проблемът е за законодателната инициатива; второ, въпросът се свежда и до чл. 88 от Конституцията, който ясно и точно казва един закон по какъв ред влиза в пленарна зала и какво се прави преди и след това. Това е просто един юридически нон сенс.
Точка 3, която уважаемият господин Овчаров цитира, също е вън от функцията на Народното събрание, защото отново касае – до приемане на законопроекта за изменение. Това на юридически език, господин Овчаров и уважаеми колеги, се нарича спиране на изпълнението на един закон. Спирането на изпълнението на един закон никъде не е разписано във функцията на Народното събрание. Закон за изменение и допълнение на ...
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Колко време трае тази процедура?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Колкото е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурата е две минути. Моля ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: На основание на същите аргументи, уважаеми господин председателю, моля Ви да не подлагате на гласуване предложеното от господин Севлиевски и Новото време – т. 1 и т. 2 по същите съображения.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Колко време ще говори този човек?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Колкото е необходимо. Колкото има право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Две минути, Вие казахте – процедура. Процедурата е две минути. Сега станаха вече и три минути.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Има Конституция, прочетете Конституцията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Точно по Конституцията говорим. Нещата са пределно ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахме, господин Ралчев. Не ме поставяйте в неловко положение за времето.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз съм повече от сигурен, че господин председателят е в състояние да прецени юридическите аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, Вие имате думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз бих искал да коментирам в частност т. 1 от проекторешението, внесено от Новото време, с която се задължава министърът на финансите в срок до 1 ноември да внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2004 г.
Колкото и да ми се иска да изпълня това решение, ако евентуално бъде прието, аз не разполагам със законодателна инициатива. Не мога да разбера как бих могъл да изпълня такова решение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Виж нашето предложение.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Що се отнася до точките, цитирани от господин Ралчев, първо ще направя уговорката, че не съм юрист и не мога може би толкова компетентно да коментирам, но ми се струва, че с решение Народното събрание да променя пълномощията на Министерския съвет, които са му вменени с Конституцията и със Закона за устройство на държавния бюджет, не ми изглежда много издържано юридически. Но има юристи в Парламентарната група на Коалиция за България, които може би са на друго мнение и ще ме поправят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече за всички парламентарни групи. Следователно ще трябва да преминем към гласуване.
Първо, както беше съобщено още в началото на днешния парламентарен контрол, ще бъде поставен на гласуване проектът за решение, подписан от народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Петър Жотев.
Прочетени ли са всички решения?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Прочетени са и са раздадени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Представени са, добре.
Моля да гласувате за този проект за решение.
Гласували 213 народни представители: за 102, против 94, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
За процедура – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване, тъй като предложението е много кратко и мога да го прочета:
"Народното събрание да разгледа внесените проекти за закони за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет в срок от 15 дни".
Мисля, че всички искаме да се усъвършенства законодателството в тази област, за да може в бъдеще да се направи едно по-реално бюджетно планиране, за да може Народното събрание като върховен орган да се произнася по начина на реализиране на средствата, които са събрани също от хората в техен интерес.
Не чух нито едно изказване от тази трибуна против тази идея. В същото време се оказва, че Народното събрание не желае да извърши тази необходима поправка в Закона за устройството на държавния бюджет, като междупрочем такова положение, каквото предлага ОДС, има по отношение на случаите, когато в държавния бюджет се появи дефицит.
Така че, уважаеми дами и господа, аз ви моля да приемем нещо, което е нещо напълно конституционосъобразно и да направим една добра крачка, която няма да е от днес за утре, а ще важи за един бъдещ период и ще може да подобри нашето законодателство. Затова ви моля да прегласуваме това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново поставям на гласуване предложението на народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Петър Жотев относно техния проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: за 108, против 97, въздържали се 15.
Проектът за решение не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение, внесен от председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Станимир Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: за 111, против 107, въздържали се 3.
Проектът за решение е приет.
Заповядайте за процедура, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Още не е прието това предложение, господин председател, затова ми дайте шанс да направя предложение за прегласуване по решението, прочетено преди малко от господин Илчев.
Смятам, че нашето предложение е в рамките на компетенциите на Народното събрание за уреждане на проблема с излишъка по бюджета за 2004 г. да бъде решен от Народното събрание е по-добро. За съжаление не получихме подкрепа.
Предложението на господин Илчев не бива да бъде подкрепено и затова Ви моля за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението от Парламентарната група на НДСВ, внесено от неговия председател Станимир Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 112, против 110, въздържали се няма.
Предложението за този проект за решение е прието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, с това приключи тази част от парламентарния контрол – разискванията по направеното питане.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Имате думата за изказване от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В началото на този месец, на 2 октомври в Маджарово се проведе Национален тракийски събор. Събраха се много хора пред мемориала и параклиса край р. Арда, за да почетат паметта на хилядите загинали тракийци и да си спомнят 1913 г., когато и Арда шуми окървавена.
Не една и две са драматичните страници в българската история, но една от най-трагичните, която и днес поражда болка и състрадание, описва трагедията на 7-километровия керван от бягащи към родината българи от Тракия.

Като си припомняме този погром над мирните тракийци – едните лишени от живот, а другите от семейство и имот, ние се прекланяме пред тяхната памет.
В началото на тази седмица – на 18 октомври, се навършиха 79 години от онзи 18 октомври 1925 г., когато правителството на Република Турция и Царство България подписаха т.нар. Ангорски договор – един от най-жестоките и несправедливите в новата българска история, договор, оставил на чужди власти частните имоти на прогонените тракийци от Източна Тракия – един акт, който и сега тегне в иначе положително развиващите се българо-турски отношения и за който не може да има давност.
Съгласно безспорни доказателства от 1926 г., допълнително направените изчисления от специално създадената Дирекция за настаняване на бежанците, количествените и стойностните оценки на Министерството на вътрешните работи от 1987 г., както и последните проучвания на Междуведомствената комисия, създадена през 1922 г., категорично е доказано, че става дума за отнета частна собственост за около 5 млрд. долара. В тази сума не се включват лихвите и пропуснатите ползи. На толкова възлизат къщите, мелниците, водениците, мандрите, нивите, овощните и зеленчуковите градини, лозята, ливадите и горите. Дори в този договор турската държава признава правото на собственост върху част от заграбените имоти на насилствено изгонените от Източна Тракия и Мала Азия българи. До днес на никого не е възстановено нищо от законно отнетото, нито един собственик не е получил признатите по договора приходи и наеми от стопанисването на имотите от други лица и пропуснатите ползи.
На 6 май 1990 г. двете страни подписаха Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност. В ал. 2 на договора се предвижда да се водят преговори по имуществените, социалните и хуманитарните проблеми, и то в посочената по-горе последователност. През изминалите години от подписването на договора българските власти решиха повечето от социалните претенции на изселилите се в Турция български граждани – осигуровки, пенсии, двойно гражданство, признаване на частичен трудов стаж и т.н. И това – още веднъж ще подчертая – ние намираме за правилно, хуманно и достойно.
Не така може да бъде оценено пренебрегването на правата на около 800 хил. българи – наследници на злощастните тракийци. Няма и не може да се намери приемливо обяснение за липсата на активност от страна на някои български власти, както и неумението и неспособността да се решават проблемите на едната страна, като се обвързват с решаването на проблемите на другата. Зелената улица, която Европейският съюз даде на Република Турция за водене на преговори относно желанието й да стане член на Евросъюза, създават нови възможности и перспективи за добросъседство, сътрудничество и разбирателство между двете страни.
Не бива обаче да очакваме, че въпросите ще се решават автоматично, без усилия и единодействие на всички държавни органи.
На 1 май 2002 г.в отговор на питане на народния представител Тодор Бояджиев от Коалиция за България, министър-председателят заяви, цитирам: “Българското правителство няма да се откаже да работи за защита на имуществените права на тракийските българи и за окончателното уреждане на откритите въпроси в тази област”. В същото това изказване той обяви, че още от 1999 г. има изготвен от Министерството на външните работи и междуведомствено съгласуван проект за междуправителствена спогодба по този въпрос и предстои в най-скоро време, цитирам: “Разглеждането на този проект от Министерския съвет с оглед продължаване на преговорите между двете страни”. Днес ние се надяваме, че правителството не се е отказало да работи, но е очевидно, че то не е започнало да работи по този проблем, а съдбата на въпросния проект не е известна.
Уважаеми господа народни представители, вярвам, че никой няма да оспори твърдението, че всички действия на държавата и българските държавници трябва да се оценяват и мерят по последиците за българските граждани. Последиците от Ангорския договор и усилията за преодоляването им няма да имат само имуществени, социални и хуманитарни измерения. Политиката на добросъседство и сътрудничество с Балканските страни няма алтернатива. Страната ни има и завиден външнополитически консенсус. Последиците от всичко това обаче трябва да се изразят в осъзнаването и потвърденото достойнство на българските граждани да имат държава, която е способна да решава проблемите и отстоява интересите им.
Призовавам всички български политически партии и български държавни институции да не оставаме повече длъжници на тракийци при решаването на проблемите, свързани със злочестите събития от 1913 г. и договора от 1925 г.
Парламентарна група на Коалиция за България. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате декларация от името на парламентарна група? Добре, заповядайте, господин Севлиевски.
Това практически означава, че едва ли ще започнем парламентарния контрол.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Дамянов! Вчера стана чудо – два проекта на “Новото време” за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха подкрепени от Комисията по бюджет и финанси.
С първия ние предлагаме парламентът да покаже на дело, че наистина мисли за модерно българско образование и да го направи, като гласува данъчни облекчения за всеки, който дари компютри за училища и университета.
Вторият ни проект ще създаде липсващата връзка, моста между науката и бизнеса, като приеме преференции за фирмите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност.
Преди седмица се видя, че думите, заклинанията и партийните обещания често нямат нищо общо с това, което се случва в залата тук. А данните показаха, че не само българското училище, но и българската наука не са любимци на държавата. За 135-годишнината от основаването на Българската академия на науките поздравленията бяха унизителни числа за финансова държавна подкрепа. Оказа се, че българските учени не само са най-бедни в Европа, но и нашата страна дава 33 пъти по-малко средства за наука от останалите европейски държави. Този отчет опроверга всички досегашни намерения и заклинания на старите партии.
Ние, “Новото време”, винаги сме казвали, че политиката се прави тук, в Народното събрание, и не с политически заклинания, а с конкретни законопроекти. Вместо да обещаваме, ние призоваваме: допуснатото чудо вчера в комисията да се повтори и при гласуването в пленарната зала.
Приканвам и моля всички политически сили в парламента, всички колеги депутати да докажат на дело, че наистина са загрижени за бъдещето на България. Колеги, направете го, като подкрепите законопроектите на “Новото време” за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Промените ще насърчат активното участие на бизнеса в процеса на модернизация на българските училища и университети, ще стимулират иновационната активност на частния сектор и ще създадат връзката между науката и бизнеса. Ето нещо, което парламентът може да направи веднага, следващата седмица – не да брои бюджетните стотинки за образование и наука, а да им дадем възможност да станат привлекателно място за инвестиции.
Днес от нас зависи дали ще дадем шанс на учените и бизнеса да работят заедно за успеха на България! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 10 мин. до 14,00 часа. Първо е питането на госпожа Елка Анастасова, а за едно питане е необходимо минимум 25 мин., следователно не може да се поберем в рамките на работното време до 14,00 ч., а не сме гласували удължаване на същото.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Имаме още 10 мин., може да гласуваме удължаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако някой направи предложение за удължаване, да го прави, само че залата е празна.
Така че днес заседанието приключва.
Ще направя две съобщения.
На 22 октомври има обобщен законопроект по Закона за местните данъци и такси, който вече е раздаден и започва да тече срокът за правене на предложенията;
Комисията по култура ще има заседание на 26 октомври 2004 г. от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун