Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си в самото начало на днешното заседание да ви направя едно съобщение:
Както е известно, днес от 10,30 ч. започва поклонението на големия български писател Йордан Радичков в черквата “Св. Седмочисленици”. За да имат възможност народните представители да отдадат последната си почит към големия български писател, времето за почивка ще бъде удължено. Бих ви призовал да приключим, ако може 5-10 минути преди 10,30 ч., а от 11,30 ч. ще започне парламентарният контрол. Разбира се, пленарната зала би могла да реши да удължим работното време с този половин час, но това е въпрос, който ще се реши впоследствие, ако има такова предложение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да ви предложа, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като първа точка от днешния дневен ред да бъде обсъдено и прието решение за периодичен анализ и оценка на ситуацията и рисковете, свързани с българското участие в мироподдържащите мисии в Ирак и в други райони на света. Един въпрос, който знаете, тревожи цялата българска общественост и от тази гледна точка нашият парламент е в известна забава и длъжник на обществото. Затова ви моля да подкрепите предложението тази точка да бъде включена в дневния ред.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИE ЗА ПЕРИОДИЧЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СИТУАЦИЯТА И РИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В МИРОПОДДЪРЖАЩИТЕ МИСИИ В ИРАК И В ДРУГИ РАЙОНИ НА СВЕТА.
Искам да помоля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да представи двете становища, двата проекта за решение.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям ви приетите по хронологически път проектостановища.
Първото е:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 454-02-30 за осъществяване на контрол по изпълнението на мисията на българския батальон в Ирак, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители

На редовно заседание, проведено на 22 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за осъществяване на контрол по изпълнението на мисията на българския батальон в Ирак, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители.
По време на заседанието на комисията бяха повдигнати процедурни въпроси и в хода на тяхното обсъждане се представиха аргументи в подкрепа и против проекторешението.
В резултат на дискусията Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приема проект за решение за осъществяване на контрол по изпълнението на мисията на българския батальон в Ирак, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители.
Становището на комисията беше прието с 6 гласа “за”, 3 гласа “против” и 7 гласа “въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Представете веднага и другото становище, за да бъде дебатът и по двете проекторешения.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Второто становище:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 454-02-9 за периодичен анализ
и оценка на ситуацията и рисковете, свързани с българското
участие в мироподдържащите мисии в Ирак и в други райони
на света, внесен от Станимир Илчев и група народни
представители на 21 януари 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 22 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за периодичен анализ и оценка на ситуацията и рисковете, свързани с българското участие в мироподдържащите мисии в Ирак и в други райони на света.
България участва в борбата против тероризма с включването на части от въоръжените сили в мироподдържащи операции извън територията на страната ни като Камбоджа, Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак от 1992 г. Присъствието на български пехотен батальон от 482 души в района на град Кербала, Ирак е най-мащабното българско участие в мисията по поддържането на мира, която се осъществява в изпълнение на решение на Народното събрание от 29 май 2003 г.
Терористичният акт от 27 декември 2003 г., в който загинаха и пострадаха български военнослужещи, изведе на преден план необходимостта от по-ефективни мерки за защита на нашите контингенти зад граница и особено на тези, които действат в невралгични райони, където опасността от терористични атаки е твърде висока.
Вниманието на политиците и държавните институции се фокусира върху причините, последиците, оценките и мерките, които компетентните органи би следвало да предприемат, за да сведат до възможния минимум рисковете за българските контингенти, участващи в мироподдържащи мисии зад граница.
След проведените в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност четири изслушвания на компетентните органи по повод терористичните атаки в българския лагер “Индия” в Кербала и дебати по темата на две редовни и две извънредни заседания, се оформи мнението, че въпросите, свързани със сигурността на българските контингенти, участващи в мисии по поддържането на мира, са от изключителна важност, изискват предприемането на адекватни и навременни мерки на различни административни и политически нива и допълнителен периодичен парламентарен контрол върху тяхното изпълнение.
Като отчита сериозността на въпросите за сигурността на българските военни контингенти и резултатите от проведените дискусии, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
- Като потвърждава непоколебимата решимост на Република България да не отстъпва пред тероризма и да продължи политиката на активно участие в антитерористичната коалиция и в усилията на международните коалиционни сили за стабилизиране и възстановяване на Ирак;
- като изразява най-дълбоко съжаление и искрено съчувствие към семействата и близките на загиналите и пострадали български военнослужещи, в резултат на терористичната атака на 27 декември в Кербала;
- като отбелязва мъжеството и доблестта, проявени при изпълнението на воинските задължения от българския контингент в Ирак;
- като одобрява спешните мерки, предприети от правителството и от цивилното и военно ръководство на Въоръжените сили за овладяване на последствията от терористичния акт на 27 декември;
- като изразява тревога от тежките терористични нападения срещу коалиционните сили и продължаващато напрежение в Ирак;
- като отбелязва спешната необходимост от укрепване на временните институции на иракската държава и възможно най-бързото възстановяване на нейния суверенитет и подкрепя предначертаните със Споразумението от 15 ноември 2003 г. конкретни мерки за създаване на новите институции на иракската държава и механизмите за предаването на властта на иракския народ;
- като се позовава на резолюции 1483, 1500 и 1511 на Съвета за сигурност на ООН и на свързаните с тях актове на Народното събрание за участие на Република България в стабилизирането и възстановяването на Ирак, приети и прилагани на основата на системен диалог и в тясно взаимодействие с компетентните правителствени институции;
- като отчита професионалната работа на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по кризата в Ирак и по българското участие в коалиционната операция;
- като подчертава същевременно, че сложната терористична обстановка изисква още по-ефективно и координирано ангажиране на парламента, както и на останалите държавни институции и на цялото общество в усилията за гарантиране на сигурността на българските контингенти в Ирак и в други международни операции по поддържането на мира;
- като отбелязва приоритетното значение на активизирането и укрепването на ролята на ООН и на другите многостранни инструменти на международната общност в следвоенното възстановяване на Ирак;
- като взема предвид ролята на генералния секретар на ООН за възстановяване активното участие на Световната организация в процесите на възстановяване на Ирак, както и пълномощията му да действа съобразно условията за сигурност, съгласно разпоредбите на Резолюция 1511 на Съвета за сигурност на ООН;
РЕШИ:

1. В едномесечен срок Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да подготви и внесе в Народното събрание становище за действията на компетентните органи във връзка с терористичното нападение от 27 декември 2003 г. срещу българския батальон в Кербала на основата на анализ на заключенията на Ведомствената комисия на Министерството на отбраната и на информацията, обсъдена в рамките на проведените в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност специални заседания, като вземе също предвид и подготвените заключения на командването на коалиционните сили в Ирак и другата налична информация.
2. Министърът на отбраната и министърът на външните работи да внасят периодично за разглеждане в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност информации с анализ и оценка за ситуацията и свързаните с нея рискове при осъществяването на мироподдържащите мисии с българско участие в Ирак и в други райони на света.
3. Правителството на Република България да продължи последователните си усилия за постигане на по-нататъшно укрепване на ролята на Организацията на обединените нации, НАТО, Европейския съюз и на другите компетентни международни организации в стабилизирането и демократичното развитие на иракската държава.
Становището на комисията беше прието с 10 гласа “за”, 4 “против” и 2 “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Александров.
Ще ви помоля да представите и проекта за решение от господин Сергей Станишев и група народни представители, за да може да започне дебатът.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Проектът за решение, предложен от господин Сергей Станишев, е следният:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, като изразява най-дълбоко съжаление и искрено съчувствие към семействата и близките на загиналите и пострадали български военнослужещи в резултат на терористичната атака на 27 декември т.г. в Кербала;
като отбелязва професионализма, мъжеството и доблестта, проявени при изпълнението на воинските задължения от българския контингент;
като изразява тревога от зачистилите терористични нападения срещу коалиционните сили и експлантация на напрежението в Ирак;
като подчертава необходимостта от засилване ролята и участието на ООН и международната общност в процеса на следвоенното развитие на Ирак;
като отбелязва необходимостта от ускоряване на процесите по укрепване на иракската държава и предаването на властта и управлението на иракския народ;
като се позовава на Резолюция № 1483 на Съвета за сигурност на ООН и свързаните с нея решения на Народното събрание от 29 май 2003 г. за участието на България в следвоенното стабилизиране и възстановяване на Ирак

РЕШИ:

1. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в двуседмичен срок да подготви и внесе в Народното събрание анализ и оценка на обстоятелствата около трагичния инцидент с българския батальон в Кербала, както и информация за предприетите мерки и действия за повишаване на сигурността на българските военнослужещи.
2. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да оцени подготовката и готовността на втория български батальон за изпълнение на функциите и отговорностите, свързани с предстоящата му мисия преди неговото заминаване.
3. Правителството да внася ежемесечно в Народното събрание информация с оценка за ситуацията и свързаните с нея рискове в района на Кербала и за развитието на операцията за следвоенно възстановяване и стабилизиране на Ирак, съгласно Резолюция № 1483 на Съвета за сигурност на ООН.
Правителството на Република България да предприеме последователни външнополитически действия и дипломатически усилия, насочени към повишаване ролята на ООН като основен фактор в по-нататъшното стабилизиране и демократично развитие на иракската държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам дебата по двете проекторешения.
Имате думата.
Заповядайте, господин Червеняков.
Министър Соломон Паси вече влезе в пленарна зала.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз моля, първо, председателят на комисията да уточни какво решение ни предлага да гласуваме.
Тази сутрин ни беше раздаден един документ № 453 от 23 януари, с час 8,39 ч. Той е озаглавен “Становище относно проекта за решение, внесен от Сергей Станишев и група народни представители”.
В диспозитива на това становище се посочва, че се предлага на Народното събрание да не се приема проекта за решение. И отдолу е посочено, че това становище е прието с 6 гласа “за”, 3 гласа “против” и 7 - “въздържали се”.
Ако това е мнението по становището, всъщност какво се предлага? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Очевидно тук се налага едно тълкуване, което ще бъде направено автентично от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Червеняков! Становището на комисията е на базата на проведеното гласуване да не се приема… (Шум и реплики от КБ.)
Защото 6 гласа гласуваха да не се приема становището, 3 гласа гласуваха то да бъде прието и 7 гласа гласуваха “въздържали се”. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Очевидно е ясно, уважаеми господа. Действително има непрецизност във формулировката, но по същество нещата са ясни.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Бокова.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
В самото начало искам да кажа, че начина, по който е оформено това становище показва и непрецизността, и неумението на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, за съжаление, да подходи към този толкова важен въпрос.
Днес обсъждаме в пленарната зала един изключително важен въпрос от дневния ред.
Коалиция за България втора седмица предлага точно тази точка да влезе в дневния ред и ние да отговорим на очакванията на българските избиратели, да поемем своята отговорност като народни представители, като парламент, който взе решение на 29 май да изпрати български батальон в Кербала за участие в четвъртата фаза – следвоенното възстановяване на Ирак.
За съжаление, два пъти мнозинството отхвърляше проекта за решение и нашето предложение. Все пак накрая, след четири заседания на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ние пристъпваме към обсъждане и приемане на решението, което ни се предлага.
В самото начало още искам да кажа, че нашите очаквания бяха още на 30 декември нашата комисия да се събере, за да обсъди и да предложи на българското общество мерки, да направи анализ и оценка на това, което се е случило, да започне процеса на осмисляне на българското участие в следвоенното възстановяване на Ирак, да пристъпи към обсъждане на това как се готви втория батальон, да обсъди военно-дипломатическите стъпки, които съпътстват нашето участие в следвоенното възстановяване в Ирак, тъй като, уважаеми колеги, ако си спомняте това, което обсъждахме през м. май и през следващите месеци беше, че участието на българския батальон е само част от една по-широка политика, която България трябва да провежда заедно с останалите свои партньори в антитерористичната коалиция, за да може да се постигне това, към което всички ние се стремим – спокойствие, възстановяване, една тенденция наистина на решаване на много сложните проблеми в Ирак.
Ние трябваше да обсъдим освен това още тогава, да започнем този анализ още на 30 декември – анализ на това кои са военнотехническите проблеми, а също така и какво се очаква от нас като народни представители да предприемем като законодателни мерки и инициативи, за да поставим този процес в една по-широка рамка изобщо на участието на България в мироопазващи акции.
За съжаление, това не се случи. Ние нееднократно и в рамките на комисията, и вчера, уважаеми колеги, когато за четвърти път обсъждахме този въпрос, много остро поставихме това, че мнозинството за съжаление така и не успя да обедини всички нас, въпреки нашето най-искрено желание и стремеж, около една единна българска позиция по този въпрос.
Мисля, че това не е просто процедурен и организационен въпрос. Това има изключително важно политическо значение и аз особено бих искала да обърна вниманието на нашите колеги от мнозинството и да посоча това, че в други, далеч по-трудни ситуации България е успявала да се обедини около единна позиция, а днес, когато смятаме, че обществото е мобилизирано в най-голяма степен по този въпрос, ние като народни представители не застанахме на висотата на това, което се очаква от нас.


Искам да напомня, че именно Коалиция за България няколко пъти предлагаше изработването точно на такава единна позиция. Ние бяхме много близо до това. И съвсем неразбираем за всички нас беше фактът, че мнозинството без желание да обсъди този въпрос, наложи на практика своето решение. Толкова по процедурата.
Сега ми позволете да кажа няколко думи по същество. Нашият проект за решение беше предложен на Народното събрание още преди две седмици от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България. В това решение се съдържаха няколко основни елемента.
На първо място ставаше дума за потвърждение на политическата воля на Народното събрание за участието ни в усилията за възстановяването на Ирак. Мисля, че по това не бива да има никакво съмнение.
На второ място, това беше необходимостта от изработването на консолидиран доклад от страна на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, в който да бъдат направени тези подробни оценка и анализ – нещо, което се съдържа и сега в решението, което се предлага на нашето внимание и което ние подкрепяме.
Смятаме също така, че Народното събрание периодически трябва да бъде информирано от изпълнителната власт за мерките и усилията, които се полагат в тази област, за допълнителните политически аргументи, които биха могли да възникнат, за да може наистина да сме в течение на всичко, което се случва и да изпълняваме нашето конституционно задължение за осъществяване на парламентарен контрол.
В нашето решение също така се съдържаше и се съдържа необходимостта от много внимателен анализ на подготовката на втория батальон. Това не се съдържа в решението на мнозинството и смятам, че е сериозен пропуск и недостатък.
Освен това ние смятаме, че изключително важно е участието на България в следвоенното възстановяване на Ирак да се постави в по-широката рамка на това, което се дискутира в международната общност от гледна точка на участието на Организацията на обединените нации, на НАТО, на другите международни организации. В тази област мисля, че България трябва да положи много по-сериозни политико-дипломатически усилия - нещо, което впрочем мнозинството възприе и то се съдържа в проекта за решение, който се предлага на нашето внимание.
Заедно с това в хода на дискусиите, които проведохме, и в хода на изслушванията, които направихме, беше предоставена информация от Министерството на отбраната, Министерство на външните работи, Генералния щаб, служба “Военна информация”. В тази дискусия, която проведохме, в зададените въпроси и част от отговорите, които получихме, се съдържат обаче и редица безспокойства, които ние като народни представители не можем да не отбележим. Надявам се, че това ще залегне в доклада, който комисията ще изработи след един месец.
Очертаха се три кръга от проблеми, уважаеми колеги. На първо място без съмнение това са проблеми от законодателно естество и ние трябва много сериозно да погледнем на този въпрос. На второ място това са проблемите от политико-дипломатически характер, а на трето място – проблемите от военно-техническо естество. Като общ знаменател трябва да посоча впечатлението, което се създаде у нас за липса на сериозна координация от страна на изпълнителната власт при решаването на тези проблеми. Липсата на единен координиращ механизъм по този толкова важен въпрос е повече от очевидна. Липсата на една сериозна система за обмяна на информация, липсата на сериозна система за обсъждане на необходимите законодателни промени, които трябва да бъдат предложени от страна на изпълнителната власт на нашето внимание, е повече от очевидна. И като че ли въпросите, които стоят на нашето внимание, са повече от отговорите, които получихме. Поради тази причина Коалиция за България се въздържа в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност при обсъждането на този въпрос. Ще направим същото и в тази зала. Това не означава в никакъв случай някаква дезангажираност от наша страна при по-нататъшното обсъждане на този въпрос. Ние най-активно ще участваме в изработването на проекта за доклад, който ще представим на вашето внимание. Ще продължим усилията в рамките на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и в пленарната зала да поставяме този въпрос. И не на последно място, въпреки мнозинството, ние ще полагаме по-нататъшни усилия за постигане на по-голяма подкрепа, на по-широк политически и обществен консенсус при решаването на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Давам думата за процедурен въпрос на господин Венко Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната господин Илко Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър на отбраната.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 130, против 4, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Продължаваме дебата по същество. Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, депутатите от Обединените демократични сили не подкрепиха внесения проект за решение от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, както и проекта за решение, внесен от Коалиция за България. Всъщност проектът, който днес разглеждаме, показва за пореден път невъзможността на управляващото мнозинство да осъзнае не само реалностите около този конкретен инцидент, но и въобще около способностите на Българската армия в момента и предизвикателствата, свързани с това, което България има като ангажимент като страна, която не само става член на НАТО след един месец, но и като страна, която участва активно в антитерористичната коалиция.
На три заседания ние провеждахме задълбочено изслушване на министри и представители на Генералния щаб, изслушване, което закъсня, но така или иначе се състоя. За съжаление представеният проект за решение не отразява дори и труда, който беше хвърлен в тази комисия в продължение на толкова много време. Всъщност внесеният проект можеше да бъде внесен и фактически беше внесен от Българската социалистическа партия преди провеждането на изслушванията. Това е проект за решение, отразяващ ситуацията преди изслушванията, проект, който БСП внесоха тогава, когато можеше да се приеме такъв проект, даващ някакви задачи на комисията в момента след инцидента, но в никакъв случай това не е проект, който отразява случилото се от този момент нататък, проект, който да даде възможност на народните представители да покажат, че са извлекли някакви поуки и изводи от всичко онова, което чухме в комисията. Това е проект, който не само е преписан от проекта на Българската социалистическа партия, а който всъщност представлява декларация, която няма да даде възможност на Народното събрание да покаже, че е институцията, която дава поглед в бъдеще на основата на това, което сме чули, на основата на нашите отговорности. Още повече, че Народното събрание след чутото в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност вече носи огромна отговорност оттук нататък за всичко онова, което се случва не само с контингента, а което България има като отговорности във връзка с бъдещите участия в подобни мисии.
Тази отговорност ние днес трябва да осъзнаем, а не за пореден път да се опитаме прибързано да приемем една декларация, едно решение, за да отчетем определена дейност. Аз лично се изненадвам от този ентусиазъм на всяка цена, след като сме провели изслушването, веднага да покажем някаква активност, да приемем някакъв документ, да отчетем, че сме го приели и все едно нищо не се е случило. Нека все пак да осъзнаем за какво говорим и каква тема обсъждаме днес.
В Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ние чухме изключително много факти, за които трябва да си дадем сметка. На всички участници в комисията стана ясно, че има изключително много противоречия не само по отношение на информацията, която дава Генералният щаб и Военното министерство, но и по отношение на фактическата ситуация в Ирак и задачите на българския контингент, който е със задачи, свързани с четвъртата фаза, а всъщност срещу него има добре организиран враг, има тероризъм, има една обстановка, която е свързана с терористична война. Има изключително много факти за несъответствие на подготовката на контингента, на това, което е направено по отношение на неговата защита и фактите, които съществуват в Ирак.
В този документ не са отчетени и едни от най-важните неща, които чухме, а именно несъответствието между информацията на Военното разузнаване и готовността на онези институции, които трябва да поставят задачи на контингента, несъответствието не само сега, а и преди инцидента. Всички няколко пъти чухме, че Военното разузнаване неколкократно е предупреждавало и Министерството на отбраната, и министър-председателя, и Генералния щаб, включително и Консултативния съвет по национална сигурност при президента, където са присъствали всички политически сили и техните ръководители, когато е предупредено конкретно, че между Коледните празници има огромни рискове, включително и за българския контингент. Този риск не е отчетен и Народното събрание не може като орган, който наистина дава представителната власт на народа, да не вземе под внимание политическата отговорност защо тези рискове не са предвидени, защо това предупреждение, което е било максимално конкретно съобразно възможностите на разузнаването в тази ситуация, не е отчетено.
Не може Народното събрание да не потърси политическа отговорност. В противен случай ние се превръщаме в институция, която наистина не носи отговорност за всичко онова, което се случва. Този факт не е отчетен. Не е отчетен и фактът, който в момента ние чухме в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, че съществуват нови рискове и нови заплахи за българския контингент сега, че българският контингент всъщност е два пъти по-малко от необходимостта, която има в Кербала, защото другият чужд контингент фактически не е ситуиран. Тоест, той изпълнява задачи два пъти по-големи от неговия числен състав и капацитет.
Не може Народното събрание да замълчи и да не даде някакъв отговор на тези въпроси. Всъщност това решение не е насочено към бъдещето, не е насочено към отговорностите, които ние имаме в момента. То не дава послание, което да покаже, че можем да поставим задачи, които да минимализират рисковете за българския контингент.
Не може в този момент ние да приемаме декларация, когато трябва да покажем, че сме способни да поставим конкретни задачи, които задачи не само да минимализират рисковете, а и да дадат една нова способност на българския контингент в тази ситуация. Неслучайно ние предложихме съставянето на временна комисия, която не само да проведе анкета, а да анализира и да даде пакет от задачи именно в тази посока. Всичко това се предлага не просто защото една политическа сила трябва да има определена политическа позиция, ние го предлагаме, защото отговорностите на всички народни представители днес са огромни, защото оттук нататък рисковете, които съществуват, трябва да ги приемем като рискове, свързани с нашата отговорност.
Нека все пак да помислим дали можем да бъдем доволни, ако днес приемем просто една декларация, едно решение, което не отразява този труд, който се хвърля в комисията и който ние трябваше да положим и дали не трябва наистина да помислим за това да поставим задачи, да направим анализ. Можем да се забавим с няколко дни, но наистина да се състави комисия, която да направи този анализ и да покаже едно сериозно отношение, да потърси политическа отговорност и да покаже, че Народното събрание е извлякло поуки от всичко онова, което е чуло, от всичко онова, което се случва и че по този начин има воля не само да постави задачи за българския контингент и за минимализиране на рисковете, а задачи, които да покажат воля за друга посока на реформата на българската армия. Това трябва да се случи според мен, а не да преписваме решения от една политическа група на друга и да приемаме декларации просто за да отчитаме някаква дейност.
Затова Обединените демократични сили не могат да подкрепят този проект. Ние ще продължим да настояваме и днес предупреждаваме от тази трибуна, че рисковете не се отчитат и че всеки един от вас, който ще натисне копчето, носи отговорност за тези рискове. И ще продължим да настояваме да се състави комисия, която да направи анализ на всичко, което е чуто, ако е необходимо да събере и допълнителна информация и да постави съвсем конкретни задачи на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Давам думата на заместник-председателя на парламента господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Трябва да ви кажа, че с голяма част от тезите, които бяха изразени от госпожа Бокова и до известна степен от господин Абаджиев, бих се съгласил. Не мога да приема обаче тезата, че по време на тези неколкодневни изслушвания в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност комисията не е показала една изключително професионална работа, една професионална отговорност. Защото действително по време на тези изслушвания се получи максимално ясна картина на базата на докладите на министъра на отбраната, на началника на Генералния щаб, на министъра на външните работи и на началника на "Военна информация" ген. Студенков. Бяха зададени професионални въпроси и картината беше ясна.
Не може, господин Абаджиев, да говорите, че днес парламентът ще вземе прибързано решение и че едва ли не има преписване на едно проекторешение на една парламентарна коалиция като текст на проекторешение от друга парламентарна коалиция. Аз съм убеден, че ако и вашата парламентарна група, вашият парламентарен съюз беше изготвил един проект за решение, осемдесет на сто както от преамбюла, така и от диспозитива щяха да отразяват това, което отразяват и тези текстове, които се намират в двата проекта за решение.
Искам да ви кажа, че по време на моята дългогодишна работа в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, която носеше различни наименования, днес тя се казва Комисия по външна политика, отбрана и сигурност, винаги е имало стремеж да има консенсус по националнозначими проблеми. Днес това решение, което обсъждаме, е наистина от национално значение, наистина това е един проблем, който се породи вследствие на едно важно политическо решение на българския парламент, взето на 29 май. Трагедията, която се случи на 27 декември, когато България даде свидни жертви, пет геройски загинали воина за каузата, за бъдещето на страната ни, и шестдесет и седем ранени, заслужава да се направят сериозни анализи, да се получи максимална информация и парламентът да бъде наистина достоен да вземе решение.

Искам да кажа и следното. Господин Абаджиев, това не е последният дебат и не е последното решение, което ние ще вземем в този парламент както по Ирак, така и по последващо изпращане на наши военни мисии в чужбина. Споделям до голяма степен тезата на госпожа Бокова, че България, българският парламент и всички институции наистина трябва да се мобилизираме и да сведем до минимум всички заплахи и рискове, които ще съпътстват оттук нататък нашите воини, които ще представляват страната ни в мисии навън в борбата срещу тероризма и за установяване на стабилизиране и следвоенното възстановяване на съответната държава, в случая Ирак.
За какво иде реч, уважаеми дами и господа? Тук става въпрос, че след това решение темпото на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на българския парламент като цяло няма да намалее в работата по тази тема. И това е записано в точките тук. Ние ще искаме да се подготвят съответните доклади на Министерството на отбраната в резултат на вътрешноведомствената комисия по случая Ирак, ние ще искаме от Министерството на отбраната и Министерството на външните работи да дойде информацията на Общото командване на коалицията от Ирак за случая на 27 декември. Ние ще искаме по-ясно формулирани предложенията, които са изключително целесъобразни, на началника на Генералния щаб на Българската армия. Изцяло подкрепям тук казаното, че българският парламент също трябва да бъде на ниво и да подкрепи законодателно желанието на всички нас да сведем до минимум опасностите, които съпътстват изпращането на наши войски и контингенти зад граница.
Не мога да не кажа, че решението, което днес се предлага, е важно, съдържа на този етап основните акценти в преамбюла за ролята и мястото на ООН, това че България чрез своята политика, чрез своите действия, чрез своите институции трябва да покаже на световната общественост ролята, значението и мястото на ООН за укрепване и възстановяване на положението в Ирак.
Уважаеми народни представители, аз считам, както и моята парламентарна група, предполагам, че и моите колеги от мнозинството, а и не само те, всички народни представители в залата, че имаме правото днес да гласуваме проекта за решение, внесен от Станимир Илчев и група народни представители. Приемам до голяма степен предложението на госпожа Бокова в бъдеще в пленарната зала при аналогични ситуации, важни, касаещи страната наистина да се идва с един консенсусен проект. И аз обещавам, че моята парламентарна група, както и колегите от НДСВ, ще положим усилия в бъдеще да става така. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз ще започна моето изказване с изразяването на дълбокото си разочарование, което се споделя и от народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България, от начина, по който подхождаме към изработването и предлагането сега в пленарната зала на решението по темата, свързана с терористичната атака в Кербала на 27 декември, към участието на България в мисия, подобна на тази в Ирак, и изобщо по участието на български военнослужещи в контингента.
Дълбокото ми убеждение е, че по начина, по който подходихме при приемането на решението на 29 май за участието на България, търсейки максималната степен на съгласие, трябваше да подходим и към днешното решение. За мен няма съмнение, че този тип решения минават оттатък обичайните актове на Народното събрание – ратификации на международни договори или, както в конкретния случай, решение на Народното събрание. Защото освен въпросите, които трябва да си задаваме, свързани с безопасността и защитата на българските военнослужещи, трябва да си дадем сметка, че подобен тип въпроси имат пряка връзка с националната сигурност и с реализацията и на националните приоритети, и на националните интереси на страната. А те без всякакво съмнение са от порядъка въпроси, изискващи максимално съгласие. За съжаление в конкретния случай представителите на мнозинството в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност решиха, че много по-удобно, вероятно и по-изгодно за тях е да наложат своето разбиране, своята оценка и своя проект на решение. Според мен това издава известен стремеж към компенсаторна реакция за впечатлението, а в някои случаи за убеждението, което се създаде за реакцията на управляващите след 27 декември – забавена, с елементи на хаотичност, на мудност, на неориентираност. И това впечатление няма как да бъде разсеяно със сегашното желание да се наложи проектът на мнозинството.
На второ място, аз ще се съглася, че има в голяма степен припокриване на текстовете. Смислово се очертава и кръгът на отговорностите, очертава се и мандатът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, конкретизират се идеята и целите на тази поредица от изслушвания, които бяха направени в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Но аз няма да се съглася с упреците, които звучат от дясната опозиция за преписване от проекта за решение на Парламентарната група на Коалиция за България. Защото според мен има доста сериозни различия и тези различия не са само в процедурата. Отново ще припомня, че ние предложихме нашето решение на 14 януари, когато трябваше да се даде посоката на ангажиране на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да се определи отговорността чрез представянето на доклад, съдържащ оценка и на обстоятелствата около терористичната атака, но и на предприетите мерки и действия.

За мен е учудващо защо след като в преамбюла на проекта за решение на мнозинството се съдържа одобряване на спешните мерки, предприети от правителството, след това в т. 1 на решението се предлага в едномесечен срок да се изготви становище. За мен думите имат определен смисъл и когато се казва “становище”, според мен това стеснява мандата на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Това е едно произнасяне, което за мен не звучи убедително, най-малкото не съдържа оценъчния елемент, който трябва да придружава подобен акт на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Аз си давам сметка и мога до отговоря на въпроса защо мнозинството се стреми да даде една силно позитивна оценка, само че не мога да се съглася, че можем да стесним тази оценка само до оценка за предприетите мерки за овладяване на последствията от 27 декември. Къде остават изводите, оценките и препоръките, свързани с мерките за охрана, отбрана на базите на втория български батальон? Къде остават препоръките за мерките за защита и безопасност на българските военнослужещи от втория български батальон? Аз се страхувам, че с това решение се дава един твърде стеснен мандат на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
На следващо място бих отбелязал, че с очертаване на кръга от документи или от изслушвания, на основата на които комисията трябва да разработи своето становище, се стеснява възможността на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да разчита на експерти извън официалните институции. Стеснява се възможността на парламентарните групи да разчитат на независима експертиза, на всичко онова, което чухме в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, или с което разполагаме като доклади.
Ограничава се възможността Комисията по външна политика, отбрана и сигурност например да изслуша военнослужещи от състава на първия български батальон със своите впечатления, със своите заключения, със своите изводи. Аз много се надявам да бъде опровергано това мое опасение, но съм длъжен да го изразя, защото това трябва да бъде част от основата, на която да стъпи Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, разработвайки своето становище.
На следващо място, основно различие с проекта за решение на Парламентарната група на Коалиция за България е отсъствието на текст, който да възлага на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да оцени степента на готовност и подготовка на втория български батальон. Аз съм длъжен още веднъж да подчертая в пленарната зала. Тук става дума не само и не толкова да оценим екипирането, оборудването, въоръжението на втория български батальон, което естествено трябва да бъде част от нашето заключение. Тук става дума да се оцени възлагането на определени задачи и функции не само и не толкова в кръга на дефинираната мисия според меморандума, а това, което е пряко разпоредено на българския батальон. Да се оцени доколко и в каква степен е актуализиран съставът на втория български батальон и онова, което реално те изпълняват в района на Кербала.
Аз съм принуден да кажа, че моите впечатления, които, според мен, трябва да бъдат много сериозно оценени и заложени в един доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, са в следната посока. Тревожно е, че и при изслушванията в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност се забелязват разногласия, различия между представителите на различните институции и най-тревожното е, че тези разногласия са по отношение на оценката на ситуацията в Кербала, посоката на развитието на тази ситуация и на съществуващите рискове за българските военнослужещи. Аз няма да припомням тези оценки, но те варираха от пълно спокойствие на представителите на институциите до силната тревога, предвид на усложняващата се обстановка в Кербала, със запазване във висока степен на рисковете и на заплахите за нападение срещу българските военнослужещи.
Според мен, тези различия не дават възможност, най-малкото не съдържат в себе си елемента, който да убеди народните представители, че съответно и предприетите мерки са адекватни на съществуващите заплахи.
На следващо място, очевидно че съществуват затруднения при снабдяването и екипирането на българските военнослужещи. Те са както от нормативно, така и от финансово естество. И аз ще изразя за пореден път недоумение от факта, че мнозинството не иска чрез подобна оценка в доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да определи сроковете и текстовете, чрез които да се постигне преодоляването на тези затруднения.
На следващо място, очевидно е, че има възлагане на допълнителни функции. Те не се изразяват само във функциите на командващия българския батальон с функции на военен губернатор. Те не се изчерпват и с функциите за обучение на полицейски части от местното население. Те до голяма степен опират до функциите, възложени за антитерористични действия на българските военнослужещи. Според мен, надхвърлящи дефинираната мисия в меморандума за разбирателство, който е подписан и от българска страна. И съответно, след като си дадем сметка за това, струва ми се, че в една оценка на комисията би следвало да се направи препоръката за предприемане на адекватни действия и усилия от страна на Министерство на външните работи и на Министерството на отбраната за преодоляване на тези различия.
Казвам всичко това, госпожи и господа народни представители, за да подчертая, че споделям позицията на парламентарната група и няма да подкрепя предложението за решение на мнозинството, независимо припокриването във висока степен на тестовете, които са предложени от мнозинството и от Парламентарната група на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за изказването, господин Найденов.
Имате думата за изказвания по двата проекта за решение.
Заповядайте, господин Александров.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги депутати! Искам да кажа, че в моменти на изпитание, каквито ни се случи да изживеем всички след терористичния акт върху нашия батальон в Кербала, политическата класа би следвало да съумее да излъчва сигнали за консенсус, би следвало да съумее да консолидира нацията.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проведе само за непълна миналата година 8 заседания по този въпрос, а от тази година – 4, от които две извънредни. Констатацията на депутатите, участващи в дискусията, а те са почти всички, някои се изказваха дори по няколко пъти и задаваха много въпроси, общата констатация е, че дебатът там премина задълбочено. Това го казаха както отляво, така и отдясно.
Препоръките, които бяха направени към Генералния щаб, към политическото ръководство на Министерството на отбраната, ще бъдат съобразени и дискусията по тоя въпрос не е приключила.
В проекторешението, което е представено пред вас, подписано от господин Илчев, се подава информация, сигнал за това, че процесът е отворен, т.е. ще продължи да занимава Народното събрание и комисията. Не мога да се съглася, че реакцията е била забавена. Аз казах това вчера, а и преди това няколко пъти. Реакцията на Президентството беше светкавична, реакцията на Министерския съвет беше светкавична. Благодарение на личната намеса на министър-председателя и разговора му с президента Буш значително бяха улеснени информационните потоци, улеснен беше контактът. Оценката за сътрудничеството и за взаимоотношенията между българския батальон, полското командване и американското командване е много висока. Поемането на допълнителните функции като градоначалник на Кербала от командира на батальона там е оценено изключително високо. Защото с тези допълнителни функции и с неговата намеса е сложен ред във финансовите потоци, касаещи социалните програми, възстановяването на водоизточниците, на водопроводите, на кладенците, ремонта на училищата и функционирането им.
Така че учудващо е малко, когато на фона на общата положителна оценка, тук отляво и отдясно да се отправят упреци към една наистина професионално свършена работа.
Аз апелирам към вас, дами и господа депутати, не от управляващото мнозинство - НДСВ и коалиционния партньор, апелирам към лявата и дясната част на Народното събрание да се издигнем на висотата на нашите политически отговорности и със сигналите, които подаваме оттук, да се мъчим да консолидираме нацията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз не искам да ангажирам никого със своето изказване, но мисля, че проектът за решение и изказванията в основната си част избягват да поставят основния въпрос, а той е за това има ли съответствие между мандата, с който беше изпратен българският военен контингент в Ирак, и обстановката в Ирак, и практическите задачи, които се налага да изпълняват българските военнослужещи там. Това е основният въпрос, а не хронограма на реакцията на държавните институции. Тя не е маловажна, но мисля, че след като са изминали вече няколко седмици парламентът трябва да се занимава с по-сериозната част от тази тема. Защото прозвучаха различни оценки. От името на ръководството на Генералния щаб на Българската армия беше казано, че българският батальон води военни действия, в състояние на война е в Ирак. Каква е връзката между тези действия и стабилизирането и възстановяването, за което се отнасят резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и заради което парламентът гласува участието на България в тази операция по стабилизиране и възстановяване?
Аз знам, че в една такава сложна обстановка не могат да бъдат напълно разделени различните видове действия. Но да се прави Народното събрание, че такъв проблем не съществува означава, че то става излишно със своите актове. Давам си сметка и за това, че не може българската страна в кратък период да променя своята позиция по един въпрос, без сега да я подлагам на допълнително обсъждане. Но тази позиция може да търпи някакво развитие, тя може в някои свои елементи да бъде преоценявана.
Сега сме във фазата на смяната на българските военни контингенти и наистина основното внимание на комисията и на Народното събрание трябва да бъде върху гарантиране на сигурността, върху подобряване на защитата, върху комуникацията на българските части с местните фактори и с международните фактори, за да може да се гарантира сигурност и успех в тяхната мисия. Но не е рано в началото на втората мисия, според мен, да се постави въпросът за преоценка на формата на българското участие в Ирак. Ако ние искаме наистина да намерим своята роля, която съответства на декларираните ангажименти на България към зачитане на международния правов ред, към участието си в НАТО и към отчитане на сложната ситуация в страната, включително и в Българската армия, и вероятностите за усложняване на обстановката в Ирак, смятам, че може да се постави на обсъждане въпросът дали ние по друг начин да не продължим това участие? Например, главно с инженерно подразделение и военни части, които да гарантират неговата сигурност и действията, които то ще изпълнява. Някои страни предлагат именно такава форма на своето ангажиране. Не предлагам да пратим химическа рота, тъй като вече най-пламенните защитници на идеята за химически оръжия и други оръжия за масово поразяване все повече снемат тази тема и все повече са данните, които показват, че тя е била използвана главно за оправдаване на военните действия. Не предлагам сега да обсъждаме и бъдещите изгоди на България, за които ни говореше външният министър, как ние ще гарантираме връщането на иракския дълг, след като все повече се оказва, че тази тема, поне в обозримо бъдеще, въобще ще бъде снета.
Ето това са въпросите, които за съжаление не се предлагат за дискусия и не търсят едно решение, което наистина да е националноотговорно. Защото политиците обичат да говорят за своята отговорност, че тя трябва да бъде поемана, но тя се поема на думи, дори не чрез действия, които променят техните политически позиции.
Говореше се за това, че трябва да има специална временна комисия, която да се занимава с темата. Такава комисия би имала смисъл, ако поне част от участниците в нея отидат на място в Кербала да получат информация, да установят контакти и да предоставят своя гледна точка, а не само гледната точка на факторите, които са там, на терена на събитията. Иначе от дистанция тук можем да водим всеки месец дискусии, да се запознаваме с една или друга информация, а ефектът от нея да бъде твърде малък.
Поради всичко това аз също няма да подкрепя решенията, не че те предизвикват кой знае какъв спор, но това са едни декоративни решения, които искат да демонстрират загриженост, които предвиждат някои необходими действия, това е безспорно, но те са далеч недостатъчни за сериозността и отговорността на такава институция, каквато е Народното събрание.
Аз призовавам да се придържаме към точното значение на думите, защото парламентарната фризура на думите ги прави удобни за приемане от народните представители, но ги прави крайно неподходящи, за да опишат реалните събития, за които се отнасят, и рисковете, които от тях следват за тези, които трябва да изпълняват дадения мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Изказвам се като участник в четирите заседания на комисията, на които бяха зададени над осемдесет въпроса към представителите на изпълнителната власт, на Генералния щаб, на "Военна информация" и на правителството. Аз самият зададох някъде около 15-20 въпроса като човек, който присъства от началото до края и който е чул едни тежки предупреждения. Народното събрание трябва да знае за тези тежки предупреждения.
Първо, по отношение на това какво става в Ирак. Това не е абстрактна война срещу тероризма. По време на заседанието на комисията беше назован противникът, врагът, като съставен от различни терористични групировки, между които представители на Ал Кайда, между които представители на крайни ислямистки и шиитски групировки от Иран.
Беше казано името на техния командир. Чухме тежки предупреждения за предстоящите терористични атаки. България вече е станала мишена на терористите. Веднъж посегнали срещу български военни, терористите ще посегнат отново.
Тази информация, която беше дадена вчера, че някой снимал военния лагер “Кале”, не е папарашка история. Това чухме ние по време на заседанието на комисията и точно това ме кара да бъда изключително притеснен по отношение на бъдещите рискове. Зададохме следните въпроси към представителите на изпълнителната власт и на Генералния щаб. Каква е перспективата и рисковете оттук нататък пред втората, третата и другите ротации? Какво ще стане с тези момчета, какво става с рисковете и заплахите? Отговорът беше, че независимо от залавянето на Саддам Хюсеин нараства степента на организация на терористичните групи, нараства и силата и мощта на техните атаки. Следователно рисковете и заплахите пред втората ротация ще бъдат по-големи, отколкото пред първата. Това ни казаха в комисията.
От тази гледна точка обръщам внимание на политическата основа, която е в нашето решение – на Народното събрание, за което и аз съм гласувал и съм споделял отговорността за изпращането на тези български мъже и жени в Ирак. Политическата основа е решение за участие на България в четвъртата фаза на следвоенното възстановяване и стабилизиране на Ирак чрез създаване на органи на държавна власт и предаване на властта на тези органи след избори в страната. Това е четвъртата фаза. Така беше дефинирана от заместник-министъра на външните работи и от заместник-министъра на отбраната. В четвъртата фаза - политическата основа на изпращането на войските – няма предвидено противодействие на терористична война. В доклада на генерал Колев ясно са процитирани задачите, които са спуснати от полския командващ на зоната, в която действа българският пехотен батальон. В тези четири задачи никъде не се споменава противодействие на терористични нападения. Ключовата фраза “противодействие на терористични нападения и подавяне на въоръжена съпротива” не се отнася за четвъртата фаза на противодействие и на възстановяване и стабилизиране на Ирак. Трябва това да се разбира, независимо дали сме склонни да направим нещо, а ние можем да направим нещо сериозно.
Още едно сериозно несъответствие се чу по време на заседанието на комисията. Казано беше от министъра на отбраната – дори за четвъртата фаза, дори за следвоенното възстановяване и стабилизиране на Ирак за 600-хилядния град Кербала – център на шиитската религия, с многото джамии, културни паметници и с периодичните посещения на многомилионни човешки маси – вярващи мюсюлмани, тази задача не е за един пехотен батальон, а за два. Българският пехотен батальон е останал сам да изпълнява тази мисия, защото Фиджи се отказва от изпълнението на своя ангажимент – предварително дадено обещание. Трябва да ги знаем тези неща.
Нашите момчета и момичета – бойците от Българската армия, са там със задача, която е четвърта фаза и при това в недостатъчен като брой контингент.
Това трябва да говори на Народното събрание, че трябва да се работи допълнително върху политическата основа за българското участие в Ирак. Категорично подкрепям България да изпълнява тази мисия. Това е нашият принос в борбата срещу терористите. Но едновременно с това обявявам наличието на тези увеличени рискове и казвам, че може да се намери по-силна политическа основа, да се даде по-силно политическо рамо на българските военни. Стана ясно и по време на дебата, а и сега – в последните дни, че Българската армия, която не е завършила със своята реформа, трудно изпълнява тази мисия в Кербала, трудно се справя. Трябва да го разбираме това. Ако трябват някакви специални, конкретни усилия по отношение на форсирането на реформата, така че военните да бъдат по-добре подготвени, специално тези военни, които изпълняват мисии в чужбина, Народното събрание е в състояние да го направи и трябва да го направи непременно.
Народното събрание е длъжно, усилвайки политическото рамо и политическата подкрепа, да неутрализира по възможност, според своите възможности, нарасналите рискове пред българския военен контингент в Ирак. Това е дълг на народните представители, най-вече на мнозинството. Има такива възможности! Стана ясно по времето на дебати например, че така нареченият “цивилен компонент”, който е предвиден в меморандума, който тук сме утвърдили, не е използван при изграждането на структурата на батальона. Цивилен компонент, който извършва точно тези неща, които са свързани с проучване на обществените настроения, събиране на информация, създаване на контакти и т.н. Него го е нямало по време на първата ротация. Много съмнително е дали го има и сега – може би един човек, а може би няма и един човек.
Обръщам внимание на нещо друго – къде е големият риск, ако Народното събрание не реагира адекватно? Големият риск се състои в следното: не беше поета политическата отговорност от страна на управляващите в момента, в който стана ясно, че е извършено това терористично нападение. Защо е голяма тази политическа отговорност? Защото стана ясно, че ударът върху базата “Индия” и върху батальона е бил толкова тежък, че не само е убил 5 български военнослужещи и е ранил 67, не само че е разрушил базата “Кале” изцяло, направил е небоеспособен българския военен контингент. След този удар българските бойци са били изведени от мисиите, които изпълняват и са били заместени от американски и полски военнослужещи. Това не е случайно. Това трябва да говори нещо на народните представители. Втората ротация трябва да възстанови мисията. Но този удар е толкова тежък, че е изкарал от действие българския военен контингент за определен период от време. Това го знаят не само българските военни, знаят го и терористите, които са ударили по българския контингент. Те знаят, че веднъж са нанесли успешен удар. Затова рисковете са още по-големи през следващите ротации.
Защо отговорността още е голяма? Защото на 17-и, по време на Консултативния съвет всички отговорни фактори в държавата са били предупредени в експозето на ген. Студенков, в което е казано, че не само че българският контингент е най-уязвимият, което се доказва от това, което се случи, той казва, че ще се извърши терористично нападение върху него по време на християнските празници, по време на Коледа – това го казва с директни думи, предава информация на чуждо разузнаване, която потвърждава неговата информация. Имало е едно предупреждение, в което е посочено срещу кого, къде и кога ще се удари. Не е казано, че това ще бъде камион-цистерна “Урал”, в която ще има 500 кг взрив. Това не е казано, но всичко останало е казано. При далеч по-неконкретно предупреждение Министерството на външните работи реагира така: изтегля българските дипломати от Багдат. Имаше сигнал за заплаха срещу тях и реакцията беше изтегляне на дипломатите.

Какво е трябвало да се направи и защо трябва да се носи политическа отговорност?
Членовете на Консултативния съвет е трябвало да поискат повишаване на степента на готовност на контингента. Нали, господин генерал Петров? Трябвало е да поискат покачване на степента на готовност на контингента. Там поне един е трябвало да каже: щом има конкретна заплаха, покачете степента на готовност! Степента на бойна готовност на контингента преди 17-и, тоест преди предупреждението, и след 17-и остава една и съща.
Какво точно е трябвало да направи оперативното командване и българският Генерален щаб? Според меморандума е трябвало писмено да предупреди полския главнокомандващ, че има конкретни предупреждения за терористични нападения и полският генерал на девизията е трябвало да вземе мерки. И той е имал на разположение потенциалът да препятства по възможност тези атаки.
Значи вдигане на степента на бойна готовност, което не е извършено, предупреждение към полския командващ да отрази тази заплаха, това са били задължителните действия.
Вместо това президентът, тук не искам да търся нещо конкретно, но очевидно сигналът е бил пренебрегнат, защото президентът излиза, зад него са всички държавни и отговорни мъже и казва: няма терористична заплаха, противно на това, което е чуто вътре в залата. И казва: провокации около Коледа може да станат, но ние имаме възможността, българският контингент ще ги отрази.
Видяхме каква беше провокацията и видяхме нейното отразяване. Това провокация ли е – да убиеш пет души, да раниш 67, да разрушиш цяла една военна база? Това не е провокация! И отразена ли е тя? Преценете сами! Кого заблуждаваме ние по този начин?
И ако продължават отговорните държавници така хладнокръвно да гледат какво става с живота на тези 500 български мъже и жени там и не вземат съответните мерки, ще бъде наистина категорично доказателство за пълната неадекватност не само на управляващите, а и на цялата политическа класа.
Това решение, което се предлага сега, е преписано буквално от решението на Българската социалистическа партия, предложено на 14-и преди всички дебати, преди зададените 88 въпроса, преди дадените отговори и преди дебатът в комисията. Това решение на БСП е с дата 14 януари. Прочетете двете решения и ще видите колко си приличат.
Не може едно решение, което не отразява дебата, не отразява огромната информация, която е получена в комисията, не я синтезира политически и не отговаря на това, което е научено, да бъде актуалното действие на парламента в момента. Не може и още поради една причина. Това решение е ориентирано изцяло към случилата се трагедия. То не предвижда, то няма прогноза за рисковете. То не отговаря на прогнозата, която военните дават за нарастващите рискове и не казва какво да се направи с тези нарастващи рискове. Нищо не казва това решение!
Има едно оправдание. Оправданието е, че не е завършила проверката вътре в Министерство на отбраната. Министър Свинаров правилно назначава проверка. Тя трябва да провери и поведението на всички офицери и генерали, които по линията на вземането на военните решения и команди отговарят за съответните реакции.
Подполковник Маринов казва, че не са чути предупрежденията на ген. Студенков. А ген. Студенков каза още нещо: че между 22 и 25-и още три пъти е имало конкретни предупреждения. Къде са отишли тези предупреждения? Кой ги е спрял и кой не е реагирал? Народното събрание трябва да си отговори и комисията трябва да отговори.
Искал ли е подполковник Маринов допълнително осигуряване? Искали ли са от оперативния щаб? Изобщо какво са направили военните? Това няма да е лошо за тях. Просто ще бъде един начин гражданският контрол да покаже своята сила и да подкрепи всички в армията, които милеят за загубените пет живота. Пет живота – пет вселени! Някои въобще незапочнали своя път, момчета, останали без деца, без семейства. Ами, ако тръгнат още ковчези?! И ние не взимаме никакви мерки! Ако дойде още един, още един и т.н.?! Какво ще стане с нашата евроатлантическа ориентация? Какво ще стане с нашата адекватност, с нашата способност да влезем в евроатлантическия алианс?
Това е големият политически риск, и ако тук има отговорни политици, те трябва да вземат мерки веднага. А могат да се вземат много мерки. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Преди да Ви дам думата за изказване, господин Божинов, искам да направя едно съобщение.
Заседанието ни сега ще продължи до 11,00 ч., тъй като последната информация е, че поклонението пред тленните останки на Йордан Радичков ще започне от 11,10 ч. Почивката ще бъде до 12,15 ч., след нея ще започнем с парламентарен контрол, а ако сега, до 11,00 ч., не приключим дебата по тази точка от дневния ред, ще имаме удължаване след 14,00 ч., след парламентарния контрол.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Длъжен съм да отдам дължимото на казаното преди мен, но само в известен смисъл. Аз не съм член на комисията, не съм чул специална информация, но имам едно дълбоко убеждение, а то е: че оценка за изпълнението на мисията на военните не може да бъде дадена от българския парламент, ако той не е способен да оцени начина, по който взема своите съдбоносни политически решения. И ако не е способен да направи това, не може и няма да бъде единен при изработването на оценка и методология за действие на нашата мисия в Ирак и навсякъде по света.
Казвате, че имало предупреждения, казвате, че са минали три фази и сега сме на четвъртата. Аз искам да попитам: не беше ли ясно, че Ирак по време на диктатурата по обективни причини не беше и не можеше да бъде арена на тероризма? Но намесата и войната, превръщането му за известно време в разграден двор, можеше да се прогнозира, че ще стане арена и средище за действие на тероризма. Можеше ли България да отива там и да участва в борбата срещу тероризма, без да привлече на своя страна света под егидата на ООН?
Там е грешката, уважаеми дами и господа! Че мислим ден за ден, че мислим с главите на другите и вместо мозъци имаме уши, за да чуем кой къде какво мисли по света, какво иска от нас и какво на кого ще подари, ако повтаря неговите думи.
Ако нямаме смелостта да признаем тази истина, никакво решение не можем да вземем и никаква директива не можем да дадем за мисията в Кербала. Затова има място за едно ново начало на искреност, на честност, на патриотизъм и достойнство. Ако тук доминира лицемерието и чуждопоклоничеството, с нищо няма да помогнем на българските бойци в Кербала и на България.
Затова аз чакам да чуя и министъра на външните работи, и министър-председателя, и всички онези, които доминираха, когато взехме решението за подкрепа на военните действия, за изпращането на мисията в Кербала. Без тези стъпки ефективни действия оттук нататък са невъзможни. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имате думата за изказвания.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред?
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, когато си от мнозинство, когато, както обективно припомни господин Божинов кой е доминирал вземането на подобни решения, естествено изключително трудно е да се репликира който и да е от ораторите, ако не е принадлежал към групата на доминиращите подобни решения. Така и всеки друг оратор, без да е бил домириращ или недоминиращ, когато си от мнозинство, подкрепящо кабинет, взел решение и чрез своите органи издал заповед за отпътуване на военен контингент в чужбина, всичко изглежда същото, както във вашите очи, и изглежда различно също така. Всяка хипотеза, с която бих опитал да си помогна или да помогна на общата ни дискусия, би могла да се срути много лесно. Аз си давам сметка за това.
Все пак нека да направим една обща, универсална, откъсната от времето и конкретните поводи хипотеза. Могат ли да настъпят трагични събития с група българи в чужбина по всяко време на деня и нощта? Естествено. Могат ли да се наемат млади българи – мъже и жени, на военна служба в чужди държави? Естествено. Вестник “Труд” по време на войната разказа в няколко броя интересната, дори романтичната история на млад българин, вече американски гражданин, рейнджър там в град Басра, който много преди да възникне необходимост да питаме нашите военнослужещи за техните собствени мотиви, разказа своите собствени мотиви да стане войник в американската армия. И нямаше разлика в мотивите на един българин на американска служба тогава и на 500-те българи на българска служба сега.
Може ли не 500 души военнослужещи да са в Кербала, а 15 цивилни българи да са на работа извън тези 20% от територията на Ирак, където се водят терористични действия? Да – да възстановяват текстилна фабрика или консервен цех. И въпреки това могат да станат жертви на терористично нападение. Можеше и това да стане.
С тази хипотеза искам да намекна, че размерите на трагедията, броят на вероятните жертви, защото още не са официализирани причините за настъпилите събития, за настъпилата трагедия, са част от цялото, съществена негова част, но част от цялото.
Оттук ще си позволя преход към една тема, която като че ли е по-обща и по-глобална и като че ли не кореспондира с това, което ни тревожи толкова силно в момента – въпросът за статута на страната ни, ядрото на който е въпросът за съюзничеството. В новия международен статут, който България вече придобива, ще има една основна функция, която впрочем не се идентифицира като функция в какъвто и да било документ – функцията на съюзник. Ще дам прост, вероятно оспорим пример – с далечна държава – Австралия. За нея специалистите казват, че никога по същество територията й не е била сериозно застрашавана от никого и винаги е могла да намери достатъчно основание да не участва в никакъв конфликт. През цялата си история Австралия, която не е малка и не е изостанала държава, която културно е интегрирана с европейската култура повече, отколкото някои географски намиращи се в Европа страни, винаги е поддържала безусловно последователни, предсказуеми и във военен смисъл мащабни съюзнически отношения с тези, които са били нейни съюзници от възникването й като държава – с Великобритания, със Съединените щати, с онези страни-членки на широки алианси, изграждани от традиционните й партньори и съюзници. Стотици хиляди австралийци са участвали в световните войни на европейския театър на военни действия. И това в очите на средния техен гражданин вероятно също е изглеждало в някаква степен странно и необяснимо, а на австралийската опозиция сигурно е изглеждало и неприемливо. Защо да се изпратят 150 000 млади мъже в Северна Италия да се бият срещу други млади мъже, които никога не са виждали, и които, ако оцелеят, никога повече няма да срещнат?
Колеги, ние говорим за големия въпрос на съюзничеството, което не може да бъде абстракция, което е функция на преки действия и ангажименти, което не може да бъде временно до влизането ни в НАТО. То тогава всъщност ще започне. То няма как да се докаже с декларации на Народното събрание, което примерно казва: “Тъй като стана по-опасно, май е по-добре да се въздържим”. Няма как да стане това. Въпросът за съюзничеството – не дали е война или следвоенно възстановяване, не дали е агресия или опит да се реконструира един опасен регион, не дали диктатурата крие предимството, че държи пакетирани всички религии и етноси, а свалянето на диктатурата развързва исторически противоречия – въпросът е за това, когато тези, които сме избрали в критичен за нас самите момент и искаме да ни помогнат, дали можем да отговорим на техния призив да им помогнем според своите възможности ние в момента?
Какъв обаче е моментът? По този въпрос бяха дадени оценки, които противоборстват и в същото време ги свързва една вътрешна логика. Наистина фазата е наречена четвърта и е квалифицирана като “стабилизиране и възстановяване”. Кой обаче може да предвиди изненадите в контекста на каквато и да било фаза? Какво ще правим ние, ако се получи една остра ерубция в Косово, което сега е във фазата на латентната стабилизираност? Как ще се държи България, ако алтернативата за Косово се окаже неприемлива за българския национален интерес? Ще изтеглим ли оттам малкия взвод, който поддържаме трета година, или ще изпратим бригада?
Между другото, и в решението на Министерския съвет, и в решението на нашето Народно събрание, ако го четем внимателно, няма опит за прикриване на очаквания и няма опит да се разминем с перспективата и нейното съдържание, което крие изненади. Там пише, че контингентът отива в зона с непосредствен риск. Там не пише, че контингентът ще раздава ориз, вода и че ще охранява процесията на шиитите до основната им джамия.
Трите функции, за които някои апелират да се предефинират, са ясно изразени в тези документи. Това са:
- охрана, която включва и защита, естествено, преди всичко на собствения лагер;
- патрулиране, което се извършва по определен начин и на определени места;
- ескортиране, когато това се налага, спрямо конвои, ешелони и придвижващи се групи.
Това е правил и това ще продължи да прави нашият контингент. И аз недоумявам какъв е смисълът на апелите да се предефинират тези функции. Те са по-ограничените, те са по-лесно изпълнимите с наличните сили и средства. Нима някой смята, че предефиницията би включвала и добавка на още функции, за които действително ресурс не е предвиден и в момента трудно може да се акумулира такъв.
Другият спорен въпрос, който ни раздели в комисията и затова разпали страстите на противоборството около това, чие проекторешение да получи шанс да се гласува в пленарната зала, е за антитерористичните действия. Аз твърдя отговорно, че в преки антитерористични действия контингентът не участва и засега няма причини и няма основание да му се вмени такова задължение. Всеки военен – в залата има военни специалисти, но ако ни липсват, ще поканим военни специалисти, може да потвърди това. Преките антитерористични действия включват други функции, активни функции.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нали се говореше, че нападението на базата е тероризъм?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Ще кажа и за базата. Това е самозащита. Това е част от охраната и защитата на лагера.
Прякото антитерористично действие означава, по данни на разузнаването, може би по тези данни, за които говори господин Костов, да се планира операция по локализиране на противника и неговото задържане. В населен пункт това обикновено става трудно, сложно и с много повече жертви. Блокират се цели квартали, атакуват се отделни сгради, води се огнева борба с противника, с цел той да бъде физически унищожен или задържан. Провеждат се интензивни разпити на неговия език и ако от тези разпити има информация за нови огнища на потенциална съпротива, те също се атакуват. Нашият контингент не е изпълнявал такива задачи.
Проблемът на Ирак обаче е в друго – че там всяка информация може да не се потвърди. Многократното опровергаване на предупредителните информации няма как да не създава следващ проблем. Че нито едно военно подразделение, нито един командир не може да си позволи да държи своите хора 24 часа с пръст на спусъка. Те трябва да спят, да се хранят и да извършват другите задачи, за които са там. И никой командир не може наистина, по думите на ген. Колев, да постигне съвършената противотанкова защита, която естествено би спряла камиона “Урал”, защото тогава ще го атакуват от въздуха или край пътя. Движещият се конвой между другото, изложеният на открито патрул, между другото, е много по-уязвим, отколкото батальонът зад стените или зад заставата на собствената си база.
Аз бих искал да опровергая и внушението, че поражението е факт. Нанесени са тежки загуби. Според хладнокръвните военни критерии, те попадат в някакъв среден процент, което е дори неприлично да се говори, но те не са илюстрация на поражение, независимо от физическото унищожаване на лагера. Защото именно в контекста на такова неочаквано и кръвопролитно нападение контингентът и неговото командване успяват да се прегрупират. Те успяват да се преместят, което е изключително сложно действие именно след атака, и сега са разположени в новата си база.
Оттук нататък бих искал да отделя само две минути на това, което се предлага. За всяко проекторешение може да се каже, че мандатът, който той дава, не е достатъчно широк. И аз с лекота бих се съгласил с господин Найденов, че мандатът, който дава това проекторешение, ако стане решение днес, може да се нарече и стеснен мандат. Все пак в рамките на този стеснен мандат какво се очаква да вършат по-нататък комисията и парламентът?
Първо, да изработят становища по действията на компетентните органи във връзка нападението от 27 декември. Никой не казва, че това становище ще бъде унищожително и критично към всички, никой не казва, че това становище ще бъде индулгенция за тези, които вероятно са допуснали грешки. Но само това становище може да бъде финалът и на работата на ведомствената комисия, и на докладите на командването на съвместните оперативни сили там, и на разказите на отделните военнослужещи. То би подпомогнало и прокурорската проверка, която е назначена още в деня на терористичното нападение. И мисля, че тази функция, която се вменява от Народното събрание на комисията, не е никак безотговорна или, да кажем, малко заредена с отговорност.
На второ място, ако това стане решение, се създава един режим на периодично внасяне от министъра на отбраната и от министъра на външните работи на информации с анализи и оценки в тях за ситуацията там, естествено, с прогнози и препоръки.
На трето място, правителството на страната се задължава да продължи да работи за по-нататъшно увеличаване на ролята на трите основни международни субекта – ООН, Европейския съюз и НАТО.
Аз не виждам какво повече може да се добави и не виждам защо нещо трябва да се изважда. Затова смятам, че всяко друго усилие да се твърди, че този проект е плагиатствал от проекта на БСП, или от тяхна страна - че този проект не е лош, но е закъснял, всъщност би довело до едно безсмислено преподреждане на същия текст. И тъй като действително трябва да се цени времето, и тъй като действително трябва да се предприемат мерки или поне предприетите мерки да се ускоряват и да се търси техният финал, мнозинството смята, че това проекторешение дава, ако не изключително големи, то за момента достатъчно възможности в новата ситуация и при нарастващите изисквания и очаквания на обществото да работят пълноценно и ефективно и Народното събрание, и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
И аз също, както проф. Венко Александров, ви призовавам да преодолеете емоцията си – ние снощи в комисията си разменихме и остри реплики – да загърбите различията, които и занапред неизбежно ще съпътстват нашите усилия в обхвата на тази и без друго сложна, а и драматична тема, и да вземем по възможност едно решение, което не виждам защо след това да не се нарича общото, консенсусното решение на Тридесет и деветото Народно събрание. Нима само формално са общи решенията, които в резултат на 3-4- часови консултации пренаписваме помежду си? Защо да не е общо решение, което да е подкрепено с гласове от всички фракции в парламента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Илчев, искам да кажа само две думи във връзка с коментара, който направихте на изявлението на господин Божинов. Той говореше за основите на нашето политическо поведение, за различията между това да си съюзник, за различието между съюзничеството и слугинажа. Австралия вероятно винаги е печелила затова, че се е държала като коректен съюзник. Ние не оспорваме клаузите на коректното съюзничество. А България винаги е губила и в исторически план това е добре видно, когато се е държала като слуга. Ето, за това говореше господин Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Илчев? Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Ако живеем с усещането, че ще загубим, господин Пантелеев, ще загубим. Когато се формира съюз, бакалската сметка не се прави. И Австралия, това, което е печелила, съжалявам, че дадох този пример, очевидно не сте разбрали от разказа ми в началото на изказването, е печелено с много кръв. И когато Чърчил обещава крайна победа, всички знаем как я обещава: като казва на британските си сънародници, че за следващите няколко години не им обещава нищо друго, освен много кръв, пот и сълзи. В такава ситуация е светът днес и това е част от общата калкулация на бъдещите успехи.
А за слугинаж изобщо не става дума. За да отпадне съмнението за слугинаж, посочете ми други съюзници на страната, друга коалиция и друга цел, на която да се посветим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! При започването на заседанието госпожа Касабова направи едно съобщение за удължаване на почивката и за разглеждане на този въпрос, който в момента разглеждаме, и след парламентарния контрол. Поне аз не чух възражения от пленарната зала, но все пак, с оглед на нашия правилник, мисля, че трябва да направим официално процедурно предложение, което да гласуваме. Правя две процедурни предложения.
Първото е почивката да бъде до 12,15 ч., с оглед поклонението пред тленните останки на нашия голям писател Йордан Радичков.
Второто, ако не приключим сега тази точка от дневния ред, то след парламентарния контрол, т.е. след 14,00 ч., да продължим да я разглеждаме до нейното евентуално приключване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Направени са две процедурни предложения.
Първото процедурно предложение е почивката да бъде до 12,15 ч., след което да започнем с парламентарен контрол.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение, което, разбира се, е условно, ако не приключим сега, за удължаване на пленарния ден до приключване на тази точка от дневния ред след 14,00 ч., когато приключи парламентарният контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Няма.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, тъй като ще подложа на гласуване двата проекта за решение.
Ще подложа на гласуване проектите за решение по реда на тяхното постъпване.
Първо подлагам на гласуване проекта за решение с вносител господин Станишев и група народни представители, който е постъпил на 14 януари 2004 г.
Гласували 197 народни представители: за 42, против 95, въздържали се 60.
Не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение с вносител Станимир Илчев и група народни представители.
Гласували 195 народни представители: за 111, против 54, въздържали се 30.
Проектът за решение е приет.
Няма желаещи за обяснение на отрицателен вот.
Обявявам почивка до 12,15 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 16–22 януари 2004 г. са следните:
Постъпило е питане от народните представители Димитър Камбуров и Евдокия Манева към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно процедура при проучване на подземни богатства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народните представители Атанас Папаризов, Александър Арабаджиев и Георги Пирински към Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно дейността на Министерството на икономиката за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл и по-специално за превръщане на “Кремиковци” в жизненоспособно предприятие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Митев към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно Постановление № 324 на Министерския съвет от 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно изпълнение на Договора за доставка на технологично оборудване за новия Център на управление на въздушното движение в София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно състоянието на работите по реалното строителство на терминал на Летище София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Станилов към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно становище за правоспособност на педагогически кадри. Следва да се отговори писмено до 5 февруари 2004 г.
Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев към Славчо Богоев, министър на здравеопазването, относно финансирането на общинските болници. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно забавяне в изграждането на жп линията Пловдив–Свиленград. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Христо Кирчев към Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно създаване на индустриални зони в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари 2004 г.
За връчване има писмени отговори:
- от министър Божидар Абрашев на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народните представители Стефан Мазнев и Йордан Соколов.
Първият въпрос от парламентарния контрол днес е отправен към министър Петканов от народния представител Ахмед Юсеин, относно сигналите за планирани атентати на обекти в София от терористични ядра, намиращи се на нашата територия.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Предварително искам да Ви благодаря за това, че днес в такова здравословно състояние дойдохте да ми отговорите на този въпрос.
Уважаеми господин министър, терористичните актове от години в Северна Ирландия, Испания, Гърция, в Ню Йорк, в Москва, Истанбул силно тревожат както международната общност, така и съгражданите ни в Република България. За да не се допусне такъв акт и в нашата страна, убеден съм, че повереното Ви министерство прави всичко възможно.
Тревогата и страхът от такива актове се пренесоха и в медиите, където с основание или неверни коментари в пресата се появиха големи заглавия. В тази връзка в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред дадохте изчерпателни отговори на всички опасения.
Уважаеми господин министър, от две седмици ми се обаждат обидени граждани относно това, което им се приписва в статията “Ал Кайда избраха три мишени в София” от 28 ноември 2003 г. на в. “Монитор”. В посочената статия се вменява на българската общественост, че, цитирам: “Като потенциални извършители се сочели терористични ядра сред помашкото население у нас.” Посочва се, че това е съобщено на в. “Монитор” от Националната служба за сигурност. Посочва се също, че според данните на Националната служба за сигурност групировки от Хизбула и от Ал Кайда работели у нас основно сред помашкото население в регионите Велинград и Сърница. Прави се и връзка с Армията за национално освобождение, която подпали войната в съседна Македония.

Уважаеми господин министър, тези мирни, трудолюбиви граждани на страната ни очакват от Вас да получат отговор – верни ли са твърденията в посочената статия, че в Националната служба за сигурност има данни за тези наши съграждани, които участват в терористични ядра? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Петканов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин!
В отговор на отправения актуален въпрос относно сигнали за планирани атентати на обекти в София и страната от терористични ядра, намиращи се на територията на страната, разпоредих проверка и предоставям на вашето внимание следната кратка информация.
Първо, в Национална служба "Сигурност" не е постъпвала информация, съдържаща конкретни данни за подготовка на терористични актове на територията на София или страната както от собствени източници на службата, така и по линия на обмена на информация с други международни партньори.
Второ, информацията в посочената от Вас статия на вестник "Монитор" за наличието на емисари и терористични ядра на групировките Хисбула и Ал Кайда в регионите на Велинград и Сърница не отговаря на истината.
Отговорно заявявам, че служители от Национална служба "Сигурност" не са правили изявления и не са предоставяли на вестника или на други средства за масово осведомяване, каквито и да са данни, които да послужат за подобна публикация.
Трето, въпреки липсата на конкретни данни за подготовка на терористични актове, органите на МВР са предприели всички необходими превантивни мерки. Предприетите засилени мерки за сигурност и физическа охрана на потенциално застрашени обекти в столицата и в други градове на страната са основно в контекста на извършените в съседна Турция терористични актове, както и на основата на изострената международна обстановка, вследствие на терористичните актове по света.
Засилените мерки обаче ни най-малко не се дължат на публикацията във вестник "Монитор". Отразеното в тази публикация не отговаря на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, не ми остава нищо друго, освен да Ви благодаря. Този отговор аз го получих в комисията и сега от трибуната, получавайки този отговор, мисля, че и гражданите, които са засегнати и са от тези региони, се успокоиха.
Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков са отправили актуален въпрос към министър Петканов относно практическото значение и ефекта от действието на промените, направени в Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Господин Севлиевски, заповядайте. Имате думата.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, драги министър Петканов!
Първо, искам да Ви благодаря, че сте направили усилие въпреки здравословното си състояние да дойдете днес в парламента и да отговорите на нашия въпрос. По този начин аз вярвам, че Вие отдавате голямото значение на тежката криминогенна обстановка в страната и съм Ви благодарен.
Всички ние като народни представители, като български граждани, сме силно притеснени от факта или от поредицата от факти през последната година и половина, от многото неприятни прецеденти за опити за сплашвания, на убийства и саморазправа в България.
Преди година приехме изменение и допълнение на Закона за контрол на въоръженията, казано накратко, или на Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Днес много би могло да се говори дали МВР си върши работата или не си върши работата, но аз искам да Ви попитам по една малка тема, или искам днес да стане ясно законът върши ли работа на МВР и МВР успява ли ефективно да се справя с контрола върху оръжията на базата на съществуващото законодателство?
Бих искал да знам, както и колегата Цеков, колко са отнетите разрешителни за носене на оръжие, вследствие направените промени в закона; колко са новоиздадените разрешения за носене на оръжие след влизането в сила на последните промени в закона; колко са разрешенията, останали валидни след влизането в сила на измененията на закона; какъв е общият брой на разрешенията, издадени преди влизане на последното изменение в сила, колко разрешителни са издадени след това и какви са тенденциите, които МВР отчита във връзка с данните за законно притежаваното от гражданите огнестрелно оръжие?
Нашето мнение с колегата Цеков е, че държавата, законодателството, Министерството на вътрешните работи трябва да ограничаваме до максимум разпространението на оръжие сред гражданите. Това, разбира се, влиза в противоречие с другата тенденция, където много колеги, или много членове на обществото, казват, че е по-добре да раздаваме оръжие, защото държавата не може да се оправи със заплахите за техния живот или с престъпниците.
Аз вярвам и колегата Цеков също, че след като всеки един български гражданин е похарчил по 80,00 лв. и ги е дарил на Министерството на вътрешните работи, то тези пари са достатъчни, за да се справим с престъпността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Севлиевски.
Имате думата за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Севлиевски, уважаеми господин Цеков!
В отговор на отправения от вас актуален въпрос относно практическото приложение на измененията в Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите от м.август 2003 г. предоставям на вниманието ви следната информация.
Промените, които бяха направени през м. август 2003 г., се отнасят до няколко основни момента. Няма да изброявам всичките, но по-важните от тях са следните.
Първо, според мен бяха прецизирани условията за издаване на разрешение за извършване на дейности по този закон и това прецизиране се свежда основно до следното – беше отменено изискването за притежаване на психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие като задължително условие за издаване на разрешение. Бяха отменени някои отрицателни материално-правни предпоставки за издаване на разрешение като твърде общи, в които липсващата конкретизация не позволяваше прилагането им на практика, а на тяхно място бяха въведени нови предпоставки, основаващи се на определени, според мен, обективни критерии.
Беше определен точно периодът от време, в който действа забраната за носене на огнестрелно оръжие в увеселителни и питейни заведения, барове и други подобни, именно през периода от 22,00 ч. до 6,00 ч. сутринта.
Това е цяла поредица от промени, които според мен бяха в правилна посока – прецизиране на закона, по-доброто му практическо прилагане и аз съм убеден, че това ще даде положителен резултат.

А сега конкретно на поставените от Вас въпроси.
Първо, за периода от време ноември 2003 г. – 21 януари 2004 г. са отнети общо 801 разрешения за носене на огнестрелно оръжие и са иззети 938 бр. огнестрелни оръжия. Тук има разбивка по месеци. Искам да подчертая, че специално акцентирам върху периода от време – ноември 2003 г. досега. Това е след случая в дискотеката, когато процесът по отнемане на разрешителните беше засилен. За същия период от време – ноември 2003 г. – януари 2004 г., е отказано издаването на разрешения за придобиване и носене на огнестрелни оръжия на 93 лица. Статистиката, която соча, е за периода ноември 2003 г. – януари 2004 г., но имам статистика за цялата 2003 г., ако това представлява за вас интерес.
След измененията на закона през август 2003 г. до края на годината – вторият Ви въпрос, са издадени разрешения за носене на огнестрелно оръжие на 2919 лица и за придобиване – съответно на 3415 бр. огнестрелни оръжия. Към 31 декември 2003 г. валидни разрешения за носене на огнестрелно оръжие в страната ни имат общо 249 882 лица, които притежават 316 659 бр. огнестрелни оръжия. Тук имам класификация за какви лица става дума.
До влизането на изменението на закона в сила през август 2003 г. валидни разрешения са имали 246 963 лица, които са притежавали общо 313 224 бр. огнестрелни оръжия.
Анализът очертава тенденция към несъществено увеличаване на броя на издадените разрешения след промяната през м. август 2003 г. – на разрешения за носене на огнестрелно оръжие, както и на броя на самите притежавали огнестрелни оръжия. Това в общи линии е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще се възползвате ли от правото на реплика?
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, д-р Петканов. При последния ми въпрос, когато искахме да знаем какви са тенденциите, които Министерството на вътрешните работи забелязва, Вие заявихте и отчетохте тенденция на увеличаване на издадените разрешителни и придобитите от гражданите оръжия. Надявам се, че в бъдеще Министерството на вътрешните работи ще направи задълбочен анализ и ще направи съответните изводи дали се увеличават ловните оръжия или се увеличава друг тип оръжие. Мисля, че тези тенденции са изключително важни. В последните няколко дни в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред говорихме много за необходимостта Министерството на вътрешните работи да подобри своята аналитична мощ и възможност за прогнози.
Разпространението и контролът върху оръжието смятам за един от секторите, където министерството би трябвало да се концентрира, защото така или иначе желанието за повече разрешения за оръжие означава по-малко доверие в държавата или това е едно от най-обичайните заключения, което може да има най-различни интерпретации.
Към днешна дата и на този етап аз съм доволен от Вашия отговор и се надявам, че в бъдеще Вие ще акцентирате върху анализите и прогнозирането на желанията за издаване на разрешения и за носенето на оръжие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Актуален въпрос към министър Дикме е отправил народният представител Моньо Христов относно есенната сеитба на ечемик и пшеница за 2003 г.
Имате думата, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Госпожо председател, аз съм доволен, че все пак намерихте начин министърът на земеделието и горите да се яви в парламентарната зала и да отговаря на въпроси. Както споменах преди една седмица, в продължение на няколко месеца той отбягва тези отговори, а обича да се “разхожда” по вестниците и по телевизионните предавания.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Стига коментари! Глупости говориш непрестанно!
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Нали е ден за политическа реклама!
МОНЬО ХРИСТОВ: Моят въпрос е свързан с това, което се случва тази година. Моят въпрос е същият, който зададох през 2002 г. в началото на м. ноември. И тогава министърът на земеделието и горите ми отговори, както прочетох миналата седмица, че проблеми няма да има. Ето защо, тъй като тогава министърът се заблуди, а проблеми в страната има – свързани със зърното, хляба, а оттам нататък по цялата верига, аз задавам същия въпрос, който е зададен на 4 ноември: господин министър, колко милиона декара са засети с пшеница и ечемик в агротехническите срокове от 25 октомври до 1 ноември? Моля да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Ако направите справка, ще видите, че сигурно аз съм министърът, който е отговарял на най-много въпроси в този парламент. Радвам се, че ми се дава такава възможност – да говоря от трибуната.
Колкото до отговора на Вашия въпрос, нека обществото да прецени дали е по-важно да се срещам с еврокомисаря Фишлер и да водя преговори по глава “Земеделие”, или да отговарям на чисто провокационен въпрос, на който дори и след един месец да отговоря, цифрите ще бъдат абсолютно същите. По отношение на това си спомням, че когато бях в болницата през декември, Ви изпратих писмен отговор, тоест Вие имате отговор на въпроса още преди месец.
Ще бъда много кратък, както кратко задавате въпроса.
Въпреки неблагоприятните валежи през октомври, които доведоха до забавяне на сеитбата – според данните не от 1 до 20 октомври, а от 20 септември до 20 октомври по принцип са най-добрите агрометереологични условия за извършване на есенната сеитба – в България към 27 октомври са засети 5 млн. 93 хил. 755 дка с пшеница и 1 млн. 499 хил. 428 дка с ечемик. При всички случаи тези площи, сравнени с предходни години, изпреварват предишните години с определен процент, като изостават в сравнение с 2000 и 2001 г., тоест с около 7% по-малко са засетите площи в сравнение с общо засетите площи.
Уважаеми господин Христов, Вие сте прав дотолкова, доколкото наистина сеитбата трябва да бъде извършена в оптималния срок за извършване на есенната сеитба. Практиката в България през последните 7-8 години показва, че сеитбата на есенници приключва през първата десетдневка на месец декември. Ако трябва да сравня с 5-6 години назад, спрямо общите засети площи към тази дата – 27-и, 54% е през 2003 г., 2001 г. е 61%, 2000 г. – 63%, а 1999 г. – 54%, 1998 г. – 48% от общо засетите площи са били засети към този период, през 1997 г. – 55%. Така че вече се е утвърдило като практика в България сеитбата на есенници да изостава и да приключва вместо в края на м. октомври, в началото на м. декември. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Имате право на реплика, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Практиката в България е една, тя зависи от прогнозите, които са свързани с климатичните условия. В рамките на циклите, които има в продължение на няколко години, практиката в България съгласно тези климатични условия позволяваше за Южна България сеитбата да приключи някъде до 20 – 25 ноември и да се получат добри резултати. България от две и половина – три години е влязла в съвсем друг цикъл в климатично отношение, тоест така наречените валежни периоди, което означава, че трябва да се засява до 1 ноември, защото след това няма никаква гаранция какво ще излезе.
И когато аз зададох този въпрос, той е свързан с работата на Министерството на земеделието, с какво то подпомогна земеделските производители, с какво ги мотивира, с какво им показа, че те трябва да направят всичко възможно да засеят в тези агротехнически срокове. Защото не става въпрос, господин министър, че Вие ще сеете или ще жънете, а става въпрос, че Вие носите отговорност да подпомагате тези хора не само с пари, а и с наука. А това Вие не вършите в продължение на две години. Напротив, в продължение на две години Вие работите в ущърб на тези земеделски производители. Но това ще бъде тема вече на другите въпроси, които съм задал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин Христов, че от парламентарната трибуна заявихте, че от две – три години, след като това правителство е дошло на власт, климатичните условия в България са се променили и ние с нашата работа явно, че според Вас сме променили климатичните условия, тоест, че допреди две години това е било нормално като сеитбен период и от две години насам ние сме променили климатичните условия и е станало анормално. Приемам го, след като Вие преценявате така.
Разбира се, че министерството прави съответните агропрогнози. Работим много добре с Департамента по земеделие, особено към Посолството на Съединените американски щати. Работим много добре с БАН, работим много добре и с различните институции. Създадени са необходимите условия за сеитба. Но държа да подчертая, че за да се засее едно нещо, след като държавата е осигурила необходимите кредитни линии, които са стартирали още през м. август, са необходими и оптимални климатични условия, необходима е и добра техника, за да бъде извършена сеитбата.
Към датата, когато Вие задавате въпроса си, близо един милион декара с пролетници още не са били прибрани, господин Христов. Предполагам, че Вие знаете много добре за какво става въпрос. Та нима политиката на правителството е довела дотам, че хората да сеят и да не искат да си прибират реколтата? Не, те просто не са имали възможност да приберат заради метеорологичните условия.
Аз съм доволен поне от това, че м. ноември беше в метеорологично отношение сравнително добър и даде добра възможност за продължаване на есенната сеитба и земеделските производители изпълниха на 95% своите намерения за засяване на съответните площи. По-нататък във въпросите, които са зададени и от Вас, и от вашите колеги, аз ще коментирам общо колко е количеството на засетите площи за тази реколтна година. Но тя при всички случаи е напълно достатъчна. Разбира се, в дебатите, когато дойде време за въпросите за хляба и за засетите и рекултивираните площи, също ще дебатираме тази тема по отношение на засетите площи и разликата, която се прави между засетите площи и добивите. Това, че тази година са засети оптимално площи не значи, че догодина ще има изключителна реколта и обратното. Това зависи от много неща и те са комплексни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос от господин Христов към министър Дикме е относно финансовото състояние на фонд “Земеделие”.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, през 2002 г. бяха внесени няколко законопроекта от различни парламентарни групи, включително от правителството, които подобриха действащия в момента Закон за подпомагане на земеделските производители. Този закон фактически даде правомощия и финансови ресурси в ръцете на министъра на земеделието 2-3 пъти повече, отколкото преди две години. Така че средствата, които Вие получихте, господин министър, са средства, които управлявате и работите с тях.
Моите въпроси към Вас са следните. Искам да заявите пред народните представители следните неща:
Първо, за какво се изразходват – искам да се извиня обаче преди това към Вас за неволната грешка, която беше допусната – 140 хил. лв. вместо 150 млн. лв. трансфер, който получавате от държавата, за какво се изразходват тези средства, които Вие получавате – три пъти повече отпреди две години?
Второ, какъв е остатъкът във фонд “Земеделие” във всяка една година?
Трето, колко са задълженията, които имат земеделските производители към фонд “Земеделие”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Имате думата за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз Ви благодаря за оценката, която дадохте за волята на парламентарното мнозинство, за волята на българското правителство не само на думи, а и на дела да демонстрира своята загриженост към българските земеделски производители. Действително това парламентарно мнозинство и това правителство е първото от 1990 г. насам, което заделя такъв значителен финансов ресурс. И онова, което беше заложено в предизборната програма на НДСВ и на ДПС, онова, което беше заложено в програмата за управление на страната на българското правителство, е факт в стратегията за управление и подпомагане на българското земеделие.
Общият размер на субсидията, тоест бюджетният трансфер е в размер на 150 млн. лв. Но общият размер на финансовия ресурс е 210 млн. лв. годишно. От тях 45 млн. 175 хил. лв. са преките субсидии, около 4 млн. лв. за подпомагане на пролетната кампания, 4 млн. лв. за поддържане на националния растително-животински генофонд, 5 млн. 858 хил. лв. са средствата, които са заделени за млекопроизводителите, 1 млн. 100 хил. лв. – за зеленчукопроизводителите, за обработка на пустеещи земи – почти 2,5 млн. лв.
Основният ресурс, уважаеми господин Христов, е в зависимост от политиката на правителството. Тя е ясна. Основен приоритет в политиката на Министерството на земеделието и горите и на правителството в областта на селското стопанство е подпомагане и стабилизиране на зърнопроизводството в страната. Именно в тази връзка основният ресурс е предвиден и са дадени субсидии за производство на хлебна пшеница. Осигурени са близо 27 млн. лв. субсидии.
Ще продължа по-нататък по отношение на осигуряване на кредитите с останалата част от средствата. Около 100 млн. лв. са за рефинансиране чрез търговски банки на проекти, одобрени по програма САПАРД. Именно затова програма САПАРД в момента работи много добре.
По отношение на втория Ви въпрос. Към настоящия момент Държавен фонд “Земеделие”, уважаеми господин Христов, има вземания общо в размер на 70 млн. 643 хил. 918 лв., от които 89,6% са неиздължени вземания с настъпил падеж до 2001 г. включително.
По отношение на преходния остатък, последния въпрос, който бяхте задали. По плана на фонд “Земеделие” общият размер на средствата, с които разполага фонд “Земеделие”, това е размерът на субсидията, трансферът от републиканския бюджет, който се приема ежегодно със Закона за бюджета, и преходния остатък, който остава във фонд “Земеделие”. За 2003 г. беше заплануван 89 млн. 394 хил. лв. преходен остатък. Към днешна дата фонд “Земеделие” приключи с преходен остатък в размер на 115 млн. 455 хил. лв. Или разлика от 31 млн. 61 хил. лв., което означава, че фонд “Земеделие” вече е една стабилна финансова институция, която не е да раздава пари за земеделски производители, а да подпомага земеделските производители, като прави съответните обороти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате право на реплика. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, остават ви 115 млн. лв. Това означава, че вие дори не можете да направите линия да подпомагате земеделските производители.
Но аз се натъквам на нещо много фрапиращо, колеги, как един министър лъже от трибуната. Аз взех обвинителното решение на главния прокурор срещу Венцислав Върбанов. В него е посочено, че по негово време и от началото откакто съществува фондът, от 1996 г., към 1 ноември задълженията на земеделските производители са 40 млн. плюс 7 млн. лв. лихва. А тук министърът казва, че задълженията са станали 70 млн. лв. и ги приписва на другото ръководство. Господин министър, кога говорите истината Вие? Защо казвате, че фондът бил източен в 2002 г., а Вие ми отговаряте, че преходният остатък на фонда в 2003 г. е 43 млн. лв.? Нали нямаше пари тогава? Вие сте се подписали тук под този отговор за всички тези числа! И въпросът става много сериозен. Как така за две години от 47 млн. лв., натрупани от 1996 г. до ноември 2001 г. са станали 70 млн. лв.? Вие сте натрупали 23 млн. лв.! И когато говорим за източване на пари, за схеми, за разпределения, тук стоят нещата. И много добре сте ги дали. Защо прекъснахте още през септември месец даването на субсидии за мляко на земеделските производители? Защото ви свършиха парите. Давате пари за някакви рапици, за фъстъци, за разни глупости, а същевременно ми говорите, че давате пари за земеделско производство.
Господин министър, имам още въпроси към Вас. Но нещата Ви стават много сериозни, нещата Ви миришат на прокуратура, господин министър! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин министър, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз не знам кой лъже, господин Христов. Ще повторя още веднъж цифрите, които са ми написани. Ще ги прочета тук от трибуната. Към 31 октомври 2003 г. по краткосрочните финансови линии земеделските производители имат изискуеми задължения към Държавен фонд “Земеделие” в размер на 70 млн. 643 хил. 918 лв., от които 89,6% са неиздължени вземания с настъпил падеж до 2001 г. включително. Мисля, че го записахте, господин Христов. Там, където смятате, че има неистини, Ваше право е да сезирате прокуратурата да направи съответна проверка. Аз съм тук за това, за да нося своята отговорност.
По отношение на млекопроизводството. Задавате въпроса защо свършиха парите. Направете едно сравнение на това, което получаваха млекопроизводителите преди три години, и това, което получават в настоящия момент. В момента те получават четири пъти по-голяма субсидия в сравнение с онова, което не получаваха преди три години. Тоест средствата им отиваха чрез националната асоциация и едва ли някой контролираше как стават тези неща.
По отношение на подпомагането на земеделските производители. Уважаеми господин Христов, в 2001 г. общият брой на подпомогнатите земеделски производители, цитирам по памет, са около 5400, от които 1700 са получили по 100 лв. преди изборите еднократно, за да бъдат регистрирани земеделски производители. (Оживление в ПСОДС.) Тоест, като изключим тази цифра, се получава около 3700 души. Запишете тези цифри, аз ги казвам по памет, може да има разлика плюс – минус 50-60 души. За миналата година общият брой на подпомогнатите земеделски производители на базата на сключените договори е 16 хил. 400. Питам аз дали по-малко или повече земеделски производители се подпомагат в настоящия момент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключихме с този актуален въпрос.
Преминаваме към следващия актуален въпрос – отново на народния представител Моньо Христов относно подпомагане на земеделските производители – животновъди.
Заповядайте, господин Христов, да развиете актуалния си въпрос.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Ситуацията, която се получи в страната във връзка с дефицита на зърно, освен скока на цената на хляба най-много ще засегне българското животновъдство. Тоест моят въпрос, зададен преди два месеца, вече не е толкова актуален, тъй като българското животновъдство вече е засегнато. Имам един съсед, господин министър, казва се Минчо, има 15 крави и около десетина телета и ми казва така: кажи му на министъра, че едната седмица продавам една крава, за да храня другите 15 крави, а другата седмица продавам едно теле, за да мога да храня семейството си.

Състоянието е много тежко. Проблемът е още по-тежък, тъй като организирано добре, масирано, голямо животновъдство имаме в птицевъдството и в свиневъдството, където вие можете да ги подпомогнете.
Затова моето обръщение към Вас в това питане беше: как да ги подпомогнете на базата на продадена продукция от предходната година, да определите някаква сума и по този начин вие да подпомогнете регистрираните земеделски производители, които имат две, три, пет, десет крави, овце и т.н.
Аз прочетох Вашия отговор. Той се знае в цялата страна. За м. декември сте дали 6,00 лв. на крава. Тези 6,00 лв., които сте дали, като ги разделих, се пада точно 300 г на ден на крава. А за да живее самата крава, необходимите калории, които й трябват, господин министър, са десет пъти повече.
Вие искате ли да подпомогнете тези хора или просто се подигравате с тях? След като имате остатък от пари и ми казвате, че имате 115 млн. остатък, същевременно не желаете да ги подпомогнете. Кога говорите истината, господин министър? Какво е това решение, което е взел вашият управителен съвет, и ми се хвалите с 6,00 лв. на крава и колко на коза, и колко на един крак.
Господин министър, знам какво ще ми отговорите. Обаче обяснете защо сте взели това решение и защо с такива ниски стойности подпомагате хората, които са в най-тежка криза, особено говедовъдството и овцевъдството, а и останалия сектор, докато излезе така нареченото зелено? Това обяснете от трибуната. На мен няма какво да ми обяснявате. Аз го знам и затова искам по някакъв начин Вие да реагирате. За съжаление всички Ваши реакции са обратни – във вреда на земеделските производители. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Министър Дикме, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Моньо Христов. Разполагате с 5 мин.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Христов, много се радвам, че правите много емоционални изказвания. Надявам се, че всеки пленарен ден ще присъствате и ще участвате толкова активно в заседанията на парламента, особено когато се разглеждат важни въпроси. (Реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля! Много Ви моля, не от място.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз не смятам, че вие сте на някаква политическа сбирка.
Радвам се, че така умело успявате да си играете с цифрите с преходен остатък и т.н. Знаете много добре, че преходният остатък е заложен в плана в началото на годината и в края на годината, ако преходният остатък не бъде събран, това означава, че допълнително се натоварва консолидираният републикански бюджет с допълнителен бюджетен дефицит. Когато говорим за преходен остатък, не става въпрос за субсидия, а става въпрос за разходи, за инвестиционно кредитиране, което се дава в началото на годината, което се връща или една част се връща. Да ви обясня, защото хората го знаят.
Между другото, аз обикалям страната и хората знаят точно за какво става въпрос и кой какво прави в тази държава. Положението не е толкова трагично, нито пък настроението на земеделските производители е толкова отрицателно. Всеки един признава, че такова внимание от страна на държавата от 1990 г. никой не е обръщал.
Доколко тези средства са достатъчни или не са достатъчни, уважаеми господин Христов? Няма друго правителство от 1990 г., което при различни ситуации … (Реплики от ПСОДС.) Кажете ми вашето правителство конкретно заради сушата какви мерки предприехте за животновъдите и т.н. 2001 г.? Кажете ми, когато вземете думата. (Реплики от ПСОДС.)
През 2003 г. фондът предостави под формата на безвъзмездна помощ 5 млн. 858 хил., това, което казах още в началото, за млекопроизводителите. Допълнително в края на миналата година взехме решение за субсидиране на разликата в цената на фуражите за животновъдите. Ако Вие говорите за някои параметри за 5,00 лв., за 6,00 лв., това не е допълнително подпомагане на брой или на глава добитък, а за покриване на разликата в цената на фуражите. По този начин са осигурени 6 700 000 лв. за подпомагане на българското животновъдство. Така безвъзмездната финансова помощ ще осигури подпомагането на 580 000 бр. подрастващи родители, 2 900 000 бр. кокошки-носачки, и държа да подчертая за свинете-майки, което е много актуално като тема при вас, 51 632 бр. свине-майки и то нееднократно, а покриваме разликата в цената на фуражите за декември, януари и февруари.
Смятаме, че така предприетите мерки от страна на правителството са адекватни с оглед на това затруднение, което изпитват земеделските производители при изхранването на животните в настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате право на реплика. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Искате да Ви отговоря какво сме направили през 2000 г., когато беше суша. Водата беше пусната безплатно на всички да поливат. Пълна суша. Още края на юни водата и загубите ги пое цялата българска държава. Това беше моментална реакция, господин Дикме.
А за да стане ясно на моите колеги с какво в момента подпомагате животновъдството, аз ще прочета Вашия отговор.
Давате 6 млн. 700 хил. лв. за три месеца на 2 млн. 900 хил. 540 бр. кокошки-носачки, 16 800 бр. изходни линии – кокошки и пуйки, 171 000 крави. Че те кравите бяха 300 хил., как станаха сега 171 хил.? Какво става? Изчезват в Космоса сигурно. Колят ли ги, какво правят? А пък животновъдството се развивало уж, нали!
Хиляда и шестотин броя биволици, 2337 бр. коне и 51 632 бр. свине-майки. Три месеца вие ги подпомагате с 6 млн. 700 хил. лв. Това е решението на вашия управителен съвет. Голямо подпомагане в този труден момент! Когато навсякъде всички говорят, че големите свинекомплекси свиват, свиват, свиват, колят. Неслучайно единствената цена, която падна тази година на пазара, беше свинското, защото фактически отрасълът си отива.
Господин министър, Вие сте отговорен за тези неща. Вие нищо не правите. Вие ще ликвидирате българското земеделие. Къде ще отиваме, какви преговори водите с Европейския съюз? Ние ще отидем там като държава, която ще внася продукти от Европейския съюз, за да се изхранва, поради начина, по който вие работите. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин министър, имате възможност да отговорите в рамките на 2 мин. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, каквото и да кажа, каквито и мерки да предприемем, знам какви ще бъдат Вашата реакция и изказвания.
Но бъдете така добър да вземете не данните, които изнася министърът на земеделието и горите, не данните от Министерството на земеделието и горите, а данните от българската статистика. А какво показват те? От 1998 г. до 2001 г. – спад в производството и сриване на отрасъла “Земеделие и селско стопанство” в страната. Можете ли да отречете, че положителното търговско салдо е намаляло от 360 млн. щатски долара на 100 млн. до 2001 г.? Можете ли да го отречете?
Може ли да отречете, че през 2002 г. от 100 млн. щатски долара нараства на 240 милиона? Плюс! Това не са данни от Министерството на земеделието и горите, това са данни от статистиката.
Не знам какъв е Вашият интерес. Вече бях свикнал с атаките, които получавам по индиректен начин в Брюксел за това, че не знам си какво станало, европейски програми и т.н. Онова, което сега получавам от Световната банка с конкретни Ваши писма и т.н. до тях – доколко защитавате интересите на държавата по този начин? В един момент, когато сме на прага на приключване на преговорите, отново продължавате с такива атаки. Това са Ваши проблеми.
Но отново ще Ви помоля да вземете данните и тук ще ги съобщя за първи път. Господин Върбанов, понеже Вие много често казвате, че министърът изнасял невярна информация, бих искал Вие да вземете официалната статистика на Евростат – Вие, аз мога да я изнеса, това не е проблем, и да я предоставите на българската общественост – статистиката за периода 1998-2001 г. – с какво количество са нараснали пустеещите земи в България. Говоря Ви за статистиката на Евростат, а не за статистиката на Министерството на земеделието. Обявете ги, защото не искам да ги казвам от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Приключихме с този актуален въпрос.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Владислав Костов относно проблемите по осигуряване на хлебно зърно и повишаване на цената на хляба.
Заповядайте, господин Костов, да развиете актуалния въпрос към министъра за три минути.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Много въпроси, близки по значение и характер се насъбраха към Вас, защото Вие вече почти три месеца по една или друга причина отсъствате от тази зала, очевидно грижите Ви за земеделието и за неговото развитие Ви отклоняват от парламентарна дейност.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Човек може да се разболее!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Прогнозите и предупрежденията, които Ви отправяхме още от пролетта и лятото…
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Имайте малко човещина!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Моля Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Наистина много Ви моля!
Продължавайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, ама Вие отнехте 20 секунди!
Очевидно, че прогнозите и предупрежденията още през пролетта и лятото, които Ви отправяхме както лично аз, така и моите колеги, относно критичния недостиг от пшеница, който се очертава, и отрицателните последици от това, които водят до увеличаване на цените на брашното, зърното, хляба и фуражите, се сбъднаха, въпреки оптимистичните Ви уверения, че проблеми със зърното няма да има, че реколтата е много добра и е достатъчна. Разбира се, Вие бяхте опроверган категорично. И Вие ни заблудихте с това, в което ни убеждавахте. Направо ни заблудихте! Не искам да употребя друг глагол.
Проблемите, свързани с осигуряване на зърното и оттам завишаване цената на хляба и фуражите, достигнаха значителни нива за рамките на нашата страна и преди всичко се отразиха на най-чувствителната част от населението, а именно хората, които са с ниски доходи с всички отрицателни последици за това.
Във връзка с гореизложеното моля все пак да ми отговорите на следните въпроси.
Каква е нуждата от зърно от 1 декември 2003 г. до края на август 2004 г. и как ще бъдат обезпечени тези количества? Каква ще бъде очакваната прогнозна цена на хляба и фуражите в резултат именно от прилагането на допълнителни мерки за осигуряването на необходимото количество зърно и брашно? И все пак, колко декара пшеница е засята от реколта 2004 г. и ще има ли проблеми със зърнения баланс за следващата година, защото следващата година това Народно събрание може би ще продължи да работи и ще Ви бъдат отправени аналогични въпроси. Очаквам Вашите, моля Ви, конкретни отговори по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте, господин министър, да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Владислав Костов в рамките на 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! И сега нямам притеснения по отношение на осигуряване на хлебния баланс на страната. Имало е проблеми, има проблеми. Много добре знаете не само Вие, но и всички специалисти, че проблеми има и в Черноморския басейн, и в Европа, и в световен мащаб. Естествено е, че тези проблеми трябва да бъдат решени и правителството полага необходимите грижи и усилия за това.
По отношение конкретно на въпросите Ви. Какво е необходимото количество хлебно зърно до новата реколта за изхранване на населението. От 1 февруари до новата реколта, според изчисленията на специалисти към Министерството на земеделието и горите, ще бъде необходимо зърно в рамките на 450-550 хил. т. Оценката за потребление на пшеница, фураж и за хляб общо от онова, което е направено, е на базата на информация от дирекция “Агростатистика” към министерството.
По отношение на следващия Ви въпрос – увеличението на цените на хляба.
Уважаеми господин Костов, аз също съм притеснен, разбира се, и това не мога да го скрия нито от Вас, нито от българската общественост, от резкия скок на цените на хляба, който се получи в края на миналата година. Наистина, през годините има различно увеличение на цената на хляба, ако някой иска да опонира, може да вземе данните от статистиката. Така например за периода 1998-2001 г. увеличението на хляба е от 60 ст. до 73 ст. по данни на националната статистика. Седемдесет и три стотинки като цена на килограм хляб беше запазена и до август-септември 2003 г. Но за поскъпването на зърното на международните пазари – държа да подчертая, че когато говорим за цени на хляба, България дори да имаше три пъти по-голямо количество зърно, цената неминуемо щеше да бъде променена, защото България вече е призната като страна с функционираща пазарна икономика, има действащи пазарни механизми. Цените в страната безспорно се влияят и от международните цени. Това доведе до увеличение на цената на хляба в някои части на страната и до спекулативно увеличение, но след мерките на правителството през последния месец се наблюдава тенденция в доста райони за запазване на цената и в много райони като цяло за страната, средно претеглено, намаляване на средната цена и на белия хляб, и на хляб “Добруджа”.
По отношение на това колко площ е засята – последния Ви въпрос, ако не съм пропуснал някой, защото в единия въпрос бяхте включили четири. През есента на 2003 г. общо са засети площи с хлебна пшеница в размер на 9 млн. 425 хил. дка. Това са абсолютно достатъчно засети площи, за да задоволят не само баланса на страната за тази година, но при една добра реколта да дадат и една добра експортна възможност. Дали това е достатъчно като площи – да. Дали ще бъдат получени необходимите добиви? При всички случаи да, ако метеорологичните условия са добри. На този етап посевите са в отлично състояние след проверка, която е направена от Министерството на земеделието. Чакаме едни добри добиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Костов, имате право на реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Дикме, репликата е само 2 мин. и аз не мога да Ви отговоря много пълно, но ще Ви кажа, че, първо, не е точно така.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Меко казано.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Първо, 450-550 хил. т пшеница не са достатъчни до нова реколта за изхранване на населението, камо ли за фураж. Просто, който Ви е подал тази цифра, четиридесет и кусур години се занимавам със земеделие, ако съм в това министерство, не мога да Ви лъжа с такива цифри, още по-малко нас тук, народните представители.
Друго нещо. Не мога да се съглася с Вас. Добре е, че си признавате вече, че Ви е изненадало повишението на цената. Значи изненадало Ви е, защото нямате необходимата информация. Значи не сте били в час тогава, ще Ви го кажа направо, господин министър.
Има ли проблем за следващата година?
Хлебна пшеница не се сее. Сее се пшеница, а това, което става за хляб от нея, става за хляб. Другото, което не става за хляб, е фуражна пшеница. Това е в България. Научете се тези неща, защото сте министър на земеделието.
Накрая ще Ви кажа: Вие омаловажавате проблема със следващата реколта и това сигурно ще се превърне в Дамоклев меч за по-нататъшните Ви действия в министерството. Но като професионалист трябва да Ви кажа, че при Вас някои неща са сбъркани. Това е в политиката, която провеждате.
Първо, Вие нямате стабилни стокопроизводители и зърнопроизводители; подпомагането не е ефикасно, казаха Ви се тук някои неща. Освен това пренебрегнахте поливното земеделие, агротехниката, която се провежда, не е на необходимото ниво. Оттам и рентабилността и производителността на труда в земеделието е слаба. Конкурентоспособността е слаба. С такива работи, колкото и да се срещате с Фишлер, това земеделие няма да тръгне като хората. И това го знаете, и аз го знам. И другите хора тук, които са изкушени в тази област, го знаят.
В резултат ще кажа: въпреки че имахте пълен нормативен и финансов комфорт, Вие натворихте един зърнен гейт. Въпреки този пълен комфорт някои фирми ще пълнят джобовете си, а народът ще страда. И това е Ваша отговорност. Безплатен обяд няма, някъде се заплаща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): А зърнените бази той ли ги даде? Кой ги раздаде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля Ви, господин Юсеин! Знам, че разбирате от земеделие и уважавам Вашата съпричастност, но нека все пак дебатът да се води от парламентарната трибуна.
Заповядайте, господин Дикме. Имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Костов, очакваше се криза през декември, очакваше се - януари, не се предвижда и за февруари. Нормално е да има коментари и аз ги приемем, особено от политически опоненти.
По отношение на онова, което правя за българското земеделие като политика. То е съобразено, първо, с европейските принципи. В България се въвеждат принципите на подпомагане на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. И тази политика, без значение кой е министърът, трябва да бъде продължена – принципите на субсидиране на българското земеделие, т.е. принципите на въвеждането на преките плащания в българското земеделие.
Дали са дали резултати? Аз казвам – да, Вие казвате – не. Разбира се, това не е важно в тази дискусия. Резултатите са налице и могат да бъдат проверени. Когато цифрите говорят, а те говорят, по принцип всички останали трябва да мълчат. Дали мерките, които бяха предприети от страна на правителството, дадоха своите резултати? Лично аз смятам, че дадоха своите резултати. Вярно е, че някои хора са притеснени. Вярно е това. Факт е, че цената на зърното спадна до 300 лв. и днес не правителството, а компании на Софийската стокова борса предлагат пшеница на 300 лв. и няма търсене. Това ли е кризата, господин Костов? Това ли е кризата?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Криза е! Откъде пари?!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Госпожо Тоткова, вие казвате: откъде пари? Сега ще ме обвините и за това, че няма пари. И затова е виновен земеделският министър!
Имаше проблеми със спекулата, и то основно когато говоря за веригата зърно – брашно – хляб. Имаше проблеми по отношение на частична спекула в самата верига. И спекулата се състоеше в това, че държавният резерв продаваше евтино зърно, а мелниците, които купуваха, преработваха това зърно и продаваха скъпо брашно.
И това е фактът. Цената на брашното беше 730 лв., а сега цената на брашното е 600 лв. на Софийската стокова борса.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Тук не е "Всяка неделя"! Няма да лъжеш!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз не знам кой какво време коментира, но от БСП някой може да излезе и да коментира отпреди 1989 г., когато цената на хляба беше 26 ст. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за спокойствие в залата.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народните представители Росица Тоткова и Мария Стоянова – също към министър Дикме.
Госпожо Тоткова, заповядайте да развиете вашия актуален въпрос към министъра.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие, господин министър, започнахте днешния парламентарен контрол със заключението, че е по-важно да се разговаря, да се водят преговори за Европейския съюз, отколкото да отговаряте на актуални въпроси и питания на народните представители. Или, както Симеон Сакскобургготски казва за Европейския съюз, коловозът е тук, гарата е тук, влакът е композиран, но трябва да се смени чипът в главата.
Но, за да има във влака осем милиона пътници със стар или с нов чип, уважаеми господин министър, още през м. ноември зададохме към Вас следния въпрос: какви мерки предприема Министерството на земеделието и горите във връзка с драстичното увеличение на цените на хляба? Въпрос, който не е задаван от управлението на БСП – управление, по времето на което имаше незапомнена зърнена криза. (Шум и реплики в КБ.)
Днес този въпрос остава актуален и с още по-голяма тревога ние Ви питаме: какви мерки предприемате Вие като министър на земеделието и горите във връзка с драстичното повишаване на цената на хляба?
С такъв въпрос се обърнахме към госпожа Лидия Шулева – вицепремиер и министър на икономиката. Нейният отговор беше, че това е работа на Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, и започна да ни чете разни правилници и инструкции.
С този въпрос се обърнахме към госпожа Христина Христова – министър на труда и социалната политика. Тя отговори, че заплатите са толкова високи, колкото никога не са били. Аз й връчих подписка от граждани, за да й покажа, че този въпрос го задаваме, защото всеки гражданин си го задава.
Друг министър – господин Милен Велчев, също признава, макар и през зъби, че отчетената висока инфлация за 2003 г. се дължи най-вече на вдигането на цената на хляба.
Сега питаме Вас: какви мерки предприемате Вие като министър на земеделието във връзка с драстичното, трайно увеличение на цената на хляба. И в отговора си много Ви моля да уважавате българските граждани и да не им казвате отново, че това е фирмена политика и Вас не Ви интересува, че цените на хляба ще стигнат равновесно равнище – какво и къде? Призовавам към уважение на фактите и на обективността. А те са, че цените на хляба трайно се повишиха и се установиха на 1,20-1,30 лв. за килограм хляб.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Къде е това?
РОСИЦА ТОТКОВА: Фактите са, че няма зърно, а щом няма зърно, какво трябва да очакваме, според Вас, до новата реколта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народните представители Росица Тоткова и Мария Стоянова.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, уважаема госпожо Стоянова. Средната цена на хляба в настоящия момент в страната не е нито 1,20 лв., нито 1,30 лв., тя е доста под 1 лв. За различните региони на страната тя е различна, но средната цена, запишете го много добре, не е нито 1,20 лв., нито 1,30 лв. Очакванията, както и коментарите на някои хора, че цената ще достигне 1,50 – 2 – 3 лв., не се сбъднаха и няма да се сбъднат.
Какви мерки предприе Министерството на земеделието и горите? Като цяло по предложение на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на икономиката Министерският съвет предприе редица мерки. Първата мярка, бе въведена временна забрана за износ на пшеница и брашно. Забраната е в действие от 30 септември м.г. и ще важи до новата реколта. С решение на Министерския съвет държавата интервенира на пазара първо, 100 хил. т. зърно от военновременните запаси, а с последващо решение деблокира нови 100 хил. т., които отново бяха пуснати на пазара. С митническата тарифа за тази година е дадена възможност за временни автономни квоти за облекчен режим на внос на някои зърнени култури и брашно. По отношение на нулевата митническа ставка за вноса на пшеница – това е принцип, въведен не от това правителство, а от доста правителства, доста правителства го прилагат. Сегашното правителство просто продължи традицията в България да има безмитен внос на пшеница.
Мерките, които бяха предприети от страна на българското правителство, са подобни на мерките, предприети в страните от Европейския съюз, ЦЕФТА, Украйна и Русия. Мерките, предприети от страна на правителството, дадоха и съответните резултати.
Първо, стабилизиране, спадане цената на пшеницата през последния месец.
Второ, стабилизиране, спадане цената на хляба на килограм през последния месец средно за страната и едно свободно предлагане на количества брашно и зърно на борсата, тоест, прилагат се принципите на пазарната икономика за търсене и предлагане.
Смятам, че правителството направи всичко възможно, за да защити не само интересите на зърнопроизводителите, но и на онези 8 милиона български потребители, за да не може в крайна сметка цялата тежест от покачването цената на пшеницата и на брашното да легне върху техния гръб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Тоткова, имате право на реплика в рамките на две минути. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие, уважаеми господин министър, изброихте доста мерки, които сте предприели. Резултатът обаче от мерките, които Вие убедително изброихте пред нас като ефективни мерки, всъщност е довел единствено до намаляване на цената на хляба с 2 стотинки. Две стотинки! И Вие наричате това стабилно намаляване цената на хляба?!
За пръв път днес от Вас чух, че Вие сте притеснен. За първи път! Но ние не очакваме от Вас да сте притеснен, защото са притеснени българските граждани. Ние очакваме от Вас да бъдете отговорен, когато вземате решения, когато запознавате или заблуждавате правителството и министър-председателя за това какво се случва в България.
Аз нямам никакво основание да вярвам, че Вие сте взели или сте направили всичко възможно, за да спрете това убийствено за хората повишаване цената на хляба. Защото, Вие, господин министър, непрекъснато казвате, че са засети повече площи, а те не са. Днес чухме, че те са 7,5 млн. декара, а би трябвало да са 13. Освен това Вие, господин министър, казвате, че има достатъчно зърно, а това не е вярно.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз не знам къде съм го казвал.
РОСИЦА ТОТКОВА: И трябва да вярвате, защото като член на комисията аз разполагам с всички данни.
Освен това, уважаеми господин министър, Вие казахте, че няма да се повиши цената на хляба, а тя се повиши с цели 50%. Не Ви вярвам и за това, защото Вие казвате, че цената на хляба е фирмена политика и не Ви интересува. Един друг човек, който Ви е началник, казваше, че държавата е фирма и вижте докъде тази фирма стигна!
Аз Ви съветвам, господин министър, да отворите речника на българския език и да прочетете как се нарича човек, който постоянно говори неистини. В тази дума ще откриете себе си.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Лъжльо!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Как се наричат хора, които противозаконно отнемат чужда собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател. След като има такива реакции, следователно съм засегнал много сериозни интереси или правителството е засегнало такива интереси с взимането на решение. (Шум и реплики от блока на ДПС.)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Да, зърното остана в складовете и не могат да го изкарат.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Да, по отношение цената на хляба, разбира се, че вие ще правите политика. Преди няколко месеца аз отговорих тук на един такъв въпрос и казах, че този, който се опитва да прави политика с хляба, в крайна сметка тази политика ще се върне като бумеранг върху него. Подчертавам това отново тук.
Аз не си спомням днес, когато говоря тук повече от час – час и половина от трибуната, да съм казал, че са засети 7,5 млн. дка площи.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Казахте го.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Не, аз не си спомням да съм казал, че са засети 7,5 млн. декара площи. Напротив. На Вас така Ви се иска и Вие така го чувате. (Шум и реплики на Моньо Христов и Росица Тоткова.) Понеже Вие го коментирахте от трибуната, отговорете си Вие сама на този въпрос от Българския тълковен речник, за човек, който казва неистини, защото Вие днес тук го казахте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Кой?
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: На въпроса на господин Костов аз казах колко площи са засети в страната.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Колко са?
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Казах колко площи с пшеница са засети. Той даже се засегна, че съм бил казал хлебна пшеница – над 9 млн. 400 хил. декара. Общо засетите площи със зърнени култури, есенници, в България е над 12 млн. 300 хил. декара. Запишете си го! (Шум и реплики от ПСОДС.) Това са засети площи с почти 1 млн. декара повече в сравнение с годините на управлението на Съюза на демократичните сили.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Е-е-е!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Това са общо засетите площи с есенници. Коментирайте ги.
Аз не знам какви са притесненията ви и защо са тези реакции. Би трябвало аз да се притеснявам. И аз го казах, казах го и на господин Върбанов предишния път. (Шум, реплики на Венцислав Върбанов и Васил Маринчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, моля ви, колеги! (Силен шум и реплики от ПСОДС.)
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Би трябвало аз да се притеснявам, ако има криза. (Силен шум и реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, колеги, нека взаимно да се уважаваме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо Тоткова, в коя част на страната, в кой магазин, в кое село, махала има недостиг на хляб или някои хора чакат на опашка с купони за хляб?
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Цената, цената!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Днес, когато отидете в хипермаркетите има 20 вида хляб за свободно предлагане и една свободна конкуренция и предлагане от различни фирми по отношение на цената.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Сигурно за пръв път тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 13 минути. Но ми се струва, че ако работим стегнато, можем да започнем с питането на господин Венцислав Върбанов към министър Дикме и да приключим в рамките на работното време.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дикме! Излизам на трибуната на българското Народно събрание покрусен. Покрусен съм от това, че лъжите, с които Вие обсипвате българската общественост през медиите, вече се пренесоха тук, в Народното събрание. И в продължение на повече от час Вие ни заблуждавате и най-нагло ни лъжете.
И затова, защото Вие не си давате сметка, че всичко, което се каже тук, от тази трибуна, се протоколира, искам да ви помоля. Аз ще се възползвам от това, че Вие ме молите да взема агростатистиката и да се запозная с всички данни. Искам да Ви помоля и Вас да прочетете протоколите, за да знаете какво говорите от тази трибуна.
Извинявам се, че ще трябва да направя една кратка ретроспекция, бърз преглед на печата. 2002 г., месец юни, Мехмед Дикме: “България може да възстанови своя експортен потенциал на пшеница и политиката на Министерството на земеделието и горите е насочена към увеличаване на площите, увеличаване на тази култура и достигане на производство от 5 млн. тона зърно”. Резултатът? Резултатът е, че тази година има най-ниската реколта – не повече от 1 млн. 300 хил. тона, което се доказа и в комисията, която беше назначена от българския парламент за проверка на държавния резерв, и която е най-ниската реколта за последните сто години.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А защо ли беше толкова ниска?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: “И като влезем в Европа хлябът ще струва 1 лв.” – Мехмед Дикме, интервю на 15 септември 2003 г. пред в. “24 часа”. Още не сме влезли в Европа, доколкото знам аз. Хлябът отдавна вече не струва 1 лв.

Кризата от 1997 г. няма да се повтори. Цитирам: “Като министър, поел ангажимента пред българския народ да не допусне да се повтори кризата от 1997 г.”
Господин министър, през 1996 г., въпреки лошите условия, тогавашното правителство отчете едни реални резултати от 1 млн. 800 хил. т зърно и тогава хлябът струваше 0,40 лв. Тази година, въпреки че отчетохте и фалшифицирахте отчетите, това вече е доказано, защото вие шест месеца говорихте как България няма да има проблем, как ние ще приберем над 2 млн. 600 хил. т. След това отчетохте, че има реколта 2 млн. 200 хил. т, след това реколтата стана 2 млн. 100 хил. т и сега последният ви баланс, резултатите са в комисията, ето го и протоколът, давате, че е добито 1 млн. 900 хил. т.
Кой лъже и кой не лъже, господин министър, нека да преценяват останалите. Искам още нещо да Ви прочета.
Да Ви припомня едно Ваше интервю във в. “Новинар”. На въпроса за скъпия хляб Вие казвате: “Има и по-евтин хляб из страната, това обаче си е фирмена политика и мен не ме интересува.” Малко по-нататък в същото интервю на въпрос на журналистката: защо толкова забавихте вноса на пшеница и през това време житото поскъпна с 20 долара на тон, Вашият отговор: “Да, вярно. Решението на Министерския съвет отпреди два месеца, не земеделското министерство, а икономическото и резервът са оторизирани да извършат внос. Ако зависеше от мен, да съм го направил. Имаше индикации от САЩ и от Казахстан, информираха ме, че вече има сключен договор за внос на 100 хил. т и те пътуват към България. Цените са под 140 долара на тон. Ако питате мен – няма нужда от внос, защото имаме достатъчно.”
Господин министър, кога излъгахте? Когато внесохте предложение и подведохте българското правителство да вземе решение за внос на 100 хил. т зърно и това зърно вече е разтоварено в България, цената му е 211 долара на пристанището. Прибавете още 10 долара товаро-разтоварни и съхранение. Или излъгахте, когато дадохте това интервю и казахте, че според Вас няма необходимост от внос на зърно.
За да приключа с въпроса си, защото въпросът ми е формулиран така. Аз самият вече съм силно притеснен и объркан от всички данни, които Вие давате. Ако не беше тази комисия – Временна анкетна комисия за проверка на дейността на държавния резерв – нямаше да имам точната информация и нямаше да знам коя е точната цифра.
Затова аз Ви питам да кажете точно какви площи, колко декара са реколтирани през миналата година. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народния представител господин Върбанов.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Сигурно имате основание за притеснение. Най-голямото количество зърно в момента, което се съхранява в складовете, е в Плевенска област.
Конкретно по въпросите и онова, което казахте извън контекста на Вашето питане по отношение политиката на министерството.
Да, зърнопроизводството е приоритет, било е и ще бъде приоритет в управлението на това правителство и на това Министерство на земеделието. България има своя потенциал. Аз много се радвам, че много обстойно четете моите интервюта. Много се радвам за това нещо. Хубаво е човек да чете, понякога е необходимо и от гледна точка на това да се образова, нали.
Спомням си, когато казах, че България може да върне своя потенциал при износа на зърнени продукти от страната, как бях атакуван, че България не може да изнесе 1 млн. тона зърно. Това стана факт. При производството през 2002 г., най-голямото производство на зърно в страната за последните 7-8 години, тук – от тази трибуна Вие казахте обратното, че недостигът не е толкова опасен, колкото свръхпроизводството. Сега казвате обратното. Аз няма да се върна, както Вие се връщате сто години назад, но от данните, с които разполага Дирекция “Агростатистика” и данните, които ми се предоставят, за последните 4-5 години са най-ниските добиви. Това е факт. (Неразбираема реплика от място на народния представител Благой Димитров.)
Правете разлика между засети площи, реколтирани площи и добиви от тези площи. Това, че днес България има засети общо пшеница и ечемик над 12 млн. дка, не значи, че догодина ще има кой-знае какво голямо производство или пък няма да има никакво производство. Това е съвсем различно.
По отношение на реколтирането на площите. През юли 2003 г. първите данни от “Агростатистика”, които са направени: презимувалите площи с пшеница са около 9 млн. 3 хил. дка. Това са данни, които са ми предоставени от Дирекция “Агростатистика”.
По отношение на качеството. Разбира се, че са правени анализи, отчетена е средната гъстота на плодоносните класоносни стълба на кв. м при пшеницата, която е със 17% по-ниска спрямо предходната година. Броят на зърната в класа - 16% по-ниско и т.н., което предполага по-ниски добиви. Аз не знам Вие откъде взимате информацията. Цялата информация, която аз съм предоставил, е на базата на данните, които се изнасят, които на мен ми се предоставят от Дирекция “Агростатистика”.
През есента на 2003 г. чрез интервю, проведено със земеделски производители, са потвърдени добивите и производството и са отчетени нереколтирани около 600 хил. Говорим тук за две различни неща. Нереколтирани площи – около 600 хил. дка. По данни на това наблюдение, реколтираните площи са 8 млн. 41 хил. дка, а производството – 2 млн. 4 хил. тона. При това наблюдение са посетени на място над 6 хил. стопанства, различни по размер и с различен юридически статут и са обхванати около 50% от площите, засети с пшеница.
Тук идвам на въпроса, зададен от Вас, дали министърът подвежда правителството. Някой трябва да е луд, за да си помисли, че министърът трябва да има някакъв интерес да подведе правителството при взимането на решение при един такъв отговорен въпрос. Нима един министър работи против авторитета на правителството, в което участва?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС, от място): Така се получава.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Нима един министър работи против авторитета на едно правителство? Аз мисля, че е точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам думата, господин Върбанов.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Данните, които са предоставени от мен, са данни, изготвени от Дирекция “Агростатистика”. Аз вярвам на тези служители, макар че те са назначени от Вас. Те са добри професионалисти, нито един от тях не е сменен и нямам намерение да ги сменям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Върбанов, имате право на два уточняващи въпроса.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, да разбирам ли, че проблемът е в агростатистиката? Вие не си ли давате сметка, че носите отговорност за всяко едно нещо, което се случва в земеделския сектор? Вие не си ли давате сметка, че носите отговорност за това какви са Вашите предложения и решенията, които взима българското правителство? Как може да ми кажете – данните са ми дадени от агростатистиката и са такива, каквито те са ми ги дали. Аз не мога да съм сигурен в тези данни. И откъде взимате Вие данни? Последните ми данни са от Временна анкетна комисия, която е избрана от българския парламент, за да проверява какво е ставало в държавния резерв. Проверявайки какво става в държавния резерв, се установява, че вие сте излъгали българското правителство, българското Народно събрание, българската общественост и всички български граждани с 1 млн. т зърно. Давате ли си сметка?
Друг е въпросът, че Вие казвате – защо аз ще работя и какъв е смисълът да работя срещу авторитета на правителството? И аз това се питам. Отговорът е много лесен: толкова можете, господин министър, толкова са Вашите компетенции. Вие толкова сте компетентен по тези въпроси.
Аз искам да Ви задам другите два въпроса, понеже на Вас винаги някой друг Ви е виновен и най Ви е виновно правителството на Иван Костов. Няма да давам сравнение. Само искам да припомня, че, когато аз излязох от министерството, Ви оставих програма САПАРД непокътната. Оставих Ви 4 млн. т зърно. Вие сам не сте разбрал, че кризата, на която сега сме свидетели, се породи именно от Вашите неадекватни действия. Защото реколтата, която Вие обявявахте, че е най-добрата през последните 20 години и дори успяхте да го вмъкнете в едно официално изказване на премиера по Националната телевизия, защото също го подведохте тогава, даде оръжие, силно оръжие в ръцете на спекулантите и на търговците, макар че думата “спекуланти” не би трябвало да се упражнява, защото Вие се хвалите, че България е страна с пазарна икономика.
Ще ви попитам тук в един от въпросите си какво означава спекула, според Вас. Но тогава, понеже цените бяха много ниски, демотивирахте земеделските производители и те не засяха достатъчно площи. И оттам тръгнаха нещата.
Въпросът ми е защо не въведохте бедствено положение, когато го искахме в Комисията по земеделието и горите?
И, вторият въпрос, обяснете ми как ще претърпят загуби за милиони левове тези спекуланти и най-вече спекулантите от моя избирателен район в Плевенско, когато зърното са го купили на цена 200 лв., а сега по Ваши данни то струва 300 лв.? Как ще стане така, че те ще претърпят загуби и колко милиона точно ще бъдат тези загуби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате ли възможност да отговорите на допълнително зададените въпроси от народния представител?
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
На въпроса защо не е въведено бедствено положение аз мисля, че съм говорил от тази трибуна и съм отговорил на този въпрос – може ли правителството да въведе бедствено положение в земеделския сектор?
Да, господин Върбанов, може би трябваше 2001 г. с встъпването в длъжност, още тогава да обявим бедственото положение. И Ви казвам това на базата на данните на ЕВРОСТАТ, а не на нашите данни, на министерството.
По отношение на втория въпрос, който Вие зададохте за спекулантите и за загубата на спекулантите. Цената на пшеницата беше 370-380 лв. в началото на м. декември. В момента има предлагане на пшеница на 300 лв. на Софийската стокова борса, което е факт и разликата между 370-380 лв. и 300 лв. е загуба или печалба.
И друг е въпросът, и тук аз малко ще разширя самата тема, в чии ръце е зърното и те дали наистина ще претърпят загуба. Не, в никакъв случай, защото те са го купили на зелено. И тук вече мога да отида и по-нататък – защо, примерно, складовете бяха приватизирани, не, че не трябваше да бъдат приватизирани, да, трябваше, но не можеха да бъдат приватизирани на зърнопроизводителите и да дадат под една или друга форма, вместо да бъдат приватизирани по този начин, защото в крайна сметка са ощетени зърнопроизводителите, на които им купуват зърното на зелено, на ниска цена, както и крайният потребител, на когото се предлага хляб на висока цена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има народният представител Венцислав Върбанов, за да изрази своето мнение, становище по отговора в рамките на две минути.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие не можете да разберете, че за тази ситуация отговорността е Ваша. Разберете го най-после това нещо и се дръжте отговорно като един български министър! Като един истински български министър!
Аз ще завърша и няма да казвам какво ми е отношението, защото Вие не ми отговорихте и, първо, няма такава цена от 300 лв.
Но, Вие не ми отговорихте и на въпроса как ще претърпят огромни загуби за стотици милиони левове т.нар. спекуланти, след като са закупили зърното по цена под 200 лв. и в момента допуснем, че цената е 300 лв., както казахте Вие? На този въпрос не чух отговора.
И искам да завърша с един цитат от протокол 63 от 28 май 2003 г. от Комисията по земеделието и горите – т. 2 е изслушване на информация на земеделския министър относно състоянието на есенните посеви, наличието на зърно в момента, както в стоковия фонд, така и в държавния резерв, проблемите около зърнения пазар и прогнозата за очакваната зърнена криза.
Да не отегчавам колегите и всички, които в момента ни гледат и слушат. Ще цитирам няколко неща, обаче.
“В този смисъл като министър на земеделието и горите аз поемам отговорността да заявя, че нямам притеснения за зърнения баланс, нямам притеснения за хлебния и фуражния баланс, но единственото притеснение, което имам е по отношение на външните пазари. Само от износ на пшеница за миналата година, колеги, в България са влезли над 100 млн. щ.д., без да включвам другите зърнени култури.” Край на цитата.
Малко по-нататък Вие казвате: “Внос на зърно, лично аз го казвам, няма да има в никакъв случай. Аз не мога да приема изобщо никакви атаки по отношение на политиката, която води Министерството на земеделието и горите”.
Господин министър, аз не искам да коментирам нищо повече! Вие сам си дайте сметка – подвели сте българското правителство, подвели сте българския парламент и българския народ! Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е 14,04 ч. Ще спрем с парламентарния контрол.
Да благодарим на министър Дикме за участието му в парламентарния контрол.
Има думата народният представител Моньо Христов, който иска да даде лично обяснение.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Нека и министърът да чуе обяснението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желае, разбира се, министърът може да изчака. (Министър Мехмед Дикме напуска парламентарната зала. Шум и реплики от ПСОДС.)
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Господин председател, аз Ви благодаря за това, че ми давате тази възможност.
Тук аз нарекох министъра “лъжец”. Той обвини мен също, че казвам някои неща, които не са истина.
Това е Доклад на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд “Земеделие” от периода 10.09.1999 г. до 27.08.2001 г.
В доклада са написани много работи, но ще прочета само, че има одитен доклад от 02.11.2002 г. на Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол, 24 броя одитни доклади на регионалните дирекции на Фонд “Земеделие”, подписани отзад: председател на комисията Пламен Моллов, заместник-председател Васил Калинов, заместник-председател Расим Муса, членове: Радослав Илиевски, Юнал Тасим, Нина Радева, Валентин Милтенов, Владислав Костов, Борислав Китов – с особено мнение.
Какво пише в този Доклад по задълженията на Фонд “Земеделие”? Главница – 41,5 млн., лихви – 7 млн., общо – 48 млн.! Това е доклад, приет от Народното събрание!
Господа, питам ви кой лъже? Министърът на земеделието Мехмед Дикме си позволи и е лъгал и тогава, и е подвел цялата комисия и цялото Народно събрание! И продължава да го подвежда! И, ако иска мнозинството, нека си го държи! Да го държи, но страда целият българския народ! Срамота е! По-добре си го оттеглете сами. Няма смисъл ние да му искаме оставката. Благодаря. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще направя три съобщения:
Постъпил е обобщеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата и той ви е раздаден. От днес започват да текат и сроковете за предложения.
Комисията по култура ще проведе свое заседание на 27 януари, вторник, от 14,00 ч.
Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще проведе своето заседание на 27 януари, вторник, от 13,30 ч.
Закривам днешното пленарно заседание.
Следващото заседание – сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов