Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам заседанието на Народното събрание.
Снощи в софийска дискотека български деца загинаха. Този трагичен инцидент прави особено тежко днешното пленарно заседание. Да се помолим за спасението на душите на загиналите български деца. Предлагам едноминутно мълчание. (Всички стават и почитат паметта на загиналите.)
Националният флаг на Народното събрание е свален в позиция на траур. Ръководството на Народното събрание покани министъра на вътрешните работи в 11,00 ч. да представи пред парламента информация за снощния инцидент и за състоянието на децата, които са в "Пирогов".
Колкото и да е трудно, трябва да преминем към нашата делова работа. Според приетия дневен ред предстои:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да заповяда на трибуната да представи доклада на водещата комисия за второто четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Д О К Л А Д
по законопроект № 102-01-27
от 13 ноември 2001 г. за изменение и допълнение
на за експортното застраховане,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 12 декември 2001 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, постъпилото писмено предложение на народен представител, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния

"З А К О Н
за изменение и допълнение
на Закона за експортното застраховане"

Комисията по икономическата политика подкрепя заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на законопроекта имате ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона, подкрепено от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) С този закон се уреждат условията и редът за застраховане и презастраховане за сметка на държавата на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Застраховането по ал. 1 осигурява търговците в случаите на понесени от тях имуществени вреди, настъпили вследствие на търговски или нетърговски риск."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея:
а) в т. 1 накрая се добавя "и реализиране на български инвестиции в чужбина";
б) в т. 2 пред думите "повишаване на конкурентоспособността" се добавя "развитие на експортния потенциал на страната и".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 1 има ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 2. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. (1) Дейността по този закон се извършава от акционерно дружество "Българска агенция за експортно застраховане", наричано по-нататък "БАЕЗ" АД. Застрахователните и презастрахователните договори се сключват от името на "БАЕЗ" АД.
(2) Държавата, представлявана от министъра на икономиката, притежава не по-малко от 95 на сто от капитала на "БАЕЗ" АД."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 2 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Валери Димитров.
Комисията по икономическата политика приема предложението и предлага следното съдържание на § 3:
"§ 3. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. (1) Дейността за сметка на държавата по този закон се извършва чрез:
1. застраховане срещу непазарен риск на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина.
2. застраховане срещу пазарен риск на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина, който не може да бъде застрахован или презастрахован на застрахователния пазар свободно, в случаите от съществен интерес за националната икономика, въз основа на решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане, наричан по-нататък "Междуведомствения съвет";
3. презастраховане на застрахователни договори за рискове по т. 1 и 2, сключени от чуждестранни институции за експортно застраховане, при условия на взаимност между "БАЕЗ" АД и съответната чуждестранна институция за експортно застраховане.
(2) Във връзка с осъществяването на дейността по ал. 1 "БАЕЗ" АД може да извършва дейност по предоставяне на услуги на чуждестранни институции за експортно застраховане при условията на взаимност."

§ 4. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. Непазарен риск по този закон е:
1. краткосрочен, средносрочен и дългосрочен нетърговски риск;
2. средносрочен и дългосрочен търговски риск;
3. краткосрочен търговски риск, с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен."
§ 5. Наименованието "Глава втора. Дейност на Българската агенция за експортно застраховане" се заличава.
§ 6. "Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Пазарен риск по този закон е всеки краткосрочен търговски риск, при който длъжник по договора за износ е частноправен субект, който е юридическо или физическо лице от държава, определена като държава с пазарен риск.
(2) Списък на държавите с пазарен риск по ал. 1 се приема и обнародва в "Държавен вестник" от Министерския съвет".
§ 7. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. Нетърговски риск по този закон е:
1. настъпване на извънредни обстоятелства в държавата на длъжника или в трета, свързана с плащанията държава, възпрепятстващи уреждането на задължения, свързани с производството и износа на български стоки и услуги или с осъществяването на български инвестиции в чужбина, в това число:
а) възникване на политически събития като война, преврат, граждански безредици, бунтове, стачки, ембарго, както и природни бедствия или други събития със сравним ефект;
б) обявяване на общ мораториум върху плащанията;
в) промени в режима на валутните плащания;
г) приемане или изменение на нормативни актове или решения на правителството или на друг държавен орган;
д) конфискация или национализация.
2. отказ за плащане или просрочване на дължимото плащане повече от три месеца, когато длъжник е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава, за които не може да се приложи процедура по обявяване в несъстоятелност;
3. ограничения или забрана за износ на стоки или услуги в изпълнение на задължения по международни договори, по които Република България е страна, препятстващи изпълнението на сключени преди тяхното въвеждане договори за износ".
§ 8. Член 7 се изменя така:
"Чл. 7. (1) Търговски риск по този закон е:
1. неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника по договора;
2. закъснение на дължимо плащане повече от 3 месеца след настъпване на датата на плащането, указана в договора, по причини, несвързани с изпълнението на договора;
3. едностранно прекратяване на договор от длъжника без наличието на правно основание за това;
4. отказ на длъжника да приеме стоките или услугите - предмет на договора, без наличието на правно основание за това.
(2) В случаите по ал. 1 не е налице търговски риск, когато длъжник по договора е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Вие представихте всъщност предложения по няколко текста. Бихме могли да ги обсъждаме заедно, тъй като по тях няма постъпили предложения, по тях няма разногласия.
По текстовете от § 3 до § 8 има ли желаещи за изказване? Няма.
Предлагам да гласуваме ан блок текстовете от § 3 до § 8, включително.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 5. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. При застраховане по чл. 3, ал. 1 размерът на застрахователното обезщетение е не повече от 90 на сто от застрахователната сума при застраховане срещу нетърговски риск и не повече от 85 на сто от застрахователната сума при застраховане срещу търговски риск."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като предлага § 5 да стане § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста на § 5, който по предложение на комисията става § 9, има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения текст, който е подкрепен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Текстът се приема. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "застрахователните" се заменя със "застрахователни", а думите "чл. 6" се заменят с "чл. 3".
2. В ал. 2 думите "чл. 14, ал. 1" се заменят с "чл. 14, ал. 2" и думите "по експортно застраховане" се заличават.
3. Алинея 3 се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като предлага § 6 да стане § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя, който е подкрепен от комисията, на § 6, който става § 10.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Текстът се приема. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика по § 11 и § 12.
"§ 11. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. "БАЕЗ" АД може да сключва застрахователни и презастрахователни договори по чл. 3 до максималния размер на предвидените по този закон средства.
§ 12. Създава се нов чл. 10а:
"Чл. 10а. За дейността на "БАЕЗ" АД по този закон не се прилагат разпоредбите на Закона за застраховането"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези текстове, които са предложени от Комисията по икономическата политика има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте предложените текстове.
Гласували общо 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 8. Досегашната глава трета става глава втора."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 8 става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Момент, дали не пропускаме нещо?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не. Сега разглеждаме § 8 на вносителя, който се подкрепя от комисията, но се предлага той да стане § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи, по § 8, който се предлага да стане § 13 имате ли предложения, възражения, становища? Няма.
Моля, гласувайте § 8 с текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Текстът се приема, благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика по § 9, който става § 14.
Параграф 14. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Към Министерския съвет се създава Междуведомствен съвет по експортно застраховане за провеждане на държавната политика при застраховане и презастраховане по този закон на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина.
(2) Междуведомственият съвет се състои от 7 членове. Министърът на икономиката по право е председател на Междуведомствения съвет.
(3) Министърът на икономиката, министърът на финансите, министърът на земеделието и горите, министърът на външните работи, директорът на Агенцията за застрахователен надзор към министъра на финансите и управителят на Българската народна банка предлагат свой представител за член на Междуведомствения съвет.
(4) Министър-председателят назначава членовете на Междуведомствения съвет и определя тяхното възнаграждение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 9, който става § 14, има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от комисията § 14.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика.
Създава се § 15 със следното съдържание:
"§ 15. Член 12 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 15.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 10 от проекта на вносителя е постъпило предложение от народния представител Валери Димитров.
Комисията по икономическата политика приема предложението, като § 10 става § 16 със следното съдържание:
"§ 16. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Междуведомственият съвет:
1. определя общата политика и експозициите по държави за дейността по чл. 3 в рамките на утвърдените за съответната година целеви средства от републиканския бюджет;
2. ежегодно предлага за включване в проекта на Закон за държавния бюджет за следващата година размера на средствата за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 3;
3. утвърждава основните насоки на дейността на "БАЕЗ" АД по чл. 3, включително общите условия по видове застраховки;
4. определя реда за застраховане срещу краткосрочен непазарен риск;
5. взема решения за застраховане срещу средносрочен и дългосрочен непазарен риск за всеки конкретен случай;
6. взема решения за изплащане на застрахователните обезщетения по сключените застраховки по чл. 3;
7. одобрява тарифна таблица за прилаганите застрахователни премии по застраховките по чл. 3, ал. 1;
8. одобрява сключването на договори за презастраховане на застраховките по чл. 3, ал. 1;
9. одобрява разходите за дейността на "БАЕЗ" АД по чл. 3;
10. подготвя годишен отчет за дейността по чл. 3 и го представя на Министерския съвет до 31 март следващата година;
11. приема и други решения във връзка с дейността на "БАЕЗ" АД по този закон."
2. В ал. 2 думите "по експортно застраховане" се заличават.
3. Създава се ал. 3:
"(3) Междуведомственият съвет прави предложение до Министерския съвет за приемане на решение за прехвърляне на сключените от "БАЕЗ" АД по реда на този закон застрахователни и презастрахователни договори в случай на откриване на производство за ликвидация или несъстоятелност на "БАЕЗ" АД."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 16 по номерацията на комисията има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 16.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 11 от проекта на вносителя.
Досегашната глава четвърта става глава трета.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 11 става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 12 от проекта на вносителя е постъпило предложение от народния представител Валери Димитров:
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението, като предлага § 12 да стане § 18 със следното съдържание:
"§ 18. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) За дейността по този закон "БАЕЗ" АД води отделна аналитична счетоводна отчетност."
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
"(2) За извършването на финансовите операции във връзка с дейността по този закон се открива и води отделна банкова сметка на "БАЕЗ" АД.
(3) Разпореждането със средствата по сметката по ал. 2 се извършват при условия и по ред, определени в правилника за дейността на Междуведомствения съвет."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Средствата по сметката се набират от:
1. приходи от дейността по чл. 3;
2. допълнителен трансфер на средства от републиканския бюджет;
3. дарения и безвъзмездни помощи;
4. други приходи."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Средствата по сметката се изразходват за:
1. изплащане на застрахователни обезщетения и отстъпени премии във връзка с дейността по чл. 3;
2. изплащане на възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет;
3. покриване на административни разходи за дейността на "БАЕЗ" АД по този закон;
4. други извънредни разходи във връзка с дейността на "БАЕЗ" АД по този закон."
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така:
"(6) Неизразходваните до края на годината средства по сметката остават като преходен остатък и се използват по предназначение през следващата година."
6. Алинея 5 се отменя.
7. Създава се ал. 7:
"(7) Контролът върху финансовите операции във връзка с дейността по чл. 3 се осъществява от Сметната палата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 18 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията § 18.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Приема се.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 13 от проекта на вносителя има предложение на Комисията по икономическата политика - § 13 да стане съответно § 19, § 20 и § 21:
"§ 19. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. (1) Средствата по сметката по чл. 14, ал. 2 не могат да се използват за удовлетворяване на задължения към кредитори по застрахователни договори, сключени от "БАЕЗ" АД за собствена сметка, както и за административни и други разходи на "БАЕЗ" АД за дейности извън посочените в чл. 3.
(2) В случай на обявяване на "БАЕЗ" АД в несъстоятелност, средствата по сметката по чл. 14, ал. 2 не влизат в масата на несъстоятелността."
§ 20. Член 16 се изменя така:
"Чл. 16. "БАЕЗ" АД периодично предоставя информация на Междуведомствения съвет за извършените операции по сметката по чл. 14, ал. 2."
§ 21. Създава се чл. 17:
"Чл. 17. Приходите от дейността по чл. 3 и приходите по чл. 14, ал. 4, точки 3 и 4 се освобождават от държавни и местни данъци и такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 13, който по предложение на комисията се разбива на три параграфа - § 19, § 20 и § 21, има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 14 от проекта на вносителя - Комисията по икономическата политика предлага този параграф да стане § 22 и да има следното съдържание:
"§ 22. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният § 1 става Параграф единствен.
2. Точка 2 се изменя така:
"2. "Български услуги" са услугите, предоставяни на чуждестранно физическо или юридическо лице от търговец, регистриран по Търговския закон."
3. Създава се нова т. 3:
"3. "Български инвестиции" са инвестициите, осъществени в чужбина от търговец, регистриран по Търговския закон."
4. Досегашните точки 3, 4 и 5 стават съответно точки 4, 5 и 6 и в тях думата "означава" се заменя с "е", а думата "риск" - с "рискът"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте този параграф, подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 15 от текста на вносителя - Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, а той е:
"§ 15. Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" се заличава."
Комисията предлага текстът на този параграф да стане § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 15, който трябва да стане § 23, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 16 от проекта на вносителя:
"§ 16. Параграфи 2 и 3 се отменят."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като предлага § 16 да стане § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение на комисията не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Преходните разпоредби - има предложение на Комисията по икономическата политика за § 17, който става § 25 със следното съдържание:
"§ 25. Министерският съвет приема и обнародва в "Държавен вестник" списъка на държавите с пазарен риск по чл. 5, ал. 2 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 17, който става § 25, има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфа така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 18 от проекта на вносителя:
"§ 18. Министерският съвет приема съответните изменения в Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане в тримесечен срок от влизането в сила на този закон."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като предлага § 18 да стане § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 18, който става § 26.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По последния параграф - има предложение на Комисията по икономическата политика да се създаде нов § 27 със следното съдържание:
"§ 27. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
Тук обаче беше направена бележка от Дирекция "Правна и законодателна дейност", че това е текст, който на практика може да доведе до това, че законът ще влезе в сила преди обнародването му в "Държавен вестник". И аз си позволявам да направя предложение за оттегляне на този текст, да не го гласуваме просто. Да влезе в закона по съответния ред - три дни след обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност, по общия ред.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По общия ред да стане, а не да записваме изрично, че влиза в сила от 1 януари 2002 г., тъй като практически не знаем кога.
Предлагам този текст да не бъде приет, тъй като на практика това ще доведе до влизане в сила на закон, който все ще не е обнародван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не че това е невъзможно, разбира се, но...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ще създаде известни проблеми.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ако бързате, пишете: "в деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не е беда и три дни след обнародването му. Не смятам, че някакви особени съображения налагат да предвиждаме тук срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, в такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Валери Димитров за отпадането на този § 27, макар и предложен от комисията, поради съображенията, които той изтъкна.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валери Димитров.
Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря ви. И с това струва ми се, че Законът за изменението и допълнението на Закона за експортното застраховане е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Най-после този закон вече е факт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"На свое заседание Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за изменение на Кодекса на труда № 154-01-61 от 3 октомври 2001 г., внесен от народните представители Росица Тоткова и Благой Димитров, и направените писмени предложения.
Комисията предлага на Народното събрание за второ четене следния проект на
"З А К О Н
за изменение на Кодекса на труда
(броевете "Държавен вестник", в които законът е бил обнародван, се прилагат към протокола)

§ 1. В чл. 222, ал. 1, числото "30" да се замени с числото "15"."
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
"Числото "30" се заменя с "15 работни дни".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"Параграф единствен. В чл. 222, ал. 1 думите "30 дни" се заменят с "15 работни дни"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Не виждам възражения.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Приема се.
По този начин приехме още един закон - Закона за изменение на Кодекса на труда.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а това е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ НЕК И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ "РЕХАБИЛИТАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА СИСТЕМА - ЕНЕРГИЯ 2".
Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси
по проект за решение № 102-03-12
за даване на съгласие за сключване на
Гаранционно споразумение между
Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение
между "Националната електрическа компания" ЕАД и
Европейската банка за възстановяване и развитие за
финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на
електропреносната система - Енергия 2", внесен от
Министерския съвет на 4 декември 2001 г.

На заседание, проведено на 20 декември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение между "Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2."
В инвестиционната програма на "Националната електрическа компания" ЕАД като приоритетен проект е включена рехабилитацията и модернизация на преносната система.
Целта на проекта е да се подпомогне развитието на пазарна основа на българския електроенергиен сектор в частта електропренос и разпределение, както и да се подпомогне подготовката на страната за присъединяване към Европейския съюз, съответно свързване на електроенергийната система на България към обединените европейски електроенергийни системи. Проектът ще укрепи електроенергийната система на България, регионалните диспечерски центрове и комуникационната система и ще подпомогне нормалното функциониране и обособяване на национална компания за пренос и диспечинг.
Предвидените в този проект технически мероприятия са част от програмата на "НЕК"-ЕАД за подготовка на електроенергийната система на България за паралелна работа с обединените европейски електроенергийни системи.
Освен това с проект "Енергия 2" ще се подобрят сигурността на функциониране на електрическата мрежа за високо напрежение и измерването на електрическата енергия в разпределителната мрежа и ще се подобри управлението на преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия в електроенергийната система.
Проектът "Енергия 2" в частта за финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие ще се реализира в следните основни подпроекти:
1. Внедряване на управленска информационна система - втори етап.
2. Развитие на телекомуникационна мрежа на "НЕК"-ЕАД.
3. Модернизация на системи SKADA/EMS в териториалните диспечерски центрове на "НЕК"-ЕАД.
4. Изграждане на система за автоматично отчитане на електромери - AMR.
Компанията планира финансирането на проекта да се осигури от собствени и заемни средства. За целта са водени разговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, която е дала съгласие да отпусне дългосрочен кредит за финансиране на част от проекта "Енергия 2". Проектът и заемът са одобрени от Комисията по операциите на Европейската банка за възстановяване и развитие на ниво окончателен преглед и от борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Общата стойност на разходите на проект "Енергия 2" възлиза на 153 млн. евро, от които местни разходи в размер до 52 млн. евро, финансирани от "НЕК"-ЕАД, и разходи в чужда валута в размер до 101 млн. евро, финансирани със заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие до 41 млн. евро и Европейската инвестиционна банка - 60 млн. евро.
Заемът от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер до 41 млн. евро ще се усвои за период от 4 г. с 3-годишен гратисен период и 10-годишен срок за погасяване след изтичане на гратисния период.
За получения кредит ще се заплащат следните лихви и такси: лихвен процент - 6-месечен либор плюс 1 на сто; наказателна лихва при просрочие на плащане - 6-месечен либор при 3 на сто; такса за ангажимент - 0,5 на сто годишно; първоначална такса - 1 на сто върху общия размер на заема.
Всички посочени по-горе условия и представеният проект на гаранционно и кредитно споразумение са предварителни и окончателно ще се уточнят по време на предстоящите преговори.
При гласуването проекторешението бе подкрепено единодушно от всички присъстващи членове на комисията с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
На основание резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение между "Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - "Енергия 2" в размер до 41 млн. и 100 хил. евро."



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Искам да поканя председателя на Комисията по енергетика господин Близнаков, който да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по енергетика.
"След проведената дискусия, Комисията по енергетика реши:
1. Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2".
2. Одобрява проекта на Гаранционно споразумение "Проект за електропреносната система" между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, като основа за водене на преговори."
Решението е от 12 декември 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
По този проект за решение на Народното събрание за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Ще си позволя да ви представя проекторешението на Народното събрание, за да мога да го подложа на гласуване.


"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за сключване на Гаранционно
споразумение между Република България и Европейската
банка за възстановяване и развитие по Кредитно
споразумение между "Национална електрическа
компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване
и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и
модернизация на електропреносната система - Енергия 2"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи от името на Република България Гаранционно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2"."
Това е проекторешението на Народното събрание.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване този проект за решение.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Решението се приема единодушно.
Уважаеми народни представители, смятам да дам половин час почивка, но преди това искам да ви направя две съобщения.
Първото е, че от 12,30 ч. Светият синод ще отслужи заупокойна молитва за загиналите деца в "Свети Александър Невски". Поканен е всеки от вас, който желае, да запали по една свещ. Разбира се, тези, които изповядват други религии, биха могли да направят съответен жест в съответните обредни храмове.
Искам да ви помоля в 10,45 ч. да имате добрината да бъдете в залата, защото по време на почивката до 11,00 ч. ще се докладват последните групи за приятелство от народния представител Маргарита Кънева, за да може този въпрос да бъде окончателно решен, тъй като твърде много го проточихме. Това е моята молба към вас.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: А не може ли сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, разбира се, ако госпожа Кънева е тук.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ, от място): Да, тук съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте на трибуната.
Давам почивка половин час. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Постъпило е искане от Българската национална телевизия и Българското национално радио да предават пряко изявленията на министъра на вътрешните работи господин Георги Петканов, когото поканихме.
Моля, гласувайте предложението за пряко предаване по Българската народна банка и Българското национално радио.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Благодаря ви.
Националното радио и Националната телевизия могат да предават пряко.
Благодаря на министър Петканов, че се отзова на поканата на Народното събрание.
Моля, господин министър, заповядайте на трибуната да представите информация за трагичния инцидент, станал вчера в софийска дискотека.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заставам пред вас, за да ви дам необходимата информация по повод трагичния инцидент, който снощи се случи и да отговоря на въпросите, които вие ще отправите към мен.
Снощи между 18,45 и 19,00 ч. в столичната дискотека "Индиго" по повод започването на нейната работа и влизането на посетителите - млади хора, деца, бих казал, - настъпва един трагичен инцидент, при който са загинали 7 български деца - 6 момичета и 1 момче.
Пред дискотеката са били събрани стотици, а може би и повече деца. Когато отварят в 18,45 ч. дискотеката, а там има стълбище, по което се слиза надолу, се получава една блъсканица. Първите деца падат и останалите десетки, стотици се струпват върху тях. Смъртта на децата настъпва в резултат на задушаване. Едно от тези деца почива на място. Останалите четири са починали в "Пирогов", другите две - в Първа градска болница. Има още десетки пострадали, между които 13, настанени в "Пирогов", 4 от тях бяха в много тежко състояние с опасност за живота. Последните данни, които получих от медицинските органи, сочат, че положението на останалите деца, в т.ч. на тези четири, е стабилизирано и само за едно от тях все още има опасност за неговия живот.
Първоначално, както загиналите, така също и пострадалите, не бяха разпознати, тъй като само в едно от децата беше намерен някакъв документ за самоличност. Между 20,00 и 22,30 ч. в болниците пристигнаха много разтревожени родители и започнаха разпознаването на тези деца. В крайна сметка всички те бяха разпознати и към настоящия момент се знае кои са загиналите и кои са пострадалите.
По принцип става дума за нещастен случай, без да има умисъл, без да има някакви странични фактори, които да са оказали влияние върху този случай. Въпреки това е образувано следствено дело по чл. 123, ал. 3 от Наказателния кодекс за причинена по непредпазливост смърт на повече от едно лице, настъпила в резултат на незнание или немарливо упражняване на занятие или друга правно-регламентирана дейност.
Цяла нощ около 10 следователи от Софийската и от Специализираната следствена служба работят по случая. Разпитват свидетели, разпитват очевидци, в т.ч. собственика на дискотеката и нейния наемател. За срок от 24 часа е задържан наемателят на дискотеката. Тук възниква затруднение от гледна точка на това, че в законодателството ни няма точна изчерпателна регламентация как се осъществява тази дейност, какви са задълженията на съдържателите на тези дискотеки, на тези заведения и въпреки това аз съм убеден, че следствените органи ще установят истината и ще кажат дали има виновни лица за настъпването на този трагичен инцидент.
По повод на станалия инцидент още нощес след полунощ с ръководството на МВР и националните служби "Полиция", "Пожарна и аварийна безопасност" обсъдихме този въпрос и аз съм подписал една заповед какви мерки трябва да бъдат предприети и те вече са предприети от тази сутрин с оглед на това по коледните и новогодишните празници да не бъдат допускани подобни инциденти.
Ако ми позволите, ще ви прочета какви екстрени мерки сме предприели от тази сутрин:

"ДО
ДИРЕКТОРИТЕ НА
НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ПОЛИЦИЯ",
ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА
СЛУЖБА "ПОЖАРНА И АВАРИЙНА
БЕЗОПАСНОСТ", СДВР-та и РДВР-та
В СТРАНАТА

Във връзка с трагичния инцидент в столичната дискотека "Индиго", при който загинаха 7 деца, разпореждам, считано от 22 декември 2001 г., да започнат проверки във всички увеселителни заведения на територията на страната. Проверките да се осъществяват от сили на регионалните звена "Полиция" и регионалните звена "Пожарна и аварийна безопасност", като се установят контакти и в групите се включат представители и на Държавния строителен контрол.
Целта на проверките е да бъде:
- установяване пригодността на увеселителните търговски обекти за посрещане на големи групи от хора, техническо състояние на обектите и съотносимост към задължителни строителни норми;
- състояние на пожарната безопасност на обектите, организацията на пропускателния режим и подходите към всеки конкретен обект.
При констатиране на несъответствие със задължителните строително-технически и противопожарни норми да се предприемат законоустановените мерки.
В срок до 21,00 ч. на 23 декември да се изпратят по телекса в МВР справки за резултатите от извършените проверки.
За недопускане и предотвратяване на нарушения на обществения ред и инциденти в заведенията при честване на коледните и новогодишните празници да се изпълнят следните мероприятия:
- да се осъществят срещи със собственици и управители на заведения, където ще се провеждат новогодишни тържества и се предприемат мерки за организацията на пропускателния режим;
- да не се допускат лица с оръжие;
- да не се допуска внасянето и използването в заведенията на пиротехнически средства;
- да бъдат инструктирани управителите за недопускане превишаване капацитета на заведенията и за начина на действие при събиране на големи групи от хора пред заведенията, като бъде изготвен протокол за това;
- да бъде извършен преглед на средствата за гасене на пожари в заведенията и аварийните изходи;
- да се уведомят общинските и областни администрации за заведения, непригодни за провеждане на масови мероприятия с цел незабавното им затваряне;
- да бъдат разработени маршрути за обход от полицейски патрули на местата, където ще се провеждат масови събирания за честване на коледните и новогодишни празници.
Изключително внимание да се обърне на заведенията, където се провеждат мероприятия с деца и юноши.
За създаване на обществена нетърпимост да бъдат уведомявани средствата за масова информация за констатираните нарушения."
Това е накратко информацията, която исках да ви предоставя. Готов съм да отговарям на вашите въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, ако имате въпроси към министър Петканов, можете да ги зададете.
Да, заповядайте. Има думата госпожа Анелия Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мъката няма измерения, няма и похвати, с които се преодолява. Ние станахме свидетели не само на този злощастен момент, ние станахме свидетели на убийства и какви ли не още нещастия, сполетели българските семейства.
Наистина съдържателите на дискотеки, за разлика от много други, са богати хора, които могат да си ги позволят. Много пъти съм си мислила и може би сега е моментът тук да го кажа, че не бива да се издава лиценз и това да е изискване на Министерството на вътрешните работи, докато всеки не представи, че в заведението си има дори и сейф за оръжие. Не само да бъде проверяван за такова, но и сейф за оръжие. Защото алкохолът се оказва по-голямата власт и от властимащите.
Затова аз искам механизма, по който това да се вкара като изискване, като норматив за всички, които притежават такива заведения. Нещо повече, като учител и преди всичко като майка аз не съм далеч от принципа на морала, на патриархалното семейство, колкото това да ви звучи и архаично. Здравият морал в семейството и контролът на семейство и учители, раждат все пак малката предпоставка за безопасност.
Къде отиде вечерният ни час? Къде отиде отговорността на детето пред учителя, да се държи прилично и да изпитва дори и страхопочитание към него? Къде отиде уважението към нас, родителите? Ето, това е моралният въпрос, който в този предколеден, новогодишен и какъвто щете, но преди всичко трагичен за България ден, аз - майката, си задавам тези въпроси.
И много Ви моля, господин министър, не само за това, че сме подвластни на мъката си, нека всичко това да залегне отново в морала на нас, българите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Два въпроса имам, господин министър, към Вас, които са провокирани от тревогата на майките и бащите на нашите деца.
Първият, какво ще се направи по линия на Министерство на вътрешните работи, за да имат децата, които са под определената възраст, в себе си като документ, който да удостоверява тяхната самоличност?
И вторият въпрос, какво ще се направи за един ясно изписан и спазван от всички заведения пропускателен режим? Тъй като формулировката във Вашата заповед е много обща. Би следвало служителите на Министерството на вътрешните работи, които се занимават с конкретния въпрос, да спазват ясно изписани мерки за безопасност и пропускателен режим в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Веднага ли искате да отговорите, господин министър, или да изчакате следващи въпроси? Както предпочитате Вие. Веднага. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Матова. Зададохте два въпроса.
Какво трябва да се направи от всички държавни органи и институции и от МВР, за да могат младите хора своевременно да получат, да притежават документ за самоличност.
Тогава, когато те са до 14 години, това е въпрос, който решават училищата и им издават съответно ученически карти, които да удостоверяват тяхната самоличност.
МВР в тази насока няма никакви правомощия и просто би могло само да апелира към училищните власти да бъдат по-настоятелни при издаването на тези документи.
Що се касае до младежи, които са навършили вече 14 години, те трябва да си извадят документ за самоличност, лична карта, но за съжаление въпреки опитите от страна на МВР да активизираме този процес, по различни поводи, на различни основания все още се забелязва една инертност в това отношение. И към настоящия момент от около 1 млн. и 300 хил. души, които все още не са получили своите лични карти, 300 - 320 хил. души са именно лицата между 14 и 18 години. По една или друга причина те не бързат да направят това и най-вече защото за разлика от пълнолетните български граждани, които по различни поводи трябва да се легитимират с тази лична карта, за младите това все още не е необходимо. Не получават трудово възнаграждение, социални помощи, не сключват сделки и т.н. Тоест, с две думи, не им се налага на практика да ползват тези лични карти или карти за самоличност.
По повод на проведените парламентарни и президентски избори се констатира, че около десетина хиляди български граждани не са си извадили документи за самоличност, след като са навършили пълнолетие. Даже има фрапиращи случаи - констатирани са лица, навършили 27-28 години, без до този момент да са си извадили паспорт или сега - карта за самоличност.
Така че в това отношение, струва ми се, всички държавни органи и институции, в това число разбира се и МВР, трябва да положат усилия и да активизират този процес.

По втория Ви въпрос - какво ще направи МВР, за да установява или контролира пропускателния режим в тези увеселителни заведения и най-вече в дискотеките? МВР по принцип няма правомощия в тази насока. Това е задължение на съответното търговско заведение. Те са тези, които трябва да установяват този пропускателен режим и това е на базата на даденото им разрешение да упражняват тази дейност, установената от тях охрана и т.н. МВР би могло да се намеси в тези случаи, само когато има искане за охрана при по-сериозни мероприятия. Конкретно по този повод снощи такова искане към МВР не е отправяно и поради това МВР в тази насока не е предприело никакви действия. Вероятно в нормативната уредба, която според мен трябва да се усъвършенства, следва да залегне един по-строг регламентиран режим и по-широка намеса на МВР в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Всички сме свидетели на трагичния инцидент, който се случи в една софийска дискотека. За съжаление, има сигнали, че в тези увеселителни заведения освен влошения пропускателен режим, се разлива или се внася отвън алкохол на непълнолетни и малолетни деца.
Във връзка с това, за да се избегнат подобни инциденти, а ние скоро, преди няколко месеца бяхме свидетели на нещастен случай с употреба на оръжие в друга софийска дискотека, където също загина човек, какви са контролните мерки на Министерството на вътрешните работи и какви са санкциите към собствениците на такива заведения, където се случват подобни неща?
И нека да вземем за пример може би американското законодателство, където това изключително точно и ясно е регламентирано - кой, как и по какъв начин може да ползва подобни заведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
Госпожо Андреева, заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз зная, че в такива минути думите не помагат, но искам най-напред от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили да поднеса нашите най-искрени съболезнования към семействата, към родителите, към близките на всички деца, които загинаха при този трагичен инцидент и на тези, които пострадаха.
Наш дълг е да мислим и да направим всичко възможно такива инциденти да не се случват повече. И затова имаме няколко въпроса към господин министъра и в същото време няколко предложения.
Първо, искам да Ви попитам, тъй като се прокраднаха предположения, че това тържество е било организирано. Ако това е така, какви наказателни мерки ще бъдат потърсени от организаторите на това тържество, които са допуснали то да се превърне в такъв трагичен инцидент?
Ние предлагаме да се направи проучване на европейското законодателство за пропускателния режим за такива мероприятия и за такъв тип заведения. Да се акцентира върху това възможно ли е въобще да се организират дискотеки за деца, които са непълнолетни граждани на страната?
Ние предлагаме във Вашата заповед до Дирекцията на полицията да се включи едно изискване за проверка и забрана за разпространяване на алкохол и наркотици в тези заведения, защото ние много добре знаем, че често те се използват именно с такава цел. А сега, преди Коледа, това се случва особено често.
И последният ни въпрос към Вас - взело ли е правителството решение за обявяване на национален траур? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Госпожа Емилия Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Едва ли днес трябва да се разделяме на групи. Аз се присъединявам към скръбта и съболезнованията на всички нас към родителите на загиналите деца.
Разбираме, че има твърде много въпроси, които ще си поставяме оттук насетне. За съжаление, ще си ги поставяме, след като 7 български деца вече няма да бъдат в училище, няма да бъдат при своите другарчета, няма да бъдат при своите семейства.
Днес може би трябва да зададем въпроса не единствено и само към министъра на вътрешните работи, а да зададем въпроса към Столична община - на чия територия е тази дискотека, доколко и кой отговаря за почистването около нея, за охранителните фирми на Столична община - как и какво са правили?
Може би трябва да зададем въпрос към министъра на образованието за някои от разпоредбите, свързани с правилата за децата и за училищата, към Синдиката на българските учители, към всички, които живеем днес в нашата България.
И може би най-големите въпроси, след като разберем каква е истината и многото причини, ще трябва да решаваме ние в тази зала. В тази зала, според мен, ние не трябва да задаваме въпроси за дрогата и за алкохола, тъй като, доколкото знаем, те са забранени. Въпросът е как ще контролираме. И можем ли всички ние да контролираме дрогата и алкохола? Можем ли всички ние да се върнем към някои правила, които ги има навсякъде в цивилизования свят, свързани с реда, дисциплината и опазването на нашите деца? Ние с вас трябва да решим Законът за закрила на детето, който прие миналия парламент, закриля ли детето или просто е един закон, който е мъртвороден? Ние с вас трябва да решим многото въпроси, които за съжаление си ги поставяме сега и съжаляваме.
Мисля си, че не е необходимо да задаваме повече въпроси към министъра на вътрешните работи, просто защото господин Петканов тепърва ще се запознава с резултатите от следствената проверка и всички други трагично събрали се факти около този страшен, жесток инцидент в края на годината в България.
Но, уважаеми колеги, нека оттук насетне да не се събираме така и да изказваме съболезнованията си, когато нещата станат. Камбаната я удариха нашите деца. И заради нашите деца ние с вас сме длъжни да бъдем безкрайно отговорни и да престанем с политически манипулации. Няма нищо по-страшно от това, което се случи в България и няма нищо по-страшно от това да преживееш детето си. Трябваше ли българските деца да покажат на всички нас, от всички краища в залата, от всички министерства, ведомства, общини и служби, че нещо страшно и фатално се е случило в държавата? И че трябва да направим всичко необходимо, за да го преодолеем?
Мисля, че трябва да сведем глави пред тези дечица и пред трагедията и сериозно да се замислим върху онова, което предстои преди всичко на българския парламент като висшият орган на държавната законодателна власт и след това към министрите и ведомствата в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Понеже се натрупаха много въпроси, нека да отговори министър Петканов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тук бяха поставени два-три въпроса, на които аз ще отговоря в следния порядък.
На въпроса, поставен от госпожа Андреева - допустимо ли е деца на такава възраст да ходят на дискотека, до колко часа, при какви условия и т.н.? Това е въпрос, на който трябва да отговори Министерството на образованието и науката и съответните общини. И те да преценят дали това трябва да съществува или не. Към настоящия момент съществува. Няма забрана, няма долна възрастова граница от гледна точка на това кои могат да посещават дискотеките. Нещо повече, в дискотеката, в която снощи стана инцидентът, всеки петък се провежда детска дискотека. И тази снощи е била именно такава - за по-малките. Присъстващите там и присъстващите всеки петък са, забележете, между 10 и 16-17 години. Специално снощи посетителите, желаещите да влязат в дискотеката са били два-три пъти повече, защото е имало известен популярен немски ди-джей, който за последна вечер е трябвало да бъде в тази дискотека. И очевидно малките деца се вълнуват от тези неща - кой е певецът, кой е дисководещият и т.н. - и затова специално снощи посетителите са били два или три пъти повече. Но Министерството на вътрешните работи би могло само да препоръча на Министерството на образованието и науката и на общините как да решат този въпрос от гледна точка възрастта на посетителите.
Вторият въпрос, който постави госпожа Андреева и господин Кюркчиев, е, че в тези заведения много често се сервира алкохол, а аз бих добавил - в тези дискотеки се разпространяват и наркотици. И това е истина. И към настоящия момент има забрана, особено в тези детски дискотеки, да се сервира алкохол. И въпреки това тази забрана се нарушава.
Конкретно по отношение наркотиците, компетентността на МВР е в тази сфера и навсякъде, където бъдат получени данни за разпространение на наркотици, органите на МВР предприемат съответните мерки. За пример само ще ви посоча, че преди около един месец в друга софийска дискотека бяха констатирани такива данни за разпространение на наркотици. Ние уведомихме кмета на София господин Софиянски и той на следващия ден затвори тази дискотека.
За съжаление, често пъти в дискотеките и в други увеселителни заведения се допускат лица, които носят оръжие, а това е недопустимо. Макар и по-рядко, констатирани са и случаи, когато такива посетители са и органи на МВР, военни лица. Такъв беше инцидентът преди един месец в Студентския дом. По повод на този инцидент и други подобни и с оглед на това да се избегнат бъдещи нещастни случаи във връзка с ползването на оръжие, главният секретар на МВР пол. Борисов е издал заповед служители на МВР, когато посещават увеселителни заведения на лично основание, а не служебно, да не носят такова оръжие. Има и наказани две или три лица, не си спомням точно, за нарушение на тази заповед.
И най-накрая, на въпроса на госпожа Андреева, правителството се произнесе по този въпрос и министър-председателят от името на правителството произнесе една декларация, която преди малко беше прочетена от прессекретаря на Министерския съвет. Утрешният ден се обявява за ден на траур.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, аз мисля, че постепенно вместо изслушване на министъра на вътрешните работи, като че ли преминаваме към на парламентарен контрол, към задаване на въпроси.
Първо, аз мисля, че тази трагедия отекна в душите не само на народните представители, но на всички български семейства, на всички майки и бащи. В момента се води следствие. Народното събрание сутринта със започване на своята работа отдаде почит в памет на загиналите деца и съболезнования към семействата на тези деца и пожелание на онези, които бяха пострадали, да оздравеят по-бързо.
Аз предлагам, уважаеми колеги, всеки един от нас, вместо да задава въпроси, да размислим и след това в един чисто работен порядък да направим нашите конкретни предложения към компетентните институции в изпълнителната власт.
Няма да подлагам на гласуване тези мои мисли, които изразих гласно. Имате ли нещо против да освободим господин Петканов, да си гледа своята работа именно във връзка с този инцидент и да преминем към нашата делова работа?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви за разбирането, уважаеми колеги.
Благодаря и на Вас, господин министър, че своевременно дойдохте в парламента и информирахте Народното събрание за причините, които доведоха до това и за мерките, които изпълнителната власт и МВР ще приеме по-нататък.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ, от място): Бях заявил желание за въпроси към министъра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че по-нататък, господин Влахов, също ще говорим по този въпрос. Аз Ви моля да оттеглите сега това Ваше желание.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ, от място): Вие ми отнехте правото да взема думата и аз напускам заседанието. (Народният представител Камен Влахов напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да приключи прякото предаване по радиото и телевизията на пленарното заседание, защото то беше включено само по този повод - изслушване министъра на вътрешните работи.

Постъпило е писмо до господин Огнян Герджиков - председател на Тридесет и деветото Народно събрание:
"Уважаеми господин Герджиков, на 21 декември 2001 г. бе проведено общо събрание на народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България. Събранието реши:
Избира за председател на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Димитриевич Станишев.
Моля на основание чл. 13, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Парламентарната група на Коалиция за България да бъде вписан в регистъра и регистрацията му да бъде обявена в пленарната зала."
Това правя в момента.
"Заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България: Румен Овчаров, 22 декември 2001 г."
Честито, господин Станишев! (Ръкопляскания.)
Продължаваме нашата законодателна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, предстои ни да разгледаме:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВАТА НА БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО.
Моля председателят на водещата комисия - Комисията по земеделието и горите - господин Пламен Моллов да представи доклада на комисията.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за ратифициране на
Споразумението между правителствата на
балканските страни за икономическо и
научно-техническо сътрудничество в областта
на земеделието, № 102-02-31, внесен от
Министерския съвет на 23 ноември 2001 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 29 ноември 2001 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Слава Спасова от Министерството на земеделието и горите.
Споразумението е подписано на 15 септември т.г. в Истанбул от България, Турция, Гърция, Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия, Румъния и Албания. Мотивите за подписване на споразумението са:
Споделените от участничките в споразумението идеи за регионално сътрудничество като част от процеса на европейска интеграция и по-нататъшна стъпка за развитие на тяхната икономика в различни сфери, в това число и в областта на земеделието и горите.
Желанието на страните от региона с общи координирани усилия да решават сходни проблеми от икономически характер при условията на страни в преход, които имат близки географски, климатични и геоморфологични особености.
Подписването на споразумението е доказателство за стремежа на правителствата на балканските страни за конструктивно и ползотворно сътрудничество в областта на селското стопанство, с цел създаване на икономически проспериращ и стабилен регион.
В споразумението се предвиждат около 20 на брой сфери на сътрудничество, като растениевъдство, животновъдство, насърчаване на търговията със селскостопански стоки в рамките на двустранни и многостранни споразумения за световна търговия, безопасност и сигурност на храните, научни изследвания, биотехнологии, генетично инженерство, органично земеделие, напояване и управление на водите, опазване на природните ресурси и околната среда, развитие на селските райони и др.
Споразумението предвижда и форми на многостранно сътрудничество с трети страни, с Европейския съюз и с други международни организации с цел улесняване на икономическата реформа и изпълнението на регионални проекти за подобряване на производството и маркетинга.
Ръководен орган за изпълнение на споразумението е Съветът на министрите на земеделието.
Със споразумението се предвижда възможност за създаването на специални фондове с доброволното участие на договарящите се страни, като структурата и начинът на действие на тези фондове ще се регламентират допълнително от Съвета на министрите на земеделието. Целта на създаването на тези фондове е приемането на финансови вноски от страните - участнички в споразумението, както и от трети страни-донорки, което ще спомага за изпълнение на споразумението.
Народният представител Пламен Моллов изтъкна, че условията в балканските страни не са съвсем еднакви, но има и доста близки теми, по които може да се осъществи сътрудничество. Споразумението е добра инициатива и израз на добра воля за взаимодействие между балканските страни, която трябва да получи подкрепа. То създава база за подписване на двустранни споразумения, които могат да конкретизират тематика като изкупни цени, вносни цени, мита и т.н.
Народният представител Евдокия Манева помоли за повече яснота относно фондовете, като се аргументира, че това е изключително конфликтна сфера и създаването на фондове с международен характер е много сложен проблем.
Госпожа Спасова от Министерството на земеделието и горите обясни, че спогодбата създава само правна възможност, а не задължение за създаване на специални фондове. Структурата и начинът на тяхното действие ще бъдат определени от Съвета на министрите на земеделието.
Народният представител Владислав Костов изтъкна, че споразумението има и външнополитически аспект. По-голямата част от участничките в споразумението са кандидатки за членство в Европейския съюз. Той сподели опасенията си от създаване на впечатление, че България първо ще урежда въпросите на Балканите и след това ще гледа към Европа.
Народният представител Юнал Тасим подкрепи законопроекта за ратификация на споразумението, като подчерта, че България е страна-членка на ГАТТ и на СТО. Двустранните и многостранните връзки на Балканите са нещо, което Европейският съюз би приветствал. Всички членки на Европейския съюз са и членки на Световната търговска организация, поради което подписването на споразумението не може да бъде основание за смущение.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2001 г.
Това становище е гласувано с 12 "за", "против" и "въздържали се" няма." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев, който да представи доклада на комисията относно същия законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект § 102-02-31 за ратифициране на
Споразумението между правителствата на балканските
страни за икономическо и научно-техническо
сътрудничество в областта на земеделието, внесен от
Министерския съвет на 23 ноември 2001 г.

На редовно заседание, проведено на 29 ноември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието, подписано на 15 септември 2001 г. в Истанбул.
Становището беше прието с консенсус." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата по законопроекта за ратификация.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Тогава си позволявам да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Моллов.


ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, позволете ми да предложа на основание на същия член от правилника, който цитирах преди малко, да подложим законопроекта за ратификация и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за второто гласуване на законопроекта поради това, че не са направени други забележки.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Благодаря ви.
Господин Моллов, заповядайте, за да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.

"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителствата
на балканските страни за икономическо и научно-
техническо сътрудничество в областта на земеделието

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието, подписано на 15 септември 2001 г. в Истанбул."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По така предложения текст за второ четене на Закона за ратифициране на Споразумението има ли някакви съображения? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване Закона за ратифициране на това Споразумение на второ четене.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно.
С това приключваме с тази точка от дневния ред.
Благодаря ви.
Искам да ви обърна внимание, че до края на днешната работа ни предстоят още две точки от приетия дневен ред. Едната е - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, и последната точка от програмата за работата през седмицата е първото четене на законопроекта за изменение на Закона за занаятите.

Последният законопроект е изключително кратък - той се състои само от един единствен текст, така че той няма да отнеме много време на залата. Единственото, което е малко по-трудоемко е точката от дневния ред, която започваме да разглеждаме сега:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Сега ще започнем с разглеждането му с надеждата да можем да приключим работа някъде около 14,00 ч. цялата си дейност за днес, както и за годината.
Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Йордан Мирчев, който да представи второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, по заглавието на закона има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Заглавието се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Народният представител Димитър Стефанов оттегли предложението си, затова преминавам към предложението на комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
"§ 1. В чл. 1 думите "вътрешните и международните" се заменят с "обществените вътрешни и международни"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 1 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от комисията § 1 от закона!
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1, т. 1, който става § 2, като предлага текстът на т. 2 да се премести на систематичното й място.
Комисията предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
"§ 2. В чл. 2, ал. 4 се изменя така:
"(4) Министерският съвет приема Устройствен правилник за дейността, структурата, организацията на работа и състава на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 2 има ли становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 2, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предложенията, които са оттеглени, няма да ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, само трябва да се спомене, че са оттеглени.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Преминавам към предложението на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев за създаване на нов § 1а.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
"(3) В чл. 4, ал. 1 думата "международни" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 3 не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно.
Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Народният представител Димитър Стефанов оттегли и двете си предложения.
Преминавам към § 2.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 2, който става § 4:
"§ 4. Заглавието на глава втора се изменя така:
"Лицензиране и регистриране"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на глава втора има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 4.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава втора е прието.
Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение на народния представител Димитър Стефанов е оттеглено.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 3, който става § 5:
"§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Лицензия за извършване на превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация се издава на еднолични търговци и търговски дружества, когато отговарят на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност."
2. Създават се ал. 4, 5 и 6:
"(4) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на едноличните търговци и търговските дружества не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност.
(5) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на едноличните търговци и търговските дружества притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3 и имат най-малко средно образование - за международните превози, и най-малко основно образование - за вътрешните превози.
(6) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие. Капиталът на първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3"."







ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 3, който се предлага да стане § 5, има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мирчев! Като че ли има някакви подводни камъни в така записания текст. Изискванията, които са за благонадеждност, постоянна компетентност и финансова стабилност според мен биха били условие за създаване на намеса на държавата и на лицензиращия орган в дейността на дружествата.
Аз бих предложил, ако се съгласите, да огледате още веднъж предложения параграф и да се дадат малко по-ясни изисквания. Притеснявам се, че по този начин би могло да се стигне до корупционни практики, не дай Боже! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Разбирам Вашето предложение всъщност за отлагане гласуването на този текст.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Евентуална редакция да се даде и до края на заседанието може да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Мирчев, да вземете отношение по направеното предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, тъй като пристигна заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Любомил Иванов, моля да се гласува той да влезе в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да влезе представителят на Министерството на транспорта и съобщенията господин Любомил Иванов.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, господин Любомил Иванов да бъде поканен в залата.
Има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз поддържам процедурното предложение на господин Калъчев. И това, което той разви преди малко като опасения във връзка с изискванията на практика към субектите за лицензиране. Всъщност това е опасност.
Ще си позволя с няколко думи, уважаеми колеги и уважаеми господин председател, да спра вашето внимание например по отношение на изискванията за професионална компетентност. Вижте какво пише - в наредба се определят някакви писмени изпити по предмети.
Аз се безпокоя, че чрез наредба може непрекъснато да бъдат или няма значение с каква честота, изменяни тези условия, да речем за писмени изпити. Впрочем има и сигнали, и оплаквания от превозвачи в това отношение. Например изисквания по отношение на психологическите тестове, макар че това е малко извън темата, но като че ли се вписва в това, което обсъждаме. Или пък, да речем, пак в наредба, се регламентират изискванията за финансова стабилност на парите, които трябва да съответстват на едно превозно средство или да речем с увеличаване на капитала на дружеството и дълготрайните материални активи при развиване на дружеството и увеличаване на възможностите му за осъществяване на дейност.
Аз мисля, че наистина трябва да бъдат по-строго регламентирани в закон тези изисквания, а не в подзаконова уредба, още повече, че като че ли и политическата воля на Национално движение Симеон Втори във връзка с лицензионните режими, поне това, което звучи в общественото пространство и в тази насока.
Не трябва да се дава възможност от страна на администрацията чрез подзаконови актове да изменя условията.
Поддържам предложението на господин Калъчев да бъде отложено гласуването на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Ако имате противно процедурно предложение го представете, за да мога да подложа на гласуване това предложение.
Имате думата.
Давам думата на господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не виждам никакви опасения да приемем днес този текст. Такива правила има и в други отрасли. В края на краищата и досега по такъв начин се определяха. И не бих възприел и съм убеден, че тези, които се занимават с автомобилни превози знаят, че този, който иска да работи в този отрасъл, трябва да има необходимите познания в тази област. Представете си един превозвач, който се занимава с международен превоз на пътници, а не е минал съответния изпит. Аз това не мога да си представя. С 60 човека тръгнал оттук за Виена или оттук на 2000 км в Азия. Така че тези условия и изисквания ги имаше и досега.
Ето защо мисля, че трябва да се върви напред и да се гласува текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има процедурно предложение за отлагане на гласуването, съответно и противното предложение. Ще формулирам проблема.
Има процедурно предложение от народния представител Недялко Калъчев, подкрепено от народния представител Благой Димитров, срещу което се изказа народният представител Ремзи Осман за отлагане на разискването и гласуването на § 3 на вносителя или § 5 според комисията. И да може да се преформулира текстът и към края на заседанието да се предложи по-добър текст.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за отлагане на разискването и гласуването на този параграф.
Гласували 148 народни представители: за 70, против 74, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедурен въпрос има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Аз правя процедурно предложение да се прегласува направеното преди малко гласуване с едно уточнение - ние не сме против изискванията. Искаме изискванията да не бъдат в подзаконова рамка, а да бъдат ясно записани в закона. Тоест, да не може по някакъв начин администрацията да променя изискването, условията за тези критерии. Това просто е идеята.
И наистина се съгласявам, че ако се изчистят текстовете, може още днес в края на заседанието да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. Благодаря Ви, господин Димитров. Ясно е.
Моля, прегласувайте процедурното предложение.
Гласували 167 народни представители: за 58, против 108, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам § 5 според номерацията на вносителя да бъде гласуван по същество.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 143 народни представители: за 121, против 16, въздържали се 6.
Приема се.
Уважаеми госпожи и господа, според обявеното в началото в 12,30 ч. ще има заупокойна молитва. Сега часът е 12,26 ч. Трябва да имаме възможност да запалим свещ за душите на загиналите деца.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието с надеждата, че междувременно ще влязат още народни представители, за да можем да довършим нашата работа.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"§ 4. Създава се чл. 7а:
"Чл. 7а. (1) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници само с пътни превозни средства, които отговарят на изскванията за транспортна годност, определени в наредбата по чл. 7, ал. 3.
(2) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за професионална компетентност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф има ли становища? Не виждам.
Моля, гласувайте § 4, подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 5. Създава се чл. 7б:".
По този параграф има предложение на народния представител Димитър Дъбов - чл. 7б да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Благой Димитров и Елиана Масева.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1 и 3.
Постъпило е предложение и на народните представители Иван Иванов и Васил Василев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
"§ 7. Създава се чл. 7б:
"Чл. 7б. Не се допуска физическо или юридическо лице - собственик на автогара:
"1. да участва в търговско дружество с лицензиран автомобилен превозвач на пътници по автобусни линии;
2. да извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 7б - заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз все пак съм доволен от това, че е отпаднала т. 2 от § 5 или чл. 7б, който забраняваше и свързани лица със собствениците на автогари да имат право на собственост върху автотранспортни фирми.
Аз разбирам смисъла на този член, предложен от вносителите господин Мирчев, господин Аталай за това, че трябва да има някакъв финансов ред във фирми, които същевременно имат предмет на дейност автопревоз и собственик на автогара. Тоест, до този момент не се осчетоводява и се създават условия така, че фирмите, които нямат собственост върху автогарата, да плащат съответно наемни цени, а пък фирмите, които са също собственик, да не плащат на собственика на автогара.
Това е добре, може би ще помогне до определена степен поне да разделим фирмите така, че да има една нормална счетоводна отчетност в двете фирми и да се види в края на краищата превозната фирма колко плаща на самата автогара.
Но с този член се създават още много проблеми. И първият проблем е, че ние оттук нататък забраняваме на превозвачите включително да създават и акционерни дружества, и да инвестират в строителството на автогари. И той идва най-вече от забраната, че нямат право да извършват тези два предмета на дейност.
Какво означава това? Че ние ще спрем инвестициите точно от заинтересованите лица, които искат да имат модерни, удобни автогари, и в един момент ще се наложи държавата или някой друг да влага една немалка инвестиция - а вие знаете какво представлява една автогара - и дълги години да чака, за да може съответно да стигне до определена печалба.
Второ, с този член ние категорично се различаваме от европейската практика. Никъде няма такава забрана в Европа, че след като си превозвач, не можеш да бъдеш собственик на автогара.
И трето, проблемите, които ще създадем в този момент, най-вече при прехвърлянето на фирмите, няма да бъдат малко, независимо че срокът е една година, струва ми се, господин Мирчев.
И накрая, нека да си отговорим на въпроса: какво постигаме, в края на краищата; ще успеем ли да решим този конфликт между превозвачи и собственици на автогари или ще създадем още конфликти и възможности даже държавата да не може да осъществи достатъчно добър контрол? И криене на печалба - след като имате две фирми, знаете как стават тези неща.
Аз, честно да ви кажа, първоначално не бях за предложението на колегата Дъбов да отпадне чл. 7б, но след един сериозен анализ и разговори с него и с представители на Съюза на превозвачите, наистина подкрепям предложението му и по-добре е този член изцяло да отпадне. Има начин, по който да се реши въпросът, и то най-напред трябва да се направи един сериозен диалог с организациите на превозвачите, с Министерството на транспорта и съобщенията, с вносителите на закона, за да може да се намери най-точното и правилно решение. Сега ние не намираме правилното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Наистина може би това е Ахилесовата пета на този законопроект. Тези предложения ние в комисията ги обсъждахме може би с часове. Проблемът, колеги, е създаден преди години, когато не знам по какви причини е дадена възможност автогарите в България да се приватизират и да минат директно в частни собственици. Оттам тръгва проблемът. Никъде в света няма автогара, която да е напълно частна собственост, без да има участие на общината, за да могат да се регулират и превозите, да могат да се регулират съответно и таксите, които би трябвало да се плащат в самите автогари, когато се влиза или когато се излиза от тях.
Тъй като е създадена една такава ситуация преди години, сега ние трябваше по някакъв начин да излезем от създалото се положение, като едно от предложенията беше напълно да се мине на принципа собствениците на автогари абсолютно да не участват в превозваческа дейност.
Това означаваше, колеги, да минем един вид към обратното - денационализация или национализация на автогарите. Защото, когато сме им дали възможност да купуват автогарите, нито един от тях или от участващите в тази зала не са преценили, че един ден те ще бъдат хората, които евентуално могат да наложат едно малтретиране на другите превозвачи, когато влизат или излизат в автогарите на собствениците.
Трябваше днес, когато вносителят предлага това, да се решат два проблема. Първо, трябва да намерим ясен, точен и категоричен начин всеки, който влиза в автогарата, дори и собственикът на автогарата, да си плати еднакво таксите така, както плаща всеки друг превозвач, който не е собственик на автогарата.
Второто решение беше да се раздели инфарструктурата - превозвачите от самите автогари.
Аз, господин Мутафчиев, напълно съм убеден, че ние не сме намерили точното решение днес. Но това е най-доброто, което може да се предложи пред вас и от комисията, колеги. След всички дебати и с браншовите организации се стигна до положение, че наистина ние държим да решим поне един от проблемите - да намерим начин как да контролираме плащането на таксите, когато се влиза в автогарите. А тъй като не сме хората, които да направим следващата по-голяма грешка - да върнем автогарите отново към общините или към държавата - предполагаме, че това, което е предложено, след като се приеме, в един много кратък срок ще се установи дали този закон, това нещо, което ние предлагаме, е работещо или не и тогава евентуално може би да се мине към ново предложение или промяна точно в тази част на този закон.
Затова, колеги, след дълги дебати и след дълги разговори и с браншовите организации, и с вносителя, и с участие на опозицията в комисията според мен ние днес ви предлагаме редакцията на текста на комисията и ви моля да я подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има думата за изказване председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги! Има европейски принципи за разделяне на транспортната инфраструктура от превозвача. Това е първият принцип, който ние спазваме.
Второ. Ние искаме да дадем възможност на всички автопревозвачи за равнопоставен достъп до автогарите, а не, както е сега - който е собственик на автогарата и превозвач, започва да рекетира всички останали.
Така че ние правим много сериозна крачка напред, може би неокончателна, но крачката е много напред и аз затова ви предлагам да подкрепим този текст на чл. 7б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, Вие правите крачка към това този текст да го атакуваме в Конституционния съд. Не знам как я виждате тази крачка към Европа.
Аз ще помоля всички юристи в залата да обърнат внимание на това, което предлагат от Министерство на транспорта и далекосъобщенията. Министерството на транспорта и далекосъобщенията предлага, ако вие сте собственик на автогара, по никакъв начин да не можете да участвате, например, чрез капиталовия пазар да си купите няколко акции от дружества, осъществяващи транспортна дейност. Това предлага.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това с никакъв закон не можеш да го регламентираш.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не, такъв рестриктивен текст аз просто не знам на друго място да има, макар че става дума за сравнително тесен пазарен сектор, свързан с превозвачите.
Но това нещо не е възможно да бъде подкрепено и особено имам предвид такъв императивен рестриктивен текст: "Да участва в търговско дружество с лицензиран автомобилен превозвач на пътници по автобусни линии".
Не е вярно, че само са приватизирани автогарите. Аз ще ви кажа няколко случаи, каквито има с отстъпено право на строеж общината дава възможност на група превозвачи да построят някакъв сграден фонд, който да обслужва, да речем, междуградски или градски транспорт. Тези хора са инвестирали по някакъв начин. Вие искате сега в момента да им забраните да осъществяват по какъвто и да е начин търговска дейност.
Аз съм абсолютно съгласен с господин Мутафчиев по това, което каза той от трибуната, че на практика този рестриктивен текст спъва инвестиционния процес в този бранш, в този сектор. Забележете, ние предлагаме по-мек вариант. Добре, приемаме тезата на Министерство на транспорта и далекосъобщенията, че е добре да бъде развързана инфраструктурата от оперирането, от операторите, които осъществяват превоз. Но да участват в управлението на търговско дружество - да. Обаче някой да ми забрани със закон аз да отида и да си купя акции на капиталовия пазар на фирма, да речем "Етап адрес", аз ще осъдя държавата. Това за мен е нонсенс. Това е антиконституционен текст и аз ви казвам, че ще съберем 48-50 подписа и ще атакуваме това нещо, господин Иванов. В комисията ние Ви казахме, че трябва да се търси някакъв компромис. Вие след железниците имахте сериозни неприятности. В момента отивате към много сериозен конфликт и ще ви спретнат стачки. Видяхте каква е реакцията на превозвачите. Не мога да разбера, но вероятно сами си търсите белята.
Аз моля за малко разум от страна на Министерство на транспорта и далекосъобщенията, вероятно и господин Мирчев ще помогне, за да се търсят меки варианти на този текст.
Нашата парламентарна група няма да допусне такива рестриктивни текстове да влизат и да съсипват определени пазарни сектори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преди да дам думата искам да споделя като юрист, че това, което казва господин Благой Димитров, има основание. Действително в този си вид....
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Господин председател, ако искате да се изказвате, слезте и говорете от трибуната.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да споделя от трибуната, че това, което беше изтъкнато като възражение от господин Благой Димитров по т. 1, действително не издържа юридически. Не може да има такава забрана за участие в търговско дружество по никакъв начин в този вид, тъй като най-типичния пример е акционерно дружество, където може да има и акции на приносител, което означава, че този процес е абсолютно неконтролируем.
Второ, даже и когато акциите са поименни, също когато се играе на фондовата борса - макар че у нас фондовата борса не е заиграла същински, но с надеждата, че ще започне да го прави в скоро време, - също не бихме могли да отнемем такава възможност.
И аз бих призовал да се търси компромисно решение. Това предложение, което е направено от господин Благой Димитров и госпожа Елиана Масева, пак като че ли не е достатъчно прецизно. Какво означава това "да участва в управлението на търговско дружество"? Строго погледнато в управлението на едно търговско дружество е общото събрание, където са всички съдружници и акционери. Фактът, че те са съдружници или акционери говори, че те участват в управлението. Значи това трябва да бъде от тези изпълнителни органи. Може да не участва в изпълнителен орган, обаче да има контролния пакет акции, което значи, че ще може да минира решението на общото събрание. Следователно тук трябва да се търси такова решение, което да отнеме тази възможност, която съществува понастоящем и с която се рекетират транспортните фирми, което всъщност е накарало комисията да предложи този рестриктивен текст. Но във всички случаи, струва ми се, трябва да се потърси решение, което точно да отговаря на целите, които комисията си поставя.
Аз бих препоръчал да отложим гласуването на този текст, за да се намери междувременно по-точната редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Аз имам реплика към господин Благой Димитров и към господин Иванов. Вие участвахте в комисията. Мисля, че комисията е толкова вътре в този проблем, че това, което предлагате в момента, е връщане към началото на дебатите. Тогава ни кажете как да преустановим рекета от страна на собствениците на автогари? Влизаш в автогарата, един дребен превозвач с един автобус, който вози един пътник с билет от 80 стотинки, на него му се иска на всяко влизане да плати 4 лв. Аз затова ви казвам, че проблемът е толкова сложен. Има една такава приказка: "Върху умрели пари пари не се залагат!" Върху една грешка не можем да направим втора грешка.
Най-чистият вариант е наистина автогарите да бяха останали с участието на общината, за да може инфраструктурата и общината да задействат и обществото да е доволно. Но след като предишните правителства са ни предоставили това нещо, господин Благой Димитров, кажете ми по какъв начин да се изчисти този проблем.
Господин председателю, ние тук сме намерили един среден вариант, от който са доволни и вносителите, а с това предложение на комисията се съгласиха и браншовите организации.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е вярно!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да беше казал това в комисията. Ако ти си имаш някой от браншовите организации, с който контактуваш директно, той не иска и ти се опитваш днес директно да му прокараш неговото предложение тук и той утре да отиде да рекетира един човек с един автобус, който едвам вози, и да му взима парите затова, че някой му подарил автогарата с право на строеж, защо тогава не си е построил дискотека, а е направил автогара?
Така че, господин председателю, моята реплика е това и предлагам да не отлагаме гласуването, а да преминем към гласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, Вие като опитен юрист, преди малко моята забележка не беше затова, че искате да вземете думата от Вашето място, по такъв начин се влияе на народното представителство.
Според мен, ако не бъде възприет текстът, който комисията предлага, господин Благой Димитров, на пръв поглед Вие сте прав, но няма да има никаква конкуренция на автомобилния пазар, на пазара за превоз на пътници. Няма да има никаква конкуренция, ако останат превозвачите и собственици на автогари. И затова, което ви каза преди малко господин Рамадан Аталай, дребните превозвачи с два или три автобуса, те, собствениците на автогари, имат възможност да им откажат, те ще намерят формалния повод да откажат да ги допуснат до автогарата. Пред мене е чл. 22, ал. 3. Собственикът на автогарата може да измисли, може да има 20 гишета, но да измисли, че прави ремонт на 5 гишета. Как ще накарате собственика на автогара, да го задължа аз четири нови превозвача с по един автобус, той трябва да ги допусне. Не може да ги допусне вътре, защото има ремонт на пет гишета или на пет сектора. Оставайки собственик и на автогарата, господин Димитров, няма да има конкуренция на този пазар.
Затова мисля, че комисията е постигнала един компромис, оставяйки само т. 2 и да остане текстът на вносителя. Убеден съм, че ако тук бяха представители от Комисията по конкуренцията, те пък щяха да подкрепят пълния текст, който е внесен от Министерството на транспорта и от комисията. Затова въпросът не е свързан само с правото да купим някакви акции, но дали ще има конкуренция на този пазар. Ако ние държим да няма конкуренция, тогава да бъде отхвърлен текстът. Но мисля, че всеки в залата държи да има конкуренция на този пазар и дребните превозвачи с по един, с по два автобуса, господин Благой Димитров, да не бъдат лишавани. Защото вие не можете да накарате собственика на автогарата, да го задължите по някакъв начин да ги допусне. Няма такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
За дуплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председателю, обърнете внимание на това, което предлагаме като т. 3. В текста, който предлагаме с госпожа Масева, влиза в хипотезата, за която говорите - "Да извършва обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии, обслужвани от автогарата, чийто собственик е лицето". Ето текст, който решава въпроса. Значи той няма право да обслужва линии, ако те са... Но той има право да купува акции на друго дружество, което осъществява стопанска дейност. Вие в момента собственик на автогара, който е собственик да речем в Ямбол, го лишавате от възможността да купува акции на софийска транспортна фирма. Аз не виждам каква е логиката.
Освен това, ако не е прецизен текстът ни по т. 1, аз съм съгласен с господин Герджиков, че общото събрание влиза по Търговския закон в управлението на дружеството, по някакъв начин да реконструираме т. 1. Но аз ви казвам, че вие предлагате противоконституционни текстове. Няма как да забраните със закон лицето да осъществява дейност, да купува акции и прочие.
Господин Иванов ми казва: ако аз купя три акции и съм собственик на автогара, как ще ме хванете, как ще индикирате, че имам три акции? Аз ви питам? Отговорът беше: с някакви декларации. Какви декларации? Хората подписват тук декларации и после се констатира, че лъжат Народното събрание, а вие ми говорите, че щели да попълват декларации, че няма да купуват акции. Не е възможно това. Този механизъм не работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Признавам, че това не е материята, в която се чувствам като в свои води, но в този и в други отделни случаи откривам нещо общо, което е тревожно.
Разбирам мотивите на колегите от ДПС. Те са се сблъскали с много конкретни случаи, резултат от първичното разграбване на собствеността в България и по-тежките след това последствия от монопола на онези, които вече са заграбили определени територии и търсят с този текст решение, с което да компенсират последствията от тези факти.
Съгласен съм, че не е намерено най-доброто решение, че аргументацията е слаба, но за да направя общия си извод, ще ви предупредя за нещо, което ще дискутираме след време - това е дискусията по промяната на Закона за морските пространства, вътрешните води, пристанищата и т.н. Там също ще се реализира един проблем, един принцип, на който тук неудачно му се търси решението. Там ще бъдем свидетели на национализация, ще бъдат национализирани пристанищата, които вече са частна собственост, в резултат на приватизирането на определени активи, в които са влизали като неразделна част. От същото това министерство ще ни бъде предложен един подход, с който ще се уредят тези отношения по пътя на концесията. Скритите дълбоки мотиви на интересите са следните - аз говоря за оня случай, за да ви върна към този - ще трябва да се реализира проблемът за собствеността, за бизнеса и за дейността. Тоест, става дума за нещо много просто - през 12-те години на преход ставаше безконтролно разграбване на собствеността. А сега в новото време, господин председателю, със закон ще трябва да стане преразпределение на бизнеса, на дейността и на собствеността.
Искам да алармирам към колегите от мнозинството - пазете се много от интересите на хората с големи пари, готови да си купят и направят закон, с който да решат онова, което не са успяли да направят през тези години.
Така и тук - нищо не правим с този текст. Общината е юридическо лице. Общината, която има собственост върху автогарата, вие им казвате с този текст, че не могат да имат друга фирма, която да има лицензиран автомобилен превоз като предмет на своята дейност. Греша ли, господин председателю, или е така? Ако това е така, Вие погазвате други принципи с този закон и не сте намерили въобще решението на проблема, а обслужвате скрито нечии интереси за сметка на други интереси и парламентът става инструмент, а не законодател.
Затова аз предлагам този текст, щом не е готов, да не бъде гласуван, за да не направим по-лошо. Когато станете готови и намерите решението, го предложете, за да го променим като го усъвършенстваме, а не да го сбъркаме и после да го подобряваме.
За другия закон ви предупреждавам днес. Вижте големите лобита, които се бият, и използват парламента да им бъде фасада на интересите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Божинов има процедурно предложение този текст да не се гласува, за да се намери точната редакция.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Георги Божинов за отлагане на този текст.
Гласували 182 народни представители: за 133, против 49, въздържали се 8.
Предложението се приема. Този текст се отлага, докато се намери точната редакция.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви обърна внимание, че по уверенията на председателя на комисията това е единственият спорен текст до края на закона.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Има и други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли още? Ако са свързани с този, ние намерим ли тук решението, другите ще бъдат лесно решени, нали така?
Думата за процедура има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Предлагам удължаване на работния ден с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Всъщност до изчерпването на този закон и на другия минизакон, който е от един текст.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време.
Гласували 162 народни представители: за 147, против 13, въздържали се 2.
Приема се. Благодаря ви.
Двадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Надявам се, че не се сърдите, че се забавяме, но смятам, че е за добро.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
След дебати по време на почивката предлагам на вашето внимание следния текст.
"§ 7. Създава се чл. 7б:
"Чл. 7б. Не се допуска физическо или юридическо лице - собственик на автогара:
1. да извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии, обслужвани от автогарата, чийто собственик е лицето;"
Това покрива и предложението на народните представители Благой Димитров и Елиана Масева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Освен това е съгласувано и с представителя на вносителите - заместник-министъра Любомил Иванов.
Има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата едновременно и като вносител на предложение по същия член заедно с колегата Васил Василев.
Това, което днес стана в пленарна зала, показва, че в крайна сметка пленарната зала на Народното събрание е органът, който се произнася компетентно и отговорно по предложените законопроекти. Един законопроект, независимо под каква форма е постъпил от вносителя и независимо дали вносителят е народен представител или Министерски съвет, независимо дали този законопроект е минал през комисията при разделени становища, защото гласуването в самата комисия, господин председател, искам да подчертая, беше 7 гласа в подкрепа на вносителя, 7 души се изказаха против предложението и 2 се въздържаха.
Искам лично към Вас, господин председател, да се обърна и да Ви благодаря, че Вие като човек, чиято компетентност в тази материя се уважава, изказахте мнение, което позволи на пленарната зала да се предпази от приемането на един не само неперфектен, но и неконституционно съобразен текст.
Преминавам към моето предложение. При така направената от председателя на комисията господин Мирчев формулировка, аз подкрепям това предложение, защото то съвпада напълно и с моето предложение, в което съм записал, че в т. 3 след текста се добавят думите "обслужвани от собствената му автогара", което е реално съвпадение с текста "чиито собственик е лицето".
Считам, че този текст всъщност ще бъде приет и от Асоциацията на собствениците на автогари, на хора, които са в бизнеса по отношение на обслужване на автогари и на превозвачи, и, от друга страна, ние няма да нарушим други закони и да влезем в противоречие с Конституцията.
Тоест аз подкрепям и призовавам народните представители да подкрепят направеното току-що от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не е вярно, че с т.нар. изчистен текст от комисията, се изчиства проблемът.
Вземете Закона за конкуренцията, господин Иванов, и прочетете. Ако приемем този текст, който сега на крак нашите колеги са обсъдили и ни предлагат, всеки от нас оценява важността му, няма да има никаква конкуренция. Вие не можете да задължите собственика на автогара да допуска. Не можете да го задължите. Ако има пет сектора за автобуси, в четирите ще обяви ремонт. Не можете да го задължите, две години ремонтът на секторите ще продължи и дребните превозвачи с два автобуса няма да бъдат допускани до автогарата. И няма да има никаква конкуренция на този пазар.
Много ви моля, тъй като решихме този текст да се отложи, да бъдат поканени и представители на Комисията по конкуренцията и този въпрос да бъде изчистен. Допускаме една много голяма грешка - само едрите превозвачи ще диктуват условията. И тези, които са с два автобуса, няма да влязат в този пазар.
Ако някой наистина има да защитава някакви интереси в тази област, да си каже съвсем открито. Преценихме, че текстът е много важен и го отложихме. Дайте възможност и на парламентарните групи след това да обсъдим.
Процедурно, господин председател, предлагам за малко да отложим, а ако е възможно да поканим и председателя на Комисията по конкуренцията. Те са запознати с тези правила за конкуренцията, да чуем и тяхното мнение.
Ако ще нарушим общия закон, няма смисъл да приемаме един такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за ново отлагане.
Има ли противно на процедурното предложение?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): То е отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, става дума за ново отлагане, защото според господин Осман не е намерено точното решение.
Ако нямо противно процедурно предложение аз подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Осман за ново отлагане на този текст, за да бъде съгласуван с Комисията за защита на конкуренцията. Това е неговото предложение.
Моля, гласувайте процедурно предложение на господин Ремзи Осман.
Гласували 166 народни представители: за 43, против 122, въздържал се 1.
Не се приема това процедурно предложение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурно предложение. Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Моята процедура, господин председателю, е да се прегласува това процедурно предложение на господин Осман.
Аз не мога да разбера има ли някаква основателна причина, която да ни кара бързо, необмислено да приемем текстове, които ще ни създадат главоболия.
Аз съм напълно съгласен да седнем в началото на следващата сесия и този въпрос да го решим със съответните държавни органи, включително експерти и организациите на автомобилните превозвачи.
С текста, който сега ни се предлага, рискуваме, примерно, един собственик на автогара в Пловдив, да не може да прави превози в Пловдив. Това не е нещо кой знае колко по-добро от другото, което ни се предлагаше в първия текст.
Рискуваме да направим така, че създавайки големи проблеми на собствениците на превозвачи и автогари да започнат да отмъщават на колегите си, както каза и господин Осман, с 1-2 автобуса, които от това издържат семействата си. Рискуваме да създадем един много сериозен проблем.
Член 22 не го решава. Той ако го решаваше нямаше да има нужда от чл. 7б. Ако чл. 22 го решаваше твърдо, нямаше сега да спорим по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има предложение за прегласуване и аз съм длъжен да се съобразя с него.
Моля, подлагам на прегласуване предложението на господин Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 61, против 103, въздържали се 5.
Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на парламентарната група, оценявайки важността на този законопроект, знаейки, че не е толкова спешно до края на този месец да бъде приет, предлагаме да бъдат прекратени разискванията и да продължим в началото на следващата сесия, а сега да продължим със следващата точка от дневния ред.
Имам предвид да продължим в началото на следващата сесия, след ваканцията на Народното събрание, а сега да продължим със следващата точка от дневния ред. Явно не можем да стигнем до съгласие за 10-15 минути по един много важен въпрос. И не мога да разбера защо се плашим тук да поканим представител на Комисията по конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има предложение за прекратяване изобщо на разискванията по този законопроект, тъй като има спорни, нерешени докрай въпроси.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното от господин Ремзи Осман процедурно предложение за прекратяване изобщо на дебатите по този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 126, против 35, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Този законопроект остава за догодина.

Уважаеми народни представители, стигнахме до последната точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
Това е законопроект, който ще имаме възможност да приемем твърде бързо, надявам се, тъй като се касае за една-единствена промяна, само за два параграфа. Законопроектът е внесен от Валери Георгиев Димитров.
Заповядайте, господин Пенчев.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател!
"На извънредно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение на Закона за занаятите, внесен от Валери Димитров. Законопроектът предлага удължаване на срока, в рамките на който е предвидена възможност лицата, които към момента на влизане в сила на Закона за занаятите извършват дейност, посочена в списъка на занаятите, да подадат документи за вписване в регистъра на занаятчиите. По този начин този срок се приравнява към срока по § 4, ал. 1 от Закона за занаятите, в рамките на който лицата могат да бъдат вписани в регистъра на майсторите. Уеднаквяването на сроковете по регистрация на майсторите и занаятчиите ще даде допълнителна възможност на нерегистрираните занаятчии да го направят, ще изравни сроковете за регистрация по право и ще даде възможност за по-нататъшното прилагане на закона и създаването на регионалните занаятчийски камари.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение на Закона за занаятите, внесен от Валери Димитров."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев.
По този законопроект, който се състои от един-единствен текст, в който се иска промяна на господин Михаил Миков - само един краен срок - 31 декември т.г., да се замени с 28 май следващата година.
Заповядайте, господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Този закон има интересна история. Това е законът, който беше приет в последния ден на предишното Народно събрание. И там има доста неща, по които си струва да се поработи.
Аз, подкрепяйки удължаването на срока, защото той показа за сетен път, че онова, което тогава коментирахме в тази зала през м. април т.г., се оказа вярно, ще отправя един апел към господин Димитров - да изчете стенограмите оттогава, да поработи малко повече по този законопроект, да внесе предложение за второ четене, защото в него има страшно много неща, по които си струва да се поработи. Само с удължаването на срока работата няма да стане. А срокът, всъщност, е необходимо да се удължи.
Така че, подкрепяйки по принцип нуждата от удължаване на срока, която показва негодността на закона в този му вид да свърши онази функция, която му беше възлагана, с един апел и към другите народни представители, които са съпричастни към тази тема, и не по-малко към Министерството на икономиката, което ще трябва да предприеме ред действия по приложението на закона, между първо и второ четене да се положи една сериозна работа, за да не се налага, когато изтече този срок, пак да поправяме този закон.
И правя процедурно предложение - срокът между първо и второ четене, стига това да не променя нещо, да бъде удължен. Или, всъщност, вие искате да удължите?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, ясно, че няма да стане. Вие искате на второ четене срокът да се удължи.
Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи Вие не правите процедурно предложение?
МИХАИЛ МИКОВ: Да, не правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Валери Димитров, вносител на законопроекта, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, господин Миков, затова че оттеглихте това предложение. Тук става въпрос не за цялостна промяна или дори за подобряване на режима, съдържащ се в Закона за занаятите, а само за един кратък срок, който изтича сега и трябва да бъде удължен, за да дадем възможност на всички лица, които искат да бъдат вписани в регистъра на Занаятчийската камара, да могат да направят това с оглед да се сформират, така да се каже, да се структурират тези браншови организации. Това е единственият смисъл на тази промяна.
А иначе, разбира се, този закон заслужава да бъде усъвършенстван. И аз поемам ангажимента тук това да стане.
Но сега просто трябва да дадем възможност на тези лица да упражнят това свое право, за да позволим структурирането на управлението на занаятите. Затова ви моля да подкрепите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
По този законопроект от два параграфа има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Закона за занаятите.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно на първо четене. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение този законопроект да бъде гласуван и на второ четене на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Действително има основание за това.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Димитров.
Гласували 165 народни представители: за 164, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема. Благодаря ви.
Моля, господин Димитров, бихте ли представители текстовете на законопроекта, за да можем да ги гласуваме на второ четене?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ЗАКОН
за изменение на Закона за занаятите

§ 1. В § 3, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби думите "31 декември 2001 г." се заменят с "28 май 2002 г.".
Заключителна разпоредба
§ 2. Този закон влиза в сила от деня на обнародване в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези два параграфа има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, нека да гласуваме ан блок заглавието на закона, параграф 1 и 2 така, както бяха представени тук и подкрепени от Комисията по икономическата политика.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Законът е приет. (Ръкопляскания.)
Щастлив съм, уважаеми народни представители, че последното гласуване за 2001 г. беше единодушно, което показва добрата воля на парламента.
И преди да ударя звънеца, за да закрия последното за годината заседание, искам да благодаря на всички вас, които сте в залата, за вашата работа. Основната част от вас работиха изключително самоотвержено и аз им благодаря за това.
И същевременно искам да изразя огорчението си от отсъствието на тези, които по принцип и сега отсъстват от пленарна зала, което затрудняваше работата на парламента и понижава неговия рейтинг.
Моето голямо пожелание е следващата сесия да покажем, че парламентът заслужава един по-висок рейтинг, а това ще го покажем с нашата работа не само в комисиите, но и в пленарна зала.
Искам да ви пожелая да бъдете много здрави. Малко ми е трудно да ви пожелая весели празници с оглед на това, което стана снощи. Все пак, дано новата година, която ни предстои, да бъде по-успешна, по-успешна за всеки от нас в личен план и по-успешна за България!
Следващото заседание ще бъде на 11 януари 2002 г., петък, от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание!
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,33 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим