Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам днешното заседание, уважаеми народни представители.
Позволете ми да представя проекта за програма за работа на Народното събрание в периода 23-25 февруари 2005 г.
1. Проект за решение за избиране на председател на Тридесет и деветото Народно събрание.
2. Проекти за решение за структурни и персонални промени в Министерския съвет.
3. Проект за решение за разрешаване изпращането на допълнителен контингент от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан.
4. Проект за решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст.
5. Проект за решение за приемане на Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища.
6. Ново обсъждане на Законопроекта за политическите партии, приет от Народното събрание на 18 декември 2004 г., върнат от президента на Република България с Указ № 376 от 27 декември 2004 г.
7. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми, внесен от Министерския съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София.
10. Първо четене на Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, внесен от Министерския съвет.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Стоян Кушлев и група народни представители.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесени от Росица Тоткова и група народни представители; Министерския съвет; Ваня Цветкова и Борислав Владимиров; Валентин Василев; Явор Милушев.
15. Второ четене на Законопроекта за защита срещу домашното насилие, внесен от Марина Дикова и група народни представители.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд "13 века България", внесен от Министерския съвет.
17. Първо четене на Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, внесен от Министерския съвет.
18. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдруженията за напояване, внесени от Министерския съвет и Джевдет Чакъров.
19. Проект за решение за одобряване на Стратегията за приватизация на Параходство "Българско речно плаване" АД – Русе.
20. Парламентарен контрол.
Моля да гласуваме този проект за програма за работа на Народното събрание.
Гласували 210 народни представители: за 181, против 3, въздържали се 26.
Програмата е приета.
Представям на вашето внимание, уважаеми народни представители, постъпили предложения за включване на точки в приетия вече дневен ред, както следва.
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в програмата на Народното събрание за седмицата 23-25 февруари 2005 г. следната точка:
Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, вносители: Весела Лечева, Христо Марков, Нонка Матова и Мария Гигова."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 187 народни представители: за 65, против 79, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам в програмата на Народното събрание за периода 23-25 февруари 2005 г. да бъде включена точка в дневния ред:
Второ четене на общия Законопроект за военноинвалидите и военно пострадалите, с вносител Емилия Масларова."
Госпожо Масларова, имате думата.


ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам на вашето внимание един законопроект, който е работен от няколко законопроекти от почти всички представители в това Народно събрание – Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите. Вярно е, че този законопроект може би ще разочарова някой. С неговото приемане няма да се получат никакви комисионни и няма никакви преференции за някой, който би искал да има. Но вярно е, че този закон касае хора, които са дали здравето си, които са дали живота си за отечеството – за Република България! Това са 10 хил. 836 човека. Това са хората, които са били по бойните полета, хората, които в мирно време са пострадали, отбивайки своя отечествен дълг – дългът на мъжете на Република България. Това са децата, които са останали без бащи. Това са майките, които са останали без синове. Това са съпругите, които са останали без съпрузи.
Този закон, скъпи колеги, ще струва малко повече от няколко жълти автобуса. В Комисията по труда и социалната политика поехме ангажимента този закон да стане факт в навечерието на Националния празник 3 март, защото тази година се навършват 90 години от учредяването на Организацията на военноинвалидите. Това е най-старата организация не само в България, а и в Европа. Мисля си, че ние в присъствието и на кабинета, и на министъра на отбраната и именно, защото обединихме усилията на всички парламентарни групи с малки изключения, сме длъжни днес да гласуваме този законопроект да влезне в дневния ред, тъй като определено смятам, че хората, които са отбивали войнския си дълг и са пострадали, имат правото на своите права, дадени от Народното събрание на Република България.
Вярвам, че вие ще подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Масларова. Благодаря Ви много за аргументацията на Вашето предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение да бъде включено в програмата за работа на парламента за пленарната седмица от 23-25 февруари т.г.
Гласували 201 народни представители: за 97, против 37, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Процедура – господин Кирилов, заповядайте.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз искам да повдигна и естествено да предложа за прегласуване, като кажа нещо, което вече съм изразявала пред тази зала. Знаете, че предстои честване на годишнината от победата на Втората световна война. Това е европейско честване. По замисъл се организира нещо много крупно, обединяващо Европа. В Деня на Европа и ние трябва да се подготвим за това. Ще изглежда срамно, когато се съберат ветераните по бойните полета на Европа, когато се чества, може да се каже, по цялото земно кълбо и се предава навсякъде, ние за нашите ветерани да не сме направили абсолютно нищо, защото ако се сравнят условията, в които живеят тези хора, не загиналите, а останалите живи ние ще изпаднем действително в едно срамно положение!
Много ви моля, нека да съобразим това – става дума за едно голямо честване, веднага след подписване на договора за присъединяване, голямо европейско събитие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Поставям на повторно гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за включване в дневния ред за тази седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 128, против 19, въздържали се 67. (Ръкопляскания от КБ.)
Предложението е прието и ще бъде включено в програмата за работа на Народното събрание през тази пленарна седмица.
Преминаваме към следващото предложение:
“Уважаеми господин председател,
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 23-25 февруари т.г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация”.
Вносител - народният представител Екатерина Михайлова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 212 народни представители: за 60, против 106, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение:
“Уважаеми господин председател,
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 22-25 февруари т.г. проект за решение относно предоставяне на концесия за републикански път Калотина – Софийски околовръстен път, Северна дъга – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас.”
Вносител - народният представител Иван Николаев Иванов.
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Временната анкетна комисия на българския парламент, която беше създадена, за да проучи целесъобразността за отдаване на концесия на автомагистрала “Тракия” реши на своето първо заседание да изиска документите, които съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за концесиите са дали основание на правителството да вземе решение за отдаване на автомагистрала “Тракия” на концесия. Внимателният прочит на тези документи показа следното:
Първо, че концесионерът ще построи само 160 км от магистралата, докато останалите две трети са или вече построени, или са в процес на строеж с пари от републиканския бюджет и от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Второ, че цената на строителство на един километър магистрала е три пъти по-висока от действителната такава, по която в момента се строят българските магистрали.
Трето, въпреки че реалната инвестиция за довършване на автомагистралата не би трябвало да надвишава 280 млн. евро, правителството и концесионерът са се договорили за 877 млн. евро за довършването й.
Четвърто, че въвеждането на ТОЛ такса едновременно с винетна такса по магистрала “Тракия” противоречи категорично на Закона за пътищата.
Пето, това, че ще бъде в продължение на десетилетие допълнително финансиран концесионерът чрез компенсации от страна на българската държава, чрез държавния бюджет е скандален случай на държавна помощ.
По тези причини шест народни представители от различни парламентарни групи, но всички до един членове на временната анкетна комисия представят на вашето внимание проект за решение, съгласно което се препоръчва на Министерския съвет на Република България да не подписва концесионния договор дотогава, докато не се произнесе Комисията за защита на конкуренцията и, от друга страна, да завърши работата на временната анкетна комисия. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Уважаеми господин Иванов, уважаеми народни представители, току-що председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Мирчев ми даде това разпореждане. Този проект за решение е относно предоставяне на концесията на Републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат”, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители на 18.02.2005 г. и разпределен на временната анкетна комисия, която да изясни целесъобразността за решение на заседанието.
Минали са само три дни, господин Иванов, така че нямам основание. Съгласно правилника комисията трябва да се произнесе в 15-дневен срок. Така че нямам основание да поставя това нещо на гласуване. Нямам основание!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС, от място): Единствено председателят на Народното събрание има право да го разпределя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Току-що ви прочетох разпределението, направено от председателя на Народното събрание.
Преминаваме по-нататък.
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 23.02. – 25.02.2005 г. проект за Инспекция по труда.
Вносител: Росица Тоткова.”
Искате ли думата, госпожо Тоткова? Заповядайте, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В нашата страна се случва нещо много тревожно. След като при срутване на една новострояща се сграда имаше смъртни случаи и ранени работници, последваха два нови такива случая, при които, за щастие, нямаше пострадали хора. Но тези два случая, дано останат само толкова, бяха посрещнати с учудващо равнодушие от всички в България. Не се реагира на тези изключително тревожни случаи, които биха могли да доведат до загуба на нови работещи в България и до тежки нарушения на здравословното им състояние.
Мисля, че това равнодушие не трябва да бъде споделяно от българския парламент. Българският парламент е този, който трябва да вземе необходимите решения, за да може да се осъществява надежден контрол в работната среда, за да може наистина ние да дадем своя принос в опазването на живота и здравето на работещите в България. Те не са много. Те са толкова, колкото бяха и през 2001 г., но всеки един от тези 2 млн. 340 хил. граждани на България трябва да бъдат гарантирани на работното си място с надежден контрол.
Много важна и съществена част от този контрол и от тази гаранция за здравето и живота на българските граждани е Законът за инспекцията по труда. Ако ние наистина ценим живота на хората в България, смятам, че трябва да отделим време и да дадем своя принос в гарантирането на живота и здравето на гражданите. Затова ви призовавам да подкрепите влизането на този закон за разглеждане в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за включване на точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: за 104, против 76, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, защото независимо от това дали вашата програма е озаглавена така или не, хората наистина са богатството на България. И в името на българските граждани, в името именно на тези граждани, които работят, и тези, които ще живеят в такива жилища, представляващи потенциална опасност, аз ви предлагам да помислите още няколко секунди и наистина да покажете, че хората са богатството на България. Но не една част от тези хора, които вие признавате за богатството на България, а всички онези български граждани, които с много усилия все пак са успели да си намерят работа. В името на тези граждани, които работят добросъвестно и в рамките на закона, ние трябва да направим това, което Конституцията ни повелява: да се грижим за интересите на българските граждани.
Още малко усилия! Виждам, че подкрепата за живота и здравето на хората нараства, но бих била доволна, ако наистина така нареченият либерален алианс най-накрая разбере, че хората, работещи в България, са богатството на България, че хората, които живеят в България, са богатството на България. Надявам се, че го разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласуваме отново предложението на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 103, против 78, въздържали се 41.
Предложението отново не е прието.
Преминаваме към предложението, направено от народния представител Елиана Масева:
“На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 23-25 февруари 2005 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.”
Преминаваме към гласуване на това предложение за включване в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 80, против 82, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Преминаваме към последното предложение. То е на народния представител Теодора Константинова:
“На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 23-25 февруари 2005 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет.”
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 204 народни представители: за 75, против 97, въздържали се 32.
Не се приема и това предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Масларова. Имате думата за процедура.


ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Най-напред искам да благодаря на вас, колеги, че подкрепихте днес в дневния ред да влезе Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите. Искам да ви уверя, че по него има пълен консенсус на парламентарните групи и че това не е голям закон…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но това не е процедура, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Изчакайте ме, имам право на две минути, за да го обоснова. Това не е закон, който ще създаде политическо напрежение или нюанси в залата. Затова правя процедурно предложение този законопроект да бъде т. 4, след като гласуваме т. 3, свързана с изпращането на наш контингент в Афганистан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е перфектно направено процедурно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите да стане т. 4 от програмата за работата на парламента за периода 23-25 февруари т.г.
Гласували 229 народни представители: за 105, против 63, въздържали се 61.
Предложението този законопроект да стане т. 4 не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 18-22 февруари 2005 г. са следните:
Проект за Решение за изменение на Решение на Народното събрание за произвеждане на Акта за създаване на Военна академия “Георги Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили. Вносител е Министерският съвет. Разпределено е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за управление на водите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са Валентин Василев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са Тодор Бояджиев и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносители са Тодор Бояджиев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение относно предоставяне на концесия на републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път”. Вносители са Иван Иванов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Турция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Проект за Решение за избиране на председател на Тридесет и деветото Народно събрание. Вносители са Станимир Илчев и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Проект на Кодекс за международно частно право. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за промяна в структурата на Министерския съвет на Република България. Вносител е Министерският съвет.
Проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет. Вносител е Министерският съвет.
Проект за Решение за изменение на Решението на Народното събрание за структурата на Министерския съвет. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Япония. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
За процедурно предложение има думата господин Мутафчиев. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри!
Госпожо председател, учуден съм, че днес отново беше нарушен правилникът на Народното събрание и председателят не подложи на гласуване моето предложение за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Разбира се, че този закон е внесен преди две седмици, но той касае един много важен въпрос – въпроса с гарантиране на една услуга на българската държава и на българските граждани, услуга, която е свързана с националната ни сигурност – това е възстановяването на телеграмите от Българската телекомуникационна компания. Всички ние, когато приемахме Стратегията за приватизация на Българската телекомуникационна компания, искахме да гарантираме услугите на българските граждани и на държавата. За съжаление, явно пропуски в приватизационния договор, а също така и един сериозен пропуск от нас, народните представители, тъй като когато променяхме Закона за далекосъобщенията не включихме доставянето и изпращането на телеграми в универсалната услуга, днес вече българските граждани не могат да се възползват от телеграмите.
Госпожо председател, има съгласие и с правителството, господин Василев също е декларирал, че е притеснен от този проблем и че ще се предприемат мерки. На два пъти са наложени глоби от Комисията за регулиране на съобщенията на Българската телекомуникационна компания за това, че не изпълнява своите ангажименти, и въпреки това до момента тази услуга не е възстановена.
Затова настоявам да предложите да бъде включен в дневния ред и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев, но знаете, че съгласно чл. 65, ал. 2 от правилника докладите по законопроектите трябва да бъдат внесени не по-късно от два месеца от тяхното внасяне в деловодството на Народното събрание. Няма доклад на водещата комисия, което е безусловно…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Един месец без телеграми, така ли, госпожо Касабова? Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е основание да не може да се гледа от пленарната зала този законопроект. Можете да го внесете по ал. 7 в началото на месеца като предложение на вашата парламентарна група, при положение че дотогава все още няма доклад на водещата комисия.
За процедурно предложение има думата господин Мутафчиев. Нека да не бъде идентично с това, което вече направихте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Тъй като две седмици, госпожо председател, председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации не включва в дневния ред на комисията тази точка, независимо че законопроектът е внесен, много Ви моля, Вие имате право като председател да го задължите тази седмица да включи точката в дневния ред, така че следващата седмица да можем да направим съответната промяна, която е необходима, както казах, и на държавата, и на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Да не влизаме в дебати. Ще установя контакти с господин Мирчев, за да видя каква е прогнозата за работата на комисията тази седмица и да включи тази точка в дневния ред. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.)

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Има процедурно предложение. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги! Правя предложение дебатите по т. 1 и т. 2 от нашата законодателна програма да бъдат излъчвани пряко от Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цеков.
Моля да гласуваме процедурното предложение за пряко излъчване на точка първа и точка втора от дневния ред.
Гласували 195 народни представители: за 187, против 1, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Вносител на проекта за решение по точка първа от дневния ред са председателите на парламентарните групи Станимир Илчев, Ахмед Доган и Мирослав Севлиевски.
Заповядайте, господин Илчев, да представите проекта за решение от името на вносителите.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Този проект за решение е кратък. Той гласи следното:

“РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Тридесет и деветото
Народно събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 6, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И :

Избира Борислав Любенов Великов за председател на Тридесет и деветото Народно събрание.”
Позволете ми също така накратко да споделя с вас мотивите за номинирането на господин Великов и предлагането му за председател на Тридесет и деветото Народно събрание. Накратко, защото той е добре познат на всички в Тридесет и деветото Народно събрание и особено на колегите му от парламентарните групи на НДСВ, на ДПС и на Новото време, както и на народните представители, които работят в две от комисиите, в които той има пряк ангажимент.
Господин Великов е роден през 1946 г. Семеен е. За тридесет години семеен живот е участвал в отглеждането на три деца. (Оживление.) Той има един определен и лесно различим социален статус, което ни дава възможност да твърдим за него, че няма нищо в биографията му, което да предизвиква недоумение.
Ако погледнем пък към академичната кариера, защото господин Великов е лице от академичните среди, ще направим същата благоприятна за него констатация. Академичната му кариера включва магистърска степен в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, докторска в Карловия университет – Прага, от 1976 г., и продължителна работа в Минно-геоложкия университет в София. Той е автор и съавтор на множество публикации, две монографии, три учебника и владее пет езика.
В Тридесет и деветото Народно събрание господин Великов е работил в Комисията по икономическата политика, изпълнявал е задълженията на заместник-председател на Комисията по опазване на околната среда и водите, председател на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС. Той е основен представител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ. Смея да квалифицирам тези негови функции, тези негови ангажименти в различни помощни и работни органи на Народното събрание като илюстрация за един солиден парламентарен опит.
Личностните характеристики на господин Великов ни дават основание да предположим и дори да сме дълбоко убедени, че той ще се справи с ангажиментите на председател на Народното събрание, защото е човек организиран, дисциплиниран, отговорен, консенсусен, човек с подреден характер и със способност да се фокусира върху важните, а не върху дребните въпроси. По този начин надеждите ни отиват и по-нататък, че в един добър ритъм с едно добро качество на действията си Тридесет и деветото Народно събрание ще увенчае с положителен финал своя мандат.
Призовавам всички народни представители да подкрепят тази кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към разисквания по проекта за решение.
Имате думата в рамките на определеното в правилника време за всяка парламентарна група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не си струва един такъв избор да мине мълчаливо и не е възможно. И аз се надявам, че Народното събрание ще бъде изправено пред самото себе си, а не да се отрича чрез някакъв автоматизъм. И даже си мисля, уважаеми господин министър-председателю, Министерският съвет, който е тук вероятно поради избора главно на нови министри и т.н., не стои ли излишно сега, когато Народното събрание решава един вътрешен свой проблем. Разбира се един граждански интерес на Министерския съвет е винаги добре дошъл.
По едно правило, което е съмнително осветено, защото нито е правило, нито е свято, мнозинството или най-голямата парламентарна група, посочва за председател на Народното събрание човек от своята среда. Кой е казал това? Откъде произтича? Нашата парламентарна практика ли го утвърди изведнъж в политическия живот на Европа? Но нека да бъде така, спорът да не бъде дълъг, мандатът е малък още. Но това не значи, че Народното събрание посочва или избира автоматично посочения от парламентарната група на мнозинството кандидат. Защото то трябва да има увереност и то на базата на доказателства, че кандидатът може да осъществява в нейната пълнота функцията на спикер на парламента и като духовно измерение, а не само по физически признаци.
Аз си мисля, че в политическата картина на страната председателят на Народното събрание не е контур. Той е централен сюжет. И си мисля, че лековатостта, с която тези дни се хвърляха в политическото пространство какви ли не имена за възможни председатели на Народното събрание, ме кара да мисля, честно, че има партии, че има и политици, които като простоватия герой на Михалаки Георгиев смятат, че най-лесната работа тук е да застанеш пред оркестъра и да махаш с пръчка. Аз мисля, че е крайно време ние да разберем – председателят може да се казва както и да е като име, но не може да бъде който и да е. (Ръкопляскания от КБ.)
И си мисля, че откакто съществува парламентарното събрание в демократичното общество, неговият председател има едно изключително важно задължение – той е онзи регулиращ авторитет, който осигурява – чуйте! – редовното и обективното функциониране на парламента. В тези две определения се съдържа драмата и на нашето Народно събрание през изминалите години.
Вижте, не е възможно един председател да стои в първите редици на една партия, която и да бъде тя, защото от него се иска да осъществява един балансиран арбитраж по отношение на всички части на залата на Народното събрание. И не само тук. Той няма право тук да говори едно и като излезе от Народното събрание да отиде в своята партийна централа или на митинги и да започне да говори с пренебрежение за това, което прави тук. Такава двойствена логика не може да съществува.

И си мисля, че, честно казано, много е трудно за един председател да заслужи доверието на цялото Народно събрание. Не от гледище на конституционните изисквания, а чисто фактически, защото няма йерархия в парламента, всичките сме равни. Един измежду нас се избира поради своите качества, а не поради партийна принадлежност – бързам да се върна към началото на разсъждението си. Казвам още, че първият между равните изведнъж трябва да бъде най-безпристрастен от всички други, които сме тук, защото принадлежим на партии, на парламентарни групи, а той трябва да бъде извън тях.
Затова председателят няма право в поведението си да ускорява крачките на една партия и да спъва стъпките на друга. Това се мери страшно чувствително от цялата зала и не само от днес, и не само сега.
Затова си мисля – може ли да се очаква тогава безпристрастност от председателя на парламента, щом той е избран с една партийна листа, щом е от мнозинството – принадлежи, ръкопляска му, част от него е?
Не само, че може да се очаква, а трябва да се изисква. Затова председателят трябва да се изправи и да реши една важна дилема за себе си: или иска да остане верен на партийните си страсти, или трябва да ги изостави и го прави, за да бъде верен на парламентаризма. Ако избере първото, той става негоден за второто. Тази дилема аз се надявам, че всички кандидати, които се явяват тук, са я преценили за себе си. Доста съм деликатен.
Няма право председателят да влиза в политически битки, още по-малко да ги допуска в залата тук, защото той въвлича по този начин самия парламент и самия парламентаризъм. Тук има партийни фанатици и гладиатори, но те не са дошли, за да бръснат с късите си мечове парламентаризма, а знаете ли защо, господин Доган? Защото не го бръснат. Затова са тук.
Няма право председателят на никакъв тип настойничество, никакъв. И може би стигаме до най-важното. Аз благодаря много, че Министерският съвет е тук, никакъв укор към него, може би той няма вина за нашето поведение на парламентаристи. Председателят трябва да бъде юзди на препускащия кон на правителството, който се готви да прескача или да заобикаля парламента и неговата власт. А не да бъде някакви подстрекаващи шпори на същия този кон, защото подозрението е ясно: и председателят, и неговият кон са от конюшнята на същото това мнозинство.
И още, бедата е в това, че един председател трудно къса интимната си връзка с изпълнителната власт, защото той принадлежи от същата група. Много е трудно. Всякакви други връзки къса, тази не къса.
Тогава време е да се напомни: той няма право да фаворизира правителството. Точка! Нито с действия или с думи, нито пък, както имаше случай, да го извинява със своите действия заради неговите действия, защото това значи, че го фаворизира. Председателят няма право на никаква друга фаворитка, освен парламентарната система – така както тя е посочена в чл. 1 на нашата Конституция. Никаква конкуренция на някаква министериабълна дама не се допуска тук, колкото и той да бъде любвеобилен.
И си мисля още, за да спра с тази теория, че аз съм доволен: след 15 години недопустими извинения, тук има ясни свидетели, че преходът не бил особен, че ние за първи път правим парламентарна демокрация, че нямаме опит и т.н., и понасяхме много неща - изведнъж след тези 15 години преди 15 дни, не повече, Народното събрание даде доказателство, че има воля да защити конституционната си висота и, че не трябва да позволява оттук нататък поне да слиза до подножието, ако искате по-вежливо, до градината на Министерския съвет. То не е създадено, за да събира там есенни листа или да чисти падналия сняг на правителството, което и да бъде то.
Затова трябва да се окуражава от председателя, уважаеми дами и господа, парламентарното говорене. За това! Защото над всичко важно е тук да звучат идеи и председателят няма право, защото бил изтекъл срокът, минутата на изказването на някой, да го прекъсва по средата. Откъде накъде? Народното събрание има нужда тук да чуе идеи от народните представители, те да бъдат развити цялостно и докрай. Ако той съзре такива неща, даже да окуражи, да насърчи говорещия оратор. Хиляда пъти трябва да се каже: председателят не е техническо лице в спортно състезание! Той не е хронометър, той трябва да има усет за политическото време и това политическо време иска да господства дискусията в Народното събрание. Защото нали уж парламентарното управление е управление чрез дискусия?
Какво направихме ние онзи ден? Гласувахме толкова важните изменения в Конституцията и после почнахме да говорим как да гласуваме. Това са смешни работи. Защо го направихме това? За някакво техническо удобство ли, някакъв мизансцен ли изпълнявахме? Доклад на председателя на комисията, разисквания и тогава гласуващата воля на парламента, а не преди това. Тук няма място за мизансцен, така е, скъпи приятелю, учудваш се, защото има да се учим. Това не е мизансцен, защото тук не става дума за пиеса, а за парламент.
Мисля си, че днес председателят на Народното събрание не се радва, както в историята, на знаци на престиж. Ставали са му на крака, поклон пред него от народните представители, които го срещат по своя път, но съвременната демокрация му е дала нещо много повече – неговия неутралитет, неговата абсолютна безпристрастност, неговото задължение да бъде регулиращ фактор на цялото Народно събрание, а не на негови парцели поотделно. Този ореол засиява върху или около главата на председателя, както и да се нарича той. Негов е въпросът вече дали той в един момент, воден от едно или друго, което не мога да си обясня, няма да направи така, че да захвърли в средата на парламентарната зала и ореола, и демокрацията, която му го е сложила там.
Тогава аз мисля, че още веднъж ще оскърбим залата и няма да оскърбим само нея, а нашето очакване от едно истинско парламентарно управление. Трябва ли да се остави встрани ролята на самите нас, народните представители? Разбира се, че не. Парламентът е такъв, каквито са народните представители, но приносът на председателя и на заместник-председателите е много важен. Всички да гребем в тази парламентарна лодка, за да стигнем до онзи желан бряг и, ако правим така, тогава можем да се обърнем към Всевишния и да кажем: "Нека сега и Бог да ни помогне!". Но ако не правим така, както ми се струва, че се задава една такава промяна, вместо да кажем: “Бог да ни помогне!”, тогава “Господ да ни е на помощ!” Благодаря ви. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има ли желаещи за реплика на господин Ганев? Няма.
За изказване имате думата, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!
Според Съюза на демократичните сили изборът на нов председател на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България няколко месеца преди края на мандата на това Народно събрание няма да реши създалата се криза и създалите се проблеми. Тук не става дума за името, за личността на председателя на парламента само. Тук става дума за едни парламентарни принципи, за едно политическо поведение.
Българският парламент през последните няколко месеца не един или два пъти беше унижаван. Министри от Вашия кабинет, господин министър-председател, някои министри си позволиха недопустимо поведение към парламента, арогантно поведение! Имаше министри, които не си дадоха труда да присъстват на заседанията на комисии, в заседанията на парламента, когато се приемаха техни закони. И аз съм сигурен, че Вие, ако ги изпитате на законите, които те са внасяли тук, те няма да могат да Ви отговорят, та камо ли да изпълняват тези закони!
Други министри се опитаха да заобиколят парламента по важни за България въпроси – по въпроси за бюджетния излишък на страната, по въпроси за външния дълг на страната, което ще ни струва много скъпо, по въпроси за преговорите и споразуменията с Международния валутен фонд. Всички тези опити завършиха с неуспех.
В този парламент беше блокирана и една от най-важните му дейности – парламентарният контрол. Стотици въпроси чакаха своите отговори с месеци докато станат от актуални – неактуални. Това бяха въпроси зададени не от нас – парламентаристите, а от българските граждани. Това бяха въпроси, свързани със закриването на предприятия, с неизплащането на заплати, с хаос в здравеопазването. Това бяха въпроси, свързани с уволняването и назначаването на важни постове на хора, които не са подходящи. Тези въпроси чакаха с месеци своите отговори и чакат и до днес и не са получили отговори, а това са въпроси на хората.
Накрая ще кажа, че преди около месец се стигна и до блокиране на работата на българския парламент. В продължение на няколко седмици парламентът не прие нито един важен закон или важно решение за България. Няколко парламентарни дни бяха провалени. Други от дните бяха използвани за вотове на недоверие, за оставки и т.н.
За нас голямата беда в този парламент обаче е подмяната на вота на българските избиратели. В този парламент тук преди малко по-малко от четири години влязоха четири политически сили и имаше четири парламентарни групи. Днес има седем парламентарни групи и независими народни представители. Парламентът се превърна вече не в място за правене на закони, не в място за вземане на решения – важни за България, парламентът се превърна в място за политически пазарлъци единствено, за да може да оцелее някой друг политик или правителството през последните месеци.
Тази криза според нас и това положение, тази подмяна на вота могат да бъдат решени само и единствено с нови парламентарни избори. И добрата вест е, че тези парламентарни избори наближават.
И тъй като, повтарям, ние считаме, че изборът на председател – нов председател на Тридесет и деветото Народно събрание, няма да реши нито един от тези проблеми, които аз представих на вашето внимание, то Парламентарната група на Съюза на демократичните сили няма да подкрепи новата кандидатура за председател на българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Димитър Абаджиев има думата за изказване.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Аз няма да говоря за личните качества на предложения кандидат за председател на Народното събрание просто защото не го познавам, а и преди да бъде издигнато името му за кандидат съвсем не го познавах.
Демократи за силна България ще гласуват против предложението поради един принципен аргумент, който беше водещ за нас и тогава, когато гласувахме за предсрочното отстраняване на председателя на Народното събрание. Този аргумент беше свързан с една конкретна причина – символ на големия проблем. И си мисля, че всички народни представители, които гласуваха тогава “за” не са си променили мнението. Тази причина беше свързана с провала на заседанието на Народното събрание тогава, когато трябваше да се изслуша заместник министър-председателя Лидия Шулева за приватизацията на “Булгартабак”. И ако тогавашният председател на Народното събрание господин Герджиков стана символ на това, че допусна провала на заседанието на това Народно събрание, днес ние трябва да имаме предвид, че се предлага за председател член на ръководството на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, което ръководство по признание на самото ръководство – публично, в медиите, организира провала на това заседание.
Всъщност днес ние ще гласуваме за член на това ръководство, което организира този провал и което носи много по-голяма лична вина от тогавашния председател. Този проблем, който тогава възникна, в този петък, е свързан с големия проблем – в символ на който се превърна председателят на Народното събрание – проблемът, който възникна с възникването на това парламентарно мнозинство, проблемът за деградацията на парламентаризма, за унижението на народното представителство, на представителството на народа!
Аз няма да говоря и за гласуването с чужди карти, което основно също се осъществяваше от ръководството на Национално движение Симеон Втори, на Парламентарната група, член на която е днешният кандидат за председател. Но за това ние тогава гласувахме. И затова днес няма да подкрепим тази кандидатура, защото няма да подкрепим за пореден път унижението, деградацията на парламентаризма. Затова нашият вот ще бъде “против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред?
Господин Лютви Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
Мисля, че дебатите по тази точка са изчерпани след изказването на почитаемия господин Гиньо Ганев. Той очерта пред нас идеалния образ на председателя на Народното събрание от гледна точка на принципите на парламентаризма. На нас не ни остава нищо друго, освен да пожелаем на господин Борислав Великов да се стреми волево да се доближава плътно до този идеален образ и с тази препоръка заявяваме готовността си да го подкрепим за председател на Тридесет и деветото Народно събрание.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте, госпожо Василева, имате думата.

МАРИНА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, колеги депутати, уважаеми министри! Аз смятам, че беше недостойно в изказването си уважаваният от мен господин Гиньо Ганев да каже, че за председател на парламента не може да бъде избран кой да е, по простата причина, че ние предлагаме кандидатурата на не кой да е. Господин Борислав Великов е добре известен и в средите като учен, добре е известен и като основен представител на българската делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а и като депутат в избирателния си район той е човек, който е познат с добро име. Не визирам случая с ромското семейство, за което той даде от личните си средства, за да ги оземли с 5 дка земя Това е един от случаите. Обикаляйки района, аз чувам много благодарствени слова по негов адрес. Дори и в дома, в който децата се обучават на култура и изкуство, директорката с голяма благодарност говори за личните дарения, които господин Великов е дал, за да може тези деца да се развиват в известна насока. Смятам, че това е човек, който действително ще застане добре на мястото си. Въпреки че имахме един председател, който наистина добре пасваше на това място, за съжаление трябва да изберем друг на неговото място. Господин Великов може да го замести достойно.
Колкото до гласуването с чужди карти, уважаеми колеги, аз мисля, че не бива да упреквате само средната редица, защото от всички страни има случаи, когато се гласува с чужди карти.
Какво трябва да направи господин Великов или председателят? Може би да има една пръчка, с която като строг учител да пердаши през ръцете всеки, който гласува с чужда карта?! И тази пръчка да бъде заострена отпред, за да може да събужда сутрин от леглата депутатите и да ги докарва в пленарната зала, за да има кворум?! Не смятам, че е достойно така да се хвърлят обвинения върху един човек.
Така че аз подкрепям това, което каза господин Местан.
Искам да кажа и друго. Който и да бъде предложен – било за председател на Народното събрание, било за министър, все няма да се хареса на опозицията. Така че предварително честитя на тези, които са предложени. Пожелавам им ползотворна работа и успех – да завършим успешно този парламент! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Други желаещи за изказване?
Госпожо Банкова, заповядайте в рамките на 5 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
И предишният избор на председател на Тридесет и деветото Народно събрание в лицето на проф. Герджиков, и сегашният избор на следващ председател, е пряко свързан с един небезизвестен приятелски кръг. Казвам “приятелски кръг”, защото ние всички сме под властта на един друг приятелски кръг, който беше известен като “приятелският кръг от яхтената история в Монако”. Единият е министър, другият е новоизпечен министър, третият от тази снимка е в затвора.
И така, българските медии подробно описаха приятелския кръг, за който сега ще говорим. Приятелският кръг е: Борислав Славчев – кредитен милионер, шеф на фирма “Агропромстрой”; вторият член е депутатът от НДСВ – Борислав Великов, третият – проф. Огнян Герджиков, съветник на Борислав Славчев, също така член на борда на директорите на фирмата на Славчев.
Какво направи досега бъдещият председател на Тридесет и деветото Народно събрание? Бързо и ловко смени шефовете на данъчните служби в Монтана, тоест вместо да разнищи далаверите на Борислав Славчев, на когото пък проф. Герджиков е съветник, депутатът Великов покрива всичко. Така ни информираха медиите. (Шум в блока на НДСВ.)
Неслучаен е следният факт: именно проф. Герджиков настоя за шеф на анкетната комисия в парламента за проверка на източването на данък добавена стойност да бъде поставен депутатът Великов. А дали финансовото разузнаване не би трябвало да прояви интерес към приятелския кръг Борислав Славчев, Огнян Герджиков, Борислав Великов? Впрочем това отдавна е публична тайна.
Да припомним. Още през 2001 г. група граждани от Монтана – това е особено важно, моля да слушате, колеги – изпратиха отворено гневно писмо до премиера на Република България, в което с тревога описаха далаверите на Борислав Славчев, депутата Борислав Великов и съветника им – проф. Герджиков. Пресата спомена за редица ценни съвети – как да се закриват старите фирми на “Агропромстрой” и да не се плащат стари задължения. Тук според информация на журналисти става дума за огромни задължения към държавата – данъци и осигурителни вноски, солидни суми, с които държавата е ощетена. Да добавим и протестите на десетките работници в Монтана, чиито заплати така и не се изплатиха благодарение на нечии ценни съвети.
И така, разделяме се с председател на Тридесет и деветото Народно събрание, който усърдно следваше заповедите на премиера и превърна България от парламентарна в правителствена република. И най-големият му грях спрямо българския народ – скри 500 хил. подписа, 500 хил. български гласа, които се обявиха срещу закриването на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Управляващото мнозинство днес ще избере друг представител на приятелския кръг Славчев – Великов – Герджиков. Днес ще се въздигне в ранг “председател на Тридесет и деветото Народно събрание” още един член от този приятелски кръг. И така до безкрай. Междупрочем, може би до края на това управление.
Този избор ще стане факт въпреки тревожните и разобличаващи констатации в отвореното писмо на гражданите на Монтана до господин премиера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми народни представители! Предлагането на кандидатура за председател на Народното събрание е автономно право на мнозинството, право, което уважаваме по традиция. Това е неписано правило, което българските парламенти в условията на демокрация уважават.
Но днес ситуацията е по-особена. Днес ние избираме председател след една криза, след трус в парламентарния и политическия живот на България, трус, предизвикал редица въпроси за мястото на парламента и демократичните правила, за отношенията между властите и върховенството на законодателната власт. В условията на тази криза бе освободен председателят – проф. Огнян Герджиков. Тази криза беше предизвикана чрез системно погазване на парламентарните правила, парламентарния дух и конституционната норма за перманентен парламентарен контрол върху изпълнителната власт като основна функция на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, ние не предлагаме кандидат, защото от Българската социалистическа партия, от Коалиция за България уважаваме правото на мнозинството, но няма да подкрепим избора на човек, участвал в планирането и реализацията на провала в работата на парламента. Защото няма никакви гаранции, че предлаганият днес спикер ще може да се отдели в своята дейност от интересите на партията в името на интересите на парламента и народното представителство. И доказателствата за това са в позицията на господин Великов от 29 януари, когато той без капка притеснение застъпваше правото на управляващите да провалят работата на българския парламент. И няма никакви нови доказателства, че тази позиция е променена.
Днес Народното събрание е в такава ситуация благодарение на поведението на новосформираното мнозинство. И не чухме нито дума оттам за промяна на отношението към парламента и парламентарната дейност.
Ние настоявахме и настояваме българският парламент да влезе в нормалния си ритъм. Защото не получаваме никакъв отговор какво ще се случи с тези около 200 актуални въпроса, за отговора на които народните представители и техните избиратели чакат от месеци – един същностен въпрос, свързан пак с мястото на Народното събрание като върховен орган на народовластието в републиката. Или пък как ще се реши въпросът с негласуваното от четири месеца президентско вето по Закона за водите, прецедент, непознат за тези 15 години – една тема, с която господин Великов е тясно свързан. Не чухме нищо за промяна в онзи подход с дневния ред на парламента, който трябваше да го превърне в един по-работещ орган. Защото парламентарните фракции на опозицията продължават да получават дневния ред в 18 часа предния ден, а после мнозинството се сърди, че има реакция на изненадани, че има неподготвени заседания. Нищо в тази посока не се чува и тук персоналната кандидатура трябва да мотивира народните представители, че ще има някаква промяна или пък някоя от управляващите фракции да даде индикация за такава промяна, когато се търси подкрепа от всички народни представители. И ако днес се предлага кандидатура на мнозинството, с избора на която новият либерален алианс ще реализира своите цели, ние, останалите народни представители, не можем да приемем, че тези цели са интереси, които ние трябва да защитаваме и заради които ние сме изпратени от избирателите тук в Народното събрание. Това могат да бъдат интереси само на една управляваща политическа формация, на една временна политическа конструкция, крепяща се на пазарлъка и сделките. И ако вие започнахте управлението през 2001 г. с обещание за нов морал и ново време, то днес трябва да направим тъжната констатация, че новият морал някак си се изпари дори от вашата лексика на политици. Новото време като че ли изтече, останаха новодомците и претенциите за нов мандат, за да продължи тази политика, в която пазарлъците подменят политическите платформи и сделките за постове се превръщат в основен крепящ елемент на новия либерален алианс.
Уважаеми дами и господа! Днешният избор трудно ще обедини народното представителство при неговото гласуване. Защото то не може да даде подкрепа, когато мнозинството поставя своите цели над общите интереси на парламента и неговия авторитет. Такава политика не заслужава подкрепата на народните представители. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Миков.
Има ли други изказвания по тази точка от дневния ред? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме проекта за решение така както беше представен от господин Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 234 народни представители: за 127, против 107, въздържали се няма.
Проектът за решение е приет. Честито на господин Великов! Господин председател, заповядайте да заемете своето място. (Депутатите от мнозинството стават прави и с ръкопляскания изпращат господин Борислав Великов до председателската банка.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Преди да продължим работата ни по-нататък, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Преди всичко искам да отправя искрена благодарност към всички, които ме подкрепиха при избирането ми за председател на Тридесет и деветото народно събрание на Република България.
Драги колеги, приемете моите уверения, че пристъпвам към изпълнението на новите си задължения с ясното съзнание за високата отговорност на този държавнически пост – отговорност пред всички онези велики и достойни българи, които са заемали тази длъжност, отговорност пред всички хора в съвременна България, която ние представляваме.
Драги народни представители, едва ли бих могъл спокойно да пристъпя към дейността си, ако не отдам заслуженото признание на моя предшественик професор Огнян Герджиков. Той ръководи много успешно Тридесет и деветото народно събрание през последните три години и половина и за мен остава образец за следване.
Днешният избор ме насърчава и аз да вложа действително максимални усилия в оптималното организиране, в безпристрастното ръководене на нашата дейност, стриктното спазване на принципите на парламентаризма и демокрацията. Ще дам всичко от себе си заседанията на Народното събрание да протичат в дух на цивилизован диалог, сътрудничество и разбирателство в името на България, в името на това да подготвим отечеството си за достоен член на голямото европейско семейство. Благодаря ви! (Ръкопляскания в мнозинството.)
А сега ми разрешете да преминем към втора точка от дневния ред.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте госпожо Дончева, за процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, Вие току-що направихте изказване, поради което трябва да слезете оттам, независимо как го тълкува госпожа Мингова, да заемете своето място в залата и някой друг да продължи да води заседанието. В противен случай не трябваше да вземате думата. Можехте, разбира се, в рамките на предишната точка по избора Ви Вие да вземете отношение докато траеше точката и преди гласуването. Но тъй като го направихте след това, трябва да слезете долу. За съжаление това е първото нарушение, което направихте още с встъпването в поста си. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: За противно процедурно предложение – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Понеже възприех изказването на госпожа Татяна Дончева като процедура, с която тя иска председателят на Народното събрание да не води заседанието на основание че е направил изказване преди това, правя процедурно предложение, защото считам, че едва ли има народен представител в тази зала и сред тези, които наблюдават разискванията днес, който да е възприел казаното от председателя Великов като изказване. Това беше протокол, израз на благодарност за избора, което едва ли можем да възприемем като изказване (бурна реакция в опозицията) и мисля, че е унизително за парламента да вкарваме този тържествен момент в една така грозна интрига, която ни се предлага с тази процедура.
Правя обратно процедурно предложение новоизбраният председател да продължава да води заседанието и на основание, че преминаваме към втора точка от дневния ред. Първа точка е изчерпана с протоколната благодарност, която той изказа на Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Местан. Смятам, че сте абсолютно прав. Госпожо Дончева, приемете наистина, че това, което казах, беше част от първа точка, която не беше завършила.
Заповядайте отново за процедура, госпожо Дончева.


ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин нови председателю, ние сме достатъчно толерантни, за да не държим да спазите правилника от първия момент, в който застъпвате. (Шум в залата.)
Но разбирам и вярвам, че и вие разбирате, че след като е гласувана точка първа, всякакви изказвания след гласуването не са по точка първа. (Шум и реплики в НДСВ.)
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: А по коя точка са?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Той се изказа по промените в кабинета.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съжалявам много за Вас, не считайте, че е протокол нарушаването на правилника и от този момент, моля, вградете се в изпълнението на функциите си и работете по правилника! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Дончева, при цялото ми уважение към Вас като юрист, ще се принудя да Ви прочета чл. 8, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е казано, че “При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос”. Ние приключихме с първа точка, но все още не бяхме започнали втора точка. (Викове: “Е-е-е!” от КБ.)

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СТРУКТУРАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 24 ЮЛИ 2001 Г. ЗА СТРУКТУРАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Започваме в момента тази точка и аз отново с известно извинение към министър-председателя, че преди малко го повиках, а всъщност имаше някакви опити това да бъде нарушено, господин министър-председател, имате думата - този път се надявам без някакви обструкции за да може да представите предложените промени в структурата на Министерския съвет и разбира се персоналните промени. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! На основание чл. 84, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България представям на вниманието Ви проект на Решение на Народното събрание за промяна в структурата на Министерския съвет на Република България, проект на Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България и проект на Решение на Народното събрание за изменение на Решение на Народното събрание от 24 май 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България.
С предвидената структурна промяна преобразуването на Министерството на културата в Министерство на културата и туризма ще се създаде възможност за по-тясно обвързване на културата и туризма и на тази основа на по-добро развитие на културно-историческия туризъм, популяризиране на българското културно-историческо наследство и подобряване на условията за опазване и развитие на музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство и културните институти като туристически обекти.
С предвидените персонални промени ще се създаде възможност, както за запазване и използване на вече натрупания опит и капацитет в управлението, така и за привличане на нови личности с цел активизиране на дейността по изпълнението на приоритетите в управленската програма на правителството. Приложени са биографичните справки на кандидатите за министри, които досега не са заемали такава длъжност.
Проектът на Решение за изменение Решението на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България предвижда заместник министър-председателите в правителството да бъдат двама вместо трима. Предлагам Народното събрание да приеме проектите за решение.
Предлагам на вашето внимание Решение за промяна в структурата на Министерския съвет на Република България:
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за структурата на Министерския съвет на Република България от 24 юли 2001 г., което е обнародвано в “Държавен вестник” бр. 66 от 2001 г.,

РЕШИ:

1. Преобразува Министерство на културата в Министерство на културата и туризма.
2. Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка с преобразуването на министерството по т. 1, включително произтичащото от преобразуването определяне и преразпределяне на функции”.
Също така предлагам на вашето внимание, уважаеми дами и господа народни представители, Решение за изменение на Решение на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България, обнародвано също така в “Държавен вестник” бр. 66 от 2001 г.:
“Народното събрание на основание чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

В Решението на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България думата “трима” се заменя с “двама”.”
На трето място предлагам на вашето внимание Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерския съвет на Република България от 24 юли 2001 г.

РЕШИ:

1. Освобождава:
Лидия Сантова Шулева като заместник министър-председател и министър на икономиката;
Мехмед Мехмед Дикме като министър на земеделието и горите;
Божидар Зафиров Абрашев като министър на културата;
Милко Димитров Ковачев като министър на енергетиката и енергийните ресурси.
2. Избира:
Милко Димитров Ковачев за министър на икономиката;
Нихат Тахир Кабил за министър на земеделието и горите;
Нина Стефанова Чилова за министър на културата и туризма;
Мирослав Петров Севлиевски за министър на енергетиката и енергийните ресурси”.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми народни представители, преди да открия разискванията по трите проекта за решения бих помолил председателите или заместник-председателите на парламентарните групи, ако има някакъв списък с желаещи за изказвания, да бъде предоставен.
Откривам дебатите по трите проекта за решения.
Господин Кацаров, заповядайте.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа! Днес получихме нови доказателства на твърдението, което изложих пред вас преди една седмица. Промените в правителството доказват, уважаеми господин министър-председател, това, което Ви казах преди една седмица – че Вие сте премиер във второто правителство на господин Ахмед Демир Доган и в това няма вече никакво съмнение! Вие решихте негов вътрешнопартиен проблем, като сменихте министъра на земеделието Дикме. Вие позволихте и дадохте възможност на господин Доган да сложи ръка и на енергетиката чрез неговото подставено лице Мирослав Севлиевски.
И най-накрая, уважаеми господин министър-председателю, поддаден на натиска, поддаден на изнудването от стария политически рекетьор, Вие отрязахте дясната си ръка – вицепремиера Лидия Шулева. (Шум в НДСВ и ДПС.)
Отрязахте я не защото не сте доволен от нейната работа, защото, ако не бяхте доволен, нямаше да я правите председател на своя предизборен щаб и нямаше да й възлагате да пише вашата икономическа стратегия! Вие я махнахте от вицепремиерския пост, защото това поиска от Вас истинският лидер на това правителство господин Ахмед Демир Доган. Защото, ако търсехте наистина верните промени в кабинета, щяхте да смените министъра на вътрешните работи Петканов, който, за всички е очевидно, че не се справя с работата си. Ако наистина търсехте промените в това правителство, щяхте да смените министъра на отбраната Свинаров, защото се занимава само с комисионни, но може би точно като такъв Ви е нужен. Ако търсехте наистина добрите промени в правителството, щяхте да смените министър Церовски, но го оставяте, защото той носи други комисионни – от магистрала “Тракия”. Ако наистина търсехте добрите промени в това правителство, щяхте да смените здравния министър, защото здравеопазването е в изключително тежка криза, но той ще Ви донесе комисионните от така наречената “царска болница”.
Тези промени, уважаеми колеги, не са за доброто на нашата страна. Те не са в резултат на това, че работата в един или друг сектор не върви и е нужда промяна. Тези промени са резултат просто на един срамен пазарлък и на натиска на истинския лидер на сегашното мнозинство и правителство – Ахмед Демир Доган, на когото Вие, уважаеми министър-председателю, за голямо съжаление се превърнахте в една маша. Затова аз няма да подкрепя тези промени! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри! Един от емблематичните мислители на ХХ век – Алберт Айнщайн, ни остави една крилата мисъл – че държавата е създадена за човека, а не човекът за държавата.
С направените промени усещането ни за безпътица и безсилие на управляващите, както и очевидно стеснения периметър на кадровия ресурс на НДСВ се засилват все повече.
От известно време сме свидетели как държавната структура се прекроява механично, нагаждайки се към политическия момент без анализ и отговорност за последиците, на парче и в зависимост от личното настроение и еднолични предпочитания на един човек – премиерът. Необясними са подбудите за предложението да се обединят два процеса – развитието на културата и туризма. Ако използваме израз от лексиката на културата, това са вариации без тема, които по-скоро приличат на упражнение, а не на идея за цялостно и хармонично устроено произведение. А може би точно това е целта – да се обезцени хилядолетната българска културна традиция и да се забавят още повече културните процеси в страната. Ще напомня само, че такъв брак няма никъде в Европейския съюз, с изключение на изключително богатата и с огромен финансов ресурс Ирландия, където туризмът е особено развит и подпомага културата. Останалите примери са със страните от Азия и Африка, Карибския регион и малки островни държави, където основният поминък е туризмът.
Опит за подобно съчетание бе направен в съседна Турция, но там ресорният министър наскоро подаде оставка с мотив: поради несъвместимост на двете направления в Министерството на културата.
Съгласни сме, че е важно за една държава с природни дадености, с изключително богато културно-историческо наследство да постави своите приоритети в развитието на туристическата си индустрия. Това обаче не става само с декларации и разместване по кабинетите, а с истински управленски действия, които регламентират целите и инструментите за ефективно развитие в тази сфера. С определените 6 милиона за рекламна политика на България като туристическа дестинация за 2005 г., без създаване на системни преференции на инвеститорите в туризма у нас, този сектор не може да стане опора за културата, както ни се внушава. Туризмът се прави не с пари, а с много пари и умно изградена стратегия от приоритети за развитие на този отрасъл. Това не става като бързате да приключите една съмнителна сделка за изграждане на магистрала, а в същото време инвестирането в няколко километра път до световните открития в Долината на тракийските царе, гробницата в с. Старосел и тракийския храм “Перперикон” са тежък проблем уж за успешното ви управление. Навсякъде в европейските страни културата, в широкия смисъл на тази дума, е съчетана с други сфери на духа и знанията, с информацията, дори със спорта, но това са все сфери, които се нуждаят от силна държавна подкрепа и ясна национална политика за опазване на националната им идентичност.
Легенда е, че правителството на НДСВ прави своите промени в резултат на ясна стратегия и програма за управление. Легенда е, че туризмът, който се развива преди всичко в частния сектор, е в състояние, въпреки желанието си, да инвестира средства в развитието на културата.
Всички помним колко невероятно трудно убедихме мнозинството, ако си спомняте, преди две години да определи място в Закона за туризма и за културния туризъм, редом с ваканционния, екологията, здравния, балнеоложкия, спортния, селския и конгресния туризъм. Дори печелившият ловен туризъм попадна в категорията “и други”. Участниците във всички форми на туризъм все още търсят ресурси за инфраструктурните си проекти и надеждите за ползотворно сътрудничество с културния туризъм все още са твърде химерни.
Господин премиер, ще си позволя да напомня, че културата – това не са само паметниците и културно-историческите маршрути. Културата са и българската литература и език. Духовното богатство на нацията са и блестящото ни драматично и музикално изкуство, световно признатите творци на българския балет и изобразително изкуство, това е българското кино, българските читалища и хилядолетната слава на българския фолклор. Това са училищата по изкуствата и изоставената покрай проектите за чешмички и алеи за здравето грижа за ранното откриване и развитието на младите таланти на нацията.
Всичко това все още чака обещаните от Вас приоритетни действия и твори културните си шедьоври в една изключително бедна и демодирана материална база. Но всъщност би трябвало да сте чували, че в управлението, както и в живота, е много опасно желаното да се приеме за действително възможно. Това може би бе причината, че въпреки обещанието Ви преди четири години културата да е приоритет в управлението на НДСВ, досега тя е в ролята на Пепеляшка, на която се полагат обидно малки за световната й слава остатъци от финансовия бюджет.
Уважаеми господин премиер, за съжаление Вие си позволявате необмислени експерименти с две особено важни за нацията сфери, като се подигравате с тях, предлагайки ни при това за техен обединител неподготвен и непознаващ проблемите им човек с хазартна култура. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Данаилов.
Колеги, има ли реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Сапарев за изказване, след което ще дам почивка.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин нов председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин премиер, досега за четири години аз не съм си позволявал непочтително отношение към Вас, въпреки че е имало случаи, когато би могло да се направи това и някои го правеха. Но в момента Вие се подигравате с българската култура и аз все пак не мога да не реагирам.
Абрашев беше един трогателно неадекватен човек. Той даваше едни много любопитни и инфантилни интервюта, анализирайки които всеки психиатър в България би могъл да направи професионална кариера. Но неговото издигане за министър все пак беше в някаква степен една френска шега. Все пак човекът беше музикант и беше написал Царска оратория ли беше или псалми, не помня.
Този обаче трогателно неадекватен човек изглежда почти като един Соломон пред новия ви избор. Някой тук се е объркал. Объркал е българската култура със семейство Зрънкови. (Смях в КБ.) Уверявам ви, има известна разлика. Нямам нищо против новата кандидатка, тя е симпатично момиче, сигурно има скрити таланти, може би даже свири на някакъв инструмент (оживление и смях), но струва ми се, че подобна подигравка с българската култура не е правена за последните 15 години, въпреки че на този пост бяха издигани доста неадекватни хора.
Така че много моля, ако наистина някой иска да помогне на българската култура, присъвокупявайки към нея туризма – разбрахме по финансови съображения - нека да даде магистрала “Тракия” на Министерство на културата, за да събира таксите. Министерството веднага ще си сложи едни мажоретки и ще събира значително по-весело и забавно таксите и винетките и ще печели достатъчно, за да може да поддържа българската култура. Ето ви едно конкретно предложение, ако се чудите как да финансирате българската култура.
Но мисля, че тя не заслужава подобно унижение, не заслужава подобна гаргара, това е точната, макар и не съвсем академична дума – нещо, което не се е случвало, отново повтарям, за 15 години с нея. Мисля, че тя заслужава по-добра съдба. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Госпожа Бонева – първа реплика.
АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Бих искала да направя реплика на господата, които се изказаха преди мен, на колегите от левицата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: На господин Сапарев по-конкретно вероятно.
АНТОНИНА БОНЕВА: Това правителство направи изключително много за културата, като започнем от промяната на нивото, на което са поставени артисти и музиканти, и увеличението на тяхното заплащане с 50%. След което бяха направени ремонтът на “Александър Невски”, ремонтът на Художествената галерия, на Народния театър, изграждането на черквата в Одрин, в Търново, ремонтът на Младежкия театър и т.н., просто няма време да бъдат изброени нещата, които са направени. А в това време, освен подигравки, нищо не се е чуло от страна на опозицията. Опозицията беше тази, която управляваше във всичките предишни години, и нито един от тези обекти не беше пипнат, въпреки по-големите капиталови разходи, с които разполагаше.
Аз задавам риторичен въпрос към опозицията: защо вие не поправихте тези културни обекти? Гледахме как течеше вода в Художествената галерия по времето на управленията и на двете страни на опозицията. Защо тогава Художествената галерия не беше поправена?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това не е вярно!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо го сменяте тогава?
АНТОНИНА БОНЕВА: Този въпрос искам да задам. И защо не сте в състояние да признаете всичките неща, които са направени, след като вие не сте направили нищо подобно? Благодаря ви. (Силен шум и реплики в залата, ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бонева.
Има ли друга реплика към проф. Сапарев?
Господин Младенов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (СДС): Моята реплика е съвсем кратка. Аз не мога да се присъединя към правенето на някакви личностни квалификации от тази трибуна, защото мисля, че нашата работа е малко по-отговорна, но слушайки изказването на проф. Сапарев и последвалата реплика си задавам въпроса: в крайна сметка защо тогава беше сменен министър Абрашев, след като толкова много неща направи за българската култура? И ако има една конкретна критика, която може да се отправи към промените в кабинета, които в момента се правят, то тази критика е, че за нито един от сменените министри правителството и министър-председателят не дадоха обяснение защо ги сменят. Не стана ясно от какво е недоволен министър-председателят в работата на министър Абрашев или по-скоро от кое е доволен. По същия начин не стана ясно от какво е недоволен в работата на министър Шулева, на министър Декме и останалите, които бяха сменени.
А що се отнася до новите предложения за Министерски съвет, мисля, че днес в залата ще имаме достатъчно възможност да дискутираме техните достойнства, както и достойнствата на структурните промени. Но в крайна сметка някой ще ми каже ли защо министърът на културата беше сменен, след като толкова добри неща е направил? Има ли някой от мнозинството в тази зала, който може да отговори на този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Дуплика – проф. Сапарев. Заповядайте.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Благодаря на колегата Младенов. Аз съм съгласен с него. Действително странно е при толкова успехи един такъв куриозен министър да бъде свалян. Би трябвало да получи нашата най-гореща благодарност.
Колеги, струва ми се, че просто наблюдаваме един маскарад, то не е нещо ново, разбира се, ако трябва да остроумнича персонално, дето се вика и господин Илчев с доста големи усилия се мъчи да се превърне в пародийна карикатура на цар Фердинанд и има успехи в тази насока, във външния си вид. Но не е там въпросът, да остроумничим в подобни насоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Професор Сапарев, не надхвърляйте мярата, моля Ви!
ОГНЯН САПАРЕВ: Да, благодаря. (Оживление и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам продължението на дебатите.
По регистрация са налице 166 народни представители от общо 240. Имаме необходимия кворум.
Преди почивката думата за изказване беше заявена от проф. Димитров.
Към момента не са постъпили списъци с желаещи за изказвания от съответните парламентарни групи. Ако има такива, моля да ми ги предадете.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Преди почивката присъствахме на една не особено приятна сцена, която мисля, че не прави чест на българския парламент – да се слиза до равнището на такива квалификации.
Но аз ще се спра на нещо по-важно – на странната теза, която прозвуча в изказването на уважаваните от мен господа Стефан Данаилов и Огнян Сапарев за това, че, видите ли, е просто несериозно човек, който не е от средите на културните дейци, да става министър на културата. Категорично не съм съгласен с тази теза, колеги, и ще кажа защо.
Ние по някаква странна аберация на мисленето смятаме, че министърът на културата трябва да бъде едва ли не творец, тоест да бъде талантлив художник, писател, композитор, артист и т.н. Ето, това не е вярно и ще кажа защо.
Не зная дали някой от вас си е правил труда да прегледа Закона за закрила и развитие на културата. Колеги, става дума за управление и за финансиране на културни процеси – Глава първа. Глава втора казва какви са културните организации. Основна задача на министъра на културата и на Министерството на културата като институция за управление и финансиране на културата е именно това – да се осигури добро управление и добро финансиране на културните процеси.
Ако обърнете примерно на Глава пета от закона, това е близо половината от закона, ще видите, че става дума за финансово подпомагане на културата и за създаване на специален фонд "Култура". Колеги, става дума за финансови процеси.
Сега ще си позволя да кажа нещо, което може да се изтълкува и като проява на професионален шовинизъм, но като човек, който двадесет години се е занимавал с финансово и административно право, мисля, че думата ми има значение. Когато става дума за управление и финансиране на определени процеси, било то и в сферата на културата, смятам, че един юрист с добра подготовка може да се справи блестящо. Нека да напомня, че госпожица Чилова е специалист в сферата на финансовото право, да кажа, че е член на Комисията по бюджет и финанси и едва ли някой може да каже, че не разбира от бюджетиране.
Уважаеми колеги, точно по силата на професионалната си подготовка тя разбира от финансови процеси и от бюджетиране, разбира и от управление. Така че изборът й не е случаен. От гледна точка на професионалната й подготовка никакъв упрек не може да бъде отправен към нея.
Моята категорична позиция е следната. Един добър специалист, който разбира от управление и финансиране и, разбира се, който има сетива за значението на културните процеси, може да бъде много по-добър министър, отколкото един талантлив музикант, артист, художник, но който няма никакво понятие от това как се разпределят пари и как се управляват организации. Така че категорично не съм съгласен с тази теза, която се издига тук и която се защитава от изказалите се преди мен колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, аз слушах внимателно какво казахте, но има един въпрос, който може би е добре да осветлите пред народните представители. И той е усещащото се очакване от редица видни представители на културните среди, че тази за мен неестествена симбиоза между две структури, едната изцяло стопанска, при това почти 100 процента частна - става дума за туризма – едва ли не се очаква да бъде превърната в донор на българската култура. Подобно нещо битува в съзнанието на немалко културни дейци в България.
И аз Ви моля и задавам въпрос на Вас като юрист, при това специалист в тази област и на самата госпожица Чилова, която има достатъчно добро понятие от финанси: в една такава пазарна среда на частен туризъм възможно ли е преливане на средства от тази структура в една типично бюджетна държавна структура, каквато е културата? Мисля, че ще бъде важно това да бъде изяснено от тази трибуна от представител на управляващото мнозинство, което защитава подобна симбиоза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Радев, аз не бих нарекъл тази симбиоза неестествена. Ето, проф. Стефан Данаилов е проучил въпроса в страните от Европейския съюз и сам спомена, че има две държави – Ирландия и Малта, доколкото знам, където има министър на културата и туризма. Това не е неестествена симбиоза. И аз не смятам, че трябва да се схваща едва ли не, че ще взимаме пари от туризма и ще ги даваме на културата, поради това, че културата била бедна. Напротив, смятам, че става въпрос за такова съчетание между двете сфери, при което ми се струва, че по-скоро един бизнес подход на представяне пред света на националните културни ценности би допринесъл наистина много по–добре за тяхното финансиране.
Аз не мога да се ангажирам с такива тези, видите ли, че ще вземем пари от туризма и ще ги дадем на културата. Естествено, че това би било просто смешно. Но аз наблягам на това, на плодотворността на тази идея, в края на краищата културата да бъде финансирана при по-добро нейно менажиране в контекста на привличане на огромен туристически поток към България. Просто да продаваме добре това, с което разполагаме като културни ценности – за това става въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за изказване, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Смисълът на вашите правителствени промени се изразява в безсмислено разместване на едни пешки и поставяне на нови, още по-послушни. Защо са безсмислени промените, които ни се предлагат? Защо за вас няма значение? Защо вие с аристократично високомерие подминавате факта, че всъщност вашето управление подложи на невиждан геноцид българите? Защо за вас е без значение, че Министерството на здравеопазването обрича наистина на гибел българското население? Един милион и двеста хиляди българи останаха без здравни осигуровки. Това са социално слаби и трайно безработни българи. Скоро вие ще пратите бирници да изземват домашното имущество на тези хора, които нямат никакви средства да си купят дори един аспирин. Понеже вие и вашето правителство не сте в числото на тези един милион и двеста хиляди клети българи, за вас работата на здравния министър е перфектна.
Този здравен министър, по призвание се оказа пресметлив дилър, избяга от задната врата на кабинета си, когато при него дойдоха онкоболни да го питат защо вече пети месец онкоболните нямат лекарства в България? Аз притежавам извадки от здравните картони, от които е видно, че онкоболните са принуждавани с лични средства да плащат скъпите си лекарства. Онкоболни, господин министър на здравеопазването! Вашето съзнание на дилър разбира ли това?
Безмислени са правителствените промени, защото вие пренебрегвате факта, че вашият успешен финансов министър за три години и половина увеличи брутния външен дълг на България с 5 млрд. и 5 млн. долара. И сега този брутен външен дълг е над 16 милиарда долара. Това ли е успешната дейност на финансовия ви министър, който всъщност причини загуби за България само от първите две сделки с брутния външен дълг на стойност 1 млрд. 100 млн. долара?
Безмислени са правителствените ви промени и по още няколко причини. Главният двигател за приемането на първия закон от вашето управление – това управление, чиято правителствена програма се нарича “Хората са богатството на България”, междупрочем никой от вас вече не смее да произнесе заглавието на тази програма, главният двигател на приемането на Закона за хазарта вие въздигате в ранг на министър на културата, на пазител на духовните ценности на българите. Дали вече трябва духовните люде, хората от сферата на културата, на изкуството, да приемат един девиз: “Чрез хазарт към високи духовни достояния на България”.
Чрез предишния “пазител” на духовните достояния на българите, който най-после освободи духовната нива от своето присъствие, вие превърнахте културата в терен на сделки, напъни за превръщане на значими културни институции в хотели, развлекателни комплекси, разсипване на онова, което България е съграждала на духовната нива столетия наред.
Безмислени са вашите правителствени промени, защото вие покровителствате откровения грабеж на българското национално богатство чрез далаверата с магистрала “Тракия”. И този министър Церовски във вашите представи е успешен.
Промените, които предлагате, няма да прикрият болезнената истина, че вашето управление подлага наистина на геноцид болните българи, че грабежът на националния ни капитал е въздигнат в официална правителствена политика, че приватизационните сделки с БТК, “Булгартабак”, електроразпределителните дружества станаха позорен знак за разпродаване на безценния ни национален капитал. Вие все още лекомислено разчитате на търпението на българите. То вече отдавна се изчерпа и вие го усещате, но нямате смелост да го признаете. Така че, господин премиер, господа министри, страхувайте се, бойте се от гнева на търпеливите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Доцент Атанас Щерев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (КБ, от място): Няма “доцент”, има само “господин” Щерев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа! Аз съм длъжен, разбира се, най-напред да си посипя главата с пепел като бивш комунист и дори не съм бил член на Комитета по култура.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Но беше партиен секретар.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Но въпреки това бих желал да взема отношение по най-дискутираната тема днес, защото явно става въпрос за едно добро управленско решение – за сливането на Министерство на културата с отрасъла туризъм. Искам преди всичко, разбира се, да изкажа и възмущението си за това, че титуловани лица в пленарна зала използват езика на баядерки. Разбира се, че това е непочтително. И точно затова Народното събрание има такъв рейтинг, който се отбелязва в медиите. Разбира се, тук има и хора достойни за уважение. И точно към тях е отправена моята кратка реч.
Тонове мастило се изписаха, че министърът на здравеопазването не трябва да бъде лекар. И съвсем правилно. Така е защото той трябва да бъде управленец на процесите, които се развиват в здравеопазването. Но изведнъж, когато става въпрос за една друга област на човешкото познание – културата, изведнъж, виждате ли, само творец може да бъде на първото място в това ведомство. Има хора, които не могат да си представят по друг начин културата, освен да мрънкят пред правителството за повече пари за творците, да се застъпват за тях и т.н. Българският творец, творецът въобще е един саможив исполин и той никога няма да отиде да се моли за средства. На него трябва да му бъде помогнато. И трябва да му бъде помогнато с добри управленски решения. Такива управленски решения има най-малко в три страни в Европа и това беше срамежливо премълчано при дискусията досега.
Когато говорим за българската култура, ние виждаме какво е състоянието на археологическите паметници днес. Археологическите паметници и закопаната история на българската държава и българския народ в земята, която най безогледно се разграбва в настоящия момент и се изнася зад граница. Какво е необходимо да се покаже на света археологическата ценност, това, което имаме в България? Инвестиции, дами и господа, инвестиции, защото един археолог, един специалист знае много добре какво трябва да направи. Той се нуждае от средства. Той се нуждае от простор пред това, което има да покаже на света. Той се нуждае от едно управленско решение, което да даде простор на инвестициите в тази област.
За да развием балнеоложкият ресурс, медицинският туризъм, от какво се нуждаем? Нима нямаме добри лекари? Нима нямаме добри правила за медицинска практика? Имаме. Нима нямаме добри минерални извори или добри условия, където да посрещнем хората от цял свят? Идете в нашите балнеоложки курорти, идете в лечебниците, ще видите от какво се нуждаем. Нуждаем се от инвестиции. От инвестиции, които многократно ще се върнат за благото на българския народ.
Ако говорим за конгресен туризъм, конгресният туризъм, който е развит, разбира се, в нашата страна, но е развит в ограничени пространства, за да можем да говорим за истински конгресен туризъм трябват инвестиции, отново инвестиции. И тези инвестиции ще дадат възможност на повече хора от цял свят да дойдат в България и да опознаят българския народ и природните богатства на България.
Именно затова, заради тези инвестиции са необходими не да гледаме в тавана, откъдето ще паднат средства за българската култура, а са необходими добри управленски решения. Добри управленски решения! И аз се радвам, че сливането на туризма с културата е едно изключително добро решение, с което тепърва се натоварва един млад, амбициозен човек. И аз искрено се надявам тя да се справи с предизвикателствата, които поставя тази, бих казал, национално отговорна задача.
Още веднъж пожелавам успех на правителството в този му състав, който беше обявен. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Щерев.
Една реплика имаше Петър Агов, друга реплика – Никола Николов, трета реплика – не виждам.
Господин Агов, Вие бяхте пръв по право. Заповядайте.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Винаги ми е допадал патетичният тон на доц. Щерев, но преди да започна по същество, ми се иска да ви кажа, че в България има доста сериозни представители на различни среди, които твърдят, че бивши няма, господин Щерев. Вероятно това е манталитет. А сега по същество:
Проблемът, който се разисква, като че ли извън вниманието на разискването остава неговата същност. Аз си задавам въпроса: дали правителството, след три години и половина, едва сега разбра, че е необходима тази структурна промяна, за която говорихте Вие. Нима не беше в състояние да разбере една или две години след старта на своето управление, че може би това е най-добрият вариант.
Другият въпрос, който заслужава внимание: не става ли дума за един скъпоструващ експеримент в края на мандата на правителството? Не е ли застрашен този експеримент от отмяна след изборите на 25 юни? Кой ще плати разходите по този експеримент?
Не на последно място, когато в нашата група обсъждахме този проблем, аз изразих мнение, че в България няма такава традиция, няма условия за симбиоза между култура и туризъм.
Без да имам нищо против (сигнал от председателя за изтичане на времето) качествата на госпожа Чилова, аз все пак смятам, че културата, която по своята същност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Времето вече изтича.
ПЕТЪР АГОВ: … е един изключително сложен процес, чийто връх е еманацията на българския дух (сигнал от председателя за изтичане на времето), все пак не е по нейните сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Агов, макар че малко пресрочихте времето.
Господин Николов, заповядайте за втора реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю, министри! Господин Щерев, репликата ми е отправена към Вас, защото във Вашето изказване си пролича целият проблем. Тълкуванията за тази нова управленска структура, а не решение, както Вие му викате, са най-различни: от това, че ще развиваме културен туризъм до това, че ще повишим културата в туризма. Аз съм убеден в качествата на госпожа Чилова, че може да се справи вероятно с много трудни задачи, тя е един от нашите колеги, които упорито работеха и в комисиите, и в пленарна зала, но в същото време не е ясно каква е задачата. Беше казано преди мен, че няма такава традиция в България. Тезата, че парите от туризма по някакъв начин ще влязат в културата, е абсолютно невярна и очевидно невярна. Целият проблем е в това, че когато вие защитавате тази нова структура на Министерския съвет, и специално нова структура на Министерство на културата, не обяснявате какво целите, какво ще постигнем, с какви ресурси това ще стане, какви човешки ресурси ще бъдат мобилизирани в новото министерство, така че да има ефект от новата структура на Министерство на културата.
За всички е очевидно, че за три месеца, до края на мандата на това правителство, много трудно ще се почувства някакъв ефект, но поне да знаем какво целим. Да знаем, че оттук нататък културата, свързана с туризма в едно министерство, ще предпостави развитие и на туризма, ще предпостави и защита на културните паметници в България и тяхното експониране. Това не става ясно. Затова е и целият проблем, затова и вие се колебаехте каква точно защита да направите на тази нова структура на Министерство на културата. Аз съм убеден, че, ако вие сте наясно, бихте го казали. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) По-скоро считам, че не е съвсем ясно какво целим с тази нова структура на това министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми министри, колеги, уважаеми господин Щерев! Министър-председателят ни предлага географ за министър на енергетиката, енергетик за министър на икономиката, юрист за министър на културата и имаме икономист министър на здравеопазването. Никаква логика в това и вие говорите за управленски решения и спекулативно, че от туризма може по някакъв начин да се вземат средства за културата.
Аз лично не мога да подкрепя една такава схема и още повече, че тук беше казано преди малко: госпожа Чилова много страстно защитаваше първия Закон за хазарта и е публична тайна, че тя е свързана с премиерския съветник, господин Божков – Черепа, в областта на икономиката. Така че никаква логика няма в това, което казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Господин Щерев, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да отговоря само на господин Николов. Искам да го запитам: той ходил ли е на Перперикон и вижда ли как се стопанисва този обект? Има ли охрана, има ли плащане на тези обекти, има ли промоция на този обект, знае ли се, че това е един от историческите паметници на света, където могат да отидат хората – не само във Великобритания, а могат да дойдат и в България, освен в Гърция, да го видят. Това всичко трябва да стане с помощта на инвестиции, господин Николов. (Шум и реплики.) Трябват инвестиции тук, трябват наистина управленски решения.
Вторият въпрос, който искам да Ви задам: Вие ходили ли сте в хотела на господин Емил Кюлев, за да видите какво означава балнеологичен център и какво означава да ври и кипи от чужденци, които идват да си оставят парите в България? Искам да отидете да посетите още най-малко 25 балнеологични центрове, които са държавни и които изискват инвестиции. Приватизация и инвестиции! За това трябват управленски решения и още веднъж пожелавам успех на министър Чилова за новата й длъжност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Щерев.
Николай Младенов има думата за изказване.
Заповядайте, господин Младенов.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Преди да започна изказването си, ще си позволя да ползвам от времето си за кратка реплика към преждеговорившия, че ако идеята наистина беше да се развива балнеотуризмът, може би трябваше да се обедини Министерството на здравеопазването с туризма и тогава може би този ефект, който Вие търсите, щеше да бъде постигнат. Но за това ще говорим по-късно.
Основният въпрос, който в крайна сметка остава, е какво пречи колкото и министерства да има, да се слагат инвестиции в Перперикон, за да има охрана, за да има път? Явно структурата на Министерския съвет не пречи, а пречи дневният ред на управляващите.
Уважаеми народни представители, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили няма да подкрепи тези промени в кабинета на НДСВ, ДПС и Новото време. Да ги подкрепим, би означавало да станем съучастници в една безпринципна сделка.
Промени в едно правителство по принцип се правят по две причини – или когато управляващите си дадат сметка, че политиката, която водят, е грешна, не е в интерес на хората и трябва да бъде променена или когато осъзнаят, че хората, които формулират тази политика, не са успешен екип и съответно трябва да си отидат, за да се направи по-успешен екип.
По времето на дебата за вот на недоверие в това Народно събрание бяха изложени много аргументи срещу политиката на правителството. Политиката беше критикувана с конкретни аргументи, с конкретни тези, с конкретни критики, които бяха изложени в тази зала и които не получиха отговор нито от управляващото мнозинство, нито от кабинета. Напротив, министър-председателят дори не взе думата, министрите не много заинтересовано следяха дебата, но фактите си остават.
За четири години управление това правителство доведе българското образование до хаос. То провали заем на Световната банка, който беше съпътстван със стратегия за модернизация. За последните четири години това правителство доведе българското здравеопазване до хаос. За последните четири години това правителство не успя да се справи с престъпността, превърна корупцията в официална държавна политика и ние днес за пореден път сме поставени в ситуацията, в която трябва да одобрим едни промени, които не са съпътствани с ясна стратегия и ясна политическа воля за промяна на политиката.
Промените, които обаче днес се предлагат, са резултат от нещо друго. Те са резултат от желанието на управляващите да разместят икономическите лобита в своето управление и да си осигурят едно удобно парламентарно мнозинство до края на мандата.
Да погледнем за секунда малко по-конкретно промените, които ни се предлагат.
Министър Ковачев, който със сигурност е човек, дългогодишно специализирал в областта на енергетиката, както твърдят медиите, с учудване разбрал, че е получил поста министър на икономиката, получава властта да довърши приватизацията на тецовете, която започна като министър енергетиката. Тази власт му се дава, защото той става и принципал на Агенцията по приватизация.
Вече беше казано, че българската енергетика се поверява на географ, но аз се надявам, че това решение няма да доведе до режим на тока, защото, както разбрахме и както разбираме от българските медии, още от вчера са започнали въпросите на новия министър на енергетиката: "Какво точно да правя тук?", но може би ще се постигне една друга цел – ще се реализира много бърза печалба до изборите в този сектор.
Решен беше и един вътрешнопартиен проблем на Движението за права и свободи със смяната на министър Дикме.
Що се отнася до създаването на Министерството на културата и туризма или както беше наречено от председателя на управляващото мнозинство вчера – "Министерство на културата и тероризма", тази промяна е изключително несериозна, но тя подлежи на един малко по-обстоен коментар.
Наистина българският туризъм заслужава да бъде развиван. Наистина се надявам, че който и да оглави това министерство – госпожа Чилова или който и да е друг, ще инвестира и наистина ще се занимава сериозно с проблемите както на туризма, така и на културата. Но стои открит въпросът каква е философията зад тази промяна? Защо не Министерство на здравеопазването и туризма, за да стимулира балнеотуризма, както господин Щерев поиска? Защо не Министерство на земеделието и туризма, за да стимулира аграрния туризъм? Или Министерство на туризма и отбраната, защото, когато дойдат американските бази в България, ще дойдат и семействата на военнослужещите и те също ще трябва да почиват някъде. Защо не Министерство на екологията и туризма, защото екотуризмът е също приоритет? Той е приоритет на цяла Европа, не е ли приоритет и за нас?
В крайна сметка аз се надявам, че след това решение, което практически всъщност няма да доведе до нищо съществено, а единственото, което ще се случи, е, че ще се блокира работата на държавната администрация. Няма европейска държава, в която да се правят структурни промени в Министерския съвет три месеца преди парламентарните избори, като включително и в решението, което предлага правителството да бъде взето днес, първият месец ще бъде отделен на юристите, за да направят нужните стъпки, за да постигнат съответното обединение, което е нужно между тези администрации. Нищо съществено няма да се промени.
Аз се надявам обаче, че до края на мандата на това правителство културната и туристическата политика на управлението няма да означава, че във всеки български музей ще имаме ред римски колони, ред ротативки. Защото това ще бъде много срамно! Това ще бъде срамно и много жалко!
Тези промени ни връщат и към един извод, който е важно да направим за себе си за пореден път и се надявам, че много народни представители, включително и от управляващите, и от опозицията отдавна са си дали сметка за това, че в политиката царят не винаги разполага с хората като пешки. И не всяка пешка, която бъде доведена до края на реда, става царица. Това са много важни изводи!
Това е много важен извод за нас не толкова за това управление, защото то ще приключи след три месеца. Важно е за всяко едно следващо управление.
Учудващо е, разбира се, на което отделям специално внимание, защото е най-учудващо в промените, които бяха направени в правителството, че правителството дори нямаше достойнството да изрази мнение, да каже нещо за уволняването на госпожа Шулева като министър на икономиката, чиято цел беше само една. И тази цел е единствено върху нея да бъде стоварена цялата вина за провала на сделката с "Булгартабак". Тази вина обаче не носи тя единствено. Тази вина се споделя на равно основание от цялото правителство, от коалицията, която седи зад него и от мнозинството, което е в това Народно събрание – същото това мнозинство, което отказа да дебатира приватизацията на "Булгартабак".
Разместването на лобитата, които виждаме в момента, може да задържи настоящото правителство в продължение още на три до четири месеца, но то няма да върне доверието, което правителството загуби през последните четири години. Четири загубени години на загубено доверие!
На практика мнозинството доказа нещо, което беше заявено от министър-председателя още с връщането му в България, че България ще се управлява като акционерно дружество. Днес правителството на Република България иска от нас, народните представители, да регистрираме размяната на пакети и акции, които бяха договорени с ДПС и Новото време, но тези акции, уважаеми господа народни представители, са акции без покритие, защото зад тях не стоят хората, които са гласували именно това управление да бъде в момента управлението на България.
Учудващо е, че управляващите не намериха смелостта да освободят двама министри, които принадлежат на Българската социалистическа партия в това правителство – министрите Калчев и Паскалев, но аз призовавам сега наистина сериозно вече правителството…
Извинявайте, Паскалев отдавна си го прибрахте. Имах предвид Калчев и Петканов. Прощавайте, грешка на езика. Няма особена разлика между тях. (Шум и реплики в залата.)
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): И моето вчера беше грешка на езика, Николай!
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Пазете си ги до края на мандата, уважаеми господа, министрите Петканов и Калчев! Пазете си ги до края на мандата, защото с всеки ден присъствие във вашия кабинет, те ще напомнят на цяла България как далеч преди да сключите тази безпринципна сделка, на която ставаме свидетели в момента с Новото време вие подменихте вота на избирателите и сключихте сделка с наследниците на Българската комунистическа партия. Този тип сделки Съюзът на демократичните сили никога няма да подкрепи!
Никога няма да подкрепи и фалшивата промяна, която ни се предлага в момента. За нас България не е дружество с ограничена отговорност. Тя не може да бъде управлявана само в интерес на тези, които са на власт. Такава политика неминуемо капитулира.
Спомняме си как с ръкопляскания и благодарности бяха изпратени Тодор Живков и Милко Балев. По същия начин, по който бяха изпратени с благодарности и ръкопляскания министрите Абрашев и други.
Виждали сме в България как се с гробовно мълчание се сменят министри, но ако първия път това беше исторически случай, втория път това беше драма наистина. То днес изглежда абсолютен фарс.
И аз се връщам към нещо, което казах в началото – призовавам управляващите: моля ви, кажете, кажете пред българския народ от какво сте недоволни в работата на Милко Ковачев, от какво сте недоволни в работата на Мехмед Дикме, от какво бяхте доволни досега в работата на Божидар Абрашев?
Отговорете на хората! Дайте тези отговори! Не правете тази грешка да не отговорите на тези въпроси днес, защото оставете, че тази грешка ще струва много скъпо на вашата политическа сила, но тя ще струва много скъпо и на България. Защото управленските грешки, които допускате, загубата на време, пропуснатото време, загубените решения – те се плащат не само от вас, те се плащат от цяла България, от всеки български гражданин! И тази цена аз не съм готов да платя!
И именно затова днес, когато се стигне до гласуването, Съюзът на демократичните сили ще гласува против предложените от Вас промени в кабинета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
За реплика има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Младенов, по повод на Вашата острота за загубеното време, все пак да припомня един факт, защото когато става въпрос за факти, все пак трябва да се мълчи. По време на мандата това правителство и управляващо мнозинство България скочи с 50 места напред по индекса на икономическа свобода и в момента българската икономика се оценява като свободна икономика, а не както преди, когато беше несвободна – до 2001 г. Това е факт, оповестен от един изключително влиятелен канадски институт “Фрейзер” и Фондация “Херитидж”, които оценяват икономическото развитие на отделните държави. Пред този факт мисля, че трябва да помълчим, господин Младенов, и да не говорим за загубено време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за втора реплика, господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Младенов, аз съм учуден от Вашето твърдение, че точно по време на нашия мандат, точно по време на управлението на НДСВ и ДПС корупцията била станала държавна политика. Явно Вие цитирате някое мое изказване от преди 2-3 години, но искам да Ви напомня, че точно по време на кабинета “Костов” се случи това, и то в такива невиждани мащаби (смях в блока на ОДС), че в цялата държавна администрация с една много строга йерархия – извинявайте, господа, аз съм работил по това време в бизнеса в България и абсолютно точно и прецизно съм следил това…
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Кажи на кой си давал пари!
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ: Абсолютно точно и прецизно съм следил това. Вие създадохте една централизирана форма на корупция, която в крайна сметка все още съществува в нивата на държавната администрация, но както виждате – ние полагаме максимални усилия да се борим с нея и вътре в нашите структури непрекъснато даваме гласност и сме вътрешни корективи. Това по ваше време никога не се е случвало. Вие бяхте дисциплинирани във вашите възгледи за поддръжка на тази корупция. Затова, извинявайте, но аз не мога да се съглася с тази теза.
Във връзка с това, което споменахте, искам да ви напомня, че Агенцията за приватизация е агенция към Министерския съвет, а не към Министерството на икономиката и министърът оказва само методологическа помощ. Така че и с това не мога да се съглася – че във връзка с тази рокада целта е била приключване на приватизацията на тецовете. Тъкмо обратното! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (СДС): Благодаря на уважаемите колеги за репликите. Ние затова сме в Народното събрание – за да дебатираме, а не да се съгласяваме един с друг.
Ще се върна към първата реплика. Затова ли два пъти бяха сменяни министрите на икономиката? Затова ли няма да има ресорен вицепремиер по икономиката? И не е ли резултатът от вашето управление основаващ се на факта, че вие стъпихте върху една вече добре изградена сграда и това, което оставаше да направите, е да покриете покрива?
Искам да отговоря и на втората реплика – по отношение на корупцията. Няма Народно събрание, в което да са създадени толкова много анкетни комисии по повод различни корупционни сделки, колкото сегашното. Няма човек в България, който да не разбира далаверата, която беше направена с магистрала “Тракия”. Да напомням ли болницата?! Това не е ли официална държавна политика, когато правителството на закрито заседание даде основната магистрала на Република България на търг – без търг на инвеститор, непрозрачно?! Ако това не е държавна политика, не знам кое е.
И последното, което бих помолил всички, които цитират толкова охолно данни – нека да погледнат независимите данни, за които става въпрос. Прочетете редовните доклади на Коалиция 2000, за да видите за какво се говори, за каква корупция се говори! (Шум и реплики в блока на НДСВ.) Прочетете редовните доклади, които говорят за това как едва една трета от престъпността в България се регистрира от органите на Министерството на вътрешните работи, а останалата остава нерегистрирана. Това са управленските провали, а не приказките и намеренията от тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Младенов.
Колеги, преди да дам думата на следващия оратор, ще ви кажа кои са се записали към момента: Асен Агов, Явор Милушев, Татяна Дончева, Никола Николов, Моньо Христов, Тошо Пейков, Лютви Местан.
Заповядайте за изказване, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Господин председателю, позволете ми първо да направя една реплика по начина на водене, което е извън времето на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Искам да подчертая, че ние тук всички сме равни. Не сме академичен съвет, за да се наричаме професори и доценти. Не сме колектив на болница, за да се наричаме доктори. Не сме военно поделение, за да се наричаме генерали. Това е традиция и правило на българския парламент и аз Ви моля, господин председателю, встъпвайки в тази длъжност, да спазвате тази традиция на българския парламент и да не титулувате хабилитираните вероятно със заслуга лица в тази зала.
А сега си поставям картата и ще направя изказване по същество.
Уважаеми господин министър-председател – обръщам се към Вас, защото Вие извършвате промените – обикновено логиката на промените в кабинета, господин министър-председателю, са в интерес на обществото или поне презумпцията е такава. Такъв е здравият политически разум. От какви промени имаше нужда правителството, за да бъдат те в интерес на обществото?
На първо място, тези промени, господин министър-председателю, трябваше да засегнат сектора за сигурност. Защо? Защото само преди седмица Консултативният съвет за национална сигурност при президента на Републиката върна подготвената от Вашето правителство и подписана от Вас, господин министър-председателю, Стратегия за сигурност. Тя беше върната да се доработи, да се допълни, да се обогати и след това отново да бъде внесена в Народното събрание, за да бъде гласувана с решение на Народното събрание.
От този факт обаче следват няколко други, много важни обстоятелства. Няма ли стратегия за сигурност, няма и всички останали последващи документи. Няма военна доктрина, няма план за модернизация и организационно изграждане на Въоръжените сили, няма доктрина за вътрешна сигурност, няма реформа на специалните служби съгласно тази доктрина. Няма, господин министър-председателю, и план за организационно изграждане и модернизация на полицията и силите за сигурност.

Няма ли ги тези документи, господин министър-председателю, не могат да се извършат редица последващи действия. Такава е логиката на нещата. Не могат да се купуват самолети, хеликоптери, автомобили “Даймлер-Крайслер” и каквото и да било друго, без да са ясни целите на българската сигурност.
Господин министър-председателю, за тези сделки бяха изразходвани стотици милиони лева на българските данъкоплатци – без да има стратегия, без да има военна доктрина, без да е ясно защо българските данъкоплатци трябва да плащат всички тези пари! Не е прав министърът на отбраната, господин министър-председателю, когато казва, че сделките били законни. Може би от гледна точка на Търговския закон са законни, но от гледна точка на решенията на Народното събрание тези сделки са незаконни, защото за тях няма решение на Народното събрание – няма решение за стратегията, няма решение за доктрината, няма решение за плана за модернизацията на нито една от структурите на сигурността.
Господин министър-председателю, ако Вие наистина правехте тези промени, за да извършите нещо полезно за българското общество, Вие щяхте да смените, на първо място, провалилия се със своята стратегия за сигурност вицепремиер, който отговаря за тези въпроси и който беше основен докладчик по тази стратегия. И под чиято егида беше подготвена стратегията – много слаба впрочем, защото не предлага нито политика, нито действия. На второ място, министърът на отбраната. Защото всички сделки, които се извършват в Министерството на отбраната, стават с неговото съгласие. Договорите за част от тях се крият. И ще ви кажа още нещо, какво се говори в София, господин министър-председателю. Говори се, че тези сделки, особено за еврокоптера, се защитават от посредника за тях, защото той е пряко свързан с ръководството на Парламентарната група на Новото време. Това се говори! Оттук тръгват слуховете за корупция. Не се сърдете, че тук тази дума непрекъснато се повтаря, господин министър-председателю. Хората говорят точно за това, за комисионите, защо тези сделки се правят, без да има решение на Народното събрание, защо няма прозрачност в тези сделки. Тези хора заедно с министър Петканов по вече изложените преди мен причини трябваше да си тръгнат. Именно заради провала им в сектора на сигурността на страната. Трябваше да си тръгнат сега, за да може българинът да живее малко по-спокойно с нови назначения и с нова политика.
Ще кажа още нещо, господин министър-председателю. Трябваше да си тръгне, разбира се, и министър Церовски. Колкото и да беше защитаван от съпругата на лидера на вашата фракция по bTV с предварително написани текстове на телепромтер, това е онзи екран, на който се четат текстовете от четците на новините, той е незащитим като министър, заемащ своята позиция. Колкото и това да му се предоставя като възможност!
И най-накрая, искам да посоча, господин министър-председателю, че този дебат става прекалено сериозен и поне в тази част, в която аз се опитвам да изложа някакви аргументи. Прекалено сериозен! Вместо да направите тези необходими на България и на българското общество промени, господин министър-председателю, Вие ни предлагате министър на енергетиката, който има общо с този отрасъл може би защото е много енергичен. Или пък да слеете Министерството на културата и туризма. И вчера, вероятно знаете, че се разпространяват вече и вицове по този въпрос, казват, че това било министерство на културизма. Нещо, което вероятно се доближава до представите за изящество на някои от хората, които ще бъдат титуляри.
Ще кажа още нещо и завършвам. Вчера слушах, господин министър-председателю, известната българска звезда Азис. На въпроса каква политика изповядва, той каза: “Аз съм либерал.” (Оживление и смях в опозицията.) Когато го попитаха кои са неговите примери в политиката, той каза: “Доган и Сакскобургготски”. (“Браво!” в ОДС.) Чилова, Азис, Доган, Сакскобургготски, господин министър-председателю, това вече идва наистина в повече на всички! Демократи за силна България просто не могат да приемат всичко това. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Агов.
Реплики към изказването на господин Агов? Господин Щерев, заповядайте за първа реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Агов, Вашето изказване ме накара да си мисля, че Вие сте сексист. (Смях и оживление в мнозинството.) Вашето изказване по отношение на Азис, по отношение на госпожица Чилова, която е една млада, образована и хубава жена, ме кара да мисля, че Вие сте сексист. Това може да не е подсъдно по българските закони, но се осъжда от цивилизованите общества в цял свят. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Щерев.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Агов, искате ли да се възползвате от правото си на дуплика? Малко колебливо пристъпвате…
АСЕН АГОВ (ОДС): Колеблив съм, защото, господин председателю, явно господин Щерев не е чул основната част от моето изказване, а се занимава със закачките в края на изказването. И така изглежда цялото управление на НДСВ и ДПС, господин Щерев – занимава се със закачките, а не със същността. И затова стигнахме до днешния ден! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Агов.
Има думата за изказване Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, дами и господа народни представители! От изказалите се досега оратори наистина у мен се засилва тревогата, че вече е заличена разликата между критичната оценка и отрицанието. И това го казвам като представител на българската култура. За да не се признаят постиженията на правителството в една или друга област, за да не се признае и личният принос на премиера, за да може да стъпим на този принос към бъдещето, ние пристъпваме към метода на отрицанието. Дори чувам, че се отричат някои мои лични инициативи и то доста успешни. Това, дами и господа, е обида преди всичко за дейците на българската култура.
Минаха 35 години откакто стъпих на сцената и заснех първия си филм. Оттогава са се изредили много министри. Преди малко чухме секретарката на един министър от периода на социализма, която също подложи под ножа всичко по метода на отрицанието.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Коя беше секретарката?
ЯВОР МИЛУШЕВ: Коя беше секретарката? Госпожа Банкова мисля че се казва. (Смях и оживление в НДСВ.)
Всички министри от времето от прехода обаче са подложени на обругаване, защото не спира интересът за управление на българската култура отвън, а не от този, който трябва да я управлява.
Откъде тръгнахме ние? Когато ние започнахме нашето управление, бюджетът за култура беше 47 млн. Още първата година ние го направихме 53 млн. Читалищата разполагаха с доста по-малко от 20 млн., мисля, че 18 – днес те разполагат с бюджет 25 млн. Миналата година бяха предвидени нови 10 млн. за българската култура, включително за българското кино, за паметници на културата, за българската Национална филмотека и възстановяване на филмовия фонд, за ремонти на театри и читалища, преди всичко за възстановяване на Младежкия театър, за строеж на театър “Сфомато”. Но най-важното, бяха предвидени средства и за дейности в областта на културата.
Все повече чувам, че трябва предварително да се предвиди процент от брутния вътрешен продукт за българската култура. Дами и господа, тези, които разбират от бюджет и финанси, ще ви обяснят, че процентът от брутния вътрешен продукт е вторичен коефициент и неговото предварително планиране ми напомня наистина на времената на плановата икономика. А аз съм привърженик на нещо по-модерно, на планиране на процесите, но само при ясно формулирани необходимости.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Колко филма правеше тогава и колко сега?

ЯВОР МИЛУШЕВ: От изказалите се досега за мен стана ясно, че за тях културата е елементарна съвкупност между културното наследство и културната дейност.
Дами и господа, това не е така. Културата е преди всичко един перманентен процес на взаимодействие между самото културно наследство и културните дейности. Културната дейност не е само създаване, съхраняване, дори бих казал, херметизиране по български на културните процеси. Винаги съм настоявал за създаване на нови условия и преди всичко условия за усвояването както на културното наследство, така и на културната дейност и за тяхната социализация.
Това аз наричам управление на културните процеси.
Питам се защо никой не говори по същество? Защо никой не говори за реформа в българската култура? Аз съм привърженик на приемствеността и нашето управление започна именно с метода на приемственост в българската култура особено по линия на децентрализацията, където имаше много високи постижения по време на предишното управление, но дами и господа, днес в началото на ХХІ в. реформата в българската култура изисква преди всичко ясно дефиниране на държавното участие в културните процеси.
На второ място изисква незабавно, бих казал, спешно преминаване от субсидийно към инвестиционно финансиране.
На трето място изисква да се продължи децентрализацията и деконцентрацията в културните процеси, защото тяхното премахване не е еднократен акт, а също е процес.
Възможно ли беше това да го направим ние в началото на нашето управление? По така изложените причини това беше невъзможно! Но нека да си припомним, дами и господа, че днес след постиженията на нашето правителство в областта на културата тези възможности съществуват! (Викове: “Е-е-е!” от ОДС.)
Да, накрая бих искал да кажа, дами и господа, че Европа към която се стремим и за която постоянно говорим, е наистина един огромен ареал от множество хилядолетни култури, но те винаги са живяли в постоянно, перманентно взаимодействие. България не може да бъде изолиран остров от тези европейски култури.
Докато слушах дебатите, си припомних един разказ от Патриарха на българската писменост Иван Вазов. Мисля, че разказът се казваше “Златната планина”. Там ставаше въпрос за един д-р Карло, който в представите на българина за мъжественост изглежда твърде съмнително и този д-р Карло е прочутият архитект Шкорпил, който открива българския старопрестолен град Плиска.
Ако на това откритие навремето преди повече от 100 и кусур години, бяхме погледнали в контекста на световните археологически открития, а не дребнаво, по български, днес Плиска щеше да бъде не само старопрестолен град на България, към който се устремяват не повече от 5-10 хил. души годишно, а щеше да бъде един световен културен център и за България щеше да се говори по друг начин.
Не е експеримент създаването на Министерство на културата и туризма. Това е преди всичко предизвикателство не само към дейците на културата, не само към политиците, а към цялото българско общество.
Пред алтернативите, дами и господа, да останем на страната на застоя или предизвикателството, аз лично заставам на страната на предизвикателството! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Милушев.
Реплика – господин Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми, Яворе!
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Кажи, драги!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Мисля, че три години и половина обсъждахме много силно, мощно, емоционално бюджетите, които ни даваха от Министерство на финансите. Не знам дали си спомняш, че Комисията по културата на два пъти не прие бюджета за култура. И тогава много основно говорихме и аз не знам защо забравяш или как си прочел бюджета, но никъде не е посочено, че освен средствата за заплати и осигуровки, никакви други средства няма в сферата на културата. Никакви други средства няма!?
Аз разбирам и съм съгласен с това, че се надяваме поне на 24 май един театър да се направи, най-сетне! Но нека да се върнем назад и да си припомним какви пътеки направихме и ти, и аз, и колеги от комисията, и министерството до Министерство на финансите, до господин премиера, за да обясним необходимостите от културата?!
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Значи е имало успех!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защо нито един път това не влезе в нормалния бюджет за култура бе, Яворе? А всичко трябваше да чака от остатъчните средства? Колко години чакаме стратегията на българската култура? Къде е тази стратегия? Аз днес разбирам, че всъщност стратегията е било това в края на мандата да обединим двете направления и култура, и туризъм, за да го развиваме. Не съм съгласен с теб по много въпроси. Аз те разбирам, избори идват, трябва да бъдем точни и прилежни, но не си прав! И се учудвам, че ти като творец позволи да се случи това да бъде оглавено министерството от уважавани от мен момичета, неразбиращи нищо от култура! (Викове: “Е-е-е!” от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Друга реплика?
Господин Пантев, заповядайте за втора реплика.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Уважаеми и други колеги! Става дума за обсъждане на парче. Отново обсъждаме стратегически неща на парче.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Реплика ли е това?
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Да. Има нещо символично, в това, че се съединяват тези министерства. Да, българската култура отсега нататък ще бъде етнографска и туристическа екзотика. България ще се превърне в страна, където ще се гледат само нестинари, кукери, ще се яде питка с чеверме и червено вино. И това намирам много по-важно като административна символика, отколкото кой какъв е и какви пари очаква да вземе.
Помислете си върху това - да, ще идват у нас, както идват туристите в долината на Ориноко. Българската история, култура, цивилизация, раса, ако щете, заслужава нещо много по-добро от това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Трета реплика – господин Кошлуков, заповядайте.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НВ): Почитаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги, уважаеми министри! Ще помоля един от експертите в културата Явор Милушев да ми даде едно пояснение, което мен ме затруднява. Виждам, че е голям проблем за колегите от БСП сливането на двете министерства или създаването на това ново Министерство на културата и туризма.
Разбирам, че господин Данаилов е против, господин Пантев е против, господин Сапарев е против, което ми дава някаква позиция от страна на БСП. В същото време в официоза на БСП от вчера (реплика от БСП), може би не е излязло при тях, да не са го получили – господин Божидар Димитров, също виден, културен, доказан историк…
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: От БСП.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: … от БСП, на въпроса: “Господин Димитров, как ще коментирате новото министерство? – Одобрявам тази идея! Нещо повече, в публичното пространство неведнъж съм изказвал мнение, че е необходимо това да се направи”. Може би е лично мнение, обаче на другия въпрос: “В управленските проекти на БСП обсъждан ли е този вариант и ако следващото управление е на левицата, ще продължи ли тя в тази посока?” Той казва: “Изпитвам известна завист. Това го бях предвидил в управленската програма на БСП за културно-историческото наследство (ръкопляскания, шум и реплики от НДСВ), която Стефан Данаилов представи миналата събота”. Забележете, екипът, който представяше програмата, реши да скрие ноу-хау-то! Това е епохално, да го скрият, да го пазят за изборите. Но вече няма значение. Спестяват ни само трудностите по сливането на Министерството на културата и Държавната агенция по туризма.
Господин Милушев, смятате ли, че БСП сега ще подкрепи това структурно обединение, защото явно работите за тяхната програма? Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Дуплика – господин Милушев, заповядайте.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Да ви призная, дами и господа, не очаквах, че мои приятели и колеги ще се включат в хора на отрицанието.
Но тук, драги Стефане, искам да припомня, че аз бях човекът, който не подкрепи бюджета на собственото си правителство в областта на културата преди две години. Дефинирах ясно причините, те бяха разбрани от правителството и веднага на следващата година всички тези необходимости, за които говорихме тогава и ти, и аз, Стефане, бяха запълнени, включително и средствата за кино.
Така че тази реплика не я приемам като упрек, а само като потвърждение на това, което казах в началото.
Що се отнася до това, защо съм разрешил – не аз съм човекът, който разрешава, но това новосъздадено министерство като предизвикателство се включва напълно в моята концепция, която съм излагал на конференциите на комисиите на култура на страните от Югоизточна Европа. И тогава ти лично ме поздрави за тази концепция, следователно ти подкрепяш този подход на управление на българските културни процеси.
Що се отнася до репликата на моя скъп приятел Емил Кошлуков – казаното от проф. Божидар Димитров мисля, че не подлежи на коментар. Проблемът е, че представената от тях програма не е ноу-хау, а възстановка на стара планова икономика в културните процеси, когато беше казвано: ти ще правиш тази и тази постановка, ти ще пишеш тази и тази книга, а днес ние говорим за нещо коренно различно и явно трудно разбираемо от лявата страна. Говорим за планиране на културните процеси в едно бъдещо време в полза на българското общество.
Това е моят отговор. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Има думата за изказване Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, дами и господа министри, колеги! Чудя се защо в днешния дебат по структурните и персонални промени на правителството не говорим по същество, а за българската култура и за възможностите на колегата Чилова да я оглави. Българската култура, както и всяка друга дейност, може да се управлява по различен начин – в рамките на министерство или в отделно министерство, от човек, който е творец, или от човек, който не е творец. Въпросът, с който обаче се занимаваме днес, са структурни и персонални промени в правителството, предназначени да изкарат правителството на буксир в оставащите три месеца.
Структурните промени, засягащи културата, не бива да вдигат димна завеса, която няма нищо общо със задачата, която получи преди две седмици министър-председателят – да успее да събере останките от своето мнозинство от коалиционните си партньори и да довърши мандата по някакъв приличен начин, защото това е важно за него. Важно е за членовете на кабинета, важно е за хората, които наредиха някога листите на новосъздаденото НДСВ, чиито бизнес интереси, цели и задачи бяха неотклонно представяни в тези три години и половина и на които трябва да се осигури още няколко месеца такова представителство. Това беше тежката задача, която получи министър-председателят и той я изпълни съгласно старата максима, че политиката е изкуство на възможното – с това, което имаше като персони, с това, което имаше като идеи и с това, което имаше като възможности да балансира.
Има нещо хубаво от тази политическа криза – на първо място, поведението на правителството, което беше в пълен контраст през последните две седмици с онова, което прави повече от три години. То толкова често не е уважавало парламента за три години, колкото за последните десет дни! То е тук редовно по въпроси, които го касаят, и по въпроси, които не го касаят. И си дойдохме пак на същия завой за парламентарната демокрация и за това къде е мястото на правителството.
Второто, което ми се струва важно и което виждам в българската преса от тези дни, не е да вее вятър на правителството, подплатена от едни интересни договори, които вървят между различни министерства и PR-агенции… Той да постави въпроса кой всъщност поема съдбините на държавата или отделни важни сфери и дали е в състояние да се справи. Изведнъж за българското общество стана важен въпросът да търсим човек за работата, а не работа за човека. И на мен ми се струва, че това са важни неща и много позитивни.
Как реши премиерът задачата със структурното преустройство на културата? Нищо общо няма структурното преустройство на културата и туризма с онова, за което се говори тук часове наред. Много добре е известно на министър-председателя и на хората, автори на идеята, че остават два-три месеца до края на парламента, че за тези два-три месеца не е в състояние да се осъществи идеята дори като зародиш. Защото има да се променят закони, включително Законът за туризма, който дава на промишленото министерство ключовите функции в развитието на отрасъла, че това не може да бъде променено с днешните две-три решения, които се дават, че не може да се обезпечи бюджетът, защото бюджетът беше приет миналия месец и ако някой имаше идеи точно в края на мандата си да прави структурни промени и някакви нововъведения, той би трябвало да ги започне отрано, и защото не колегата Чилова, а който и да било друг не е в състояние да им премести сградите, персоните, чистачките, касите и всичко останало. Но не е бил това проблемът. Проблемът е бил как да се запази министър Шулева в правителството, само че не само като министър на културата, а да довърши важни дейности в областта на туризма, които е започнала като промишлен министър. Няма защо да подменяме този съществен въпрос с всички други сказки за ролята, значението, мястото и т.н. на културата. Това е основният въпрос, който е решавал министър-председателят и не е тайна за никого, че конфликтът на госпожа Шулева с господин Доган не касае само "Булгартабак" и българските тютюни, а и българския туризъм, и неща, свързани със "Слънчев бряг" и редица други. Може би и с проекта "Супер Боровец", който е предназначен да легитимира така върнатите – знаем как – имоти на министър-председателя в други структури, които да станат неуязвими за всякакви други юридически спорове след мандата на този парламент.
Ето това е въпросът, който е решаван. И когато се оказва персонално нерешим, когато се оказва невъзможно госпожа Шулева да остане в рамките на това правителство, макар и в тази нова конфигурация, става невъзможно да се обясни, че този, който е предлагал структурните промени, трябва да се откаже от тях. Това е положението. Няма какво да го усукваме по килифарски и да изнасяме сказки за българската култура и да обиждаме културтрегерите.
Може ли културата да се управлява от нетворец? Може да се управлява, има два-три случая през последните четиридесет години, когато е била управлявана доста успешно. Дали може за три месеца един уважаван от мен колега, като колегата Чилова – подреден, организиран, да убеди творците, че може да оглави министерството – малко се съмнявам. Начинът, по който те я посрещнаха, общо взето, с ураганен огън, говори, че тази задача е трудно изпълнима. Но всъщност министър-председателят примирява бизнес лобита, други етноси и всякакви други неща, но не решава въпроса как да бъде по-добре управлявана културата. В крайна сметка за докарване на правителството на буксир до края на мандата може би това не е необходимо. Иначе, формално погледнато, господин Севлиевски – представител на брокерите от Новото време, има по-големи биографични данни да оглави сферата енергетика и туризъм, примерно, защото е магистър по туризъм, има практически опит в борда на "Слънчев бряг" и би могъл да се справи по-успешно с едно такова сборно министерство. Иначе не би могъл да продава тецове, вероятно Милко Ковачев като принципал на Агенцията по приватизация ще ги продаде. Това ли бяха най-спорните министри? Не, не бяха! Много добре знаете, че има министри, които никой досега не е закачал, които още не са разбрали с какво се занимава министерството им. Но тъй като не са създали поводи за скандали, те и сега си пребивават добре в Министерския съвет, така и ще си изкарат. Но в крайна сметка, щом не са създали проблеми на министър-председателя, не е нужно и сферата да върви, важното е средствата да се усвояват. Между тях не е министърът Церовски, както в личен план, така и в начина, по който ръководи министерството си. И това го знаят и депутатите от мнозинството, които за нещо са ходили при него, защото знаят, че не може да се реши никакъв въпрос.
Но той решава важните за премиера въпроси – автомагистрала “Тракия” и други, които трябва да се получат от определени фирми по задание. И вече не може в хода на преговорите, в средата на сделката да се разваля калимерата. От опозицията се иска да прояви разбиране. Тя обаче не желае да прояви разбиране, защото смята, че това не е в интерес на българските граждани.
Вчера гледахме господин Свинаров в Кербала. И той реши, че по този начин ще си закрепи имиджа, като отиде да се снима в Дивания. Българската опозиция ще продължи да пита: на какво основание господин Свинаров възнамерява да договори военно превъоръжаване за 6 млрд. 65 млн., когато има още три месеца до края на мандата на правителството, като това са средства за един цял парламент, ако той си изкара следващия мандат докрай и той желае да ги договори. И той го прави с едно супертемпо. И го прави, въпреки че международните партньори разбират колко е рисковано да се сключват сделки, за които няма осигурени пари, защото плашите и техните интереси, защото утре някое друго българско правителство ще бъде изправено пред факта да не може да изпълни договори, които е сключил предишен министър без всякаква финансова обосновка. Защо му е това на министър Свинаров? Отговорете си сами!
Сега четем във “Файненшъл таймс”: “Министърът на транспорта и съобщенията Николай Василев представи амбициозна инфраструктурна програма в Лондон. И той искал всички проекти да бъдат одобрени, а договорите – подписани преди парламентарните избори през юни, които могат да свалят правителството от власт.” Става дума за 2 млрд. евро! Моля ви, да спрем да се правим на случайно попаднали хора и на хора, които не знаят за какво става дума. За това става дума! Хората, които докараха това правителство, хората, които написаха листите, хората, които бяха прекрасно представени в бизнеса, тук желаят последните месеци да довършат започнатото. И няма друг начин да бъде завършено започнатото, освен ако определени хора не бъдат ангажирани да си довършат сделките, защото са поели ангажименти. За това става дума! Не за българската култура, не за колегата Чилова, която по мои впечатления има сериозно отношение към културата, а не лаическо. Казвам това за културните дейци, за да не се притесняват толкова!
Иначе начинът, по който бяха оповестявани промените, начинът, по който министър-председателят обяви, че неговият чиновник Цонев ще ги съобщи за първи път – ние тук просто не сме монархия, и завоят, който направи, е някакво доказателство, че колкото и да се изживяваш като бивш монарх, пребивавайки на стола на министър-председателя, ще трябва някои правила от парламентарната демокрация да спазиш. Е, не можеше да се съобщава предизборният щаб на НДСВ в Министерския съвет. Партийните въпроси са си работа на партийната централа и се правят в партийните централи, не се правят в Министерския съвет. Но това вероятно има връзка с това, че НДСВ няма структури и държавната администрация всъщност са му структурите. Така че всъщност те, възприемайки държавната администрация като своя собствена, си направиха там тези изявления.
Какво бих ви казала в заключение? Министър-председателят имаше една задача: да докара правителството на буксир до края на мандата, балансирайки сделките на групите по интереси, които го докараха на власт, които направиха мнозинството и които тези три години и половина управляваха зад кулисите. Той няма друг избор, освен да довърши това. И всякакви разсъждения – персонални, структурни и други – дали тези хора са подходящи или не, нямат никакво значение. Миро Севлиевски, Новото време и лобито му трябва да бъдат представени в правителството, за да може до края на мандата да има необходимия брой гласове и те съответно да си вземат своето. В това няма отношение въпросът дали той е потребител на електроенергия, дали знае какво е ампер и дали може да управлява енергетиката, няма значение! Така че в този смисъл премиерът е направил това, което е възможно.
Защо трябваше обаче да пазите в борда на “Булгартабак” сменените министри Шулева и Дикме, след като три дни преди това министър-председателят ги извади от правителството? В това няма логика. Те ли ще са хората, които ще продължават да водят преговорите? Каква логика има в Министерство на земеделието? Прекрасна логика! Единият министър имаше фирмите на брат си, заместник-министърът му си направи свои фирми по време на изпълнението на функциите си като заместник-министър. Все се е случвало някой да остави, да забрави някоя фирма отпреди това, но да направи фирма по време на самото си пребиваване във върховете на властта не е бивало! Но това очевидно няма значение. И е логично да няма значение!
При това управление на сегашния така наречен либерален алианс всъщност каузата в политиката беше подменена със сделка. Политиката е дейност, в която има и сделки, но те винаги и неотменно са подчинени на каузи! Само тогава има истинска политика! Сега ние подменихме каузите, изобщо няма каузи, има само сделки! В изпълнение на тези сделки това правителство желае да доизкара тези три месеца.
Има само една особеност – българските граждани направиха сегашния министър-председател свой месия. Това беше преди три години и половина. Така той започна мандата си. Ще го завърши като заложник. По мои впечатления той беше заложник от самото начало - на интересите, които го докараха тук, на интересите, които му дадоха властта, и на интересите, които го ситуираха в тази политическа система. Да, той получи своите имоти за 200 млн. долара, може би получи и други неща, но заедно с това българската политическа система и българските граждани, които трябва да бъдат представлявани, получиха една също много голяма задача. Те или трябва да вземат в ръцете си собствените си съдбини, спирайки да търсят спасители и месии, или ще трябва да бъдат продадени, защото за търговците по една сделка винаги есенцията е покупко-продажбата. Ако българските граждани не желаят да бъдат продавани на следващите парламентарни избори те ще трябва да направят необходимото за смяната на сегашния либерален център и да спрат да се занимават с въпроса: може ли тази финансово-олигархична котерия да бъде плашило или е плашило въпросният двуполюсен модел, който всъщност във всички демократизирани общества е гаранция за нормалното функциониране на държавата. (Ръкопляскания от КБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За реплика има думата господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Дончева, когато Вие станахте и казахте, че ще говорите по същество, аз се зарадвах и си казах: “Ето, най-накрая някой ще каже нещо по същество.” След това си направих труда и записах темите, по които говорихте. Вие говорихте по около над 40 теми. С Вашето изказване Вие успешно можете да кандидатствате за книгата на рекордите на Гинес по разнотемие. Така Ви се лее от устата, а всъщност нищо не казахте по същество.
Единственото нещо, което казахте по същество, го завършихте в края на изказването си, когато с носталгия се изказахте за двуполюсния модел. И най-вече през цялото време, през цялото си изказване се опитвахте да внушите на всички, че едва ли не тези структурни промени, които се правят, се правят за един период от три месеца, че те имали за цел да изкарат на буксир правителството. Нищо подобно, госпожо Дончева. Те не се правят за три месеца, а са и поглед към бъдещето. И след три месеца не свършва всичко - и това, което се казва либерален алианс, и правителството, което в момента се води от премиера Симеон Сакскобургготски! И вие ще трябва да го признаете на изборите, колкото и да искате да внушите на хората друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Господин Кошлуков, заповядайте.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Уважаемата госпожа Дончева, която е видна нововремка в БСП, съм сигурен, че направи своето изказване убедено и принципно. За съжаление то почива на инструментариума и терминологията на марксизма-ленинизма, който ни обясняваше света с народни изедници и капиталисти и бедния пролетариат. В ХХІ век обществото е малко по-сложно разделено и организирано.
Но със сигурност ще се случат няколко неща след тази промяна.
Първо, наистина двуполюсният модел има по-малък шанс. Аз не знам кой ще управлява следващия мандат, знаят го само нашите съграждани. Но шансът да не се върне БСП на власт е огромен. А трети мандат в опозиция ще изтощи партията. (Шум и реплики от КБ.) Вашият залог е огромен. Но такъв е животът – появи се трети полюс- Либерален алианс, алтернатива на синьо-червената мъгла. И поради тази причина шансът вие да излезете от властта още веднъж е огромен.

Аз разбирам този плач. Той е на живот и смърт. Има ваши структури, които изкараха побоя с камъни от Виденов, дето пищяха, дето наистина пазеха партията. И днес тези хора викат: “Какво става? Няма ли да идваме на власт?” Е, май няма.
От друга страна, този плач по двуполюсния модел, който е много стабилен само в страните с мажоритарни системи, изисква избирателния кодекс на Новото време, който Вие категорично отхвърляте. Ако толкова много искате депутатите да са коректни и честни и да правим управление, дайте да видим кои са те. (Реплика от опозицията.)
И трето, този парламент имаше куража и смелостта именно тук, при това управление, именно благодарение на колегите от Новото време и на колегите в НДСВ да създаде анкетни комисии, разследвания, да направи корективи, да постави теми. Къде бяхте Вие при Виденов, когато Ви замеряха с камъни и не успяхте един министър да смените? Къде бяхте Вие при Виденов, когато Ви изхвърлиха от тази зала и нямахте нито едно разследване? (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Времето!
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря ви за времето, но когато човек говори трябва да има предвид историята. Не сме късопаметни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Хубаво е, че почти спазихте времето.
Заповядайте за реплика, господин Щерев. (Оживление в опозицията.)
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Дончева, аз винаги с интерес Ви слушам. И тук, във Вашето изказване научих поне две неща. Научих как БСП копнее да вземе някой от имотите на господин министър-председателя, за да направи партийна школа или нещо подобно. Това, разбира се, е стара мечта на Българската социалистическа партия. (Реплики от КБ.) Но, от друга страна, научих нещо много любопитно. Ако наистина има такъв Голиат, който е готов да плати за превъоръжаване на министър Свинаров 6 млрд., а пък други 2 млрд. до края на този мандат на господин Василев, то тогава аз съм сигурен, че НДСВ и тази коалиция ще управлява още един мандат. Абсолютно сигурен съм. Защото, ако това е вярно и в края на едно управление едни инвеститори са готови да дадат тези пари (смях в БСП, реплики в ОДС), те си правят точната сметка, че пак тези хора ще управляват България. (Смях в опозицията.)
Нали разбирате, че при осъществяването на тези сделки, за които говорим, след това ще стане нещо друго, ще стане пак това, което направи нашето правителство – от 2 млрд. лв. близо 4 млрд. да има за социални помощи и социална политика. Това, което беше направено, доброто за всички български граждани, това ще продължи и през следващия мандат. И това наистина го научавам от Вас, от Вашето изказване. И наистина съм Ви благодарен, защото нямах такава силна увереност, че ще управляваме още един мандат. Сега вече я получих. Благодаря ви. (Оживление в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Госпожо Дончева, имате възможност в рамките на 3 минути да направите Вашата дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Щерев, парите за военните сделки трябва да ги даваме, а не да ни ги дават. (Смях.)
Господин Кошлуков, мисля, че Ваша беше фразата, казана преди около месец: “Крадат като за последно” по адрес на това правителство. Къде отидохте Вие? (Ръкопляскания от опозицията.)
Аз мисля, че е добре да се подложите на мажоритарен вот. И сега има такава възможност. Можете да забиете един отрицателен рекорд към нула процента. Не вярвам даже и съседката Ви да гласува за Вас.
Господин Милчев, мисля, че политиката не е място за туристи, мечтаещи за място в историята. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има думата за изказване колегата Васил Василев.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Трябва да се следва и поредноста на парламентарните групи, не само реда на записване.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин премиер, господа министри! Началото на този мандат бе обещания, които родиха огромни очаквания. Обещания от самия Вас, господин министър-председател, обещания за по-добър живот, за нов морал, за почтеност и за нова политика. После бяха неясните листи – хора, предложени от някого по някакъв начин, избрани на едни или други места, хора, представляващи едни или други икономически интереси и кръгове. Хора, които бяха решили, че това е звездният им миг. Хора, които се снимаха с Вас и получиха управлението на държавата.
След това мнозинството прие първите закони според ангажиментите. Според тези ангажименти, които Вие и Вашите министри бяхте поели. Беше споменато вече кой беше първият закон.
За тези четири години Вие никога не дадохте ясен отговор на нито един въпрос. Министрите Ви бяха и си останаха разменна монета на Вашите интереси, а не на интересите на българския народ. Днешните промени в кабинета са продиктувани единствено и само от политическите пазарлъци между Вас и Новото време с цел да се гарантира мнозинство и Вашето оцеляване. Тези промени не са нужните промени на България. Вие и до днес не давате отговора защо остава министър Петканов, защо остава министъра на здравеопазването Богоев, защо остава министър Церовски, защо остава министърът на образование. Това обаче вече няма никакво значение. Това управление премине между една игра на карти на една яхта в Монако и завърши с една банка на ИРА в България.
През всички тези години Вие оставихте министрите си да правят всевъзможни золуми и далавери. Вместо да ги изгоните, Вие само ги премествахте от едно министерство в друго, но пък те бяха послушни и верни на Вас. Част от тях будеха смях и съжаление, но какво от това? Всичко това се случваше, защото на Вас през тези четири години Ви трябваха верни, а не можещи министри и депутати. Само че освен Вашата вина, господин премиер, затова са виновни и самите те. Защото те доброволно се съгласиха да бъдат пионки в тази политическа игра. Игра в името на келепира. Какво да се прави? Интереси – Ваши и техни.
Този парламент и това мнозинство е изчерпано от политически морал и доверие, благодарение на наложената от Вас, господин премиер, политика. Защото Вие освен министър-председател, сте и лидер на НДСВ. Затова на всички е ясно, че оттук нататък всяко едно решение на новото мнозинство ще бъде вземано единствено и само след пазарлък. Но в името на това да оцелеете Вие се съгласихте да се унижите и се ангажирахте с недопустими пазарлъци и компромиси. Всички сме свидетели на това как дадохте едно министерство на Новото време. Министерство явно апетитно, министерство, което може за следващите четири месеца да осребри на нововремци подкрепата за Вас.
Аз не вярвам, господин премиер, Вие да простите това унижение, както и това, че благодарение на Вас Новото време станаха депутати във Вашите листи и след това Ви предадоха. Вярвам, че това няма да бъде простено.
Вярвам, господин премиер, че българските граждани са разбрали каква цена плащат, за да сте министър-председател и каква непочтена политическа игра и пазарлъци се водят за оцеляването на това мнозинство и на Вас. Българите разбраха какво е общото между нов морал и ново време – това е далаверата. Има неща, които българският народ може да прости, може да премълчи, но бъдете сигурен, че тази политическа непочтеност и пазарлък ще бъдат наказани много скоро на парламентарните избори. Защото положението няма да бъде спасено нито от един пътуващ политически цирк в нов жълт автобус на НДСВ, нито от каквото и да е оправдание. Защото няма какво да се каже като оправдание. Защото вече няма кой да повярва на думите и на тези оправдания. Вервайте ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Дали има някаква реплика?
Колега Димитров, първа реплика? Отказва се засега.
Колеги, да съобщя времето, което остава: НДСВ – 14 мин., Коалиция за България – 10 мин., ОДС – 29 мин., ДПС – 40 мин., не е ползвало време, СДС – 20 мин., Народен съюз – 40 мин., не е ползвал, Новото време – 37 мин., независимите имат още време също.
Давам думата на господин Лютви Местан за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Още при първото изменение в структурата и състава на Министерския съвет, излъчен от Тридесет и деветото Народно събрание, ние заявихме, че промените в рамките на мандата на едно управление са нещо нормално. Това е характерно и за страни с развита демокрация. При страни в преход или преминали през преход установяването на едно оптимално функциониране и предположима закономерност на управленческите процеси разбираемо протича със своеобразна динамика. Поражда се необходимост от периодични корекции, което не следва да се възприема като слабост на което и да е управляващо мнозинство, ако са обективно следствие и адекватен отклик на променени обществени реалности и предизвикателства.
Политическото остойностяване на казаното по-горе би следвало да изразява способността на кабинета и на управляващото мнозинство да коригира модела на управлението си в името на постижима и реална социална ефективност.
Днес тези оценки са още по-актуални, но, с ваше позволение, ще погледнем на проблема от един друг ъгъл – кога се предлагат тези промени? Защо не преди и защо след вота на недоверие?
Отчитайки социо-комуникативните характеристики на политическото пространство, можем да си представим как би се оценило едно предложение за структурни и персонални промени във властта преди гласуването на вота на недоверие. При всички случаи анонсите щяха да се подредят в негативна парадигма: или като израз на слабост, или като резултат от натиск, или като някакъв грубоват опит да се предотврати успешният вот, или всичко това накуп.
Постпозиционирането на промените спрямо отхвърления миналата седмица вот на недоверие обаче ги натоварва другояче. Следвайки вече отхвърления вот, ревизията на кабинета носи внушението за властови капацитет, управленско самообладание и политическо достойнство.
Опозицията естествено не е удовлетворена и не е съгласна. Още първите изказвания показаха, че очаквано най-гласовити ще бъдат Костовистите със зомбирано повтаряне на добре познати клишета. Проявиха, макар най-малко да им отива, усилие да аргументират предложените от министър-председателя правителствени промени.
Уважаеми колеги, пт би ви отивало преди пет години да сторите това по отношение на промените в собствения си кабинет, този на ОДС. Не го направихте, защото нямахте куража. Тогава именно се роди крилатият вопъл на президента Стоянов “Иване, кажи си!”. Но Иван мълча, за да продължава да кънти президентското “Кажи си!” като емблема на Костовото управление. Посветените знаят какво не каза той и защо не го каза. Неказаното е с мирис на корупция. Сега е плеонастично словоохотлив, но няма кой да го чуе, защото, когато трябваше да говори, мълчеше. От страх да не бъде уличен и справедливо обвинен за онези грехове, заради които уж се раздели с по-голяма част от министрите си.
Сега е 2005 година. Властта не е еднолична, а и времената са други. Напъните да върнете нещата назад няма да успеят. Страната се управлява от министър-председател и коалиция, които не се свенят да признаят несвършеното. Затова най-правилният анонс на тези промени е самокоригирането. Това е достойно лого за мнозинството на ясната политическа идентичност и отговорността.
Оттук произтича по естествен начин изводът, че в управлението като прагматика на властта не се демонстрира нито партиен егоизъм, нито политическо късогледство, нито обречеността и инертността на финализиращия се мандат.
Именно защото тези предложения се правят на чисто, след отхвърления вот на недоверие, се откроява същинската им цел – постигане на по-добро качество на управление, илюстрация на обновената управленска формула, чийто протопип е вече трипартийната коалиция НДСВ – ДПС – Новото време. Подписаното споразумение влага повече перспектива в промяната от гледна точка на стабилността. Стабилността не като самоцел, а като условие за постигане на по-висока резултативност при реализирането на националните приоритети, особено когато иде реч за финалната им права. От своя страна, стабилността на управляващото мнозинство, когато то е коалиционно, е функция от баланса между принципа на поетата от съответната политическа сила отговорност и прякото участие на тази политическа сила във властта, включително и на ниво министри. Колегите от Новото време го правят чрез свой ярък политически представител в лицето на председателя на парламентарната си група господин Мирослав Севлиевски. Затова нашата оценка е, че тук не става въпрос само за подмяна на имена на министри. Промените имат своята вътрешна политическа логика.
Например структурната промяна, с която се създава ново министерство – на културата и туризма, въпреки многото емоции, на които станахме свидетели днес, ще позволи да се разгърне далеч по-агресивно ресурсът на културния туризъм, който, дал Бог, в България е значителен. Движението за права и свободи намира за уместно да обозначи този управленски синкретизъм като културно-икономически феномен, чиято ефективност за обществото със сигурност би произтекла в следващото управленско броене.
Чуха се оценки, че корекциите са закъснели. Може би. Вероятно трябваше да бъдат предложени на вниманието на българското общество преди месеци. Но тогава не бе възможно, защото премиер-министърът не разполагаше с мнозинство, което да уважи необходимите промени. Липсваше парламентарен ресурс за реализирането на инак обективната необходимост от управленска корекция. Сега този парадокс е преодолян. Възстановен е функционалният континиум между парламент и изпълнителна власт – предпоставка за генериране и реализиране на управленски подходи и решения, които биха осигурили по-добро качество на властта от гледна точка на социалната й ефективност. И за да не звучи тази теза пределно общо, ще кажем, че за Движението за права и свободи е приоритет обновеният кабинет да реши за кратко време все още нерешения проблем с изкупуването и изплащането на тютюни реколта 2004 г.
Предложенията на премиер-министъра за промени, които той стори в съответствие с конституционните си правомощия и зад които стои общата воля на трипартийния Либерален алианс, ще бъдат подкрепени от Движението за права и свободи, защото надскачат принизените междупартийни пазарлъци и самоцелни квотни амбиции, ако щете, надскачат и нивото на днешните разисквания. Стоят по-високо от безперспективната стилистика на негацията. Оздравената акустика на гражданското общество и осигуряването на релевантна субординация между управление и политика са най-ценният маркетинг за България на прага на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Давам думата на господин Моньо Христов за изказване.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители, господа министри!
Днес ние разглеждаме един проект на министър-председателя за структурни и персонални промени в Министерския съвет. Този проект е все още проект и аз се обръщам към колегите да не избързват да честитят на някои от предложените, че са вече министри.
Нормално е едно правителство, един министър-председател да поиска промени – и персонални, и структурни. Въпросът, който обаче стои е политически въпрос и е свързан не толкова с личностите, както и техните умения, които влизат в този кабинет, а е да разберем тези промени по същество защо се извършват, какви са целите?
Тук преждеговорившият преди мен господин Местан направи доста забележки по отношение на промените на правителството на ОДС. Трябва обаче да отбележим, че когато бяха извършени тези промени заедно с промените на кабинета беше внесена програма за този кабинет и неговите цели и задачи до края на мандата му.
Вярно е, днес има пет или шест месеца до края на мандата на това правителство. Може би тези цели са кратки, може би няма време за по-съществена промяна, но все пак министър-председателят беше длъжен в своето изказване да се изкаже върху общата политика на България, по това къде ще се задълбочат промените, ще има ли известни приоритети в тази политика, защо наистина ги сменя тези министри, но не съобщавайки защо извършва тези структурни промени и целта, той не може да убеди нашето общество и нас тук самите, че прави нещо добро в своя кабинет или прави нещо добро в политиката и развитието на процесите в България.
И тъй като се говори тук, че тези промени фактически не са плод на това, че ще се направи нещо по-добро за България, а те са плод на новото коалиционно споразумение между трите политически субекта, трябва да се замислим сериозно, дали фактически министър-председателят на България е човек, който е свободен в своя избор или е заложник при своя избор? Говоря не пак за преките лица. Говоря за политическите субекти, които са в Народното събрание. И това беше изключително добре поднесено преди малко от представител на ДПС, който изрично каза, че политическата отговорност оттук нататък ще се носи от тези три политически субекта. Да, но тази политическа отговорност ще се носи пред българския избирател на 25 юни! Какво обаче се случва в момента?
Преди три години и половина днешният министър-председател на Република България получи най-много гласове. Едно нещастно за него стечение на обстоятелство е, че се явиха дублиращи партии и това не му позволи да направи свое собствено мнозинство. Иначе, НДСВ щеше да разполага с някъде около 127-128 мандата и той щеше на прави самостоятелно управление.
Говорейки в стила и по начина, по който министър-председателя от 6 април 2001 г. до сега управлява България и говори за България, бих казал, че от тази дата, когато спечели НДСВ, фирмата или холдинга България беше взета на абордаж от това ръководство. Вярно, част от надзорния съвет на тази фирма беше в Лондон. Една друга част остана тук и стана правителство на България.
Говоря малко образно наистина, но искам да бъда правилно разбран. В този холдинг, който управлява три години и половина – холдингът България, обаче се появиха някои дъщерни фирми, които се разбунтуваха. Примерно, дъщерната фирма “Яхта бунак”. Тя се разбунтува и поиска участие именно в икономическите и свои частни корпоративни интереси, за свои интереси. Същевременно другият партиен и коалиционен партньор ДПС, познавайки слабостта и все още неуверената политическа формация НДСВ фактически направи така, че взе голяма част от управлението в собствени ръце.
И днес ние сме изправени наистина пред една сериозна дилема и същевременно да помислим върху тези две неща – свободна ли е волята на министър-председателя при избора? Аз мисля, че не е свободна.
Мисля, че министър-председателя не случайно, както се казва, от 9,00 часа сутринта до 14,00 часа е променил няколко пъти както структурните промени, така и персоналните промени. Говоря за понеделник. А това е много важно да знаем ние в края на краищата можем ли да разчитаме на министър-председателя на България, може ли този министър-председател да води уверено своя кабинет и той ли е ръководителя на кабинета или в кабинета има хора, които ще ръководят министър-председателя?
Досега в българската практика случаите са обикновено, че министър-председателите въпреки различните партийни, коалиционни и други намеси са успявали и са устоявали преди всичко техните виждания. Те са искали доказателства от своите коалиционни партньори не само да представят необходимия кадрови потенциал, не само да носят отговорност, но са искали да имат ясни програми и цели за развитието на страната. Това беше най-важното дори и за едно правителство, каквото беше това на господин Жан Виденов, примерно. Повтарям го това!
Днес обаче от четири години ние сме свидетели на друг стил на управление в страната – фирменият стил, за който говорих и за това, че днес в прав текст ни беше казано: да, ние не можехме нищо да правим в продължение на 5-6 месеца, защото бяхме изнудвани от Новото време и не можехме по този начин да вземем и да направим някакви промени в правителството.


Това ни беше казано в прав текст от представителя на ДПС. В прав текст господин Кошлуков тук заяви, че Новото време като равностоен коалиционен партньор вече се чувства отговорен за политиката.
Аз питам господа депутатите, които са все още в Парламентарната група на НДСВ: господа депутати от НДСВ, след като коалиционните партньори Новото време и ДПС определят явно политиката на това правителство, вие кои сте? Кого представлявате вие в момента в този час? Къде се чува вашият глас?
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Ти прокурорстваш ли?
МОНЬО ХРИСТОВ: С какво участвате в този кабинет? Вие имахте ли представа кой ще стане председател на Народното събрание или какви ще бъдат промените в този кабинет? Не! Вие нямахте никаква представа. Вие ги научихте тези неща както ги научиха журналистите и всички други – от медиите. Вие не участвате в политиката на НДСВ. Вие сте само хора, които гласуват в полза на министър-председателя и на провежданата от него политика. Дори голяма част от вас не участва нито в коалиционните, нито в корпоративните интереси на самото правителство. Вие сте тук само да бъдете поддържаща квота. Тази поддържаща квота ще ви изиграе лоша леша, защото утре, на 25 юни заедно с отговорността на този кабинет пред избирателите, вие също ще се явите по места пред вашите избиратели. И тогава ще трябва да отговаряте. Вярно е, голяма част от вас няма да отговарят, защото сигурно ще си останат по къщите. (Смях в блока на НДСВ.)
Но една част така или иначе сигурно ще се включи в кампанията и ще трябва да отговаря на тези въпроси. А въпросите са много. Моите колеги преди малко тук казаха: “Няма парламент с толкова много анкетни комисии и толкова изнесени данни за участие на висши държавни служители в корупционни схеми начело с министри (шум и реплики в блока на ДПС), няма друг български парламент, в който постоянно да се говори и да се изнасят факти, че има определени икономически интереси в полза само на определен кръг, а не в полза на обществото”.
Защо днес аз не се спирам върху оня проблем, който три години и нещо занимава парламента?
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): За лавандулата ли?
МОНЬО ХРИСТОВ: Не ми липсва този министър, който говореше, че за първи път е направил нещо в България. Впрочем понеже той даде обяснение, че чувства днешния министър-председател като собствен баща, аз не съм изненадан от неговото чувство. Но все пак коя е истината? Дали това, че Мехмед Дикме е жертва на партийни интереси, или че това е онзи Мехмед Дикме, за който след няколко месеца или години ще разберете какви щети е нанесъл като министър?! Тогава може би ще стане ясно. Много от вас, вярно е, нямат поглед, нямат достатъчна възможност да се запознаят с тези проблеми в земеделието, но след време на всички български граждани това ще стане ясно. Защото когато навлязат основните правила на играта от Европейския съюз и излязат всички пробойни, тогава ще бъде тежко на всички, които се занимават с този отрасъл, а и на самата държава и на всички, които са свързани като подотрасъл с този отрасъл.
Дами и господа народни представители, министър-председателят на България ни предлага този проект. Нашата група не получи достатъчен отговор защо се предлага този проект за промени в Министерския съвет. Считам, че ние, както и обществото, не получаваме този отговор, освен ако министър-председателят не иска да сложи няколко по-добри физиономии в собствения си кабинет. Това вече е друг характер. Ако той желае, а би следвало да желае, и ако той има намерението да докаже, че не е заложник в българската политика, мисля, че ще бъде добре да чуем от него как с този нов кабинет – за мен той е нов кабинет – в тези няколко месеца ще се придвижат по-добре известни приоритети в България.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Не се притеснявай, ще се придвижат!
МОНЬО ХРИСТОВ: Господин министър-председател, Вие често обяснявайки позицията на вашето правителство, говорите за позитивно отношение, за позитивен поглед към нещата, за това, че не трябва да бъдем с негативно и агресивно отношение или да не гледаме на всичко с недоверие. Но господин министър-председател, три години и половина Вие повтаряте все това – за позитивното. Отчели ли сте за тези три години и половина колко е позитивното във Вашето управление и колко негативи има? Защото едно е постоянно чрез определени медии, чрез определени клакьори от същите тези медии да се лъска Вашият имидж и имиджът на Вашето правителство и на мнозинството, друго е да отговорите на онези главни въпроси: защо примерно Румъния изпревари България по доходи, защо Румъния, която уж изоставаше, има вкарани повече инвестиции? Мога да Ви дам още достатъчно на брой сравнения с тази уж изоставаща Румъния, която наистина спрямо 2001 г. беше доста изоставаща от Република България.
Господин министър-председател, искам да Ви уведомя, че нашата парламентарна група няма да подкрепи вашите промени, защото считаме, че те не са в полза на обществото, и второ, че едва ли в тези пет месеца вие ще промените нещо. Просто ще лъснете витрината на вашето управление, по-точно казано – фасадата на вашето управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Христов.
Има думата за процедурно предложение господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Вземам думата, за да направя процедурно предложение, свързано с днешното пленарно заседание, а именно то да бъде удължено до приключване на дебата по т. 2 от нашата програма и провеждане на гласуването по нея. Благодаря ви.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): И да се каже коя парламентарна група с колко време разполага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Подлагам на гласуване предложеното от господин Цеков процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 148, против 11, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Има ли реплики на господин Моньо Христов? Няма.
Давам думата на госпожа Кина Андреева за изказване. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Свидетели сме на поредното унижение на управляващото мнозинство и на българския премиер, които са принудени да търсят благовидни мотиви, за да обяснят структурни и персонални промени, извършени под диктата на Ахмед Доган. И дори псевдоинтелектуалната пледоария на господин Лютви Местан не може да прикрие на какво лъха от тези промени. И аз настоявам смелият борец против корупцията господин Местан да разкаже и да обясни на Народното събрание за корупцията в земеделието, за корупцията в енергетиката, за корупцията в икономиката.
И защо се правят тези смени днес? Защото на всички български граждани стана ясно, че тези промени не се извършват, защото господин премиерът и управляващото мнозинство са загрижени за българската култура. Ако беше така, господин премиерът нямаше да позволи в продължение на 1300 дни Абрашев чрез своето министерстване да унижава българските творци и българската култура. Днес за всички български граждани стана ясно и още нещо. С промените, които министър-председателят внесе в Народното събрание, той продължава да толерира безцеремонното трансформиране на задкулисната икономическа мощ в политическо влияние.
Вие, господин министър-председател, обосновахте предлаганата от Вас структурна промяна с приемственост. Означава ли това, че след обединяването на културата и туризма неуспелият почин на Абрашев да превърне Националната галерия за чуждестранно изкуство в турски хотел, ще се превърне в практика и вместо картинни галерии в България ще имаме арт хотели? Обосновахте Вашата структурна промяна с европейски изисквания и европейска практика, но справките показват, че в нито една европейска държава, в която има развит културен туризъм и богато културно наследство, такъв хибрид като Министерство на културата и туризма не съществува. Нито в Италия, нито в Гърция, нито в Португалия, нито в Испания, Великобритания или Франция. Обосновахте тази структурна промяна и с отговорност към поетите ангажименти към партньорите в либералната коалиция. В една парламентарна демокрация, господин премиер, отговорността на министър-председателя е пред гражданите, а не пред коалиционните партньори. И Ваш дълг е да браните интересите на българите, а не да задоволявате апетитите на вътрешнопартийните и коалиционни лобита.
Предложихте за министър на културата и туризма човек, който в своята некомпетентност е равноотдалечен и от културата, и от туризма. Човек, който, ако се съди по неговата парламентарна практика, е по-подходящ да оглави Комисията по хазарта.
Вашето предложение поражда няколко важни въпроса и ние, Демократи за силна България, искаме да ви ги зададем.
Ние питаме как ще гарантирате опазването и развитието на българското културно наследство? Защото културата не е синоним на туризма, както Вие отбелязахте преди ден-два, а е част от традициите, от корените на нацията и основата за нейното бъдещо духовно и икономическо благоденствие.
Демократи за силна България питаме културата ли ще превърнете в придатък на туристическата индустрия или за Вашето правителство този толкова важен икономически отрасъл като туризъм вече не е приоритет?
Демократи за силна България питаме как обединяването под една шапка на курортния, балнеоложкия, селския, екологичния, ловния, индустриалния и всички други разнообразни форми на туризма с културата ще стимулира развитието на тези два отрасъла?
Демократи за силна България питаме защо поставяте начело на новото министерство човек, който няма политическо минало, има противоречиво парламентарно настояще и спорно политическо бъдеще? И кой всъщност ще управлява Министерството на културата и туризма? За нас, Демократи за силна България, е очевидно, че промените, които днес Вие внасяте, са резултат на сделка. Те показват Вашата слабост и неспособността Ви да водите принципна политика в интерес на българските граждани. Те показват, че Вие сте не само заложник на Ахмед Доган, но и на онези сенки от миналото, олицетворяващи днес пазарната демокрация в България. Потвърдиха го с одобрението си за Вашите структурни и персонални промени известният колекционер и шеф на Шесто управление на бившата Държавна сигурност Димитър Иванов. Потвърди го известният колекционер и хазартен бос, Ваш икономически съветник Васил Божков. Потвърди го и друг известен сътрудник на Държавна сигурност и днес директор на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Нашите опасения, господин премиер, са, че така Вие поставяте на карта не просто опазването, а съществуването на българското културно-историческо наследство. Нашите опасения са, че предлаганият от Вас министър няма сили да се противопостави на мощната иманярска мафия, която все по-открито заявява претенциите си за легализация на незаконно придобитите от тях колекции, ту чрез думите на българския президент, ту чрез своите говорители и Ваши спонсори, господин премиер. Че в най-скоро време ще станем свидетели как български паметници на културата от национално значение се отдават на концесия без ясни правила и ангажименти от страна на бъдещите концесионери.
Нашите опасения са, че с предложената структурна и персонална промяна Вие искате да сведете съществуването на българската култура до танци на нестинарски ансамбли край морето пред чужди и наши туристи.
Уважаеми господин министър-председател, всички помним как преди време Вие продадохте колекцията от ордени на Вашия дядо. Така Вие не просто продадохте една Ваша семейна собственост, Вие продадохте част от българското културно-историческо наследство. Направените от Вас предложения за промяна на правителството потвърждават факта, че Вие сте готов отново да го сторите в името на съмнителни партийни и корпоративни интереси.
Затова Демократи за силна България няма да подкрепим тези промени. Ние нямаме право да подменим 1300-годишната история на България с 1300 дни управление на НДСВ. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Реплика към изказването? Не виждам.
Давам думата за изказване на Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, колеги, дами и господа министри! Бих искал да споделя с вас няколко извода, които са неизбежни, наложили се в общественото съзнание през последните две седмици.
Първият и най-тревожният е, че в дестабилизиращ фактор за политическия живот в страната се превърна именно българското правителство. В източник на междуинституционално напрежение, в източник, който доведе парламента до ръба на кризата, до отстраняването на председателя на парламента, в източник на напрежение, което избива и в самата Парламентарна група на НДСВ. И бих си позволил да посоча два аргумента.
Първият е системното бягство на правителството от парламентарен контрол. Милко Ковачев четири месеца отбягваше отговора на въпроса, свързан с приватизацията на електроразпределителните дружества. Николай Свинаров пет месеца избягва отговора на въпроса, свързан с модернизацията на Българската армия. Соломон Паси шест месеца вече не се явява на парламентарен контрол. За Лидия Шулева мисля не си струва да се говори, за нея или добро, или нищо.
Вторият аргумент е свързан със състоянието на Парламентарната група на НДСВ. Парламентарната група не знаеше за предприеманите структурни и персонални промени в Министерския съвет. Парламентарната група не знаеше за предложението за председател на Народното събрание и в рамките на тези две седмици бяха обидени редица достойни хора, имената им бяха хвърлени в общественото пространство по един абсолютно незаслужен и некоректен начин.

Нещо повече, Парламентарната група на НДСВ разбра за правените промени, след като за това бяха разбрали журналистите, след като за това бяха разбрали повечето от останалите парламентарни групи. И без съмнение тези промени са резултат от договореност - не публична, не хигиенична, резултат от безпринципен пазарлък и от стремежа за временно решаване на вътрешни проблеми. Но с този подход се създадоха повече проблеми, и то проблеми, на които в най-близко бъдеще няма да може да бъде намерено нито решение, нито даден разумен отговор, защото по естествен път изниква въпросът: какво правят около 60-70 народни представители в Парламентарната група на НДСВ, които не са нищо повече от машина за гласуване и в нередки случаи - гласуване на безумни предложения? Какво правят тези 60-70 народни представители, на които им беше показано, че участваш в политически преговори и пазарлъци, тогава, когато си некоректен; тогава, когато си предал Парламентарната група на НДСВ; тогава, когато си я напуснал; тогава, когато си обявил правителството за банда крадци и мошеници, които грабят като за последно – тогава ти можеш да станеш министър, тогава теб те уважават и с теб преговарят, тогава ти си фактор и стойност в българското политическо ежедневие! Това политическо ежедневие не е на България и не е на нормалния български гражданин. Това е политическото ежедневие на НДСВ.
Премиерът обяви няколко принципа, на които стъпва при извършените промени:
Първият принцип е приемственост, вторият е евростандарти и третият – консенсусният подход.
Приемствеността във всички случаи засяга политиката в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Приемственост, която цели очевидно довършването на проекта с магистрала “Тракия” – проект, който е против националния интерес; проект, който е против обществения интерес и проект, при който става дума за очевиден грабеж – грабеж, който ще рефлектира през следващите години във всеки български дом, във всяко българско семейство!
Приемствеността, искрено се надявам, че не засяга Абрашев и Чилова. Приемственост, за която току-що разбрахме, че Абрашев всъщност си е един добър министър, който е направил много за българската култура, един човек, който е жертвал личната си творческа кариера. Впрочем, той вчера ни успокои, че след напускането на министерството ще се отдаде с много по-голям ентусиазъм на творческа дейност и всъщност сменяме един човек, който направи за културата толкова, колкото не е направено през последните 15 години. Като гледаме днешните средства за масова информация имаме чувството, че за първи път Абрашев се радва на обичта на българските интелектуалци, чрез заплахата, която им беше отправена от премиера Министерството на културата да бъде оглавено от уважаваната от мен госпожа Чилова.
Приемственост сигурно ще има и в сферата на отбраната. Там, където ние правихме неколкократни предложения за промяна в закона; предложения, които да гарантират публичност на извършените сделки; предложения, които да гарантират невъзможността министър Свинаров да подпише договори, които ангажират няколко поредни български правителства; предложения, които в крайна сметка да отговарят на очакванията на обществото за изпълнение и ефективен контрол от гледна точка на обществените поръчки.
Евростандартите. За тях вече говори проф. Стефан Данаилов. Предлага се една структурна промяна, която е недостатъчно мотивирана и която имаше единствено за цел съхраняването на поста на госпожа Лидия Шулева. Тя впрочем получи и най-високо признание от министър-председателя. Бяхме зарадвани, че тя ще е човекът, който ще формира икономическата политика на правителството през следващите години (оживление и смях в НДСВ), на НДСВ. Да успокоя – няма да е на правителството, ще бъде само на НДСВ. Този приповдигнат дух ни е познат и от други очи.
Консенсусният подход. Консенсусен подход, който гарантира временно спокойствие на управляващото мнозинство, който гарантира решаването на вътрешни проблеми, но който, както вече казах, генерира повече напрежение, генерира неудовлетвореност от тези хора, които са нищо повече от пръстчета, натискащи зелените копчета.
В крайна сметка министър-председателят убеди и обществото, и парламента, че действа под натиск. Под натиск се направиха промените. Ние повече от година обясняваме, че Милко Ковачев е един провален министър - един министър, чието име е пряко обвързано с ликвидирането на 3 и 4 блок на АЕЦ ”Козлодуй”; един министър, който изолира българския бизнес и българския националноотговорен капитал от процесите на приватизация в енергетиката; един министър, който показа това отношение към българския бизнес, сега ще има възможността в качеството си на министър на икономиката да задълбочи тези процеси, което по естествен път налагат извода, че това е отношението към българския националноотговорен капитал на правителството, като цяло, и лично на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
Кандидатурата на госпожа Нина Чилова освен краткотраен временен визуален ефект, като обща представа за правителството, ще доведе тежка обида у българската култура и духовност. Хората, които са пряко ангажирани; хората, които са част от лицето на нацията; хората, които са част от нашето самочувствие, не могат и няма как да приемат едно такова кадрово решение. През следващите три месеца тя навярно ще има възможността да се запознае физически с наши изтъкнати сънародници като Светлин Русев и Пламен Джуров, като Гена Димитрова и Вежди Рашидов, като редица други, които през всичките тези 15 години ни позволиха да имаме самочувствието на нация с богато културно историческо минало и със сериозно бъдеще в Европейския съюз – днес ни се предлага едно решение, което е обидно и унизително.
Не по-малък интерес представлява и кандидатурата на господин Севлиевски. Неговият допир с енергетиката, като че ли се изчерпва със святкане и гасене на осветлението в спалнята и с подмяна на бушони. Всеки един такъв бушон за вашето правителство е бушон, който не може да предпази българското общество от пораженията, които ще бъдат нанесени през следващите три месеци.
Натиск, защото под натиск министър-председателят обяви лично своите намерения за структурни и персонални промени в Министерския съвет. Първоначалното заявление, че те ще бъдат обявени от един високопоставен чиновник с или без мустаци – симпатяга, при всички случаи, беше израз отношение към парламента и към парламентаризма и това е една от причините да твърдим, че именно правителството е източникът на междуинституционално напрежение и на напрежение вътре в парламента и в НДСВ.
Трябва да се кажат още няколко неща. Тези промени са дестабилизиращи! Тези промени са непрофесионални! Тези промени са несъдържателни! Те не могат да доведат до промяна в политиката. Те не могат да доведат до чувство на сигурност и убеденост в тези сектори, в които се извършват. Нещо повече, тези промени са обидни за институциите, за обществото и за държавата. Промени, които се правят по един начин, който ни е добре познат – начин, по който бяха извършвани от Иван Костов, без обяснения, без мотиви, без реално съдържание. (Реплики от ОДС.) Такъв тип промени дават онзи резултат, на който бяхме свидетели преди три години и половина. Резултатът сега няма да е по-различен! Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Петков, за това, че чудесно се вместихте във времето, което оставаше.
Има ли реплики? Не виждам.
Давам думата за изказване на господин Тошо Пейков.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Преминаваме към веселата част.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Българското правителство и Национално движение Симеон Втори се превърнаха в стабилизиращ фактор на българския политически модел, като поставиха на колене дестабилизиращия фактор отляво–дясната противоестествена коалиция в българския парламент, между настоящи и бивши комунисти, които казаха “А”, но не можаха да кажат “Б” и в това изглежда е техният проблем. Деструктивна, разрушителна, посткомунистическа стихия, която за тяхна жалост беше овладяна от разумните политици в този парламент и България продължава напред!

Искам да подкрепя решението на министър-председателя да преобразува Министерството на културата в Министерство на културата и туризма. Чух добри думи от вещи хора в подкрепа на тази модерна промяна, която се предлага. Модерни млади хора и вещи дейци на културата харесаха идеята и я подкрепиха.
Още преди две години предадох на премиера идеен проект, подготвен от Васил Кисимов, син на великия български актьор Константин Кисимов, на същата тема. Щастлив съм, че на въпросната идея й дойде вече времето.
След две години ставаме член на Европейския съюз. Пред всички нас и особено пред българската култура стои една трудна задача. Ще очертая основните й моменти.
Първо, да запазим, да оформим и покажем пред света своята национална идентичност.
Второ, да запазим и представим културата си пред света, да представим България пред европейските народи, които слабо познават историческото и културното ни минало. Познаването на националната ни култура е най-бързата и най-ефективна реклама на нашата страна. Тази реклама е евтина, тя може да бъде и доходоносна за нас, стига да бъде добре организирана.
От друга страна, ние трябва да пригодим, да поставим националния си манталитет така, че поведението на българина да е съпоставимо, да е съвместимо с културната и политическата система на европейското семейство. Засега за жалост това не е така.
Едва ли има друг отрасъл като културата, който по-точно да отговаря на гореизложените цели, както културният туризъм. Чрез него ние се представяме пред света чрез хилядолетната си история, чрез духовната и материалната си култура, с отстояваните през вековете от народа и държавниците ни духовни ценности. "Ако искаме да разберем един народ, нека да погледнем неговата архитектура, да чуем неговата музика, да опознаем неговата оригинална култура" – казва още преди един век мъдрецът Оскар Уайлд.
Културният туризъм е пътят към това разбиране на нашия народ от европейските народи.
И така, акцентът върху развитието на културния туризъм в България дава възможност за работа на страната ни в две важни направления.
Първото е стопанското оживление на регионите, засегнати от културно-туристическото развитие на страната ни в цялост.
Второто е подчертаването на културната идентичност на нашето отечество в контекста на членството ни в Европейския съюз, приносът на България в общоевропейското културно развитие. Самата Европа търси своята физиономия и единство на базата на обща история и култура, на споделени духовни ценности. Тук е мястото и на новото министерство.
Когато стане дума за приноса на България в общоевропейското културно развитие, ще припомня на кандидатката за министър Варненския некропол, първия цар, първата държава в света, богатата и все още разкриваща се пред нас тракийска култура, оригиналното административно и религиозно устройство на Първата българска държава, очарованието на българското Възраждане, със своята красива и непозната в Европа архитектура. Бих казал, че за развитието на културния туризъм у нас от новото Министерство на културата и туризма очакваме да изработи Национална програма за развитие на културния туризъм, да определи първостепенните паметници на националната ни история и култура, подходящи за развиване на културния туризъм, проектите за тяхното най-подходящо и внушително експониране, да осъществи тези проекти. Следва подходяща рекламна кампания на туристическа дестинация в България в европейски мащаб, с акценти върху историческите и културните ни ценности. Смея да се надявам, че за тази национална програма бихме могли да получим пълно финансиране от страна на Европейския съюз. В таланта на българските хора и в помощта на европейското семейство е големият шанс за развитие на културния туризъм у нас.
Следва реставриране на културно-историческите паметници и създаване на инфраструктура край тях; подобряване работата на културните институции у нас, на културните аташета и на центровете в чужбина. Бъдещето е пред Вас, госпожо Чилова. Доверете се на хората на изкуството и на културата, на хората на духа! Съчетайте Вашата младост с опита на туристическите и културните дейци! Заслужете доверието им за благото на отечеството! Дерзайте, защото, като гласувам за Вас, аз Ви давам доверие в аванс! Заслужете го! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Пейков.
Не виждам желаещи за реплика.
Има думата за изказване Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин министър-председател, когато миналия път преди седмица от името на Българската социалдемократическа партия – БСДП, и моите колеги от Парламентарната група на Обединените демократични сили, поставихме въпроса защо искаме вот на недоверие на това правителство, ние изтъкнахме, че няма съществена разлика между министрите-отличници и министрите-двойкаджии в това правителство. И за това, което са извършили, може да се сложи знак на равенство. Сега имаме резултата от преструктурирането на правителството, което е плод на една обикновена сделка.
Затова аз ще напомня за въпросите, които остават след тази сделка. Какво ще каже министърът-отличник господин Велчев за сумите, нанесени като загуба на държавата от преструктурирането на външния дълг? Виновен ли е господин Петканов за това, че престъпността урежда въпросите между себе си с изстрели и така намалява процентното си съотношение в държавата? Виновен ли е господин Василев за това, че миноритарната част на Българската телекомуникационна компания струва по-скъпо от мажоритарната? И дали е участвал в тази икономическа сделка? Ще продължи ли господин Богоев далаверата, която започна с детската болница?
Имаше и въпроси към министрите-двойкаджии, които останаха. Какво ще стане с магистрала "Тракия"? И защо един изтъкнат като слаб министър господин Церовски и сега продължава да е част от кабинета?
Но има и още нещо много интересно. Уважаеми господин министър-председателю, когато излагах въпроса за господин Абрашев и неговите заслуги, аз се пошегувах, че освен че се справи с културата, той успя да се намеси и в туристическата дейност, като се опита да продаде една галерия за хотел на една турска фирма, като се опита да направи ваканционно селище в Двореца в Балчик. Оказа се, че моята шега е била чута и днес имаме Министерство на културата и Министерство на туризма, слети в едно. Обещавам да не се шегувам повече!
И макар че в момента това правителство е очевидна сделка, в която не е важно кой министър какви позиции заема, а е важно кой министър кое лоби представлява, аз искам да кажа още нещо. Уважаеми господин министър-председателю, струва ми се, че това е поредната промяна, в която Вие работите в интерес на групите, които определиха не само правителството, но и състава на това Народно събрание. И затова защото новите министри са поставени с твърде интересни професионални биографии, аз все пак ще се отклоня от обещанието да не се шегувам. Ще Ви помоля, господин министър-председател, да направите инструктаж на министъра на енергетиката, който е географ по образование, тогава, когато включва любимия си хладилник, пълен с интересите на баба, в контакта, да внимава да не си вкара ръката! В контакта, в същия този контакт, защото, както казва популярно народът, "ще го хване ток"!
И второто нещо, господин министър-председателю, тъй като сделката, която предстои в Министерството на енергетиката, явно е свързана с Втора атомна електроцентрала в Белене, ще Ви помоля също да го посъветвате, когато получава комисиони в куфарчета и ходи по разни яхти, да внимава, ако те са в натура ядрено гориво, куфарчетата да бъдат оловни, а не обикновени! Това е в интерес на неговото здраве!
Така че, господин министър-председателю, аз не зная дали това ново министерство, което Вие създадохте, и тези нови шефове на министерските кабинети ще изпълнят нещо в интерес на България, но пак ще повторя, че те бяха написани като имена в интерес на една сделка – сделка, различна от интересите на България. И независимо от това, дали Вие сте съгласен или несъгласен с нея, Вие носите пълната отговорност, защото подписът под нея е Ваш. И понеже сделката не е в интерес на България, аз заявявам, че от името на Българската социалдемократическа партия – БСДП, и от името на моите колеги от Парламентарната група на Обединените демократични сили ще гласувам против Вашите структурни промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има думата господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Чета във вестник “Стършел”, че момчетата от Новото време приличали на излъскани италиански сервитьори с наднормено тегло. Не коментирам. Но същите тези момчета от Новото време, въпреки заклинанията си, че работят безкористно само за интересите на България, успяха да преглътнат недостойното предложение от страна на НДСВ да оглавят едно министерство. И Мирослав Севлиевски като експерт по енергетиката се хвана за високото напрежение! Опасно и за него, но и за нас.
Успокояващ е фактът обаче, че на това правителство остават само няколко месеца, така че ще издържим дори и без ток. Но да не се окаже, че в края на мандата сме останали и без АЕЦ!
Не коментирам бъдещия министър на земеделието, който се е обръщал към малцината българи, останали в това министерство, като ги е наричал “гяури”.
Не коментирам и госпожица Чилова, но малко й завиждам. Завиждам й за това, защото тя ще остане в историята на България редом с името на Иван Вазов. Какво е общото? Иван Вазов също е бил министър на културата.
Но това, което се случва, е една подигравка с хората, които се занимават с култура – първо, като държахте за министър човек, който така и не влезе в час, а сега ни се предлага това министерство да го слеем с туризма. Министър-председателят се опита да аргументира това свое предложение, като излъга на пресконференцията в понеделник, че това е нормална европейска практика, но се оказа, че е практика в някои развиващи се африкански и латиноамерикански държави. Отново ни въвлякохте в някакъв водевил, сменяте Шулева и ни обяснявате колко е велика, вместо да кажете, че тя е една от причините за провала на сделката с “Булгартабак”, че е една от причините за правителствената криза и я направихте шеф на предизборния щаб. Сигурно ще привлечете и господин Абрашев в предизборния си щаб, за да ви напише бойния предизборен марш, в който ще възпее успехите на вашето управление. Вероятно той ще използва музиката от известната песен на Бийтълс “Жълтата подводница”, като смени името и я нарече “Жълтият автобус”. Но вече няма кой да ви слуша. А и да ви слуша, няма да ви повярва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте, господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги!
Господин Сакскобургготски, какво ни предлагате Вие – да сменяме Ваши министри, за да дадем подкрепата си за трето правителство на Ахмед Доган. Защо? Ние много добре разбираме, но Вие сте този, който трябва да обясните на българската общественост. И сега искате да гласуваме.
Ние няма да Ви подкрепим, господин Сакскобургготски. Демократи за силна България ще гласуват “против”. И за разлика от Вас, който нямате ясен отговор защо правите промените, ние знаем защо няма да ги подкрепим. И ще Ви кажа. Това, което ще Ви кажа, се знае и се разбира от всички, може би с изключение на Вас, господин премиер.
Защо се стигна до структурни и персонални промени в кабинета? Най-ясният отговор е, че господин Доган продължи войната си с други средства. Неговата основна задача беше да смени госпожа Шулева и господин Дикме, а и не само да провали сделката с “Булгартабак”. Провалът на сделката лиши от перспектива тютюнопроизводителите. На всички сега е ясно, че не управляващите ще платят високата цена на провала. Затова те ни устроиха това зрелище – главите на госпожа Шулева и господин Дикме. Е, покрай това, разбира се, не пропуснаха да си уредят и някои други сметки с партньори и недоволни групировки.
Вие, господин Сакскобургготски, отново най-покорно изпълнихте поръчката. С това, господин Сакскобургготски, окончателно доказахте, че не сте премиер на Република България, а говорител от правителството на Ахмед Доган. Няма спор и обществото отдавна се е произнесло по това, че госпожа Шулева и господин Дикме бяха за смяна. Проблемът е в това, че Вие не чухте гласа на хората, а го извършихте под чужд диктат. Затова не аплодираме смяната.
Защо се провали Дикме? Защото е некомпетентен и неспособен да защити бъдещето на българското земеделие. Дикме се провали заради източването на фонд “Земеделие”, заради зърнената афера с предадени документи на прокуратурата. Провали го изкушението, на което се поддаде при разпределение на средствата по програмата САПАРД. Провалиха го лъжите и обещанията за безлихвени кредити, биволици и високи цени на тютюнопроизводителите. Но всичко това беше угодно на господин Доган.
И все пак господин Доган го отстрани, но не за тези грехове, а защото видя в него вътрешнопартиен конкурент с огромни финансови възможности. Кого ни предлага сега господин Доган на мястото на Дикме – неговият по-зловещ вариант. Точно такъв е господин Кабил. Като заместник-министър господин Кабил е най-омразната личност в министерството и е известен като специалният човек за поръчкови далавери на господин Доган. Той си позволява безскрупулно поведение и изключително обиден език спрямо земеделската администрация. Кабил ще се запомни с обръщението си “гяури” към неговите колеги и подчинени, ще се запомни с далавери и скандали около заграбването на златна земеделска земя, която превърна от общинска в държавна и още същия ден я предаде на фирмата на сина на съпартиеца си Рамадан Аталай от ДПС около магистрала “Тракия”, за което беше викан за обяснения пред Комисията за борба с корупцията. Информацията беше изпратена в прокуратурата и срещу него има висящо производство. Не е ли това част от мафията в ръководството на ДПС, господин премиер? Знаете ли, че е регистрирана частна фирма “Еконейчър груп”, която има сходен предмет на дейност със задълженията му като заместник-министър на земеделието?
Ще бъде споменаван и с далавери и източването на големи суми по програма САПАРД.
И сега Ви питам Вас, господин Сакскобургготски: как е възможно такъв човек, известен, че обслужва клиентелистки и корпоративни интереси, вместо да бъде уволнен незабавно, да ни бъде предлаган за министър? Това ли е Вашият “нов морал”, Вашата “почтеност във всичко”? Това ли е грижата Ви за чистата администрация? Питам Ви, запознат ли сте с неговата биография или сте четец на чужда диктовка? Защо толерирате, вместо да ликвидирате създадената от господин Доган етнополитическа мафия? Къде Ви е моралът?
Знаете ли, че с този си избор дълбоко оскърбявате мюсюлманската общност – една от най-честните и трудолюбиви общности в България? Вие, господин Сакскобургготски, подкопавате авторитета на нашата родина Република България! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Има думата Борислав Цеков.


БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Новото време оценява положително предложените от министър-председателя структурни и персонални промени в Министерския съвет. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” в КБ.) Ние ще ги подкрепим категорично, защото тези промени не са самоцелни, а рационални и реалистични. (Смях в ОДС.) Макар и малко закъснели, те са безусловно необходими. Нещо повече, тези промени са продиктувани от една обща цел, обединила трите политически сили - Новото време, НДСВ и ДПС, а именно да се гарантира политическата стабилност и да се направи възможното за преодоляване на някои негативи и подобряване на управлението в конкретни сектори. Това е важна предпоставка за постигане на стратегическата цел на либералния алианс – нов мандат на либералното управление на страната.
Тези промени са резултат от националноотговорния подход и волята на партиите от либералния алианс да решават проблемите на страната чрез конструктивен политически диалог. Именно политическите преговори и диалогът в името на националния интерес са европейска норма за отговорно политическо поведение. Новото време, НДСВ и ДПС демонстрираха по впечатляващ начин, че тази европейска норма се прилага пълноценно в България. И то в противовес на безогледната конфронтация и на деструктивните политически упражнения на политици, затънали в дебрите на махленското политиканстване, стремящи се да профанизират европейския начин за правене на политика и да внушат на обществото, че преговорите, видите ли, били пазарлъци, а диалогът, видите ли, бил търговия.
Според този тип политици и техните клоакьори политика е само кресливото отрицание и празните приказки. Но българските граждани отдавна са изморени от подобно пещерно мислене, което с нищо, с нищо не подобрява живота на България. И точно затова тези политици са в опозиция и още дълго ще бъдат в опозиция. На тях пожелавам да направят за доброто на България поне една стотна от това, което заедно или поотделно са направили Новото време, НДСВ и ДПС. (Ръкопляскания и смях от КБ и ОДС.)
Мнозина през последните дни развихриха една недостойна словесна вакханалия, наситена с истерична злоба и лични нападки. Новото време няма да се поддаде на тези евтини провокации и няма да им отвърне. Няма да хвърлим камък срещу клеветниците и словоблудците. Те не заслужават дори това. Старите политици от старите партии няма да успеят да надянат своите стари дрехи на Новото време, защото тези стари дрехи са пропити с безпринципното разбиране за политиката като далавера. (Оживление в опозицията.) За Новото време обаче политиката е служба на обществения интерес. (Бурна реакция в опозицията.) И на предстоящите избори българските граждани ще оценят това по достойнство. (Смях в опозицията.)
Ще кажа нещо обаче на онези фалшиви пророци, които отдавна са затънали в тинята на собствената си идейна нищета и днес не се свенят да жонглират с думите “политически морал”, без да познават тяхното европейско съдържание. (Възгласи от опозицията: “Е-е-е!”.) Моралът в политиката е тъждествен със защитата на националния интерес. Добро и морално е само това политическо действие или решение, което отговаря на националните интереси. Не на партийните, груповите или личните, а националните. Новото време, НДСВ и ДПС се обединиха в защита на обществения и национален интерес България да продължи уверено по своя европейски път. Ние, партиите от либералния алианс, защитихме националния интерес и изведохме страната от задънената улица, към която ни тласкаше липсата на последователна воля за диалог у останалата тогава, към този момент в малцинство, правителствена коалиция, неспособността на раздробената опозиция да излъчи ясна управленска алтернатива и хазартното желание на СДС да хвърли България към предсрочни избори дори с цената на забавяне на членството ни в Европейския съюз. В тази ситуация единственото европейско политическо решение, отговарящо на националния интерес, беше либералните политически сили да си подадат ръка и да възстановят политическото мнозинство в парламента.
Така ние преодоляхме естествените различия, които имаме по някои въпроси, загърбихме, ако щете, и емоционални горчилки и напрежения, родени от мелницата на политическото всекидневие. Всяка от трите партии извървя своя път и в името на това България да остане стабилна, да се приемат необходимите конституционни и законодателни промени, свързани с членството ни в Европейския съюз, както и да се подобри управлението чрез корекции в изпълнителната власт, беше подписано Споразумение за разширяване на управляващата коалиция и за взаимодействие между Новото време, НДСВ и ДПС на всички нива на законодателната и изпълнителната власт.
По този начин, защитавайки на дело такъв фундаментален национален интерес като членството в Европейския съюз, Новото време, НДСВ и ДПС демонстрираха не само политическа отговорност, но и висок политически морал.
Новото време споделя отговорността за управлението, включвайки се в Министерския съвет не с експертно, а с ярко политическо присъствие чрез една от емблематичните фигури на Новото време – лидерът на Парламентарната група на партията господин Мирослав Севлиевски. (Възгласи: “Е-е-е!” в опозицията.) Днес пред прага на Европейския съюз България повече от всякога има нужда от диалог и съгласие, защото само с общи и градивни усилия ще съумеем да посрещнем предизвикателствата на европейското ни бъдеще. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Днес няма нужда, господин Мутафчиев, от дребнави и увехтели партийни страсти, а от държавническа мисъл и управленска отговорност, които ще позволят, първо, ускорено да компенсираме изоставането в жизнения стандарт на България в сравнение със страните на Европейския съюз; второ, да създадем такава социалноикономическа среда и законодателна рамка, която да засили имунната система на българския бизнес и да му даде сили да устои на общия конкурентен натиск в общия европейски пазар; и трето, не на последно място, ще позволят българският глас в Брюксел да звучи силно и убедително. Това ще стане само ако този глас е обединеният глас на българските институции, провеждащи една националноотговорна политика.
Ето защо България има нужда от нов мандат на либералното управление на страната. И Новото време е решено твърдо да даде своя принос за това. Голямата цел днес е не просто българският трикольор да се вее над институциите на Европейския съюз, да се вее гордо, българските граждани да се чувстват граждани на Европа по доходи, по жизнен стандарт и социални придобивки. Ние, Нововремци, сме убедени, че в името на тази голяма цел партиите от либералния алианс ще преодолеят всякакво изпитание, ще загърбят всякаква тяснопартийна амбиция и ще изпълнят дълга си към хората. Защото нашата кауза е модерна България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Реплика не можете да правите от името на Коалиция за България, защото времето Ви изтече, съжалявам.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): Има 7 секунди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: При мен ги няма тези 7 секунди. Звучи ми малко несериозно.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да репликирам господин Цеков в неговата цветуща реч за отговорност, за патриотизъм. На 99 на сто от всички в тази зала им е ясно, че се разиграва един спектакъл само и само да оцелее този парламент и това правителство.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Спектакълът го играхте вие в края на януари, господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ: Съжалявам, че критикуван или не, господин премиерът - един достолепен човек, се налага да предлага хора в неговото правителство, които, да речем, 1990-1991 г. обществото можеше да изтърпи. Аз само си задавам въпроса: слагаме едно амбициозно младо момиче, което иска да учи и да прави кариера, което не е ръководило двама човека в своя живот, което няма понятие от структура, за министър!
Ние слагаме един министър, който досега се е запознавал с енергетиката, и го пращаме в икономиката.
Никого не искам да обидя, разберете, нямам някакво лошо чувство към тези хора.
Слагаме човек - специалист по сладкишите, да оправя физкултурата и т.н.
Искам да запитам, понеже тук нашият патриот много говореше за Европа и т.н., как изглеждаме пред Европа? Пълен цирк, приятели! Представете си, това нещо се наблюдава в момента от посланиците, наблюдава се от други дипломатически и специални мисии, каквито имаме в момента, и се чудят какво става в България след 15 години промени. Та една Грузия си докара от Колумбия унивърсити топ бизнес скул и право човек за президент, а ние се чудим кой откъде да уловим и, както казва Татяна Дончева, вече взехме да ги събираме и от плажа, за да стават министри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирчев.
В рамките на толерантното поведение съм склонен, ако много настоявате, тези 7 секунди да ги използвате.
Заповядайте да опитате, господин Сапарев. Много съм любопитен как ще се справите за 7 секунди. Нека да си изчерпате времето докрай.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да се забрани на Новото време да говори за морал, освен в комбинация “нов морал”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Успяхте да кажете няколко думи.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Господин Цеков, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Благодаря на господин Кирчев, че за пореден път в последните седмици чрез думите си потвърди това, което всички видяха – отмятането на СДС от договореностите на така наречената Обединена опозиция с желанието да има служебно правителство, назначено от президента, и да се върви към предсрочни избори. Това искате вие, въпреки че поемахте други ангажименти.
Не искам да коментирам какъв експерт сте Вие. Фактът, че във Варна трудно биха помислили повторно да Ви изберат за кмет, мисля, че е повече от показателен за оценката за вашите управленски качества.
А на господин Сапарев уличният стил на говорене, вероятно присъщ за него, му отива. Вероятно има хора, на които той харесва, но и моралната ми хигиена, и възпитанието ми, ако щете и образованието ми, не ми позволяват да отговарям на подобни улично махленско кръчмарски глупости. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Има още двама колеги, които са се записали - Борислав Китов и Иван Николаев Иванов.
Давам думата на господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Структурните промени са нещо нормално в политическия и управленския смисъл на взимане на решения. Но въпросът е, първо, че те трябва да бъдат направени във време, което да позволява да бъдат извършени, и второ, най-малкото изискват да бъде направен един много точен анализ на грешки и на възможности и кое налага да бъдат направени структурни промени.
Ако тези неща не са направени, бъдете сигурни, че дори и да има време, те няма да могат да бъдат осъществени. Когато обаче става въпрос за няколко месеца, то просто да говорим, че нещо може да се случи, е повече от наивно. И аз не мисля, че в тази зала има хора, които да го допускат.
Оттам насетне, когато говорим за персонални промени, наистина би следвало в един нормален тон и дух да кажем защо махаме някой и защо не друг. Защото нормална политическа практика е да бъде сменен един добър министър, който е направил гаф, така както да бъде сменен един министър, който през цялото време може да не е направил тежки гафове, но общо взето не се е справил с отрасъла. И днес българските граждани си задават този въпрос: кои са причините да бъдат отстранени тези конкретни хора, защо не други и наистина се изказват най-различни предположения, някои от които бяха споделени и тук.
Аз няма да говоря в тази връзка днес. Но бих искал на всички да ни стане ясно, че, първо, тези промени се правят под натиск, който е закъснял, защото тези промени няколко месеца по-рано наистина щяха да доведат до дивиденти на правителството. Днес вече аз не мисля, че това ще се случи.
Второто нещо е, че трябва ясно да си отговорим, че тези промени могат да допринесат само за едно-единствено нещо: за разчистване на известни политически отношения вътре в управляващата коалиция, за всяка една от политическите сили, участващи в нея. Това е право на коалицията, но така или иначе мисля, че не е редно да се заблуждават българските граждани, че тази промяна може да доведе до нещо. Защото тя ще доведе със сигурност до едно: ще даде възможност кабинетът да запази, да изкара мандата си. И ако това е смисълът, трябваше ясно да бъде заявено тук. Не че не беше казано с общи думи.
От друга страна, каквото и да се говори по отношение на евентуални постижения, бъдете сигурни, че те няма да се случат.
В тази връзка, уважаеми колеги, днескашният дебат за мен е загубено време.
ИВАН КОСТОВ (ОДС, от място): Защо се изказваш тогава?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Загубено време, защото аз съм напълно наясно, че това, за което днес се говори, е просто само един-единствен опит правителството да изкара своя мандат. И ако се изказвам, господин Костов, то е за да изразя мнението, което се споделя от българските граждани. А то е, че тези промени се правят само и единствено, за да може правителството да изкара своя мандат. Каква ще е цената, мисля, че много скоро всички ще разберем. Но тя в никакъв случай няма да е от полза за българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Китов.
Има ли желаещи за възражения срещу изказването?
Господин Ценков, заповядайте за реплика.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги!
Позволете ми от ваше име и от собствено име да поздравя доцент Китов с неговия рожден ден. Да е жив и здрав и да бъде все такъв остър коректив на всяко едно бъдещо управляващо мнозинство!
Скъпи доцент Китов, както вие – колегите от опозицията, така и българския народ си дава ясно сметка, че този последен месец беше “загуби парламентарно време” и поредното внушение на опозицията да покаже колко е лошо управлението на Симеон Сакскобургготски.
Нашият народ е казал следната мъдрост: “Една лъжа повторена 3-4 пъти става истина”.
Аз искам да ви задам няколко въпроса: лошо ли е това управление, което доведе до едно вътрешно политическо спокойствие в България и неизграждане на такива болшевишки структури, каквито са вашите партии? Лошо ли е?
Второ, искам да ви попитам: лошо ли е това управление, което смъкна безработицата с над 10% средно за страната?
Или може би е лошо това управление, което наследи бюджетен дефицит от 1 млрд. и 600 млн. лева и в края на мандата си излезе на печалба от над 1 млрд.? (Шум и реплики в залата.)
Кое му е лошото? Аз не мога да разбера дебата днес.
За едно единствено нещо Вие сте прав – защо ние губим времето на българския данъкоплатец, на българския зрител и на българския парламент с излишни, безсмислени дебати? Това е първото управление, което нещо реално направи за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Ценков.
Като се присъединявам към добрите пожелания към колегата Китов аз бих го попитал има ли желание за дуплика, понеже няма друга реплика.
Заповядайте, господин Китов, за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Ценков, моята партия е много преди болшевизма и тя не носи името на своя лидер. Там решенията не се вземат с ръкопляскания. Извинявай!
Що се отнася до другото, ако някой губи – вие в момента предлагате структурни промени, след като сте свършили много хубаво и всичко добре защо предлагате структурните и персоналните промени? (Шум и реплики в залата.)
Ние ли ги искаме или някой друг? Така че, господин Ценков, Вие губите времето на България и днес. А що се отнася до това, за което казахте, Вие вижте вашата партия каква е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Китов.
Последният засега записал се е от Парламентарната група на ОДС - Иван Николаев Иванов. Да заповяда за изказване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин министър-председател, когато се извършват промени в правителството в края на мандата, четири месеца преди изборите е съвсем естествено да се върнем към целите, които Вие си поставихте, започвайки Вашето управление и доколко предложените промени са в съзвучие с тези цели.
В обръщението си от 6 април Вие си поставихте целта да скъсате с политическата партизанщина и с политическите пазарлъци.
Господин министър-председател, театърът, който се разигра през последните две седмици е върхът на политическите пазарлъци в новата история на България. В тези пазарлъци Вие не играехте главната роля. Главна и решаваща беше ролята на Ахмед Доган! (Шум и реплики в залата.)
А най-важна беше ролята на сенчестите клиенти и лобита, които Ви доведоха в България преди четири години.
Българските граждани се погнусиха от политическото безсрамие, на което станаха свидетели.
Вие също обещахте да промените политическата система, но вместо да я европеизирате, както очакваха хората, Вие превърнахте властта в еклектична смес от лични, фамилни, групови и корпоративни интереси. Неудобно ми е да кажа, че Вие обещахте и почтеност във всичко. Как се свързва думата “почтеност” с предложението Ви за избиране за министър на господин Мирослав Севлиевски? Той е същият, който беше на яхтата в Монако в компанията на Иван Тодоров-Доктора, обвинен в контрабанда на цигари, наркотици и кой знае още какво, човек, който вече получи една присъда, господин министър-председател, преди няколко седмици и разследването срещу когото продължава и в момента.
Интересно с кои други подобни лица Мирослав Севлиевски е бил в компания било на яхта, било на кръчма? И най-вече за какъв бизнес са си говорили – може би за бизнеса на Иван Тодоров-Доктора? Може пък и той да е съвместен?
В правителството Ви, господин министър-председател, винаги е имало яхтени министри – едни идват, други си отиват, но един от тях остава винаги. Това е господин Милен Велчев. И ако преди 10-ина година, господин министър-председател, българите казваха, че България граничи на изток с Красимир Премянов сега казват, че България граничи на изток с хотелите на семейство Велчеви.
Като предлагате Мирослав Севлиевски Вие не казахте защо сменяте министър Милко Ковачев. Ако той добре е управлявал енергетиката няма логика да предлагате неговата смяна, но зависи какви са Вашите параметри за добро управление. Добро управление ли е двойното увеличаване цената на електрическия ток в продължение само на четири години? Добро управление ли е забавянето на инвестиционните проекти, каквито са рехабилитацията на ТЕЦ “Марица-изток 3”, инсталирането на нова мощност, заместваща в ТЕЦ “Марица-изток 1”, завършването строителството на яз. “Яденица”? Това са все проекти, които бяха заложени във Вашата управленска програма и трябваше вече да са завършени. Или пък може е добро управление проваленият договор за износ на ток за Турция?
Но, неуспехите на министър Ковачев са бледа сянка от славата на министър Церовски, а Вие го оставихте като министър независимо, че месеци наред и Движението за права и свободи, и Новото време ежедневно настояваха за неговата смяна.
Точно така! Защо го оставихте? Може би, защото за четири години той не пусна нито един километър от автомагистрала “Тракия”, след като във Вашата управленска програма беше записано, че трябва да пуснете 190 км по тази магистрала? Нито един километър няма по магистрала “Люлин” и се стигна до тежките инциденти там. Нито един километър няма от магистрала “Струма”, общо 104 км трябваше да бъдат пуснати, там вече трета година отлежава проектът в папките на министър Церовски.
Или може би пък го държите заради неусвояването на средства от предприсъединителните фондове, които общо за Вашето правителство са над 2 млрд. евро?
Не, господин министър-председател! Вие не сменихте Валентин Церовски, защото сте му възложили да подпише договора за концесиониране на автомагистрала “Тракия”, чрез който договор българските граждани за 35 години ще заплатят на концесионерите сума над 8 млрд. лева! Нека се чуе ясно: над 8 млрд. лева!
Чрез този договор ще се нанесе тежка вреда на интересите на България, но очевидно ще бъдат защитени други интереси и Вие знаете чии, господин министър-председател!
По тези причини, господин министър-председател, ние, народните представители от Демократи за силна България, ще гласуваме против предложените от Вас промени.
Заявяваме ясно, че България може много повече чрез ново и достойно управление, което ще бъде излъчено на предстоящите парламентарни избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли някой желание за реплика? Няма.
Господин Мирчев, имате думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
В няколко изказвания досега беше застъпен въпросът за модернизацията на транспортната инфраструктура и по-специално за автомагистралите.
Искам да напомня, че през 1998 г. правителството на Обединените демократични сили промени Закона за концесиите и така известния § 3б – да се отдават концесии на автомагистрали без търг и без конкурс, предложение, подкрепено в пленарната зала с активното участие на тогавашния председател на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов със 155 гласа “за”. Въпросът е защо Вие не реализирахте един такъв концесионен проект? Защото моралът на Вашето правителство блокираше чуждестранните инвестиции. Защото първо трябваше да отидат и да изпразнят джобовете си във Вашите фондации!

Днес условията за чуждестранните инвестиции са коренно различни. Чуждестранните инвеститори са сигурни и без риск инвестират в най-важните стратегически инфраструктурни проекти – летища, пристанища, автомагистрали. Никой не говори, че за първи път сегашното българско правителство реализира една от най-модерните и съвременни схеми за инвестиции по пътя на публично частното партньорство – това, което вие или не познавате, или изхождате от други ваши желания.
Това, което господин Иванов се опитва тук да каже за някакви си цифри, които фигурират в някакъв измислен договор. Не зная дали сте го купили от антикварна книжарница или от продажбите на пл. “Славейков”. Няма такива механизми, господин Иванов! Вие не познавате финансовия модел! Вие не познавате инвестиционната програма. Вие не познавате разпределението на риска между концесионера и държавата по отношение на трафика. Вие не познавате механизмите за защита на интересите на България от разпределението на приходите по самия проект.
И това, което е най-важно – искам да го подчертая с няколко цифри, които дават отговор на Вашите измислици – в Полша 1 км автомагистрали струва 5 млн. евро, в Унгария – 7 млн. евро, в Ирландия – 6 млн. евро, в Обединеното кралство – 17 млн. евро на километър, в Чешката република – 15 млн. евро и сега слушайте внимателно – един проект в Португалия – 4 млн. евро, втори проект в Португалия – 5 млн. евро, трети проект в Португалия – 9 млн. евро, четвърти проект в Португалия – 6 млн. евро, следващ проект в Португалия – 6 млн. евро. Автомагистрала “Тракия” – вашата любима тема – ще струва над 30 процента по-евтино от най-евтината автомагистрала в Европа! (Шум и реплики в залата.)
И ако трябва да приключа ще кажа, че автомагистрала ще има, но няма да има пътни връзки към вашите фондации! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Не виждам желание за изразяване на някакво възражение.
При това положение давам думата за последния, който изяви такова желание – господин Стефан Мазнев. Заповядайте. Вашата парламентарна група има 5 мин., значи може да се възползвате от тях.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа!
Всички предложени промени в Министерския съвет не отговарят на елементарната политическа и управленска логика, но особено странни и скандални са рокадите около господин Милко Ковачев. Тук изникват няколко важни въпроса.
Първо, ако е бил прав господин Ковачев, че по негово време енергетиката на България е била в цветущо състояние – постъпили са най-много инвестиции, реализирана е най-печелившата сделка с електроразпределителните дружества, то остава открит въпроса защо го махате от сектора и на негово място поставяте човек, който няма нито съответното образование, не се е занимавал с тази материя и не познава хората в бранша?
Не смятате ли, че това е дълбоко обидно и унизително както за министър Ковачев, така и за хората, работещи в енергетиката? А може би тази промяна се налага, защото господин Ковачев не е оправдал вашето доверие?
Ако ли пък министър Ковачев няма качествата да ръководи сектора как му се предлага цялата българска икономика и кое от двете е вярно?
А какви са реалностите? Фактите сочат, че по времето на министър Ковачев за пръв път се затварят блокове на АЕЦ “Козлодуй” – 1 и 2 блок. Пак по негово време се договори затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. По негово време пропадна изключително изгодния договор за износ на електрическа енергия за Турция. По негово време цените на електрическата енергия за бита нараснаха двойно – от 8,9 ст. в началото на мандата на 17,4 ст. за киловат/час сега. Пак по негово време бяха харизани електроразпределителните дружества на цена, на която струват само кабелите на макара на тези предприятия за мрежите за средно и ниско напрежение. По негово време бе въведена идиотската такса за мощност в топлоснабдяването, с което се рекетират най-бедните и нещастни хора в страната – болни, инвалиди и самотници.
Тук ще напомня и за корупционните скандали около строежа на новата АЕЦ “Белене”, за които ние от Демократи за силна България внесохме предложение в Народното събрание за анкетна комисия. Така например от канадската компания Ай Си Ел алармираха за искан подкуп от 80 млн. канадски долара, за да се класират за строежа, който ги принуди да се оттеглят.
Отделно – безкрайни бяха и скандалите в Комисията по енергетика по избора на архитект-инженер на централата, за доклада по ОВОС и за начина на възлагане на поръчките.
Бе засекретено дори самото решение за строеж на АЕЦ “Белене”. Дори и на мен след писмено поискване ми бе забранено да го прочета. Парадокс! А това говори за пълна тайнственост, господин министър-председател, в управленските решения в областта на енергетиката.
Явно обаче за награда след всички тези поразии на господин Ковачев сега му се поверява и цялата българска икономика. Както се казва: халал да му е!
Но едно е ясно, господин премиер. Истината е, че просто господин Севлиевски от Новото време поиска да е министър на енергиката и Вие безропотно се съгласихте. На министър Ковачев пък трябваше да му се намери друга работа и тъй като се освободи място в икономиката – ето ти министър на икономиката! Ако ситуацията бе по-друга, например, бе овакантено мястото на господин Петканов или на господин Станков, то най-вероятно господин Ковачев щеше да бъде или министър на вътрешните работи, или министър на правосъдието – въпрос на ситуация. Както в цирка, само че и в цирка има ред, а при Вас, господин премиер, за съжаление, само Байганьовски пазарлъци.
Вие доказахте, че не държите на хората, с които работите. Вие изгонихте Лидия Шулева, защото така Ви заповяда Ахмед Доган. Вие прогонвате днес Милко Ковачев, защото Севлиевски поиска, а Доган разпореди, но Вие имате смелост и си позволявате тази гавра с българския народ, защото според Вас, господин премиер, българите са сбъркани хора. Както казахте преди месеци – имат сбъркан чип. Нищо, че това е народ с 1300-годишна история!
Ето защо, господин премиер, за мен като депутат от партия Демократи за силна България е въпрос на дълг и чест да не подкрепя този Байганьовски пазарлък! Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Има ли някой от колегите от парламентарните групи, които все още имат време, да желаят да се изкажат? Не виждам желаещи.
Мога да съобщя времето на групите към момента: НДСВ – 3 мин., Коалиция за България – няма, ОДС – около 1 минута, ДПС – 31 мин., СДС – 15 мин., Народен съюз – 20 мин., Новото време – 27 мин., независимите – 26 минути.
На практика, ако няма желаещи, можем да приключим с разискванията.
Още веднъж оглеждам залата във всичките посоки и тъй като не виждам желаещи за изказване, натискам бутона за приканване на колегите да влязат в залата.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на трите проекторешения.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имам процедура по начина на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Давам думата на господин Любен Корнезов за процедура по начина на гласуването.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, ще бъда съвсем кратък. Предлагат ни се няколко решения. Едно от решенията е: Освобождава определени министри. Точка втора е: Избира определени министри.
Предложението на нашата парламентарна група е тези две точки да се гласуват отделно. Първо, гласуваме - освобождава. Второ – избира съответните министри. Тъй като това са два различни вота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако правилно Ви разбирам, независимо, че ние ще гласуваме трите проекторешения поотделно, Вие искате третото да се гласува поотделно от първата и от втората точка.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Любен Корнезов по третото проекторешение гласуването да бъде поотделно по първата и по втората точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 234 народни представители: за 107, против 117, въздържали се 10.
Това процедурно предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на трите проекторешения поотделно.
Подлагам на гласуване най-напред проекта за решение за промяна в структурата на Министерския съвет на Република България, представен от министър-председателя.
Моля, гласувайте.
Гласували 236 народни представители: за 129, против 107, въздържали се няма.
Решението се приема.
Подлагам на гласуване втория проект за решение, свързан с изменение на решението на Народното събрание от 24 юли 2001 г. във връзка със структурата на Министерския съвет, представено също така от премиера в началото.
Моля, гласувайте втория проект за решение.
Гласували 237 народни представители: за 129, против 108, въздържали се няма.
Това решение също е прието.
Подлагам на гласуване третото проекторешение за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 234 народни представители: за 127, против 107, въздържали се няма.
Решението за персонални промени също е прието. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и Новото време.)
Има ли обяснение за отрицателен вот?
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на кабинета, уважаеми гости! Гласувах “против” предложените структурни и персонални промени в Министерския съвет с ясното съзнание, че този парламент в последните си няколко месеца стана свидетел на нещо, което отдавна не се е случвало в българския парламентаризъм. Една малка политическа сила, излязла от редиците на управляващото мнозинство преди няколко години, сега се опитва да осребри факта на своето излизане.
Под дулото, под заплахата за рухване на парламента и да си отиде с вас този последен кабинет, днес бяха направени предложения и току-що бяха гласувани такива промени, които поставят България сред печалните рекордьори. Един инженер на енергетиката става главен икономист на Република България. Сега той ще се учи три месеца. Друг – специалист по география, ще отиде на негово място. Какво ще прави? Ще се опитва да стартира АЕЦ “Белене”, ще осребрява нещо, което е започнато. С този позорен акт, господин министър-председател, Вие само отлагате Вашето слизане от власт. И преди време съм имал възможност да Ви кажа: от повече от година Вие се намирате в цугцванг, господин министър-председател. При ситуацията, в която колко повече се движите, толкова по-лошо Ви става.
Българският народ вижда тази ситуация на цугцванг. Това, което направихте току-що под дулото и заплахата на Новото време и на Движението за права и свободи, не прави чест на българския парламент. Не мога да си представя как Министерството на културата ще погълне туризма, или обратното, все тая?! Не мога да си представя как някой частен бизнесмен в туризма ще налива пари за нещо, което бюджетът трябваше да направи преди няколко месеца. (Реплика на Емил Кошлуков.)
Аз съжалявам, че бях част от този цирк днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Кръстьо Петков, заповядайте за отрицателен вот.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моят отрицателен вот не е резултат на спонтанно решение, нито на изслушването в продължение на пет часа на днешния дебат. Решението да гласувам “против” узря в момента, в който Ви видях по телевизията, господин премиер, обявявайки промените в правителството. И аз протестирам срещу Вашето лично поведение и позиция по повод на персоналните и структурните промени в кабинета Симеон Сакскобургготски. Вие имахте прекрасен шанс, подобно на плеада български политици и на Вашия баща, в случая със спасяването на евреите, да постъпите като български държавник и да поискате вот на доверие. Уверявам Ви, аз щях да гласувам “за”. (Смях, шум и реплики в залата. Ръкопляскания.) Щях да гласувам “за”. Аз съм един от шестимата от нашата група, не забравяйте това, които гласуваха при избора на правителството не така, както реши Коалиция за България и съм доказал, че в определени моменти мога да го направя. Ако вие бяхте поискали вот на доверие, щяхте да разсеете две твърдения.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): То току-що мина вота на доверие.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: И днес в продължение на пет часа, при най-големи унижения, Вие ги чухте. Първото е, че Вие сте заложник на чужди икономически непрозрачни интереси. Второто е, че Вие сте заложник на премиера в сянка – господин Ахмед Доган. (Шум и реплики в залата.) Това не стана и със своя вот аз протестирах.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми народни представители, искам да поканя новоизбраните министри в пленарната зала, за да положат клетвата, която трябва да положат като новоизбрани министри.
Моля квесторите да ги поканят. (Новоизбраните министри Нина Чилова, Мирослав Севлиевски и Нихат Кабил заемат място на трибуната. Министър Милко Ковачев остава в блока на министрите. Всички стават прави. )
Ще ви помоля да повтаряте след мен.
НИНА ЧИЛОВА, МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ и НИХАТ КАБИЛ (едновременно): "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Поздравявам ви сърдечно!
С това, уважаеми народни представители, приключихме с тази точка.
Ще направя няколко съобщения, преди да завършим окончателно.
Комисията по земеделието и горите ще проведе днес заседанието си от 16,30 ч.
Временната анкетна комисия за концесията по републиканския път ще проведе заседанието си също днес, половин час след завършване на заседанието.
Комисията по европейска интеграция и Комисията по образованието и науката отлагат днешното си заседание.
Колеги, това е всичко.
Утре – 9,00 ч. на нашето работно място тук.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 15,24 ч.)


Председател:

Борислав Великов

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:

Гадар Хачикян

Веселин Черкезов