Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Асен Агов, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
На вашето внимание е проектопрограмата за работата на Народното събрание за две седмици – 23 – 24 април и 7 – 9 май 2003 г.
Двуседмичната програма като проект изглежда така:
1. Проект за решение за създаване на Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
2. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги.
3. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проект “Реформа в администрацията по приходите”.
4. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между “Топлофикация София” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Топлофикационни дружества – Топлофикация София”.
5. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между “Топлофикация – Перник” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация на топлоснабдителната система на град Перник”.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
7. Второ четене на законопроекта за борба с незаконния трафик на хора.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
10. Законопроект за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, отчитащ резултатите от преговорите между страните за нови взаимни селскостопански концесии.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
13. Първо четене на законопроекта за регионалното развитие.
14. Второ четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
15. Второ четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
16. Годишен доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
17. Второ четене на законопроекта за омбудсмана.
18. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
19. Парламентарен контрол, като тук се включват разисквания по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министъра на здравеопазването Божидар Финков относно недостига на средства за лекарства, както и отговори на актуални въпроси и питания.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате така предложения проект за програма за двете седмици.
Гласували 158 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 5.
Програмата е приета в този й вид.
Освен това има предложение на основание чл. 40, ал. 5 от ПОДНС – Димитър Абаджиев като заместник-председател на ПС на ОДС внася предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за 23 – 24 април на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение за точка в дневния ред за седмицата.
Гласували 170 народни представители: за 63, против 79, въздържали се 28.
Това предложение не се приема за тази седмица.
Има още едно предложение, подписано от народния представител Любен Корнезов. На основание чл. 40, ал. 5 от ПОДНС той предлага в програмата на Народното събрание за 23 – 24 април да бъде включен като точка в дневния ред ЗИД на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са господин Корнезов и господин Михаил Миков.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 175 народни представители: за 57, против 110, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 до 22 април 2003 г.:
Проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г. Вносител е Министерският съвет. Комисия по околната среда и водите.
Проект за Решение за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията. Вносител е Надежда Михайлова.
Проект за Решение за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по “Партньорство за мир – “Кооператив кий 2003”. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за защита срещу домашното насилие. Вносител е Марина Дикова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за научните степени и звания. Вносител е доц. Асен Дурмишев и Огнян Герджиков. Водеща е Комисията по образованието и науката, подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по земеделието и горите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, отчитащ резултатите от преговорите между страните за нови взаимни селскостопански концесии. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните средства. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Проект за решение за създаване на Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България. Вносител е Огнян Герджиков.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазването на данъчното законодателство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми народни представители, искам да ви предложа един проект за решение, който не е включен в дневния ред, но се надявам, че пленарната зала няма да възрази да вземе това решение, а именно във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2003 г.:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :

Великденската ваканция на Народното събрание за 2003 г. е от 25 април до 4 май 2003 г. включително.”
Така е по нашия правилник – 10 дни Великденска ваканция. Това са 10-те дни. Като, разбира се, 6 май – Гергьовден, е официален празник. Следващото пленарно заседание ще бъде на 7 май.
Заповядайте, ако имате съображения, възражения или предложения по този проект за решение.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам, за да можем да участваме пълноценно в празниците на 6 май, тъй като е официален празник, пленарното заседание на 7 май да започне от 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате пленарното заседание на 7 май да бъде от 14,00 ч. Това е предложение, което впоследствие ще подложа на гласуване, защото първо се налага да гласуваме решението във връзка с Великденската ваканция.
Ако няма някакви възражения и съображения срещу това проекторешение, моля уважаемите народни представители да гласуват този проект за решение за Великденската ваканция.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Господин председател, това не е влязло като точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Анулирайте гласуването.
Всичко е гласувано, господин Муравей Радев. Дневният ред е гласуван. Всичко по дневния ред е гласувано.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Само тази точка за ваканцията я няма. Прочетете го този правилник най-накрая.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да не се формализираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля Ви гласувайте този проект за решение за Великденската ваканция.
Гласували 150 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има процедурно предложение първото заседание след ваканцията на 7 май да започне от 14,00 ч.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 149 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Първото заседание на 7 май след пролетната ваканция започва от 14,00 ч.

Първа точка от приетия дневен ред за работа на Народното събрание е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител – председателят на Народното събрание Огнян Герджиков.
Господин Герджиков, имате думата.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям проект за Решение за създаване на Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Искам да обърна внимание, че по този въпрос има постигнато политическо съгласие между парламентарните групи на Народното събрание.
Проектът за решение гласи следното:

“РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за подготовка на
предложения за промени в Конституцията на Република
България

Народното събрание на основание чл. 71, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И :

1. Създава Временна комисия за обсъждане и подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България, отнасящи се до реформата на съдебната система и членството на Република България в Европейския съюз и НАТО.
2. Комисията се състои от 17 народни представители, от които: 5 от Парламентарната група на Национално движение Симеон втори, 4 от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Движението за права и свободи и 1 от Парламентарната група на Национален идеал за единство.
3. Избира председател и членове на Временната комисия:”
Тук ще помоля от парламентарните групи да представят своите предложения.
“4. Решенията на Временната комисия се приемат с мнозинство две трети от всички членове.
5. Временната комисия се създава за срок от 3 месеца.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Подкрепям по принцип обсъждането на въпроса и създаването на комисия, която да обсъди и подготви предложения за промени в Конституцията на Република България. Преди обаче да се произнесем по този проект мисля, че независимо и в съответствие с постигнатото от политическите парламентарни сили съгласие, би трябвало да изразим своето отношение към промяната в основния закон на страната. Според мен ние трябва да съчетаем необходимостта от значителни промени в съдебната власт с отстояване на принципите на българската Конституция, конституционното устройство на страната и утвърждаването на конституционализма в България.

Днес в българския парламент се говори за необходимостта от конституционна промяна. В българското общество също тази тема се поставя за обсъждане. Искам обаче да предупредя още преди да сме започнали подготвителната работа, че ние сме изправени пред два различни риска. Единият е промените, които бъдат направени, да не доведат до съществена промяна в състоянието и дейността на съдебната власт. Другата опасност е обсъждането на промени в Конституцията да бъде използвано, за да ескалира тази тема, за да послужи тя за различна политическа употреба, да обоснове идеята на някои политици и специално на Съюза на демократичните сили да делегитимира българската Конституция (оживление в ПСОДС), да развие своите предложения за преход от конституционни промени към поставяне на идеята в момента за свикване на Велико Народно събрание. Зад това се крие опитът да бъде намерено обяснение за неуспеха на българския преход не там, където е главният проблем – в проблемите на политическата система, в неспособността на политиците и държавниците да предложат управленска стратегия, а в основния инструмент на управлението, какъвто е Конституцията. Ето това трябва да бъде предотвратено, защото България не може да си позволи лукса да започва прехода винаги от неговото начало.
Промени в българската Конституция, вероятно радикални, в по-далечно бъдеще ще се наложат, но те ще са необходими тогава, когато нашето общество е в състояние да направи наистина крачка към една друга ситуация, към едно друго състояние, в което то е решило най-острите икономически и социални проблеми.
Освен това днес част от тези промени ни се предлагат точно от хората, които станаха причина те да възникнат, защото тези, които имаха възможност да управляват съдебната власт политически, днес като че ли в най-голяма степен изразяват своята критичност към нея. Аз се опасявам от това, че днес почти единствените опити за уеднаквяване на практиката в съдебната власт са за уточняването на тарифи между магистрати за актовете, които те издават и за действията, които извършват, защото у нас в редица случаи се издават както закони, така и съдебни актове, които са мотивирани от корпоративни, дори от користни интереси. Ако това не се промени, точно за това трябва да говорим, а не за това как само да фризираме имунитета на магистратите, защото проблемите, които днес съществуват, са много дълбоки и те засягат политическата система и съдебната власт. Защото независимо от призивите за конституционна промяна, аз се опасявам, че много от говорителите по този въпрос нямат нито воля за промяна на политическата система, нито за коренни промени в съдебната власт и нещата съвсем не опират до текстовете в Конституцията, а опират до цялостната обстановка – до това, че в много случаи вместо да действат в защита на закона и с оглед главно юридически мотиви, част от съдебните органи се занимават откровено с политика или с поддържане на корпоративни интереси. В много случаи съществува конкуренция между политически легитимните органи, които трябва да се занимават с промени в Конституцията, от една страна, и Конституционния съд, който в редица случаи, включително с последното свое решение, започва да играе ролята на позитивен и то конституционен законодател, едва ли не предписвайки съдържанието на промените, които трябва да бъдат извършени.
Ето по тези въпроси ние трябва да проведем сериозни обсъждания и аз ги поставям сега, откривайки процедурата по този въпрос. Главният проблем е, че у нас е много ниска предвидимостта на съдебните актове и в това отношение нашата съдебна система се намира в по-тежко състояние, отколкото преди години. (Неразбираема реплика на народния представител Димитър Абаджиев.) Ще имате възможност да възразите, защото тази дискусия трябва да започне по повод проекта за решение, а не само в комисията. (Неразбираема реплика на народния представител Димитър Абаджиев.)
Господин Абаджиев, ще имате възможност да си изразите мнението, защото не трябва плитко да нагазвате в този проблем. (Реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, не влизайте в диалог. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И сега вече аз ще засегна въпроса за предмета и състава на комисията. Споделям обсъждането и подготовката на предложения за промени, като тези промени трябва да бъдат тематично ограничени. Предлагам те да се отнасят до реформата на съдебната система. Тук бих предложил, ако искате, да включим и конституционното правосъдие, защото без да гледаме тези два въпроса в тяхното единство, ние няма да можем да постигнем целите, които днес се декларират.
По другата част от решението – за членството на Република България в Европейския съюз и НАТО, смятам, че тази част от предмета на дейност на комисията може да отпадне, защото по въпроса за членството в НАТО след решението на Конституционния съд не се налагат промени в Конституцията. По въпроса за членството на България в Европейския съюз въпросът се поставя много рано по две причини: първо, защото през следващата година ще завърши своята работа Европейският конвент и ще внесе промени в учредителните актове на Съюза, и на второ място, защото доколкото ми е известно, датата за пълноправно членство на България в Европейския съюз е определена през 2007 г. Следователно, ние имаме достатъчно време да се занимаваме с актуалните въпроси, а не да обсъждаме хипотетично въпроси, които впоследствие, независимо от решенията, може да се наложи да бъдат пререшавани.
Затова моето предложение е в т . 1 да остане въпросът за реформата на съдебната система и конституционното правосъдие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно как предлагате?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, няма да чета текста в частта, която не повдига съмнения и възражения, но след запетаята да стане: “отнасящи се до реформата на съдебната система и конституционното правосъдие”. Предлагам това да бъде текстът, а по-нататък думите “членството на Република България в Европейския съюз и НАТО” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вместо тях бихте ли казали какво да остане?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вместо тях остават думите “отнясащи се до реформа на съдебната система и конституционното правосъдие”. Предлагам това да бъдат задачите на комисията. Тя да обсъжда и да прецени в резултат на своята дейност какъв да бъде обхватът по тези въпроси без да е задължително по всеки един от тях да предложи още сега, при началната дискусия, определени текстове.
По т. 2 аз съм убеден, че тази комисия не трябва да бъде като някаква работна група или едва ли не приравнена към временните комисии за обсъждане имунитета на един или друг народен представител. Това трябва да бъде широко представителна комисия. Тя нито е експертна група, нито е някакъв помощен орган. Затова тази комисия по своя състав поне не трябва да бъде по-малка от останалите парламентарни комисии. Смятам, че състав от 24 души няма да утежни нейната дейност, но ще може наистина да покаже солидността на тази комисия и това, че нейните задачи не са по-малко важни от задачите на постоянните парламентарни комисии.
Това е моето предложение и мисля, че при неговото възприемане разпределението на участниците от отделните парламентарни групи може да бъде съответно 8-6-6-3-1, така че се запазват приблизително пропорциите и особено при изискването решенията в нея да се вземат с две трети мнозинство от състава, няма да има проблеми.
Пак казвам, че ако се върнем към историята на българския парламентаризъм дори във времена, когато самото определение парламентаризъм е било спорно, в такива комисии са участвали солидни представители от всички политически сили – хора, които заемат ръководни позиции в тях, най-изтъкнатите специалисти, които са били представени по това време в българските парламенти. Смятам, че останалите парламентарни групи няма да се затруднят да предложат солиден състав в рамките на тези парламентарни квоти.

Това предложение го правя не само и не толкова поради това, че в Парламентарната група на Коалиция за България има, смятам, най-много хора, които последователно са отстоявали принципите на конституционализма, и хора, които са участвали в дейността на Конституционния съд и при приемането на българската Конституцията и смятам, че това е една наша отговорност, която ние носим с годините и по която ние искаме да се приемат решения, които наистина да отговарят на очакванията на българското общество.
Освен това искам да призова към това, в заключение на своето изказване, че обсъждането на темата изисква ние в скоро време редом с нея да поставим и проблема за промяна в Закона за допитването до народа, защото само промените в Конституцията няма да дадат необходимото доверие на българския парламент. Те няма да могат да доведат до тези промени, които да съчетаят преценката на държавните решения от гражданите с реформите в отделните институции на държавата. И ако ние имаме воля да направим тези неща, можем да очакваме, че тези решения ще бъдат подкрепени от българското общество.
Иначе, пак казвам, промените могат да бъдат факт, но дълбоките промени в институциите, които ние искаме да направим, да останат под въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Колеги, направени са две конкретни предложения.
Вие искате да направите изказване? Заповядайте.
Имате думата, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря ви, господин председател.
Една декларация е нужно да направя на висок глас. Нито един от нас - от тези, които участвахме в създаването на новата Конституция, нито смята, че тя е вечна, нито, че тя е безпогрешна. Ние не браним нито една от нейните алинеи сама за себе си или отделните изречения, но ние стоим с голяма грижа и на стража на нейните принципи. Всяка промяна в Конституцията не е промяна на един обикновен закон и аз не мога да си представя, че ние с този спокоен тон предлагаме една временна комисия от 17 души. Това да не е законопроект за промяна на Закона за посадъчния материал или за счетоводството, например?! Тази комисия трябва да има много по-голям брой народни представители, защото трябва да бъде по-голям обемът на политическата отговорност на самото Народно събрание.
Всички знаем отдавна, че промени в Конституцията могат да се правят само тогава – вижте всички изследвания, когато има един по-голям консенсус в общественото мнение. А колкото се отнася до самото Народно събрание, тези промени трябва стават непременно с възможно най-голямото съгласие, а не с натискането на зеленото копче. Но това съгласие се постига, ако комисията има един много по-голям състав, по-отговорен в политическо отношение и тогава може да се очаква, че и разговорите ще бъдат спокойни, ще бъдат разумни и ще бъдат най-вече много ползотворни.
В една Франция, когато се правеше Конституцията на Петата република, не друг, а генерал Де Гол стоеше начело, а тук един политически старшина на някаква партия, той ще стои начело на промени на Конституцията?! Това възможно ли е да си го представите!
Тази комисия има по-малко членове, отколкото една нормална постоянна комисия, защото била временна. Ами, това възможно ли е? Това е конституционна комисия по самия си характер и затова е необходимо, уважаеми господин председател, не знам как се е постигнало това съгласие в парламентарни групи, но тук Народното събрание трябва да се произнесе за един състав на комисията от много по-голям брой членове, извън практиката на досегашните комисии – били те постоянни или пък временни. И това трябва да се направи, за да може самото Народно събрание да даде знак, че се респектира пред основния закон на държавата, който така своеволно цитираме наляво и надясно, без да го спазваме обаче.
Това е първото голямо предложение и ще ви помоля, ако пак има нужда от някакво съгласуване, Вие знаете правата си, ще направите една пауза, ще дадете тази възможност, стига Народното събрание да се произнесе за един много по-голям състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ганев, Вие говорите най-общо…
Съгласен ли сте с предложението на Янаки Стоилов?
ГИНЬО ГАНЕВ: Не е възможно, господин председател, не е възможно…
Извинете, но не Ви чух…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласен ли сте с предложението на Янаки Стоилов? Вече има направено такова предложение. Господин Янаки Стоилов предлага 24 души…
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз не говоря за брой, а искам дискусия за броя тук и така поставям този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се!
ГИНЬО ГАНЕВ: Тук не е въпрос на конкуренция на цифри, а въпрос на дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, Вие апелирате към дискусия.
ГИНЬО ГАНЕВ: Ако не ме прекъсвате, ще Ви кажа още, господин председател, че аз съм малко изненадан, че като втора тема на тази комисия, изрично посочено, стоят конституционни промени във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз.
Ами, нали ходим по този свят и Вие сте между тези, които не сте само в България? Нали знаете, че в Европейския съюз се води конституционен дебат, че има Конвент, че има проекти за европейска конституция, че един от тези проекти принадлежи на Робер Бадентер, който поздрави българското Велико Народно събрание в първия ден, когато то започна да прави Конституцията на нова България. Защо не погледнете там? Там този дебат ще завърши идната година. Е, добре, ако Европейският парламент приеме една европейска конституция, ние отново ли ще тичаме втори път да приспособяваме националната Конституция на България към европейската такава? Преждевременен е този дебат! Какво ще направим?
Аз знам каква е основата на тази работа, но не ми се влиза в детайли. Господа, правителството събра група експерти, вижте доклада им, който се казва: "Доклад на експерти, одобрен от правителството във връзка с необходимите промени в Конституцията поради членството ни в Европейския съюз". Ами, това са наивни работи! Не беше започнал този европейски дебат. Сега започна, ние разгръщаме стария доклад, направен от пет души специалисти тогава.
Аз мисля, че въпросът е изключително важен. Той е политически и този политически въпрос не може да бъде решаван с манталитета на една временна комисия, която създаваме съвършено случайно, за да утешим някого, който искал да направи нещо по-голямо. Този, който иска да направи нещо по-голямо, ще се обърне най-напред към Глава девета на Конституцията, ще я прочете внимателно, защото добре, че има тази Конституция, за да спре този произвол поне на улицата, който се пренесе, уви, до известна степен елегантно, и в самото Народно събрание.
Предложението ми е – по-голям брой членове на тази комисия и премахване от нейната задача промени във връзка с членството на България в Европейския съюз. Това е преждевременно!
Това може да играе роля на някакво социологическо проучване на Народното събрание, само че Народното събрание не се занимава с такива проучвания, а то решава и то със силата на своето представително и пълномощно функциониране.
Господин председател, недоволен съм от небрежния начин, по който встъпваме в този дебат! Конституцията в никакъв случай не е свещена и ненакърнима.
Не знам дали госпожа Михайлова, Екатерина е тук, но по едно радио тя ми беше казала: "Е, господин Ганев, ама това не е свещена крава!". Да, не е свещена крава, но не е и крава от някакъв селски обор, която всеки по всяко време може да дои! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прав е господин Ганев, че въпросът, който разглеждаме, най-малкото е тривиален или процедурен.
Господин Герджиков обоснова необходимостта или основата за създаване на такава комисия с консенсуса, който той спомена, между парламентарно представените политически сили.
Обръщам се и към господин Герджиков, и към Вас, става дума за декларацията за основните насоки за реформа на българската съдебна система.
Първо, господин председател, господин Герджиков, буди недоумение това – защо тази декларация не беше обсъждана в парламента и приета от парламента, а парламентът беше подминат?
Първите редове са: "Ние, представителите на парламентарно представените политически сили в Република България, се събираме извън парламента." Защо?
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Питай Станишев.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз изразявам собственото си мнение.
Какво говори за Конституцията тази декларация? – "Отчитайки неотложността и важността на цялостното и ефективно реформиране на съдебната система на Република България, включително изразявайки съгласие за извършване на налагащи се в хода на реформата промени в сега действащата Конституция, се обединяваме около следното:".
Господин Герджиков, Вие поставяте каруцата пред коня. Реформата е блокирала. Ние не знаем това второ четене на Закона за съдебната власт докъде е, какво е, що е. Свидетели сме на едни революционни декларации от едни и други магистрати и в същото време, без да сме наясно какъв ход приема тази реформа, какви са проблемите, които възникват в нейното осъществяване, къде е нужна промяна на закони, къде е нужна промяна на подзаконови актове и къде опираме до Конституцията, ние казваме "Дайте да правим Комисия по Конституцията, дайте да се залавяме да я поправяме", без да знаем точно къде именно са проблемите – дали е мандат, дали е несменяемост и т.н., и създаваме комисия.
Второ, господин Герджиков, и миналия път, когато направихте това предложение, аз възразих по отношение на основанията, които Вие търсите и в Конституцията, и в правилника за такава комисия. Вие се позовавате на чл. 79, ал. 1 от Конституцията и чл. 31 от правилника. Член 79, както знаете добре, ни повече, ни по-малко казва, че "Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии". Толкоз! И тогава, и сега заявявам: има глава девета – "Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция". Ясно е казано: "Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента". Това предложение, което Вие правите, трябва да бъде внесено от една четвърт от народните представители, защото вие предприемате инициатива за промяна на Конституцията. (Шум в блока на ОДС.)
В какъв вид би трябвало да е това предложение? Според мен -най-малкото за решение на Народното събрание за откриване на процедура за промяна на Конституцията, тъй като чл. 155, ал. 1 казва: "Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти…". Тези една четвърт от народните представители или трябва да внесат проектозакон за промяна на Конституцията с точно показани кои текстове се заменят с какви, или най-малкото, да предложат проект за решение на Народното събрание, в който много ясно да е дефинирано каква е задачата на комисията, какви са сроковете, какви са основните промени, които ще се правят.
Вие ни предлагате една временна парламентарна комисия, която, както е казал нашият правилник в чл. 31, който Вие цитирате, "се образуват по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети". Кой е конкретният повод? Членството в Европейския съюз и НАТО не е просто конкретен повод. Това е цяла политика. Реформата на съдебната система – до конкретен повод ли свеждате такава дълбока реформа на една от властите? Ясно е, че този инструмент, както Ви каза и господин Гиньо Ганев, е съвършено неадекватен на сериозността и сложността на задачата, която си поставяте.
Ето защо, господин председателю, напълно съм съгласен с всички мнения, изказани от колегите тук, че начинът, по който се подхожда по целия този въпрос за промяна на Конституцията, е неадекватен на сложността, дълбочината на проблема и на неговата значимост.
И на последно място, обществото ни днес е изправено пред изключително остри проблеми на заетостта, на законността, на бедността. С този акт ние сега казваме, че за всичко това ни е крива Конституцията, дайте да я оправим нея, да тръгне съдебната реформа и всичко ще си дойде на мястото. Това е типичен пример, който се изпълнява многократно през последните 13 години за хвърляне на прах в очите на хората, надуване на една публична кампания, около която се шуми и се приказва колкото щеш, а в тази мътилка онези, които печелят, печелят още повече, а онези, които губят, губят още по-трагично. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата народният представител господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо искам да съобщя на залата нещо, което тя много добре знае. Господин Герджиков – нашият уважаван председател на парламента, е само формален вносител на това решение, защото нашият правилник повелява, че временна комисия може да се основе или от една десета от народните представители, или от председателя на Народното събрание. Това решение е плод на консенсуса на всички парламентарно представени сили в този парламент - Коалиция за България, НДСВ, ОДС, ДПС и Национален идеал за единство. Аз съм много учуден и много разочарован, че едно начинание, което започна с консенсус по тази декларация за реформа на съдебната система, в един момент прераства в нещо, с което не знам точно какво искаме да кажем. Да, има проблеми, господин Пирински, има престъпност, има икономически проблеми. Има ги 13 години. Ще ги има още 10, още 13 години. Това значи ли, че ние никога няма да променим тази "свещена крава"? По моему не значи това.
Не мога да разбера когато Коалиция за България изпраща свои представители, оторизирани да постигнат съгласие с всички нас, после в един момент се оказва, че всеки може да има особено мнение, всеки може да има право на алтернативно мнение. Всеки народен представител има право на собствено мнение и на собствено гласуване, но ми се струва, че когато подхождаме към такива важни въпроси, трябва повече да се стремим към консенсус и да забравим разногласията вътре в парламентарните групи. Ние не правим Велико Народно събрание в рамките на обикновено Народно събрание, та да правим комисия от 20-30-50-100 човека. Тази временна комисия има много скромна задача. Тя не може да инициира промяна в Конституцията. Разбира се, че не може. Тази временна комисия има скромната задача да изготви консенсусни текстове, конкретни промени, които когато бъдат одобрени от всички политически сили в парламента, ще бъдат внесени по надлежен ред от една четвърт от народните представители, даже от повече и ще се стартира процедура по глава девета от Конституцията. Става дума само за едно подготвяне. Не виждам защо се правят такива драми и се говори, че създаването на временна комисия било несериозно. Ами да я наречем "Тържествена комисия". Нямам нищо против, само че в нашия правилник има постоянни и временни комисии. Няма тържествени комисии, но ако трябва, да я наречем така. Не възразявам.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Тогава ли ще й разширим състава?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Не, господин Стоилов. Аз ви призовавам от трибуната: никакви разширявания на състава да няма. Има консенсус на всички политически сили по този състав. Няма нужда отново да преповтаряме дали да бъде от 24 човека или от 100 човека.
Аз се противопоставям изцяло и категорично срещу всички предложени промени, защото това решение, пак повтарям, е плод на консенсус между политическите сили и не може сега да го поставяме на преразглеждане и да започнем да спорим по всеки пункт.
Пак казвам, много съм разочарован, че една инициатива, която започна така добре още с декларацията за съдебната власт, която очевидно на господин Пирински не му харесва, но ние, господин Пирински, подписахме тук тази декларация, в зала "Запад", а не някъде. Подписахме я в парламента, ако не си спомняте.
Затова още веднъж в заключение казвам: изразявайки още един път моето разочарование от опитите да се наруши консенсусът, аз призовавам залата да не подкрепя нито едно от направените предложения, а да подкрепи решението такова, каквото е внесено от председателя на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Давам думата за реплика на господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Пенчев! За какво е съгласието, фиксирано в тази декларация? Отчитайки неотложността и важността на цялостното и ефективно реформиране на съдебната система. Не смятате ли, че тръгвайки сега да променяме Конституцията, Вие осуетявате и неотложността, и до голяма степен важността? Аз разбирам да се създаде временна комисия, която да се занимае с ускоряването на съдебната реформа, с извеждането с предимство на промените в Закона за съдебната власт и другите закони, свързани с тази реформа, търсенето на максимално съгласие за създаване на работещо правосъдие, в хода на тази работа извеждане на онези конституционни текстове, които трябва да бъдат променени, тъй като те са проблем, и, разбира се, приемането им възможно най-бързо. Това е, което се съдържа в тази декларация като смисъл и като текст, с който аз по принцип съм съгласен, но продължавам да не съм съгласен да се приема такава декларация не в пленарната зала в резултат на дебати. Защото дали е в сградата на парламента или в друга сграда, няма никакво значение. Ако вие се позовавате на консенсус на документ, който е извън пленарната зала, това може да е само обща политическа воля, но не и норма, не и задължение, постигнато в парламента със силата на парламентарно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Втора реплика – господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин Пенчев! Каква роля ще има тази временна комисия? Вижте какво пише в проекта: “Да направи и подготовка на предложения за промени на Конституцията”. Подготовка на предложения за промени! Браво!
Предложенията за промени на друг език се казват “законопроект”. Тази комисия не може да прави законопроект по причини, които се изложиха преди малко. А тези предложения за промени… Парламентарният живот е много богат. Да се излъчи една мълчалива група от всички, да бъде голяма и да седнат да преговарят. Това се казва парламент със своите възможности извън залата. Само че не се прави това, защото няма политика на съгласуване. Като го облечем в тази форма, нали тази временна комисия трябва да направи едно предложение за решение? И когато се приеме това решение, законопроектът тогава какво ще бъде? Едно повторение на волята, вече изразена тук.
Не може да има такава задача временната комисия. Да се направи една група – координационна, както искате, както хиляди пъти се прави в народните събрания, и да започне да говори по този въпрос. Няма защо да бъде облечена в решение на парламента. И като стигне донякъде, тогава да предложи един законопроект. Защото, пак казвам: нищо друго не иска толкова съгласие, колкото промените в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Пенчев, имате думата за дуплика.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински! Вие твърдите, че сте чели много внимателно тази декларация и даже тук я цитирахте от трибуната. Аз останах с впечатление, че ако сте я чели, то не сте я разбрали. В нея много ясно е посочено, че няма да се изменя само Конституцията, че съдебната власт ще се реформира и чрез промяна на действащото законодателство – процесуални закони, материални закони. Написано е там черно на бяло. Защо трябва да говорим за тези неща?
Ние не виждаме необходимост в пленарна зала да се приема решение за реформа, примерно в съдебната система. Ако Вие нямате доверие на вашето политическо ръководство, на вашата парламентарна група, на господин Станишев, който подписа тази декларация, това вече е друг проблем, това вече не е мой проблем и не е проблем на пленарната зала. Какво по-голямо представителство от това лидерите на всяка една от групите да подпише? Аз не мога да разбера. Кой да дойде да подпише? Кой да изрази тази политическа воля, защото волята трябва да бъде и политическа и тогава ще бъде вече воля и на парламента? Така е.
Що се отнася до господин Ганев, да, тази комисия няма да прави законопроекти. Законопроект може да внася само този, който има такава инициатива, и това са една четвърт от народните представители или президентът. Тази временна комисия точно това ще направи, даже работна група да я наречем. Точно това ще направи – тя ще предложи текстове на вниманието на народните представители. И ако под тези текстове не се подпишат поне една четвърт от народните представители, очевидно е, че няма да влезе и няма да свършим никаква работа. Това е ясно. Защо трябва ние да правим някакви координационни, неформални групи от 100-150 човека? Как ще работят тези групи? Кой с кого ще говори? Вие казвате да правим консултации извън тази зала. Кой с кого да говори? Кой ще координира тези консултации? Смятам, че това просто не са сериозни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има думата за изказване господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също искам да обърна внимание, че внесеният проект за решение от председателя на Народното събрание е всъщност проект вследствие на проведени консултации от всички парламентарно представени политически сили. Знаете, че миналата седмица нашият Парламентарен съюз внесе проект за подобно решение, който не беше допуснат до дневния ред, и беше казано, че ще се проведат такива консултации. Те се проведоха вчера. Участва и представител на Коалиция за България и беше постигнато общо съгласие. Бяха изразени различни аргументи, включително и такива, които чухме днес, но беше постигнато съгласие за общ проект. Тъй като председателят има инициатива, наред с минимум една десета от народните представители, всички политически сили решиха да предоставим на него инициативата. Така че това беше проект, който изразява обща воля.
Аз не мога да разбера какъв е смисълът от политическите консултации в Народното събрание, след като след тяхното провеждане отново тук се провеждат дебати и се изразяват абсолютно противоположни аргументи! Преди две седмици наистина беше подписана декларация от всички политически сили за съдебната система. Също бяха проведени консултации. Подписана е от лидерите на парламентарно представените политически сили. Вчера провеждаме консултации, внася се общ проект. Днес чуваме от представителите на БСП – от господин Пирински, от господин Стоилов, от господин Ганев – абсолютно различни становища. Какъв е смисълът тогава от провеждането на такива консултации?
Аз не знам дали господин Ганев не трябва да насочи думите си за обора не към Конституцията, а към собствената си партия, защото очевидно не е ясно кой какво решава там и какъв е смисълът въобще от нейното участие в политически консултации, след като след провеждането на такива консултации от тях няма никакъв смисъл. Така че думите за обора ги насочете към собствената си партия, господин Ганев.
Днес разглеждаме проект за решение за създаване на временна комисия. Първо, гласуването на този проект ще препотвърди политическата воля на Народното събрание за промени в Конституцията – такива, каквито са необходими в рамките на обикновено Народно събрание вследствие на изразена политическа воля.
Аз лично отново изпаднах в наивно заблуждение по отношение на Коалиция за България, че тя наистина вече има воля за промени в Конституцията. Спомняме си, че дори и за имунитетите в Тридесет и осмото Народно събрание, тогава, когато ние внесохме проект за промяна на Конституцията, Българската социалистическа партия не подкрепи такъв проект, включително и нейният лидер тогава господин Първанов, който днес, слава Богу, заявява, че промени са необходими. Беше заявена подобна воля и от сегашния лидер.
Днес отново започва дискусия, която всъщност определя едно-единствено нещо – нежелание на Коалиция за България да участва в такива промени. Абсолютно нежелание!
Очевидно е, че ние нямаме друга форма освен създаването на временна комисия. Временната комисия съобразно нашия правилник е единствената форма, към която можем да подходим. Каква е идеята? Наистина при една представителност от всички политически сили да се проведе дискусия в рамките на възможностите съобразно и решението на Конституционния съд, съобразно Декларацията на политическите сили, да се постигне политическа воля за един законопроект за изменение на Конституцията, който естествено, че ще бъде внесен минимум от 1/4 от народните представители.
Но можем ли ние да съставим комисия примерно от 60 човека? Можем ли да съставим комисия дори от 24 човека? Очевидно е, че създаването на такава комисия ще предопредели нейната неработоспособност. Идеята е да се създаде комисия, която да бъде представлявана от всички политически сили. Надяваме се, че тези четири или пет представители на всяка политическа сила ще могат да водят тази дискусия и в собствената си политическа сила. Те ще изразяват тяхната воля. И ако се постигне консенсус, тогава ще се подходи към съответния законопроект. Тоест, формата на временната комисия се използва като работна форма, за да може да се проведе дискусията, да се постигне консенсус и той да стане основата на един бъдещ законопроект. Това е работещата формула. Всички аргументи за това комисията да бъде от 24, от 60 или повече души всъщност прикриват аргументите за нежелание за промяна на Конституцията. Поне си го кажете директно, че не желаете да променяте Конституцията.
Неслучайно и господин Стоилов днес навлезе в дебат по същество за промените на Конституцията, защото включването на този дебат днес, когато ние разглеждаме не законопроект за промяна на Конституцията, а проект за решение за създаване на временната комисия, започването на дебата по същество, естествено, че ще предопредели различия, които съществуват по промените на Конституцията. И още днес тези различия излизат на преден план и те се предпоставят по отношение на този проект за решение. Идеята на включването на тези аргументи по същество пак е едно нежелание да се промени Конституцията.
По отношение на предмета, естествено е, че първата задача трябва да бъде реформата в съдебната система, възможностите, които съществуват след решението на Конституционния съд № 3 от тази година. Беше подписана декларация. Там се казва, че поне за няколко неща вече имаме консенсус. Те трябва да се променят в рамките на сегашната Конституция, в рамките на сегашното Народно събрание. Вчера по време на консултациите стигнахме до консенсус. Да, действително, господин Ганев, води се дебат за Конвента, за Конституцията на Европейския съюз и това е ясно. Постигнахме консенсус, че не трябва да ограничаваме тази комисия. В рамките на сегашното Народно събрание може да има консенсус по отношение на промяна или промени извън дебата за Конституцията на Европейския съюз, които да се направят сега, които са необходими, ясни и по които няма различия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кои са те?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Казвам, че не трябва да ограничаваме комисията. Същото се отнася и по отношение на промените…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Попитах кои са те.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Ще го кажа в самата комисия.
Същото се отнася и по отношение на промените, свързани с членството ни в НАТО. Ако няма консенсус, няма да се направят. Но предварително да предопределяме едно такова ограничение е абсолютно безсмислено.
Ето защо, колеги, нашето становище е, че трябва да подкрепим този проект, защото той ще даде възможност, на първо място, Народното събрание да изрази днес ясната си политическа воля, че тази Конституция трябва да започне да се променя, ясна политическа воля, че ние ще намерим консенсус по отношение на най-необходимите промени в това Народно събрание и че няма да пазим онова статукво, което е необходимо. Затова категорично ще подкрепим внесения проект за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Народният представител Георги Пирински има думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Абаджиев, за какво е консенсусът, фиксиран в Декларацията? “Промени в Конституцията на Република България, свързани с подобряване на структурата, правомощията и отговорностите на съдебната власт, включително имунитет, несменяемост, мандат.” Това е, което политическите сили са съгласували като задача, свързана с Конституцията. Въпреки че аз изпитвам всички съмнения към формата на тази комисия, към процедурата, която е приложена, аз съм готов да гласувам за временна комисия с тази задача, която е съгласувана някак си между политическите сили.
Но вие ни предлагате промени в Конституцията, отнасящи се до реформата – нещо далеч по-неясно, и включването на цял друг кръг проблеми, свързани с членството ни в НАТО и в Европейския съюз. Така че Вие сам си противоречите и то буквално.
Пак казвам, за да не спекулирате с това, че не искаме промени в Конституцията, аз потвърждавам, че всички мои колеги са готови на промени в Конституцията, когато те са обосновани и нужни и сме против играта с Конституцията и под един или друг повод развиването на онази атака, която Съюзът на демократичните сили от години развива против Конституцията и фактически всячески се стремите не да я поправите, а да я отмените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има ли други реплики? Няма.
Имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Да, господин Пирински, аз съм абсолютно съгласен с Вас. Дайте да включим този текст от Декларацията на политическите сили. Вчера аз го предложих, само че в този текст е записано: “Съгласие за подобряване на структурата на съдебната власт”, което, между другото, съобразно решението на Конституционния съд, е предмет на работа на Великото Народно събрание. Така че вашият лидер между другото се е съгласил с тази Декларация за промени в Конституцията и чрез Великото Народно събрание. Не знам дали сте обърнали внимание на този малък детайл. Така че нямам нищо против, нека да го включим в този проект за решение, но именно с този аргумент, че вашият представител и другите представители в групата казаха, че е по-добре да включим такъв текст – реформа в съдебната система, за да не надхвърляме предмета на възможности на това Народно събрание. Но аз нямам нищо против да го включим. След като вие изразявате такава воля, ако е такова и мнението на Коалиция за България, нямам нищо против.
Що се отнася до другата Ви реплика, Съюзът на демократичните сили от самото начало действително е заявявал, че тази Конституция няма да доведе до това органите на държавна власт да работят добре, те взаимно ще се блокират. Но ние не сме я делегитимирали, както иска да каже господин Янаки Стоилов. Ние винаги сме спазвали тази Конституция и винаги нашето отношение сме изразявали по реда на Конституцията – с предложения и законопроекти за нейната промяна, с идеи да се промени по съответния ред. Защото ние по принцип не приемаме някои от идеите и принципите на тази Конституцията. Затова винаги този дебат го водим по този начин.
И пак заявяваме, че ако искаме да направим реални промени, те ще трябва да бъдат свързани с промени на цялата Конституция. Тогава ще стигнем до реални резултати. Сега говорим за възможностите в рамките на Обикновеното Народно събрание. Затова трябва да изразим тази политическа воля. Но пак повтарям, ако искате да включим текста от Декларацията на съдебната система, ще Ви приветствам пръв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като тук на няколко пъти от представители на различни парламентарни групи се поставят под въпрос мненията и позицията на Коалиция за България и на Българската социалистическа партия по отношение на промените в Конституцията, бих искал да изясня тази позиция, за да разсея всякакви съмнения, които могат да съществуват у някои от тези, които добронамерено разсъждават по тази тема. Съвсем целенасочено подчертавам, че разсъждават добронамерено, защото евтините политически спекулации, които си позволи да направи тук господин Абаджиев за всякакви обори и други подобни заведения, просто не бих искал да коментирам.

Искам първо да кажа, че и Българската социалистическа партия, и Коалиция за България отдавна са се отказали от този стереотип и начин на действие, когато търсеха отговорност за различни позиции, търсеха отговорност за различни мнения. Напротив, ние се опитваме да намерим истината, да намерим рационалното зърно в тези различни позиции и мнения. Ние не изключваме от партията, ние не наказваме, ние не уволняваме неудобни журналисти тогава, когато техните мнения не съвпадат с нашите.
С какво сме се съгласили? Ние, уважаеми дами и господа, сме се съгласили с всички необходими промени в Конституцията на Република България, които трябва да обезпечат необходимата реформа на съдебната система. Това е нещото, с което ние ясно и еднозначно сме се съгласили. Но ние не сме се съгласили с промени на Конституцията, които да послужат като индулгенция за упражненията със съдебната система, които Съюзът на демократичните сили извършва вече 13 години в България. Ние не сме се съгласили с промени в Конституцията, които да послужат като параван за чисто политически мотивирани решения на Конституционния съд по отношение на самата Конституция. Ние не сме се съгласили с промени в Конституцията, които да послужат като алиби за бездействието и безсилието на органите на сигурността и на Министерството на вътрешните работи в настоящия момент, което вместо да се занимава със своите преки задължения, се занимава с PR-кампания. Подобни действия за промени в Конституцията ние няма и не можем да подкрепим. Всичко останало, за което казах, което е необходимо с оглед усъвършенстване на съдебната система, ангажимента, който сме поели, ние ще го изпълним.
И вторият въпрос – по отношение на Европейския съюз. Да, Българската социалистическа партия и Коалиция за България винаги са казвали, че ще подкрепят промени в Конституцията, които обезпечават нашето влизане или нашето присъединяване и към НАТО, и към Европейския съюз. Но аз искам да Ви попитам и Вас, господин Абаджиев, и Вас, господин Герджиков, бихте ли ми казали кои са тези промени, които ще станат актуални в рамките на тримесечния срок, който сте дали на тази комисия? Срокът на действие на комисията е три месеца! Кои ще бъдат тези промени, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО, които ще станат ясни в рамките на три месеца? Има ли такива? Може ли някой от вас да стане тук и да каже: ето, тези и тези са промените, които в рамките на три месеца ще трябва да бъдат разгледани в българското Народно събрание и внесени като промени в Конституцията? Няма такива! Значи или трябва да премахнем тримесечния срок и да кажем, че това е една комисия, която продължава да действа, или трябва просто да премахнем тази част от задачите на Конституцията.
Затова, уважаеми дами и господа, изразявайки чисто политическата позиция, изразявайки мандата, който беше даден на нашите колеги, които водиха преговорите, аз искам отново да повторя: ще подкрепим създаването на комисия, ще подкрепим промени в Конституцията, които обаче са промени, гарантиращи необходимите промени в съдебната система. И ако става дума за промени, свързани с членството на България в Европейския съюз и НАТО, то съответно тези промени трябва да бъдат съобразени със срока на действие на тази комисия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли реплики към изказването на господин Овчаров? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към предложенията, постъпили по време на дискусията от отделни народни представители. Засега имаме две ясно формулирани предложения, направени от народния представител Янаки Стоилов.
Уважаеми народни представители, преминавайки към гласуване на направените предложения за изменения на текстовете, ще започна с първа точка на проекта за решение, а именно:
“1. Създава Временна комисия за обсъждане и подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България, отнасящи се до реформа на съдебната система и конституционното правосъдие.”
Думите “и членството на България в Европейския съюз и НАТО” отпадат.
Така ли е, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Гласуваме тази промяна, предложена от народния представител Янаки Стоилов, в т. 1 на проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 44, против 119, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на второто предложение, направено също от народния представител Янаки Стоилов – в т. 2 съставът на комисията да бъде не от 17 души, а от 24 души. Ще подложа на гласуване първо броя на комисията и ако той се приеме, ще подложа на гласуване и разпределението на 24-те души както той предлага, 8:6:6:3:1.
Моля, гласувайте за промяна на членския състав от проекта за решение в т. 2 от 17 на 24 души.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за промяна в т. 2.
Гласували 179 народни представители: за 45, против 130, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, други предложения за изменение и допълнение на текста на проекта за решение не са постъпили. Затова позволете ми да подложа на гласуване проекта за решение така, както беше прочетен от вносителя проф. Огнян Герджиков.
Моля, гласувайте текста на проекта за решение, внесен от проф. Герджиков.
Гласували 185 народни представители: за 167, против 8, въздържали се 10.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания в НДСВ.)
Господин Пенчев, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за персоналния състав на нашата квота от пет души: Камелия Касабова, Анелия Мингова, Владимир Дончев, Борислав Ралчев и Константин Пенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Муравей Радев, който ще представи членовете на комисията от Парламентарната група на ОДС.
Заповядайте, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Обединените демократични сили ние предлагаме за членове на тази комисия Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Димитър Абаджиев и Анастасия Мозер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Румен Овчаров да предложи членовете от Коалиция за България.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам в комисията да влязат следните колеги: Любен Корнезов, Янаки Стоилов, Михаил Миков и Гиньо Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Арсо Манов от Движението за права и свободи. Заповядайте, имате думата.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага в тази комисия да бъдат включени народните представители Лютви Местан, Ремзи Осман и Четин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте от името на Парламентарна група НИЕ.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група Национален идеал за единство предлагаме госпожа Марианна Асенова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате ли нещо против да гласуваме ан блок целия състав на така предложените народни представители, които ще бъдат членове на тази временна парламентарна комисия? Не виждам против.
Подлагам на гласуване ан блок направените предложения за членския състав на временната парламентарна комисия.
Гласували 181 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 3.
Съставът на временната парламентарна комисия е одобрен от Народното събрание.
Имате думата, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ предлагам за председател на комисията да бъде избран заместник-председателят на парламента госпожа Камелия Касабова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за председател на временната парламентарна комисия да бъде заместник-председателят на Народното събрание госпожа Камелия Касабова.
Гласували 160 народни представители: за 148, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Председател на комисията е заместник-председателят на Народното събрание госпожа Камелия Касабова.
С това първата точка от дневния ред за работата на Народното събрание за 23-24 април т.г. е изчерпана.

Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ – с вносител Министерският съвет.
От името на парламентарна група има думата председателят на Парламентарната група на Обединените демократични сили госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, преди следващата точка искам да ви прочета една декларация от Обединените демократични сили.
“Вчера в полунощ Турция преустанови вноса на електроенергия от България поради неизпълнение от наша страна на договора от 1998 г. Този договор гарантираше на България стратегическо място в производството и износа на електроенергия на Балканите. Той бе постигнат с изключителни политически усилия и осигуряваше 10-годишен износ на 32 млрд. киловатчаса електроенергия при много изгодна цена и годишни постъпления от 150 млн. долара, от които 50 млн. долара чиста печалба. По този начин се набираха необходимите средства за обновление на мощностите в българската енергетика и за изпълнение на поетите ангажименти за енергийни проекти с Европейския съюз и външни инвеститори.
Правителството е на път да провали най-важния за българската електроенергетика договор с престъпно нехайство и некомпетентност. Така ще обрече на бездействие 700 мегавата български енергийни мощности и ще заплаши работните места на хиляди висококвалифицирани български енергетици; ще направи напълно излишно строителството на АЕЦ “Белене” и ще създаде остър проблем за изпълнение на договора за изкупуване на електроенергия между НЕК и смесената енергийна компания “ТЕЦ “Марица Изток 3”. Без решаващия износ парите за българската енергетика ще идват единствено от изтънелия джоб на българския потребител, който ще плати още на 1 юли 20-процентно увеличение на цената на електроенергията, ще плати и последващите й увеличения.
Прекратяването на износа на електроенергия за Турция заплашва с трети пореден провал правителството в сектора на българската енергетика след противоконституционното му съгласие за закриването на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” и след капитулацията му пред международните финансовите институции, довела до непоносими увеличения на цената на тока. Правителството на Симеон Сакскобургготски показва, че не умее да жъне дори това, което зася управлението на Обединените демократични сили.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Колеги, извинявам се, че в рамките на 15 мин. ми се налага за втори път да вземам думата, но ми се струва, че когато стигаме до такъв елементарен популизъм, няма начин как да не отреагираме.
Ако има нещо, което става очевидно след вчерашното решение на турското правителство, тъй като става дума очевидно за решение на правителството, а не просто на Националната електрокомпания на Турция, то това очевидно е, че подобно споразумение просто няма място вече в международните икономически отношения.
Изминалите четири години от подписването на споразумението доказват неговата икономическа неизгодност и за двете страни. Неслучайно, уважаема госпожо Михайлова, и Вашето правителство не изпълни българската част от това споразумение, защото и господин Чачев, и господин Евгений Бакърджиев много добре знаеха, че ще носят и политическа, и икономическа отговорност, ако бяха изпълнили българската част от ангажимента. Неслучайно и сега, при първата възможност, турското правителство се отказва от това споразумение. В нормалните отношения между нормални икономически субекти вече няма място от такива споразумения. Това са споразумения от минало време, ако щете от отминалия СИВ, който вие толкова много критикувате.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Ти представител на турското правителство ли си?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да ви кажа още нещо. Това споразумение беше престъпление спрямо България още тогава, когато го ратифицирахме тук, в Народното събрание, и вие много добре го знаете. (Неодобрителни реплики от ПСОДС.) Сега ви предлагам вместо да се опитвате да търсите евтин политически ефект просто да поразсъждавате малко по-спокойно. Това, което направи турското правителство и турската електрокомпания, дава една много добра възможност на България и тя се състои в следното: България просто трябва да прекрати това споразумение, тъй като вече имаме формален повод за това.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Ти представител на турското правителство ли си?
РУМЕН ОВЧАРОВ: А що се отнася до икономическите изгоди за България, вижте, уважаема госпожо Михайлова, в началото на следващата зима, когато стане студено и когато турската електрокомпания отново усети дефицита си от електроенергия, няма да има къде да отиде и отново ще дойде да поиска електроенергия от Националната електрическа компания на България. Икономическите проблеми и икономическите решения трябва да се вземат от икономическите субекти, а не от политически субекти. Ако това не сте го разбрали, вече е време да го разберете. Времето на икономика от типа на този, който се правеше в България преди 1989 г. и срещу който вие толкова много приказвате, отдавна е отминало. Икономическите взаимоотношения са обект на взаимоотношения между търговски субекти, а не на политиканстване от парламентарната трибуна на Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли други желаещи? Няма.
Продължаваме с втора точка.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на тази точка от дневния ред правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Заместник-министър Валери Апостолов да заеме своето място.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение за отпускане на пенсия за
особени заслуги, № 302-03-10, внесен от Министерския съвет
на 7 април 2003 г.

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 17 април 2003 г., бе разгледан проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 302-03-10, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Йосиф Милошев – главен директор на главна дирекция “Правна” в Националния осигурителен институт.
С Решение № 221 от 7 април 2003 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги на Емил Димитров Димитров на основание чл. 91 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Предлага се размерът на пенсията да е 186,56 лв. месечно, считано от 1 март 2003 г. Бяха разгледани мотивите към проекторешението, като бе подчертан изключителният принос на Емил Димитров за развитието на българското естрадно изкуство като композитор и естраден изпълнител. След проведените разисквания и гласувания с резултати “за” 12 гласа, "против" и "въздържали се" няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за задължително обществено осигуряване да приеме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на Емил Димитров Димитров от гр. София в размер 186 лв. и 56 ст. месечно, считано от 1 март 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Народната представителка Кина Андреева има думата.
КИНА АДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Упълномощена съм от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили да изразя нашата подкрепа за този доклад. Емил Димитров е човек, който има значителен принос за българската култура, за развитието на българската естрадна песен, стотици българи са израснали с неговите песни. Те са възпитавали усет към красивото, развивали са специфичната българска естрада, която наистина беше на едно високо ниво. По този въпрос всички трябва да се обединим и да подкрепим това решение, защото това е един достоен българин, който заслужава този жест на внимание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България заставаме зад това предложение. Разбира се, че всички знаем кой е Емил Димитров, какво е направил за България, за песента на България, за музиката на България.
Преди време пак гласувахме една такава пенсия. Мисля, че трябва да се помисли за нещо по-трайно по отношение на български интелектуалци, които са във въпиеща финансова необходимост. Защото в разговори с представители на държавната власт ужким има разбиране и в същото време – нищо. Защото е ясно, че парите не достигат, но е и ясно, че като парламент, който наистина мисли за своите изтъкнати творци – българи, по-отрано трябва да се замислим за това, защото в най-скоро време сигурно ще дойде поредно предложение и става малко неудобно.
Заставаме зад това предложение за Емил, той го заслужава и дано наистина този път при едно по-сериозно предложение за следващата година Министерството на труда и социалната политика има предвид и нещо повече. Макар че е много трудно, нека проблемът да се реши с указ или по друг начин. Много българи заслужават това, не само в сферата на културата. Наистина трябва да се помисли за едно по-цялостно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Данаилов.
Има ли и други народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за задължително обществено осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги на Емил Димитров Димитров, ЕГН 4012237001, от гр. София, кв. Княжево, ул. “Ива” № 1, в размер на 186,56 лв. месечно, считано от 1 март 2003 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, както беше докладван от председателя на комисията д-р Хасан Адемов.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Проектът за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на Емил Димитров Димитров е приет.

Преминаваме към точка трета от програмата за работата на Народното събрание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕЙНОСТТА ПО ПРОЕКТ “РЕФОРМА В АДМИНИСТРАЦИЯТА ПО ПРИХОДИТЕ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да прочете доклада на комисията, ръководена от него.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Гати ал Джебури – заместник-министър на финансите и господин Николай Попов – главен данъчен директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите господата в залата.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие
Министерският съвет да сключи Заемно споразумение
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по
проект “Реформа в администрацията по приходите”,
№ 302-037, внесен от Министерския съвет на
2 април 2003 г.

На заседание, проведено на 17 април 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проект “Реформа в администрацията по приходите”, № 302-037, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури и Николай Попов – главен директор на Главна данъчна дирекция и изпълнителен директор на Националната агенция по приходите.
Законопроектът беше представен от министъра на финансите Милен Велчев, който изтъкна, че основната цел на проекта “Реформа в администрацията по приходите” и съответно на Националната агенция по приходите е да се стимулира създаването и функционирането на модерна и устойчива система за събиране на публичните вземания в Република България чрез създаване на икономически ефективна система, която да подпомага развитието на частния сектор и да отговаря на изискванията за присъединяване към Европейския съюз.
Проектът ще се стреми да постигне тази цел чрез всеобхватна реформа, насочена към повишаване събираемостта на данъчните и социалноосигурителните задължения и стимулиране на доброволното изпълнение на задълженията; подобряване ефективността на приходната администрация; намаляване риска от корупция; повишаване качеството на обслужване на клиентите; намаляване разходите по спазване на данъчното и осигурителното законодателство и др.
Проектът е получил подкрепата и е обект на наблюдение от Международния валутен фонд и Световната банка. Подкрепата на Световната банка за него е стартирала чрез предоставянето на безвъзмездна помощ в размер на 306 хил. щатски долара. По време на съвместната мисия на Световната банка и Международния валутен фонд през м. април 2002 г. са били оценени постигнатият напредък и необходимостта от финансова обезпеченост до окончателното и успешното реализиране на проекта. Поради тази причина Световната банка е готова да подкрепи и бъдещите дейности по проекта “Реформа в администрацията по приходите” с отпускането на държавно гарантиран заем в размер на равностойността на 34 млн. 150 хил. щатски долара в евро. Финансовите условия са: заплащане на първоначална такса на банката, възлизаща на 1 процент от сумата на заема; заплащане на такса “ангажимент”, възлизаща на три четвърти от 1 процент годишно от изтеглената сума от главницата по заема; заплащане на лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по заема като процентът за всеки лихвен период е равен на основния либор плюс общия спред на либора; гратисен период по заема – 5 години; години до падежа – 17. Получател на заема е Министерство на финансите. Периодът на изпълнение на проекта е 6 години, като очакваната начална дата е 1 юли 2003 г., а очакваната дата за приключване е 30 юни 2009 г.
Дейностите по проекта са структурирани в 6 компонента:
1. Поддръжка на политиката. Този компонент е насочен към изграждане на вътрешноведомствен капацитет за анализ и оценка за степента на спазване на данъчните и социалноосигурителните задължения, с което ще се подпомогне стратегическото и оперативното планиране на Националната агенция по приходите.
2. Управление и организационно развитие. Този компонент е насочен към изграждане на изпълнителски и управленчески капацитет на Националната агенция по приходите. Очакван резултат е приемането на единен пакет от стратегически методи за съвременно управление на човешките ресурси.
3. Развитие на оперативната система. Компонентът е насочен към разработването и прилагането на нови, единни процеси по обслужването на задължените лица и установяване, обезпечаване и събиране на приходите от данъци и социалноосигурителни вноски. Включва се и внедряване на информационна система. Този компонент цели създаването на ефективни операционни процедури за:
а) наблюдение и контрол върху паричните потоци към единната система за събиране на публични вземания;
б) подобряване прогнозирането на приходите в системата;
в) подобряване обслужването на клиентите в системата.
4. Публични услуги. Компонентът е насочен към осигуряване на техническа помощ и оборудване с цел подобряване информираността на клиентите и обслужването на задължените лица.
5. Подобряване на материалната база. Цел на този компонент е създаването на адекватна работна среда в Националната агенция по приходите, посредством ремонт и рехабилитация на работните сгради и помещения на агенцията.
6. Управление на програмата. Този компонент ще подкрепи дейности, свързани с управление на промени и проекти. Ще се изградят умения за управление на промяната; контрол върху качеството на изпълнение; контрол и оценка на изпълнението; управление на внедряването на проекти; финансово управление на проекти и организация на доставките, необходими за успешно внедряване на големи проекти в Националната агенция по приходите.
В своята цялост проектът “Реформа в администрацията по приходите” ще допринесе за изграждането на система за единно администриране на приходите от публични вземания.
При обсъждането на проекта членовете на комисията поставиха следните въпроси:
1. Как Националната агенция по приходите ще спомогне за постигането на по-добра събираемост на приходите?
2. Разработен ли е към момента единен работен план за проекта?
3. В какво ще се състои промяната в данъчното и в осигурителното законодателство и какъв екип от специалисти ще разработи проектозаконите?
4. Какъв персонал ще се съкрати при внедряването на проекта?
5. Какви сгради ще се освободят при реализация на проекта и какви нови ще се закупят?
6. Ще има ли обвързаност между съществуващите информационни системи и тези, които ще се изградят в изпълнение на проекта?
На поставените въпроси изчерпателни отговори дадоха представителите на Министерството на финансите.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 6 народни представители, "против" – няма, "въздържали се" – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на равностойността на 34 млн. 150 хил. щатски долара в евро за подкрепа на дейността по проекта “Реформа в администрацията по приходите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на проекторешението.
Има ли желаещи?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, конституционният дебат сякаш ни поизтощи и не останаха сили за други въпроси! Но става въпрос за данъците и осигуровките и как те ще се събират. Струва ми се, че си заслужава народното представителство, така както си дискутира по места, да обърне внимание на това, което господин Искров представи като проект за решение.
Уважаеми колеги народни представители, пряко става дума Народното събрание да даде съгласие правителството да преговаря за един заем от 34 млн. щатски долара, който да бъде договорен и с който да нарасне дългът на страната, така че имайте предвид, че като гласувате откривате процедура за такова нарастване на външния дълг.

Второ, добре е да погледнете на стр. 14, Приложение № 1, където се третират категориите разходи, които ще се финансират със средствата от заема, разпределението на сумите за всяка категория и процента на разходите за такова финансиране по всяка категория. Ще се купят стоки за 13 млн. 300 хил. долара, което е 100% от чуждите разходи, 100% от местните разходи и 80% от разходите за другите местни разходи, добре е да се изясни; строителни работи за 8 млн. 700 хил. долара и консултантски услуги за 11 млн. 500 хил. долара. Общо 34 млн. 150 хил. Сами разбирате, че сумите далеч не са за пренебрегване, а целта, за която те се предлага да бъдат изразходвани – в системата за реформа на администрацията на приходите е възможно най-важната, защото опира до всеки гражданин и до всяка фирма.
Господин Искров в доклада, който представи, може би сте обърнали внимание, въпреки че се съмнявам, на последната страничка прочете шестте групи въпроси, които бяха дискутирани в Бюджетната комисия. Те са маркирани съвсем пестеливо, а по тях се състоя доста сериозна дискусия в Бюджетната комисия, понякога и до известна степен разгорещена. Аз тук нямам намерение, господин председателю, нито да възпроизвеждам, нито отново да аргументирам онова, което там беше дискутирано. Не споделям обаче констатацията след шестте точки в доклада, че на поставените въпроси изчерпателно отговори дадоха представителите на Министерството на финансите. Те дадоха такива отговори, но не изчерпаха въпросите. И, за да бъда ясен, има три групи въпроси, които, според мен, заслужават твърде сериозно внимание и не бяха изяснени.
Първо, какво стана с вече разходваните средства по вече сключени заеми за същата цел – за администрацията на приходите. В хода на заседанието на Бюджетната комисия стана ясно, че вече е имало такъв заем, че той е бил за десетки милиони долари, че са купени компютри и друга техника. Няма яснота докъде е стигнала реформата на тази система и оттук нататък къде продължава. Нещо повече, стана ясно, че са били констатирани твърде сериозни нарушения при усвояването на този заем, че е образувано предварително производство – не съм специалист в наказателната област – но се разбра, че документацията така или иначе е някъде, в някакво чекмедже. Добре е да се даде яснота кое е чекмеджето и докога ще отлежава там преписката. Тоест, преди да вземем нов заем, нека да сме наясно какво сме направили с парите, които вече сме взели.
Вторият въпрос е за това, че тази програма, която е включена в този заем, предвижда мерки, които са разположени в един 5–6-годишен период. Те са за едно спокойно, постепенно създаване на онова, което беше казано – модерна система за администриране на приходите. Но ние с вас сме наясно, че сме изправени пред една крайно ненормална ситуация в момента, където масово се бяга от задълженията към държавата и за данъчни, и за други бюджетни задължения, и за всякакъв друг вид държавни вземания. И в Бюджетната комисия стана ясно, че един такъв заем трябва да има една категория спешни, неотложни мерки за целево премахване на блокажи в действащото законодателство, които препятстват успешното събиране на дължимите данъци от неизправните и съзнателно бягащи от издължаване субекти от всякакви злоупотреби с данъчния режим, за да се разсее впечатлението, че сега действащо законодателство всъщност дава много добра среда за нарушителите. И един заем, който ние сега взимаме трябва да има една такава краткосрочна цел.
Вторият кръг въпроси са свързани с тази много дълбока реформа, която колегите разбират, на прехвърлянето на събирането на осигурителните вноски от НОИ в новата Агенция по приходите. Говорихме по този въпрос и при приемането на Закона за Националната агенция по приходите. Ясно е, че тук има един преходен период от горе-долу една година, ясно е, че това е свързано с изключително сериозни предизвикателства пред администрация, пред всякакви технически служби. Но оттук ние трябва да сме наясно, че това прехвърляне няма да доведе до още по-голямо объркване, няма да затрудни тези прагове, които са въведени, защото трябва да сме наясно, господин председателю, че при консултациите по тазгодишния бюджет Международният валутен фонд нееднократно изрази съмнение в реалността на тази система на задължителните прагове за осигурителните вноски. В резултат на това, господин Искров, с още 2-процентни пункта Министерството на финансите намали изплащането на бюджетните суми на бюджетните мероприятия – вместо 90 стана 88%. Рисковата премия на тази политика се чувства от общини и се чувства от всички. Тук не можете да си затваряте очите, че цялата тази реформа носи много неизвестност. Какво се е случило, разбира се, засега навярно ще се отчете спазване на бюджетното салдо, на дефицита, но това е за сметка на едно жестоко рязане на разходите. И вие го знаете.
И на последно място, но не последно по значение, е информационната система. Целият този въпрос около хардуера, софтуера, изграждането на тези информационни системи в страната очевидно заслужава много сериозно внимание, защото се повдигат твърде много въпроси. Опитът със Здравната каса говори, че тук се вършат поразии за милиони, които остават ненаказани. Ето защо задачата, свързана с изграждането на тази единна информационна система по тази програма също се нуждае от далеч по-сериозно вглеждане и преценяване от гледна точка на другите програми, които вървят в момента по линия на администрацията.
Вярно е, представителите на Министерството на финансите донесоха преписките, които да покажат, че има план, има ясно разпределени задачи. Те бяха в една колекция от папки, която е внушителна по своите физически обеми. Но този род аргументи поне за мен не са достатъчни, господин председателю, за да подкрепя гласуването на това решение в този вид на мероприятията по програмата, записани като действия, които се финансират. И затова се въздържах в комисията, затова няма и сега да гласувам “за”, тъй като според мен правителството и Министерството на финансите би трябвало да оползотворят тази възможност за такива средства с едни по-целенасочени, много по-ясно разписани във времето и свързани с конкретен ефект за бюджета мерки, а не с тези доста общи и неясни постановки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Искров.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Възползвам се от правото на реплика, за да дам някои пояснения на господин Пирински като мой уважаван колега.
Господин Пирински, действително едно такова разрешение и последваща ратификация, в случай че се договорим, означава нарастване на външния дълг. Но това е същото като, когато вие си планирате как да финансирате покупката на един скъп телевизор, ако имате такова желание: дали да си фалирате семейството в рамките на месец-два като насочите всичките свои приходи от заплати и други доходи, ако имате, към покупката на тоя телевизор, или да си вземете текущ кредит от ДСК в рамките на 1000 лева и спокойно да си посрещнете тези разходи.
Следователно, това което предлага правителството, е в рамките на утвърдената стратегия за управление на външния дълг, в рамките на лимитите към бюджета, в рамките на цялостната политика да се финансира тази реформа отчасти - в размер на 60 на сто, за сметка на дълг, т.е. да не обезкръвяваме държавните финанси, колкото и да е силна тази дума, тъй като не става въпрос за такива големи суми.
По отношение на въпроса – още веднъж казвам, че давам пояснения на господин Пирински, възползвайки се от репликата - при предишната т.нар. информационна система, тъй като такава няма и до ден днешен и в резултат на дебатите сигурно ще стане ясно, не е ползван заем, господин Пирински. Може би е имало някакво неразбиране в Бюджетната комисия. Това е финансирано за сметка на вътрешни източници вероятно и за да няма някакъв по-съществен контрол от международни донори.
По отношение на Международния валутен фонд, който е изразил дълбоки съмнения, искам само да кажа, колеги - използвам случая, че господин Пирински го напомни. Много добре вървят данъчните приходи за 2003 г. и не само в частта им за минималните прагове, където се бележи многократно превишение на заложените приходи в Националния осигурителен институт, но и по отношение на най-рисковия приход – ДДС и мита. Много добре вървят приходите. Ако желаете, в рамките на дебатите господин Ал Джебури като ресорен заместник-министър за приходната част на бюджета би могъл да даде повече информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Пирински няма дуплика.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Заседанието продължава.
Продължаваме с т. 3 от дневния ред.
Има ли желаещи да се изкажат по проекторешението?
За изказване има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Днес от Народното събрание се иска да даде своето съгласие да се сключи взаимно споразумение между българското правителство и Световната банка за един заем, който за разлика от всички досегашни мои изказвания по този повод, аз не одобрявам. Ще се опитам да се аргументирам защо не го одобрявам.
За мен това е един слаб документ. Това е един документ, който не е убедителен. В него липсват сериозни аргументи за съществени разходи, които се кани да направи правителството, при това една част от тях, немалка, абсолютни излишни, според мен, а друга част – не в този размер, в който са посочени по отделните разходни пера.
Казвам “слаб документ” и съм убеден, че вносителите съзнават, че този документ е слаб. Те с това чувство на слабост в документа са го представили в Народното събрание и го защитаваха в Комисията по бюджет и финанси. Именно заради това чувство на слабост, съзнавайки го, вносителят се опита да се оправдае за този заем с предишното ръководство на Министерството на финансите.
В Комисията по бюджет и финанси в отсъствието на народните представители от ОДС бяха отправени грозни обвинения срещу предишното ръководство на Министерството на финансите – некоректни и непочтени твърдения от представителите на Министерството на финансите, от екипа на господин Милен Велчев. Особено остри атаки бяха отправени от господин Гати ал Джебури - заместник-министър на финансите, и настоящия шеф на данъчната администрация господин Попов.
Пред мен е стенограмата от заседанието от около 70 страници. Когато я чета тази стенограма неволно се затвърждава в мен впечатлението, че тези хора сякаш са паднали от Луната. Тези хора са паднали от Луната на Земята вчера. Преди това не е имало нищо на тази земя. Попаднали са в България случайно. Попаднали са в политическия живот на България случайно и от този момент започва историята на света за тях. Нищо назад няма значение! Нищо назад не е читаво! Нищо назад не е било направено, изградено, което да е положително и всичко трябва да бъде смачкано! По това представителите на вносителя близо два часа са разговаряли в Комисията по бюджет и финанси с активното сътрудничество на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров.
Уважаеми колеги, какво твърди най-вече господин Попов – днешният ръководител на данъчната администрация? Той говори и обвинява предишното правителство и Министерството на финансите, че е похарчило напразно 28 млн. лева. Двадесет и осем милиона лева за компютри и периферия, с които са снабдени данъчните органи преди днешното управление! Той говори, че няма стратегия при тези покупки или, ако я има, тя е сбъркана стратегия – цитирам от стенограмата.
Господин Попов, аз бих Ви задал въпроса: знаете ли какво въоръжение имаше в данъчната администрация през 1996-1997 г., т.е. непосредствено преди тази покупка, според Вас, абсолютно нецелесъобразна, днес – 5-6 години по-късно? Никаква! Това наистина доказва, че не сте били запознат с въоръжението на данъчната администрация в периода 1989-1990-2000 г.!
Ами, че същите тези Ваши подчинени в основната си част работеха с тефтери и с моливи и всяко едно правителство след 1990 г. отлагаше закупуването на компютри за данъчната администрация. Е, нямала пари – това беше извинението. Всички правителства отказваха да решат този толкова важен не само за данъчната администрация въпрос, но и за България като цяло, защото без съвременна компютъризация в данъчната администрация илюзия е да смятаме, че могат да бъдат събрани необходимите за държавата данъчни приходи.
Това обаче не попречи на господин Попов, увлечен от този популизъм, да обвинява своите предшественици, че били купили напразно и ненужно 3600 бр. компютри и абсолютно ненужна периферия към тях.
Девет хиляди и петстотин са данъчните служители, господин Попов, и никак не са малко 3600 компютъра, но те са били необходими за онова време за данъчната администрация и са закупени точно такива, а не някакви други, каквито самата данъчна администрация е поискала. И това са същите хора, с които Вие сега работите. И би било добре да ги попитате най-напред, преди да се изказвате по този недопустим начин в Комисията по бюджет и финанси. Попитайте ги, за да Ви кажат какво беше преди и какво беше след тази покупка. Защото основната част от тези средства са похарчени през 1998 г. Днес е 2003 г.!
Много недостойно е днес от пиедестала на тази година да говорите за целесъобразност от преди шест години – тогава, когато нивото на въоръжение на данъчната администрация беше под всякакви съвременни световни критерии. И е добре да попитате онези, които знаят, преди да говорите по този въпрос.
Не само това! Вие се опитвате да внушите, че едва ли не е имало някаква далавера при закупуването на тези компютри. Вашият израз е: по онова време не е имало Закон за обществените поръчки, направили са някакъв търг, спечелил го някой си и едва ли не насочвате аудиторията, а и народните представители към презумпцията, че това е било далавера, ненужна при това, и някой се е облагодетелствал! Това е недостойно, господин Попов!
Това означава само, че Вие наистина сте паднали от Луната, защото и тогава имаше Закон за обществените поръчки и, ако Вие сега от поста, който заемате, това не сте го знаели, аз не знам какъв ръководител сте Вие! Вярно, тогава законът се казваше малко по-иначе. По спомени ще кажа: Закон за държавните и общински поръчки, а сега е Закон за обществените поръчки, но и едният, и другият охраняват интересите на държавата. И тези търгове, за които Вие говорите, са направени изцяло в съответствие с онова действащо законодателство, защото и Държавният финансов контрол, и Сметната палата след това в своите проверки не са констатирали онова, което Вие сега, днес, се мъчите да внушавате в Комисията по бюджет и финанси. Съжалявам, че не съм бил там, за да получите още там този отговор.
След това Вие твърдите, че те са ненужни, че те са сбъркани тези компютри, че те днес не могат да се адаптират към нуждите на новата агенция.
Господин Попов, знаете ли колко е амортизационният срок на компютрите в България? Три години. Нали знаете, че е три години? Тоест, след три години те вече са остарели и морално и най-вече трябва да бъдат заменени. Тези компютри, за които Вие говорите през 1998 г., днес са на въоръжение в данъчната администрация вече 4-5 години, работят и наистина не стават. Не стават за онова, което ще прави тази нова агенция, защото тази нова агенция компилира дейности от данъчната администрация с дейности от Националния осигурителен институт. Това е нещо съвсем ново и идеята за тази нова Агенция по събиране на приходите съвместно се роди през 2000 г. Няма като как през 1998 г. някой да му светне, че след две години ще има такава идея, за да приспособи покупката с бъдещите нужди на някаква нова смесена агенция. Това разбирате ли го Вие?
Разбирате ли Вие, например, че и НОИ, който има една съвременна информационна система, наистина изработена с консултантската помощ на Световната банка, на много високо ниво система, но и тя е непригодна към това, което сега се прави по простата причина, че е направена за едни цели, а сега се търсят други цели? И тези други цели искат нова информационна система, така че не такива, не онакива, каквито и да бяха купени компютри и периферия, през 1998 г., днес пак нямаше да вършат работа.

Тук трябваше Вие да построите своята защита за този проект. Господин Попов и господин Ал Джебури, вие като вносители трябваше да мотивирате нуждите на новата Агенция по приходите и на данъчната администрация, че има нужда от нов сграден фонд, от реконструкция и модернизация на съществуващите сгради, че има въпиюща нужда от нов софтуер и нов хардуер, които да направят тази система пригодена за новите функции на новата агенция. Това е вашият аргумент. И не ми е на мен работата аз да ви го казвам. Налага се обаче да ви го кажа, защото прочетох онова, което сте говорили. И точно този аргумент е най-слабо застъпен. Само че кой да прави популизъм? Кой да се опита отново да извини свои бъдещи действия с минали действия на своите предшественици?! Кой и кому беше нужно два-три часа да се занимава Бюджетната комисия с вашите съмнения, почиващи на непознаване на миналото?! На пълно непознаване на процесите и събитията, преди да се появите случайно в политическия живот на страната. (Смях в блока на НДСВ.)
Наистина е смешно, колеги. Кажете го на тях.
А сега да кажа няколко думи за това споразумение, което ни се дава, за да дадем съгласие за 34 млн. долара, превърнати в евро, общо 64 млн. лв. като разходи. Защо казах, че е слабо? Това, което в момента ви казах, е за да отговоря на тези безпочвени нападки, които подхраниха и хора от БСП, та да питат. Ще питат, разбира се. Та то по тяхно време нямаше нищо в данъчната администрация. Спомнете си 1995-1996 г. какво се работеше. Трябваше да дойде 1998 г., за да получат нещо от това, от което имаха нужда. Но както и да е.
Сега да говорим за това проектоспоразумение, което вие искате народните представители да подкрепят, като даване на съгласие да водите преговори, след което ще има ратификация, надявам се.
Пред мен е списък на тези пера, които искате да утвърдим като разходи. И преди мен стана дума, че една много съществена част се пере за консултантски услуги – 11 млн. и 200 хил. долара за консултации! Има изписани 80 позиции какво точно съдържат тези консултации. Аз няма да ги чета всичките, но не мога да не спра вниманието ви върху някои основни, по-големи суми, за да видите безумието на вносителя да иска ние да се съгласим тези пари да бъдат дадени от данъкоплатеца един път сега, и от кредит-заем, който не е гранд, който увеличава държавния дълг и който утре трябва да бъде връщан.
Чета една позиция в началото – "Преглед и оценка на законодателството" – 190 хил. долара. (Смях в блока на КБ.) Нали приехме такъв закон, бе, колеги? Нали писахме в него какво ще се направи? Нали утвърдихме новата щатна агенция – помещения, щат, хора? Те точно това ще правят. Представяте ли си сега да вземем пари за консултации и да ги дадем на някой консултант, който да ни направи оценка на законодателството?!
После – "Разработване на законова рамка "Единни процесуални правила и предложения за хармонизация на законодателството с Европейския съюз". Дрън-дрън. (Смях в блока на КБ.) Нали затворихме Глава "Данъчна политика", бе, какво да синхронизираме още тепърва с Европейския съюз?! И за това трябва да платим 217 хил. долара!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): О-ха-а-а!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: По-надолу "Изготвяне на стратегически оперативен план за Националната агенция". Че тя ако няма стратегически план?! Нали я създадохме със закон. Тя нямала план, че сега ще изработваме стратегически план и ще платим 40 хил. долара!
"Разработване на проект за цялостна управленска структура на агенцията" – 64 хил. долара. Половината от текста на закона беше точно с тази структура – какво ще представлява, тоест тя е готова. Сега трябва да върнем тези пари някому, за да може той да ни консултира по нещо, което доколкото разбирам ръководството на тази агенция вече е направило.
По-нататък – "Разработване на политика и стратегия за обучение на персонала". Вижте, не става дума за обучение. Ако е за обучение – да. Моите уважения, трябва да се обучават периодично. Но тук не става дума за обучение. Става дума за разработване на стратегия за обучение. За тази стратегия ще платят 141 хил. долара! Е, извинявайте, но мисля, че тук започваме да ставаме смешни.
По-надолу – "Разработване на интегрирани вътрешни операционни процеси". Забележете, за 1 млн. и 85 хил. долара. Да, процеси трябва да се разработват, но тук не е за разработването на самите процеси, а за разработване на стратегия, консултация по това за 1 млн. долара. Извинявайте, но мисля, че някой се е пообъркал, внасяйки тези наивни разходни пера за разглеждане от народните представители. Това е пълно безумие! Пак казвам – не за действието, а за консултация за самото действие – 1 млн. долара.
По-нататък – "Формулиране и прилагане на изискванията към проучванията на общественото мнение за обслужването и оценка на направените проучвания". Аз ще го заменя с две думи – "ала-бала". Това "ала-бала" – за 109 хил. долара. Това ни предлага днес вносителят.
По-надолу – "Провеждане на ежегодни кампании за информиране на обществеността". Значи не самото провеждане, а консултации как да става – за 1 млн. 256 хил. долара. Афедерсинис! – както би казал вашият коалиционен партньор.
По-надолу – "Консултиране по управление на приходната администрация". Тук вече се учудвам и наистина се смайвам. Да консултира управлението за 320 хил. долара! Та няма ли управление? Това ми напомня на "Краун ейджънтс". Значи нашето ръководство на митниците плаща една огромна сума, пристигат едни чуждестранни консултанти, разхождат се надолу-нагоре из България, получават 35 млн. лв. и консултират ръководството. Само че тук са по-скромни – тези, гдето ще ги каним, надявам се да не са "Краун ейджънтс", дано са някакви по-читави от тях – ще им платим само 320 хил. долара, за да консултират управлението.
И така, и така, и така… Осемдесет и няколко позиции разходи за консултиране. Никога няма да се съглася с тях! Никога! Призовавам народните представители от мнозинството да осъзнаят за какво става дума. Защото пак казвам, това не е подарък. Това е кредит, който утре ще връщаме с увеличаване на държавния дълг.
По-надолу пишете: "Средства за сгради, средства за компютри, за информационна система". Да, разбира се, че да. Но пак приканвам да огледате и тях, да видите дали е точно това и в тези размери, защото чувството, че разходът навсякъде е раздут, не ме напуска. И не само мен. Надявам се, че и вашите колеги от мнозинството. Защото е имало плахи опити да попитат за някои неща в комисията, които набързо са били потушени. Но тук става дума за много пари. Тук става дума за едно кредитно споразумение, а не гаранционно. Тук става въпрос за такива неща, които тепърва в бъдеще ще дават своите резултати.
Аз съм за това агенцията да работи както трябва. Аз съм за нейната информационна агенция да е направена чудесно. Аз съм за тя да бъде със съвременни компютри и софтуер. Но не по този начин! Не така, пилеейки щедро парите, защото били заемни средства. Така, както са заемни, те влизат в разходите на бюджета за съответната година. Това не го ли знаете? Не знаете ли, че тези 65 млн. лв., нищо че са по заемно споразумение, това са разходи в бюджета на Република България за съответната година? И тези разходи изтласкват другите инвестиционни разходи, които може да направи правителството в рамките на определен бюджет в неговата разходна част.
Бих помолил вносителите много трезво да помислят още веднъж върху тези разходни пера – както върху консултантите – задълбочено и изцяло, така и върху другите предвидени в проектодоговора разходни пера, рязко да намалят необходимата сума, която трябва да бъде залегнала в това споразумение, да я направят наистина реална и разумна, така че да има полза от нея и всякакви излишъци, изхвърляния и раздувания да бъдат извадени от това споразумение. Тогава и аз ще го подкрепя с удоволствие. Преди това обаче – в никакъв случай! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Радев.
Други желаещи да се изкажат?
Вносителите ще отговорят ли?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да кажа, че уважаемият господин Муравей Радев нямаше друг избор, освен да направи едно политическо изказване днес. Той няма някакви резултати, с които да се гордее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много Ви моля да не оценявате изказванията на народните представители, а да отговорите на тези въпроси, които бяха зададени. Вие сте представител на правителството и тук сте да отговаряте, а не да обвинявате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Да, аз се извинявам, господин председател. Аз не съм обвинявал, но ще се старая само с факти да говоря, за да може народните представители да направят сами преценката и сами да вземат решение какво е станало и какво не.
Нека първо да започна с това кога и защо Световната банка взима участие в работата на една суверенна държава и отпуска кредити по нейни програми. Много често това се прави, когато от миналото резултатите от работата на една администрация те са убедени, че тяхното участие и отпускането на кредит, което по условията на Световната банка изисква много внимателен, много стриктен контрол върху изпълнението на един проект, е един добър начин да гарантират успеха на един проект. Иначе те нямаше да взимат участие в такива проекти.
Затова Министерският съвет, най-вероятно по предложение на Министерството на финансите тогава, е взел решение и е поел ангажимент да изгради Националната агенция за приходи много преди нашето правителство да вземе управлението на нашата държава. Там ясно е казано точно какви неща трябва да бъдат постигнати с изграждането на тази агенция. Там много е ясно точно какво трябва да се направи – каква информационна система да се изгради, какви процедури да бъдат променени, как да бъдат уеднаквени в цялата страна, как да бъде подобрено обучението на хората ни и много, много други неща.
Но нека първо да ви запозная с думите, които бяха казани в Комисията по бюджет и финанси относно информационната система или липсата на такава в нашата данъчна администрация в момента.
Спор няма, дами и господа, че през 1998 г. е започнало едно обновяване на информационните системи или по-точно на компютрите в данъчната администрация. Но има една огромна разлика между това как е направено и какъв резултат е постигнат.
Отново само факти. През 1998 г., м. ноември… Ще си позволя само една скоба закратко. Компютрите нормално се сменят и стават по-мощни и по-модерни през януари – веднага след Коледните празници, когато фирмите са си продали всичко. Ние обаче взимаме решение ноември месец да поръчаме компютри, точно преди Коледа. Поръчваме 3 хил. много нужни на системата компютри. Тук спор няма и господин Попов – аз присъствах на заседанието на Комисията по бюджет и финанси – нито един път не е казал, че са поръчани ненужни компютри. През м. ноември 1998 г. се поръчват 3 хил. компютъра. Доставят се едва след шест месеца, когато вече пазарът на компютри се е придвижил напред и видовете компютри, които се доставят шест месеца след ноември 1998 г., са много по-различни от тези, които са били поръчани през ноември 1998 г.
Аз съм работил в България от 1995 до 1998 г. Така че знам много добре какво беше тогава. А и съм поддържал връзка с нашата страна и съм се запознавал постоянно със законодателните изменения и знам точно какво е станало до юни 2001 г. Именно 1998 г., когато се върнах обратно в Лондон, едно от първите неща, които направих, беше да си купя компютър, понеже просто нямах в Лондон компютър. Дами и господа, аз си купих “Пентиум 2”, 450 мегахерца. Тогава това беше модерното, това беше новото в компютрите.
Нека да погледнем какво обаче ние сме купили в България горе-долу по същото време. По стечение на обстоятелствата – наистина и аз октомври или ноември, не помня вече, си купих компютър – ние сме купили 2726 броя “Целерон” 333 мегахерца. Това, поне за мен е разбираем език, посъветвах се с експерти, са процесори, които са значително по-слаби от “Пентиум” и по-евтини. Те затова са и по-евтини, защото са по-слаби и никаква работа не са вършили през юни 1999 г., когато вече са били доставени. А е можело да сме купили “Пентиум 2” и днес ефективно да работят, а не да бъдат ненужни никому, както са “Целерон 333”.
Какво става впоследствие? Нека да забравим тези шест месеца, в които са доставени. Окабеляването на системата, за да може всички тези компютри да си говорят помежду си… Аз ще кажа две думи и за информационната система, която я няма. Не може да работи, ако те не са свързани, да си говорят помежду си. Един компютър нищо не може да направи сам по себе си. И това, че администрацията е знаела, че това е проблем, е фактът, че са поръчали почти толкова принтери.
Нашият министър на финансите в Комисията по бюджет и финансите сам каза, че когато е работил в “Мерил Линч”, той е делял един принтер с 15 или 20 души. Сега, разбира се, като министър той има удоволствието да дели един принтер с четирима. Данъчната администрация обаче… (Неразбираема реплика на народния представител Росица Тоткова.)
Абсолютно права сте, хора, които не знаят да използват компютър, нямат нужда от принтер. Той добре владее компютрите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, моля, тишина в залата!
Не обръщайте внимание на бележки от залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря. А данъчната администрация е решила за всеки един компютър да купи един принтер, защото е нямала кабелите, за да ги свърже, да може четири, пет, десет да си говорят и да използват един. Един е предостатъчен за десет души.
Кога става това окабеляване? Бихте предполагали, че е поне до юни-юли 1999 г., когато са дошли компютрите. Не, господа, това става още шест месеца след това. И компютрите, които така съвестно са били закупени и с желание наистина да се обнови системата в данъчната администрация, са започнали да говорят помежду си един месец, след като им изтича гаранционният срок. Един месец, след като им изтича гаранционният срок!
Мисля, че не е нужно да продължавам за другите неща – че факт е, че през 2001 г. само 1000 лв. са похарчени за обучение, през цялото време не са харчени пари за обучение и подготовка на екипите на данъчната администрация. Не искам да отегчавам вас и да ви губя времето. Много проблеми е имало.
Вие ще кажете: а с какво ние сме по-различни или какво ние правим сега по-различно? Нека сами цифрите да говорят.
И аз много се радвам, че беше повдигнат въпросът за “Краун Ейджънтс” и плащането на консултантите. Вие подкрепихте подписването на един договор с “Краун Ейджънтс”, който беше спорен. Неминуемо. Много неща, когато се правят в една държава за първи път, много нови неща, непробвани в миналото в нашата държава, но пробвани многократно в други държави… Страшно е човек да бъде иноватор, обаче нашето управляващо мнозинство имаше решителността, имаше готовността да каже: ние ще направим нещо ново в България, ние ще дадем възможност да се обнови работата в нашата администрация.
Да, имаше въпроси. Аз мисля, че нито един от вас днес няма да попита дали правилно беше подписването на договор с “Краун Ейджънтс” или не. За първи път в България за един месец се събират повече от 250 млн. лв. приходи в митническата администрация. Аз мога да ви кажа, че това се случва вече четвърти месец. Абстрахираме се от падането на долара, абстрахираме се от това, че икономиките на Европа не работят така силно, както всички желаехме и очаквахме. И въпреки това хората в митническата администрация успяват да доведат по-високи приходи в държавния бюджет.
Ще ви кажа и няколко думи за приходите през първото тримесечие на тази година, за да видите, че не става въпрос единствено и само за митницата, а същите факти ги има и в данъчната администрация. Искам да кажа, че това, което виждаме в нашата администрация, оценката, която е направена за нея в момента тук, доказва, че през 1998 г. са се купували компютри без стратегия. Вие с право бихте задали въпроса как днес ние можем да гледаме един списък с 80 позиции, всяка една поотделно описана и какви суми се плащат за всяка една позиция. С право бихте си задали въпроса дали през 1998 г. в парламента се е обсъждал този въпрос. Истината е, че данъчната администрация е постъпила правилно, закупила е компютри. И днес те са ненужни или не са тези, които би трябвало да имаме, именно защото е липсвала стратегия. Ако имаше стратегия, ако имаше яснота какво целим да постигнем, щяха да бъдат закупени друг вид компютри, окабеляването щеше да стане по-рано, а не след тяхното закупуване и днес щяхме да имаме информационна система.
А какво имаме днес? Днес имаме система за данък добавена стойност, система, в която всяко едно регистрирано лице за данък добавена стойност си носи дискета всеки месец в данъчната администрация с дневниците за покупки и продажби и ние ги вкарваме в една система, една база данни. Бихте казали, че това звучи идеално. Нищо подобно, това е една измишльотина. Това е една база данни, която не става за нищо. Защо? Защото когато има истинска интегрирана система, администрацията ще има възможност да погледне ДДС-декларацията на фирма Х и да я сравни с данните от фирма У. И тогава автоматично компютърът ще каже на администрацията: тук има проблеми, тази фирма е казала на администрацията, че е направила покупки от фирма У, а фирма У не показва тези продажби в своята декларация и да насочи ревизия към едната или другата. Днес това не може да стане. Защо? Защото нямаме информационна система. Имаме база данни, която не може да се използва ефективно.
Имаме друга база данни. Имаме база данни за автомобилите, които се внасят в България, които българинът кара. Данъчната администрация положи неимоверен труд, за да ги сближи миналата година с данните от КАТ. Сега имаме някаква база данни, имаме информационна система за автомобилите. Нищо нямаме, дами и господа, защото когато аз бях в Испания, аз видях какво значи информационна система, информационна система, която с натискането на едно копче ми дава възможност да видя всичките автомобили, които са закупени през годината по цена и всички хора, които са купили автомобили, по доходи. И администрацията в Испания не прави излишни проверки наляво и надясно, а отива и проверява хората, които са декларирали минимални доходи, а са си купили скъпи автомобили. Това днес не може да стане в България. Няма такава система, която да го позволява.
Искам да направя едно кратко заключение. Днес пред вас стои едно предложение за даване на съгласие за водене на преговори със Световната банка за кредит за Националната агенция за приходите. Тази Национална агенция за приходи ще направи нашата администрация по-модерна. Тя ще уеднакви начина на работа на администрацията в цяла България, за да не може никой да се оплаква от един или от друг град. Тя ще изгради информационна система, с която само тези, които днес не си плащат данъците, могат да се уплашат. Тези, които и днес са коректни към държавата, единствено и само могат да подкрепят това начинание, защото в нашата икономика ще започнем да имаме равнопоставеност, истинска равнопоставеност и хората да си плащат дължимото, а тези, които не го плащат, ние да имаме инструмента, с който да ги хващаме и с който да събираме данъците в хазната.
Аз разчитам и съм сигурен във вашата подкрепа за едно много тежко начинание, един проект, който тепърва започва, но който Министерството на финансите като вносител ви гарантира, че ще доведе до значителни положителни резултати, които виждаме днес. И вече днес мога да ви кажа, че виждаме преизпълнение на плана за бюджета за 2003 г., както всички вие знаете, един план, който е заложил максимални приходи, а не са поставени занижени цифри, за да можем днес да се хвалим със завишени приходи, един реалистичен план, който вече днес данъчната администрация преизпълнява значително над плана. И наистина нашият бюджет ще има възможност да разпределя повече от приходите в страната между хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имахме задължението да изслушаме дългите обяснения на заместник-министъра на финансите за това какво е било, какво е и какво ще бъде. Но едва ли някой от присъстващите в залата и от всички тези, които са си направили труда и са вложили усилия да изслушат това изложение, са получили отговор на въпросите, които безспорно възникват във всеки един от нас преди всичко като данъкоплатец, а у нас и като хора, които са длъжни по Конституцията на Република България да охраняват обществения интерес, тоест интереса на хората в България. Защото аз не чух отговор на въпрос, който е бил поставен и на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, как Националната агенция по приходите ще спомогне за постигане на по-добра събираемост на приходите; как с тези 34 млн. долара, които ще се изхарчат, а те са от джоба на българските данъкоплатци, ще се подобри събираемостта; къде са тези механизми, заложени в изразходването на средствата, за да се подобри събираемостта и по този начин българският данъкоплатец да очаква нещо добро за себе си – добро обслужване, бързо обслужване, равнопоставеност на всички пред закона, тоест бързо разкриване на тези, които не си плащат задълженията; и, разбира се, намаляване на данъците, защото се очаква, че по-високата събираемост ще означава една възможност, която ще получи държавата, за да може да намали данъчната тежест. Мисля, че отговорите на въпросите, които са били поставени в комисията, трябваше да бъдат дадени днес в пленарната зала, за да може всички тези, които не са били на това заседание, да получат своите аргументи и да гласуват по един или друг начин.

Но тъй като аз разполагам с това, с което разполагат всички останали народни представители, си направих труда да се запозная с тези материали.
Какво показва моят поглед върху този материал?
Ето в доклада, който ни е представен, в т. I е записано: “Компонент на проекта № 1 е насочен към изграждане на вътрешноведомствен капацитет за анализ и оценка степента на спазване на данъчните и социалноосигурителните задължения.” Тоест, ние трябва да обучаваме работещите и обслужващите български граждани, които са в областта на данъчната система и в областта на социалноосигурителната система. В т. 2 е записано, че този компонент е насочен към изграждане на изпълнителски и управленски капацитет на Националната агенция по приходите, като че ли това са някакви други хора, които са извън агенцията и ще трябва отново да ги обучаваме по нещо съвсем различно. В трета точка на този проект е записано, че компонентът е насочен към разработването и прилагането на нови и единни процеси по обслужване на задължените лица и т.н. Специално в едно изречение е записано, че се включва и внедряване на информационната система. Тоест отново като частно се включва внедряване на информационната система, но всичко останало е насочено към хората, които ще работят в тази система и ще обслужват българските граждани. В т. 6 е записано: “Ще се изградят умения за управление на промяната, контрол върху качеството на изпълнение, контрол и оценка на изпълнението…” И така нататък, да не употребявам изрази от улицата най-вече заради уважение към институцията.
Както виждате, непрекъснато се говори за изграждане на някакъв капацитет. Аз съм абсолютно убедена, че нашата администрация не работи добре, тя не работи в интерес на хората, тя не обслужва хората, тя обслужва себе си и се сърди на всеки човек, който има въпрос към нея и гледа по-бързо да се отърве. Но ние не можем да разделяме по този начин изкуствено това, което беше прочетено тук, и така да оправдаваме средствата, които ще се залагат в една или друга система.
Защото, уважаеми госпожи и господа, трябва да изграждаме капацитет, но срещу този капацитет трябва да има и тази техническа страна на обслужването на хората, тоест информационната система.
Какво е записано на стр. 22 от този документ “Национална агенция за приходите”? Там е записано, че е извършен анализ на информационните системи и технологии, на заинтересованите ведомства, данъчната администрация, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната служба по заетостта. Оставям без коментар, че някой чиновник в Министерството на финансите не знае, че вече такава служба няма, а че това е Агенция по заетостта. Би било много любопитно да видим какво показват тези анализи. Защото аз като член на Комисията по труда и социалната политика знам, че много средства са вложени в информационната система на Националния осигурителен институт. И ако трябва да вярваме на министрите, трябва да кажем, че тази система работи добре. Защото те самите отбелязват, че точно благодарение на тази система се получава информация, която може да констатира наличието на лица, които са регистрирани като безработни, получават обезщетения, а в същото време са на работа и ред други такива въпроси, в това число и да се справи тази информационна система на Националния осигурителен институт с изпълнението на промените в Кодекса на труда. Тоест с една изключително важна функция - да се регистрират всички лица, които се смятат за осигурени в България.
В проекта, който се предлага, е записано, че е подписано споразумение за разработване на спецификация за избор на готово решение, тъй като така, както аз разбирам готовото решение, това за мен означава един готов софтуерен продукт, аз бих искала да попитам: това, което е записано на стр. 22, означава ли, че се слага кръст на цялата информационна система, за която са похарчени много средства на хората, които се осигуряват, тоест на българските граждани, за изграждане на информационната система на Националния осигурителен институт?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Едното няма нищо общо с другото.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не знам какво Вие разбирате под “едното няма нищо общо”. Ако Вие разбирате под “едното няма нищо общо с другото”, че ние сме създали една Агенция по приходите, ама осигуряването няма нищо общо с данъците и ще гледаме данъците отделно, осигуряването отделно, нали това беше идеята? Или сега искате да ми кажете, че това, което сте говорили преди няколко месеца, няма нищо общо с това, което правите сега. Има много общо! И общото е точно в това, че това са почти едни и същи субекти, в една много малка част тези субекти се различават – дали са физически или юридически лица. Нали целта на информационната система беше да се обхванат всички тези информационни парични потоци, които в края на краищата не се контролират? И искаме от социалната система да се справи със сивата икономика, а не там, където е мястото - Министерството на финансите. И ако това е така, дайте да отменим Закона за Агенцията за приходите и да си запазим тази система, която сега работи. Поне Националният осигурителен институт общо взето се справя. Ако не вярвате на мен, вярвайте на оценките на вашите представители във властта.
Така че тук въпросът не е дали ние ще се връщаме или няма да се връщаме. Ако вие искате да се връщаме, аз съм съгласна. Защото имах много възражения срещу тази агенция, която на всичкото отгоре излезе извън рамките на Закона за държавната администрация. Но важното е да се знае предварително какъв е отговорът на този въпрос. И ако отговорът е, че се слага кръст на системата в Националния осигурителен институт, поне там да не се изразходват средства. Или ние можем да експлоатираме българския гражданин до безкрайност! На кого каквото му хрумне, да прави, а пък кой ще плаща, никой не пита. С тази огромна осигурителна тежест, с тази огромна данъчна тежест ние ограничаваме и без това мизерните доходи на хората. Аз съжалявам, че трябва да го кажа, но просто смятам за абсолютно високомерно отношението към тези въпроси. Ако вие имате отговор на този въпрос, дайте ми отговора. Аз искам да знам информационната система на Националния осигурителен институт съответства ли на това, което вие пишете? Ще остане ли тази система или няма да остане? Това искам да знам. Защото за изразходването на тези средства също е плащал всеки човек. Ние сега ще правим нещо ново, защото някой работил от 1995 до 1998 г. в чужбина и там бил видял нещо и ние сега ще го правим. Ама това не е за сметка нито на Испания, нито на Германия, нито на Англия, а е за сметка на българския данъкоплатец. И ние трябва да знаем отговорите на тези въпроси.
Това, което днес знаем, е, че ще се изразходват 34 млн. долара. Това, което за мен е ясно и видно от това, което вие сте дали в парламента, е, че голямата част от тези средства ще бъдат изразходвани за консултации и за някакви други разходи, които нямат нищо общо с информационната система. И това, което аз знам, е, че се създаде една Национална агенция по приходите, която не изпълнява тези функции, за които ние говорим. Това са едни хора, които си седят там по бюрата и вероятно си пишат такива неща. Сигурно ще дойде време, когато тези 90 човека, доколкото си спомням от онзи дебат, да започнат да работят. Но това, което още знам, е, че в закона предвидихме материално и социално осигуряване, предвидихме да имат представително облекло, предвидихме да пътуват безплатно по софийския градски транспорт и по всички транспортни средства, които са общинска собственост. Сега предвиждаме да имат и 34 млн. долара, които ще се плащат от българския гражданин. Но срещу това няма тази гаранция, която всеки един от нас би искал да я има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
За реплика – заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Тоткова, не са 34 млн. долара, 63 млн. долара са всички разходи по този проект. Няма как да отговорят на Вашите въпроси, защото този материал, повтарям това днес, е много слаб. В него не се съдържат отговори на тези въпроси, които поставяте. За сметка на това един заместник-министър преди малко Ви даде да разберете, че няма нищо в данъчната администрация, има някакви боклуци, накупени за много пари, които не вършат никаква работа, били доставени шест месеца по-късно. А в същото време всяка година данъчната декларация дава все по-добри резултати. Защо? От небето ли идват тези резултати?
На Вас Ви се каза, госпожо Тоткова, че няма мрежи, компютрите не са вързани в мрежи, което е абсолютно невярно! Изградени са локални мрежи във всяка една структура на данъчната администрация по времето на предишното управление. Беше подготвен проект за национална мрежа, за свързването във вертикален разрез, само че тогава се появи новото време и спря всички тези проекти, сложи кръст на тези проекти и на тези идеи. Затова днес се казва, че няма нищо. Това “няма нищо” обаче е само при тях. Нека питат самите данъчни, които работят, дали са доставени онези компютри, които те поискаха, и онези принтери, които те поискаха. Отговорът се намира в тяхното ведомство.
Нищо не каза господин заместник-министърът по въпросите, които му бяха отправени, свързани с консултантските услуги. Наприказва тук едни небивалици, госпожо Тоткова, едва ли не как е в Испания, как е в Америка, но не и как е в България и как ще стане в резултат точно на тези прахоснически действия, свързани именно с тези консултации, за които четох. Мога да прочета 80 позиции, не само тези 5-6. Така че отново чухме накрая едно “Вервайте”. Вервайте, ние сме прави, ние добре мислим, вие сега тук ни задавате неудобни въпроси, но ние знаем какво правим. Вие чисто и просто трябва да ни повервате за пореден път. Никой повече няма да ви верва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Госпожа Тоткова, ще възразите ли на господин Радев?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Радев, аз искам нашата администрация да работи добре; аз искам нашата администрация да обслужва гражданите вежливо, бързо и качествено; искам нашите държавни чиновници да имат самочувствието, че дават на българските граждани точно такова обслужване. Аз искам нашата администрация да има добра техника, защото от добрата техника, от скоростта с която тя работи, от нейния капацитет се определя и първото ми основно изискване, както и на всеки един от нас и на всеки гражданин за качествено обслужване. За съжаление, аз не видях тези отговори в материалите, които са ни предоставени. Тоест тези материали, които са ни предоставени, не дават такъв отговор. Аз бих искала да получа отговор точно на тези въпроси, които бяха два. Единият е: какво ще стане със системата на Националния осигурителен институт? И другият въпрос, който е по-генерален, е: какво ще получи всеки българин срещу изразходването на тези средства?
Господин Радев, не е важно аз дали вервам или не вервам. Аз съм казала много отдавна, че не вервам.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Аз да не ти вервам?
РОСИЦА ТОТКОВА: Въпросът е, че тези хора, които верваха, и те не верват.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): А на теб кой ти верва?
РОСИЦА ТОТКОВА: Това е въпросът, който според мен вие трябваше да поставите, защото аз моето верване и неверване го изразявам оттук, но хората усещат тяхното верване и неверване в джоба. И няма значение дори какво казват, макар че те си казват това, което мислят. Важното е, че с всеки изминат ден административният терор върху тях се увеличава - вместо да се намаляват лицензиите, те се увеличават, защото някой искал да има място, където да има двама работещи с един компютър, с един факс, а пък другият искал да има стая за жената, а пък третият е искал да има баня, може би подражавайки на министъра на труда и социалната политика, да си има кабинет с баня.
Вижте, уважаеми колеги, много лесно е да се обещава. Аз знам, че е много трудно да се изпълнява. Затова ние трябва да бъдем пестеливи на обещанията, но трябва да бъдем много напористи и много активни тогава, когато трябва да реализираме нещата, и то така, че да бъдат в интерес на хората, в интерес на голямата част от българските граждани. Защото ние сме тук, защото има български граждани и ние сме длъжни, независимо от това кой къде е седнал в тази пленарна зала, да защитаваме техните интереси. Наша е отговорността ние да ги убеждаваме, че средствата, които се изразходват, се правят в техен интерес. Вие не можахте да убедите мен, очевидно не можете да убедите останалите 7 млн. 999 хил. 999 българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Искров, искахте думата.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Господин Попов ще отговори на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Попов.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, да отговоря на народния представител госпожа Тоткова. Информационната система на НОИ ще бъде запазена, тъй като НОИ има съвсем друга роля в обществото. Неговата основна роля е да поддържа регистъра на осигурените лица с цел бъдещата престация - получаване на пенсии или на здравноосигурителни обезщетения.
Целта на новата информационна система, която ще бъде създадена в Националната агенция за приходите, е освен да създаде информационна система, свързана с данъчните вноски и да бъде интегрирана със сега действащата осигурителна система на НОИ в частта “Поддържане на персоналния регистър от данни”, също така да бъде интегрирана със сега действащата система на Митницата, с бъдещата система на Националната здравноосигурителна каса и евентуално с бъдещата система на БУЛСТАТ като единен идентификационен код, по който ще бъдат различавани субектите в държавата.
Каква ще бъде ефективността от въвеждането на тази информационна система и по принцип на проекта за Национална агенция по приходите? Като цифри ще кажа: в момента 35 процента от данъчната администрация се занимават с нискодоходните за бюджета, в това число и за местните бюджети данъци; 35 процента от хората събират около 100 млн. лв. Почти 50 процента от бюджета на данъчната администрация в момента е за обслужване на местни данъци и такси и поддържането на базата данни за местни данъци и такси. Другото, което искам да кажа, е, че ежегодно в България данъчната администрация обработва ръчно над 1 млн. 500 хил. декларации по различните видове данъци с изключение на декларациите по Закона за данък добавената стойност, но всички останали – по Закона за облагане доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, всички данни се обработват ръчно. Това е огромна загуба…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Повторете го за господин Радев да си го запише.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Това е огромна загуба на време. Информацията, която ние набираме от това ръчно обработване на данните, обикновено е годна за ползване най-рано след половин година. Най-рано, предвид обема на тази информация. Ако имахме тази информация, условно казано он лайн, ние можехме да реагираме на момента и вместо да използваме висококвалифициран труд за нискоефективни дейности, тези хора успешно можеха да правят ревизии, да се борят със сивата икономика.
А що се отнася до взаимоотношенията с НОИ, мога да кажа, че на настоящия етап те са перфектни. Една от бъдещите ползи е, че бизнесът в България няма да се сблъсква с две проверки. И ревизорите на НОИ, и ревизорите на данъчната администрация, когато става дума за прилагането на Закона за облагане доходите на физическите лица или Кодекса за задължително обществено осигуряване, проверяват едни и същи документи. Едни и същи документи се проверяват. Защо трябва ние да подлагаме бизнеса на двойни проверки и много често с двойни стандарти? Част от консултантските услуги ще бъдат насочени в анализ на законодателството. Да, законодателството, което касае данъците върху доходите и осигурителните вноски, трябва да говори на един език. Облагаемите основи и основите за определяне на осигурителните вноски трябва да бъдат максимално близки. Процедурите, по които трябва да се извършват ревизиите, трябва да бъдат еднакви.

Сега, ако отворим законите, двата закона говорят на различен език. Процедурите, които използват законите, са различни. Това обърква бизнеса, това обърква нормалните хора. Като знаят, че идва време да плащат данък общ доход, те го плащат на тези, тези и тези дати, същите дати важат и за осигурителните вноски. Ревизията, която се извършва по данък общ доход и по общественото осигуряване, са един и същи тип ревизии и не се различават с нищо.
А основна част от консултантските услуги – над 2 млн. лв., е внедряването на информационната система. Това е най-скъпата консултантска услуга. Винаги, когато бъде избран един софтуер или една платформа, върху която да бъде изграден този софтуер, той трябва да бъде внедрен. Внедряването е доста продължителен период от време, най-малко година – година и половина, и трябва да се прави от хора професионалисти, които са запознати с този вид софтуер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Нина Радева има думата.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Тук се изложиха много и политически, и професионални аргументи, но господата от опозицията, и по-точно господата от СДС, в частност госпожа Тоткова, все още не вярвали. Проблемът ви, госпожо Тоткова, е, че тук трябва да разглеждате обективни факти, а не емоционални аргументи. И вашият проблем, за радост не е наш, е не дали вие вярвате или не, той се състои в това, че на вас никой не ви вярва.
Вие загубихте вярата и доверието на българските избиратели, вие загубихте вярата на българските данъкоплатци, те не ви вярват и затова се намирате в това силно изнервено емоционално състояние. Защото така или иначе българското общество иска сметка от вас къде са и как са харчени парите на българските данъкоплатци, и защо данъчната администрация във времето, в което вие управлявахте, не получи това, за което българският данъкоплатец беше отделил пари.
Така че проблемите са много сериозни и не е нужно да ги поставяте на такова ниско професионално равнище.
Очевидно е, че повече с демагогия ние няма да можем да заслужим уважение, очевидно е, че трябва да защитим интереса на българския данъкоплатец с една добре работеща система за събиране на данъци, която ще гарантира както по-голяма и по-ефективна система на данъчен контрол, така и по-добра система на харчене на парите на българския данъкоплатец.
Затова, и тъй като става въпрос за един качествено нов продукт, за продукт, който ще създаде нова информационна среда, в която ще се събират парите от българския данъкоплатец, това естествено струва пари и ще трябва да се понесе необходимата цена.
На всички въпроси, които ви интресуваха, можехте да си отговорите. Но ние няма да си отговорим къде отидоха и как се похарчиха парите от изминалия период.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Няма как да си отговорите. Трябва да има за какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Радева.
Други желаещи да се изкажат?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика ли имате?
Добре, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Радева! Мисля, че е крайно време да се събудите. Да се събудите, за да чуете, че носите отговорност за управлението на държавата. Вие сте тези, които вземате решенията. Вие сте тези, които носите отговорност за тези решения. И е крайно време да го направите. Вервате ли си или не си вервате, мен изобщо не ме интересува. Но аз искам вие да се събудите и да давате отговори на това какво правите и защо го правите. Вие трябва да давате тези отговори и трябва да ги давате точно тук, в Народното събрание, защото това е най-високият орган в държавата, където се вземат точно тези решения, които имат отношение към всеки български гражданин.
Ако вие не разберете това, просто не знам каква летаргия ви е обхванала. Даже и мечките се събуждат на пролет. И те излизат от този летаргичен сън.
Крайно време е вие да се събудите. Защото с такива решения – да заобиколим съда, той да не се произнася в тази сфера, в друга сфера, вие се впуснахте в един улей да си мислите, че можете да правите всичко тук, в парламента, и че това нещо няма санкция. То има санкция, разбира се, и както виждате това се проявява. Но то се проявява и в доверието, което хората имат във вас. Защо вие излъгахте българските граждани? Кое се повиши двойно? Кажете! Заплатите ли, доходите ли се повишиха? Или се повиши само този срок от 800 дни? Стана 1600 дни, някой да чака.
И не да започваме тук с приказки за царя, защото аз мога да ви прочета още една приказка за царя. Моите уважения към институцията, винаги съм я уважавала, но това, което вие правите, няма нищо общо с реалността. И аз ви предлагам да се събудите. Събудете се, погледнете се в огледалото и обърнете внимание какво ще видите. Само гледайте да сте взели предварително успокоително, за да не се уплашите. (Оживление и смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Радева, желаете ли дуплика? Не виждате смисъл.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): На такава реплика - каква дуплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи?
Господин Манов, заповядайте.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, смятам, че значителна част от дискусията по тази точка е безполезна. Безполезна, защото според мен не е достойно да използваме най-различни трикове и похвати, за да споделяме идеи, които са твърде далеч от основната точка – обект на обсъждане.
Информационната система е интелектуален продукт, бих казал, високоинтелектуален продукт. Аз имам бегли представи за информационната система като съвкупност от елементи и връзките между тях, и въпреки това не бих посмял в детайли да споря и да дискутирам неща, които не съм 100% сигурен, че ги разбирам достатъчно.
След като тази информационна система е високоинтелектуален продукт, разбира се, значителна част от тези пера, за които и господин Радев говори, и мен ме притесняват. Така е, разработване на проект за цялостна организационна структура за над 36 хил. долара за два човекомесеца. Да, от гледна точка на нашите критерии, от гледна точка на това, което получава нашего брата – преподавателя във ВУЗ или нашия научен работник за два месеца, това наистина е притеснително. Но кажете: кой може да се наеме да състави една наистина работеща високоинтелектуална информационна система в рамките на цялата държава? Работеща информационна система. Никой не спомена какъв е крайният пряк ефект и очакваният пряк ефект от тази система. Доколкото имам информация, крайният пряк ефект от действието на тази информационна система са 1 млрд. – 1 млрд. 200 млн. допълнителни приходи в цялата система. Нека да сравняваме тези разходи по съставянето и функционирането на системата с този краен пряк ефект!
Аз няма да дискутирам проблема за това дали системата на НОИ ще бъде и по какъв начин ще бъде вписана в информационната система на новата структура, но очевидно е, че тя ще бъде адаптирана и интегрирана по някакъв начин. Разликата между информационната система на НОИ в момента и на данъчните органи е огромна, уважаеми колеги. Данъчната система в момента даже не бих я нарекъл система, защото тя притежава само някакви масиви от данни.

Системата не е само компютри. Господин Радев е прав – вярно е, че компютрите, закупени навремето, са свършили своята работа, те са били наистина полезни. Но те сами по себе си не правят система. Компютрите, които ще закупим, съгласно това, което днес ще гласуваме, след две години пак трябва да бъдат заменени. Компютърът е материалният елемент на тази огромна информационна система. Той трябва да бъде ъпгрейдван, сменян и т.н. периодично.
Аз смятам, че трябва да подкрепим предложението, защото без тази информационна система новата агенция, новата структура няма да изиграе своята изключително важна и полезна роля за увеличаване събираемостта на вземанията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Други желаещи?
Господин Искров, заповядайте за изказване.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Вземам думата, тъй като прекалено много се политизира спорът. И тук се използва и моето име от господин Муравей Радев – заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми колеги, защо според мен продължи тази дискусия по едно разрешение за тепърва предстояща ратификация по един заем за данъчната администрация повече от три часа, ако не се лъжа? Струва ми се, ако не се лъжа, че господин Радев като че ли търси някаква индулгенция за минали събития, защото много се бил подразнил от това, че, видите ли, в Комисията по бюджет и финанси Николай Попов бил казал, че нямало данъчна система. А пък Гати ал Джебури, заместник-министърът, политическото лице от Министерството на финансите, казал, че били стари компютрите. Ами, така е. И за да не се сърди лично на мен господин Радев и на колегите от мнозинството, а както разбрахме от изказването на господин Пирински, и на част от българската опозиция, трябва да кажа, че много депутати казаха: "Господин председател, ние ще гледаме този заем, ако получим информация докъде стигнаха тези проекти. Дали не наливаме вода в каца без дъно?" И поради тази причина са искани тези документи и в Комисията по бюджет и финанси беше отчетено какво е свършено.
Господин Радев, не към нас трябваше да бъдат насочени атаките, че нямало представители на ОДС по време на заседанието. Заседанието е редовно обявено. Знаехте дневния ред, дори аз Ви помолих да дойдете в 13,00 ч., тъй като е важен въпросът, касае и Ваш период като министър на финансите, но Вие така и не дойдохте. Ваш проблем, сигурно сте имали много по-важна работа. Аз не мога да Ви съдя. Но да казвате оттук, че с активното съдействие на председателя на Комисията по бюджет и финанси и в отсъствието на депутатите от ОДС сме гледали този въпрос, цитирам Ви, това е неприемливо.
Като че ли цялата тази дискусия е един опит за оправдаване на някакъв грях. Ние тук не търсим престъпление или наказание, нито сме го търсили в Комисията по бюджет и финанси. Ние, колеги, се интересувахме доколко са защитени правата на данъкоплатците. Доколкото тези 34 милиона са влезли в правилната употреба и доколко те са изхарчени. И справката е ясна. Когато говори тук господин Ал Джебури, понеже се нахвърлихте силно и върху господин Николай Попов, те ви спестиха нещо много важно. Част от тези 34 млн. лв., уважаеми колеги, в размер на 6 млн. лв., понеже господин Радев говори тук за консултантски услуги в размер на 150 или 200 хил. долара, част от тези 34 милиона, в размер на 6 милиона, повтарям, са похарчени не за железа, не за компютри, не за окабеляване, не за мишки, не за подложки, те са похарчени за така наречения първи етап на интегрираната информационна система на нашата администрация.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Какво представлява той?
ИВАН ИСКРОВ: Господин Маринчев, благодаря Ви за въпроса. Такъв етап не е извършван. Имало е нареждане от Министерството на финансите като възложител към Главна данъчна дирекция да осчетоводят тези 6 млн. лв. в рамките на тези 34 милиона, само че нашата администрация като хора, които пряко прилагат закона, са отказали да ги осчетоводят и са ги върнали. И вероятно са осчетоводени, но казвам още веднъж, ние не сме следователи. Вероятно са върнати и са осчетоводени в Министерството на финансите. За това става въпрос.
И когато, ако не се лъжа господин Механдов и колеги от Коалиция за България попитаха: "Добре, като ще искате нашия глас, за да подкрепим този проект, искаме да видим какво е похарчено, какво е вложено реално и какви са резултатите.", аз не мога да откажа и да не поканя министърът на финансите да даде тази справка и да се върнем към тази дискусия. Вярно е, че боли.
Господин Радев каза: "Кому било нужно да се повдига отново този въпрос?". Забравен въпрос, преди случайно да се появите в политическото пространство! На данъкоплатеца е нужен този въпрос, на хората, които се трудят – 10 хил. човека, които се трудят в данъчната администрация и които в голямата си част все още използват компютрите - добри или лоши, като пишещи машини! Това не е заради проблеми при тях, а заради проблеми на тези, които вземат решенията, които не са направили тази информационна система. Това е заради бизнеса, уважаеми колеги, тъй като, когато бизнесът дойде в работните групи в Комисията по бюджет и финанси, това ви го казвам едно към едно за последните две години, откакто ръководя комисията, когато той дойде и каже: "Защо не направите такива и такива облекчения? Защо не съкратите още по-драстично сроковете по ДДС?", винаги отговорът на колегите от Главната данъчна дирекция е: "Нямаме информационна система. Как да следим кой ни лъже и кой изпълнява правилно задълженията си към държавата?". Заради тях също правим това нещо.
Искам само да кажа каква е разликата и защо аз ще подкрепя проекта. Защото, уважаеми колеги, се е работило на парче. Поради тази причина, ако не беше демонстриран пред Комисията по бюджет и финанси някакъв нов начин на работа, аз също не бих подкрепил тази ратификация. Но все пак пред нас имаше едно доста пространно изложение както от министъра на финансите, така и от неговия заместник, така и от колегите от ръководството на Националната агенция по приходите, в това число и от главния данъчен директор. Уважаеми колеги, разликата между тогавашното харчене на пари, защото то не е било инвестиране, а харчене на пари, и сегашната инвестиция в Националната агенция по приходите е ето тази страница. Тя се нарича единен работен план по проекта, който казва кой, кога и как, в това число не само компютри, госпожо Тоткова, не само софтуер, не само сгради, има и консултанти по имплементирането. Но се казва кой как го свършва до края на 2005 г. Това отличава сегашния проект от така наречения проект, който никой не знае. Знаем само разходите и компютрите, купени през 1998 г. Това е голямата разлика.
И ако господин Радев си беше направил труда да дойде, щеше да забележи, че също като него и уважаемият друг заместник-председател на комисията господин Пирински изрази притеснение и каза: "Я да видя, след като е краят на първото тримесечие, свършили ли сте подготовката по първия етап на проекта?" И тогава господин Ал Джебури донесе десет папки, за да могат господин Пирински и другите да се запознаят. Не знам дали са се запознали. Това е даказателство, че се работи по проекта. Така че аз пледирам да оставим оправданията от близкото минало. Безспорно ние тук сме политически орган и не можем да нямаме политическа оценка, а тя в никакъв случай не е положителна за похарчените пари и за свършеното.
Искам само да ви извадя от секция Б, третата точка – мониторинговия доклад на Световната банка и Международния валутен фонд. Колеги, там ясно и точно е казано. Те не обвиняват Муравей Радев, Иван Искров или който и да е. Те просто констатират. И казват: Въпреки че беше обсъдено през 1999 г., въпреки че Министерският съвет на 29 юни 2000 г. стартира и т.н., доброто направено, ненаправено… Какво е заключението, което пое министър Велчев и ресорният му заместник? ”Оттогава досега – казват колегите – проектът действа по плана за реализация на тази инициатива. Макар че бяха постигнати известни успехи, липсата на поддръжка от страна на някои членове на предишните правителство – аз не зная кои са били те – от бившия ръководител на Главна данъчна дирекция, съчетана с липсата на местен опит в разработването и мениджмънта на крупни проекти, забави постигането на по-голям напредък”. Това е положението, господа.
Затова, за да няма такива констатации на наши уважавани международни контрагенти след година, след две, след три, аз ви предлагам, независимо кой как предлага от миналото, независимо кой как гледа на него, да гледаме напред и да подкрепим този проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика – господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Искров, Вие говорите за някакъв крах, за някаква индулгенция, споменахте тези две неща. Това, което Ви казах тази сутрин, е израз само на едно нещо – на нежелание да допусна Вашия опит да се оправдавате с някой друг. Това неистово желание, което се наблюдава от днешните управляващи винаги за всяко нещо някой преди тях да е виновен, или дори сега, днес, но не те, а някой друг, отново се проявява в тези хора, които внесоха това предложение. И то се е развихрило в бюджетната комисия. Затова Ви казвам – това, което говорихме тази сутрин, само на това се дължи. Не искам да се допусне по някакъв начин Вие отново да се извинявате с несъществуващи проблеми. Нищо няма до този момент в данъчна администрация, дайте да похарчим 64 млн. долара. Аз Ви казах какви са аргументите за тези 64 млн. Не ги използвате обаче тях. Вие не говорите онова, което е във Ваша полза. Правите евтин политически популизъм. Това е причината за моето изказване.
Вие казвате, че нямало интегрирана информационна система. Ами, как да има? Тя започна да се строи и Вие я спряхте. Точно Вие и вашият министър я спряхте, като дойдохте на власт. Спомняте ли си разговора в моя кабинет тогава? Малко след изборите. Да Ви го напомням ли пак от трибуната? Няма да Ви хареса никак.
Вие не дадохте нито един свестен отговор на моите въпроси и вероятно на въпросите, които Вашите колеги задават за начина на изразходването на тези консултантски средства. Нито един смислен отговор. Господин Манов се опита нещо да изшикалкави. Господин Манов, един милиард и нещо приходи. Дай Боже, но това е някакво пожелателно нещо. Това не е аргумент за този кредит. В никакъв случай. Аз ви казвам точно обратното. Бъдете сигурни, запомнете го, ще го проверите след време. В първата година на действието на тази агенция катастрофално ще спаднат и приходите в НОИ, и приходите в данъчната администрация. Запомнете какво Ви казвам сега тук. Не е един милиард повече. Ако има някаква разлика, тя ще е в минус, не в повече. Може след време да не е така, но първата година със сигурност ще бъде така.
И аз апелирам – искам да има кредит, не съм против него, но не в този вид, запомнете това. Не в този вид, не толкова раздут, не с тези консултанти. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли други реплики?
Ще ползвате ли правото си на дуплика, господин Искров? Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Радев, пак не разбирам Вашето раздразнение. Разберете, в този момент ние не се оправдаваме, нито миналата седмица в Бюджетната комисия. Ал Джебури не каза: аз се оправдавам за сегашното и бъдещо положение на администрацията с постиженията, с върховните постижения на нашия предшественик господин Муравей Радев. Не е казал такова нещо. Просто констатирахме и казахме: ако искаме да има движение напред, ако искаме да вдигнем приходите, ако искаме да снижаваме разходите на нашата администрация, ако искате да обърнем – имаше конкретни данни на база социологически проучвания – общественото доверие в данъчната администрация, а оттам и в държавата като цяло, ние трябва да направим този и този проект. И ние го виждаме по този начин. Ако Вие сте финансов министър или ако Вие сте излъчен от управляващото мнозинство, ако вие утре пак спечелите изборите, и вие ще го правите. (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.) И аз така си мисля, господин Корнезов. В момента ние носим тази отговорност и ние го правим. За това става въпрос.
И понеже говорите пак за този 64-милионен проект, не може без консултанти. Доцент Арсо Манов по статистика, по информатика ще ви каже: в един информационен проект консултантските разходи, които са по кастамизация на проекта, които са по имплементация на проекта, които са по тестване, са неколкократно по-големи от цената на софтуера. Можете да твърдите обратното, ако имате опита с проекти само в реконструкция на домашно жилище. Извинявайте! Не по този начин се правят големи информационни проекти.
И давам типичен пример, с който приключвам. В рамките на тези 64 млн. долара, колеги, само разходите за настаняването на нашата администрация, за сградния фонд са в размер на около 30 млн. долара. За какви консултации говорим, че те били преобладаващи по този проект? Над 14 млн. долара, ако не се лъжа, бяха разходите за информационното осигуряване. Само стоките, които са предвидени като софтуер и като компютри са около 14 млн. За какви консултанти? И аз не искам да давам на някой от Канада, но това е подход на Световната банка. Без него обаче няма да има кредитиране, няма да има проект. Благодаря за вниманието.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Аз говоря за 14 млн. долара. Това са 20 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Други изказвания? Не виждам.
Моля, господин Искров, да прочетете текста на проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие Министерският съвет да сключи заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проекта “Реформа в администрацията по приходите”

Народното събрание на основание чл. 84, ал. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да сключи заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на равностойността на 34 млн. 150 хил. щатски долара в евро за подкрепа на дейността по проект “Реформа в администрацията по приходите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 85, против 35, въздържали се 19.
Решението се приема.
Приключваме с трета точка от програмата на Народното събрание.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “ТОПЛОФИКАЦИОННИ ДРУЖЕСТВА – ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси. Ще помоля председателя на комисията Иван Искров да го представи на народното представителство.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Моля, гласувайте в залата да бъде допуснат господин Минев.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в залата.
Заповядайте, господин Искров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

“ДОКЛАД
по проект за Решение № 302-03-8/07.04.2003 г. за даване
на съгласие за водене на преговори и сключване на
гаранционно споразумение между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие
по Заемното споразумение между “Топлофикация –
София” ЕАД и Международната банка за възстановяване и
развитие за финансиране на проект “Топлофикационни
дружества – Топлофикация - София”, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 17 април 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Топлофикационни дружества – Топлофикация – София”.
Стратегията за развитие на централизираното топлоснабдяване за периода 2000-2005 г. включва като приоритетен проект в инвестиционната си програма рехабилитацията и модернизацията на топлопреносната система.
По предварителна експертна оценка стойността на проекта, в който се включва и настоящият проект за решение, възлиза на 114 млн. евро, в това число финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие – 30 млн. евро, от Международната банка за възстановяване и развитие – 26 млн. евро, безвъзмездна помощ от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй” – 30 млн. евро,…”
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Щом има АЕЦ “Козлодуй”, аз съм против.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “…средства от “Програма ФАР” за техническа помощ – 1,6 млн. евро, и съфинансиране от “Топлофикация – София” ЕАД – 26,2 млн. евро, в това число 17,5 млн. за ДДС.
Финансовите условия са:
Заплащане на първоначална такса на Банката, възлизаща на 1 на сто от сумата на заема;
Заплащане на такса ангажимент, възлизаща на три четвърти от 1 на сто годишно от изтеглената сума от главницата по заема;
Заплащане на лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по заема, като процентът за всеки лихвен период е равен на основния LIBOR плюс общия спред на LIBOR;
Обезпечение – приходите от НЕК, които се получават от продажбата на електричество от ТЕЦ;
План за финансиране:
- 2003 г. – 4,9 млн. евро;
- 2004 г. – 18,1 млн. евро;
- 2005 г. – 2,2 млн. евро;
- 2006 г. – 0,8 млн. евро.
Крайни резултати ето реализацията на проекта:
Положителен фискален ефект – чувствително намаляване нивото на държавното субсидиране, като през 2005 г. се очаква да бъде преустановена подкрепата от републиканския бюджет;
Намаляване разхода на гориво, електрическа енергия и на експлоатационните разходи;
Създава се възможност битовите консуматори да управляват и намаляват потреблението си;
Намаляване емисиите на вредни вещества в околната среда.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 8 народни представители, 1 - "въздържал се", без "против".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Топлофикационни дружества – Топлофикация – София” в размер 26 млн. евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, съвсем накратко ще кажа това, което споделих и в Комисията по бюджет и финанси.
В мотивите, приложени към проекта за решение, се казва, че през 2001 г. заемът е предложен от “Топлофикация – София” за държавна гаранция, която да бъде осигурена през 2002 г. С Решение № 715 на Министерския съвет от 2001 г. за одобряване списък на проектите, които ще се финансират с външни заеми с държавна гаранция, са сключени заеми с “Топлофикация – София” за финансиране на проект “Топлофикационни дружества – Топлофикация – София”.
Господин председателю, за мен нещата са обърнати с главата надолу. Именно парламентът трябва да се занимава с този списък кои заеми да бъдат гарантирани от държавата, а за условията на отделните заеми, включително и на този, отговорността да носят правителството и неговите агенции, които могат да вникнат в подробностите на всеки един заем, да ги преценят и да действат.
На нас сега ни се поставя въпросът: ние решихме кои заеми да бъдат ангажирани с държавни гаранции – вие поемете отговорността за условията, които ние сме уточнили, но после ще кажем, че парламентът ги е утвърдил…
Ето защо аз и в Комисията по бюджет и финанси казах, че няма да подкрепя и този, и следващия заем не защото съм против топлофикацията, не защото съм против намаляването на субсидиите, които сега, както и господин Искров каза, тежат на бюджета, а защото политиката по държавните гаранции трябва да бъде ориентирана към максимален ефект за максимално голям брой граждани, фирми, райони и т.н. И тази приоретизация, която за тези два заема е утвърдена от Министерския съвет, аз не считам за най-добрата, най-отговарящата на приоритетите, на проблемите пред обществото. Ето защо няма да подкрепя и този, и следващия проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Корнезов, заповядайте за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, под формата на изказване ще се обърна към председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров.
Чета доклада, който Вие представихте тук – общият заем възлиза на 114 млн. евро и ги разпределяте по съответните суми, като казвате: “Безвъзмездна помощ от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”- 30 млн. евро!” Пише го. Така ли е?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Така е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: О-хо, тя е опасна работа тук, господин Искров. (Оживление.)
Значи ние да вземем пари за “Топлофикация – София”, а не за “Топлофикация – Ямбол” и да закрием 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”!? Вие знаете ли, че има решение на Върховния административен съд – и на 3-членен, и на 5-членен състав? Вие знаете ли, че Върховният административен съд отмени решението на Министерския съвет за затварянето на 3 и 4 енергоблок, което е и противоконституционно, и противонародно? И сега вие ще вземете парите, ще ги дадете на “Топлофикация – София” и после ще кажете: парламентът фактически одобрява ликвидирането на нашата ядрена енергетика…
Вземете си доклада, вземете си и това решение. В парламента не може да се гледат. Призовавам всички народни представители не само да не го подкрепят, а да гласуват против, защото гласувайки, вие закривате нашата ядрена енергетика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Друг за изказване? Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин председател, аз се помъчих след представянето на доклада да обясня на господин Корнезов, но явно не можах.
Господин Корнезов, първо, за решението на Висшия административен съд дайте да не плашим залата какво били решили. Това касае нещо съвсем различно и не касае в момента този заем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не мислете, че съм се отказал от 3 и 4 блок.
ИВАН ИСКРОВ: Аз не казвам, че сте се отказал и не искам да споря по този въпрос.
Уважаеми колеги, всъщност обръщам внимание, че ние в момента нищо не взимаме от Фонд “Козлодуй”.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Как така?
ИВАН ИСКРОВ: За да бъдем коректни към пленарната зала, в доклада на Комисията по бюджет и финанси ние просто описваме за напомняне целия проект, който е в размер на 114 млн. евро, финансиран по еди-какъв си начин, в това число 30 млн. евро от Фонд “Козлодуй”. Само че тези 30 млн. евро от Фонд “Козлодуй”, заради които имаше 3-часови дебати тук и заради които уважаемият господин Овчаров ни плашеше, че ще бъде върнато от президента, както не стана, а този заем от Европейската банка вече тече и се усвоява, го решихме преди може би половин година – не си спомням точно кога беше.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Пак за “Топлофикация – София”?
ИВАН ИСКРОВ: Пак за “Топлофикация – София”, за този проект. Тоест, сега не решаваме за никакви 30 млн. евро. Сега само упоменаваме откъде идва финансирането на проекта и с това, което аз съм подписал, господин Корнезов, казваме следното: уважаеми колеги, дотук имаме един проект от 114 млн. евро. Дотук имаме вече ратифицирано споразумение с Европейската банка за 30 млн. евро, което е минало, усвоява се и в София вече се копаят дупките и се слагат тръбите, сменят се абонатните станции.

Ние вече имаме решение по предложение на Европейската банка, която е мениджър на фонд “Козлодуй” да се ползват 30 млн. за “Топлофикация – София”. Ние вече имаме такова решение. И в момента просто казваме, че преминаваме към последната фаза на проекта – 26 млн. лв. от Световната банка. Тоест дали ни харесва или не, в момента не дискутираме да се използват или не тези 30 млн., господин Корнезов. Само на това искам да обърна внимание. Ние ги дискутирахме и господин Божинов, който се надявам да е в прекрасно здраве и тогава чете тук извадки от проектодоговора с Европейската банка, но това не касае този проектодоговор. Само се надявам по този начин да съм ви обяснил. Това нещо вече е решено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Господин заместник-министър, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Искам да разсея съмненията на господин Корнезов. Не става въпрос за ползване на средства от фонд “Козлодуй”, които ще бъдат внесени в него след евентуалното спиране на 3 и 4 реактор на централата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма “евентуално”! Те ще работят!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: И тук става въпрос за набраните до този момент 114 млн. долара в този фонд, които се активират след изпълнение на ангажиментите по спиране на 1 и 2 блок в АЕЦ “Козлодуй”. Те са разпределени. Европейската банка за възстановяване и развитие мениджира фонда. Те са разпредели – голяма част от тях за самата централа, за хранилище на отработено ядрено гориво и за проектите за демонтаж на 1 и 2 реактор и една част от тях е насочена към проекта “Топлофикация – София”, така че няма нищо общо със спора и разговорите по спиране на 3 и 4 реактор.
Преди четири години в парламента е приета стратегия за развитие на “Топлофикация”. Прието е, че в средносрочен план – до 2005 г., държавата ще продължава да субсидира “Топлофикация” в частта – покриване на разходите за населението.
Държавата е активирала два механизма за това – единият е така нареченият “воден заем”, който беше усвоен и по линия на който бяха подменени абонатните станции във всички топлофикационни дружества в страната. Проектът завърши успешно в края на миналата година. По този заем бенефициенти не бяха “Топлофикация – София” и “Топлофикация – Перник”. Проектът специално е разработен от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за тези две дружества, за които се отпускат кредити, които целят, както беше изложено в мотивите, стабилизиране на дружествата и отпадането на необходимостта за субсидиране на тази дейност след 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря и аз, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Близнаков, от името на парламентарна група извън дневния ред.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Декларация на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Във връзка с повишения интерес на българската общественост към развитието на енергетиката в България и проявените спекулации от страна на някои политически сили, Парламентарната група на НДСВ декларира:
Управляващото мнозинство и българското правителство провеждат последователна политика за развитие на енергийния сектор, за модернизация на българската енергетика и за привличане на чуждестранни инвестиции.
Основната цел е повишаване конкурентоспособността на българската енергетика и защита на интересите на българските потребители в контекста на присъединяване на страната ни през 2007 г. към Европейския съюз. Тези цели обаче са трудно постижими след всичко онова, което пося управлението на Обединените демократични сили и което всички български граждани жънат днес.
Фактите са следните: драстично бяха забавени инвестициите в областта на енергетиката; не беше създадена добра правна уредба, която да насърчава развитието на енергийния отрасъл; беше приета напълно неработеща енергийна стратегия; изкривено беше ценообразуването на произвежданата електрическа енергия, което донесе временен политически уют на правителството на ОДС, но ликвидира интереса на чуждестранните инвеститори към българската енергетика. Това днес се отразява най-тежко върху обикновените български потребители.
Подписването през 1999 г. на меморандума от тогавашния външен министър и настоящ лидер на СДС фактически предопредели съдбата на малките блокове на АЕЦ “Козлодуй”.
Спекулациите, с които днес ОДС се опитва да манипулира българското общество са не само израз на политически цинизъм, но и признак на къса историческа памет, при това за един съвсем неотдавнашен период.
Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС и българското правителство подготвиха съвременна законова база за развитието на българската енергетика. Приетата от българския парламент енергийна стратегия се изпълнява успешно. Допълнителна промяна в цените на електрическата енергия извън заложените в енергийната стратегия и определени от Държавната комисия за енергийно регулиране няма и не се предвижда.
Провежданата от правителството политика в енергийния сектор стимулира инвеститорския интерес, който ще доведе в периода 2003 – 2005 г. между 2 и 5 млрд. долара инвестиции в българската енергетика.
Българската страна е коректна по отношение на всички ангажименти и договорености със своите партньори, включително и тези, които са приети от предходни управления. Последователната и предвидима политика на българското правителство повиши авторитета и доверието към България.
Българското правителство реагира своевременно на всички сигнали по отношение на постигнатите договорености с Република Турция. Предвижда се още в следващите дни да се проведат срещи с представители на турското правителство, които да гарантират успешното изпълнение на двустранните спогодби.
Не можем да приемем спекулации с важни за България приоритети, каквото е развитието на енергетиката, да бъдат използвани за решаване на тежката криза в СДС.
Управляващото мнозинство и българското правителство ще продължат да отстояват националните интереси на България и ролята й на енергиен лидер в региона. Доказателство за това е, че на 8 май, в Мадрид, на предстоящото разширено заседание на Асамблеята на Съюза за координация на транспорта на електроенергия, Националната електрическа компания ще получи статут на пълноправен член. С този акт България фактически се присъединява към Обединената енергийна система на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Връщаме се на дневния ред.
Има ли изказвания по проекта за решение за съгласие за водене на преговори по повод на “Топлофикация – София” ЕАД? Не виждам.
Заповядайте, господин Искров, за да прочетете текста на проекторешението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на
гаранционно споразумение между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие по
Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД
и Международната банка за възстановяване и развитие
за финансиране на проект “Топлофикационни дружества -
Топлофикация – София”
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Топлофикационни дружества - Топлофикация – София” в размер на 26 млн. евро.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Искров.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 110 народни представители: за 94, против 12, въздържали се 4.
Решението се приема.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” ЕАД И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ТОПЛОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ГР. ПЕРНИК”.
Господин Корнезов, Перник се е уредил, а не Ямбол. Значи депутатите от Ямбол не са си свършили добре работата, а пернишките са си я свършили.
Заповядайте да прочетете доклада на Комисията по бюджет и финанси, господин Искров.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кажете как само Перник влиза?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Всъщност става въпрос за един и същи проект, господин Корнезов. Просто е разделен за една по-добра финансова чистота и отчетност.
“ДОКЛАД
по проект за решение № 302-03-9 от 7 април 2003 г. за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – Перник” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник”, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 17 април 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация - Перник” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник”.
Проектът предвижда модернизация на 351 абонатни станции, замяна на 10 км амортизирани топлопроводи с нови, изграждане на централен диспечерски пункт за мониторинг и управление на процеса на преноса, разпределението на топлинната енергия и др.
Източниците за финансиране на проекта са: заем от Международната банка за възстановяване и развитие – 7 млн. щатски долара; местно финансиране – общо 6 млн. 667 хил. щатски долара, в т.ч. инвестиционен кредит в размер на 4,5 млн. щатски долара, и собствени средства в размер на 2 млн. 167 хил. щатски долара.
Финансовите условия са: заплащане на първоначална такса на банката, възлизаща на 1 процент от сумата на заема; заплащане на такса–ангажимент, възлизаща на три четвърти от 1 процент годишно от изтеглената сума от главницата по заема; заплащане на лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по заема, като процентът за всеки лихвен период е равен на основния LIBOR с общия спред на либора; обезпечение – приходите от НЕК, които се получават от продажбата на електричество от ТЕЦ.
Крайни резултати от реализацията на проекта: положителен фискален ефект – чувствително намаляване нивото на държавното субсидиране на производствената дейност през 2004 г. и неговото преустановяване през 2005 г.; намаляване с 15 на сто ползваната топлоенергия на абоната при запазване комфорта на отопление; положително въздействие върху екологичната обстановка в града, който е една от “горещите” точки на екологичната карта на България, а именно намаляване емисиите на прах, серни окиси, азотни окиси и въглероден двуокис; гарантиране на висока надеждност и сигурност в бъдещата работа на системата за централизирано топлоснабдяване.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 8 народни представители, 1 “въздържал се”, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – Перник” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник” в размер 7 млн. щатски долара.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Милушев – народен представител от Перник. (Смях и оживление в залата.)
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, именно като народен представител от Пернишкия избирателен район съм задължен да кажа няколко думи по проекта за Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
От много години насам се говори за рехабилитация на топлоснабдителната система в Перник и най-после се появява възможност този въпрос да бъде уреден. Господин Искров в доклада подробно обясни мотивите, причините и евентуалните резултати. Убеден съм, че усвояването на инвестицията в този инфраструктурен проект ще доведе наистина до решаването на изключително тежки екологични проблеми, до оптимизация на производството на топлоенергия, без да бъдат засегнати интересите на потребителите, и до гаранция за работещите в този отрасъл. Не на последно място – ще бъде намалено и нивото на държавната субсидия.
Казвам това, защото съм убеден, че рехабилитацията на “Топлофикация – Перник” е жизненоважна не само за целия район, защото е структуроопределящ отрасъл, а защото с “Топлофикация – Перник” е свързана съдбата на хиляди и хиляди семейства от района. Именно затова, уважаеми госпожи и господа, искам да изразя увереност и надежда, като имам предвид високия обществен ефект от този проект, че екипът на “Топлофикация – Перник” ще прояви висока отговорност и в процеса на изпълнението на инвестицията, на реализацията на проекта, ще покаже висок професионализъм, ще изпълни договора, без да допусне активирането на държавната гаранция.
Държа да подчертая, че именно тази държавна гаранция показва подкрепата на управляващото мнозинство при решаването на проблемите в Пернишка област и конкретно в този структуроопределящ за Перник отрасъл. Вярвам, че господин заместник-министърът ще предаде моите думи на ръководството на “Топлофикация – Перник”. Ще подкрепя с удоволствие проекта за инвестиции в този инфраструктурен проект, защото вярвам, че след години ние ще бъдем доволни от неговото изпълнение, ако екипът се окаже високоотговорен и прояви този висок професионализъм, за който го призовавам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Милушев.
Има ли други народни представители от Перник, желаещи да се изкажат? (Смях в залата.)
Има ли други народни представители, от други избирателни райони, желаещи да се изкажат?
Заповядайте за изказване, господин Корнезов. Разполагате с 40 мин. (Смях в залата.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Лично аз, а както виждам и нашата парламентарна група – ще подкрепим това решение. Моят личен мотив е, че поне този път АЕЦ “Козлодуй” не е намесен в този кредит. (Смях в залата.)
Обръщам се към господин Искров, пък и не само към него. Добре, Перник има нужда от тези 7 млн. щатски долара за топлофикация. Безспорно. Но все пак, ако можете тук да кажете, какъв е механизмът, каква е тази преценка държавата да дава гаранции само за определени топлофикации за определени градове, даже мисля за първи път извън София?!
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не е за първи път.


ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак държавата, Министерският съвет трябва да имат някаква стратегия. Добре, тази година Перник, хайде, знам, че следващата година, вероятно и с ваша помощ, моят роден Ямбол, след това Пловдив, но все пак трябва някой да определя тази стратегия, а не кой както може да се оправя. Добре, господин Милушев или групата народни представители имат някакво лоби, предполагам, в Министерския съвет. Добре, господин Милушев, ще подкрепя Перник, но все пак кажете какъв е механизмът и критериите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Реплика на господин Корнезов?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз ще ползвам правото на реплика, за да се опитам да обясня на колегата Корнезов, че "Топлофикация – Перник" не е определена, гледайки в тавана. Искам да припомня на колегите народни представители, че "Топлофикация – Перник" беше в списъка на онези предприятия, които трябваше да бъдат модернизирани, реконструирани и рехабилитирани още през 1992 г. и по-късно през 1993 г., когато беше подписано онова фатално споразумение за извеждане на първи и втори и трети и четвърти блок от експлоатация от правителството на Любен Беров. И тя неслучайно е избрана. Степента на "Топлофикация – Перник" е изключително висока, на самия град. Тя не е сравнима, разбира се, с тази в София, но е изключително висока. Степента на екологичните проблеми в Перник е изключително висока. Освен това и от чисто енергийна гледна точка значението на "Топлофикация – Перник" не само като производител на топлинна енергия, но и като производител на електроенергия, създава определени предпоставки този проект да бъде икономически защитен и доказан, за разлика, за съжаление, от топлофикацията в гр. Ямбол, която е отдавна във фалит.
Аз се извинявам, че говоря като едва ли не представител на правителството, но ми се струва, че беше необходимо да бъде внесена яснота по този въпрос.
Аз също ще подкрепя проекта за реконструкция на "Топлофикация – Перник". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Корнезов, ще ползвате ли правото си на дуплика или ще изясните този въпрос в парламентарната си група? Не виждам желание.
Реплика на господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
По подобие на господин Овчаров и аз използвам възможността за реплика, за да отговоря на въпроса на господин Корнезов, че не за пръв път се е подпомагала от страна на държавата някаква локална, извънстолична топлофикация. Такива случаи има много, те са поне 20 на брой, които бяха подпомогнати по линия на водния заем от Световната банка. Знаете, че там една голяма част от неусвоените пари за ВиК-дружествата бяха пренасочени към тези топлофикации.
А иначе условията – мога да обясня и на кметицата на гр. Ямбол, която много уважавам, нека да заповяда в Комисията по бюджет и финанси – са ясно изложени в Закона за държавния дълг. Там ясно пише при какви условия държавата приема гаранции на небюджетни организации, в това число и на частни дружества, ако искате. Много ясно и конкретно са изброени в резултат на този закон. Има и едно постановление на Министерския съвет, където се казва точно и ясно как може да се кредитира и в какви случаи Министерският съвет дава такива гаранции или поне предлага на Народното събрание да подкрепи даването на такива гаранции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Корнезов, за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Аз благодаря на господин Искров за разясненията. Това бяха и допълнителни аргументи на господин Овчаров, за да мотивират и мен лично да подкрепя този законопроект. Ще се възползвам от това, което предлагате във вашия кабинет.
Бих искал да се обърна към господин Овчаров. Да, Ямболската топлофикация, за съжаление, практически е ликвидирана, но искам да помоля господин Овчаров, който е специалист в тази област на енергетиката, да не забравя, че е живял и че е дишал ямболски въздух и да помогне на "Топлофикация – Ямбол", не само на Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов, за тази дуплика.
Има ли други изказвния?
Заповядайте, господин заместник-министър. Само Ви моля да не засягаме Ямбол още веднъж.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: Точно за това беше моята реплика.
Само едно доуточняване. Съгражданите на господин Любен Корнезов излъчиха един прекрасен екип, който възстанови работата на "Топлофикация – Ямбол". Тя работи от няколко месеца. Дружеството в момента е готово и е в процедура на приватизация, с голяма вероятност за успешна приватизация.
Благодаря Ви, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър.
Други изказвания? Не виждам.
В такъв случай не ми остава нищо друго, освен да помоля господин Искров да прочете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.


"Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за водене на
преговори и сключване на гаранционно споразумение
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие по Заемното споразумение между
"Топлофикация – Перник" ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между "Топлофикация – Перник" ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник" в размер на 7 млн. щатски долара."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Подлагам на гласуване този проект за решение.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.


Няколко съобщения.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 23 април, сряда, от 16,00 ч. в зала 142.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 23 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 23 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще проведе редовно заседание на 23 април, сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад” и извънредно заседание на 24 април, четвъртък, от 14,30 ч. също в зала “Запад”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 24 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 24 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 23 април, сряда, от 16,30 ч. в зала 248.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 23 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Асен Агов

Благовест Сендов
Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим