Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание проектопрограма за работата на Народното събрание за периода 23-25 януари 2002 г.:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националната стандартизация.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
5. Първо четене на законопроекта за защита на класифицираната информация.
6. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.
8. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата Допълнителни протокола към нея.
9. Проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и на самолети на Военновъздушните сили на Република България в Кралство Холандия и в Босна и Херцеговина.
10. Първо четене на законопроекта за убежището и бежанците.
11. Избор на заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
12. Второ четене на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол.
13. Парламентарен контрол.
Поставям на гласуване програмата за работата на Народното събрание за периода 23-25 януари 2002 г. така, както е предложена.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 129, против 1, въздържали 10.
Седмичната програма е приета.
Новопостъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 16 до 22 януари 2002 г. са следните:
Проект за решение за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България, приета с решение на Народното събрание от 8 април 1999 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Разпределен е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител е Недялко Калъчев. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за статута на лицата, които са били президент и вицепрезидент на Република България. Вносител е Ирена Варадинова и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение относно изготвяне ежегоден доклад за младежта. Вносители са Николай Камов и Бойко Радоев. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за научните степени и научните звания. Вносител е Петко Ганчев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Министерството на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Финландия, Министерството на отбраната на Френската република, Министерството на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Република Италия, Министерството на отбраната на Кралство Холандия, Въоръжените сили на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Португалия, Министерството на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Кралство Испания, правителството на Швеция и Генералния щаб на Република Турция относно командването и свързаните с него въпроси на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, подписан на 10 януари 2002 г. в Лондон.
Законопроект за омбудсмана. Вносител е Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разпределен е на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, на Комисията по правни въпроси, на Комисията по въпросите на гражданското общество, на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за разрешаване участието на Република България в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1386 от 2001 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТИЕ ПОРЪЧКИ.
В пленарното заседание в петък разглеждането на този законопроект започна. Беше обявена дискусия. В нея всъщност беше представен от вносителя Михаил Миков единият от трите законопроекта. Има още два законопроекта с вносители Димитър Ламбовски и Министерският съвет.
Беше обявена дискусия, в която бяха дадени по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроектите на първо четене.
Имате думата.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да поканим все пак представител на вносителя, имам предвид Министерски съвет, да представи неговите аргументи по този важен законопроект.
В Комисията по икономическата политика министърът на държавната администрация сподели с нас, че това се оказва един отново преходен законопроект, тъй като през м. юли т.г. Европейският съвет ще приема нова директива за обществените поръчки и тогава ще се наложи подготовката на нов закон.
Съдържанието на законопроекта, който третира главно администрацията във връзка с обществените поръчки, не променя най-съществените слабости в досегашната практика и като че ли ни дава основание да се обърнем към вносителя да изтегли този законопроект.
Нека все пак да имаме възможност да чуем неговите аргументи защо ще правим промени в една много специфична материя, тогава когато предстои, по неговите думи, приемането на нов закон.
Със сегашния законопроект не се решават най-важните проблеми за увеличаване на прозрачността на обществените поръчки, за по-голяма свобода в рамките на общините за изпълнение на дейност от общински фирми, въвежда се съмнителната норма просто за 10 процента преференции за български фирми.
Нека да имаме възможност да чуем вносителя преди да започнем дискусията по този важен въпрос.
Правя процедурното предложение да поканим вносителя, а дотогава да преминем към друга точка от нашата програма, тъй като законът представлява много съществен обществен интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Ако господин Папаризов искаше само да поканя министъра и да продължим дискусията, нямаше да подлагам на гласуване това процедурно предложение, просто щях да поканя представител на Министерски съвет да защити законопроекта. Но в този случай, тъй като се иска размяна на точките от дневния ред, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националната стандартизация с цел представител на Министерски съвет да присъства в пленарна зала при обсъждането на т. 1.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем към т. 2 от дневния ред, като се отложи разглеждането на т. 1.
Гласували 181 народни представители: за 84, против 94, въздържали се 3.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Прегласуване може ли да поискам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С какви съображения, господин Ганев?
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Госпожо председател! Вие толкова добре обяснихте необходимостта най-после в българското Народно събрание вносителят, особено пък когато това е правителството, да бъде тук, в залата. (Неразбираема реплика от залата.) Не мога да Ви разбера.
Така че аз искам да помоля да се прегласува това процедурно предложение и да се приеме Вашата идея да се премине към т. 2, даже и към т. 3, ако трябва, те са малки по своето съдържание, и да дойде вносителят, правителството, да брани своите идеи, да ги отстоява и ние да ги приемем.
Предлагам прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ганев иска прегласуване, макар че залата разбра какво гласуваме. Но прегласуваме направеното от господин Папаризов процедурно предложение в залата да бъде поканен представителят на Министерски съвет и да преминем към т. 2 от дневния ред.
Моля, прегласуваме процедурното предложение на господин Папаризов.
Гласували 182 народни представители: за 87, против 91, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Пирински. Дано само не е за прегласуване на това предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, не е за прегласуване, а се обръщам към Вас да приложите ал. 2 на чл. 67, така както повелява нашият правилник. И отново Ви обръщам внимание, че правилникът е не друго, а закон, който повелява как да организираме и осъществяваме дейността на Народното събрание.
Отново припомням, че ал. 3 предвижда "Народното събрание да разглежда на първо гласуване даден законопроект след като изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 мин. и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен."
Ние не можем и Вие нямате право да дадете ход на обсъждането на този законопроект на първо четене без пленарната зала да е изслушала, да се е запознала в рамките на 10 мин. с мотивите на вносителя. Съвършено недопустимо е да няма представител на вносителя - министър, член на Министерския съвет, на правителството, и също така недопустимо е той да остане ням свидетел на дискусиите.
Правилникът задължава Вас като председател, по съответния член в същия правилник, да го спазвате и да осигурявате неговото приложение.
Ето защо аз не предлагам за прегласуване онова, което беше гласувано два пъти. Според мен Вие допуснахте такова гласуване, но то поначало не беше уместно, тъй като нямаме представител на вносителя и не сме чули мотивите. Това не е само формално съображение, тъй като господин Папаризов в дадения случай постави редица съвършено основателни въпроси по същество, по които ние не знаем становището на правителството, на Министерския съвет. Как ще го дискутираме този въпрос, без да имаме това становище? Каква дискусия предвиждате да се развие?
Така че аз Ви предлагам да преминете към т. 2 от програмата за деня, да осигурите присъствие или активно участие на министъра в заседанието на Народното събрание и тогава да преминем към дискусията по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Действително правилникът разписва подобно изискване, но аз не мога да премина към т. 2 от дневния ред, тъй като залата гласува да разглеждаме т. 1. Единственото, което мога да направя, е да поканя представител на Министерския съвет да дойде когато може, за да се изкаже. А, той е тук. Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Пламен Ненчев - директор на Дирекция "Обществени поръчки" към Министерския съвет, който е представител на вносителя.
За мен, извинете, но изявлението на господин Пирински, е необяснимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за противно процедурно предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Аз се извинявам, госпожо председател, но предложението на господин Димитров е необяснимо и неуместно, тъй като той трябва да прави разлика между членове на Министерския съвет - министри, и служители в едно министерство, даже най-отговорни.
Вносител на този законопроект е Министерският съвет, господин Димитров. Министерският съвет е колективен орган, който се състои от членове на Министерския съвет и само член на Министерския съвет е представител на вносителя. И никакъв друг специалист не може да е представител!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Той може само да придружава члена на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Ненчев като представител на вносителя - Министерския съвет.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Това е Вашият коментар. Това зависи от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението на господин Валери Димитров беше в залата да бъде допуснат господин Ненчев. Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 106, против 69, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Ненчев в залата.
Заповядайте за процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Отлично зная, че правилникът не позволява, но понеже той системно се нарушава, искам да Ви помоля за 15-минутна почивка от името на парламентарната група, в която ние искаме да вземем колективно решение как да продължим участието си в това заседание. Тъй като системно по този въпрос не се съблюдават изискванията на правилника, ние искаме да преценим дали да участваме в това обсъждане или да дадем знак, че така не може да продължава.
Моля Ви за 15-минутна почивка от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Божинов, Вие казахте, че аз не спазвам правилника. В случая няма никакво нарушение на правилника, а Вие ме призовавате в момента да наруша правилника, като обявя 15-минутна почивка, преди да е изтекъл един час от началото на пленарното заседание! Нито мога да обявя, нито мога да подложа на гласуване това Ваше предложение.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ: А другото предложение защо го подложихте на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение, заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател! Аз мисля, че представителят на Министерския съвет без да бъде поканен, той трябваше да бъде тук. Това е един важен, съществен закон. Съвсем ясно е, че министърът на държавната администрация или друг министър трябва да бъде тук.
Моето предложение е в съответствие с чл. 83, ал. 2 на българската Конституция: "Народното събрание може да задължи министъра да се явява на негови заседания."
Моля, госпожо председател, на основание чл. 83, ал. 2 Народното събрание не да покани, а да задължи представител на Министерския съвет да се яви тук, в Народното събрание, и да участва при обсъждането на Закона за обществените поръчки. Благодаря ви.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): За министъра ли говорите, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Министъра, министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Според мен, господин Корнезов, чл. 83, ал. 2 от Конституцията не се намира в корелативна връзка с чл. 67, ал. 3 от правилника, тъй като Народното събрание може да задължи министрите да се явяват и отговарят на конкретно поставени въпроси. В случая нямаме конкретно поставен въпрос, а имаме обсъждане на законопроект.
Да не говорим, че вносителят може да представи в рамките на десет минути законопроекта, но, в края на краищата, може и да не го представи в рамките на десет минути, както господин Сендов даде хубаво тълкувание - може да го представи в рамките на нула минути.
Така че преминаваме към дискусия по законопроекта.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Това е невъзможно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За представяне на становището на Комисията по икономическа политика, заповядайте, господин Димитров. (Парламентарната група на Коалиция за България напуска залата.)
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 154-01-37/31.08.2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Евгения Живкова и Михаил Миков
по законопроект № 154-01-69/25.10.2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за обществените
поръчки, внесен от Димитър Ламбовски
и по законопроект № 102-01-46/28.12.2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за обществените
поръчки, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 16 януари 2002 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народния представител Димитър Ламбовски.
И трите законопроекта имат за цел усъвършенстване на режима за обществените поръчки, преодоляване на затрудненията, възникнали от досегашното прилагане на закона, насърчаване на конкуренцията и ефективността при изпълнение на обществените поръчки, както и намаляване на риска от корупция при тяхното възлагане и изпълнение. И в трите законопроекта се предлага създаване на специализиран орган, който да провежда държавната политика в областта на обществените поръчки. Предлагат се изменения в процедурите по възлагане на обществените поръчки, както и усъвършенстване на режима на обжалване на актовете, свързани с обществените поръчки.
В дискусията по законопроектите бяха поставени въпросите за съобразяване на режима на обществените поръчки с ангажиментите на страната в Световната търговска организация, усъвършенстване правомощията на регулативния орган по обществените поръчки, условията и реда за участие на чуждестранни лица при възлагането на обществени поръчки и преференциите за българските участници, възможностите за обединяване на различни обществени поръчки от един възложител, участието на стоковите борси и тържищата при възлагането на обществените поръчки, сроковете за разглеждане на споровете във връзка с обществените поръчки, възможностите за отклонения от общия режим за възлагане на такива поръчки и решаването на спорове от арбитражен съд.
След проведената дискусия Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народния представител Димитър Ламбовски, като между първо и второ четене на тяхна основа се изготви общ законопроект съгласно чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата, господин Ламбовски, като вносител.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря.
Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! В настоящия си вид Законът за обществените поръчки има редица дефекти, които водят до следните неблагоприятни за обществото резултати - корупция и унищожаване на конкуренцията при възлагане на обществени поръчки; неприлагане на закона, сключване на договори с избрани фирми и източване на търговски дружества, включително и работническо-мениджърски дружества с държавно и общинско участие; и най-вече отблъскване на чужди инвеститори в строителния бранш и в други браншове.
Аз малко съм учуден от разгорялата се кратка дискусия, включително с процедурни хватки, които бяха приложени тук, тъй като, според мен, действително е назрял моментът Законът за обществените поръчки да бъде променен. Независимо от това дали ще има един съвсем нов закон в обозримо бъдеще или не, според мен това е належащ проблем за нашето общество, предвид огромната значимост на този Закон за обществените поръчки. Поради това аз ще си позволя да ви запозная с моите мотиви, за да внеса този проектозакон, като преди това правя уговорката, че и трите проектозакона до голяма степен припокриват в своята философия тази материя и поради това и в Комисията по икономическата политика ние решихме да подкрепим и трите закона и между първо и второ четене да дадем още един път възможност за окончателното завършване на обществения дебат, който започнахме както със съсловните организации, така и с представители на най-големите юридически лица, които се явяват възложители по този закон.
Първо, искам да кажа, че законът има стеснено поле на приложение. Той не се прилага от търговски дружества дори със 100 процента държавна или общинска собственост освен ако са монополисти. Това е ситуацията до момента. След промяната на Наредба № 1 за търговете в строителството чрез тази празнота в закона се преразпределя почти всяка поръчка към фирми, които са избрани по различни критерии не без политически протекции в много от случаите.
Второ, законът изисква изпълнителят на обществената поръчка да е регистриран по Търговския закон. Това не позволява в някои случаи изпълнители да бъдат, например, Българска академия на науките, различни училища или пък консорциуми от фирми, които де факто не се явяват юридически лица, ако са учредени по договори за съвместна дейност между две или повече такива. По този начин се ограничават малките и средни фирми, което пречи на тяхното развитие.
Не на последно място, законът в настоящия си вид не третира борсовите сделки като открита процедура. Под борсови сделки имам предвид използването на стоковите борси като тържища, който инструмент може да бъде използван и да не бъдат затруднявани възложителите при спешни доставки. Също така това би способствало и за развитието на стоковата борса под формата на тържища.
Изискваните от закона гаранции за участие и добро изпълнение не са добре формулирани. Това позволява на възложителите да задържат големи суми като депозити за дълъг период от време, което от своя страна затруднява ликвидността на много от участниците на пазара като участници по Закона за обществените поръчки. Това става за дълъг период от време и оборотните средства по този начин се блокират, особено на по-малките фирми, които се борят за всяко едно такова участие в обществена поръчка.
От закона отпадна съществуващата в предишни варианти и особено препоръчвана от държавни експерти Държавна агенция за обществени поръчки. Понастоящем съществуващият регистър на обществените поръчки към Министерство на държавната администрация на практика не функционира и липсва какъвто и да било контрол по прилагането на закона.
И на последно място искам да спомена процедурите по оценка на предложенията, които в сегашния закон дават възможност за субективизъм и за корупция. Освен това не отговарят и на международно утвърдените стандарти.
Това са съвсем накратко моите мотиви за внасяне на този законопроект за изменение в Закона за обществените поръчки. Пак искам да подчертая, че текстът е съгласуван с браншовите организации и сме водили много активен диалог, съвместно с колегите от Комисията по икономическата политика с браншовите организации, взели сме предвид техни мнения и силно се надявам в периода между първо и второ четене да имаме една широка обществена подкрепа за предлаганите законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал да взема отношение от името на парламентарната група във връзка с внесените законопроекти. В началото бих искал да обърна вниманието на народните представители по проблемите, които възникваха с действащия закон.
Необходимостта от съществуването на Закона за обществените поръчки четири години след приемането му не подлежи изобщо на съмнение. За времето от 1998 г. насам този акт доказа своето място в системата на българското законодателство и днес никой не оспорва ползата от него. Законът помага за осигуряването на прозрачност и публичност в дейността на редица органи на държавната и местната власт. Осигурена е възможност за гарантиране на бюджетни източници на финансиране за широк кръг физически и юридически лица при това в условията на честна и свободна конкуренция. Същевременно Законът за обществените поръчки породи редица проблеми, свързани с прилагането му. По-важните затруднения, които не могат да бъдат преодолени само чрез даване на някакви указания и които налагат настоящата промяна в закона, според нас са следните.
В голям брой случаи участие в определени процедури за възлагане на обществени поръчки заявяват много малък брой кандидати или въобще липсват такива. Това води до невъзможност за провеждане на процедурата и отлага във времето сроковете за изпълнение на обществената поръчка, което често поставя възложителя в затруднено положение. Като причина за това може да се посочи непълното и неточно формулиране на условията за осъществяване на поръчката от страна на възложителя, често изразяващо се в съществени пропуски в поканата или в цялостното законодателство.
От друга страна, липсата на кандидати може да е продиктувано от недостатъчното развитие на пазара в даден район или сектор.
Що се отнася до общините, те също имат подобни проблеми. Така например редица малки общини не могат да привлекат кандидати за осъществяване на поръчки, свързани с поддръжката на своята социална, благоустройствена и техническа инфраструктура. Така те могат да разчитат само на свои общински търговски дружества или общински предприятия.

Друг проблем на Закона за обществените поръчки, действащ в настоящия момент, е липсата на законово регламентиран максимум на размера на гаранцията за участие в конкурса за възлагане на обществената поръчка. Това дава възможност на възложителя да определя необосновано високи гаранции, което се явява пречка за участие на широк кръг кандидати и нарушава самите идеи на действащия закон.
Едно от най-често срещаните нарушения на закона е прилагане на процедурата по договаряне, без да бъдат налице законовите предпоставки за това. Така например, някои възложители преминават към процедура на договаряне след неуспешно провеждане на открита и ограничена процедура. Тук естествено трябва да се отбележи, че Законът за обществените поръчки не допуска пряко договаряне, когато предходната процедура е прекратена поради липса на три предложения за участие.
Един от проблемите е свързан с реда за обжалване на дадена процедура по Закона за обществените поръчки. Сега обжалването се извършва по реда на Закона за административното производство, който не позволява сключването на обществената поръчка при подадена жалба срещу решението на възложителя. Това понякога обезсмисля самата поръчка, защото се отлага далеч във времето.
Не на последно място за проблемите, които се пораждат от действащия закон, трябва да се анализира уредбата относно контрола за спазване на самите разпоредби в закона. Понастоящем този контрол е последващ. Необходимо е да бъде предвиден и механизъм за превантивен и текущ контрол.
От всичко изложено дотук, от името на групата, ние правим извода, че съществува реална необходимост от промени в Закона за обществените поръчки и предлаганият законопроект от Министерския съвет идва точно навреме.
Считаме за много удачна промяната в чл. 4 на Закона за обществените поръчки, която прецизира кръга на лицата, които могат да бъдат възложители на обществените поръчки. С особена сила това важи за лечебните заведения, които се разпореждат със средства от държавния или общинските бюджети. По този начин се премахва противоречивата практика по прилагането на закона.
Стъпка в правилна посока е и промяната на чл. 5, която разширява кръга на лицата, които могат да кандидатстват за изпълнението на обществените поръчки. Включването и на лица, които не са търговци и не осъществяват стопанска дейност по силата на закона, ще доведе до увеличаване на самата конкуренция, а оттам и за по-добри и изгодни за възложителя резултати от цялата процедура.
Интерес представлява и новият текст на чл. 41а, който въвежда временно преференции при оценяване на предложения на кандидатите, местни лица, които ще използват стоки с български произход или местни трудови ресурси. Считаме, че тази законова норма, без да противоречи на правилата на европейското законодателство, ще подпомогне развитието на българската икономика, както и ще спомогне за разкриването на нови работни места в страната.
Законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, правилно е отчел необходимостта от разширяване на основанията за възлагане на обществените поръчки при процедура по договаряне. Облекчение за възложителя ще бъде възможността за преминаване към процедура по договаряне в новите точки от 8 до 12 на чл. 16, ал. 1.
Не можем да отминем и факта, че законопроектът визира разумно облекчаване на изискванията по отношение на документите, които следва да бъдат представени от кандидатите, определянето в чл. 30 на максимален размер на гаранцията за участие, както и отделяне на тази гаранция от гаранцията за изпълнение.
Посочените промени ще стимулират участието на по-голям брой лица в процедурите по Закона за обществените поръчки.
Положителен момент е според нас в проектозакона на Министерския съвет и възможността по чл. 16, ал. 1, т. 9 обществените поръчки за доставка на стоки да се реализират на стоковите борси.
Най-сетне, не можем да не подкрепим идеята за създаване на държавен орган, който да следи за законосъобразното, точно и еднакво прилагане на закона. По наше мнение, председателят на Държавната агенция по обществените поръчки, както е и по проекта, има добре формулирани правомощия. Особено важни са тези, които са записани в чл. 54, ал. 7, т. 4 и 5, които ще осигурят осъществяване на сега липсващия превантивен контрол по Закона за обществените поръчки, за което вече стана дума.
В заключение, уважаеми колеги, искам да отбележа, че предлаганият от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки по напълно приемлив и подходящ начин отстранява по-голяма част от досегашните проблеми, които преди малко изтъкнах. С приемането на този проектозакон ще постигнем една по-сполучлива правна регламентация в областта на обществените поръчки.
Парламентарната ни група ще подкрепи законопроекта, който е внесен от Министерския съвет. Разбира се, това не означава, а надяваме се, че колегите, които са внесли другите законопроекти, да убедят парламентарната ни група, готови сме след изслушване на техните аргументи да ги подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта.
В изпълнение на чл. 67, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за който страшно много настояваше Коалиция за България, министър Калчев, като представител на Министерския съвет е в залата. Може да задавате въпроси и към него.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, мисля, че разглежданите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки в един много важен законопроект, затова съм изненадан, че се получават паузи в желанията на ораторите да говорят по този законопроект.
Аз вземам думата, за да подкрепя логиката на предложения законопроект от Министерския съвет и от нашите колеги - законопроекта на господин Ламбовски и на господин Миков. Тези три законопроекта преодоляват онези проблеми, които се получиха в прилагането на Закона за обществените поръчки. Те не се подадоха на онзи натиск за по-либерален режим на режима за обществените поръчки и това прави законопроекта с много големи достойнства.
Аз лично считам, че създадените възможности в законопроекта - сега говоря за този на Министерския съвет - за това да увеличим възможностите за обществени поръчки по начин, по който да прави този процес по-прозрачен, е защитен. Обект на обществени поръчки, когато те се доставят от стокова борса, е един режим, за който се говореше много отдавна. Поради факта, че не е достатъчно развита борсовата търговия в България, се приемаше, че е много трудно да се реализира това, но така или иначе тези стокови тържища се развиха и възможността да бъдат обект на обществени поръчки и доставка на стоки, които са търгувани на стокови борси е една възможност, която силно ще увеличи оборота на тези стокови тържища, ще развие стоковите тържища, ще направи по-прозрачна тази процедура.
Аз обаче имам притеснения, че недостатъчно ясно в законопроекта се разписани правилата, по които ще се търгува. Поради малкия обем на търгуваните стоки на българските стокови тържища се оказа, че много лесно може да се манипулират цените, затова аз мисля, че специално при този вариант на доставка на стоки за обществени поръчки трябва да предвидим много по-специални мерки и затова настоявах и в Комисията по икономическата политика. Мисля си, че и аз, разбира се, и колеги, ще направим предложения в тази посока между двете четения на законопроекта.
На мен лично също ми се струва предвидената възможност за преференции за български изпълнители на обществени поръчки в чл. 41а за недостатъчно ясно записана. И трябва да си дадем отговор може ли бюджетът да издържи едно увеличение на цените на обществените поръчки, когато се предоставят от местно юридическо лице, да бъде с 10 на сто по-високо. Това е въпрос на целесъобразност.
Според мен не може да има вид преференция за местни юридически лица поради простата причина, че ние искаме да насърчим добавената стойност в страната. Това означава ние да дадем такава преференция само за онази част от стойността, която се произвежда в страната. Има механизъм, по който това да бъде направено и то да бъде направено по начин, по който в никакъв случай да не бъде уязвим законопроектът. Защото иначе ще изглежда като държавна помощ. Това е дадена преференция. Тъй като предвиждаме 10 на сто по-висока цена за българските производители.
Тези текстове аз лично смятам, че трябва да бъдат доста добре обмислени, да бъдат добре съгласувани. И тогава можем да ги приемем, като, разбира се, логиката на приемането им е да насърчим българското производство. Смятам, че по начина, по който е записан законопроектът, това не става. Просто това означава повече разходи за обществото, респективно за бюджета.
Аз лично смятам, че е добре това, че отпадна онази преференция, която практически се даваше, когато обществената поръчка се реализира от свързано юридическо лице с възложителя на обществената поръчка. Това беше в един от първоначалните варианти на този законопроект. Министерският съвет се е вслушал в изводите на дискусията, която се провеждаше по този законопроект и това предложение е отпаднало.
Аз смятам, че създаването на държавен орган за обществените поръчки - Държавна агенция, увеличава административния капацитет за прилагането и провеждането на прозрачните процедури по този закон. Ето защо приветствам създаването на такава агенция. Защото тогава вече съвсем ясно и целенасочено ще може да се провежда държавната политика в тази наистина чувствителна област.
Според мен имаше една доста добра идея в първоначалния проект, която сега не е намерила място. Аз ще я предложа между първо и второ четене. Искам да я споделя с вас, а именно възможността за еднотипни обществени поръчки, Държавната агенция по обществени поръчки да прави централизирани търгове, сиреч сумарни търгове. Смятам, че това е прекият път за рязко намаляване на разходите например в здравеопазването. И не мога да си обясня защо тази добра идея е отпаднала от актуалния вариант на закона. Вероятно е имало някакви основания. Надявам се да ги чуя от министър Калчев.
И като искам да завърша, междупрочем промените, които предлагат нашите колеги, са в този дух, затова аз смятам, че трябва да подкрепим и трите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! Вие забелязахте, че реакцията на Парламентарната група на Коалиция за България беше твърде остра в началото на представянето и обсъждането на законопроектите. Защото ние настоявахме тук в дискусията да участва представител на кабинета. И сега, след като виждаме, че тук е министър Калчев, парламентарната група поднови своето участие и очакваме от него да се произнесе по спорните въпроси, които бяха поставени дотук в дискусията.
Искам да отбележа по съществото на обсъжданата тема, че както и в специализираната комисия, ние ще подкрепим и трите законопроекта, за да се даде възможност да бъдат взети идеи, които те съдържат, да се подготви обобщен законопроект. А към този законопроект вероятно ще направим и допълнителни предложения. Например, аз имам идея да разширим възможностите за предлагане на стоки на стоковите борси, което също е един много прозрачен механизъм за изпълняване на целите на закона и на възлагането на обществени поръчки.
Това исках да заявя пред вас. И по-нататък очаквам да чуем отговорите на редица от поставените дотук въпроси от нашите представители.
И призовавам да не се налагат подобни действия, да не бъдем принуждавани към тях, защото вече се очерта една трайна практика Министерският съвет да пренебрегва Народното събрание, твърде спорадично да обосновава своите идеи при обсъждането на предлаганите от него законопроекти. Ние не бихме допуснали това нещо, доколкото зависи от нас. И призовавам мнозинството да се съобрази с необходимостта от укрепване авторитета на парламента пред българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато се разглежда един такъв законопроект, просто не трябва да влагаме емоции, защото той е много важен за нашата икономика. Всеки законопроект показва дали е добър или лош след няколко месеца приложение.
Ясно е, че трябва да се направят редица промени. Но пак казвам, без емоции, те трябва много внимателно да се премислят. Тъй като този законопроект е важен не само от вътрешноикономическа гледна точка. Тук става дума и за много строги изисквания, които ни се налагат при преговорите с Европейския съюз. Също така имаме редица задължения по Световната търговска организация.
Имаше едни принципни въпроси, които бяха поставени в комисиите, а именно трябва ли точно тази година да променяме закона. Първо, защото трябва да се създава една агенция, която е с чиновници, с бюджет и т.н. В бюджета за тази година нищо не е предвидено за създаването на такава институция. Господин Калчев тогава каза, че имаме някакви уверения. Какви уверения, ще чуем от него, тъй като бюджетът си е бюджет. Откъде ще бъдат взети тези пари? Второ. Защото, както знаете, Европейският съюз също подготвя промени - нови директиви, които ние трябва да включим следващата година. Тоест, ние следващата година, оттук трябва да знаем, че 100 на сто трябва да променяме отново закона.
Така че това беше принципен въпрос, на който в комисията беше даден някакъв отговор. Аз ще помоля уважаемия господин министър да даде тези отговори, защото иначе законът няма да задейства, колкото и да го сменяме.
Вече по отделните текстове по-сериозният дебат ще бъде на второ четене. Аз само ще се спра на няколко неща. Много внимателно трябва да обмислим преференциите - какви да бъдат те, изобщо може ли да има такива.
На следващо място, има няколко текста в сегашния закон, които са останали, които фактически заобикалят целия закон. Става въпрос за това, че няма ефективна защита, която да предпазва всички процедури от така нареченото пряко договаряне с 1-2, с 2 или 3 фирми.
Така че, ако се направи една справка се вижда, че голяма част от поръчките, не става дума само за държавата, за общини и фирми, стават именно по тези параграфи.
Ето защо аз предлагам, след като чуем отговорите по принцип за закона, да обсъдим и тези неща много внимателно на второ четене.
Всички останали поправки, разбира се, подобряват дейността на закона. Но има три важни текста, които, ако не бъдат добре обмислени, все едно, че нищо не сме направили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! В повечето от изказванията на моите колеги вече бяха засегнати основните въпроси, които ние обсъждахме в Комисията по икономическата политика, по които в законопроекта до момента като че ли не е намерено най-удачното решение. Възниква един принципен въпрос, който стои от самото създаване на подобен законопроект за обществените поръчки. В него ние сме включили изключително много на брой дейности и прагът за използването на този закон е твърде нисък. В същото време ние сега въвеждаме една нова клауза - даваме на всички местни фирми преференции от 10 процента, което по същество противоречи изцяло на нормите и на Европейския съюз, и на Световната търговска организация.
Ако, например, бихме искали заради международните аспекти на обществените поръчки да направим закон, то ние тогава бихме могли да направим закон с много високи прагове и, както стана ясно в Комисията по икономическата политика, по същество на този закон биха се подчинявали само пет търга за строителство и не повече от 200-300 други поръчки. Може би беше разумно и следваше да дискутираме дали да няма два режима именно за този тип обществени поръчки, по които сме приели международни задължения, и там действително да бъде прилагано еднакво третиране, национален режим към всички участници, и съвсем отделен закон и отделна процедура за всички други поръчки, където ние сега искаме по някакъв начин да подпомогнем в тях да участват български фирми.
Разбира се, това едва ли може да се направи сега, между първо и второ четене, въпреки че и това е възможно, ако има добра воля, но не е удачно решението, което е намерено - на всички български фирми да се дава тази отстъпка от 10 процента. Много по-добре би било да дадем на всички малки и средни фирми, те по принцип са български, на всички фирми със седалище в райони с безработица, да кажем, над 115 процента от средната за страната или със среден доход 80 процента от този в страната.
Призовавам ви преди второ четене да приемем такъв критерий, който по същество ще има същите резултати, но ще бъде формално съобразен с нормите на Европейския съюз, на Световната търговска организация, че ние, разбира се, даваме преференции, но не за това, че фирмата е българска или чужда, а защото фирмата е малка или средна, работи в район с проблеми, който има нужда от допълнителна политика за подкрепа на икономическото развитие, и т.н.
Така че може би по този начин би следвало да решим този спорен въпрос, който сега се поставя в законопроекта.
Лично аз винаги съм бил убеден, че в нашия Закон за обществените поръчки трябва да има и така наречените "квалифицирани търгове". Не е нормално фирма без каквато и да е техника да спечелва поръчка за строителство на пътища. Тук, при нас, за всяка такава поръчка се обявява нова процедура, набират се фирми. Нормално е, по света се създава възможност, да се изготви списък на всички фирми, които отговарят на определен вид условия, кандидатства се да бъдеш включен в този списък - ако имаш, примерно, толкова и толкова пътни машини, въобще тези условия, които технически се изискват за подобни обекти - и след това, когато се обяви поръчка, участниците в този списък участват в съответния конкурс или търг. И списъкът е отворен, той е обществено известен, прозрачен и по този начин не се заобикаля законът за такива важни въпроси като строителство. И ми се струва, че би могло да помислим преди второто четене да включим и един такъв текст.
Но още веднъж искам да повторя своето убеждение, че е редно да намалим обхвата на закона, за да може той да бъде приложим, и да намерим такава формулировка, която да постигне същите преференциални цели, но не по начин, по който би ни противопоставил от гледна точка на нашите международни ангажименти.
Другото нещо, което ми се струва, че беше добре да остане - това, което точно господин Николов заяви, че трябва да отпадне - е да могат свързани лица, имам предвид фирми в общините, които са изцяло общински, с общински средства да изпълняват определени дейности. Сега там се минава по тази процедура за обществени поръчки и по същество се лишават тези общини, фактически се губи смисълът на това общината да поддържа една общинска фирма, изцяло свързана с дейността на тази община. Този вариант - той беше в първоначалния проект, който се обсъждаше - отговаряше на българските условия и не знам защо ние сме възприели мнението на деловите среди като цяло той да отпадне. Деловите среди може би са прави сами за себе си, но ние трябва да имаме предвид и реалната обстановка в българските общини и все пак да подкрепяме стопанската самостоятелност на българските общини.
Ето, тези няколко въпроса бих предложил да бъдат разгледани на второ четене. Аз се надявам, че сега министър Калчев, когато слуша дискусията, ще може да отрази тези мнения, които в крайна сметка са надделели в Министерския съвет, защото още в Комисията по икономическата политика той пред нас ясно заяви, че по редица въпроси има още възможност да се търси най-оптималното решение. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз искам да обърна внимание само на някои от достойнствата на този законопроект - имам предвид законопроекта на Министерския съвет. Разбира се, това не отрича достойнствата на другите два законопроекта, които ние също обсъдихме и приехме на първо четене в Комисията по икономическата политика.
Общо взето обществените поръчки се считат за една от дейностите, които са натоварени със сериозен корупционен потенциал. Много важно е да се осигурят открити, чисти и ясни процедури, които да позволяват прозрачност, за да не се изразходват обществени средства, най-общо казано, или публични пари на тъмно.
Аз мисля, че достойнство на законопроекта е, така да се каже, разширяването на обхвата в този смисъл, че много по-широк е кръгът на потенциалните възложители, така както е очертано в законопроекта. Това е нещо, което позволява наистина да се установи един по-сериозен контрол върху изразходването на обществените средства.
Също така безспорно достойнство на законопроекта е, че се предвижда създаването на специален регистър за обществени поръчки, който ще се води от новосъздадената Държавна агенция за обществени поръчки. Безспорно е, че създаването на такъв публичен регистър, който ще бъде достъпен и ще може всяко заинтересовано лице да провери как е протекла една процедура, позволява упражняването и на един сериозен обществен контрол върху това как се изразходват парите на обществото. За мен това е едно от най-важните достойнства на законопроекта.
Също така искам да обърна внимание, че до голяма степен концентрацията на контрол в една агенция има това предимство, че може да се създаде единна практика по прилагането на закона. Предвижда се тази Държавна агенция да има известни контролни правомощия. Така че, предполагам, идеята на вносителя е била точно в тази посока - да се създаде единна практика. А това при всички положения означава по-големи възможности за контрол от страна на обществото.
Позволявам си да препоръчам на всички народни представители да гласуват за законопроекта на Министерския съвет, както и за другите законопроекти, и след това вече да можем на основата на трите законопроекта да създадем един общ закон, който безспорно да бъде поредната стъпка към приближаването ни към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Някой още да желае да вземе отношение по законопроекта на първо четене? Няма желаещи.
Заповядайте, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Извинете ме, първо, за закъснението, защото имаше една среща, която не можа да свърши в уреченото време и затова закъснях. Срещата беше с новите външноикономически съветници на президента, така че още веднъж моите извинения, но нивото беше много високо и това ме принуди да закъснея.
По отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки искам да кажа само, че ние се отнасяме към него с изключително голямо внимание и сериозност. Това е законът, който съгласно всички доклади от последните две - три години - и на Европейската комисия, и докладите по програма ФАР, и на Световната банка, се счита като един от сериозните генератори на корупция. Това ни накара да бъдем изключително внимателни. Имаме и опита на някои други бивши социалистически страни, като например Полша, където Законът за обществените поръчки е така преработен, че се дава като пример по линия на Европейската комисия за един добре подготвен и работещ закон.
Аз слушах много внимателно и на предишното заседание на Икономическата комисия забележките, които бяха направени. Много от тези забележки се повтарят и сега в изказванията - и на господин Папаризов, и на господин Василев, и на господин Николов. Виждам, че всички са много чувствителни към този чл. 41, който касае преференциите. Аз искам да кажа само, че ние не очаквахме, че законът ще мине много лесно, защото, няма да скрия, че при приемането и обсъждането на този закон и на отделните клаузи към него, ще се преплетат много и бизнес, и корпоративни, и други интереси и много трудно ще бъде да отговорим с ясна и точна редакция на всички изисквания. Затова ние ще вземем всичко положително, което го има и в другите два законопроекта, които са подготвени, но които за съжаление ние видяхме само един ден преди първото заседание на Икономическата комисия. Затова си запазваме правото да отразим добрите идеи, които са в другите два законопроекта.
По този прословут чл. 41, който регламентира преференциите, мисля, че всички забележки, които са в момента около тези преференции, се дължат на това, че схемата, по която се предвиждат преференциите, и според нас не е най-удачната. Ще продължим консултациите и с Министерството на икономиката. Но аз трябва да ви кажа, че не трябва да се страхуваме от това, че Европейският съюз ще ни наложи някакви ограничения или няма да бъдем в паралел с изискванията на Европейския съюз, тъй като този Закон за обществените поръчки в Полша, за който вече споменах, който също предвижда преференции по определен ред, ние ще направим още един път консултации, макар че по общата оценка хармонизирането на законодателството, особено на бизнес законодателството, на Република Полша е в най-пълна степен съобразено с директивите на Европейската общност в тази област. Там преференциите може би трябва да бъдат записани по друг характер. Аз общо взето се солидаризирам с последното предложение, което направи господин Папаризов, да се дадат преференции на всички малки и средни фирми, няма значение дали те са български или други, обикновено на такива търгове се явяват преди всичко български фирми, или пък такива от определени райони, в които има екстремално висока безработица.
По този прословут чл. 41, по който се разгоряха толкова много спорове, си запазваме правото заедно с Министерството на икономиката да предложим нова редакция. Но още веднъж апелирам да подкрепите идеята за определени преференции за някои от тези фирми, евентуално за малките и средни фирми, тъй като това е необходимо при сегашното състояние на българските фирми, особено за предприемачите от средно ниво, които участват в пътното строителство, във високото строителство и т.н.
Аз няма да се спирам на достойнствата, но все пак искам да кажа няколко думи. В края на краищата в този закон са направени доста неща, за да се удовлетворят исканията на представителите на отделните нива в бизнеса и същевременно да бъде в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Например, по отношение на чл. 4 сме включили като възложители преобразуваните като търговски дружества лечебни заведения, които ще се разпореждат със средства от държавния и общински бюджет. Изрично сме определили като възложители Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина. Опитали сме се тук да вкараме ясно определение, че като кандидати за изпълнители на обществени поръчки могат да бъдат лица, регистрирани по реда на Търговския закон или по националното ни законодателство. Там сме допуснали възможност кандидати за изпълнители да бъдат и определени лица, които не са търговци, но осъществяват научноизследователска или стопанска дейност по силата на специален закон. Такива са например Българската академия на науките, висшите училища и др.
Не знам дали това предложение ще бъде подкрепено, но по отношение на това, което каза накрая господин Папаризов, беше да не бъдем толкова категорични сега, да остане да помислим до второ четене свързаните лица или фирми, които изпълняват обществени поръчки, примерно общински фирми от рода на БКС-тата, които правят пътни ремонти, озеленяване и други подобни дейности, при сегашното състояние на общинските бюджети, за съжаление и в този те не са в особено привилегировано положение, мисля, че отнемането на възможността на общински фирми, които имат 100 процента общинско участие, да изпълняват такива поръчки, без това да попада в общите изисквания на закона, мисля, че това ще бъде един компромис, който наистина ще помогне на този етап на общините и няма да е необходимо тези фирми по общия ред на Закона за обществените поръчки да се явяват на тези търгове, тъй като в много случаи те може би няма да бъдат в най-добра конкурентна светлина.
Що се отнася до останалите достойнства, виждам, че всички подкрепят идеята за регистър от гледна точка на прозрачност, яснота, за възможност за обществен контрол и т.н. Трябва да ви кажа, че такъв регистър се води и сега в сега съществуващата Дирекция "Обществени поръчки" към Министерския съвет. Само че имам чувството, че този регистър никой не го поглежда. Дори при сегашната ситуация той дава много интересна информация. И ако човек се постарае да извлече информация от сега съществуващия регистър, ще види много интересни неща. Ще види много сделки, които са отишли на пряко договаряне. И то става въпрос за сделки за около 100 хил. тона въглища например и т.н., не става въпрос за нещо дребно. Така че аз не мога да кажа, че липсата на регистър сега се явява основна причина за слаб контрол, за някакъв хаос в регистрацията на обществените поръчки. Но условията, които са предвидени тук и новите възможности, които се дават на Държавната агенция по обществените поръчки, ще засилят важността на този регистър. И тогава много хора, не само тези, които искат да имат информация как се движат обществените поръчки, но и онези, които контролират по един или друг начин нашата дейност, ще могат да получат достатъчно информация.
Искам да ви кажа само, че във връзка с една разработка, която сега се прави от английското външноикономическо министерство евентуално за разделяне на администрацията на Министерския съвет от държавната администрация, може би тази агенция, която сега се създава към Министерския съвет, резонен беше въпросът откъде ще дойде финансирането. Трябва да ви кажа, че този проблем е иман предвид, когато се обсъждаше бюджета и имаме уверение от заместник-министър Ананиев по отношение на финансирането. Но искам да ви кажа, че никой не трябва да си мисли, че като създадем агенцията и ще набутаме вътре сто души персонал.
Това ще стане на първо време с наличния сега персонал, който е в дирекция "Обществени поръчки" на Министерския съвет, с възможности по-нататък да се разширява и щатът, и действията на тази агенция, ако тя въобще бъде създадена, предвид на новата структура, която се препоръчва на администрацията на Министерския съвет и държавната администрация от експертите, които са от английското Министерство на външноикономическите връзки.
Аз мисля, че с цел осигуряване равнопоставеност на възложителите при обжалване на процедурите за възлагане на обществените поръчки, може би в тази си част законът малко повечко трябва да се засили, тъй като каквито и да са добрите намерения на агенцията, както и да се води регистърът, а той вероятно ще се води коректно, процедурите за обжалване мисля, че са много важни. И това е нещо, което законът в сегашния му вид и структурата, която съществува в Министерския съвет, не е в състояние да противодейства, т.е. да вземе бързи решения при наличие на такива доказани отклонения и нарушения от процедурите на провеждането на обществената поръчка.
Аз няма да се спирам подробно на останалите въпроси, но ще се върна на забележката на господин Николов да се намали евентуално обхватът и законът да се направи по-либерален. По този въпрос ние мислим. И той подкрепи възможността на стоковите борси да се дадат определени правомощия. И сега така, както е записан текстът, мисля, че дава достатъчно добра възможност възложителите на обществени поръчки за доставка на стоки да се реализират чрез сделки на стоковите борси, които действат по Закона за стоковите борси и тържищата.
Ще обсъдим всички останали забележки и на второто четене ще представим изменения точно по тези текстове - по чл. 41 и по останалите текстове, по които бяха направени сериозни бележки.
Няма да се спирам на въпроса за контрола по изпълнението на предписаните тук задължения, които са вменени като задължение на агенцията, но, пак казвам, мисля, че това, което е записано в първоначалния текст - за активно намесване на Агенцията за обществени поръчки в процедурите по обжалване, трябва да бъде още повече засилено и ние ще се опитаме да го направим, за да може наистина да се провежда държавна политика в областта на обществените поръчки. Мисля, че това нещо е задължително.
Ще отразим и останалите забележки, които бяха направени. Изказаните съображения според мен бяха съвсем коректни и аз благодаря и на съставителите на другите два законопроекта, за да може този закон да бъде такъв, че да не се наложи да го променяме в близко време, с което авторитетът и на Министерския съвет, и на Народното събрание ще бъде накърнен. Затова не се притеснявайте, можете да дадете и други, още по-критични предложения, обещавам ви, че ще направим всичко възможно да ги съобразим в окончателния текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калчев.
Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Поставям на първо гласуване законопроекта с вносители Евгения Живкова и Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 155, против 8, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта с вносител Димитър Ламбовски.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 155, против 2, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта с вносител Министерският съвет.
Гласували 169 народни представители: за 156, против 8, въздържали се 5.
И трите законопроекта са приети на първо гласуване.
Благодаря Ви за участието в обсъждането на законопроекта, министър Калчев.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам предложение срокът за предложения между първо и второ четене от момента на изготвянето на обединения законопроект до приемането му на второ четене да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения на три седмици от момента на изготвянето на обединения законопроект въз основа на трите законопроекта.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ.
По законопроекта е изготвен доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Димитров, за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя предложение в залата да бъде допуснат господин Ивелин Буров, който е председател на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля квесторите да поканят господин Буров в залата.
Има думата председателят на Комисията по икономическа политика господин Валери Димитров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"Д О К Л А Д
по законопроект № 102-01-30 от 28.11.2001 г. за изменение
и допълнение на Закона за националната стандартизация,
внесен от Министерския съвет, за второ четене

На заседанието, проведено на 16 януари 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националната стандартизация, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния
"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за националната стандартизация"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието на законопроекта няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както беше прочетено.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 1. В чл. 3, ал. 4 след думата "наименованието" се поставя запетая и се добавя "номера" и думите "Държавната агенция по стандартизация и метрология" се заменят с "Българският институт по стандартизация"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "европейските" се добавят "и международните".
2. Алинеи 3 и 4 се отменят."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 3. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) Дейността по националната стандартизация се организира, координира и ръководи от Българския институт по стандартизация, който е националният орган по стандартизация в Република България.
(2) Българският институт по стандартизация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Българският институт по стандартизация се ръководи от председател и заместник-председател и включва Съвет по стандартизация и администрация.
(4) Председателят и заместник-председателят на Българския институт по стандартизация се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 1, 2 и 3 има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 1, 2 и 3 ан блок.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 1, 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 4. Създават се чл. 6а, 6б и 6в.
"Чл. 6а. (1) Българският институт по стандартизация:
1. организира разработването и подготвя за одобряване българските стандарти;
2. съставя програма по стандартизация в съответствие с приоритетите за развитие на националната икономика и координира изпълнението й;
3. представлява Република България пред международни и европейски организации по стандартизация (ISO, IEC, CEN, CENELEC и др.) и участва в работата им;
4. съхранява досиета с оригиналите на български стандарти;
5. създава и поддържа фонд от български, международни, европейски и чуждестранни национални стандарти и специализирана библиотека и осъществява обмен на стандарти;
6. създава и поддържа база от данни и прави справки и анализи за стандарти и за правила, процедури, регламенти и други актове, свързани с дейността по националната стандартизация;
7. издава и разпространява български стандарти и проекти на български стандарти;
8. разпространява проекти на европейски стандарти, международни стандарти, чуждестранни национални стандарти и проекти на чуждестранни национални стандарти;
9. подготвя и издава годишен каталог на българските стандарти;
10. разработва български стандарти за структурата и оформянето на съдържанието на българските стандарти, за работата на техническите комитети по стандартизация и за принципите и правилата за работа по националната стандартизация;
11. осигурява единството и липсата на противоречие между българските стандарти и проверява спазването на стандартите по т. 10;
12. води регистри на българските стандарти и на техническите комитети по стандартизация;
13. издава официален бюлетин и публикува в него програмата по стандартизация, информация за разработваните, одобрените и отменените български стандарти, информация за вписаните и заличените технически комитети по стандартизация, съобщения за обсъждане на проекти на български стандарти, правилата за работа на Съвета по стандартизация, годишния доклад за изпълнението на програмата по стандартизация и за дейността на Българския институт по стандартизация;
14. предприема действията за регистриране на сертификатна марка за съответствие на продукти с българските стандарти за целите на сертификацията на продукти по Закона за марките и географските означения;
15. организира курсове, семинари, конференции и други форми за разширяване на кръга от участници в дейността по националната стандартизация;
16. уведомява европейски и международни организации по стандартизация за одобрените български стандарти и проекти на български стандарти и за работата по националната стандартизация.
(2) Дейността, структурата и организацията на работата на Българския институт по стандартизация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет, по предложение на председателя на Българския институт по стандартизация.

Чл. 6б. Председателят на Българския институт по стандартизация:
1. организира и ръководи дейността на Българския институт по стандартизация;
2. представлява Българския институт по стандартизация;
3. одобрява българските стандарти;
4. одобрява правила и процедури за дейността на Българския институт по стандартизация;
5. организира и координира съставянето на програмата по стандартизация и я предлага за одобряване от Съвета по стандартизация;
6. подготвя годишен доклад за изпълнението на програмата по стандартизация и за дейността за Българския институт по стандартизация;
7. назначава служителите в Българския институт по стандартизация;
8. сключва договори с други чуждестранни национални органи по стандартизация за продажбата на чуждестранни национални стандарти в Република България.
Чл. 6в. (1) Съветът по стандартизация е колегиален орган към председателя на Българския институт по стандартизация, който го подпомага при определянето на политиката по националната стандартизация и при изпълнението на програмата по стандартизация.
(2) Съветът по стандартизация се състои от 11 членове - председателя на Българския институт по стандартизация, заместник-министър на финансите, заместник-министър на икономиката, заместник-председател на Българската търговско- промишлена палата, заместник-председател на Българската стопанска камара, заместник-председател на Българската академия на науките, един представител на застрахователите, определен от Асоциацията на българските застрахователи, един представител на Съюза на работодателите, един представител на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, един представител на висшите технически училища, определен от Съвета на ректорите, и един представител на потребителите, определен от Националния съвет за защита на потребителите.
(3) Съветът по стандартизация:
1. определя приоритетите за работата по Националната стандартизация в съответствие с развитието на икономиката в Република България;
2. одобрява програмата по стандартизация;
3. прави предложение до председателя на Българския институт по стандартизация по съставянето и изпълнението на бюджета на Българския институт по стандартизация;
4. обсъжда и приема годишен доклад за изпълнението на програмата по стандартизация и за дейността на Българския институт по стандартизация.
(4) Председателят на Българския институт по стандартизация е председател на Съвета по стандартизация.
(5) Съветът по стандартизация се свиква на заседание най-малко два пъти годишно от председателя на Българския институт по стандартизация.
(6) Съветът по стандартизация приема правила за работата си.
(7) Членовете на Съвета по стандартизация не получават възнаграждение за участието си в работата му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По съдържанието на § 4 има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията му, предложена от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "§ 5. Членове 7, 8, 9, 10 и 11 се отменят."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 6. Член 18 се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 преди думите "председателят на" се добавят думите "в 10-дневен срок от подаване на заявлението" и в т. 2 думите "чл. 7, ал. 2, т. 6" се заменят с "чл. 6а, ал. 1, т. 10".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Заявителят се уведомява писмено за решението в 7-дневен срок."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 8. В чл. 20, ал. 1 думите "на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология Дирекция "Стандартизация" се заменят с думите "по чл. 19, ал. 1 Българският институт по стандартизация".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 9. В чл. 23, ал. 3 думите "проекти на" се заличават и думите "на стандартите" се заменят с думите "по чл. 6а, ал. 1, т. 10"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 10. Чл. 27 се изменя така:
"Чл. 27. (1) Българският институт по стандартизация съставя програма по стандартизация, която включва работните програми на техническите комитети с етапи, срокове и изпълнители.
(2) Председателят на Българския институт по стандартизация представя на Съвета по стандартизация програмата по стандартизация за одобряване.
(3) Съветът по стандартизация разглежда програмата и може да включи в нея предложения за разработване на стандарти в области по стандартизация, в които няма регистрирани технически комитети. В този случай Съветът по стандартизация възлага на председателя на Българския институт по стандартизация да организира разработването на тези стандарти.
(4) Съветът по стандартизация одобрява програмата с общо съгласие.
(5) Председателят на Българския институт по стандартизация издава заповед за публикуване на програмата в официалния бюлетин."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 11. Създава се чл. 30а:
"Чл. 30а. В случаите по чл. 27, ал. 3 председателят на Българския институт по стандартизация определя работни групи от експерти, които разработват и приемат с общо съгласие проекти на български стандарти, като спазват изискванията на стандарта за структурата и оформянето на съдържанието на българските стандарти."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 12. В чл. 31 думите "Дирекция "Стандартизация" се заменят с думите "Българският институт по стандартизация" и думите "на Държавната агенция по стандартизация и метрология" се заличават."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 13. В чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1 след думите "техническите комитети" се добавя "или работните групи по чл. 30а"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 14. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Дирекция "Стандартизация" се заменят с думите "Българският институт по стандартизация" и думите "стандартите по чл. 7, ал. 2, т. 6" се заменят с думите "изискванията на стандарта за структурата и оформянето на съдържанието на българските стандарти".
2. Алинея 2 се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 15. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Държавната агенция по стандартизация и метрология" се заменят с "Българския институт по стандартизация" и след думите "българските стандарти" се поставя запетая и се добавят думите "когато при проверката се установи, че те отговарят на изискванията по чл. 35".
2. В ал. 2 думите "Държавната агенция по стандартизация и метрология" се заменят с "Българския институт по стандартизация" и думите "ал. 1" се заличават.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 16. В чл. 37 думите "Дирекция "Стандартизация" се заменят с думите "Българският институт по стандартизация", думите "Държавната агенция по стандартизация и метрология" се заличават и след думата "наименованието" се добавя "номера".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 17. В глава трета, раздел III в заглавието след думата "европейски" се добавя "и международни"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 18. В чл. 38, ал. 1 думите "техническите комитети" се заличават, след думата "европейски" се добавят думите "и международни" и изречение второ се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 19. Чл. 39, 40 и 41 се отменят."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 20. Чл. 42 се изменя така:
"Чл. 42. (1) При въвеждане на европейски и международни стандарти чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език работните групи извършват техническа редакция на превода и го оформят като български стандарти, като прилагат изискванията на стандарта за структурата и оформянето на съдържанието на българските стандарти.
(2) Техническите комитети или работните групи по чл. 30а представят в Българския институт по стандартизация стандартите по ал. 1. "
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 21. В чл. 43 думите "ал. 1" се заличават."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 22. В чл. 46 след думите "бюлетин на" се добавя "регистрационния номер" и след думата "европейския" се добавя "или международния"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 23. В глава трета, раздел IV, в заглавието думата "българските" се заличава."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 24. Член 47 се изменя така:
"Чл. 47. Българският институт по стандартизация вписва в регистъра на българските стандарти одобрените български стандарти."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 25. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 преди думата "наименование" се добавят думите "номер и".
2. Точка 5 се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 26. Член 49 се изменя така:
"Чл. 49. Българският институт по стандартизация има изключително право да издава, възпроизвежда, разпространява и продава българските стандарти на хартиен и/или електронен носител."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 27. Създават се чл. 50, 51 и 52:
"Чл. 50. (1) Българският институт по стандартизация поставя върху всеки екземпляр на български стандарт на хартиен и/или електронен носител знак и надпис, с които удостоверява, че екземплярът се издава и разпространява от Българския институт по стандартизация.
(2) Българските стандарти без знак и надпис по ал. 1 се приема, че са непълни и неточни и могат да доведат до заблуждение относно съдържанието си.
(3) Формата на знака и съдържанието на надписа се одобряват от Съвета по стандартизация по предложение на председателя на Българския институт по стандартизация.
Чл. 51. (1) Българският институт по стандартизация възпроизвежда, разпространява и продава:
1. проектите на европейски стандарти при спазване изискванията на европейските организации по стандартизация;
2. международните стандарти и проектите на международни стандарти при спазване изискванията на международните организации по стандартизация;
3. чуждестранните национални стандарти и проектите на чуждестранни национални стандарти при спазване на изискванията по договорите с националните органи по стандартизация.
(2) Върху екземплярите на проектите на европейските стандарти, международните стандарти и проектите на международни стандарти, чуждестранните национални стандарти и проектите на чуждестранни национални стандарти Българският институт по стандартизация поставя знака и надписа по чл. 50, ал. 1.
Чл. 52. (1) Българският институт по стандартизация администрира по бюджета си приходи от:
1. продажба на български, международни и чуждестранни национални стандарти и на проекти на български, европейски, международни и чуждестранни национални стандарти;
2. продажба и абонамент на каталога на българските стандарти, на официалния бюлетин, на сборници с ръководства, правила, процедури, кодекси за добра практика и доклади, свързани с дейността по стандартизацията;
3. предоставяне за ползване на сертификатната марка по чл. 6а, ал. 1, т. 14;
4. организирани от Българския институт по стандартизация курсове, семинари и конференции;
5. справки и анализи за стандарти и за правила, процедури, регламенти и други актове, свързани с дейността по националната стандартизация.
(2) За продажба на български стандарти и на проекти на български стандарти, за продажба и абонамент на каталога на българските стандарти и на официалния бюлетин, за предоставяне на сертификатната марка по чл. 6а, ал. 1, т. 14 и за справки и анализи за стандарти и за правила, процедури, регламенти и други актове, свързани с дейността по национална стандартизация, се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 28. Навсякъде в закона думите "Държавната агенция по стандартизация и метрология" и "Дирекция "Стандартизация" се заменят с думите "Българският институт по стандартизация" и "Българският институт по стандартизация".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 29. В Допълнителните разпоредби се създават т. 5 и 6:
"5. "Електронен носител" е техническо средство, което съхранява или предава информация в цифров вид.
6. "Общо съгласие" е съгласие, постигнато чрез отчитане на всички становища и сближаване на несъвпадащите гледни точки."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 30. (1) Българският институт по стандартизация поема архива, активите и пасивите, предоставени от Държавната агенция по стандартизация и метрология, съгласно разделителен баланс, утвърден от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
(2) Правата и задълженията по служебните правоотношения на служителите в Дирекция "Стандартизация" и на Държавната агенция по стандартизация и метрология се поемат от Българския институт по стандартизация. Трудовите правоотношения на служителите в Дирекция "Стандартизация" на Държавната агенция по стандартизация и метрология се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) В срок до два месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет предприема необходимите действия по трансформиране на числеността и бюджета на Държавната агенция по стандартизация и метрология и изменя Устройствения правилник на Държавната агенция по стандартизация и метрология."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 31. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
По съдържанието на текстовете от § 5 до § 31 от законопроекта има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям ги на гласуване ан блок. Текстовете са подкрепени от Комисията по икономическата политика.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият законопроект на второ гласуване.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Започваме с поименна проверка на депутатите:

АДРИАНА ГЕОРГИЕВА БРЪНЧЕВА - тук
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ КЮРКЧИЕВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ - отсъства АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ ПРАМАТАРСКИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ФИЛИПОВ - отсъства
АЛЕКСИ ИВАНОВ АЛЕКСИЕВ - тук
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА
ДИМИТРОВА-МОЗЕР - отсъства
АНГЕЛ ВЪЛЧЕВ ТЮРКЕДЖИЕВ - отсъства
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - тук
АНДРЕЙ ЛАЗАРОВ ПАНТЕВ - тук
АНЕЛИ ГИНЧЕВА ЧОБАНОВА - отсъства
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА МИНГОВА - тук
АНЕЛИЯ ХРИСТОВА АТАНАСОВА - тук
АНТОНИЯ СТЕФАНОВА ПЪРВАНОВА - тук
АРСО БИНКОВ МАНОВ - тук
АСЕН ДИМИТРОВ ГАГАУЗОВ - тук
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - тук
АСЕН ЛЮБЕНОВ ДУРМИШЕВ - тук
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - отсъства
АТАНАС ДИМИТРОВ ЩЕРЕВ - тук
АТАНАС КРУМОВ ДОДОВ - тук
АТАНАС ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - тук
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - отсъства
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - тук
БЛАГОЙ НИКОЛАЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
БОЙКО ИЛИЕВ РАШКОВ - отсъства
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - тук
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - тук
БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ ЦЕКОВ - тук
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ - тук
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ СПАСОВ - тук
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ БОРИСОВ - отсъства
БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ - тук
БОРИСЛАВ СЛАВЧЕВ БОРИСОВ - тук
БОТЬО ИЛИЕВ БОТЕВ - отсъства
БРИГО ХРИСТОФОРОВ АСПАРУХОВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ ЦЕРОВСКИ - тук
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ МИЛТЕНОВ - отсъства
ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ ЦЕКОВ - тук
ВАНЯ КРУМОВА ЦВЕТКОВА - отсъства
ВАСИЛ БОГДАНОВ ВАСИЛЕВ - тук
ВАСИЛ ДИМИТРОВ ПАНИЦА - тук
ВАСИЛ ТОДОРОВ КАЛИНОВ - отсъства
ВЕЛИЧКО СТОЙЧЕВ КЛИНГОВ - тук
ВЕНКО МИТКОВ АЛЕКСАНДРОВ - отсъства
ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ - отсъства
ВЕСЕЛА АТАНАСОВА ДРАГАНОВА - отсъства
ВЕСЕЛА НИКОЛАЕВА ЛЕЧЕВА - тук
ВЕСЕЛИН БОРИСОВ ЧЕРКЕЗОВ - тук
ВЕСЕЛИН ВИТАНОВ БЛИЗНАКОВ - тук
ВЛАДИМИР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - тук
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ ДОНЧЕВ - тук
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - тук
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - тук
ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ЮРУКОВ - тук
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - тук
ГЕОРГИ КОСТОВ СТАНИЛОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - тук
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ - тук
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ГРЪНЧАРОВА - тук
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - тук
ГОСПОДИН ХРИСТОВ ЧОНКОВ - отсъства
ДАНИЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЛЧЕВ - тук
ДАРИНКА ХРИСТОВА СТАНЧЕВА - тук
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ - тук
ДИЛЯНА НИКОЛОВА ГРОЗДАНОВА - тук
ДИМИТЪР ЕНЧЕВ КАМБУРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ СТЕФАНОВ - тук
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР КАТЕЛИЙЧЕВ ПЕЙЧЕВ - тук
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР МИЛКОВ ЛАМБОВСКИ - тук
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦВЯТКОВ ЙОРДАНОВ - тук
ДИМЧО АНАСТАСОВ ДИМЧЕВ - тук
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТЕФАНОВ ЧАЧЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА ЖИВКОВА - тук
ЕВДОКИЯ ИВАНОВА МАНЕВА - отсъства
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛИАНА СТОИМЕНОВА МАСЕВА - тук
ЕЛКА ПАНЧОВА АНАСТАСОВА - отсъства
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - тук
ЕМИЛ ИЛИЕВ КОШЛУКОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - отсъства
ЕНЧО ВЪЛКОВ МАЛЕВ - тук
ЗЛАТКА ДИМИТРОВА БОБЕВА - отсъства
ИВАН ГАНЧОВ ИСКРОВ - отсъства
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - отсъства
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ПАВЛОВ ПАВЛОВ - отсъства
ИВАН ТОДОРОВ КОЗОВСКИ - тук
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - отсъства
ИВО СЕВДАЛИНОВ ЦАНЕВ - тук
ИЛЧО ГЕОРГИЕВ ДУГАНОВ - тук
ИРЕНА ИВАНОВА МАРИНОВА-ВАРАДИНОВА - тук
ИРИНА ГЕОРГИЕВА БОКОВА - тук
ИСМЕТ ЯШАРОВ САРАЛИЙСКИ - тук
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - отсъства
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - тук
ЙОРДАН МИРЧЕВ МИТЕВ - тук
ЙОРДАН НИКОЛОВ ПАМУКОВ - тук
ЙОРДАН СТОЯНОВ ДИМОВ - отсъства
КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА - тук
КАМЕН СТОЯНОВ ВЛАХОВ - тук
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - тук
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КИНА СИМЕОНОВА АНДРЕЕВА - отсъства
КИРИЛ СТАНИМИРОВ МИЛЧЕВ - тук
КЛАРА ПЕТКОВА ПЕТРОВА - отсъства
КОНСТАНТИН ЛЮБЕНОВ ПЕНЧЕВ - тук
КОСТА ГЕОРГИЕВ КОСТОВ - тук
КОСТА ДИМИТРОВ ЦОНЕВ - отсъства
КРЪСТАНКА АТАНАСОВА ШАКЛИЯН - отсъства
КРЪСТЬО ИЛИЕВ ПЕТКОВ - тук
ЛИЛЯНА КАЛИНОВА КРЪСТЕВА - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - отсъства
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - тук
ЛЮБЕН ЙОРДАНОВ ПЕТРОВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - тук
ЛЮДМИЛ СЛАВЧЕВ СИМЕОНОВ - тук
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - тук
ЛЮЦКАН ИЛИЕВ ДАЛАКЧИЕВ - тук
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА КЪНЕВА - отсъства
МАРИАНА ЙОНКОВА КОСТАДИНОВА - тук
МАРИАННА БОРИСОВА АСЕНОВА - тук
МАРИНА БОРИСОВА ДИКОВА - тук
МАРИНА ПЕНЧЕВА ВАСИЛЕВА - тук
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - отсъства
МАРИУС ЦАКОВ ЦАКОВ - тук
МАРИЯ ВЕРДОВА ГИГОВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - отсъства
МИЛЕНА ИВАНОВА МИЛОТИНОВА-КОЛЕВА - отсъства
МИЛЕНА КОСТОВА ПАУНОВА - тук
МИРОСЛАВ ПЕТРОВ СЕВЛИЕВСКИ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - отсъства
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ - отсъства
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - отсъства
МУРАВЕЙ ГЕОРГИЕВ РАДЕВ - отсъства
МУСТАФА ЗИНАЛ ХАСАН - тук
НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА - тук
НАДКА РАДЕВА ПАНГАРОВА - тук
НАИМ ИЛЯЗ НАИМ - тук
НАСКО ХРИСТОВ РАФАЙЛОВ - тук
НЕДЯЛКО ИВАНОВ КАЛЪЧЕВ - тук
НЕСРИН МУСТАФА УЗУН - тук
НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ - тук
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАМОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ БУЧКОВ - тук
НИКОЛАЙ СИМОЕНОВ НИКОЛОВ - тук
НИКОЛАЙ ЦВЕТАНОВ ЧУКАНОВ - тук
НИНА СТЕФАНОВА ЧИЛОВА - отсъства
НИНА ХРИСТОВА РАДЕВА - тук
НОНКА ДЕЧЕВА МАТОВА - отсъства
ОГНЯН СТЕФАНОВ ГЕРДЖИКОВ - тук
ОГНЯН СТЕФАНОВ САПАРЕВ - тук
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - тук
ПЕНКА ИВАНОВА ПЕНЕВА - тук
ПЕТКО ДИМИТРОВ ГАНЧЕВ - тук
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ПЕТЪР ИВАНОВ АГОВ - тук
ПЕТЪР СТОИЛОВ ЖОТЕВ - отсъства
ПЕТЯ ВЕЛКОВА БОЖИКОВА - тук
ПЕТЯ ИЛИЕВА ГЕГОВА - тук
ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПАНАЙОТОВ - отсъства
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ КЕНАРОВ - тук
ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ МОЛЛОВ - отсъства
РАДОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВСКИ - отсъства
РАДОСЛАВ НИКОЛОВ КОЕВ - тук
РАЛИЦА НЕНЧЕВА АГАЙН - тук
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ - отсъства
РАСИМ МУСА СЕИДАХМЕТ - тук
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - отсъства
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - отсъства
РУМЕН ЙОРДАНОВ ПЕТКОВ - тук
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - тук
РУМЯНА ДЕНЕВА ГЕОРГИЕВА - тук
РУМЯНА ЦАНКОВА СТАНОЕВА - тук
РУПЕН ОХАНЕС КРИКОРЯН - отсъства
СВЕТЛИН ИЛИЕВ БЕЛЧИЛОВ - тук
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - отсъства
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ СПАСОВ - отсъства
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ - отсъства
СИЙКА НЕДЯЛКОВА ДИМОВСКА - тук
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НЕЙЧЕВА - тук
СНЕЖАНА ВЕЛИКОВА ГРОЗДИЛОВА - тук
СНЕЖИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ЧИПЕВА - тук
СТАМЕН ХРИСТОВ СТАМЕНОВ - тук
СТАНИМИР ЯНКОВ ИЛЧЕВ - тук
СТЕЛА ДИМИТРОВА АНГЕЛОВА-БАНКОВА - тук
СТЕФАН АТАНАСОВ МИНКОВ - тук
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ - тук
СТЕФАН НИКОЛАЕВ МАЗНЕВ - тук
СТИЛИЯН ИВАНОВ ГРОЗДЕВ - тук
СТОЙКО ИЛИЕВ ТАНКОВ - тук
СТОЙЧО ТОДОРОВ КАЦАРОВ - тук
СТОЯН ИЛИЕВ КУШЛЕВ - тук
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - тук
ТАТЯНА СТОЯНОВА КАЛКАНОВА - тук
ТЕОДОРА ВЛАДИМИРОВА ЛИТРОВА - отсъства
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА ЯКИМОВА-ДРЕНСКА - тук
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КОНСТАНТИНОВА-
ГАЙДОВА - тук
ТОДОР КОСТОВ БОЯДЖИЕВ - тук
ТОДОР НАЙДЕНОВ КОСТУРСКИ - тук
ТОМА ЯНКОВ ТОМОВ - отсъства
ТОШО КОСТАДИНОВ ПЕЙКОВ - тук
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - тук
ХРИСТИНА ГЕОРГИЕВА ПЕТРОВА - тук
ХРИСТО АТАНАСОВ МЕХАНДОВ - тук
ХРИСТО ЙОРДАНОВ КИРЧЕВ - тук
ХРИСТО ЛЮБЕНОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ХЮСЕИН НИЯЗИ ЧАУШ - тук
ЦВЕТАН ПЕТРОВ ЦЕНКОВ - тук
ЦОНКО КИРОВ КИРОВ - тук
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК - отсъства
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА ПЕТКОВА - тук
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъства
ЮНАЛ ТАСИМ ТАСИМ - тук
ЯВОР ТОДОРОВ МИЛУШЕВ - тук
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - тук

Кворум има. Присъстват 156 народни представители.

Съгласно приетата програма следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на водещата комисия.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на редовно заседание, проведено на 17 януари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от Мустафа Хасан и група народни представители. Председателят на комисията докладва законопроекта. Целта му е да се удължи срокът, поради техническата невъзможност юридическите лица с нестопанска цел да приведат уставите и учредителните си актове в съответствие с новия закон. Удължаването на срока ще осигури правна възможност на юридическите лица с нестопанска цел да довършат в срок и започналите вече процедури. Народните представители подкрепиха законопроекта, като господин Атанас Василев заяви, че трябва да се направи конкретизация на срока, защото така предложеният текст поражда двусмислено тълкуване. Изказване в същия смисъл бе направено и от господин Янаки Стоилов.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от народния представител Мустафа Хасан и група народни представители.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Мустафа Зинал и група народни представители. Искам обаче да направя едно уточнение. В мотивите на Правната комисия чухме, че поради техническа невъзможност юридическите лица с нестопанска цел да приведат своите учредителни актове в съответствие с изискванията на новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел се предлага удължаване на срока.
Аз не бих искал да се създава погрешно впечатление, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел, който е един сравнително нов закон и още веднъж тук искам да подчертая нашата оценка, че това е един от добрите закони, които прие Тридесет и осмото Народно събрание, че едва ли не в него е заложен по-утежнен режим на регистрация на юридическите лица с нестопанска цел. Не, това не е така. Напротив, значително се облекчи режимът на регистрация на юридическите лица с нестопанска цел. Но е истина, че със законопроекта са въведени и редица принципно нови изисквания към тези организации, които обаче целят по-скоро да се създадат по-добри условия за прозрачност на дейността на юридическите лица с нестопанска цел. По тази причина времето от приемането на закона до крайния срок, който беше заложен в Преходните и заключителни разпоредби за привеждане в съответствие с новите изисквания на закона на учредителните актове на тези организации, се оказа недостатъчно.
Освен това законът за първи път в българския правен мир въведе един нов статут - статута на организации в обществена полза, който, за съжаление, до скоро просто висеше, сякаш беше самоцелно въведен този нов функционален критерий за класифициране на организациите с нестопанска цел. Нашите цели бяха този нов статут да бъде подплатен с редица промени в данъчните закони с оглед организациите в обществена полза, приемайки доброволно да работят в условия на прозрачност, регистрирайки се в нарочния регистър към Министерството на правосъдието, да се подложат доброволно на един по-засилен контрол от страна на държавата, именно защото биха акумулирани по пряк и косвен път публични средства за осъществяване на своята дейност. И понеже до последните промени в данъчните закони този статут просто висеше и не беше подплатен с данъчни преференции, редица юридически лица с нестопанска цел в един доста продължителен период не можеха да се ориентират кой статут да предпочетат - дали в частна или в обществена полза.
Сега, след като вече са факт редица данъчни преференции, например по Закона за корпоративното подоходно облагане, преференциите за организациите в обществена полза са увеличени, преференциите за дарителите на организациите в обществена полза са увеличени от 5 на 10% данъчна отстъпка, ние забелязваме една тенденция голяма част от юридическите лица с нестопанска цел да се ориентират, да изразят предпочитание към този нов статут, т.е. да имат желанието да се регистрират като организации в обществена полза, което трябва да се поощрява. И в този смисъл удължаването на срока, в който тези организации следва приведат своите устави и други учредителни актове съобразно новите изисквания на закона, е повече от удачно и аз призовавам Народното събрание с консенсус да подкрепи законопроекта на господин Мустафа Зинал и групата народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Давам думата на господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, аз вземам думата, за да подкрепя тази промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел в неговите Преходни разпоредби.

Трябва да се признае добрата воля на Правната комисия, защото не се прави всеки ден продължение на един закон, който е изтекъл. Това е толкова антизаконодателно, колкото обаче е необходимо това да се направи, защото стотици и повече от стотици фондации и сдружения останаха извън този срок. Въпреки че не е предложена санкция, ако това не стане, хората имат страх като четат Закона за кооперациите. Там е казано, че която кооперация не приспособи устава си, учредителните си актове към новите изисквания на Закона за кооперациите, тя просто се прекратява и то автоматично, служебно. Живеят в страх сдруженията и фондациите.
Прав е господин Местан. И какъв беше този срок, след като се знае, че за много от тези сдружения и организации трябва да се свикват конгреси? Само те могат да променят уставите. Тези конгреси струват много пари, щото не става дума за една фондация от 4-5 души, а за организации с по 300-400 и 500 членове, които формират техните общи събрания или техните конгреси.
Аз искам да се подкрепи този закон. Дано този срок, ако бъде съпътстван от една пропаганда, за която говори господин Местан, да се видят предимствата на организациите, ако се формулират като организации в обществена полза, да даде своя резултат.
Ползвам обаче случая да кажа, господин председател, казвайки на Вас, обръщам се към всички, да имаме малко повече грижа към собствения си, към българския език. Вижте каква глупост пише в мотивите: "Липсата на удължаване на срока ще постави значителен брой юридически"... Какво значи това: "липсата на удължаване на срока"? Не можете ли да запишете: "Ако срокът не бъде удължен" или "Неудължаването на срока"? "Липсата на удължаване на срока" говори за липса на взискателност към българския език, която се изисква от всеки народен представител! (Оживление в залата.)
Ще дойде един друг закон и тогава, Мишо, не се смей, ние ще помислим какво е това "омбудсман". Кой ще го разбере от българското общество? Каква е тази гражданственост, която предаваме, която сякаш прилича на онова вино без гласни: "Ркцители", което не го пием само защото не е добре написано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ганев.
В подкрепа на финала на Вашето изказване бих искал да посоча, че в самия законопроект, в единствената разпоредба се казва: "двугодишен срок", след като трябва да бъде "двегодишен срок", така че действително немарата към българския език не говори добре за законодателния орган, но нека по същество да продължим.
Имате думата, уважаеми народни представители!
Става дума за една-единствена разпоредба.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Мога да считам, че дебатите по първото четене на този законопроект са приключили, защото няма повече желаещи за изказване.
Моля квесторите да поканят в залата народните представители, които са в кулоарите, за да можем да гласуваме при необходимия форум!
Много моля ръководствата на парламентарните групи да се погрижат, щото в залата да влязат необходимия брой народни представители, за да гласуваме на първо четене този законопроект. В залата има около 105 души!
Уважаеми госпожи и господа! Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Искам да обърна внимание на това да не се изкушавате от чуждите пултове!
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Приема се. (Ръкопляскания.) Благодаря ви.
Господин Ганев, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Не е много стройно от гледище на традицията аз да вземам думата по този въпрос, но понеже цялата общественост и тук народните представители изразиха убеждение, че този срок трябва да се удължи и те сега са в нарушение на закона - всички, които не са регистрирани по този нов начин, предлагам след като няма възражение и на второ четене да гласуваме този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря за направеното процедурно предложение.
Противно предложение има ли?
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател! Мисля, че няма господин Ганев да остане разочарован.
Правя обратното предложение - законопроектът да мине в нормалната процедура за обсъждане на второ четене. Това беше и нашето мнение в Комисията по правни въпроси. Ние го подкрепихме сега единодушно, тъй като принципно този проблем трябва да бъде решен с удължаване на срока, но текстът се нуждае от уточнение, защото не е ясен моментът, в който изтича новият срок - дали той ще се брои от момента на влизане в сила на основния закон или на закона за изменението, така че нека да не приемаме този непрецизен текст, а да успеем по него да поработим в комисията и в края на краищата проблемът ще бъде решен, няма да възникнат никакви правни ситуации, които да породят конфликтност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Ганев оттегля предложението си. Благодаря Ви, като по този начин икономисвате подлагането на гласуване на предложението Ви. Благодаря Ви.
И понеже няма някакво процедурно предложение за срока, различен от този, който е установен в нашия правилник, следователно в седмичен срок ще има възможност да се направят предложения за прецизиране на текста. Благодаря ви.
С това приключихме с тази точка от дневния ред, за да преминем по-нататък.
Искам да ви обърна внимание, че в момента има пречка за разглеждане на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Той ще остане за утре сутринта, а сега искам да предложа на вашето внимание един въпрос, който не се нуждае от предварително включване в дневния ред.
От Парламентарната група на Коалиция за България има едно писмо до мен, в което се казва, че на основание чл. 86 от Конституцията и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасят проект за решение на Народното събрание за промени в постоянни комисии на Тридесет и деветото Народно събрание, като се моли да бъде представено за разглеждане.
Аз го поставям на вашето внимание. Това беше раздадено сега - преди 15-20 минути, това проекторешение, в което, господин Корнезов, Вие ли ще го докладвате или аз мога да го направя? Гласувате ми това доверие. Където се предлага: освобождава се Сергей Станишев като член на Комисията по европейска интеграция, освобождава Благовест Сендов от Комисията по образованието и науката, избира Благовест Сендов за член на Комисията по европейска интеграция и избира Стойко Танков за член на Комисията по образованието и науката. По това проекторешение?...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС, от място): Това го няма в дневния ред!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Докато господин Соколов дойде до трибуната ще кажа, че доколкото ми е известно, в практиката на Народното събрание досега подобни въпроси не са били включвани изрично.…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз даже съм направил предложение в председателския съвет, но го оттеглихме като точка.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че трябва да спазваме правилника. Това е един въпрос, който очевидно ще бъде разгледан и приет. Но след като го няма в дневния ред, не може по средата на едно парламентарно заседание да се включва. Имаме чл. 40, ал. 5. Утре може като ваша инициатива да бъде включен като точка от дневния ред.
Ние имаме друга подобна точка в седмичната програма.
Така че не трябва веднъж да казваме, че има практика да се включва, друг път, че няма практика да се включва. Редно е да се включи в дневния ред. Има я тази възможност, но това нека да стане както изисква правилникът, утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност Парламентарната група на Коалиция за България вчера, вторник, в 16,30 ч., тоест преди 18,00 ч., направихме предложение за включване като точка от дневния ред за тази седмица, този практически технически проблем около разместванията, които просто са необходими в тези комисии. В председателския съвет проф. Герджиков докладва, че има такова предложение. Но с оглед факта, че традиционно тези технически въпроси не се включват като точки в дневния ред, се реши в тази законодателна програма за седмицата тази точка да не фигурира. Това е истината и може би ще го потвърдят всички, които участваха в председателския съвет.
Така че от Коалиция за България е направено такова предложение. Може би, господин Соколов, имате известно основание. Но все пак предлагам да гласуваме това решение, тъй като вече повече от месец господин Танков не е член на нито една от комисиите, в края на краищата правилникът го задължава да бъде член на една комисия. Да не правим от мухата слон, както е според народната мъдрост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, аз уважавам възраженията на господин Йордан Соколов и утре ще използвам правото, което ми дава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, сутринта в самото начало да включа тази точка в дневния ред, за да бъде гласувано.
Благодаря Ви, господин Соколов, за това изказване.

Продължаваме по-нататък по програмата с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Тук искам да помоля председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев да представи доклада на водещата Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
относно законопроект за защита на класифицираната
информация № 102-01-5,
внесен от Министерския съвет на 16.10.2001 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 16.01.2002 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на правосъдието.
Законопроектът за защита на класифицираната информация се предлага от Министерския съвет в изпълнение на поетите от Република България ангажименти за подготовка за членство в НАТО. Стратегическият приоритет на Република България за интегриране в НАТО има за свой съществен елемент структурирането на нормативната рамка на обществените отношения, свързани със защитата на класифицираната информация. Това е важно както за да се осигури този съществен елемент от националната сигурност, така и за да се защитят интересите на бъдещите ни съюзници при обмяна на класифицирана информация.
Съществуващото законодателство не дава възможност за ефективното постигане на тези цели.
Следва да се отбележи, че приемането на закона е до голяма степен закъсняло. Поради необходимостта от ускоряване на реформите, необходими за членство в НАТО и като следствие - получаването на покана за членство през 2002 г., приемането на Закона за класифицираната информация в най-кратък срок е абсолютно наложително.
Представеният законопроект е получил одобрението на НАТО и е в съответствие с възприетата в Европейския съюз практика за защита на класифицираната информация.
Законопроектът за защита на класифицираната информация регламентира предоставяне на достъп до класифицирана информация само на лица, които са надеждни и обучени и само в обема и степента, необходими за изпълнение на техните служебни задължения във връзка със заеманата длъжност или конкретно възложена задача (принципът "need-to-know" - "необходимост да се знае").
В законопроекта детайлно са регламентирани задачите и дейностите на органите за защита на класифицираната информация: Държавната комисия по сигурността на информацията, службите за сигурност и службите за обществен ред.
Глава трета от законопроекта урежда видовете класифицирана информация и нивата на класификация за сигурност на информацията. Абстрактният критерий за разграничаване на видовете информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, се допълва от списък-приложение към законопроекта.
В законопроекта е въведен принцип за задължително проучване на кандидатите за надеждност преди предоставяне на достъп до класифицирана информация. Глава пета регламентира условията и реда за получаване на достъп до класифицирана информация. Изчерпателно са регламентирани изискванията, на които следва да отговарят лицата за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация.
В глава шеста от законопроекта са регламентирани видовете защита на класифицирана информация - физическа, документална, персонална, криптографска, индустриална сигурност и сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи.
В законопроекта за защита на класифицираната информация е уредена възможността за предоставяне или обмен на класифицирана информация между Република България и друга държава или международна организация при наличие на влязло в сила международно споразумение за защита на класифицираната информация.
Законопроектът е консултиран с български и международни неправителствени организации, които имат експертен потенциал и работят в тази област. Следва да се отбележи, че макар и с някои критични бележки, взети под внимание от комисията, никоя от представилите становище организации не е категорично против приемането на законопроекта. Становищата са свързани с определени процедури, предвиждани от така внесения законопроект и дотолкова, доколкото комисията застава зад някоя от тях, те ще намерят място в законопроекта, когато той бъде представен на второ четене.
Някои от спорните въпроси в законопроекта изискват решения, които са нестандартни и в противоречие с досегашната практика на държавните институции. Тези промени обаче са наложителни, за да може да се интегрираме в структурите на Северноатлантическия пакт като лоялен и пълноправен партньор.
На заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред всички изказали се народни представители подчертаха необходимостта от приемане на Закон за защита на класифицираната информация, регламентиращ цялостно обществените отношения в областта на създаването, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
В изказванията си народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изразиха мнения по различни аспекти от законопроекта.
Всички изказали се изразиха становището, че кръгът от лица, които имат право на достъп до класифицирана информация въз основа на заеманата длъжност без проверка за надеждност, е прекалено стеснен. Съгласно предложения законопроект това са председателят на Народното събрание, президентът и министър-председателят.
Отправена бе забележка към твърде големия срок за проучване: за обикновеното проучване - до 30 дни; за разширеното проучване - до 45 дни и за специалното проучване - до 60 дни.
Според друго изразено мнение обхватът на списъка на категориите информация, подлежащ на класификация като държавна тайна в Приложение № 1, е прекалено голям.
Всички изказали се народни представители изразиха мнение, че работата върху текстовете на законопроекта за защита на класифицираната информация трябва да продължи между първо и второ четене със съответно удължаване на срока съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за защита на класифицираната информация № 102-01-5, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 16 януари 2002 г. с 20 гласа "за", без "против" и 1 глас "въздържал се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Искам да помоля председателя на Комисията по европейска интеграция да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще ви запозная с основните моменти в становището на Комисията по европейска интеграция относно проект на Закон за защита на класифицираната информация № 102-01-5, внесен на 16 октомври 2001 г. от Министерския съвет.
"На заседание, проведено на 31 октомври 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за защита на класифицираната информация, внесен от Министерския съвет.
Проектът на Закон за защита на класифицираната информация отговаря на необходимостта от законово уреждане на защитата на държавната и на служебната тайна в съответствие със стандартите на страните-членки на НАТО и на Европейския съюз.
В рамките на Европейския съюз са приети различни актове относно достъпа до документи на институциите на Съюза (на парламента, на Съвета и на комисията), а също така и някои актове относно достъпа до класифицирана информация на европейските институции.
По-конкретно, правилата относно защитата и достъпа до класифицирана информация на Европейския съюз се съдържат в следните актове:
- Решение на генералния секретар на Съвета (главния представител по обща политика в областта на външните отношения и сигурността) от 27 юли 2000 г. относно мерките за защита на класифицираната информация, отнасяща се до Генералния секретариат на Съвета;
- Решение на Съвета № 93/731/ЕС от 20 декември 1993 г. относно обществения достъп до документи на Съвета, съответно изменени и допълвани;
- Решение № 2000/23/ЕС от декември 1999 г. за подобряване на информацията относно законодателната дейност и обществения регистър на документи, съответно изменен и допълван;
- Решение от 27 април 1998 г. относно процедурите за разрешаване на достъп на служители в Генералния секретариат на Съвета до класифицирана информация;
- Предложение на Европейския парламент и Съвета на министрите за регламент относно обществения достъп до документи на парламента, Съвета и комисията от 21 февруари 2000 г.;
- Решение на Комисията от 25 февруари 1999 г. относно процедурите за разрешаване на достъп на служители в Европейската комисия до класифицирана информация на комисията.
Посочените актове, обаче, не въвеждат задължение за приемане на вътрешно законодателство от страните-членки на Европейския съюз, а се отнасят до защитата на информация в рамките на съответните институции на Съюза. Следователно, те не представляват acquis communataire на Европейския съюз в същинския смисъл на думата.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи прие становище, че предложеният законопроект за защита на класифицираната информация е съобразен с действащите международни актове, регулиращи тази материя, и отговаря на установените в държавите-членки на Европейския съюз и НАТО стандарти. Не е направена преценка за съответствие на законопроекта с правото на Европейския съюз, тъй като разгледаните актове на Европейския съюз не въвеждат задължение за приемане на вътрешно законодателство от държавите-членки, а се отнасят само до защита на информацията в рамките на съответните институции на Съюза.
С оглед на това, което съобщих дотук, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за защита на класифицираната информация, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Сега искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи становището на тяхната комисия по този законопроект.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
"На редовно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност обсъди проект на Закон за защита на класифицираната информация, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2001 г.
На заседанието присъстваха заместник-министри, експерти и парламентарни секретари на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
Целта на законопроекта е да се дефинират по нов начин приоритетите и основните понятия, да се определят компетентните органи и регламентират техните правомощия, да се уредят процедурите и принципите за защита на секретната информация, като се приведат в съответствие с политиката и стандартите на НАТО, както и за изпълнението на споразуменията по сигурността между Република България и НАТО и други страни-членки и партньори.
Предложеният проект на закон създава нова правна рамка, съобразена с политиката и стандартите на НАТО и Европейския съюз, като регламентира цялостно обществените отношения в областта на създаването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна, при използване на опита на новоприетите страни-членки в НАТО.
Законопроектът беше представен от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност като сложен и специфичен, предизвикващ множество въпроси, поради което е необходимо внимателно да бъдат изслушани мотивите и съображенията на изпълнителната власт за неговото предлагане.
За Министерството на външните работи - съвносител на закона, изграждането на законодателна база в областта на защитата на информацията е приоритет на правителството в подготовката на страната за членство в НАТО. Друг мотив е състоянието на действащото национално законодателство в областта на сигурността на информацията, което затруднява както ежедневната практика в страната, така и предоставянето и обмена на информация с НАТО.
Външно министерство изразява твърдото убеждение, че законопроектът в този вид задоволява обществената необходимост и правна регламентация в тази сфера и счита, че е наложително той да бъде приет в максимално кратък срок.
Министерството на външните работи изразява твърдото убеждение, че законопроектът в този вид задоволява обществената необходимост и правна регламентация. Всяко забавяне ще има негативни последствия при оценката на готовността на страната да бъде приета за член на НАТО, особено след събитията от 11 септември 2001 г., и ще компрометира политическата воля на правителството да продължи и да ускори хода на присъединяване към евроатлантическите структури.
Заместник-министърът на отбраната госпожа Соня Янкулова обърна внимание на положението, че дадените на Държавната комисия по сигурността на информацията правомощия да предоставя квалифицирана информация на чужди държави и международни организации се отклоняват от възприетия законодателен ред, че конституционно задължение на Министерския съвет е да осигурява обществения ред и националната сигурност на страната, а Държавната комисия, по смисъла на чл. 50 от Закона за администрацията, е орган към Министерския съвет или към министъра за осъществяване на контролни, регистрационни, разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.
Според Министерството на отбраната, предвиденото в закона правомощие на дирекция "Защита на средствата за връзка" в Министерството на вътрешните работи по информационната сигурност (чл. 15, раздел 4 и 5 от глава 6 и чл. 137, ал. 1 и редакцията на чл. 15, ал. 1) на практика пренася механично върху един ведомствен орган функции, които би трябвало да бъдат от компетентността на националния орган. Дирекцията за защита на средствата за връзка в Министерството на вътрешните работи е специализирана администрация на МВР, на която в закона са възложени функции и по отношение на Република България, но по отношение на Министерството на отбраната и на Българската армия лицензирането, което и е предоставено, следва да намери друго разрешение.
В законопроекта би трябвало да намерят място и задълженията на служба "Военна информация" в Министерството на отбраната, тъй като в настоящата редакция на проекта не се отчита спецификата на тази служба, както и да се групират категориите информация, съставляващи държавна тайна, и нивата на класификация, за да се избегне прекаленото детайлизиране.
Мотивите на Министерството на вътрешните работи за приемането на проекта на Закон за класифицирана информация, както и самият закон бяха представени от заместник-министър Коцев. В унисон с Националната програма за подготовка и присъединяване към Съюза българското законодателство се синхронизира със стандартите на НАТО. Конкретни мерки са предприети за усъвършенстване организацията на националната система за защита на информацията, представляваща държавна тайна. С решение на Междуведомствения комитет за интеграция в НАТО от 20 септември 2000 г. бе институционализирана междуведомствена работна група за изработване на законопроект за защита на класифицираната информация с представители на МВР, МТС, Министерството на правосъдието и други, представен в Министерския съвет на 12 април 2001 г. и тогава отхвърлен. В новия вариант на проекта на закона, внесен от Министерския съвет, е институционализиран национално оторизиран орган в областта на информацията, съгласувано със Службата за сигурност на НАТО и при използване опита на новоприетите страни-членки на НАТО.
Законопроектът регламентира еднаква система на принципи и мерки за защита на националната и чуждестранната класифицирана информация. Поради фундаменталния характер на урежданата от него материя в Преходните и заключителни разпоредби са предвидени изменения на редица действащи нормативни актове, регламентиран е механизъм за преминаване на действащата национална система за защита на информацията, представляваща държавна тайна, в система, установена в законопроекта. Неразделна част от законопроекта е списък на категориите на информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, и въпросници, попълвани от проучваните лица в рамките на процедурата за издаване на разрешение.
Подготовката и приемането на проектозакон за защита на класифицираната информация, въвеждащ основните принципи, стандарти и защита на тази категория информация за страните-членки на НАТО и за Европейския съюз, е стъпка към пълноправно членство на страната в тези организации.
На въпросите на господин Пейков: а) подписано ли е споразумение за опазване на тайната с НАТО по линия на "Партньорство за мир"; б) има ли споразумения с други страни за класифицирана информация, с кои точно и може ли да ги видим в комисията; в) разполагаме ли със стандартите на НАТО в тази област и необходима ли е ратификация на тези споразумения заместник-министър Янкулова отговори положително: подписани са споразумения с НАТО, САЩ, Румъния, Холандия и Германия, проектозаконът е съобразен със стандартите на НАТО (Директива 7-55), а ратификация е необходима при споразумения за защита, а не за предоставяне на информация.
Някои положения от чл. 43 и чл. 45 от законопроекта, а именно кой определя изискванията към лицата, които имат достъп до класифицирана информация и тяхната надеждност от гледна точка на опазване на информацията, предизвикаха въпроси от страна на депутатите Мариана Асенова и Ангел Найденов. Специално внимание беше обърнато на възможността преди разглеждания законопроект да бъде приет Закон за личните данни. Според заместник-министър Коцев, част от отговора на въпросите е даден в чл. 45, ал. 1, където се обяснява какво е надеждност по стандартите на НАТО, а в чл. 12 са определени службите за сигурност, дефинирани в Допълнителни разпоредби (НСС, служба "Военна информация" на Министерството на отбраната, "Сигурност и контраразузнаване").
В приложение към законопроекта има въпросници и се предвижда допълнително разработване на така нареченото вторично законодателство. Становището на Министерството на вътрешните работи е Законът за защита на личните данни и Законът за класифицираната информация, внесени в Народното събрание, да вървят едновременно. Те вървяха почти едновременно.
Председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност подчерта, че специално внимание трябва да се обърне на въпроса за технологията на съгласуване на законите, които имат отношение към тази проблематика. Народният представител Евгени Кирилов отбеляза, че би било по-добре комисията да разполага със становището на водещата комисия, за да не се дискутират въпроси, които не са от нейната компетентност. По повод съображенията на Министерството на отбраната, които е трябвало да бъдат изложени на заседанието на Министерския съвет, той изказа мнение да се използва инициативата на народните представители от мнозинството, които да обсъдят въпроса и да внесат съответни поправки и предложения в комисията, тя да отложи на този етап приемането на становище до момента, когато се изяснят повдигнатите въпроси, за да не се предизвикват негативни обществени реакции.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Дончев, имате думата.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, имам процедурно предложение. Във връзка със закона в залата, а и в сградата на Народното събрание не присъства представител на вносителя Министерския съвет. Причината за това е, че по програмата за работа на Народното събрание бяхме предвидили този закон да се гледа утре преди обед. Поради пренареждане на програмата ние започнахме разглеждането на тази точка сега. Поради тази причина аз смятам, че в момента не сме във възможност да разглеждаме закона и да правим разисквания по него.
Затова моля да преминем към следващата точка от дневния ред, а да продължим с този закон утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Действително нашият правилник ни задължава на първо гласуване законопроектът да бъде разглеждан, като се изслушат докладите на водещата комисия и становището на вносителя. Тъй като становището на вносителя не можем да го имаме днес, затова дори не трябва да гласуваме, тъй като нашият правилник не ни позволява да продължим с тази точка от дневния ред. За съжаление няма представител на вносителя. Така че утре, когато бъде осигурен представител на вносителя, ще можем да продължим разглеждането на тази точка от дневния ред, а именно първо четене на законопроекта за защита на класифицираната информация.

Това ми дава основание да преминем към следващата точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Искам да поканя председателя на комисията господин Дончев да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание на 16 януари 2002 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на външните работи.
Народното събрание на Република България прие на 21 септември 2001 г. декларация, с която осъди актовете на тероризъм от 11 септември 2001 г. и подкрепи позицията на правителството, изразена в неговото решение на 13 септември 2001 г. да подкрепи инициативите на НАТО, ЕАС и Европейския съюз за обединяване усилията на международната общност в борбата с тероризма.
Тероризмът трябва да се разглежда като система от звена, която започва със замисъл за извършване на терористичен акт, преминава през организирането му и завършва със самото изпълнение. В тази система един от най-важните елементи е финансирането на терористичните организации и извършители. В изпълнение на това разбиране на 19 март 2001 г. Република България подписа Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма. Съгласно чл. 2 от Конвенцията престъпление извършва всяко лице, което предоставя или събира средства с намерение те да бъдат използвани или със знанието, че те ще бъдат използвани за извършване на терористични актове.
Конвенцията задължава страните да приведат вътрешното си законодателство в съответствие с нейните разпоредби, като обявят за престъпление по вътрешното си право деянията, изложени в чл. 2. Подробно определя механизмите за установяване на юрисдикцията на отделните държави по отношение на извършените престъпления, както и проблемите при конфликт между юрисдикциите на отделните държави.
Внимание е отделено на мерките, които държавите трябва да предприемат по отношение на средствата, използвани, предназначени или получени в резултат на извършени престъпления. Предвидена е и възможност тези средства да бъдат конфискувани. Определена е и процедурата по разкриване, разследване, обмен на информация и доказателство относно извършителите на престъпление, както и екстрадирането им.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма.
Становището на комисията е прието на 16 януари 2002 г. с консенсус." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Искам да поканя председателя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Станимир Илчев да представи доклада на тяхната комисия.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На редовно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, подписана на 19 март 2001 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по предложения проектозакон за ратифициране на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма.
Заповядайте, господин Бояджиев. Вие сте известен специалист в тази област.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, за оценката.
Аз няма да правя дълго изказване. Абсолютно очевидно е, че в залата ще има консенсус при приемането на Закона за ратификация на тази важна Международна конвенция. Две неща само бих искал да кажа пред народните представители. Важността на тази конвенция, която е приета преди доста време, стана очевидна и изключително голяма след трагичните събития, които се случиха на 11 септември в Ню Йорк. Защото на този ден освен всичко друго получихме доказателство за това, че международният тероризъм е един изключително опасен черен бизнес, че чрез тероризъм се генерират "мръсни пари" и то в огромни количества - с игра на борсата и т.н., когато предварително някои са знаели за подготвяния терористичен акт. Голяма част от тези пари отиват отново за финансиране на международния тероризъм, за неговото разширяване. Също така това става и силна примамка за хора, които може да не са свързани непременно с тероризма, но правейки пари, да подпомагат тероризма.
Така че значението на тази Международна конвенция е изключително голямо и днес аз се присъединявам към становищата на комисиите, че законът за ратификацията би следвало да се приеме с консенсус. И тъй като съм сигурен, че такъв консенсус ще бъде демонстриран в залата, мисля, че можем да си позволим да отидем и на второ гласуване веднага, за да не губим парламентарно време и наистина да приемем този важен закон.
Второто нещо, което си позволявам да кажа и ще го повтарям непрекъснато, е, че позицията на България на ясно осъждане на международния тероризъм не започва днес и в наш интерес е да не забравяме това. Защото това е един от политическите активи на нашата държава. И когато въпросът за тероризма става наистина изключително важен, да не забравяме това, което българската държава прави през последните 12 години, а и преди това за отпор на международния тероризъм.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Други желаещи да вземат отношение по предложения законопроект за ратификация? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратификация на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. (Ръкопляскания.)
В рамките на своето изказване господин Тодор Бояджиев направи и процедурно предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте процедурното предложение да разгледаме законопроекта на второ четене.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Дончев, искам да Ви поканя да представите текста на законопроекта на второ четене.




ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Международната конвенция за
борба срещу финансирането на тероризма

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, подписана на 19 март 2001 г. в Ню Йорк."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Това е текстът на член единствен. Имате думата. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Моля председателят на водещата Комисия по околната среда и водите да представи доклада по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое редовно заседание, проведено на 16 януари 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на околната среда.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Фатме Илияс, която изложи мотивите на вносителя за необходимостта от ратифициране на това споразумение. Сътрудничеството в областта на околната среда се предопределя преди всичко от глобалния характер на екологичните проблеми и необходимостта от взаимни действия между отделните страни с цел постигане на устойчивото развитие и интегриране на екологичната политика във всички сфери на стопанската дейност.
Предложеното за ратифициране споразумение представлява договорно-правна основа за по-нататъшно развитие и конкретизиране на сътрудничеството между двете страни, изразяващо се в осъществяване на съвместни дейности, програми, планове, проекти и обмяна на информация и опит между институции, агенции, организации и предприятия от двете държави. Предвидена е възможността за освобождаване от вносни такси и данъци на оборудването, материалите и друго имущество и услуги, необходими за изпълнението на договорените съвместни планове и програми. Ратифицирането на споразумението за сътрудничество не само ще доведе до укрепване и задълбочаване на приятелските взаимоотношения между Република България и Република Унгария, но ще бъде и една крачка напред по пътя на присъединяване на двете държави към Европейския съюз.
След проведените разисквания, комисията се обедини около следното становище: като споделя аргументите на вносителя и с оглед изпълнение на международните задължения на България в областта на околната среда, Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на околната среда № 102-02-38, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2001 г.
В подкрепа на законопроекта бе проведено гласуване с резултат: 16 гласа "за", без "против" и "въздържали се"." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има още един доклад - на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по тази ратификация.
Господин Илчев, заповядайте да представите доклада на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На редовно заседание, проведено на 20 декември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на опазване на околната среда и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на околната среда, подписано на 18 май 2001 г. в София.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На заседанието на Комисията по околната среда и водите аз подкрепих вносителя на законопроекта - Министерския съвет, за предлагане на Народното събрание за ратификация на Междуправителственото споразумение в областта на околната среда между Република България и Република Унгария не само с мотивите, които вече бяха изложени. Искам да спомена нещо друго.
Първо, в никакъв случай народните представители не бива да подхождаме към тези ратификации като към някаква рутинна работа, като към рутинно изпълнение на нашите задължения като законодателен орган, който ратифицира международните споразумения. При всеки подобен случай ми се струва, че е необходимо да се изтъкнат всички мотиви и основания, които налагат ратификацията на подобен международен акт от законодателния орган.
Аз бих искал да посоча и още един политически мотив, защото това споразумение е подписано от предишното правителство, от министър Евдокия Манева. Това е един ярък белег, една проява на приемственост в политиката, където и когато се защитават националните интереси, на приемственост тогава, когато има единство в целите и задачите. Разбира се тогава, когато управляващото мнозинство установява разлика в нашите намерения и цели, ние не можем да говорим за приемственост. Но тук имаме един случай на приемственост, който не мога да не подчертая и следва да бъде отчетен тогава, когато се гласува.
На второ място бих искал да отбележа, че подписването на това споразумение е било подтикнато от един нещастен инцидент, който се извърши преди 3 години. Това беше изпускането на замърсители от Бая Маре в р. Тиса, а след това и в р. Дунав, което нанесе значителни щети, особено на унгарска територия върху ихтиофауната на р. Тиса, а след това на р. Дунав, което се отрази неблагоприятно върху репродуцирането на ценни видове от ихтиофауната по цялото поречие, включително и върху Долния Дунав, нашата част от дунавското поречие. Нашият риболов забеляза, че през следващите години, след замърсяването, намаляха някои ценни видове, какъвто е сомът в нашата акватория на р. Дунав.

Няколко години след това, тоест през настоящата година, след като споразумението беше подписано, аз не бих казал, че само въз основа на него, но и на взетите мерки от унгарска страна и от другите крайдунавски страни, ние наблюдаваме възстановяване на запасите на някои ценни видове риби, каквато е михалцата. Тя беше почти изчезнала в нашия басейн на р. Дунав през последните две-три години. През настоящата година се наблюдава възстановяване на запасите на този ценен вид.
Бих искал да отбележа още, че при подписването на споразумението са взети предвид онези основни принципи и положения от международни актове, каквато е Дунавската конвенция от Монтрьо от 1936 г., в които Република България и Република Унгария участват и в известен смисъл споразумението представлява една детайлизация на нейните принципи за сътрудничество между държавите в областта на околната среда, защото Дунавската конвенция има едно всеобхватно поле, тя освен корабоплаването урежда и други проблеми на крайдунавските държави.
На последно място бих искал да спомена значението на ратификацията на това споразумение в борбата срещу трансграничното замърсяване, всички видове трансгранично замърсяване, и в случая най-важен е обменът на информация, за да бъдат ликвидирани източниците на това замърсяване или намалена опасността от подобни инциденти в бъдеще.
Ето защо се обръщам към народните представители да гласуват за ратифицирането на това споразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи да се изкажат по този законопроект има ли? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.
Моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Чакъров, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Чакъров да докладва законопроекта и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на законопроекта е:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на опазване на околната среда

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на опазване на околната среда, подписано на 18 май 2001 г. в София."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста на законопроекта? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законът е приет.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНО-ПРАВНИ ВЪПРОСИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ НЕЯ, КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА И ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ С ДВАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
"На редовно заседание, проведено на 17 януари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект на изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства г-жа Диана Ковачева - главен експерт в Дирекция "Международно правно сътрудничество" при Министерството на правосъдието. Госпожа Ковачева от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
Република България е приела Закон за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и допълнителния протокол към нея и изброените в началото Конвенция за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея през 1994 г. Тези конвенции бяха ратифицирани с резерви и декларации към тях.
Обществената нужда налага необходимостта от изменение на текста на следните три декларации: Декларацията по чл. 16, т. 2 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, Декларацията по чл. 17, т. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Декларацията по чл. 23 от Европейската конвенция за екстрадиция.
Съгласно текста на посочените декларации Република България изисква всички изброени молби и документите към тях да се изпращат с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа.

Текстовете на декларациите създават редица затруднения на българската съдебна практика и забавят осъществяването на екстрадициите, трансфера на осъдени лица и правната помощ по наказателно-правни въпроси.
Всичко това налага приемането на законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване предложения от Министерския съвет законопроект."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата за становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на господин Юсеин.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
"ДОКЛАД
относно законопроект за изменение на Закона за
ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ
по наказателно-правните въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея № 102-02-39 от 17.12.2001г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание от 17.01.2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея № 102-02-39/17.12.2001 г., внесен от Министерския съвет.
При представянето на законопроекта председателят на комисията отбеляза затрудненията на българската съдебна практика, изхождащи от изискванията на Декларацията по чл. 16, т. 2 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, Декларацията по чл. 17, т. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Декларацията по чл. 23 от Европейската конвенция за екстрадиция. Съгласно текста на посочените декларации Република България изисква всички изброени молби и документи към тях да се изпращат с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа.
С предложените промени се въвежда изискването молбите и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на български език, а при липса на такъв - от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа - английски или френски.
Комисията по правата на човека предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правните въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея № 102-02-39 от 17 декември 2001 г., внесен от Министерския съвет.
Резултатите от гласуването показаха: "за" 15 народни представители, "против" и "въздържали се" няма."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
За доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност давам думата на нейния председател господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На редовно заседание, проведено на 20 декември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Становището беше прието с консенсус."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да вземат отношение по тази ратификация? Не виждам.
Искам да помоля квесторите да поканят в залата народните представители, за да подложа на първо гласуване законопроекта.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, предлагам на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да разгледаме приетия на първо гласуване законопроект в това заседание и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има процедурно предложение да преминем към второто четене на законопроекта.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, госпожо Мингова, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
"ЗАКОН
за изменение на Закона за ратифициране на Европейската
конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси
и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за
трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за
екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея

Параграф единствен. В член единствен се правят следните изменения:
1. В ал. 1 буква "е" текстът в кавичките се изменя така:
"Република България заявява, че ще изисква молбите и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на български език, а при липса на такъв - от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."
2. В ал. 2 буква "в" текстът в кавичките се изменя така:
"Република България декларира, че ще изисква молбите за трансфер и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на български език, а при липса на такъв - от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."
3. В ал. 3, буква "ж" текстът в кавичките се изменя така:
"Република България заявява, че ще изисква всички документи да се изпращат заедно с превод на български език, а при липса на такъв - с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, госпожо Мингова.
Имате думата по законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение или всичко е ясно? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване на второ четене проектозакона за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, както беше представен.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И НА САМОЛЕТИ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на редовно заседание, проведено на 17 януари 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и на самолети на Военновъздушните сили на Република България в Кралство Холандия и Босна и Херцеговина.
На основание решение на Народното събрание на Република България от 2 август 2001 г. механизиран взвод от Българската армия в състав до 40 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства от 12 ноември 2001 г. участва в операцията на Стабилизираните сили (СФОР) в Босна и Херцеговина в състава на Холандския контингент. Съгласно меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Холандия, подготовката на българския взвод за участие в операцията преминава на два етапа: първия етап в България - индивидуална подготовка и сглобяване на взвода, и вторият - в Кралство Холандия - сглобяване на контингента.
Предвид предстоящата през май 2002 г. ротация на Първи механизиран взвод, започна подготовката на втори такъв, като заключителният етап от подготовката ще се проведе в Кралство Холандия от 3 февруари до 31 март 2002 г. Транспортирането на взвода и техниката до Кралство Холандия ще се извърши с един транспортен самолет на ВВС на Република България, а до Босна и Херцеговина при ротацията на взводовете - с два самолета.
За подготовката на взвода в Кралство Холандия са необходими около 215 хил. лв., които са планирани в бюджета на Министерство на отбраната и не се налага допълнително финансиране.
Като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното




"Р Е Ш Е Н И Е:

1. Разрешава изпращането на механизиран взвод от Българската армия с обща численост до 40 души с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства за обучение в Кралство Холандия за времето от 3 февруари до 31 март 2002 г.
2. Разрешава изпращането в Кралство Холандия на военнотранспортен самолет Ан-26 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи в периода от 3 до 5 февруари 2002 г. и от 29 до 31 март 2002 г. с цел транспортиране на личния състав с личното му оръжие и боеприпасите, необходими за обучението по т. 1.
3. Разрешава изпращането в Босна и Херцеговина на два военнотранспортни самолета Ан-26 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда, всеки с екипаж до 8 военнослужещи в периода от 7 до 8 май 2002 г. с цел транспортиране на личния състав с личното оръжие и боеприпасите, необходими за участието на взвода по т. 1 в операцията на стабилизиращите сили (СФОР)."
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието с консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Илчев.
По това проекторешение, по което чухме становището и целия текст на проекторешението, има ли желаещи да вземат отношение?
Виждам, че народните представители, които разбират от военно дело, нямат забележки.
Подлагам на гласуване проекторешението за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и на самолети на Военновъздушните сили на Република България в Кралство Холандия и в Босна и Херцеговина. Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това приключихме и с тази точка от дневния ред.
Уважаеми народни представители, тъй като остават 21-22 мин. до 14,00 ч., смятам, че едва ли е необходимо да преминаваме към следваща точка от дневния ред, тъй като има и някои съобщения, които трябва да ви прочета.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 23 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 24 януари, четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 24 януари, четвъртък, в зала 134 от 15,00 ч.
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание на 23 януари от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по здравеопазване ще проведе своето заседание на 23 януари от 15,00 ч. в зала 248 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 23 януари от 15,00 ч. в зала 356 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседанието си на 24 януари от 17,00 ч. в зала 456 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по икономическата политика ще проведе своето заседание на 23 януари от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред ще проведе своето заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. "Ал. Батенберг".
Следващо пленарно заседание ще се проведе утре, 24 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,40 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова


Благовест Сендов


Секретари:
Величко Клингов

Николай Младенов