Председателствал: председателят Огнян Герджиков
Секретари: Гергана Грънчарова и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да припомня, че от вчера започна първото четене на законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2002 г.
На вчерашното заседание беше гласувано процедурното предложение заседанието по тази точка от дневния ред да се предава пряко по БНР и БНТ. Смятам, че не е необходимо ново гласуване, тъй като става дума за тази точка от дневния ред.
По същия начин има гласувано решение в пленарната зала да присъстват: господин Георги Николов, председател на Сметната палата, господата Ананиев и Кацарчев, заместник-министри на финансите и господин Манчев, директор на Агенция "Икономически анализи и прогнози". Следователно тези господа могат да бъдат поканени в залата, тъй като продължаваме със същата точка от дневния ред:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2002 Г. - продължение.
Искам да припомня, че предстои представянето още на 12 становища на постоянни комисии на Народното събрание. Бих искал да помоля докладчиците да представят становищата не изцяло прочитайки ги, след като всички вие разполагате с тях и те са депозирани отдавна, а посочвайки най-важните моменти и, разбира се, диспозитива на самото становище, крайният резултат от работата на съответната комисия. Така че това е моят апел, за да икономисваме време, без с това да се нарушава процедурата.
Искам да поканя първо председателя на Комисията по здравеопазване доц. Щерев да представи доклада на комисията по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"На свое заседание, проведено на 14 ноември 2001 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври.
В заседанието взеха участие: министърът на здравеопазването доц. Финков, заместник-министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев, заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев, заместник-директорът на Националната здравноосигурителна каса госпожа Надежда Генева, заместник-председателят на БЧК проф. Александър Джеров, както и експерти от всички изброени министерства и ведомства.
В макрорамката на консолидирания бюджет за 2002 г. разходите, предвидени за здравеопазване, са 1 млрд. 320 млн. 800 хил. лв. или около 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Осигурено е номинално нарастване на средствата спрямо 2001 г. с 10,7 на сто. През 2002 г. здравеопазването ще бъде финансирано от три източника - чрез републиканския бюджет, Националната здравноосигурителна каса и бюджета на общините.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще бъдат осигурявани скъпоструващи, животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи и ще се финансират приоритетни национални програми. Средствата по този параграф са завишени от 31 млн. лв. на 69 млн. лв. в проектобюджета за 2002 г.
Средствата за национални програми са намалени с 60 на сто.
В бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени 18 млн. лв. целеви средства за транспортни разходи на хемодиализирани болни.
И през 2002 г. се запазват регламентираните от действащото законодателство ангажименти на държавата, респективно на републиканския бюджет по отношение финансирането на болничната помощ.
Съществен дял от разходите за здравеопазване за 2002 г. заемат разходите по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, като част от консолидирания държавен бюджет. Предвиждат се разходи в размер на 517 млн. 500 хил. лв., от които 487 млн. лв. са разходите за здравноосигурителни плащания. Основната част от тези плащания са за доболничната медицинска помощ - 265 млн. лв., и за лекарствени средства за домашно лечение - 142 млн. лв. Предвидените плащания за болнична медицинска помощ следва да бъдат осъществени в рамките на 100 млн. лв. Тъй като от 1.07.2001 г. финансирането на болничната помощ се разпределя между Министерството на здравеопазването, общините и ведомствата, които имат здравни заведения, и на Националната здравноосигурителна каса, този начин на финансиране ще се запази и през 2002 г., като делът на Националната здравноосигурителна каса във финансирането на болничната помощ ще се увеличи през 2002 г. и ще се осъществява в зависимост от достигнати индикативни показатели за качество на оказаната медицинска помощ, залегнали в Националния рамков договор за 2002 г.
Извършващата се структурна и финансова реформа в здравеопазването ще бъде подпомагана през 2002 г. и следващите години със средства от заема Световна банка "Проект за реформа в здравния сектор" в размер на 63 млн. щатски долара.
В проектобюджетите на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са предвидени средства за компенсиране на евентуалното увеличение на цените на лекарствата вследствие въвеждането на данък "Добавена стойност" както върху вноските, така и върху българските лекарства, приблизително изчислено на около 20 млн. лв.
Народните представители изказаха мнение в комисията, че въвеждането на данък "Добавена стойност" върху лекарствата ще има значителен отрицателен социален ефект и че при необходимост от въвеждане на ДДС на лекарствените средства това трябва да става поетапно, като се намери механизъм поне част от приходите от данък "Добавена стойност" да се връщат във функция "Здравеопазване" на бюджета.
Задълбочена бе дискусията относно ликвидиране на съществуващите дългове на болниците, като се подкрепи становището, че е необходимо да се търси решение на този проблем с оглед намаляването на допълнителните разходи, натрупващи се от лихвите върху дължимите суми от лечебните заведения и улесняване преминаването им към процес на приватизация.
Относно тежкото финансово състояние на болничните заведения бе направено предложение част от средствата, предвидени за общинските болници в размер на 72 млн. лв., да бъдат пренасочени от бюджета на общините към бюджета за болнична помощ на НЗОК и при извършени действия от общинските лечебни заведения да бъдат изплащани средства на тези общински лечебни заведения по клинични пътеки съгласно изискванията на Национален рамков договор 2002 г.
Бяха направени предложения финансирането на всички лечебни заведения, включително и общинските, по отношение на дейностите да се извършва от Националната здравноосигурителна каса, а средствата за издръжката им да бъде предвидена в държавния бюджет. Според народните представители така ще бъдат финансирани само лечебните заведения, които осъществяват качествени здравни услуги, и ще бъде прекъсната практиката средствата да бъдат разпределяни по историческия принцип - по брой население. Ще се създадат условия за равнопоставеност на лечебните заведения. Тези мерки заедно с отпадането на районирането и преструктурирането и приватизацията на лечебните заведения ще доведат до по-ефективно и качествено болнично здравеопазване на българското население.
Народните представители подкрепят евентуалните компенсирани промени на бюджета за здравеопазване до 1 юли 2002 г. съгласно текстовете на § 43, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за държавния бюджет.
Беше уточнена допусната техническа грешка в текста на § 43 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за държавния бюджет, където отпада текстът "бъбречно трансплантирани и клапно протезирани".
Въз основа на проведените дискусии и гласуване Комисията по здравеопазването с 8 гласа "за" и 3 "против", без "въздържали се" взе решение: предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет на 31.10.2001 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Моля от името на Комисията по образованието и науката госпожа Елка Анастасова да представи становището.
ДОКЛАДЧИК ЕЛКА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители, ще ви представя доклада относно законопроект за държавния бюджет на Република България № 150-01-142 от 1 ноември 2001 г., внесен от Министерския съвет.
"Комисията по образованието и науката на свое заседание, проведено на 7 ноември 2001 г., разгледа на първо четене законопроекта за държавния бюджет 2002 в частта му за образование и наука, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха министърът на образованието и науката д-р Владимир Атанасов, главният секретар на Министерството на образованието и науката Калин Лимберов, Владимир Петров, директор на дирекция в Министерството на финансите, заедно с група експерти от Министерството на финансите, проф. Коларов, представител на Съвета на ректорите, госпожа Янка Такева, председател на СБУ, както и представители на учителските синдикати към КНСБ и КТ "Подкрепа".
От името на вносителите законопроектът бе представен от министъра на образованието и науката д-р Владимир Атанасов, който изложи мотивите за приемането на законопроекта, като подчерта, че в проектобюджета за 2002 г. са предвидени общи разходи за образованието в размер на 1 млрд. 271,3 млн. лв. Това представлява 4,13 на сто от брутния вътрешен продукт. Осигурено е номинално нарастване на средствата за 2002 г. спрямо програмата за 2001 г. със 17,7 на сто. Разходите се разпределят съответно: 3,06 на сто от брутния вътрешен продукт за средно образование, 0,92 на сто - за висше образование. С проекта за Бюджет 2002 по функция "Наука" са предвидени общо разходи в размер на 119,1 млн. лв. или 0,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Темпът на нарастване спрямо Програма 2001 е 30,4 на сто.
Предвижда се оптимизация на заетите във висшето образование, както и 5-процентно увеличение на работните заплати на преподавателите два пъти през 2002 г., съответно от 1 януари и от 1 юли. За първи път, откакто е влязъл в сила Законът за висшето образование през 1995 г., има финансиране за издръжка на студент по отделните професионални направления. Увеличени са социално-битовите разходи за студентите с 24-28 на сто, но не са предвидени средства за ремонт на студентските общежития.
Народните представители отбелязаха, че за Българската академия на науките предвидената държавна субсидия е крайно недостатъчна. Като определен напредък обаче бе отчетен фактът, че почти на 100 процента е осигурено българско участие е национално съфинансиране на международни програми, в които членува България.
За Националния център за аграрни науки в Бюджет 2002 са предвидени 37 млн. лв. като разход, тъй като той е второстепенен разпоредител в бюджета на Министерството на земеделието и горите, откъдето получава средствата си.
След задълбочено обсъждане членовете на комисията се обединиха около становището, че оптимизацията на училищната мрежа от 1 юли 2002 г. трябва да се проведе диференцирано по региони и в диалог със синдикатите. Във връзка с отрасловото споразумение между учителските синдикати към КНСБ и КТ "Подкрепа" и Министерството на образованието и науката беше изяснено, че в проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. никъде не е фиксирано 10-процентно съкращение в системата на средното образование. Направено е предложение от Министерството на образованието и науката до Министерството на финансите оптимизирането на числеността на персонала в средното образование да се извърши също диференцирано след съответните организационно-педагогически мерки.
Както министър Атанасов, така и депутатите отбелязаха необходимостта да се търсят допълнителни средства най-малко в размер на 5 млн. лв. за Българската академия на науките, тъй като определената субсидия не може да покрие приоритетните разходи за електро- и топлоенергия, за издръжка на общонационалните дейности на Националния институт по метеорология и хидрология, Геофизичния институт, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
След проведеното гласуване по законопроекта с резултат 9 гласа "за", 3 гласа "въздържали се", без "против" Комисията по образованието и науката прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България № 159-01-142 от 1 ноември 2001 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Искам да поканя председателя на Комисията по околната среда и водите да представи доклада на комисията по проектобюджета.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви Доклад на Комисията по околната среда и водите относно законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2001 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 14 октомври 2001 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г. № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2001 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на околната среда и водите господин Красимир Дуков, експерти от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на финансите, които представиха законопроекта от името на вносителя в частта му, отнасяща се за околната среда.
Беше заявено, че самото министерство ще осъществи основните си функции и ще постигне поне на първия етап най-близките цели, заложени в програмата за управление на правителството. Изтъкнато беше също, че има завишение в предвидените текущи разходи за 2002 г. в сравнение с текущата издръжка за 2001, главно в частта за заплати и осигуровки и че при правилно разпределение на бюджета по структурни поделения Министерството на околната среда и водите ще има възможност за нормално функциониране.
В хода на развилата се дискусия се очертаха два основни проблема в проектобюджета за 2002 г., свързани с управлението на околната среда.
Единият е преобразуването на Националния фонд за околна среда във второстепенен разпоредител с бюджетни средства (съгласно Приложение 7 на законопроекта). Въпреки уверенията на вносителите, че с тази промяна не се повлиява върху начина на набиране и разходване на средствата по фонда, комисията единодушно се обяви за запазване на досегашния статут на фонда. В подкрепа на това бяха изтъкнати следните аргументи:
Първо. С промяната в статута на фонда независимо от размера на приходите, разходите за екологични цели са лимитирани за сметка на увеличаване на преходния остатък, с което се позволява пренасочване на натрупаните във фонда средства за други разходи по бюджета.
Второ. Освен че на този етап не е предвиден кредитен ресурс, с който фондът да може да подпомага бизнеса с екологична насоченост, в бъдеще биха възникнали правни пречки фондът да отпуска кредити в новия си статут на второстепенен разпоредител.
Трето. Чрез включването на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда към бюджета на Министерството на околната среда и водите, съществува реална опасност от намаляване на прозрачността в работата на фонда.
Всички тези последици от преструктурирането на Националния фонд за опазване на околната среда ще доведат до нарушаване на основен принцип в екологичната политика, а именно събраните екологични такси да се насочват обратно за бизнеса и общините, които биха могли да се използват единствено за решаване на екологични проблеми.
Другият основен проблем е свързан с рестрикциите в разходната част на бюджета на Националния фонд за опазване на околната среда и по-специално на капиталовите разходи с около 15 млн. лв. и на средствата за мониторинг с около 3 млн. лв.
Аргументите на вносителите, че намалените средства за капиталови разходи се компенсират с повишения размер на средствата, предвидени в Приложение 5 за целеви разходи за изграждане на екологични обекти в общините не бяха съвсем удовлетворителни за комисията, тъй като Министерството на околната среда и водите със своите специалисти има по-големи възможности за упражняване на контрол върху изпълнението на екологичните обекти, отколкото Министерството на финансите, което би могло да упражнява само чисто финансов контрол върху разходването на тези средства от общините.
По отношение на системата за мониторинг от проведената дискусия стана ясно, че с така предложения бюджет няма да може да се реализира предвиденото оборудване с анализатори на 16 автоматични станции за контрол върху качеството на въздуха, което е основната част от необходимите за мониторинга средства. Ще се наложи това да става поетапно и доста разтеглено във времето.
Беше изтъкнато още, че съществува опасност поради намаляването на инвестициите за околната среда да бъде осуетено изпълнението в определени срокове на вече поети ангажименти във връзка с преговорите за присъединяване към Европейския съюз, което би довело до тяхното блокиране. Освен това с бюджета на Министерството на околната среда и водите остават нерешени проблемите, свързани с осигуряването на средствата за работната група по преговорите, както и на средства за допълнително назначаване на персонал, необходим за функционирането на басейновите съвети по Закона за водите.
Беше посочено също, че средствата, предвидени за стари замърсявания в размер на 20 млн. лв., са недостатъчни за изпълнение на параметрите на договора със Световната банка.
След проведената дискусия стана ясно, че Комисията по околната среда и водите дори да е склонна да приеме необходимостта от рестрикция както в бюджета като цяло, така и в частта му за околна среда поради наложеното от Международния валутен фонд намаляване на бюджетния дефицит, то тя единодушно подкрепя запазването на досегашния статут на Националния фонд за опазване на околната среда.
Проведено бе гласуване с 10 гласа "за", 2 гласа "против", без "въздържали се". Комисията подкрепи законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г. № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2001 г., като разгледа възможността за изваждане на Националния фонд за опазване на околната среда от Приложение 7 на законопроекта."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Само една корекция. В началото на Вашия доклад има техническа грешка - заседанието ви е проведено не на "14 октомври", а на "14 ноември".
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да поканя председателя на Комисията по енергетика господин Веселин Близнаков да представи доклада на Комисията по енергетика по законопроекта за бюджета.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви представя доклада на Комисията по енергетика относно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2002 г. № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2001 г.
"На две редовни заседания, проведени на 7 ноември 2001 г. и на 14 ноември 2001 г., Комисията по енергетика обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2002 г. На заседанията присъстваха Румен Порожанов, Весела Димитрова, Анна Георгиева, Румен Тушев и Нели Банева от Министерството на финансите, Милко Ковачев, Славчо Нейков, Ангел Минев, Велислав Цанов, Христо Казанджиев и Любка Георгиева от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Друми Друмев, Милена Цолева и Михаела Габрашкова от Държавната агенция по енергийна ефективност, Тома Гьорчев и Севастияна Григорова от Държавната комисия по енергийно регулиране, както и експерти към Комисията по енергетика.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Румен Порожанов от Министерството на финансите.
Въз основа на представения текст на проекта, експозето по него, както и проекта за разпределение на субсидиите по ведомства, представен от Весела Димитрова от Министерството на финансите, Комисията по енергетика направи следните констатации:
Първо. Проектът на Закон за държавния бюджет за 2002 г. е изготвен в съответствие с програмата на правителството и отразява намеренията му за провеждане на комплексна реформа във всички сфери на обществения живот.
Второ. Една от основните цели на правителството е успешното завършване на процеса по преструктуриране в сектора на енергийните услуги, като част от предприятията в енергийния сектор ще останат приоритет на държавното финансово подпомагане.
Трето. Продължава тенденцията от последните 3-4 години за постепенно намаляване на предоставяните бюджетни средства, но все още финансовото подпомагане на топлофикационните дружества представлява съществен разход за държавния бюджет и ангажира 92 процента от средствата за енергетиката за 2002 г.
Четвърто. Резултатите от изпълнението на Бюджет 2001 г. показват, че и през 2002 г. не се очаква постигане на оптимално съотношение между разходи и приходи за топлофикационните, отделни въгледобивни дружества и "Булгаргаз" ЕАД.
Въз основа на анализа на реалните разходи от дейността на енергийния сектор през 2001 г., направените констатации и дефинираните цели, могат да се направят следните изводи:
1. Предвидените финансови средства за гарантиране на дейностите в енергетиката, предоставени от бюджета на първостепенния разпоредител и проектът за тяхното разпределение на второстепенните разпоредители, са недостатъчни, което ще доведе до възникване на напрежение и неритмичност в покриване на техните задължения. Размерът на тези финансови средства е следният:
- Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси - 2 млн. 562 хил. 782 лв.
- Държавна агенция по енергийна ефективност - 690 хил. 594 лв.
- Държавна комисия по енергийно регулиране - 1 млн. 400 хил. 740 лв.
2. Субсидиите за експлоатационната дейност на топлофикационните дружества (общо 37 млн. лв. с ДДС) не биха могли да осигурят нормални условия за изпълнение на задачата по ликвидиране на бюджетното подпомагане преди 2006 г., с утвърдения "мек" режим на покачване на цените с 10 процента на отоплителен сезон.
3. Предвидените средства за подпомагане на отделни дружества от въгледобивния сектор следва да се оценяват съвместно с предвидените суми за ликвидация на действащи въгледобивни обекти. Ресурсът от 3 млн. лв. за пряко подпомагане не разкрива възможност за стабилизиране на отрасъла и въвеждане на нови обекти, което ще доведе до мащабни ликвидации с непредвидими последици.







4. С оглед постигане на по-голяма финансова стабилизация на "Булгаргаз" ЕАД е целесъобразно в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта да се пренормират финансовите взаимоотношения на дружеството с бюджета за 2002 г. в частта за таксите по транзитирането на природния газ за експорт.
5. Необходимо е да се осигури ефективно управление на акумулираните средства по фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация", така че те да поддържат стойността си и да осигуряват максимална доходност.
6. Отсъствието на финансов ресурс за инвестиции в енергийния сектор би могло да доведе до непредвидимо напрежение в изпълнението на стратегическите цели на правителството за създаване на необходимите условия за съхраняване и ефективно използване на наличните мощности.
След дискусията беше проведено гласуване, на което се прие следното решение:
Комисията по енергетиката с 9 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се" подкрепя предложения законопроект за държавния бюджет за 2002 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Думата има господин Цонев да представи доклада на Комисията по културата.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Господин председател, дами и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за държавен бюджет на
Република България за 2002 г. № 102-01-10,
внесен от Министерския съвет на
31 октомври 2001 г., в раздел 5.2.7.
"Почивно дело, култура, религиозни дейности" -
подфункция "Култура"

На заседанието, проведено на 13 ноември 2001 г., с участието на заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев, заместник-министрите на културата господин Румен Димитров и господин Ганчо Карабаджаков, както и експерти от двете министерства, Комисията по културата обсъди представения законопроект за държавен бюджет 2002 г., внесен от Министерския съвет, с приложение от подробно разписан проект за раздел VII "Култура" - 2002.
При достигнати приходи за 2001 г. 10 млн. 643 лв. в проекта за бюджет 2002 г. е предложена сумата 10 млн. 208 хил. 645 лв., като очакваното увеличение от 8,40 на сто показва разбирането, че приходната част в този раздел е функция от общата икономическа картина на страната. Като надстроечна част на бюджета в условията на преминаване на пазарни принципи, на културата са отредени гарантирани стъпки с цел да бъде съхранена възможността за нейното относително пълноценно функциониране.
В посока на стремежа да се намали натискът на прехода върху българската култура е и представената рамка в частта "Разходи - Всичко" на проекта за бюджет 2002 г.
От исканите от Министерството на културата за 2002 г. 77 млн. 689 хил. 65 лв., отчитайки достигнатите разходи за 2001 г. от 47 млн. 593 хил. 322 лв., в проекта за бюджет 2002 г. за група "Култура" се предлага увеличение от 5 млн. 195 хил. 34 лв., тоест достигане на рамка от 52 млн. 788 хил. 356 лв.
Субсидията за читалищата, съгласно методиката за формиране на общинските бюджети през 2002 г., се увеличава от 0,8 на 1,5 на сто, което при гласуване на общинските съвети ще осигури необходимите средства за фонд "Работна заплата", социални и здравни осигуровки на работещите в тези средища на културата.
В завишените със 78,4 на сто общински бюджети са предвидени средства за капиталови разходи, част от които са целеви за сгради на културни институти и паметници на културата, които се явяват допълнение към намалените средства по параграф "Капиталови разходи" в бюджет 2002 г. на Министерството на културата. От 3 млн. 800 хил. лв. през 2001 г. в бюджет 2002 г. се предвиждат 3 млн. лв. Не е ясно дали това е достатъчно за завършване на преходните обекти.
Заложеното увеличение на СРЗ с 5,32 на сто обаче не е достатъчно, като се има предвид чувствителното й изоставане в сферата на културата от СРЗ за страната.
Аналогично е положението и в § 1.4.5. "Материали, горива и енергия", в който недостигът спрямо направените разчети на министерството е в размер на 2 млн. 47 хил. 672 лв.
От направената справка за проектобюджета на функция "Почивно дело, култура, религиозни дейности" за 2002 г. средствата за нея са в размер на 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
В предоставената финансова обосновка от Министерството на културата реалният недостиг на средства за системата на министерството е 8 млн. 800 хил. лв. без необвръзката по капиталовите разходи. От тях 4 млн. лв. са за производство на филми, 2 млн. лв. - за материали и горива, 1 млн. 600 хил. лв. - за други възнаграждения на персонала и 1 млн. 200 хил. лв. - за външни услуги. Ако се прибави и актуалната необходимост от капиталови разходи от 5 млн. лв., общият недостиг на средства съгласно предложения проект възлиза на 13 млн. 800 хил. лв.
След направения анализ и обсъждане на бюджет 2002 г. на Министерството на културата, Комисията по културата установи необходимостта от още 13 млн. 800 хил. лв., които при възможност да бъдат предоставени.
Резервите за намиране на тези средства са в приемане на поправки в данъчните закони, стимулиращи подпомагането, меценатството и дарителството в културата.
На основание на това Комисията по културата с 11 гласа "за", 3 "против" и 2 отсъстващи от заседанието реши:
Подкрепя законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2002 г. във функция "Почивно дело, култура, религиозни дейности" и група "Култура" т. 1."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Думата има госпожа Милотинова да представи доклада на Комисията по медиите.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по медиите
относно законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2002 г., внесен от
Министерския съвет на 30.10.2001 г.
Уважаеми колеги,
На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2001 г., Комисията по медиите разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 30 октомври.
В обсъжданията взеха участие и представители на Министерството на финансите, на Българската телеграфна агенция, на Националния съвет за радио и телевизия, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и други заинтересовани институции.
За 2002 г. за Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция са предвидени субсидии в размер на 75 млн. 174 хил. 300 лв., от които съответно:
- за Българското национално радио - 31 млн. 888 хил. 300 лв., в това число капиталови разходи 400 хил. лв.;
- за Българската национална телевизия - 40 млн. 826 хил. лв.;
- за Българската телеграфна агенция - 2 млн. 460 хил. лв., от които 2 млн. 60 хил. лв. субсидии за текуща дейност и капиталови трансфери 400 хил. лв.
Субсидиите на Българското национално радио и Българската национална телевизия са разработени в съответствие с чл. 70, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията, и включват разходите по създаване и разпространение на национални и регионални програми и целева субсидия за капиталови разходи. Разчетени са средства за подготовка за излъчване на 16 350 часа обем телевизионна програма, от която 6935 часа национална телевизионна програма - Канал 1 - (19 часа среднодневно излъчване), 5035 часа регионална програма - (3,45 часа среднодневно излъчване) и 4380 часа сателитна програма - (12 часа среднодневно излъчване), и съответно 73 523 часа радиопрограма, от които програми "Хоризонт" и "Христо Ботев" при 24-часово излъчване на програми, Регионален център - Варна - 24-часово излъчване и останалите регионални програми - Шумен, Пловдив, Стара Загора и Благоевград - 18 часово излъчване на регионални програми. Увеличението на часовете се дължи на емисиите "Радио България".
Следва да се отбележи, че свиването на рекламния пазар води до постепенно намаляване на очакваните приходи и за двете медии.
Проектът на субсидия за двете медии е разработен на принципа на норматив за час програма.
В изпълнение на горното се предвижда:
Ръстът на субсидията за Българското национално радио спрямо Закона за държавния бюджет за 2001 г., тоест, текущата година, е 28 млн. 14 хил. 900 лв., в това число капиталови разходи - 1 млн. 200 хил. лв., да бъде 113,83 на сто, а без капиталови разходи - 117,43 на сто.
Ръстът на субсидията на Българската национална телевизия спрямо Закона за държавния бюджет за текущата 2001 г., а именно 33 млн. 473 хил. 700 лв., да бъде 121,96 на сто и се дължи на увеличения обем телевизионна програма на Канал 1 и регионалните центрове. Тоест, завишаването е 6,6 млн. лв.
Съгласно Закона за радиото и телевизия двете медии разработват собствен бюджет, като в него включват освен субсидията от държавния бюджет и собствените си приходи от реклами и спонсорство, както и допълнителни дейности, свързани с радио-телевизионната дейност.
Субсидията за Българската телеграфна агенция се предоставя от централния бюджет за технико- и информационно обслужване на агенцията, съгласно Решение на Народното събрание за статута на БТА - т. 17 от 1994 г.
В републиканския бюджет за 2002 г. в бюджета на Националния съвет за радио и телевизия или според новото изменение на закона - Съвета за електронни медии, е включен и Фонд "Радио и телевизия". С § 10, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. е предвидено от 1 януари 2002 г. фондът да бъде закрит, като в срок до 31 март 2002 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Освен това в срок до 31 януари 2002 г. наличните остатъци на фонда се превеждат по бюджета на Националния съвет за радио и телевизия или на Съвета за електронни медии.
За 2002 г. разходите за Националния съвет за радио и телевизия или Съвета за електронни медии са в размер на 946 хил. 800 лв., в това число 80 хил. лв. капиталови разходи или 112,74 на сто спрямо разходите за 2001 г., като е предвиден трансфер в размер на 105 хил. лв. от Държавната комисия по далекосъобщения съгласно Закона за далекосъобщенията.
Ръководствата на БТА, Българската национална телевизия и Българското национално радио считат, че заложената в бюджета субсидия за 2002 г. е реална и тя им позволява да развиват своята дейност.
Проведено беше гласуване и със 7 гласа "за" без "против" и 2 "въздържали се" комисията реши, че подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. № 102-01-10, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Дойде ред на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Вероятно господин Кирил Милчев ще го представи. Заповядайте, господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители!
"На свое редовно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха служители от Министерството на финансите и от Дирекцията по вероизповеданията.
Предвидените средства в държавния бюджет за религиозно дело са в размер на 1,04 млн. лв., предназначени за субсидиране издръжката на храмове в страната, за реставрация на българските църковни имоти, подпомагане на свещенослужителите и църковните настоятелства, развиващи своята дейност в чужбина, и за религиозна литература.
По мнение на Дирекцията по вероизповеданията отпуснатите средства, макар и недостатъчни, задоволяват най-належащите потребности на вероизповедните дейности, които държавата подпомага съгласно Закона за вероизповеданията.
След представяне на законопроекта и проведените разисквания комисията се обедини около идеята да предложи на народното представителство да подкрепи на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Получените резултати от гласуването в комисията показват, че за законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. № 102-01-10 от 30.10.2001 г., внесен от Министерския съвет, са гласували "за" 10 народни представители, "против" и "въздържали се" няма.
За Комисията по правата на човека и вероизповеданията - заместник-председател Кирил Милчев." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
Господин Върбанов, заповядайте да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2002 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 7 ноември 2001 г., на което обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет, в частта му относно бюджетното финансиране на земеделието и горите и свързаните с тях дейности. В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите господин Бойко Боев и госпожа Меглена Плугчиева, експерти и представители на Министерството на финансите.
Господин Бойко Боев изрази становището на Министерството на земеделието и горите по законопроекта за държавния бюджет на Република България относно частта "Селско и горско стопанство". Той изтъкна, че министерството приема представения разчет, залегнал в проектобюджета за 2002 г. Министерството на земеделието и горите смята, че разчетените средства ще осигурят нормалното функциониране на структурите в системата, тъй като субсидията от бюджета е нараснала с 25 на сто.
По отношение на разходите са разчетени три основни функции.
Първата функция - "Общи държавни служби" с подфункции "Изпълнителни и законодателни органи" и "Наука". Тук са обособени разходите за дейността на Националния център за аграрни науки и Националната служба за съвети в земеделието. За Националния център за аграрни науки през следващата година се предвижда разходите да бъдат увеличени с 4 млн. 190 хил. лв., което е увеличение с 43 на сто за издръжката на центъра. Това е чувствително увеличение за аграрната наука.
Втората функция е "Образование". В тази функция са намерили отражение разходите, необходими за издръжката на 100-те професионални училища от системата.
Третата функция е "Икономически дейности и услуги" с подгрупа "Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов". В нея са разчетени разходите за 14-те структурни звена (национални служби и агенции).
Втората подгрупа е "Други дейности по икономиката", където са намерили отражение разходите за хидромелиорациите, капиталовите разходи за подпомагане на поливното земеделие и опазване на националните хидромелиоративни обекти.
След станалите разисквания на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Преди да дам думата на господин Корнезов да представи доклада на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, искам да помоля председателите на парламентарни групи да представят заявките за изказвания. Такава има само от НДСВ. Би било добре, ако получа и от другите парламентарни групи.
А сега искам да помоля господин Корнезов да представи доклада на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз няма да чета целия доклад, а само финала, тъй като той е раздаден, пък и Вие, господин председателю, призовахте към това.




"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по жалбите и петициите на гражданите
относно законопроекта за държавния бюджет на
Република България за 2002 г.

Проектобюджетът беше разгледан на 14 ноември 2001 г. в Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Искам да обърна внимание, че комисията обсъди основно бюджета в частта му за субсидии на юридическите лица с нестопанска цел, това е Приложение № 2 на бюджета, което ни е раздадено.
Подчертано беше, че е необходимо по принцип да се предоставят такива субсидии, но в тази насока трябва нещата да бъдат прецизирани, като се предвидят суми не само за юридически лица с нестопанска цел, които имат и реални нужди извън този списък по Приложение № 2.
Комисията предлага да се направят известни "вътрешни" размествания по перата на бюджета, като се подпомогнат финансово домовете за деца с умствена изостаналост и деца без родители. Състоянието в тези домове е много тревожно и ние сме длъжни да ги подпомагаме финансово и чрез бюджета.
След проведените разисквания законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2002 г. беше приет със 7 гласа "за" и 1 "въздържал се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще представи своя доклад чрез своя председател господин Йордан Мирчев.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се възползвам от предложението на председателя за по-кратко изложение - само на основните неща.



"Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2002 г., внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа законопроекта за държавния бюджет.
Обсъждането премина в два етапа. Първоначално с Министерството на транспорта и съобщенията в присъствието на двама заместник-министри - господин Любомил Иванов и госпожа Златолина Мукова. И на второ заседание в присъствието на заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев и неговия екип.
Проектобюджетът на Министерството на транспорта и съобщенията е съставна част от държавния бюджет на Република България и е изготвен в съответствие с програмата за управление на правителството. Бюджетът обхваща дейностите по железопътен, автомобилен, воден и въздушен транспорт, образование, здравеопазване, пощи и далекосъобщения.
Основен приходоизточник на бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2002 г. са събираните такси по Тарифа № 5, които са предвидени за 2002 г. в размер на 61,7 млн. лв. при 55,6 млн. лв. за 2001 г., или се очертава ръст от 11 процента.
Предвидената субсидия по бюджета на министерството обаче е намалена спрямо тази за 2001 г. с 19 млн. лв.
Разчетените капиталови разходи са в размер на 66 млн. 412 хил. лв.
По предложения лимит за капиталови разходи с Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на финансите бяха обсъдени преди всичко проблемите, които възникват с изпълнението на основните стратегически инфраструктурни проекти в областта на транспорта през 2002 г., които продължават до 2005 г.
За железопътната линия Пловдив - Свиленград с Министерството на финансите бяха уточнени допълнително от Националния фонд 15 млн. лв. за вътрешно финансиране, което в определена степен покрива изискванията този проект да стартира.
Остава нерешен въпросът за пристанище Бургас. Не е отпуснат лимит за кофинансиране на проекта, което може да доведе до неговото забавяне и крайно неблагоприятни последици за България, тъй като този заем от Японската банка за международно сътрудничество в определена степен се свързва и с проекта за развитие на Софийското метро. С двете министерства в момента уточняваме този въпрос и се надяваме между първо и второ гласуване да бъде решен и той.
Проблем съществува също по изпълнението на програмата за реконструкция на железопътната мрежа на България, където са предвидени 30 млн. лв., които считаме, че са крайно недостатъчни за поддържането и обновяването на железопътната мрежа и води до декапитализиране на компанията.
Също в допълнителни разговори и предложения, които ние в комисията ще подготвим заедно с двете министерства, за да намерим по-добро решение на този въпрос.
След изказаните мнения и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации с 12 гласа "за" и 3 гласа "против" реши:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Остана доклада на Комисията по въпросите на гражданското общество. Господин Кошлуков го няма, затова докладът ще бъде представен от заместник-председателя на Комисията по въпросите на гражданското общество - господин Мустафа Хасан.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА ХАСАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по въпросите на гражданското общество
относно законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2002 г.

На свое заседание от 20 ноември 2001 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г. В заседанието взеха участие и представители на Обществения съвет към комисията.
В бюджета е предвидено субсидиране на юридически лица с нестопанска цел в размер на 2 млн. 966 хил. лв. Взимането на решение за субсидиране на тези организации не е осъществено на базата публично оповестени критерии и процедури, за това какви дейности на юридическите лица с нестопанска цел се субсидират от държавата, как се кандидатства за това субсидиране, кой е отговорен за взимането на крайните решения за субсидиране, както и кой и как контролира изразходването на тези средства. Подобна практика не е отговорна нито към избраните за субсидиране организации, нито към тези, които са останали извън субсидирането.
Не на последно място, настоящият подход създава широки възможности за корупция. Очевидна е обществената необходимост от радикална промяна на подхода към публичност, конкурсно начало и съвременни критерии и процедури, така че при изготвянето на следващия бюджет да се приложи съвременен и отговорен към обществените нужди подход. Подходящо би било най-малкото спрямо организациите, включени в списъка за субсидиране от държавния бюджет, да се постави условието същите да бъдат определени като организации в обществена полза и вписани в централния регистър при Министерството на правосъдието.
В държавния бюджет би следвало да се предвидят даренията в полза на юридически лица с нестопанска цел. По този начин ще се стимулира привличането на дарения от чужбина и ще премахне нерегламентираните търговски практики.
Следва да се предвидят и облекчения за юридическите лица с нестопанска цел съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане като те се диференцират в съответствие с разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
По отношение на организациите с нестопанска цел, формираната печалба и начисленият дивидент в тяхна полза не могат да се ползват от лицата, които ги учредяват и управляват. Предвид незначителното участие на организации с нестопанска цел като съдружници в търговски дружества или осъществяващи допълнителна, свързана с техните цели стопанска дейност, то въвеждането на облекчения при облагането дивидентите и тяхната реинвестирана печалба не би се отразило съществено на бюджетната събираемост.
Комисията по въпросите на гражданското общество предлага да се предвидят изменения и в Закона за облагане доходите на физическите лица за облекчения при дарения, предоставени на юридически лица с нестопанска цел, като увеличеният размер от 5 на 10 на сто по чл. 20, ал. 2 от Закона за облагане на доходите на физическите лица няма да утежни събираемостта на данъците и няма да накърни съществено бюджетните приходи.
С промени в Закона за местните данъци и такси се стеснява незначително кръгът на облагодетелстваните лица, като от тях се изключват организациите с нестопанска цел, определени за осъществяване на дейност в частна полза. Същевременно би се създала възможност за насърчаване извършването на определени социални и други дейности, за които държавата не може да предостави достатъчно ефективно управление и финансиране.
Предоставянето на облекчения за организациите в обществена полза при осъществяване на техните социални и други дейности ще се отрази положително на изпълнението на държавния бюджет.
С така направените забележки, Комисията по въпросите на гражданското общество със 7 гласа "за" и 3 гласа "въздържали се" подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. на първо четене". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Хасан.
С това завърши представянето на становищата на постоянните комисии на Народното събрание.
Предстои дебатът по първото четене на законопроекта. На основание чл. 45, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определям време за дебата, както следва: Национално движение Симеон Втори - 90 минути, Обединени демократични сили и Коалиция за България - по 60 минути, Движение за права и свободи - 30 минути, и за независимия депутат - 5 минути. Това е чистото време с възможност за удължаване така, както е по правилник.
Искам да поканя първо на трибуната председателя на Сметната палата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Сметната палата представя становище по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. на основание чл. 3 от Закона за Сметната палата. То съдържа преценка за законосъобразността на съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание, както и за съответствието на структурата и съдържанието му с изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет.
Становището на Сметната палата включва и препоръки, свързани с изпълнението на бюджета.
По тези три основни пункта аз ще представя нашето становище.
По първия основен пункт - законосъобразността на съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание:
Първо. Бюджетната процедура за 2002 г. е открита с Решение № 162 от 27 март 2001 г. на Министерския съвет, прието на основание чл. 14 от Закона за устройството на държавния бюджет. С решението е разпоредено разработването на секторни политики и програми от отделните министерства и ведомства на основата на макроикономическата прогноза и бюджетната рамка за периода 2002-2004 г.
Второ. Министерството на финансите е разработило и изпратило с писмо от 26 юли 2001 г. на всички държавни органи - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, бюджетни насоки за съставяне на проектите на годишните им бюджети, извънбюджетни сметки и фондове за 2002 г., съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Бюджетните насоки са изготвени на основана на бюджетна прогноза за периода 2002-2004 г. като елемент на представената на Европейската комисия предприсъединителна икономическа програма на Република България, която прогноза е одобрена с Решение № 551 от 6 юли 2001 г. на Министерския съвет.
Проектът на държавния бюджет е съставен на основата на актуализирани за 2002 г. макроикономически параметри на реалния ръст на брутния вътрешен продукт, средната годишна инфлация и валутния курс.
Трето. Проектите на бюджетите за 2002 г. на държавните органи, министерствата и ведомствата - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, са представени в Министерството на финансите в определения срок, съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Четвърто. Министерството на финансите е провело консултации с Националното сдружение на общините в Република България по законопроекта за държавния бюджет за 2002 г. в частта му за взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините в съответствие с изискванията на чл. 37 от Закона за общинските бюджети.
Пето. В законопроекта за държавния бюджет за 2002 г. са включени проектите на бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Спазен е чл. 20, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, като в законопроекта са включени два варианта на проект на бюджет на съдебната власт - на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет.
Шесто. Законопроектът на държавния бюджет за 2002 г. е разгледан и одобрен от Министерския съвет с Решение № 716 от 31 октомври 2001 г., съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Той е внесен в Народното събрание с подробен доклад в срока по чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет. Както беше подчертано и в становищата, този член изисква това да бъде не по-късно от два месеца преди началото на следващата бюджетната година.
Втората основна част от нашето становище е по съответствието на структурата и съдържанието на законопроекта с изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет.
Първо. Структурата на законопроекта за държавния бюджет за 2002 г. съответства на изискванията на чл. 4 и чл. 22, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Републиканският бюджет и бюджетът на съдебната власт включват основните им приходни и разходи показатели, както и бюджетното салдо по републиканския бюджет и източниците за неговото финансиране. Приходите и разходите по съставните бюджети на държавния бюджет са групирани по единната бюджетна квалификация съгласно изискванията на чл. 2, ал. 7 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Второ, в съответствие със законовите изисквания относно структурата на нормативните актове, в приложение към законопроекта са представени: разпределение на трансферите и субсидиите от републиканския бюджет; списъци на екологичните обекти, извънбюджетните сметки и фондове, както и Методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините за 2002 г. Приложенията допълват общите и особените разпоредби на законопроекта и допринасят за прозрачността при съставянето и изпълнението на държавния бюджет. Съгласно изискванията към нормативните актове, за всяко приложение следва да се посочи членът или параграфът от законопроекта, за който то се отнася.
Трето, в републиканския бюджет и в бюджета на съдебната власт е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи, с което е спазено изискването на чл. 11, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет.
Четвърто, констатира се несъответствие между показателите "Текущи разходи" и "Резерв за непредвидени неотложни разходи" по чл. 1, ал. 2 от законопроекта и съответните показатели в консолидирания държавен бюджет. Част от средствата за резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 15 млн. и 700 хил. лв., посочени в консолидирания държавен бюджет, са включени в текущите разходи по чл. 1, ал. 2 от законопроекта. Това несъответствие следва да се отстрани при окончателното приемане на законопроекта.
Пето, предвидените приходи по републиканския бюджет от превишението на приходите над разходите на БНБ са включени в чл. 1, ал. 1 от законопроекта по показателя "Приходи и доходи от собственост". Тези средства, внасяни от банката в приход на републиканския бюджет в изпълнение на чл. 8, ал. 4 от Закона за Българската народна банка, нямат характер на приходи от собственост и следва да се приемат като отделен показател по чл. 1, ал. 1 от законопроекта, каквато практика съществуваше у нас при приемането на законопроектите за държавния бюджет до 1998 г.
Шесто, разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от проекта на Висшия съдебен съвет, която предвижда неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да се компенсира от централния републикански бюджет по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет, противоречи на разпоредбата на последния член. Тя дава право на Министерския съвет да одобрява допълнителни кредити от резерва по републиканския бюджет при неотложни и непредвидени разходи по реда на чл. 11, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет. Освен това в проекта на Висшия съдебен съвет неправилно е включено разпределението на разходите на органите на съдебната власт. Съгласно чл. 196, ал. 1 от Закона за съдебната власт, самото разпределение на бюджета на съдебната власт по отделни нейни органи се осъществява от Висшия съдебен съвет. В този смисъл по-добро решение и така, както трябва, е представено с варианта, внесен от Министерския съвет.
Седмо, утвърждаването на субсидиите по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в размер на 90 на сто от определените им размери със законопроекта е подход, който следва да се приложи и по отношение на субсидиите по бюджета на съдебната власт. Във връзка с това е необходимо да се включи отделна алинея към чл. 2 на законопроекта.
Осмо, в чл. 4 от законопроекта, освен приходите, разходите и субсидиите, са определени трансферите, бюджетните салда и тяхното финансиране по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата. Сметната палата оценява положително включването на тези показатели по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, с което се уеднаквява подходът при приемането и отчитането на съответните бюджети.
Девето, в чл. 1, ал. 2, т. 4.1.1. от законопроекта за пръв път са определени трансфери на общините, предоставени от министерствата. Разпределението на средствата по министерства, определени в чл. 9, ал. 2 от законопроекта по отделни общини би следвало да се определи и посочи в приложението към законопроекта или в постановлението, което Министерският съвет трябва да приеме за изпълнението на държавния бюджет за 2002 г.
Десето, отписването като задължение към републиканския бюджет на невнесените вноски, дължими от бюджетите на общините за 2000 г., това е § 46 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, следва да се регламентира по реда за отписване на временните безлихвени заеми, отпуснати на общините през 2000 г. така, както този въпрос е решен с § 30 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта и следва да се помисли дали това трябва да остане за 2003 г., както се предвижда, или да се реши с текущия бюджет.
Единадесето, в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са включени текстове, с които се създават, изменят, допълват или отменят правни норми на закони с трайно действие. Законът за държавния бюджет е нормативен акт с едногодишно действие и с него не следва да се правят промени в закони с трайно действие, какъвто смисъл имаше решение на Конституционния съд. Освен това служебното приемане и изменение на общинските бюджети има същностно значение и следва да бъде уредено с промяна на Закона за общинските бюджети, а не чрез предлаганите параграфи 6, ал. 2 и 3 и § 24, ал. 7 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.
По отношение на последната част ще бъда по-кратък, тъй като част от тези бележки ние ще ги представим в комисията. Бих искал да обърна внимание на три пункта, като наши препоръки във връзка с изпълнението на бюджета и които препоръки произтичат от контролната ни дейност.
На първо място, във връзка с прилагането от 1 януари 2001 г. на новия сметкоплан на бюджетните предприятия, както и с цел осигуряване на вярно и точно отчитане на техните приходи и разходи, е необходимо да се утвърдят счетоводните стандарти за бюджетните предприятия, съгласно изискванията на § 44 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г., каквото задължение съществуваше по сегашния закон. И тези стандарти да могат да се приложат при приключването на текущата бюджетна година. За осигуряването на законосъобразно и целесъобразно разходване на бюджетните средства е наложително да се ускори изграждането на системите за финансово управление и контрол в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, както и прилагането на политиките и процедурите съгласно изискванията на Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
Второ, необходимо е да се преоцени прилагането на § 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Искам да поясня, че съгласно този параграф преизпълнението на данъчните приходи от общините се внася в републиканския бюджет, а неизпълнението на данъчните приходи се компенсира от републиканския бюджет. Като идея е добре замислено, голяма част от това преизпълнение ще се установи в края на бюджетната година, когато вече общините регулярно са получавали през годината при падаща се, съгласно закона, субсидия. Това, уважаеми госпожи и господа народни представители, може в края на годината да породи възможността отделни общини, а техният брой е възможно да бъде значителен, да бъдат принудени да внесат в републиканския бюджет това превишение, без да имат достатъчно средства, или пък този въпрос да се реши чрез субсидията, която те ще получат в Бюджет 2002 г. Затова, според Сметната палата, трябва да се преоцени действието на този параграф, към този момент и последиците с оглед да не се допусне напрежение в края на годината или в началото на следващата година. И смятаме, че е целесъобразно в хода на дебатите да се преоценят още веднъж всички плюсове и минуси и на предлагания със сегашния закон § 24, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за държавния бюджет за 2002 г., независимо че той е значително по-добър като разпоредба от сегашния § 22.

И на трето място, прилагането на единната сметка, което е регламентирано в § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, както и на системата за финансово управление в бюджетния сектор, което е едно постижение за българските условия, налагат промени в Закона за устройството на държавния бюджет. В него следва да се включат и съответни санкции при нарушаване на бюджетната дисциплина и нецелево разходване на бюджетни и извънбюджетни средства, което ние непрекъснато констатираме.
Имаме и конкретни бележки, които ще предоставим на Министерството на финансите и на Комисията по бюджет и финанси за преценка.
В заключение, Сметната палата преценява, че законопроектът за държавния бюджет за 2002 г. е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на съответните законови разпоредби. Неговата структура и съдържание съответстват на изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Само за сведение искам да ви обърна внимание, че има и становище от Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ, което междувременно е било разпространено.
Смятам, че вече няма пречка да започнем дебатите на народните представители с разчет някъде около 15,00 часа законопроектът за бъде подложен на гласуване на първо четене.
Искам да поканя на трибуната господин Петко Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър на финансите! Започва дискусията по един от най-важните законопроекти - този за средствата на народното стопанство на Република България или както би се изразил един от най-големите социолози и футуролози на ХХ век Даниел Бел - управлението на домашното стопанство.
Искам да се спра по принцип на проекта за бюджет за 2002 г., на ситуацията, при която се формира този бюджет, на приложения в него подход на правителството, на неговата макрорамка и заложения в него стратегически замисъл в съответствие с програмата и стратегията на правителството. Освен това ще се спра конкретно на проекта за бюджет на Министерството на образованието и науката и специално на проектираните разходи за наука и научни изследвания, при това на водещата институция на организираната наука в България Българската академия на науките.
Социално-икономическата и политическа ситуация, при която се приема Бюджет 2002 на Република България, е изключително тежка, нетрадиционна и трудно прогнозируема за обозримото бъдеще. Тя се слага от взаимодействието на множество глобални, регионални и национални позитивни и негативни фактори. Динамичната трансформация на системата на международните отношения след 11 септември 2001 г., рецесията на най-развитата икономика в света - тази на САЩ, сблъсъкът с международния тероризъм, заложените мини и капани в социално-икономическата система на България от правителството на Иван Костов, неудачният по същество преход от централизирана държавна икономика към нормално пазарно стопанство, огромните загуби на национално богатство поради откровен грабеж, корупция и некадърно управление показват категорично, че тук не могат да помогнат традиционните и класически политически и икономически подходи и модели на дясно и ляво, на краен либерализъм, представящ се под формата на монетаризъм и на дирижизъм като държавен капитализъм. От България, ако иска да бъде равноправен субект на международните отношения и да се интегрира достойно в европейските и евроатлантическите структури, се изискват качествено нови подходи, нова визия за факторите, от които се слага динамиката на обществото и се определя неговият прогрес и просперитет.
В своята концепция за новото време Национално движение Симеон Втори и неговото коалирано с ДПС правителство включва именно това разбиране за необходимостта от нов подход. Най-общо казано този нов подход отчита мобилизацията на националния, на родния дух, активизиране ролята на определящите националната и европейската ни идентичност исторически традиции и културни ценности, а така също и факторите, които определят днес просперитета и успеха на напредналите общества - образованието и науката, информационните технологии, телекомуникациите, енергетиката и транспорта. Тези фактори заедно с развитието и модернизирането на селското стопанство определят приоритетите на българската икономика в нейните усилия да се включи успешно в системата на европейската и световната икономика. Определянето на величините, направленията, принципите и механизмите за пълноценно реализиране на стратегическите намерения на правителството на НДСВ и ДПС в този първи собствен документ за управление средствата на държавата трябваше да се съобразява с наследството на правителството на ОДС.
Българското общество не трябва да забравя, че правителството на ОДС остави един нахвърлящ 1 млрд. 400 млн. лв. дефицит по текущия бюджет за 2001 г., че огромната част от бюджетните учреждения имаха планирано изпълнение 90 на сто от бюджета и то само за заплати на персонала, без каквито да било други разходи, че поради забавени плащания върху лихвите на външния дълг са загубени повече от 300 млн. долара, че въпреки афишираната успешна външна политика, търговският дисбаланс за 2001 г., заложен в първото полугодие още, ще надхвърли 1 млрд. 300 млн. долара, след като през собствено най-успешната за ОДС 2000 г. беше повече от 1 млрд. долара.
При тези условия на планирано социално напрежение и недоволство, на планиран социален срив, осъществен в дните, когато ОДС губеха или вече бяха загубили парламентарните избори на 17 юни, правителството на НДСВ и ДПС трябваше да полага неимоверни усилия, за да балансира в някаква степен наличните и постъпващи оскъдни средства. И то успя, макар че много от предизборните обещания в този начален етап не можаха да бъдат реализирани, което и породи разочарованието в първите месеци на управлението и напрежението, което се чувства всеки ден отвън, в столицата и страната.
Следвайки националната индустриална политика, съобразена с процесите на глобализация на икономиката и финансите и либерализацията на световната търговия, правителството е амбицирано за 2002 г. да постигне 4,2 - 4,5 на сто ръст на брутовътрешния продукт, а през следващите години да постигне по-високи нива от 5 - 7 на сто, а защо не и повече, което е жизнено необходимо. Това ще осигури нарастване на брутовътрешния продукт с няколко милиарда лева годишно.
Благодарение на активната външноикономическа политика се очакват инвестиции през следващите години по 1 млрд. - 1 млрд. 200 млн. долара. При този растеж през 2002 г., заложен и договорен с Международния валутен фонд 0,8 на сто дефицит на бюджета, като нула-ставките, обещани в програмата на НДСВ, ще бъдат реализирани през следващите години. Само през 2002 г. е заложен 7 на сто ръст на социалните разходи, което ще бъде реализирано с разширяване на данъчната основа. От една страна, чрез намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 39 на 28 на сто най-високата ставка, начиная от долна граница 110 лв. необлагаем минимум, данъка върху печалбата и данъка върху капиталовите печалби, а от друга - чрез нарастване на непреките данъци, като например акцизите върху алкохола, цигарите и така нататък.
Всичко това ще доведе до нарастване на реалните доходи на огромна част от населението, ще стимулира търсенето и спестяването, а то от своя страна ще доведе до нарастване на инвестициите и в производството. Измерено в проценти, това ще означава за 2002 г. 1,3 на сто намаляване на преките данъци в сравнение с 2001 г. и нарастване на косвените данъци с 0,9 на сто. Разликата от 0,4 е определено чувствителна и тя бележи само началото на една тенденция на социално ориентираната политика на социалната държава, заложена в Конституцията на Република България.
Още в бюджета за 2002 г. е заложено нарастване на заплатите в бюджетната сфера на два пъти, споменавано многократно с 5 на сто и пенсиите с 6 на сто, при очаквана инфлация 3,5 на сто. Както в програмата на правителството за 2005 г., така и в бюджета за 2002 г. е заложен стремежът да не се допусне увеличаване на външния дълг като процент от брутопродукта. Напротив, своевременното изплащане на разходите по лихвите ще спести само за 2002 г. допълнително 0,7 на сто средства за бюджетни разходи.
Очертавайки най-общо макрорамката на бюджета за 2002 г., неговата стратегическа цел на икономически растеж и борба с бедността, за повишаване стандарта и качеството на живот на всички български граждани, не можем да не посочим, че наред с множеството неблагоприятни глобални, регионални и вътрешни фактори, правителството на Република България трябва да действа под силния натиск на калъпите и консервативните сценарии на Международния валутен фонд спрямо попадналите под неговия диктат национални икономики, където и дума не може да става за икономически растеж и социална политика, а гарантиране на финансова стабилност на все по-ниски нива, за да се изплатят непосилните външни дългове. В тези консервативни сценарии е много трудно пълноценно да се шава и да се диша. В условията на тази невъзможност Международният валутен фонд заложи изначално капан на мним растеж чрез включване на различни, в повечето случаи недостатъчни собствени приходи на бюджетните учреждения към действителните държавни субсидии и формиране на така наречения консолидиран бюджет, който се представя като реален. Това трябва да се има предвид при конкретния анализ на бюджетните субсидии за науката и образованието.
Може определено да се твърди, че докато не се освободим от тези сценарии, от тези схеми, в голяма степен не само нашата национална финансова, но и икономическа, и социална политика ще бъде зависима и не ще бъде в състояние да направи решителен пробив за висок подем. Тези ограничения много добре ги знаеха управлявалите от ОДС, които чрез различни мероприятия - включване в групата на бюджетните разходи на приходи от приватизацията, без да фигурират те в съответната част на бюджета, можеха да правят едни или други анемични социални жертви. За съжаление, не останаха вече крупни обекти за приватизация.
При тази ситуация прави впечатление, че правителството в бюджета за 2002 г., като първи етап от реализацията на неговата програма за управлението на държавата, вярно отчита значимостта на факторите, които могат да динамизират цялото общество и да го оздравят от престъпността и корупцията. Именно на образованието, науката, културата, здравеопазването и съдебната власт са заложени най-високите показатели за нарастване на разходите, съответно със 17,7 на сто, 30,04 на сто, 35 на сто, 10,7 на сто и 25 на сто.
В съвременната епоха на качествата на човека, на знанието и информационните технологии като ресурс за успеха, това е единствено правилната политика. Тази политика отчита опита на напредналите държави като Германия, Швеция, Франция, Япония, Англия и т.н., които в периоди на кризи отделят най-висок дял - от 5-6 до 8 и повече процента от своя висок брутен вътрешен продукт за развитието на тези фактори като условие за динамика и гъвкавост на производителните сили и въвеждане на нови наукоемки технологии, които водят до повишаване качеството на продукцията и намаляване на нейните цени.
България няма богати природни ресурси и суровини, нито е била колониална държава, за да натрупа значимо национално богатство. Тя има обаче интелекта на своя народ, който трябва да се постави в нормални жизнени условия, да се образова и развива.
За съжаление в годините на прехода се установи една силно негативна традиция - да се намаляват до най-ниски нива разходите за наука и научни изследвания. Така например в средата на 90-те години на ХХ век в България се падат само 6 долара, отделени за наука на глава от населението. И днес те не са повече. В Турция са 22 долара, което е 3,7 пъти повече, в Полша - 6,8 пъти повече, в Унгария 8 пъти повече, в Чехия 18 пъти повече, в Европейския съюз 57 пъти повече от България.
Учудващо ли е тогава, че след като до края на 80-те години бяхме близо по икономически показатели до тези на Чехия и Унгария и преди Полша, днес се намираме на десетилетие след тях със своите 2,8 на 1000 души население, заети учени, с мизерна и примитивна материално-техническа база. Ние сме категорично под средното европейско ниво - над 4 души на 1000 население с висока техническа и информационна осигуреност. Затова увеличението с 30,04 на сто на субсидията за наука спрямо 2001 г., макар че звучи много високо, когато то е 0,30 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, е крайно недостатъчно.
С тези 0,40 на сто ние нямаме шансове скоро да се доближим до средното ниво в Европейския съюз. Необходимо е поне трикратно увеличение на средствата, за да се даде импулс за ускорено развитие. Друг е въпросът, че тези средства трябва да се изразходват рационално и ефективно.
Освен това не само в проектозакона за обществените поръчки, но също и в един нужен закон за връзката на научните изследвания с практиката трябва да се установят законови форми за допълнително стимулиране на научните изследвания и облекчения на онези компании и фирми, които правят това и внедряват високите технологии и въобще научните продукти. Това ще бъде и пътят за облекчаване на държавния бюджет.
През тези години цялата система на образованието и организираната наука в България е срината. Това се признава и в правителствената програма - в раздела за образование и наука. Особено тежко е състоянието на Българската академия на науките. Доскоро поради ниския размер на бюджетната субсидия за 2001 г. и планираното й реализиране за 90 на сто беше невъзможно да се заплащат парното и токът и беше заплашено функционирането на цялата система от научни дейности в системата на БАН.
Особено опасно за страната беше прекъсването на жизненоважни с общонационално значение дейности на Българската академия на науките. Тук на първо място стояха националната комуникационна и информационна мрежа за хидрология и метеорология, част от световната хидрометеорологична система, националната мрежа за непрекъсната денонощна регистрация за земетръсната активност и национална мрежа за сигнализиране за силни земетресения и анализ на големи строителни конструкции, разрушаването й би довело до мащабни за страната бедствия и аварии, непрекъснатата регистрация на магнитното поле на земята и на състоянието на йоносферата, Националната лаборатория по компютърна вирусология и т.н., и т.н., да не изброявам всичките национални жизненоважни дейности, които извършва Българската академия на науките.
За съжаление не стоят по-добре нещата и в законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. Министерството на финансите е определило субсидия за Българската академия на науките в размер на 46 млн. 780 хил. 528 лв.
В проектобюджета, представен от БАН, са предвидени разходи с приложени разчети, обяснения и аргументи и е обосновано искането за субсидия в размер на 60 млн. 500 хил. лв., без да са включени увеличенията на работните заплати и осигурителните вноски, както и средствата, произтичащи от увеличените стипендии на докторантите във връзка с ръста на минималната работна заплата за страната. При такава субсидия, предвидена от Министерството на финансите, БАН няма да разполага със средства за издръжка на общонационалните дейности, Националния институт по метрология и хидрология и т.н., и т.н.
Затова, колкото и да бъдат строги мерките за икономии, Българската академия на науките не ще бъде в състояние да изпълнява общонационалните й задачи. Затова действително жизнено необходимо е да бъде увеличена бюджетната субсидия на БАН за 2002 поне с половината от исканите средства от 14 млн. лв., значи някъде с 6-7 млн. лв. над предвидената в проекта на Министерството на финансите.
Тези средства не трябва да бъдат за сметка на ощетяване на други учреждения и организации и на други сфери на народното стопанство, а да дойдат по линията на обществените поръчки и корекции в някои данъци, стимулиращи използването на научните изследвания.
Комисията по образованието и науката при Тридесет и деветото Народно събрание и Министерството на образованието и науката разполагат с тези разчети и подкрепят искането на Българската академия на науките за тази субсидия като жизненоважно условия за макар и мизерното съществуване и функциониране на системата на българската академична наука.
Ако действително искаме да възродим и модернизираме България, трябва да помогнем на българската наука да функционира нормално.
В заключение, колеги народни представители, аз подкрепям по принцип и ви призовавам и вие да направите това на първо четене - проектозакона за бюджета на Република България за 2002 г., като се надявам, че ще бъдат направени съответните корекции за неговото усъвършенстване и по-висока ефективност в идващата година. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Давам думата на господин Ляков за реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Ако господин Ганчев си беше направил труда да прочете глава първа от доклада за държавния бюджет, тоест документа, който е внесло неговото правителство в Народното събрание, щеше да види, че оценката, която той направи на така нареченото наследство на ОДС, е съвсем различна.
И аз благодаря на Министерството на финансите и лично на министъра за тази оценка, която е изключително точна и справедлива. Там щяхте да прочетете, господин Ганчев, че икономическият растеж е 4,8 на сто, че инфлацията е 2,2 на сто, че има увеличение на растежа в индустриалния сектор, един изключително важен показател за здравословното състояние на икономиката, има увеличение с 6 цяло и няколко процента на услугите. Щяхте да прочетете, че има увеличение на инвестициите в основния капитал - също един изключително важен показател - от 20 на сто. Щяхте да прочетете за заетостта и доходите и много други неща, които показват, че българската икономика е в коренно различно състояние, че тя е една добре развиваща се, конкурентоспособна икономика. И между другото, тази оценка, която я има направена и в този раздел от вашето правителство, се покрива и с оценката, която беше направена от последния доклад, който получихме от Европейския съюз - че българската икономика може да издържи като конкурентоспособност на западните икономики в момента, в който започне нашето приобщаване и пълно влизане в Европейския съюз. (Ръкопляскания.) Да, това е оценка. Вие може да ръкопляскате и да се смеете, но това е оценка, която я има в този доклад.
Нашата страна успява да поддържа темпове на растеж в условията на влошена международна конюнктура, което означава, че е налице относително по-добра ситуация на експортната структура по групи стоки и нарастването на стоките, които са по-устойчиви към промените в международната конюнктура. Ето - черно на бяло, оценката на вашето правителство.
Така че, недейте да правите такива апокалиптични анализи, които изобщо не отговарят на действителността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
За дуплика има думата господин Петко Ганчев. Заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Колеги, аз добре съм чел доклада на Министерството на финансите и на правителството за проектозакона за бюджета за 2002 г., добре съм осмислил основните му моменти, принципи. Това ми дава основание да бъда сигурен в своята позиция. Аз мога да се различавам с някои туширани оценки, които правителството е направило в този доклад. Аз съм свободен народен представител, изразявам своята позиция така, както виждам реалностите в страната, независимо от опита за спекулиране с някои цифри и с някои факти и констатации. Ние виждаме каква е реалността. А тя е ужасна, тя е ужасна, защото ние се намираме на дъното на една огромна бедност. Една финансова стабилност, която ни приравнява все повече към африканските народи. Те са много финансово стабилни, но на какво равнище се намират?
Ние трябва да се оттласнем от това дъно, на което се намираме. Онзи ден господин Стоян Ганев се осмели да формулира състоянието на нашата икономика като "икономическо блато".
Ние трябва да имаме смелост да кажем нещата както са, реални, и да намерим факторите, опорите, механизмите, средствата заедно действително да изведем страната си от това състояние.
Че има благоприятни оценки от Европейската комисия, това е добре. Но ние сме още в началото на един процес, който трябва да развием. И за това са моите оценки, които са опрени също на реални факти. Както и това, че платежният ни търговски дисбаланс от години наред е отрицателен, отрицателен! Ние изнасяме главно продукти с първична обработка или необработени стоки, а внасяме многократно обработени стоки. А можем да правим точно обратното. Ние изнасяме суровини, а внасяме машини и продукти на промишлеността и т.н., и т.н. А можем да правим обратното, както правят развитите индустриални държави.
Така че трябва да се съобразяваме с реалностите, независимо от това какво е нашето желание и какво е нашето усещане, че ние сме били полезни или не сме били полезни. Реалностите са такива и аз се придържам към реалностите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Има думата господин Радев.
Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Днес се приема най-важният законопроект за тази година. Това е правено всяка година. Днес се приема на първо четене финансовата конституция на България за следващата година.
Неписано правило е в последните 6-7, че и повече години на дебатите по този най-важен законопроект в тази зала да присъства министър-председателят с по-голямата част от Министерския съвет.


Аз не искам да кажа, че това е задължително, уважаеми колеги, но най-малкото е много показателно присъствието само на един-единствен министър днес.
Използвам случая да поздравя екипа на Министерството на финансите - тези чудесни професионалисти, които и този път, за пореден път успяха навреме да приготвят финансовите сметки на държавата за следващата година.
Държавният бюджет за следващата година, който сега гледаме, е шестият бюджет, който се прави в условията на валутен съвет или валутен борд. Шестият пореден! Когато имаш валутен съвет, тогава основният инструмент за запазване и за създаване на необходимата финансова стабилност, на макроикономическа стабилност, на икономически растеж, ако щете, това е фискалната политика. Ако това е основният инструмент, фискалната политика, то материалният израз на тази политика се явява държавният бюджет. Той е инструментът, той е продуктът на тази политика. Поне досега това е било така.
През 1996 г. и поредните няколко години, докато стигнем до този бюджет, имаше една определена цел, която трябваше да бъде постигната. Това беше изключително важна цел, която си постави правителството на България. И тази основна цел беше възстановяването на икономиката след погрома на управлението на Българската социалистическа партия.
След хиперинфлацията от 1996-1997 г., след пълния банкрут на банковата система от това време, след съсипването на икономиката в България основната цел на фискалната политика беше възстановяване на икономиката. И още една, втора цел: създаване на финансова стабилност и макроикономическа стабилност. Това бяха двете основни цели, които стояха пред фискалната политика в условията на валутен съвет.
Аз смятам, че държавните бюджети до 1999 г. като материален израз на тази политика успяха да се справят чудесно с тези две задачи. Днес наистина никой не си позволява - е, вярно, с изключение на БСП може би - да оспорва финансовата и макроикономическата стабилизация на България.
След 1999 г., от 2000 г. насам целта вече е друга, акцентът на фискалната политика е вече съвсем друг. На базата на създадената сериозна финансова стабилност, на базата на този фундамент акцентът на фискалната политика се насочи към стабилен и устойчив икономически растеж. Как става това? Как чрез фискалната политика достигаш до решаването на тази изключително важна национална цел? Ами, с рязко намаляване на данъчната тежест!
През 2000 г. си спомняте, поне тези, които са следили процесите тогава, че данъчната тежест беше рязко намалена - данъкът върху печалбата, който има много пряко отношение към тази икономическа активност, на две стъпки с по 5 на сто. Вярно, втората стъпка сега я прави това правителство. Данъкът върху общия доход, сумарната тежест на облагане - общ доход и социални вноски - бе намалена с 2,5 на сто. И най-важното, социалната тежест, непосилната социална тежест на работодателите бе намалена с 3-процентни пункта от 35, което представлява почти 10-процентно намаление. Отделно от това взаимоотношенията данъкоплатец и данъчна администрация бяха рязко подобрени. Опростени бяха данъчните процедури.
Всичко това даде своя резултат. Икономиката реагира и тя реагира по следния начин. Това полугодие, първото, реализира 4,8 на сто реален икономически растеж и постигна за цялата минала година икономически растеж от 5,8. Това е своеобразен рекорд в международен мащаб.

Казвам всичко това нарочно, дами и господа отляво, казвам го нарочно, защото искам да ви покажа, че материалният израз на фискалната политика трябва да преследва определени цели. И когато ги преследва по един подходящ начин, тя ги постига.
И сега отивам към бюджета, който ще гледаме днес. Има ли той тези цели? Какво представлява от тази гледна точка бюджетът, който ние, като народни представители, ще гласуваме наскоро?
Бюджет 2002 г. - макрорамка. Реален икономически растеж от 4 на сто. Ниска летва. Далеч от заканите за 10-процентно увеличение на икономическия растеж и не по-малко далеч от програмата на правителството за управление през следващите четири години - между 5 и 7 на сто. Защо е ниска? Дали това е презастраховка или може би й влияят външните неблагоприятни за България условия? Или може би и двете? Нищо подобно. Просто друга цел, не тази, за която говорих преди малки. Друга, коренно различна цел на фискалната политика - финансова стабилност отново. След като бе постигната, отново, отново и пак отново финансова стабилност. Толкова. Икономически растеж? Да, но по екстензивен път като пряк резултат от постигнатата финансова стабилност. От самосебе си идва, обаче екстензивно. Нямо го активният елемент за икономически растеж в този бюджет. Тоест, познава се почеркът на Международния валутен фонд. Много ясно личи пълната капитулация пред него. Прав е господин Ганчев, който едва ли не каза, че няма правителство, няма финансов министър, това е бюджет на Международния валутен фонд. Предадени бяха всички извоювани позиции до този момент между българското правителство и Международния валутен фонд в тези преговори. С една дума, отсъства целта. Няма я целта висок и стабилен икономически растеж. И това е повече от ясно, като се анализира данъчната политика на правителството, от която отсъстват необходимите и многообещавани облекчения за българския бизнес.
Инфлация - 3,5 на сто. Според мен нереално заложена инфлация. Аз очаквам следващата година тя да бъде не по-малко от 5 на сто. Но нали разбирате, че това увеличение на инфлацията изкривява всички други останали макропараметри? Изкривява ги и ги прави нереални.
Валутен курс - 2,1. Възможно е. И аз мисля, че ще бъде някъде там.
Търговски баланс - отрицателно салдо 11 на сто и текуща сметка отрицателно салдо - 5,7 на сто. Това са неприятни параметри. Висок дефицит. Неприятно висок, тежък дефицит. Какво се прави обаче в такива случаи? Правителството намалява бюджетния дефицит на държавния бюджет и смята, че по този начин решава въпроса. Това наистина е една мярка, но тя съвсем не е достатъчна и не може да остане единствена. Какво се прави в такива случаи? Необходими са допълнителни стимули за износителите, защото това е начинът - увеличаване на производството, увеличаване на износа, подобряване на търговското салдо. Има ли такива мерки в този бюджет? Къде са тези мерки? Аз не ги намерих. Но не ги намерих, защото там просто няма мерки за стимулиране на износа. Нещо повече, две поредни години българският парламент успява да отложи включването на данък добавена стойност върху туризма. Това е своеобразен износ. Но разбирам, че тази година няма да има такова мъжество да го направи за трети пореден път. Това е неприятното. Това наистина е неприятно.
Неприятна е и структурата на вноса. Ако разгледате по-внимателно тази структура, ще видите, че рязко намалява инвестиционният внос за сметка на увеличение на вноса на потребителски стоки. Това е ужасно. Ако има отрицателно търговско салдо, но то е инвестиционно, тези инвестиции след това генерират допълнителен растеж. Но тук положението не е добро. Къде са мерките, които трябва да пречупят тази тенденция? Не ги виждам тук. Къде е стимулирането на инвестициите? Къде е стимулът особено на инвестициите на зелено? Аз не виждам тук нито една мярка за стимул на инвестиции на зелено.
Заетост и доходи. Посветени са само няколко реда в доклада на министъра. Изменението на заетостта ще бъде незначително - се казва в доклада. Тоест, не се очаква намаление на безработицата, което е точно обратно на щедрите предизборни обещания, точно на 180°. Щял да бъде намален броят на безработните с общо 150 хил. души за следващите четири години - пише в Програмата на правителството. Това значи годишно поне около 40 хил. души безработни да намират работа. В същото време в този бюджет е заложено 10-процентно съкращение в бюджетната сфера - и в общините, и в държавните институции. Вицепремиерът Василев каза, че всички работещи на загуба държавни предприятия трябва да бъдат закрити незабавно следващата година. Това отново означава безработица. И аз ви питам тези безработни, които отново ще бъдат увеличени като бройки - между 30 и 40 хил. души следващата година, за да се постигне 40-хилядно намаление на безработицата, трябва да има в следващата година поне 80 хил. нови работни места. Къде са мерките в този бюджет за 80 хил. нови работни места? Аз не ги видях. Дано някой от вас да ги види.
Доходи. Реално увеличение с около 4 на сто - пише в доклада на министъра. Отново една завидна скромност. Изключително завидна скромност. А ако инфлацията не е 3,5, а 6-7 на сто? Това означава фактически замразяване на доходите на българина на нивото от тази година и по-вероятно реално намаляване през следващата година.
Приватизация. Заложени са 300 млн. долара за БТК, "Булгартабак холдинг", ДЗИ и т.н. Да изреждам ли още? За приватизацията на енергетиката, на енергийния сектор. За приватизацията на всичко останало, което го има в програмата на правителството. За всичко това - 300 млн. долара. Помните ли какво говорихте по този въпрос само преди няколко месеца? Помните ли как бързо, как майсторски, как изгодно ще бъде продадено всичко в България, което подлежи на приватизация? Защо не го виждам в този бюджет днес?
Бюджетни параметри. Приходи - 12 млрд. 462 млн. или 40,5 на сто. Обвинявате предишното правителство, че било централизирало за сметка на бизнеса и домакинствата в България. Чист популизъм! Днес вие централизирате точно толкова - 40,5 на сто, колкото беше и в предишния бюджет. Но това е дълъг спор и няма да го водя днес. Много ли е, малко ли е - това е друг разговор.
Данъчните приходи обаче от 9741 млн., което представлява 31,6 на сто от брутния вътрешен продукт, големият успех на правителството, както то го изтъква, намаляването на преките данъци. И тук вече започват числа, започват проценти, започват облекченията за българския бизнес. Само че някак си много по-тихо се казва обратният елемент - увеличаването на косвените данъци и то рязкото увеличаване на неданъчните приходи. Като съберете всички тези увеличения и намаления, какво се получава в крайна сметка? Направихте ли си труда да го сметнете? Получава се 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Това прави 30-31 млн. лв. да останат в полза на бизнеса и на домакинствата срещу 650 млн. тази година от бюджета на предишното правителството, или 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт от намалението на данъците миналата година - това сега се отразява - повече от 650 млн. останаха в полза на населението и бизнеса.

И на вас това ви се струваше, на управляващото мнозинство, символично. Вашето несимволично е 31 млн. Тук са 650 - тук са 31 млн. Е, как с 31 млн. можете да говорите, че стимулирате икономическия растеж? Че стимулирате инвестициите? Как стимулирате бизнеса по този начин?
Разходи - 12 млрд. 719 млн., 41,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Важното е да се отбележи, че и в абсолютен, и в относителен размер нелихвените разходи като размер от общите разходи се увеличават. И това е добре, защото става за сметка на лихвените разходи, на онези, паразитните разходи. Лихвените разходи са само 8% от всички разходи в бюджета. Това е положително и аз го приемам изцяло като нещо добро. Защото, ако си спомним годината 1996, тогава нелихвените разходи бяха почти половината от целия бюджет, над 40% от всички разходи бяха за лихви в правителството на Българската социалистическа партия. Днес имаме 8%, това е факт, който е неоспорим и е много добър за този бюджет.
По отношение на разходите и на тяхното разпределение по отделните бюджетни системи ще говорят моите колеги от ОДС. Аз само ще кажа, че наблюдавам ясно изразено приземяване и отрезвяване от съставителите на бюджета от новото българско правителство. Защото след революционните закани за рязко, радикално бюджетно преструктуриране налице е разходна част, подчинена на реалностите и на рестрикциите, наложени от Международния валутен фонд. По този въпрос няма две мнения, наложени са от тях. Дори остро критикуваната методика за разпределяне на бюджетните взаимоотношения между републиканския бюджет и общинските бюджети е приложена едно към едно и сега. Което означава признание, че атаките преди са били чисто популистки.
Дефицит 257 млн., 0,8% от брутния вътрешен продукт. Подходящият дефицит е 1,5%, не 0,8%. Героичната поза обаче за нулев дефицит изигра лоша шега на правителството. То беше принудено лесно от Международния валутен фонд да приеме този нисък дефицит и по този начин да се откаже от една маневреност и от още 200 млн. лв., които би могло да използва в разходната част, и без друго много сериозно е ограничена.
Какво всъщност се случи в крайна сметка? Защо държавният бюджет, онзи материален продукт на фискалната политика, е толкова тежък и рестриктивен? Защо се материализира политика, коренно различна от онази, която съвсем доскоро се афишираше? Защо? Причината е много проста и тя се нарича пълна и безусловна капитулация пред Международния валутен фонд. При това, господа управляващи, още сте във фазата на разговорите, на предварителните разговори. Вие нямате меморандум за икономическата политика, нямате матрицата на ангажиментите, които трябва да изпълните към фонда, нямате списъка на действията, на онези действия, с които ще постигнете заложените в бюджета параметри. С една дума, вие нямате още споразумение с Международния валутен фонд. За сметка на това обаче си имате проектобюджет. Проектобюджет на предварителната капитулация го наричам аз, проектобюджет много рестриктивен и със сигурност неизпълним. Защото приходната му част е почти недостижима. След успешния погром, който правителството нанесе на държавната администрация на България, на митниците на България, приходната му част е недостижима. Защото разходната му част на много места е неудържима. Пробойните отсега личат в редица бюджетни системи - общини, здравеопазване, социално осигуряване. Защото липсват мерки за успешно продължаване на структурните реформи, като махнем настрани празните приказки в доклада на министъра. Защото в крайна сметка този бюджет не е нито бюджет на прехода, нито бюджет на реформите, а още по-малко е бюджет на началото на преодоляване на бедността. Чета го, защото и трите определения бяха на господин Милен Велчев. Според нас обаче това е бюджетът на излъганите надежди на българина. И най-вече, бюджетът на пропуснатия шанс за по-висок икономически растеж. За такъв бюджет Обединените демократични сили няма да гласуват! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
За реплика - господин Шерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към господин Радев и да Ви помоля: никога не споменавайте във Вашите речи здравеопазване! Никога! Защото вие нанесохте такъв удар на българското здравеопазване, от който то няма скоро да се съвземе. Вие съвсем умишлено не направихте 500 млн. лв. здравноосигурителни плащания в Националната здравноосигурителна каса и оставихте болниците без пари! Освен това ги оставихте на нашето управление със 100 млн. дългове. От това нещо трябва да се засрамите и в никакъв случай да не споменавате здравеопазването като нещо, на което сте направили добро! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Костов.
КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа, искам да взема повод от думите на господин Радев и да кажа няколко думи. Аз искам да съобразим, че това е възможният бюджет за България. На мен ми се иска той да бъде много по-лъскав, много по-красив, много по-хубав, обаче това е невъзможно. Невъзможно е.
Аз не обичам да гледам назад и в предизборната кампания не казах нито една лоша дума нито за БСП, нито за СДС. Абсолютно точен съм. Вече ми омръзна да слушам от тази трибуна как БСП, която беше преди 10 години на власт, е тотално виновна за днешното положение. Да, имаше някога един умен човек, който беше казал: "Съгрешихме вкупом и всички станахме излишни". Ние вървим нататък в момента.
Имах нещастието да бъда в един областен град в "Търговия на дребно". Там бедните хора изминават 7 - 8 км. пеша, за да си купят евтини стоки. Аз съм безкрайно песимистично настроен за близкото ни бъдеще, защото ние всички досега, без изключение, сме грешили. Не може, господин Радев, да говорим за висок икономически растеж, когато тази всеобхватна "Търговия на едро", която задоволява целия град, не разполага с български стоки. Там има само следи от български стоки и всички ние сме виновни като български граждани за това състояние на нещата. Тук лесно могат да се говорят големи приказки, важното е да слезем на земята. Защото много от хората, които ни слушат, не ги и разбират тези големи приказки. Така че важно е да слезем на земята и с думи прости да тръгнем да подкрепяме, не да се противопоставяме. Защото аз очаквам от всички страни да започнат атаки срещу бюджета. Работата не е в това да го атакуваме безпринципно, нашата цел тук е да го подкрепим, да кажем какво да се направи по-рационално, а не да отиваме отново и отново към едни познати схеми на поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
За трета реплика има думата господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз въобще нямах намерение да се изказвам, защото смятах, че това ще бъдат политически изказвания, както е нормално. Смятах да си работя в Комисията по бюджет и финанси, за да можем да решаваме конструктивно проблемите.
Каква е репликата ми, господин Радев? За пореден път се мъчите да манипулирате общественото мнение по следната линия - развихте тезата, че ние сме капитулирали пред Международния валутен фонд и секунда след това казахте, че дори не сме подписали споразумението. Ами, ние сме в процес на разговори. Как става тази работа? След това веднага реагирахте, че сме проектокапитулирали.
Аз искам да ви кажа следното. Сегашният бюджет е резултат на икономическата конюнктура, която ние наследихме от вас. На скритите цифри, заради които народът гласува против вас тотално на местните, на парламентарните избори и на изборите за ваш президент. (Ръкопляскания от НДСВ. Неразбираеми реплики от ОДС.) На ваш президент, защото Петър Стоянов, ако не беше идентифициран със СДС, щеше да спечели изборите, господа. Това е истината. (Възклицания от ОДС: "Е-е-е!", ръкопляскания от НДСВ.)
Искам да ми посочите като човек, който борави добре с цифри, кажете каква е междуфирмената задлъжнялост в момента в страната? Можете ли да кажете тази цифра? И как се реагира срещу тази междуфирмена задлъжнялост? Това е икономическото блато. Можете ли да посочите резултатите от вашите приватизационни сделки какви са, като реагирате на 300 млн. долара, заложени от нас? Сто и шестдесет милиона лева е резултатът за тази година.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Времето!
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: А да разгледаме ли приватизационната сделка "Балкан", която Вие предоставихте на "Зееви груп" срещу 150 хил. долара и я върнаха на държавата със съдебно решение тази авиокомпания, национален превозвач?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Времето, времето!
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Времето не е удобно, нали?
Отговорете за междуфирмената задлъжнялост, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Господин Радев, заповядайте. Имате право на дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз разбирам особената нервност на някои представители от управляващото мнозинство. Бих ги посъветвал по-спокойно и аналитично да се вгледат в цифрите, в числата, в показателите и в онова, което казах, да го анализират, защото времето на празните приказки свърши.
Господин Щерев, тези дългове, за които говорите, в болниците. В нито една държавна болница няма останал дълг отпреди. Това са общински болници.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това изобщо не е вярно.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И онова разделение на общинската самостоятелност и финансова независимост оказва и тук своето влияние и всеки, който разбира от тази материя знае, че това е така.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): И послъгвате от трибуната.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господата, които направиха по-нататък реплики. Тук се говори за икономическия растеж. Вижте, спрете да говорите вече. Направете нещо за него! Направете действия, а не приказки! Онова, което направихме ние, се изразява в числа - 5,8 миналата година, 4,8 първото полугодие от нашето управление. Пожелавам ви да го задържите, ако можете до края на тая година. (Шум и реплики от НДСВ, КБ и ДПС.)
И накрая, за това прословуто наследство. Това наследство, за което говорите, ако можете да оставите подобно наследство след това на вашите приемници, аз ще Ви поздравя. Защото това наследство, за което говорите - пункт по пункт, тези милиард и 400. След като не ми дадохте възможност да говоря миналия път, да ги опровергая, аз ще го направя по подходящ начин, така че всички вие и всички онези, които се опитвате отново да манипулирате, че някой друг, а не вие сте виновни за това, което днес става в България, просто по никакъв начин няма да бъде по-нататък доказвано от вас. Защото всичко това, заявявам оттук, от тази трибуна, съвсем категорично, не отговаря на истината и аз съм в състояние да го докажа, за разлика от Вас. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): "Пирогов" общинска болница ли е, Муравей? (Шум и реплики от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни.): Заседанието продължава.
Думата има господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително с внасянето на бюджет 2002 г. всички обещания, всички илюзии, всички надежди остават на заден план. Това е най-важният политически акт на всяко правителство. В този смисъл той е по-важен дори от предизборната платформа, той е по-важен донякъде и от програмата за управление, тъй като това е практическа политика в действие. От бюджета се разбира каква е истинската, действителната политика, която ще следва един или друг кабинет. Този бюджет разголва същността на управлението на новото мнозинство и на новото правителство, което управлява България.
Аз си признавам, че исках да намеря достатъчно обективна характеристика за този бюджет, който в една дума да отразява неговата същност, но съм затруднен, макар че ще кажа някаква характеристика.
Какво се очакваше от този бюджет? С какви надежди беше зареден бюджетът? И обществото го приема именно от базата на тези надежди, и върху тях трябва да се гради и оценката, човешките очаквания. Ако той не отговори на тези очаквания, значи, че не може да бъде ефикасен политически инструмент, дори и да бъде ефикасен икономически инструмент. Най-важните очаквания бяха за ускорен растеж на икономиката. Всички чакаме да тръгнем нагоре и бързо. Второто очакване беше за повишаващо се благоденствие, повишаване доходите на хората. И третото очакване беше за сигурност. След като имаме реалния бюджет, можем да кажем, че растежът ще бъде забавен, най-много 4 на сто, че благоденствието се отлага за неопределено време и само едно е сигурно - сигурна е несигурността на хората, както социалната сигурност, така и личната им сигурност.
Аз си мисля, че това действително е един възможен бюджет, един изпълним бюджет, но това е бюджет на разочарованието, това е непоносим бюджет за голяма част от българите. Аз се страхувам, че в края на неговото изпълнение при преброяването България ще е станала по-малко и че една част от най-бедните няма да са издържали - или ще емигрират, или няма да оцелеят физически.
Кои са най-важните характеристики на бюджет 2002 г., така както ги виждам аз? Съгласен съм, че това е един заварен бюджет, натрапен бюджет, инерционен бюджет, ако щете, това е бюджет "екстраполиран Муравей Радев". Това е неизбежно, икономиката е инерционна система, тя не може изведнъж да бъде спряна или да бъде ускорена с огромни темпове.
В тази връзка достатъчно е да споменем дупката в бюджета от около милиард и половина лева. И тук, господин Радев, Вие сте главен герой. Когато става въпрос за Международния валутен фонд, Вие просто не влизайте в залата, заобикаляйте я, тъй като Вие сте човекът, който отказа да подпише споразумение. Вие сте човекът, който обясни на България, че на нас споразумение не ни трябва. Какво говорите! Ние сме толкова добри. Аз трябва да Ви кажа, че бях удивен. Казах: защо не иска споразумение? Големи плащания, търговският дефицит расте. Какво се е случило? Случило се е едно просто нещо: господин Радев е знаел за заложените мини в бюджета. Той е знаел за дупките в бюджета. Господин Радев е знаел, че фондът няма да преговаря с него или, ако преговаря, ще го сложи на колене в навечерието на изборите. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.) Така че, ако днес нямаме споразумение с фонда, отговорността за това, че нямаме, се казва Муравей Радев. Не говоря за господин Иван Костов, той е по-друг случай.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Забрави Осама бин Ладен.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Забравям го. Ето, Вие говорите за тези 650 млн. лв. Ами, господин Радев, няма ги в бюджета. Няма ги. Защо намалихте данъците, след като ги няма в бюджета? Ако Вие се изправехте тук и кажехте: намалихме данъците и ги събрахме, България щеше да Ви ръкопляска. Но Вие не ги събрахте. Реално се страхувам, че СДС в момента действително е като хората на Осама бин Ладен. Действително сте в такава ситуация: не сте се предали още, но отвсякъде сте обградени. (Смях и ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
Втората характеристика на този бюджет. Аз смятам, че това е действително бюджет-компромис, това е бюджет от кръпки, той се опитва да даде на всекиго по нещо, за да запази системите, които се захранват от бюджета. Съжалявам, че го няма министъра, но идеята беше, че ние трябва да се превърнем в балкански тигър. Трябваха нестандартни решения, нестандартни мерки. За съжаление, гледайки приоритетите, които са заложени в бюджета, тези нестандартни мерки ги няма.
Вижте какво е изредено като приоритет - дефицитът да бъде 0,8 на сто. Какъв приоритет е това? Това ще ни направи ли балкански тигър? Ще ни направи друг път. Обратното, това е ограничение в най-добрия случай, това в никакъв случай не е приоритет.
Втори приоритет - оптимизиране на разходите, разбирай намаляване на разходите. Ако държавата нe харчи повече, а намалява разходите, ще се свива търсенето. Така че икономиката отново не може да върви напред.
Намаляване на субсидиите. Намаляването на субсидиите убива тези, на които сме давали субсидии. За бюджета може да е добре, но за икономиката не е добре.
И закачен един приоритет - членство в Европейския съюз, който е безспорен, на който всички се покланяме, но той не е инструментализиран, няма го в конкретната политика в бюджета.
На трето място, политиката в бюджет 2002 г. остава подчертано рестриктивна по отношение стимулите за икономически растеж и нарастване доходите на населението. Тук ще бъде тягостно, ако започна да изброявам всичко, което прави данъчната система. Нашите експерти сметнаха, че в 5 предложения данъците реално се намаляват, а в 17 предложения данъците реално се увеличават.
Само маркирам: ДДС върху туристически пакети, ДДС върху лекарствата, данък сгради и такса смет, пътен данък, акцизът за бирата и за тютюневите изделия, акциз за тежките и котелните горива, ето ви и акцизът върху газта, забранява се продажбата на непакетирано кафе и т.н.
Не знам откъде господин Радев е изчислил намалението от 30 млн. лв., нашите експерти смятат около 80 млн. лв. намалението на приходите от новите данъци, но от увеличенията ще влязат 160 млн. лв. Значи на едната страна имаме 80, а на другата - 160: 31 млн. лв. пътен данък, 27 допълнителни авансови вноски, 50 от увеличени такси смет, 30 млн. от увеличени патентни данъци и т.н., да не изброявам всичките.
Скъпи приятели, като член на парламента, избран от този народ, аз ви призовавам да спрете да "намалявате" данъците. Те стават непоносими. Непоносими стават. По-добре е да запазим равнището, отколкото да ги "намаляваме" по начина, по който се прави в момента. Съжалявам, че министъра го няма, за да му задам директно въпроса: според него България какво е - данъчен рай или данъчен ад? Ще дойдат ли тук инвеститори или няма да дойдат? НДСВ дойде на власт с обещанието да направи България данъчен рай за чужди инвеститори, а ние го правим ад не само за чуждите, но и за българските.
Ясно е, че всички се вълнуват от въпроса дали бюджет 2002 г. е десен, или е ляв, или е центристки и т.н. Моето мнение е, че бюджетът категорично продължава дясната политика на СДС, дори има връщане към политиката на ранния Муравей Радев: приоритет на фискалните критерии за сметка на реалната икономика и бюджетите на домакинствата и на общините. Това е бюджет, който взема от бедните и дава на най-богатите. На най-богатите, не просто на богатите.
Ето ви един пример: данък общ доход - намалявате данъците за най-богатите с 9 на сто, а 9 на сто от 3 хил. лв. са 250 лв. - една заплата. А на онзи с 300 лв. на практика не му даваме нищо. Значи идеята е по-богатите да бъдат още по-богати. Но трябва да съберем отнякъде това намаление и откъде ще го съберем - ще го съберем от бедните. Ще сложим ДДС върху лекарствата, ще натоварим цените на тока, цените на електроенергията и т.н., така че бедният ще плаща това облекчение за най-богатите в България.
Да не споменавам за новите коли. Интересна е екологичната идея, ако колата ти е стара, да плащаш по-висок данък, за да чистим въздуха от тази стара кола. Но аз задавам въпроса: защо бедните хора си купуват стари коли? Защо? Това мания ли е? Това е халът на българина. Ние няма да очистим въздуха, а ние ще очистим държавата от хората си. Така че този подход за даване на най-богатите, за да бъдат още по-богати, и отнемане от най-бедните ме тревожи.
И в тази посока новите данъци върху жилищата, в които живеем, също ме тревожат. Едно пенсионерско семейство, на което ще се вдигне с 60 на сто данък "Жилище" и с 60 на сто данък "Смет", не може да го плати. Какво ще прави?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Колко е това?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще Ви кажа колко е - около 50 лв. се взима за такса "Смет", зависи къде е, за едно жилище от 60 кв. м. Увеличете го с 60 на сто, но с 60 е средно. В селата няма да е такава пазарната стойност. Примерно в София и във Варна ще ги удвоим. И като сложите 60 на сто върху 100 лв., колко прави? Откъде ще вземе един пенсионер с 55 лв., примерно, пенсия, за да си плати? Тоест, отиваме към конфискация на жилища на най-бедните, което е практика в света. Бедните трябва да живеят под наем. Но това ли е политиката, която следва НДСВ? Това ли веруюто, в което се кълнете?
Аз се страхувам, че през 2002 г. ние ще видим стария класически бирник, който идва, за да ни вземе собствеността. Това е изключително тревожна тенденция.
Другата характеристика на Бюджет 2002. Чета го бавно, за да го чуе и господин Радев: "Това е бюджет на виртуални финансови резерви". Виртуални, господин Радев! Имаме 3,5 милиарда долара валутен резерв. Имаме над 2,5 милиарда лв. фискален резерв. И продължаваме да вземаме заеми?! Сега ще ги взимаме чрез еврооблигации, ще ги взимаме от Международния валутен фонд. Вижте как звучи: взимаме ги, за да имаме още по-голям резерв. Резерв от заеми! Някой от нас в личен план да си позволява да вземе от съседа пари, за да има резерв от пари? И тази политика и през тази година ще продължи. Давам прост пример. Отивате в банката. Нашите банки сега искат 18 на сто лихва. Взимате си 10 хил. при 18% лихва и ги носите в друга банка и ги слагате за 4 процента лихва. Ето това правим в момента ние, в това число и с еврооблигациите. Взимаме скъп заем, за да връщаме евтините заеми на Международния валутен фонд, за да ги вкараме в резерва. Обяснете ми защо го правим? Обяснете тук, в парламента. Да не говорим за това, че по Конституция не може правителството да взима заеми, без санкция на парламента. Как става това нещо и защо става това нещо? Защо ни се говори, че това е огромна тайна?
Аз ви гарантирам, че при такъв лихвен процент при сегашната ситуация можем да емитираме 10 млрд. лв. и те ще свършат за 10 мин. Гарантирам ви го. Знаете какви са лихвените равнища в Щатите, знаете какви са в Европа. Навсякъде падат. И ние при тази ситуация сипем пари.
Шестата характеристика на Бюджет 2002. Аз смятам, че бюджетът продължава да субсидира косвено износа. През тази година външнотърговският ни дефицит ще бъде около милиард и половина долара. Това значи, че някои са внесли и са изяли в повече стоки за милиард и половина долара, без да са ги произвели. Това е около 3 млрд. 315 млн. лв. За сравнение пенсиите за цяла година са 2 млрд. 200 млн. лв. Сравнете 3 млрд. 315 млн. с 2 млрд. 200 млн. за пенсиите на всички пенсионери. Това е страшна сума. Догодина това вероятно ще бъде вече 2 млрд. долара. Тоест, тази дупка в търговските ни взаимоотношения ще изяде пенсиите за две години. И естествено обяснявай на пенсионерите, че затова няма пари.
Коя е причината? Аз не мисля, че причината е в управлението НДСВ. Тук си спомняте синия Сталин, който се изправи и каза: един лев ще бъде една марка и толкова. Как се появи това решение? Всички експерти казаха, че марката е поне 1,30 лв. През тези години се натрупа инфлация. Сега 1 лв. вероятно струва половин марка. Но ние държим това изкуствено равнище, с което оскъпяваме износа си и го правим невъзможен и правим изгоден вноса. Виждате, че вносът с всяка година започва да расте с по 500 млн. долара. По такъв начин хем убиваме родното производство, хем черпим собствения си резерв и го изнасяме навън и го покриваме с пари от приватизацията, тоест с миналия труд на нашите пенсионери, и го покриваме с нови заеми - с бъдещето на децата си. Тоест, за да може тези търговци да си конвертират свободно левовете във валута и да им върви алъш-вериша, ние крадем и от родителите си, крадем и от децата си. Ето, това е реалната ситуация. Аз не знам какво е решението, очаквам дебат. Може би трябва да минем към еврото още преди да сме влезли в Европейския съюз. Но трябва да има дебат, трябва да се намери решение. Следващата година това ще бъде 2,5 млрд., после ще стане 3 млрд. и така до безкрайност. Това е непоносимо бреме за България.
Завършвам с характеристиките на бюджета. Това е противоречив бюджет. Определено казваме, че има неща в бюджета, които ни харесват и които ние подкрепяме. Ще изброя някои от тях, без да имам претенции за изчерпателност. Предвижда се ръст на разходите за социалните системи - господин Искров каза 13,4, господин Велчев - 15,2, сигурно трябва да се разберат - но има ръст на парите за социалните системи. При образованието е 17,7, в здравеопазването - 10,7, културата - 35 на сто. Дойде до голяма степен от небето, паднаха лихвите, паднаха парите, с които се обслужваме. Но това не е важно. Важното е, че тези пари се насочват към тези сфери и те са много важни.
Подкрепяме това, че преките разходи по инвестиционната програма на правителството ще възлязат на над 1 млрд. лв. или около 3,4 от брутния вътрешен продукт.
Подкрепяме и положителното отношение към общините. Ръстът е с около 16,4 на сто или общините ще разполагат с около 300 млн. лв. повече от текущата година.
Така че в никакъв случай ние не твърдим, че това е застинала даденост, че това е отпечатък от ръцете на господин Радев.
Но във всички случаи ние все пак не можем да подкрепим този бюджет. А не можем да го подкрепим по една проста причина. Не е това бюджетът, който е необходим на България.
Аз много се радвам, че господин министърът дойде. С няколко приказки - какъв бюджет според нас ни трябва. Големият въпрос е какво ни очаква през следващата година - растеж, стагнация, криза? Всичко е възможно, зависи как ще се развие ситуацията в световната икономика.
В бюджета е заложен растеж от 4 на сто. Но я няма политиката, която ще ги осигури. Обратното. В бюджета с това по-голямо данъчно бреме ще се свие вътрешното търсене. Ще се свие. Значи отвътре растеж не можем да очакваме. А ако отвън има рецесия? Тогава какво правим? Значи резултатът ще бъде отрицателен.
В този бюджет най-малкото трябваше да има антирецесионна програма, този бюджет да бъде инструмент за преодоляване на заплахата от рецесия. А ако няма рецесия, а има растеж, дай, Боже, да осигури растеж много над 4 на сто. Такива мерки в бюджета за съжаление няма. Обратното, виждате, че бюджетният дефицит го държим на 0,8, когато според критериите на Европейския съюз спокойно можем да си позволим и 2,5 на сто.
Но аз се страхувам, господин министър, че този бюджет така неволно, сам вика рецесията. С тези параметри, които са заложени, резултатът може да бъде обратен.
Второто, което хората очакваха от този бюджет - очакваха работа. Вместо това вие пак се връщате към изтърканата като латерна теза - всичко да продадем през предстоящата година. Приватизация по време на рецесия е лудост, скъпи приятели. Лудост! Кой прави приватизация по време на рецесия? Абсурд! Тогава няма инвеститори, няма търсене. Тогава само можеш да подариш. Това ли е целта? Значи хем няма да има сериозни приходи в бюджета, но най-страшното е, че щом приватизирате, веднага уволняват поне 30 на сто. С тоя списък за приватизация, който е предложен, аз ви гарантирам, че догодина безработицата ще е скочила с няколко процента най-малкото и в никакъв случай няма да имаме намаляване на безработицата. Не говоря и за декретните уволнения, които бяха типични преди 1989 г. Но няма заложена политика, която да осигурява работни места.
Третото, което чакаха хората - бюджетът да осигури по-големи доходи. Това е нещото, което мъчи онзи, който работи - да скочат малко доходите. Какво се обеща? Четири на сто. Четири на сто! Ами след четири години по 4 процента доходите ни ще са се увеличили с 16 на сто. С 16 на сто! В Португалия е 800 долара най-ниската заплата. Вие разбирате ли, че всичките приказки за европейски доходи, за европейски ... - те не се връзват с нищо. Аз разбирам, че ги няма. Разбирам, че това е проблем. Но не се върви в тази посока. Обратното - стабилизация на мизерията. И неслучаен е резултатът от изборите. Аз не искам да говоря за политическата страна. Хората са недоволни. Техните очаквания не се изпълняват.
И накрая, този бюджет трябваше да осигури сигурност - както лична, така и социална сигурност на хората. Добре е, че увеличавате в социалните системи, приветствам го, но трябваше да осигурите и в системите, които се борят с престъпността и с корупцията. Ами че Европа ни критикува преди всичко за това, че нямаме потенциал в нашата съдебна система. А потенциалът не се ражда от само себе си, там трябват пари. И сравнения.
Значи, при съдебната система обсъждаме дали да им дадем 83 млн. или да не им дадем, а Министерският съвет си е качил парите с 50 на сто. Бюджетът на Министерския съвет е станал 73 млн.! Тоест колкото на цялата съдебна система, която трябва да реши проблема с престъпността и корупцията. Това е бюджет, равен на бюджета на гр. Варна! Дайте да се събудим! Това са потискащи цифри. Ако ще се борим с бюрокрация, ако ще се борим с корупция, трябва да я борим по сериозен начин - там, където се намира, а не по този начин.
Завършвам с това, че днес ще има много призиви защо Коалиция за България не подкрепя бюджета. Скъпи приятели, да се разберем, че ние действително не сме се събрали, за да се обичаме. Вие казвате, че НДСВ води дясна политика, че НДСВ е дяснополитическа формация, че НДСВ предлага десен бюджет - в интерес на най-богатите, и очаквате левицата да ви подкрепи. Е, няма как да стане това нещо!
Така че, харесваме ви, обичаме ви, голяма част от вас са ни приятели и искаме да ви помагаме, но не можем да гласуваме срещу интересите на хората, които са ни избрали. И тук никакви илюзии! Коалиция за България не може да гласува за този бюджет!
И малко прощална аритметика. След изпълнението на този бюджет ще е минала година и половина от вашето управление. Година и половина - 558 дни. Ще ви остават 242 дни до заветните 800. Разбирате ли за какво става въпрос? Че вие ще имате време да приемете още само два бюджета и да ги изпълните. Това е! Те могат да се превърнат в бюджети на разкаянието, могат да станат и бюджети против националния интерес, както направи СДС през последната година. Но не това са очакванията на народа.
Така че аз си мисля, да, това действително не е бюджетът на НДСВ, това е наложен бюджет, това е принудителен бюджет, това е възможен бюджет. Но аз ви задавам въпроса и вие трябва да му намерите отговор: кога ще видим бюджета на НДСВ? Кога? Догодина ли? Ами, догодина ще има пак такава ситуация, пак ще има фонд, пак ще има някой Бин Ладен и т.н. Какво правим в тази ситуация?
Затова, скъпи приятели, аз си мисля, че е много важно при преработването на бюджета в залата да внесете бюджета не на Муравей Радев, а бюджета на НДСВ - бюджетът, който ще ни осигури растеж, доходи, просперитет на нацията. Вервайте ми, иначе ще съжалявате! (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Като че ли не виждам желаещи за реплики. Да, заповядайте, господин Искров за реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз имам основно изказване някъде по-накрая, но не мога да се въздържа от една такава смесица от ранен социализъм, някакви рестриктивни мерки и не знам какви си други признания, които каза господин Димитров тук.
Бюджетът да осигурява доходите на всички. Господин Димитров, това нещо е отречено, доколкото знам, вече и от вашата коалиция. Значи бюджетът не осигурява доходите, а доходите се осигуряват от работеща икономика. И бюджетът има за цел да стимулира икономическия растеж и едновременно с това, много тези тук бяха застъпени, да поддържа и социалната функция на държавата. Бюджетът не създава доходи. Нека да сме наясно.
Пълно непознаване на работата на международните финансови пазари. Говорите за емисията. Не знам защо се връщате тук нито в клин, нито в ръкав към този въпрос, който беше 6 или 8 часа дискутиран в тази зала, включително и в кулоарите.
Кой предлага лихви? Вие изложихте тук една теза, която е абсолютно невярна - че видите ли, бил предложен изключително висок лихвен процент по емисията и поради тази причина била надписана подписката четири пъти. И някакъв пример дадохте, че и няколко милиарда ако предложим, всичките ще бъдат изкупени. Непознаване на механизма. Самата подписка показа лихвения процент и го намали под очаквания от всеки един в залата, който се изказа тук. Спомняте си изказванията и на господин Радев, и на господин Папаризов. Всички очаквахме при пет години и три месеца да отидем към 8-8,5, ако си спомняте. Не беше моментът тук да повдигаме пак този въпрос.
Какво предлагате? Промяна на валутния курс, на валутния борд. Това ваша позиция ли е? Вие казвате, че 1 лв. бил 0,5 дойче марки. Ако това предлагате, предложете го ясно, тъй като ние в бюджета предлагаме точно обратното - запазване на фискалната стабилизация и продължаване на валутния борд, поддържане на валутния борд до 2007 г., до влизането в европейския валутен механизъм.
Много смесици имаше тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Димитров, вероятно ще се възползвате от правото си да отговорите. Заповядайте. Разполагате с 3 минути.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Искров, аз, слушайки Ви, разбрах, че просто няма как да познавате ранния социализъм, но не познавате и неговата заключителна фаза, тъй като и трите неща, в които ме упреквате...
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Аз съм учил история.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, това е прекрасно. Предполагам, че сте учили история по учебниците, които бяха издадени през последните 5 години.
Действително бюджетът не осигурява доходи и основният ми упрек към този бюджет беше, че няма политика за растеж. Посочете ми в бюджета мерките, които ще осигурят растеж на икономиката от 4 на сто. Значи това, ако стане. Аз ви гарантирам, че ако се развие рецесия и има забавен растеж в световен мащаб, при внасянето на следващия бюджет и при отчета, ще кажете: така стана. Разберете, че ние си избираме правителството, не за да ни каже, че така е станало.
Значи ние знаехме какво е дереджето на държавата преди изборите. Оттогава знаехме, че няма да стане 10 на сто. Знаехме го!
Вие казахте, че можете. Естествено е сега да искаме да го направите. Значи ще изтече годината и вие ще кажете: ами, не може, такава е ситуацията в световен мащаб. Какво да направим? Не може!
Ами, ако не може, ще търсим някой, който може. Това е положението. Така се играе политическата игра. Няма други начини. (Шум и реплики в залата.)
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ, от място): Ви-де-нов! Ви-де-нов!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не! Ако не сте следили политическото развитие, БСП се освободи от Виденов и Виденов се освободи от БСП.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ, от място): Това ви е грешката.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако това ни е грешката, сме готови да ви я подарим.
Какво предлагаме? Аз предлагам да проведем дебат, да потърсим решение. Левът се надценява всяка година. И аз ви задавам въпроса: къде отива инфлацията всяка година? В Германия инфлацията е многократно по-малка. Миналата година в България беше около 12 на сто, в Германия е около 2 на сто. Къде отива тази инфлация? Ами тя се лепи върху надценяването на лева! Това се изразява във факта, че става по-изгодно да внасяш, отколкото да изнасяш. Това е проста зависимост!
И в тази връзка аз се обръщам към председателя на Комисията по бюджет и финанси. Бюджетът все пак действително не е ринг, където трябва да раздаваме удари отляво и отдясно. Трябва да търсим решения. И в тази посока, в която предлагате, аз си мисля, че точно Комисията по бюджет и финанси е мястото, което да предизвика този дебат. Защото проблемът ще си стои пред България.
Благодаря ви, изказването ми е било конструктивно-критично, доброжелателно. И ако вие експлоатирате тази доброжелателност, аз мисля, че тя ще е в интерес на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Давам думата на господин Хюсеин Чауш. Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Световните икономически процеси, както и трудностите на прехода ни се отразяват в една или друга степен трайно върху икономическите темпове на нашето развитие.
Бюджет 2002 има задачата, от една страна, да отчете забавящите се темпове на икономически растеж, а, от друга, да даде отговор на всички натрупали се проблеми на микро- и макроравнище.
В Движението за права и свободи сме наясно, че с този бюджет далеч не можем да отговорим на всички искания и очаквания на нашите избиратели.
Обективният анализ ни позволява да отчетем стремежа на настоящото правителство да подготви и представи днес на нашето внимание един балансиран, отговарящ на реалността бюджет.

Оценяваме високо желанието на съставителите на проекта на държавния бюджет за намаляване на дефицита в него чрез използване на възможностите на различните данъчни и други финансови инструменти, желанието за предоставяне на определени преференции на предприемаческия капитал, за подобряване на инвестиционния климат, за ускоряване и финализиране на процеса на приватизация в държавния сектор, за преминаване към действаща пазарна икономика не на думи, а на дело.
Ние отчитаме също така, че този бюджет е рестриктивен, в рамките на възможното - социален. Чрез него някои от поставените от общините искания няма да могат да се изпълнят и през 2002 г. Очертава се и при този бюджет да бъдат запазени старите правила на взаимоотношенията. Това естествено ще затрудни работата на общинските власти, но според нас диалогът между централната власт и местното самоуправление трябва да продължи и да се задълбочава.
Предлагаме при съставянето на бюджет 2003 г. да се извърши коренна промяна на методиката на бюджетните взаимоотношения и на другите правила. Имам предвид § 22, сегашния § 24 и привеждането на 90 на сто от месечните субсидии към общините.
И преди да завърша искам да подчертая, че аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим проекта на Закон за държавния бюджет за 2002 г. на първо четене. И нека да си припомним поговорката, че човек се разполага според дължината на чергата си, а бюджетът ни е такъв, каквито са настоящите ни икономически възможности. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Не виждам желаещи за реплика.
Има думата госпожа Весела Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ежегодно приеманият Закон за държавния бюджет е най-важният правно-политически акт за страната. По думите на големия български финансист проф. Петко Стоянов в конституционна държава той е израз на висш материален, правен и политически контрол върху изпълнителната власт. Бюджетът е и финансовата основа на програмните намерения на всяко управление. В този смисъл съвпадането по време и огласяването на Програмата за управление на НДСВ и съставянето и обсъждането на бюджета за 2002 г. дава възможност да конкретизираме намеренията си като мнозинство във всички аспекти на обществените отношения. Най-кратката характеристика на Бюджет 2002 е, че той е реален, изпълним и съответстващ на намеренията на НДСВ. Бюджет на разочарованията, казвате, дами и господа. Не - Бюджет 2002 гарантира устойчив икономически растеж и свързаните с него нарастване на доходите и намаляване на безработицата. Като доказателство за тези твърдения ще посоча следното.
Бюджетът осигурява номинален ръст на приходите по консолидираната програма, спрямо програмата за 2001 г. в размер на 10,9 на сто. Спрямо брутния вътрешен продукт приходите представляват 40,5 на сто. В Програмата за 2000 г. (една от добрите години на предишното управление) по отношение на икономическия растеж това съотношение е 40,5 на сто. Въпреки това чувствително намаление много бяха критиките за това, че приходите би трябвало да имат по-ниско съотношение спрямо брутния вътрешен продукт, за да се осигури по-широка финансова база на бизнеса и други субекти. Тези възражения са свързани с идеите за по-чувствително намаляване на данъчните и неданъчните приходи. Въпреки привидната мотивираност на подобни идеи смятам, че те са неприложими за Бюджет 2002 г.
Както е известно, в Бюджет 2002 е постигнато намаление на данъчната тежест, измерена спрямо брутния вътрешен продукт с 1,3 на сто спрямо 2001 г. Твърдя, че това е максималното, което нашето общество в този момент може да си позволи, тъй като съществуват фактори, които налагат ограничения. Достатъчно е да посочим само ролята в това отношение на разходната структура на бюджета, която в голяма степен се определя от развитието на процесите през предходните години. Например започналата пенсионна реформа, здравната реформа, броят на пенсионерите, равнището на безработицата. При така сложилите се разходни структури балансирането на бюджета би било проблем, ако размерът на приходите се ограничи до предлаганите от някои критици нива под 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Възразява се, че за обществото е по-значимо да намали тези съотношения като намали данъчните приходи и си позволи по-голям бюджетен дефицит. Трябва да се отбележи, че тази идея никога не се разглежда в пълнота, т.е. какво ще се случи при нарастване на дефицита.
В Бюджет 2002 дефицитът по консолидираната програма е 0,8 на сто към брутния вътрешен продукт. Имаше предложение дефицитът да достигне до нивото на 1,5 на сто. Веднага трябва да отбележим, че това е неприемливо не само защото не се приема от Международния валутен фонд. По-същественото е, че увеличеният дефицит ще наложи да се емитират нови държавни ценни книжа, тъй като средствата от приватизация няма да са достатъчни.
Нарастването на държавния дълг е неприемливо не само защото влошава показателя дълг към брутния вътрешен продукт и натоварва следващи поколения така, както ние все още плащаме стореното през осемте години. Защото нарастващото проявление на държавата като длъжник измества частните заематели, което при всеки случай действа отрицателно върху икономическия растеж и заетостта. В този смисъл възприеманото съотношение на приходите към брутния вътрешен продукт и размерът на дефицита по Бюджет 2002 не са недостатък, а предимство спрямо бюджетите, направени в периода 1998-2001 г.
Предимство на бюджета е по-ниският в сравнение с 2001 г. дял на разходите спрямо брутния вътрешен продукт. Той е 41,9 през 2001 г., 44,5 през 2000 г. и 41,3, забележете, през 2002 г. Тук някой може да възрази, че намаляването на разходите не е благоприятно за реализиране политиката на растеж. Съществуват представи, че по-високите бюджетни разходи генерират приходи за частния бизнес и ускоряват растежа. Трябва да напомним, че опитът досега на много страни, опитвали тази рецепта, показва, че това е растеж, свързан с инфлационните тенденции.
Национално движение Симеон Втори предлага устойчив растеж, при който всички стопански субекти имат равни възможности. Предимството на бюджета е и самата функционална структура на разходите. Тя е съобразена с основните задължения на държавата спрямо нейните граждани. Странно е, че тези очевидни предимства бяха отминати и при анализа на разходите се използваха определения като "откровен социализъм" от едната посока или "разходи, които не решават проблемите за растежа на доходите".
Неутралният и обективен анализ на разходите показва, че най-висок ръст е осигурен за социалните разходи. За да се оцени правилно това нарастване трябва да се има предвид общата сума от 4689 млн. лв., която се включват по консолидираната програма разходи за пенсии, разходи за социално слаби и за безработни. Трансферът от държавния бюджет и социално осигуряване надвишава сумата, предоставена за 2001 г. с около 16 на сто. По този начин е потвърдено обявеното намерение да се гарантират пенсионните възнаграждения и да се покрие недостигът от собствени средства в НОИ. Една от причините за този недостиг е забавеното от предишното правителство въвеждане в пълнота на институционалната част от реформата като например създаването на обща Агенция по приходите, която трябваше да подобри събираемостта на осигурителните вноски.

В разходите за образование също се отбелязва номинален растеж 17,7 на сто. Средствата за образование са 1271,3 млн. лв. и представляват 4,1 на сто от брутния вътрешен продукт, докато през 2001 г. те са 3,8 на сто. Трудно може да се пренебрегне и един друг факт, а именно, че държавният бюджет отделя за образованието повече средства в сравнение с 2001 г. Така е в сферата на културата, социалната сфера и т.н.
Значително се подобрява в сравнение с 2001 г. начинът за определяне субсидията на отделните висши учебни заведения. Номинално са увеличени средствата за здравеопазване. Всичко това доказва, че бюджетът осигурява едно по-добро финансово поддържане на основните държавни функции. И това увеличение се дължи на свиването на държавните административни разходи.
Винаги е представлявало интерес какви средства държавата отделя за така наречените "чисти публични блага", каквито са държавните служби, отбраната и институциите по националната сигурност. Общо за държавните служби са отделени 7,1 на сто от общите разходи, което представлява 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт срещу 2,6 на сто за 2001 г. Това не е някакво залитане за необосновано нарастване на администрацията, а е необходимо финансово обезпечаване на задълженията за подобряване на информационното обслужване и за хармонизиране на законодателството с европейското.
Сигурно ще се намерят критици и на предвиденото номинално нарастване на разходите по функция "Икономически дейности и услуги". Делът на тези разходи в общите разходи нараства от 10,7 на сто на 11,8 на сто. Това не произтича от някакво връщане към принципа повече държава, а е необходимо осигуряване на договорено съфинансиране в редица програми с Европейския съюз, на ФАР, ИСПА и САПАРД.
Дами и господа, целенасочено се спрях на разходната част на бюджета, тъй като тя някак си беше подценявана от всички критици. Краткият преглед на основните разходи на бюджета е доказателство за това, че този бюджет гарантира началото на изпълнението на управленската програма на Национално движение Симеон Втори и чрез нея, подобряване условията на живот на всички граждани. В този момент мислите и чувствата на нас, народните представители от Национално движение Симеон Втори, са отправени към вас - всички българи, които ни гледате и слушате сега. Искаме искрено да вярваме, че ще ни разберете за следното: бюджет 2002 г. е предопределен от финансовото наследство на предишното управление. Бюджет 2002 г. е началото на достойния живот, който Национално движение Симеон Втори обеща предизборно и затвърди с програмата си. Обещания, които ще изпълним до края на мандата си. Благодаря ви, дами и господа. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Не виждам желаещи за репликиране.
Искам да поканя на трибуната госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз ще започна с един цитат от управленската програма на правителството на Република България - правителство на министри от Националното движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия: "Програмата на правителството е създадена за хората. Повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота са основната концепция на правителството. Хората са най-ценният ресурс на България. Правителството е избрано да се грижи за гражданите на Република България."
Започвам така, защото управленската програма трябва да намери своето реализиране в Закона за държавния бюджет на Република България. Започвам така, защото със Закона за държавния бюджет българските граждани очакват реализация на щедро даваните обещания. Хората дадоха своето доверие, повярвахте на "вервайте ми" и сега очакват да получат резултат от тези обещания.
А какво могат да очакват за 2002 г.? Какво да очакват хилядите наети в производствената сфера, за които се предвижда номинален ръст на средната работна заплата от 6,2 на сто? Какво да очакват хилядите бюджетни служители, учители, лекари, за които се предвижда двукратно увеличение през годината на работната заплата с по 5 на сто? Какво да очакват наетите в производствената сфера, за които се предвижда ръст на средната работна заплата за 2002 г. с 5,5 на сто?
Анализът показва - не само нашият, не само на нас като на народни представители, а и на много граждански организации, че всъщност през 2002 г. ще има реален спад на доходите на българските граждани. Защото няма как да не отчетем освен инфлацията, личните осигурителни вноски, които трябва да внасят хората и освен това дългия списък, който господин Димитров изброи от повишени данъци, които пряко или косвено се отразяват върху хората.
Вместо реално увеличаване на доходите, което стана традиция през последните години, вместо изпълнени обещания - реален спад на доходите. Без увеличение от 10 на сто на работната заплата от 1 октомври 2001 г. И както разбираме, частична 13-а заплата, която днес правителството е решило да даде. Само с увеличение на два пъти през годината на работните заплати, със замразена минимална работна заплата. Всъщност връщаме равнището на доходите с няколко години назад. И аз не знам как ние ще се движим напред към достигане на европейски стандарти в доходите, когато всъщност правим крачка назад.
Аз знам, че ще възразите на всичко това, което казвам. Но в едно съм убедена - че хората не живеят във виртуалния свят на сметките. Хората живеят в реалния живот и по джоба си много лесно и бързо ще установят всичко това, което е заложено в бюджета. (Реплики от НДСВ и ДПС.)
Какво да кажем на 2 млн. и половина пенсионери, за които предвиждате 6-процентно увеличение на пенсиите от 1 юли? Какво да кажем на тези, които получават 60 лв. пенсия? Че те ще получат незабавно, но не символично увеличение на доходите? На тези хора ще им кажем, че когато стигнат средата на годината, тези 6 на сто вече отдавна ще бъдат изядени.
Какво да кажем на тези, за които вие казвате, че отделяте най-голяма грижа, именно нискодоходните граждани на нашата страна - че замразяваме минималната работна заплата? На тях ще им кажете: вие трябва да чакате до 2003 г. Вие през 2002 г. няма да получите нищо. И това министърът на финансите нарича "начало на преодоляване на бедността".
За повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот казвате, че ще разчитате на заангажираността и загрижеността на всеки български гражданин - цитат от програмата на правителството. Уверявам ви, има за какво да бъдат загрижени хиляди български граждани, които сами са поели отговорността за своята прехрана, за прехраната на своите семейства. Говоря за тези хиляди софиянци, които са производители на стоки, които са шивачи, фризьори, които са тапицери, часовникари, електромонтьори и т.н. - списъкът е много дълъг, за които вие предвиждате еднакъв патентен данък във всичките четири зони на София. И това всъщност увеличава данъка със 100 до 420 на сто. Това ли е съизмеримо с инфлацията? Може би щеше да бъде вярно, ако беше направено в началото на 1997 г.
Има за какво да бъдат загрижени и всичките тези, които изброих - производители на стоки и т.н., хора, които сами са поели отговорността за своя живот, за своите семейства, на които освен тези данъци, вие искате още по 5 лв. на квадратен метър брутна площ. Тези хора са поели отговорността, но на тези хора вие отнемате тази отговорност, която те сами са поели. Голяма част от тях ще бъдат изправени пред избора или да ликвидират своята дейност, да се откажат от нея, или да минат в сивата икономика.
Не го правете, защото по този начин ще увеличите притока на хората към социалната мрежа. Не го правете, защото по този начин ще увеличите безработните, а в програмата на правителството се твърди, че намаляването на безработните е основен приоритет, основен приоритет, което трябва да бъде поздравен от всеки един от нас не само като народни представители, а преди всичко като граждани на нашата страна.
Ако правителството иска да изпълни ангажиментите си, да намали с 40 хил. по простата сметка, която ние направихме, безработните в България, естествено е да разчита на успешни програми за заетост. И за тях са отделени 116 млн. лв., което е похвално. Но тук искам да възразя на една спекулация, която направи министърът на финансите господин Велчев, че разходите за активни мерки са увеличени 3,5 пъти. Не, господин Велчев! Очевидно някой Ви е подвел. За първото полугодие на тази година разходите за активни мерки за заетост са 87 млн. лв. Искрено Ви пожелавам Вие да ги увеличите 3,5 пъти, защото това ще означава много повече грижи за тези хора, които преди всичко са изпаднали в неравностойно положение.
За семейните добавки няма да поставям въпроса, защото едва ли някой може да каже както ще стане в нашата държава със семейните добавки, но това, което е със сигурност - една голяма част от българските семейства, които имат нужда от тези пари, просто няма да ги получат.
И накрая искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че аз няма да гласувам за този бюджет, защото той не решава социални проблеми, а той ги създава. Защото това е бюджет, който прави бедните по-бедни. Защото този бюджет, със заложените в него мерки, съсипва малкия бизнес. Защото това е бюджет на неизпълнените обещания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За първа реплика думата има господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Рядко в българския и в европейски парламент е звучало такова огнено популистко слово, както Вашето! И аз се учудвам защо то идва отдясно, като то трябваше да дойде, може би, отляво, от старата левица. Най-вредният е десният популизъм. Десният популизъм!... (Шум и реплики в залата.)
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Та вие се разчекнахте!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Не, не сме се разчекнали! Аз протестирам, господин председател! Нека да не се отплесваме дискусията на емоционална и популистка основа. Има какво да се каже за бюджета.
Правя предложение, за да не спорим така, както се спори преди избори и на партийни събрания, на българския парламент да се даде точна справка за наследените дефицити по пера!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Как хубаво ще я дам аз тази справка!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: И Вие, разбира се. И Вие! Иначе не може да има нормален дебат. Искаме да знаем вярно ли е това, което днес чухме, че сумата по текущите дефицити е 1 млрд. 400 млн.лв.? Колко от тях са в здравеопазването, колко са в НОИ, колко са в общините, в кой период са натрупани? И тогава вече можем да се върнем към големия въпрос - това ли е бюджетът на социалния и икономически растеж? Иначе, честно казано, аз съм затруднен и няма начин да участвам в подобни площадни дискусии! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Севлиевски има думата за втора реплика.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа!
Вземам реплика от изказването на госпожа Тоткова, която определи този бюджет като бюджет на неизпълнените предизборни обещания.
Искам да ви кажа, че този бюджет е наистина такъв, но той е бюджет на неизпълнените предизборни и следизборни обещания от последните десет години! Това е единственият възможен бюджет, който българската държава днес може да си позволи. Това е бюджетът, който си поставя за цел наистина да постави края на бедността в България; бюджетът, който иска да постави началото на модернизацията на българската държава - модернизация чрез по-ефективно управление на разходите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Това беше втората реплика.
За трета реплика думата има господин Стаменов.
СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми колеги отляво и отдясно, ние тук сме от три месеца, обаче аз съм слушал изказвания на народни представители от много години и някои от тях и днес са тук. Аз съм слушал как някои от вас с по-дълъг парламентарен стаж казват, че България е в колапс.
Знаете ли какво е колапс? Колапсът е тежко разстройство и ако той продължи по-дълго време, преминава в още по-тежко състояние и така идва критичният момент, когато преминава в клинична смърт.
Искам да ви кажа, че от колапс по-лесно се изважда един болен, обаче от клинична смърт практиката показва, че много трудно излизат случаите.
И аз днес мога да приема България като един много болен човек. И той днес, този болен човек, тази България, е на операционната маса. Аз не мога да говоря с езика на цифрите. Моята сила не е в цифрите, въпреки че всички вие ги използвате. Но, извеждането на България от това състояние, е това, което вие и ние - всички, преди три месеца обещавахме на хората. Казахме, че ние тук идваме в тази зала, за да направим техния ден по-добър. Днес аз това не го виждам.
И питам аз колегите вляво и вдясно - вие искате ли България да оздравее? Аз виждам - вие имате ресурси, вие имате опит, вие имате професионализъм. Защо тук днес да не се обединим? И ако бюджет 2002 г. не е вълшебният еликсир, който може да изправи България и да я направи процъфтяваща страна, то бюджет 2002 г., аз съм убеден, че е животоспасяващата, жизненонебходимата съставка за оздравяването на България и макар че България в идната година пак ще има болка, тя ще бъде заглъхваща болка.
И днес аз се обръщам към всички вас да приемем този бюджет, за да оздравее България. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стаменов.
Госпожо Тоткова, заповядайте за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Истината, както винаги подсказва животът, обикновено е горчива, но истината никога не може да бъде популизъм, както и грижата никога не може да бъде популизъм. Истинският популизъм е да имаш социален президент. На вас, колеги от НДСВ и специално на господин Севлиевски, ще ви отговоря с един анекдот.
Когато една група български граждани били на сватба и когато започнали да казват: "Аз ще дам това, аз ще дам онова"..., единият попитал: "Сега обещава ли се или се дава?". И, когато му отговорили, че сега се обещава, той казал: "От мен - два вола!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Госпожо Масларова, заповядайте, дойде Вашият ред.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Действително днес разглеждаме основния закон на страната ни за следващите 365 дни. И аз съм повече от сигурна, че всички, които сме в тази зала, сме дълбоко убедени, че това не е закон на Министерския съвет, това не е закон за Министерството на финансите или закон за Народното събрание, а това е закон за гражданите на Република България, за всеки човек, за всеки дом, за всяко семейство.
Между другото вчера беше Денят на християнското семейство и именно затова ние действително трябва да се опитаме в максимална степен страстите и емоцията, за които понякога може би ще се наложи да ползваме вредни по правилата на съответните нормативни документи, да ги оставим и да разсъждаваме какво е направено, какво се прави и се предлага и може ли то да се подобри.
Ние отчитаме факта, че при подготовката на Бюджет 2002, колегите от НДСВ получават едно ужасно тежко наследство. Отчитаме и факта, и стремежа, и това, което е показано в разчетите и представения ни проект за бюджет, че средствата в социалната област са завишени чувствително.
В същото време обаче не може да не отчетем и факта, че ние сме и обеднели чувствително и че сме далече по-мизерни, и че България изглежда вехта, дрипава и много болна. Така че е наложително да се увеличат тези разходи в насока на социалните дейности.
Аз ще се спра на няколко въпроса, по които трябва да кажа, че се спираме за кой ли път, като бележки на първо четене по предлаганите ни проектобюджети.
На първо място в предложения доклад по проект 2002 отново има непрозрачност и некоректност в областта на заетостта. За коя ли поредна година липсва показател за заетост, за броя на населението, прогнозния брой на населението, за структурата на населението. Защото по този начин могат реално да се отчетат много параметри и, разбира се, да се проследят тенденциите.
В доклада е дадена прогнозна информация за очаквана безработица 17,1. За нас това е оптимистична информация, тъй като, за съжаление, тя е една трайна безработица, която води до маргинализация на трудовия потенциал на страната, тъй като разчетите на броя на населението, на населението в трудоспособна възраст и това, което получихме като информация в комисиите за осигурени, за работещи, се разминава чувствително. И по наша преценка безработицата ще бъде далеч по-висока. Дано ние да сме сгрешили в своите предварителни разчети.
На второ място, анализът на доходите на домакинствата към края на настоящата година и мерките, които взе правителството в последните месеци, както и предвижданите увеличения на доходите, имам предвид средна работна заплата, пенсии, социални плащания и т. н., за съжаление и съответно предвидените в проектите на закони за данъчни тежести, намаляване на преките и за съжаление увеличаване на косвените тежести и разходи, отново ни дават основание да кажем, че под минималната граница на абсолютната бедност ще останат около 80 на сто от българското население.
Остава, разбира се, висока и разликата между средната работна заплата и минималната, между минималната и социалната пенсия. Но няма да се спирам в тези подробности.
Преди малко госпожа Тоткова цитира, че вместо реално увеличение на доходите и т.н., няма да продължа цитата, има го в стенограмите. Но аз трябва да кажа, че за близо пет години управление на Съюза на демократичните сили реално средната работна заплата стоя около стотина долара, малко над сто долара. Така че добре е когато се изказваме, да се изказваме коректно.
Предвижда се средната работна заплата да бъде 293 лв. Колеги, дори и това да стане факт, и ние го желаем, тази средна работна заплата няма да може да осигури необходимата издръжка на живот на работещ. А в България в момента един работещ изхранва 3,3 неработещи. Ето ви параметри, върху които трябва да се замислим всички.
И още нещо. Един известен наш учен беше казал, даже скоро имаше една голяма публикация в икономически вестник, че по разчетите и по данните и критериите на ООН почасовото заплащане не може да бъде под 3 долара. Почасово! С тази работна заплата ние ще имаме дневно 4,60 долара. Значи, ако паднем под тези 3 долара почасово заплащане, ние рушим трудовия потенциал на нацията и неговия интелект. Ето също проблем, върху който трябва да се замислим.
Не искам да отивам към проблема за пенсиите и пенсионерите, но с въвеждането на някои косвени данъци ще се изядат и малкото пари, които ще получат пенсионерите. Около 3,60 лв. месечно, които ще получи всеки пенсионер, ще отидат веднага за разходи за техните лекарства, които по разчети, които сме направили, възлизат между 3 и 7 лв. Това е едно елементарно сравнение.
На следващо място, аз искам да кажа и няколко думи за формиращия се дефицит в социалното осигуряване, който през 2001 г. ще възлиза на 475 млн., при планиран дефицит 190 млн., а за 2002 г. ще стане 576 млн. Разбира се, отново около 870 хил. пенсионери, дори и с нарастването, ще имат дневно по 1,86 лв., тоест, един хляб, кофичка кисело мляко и едно билетче за градския транспорт.
Споделяме тревогата на финансовия министър, изразена в доклада към настоящия бюджет, че възможностите на републиканския бюджет да покрива дефицита на държавното обществено осигуряване са достигнали критичната граница. И в това отношение действително трябва всички заедно да търсим начин и по законодателен път, и чрез конкретни мерки на правителството да увеличим и събираемостта, и да стабилизираме Националния осигурителен институт и неговите фондове.
Очаквахме в бюджета да намерим и двойното увеличение на детските добавки. Трудно е да се разчлени по дадената схема, но учудващо е, че в Закона за държавния бюджет има предвидени трансфери за ДОО, които са 146 млн. по Указа за насърчаване на раждаемостта, в това число 131 млн. за детски добавки и допълнително 123 млн. за месечни добавки към заплатите. Обаче последните липсват в Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване.
По наши експертни разчети, ако месечните добавки се удвоят за всички деца до 18-годишна възраст, ще бъдат необходими 320 млн. лв. Ако тези добавки се насочат само към семействата с доход до 120 лв., тоест, на тези, които казахме, че приоритетно ще трябва да се диференцират и да им се даде, ще бъдат необходими 191 млн. лв. Макар и минимални, тези суми са необходими за българските деца и аз вярвам, че между двете четения ще намерим начин да се трансферират или да изчистим това, което може би ние не сме разбрали в бюджета.
В Бюджет 2002 липсва конкретност и прозрачност на разходите и източниците за финансиране на системата за социално подпомагане. Това налага бюджетът на социалното подпомагане да бъде изведен в отделна консолидирана сметка, която да бъде подкрепена с критерии и показатели, даващи ясни представи за средния размер на общата, на целевата и семейната помощ на едно лице или на домакинство; за размера на средната издръжка на едно лице в заведенията за "Социални грижи"; за трансферите, които се плащат за заведенията по вид, било то като "Социални грижи" с профила на заболявания, за покриване на планираните регионални потребности.
Колеги от Националното движение Симеон Втори, обърнете сериозно внимание върху този въпрос. Четири години ние искаме да имаме показатели, критерии и параметри, на базата на които се разпределят социалните помощи. В противен случай ще изтичат в големи области и сфери пари, които няма да покриват необходимите потребности. Трябва най-после да имаме разчети и параметри на издръжките.
По проектобюджета за най-бедните и маргинализираните лица, като махнем издръжката на заведенията, ще се предоставят 329 млн. лева. Но за колко хора се отнасят те, за какъв период от време? И ако приемем, че около 800 хил. души са тези, които чакат на опашките на "Социални грижи" под различни форми, то значи това е по около 1,14 лв. на ден.
Категорично поставяме въпроса: при неразплатените разходи за технически помощни средства на фонд "Социална интеграция и рехабилитация на инвалидите" за 2000 г. с 13 млн., как ще работи фондът през тази година с предвидените средства? Как бяха определени средствата за субсидиране на националнопредставените организации на инвалиди в размер на 3 млн. лв.? Как е предвидена издръжката на едно място в социалните заведения по категории и профили на заведенията? И в крайна сметка, как се разпределят тези разходи по общините?
От всичко това остава все пак открит въпросът: с тези социални параметри как България ще открие и ще закрие или отвори и затвори Тринадесета глава на Европейския съюз за социалната политика?
Това и още много други проблеми стоят пред нас. Отново казвам, че си даваме ясна сметка, че едно е... Господин Муравей Радев може би не знае, че дипломатите говорят винаги много внимателно, много прецизно и винаги искат да те насърчат. Но аз много бих се радвала, ако видя народът да погали господин Муравей Радев по главата с благодарност и тогава ще призная колко много са направили.
Така че ние, разбирайки проблемите, които наследявате, на първо четене няма да подкрепим бюджета, но ще направим всичко необходимо заедно с вас между първо и второ четене да намерим онези пътища, механизми и средства, с които можем да подобрим определени параметри от този бюджет. Защото, в крайна сметка, убедена съм, че хората са най-голямото богатство на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Не виждам желаещи за репликиране.
Има думата госпожа Нина Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Без патоса на ораторите от опозицията бих искала да подчертая, че действително българският парламент е изправен пред една от най-сериозните задачи, които има да реши през календарната 2001 г., а именно да подкрепи проектобюджета, предложен от правителството. Действително, с тази си подкрепа българският парламент ще докаже, че ние сме една сериозна гаранция за изпълнение на международните ангажименти на правителството, че ние сме една гаранция за реализация на предизборните обещания на Национално движение Симеон Втори. И ние предлагаме един оптимален за дадените икономически условия вариант на подкрепа на предприемачеството, на подкрепа на пазарния механизъм, който така или иначе се изгражда в България, паралелно с гарантиране на социалните функции, които трябва да изпълни българската държава. Това е една изключително сложна задача, която действително може да бъде обект на много дълги дискусии. И винаги дискусиите, ако трябва да бъдат направени от професионалисти, те се спират върху пропорциите, в които държавата трябва да изпълни своите социални ангажименти и същевременно да осигури подходяща среда за развитие и за насърчаване на бизнеса.
Предложеният бюджет не е мечтаният от Национално движение Симеон Втори бюджет, той не е идеалният вариант, но при всички случаи при анализа на неговите предимства и недостатъци се изисква почтеност, компетентност и реализъм.
Тук е крайно неуместен стилът на популизъм и на откровени лъжи, които се използват в стремежа да бъде дискредитиран в очите на българската общественост приложеният от правителството бюджет. Как ще характеризираме думите на господин Муравей Радев, който твърди, че е оставил един стабилен бюджет на нашата държава, който дори към полугодието е бил с излишък от 131 млн. лв.? Или 129 - няма да спорим по конкретната цифра.
Господин Радев, азбучна истина е, която още студентите от университета знаят, че този тип категории като "бюджетен дефицит" и "излишък" се определят в края на отчетните периоди, а не в такива междинни периоди, в които стана смяната на правителствата.
Господин Радев, как бихте класифицирали Вашите изказвания, че ние имаме стабилен бюджет, при положение, че ние имаме едно толкова сериозно като цифрова стойност отрицателно търговско салдо? Нещо повече, ние имаме един сериозен минус в текущата сметка в нашия платежен баланс. В никой случай този тип твърдения не се отличават нито с почтеност към българските избиратели, нито с професионална компетентност.
Не бих искала да се спирам и върху изказването на госпожа Тоткова, но все пак изразявам учудването си къде беше нейната така будна гражданска съвест, нейната загриженост към българския народ, когато по времето на управлението на СДС в периода 1996 - 2000 г. на пазара на труда излязоха повече от 200 хил. безработни. Учудвам се на наглостта, с която се анализира рамката на бюджета по отношение на действително вече ясния ангажимент на държавата и то разписан с конкретни бюджетни задължения по отношение на активните мерки за заетостта.
Госпожо Масларова, всички ние сме съгласни с препоръките на различните международни организации по отношение на необходимия минимум, осигуряващ комфортни и здравословни условия на живот, че трябва да бъде значително по-голям. Аз бих искала той да бъде не 3, а 3,5 долара, примерно. Но в крайна сметка това са реалностите, това може да си позволи бюджетът в тези условия.
Така че да се върнем пак към фактите. Предложеният проектобюджет има едно основно предимство, което държа да се подчертае, то беше подчертано и от предходните оратори. Безспорно, това е един реален бюджет. Този бюджет се вписва в една песимистична макрорамка. В него е заложен само 4 процента ръст, което може да се счита за минимално на фона на ръстовете, които бяха заложени в бюджетите на предходните управляващи правителства, при които, въпреки този ръст, който те отчитаха, в крайна сметка виждаме фактите - плюс 200 хил. лв. за безработни, 18-19 процента ръст на безработицата в България. Някак си цифрите не се връзват.
Но аз бих искала да кажа, че тази песимистична макрорамка може да бъде характеризирана по-скоро като един реален скептицизъм, защото този бюджет ще се изпълнява в контекста на икономическата обстановка и на икономическата криза и рецесия, която в момента обхваща целия свят.
Приходната част на бюджета е решена в същия дух. Там няма изсилване. В крайна сметка, делът на приходите се запазва на разчетното ниво от 2001 г. Те са в рамките на 40,5 процента. Но в абсолютна сума данъците нарастват на 400-500 млн. лв., като държа да подчертая обстоятелството, че относителният им дял като част от брутния вътрешен продукт намалява.
Друга много положителна тенденция, която е първа стъпка към една нова данъчна философия, е намаляване на съотношението и данъчната тежест между преките и косвените разходи. Това е едно безспорно предимство на предложения проектобюджет, което ние трябва да подкрепим.
Тази нова структура на данъците създава едни реални предпоставки за равнопоставеност на данъчните субекти и в крайна сметка е една гаранция, че ние можем да изпълним препоръките, които са дадени на България по отношение на хармонизацията на нашето данъчно законодателство с европейското.

Разходите в бюджета са така, както каза един журналист, те са скроени в рамката на чергата на приходите. И няма как да бъде другояче. Те намаляват с 1,5 на сто спрямо 2001 г. Но тук също има нещо, на което трябва да обърнем внимание, а именно тяхната различна структура. Независимо че ситуацията е критична, ние имаме повече средства, отделени за социални разходи, има увеличение на разходите за образованието с 18 на сто, за здравеопазване с 10 на сто и, не на последно място, увеличение на разходите за култура с 35 на сто.
Без да влизам в детайли, не мога да не спомена и големия прогрес, който бюджетът прави по отношение на една стъпка във финансовата децентрализация на общините, един стремеж за по-ясно формулиране на правата и отговорностите, които общините ще носят спрямо държавата. Създава се по-висока прозрачност при определяне на бюджетните отношения между общините и държавата. Разбира се, проблемите са много големи, но така или иначе разходната част на общинските бюджети е увеличена с 300 млн. лв., тоест със 118 на сто, като в прихода са предвидени да постъпят и допълнително трансфери от министерства и ведомства в размер на 134,3 млн. лв.
Не на последно място, трябва да се каже, че проектобюджетът е подкрепен и съгласуван с Националното сдружение на общините, което е гаранция, че те поемат и ангажимент за неговата стабилност и реализация с необходимата данъчна дисциплина.
Убедена съм, че данъците във фискалната програма на Бюджет 2002 не са пореден тест за издръжливостта на българския бизнес и българския гражданин, а са по-благоприятна среда за легализация на бизнеса, за неговото развитие и за една крачка към по-добрия живот на българския народ.
Затова призовавам всички народни представители да го подкрепят по съвест. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
За реплика има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Радева, тъй като споменахте някакви наследени дефицити, може би ще е добре да уточним понятията конкретно с Вас. Предишното правителство носеше отговорност за управлението на България до 30 юни, за полугодието, за шестте месеца. Дефицитът в търговския баланс към първото полугодие е по-лош от миналата година за същия период с около 137 млн. долара. Това е търговското влошаване на дефицита. То обаче е компенсирано значително, този лош, негативен резултат, с увеличените приходи от туризма и най-вече от услугите. В резултат на това в крайна сметка текущата сметка, която е интегриран показател, е по-добра за първото полугодие тази година спрямо миналата година с 19 млн. долара. Запомнете, с 19 млн. долара първото полугодие на тази година резултатът е по-добър от миналата година. Това трябва да ви е ясно, когато боравите с тези числа.
И понеже всички вие, и трите съставки на днес управляващите - и НДСВ, и ДПС, и БСП, започвате сякаш по правило с обвинения за тежко наследство от предишното правителство, аз си позволявам да отправя към вас едно предизвикателство. Нека този въпрос за наследството да го изчерпим веднъж завинаги. Нека да направим един дебат в Народното събрание. Нека новият премиер да дойде и да каже какво точно наследство е заварил. Тогава предишният премиер ще бъде така добър да стане и да каже какво точно той е оставил. И аз мога да ви кажа съвсем точно, че тогава всички тези приказки за този милиард или милиард и половина дефицит по отношение на финансовата част на това наследство, всичко това ще мога да го докажа по един абсолютно категоричен начин. Тогава обаче няма да има с какво да се оправдавате. И поради тази причина аз дълбоко се съмнявам, че вие ще приемете такъв дебат - открит, честен и с достатъчно време в това Народно събрание. Моля ви да го направим! Приемете това предизвикателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика има думата господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбирам вълнението на господин Муравей Радев. Нещо повече, аз съм почти на същото мнение - едно "брилянтно" управление на СДС, един "невероятен" бюджет, който те направиха, един "огромен" растеж на България. Не само аз съм на това мнение, но и българските избиратели, които бяха "грабнати от сърце и душа" и гласуваха единно на последните парламентарни избори. Нещо повече, не само българските избиратели, българският главен прокурор с интерес разглежда тези тези на някои от бившите министри. И не само българският главен прокурор би трябвало да участва в този дебат, господин Радев, а и, разбира се, новият премиер. Аз мисля, че освен дефицити, вие ще трябва да разглеждате скрити дефицити, проблемите с митниците, проблемите с роднините и братовчедите. Така че аз с радост бих приел да участвам в такъв дебат. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Кошлуков.
За трета реплика има думата господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Имам съвсем кратка реплика към госпожа Радева. Аз съм член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините, госпожо Радева, но такава подкрепа и то категорична за този бюджет то не е заявило. Но в основното си изказване ще говоря по-подробно и точно именно за бюджетите на общините. Но нека да бъдем по-точни и по-прецизни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Изчерпихме репликите.
Госпожо Радева, искате ли да отговорите? Не.
В такъв случай преминаваме нататък. Искам да поканя господин Никола Николов.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз намирам достойнствата на този бюджет в последователната политика на гарантиране на финансовата стабилност и търсене на източници за икономически растеж. Първата цел очевидно, поне в цифрите, е доказана - малкият дефицит, ниската инфлация и сдържането на разходите са факт. Каква е обаче реалната цена на тези цифри? Чуха се доста спорни тези от преди мен изказалите се.
Аз обаче искам да говоря за това какви са предизвикателствата пред постигане на целите и рисковете, които правителството ще трябва да поеме при реализацията на този бюджет.
Първият риск според мен по повод на гарантиране на финансовата стабилизация е рискът от липсата на споразумение с Международния валутен фонд. Според мен липсата на такова споразумение и позицията, че мисията на Международния валутен фонд ще дойде тук след приемането на бюджета и тогава ще се подготви матрицата на споразумението, сиреч онзи план-график, който правителството ще трябва да изпълнява за реформи в страната и в съответствие от изпълнението на този план-график ще се получават съответните траншове, ако има подкрепа на платежния баланс, и ще се отчита изпълнението на ангажиментите, приети от правителството, и, разбира се, подкрепени от МВФ, според мен всички тези действия, свързани със структурната реформа и планирания темп на изпълнението е нещо, което ако не е споразумяно към момента на приемане на бюджета, поставя българското правителство на колене пред Международния валутен фонд и в позиция на безапелационно приемане на всички техни условия. Това би се отразило върху приемане на Данък добавена стойност върху пакета туристически услуги, които се предоставят чрез продажба на ваучери. Правителството няма никакъв ход, ако се заложи в матрицата на споразумението като една от структурните мерки въвеждането на тази мярка. Тук беше припомнено, че в предишния парламент, въпреки че тази мярка беше част от споразумението, понеже то беше подписано, суверенната воля на българския парламент беше да не се въведат. Сега няма да бъдете в това положение. И ми се струва, че това е много сериозен въпрос, който стои през този бюджет.
Достойнство на бюджета е и продължаване на традициите да се търсят източници на икономически растеж. Ако си припомним кои са източниците на икономическия растеж, генераторите на икономическия растеж в бюджет 2001 г., ние ще видим, че това е темпът на реално нарастване на износа, нарастване на инвестициите в основен капитал, като по този начин се създават предпоставки за последващ икономически растеж. Запазването на тези тенденции за генериране на икономически растеж изисква обаче категорична грижа за запазване на конкурентността на българската икономика и насърчаването на българските предприемачи. Сиреч аз твърдя, че факторите на икономическия растеж, които бяха досега - финансовата стабилизация и макроикономическата конюнктура - не са достатъчни, за да осигурят един значим ръст, който безспорно е необходим на българската икономика. Затова трябва да се премине и към политика от макро- към микроикономическа политика - нещо, което беше и декларирано от мнозинството, а и според мен е вярна теза.
Как обаче действа българското правителство сега? Ние знаем, че за следващата година се очаква рекордно ниско ниво на лихвените разходи, което изправя правителството пред два възможни изхода: спестените по този начин разходи да бъдат предоставени на предприемачите, да бъдат предоставени на бизнеса чрез данъчни облекчения или отнемането им чрез преразпределяне от бюджета. Очевидно правителството е избрало втория път - 12 процента нарастват нелихвените разходи в сегашния бюджет. Сиреч онези разходи, които са във възможностите на правителството да бъдат управляеми, нарастват с 12 процента. И това е доста странна позиция на правителство, което дойде с намерение за по-малка намеса на държавата в икономиката, правителство, което заявяваше, че преразпределението през бюджета ще бъде по-малко за сметка на по-голямата свобода и облекчения за бизнеса.
Ние виждаме и непоследователна политика за създаване на облекчения за бизнеса в диалога с българските предприемачи. Многократно бяха обещавани данъчни облекчения, нулева ставка по данък печалба при реинвестиции - една безспорно необходима и полезна мярка в българската икономика, а в същото време виждаме, че без сериозни аргументи се вкараха данъчни закони, в които се предвижда значимо увеличение особено на имуществените данъци, на местните данъци и такси, на акцизите, на патентните данъци. Тези промени може и да са разумно аргументирани, но не бяха съгласувани с българския бизнес. Сиреч се създава едно отношение към българския бизнес на нарушаване на онази джентълменска уговорка, която искаше правителството, в която Николай Василев например твърдеше: ще ви освободим от данък, ако реинвестирате печалбата си, но и вие, бизнесът, трябва да помогнете, като излезете на светло и си плащате данъците. Цитирам точно Николай Василев. Очевидно нарушаването от страна на правителството на тази договорка с бизнеса ще доведе до това и бизнесът да не спази своята част от уговорката. Сиреч той няма да излезе на светло, няма да има икономически растеж, който чисто формално идва от това, че значителна част от българската икономика би могла да излезе наистина на светло, като плаща своите данъци. В крайна сметка от това средата за бизнес се уврежда. Вместо да става по-добра, тя се уврежда и от това страдат главно малките и средни предприемачи.
Има още един проблем, който е много силен проблем за малкия бизнес и на който искам да обърна особено внимание, защото не чух да го споменава някой от досега говорилите колеги. Това е скритото увеличение на данъчната тежест чрез увеличаване на авансовите плащания. Въвеждането на увеличаване на авансовия данък доходи от извънтрудови правоотношения от 15 на 20 процента и авансовите вноски по данък печалба от 15 на 20 процента, и особено пък базата да бъде 1.1. спрямо предишната година, са мерки, които отнемат от българските предприемачи и от хората със свободни професии финансов ресурс, който те иначе биха употребили като лично потребление - едните, и като фирмено потребление - другите.
Твърдя, че тези проблеми, които очертах за този бюджет, и рисковете, които подчертах пред правителството, водят до това, че предприемчивият българин няма да се чувства насърчен, няма да увеличава приходите си, няма да увеличава доходите, няма да увеличава заетостта и няма да излезе на светло. Смятам, че рисковете пред този бюджет са значими. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Не виждам желаещи за реплика.
Господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Прав беше бившият министър на финансите господин Муравей Радев, като каза, че това е най-важното политическо и парламентарно събитие - да обсъждаш бюджета, и че всъщност ние обсъждаме финансовата Конституция. Също така е прав, че правителството трябва да бъде представено, защото бюджетът не е на финансовия министър, той е на правителството и управляващото мнозинство. Аз искам да добавя още едно нещо, което липсваше преди днешната дискусия - това е предварителният консенсус или някаква степен на съгласие от социалните партньори, синдикатите и работодателите, което щеше да улесни дискусията и на първото, и на второто четене. Искам да информирам господин финансовия министър, че бизнесът се отнася зле към пакета от данъчни и други закони, както и към подготвения бюджет. И това е проблем, който трябва да бъде преодолян.
Освен това, дами и господа, ние сме затруднени от факта, че не знаем точните окончателни параметри на бъдещото споразумение с Международния валутен фонд. За мен е любопитно да знам прав ли е господин Муравей Радев, че може да се договори по-висок дефицит и по-висок ръст или не. Липсва и Бялата книга на българското правителство. Аз искам да повторя своето предложение, ако не можете да внесете между първото и второто четене Бяла книга, дайте поне справка за наследените дефицити, за да направим разговора сериозен и професионален.
Всички нас ни интересува въпросът дали с този бюджет ще се направи крачка напред от досегашната финансова стабилизация към едно по-трайно икономическо оживление и повишаване на жизнения стандарт. Колегите от дясната част на залата казаха, че това не е бюджетът, който е обещан от НДСВ, колегите от НДСВ казват, че това е бюджетът, който може да бъде направен и който са обещали.
Аз искам да покажа на базата на здравеопазването, че можеше да се вземат по-добри решения и че ни чака тежка година що се отнася до социално разходната част на този бюджет. Когато аз си задавам въпроса и правя някои сметки социален ли е или не е този бюджет, първата ми реакция е: да, той е социален. Защото в социалната област отиват повече пари, доколкото знам около 700 млн. лв. повече, и ръстът на разходите в тази сфера според съобщеното вчера от господин Милен Велчев е 15,4.
Освен това ми се струва, че схемата на преразпределение на тези разходи е по-добра от досегашните бюджети. Но това са традиционните измерения на социалната политика. Когато даваш повече, трябва да се запитаме дали не нараства пасивната част на населението - онази, която е зависима, която чака на повечето социални пари. Според мен, това е, което ще стане през 2002 г. Затова истинският социален, проактивен социален бюджет е онзи, който, първо, влияе на бизнеса, за да се произведат повече пари. Второ, в условията на България запушва съществуващите финансови дупки. А вчера в доклада на господин Велчев, макар и внимателно, се постави този въпрос за съществуващите финансови дупки.
Какво става в сферата на здравеопазването? Защо се получава парадоксът, че се дават повече пари, а здравеопазването ще има същите или по-малко пари? За следващата година е предвидено да се заделят около 1 млрд. и 380 млн. лв. за тази сфера. Но към края на тази година вече има над 100 млн. дефицит на болниците и над 30 млн. дефицит за плащането на лекарствата. Сто и тридесет млн. са вече изядени. И най-вероятно те ще бъдат компенсирани с парите от новия бюджет. Значи ще се започне почти от нулата.
Второ. Ние тук не пожелахме да направим анализ на целесъобразността на разходите, които са правени през миналата и първата половина на тази година в Националната здравноосигурителна каса. И ако се окаже, че там са харчени повече пари, че ние имаме една действително скъпа и луксозна Здравноосигурителна каса, не трябва ли за следващата година да се предприемат някакви мерки?
И оттук, за да не бъда прекалено дълъг, искам да мина направо към третата част на моето изказване. Да се опитам да формулирам един пакет от препоръки, който според мен може да направи сегашния пасивен социален бюджет умерено активен. Как могат да се заделят, да се намерят повече пари освен чрез един по-висок растеж, производство, износ, потребление и т.н.? Аз се учудвам, че никой досега, с изключение на господин Димитров, не постави въпроса за преразпределението. Щом и тази година ще затягаме коланите, аз предлагам парламентът да сложи лимит върху нарастването на разходите на трите основни национални институции - Министерският съвет, Президентството и Народното събрание. И парите, които ще се икономисат, може да не са големи, да отидат за социални разходи. Правя официално предложение.
Заедно с това в същата графа да се направи преглед на всички онези почти 100 агенции, които са обраснали около държавата, около бюджета и харчат пари, без да виждаме техния административен и социален резултат. Ще ви дам един малък пример. Защо давате грешни пари за Социологическата агенция НЦИОМ? За да ви дават точно обратните резултати на тези, които след това се случват на изборите? Вярно е, някой ме репликира, това са само 180 хил. лв. Ами поискайте си ги обратно от това звено, което е закачено към Народното събрание и БАН.
На второ място. Голям резерв има в сивата икономика. Аз очаквах в доклада към бюджета да има сериозен анализ на сивата икономика. Такъв анализ не видях. По всички данни в България около 35 на сто е делът на този сектор. Ако е така, как Министерството на финансите, данъчните служби, другите специализирани институции ще спрат претакането и преливането на пари към сивата икономика? Понеже един от най-активните радетели на въпроса за стабилността на бюджета и увеличаване на приходната му част е господин Муравей Радев, искам да задам следния въпрос.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Аз не съм финансов министър.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Има ли намерение Министерството на финансите да спре изтичането на ДДС посредством създадената специализирана мрежа от фирми, фирмите ги наричат "Муравейки", съгласно които... (Весело оживление, шум и реплики.)
Така е, това е в бизнеспрактиката.
Съгласно които, когато започнеш по веригата, стигаш до предпоследния и последният го няма и данък ДДС не постъпва в държавата. Мога да ви дам и други примери за сивата икономика.
Трето предложение. В държавата върви една приватизация в т.нар. система "ПРО" към НОИ, парите от които - на мен не са ми известни колко са, а и самите материални активи отиват някъде другаде. Защо тази приватизация не върви по общия ред и парите да се разчитат, когато се прави бюджетът на държавата? Ако тръгнете да проследите кой е приватизирал част от тези социални имоти, ще видите, че част от тях са в дясната половина на залата. Създайте специален социален фонд за допълнително подпомагане на базата на тези имоти.
По-нататък. Аз направих едно предложение, което остана да виси във въздуха, свързано с материалните активи, които са разположени в общините, но те се водят като активи на държавата. Става дума за хиляди и хиляди цехове, халета и т.н. Прехвърлете остатъчните дялове на общините. По този начин ще облекчите тяхната финансова и социална съдба. Това е възможен вариант, който може да се реши още отсега с обсъждането на пакета от данъчни закони, както и с новия Закон за приватизацията.
Накрая, искам да изразя едно лично мнение и лично предложение. Не е ли възможно, господин Велчев, да се вслушате в толкова предложения по повод на наложената ставка или предстоящата за налагане ставка на ДДС върху лекарствата? Въведете я по-плавно. Направете една първа стъпка, така както стана в туризма, и след това гонете по-нататък другата цел. Ако направите сметката, парите, които ще вземете директно от ДДС, и парите, които трябва да се пренасочат за компенсиране на социалните и другите пазарни загуби в тоя сектор, могат да се окажат не тези, които са разчетени в бюджет.
В заключение. Защо казах, че правителството трябва да бъде тук? Защото днес ние формираме мнението си като парламентарни групи и депутати как да гласуваме на първото и на второто четене. При нас няма команди и аз нямам намерение да взимам разрешение от когото и да било как да гласувам. Но мен ме интересува как ще реагира българското правителство, не само министърът на финансите, на поредица от критики и предложения, които се правят тук. Повечето от предложенията, между другото и последното - за дискусия по финансовото наследство, са в полза на правителството, на управляващото мнозинство и на всички нас. Така че, улеснете ни да гласуваме конструктивно и отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За реплика има думата господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Петков, когато се говори за здравеопазване, аз пак казвам: нито колегите от Съюза на демократичните сили, нито вие имате право да говорите за това, защото... - ето тук ви представям една графика. (Народният представител Атанас Щерев показва в пленарна зала графика.) Тази графика е на Националния статистически институт за 2000 г. И тук пише, че до 1900 г. постепенно намалява раждаемостта в България и се увеличава смъртността. Това не е благодарение на демокрацията. Това е благодарение на политиката, която е водена от партията, чиито наследници сте вие. Това дотук. Оттук нататък, след 1990 г. смъртността бележи най-голямо покачване до 1996-1997 г. Ясно е защо. И тогава именно естественият прираст е най-малък. Най-голяма смъртност, с най-малка раждаемост.
От друга страна, от 1997 г. до днес постепенно смъртността, макар и бавно, започва да намалява и постепенно, макар и бавно, по време на управлението на СДС, раждаемостта започва да се увеличава. Това са дългосрочни икономически показатели. И вие искате цялата вина в здравеопазването, която има, през всичките тези от 1970 до 1990 г., да я прехвърлите на плещите на господин Велчев. Няма да стане! Българските граждани помнят достатъчно добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
За втора реплика има думата народният представител Стефан Мазнев.

СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Петков, тъй като Вие упрекнахте управлението на ОДС и неговото наследство, искам само да Ви припомня нещо. ОДС пое управлението през 1997 г. при средна пенсия 4 долара в реално изражение и напусна управлението при средна пенсия над 40 долара, което е над 10 пъти увеличение. ОДС прие управлението през 1997 г. при средна работна заплата 10 долара и напусна управлението при средна работна заплата над 140 долара, което е над 14 пъти увеличение. Това са фактите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Думата има господин Филипов.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Говорим, че нашият бюджет е обоснован на това, че наследството, което ние получихме, за което пледира господин Радев през цялото време, аз исках да попитам каква държавност е получил СДС от управлението на БСП? Доколкото си спомням, това са 97 на сто. Каква държавност от приватизацията получихме ние от СДС? Ето на това се обосновават, господа отдясно, думите, че нашият бюджет се изгради на базата на наследството. Затова защото това наследство е много тежко. В какъв смисъл? Излишно е да казвам, че управлението на СДС не бе удачно.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Не ви вярват.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ: Господин Радев, много малко не ни вярват на нас, а на вас много не ви вярват. Целият свят знае какво беше вашето управление. Вашето управление работи много усърдно и загрижено по една много сполучлива формула и тя се нарича "лично облагодетелстване". Вашето управление работи за личен и приятелски кръг, за хората, които бяха около вас. Нима забравяте магистрала "Тракия", която давам за пример, парите, средствата, милионите долари по Програма "ФАР", които се получиха. Кои фирми ги извършваха? Аз съм човек от реалната икономика, от този бизнес и знам много добре, участвал съм в много търгове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Филипов, много Ви моля да не се отклонявате от темата.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ: Не се отклонявам, но понеже ме провокира господин Радев, затова изказването ми отиде в тази посока.
Не желая повече да говорим за приятелските и братовчедски кръгове на СДС, не съм така настроен. Винаги исках, когато изляза на тази трибуна, да бъда с усмивка обърнат към всички колеги и да получим едно своеобразно разбиране. Защото аз мисля, че тогава, когато СДС отчете своята грешка, ще каже: колеги, ние опитахме, но не можахме, дайте да си подадем ръка и оттук нататък заедно да продължим тази структура и тази реформа.
Искам да кажа няколко думи за бюджета. Този бюджет е не толкова нормален и приемлив, поради тези причини, които досега изтъкнах, колеги. Но този бюджет е един приемлив бюджет, който наистина ще положи основата на едно градивно финансово структуриране на българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Филипов.
Господин Кръстю Петков.
КРЪСТЮ ПЕТКОВ (КБ): Господин председател, не ми се иска да се изострят страстите, тъй като имаме нужда от сериозна и аналитична дискусия, но все пак съм длъжен да взема отношение по две неверни твърдения като факти.
Първото е, че нямаме право да говорим. Никой няма право от тази трибуна да отнема правото на народен представител, който и да било той, да говори. Дори виновните могат да говорят.
Препоръчвам Ви, доц. Щерев, много Ви уважавам, да си мерите приказките, за да продължим да се уважаваме и в бъдеще.
Второ, за Ваше сведение, в тази част на залата има 48 депутати, 15 от които не са в Българската социалистическа партия. Аз съм председател на Обединен блок на труда, имаме квота и съм избран с листата на тази бюлетина, спазвайки тази квота. Има една група социалдемократи и хора, които никога в живота си не са членували в партията.
По този повод искам да ви напомня и с това приключвам: да не връщаме толкова назад топката в нашите дискусии. Да, прав сте, България преди 1989 г. имаше демографска криза, която намери продължение и през 90-те години. Ние бяхме страна с най-ниска раждаемост и с доста висока степен на заболеваемост. По раждаемост мисля бяхме предпоследни, след нас беше само Унгария. Когато давате такива оценки, имайте предвид, че 35 на сто от българите понастоящем, при тази здравна реформа, която вие заварвате, от последните четири години са лишени от болнична помощ. Какво значи това? Това значи, че умират вкъщи. Това не е дошло от държавния социализъм. Това дойде, когато се започна непремислено правенето на една реформа, без да се създадат необходимите условия. И сега понеже вие носите основната отговорност, искам да ви кажа, че ще стартирате реформата и този бюджет в условия на пълно зацикляне и ще се влоши още повече. Тогава ще се окаже прав покойният Дертлиев, който казваше: "Ние имаме голяма вина, всички ние - казва той - демократи, за това, че не дадохме убедителни доказателства на българския народ, че сега живее по-добре, отколкото при комунизма." Съжалявам, но такава е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За процедурата има госпожа Снежана Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ моля за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Противно процедурно предложение има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното ни време с два часа.
Гласували 158 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема. Работното време се удължава с два часа.
Давам думата на господин Арсо Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Участвайки за първи път в това представление, не можете да си представите колко въпроси възникнаха у мен.
Един от тези въпроси е защо колегите отляво и отдясно преди да влязат в тази зала не се събраха и да решат аджеба дали този бюджет е ляв или десен, дали е социален или не е социален?
Моля ви се, ние също ви обичаме, но не обърквайте българския народ с такава политическа еклектика, с такава бъркотия. Не се вижда, не се знае кой какво защитава и какво иска да каже от тази трибуна. Разбира се, това не се отнася за всички.
Аз се питам има ли в България политически субект, който да желае повече от правителството благоденствието на българския народ? Мисля, че няма. Има ли в света изобщо правителство, което да направи такъв бюджет, че утре, вдругиден да се създаде такава социална ситуация, която би го изритала от властта? Очевидно няма.
Аз мисля, че когато ние правим анализи и оценка на бюджета, не бива да забравяме тези неща, тоест, да бъдем достатъчно обективни и да кажем онова, което би помогнало на правителството да усъвършенства този бюджет именно в посоката на така желаното от всички нас благоденствие на българския народ.
При обсъждането на законопроекта за държавен бюджет 2002 могат да се използват различни аналитични подходи - юридически, икономически, политически и т.н. В различните случаи той се разглежда като средство или инструмент за постигане на определени икономически, социални, политически цели. Тези цели са в съответствие с идеологията и стратегията на управляващите понеже тяхна е отговорността за бюджета. В този смисъл са прави тези, които определят бюджета като икономика и политика, облечени в икономически и социални показатели, представени в числа.
Бюджет 2002, както и неговите предшественици от последните 2-3 години, е съставен на базата на фундаменталната предпоставка, че това е единственият инструмент за гарантиране на макроикономическата и финансова стабилност на страната в условията на валутен борд. Мисля, уважаеми колеги, че това трябва да бъде изходната база при оценка на представения проект. Всичко останало, извън тази предпоставка, според мен, е псевдополитика и демагогия, нямащи нищо общо с реалностите у нас.
Уважаеми дами и господа народни представители. Ще се спра накратко на три въпроса, имащи отношение към проекта за Бюджет 2002, който сега е обект на обсъждане и оценка.
Първият въпрос се отнася до прогнозните различия при някои от основните макроикономически показатели през текущата и следващата година.
Вторият въпрос се отнася за съществуващите реални тенденции в някои икономически показатели през последните месеци в съответствие с последните данни на нашата статистика.
Третият въпрос се отнася до бюджетните взаимоотношения с общините.
Една най-обща сравнителна характеристика на прогнозите за основните макроикономически показатели, заложени в този доклад и доклада към текущия Бюджет 2001, обсъждат и приет преди една година, позволяват да се направи един съществен според мен от съдържателна и методологическа гледна точка извод. От прогнозите, които са направени миналата година, лъха прекалено голям оптимизъм. Тоест, надценени са възможностите на българската икономика. Така например миналата година е прогнозиран темп на реалния растеж на брутния вътрешен продукт съответно 5 на сто през текущата година и 5 на сто през 2002 г., докато сега се залагат, както ви е известно, за двете години съответно 4,5 на сто и 4 на сто.
Очевидното надценяване на възможностите на българската икономика миналата година е още по-голямо при някои от останалите макроикономически показатели. Например средногодишната инфлация миналата година е прогнозирана на 6 на сто през текущата 2001 г. и на 3,5 на сто през 2002 г., докато сега тези прогнози са съответно 7,3 на сто през тази година и 4,2 на сто през 2002 г.
В това отношение могат да се посочат много други примери. Питам се, уважаеми колеги, на кого е било нужно това нереално и непосилно целеполагане, насочено към изстискване на крехките възможности на българската икономика? Без съмнение прекаленият оптимизъм в миналогодишните прогнози може да окаже преднамерено негативно влияние върху оценките за основните параметри на Бюджет 2002. Логиката на този негативизъм е много проста. Тя звучи приблизително така: видите ли, ние каква я мислихме миналата година, а тя каква стана?
Какви са всъщност реалните тенденции в някои от показателите, характеризиращи българската икономика сега, в съответствие с последните данни, които публикува нашата статистика.
1. За периода януари - септември 2001 г. в сравнение със същия период на миналата година индексите на промишленото производство показват значително намаление в някои подотрасли. Например добивът на въглища и тор е намалял с 14 на сто; добивът на метални руди - с 6 на сто; издателската и полиграфическата дейност - с 10 на сто; производството на медицинско оборудване - със 7 на сто; производството и леенето на метали - с 3 на сто; производството на тютюневи изделия - със 7 на сто; производството на канцеларска и електронноизчислителна техника - с 38 на сто и др.
2. За периода януари - август 2001 г. като цяло търговското салдо на страната се влошава с 313,5 млн. щатски долара спрямо същия период на миналата година, като достига минус 996 млн. долара или около 7,5 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт в доларово отношение. Намалели са темповете на българския износ както към еврообластта, така и към съседните страни - Турция, Македония и Югославия. Налице е чувствително намаление на цените на традиционни експортни български стоки като горещо валцувана стомана - с 34 на сто, карбамида - с 29 на сто, медта - с 21 на сто и др. Като цяло за периода януари - август 2001 г. износът ФОБ достига 3 млрд. 394 млн. долара и нараства с близо 9 на сто за същия период на миналата година, а вносът ФОБ достига съответно до 4 млрд. 390 млн., като нараства с близо 15,5 на сто спрямо същия период на миналата година. Тоест, налице са ясно изразени изпреварващи темпове на вноса спрямо износа. Оставам на уважаемите колеги-икономисти да интерпретират сами тази тенденция.
На трето място, за периода януари - август 2001 г. преките инвестиции в страната намаляват със 128 млн. долара спрямо същия период на миналата година.
На четвърто място - според наблюдението на работната сила през септември 2001 г. от Националния статистически институт съгласно възприетите критерии, съответстващи на препоръките на Международната организация на труда, безработните у нас са 632 хил. и 400 души или 18,6 на сто от икономически активното население. Следва да се има предвид, уважаеми колеги, че съгласно тази методика показателят не включва така наречените "обезкуражени лица". В България те са около 500 хил. души. Ако прибавим тези обезкуражени лица, които се отчитат като трудови резерви, а реално са безработни, реалната безработица в България скача над 1 млн.
Ето за това, уважаема госпожо Масларова - няма я тук - не излизат сметките с осигуровките. Пита се кой създаде тази огромна, едномилионна армия от безработни? Сигурен съм, че НДСВ и ДПС нямат отношение към този въпрос. Според Националната служба по заетостта към 30 септември т.г. съществува силна териториална вариабилност в безработицата по общини. За да получите, уважаеми колеги, ясна представа за това състояние на безработицата, ще посоча само трите общини с най-малка безработица и трите общини с най-голяма безработица в съответствие с този показател и в съответствие с посочения източник на данни.

Общините с най-малка безработица са: община Средец, Бургаска област - с 3,1 процента безработица; община Приморско, Бургаска област - с 3,2 процента безработица и Столична община с 4,5 процента безработица.
А общините с най-висока безработица са съответно община Каолиново, Шуменска област - 54,8 процента, община Кайнарджа, Силистренска област - 54,1 процента, община Ружинци, Видинска област - също 54,1 процента.
Обърнете внимание, уважаеми колеги, на голямата разлика в процента на безработните между първата и последната от общините по този показател.
Защо споменавам всичко това? Споменавам го, за да осъзнаем истината за онова, което е довело българската икономика до това положение, за онази цветуща икономика, която сме наследили. Нека да бъдем обективни, нека да бъдем достатъчно реални, когато оценяваме тези проблеми.
Посочените реални тенденции в някои от показателите, характеризиращи българската икономика досега, без съмнение ще окажат затормозяващо влияние върху възможностите за изпълнение на Бюджет 2002.
Третият проблем, уважаеми дами и господа, на който искам да се спра, се отнася за бюджетните взаимоотношения с общините. Известно е, че през последните години общините акумулираха значителен размер неразплатени разходи. В края на деветмесечието на тази година общините посочват неразплатени разходи за 177 млн. лв., 22 процента от които са за социални помощи, 14 са за електроенергия, а останалите са за медикаменти, топлоенергия, вода и др.
За остатъчната финансова задлъжнялост на общините има както обективни, така и субективни причини. Обективните причини са свързани преди всичко с методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения с общините, която се нуждае, според нас, от основен ремонт.
Субективните причини са свързани с лошата финансова дисциплина в някои общини. Като доказателство за това ще посоча част от резултатите от подреждането на общините по размера на неразплатените разходи. Този елементарен аналитичен поход показва, че 66 общини в страната, които представляват около една четвърт от всички общини, изобщо нямат неразплатени разходи. Разбира се, част от тези общини са на вноска. Това означава, че всяка четвърта община в страната е спазвала стриктно финансовата дисциплина, като не е допускала възникването и акумулирането на неразплатени разходи.
В същото време обаче в 11 общини, които представляват около 4 процента от всички общини в страната, тези разходи надхвърлят 50 лв. средно на глава от населението.
По повод на бюджетните проблеми на общините ние знаем, че Министерство на финансите води активен диалог с Националното сдружение на общините. Този диалог обаче според нас трябва да продължи още по-интензивно до окончателното приемане на Бюджет 2002, за да се изчистят и да намерят взаимноприемливи отговори няколко основни въпроса. Тук, уважаеми колеги, не мога да не бъда конкретен.
Първо, по макрорамката на общинските бюджети за 2002 г. общините питат: възможно ли е увеличаване на общата субсидия с 82 млн. лв., които според сдружението са признати от Министерството на финансите като необвръзка на разходите на общините за делегираните им държавни дейности?
На тази възможност общините гледат като на първа стъпка за намаляване на прогнозирания структурен дефицит за 2002 г. в размер на 300 млн. лв. Резерви за решаването на този проблем общините виждат в прилагането на по-справедлив и приблизително еднакъв подход за веществена издръжка в дейностите, финансирани от държавата и общините.
В проекта за Бюджет 2002 веществената издръжка на общините се увеличава от 17 на 22 процента приблизително, а веществената издръжка на държавните структури - министерства, ведомства и т.н., се предвижда да бъде над 40 процента. Смятам, че трябва да се опровергае мнението, че това е една несправедливост спрямо общините.
Второ, по преразпределението на данъчните приходи съгласно § 24, ал. 3. Общините питат: възможно ли е да се изземва преразпределението над 50 процента от всички данъчни приходи, като неизпълнението до 100 процента да се покрива от държавата? А ако това не е възможно, общините предлагат втори вариант: да се изземва само преизпълнението на данъка върху печалбата.
Няма да крия налагащото се мнение, че при сегашния вариант посоченият параграф не се различава съществено от прословутия § 22 на сега действащия закон. Защото данъкът върху доходите на физическите лица и данъкът върху печалбата формират около 90 процента от всички данъчни приходи на общините. По този въпрос смятам за основателни съображенията на господин Николов, който ги сподели от трибуната на Народното събрание.
Трето, по разходите за социално подпомагане. Общините питат дали е възможно превишението на разходите за социално подпомагане над предвидения в закона размер да се осигурява целево, от републиканския бюджет? Според Асоциацията на общините това е договорено с Министерство на финансите, но не е включено в проекта, където е записано само изземването на неусвоените от общините средства.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накрая бих желал да представя някои общи, според мен, позитивни характеристики на предлагания проект за Бюджет 2002.
На първо място, с проекта за бюджет е постигната относително висока степен на взаимна обвързаност с програмата на правителството и преди всичко в частта й за средносрочните цели. Бюджетите от предходните години нямат значим принос в разрешаването на проблемите по съгласуването на различните национални и регионални планови документи.
На второ място, проектът за Бюджет 2002 е съставен на основата на една сравнително обективна оценка за социално-икономическото наследство, което дава основание да бъде определен като обективен и реалистичен.
Какво според мен означава това? Това означава, че проектът за Бюджет 2002 отчита до голяма степен предизвикателствата на днешния ден на българското общество. Винаги съм твърдял, пък и не само аз, че основният социално-икономически проблем на българското общество е силната диференциация по доходи, огромното разслоение на българското общество на бедни и богати. Тази диференциация, уважаеми колеги, е един реален продукт от така наречения преходен период, който има начало, но сякаш няма край.
Ще спомена някои резултати от официални изследвания на проблема за диференциацията по доходи у нас. Ако мислено подредим населението по доход от най-бедния до най-богатия и разделим тази редичка на 10 части, по 10 процента, ще се получат твърде интересни резултати. Най-бедните 10 процента от населението получават около 3 процента от доходите, а най-богатите 10 процента - около 30 процента от доходите.
Следва да се има предвид, уважаеми колеги, и нещо друго. В България има една група, която не участва в сметките. Това е групата на значително по-богатите хора. Те не плащат данъци, не участват в изследвания, те не обичат държавата, независимо от това кой е на власт. Те са в основата на така наречената скрита икономика. Ако правителството успее да активизира тези хора, аз мисля, че българското общество ще спечели. Тези хора са продукт на хаоса в така наречения преходен период.
Този бюджет, който обсъждаме днес, стопира процеса на по-нататъшното разслоение на българското общество. Този бюджет е началото на края на така наречения преходен период, донесъл толкова надежди и толкова разочарования на българския народ. Този бюджет създава условия за по-голяма социална справедливост в измъченото ни от несполучливи политически и икономически експерименти общество през последните години. Ето, всичко това, според мен, определя бюджета като обективен и реалистичен.
Не на последно място трябва да се посочи и фактът, че бюджетът отчита всички по-важни външни, екзогенни фактори, доколкото това е възможно и може да стане на този етап, фактори, които биха оказали съществено влияние върху социално-икономическите процеси в България през следващата година и преди всичко върху дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Тези фактори намират конкретен израз в ограничителните изисквания на Международния валутен фонд.
Наред с положителните характеристики на проекта за Бюджет 2002 той притежава и някои наследени според мен методологически недостатъци.
На първо място, в Бюджет 2002, както и в предходните бюджети, не е оценена в достатъчна степен фундаменталната роля на прогнозирането на макроикономическите показатели, на макроикономическите и балансови модели, които служат, от една страна, като средство за формализация на общата стратегия на правителството и, от друга страна, като основа за изграждането на целия бюджетен процес. В началото посочих само няколко от различията в миналогодишните прогнози на основни макроикономически показатели, които сега са заложени като оценки и проектобюджет. Прогнозирането като първа стъпка в бюджетния процес се подценява и на по-ниските равнища, например при съставянето на бюджетните и извънбюджетните сметки на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Пренебрегва се и фактът, че някои от макроикономическите показатели, като кардинални и средни величини, се отнасят за страната като цяло и могат да имат различни стойности в зависимост от методите, по които се изчисляват. Типичен пример в това отношение е показателят за безработицата, за който говорих, изчисляван по методиката на Международната организация по труда.
На второ място, въпреки положителните стъпки в решаването на проблемите по ликвидирането на силната икономическа диференциация на обществото Бюджет 2002, подобно на своите предшественици, няма съществен принос в разрешаването на съществуващите регионални и етносоциални икономически диспропорции у нас. Поради незадоволителната прогнозируемост на отделните показатели и тяхната териториална и социална вариабилност, в бюджета не е спазен докрай принципът за диференцирана политика към т.нар. райони за целенасочено действие. Това са т.нар. райони с индустриален упадък, изостанали селски, планински и полупланински райони, райони с относително висока концентрация на малцинствени групи, райони за трансгранично сътрудничество и други. В това отношение смятаме, че в бъдеще наред със засилване на финансовата самостоятелност на общините на основата на диференциране на техните функции и финансови задължения от държавните ще бъде необходимо да се промени методиката за определяне на финансовите взаимоотношения с общините, като се засили преразпределителната функция на бюджета в полза на споменатите райони за целенасочено действие.
На трето място, не е усъвършенствана координацията между различните институции по хоризонтален и вертикален аспект, които се занимават с планова и бюджетна дейност. От усъвършенстване се нуждае и диалогът между тези институции, както и засилване на прозрачността при определянето на бюджетните взаимоотношения. Това се отнася в голяма степен за общините.
Уважаеми дами и господа народни представители, посочените недостатъци на бюджета не поставят под съмнение възможностите за постигане на целите, както и усилията на хилядите специалисти от всички нива на държавната администрация, които се занимават с бюджетния процес. Въпреки създадените организационни проблеми около изборите през месец юни т.г. най-важното за нас остава надеждата, че този бюджет съдържа в себе си предпоставки за решаване на неотложните проблеми на българското общество, за по-добър живот на всички български граждани. Това е основната причина, поради която аз и моята парламентарна група ще подкрепим проекта за Бюджет 2002. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Има ли реплики към господин Манов? Не виждам.
Обявявам 20 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Заседанието продължава.
Позволете ми да ви запозная с изразходваното време дотук: Национално движение Симеон Втори е изразходвало 54 мин. от 90; Обединението за национално спасение е изразходвало 43 мин. от 60; Коалиция за България са изразходвали 50 мин. от 60; и Движението за права и свободи - 28 мин. от 30. Това е времето без евентуалното възможно продължение по една трета за всяка парламентарна група. Но това е въпрос на изрично предложение от парламентарните групи.
Продължаваме нашата работа с надеждата, че ще можем днес да приключим и да подложим на първо гласуване законопроекта за бюджета.
Има думата господин Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще насоча вашето внимание към друг вид политика - транспортната политика, по която не трябва да има различия, защото без транспорт няма евроинтеграция. И във връзка с това смятам, че в тази насока ние сме единни и нека да бъдем така единни и при гласуването на транспортната стратегия на България за 2002 г.
Далеч преди да се създаде Европейският съюз, високоскоростните влакове и съвременните екологични транспортни технологии обединиха страните от Европа в едно общоевропейско транспортно общество. Транспортът заема важна място в националната стратегия на България. Той материализира търговско-икономическите връзки на страната, носител е на пазарните отношения и генерира нови пазари и нови работни места. Транспортната стратегия е много важен елемент на европейската интеграция, а транспортните коридори и технологии имат ключово значение за българската икономика.
Железопътният и въздушният транспорт, морското и речно корабоплаване, развитието на пристанищата и автомобилните превози са важен фактор за конкурентоспособността на българската икономика поради относително големия дял на транспортни разходи в себестойността на всички материални стоки. От успешното развитие на транспортния сектор зависи интегрирането на българската икономика в общоевропейското икономическо пространство. Това може да стане както чрез по-доброто транспортно обслужване на българския бизнес, така и чрез предоставяне на привлекателни условия за значително нарастване на международните транзитни превози през България. Ключът към обслужването на българския бизнес са ефективните съвременни транспортни технологии и улесняването достъпа до чуждестранните пазари, докато за транзитните превози от съществено значение е развитието на модерната транспортна инфраструктура и технология по международните транспортни коридори. Чрез модернизиране на инфраструктурите и технологиите българският транспортен сектор може да увеличи собствения си финансов ресурс и да стане конкурентоспособен на заобикалящите ни транспортни маршрути, като увеличим над два пъти транспортния поток през България. Не на последно място от развитието на транспортната инфраструктура и транспортните услуги зависи в много голяма степен и развитието на туризма в България.
Какви са проблемите пред транспортния сектор преди приемането и разглеждането на бюджет 2002 г.? Неефективно функционираща транспортна система като цяло, която води до недостатъчна конкурентоспособноост на българската износна продукция на международните пазари поради високите транспортни разходи. Изключително тежко финансово, техническо и технологично състояние на железниците, Български морски флот, Българско речно плаване, които формират значителен финансов дефицит в бюджета и задълженията към държавата над 51 на сто. Незадоволително участие в разпределението на международния транспортен пазар като основен източник на собствени финансови ресурси, от което България губи годишно до 100 млн. лв. Неконкурентна транспортна среда за привличане на транзитни товари и изоставане спрямо заобикалящите ни страни в транспортно отношение и намаляване на конкурентоспособността на нашата транспортна система. Само за пример ще ви съобщя, че пристанище Констанца обработва 40 млн. тона товари; пристанище Варна - само 3 млн. тона товари. Румънските железници превозват 18 млн. т транзитни товари; българските железници превозват само 2 млн. тона товари.
При тези проблеми целта на програмата за управление на правителството на НДСВ и Движението за права и свободи и в бюджет 2002 г. трябва да бъде възстановяване технологичната съвместимост и единството на транспортния процес, а именно повишаване на ефективността, конкурентоспособността и устойчивостта на транспортните услуги, улесняване търговията и обмена със съседните в транспортно отношение страни, реално преструктуриране на транспортната дейност, особено на железопътния транспорт, инвестиции в областта на безпроблемните транспортни технологии, ускоряване отдаването на обекти от транспортната инфраструктура на концесия, въвеждане на стабилна институционална и нормативна база чрез усъвършенстване на законодателната основа в различните видове транспорт, въвеждане на икономически добре обосновани програми за публични разходи по отношение на пътната и железопътната инфраструктури, ускоряване отдаването на пристанищата и на железопътната инфраструктура на концесия.
В съответствие с тези изисквания и цели проектобюджетът за 2002 г. в частта на транспортния сектор и съобщенията е изготвен съобразно програмата на правителството с приоритетно развитие на транспортната инфраструктура, транспортните технологии и високите технологии в областта на далекосъобщенията и телекомуникациите.
Като база в бюджет 2002 г. са заложени големите транспортни инфраструктурни проекти със стратегическо значение за България. Тук трябва да кажем добри думи, като едно добро наследство от предишното правителство, за такива транспортни проекти като железопътния участък Пловдив - Свиленград на стойност 340 млн. евро, 210 млн. евро за летище "София", 129,4 млн. долапа за пристанище Бургас, 190 млн. евро за Дунав мост - 2, 36 млн. евро за пристанище Лом. Местното участие с бюджет 2002 г. е 66 млн. лв. по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и 45 млн. лв. по Националния фонд, което ще позволи да се преодолее изоставането в изпълнението на някои от тези проекти, които назовах.
Уважаеми дами и господа народни представители, всеки от нас би се радвал на повече инвестиции. Няма сектор с толкова много чуждестранни инвестиции, както е транспортът, от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, по Програма ИСПА и ФАР, Японския и Корейския фонд - около 4 млрд. евро за периода до 2005 г. Но вътрешната финансова подкрепа е от изключително важно значение за реализирането на тези проекти.
Въпреки трудностите, смятам, че се слага началото на един нов подход, нов стил на планиране на финансовите ресурси и управление на транспортните инфраструктурни проекти, което да направи чуждестранните инвестиции по-ефективни и по-привлекателни. В името на тези цели аз ще подкрепя бюджет 2002 г., като ще направя същевременно и някои препоръки и предложения, не толкова свързани с увеличаване на инвестиции, колкото в съотношение: искаш едно, връщаш две.
В процеса на текущото изпълнение на приходната част на бюджета да се търсят възможности за увеличаване на капиталовите разходи за преодоляване изоставането и поддържането на ремонта на железопътната инфраструктура, за проект Пристанище Бургас, за безпроблемното стартиране от 1 януари 2002 г. - само след един месец, на Закона за железопътния транспорт, приет от предишното Народно събрание. Последното има изключително важно значение. Железниците реализират последователно за последните три години от 1999 до тази година около 100 млн. лв. годишно загуби, което е над 50 на сто от дефицита на бюджета на България за следващата година.
Правителството трябва да намери дългосрочно решение за финансовото стабилизиране и оздравяване на железниците, за да се спре процесът те да акумулират в дългосрочен период огромни загуби и да бъдат в тежест на държавата. Едва ли само с прилагането на Закона за железопътния транспорт може да бъде решено изключително тежкото финансово състояние на железопътния транспорт. Необходимо е от Министерството на финансите да приемат неотложни и наистина ефективни действия по преструктурирането на близо 130 млн. лв. задължения на железниците, натрупани в периода от 1995 до края на тази година, като една от формулите може да бъде увеличаване капитала или на железопътната инфраструктура, или на оператора - двете предприятия за железопътни превози, които ще бъдат създадени от 1 януари 2002 г.; увеличаването на дела на участието на държавата по отношение на железопътната инфраструктура през следващите години до 120 млн. лв. годишно. С тези и някои други мерки транспортната ни система ще стане конкурентна на международните транспортни пазари.
Освен това е необходима бърза процедура за отдаване на концесия на такива логистични транспортни схеми за превоз на товари Черно море - Пристанище Варна до железопътен участък Варна - Русе, Пристанище Русе - Дунав, а така също и Пристанище Бургас и направлението Бургас - Пловдив - София - югославска граница. Един такъв проект може да увеличи над 50 млн. годишно приходите за страната и респективно създаването на собствен финансов ресурс за развитие на транспортната инфраструктура.
С цел да се използват по-ефективно средствата от субсидиите, които аз лично считам, че постепенно трябва да бъдат намалявани и да бъдат прехвърляни в капиталовите разходи за решаване на някои стратегически дългосрочни цели и задачи, тъй като те по-добре ще влияят върху ефективността на транспортната система, смятам за необходимо временно, за пет години задълженията на железниците към международните финансови институции да се поемат от гаранта, което ще даде възможност част от субсидиите, които в момента дава правителството - за следващата година 70 млн. лв., да отидат за капиталови разходи и за въвеждане на съвременни транспортни технологии за превоз.
По регионалната транспортна програма мисля, че заслужава внимание и не е правилно в определени райони на страната едновременно да се субсидира и пътната, и железопътната инфраструктура, железопътните и автомобилните превозвачи. И тук мисля, че има едно много важно решение, което поне с около 50 млн. лв. годишно ще намали разходите за експлоатация, като в участъци, където има добре развита пътна инфраструктура, временно се замрази използването на изключително слабонатоварените железопътни линии.
С изпълнението на тези мерки смятам, че България ще стане по-конкурентна на транспортния пазар, ще се стимулира развитието на външноикономическите връзки, а транспортните потоци, които сега заобикалят България и от което губим близо 100 млн. лв. годишно, ще преминат в България и ще създадат един допълнителен собствен финансов ресурс, а ще влязат и пари в нашия бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има думата господин Панайот Ляков. ОДС разполага с още 17 минути редовно време.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Тъй като времето на нашата парламентарна група е ограничено, няма да правя обща характеристика на бюджета. Искам да се спра само на тази негова част, която засяга отношенията с общините и как са конструирани общинските бюджети. Могат да се правят различни характеристики на бюджета. В дебатите колегите използват различни определения. Естествено е бюджетът да бъде дебатиран понякога много остро, защото в крайна сметка той е един концентриран израз на политиката и до голяма степен от това какви параметри са заложени в него, зависи бъдещото икономическо развитие на България през следващата година.
В местното самоуправление има два основни проблема, които са свързани, първо, с ограничената самостоятелност на общините, които трябва да управляват приходната и разходната част на общинските бюджети. Сега местната власт има възможност да влияе върху 10 на сто от приходите и между 14 и 16 на сто от разходната част на общинските бюджети, тоест преобладаващата част от разходите на общините всъщност се определя централизирано и това са различните социални плащания, това е численост на персонала, плащане на работни заплати и т.н. Общо взето 85 на сто от всички разходи се определят централизирано и ако трябва да направим характеристика на бюджета, трябва да видим дали в него има показатели, които показват, че тази система на местните финанси е реформирана и са увеличени правомощията на общините по управление на общинските бюджети. Според мен такива показатели в бюджета няма.
В доклада за бюджета, а също и в становището на Комисията по местно самоуправление са посочени три стъпки, които според двата документа са насочени в тази посока. Тези три стъпки бяха казани тук и аз няма да ги повтарям. Това е отделянето на бюджета на Столичната община, за която може да се приеме, че е стъпка по отношение на децентрализацията на местните финанси. Също така и поемането на разходите за хемодиализиране, бъбречно трансплантиране и т.н. и на участниците в Отечествената война и разходите, които трябва да бъдат изплатени като допълнителни възнаграждения на работещите в общинското образование.
Третата стъпка, която е посочена, това е смяната на съотношенията 50 на 50, в съотношение такова, където 75 на сто от социалните разходи се поемат от държавата, а 25 на сто - от общините. И когато на базата на тези параметри правим оценка на отношенията между републиканския бюджет и общинските бюджети, трябва също така в интерес на истината да опровергаем и твърдението, което беше изказано от тази трибуна, че Националното сдружение на общините в Република България е подкрепило този бюджет.
От преговорите има един протокол, в който протокол има само две договорености и има четири принципни различия, които има Националното сдружение, а според мен то изразява отношението на общинските ръководства, кметове, общински съветници и общински съвети към този бюджет. Тези принципни различия са изключително важни. Те, според мен, засягат това, което се каза за ограничената самостоятелност на общините и също така засягат липсващия баланс между правата и отговорностите на местната власт и на държавата в сферите на така наречената "споделена компетентност", която аз наричам всъщност "синдром на споделената некомпетентност", защото управлението на основното и средно образование, здравеопазването, социалното подпомагане, всъщност е изцяло в компетентностите на държавните органи, докато финансовата издръжка се поема изцяло от общините.
И всъщност тези четири неща, върху които не са се разбрали, са свързани с това, че в бюджета има една голяма дупка от 82 млн. лв. точно от тази споделена некомпетентност, която Националното сдружение на общините държи да бъде запълнена. И, според мен, в бюджета трябва да се намери възможност и лично аз ще направя такова предложение това да бъде направено.
Второто несъгласие е свързано с 10 процента съкращение на общинската администрация, която е много малка част изобщо от администрацията на една община. И всъщност основните съкращения, структурните промени, които трябва да се направят и в здравеопазване, и в образование, трябва да бъдат направени в държавните органи.
Третото несъответствие - това е текстът на § 24 от Заключителните разпоредби, където общините, според мен, справедливо искат, когато има преизпълнение на бюджета над 50 на сто, то да отива в републиканския бюджет, а тази част да остава вече на разположение на общините. И не може всички общини да бъдат поставени под общ знаменател. Даже да не приемете, имам предвид Министерството на финансите, 50 на сто, приемете 25 процента, но не може към общините да се отнасяте по един и същи начин. Нека някъде да има някакъв стимул за общините, които работят добре, които са въвели финансовата дисциплина, които са направили съответната административна реформа и всъщност показват как трябва да се работи в една променена икономическа обстановка.
И свършвам с това, че четвъртата опасност и несъгласие това е за превишаването на разходите за социално подпомагане. Според Националното сдружение на общините въпреки поемането на 75 процента, тези разходи няма да бъдат достатъчни и мога да ви дам примери за Русе, за Пазарджик и т.н. И тогава кой ще поеме, когато тази разлика, която вие сте определили по прогноза, всъщност е по-малка от 75 процента? Те предлагат това да стане за сметка на републиканския бюджет.
Приключвам, защото нямам повече време и искам да кажа накратко моята оценка, че бюджетът както правилно каза моят колега Никола Николов, е рисков и трябва да се направят съответните много сериозни промени между първо и второ четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Ако няма реплики, давам думата на господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Велчев, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено, след като съм застанал тук, пред вас, ще говоря за проблемите на българската култура, но не мога да отмина с лека ръка един въпрос, който беше зададен тук, а именно как да отговорят на българските пенсионери, че увеличението било само от 6,5 процента?
Първо, според мен, вас отдавна вече никой не ви пита за нищо!
Второ, ако случайно ви попита, кажете им колко лошо сте управлявали и те ще ви разберат. Кажете им простичко, че за вас България беше една голяма дойна крава, която вие източихте докрай. (Ръкопляскания от мнозинството.) Кажете им, че вие опоскахте България и безмълвно наблюдавахте мизерната съдба на вашите и нашите майки и бащи. И те ще ви разберат.
Кажете им обаче, че увеличението, което предвижда правителството на НДСВ с 6,5 процента е чисто геройство в условията на тази финансова картина, която сте оставили на нас! (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено, през изминалите години, когато се говореше за проблемите на българската култура, много често срещахме снизходителна политическа усмивка. Безспорно, днес увеличението на бюджета за българската култура с 35 процента е доказателство за силната воля на нашето правителство да се занимае с решаването на проблемите на българската култура и аз дълбоко подкрепям тази воля на българското правителство!
Безспорно реформата в българската култура стартира. Тя е факт. Тя има своите сериозни постижения, които ние не можем да отречем. Естествено, средствата стигат само за формалното съществуване на културните институти, а организацията на културните процеси изисква изключително много грижа и много ресурси, много силно финансово подпомагане.
Днес много се говори за това да се гласуват закони за спонсорството, за подпомагането, за меценатството, промяна в данъчните закони, но според мен е необходим нов подход, а именно да се дефинират понятията "меценатство", "подпомагане", а не просто да се преписват те от речника на Найден Геров. И да се дефинират така, че те да станат наистина икономически инструменти за подпомагане на българската култура. Това е по-сложен процес, не е просто прибавяне и преписване на отделни думи. В това отношение българското правителство проявява сериозно разбиране и предстои подготовката именно на такива промени в законодателството, но за да ви илюстрирам какъв беше подходът към българските интелектуалци, към творците на българската култура през всичките тези 10 и повече години, ще ви дам един пример, който може би не е най-точният, но той е една ярка илюстрация на това, което искам да кажа.
Нищо не разбирам от отглеждането на култивирани гъби, дами и господа. Предполагам, че трудът е много тежък. Предполагам, че пазарът трябва да се стимулира и затова в данък общ доход тези хора, които отглеждат култивирани гъби получават 70 на сто облекчения на данъчната тежест. Но питам се - по-лек ли е трудът на българския духовен и интелектуален елит, който култивира българската нация, за да получи облекчение два пъти по-малко от тези, които отглеждат култивирани гъби? Мисля, че тук трябва сериозно да помислим.
Аз много скоро ще помоля за отделянето на тези процеси просто в отделна графа, защото считам, че не бива българските интелектуалци да стоят редом до отглеждането на декоративни храсти и растения. С действащ, а не бедстващ културен елит българският народ ще намери съпротивителни сили за бъдещето време.
Тук нашето правителство мисля, че гарантира такъв подход с предложения бюджет за култура. Необходимо е не просто гарантиране на създаването на културни продукти, които да се ползват от ограничен брой потребители. Според мен са необходими нови условия, които да дадат възможност на 8 млн. българи да бъдат носители на български културни ценности, целият народ да бъде носител на българска духовност и на българска култура.
Бюджетът, предвиден за култура, със своето увеличение от 35 на сто показва силната воля, че ние разсъждаваме в тази посока, че един ден, когато имаме тази възможност, това ще стане и че този ден е близо.
Безспорно и отляво, и отдясно чух, че нямало да подкрепят Бюджет 2002. Питам се защо е това, след като е ярко изразена новата социална философия, ярко е изразена нова данъчна политика. Нали отляво и отдясно, ако приемат и подкрепят достойнствата на Бюджет 2002, ще признаят пред своя електорат, че досега са управлявали лошо? Затова те не го приемат.
И днес с учудващо единодушие и БСП, и СДС застават в братска прегръдка и казват, че не желаят да приемат нашия бюджет. Защото през всичките тези 10 и повече години те правеха такива закони, които бяха изгодни на икономическите интереси на техните политически централи и се стигна дотам предишният парламент да се превърне едва ли не в клуб на икономически политически групировки. Това вече е недопустимо.
Бюджет 2002, според мен, показва спасителния бряг. И аз ви предлагам всички да се качим на една лодка. Пътят е един, това е първата крачка към спасителния бряг. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Има ли реплики? Не виждам.
Имах желание да поканя за изказване господин Борислав Китов, обаче не го виждам в залата.
Давам думата на господин Асен Гагаузов. Заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на финансите, колеги! Доста слушахме за проблемите на общините, на общинските бюджети. От дясната страна чухме това, което е лошото в сегашния бюджет, от страна на мнозинството чухме, че бюджетът е много хубав. Вижте, аз мисля, че трябва да си кажем истината и затова съм застанал на тази трибуна.
Проблемите на общините през последните години получиха едно сериозно задълбочаване. Имам предвид финансовите проблеми и проблемите с техните бюджети. Ще илюстрирам с три цифри, за да разберете за какво става въпрос. В края на 1999 г. като неразплатени разходи в бюджетите на общините те приключиха с една сума от 166 млн. лв. През 2000 г. тази сума на неразплатените разходи вече е 178 млн. лв. Към датата на съставянето на бюджета, който днес обсъждаме, очакваните неразплатени разходи са за около 215 млн. лв.
И когато казвам всичко това, не ме разбирайте погрешно, за тези цифри вина няма нито сегашното ръководство на Министерството на финансите, нито сегашното мнозинство. Обсъждайки новия бюджет на общините, трябва да тръгнем именно от това - какво е наследството. Наследството е това, което аз ви казах - това са цифрите.
Ако към това обаче прибавим и действието на един § 22, който беше приет и действа в сегашния Закон за държавния бюджет, ще видим само една от причините за това състояние на общините, а именно, че целият размер на преизпълнението, което общините имат от предоставените им данъци от държавата, се изземва обратно от Министерството на финансите.
И аз искам в самото начало да поставя този въпрос, защото в сегашния § 22, в раздела, който е за всяка една от общините, се формират определени суми. Две трети от тези суми вече са иззети. Нека да помислим и да направим така, че остатъкът от преизпълнението по този параграф да оставим на разположение на общините. Да го оставим, защото формираните неразплатени разходи ще направят така, че те няма да могат да изпълнят своите задължения до края на годината и ще се получи едно доста сериозно социално напрежение.
Ето защо призовавам и колегите от мнозинството да помислят по този въпрос, въпреки че засега те все още нямат кметове, които да управляват общини от тяхно име. Но аз мисля, че това не им пречи да погледнат малко по-сериозно на този въпрос.
Какво е смущаващото? Смущаващото тук е, че и с новия бюджет се прави една, макар и по-малка, стъпка към задълбочаване на този проблем. А именно по признание на Министерството на финансите и с новия проект за бюджет не се осигуряват на 100 на сто задълженията на държавата по отношение на общините с около 82 млн. лв.
Аз зная, че тази сума не е малка за държавния бюджет. Но сравнете я с бюджета на общините и ще видите, че тя е много сериозна и много решаваща. Трябва да помислим между първо и второ четене по възможно най-добрия начин да намалим тази сума, т.е. да се увеличи размерът на субсидията, която се предоставя на общините.
И в тази връзка трябва да признаем, че въпреки всичко, въпреки трудностите, които бяха наследени, все пак има едно сериозно увеличение на общия размер на субсидията, която се дава за общините. Аз мисля, че има нужда от още малко напрежение, от още малко желание за разбиране на тези проблеми и частично ще бъдат решени въпросите, които вълнуват изключително много всички общини.
По отношение на разходите за социално подпомагане. Направена е сериозна крачка, значително е увеличен размерът. Но вижте, по общо мнение размерът на средствата, предвидени за социално подпомагане няма да бъдат достатъчни.
Не пледирам тук сега и веднага да се потърси възможност да се увеличава сумата за субсидии на общините дотолкова, доколкото искам да предупредя, че наистина тази сума няма да е достатъчна и тя не е обвързана с около 20 на сто. Трябва да се има предвид от страна на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика и да се търсят възможности до средата на следващата година да се намери начин тази сума да бъде предоставена допълнително.
По отношение на капиталовите разходи. Тук можем да кажем, че значително е увеличен размерът на капиталовите разходи за общините. Разбира се, това е далеч от сумата, която някога са имали общините. И аз като човек, който дълго време съм се занимавал с финансирането на капиталните вложения на бившите окръжни съвети ще ви кажа, че сега сумата е около 40 пъти по-малка, отколкото е била някога. Но все пак това е крачка напред. Само че ми се иска да направя едно предложение и ако то бъде прието, ще се увеличат още повече възможностите и на общините сами да продължат да финансират създаването на дълготрайни активи от тях, а не само да продават такива.
Какво имам предвид? Имам предвид, че изключително много е остаряла наредбата на Министерството на финансите по отношение на формирането и изразходването на средствата от Фонд "Жилищно строителство". Тази наредба трябва да бъде преразгледана и към нея задължително да бъде включено и постъплението на средствата от продажба на право на собственост, такова каквото сега законът отпраща към общата сметка на бюджета. Тоест ако се продаде едно право на собственост върху определен терен, средствата не постъпват с инвестиционно предназначение, а влизат в общия бюджет и трябва да бъдат разходвани точно за покриване на необезпечението между разходите, които държавата делегира на общините и средствата, които им предоставя за това.

Аз мисля между първо и второ четене да направя конкретно предложение за включването на този вид разходи към разходите за капитални вложения на общините. И това го правя с ясното съзнание, че не само усилията на държавата, респективно усилията на правителството, но тук трябва да бъдат впрегнати и усилията на общините като един основен помощник, сътрудник и като един основен фактор в регионите, които могат чрез увеличаване размера на капиталовите си разходи да инициират икономическа активност, а оттам и създаването на нови работни места и като цяло повишаване на ефекта от икономиката в своите региони.
И още едно предложение, което мисля, че трябва да се обсъди и трябва да намери своето решение. Знаем, че много от програмите на Европейския съюз са насочени включително и към регионите, в които действат общините. Те също могат да участват в проектите и да защитават такива проекти пред тях. Но вижте какво се получава. На практика в общините няма предвидени никакви средства, с които те да защитят своето делово участие в един такъв проект, който те биха могли да защитят.
Затова аз мисля, че Министерството на финансите и особено Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да обсъдят една обща методика, по която да бъде създадена може би една фондова сметка, от която общините, когато защитят такъв проект, да бъдат подпомагани, докато намерят сили в себе си, в своите бюджети да създадат и собствен инструментариум, с който те да участват в тези съвместни проекти.
И накрая бих искал да се обърна към колегите от мнозинството и да ви кажа: ако някой ви казва, че този проект за бюджет, който сега разглеждаме, е една даденост и той не би могъл в никакъв случай да се променя, просто това не е така. Дори в рамките на общия размер на приходите и разходите бюджетът може да се променя. И в това отношение и специално по отношение на бюджета на общините аз ви призовавам да потърсим възможности да насочим допълнителен ресурс към тях, защото в дейността на общините се отразяват над 90 на сто от проблемите, които съществуват в нашата страна, проблемите на нашите граждани. В дейността на общините рефлектират над 80 закона, включително и законите за социално подпомагане, за образование, за здравеопазване и т.н. Основните проблеми на гражданите са именно в общините и ние трябва да направим всичко възможно да им подадем допълнително ръка, да им дадем възможност да изпълняват по-добре своите задължения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Давам думата на господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Много и противоречиви оценки се чуха за бюджета - едва ли не го квалифицират като бюджет на излъгани надежди, авантюристичен бюджет, какво ли не. Такъв беше акцентът в много изказвания. А, в края на краищата, защо се заобикаля истината, че този бюджет по максимално добър начин, по мое мнение, се опитва да съчетае икономическия растеж със сериозната социална подкрепа, която той оказва на бедните слоеве от населението? Това наистина е бюджет на икономическия растеж. В края на краищата, нима тези данъчни облекчения, които се предлагат, не целят именно стимулирането на бизнеса? Това е начинът, по който може да се осигури по-добро бъдеще на България - ускорен икономически растеж. Просто трябва да увеличим националния си доход, за да има какво да разпределяме. Какво повече може да дадем като условие за развитие на бизнеса в бъдеще?
Аз съм убеден, че и следващият ни бюджет ще бъде в тази насока и ще бъде още по-добър. И в този смисъл искам да кажа, че сегашният бюджет изцяло отговаря и на философията на нашата предизборна програма. Ние просто изпълняваме предизборните си обещания.
Същевременно, обърнете внимание как са се увеличили социалните плащания в този бюджет! В края на краищата, това наистина е един социален бюджет. Това го признаха колеги и отляво, и отдясно - увеличения размер на социалните плащания. Аз няма да повтарям това, което се каза вече, само ще обърна внимание на такова увеличение, като например, че увеличението на социалните помощи е с 30 процента; така наречените "енергийни помощи" за бедни хора се увеличават с 50 процента. Винаги се говори как бедни и стари хора просто не могат да си плащат парното. Ето, увеличава се с 50 процента! Аз мисля, че всеки непредубеден и обективен анализ на бюджета може да се натъкне именно на тези две негови характеристики.
Тук искам да обърна внимание на няколко неща, които бяха споменати във връзка с бюджета. Беше посочено от господин Димитров от Коалиция за България, че бюджетът на Министерския съвет е увеличен с 50 процента. Просто това не е вярно. На съпоставима база той е увеличен само с 2 процента, тъй като Министерският съвет е поел доста нови функции.
Освен това, защо не се отчита фактът, например, че Министерският съвет напоследък се опитва по всякакъв начин да снижи всякакви свои разходи? Един факт само ще дам - че премиерът не пътува например напоследък с правителствения самолет, а използва редовни авиолинии, просто от стремеж към икономии. Това не е популизъм, моля ви се! Това просто е един факт, който говори, че ние наистина се опитваме да не харчим парите на данъкоплатеца за излишни цели.
Освен това, искам да обърна внимание, че в края на краищата във философията на този бюджет е заложено не субсидиране, не увеличаване на стандарта чрез държавни субсидии. Не е това пътят, разбира се. Пътят е да насърчим бизнеса, пътят е да насърчим хората, които могат да работят, да могат да произвеждат повече стоки и услуги, за да може наистина да остане нещо повече за разпределение. Никога разпределителната справедливост не е била характерна за едно модерно общество. И ако ние се връщаме непрекъснато към този пункт, значи сме обречени никога да не излезем от блатото, в което сме сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едва ли някой в тази зала се съмнява, че приемането, обсъждането, изобщо дебатът около бюджета е огледалото на политиката на едно правителство. Това е икономическият израз на цялостната му политика. И в тази връзка аз не считам, че за цялостната политика на правителството е отговорен единствено и само господин Милен Велчев, въпреки че той е този, който наистина е облякъл в числа и цифри политиката на правителството. И понеже не считам, че премиерът на България е безотговорен, неговото отсъствие от тази зала днес тук за мен е по-скоро факт, че той се чувства неудобно в рамките на бюджета, който ни представя.
Но аз бих искал да запитам, уважаеми колеги, кой наруши Закона за здравното осигуряване и неговия чл. 29, който задължава гледането на бюджета на страната да става заедно, успоредно с бюджета на Националната здравноосигурителна каса - а такъв до момента няма - и кой ще понесе, уважаеми господин председател, отговорността за това закононарушение?
Оттам насетне аз си задавам въпроса: ако бюджетът на Здравноосигурителната каса има разминаване с консолидирания бюджет по отношение на здравеопазването, какво ще стане? И ми се струва в такъв случай, че двете институции като че ли наистина работят поотделно, защото до ден-днешен в българското Народно събрание не е внесен бюджетът на Здравноосигурителната каса.
Въпреки всичко тук наистина много се говори за наследство. Аз не оспорвам, че това е една база, от която се тръгва, но нека да не забравяме, че това, което правим днес, утре също ще даде реален израз на наследство, което вие ще оставите. И затова, когато говорим за бюджета, на мен много ми се иска да го разглеждаме с известна загриженост, за да видим той дали отговаря на целите, декларирани не само в предизборните обещания, а и в програмата на правителството.
В тази връзка аз ще си позволя да разгледам със загриженост само частта на бюджета за здравеопазването с ясното съзнание, че в крайна сметка консолидираният бюджет на страната е такъв, той просто не може да избяга от тези цифри. Но така, както каза и господин Гагаузов, аз мисля, че приоритетите на едно правителство намират и съответни приоритети в разпределението на бюджета. Нима някой в тази зала може да отрече, че е необходимо да се продължи здравната реформа? Да, сигурно има грешки, но нека те да бъдат поправени. Никой не отрича, нито една от политическите сили не отрича и не може да отрече, че здравната реформа трябва да бъде продължена. Но за да стане тя по-успешна, би следвало и средствата за нея да бъдат малко по-приоритетни.
И няколко думи за цифрите. Да, има едно увеличение от 10,7 на сто. Това увеличение е около 130 млн. Няма значение, че около 114 млн. е само увеличението в здравната каса. В същото време дълговете на болниците са около 100 млн. лв. Дали ви харесва или не, но това е факт. Фактически предвиденото увеличение се елиминира само от дълга на болниците.
Второ, въвеждаме ДДС. С това намаляваме средствата с около 24-25 на сто за здравеопазване. Няма да говоря за социалния ефект, защото най-възрастните, които са и най социално слабата част от нашето население, най-много ползват лекарства. По този начин техният достъп до лекарства ще бъде намален с 24 до 30 млн. с ДДС.
Оттам насетне, нека да видим каква е инфлацията, която вие давате - между 4 и 7 на сто. Това също намалява средствата. Нека да видим, колеги, увеличението на енергоизточниците. И ще видите, че за следващата година за най-голямо мое съжаление средствата за българското здравеопазване ще бъдат по-малко, отколкото и без това недостатъчните тази година. Аз искрено се надявам приходната част на бюджета да бъде изпълнена, защо не и преизпълнена, за да може да има повече средства, но това ме съмнява.
На следващо място, аз си задавам въпроса какво значи, че правителството към 30 юни ще има възможност да преразпредели средствата за структурното заплащане в здравеопазването. Може би затова се бърза с приватизацията на общинските болници и то по кешов начин, за да могат да се преразпределят и средствата. Може би затова единствената преференция, която трябваше да бъде дадена на българските лекари, се прави опит да бъде отнета. Нека да се лъжа, колеги, аз ще се радвам да се лъжа, но искам ясно да кажа, а и министър Велчев знае много добре, че разчетите на Министерството на здравеопазването за едно оптимално развитие са 5,9 на сто. Фактически за да може здравеопазването наистина да направи малка крачка напред в сравнение с тази година, бяха необходими още около 300-350 млн. лв. И трябваше да се направи всичко възможно, за да се намерят тези средства. Защото българското здравеопазване и здравето на българите до голяма степен е свързано и с развитието на икономиката на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Гигова, заповядайте, имате думата.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Проектобюджетът на страната за следващата година бе внимателно разгледан в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Ние подкрепяме законопроекта, внесен от Министерския съвет. Налице е увеличение с 10 на сто на бюджетните средства, които ще бъдат предоставени на ДАМС през следващата година.
Необходимо е обаче да изразя тревогата на редица спортни организации, деятели, родители и спортисти за крайно недостатъчните средства за физическо възпитание и спорт, заложени в бюджета за 2002 г.
На първо място, трябва да се подчертае, че спортът вече е един безспорен социален феномен и аз искам да обърна внимание не на неговата пасивна страна, а на възможността и необходимостта да организираме и приобщим към спортни занимания 400 хил. деца, които са в началните и средни класове на образователната система у нас.
Един от основните приоритети на нашата политика в спорта - масовият спорт, или съгласно европейската терминология спорт за всички, и ученическият спорт трябва да бъдат финансово и ресурсно по-добре осигурени, за да може обществото да почувства реализацията на този приоритет.
Искам да акцентирам и върху социалния характер на масовия спорт и да посоча, че ако социалните разходи са приоритет на Бюджет 2002, то и масовият детско-юношески спорт е част от социалната сфера и следва да получи необходимото внимание и средства. Свързвам това и с доказаното положително влияние на спортните занимания за предпазване на децата от наркотиците и други негативни обществени явления.
Другият проблем е поддръжката и финансирането на спортната база. Все още спортните обекти и съоръжения в страната и особено в големите градове са държавна собственост. През последните няколко години не са изпълнени изискванията на чл. 48 от Закона за физическото възпитание и спорта за предоставяне на общините на тази част от държавната спортна база, която не обслужва пряко нуждите на ведомствата и на националните отбори. Добър пример за добро стопанисване са община Варна за Националния дворец на културата и спорта, Ямбол - зала "Диана", зала "Младост" в Бургас, докато държавата, която е собственик на Националния стадион "Васил Левски", знаем в какво състояние го държи. Като прибавим към това и нулевото финансиране на капиталовите разходи през последните години, ще получим настоящата картина на голяма по обем спортна база, некачествено построена, технологично остаряла и най-тревожното - липса на грижи и средства за нейната поддръжка и модернизация. Общо е мнението на спортната общественост, че спортната база се нуждае от комплексно нормативно регламентиране, съвременен мениджмънт и най-вече инвестиции за нейната модернизация и изграждане на нова, предимно за нуждите на масовия спорт.
Държавният бюджет в различните свои направления може да окаже своята подкрепа, като вложените средства в спортната база ще бъдат инвестиция за здравето и престижа на нацията.
Трябва да се отбележи и проблемът с реконструкцията на Националния стадион "Васил Левски". Към настоящия момент ДАМС е задлъжнял с близо 8 млн. лв. на "Главбулгарстрой". Ако до края на годината не изплати тези пари, ще има неустойки. Моето предложение е да се обърнем към Софийската голяма община, като довършването на стадиона се включи в цялостния градоустройствен план на тази зона, заедно със станцията на метрото. Ако се обвържат нещата, реконструкцията на стадиона може да намери реално решение, тъй като в бюджета не са предвидени средства за това.

Третият проблем, на който аз искам да спра вашето внимание, е финансирането на елитния спорт. Известно е, че участието и успешното представяне на страната на олимпийски игри, световни, европейски и други първенства има първостепенно социално, културно и престижно значение за обществото и отделната личност. Елитният спорт е трайно утвърден от нас и има голям потенциал за обединяване на нацията, укрепване на националното самочувствие и повишаване спортния авторитет на страната. Моята голяма тревога обаче е, че държавата през 1999 г. се отказа от финансиране на елитния спорт. В момента ние сме може би единствената страна в Европа, която не отделя средства от държавния бюджет за спортния престиж на страната. Тук мога да приведа един пример с Унгария, където държавното финансиране за спорт е 65% срещу 35 от местните органи на властта. Причините за това са, че не може да се приеме това разбиране, тъй като тото игрите имат свой регламент и участниците в тях дават своите средства за подпомагане на спорта, а не за допълване на бюджета.
Елитният спорт е вече едно глобално явление и нашата страна присъства достойно в него. Нека да отделим необходимите средства, за да можем да наблюдаваме с чувство на удовлетворение участието на българските спортисти само след няколко месеца на Зимните олимпийски игри в Солд Лейк Сити, а не са толкова далеч и Летните игри в Атина в 2004 г. Резервите за намиране на необходимите средства са главно в приемането на поправки в специални закони, осигуряващи данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, които да подпомогнат общественополезната дейност на спорта. Такава е препоръката на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и аз се обръщам към колегите и комисиите за оказване на съдействие.
Разбирам, господин министър, че сега да искаме корекция на бюджета ще бъде преливане от пусто в празно, но съм длъжна да предам питането на стотиците спортни специалисти, а именно давате ли гаранции, че през следващата година няма отново да бъдат свалени средствата от данъчните отчисления от Българския спортен тотализатор от бюджета на ДАМС, както това бе направено през юни 2001 г. от бившия министър на финансите господин Муравей Радев. Господин Радев, може би тук, от тази трибуна, Вие можете да дадете обяснение защо 6 млн. 700 хил. лв. са били свалени от бюджета на ДАМС и можем ли да разчитаме (обръщам се вече към господин министъра), че тези милиони левове ще се внесат допълнително към Бюджет 2002 на ДАМС? Това би било справедливо.
На първо четене аз ще гласувам за Бюджет 2002, но се надявам, че ще се осмислят нашите предложения преди второ четене на закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Не виждам желаещи да вземат думата за реплика.
Искам да поканя господин Димитър Камбуров, като му припомням, че от редовното време на ОДС остават само 3 минути, колкото за една дуплика.
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа депутати! Три минути е много малко време, отредено за такъв кардинален проблем, какъвто е образованието и науката в нашата държава, един проблем, който е бъдещето на тази нация. Въпреки това в отреденото ми време позволете накратко да се спра по същество на няколко проблема, които искам да повдигна в присъствието на министъра.
Средствата, определени за образование и наука, възлизат както следва: 75% или 924 млн. за средно образование, при около 284 млн. - за висше образование. При което в сравнение с миналогодишния бюджет има намаление на средствата за средното образование с 0,20 за сметка на увеличение на средствата за висше образование с 0,36. Повдигам по същество следните въпроси пред министъра.
На заседание на комисията не се изясни точно въпросът за съкращенията, касаещи периода след 1 юли от 10%, съпоставени с увеличението на бройката от 5460 учителски места във връзка с повишаване на периода на образование до ХII клас.
Вторият съществен въпрос, на който искам да обърна внимание, е във връзка с нормалното протичане на учебния процес в държавата през тази година. Известно е, че месечният разход за течни горива, за отопление на училищата и обслужващите звена е между 3 млн. 500 хил. и 3 млн. 800 хил. лв., без в това число да са включени твърдите горива и топлоенергията, при която средствата, необходими за отопление, ще възлизат приблизително около 12 млн. за годината. Докато в разчетите на министерството са предвидени само по 2 млн. и половина на месец. Това безспорно в случая ще утежни учебния процес и ще създаде изключително тежки проблеми.
Третият въпрос е изключително малкият прираст за научна дейност във висшите училища. Той е от порядъка на 0,1%. В това отношение са оплакванията на ръководствата на елитните университети в страната начело със Софийския университет. Това безспорно е много сериозен проблем и той във всички случаи опира до взаимодействието на науката и обществото, в което съществува един невероятен застой.
Другият проблем, който е особено важен, е въпросът за капиталовите разходи. Капиталовите разходи включват ангажимента на министерството към 700 държавни училища, професионални и специализирани, плюс 35 висши училища и също така Българската академия на науките и Висшата атестационна комисия. Прави впечатление, че за първа година в бюджета не са предвидени капиталови средства за ремонт, а само са заделени 1,5 млн. за ДМА, които в никакъв случай не могат да отговарят на състоянието на образователната система в страната, което ще доведе до невъзможност да се провежда нормален учебен процес.
Огромната част от училищата в средното образование се нуждаят от спешен ремонт. Отоплителните инсталации, състоянието на покривните конструкции е изключително тежко. Необходими са спешно между 7 и 8 млн. лв., които трябва да осигурят тези ремонти. Спря се програмата за компютризация на страната, средства, които възлизат на около 6 млн. 700, при което се стигна до факта, че е невъзможно да се провежда обучение по задължителните за всички ученици програми по информатика и информационни технологии. Аналогична е ситуацията и на държавните висши училища, при които от 14 млн. 190 капиталови разходи в тази година ние имаме само 6,5 млн., които ще се разпределят върху 35 висши училища плюс структурите на БАН и институтите към него.
Завършвам с много тежкото състояние на студентските общежития, за които няма заделени средства и за които са необходими около 15 млн. за реновирането на общежитията.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз. Просрочихте времето с малко, но това не е фатално.
Има думата за процедурно предложение господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, на основание чл. 45, ал. 2 от името на Парламентарната група на ОДС искаме удължаване на времето за изказвания с не повече от една трета, но ние имаме две кратки изказвания. Всъщност просрочването на времето на господин Камбуров нека да се калкулира към новото време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Поставя се един деликатен въпрос, който означава следното. Приемането на това предложение, което само по себе си, разбира се, е съвсем коректно и разумно, ще доведе до известно просрочване след 16 ч. Ако става дума за 10 - 15 минути и ако за това има съгласие на цялата зала можем да спрем часовника. В противен случай просто няма да имаме удоволствието да гласуваме днес законопроекта за държавния бюджет.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Съгласни сме да спрем часовника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Щерев, имате думата за изказване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато говорим за здравеопазване, а то е част от бюджета, това интересува всеки български гражданин. И аз именно затова се обръщам към българските граждани, за да кажа, че наследството е описано - ясно е какво се получава и ясно е какво ще се получи в бюджета тази година. Ще се получат общо в Националната здравноосигурителна каса и в бюджета на министерството и общините 1 млрд. 300 млн. лв. за здравеопазване. Оттук нататък всичко останало е организация за харченето на тези пари. Всички международни институции, занимаващи се със здравеопазване, ни дават съветите, че първото нещо, което трябва да направим, е да ограничим разходите и да направим точна сметка как ще харчим тези пари.

Ситуацията у нас днес е израз на това, което не беше направено редица години. В периода от 1990 до 1996 г. имаше непрекъснати колебания за това по какъв начин ние трябва да стартираме реформата в здравеопазването. Тогава непрекъснато се провеждаха най-различен дискусии, но така или иначе правителството на господин Жан Виденов не взе решението за стартиране на структурната реформа в здравеопазването.
Аз много пъти съм казвал и ще го повторя и днес: правителството на Съюза на демократичните сили 1997 г. имаше сили и доблестта да започне реформата в здравеопазването. Бяха гласувани Законът за съсловните организации, Законът за здравното осигуряване, Законът за лечебните заведения и Законът за лекарствата. Беше дадена възможност да се преструктурира здравеопазването. С началото на мандата на правителството на господин Костов наистина започна със седем години закъснение реформата в българското здравеопазване. Искам да кажа, че това беше хубавото със започването на реформата.
Накрая на мандата на правителството на господин Костов се получи съвсем друга ситуация. Получи се така, че ако питаме какво смятат потребителите или пациентите, ако запитаме какво смятат лекарите, ако погледнем здравните индикатори за здравословното състояние на населението, ще видим, че тази започната реформа в здравеопазването не донесе желаните резултати. Не донесе желаните резултати и мога да кажа, че Съюзът на демократичните сили започна правилно реформата в здравеопазването и я завърши с катастрофа. И това съвсем определено трябва да си го признаем.
Съюзът на демократичните сили направи от съсловната организация на лекарите една партийна организация с партокрация, с ходене в чужбина, с участия в бордове, длъжности, фирми и други неща, за които има документация, уважаеми дами и господа. Направиха от болниците едни руини, поради лошо заложени плащания. Направиха от Националната здравноосигурителна каса институция за изтезание на пациенти и на лекари. И накрая, заложиха на една приватизация с определени проценти и с определени приятелски кръгове, които можеха да се облагодетелстват.
В края на краищата ние днес се намираме пред един старт да продължим тази реформа. Ние не се отказваме от здравното осигуряване в България, но ние искаме да го направим по друг начин. Има три основни стълба, които трябва да направим, на базата на този милиард и 300 милиона, които отчита правителството за здравеопазване.
Първо. Повишаване качеството на медицинската помощ и услуги. Ако ние това не направим, българските граждани няма да разберат, че има реформа в здравеопазването.
Второто нещо. Трябва да имаме финансиране по дейности. Финансиране по дейности, което означава, че там, където отива болният и където иска да отиде, след него ще вървят парите и ще отидат при този лекар, който е избрал самият болен.
И третото нещо, ние трябва да направим приватизацията и преструктурирането с включването на здравните заведения в Закона за приватизацията, който ще приемем след няколко дни.
В този смисъл искам да ви кажа, че предстоят няколко неща и те са задължения на всеки лекар, независимо къде участва - в Лекарския съюз, в Здравната каса или в държавните органи.
Първо. Лекарският съюз трябва да поеме своето задължение за подписване на Рамковия договор. Аз не мога да разбера и не бих могъл да разбера в момента, когато се водят преговори със Здравната каса, какво пречи?! В момента никой не е казал какво пречи да се подпише Рамковият договор. Рамковият договор значи освобождаване за следващата година възможностите на бюджета да финансира работата на болниците. Ако не се подпише Рамковият договор, ние трябва да отидем към съвсем други решения. Но искам да кажа, че всеки, който възпрепятства подписването на Рамковия договор, слага една огромна мина в здравните заведения, в лечебните заведения, в болниците, тъй като няма механизъм за заплащане на дейността на лекарите там.
Второто нещо. Националната здравноосигурителна каса като независима институция трябва да разшири клиничните пътеки и трябва да направи възможно плащането по дейности. Това е задължение на Националната здравноосигурителна каса и тя декларира, че ще го направи.
На трето място, задължението на държавата е да осигури минимума сега от 100 млн. лв. и евентуално да ги увеличи по-късно при преструктуриране до около 150 млн. лв., което, уважаеми дами и господа, е заложено в бюджета. Министерството на здравеопазването би трябвало при тези условия да освободи районирането и болните да могат да тръгнат по съответните лечебни заведения, след като се осъществи тази дейност по заплащане по дейности. И всичко това го имаме като уверение от Министерството на здравеопазването.
Аз искам да кажа кой е опозиция днес, защото няколко пъти се говори, че БСП били управляващи или СДС не знам какви - други били. И двете страни са опозиция, затова защото искам да кажа, че когато се приема бюджетът и когато говорим за тези здравеопазни дейности, които трябва да се преструктурират, ние наблюдаваме едно и също нещо и от двете страни.
Първо. Пречи се срещу приемане на нов Закон за съсловните организации, което ще доведе до рязко увеличаване на качеството на медицинската помощ и контрол върху тази дейност.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кой ви пречи?
АТАНАС ЩЕРЕВ: На второ място. Пречи се и се опонира срещу въвеждането на допълнително здравно осигуряване. Никой от опозицията не дава и дума да се продума за промяна на статуквото. Затова защото в момента около 700 млн. лв. българинът плаща кеш за здравеопазване.
Ние искаме да има допълнително здравно осигуряване. Искаме да разчупим монопола на Здравната каса. Искаме да направим по-добри условията, при които ще се лекува един болен в България.
Не на последно място, определени интереси пречат да се прокара Законът за приватизацията. И на последно място, не може да провеждат кръгли маси и обсъждания, защото, виждате ли, това било от 1990 г. и било остаряла методика.
Представителите на Съюза на демократичните сили, когато става въпрос за Здравната каса, говорят във вестник "Демокрация", че нацията била видиотена. Не, уважаеми дами и господа, българската нация не е видиотена и никога няма да бъде такава. Помислете за това какво се говори и какво се предлага.
Всеки, който гласува против бюджета, който се предлага днес, аз смятам, че е и против реформата, която се провежда в здравеопазването днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
За реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Уважаеми господин Щерев, налага се по някои от Вашите заключения в изказването да Ви възразя. Да, аз нямам възражения по квалификацята Ви, че ние сме в опозиция и на много от нещата, които стават в областта на здравеопазването. Няма да се връщам към миналото и към допълнителни коментари върху него. Но аз Ви казвам няколко конкретни неща, които съм предложил и които ще имаме възможност да обсъждаме в следващата или по-следващата седмица. А Вие, ако пожелаете, можете да отговорите дали сте опозиция на тези предложения.
Защото моето предложение и на други мои колеги е да не се облагат с данък добавена стойност лекарствата за българските граждани. Защото имам предложение да не се пристъпва към промени в Закона за приватизацията на лечебните заведения, а временно да се прилага този режим, който е предвиден сега в закона, докато и правителството, и парламентът намерят най-сполучливия път за приватизация в областта на здравеопазването, така че да не задълбочите катастрофата, която отбелязахте, че е настъпила в последните години в българското здравеопазване. Ето, това са част от реалните предложения и Вие преценете дали ще бъдете в тяхна подкрепа или в опозиция.
Най-накрая, Вие самият предложихте законопроект за либерализиране на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, който аз и мои колеги подкрепихме категорично в комисията, но вие спряхте с неговото обсъждане и приемане. Е, тогава преценете кой на какво е опозиция и какво очакват българските граждани и българското медицинско съсловие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Заковахте точно двете минути, господин Стоилов.
Желаещи за друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Щерев. Разполагате с три минути.


АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Стоилов! Вие сложихте две неща тук - приватизацията и ДДС. Искам да Ви уверя, че независимо от това до какво ще доведе ДДС, защото междувременно това е компенсирано в бюджета, ако се увеличават цените на лекарствата, искам да Ви кажа, че ако не се въведе единна политика в страната, както предлага нашето Министерство на финансите, ние все ще си кретаме да решаваме някакви задачи.
Второто нещо е по отношение на приватизацията. Мои колеги ми казват, когато имам разговори с тях, най-лошото положение е сегашното положение в бившите поликлиники. Най-лошото положение е положението на българския общински лекар. Това означава, че от общината, тъй като Диагностично-консултативните центрове са собственост на общините, там има един назначен лекар, който се води изпълнителен директор на това търговско дружество и той прави каквото си иска с тези лекари - назначава ги, уволнява ги, дава им 1/10 от това, което изработят. По-лошо нещо от това не може да има. Най-доброто нещо е, че приватизацията при всички случаи трябва да се проведе, разбира се, със съответните преференции за лекари, за да може да не се блокира здравната реформа.
Извинявайте, но точно по тези показатели - ДДС върху лекарствата и приватизацията - не мога в никакъв случай да се съглася с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Господин Николай Камов има думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, преди да кажа по същество, една бележка. Мисля, че познавам добре европейската парламентарна практика във всеки европейски парламент и тези празни столове биха предизвикали скандал. И тъй като бих желал българският парламент да бъде също така и европейски, моля да отбележите в протокола, че отбелязвам като скандално отсъствието на министрите. Защото не мога да разбера какво повече ги вълнува в този момент от въпроса какъв бюджет ще приеме парламентът за тяхната работа през следващата година.
Бюджетът, внесен от кабинета в Народното събрание, е един добър бюджет за дясна политическа формация. Впрочем, приетият пакет от данъчни закони подчерта по същия начин една ясно изразена дясна философия, дясна политика. Ефектът от него е лесно предсказуем - големите фирми, тези, които могат да платят спокойно своите данъци, и гражданите с високи доходи са облагодетелствани за сметка на тези със средни и ниски. Затова казаното днес от представителите на СДС звучи като смешен плач. Защото управлението на СДС, освен корумпирано, беше и дясно. И е смешно наистина сега от социални позиции да се критикуват предложенията в бюджета. Но този спор не е мой, не е наш. Миналото и наследството е спор между бившите и настоящи управляващи.
Това, което искам да кажа в края на нашия дебат днес, е също спор с управляващото мнозинство, спор за бъдещето, уважаеми дами и господа. Спор за това какво през следващите 12 месеца ще се случи на българските граждани, а може да ги преброите и в дни - те са около 400. Мнозина днес си спомниха мотото, основната идея на Програмата на сегашното правителство, а именно, че хората са богатството на България. Действително едва ли може да се оспори тази констатация. Но с този бюджет богатството на България, единственото впрочем останалото на територията на страната, няма да живее не само добре, а ще запази тези тенденции, които разви т.нар. преход през последните 12 години. Защото, освен декапитализирана в индустриално отношение държава, България, образно казано, усилено декапитализира и своя човешки фактор. Всички данни, ако внимателно се погледне, говорят за една изключително опасна тенденция или съвкупност от тенденции. Ние развихме заради лошото управление, защото България е сравнима с другите нови демокрации, нова култура - култура на бедност. Тя произвежда всеки ден това, което голям управленски талант вероятно трябва да реши като предизвикателство.
Какво предлагате във вашия бюджет? Да вземем например образованието, защото там тенденциите са изключително благоприятни.
Между другото, господин председател, до Вас е изпратено едно писмо от Съюзът на българските учители. Позволявам си да Ви препоръчам да го прочетете внимателно. Заслужава си това, което предлага Съюзът на българските учители, за да не се изправи парламентът пред нови стачки на учителите.
Образованието е една от гордостите, ако мога така да се изразя, на кабинета - 17,7 на сто увеличение спрямо 2001 г. Същевременно не е ясна политиката, която ще следва това, макар и минимално, но сигурно възможно, увеличение.
Още през месец юли, когато като част от Коалиция за България Политическо движение "Социалдемократи" определи образованието и младежката безработица като свои приоритети, ние предоставихме на уважаемия господин министър на образованието данни от едно изследване на Социалдемократическия институт. В него се посочваше, че между 90 и 100 хил. деца ежегодно, подчертавам, ежегодно напускат България. Четиридесет и осем на сто от училищата нямат тебешир. Тогава аз се питам, поне госпожа Шулева, която в момента влиза може би ще отговори за политиката на правителството, която може да пресече тази тенденция. Защото, ако тя продължи, след 10 години всяко девето дете в България ще бъде неграмотно, няма да може да чете и пише. Аз не говоря за съвременната цивилизация - компютър и английски език. Няма да може да чете и да пише! Не защото родителите не желаят децата им да се образоват, а защото не могат по финансови причини, по социални причини да си позволят. Например, което е в моя избирателен район, Смолянския, да ги изпратят на 20 км особено през зимата, при положение, че училището е закрито.
Тези конкретни предложения бяха на вниманието на кабинета още през лятото. Например, възможно ли е да се осигурят безплатни учебници или поети от бюджета, не безплатни, разбира се, до осми клас? Възможно ли е да се реши въпросът с транспорта на тези отдалечени селища? Възможно ли е да се реши въпросът с една елементарна закуска, защото много деца припадат от глад още в първите учебни часове? Не казвам, че за всичко това е виновно това правителство, но аз питам за неговата политика. Това са нищожни разходи, уважаеми дами и господа, на фона на много други. Аз не искам да изпадам в популизъм, за да посоча, че е възможно да се отнеме и от нашите в тази полза. Аз не виждам такава политика. Впрочем, аз виждам още веднъж дясна политика и поради това не мога да гласувам за този бюджет, не защото той е лош, а защото е десен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
За реплика думата има госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Както господин Камов сам отбеляза, в бюджета за образованието има известно нарастване - 17,7. По принцип 4,1 е нарастването за бюджета като брутен вътрешен продукт. Така че аз мисля, че това отговаря на неговия въпрос: какви са намеренията на правителството. Естествено, че намеренията не са тази ситуация, в която в момента се намираме, да продължава. Естествено, че това, което сме наследили, не е наша вина. Самото нарастване на бюджета за образование говори, че нашите намерения са именно в тази посока. Разбира се, на този етап възможностите ни са толкова, но се надяваме, ако тенденцията върви така, ще нарасне в следващите години. Това е моят отговор. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
За втора реплика - заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Господин Камов, аз искам да обърна внимание на едно много малко нещо. Нашата политическа сила е новопоявила се тази година. Проблемите на емиграцията и образованието в България са проблеми на десетгодишния преход, в който и БСП има една относително голяма вина за тази ситуация, в която се намираме в момента.
Истината е следната. Ако ние не провеждаме тази политика, ще загубим не 100 хил., а вероятно 200 хил. годишно, защото младите хора напускат страната, неможейки да се реализират при условията на една административна икономика.
От друга страна, би трябвало да се направи нещо и за възрастните, и за социално слабите. Следователно, възможността е тази в този бюджет.
И аз ви предлагам - нека да гласуваме този бюджет. Да, той е десен, но има своята социална защита. Тя е пусната. Ето, вицепремиерката е направила каквото е могла. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Господин Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): И на двете реплики ще отговоря с един отговор. Аз дадох само пример с образованието, но говорих за цялостната политика на кабинета и най-вече за данъчната политика. Ако вие лишите хората с ниски доходи от възможността да образоват своите деца, което е реалният ефект на сегашната данъчна политика, и вие не отричате, че тя е дясна, тогава вие задълбочавате тази тенденция, уважаеми дами и господа. Богатите ще намерят начин, включително и в чужбина да изпратят своите деца. Проблемът е, че масово българчетата остават неграмотни. И аз бих се радвал, ако видите този проблем не само през очите на това, което министърката може или не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! В предложения проектобюджет в частта му "Отбрана и сигурност" не личи използването на системата за планиране, програмиране и бюджетиране. Не бива да се допуска каквото и да е решение да се взема извън системата за програмиране. Тази система е основа на демократичния контрол и следва да е основно средство за управлението на отбраната от парламента и правителството.
От анализа на предложения ни проектобюджет се създава впечатление за отсъствие на добре разбити бюджетни параметри, което засилва аргумента за нереалистичност в планирането. Успешното въвеждане на единна система за програмиране и бюджетиране в областта на отбраната би довело до качествени промени в тази посока. Разбира се, България разполага с ограничени средства. И от анализа, а и от нашите цели, а именно - бъдещо членство в НАТО, нивото на бюджета би трябвало да нараства и през следващите шест години до 650-700 млн. долара - сума, твърде скромна според натовските стандарти, но същевременно способна да осигури малък, но качествен принос към колективната отбрана и сигурност.
В предложения ни проектобюджет се вижда, че реално бюджетът на Министерство на отбраната няма ръст, тъй като в общата сума са включени 40 млн. за изплащане на еднократни обезщетения по Закона за отбраната и Въоръжените сили, които досега се изплащаха от сметки на Министерство на финансите при поискване. Тоест, реално има намаление спрямо тази година.
Прави също така впечатление и двукратното намаление на капиталовите разходи в областта на отбраната. В изпълнение на План 2004 от Министерство на отбраната се снемат на отчет имоти, техника и въоръжение, което би трябвало да формира голяма част от бюджета на Министерство на отбраната. Но в същото време има стремеж за чувствително занижаване на собствените приходи в размер на 31,5 млн. лв., което говори за нереално планиране на бюджета на Министерството на отбраната и оттам - повишаване на субсидията от държавния бюджет.
Създадената агенция за продажба на движимо и недвижимо имущество е все още на бюджетна издръжка към Министерство на отбраната, а това не създава никакъв стимул на тази агенция за повишаване на продажбите на свободното имущество, въоръжение и техника.
В проектобюджета на МВР за 2002 г. са предвидени разходи в размер на 624 млн. 800 хил. лв. В това число са предвидени 15 млн. капиталови разходи или това е намаление на капиталовите разходи с 2,1 млн. лв. спрямо 2001 г. В общата сума са включени 40 млн. лв. за обезщетение и за увеличение на работните заплати в размер на 49,5 млн. лв. Но както се оказва от отчета на министъра на вътрешните работи, тази сума е крайно недостатъчна за осигуряване на заложения ръст на заплатите през 2002 г., изискващ финансов ресурс в размер на 76 млн. лв.
При направената съпоставка на собствените приходи на МВР и МО се вижда, че собствените приходи на Министерството на вътрешните работи са чувствително завишени, като се има предвид, че приходите на МВР реално намаляват в годините и това създава предпоставки за тяхното неизпълнение. За сметка на това собствените приходи на Министерството на отбраната са сериозно намалени. Ето защо е необходимо, господин министър, още веднъж да си преразгледат собствените приходи Министерство на отбраната и МВР.
Съотношението на отделните показатели в бюджета в проекта на Министерство на финансите за 2002 г. спрямо 2001 г. е значително влошено. Заплатите, осигурителните вноски и порционните пари заемат 82,9 на сто в разходната част при 71,7 на сто през 2001 г., а относителният дял на текущата издръжка и капиталовите разходи е само 10,6 на сто при 21,3 на сто през 2001 г.
От изложеното дотук се налага изводът, че при тази структура на бюджета на МВР и на МО изпълнението му е невъзможно, поради което не може да бъде подкрепен, след като не са осигурени даже повишенията на заплатите на служителите на МВР и МО, господин министър. И двете министерства няма да бъдат в състояние да изпълняват своите функции, а именно - присъединяване на България към НАТО през м. октомври следващата година и опазването на обществения ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
За реплики? Не виждам.
Господин Кошлуков, заповядайте.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател! Господин министър, уважаеми колеги! Тъй като се изказаха доста хора с изключително много детайлни и подробни данни, аз ще се опитам да сумирам позицията ни и същността на дебата. Радвам се, че така добре и така ясно от двете страни на залата бяха поставени критиките към бюджета. Те ярко следват принципа, особено от дясната страна: "Знам как се отглеждат деца. Погребала съм седем. Знам как се правят бюджети. Току-що бастисахме доста." (Шум и реплики от лявата страна на залата.)
Благодаря на съветите и от лявата страна на залата. Ние знаем, когато имаха възможност да управляват, колко качествени бюджети правеха самите те.
Аз мисля, че основният дебат тук се движи от други интереси и мотиви, а именно, че този бюджет за първи път спира кражбите в страната. Въпросът опира до морал, въпросът опира до новия морал, който царят донесе с него. Няма големи капиталови разходи. Да, няма. Няма повече да купуват компютри, коли и да възлагат търгове на приятелски фирми. Имаме промяна в социалната сфера и увеличение в бюджета, това беше признато. Да, имаме, и то качествено, по-ефикасно ще се използва. Сметките на бюджета вече не се управляват от приятели. Големите бюджетни организации, където имаше братовчеди, зетьове и братя при някои случаи, вече не могат да бъркат в касата и в кацата с меда.
Всъщност, тук говорим за нова философия на господин Велчев. И в този проектобюджет заедно с другия пакет от икономически закони се залагат основите именно на новото време. Дали е най-добрият, аз не знам, не съм икономист. Опасявам се, че и много от изказалите се също не са кой-знае какви. Но истината е, че ние говорим за нов тип отношения в политиката, защото тя опира до обществени отношения. Едни от нас вярват, че държавата трябва да се изтегли от сфери, които не са нейни, и това е отразено в бюджета, други от нас вярват, че държавата трябва да се грижи за всички, от пионерче, през чавдарче и в обратния ред, до ОФ и до края. (Шум и реплики в залата.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Това е отразено в бюджета.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Четвърти вярват, че държавата трябва да работи само с братовчедски РМД-та. Ето това прекъсна този бюджет, ето това преструктурира този бюджет.
И заедно с новите икономически закони, заедно с новата приватизация, защото той е част от комплексни мерки, той не само полага края на бедността в България, не казвам колко ефикасно ще го направи, защото трябва да го изпълним освен да го предложим, той дава шанс на българския народ днес да си отдъхне.
Нещо повече, за първи път с този бюджет ние сме честни. За първи път с този бюджет ние се обърнахме с лице към проблемите, като например: разговори с Международния валутен фонд. Ние днес водихме разговори, не клякахме пред тях. Ние днес се борихме с Международния валутен фонд, не подписвахме сляпо!
Еврооблигациите. Чудесна сделка, която може би колегите отляво са пропуснали, защото не беше в Москва, а в Лондон, и е отразена в "Таймс", а не в "Комсомолская правда". Но тази сделка е оценена не от мен, от международните финансови институции. (Неразбираема реплика на Рамадан Аталай.) Не знам колко добри езици ползват, господин Аталай. Вие сте двуезична група, не всички са като вас. Някои говорят по един. (Весело оживление и ръкопляскания.)
Така че аз мисля, че тук именно, в тази зала, на тази трибуна, се сблъскват, аз за първи път взимам думата, откакто съм в парламента, не присъствам често, но мисля, че се сблъскват интереси. Има заинтересувани лобита - големи корпоративни, обществени, но и морални групи хора, под морал разбирам с тип мироглед, тип виждане, които днес казват: така не бива да са уредени отношенията в обществото ни, включително и в икономическата сфера. Ние ви казваме: дойде новото време, така се уреждат вече! Това е. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Реплика има ли? Не виждам.
Има думата д-р Хасан Адемов. Заповядайте, д-р Адемов. Все пак се съобразявайте, че сме спрели времето и трудно го удържаме вече.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес Народното събрание обсъжда и след малко ще гласува законопроект за държавния бюджет на Република България.
Веднага искам да отбележа, че този бюджет носи няколко основни политически послания, свързани с конкретни ангажименти и отговорности. Основният политически въпрос, който витае днес в тази зала, е има ли разминаване между предизборни платформи и реални финансови параметри, заложени в проектобюджета, внесен от Министерския съвет.
И понеже социалният профил е основният лайтмотив и крайъгълен камък, включително и в приключилата президентска надпревара, струва си коректно да дефинираме проблема и да дадем смислен отговор на основния въпрос: дава ли възможност предложеният бюджет да се обединим около идеята за по-висок жизнен стандарт и по-високи доходи, отговарящи на потребностите на всички български граждани?
Продължаващият мъчителен преход към пазарна икономика доведе до намаляване на реалните доходи, нарастване на безработицата с тенденция за промяна в структурата към увеличаване на трайно безработните, както и нарастване броя на гражданите, нуждаещи се от социално подпомагане.
Естествено е едно общество да потребява толкова, колкото произвежда. Друг е въпросът, че броят на тези, които разчитат на патернализма от страна на държавата, все още е тревожно голям.
Целите, които си поставя правителството в областта на социалната политика, са ясни и коректно дефинирани, подплатени за първи път с конкретен финансов ресурс.
Както е отбелязано и в правителствената програма, повишаването на жизненото равнище, увеличаването на заетостта и конструирането на добре функциониращ пазар на труда, са елементи от една балансирана социална политика, за реализирането на която бюджетът е отделил с 15,2 процента повече финансови средства в сравнение с бюджет 2001 г. И когато сме очертали параметрите на проблема и знаем набелязаните цели, важният момент е да намерим, и този бюджет смятам че го намира, финансовият инструмент за постигането им. Имам сериозни основания да твърдя, че този бюджет е обърнат с лице към социалната сфера. Известно е от практиката на досегашните правителства, че предимно в предизборни бюджети расте делът на социалните разходи. Този бюджет не защитава предизборна политика, а предлага реална социална политика, каквато е възможна по утънялата кесия на държавата, задължително в синхрон и на базата на икономическите реалности.
Характерна особеност на този проект е, че той е обърнат към всички социални групи в обществото. Възловата дума, която преминава като червена нишка, се казва "гаранция". Бюджетът гарантира подкрепата и помощта на държавата към хората с неравностойно социално положение, към работещите в бюджетната сфера, към пенсионерите, които редовно ще получават своите пенсии. Хората, изпаднали в социален риск, ще бъдат подпомогнати с обезщетения и помощи, а така също и с гарантирани възможности за собствена стопанска инициатива.
Този бюджет е различен с това, че прави диференциран подхода точно към най-застрашените и рискови социални групи. Това е нов политически подход, който намира приложение и при детските добавки.
Нито едно правителство не намери финансов ресурс и политическа воля да промени унизителния размер на детските надбавки. Този бюджет гарантира увеличението им на принципа на диференцирания подход с цел парите да стигнат до най-нуждаещите се контингенти.
Уважаеми дами и господа, две са ключовите думи, характерни за този бюджет: промяна и приемственост. Той продължава политиката на постепенното нарастване на доходите на хората, в това число на заплатите и пенсиите. Расте процентът от брутния вътрешен продукт, заделен за социални плащания. Продължава подкрепата за пенсионната реформа и политиката на борба с безработицата, като новият момент е, че държавата поема финансирането на активните мерки на пазара на труда, като увеличава с над 30 процента заделения за целта финансов ресурс.
Основните натурални показатели, определящи параметрите на социалната политика, като брой население, брой заети, брой безработни намират място в бюджетната рамка. Минималната работна заплата през 2002 г. е предвидено да нарасне с 14,6 процента, а реалният й ръст ще достигне 10 процента. През следващата година се очаква средната работна заплата за страната да нарасне спрямо 2001 г. с 9 процента номинално и 4,5 процента в реално изражение. Номиналният размер на средната работна заплата ще достигне около 280 лв. Бюджетната работна заплата ще бъде увеличена на два пъти с по 5 процента. Запазва се съотношението средна работна заплата и минимална работна заплата приблизително 3:1.
Когато говорим за ръст на работната заплата, разбира се, че трябва да държим сметка и за заетостта. През 2002 г. разходите за социално осигуряване и грижи ще нараснат с 15 процента и ще достигнат 4 млрд. 689 млн. лв. От тези разходи най-голям е относителният дял на разходите за пенсии - 61 процента. За изплащане на пенсиите се предвиждат средства в размер на 2 млрд. 880 млн. лв., което ще подсигури номинално нарастване на пенсиите на един пенсионер с около 10 процента и реално с около 5,5 процента. Средната пенсия на един пенсионер от 91,50 лв. през 2001 г. се очаква да достигне 100,60 лв. през 2002 г.
Нарастването на средната пенсия на един пенсионер освен на нарастването на отделните пенсии се дължи и на получаването на повече от една пенсия от един пенсионер - за инвалидност, пенсия за преживян съпруг или съпруга, участници и ветерани от войните и др.
За бюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени трансфери от държавния бюджет в размер на 992 млн. 900 хил. лв. Тук са включени и разходи за социални пенсии, средства по Указа за насърчаване на раждаемостта, месечни добавки за деца, месечни добавки за деца-инвалиди, трансфер към бюджета на здравното осигуряване на пенсионерите и др.
За активните мерки на пазара на труда са осигурени 20 млн. лв. за гаранционни схеми за микрокредитиране, 86 млн. лв. по бюджета на фонд "ПКБ", от които 10 млн. лв. за насърчаване на работодатели при наемане на безработни, 71 млн. лв. за програми, осигуряващи заетост на безработните и 4,8 млн. лв. за професионална квалификация.
Уважаеми дами и господа, много или малко са тези средства? Разбира се, че тези, които имат нужда, са винаги по-настоятелни в исканията си, а тези, които разпределят, са по-прецизни при търсенето на механизмите за задоволяване на ескалиращото нарастване на потребностите. Оптималният вариант е да се намери пресечна точка на интересите, за да може лимитираният финансов ресурс на входа на системата да даде измерим и отчетлив резултат на изхода. Мястото на опозицията е да се впише като коректив на предлаганите схеми, защото няма сериозна концепция нито в предхождащия днешния дебат период от време, нито пък сега се предлага смислена цялостна стратегия и алтернатива на предложената философия на този бюджет.
Аз и моята парламентарна група ще подкрепим предложения проектобюджет и призовавам останалите парламентарни групи също да подкрепят възможния, реалния и балансиран бюджет на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
За реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Адемов! Ако приемем, че през 2002 г. инфлацията ще бъде в рамките на 4,5 на сто, личните осигурителни вноски според действащото законодателство - около 2,2 на сто, и увеличената данъчна тежест, която е около 4,8, цялото това намаление ще гравитира около 10 до 11-11,5 на сто, което ще предопредели един реален спад от 4,5 до 5 на сто на заплатите в страната. Или, ако можем да спрем часовника в залата, то не можем да спрем часовника, отброяващ 800 дни. Искам да ви кажа, че поне през 2002 г. реалният социален ефект няма да бъде постигнат с този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли друга реплика? Няма.
Доктор Адемов, искате ли да направите дуплика?
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Китов, когато говорим за цифрово изражение на доходите и на пенсиите, които получават българските граждани, трябва да имаме предвид и факта, че за първи път това правителство отделя за активни мерки значителна сума. Активни мерки на пазара на труда в рамките на 30 на сто повече, отколкото предлагаше бюджетът за 2001 г.
Освен това, предвидени са средства за енергийна защита на най-застрашените слоеве от населението, което определя една възможност за спокойно изкарване на зимата.
Вие добре знаете, господин Китов, че в рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в рамките на бюджетите на общините има средства, които са заделени именно за застрашените контингенти и те са все във връзка с повишаването на доходите на населението. Така че независимо от това, което казвате вие, аз съм убеден, че доходите на населението няма да нарастват с бързи и с огромни темпове, но ще нарастват бавно, ще нарастват постепенно така, както е предвидено и в програмата на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има думата господин Георги Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател!
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние всички обективно си даваме сметка в каква ситуация е принудено правителството да прави този бюджет. Даваме си точна сметка, че доходите през последните четири години бяха крайно занижени и всеки един българин от тези 80 на сто, които се намират на ръба на бедността, го усеща по джоба си. Но най-големият грях на дясното управление, което вие, управляващото мнозинство, сами усещате, това е корупцията, която се шири по всички етажи на властта. И аз мисля, че когато разглеждаме бюджета, освен с приходите и разходите, това трябва да бъде обвързано и с кадровата политика на вашето управление. То е и резултат на ненормалните икономически условия и данъчни закони, които бяха приети през последните четири години, които нанесоха сериозен ущърб върху малкия и среден бизнес. Тоест, не дадоха предпоставка за създаване на средна класа. И когато говорим за бюджет, за да има разходи, трябва да има и приходи. А, за да има приходи, трябва да има данъчни закони. Ето тук аз като член на Българската социалдемократическа партия, част от Коалиция за България, имам своите различия с подхода, който е направен в промените на данъчните закони.
Да вземем облагането на физическите лица. Кое кара с цели 9 на сто да свалим горната граница на големите доходи? И защо само с 2 на сто намаляваме данъчната тежест на социално слабите? Някой дава ли си сметка, че със 140 лв. месечно може да се живее? Не може, разбира се. Не може, разбира се, да се поема цялата тежест от социално слабите и да се освобождава преди всичко едрият капитал. А именно това е генезисът на този бюджет. Защото тук се освобождава и данък печалбата само с 5 на сто. И то на кого? Пак на едрия капитал. Защото със 15 на сто плащаха дребният и среден бизнес. Тоест, приходите в бюджета в момента ще дойдат пак от социално слабите. А едрият капитал ще има своите облекчения. И аз да ви кажа откровено, се съмнявам, че този едър капитал ще реинвестира своята печалба в България.
И не на последно място, казвате, че намалявате данъчната тежест. А какво правите всъщност? Увеличавате с 5 на сто, правите от 15 на 20 на сто авансовите вноски, които трябва да плаща всеки дребен собственик. Та това си е изземване на оборотен капитал и затруднявате неговия бизнес.
И за местните данъци. Разбирам, че всички сте уморени, но всички трябва да си дадете сметка, че със закона за промените на местните данъци, където натоварвате пак социално слабите, тези, които имат по едно жилище, защото тези, които имат по много, те имат начини и форми и те да заплащат своите данъци към държавата, но вие пак натоварвате бюджета на слабите.
Ето с цялата тази съвкупност от данъчни закони в момента натоварвате - още веднъж подчертавам - дребния и среден бизнес, с което не го стимулирате. И аз твърдо вярвам, че между първо и второ четене правителството, заедно с Комисията по бюджет и финанси и другите комисии, ще обсъдят много внимателно така направените предложения и да се намерят резерви и форми тежестта на тази икономическа реформа, която вие трябва да продължите, да бъде прехвърлена и върху едрия капитал, а не само върху слабите.
И накрая, завършвайки, иска се коренна промяна в Закона за ДДС. Там се шири най-голямата корупция, най-голямата измама. Трябва да обърнем пирамидата в Закона за ДДС. Не продавачът да плаща ДДС, а купувачът да го плаща с отделни свои сметки, които са директно към данъчните служби.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Как ще стане това?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Много лесно ще стане, мога да Ви го обясня, разбира се, само че това не е тема сега, господин Искров. Това ще Ви го дам като предложение в Комисията по бюджет и финанси. Ще му дойде времето.
И така, заради това аз няма да подкрепя бюджета, а ще гласувам "въздържал се", за да видя какви промени ще бъдат направени между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има думата господин Йордан Нихризов.


ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз ще засегна основно един въпрос - околната среда, но в нея като че ли в огледало се оглежда цялото състояние на българското общество, а начинът, по който се решават нейните въпроси, отговаря на подхода, възприет в голяма част от този бюджет.
Един от най-големите проблеми на Бюджет 2002 е отказът от правителствена политика в областта на опазване на околната среда, в тази област, за която в Европа можем да намерим най-голямо разбиране и най-голяма подкрепа. Той е свързан с явно отстъпване от заявени позиции в преговорите с Европейския съюз по Глава "Околна среда".
За съжаление, ще се наложи само да маркирам, за да влезем в рамките на времето. За постигане на целите по опазване на околната среда през следващата година трябваше да има значително увеличение на инвестициите. Сега те са 68 млн. лв. - в пъти по-малки от необходимите. Тази беда обаче е част от цялото нещастие. Предвидена е промяна в статута на Националния фонд за опазване на околната среда. В резултат от кумулираните над 60 млн. лв. за опазване на околната среда ще се изразходват само 15 млн. лв., а останалите 45 млн. лв. ще се разпределят в други сфери. Аз отлично зная, че всичко ще се оправдава със социалните нужди. Но не е нормално, когато ти събират пари за чист въздух, те да потънат в други посоки по целесъобразност.
Нима вярната философия за откриване на нови работни места посредством този фонд, посредством подпомагане на дребния и средния бизнес трябва да се подчини на една бюрократична машина?
Като председател на Българската социалдемократическа партия, в която, уви, не членува господин Георги Анастасов, аз не мога да разбера тази обърната логика в строенето на бюджетната политика.
Освен това се чудя и на нещо друго. Тук имаше и определение за бюджета от страна на Коалиция за България и нехаресване, тъй като този бюджет бил десен. Коалиция за България се държеше като опозиция и аз си задавам въпроса защо членовете на парламентарната група не звъннаха на своите министри през този период в правителството, та белким поолевят малко бюджета, а не да заемат парламентарното време, за да плачат за него.
И понеже плаченето беше в друга посока, аз ще припомня няколко неща. Средно за четири години пенсията се вдигна от 31 на 87 лв., а средната работна заплата - от 127 на 247 лв. Това беше през лошото, много лошо управление на ОДС. Това е малко, много малко, казвам го открито и ясно на обществото. Но това са проценти по 20, по 30 на година. Сега ние говорим за проценти съответно 6 и 4,5. Значи решенията, господа отляво и от средата, могат да бъдат или калпави, или добри. А решенията не могат да бъдат леви или десни, тъй като те могат да бъдат само добри или лоши.
И да продължим по въпросите за околната среда, където се оглежда всичко останало. Драстично намаляват средствата, отделяни за стари замърсявания. При необходими и осигурени от ОДС, от Световната банка 87 млн., се отпускат в бюджета 20 млн. Липсва и държавната подкрепа за кредити на Датското правителство в размер на 20 млн. долара. Този кредит е насочен именно за работа в бизнеса. Това, заедно с промяната на статута на Националния фонд за опазване на околната среда означава, че няма да има подкрепа за бизнеса, работещ в областта на околната среда. Няма да има пречиствателни станции и депа. Няма да има подкрепа за политиката на енергийната ефективност, тоест за малки ВЕЦ и газификация. Няма да има подкрепа на екологичните проекти, за планинските и полупланинските райони в областта на Родопите и Стара планина. Няма да решим проблемите с отпадъците - дървесни, хранителни, стари замърсявания, стари автомобили, гуми и т.н. Няма да има нови работни места, няма да има нови предприятия. Поредицата от "няма" може да продължи, но по-важното е да се отбележи, че в тази посока на бюджетната политика в България скоро тя няма да стане привлекателно кътче, каквато заслужава да бъде, а българите няма да имат надежда да живеят при условия, каквито има всеки европеец.
Затова опозицията в лицето на ОДС ще внесе своите алтернативни предложения, които считаме, че ще подпомогнат интереса на обикновения български гражданин, а не сметките на бюрокрацията.
Защото, в заключение искам да кажа, че това е бюджет на неизпълнените обещания, който ние от Обединените демократични сили не можем да подкрепим. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За реплика има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нихризов! Във Вашите думи имаше някои верни моменти. Те са обаче следствие на един неверен поглед върху причините, които са довели до това положение.
Аз бих искал да обърна внимание именно на този факт. След като има такъв голям дефицит, оставен от управлението на ОДС, естествено е, че се налагат някои рестрикции, включително и в областта на опазване на околната среда. Правителството е предвидило някои компесаторни механизми, свързани с привличането на допълнителни средства от международни източници. И смятам, че това донякъде ще компенсира липсата на достатъчно вътрешни средства.
По този начин, като имам предвид, че не всичко, което е могло да бъде направено от правителството на ОДС, е свършено, ние в следващата година с тези допълнителни резерви, които се обмислят, смятам, че ще можем да изпълним до голяма степен онези изисквания, които са свързани с прилагането на европейското и българското вече хармонизирано законодателство в практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Анастасов, заповядайте за втора реплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Извинявайте, но в тази зала от дясната страна такава наглост аз не съм виждал. (Шум и реплики от блока на ОДС.) Не може вие толкова години - четири години да съсипвате страната и да стоите тук нагло и сега да установите, че била зле България! Не ви ли е срам! Включително и този човек, който се представя за някакъв си председател, временно назначен, благодарение на вас, на вашия натиск. Никой няма да разбере и никой не разбра. Хората в България ви направиха да стоите тук на две редички само. Догодина или по-догодина, или след четири години ще сте само на една редичка и мисля, че няма да е цялата. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Други реплики?
Господин Нихризов, заповядайте, за да защитите позицията си в рамките на 3 мин., ако Ви е възможно. (Шум и реплики в блока на ОДС.)
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа ръкопляскащи депутати и всички мои колеги! Благодаря за репликата, която получих от заместник-председателя на Комисията по опазване на околната среда. Аз много благодаря за това, че той призна, че действително част от нещата според него отговарят напълно на истината. И за да няма двусмислие, аз смятам, че ние трябва да възприемем едно правило - истината над всичко. И за да не се обръщаме винаги назад, мисля, че имаше едно хубаво предложение, направено от господин Муравей Радев. Нека да разберем, в края на краищата, като поканим тук премиера, господин Сакскобургготски. Тук се намира и бившият премиер господин Иван Костов в ролята му на депутат. И тогава, при един организиран дебат между всички нас ще се разбере каква е тази цифра, която ту се появява, ту не се появява като дефицит. И ние няма да можем повече да се разхождаме само с оправдания в миналото. Защото всяко бъдеще след година става минало! И тогава оправданията стават много трудни.
Затова, ако не искаме да се оправдаваме с настоящето, което ще стане минало, ние трябва да бъдем наясно откъде тръгваме и закъде вървим.
Що се отнася до колегата, който направи втората реплика отляво, аз просто няма да обръщам внимание, тъй като българският народ е казал: "На лъжата краката са къси.". (Шум и реплики в блока на КБ.)
Всичко добро желая на тези, които смятат оттук нататък с нея да вървят и да строят нещо в бъдеще. Българският народ иска да върви напред, а не да прави революции, било то и по комунистически. (Шум и реплики от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Благодаря на господин Ремзи Осман, който се отказа от правото си да вземе отношение.
Госпожа Весела Лечева моли само за 3 мин. и с удоволствие ще й предоставя тази възможност.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина няма да злоупотребявам с вашето търпение. Накрая сме на един много тежък дебат и може би нямаше да се изказвам, ако не съзнавах отговорността и важността на закона, който предстои да бъде приет и ако не съзнавах, или ако не предполагам, че всичко вече е предрешено, защото очаквам, че все още има какво да бъде променено.
Аз искам да обърна внимание, тъй като все още мисля, че ние не осъзнаваме ясното и важно значение на ролята на спорта. Затова само ще отворя една скоба за някои от основните функции на спорта в нашето съвременно общество: "Съдейства за укрепване на здравето на населението; спомага за физическото развитие на децата и младите хора; изпълнява социални функции за приобщаването между хората и служи като средство за емоционално разтоварване; издига престижа на нацията и държавата; съвременният спорт в своето развитие винаги е бил свързан с държавната политика, тъй като представлява значимо социално явление..."
Искам само да отворя една скоба. Така започват всички документи, анализи и оценки, свързани със спорта в България в момента. Тъй като философията на бюджета, това е философията на държавната политика, според мен се изключва значимостта на спорта в съвременното ни общество, защото изразено в цифри, не споделя вашата философия. Затова ще кажа: вложените средства в проектобюджета не отговарят на целите и задачите, които си е поставила вашата управленска програма, защото е подвеждащо заглавието на тази програма "Хората са богатството на България", защото са изключени от бюджета грижите към тяхното здраве, физическа дееспособност и дълголетие, изключени са младите хора на България - няма предвидени средства за младежки дейности.
Няма ясен ангажимент на държавата по отношение на финансовата подкрепа за участие в Олимпийските игри. Очакванията в цялата спортна общественост бяха във връзка с приоритетното модернизиране и реконструкцията на базите с национално значение, в това число и Националния стадион "Васил Левски". Нека не забравяме, че България е в привилегировано положение по отношение на близостта си до Атина, където през 2004 г. предстои да бъдат проведени Олимпийските игри. И това трябваше да бъде предвидено първо в програмата, а второ - по отношение на бюджета. Би трябвало да бъдат заложени средства като капиталови разходи, които лесно биха могли да бъдат възвърнати, възползвайки се от това си предимство.
Почти цялото финансиране на спорта е оставено на постъпленията от спортния тотализатор, чиято тенденция в последните години е низходяща. Трудно може да се изготви и да се изпълни една програма, която се базира на несигурни средства и аз се притеснявам, че с този си подход по отношение на спорта в проектобюджета, вашата управленска програма утре може да остане един ненужен лист бяла хартия.
Ясно е, че спорт ще има, но нивото се определя от отношението на държавата към него. Според мен, липсва осъзнаване на значимостта на спорта като социално явление в нашето съвременно общество. Благодаря ви за вашето внимание. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Искам да благодаря и на господин Иван Искров, който се отказа - това беше последното възможно изказване, с което всъщност дебатите по първото четене на законопроекта за бюджета приключиха.
Сега имам възможност да дам думата на министъра на финансите господин Велчев, като го моля да има предвид, че едва удържам времето. (Оживление.)
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! И поради времето, и поради други причини няма да се спирам на конкретните въпроси, повдигнати от опозицията. Без да подценявам рационалните елементи в някои от тези изказвания, оценявам голяма част от техните тези като безсмислен, но за съжаление неизбежен популизъм и опит да се използва това, че по-голямата част от българския народ не са специалисти по бюджет и финанси. Чухме много идеи за намаляване на данъците и увеличаване на разходите, но сякаш се забравя, че бюджетът е кантар, който трябва да бъде балансиран.
Благодаря за всички добри думи, казани не само от представителите на управляващото мнозинство, но и съдържащи се в някои изказвания на опозицията.
Истина е, трябва да признаем, че бюджет 2002 г. е добре балансиран бюджет, съставен от българското правителство и подкрепен от международните финансови институции. Подкрепен след нелеки преговори, по време на които правителството не прие автоматично всички искания на Международния валутен фонд, както това бе правено от правителството на СДС.
Мога да ви уверя, че и Международният валутен фонд направи редица отстъпки от първоначалните си позиции - отстъпки, които ни позволиха да вдигнем минималната заплата на 100 лв., да удвоим детските надбавки и да намалим данъка върху общия доход.
Да, това е възможният бюджет, защото не можем да пренебрегнем факта за наследените скрити дефицити в редица сфери: болници, общини, пари, необходими за субсидии в енергетиката и транспорта, тежкото положение, в което са изпаднали съдебната система, културата, спортът и т.н. Но смея да твърдя, че този бюджет ще отговори на изискванията на днешния момент - изискванията за стабилност и растеж в икономиката и създаване на условия за преодоляване на безработицата и бедността.
Бюджет 2002 г. е изпълним бюджет и той ще бъде изпълнен. Пътят за неговото изпълнение минава през ускоряване на структурните реформи, които толкова недостойно бяха забавени през последните две години в жалките опити на днешната опозиция да се задържи на власт на всяка цена.
Пътят за неговото изпълнение минава през реактивиране и завършване на приватизацията по един честен и прозрачен начин. Пътят за неговото изпълнение най-накрая минава и през активно управление на държавния дълг. Новите механизми за неговото управление и постепенно намаляване ще доведат до чувствително съкращение на лихвените разходи - онези вредни разходи, за които говори господин Муравей Радев, без преди това сам да е направил достатъчно за тяхното намаление през последните четири години.
Заедно с това бюджет 2002 г. не може да пренебрегне нуждите на най-уязвимата част от населението. Необходимо е да осигурим достойно съществуване на безработните и пенсионерите и макар че е очевидно невъзможно радикалното подобряване на тяхното положение веднага, гаранция за бъдещето дава социалната политика, заложена чрез бюджет 2002 г.
Дами и господа, като ви благодаря сърдечно от името на премиера, който в момента е в чужбина, но въпреки това намери време да ми позвъни, за да се информира за хода на днешното заседание, и от името на цялото правителство за конструктивните изказвания, бих искал да повторя това, което заявих във вчерашното си експозе: това е бюджетът, който ще отговори на интересите на българския народ и аз ви моля за вашата подкрепа за политиката на правителството - политика за модернизация и за преодоляване на бедността.
Моля ви, дами и господа, да гласувате по съвест за предложения проектобюджет. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Благодаря и на залата, която е пълна.
Благодаря на всички парламентарни групи, които показаха разбиране, за да направим възможно още днес да се гласува на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. За мен това е израз на едно националноотговорно поведение.
Сега ми позволете да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 218 народни представители: за 130, против 86, въздържали се 2. (Бурни продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
Законопроектът е приет на първо четене и ви поздравявам за това. (Ръкопляскания, заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева и министърът на финансите Милен Велчев приемат поздравления от депутатите .)
Позволете ми преди да закрия днешното извънредно и дълго заседание да направя необходимите съобщения.
Съобщения за парламентарен контрол на 23 ноември, петък:
Министърът на здравеопазването Божидар Хинков ще отговори на питане от народния представител Стойчо Кацаров.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стефан Данаилов и Тодор Бояджиев и на питане от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос и на питане от народния представител Евдокия Манева.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Абаджиев.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Светослав Лучников и Муравей Радев и на три питания от народните представители Татяна Дончева, Янаки Стоилов и Иво Цанев.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Михаил Миков и Панайот Ляков.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров; министърът на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Поради служебни ангажименти извън страната министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски не може да участва в заседанието за парламентарен контрол.
Следващите съобщения са за заседания на парламентарните комисии:
Комисията по правни въпроси отсрочва заседанието си за 17,15 ч.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседанието си веднага след приключването на пленарното заседание в зала "Запад".
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има извънредно заседание в зала 232. Предполагам, че става дума за веднага след това заседание.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 22 ноември на пл. "Александър Батенберг" от 16,30 ч., следователно, веднага.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще заседава четвъртък, 17,30 ч. в зала 130 на пл. "Александър Батенберг".
Смятам, че с това изпълних своя дълг за днес.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 17, ч.)



Председател:

Огнян Герджиков




Секретари:

Гергана Грънчарова


Николай Младенов